НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1151
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1151
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Път към Любовта / Страданието – път към Любовта
,
УС
, София, 17.2.1935г.,
Според Соломон излиза, че това, което се случва на мъдрия, случва се и на безумния.
Соломон казва: "Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога. И то е суета и угнетение на Духа". (- 26 ст.). Значи, Соломон мисли, че Бог дава на мъдрия възможност да придобива знание, мъдрост и радост, а на грешния определя да се труди, да копае и да трупа. Той намира, че и това е суета и угнетение на Духа.
Според Соломон излиза, че това, което се случва на мъдрия, случва се и на безумния.
Това е повърхностно разбиране. Не е вярно, че в живота на мъдрия и на безумния се случват едни и същи неща.
към беседата >>
Ето защо, когато човек не мисли право, това показва, че не е влязъл в живота на страданията и не го разбира.
Всъщност, въпросът е поставен другояче. Многото жени подразбират много желания, а многото мъже - много мисли. Следователно, жената е отражение на човешките желания, а мъжът - на човешките мисли. Искаш ли да имаш много жени, ти си човек на много желания. Искаш ли да имаш много мъже, ти си човек на много и разнообразни мисли.
Ето защо, когато човек не мисли право, това показва, че не е влязъл в живота на страданията и не го разбира.
Когато влезе в тази област на живота, човек започва вече да мисли и да чувствува. Щом започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непременно ще го посетят. - Не може ли без страдания? - Може, но не трябва да мислиш, да чувствуваш и да желаеш. Докато човек мисли, чувствува и желае, страданията неизбежно ще го следват.
към беседата >>
Това е повърхностно разбиране.
И то е суета и угнетение на Духа". (- 26 ст.). Значи, Соломон мисли, че Бог дава на мъдрия възможност да придобива знание, мъдрост и радост, а на грешния определя да се труди, да копае и да трупа. Той намира, че и това е суета и угнетение на Духа. Според Соломон излиза, че това, което се случва на мъдрия, случва се и на безумния.
Това е повърхностно разбиране.
Не е вярно, че в живота на мъдрия и на безумния се случват едни и същи неща.
към беседата >>
Когато влезе в тази област на живота, човек започва вече да мисли и да чувствува.
Многото жени подразбират много желания, а многото мъже - много мисли. Следователно, жената е отражение на човешките желания, а мъжът - на човешките мисли. Искаш ли да имаш много жени, ти си човек на много желания. Искаш ли да имаш много мъже, ти си човек на много и разнообразни мисли. Ето защо, когато човек не мисли право, това показва, че не е влязъл в живота на страданията и не го разбира.
Когато влезе в тази област на живота, човек започва вече да мисли и да чувствува.
Щом започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непременно ще го посетят. - Не може ли без страдания? - Може, но не трябва да мислиш, да чувствуваш и да желаеш. Докато човек мисли, чувствува и желае, страданията неизбежно ще го следват. Където са страданията, там са и радостите, като естествена смяна на положението.
към беседата >>
Не е вярно, че в живота на мъдрия и на безумния се случват едни и същи неща.
(- 26 ст.). Значи, Соломон мисли, че Бог дава на мъдрия възможност да придобива знание, мъдрост и радост, а на грешния определя да се труди, да копае и да трупа. Той намира, че и това е суета и угнетение на Духа. Според Соломон излиза, че това, което се случва на мъдрия, случва се и на безумния. Това е повърхностно разбиране.
Не е вярно, че в живота на мъдрия и на безумния се случват едни и същи неща.
към беседата >>
Щом започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непременно ще го посетят.
Следователно, жената е отражение на човешките желания, а мъжът - на човешките мисли. Искаш ли да имаш много жени, ти си човек на много желания. Искаш ли да имаш много мъже, ти си човек на много и разнообразни мисли. Ето защо, когато човек не мисли право, това показва, че не е влязъл в живота на страданията и не го разбира. Когато влезе в тази област на живота, човек започва вече да мисли и да чувствува.
Щом започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непременно ще го посетят.
- Не може ли без страдания? - Може, но не трябва да мислиш, да чувствуваш и да желаеш. Докато човек мисли, чувствува и желае, страданията неизбежно ще го следват. Където са страданията, там са и радостите, като естествена смяна на положението. Понякога страданията идват като резултат на кривите възгледи на човека.
към беседата >>
Ще ви предам накратко една приказка, в която се говори за слизането на Бога на земята, между хората.
Ще ви предам накратко една приказка, в която се говори за слизането на Бога на земята, между хората.
Бог често слушал да се говори за живота на хората и решил сам да слезе на земята, да види, какво правят те. За тази цел Той взел със себе си един млад момък да го придружава. Като вървели известно време, те стигнали до едно пасбище, където пасли говеда. Бог ожаднял и помолил говедаря, да покаже, къде има извор, да пие вода. Говедарят свирил с кавала си и вместо отговор, посочил с крака си направлението, където се намирал изворът.
към беседата >>
- Не може ли без страдания?
Искаш ли да имаш много жени, ти си човек на много желания. Искаш ли да имаш много мъже, ти си човек на много и разнообразни мисли. Ето защо, когато човек не мисли право, това показва, че не е влязъл в живота на страданията и не го разбира. Когато влезе в тази област на живота, човек започва вече да мисли и да чувствува. Щом започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непременно ще го посетят.
- Не може ли без страдания?
- Може, но не трябва да мислиш, да чувствуваш и да желаеш. Докато човек мисли, чувствува и желае, страданията неизбежно ще го следват. Където са страданията, там са и радостите, като естествена смяна на положението. Понякога страданията идват като резултат на кривите възгледи на човека. Някой човек купува овце, говеда, с цел да се размножат, за да се осигури той.
към беседата >>
Бог често слушал да се говори за живота на хората и решил сам да слезе на земята, да види, какво правят те.
Ще ви предам накратко една приказка, в която се говори за слизането на Бога на земята, между хората.
Бог често слушал да се говори за живота на хората и решил сам да слезе на земята, да види, какво правят те.
За тази цел Той взел със себе си един млад момък да го придружава. Като вървели известно време, те стигнали до едно пасбище, където пасли говеда. Бог ожаднял и помолил говедаря, да покаже, къде има извор, да пие вода. Говедарят свирил с кавала си и вместо отговор, посочил с крака си направлението, където се намирал изворът. Момъкът казал: Чудно нещо, какъв мързелив говедар, не пожела да се мръдне от мястото си, но с крака си ни посочи мястото на извора.
към беседата >>
- Може, но не трябва да мислиш, да чувствуваш и да желаеш.
Искаш ли да имаш много мъже, ти си човек на много и разнообразни мисли. Ето защо, когато човек не мисли право, това показва, че не е влязъл в живота на страданията и не го разбира. Когато влезе в тази област на живота, човек започва вече да мисли и да чувствува. Щом започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непременно ще го посетят. - Не може ли без страдания?
- Може, но не трябва да мислиш, да чувствуваш и да желаеш.
Докато човек мисли, чувствува и желае, страданията неизбежно ще го следват. Където са страданията, там са и радостите, като естествена смяна на положението. Понякога страданията идват като резултат на кривите възгледи на човека. Някой човек купува овце, говеда, с цел да се размножат, за да се осигури той. Обаче, не излиза така.
към беседата >>
За тази цел Той взел със себе си един млад момък да го придружава.
Ще ви предам накратко една приказка, в която се говори за слизането на Бога на земята, между хората. Бог често слушал да се говори за живота на хората и решил сам да слезе на земята, да види, какво правят те.
За тази цел Той взел със себе си един млад момък да го придружава.
Като вървели известно време, те стигнали до едно пасбище, където пасли говеда. Бог ожаднял и помолил говедаря, да покаже, къде има извор, да пие вода. Говедарят свирил с кавала си и вместо отговор, посочил с крака си направлението, където се намирал изворът. Момъкът казал: Чудно нещо, какъв мързелив говедар, не пожела да се мръдне от мястото си, но с крака си ни посочи мястото на извора. Като задоволили жаждата си, те продължили пътя си нагоре и навлезли в една гора.
към беседата >>
Докато човек мисли, чувствува и желае, страданията неизбежно ще го следват.
Ето защо, когато човек не мисли право, това показва, че не е влязъл в живота на страданията и не го разбира. Когато влезе в тази област на живота, човек започва вече да мисли и да чувствува. Щом започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непременно ще го посетят. - Не може ли без страдания? - Може, но не трябва да мислиш, да чувствуваш и да желаеш.
Докато човек мисли, чувствува и желае, страданията неизбежно ще го следват.
Където са страданията, там са и радостите, като естествена смяна на положението. Понякога страданията идват като резултат на кривите възгледи на човека. Някой човек купува овце, говеда, с цел да се размножат, за да се осигури той. Обаче, не излиза така. Купува овце и говеда, но едно след друго те умират и вместо да се осигури, той изгубва и това, което има.
към беседата >>
Като вървели известно време, те стигнали до едно пасбище, където пасли говеда.
Ще ви предам накратко една приказка, в която се говори за слизането на Бога на земята, между хората. Бог често слушал да се говори за живота на хората и решил сам да слезе на земята, да види, какво правят те. За тази цел Той взел със себе си един млад момък да го придружава.
Като вървели известно време, те стигнали до едно пасбище, където пасли говеда.
Бог ожаднял и помолил говедаря, да покаже, къде има извор, да пие вода. Говедарят свирил с кавала си и вместо отговор, посочил с крака си направлението, където се намирал изворът. Момъкът казал: Чудно нещо, какъв мързелив говедар, не пожела да се мръдне от мястото си, но с крака си ни посочи мястото на извора. Като задоволили жаждата си, те продължили пътя си нагоре и навлезли в една гора. Тук те срещнали една млада, красива мома, която носела на гърба си вързоп дръвчета.
към беседата >>
Където са страданията, там са и радостите, като естествена смяна на положението.
Когато влезе в тази област на живота, човек започва вече да мисли и да чувствува. Щом започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непременно ще го посетят. - Не може ли без страдания? - Може, но не трябва да мислиш, да чувствуваш и да желаеш. Докато човек мисли, чувствува и желае, страданията неизбежно ще го следват.
Където са страданията, там са и радостите, като естествена смяна на положението.
Понякога страданията идват като резултат на кривите възгледи на човека. Някой човек купува овце, говеда, с цел да се размножат, за да се осигури той. Обаче, не излиза така. Купува овце и говеда, но едно след друго те умират и вместо да се осигури, той изгубва и това, което има.
към беседата >>
Бог ожаднял и помолил говедаря, да покаже, къде има извор, да пие вода.
Ще ви предам накратко една приказка, в която се говори за слизането на Бога на земята, между хората. Бог често слушал да се говори за живота на хората и решил сам да слезе на земята, да види, какво правят те. За тази цел Той взел със себе си един млад момък да го придружава. Като вървели известно време, те стигнали до едно пасбище, където пасли говеда.
Бог ожаднял и помолил говедаря, да покаже, къде има извор, да пие вода.
Говедарят свирил с кавала си и вместо отговор, посочил с крака си направлението, където се намирал изворът. Момъкът казал: Чудно нещо, какъв мързелив говедар, не пожела да се мръдне от мястото си, но с крака си ни посочи мястото на извора. Като задоволили жаждата си, те продължили пътя си нагоре и навлезли в една гора. Тук те срещнали една млада, красива мома, която носела на гърба си вързоп дръвчета. - Виждаш ли тази мома?
към беседата >>
Понякога страданията идват като резултат на кривите възгледи на човека.
Щом започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непременно ще го посетят. - Не може ли без страдания? - Може, но не трябва да мислиш, да чувствуваш и да желаеш. Докато човек мисли, чувствува и желае, страданията неизбежно ще го следват. Където са страданията, там са и радостите, като естествена смяна на положението.
Понякога страданията идват като резултат на кривите възгледи на човека.
Някой човек купува овце, говеда, с цел да се размножат, за да се осигури той. Обаче, не излиза така. Купува овце и говеда, но едно след друго те умират и вместо да се осигури, той изгубва и това, което има.
към беседата >>
Говедарят свирил с кавала си и вместо отговор, посочил с крака си направлението, където се намирал изворът.
Ще ви предам накратко една приказка, в която се говори за слизането на Бога на земята, между хората. Бог често слушал да се говори за живота на хората и решил сам да слезе на земята, да види, какво правят те. За тази цел Той взел със себе си един млад момък да го придружава. Като вървели известно време, те стигнали до едно пасбище, където пасли говеда. Бог ожаднял и помолил говедаря, да покаже, къде има извор, да пие вода.
Говедарят свирил с кавала си и вместо отговор, посочил с крака си направлението, където се намирал изворът.
Момъкът казал: Чудно нещо, какъв мързелив говедар, не пожела да се мръдне от мястото си, но с крака си ни посочи мястото на извора. Като задоволили жаждата си, те продължили пътя си нагоре и навлезли в една гора. Тук те срещнали една млада, красива мома, която носела на гърба си вързоп дръвчета. - Виждаш ли тази мома? - казал Господ на момъка, решил съм да я дам на говедаря.
към беседата >>
Някой човек купува овце, говеда, с цел да се размножат, за да се осигури той.
- Не може ли без страдания? - Може, но не трябва да мислиш, да чувствуваш и да желаеш. Докато човек мисли, чувствува и желае, страданията неизбежно ще го следват. Където са страданията, там са и радостите, като естествена смяна на положението. Понякога страданията идват като резултат на кривите възгледи на човека.
Някой човек купува овце, говеда, с цел да се размножат, за да се осигури той.
Обаче, не излиза така. Купува овце и говеда, но едно след друго те умират и вместо да се осигури, той изгубва и това, което има.
към беседата >>
Момъкът казал: Чудно нещо, какъв мързелив говедар, не пожела да се мръдне от мястото си, но с крака си ни посочи мястото на извора.
Бог често слушал да се говори за живота на хората и решил сам да слезе на земята, да види, какво правят те. За тази цел Той взел със себе си един млад момък да го придружава. Като вървели известно време, те стигнали до едно пасбище, където пасли говеда. Бог ожаднял и помолил говедаря, да покаже, къде има извор, да пие вода. Говедарят свирил с кавала си и вместо отговор, посочил с крака си направлението, където се намирал изворът.
Момъкът казал: Чудно нещо, какъв мързелив говедар, не пожела да се мръдне от мястото си, но с крака си ни посочи мястото на извора.
Като задоволили жаждата си, те продължили пътя си нагоре и навлезли в една гора. Тук те срещнали една млада, красива мома, която носела на гърба си вързоп дръвчета. - Виждаш ли тази мома? - казал Господ на момъка, решил съм да я дам на говедаря. - Възможно ли е това нещо?
към беседата >>
Обаче, не излиза така.
- Може, но не трябва да мислиш, да чувствуваш и да желаеш. Докато човек мисли, чувствува и желае, страданията неизбежно ще го следват. Където са страданията, там са и радостите, като естествена смяна на положението. Понякога страданията идват като резултат на кривите възгледи на човека. Някой човек купува овце, говеда, с цел да се размножат, за да се осигури той.
Обаче, не излиза така.
Купува овце и говеда, но едно след друго те умират и вместо да се осигури, той изгубва и това, което има.
към беседата >>
Като задоволили жаждата си, те продължили пътя си нагоре и навлезли в една гора.
За тази цел Той взел със себе си един млад момък да го придружава. Като вървели известно време, те стигнали до едно пасбище, където пасли говеда. Бог ожаднял и помолил говедаря, да покаже, къде има извор, да пие вода. Говедарят свирил с кавала си и вместо отговор, посочил с крака си направлението, където се намирал изворът. Момъкът казал: Чудно нещо, какъв мързелив говедар, не пожела да се мръдне от мястото си, но с крака си ни посочи мястото на извора.
Като задоволили жаждата си, те продължили пътя си нагоре и навлезли в една гора.
Тук те срещнали една млада, красива мома, която носела на гърба си вързоп дръвчета. - Виждаш ли тази мома? - казал Господ на момъка, решил съм да я дам на говедаря. - Възможно ли е това нещо? - запитал учудено момъкът.
към беседата >>
Купува овце и говеда, но едно след друго те умират и вместо да се осигури, той изгубва и това, което има.
Докато човек мисли, чувствува и желае, страданията неизбежно ще го следват. Където са страданията, там са и радостите, като естествена смяна на положението. Понякога страданията идват като резултат на кривите възгледи на човека. Някой човек купува овце, говеда, с цел да се размножат, за да се осигури той. Обаче, не излиза така.
Купува овце и говеда, но едно след друго те умират и вместо да се осигури, той изгубва и това, което има.
към беседата >>
Тук те срещнали една млада, красива мома, която носела на гърба си вързоп дръвчета.
Като вървели известно време, те стигнали до едно пасбище, където пасли говеда. Бог ожаднял и помолил говедаря, да покаже, къде има извор, да пие вода. Говедарят свирил с кавала си и вместо отговор, посочил с крака си направлението, където се намирал изворът. Момъкът казал: Чудно нещо, какъв мързелив говедар, не пожела да се мръдне от мястото си, но с крака си ни посочи мястото на извора. Като задоволили жаждата си, те продължили пътя си нагоре и навлезли в една гора.
Тук те срещнали една млада, красива мома, която носела на гърба си вързоп дръвчета.
- Виждаш ли тази мома? - казал Господ на момъка, решил съм да я дам на говедаря. - Възможно ли е това нещо? - запитал учудено момъкът. След това двамата пътника влезли в едно село.
към беседата >>
Един български овчар, голям безверник, често казвал на другарите си, че не вярва в Бога и в Неговата помощ.
Един български овчар, голям безверник, често казвал на другарите си, че не вярва в Бога и в Неговата помощ.
Ако не разчита на себе си, на никого не може да разчита. Той постоянно купувал овце, докато ги докарал до две хиляди. - Ще видите, казвал той на приятелите си, че от мене зависи моето благосъстояние. Достатъчно е половината от овцете ми да имат малки, за да забогатея. Богатството ми е в ръцете.
към беседата >>
- Виждаш ли тази мома?
Бог ожаднял и помолил говедаря, да покаже, къде има извор, да пие вода. Говедарят свирил с кавала си и вместо отговор, посочил с крака си направлението, където се намирал изворът. Момъкът казал: Чудно нещо, какъв мързелив говедар, не пожела да се мръдне от мястото си, но с крака си ни посочи мястото на извора. Като задоволили жаждата си, те продължили пътя си нагоре и навлезли в една гора. Тук те срещнали една млада, красива мома, която носела на гърба си вързоп дръвчета.
- Виждаш ли тази мома?
- казал Господ на момъка, решил съм да я дам на говедаря. - Възможно ли е това нещо? - запитал учудено момъкът. След това двамата пътника влезли в едно село. На края на селото те потропали на вратата на една къща, от която излязъл един сърдит, недоволен селянин и извикал: Нямаме място за пътници!
към беседата >>
Ако не разчита на себе си, на никого не може да разчита.
Един български овчар, голям безверник, често казвал на другарите си, че не вярва в Бога и в Неговата помощ.
Ако не разчита на себе си, на никого не може да разчита.
Той постоянно купувал овце, докато ги докарал до две хиляди. - Ще видите, казвал той на приятелите си, че от мене зависи моето благосъстояние. Достатъчно е половината от овцете ми да имат малки, за да забогатея. Богатството ми е в ръцете. Така се разговарял с другарите си и небрежно стрелял във въздуха, срещу Господа, чието съществуване не признавал.
към беседата >>
- казал Господ на момъка, решил съм да я дам на говедаря.
Говедарят свирил с кавала си и вместо отговор, посочил с крака си направлението, където се намирал изворът. Момъкът казал: Чудно нещо, какъв мързелив говедар, не пожела да се мръдне от мястото си, но с крака си ни посочи мястото на извора. Като задоволили жаждата си, те продължили пътя си нагоре и навлезли в една гора. Тук те срещнали една млада, красива мома, която носела на гърба си вързоп дръвчета. - Виждаш ли тази мома?
- казал Господ на момъка, решил съм да я дам на говедаря.
- Възможно ли е това нещо? - запитал учудено момъкът. След това двамата пътника влезли в едно село. На края на селото те потропали на вратата на една къща, от която излязъл един сърдит, недоволен селянин и извикал: Нямаме място за пътници! Те потропали на съседната къща.
към беседата >>
Той постоянно купувал овце, докато ги докарал до две хиляди.
Един български овчар, голям безверник, често казвал на другарите си, че не вярва в Бога и в Неговата помощ. Ако не разчита на себе си, на никого не може да разчита.
Той постоянно купувал овце, докато ги докарал до две хиляди.
- Ще видите, казвал той на приятелите си, че от мене зависи моето благосъстояние. Достатъчно е половината от овцете ми да имат малки, за да забогатея. Богатството ми е в ръцете. Така се разговарял с другарите си и небрежно стрелял във въздуха, срещу Господа, чието съществуване не признавал. Един ден между овцете му се явила някаква болест, от която всички умрели.
към беседата >>
- Възможно ли е това нещо?
Момъкът казал: Чудно нещо, какъв мързелив говедар, не пожела да се мръдне от мястото си, но с крака си ни посочи мястото на извора. Като задоволили жаждата си, те продължили пътя си нагоре и навлезли в една гора. Тук те срещнали една млада, красива мома, която носела на гърба си вързоп дръвчета. - Виждаш ли тази мома? - казал Господ на момъка, решил съм да я дам на говедаря.
- Възможно ли е това нещо?
- запитал учудено момъкът. След това двамата пътника влезли в едно село. На края на селото те потропали на вратата на една къща, от която излязъл един сърдит, недоволен селянин и извикал: Нямаме място за пътници! Те потропали на съседната къща. Веднага насреща им се показала спретната, добра домакиня, която ги поканила в стаята си.
към беседата >>
- Ще видите, казвал той на приятелите си, че от мене зависи моето благосъстояние.
Един български овчар, голям безверник, често казвал на другарите си, че не вярва в Бога и в Неговата помощ. Ако не разчита на себе си, на никого не може да разчита. Той постоянно купувал овце, докато ги докарал до две хиляди.
- Ще видите, казвал той на приятелите си, че от мене зависи моето благосъстояние.
Достатъчно е половината от овцете ми да имат малки, за да забогатея. Богатството ми е в ръцете. Така се разговарял с другарите си и небрежно стрелял във въздуха, срещу Господа, чието съществуване не признавал. Един ден между овцете му се явила някаква болест, от която всички умрели. Силно разгневен, той ги нахвърлял една по една в един дълбок кладенец и напуснал родното си село.
към беседата >>
- запитал учудено момъкът.
Като задоволили жаждата си, те продължили пътя си нагоре и навлезли в една гора. Тук те срещнали една млада, красива мома, която носела на гърба си вързоп дръвчета. - Виждаш ли тази мома? - казал Господ на момъка, решил съм да я дам на говедаря. - Възможно ли е това нещо?
- запитал учудено момъкът.
След това двамата пътника влезли в едно село. На края на селото те потропали на вратата на една къща, от която излязъл един сърдит, недоволен селянин и извикал: Нямаме място за пътници! Те потропали на съседната къща. Веднага насреща им се показала спретната, добра домакиня, която ги поканила в стаята си. Тя била бедна, скромна вдовица.
към беседата >>
Достатъчно е половината от овцете ми да имат малки, за да забогатея.
Един български овчар, голям безверник, често казвал на другарите си, че не вярва в Бога и в Неговата помощ. Ако не разчита на себе си, на никого не може да разчита. Той постоянно купувал овце, докато ги докарал до две хиляди. - Ще видите, казвал той на приятелите си, че от мене зависи моето благосъстояние.
Достатъчно е половината от овцете ми да имат малки, за да забогатея.
Богатството ми е в ръцете. Така се разговарял с другарите си и небрежно стрелял във въздуха, срещу Господа, чието съществуване не признавал. Един ден между овцете му се явила някаква болест, от която всички умрели. Силно разгневен, той ги нахвърлял една по една в един дълбок кладенец и напуснал родното си село. След време един от приятелите му го срещнал и го запитал: Какво постигна със замерването си срещу Бога?
към беседата >>
След това двамата пътника влезли в едно село.
Тук те срещнали една млада, красива мома, която носела на гърба си вързоп дръвчета. - Виждаш ли тази мома? - казал Господ на момъка, решил съм да я дам на говедаря. - Възможно ли е това нещо? - запитал учудено момъкът.
След това двамата пътника влезли в едно село.
На края на селото те потропали на вратата на една къща, от която излязъл един сърдит, недоволен селянин и извикал: Нямаме място за пътници! Те потропали на съседната къща. Веднага насреща им се показала спретната, добра домакиня, която ги поканила в стаята си. Тя била бедна, скромна вдовица. Веднага издоила единствената си крава, сварила мляко и ги нагостила.
към беседата >>
Богатството ми е в ръцете.
Един български овчар, голям безверник, често казвал на другарите си, че не вярва в Бога и в Неговата помощ. Ако не разчита на себе си, на никого не може да разчита. Той постоянно купувал овце, докато ги докарал до две хиляди. - Ще видите, казвал той на приятелите си, че от мене зависи моето благосъстояние. Достатъчно е половината от овцете ми да имат малки, за да забогатея.
Богатството ми е в ръцете.
Така се разговарял с другарите си и небрежно стрелял във въздуха, срещу Господа, чието съществуване не признавал. Един ден между овцете му се явила някаква болест, от която всички умрели. Силно разгневен, той ги нахвърлял една по една в един дълбок кладенец и напуснал родното си село. След време един от приятелите му го срещнал и го запитал: Какво постигна със замерването си срещу Бога? И ние можем да попитаме: Какво постигна този смел българин с отричането на Първата Причина в живота?
към беседата >>
На края на селото те потропали на вратата на една къща, от която излязъл един сърдит, недоволен селянин и извикал: Нямаме място за пътници!
- Виждаш ли тази мома? - казал Господ на момъка, решил съм да я дам на говедаря. - Възможно ли е това нещо? - запитал учудено момъкът. След това двамата пътника влезли в едно село.
На края на селото те потропали на вратата на една къща, от която излязъл един сърдит, недоволен селянин и извикал: Нямаме място за пътници!
Те потропали на съседната къща. Веднага насреща им се показала спретната, добра домакиня, която ги поканила в стаята си. Тя била бедна, скромна вдовица. Веднага издоила единствената си крава, сварила мляко и ги нагостила. Пътниците пренощували в дома на вдовицата и на сутринта продължили пътя си.
към беседата >>
Така се разговарял с другарите си и небрежно стрелял във въздуха, срещу Господа, чието съществуване не признавал.
Ако не разчита на себе си, на никого не може да разчита. Той постоянно купувал овце, докато ги докарал до две хиляди. - Ще видите, казвал той на приятелите си, че от мене зависи моето благосъстояние. Достатъчно е половината от овцете ми да имат малки, за да забогатея. Богатството ми е в ръцете.
Така се разговарял с другарите си и небрежно стрелял във въздуха, срещу Господа, чието съществуване не признавал.
Един ден между овцете му се явила някаква болест, от която всички умрели. Силно разгневен, той ги нахвърлял една по една в един дълбок кладенец и напуснал родното си село. След време един от приятелите му го срещнал и го запитал: Какво постигна със замерването си срещу Бога? И ние можем да попитаме: Какво постигна този смел българин с отричането на Първата Причина в живота?
към беседата >>
Те потропали на съседната къща.
- казал Господ на момъка, решил съм да я дам на говедаря. - Възможно ли е това нещо? - запитал учудено момъкът. След това двамата пътника влезли в едно село. На края на селото те потропали на вратата на една къща, от която излязъл един сърдит, недоволен селянин и извикал: Нямаме място за пътници!
Те потропали на съседната къща.
Веднага насреща им се показала спретната, добра домакиня, която ги поканила в стаята си. Тя била бедна, скромна вдовица. Веднага издоила единствената си крава, сварила мляко и ги нагостила. Пътниците пренощували в дома на вдовицата и на сутринта продължили пътя си. Времето било облачно, мъгливо.
към беседата >>
Един ден между овцете му се явила някаква болест, от която всички умрели.
Той постоянно купувал овце, докато ги докарал до две хиляди. - Ще видите, казвал той на приятелите си, че от мене зависи моето благосъстояние. Достатъчно е половината от овцете ми да имат малки, за да забогатея. Богатството ми е в ръцете. Така се разговарял с другарите си и небрежно стрелял във въздуха, срещу Господа, чието съществуване не признавал.
Един ден между овцете му се явила някаква болест, от която всички умрели.
Силно разгневен, той ги нахвърлял една по една в един дълбок кладенец и напуснал родното си село. След време един от приятелите му го срещнал и го запитал: Какво постигна със замерването си срещу Бога? И ние можем да попитаме: Какво постигна този смел българин с отричането на Първата Причина в живота?
към беседата >>
Веднага насреща им се показала спретната, добра домакиня, която ги поканила в стаята си.
- Възможно ли е това нещо? - запитал учудено момъкът. След това двамата пътника влезли в едно село. На края на селото те потропали на вратата на една къща, от която излязъл един сърдит, недоволен селянин и извикал: Нямаме място за пътници! Те потропали на съседната къща.
Веднага насреща им се показала спретната, добра домакиня, която ги поканила в стаята си.
Тя била бедна, скромна вдовица. Веднага издоила единствената си крава, сварила мляко и ги нагостила. Пътниците пренощували в дома на вдовицата и на сутринта продължили пътя си. Времето било облачно, мъгливо. На края на селото видели един вълк.
към беседата >>
Силно разгневен, той ги нахвърлял една по една в един дълбок кладенец и напуснал родното си село.
- Ще видите, казвал той на приятелите си, че от мене зависи моето благосъстояние. Достатъчно е половината от овцете ми да имат малки, за да забогатея. Богатството ми е в ръцете. Така се разговарял с другарите си и небрежно стрелял във въздуха, срещу Господа, чието съществуване не признавал. Един ден между овцете му се явила някаква болест, от която всички умрели.
Силно разгневен, той ги нахвърлял една по една в един дълбок кладенец и напуснал родното си село.
След време един от приятелите му го срещнал и го запитал: Какво постигна със замерването си срещу Бога? И ние можем да попитаме: Какво постигна този смел българин с отричането на Първата Причина в живота?
към беседата >>
Тя била бедна, скромна вдовица.
- запитал учудено момъкът. След това двамата пътника влезли в едно село. На края на селото те потропали на вратата на една къща, от която излязъл един сърдит, недоволен селянин и извикал: Нямаме място за пътници! Те потропали на съседната къща. Веднага насреща им се показала спретната, добра домакиня, която ги поканила в стаята си.
Тя била бедна, скромна вдовица.
Веднага издоила единствената си крава, сварила мляко и ги нагостила. Пътниците пренощували в дома на вдовицата и на сутринта продължили пътя си. Времето било облачно, мъгливо. На края на селото видели един вълк. Господ казал на момъка: Ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата.
към беседата >>
След време един от приятелите му го срещнал и го запитал: Какво постигна със замерването си срещу Бога?
Достатъчно е половината от овцете ми да имат малки, за да забогатея. Богатството ми е в ръцете. Така се разговарял с другарите си и небрежно стрелял във въздуха, срещу Господа, чието съществуване не признавал. Един ден между овцете му се явила някаква болест, от която всички умрели. Силно разгневен, той ги нахвърлял една по една в един дълбок кладенец и напуснал родното си село.
След време един от приятелите му го срещнал и го запитал: Какво постигна със замерването си срещу Бога?
И ние можем да попитаме: Какво постигна този смел българин с отричането на Първата Причина в живота?
към беседата >>
Веднага издоила единствената си крава, сварила мляко и ги нагостила.
След това двамата пътника влезли в едно село. На края на селото те потропали на вратата на една къща, от която излязъл един сърдит, недоволен селянин и извикал: Нямаме място за пътници! Те потропали на съседната къща. Веднага насреща им се показала спретната, добра домакиня, която ги поканила в стаята си. Тя била бедна, скромна вдовица.
Веднага издоила единствената си крава, сварила мляко и ги нагостила.
Пътниците пренощували в дома на вдовицата и на сутринта продължили пътя си. Времето било облачно, мъгливо. На края на селото видели един вълк. Господ казал на момъка: Ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата. - Това ми се вижда още по-чудно и неразбрано, отговорил момъкът.
към беседата >>
И ние можем да попитаме: Какво постигна този смел българин с отричането на Първата Причина в живота?
Богатството ми е в ръцете. Така се разговарял с другарите си и небрежно стрелял във въздуха, срещу Господа, чието съществуване не признавал. Един ден между овцете му се явила някаква болест, от която всички умрели. Силно разгневен, той ги нахвърлял една по една в един дълбок кладенец и напуснал родното си село. След време един от приятелите му го срещнал и го запитал: Какво постигна със замерването си срещу Бога?
И ние можем да попитаме: Какво постигна този смел българин с отричането на Първата Причина в живота?
към беседата >>
Пътниците пренощували в дома на вдовицата и на сутринта продължили пътя си.
На края на селото те потропали на вратата на една къща, от която излязъл един сърдит, недоволен селянин и извикал: Нямаме място за пътници! Те потропали на съседната къща. Веднага насреща им се показала спретната, добра домакиня, която ги поканила в стаята си. Тя била бедна, скромна вдовица. Веднага издоила единствената си крава, сварила мляко и ги нагостила.
Пътниците пренощували в дома на вдовицата и на сутринта продължили пътя си.
Времето било облачно, мъгливо. На края на селото видели един вълк. Господ казал на момъка: Ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата. - Това ми се вижда още по-чудно и неразбрано, отговорил момъкът. По-нататък те намерили едно гърне, пълно със златни монети.
към беседата >>
Мнозина не успяват в живота си, защото мислят като българския овчар.
Мнозина не успяват в живота си, защото мислят като българския овчар.
Щом се натъкнат на някоя светла мисъл и възвишено чувство, те гръмват три пъти срещу тях, отричат ги с една дума: Глупава работа е това! Глупава работа е, но овцете им една след друга измират, т.е. лишават се от благото, което носят светлите мисли и благородни чувства. Не е лошото там. Човек може да прави погрешки, но трябва да ги изправя.
към беседата >>
Времето било облачно, мъгливо.
Те потропали на съседната къща. Веднага насреща им се показала спретната, добра домакиня, която ги поканила в стаята си. Тя била бедна, скромна вдовица. Веднага издоила единствената си крава, сварила мляко и ги нагостила. Пътниците пренощували в дома на вдовицата и на сутринта продължили пътя си.
Времето било облачно, мъгливо.
На края на селото видели един вълк. Господ казал на момъка: Ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата. - Това ми се вижда още по-чудно и неразбрано, отговорил момъкът. По-нататък те намерили едно гърне, пълно със златни монети. - Ще дам гърнето на богатия и сърдит домакин, който не ни прие в дома си.
към беседата >>
Щом се натъкнат на някоя светла мисъл и възвишено чувство, те гръмват три пъти срещу тях, отричат ги с една дума: Глупава работа е това!
Мнозина не успяват в живота си, защото мислят като българския овчар.
Щом се натъкнат на някоя светла мисъл и възвишено чувство, те гръмват три пъти срещу тях, отричат ги с една дума: Глупава работа е това!
Глупава работа е, но овцете им една след друга измират, т.е. лишават се от благото, което носят светлите мисли и благородни чувства. Не е лошото там. Човек може да прави погрешки, но трябва да ги изправя. По този начин той се учи и самовъзпитава.
към беседата >>
На края на селото видели един вълк.
Веднага насреща им се показала спретната, добра домакиня, която ги поканила в стаята си. Тя била бедна, скромна вдовица. Веднага издоила единствената си крава, сварила мляко и ги нагостила. Пътниците пренощували в дома на вдовицата и на сутринта продължили пътя си. Времето било облачно, мъгливо.
На края на селото видели един вълк.
Господ казал на момъка: Ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата. - Това ми се вижда още по-чудно и неразбрано, отговорил момъкът. По-нататък те намерили едно гърне, пълно със златни монети. - Ще дам гърнето на богатия и сърдит домакин, който не ни прие в дома си. - Защо?
към беседата >>
Глупава работа е, но овцете им една след друга измират, т.е.
Мнозина не успяват в живота си, защото мислят като българския овчар. Щом се натъкнат на някоя светла мисъл и възвишено чувство, те гръмват три пъти срещу тях, отричат ги с една дума: Глупава работа е това!
Глупава работа е, но овцете им една след друга измират, т.е.
лишават се от благото, което носят светлите мисли и благородни чувства. Не е лошото там. Човек може да прави погрешки, но трябва да ги изправя. По този начин той се учи и самовъзпитава. И Соломон правеше погрешки, но не могъл всички да изправи.
към беседата >>
Господ казал на момъка: Ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата.
Тя била бедна, скромна вдовица. Веднага издоила единствената си крава, сварила мляко и ги нагостила. Пътниците пренощували в дома на вдовицата и на сутринта продължили пътя си. Времето било облачно, мъгливо. На края на селото видели един вълк.
Господ казал на момъка: Ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата.
- Това ми се вижда още по-чудно и неразбрано, отговорил момъкът. По-нататък те намерили едно гърне, пълно със златни монети. - Ще дам гърнето на богатия и сърдит домакин, който не ни прие в дома си. - Защо? Това са неразбрани неща.
към беседата >>
лишават се от благото, което носят светлите мисли и благородни чувства.
Мнозина не успяват в живота си, защото мислят като българския овчар. Щом се натъкнат на някоя светла мисъл и възвишено чувство, те гръмват три пъти срещу тях, отричат ги с една дума: Глупава работа е това! Глупава работа е, но овцете им една след друга измират, т.е.
лишават се от благото, което носят светлите мисли и благородни чувства.
Не е лошото там. Човек може да прави погрешки, но трябва да ги изправя. По този начин той се учи и самовъзпитава. И Соломон правеше погрешки, но не могъл всички да изправи. Той сам не се ползвал от своите опитности.
към беседата >>
- Това ми се вижда още по-чудно и неразбрано, отговорил момъкът.
Веднага издоила единствената си крава, сварила мляко и ги нагостила. Пътниците пренощували в дома на вдовицата и на сутринта продължили пътя си. Времето било облачно, мъгливо. На края на селото видели един вълк. Господ казал на момъка: Ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата.
- Това ми се вижда още по-чудно и неразбрано, отговорил момъкът.
По-нататък те намерили едно гърне, пълно със златни монети. - Ще дам гърнето на богатия и сърдит домакин, който не ни прие в дома си. - Защо? Това са неразбрани неща. Най-после Бог завел момъка в една долина и го накарал да пие от водата, която текла там.
към беседата >>
Не е лошото там.
Мнозина не успяват в живота си, защото мислят като българския овчар. Щом се натъкнат на някоя светла мисъл и възвишено чувство, те гръмват три пъти срещу тях, отричат ги с една дума: Глупава работа е това! Глупава работа е, но овцете им една след друга измират, т.е. лишават се от благото, което носят светлите мисли и благородни чувства.
Не е лошото там.
Човек може да прави погрешки, но трябва да ги изправя. По този начин той се учи и самовъзпитава. И Соломон правеше погрешки, но не могъл всички да изправи. Той сам не се ползвал от своите опитности. Когато се яви в него едно желание, той си взе една жена.
към беседата >>
По-нататък те намерили едно гърне, пълно със златни монети.
Пътниците пренощували в дома на вдовицата и на сутринта продължили пътя си. Времето било облачно, мъгливо. На края на селото видели един вълк. Господ казал на момъка: Ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата. - Това ми се вижда още по-чудно и неразбрано, отговорил момъкът.
По-нататък те намерили едно гърне, пълно със златни монети.
- Ще дам гърнето на богатия и сърдит домакин, който не ни прие в дома си. - Защо? Това са неразбрани неща. Най-после Бог завел момъка в една долина и го накарал да пие от водата, която текла там. Момъкът се навел и започнал да пие, но веднага се отдръпнал с отвращение.
към беседата >>
Човек може да прави погрешки, но трябва да ги изправя.
Мнозина не успяват в живота си, защото мислят като българския овчар. Щом се натъкнат на някоя светла мисъл и възвишено чувство, те гръмват три пъти срещу тях, отричат ги с една дума: Глупава работа е това! Глупава работа е, но овцете им една след друга измират, т.е. лишават се от благото, което носят светлите мисли и благородни чувства. Не е лошото там.
Човек може да прави погрешки, но трябва да ги изправя.
По този начин той се учи и самовъзпитава. И Соломон правеше погрешки, но не могъл всички да изправи. Той сам не се ползвал от своите опитности. Когато се яви в него едно желание, той си взе една жена. Като не разбра, какво се крие в това желание, каза: С една жена човек не може да бъде щастлив.
към беседата >>
- Ще дам гърнето на богатия и сърдит домакин, който не ни прие в дома си.
Времето било облачно, мъгливо. На края на селото видели един вълк. Господ казал на момъка: Ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата. - Това ми се вижда още по-чудно и неразбрано, отговорил момъкът. По-нататък те намерили едно гърне, пълно със златни монети.
- Ще дам гърнето на богатия и сърдит домакин, който не ни прие в дома си.
- Защо? Това са неразбрани неща. Най-после Бог завел момъка в една долина и го накарал да пие от водата, която текла там. Момъкът се навел и започнал да пие, но веднага се отдръпнал с отвращение. - Какво има, защо се отдалечаваш от водата?
към беседата >>
По този начин той се учи и самовъзпитава.
Щом се натъкнат на някоя светла мисъл и възвишено чувство, те гръмват три пъти срещу тях, отричат ги с една дума: Глупава работа е това! Глупава работа е, но овцете им една след друга измират, т.е. лишават се от благото, което носят светлите мисли и благородни чувства. Не е лошото там. Човек може да прави погрешки, но трябва да ги изправя.
По този начин той се учи и самовъзпитава.
И Соломон правеше погрешки, но не могъл всички да изправи. Той сам не се ползвал от своите опитности. Когато се яви в него едно желание, той си взе една жена. Като не разбра, какво се крие в това желание, каза: С една жена човек не може да бъде щастлив. С други думи казано: с едно желание човек не може да бъде щастлив.
към беседата >>
- Защо?
На края на селото видели един вълк. Господ казал на момъка: Ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата. - Това ми се вижда още по-чудно и неразбрано, отговорил момъкът. По-нататък те намерили едно гърне, пълно със златни монети. - Ще дам гърнето на богатия и сърдит домакин, който не ни прие в дома си.
- Защо?
Това са неразбрани неща. Най-после Бог завел момъка в една долина и го накарал да пие от водата, която текла там. Момъкът се навел и започнал да пие, но веднага се отдръпнал с отвращение. - Какво има, защо се отдалечаваш от водата? - Горчива е, не може да се пие.
към беседата >>
И Соломон правеше погрешки, но не могъл всички да изправи.
Глупава работа е, но овцете им една след друга измират, т.е. лишават се от благото, което носят светлите мисли и благородни чувства. Не е лошото там. Човек може да прави погрешки, но трябва да ги изправя. По този начин той се учи и самовъзпитава.
И Соломон правеше погрешки, но не могъл всички да изправи.
Той сам не се ползвал от своите опитности. Когато се яви в него едно желание, той си взе една жена. Като не разбра, какво се крие в това желание, каза: С една жена човек не може да бъде щастлив. С други думи казано: с едно желание човек не може да бъде щастлив. Затова той си взе още една жена.
към беседата >>
Това са неразбрани неща.
Господ казал на момъка: Ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата. - Това ми се вижда още по-чудно и неразбрано, отговорил момъкът. По-нататък те намерили едно гърне, пълно със златни монети. - Ще дам гърнето на богатия и сърдит домакин, който не ни прие в дома си. - Защо?
Това са неразбрани неща.
Най-после Бог завел момъка в една долина и го накарал да пие от водата, която текла там. Момъкът се навел и започнал да пие, но веднага се отдръпнал с отвращение. - Какво има, защо се отдалечаваш от водата? - Горчива е, не може да се пие. Жаден съм, но не мога да пия тази вода.
към беседата >>
Той сам не се ползвал от своите опитности.
лишават се от благото, което носят светлите мисли и благородни чувства. Не е лошото там. Човек може да прави погрешки, но трябва да ги изправя. По този начин той се учи и самовъзпитава. И Соломон правеше погрешки, но не могъл всички да изправи.
Той сам не се ползвал от своите опитности.
Когато се яви в него едно желание, той си взе една жена. Като не разбра, какво се крие в това желание, каза: С една жена човек не може да бъде щастлив. С други думи казано: с едно желание човек не може да бъде щастлив. Затова той си взе още една жена. Неразбрал себе си, не придобил опитност, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя им толкова много, че се натъкна на големи противоречия.
към беседата >>
Най-после Бог завел момъка в една долина и го накарал да пие от водата, която текла там.
- Това ми се вижда още по-чудно и неразбрано, отговорил момъкът. По-нататък те намерили едно гърне, пълно със златни монети. - Ще дам гърнето на богатия и сърдит домакин, който не ни прие в дома си. - Защо? Това са неразбрани неща.
Най-после Бог завел момъка в една долина и го накарал да пие от водата, която текла там.
Момъкът се навел и започнал да пие, но веднага се отдръпнал с отвращение. - Какво има, защо се отдалечаваш от водата? - Горчива е, не може да се пие. Жаден съм, но не мога да пия тази вода. - Навсякъде ли е такава?
към беседата >>
Когато се яви в него едно желание, той си взе една жена.
Не е лошото там. Човек може да прави погрешки, но трябва да ги изправя. По този начин той се учи и самовъзпитава. И Соломон правеше погрешки, но не могъл всички да изправи. Той сам не се ползвал от своите опитности.
Когато се яви в него едно желание, той си взе една жена.
Като не разбра, какво се крие в това желание, каза: С една жена човек не може да бъде щастлив. С други думи казано: с едно желание човек не може да бъде щастлив. Затова той си взе още една жена. Неразбрал себе си, не придобил опитност, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя им толкова много, че се натъкна на големи противоречия. Един ден той каза: Не мога да се справям с тези жени, не мога да се грижа повече за тях.
към беседата >>
Момъкът се навел и започнал да пие, но веднага се отдръпнал с отвращение.
По-нататък те намерили едно гърне, пълно със златни монети. - Ще дам гърнето на богатия и сърдит домакин, който не ни прие в дома си. - Защо? Това са неразбрани неща. Най-после Бог завел момъка в една долина и го накарал да пие от водата, която текла там.
Момъкът се навел и започнал да пие, но веднага се отдръпнал с отвращение.
- Какво има, защо се отдалечаваш от водата? - Горчива е, не може да се пие. Жаден съм, но не мога да пия тази вода. - Навсякъде ли е такава? - Да, в долината водата е навсякъде горчива.
към беседата >>
Като не разбра, какво се крие в това желание, каза: С една жена човек не може да бъде щастлив.
Човек може да прави погрешки, но трябва да ги изправя. По този начин той се учи и самовъзпитава. И Соломон правеше погрешки, но не могъл всички да изправи. Той сам не се ползвал от своите опитности. Когато се яви в него едно желание, той си взе една жена.
Като не разбра, какво се крие в това желание, каза: С една жена човек не може да бъде щастлив.
С други думи казано: с едно желание човек не може да бъде щастлив. Затова той си взе още една жена. Неразбрал себе си, не придобил опитност, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя им толкова много, че се натъкна на големи противоречия. Един ден той каза: Не мога да се справям с тези жени, не мога да се грижа повече за тях. Защо трябва той да се грижи за тях?
към беседата >>
- Какво има, защо се отдалечаваш от водата?
- Ще дам гърнето на богатия и сърдит домакин, който не ни прие в дома си. - Защо? Това са неразбрани неща. Най-после Бог завел момъка в една долина и го накарал да пие от водата, която текла там. Момъкът се навел и започнал да пие, но веднага се отдръпнал с отвращение.
- Какво има, защо се отдалечаваш от водата?
- Горчива е, не може да се пие. Жаден съм, но не мога да пия тази вода. - Навсякъде ли е такава? - Да, в долината водата е навсякъде горчива. - Моля ти се, заведи ме някъде, където водата е сладка и приятна за пиене.
към беседата >>
С други думи казано: с едно желание човек не може да бъде щастлив.
По този начин той се учи и самовъзпитава. И Соломон правеше погрешки, но не могъл всички да изправи. Той сам не се ползвал от своите опитности. Когато се яви в него едно желание, той си взе една жена. Като не разбра, какво се крие в това желание, каза: С една жена човек не може да бъде щастлив.
С други думи казано: с едно желание човек не може да бъде щастлив.
Затова той си взе още една жена. Неразбрал себе си, не придобил опитност, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя им толкова много, че се натъкна на големи противоречия. Един ден той каза: Не мога да се справям с тези жени, не мога да се грижа повече за тях. Защо трябва той да се грижи за тях? Всяка жена ще се грижи за себе си.
към беседата >>
- Горчива е, не може да се пие.
- Защо? Това са неразбрани неща. Най-после Бог завел момъка в една долина и го накарал да пие от водата, която текла там. Момъкът се навел и започнал да пие, но веднага се отдръпнал с отвращение. - Какво има, защо се отдалечаваш от водата?
- Горчива е, не може да се пие.
Жаден съм, но не мога да пия тази вода. - Навсякъде ли е такава? - Да, в долината водата е навсякъде горчива. - Моля ти се, заведи ме някъде, където водата е сладка и приятна за пиене. Бог го завел на едно специално място, където живели само добри и благородни хора.
към беседата >>
Затова той си взе още една жена.
И Соломон правеше погрешки, но не могъл всички да изправи. Той сам не се ползвал от своите опитности. Когато се яви в него едно желание, той си взе една жена. Като не разбра, какво се крие в това желание, каза: С една жена човек не може да бъде щастлив. С други думи казано: с едно желание човек не може да бъде щастлив.
Затова той си взе още една жена.
Неразбрал себе си, не придобил опитност, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя им толкова много, че се натъкна на големи противоречия. Един ден той каза: Не мога да се справям с тези жени, не мога да се грижа повече за тях. Защо трябва той да се грижи за тях? Всяка жена ще се грижи за себе си. Да имаш много желания, това е все едно, да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм.
към беседата >>
Жаден съм, но не мога да пия тази вода.
Това са неразбрани неща. Най-после Бог завел момъка в една долина и го накарал да пие от водата, която текла там. Момъкът се навел и започнал да пие, но веднага се отдръпнал с отвращение. - Какво има, защо се отдалечаваш от водата? - Горчива е, не може да се пие.
Жаден съм, но не мога да пия тази вода.
- Навсякъде ли е такава? - Да, в долината водата е навсякъде горчива. - Моля ти се, заведи ме някъде, където водата е сладка и приятна за пиене. Бог го завел на едно специално място, където живели само добри и благородни хора. Те могли сами да трансформират водата, за да не я пият горчива.
към беседата >>
Неразбрал себе си, не придобил опитност, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя им толкова много, че се натъкна на големи противоречия.
Той сам не се ползвал от своите опитности. Когато се яви в него едно желание, той си взе една жена. Като не разбра, какво се крие в това желание, каза: С една жена човек не може да бъде щастлив. С други думи казано: с едно желание човек не може да бъде щастлив. Затова той си взе още една жена.
Неразбрал себе си, не придобил опитност, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя им толкова много, че се натъкна на големи противоречия.
Един ден той каза: Не мога да се справям с тези жени, не мога да се грижа повече за тях. Защо трябва той да се грижи за тях? Всяка жена ще се грижи за себе си. Да имаш много желания, това е все едно, да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм. Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма, както и да е, лесно се носи.
към беседата >>
- Навсякъде ли е такава?
Най-после Бог завел момъка в една долина и го накарал да пие от водата, която текла там. Момъкът се навел и започнал да пие, но веднага се отдръпнал с отвращение. - Какво има, защо се отдалечаваш от водата? - Горчива е, не може да се пие. Жаден съм, но не мога да пия тази вода.
- Навсякъде ли е такава?
- Да, в долината водата е навсякъде горчива. - Моля ти се, заведи ме някъде, където водата е сладка и приятна за пиене. Бог го завел на едно специално място, където живели само добри и благородни хора. Те могли сами да трансформират водата, за да не я пият горчива. - Кое е това място?
към беседата >>
Един ден той каза: Не мога да се справям с тези жени, не мога да се грижа повече за тях.
Когато се яви в него едно желание, той си взе една жена. Като не разбра, какво се крие в това желание, каза: С една жена човек не може да бъде щастлив. С други думи казано: с едно желание човек не може да бъде щастлив. Затова той си взе още една жена. Неразбрал себе си, не придобил опитност, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя им толкова много, че се натъкна на големи противоречия.
Един ден той каза: Не мога да се справям с тези жени, не мога да се грижа повече за тях.
Защо трябва той да се грижи за тях? Всяка жена ще се грижи за себе си. Да имаш много желания, това е все едно, да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм. Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма, както и да е, лесно се носи. Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам - отказвам се от него.
към беседата >>
- Да, в долината водата е навсякъде горчива.
Момъкът се навел и започнал да пие, но веднага се отдръпнал с отвращение. - Какво има, защо се отдалечаваш от водата? - Горчива е, не може да се пие. Жаден съм, но не мога да пия тази вода. - Навсякъде ли е такава?
- Да, в долината водата е навсякъде горчива.
- Моля ти се, заведи ме някъде, където водата е сладка и приятна за пиене. Бог го завел на едно специално място, където живели само добри и благородни хора. Те могли сами да трансформират водата, за да не я пият горчива. - Кое е това място? - запитал момъкът.
към беседата >>
Защо трябва той да се грижи за тях?
Като не разбра, какво се крие в това желание, каза: С една жена човек не може да бъде щастлив. С други думи казано: с едно желание човек не може да бъде щастлив. Затова той си взе още една жена. Неразбрал себе си, не придобил опитност, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя им толкова много, че се натъкна на големи противоречия. Един ден той каза: Не мога да се справям с тези жени, не мога да се грижа повече за тях.
Защо трябва той да се грижи за тях?
Всяка жена ще се грижи за себе си. Да имаш много желания, това е все едно, да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм. Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма, както и да е, лесно се носи. Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам - отказвам се от него. - Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си?
към беседата >>
- Моля ти се, заведи ме някъде, където водата е сладка и приятна за пиене.
- Какво има, защо се отдалечаваш от водата? - Горчива е, не може да се пие. Жаден съм, но не мога да пия тази вода. - Навсякъде ли е такава? - Да, в долината водата е навсякъде горчива.
- Моля ти се, заведи ме някъде, където водата е сладка и приятна за пиене.
Бог го завел на едно специално място, където живели само добри и благородни хора. Те могли сами да трансформират водата, за да не я пият горчива. - Кое е това място? - запитал момъкът. - Раят.
към беседата >>
Всяка жена ще се грижи за себе си.
С други думи казано: с едно желание човек не може да бъде щастлив. Затова той си взе още една жена. Неразбрал себе си, не придобил опитност, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя им толкова много, че се натъкна на големи противоречия. Един ден той каза: Не мога да се справям с тези жени, не мога да се грижа повече за тях. Защо трябва той да се грижи за тях?
Всяка жена ще се грижи за себе си.
Да имаш много желания, това е все едно, да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм. Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма, както и да е, лесно се носи. Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам - отказвам се от него. - Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си? - Трябва да се живее.
към беседата >>
Бог го завел на едно специално място, където живели само добри и благородни хора.
- Горчива е, не може да се пие. Жаден съм, но не мога да пия тази вода. - Навсякъде ли е такава? - Да, в долината водата е навсякъде горчива. - Моля ти се, заведи ме някъде, където водата е сладка и приятна за пиене.
Бог го завел на едно специално място, където живели само добри и благородни хора.
Те могли сами да трансформират водата, за да не я пият горчива. - Кое е това място? - запитал момъкът. - Раят. Следователно, мястото на долината, където водата е горчива, е адът на земята.
към беседата >>
Да имаш много желания, това е все едно, да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм.
Затова той си взе още една жена. Неразбрал себе си, не придобил опитност, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя им толкова много, че се натъкна на големи противоречия. Един ден той каза: Не мога да се справям с тези жени, не мога да се грижа повече за тях. Защо трябва той да се грижи за тях? Всяка жена ще се грижи за себе си.
Да имаш много желания, това е все едно, да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм.
Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма, както и да е, лесно се носи. Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам - отказвам се от него. - Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си? - Трябва да се живее. Ако не е чувалът, гладен ще умра.
към беседата >>
Те могли сами да трансформират водата, за да не я пият горчива.
Жаден съм, но не мога да пия тази вода. - Навсякъде ли е такава? - Да, в долината водата е навсякъде горчива. - Моля ти се, заведи ме някъде, където водата е сладка и приятна за пиене. Бог го завел на едно специално място, където живели само добри и благородни хора.
Те могли сами да трансформират водата, за да не я пият горчива.
- Кое е това място? - запитал момъкът. - Раят. Следователно, мястото на долината, където водата е горчива, е адът на земята. Мястото пък, чрез което се проявява Божията Любов и Разумност, е раят - високото място в света.
към беседата >>
Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма, както и да е, лесно се носи.
Неразбрал себе си, не придобил опитност, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя им толкова много, че се натъкна на големи противоречия. Един ден той каза: Не мога да се справям с тези жени, не мога да се грижа повече за тях. Защо трябва той да се грижи за тях? Всяка жена ще се грижи за себе си. Да имаш много желания, това е все едно, да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм.
Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма, както и да е, лесно се носи.
Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам - отказвам се от него. - Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си? - Трябва да се живее. Ако не е чувалът, гладен ще умра. Природата е показала на човека, че и с малко може да живее.
към беседата >>
- Кое е това място?
- Навсякъде ли е такава? - Да, в долината водата е навсякъде горчива. - Моля ти се, заведи ме някъде, където водата е сладка и приятна за пиене. Бог го завел на едно специално място, където живели само добри и благородни хора. Те могли сами да трансформират водата, за да не я пият горчива.
- Кое е това място?
- запитал момъкът. - Раят. Следователно, мястото на долината, където водата е горчива, е адът на земята. Мястото пък, чрез което се проявява Божията Любов и Разумност, е раят - високото място в света. Най-после Бог добавил: Лошото място, т.е.
към беседата >>
Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам - отказвам се от него.
Един ден той каза: Не мога да се справям с тези жени, не мога да се грижа повече за тях. Защо трябва той да се грижи за тях? Всяка жена ще се грижи за себе си. Да имаш много желания, това е все едно, да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм. Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма, както и да е, лесно се носи.
Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам - отказвам се от него.
- Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си? - Трябва да се живее. Ако не е чувалът, гладен ще умра. Природата е показала на човека, че и с малко може да живее. Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т.е.
към беседата >>
- запитал момъкът.
- Да, в долината водата е навсякъде горчива. - Моля ти се, заведи ме някъде, където водата е сладка и приятна за пиене. Бог го завел на едно специално място, където живели само добри и благородни хора. Те могли сами да трансформират водата, за да не я пият горчива. - Кое е това място?
- запитал момъкът.
- Раят. Следователно, мястото на долината, където водата е горчива, е адът на земята. Мястото пък, чрез което се проявява Божията Любов и Разумност, е раят - високото място в света. Най-после Бог добавил: Лошото място, т.е. ада, със своите богатства, оставам на разположение на богатия домакин, който не ни прие в дома си.
към беседата >>
- Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си?
Защо трябва той да се грижи за тях? Всяка жена ще се грижи за себе си. Да имаш много желания, това е все едно, да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм. Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма, както и да е, лесно се носи. Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам - отказвам се от него.
- Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си?
- Трябва да се живее. Ако не е чувалът, гладен ще умра. Природата е показала на човека, че и с малко може да живее. Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т.е. в стомаха си.
към беседата >>
- Раят.
- Моля ти се, заведи ме някъде, където водата е сладка и приятна за пиене. Бог го завел на едно специално място, където живели само добри и благородни хора. Те могли сами да трансформират водата, за да не я пият горчива. - Кое е това място? - запитал момъкът.
- Раят.
Следователно, мястото на долината, където водата е горчива, е адът на земята. Мястото пък, чрез което се проявява Божията Любов и Разумност, е раят - високото място в света. Най-после Бог добавил: Лошото място, т.е. ада, със своите богатства, оставам на разположение на богатия домакин, който не ни прие в дома си. Хубавото място, т.е.
към беседата >>
- Трябва да се живее.
Всяка жена ще се грижи за себе си. Да имаш много желания, това е все едно, да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм. Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма, както и да е, лесно се носи. Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам - отказвам се от него. - Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си?
- Трябва да се живее.
Ако не е чувалът, гладен ще умра. Природата е показала на човека, че и с малко може да живее. Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т.е. в стомаха си. Имаш ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно - повече не ти трябва.
към беседата >>
Следователно, мястото на долината, където водата е горчива, е адът на земята.
Бог го завел на едно специално място, където живели само добри и благородни хора. Те могли сами да трансформират водата, за да не я пият горчива. - Кое е това място? - запитал момъкът. - Раят.
Следователно, мястото на долината, където водата е горчива, е адът на земята.
Мястото пък, чрез което се проявява Божията Любов и Разумност, е раят - високото място в света. Най-после Бог добавил: Лошото място, т.е. ада, със своите богатства, оставам на разположение на богатия домакин, който не ни прие в дома си. Хубавото място, т.е. рая, давам на бедната вдовица, да подобри живота си.
към беседата >>
Ако не е чувалът, гладен ще умра.
Да имаш много желания, това е все едно, да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм. Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма, както и да е, лесно се носи. Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам - отказвам се от него. - Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си? - Трябва да се живее.
Ако не е чувалът, гладен ще умра.
Природата е показала на човека, че и с малко може да живее. Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т.е. в стомаха си. Имаш ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно - повече не ти трябва. Държиш ли в ума си мисълта, че трябва да носиш на гърба си чувал, тежък сто килограма, скоро ще капитулираш.
към беседата >>
Мястото пък, чрез което се проявява Божията Любов и Разумност, е раят - високото място в света.
Те могли сами да трансформират водата, за да не я пият горчива. - Кое е това място? - запитал момъкът. - Раят. Следователно, мястото на долината, където водата е горчива, е адът на земята.
Мястото пък, чрез което се проявява Божията Любов и Разумност, е раят - високото място в света.
Най-после Бог добавил: Лошото място, т.е. ада, със своите богатства, оставам на разположение на богатия домакин, който не ни прие в дома си. Хубавото място, т.е. рая, давам на бедната вдовица, да подобри живота си.
към беседата >>
Природата е показала на човека, че и с малко може да живее.
Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма, както и да е, лесно се носи. Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам - отказвам се от него. - Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си? - Трябва да се живее. Ако не е чувалът, гладен ще умра.
Природата е показала на човека, че и с малко може да живее.
Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т.е. в стомаха си. Имаш ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно - повече не ти трябва. Държиш ли в ума си мисълта, че трябва да носиш на гърба си чувал, тежък сто килограма, скоро ще капитулираш. Повече от три килограма тежест не носете.
към беседата >>
Най-после Бог добавил: Лошото място, т.е.
- Кое е това място? - запитал момъкът. - Раят. Следователно, мястото на долината, където водата е горчива, е адът на земята. Мястото пък, чрез което се проявява Божията Любов и Разумност, е раят - високото място в света.
Най-после Бог добавил: Лошото място, т.е.
ада, със своите богатства, оставам на разположение на богатия домакин, който не ни прие в дома си. Хубавото място, т.е. рая, давам на бедната вдовица, да подобри живота си.
към беседата >>
Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т.е.
Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам - отказвам се от него. - Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си? - Трябва да се живее. Ако не е чувалът, гладен ще умра. Природата е показала на човека, че и с малко може да живее.
Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т.е.
в стомаха си. Имаш ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно - повече не ти трябва. Държиш ли в ума си мисълта, че трябва да носиш на гърба си чувал, тежък сто килограма, скоро ще капитулираш. Повече от три килограма тежест не носете. Това е най-многото, с което умът и сърцето могат да се натоварят.
към беседата >>
ада, със своите богатства, оставам на разположение на богатия домакин, който не ни прие в дома си.
- запитал момъкът. - Раят. Следователно, мястото на долината, където водата е горчива, е адът на земята. Мястото пък, чрез което се проявява Божията Любов и Разумност, е раят - високото място в света. Най-после Бог добавил: Лошото място, т.е.
ада, със своите богатства, оставам на разположение на богатия домакин, който не ни прие в дома си.
Хубавото място, т.е. рая, давам на бедната вдовица, да подобри живота си.
към беседата >>
в стомаха си.
- Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си? - Трябва да се живее. Ако не е чувалът, гладен ще умра. Природата е показала на човека, че и с малко може да живее. Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т.е.
в стомаха си.
Имаш ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно - повече не ти трябва. Държиш ли в ума си мисълта, че трябва да носиш на гърба си чувал, тежък сто килограма, скоро ще капитулираш. Повече от три килограма тежест не носете. Това е най-многото, с което умът и сърцето могат да се натоварят.
към беседата >>
Хубавото място, т.е.
- Раят. Следователно, мястото на долината, където водата е горчива, е адът на земята. Мястото пък, чрез което се проявява Божията Любов и Разумност, е раят - високото място в света. Най-после Бог добавил: Лошото място, т.е. ада, със своите богатства, оставам на разположение на богатия домакин, който не ни прие в дома си.
Хубавото място, т.е.
рая, давам на бедната вдовица, да подобри живота си.
към беседата >>
Имаш ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно - повече не ти трябва.
- Трябва да се живее. Ако не е чувалът, гладен ще умра. Природата е показала на човека, че и с малко може да живее. Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т.е. в стомаха си.
Имаш ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно - повече не ти трябва.
Държиш ли в ума си мисълта, че трябва да носиш на гърба си чувал, тежък сто килограма, скоро ще капитулираш. Повече от три килограма тежест не носете. Това е най-многото, с което умът и сърцето могат да се натоварят.
към беседата >>
рая, давам на бедната вдовица, да подобри живота си.
Следователно, мястото на долината, където водата е горчива, е адът на земята. Мястото пък, чрез което се проявява Божията Любов и Разумност, е раят - високото място в света. Най-после Бог добавил: Лошото място, т.е. ада, със своите богатства, оставам на разположение на богатия домакин, който не ни прие в дома си. Хубавото място, т.е.
рая, давам на бедната вдовица, да подобри живота си.
към беседата >>
Държиш ли в ума си мисълта, че трябва да носиш на гърба си чувал, тежък сто килограма, скоро ще капитулираш.
Ако не е чувалът, гладен ще умра. Природата е показала на човека, че и с малко може да живее. Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т.е. в стомаха си. Имаш ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно - повече не ти трябва.
Държиш ли в ума си мисълта, че трябва да носиш на гърба си чувал, тежък сто килограма, скоро ще капитулираш.
Повече от три килограма тежест не носете. Това е най-многото, с което умът и сърцето могат да се натоварят.
към беседата >>
И тъй правилното разрешаване на въпросите се заключава в разбиране на закона на страданието.
И тъй правилното разрешаване на въпросите се заключава в разбиране на закона на страданието.
Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на живота. Който не разбира страданието, ще се натъква на противоречията в живота. Не е лесно човек да разбере страданията. Това не става изведнъж. Не се пресилвайте да разберете всичко изведнъж.
към беседата >>
Повече от три килограма тежест не носете.
Природата е показала на човека, че и с малко може да живее. Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т.е. в стомаха си. Имаш ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно - повече не ти трябва. Държиш ли в ума си мисълта, че трябва да носиш на гърба си чувал, тежък сто килограма, скоро ще капитулираш.
Повече от три килограма тежест не носете.
Това е най-многото, с което умът и сърцето могат да се натоварят.
към беседата >>
Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на живота.
И тъй правилното разрешаване на въпросите се заключава в разбиране на закона на страданието.
Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на живота.
Който не разбира страданието, ще се натъква на противоречията в живота. Не е лесно човек да разбере страданията. Това не става изведнъж. Не се пресилвайте да разберете всичко изведнъж. Ако искате преждевременно да разберете нещата, ще изпаднете в заблуждения, от които мъчно можете да се освободите.
към беседата >>
Това е най-многото, с което умът и сърцето могат да се натоварят.
Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т.е. в стомаха си. Имаш ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно - повече не ти трябва. Държиш ли в ума си мисълта, че трябва да носиш на гърба си чувал, тежък сто килограма, скоро ще капитулираш. Повече от три килограма тежест не носете.
Това е най-многото, с което умът и сърцето могат да се натоварят.
към беседата >>
Който не разбира страданието, ще се натъква на противоречията в живота.
И тъй правилното разрешаване на въпросите се заключава в разбиране на закона на страданието. Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на живота.
Който не разбира страданието, ще се натъква на противоречията в живота.
Не е лесно човек да разбере страданията. Това не става изведнъж. Не се пресилвайте да разберете всичко изведнъж. Ако искате преждевременно да разберете нещата, ще изпаднете в заблуждения, от които мъчно можете да се освободите. Вие ще се движите между два свята: светът на добрите и светът на лошите същества.
към беседата >>
Повечето от съвременните хора минават за млади.
Повечето от съвременните хора минават за млади.
- Защо? - Защото не са изучавали силата на човешките мисли, чувства и желания, да познават тяхното мощно влияние върху човека. Има случаи, когато една мисъл е по-опасна от куршум. Той ще те засегне някъде, ще мине и замине през тебе и няма да остане следа. В душата ти, в психиката ти, обаче, горчивата мисъл или горчивата дума може да произведе такъв ефект, че с години не можеш да се освободиш от нея.
към беседата >>
Не е лесно човек да разбере страданията.
И тъй правилното разрешаване на въпросите се заключава в разбиране на закона на страданието. Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на живота. Който не разбира страданието, ще се натъква на противоречията в живота.
Не е лесно човек да разбере страданията.
Това не става изведнъж. Не се пресилвайте да разберете всичко изведнъж. Ако искате преждевременно да разберете нещата, ще изпаднете в заблуждения, от които мъчно можете да се освободите. Вие ще се движите между два свята: светът на добрите и светът на лошите същества. Добрите същества ще ви внушават добри мисли, лошите същества - лоши мисли и вие ще се движите между контрастни състояния.
към беседата >>
- Защо?
Повечето от съвременните хора минават за млади.
- Защо?
- Защото не са изучавали силата на човешките мисли, чувства и желания, да познават тяхното мощно влияние върху човека. Има случаи, когато една мисъл е по-опасна от куршум. Той ще те засегне някъде, ще мине и замине през тебе и няма да остане следа. В душата ти, в психиката ти, обаче, горчивата мисъл или горчивата дума може да произведе такъв ефект, че с години не можеш да се освободиш от нея. Който не разбира смисъла на горчивите мисли и чувства, постоянно се пита, защо са допуснати в живота.
към беседата >>
Това не става изведнъж.
И тъй правилното разрешаване на въпросите се заключава в разбиране на закона на страданието. Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на живота. Който не разбира страданието, ще се натъква на противоречията в живота. Не е лесно човек да разбере страданията.
Това не става изведнъж.
Не се пресилвайте да разберете всичко изведнъж. Ако искате преждевременно да разберете нещата, ще изпаднете в заблуждения, от които мъчно можете да се освободите. Вие ще се движите между два свята: светът на добрите и светът на лошите същества. Добрите същества ще ви внушават добри мисли, лошите същества - лоши мисли и вие ще се движите между контрастни състояния. Някога ще мислите, че от вас може да излезе много нещо, че всичко можете да направите.
към беседата >>
- Защото не са изучавали силата на човешките мисли, чувства и желания, да познават тяхното мощно влияние върху човека.
Повечето от съвременните хора минават за млади. - Защо?
- Защото не са изучавали силата на човешките мисли, чувства и желания, да познават тяхното мощно влияние върху човека.
Има случаи, когато една мисъл е по-опасна от куршум. Той ще те засегне някъде, ще мине и замине през тебе и няма да остане следа. В душата ти, в психиката ти, обаче, горчивата мисъл или горчивата дума може да произведе такъв ефект, че с години не можеш да се освободиш от нея. Който не разбира смисъла на горчивите мисли и чувства, постоянно се пита, защо са допуснати в живота. За да съществуват и да се допускат, все има някакво основание.
към беседата >>
Не се пресилвайте да разберете всичко изведнъж.
И тъй правилното разрешаване на въпросите се заключава в разбиране на закона на страданието. Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на живота. Който не разбира страданието, ще се натъква на противоречията в живота. Не е лесно човек да разбере страданията. Това не става изведнъж.
Не се пресилвайте да разберете всичко изведнъж.
Ако искате преждевременно да разберете нещата, ще изпаднете в заблуждения, от които мъчно можете да се освободите. Вие ще се движите между два свята: светът на добрите и светът на лошите същества. Добрите същества ще ви внушават добри мисли, лошите същества - лоши мисли и вие ще се движите между контрастни състояния. Някога ще мислите, че от вас може да излезе много нещо, че всичко можете да направите. Някога ще мислите, че от вас нищо не може да излезе.
към беседата >>
Има случаи, когато една мисъл е по-опасна от куршум.
Повечето от съвременните хора минават за млади. - Защо? - Защото не са изучавали силата на човешките мисли, чувства и желания, да познават тяхното мощно влияние върху човека.
Има случаи, когато една мисъл е по-опасна от куршум.
Той ще те засегне някъде, ще мине и замине през тебе и няма да остане следа. В душата ти, в психиката ти, обаче, горчивата мисъл или горчивата дума може да произведе такъв ефект, че с години не можеш да се освободиш от нея. Който не разбира смисъла на горчивите мисли и чувства, постоянно се пита, защо са допуснати в живота. За да съществуват и да се допускат, все има някакво основание. Защо българите сами развалят чешмите си?
към беседата >>
Ако искате преждевременно да разберете нещата, ще изпаднете в заблуждения, от които мъчно можете да се освободите.
Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на живота. Който не разбира страданието, ще се натъква на противоречията в живота. Не е лесно човек да разбере страданията. Това не става изведнъж. Не се пресилвайте да разберете всичко изведнъж.
Ако искате преждевременно да разберете нещата, ще изпаднете в заблуждения, от които мъчно можете да се освободите.
Вие ще се движите между два свята: светът на добрите и светът на лошите същества. Добрите същества ще ви внушават добри мисли, лошите същества - лоши мисли и вие ще се движите между контрастни състояния. Някога ще мислите, че от вас може да излезе много нещо, че всичко можете да направите. Някога ще мислите, че от вас нищо не може да излезе. И едното не е вярно, и другото не е вярно.
към беседата >>
Той ще те засегне някъде, ще мине и замине през тебе и няма да остане следа.
Повечето от съвременните хора минават за млади. - Защо? - Защото не са изучавали силата на човешките мисли, чувства и желания, да познават тяхното мощно влияние върху човека. Има случаи, когато една мисъл е по-опасна от куршум.
Той ще те засегне някъде, ще мине и замине през тебе и няма да остане следа.
В душата ти, в психиката ти, обаче, горчивата мисъл или горчивата дума може да произведе такъв ефект, че с години не можеш да се освободиш от нея. Който не разбира смисъла на горчивите мисли и чувства, постоянно се пита, защо са допуснати в живота. За да съществуват и да се допускат, все има някакво основание. Защо българите сами развалят чешмите си? Виждате някъде една хубава чешма, с красиво корито, направено от хубав камък.
към беседата >>
Вие ще се движите между два свята: светът на добрите и светът на лошите същества.
Който не разбира страданието, ще се натъква на противоречията в живота. Не е лесно човек да разбере страданията. Това не става изведнъж. Не се пресилвайте да разберете всичко изведнъж. Ако искате преждевременно да разберете нещата, ще изпаднете в заблуждения, от които мъчно можете да се освободите.
Вие ще се движите между два свята: светът на добрите и светът на лошите същества.
Добрите същества ще ви внушават добри мисли, лошите същества - лоши мисли и вие ще се движите между контрастни състояния. Някога ще мислите, че от вас може да излезе много нещо, че всичко можете да направите. Някога ще мислите, че от вас нищо не може да излезе. И едното не е вярно, и другото не е вярно. Вярно е, че като работите, от вас може да излезе нещо.
към беседата >>
В душата ти, в психиката ти, обаче, горчивата мисъл или горчивата дума може да произведе такъв ефект, че с години не можеш да се освободиш от нея.
Повечето от съвременните хора минават за млади. - Защо? - Защото не са изучавали силата на човешките мисли, чувства и желания, да познават тяхното мощно влияние върху човека. Има случаи, когато една мисъл е по-опасна от куршум. Той ще те засегне някъде, ще мине и замине през тебе и няма да остане следа.
В душата ти, в психиката ти, обаче, горчивата мисъл или горчивата дума може да произведе такъв ефект, че с години не можеш да се освободиш от нея.
Който не разбира смисъла на горчивите мисли и чувства, постоянно се пита, защо са допуснати в живота. За да съществуват и да се допускат, все има някакво основание. Защо българите сами развалят чешмите си? Виждате някъде една хубава чешма, с красиво корито, направено от хубав камък. Който мине покрай чешмата, ще се наведе да пие вода, ще се полюбува малко и после ще каже: Я да опитам, мога ли да наостря брадвата си на това корито.
към беседата >>
Добрите същества ще ви внушават добри мисли, лошите същества - лоши мисли и вие ще се движите между контрастни състояния.
Не е лесно човек да разбере страданията. Това не става изведнъж. Не се пресилвайте да разберете всичко изведнъж. Ако искате преждевременно да разберете нещата, ще изпаднете в заблуждения, от които мъчно можете да се освободите. Вие ще се движите между два свята: светът на добрите и светът на лошите същества.
Добрите същества ще ви внушават добри мисли, лошите същества - лоши мисли и вие ще се движите между контрастни състояния.
Някога ще мислите, че от вас може да излезе много нещо, че всичко можете да направите. Някога ще мислите, че от вас нищо не може да излезе. И едното не е вярно, и другото не е вярно. Вярно е, че като работите, от вас може да излезе нещо. Оставете съществата във вас сами да се борят, докато се споразумеят, без да взимате страната на едните или на другите.
към беседата >>
Който не разбира смисъла на горчивите мисли и чувства, постоянно се пита, защо са допуснати в живота.
- Защо? - Защото не са изучавали силата на човешките мисли, чувства и желания, да познават тяхното мощно влияние върху човека. Има случаи, когато една мисъл е по-опасна от куршум. Той ще те засегне някъде, ще мине и замине през тебе и няма да остане следа. В душата ти, в психиката ти, обаче, горчивата мисъл или горчивата дума може да произведе такъв ефект, че с години не можеш да се освободиш от нея.
Който не разбира смисъла на горчивите мисли и чувства, постоянно се пита, защо са допуснати в живота.
За да съществуват и да се допускат, все има някакво основание. Защо българите сами развалят чешмите си? Виждате някъде една хубава чешма, с красиво корито, направено от хубав камък. Който мине покрай чешмата, ще се наведе да пие вода, ще се полюбува малко и после ще каже: Я да опитам, мога ли да наостря брадвата си на това корито. Днес един наточи брадвата си, утре - друг, докато най-после коритото се изхаби и чешмата изгуби красотата си.
към беседата >>
Някога ще мислите, че от вас може да излезе много нещо, че всичко можете да направите.
Това не става изведнъж. Не се пресилвайте да разберете всичко изведнъж. Ако искате преждевременно да разберете нещата, ще изпаднете в заблуждения, от които мъчно можете да се освободите. Вие ще се движите между два свята: светът на добрите и светът на лошите същества. Добрите същества ще ви внушават добри мисли, лошите същества - лоши мисли и вие ще се движите между контрастни състояния.
Някога ще мислите, че от вас може да излезе много нещо, че всичко можете да направите.
Някога ще мислите, че от вас нищо не може да излезе. И едното не е вярно, и другото не е вярно. Вярно е, че като работите, от вас може да излезе нещо. Оставете съществата във вас сами да се борят, докато се споразумеят, без да взимате страната на едните или на другите. И тъй, единственият път за влизане на човека в света на любовта е пътят на страданието.
към беседата >>
За да съществуват и да се допускат, все има някакво основание.
- Защото не са изучавали силата на човешките мисли, чувства и желания, да познават тяхното мощно влияние върху човека. Има случаи, когато една мисъл е по-опасна от куршум. Той ще те засегне някъде, ще мине и замине през тебе и няма да остане следа. В душата ти, в психиката ти, обаче, горчивата мисъл или горчивата дума може да произведе такъв ефект, че с години не можеш да се освободиш от нея. Който не разбира смисъла на горчивите мисли и чувства, постоянно се пита, защо са допуснати в живота.
За да съществуват и да се допускат, все има някакво основание.
Защо българите сами развалят чешмите си? Виждате някъде една хубава чешма, с красиво корито, направено от хубав камък. Който мине покрай чешмата, ще се наведе да пие вода, ще се полюбува малко и после ще каже: Я да опитам, мога ли да наостря брадвата си на това корито. Днес един наточи брадвата си, утре - друг, докато най-после коритото се изхаби и чешмата изгуби красотата си. - Защо става това?
към беседата >>
Някога ще мислите, че от вас нищо не може да излезе.
Не се пресилвайте да разберете всичко изведнъж. Ако искате преждевременно да разберете нещата, ще изпаднете в заблуждения, от които мъчно можете да се освободите. Вие ще се движите между два свята: светът на добрите и светът на лошите същества. Добрите същества ще ви внушават добри мисли, лошите същества - лоши мисли и вие ще се движите между контрастни състояния. Някога ще мислите, че от вас може да излезе много нещо, че всичко можете да направите.
Някога ще мислите, че от вас нищо не може да излезе.
И едното не е вярно, и другото не е вярно. Вярно е, че като работите, от вас може да излезе нещо. Оставете съществата във вас сами да се борят, докато се споразумеят, без да взимате страната на едните или на другите. И тъй, единственият път за влизане на човека в света на любовта е пътят на страданието. Първата половина от пътя, който посветеният трябва да извърви, е страданието; втората половина на пътя е любовта.
към беседата >>
Защо българите сами развалят чешмите си?
Има случаи, когато една мисъл е по-опасна от куршум. Той ще те засегне някъде, ще мине и замине през тебе и няма да остане следа. В душата ти, в психиката ти, обаче, горчивата мисъл или горчивата дума може да произведе такъв ефект, че с години не можеш да се освободиш от нея. Който не разбира смисъла на горчивите мисли и чувства, постоянно се пита, защо са допуснати в живота. За да съществуват и да се допускат, все има някакво основание.
Защо българите сами развалят чешмите си?
Виждате някъде една хубава чешма, с красиво корито, направено от хубав камък. Който мине покрай чешмата, ще се наведе да пие вода, ще се полюбува малко и после ще каже: Я да опитам, мога ли да наостря брадвата си на това корито. Днес един наточи брадвата си, утре - друг, докато най-после коритото се изхаби и чешмата изгуби красотата си. - Защо става това? - Защото в самия човек има нещо необработено.
към беседата >>
И едното не е вярно, и другото не е вярно.
Ако искате преждевременно да разберете нещата, ще изпаднете в заблуждения, от които мъчно можете да се освободите. Вие ще се движите между два свята: светът на добрите и светът на лошите същества. Добрите същества ще ви внушават добри мисли, лошите същества - лоши мисли и вие ще се движите между контрастни състояния. Някога ще мислите, че от вас може да излезе много нещо, че всичко можете да направите. Някога ще мислите, че от вас нищо не може да излезе.
И едното не е вярно, и другото не е вярно.
Вярно е, че като работите, от вас може да излезе нещо. Оставете съществата във вас сами да се борят, докато се споразумеят, без да взимате страната на едните или на другите. И тъй, единственият път за влизане на човека в света на любовта е пътят на страданието. Първата половина от пътя, който посветеният трябва да извърви, е страданието; втората половина на пътя е любовта. Докато дойде до втората половина на пътя си, само от време на време, посветеният ще вижда един малък проблясък на пътя си, който ще раздира тъмнината, която неизбежно трябва да мине.
към беседата >>
Виждате някъде една хубава чешма, с красиво корито, направено от хубав камък.
Той ще те засегне някъде, ще мине и замине през тебе и няма да остане следа. В душата ти, в психиката ти, обаче, горчивата мисъл или горчивата дума може да произведе такъв ефект, че с години не можеш да се освободиш от нея. Който не разбира смисъла на горчивите мисли и чувства, постоянно се пита, защо са допуснати в живота. За да съществуват и да се допускат, все има някакво основание. Защо българите сами развалят чешмите си?
Виждате някъде една хубава чешма, с красиво корито, направено от хубав камък.
Който мине покрай чешмата, ще се наведе да пие вода, ще се полюбува малко и после ще каже: Я да опитам, мога ли да наостря брадвата си на това корито. Днес един наточи брадвата си, утре - друг, докато най-после коритото се изхаби и чешмата изгуби красотата си. - Защо става това? - Защото в самия човек има нещо необработено. Кой как мине покрай чешмата, спира се и казва: Чудно нещо, как се развали хубавата чешма!
към беседата >>
Вярно е, че като работите, от вас може да излезе нещо.
Вие ще се движите между два свята: светът на добрите и светът на лошите същества. Добрите същества ще ви внушават добри мисли, лошите същества - лоши мисли и вие ще се движите между контрастни състояния. Някога ще мислите, че от вас може да излезе много нещо, че всичко можете да направите. Някога ще мислите, че от вас нищо не може да излезе. И едното не е вярно, и другото не е вярно.
Вярно е, че като работите, от вас може да излезе нещо.
Оставете съществата във вас сами да се борят, докато се споразумеят, без да взимате страната на едните или на другите. И тъй, единственият път за влизане на човека в света на любовта е пътят на страданието. Първата половина от пътя, който посветеният трябва да извърви, е страданието; втората половина на пътя е любовта. Докато дойде до втората половина на пътя си, само от време на време, посветеният ще вижда един малък проблясък на пътя си, който ще раздира тъмнината, която неизбежно трябва да мине. Този проблясък се дължи на лъчите на любовта.
към беседата >>
Който мине покрай чешмата, ще се наведе да пие вода, ще се полюбува малко и после ще каже: Я да опитам, мога ли да наостря брадвата си на това корито.
В душата ти, в психиката ти, обаче, горчивата мисъл или горчивата дума може да произведе такъв ефект, че с години не можеш да се освободиш от нея. Който не разбира смисъла на горчивите мисли и чувства, постоянно се пита, защо са допуснати в живота. За да съществуват и да се допускат, все има някакво основание. Защо българите сами развалят чешмите си? Виждате някъде една хубава чешма, с красиво корито, направено от хубав камък.
Който мине покрай чешмата, ще се наведе да пие вода, ще се полюбува малко и после ще каже: Я да опитам, мога ли да наостря брадвата си на това корито.
Днес един наточи брадвата си, утре - друг, докато най-после коритото се изхаби и чешмата изгуби красотата си. - Защо става това? - Защото в самия човек има нещо необработено. Кой как мине покрай чешмата, спира се и казва: Чудно нещо, как се развали хубавата чешма! Чешмата сама не се разваля - хората са я развалили.
към беседата >>
Оставете съществата във вас сами да се борят, докато се споразумеят, без да взимате страната на едните или на другите.
Добрите същества ще ви внушават добри мисли, лошите същества - лоши мисли и вие ще се движите между контрастни състояния. Някога ще мислите, че от вас може да излезе много нещо, че всичко можете да направите. Някога ще мислите, че от вас нищо не може да излезе. И едното не е вярно, и другото не е вярно. Вярно е, че като работите, от вас може да излезе нещо.
Оставете съществата във вас сами да се борят, докато се споразумеят, без да взимате страната на едните или на другите.
И тъй, единственият път за влизане на човека в света на любовта е пътят на страданието. Първата половина от пътя, който посветеният трябва да извърви, е страданието; втората половина на пътя е любовта. Докато дойде до втората половина на пътя си, само от време на време, посветеният ще вижда един малък проблясък на пътя си, който ще раздира тъмнината, която неизбежно трябва да мине. Този проблясък се дължи на лъчите на любовта. Светлината ту се явява, ту изчезва, но заставя човека да се стреми и да се надява.
към беседата >>
Днес един наточи брадвата си, утре - друг, докато най-после коритото се изхаби и чешмата изгуби красотата си.
Който не разбира смисъла на горчивите мисли и чувства, постоянно се пита, защо са допуснати в живота. За да съществуват и да се допускат, все има някакво основание. Защо българите сами развалят чешмите си? Виждате някъде една хубава чешма, с красиво корито, направено от хубав камък. Който мине покрай чешмата, ще се наведе да пие вода, ще се полюбува малко и после ще каже: Я да опитам, мога ли да наостря брадвата си на това корито.
Днес един наточи брадвата си, утре - друг, докато най-после коритото се изхаби и чешмата изгуби красотата си.
- Защо става това? - Защото в самия човек има нещо необработено. Кой как мине покрай чешмата, спира се и казва: Чудно нещо, как се развали хубавата чешма! Чешмата сама не се разваля - хората са я развалили.
към беседата >>
И тъй, единственият път за влизане на човека в света на любовта е пътят на страданието.
Някога ще мислите, че от вас може да излезе много нещо, че всичко можете да направите. Някога ще мислите, че от вас нищо не може да излезе. И едното не е вярно, и другото не е вярно. Вярно е, че като работите, от вас може да излезе нещо. Оставете съществата във вас сами да се борят, докато се споразумеят, без да взимате страната на едните или на другите.
И тъй, единственият път за влизане на човека в света на любовта е пътят на страданието.
Първата половина от пътя, който посветеният трябва да извърви, е страданието; втората половина на пътя е любовта. Докато дойде до втората половина на пътя си, само от време на време, посветеният ще вижда един малък проблясък на пътя си, който ще раздира тъмнината, която неизбежно трябва да мине. Този проблясък се дължи на лъчите на любовта. Светлината ту се явява, ту изчезва, но заставя човека да се стреми и да се надява. Той очаква деня, когато любовта ще се прояви в своята пълнота.
към беседата >>
- Защо става това?
За да съществуват и да се допускат, все има някакво основание. Защо българите сами развалят чешмите си? Виждате някъде една хубава чешма, с красиво корито, направено от хубав камък. Който мине покрай чешмата, ще се наведе да пие вода, ще се полюбува малко и после ще каже: Я да опитам, мога ли да наостря брадвата си на това корито. Днес един наточи брадвата си, утре - друг, докато най-после коритото се изхаби и чешмата изгуби красотата си.
- Защо става това?
- Защото в самия човек има нещо необработено. Кой как мине покрай чешмата, спира се и казва: Чудно нещо, как се развали хубавата чешма! Чешмата сама не се разваля - хората са я развалили.
към беседата >>
Първата половина от пътя, който посветеният трябва да извърви, е страданието; втората половина на пътя е любовта.
Някога ще мислите, че от вас нищо не може да излезе. И едното не е вярно, и другото не е вярно. Вярно е, че като работите, от вас може да излезе нещо. Оставете съществата във вас сами да се борят, докато се споразумеят, без да взимате страната на едните или на другите. И тъй, единственият път за влизане на човека в света на любовта е пътят на страданието.
Първата половина от пътя, който посветеният трябва да извърви, е страданието; втората половина на пътя е любовта.
Докато дойде до втората половина на пътя си, само от време на време, посветеният ще вижда един малък проблясък на пътя си, който ще раздира тъмнината, която неизбежно трябва да мине. Този проблясък се дължи на лъчите на любовта. Светлината ту се явява, ту изчезва, но заставя човека да се стреми и да се надява. Той очаква деня, когато любовта ще се прояви в своята пълнота. Тогава само ще разбере, какво нещо е животът на любовта.
към беседата >>
- Защото в самия човек има нещо необработено.
Защо българите сами развалят чешмите си? Виждате някъде една хубава чешма, с красиво корито, направено от хубав камък. Който мине покрай чешмата, ще се наведе да пие вода, ще се полюбува малко и после ще каже: Я да опитам, мога ли да наостря брадвата си на това корито. Днес един наточи брадвата си, утре - друг, докато най-после коритото се изхаби и чешмата изгуби красотата си. - Защо става това?
- Защото в самия човек има нещо необработено.
Кой как мине покрай чешмата, спира се и казва: Чудно нещо, как се развали хубавата чешма! Чешмата сама не се разваля - хората са я развалили.
към беседата >>
Докато дойде до втората половина на пътя си, само от време на време, посветеният ще вижда един малък проблясък на пътя си, който ще раздира тъмнината, която неизбежно трябва да мине.
И едното не е вярно, и другото не е вярно. Вярно е, че като работите, от вас може да излезе нещо. Оставете съществата във вас сами да се борят, докато се споразумеят, без да взимате страната на едните или на другите. И тъй, единственият път за влизане на човека в света на любовта е пътят на страданието. Първата половина от пътя, който посветеният трябва да извърви, е страданието; втората половина на пътя е любовта.
Докато дойде до втората половина на пътя си, само от време на време, посветеният ще вижда един малък проблясък на пътя си, който ще раздира тъмнината, която неизбежно трябва да мине.
Този проблясък се дължи на лъчите на любовта. Светлината ту се явява, ту изчезва, но заставя човека да се стреми и да се надява. Той очаква деня, когато любовта ще се прояви в своята пълнота. Тогава само ще разбере, какво нещо е животът на любовта. Влезе ли в този живот, всички противоречия ще изчезнат от пътя му.
към беседата >>
Кой как мине покрай чешмата, спира се и казва: Чудно нещо, как се развали хубавата чешма!
Виждате някъде една хубава чешма, с красиво корито, направено от хубав камък. Който мине покрай чешмата, ще се наведе да пие вода, ще се полюбува малко и после ще каже: Я да опитам, мога ли да наостря брадвата си на това корито. Днес един наточи брадвата си, утре - друг, докато най-после коритото се изхаби и чешмата изгуби красотата си. - Защо става това? - Защото в самия човек има нещо необработено.
Кой как мине покрай чешмата, спира се и казва: Чудно нещо, как се развали хубавата чешма!
Чешмата сама не се разваля - хората са я развалили.
към беседата >>
Този проблясък се дължи на лъчите на любовта.
Вярно е, че като работите, от вас може да излезе нещо. Оставете съществата във вас сами да се борят, докато се споразумеят, без да взимате страната на едните или на другите. И тъй, единственият път за влизане на човека в света на любовта е пътят на страданието. Първата половина от пътя, който посветеният трябва да извърви, е страданието; втората половина на пътя е любовта. Докато дойде до втората половина на пътя си, само от време на време, посветеният ще вижда един малък проблясък на пътя си, който ще раздира тъмнината, която неизбежно трябва да мине.
Този проблясък се дължи на лъчите на любовта.
Светлината ту се явява, ту изчезва, но заставя човека да се стреми и да се надява. Той очаква деня, когато любовта ще се прояви в своята пълнота. Тогава само ще разбере, какво нещо е животът на любовта. Влезе ли в този живот, всички противоречия ще изчезнат от пътя му. Но, докато дойде до любовта, противоречията неизбежно ще го следват и той постоянно ще се пита, защо това става така, а не иначе.
към беседата >>
Чешмата сама не се разваля - хората са я развалили.
Който мине покрай чешмата, ще се наведе да пие вода, ще се полюбува малко и после ще каже: Я да опитам, мога ли да наостря брадвата си на това корито. Днес един наточи брадвата си, утре - друг, докато най-после коритото се изхаби и чешмата изгуби красотата си. - Защо става това? - Защото в самия човек има нещо необработено. Кой как мине покрай чешмата, спира се и казва: Чудно нещо, как се развали хубавата чешма!
Чешмата сама не се разваля - хората са я развалили.
към беседата >>
Светлината ту се явява, ту изчезва, но заставя човека да се стреми и да се надява.
Оставете съществата във вас сами да се борят, докато се споразумеят, без да взимате страната на едните или на другите. И тъй, единственият път за влизане на човека в света на любовта е пътят на страданието. Първата половина от пътя, който посветеният трябва да извърви, е страданието; втората половина на пътя е любовта. Докато дойде до втората половина на пътя си, само от време на време, посветеният ще вижда един малък проблясък на пътя си, който ще раздира тъмнината, която неизбежно трябва да мине. Този проблясък се дължи на лъчите на любовта.
Светлината ту се явява, ту изчезва, но заставя човека да се стреми и да се надява.
Той очаква деня, когато любовта ще се прояви в своята пълнота. Тогава само ще разбере, какво нещо е животът на любовта. Влезе ли в този живот, всички противоречия ще изчезнат от пътя му. Но, докато дойде до любовта, противоречията неизбежно ще го следват и той постоянно ще се пита, защо това става така, а не иначе. Докато е на земята, човек постоянно се пита, защо на мене дават по-малко хляб, по-малко вода, а на други дават повече.
към беседата >>
Носиш един чувал на гърба си и постоянно притуряш по едно кило в чувала.
(втори вариант)
Другояче ще обясня въпроса.
Носиш един чувал на гърба си и постоянно притуряш по едно кило в чувала.
Туряш едно, две, три, четири и повече, докато стане този чувал до сто килограма тежест. И не можеш повече да го носиш. Каруца няма, слуги няма и ти вече се изпотиш, запъхтиш, казваш: „Не се носи този чувал, тежък е.“ Питам, кой те кара да носиш този тежък чувал от сто килограма на гърба си? Каква е идеята? Казваш: „Трябва да се живее.“ Чудна работа, трябва да се живее.
към втори вариант >>
Тръгват двамата.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един български пример. Това е една приказка, един мит, нещо, което е станало някога, но е предадено в приказна форма. Слязъл Господ някога на земята, да види как живеят хората. Понеже често му донасяли как живеят хората, той искал сам да провери. Той слязъл на земята и взел със себе си един от най–способните хора, за да го придружи.
Тръгват двамата.
Дохождат до едно място, виждат един говедар, легнал на гърба си и свири с кавала. Понеже Господ ожаднял, то казал на момъка, който го придружавал: „Моля, нека ми покаже къде има вода да пия.“ Говедарят, както свирил, не се помръднал от мястото си и показал с крака си ей там. Този, който придружавал Господа казал: „Брей, не ни показа къде е водата, но само с крака си посочи.“ По–нататък видели една хубава мома, която носила вода с кобилица. Господ казал: „Тази хубава мома ще дам на този говедар.“ Той се почудил как е възможно това. Спират се вечерта пред един дом, искат да пренощуват там.
към втори вариант >>
Туряш едно, две, три, четири и повече, докато стане този чувал до сто килограма тежест.
(втори вариант)
Другояче ще обясня въпроса. Носиш един чувал на гърба си и постоянно притуряш по едно кило в чувала.
Туряш едно, две, три, четири и повече, докато стане този чувал до сто килограма тежест.
И не можеш повече да го носиш. Каруца няма, слуги няма и ти вече се изпотиш, запъхтиш, казваш: „Не се носи този чувал, тежък е.“ Питам, кой те кара да носиш този тежък чувал от сто килограма на гърба си? Каква е идеята? Казваш: „Трябва да се живее.“ Чудна работа, трябва да се живее. Че природата е дала един опит.
към втори вариант >>
Дохождат до едно място, виждат един говедар, легнал на гърба си и свири с кавала.
(втори вариант)
Това е една приказка, един мит, нещо, което е станало някога, но е предадено в приказна форма. Слязъл Господ някога на земята, да види как живеят хората. Понеже често му донасяли как живеят хората, той искал сам да провери. Той слязъл на земята и взел със себе си един от най–способните хора, за да го придружи. Тръгват двамата.
Дохождат до едно място, виждат един говедар, легнал на гърба си и свири с кавала.
Понеже Господ ожаднял, то казал на момъка, който го придружавал: „Моля, нека ми покаже къде има вода да пия.“ Говедарят, както свирил, не се помръднал от мястото си и показал с крака си ей там. Този, който придружавал Господа казал: „Брей, не ни показа къде е водата, но само с крака си посочи.“ По–нататък видели една хубава мома, която носила вода с кобилица. Господ казал: „Тази хубава мома ще дам на този говедар.“ Той се почудил как е възможно това. Спират се вечерта пред един дом, искат да пренощуват там. Но от този дом излиза един и казва: „Такива пътници като вас не приемаме.“ Отиват след това в дома на една бедна вдовица, която ги приела и нагостила добре.
към втори вариант >>
И не можеш повече да го носиш.
(втори вариант)
Другояче ще обясня въпроса. Носиш един чувал на гърба си и постоянно притуряш по едно кило в чувала. Туряш едно, две, три, четири и повече, докато стане този чувал до сто килограма тежест.
И не можеш повече да го носиш.
Каруца няма, слуги няма и ти вече се изпотиш, запъхтиш, казваш: „Не се носи този чувал, тежък е.“ Питам, кой те кара да носиш този тежък чувал от сто килограма на гърба си? Каква е идеята? Казваш: „Трябва да се живее.“ Чудна работа, трябва да се живее. Че природата е дала един опит. Показала е на човека как трябва да се живее.
към втори вариант >>
Понеже Господ ожаднял, то казал на момъка, който го придружавал: „Моля, нека ми покаже къде има вода да пия.“ Говедарят, както свирил, не се помръднал от мястото си и показал с крака си ей там.
(втори вариант)
Слязъл Господ някога на земята, да види как живеят хората. Понеже често му донасяли как живеят хората, той искал сам да провери. Той слязъл на земята и взел със себе си един от най–способните хора, за да го придружи. Тръгват двамата. Дохождат до едно място, виждат един говедар, легнал на гърба си и свири с кавала.
Понеже Господ ожаднял, то казал на момъка, който го придружавал: „Моля, нека ми покаже къде има вода да пия.“ Говедарят, както свирил, не се помръднал от мястото си и показал с крака си ей там.
Този, който придружавал Господа казал: „Брей, не ни показа къде е водата, но само с крака си посочи.“ По–нататък видели една хубава мома, която носила вода с кобилица. Господ казал: „Тази хубава мома ще дам на този говедар.“ Той се почудил как е възможно това. Спират се вечерта пред един дом, искат да пренощуват там. Но от този дом излиза един и казва: „Такива пътници като вас не приемаме.“ Отиват след това в дома на една бедна вдовица, която ги приела и нагостила добре. Тази вдовица имала една крава.
към втори вариант >>
Каруца няма, слуги няма и ти вече се изпотиш, запъхтиш, казваш: „Не се носи този чувал, тежък е.“ Питам, кой те кара да носиш този тежък чувал от сто килограма на гърба си?
(втори вариант)
Другояче ще обясня въпроса. Носиш един чувал на гърба си и постоянно притуряш по едно кило в чувала. Туряш едно, две, три, четири и повече, докато стане този чувал до сто килограма тежест. И не можеш повече да го носиш.
Каруца няма, слуги няма и ти вече се изпотиш, запъхтиш, казваш: „Не се носи този чувал, тежък е.“ Питам, кой те кара да носиш този тежък чувал от сто килограма на гърба си?
Каква е идеята? Казваш: „Трябва да се живее.“ Чудна работа, трябва да се живее. Че природата е дала един опит. Показала е на човека как трябва да се живее. На човека не му трябва много.
към втори вариант >>
Този, който придружавал Господа казал: „Брей, не ни показа къде е водата, но само с крака си посочи.“ По–нататък видели една хубава мома, която носила вода с кобилица.
(втори вариант)
Понеже често му донасяли как живеят хората, той искал сам да провери. Той слязъл на земята и взел със себе си един от най–способните хора, за да го придружи. Тръгват двамата. Дохождат до едно място, виждат един говедар, легнал на гърба си и свири с кавала. Понеже Господ ожаднял, то казал на момъка, който го придружавал: „Моля, нека ми покаже къде има вода да пия.“ Говедарят, както свирил, не се помръднал от мястото си и показал с крака си ей там.
Този, който придружавал Господа казал: „Брей, не ни показа къде е водата, но само с крака си посочи.“ По–нататък видели една хубава мома, която носила вода с кобилица.
Господ казал: „Тази хубава мома ще дам на този говедар.“ Той се почудил как е възможно това. Спират се вечерта пред един дом, искат да пренощуват там. Но от този дом излиза един и казва: „Такива пътници като вас не приемаме.“ Отиват след това в дома на една бедна вдовица, която ги приела и нагостила добре. Тази вдовица имала една крава. На сутринта срещат из пътя един вълк и Господ казва: „Ето, ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата.“ Как така?
към втори вариант >>
Каква е идеята?
(втори вариант)
Другояче ще обясня въпроса. Носиш един чувал на гърба си и постоянно притуряш по едно кило в чувала. Туряш едно, две, три, четири и повече, докато стане този чувал до сто килограма тежест. И не можеш повече да го носиш. Каруца няма, слуги няма и ти вече се изпотиш, запъхтиш, казваш: „Не се носи този чувал, тежък е.“ Питам, кой те кара да носиш този тежък чувал от сто килограма на гърба си?
Каква е идеята?
Казваш: „Трябва да се живее.“ Чудна работа, трябва да се живее. Че природата е дала един опит. Показала е на човека как трябва да се живее. На човека не му трябва много. Най–много половин кило трябва да тури на гърба си.
към втори вариант >>
Господ казал: „Тази хубава мома ще дам на този говедар.“ Той се почудил как е възможно това.
(втори вариант)
Той слязъл на земята и взел със себе си един от най–способните хора, за да го придружи. Тръгват двамата. Дохождат до едно място, виждат един говедар, легнал на гърба си и свири с кавала. Понеже Господ ожаднял, то казал на момъка, който го придружавал: „Моля, нека ми покаже къде има вода да пия.“ Говедарят, както свирил, не се помръднал от мястото си и показал с крака си ей там. Този, който придружавал Господа казал: „Брей, не ни показа къде е водата, но само с крака си посочи.“ По–нататък видели една хубава мома, която носила вода с кобилица.
Господ казал: „Тази хубава мома ще дам на този говедар.“ Той се почудил как е възможно това.
Спират се вечерта пред един дом, искат да пренощуват там. Но от този дом излиза един и казва: „Такива пътници като вас не приемаме.“ Отиват след това в дома на една бедна вдовица, която ги приела и нагостила добре. Тази вдовица имала една крава. На сутринта срещат из пътя един вълк и Господ казва: „Ето, ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата.“ Как така? По–нататък намират една бъклица, пълна със злато и Господ казва: „Тази бъклица ще дам на богатия.“
към втори вариант >>
Казваш: „Трябва да се живее.“ Чудна работа, трябва да се живее.
(втори вариант)
Носиш един чувал на гърба си и постоянно притуряш по едно кило в чувала. Туряш едно, две, три, четири и повече, докато стане този чувал до сто килограма тежест. И не можеш повече да го носиш. Каруца няма, слуги няма и ти вече се изпотиш, запъхтиш, казваш: „Не се носи този чувал, тежък е.“ Питам, кой те кара да носиш този тежък чувал от сто килограма на гърба си? Каква е идеята?
Казваш: „Трябва да се живее.“ Чудна работа, трябва да се живее.
Че природата е дала един опит. Показала е на човека как трябва да се живее. На човека не му трябва много. Най–много половин кило трябва да тури на гърба си. Три пъти по половин кило, това са кило и половина тежест на гърба, или най–много три кила на ден.
към втори вариант >>
Спират се вечерта пред един дом, искат да пренощуват там.
(втори вариант)
Тръгват двамата. Дохождат до едно място, виждат един говедар, легнал на гърба си и свири с кавала. Понеже Господ ожаднял, то казал на момъка, който го придружавал: „Моля, нека ми покаже къде има вода да пия.“ Говедарят, както свирил, не се помръднал от мястото си и показал с крака си ей там. Този, който придружавал Господа казал: „Брей, не ни показа къде е водата, но само с крака си посочи.“ По–нататък видели една хубава мома, която носила вода с кобилица. Господ казал: „Тази хубава мома ще дам на този говедар.“ Той се почудил как е възможно това.
Спират се вечерта пред един дом, искат да пренощуват там.
Но от този дом излиза един и казва: „Такива пътници като вас не приемаме.“ Отиват след това в дома на една бедна вдовица, която ги приела и нагостила добре. Тази вдовица имала една крава. На сутринта срещат из пътя един вълк и Господ казва: „Ето, ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата.“ Как така? По–нататък намират една бъклица, пълна със злато и Господ казва: „Тази бъклица ще дам на богатия.“
към втори вариант >>
Че природата е дала един опит.
(втори вариант)
Туряш едно, две, три, четири и повече, докато стане този чувал до сто килограма тежест. И не можеш повече да го носиш. Каруца няма, слуги няма и ти вече се изпотиш, запъхтиш, казваш: „Не се носи този чувал, тежък е.“ Питам, кой те кара да носиш този тежък чувал от сто килограма на гърба си? Каква е идеята? Казваш: „Трябва да се живее.“ Чудна работа, трябва да се живее.
Че природата е дала един опит.
Показала е на човека как трябва да се живее. На човека не му трябва много. Най–много половин кило трябва да тури на гърба си. Три пъти по половин кило, това са кило и половина тежест на гърба, или най–много три кила на ден. Като тръгнеш сутрин, докато се върнеш вечерта, три кила най–много трябва да носиш на гърба си.
към втори вариант >>
Но от този дом излиза един и казва: „Такива пътници като вас не приемаме.“ Отиват след това в дома на една бедна вдовица, която ги приела и нагостила добре.
(втори вариант)
Дохождат до едно място, виждат един говедар, легнал на гърба си и свири с кавала. Понеже Господ ожаднял, то казал на момъка, който го придружавал: „Моля, нека ми покаже къде има вода да пия.“ Говедарят, както свирил, не се помръднал от мястото си и показал с крака си ей там. Този, който придружавал Господа казал: „Брей, не ни показа къде е водата, но само с крака си посочи.“ По–нататък видели една хубава мома, която носила вода с кобилица. Господ казал: „Тази хубава мома ще дам на този говедар.“ Той се почудил как е възможно това. Спират се вечерта пред един дом, искат да пренощуват там.
Но от този дом излиза един и казва: „Такива пътници като вас не приемаме.“ Отиват след това в дома на една бедна вдовица, която ги приела и нагостила добре.
Тази вдовица имала една крава. На сутринта срещат из пътя един вълк и Господ казва: „Ето, ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата.“ Как така? По–нататък намират една бъклица, пълна със злато и Господ казва: „Тази бъклица ще дам на богатия.“
към втори вариант >>
Показала е на човека как трябва да се живее.
(втори вариант)
И не можеш повече да го носиш. Каруца няма, слуги няма и ти вече се изпотиш, запъхтиш, казваш: „Не се носи този чувал, тежък е.“ Питам, кой те кара да носиш този тежък чувал от сто килограма на гърба си? Каква е идеята? Казваш: „Трябва да се живее.“ Чудна работа, трябва да се живее. Че природата е дала един опит.
Показала е на човека как трябва да се живее.
На човека не му трябва много. Най–много половин кило трябва да тури на гърба си. Три пъти по половин кило, това са кило и половина тежест на гърба, или най–много три кила на ден. Като тръгнеш сутрин, докато се върнеш вечерта, три кила най–много трябва да носиш на гърба си. Три кила ядене ще туриш в стомаха си, и въпросът ще се свърши.
към втори вариант >>
Тази вдовица имала една крава.
(втори вариант)
Понеже Господ ожаднял, то казал на момъка, който го придружавал: „Моля, нека ми покаже къде има вода да пия.“ Говедарят, както свирил, не се помръднал от мястото си и показал с крака си ей там. Този, който придружавал Господа казал: „Брей, не ни показа къде е водата, но само с крака си посочи.“ По–нататък видели една хубава мома, която носила вода с кобилица. Господ казал: „Тази хубава мома ще дам на този говедар.“ Той се почудил как е възможно това. Спират се вечерта пред един дом, искат да пренощуват там. Но от този дом излиза един и казва: „Такива пътници като вас не приемаме.“ Отиват след това в дома на една бедна вдовица, която ги приела и нагостила добре.
Тази вдовица имала една крава.
На сутринта срещат из пътя един вълк и Господ казва: „Ето, ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата.“ Как така? По–нататък намират една бъклица, пълна със злато и Господ казва: „Тази бъклица ще дам на богатия.“
към втори вариант >>
На човека не му трябва много.
(втори вариант)
Каруца няма, слуги няма и ти вече се изпотиш, запъхтиш, казваш: „Не се носи този чувал, тежък е.“ Питам, кой те кара да носиш този тежък чувал от сто килограма на гърба си? Каква е идеята? Казваш: „Трябва да се живее.“ Чудна работа, трябва да се живее. Че природата е дала един опит. Показала е на човека как трябва да се живее.
На човека не му трябва много.
Най–много половин кило трябва да тури на гърба си. Три пъти по половин кило, това са кило и половина тежест на гърба, или най–много три кила на ден. Като тръгнеш сутрин, докато се върнеш вечерта, три кила най–много трябва да носиш на гърба си. Три кила ядене ще туриш в стомаха си, и въпросът ще се свърши. Ти сега си намислиш, че хамбарът ти трябва да бъде пълен с жито.
към втори вариант >>
На сутринта срещат из пътя един вълк и Господ казва: „Ето, ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата.“ Как така?
(втори вариант)
Този, който придружавал Господа казал: „Брей, не ни показа къде е водата, но само с крака си посочи.“ По–нататък видели една хубава мома, която носила вода с кобилица. Господ казал: „Тази хубава мома ще дам на този говедар.“ Той се почудил как е възможно това. Спират се вечерта пред един дом, искат да пренощуват там. Но от този дом излиза един и казва: „Такива пътници като вас не приемаме.“ Отиват след това в дома на една бедна вдовица, която ги приела и нагостила добре. Тази вдовица имала една крава.
На сутринта срещат из пътя един вълк и Господ казва: „Ето, ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата.“ Как така?
По–нататък намират една бъклица, пълна със злато и Господ казва: „Тази бъклица ще дам на богатия.“
към втори вариант >>
Най–много половин кило трябва да тури на гърба си.
(втори вариант)
Каква е идеята? Казваш: „Трябва да се живее.“ Чудна работа, трябва да се живее. Че природата е дала един опит. Показала е на човека как трябва да се живее. На човека не му трябва много.
Най–много половин кило трябва да тури на гърба си.
Три пъти по половин кило, това са кило и половина тежест на гърба, или най–много три кила на ден. Като тръгнеш сутрин, докато се върнеш вечерта, три кила най–много трябва да носиш на гърба си. Три кила ядене ще туриш в стомаха си, и въпросът ще се свърши. Ти сега си намислиш, че хамбарът ти трябва да бъде пълен с жито. И като влезе тази мисъл в ума ти, не можеш да се освободиш от нея.
към втори вариант >>
По–нататък намират една бъклица, пълна със злато и Господ казва: „Тази бъклица ще дам на богатия.“
(втори вариант)
Господ казал: „Тази хубава мома ще дам на този говедар.“ Той се почудил как е възможно това. Спират се вечерта пред един дом, искат да пренощуват там. Но от този дом излиза един и казва: „Такива пътници като вас не приемаме.“ Отиват след това в дома на една бедна вдовица, която ги приела и нагостила добре. Тази вдовица имала една крава. На сутринта срещат из пътя един вълк и Господ казва: „Ето, ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата.“ Как така?
По–нататък намират една бъклица, пълна със злато и Господ казва: „Тази бъклица ще дам на богатия.“
към втори вариант >>
Три пъти по половин кило, това са кило и половина тежест на гърба, или най–много три кила на ден.
(втори вариант)
Казваш: „Трябва да се живее.“ Чудна работа, трябва да се живее. Че природата е дала един опит. Показала е на човека как трябва да се живее. На човека не му трябва много. Най–много половин кило трябва да тури на гърба си.
Три пъти по половин кило, това са кило и половина тежест на гърба, или най–много три кила на ден.
Като тръгнеш сутрин, докато се върнеш вечерта, три кила най–много трябва да носиш на гърба си. Три кила ядене ще туриш в стомаха си, и въпросът ще се свърши. Ти сега си намислиш, че хамбарът ти трябва да бъде пълен с жито. И като влезе тази мисъл в ума ти, не можеш да се освободиш от нея.
към втори вариант >>
Чудна работа.
(втори вариант)
Чудна работа.
Неразбрани неща. Но Господ му дал да разбере. В това време вода нямало за пиене и Господ казва: „Ще отидеш в тази долина, там ще пиеш вода.“ Той отишъл и не пил, казва: „Как, там е ужасно нещо. Там е място на мъчение. Тази вода не може да се пие, тя е много горчива.“ „Е, ще почакаш малко.“ „Не, жаден съм.“ Тогава отиват на другото място.
към втори вариант >>
Като тръгнеш сутрин, докато се върнеш вечерта, три кила най–много трябва да носиш на гърба си.
(втори вариант)
Че природата е дала един опит. Показала е на човека как трябва да се живее. На човека не му трябва много. Най–много половин кило трябва да тури на гърба си. Три пъти по половин кило, това са кило и половина тежест на гърба, или най–много три кила на ден.
Като тръгнеш сутрин, докато се върнеш вечерта, три кила най–много трябва да носиш на гърба си.
Три кила ядене ще туриш в стомаха си, и въпросът ще се свърши. Ти сега си намислиш, че хамбарът ти трябва да бъде пълен с жито. И като влезе тази мисъл в ума ти, не можеш да се освободиш от нея.
към втори вариант >>
Неразбрани неща.
(втори вариант)
Чудна работа.
Неразбрани неща.
Но Господ му дал да разбере. В това време вода нямало за пиене и Господ казва: „Ще отидеш в тази долина, там ще пиеш вода.“ Той отишъл и не пил, казва: „Как, там е ужасно нещо. Там е място на мъчение. Тази вода не може да се пие, тя е много горчива.“ „Е, ще почакаш малко.“ „Не, жаден съм.“ Тогава отиват на другото място. Господ го изпраща там и го почаква да се върне.
към втори вариант >>
Три кила ядене ще туриш в стомаха си, и въпросът ще се свърши.
(втори вариант)
Показала е на човека как трябва да се живее. На човека не му трябва много. Най–много половин кило трябва да тури на гърба си. Три пъти по половин кило, това са кило и половина тежест на гърба, или най–много три кила на ден. Като тръгнеш сутрин, докато се върнеш вечерта, три кила най–много трябва да носиш на гърба си.
Три кила ядене ще туриш в стомаха си, и въпросът ще се свърши.
Ти сега си намислиш, че хамбарът ти трябва да бъде пълен с жито. И като влезе тази мисъл в ума ти, не можеш да се освободиш от нея.
към втори вариант >>
Но Господ му дал да разбере.
(втори вариант)
Чудна работа. Неразбрани неща.
Но Господ му дал да разбере.
В това време вода нямало за пиене и Господ казва: „Ще отидеш в тази долина, там ще пиеш вода.“ Той отишъл и не пил, казва: „Как, там е ужасно нещо. Там е място на мъчение. Тази вода не може да се пие, тя е много горчива.“ „Е, ще почакаш малко.“ „Не, жаден съм.“ Тогава отиват на другото място. Господ го изпраща там и го почаква да се върне. Това хубавото място било раят.
към втори вариант >>
Ти сега си намислиш, че хамбарът ти трябва да бъде пълен с жито.
(втори вариант)
На човека не му трябва много. Най–много половин кило трябва да тури на гърба си. Три пъти по половин кило, това са кило и половина тежест на гърба, или най–много три кила на ден. Като тръгнеш сутрин, докато се върнеш вечерта, три кила най–много трябва да носиш на гърба си. Три кила ядене ще туриш в стомаха си, и въпросът ще се свърши.
Ти сега си намислиш, че хамбарът ти трябва да бъде пълен с жито.
И като влезе тази мисъл в ума ти, не можеш да се освободиш от нея.
към втори вариант >>
В това време вода нямало за пиене и Господ казва: „Ще отидеш в тази долина, там ще пиеш вода.“ Той отишъл и не пил, казва: „Как, там е ужасно нещо.
(втори вариант)
Чудна работа. Неразбрани неща. Но Господ му дал да разбере.
В това време вода нямало за пиене и Господ казва: „Ще отидеш в тази долина, там ще пиеш вода.“ Той отишъл и не пил, казва: „Как, там е ужасно нещо.
Там е място на мъчение. Тази вода не може да се пие, тя е много горчива.“ „Е, ще почакаш малко.“ „Не, жаден съм.“ Тогава отиват на другото място. Господ го изпраща там и го почаква да се върне. Това хубавото място било раят. Като отишъл там, Господ го чакал цели три години, докато се върне.
към втори вариант >>
И като влезе тази мисъл в ума ти, не можеш да се освободиш от нея.
(втори вариант)
Най–много половин кило трябва да тури на гърба си. Три пъти по половин кило, това са кило и половина тежест на гърба, или най–много три кила на ден. Като тръгнеш сутрин, докато се върнеш вечерта, три кила най–много трябва да носиш на гърба си. Три кила ядене ще туриш в стомаха си, и въпросът ще се свърши. Ти сега си намислиш, че хамбарът ти трябва да бъде пълен с жито.
И като влезе тази мисъл в ума ти, не можеш да се освободиш от нея.
към втори вариант >>
Там е място на мъчение.
(втори вариант)
Чудна работа. Неразбрани неща. Но Господ му дал да разбере. В това време вода нямало за пиене и Господ казва: „Ще отидеш в тази долина, там ще пиеш вода.“ Той отишъл и не пил, казва: „Как, там е ужасно нещо.
Там е място на мъчение.
Тази вода не може да се пие, тя е много горчива.“ „Е, ще почакаш малко.“ „Не, жаден съм.“ Тогава отиват на другото място. Господ го изпраща там и го почаква да се върне. Това хубавото място било раят. Като отишъл там, Господ го чакал цели три години, докато се върне. Най–после му дошло на ума да се върне, но си казал: „Хубаво място е, тъкмо да се наслаждава човек.
към втори вариант >>
Сега мнозина от вас сте още от младите.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас сте още от младите.
Вие не сте проучвали силата на човешката мисъл, на човешките желания, да видите какво мощно влияние упражняват върху човека. Някой път една човешка мисъл е по–отровна, по–силна от един куршум. Един куршум ще те засегне и след четири–пет часа ще ти премине. А някой път една човешка мисъл, която е прошепната, може няколко дена да те измъчва. От един куршум ще се развие у тебе чувствителност, ще станеш мек.
към втори вариант >>
Тази вода не може да се пие, тя е много горчива.“ „Е, ще почакаш малко.“ „Не, жаден съм.“ Тогава отиват на другото място.
(втори вариант)
Чудна работа. Неразбрани неща. Но Господ му дал да разбере. В това време вода нямало за пиене и Господ казва: „Ще отидеш в тази долина, там ще пиеш вода.“ Той отишъл и не пил, казва: „Как, там е ужасно нещо. Там е място на мъчение.
Тази вода не може да се пие, тя е много горчива.“ „Е, ще почакаш малко.“ „Не, жаден съм.“ Тогава отиват на другото място.
Господ го изпраща там и го почаква да се върне. Това хубавото място било раят. Като отишъл там, Господ го чакал цели три години, докато се върне. Най–после му дошло на ума да се върне, но си казал: „Хубаво място е, тъкмо да се наслаждава човек. Може ли да се напусне?
към втори вариант >>
Вие не сте проучвали силата на човешката мисъл, на човешките желания, да видите какво мощно влияние упражняват върху човека.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас сте още от младите.
Вие не сте проучвали силата на човешката мисъл, на човешките желания, да видите какво мощно влияние упражняват върху човека.
Някой път една човешка мисъл е по–отровна, по–силна от един куршум. Един куршум ще те засегне и след четири–пет часа ще ти премине. А някой път една човешка мисъл, която е прошепната, може няколко дена да те измъчва. От един куршум ще се развие у тебе чувствителност, ще станеш мек. А тъй, от една дума казана, може да се измени цялото ти естество.
към втори вариант >>
Господ го изпраща там и го почаква да се върне.
(втори вариант)
Неразбрани неща. Но Господ му дал да разбере. В това време вода нямало за пиене и Господ казва: „Ще отидеш в тази долина, там ще пиеш вода.“ Той отишъл и не пил, казва: „Как, там е ужасно нещо. Там е място на мъчение. Тази вода не може да се пие, тя е много горчива.“ „Е, ще почакаш малко.“ „Не, жаден съм.“ Тогава отиват на другото място.
Господ го изпраща там и го почаква да се върне.
Това хубавото място било раят. Като отишъл там, Господ го чакал цели три години, докато се върне. Най–после му дошло на ума да се върне, но си казал: „Хубаво място е, тъкмо да се наслаждава човек. Може ли да се напусне? “ Тогава Господ казал: „Това хубавото място ще го дам на онази бедната вдовица, която ни прие добре.
към втори вариант >>
Някой път една човешка мисъл е по–отровна, по–силна от един куршум.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас сте още от младите. Вие не сте проучвали силата на човешката мисъл, на човешките желания, да видите какво мощно влияние упражняват върху човека.
Някой път една човешка мисъл е по–отровна, по–силна от един куршум.
Един куршум ще те засегне и след четири–пет часа ще ти премине. А някой път една човешка мисъл, която е прошепната, може няколко дена да те измъчва. От един куршум ще се развие у тебе чувствителност, ще станеш мек. А тъй, от една дума казана, може да се измени цялото ти естество. Като не разбираме свойствата на тези мисли, ние се спираме върху въпроса, защо Господ е направил така света.
към втори вариант >>
Това хубавото място било раят.
(втори вариант)
Но Господ му дал да разбере. В това време вода нямало за пиене и Господ казва: „Ще отидеш в тази долина, там ще пиеш вода.“ Той отишъл и не пил, казва: „Как, там е ужасно нещо. Там е място на мъчение. Тази вода не може да се пие, тя е много горчива.“ „Е, ще почакаш малко.“ „Не, жаден съм.“ Тогава отиват на другото място. Господ го изпраща там и го почаква да се върне.
Това хубавото място било раят.
Като отишъл там, Господ го чакал цели три години, докато се върне. Най–после му дошло на ума да се върне, но си казал: „Хубаво място е, тъкмо да се наслаждава човек. Може ли да се напусне? “ Тогава Господ казал: „Това хубавото място ще го дам на онази бедната вдовица, която ни прие добре. А лошото място ще дам на богатия, на когото дадох парите.“
към втори вариант >>
Един куршум ще те засегне и след четири–пет часа ще ти премине.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас сте още от младите. Вие не сте проучвали силата на човешката мисъл, на човешките желания, да видите какво мощно влияние упражняват върху човека. Някой път една човешка мисъл е по–отровна, по–силна от един куршум.
Един куршум ще те засегне и след четири–пет часа ще ти премине.
А някой път една човешка мисъл, която е прошепната, може няколко дена да те измъчва. От един куршум ще се развие у тебе чувствителност, ще станеш мек. А тъй, от една дума казана, може да се измени цялото ти естество. Като не разбираме свойствата на тези мисли, ние се спираме върху въпроса, защо Господ е направил така света.
към втори вариант >>
Като отишъл там, Господ го чакал цели три години, докато се върне.
(втори вариант)
В това време вода нямало за пиене и Господ казва: „Ще отидеш в тази долина, там ще пиеш вода.“ Той отишъл и не пил, казва: „Как, там е ужасно нещо. Там е място на мъчение. Тази вода не може да се пие, тя е много горчива.“ „Е, ще почакаш малко.“ „Не, жаден съм.“ Тогава отиват на другото място. Господ го изпраща там и го почаква да се върне. Това хубавото място било раят.
Като отишъл там, Господ го чакал цели три години, докато се върне.
Най–после му дошло на ума да се върне, но си казал: „Хубаво място е, тъкмо да се наслаждава човек. Може ли да се напусне? “ Тогава Господ казал: „Това хубавото място ще го дам на онази бедната вдовица, която ни прие добре. А лошото място ще дам на богатия, на когото дадох парите.“
към втори вариант >>
А някой път една човешка мисъл, която е прошепната, може няколко дена да те измъчва.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас сте още от младите. Вие не сте проучвали силата на човешката мисъл, на човешките желания, да видите какво мощно влияние упражняват върху човека. Някой път една човешка мисъл е по–отровна, по–силна от един куршум. Един куршум ще те засегне и след четири–пет часа ще ти премине.
А някой път една човешка мисъл, която е прошепната, може няколко дена да те измъчва.
От един куршум ще се развие у тебе чувствителност, ще станеш мек. А тъй, от една дума казана, може да се измени цялото ти естество. Като не разбираме свойствата на тези мисли, ние се спираме върху въпроса, защо Господ е направил така света.
към втори вариант >>
Най–после му дошло на ума да се върне, но си казал: „Хубаво място е, тъкмо да се наслаждава човек.
(втори вариант)
Там е място на мъчение. Тази вода не може да се пие, тя е много горчива.“ „Е, ще почакаш малко.“ „Не, жаден съм.“ Тогава отиват на другото място. Господ го изпраща там и го почаква да се върне. Това хубавото място било раят. Като отишъл там, Господ го чакал цели три години, докато се върне.
Най–после му дошло на ума да се върне, но си казал: „Хубаво място е, тъкмо да се наслаждава човек.
Може ли да се напусне? “ Тогава Господ казал: „Това хубавото място ще го дам на онази бедната вдовица, която ни прие добре. А лошото място ще дам на богатия, на когото дадох парите.“
към втори вариант >>
От един куршум ще се развие у тебе чувствителност, ще станеш мек.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас сте още от младите. Вие не сте проучвали силата на човешката мисъл, на човешките желания, да видите какво мощно влияние упражняват върху човека. Някой път една човешка мисъл е по–отровна, по–силна от един куршум. Един куршум ще те засегне и след четири–пет часа ще ти премине. А някой път една човешка мисъл, която е прошепната, може няколко дена да те измъчва.
От един куршум ще се развие у тебе чувствителност, ще станеш мек.
А тъй, от една дума казана, може да се измени цялото ти естество. Като не разбираме свойствата на тези мисли, ние се спираме върху въпроса, защо Господ е направил така света.
към втори вариант >>
Може ли да се напусне?
(втори вариант)
Тази вода не може да се пие, тя е много горчива.“ „Е, ще почакаш малко.“ „Не, жаден съм.“ Тогава отиват на другото място. Господ го изпраща там и го почаква да се върне. Това хубавото място било раят. Като отишъл там, Господ го чакал цели три години, докато се върне. Най–после му дошло на ума да се върне, но си казал: „Хубаво място е, тъкмо да се наслаждава човек.
Може ли да се напусне?
“ Тогава Господ казал: „Това хубавото място ще го дам на онази бедната вдовица, която ни прие добре. А лошото място ще дам на богатия, на когото дадох парите.“
към втори вариант >>
А тъй, от една дума казана, може да се измени цялото ти естество.
(втори вариант)
Вие не сте проучвали силата на човешката мисъл, на човешките желания, да видите какво мощно влияние упражняват върху човека. Някой път една човешка мисъл е по–отровна, по–силна от един куршум. Един куршум ще те засегне и след четири–пет часа ще ти премине. А някой път една човешка мисъл, която е прошепната, може няколко дена да те измъчва. От един куршум ще се развие у тебе чувствителност, ще станеш мек.
А тъй, от една дума казана, може да се измени цялото ти естество.
Като не разбираме свойствата на тези мисли, ние се спираме върху въпроса, защо Господ е направил така света.
към втори вариант >>
“ Тогава Господ казал: „Това хубавото място ще го дам на онази бедната вдовица, която ни прие добре.
(втори вариант)
Господ го изпраща там и го почаква да се върне. Това хубавото място било раят. Като отишъл там, Господ го чакал цели три години, докато се върне. Най–после му дошло на ума да се върне, но си казал: „Хубаво място е, тъкмо да се наслаждава човек. Може ли да се напусне?
“ Тогава Господ казал: „Това хубавото място ще го дам на онази бедната вдовица, която ни прие добре.
А лошото място ще дам на богатия, на когото дадох парите.“
към втори вариант >>
Като не разбираме свойствата на тези мисли, ние се спираме върху въпроса, защо Господ е направил така света.
(втори вариант)
Някой път една човешка мисъл е по–отровна, по–силна от един куршум. Един куршум ще те засегне и след четири–пет часа ще ти премине. А някой път една човешка мисъл, която е прошепната, може няколко дена да те измъчва. От един куршум ще се развие у тебе чувствителност, ще станеш мек. А тъй, от една дума казана, може да се измени цялото ти естество.
Като не разбираме свойствата на тези мисли, ние се спираме върху въпроса, защо Господ е направил така света.
към втори вариант >>
А лошото място ще дам на богатия, на когото дадох парите.“
(втори вариант)
Това хубавото място било раят. Като отишъл там, Господ го чакал цели три години, докато се върне. Най–после му дошло на ума да се върне, но си казал: „Хубаво място е, тъкмо да се наслаждава човек. Може ли да се напусне? “ Тогава Господ казал: „Това хубавото място ще го дам на онази бедната вдовица, която ни прие добре.
А лошото място ще дам на богатия, на когото дадох парите.“
към втори вариант >>
Аз съм наблюдавал българите каква особена черта имат.
(втори вариант)
Аз съм наблюдавал българите каква особена черта имат.
Например, когато в някое село направят някоя много хубава чешма с хубаво корито, но погледнеш след седем, осем, десетина години, тази чешма е развалена. Защо? Кой как дойде, възхищава се от чешмата, от нейните корита, намира, че е направена от хубав, мек камък, пие от нея вода, но рече, после казва: „Чакай да опитам брадвата си.“ И като погледнеш, този си наточил брадвата, онзи си наточил брадвата и след две–три години погледнеш, чешмата се развалила. Всеки казва: „Брей, развали се хубавата чешма.“ Сама за себе си чешмата не може да се развали. Но ти наточиш брадвата си, онзи наточи брадвата си и после казвате, че чешмата се развалила. По същия начин ние всеки ден точим брадвата си върху своя мозък и казваме – развали се.
към втори вариант >>
Та в края на краищата има едно разрешение на въпросите.
(втори вариант)
Та в края на краищата има едно разрешение на въпросите.
Онези, които минават през пътя на страданието и разберат този закон, ще влязат в пътя на благото. А онези, които не разберат закона, ще влезнат в противоположното. Та има неща, които са мъчни за разбиране. Някой път не е необходимо да разберем всичко. Оставете нещата някой път неразбрани.
към втори вариант >>
Например, когато в някое село направят някоя много хубава чешма с хубаво корито, но погледнеш след седем, осем, десетина години, тази чешма е развалена. Защо?
(втори вариант)
Аз съм наблюдавал българите каква особена черта имат.
Например, когато в някое село направят някоя много хубава чешма с хубаво корито, но погледнеш след седем, осем, десетина години, тази чешма е развалена. Защо?
Кой как дойде, възхищава се от чешмата, от нейните корита, намира, че е направена от хубав, мек камък, пие от нея вода, но рече, после казва: „Чакай да опитам брадвата си.“ И като погледнеш, този си наточил брадвата, онзи си наточил брадвата и след две–три години погледнеш, чешмата се развалила. Всеки казва: „Брей, развали се хубавата чешма.“ Сама за себе си чешмата не може да се развали. Но ти наточиш брадвата си, онзи наточи брадвата си и после казвате, че чешмата се развалила. По същия начин ние всеки ден точим брадвата си върху своя мозък и казваме – развали се. Че защо трябва да точиш брадвата на своя мозък?
към втори вариант >>
Онези, които минават през пътя на страданието и разберат този закон, ще влязат в пътя на благото.
(втори вариант)
Та в края на краищата има едно разрешение на въпросите.
Онези, които минават през пътя на страданието и разберат този закон, ще влязат в пътя на благото.
А онези, които не разберат закона, ще влезнат в противоположното. Та има неща, които са мъчни за разбиране. Някой път не е необходимо да разберем всичко. Оставете нещата някой път неразбрани. Не правете грешката на нашия приятел Величко.
към втори вариант >>
Кой как дойде, възхищава се от чешмата, от нейните корита, намира, че е направена от хубав, мек камък, пие от нея вода, но рече, после казва: „Чакай да опитам брадвата си.“ И като погледнеш, този си наточил брадвата, онзи си наточил брадвата и след две–три години погледнеш, чешмата се развалила.
(втори вариант)
Аз съм наблюдавал българите каква особена черта имат. Например, когато в някое село направят някоя много хубава чешма с хубаво корито, но погледнеш след седем, осем, десетина години, тази чешма е развалена. Защо?
Кой как дойде, възхищава се от чешмата, от нейните корита, намира, че е направена от хубав, мек камък, пие от нея вода, но рече, после казва: „Чакай да опитам брадвата си.“ И като погледнеш, този си наточил брадвата, онзи си наточил брадвата и след две–три години погледнеш, чешмата се развалила.
Всеки казва: „Брей, развали се хубавата чешма.“ Сама за себе си чешмата не може да се развали. Но ти наточиш брадвата си, онзи наточи брадвата си и после казвате, че чешмата се развалила. По същия начин ние всеки ден точим брадвата си върху своя мозък и казваме – развали се. Че защо трябва да точиш брадвата на своя мозък? Ти казваш тъй: „От мене човек няма да стане.“ Ти днес десет пъти ще кажеш, че от мене човек няма да стане, а в ума си имаш намерение човек да станеш.
към втори вариант >>
А онези, които не разберат закона, ще влезнат в противоположното.
(втори вариант)
Та в края на краищата има едно разрешение на въпросите. Онези, които минават през пътя на страданието и разберат този закон, ще влязат в пътя на благото.
А онези, които не разберат закона, ще влезнат в противоположното.
Та има неща, които са мъчни за разбиране. Някой път не е необходимо да разберем всичко. Оставете нещата някой път неразбрани. Не правете грешката на нашия приятел Величко. След като държи някоя сказка, той обичаше да знае как е излязла.
към втори вариант >>
Всеки казва: „Брей, развали се хубавата чешма.“ Сама за себе си чешмата не може да се развали.
(втори вариант)
Аз съм наблюдавал българите каква особена черта имат. Например, когато в някое село направят някоя много хубава чешма с хубаво корито, но погледнеш след седем, осем, десетина години, тази чешма е развалена. Защо? Кой как дойде, възхищава се от чешмата, от нейните корита, намира, че е направена от хубав, мек камък, пие от нея вода, но рече, после казва: „Чакай да опитам брадвата си.“ И като погледнеш, този си наточил брадвата, онзи си наточил брадвата и след две–три години погледнеш, чешмата се развалила.
Всеки казва: „Брей, развали се хубавата чешма.“ Сама за себе си чешмата не може да се развали.
Но ти наточиш брадвата си, онзи наточи брадвата си и после казвате, че чешмата се развалила. По същия начин ние всеки ден точим брадвата си върху своя мозък и казваме – развали се. Че защо трябва да точиш брадвата на своя мозък? Ти казваш тъй: „От мене човек няма да стане.“ Ти днес десет пъти ще кажеш, че от мене човек няма да стане, а в ума си имаш намерение човек да станеш. А ти точиш брадвата на твоето корито и така разваляш нервната система, разстройва се кръвообращението ти, почва да става нередовно и казваш: „Как така на другите хора нервната система върви добре.“ Ти пиеш вода и точиш брадвата си.
към втори вариант >>
Та има неща, които са мъчни за разбиране.
(втори вариант)
Та в края на краищата има едно разрешение на въпросите. Онези, които минават през пътя на страданието и разберат този закон, ще влязат в пътя на благото. А онези, които не разберат закона, ще влезнат в противоположното.
Та има неща, които са мъчни за разбиране.
Някой път не е необходимо да разберем всичко. Оставете нещата някой път неразбрани. Не правете грешката на нашия приятел Величко. След като държи някоя сказка, той обичаше да знае как е излязла. Той ще чака да дойде някой да му каже, че е доволен от сказката, че е говорил с въодушевление.
към втори вариант >>
Но ти наточиш брадвата си, онзи наточи брадвата си и после казвате, че чешмата се развалила.
(втори вариант)
Аз съм наблюдавал българите каква особена черта имат. Например, когато в някое село направят някоя много хубава чешма с хубаво корито, но погледнеш след седем, осем, десетина години, тази чешма е развалена. Защо? Кой как дойде, възхищава се от чешмата, от нейните корита, намира, че е направена от хубав, мек камък, пие от нея вода, но рече, после казва: „Чакай да опитам брадвата си.“ И като погледнеш, този си наточил брадвата, онзи си наточил брадвата и след две–три години погледнеш, чешмата се развалила. Всеки казва: „Брей, развали се хубавата чешма.“ Сама за себе си чешмата не може да се развали.
Но ти наточиш брадвата си, онзи наточи брадвата си и после казвате, че чешмата се развалила.
По същия начин ние всеки ден точим брадвата си върху своя мозък и казваме – развали се. Че защо трябва да точиш брадвата на своя мозък? Ти казваш тъй: „От мене човек няма да стане.“ Ти днес десет пъти ще кажеш, че от мене човек няма да стане, а в ума си имаш намерение човек да станеш. А ти точиш брадвата на твоето корито и така разваляш нервната система, разстройва се кръвообращението ти, почва да става нередовно и казваш: „Как така на другите хора нервната система върви добре.“ Ти пиеш вода и точиш брадвата си. Ще кажеш, че не можеш да се въздържаш.
към втори вариант >>
Някой път не е необходимо да разберем всичко.
(втори вариант)
Та в края на краищата има едно разрешение на въпросите. Онези, които минават през пътя на страданието и разберат този закон, ще влязат в пътя на благото. А онези, които не разберат закона, ще влезнат в противоположното. Та има неща, които са мъчни за разбиране.
Някой път не е необходимо да разберем всичко.
Оставете нещата някой път неразбрани. Не правете грешката на нашия приятел Величко. След като държи някоя сказка, той обичаше да знае как е излязла. Той ще чака да дойде някой да му каже, че е доволен от сказката, че е говорил с въодушевление. Той държа в Плевен една сказка.
към втори вариант >>
По същия начин ние всеки ден точим брадвата си върху своя мозък и казваме – развали се.
(втори вариант)
Аз съм наблюдавал българите каква особена черта имат. Например, когато в някое село направят някоя много хубава чешма с хубаво корито, но погледнеш след седем, осем, десетина години, тази чешма е развалена. Защо? Кой как дойде, възхищава се от чешмата, от нейните корита, намира, че е направена от хубав, мек камък, пие от нея вода, но рече, после казва: „Чакай да опитам брадвата си.“ И като погледнеш, този си наточил брадвата, онзи си наточил брадвата и след две–три години погледнеш, чешмата се развалила. Всеки казва: „Брей, развали се хубавата чешма.“ Сама за себе си чешмата не може да се развали. Но ти наточиш брадвата си, онзи наточи брадвата си и после казвате, че чешмата се развалила.
По същия начин ние всеки ден точим брадвата си върху своя мозък и казваме – развали се.
Че защо трябва да точиш брадвата на своя мозък? Ти казваш тъй: „От мене човек няма да стане.“ Ти днес десет пъти ще кажеш, че от мене човек няма да стане, а в ума си имаш намерение човек да станеш. А ти точиш брадвата на твоето корито и така разваляш нервната система, разстройва се кръвообращението ти, почва да става нередовно и казваш: „Как така на другите хора нервната система върви добре.“ Ти пиеш вода и точиш брадвата си. Ще кажеш, че не можеш да се въздържаш. Че не можеш да се въздържаш, прав си, това е едно състояние.
към втори вариант >>
Оставете нещата някой път неразбрани.
(втори вариант)
Та в края на краищата има едно разрешение на въпросите. Онези, които минават през пътя на страданието и разберат този закон, ще влязат в пътя на благото. А онези, които не разберат закона, ще влезнат в противоположното. Та има неща, които са мъчни за разбиране. Някой път не е необходимо да разберем всичко.
Оставете нещата някой път неразбрани.
Не правете грешката на нашия приятел Величко. След като държи някоя сказка, той обичаше да знае как е излязла. Той ще чака да дойде някой да му каже, че е доволен от сказката, че е говорил с въодушевление. Той държа в Плевен една сказка. След сказката дохожда един при него, засмял се малко и казва: „Искам да ти кажа нещо.
към втори вариант >>
Че защо трябва да точиш брадвата на своя мозък?
(втори вариант)
Например, когато в някое село направят някоя много хубава чешма с хубаво корито, но погледнеш след седем, осем, десетина години, тази чешма е развалена. Защо? Кой как дойде, възхищава се от чешмата, от нейните корита, намира, че е направена от хубав, мек камък, пие от нея вода, но рече, после казва: „Чакай да опитам брадвата си.“ И като погледнеш, този си наточил брадвата, онзи си наточил брадвата и след две–три години погледнеш, чешмата се развалила. Всеки казва: „Брей, развали се хубавата чешма.“ Сама за себе си чешмата не може да се развали. Но ти наточиш брадвата си, онзи наточи брадвата си и после казвате, че чешмата се развалила. По същия начин ние всеки ден точим брадвата си върху своя мозък и казваме – развали се.
Че защо трябва да точиш брадвата на своя мозък?
Ти казваш тъй: „От мене човек няма да стане.“ Ти днес десет пъти ще кажеш, че от мене човек няма да стане, а в ума си имаш намерение човек да станеш. А ти точиш брадвата на твоето корито и така разваляш нервната система, разстройва се кръвообращението ти, почва да става нередовно и казваш: „Как така на другите хора нервната система върви добре.“ Ти пиеш вода и точиш брадвата си. Ще кажеш, че не можеш да се въздържаш. Че не можеш да се въздържаш, прав си, това е едно състояние. Оставете един човек на една равна площ, и ще видите как той ще може да издържи.
към втори вариант >>
Не правете грешката на нашия приятел Величко.
(втори вариант)
Онези, които минават през пътя на страданието и разберат този закон, ще влязат в пътя на благото. А онези, които не разберат закона, ще влезнат в противоположното. Та има неща, които са мъчни за разбиране. Някой път не е необходимо да разберем всичко. Оставете нещата някой път неразбрани.
Не правете грешката на нашия приятел Величко.
След като държи някоя сказка, той обичаше да знае как е излязла. Той ще чака да дойде някой да му каже, че е доволен от сказката, че е говорил с въодушевление. Той държа в Плевен една сказка. След сказката дохожда един при него, засмял се малко и казва: „Искам да ти кажа нещо. Но тъй, на ухото, да ти кажа.
към втори вариант >>
Ти казваш тъй: „От мене човек няма да стане.“ Ти днес десет пъти ще кажеш, че от мене човек няма да стане, а в ума си имаш намерение човек да станеш.
(втори вариант)
Кой как дойде, възхищава се от чешмата, от нейните корита, намира, че е направена от хубав, мек камък, пие от нея вода, но рече, после казва: „Чакай да опитам брадвата си.“ И като погледнеш, този си наточил брадвата, онзи си наточил брадвата и след две–три години погледнеш, чешмата се развалила. Всеки казва: „Брей, развали се хубавата чешма.“ Сама за себе си чешмата не може да се развали. Но ти наточиш брадвата си, онзи наточи брадвата си и после казвате, че чешмата се развалила. По същия начин ние всеки ден точим брадвата си върху своя мозък и казваме – развали се. Че защо трябва да точиш брадвата на своя мозък?
Ти казваш тъй: „От мене човек няма да стане.“ Ти днес десет пъти ще кажеш, че от мене човек няма да стане, а в ума си имаш намерение човек да станеш.
А ти точиш брадвата на твоето корито и така разваляш нервната система, разстройва се кръвообращението ти, почва да става нередовно и казваш: „Как така на другите хора нервната система върви добре.“ Ти пиеш вода и точиш брадвата си. Ще кажеш, че не можеш да се въздържаш. Че не можеш да се въздържаш, прав си, това е едно състояние. Оставете един човек на една равна площ, и ще видите как той ще може да издържи. Но оставете един човек на една наклонена хлъзгава площ, дайте му едни хлъзгави обуща и ще видите – и най–голям юнак да е, той ще се хлъзга, не може да се задържи.
към втори вариант >>
След като държи някоя сказка, той обичаше да знае как е излязла.
(втори вариант)
А онези, които не разберат закона, ще влезнат в противоположното. Та има неща, които са мъчни за разбиране. Някой път не е необходимо да разберем всичко. Оставете нещата някой път неразбрани. Не правете грешката на нашия приятел Величко.
След като държи някоя сказка, той обичаше да знае как е излязла.
Той ще чака да дойде някой да му каже, че е доволен от сказката, че е говорил с въодушевление. Той държа в Плевен една сказка. След сказката дохожда един при него, засмял се малко и казва: „Искам да ти кажа нещо. Но тъй, на ухото, да ти кажа. Много съм доволен, но голям шмекер и вагабонт си.“ После той ми казваше: „Но тъй ме преряза, като цирей с нож.“ Та, след като държите вашата сказка, не чакайте да дойде някой, да ви каже нещо по нея.
към втори вариант >>
А ти точиш брадвата на твоето корито и така разваляш нервната система, разстройва се кръвообращението ти, почва да става нередовно и казваш: „Как така на другите хора нервната система върви добре.“ Ти пиеш вода и точиш брадвата си.
(втори вариант)
Всеки казва: „Брей, развали се хубавата чешма.“ Сама за себе си чешмата не може да се развали. Но ти наточиш брадвата си, онзи наточи брадвата си и после казвате, че чешмата се развалила. По същия начин ние всеки ден точим брадвата си върху своя мозък и казваме – развали се. Че защо трябва да точиш брадвата на своя мозък? Ти казваш тъй: „От мене човек няма да стане.“ Ти днес десет пъти ще кажеш, че от мене човек няма да стане, а в ума си имаш намерение човек да станеш.
А ти точиш брадвата на твоето корито и така разваляш нервната система, разстройва се кръвообращението ти, почва да става нередовно и казваш: „Как така на другите хора нервната система върви добре.“ Ти пиеш вода и точиш брадвата си.
Ще кажеш, че не можеш да се въздържаш. Че не можеш да се въздържаш, прав си, това е едно състояние. Оставете един човек на една равна площ, и ще видите как той ще може да издържи. Но оставете един човек на една наклонена хлъзгава площ, дайте му едни хлъзгави обуща и ще видите – и най–голям юнак да е, той ще се хлъзга, не може да се задържи. Животът ви зависи от това, каква площ имате в себе си.
към втори вариант >>
Той ще чака да дойде някой да му каже, че е доволен от сказката, че е говорил с въодушевление.
(втори вариант)
Та има неща, които са мъчни за разбиране. Някой път не е необходимо да разберем всичко. Оставете нещата някой път неразбрани. Не правете грешката на нашия приятел Величко. След като държи някоя сказка, той обичаше да знае как е излязла.
Той ще чака да дойде някой да му каже, че е доволен от сказката, че е говорил с въодушевление.
Той държа в Плевен една сказка. След сказката дохожда един при него, засмял се малко и казва: „Искам да ти кажа нещо. Но тъй, на ухото, да ти кажа. Много съм доволен, но голям шмекер и вагабонт си.“ После той ми казваше: „Но тъй ме преряза, като цирей с нож.“ Та, след като държите вашата сказка, не чакайте да дойде някой, да ви каже нещо по нея. Тези шепнения, които наричаме, са много в пътя, в който минавате.
към втори вариант >>
Ще кажеш, че не можеш да се въздържаш.
(втори вариант)
Но ти наточиш брадвата си, онзи наточи брадвата си и после казвате, че чешмата се развалила. По същия начин ние всеки ден точим брадвата си върху своя мозък и казваме – развали се. Че защо трябва да точиш брадвата на своя мозък? Ти казваш тъй: „От мене човек няма да стане.“ Ти днес десет пъти ще кажеш, че от мене човек няма да стане, а в ума си имаш намерение човек да станеш. А ти точиш брадвата на твоето корито и така разваляш нервната система, разстройва се кръвообращението ти, почва да става нередовно и казваш: „Как така на другите хора нервната система върви добре.“ Ти пиеш вода и точиш брадвата си.
Ще кажеш, че не можеш да се въздържаш.
Че не можеш да се въздържаш, прав си, това е едно състояние. Оставете един човек на една равна площ, и ще видите как той ще може да издържи. Но оставете един човек на една наклонена хлъзгава площ, дайте му едни хлъзгави обуща и ще видите – и най–голям юнак да е, той ще се хлъзга, не може да се задържи. Животът ви зависи от това, каква площ имате в себе си. Ако ти наклониш малко площта, върху която седиш, достатъчно е най–малкото отклонение, за да изгубиш своето равновесие.
към втори вариант >>
Той държа в Плевен една сказка.
(втори вариант)
Някой път не е необходимо да разберем всичко. Оставете нещата някой път неразбрани. Не правете грешката на нашия приятел Величко. След като държи някоя сказка, той обичаше да знае как е излязла. Той ще чака да дойде някой да му каже, че е доволен от сказката, че е говорил с въодушевление.
Той държа в Плевен една сказка.
След сказката дохожда един при него, засмял се малко и казва: „Искам да ти кажа нещо. Но тъй, на ухото, да ти кажа. Много съм доволен, но голям шмекер и вагабонт си.“ После той ми казваше: „Но тъй ме преряза, като цирей с нож.“ Та, след като държите вашата сказка, не чакайте да дойде някой, да ви каже нещо по нея. Тези шепнения, които наричаме, са много в пътя, в който минавате.
към втори вариант >>
Че не можеш да се въздържаш, прав си, това е едно състояние.
(втори вариант)
По същия начин ние всеки ден точим брадвата си върху своя мозък и казваме – развали се. Че защо трябва да точиш брадвата на своя мозък? Ти казваш тъй: „От мене човек няма да стане.“ Ти днес десет пъти ще кажеш, че от мене човек няма да стане, а в ума си имаш намерение човек да станеш. А ти точиш брадвата на твоето корито и така разваляш нервната система, разстройва се кръвообращението ти, почва да става нередовно и казваш: „Как така на другите хора нервната система върви добре.“ Ти пиеш вода и точиш брадвата си. Ще кажеш, че не можеш да се въздържаш.
Че не можеш да се въздържаш, прав си, това е едно състояние.
Оставете един човек на една равна площ, и ще видите как той ще може да издържи. Но оставете един човек на една наклонена хлъзгава площ, дайте му едни хлъзгави обуща и ще видите – и най–голям юнак да е, той ще се хлъзга, не може да се задържи. Животът ви зависи от това, каква площ имате в себе си. Ако ти наклониш малко площта, върху която седиш, достатъчно е най–малкото отклонение, за да изгубиш своето равновесие. Допусни, че ти нямаш пет пари в джоба си, до това време ти си спокоен, няма с кого да се караш.
към втори вариант >>
След сказката дохожда един при него, засмял се малко и казва: „Искам да ти кажа нещо.
(втори вариант)
Оставете нещата някой път неразбрани. Не правете грешката на нашия приятел Величко. След като държи някоя сказка, той обичаше да знае как е излязла. Той ще чака да дойде някой да му каже, че е доволен от сказката, че е говорил с въодушевление. Той държа в Плевен една сказка.
След сказката дохожда един при него, засмял се малко и казва: „Искам да ти кажа нещо.
Но тъй, на ухото, да ти кажа. Много съм доволен, но голям шмекер и вагабонт си.“ После той ми казваше: „Но тъй ме преряза, като цирей с нож.“ Та, след като държите вашата сказка, не чакайте да дойде някой, да ви каже нещо по нея. Тези шепнения, които наричаме, са много в пътя, в който минавате.
към втори вариант >>
Оставете един човек на една равна площ, и ще видите как той ще може да издържи.
(втори вариант)
Че защо трябва да точиш брадвата на своя мозък? Ти казваш тъй: „От мене човек няма да стане.“ Ти днес десет пъти ще кажеш, че от мене човек няма да стане, а в ума си имаш намерение човек да станеш. А ти точиш брадвата на твоето корито и така разваляш нервната система, разстройва се кръвообращението ти, почва да става нередовно и казваш: „Как така на другите хора нервната система върви добре.“ Ти пиеш вода и точиш брадвата си. Ще кажеш, че не можеш да се въздържаш. Че не можеш да се въздържаш, прав си, това е едно състояние.
Оставете един човек на една равна площ, и ще видите как той ще може да издържи.
Но оставете един човек на една наклонена хлъзгава площ, дайте му едни хлъзгави обуща и ще видите – и най–голям юнак да е, той ще се хлъзга, не може да се задържи. Животът ви зависи от това, каква площ имате в себе си. Ако ти наклониш малко площта, върху която седиш, достатъчно е най–малкото отклонение, за да изгубиш своето равновесие. Допусни, че ти нямаш пет пари в джоба си, до това време ти си спокоен, няма с кого да се караш. Но допусни, че имаш сто–двеста хиляди лева, имаш отношение с хората, ти вече ще се застъпваш за правата си.
към втори вариант >>
Но тъй, на ухото, да ти кажа.
(втори вариант)
Не правете грешката на нашия приятел Величко. След като държи някоя сказка, той обичаше да знае как е излязла. Той ще чака да дойде някой да му каже, че е доволен от сказката, че е говорил с въодушевление. Той държа в Плевен една сказка. След сказката дохожда един при него, засмял се малко и казва: „Искам да ти кажа нещо.
Но тъй, на ухото, да ти кажа.
Много съм доволен, но голям шмекер и вагабонт си.“ После той ми казваше: „Но тъй ме преряза, като цирей с нож.“ Та, след като държите вашата сказка, не чакайте да дойде някой, да ви каже нещо по нея. Тези шепнения, които наричаме, са много в пътя, в който минавате.
към втори вариант >>
Но оставете един човек на една наклонена хлъзгава площ, дайте му едни хлъзгави обуща и ще видите – и най–голям юнак да е, той ще се хлъзга, не може да се задържи.
(втори вариант)
Ти казваш тъй: „От мене човек няма да стане.“ Ти днес десет пъти ще кажеш, че от мене човек няма да стане, а в ума си имаш намерение човек да станеш. А ти точиш брадвата на твоето корито и така разваляш нервната система, разстройва се кръвообращението ти, почва да става нередовно и казваш: „Как така на другите хора нервната система върви добре.“ Ти пиеш вода и точиш брадвата си. Ще кажеш, че не можеш да се въздържаш. Че не можеш да се въздържаш, прав си, това е едно състояние. Оставете един човек на една равна площ, и ще видите как той ще може да издържи.
Но оставете един човек на една наклонена хлъзгава площ, дайте му едни хлъзгави обуща и ще видите – и най–голям юнак да е, той ще се хлъзга, не може да се задържи.
Животът ви зависи от това, каква площ имате в себе си. Ако ти наклониш малко площта, върху която седиш, достатъчно е най–малкото отклонение, за да изгубиш своето равновесие. Допусни, че ти нямаш пет пари в джоба си, до това време ти си спокоен, няма с кого да се караш. Но допусни, че имаш сто–двеста хиляди лева, имаш отношение с хората, ти вече ще се застъпваш за правата си. Докато нямаш пет пари в банките, ти не се интересуваш от банките.
към втори вариант >>
Много съм доволен, но голям шмекер и вагабонт си.“ После той ми казваше: „Но тъй ме преряза, като цирей с нож.“ Та, след като държите вашата сказка, не чакайте да дойде някой, да ви каже нещо по нея.
(втори вариант)
След като държи някоя сказка, той обичаше да знае как е излязла. Той ще чака да дойде някой да му каже, че е доволен от сказката, че е говорил с въодушевление. Той държа в Плевен една сказка. След сказката дохожда един при него, засмял се малко и казва: „Искам да ти кажа нещо. Но тъй, на ухото, да ти кажа.
Много съм доволен, но голям шмекер и вагабонт си.“ После той ми казваше: „Но тъй ме преряза, като цирей с нож.“ Та, след като държите вашата сказка, не чакайте да дойде някой, да ви каже нещо по нея.
Тези шепнения, които наричаме, са много в пътя, в който минавате.
към втори вариант >>
Животът ви зависи от това, каква площ имате в себе си.
(втори вариант)
А ти точиш брадвата на твоето корито и така разваляш нервната система, разстройва се кръвообращението ти, почва да става нередовно и казваш: „Как така на другите хора нервната система върви добре.“ Ти пиеш вода и точиш брадвата си. Ще кажеш, че не можеш да се въздържаш. Че не можеш да се въздържаш, прав си, това е едно състояние. Оставете един човек на една равна площ, и ще видите как той ще може да издържи. Но оставете един човек на една наклонена хлъзгава площ, дайте му едни хлъзгави обуща и ще видите – и най–голям юнак да е, той ще се хлъзга, не може да се задържи.
Животът ви зависи от това, каква площ имате в себе си.
Ако ти наклониш малко площта, върху която седиш, достатъчно е най–малкото отклонение, за да изгубиш своето равновесие. Допусни, че ти нямаш пет пари в джоба си, до това време ти си спокоен, няма с кого да се караш. Но допусни, че имаш сто–двеста хиляди лева, имаш отношение с хората, ти вече ще се застъпваш за правата си. Докато нямаш пет пари в банките, ти не се интересуваш от банките. Но след като вложиш сто–двеста хиляди лева, ти започваш вече да се интересуваш от устройството на банките. Защо?
към втори вариант >>
Тези шепнения, които наричаме, са много в пътя, в който минавате.
(втори вариант)
Той ще чака да дойде някой да му каже, че е доволен от сказката, че е говорил с въодушевление. Той държа в Плевен една сказка. След сказката дохожда един при него, засмял се малко и казва: „Искам да ти кажа нещо. Но тъй, на ухото, да ти кажа. Много съм доволен, но голям шмекер и вагабонт си.“ После той ми казваше: „Но тъй ме преряза, като цирей с нож.“ Та, след като държите вашата сказка, не чакайте да дойде някой, да ви каже нещо по нея.
Тези шепнения, които наричаме, са много в пътя, в който минавате.
към втори вариант >>
Ако ти наклониш малко площта, върху която седиш, достатъчно е най–малкото отклонение, за да изгубиш своето равновесие.
(втори вариант)
Ще кажеш, че не можеш да се въздържаш. Че не можеш да се въздържаш, прав си, това е едно състояние. Оставете един човек на една равна площ, и ще видите как той ще може да издържи. Но оставете един човек на една наклонена хлъзгава площ, дайте му едни хлъзгави обуща и ще видите – и най–голям юнак да е, той ще се хлъзга, не може да се задържи. Животът ви зависи от това, каква площ имате в себе си.
Ако ти наклониш малко площта, върху която седиш, достатъчно е най–малкото отклонение, за да изгубиш своето равновесие.
Допусни, че ти нямаш пет пари в джоба си, до това време ти си спокоен, няма с кого да се караш. Но допусни, че имаш сто–двеста хиляди лева, имаш отношение с хората, ти вече ще се застъпваш за правата си. Докато нямаш пет пари в банките, ти не се интересуваш от банките. Но след като вложиш сто–двеста хиляди лева, ти започваш вече да се интересуваш от устройството на банките. Защо? Вложил си парите си в банките.
към втори вариант >>
Има два вида същества, които са заинтересовани от вас.
(втори вариант)
Има два вида същества, които са заинтересовани от вас.
Областта, през която минава цялото човечество, е населена с два вида същества – едните са добри, другите лоши. Ще видите, че тези два вида същества постоянно се сменят във вашия ум. Дойде една лоша мисъл като по радио, вие мислите, че е ваша. После дойде друга добра мисъл, пак мислите, че вие я казвате. Вие се намирате в чудо, много лоши мисли и желания ще ви дойдат.
към втори вариант >>
Допусни, че ти нямаш пет пари в джоба си, до това време ти си спокоен, няма с кого да се караш.
(втори вариант)
Че не можеш да се въздържаш, прав си, това е едно състояние. Оставете един човек на една равна площ, и ще видите как той ще може да издържи. Но оставете един човек на една наклонена хлъзгава площ, дайте му едни хлъзгави обуща и ще видите – и най–голям юнак да е, той ще се хлъзга, не може да се задържи. Животът ви зависи от това, каква площ имате в себе си. Ако ти наклониш малко площта, върху която седиш, достатъчно е най–малкото отклонение, за да изгубиш своето равновесие.
Допусни, че ти нямаш пет пари в джоба си, до това време ти си спокоен, няма с кого да се караш.
Но допусни, че имаш сто–двеста хиляди лева, имаш отношение с хората, ти вече ще се застъпваш за правата си. Докато нямаш пет пари в банките, ти не се интересуваш от банките. Но след като вложиш сто–двеста хиляди лева, ти започваш вече да се интересуваш от устройството на банките. Защо? Вложил си парите си в банките. Ще кажеш, че парите ти са потребни.
към втори вариант >>
Областта, през която минава цялото човечество, е населена с два вида същества – едните са добри, другите лоши.
(втори вариант)
Има два вида същества, които са заинтересовани от вас.
Областта, през която минава цялото човечество, е населена с два вида същества – едните са добри, другите лоши.
Ще видите, че тези два вида същества постоянно се сменят във вашия ум. Дойде една лоша мисъл като по радио, вие мислите, че е ваша. После дойде друга добра мисъл, пак мислите, че вие я казвате. Вие се намирате в чудо, много лоши мисли и желания ще ви дойдат. Някой път ви дойде мисълта, че от тебе всичко може да стане.
към втори вариант >>
Но допусни, че имаш сто–двеста хиляди лева, имаш отношение с хората, ти вече ще се застъпваш за правата си.
(втори вариант)
Оставете един човек на една равна площ, и ще видите как той ще може да издържи. Но оставете един човек на една наклонена хлъзгава площ, дайте му едни хлъзгави обуща и ще видите – и най–голям юнак да е, той ще се хлъзга, не може да се задържи. Животът ви зависи от това, каква площ имате в себе си. Ако ти наклониш малко площта, върху която седиш, достатъчно е най–малкото отклонение, за да изгубиш своето равновесие. Допусни, че ти нямаш пет пари в джоба си, до това време ти си спокоен, няма с кого да се караш.
Но допусни, че имаш сто–двеста хиляди лева, имаш отношение с хората, ти вече ще се застъпваш за правата си.
Докато нямаш пет пари в банките, ти не се интересуваш от банките. Но след като вложиш сто–двеста хиляди лева, ти започваш вече да се интересуваш от устройството на банките. Защо? Вложил си парите си в банките. Ще кажеш, че парите ти са потребни. Остави това.
към втори вариант >>
Ще видите, че тези два вида същества постоянно се сменят във вашия ум.
(втори вариант)
Има два вида същества, които са заинтересовани от вас. Областта, през която минава цялото човечество, е населена с два вида същества – едните са добри, другите лоши.
Ще видите, че тези два вида същества постоянно се сменят във вашия ум.
Дойде една лоша мисъл като по радио, вие мислите, че е ваша. После дойде друга добра мисъл, пак мислите, че вие я казвате. Вие се намирате в чудо, много лоши мисли и желания ще ви дойдат. Някой път ви дойде мисълта, че от тебе всичко може да стане. Не, всичко не може да стане.
към втори вариант >>
Докато нямаш пет пари в банките, ти не се интересуваш от банките.
(втори вариант)
Но оставете един човек на една наклонена хлъзгава площ, дайте му едни хлъзгави обуща и ще видите – и най–голям юнак да е, той ще се хлъзга, не може да се задържи. Животът ви зависи от това, каква площ имате в себе си. Ако ти наклониш малко площта, върху която седиш, достатъчно е най–малкото отклонение, за да изгубиш своето равновесие. Допусни, че ти нямаш пет пари в джоба си, до това време ти си спокоен, няма с кого да се караш. Но допусни, че имаш сто–двеста хиляди лева, имаш отношение с хората, ти вече ще се застъпваш за правата си.
Докато нямаш пет пари в банките, ти не се интересуваш от банките.
Но след като вложиш сто–двеста хиляди лева, ти започваш вече да се интересуваш от устройството на банките. Защо? Вложил си парите си в банките. Ще кажеш, че парите ти са потребни. Остави това. Дадените условия, при които сега ние живеем, тези неща наистина са потребни.
към втори вариант >>
Дойде една лоша мисъл като по радио, вие мислите, че е ваша.
(втори вариант)
Има два вида същества, които са заинтересовани от вас. Областта, през която минава цялото човечество, е населена с два вида същества – едните са добри, другите лоши. Ще видите, че тези два вида същества постоянно се сменят във вашия ум.
Дойде една лоша мисъл като по радио, вие мислите, че е ваша.
После дойде друга добра мисъл, пак мислите, че вие я казвате. Вие се намирате в чудо, много лоши мисли и желания ще ви дойдат. Някой път ви дойде мисълта, че от тебе всичко може да стане. Не, всичко не може да стане. Това са празни работи.
към втори вариант >>
Но след като вложиш сто–двеста хиляди лева, ти започваш вече да се интересуваш от устройството на банките. Защо?
(втори вариант)
Животът ви зависи от това, каква площ имате в себе си. Ако ти наклониш малко площта, върху която седиш, достатъчно е най–малкото отклонение, за да изгубиш своето равновесие. Допусни, че ти нямаш пет пари в джоба си, до това време ти си спокоен, няма с кого да се караш. Но допусни, че имаш сто–двеста хиляди лева, имаш отношение с хората, ти вече ще се застъпваш за правата си. Докато нямаш пет пари в банките, ти не се интересуваш от банките.
Но след като вложиш сто–двеста хиляди лева, ти започваш вече да се интересуваш от устройството на банките. Защо?
Вложил си парите си в банките. Ще кажеш, че парите ти са потребни. Остави това. Дадените условия, при които сега ние живеем, тези неща наистина са потребни.
към втори вариант >>
После дойде друга добра мисъл, пак мислите, че вие я казвате.
(втори вариант)
Има два вида същества, които са заинтересовани от вас. Областта, през която минава цялото човечество, е населена с два вида същества – едните са добри, другите лоши. Ще видите, че тези два вида същества постоянно се сменят във вашия ум. Дойде една лоша мисъл като по радио, вие мислите, че е ваша.
После дойде друга добра мисъл, пак мислите, че вие я казвате.
Вие се намирате в чудо, много лоши мисли и желания ще ви дойдат. Някой път ви дойде мисълта, че от тебе всичко може да стане. Не, всичко не може да стане. Това са празни работи. Друг път ти казва, че от тебе нищо не може да стане.
към втори вариант >>
Вложил си парите си в банките.
(втори вариант)
Ако ти наклониш малко площта, върху която седиш, достатъчно е най–малкото отклонение, за да изгубиш своето равновесие. Допусни, че ти нямаш пет пари в джоба си, до това време ти си спокоен, няма с кого да се караш. Но допусни, че имаш сто–двеста хиляди лева, имаш отношение с хората, ти вече ще се застъпваш за правата си. Докато нямаш пет пари в банките, ти не се интересуваш от банките. Но след като вложиш сто–двеста хиляди лева, ти започваш вече да се интересуваш от устройството на банките. Защо?
Вложил си парите си в банките.
Ще кажеш, че парите ти са потребни. Остави това. Дадените условия, при които сега ние живеем, тези неща наистина са потребни.
към втори вариант >>
Вие се намирате в чудо, много лоши мисли и желания ще ви дойдат.
(втори вариант)
Има два вида същества, които са заинтересовани от вас. Областта, през която минава цялото човечество, е населена с два вида същества – едните са добри, другите лоши. Ще видите, че тези два вида същества постоянно се сменят във вашия ум. Дойде една лоша мисъл като по радио, вие мислите, че е ваша. После дойде друга добра мисъл, пак мислите, че вие я казвате.
Вие се намирате в чудо, много лоши мисли и желания ще ви дойдат.
Някой път ви дойде мисълта, че от тебе всичко може да стане. Не, всичко не може да стане. Това са празни работи. Друг път ти казва, че от тебе нищо не може да стане. Това са посторонни работи, които идат отвън.
към втори вариант >>
Ще кажеш, че парите ти са потребни.
(втори вариант)
Допусни, че ти нямаш пет пари в джоба си, до това време ти си спокоен, няма с кого да се караш. Но допусни, че имаш сто–двеста хиляди лева, имаш отношение с хората, ти вече ще се застъпваш за правата си. Докато нямаш пет пари в банките, ти не се интересуваш от банките. Но след като вложиш сто–двеста хиляди лева, ти започваш вече да се интересуваш от устройството на банките. Защо? Вложил си парите си в банките.
Ще кажеш, че парите ти са потребни.
Остави това. Дадените условия, при които сега ние живеем, тези неща наистина са потребни.
към втори вариант >>
Някой път ви дойде мисълта, че от тебе всичко може да стане.
(втори вариант)
Областта, през която минава цялото човечество, е населена с два вида същества – едните са добри, другите лоши. Ще видите, че тези два вида същества постоянно се сменят във вашия ум. Дойде една лоша мисъл като по радио, вие мислите, че е ваша. После дойде друга добра мисъл, пак мислите, че вие я казвате. Вие се намирате в чудо, много лоши мисли и желания ще ви дойдат.
Някой път ви дойде мисълта, че от тебе всичко може да стане.
Не, всичко не може да стане. Това са празни работи. Друг път ти казва, че от тебе нищо не може да стане. Това са посторонни работи, които идат отвън. Това са тия два вида същества, които се борят в тебе.
към втори вариант >>
Остави това.
(втори вариант)
Но допусни, че имаш сто–двеста хиляди лева, имаш отношение с хората, ти вече ще се застъпваш за правата си. Докато нямаш пет пари в банките, ти не се интересуваш от банките. Но след като вложиш сто–двеста хиляди лева, ти започваш вече да се интересуваш от устройството на банките. Защо? Вложил си парите си в банките. Ще кажеш, че парите ти са потребни.
Остави това.
Дадените условия, при които сега ние живеем, тези неща наистина са потребни.
към втори вариант >>
Не, всичко не може да стане.
(втори вариант)
Ще видите, че тези два вида същества постоянно се сменят във вашия ум. Дойде една лоша мисъл като по радио, вие мислите, че е ваша. После дойде друга добра мисъл, пак мислите, че вие я казвате. Вие се намирате в чудо, много лоши мисли и желания ще ви дойдат. Някой път ви дойде мисълта, че от тебе всичко може да стане.
Не, всичко не може да стане.
Това са празни работи. Друг път ти казва, че от тебе нищо не може да стане. Това са посторонни работи, които идат отвън. Това са тия два вида същества, които се борят в тебе. Някой път си отчаян, неразположен, чувствата ти са объркани – и всичко това се дължи на областта, през която минаваш.
към втори вариант >>
Дадените условия, при които сега ние живеем, тези неща наистина са потребни.
(втори вариант)
Докато нямаш пет пари в банките, ти не се интересуваш от банките. Но след като вложиш сто–двеста хиляди лева, ти започваш вече да се интересуваш от устройството на банките. Защо? Вложил си парите си в банките. Ще кажеш, че парите ти са потребни. Остави това.
Дадените условия, при които сега ние живеем, тези неща наистина са потребни.
към втори вариант >>
Това са празни работи.
(втори вариант)
Дойде една лоша мисъл като по радио, вие мислите, че е ваша. После дойде друга добра мисъл, пак мислите, че вие я казвате. Вие се намирате в чудо, много лоши мисли и желания ще ви дойдат. Някой път ви дойде мисълта, че от тебе всичко може да стане. Не, всичко не може да стане.
Това са празни работи.
Друг път ти казва, че от тебе нищо не може да стане. Това са посторонни работи, които идат отвън. Това са тия два вида същества, които се борят в тебе. Някой път си отчаян, неразположен, чувствата ти са объркани – и всичко това се дължи на областта, през която минаваш. Но изобщо има едно разрешение: човек трябва да мине през областта на страданията, за да влезе в областта, в пътя на любовта.
към втори вариант >>
Сега другият въпрос, не може ли да има човек пари, без да се тревожи.
(втори вариант)
Сега другият въпрос, не може ли да има човек пари, без да се тревожи.
Не може, това е невъзможно. То е все таки баща да има една красива дъщеря и да не се смущава за нея. Този момък я погледнал, онзи момък я погледнал. Ако момъкът е тъй донякъде угледен, както и да е. Но ако е глупав.
към втори вариант >>
Друг път ти казва, че от тебе нищо не може да стане.
(втори вариант)
После дойде друга добра мисъл, пак мислите, че вие я казвате. Вие се намирате в чудо, много лоши мисли и желания ще ви дойдат. Някой път ви дойде мисълта, че от тебе всичко може да стане. Не, всичко не може да стане. Това са празни работи.
Друг път ти казва, че от тебе нищо не може да стане.
Това са посторонни работи, които идат отвън. Това са тия два вида същества, които се борят в тебе. Някой път си отчаян, неразположен, чувствата ти са объркани – и всичко това се дължи на областта, през която минаваш. Но изобщо има едно разрешение: човек трябва да мине през областта на страданията, за да влезе в областта, в пътя на любовта. Тъй наричам аз.
към втори вариант >>
Не може, това е невъзможно.
(втори вариант)
Сега другият въпрос, не може ли да има човек пари, без да се тревожи.
Не може, това е невъзможно.
То е все таки баща да има една красива дъщеря и да не се смущава за нея. Този момък я погледнал, онзи момък я погледнал. Ако момъкът е тъй донякъде угледен, както и да е. Но ако е глупав. Или някой мъж се ожени за една красива жена, която той обича, и чул, че някой мъж закачил жена му, минал покрай нея и засегнал малко дрехата й.
към втори вариант >>
Това са посторонни работи, които идат отвън.
(втори вариант)
Вие се намирате в чудо, много лоши мисли и желания ще ви дойдат. Някой път ви дойде мисълта, че от тебе всичко може да стане. Не, всичко не може да стане. Това са празни работи. Друг път ти казва, че от тебе нищо не може да стане.
Това са посторонни работи, които идат отвън.
Това са тия два вида същества, които се борят в тебе. Някой път си отчаян, неразположен, чувствата ти са объркани – и всичко това се дължи на областта, през която минаваш. Но изобщо има едно разрешение: човек трябва да мине през областта на страданията, за да влезе в областта, в пътя на любовта. Тъй наричам аз. Половината път на просветения е път на страдания, а половината път е път на любовта.
към втори вариант >>
То е все таки баща да има една красива дъщеря и да не се смущава за нея.
(втори вариант)
Сега другият въпрос, не може ли да има човек пари, без да се тревожи. Не може, това е невъзможно.
То е все таки баща да има една красива дъщеря и да не се смущава за нея.
Този момък я погледнал, онзи момък я погледнал. Ако момъкът е тъй донякъде угледен, както и да е. Но ако е глупав. Или някой мъж се ожени за една красива жена, която той обича, и чул, че някой мъж закачил жена му, минал покрай нея и засегнал малко дрехата й. Той веднага вади кобура: „Как тъй да бута дрехата на жена ми?
към втори вариант >>
Това са тия два вида същества, които се борят в тебе.
(втори вариант)
Някой път ви дойде мисълта, че от тебе всичко може да стане. Не, всичко не може да стане. Това са празни работи. Друг път ти казва, че от тебе нищо не може да стане. Това са посторонни работи, които идат отвън.
Това са тия два вида същества, които се борят в тебе.
Някой път си отчаян, неразположен, чувствата ти са объркани – и всичко това се дължи на областта, през която минаваш. Но изобщо има едно разрешение: човек трябва да мине през областта на страданията, за да влезе в областта, в пътя на любовта. Тъй наричам аз. Половината път на просветения е път на страдания, а половината път е път на любовта. Вие още не сте влезли в пътя на любовта.
към втори вариант >>
Този момък я погледнал, онзи момък я погледнал.
(втори вариант)
Сега другият въпрос, не може ли да има човек пари, без да се тревожи. Не може, това е невъзможно. То е все таки баща да има една красива дъщеря и да не се смущава за нея.
Този момък я погледнал, онзи момък я погледнал.
Ако момъкът е тъй донякъде угледен, както и да е. Но ако е глупав. Или някой мъж се ожени за една красива жена, която той обича, и чул, че някой мъж закачил жена му, минал покрай нея и засегнал малко дрехата й. Той веднага вади кобура: „Как тъй да бута дрехата на жена ми? Аз ще му докажа на него!
към втори вариант >>
Някой път си отчаян, неразположен, чувствата ти са объркани – и всичко това се дължи на областта, през която минаваш.
(втори вариант)
Не, всичко не може да стане. Това са празни работи. Друг път ти казва, че от тебе нищо не може да стане. Това са посторонни работи, които идат отвън. Това са тия два вида същества, които се борят в тебе.
Някой път си отчаян, неразположен, чувствата ти са объркани – и всичко това се дължи на областта, през която минаваш.
Но изобщо има едно разрешение: човек трябва да мине през областта на страданията, за да влезе в областта, в пътя на любовта. Тъй наричам аз. Половината път на просветения е път на страдания, а половината път е път на любовта. Вие още не сте влезли в пътя на любовта. Засега любовта у вас е един малък проблясък, който се явява от време на време.
към втори вариант >>
Ако момъкът е тъй донякъде угледен, както и да е.
(втори вариант)
Сега другият въпрос, не може ли да има човек пари, без да се тревожи. Не може, това е невъзможно. То е все таки баща да има една красива дъщеря и да не се смущава за нея. Този момък я погледнал, онзи момък я погледнал.
Ако момъкът е тъй донякъде угледен, както и да е.
Но ако е глупав. Или някой мъж се ожени за една красива жена, която той обича, и чул, че някой мъж закачил жена му, минал покрай нея и засегнал малко дрехата й. Той веднага вади кобура: „Как тъй да бута дрехата на жена ми? Аз ще му докажа на него! “ Как смее той да бута дрехата на жена му.
към втори вариант >>
Но изобщо има едно разрешение: човек трябва да мине през областта на страданията, за да влезе в областта, в пътя на любовта.
(втори вариант)
Това са празни работи. Друг път ти казва, че от тебе нищо не може да стане. Това са посторонни работи, които идат отвън. Това са тия два вида същества, които се борят в тебе. Някой път си отчаян, неразположен, чувствата ти са объркани – и всичко това се дължи на областта, през която минаваш.
Но изобщо има едно разрешение: човек трябва да мине през областта на страданията, за да влезе в областта, в пътя на любовта.
Тъй наричам аз. Половината път на просветения е път на страдания, а половината път е път на любовта. Вие още не сте влезли в пътя на любовта. Засега любовта у вас е един малък проблясък, който се явява от време на време. Например една светлина се яви на земята и постоянно ту се явява, ту изчезва.
към втори вариант >>
Но ако е глупав.
(втори вариант)
Сега другият въпрос, не може ли да има човек пари, без да се тревожи. Не може, това е невъзможно. То е все таки баща да има една красива дъщеря и да не се смущава за нея. Този момък я погледнал, онзи момък я погледнал. Ако момъкът е тъй донякъде угледен, както и да е.
Но ако е глупав.
Или някой мъж се ожени за една красива жена, която той обича, и чул, че някой мъж закачил жена му, минал покрай нея и засегнал малко дрехата й. Той веднага вади кобура: „Как тъй да бута дрехата на жена ми? Аз ще му докажа на него! “ Как смее той да бута дрехата на жена му. Аз гледам всеки ден хората с кобурите си.
към втори вариант >>
Тъй наричам аз.
(втори вариант)
Друг път ти казва, че от тебе нищо не може да стане. Това са посторонни работи, които идат отвън. Това са тия два вида същества, които се борят в тебе. Някой път си отчаян, неразположен, чувствата ти са объркани – и всичко това се дължи на областта, през която минаваш. Но изобщо има едно разрешение: човек трябва да мине през областта на страданията, за да влезе в областта, в пътя на любовта.
Тъй наричам аз.
Половината път на просветения е път на страдания, а половината път е път на любовта. Вие още не сте влезли в пътя на любовта. Засега любовта у вас е един малък проблясък, който се явява от време на време. Например една светлина се яви на земята и постоянно ту се явява, ту изчезва. После години, времена се минават, и пак се яви.
към втори вариант >>
Или някой мъж се ожени за една красива жена, която той обича, и чул, че някой мъж закачил жена му, минал покрай нея и засегнал малко дрехата й.
(втори вариант)
Не може, това е невъзможно. То е все таки баща да има една красива дъщеря и да не се смущава за нея. Този момък я погледнал, онзи момък я погледнал. Ако момъкът е тъй донякъде угледен, както и да е. Но ако е глупав.
Или някой мъж се ожени за една красива жена, която той обича, и чул, че някой мъж закачил жена му, минал покрай нея и засегнал малко дрехата й.
Той веднага вади кобура: „Как тъй да бута дрехата на жена ми? Аз ще му докажа на него! “ Как смее той да бута дрехата на жена му. Аз гледам всеки ден хората с кобурите си. Всеки търси някого. Защо?
към втори вариант >>
Половината път на просветения е път на страдания, а половината път е път на любовта.
(втори вариант)
Това са посторонни работи, които идат отвън. Това са тия два вида същества, които се борят в тебе. Някой път си отчаян, неразположен, чувствата ти са объркани – и всичко това се дължи на областта, през която минаваш. Но изобщо има едно разрешение: човек трябва да мине през областта на страданията, за да влезе в областта, в пътя на любовта. Тъй наричам аз.
Половината път на просветения е път на страдания, а половината път е път на любовта.
Вие още не сте влезли в пътя на любовта. Засега любовта у вас е един малък проблясък, който се явява от време на време. Например една светлина се яви на земята и постоянно ту се явява, ту изчезва. После години, времена се минават, и пак се яви. Един ден, когато влезете в пътя на любовта, тогава ще видите какво нещо е животът на любовта.
към втори вариант >>
Той веднага вади кобура: „Как тъй да бута дрехата на жена ми?
(втори вариант)
То е все таки баща да има една красива дъщеря и да не се смущава за нея. Този момък я погледнал, онзи момък я погледнал. Ако момъкът е тъй донякъде угледен, както и да е. Но ако е глупав. Или някой мъж се ожени за една красива жена, която той обича, и чул, че някой мъж закачил жена му, минал покрай нея и засегнал малко дрехата й.
Той веднага вади кобура: „Как тъй да бута дрехата на жена ми?
Аз ще му докажа на него! “ Как смее той да бута дрехата на жена му. Аз гледам всеки ден хората с кобурите си. Всеки търси някого. Защо? Бутнал дрехата на жена му.
към втори вариант >>
Вие още не сте влезли в пътя на любовта.
(втори вариант)
Това са тия два вида същества, които се борят в тебе. Някой път си отчаян, неразположен, чувствата ти са объркани – и всичко това се дължи на областта, през която минаваш. Но изобщо има едно разрешение: човек трябва да мине през областта на страданията, за да влезе в областта, в пътя на любовта. Тъй наричам аз. Половината път на просветения е път на страдания, а половината път е път на любовта.
Вие още не сте влезли в пътя на любовта.
Засега любовта у вас е един малък проблясък, който се явява от време на време. Например една светлина се яви на земята и постоянно ту се явява, ту изчезва. После години, времена се минават, и пак се яви. Един ден, когато влезете в пътя на любовта, тогава ще видите какво нещо е животът на любовта. Само в пътя на любовта ще престанат сегашните противоречия.
към втори вариант >>
Аз ще му докажа на него!
(втори вариант)
Този момък я погледнал, онзи момък я погледнал. Ако момъкът е тъй донякъде угледен, както и да е. Но ако е глупав. Или някой мъж се ожени за една красива жена, която той обича, и чул, че някой мъж закачил жена му, минал покрай нея и засегнал малко дрехата й. Той веднага вади кобура: „Как тъй да бута дрехата на жена ми?
Аз ще му докажа на него!
“ Как смее той да бута дрехата на жена му. Аз гледам всеки ден хората с кобурите си. Всеки търси някого. Защо? Бутнал дрехата на жена му. Или че взел сто лева от него и не му ги върнал, излъгал го.
към втори вариант >>
Засега любовта у вас е един малък проблясък, който се явява от време на време.
(втори вариант)
Някой път си отчаян, неразположен, чувствата ти са объркани – и всичко това се дължи на областта, през която минаваш. Но изобщо има едно разрешение: човек трябва да мине през областта на страданията, за да влезе в областта, в пътя на любовта. Тъй наричам аз. Половината път на просветения е път на страдания, а половината път е път на любовта. Вие още не сте влезли в пътя на любовта.
Засега любовта у вас е един малък проблясък, който се явява от време на време.
Например една светлина се яви на земята и постоянно ту се явява, ту изчезва. После години, времена се минават, и пак се яви. Един ден, когато влезете в пътя на любовта, тогава ще видите какво нещо е животът на любовта. Само в пътя на любовта ще престанат сегашните противоречия. Сега, докато сте в пътя на страданията, вие ще питате защо еди–кого си обичат повече, а другиго по– малко.
към втори вариант >>
“ Как смее той да бута дрехата на жена му.
(втори вариант)
Ако момъкът е тъй донякъде угледен, както и да е. Но ако е глупав. Или някой мъж се ожени за една красива жена, която той обича, и чул, че някой мъж закачил жена му, минал покрай нея и засегнал малко дрехата й. Той веднага вади кобура: „Как тъй да бута дрехата на жена ми? Аз ще му докажа на него!
“ Как смее той да бута дрехата на жена му.
Аз гледам всеки ден хората с кобурите си. Всеки търси някого. Защо? Бутнал дрехата на жена му. Или че взел сто лева от него и не му ги върнал, излъгал го. Казвам, при такова разбиране, при такава философия какъв живот може да има.
към втори вариант >>
Например една светлина се яви на земята и постоянно ту се явява, ту изчезва.
(втори вариант)
Но изобщо има едно разрешение: човек трябва да мине през областта на страданията, за да влезе в областта, в пътя на любовта. Тъй наричам аз. Половината път на просветения е път на страдания, а половината път е път на любовта. Вие още не сте влезли в пътя на любовта. Засега любовта у вас е един малък проблясък, който се явява от време на време.
Например една светлина се яви на земята и постоянно ту се явява, ту изчезва.
После години, времена се минават, и пак се яви. Един ден, когато влезете в пътя на любовта, тогава ще видите какво нещо е животът на любовта. Само в пътя на любовта ще престанат сегашните противоречия. Сега, докато сте в пътя на страданията, вие ще питате защо еди–кого си обичат повече, а другиго по– малко. Че и между хората има противоречие.
към втори вариант >>
Аз гледам всеки ден хората с кобурите си.
(втори вариант)
Но ако е глупав. Или някой мъж се ожени за една красива жена, която той обича, и чул, че някой мъж закачил жена му, минал покрай нея и засегнал малко дрехата й. Той веднага вади кобура: „Как тъй да бута дрехата на жена ми? Аз ще му докажа на него! “ Как смее той да бута дрехата на жена му.
Аз гледам всеки ден хората с кобурите си.
Всеки търси някого. Защо? Бутнал дрехата на жена му. Или че взел сто лева от него и не му ги върнал, излъгал го. Казвам, при такова разбиране, при такава философия какъв живот може да има.
към втори вариант >>
После години, времена се минават, и пак се яви.
(втори вариант)
Тъй наричам аз. Половината път на просветения е път на страдания, а половината път е път на любовта. Вие още не сте влезли в пътя на любовта. Засега любовта у вас е един малък проблясък, който се явява от време на време. Например една светлина се яви на земята и постоянно ту се явява, ту изчезва.
После години, времена се минават, и пак се яви.
Един ден, когато влезете в пътя на любовта, тогава ще видите какво нещо е животът на любовта. Само в пътя на любовта ще престанат сегашните противоречия. Сега, докато сте в пътя на страданията, вие ще питате защо еди–кого си обичат повече, а другиго по– малко. Че и между хората има противоречие. Те казват – защо на еди–кого си дават повече вода, а на мене по–малко?
към втори вариант >>
Всеки търси някого. Защо?
(втори вариант)
Или някой мъж се ожени за една красива жена, която той обича, и чул, че някой мъж закачил жена му, минал покрай нея и засегнал малко дрехата й. Той веднага вади кобура: „Как тъй да бута дрехата на жена ми? Аз ще му докажа на него! “ Как смее той да бута дрехата на жена му. Аз гледам всеки ден хората с кобурите си.
Всеки търси някого. Защо?
Бутнал дрехата на жена му. Или че взел сто лева от него и не му ги върнал, излъгал го. Казвам, при такова разбиране, при такава философия какъв живот може да има.
към втори вариант >>
Един ден, когато влезете в пътя на любовта, тогава ще видите какво нещо е животът на любовта.
(втори вариант)
Половината път на просветения е път на страдания, а половината път е път на любовта. Вие още не сте влезли в пътя на любовта. Засега любовта у вас е един малък проблясък, който се явява от време на време. Например една светлина се яви на земята и постоянно ту се явява, ту изчезва. После години, времена се минават, и пак се яви.
Един ден, когато влезете в пътя на любовта, тогава ще видите какво нещо е животът на любовта.
Само в пътя на любовта ще престанат сегашните противоречия. Сега, докато сте в пътя на страданията, вие ще питате защо еди–кого си обичат повече, а другиго по– малко. Че и между хората има противоречие. Те казват – защо на еди–кого си дават повече вода, а на мене по–малко?
към втори вариант >>
Бутнал дрехата на жена му.
(втори вариант)
Той веднага вади кобура: „Как тъй да бута дрехата на жена ми? Аз ще му докажа на него! “ Как смее той да бута дрехата на жена му. Аз гледам всеки ден хората с кобурите си. Всеки търси някого. Защо?
Бутнал дрехата на жена му.
Или че взел сто лева от него и не му ги върнал, излъгал го. Казвам, при такова разбиране, при такава философия какъв живот може да има.
към втори вариант >>
Само в пътя на любовта ще престанат сегашните противоречия.
(втори вариант)
Вие още не сте влезли в пътя на любовта. Засега любовта у вас е един малък проблясък, който се явява от време на време. Например една светлина се яви на земята и постоянно ту се явява, ту изчезва. После години, времена се минават, и пак се яви. Един ден, когато влезете в пътя на любовта, тогава ще видите какво нещо е животът на любовта.
Само в пътя на любовта ще престанат сегашните противоречия.
Сега, докато сте в пътя на страданията, вие ще питате защо еди–кого си обичат повече, а другиго по– малко. Че и между хората има противоречие. Те казват – защо на еди–кого си дават повече вода, а на мене по–малко?
към втори вариант >>
Или че взел сто лева от него и не му ги върнал, излъгал го.
(втори вариант)
Аз ще му докажа на него! “ Как смее той да бута дрехата на жена му. Аз гледам всеки ден хората с кобурите си. Всеки търси някого. Защо? Бутнал дрехата на жена му.
Или че взел сто лева от него и не му ги върнал, излъгал го.
Казвам, при такова разбиране, при такава философия какъв живот може да има.
към втори вариант >>
Сега, докато сте в пътя на страданията, вие ще питате защо еди–кого си обичат повече, а другиго по– малко.
(втори вариант)
Засега любовта у вас е един малък проблясък, който се явява от време на време. Например една светлина се яви на земята и постоянно ту се явява, ту изчезва. После години, времена се минават, и пак се яви. Един ден, когато влезете в пътя на любовта, тогава ще видите какво нещо е животът на любовта. Само в пътя на любовта ще престанат сегашните противоречия.
Сега, докато сте в пътя на страданията, вие ще питате защо еди–кого си обичат повече, а другиго по– малко.
Че и между хората има противоречие. Те казват – защо на еди–кого си дават повече вода, а на мене по–малко?
към втори вариант >>
Казвам, при такова разбиране, при такава философия какъв живот може да има.
(втори вариант)
“ Как смее той да бута дрехата на жена му. Аз гледам всеки ден хората с кобурите си. Всеки търси някого. Защо? Бутнал дрехата на жена му. Или че взел сто лева от него и не му ги върнал, излъгал го.
Казвам, при такова разбиране, при такава философия какъв живот може да има.
към втори вариант >>
Че и между хората има противоречие.
(втори вариант)
Например една светлина се яви на земята и постоянно ту се явява, ту изчезва. После години, времена се минават, и пак се яви. Един ден, когато влезете в пътя на любовта, тогава ще видите какво нещо е животът на любовта. Само в пътя на любовта ще престанат сегашните противоречия. Сега, докато сте в пътя на страданията, вие ще питате защо еди–кого си обичат повече, а другиго по– малко.
Че и между хората има противоречие.
Те казват – защо на еди–кого си дават повече вода, а на мене по–малко?
към втори вариант >>
В това отношение Соломон беше малко по–умен, по–мъдър.
(втори вариант)
В това отношение Соломон беше малко по–умен, по–мъдър.
Той не излизаше с кобурите, но той си постави задача, да наблюдава хората как живеят, пък и той живя като тях. Той каза: „Е, закачил някой първата ми жена, ще взема втора.“ После и нея закачат. „Нищо, ще взема трета.“ И той седи преспокойно. Такава била неговата философия на многото жени. Коя е причината, че той взел толкова много жени?
към втори вариант >>
Те казват – защо на еди–кого си дават повече вода, а на мене по–малко?
(втори вариант)
После години, времена се минават, и пак се яви. Един ден, когато влезете в пътя на любовта, тогава ще видите какво нещо е животът на любовта. Само в пътя на любовта ще престанат сегашните противоречия. Сега, докато сте в пътя на страданията, вие ще питате защо еди–кого си обичат повече, а другиго по– малко. Че и между хората има противоречие.
Те казват – защо на еди–кого си дават повече вода, а на мене по–малко?
към втори вариант >>
Той не излизаше с кобурите, но той си постави задача, да наблюдава хората как живеят, пък и той живя като тях.
(втори вариант)
В това отношение Соломон беше малко по–умен, по–мъдър.
Той не излизаше с кобурите, но той си постави задача, да наблюдава хората как живеят, пък и той живя като тях.
Той каза: „Е, закачил някой първата ми жена, ще взема втора.“ После и нея закачат. „Нищо, ще взема трета.“ И той седи преспокойно. Такава била неговата философия на многото жени. Коя е причината, че той взел толкова много жени? Триста жени и шестстотин наложници.
към втори вариант >>
Питам, ако ти си една риба, турена във водата, това противоречие ще съществува ли?
(втори вариант)
Питам, ако ти си една риба, турена във водата, това противоречие ще съществува ли?
Една малка риба, турена във водата, и една голяма риба, турена във водата, може ли голямата риба да каже, че на мене дадоха повече вода, а на другата по– малко? Или може ли по–малката риба да каже, че на нея дадоха по–малко вода, а на другата повече. Във водата такова противоречие е изключено.
към втори вариант >>
Той каза: „Е, закачил някой първата ми жена, ще взема втора.“ После и нея закачат.
(втори вариант)
В това отношение Соломон беше малко по–умен, по–мъдър. Той не излизаше с кобурите, но той си постави задача, да наблюдава хората как живеят, пък и той живя като тях.
Той каза: „Е, закачил някой първата ми жена, ще взема втора.“ После и нея закачат.
„Нищо, ще взема трета.“ И той седи преспокойно. Такава била неговата философия на многото жени. Коя е причината, че той взел толкова много жени? Триста жени и шестстотин наложници. Той взел много жени, за да избегне закона на ревността.
към втори вариант >>
Една малка риба, турена във водата, и една голяма риба, турена във водата, може ли голямата риба да каже, че на мене дадоха повече вода, а на другата по– малко?
(втори вариант)
Питам, ако ти си една риба, турена във водата, това противоречие ще съществува ли?
Една малка риба, турена във водата, и една голяма риба, турена във водата, може ли голямата риба да каже, че на мене дадоха повече вода, а на другата по– малко?
Или може ли по–малката риба да каже, че на нея дадоха по–малко вода, а на другата повече. Във водата такова противоречие е изключено.
към втори вариант >>
„Нищо, ще взема трета.“ И той седи преспокойно.
(втори вариант)
В това отношение Соломон беше малко по–умен, по–мъдър. Той не излизаше с кобурите, но той си постави задача, да наблюдава хората как живеят, пък и той живя като тях. Той каза: „Е, закачил някой първата ми жена, ще взема втора.“ После и нея закачат.
„Нищо, ще взема трета.“ И той седи преспокойно.
Такава била неговата философия на многото жени. Коя е причината, че той взел толкова много жени? Триста жени и шестстотин наложници. Той взел много жени, за да избегне закона на ревността. Той искал да се освободи от този закон и вследствие на това имал толкова много жени.
към втори вариант >>
Или може ли по–малката риба да каже, че на нея дадоха по–малко вода, а на другата повече.
(втори вариант)
Питам, ако ти си една риба, турена във водата, това противоречие ще съществува ли? Една малка риба, турена във водата, и една голяма риба, турена във водата, може ли голямата риба да каже, че на мене дадоха повече вода, а на другата по– малко?
Или може ли по–малката риба да каже, че на нея дадоха по–малко вода, а на другата повече.
Във водата такова противоречие е изключено.
към втори вариант >>
Такава била неговата философия на многото жени.
(втори вариант)
В това отношение Соломон беше малко по–умен, по–мъдър. Той не излизаше с кобурите, но той си постави задача, да наблюдава хората как живеят, пък и той живя като тях. Той каза: „Е, закачил някой първата ми жена, ще взема втора.“ После и нея закачат. „Нищо, ще взема трета.“ И той седи преспокойно.
Такава била неговата философия на многото жени.
Коя е причината, че той взел толкова много жени? Триста жени и шестстотин наложници. Той взел много жени, за да избегне закона на ревността. Той искал да се освободи от този закон и вследствие на това имал толкова много жени. Щом ревнува една жена, взимал втора, после трета, четвърта, пета, за да се освободи от закона на ревността, но в края на краищата дошъл до едно противоречие.
към втори вариант >>
Във водата такова противоречие е изключено.
(втори вариант)
Питам, ако ти си една риба, турена във водата, това противоречие ще съществува ли? Една малка риба, турена във водата, и една голяма риба, турена във водата, може ли голямата риба да каже, че на мене дадоха повече вода, а на другата по– малко? Или може ли по–малката риба да каже, че на нея дадоха по–малко вода, а на другата повече.
Във водата такова противоречие е изключено.
към втори вариант >>
Коя е причината, че той взел толкова много жени?
(втори вариант)
В това отношение Соломон беше малко по–умен, по–мъдър. Той не излизаше с кобурите, но той си постави задача, да наблюдава хората как живеят, пък и той живя като тях. Той каза: „Е, закачил някой първата ми жена, ще взема втора.“ После и нея закачат. „Нищо, ще взема трета.“ И той седи преспокойно. Такава била неговата философия на многото жени.
Коя е причината, че той взел толкова много жени?
Триста жени и шестстотин наложници. Той взел много жени, за да избегне закона на ревността. Той искал да се освободи от този закон и вследствие на това имал толкова много жени. Щом ревнува една жена, взимал втора, после трета, четвърта, пета, за да се освободи от закона на ревността, но в края на краищата дошъл до едно противоречие. Срещнал един ден една млада мома, към която показал любовта си, но тя го пренебрегнала.
към втори вариант >>
Та, когато влезем в любовта, сегашните противоречия ще изчезнат.
(втори вариант)
Та, когато влезем в любовта, сегашните противоречия ще изчезнат.
И двете риби – и малката, и голямата, имат еднакви условия. И двете риби могат да пият вода колкото искат. Не зная рибите пият ли вода. Когато хората говорят за любовта, туй показва, че те още не са в любовта. Тази любов ще се дава в малки чаши, в по–голяма или в по–малка чаша, навсякъде ще имаш нужда от тази вода.
към втори вариант >>
Триста жени и шестстотин наложници.
(втори вариант)
Той не излизаше с кобурите, но той си постави задача, да наблюдава хората как живеят, пък и той живя като тях. Той каза: „Е, закачил някой първата ми жена, ще взема втора.“ После и нея закачат. „Нищо, ще взема трета.“ И той седи преспокойно. Такава била неговата философия на многото жени. Коя е причината, че той взел толкова много жени?
Триста жени и шестстотин наложници.
Той взел много жени, за да избегне закона на ревността. Той искал да се освободи от този закон и вследствие на това имал толкова много жени. Щом ревнува една жена, взимал втора, после трета, четвърта, пета, за да се освободи от закона на ревността, но в края на краищата дошъл до едно противоречие. Срещнал един ден една млада мома, към която показал любовта си, но тя го пренебрегнала. Вкисването, което той нарекъл „суета на суетите“ се дължи именно на тази млада мома, която го пренебрегнала.
към втори вариант >>
И двете риби – и малката, и голямата, имат еднакви условия.
(втори вариант)
Та, когато влезем в любовта, сегашните противоречия ще изчезнат.
И двете риби – и малката, и голямата, имат еднакви условия.
И двете риби могат да пият вода колкото искат. Не зная рибите пият ли вода. Когато хората говорят за любовта, туй показва, че те още не са в любовта. Тази любов ще се дава в малки чаши, в по–голяма или в по–малка чаша, навсякъде ще имаш нужда от тази вода. Засега това е само едно предчувствие или едно приготовление, докато влезете в закона на любовта.
към втори вариант >>
Той взел много жени, за да избегне закона на ревността.
(втори вариант)
Той каза: „Е, закачил някой първата ми жена, ще взема втора.“ После и нея закачат. „Нищо, ще взема трета.“ И той седи преспокойно. Такава била неговата философия на многото жени. Коя е причината, че той взел толкова много жени? Триста жени и шестстотин наложници.
Той взел много жени, за да избегне закона на ревността.
Той искал да се освободи от този закон и вследствие на това имал толкова много жени. Щом ревнува една жена, взимал втора, после трета, четвърта, пета, за да се освободи от закона на ревността, но в края на краищата дошъл до едно противоречие. Срещнал един ден една млада мома, към която показал любовта си, но тя го пренебрегнала. Вкисването, което той нарекъл „суета на суетите“ се дължи именно на тази млада мома, която го пренебрегнала. Докато я срещне, той ял и пил, имал певици, но след като я срещнал, той намерил едно разрешение.
към втори вариант >>
И двете риби могат да пият вода колкото искат.
(втори вариант)
Та, когато влезем в любовта, сегашните противоречия ще изчезнат. И двете риби – и малката, и голямата, имат еднакви условия.
И двете риби могат да пият вода колкото искат.
Не зная рибите пият ли вода. Когато хората говорят за любовта, туй показва, че те още не са в любовта. Тази любов ще се дава в малки чаши, в по–голяма или в по–малка чаша, навсякъде ще имаш нужда от тази вода. Засега това е само едно предчувствие или едно приготовление, докато влезете в закона на любовта. И в Писанието е казано, че любовта е изпълнение на закона.
към втори вариант >>
Той искал да се освободи от този закон и вследствие на това имал толкова много жени.
(втори вариант)
„Нищо, ще взема трета.“ И той седи преспокойно. Такава била неговата философия на многото жени. Коя е причината, че той взел толкова много жени? Триста жени и шестстотин наложници. Той взел много жени, за да избегне закона на ревността.
Той искал да се освободи от този закон и вследствие на това имал толкова много жени.
Щом ревнува една жена, взимал втора, после трета, четвърта, пета, за да се освободи от закона на ревността, но в края на краищата дошъл до едно противоречие. Срещнал един ден една млада мома, към която показал любовта си, но тя го пренебрегнала. Вкисването, което той нарекъл „суета на суетите“ се дължи именно на тази млада мома, която го пренебрегнала. Докато я срещне, той ял и пил, имал певици, но след като я срещнал, той намерил едно разрешение. Но с това заедно се намерил в едно противоречие. Защо?
към втори вариант >>
Не зная рибите пият ли вода.
(втори вариант)
Та, когато влезем в любовта, сегашните противоречия ще изчезнат. И двете риби – и малката, и голямата, имат еднакви условия. И двете риби могат да пият вода колкото искат.
Не зная рибите пият ли вода.
Когато хората говорят за любовта, туй показва, че те още не са в любовта. Тази любов ще се дава в малки чаши, в по–голяма или в по–малка чаша, навсякъде ще имаш нужда от тази вода. Засега това е само едно предчувствие или едно приготовление, докато влезете в закона на любовта. И в Писанието е казано, че любовта е изпълнение на закона. Всичкият закон може да се изпълни само тогава, когато ти изпълниш закона на любовта.
към втори вариант >>
Щом ревнува една жена, взимал втора, после трета, четвърта, пета, за да се освободи от закона на ревността, но в края на краищата дошъл до едно противоречие.
(втори вариант)
Такава била неговата философия на многото жени. Коя е причината, че той взел толкова много жени? Триста жени и шестстотин наложници. Той взел много жени, за да избегне закона на ревността. Той искал да се освободи от този закон и вследствие на това имал толкова много жени.
Щом ревнува една жена, взимал втора, после трета, четвърта, пета, за да се освободи от закона на ревността, но в края на краищата дошъл до едно противоречие.
Срещнал един ден една млада мома, към която показал любовта си, но тя го пренебрегнала. Вкисването, което той нарекъл „суета на суетите“ се дължи именно на тази млада мома, която го пренебрегнала. Докато я срещне, той ял и пил, имал певици, но след като я срещнал, той намерил едно разрешение. Но с това заедно се намерил в едно противоречие. Защо? Тя му казала: „Какво от това, че си цар?
към втори вариант >>
Когато хората говорят за любовта, туй показва, че те още не са в любовта.
(втори вариант)
Та, когато влезем в любовта, сегашните противоречия ще изчезнат. И двете риби – и малката, и голямата, имат еднакви условия. И двете риби могат да пият вода колкото искат. Не зная рибите пият ли вода.
Когато хората говорят за любовта, туй показва, че те още не са в любовта.
Тази любов ще се дава в малки чаши, в по–голяма или в по–малка чаша, навсякъде ще имаш нужда от тази вода. Засега това е само едно предчувствие или едно приготовление, докато влезете в закона на любовта. И в Писанието е казано, че любовта е изпълнение на закона. Всичкият закон може да се изпълни само тогава, когато ти изпълниш закона на любовта. Някой път вие мислите, че сте в закона на любовта.
към втори вариант >>
Срещнал един ден една млада мома, към която показал любовта си, но тя го пренебрегнала.
(втори вариант)
Коя е причината, че той взел толкова много жени? Триста жени и шестстотин наложници. Той взел много жени, за да избегне закона на ревността. Той искал да се освободи от този закон и вследствие на това имал толкова много жени. Щом ревнува една жена, взимал втора, после трета, четвърта, пета, за да се освободи от закона на ревността, но в края на краищата дошъл до едно противоречие.
Срещнал един ден една млада мома, към която показал любовта си, но тя го пренебрегнала.
Вкисването, което той нарекъл „суета на суетите“ се дължи именно на тази млада мома, която го пренебрегнала. Докато я срещне, той ял и пил, имал певици, но след като я срещнал, той намерил едно разрешение. Но с това заедно се намерил в едно противоречие. Защо? Тя му казала: „Какво от това, че си цар? Аз не искам да направя нищо заради тебе.“ И тогава казал: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Оттам насетне всичкият му труд се обезсмислил.
към втори вариант >>
Тази любов ще се дава в малки чаши, в по–голяма или в по–малка чаша, навсякъде ще имаш нужда от тази вода.
(втори вариант)
Та, когато влезем в любовта, сегашните противоречия ще изчезнат. И двете риби – и малката, и голямата, имат еднакви условия. И двете риби могат да пият вода колкото искат. Не зная рибите пият ли вода. Когато хората говорят за любовта, туй показва, че те още не са в любовта.
Тази любов ще се дава в малки чаши, в по–голяма или в по–малка чаша, навсякъде ще имаш нужда от тази вода.
Засега това е само едно предчувствие или едно приготовление, докато влезете в закона на любовта. И в Писанието е казано, че любовта е изпълнение на закона. Всичкият закон може да се изпълни само тогава, когато ти изпълниш закона на любовта. Някой път вие мислите, че сте в закона на любовта. Питам, страдате ли?
към втори вариант >>
Вкисването, което той нарекъл „суета на суетите“ се дължи именно на тази млада мома, която го пренебрегнала.
(втори вариант)
Триста жени и шестстотин наложници. Той взел много жени, за да избегне закона на ревността. Той искал да се освободи от този закон и вследствие на това имал толкова много жени. Щом ревнува една жена, взимал втора, после трета, четвърта, пета, за да се освободи от закона на ревността, но в края на краищата дошъл до едно противоречие. Срещнал един ден една млада мома, към която показал любовта си, но тя го пренебрегнала.
Вкисването, което той нарекъл „суета на суетите“ се дължи именно на тази млада мома, която го пренебрегнала.
Докато я срещне, той ял и пил, имал певици, но след като я срещнал, той намерил едно разрешение. Но с това заедно се намерил в едно противоречие. Защо? Тя му казала: „Какво от това, че си цар? Аз не искам да направя нищо заради тебе.“ И тогава казал: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Оттам насетне всичкият му труд се обезсмислил. Той не може да разреши въпроса, на какво основание тя му отказала.
към втори вариант >>
Засега това е само едно предчувствие или едно приготовление, докато влезете в закона на любовта.
(втори вариант)
И двете риби – и малката, и голямата, имат еднакви условия. И двете риби могат да пият вода колкото искат. Не зная рибите пият ли вода. Когато хората говорят за любовта, туй показва, че те още не са в любовта. Тази любов ще се дава в малки чаши, в по–голяма или в по–малка чаша, навсякъде ще имаш нужда от тази вода.
Засега това е само едно предчувствие или едно приготовление, докато влезете в закона на любовта.
И в Писанието е казано, че любовта е изпълнение на закона. Всичкият закон може да се изпълни само тогава, когато ти изпълниш закона на любовта. Някой път вие мислите, че сте в закона на любовта. Питам, страдате ли? „Да.“ Щом страдате, не сте в любовта.
към втори вариант >>
Докато я срещне, той ял и пил, имал певици, но след като я срещнал, той намерил едно разрешение.
(втори вариант)
Той взел много жени, за да избегне закона на ревността. Той искал да се освободи от този закон и вследствие на това имал толкова много жени. Щом ревнува една жена, взимал втора, после трета, четвърта, пета, за да се освободи от закона на ревността, но в края на краищата дошъл до едно противоречие. Срещнал един ден една млада мома, към която показал любовта си, но тя го пренебрегнала. Вкисването, което той нарекъл „суета на суетите“ се дължи именно на тази млада мома, която го пренебрегнала.
Докато я срещне, той ял и пил, имал певици, но след като я срещнал, той намерил едно разрешение.
Но с това заедно се намерил в едно противоречие. Защо? Тя му казала: „Какво от това, че си цар? Аз не искам да направя нищо заради тебе.“ И тогава казал: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Оттам насетне всичкият му труд се обезсмислил. Той не може да разреши въпроса, на какво основание тя му отказала. И цялата глава е посветена на това.
към втори вариант >>
И в Писанието е казано, че любовта е изпълнение на закона.
(втори вариант)
И двете риби могат да пият вода колкото искат. Не зная рибите пият ли вода. Когато хората говорят за любовта, туй показва, че те още не са в любовта. Тази любов ще се дава в малки чаши, в по–голяма или в по–малка чаша, навсякъде ще имаш нужда от тази вода. Засега това е само едно предчувствие или едно приготовление, докато влезете в закона на любовта.
И в Писанието е казано, че любовта е изпълнение на закона.
Всичкият закон може да се изпълни само тогава, когато ти изпълниш закона на любовта. Някой път вие мислите, че сте в закона на любовта. Питам, страдате ли? „Да.“ Щом страдате, не сте в любовта. Може в себе си да я чувствате някъде, но вие още не сте в любовта или вашето съзнание не е още така свързано с любовта.
към втори вариант >>
Но с това заедно се намерил в едно противоречие. Защо?
(втори вариант)
Той искал да се освободи от този закон и вследствие на това имал толкова много жени. Щом ревнува една жена, взимал втора, после трета, четвърта, пета, за да се освободи от закона на ревността, но в края на краищата дошъл до едно противоречие. Срещнал един ден една млада мома, към която показал любовта си, но тя го пренебрегнала. Вкисването, което той нарекъл „суета на суетите“ се дължи именно на тази млада мома, която го пренебрегнала. Докато я срещне, той ял и пил, имал певици, но след като я срещнал, той намерил едно разрешение.
Но с това заедно се намерил в едно противоречие. Защо?
Тя му казала: „Какво от това, че си цар? Аз не искам да направя нищо заради тебе.“ И тогава казал: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Оттам насетне всичкият му труд се обезсмислил. Той не може да разреши въпроса, на какво основание тя му отказала. И цялата глава е посветена на това. Като му отказала, той си казал: „Чакай, аз искам да я забравя.“ И започнал да яде и пие, да пиянства.
към втори вариант >>
Всичкият закон може да се изпълни само тогава, когато ти изпълниш закона на любовта.
(втори вариант)
Не зная рибите пият ли вода. Когато хората говорят за любовта, туй показва, че те още не са в любовта. Тази любов ще се дава в малки чаши, в по–голяма или в по–малка чаша, навсякъде ще имаш нужда от тази вода. Засега това е само едно предчувствие или едно приготовление, докато влезете в закона на любовта. И в Писанието е казано, че любовта е изпълнение на закона.
Всичкият закон може да се изпълни само тогава, когато ти изпълниш закона на любовта.
Някой път вие мислите, че сте в закона на любовта. Питам, страдате ли? „Да.“ Щом страдате, не сте в любовта. Може в себе си да я чувствате някъде, но вие още не сте в любовта или вашето съзнание не е още така свързано с любовта. И това е едно противоречие, но вие не сте в любовта.
към втори вариант >>
Тя му казала: „Какво от това, че си цар?
(втори вариант)
Щом ревнува една жена, взимал втора, после трета, четвърта, пета, за да се освободи от закона на ревността, но в края на краищата дошъл до едно противоречие. Срещнал един ден една млада мома, към която показал любовта си, но тя го пренебрегнала. Вкисването, което той нарекъл „суета на суетите“ се дължи именно на тази млада мома, която го пренебрегнала. Докато я срещне, той ял и пил, имал певици, но след като я срещнал, той намерил едно разрешение. Но с това заедно се намерил в едно противоречие. Защо?
Тя му казала: „Какво от това, че си цар?
Аз не искам да направя нищо заради тебе.“ И тогава казал: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Оттам насетне всичкият му труд се обезсмислил. Той не може да разреши въпроса, на какво основание тя му отказала. И цялата глава е посветена на това. Като му отказала, той си казал: „Чакай, аз искам да я забравя.“ И започнал да яде и пие, да пиянства. Докато пиянствал, той не мислил за нея, но щом изтрезнеел, казвал си: „Защо ми отказва тя?
към втори вариант >>
Някой път вие мислите, че сте в закона на любовта.
(втори вариант)
Когато хората говорят за любовта, туй показва, че те още не са в любовта. Тази любов ще се дава в малки чаши, в по–голяма или в по–малка чаша, навсякъде ще имаш нужда от тази вода. Засега това е само едно предчувствие или едно приготовление, докато влезете в закона на любовта. И в Писанието е казано, че любовта е изпълнение на закона. Всичкият закон може да се изпълни само тогава, когато ти изпълниш закона на любовта.
Някой път вие мислите, че сте в закона на любовта.
Питам, страдате ли? „Да.“ Щом страдате, не сте в любовта. Може в себе си да я чувствате някъде, но вие още не сте в любовта или вашето съзнание не е още така свързано с любовта. И това е едно противоречие, но вие не сте в любовта. Човек може да слиза и да се качва.
към втори вариант >>
Аз не искам да направя нищо заради тебе.“ И тогава казал: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Оттам насетне всичкият му труд се обезсмислил.
(втори вариант)
Срещнал един ден една млада мома, към която показал любовта си, но тя го пренебрегнала. Вкисването, което той нарекъл „суета на суетите“ се дължи именно на тази млада мома, която го пренебрегнала. Докато я срещне, той ял и пил, имал певици, но след като я срещнал, той намерил едно разрешение. Но с това заедно се намерил в едно противоречие. Защо? Тя му казала: „Какво от това, че си цар?
Аз не искам да направя нищо заради тебе.“ И тогава казал: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Оттам насетне всичкият му труд се обезсмислил.
Той не може да разреши въпроса, на какво основание тя му отказала. И цялата глава е посветена на това. Като му отказала, той си казал: „Чакай, аз искам да я забравя.“ И започнал да яде и пие, да пиянства. Докато пиянствал, той не мислил за нея, но щом изтрезнеел, казвал си: „Защо ми отказва тя? Чакай да си направя една къща.“ Направил една къща, втора къща, но тя все го мъчи вътре.
към втори вариант >>
Питам, страдате ли?
(втори вариант)
Тази любов ще се дава в малки чаши, в по–голяма или в по–малка чаша, навсякъде ще имаш нужда от тази вода. Засега това е само едно предчувствие или едно приготовление, докато влезете в закона на любовта. И в Писанието е казано, че любовта е изпълнение на закона. Всичкият закон може да се изпълни само тогава, когато ти изпълниш закона на любовта. Някой път вие мислите, че сте в закона на любовта.
Питам, страдате ли?
„Да.“ Щом страдате, не сте в любовта. Може в себе си да я чувствате някъде, но вие още не сте в любовта или вашето съзнание не е още така свързано с любовта. И това е едно противоречие, но вие не сте в любовта. Човек може да слиза и да се качва. Но съзнанието му още не е свободно.
към втори вариант >>
Той не може да разреши въпроса, на какво основание тя му отказала.
(втори вариант)
Вкисването, което той нарекъл „суета на суетите“ се дължи именно на тази млада мома, която го пренебрегнала. Докато я срещне, той ял и пил, имал певици, но след като я срещнал, той намерил едно разрешение. Но с това заедно се намерил в едно противоречие. Защо? Тя му казала: „Какво от това, че си цар? Аз не искам да направя нищо заради тебе.“ И тогава казал: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Оттам насетне всичкият му труд се обезсмислил.
Той не може да разреши въпроса, на какво основание тя му отказала.
И цялата глава е посветена на това. Като му отказала, той си казал: „Чакай, аз искам да я забравя.“ И започнал да яде и пие, да пиянства. Докато пиянствал, той не мислил за нея, но щом изтрезнеел, казвал си: „Защо ми отказва тя? Чакай да си направя една къща.“ Направил една къща, втора къща, но тя все го мъчи вътре.
към втори вариант >>
„Да.“ Щом страдате, не сте в любовта.
(втори вариант)
Засега това е само едно предчувствие или едно приготовление, докато влезете в закона на любовта. И в Писанието е казано, че любовта е изпълнение на закона. Всичкият закон може да се изпълни само тогава, когато ти изпълниш закона на любовта. Някой път вие мислите, че сте в закона на любовта. Питам, страдате ли?
„Да.“ Щом страдате, не сте в любовта.
Може в себе си да я чувствате някъде, но вие още не сте в любовта или вашето съзнание не е още така свързано с любовта. И това е едно противоречие, но вие не сте в любовта. Човек може да слиза и да се качва. Но съзнанието му още не е свободно. Вие не може постоянно да се ползвате от закона на любовта.
към втори вариант >>
И цялата глава е посветена на това.
(втори вариант)
Докато я срещне, той ял и пил, имал певици, но след като я срещнал, той намерил едно разрешение. Но с това заедно се намерил в едно противоречие. Защо? Тя му казала: „Какво от това, че си цар? Аз не искам да направя нищо заради тебе.“ И тогава казал: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Оттам насетне всичкият му труд се обезсмислил. Той не може да разреши въпроса, на какво основание тя му отказала.
И цялата глава е посветена на това.
Като му отказала, той си казал: „Чакай, аз искам да я забравя.“ И започнал да яде и пие, да пиянства. Докато пиянствал, той не мислил за нея, но щом изтрезнеел, казвал си: „Защо ми отказва тя? Чакай да си направя една къща.“ Направил една къща, втора къща, но тя все го мъчи вътре.
към втори вариант >>
Може в себе си да я чувствате някъде, но вие още не сте в любовта или вашето съзнание не е още така свързано с любовта.
(втори вариант)
И в Писанието е казано, че любовта е изпълнение на закона. Всичкият закон може да се изпълни само тогава, когато ти изпълниш закона на любовта. Някой път вие мислите, че сте в закона на любовта. Питам, страдате ли? „Да.“ Щом страдате, не сте в любовта.
Може в себе си да я чувствате някъде, но вие още не сте в любовта или вашето съзнание не е още така свързано с любовта.
И това е едно противоречие, но вие не сте в любовта. Човек може да слиза и да се качва. Но съзнанието му още не е свободно. Вие не може постоянно да се ползвате от закона на любовта. Например засега има хиляди неща, които ви безпокоят.
към втори вариант >>
Като му отказала, той си казал: „Чакай, аз искам да я забравя.“ И започнал да яде и пие, да пиянства.
(втори вариант)
Но с това заедно се намерил в едно противоречие. Защо? Тя му казала: „Какво от това, че си цар? Аз не искам да направя нищо заради тебе.“ И тогава казал: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Оттам насетне всичкият му труд се обезсмислил. Той не може да разреши въпроса, на какво основание тя му отказала. И цялата глава е посветена на това.
Като му отказала, той си казал: „Чакай, аз искам да я забравя.“ И започнал да яде и пие, да пиянства.
Докато пиянствал, той не мислил за нея, но щом изтрезнеел, казвал си: „Защо ми отказва тя? Чакай да си направя една къща.“ Направил една къща, втора къща, но тя все го мъчи вътре.
към втори вариант >>
И това е едно противоречие, но вие не сте в любовта.
(втори вариант)
Всичкият закон може да се изпълни само тогава, когато ти изпълниш закона на любовта. Някой път вие мислите, че сте в закона на любовта. Питам, страдате ли? „Да.“ Щом страдате, не сте в любовта. Може в себе си да я чувствате някъде, но вие още не сте в любовта или вашето съзнание не е още така свързано с любовта.
И това е едно противоречие, но вие не сте в любовта.
Човек може да слиза и да се качва. Но съзнанието му още не е свободно. Вие не може постоянно да се ползвате от закона на любовта. Например засега има хиляди неща, които ви безпокоят. Седите вие някой път и се оплаквате, безпокоите се как ще прекарате живота си.
към втори вариант >>
Докато пиянствал, той не мислил за нея, но щом изтрезнеел, казвал си: „Защо ми отказва тя?
(втори вариант)
Тя му казала: „Какво от това, че си цар? Аз не искам да направя нищо заради тебе.“ И тогава казал: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Оттам насетне всичкият му труд се обезсмислил. Той не може да разреши въпроса, на какво основание тя му отказала. И цялата глава е посветена на това. Като му отказала, той си казал: „Чакай, аз искам да я забравя.“ И започнал да яде и пие, да пиянства.
Докато пиянствал, той не мислил за нея, но щом изтрезнеел, казвал си: „Защо ми отказва тя?
Чакай да си направя една къща.“ Направил една къща, втора къща, но тя все го мъчи вътре.
към втори вариант >>
Човек може да слиза и да се качва.
(втори вариант)
Някой път вие мислите, че сте в закона на любовта. Питам, страдате ли? „Да.“ Щом страдате, не сте в любовта. Може в себе си да я чувствате някъде, но вие още не сте в любовта или вашето съзнание не е още така свързано с любовта. И това е едно противоречие, но вие не сте в любовта.
Човек може да слиза и да се качва.
Но съзнанието му още не е свободно. Вие не може постоянно да се ползвате от закона на любовта. Например засега има хиляди неща, които ви безпокоят. Седите вие някой път и се оплаквате, безпокоите се как ще прекарате живота си. Че това е безпокойствие.
към втори вариант >>
Чакай да си направя една къща.“ Направил една къща, втора къща, но тя все го мъчи вътре.
(втори вариант)
Аз не искам да направя нищо заради тебе.“ И тогава казал: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Оттам насетне всичкият му труд се обезсмислил. Той не може да разреши въпроса, на какво основание тя му отказала. И цялата глава е посветена на това. Като му отказала, той си казал: „Чакай, аз искам да я забравя.“ И започнал да яде и пие, да пиянства. Докато пиянствал, той не мислил за нея, но щом изтрезнеел, казвал си: „Защо ми отказва тя?
Чакай да си направя една къща.“ Направил една къща, втора къща, но тя все го мъчи вътре.
към втори вариант >>
Но съзнанието му още не е свободно.
(втори вариант)
Питам, страдате ли? „Да.“ Щом страдате, не сте в любовта. Може в себе си да я чувствате някъде, но вие още не сте в любовта или вашето съзнание не е още така свързано с любовта. И това е едно противоречие, но вие не сте в любовта. Човек може да слиза и да се качва.
Но съзнанието му още не е свободно.
Вие не може постоянно да се ползвате от закона на любовта. Например засега има хиляди неща, които ви безпокоят. Седите вие някой път и се оплаквате, безпокоите се как ще прекарате живота си. Че това е безпокойствие. В любовта няма такова безпокойствие.
към втори вариант >>
Всички вие все имате един, който ви отказал нещо.
(втори вариант)
Всички вие все имате един, който ви отказал нещо.
Всичките ви страдания се дължат на това, че някой ви е отказал, безразлично мъж или жена. Дойде някой при мене, вкиснал се е. Казвам, отказали са му нещо. Помнете едно нещо, любовта рандеву не дава, с празни работи тя не се занимава, любовни писма не пише, скръбни не утешава. Тя не си губи времето.
към втори вариант >>
Вие не може постоянно да се ползвате от закона на любовта.
(втори вариант)
„Да.“ Щом страдате, не сте в любовта. Може в себе си да я чувствате някъде, но вие още не сте в любовта или вашето съзнание не е още така свързано с любовта. И това е едно противоречие, но вие не сте в любовта. Човек може да слиза и да се качва. Но съзнанието му още не е свободно.
Вие не може постоянно да се ползвате от закона на любовта.
Например засега има хиляди неща, които ви безпокоят. Седите вие някой път и се оплаквате, безпокоите се как ще прекарате живота си. Че това е безпокойствие. В любовта няма такова безпокойствие. Ти мислиш, че ще умреш.
към втори вариант >>
Всичките ви страдания се дължат на това, че някой ви е отказал, безразлично мъж или жена.
(втори вариант)
Всички вие все имате един, който ви отказал нещо.
Всичките ви страдания се дължат на това, че някой ви е отказал, безразлично мъж или жена.
Дойде някой при мене, вкиснал се е. Казвам, отказали са му нещо. Помнете едно нещо, любовта рандеву не дава, с празни работи тя не се занимава, любовни писма не пише, скръбни не утешава. Тя не си губи времето. Тя казва: „Какво ти е?
към втори вариант >>
Например засега има хиляди неща, които ви безпокоят.
(втори вариант)
Може в себе си да я чувствате някъде, но вие още не сте в любовта или вашето съзнание не е още така свързано с любовта. И това е едно противоречие, но вие не сте в любовта. Човек може да слиза и да се качва. Но съзнанието му още не е свободно. Вие не може постоянно да се ползвате от закона на любовта.
Например засега има хиляди неща, които ви безпокоят.
Седите вие някой път и се оплаквате, безпокоите се как ще прекарате живота си. Че това е безпокойствие. В любовта няма такова безпокойствие. Ти мислиш, че ще умреш. Това е извън любовта.
към втори вариант >>
Дойде някой при мене, вкиснал се е.
(втори вариант)
Всички вие все имате един, който ви отказал нещо. Всичките ви страдания се дължат на това, че някой ви е отказал, безразлично мъж или жена.
Дойде някой при мене, вкиснал се е.
Казвам, отказали са му нещо. Помнете едно нещо, любовта рандеву не дава, с празни работи тя не се занимава, любовни писма не пише, скръбни не утешава. Тя не си губи времето. Тя казва: „Какво ти е? “ „Болен съм.“ Духне ти, и си заминава.
към втори вариант >>
Седите вие някой път и се оплаквате, безпокоите се как ще прекарате живота си.
(втори вариант)
И това е едно противоречие, но вие не сте в любовта. Човек може да слиза и да се качва. Но съзнанието му още не е свободно. Вие не може постоянно да се ползвате от закона на любовта. Например засега има хиляди неща, които ви безпокоят.
Седите вие някой път и се оплаквате, безпокоите се как ще прекарате живота си.
Че това е безпокойствие. В любовта няма такова безпокойствие. Ти мислиш, че ще умреш. Това е извън любовта. Ти мислиш, че страдаш, че хората не те обичат.
към втори вариант >>
Казвам, отказали са му нещо.
(втори вариант)
Всички вие все имате един, който ви отказал нещо. Всичките ви страдания се дължат на това, че някой ви е отказал, безразлично мъж или жена. Дойде някой при мене, вкиснал се е.
Казвам, отказали са му нещо.
Помнете едно нещо, любовта рандеву не дава, с празни работи тя не се занимава, любовни писма не пише, скръбни не утешава. Тя не си губи времето. Тя казва: „Какво ти е? “ „Болен съм.“ Духне ти, и си заминава. Ти си гладен, тя ти остави самуна и си върви нататък.
към втори вариант >>
Че това е безпокойствие.
(втори вариант)
Човек може да слиза и да се качва. Но съзнанието му още не е свободно. Вие не може постоянно да се ползвате от закона на любовта. Например засега има хиляди неща, които ви безпокоят. Седите вие някой път и се оплаквате, безпокоите се как ще прекарате живота си.
Че това е безпокойствие.
В любовта няма такова безпокойствие. Ти мислиш, че ще умреш. Това е извън любовта. Ти мислиш, че страдаш, че хората не те обичат. Това е извън любовта.
към втори вариант >>
Помнете едно нещо, любовта рандеву не дава, с празни работи тя не се занимава, любовни писма не пише, скръбни не утешава.
(втори вариант)
Всички вие все имате един, който ви отказал нещо. Всичките ви страдания се дължат на това, че някой ви е отказал, безразлично мъж или жена. Дойде някой при мене, вкиснал се е. Казвам, отказали са му нещо.
Помнете едно нещо, любовта рандеву не дава, с празни работи тя не се занимава, любовни писма не пише, скръбни не утешава.
Тя не си губи времето. Тя казва: „Какво ти е? “ „Болен съм.“ Духне ти, и си заминава. Ти си гладен, тя ти остави самуна и си върви нататък. Ти казваш:
към втори вариант >>
В любовта няма такова безпокойствие.
(втори вариант)
Но съзнанието му още не е свободно. Вие не може постоянно да се ползвате от закона на любовта. Например засега има хиляди неща, които ви безпокоят. Седите вие някой път и се оплаквате, безпокоите се как ще прекарате живота си. Че това е безпокойствие.
В любовта няма такова безпокойствие.
Ти мислиш, че ще умреш. Това е извън любовта. Ти мислиш, че страдаш, че хората не те обичат. Това е извън любовта. Законът на любовта е вън от вас.
към втори вариант >>
Тя не си губи времето.
(втори вариант)
Всички вие все имате един, който ви отказал нещо. Всичките ви страдания се дължат на това, че някой ви е отказал, безразлично мъж или жена. Дойде някой при мене, вкиснал се е. Казвам, отказали са му нещо. Помнете едно нещо, любовта рандеву не дава, с празни работи тя не се занимава, любовни писма не пише, скръбни не утешава.
Тя не си губи времето.
Тя казва: „Какво ти е? “ „Болен съм.“ Духне ти, и си заминава. Ти си гладен, тя ти остави самуна и си върви нататък. Ти казваш:
към втори вариант >>
Ти мислиш, че ще умреш.
(втори вариант)
Вие не може постоянно да се ползвате от закона на любовта. Например засега има хиляди неща, които ви безпокоят. Седите вие някой път и се оплаквате, безпокоите се как ще прекарате живота си. Че това е безпокойствие. В любовта няма такова безпокойствие.
Ти мислиш, че ще умреш.
Това е извън любовта. Ти мислиш, че страдаш, че хората не те обичат. Това е извън любовта. Законът на любовта е вън от вас. Тя не съществува.
към втори вариант >>
Тя казва: „Какво ти е?
(втори вариант)
Всичките ви страдания се дължат на това, че някой ви е отказал, безразлично мъж или жена. Дойде някой при мене, вкиснал се е. Казвам, отказали са му нещо. Помнете едно нещо, любовта рандеву не дава, с празни работи тя не се занимава, любовни писма не пише, скръбни не утешава. Тя не си губи времето.
Тя казва: „Какво ти е?
“ „Болен съм.“ Духне ти, и си заминава. Ти си гладен, тя ти остави самуна и си върви нататък. Ти казваш:
към втори вариант >>
Това е извън любовта.
(втори вариант)
Например засега има хиляди неща, които ви безпокоят. Седите вие някой път и се оплаквате, безпокоите се как ще прекарате живота си. Че това е безпокойствие. В любовта няма такова безпокойствие. Ти мислиш, че ще умреш.
Това е извън любовта.
Ти мислиш, че страдаш, че хората не те обичат. Това е извън любовта. Законът на любовта е вън от вас. Тя не съществува. Когато мислите, че сте сами на земята, трябва да знаете, че сте в пътя на страданието.
към втори вариант >>
“ „Болен съм.“ Духне ти, и си заминава.
(втори вариант)
Дойде някой при мене, вкиснал се е. Казвам, отказали са му нещо. Помнете едно нещо, любовта рандеву не дава, с празни работи тя не се занимава, любовни писма не пише, скръбни не утешава. Тя не си губи времето. Тя казва: „Какво ти е?
“ „Болен съм.“ Духне ти, и си заминава.
Ти си гладен, тя ти остави самуна и си върви нататък. Ти казваш:
към втори вариант >>
Ти мислиш, че страдаш, че хората не те обичат.
(втори вариант)
Седите вие някой път и се оплаквате, безпокоите се как ще прекарате живота си. Че това е безпокойствие. В любовта няма такова безпокойствие. Ти мислиш, че ще умреш. Това е извън любовта.
Ти мислиш, че страдаш, че хората не те обичат.
Това е извън любовта. Законът на любовта е вън от вас. Тя не съществува. Когато мислите, че сте сами на земята, трябва да знаете, че сте в пътя на страданието. А пътят на страданието непременно води към любовта.
към втори вариант >>
Ти си гладен, тя ти остави самуна и си върви нататък.
(втори вариант)
Казвам, отказали са му нещо. Помнете едно нещо, любовта рандеву не дава, с празни работи тя не се занимава, любовни писма не пише, скръбни не утешава. Тя не си губи времето. Тя казва: „Какво ти е? “ „Болен съм.“ Духне ти, и си заминава.
Ти си гладен, тя ти остави самуна и си върви нататък.
Ти казваш:
към втори вариант >>
Това е извън любовта.
(втори вариант)
Че това е безпокойствие. В любовта няма такова безпокойствие. Ти мислиш, че ще умреш. Това е извън любовта. Ти мислиш, че страдаш, че хората не те обичат.
Това е извън любовта.
Законът на любовта е вън от вас. Тя не съществува. Когато мислите, че сте сами на земята, трябва да знаете, че сте в пътя на страданието. А пътят на страданието непременно води към любовта. Страданието не е любовта, но сигурно води към любовта.
към втори вариант >>
Ти казваш:
(втори вариант)
Помнете едно нещо, любовта рандеву не дава, с празни работи тя не се занимава, любовни писма не пише, скръбни не утешава. Тя не си губи времето. Тя казва: „Какво ти е? “ „Болен съм.“ Духне ти, и си заминава. Ти си гладен, тя ти остави самуна и си върви нататък.
Ти казваш:
към втори вариант >>
Законът на любовта е вън от вас.
(втори вариант)
В любовта няма такова безпокойствие. Ти мислиш, че ще умреш. Това е извън любовта. Ти мислиш, че страдаш, че хората не те обичат. Това е извън любовта.
Законът на любовта е вън от вас.
Тя не съществува. Когато мислите, че сте сами на земята, трябва да знаете, че сте в пътя на страданието. А пътят на страданието непременно води към любовта. Страданието не е любовта, но сигурно води към любовта. В пътя на страданието все таки имате малки проблясъци на любовта.
към втори вариант >>
„Добре че хляб ми остави.
(втори вариант)
„Добре че хляб ми остави.
Но защо не се спре да ми поговори? “ Ето сега това е разбиране на едно състояние. Но то е губене на време. Трябва ли да се спреш сега, да разправяш с какво намерение си оставил хляба, че вярваш в Бога, че Господ те е накарал да направиш това нещо, туй–онуй. За един хляб от пет лева ще му разправяш с какви побуждения си го направил, че да не бъде гладен, че го много обичаш и т.н.
към втори вариант >>
Тя не съществува.
(втори вариант)
Ти мислиш, че ще умреш. Това е извън любовта. Ти мислиш, че страдаш, че хората не те обичат. Това е извън любовта. Законът на любовта е вън от вас.
Тя не съществува.
Когато мислите, че сте сами на земята, трябва да знаете, че сте в пътя на страданието. А пътят на страданието непременно води към любовта. Страданието не е любовта, но сигурно води към любовта. В пътя на страданието все таки имате малки проблясъци на любовта. Пътят на любовта прекръстосва пътя на страданията.
към втори вариант >>
Но защо не се спре да ми поговори?
(втори вариант)
„Добре че хляб ми остави.
Но защо не се спре да ми поговори?
“ Ето сега това е разбиране на едно състояние. Но то е губене на време. Трябва ли да се спреш сега, да разправяш с какво намерение си оставил хляба, че вярваш в Бога, че Господ те е накарал да направиш това нещо, туй–онуй. За един хляб от пет лева ще му разправяш с какви побуждения си го направил, че да не бъде гладен, че го много обичаш и т.н. „Аз, казва, те много обичам.“ Това е арменски долап.
към втори вариант >>
Когато мислите, че сте сами на земята, трябва да знаете, че сте в пътя на страданието.
(втори вариант)
Това е извън любовта. Ти мислиш, че страдаш, че хората не те обичат. Това е извън любовта. Законът на любовта е вън от вас. Тя не съществува.
Когато мислите, че сте сами на земята, трябва да знаете, че сте в пътя на страданието.
А пътят на страданието непременно води към любовта. Страданието не е любовта, но сигурно води към любовта. В пътя на страданието все таки имате малки проблясъци на любовта. Пътят на любовта прекръстосва пътя на страданията. Влиза и излиза и ги прекръстосва.Има места, дето тя минава, после закривява, върви по една крива линия.
към втори вариант >>
“ Ето сега това е разбиране на едно състояние.
(втори вариант)
„Добре че хляб ми остави. Но защо не се спре да ми поговори?
“ Ето сега това е разбиране на едно състояние.
Но то е губене на време. Трябва ли да се спреш сега, да разправяш с какво намерение си оставил хляба, че вярваш в Бога, че Господ те е накарал да направиш това нещо, туй–онуй. За един хляб от пет лева ще му разправяш с какви побуждения си го направил, че да не бъде гладен, че го много обичаш и т.н. „Аз, казва, те много обичам.“ Това е арменски долап. Аз не вярвам в това, че много ме обича.
към втори вариант >>
А пътят на страданието непременно води към любовта.
(втори вариант)
Ти мислиш, че страдаш, че хората не те обичат. Това е извън любовта. Законът на любовта е вън от вас. Тя не съществува. Когато мислите, че сте сами на земята, трябва да знаете, че сте в пътя на страданието.
А пътят на страданието непременно води към любовта.
Страданието не е любовта, но сигурно води към любовта. В пътя на страданието все таки имате малки проблясъци на любовта. Пътят на любовта прекръстосва пътя на страданията. Влиза и излиза и ги прекръстосва.Има места, дето тя минава, после закривява, върви по една крива линия.
към втори вариант >>
Но то е губене на време.
(втори вариант)
„Добре че хляб ми остави. Но защо не се спре да ми поговори? “ Ето сега това е разбиране на едно състояние.
Но то е губене на време.
Трябва ли да се спреш сега, да разправяш с какво намерение си оставил хляба, че вярваш в Бога, че Господ те е накарал да направиш това нещо, туй–онуй. За един хляб от пет лева ще му разправяш с какви побуждения си го направил, че да не бъде гладен, че го много обичаш и т.н. „Аз, казва, те много обичам.“ Това е арменски долап. Аз не вярвам в това, че много ме обича. За мене многото любов това са долапи.
към втори вариант >>
Страданието не е любовта, но сигурно води към любовта.
(втори вариант)
Това е извън любовта. Законът на любовта е вън от вас. Тя не съществува. Когато мислите, че сте сами на земята, трябва да знаете, че сте в пътя на страданието. А пътят на страданието непременно води към любовта.
Страданието не е любовта, но сигурно води към любовта.
В пътя на страданието все таки имате малки проблясъци на любовта. Пътят на любовта прекръстосва пътя на страданията. Влиза и излиза и ги прекръстосва.Има места, дето тя минава, после закривява, върви по една крива линия.
към втори вариант >>
Трябва ли да се спреш сега, да разправяш с какво намерение си оставил хляба, че вярваш в Бога, че Господ те е накарал да направиш това нещо, туй–онуй.
(втори вариант)
„Добре че хляб ми остави. Но защо не се спре да ми поговори? “ Ето сега това е разбиране на едно състояние. Но то е губене на време.
Трябва ли да се спреш сега, да разправяш с какво намерение си оставил хляба, че вярваш в Бога, че Господ те е накарал да направиш това нещо, туй–онуй.
За един хляб от пет лева ще му разправяш с какви побуждения си го направил, че да не бъде гладен, че го много обичаш и т.н. „Аз, казва, те много обичам.“ Това е арменски долап. Аз не вярвам в това, че много ме обича. За мене многото любов това са долапи. Някой ме пита: „Не ме ли обичаш?
към втори вариант >>
В пътя на страданието все таки имате малки проблясъци на любовта.
(втори вариант)
Законът на любовта е вън от вас. Тя не съществува. Когато мислите, че сте сами на земята, трябва да знаете, че сте в пътя на страданието. А пътят на страданието непременно води към любовта. Страданието не е любовта, но сигурно води към любовта.
В пътя на страданието все таки имате малки проблясъци на любовта.
Пътят на любовта прекръстосва пътя на страданията. Влиза и излиза и ги прекръстосва.Има места, дето тя минава, после закривява, върви по една крива линия.
към втори вариант >>
За един хляб от пет лева ще му разправяш с какви побуждения си го направил, че да не бъде гладен, че го много обичаш и т.н.
(втори вариант)
„Добре че хляб ми остави. Но защо не се спре да ми поговори? “ Ето сега това е разбиране на едно състояние. Но то е губене на време. Трябва ли да се спреш сега, да разправяш с какво намерение си оставил хляба, че вярваш в Бога, че Господ те е накарал да направиш това нещо, туй–онуй.
За един хляб от пет лева ще му разправяш с какви побуждения си го направил, че да не бъде гладен, че го много обичаш и т.н.
„Аз, казва, те много обичам.“ Това е арменски долап. Аз не вярвам в това, че много ме обича. За мене многото любов това са долапи. Някой ме пита: „Не ме ли обичаш? “ Казвам: „Слушай, не ме карай да ти казвам арменски долапи.
към втори вариант >>
Пътят на любовта прекръстосва пътя на страданията.
(втори вариант)
Тя не съществува. Когато мислите, че сте сами на земята, трябва да знаете, че сте в пътя на страданието. А пътят на страданието непременно води към любовта. Страданието не е любовта, но сигурно води към любовта. В пътя на страданието все таки имате малки проблясъци на любовта.
Пътят на любовта прекръстосва пътя на страданията.
Влиза и излиза и ги прекръстосва.Има места, дето тя минава, после закривява, върви по една крива линия.
към втори вариант >>
„Аз, казва, те много обичам.“ Това е арменски долап.
(втори вариант)
Но защо не се спре да ми поговори? “ Ето сега това е разбиране на едно състояние. Но то е губене на време. Трябва ли да се спреш сега, да разправяш с какво намерение си оставил хляба, че вярваш в Бога, че Господ те е накарал да направиш това нещо, туй–онуй. За един хляб от пет лева ще му разправяш с какви побуждения си го направил, че да не бъде гладен, че го много обичаш и т.н.
„Аз, казва, те много обичам.“ Това е арменски долап.
Аз не вярвам в това, че много ме обича. За мене многото любов това са долапи. Някой ме пита: „Не ме ли обичаш? “ Казвам: „Слушай, не ме карай да ти казвам арменски долапи. Ако ти кажа, че те обичам, това е арменски долап.
към втори вариант >>
Влиза и излиза и ги прекръстосва.Има места, дето тя минава, после закривява, върви по една крива линия.
(втори вариант)
Когато мислите, че сте сами на земята, трябва да знаете, че сте в пътя на страданието. А пътят на страданието непременно води към любовта. Страданието не е любовта, но сигурно води към любовта. В пътя на страданието все таки имате малки проблясъци на любовта. Пътят на любовта прекръстосва пътя на страданията.
Влиза и излиза и ги прекръстосва.Има места, дето тя минава, после закривява, върви по една крива линия.
към втори вариант >>
Аз не вярвам в това, че много ме обича.
(втори вариант)
“ Ето сега това е разбиране на едно състояние. Но то е губене на време. Трябва ли да се спреш сега, да разправяш с какво намерение си оставил хляба, че вярваш в Бога, че Господ те е накарал да направиш това нещо, туй–онуй. За един хляб от пет лева ще му разправяш с какви побуждения си го направил, че да не бъде гладен, че го много обичаш и т.н. „Аз, казва, те много обичам.“ Това е арменски долап.
Аз не вярвам в това, че много ме обича.
За мене многото любов това са долапи. Някой ме пита: „Не ме ли обичаш? “ Казвам: „Слушай, не ме карай да ти казвам арменски долапи. Ако ти кажа, че те обичам, това е арменски долап. Какво ще ти предам, ако ти кажа, че много те обичам?
към втори вариант >>
Само чрез любовта ще можете да си обясните противоречията, които са у вас.
(втори вариант)
Само чрез любовта ще можете да си обясните противоречията, които са у вас.
Казвате: „Едно време имах любов в младините си, но сега я изгубих.“ Вие мислите, че на млади години сте имали любов. И на младини вашата любов, вашата работа е като на онзи стар дядо, който искал да прескочи един трап. Като искал да прескочи един голям трап, той паднал вътре и си казал: „На млади години тъй ли беше? Ех, като остарее човек, така става.“ Той си мислил, че го вижда някой, но като се погледнал и видял, че никой няма около него, си казал: „Какъвто бях на младини, такъв съм и сега.“ Умният, какъвто е на младини, такъв ще бъде и на старини. Какъвто е човек в младините си, такъв ще остане и в старините си.
към втори вариант >>
За мене многото любов това са долапи.
(втори вариант)
Но то е губене на време. Трябва ли да се спреш сега, да разправяш с какво намерение си оставил хляба, че вярваш в Бога, че Господ те е накарал да направиш това нещо, туй–онуй. За един хляб от пет лева ще му разправяш с какви побуждения си го направил, че да не бъде гладен, че го много обичаш и т.н. „Аз, казва, те много обичам.“ Това е арменски долап. Аз не вярвам в това, че много ме обича.
За мене многото любов това са долапи.
Някой ме пита: „Не ме ли обичаш? “ Казвам: „Слушай, не ме карай да ти казвам арменски долапи. Ако ти кажа, че те обичам, това е арменски долап. Какво ще ти предам, ако ти кажа, че много те обичам? “ „Ама много те обичам.“ Когато някой ми каже, че много обича, ето какво разбирам аз: той, като види хубавия кон, поглади го по гърба и казва: „Много хубав е този кон.“ Но какво има в ума си този човек, който тупа този кон?
към втори вариант >>
Казвате: „Едно време имах любов в младините си, но сега я изгубих.“ Вие мислите, че на млади години сте имали любов.
(втори вариант)
Само чрез любовта ще можете да си обясните противоречията, които са у вас.
Казвате: „Едно време имах любов в младините си, но сега я изгубих.“ Вие мислите, че на млади години сте имали любов.
И на младини вашата любов, вашата работа е като на онзи стар дядо, който искал да прескочи един трап. Като искал да прескочи един голям трап, той паднал вътре и си казал: „На млади години тъй ли беше? Ех, като остарее човек, така става.“ Той си мислил, че го вижда някой, но като се погледнал и видял, че никой няма около него, си казал: „Какъвто бях на младини, такъв съм и сега.“ Умният, какъвто е на младини, такъв ще бъде и на старини. Какъвто е човек в младините си, такъв ще остане и в старините си. Вие ще кажете: „Аз намирам едно различие.“ Щом намирате едно различие, дядо ти – това е различието.
към втори вариант >>
Някой ме пита: „Не ме ли обичаш?
(втори вариант)
Трябва ли да се спреш сега, да разправяш с какво намерение си оставил хляба, че вярваш в Бога, че Господ те е накарал да направиш това нещо, туй–онуй. За един хляб от пет лева ще му разправяш с какви побуждения си го направил, че да не бъде гладен, че го много обичаш и т.н. „Аз, казва, те много обичам.“ Това е арменски долап. Аз не вярвам в това, че много ме обича. За мене многото любов това са долапи.
Някой ме пита: „Не ме ли обичаш?
“ Казвам: „Слушай, не ме карай да ти казвам арменски долапи. Ако ти кажа, че те обичам, това е арменски долап. Какво ще ти предам, ако ти кажа, че много те обичам? “ „Ама много те обичам.“ Когато някой ми каже, че много обича, ето какво разбирам аз: той, като види хубавия кон, поглади го по гърба и казва: „Много хубав е този кон.“ Но какво има в ума си този човек, който тупа този кон? Казва: „Много хубав кон си.
към втори вариант >>
И на младини вашата любов, вашата работа е като на онзи стар дядо, който искал да прескочи един трап.
(втори вариант)
Само чрез любовта ще можете да си обясните противоречията, които са у вас. Казвате: „Едно време имах любов в младините си, но сега я изгубих.“ Вие мислите, че на млади години сте имали любов.
И на младини вашата любов, вашата работа е като на онзи стар дядо, който искал да прескочи един трап.
Като искал да прескочи един голям трап, той паднал вътре и си казал: „На млади години тъй ли беше? Ех, като остарее човек, така става.“ Той си мислил, че го вижда някой, но като се погледнал и видял, че никой няма около него, си казал: „Какъвто бях на младини, такъв съм и сега.“ Умният, какъвто е на младини, такъв ще бъде и на старини. Какъвто е човек в младините си, такъв ще остане и в старините си. Вие ще кажете: „Аз намирам едно различие.“ Щом намирате едно различие, дядо ти – това е различието. Вие мислите, че сте по–умни по отношение на хората.
към втори вариант >>
“ Казвам: „Слушай, не ме карай да ти казвам арменски долапи.
(втори вариант)
За един хляб от пет лева ще му разправяш с какви побуждения си го направил, че да не бъде гладен, че го много обичаш и т.н. „Аз, казва, те много обичам.“ Това е арменски долап. Аз не вярвам в това, че много ме обича. За мене многото любов това са долапи. Някой ме пита: „Не ме ли обичаш?
“ Казвам: „Слушай, не ме карай да ти казвам арменски долапи.
Ако ти кажа, че те обичам, това е арменски долап. Какво ще ти предам, ако ти кажа, че много те обичам? “ „Ама много те обичам.“ Когато някой ми каже, че много обича, ето какво разбирам аз: той, като види хубавия кон, поглади го по гърба и казва: „Много хубав е този кон.“ Но какво има в ума си този човек, който тупа този кон? Казва: „Много хубав кон си. Като тебе не съм виждал такъв.“ Но какво ще бъде второто положение?
към втори вариант >>
Като искал да прескочи един голям трап, той паднал вътре и си казал: „На млади години тъй ли беше?
(втори вариант)
Само чрез любовта ще можете да си обясните противоречията, които са у вас. Казвате: „Едно време имах любов в младините си, но сега я изгубих.“ Вие мислите, че на млади години сте имали любов. И на младини вашата любов, вашата работа е като на онзи стар дядо, който искал да прескочи един трап.
Като искал да прескочи един голям трап, той паднал вътре и си казал: „На млади години тъй ли беше?
Ех, като остарее човек, така става.“ Той си мислил, че го вижда някой, но като се погледнал и видял, че никой няма около него, си казал: „Какъвто бях на младини, такъв съм и сега.“ Умният, какъвто е на младини, такъв ще бъде и на старини. Какъвто е човек в младините си, такъв ще остане и в старините си. Вие ще кажете: „Аз намирам едно различие.“ Щом намирате едно различие, дядо ти – това е различието. Вие мислите, че сте по–умни по отношение на хората. Вие имате един куп дърва.
към втори вариант >>
Ако ти кажа, че те обичам, това е арменски долап.
(втори вариант)
„Аз, казва, те много обичам.“ Това е арменски долап. Аз не вярвам в това, че много ме обича. За мене многото любов това са долапи. Някой ме пита: „Не ме ли обичаш? “ Казвам: „Слушай, не ме карай да ти казвам арменски долапи.
Ако ти кажа, че те обичам, това е арменски долап.
Какво ще ти предам, ако ти кажа, че много те обичам? “ „Ама много те обичам.“ Когато някой ми каже, че много обича, ето какво разбирам аз: той, като види хубавия кон, поглади го по гърба и казва: „Много хубав е този кон.“ Но какво има в ума си този човек, който тупа този кон? Казва: „Много хубав кон си. Като тебе не съм виждал такъв.“ Но какво ще бъде второто положение? Седлото, юздите и всадникът на гърба му отгоре.
към втори вариант >>
Ех, като остарее човек, така става.“ Той си мислил, че го вижда някой, но като се погледнал и видял, че никой няма около него, си казал: „Какъвто бях на младини, такъв съм и сега.“ Умният, какъвто е на младини, такъв ще бъде и на старини.
(втори вариант)
Само чрез любовта ще можете да си обясните противоречията, които са у вас. Казвате: „Едно време имах любов в младините си, но сега я изгубих.“ Вие мислите, че на млади години сте имали любов. И на младини вашата любов, вашата работа е като на онзи стар дядо, който искал да прескочи един трап. Като искал да прескочи един голям трап, той паднал вътре и си казал: „На млади години тъй ли беше?
Ех, като остарее човек, така става.“ Той си мислил, че го вижда някой, но като се погледнал и видял, че никой няма около него, си казал: „Какъвто бях на младини, такъв съм и сега.“ Умният, какъвто е на младини, такъв ще бъде и на старини.
Какъвто е човек в младините си, такъв ще остане и в старините си. Вие ще кажете: „Аз намирам едно различие.“ Щом намирате едно различие, дядо ти – това е различието. Вие мислите, че сте по–умни по отношение на хората. Вие имате един куп дърва. Какво трябва да направите?
към втори вариант >>
Какво ще ти предам, ако ти кажа, че много те обичам?
(втори вариант)
Аз не вярвам в това, че много ме обича. За мене многото любов това са долапи. Някой ме пита: „Не ме ли обичаш? “ Казвам: „Слушай, не ме карай да ти казвам арменски долапи. Ако ти кажа, че те обичам, това е арменски долап.
Какво ще ти предам, ако ти кажа, че много те обичам?
“ „Ама много те обичам.“ Когато някой ми каже, че много обича, ето какво разбирам аз: той, като види хубавия кон, поглади го по гърба и казва: „Много хубав е този кон.“ Но какво има в ума си този човек, който тупа този кон? Казва: „Много хубав кон си. Като тебе не съм виждал такъв.“ Но какво ще бъде второто положение? Седлото, юздите и всадникът на гърба му отгоре. И казва на коня: „Само за това, защото си много хубав, ще ме носиш на гърба си.“ След като слезе всадникът, пак го потупа по гърба и казва: „Харесвам те, много хубаво ме носиш.“ Пак ще го потупа, после пак ще се качи на гърба му и ще го мушне с махмузите си.
към втори вариант >>
Какъвто е човек в младините си, такъв ще остане и в старините си.
(втори вариант)
Само чрез любовта ще можете да си обясните противоречията, които са у вас. Казвате: „Едно време имах любов в младините си, но сега я изгубих.“ Вие мислите, че на млади години сте имали любов. И на младини вашата любов, вашата работа е като на онзи стар дядо, който искал да прескочи един трап. Като искал да прескочи един голям трап, той паднал вътре и си казал: „На млади години тъй ли беше? Ех, като остарее човек, така става.“ Той си мислил, че го вижда някой, но като се погледнал и видял, че никой няма около него, си казал: „Какъвто бях на младини, такъв съм и сега.“ Умният, какъвто е на младини, такъв ще бъде и на старини.
Какъвто е човек в младините си, такъв ще остане и в старините си.
Вие ще кажете: „Аз намирам едно различие.“ Щом намирате едно различие, дядо ти – това е различието. Вие мислите, че сте по–умни по отношение на хората. Вие имате един куп дърва. Какво трябва да направите? Първо туряте една клечка, и огънят се запаля.
към втори вариант >>
“ „Ама много те обичам.“ Когато някой ми каже, че много обича, ето какво разбирам аз: той, като види хубавия кон, поглади го по гърба и казва: „Много хубав е този кон.“ Но какво има в ума си този човек, който тупа този кон?
(втори вариант)
За мене многото любов това са долапи. Някой ме пита: „Не ме ли обичаш? “ Казвам: „Слушай, не ме карай да ти казвам арменски долапи. Ако ти кажа, че те обичам, това е арменски долап. Какво ще ти предам, ако ти кажа, че много те обичам?
“ „Ама много те обичам.“ Когато някой ми каже, че много обича, ето какво разбирам аз: той, като види хубавия кон, поглади го по гърба и казва: „Много хубав е този кон.“ Но какво има в ума си този човек, който тупа този кон?
Казва: „Много хубав кон си. Като тебе не съм виждал такъв.“ Но какво ще бъде второто положение? Седлото, юздите и всадникът на гърба му отгоре. И казва на коня: „Само за това, защото си много хубав, ще ме носиш на гърба си.“ След като слезе всадникът, пак го потупа по гърба и казва: „Харесвам те, много хубаво ме носиш.“ Пак ще го потупа, после пак ще се качи на гърба му и ще го мушне с махмузите си. После пак ще му каже: „Много хубав кон си.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Аз намирам едно различие.“ Щом намирате едно различие, дядо ти – това е различието.
(втори вариант)
Казвате: „Едно време имах любов в младините си, но сега я изгубих.“ Вие мислите, че на млади години сте имали любов. И на младини вашата любов, вашата работа е като на онзи стар дядо, който искал да прескочи един трап. Като искал да прескочи един голям трап, той паднал вътре и си казал: „На млади години тъй ли беше? Ех, като остарее човек, така става.“ Той си мислил, че го вижда някой, но като се погледнал и видял, че никой няма около него, си казал: „Какъвто бях на младини, такъв съм и сега.“ Умният, какъвто е на младини, такъв ще бъде и на старини. Какъвто е човек в младините си, такъв ще остане и в старините си.
Вие ще кажете: „Аз намирам едно различие.“ Щом намирате едно различие, дядо ти – това е различието.
Вие мислите, че сте по–умни по отношение на хората. Вие имате един куп дърва. Какво трябва да направите? Първо туряте една клечка, и огънят се запаля. В първо време е слаб, а после се разгаря.
към втори вариант >>
Казва: „Много хубав кон си.
(втори вариант)
Някой ме пита: „Не ме ли обичаш? “ Казвам: „Слушай, не ме карай да ти казвам арменски долапи. Ако ти кажа, че те обичам, това е арменски долап. Какво ще ти предам, ако ти кажа, че много те обичам? “ „Ама много те обичам.“ Когато някой ми каже, че много обича, ето какво разбирам аз: той, като види хубавия кон, поглади го по гърба и казва: „Много хубав е този кон.“ Но какво има в ума си този човек, който тупа този кон?
Казва: „Много хубав кон си.
Като тебе не съм виждал такъв.“ Но какво ще бъде второто положение? Седлото, юздите и всадникът на гърба му отгоре. И казва на коня: „Само за това, защото си много хубав, ще ме носиш на гърба си.“ След като слезе всадникът, пак го потупа по гърба и казва: „Харесвам те, много хубаво ме носиш.“ Пак ще го потупа, после пак ще се качи на гърба му и ще го мушне с махмузите си. После пак ще му каже: „Много хубав кон си. Като тебе не съм виждал.“
към втори вариант >>
Вие мислите, че сте по–умни по отношение на хората.
(втори вариант)
И на младини вашата любов, вашата работа е като на онзи стар дядо, който искал да прескочи един трап. Като искал да прескочи един голям трап, той паднал вътре и си казал: „На млади години тъй ли беше? Ех, като остарее човек, така става.“ Той си мислил, че го вижда някой, но като се погледнал и видял, че никой няма около него, си казал: „Какъвто бях на младини, такъв съм и сега.“ Умният, какъвто е на младини, такъв ще бъде и на старини. Какъвто е човек в младините си, такъв ще остане и в старините си. Вие ще кажете: „Аз намирам едно различие.“ Щом намирате едно различие, дядо ти – това е различието.
Вие мислите, че сте по–умни по отношение на хората.
Вие имате един куп дърва. Какво трябва да направите? Първо туряте една клечка, и огънят се запаля. В първо време е слаб, а после се разгаря. Питам, туй разгоряване у вас ли е било?
към втори вариант >>
Като тебе не съм виждал такъв.“ Но какво ще бъде второто положение?
(втори вариант)
“ Казвам: „Слушай, не ме карай да ти казвам арменски долапи. Ако ти кажа, че те обичам, това е арменски долап. Какво ще ти предам, ако ти кажа, че много те обичам? “ „Ама много те обичам.“ Когато някой ми каже, че много обича, ето какво разбирам аз: той, като види хубавия кон, поглади го по гърба и казва: „Много хубав е този кон.“ Но какво има в ума си този човек, който тупа този кон? Казва: „Много хубав кон си.
Като тебе не съм виждал такъв.“ Но какво ще бъде второто положение?
Седлото, юздите и всадникът на гърба му отгоре. И казва на коня: „Само за това, защото си много хубав, ще ме носиш на гърба си.“ След като слезе всадникът, пак го потупа по гърба и казва: „Харесвам те, много хубаво ме носиш.“ Пак ще го потупа, после пак ще се качи на гърба му и ще го мушне с махмузите си. После пак ще му каже: „Много хубав кон си. Като тебе не съм виждал.“
към втори вариант >>
Вие имате един куп дърва.
(втори вариант)
Като искал да прескочи един голям трап, той паднал вътре и си казал: „На млади години тъй ли беше? Ех, като остарее човек, така става.“ Той си мислил, че го вижда някой, но като се погледнал и видял, че никой няма около него, си казал: „Какъвто бях на младини, такъв съм и сега.“ Умният, какъвто е на младини, такъв ще бъде и на старини. Какъвто е човек в младините си, такъв ще остане и в старините си. Вие ще кажете: „Аз намирам едно различие.“ Щом намирате едно различие, дядо ти – това е различието. Вие мислите, че сте по–умни по отношение на хората.
Вие имате един куп дърва.
Какво трябва да направите? Първо туряте една клечка, и огънят се запаля. В първо време е слаб, а после се разгаря. Питам, туй разгоряване у вас ли е било? Не е било у вас.
към втори вариант >>
Седлото, юздите и всадникът на гърба му отгоре.
(втори вариант)
Ако ти кажа, че те обичам, това е арменски долап. Какво ще ти предам, ако ти кажа, че много те обичам? “ „Ама много те обичам.“ Когато някой ми каже, че много обича, ето какво разбирам аз: той, като види хубавия кон, поглади го по гърба и казва: „Много хубав е този кон.“ Но какво има в ума си този човек, който тупа този кон? Казва: „Много хубав кон си. Като тебе не съм виждал такъв.“ Но какво ще бъде второто положение?
Седлото, юздите и всадникът на гърба му отгоре.
И казва на коня: „Само за това, защото си много хубав, ще ме носиш на гърба си.“ След като слезе всадникът, пак го потупа по гърба и казва: „Харесвам те, много хубаво ме носиш.“ Пак ще го потупа, после пак ще се качи на гърба му и ще го мушне с махмузите си. После пак ще му каже: „Много хубав кон си. Като тебе не съм виждал.“
към втори вариант >>
Какво трябва да направите?
(втори вариант)
Ех, като остарее човек, така става.“ Той си мислил, че го вижда някой, но като се погледнал и видял, че никой няма около него, си казал: „Какъвто бях на младини, такъв съм и сега.“ Умният, какъвто е на младини, такъв ще бъде и на старини. Какъвто е човек в младините си, такъв ще остане и в старините си. Вие ще кажете: „Аз намирам едно различие.“ Щом намирате едно различие, дядо ти – това е различието. Вие мислите, че сте по–умни по отношение на хората. Вие имате един куп дърва.
Какво трябва да направите?
Първо туряте една клечка, и огънят се запаля. В първо време е слаб, а после се разгаря. Питам, туй разгоряване у вас ли е било? Не е било у вас. Рязгоряването е в самите дърва.
към втори вариант >>
И казва на коня: „Само за това, защото си много хубав, ще ме носиш на гърба си.“ След като слезе всадникът, пак го потупа по гърба и казва: „Харесвам те, много хубаво ме носиш.“ Пак ще го потупа, после пак ще се качи на гърба му и ще го мушне с махмузите си.
(втори вариант)
Какво ще ти предам, ако ти кажа, че много те обичам? “ „Ама много те обичам.“ Когато някой ми каже, че много обича, ето какво разбирам аз: той, като види хубавия кон, поглади го по гърба и казва: „Много хубав е този кон.“ Но какво има в ума си този човек, който тупа този кон? Казва: „Много хубав кон си. Като тебе не съм виждал такъв.“ Но какво ще бъде второто положение? Седлото, юздите и всадникът на гърба му отгоре.
И казва на коня: „Само за това, защото си много хубав, ще ме носиш на гърба си.“ След като слезе всадникът, пак го потупа по гърба и казва: „Харесвам те, много хубаво ме носиш.“ Пак ще го потупа, после пак ще се качи на гърба му и ще го мушне с махмузите си.
После пак ще му каже: „Много хубав кон си. Като тебе не съм виждал.“
към втори вариант >>
Първо туряте една клечка, и огънят се запаля.
(втори вариант)
Какъвто е човек в младините си, такъв ще остане и в старините си. Вие ще кажете: „Аз намирам едно различие.“ Щом намирате едно различие, дядо ти – това е различието. Вие мислите, че сте по–умни по отношение на хората. Вие имате един куп дърва. Какво трябва да направите?
Първо туряте една клечка, и огънят се запаля.
В първо време е слаб, а после се разгаря. Питам, туй разгоряване у вас ли е било? Не е било у вас. Рязгоряването е в самите дърва. Значи вашите възможности и на младини, и на старини са били едни и същи.
към втори вариант >>
После пак ще му каже: „Много хубав кон си.
(втори вариант)
“ „Ама много те обичам.“ Когато някой ми каже, че много обича, ето какво разбирам аз: той, като види хубавия кон, поглади го по гърба и казва: „Много хубав е този кон.“ Но какво има в ума си този човек, който тупа този кон? Казва: „Много хубав кон си. Като тебе не съм виждал такъв.“ Но какво ще бъде второто положение? Седлото, юздите и всадникът на гърба му отгоре. И казва на коня: „Само за това, защото си много хубав, ще ме носиш на гърба си.“ След като слезе всадникът, пак го потупа по гърба и казва: „Харесвам те, много хубаво ме носиш.“ Пак ще го потупа, после пак ще се качи на гърба му и ще го мушне с махмузите си.
После пак ще му каже: „Много хубав кон си.
Като тебе не съм виждал.“
към втори вариант >>
В първо време е слаб, а после се разгаря.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Аз намирам едно различие.“ Щом намирате едно различие, дядо ти – това е различието. Вие мислите, че сте по–умни по отношение на хората. Вие имате един куп дърва. Какво трябва да направите? Първо туряте една клечка, и огънят се запаля.
В първо време е слаб, а после се разгаря.
Питам, туй разгоряване у вас ли е било? Не е било у вас. Рязгоряването е в самите дърва. Значи вашите възможности и на младини, и на старини са били едни и същи. Само че в старини всичките възможности се проявяват.
към втори вариант >>
Като тебе не съм виждал.“
(втори вариант)
Казва: „Много хубав кон си. Като тебе не съм виждал такъв.“ Но какво ще бъде второто положение? Седлото, юздите и всадникът на гърба му отгоре. И казва на коня: „Само за това, защото си много хубав, ще ме носиш на гърба си.“ След като слезе всадникът, пак го потупа по гърба и казва: „Харесвам те, много хубаво ме носиш.“ Пак ще го потупа, после пак ще се качи на гърба му и ще го мушне с махмузите си. После пак ще му каже: „Много хубав кон си.
Като тебе не съм виждал.“
към втори вариант >>
Питам, туй разгоряване у вас ли е било?
(втори вариант)
Вие мислите, че сте по–умни по отношение на хората. Вие имате един куп дърва. Какво трябва да направите? Първо туряте една клечка, и огънят се запаля. В първо време е слаб, а после се разгаря.
Питам, туй разгоряване у вас ли е било?
Не е било у вас. Рязгоряването е в самите дърва. Значи вашите възможности и на младини, и на старини са били едни и същи. Само че в старини всичките възможности се проявяват. Значи вашите възможности са чакали само времето си.
към втори вариант >>
Питам, де е злото?
(втори вариант)
Питам, де е злото?
Де е лошото разбиране? Две неща има тук. Ние казваме, че онзи, който е възседнал коня, е направил зло, понеже е измъчил коня. Но има едно разрешение на въпроса. Какво разрешение?
към втори вариант >>
Не е било у вас.
(втори вариант)
Вие имате един куп дърва. Какво трябва да направите? Първо туряте една клечка, и огънят се запаля. В първо време е слаб, а после се разгаря. Питам, туй разгоряване у вас ли е било?
Не е било у вас.
Рязгоряването е в самите дърва. Значи вашите възможности и на младини, и на старини са били едни и същи. Само че в старини всичките възможности се проявяват. Значи вашите възможности са чакали само времето си. Трябва да знаете, че каквито сте били на младини, такива ще бъдете и на старини.
към втори вариант >>
Де е лошото разбиране?
(втори вариант)
Питам, де е злото?
Де е лошото разбиране?
Две неща има тук. Ние казваме, че онзи, който е възседнал коня, е направил зло, понеже е измъчил коня. Но има едно разрешение на въпроса. Какво разрешение? Този кон да бъде халанча, като някой постник, който седи и ребрата му се четат.
към втори вариант >>
Рязгоряването е в самите дърва.
(втори вариант)
Какво трябва да направите? Първо туряте една клечка, и огънят се запаля. В първо време е слаб, а после се разгаря. Питам, туй разгоряване у вас ли е било? Не е било у вас.
Рязгоряването е в самите дърва.
Значи вашите възможности и на младини, и на старини са били едни и същи. Само че в старини всичките възможности се проявяват. Значи вашите възможности са чакали само времето си. Трябва да знаете, че каквито сте били на младини, такива ще бъдете и на старини. Само че на старини всичките ви дървета ще се разгорят.
към втори вариант >>
Две неща има тук.
(втори вариант)
Питам, де е злото? Де е лошото разбиране?
Две неща има тук.
Ние казваме, че онзи, който е възседнал коня, е направил зло, понеже е измъчил коня. Но има едно разрешение на въпроса. Какво разрешение? Този кон да бъде халанча, като някой постник, който седи и ребрата му се четат. При това положение конят няма да се мъчи.
към втори вариант >>
Значи вашите възможности и на младини, и на старини са били едни и същи.
(втори вариант)
Първо туряте една клечка, и огънят се запаля. В първо време е слаб, а после се разгаря. Питам, туй разгоряване у вас ли е било? Не е било у вас. Рязгоряването е в самите дърва.
Значи вашите възможности и на младини, и на старини са били едни и същи.
Само че в старини всичките възможности се проявяват. Значи вашите възможности са чакали само времето си. Трябва да знаете, че каквито сте били на младини, такива ще бъдете и на старини. Само че на старини всичките ви дървета ще се разгорят. Вие не мислете, че в старини ще добиете някакви особени опитности.
към втори вариант >>
Ние казваме, че онзи, който е възседнал коня, е направил зло, понеже е измъчил коня.
(втори вариант)
Питам, де е злото? Де е лошото разбиране? Две неща има тук.
Ние казваме, че онзи, който е възседнал коня, е направил зло, понеже е измъчил коня.
Но има едно разрешение на въпроса. Какво разрешение? Този кон да бъде халанча, като някой постник, който седи и ребрата му се четат. При това положение конят няма да се мъчи. Но конят иска да бъде мазен, мускулест.
към втори вариант >>
Само че в старини всичките възможности се проявяват.
(втори вариант)
В първо време е слаб, а после се разгаря. Питам, туй разгоряване у вас ли е било? Не е било у вас. Рязгоряването е в самите дърва. Значи вашите възможности и на младини, и на старини са били едни и същи.
Само че в старини всичките възможности се проявяват.
Значи вашите възможности са чакали само времето си. Трябва да знаете, че каквито сте били на младини, такива ще бъдете и на старини. Само че на старини всичките ви дървета ще се разгорят. Вие не мислете, че в старини ще добиете някакви особени опитности. Това, което Бог е вложил в човешката душа, трябва да се разкрие.
към втори вариант >>
Но има едно разрешение на въпроса.
(втори вариант)
Питам, де е злото? Де е лошото разбиране? Две неща има тук. Ние казваме, че онзи, който е възседнал коня, е направил зло, понеже е измъчил коня.
Но има едно разрешение на въпроса.
Какво разрешение? Този кон да бъде халанча, като някой постник, който седи и ребрата му се четат. При това положение конят няма да се мъчи. Но конят иска да бъде мазен, мускулест. Щом е мазен, този юнак ще дойде, ще го потупа по гърба и ще му каже: „Ти няма да седиш тук като постник, но ще тръгнеш по широкия път.
към втори вариант >>
Значи вашите възможности са чакали само времето си.
(втори вариант)
Питам, туй разгоряване у вас ли е било? Не е било у вас. Рязгоряването е в самите дърва. Значи вашите възможности и на младини, и на старини са били едни и същи. Само че в старини всичките възможности се проявяват.
Значи вашите възможности са чакали само времето си.
Трябва да знаете, че каквито сте били на младини, такива ще бъдете и на старини. Само че на старини всичките ви дървета ще се разгорят. Вие не мислете, че в старини ще добиете някакви особени опитности. Това, което Бог е вложил в човешката душа, трябва да се разкрие. Във всеки живот е вложено всичко.
към втори вариант >>
Какво разрешение?
(втори вариант)
Питам, де е злото? Де е лошото разбиране? Две неща има тук. Ние казваме, че онзи, който е възседнал коня, е направил зло, понеже е измъчил коня. Но има едно разрешение на въпроса.
Какво разрешение?
Този кон да бъде халанча, като някой постник, който седи и ребрата му се четат. При това положение конят няма да се мъчи. Но конят иска да бъде мазен, мускулест. Щом е мазен, този юнак ще дойде, ще го потупа по гърба и ще му каже: „Ти няма да седиш тук като постник, но ще тръгнеш по широкия път. Аз ще опитвам благата и ти ще ги опитваш – на тебе зоб, а на мене ядене.“ Сега вие се смеете на този всадник, на този кон.
към втори вариант >>
Трябва да знаете, че каквито сте били на младини, такива ще бъдете и на старини.
(втори вариант)
Не е било у вас. Рязгоряването е в самите дърва. Значи вашите възможности и на младини, и на старини са били едни и същи. Само че в старини всичките възможности се проявяват. Значи вашите възможности са чакали само времето си.
Трябва да знаете, че каквито сте били на младини, такива ще бъдете и на старини.
Само че на старини всичките ви дървета ще се разгорят. Вие не мислете, че в старини ще добиете някакви особени опитности. Това, което Бог е вложил в човешката душа, трябва да се разкрие. Във всеки живот е вложено всичко. И сто и двадесет години да живеете, нищо ново няма да се вложи във вас.
към втори вариант >>
Този кон да бъде халанча, като някой постник, който седи и ребрата му се четат.
(втори вариант)
Де е лошото разбиране? Две неща има тук. Ние казваме, че онзи, който е възседнал коня, е направил зло, понеже е измъчил коня. Но има едно разрешение на въпроса. Какво разрешение?
Този кон да бъде халанча, като някой постник, който седи и ребрата му се четат.
При това положение конят няма да се мъчи. Но конят иска да бъде мазен, мускулест. Щом е мазен, този юнак ще дойде, ще го потупа по гърба и ще му каже: „Ти няма да седиш тук като постник, но ще тръгнеш по широкия път. Аз ще опитвам благата и ти ще ги опитваш – на тебе зоб, а на мене ядене.“ Сега вие се смеете на този всадник, на този кон. Но вашето тяло, това е угоеният кон, а вие сте всадникът, който сте възседнали коня си и целия ден препускате.
към втори вариант >>
Само че на старини всичките ви дървета ще се разгорят.
(втори вариант)
Рязгоряването е в самите дърва. Значи вашите възможности и на младини, и на старини са били едни и същи. Само че в старини всичките възможности се проявяват. Значи вашите възможности са чакали само времето си. Трябва да знаете, че каквито сте били на младини, такива ще бъдете и на старини.
Само че на старини всичките ви дървета ще се разгорят.
Вие не мислете, че в старини ще добиете някакви особени опитности. Това, което Бог е вложил в човешката душа, трябва да се разкрие. Във всеки живот е вложено всичко. И сто и двадесет години да живеете, нищо ново няма да се вложи във вас. Вие сами ще проверите това.
към втори вариант >>
При това положение конят няма да се мъчи.
(втори вариант)
Две неща има тук. Ние казваме, че онзи, който е възседнал коня, е направил зло, понеже е измъчил коня. Но има едно разрешение на въпроса. Какво разрешение? Този кон да бъде халанча, като някой постник, който седи и ребрата му се четат.
При това положение конят няма да се мъчи.
Но конят иска да бъде мазен, мускулест. Щом е мазен, този юнак ще дойде, ще го потупа по гърба и ще му каже: „Ти няма да седиш тук като постник, но ще тръгнеш по широкия път. Аз ще опитвам благата и ти ще ги опитваш – на тебе зоб, а на мене ядене.“ Сега вие се смеете на този всадник, на този кон. Но вашето тяло, това е угоеният кон, а вие сте всадникът, който сте възседнали коня си и целия ден препускате. И след това, като слезнете от коня си, и казвате: „Хубаво е моето конче!
към втори вариант >>
Вие не мислете, че в старини ще добиете някакви особени опитности.
(втори вариант)
Значи вашите възможности и на младини, и на старини са били едни и същи. Само че в старини всичките възможности се проявяват. Значи вашите възможности са чакали само времето си. Трябва да знаете, че каквито сте били на младини, такива ще бъдете и на старини. Само че на старини всичките ви дървета ще се разгорят.
Вие не мислете, че в старини ще добиете някакви особени опитности.
Това, което Бог е вложил в човешката душа, трябва да се разкрие. Във всеки живот е вложено всичко. И сто и двадесет години да живеете, нищо ново няма да се вложи във вас. Вие сами ще проверите това. Съзнанието ви ще се пробуди, за да видите благото, което Бог е вложил във вас.
към втори вариант >>
Но конят иска да бъде мазен, мускулест.
(втори вариант)
Ние казваме, че онзи, който е възседнал коня, е направил зло, понеже е измъчил коня. Но има едно разрешение на въпроса. Какво разрешение? Този кон да бъде халанча, като някой постник, който седи и ребрата му се четат. При това положение конят няма да се мъчи.
Но конят иска да бъде мазен, мускулест.
Щом е мазен, този юнак ще дойде, ще го потупа по гърба и ще му каже: „Ти няма да седиш тук като постник, но ще тръгнеш по широкия път. Аз ще опитвам благата и ти ще ги опитваш – на тебе зоб, а на мене ядене.“ Сега вие се смеете на този всадник, на този кон. Но вашето тяло, това е угоеният кон, а вие сте всадникът, който сте възседнали коня си и целия ден препускате. И след това, като слезнете от коня си, и казвате: „Хубаво е моето конче! “ После пак се качите на коня си.
към втори вариант >>
Това, което Бог е вложил в човешката душа, трябва да се разкрие.
(втори вариант)
Само че в старини всичките възможности се проявяват. Значи вашите възможности са чакали само времето си. Трябва да знаете, че каквито сте били на младини, такива ще бъдете и на старини. Само че на старини всичките ви дървета ще се разгорят. Вие не мислете, че в старини ще добиете някакви особени опитности.
Това, което Бог е вложил в човешката душа, трябва да се разкрие.
Във всеки живот е вложено всичко. И сто и двадесет години да живеете, нищо ново няма да се вложи във вас. Вие сами ще проверите това. Съзнанието ви ще се пробуди, за да видите благото, което Бог е вложил във вас. Затова обработвайте туй, което е вложено във вас, и не очаквайте да дойде нещо ново във вас.
към втори вариант >>
Щом е мазен, този юнак ще дойде, ще го потупа по гърба и ще му каже: „Ти няма да седиш тук като постник, но ще тръгнеш по широкия път.
(втори вариант)
Но има едно разрешение на въпроса. Какво разрешение? Този кон да бъде халанча, като някой постник, който седи и ребрата му се четат. При това положение конят няма да се мъчи. Но конят иска да бъде мазен, мускулест.
Щом е мазен, този юнак ще дойде, ще го потупа по гърба и ще му каже: „Ти няма да седиш тук като постник, но ще тръгнеш по широкия път.
Аз ще опитвам благата и ти ще ги опитваш – на тебе зоб, а на мене ядене.“ Сега вие се смеете на този всадник, на този кон. Но вашето тяло, това е угоеният кон, а вие сте всадникът, който сте възседнали коня си и целия ден препускате. И след това, като слезнете от коня си, и казвате: „Хубаво е моето конче! “ После пак се качите на коня си. Някой плаче и казва: „Скоро ще ме напусне кончето ми.“
към втори вариант >>
Във всеки живот е вложено всичко.
(втори вариант)
Значи вашите възможности са чакали само времето си. Трябва да знаете, че каквито сте били на младини, такива ще бъдете и на старини. Само че на старини всичките ви дървета ще се разгорят. Вие не мислете, че в старини ще добиете някакви особени опитности. Това, което Бог е вложил в човешката душа, трябва да се разкрие.
Във всеки живот е вложено всичко.
И сто и двадесет години да живеете, нищо ново няма да се вложи във вас. Вие сами ще проверите това. Съзнанието ви ще се пробуди, за да видите благото, което Бог е вложил във вас. Затова обработвайте туй, което е вложено във вас, и не очаквайте да дойде нещо ново във вас.
към втори вариант >>
Аз ще опитвам благата и ти ще ги опитваш – на тебе зоб, а на мене ядене.“ Сега вие се смеете на този всадник, на този кон.
(втори вариант)
Какво разрешение? Този кон да бъде халанча, като някой постник, който седи и ребрата му се четат. При това положение конят няма да се мъчи. Но конят иска да бъде мазен, мускулест. Щом е мазен, този юнак ще дойде, ще го потупа по гърба и ще му каже: „Ти няма да седиш тук като постник, но ще тръгнеш по широкия път.
Аз ще опитвам благата и ти ще ги опитваш – на тебе зоб, а на мене ядене.“ Сега вие се смеете на този всадник, на този кон.
Но вашето тяло, това е угоеният кон, а вие сте всадникът, който сте възседнали коня си и целия ден препускате. И след това, като слезнете от коня си, и казвате: „Хубаво е моето конче! “ После пак се качите на коня си. Някой плаче и казва: „Скоро ще ме напусне кончето ми.“
към втори вариант >>
И сто и двадесет години да живеете, нищо ново няма да се вложи във вас.
(втори вариант)
Трябва да знаете, че каквито сте били на младини, такива ще бъдете и на старини. Само че на старини всичките ви дървета ще се разгорят. Вие не мислете, че в старини ще добиете някакви особени опитности. Това, което Бог е вложил в човешката душа, трябва да се разкрие. Във всеки живот е вложено всичко.
И сто и двадесет години да живеете, нищо ново няма да се вложи във вас.
Вие сами ще проверите това. Съзнанието ви ще се пробуди, за да видите благото, което Бог е вложил във вас. Затова обработвайте туй, което е вложено във вас, и не очаквайте да дойде нещо ново във вас.
към втори вариант >>
Но вашето тяло, това е угоеният кон, а вие сте всадникът, който сте възседнали коня си и целия ден препускате.
(втори вариант)
Този кон да бъде халанча, като някой постник, който седи и ребрата му се четат. При това положение конят няма да се мъчи. Но конят иска да бъде мазен, мускулест. Щом е мазен, този юнак ще дойде, ще го потупа по гърба и ще му каже: „Ти няма да седиш тук като постник, но ще тръгнеш по широкия път. Аз ще опитвам благата и ти ще ги опитваш – на тебе зоб, а на мене ядене.“ Сега вие се смеете на този всадник, на този кон.
Но вашето тяло, това е угоеният кон, а вие сте всадникът, който сте възседнали коня си и целия ден препускате.
И след това, като слезнете от коня си, и казвате: „Хубаво е моето конче! “ После пак се качите на коня си. Някой плаче и казва: „Скоро ще ме напусне кончето ми.“
към втори вариант >>
Вие сами ще проверите това.
(втори вариант)
Само че на старини всичките ви дървета ще се разгорят. Вие не мислете, че в старини ще добиете някакви особени опитности. Това, което Бог е вложил в човешката душа, трябва да се разкрие. Във всеки живот е вложено всичко. И сто и двадесет години да живеете, нищо ново няма да се вложи във вас.
Вие сами ще проверите това.
Съзнанието ви ще се пробуди, за да видите благото, което Бог е вложил във вас. Затова обработвайте туй, което е вложено във вас, и не очаквайте да дойде нещо ново във вас.
към втори вариант >>
И след това, като слезнете от коня си, и казвате: „Хубаво е моето конче!
(втори вариант)
При това положение конят няма да се мъчи. Но конят иска да бъде мазен, мускулест. Щом е мазен, този юнак ще дойде, ще го потупа по гърба и ще му каже: „Ти няма да седиш тук като постник, но ще тръгнеш по широкия път. Аз ще опитвам благата и ти ще ги опитваш – на тебе зоб, а на мене ядене.“ Сега вие се смеете на този всадник, на този кон. Но вашето тяло, това е угоеният кон, а вие сте всадникът, който сте възседнали коня си и целия ден препускате.
И след това, като слезнете от коня си, и казвате: „Хубаво е моето конче!
“ После пак се качите на коня си. Някой плаче и казва: „Скоро ще ме напусне кончето ми.“
към втори вариант >>
Съзнанието ви ще се пробуди, за да видите благото, което Бог е вложил във вас.
(втори вариант)
Вие не мислете, че в старини ще добиете някакви особени опитности. Това, което Бог е вложил в човешката душа, трябва да се разкрие. Във всеки живот е вложено всичко. И сто и двадесет години да живеете, нищо ново няма да се вложи във вас. Вие сами ще проверите това.
Съзнанието ви ще се пробуди, за да видите благото, което Бог е вложил във вас.
Затова обработвайте туй, което е вложено във вас, и не очаквайте да дойде нещо ново във вас.
към втори вариант >>
“ После пак се качите на коня си.
(втори вариант)
Но конят иска да бъде мазен, мускулест. Щом е мазен, този юнак ще дойде, ще го потупа по гърба и ще му каже: „Ти няма да седиш тук като постник, но ще тръгнеш по широкия път. Аз ще опитвам благата и ти ще ги опитваш – на тебе зоб, а на мене ядене.“ Сега вие се смеете на този всадник, на този кон. Но вашето тяло, това е угоеният кон, а вие сте всадникът, който сте възседнали коня си и целия ден препускате. И след това, като слезнете от коня си, и казвате: „Хубаво е моето конче!
“ После пак се качите на коня си.
Някой плаче и казва: „Скоро ще ме напусне кончето ми.“
към втори вариант >>
Затова обработвайте туй, което е вложено във вас, и не очаквайте да дойде нещо ново във вас.
(втори вариант)
Това, което Бог е вложил в човешката душа, трябва да се разкрие. Във всеки живот е вложено всичко. И сто и двадесет години да живеете, нищо ново няма да се вложи във вас. Вие сами ще проверите това. Съзнанието ви ще се пробуди, за да видите благото, което Бог е вложил във вас.
Затова обработвайте туй, което е вложено във вас, и не очаквайте да дойде нещо ново във вас.
към втори вариант >>
Някой плаче и казва: „Скоро ще ме напусне кончето ми.“
(втори вариант)
Щом е мазен, този юнак ще дойде, ще го потупа по гърба и ще му каже: „Ти няма да седиш тук като постник, но ще тръгнеш по широкия път. Аз ще опитвам благата и ти ще ги опитваш – на тебе зоб, а на мене ядене.“ Сега вие се смеете на този всадник, на този кон. Но вашето тяло, това е угоеният кон, а вие сте всадникът, който сте възседнали коня си и целия ден препускате. И след това, като слезнете от коня си, и казвате: „Хубаво е моето конче! “ После пак се качите на коня си.
Някой плаче и казва: „Скоро ще ме напусне кончето ми.“
към втори вариант >>
Сега вие може да изпаднете в друга една погрешка.
(втори вариант)
Сега вие може да изпаднете в друга една погрешка.
Вие трябва да знаете, че човешките добродетели не могат да се развият без онова състояние, което ние наричаме благодат, и без действието на Божествената светлина и топлина. Някой път ние употребяваме любовта като условие за развиване на човешките дарби. В Писанието е казано: „Ще изпратя духа си.“ Значи любовта е условие, за да се проявят благата, които Бог е вложил във вас. Не мислете, че вие нямате нужда от хората. Всички хора са условие за развиване на вашите добродетели.
към втори вариант >>
Сега ви представям картини, но това са състояния в живота, които трябва да се разбират правилно.
(втори вариант)
Сега ви представям картини, но това са състояния в живота, които трябва да се разбират правилно.
Вие трябва да имате едно правилно разбиране както Соломон по отношение на физическия свят. Това е една опитност. Тъй както светът върви, ние не можем да избегнем опитността на Соломон. Ние не можем да избегнем този път на страдания. Страданията ще дойдат, и радостите ще дойдат, но нито радостите, нито страданията можем да избегнем.
към втори вариант >>
Вие трябва да знаете, че човешките добродетели не могат да се развият без онова състояние, което ние наричаме благодат, и без действието на Божествената светлина и топлина.
(втори вариант)
Сега вие може да изпаднете в друга една погрешка.
Вие трябва да знаете, че човешките добродетели не могат да се развият без онова състояние, което ние наричаме благодат, и без действието на Божествената светлина и топлина.
Някой път ние употребяваме любовта като условие за развиване на човешките дарби. В Писанието е казано: „Ще изпратя духа си.“ Значи любовта е условие, за да се проявят благата, които Бог е вложил във вас. Не мислете, че вие нямате нужда от хората. Всички хора са условие за развиване на вашите добродетели. Ако кажете, че нямате нужда от хората, вие се лъжете.
към втори вариант >>
Вие трябва да имате едно правилно разбиране както Соломон по отношение на физическия свят.
(втори вариант)
Сега ви представям картини, но това са състояния в живота, които трябва да се разбират правилно.
Вие трябва да имате едно правилно разбиране както Соломон по отношение на физическия свят.
Това е една опитност. Тъй както светът върви, ние не можем да избегнем опитността на Соломон. Ние не можем да избегнем този път на страдания. Страданията ще дойдат, и радостите ще дойдат, но нито радостите, нито страданията можем да избегнем. Но второто положение: човек трябва да се научи да разбира смяната на страданията и радостите, които естествено идат в живота.
към втори вариант >>
Някой път ние употребяваме любовта като условие за развиване на човешките дарби.
(втори вариант)
Сега вие може да изпаднете в друга една погрешка. Вие трябва да знаете, че човешките добродетели не могат да се развият без онова състояние, което ние наричаме благодат, и без действието на Божествената светлина и топлина.
Някой път ние употребяваме любовта като условие за развиване на човешките дарби.
В Писанието е казано: „Ще изпратя духа си.“ Значи любовта е условие, за да се проявят благата, които Бог е вложил във вас. Не мислете, че вие нямате нужда от хората. Всички хора са условие за развиване на вашите добродетели. Ако кажете, че нямате нужда от хората, вие се лъжете. Всички хора, които Господ създал, всички хора все имат нужда едни от други. Защо?
към втори вариант >>
Това е една опитност.
(втори вариант)
Сега ви представям картини, но това са състояния в живота, които трябва да се разбират правилно. Вие трябва да имате едно правилно разбиране както Соломон по отношение на физическия свят.
Това е една опитност.
Тъй както светът върви, ние не можем да избегнем опитността на Соломон. Ние не можем да избегнем този път на страдания. Страданията ще дойдат, и радостите ще дойдат, но нито радостите, нито страданията можем да избегнем. Но второто положение: човек трябва да се научи да разбира смяната на страданията и радостите, които естествено идат в живота. Скръбта сама по себе си продължава живота, физическият живот без скърби не може.
към втори вариант >>
В Писанието е казано: „Ще изпратя духа си.“ Значи любовта е условие, за да се проявят благата, които Бог е вложил във вас.
(втори вариант)
Сега вие може да изпаднете в друга една погрешка. Вие трябва да знаете, че човешките добродетели не могат да се развият без онова състояние, което ние наричаме благодат, и без действието на Божествената светлина и топлина. Някой път ние употребяваме любовта като условие за развиване на човешките дарби.
В Писанието е казано: „Ще изпратя духа си.“ Значи любовта е условие, за да се проявят благата, които Бог е вложил във вас.
Не мислете, че вие нямате нужда от хората. Всички хора са условие за развиване на вашите добродетели. Ако кажете, че нямате нужда от хората, вие се лъжете. Всички хора, които Господ създал, всички хора все имат нужда едни от други. Защо? Понеже всеки човек е проводник на Божествената светлина и на Божествената топлина.
към втори вариант >>
Тъй както светът върви, ние не можем да избегнем опитността на Соломон.
(втори вариант)
Сега ви представям картини, но това са състояния в живота, които трябва да се разбират правилно. Вие трябва да имате едно правилно разбиране както Соломон по отношение на физическия свят. Това е една опитност.
Тъй както светът върви, ние не можем да избегнем опитността на Соломон.
Ние не можем да избегнем този път на страдания. Страданията ще дойдат, и радостите ще дойдат, но нито радостите, нито страданията можем да избегнем. Но второто положение: човек трябва да се научи да разбира смяната на страданията и радостите, които естествено идат в живота. Скръбта сама по себе си продължава живота, физическият живот без скърби не може. Без скърби животът на земята щеше да бъде 10 пъти по–тежък, отколкото сега.
към втори вариант >>
Не мислете, че вие нямате нужда от хората.
(втори вариант)
Сега вие може да изпаднете в друга една погрешка. Вие трябва да знаете, че човешките добродетели не могат да се развият без онова състояние, което ние наричаме благодат, и без действието на Божествената светлина и топлина. Някой път ние употребяваме любовта като условие за развиване на човешките дарби. В Писанието е казано: „Ще изпратя духа си.“ Значи любовта е условие, за да се проявят благата, които Бог е вложил във вас.
Не мислете, че вие нямате нужда от хората.
Всички хора са условие за развиване на вашите добродетели. Ако кажете, че нямате нужда от хората, вие се лъжете. Всички хора, които Господ създал, всички хора все имат нужда едни от други. Защо? Понеже всеки човек е проводник на Божествената светлина и на Божествената топлина. Следователно никога не пренебрегвайте и най–малките същества.
към втори вариант >>
Ние не можем да избегнем този път на страдания.
(втори вариант)
Сега ви представям картини, но това са състояния в живота, които трябва да се разбират правилно. Вие трябва да имате едно правилно разбиране както Соломон по отношение на физическия свят. Това е една опитност. Тъй както светът върви, ние не можем да избегнем опитността на Соломон.
Ние не можем да избегнем този път на страдания.
Страданията ще дойдат, и радостите ще дойдат, но нито радостите, нито страданията можем да избегнем. Но второто положение: човек трябва да се научи да разбира смяната на страданията и радостите, които естествено идат в живота. Скръбта сама по себе си продължава живота, физическият живот без скърби не може. Без скърби животът на земята щеше да бъде 10 пъти по–тежък, отколкото сега. Това не искам да го доказвам, но всеки ще го опита.
към втори вариант >>
Всички хора са условие за развиване на вашите добродетели.
(втори вариант)
Сега вие може да изпаднете в друга една погрешка. Вие трябва да знаете, че човешките добродетели не могат да се развият без онова състояние, което ние наричаме благодат, и без действието на Божествената светлина и топлина. Някой път ние употребяваме любовта като условие за развиване на човешките дарби. В Писанието е казано: „Ще изпратя духа си.“ Значи любовта е условие, за да се проявят благата, които Бог е вложил във вас. Не мислете, че вие нямате нужда от хората.
Всички хора са условие за развиване на вашите добродетели.
Ако кажете, че нямате нужда от хората, вие се лъжете. Всички хора, които Господ създал, всички хора все имат нужда едни от други. Защо? Понеже всеки човек е проводник на Божествената светлина и на Божествената топлина. Следователно никога не пренебрегвайте и най–малките същества. Не мислете, че нямате нужда от тях.
към втори вариант >>
Страданията ще дойдат, и радостите ще дойдат, но нито радостите, нито страданията можем да избегнем.
(втори вариант)
Сега ви представям картини, но това са състояния в живота, които трябва да се разбират правилно. Вие трябва да имате едно правилно разбиране както Соломон по отношение на физическия свят. Това е една опитност. Тъй както светът върви, ние не можем да избегнем опитността на Соломон. Ние не можем да избегнем този път на страдания.
Страданията ще дойдат, и радостите ще дойдат, но нито радостите, нито страданията можем да избегнем.
Но второто положение: човек трябва да се научи да разбира смяната на страданията и радостите, които естествено идат в живота. Скръбта сама по себе си продължава живота, физическият живот без скърби не може. Без скърби животът на земята щеше да бъде 10 пъти по–тежък, отколкото сега. Това не искам да го доказвам, но всеки ще го опита. Скърбите са една провизия в живота, понеже Бог, като е създал света, е видял в какво състояние ще бъдат хората без скръб.
към втори вариант >>
Ако кажете, че нямате нужда от хората, вие се лъжете.
(втори вариант)
Вие трябва да знаете, че човешките добродетели не могат да се развият без онова състояние, което ние наричаме благодат, и без действието на Божествената светлина и топлина. Някой път ние употребяваме любовта като условие за развиване на човешките дарби. В Писанието е казано: „Ще изпратя духа си.“ Значи любовта е условие, за да се проявят благата, които Бог е вложил във вас. Не мислете, че вие нямате нужда от хората. Всички хора са условие за развиване на вашите добродетели.
Ако кажете, че нямате нужда от хората, вие се лъжете.
Всички хора, които Господ създал, всички хора все имат нужда едни от други. Защо? Понеже всеки човек е проводник на Божествената светлина и на Божествената топлина. Следователно никога не пренебрегвайте и най–малките същества. Не мислете, че нямате нужда от тях. Онова, на което Бог обръща внимание, не го презирайте.
към втори вариант >>
Но второто положение: човек трябва да се научи да разбира смяната на страданията и радостите, които естествено идат в живота.
(втори вариант)
Вие трябва да имате едно правилно разбиране както Соломон по отношение на физическия свят. Това е една опитност. Тъй както светът върви, ние не можем да избегнем опитността на Соломон. Ние не можем да избегнем този път на страдания. Страданията ще дойдат, и радостите ще дойдат, но нито радостите, нито страданията можем да избегнем.
Но второто положение: човек трябва да се научи да разбира смяната на страданията и радостите, които естествено идат в живота.
Скръбта сама по себе си продължава живота, физическият живот без скърби не може. Без скърби животът на земята щеше да бъде 10 пъти по–тежък, отколкото сега. Това не искам да го доказвам, но всеки ще го опита. Скърбите са една провизия в живота, понеже Бог, като е създал света, е видял в какво състояние ще бъдат хората без скръб. Затова той дал страданията, за да ни избави от нещастията.
към втори вариант >>
Всички хора, които Господ създал, всички хора все имат нужда едни от други. Защо?
(втори вариант)
Някой път ние употребяваме любовта като условие за развиване на човешките дарби. В Писанието е казано: „Ще изпратя духа си.“ Значи любовта е условие, за да се проявят благата, които Бог е вложил във вас. Не мислете, че вие нямате нужда от хората. Всички хора са условие за развиване на вашите добродетели. Ако кажете, че нямате нужда от хората, вие се лъжете.
Всички хора, които Господ създал, всички хора все имат нужда едни от други. Защо?
Понеже всеки човек е проводник на Божествената светлина и на Божествената топлина. Следователно никога не пренебрегвайте и най–малките същества. Не мислете, че нямате нужда от тях. Онова, на което Бог обръща внимание, не го презирайте. Виждате едно дърво и казвате: „Това е едно дърво.“ Ако това дърво, за което Бог се е погрижил, вие минавате покрай него и мислите, че седите по–високо от него, вие сте на един погрешен път, в едно погрешно схващане.
към втори вариант >>
Скръбта сама по себе си продължава живота, физическият живот без скърби не може.
(втори вариант)
Това е една опитност. Тъй както светът върви, ние не можем да избегнем опитността на Соломон. Ние не можем да избегнем този път на страдания. Страданията ще дойдат, и радостите ще дойдат, но нито радостите, нито страданията можем да избегнем. Но второто положение: човек трябва да се научи да разбира смяната на страданията и радостите, които естествено идат в живота.
Скръбта сама по себе си продължава живота, физическият живот без скърби не може.
Без скърби животът на земята щеше да бъде 10 пъти по–тежък, отколкото сега. Това не искам да го доказвам, но всеки ще го опита. Скърбите са една провизия в живота, понеже Бог, като е създал света, е видял в какво състояние ще бъдат хората без скръб. Затова той дал страданията, за да ни избави от нещастията.
към втори вариант >>
Понеже всеки човек е проводник на Божествената светлина и на Божествената топлина.
(втори вариант)
В Писанието е казано: „Ще изпратя духа си.“ Значи любовта е условие, за да се проявят благата, които Бог е вложил във вас. Не мислете, че вие нямате нужда от хората. Всички хора са условие за развиване на вашите добродетели. Ако кажете, че нямате нужда от хората, вие се лъжете. Всички хора, които Господ създал, всички хора все имат нужда едни от други. Защо?
Понеже всеки човек е проводник на Божествената светлина и на Божествената топлина.
Следователно никога не пренебрегвайте и най–малките същества. Не мислете, че нямате нужда от тях. Онова, на което Бог обръща внимание, не го презирайте. Виждате едно дърво и казвате: „Това е едно дърво.“ Ако това дърво, за което Бог се е погрижил, вие минавате покрай него и мислите, че седите по–високо от него, вие сте на един погрешен път, в едно погрешно схващане. Всяко Божествено нещо, което съществува у вас като идея, радвайте му се.
към втори вариант >>
Без скърби животът на земята щеше да бъде 10 пъти по–тежък, отколкото сега.
(втори вариант)
Тъй както светът върви, ние не можем да избегнем опитността на Соломон. Ние не можем да избегнем този път на страдания. Страданията ще дойдат, и радостите ще дойдат, но нито радостите, нито страданията можем да избегнем. Но второто положение: човек трябва да се научи да разбира смяната на страданията и радостите, които естествено идат в живота. Скръбта сама по себе си продължава живота, физическият живот без скърби не може.
Без скърби животът на земята щеше да бъде 10 пъти по–тежък, отколкото сега.
Това не искам да го доказвам, но всеки ще го опита. Скърбите са една провизия в живота, понеже Бог, като е създал света, е видял в какво състояние ще бъдат хората без скръб. Затова той дал страданията, за да ни избави от нещастията.
към втори вариант >>
Следователно никога не пренебрегвайте и най–малките същества.
(втори вариант)
Не мислете, че вие нямате нужда от хората. Всички хора са условие за развиване на вашите добродетели. Ако кажете, че нямате нужда от хората, вие се лъжете. Всички хора, които Господ създал, всички хора все имат нужда едни от други. Защо? Понеже всеки човек е проводник на Божествената светлина и на Божествената топлина.
Следователно никога не пренебрегвайте и най–малките същества.
Не мислете, че нямате нужда от тях. Онова, на което Бог обръща внимание, не го презирайте. Виждате едно дърво и казвате: „Това е едно дърво.“ Ако това дърво, за което Бог се е погрижил, вие минавате покрай него и мислите, че седите по–високо от него, вие сте на един погрешен път, в едно погрешно схващане. Всяко Божествено нещо, което съществува у вас като идея, радвайте му се. Апостол Павел казва: „Аз се прекланям на своите страдания.“ Това е едно ново разбиране.
към втори вариант >>
Това не искам да го доказвам, но всеки ще го опита.
(втори вариант)
Ние не можем да избегнем този път на страдания. Страданията ще дойдат, и радостите ще дойдат, но нито радостите, нито страданията можем да избегнем. Но второто положение: човек трябва да се научи да разбира смяната на страданията и радостите, които естествено идат в живота. Скръбта сама по себе си продължава живота, физическият живот без скърби не може. Без скърби животът на земята щеше да бъде 10 пъти по–тежък, отколкото сега.
Това не искам да го доказвам, но всеки ще го опита.
Скърбите са една провизия в живота, понеже Бог, като е създал света, е видял в какво състояние ще бъдат хората без скръб. Затова той дал страданията, за да ни избави от нещастията.
към втори вариант >>
Не мислете, че нямате нужда от тях.
(втори вариант)
Всички хора са условие за развиване на вашите добродетели. Ако кажете, че нямате нужда от хората, вие се лъжете. Всички хора, които Господ създал, всички хора все имат нужда едни от други. Защо? Понеже всеки човек е проводник на Божествената светлина и на Божествената топлина. Следователно никога не пренебрегвайте и най–малките същества.
Не мислете, че нямате нужда от тях.
Онова, на което Бог обръща внимание, не го презирайте. Виждате едно дърво и казвате: „Това е едно дърво.“ Ако това дърво, за което Бог се е погрижил, вие минавате покрай него и мислите, че седите по–високо от него, вие сте на един погрешен път, в едно погрешно схващане. Всяко Божествено нещо, което съществува у вас като идея, радвайте му се. Апостол Павел казва: „Аз се прекланям на своите страдания.“ Това е едно ново разбиране. Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си.“
към втори вариант >>
Скърбите са една провизия в живота, понеже Бог, като е създал света, е видял в какво състояние ще бъдат хората без скръб.
(втори вариант)
Страданията ще дойдат, и радостите ще дойдат, но нито радостите, нито страданията можем да избегнем. Но второто положение: човек трябва да се научи да разбира смяната на страданията и радостите, които естествено идат в живота. Скръбта сама по себе си продължава живота, физическият живот без скърби не може. Без скърби животът на земята щеше да бъде 10 пъти по–тежък, отколкото сега. Това не искам да го доказвам, но всеки ще го опита.
Скърбите са една провизия в живота, понеже Бог, като е създал света, е видял в какво състояние ще бъдат хората без скръб.
Затова той дал страданията, за да ни избави от нещастията.
към втори вариант >>
Онова, на което Бог обръща внимание, не го презирайте.
(втори вариант)
Ако кажете, че нямате нужда от хората, вие се лъжете. Всички хора, които Господ създал, всички хора все имат нужда едни от други. Защо? Понеже всеки човек е проводник на Божествената светлина и на Божествената топлина. Следователно никога не пренебрегвайте и най–малките същества. Не мислете, че нямате нужда от тях.
Онова, на което Бог обръща внимание, не го презирайте.
Виждате едно дърво и казвате: „Това е едно дърво.“ Ако това дърво, за което Бог се е погрижил, вие минавате покрай него и мислите, че седите по–високо от него, вие сте на един погрешен път, в едно погрешно схващане. Всяко Божествено нещо, което съществува у вас като идея, радвайте му се. Апостол Павел казва: „Аз се прекланям на своите страдания.“ Това е едно ново разбиране. Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си.“
към втори вариант >>
Затова той дал страданията, за да ни избави от нещастията.
(втори вариант)
Но второто положение: човек трябва да се научи да разбира смяната на страданията и радостите, които естествено идат в живота. Скръбта сама по себе си продължава живота, физическият живот без скърби не може. Без скърби животът на земята щеше да бъде 10 пъти по–тежък, отколкото сега. Това не искам да го доказвам, но всеки ще го опита. Скърбите са една провизия в живота, понеже Бог, като е създал света, е видял в какво състояние ще бъдат хората без скръб.
Затова той дал страданията, за да ни избави от нещастията.
към втори вариант >>
Виждате едно дърво и казвате: „Това е едно дърво.“ Ако това дърво, за което Бог се е погрижил, вие минавате покрай него и мислите, че седите по–високо от него, вие сте на един погрешен път, в едно погрешно схващане.
(втори вариант)
Всички хора, които Господ създал, всички хора все имат нужда едни от други. Защо? Понеже всеки човек е проводник на Божествената светлина и на Божествената топлина. Следователно никога не пренебрегвайте и най–малките същества. Не мислете, че нямате нужда от тях. Онова, на което Бог обръща внимание, не го презирайте.
Виждате едно дърво и казвате: „Това е едно дърво.“ Ако това дърво, за което Бог се е погрижил, вие минавате покрай него и мислите, че седите по–високо от него, вие сте на един погрешен път, в едно погрешно схващане.
Всяко Божествено нещо, което съществува у вас като идея, радвайте му се. Апостол Павел казва: „Аз се прекланям на своите страдания.“ Това е едно ново разбиране. Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си.“
към втори вариант >>
Страданията са един спасителен път на ония нещастия и мъчнотии, които биха дошли на хората, каквито даже не са сънували.
(втори вариант)
Страданията са един спасителен път на ония нещастия и мъчнотии, които биха дошли на хората, каквито даже не са сънували.
Страданията не са приятни, но са едно благо в сравнение с онези мъчнотии, които ще дойдат отпосле. Виждаме, че Христос, който знаеше, че страданията са едно благо, ще бъдат едно благо и заради него, макар и след хиляди години. Христос пострада. Защо? За да избегне закона на мъчнотиите. Този закон е опасен.
към втори вариант >>
Всяко Божествено нещо, което съществува у вас като идея, радвайте му се.
(втори вариант)
Понеже всеки човек е проводник на Божествената светлина и на Божествената топлина. Следователно никога не пренебрегвайте и най–малките същества. Не мислете, че нямате нужда от тях. Онова, на което Бог обръща внимание, не го презирайте. Виждате едно дърво и казвате: „Това е едно дърво.“ Ако това дърво, за което Бог се е погрижил, вие минавате покрай него и мислите, че седите по–високо от него, вие сте на един погрешен път, в едно погрешно схващане.
Всяко Божествено нещо, което съществува у вас като идея, радвайте му се.
Апостол Павел казва: „Аз се прекланям на своите страдания.“ Това е едно ново разбиране. Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си.“
към втори вариант >>
Страданията не са приятни, но са едно благо в сравнение с онези мъчнотии, които ще дойдат отпосле.
(втори вариант)
Страданията са един спасителен път на ония нещастия и мъчнотии, които биха дошли на хората, каквито даже не са сънували.
Страданията не са приятни, но са едно благо в сравнение с онези мъчнотии, които ще дойдат отпосле.
Виждаме, че Христос, който знаеше, че страданията са едно благо, ще бъдат едно благо и заради него, макар и след хиляди години. Христос пострада. Защо? За да избегне закона на мъчнотиите. Този закон е опасен. Който попадне в закона на мъчнотиите, той мъчно може да се избави от него.
към втори вариант >>
Апостол Павел казва: „Аз се прекланям на своите страдания.“ Това е едно ново разбиране.
(втори вариант)
Следователно никога не пренебрегвайте и най–малките същества. Не мислете, че нямате нужда от тях. Онова, на което Бог обръща внимание, не го презирайте. Виждате едно дърво и казвате: „Това е едно дърво.“ Ако това дърво, за което Бог се е погрижил, вие минавате покрай него и мислите, че седите по–високо от него, вие сте на един погрешен път, в едно погрешно схващане. Всяко Божествено нещо, което съществува у вас като идея, радвайте му се.
Апостол Павел казва: „Аз се прекланям на своите страдания.“ Това е едно ново разбиране.
Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си.“
към втори вариант >>
Виждаме, че Христос, който знаеше, че страданията са едно благо, ще бъдат едно благо и заради него, макар и след хиляди години.
(втори вариант)
Страданията са един спасителен път на ония нещастия и мъчнотии, които биха дошли на хората, каквито даже не са сънували. Страданията не са приятни, но са едно благо в сравнение с онези мъчнотии, които ще дойдат отпосле.
Виждаме, че Христос, който знаеше, че страданията са едно благо, ще бъдат едно благо и заради него, макар и след хиляди години.
Христос пострада. Защо? За да избегне закона на мъчнотиите. Този закон е опасен. Който попадне в закона на мъчнотиите, той мъчно може да се избави от него. Страданията са път на човешкото избавление.
към втори вариант >>
Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си.“
(втори вариант)
Не мислете, че нямате нужда от тях. Онова, на което Бог обръща внимание, не го презирайте. Виждате едно дърво и казвате: „Това е едно дърво.“ Ако това дърво, за което Бог се е погрижил, вие минавате покрай него и мислите, че седите по–високо от него, вие сте на един погрешен път, в едно погрешно схващане. Всяко Божествено нещо, което съществува у вас като идея, радвайте му се. Апостол Павел казва: „Аз се прекланям на своите страдания.“ Това е едно ново разбиране.
Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си.“
към втори вариант >>
Христос пострада. Защо?
(втори вариант)
Страданията са един спасителен път на ония нещастия и мъчнотии, които биха дошли на хората, каквито даже не са сънували. Страданията не са приятни, но са едно благо в сравнение с онези мъчнотии, които ще дойдат отпосле. Виждаме, че Христос, който знаеше, че страданията са едно благо, ще бъдат едно благо и заради него, макар и след хиляди години.
Христос пострада. Защо?
За да избегне закона на мъчнотиите. Този закон е опасен. Който попадне в закона на мъчнотиите, той мъчно може да се избави от него. Страданията са път на човешкото избавление. Докато страдате, вие сте в пътя на спасението, на избавлението.
към втори вариант >>
Сега очаквам и от вас за в бъдеще да се похвалите със страданията си като апостол Павла.
(втори вариант)
Сега очаквам и от вас за в бъдеще да се похвалите със страданията си като апостол Павла.
Ето трийсет години съм вече в България и съм получил хиляди прошения от хората да се махнат страданията им. Казвате: „Кажете на Господа да се махнат страданията ни.“ На мнозина съм казвал: „Та вие още не сте страдали. Вие едва сте започнали да страдате.“ „Как така? “ Та едва сте хванали едното краче на страданието. Много крачета има страданието.
към втори вариант >>
За да избегне закона на мъчнотиите.
(втори вариант)
Страданията са един спасителен път на ония нещастия и мъчнотии, които биха дошли на хората, каквито даже не са сънували. Страданията не са приятни, но са едно благо в сравнение с онези мъчнотии, които ще дойдат отпосле. Виждаме, че Христос, който знаеше, че страданията са едно благо, ще бъдат едно благо и заради него, макар и след хиляди години. Христос пострада. Защо?
За да избегне закона на мъчнотиите.
Този закон е опасен. Който попадне в закона на мъчнотиите, той мъчно може да се избави от него. Страданията са път на човешкото избавление. Докато страдате, вие сте в пътя на спасението, на избавлението. Но щом попаднете в закона на мъчнотиите, там условията вече са други.
към втори вариант >>
Ето трийсет години съм вече в България и съм получил хиляди прошения от хората да се махнат страданията им.
(втори вариант)
Сега очаквам и от вас за в бъдеще да се похвалите със страданията си като апостол Павла.
Ето трийсет години съм вече в България и съм получил хиляди прошения от хората да се махнат страданията им.
Казвате: „Кажете на Господа да се махнат страданията ни.“ На мнозина съм казвал: „Та вие още не сте страдали. Вие едва сте започнали да страдате.“ „Как така? “ Та едва сте хванали едното краче на страданието. Много крачета има страданието. Та ще знаете, освен че няма да се моля на Господа да ви отнеме страданието, но ще се моля да се увеличат страданията ви.
към втори вариант >>
Този закон е опасен.
(втори вариант)
Страданията са един спасителен път на ония нещастия и мъчнотии, които биха дошли на хората, каквито даже не са сънували. Страданията не са приятни, но са едно благо в сравнение с онези мъчнотии, които ще дойдат отпосле. Виждаме, че Христос, който знаеше, че страданията са едно благо, ще бъдат едно благо и заради него, макар и след хиляди години. Христос пострада. Защо? За да избегне закона на мъчнотиите.
Този закон е опасен.
Който попадне в закона на мъчнотиите, той мъчно може да се избави от него. Страданията са път на човешкото избавление. Докато страдате, вие сте в пътя на спасението, на избавлението. Но щом попаднете в закона на мъчнотиите, там условията вече са други. Това е един контраст.
към втори вариант >>
Казвате: „Кажете на Господа да се махнат страданията ни.“ На мнозина съм казвал: „Та вие още не сте страдали.
(втори вариант)
Сега очаквам и от вас за в бъдеще да се похвалите със страданията си като апостол Павла. Ето трийсет години съм вече в България и съм получил хиляди прошения от хората да се махнат страданията им.
Казвате: „Кажете на Господа да се махнат страданията ни.“ На мнозина съм казвал: „Та вие още не сте страдали.
Вие едва сте започнали да страдате.“ „Как така? “ Та едва сте хванали едното краче на страданието. Много крачета има страданието. Та ще знаете, освен че няма да се моля на Господа да ви отнеме страданието, но ще се моля да се увеличат страданията ви. Аз никога не се моля на Господа да ви отнеме страданието.
към втори вариант >>
Който попадне в закона на мъчнотиите, той мъчно може да се избави от него.
(втори вариант)
Страданията не са приятни, но са едно благо в сравнение с онези мъчнотии, които ще дойдат отпосле. Виждаме, че Христос, който знаеше, че страданията са едно благо, ще бъдат едно благо и заради него, макар и след хиляди години. Христос пострада. Защо? За да избегне закона на мъчнотиите. Този закон е опасен.
Който попадне в закона на мъчнотиите, той мъчно може да се избави от него.
Страданията са път на човешкото избавление. Докато страдате, вие сте в пътя на спасението, на избавлението. Но щом попаднете в закона на мъчнотиите, там условията вече са други. Това е един контраст. Страданието е признак, че сте в пътя на спасението, в пътя на прогреса, както се нарича.
към втори вариант >>
Вие едва сте започнали да страдате.“ „Как така?
(втори вариант)
Сега очаквам и от вас за в бъдеще да се похвалите със страданията си като апостол Павла. Ето трийсет години съм вече в България и съм получил хиляди прошения от хората да се махнат страданията им. Казвате: „Кажете на Господа да се махнат страданията ни.“ На мнозина съм казвал: „Та вие още не сте страдали.
Вие едва сте започнали да страдате.“ „Как така?
“ Та едва сте хванали едното краче на страданието. Много крачета има страданието. Та ще знаете, освен че няма да се моля на Господа да ви отнеме страданието, но ще се моля да се увеличат страданията ви. Аз никога не се моля на Господа да ви отнеме страданието. Само това не искайте от мене.
към втори вариант >>
Страданията са път на човешкото избавление.
(втори вариант)
Виждаме, че Христос, който знаеше, че страданията са едно благо, ще бъдат едно благо и заради него, макар и след хиляди години. Христос пострада. Защо? За да избегне закона на мъчнотиите. Този закон е опасен. Който попадне в закона на мъчнотиите, той мъчно може да се избави от него.
Страданията са път на човешкото избавление.
Докато страдате, вие сте в пътя на спасението, на избавлението. Но щом попаднете в закона на мъчнотиите, там условията вече са други. Това е един контраст. Страданието е признак, че сте в пътя на спасението, в пътя на прогреса, както се нарича. За да не попаднете в закона на мъчнотиите, вие трябва да страдате.
към втори вариант >>
“ Та едва сте хванали едното краче на страданието.
(втори вариант)
Сега очаквам и от вас за в бъдеще да се похвалите със страданията си като апостол Павла. Ето трийсет години съм вече в България и съм получил хиляди прошения от хората да се махнат страданията им. Казвате: „Кажете на Господа да се махнат страданията ни.“ На мнозина съм казвал: „Та вие още не сте страдали. Вие едва сте започнали да страдате.“ „Как така?
“ Та едва сте хванали едното краче на страданието.
Много крачета има страданието. Та ще знаете, освен че няма да се моля на Господа да ви отнеме страданието, но ще се моля да се увеличат страданията ви. Аз никога не се моля на Господа да ви отнеме страданието. Само това не искайте от мене. Аз нямам право да ви лиша от правото, което Бог ви дава.
към втори вариант >>
Докато страдате, вие сте в пътя на спасението, на избавлението.
(втори вариант)
Христос пострада. Защо? За да избегне закона на мъчнотиите. Този закон е опасен. Който попадне в закона на мъчнотиите, той мъчно може да се избави от него. Страданията са път на човешкото избавление.
Докато страдате, вие сте в пътя на спасението, на избавлението.
Но щом попаднете в закона на мъчнотиите, там условията вече са други. Това е един контраст. Страданието е признак, че сте в пътя на спасението, в пътя на прогреса, както се нарича. За да не попаднете в закона на мъчнотиите, вие трябва да страдате. Когато страдате, всякога имате едно неразположение, но не казвайте, че се мъчите.
към втори вариант >>
Много крачета има страданието.
(втори вариант)
Сега очаквам и от вас за в бъдеще да се похвалите със страданията си като апостол Павла. Ето трийсет години съм вече в България и съм получил хиляди прошения от хората да се махнат страданията им. Казвате: „Кажете на Господа да се махнат страданията ни.“ На мнозина съм казвал: „Та вие още не сте страдали. Вие едва сте започнали да страдате.“ „Как така? “ Та едва сте хванали едното краче на страданието.
Много крачета има страданието.
Та ще знаете, освен че няма да се моля на Господа да ви отнеме страданието, но ще се моля да се увеличат страданията ви. Аз никога не се моля на Господа да ви отнеме страданието. Само това не искайте от мене. Аз нямам право да ви лиша от правото, което Бог ви дава. Ако човек не разбира страданието, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Но щом попаднете в закона на мъчнотиите, там условията вече са други.
(втори вариант)
За да избегне закона на мъчнотиите. Този закон е опасен. Който попадне в закона на мъчнотиите, той мъчно може да се избави от него. Страданията са път на човешкото избавление. Докато страдате, вие сте в пътя на спасението, на избавлението.
Но щом попаднете в закона на мъчнотиите, там условията вече са други.
Това е един контраст. Страданието е признак, че сте в пътя на спасението, в пътя на прогреса, както се нарича. За да не попаднете в закона на мъчнотиите, вие трябва да страдате. Когато страдате, всякога имате едно неразположение, но не казвайте, че се мъчите.
към втори вариант >>
Та ще знаете, освен че няма да се моля на Господа да ви отнеме страданието, но ще се моля да се увеличат страданията ви.
(втори вариант)
Ето трийсет години съм вече в България и съм получил хиляди прошения от хората да се махнат страданията им. Казвате: „Кажете на Господа да се махнат страданията ни.“ На мнозина съм казвал: „Та вие още не сте страдали. Вие едва сте започнали да страдате.“ „Как така? “ Та едва сте хванали едното краче на страданието. Много крачета има страданието.
Та ще знаете, освен че няма да се моля на Господа да ви отнеме страданието, но ще се моля да се увеличат страданията ви.
Аз никога не се моля на Господа да ви отнеме страданието. Само това не искайте от мене. Аз нямам право да ви лиша от правото, което Бог ви дава. Ако човек не разбира страданието, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Това е един контраст.
(втори вариант)
Този закон е опасен. Който попадне в закона на мъчнотиите, той мъчно може да се избави от него. Страданията са път на човешкото избавление. Докато страдате, вие сте в пътя на спасението, на избавлението. Но щом попаднете в закона на мъчнотиите, там условията вече са други.
Това е един контраст.
Страданието е признак, че сте в пътя на спасението, в пътя на прогреса, както се нарича. За да не попаднете в закона на мъчнотиите, вие трябва да страдате. Когато страдате, всякога имате едно неразположение, но не казвайте, че се мъчите.
към втори вариант >>
Аз никога не се моля на Господа да ви отнеме страданието.
(втори вариант)
Казвате: „Кажете на Господа да се махнат страданията ни.“ На мнозина съм казвал: „Та вие още не сте страдали. Вие едва сте започнали да страдате.“ „Как така? “ Та едва сте хванали едното краче на страданието. Много крачета има страданието. Та ще знаете, освен че няма да се моля на Господа да ви отнеме страданието, но ще се моля да се увеличат страданията ви.
Аз никога не се моля на Господа да ви отнеме страданието.
Само това не искайте от мене. Аз нямам право да ви лиша от правото, което Бог ви дава. Ако човек не разбира страданието, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Страданието е признак, че сте в пътя на спасението, в пътя на прогреса, както се нарича.
(втори вариант)
Който попадне в закона на мъчнотиите, той мъчно може да се избави от него. Страданията са път на човешкото избавление. Докато страдате, вие сте в пътя на спасението, на избавлението. Но щом попаднете в закона на мъчнотиите, там условията вече са други. Това е един контраст.
Страданието е признак, че сте в пътя на спасението, в пътя на прогреса, както се нарича.
За да не попаднете в закона на мъчнотиите, вие трябва да страдате. Когато страдате, всякога имате едно неразположение, но не казвайте, че се мъчите.
към втори вариант >>
Само това не искайте от мене.
(втори вариант)
Вие едва сте започнали да страдате.“ „Как така? “ Та едва сте хванали едното краче на страданието. Много крачета има страданието. Та ще знаете, освен че няма да се моля на Господа да ви отнеме страданието, но ще се моля да се увеличат страданията ви. Аз никога не се моля на Господа да ви отнеме страданието.
Само това не искайте от мене.
Аз нямам право да ви лиша от правото, което Бог ви дава. Ако човек не разбира страданието, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
За да не попаднете в закона на мъчнотиите, вие трябва да страдате.
(втори вариант)
Страданията са път на човешкото избавление. Докато страдате, вие сте в пътя на спасението, на избавлението. Но щом попаднете в закона на мъчнотиите, там условията вече са други. Това е един контраст. Страданието е признак, че сте в пътя на спасението, в пътя на прогреса, както се нарича.
За да не попаднете в закона на мъчнотиите, вие трябва да страдате.
Когато страдате, всякога имате едно неразположение, но не казвайте, че се мъчите.
към втори вариант >>
Аз нямам право да ви лиша от правото, което Бог ви дава.
(втори вариант)
“ Та едва сте хванали едното краче на страданието. Много крачета има страданието. Та ще знаете, освен че няма да се моля на Господа да ви отнеме страданието, но ще се моля да се увеличат страданията ви. Аз никога не се моля на Господа да ви отнеме страданието. Само това не искайте от мене.
Аз нямам право да ви лиша от правото, което Бог ви дава.
Ако човек не разбира страданието, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Когато страдате, всякога имате едно неразположение, но не казвайте, че се мъчите.
(втори вариант)
Докато страдате, вие сте в пътя на спасението, на избавлението. Но щом попаднете в закона на мъчнотиите, там условията вече са други. Това е един контраст. Страданието е признак, че сте в пътя на спасението, в пътя на прогреса, както се нарича. За да не попаднете в закона на мъчнотиите, вие трябва да страдате.
Когато страдате, всякога имате едно неразположение, но не казвайте, че се мъчите.
към втори вариант >>
Ако човек не разбира страданието, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Много крачета има страданието. Та ще знаете, освен че няма да се моля на Господа да ви отнеме страданието, но ще се моля да се увеличат страданията ви. Аз никога не се моля на Господа да ви отнеме страданието. Само това не искайте от мене. Аз нямам право да ви лиша от правото, което Бог ви дава.
Ако човек не разбира страданието, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Вие не знаете какво нещо е мъчението.
(втори вариант)
Вие не знаете какво нещо е мъчението.
Мъчението е безизходно положение, а когато сте в закона на страданието, това е едно благо. Някой път страданията са по–малки, някой път са по–големи, има степени на страданията. Колкото страданието се увеличава и може да го издържите, това показва, че умът ви се е развил повече. Страданието показва степента на интелигентността. Колкото повече страдате, толкова сте повече интелигентен.
към втори вариант >>
Та казвам, страданието е едно благо, което трябва да реализирате.
(втори вариант)
Та казвам, страданието е едно благо, което трябва да реализирате.
Благодарете на страданията. Но сами изкуствено не си създавайте нови и излишни страдания. Вие изобилно си създавате нови страдания. Разберете ли тези страдания, които са дадени от провидението, чрез тях ще се опита вашата мощ. Вашата сила.
към втори вариант >>
Мъчението е безизходно положение, а когато сте в закона на страданието, това е едно благо.
(втори вариант)
Вие не знаете какво нещо е мъчението.
Мъчението е безизходно положение, а когато сте в закона на страданието, това е едно благо.
Някой път страданията са по–малки, някой път са по–големи, има степени на страданията. Колкото страданието се увеличава и може да го издържите, това показва, че умът ви се е развил повече. Страданието показва степента на интелигентността. Колкото повече страдате, толкова сте повече интелигентен. Колкото по–малко страдате, толкова по–малко сте интелигентен.
към втори вариант >>
Благодарете на страданията.
(втори вариант)
Та казвам, страданието е едно благо, което трябва да реализирате.
Благодарете на страданията.
Но сами изкуствено не си създавайте нови и излишни страдания. Вие изобилно си създавате нови страдания. Разберете ли тези страдания, които са дадени от провидението, чрез тях ще се опита вашата мощ. Вашата сила. Човек ще се опита в страданията си.
към втори вариант >>
Някой път страданията са по–малки, някой път са по–големи, има степени на страданията.
(втори вариант)
Вие не знаете какво нещо е мъчението. Мъчението е безизходно положение, а когато сте в закона на страданието, това е едно благо.
Някой път страданията са по–малки, някой път са по–големи, има степени на страданията.
Колкото страданието се увеличава и може да го издържите, това показва, че умът ви се е развил повече. Страданието показва степента на интелигентността. Колкото повече страдате, толкова сте повече интелигентен. Колкото по–малко страдате, толкова по–малко сте интелигентен. Хора, които са повече развити умствено, повече страдат.
към втори вариант >>
Но сами изкуствено не си създавайте нови и излишни страдания.
(втори вариант)
Та казвам, страданието е едно благо, което трябва да реализирате. Благодарете на страданията.
Но сами изкуствено не си създавайте нови и излишни страдания.
Вие изобилно си създавате нови страдания. Разберете ли тези страдания, които са дадени от провидението, чрез тях ще се опита вашата мощ. Вашата сила. Човек ще се опита в страданията си. Ако можете да издържите страданията, вие сте силни.
към втори вариант >>
Колкото страданието се увеличава и може да го издържите, това показва, че умът ви се е развил повече.
(втори вариант)
Вие не знаете какво нещо е мъчението. Мъчението е безизходно положение, а когато сте в закона на страданието, това е едно благо. Някой път страданията са по–малки, някой път са по–големи, има степени на страданията.
Колкото страданието се увеличава и може да го издържите, това показва, че умът ви се е развил повече.
Страданието показва степента на интелигентността. Колкото повече страдате, толкова сте повече интелигентен. Колкото по–малко страдате, толкова по–малко сте интелигентен. Хора, които са повече развити умствено, повече страдат. Това е един признак.
към втори вариант >>
Вие изобилно си създавате нови страдания.
(втори вариант)
Та казвам, страданието е едно благо, което трябва да реализирате. Благодарете на страданията. Но сами изкуствено не си създавайте нови и излишни страдания.
Вие изобилно си създавате нови страдания.
Разберете ли тези страдания, които са дадени от провидението, чрез тях ще се опита вашата мощ. Вашата сила. Човек ще се опита в страданията си. Ако можете да издържите страданията, вие сте силни. Ако не можете да ги издържите, вие сте слаби.
към втори вариант >>
Страданието показва степента на интелигентността.
(втори вариант)
Вие не знаете какво нещо е мъчението. Мъчението е безизходно положение, а когато сте в закона на страданието, това е едно благо. Някой път страданията са по–малки, някой път са по–големи, има степени на страданията. Колкото страданието се увеличава и може да го издържите, това показва, че умът ви се е развил повече.
Страданието показва степента на интелигентността.
Колкото повече страдате, толкова сте повече интелигентен. Колкото по–малко страдате, толкова по–малко сте интелигентен. Хора, които са повече развити умствено, повече страдат. Това е един признак. Между човешката интелигентност и страданието на земята има едно съотношение.
към втори вариант >>
Разберете ли тези страдания, които са дадени от провидението, чрез тях ще се опита вашата мощ.
(втори вариант)
Та казвам, страданието е едно благо, което трябва да реализирате. Благодарете на страданията. Но сами изкуствено не си създавайте нови и излишни страдания. Вие изобилно си създавате нови страдания.
Разберете ли тези страдания, които са дадени от провидението, чрез тях ще се опита вашата мощ.
Вашата сила. Човек ще се опита в страданията си. Ако можете да издържите страданията, вие сте силни. Ако не можете да ги издържите, вие сте слаби. Христос казва: „Който не дигне кръста си и не ме последва, той е недостоен за мене.“ Кръстът – това са страданията.
към втори вариант >>
Колкото повече страдате, толкова сте повече интелигентен.
(втори вариант)
Вие не знаете какво нещо е мъчението. Мъчението е безизходно положение, а когато сте в закона на страданието, това е едно благо. Някой път страданията са по–малки, някой път са по–големи, има степени на страданията. Колкото страданието се увеличава и може да го издържите, това показва, че умът ви се е развил повече. Страданието показва степента на интелигентността.
Колкото повече страдате, толкова сте повече интелигентен.
Колкото по–малко страдате, толкова по–малко сте интелигентен. Хора, които са повече развити умствено, повече страдат. Това е един признак. Между човешката интелигентност и страданието на земята има едно съотношение. Страданията се увеличават пропорционално с развитието на човешкия ум.
към втори вариант >>
Вашата сила.
(втори вариант)
Та казвам, страданието е едно благо, което трябва да реализирате. Благодарете на страданията. Но сами изкуствено не си създавайте нови и излишни страдания. Вие изобилно си създавате нови страдания. Разберете ли тези страдания, които са дадени от провидението, чрез тях ще се опита вашата мощ.
Вашата сила.
Човек ще се опита в страданията си. Ако можете да издържите страданията, вие сте силни. Ако не можете да ги издържите, вие сте слаби. Христос казва: „Който не дигне кръста си и не ме последва, той е недостоен за мене.“ Кръстът – това са страданията. Ако не дигне кръста си и не ме последва, той не може да наследи вечния живот.
към втори вариант >>
Колкото по–малко страдате, толкова по–малко сте интелигентен.
(втори вариант)
Мъчението е безизходно положение, а когато сте в закона на страданието, това е едно благо. Някой път страданията са по–малки, някой път са по–големи, има степени на страданията. Колкото страданието се увеличава и може да го издържите, това показва, че умът ви се е развил повече. Страданието показва степента на интелигентността. Колкото повече страдате, толкова сте повече интелигентен.
Колкото по–малко страдате, толкова по–малко сте интелигентен.
Хора, които са повече развити умствено, повече страдат. Това е един признак. Между човешката интелигентност и страданието на земята има едно съотношение. Страданията се увеличават пропорционално с развитието на човешкия ум. И днес виждаме, че хората имат повече страдания, защото са повече развити.
към втори вариант >>
Човек ще се опита в страданията си.
(втори вариант)
Благодарете на страданията. Но сами изкуствено не си създавайте нови и излишни страдания. Вие изобилно си създавате нови страдания. Разберете ли тези страдания, които са дадени от провидението, чрез тях ще се опита вашата мощ. Вашата сила.
Човек ще се опита в страданията си.
Ако можете да издържите страданията, вие сте силни. Ако не можете да ги издържите, вие сте слаби. Христос казва: „Който не дигне кръста си и не ме последва, той е недостоен за мене.“ Кръстът – това са страданията. Ако не дигне кръста си и не ме последва, той не може да наследи вечния живот.
към втори вариант >>
Хора, които са повече развити умствено, повече страдат.
(втори вариант)
Някой път страданията са по–малки, някой път са по–големи, има степени на страданията. Колкото страданието се увеличава и може да го издържите, това показва, че умът ви се е развил повече. Страданието показва степента на интелигентността. Колкото повече страдате, толкова сте повече интелигентен. Колкото по–малко страдате, толкова по–малко сте интелигентен.
Хора, които са повече развити умствено, повече страдат.
Това е един признак. Между човешката интелигентност и страданието на земята има едно съотношение. Страданията се увеличават пропорционално с развитието на човешкия ум. И днес виждаме, че хората имат повече страдания, защото са повече развити. Едно време страданията бяха по–малки, а сега, от няколко хиляди години насам, страданията се увеличават в квадрат, а за бъдеще ще се увеличат още повече.
към втори вариант >>
Ако можете да издържите страданията, вие сте силни.
(втори вариант)
Но сами изкуствено не си създавайте нови и излишни страдания. Вие изобилно си създавате нови страдания. Разберете ли тези страдания, които са дадени от провидението, чрез тях ще се опита вашата мощ. Вашата сила. Човек ще се опита в страданията си.
Ако можете да издържите страданията, вие сте силни.
Ако не можете да ги издържите, вие сте слаби. Христос казва: „Който не дигне кръста си и не ме последва, той е недостоен за мене.“ Кръстът – това са страданията. Ако не дигне кръста си и не ме последва, той не може да наследи вечния живот.
към втори вариант >>
Това е един признак.
(втори вариант)
Колкото страданието се увеличава и може да го издържите, това показва, че умът ви се е развил повече. Страданието показва степента на интелигентността. Колкото повече страдате, толкова сте повече интелигентен. Колкото по–малко страдате, толкова по–малко сте интелигентен. Хора, които са повече развити умствено, повече страдат.
Това е един признак.
Между човешката интелигентност и страданието на земята има едно съотношение. Страданията се увеличават пропорционално с развитието на човешкия ум. И днес виждаме, че хората имат повече страдания, защото са повече развити. Едно време страданията бяха по–малки, а сега, от няколко хиляди години насам, страданията се увеличават в квадрат, а за бъдеще ще се увеличат още повече.
към втори вариант >>
Ако не можете да ги издържите, вие сте слаби.
(втори вариант)
Вие изобилно си създавате нови страдания. Разберете ли тези страдания, които са дадени от провидението, чрез тях ще се опита вашата мощ. Вашата сила. Човек ще се опита в страданията си. Ако можете да издържите страданията, вие сте силни.
Ако не можете да ги издържите, вие сте слаби.
Христос казва: „Който не дигне кръста си и не ме последва, той е недостоен за мене.“ Кръстът – това са страданията. Ако не дигне кръста си и не ме последва, той не може да наследи вечния живот.
към втори вариант >>
Между човешката интелигентност и страданието на земята има едно съотношение.
(втори вариант)
Страданието показва степента на интелигентността. Колкото повече страдате, толкова сте повече интелигентен. Колкото по–малко страдате, толкова по–малко сте интелигентен. Хора, които са повече развити умствено, повече страдат. Това е един признак.
Между човешката интелигентност и страданието на земята има едно съотношение.
Страданията се увеличават пропорционално с развитието на човешкия ум. И днес виждаме, че хората имат повече страдания, защото са повече развити. Едно време страданията бяха по–малки, а сега, от няколко хиляди години насам, страданията се увеличават в квадрат, а за бъдеще ще се увеличат още повече.
към втори вариант >>
Христос казва: „Който не дигне кръста си и не ме последва, той е недостоен за мене.“ Кръстът – това са страданията.
(втори вариант)
Разберете ли тези страдания, които са дадени от провидението, чрез тях ще се опита вашата мощ. Вашата сила. Човек ще се опита в страданията си. Ако можете да издържите страданията, вие сте силни. Ако не можете да ги издържите, вие сте слаби.
Христос казва: „Който не дигне кръста си и не ме последва, той е недостоен за мене.“ Кръстът – това са страданията.
Ако не дигне кръста си и не ме последва, той не може да наследи вечния живот.
към втори вариант >>
Страданията се увеличават пропорционално с развитието на човешкия ум.
(втори вариант)
Колкото повече страдате, толкова сте повече интелигентен. Колкото по–малко страдате, толкова по–малко сте интелигентен. Хора, които са повече развити умствено, повече страдат. Това е един признак. Между човешката интелигентност и страданието на земята има едно съотношение.
Страданията се увеличават пропорционално с развитието на човешкия ум.
И днес виждаме, че хората имат повече страдания, защото са повече развити. Едно време страданията бяха по–малки, а сега, от няколко хиляди години насам, страданията се увеличават в квадрат, а за бъдеще ще се увеличат още повече.
към втори вариант >>
Ако не дигне кръста си и не ме последва, той не може да наследи вечния живот.
(втори вариант)
Вашата сила. Човек ще се опита в страданията си. Ако можете да издържите страданията, вие сте силни. Ако не можете да ги издържите, вие сте слаби. Христос казва: „Който не дигне кръста си и не ме последва, той е недостоен за мене.“ Кръстът – това са страданията.
Ако не дигне кръста си и не ме последва, той не може да наследи вечния живот.
към втори вариант >>
И днес виждаме, че хората имат повече страдания, защото са повече развити.
(втори вариант)
Колкото по–малко страдате, толкова по–малко сте интелигентен. Хора, които са повече развити умствено, повече страдат. Това е един признак. Между човешката интелигентност и страданието на земята има едно съотношение. Страданията се увеличават пропорционално с развитието на човешкия ум.
И днес виждаме, че хората имат повече страдания, защото са повече развити.
Едно време страданията бяха по–малки, а сега, от няколко хиляди години насам, страданията се увеличават в квадрат, а за бъдеще ще се увеличат още повече.
към втори вариант >>
Та казвам, сега ще дигнете вашия кръст и ще благодарите на Бога, че ви е удостоил да страдате.
(втори вариант)
Та казвам, сега ще дигнете вашия кръст и ще благодарите на Бога, че ви е удостоил да страдате.
От хиляди години всички велики хора в света, всички онези, които искат да се нарекат чада Божии, трябва да минат през пътя на страданието, за да влязат в любовта Божия. Ние трябва да изкараме пътя на страданието докрай, за да влезем в пътя на любовта. Защото няма друг път.
към втори вариант >>
Едно време страданията бяха по–малки, а сега, от няколко хиляди години насам, страданията се увеличават в квадрат, а за бъдеще ще се увеличат още повече.
(втори вариант)
Хора, които са повече развити умствено, повече страдат. Това е един признак. Между човешката интелигентност и страданието на земята има едно съотношение. Страданията се увеличават пропорционално с развитието на човешкия ум. И днес виждаме, че хората имат повече страдания, защото са повече развити.
Едно време страданията бяха по–малки, а сега, от няколко хиляди години насам, страданията се увеличават в квадрат, а за бъдеще ще се увеличат още повече.
към втори вариант >>
От хиляди години всички велики хора в света, всички онези, които искат да се нарекат чада Божии, трябва да минат през пътя на страданието, за да влязат в любовта Божия.
(втори вариант)
Та казвам, сега ще дигнете вашия кръст и ще благодарите на Бога, че ви е удостоил да страдате.
От хиляди години всички велики хора в света, всички онези, които искат да се нарекат чада Божии, трябва да минат през пътя на страданието, за да влязат в любовта Божия.
Ние трябва да изкараме пътя на страданието докрай, за да влезем в пътя на любовта. Защото няма друг път.
към втори вариант >>
Сега, като четете Откровението, там в една от главите се говори за небесните жители.
(втори вариант)
Сега, като четете Откровението, там в една от главите се говори за небесните жители.
И се запитват откъде са дошли тези, облечените с бели дрехи. Това са души, които дойдоха от голямата скръб, избелиха дрехите си. Белите дрехи показват, че в духовния живот те придобиха всичко това, понеже минаха през голямата скръб. Техният ум се разви и те разбраха смисъла на живота. Те дойдоха от голямата скръб.
към втори вариант >>
Ние трябва да изкараме пътя на страданието докрай, за да влезем в пътя на любовта.
(втори вариант)
Та казвам, сега ще дигнете вашия кръст и ще благодарите на Бога, че ви е удостоил да страдате. От хиляди години всички велики хора в света, всички онези, които искат да се нарекат чада Божии, трябва да минат през пътя на страданието, за да влязат в любовта Божия.
Ние трябва да изкараме пътя на страданието докрай, за да влезем в пътя на любовта.
Защото няма друг път.
към втори вариант >>
И се запитват откъде са дошли тези, облечените с бели дрехи.
(втори вариант)
Сега, като четете Откровението, там в една от главите се говори за небесните жители.
И се запитват откъде са дошли тези, облечените с бели дрехи.
Това са души, които дойдоха от голямата скръб, избелиха дрехите си. Белите дрехи показват, че в духовния живот те придобиха всичко това, понеже минаха през голямата скръб. Техният ум се разви и те разбраха смисъла на живота. Те дойдоха от голямата скръб. Та сега помнете, че всички минават през голямата скръб и няма какво да се обезсърчавате.
към втори вариант >>
Защото няма друг път.
(втори вариант)
Та казвам, сега ще дигнете вашия кръст и ще благодарите на Бога, че ви е удостоил да страдате. От хиляди години всички велики хора в света, всички онези, които искат да се нарекат чада Божии, трябва да минат през пътя на страданието, за да влязат в любовта Божия. Ние трябва да изкараме пътя на страданието докрай, за да влезем в пътя на любовта.
Защото няма друг път.
към втори вариант >>
Това са души, които дойдоха от голямата скръб, избелиха дрехите си.
(втори вариант)
Сега, като четете Откровението, там в една от главите се говори за небесните жители. И се запитват откъде са дошли тези, облечените с бели дрехи.
Това са души, които дойдоха от голямата скръб, избелиха дрехите си.
Белите дрехи показват, че в духовния живот те придобиха всичко това, понеже минаха през голямата скръб. Техният ум се разви и те разбраха смисъла на живота. Те дойдоха от голямата скръб. Та сега помнете, че всички минават през голямата скръб и няма какво да се обезсърчавате. Може да се обезсърчавате, но ще минете през тази скръб.
към втори вариант >>
Станете сега.
(втори вариант)
Станете сега.
към втори вариант >>
Белите дрехи показват, че в духовния живот те придобиха всичко това, понеже минаха през голямата скръб.
(втори вариант)
Сега, като четете Откровението, там в една от главите се говори за небесните жители. И се запитват откъде са дошли тези, облечените с бели дрехи. Това са души, които дойдоха от голямата скръб, избелиха дрехите си.
Белите дрехи показват, че в духовния живот те придобиха всичко това, понеже минаха през голямата скръб.
Техният ум се разви и те разбраха смисъла на живота. Те дойдоха от голямата скръб. Та сега помнете, че всички минават през голямата скръб и няма какво да се обезсърчавате. Може да се обезсърчавате, но ще минете през тази скръб. Ще минете през тъжни мисли, през меланхолични мисли, но помнете, че това е един път, който трябва да се изходи.
към втори вариант >>
Във втората глава Соломон описва две състояния, които се развиват.
(втори вариант)
Във втората глава Соломон описва две състояния, които се развиват.
Едното е огледало, през което хората минават, всеки един човек минава, а другото е расово огледало, през което минава цялото човечество. Туй, което Соломон е описал преди две хиляди години, сега всички хора, цялото човечество го опитват навсякъде целокупно. Днес Соломон е навсякъде. Навсякъде е философията му. Един цар, който е имал като човек да мине през такава опитност, трябва да бъде цар.
към втори вариант >>
Техният ум се разви и те разбраха смисъла на живота.
(втори вариант)
Сега, като четете Откровението, там в една от главите се говори за небесните жители. И се запитват откъде са дошли тези, облечените с бели дрехи. Това са души, които дойдоха от голямата скръб, избелиха дрехите си. Белите дрехи показват, че в духовния живот те придобиха всичко това, понеже минаха през голямата скръб.
Техният ум се разви и те разбраха смисъла на живота.
Те дойдоха от голямата скръб. Та сега помнете, че всички минават през голямата скръб и няма какво да се обезсърчавате. Може да се обезсърчавате, но ще минете през тази скръб. Ще минете през тъжни мисли, през меланхолични мисли, но помнете, че това е един път, който трябва да се изходи. Нито такси ще имате, нито автомобили, нито някой на гърба си ще ви носи.
към втори вариант >>
Едното е огледало, през което хората минават, всеки един човек минава, а другото е расово огледало, през което минава цялото човечество.
(втори вариант)
Във втората глава Соломон описва две състояния, които се развиват.
Едното е огледало, през което хората минават, всеки един човек минава, а другото е расово огледало, през което минава цялото човечество.
Туй, което Соломон е описал преди две хиляди години, сега всички хора, цялото човечество го опитват навсякъде целокупно. Днес Соломон е навсякъде. Навсякъде е философията му. Един цар, който е имал като човек да мине през такава опитност, трябва да бъде цар.
към втори вариант >>
Те дойдоха от голямата скръб.
(втори вариант)
Сега, като четете Откровението, там в една от главите се говори за небесните жители. И се запитват откъде са дошли тези, облечените с бели дрехи. Това са души, които дойдоха от голямата скръб, избелиха дрехите си. Белите дрехи показват, че в духовния живот те придобиха всичко това, понеже минаха през голямата скръб. Техният ум се разви и те разбраха смисъла на живота.
Те дойдоха от голямата скръб.
Та сега помнете, че всички минават през голямата скръб и няма какво да се обезсърчавате. Може да се обезсърчавате, но ще минете през тази скръб. Ще минете през тъжни мисли, през меланхолични мисли, но помнете, че това е един път, който трябва да се изходи. Нито такси ще имате, нито автомобили, нито някой на гърба си ще ви носи. Този път всеки сам ще го мине.
към втори вариант >>
Туй, което Соломон е описал преди две хиляди години, сега всички хора, цялото човечество го опитват навсякъде целокупно.
(втори вариант)
Във втората глава Соломон описва две състояния, които се развиват. Едното е огледало, през което хората минават, всеки един човек минава, а другото е расово огледало, през което минава цялото човечество.
Туй, което Соломон е описал преди две хиляди години, сега всички хора, цялото човечество го опитват навсякъде целокупно.
Днес Соломон е навсякъде. Навсякъде е философията му. Един цар, който е имал като човек да мине през такава опитност, трябва да бъде цар.
към втори вариант >>
Та сега помнете, че всички минават през голямата скръб и няма какво да се обезсърчавате.
(втори вариант)
И се запитват откъде са дошли тези, облечените с бели дрехи. Това са души, които дойдоха от голямата скръб, избелиха дрехите си. Белите дрехи показват, че в духовния живот те придобиха всичко това, понеже минаха през голямата скръб. Техният ум се разви и те разбраха смисъла на живота. Те дойдоха от голямата скръб.
Та сега помнете, че всички минават през голямата скръб и няма какво да се обезсърчавате.
Може да се обезсърчавате, но ще минете през тази скръб. Ще минете през тъжни мисли, през меланхолични мисли, но помнете, че това е един път, който трябва да се изходи. Нито такси ще имате, нито автомобили, нито някой на гърба си ще ви носи. Този път всеки сам ще го мине. Няма да има някой, който да ви го улесни.
към втори вариант >>
Днес Соломон е навсякъде.
(втори вариант)
Във втората глава Соломон описва две състояния, които се развиват. Едното е огледало, през което хората минават, всеки един човек минава, а другото е расово огледало, през което минава цялото човечество. Туй, което Соломон е описал преди две хиляди години, сега всички хора, цялото човечество го опитват навсякъде целокупно.
Днес Соломон е навсякъде.
Навсякъде е философията му. Един цар, който е имал като човек да мине през такава опитност, трябва да бъде цар.
към втори вариант >>
Може да се обезсърчавате, но ще минете през тази скръб.
(втори вариант)
Това са души, които дойдоха от голямата скръб, избелиха дрехите си. Белите дрехи показват, че в духовния живот те придобиха всичко това, понеже минаха през голямата скръб. Техният ум се разви и те разбраха смисъла на живота. Те дойдоха от голямата скръб. Та сега помнете, че всички минават през голямата скръб и няма какво да се обезсърчавате.
Може да се обезсърчавате, но ще минете през тази скръб.
Ще минете през тъжни мисли, през меланхолични мисли, но помнете, че това е един път, който трябва да се изходи. Нито такси ще имате, нито автомобили, нито някой на гърба си ще ви носи. Този път всеки сам ще го мине. Няма да има някой, който да ви го улесни. Впрочем все ще има някой да ви помогне, но трябва да знаете, че в този път сами ще минете.
към втори вариант >>
Навсякъде е философията му.
(втори вариант)
Във втората глава Соломон описва две състояния, които се развиват. Едното е огледало, през което хората минават, всеки един човек минава, а другото е расово огледало, през което минава цялото човечество. Туй, което Соломон е описал преди две хиляди години, сега всички хора, цялото човечество го опитват навсякъде целокупно. Днес Соломон е навсякъде.
Навсякъде е философията му.
Един цар, който е имал като човек да мине през такава опитност, трябва да бъде цар.
към втори вариант >>
Ще минете през тъжни мисли, през меланхолични мисли, но помнете, че това е един път, който трябва да се изходи.
(втори вариант)
Белите дрехи показват, че в духовния живот те придобиха всичко това, понеже минаха през голямата скръб. Техният ум се разви и те разбраха смисъла на живота. Те дойдоха от голямата скръб. Та сега помнете, че всички минават през голямата скръб и няма какво да се обезсърчавате. Може да се обезсърчавате, но ще минете през тази скръб.
Ще минете през тъжни мисли, през меланхолични мисли, но помнете, че това е един път, който трябва да се изходи.
Нито такси ще имате, нито автомобили, нито някой на гърба си ще ви носи. Този път всеки сам ще го мине. Няма да има някой, който да ви го улесни. Впрочем все ще има някой да ви помогне, но трябва да знаете, че в този път сами ще минете. Някъде ще ви помогнат хората, но никой не може да влезне в дълбочината на вашите страдания.
към втори вариант >>
Един цар, който е имал като човек да мине през такава опитност, трябва да бъде цар.
(втори вариант)
Във втората глава Соломон описва две състояния, които се развиват. Едното е огледало, през което хората минават, всеки един човек минава, а другото е расово огледало, през което минава цялото човечество. Туй, което Соломон е описал преди две хиляди години, сега всички хора, цялото човечество го опитват навсякъде целокупно. Днес Соломон е навсякъде. Навсякъде е философията му.
Един цар, който е имал като човек да мине през такава опитност, трябва да бъде цар.
към втори вариант >>
Нито такси ще имате, нито автомобили, нито някой на гърба си ще ви носи.
(втори вариант)
Техният ум се разви и те разбраха смисъла на живота. Те дойдоха от голямата скръб. Та сега помнете, че всички минават през голямата скръб и няма какво да се обезсърчавате. Може да се обезсърчавате, но ще минете през тази скръб. Ще минете през тъжни мисли, през меланхолични мисли, но помнете, че това е един път, който трябва да се изходи.
Нито такси ще имате, нито автомобили, нито някой на гърба си ще ви носи.
Този път всеки сам ще го мине. Няма да има някой, който да ви го улесни. Впрочем все ще има някой да ви помогне, но трябва да знаете, че в този път сами ще минете. Някъде ще ви помогнат хората, но никой не може да влезне в дълбочината на вашите страдания. Казвате: „Той не влиза в положението ми.“ Че как ще влезе в положението ви?
към втори вариант >>
Сега всички хора, които минават през тези страдания, са все царе на страдания.
(втори вариант)
Сега всички хора, които минават през тези страдания, са все царе на страдания.
И казва, като разгледал живота си, това направил, онова направил. Всичко, каквото направил, така е. Той иска всички да присъстват, горделив е бил, приятели, певици е имал. Като прегледате цялата втора глава тъй наизуст и научите, ще видите, че някои още не са влезли. А някои – още има кандидати, които тепърва са дали кандидатурата си, те седят само отвънка с прошение в сегашния живот.
към втори вариант >>
Този път всеки сам ще го мине.
(втори вариант)
Те дойдоха от голямата скръб. Та сега помнете, че всички минават през голямата скръб и няма какво да се обезсърчавате. Може да се обезсърчавате, но ще минете през тази скръб. Ще минете през тъжни мисли, през меланхолични мисли, но помнете, че това е един път, който трябва да се изходи. Нито такси ще имате, нито автомобили, нито някой на гърба си ще ви носи.
Този път всеки сам ще го мине.
Няма да има някой, който да ви го улесни. Впрочем все ще има някой да ви помогне, но трябва да знаете, че в този път сами ще минете. Някъде ще ви помогнат хората, но никой не може да влезне в дълбочината на вашите страдания. Казвате: „Той не влиза в положението ми.“ Че как ще влезе в положението ви? Че всеки човек, който е заспал и спи цели осем часа, как ще мисли за вас?
към втори вариант >>
И казва, като разгледал живота си, това направил, онова направил.
(втори вариант)
Сега всички хора, които минават през тези страдания, са все царе на страдания.
И казва, като разгледал живота си, това направил, онова направил.
Всичко, каквото направил, така е. Той иска всички да присъстват, горделив е бил, приятели, певици е имал. Като прегледате цялата втора глава тъй наизуст и научите, ще видите, че някои още не са влезли. А някои – още има кандидати, които тепърва са дали кандидатурата си, те седят само отвънка с прошение в сегашния живот. И казват – трябва да се живее.
към втори вариант >>
Няма да има някой, който да ви го улесни.
(втори вариант)
Та сега помнете, че всички минават през голямата скръб и няма какво да се обезсърчавате. Може да се обезсърчавате, но ще минете през тази скръб. Ще минете през тъжни мисли, през меланхолични мисли, но помнете, че това е един път, който трябва да се изходи. Нито такси ще имате, нито автомобили, нито някой на гърба си ще ви носи. Този път всеки сам ще го мине.
Няма да има някой, който да ви го улесни.
Впрочем все ще има някой да ви помогне, но трябва да знаете, че в този път сами ще минете. Някъде ще ви помогнат хората, но никой не може да влезне в дълбочината на вашите страдания. Казвате: „Той не влиза в положението ми.“ Че как ще влезе в положението ви? Че всеки човек, който е заспал и спи цели осем часа, как ще мисли за вас? Най–после защо хората трябва да мислят за вашите страдания?
към втори вариант >>
Всичко, каквото направил, така е.
(втори вариант)
Сега всички хора, които минават през тези страдания, са все царе на страдания. И казва, като разгледал живота си, това направил, онова направил.
Всичко, каквото направил, така е.
Той иска всички да присъстват, горделив е бил, приятели, певици е имал. Като прегледате цялата втора глава тъй наизуст и научите, ще видите, че някои още не са влезли. А някои – още има кандидати, които тепърва са дали кандидатурата си, те седят само отвънка с прошение в сегашния живот. И казват – трябва да се живее. Трябва да влезем ние да поработим в живота, да намерим смисъла.
към втори вариант >>
Впрочем все ще има някой да ви помогне, но трябва да знаете, че в този път сами ще минете.
(втори вариант)
Може да се обезсърчавате, но ще минете през тази скръб. Ще минете през тъжни мисли, през меланхолични мисли, но помнете, че това е един път, който трябва да се изходи. Нито такси ще имате, нито автомобили, нито някой на гърба си ще ви носи. Този път всеки сам ще го мине. Няма да има някой, който да ви го улесни.
Впрочем все ще има някой да ви помогне, но трябва да знаете, че в този път сами ще минете.
Някъде ще ви помогнат хората, но никой не може да влезне в дълбочината на вашите страдания. Казвате: „Той не влиза в положението ми.“ Че как ще влезе в положението ви? Че всеки човек, който е заспал и спи цели осем часа, как ще мисли за вас? Най–после защо хората трябва да мислят за вашите страдания? Някой път вие мислите, че като мислят хората за вашите страдания, ще ви улеснят.
към втори вариант >>
Той иска всички да присъстват, горделив е бил, приятели, певици е имал.
(втори вариант)
Сега всички хора, които минават през тези страдания, са все царе на страдания. И казва, като разгледал живота си, това направил, онова направил. Всичко, каквото направил, така е.
Той иска всички да присъстват, горделив е бил, приятели, певици е имал.
Като прегледате цялата втора глава тъй наизуст и научите, ще видите, че някои още не са влезли. А някои – още има кандидати, които тепърва са дали кандидатурата си, те седят само отвънка с прошение в сегашния живот. И казват – трябва да се живее. Трябва да влезем ние да поработим в живота, да намерим смисъла. И встъплението е първи стих: „И наслаждавай се с благо, и ето, и то е суета.“
към втори вариант >>
Някъде ще ви помогнат хората, но никой не може да влезне в дълбочината на вашите страдания.
(втори вариант)
Ще минете през тъжни мисли, през меланхолични мисли, но помнете, че това е един път, който трябва да се изходи. Нито такси ще имате, нито автомобили, нито някой на гърба си ще ви носи. Този път всеки сам ще го мине. Няма да има някой, който да ви го улесни. Впрочем все ще има някой да ви помогне, но трябва да знаете, че в този път сами ще минете.
Някъде ще ви помогнат хората, но никой не може да влезне в дълбочината на вашите страдания.
Казвате: „Той не влиза в положението ми.“ Че как ще влезе в положението ви? Че всеки човек, който е заспал и спи цели осем часа, как ще мисли за вас? Най–после защо хората трябва да мислят за вашите страдания? Някой път вие мислите, че като мислят хората за вашите страдания, ще ви улеснят. Та всеки човек си има малки страдания, но мислете, че страданията са за ваше благо.
към втори вариант >>
Като прегледате цялата втора глава тъй наизуст и научите, ще видите, че някои още не са влезли.
(втори вариант)
Сега всички хора, които минават през тези страдания, са все царе на страдания. И казва, като разгледал живота си, това направил, онова направил. Всичко, каквото направил, така е. Той иска всички да присъстват, горделив е бил, приятели, певици е имал.
Като прегледате цялата втора глава тъй наизуст и научите, ще видите, че някои още не са влезли.
А някои – още има кандидати, които тепърва са дали кандидатурата си, те седят само отвънка с прошение в сегашния живот. И казват – трябва да се живее. Трябва да влезем ние да поработим в живота, да намерим смисъла. И встъплението е първи стих: „И наслаждавай се с благо, и ето, и то е суета.“
към втори вариант >>
Казвате: „Той не влиза в положението ми.“ Че как ще влезе в положението ви?
(втори вариант)
Нито такси ще имате, нито автомобили, нито някой на гърба си ще ви носи. Този път всеки сам ще го мине. Няма да има някой, който да ви го улесни. Впрочем все ще има някой да ви помогне, но трябва да знаете, че в този път сами ще минете. Някъде ще ви помогнат хората, но никой не може да влезне в дълбочината на вашите страдания.
Казвате: „Той не влиза в положението ми.“ Че как ще влезе в положението ви?
Че всеки човек, който е заспал и спи цели осем часа, как ще мисли за вас? Най–после защо хората трябва да мислят за вашите страдания? Някой път вие мислите, че като мислят хората за вашите страдания, ще ви улеснят. Та всеки човек си има малки страдания, но мислете, че страданията са за ваше благо. Всичките страдания, през които човечеството минава, са за неговото благо.
към втори вариант >>
А някои – още има кандидати, които тепърва са дали кандидатурата си, те седят само отвънка с прошение в сегашния живот.
(втори вариант)
Сега всички хора, които минават през тези страдания, са все царе на страдания. И казва, като разгледал живота си, това направил, онова направил. Всичко, каквото направил, така е. Той иска всички да присъстват, горделив е бил, приятели, певици е имал. Като прегледате цялата втора глава тъй наизуст и научите, ще видите, че някои още не са влезли.
А някои – още има кандидати, които тепърва са дали кандидатурата си, те седят само отвънка с прошение в сегашния живот.
И казват – трябва да се живее. Трябва да влезем ние да поработим в живота, да намерим смисъла. И встъплението е първи стих: „И наслаждавай се с благо, и ето, и то е суета.“
към втори вариант >>
Че всеки човек, който е заспал и спи цели осем часа, как ще мисли за вас?
(втори вариант)
Този път всеки сам ще го мине. Няма да има някой, който да ви го улесни. Впрочем все ще има някой да ви помогне, но трябва да знаете, че в този път сами ще минете. Някъде ще ви помогнат хората, но никой не може да влезне в дълбочината на вашите страдания. Казвате: „Той не влиза в положението ми.“ Че как ще влезе в положението ви?
Че всеки човек, който е заспал и спи цели осем часа, как ще мисли за вас?
Най–после защо хората трябва да мислят за вашите страдания? Някой път вие мислите, че като мислят хората за вашите страдания, ще ви улеснят. Та всеки човек си има малки страдания, но мислете, че страданията са за ваше благо. Всичките страдания, през които човечеството минава, са за неговото благо.
към втори вариант >>
И казват – трябва да се живее.
(втори вариант)
И казва, като разгледал живота си, това направил, онова направил. Всичко, каквото направил, така е. Той иска всички да присъстват, горделив е бил, приятели, певици е имал. Като прегледате цялата втора глава тъй наизуст и научите, ще видите, че някои още не са влезли. А някои – още има кандидати, които тепърва са дали кандидатурата си, те седят само отвънка с прошение в сегашния живот.
И казват – трябва да се живее.
Трябва да влезем ние да поработим в живота, да намерим смисъла. И встъплението е първи стих: „И наслаждавай се с благо, и ето, и то е суета.“
към втори вариант >>
Най–после защо хората трябва да мислят за вашите страдания?
(втори вариант)
Няма да има някой, който да ви го улесни. Впрочем все ще има някой да ви помогне, но трябва да знаете, че в този път сами ще минете. Някъде ще ви помогнат хората, но никой не може да влезне в дълбочината на вашите страдания. Казвате: „Той не влиза в положението ми.“ Че как ще влезе в положението ви? Че всеки човек, който е заспал и спи цели осем часа, как ще мисли за вас?
Най–после защо хората трябва да мислят за вашите страдания?
Някой път вие мислите, че като мислят хората за вашите страдания, ще ви улеснят. Та всеки човек си има малки страдания, но мислете, че страданията са за ваше благо. Всичките страдания, през които човечеството минава, са за неговото благо.
към втори вариант >>
Трябва да влезем ние да поработим в живота, да намерим смисъла.
(втори вариант)
Всичко, каквото направил, така е. Той иска всички да присъстват, горделив е бил, приятели, певици е имал. Като прегледате цялата втора глава тъй наизуст и научите, ще видите, че някои още не са влезли. А някои – още има кандидати, които тепърва са дали кандидатурата си, те седят само отвънка с прошение в сегашния живот. И казват – трябва да се живее.
Трябва да влезем ние да поработим в живота, да намерим смисъла.
И встъплението е първи стих: „И наслаждавай се с благо, и ето, и то е суета.“
към втори вариант >>
Някой път вие мислите, че като мислят хората за вашите страдания, ще ви улеснят.
(втори вариант)
Впрочем все ще има някой да ви помогне, но трябва да знаете, че в този път сами ще минете. Някъде ще ви помогнат хората, но никой не може да влезне в дълбочината на вашите страдания. Казвате: „Той не влиза в положението ми.“ Че как ще влезе в положението ви? Че всеки човек, който е заспал и спи цели осем часа, как ще мисли за вас? Най–после защо хората трябва да мислят за вашите страдания?
Някой път вие мислите, че като мислят хората за вашите страдания, ще ви улеснят.
Та всеки човек си има малки страдания, но мислете, че страданията са за ваше благо. Всичките страдания, през които човечеството минава, са за неговото благо.
към втори вариант >>
И встъплението е първи стих: „И наслаждавай се с благо, и ето, и то е суета.“
(втори вариант)
Той иска всички да присъстват, горделив е бил, приятели, певици е имал. Като прегледате цялата втора глава тъй наизуст и научите, ще видите, че някои още не са влезли. А някои – още има кандидати, които тепърва са дали кандидатурата си, те седят само отвънка с прошение в сегашния живот. И казват – трябва да се живее. Трябва да влезем ние да поработим в живота, да намерим смисъла.
И встъплението е първи стих: „И наслаждавай се с благо, и ето, и то е суета.“
към втори вариант >>
Та всеки човек си има малки страдания, но мислете, че страданията са за ваше благо.
(втори вариант)
Някъде ще ви помогнат хората, но никой не може да влезне в дълбочината на вашите страдания. Казвате: „Той не влиза в положението ми.“ Че как ще влезе в положението ви? Че всеки човек, който е заспал и спи цели осем часа, как ще мисли за вас? Най–после защо хората трябва да мислят за вашите страдания? Някой път вие мислите, че като мислят хората за вашите страдания, ще ви улеснят.
Та всеки човек си има малки страдания, но мислете, че страданията са за ваше благо.
Всичките страдания, през които човечеството минава, са за неговото благо.
към втори вариант >>
Така мисли младият човек, който още не е влязъл в живота.
(втори вариант)
Така мисли младият човек, който още не е влязъл в живота.
Онзи, който още не е влязъл в бойното поле, той най–първо е с пушка, накичен с венци, добре стегнат, казва: „Да отидем да се бием! “ Но като влезе два–три пъти в боя, като го засегнат куршумите, като легне веднъж на земята, мъчно можеш да го вдигнеш. Който не е страдал, лесно прави атаки, но който е страдал, мъчно прави атаки. Сега някои от вас сте вече от изпитаните войници, а други едва сега влизат. Онзи, който е изпитал, ял попарата на куршумите, той залегне, не се дига.
към втори вариант >>
Всичките страдания, през които човечеството минава, са за неговото благо.
(втори вариант)
Казвате: „Той не влиза в положението ми.“ Че как ще влезе в положението ви? Че всеки човек, който е заспал и спи цели осем часа, как ще мисли за вас? Най–после защо хората трябва да мислят за вашите страдания? Някой път вие мислите, че като мислят хората за вашите страдания, ще ви улеснят. Та всеки човек си има малки страдания, но мислете, че страданията са за ваше благо.
Всичките страдания, през които човечеството минава, са за неговото благо.
към втори вариант >>
Онзи, който още не е влязъл в бойното поле, той най–първо е с пушка, накичен с венци, добре стегнат, казва: „Да отидем да се бием!
(втори вариант)
Така мисли младият човек, който още не е влязъл в живота.
Онзи, който още не е влязъл в бойното поле, той най–първо е с пушка, накичен с венци, добре стегнат, казва: „Да отидем да се бием!
“ Но като влезе два–три пъти в боя, като го засегнат куршумите, като легне веднъж на земята, мъчно можеш да го вдигнеш. Който не е страдал, лесно прави атаки, но който е страдал, мъчно прави атаки. Сега някои от вас сте вече от изпитаните войници, а други едва сега влизат. Онзи, който е изпитал, ял попарата на куршумите, той залегне, не се дига. Казват му: „Защо си толкова страхлив?
към втори вариант >>
Понякога аз казвам, че се радвам, когато вие страдате.
(втори вариант)
Понякога аз казвам, че се радвам, когато вие страдате.
Как така? Някой ми казва, че страда. Аз пък се радвам, че той страда. Казвам, тогава да разделим нашия товар. Те не знаят какво нещо са страданията.
към втори вариант >>
“ Но като влезе два–три пъти в боя, като го засегнат куршумите, като легне веднъж на земята, мъчно можеш да го вдигнеш.
(втори вариант)
Така мисли младият човек, който още не е влязъл в живота. Онзи, който още не е влязъл в бойното поле, той най–първо е с пушка, накичен с венци, добре стегнат, казва: „Да отидем да се бием!
“ Но като влезе два–три пъти в боя, като го засегнат куршумите, като легне веднъж на земята, мъчно можеш да го вдигнеш.
Който не е страдал, лесно прави атаки, но който е страдал, мъчно прави атаки. Сега някои от вас сте вече от изпитаните войници, а други едва сега влизат. Онзи, който е изпитал, ял попарата на куршумите, той залегне, не се дига. Казват му: „Защо си толкова страхлив? “ „Е, ще видиш.“ А това, дето Соломон казва „всичко е суета“, аз разбирам вече старостта.
към втори вариант >>
Как така?
(втори вариант)
Понякога аз казвам, че се радвам, когато вие страдате.
Как така?
Някой ми казва, че страда. Аз пък се радвам, че той страда. Казвам, тогава да разделим нашия товар. Те не знаят какво нещо са страданията. По някой път аз съм носил страдания, които тежат сто хиляди килограма.
към втори вариант >>
Който не е страдал, лесно прави атаки, но който е страдал, мъчно прави атаки.
(втори вариант)
Така мисли младият човек, който още не е влязъл в живота. Онзи, който още не е влязъл в бойното поле, той най–първо е с пушка, накичен с венци, добре стегнат, казва: „Да отидем да се бием! “ Но като влезе два–три пъти в боя, като го засегнат куршумите, като легне веднъж на земята, мъчно можеш да го вдигнеш.
Който не е страдал, лесно прави атаки, но който е страдал, мъчно прави атаки.
Сега някои от вас сте вече от изпитаните войници, а други едва сега влизат. Онзи, който е изпитал, ял попарата на куршумите, той залегне, не се дига. Казват му: „Защо си толкова страхлив? “ „Е, ще видиш.“ А това, дето Соломон казва „всичко е суета“, аз разбирам вече старостта. Щом станеш кисел, ти си остарял вече.
към втори вариант >>
Някой ми казва, че страда.
(втори вариант)
Понякога аз казвам, че се радвам, когато вие страдате. Как така?
Някой ми казва, че страда.
Аз пък се радвам, че той страда. Казвам, тогава да разделим нашия товар. Те не знаят какво нещо са страданията. По някой път аз съм носил страдания, които тежат сто хиляди килограма. Това показва силата ми.
към втори вариант >>
Сега някои от вас сте вече от изпитаните войници, а други едва сега влизат.
(втори вариант)
Така мисли младият човек, който още не е влязъл в живота. Онзи, който още не е влязъл в бойното поле, той най–първо е с пушка, накичен с венци, добре стегнат, казва: „Да отидем да се бием! “ Но като влезе два–три пъти в боя, като го засегнат куршумите, като легне веднъж на земята, мъчно можеш да го вдигнеш. Който не е страдал, лесно прави атаки, но който е страдал, мъчно прави атаки.
Сега някои от вас сте вече от изпитаните войници, а други едва сега влизат.
Онзи, който е изпитал, ял попарата на куршумите, той залегне, не се дига. Казват му: „Защо си толкова страхлив? “ „Е, ще видиш.“ А това, дето Соломон казва „всичко е суета“, аз разбирам вече старостта. Щом станеш кисел, ти си остарял вече. Туй е чувството на старите хора.
към втори вариант >>
Аз пък се радвам, че той страда.
(втори вариант)
Понякога аз казвам, че се радвам, когато вие страдате. Как така? Някой ми казва, че страда.
Аз пък се радвам, че той страда.
Казвам, тогава да разделим нашия товар. Те не знаят какво нещо са страданията. По някой път аз съм носил страдания, които тежат сто хиляди килограма. Това показва силата ми. И той страда, и аз страдам, това е само до интензивността на страданията.
към втори вариант >>
Онзи, който е изпитал, ял попарата на куршумите, той залегне, не се дига.
(втори вариант)
Така мисли младият човек, който още не е влязъл в живота. Онзи, който още не е влязъл в бойното поле, той най–първо е с пушка, накичен с венци, добре стегнат, казва: „Да отидем да се бием! “ Но като влезе два–три пъти в боя, като го засегнат куршумите, като легне веднъж на земята, мъчно можеш да го вдигнеш. Който не е страдал, лесно прави атаки, но който е страдал, мъчно прави атаки. Сега някои от вас сте вече от изпитаните войници, а други едва сега влизат.
Онзи, който е изпитал, ял попарата на куршумите, той залегне, не се дига.
Казват му: „Защо си толкова страхлив? “ „Е, ще видиш.“ А това, дето Соломон казва „всичко е суета“, аз разбирам вече старостта. Щом станеш кисел, ти си остарял вече. Туй е чувството на старите хора. Най–първо опитваш, вдъхновен си, искаш да направиш нещо, ти още не си раняван, но щом те ранят на едно място, казваш: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Ти залегнеш и казваш: „Достатъчно толкова рани.“ Сега в началото си млад, а накрая остаряваш и казваш: „Суета на суетите.“
към втори вариант >>
Казвам, тогава да разделим нашия товар.
(втори вариант)
Понякога аз казвам, че се радвам, когато вие страдате. Как така? Някой ми казва, че страда. Аз пък се радвам, че той страда.
Казвам, тогава да разделим нашия товар.
Те не знаят какво нещо са страданията. По някой път аз съм носил страдания, които тежат сто хиляди килограма. Това показва силата ми. И той страда, и аз страдам, това е само до интензивността на страданията. Но казвам, ти сто хиляди килограма не носиш.
към втори вариант >>
Казват му: „Защо си толкова страхлив?
(втори вариант)
Онзи, който още не е влязъл в бойното поле, той най–първо е с пушка, накичен с венци, добре стегнат, казва: „Да отидем да се бием! “ Но като влезе два–три пъти в боя, като го засегнат куршумите, като легне веднъж на земята, мъчно можеш да го вдигнеш. Който не е страдал, лесно прави атаки, но който е страдал, мъчно прави атаки. Сега някои от вас сте вече от изпитаните войници, а други едва сега влизат. Онзи, който е изпитал, ял попарата на куршумите, той залегне, не се дига.
Казват му: „Защо си толкова страхлив?
“ „Е, ще видиш.“ А това, дето Соломон казва „всичко е суета“, аз разбирам вече старостта. Щом станеш кисел, ти си остарял вече. Туй е чувството на старите хора. Най–първо опитваш, вдъхновен си, искаш да направиш нещо, ти още не си раняван, но щом те ранят на едно място, казваш: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Ти залегнеш и казваш: „Достатъчно толкова рани.“ Сега в началото си млад, а накрая остаряваш и казваш: „Суета на суетите.“
към втори вариант >>
Те не знаят какво нещо са страданията.
(втори вариант)
Понякога аз казвам, че се радвам, когато вие страдате. Как така? Някой ми казва, че страда. Аз пък се радвам, че той страда. Казвам, тогава да разделим нашия товар.
Те не знаят какво нещо са страданията.
По някой път аз съм носил страдания, които тежат сто хиляди килограма. Това показва силата ми. И той страда, и аз страдам, това е само до интензивността на страданията. Но казвам, ти сто хиляди килограма не носиш. Христос дойде до едно място, дето страданията, които му туриха, станаха толкова тежки, че коленичи на земята, не можа да ги издържи.
към втори вариант >>
“ „Е, ще видиш.“ А това, дето Соломон казва „всичко е суета“, аз разбирам вече старостта.
(втори вариант)
“ Но като влезе два–три пъти в боя, като го засегнат куршумите, като легне веднъж на земята, мъчно можеш да го вдигнеш. Който не е страдал, лесно прави атаки, но който е страдал, мъчно прави атаки. Сега някои от вас сте вече от изпитаните войници, а други едва сега влизат. Онзи, който е изпитал, ял попарата на куршумите, той залегне, не се дига. Казват му: „Защо си толкова страхлив?
“ „Е, ще видиш.“ А това, дето Соломон казва „всичко е суета“, аз разбирам вече старостта.
Щом станеш кисел, ти си остарял вече. Туй е чувството на старите хора. Най–първо опитваш, вдъхновен си, искаш да направиш нещо, ти още не си раняван, но щом те ранят на едно място, казваш: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Ти залегнеш и казваш: „Достатъчно толкова рани.“ Сега в началото си млад, а накрая остаряваш и казваш: „Суета на суетите.“
към втори вариант >>
По някой път аз съм носил страдания, които тежат сто хиляди килограма.
(втори вариант)
Как така? Някой ми казва, че страда. Аз пък се радвам, че той страда. Казвам, тогава да разделим нашия товар. Те не знаят какво нещо са страданията.
По някой път аз съм носил страдания, които тежат сто хиляди килограма.
Това показва силата ми. И той страда, и аз страдам, това е само до интензивността на страданията. Но казвам, ти сто хиляди килограма не носиш. Христос дойде до едно място, дето страданията, които му туриха, станаха толкова тежки, че коленичи на земята, не можа да ги издържи. Този кръст, който носеше на гърба си, хвърли го най– после на земята и каза: „Не нося повече.“ Че не трябва ли да хвърлиш кръста си.
към втори вариант >>
Щом станеш кисел, ти си остарял вече.
(втори вариант)
Който не е страдал, лесно прави атаки, но който е страдал, мъчно прави атаки. Сега някои от вас сте вече от изпитаните войници, а други едва сега влизат. Онзи, който е изпитал, ял попарата на куршумите, той залегне, не се дига. Казват му: „Защо си толкова страхлив? “ „Е, ще видиш.“ А това, дето Соломон казва „всичко е суета“, аз разбирам вече старостта.
Щом станеш кисел, ти си остарял вече.
Туй е чувството на старите хора. Най–първо опитваш, вдъхновен си, искаш да направиш нещо, ти още не си раняван, но щом те ранят на едно място, казваш: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Ти залегнеш и казваш: „Достатъчно толкова рани.“ Сега в началото си млад, а накрая остаряваш и казваш: „Суета на суетите.“
към втори вариант >>
Това показва силата ми.
(втори вариант)
Някой ми казва, че страда. Аз пък се радвам, че той страда. Казвам, тогава да разделим нашия товар. Те не знаят какво нещо са страданията. По някой път аз съм носил страдания, които тежат сто хиляди килограма.
Това показва силата ми.
И той страда, и аз страдам, това е само до интензивността на страданията. Но казвам, ти сто хиляди килограма не носиш. Христос дойде до едно място, дето страданията, които му туриха, станаха толкова тежки, че коленичи на земята, не можа да ги издържи. Този кръст, който носеше на гърба си, хвърли го най– после на земята и каза: „Не нося повече.“ Че не трябва ли да хвърлиш кръста си. Ти си дигнал жена си, дъщеря си, носиш ги на гърба си, а те ядат и пият.
към втори вариант >>
Туй е чувството на старите хора.
(втори вариант)
Сега някои от вас сте вече от изпитаните войници, а други едва сега влизат. Онзи, който е изпитал, ял попарата на куршумите, той залегне, не се дига. Казват му: „Защо си толкова страхлив? “ „Е, ще видиш.“ А това, дето Соломон казва „всичко е суета“, аз разбирам вече старостта. Щом станеш кисел, ти си остарял вече.
Туй е чувството на старите хора.
Най–първо опитваш, вдъхновен си, искаш да направиш нещо, ти още не си раняван, но щом те ранят на едно място, казваш: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Ти залегнеш и казваш: „Достатъчно толкова рани.“ Сега в началото си млад, а накрая остаряваш и казваш: „Суета на суетите.“
към втори вариант >>
И той страда, и аз страдам, това е само до интензивността на страданията.
(втори вариант)
Аз пък се радвам, че той страда. Казвам, тогава да разделим нашия товар. Те не знаят какво нещо са страданията. По някой път аз съм носил страдания, които тежат сто хиляди килограма. Това показва силата ми.
И той страда, и аз страдам, това е само до интензивността на страданията.
Но казвам, ти сто хиляди килограма не носиш. Христос дойде до едно място, дето страданията, които му туриха, станаха толкова тежки, че коленичи на земята, не можа да ги издържи. Този кръст, който носеше на гърба си, хвърли го най– после на земята и каза: „Не нося повече.“ Че не трябва ли да хвърлиш кръста си. Ти си дигнал жена си, дъщеря си, носиш ги на гърба си, а те ядат и пият. Хвърли ги от гърба си.
към втори вариант >>
Най–първо опитваш, вдъхновен си, искаш да направиш нещо, ти още не си раняван, но щом те ранят на едно място, казваш: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Ти залегнеш и казваш: „Достатъчно толкова рани.“ Сега в началото си млад, а накрая остаряваш и казваш: „Суета на суетите.“
(втори вариант)
Онзи, който е изпитал, ял попарата на куршумите, той залегне, не се дига. Казват му: „Защо си толкова страхлив? “ „Е, ще видиш.“ А това, дето Соломон казва „всичко е суета“, аз разбирам вече старостта. Щом станеш кисел, ти си остарял вече. Туй е чувството на старите хора.
Най–първо опитваш, вдъхновен си, искаш да направиш нещо, ти още не си раняван, но щом те ранят на едно място, казваш: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Ти залегнеш и казваш: „Достатъчно толкова рани.“ Сега в началото си млад, а накрая остаряваш и казваш: „Суета на суетите.“
към втори вариант >>
Но казвам, ти сто хиляди килограма не носиш.
(втори вариант)
Казвам, тогава да разделим нашия товар. Те не знаят какво нещо са страданията. По някой път аз съм носил страдания, които тежат сто хиляди килограма. Това показва силата ми. И той страда, и аз страдам, това е само до интензивността на страданията.
Но казвам, ти сто хиляди килограма не носиш.
Христос дойде до едно място, дето страданията, които му туриха, станаха толкова тежки, че коленичи на земята, не можа да ги издържи. Този кръст, който носеше на гърба си, хвърли го най– после на земята и каза: „Не нося повече.“ Че не трябва ли да хвърлиш кръста си. Ти си дигнал жена си, дъщеря си, носиш ги на гърба си, а те ядат и пият. Хвърли ги от гърба си. Няма да носиш цялото човечество на гърба си.
към втори вариант >>
„Рекох за смеха: лудост е.
(втори вариант)
„Рекох за смеха: лудост е.
И за веселбата, що ползва тя? “ (2. стих) „Помислих в сърцето си, да веселя плътта си с вино, когато още сърцето ми се упражняваше в мъдростта, и да удържа безумието, доде видя кое е доброто за человеческите синове да го правят под небето през всичките дни на живота си“ (3. стих). Всичко онова, което претърпя Соломон, което пише, му беше наложено от провидението. Той е влязъл в една окултна школа, дето му дали известни задачи да разреши.
към втори вариант >>
Христос дойде до едно място, дето страданията, които му туриха, станаха толкова тежки, че коленичи на земята, не можа да ги издържи.
(втори вариант)
Те не знаят какво нещо са страданията. По някой път аз съм носил страдания, които тежат сто хиляди килограма. Това показва силата ми. И той страда, и аз страдам, това е само до интензивността на страданията. Но казвам, ти сто хиляди килограма не носиш.
Христос дойде до едно място, дето страданията, които му туриха, станаха толкова тежки, че коленичи на земята, не можа да ги издържи.
Този кръст, който носеше на гърба си, хвърли го най– после на земята и каза: „Не нося повече.“ Че не трябва ли да хвърлиш кръста си. Ти си дигнал жена си, дъщеря си, носиш ги на гърба си, а те ядат и пият. Хвърли ги от гърба си. Няма да носиш цялото човечество на гърба си. Страдания трябва.
към втори вариант >>
И за веселбата, що ползва тя?
(втори вариант)
„Рекох за смеха: лудост е.
И за веселбата, що ползва тя?
“ (2. стих) „Помислих в сърцето си, да веселя плътта си с вино, когато още сърцето ми се упражняваше в мъдростта, и да удържа безумието, доде видя кое е доброто за человеческите синове да го правят под небето през всичките дни на живота си“ (3. стих). Всичко онова, което претърпя Соломон, което пише, му беше наложено от провидението. Той е влязъл в една окултна школа, дето му дали известни задачи да разреши. В края на краищата той не можа да разреши задачата си правилно, но той даде нещо ценно в своята опитност, която почти съвпада с опитността на всички хора.
към втори вариант >>
Този кръст, който носеше на гърба си, хвърли го най– после на земята и каза: „Не нося повече.“ Че не трябва ли да хвърлиш кръста си.
(втори вариант)
По някой път аз съм носил страдания, които тежат сто хиляди килограма. Това показва силата ми. И той страда, и аз страдам, това е само до интензивността на страданията. Но казвам, ти сто хиляди килограма не носиш. Христос дойде до едно място, дето страданията, които му туриха, станаха толкова тежки, че коленичи на земята, не можа да ги издържи.
Този кръст, който носеше на гърба си, хвърли го най– после на земята и каза: „Не нося повече.“ Че не трябва ли да хвърлиш кръста си.
Ти си дигнал жена си, дъщеря си, носиш ги на гърба си, а те ядат и пият. Хвърли ги от гърба си. Няма да носиш цялото човечество на гърба си. Страдания трябва. Всички трябва да страдаме, нищо повече.
към втори вариант >>
“ (2.
(втори вариант)
„Рекох за смеха: лудост е. И за веселбата, що ползва тя?
“ (2.
стих) „Помислих в сърцето си, да веселя плътта си с вино, когато още сърцето ми се упражняваше в мъдростта, и да удържа безумието, доде видя кое е доброто за человеческите синове да го правят под небето през всичките дни на живота си“ (3. стих). Всичко онова, което претърпя Соломон, което пише, му беше наложено от провидението. Той е влязъл в една окултна школа, дето му дали известни задачи да разреши. В края на краищата той не можа да разреши задачата си правилно, но той даде нещо ценно в своята опитност, която почти съвпада с опитността на всички хора. Често има такива състояния у хората.
към втори вариант >>
Ти си дигнал жена си, дъщеря си, носиш ги на гърба си, а те ядат и пият.
(втори вариант)
Това показва силата ми. И той страда, и аз страдам, това е само до интензивността на страданията. Но казвам, ти сто хиляди килограма не носиш. Христос дойде до едно място, дето страданията, които му туриха, станаха толкова тежки, че коленичи на земята, не можа да ги издържи. Този кръст, който носеше на гърба си, хвърли го най– после на земята и каза: „Не нося повече.“ Че не трябва ли да хвърлиш кръста си.
Ти си дигнал жена си, дъщеря си, носиш ги на гърба си, а те ядат и пият.
Хвърли ги от гърба си. Няма да носиш цялото човечество на гърба си. Страдания трябва. Всички трябва да страдаме, нищо повече. Аз съжалявам всички хора, които не страдат.
към втори вариант >>
стих) „Помислих в сърцето си, да веселя плътта си с вино, когато още сърцето ми се упражняваше в мъдростта, и да удържа безумието, доде видя кое е доброто за человеческите синове да го правят под небето през всичките дни на живота си“ (3. стих).
(втори вариант)
„Рекох за смеха: лудост е. И за веселбата, що ползва тя? “ (2.
стих) „Помислих в сърцето си, да веселя плътта си с вино, когато още сърцето ми се упражняваше в мъдростта, и да удържа безумието, доде видя кое е доброто за человеческите синове да го правят под небето през всичките дни на живота си“ (3. стих).
Всичко онова, което претърпя Соломон, което пише, му беше наложено от провидението. Той е влязъл в една окултна школа, дето му дали известни задачи да разреши. В края на краищата той не можа да разреши задачата си правилно, но той даде нещо ценно в своята опитност, която почти съвпада с опитността на всички хора. Често има такива състояния у хората. Дойде някой да ти разправи една своя скръб.
към втори вариант >>
Хвърли ги от гърба си.
(втори вариант)
И той страда, и аз страдам, това е само до интензивността на страданията. Но казвам, ти сто хиляди килограма не носиш. Христос дойде до едно място, дето страданията, които му туриха, станаха толкова тежки, че коленичи на земята, не можа да ги издържи. Този кръст, който носеше на гърба си, хвърли го най– после на земята и каза: „Не нося повече.“ Че не трябва ли да хвърлиш кръста си. Ти си дигнал жена си, дъщеря си, носиш ги на гърба си, а те ядат и пият.
Хвърли ги от гърба си.
Няма да носиш цялото човечество на гърба си. Страдания трябва. Всички трябва да страдаме, нищо повече. Аз съжалявам всички хора, които не страдат. Според мене, който страда, той е герой, който не страда, той е страхливец.
към втори вариант >>
Всичко онова, което претърпя Соломон, което пише, му беше наложено от провидението.
(втори вариант)
„Рекох за смеха: лудост е. И за веселбата, що ползва тя? “ (2. стих) „Помислих в сърцето си, да веселя плътта си с вино, когато още сърцето ми се упражняваше в мъдростта, и да удържа безумието, доде видя кое е доброто за человеческите синове да го правят под небето през всичките дни на живота си“ (3. стих).
Всичко онова, което претърпя Соломон, което пише, му беше наложено от провидението.
Той е влязъл в една окултна школа, дето му дали известни задачи да разреши. В края на краищата той не можа да разреши задачата си правилно, но той даде нещо ценно в своята опитност, която почти съвпада с опитността на всички хора. Често има такива състояния у хората. Дойде някой да ти разправи една своя скръб. Всеки ти разправя тъй, като че светът се е свършил.
към втори вариант >>
Няма да носиш цялото човечество на гърба си.
(втори вариант)
Но казвам, ти сто хиляди килограма не носиш. Христос дойде до едно място, дето страданията, които му туриха, станаха толкова тежки, че коленичи на земята, не можа да ги издържи. Този кръст, който носеше на гърба си, хвърли го най– после на земята и каза: „Не нося повече.“ Че не трябва ли да хвърлиш кръста си. Ти си дигнал жена си, дъщеря си, носиш ги на гърба си, а те ядат и пият. Хвърли ги от гърба си.
Няма да носиш цялото човечество на гърба си.
Страдания трябва. Всички трябва да страдаме, нищо повече. Аз съжалявам всички хора, които не страдат. Според мене, който страда, той е герой, който не страда, той е страхливец. Следователно аз не искам да имам работа с хора, които не страдат.
към втори вариант >>
Той е влязъл в една окултна школа, дето му дали известни задачи да разреши.
(втори вариант)
„Рекох за смеха: лудост е. И за веселбата, що ползва тя? “ (2. стих) „Помислих в сърцето си, да веселя плътта си с вино, когато още сърцето ми се упражняваше в мъдростта, и да удържа безумието, доде видя кое е доброто за человеческите синове да го правят под небето през всичките дни на живота си“ (3. стих). Всичко онова, което претърпя Соломон, което пише, му беше наложено от провидението.
Той е влязъл в една окултна школа, дето му дали известни задачи да разреши.
В края на краищата той не можа да разреши задачата си правилно, но той даде нещо ценно в своята опитност, която почти съвпада с опитността на всички хора. Често има такива състояния у хората. Дойде някой да ти разправи една своя скръб. Всеки ти разправя тъй, като че светът се е свършил. Не че скръбта му е толкова голяма.
към втори вариант >>
Страдания трябва.
(втори вариант)
Христос дойде до едно място, дето страданията, които му туриха, станаха толкова тежки, че коленичи на земята, не можа да ги издържи. Този кръст, който носеше на гърба си, хвърли го най– после на земята и каза: „Не нося повече.“ Че не трябва ли да хвърлиш кръста си. Ти си дигнал жена си, дъщеря си, носиш ги на гърба си, а те ядат и пият. Хвърли ги от гърба си. Няма да носиш цялото човечество на гърба си.
Страдания трябва.
Всички трябва да страдаме, нищо повече. Аз съжалявам всички хора, които не страдат. Според мене, който страда, той е герой, който не страда, той е страхливец. Следователно аз не искам да имам работа с хора, които не страдат. Аз не обичам, като страда някой, да ми се оплаква.
към втори вариант >>
В края на краищата той не можа да разреши задачата си правилно, но той даде нещо ценно в своята опитност, която почти съвпада с опитността на всички хора.
(втори вариант)
И за веселбата, що ползва тя? “ (2. стих) „Помислих в сърцето си, да веселя плътта си с вино, когато още сърцето ми се упражняваше в мъдростта, и да удържа безумието, доде видя кое е доброто за человеческите синове да го правят под небето през всичките дни на живота си“ (3. стих). Всичко онова, което претърпя Соломон, което пише, му беше наложено от провидението. Той е влязъл в една окултна школа, дето му дали известни задачи да разреши.
В края на краищата той не можа да разреши задачата си правилно, но той даде нещо ценно в своята опитност, която почти съвпада с опитността на всички хора.
Често има такива състояния у хората. Дойде някой да ти разправи една своя скръб. Всеки ти разправя тъй, като че светът се е свършил. Не че скръбта му е толкова голяма. Това е преувеличение.
към втори вариант >>
Всички трябва да страдаме, нищо повече.
(втори вариант)
Този кръст, който носеше на гърба си, хвърли го най– после на земята и каза: „Не нося повече.“ Че не трябва ли да хвърлиш кръста си. Ти си дигнал жена си, дъщеря си, носиш ги на гърба си, а те ядат и пият. Хвърли ги от гърба си. Няма да носиш цялото човечество на гърба си. Страдания трябва.
Всички трябва да страдаме, нищо повече.
Аз съжалявам всички хора, които не страдат. Според мене, който страда, той е герой, който не страда, той е страхливец. Следователно аз не искам да имам работа с хора, които не страдат. Аз не обичам, като страда някой, да ми се оплаква. Това е отвратително.
към втори вариант >>
Често има такива състояния у хората.
(втори вариант)
“ (2. стих) „Помислих в сърцето си, да веселя плътта си с вино, когато още сърцето ми се упражняваше в мъдростта, и да удържа безумието, доде видя кое е доброто за человеческите синове да го правят под небето през всичките дни на живота си“ (3. стих). Всичко онова, което претърпя Соломон, което пише, му беше наложено от провидението. Той е влязъл в една окултна школа, дето му дали известни задачи да разреши. В края на краищата той не можа да разреши задачата си правилно, но той даде нещо ценно в своята опитност, която почти съвпада с опитността на всички хора.
Често има такива състояния у хората.
Дойде някой да ти разправи една своя скръб. Всеки ти разправя тъй, като че светът се е свършил. Не че скръбта му е толкова голяма. Това е преувеличение. Той така разправя скръбта си, като че няма друга скръб, като че той е най–големият страдалец.
към втори вариант >>
Аз съжалявам всички хора, които не страдат.
(втори вариант)
Ти си дигнал жена си, дъщеря си, носиш ги на гърба си, а те ядат и пият. Хвърли ги от гърба си. Няма да носиш цялото човечество на гърба си. Страдания трябва. Всички трябва да страдаме, нищо повече.
Аз съжалявам всички хора, които не страдат.
Според мене, който страда, той е герой, който не страда, той е страхливец. Следователно аз не искам да имам работа с хора, които не страдат. Аз не обичам, като страда някой, да ми се оплаква. Това е отвратително. Дошъл той с четири реда сълзи, оплаква се, че страдал.
към втори вариант >>
Дойде някой да ти разправи една своя скръб.
(втори вариант)
стих) „Помислих в сърцето си, да веселя плътта си с вино, когато още сърцето ми се упражняваше в мъдростта, и да удържа безумието, доде видя кое е доброто за человеческите синове да го правят под небето през всичките дни на живота си“ (3. стих). Всичко онова, което претърпя Соломон, което пише, му беше наложено от провидението. Той е влязъл в една окултна школа, дето му дали известни задачи да разреши. В края на краищата той не можа да разреши задачата си правилно, но той даде нещо ценно в своята опитност, която почти съвпада с опитността на всички хора. Често има такива състояния у хората.
Дойде някой да ти разправи една своя скръб.
Всеки ти разправя тъй, като че светът се е свършил. Не че скръбта му е толкова голяма. Това е преувеличение. Той така разправя скръбта си, като че няма друга скръб, като че той е най–големият страдалец. Той казва: „Бял ден не съм видял.“ А като го погледнеш, лицето му е пълничко, червендалесто, лицето му е месечинка, благоутробието – добре развито, а казва, че много страдал.
към втори вариант >>
Според мене, който страда, той е герой, който не страда, той е страхливец.
(втори вариант)
Хвърли ги от гърба си. Няма да носиш цялото човечество на гърба си. Страдания трябва. Всички трябва да страдаме, нищо повече. Аз съжалявам всички хора, които не страдат.
Според мене, който страда, той е герой, който не страда, той е страхливец.
Следователно аз не искам да имам работа с хора, които не страдат. Аз не обичам, като страда някой, да ми се оплаква. Това е отвратително. Дошъл той с четири реда сълзи, оплаква се, че страдал. Че какво искаш да бъдеш ти?
към втори вариант >>
Всеки ти разправя тъй, като че светът се е свършил.
(втори вариант)
Всичко онова, което претърпя Соломон, което пише, му беше наложено от провидението. Той е влязъл в една окултна школа, дето му дали известни задачи да разреши. В края на краищата той не можа да разреши задачата си правилно, но той даде нещо ценно в своята опитност, която почти съвпада с опитността на всички хора. Често има такива състояния у хората. Дойде някой да ти разправи една своя скръб.
Всеки ти разправя тъй, като че светът се е свършил.
Не че скръбта му е толкова голяма. Това е преувеличение. Той така разправя скръбта си, като че няма друга скръб, като че той е най–големият страдалец. Той казва: „Бял ден не съм видял.“ А като го погледнеш, лицето му е пълничко, червендалесто, лицето му е месечинка, благоутробието – добре развито, а казва, че много страдал. И страданията на Соломона са от тези на мазничките хора.
към втори вариант >>
Следователно аз не искам да имам работа с хора, които не страдат.
(втори вариант)
Няма да носиш цялото човечество на гърба си. Страдания трябва. Всички трябва да страдаме, нищо повече. Аз съжалявам всички хора, които не страдат. Според мене, който страда, той е герой, който не страда, той е страхливец.
Следователно аз не искам да имам работа с хора, които не страдат.
Аз не обичам, като страда някой, да ми се оплаква. Това е отвратително. Дошъл той с четири реда сълзи, оплаква се, че страдал. Че какво искаш да бъдеш ти? Човек или говедо?
към втори вариант >>
Не че скръбта му е толкова голяма.
(втори вариант)
Той е влязъл в една окултна школа, дето му дали известни задачи да разреши. В края на краищата той не можа да разреши задачата си правилно, но той даде нещо ценно в своята опитност, която почти съвпада с опитността на всички хора. Често има такива състояния у хората. Дойде някой да ти разправи една своя скръб. Всеки ти разправя тъй, като че светът се е свършил.
Не че скръбта му е толкова голяма.
Това е преувеличение. Той така разправя скръбта си, като че няма друга скръб, като че той е най–големият страдалец. Той казва: „Бял ден не съм видял.“ А като го погледнеш, лицето му е пълничко, червендалесто, лицето му е месечинка, благоутробието – добре развито, а казва, че много страдал. И страданията на Соломона са от тези на мазничките хора. Очите му ни най–малко не са тъй потънали, вглъбнати, но са изпъкнали.
към втори вариант >>
Аз не обичам, като страда някой, да ми се оплаква.
(втори вариант)
Страдания трябва. Всички трябва да страдаме, нищо повече. Аз съжалявам всички хора, които не страдат. Според мене, който страда, той е герой, който не страда, той е страхливец. Следователно аз не искам да имам работа с хора, които не страдат.
Аз не обичам, като страда някой, да ми се оплаква.
Това е отвратително. Дошъл той с четири реда сълзи, оплаква се, че страдал. Че какво искаш да бъдеш ти? Човек или говедо? Че ти ще страдаш, защото искат да направят от тебе човек.
към втори вариант >>
Това е преувеличение.
(втори вариант)
В края на краищата той не можа да разреши задачата си правилно, но той даде нещо ценно в своята опитност, която почти съвпада с опитността на всички хора. Често има такива състояния у хората. Дойде някой да ти разправи една своя скръб. Всеки ти разправя тъй, като че светът се е свършил. Не че скръбта му е толкова голяма.
Това е преувеличение.
Той така разправя скръбта си, като че няма друга скръб, като че той е най–големият страдалец. Той казва: „Бял ден не съм видял.“ А като го погледнеш, лицето му е пълничко, червендалесто, лицето му е месечинка, благоутробието – добре развито, а казва, че много страдал. И страданията на Соломона са от тези на мазничките хора. Очите му ни най–малко не са тъй потънали, вглъбнати, но са изпъкнали. Той, като поглежда на света, иска певици, иска жени, а при това е пак недоволен. Защо?
към втори вариант >>
Това е отвратително.
(втори вариант)
Всички трябва да страдаме, нищо повече. Аз съжалявам всички хора, които не страдат. Според мене, който страда, той е герой, който не страда, той е страхливец. Следователно аз не искам да имам работа с хора, които не страдат. Аз не обичам, като страда някой, да ми се оплаква.
Това е отвратително.
Дошъл той с четири реда сълзи, оплаква се, че страдал. Че какво искаш да бъдеш ти? Човек или говедо? Че ти ще страдаш, защото искат да направят от тебе човек. Страданието е път само за човека, животните не страдат.
към втори вариант >>
Той така разправя скръбта си, като че няма друга скръб, като че той е най–големият страдалец.
(втори вариант)
Често има такива състояния у хората. Дойде някой да ти разправи една своя скръб. Всеки ти разправя тъй, като че светът се е свършил. Не че скръбта му е толкова голяма. Това е преувеличение.
Той така разправя скръбта си, като че няма друга скръб, като че той е най–големият страдалец.
Той казва: „Бял ден не съм видял.“ А като го погледнеш, лицето му е пълничко, червендалесто, лицето му е месечинка, благоутробието – добре развито, а казва, че много страдал. И страданията на Соломона са от тези на мазничките хора. Очите му ни най–малко не са тъй потънали, вглъбнати, но са изпъкнали. Той, като поглежда на света, иска певици, иска жени, а при това е пак недоволен. Защо? Защото нямал толкова жени, колкото му трябват.
към втори вариант >>
Дошъл той с четири реда сълзи, оплаква се, че страдал.
(втори вариант)
Аз съжалявам всички хора, които не страдат. Според мене, който страда, той е герой, който не страда, той е страхливец. Следователно аз не искам да имам работа с хора, които не страдат. Аз не обичам, като страда някой, да ми се оплаква. Това е отвратително.
Дошъл той с четири реда сълзи, оплаква се, че страдал.
Че какво искаш да бъдеш ти? Човек или говедо? Че ти ще страдаш, защото искат да направят от тебе човек. Страданието е път само за човека, животните не страдат. Но по причина на човешките страдания и животните страдат.
към втори вариант >>
Той казва: „Бял ден не съм видял.“ А като го погледнеш, лицето му е пълничко, червендалесто, лицето му е месечинка, благоутробието – добре развито, а казва, че много страдал.
(втори вариант)
Дойде някой да ти разправи една своя скръб. Всеки ти разправя тъй, като че светът се е свършил. Не че скръбта му е толкова голяма. Това е преувеличение. Той така разправя скръбта си, като че няма друга скръб, като че той е най–големият страдалец.
Той казва: „Бял ден не съм видял.“ А като го погледнеш, лицето му е пълничко, червендалесто, лицето му е месечинка, благоутробието – добре развито, а казва, че много страдал.
И страданията на Соломона са от тези на мазничките хора. Очите му ни най–малко не са тъй потънали, вглъбнати, но са изпъкнали. Той, като поглежда на света, иска певици, иска жени, а при това е пак недоволен. Защо? Защото нямал толкова жени, колкото му трябват. Под думата „жена“ аз разбирам всякога желанията, които господстват.
към втори вариант >>
Че какво искаш да бъдеш ти?
(втори вариант)
Според мене, който страда, той е герой, който не страда, той е страхливец. Следователно аз не искам да имам работа с хора, които не страдат. Аз не обичам, като страда някой, да ми се оплаква. Това е отвратително. Дошъл той с четири реда сълзи, оплаква се, че страдал.
Че какво искаш да бъдеш ти?
Човек или говедо? Че ти ще страдаш, защото искат да направят от тебе човек. Страданието е път само за човека, животните не страдат. Но по причина на човешките страдания и животните страдат. Животните живеят много по–добре, отколкото хората.
към втори вариант >>
И страданията на Соломона са от тези на мазничките хора.
(втори вариант)
Всеки ти разправя тъй, като че светът се е свършил. Не че скръбта му е толкова голяма. Това е преувеличение. Той така разправя скръбта си, като че няма друга скръб, като че той е най–големият страдалец. Той казва: „Бял ден не съм видял.“ А като го погледнеш, лицето му е пълничко, червендалесто, лицето му е месечинка, благоутробието – добре развито, а казва, че много страдал.
И страданията на Соломона са от тези на мазничките хора.
Очите му ни най–малко не са тъй потънали, вглъбнати, но са изпъкнали. Той, като поглежда на света, иска певици, иска жени, а при това е пак недоволен. Защо? Защото нямал толкова жени, колкото му трябват. Под думата „жена“ аз разбирам всякога желанията, които господстват. В този смисъл, когато ми казват, че някоя жена търси мъж, аз разбирам, че тя търси някоя мисъл, форма.
към втори вариант >>
Човек или говедо?
(втори вариант)
Следователно аз не искам да имам работа с хора, които не страдат. Аз не обичам, като страда някой, да ми се оплаква. Това е отвратително. Дошъл той с четири реда сълзи, оплаква се, че страдал. Че какво искаш да бъдеш ти?
Човек или говедо?
Че ти ще страдаш, защото искат да направят от тебе човек. Страданието е път само за човека, животните не страдат. Но по причина на човешките страдания и животните страдат. Животните живеят много по–добре, отколкото хората.
към втори вариант >>
Очите му ни най–малко не са тъй потънали, вглъбнати, но са изпъкнали.
(втори вариант)
Не че скръбта му е толкова голяма. Това е преувеличение. Той така разправя скръбта си, като че няма друга скръб, като че той е най–големият страдалец. Той казва: „Бял ден не съм видял.“ А като го погледнеш, лицето му е пълничко, червендалесто, лицето му е месечинка, благоутробието – добре развито, а казва, че много страдал. И страданията на Соломона са от тези на мазничките хора.
Очите му ни най–малко не са тъй потънали, вглъбнати, но са изпъкнали.
Той, като поглежда на света, иска певици, иска жени, а при това е пак недоволен. Защо? Защото нямал толкова жени, колкото му трябват. Под думата „жена“ аз разбирам всякога желанията, които господстват. В този смисъл, когато ми казват, че някоя жена търси мъж, аз разбирам, че тя търси някоя мисъл, форма. Мисъл търси.
към втори вариант >>
Че ти ще страдаш, защото искат да направят от тебе човек.
(втори вариант)
Аз не обичам, като страда някой, да ми се оплаква. Това е отвратително. Дошъл той с четири реда сълзи, оплаква се, че страдал. Че какво искаш да бъдеш ти? Човек или говедо?
Че ти ще страдаш, защото искат да направят от тебе човек.
Страданието е път само за човека, животните не страдат. Но по причина на човешките страдания и животните страдат. Животните живеят много по–добре, отколкото хората.
към втори вариант >>
Той, като поглежда на света, иска певици, иска жени, а при това е пак недоволен. Защо?
(втори вариант)
Това е преувеличение. Той така разправя скръбта си, като че няма друга скръб, като че той е най–големият страдалец. Той казва: „Бял ден не съм видял.“ А като го погледнеш, лицето му е пълничко, червендалесто, лицето му е месечинка, благоутробието – добре развито, а казва, че много страдал. И страданията на Соломона са от тези на мазничките хора. Очите му ни най–малко не са тъй потънали, вглъбнати, но са изпъкнали.
Той, като поглежда на света, иска певици, иска жени, а при това е пак недоволен. Защо?
Защото нямал толкова жени, колкото му трябват. Под думата „жена“ аз разбирам всякога желанията, които господстват. В този смисъл, когато ми казват, че някоя жена търси мъж, аз разбирам, че тя търси някоя мисъл, форма. Мисъл търси. А не че търси мъже.
към втори вариант >>
Страданието е път само за човека, животните не страдат.
(втори вариант)
Това е отвратително. Дошъл той с четири реда сълзи, оплаква се, че страдал. Че какво искаш да бъдеш ти? Човек или говедо? Че ти ще страдаш, защото искат да направят от тебе човек.
Страданието е път само за човека, животните не страдат.
Но по причина на човешките страдания и животните страдат. Животните живеят много по–добре, отколкото хората.
към втори вариант >>
Защото нямал толкова жени, колкото му трябват.
(втори вариант)
Той така разправя скръбта си, като че няма друга скръб, като че той е най–големият страдалец. Той казва: „Бял ден не съм видял.“ А като го погледнеш, лицето му е пълничко, червендалесто, лицето му е месечинка, благоутробието – добре развито, а казва, че много страдал. И страданията на Соломона са от тези на мазничките хора. Очите му ни най–малко не са тъй потънали, вглъбнати, но са изпъкнали. Той, като поглежда на света, иска певици, иска жени, а при това е пак недоволен. Защо?
Защото нямал толкова жени, колкото му трябват.
Под думата „жена“ аз разбирам всякога желанията, които господстват. В този смисъл, когато ми казват, че някоя жена търси мъж, аз разбирам, че тя търси някоя мисъл, форма. Мисъл търси. А не че търси мъже. И когато ми кажат, че някой мъж търси много жени, подразбирам, че той търси желания, а не жени.
към втори вариант >>
Но по причина на човешките страдания и животните страдат.
(втори вариант)
Дошъл той с четири реда сълзи, оплаква се, че страдал. Че какво искаш да бъдеш ти? Човек или говедо? Че ти ще страдаш, защото искат да направят от тебе човек. Страданието е път само за човека, животните не страдат.
Но по причина на човешките страдания и животните страдат.
Животните живеят много по–добре, отколкото хората.
към втори вариант >>
Под думата „жена“ аз разбирам всякога желанията, които господстват.
(втори вариант)
Той казва: „Бял ден не съм видял.“ А като го погледнеш, лицето му е пълничко, червендалесто, лицето му е месечинка, благоутробието – добре развито, а казва, че много страдал. И страданията на Соломона са от тези на мазничките хора. Очите му ни най–малко не са тъй потънали, вглъбнати, но са изпъкнали. Той, като поглежда на света, иска певици, иска жени, а при това е пак недоволен. Защо? Защото нямал толкова жени, колкото му трябват.
Под думата „жена“ аз разбирам всякога желанията, които господстват.
В този смисъл, когато ми казват, че някоя жена търси мъж, аз разбирам, че тя търси някоя мисъл, форма. Мисъл търси. А не че търси мъже. И когато ми кажат, че някой мъж търси много жени, подразбирам, че той търси желания, а не жени. Външният мъж и външната жена, това са отражения на човешките мисли и желания.
към втори вариант >>
Животните живеят много по–добре, отколкото хората.
(втори вариант)
Че какво искаш да бъдеш ти? Човек или говедо? Че ти ще страдаш, защото искат да направят от тебе човек. Страданието е път само за човека, животните не страдат. Но по причина на човешките страдания и животните страдат.
Животните живеят много по–добре, отколкото хората.
към втори вариант >>
В този смисъл, когато ми казват, че някоя жена търси мъж, аз разбирам, че тя търси някоя мисъл, форма.
(втори вариант)
И страданията на Соломона са от тези на мазничките хора. Очите му ни най–малко не са тъй потънали, вглъбнати, но са изпъкнали. Той, като поглежда на света, иска певици, иска жени, а при това е пак недоволен. Защо? Защото нямал толкова жени, колкото му трябват. Под думата „жена“ аз разбирам всякога желанията, които господстват.
В този смисъл, когато ми казват, че някоя жена търси мъж, аз разбирам, че тя търси някоя мисъл, форма.
Мисъл търси. А не че търси мъже. И когато ми кажат, че някой мъж търси много жени, подразбирам, че той търси желания, а не жени. Външният мъж и външната жена, това са отражения на човешките мисли и желания.
към втори вариант >>
Сега тук ние се отдалечаваме малко.
(втори вариант)
Сега тук ние се отдалечаваме малко.
Казвам, не притуряйте излишни коментарии върху вашите страдания, да мислите, че вашата съдба е много тежка, че провидението е много по– немилостиво към вас и т.н. Това са частични заключения. После, не поддържайте философията, че бял ден не сте видели. Това не е право. Най–първо, отучете се от белите лъжи.
към втори вариант >>
Мисъл търси.
(втори вариант)
Очите му ни най–малко не са тъй потънали, вглъбнати, но са изпъкнали. Той, като поглежда на света, иска певици, иска жени, а при това е пак недоволен. Защо? Защото нямал толкова жени, колкото му трябват. Под думата „жена“ аз разбирам всякога желанията, които господстват. В този смисъл, когато ми казват, че някоя жена търси мъж, аз разбирам, че тя търси някоя мисъл, форма.
Мисъл търси.
А не че търси мъже. И когато ми кажат, че някой мъж търси много жени, подразбирам, че той търси желания, а не жени. Външният мъж и външната жена, това са отражения на човешките мисли и желания.
към втори вариант >>
Казвам, не притуряйте излишни коментарии върху вашите страдания, да мислите, че вашата съдба е много тежка, че провидението е много по– немилостиво към вас и т.н.
(втори вариант)
Сега тук ние се отдалечаваме малко.
Казвам, не притуряйте излишни коментарии върху вашите страдания, да мислите, че вашата съдба е много тежка, че провидението е много по– немилостиво към вас и т.н.
Това са частични заключения. После, не поддържайте философията, че бял ден не сте видели. Това не е право. Най–първо, отучете се от белите лъжи. Не лъжете себе си, че бял ден не сте видели.
към втори вариант >>
А не че търси мъже.
(втори вариант)
Той, като поглежда на света, иска певици, иска жени, а при това е пак недоволен. Защо? Защото нямал толкова жени, колкото му трябват. Под думата „жена“ аз разбирам всякога желанията, които господстват. В този смисъл, когато ми казват, че някоя жена търси мъж, аз разбирам, че тя търси някоя мисъл, форма. Мисъл търси.
А не че търси мъже.
И когато ми кажат, че някой мъж търси много жени, подразбирам, че той търси желания, а не жени. Външният мъж и външната жена, това са отражения на човешките мисли и желания.
към втори вариант >>
Това са частични заключения.
(втори вариант)
Сега тук ние се отдалечаваме малко. Казвам, не притуряйте излишни коментарии върху вашите страдания, да мислите, че вашата съдба е много тежка, че провидението е много по– немилостиво към вас и т.н.
Това са частични заключения.
После, не поддържайте философията, че бял ден не сте видели. Това не е право. Най–първо, отучете се от белите лъжи. Не лъжете себе си, че бял ден не сте видели. Това е голяма лъжа.
към втори вариант >>
И когато ми кажат, че някой мъж търси много жени, подразбирам, че той търси желания, а не жени.
(втори вариант)
Защото нямал толкова жени, колкото му трябват. Под думата „жена“ аз разбирам всякога желанията, които господстват. В този смисъл, когато ми казват, че някоя жена търси мъж, аз разбирам, че тя търси някоя мисъл, форма. Мисъл търси. А не че търси мъже.
И когато ми кажат, че някой мъж търси много жени, подразбирам, че той търси желания, а не жени.
Външният мъж и външната жена, това са отражения на човешките мисли и желания.
към втори вариант >>
После, не поддържайте философията, че бял ден не сте видели.
(втори вариант)
Сега тук ние се отдалечаваме малко. Казвам, не притуряйте излишни коментарии върху вашите страдания, да мислите, че вашата съдба е много тежка, че провидението е много по– немилостиво към вас и т.н. Това са частични заключения.
После, не поддържайте философията, че бял ден не сте видели.
Това не е право. Най–първо, отучете се от белите лъжи. Не лъжете себе си, че бял ден не сте видели. Това е голяма лъжа. Който живее, той всякога вижда, че състоянията се сменят.
към втори вариант >>
Външният мъж и външната жена, това са отражения на човешките мисли и желания.
(втори вариант)
Под думата „жена“ аз разбирам всякога желанията, които господстват. В този смисъл, когато ми казват, че някоя жена търси мъж, аз разбирам, че тя търси някоя мисъл, форма. Мисъл търси. А не че търси мъже. И когато ми кажат, че някой мъж търси много жени, подразбирам, че той търси желания, а не жени.
Външният мъж и външната жена, това са отражения на човешките мисли и желания.
към втори вариант >>
Това не е право.
(втори вариант)
Сега тук ние се отдалечаваме малко. Казвам, не притуряйте излишни коментарии върху вашите страдания, да мислите, че вашата съдба е много тежка, че провидението е много по– немилостиво към вас и т.н. Това са частични заключения. После, не поддържайте философията, че бял ден не сте видели.
Това не е право.
Най–първо, отучете се от белите лъжи. Не лъжете себе си, че бял ден не сте видели. Това е голяма лъжа. Който живее, той всякога вижда, че състоянията се сменят. Следователно колкото по–големи страдания има човек, толкова и по–големи радости.
към втори вариант >>
Сега въпросът е не какво разбира светът, не какво разбират онези, които не са влезли в живота, но какво всъщност представя животът.
(втори вариант)
Сега въпросът е не какво разбира светът, не какво разбират онези, които не са влезли в живота, но какво всъщност представя животът.
Казваме в живота, в живота на страданията – това разбирате вие под живот. Защото ти можеш да си в един живот, дето няма страдания. А ти влизаш в живота на страданията само когато почнеш да мислиш и да чувстваш. Щом речеш да мислиш, непременно ще се явят и желанията едновременно. Следователно, щом искаш да мислиш и чувстваш, непременно ще влезеш в света на страданията, в областта на страданията.
към втори вариант >>
Най–първо, отучете се от белите лъжи.
(втори вариант)
Сега тук ние се отдалечаваме малко. Казвам, не притуряйте излишни коментарии върху вашите страдания, да мислите, че вашата съдба е много тежка, че провидението е много по– немилостиво към вас и т.н. Това са частични заключения. После, не поддържайте философията, че бял ден не сте видели. Това не е право.
Най–първо, отучете се от белите лъжи.
Не лъжете себе си, че бял ден не сте видели. Това е голяма лъжа. Който живее, той всякога вижда, че състоянията се сменят. Следователно колкото по–големи страдания има човек, толкова и по–големи радости. И колкото по–малки страдания, толкова и по–малки радости.
към втори вариант >>
Казваме в живота, в живота на страданията – това разбирате вие под живот.
(втори вариант)
Сега въпросът е не какво разбира светът, не какво разбират онези, които не са влезли в живота, но какво всъщност представя животът.
Казваме в живота, в живота на страданията – това разбирате вие под живот.
Защото ти можеш да си в един живот, дето няма страдания. А ти влизаш в живота на страданията само когато почнеш да мислиш и да чувстваш. Щом речеш да мислиш, непременно ще се явят и желанията едновременно. Следователно, щом искаш да мислиш и чувстваш, непременно ще влезеш в света на страданията, в областта на страданията. Някой казва: „Не може ли без страдания?
към втори вариант >>
Не лъжете себе си, че бял ден не сте видели.
(втори вариант)
Казвам, не притуряйте излишни коментарии върху вашите страдания, да мислите, че вашата съдба е много тежка, че провидението е много по– немилостиво към вас и т.н. Това са частични заключения. После, не поддържайте философията, че бял ден не сте видели. Това не е право. Най–първо, отучете се от белите лъжи.
Не лъжете себе си, че бял ден не сте видели.
Това е голяма лъжа. Който живее, той всякога вижда, че състоянията се сменят. Следователно колкото по–големи страдания има човек, толкова и по–големи радости. И колкото по–малки страдания, толкова и по–малки радости. Правилно се сменят.
към втори вариант >>
Защото ти можеш да си в един живот, дето няма страдания.
(втори вариант)
Сега въпросът е не какво разбира светът, не какво разбират онези, които не са влезли в живота, но какво всъщност представя животът. Казваме в живота, в живота на страданията – това разбирате вие под живот.
Защото ти можеш да си в един живот, дето няма страдания.
А ти влизаш в живота на страданията само когато почнеш да мислиш и да чувстваш. Щом речеш да мислиш, непременно ще се явят и желанията едновременно. Следователно, щом искаш да мислиш и чувстваш, непременно ще влезеш в света на страданията, в областта на страданията. Някой казва: „Не може ли без страдания? “ Може. „Как?
към втори вариант >>
Това е голяма лъжа.
(втори вариант)
Това са частични заключения. После, не поддържайте философията, че бял ден не сте видели. Това не е право. Най–първо, отучете се от белите лъжи. Не лъжете себе си, че бял ден не сте видели.
Това е голяма лъжа.
Който живее, той всякога вижда, че състоянията се сменят. Следователно колкото по–големи страдания има човек, толкова и по–големи радости. И колкото по–малки страдания, толкова и по–малки радости. Правилно се сменят. Малките радости – малки страдания, големите радости – големи страдания.
към втори вариант >>
А ти влизаш в живота на страданията само когато почнеш да мислиш и да чувстваш.
(втори вариант)
Сега въпросът е не какво разбира светът, не какво разбират онези, които не са влезли в живота, но какво всъщност представя животът. Казваме в живота, в живота на страданията – това разбирате вие под живот. Защото ти можеш да си в един живот, дето няма страдания.
А ти влизаш в живота на страданията само когато почнеш да мислиш и да чувстваш.
Щом речеш да мислиш, непременно ще се явят и желанията едновременно. Следователно, щом искаш да мислиш и чувстваш, непременно ще влезеш в света на страданията, в областта на страданията. Някой казва: „Не може ли без страдания? “ Може. „Как? “ Не мисли.
към втори вариант >>
Който живее, той всякога вижда, че състоянията се сменят.
(втори вариант)
После, не поддържайте философията, че бял ден не сте видели. Това не е право. Най–първо, отучете се от белите лъжи. Не лъжете себе си, че бял ден не сте видели. Това е голяма лъжа.
Който живее, той всякога вижда, че състоянията се сменят.
Следователно колкото по–големи страдания има човек, толкова и по–големи радости. И колкото по–малки страдания, толкова и по–малки радости. Правилно се сменят. Малките радости – малки страдания, големите радости – големи страдания. Но у нас е лошото, че забравяме благата, които ни се дават.
към втори вариант >>
Щом речеш да мислиш, непременно ще се явят и желанията едновременно.
(втори вариант)
Сега въпросът е не какво разбира светът, не какво разбират онези, които не са влезли в живота, но какво всъщност представя животът. Казваме в живота, в живота на страданията – това разбирате вие под живот. Защото ти можеш да си в един живот, дето няма страдания. А ти влизаш в живота на страданията само когато почнеш да мислиш и да чувстваш.
Щом речеш да мислиш, непременно ще се явят и желанията едновременно.
Следователно, щом искаш да мислиш и чувстваш, непременно ще влезеш в света на страданията, в областта на страданията. Някой казва: „Не може ли без страдания? “ Може. „Как? “ Не мисли. Щом не мислиш, няма да имаш никакви желания.
към втори вариант >>
Следователно колкото по–големи страдания има човек, толкова и по–големи радости.
(втори вариант)
Това не е право. Най–първо, отучете се от белите лъжи. Не лъжете себе си, че бял ден не сте видели. Това е голяма лъжа. Който живее, той всякога вижда, че състоянията се сменят.
Следователно колкото по–големи страдания има човек, толкова и по–големи радости.
И колкото по–малки страдания, толкова и по–малки радости. Правилно се сменят. Малките радости – малки страдания, големите радости – големи страдания. Но у нас е лошото, че забравяме благата, които ни се дават. Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката.
към втори вариант >>
Следователно, щом искаш да мислиш и чувстваш, непременно ще влезеш в света на страданията, в областта на страданията.
(втори вариант)
Сега въпросът е не какво разбира светът, не какво разбират онези, които не са влезли в живота, но какво всъщност представя животът. Казваме в живота, в живота на страданията – това разбирате вие под живот. Защото ти можеш да си в един живот, дето няма страдания. А ти влизаш в живота на страданията само когато почнеш да мислиш и да чувстваш. Щом речеш да мислиш, непременно ще се явят и желанията едновременно.
Следователно, щом искаш да мислиш и чувстваш, непременно ще влезеш в света на страданията, в областта на страданията.
Някой казва: „Не може ли без страдания? “ Може. „Как? “ Не мисли. Щом не мислиш, няма да имаш никакви желания. Но щом мислиш, щом желаеш, непременно желанията ще дойдат като едно естествено последствие.
към втори вариант >>
И колкото по–малки страдания, толкова и по–малки радости.
(втори вариант)
Най–първо, отучете се от белите лъжи. Не лъжете себе си, че бял ден не сте видели. Това е голяма лъжа. Който живее, той всякога вижда, че състоянията се сменят. Следователно колкото по–големи страдания има човек, толкова и по–големи радости.
И колкото по–малки страдания, толкова и по–малки радости.
Правилно се сменят. Малките радости – малки страдания, големите радости – големи страдания. Но у нас е лошото, че забравяме благата, които ни се дават. Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката. Че ни направил една пакост, това е една случайност.
към втори вариант >>
Някой казва: „Не може ли без страдания?
(втори вариант)
Казваме в живота, в живота на страданията – това разбирате вие под живот. Защото ти можеш да си в един живот, дето няма страдания. А ти влизаш в живота на страданията само когато почнеш да мислиш и да чувстваш. Щом речеш да мислиш, непременно ще се явят и желанията едновременно. Следователно, щом искаш да мислиш и чувстваш, непременно ще влезеш в света на страданията, в областта на страданията.
Някой казва: „Не може ли без страдания?
“ Може. „Как? “ Не мисли. Щом не мислиш, няма да имаш никакви желания. Но щом мислиш, щом желаеш, непременно желанията ще дойдат като едно естествено последствие. И радостите ще дойдат като една смяна.
към втори вариант >>
Правилно се сменят.
(втори вариант)
Не лъжете себе си, че бял ден не сте видели. Това е голяма лъжа. Който живее, той всякога вижда, че състоянията се сменят. Следователно колкото по–големи страдания има човек, толкова и по–големи радости. И колкото по–малки страдания, толкова и по–малки радости.
Правилно се сменят.
Малките радости – малки страдания, големите радости – големи страдания. Но у нас е лошото, че забравяме благата, които ни се дават. Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката. Че ни направил една пакост, това е една случайност. Случват се такива работи.
към втори вариант >>
“ Може. „Как?
(втори вариант)
Защото ти можеш да си в един живот, дето няма страдания. А ти влизаш в живота на страданията само когато почнеш да мислиш и да чувстваш. Щом речеш да мислиш, непременно ще се явят и желанията едновременно. Следователно, щом искаш да мислиш и чувстваш, непременно ще влезеш в света на страданията, в областта на страданията. Някой казва: „Не може ли без страдания?
“ Може. „Как?
“ Не мисли. Щом не мислиш, няма да имаш никакви желания. Но щом мислиш, щом желаеш, непременно желанията ще дойдат като едно естествено последствие. И радостите ще дойдат като една смяна.
към втори вариант >>
Малките радости – малки страдания, големите радости – големи страдания.
(втори вариант)
Това е голяма лъжа. Който живее, той всякога вижда, че състоянията се сменят. Следователно колкото по–големи страдания има човек, толкова и по–големи радости. И колкото по–малки страдания, толкова и по–малки радости. Правилно се сменят.
Малките радости – малки страдания, големите радости – големи страдания.
Но у нас е лошото, че забравяме благата, които ни се дават. Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката. Че ни направил една пакост, това е една случайност. Случват се такива работи. Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да удари слугата си.
към втори вариант >>
“ Не мисли.
(втори вариант)
А ти влизаш в живота на страданията само когато почнеш да мислиш и да чувстваш. Щом речеш да мислиш, непременно ще се явят и желанията едновременно. Следователно, щом искаш да мислиш и чувстваш, непременно ще влезеш в света на страданията, в областта на страданията. Някой казва: „Не може ли без страдания? “ Може. „Как?
“ Не мисли.
Щом не мислиш, няма да имаш никакви желания. Но щом мислиш, щом желаеш, непременно желанията ще дойдат като едно естествено последствие. И радостите ще дойдат като една смяна.
към втори вариант >>
Но у нас е лошото, че забравяме благата, които ни се дават.
(втори вариант)
Който живее, той всякога вижда, че състоянията се сменят. Следователно колкото по–големи страдания има човек, толкова и по–големи радости. И колкото по–малки страдания, толкова и по–малки радости. Правилно се сменят. Малките радости – малки страдания, големите радости – големи страдания.
Но у нас е лошото, че забравяме благата, които ни се дават.
Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката. Че ни направил една пакост, това е една случайност. Случват се такива работи. Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да удари слугата си. Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го удари.
към втори вариант >>
Щом не мислиш, няма да имаш никакви желания.
(втори вариант)
Щом речеш да мислиш, непременно ще се явят и желанията едновременно. Следователно, щом искаш да мислиш и чувстваш, непременно ще влезеш в света на страданията, в областта на страданията. Някой казва: „Не може ли без страдания? “ Може. „Как? “ Не мисли.
Щом не мислиш, няма да имаш никакви желания.
Но щом мислиш, щом желаеш, непременно желанията ще дойдат като едно естествено последствие. И радостите ще дойдат като една смяна.
към втори вариант >>
Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката.
(втори вариант)
Следователно колкото по–големи страдания има човек, толкова и по–големи радости. И колкото по–малки страдания, толкова и по–малки радости. Правилно се сменят. Малките радости – малки страдания, големите радости – големи страдания. Но у нас е лошото, че забравяме благата, които ни се дават.
Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката.
Че ни направил една пакост, това е една случайност. Случват се такива работи. Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да удари слугата си. Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го удари. Но като хвърля камъка, наместо да удари слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял.
към втори вариант >>
Но щом мислиш, щом желаеш, непременно желанията ще дойдат като едно естествено последствие.
(втори вариант)
Следователно, щом искаш да мислиш и чувстваш, непременно ще влезеш в света на страданията, в областта на страданията. Някой казва: „Не може ли без страдания? “ Може. „Как? “ Не мисли. Щом не мислиш, няма да имаш никакви желания.
Но щом мислиш, щом желаеш, непременно желанията ще дойдат като едно естествено последствие.
И радостите ще дойдат като една смяна.
към втори вариант >>
Че ни направил една пакост, това е една случайност.
(втори вариант)
И колкото по–малки страдания, толкова и по–малки радости. Правилно се сменят. Малките радости – малки страдания, големите радости – големи страдания. Но у нас е лошото, че забравяме благата, които ни се дават. Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката.
Че ни направил една пакост, това е една случайност.
Случват се такива работи. Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да удари слугата си. Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го удари. Но като хвърля камъка, наместо да удари слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял. Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най– малко да имал предвид жена си.
към втори вариант >>
И радостите ще дойдат като една смяна.
(втори вариант)
Някой казва: „Не може ли без страдания? “ Може. „Как? “ Не мисли. Щом не мислиш, няма да имаш никакви желания. Но щом мислиш, щом желаеш, непременно желанията ще дойдат като едно естествено последствие.
И радостите ще дойдат като една смяна.
към втори вариант >>
Случват се такива работи.
(втори вариант)
Правилно се сменят. Малките радости – малки страдания, големите радости – големи страдания. Но у нас е лошото, че забравяме благата, които ни се дават. Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката. Че ни направил една пакост, това е една случайност.
Случват се такива работи.
Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да удари слугата си. Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го удари. Но като хвърля камъка, наместо да удари слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял. Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най– малко да имал предвид жена си. Слугата станал причина да удари жена си.
към втори вариант >>
Представете си, че един млад човек иска да си нареди живота.
(втори вариант)
Представете си, че един млад човек иска да си нареди живота.
Дойде му на ума по едно време да стане овчар. Купи си сто–двеста овци и си мисли, че те ще се размножават, ще се ягнат. Но след няколко години вижда, че всичките му овци измират. Така се случило с един българин в Добруджа отпреди повече от 30 години. Той имал две хиляди овци и все си казвал: „Къде е Господ, няма го Господ.“ Изважда кобура си, стреля три пъти във въздуха и казва: „Няма Господ!
към втори вариант >>
Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да удари слугата си.
(втори вариант)
Малките радости – малки страдания, големите радости – големи страдания. Но у нас е лошото, че забравяме благата, които ни се дават. Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката. Че ни направил една пакост, това е една случайност. Случват се такива работи.
Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да удари слугата си.
Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го удари. Но като хвърля камъка, наместо да удари слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял. Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най– малко да имал предвид жена си. Слугата станал причина да удари жена си. Все едно е дали ще удариш жена си или твоя слуга.
към втори вариант >>
Дойде му на ума по едно време да стане овчар.
(втори вариант)
Представете си, че един млад човек иска да си нареди живота.
Дойде му на ума по едно време да стане овчар.
Купи си сто–двеста овци и си мисли, че те ще се размножават, ще се ягнат. Но след няколко години вижда, че всичките му овци измират. Така се случило с един българин в Добруджа отпреди повече от 30 години. Той имал две хиляди овци и все си казвал: „Къде е Господ, няма го Господ.“ Изважда кобура си, стреля три пъти във въздуха и казва: „Няма Господ! “ От другия ден започват да измират овците му една по една, докато измрели всичките две хиляди.
към втори вариант >>
Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го удари.
(втори вариант)
Но у нас е лошото, че забравяме благата, които ни се дават. Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката. Че ни направил една пакост, това е една случайност. Случват се такива работи. Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да удари слугата си.
Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го удари.
Но като хвърля камъка, наместо да удари слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял. Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най– малко да имал предвид жена си. Слугата станал причина да удари жена си. Все едно е дали ще удариш жена си или твоя слуга. Често нашите камъни попадат върху главите на наши приятели, а някой път падат и върху самите нас.
към втори вариант >>
Купи си сто–двеста овци и си мисли, че те ще се размножават, ще се ягнат.
(втори вариант)
Представете си, че един млад човек иска да си нареди живота. Дойде му на ума по едно време да стане овчар.
Купи си сто–двеста овци и си мисли, че те ще се размножават, ще се ягнат.
Но след няколко години вижда, че всичките му овци измират. Така се случило с един българин в Добруджа отпреди повече от 30 години. Той имал две хиляди овци и все си казвал: „Къде е Господ, няма го Господ.“ Изважда кобура си, стреля три пъти във въздуха и казва: „Няма Господ! “ От другия ден започват да измират овците му една по една, докато измрели всичките две хиляди. Той ги нахвърлил в един кладенец и забегнал.
към втори вариант >>
Но като хвърля камъка, наместо да удари слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял.
(втори вариант)
Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката. Че ни направил една пакост, това е една случайност. Случват се такива работи. Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да удари слугата си. Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го удари.
Но като хвърля камъка, наместо да удари слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял.
Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най– малко да имал предвид жена си. Слугата станал причина да удари жена си. Все едно е дали ще удариш жена си или твоя слуга. Често нашите камъни попадат върху главите на наши приятели, а някой път падат и върху самите нас. Ако вървите по пътя на Соломон, и вие ще имате същата опитност.
към втори вариант >>
Но след няколко години вижда, че всичките му овци измират.
(втори вариант)
Представете си, че един млад човек иска да си нареди живота. Дойде му на ума по едно време да стане овчар. Купи си сто–двеста овци и си мисли, че те ще се размножават, ще се ягнат.
Но след няколко години вижда, че всичките му овци измират.
Така се случило с един българин в Добруджа отпреди повече от 30 години. Той имал две хиляди овци и все си казвал: „Къде е Господ, няма го Господ.“ Изважда кобура си, стреля три пъти във въздуха и казва: „Няма Господ! “ От другия ден започват да измират овците му една по една, докато измрели всичките две хиляди. Той ги нахвърлил в един кладенец и забегнал. След 15 години се връща, среща го един познат, който го видял как стреля във въздуха и го попитал: „Умери ли го?
към втори вариант >>
Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най– малко да имал предвид жена си.
(втори вариант)
Че ни направил една пакост, това е една случайност. Случват се такива работи. Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да удари слугата си. Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го удари. Но като хвърля камъка, наместо да удари слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял.
Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най– малко да имал предвид жена си.
Слугата станал причина да удари жена си. Все едно е дали ще удариш жена си или твоя слуга. Често нашите камъни попадат върху главите на наши приятели, а някой път падат и върху самите нас. Ако вървите по пътя на Соломон, и вие ще имате същата опитност. И ще кажете: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Той дохожда до една опитност и казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога.
към втори вариант >>
Така се случило с един българин в Добруджа отпреди повече от 30 години.
(втори вариант)
Представете си, че един млад човек иска да си нареди живота. Дойде му на ума по едно време да стане овчар. Купи си сто–двеста овци и си мисли, че те ще се размножават, ще се ягнат. Но след няколко години вижда, че всичките му овци измират.
Така се случило с един българин в Добруджа отпреди повече от 30 години.
Той имал две хиляди овци и все си казвал: „Къде е Господ, няма го Господ.“ Изважда кобура си, стреля три пъти във въздуха и казва: „Няма Господ! “ От другия ден започват да измират овците му една по една, докато измрели всичките две хиляди. Той ги нахвърлил в един кладенец и забегнал. След 15 години се връща, среща го един познат, който го видял как стреля във въздуха и го попитал: „Умери ли го? “
към втори вариант >>
Слугата станал причина да удари жена си.
(втори вариант)
Случват се такива работи. Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да удари слугата си. Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го удари. Но като хвърля камъка, наместо да удари слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял. Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най– малко да имал предвид жена си.
Слугата станал причина да удари жена си.
Все едно е дали ще удариш жена си или твоя слуга. Често нашите камъни попадат върху главите на наши приятели, а някой път падат и върху самите нас. Ако вървите по пътя на Соломон, и вие ще имате същата опитност. И ще кажете: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Той дохожда до една опитност и казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога. „И то е суета и угнетение на Духа“ (26. стих).
към втори вариант >>
Той имал две хиляди овци и все си казвал: „Къде е Господ, няма го Господ.“ Изважда кобура си, стреля три пъти във въздуха и казва: „Няма Господ!
(втори вариант)
Представете си, че един млад човек иска да си нареди живота. Дойде му на ума по едно време да стане овчар. Купи си сто–двеста овци и си мисли, че те ще се размножават, ще се ягнат. Но след няколко години вижда, че всичките му овци измират. Така се случило с един българин в Добруджа отпреди повече от 30 години.
Той имал две хиляди овци и все си казвал: „Къде е Господ, няма го Господ.“ Изважда кобура си, стреля три пъти във въздуха и казва: „Няма Господ!
“ От другия ден започват да измират овците му една по една, докато измрели всичките две хиляди. Той ги нахвърлил в един кладенец и забегнал. След 15 години се връща, среща го един познат, който го видял как стреля във въздуха и го попитал: „Умери ли го? “
към втори вариант >>
Все едно е дали ще удариш жена си или твоя слуга.
(втори вариант)
Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да удари слугата си. Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го удари. Но като хвърля камъка, наместо да удари слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял. Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най– малко да имал предвид жена си. Слугата станал причина да удари жена си.
Все едно е дали ще удариш жена си или твоя слуга.
Често нашите камъни попадат върху главите на наши приятели, а някой път падат и върху самите нас. Ако вървите по пътя на Соломон, и вие ще имате същата опитност. И ще кажете: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Той дохожда до една опитност и казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога. „И то е суета и угнетение на Духа“ (26. стих). Значи Соломон подразбира мъдрият да знае как да яде и пие.
към втори вариант >>
“ От другия ден започват да измират овците му една по една, докато измрели всичките две хиляди.
(втори вариант)
Дойде му на ума по едно време да стане овчар. Купи си сто–двеста овци и си мисли, че те ще се размножават, ще се ягнат. Но след няколко години вижда, че всичките му овци измират. Така се случило с един българин в Добруджа отпреди повече от 30 години. Той имал две хиляди овци и все си казвал: „Къде е Господ, няма го Господ.“ Изважда кобура си, стреля три пъти във въздуха и казва: „Няма Господ!
“ От другия ден започват да измират овците му една по една, докато измрели всичките две хиляди.
Той ги нахвърлил в един кладенец и забегнал. След 15 години се връща, среща го един познат, който го видял как стреля във въздуха и го попитал: „Умери ли го? “
към втори вариант >>
Често нашите камъни попадат върху главите на наши приятели, а някой път падат и върху самите нас.
(втори вариант)
Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го удари. Но като хвърля камъка, наместо да удари слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял. Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най– малко да имал предвид жена си. Слугата станал причина да удари жена си. Все едно е дали ще удариш жена си или твоя слуга.
Често нашите камъни попадат върху главите на наши приятели, а някой път падат и върху самите нас.
Ако вървите по пътя на Соломон, и вие ще имате същата опитност. И ще кажете: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Той дохожда до една опитност и казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога. „И то е суета и угнетение на Духа“ (26. стих). Значи Соломон подразбира мъдрият да знае как да яде и пие. Това е мъдростта в човека.
към втори вариант >>
Той ги нахвърлил в един кладенец и забегнал.
(втори вариант)
Купи си сто–двеста овци и си мисли, че те ще се размножават, ще се ягнат. Но след няколко години вижда, че всичките му овци измират. Така се случило с един българин в Добруджа отпреди повече от 30 години. Той имал две хиляди овци и все си казвал: „Къде е Господ, няма го Господ.“ Изважда кобура си, стреля три пъти във въздуха и казва: „Няма Господ! “ От другия ден започват да измират овците му една по една, докато измрели всичките две хиляди.
Той ги нахвърлил в един кладенец и забегнал.
След 15 години се връща, среща го един познат, който го видял как стреля във въздуха и го попитал: „Умери ли го? “
към втори вариант >>
Ако вървите по пътя на Соломон, и вие ще имате същата опитност.
(втори вариант)
Но като хвърля камъка, наместо да удари слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял. Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най– малко да имал предвид жена си. Слугата станал причина да удари жена си. Все едно е дали ще удариш жена си или твоя слуга. Често нашите камъни попадат върху главите на наши приятели, а някой път падат и върху самите нас.
Ако вървите по пътя на Соломон, и вие ще имате същата опитност.
И ще кажете: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Той дохожда до една опитност и казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога. „И то е суета и угнетение на Духа“ (26. стих). Значи Соломон подразбира мъдрият да знае как да яде и пие. Това е мъдростта в човека. А на грешните дава да се трудят, да копаят, за да притурят и да трупат, за да ги даде на угодния.
към втори вариант >>
След 15 години се връща, среща го един познат, който го видял как стреля във въздуха и го попитал: „Умери ли го?
(втори вариант)
Но след няколко години вижда, че всичките му овци измират. Така се случило с един българин в Добруджа отпреди повече от 30 години. Той имал две хиляди овци и все си казвал: „Къде е Господ, няма го Господ.“ Изважда кобура си, стреля три пъти във въздуха и казва: „Няма Господ! “ От другия ден започват да измират овците му една по една, докато измрели всичките две хиляди. Той ги нахвърлил в един кладенец и забегнал.
След 15 години се връща, среща го един познат, който го видял как стреля във въздуха и го попитал: „Умери ли го?
“
към втори вариант >>
И ще кажете: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Той дохожда до една опитност и казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога.
(втори вариант)
Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най– малко да имал предвид жена си. Слугата станал причина да удари жена си. Все едно е дали ще удариш жена си или твоя слуга. Често нашите камъни попадат върху главите на наши приятели, а някой път падат и върху самите нас. Ако вървите по пътя на Соломон, и вие ще имате същата опитност.
И ще кажете: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Той дохожда до една опитност и казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога.
„И то е суета и угнетение на Духа“ (26. стих). Значи Соломон подразбира мъдрият да знае как да яде и пие. Това е мъдростта в човека. А на грешните дава да се трудят, да копаят, за да притурят и да трупат, за да ги даде на угодния. И това е суета и угнетение на духа.
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Така се случило с един българин в Добруджа отпреди повече от 30 години. Той имал две хиляди овци и все си казвал: „Къде е Господ, няма го Господ.“ Изважда кобура си, стреля три пъти във въздуха и казва: „Няма Господ! “ От другия ден започват да измират овците му една по една, докато измрели всичките две хиляди. Той ги нахвърлил в един кладенец и забегнал. След 15 години се връща, среща го един познат, който го видял как стреля във въздуха и го попитал: „Умери ли го?
“
към втори вариант >>
„И то е суета и угнетение на Духа“ (26. стих).
(втори вариант)
Слугата станал причина да удари жена си. Все едно е дали ще удариш жена си или твоя слуга. Често нашите камъни попадат върху главите на наши приятели, а някой път падат и върху самите нас. Ако вървите по пътя на Соломон, и вие ще имате същата опитност. И ще кажете: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Той дохожда до една опитност и казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога.
„И то е суета и угнетение на Духа“ (26. стих).
Значи Соломон подразбира мъдрият да знае как да яде и пие. Това е мъдростта в човека. А на грешните дава да се трудят, да копаят, за да притурят и да трупат, за да ги даде на угодния. И това е суета и угнетение на духа. Соломон казва, че видял – каквото се случва на мъдрия, това се случва и на безумния.
към втори вариант >>
Питам сега, какво иска да покаже този смел българин?
(втори вариант)
Питам сега, какво иска да покаже този смел българин?
Та и вие по някой път казвате: „Глупава работа.“ Всякога в нашата мисъл има едно безумно мислене и безумно чувстване. Ти ще извадиш кобура си, ще гръмнеш три пъти и след това всичките овци до една ще заминат. Та, след като направим една погрешка, ние не се връщаме да я оправим. Соломон не иска да поправи грешката си. И като направи една погрешка, не изважда опитност.
към втори вариант >>
Значи Соломон подразбира мъдрият да знае как да яде и пие.
(втори вариант)
Все едно е дали ще удариш жена си или твоя слуга. Често нашите камъни попадат върху главите на наши приятели, а някой път падат и върху самите нас. Ако вървите по пътя на Соломон, и вие ще имате същата опитност. И ще кажете: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Той дохожда до една опитност и казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога. „И то е суета и угнетение на Духа“ (26. стих).
Значи Соломон подразбира мъдрият да знае как да яде и пие.
Това е мъдростта в човека. А на грешните дава да се трудят, да копаят, за да притурят и да трупат, за да ги даде на угодния. И това е суета и угнетение на духа. Соломон казва, че видял – каквото се случва на мъдрия, това се случва и на безумния. Не е вярно това.
към втори вариант >>
Та и вие по някой път казвате: „Глупава работа.“ Всякога в нашата мисъл има едно безумно мислене и безумно чувстване.
(втори вариант)
Питам сега, какво иска да покаже този смел българин?
Та и вие по някой път казвате: „Глупава работа.“ Всякога в нашата мисъл има едно безумно мислене и безумно чувстване.
Ти ще извадиш кобура си, ще гръмнеш три пъти и след това всичките овци до една ще заминат. Та, след като направим една погрешка, ние не се връщаме да я оправим. Соломон не иска да поправи грешката си. И като направи една погрешка, не изважда опитност. Той пил и ял, и казва: „Ще пия повече!
към втори вариант >>
Това е мъдростта в човека.
(втори вариант)
Често нашите камъни попадат върху главите на наши приятели, а някой път падат и върху самите нас. Ако вървите по пътя на Соломон, и вие ще имате същата опитност. И ще кажете: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Той дохожда до една опитност и казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога. „И то е суета и угнетение на Духа“ (26. стих). Значи Соломон подразбира мъдрият да знае как да яде и пие.
Това е мъдростта в човека.
А на грешните дава да се трудят, да копаят, за да притурят и да трупат, за да ги даде на угодния. И това е суета и угнетение на духа. Соломон казва, че видял – каквото се случва на мъдрия, това се случва и на безумния. Не е вярно това. Не се случва това.
към втори вариант >>
Ти ще извадиш кобура си, ще гръмнеш три пъти и след това всичките овци до една ще заминат.
(втори вариант)
Питам сега, какво иска да покаже този смел българин? Та и вие по някой път казвате: „Глупава работа.“ Всякога в нашата мисъл има едно безумно мислене и безумно чувстване.
Ти ще извадиш кобура си, ще гръмнеш три пъти и след това всичките овци до една ще заминат.
Та, след като направим една погрешка, ние не се връщаме да я оправим. Соломон не иска да поправи грешката си. И като направи една погрешка, не изважда опитност. Той пил и ял, и казва: „Ще пия повече! “ Това значи – взел си една жена, но казва – с една жена човек не може да бъде щастлив, чакай да ги направя две.
към втори вариант >>
А на грешните дава да се трудят, да копаят, за да притурят и да трупат, за да ги даде на угодния.
(втори вариант)
Ако вървите по пътя на Соломон, и вие ще имате същата опитност. И ще кажете: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Той дохожда до една опитност и казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога. „И то е суета и угнетение на Духа“ (26. стих). Значи Соломон подразбира мъдрият да знае как да яде и пие. Това е мъдростта в човека.
А на грешните дава да се трудят, да копаят, за да притурят и да трупат, за да ги даде на угодния.
И това е суета и угнетение на духа. Соломон казва, че видял – каквото се случва на мъдрия, това се случва и на безумния. Не е вярно това. Не се случва това. Привидно само е така.
към втори вариант >>
Та, след като направим една погрешка, ние не се връщаме да я оправим.
(втори вариант)
Питам сега, какво иска да покаже този смел българин? Та и вие по някой път казвате: „Глупава работа.“ Всякога в нашата мисъл има едно безумно мислене и безумно чувстване. Ти ще извадиш кобура си, ще гръмнеш три пъти и след това всичките овци до една ще заминат.
Та, след като направим една погрешка, ние не се връщаме да я оправим.
Соломон не иска да поправи грешката си. И като направи една погрешка, не изважда опитност. Той пил и ял, и казва: „Ще пия повече! “ Това значи – взел си една жена, но казва – с една жена човек не може да бъде щастлив, чакай да ги направя две. Взел втора, и тя не била достатъчна, а после взел и трета.
към втори вариант >>
И това е суета и угнетение на духа.
(втори вариант)
И ще кажете: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Той дохожда до една опитност и казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога. „И то е суета и угнетение на Духа“ (26. стих). Значи Соломон подразбира мъдрият да знае как да яде и пие. Това е мъдростта в човека. А на грешните дава да се трудят, да копаят, за да притурят и да трупат, за да ги даде на угодния.
И това е суета и угнетение на духа.
Соломон казва, че видял – каквото се случва на мъдрия, това се случва и на безумния. Не е вярно това. Не се случва това. Привидно само е така. Соломон е разсъждавал повърхностно.
към втори вариант >>
Соломон не иска да поправи грешката си.
(втори вариант)
Питам сега, какво иска да покаже този смел българин? Та и вие по някой път казвате: „Глупава работа.“ Всякога в нашата мисъл има едно безумно мислене и безумно чувстване. Ти ще извадиш кобура си, ще гръмнеш три пъти и след това всичките овци до една ще заминат. Та, след като направим една погрешка, ние не се връщаме да я оправим.
Соломон не иска да поправи грешката си.
И като направи една погрешка, не изважда опитност. Той пил и ял, и казва: „Ще пия повече! “ Това значи – взел си една жена, но казва – с една жена човек не може да бъде щастлив, чакай да ги направя две. Взел втора, и тя не била достатъчна, а после взел и трета. След това взел четвърта, пета, шеста.
към втори вариант >>
Соломон казва, че видял – каквото се случва на мъдрия, това се случва и на безумния.
(втори вариант)
„И то е суета и угнетение на Духа“ (26. стих). Значи Соломон подразбира мъдрият да знае как да яде и пие. Това е мъдростта в човека. А на грешните дава да се трудят, да копаят, за да притурят и да трупат, за да ги даде на угодния. И това е суета и угнетение на духа.
Соломон казва, че видял – каквото се случва на мъдрия, това се случва и на безумния.
Не е вярно това. Не се случва това. Привидно само е така. Соломон е разсъждавал повърхностно.
към втори вариант >>
И като направи една погрешка, не изважда опитност.
(втори вариант)
Питам сега, какво иска да покаже този смел българин? Та и вие по някой път казвате: „Глупава работа.“ Всякога в нашата мисъл има едно безумно мислене и безумно чувстване. Ти ще извадиш кобура си, ще гръмнеш три пъти и след това всичките овци до една ще заминат. Та, след като направим една погрешка, ние не се връщаме да я оправим. Соломон не иска да поправи грешката си.
И като направи една погрешка, не изважда опитност.
Той пил и ял, и казва: „Ще пия повече! “ Това значи – взел си една жена, но казва – с една жена човек не може да бъде щастлив, чакай да ги направя две. Взел втора, и тя не била достатъчна, а после взел и трета. След това взел четвърта, пета, шеста. Увеличавал ги, увеличавал ги, докато се намерил в едно голямо противоречие.
към втори вариант >>
Не е вярно това.
(втори вариант)
Значи Соломон подразбира мъдрият да знае как да яде и пие. Това е мъдростта в човека. А на грешните дава да се трудят, да копаят, за да притурят и да трупат, за да ги даде на угодния. И това е суета и угнетение на духа. Соломон казва, че видял – каквото се случва на мъдрия, това се случва и на безумния.
Не е вярно това.
Не се случва това. Привидно само е така. Соломон е разсъждавал повърхностно.
към втори вариант >>
Той пил и ял, и казва: „Ще пия повече!
(втори вариант)
Та и вие по някой път казвате: „Глупава работа.“ Всякога в нашата мисъл има едно безумно мислене и безумно чувстване. Ти ще извадиш кобура си, ще гръмнеш три пъти и след това всичките овци до една ще заминат. Та, след като направим една погрешка, ние не се връщаме да я оправим. Соломон не иска да поправи грешката си. И като направи една погрешка, не изважда опитност.
Той пил и ял, и казва: „Ще пия повече!
“ Това значи – взел си една жена, но казва – с една жена човек не може да бъде щастлив, чакай да ги направя две. Взел втора, и тя не била достатъчна, а после взел и трета. След това взел четвърта, пета, шеста. Увеличавал ги, увеличавал ги, докато се намерил в едно голямо противоречие. Не може да гледа вече тези жени.
към втори вариант >>
Не се случва това.
(втори вариант)
Това е мъдростта в човека. А на грешните дава да се трудят, да копаят, за да притурят и да трупат, за да ги даде на угодния. И това е суета и угнетение на духа. Соломон казва, че видял – каквото се случва на мъдрия, това се случва и на безумния. Не е вярно това.
Не се случва това.
Привидно само е така. Соломон е разсъждавал повърхностно.
към втори вариант >>
“ Това значи – взел си една жена, но казва – с една жена човек не може да бъде щастлив, чакай да ги направя две.
(втори вариант)
Ти ще извадиш кобура си, ще гръмнеш три пъти и след това всичките овци до една ще заминат. Та, след като направим една погрешка, ние не се връщаме да я оправим. Соломон не иска да поправи грешката си. И като направи една погрешка, не изважда опитност. Той пил и ял, и казва: „Ще пия повече!
“ Това значи – взел си една жена, но казва – с една жена човек не може да бъде щастлив, чакай да ги направя две.
Взел втора, и тя не била достатъчна, а после взел и трета. След това взел четвърта, пета, шеста. Увеличавал ги, увеличавал ги, докато се намерил в едно голямо противоречие. Не може да гледа вече тези жени. Ще кажете – как не може да ги гледа, те сами ще се гледат.
към втори вариант >>
Привидно само е така.
(втори вариант)
А на грешните дава да се трудят, да копаят, за да притурят и да трупат, за да ги даде на угодния. И това е суета и угнетение на духа. Соломон казва, че видял – каквото се случва на мъдрия, това се случва и на безумния. Не е вярно това. Не се случва това.
Привидно само е така.
Соломон е разсъждавал повърхностно.
към втори вариант >>
Взел втора, и тя не била достатъчна, а после взел и трета.
(втори вариант)
Та, след като направим една погрешка, ние не се връщаме да я оправим. Соломон не иска да поправи грешката си. И като направи една погрешка, не изважда опитност. Той пил и ял, и казва: „Ще пия повече! “ Това значи – взел си една жена, но казва – с една жена човек не може да бъде щастлив, чакай да ги направя две.
Взел втора, и тя не била достатъчна, а после взел и трета.
След това взел четвърта, пета, шеста. Увеличавал ги, увеличавал ги, докато се намерил в едно голямо противоречие. Не може да гледа вече тези жени. Ще кажете – как не може да ги гледа, те сами ще се гледат.
към втори вариант >>
Соломон е разсъждавал повърхностно.
(втори вариант)
И това е суета и угнетение на духа. Соломон казва, че видял – каквото се случва на мъдрия, това се случва и на безумния. Не е вярно това. Не се случва това. Привидно само е така.
Соломон е разсъждавал повърхностно.
към втори вариант >>
След това взел четвърта, пета, шеста.
(втори вариант)
Соломон не иска да поправи грешката си. И като направи една погрешка, не изважда опитност. Той пил и ял, и казва: „Ще пия повече! “ Това значи – взел си една жена, но казва – с една жена човек не може да бъде щастлив, чакай да ги направя две. Взел втора, и тя не била достатъчна, а после взел и трета.
След това взел четвърта, пета, шеста.
Увеличавал ги, увеличавал ги, докато се намерил в едно голямо противоречие. Не може да гледа вече тези жени. Ще кажете – как не може да ги гледа, те сами ще се гледат.
към втори вариант >>
Аз ще ви приведа един български пример.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един български пример.
Това е една приказка, един мит, нещо, което е станало някога, но е предадено в приказна форма. Слязъл Господ някога на земята, да види как живеят хората. Понеже често му донасяли как живеят хората, той искал сам да провери. Той слязъл на земята и взел със себе си един от най–способните хора, за да го придружи. Тръгват двамата.
към втори вариант >>
Увеличавал ги, увеличавал ги, докато се намерил в едно голямо противоречие.
(втори вариант)
И като направи една погрешка, не изважда опитност. Той пил и ял, и казва: „Ще пия повече! “ Това значи – взел си една жена, но казва – с една жена човек не може да бъде щастлив, чакай да ги направя две. Взел втора, и тя не била достатъчна, а после взел и трета. След това взел четвърта, пета, шеста.
Увеличавал ги, увеличавал ги, докато се намерил в едно голямо противоречие.
Не може да гледа вече тези жени. Ще кажете – как не може да ги гледа, те сами ще се гледат.
към втори вариант >>
Това е една приказка, един мит, нещо, което е станало някога, но е предадено в приказна форма.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един български пример.
Това е една приказка, един мит, нещо, което е станало някога, но е предадено в приказна форма.
Слязъл Господ някога на земята, да види как живеят хората. Понеже често му донасяли как живеят хората, той искал сам да провери. Той слязъл на земята и взел със себе си един от най–способните хора, за да го придружи. Тръгват двамата. Дохождат до едно място, виждат един говедар, легнал на гърба си и свири с кавала.
към втори вариант >>
Не може да гледа вече тези жени.
(втори вариант)
Той пил и ял, и казва: „Ще пия повече! “ Това значи – взел си една жена, но казва – с една жена човек не може да бъде щастлив, чакай да ги направя две. Взел втора, и тя не била достатъчна, а после взел и трета. След това взел четвърта, пета, шеста. Увеличавал ги, увеличавал ги, докато се намерил в едно голямо противоречие.
Не може да гледа вече тези жени.
Ще кажете – как не може да ги гледа, те сами ще се гледат.
към втори вариант >>
Слязъл Господ някога на земята, да види как живеят хората.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един български пример. Това е една приказка, един мит, нещо, което е станало някога, но е предадено в приказна форма.
Слязъл Господ някога на земята, да види как живеят хората.
Понеже често му донасяли как живеят хората, той искал сам да провери. Той слязъл на земята и взел със себе си един от най–способните хора, за да го придружи. Тръгват двамата. Дохождат до едно място, виждат един говедар, легнал на гърба си и свири с кавала. Понеже Господ ожаднял, то казал на момъка, който го придружавал: „Моля, нека ми покаже къде има вода да пия.“ Говедарят, както свирил, не се помръднал от мястото си и показал с крака си ей там.
към втори вариант >>
Ще кажете – как не може да ги гледа, те сами ще се гледат.
(втори вариант)
“ Това значи – взел си една жена, но казва – с една жена човек не може да бъде щастлив, чакай да ги направя две. Взел втора, и тя не била достатъчна, а после взел и трета. След това взел четвърта, пета, шеста. Увеличавал ги, увеличавал ги, докато се намерил в едно голямо противоречие. Не може да гледа вече тези жени.
Ще кажете – как не може да ги гледа, те сами ще се гледат.
към втори вариант >>
Понеже често му донасяли как живеят хората, той искал сам да провери.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един български пример. Това е една приказка, един мит, нещо, което е станало някога, но е предадено в приказна форма. Слязъл Господ някога на земята, да види как живеят хората.
Понеже често му донасяли как живеят хората, той искал сам да провери.
Той слязъл на земята и взел със себе си един от най–способните хора, за да го придружи. Тръгват двамата. Дохождат до едно място, виждат един говедар, легнал на гърба си и свири с кавала. Понеже Господ ожаднял, то казал на момъка, който го придружавал: „Моля, нека ми покаже къде има вода да пия.“ Говедарят, както свирил, не се помръднал от мястото си и показал с крака си ей там. Този, който придружавал Господа казал: „Брей, не ни показа къде е водата, но само с крака си посочи.“ По–нататък видели една хубава мома, която носила вода с кобилица.
към втори вариант >>
Другояче ще обясня въпроса.
(втори вариант)
Другояче ще обясня въпроса.
Носиш един чувал на гърба си и постоянно притуряш по едно кило в чувала. Туряш едно, две, три, четири и повече, докато стане този чувал до сто килограма тежест. И не можеш повече да го носиш. Каруца няма, слуги няма и ти вече се изпотиш, запъхтиш, казваш: „Не се носи този чувал, тежък е.“ Питам, кой те кара да носиш този тежък чувал от сто килограма на гърба си? Каква е идеята?
към втори вариант >>
Той слязъл на земята и взел със себе си един от най–способните хора, за да го придружи.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един български пример. Това е една приказка, един мит, нещо, което е станало някога, но е предадено в приказна форма. Слязъл Господ някога на земята, да види как живеят хората. Понеже често му донасяли как живеят хората, той искал сам да провери.
Той слязъл на земята и взел със себе си един от най–способните хора, за да го придружи.
Тръгват двамата. Дохождат до едно място, виждат един говедар, легнал на гърба си и свири с кавала. Понеже Господ ожаднял, то казал на момъка, който го придружавал: „Моля, нека ми покаже къде има вода да пия.“ Говедарят, както свирил, не се помръднал от мястото си и показал с крака си ей там. Този, който придружавал Господа казал: „Брей, не ни показа къде е водата, но само с крака си посочи.“ По–нататък видели една хубава мома, която носила вода с кобилица. Господ казал: „Тази хубава мома ще дам на този говедар.“ Той се почудил как е възможно това.
към втори вариант >>
2.
Изпитите на ученика
,
ООК
, София, 20.2.1935г.,
Един ден пеперудата не е дошла в градината и стане цял един въпрос.
Това вие го наричате любов, любовта на пеперудата.
Един ден пеперудата не е дошла в градината и стане цял един въпрос.
Защо не е дошла? Какво е станало с нея? Тогава другата философия. Не може ли другояче в света? Може, но при сегашния ред на нещата, сага като е, какво се крие под онази пеперуда?
към беседата >>
Ти си толкова нервен, а трябва едно спокойствие.
Хубаво, ти минаваш, ти си здрав и господарят ще те нахрани, и на работа ще те прати. Но хилав си, той няма да те нахрани, и ще каже: "Я го пратете в болницата." Вие седите и си обяснявате нещата, както не са. Ти казваш: "Онзи е щастлив." - Щастието на онзи човек, към когото хората са добри е, че той има повече магнетизъм. Ти казваш: "Не ми върви." - Аз гледам - всичките ти мускули са опънати.
Ти си толкова нервен, а трябва едно спокойствие.
Вие седите и някой ще се покаже, че е тъжен. Дръж тъгата вътре в себе си и не я изказвай, не товари хората със своята тъга. Не товари хората и със своите радости. Ако ти товариш хората със своите радости и със своите скърби, ти ги осакатяваш. Ако излезе от твоята радост или от твоята скръб през малка дупчица, ти нищо не се ползваш.
към беседата >>
Защо не е дошла?
Това вие го наричате любов, любовта на пеперудата. Един ден пеперудата не е дошла в градината и стане цял един въпрос.
Защо не е дошла?
Какво е станало с нея? Тогава другата философия. Не може ли другояче в света? Може, но при сегашния ред на нещата, сага като е, какво се крие под онази пеперуда? Или какво се крие под формата на едно твое желание, на една твоя мисъл?
към беседата >>
Вие седите и някой ще се покаже, че е тъжен.
Хубаво, ти минаваш, ти си здрав и господарят ще те нахрани, и на работа ще те прати. Но хилав си, той няма да те нахрани, и ще каже: "Я го пратете в болницата." Вие седите и си обяснявате нещата, както не са. Ти казваш: "Онзи е щастлив." - Щастието на онзи човек, към когото хората са добри е, че той има повече магнетизъм. Ти казваш: "Не ми върви." - Аз гледам - всичките ти мускули са опънати. Ти си толкова нервен, а трябва едно спокойствие.
Вие седите и някой ще се покаже, че е тъжен.
Дръж тъгата вътре в себе си и не я изказвай, не товари хората със своята тъга. Не товари хората и със своите радости. Ако ти товариш хората със своите радости и със своите скърби, ти ги осакатяваш. Ако излезе от твоята радост или от твоята скръб през малка дупчица, ти нищо не се ползваш. Не се радвай на чуждите радости и на чуждите скърби.
към беседата >>
Какво е станало с нея?
Това вие го наричате любов, любовта на пеперудата. Един ден пеперудата не е дошла в градината и стане цял един въпрос. Защо не е дошла?
Какво е станало с нея?
Тогава другата философия. Не може ли другояче в света? Може, но при сегашния ред на нещата, сага като е, какво се крие под онази пеперуда? Или какво се крие под формата на едно твое желание, на една твоя мисъл? Или какво се крие под една твоя постъпка?
към беседата >>
Дръж тъгата вътре в себе си и не я изказвай, не товари хората със своята тъга.
Но хилав си, той няма да те нахрани, и ще каже: "Я го пратете в болницата." Вие седите и си обяснявате нещата, както не са. Ти казваш: "Онзи е щастлив." - Щастието на онзи човек, към когото хората са добри е, че той има повече магнетизъм. Ти казваш: "Не ми върви." - Аз гледам - всичките ти мускули са опънати. Ти си толкова нервен, а трябва едно спокойствие. Вие седите и някой ще се покаже, че е тъжен.
Дръж тъгата вътре в себе си и не я изказвай, не товари хората със своята тъга.
Не товари хората и със своите радости. Ако ти товариш хората със своите радости и със своите скърби, ти ги осакатяваш. Ако излезе от твоята радост или от твоята скръб през малка дупчица, ти нищо не се ползваш. Не се радвай на чуждите радости и на чуждите скърби. Ти казваш: "Аз сгреших" и плачеш.
към беседата >>
Тогава другата философия.
Това вие го наричате любов, любовта на пеперудата. Един ден пеперудата не е дошла в градината и стане цял един въпрос. Защо не е дошла? Какво е станало с нея?
Тогава другата философия.
Не може ли другояче в света? Може, но при сегашния ред на нещата, сага като е, какво се крие под онази пеперуда? Или какво се крие под формата на едно твое желание, на една твоя мисъл? Или какво се крие под една твоя постъпка?
към беседата >>
Не товари хората и със своите радости.
Ти казваш: "Онзи е щастлив." - Щастието на онзи човек, към когото хората са добри е, че той има повече магнетизъм. Ти казваш: "Не ми върви." - Аз гледам - всичките ти мускули са опънати. Ти си толкова нервен, а трябва едно спокойствие. Вие седите и някой ще се покаже, че е тъжен. Дръж тъгата вътре в себе си и не я изказвай, не товари хората със своята тъга.
Не товари хората и със своите радости.
Ако ти товариш хората със своите радости и със своите скърби, ти ги осакатяваш. Ако излезе от твоята радост или от твоята скръб през малка дупчица, ти нищо не се ползваш. Не се радвай на чуждите радости и на чуждите скърби. Ти казваш: "Аз сгреших" и плачеш. Господарят сгрешил, а ти плачеш.
към беседата >>
Не може ли другояче в света?
Това вие го наричате любов, любовта на пеперудата. Един ден пеперудата не е дошла в градината и стане цял един въпрос. Защо не е дошла? Какво е станало с нея? Тогава другата философия.
Не може ли другояче в света?
Може, но при сегашния ред на нещата, сага като е, какво се крие под онази пеперуда? Или какво се крие под формата на едно твое желание, на една твоя мисъл? Или какво се крие под една твоя постъпка?
към беседата >>
Ако ти товариш хората със своите радости и със своите скърби, ти ги осакатяваш.
Ти казваш: "Не ми върви." - Аз гледам - всичките ти мускули са опънати. Ти си толкова нервен, а трябва едно спокойствие. Вие седите и някой ще се покаже, че е тъжен. Дръж тъгата вътре в себе си и не я изказвай, не товари хората със своята тъга. Не товари хората и със своите радости.
Ако ти товариш хората със своите радости и със своите скърби, ти ги осакатяваш.
Ако излезе от твоята радост или от твоята скръб през малка дупчица, ти нищо не се ползваш. Не се радвай на чуждите радости и на чуждите скърби. Ти казваш: "Аз сгреших" и плачеш. Господарят сгрешил, а ти плачеш. Казваш: "Дяволска мисъл мина през ума ми." - Защо ще ми разправяш за тази дяволска мисъл?
към беседата >>
Може, но при сегашния ред на нещата, сага като е, какво се крие под онази пеперуда?
Един ден пеперудата не е дошла в градината и стане цял един въпрос. Защо не е дошла? Какво е станало с нея? Тогава другата философия. Не може ли другояче в света?
Може, но при сегашния ред на нещата, сага като е, какво се крие под онази пеперуда?
Или какво се крие под формата на едно твое желание, на една твоя мисъл? Или какво се крие под една твоя постъпка?
към беседата >>
Ако излезе от твоята радост или от твоята скръб през малка дупчица, ти нищо не се ползваш.
Ти си толкова нервен, а трябва едно спокойствие. Вие седите и някой ще се покаже, че е тъжен. Дръж тъгата вътре в себе си и не я изказвай, не товари хората със своята тъга. Не товари хората и със своите радости. Ако ти товариш хората със своите радости и със своите скърби, ти ги осакатяваш.
Ако излезе от твоята радост или от твоята скръб през малка дупчица, ти нищо не се ползваш.
Не се радвай на чуждите радости и на чуждите скърби. Ти казваш: "Аз сгреших" и плачеш. Господарят сгрешил, а ти плачеш. Казваш: "Дяволска мисъл мина през ума ми." - Защо ще ми разправяш за тази дяволска мисъл? Аз ги зная всички дяволски мисли.
към беседата >>
Или какво се крие под формата на едно твое желание, на една твоя мисъл?
Защо не е дошла? Какво е станало с нея? Тогава другата философия. Не може ли другояче в света? Може, но при сегашния ред на нещата, сага като е, какво се крие под онази пеперуда?
Или какво се крие под формата на едно твое желание, на една твоя мисъл?
Или какво се крие под една твоя постъпка?
към беседата >>
Не се радвай на чуждите радости и на чуждите скърби.
Вие седите и някой ще се покаже, че е тъжен. Дръж тъгата вътре в себе си и не я изказвай, не товари хората със своята тъга. Не товари хората и със своите радости. Ако ти товариш хората със своите радости и със своите скърби, ти ги осакатяваш. Ако излезе от твоята радост или от твоята скръб през малка дупчица, ти нищо не се ползваш.
Не се радвай на чуждите радости и на чуждите скърби.
Ти казваш: "Аз сгреших" и плачеш. Господарят сгрешил, а ти плачеш. Казваш: "Дяволска мисъл мина през ума ми." - Защо ще ми разправяш за тази дяволска мисъл? Аз ги зная всички дяволски мисли. Някой път казваш: "Еди-кой си момък не е в правия път." - Този момък ни най-малко не е виноват.
към беседата >>
Или какво се крие под една твоя постъпка?
Какво е станало с нея? Тогава другата философия. Не може ли другояче в света? Може, но при сегашния ред на нещата, сага като е, какво се крие под онази пеперуда? Или какво се крие под формата на едно твое желание, на една твоя мисъл?
Или какво се крие под една твоя постъпка?
към беседата >>
Ти казваш: "Аз сгреших" и плачеш.
Дръж тъгата вътре в себе си и не я изказвай, не товари хората със своята тъга. Не товари хората и със своите радости. Ако ти товариш хората със своите радости и със своите скърби, ти ги осакатяваш. Ако излезе от твоята радост или от твоята скръб през малка дупчица, ти нищо не се ползваш. Не се радвай на чуждите радости и на чуждите скърби.
Ти казваш: "Аз сгреших" и плачеш.
Господарят сгрешил, а ти плачеш. Казваш: "Дяволска мисъл мина през ума ми." - Защо ще ми разправяш за тази дяволска мисъл? Аз ги зная всички дяволски мисли. Някой път казваш: "Еди-кой си момък не е в правия път." - Този момък ни най-малко не е виноват. Господарят се удоволства, а бият слугата.
към беседата >>
Има една страна на въпроса, тя е следната.
Има една страна на въпроса, тя е следната.
След като критикува човек нещата, после остава на въздуха и не знае в какво да вярва. Има неща, в които човек трябва да вярва. Те са вечните, неизменни неща. Аз трябва да ви говоря за порядъка им. Има един закон, който е неизменчив.
към беседата >>
Господарят сгрешил, а ти плачеш.
Не товари хората и със своите радости. Ако ти товариш хората със своите радости и със своите скърби, ти ги осакатяваш. Ако излезе от твоята радост или от твоята скръб през малка дупчица, ти нищо не се ползваш. Не се радвай на чуждите радости и на чуждите скърби. Ти казваш: "Аз сгреших" и плачеш.
Господарят сгрешил, а ти плачеш.
Казваш: "Дяволска мисъл мина през ума ми." - Защо ще ми разправяш за тази дяволска мисъл? Аз ги зная всички дяволски мисли. Някой път казваш: "Еди-кой си момък не е в правия път." - Този момък ни най-малко не е виноват. Господарят се удоволства, а бият слугата.
към беседата >>
След като критикува човек нещата, после остава на въздуха и не знае в какво да вярва.
Има една страна на въпроса, тя е следната.
След като критикува човек нещата, после остава на въздуха и не знае в какво да вярва.
Има неща, в които човек трябва да вярва. Те са вечните, неизменни неща. Аз трябва да ви говоря за порядъка им. Има един закон, който е неизменчив. Ти ако носиш формата на един вол, ти трябва да знаеш, че това е до време.
към беседата >>
Казваш: "Дяволска мисъл мина през ума ми." - Защо ще ми разправяш за тази дяволска мисъл?
Ако ти товариш хората със своите радости и със своите скърби, ти ги осакатяваш. Ако излезе от твоята радост или от твоята скръб през малка дупчица, ти нищо не се ползваш. Не се радвай на чуждите радости и на чуждите скърби. Ти казваш: "Аз сгреших" и плачеш. Господарят сгрешил, а ти плачеш.
Казваш: "Дяволска мисъл мина през ума ми." - Защо ще ми разправяш за тази дяволска мисъл?
Аз ги зная всички дяволски мисли. Някой път казваш: "Еди-кой си момък не е в правия път." - Този момък ни най-малко не е виноват. Господарят се удоволства, а бият слугата.
към беседата >>
Има неща, в които човек трябва да вярва.
Има една страна на въпроса, тя е следната. След като критикува човек нещата, после остава на въздуха и не знае в какво да вярва.
Има неща, в които човек трябва да вярва.
Те са вечните, неизменни неща. Аз трябва да ви говоря за порядъка им. Има един закон, който е неизменчив. Ти ако носиш формата на един вол, ти трябва да знаеш, че това е до време. До време ще носиш копитата и рогата на вола, но един ден ще хвърлиш копитата и рогата си.
към беседата >>
Аз ги зная всички дяволски мисли.
Ако излезе от твоята радост или от твоята скръб през малка дупчица, ти нищо не се ползваш. Не се радвай на чуждите радости и на чуждите скърби. Ти казваш: "Аз сгреших" и плачеш. Господарят сгрешил, а ти плачеш. Казваш: "Дяволска мисъл мина през ума ми." - Защо ще ми разправяш за тази дяволска мисъл?
Аз ги зная всички дяволски мисли.
Някой път казваш: "Еди-кой си момък не е в правия път." - Този момък ни най-малко не е виноват. Господарят се удоволства, а бият слугата.
към беседата >>
Те са вечните, неизменни неща.
Има една страна на въпроса, тя е следната. След като критикува човек нещата, после остава на въздуха и не знае в какво да вярва. Има неща, в които човек трябва да вярва.
Те са вечните, неизменни неща.
Аз трябва да ви говоря за порядъка им. Има един закон, който е неизменчив. Ти ако носиш формата на един вол, ти трябва да знаеш, че това е до време. До време ще носиш копитата и рогата на вола, но един ден ще хвърлиш копитата и рогата си. И ако ти не искаш да ги оставиш, ще дойдат и ще те хванат, и ще те заколят, ще одерат кожата ти и ще те изядат, и от тебе като вол нищо няма да остане.
към беседата >>
Някой път казваш: "Еди-кой си момък не е в правия път." - Този момък ни най-малко не е виноват.
Не се радвай на чуждите радости и на чуждите скърби. Ти казваш: "Аз сгреших" и плачеш. Господарят сгрешил, а ти плачеш. Казваш: "Дяволска мисъл мина през ума ми." - Защо ще ми разправяш за тази дяволска мисъл? Аз ги зная всички дяволски мисли.
Някой път казваш: "Еди-кой си момък не е в правия път." - Този момък ни най-малко не е виноват.
Господарят се удоволства, а бият слугата.
към беседата >>
Аз трябва да ви говоря за порядъка им.
Има една страна на въпроса, тя е следната. След като критикува човек нещата, после остава на въздуха и не знае в какво да вярва. Има неща, в които човек трябва да вярва. Те са вечните, неизменни неща.
Аз трябва да ви говоря за порядъка им.
Има един закон, който е неизменчив. Ти ако носиш формата на един вол, ти трябва да знаеш, че това е до време. До време ще носиш копитата и рогата на вола, но един ден ще хвърлиш копитата и рогата си. И ако ти не искаш да ги оставиш, ще дойдат и ще те хванат, и ще те заколят, ще одерат кожата ти и ще те изядат, и от тебе като вол нищо няма да остане. Нещо друго ще станеш.
към беседата >>
Господарят се удоволства, а бият слугата.
Ти казваш: "Аз сгреших" и плачеш. Господарят сгрешил, а ти плачеш. Казваш: "Дяволска мисъл мина през ума ми." - Защо ще ми разправяш за тази дяволска мисъл? Аз ги зная всички дяволски мисли. Някой път казваш: "Еди-кой си момък не е в правия път." - Този момък ни най-малко не е виноват.
Господарят се удоволства, а бият слугата.
към беседата >>
Има един закон, който е неизменчив.
Има една страна на въпроса, тя е следната. След като критикува човек нещата, после остава на въздуха и не знае в какво да вярва. Има неща, в които човек трябва да вярва. Те са вечните, неизменни неща. Аз трябва да ви говоря за порядъка им.
Има един закон, който е неизменчив.
Ти ако носиш формата на един вол, ти трябва да знаеш, че това е до време. До време ще носиш копитата и рогата на вола, но един ден ще хвърлиш копитата и рогата си. И ако ти не искаш да ги оставиш, ще дойдат и ще те хванат, и ще те заколят, ще одерат кожата ти и ще те изядат, и от тебе като вол нищо няма да остане. Нещо друго ще станеш. Ще престанеш, след като те изядат, да стоиш като вол.
към беседата >>
Това е онзи психологически момент, когато Ева отиде при дървото за познаване на доброто и злото, и злото й казва: "Ако ядете от този плод, ще станете богове".
Това е онзи психологически момент, когато Ева отиде при дървото за познаване на доброто и злото, и злото й казва: "Ако ядете от този плод, ще станете богове".
- Какво доби Ева? - Доби известно нещо, доби известна свобода, че може да престъпва постоянно Божия закон. Но чрез това ядене придоби ли нещо? Те придобиха свойството да видят, че са голи. Вие се спирате сега и казвате: "Защо Ева яде?
към беседата >>
Ти ако носиш формата на един вол, ти трябва да знаеш, че това е до време.
След като критикува човек нещата, после остава на въздуха и не знае в какво да вярва. Има неща, в които човек трябва да вярва. Те са вечните, неизменни неща. Аз трябва да ви говоря за порядъка им. Има един закон, който е неизменчив.
Ти ако носиш формата на един вол, ти трябва да знаеш, че това е до време.
До време ще носиш копитата и рогата на вола, но един ден ще хвърлиш копитата и рогата си. И ако ти не искаш да ги оставиш, ще дойдат и ще те хванат, и ще те заколят, ще одерат кожата ти и ще те изядат, и от тебе като вол нищо няма да остане. Нещо друго ще станеш. Ще престанеш, след като те изядат, да стоиш като вол. Ще кажеш: "Защо светът е такъв?
към беседата >>
- Какво доби Ева?
Това е онзи психологически момент, когато Ева отиде при дървото за познаване на доброто и злото, и злото й казва: "Ако ядете от този плод, ще станете богове".
- Какво доби Ева?
- Доби известно нещо, доби известна свобода, че може да престъпва постоянно Божия закон. Но чрез това ядене придоби ли нещо? Те придобиха свойството да видят, че са голи. Вие се спирате сега и казвате: "Защо Ева яде? " Всеки ден като Ева вие ядете постоянно от забраненото дърво.
към беседата >>
До време ще носиш копитата и рогата на вола, но един ден ще хвърлиш копитата и рогата си.
Има неща, в които човек трябва да вярва. Те са вечните, неизменни неща. Аз трябва да ви говоря за порядъка им. Има един закон, който е неизменчив. Ти ако носиш формата на един вол, ти трябва да знаеш, че това е до време.
До време ще носиш копитата и рогата на вола, но един ден ще хвърлиш копитата и рогата си.
И ако ти не искаш да ги оставиш, ще дойдат и ще те хванат, и ще те заколят, ще одерат кожата ти и ще те изядат, и от тебе като вол нищо няма да остане. Нещо друго ще станеш. Ще престанеш, след като те изядат, да стоиш като вол. Ще кажеш: "Защо светът е такъв? " Тогава да видим другите противоречия.
към беседата >>
- Доби известно нещо, доби известна свобода, че може да престъпва постоянно Божия закон.
Това е онзи психологически момент, когато Ева отиде при дървото за познаване на доброто и злото, и злото й казва: "Ако ядете от този плод, ще станете богове". - Какво доби Ева?
- Доби известно нещо, доби известна свобода, че може да престъпва постоянно Божия закон.
Но чрез това ядене придоби ли нещо? Те придобиха свойството да видят, че са голи. Вие се спирате сега и казвате: "Защо Ева яде? " Всеки ден като Ева вие ядете постоянно от забраненото дърво. Казано ви е да не ядете, но ти похапнеш от това дърво и из Рая навън излизате.
към беседата >>
И ако ти не искаш да ги оставиш, ще дойдат и ще те хванат, и ще те заколят, ще одерат кожата ти и ще те изядат, и от тебе като вол нищо няма да остане.
Те са вечните, неизменни неща. Аз трябва да ви говоря за порядъка им. Има един закон, който е неизменчив. Ти ако носиш формата на един вол, ти трябва да знаеш, че това е до време. До време ще носиш копитата и рогата на вола, но един ден ще хвърлиш копитата и рогата си.
И ако ти не искаш да ги оставиш, ще дойдат и ще те хванат, и ще те заколят, ще одерат кожата ти и ще те изядат, и от тебе като вол нищо няма да остане.
Нещо друго ще станеш. Ще престанеш, след като те изядат, да стоиш като вол. Ще кажеш: "Защо светът е такъв? " Тогава да видим другите противоречия. Отвън имате 30, 40, 50 градуса студ.
към беседата >>
Но чрез това ядене придоби ли нещо?
Това е онзи психологически момент, когато Ева отиде при дървото за познаване на доброто и злото, и злото й казва: "Ако ядете от този плод, ще станете богове". - Какво доби Ева? - Доби известно нещо, доби известна свобода, че може да престъпва постоянно Божия закон.
Но чрез това ядене придоби ли нещо?
Те придобиха свойството да видят, че са голи. Вие се спирате сега и казвате: "Защо Ева яде? " Всеки ден като Ева вие ядете постоянно от забраненото дърво. Казано ви е да не ядете, но ти похапнеш от това дърво и из Рая навън излизате. Аз наричам Рая следното: Имаш едно прекрасно състояние и мислиш, че си в пътя, и дойде едно изкушение, изгубиш своето равновесие.
към беседата >>
Нещо друго ще станеш.
Аз трябва да ви говоря за порядъка им. Има един закон, който е неизменчив. Ти ако носиш формата на един вол, ти трябва да знаеш, че това е до време. До време ще носиш копитата и рогата на вола, но един ден ще хвърлиш копитата и рогата си. И ако ти не искаш да ги оставиш, ще дойдат и ще те хванат, и ще те заколят, ще одерат кожата ти и ще те изядат, и от тебе като вол нищо няма да остане.
Нещо друго ще станеш.
Ще престанеш, след като те изядат, да стоиш като вол. Ще кажеш: "Защо светът е такъв? " Тогава да видим другите противоречия. Отвън имате 30, 40, 50 градуса студ. Водата замръзва.
към беседата >>
Те придобиха свойството да видят, че са голи.
Това е онзи психологически момент, когато Ева отиде при дървото за познаване на доброто и злото, и злото й казва: "Ако ядете от този плод, ще станете богове". - Какво доби Ева? - Доби известно нещо, доби известна свобода, че може да престъпва постоянно Божия закон. Но чрез това ядене придоби ли нещо?
Те придобиха свойството да видят, че са голи.
Вие се спирате сега и казвате: "Защо Ева яде? " Всеки ден като Ева вие ядете постоянно от забраненото дърво. Казано ви е да не ядете, но ти похапнеш от това дърво и из Рая навън излизате. Аз наричам Рая следното: Имаш едно прекрасно състояние и мислиш, че си в пътя, и дойде едно изкушение, изгубиш своето равновесие. И пак дойдеш до онова състояние извън Рая, пак дойдат кожените дрехи и лошите условия.
към беседата >>
Ще престанеш, след като те изядат, да стоиш като вол.
Има един закон, който е неизменчив. Ти ако носиш формата на един вол, ти трябва да знаеш, че това е до време. До време ще носиш копитата и рогата на вола, но един ден ще хвърлиш копитата и рогата си. И ако ти не искаш да ги оставиш, ще дойдат и ще те хванат, и ще те заколят, ще одерат кожата ти и ще те изядат, и от тебе като вол нищо няма да остане. Нещо друго ще станеш.
Ще престанеш, след като те изядат, да стоиш като вол.
Ще кажеш: "Защо светът е такъв? " Тогава да видим другите противоречия. Отвън имате 30, 40, 50 градуса студ. Водата замръзва. Това, което по-рано ви е услужвало, не може да ви услужи.
към беседата >>
Вие се спирате сега и казвате: "Защо Ева яде?
Това е онзи психологически момент, когато Ева отиде при дървото за познаване на доброто и злото, и злото й казва: "Ако ядете от този плод, ще станете богове". - Какво доби Ева? - Доби известно нещо, доби известна свобода, че може да престъпва постоянно Божия закон. Но чрез това ядене придоби ли нещо? Те придобиха свойството да видят, че са голи.
Вие се спирате сега и казвате: "Защо Ева яде?
" Всеки ден като Ева вие ядете постоянно от забраненото дърво. Казано ви е да не ядете, но ти похапнеш от това дърво и из Рая навън излизате. Аз наричам Рая следното: Имаш едно прекрасно състояние и мислиш, че си в пътя, и дойде едно изкушение, изгубиш своето равновесие. И пак дойдеш до онова състояние извън Рая, пак дойдат кожените дрехи и лошите условия.
към беседата >>
Ще кажеш: "Защо светът е такъв?
Ти ако носиш формата на един вол, ти трябва да знаеш, че това е до време. До време ще носиш копитата и рогата на вола, но един ден ще хвърлиш копитата и рогата си. И ако ти не искаш да ги оставиш, ще дойдат и ще те хванат, и ще те заколят, ще одерат кожата ти и ще те изядат, и от тебе като вол нищо няма да остане. Нещо друго ще станеш. Ще престанеш, след като те изядат, да стоиш като вол.
Ще кажеш: "Защо светът е такъв?
" Тогава да видим другите противоречия. Отвън имате 30, 40, 50 градуса студ. Водата замръзва. Това, което по-рано ви е услужвало, не може да ви услужи. Трябва ви огън.
към беседата >>
" Всеки ден като Ева вие ядете постоянно от забраненото дърво.
- Какво доби Ева? - Доби известно нещо, доби известна свобода, че може да престъпва постоянно Божия закон. Но чрез това ядене придоби ли нещо? Те придобиха свойството да видят, че са голи. Вие се спирате сега и казвате: "Защо Ева яде?
" Всеки ден като Ева вие ядете постоянно от забраненото дърво.
Казано ви е да не ядете, но ти похапнеш от това дърво и из Рая навън излизате. Аз наричам Рая следното: Имаш едно прекрасно състояние и мислиш, че си в пътя, и дойде едно изкушение, изгубиш своето равновесие. И пак дойдеш до онова състояние извън Рая, пак дойдат кожените дрехи и лошите условия.
към беседата >>
" Тогава да видим другите противоречия.
До време ще носиш копитата и рогата на вола, но един ден ще хвърлиш копитата и рогата си. И ако ти не искаш да ги оставиш, ще дойдат и ще те хванат, и ще те заколят, ще одерат кожата ти и ще те изядат, и от тебе като вол нищо няма да остане. Нещо друго ще станеш. Ще престанеш, след като те изядат, да стоиш като вол. Ще кажеш: "Защо светът е такъв?
" Тогава да видим другите противоречия.
Отвън имате 30, 40, 50 градуса студ. Водата замръзва. Това, което по-рано ви е услужвало, не може да ви услужи. Трябва ви огън. Дойде топлина и този лед се стопява.
към беседата >>
Казано ви е да не ядете, но ти похапнеш от това дърво и из Рая навън излизате.
- Доби известно нещо, доби известна свобода, че може да престъпва постоянно Божия закон. Но чрез това ядене придоби ли нещо? Те придобиха свойството да видят, че са голи. Вие се спирате сега и казвате: "Защо Ева яде? " Всеки ден като Ева вие ядете постоянно от забраненото дърво.
Казано ви е да не ядете, но ти похапнеш от това дърво и из Рая навън излизате.
Аз наричам Рая следното: Имаш едно прекрасно състояние и мислиш, че си в пътя, и дойде едно изкушение, изгубиш своето равновесие. И пак дойдеш до онова състояние извън Рая, пак дойдат кожените дрехи и лошите условия.
към беседата >>
Отвън имате 30, 40, 50 градуса студ.
И ако ти не искаш да ги оставиш, ще дойдат и ще те хванат, и ще те заколят, ще одерат кожата ти и ще те изядат, и от тебе като вол нищо няма да остане. Нещо друго ще станеш. Ще престанеш, след като те изядат, да стоиш като вол. Ще кажеш: "Защо светът е такъв? " Тогава да видим другите противоречия.
Отвън имате 30, 40, 50 градуса студ.
Водата замръзва. Това, което по-рано ви е услужвало, не може да ви услужи. Трябва ви огън. Дойде топлина и този лед се стопява. При стопяването дойде наводнение.
към беседата >>
Аз наричам Рая следното: Имаш едно прекрасно състояние и мислиш, че си в пътя, и дойде едно изкушение, изгубиш своето равновесие.
Но чрез това ядене придоби ли нещо? Те придобиха свойството да видят, че са голи. Вие се спирате сега и казвате: "Защо Ева яде? " Всеки ден като Ева вие ядете постоянно от забраненото дърво. Казано ви е да не ядете, но ти похапнеш от това дърво и из Рая навън излизате.
Аз наричам Рая следното: Имаш едно прекрасно състояние и мислиш, че си в пътя, и дойде едно изкушение, изгубиш своето равновесие.
И пак дойдеш до онова състояние извън Рая, пак дойдат кожените дрехи и лошите условия.
към беседата >>
Водата замръзва.
Нещо друго ще станеш. Ще престанеш, след като те изядат, да стоиш като вол. Ще кажеш: "Защо светът е такъв? " Тогава да видим другите противоречия. Отвън имате 30, 40, 50 градуса студ.
Водата замръзва.
Това, което по-рано ви е услужвало, не може да ви услужи. Трябва ви огън. Дойде топлина и този лед се стопява. При стопяването дойде наводнение. Ти питаш: "Защо замръзна водата?
към беседата >>
И пак дойдеш до онова състояние извън Рая, пак дойдат кожените дрехи и лошите условия.
Те придобиха свойството да видят, че са голи. Вие се спирате сега и казвате: "Защо Ева яде? " Всеки ден като Ева вие ядете постоянно от забраненото дърво. Казано ви е да не ядете, но ти похапнеш от това дърво и из Рая навън излизате. Аз наричам Рая следното: Имаш едно прекрасно състояние и мислиш, че си в пътя, и дойде едно изкушение, изгубиш своето равновесие.
И пак дойдеш до онова състояние извън Рая, пак дойдат кожените дрехи и лошите условия.
към беседата >>
Това, което по-рано ви е услужвало, не може да ви услужи.
Ще престанеш, след като те изядат, да стоиш като вол. Ще кажеш: "Защо светът е такъв? " Тогава да видим другите противоречия. Отвън имате 30, 40, 50 градуса студ. Водата замръзва.
Това, което по-рано ви е услужвало, не може да ви услужи.
Трябва ви огън. Дойде топлина и този лед се стопява. При стопяването дойде наводнение. Ти питаш: "Защо замръзна водата? И защо се разтопи?
към беседата >>
Искам да остане сега мисълта: изкушенията, в които се намирате, има изпитания, които трябва да минат, неизбежни са.
Искам да остане сега мисълта: изкушенията, в които се намирате, има изпитания, които трябва да минат, неизбежни са.
Никой от вас не е в състояние да ги избегне. Ще дойдат изкушения, които не сте сънували. И светии в християнската епоха, които са живели двадесет-тридесет години и когато са мислили, че са светии, отрекли са се от света, от всичко, но в този светия влиза един бръмбар и той казва: "Тридесет години аз прекарах така, та ако бях в света, като хората щях да живея. А аз тук при тази диващина за тридесет години на какво съм заприличал. На какво страшилище съм заприличал.
към беседата >>
Трябва ви огън.
Ще кажеш: "Защо светът е такъв? " Тогава да видим другите противоречия. Отвън имате 30, 40, 50 градуса студ. Водата замръзва. Това, което по-рано ви е услужвало, не може да ви услужи.
Трябва ви огън.
Дойде топлина и този лед се стопява. При стопяването дойде наводнение. Ти питаш: "Защо замръзна водата? И защо се разтопи? " Казвам, аз не зная.
към беседата >>
Никой от вас не е в състояние да ги избегне.
Искам да остане сега мисълта: изкушенията, в които се намирате, има изпитания, които трябва да минат, неизбежни са.
Никой от вас не е в състояние да ги избегне.
Ще дойдат изкушения, които не сте сънували. И светии в християнската епоха, които са живели двадесет-тридесет години и когато са мислили, че са светии, отрекли са се от света, от всичко, но в този светия влиза един бръмбар и той казва: "Тридесет години аз прекарах така, та ако бях в света, като хората щях да живея. А аз тук при тази диващина за тридесет години на какво съм заприличал. На какво страшилище съм заприличал. На какво ще уча хората аз!
към беседата >>
Дойде топлина и този лед се стопява.
" Тогава да видим другите противоречия. Отвън имате 30, 40, 50 градуса студ. Водата замръзва. Това, което по-рано ви е услужвало, не може да ви услужи. Трябва ви огън.
Дойде топлина и този лед се стопява.
При стопяването дойде наводнение. Ти питаш: "Защо замръзна водата? И защо се разтопи? " Казвам, аз не зная. Обичате един, мразите друг.
към беседата >>
Ще дойдат изкушения, които не сте сънували.
Искам да остане сега мисълта: изкушенията, в които се намирате, има изпитания, които трябва да минат, неизбежни са. Никой от вас не е в състояние да ги избегне.
Ще дойдат изкушения, които не сте сънували.
И светии в християнската епоха, които са живели двадесет-тридесет години и когато са мислили, че са светии, отрекли са се от света, от всичко, но в този светия влиза един бръмбар и той казва: "Тридесет години аз прекарах така, та ако бях в света, като хората щях да живея. А аз тук при тази диващина за тридесет години на какво съм заприличал. На какво страшилище съм заприличал. На какво ще уча хората аз! " И всичко потъмнее в ума му.
към беседата >>
При стопяването дойде наводнение.
Отвън имате 30, 40, 50 градуса студ. Водата замръзва. Това, което по-рано ви е услужвало, не може да ви услужи. Трябва ви огън. Дойде топлина и този лед се стопява.
При стопяването дойде наводнение.
Ти питаш: "Защо замръзна водата? И защо се разтопи? " Казвам, аз не зная. Обичате един, мразите друг. Защо го обичате?
към беседата >>
И светии в християнската епоха, които са живели двадесет-тридесет години и когато са мислили, че са светии, отрекли са се от света, от всичко, но в този светия влиза един бръмбар и той казва: "Тридесет години аз прекарах така, та ако бях в света, като хората щях да живея.
Искам да остане сега мисълта: изкушенията, в които се намирате, има изпитания, които трябва да минат, неизбежни са. Никой от вас не е в състояние да ги избегне. Ще дойдат изкушения, които не сте сънували.
И светии в християнската епоха, които са живели двадесет-тридесет години и когато са мислили, че са светии, отрекли са се от света, от всичко, но в този светия влиза един бръмбар и той казва: "Тридесет години аз прекарах така, та ако бях в света, като хората щях да живея.
А аз тук при тази диващина за тридесет години на какво съм заприличал. На какво страшилище съм заприличал. На какво ще уча хората аз! " И всичко потъмнее в ума му. Друго е, с хората едно, но не е.
към беседата >>
Ти питаш: "Защо замръзна водата?
Водата замръзва. Това, което по-рано ви е услужвало, не може да ви услужи. Трябва ви огън. Дойде топлина и този лед се стопява. При стопяването дойде наводнение.
Ти питаш: "Защо замръзна водата?
И защо се разтопи? " Казвам, аз не зная. Обичате един, мразите друг. Защо го обичате? И защо го мразите?
към беседата >>
А аз тук при тази диващина за тридесет години на какво съм заприличал.
Искам да остане сега мисълта: изкушенията, в които се намирате, има изпитания, които трябва да минат, неизбежни са. Никой от вас не е в състояние да ги избегне. Ще дойдат изкушения, които не сте сънували. И светии в християнската епоха, които са живели двадесет-тридесет години и когато са мислили, че са светии, отрекли са се от света, от всичко, но в този светия влиза един бръмбар и той казва: "Тридесет години аз прекарах така, та ако бях в света, като хората щях да живея.
А аз тук при тази диващина за тридесет години на какво съм заприличал.
На какво страшилище съм заприличал. На какво ще уча хората аз! " И всичко потъмнее в ума му. Друго е, с хората едно, но не е. И с Бога не е.
към беседата >>
И защо се разтопи?
Това, което по-рано ви е услужвало, не може да ви услужи. Трябва ви огън. Дойде топлина и този лед се стопява. При стопяването дойде наводнение. Ти питаш: "Защо замръзна водата?
И защо се разтопи?
" Казвам, аз не зная. Обичате един, мразите друг. Защо го обичате? И защо го мразите? И на това не можеш да си отговориш.
към беседата >>
На какво страшилище съм заприличал.
Искам да остане сега мисълта: изкушенията, в които се намирате, има изпитания, които трябва да минат, неизбежни са. Никой от вас не е в състояние да ги избегне. Ще дойдат изкушения, които не сте сънували. И светии в християнската епоха, които са живели двадесет-тридесет години и когато са мислили, че са светии, отрекли са се от света, от всичко, но в този светия влиза един бръмбар и той казва: "Тридесет години аз прекарах така, та ако бях в света, като хората щях да живея. А аз тук при тази диващина за тридесет години на какво съм заприличал.
На какво страшилище съм заприличал.
На какво ще уча хората аз! " И всичко потъмнее в ума му. Друго е, с хората едно, но не е. И с Бога не е. И той мисли, че тези двадесет-тридесет години ги изгубил.
към беседата >>
" Казвам, аз не зная.
Трябва ви огън. Дойде топлина и този лед се стопява. При стопяването дойде наводнение. Ти питаш: "Защо замръзна водата? И защо се разтопи?
" Казвам, аз не зная.
Обичате един, мразите друг. Защо го обичате? И защо го мразите? И на това не можеш да си отговориш. Ти можеш да кажеш, че причината е тази и тази, но причината на обичта и на омразата не седи в това, което мислиш.
към беседата >>
На какво ще уча хората аз!
Никой от вас не е в състояние да ги избегне. Ще дойдат изкушения, които не сте сънували. И светии в християнската епоха, които са живели двадесет-тридесет години и когато са мислили, че са светии, отрекли са се от света, от всичко, но в този светия влиза един бръмбар и той казва: "Тридесет години аз прекарах така, та ако бях в света, като хората щях да живея. А аз тук при тази диващина за тридесет години на какво съм заприличал. На какво страшилище съм заприличал.
На какво ще уча хората аз!
" И всичко потъмнее в ума му. Друго е, с хората едно, но не е. И с Бога не е. И той мисли, че тези двадесет-тридесет години ги изгубил. Прилъгал го е дяволът, нищо повече.
към беседата >>
Обичате един, мразите друг.
Дойде топлина и този лед се стопява. При стопяването дойде наводнение. Ти питаш: "Защо замръзна водата? И защо се разтопи? " Казвам, аз не зная.
Обичате един, мразите друг.
Защо го обичате? И защо го мразите? И на това не можеш да си отговориш. Ти можеш да кажеш, че причината е тази и тази, но причината на обичта и на омразата не седи в това, което мислиш. Ти намираш някакъв си повод, но това е привиден повод.
към беседата >>
" И всичко потъмнее в ума му.
Ще дойдат изкушения, които не сте сънували. И светии в християнската епоха, които са живели двадесет-тридесет години и когато са мислили, че са светии, отрекли са се от света, от всичко, но в този светия влиза един бръмбар и той казва: "Тридесет години аз прекарах така, та ако бях в света, като хората щях да живея. А аз тук при тази диващина за тридесет години на какво съм заприличал. На какво страшилище съм заприличал. На какво ще уча хората аз!
" И всичко потъмнее в ума му.
Друго е, с хората едно, но не е. И с Бога не е. И той мисли, че тези двадесет-тридесет години ги изгубил. Прилъгал го е дяволът, нищо повече. Нито като се ожениш, ще спечелиш нещо, нито пък като не се ожениш.
към беседата >>
Защо го обичате?
При стопяването дойде наводнение. Ти питаш: "Защо замръзна водата? И защо се разтопи? " Казвам, аз не зная. Обичате един, мразите друг.
Защо го обичате?
И защо го мразите? И на това не можеш да си отговориш. Ти можеш да кажеш, че причината е тази и тази, но причината на обичта и на омразата не седи в това, което мислиш. Ти намираш някакъв си повод, но това е привиден повод. Има някои хора, които можеш да ги обичаш до известно време, и после не можеш да ги обичаш.
към беседата >>
Друго е, с хората едно, но не е.
И светии в християнската епоха, които са живели двадесет-тридесет години и когато са мислили, че са светии, отрекли са се от света, от всичко, но в този светия влиза един бръмбар и той казва: "Тридесет години аз прекарах така, та ако бях в света, като хората щях да живея. А аз тук при тази диващина за тридесет години на какво съм заприличал. На какво страшилище съм заприличал. На какво ще уча хората аз! " И всичко потъмнее в ума му.
Друго е, с хората едно, но не е.
И с Бога не е. И той мисли, че тези двадесет-тридесет години ги изгубил. Прилъгал го е дяволът, нищо повече. Нито като се ожениш, ще спечелиш нещо, нито пък като не се ожениш. Някой ще каже: "Не се жени." Някой ще каже: "Ожени се." И да се ожениш, и да не се жениш, важно е друго.
към беседата >>
И защо го мразите?
Ти питаш: "Защо замръзна водата? И защо се разтопи? " Казвам, аз не зная. Обичате един, мразите друг. Защо го обичате?
И защо го мразите?
И на това не можеш да си отговориш. Ти можеш да кажеш, че причината е тази и тази, но причината на обичта и на омразата не седи в това, което мислиш. Ти намираш някакъв си повод, но това е привиден повод. Има някои хора, които можеш да ги обичаш до известно време, и после не можеш да ги обичаш.
към беседата >>
И с Бога не е.
А аз тук при тази диващина за тридесет години на какво съм заприличал. На какво страшилище съм заприличал. На какво ще уча хората аз! " И всичко потъмнее в ума му. Друго е, с хората едно, но не е.
И с Бога не е.
И той мисли, че тези двадесет-тридесет години ги изгубил. Прилъгал го е дяволът, нищо повече. Нито като се ожениш, ще спечелиш нещо, нито пък като не се ожениш. Някой ще каже: "Не се жени." Някой ще каже: "Ожени се." И да се ожениш, и да не се жениш, важно е друго. Ти като се ожениш, ще вършиш волята на господаря, а като не се ожениш, пак ще вършиш волята на господаря.
към беседата >>
И на това не можеш да си отговориш.
И защо се разтопи? " Казвам, аз не зная. Обичате един, мразите друг. Защо го обичате? И защо го мразите?
И на това не можеш да си отговориш.
Ти можеш да кажеш, че причината е тази и тази, но причината на обичта и на омразата не седи в това, което мислиш. Ти намираш някакъв си повод, но това е привиден повод. Има някои хора, които можеш да ги обичаш до известно време, и после не можеш да ги обичаш.
към беседата >>
И той мисли, че тези двадесет-тридесет години ги изгубил.
На какво страшилище съм заприличал. На какво ще уча хората аз! " И всичко потъмнее в ума му. Друго е, с хората едно, но не е. И с Бога не е.
И той мисли, че тези двадесет-тридесет години ги изгубил.
Прилъгал го е дяволът, нищо повече. Нито като се ожениш, ще спечелиш нещо, нито пък като не се ожениш. Някой ще каже: "Не се жени." Някой ще каже: "Ожени се." И да се ожениш, и да не се жениш, важно е друго. Ти като се ожениш, ще вършиш волята на господаря, а като не се ожениш, пак ще вършиш волята на господаря.
към беседата >>
Ти можеш да кажеш, че причината е тази и тази, но причината на обичта и на омразата не седи в това, което мислиш.
" Казвам, аз не зная. Обичате един, мразите друг. Защо го обичате? И защо го мразите? И на това не можеш да си отговориш.
Ти можеш да кажеш, че причината е тази и тази, но причината на обичта и на омразата не седи в това, което мислиш.
Ти намираш някакъв си повод, но това е привиден повод. Има някои хора, които можеш да ги обичаш до известно време, и после не можеш да ги обичаш.
към беседата >>
Прилъгал го е дяволът, нищо повече.
На какво ще уча хората аз! " И всичко потъмнее в ума му. Друго е, с хората едно, но не е. И с Бога не е. И той мисли, че тези двадесет-тридесет години ги изгубил.
Прилъгал го е дяволът, нищо повече.
Нито като се ожениш, ще спечелиш нещо, нито пък като не се ожениш. Някой ще каже: "Не се жени." Някой ще каже: "Ожени се." И да се ожениш, и да не се жениш, важно е друго. Ти като се ожениш, ще вършиш волята на господаря, а като не се ожениш, пак ще вършиш волята на господаря.
към беседата >>
Ти намираш някакъв си повод, но това е привиден повод.
Обичате един, мразите друг. Защо го обичате? И защо го мразите? И на това не можеш да си отговориш. Ти можеш да кажеш, че причината е тази и тази, но причината на обичта и на омразата не седи в това, което мислиш.
Ти намираш някакъв си повод, но това е привиден повод.
Има някои хора, които можеш да ги обичаш до известно време, и после не можеш да ги обичаш.
към беседата >>
Нито като се ожениш, ще спечелиш нещо, нито пък като не се ожениш.
" И всичко потъмнее в ума му. Друго е, с хората едно, но не е. И с Бога не е. И той мисли, че тези двадесет-тридесет години ги изгубил. Прилъгал го е дяволът, нищо повече.
Нито като се ожениш, ще спечелиш нещо, нито пък като не се ожениш.
Някой ще каже: "Не се жени." Някой ще каже: "Ожени се." И да се ожениш, и да не се жениш, важно е друго. Ти като се ожениш, ще вършиш волята на господаря, а като не се ожениш, пак ще вършиш волята на господаря.
към беседата >>
Има някои хора, които можеш да ги обичаш до известно време, и после не можеш да ги обичаш.
Защо го обичате? И защо го мразите? И на това не можеш да си отговориш. Ти можеш да кажеш, че причината е тази и тази, но причината на обичта и на омразата не седи в това, което мислиш. Ти намираш някакъв си повод, но това е привиден повод.
Има някои хора, които можеш да ги обичаш до известно време, и после не можеш да ги обичаш.
към беседата >>
Някой ще каже: "Не се жени." Някой ще каже: "Ожени се." И да се ожениш, и да не се жениш, важно е друго.
Друго е, с хората едно, но не е. И с Бога не е. И той мисли, че тези двадесет-тридесет години ги изгубил. Прилъгал го е дяволът, нищо повече. Нито като се ожениш, ще спечелиш нещо, нито пък като не се ожениш.
Някой ще каже: "Не се жени." Някой ще каже: "Ожени се." И да се ожениш, и да не се жениш, важно е друго.
Ти като се ожениш, ще вършиш волята на господаря, а като не се ожениш, пак ще вършиш волята на господаря.
към беседата >>
Аз правя сравнение.
Аз правя сравнение.
Имате една ябълка, която обръща вниманието ви. Но любовта ви към нея седи в това да изядете тази ябълка. Вие я пазите. Но един ден ябълката се развали. Това са сега сравнения на онези чувства, които имате във вас.
към беседата >>
Ти като се ожениш, ще вършиш волята на господаря, а като не се ожениш, пак ще вършиш волята на господаря.
И с Бога не е. И той мисли, че тези двадесет-тридесет години ги изгубил. Прилъгал го е дяволът, нищо повече. Нито като се ожениш, ще спечелиш нещо, нито пък като не се ожениш. Някой ще каже: "Не се жени." Някой ще каже: "Ожени се." И да се ожениш, и да не се жениш, важно е друго.
Ти като се ожениш, ще вършиш волята на господаря, а като не се ожениш, пак ще вършиш волята на господаря.
към беседата >>
Имате една ябълка, която обръща вниманието ви.
Аз правя сравнение.
Имате една ябълка, която обръща вниманието ви.
Но любовта ви към нея седи в това да изядете тази ябълка. Вие я пазите. Но един ден ябълката се развали. Това са сега сравнения на онези чувства, които имате във вас. И после изчезват.
към беседата >>
Като се жениш, трябва да разбираш за какво да се жениш.
Като се жениш, трябва да разбираш за какво да се жениш.
Жени се за истината. За любовта се жени, за мъдростта се жени. Някой казва: "Жени се." Аз да ти кажа за какво да се ожениш. Ожени се за любовта, за да има на какво да разчиташ. Ожени се за мъдростта, за да има на какво да разчиташ.
към беседата >>
Но любовта ви към нея седи в това да изядете тази ябълка.
Аз правя сравнение. Имате една ябълка, която обръща вниманието ви.
Но любовта ви към нея седи в това да изядете тази ябълка.
Вие я пазите. Но един ден ябълката се развали. Това са сега сравнения на онези чувства, които имате във вас. И после изчезват. И гледаш тази ябълка, и като видиш, че не е здрава, а е гнила, хвърлиш я настрана.
към беседата >>
Жени се за истината.
Като се жениш, трябва да разбираш за какво да се жениш.
Жени се за истината.
За любовта се жени, за мъдростта се жени. Някой казва: "Жени се." Аз да ти кажа за какво да се ожениш. Ожени се за любовта, за да има на какво да разчиташ. Ожени се за мъдростта, за да има на какво да разчиташ. А пък другите неща са емблеми, те са символи.
към беседата >>
Вие я пазите.
Аз правя сравнение. Имате една ябълка, която обръща вниманието ви. Но любовта ви към нея седи в това да изядете тази ябълка.
Вие я пазите.
Но един ден ябълката се развали. Това са сега сравнения на онези чувства, които имате във вас. И после изчезват. И гледаш тази ябълка, и като видиш, че не е здрава, а е гнила, хвърлиш я настрана. Но тази ябълка, която за тебе е безразлична, ти правиш спрямо нея грешка.
към беседата >>
За любовта се жени, за мъдростта се жени.
Като се жениш, трябва да разбираш за какво да се жениш. Жени се за истината.
За любовта се жени, за мъдростта се жени.
Някой казва: "Жени се." Аз да ти кажа за какво да се ожениш. Ожени се за любовта, за да има на какво да разчиташ. Ожени се за мъдростта, за да има на какво да разчиташ. А пък другите неща са емблеми, те са символи. Всичко това е
към беседата >>
Но един ден ябълката се развали.
Аз правя сравнение. Имате една ябълка, която обръща вниманието ви. Но любовта ви към нея седи в това да изядете тази ябълка. Вие я пазите.
Но един ден ябълката се развали.
Това са сега сравнения на онези чувства, които имате във вас. И после изчезват. И гледаш тази ябълка, и като видиш, че не е здрава, а е гнила, хвърлиш я настрана. Но тази ябълка, която за тебе е безразлична, ти правиш спрямо нея грешка. Има нещо в нея, което ти използваш.
към беседата >>
Някой казва: "Жени се." Аз да ти кажа за какво да се ожениш.
Като се жениш, трябва да разбираш за какво да се жениш. Жени се за истината. За любовта се жени, за мъдростта се жени.
Някой казва: "Жени се." Аз да ти кажа за какво да се ожениш.
Ожени се за любовта, за да има на какво да разчиташ. Ожени се за мъдростта, за да има на какво да разчиташ. А пък другите неща са емблеми, те са символи. Всичко това е
към беседата >>
Това са сега сравнения на онези чувства, които имате във вас.
Аз правя сравнение. Имате една ябълка, която обръща вниманието ви. Но любовта ви към нея седи в това да изядете тази ябълка. Вие я пазите. Но един ден ябълката се развали.
Това са сега сравнения на онези чувства, които имате във вас.
И после изчезват. И гледаш тази ябълка, и като видиш, че не е здрава, а е гнила, хвърлиш я настрана. Но тази ябълка, която за тебе е безразлична, ти правиш спрямо нея грешка. Има нещо в нея, което ти използваш. Като я заровиш в земята, то ще излезе нещо от нея, което ще ти даде хиляди ябълки.
към беседата >>
Ожени се за любовта, за да има на какво да разчиташ.
Като се жениш, трябва да разбираш за какво да се жениш. Жени се за истината. За любовта се жени, за мъдростта се жени. Някой казва: "Жени се." Аз да ти кажа за какво да се ожениш.
Ожени се за любовта, за да има на какво да разчиташ.
Ожени се за мъдростта, за да има на какво да разчиташ. А пък другите неща са емблеми, те са символи. Всичко това е
към беседата >>
И после изчезват.
Имате една ябълка, която обръща вниманието ви. Но любовта ви към нея седи в това да изядете тази ябълка. Вие я пазите. Но един ден ябълката се развали. Това са сега сравнения на онези чувства, които имате във вас.
И после изчезват.
И гледаш тази ябълка, и като видиш, че не е здрава, а е гнила, хвърлиш я настрана. Но тази ябълка, която за тебе е безразлична, ти правиш спрямо нея грешка. Има нещо в нея, което ти използваш. Като я заровиш в земята, то ще излезе нещо от нея, което ще ти даде хиляди ябълки. Значи като разлюбиш някой човек, дошло е време да го посееш в земята.
към беседата >>
Ожени се за мъдростта, за да има на какво да разчиташ.
Като се жениш, трябва да разбираш за какво да се жениш. Жени се за истината. За любовта се жени, за мъдростта се жени. Някой казва: "Жени се." Аз да ти кажа за какво да се ожениш. Ожени се за любовта, за да има на какво да разчиташ.
Ожени се за мъдростта, за да има на какво да разчиташ.
А пък другите неща са емблеми, те са символи. Всичко това е
към беседата >>
И гледаш тази ябълка, и като видиш, че не е здрава, а е гнила, хвърлиш я настрана.
Но любовта ви към нея седи в това да изядете тази ябълка. Вие я пазите. Но един ден ябълката се развали. Това са сега сравнения на онези чувства, които имате във вас. И после изчезват.
И гледаш тази ябълка, и като видиш, че не е здрава, а е гнила, хвърлиш я настрана.
Но тази ябълка, която за тебе е безразлична, ти правиш спрямо нея грешка. Има нещо в нея, което ти използваш. Като я заровиш в земята, то ще излезе нещо от нея, което ще ти даде хиляди ябълки. Значи като разлюбиш някой човек, дошло е време да го посееш в земята. Защо си го разлюбил сега?
към беседата >>
А пък другите неща са емблеми, те са символи.
Жени се за истината. За любовта се жени, за мъдростта се жени. Някой казва: "Жени се." Аз да ти кажа за какво да се ожениш. Ожени се за любовта, за да има на какво да разчиташ. Ожени се за мъдростта, за да има на какво да разчиташ.
А пък другите неща са емблеми, те са символи.
Всичко това е
към беседата >>
Но тази ябълка, която за тебе е безразлична, ти правиш спрямо нея грешка.
Вие я пазите. Но един ден ябълката се развали. Това са сега сравнения на онези чувства, които имате във вас. И после изчезват. И гледаш тази ябълка, и като видиш, че не е здрава, а е гнила, хвърлиш я настрана.
Но тази ябълка, която за тебе е безразлична, ти правиш спрямо нея грешка.
Има нещо в нея, което ти използваш. Като я заровиш в земята, то ще излезе нещо от нея, което ще ти даде хиляди ябълки. Значи като разлюбиш някой човек, дошло е време да го посееш в земята. Защо си го разлюбил сега?
към беседата >>
Всичко това е
За любовта се жени, за мъдростта се жени. Някой казва: "Жени се." Аз да ти кажа за какво да се ожениш. Ожени се за любовта, за да има на какво да разчиташ. Ожени се за мъдростта, за да има на какво да разчиташ. А пък другите неща са емблеми, те са символи.
Всичко това е
към беседата >>
Има нещо в нея, което ти използваш.
Но един ден ябълката се развали. Това са сега сравнения на онези чувства, които имате във вас. И после изчезват. И гледаш тази ябълка, и като видиш, че не е здрава, а е гнила, хвърлиш я настрана. Но тази ябълка, която за тебе е безразлична, ти правиш спрямо нея грешка.
Има нещо в нея, което ти използваш.
Като я заровиш в земята, то ще излезе нещо от нея, което ще ти даде хиляди ябълки. Значи като разлюбиш някой човек, дошло е време да го посееш в земята. Защо си го разлюбил сега?
към беседата >>
подобие. Ти не знаеш за какво да се ожениш.
подобие. Ти не знаеш за какво да се ожениш.
Ако твоята жена е емблема на истината или на мъдростта, или на любовта, ожени се за нея. Но ако не е така, стой настрана и не се жени. Не да не се жениш, но не се жени за това, за което ти ще плачеш. А пък господарят ти мисли, на твоя сметка ще живее.
към беседата >>
Като я заровиш в земята, то ще излезе нещо от нея, което ще ти даде хиляди ябълки.
Това са сега сравнения на онези чувства, които имате във вас. И после изчезват. И гледаш тази ябълка, и като видиш, че не е здрава, а е гнила, хвърлиш я настрана. Но тази ябълка, която за тебе е безразлична, ти правиш спрямо нея грешка. Има нещо в нея, което ти използваш.
Като я заровиш в земята, то ще излезе нещо от нея, което ще ти даде хиляди ябълки.
Значи като разлюбиш някой човек, дошло е време да го посееш в земята. Защо си го разлюбил сега?
към беседата >>
Ако твоята жена е емблема на истината или на мъдростта, или на любовта, ожени се за нея.
подобие. Ти не знаеш за какво да се ожениш.
Ако твоята жена е емблема на истината или на мъдростта, или на любовта, ожени се за нея.
Но ако не е така, стой настрана и не се жени. Не да не се жениш, но не се жени за това, за което ти ще плачеш. А пък господарят ти мисли, на твоя сметка ще живее.
към беседата >>
Значи като разлюбиш някой човек, дошло е време да го посееш в земята.
И после изчезват. И гледаш тази ябълка, и като видиш, че не е здрава, а е гнила, хвърлиш я настрана. Но тази ябълка, която за тебе е безразлична, ти правиш спрямо нея грешка. Има нещо в нея, което ти използваш. Като я заровиш в земята, то ще излезе нещо от нея, което ще ти даде хиляди ябълки.
Значи като разлюбиш някой човек, дошло е време да го посееш в земята.
Защо си го разлюбил сега?
към беседата >>
Но ако не е така, стой настрана и не се жени.
подобие. Ти не знаеш за какво да се ожениш. Ако твоята жена е емблема на истината или на мъдростта, или на любовта, ожени се за нея.
Но ако не е така, стой настрана и не се жени.
Не да не се жениш, но не се жени за това, за което ти ще плачеш. А пък господарят ти мисли, на твоя сметка ще живее.
към беседата >>
Защо си го разлюбил сега?
И гледаш тази ябълка, и като видиш, че не е здрава, а е гнила, хвърлиш я настрана. Но тази ябълка, която за тебе е безразлична, ти правиш спрямо нея грешка. Има нещо в нея, което ти използваш. Като я заровиш в земята, то ще излезе нещо от нея, което ще ти даде хиляди ябълки. Значи като разлюбиш някой човек, дошло е време да го посееш в земята.
Защо си го разлюбил сега?
към беседата >>
Не да не се жениш, но не се жени за това, за което ти ще плачеш.
подобие. Ти не знаеш за какво да се ожениш. Ако твоята жена е емблема на истината или на мъдростта, или на любовта, ожени се за нея. Но ако не е така, стой настрана и не се жени.
Не да не се жениш, но не се жени за това, за което ти ще плачеш.
А пък господарят ти мисли, на твоя сметка ще живее.
към беседата >>
Допуснете друго обяснение, което ще ви дам.
Допуснете друго обяснение, което ще ви дам.
Допуснете, че имате едно любимо дете, че имате една любима дъщеря, която пазите като светиня, да не я гледат хората. Но вие изпаднете в беднотия. Всички сте бедни. Това ваше дете трябва да го пратите в света. Има противоречие: то трябва да отиде в света да работи.
към беседата >>
А пък господарят ти мисли, на твоя сметка ще живее.
подобие. Ти не знаеш за какво да се ожениш. Ако твоята жена е емблема на истината или на мъдростта, или на любовта, ожени се за нея. Но ако не е така, стой настрана и не се жени. Не да не се жениш, но не се жени за това, за което ти ще плачеш.
А пък господарят ти мисли, на твоя сметка ще живее.
към беседата >>
Допуснете, че имате едно любимо дете, че имате една любима дъщеря, която пазите като светиня, да не я гледат хората.
Допуснете друго обяснение, което ще ви дам.
Допуснете, че имате едно любимо дете, че имате една любима дъщеря, която пазите като светиня, да не я гледат хората.
Но вие изпаднете в беднотия. Всички сте бедни. Това ваше дете трябва да го пратите в света. Има противоречие: то трябва да отиде в света да работи. Най-първо ще се страхувате, но ще ви заставят да го пратите в лошия свят, от който се страхувате.
към беседата >>
Христос казва: "Човек трябва да се отрече." Вие казвате: "Аз съм се самоотрекъл.
Христос казва: "Човек трябва да се отрече." Вие казвате: "Аз съм се самоотрекъл.
Аз съм решил въпроса." Но на втория ден виждам, че плачеш. Казваш: "Аз реших да живея за Христос." И на втория ден виждам, че плачеш. Един еврейски проповедник проповядва: "Всички християни, които умират, отиват при Христос и затова не трябва да плачем за тях." Един неделен ден той проповядвал и след като е говорил на хората, че не трябва да плачат за умрелите, идва една телеграма, че умряла балдъза му. Той и жена му започват да плачат. Той започва да плаче, че балдъза му умряла.
към беседата >>
Но вие изпаднете в беднотия.
Допуснете друго обяснение, което ще ви дам. Допуснете, че имате едно любимо дете, че имате една любима дъщеря, която пазите като светиня, да не я гледат хората.
Но вие изпаднете в беднотия.
Всички сте бедни. Това ваше дете трябва да го пратите в света. Има противоречие: то трябва да отиде в света да работи. Най-първо ще се страхувате, но ще ви заставят да го пратите в лошия свят, от който се страхувате. Там ще пратите сина си или дъщеря си.
към беседата >>
Аз съм решил въпроса." Но на втория ден виждам, че плачеш.
Христос казва: "Човек трябва да се отрече." Вие казвате: "Аз съм се самоотрекъл.
Аз съм решил въпроса." Но на втория ден виждам, че плачеш.
Казваш: "Аз реших да живея за Христос." И на втория ден виждам, че плачеш. Един еврейски проповедник проповядва: "Всички християни, които умират, отиват при Христос и затова не трябва да плачем за тях." Един неделен ден той проповядвал и след като е говорил на хората, че не трябва да плачат за умрелите, идва една телеграма, че умряла балдъза му. Той и жена му започват да плачат. Той започва да плаче, че балдъза му умряла. Че нали тя е отишла при Господ!
към беседата >>
Всички сте бедни.
Допуснете друго обяснение, което ще ви дам. Допуснете, че имате едно любимо дете, че имате една любима дъщеря, която пазите като светиня, да не я гледат хората. Но вие изпаднете в беднотия.
Всички сте бедни.
Това ваше дете трябва да го пратите в света. Има противоречие: то трябва да отиде в света да работи. Най-първо ще се страхувате, но ще ви заставят да го пратите в лошия свят, от който се страхувате. Там ще пратите сина си или дъщеря си. Кой ще ги пази?
към беседата >>
Казваш: "Аз реших да живея за Христос." И на втория ден виждам, че плачеш.
Христос казва: "Човек трябва да се отрече." Вие казвате: "Аз съм се самоотрекъл. Аз съм решил въпроса." Но на втория ден виждам, че плачеш.
Казваш: "Аз реших да живея за Христос." И на втория ден виждам, че плачеш.
Един еврейски проповедник проповядва: "Всички християни, които умират, отиват при Христос и затова не трябва да плачем за тях." Един неделен ден той проповядвал и след като е говорил на хората, че не трябва да плачат за умрелите, идва една телеграма, че умряла балдъза му. Той и жена му започват да плачат. Той започва да плаче, че балдъза му умряла. Че нали тя е отишла при Господ! Какво има да плаче?
към беседата >>
Това ваше дете трябва да го пратите в света.
Допуснете друго обяснение, което ще ви дам. Допуснете, че имате едно любимо дете, че имате една любима дъщеря, която пазите като светиня, да не я гледат хората. Но вие изпаднете в беднотия. Всички сте бедни.
Това ваше дете трябва да го пратите в света.
Има противоречие: то трябва да отиде в света да работи. Най-първо ще се страхувате, но ще ви заставят да го пратите в лошия свят, от който се страхувате. Там ще пратите сина си или дъщеря си. Кой ще ги пази? Всички някой път се оплаквате, че се изкушавате.
към беседата >>
Един еврейски проповедник проповядва: "Всички християни, които умират, отиват при Христос и затова не трябва да плачем за тях." Един неделен ден той проповядвал и след като е говорил на хората, че не трябва да плачат за умрелите, идва една телеграма, че умряла балдъза му.
Христос казва: "Човек трябва да се отрече." Вие казвате: "Аз съм се самоотрекъл. Аз съм решил въпроса." Но на втория ден виждам, че плачеш. Казваш: "Аз реших да живея за Христос." И на втория ден виждам, че плачеш.
Един еврейски проповедник проповядва: "Всички християни, които умират, отиват при Христос и затова не трябва да плачем за тях." Един неделен ден той проповядвал и след като е говорил на хората, че не трябва да плачат за умрелите, идва една телеграма, че умряла балдъза му.
Той и жена му започват да плачат. Той започва да плаче, че балдъза му умряла. Че нали тя е отишла при Господ! Какво има да плаче? Не плачете за никакви балдъзи.
към беседата >>
Има противоречие: то трябва да отиде в света да работи.
Допуснете друго обяснение, което ще ви дам. Допуснете, че имате едно любимо дете, че имате една любима дъщеря, която пазите като светиня, да не я гледат хората. Но вие изпаднете в беднотия. Всички сте бедни. Това ваше дете трябва да го пратите в света.
Има противоречие: то трябва да отиде в света да работи.
Най-първо ще се страхувате, но ще ви заставят да го пратите в лошия свят, от който се страхувате. Там ще пратите сина си или дъщеря си. Кой ще ги пази? Всички някой път се оплаквате, че се изкушавате. Допуснете сега, че тази дъщеря, която сте милвали като хубаво момиченце, върне се вечерно време и хората другояче почнат да се обхождат с нея.
към беседата >>
Той и жена му започват да плачат.
Христос казва: "Човек трябва да се отрече." Вие казвате: "Аз съм се самоотрекъл. Аз съм решил въпроса." Но на втория ден виждам, че плачеш. Казваш: "Аз реших да живея за Христос." И на втория ден виждам, че плачеш. Един еврейски проповедник проповядва: "Всички християни, които умират, отиват при Христос и затова не трябва да плачем за тях." Един неделен ден той проповядвал и след като е говорил на хората, че не трябва да плачат за умрелите, идва една телеграма, че умряла балдъза му.
Той и жена му започват да плачат.
Той започва да плаче, че балдъза му умряла. Че нали тя е отишла при Господ! Какво има да плаче? Не плачете за никакви балдъзи.
към беседата >>
Най-първо ще се страхувате, но ще ви заставят да го пратите в лошия свят, от който се страхувате.
Допуснете, че имате едно любимо дете, че имате една любима дъщеря, която пазите като светиня, да не я гледат хората. Но вие изпаднете в беднотия. Всички сте бедни. Това ваше дете трябва да го пратите в света. Има противоречие: то трябва да отиде в света да работи.
Най-първо ще се страхувате, но ще ви заставят да го пратите в лошия свят, от който се страхувате.
Там ще пратите сина си или дъщеря си. Кой ще ги пази? Всички някой път се оплаквате, че се изкушавате. Допуснете сега, че тази дъщеря, която сте милвали като хубаво момиченце, върне се вечерно време и хората другояче почнат да се обхождат с нея. Тя започва да се оплаква, че я малтретират, а пък тя трябва да работи, за да изкара средства, за да живее.
към беседата >>
Той започва да плаче, че балдъза му умряла.
Христос казва: "Човек трябва да се отрече." Вие казвате: "Аз съм се самоотрекъл. Аз съм решил въпроса." Но на втория ден виждам, че плачеш. Казваш: "Аз реших да живея за Христос." И на втория ден виждам, че плачеш. Един еврейски проповедник проповядва: "Всички християни, които умират, отиват при Христос и затова не трябва да плачем за тях." Един неделен ден той проповядвал и след като е говорил на хората, че не трябва да плачат за умрелите, идва една телеграма, че умряла балдъза му. Той и жена му започват да плачат.
Той започва да плаче, че балдъза му умряла.
Че нали тя е отишла при Господ! Какво има да плаче? Не плачете за никакви балдъзи.
към беседата >>
Там ще пратите сина си или дъщеря си.
Но вие изпаднете в беднотия. Всички сте бедни. Това ваше дете трябва да го пратите в света. Има противоречие: то трябва да отиде в света да работи. Най-първо ще се страхувате, но ще ви заставят да го пратите в лошия свят, от който се страхувате.
Там ще пратите сина си или дъщеря си.
Кой ще ги пази? Всички някой път се оплаквате, че се изкушавате. Допуснете сега, че тази дъщеря, която сте милвали като хубаво момиченце, върне се вечерно време и хората другояче почнат да се обхождат с нея. Тя започва да се оплаква, че я малтретират, а пък тя трябва да работи, за да изкара средства, за да живее. И тя се оплаква.
към беседата >>
Че нали тя е отишла при Господ!
Аз съм решил въпроса." Но на втория ден виждам, че плачеш. Казваш: "Аз реших да живея за Христос." И на втория ден виждам, че плачеш. Един еврейски проповедник проповядва: "Всички християни, които умират, отиват при Христос и затова не трябва да плачем за тях." Един неделен ден той проповядвал и след като е говорил на хората, че не трябва да плачат за умрелите, идва една телеграма, че умряла балдъза му. Той и жена му започват да плачат. Той започва да плаче, че балдъза му умряла.
Че нали тя е отишла при Господ!
Какво има да плаче? Не плачете за никакви балдъзи.
към беседата >>
Кой ще ги пази?
Всички сте бедни. Това ваше дете трябва да го пратите в света. Има противоречие: то трябва да отиде в света да работи. Най-първо ще се страхувате, но ще ви заставят да го пратите в лошия свят, от който се страхувате. Там ще пратите сина си или дъщеря си.
Кой ще ги пази?
Всички някой път се оплаквате, че се изкушавате. Допуснете сега, че тази дъщеря, която сте милвали като хубаво момиченце, върне се вечерно време и хората другояче почнат да се обхождат с нея. Тя започва да се оплаква, че я малтретират, а пък тя трябва да работи, за да изкара средства, за да живее. И тя се оплаква. И ти й казваш да търпи.
към беседата >>
Какво има да плаче?
Казваш: "Аз реших да живея за Христос." И на втория ден виждам, че плачеш. Един еврейски проповедник проповядва: "Всички християни, които умират, отиват при Христос и затова не трябва да плачем за тях." Един неделен ден той проповядвал и след като е говорил на хората, че не трябва да плачат за умрелите, идва една телеграма, че умряла балдъза му. Той и жена му започват да плачат. Той започва да плаче, че балдъза му умряла. Че нали тя е отишла при Господ!
Какво има да плаче?
Не плачете за никакви балдъзи.
към беседата >>
Всички някой път се оплаквате, че се изкушавате.
Това ваше дете трябва да го пратите в света. Има противоречие: то трябва да отиде в света да работи. Най-първо ще се страхувате, но ще ви заставят да го пратите в лошия свят, от който се страхувате. Там ще пратите сина си или дъщеря си. Кой ще ги пази?
Всички някой път се оплаквате, че се изкушавате.
Допуснете сега, че тази дъщеря, която сте милвали като хубаво момиченце, върне се вечерно време и хората другояче почнат да се обхождат с нея. Тя започва да се оплаква, че я малтретират, а пък тя трябва да работи, за да изкара средства, за да живее. И тя се оплаква. И ти й казваш да търпи.
към беседата >>
Не плачете за никакви балдъзи.
Един еврейски проповедник проповядва: "Всички християни, които умират, отиват при Христос и затова не трябва да плачем за тях." Един неделен ден той проповядвал и след като е говорил на хората, че не трябва да плачат за умрелите, идва една телеграма, че умряла балдъза му. Той и жена му започват да плачат. Той започва да плаче, че балдъза му умряла. Че нали тя е отишла при Господ! Какво има да плаче?
Не плачете за никакви балдъзи.
към беседата >>
Допуснете сега, че тази дъщеря, която сте милвали като хубаво момиченце, върне се вечерно време и хората другояче почнат да се обхождат с нея.
Има противоречие: то трябва да отиде в света да работи. Най-първо ще се страхувате, но ще ви заставят да го пратите в лошия свят, от който се страхувате. Там ще пратите сина си или дъщеря си. Кой ще ги пази? Всички някой път се оплаквате, че се изкушавате.
Допуснете сега, че тази дъщеря, която сте милвали като хубаво момиченце, върне се вечерно време и хората другояче почнат да се обхождат с нея.
Тя започва да се оплаква, че я малтретират, а пък тя трябва да работи, за да изкара средства, за да живее. И тя се оплаква. И ти й казваш да търпи.
към беседата >>
Аз говоря за онези от вас, които мислите, че сте разрешили въпроса.
Аз говоря за онези от вас, които мислите, че сте разрешили въпроса.
Та има два вида сестри и два вида братя. Едни са много сериозни, а пък другите са весели, но и едните, и другите не са разрешили въпроса. Някоя сестра е скръбна. Тя е тъжна, че не е женена. На скръбната сестра казвам: "Господ ще ти прати един брат, подигнат в Христа." И очите й светнат.
към беседата >>
Тя започва да се оплаква, че я малтретират, а пък тя трябва да работи, за да изкара средства, за да живее.
Най-първо ще се страхувате, но ще ви заставят да го пратите в лошия свят, от който се страхувате. Там ще пратите сина си или дъщеря си. Кой ще ги пази? Всички някой път се оплаквате, че се изкушавате. Допуснете сега, че тази дъщеря, която сте милвали като хубаво момиченце, върне се вечерно време и хората другояче почнат да се обхождат с нея.
Тя започва да се оплаква, че я малтретират, а пък тя трябва да работи, за да изкара средства, за да живее.
И тя се оплаква. И ти й казваш да търпи.
към беседата >>
Та има два вида сестри и два вида братя.
Аз говоря за онези от вас, които мислите, че сте разрешили въпроса.
Та има два вида сестри и два вида братя.
Едни са много сериозни, а пък другите са весели, но и едните, и другите не са разрешили въпроса. Някоя сестра е скръбна. Тя е тъжна, че не е женена. На скръбната сестра казвам: "Господ ще ти прати един брат, подигнат в Христа." И очите й светнат. А пък на тази, която е много радостна, казвам други неща.
към беседата >>
И тя се оплаква.
Там ще пратите сина си или дъщеря си. Кой ще ги пази? Всички някой път се оплаквате, че се изкушавате. Допуснете сега, че тази дъщеря, която сте милвали като хубаво момиченце, върне се вечерно време и хората другояче почнат да се обхождат с нея. Тя започва да се оплаква, че я малтретират, а пък тя трябва да работи, за да изкара средства, за да живее.
И тя се оплаква.
И ти й казваш да търпи.
към беседата >>
Едни са много сериозни, а пък другите са весели, но и едните, и другите не са разрешили въпроса.
Аз говоря за онези от вас, които мислите, че сте разрешили въпроса. Та има два вида сестри и два вида братя.
Едни са много сериозни, а пък другите са весели, но и едните, и другите не са разрешили въпроса.
Някоя сестра е скръбна. Тя е тъжна, че не е женена. На скръбната сестра казвам: "Господ ще ти прати един брат, подигнат в Христа." И очите й светнат. А пък на тази, която е много радостна, казвам други неща. Радостта и скръбта не са лоши неща.
към беседата >>
И ти й казваш да търпи.
Кой ще ги пази? Всички някой път се оплаквате, че се изкушавате. Допуснете сега, че тази дъщеря, която сте милвали като хубаво момиченце, върне се вечерно време и хората другояче почнат да се обхождат с нея. Тя започва да се оплаква, че я малтретират, а пък тя трябва да работи, за да изкара средства, за да живее. И тя се оплаква.
И ти й казваш да търпи.
към беседата >>
Някоя сестра е скръбна.
Аз говоря за онези от вас, които мислите, че сте разрешили въпроса. Та има два вида сестри и два вида братя. Едни са много сериозни, а пък другите са весели, но и едните, и другите не са разрешили въпроса.
Някоя сестра е скръбна.
Тя е тъжна, че не е женена. На скръбната сестра казвам: "Господ ще ти прати един брат, подигнат в Христа." И очите й светнат. А пък на тази, която е много радостна, казвам други неща. Радостта и скръбта не са лоши неща. Скръбта, това е облачно небе, а радостта - ясно небе.
към беседата >>
Аз правя едно сравнение.
Аз правя едно сравнение.
Вие сте дъщеря на майка си. Пратени сте да работите, за да спечелите нещо, и господарят обича малко да ви закача. Всички ви закача господарят и на общо основание ви закача. Ти седиш с един човек, с който си живял честен и свят живот, и как те закача разпуснатият господар!
към беседата >>
Тя е тъжна, че не е женена.
Аз говоря за онези от вас, които мислите, че сте разрешили въпроса. Та има два вида сестри и два вида братя. Едни са много сериозни, а пък другите са весели, но и едните, и другите не са разрешили въпроса. Някоя сестра е скръбна.
Тя е тъжна, че не е женена.
На скръбната сестра казвам: "Господ ще ти прати един брат, подигнат в Христа." И очите й светнат. А пък на тази, която е много радостна, казвам други неща. Радостта и скръбта не са лоши неща. Скръбта, това е облачно небе, а радостта - ясно небе. Има радост, която не е постоянна, а е преходна.
към беседата >>
Вие сте дъщеря на майка си.
Аз правя едно сравнение.
Вие сте дъщеря на майка си.
Пратени сте да работите, за да спечелите нещо, и господарят обича малко да ви закача. Всички ви закача господарят и на общо основание ви закача. Ти седиш с един човек, с който си живял честен и свят живот, и как те закача разпуснатият господар!
към беседата >>
На скръбната сестра казвам: "Господ ще ти прати един брат, подигнат в Христа." И очите й светнат.
Аз говоря за онези от вас, които мислите, че сте разрешили въпроса. Та има два вида сестри и два вида братя. Едни са много сериозни, а пък другите са весели, но и едните, и другите не са разрешили въпроса. Някоя сестра е скръбна. Тя е тъжна, че не е женена.
На скръбната сестра казвам: "Господ ще ти прати един брат, подигнат в Христа." И очите й светнат.
А пък на тази, която е много радостна, казвам други неща. Радостта и скръбта не са лоши неща. Скръбта, това е облачно небе, а радостта - ясно небе. Има радост, която не е постоянна, а е преходна. Аз говоря за естествената радост.
към беседата >>
Пратени сте да работите, за да спечелите нещо, и господарят обича малко да ви закача.
Аз правя едно сравнение. Вие сте дъщеря на майка си.
Пратени сте да работите, за да спечелите нещо, и господарят обича малко да ви закача.
Всички ви закача господарят и на общо основание ви закача. Ти седиш с един човек, с който си живял честен и свят живот, и как те закача разпуснатият господар!
към беседата >>
А пък на тази, която е много радостна, казвам други неща.
Та има два вида сестри и два вида братя. Едни са много сериозни, а пък другите са весели, но и едните, и другите не са разрешили въпроса. Някоя сестра е скръбна. Тя е тъжна, че не е женена. На скръбната сестра казвам: "Господ ще ти прати един брат, подигнат в Христа." И очите й светнат.
А пък на тази, която е много радостна, казвам други неща.
Радостта и скръбта не са лоши неща. Скръбта, това е облачно небе, а радостта - ясно небе. Има радост, която не е постоянна, а е преходна. Аз говоря за естествената радост. След всяка естествена радост идва естествена скръб.
към беседата >>
Всички ви закача господарят и на общо основание ви закача.
Аз правя едно сравнение. Вие сте дъщеря на майка си. Пратени сте да работите, за да спечелите нещо, и господарят обича малко да ви закача.
Всички ви закача господарят и на общо основание ви закача.
Ти седиш с един човек, с който си живял честен и свят живот, и как те закача разпуснатият господар!
към беседата >>
Радостта и скръбта не са лоши неща.
Едни са много сериозни, а пък другите са весели, но и едните, и другите не са разрешили въпроса. Някоя сестра е скръбна. Тя е тъжна, че не е женена. На скръбната сестра казвам: "Господ ще ти прати един брат, подигнат в Христа." И очите й светнат. А пък на тази, която е много радостна, казвам други неща.
Радостта и скръбта не са лоши неща.
Скръбта, това е облачно небе, а радостта - ясно небе. Има радост, която не е постоянна, а е преходна. Аз говоря за естествената радост. След всяка естествена радост идва естествена скръб. А пък има радости, които спадат към друга една категория.
към беседата >>
Ти седиш с един човек, с който си живял честен и свят живот, и как те закача разпуснатият господар!
Аз правя едно сравнение. Вие сте дъщеря на майка си. Пратени сте да работите, за да спечелите нещо, и господарят обича малко да ви закача. Всички ви закача господарят и на общо основание ви закача.
Ти седиш с един човек, с който си живял честен и свят живот, и как те закача разпуснатият господар!
към беседата >>
Скръбта, това е облачно небе, а радостта - ясно небе.
Някоя сестра е скръбна. Тя е тъжна, че не е женена. На скръбната сестра казвам: "Господ ще ти прати един брат, подигнат в Христа." И очите й светнат. А пък на тази, която е много радостна, казвам други неща. Радостта и скръбта не са лоши неща.
Скръбта, това е облачно небе, а радостта - ясно небе.
Има радост, която не е постоянна, а е преходна. Аз говоря за естествената радост. След всяка естествена радост идва естествена скръб. А пък има радости, които спадат към друга една категория. Земните радости са от такъв характер, че вашите състояния се сменят лесно.
към беседата >>
Един ден минава една красива жена и ти искаш да я закачиш, ти, святият човек.
Един ден минава една красива жена и ти искаш да я закачиш, ти, святият човек.
Явява се в тебе един бръмбар, и ти искаш да я закачиш. Кой закача? Онзи, който закача в тебе, е твоят господар, а пък ти си слугата, който страдаш. Ти си слугата, който слугуваш, и господарят ти казва: "Или ще изпълниш това, което ти казвам, или ще те уволня." Когато ти закачаш, ти не закачаш, а господарят закача, не ти. Кой е виновен, господарят или прислужникът?
към беседата >>
Има радост, която не е постоянна, а е преходна.
Тя е тъжна, че не е женена. На скръбната сестра казвам: "Господ ще ти прати един брат, подигнат в Христа." И очите й светнат. А пък на тази, която е много радостна, казвам други неща. Радостта и скръбта не са лоши неща. Скръбта, това е облачно небе, а радостта - ясно небе.
Има радост, която не е постоянна, а е преходна.
Аз говоря за естествената радост. След всяка естествена радост идва естествена скръб. А пък има радости, които спадат към друга една категория. Земните радости са от такъв характер, че вашите състояния се сменят лесно.
към беседата >>
Явява се в тебе един бръмбар, и ти искаш да я закачиш.
Един ден минава една красива жена и ти искаш да я закачиш, ти, святият човек.
Явява се в тебе един бръмбар, и ти искаш да я закачиш.
Кой закача? Онзи, който закача в тебе, е твоят господар, а пък ти си слугата, който страдаш. Ти си слугата, който слугуваш, и господарят ти казва: "Или ще изпълниш това, което ти казвам, или ще те уволня." Когато ти закачаш, ти не закачаш, а господарят закача, не ти. Кой е виновен, господарят или прислужникът?
към беседата >>
Аз говоря за естествената радост.
На скръбната сестра казвам: "Господ ще ти прати един брат, подигнат в Христа." И очите й светнат. А пък на тази, която е много радостна, казвам други неща. Радостта и скръбта не са лоши неща. Скръбта, това е облачно небе, а радостта - ясно небе. Има радост, която не е постоянна, а е преходна.
Аз говоря за естествената радост.
След всяка естествена радост идва естествена скръб. А пък има радости, които спадат към друга една категория. Земните радости са от такъв характер, че вашите състояния се сменят лесно.
към беседата >>
Кой закача?
Един ден минава една красива жена и ти искаш да я закачиш, ти, святият човек. Явява се в тебе един бръмбар, и ти искаш да я закачиш.
Кой закача?
Онзи, който закача в тебе, е твоят господар, а пък ти си слугата, който страдаш. Ти си слугата, който слугуваш, и господарят ти казва: "Или ще изпълниш това, което ти казвам, или ще те уволня." Когато ти закачаш, ти не закачаш, а господарят закача, не ти. Кой е виновен, господарят или прислужникът?
към беседата >>
След всяка естествена радост идва естествена скръб.
А пък на тази, която е много радостна, казвам други неща. Радостта и скръбта не са лоши неща. Скръбта, това е облачно небе, а радостта - ясно небе. Има радост, която не е постоянна, а е преходна. Аз говоря за естествената радост.
След всяка естествена радост идва естествена скръб.
А пък има радости, които спадат към друга една категория. Земните радости са от такъв характер, че вашите състояния се сменят лесно.
към беседата >>
Онзи, който закача в тебе, е твоят господар, а пък ти си слугата, който страдаш.
Един ден минава една красива жена и ти искаш да я закачиш, ти, святият човек. Явява се в тебе един бръмбар, и ти искаш да я закачиш. Кой закача?
Онзи, който закача в тебе, е твоят господар, а пък ти си слугата, който страдаш.
Ти си слугата, който слугуваш, и господарят ти казва: "Или ще изпълниш това, което ти казвам, или ще те уволня." Когато ти закачаш, ти не закачаш, а господарят закача, не ти. Кой е виновен, господарят или прислужникът?
към беседата >>
А пък има радости, които спадат към друга една категория.
Радостта и скръбта не са лоши неща. Скръбта, това е облачно небе, а радостта - ясно небе. Има радост, която не е постоянна, а е преходна. Аз говоря за естествената радост. След всяка естествена радост идва естествена скръб.
А пък има радости, които спадат към друга една категория.
Земните радости са от такъв характер, че вашите състояния се сменят лесно.
към беседата >>
Ти си слугата, който слугуваш, и господарят ти казва: "Или ще изпълниш това, което ти казвам, или ще те уволня." Когато ти закачаш, ти не закачаш, а господарят закача, не ти.
Един ден минава една красива жена и ти искаш да я закачиш, ти, святият човек. Явява се в тебе един бръмбар, и ти искаш да я закачиш. Кой закача? Онзи, който закача в тебе, е твоят господар, а пък ти си слугата, който страдаш.
Ти си слугата, който слугуваш, и господарят ти казва: "Или ще изпълниш това, което ти казвам, или ще те уволня." Когато ти закачаш, ти не закачаш, а господарят закача, не ти.
Кой е виновен, господарят или прислужникът?
към беседата >>
Земните радости са от такъв характер, че вашите състояния се сменят лесно.
Скръбта, това е облачно небе, а радостта - ясно небе. Има радост, която не е постоянна, а е преходна. Аз говоря за естествената радост. След всяка естествена радост идва естествена скръб. А пък има радости, които спадат към друга една категория.
Земните радости са от такъв характер, че вашите състояния се сменят лесно.
към беседата >>
Кой е виновен, господарят или прислужникът?
Един ден минава една красива жена и ти искаш да я закачиш, ти, святият човек. Явява се в тебе един бръмбар, и ти искаш да я закачиш. Кой закача? Онзи, който закача в тебе, е твоят господар, а пък ти си слугата, който страдаш. Ти си слугата, който слугуваш, и господарят ти казва: "Или ще изпълниш това, което ти казвам, или ще те уволня." Когато ти закачаш, ти не закачаш, а господарят закача, не ти.
Кой е виновен, господарят или прислужникът?
към беседата >>
Та противоречието, което сега ще срещнете в живота си, е следното: ще дойде един ден да се разочаровате по този път, по който вървите.
Та противоречието, което сега ще срещнете в живота си, е следното: ще дойде един ден да се разочаровате по този път, по който вървите.
Той е или прав, или не е. И тогава онези, които не разбират, се връщат към старите учения. Старият ще каже: "Ние да си живеем." - Не, в нас трябва да живее великата Божия любов, великата Божия мъдрост и великата Божия истина. И ние винаги остаряваме, когато изгубим тази вътрешна връзка с Бог. Идва едно положение, когато Господ се отдалечава.
към беседата >>
Вие се изкушавате в даден случай, вие ли сте виновен, или вашият господар.
Вие се изкушавате в даден случай, вие ли сте виновен, или вашият господар.
Ти казваш: "Аз сгреших." Сгрешил е вашият господар, но понеже него законът не го хваща, ти ще излезеш на топа на устата и хващат тебе. Господарят казва: "Аз не греша, а слугата ми." Няма кой да дойде да каже, че е видял, няма кой да дойде да се застъпи за тебе, че ти си невинен. И дадат ти присъдата, и ти си я носиш. Този господар ние го наричаме дявол. Той е толкова майстор - като дойде, тегли ти присъда.
към беседата >>
Той е или прав, или не е.
Та противоречието, което сега ще срещнете в живота си, е следното: ще дойде един ден да се разочаровате по този път, по който вървите.
Той е или прав, или не е.
И тогава онези, които не разбират, се връщат към старите учения. Старият ще каже: "Ние да си живеем." - Не, в нас трябва да живее великата Божия любов, великата Божия мъдрост и великата Божия истина. И ние винаги остаряваме, когато изгубим тази вътрешна връзка с Бог. Идва едно положение, когато Господ се отдалечава. Търсиш Го, и няма Го никакъв.
към беседата >>
Ти казваш: "Аз сгреших." Сгрешил е вашият господар, но понеже него законът не го хваща, ти ще излезеш на топа на устата и хващат тебе.
Вие се изкушавате в даден случай, вие ли сте виновен, или вашият господар.
Ти казваш: "Аз сгреших." Сгрешил е вашият господар, но понеже него законът не го хваща, ти ще излезеш на топа на устата и хващат тебе.
Господарят казва: "Аз не греша, а слугата ми." Няма кой да дойде да каже, че е видял, няма кой да дойде да се застъпи за тебе, че ти си невинен. И дадат ти присъдата, и ти си я носиш. Този господар ние го наричаме дявол. Той е толкова майстор - като дойде, тегли ти присъда. Той направи едно престъпление и го написва на гърба ти.
към беседата >>
И тогава онези, които не разбират, се връщат към старите учения.
Та противоречието, което сега ще срещнете в живота си, е следното: ще дойде един ден да се разочаровате по този път, по който вървите. Той е или прав, или не е.
И тогава онези, които не разбират, се връщат към старите учения.
Старият ще каже: "Ние да си живеем." - Не, в нас трябва да живее великата Божия любов, великата Божия мъдрост и великата Божия истина. И ние винаги остаряваме, когато изгубим тази вътрешна връзка с Бог. Идва едно положение, когато Господ се отдалечава. Търсиш Го, и няма Го никакъв. И псалмопевецът казва: "Да не ме оставиш в старините ми." Онези, които сте малко по-възрастни, вие сте като старите баби.
към беседата >>
Господарят казва: "Аз не греша, а слугата ми." Няма кой да дойде да каже, че е видял, няма кой да дойде да се застъпи за тебе, че ти си невинен.
Вие се изкушавате в даден случай, вие ли сте виновен, или вашият господар. Ти казваш: "Аз сгреших." Сгрешил е вашият господар, но понеже него законът не го хваща, ти ще излезеш на топа на устата и хващат тебе.
Господарят казва: "Аз не греша, а слугата ми." Няма кой да дойде да каже, че е видял, няма кой да дойде да се застъпи за тебе, че ти си невинен.
И дадат ти присъдата, и ти си я носиш. Този господар ние го наричаме дявол. Той е толкова майстор - като дойде, тегли ти присъда. Той направи едно престъпление и го написва на гърба ти. И ти казва: "Защо го направи!
към беседата >>
Старият ще каже: "Ние да си живеем." - Не, в нас трябва да живее великата Божия любов, великата Божия мъдрост и великата Божия истина.
Та противоречието, което сега ще срещнете в живота си, е следното: ще дойде един ден да се разочаровате по този път, по който вървите. Той е или прав, или не е. И тогава онези, които не разбират, се връщат към старите учения.
Старият ще каже: "Ние да си живеем." - Не, в нас трябва да живее великата Божия любов, великата Божия мъдрост и великата Божия истина.
И ние винаги остаряваме, когато изгубим тази вътрешна връзка с Бог. Идва едно положение, когато Господ се отдалечава. Търсиш Го, и няма Го никакъв. И псалмопевецът казва: "Да не ме оставиш в старините ми." Онези, които сте малко по-възрастни, вие сте като старите баби. Вече младите момци няма да обръщат внимание на вас.
към беседата >>
И дадат ти присъдата, и ти си я носиш.
Вие се изкушавате в даден случай, вие ли сте виновен, или вашият господар. Ти казваш: "Аз сгреших." Сгрешил е вашият господар, но понеже него законът не го хваща, ти ще излезеш на топа на устата и хващат тебе. Господарят казва: "Аз не греша, а слугата ми." Няма кой да дойде да каже, че е видял, няма кой да дойде да се застъпи за тебе, че ти си невинен.
И дадат ти присъдата, и ти си я носиш.
Този господар ние го наричаме дявол. Той е толкова майстор - като дойде, тегли ти присъда. Той направи едно престъпление и го написва на гърба ти. И ти казва: "Защо го направи! " Ще дойде един брат и ще ти каже: "Защо го направи?
към беседата >>
И ние винаги остаряваме, когато изгубим тази вътрешна връзка с Бог.
Та противоречието, което сега ще срещнете в живота си, е следното: ще дойде един ден да се разочаровате по този път, по който вървите. Той е или прав, или не е. И тогава онези, които не разбират, се връщат към старите учения. Старият ще каже: "Ние да си живеем." - Не, в нас трябва да живее великата Божия любов, великата Божия мъдрост и великата Божия истина.
И ние винаги остаряваме, когато изгубим тази вътрешна връзка с Бог.
Идва едно положение, когато Господ се отдалечава. Търсиш Го, и няма Го никакъв. И псалмопевецът казва: "Да не ме оставиш в старините ми." Онези, които сте малко по-възрастни, вие сте като старите баби. Вече младите момци няма да обръщат внимание на вас. По вашему ще го разбирате това.
към беседата >>
Този господар ние го наричаме дявол.
Вие се изкушавате в даден случай, вие ли сте виновен, или вашият господар. Ти казваш: "Аз сгреших." Сгрешил е вашият господар, но понеже него законът не го хваща, ти ще излезеш на топа на устата и хващат тебе. Господарят казва: "Аз не греша, а слугата ми." Няма кой да дойде да каже, че е видял, няма кой да дойде да се застъпи за тебе, че ти си невинен. И дадат ти присъдата, и ти си я носиш.
Този господар ние го наричаме дявол.
Той е толкова майстор - като дойде, тегли ти присъда. Той направи едно престъпление и го написва на гърба ти. И ти казва: "Защо го направи! " Ще дойде един брат и ще ти каже: "Защо го направи? Не те ли е срам?
към беседата >>
Идва едно положение, когато Господ се отдалечава.
Та противоречието, което сега ще срещнете в живота си, е следното: ще дойде един ден да се разочаровате по този път, по който вървите. Той е или прав, или не е. И тогава онези, които не разбират, се връщат към старите учения. Старият ще каже: "Ние да си живеем." - Не, в нас трябва да живее великата Божия любов, великата Божия мъдрост и великата Божия истина. И ние винаги остаряваме, когато изгубим тази вътрешна връзка с Бог.
Идва едно положение, когато Господ се отдалечава.
Търсиш Го, и няма Го никакъв. И псалмопевецът казва: "Да не ме оставиш в старините ми." Онези, които сте малко по-възрастни, вие сте като старите баби. Вече младите момци няма да обръщат внимание на вас. По вашему ще го разбирате това. Но и в духовното ще изпаднем в същата грешка.
към беседата >>
Той е толкова майстор - като дойде, тегли ти присъда.
Вие се изкушавате в даден случай, вие ли сте виновен, или вашият господар. Ти казваш: "Аз сгреших." Сгрешил е вашият господар, но понеже него законът не го хваща, ти ще излезеш на топа на устата и хващат тебе. Господарят казва: "Аз не греша, а слугата ми." Няма кой да дойде да каже, че е видял, няма кой да дойде да се застъпи за тебе, че ти си невинен. И дадат ти присъдата, и ти си я носиш. Този господар ние го наричаме дявол.
Той е толкова майстор - като дойде, тегли ти присъда.
Той направи едно престъпление и го написва на гърба ти. И ти казва: "Защо го направи! " Ще дойде един брат и ще ти каже: "Защо го направи? Не те ли е срам? " Ти казваш: "Господарят го направи." А той ще каже: "Ти, ти, а не господарят." Дойде втори, и пак казва така.
към беседата >>
Търсиш Го, и няма Го никакъв.
Той е или прав, или не е. И тогава онези, които не разбират, се връщат към старите учения. Старият ще каже: "Ние да си живеем." - Не, в нас трябва да живее великата Божия любов, великата Божия мъдрост и великата Божия истина. И ние винаги остаряваме, когато изгубим тази вътрешна връзка с Бог. Идва едно положение, когато Господ се отдалечава.
Търсиш Го, и няма Го никакъв.
И псалмопевецът казва: "Да не ме оставиш в старините ми." Онези, които сте малко по-възрастни, вие сте като старите баби. Вече младите момци няма да обръщат внимание на вас. По вашему ще го разбирате това. Но и в духовното ще изпаднем в същата грешка. Радостен си, но по едно време изгубиш тази радост, мрачкаво ти е.
към беседата >>
Той направи едно престъпление и го написва на гърба ти.
Ти казваш: "Аз сгреших." Сгрешил е вашият господар, но понеже него законът не го хваща, ти ще излезеш на топа на устата и хващат тебе. Господарят казва: "Аз не греша, а слугата ми." Няма кой да дойде да каже, че е видял, няма кой да дойде да се застъпи за тебе, че ти си невинен. И дадат ти присъдата, и ти си я носиш. Този господар ние го наричаме дявол. Той е толкова майстор - като дойде, тегли ти присъда.
Той направи едно престъпление и го написва на гърба ти.
И ти казва: "Защо го направи! " Ще дойде един брат и ще ти каже: "Защо го направи? Не те ли е срам? " Ти казваш: "Господарят го направи." А той ще каже: "Ти, ти, а не господарят." Дойде втори, и пак казва така. Какво ще кажеш ти?
към беседата >>
И псалмопевецът казва: "Да не ме оставиш в старините ми." Онези, които сте малко по-възрастни, вие сте като старите баби.
И тогава онези, които не разбират, се връщат към старите учения. Старият ще каже: "Ние да си живеем." - Не, в нас трябва да живее великата Божия любов, великата Божия мъдрост и великата Божия истина. И ние винаги остаряваме, когато изгубим тази вътрешна връзка с Бог. Идва едно положение, когато Господ се отдалечава. Търсиш Го, и няма Го никакъв.
И псалмопевецът казва: "Да не ме оставиш в старините ми." Онези, които сте малко по-възрастни, вие сте като старите баби.
Вече младите момци няма да обръщат внимание на вас. По вашему ще го разбирате това. Но и в духовното ще изпаднем в същата грешка. Радостен си, но по едно време изгубиш тази радост, мрачкаво ти е. Ти казваш: "Заблудил съм се." Цяла каша става в тебе: "Толкова добро съм изгубил." Ти се връщаш назад.
към беседата >>
И ти казва: "Защо го направи!
Господарят казва: "Аз не греша, а слугата ми." Няма кой да дойде да каже, че е видял, няма кой да дойде да се застъпи за тебе, че ти си невинен. И дадат ти присъдата, и ти си я носиш. Този господар ние го наричаме дявол. Той е толкова майстор - като дойде, тегли ти присъда. Той направи едно престъпление и го написва на гърба ти.
И ти казва: "Защо го направи!
" Ще дойде един брат и ще ти каже: "Защо го направи? Не те ли е срам? " Ти казваш: "Господарят го направи." А той ще каже: "Ти, ти, а не господарят." Дойде втори, и пак казва така. Какво ще кажеш ти? Но понеже този господар е всевластващ, той управлява, той царува.
към беседата >>
Вече младите момци няма да обръщат внимание на вас.
Старият ще каже: "Ние да си живеем." - Не, в нас трябва да живее великата Божия любов, великата Божия мъдрост и великата Божия истина. И ние винаги остаряваме, когато изгубим тази вътрешна връзка с Бог. Идва едно положение, когато Господ се отдалечава. Търсиш Го, и няма Го никакъв. И псалмопевецът казва: "Да не ме оставиш в старините ми." Онези, които сте малко по-възрастни, вие сте като старите баби.
Вече младите момци няма да обръщат внимание на вас.
По вашему ще го разбирате това. Но и в духовното ще изпаднем в същата грешка. Радостен си, но по едно време изгубиш тази радост, мрачкаво ти е. Ти казваш: "Заблудил съм се." Цяла каша става в тебе: "Толкова добро съм изгубил." Ти се връщаш назад.
към беседата >>
" Ще дойде един брат и ще ти каже: "Защо го направи?
И дадат ти присъдата, и ти си я носиш. Този господар ние го наричаме дявол. Той е толкова майстор - като дойде, тегли ти присъда. Той направи едно престъпление и го написва на гърба ти. И ти казва: "Защо го направи!
" Ще дойде един брат и ще ти каже: "Защо го направи?
Не те ли е срам? " Ти казваш: "Господарят го направи." А той ще каже: "Ти, ти, а не господарят." Дойде втори, и пак казва така. Какво ще кажеш ти? Но понеже този господар е всевластващ, той управлява, той царува. Ти не можеш да го обвиниш.
към беседата >>
По вашему ще го разбирате това.
И ние винаги остаряваме, когато изгубим тази вътрешна връзка с Бог. Идва едно положение, когато Господ се отдалечава. Търсиш Го, и няма Го никакъв. И псалмопевецът казва: "Да не ме оставиш в старините ми." Онези, които сте малко по-възрастни, вие сте като старите баби. Вече младите момци няма да обръщат внимание на вас.
По вашему ще го разбирате това.
Но и в духовното ще изпаднем в същата грешка. Радостен си, но по едно време изгубиш тази радост, мрачкаво ти е. Ти казваш: "Заблудил съм се." Цяла каша става в тебе: "Толкова добро съм изгубил." Ти се връщаш назад.
към беседата >>
Не те ли е срам?
Този господар ние го наричаме дявол. Той е толкова майстор - като дойде, тегли ти присъда. Той направи едно престъпление и го написва на гърба ти. И ти казва: "Защо го направи! " Ще дойде един брат и ще ти каже: "Защо го направи?
Не те ли е срам?
" Ти казваш: "Господарят го направи." А той ще каже: "Ти, ти, а не господарят." Дойде втори, и пак казва така. Какво ще кажеш ти? Но понеже този господар е всевластващ, той управлява, той царува. Ти не можеш да го обвиниш. Законът е на негова страна.
към беседата >>
Но и в духовното ще изпаднем в същата грешка.
Идва едно положение, когато Господ се отдалечава. Търсиш Го, и няма Го никакъв. И псалмопевецът казва: "Да не ме оставиш в старините ми." Онези, които сте малко по-възрастни, вие сте като старите баби. Вече младите момци няма да обръщат внимание на вас. По вашему ще го разбирате това.
Но и в духовното ще изпаднем в същата грешка.
Радостен си, но по едно време изгубиш тази радост, мрачкаво ти е. Ти казваш: "Заблудил съм се." Цяла каша става в тебе: "Толкова добро съм изгубил." Ти се връщаш назад.
към беседата >>
" Ти казваш: "Господарят го направи." А той ще каже: "Ти, ти, а не господарят." Дойде втори, и пак казва така.
Той е толкова майстор - като дойде, тегли ти присъда. Той направи едно престъпление и го написва на гърба ти. И ти казва: "Защо го направи! " Ще дойде един брат и ще ти каже: "Защо го направи? Не те ли е срам?
" Ти казваш: "Господарят го направи." А той ще каже: "Ти, ти, а не господарят." Дойде втори, и пак казва така.
Какво ще кажеш ти? Но понеже този господар е всевластващ, той управлява, той царува. Ти не можеш да го обвиниш. Законът е на негова страна. Той направи кривата постъпка, той е кривият, но ти носиш последствията на неговите постъпки.
към беседата >>
Радостен си, но по едно време изгубиш тази радост, мрачкаво ти е.
Търсиш Го, и няма Го никакъв. И псалмопевецът казва: "Да не ме оставиш в старините ми." Онези, които сте малко по-възрастни, вие сте като старите баби. Вече младите момци няма да обръщат внимание на вас. По вашему ще го разбирате това. Но и в духовното ще изпаднем в същата грешка.
Радостен си, но по едно време изгубиш тази радост, мрачкаво ти е.
Ти казваш: "Заблудил съм се." Цяла каша става в тебе: "Толкова добро съм изгубил." Ти се връщаш назад.
към беседата >>
Какво ще кажеш ти?
Той направи едно престъпление и го написва на гърба ти. И ти казва: "Защо го направи! " Ще дойде един брат и ще ти каже: "Защо го направи? Не те ли е срам? " Ти казваш: "Господарят го направи." А той ще каже: "Ти, ти, а не господарят." Дойде втори, и пак казва така.
Какво ще кажеш ти?
Но понеже този господар е всевластващ, той управлява, той царува. Ти не можеш да го обвиниш. Законът е на негова страна. Той направи кривата постъпка, той е кривият, но ти носиш последствията на неговите постъпки. Аз разглеждам малко въпроса юридически, за да ви го направя малко ясен, за да ви изясня онова противоречие, което някой път се среща у вас.
към беседата >>
Ти казваш: "Заблудил съм се." Цяла каша става в тебе: "Толкова добро съм изгубил." Ти се връщаш назад.
И псалмопевецът казва: "Да не ме оставиш в старините ми." Онези, които сте малко по-възрастни, вие сте като старите баби. Вече младите момци няма да обръщат внимание на вас. По вашему ще го разбирате това. Но и в духовното ще изпаднем в същата грешка. Радостен си, но по едно време изгубиш тази радост, мрачкаво ти е.
Ти казваш: "Заблудил съм се." Цяла каша става в тебе: "Толкова добро съм изгубил." Ти се връщаш назад.
към беседата >>
Но понеже този господар е всевластващ, той управлява, той царува.
И ти казва: "Защо го направи! " Ще дойде един брат и ще ти каже: "Защо го направи? Не те ли е срам? " Ти казваш: "Господарят го направи." А той ще каже: "Ти, ти, а не господарят." Дойде втори, и пак казва така. Какво ще кажеш ти?
Но понеже този господар е всевластващ, той управлява, той царува.
Ти не можеш да го обвиниш. Законът е на негова страна. Той направи кривата постъпка, той е кривият, но ти носиш последствията на неговите постъпки. Аз разглеждам малко въпроса юридически, за да ви го направя малко ясен, за да ви изясня онова противоречие, което някой път се среща у вас. Ти казваш: "Аз ли съм, който го направи?
към беседата >>
Наблюдавах един от българските свещеници, най-добрият, когото съм срещал.
Наблюдавах един от българските свещеници, най-добрият, когото съм срещал.
На осемдесет години. Той ми каза следното: "Втори път като дойда на земята, поп не ставам. Дотук ми е дошло от тамяна. Ражда се някой - тамян му кадя, кръщавам го - пак тамян, умре някой - пак тамян. Всичко ставам, но поп не ставам.
към беседата >>
Ти не можеш да го обвиниш.
" Ще дойде един брат и ще ти каже: "Защо го направи? Не те ли е срам? " Ти казваш: "Господарят го направи." А той ще каже: "Ти, ти, а не господарят." Дойде втори, и пак казва така. Какво ще кажеш ти? Но понеже този господар е всевластващ, той управлява, той царува.
Ти не можеш да го обвиниш.
Законът е на негова страна. Той направи кривата постъпка, той е кривият, но ти носиш последствията на неговите постъпки. Аз разглеждам малко въпроса юридически, за да ви го направя малко ясен, за да ви изясня онова противоречие, което някой път се среща у вас. Ти казваш: "Аз ли съм, който го направи? С кой ум го направих това нещо?
към беседата >>
На осемдесет години.
Наблюдавах един от българските свещеници, най-добрият, когото съм срещал.
На осемдесет години.
Той ми каза следното: "Втори път като дойда на земята, поп не ставам. Дотук ми е дошло от тамяна. Ражда се някой - тамян му кадя, кръщавам го - пак тамян, умре някой - пак тамян. Всичко ставам, но поп не ставам. Учех хората, и себе си не научих.
към беседата >>
Законът е на негова страна.
Не те ли е срам? " Ти казваш: "Господарят го направи." А той ще каже: "Ти, ти, а не господарят." Дойде втори, и пак казва така. Какво ще кажеш ти? Но понеже този господар е всевластващ, той управлява, той царува. Ти не можеш да го обвиниш.
Законът е на негова страна.
Той направи кривата постъпка, той е кривият, но ти носиш последствията на неговите постъпки. Аз разглеждам малко въпроса юридически, за да ви го направя малко ясен, за да ви изясня онова противоречие, което някой път се среща у вас. Ти казваш: "Аз ли съм, който го направи? С кой ум го направих това нещо? " Каква е разликата между тебе и господаря ти?
към беседата >>
Той ми каза следното: "Втори път като дойда на земята, поп не ставам.
Наблюдавах един от българските свещеници, най-добрият, когото съм срещал. На осемдесет години.
Той ми каза следното: "Втори път като дойда на земята, поп не ставам.
Дотук ми е дошло от тамяна. Ражда се някой - тамян му кадя, кръщавам го - пак тамян, умре някой - пак тамян. Всичко ставам, но поп не ставам. Учех хората, и себе си не научих. Не можах да угодя на Бог.
към беседата >>
Той направи кривата постъпка, той е кривият, но ти носиш последствията на неговите постъпки.
" Ти казваш: "Господарят го направи." А той ще каже: "Ти, ти, а не господарят." Дойде втори, и пак казва така. Какво ще кажеш ти? Но понеже този господар е всевластващ, той управлява, той царува. Ти не можеш да го обвиниш. Законът е на негова страна.
Той направи кривата постъпка, той е кривият, но ти носиш последствията на неговите постъпки.
Аз разглеждам малко въпроса юридически, за да ви го направя малко ясен, за да ви изясня онова противоречие, което някой път се среща у вас. Ти казваш: "Аз ли съм, който го направи? С кой ум го направих това нещо? " Каква е разликата между тебе и господаря ти? На страната на господаря са законът и силата, и всичко.
към беседата >>
Дотук ми е дошло от тамяна.
Наблюдавах един от българските свещеници, най-добрият, когото съм срещал. На осемдесет години. Той ми каза следното: "Втори път като дойда на земята, поп не ставам.
Дотук ми е дошло от тамяна.
Ражда се някой - тамян му кадя, кръщавам го - пак тамян, умре някой - пак тамян. Всичко ставам, но поп не ставам. Учех хората, и себе си не научих. Не можах да угодя на Бог. Три пъти Му се молех, кадих Му тамян." И сега се усеща в едно тягостно състояние.
към беседата >>
Аз разглеждам малко въпроса юридически, за да ви го направя малко ясен, за да ви изясня онова противоречие, което някой път се среща у вас.
Какво ще кажеш ти? Но понеже този господар е всевластващ, той управлява, той царува. Ти не можеш да го обвиниш. Законът е на негова страна. Той направи кривата постъпка, той е кривият, но ти носиш последствията на неговите постъпки.
Аз разглеждам малко въпроса юридически, за да ви го направя малко ясен, за да ви изясня онова противоречие, което някой път се среща у вас.
Ти казваш: "Аз ли съм, който го направи? С кой ум го направих това нещо? " Каква е разликата между тебе и господаря ти? На страната на господаря са законът и силата, и всичко. Той управлява.
към беседата >>
Ражда се някой - тамян му кадя, кръщавам го - пак тамян, умре някой - пак тамян.
Наблюдавах един от българските свещеници, най-добрият, когото съм срещал. На осемдесет години. Той ми каза следното: "Втори път като дойда на земята, поп не ставам. Дотук ми е дошло от тамяна.
Ражда се някой - тамян му кадя, кръщавам го - пак тамян, умре някой - пак тамян.
Всичко ставам, но поп не ставам. Учех хората, и себе си не научих. Не можах да угодя на Бог. Три пъти Му се молех, кадих Му тамян." И сега се усеща в едно тягостно състояние. И той каза още: "Бог си е играл с мене." Казах му: "Не Господ, но дяволът си е играл с тебе." Той каза още: "Имах много шансове." И той ми разправя как е имал условия и как е изгубил тези условия.
към беседата >>
Ти казваш: "Аз ли съм, който го направи?
Но понеже този господар е всевластващ, той управлява, той царува. Ти не можеш да го обвиниш. Законът е на негова страна. Той направи кривата постъпка, той е кривият, но ти носиш последствията на неговите постъпки. Аз разглеждам малко въпроса юридически, за да ви го направя малко ясен, за да ви изясня онова противоречие, което някой път се среща у вас.
Ти казваш: "Аз ли съм, който го направи?
С кой ум го направих това нещо? " Каква е разликата между тебе и господаря ти? На страната на господаря са законът и силата, и всичко. Той управлява. Каквото той казва, става.
към беседата >>
Всичко ставам, но поп не ставам.
Наблюдавах един от българските свещеници, най-добрият, когото съм срещал. На осемдесет години. Той ми каза следното: "Втори път като дойда на земята, поп не ставам. Дотук ми е дошло от тамяна. Ражда се някой - тамян му кадя, кръщавам го - пак тамян, умре някой - пак тамян.
Всичко ставам, но поп не ставам.
Учех хората, и себе си не научих. Не можах да угодя на Бог. Три пъти Му се молех, кадих Му тамян." И сега се усеща в едно тягостно състояние. И той каза още: "Бог си е играл с мене." Казах му: "Не Господ, но дяволът си е играл с тебе." Той каза още: "Имах много шансове." И той ми разправя как е имал условия и как е изгубил тези условия. И ми казва: "За вятъра ги изгубих." И прав е човекът.
към беседата >>
С кой ум го направих това нещо?
Ти не можеш да го обвиниш. Законът е на негова страна. Той направи кривата постъпка, той е кривият, но ти носиш последствията на неговите постъпки. Аз разглеждам малко въпроса юридически, за да ви го направя малко ясен, за да ви изясня онова противоречие, което някой път се среща у вас. Ти казваш: "Аз ли съм, който го направи?
С кой ум го направих това нещо?
" Каква е разликата между тебе и господаря ти? На страната на господаря са законът и силата, и всичко. Той управлява. Каквото той казва, става. А пък ти си слуга, който слугуваш.
към беседата >>
Учех хората, и себе си не научих.
На осемдесет години. Той ми каза следното: "Втори път като дойда на земята, поп не ставам. Дотук ми е дошло от тамяна. Ражда се някой - тамян му кадя, кръщавам го - пак тамян, умре някой - пак тамян. Всичко ставам, но поп не ставам.
Учех хората, и себе си не научих.
Не можах да угодя на Бог. Три пъти Му се молех, кадих Му тамян." И сега се усеща в едно тягостно състояние. И той каза още: "Бог си е играл с мене." Казах му: "Не Господ, но дяволът си е играл с тебе." Той каза още: "Имах много шансове." И той ми разправя как е имал условия и как е изгубил тези условия. И ми казва: "За вятъра ги изгубих." И прав е човекът. Той е външно добър.
към беседата >>
" Каква е разликата между тебе и господаря ти?
Законът е на негова страна. Той направи кривата постъпка, той е кривият, но ти носиш последствията на неговите постъпки. Аз разглеждам малко въпроса юридически, за да ви го направя малко ясен, за да ви изясня онова противоречие, което някой път се среща у вас. Ти казваш: "Аз ли съм, който го направи? С кой ум го направих това нещо?
" Каква е разликата между тебе и господаря ти?
На страната на господаря са законът и силата, и всичко. Той управлява. Каквото той казва, става. А пък ти си слуга, който слугуваш. Прегрешенията на господаря винаги ще понесе слугата.
към беседата >>
Не можах да угодя на Бог.
Той ми каза следното: "Втори път като дойда на земята, поп не ставам. Дотук ми е дошло от тамяна. Ражда се някой - тамян му кадя, кръщавам го - пак тамян, умре някой - пак тамян. Всичко ставам, но поп не ставам. Учех хората, и себе си не научих.
Не можах да угодя на Бог.
Три пъти Му се молех, кадих Му тамян." И сега се усеща в едно тягостно състояние. И той каза още: "Бог си е играл с мене." Казах му: "Не Господ, но дяволът си е играл с тебе." Той каза още: "Имах много шансове." И той ми разправя как е имал условия и как е изгубил тези условия. И ми казва: "За вятъра ги изгубих." И прав е човекът. Той е външно добър. Да погребва като поп умрелите, да кръщава, венчава и прочее, това е много тягостна работа.
към беседата >>
На страната на господаря са законът и силата, и всичко.
Той направи кривата постъпка, той е кривият, но ти носиш последствията на неговите постъпки. Аз разглеждам малко въпроса юридически, за да ви го направя малко ясен, за да ви изясня онова противоречие, което някой път се среща у вас. Ти казваш: "Аз ли съм, който го направи? С кой ум го направих това нещо? " Каква е разликата между тебе и господаря ти?
На страната на господаря са законът и силата, и всичко.
Той управлява. Каквото той казва, става. А пък ти си слуга, който слугуваш. Прегрешенията на господаря винаги ще понесе слугата.
към беседата >>
Три пъти Му се молех, кадих Му тамян." И сега се усеща в едно тягостно състояние.
Дотук ми е дошло от тамяна. Ражда се някой - тамян му кадя, кръщавам го - пак тамян, умре някой - пак тамян. Всичко ставам, но поп не ставам. Учех хората, и себе си не научих. Не можах да угодя на Бог.
Три пъти Му се молех, кадих Му тамян." И сега се усеща в едно тягостно състояние.
И той каза още: "Бог си е играл с мене." Казах му: "Не Господ, но дяволът си е играл с тебе." Той каза още: "Имах много шансове." И той ми разправя как е имал условия и как е изгубил тези условия. И ми казва: "За вятъра ги изгубих." И прав е човекът. Той е външно добър. Да погребва като поп умрелите, да кръщава, венчава и прочее, това е много тягостна работа.
към беседата >>
Той управлява.
Аз разглеждам малко въпроса юридически, за да ви го направя малко ясен, за да ви изясня онова противоречие, което някой път се среща у вас. Ти казваш: "Аз ли съм, който го направи? С кой ум го направих това нещо? " Каква е разликата между тебе и господаря ти? На страната на господаря са законът и силата, и всичко.
Той управлява.
Каквото той казва, става. А пък ти си слуга, който слугуваш. Прегрешенията на господаря винаги ще понесе слугата.
към беседата >>
И той каза още: "Бог си е играл с мене." Казах му: "Не Господ, но дяволът си е играл с тебе." Той каза още: "Имах много шансове." И той ми разправя как е имал условия и как е изгубил тези условия.
Ражда се някой - тамян му кадя, кръщавам го - пак тамян, умре някой - пак тамян. Всичко ставам, но поп не ставам. Учех хората, и себе си не научих. Не можах да угодя на Бог. Три пъти Му се молех, кадих Му тамян." И сега се усеща в едно тягостно състояние.
И той каза още: "Бог си е играл с мене." Казах му: "Не Господ, но дяволът си е играл с тебе." Той каза още: "Имах много шансове." И той ми разправя как е имал условия и как е изгубил тези условия.
И ми казва: "За вятъра ги изгубих." И прав е човекът. Той е външно добър. Да погребва като поп умрелите, да кръщава, венчава и прочее, това е много тягостна работа.
към беседата >>
Каквото той казва, става.
Ти казваш: "Аз ли съм, който го направи? С кой ум го направих това нещо? " Каква е разликата между тебе и господаря ти? На страната на господаря са законът и силата, и всичко. Той управлява.
Каквото той казва, става.
А пък ти си слуга, който слугуваш. Прегрешенията на господаря винаги ще понесе слугата.
към беседата >>
И ми казва: "За вятъра ги изгубих." И прав е човекът.
Всичко ставам, но поп не ставам. Учех хората, и себе си не научих. Не можах да угодя на Бог. Три пъти Му се молех, кадих Му тамян." И сега се усеща в едно тягостно състояние. И той каза още: "Бог си е играл с мене." Казах му: "Не Господ, но дяволът си е играл с тебе." Той каза още: "Имах много шансове." И той ми разправя как е имал условия и как е изгубил тези условия.
И ми казва: "За вятъра ги изгубих." И прав е човекът.
Той е външно добър. Да погребва като поп умрелите, да кръщава, венчава и прочее, това е много тягостна работа.
към беседата >>
А пък ти си слуга, който слугуваш.
С кой ум го направих това нещо? " Каква е разликата между тебе и господаря ти? На страната на господаря са законът и силата, и всичко. Той управлява. Каквото той казва, става.
А пък ти си слуга, който слугуваш.
Прегрешенията на господаря винаги ще понесе слугата.
към беседата >>
Той е външно добър.
Учех хората, и себе си не научих. Не можах да угодя на Бог. Три пъти Му се молех, кадих Му тамян." И сега се усеща в едно тягостно състояние. И той каза още: "Бог си е играл с мене." Казах му: "Не Господ, но дяволът си е играл с тебе." Той каза още: "Имах много шансове." И той ми разправя как е имал условия и как е изгубил тези условия. И ми казва: "За вятъра ги изгубих." И прав е човекът.
Той е външно добър.
Да погребва като поп умрелите, да кръщава, венчава и прочее, това е много тягостна работа.
към беседата >>
Прегрешенията на господаря винаги ще понесе слугата.
" Каква е разликата между тебе и господаря ти? На страната на господаря са законът и силата, и всичко. Той управлява. Каквото той казва, става. А пък ти си слуга, който слугуваш.
Прегрешенията на господаря винаги ще понесе слугата.
към беседата >>
Да погребва като поп умрелите, да кръщава, венчава и прочее, това е много тягостна работа.
Не можах да угодя на Бог. Три пъти Му се молех, кадих Му тамян." И сега се усеща в едно тягостно състояние. И той каза още: "Бог си е играл с мене." Казах му: "Не Господ, но дяволът си е играл с тебе." Той каза още: "Имах много шансове." И той ми разправя как е имал условия и как е изгубил тези условия. И ми казва: "За вятъра ги изгубих." И прав е човекът. Той е външно добър.
Да погребва като поп умрелите, да кръщава, венчава и прочее, това е много тягостна работа.
към беседата >>
Питам, какво трябва да правите?
Питам, какво трябва да правите?
- Трябва да бъдем много умни и в това седи разрешението. Да станете толкова умни, че да предусещате какви са намеренията на господаря и да не може да ви излъже. А господарят е толкова хитър. Той си има две дъщери и ти си най-първо един почтен слуга. Той ще те измами.
към беседата >>
Та казвам: Оставете умрелите, умрелите да ги погребват; и оставете живите, живите да ги посрещат, а пък вие вършете волята Божия.
Та казвам: Оставете умрелите, умрелите да ги погребват; и оставете живите, живите да ги посрещат, а пък вие вършете волята Божия.
Турнете си едно мото, което Христос е казал: "Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко друго ще ви се придаде." А любовта оставете за после. Защото, ако вие не намерите Царството Божие и не търсите Неговата правда, вие не можете да дойдете до любовта, а като търсите Царството Божие и Неговата правда, всичко друго ще ви се приложи. Ти като търсиш Царството Божие, това е нормалният път. Имаш един обект, за който да живееш.
към беседата >>
- Трябва да бъдем много умни и в това седи разрешението.
Питам, какво трябва да правите?
- Трябва да бъдем много умни и в това седи разрешението.
Да станете толкова умни, че да предусещате какви са намеренията на господаря и да не може да ви излъже. А господарят е толкова хитър. Той си има две дъщери и ти си най-първо един почтен слуга. Той ще те измами. Той ще дойде един ден, ще те потупа по гърба и ще ти каже: "Ако ти ме слушаш, ти човек ще станеш.
към беседата >>
Турнете си едно мото, което Христос е казал: "Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко друго ще ви се придаде." А любовта оставете за после.
Та казвам: Оставете умрелите, умрелите да ги погребват; и оставете живите, живите да ги посрещат, а пък вие вършете волята Божия.
Турнете си едно мото, което Христос е казал: "Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко друго ще ви се придаде." А любовта оставете за после.
Защото, ако вие не намерите Царството Божие и не търсите Неговата правда, вие не можете да дойдете до любовта, а като търсите Царството Божие и Неговата правда, всичко друго ще ви се приложи. Ти като търсиш Царството Божие, това е нормалният път. Имаш един обект, за който да живееш.
към беседата >>
Да станете толкова умни, че да предусещате какви са намеренията на господаря и да не може да ви излъже.
Питам, какво трябва да правите? - Трябва да бъдем много умни и в това седи разрешението.
Да станете толкова умни, че да предусещате какви са намеренията на господаря и да не може да ви излъже.
А господарят е толкова хитър. Той си има две дъщери и ти си най-първо един почтен слуга. Той ще те измами. Той ще дойде един ден, ще те потупа по гърба и ще ти каже: "Ако ти ме слушаш, ти човек ще станеш. Виждаш ли моята дъщеря колко е красива.
към беседата >>
Защото, ако вие не намерите Царството Божие и не търсите Неговата правда, вие не можете да дойдете до любовта, а като търсите Царството Божие и Неговата правда, всичко друго ще ви се приложи.
Та казвам: Оставете умрелите, умрелите да ги погребват; и оставете живите, живите да ги посрещат, а пък вие вършете волята Божия. Турнете си едно мото, което Христос е казал: "Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко друго ще ви се придаде." А любовта оставете за после.
Защото, ако вие не намерите Царството Божие и не търсите Неговата правда, вие не можете да дойдете до любовта, а като търсите Царството Божие и Неговата правда, всичко друго ще ви се приложи.
Ти като търсиш Царството Божие, това е нормалният път. Имаш един обект, за който да живееш.
към беседата >>
Апостол Павел пише до първите християни, които са вървели в духовния път.
Апостол Павел пише до първите християни, които са вървели в духовния път.
Съществува едно противоречие. У всички издигнати същества, на които съзнанието е развито, има противоречие. У нас има един стремеж да подобрим живота си. Всички въобще мислим, че сме на правата страна, а пък в края на краищата идваме до едно място, където въпросите остават неразрешени. Вземете на първа ръка един вегетарианец - той си отвори дюкян с известен капитал и с известна надежда.
към беседата >>
А господарят е толкова хитър.
Питам, какво трябва да правите? - Трябва да бъдем много умни и в това седи разрешението. Да станете толкова умни, че да предусещате какви са намеренията на господаря и да не може да ви излъже.
А господарят е толкова хитър.
Той си има две дъщери и ти си най-първо един почтен слуга. Той ще те измами. Той ще дойде един ден, ще те потупа по гърба и ще ти каже: "Ако ти ме слушаш, ти човек ще станеш. Виждаш ли моята дъщеря колко е красива. Ще ти я дам." - Но този господар те изпитва.
към беседата >>
Ти като търсиш Царството Божие, това е нормалният път.
Та казвам: Оставете умрелите, умрелите да ги погребват; и оставете живите, живите да ги посрещат, а пък вие вършете волята Божия. Турнете си едно мото, което Христос е казал: "Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко друго ще ви се придаде." А любовта оставете за после. Защото, ако вие не намерите Царството Божие и не търсите Неговата правда, вие не можете да дойдете до любовта, а като търсите Царството Божие и Неговата правда, всичко друго ще ви се приложи.
Ти като търсиш Царството Божие, това е нормалният път.
Имаш един обект, за който да живееш.
към беседата >>
Съществува едно противоречие.
Апостол Павел пише до първите християни, които са вървели в духовния път.
Съществува едно противоречие.
У всички издигнати същества, на които съзнанието е развито, има противоречие. У нас има един стремеж да подобрим живота си. Всички въобще мислим, че сме на правата страна, а пък в края на краищата идваме до едно място, където въпросите остават неразрешени. Вземете на първа ръка един вегетарианец - той си отвори дюкян с известен капитал и с известна надежда. Петдесет години му върви, но дойде една криза и всичко завлича.
към беседата >>
Той си има две дъщери и ти си най-първо един почтен слуга.
Питам, какво трябва да правите? - Трябва да бъдем много умни и в това седи разрешението. Да станете толкова умни, че да предусещате какви са намеренията на господаря и да не може да ви излъже. А господарят е толкова хитър.
Той си има две дъщери и ти си най-първо един почтен слуга.
Той ще те измами. Той ще дойде един ден, ще те потупа по гърба и ще ти каже: "Ако ти ме слушаш, ти човек ще станеш. Виждаш ли моята дъщеря колко е красива. Ще ти я дам." - Но този господар те изпитва. Освен че няма да ти даде дъщеря си, но той ще те оплете.
към беседата >>
Имаш един обект, за който да живееш.
Та казвам: Оставете умрелите, умрелите да ги погребват; и оставете живите, живите да ги посрещат, а пък вие вършете волята Божия. Турнете си едно мото, което Христос е казал: "Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко друго ще ви се придаде." А любовта оставете за после. Защото, ако вие не намерите Царството Божие и не търсите Неговата правда, вие не можете да дойдете до любовта, а като търсите Царството Божие и Неговата правда, всичко друго ще ви се приложи. Ти като търсиш Царството Божие, това е нормалният път.
Имаш един обект, за който да живееш.
към беседата >>
У всички издигнати същества, на които съзнанието е развито, има противоречие.
Апостол Павел пише до първите християни, които са вървели в духовния път. Съществува едно противоречие.
У всички издигнати същества, на които съзнанието е развито, има противоречие.
У нас има един стремеж да подобрим живота си. Всички въобще мислим, че сме на правата страна, а пък в края на краищата идваме до едно място, където въпросите остават неразрешени. Вземете на първа ръка един вегетарианец - той си отвори дюкян с известен капитал и с известна надежда. Петдесет години му върви, но дойде една криза и всичко завлича. Тези десет години са изгубени.
към беседата >>
Той ще те измами.
Питам, какво трябва да правите? - Трябва да бъдем много умни и в това седи разрешението. Да станете толкова умни, че да предусещате какви са намеренията на господаря и да не може да ви излъже. А господарят е толкова хитър. Той си има две дъщери и ти си най-първо един почтен слуга.
Той ще те измами.
Той ще дойде един ден, ще те потупа по гърба и ще ти каже: "Ако ти ме слушаш, ти човек ще станеш. Виждаш ли моята дъщеря колко е красива. Ще ти я дам." - Но този господар те изпитва. Освен че няма да ти даде дъщеря си, но той ще те оплете. Ако си мъж, ще каже: "Имам дъщеря".
към беседата >>
Ти казваш: "Да вярвам в Христос." Христос казва: "Търсете Царството Божие и Неговата правда, и другото ще ви се приложи." Ако ти искаш всичко друго да се приложи, трябва да изпълниш тези думи на Христос.
Ти казваш: "Да вярвам в Христос." Христос казва: "Търсете Царството Божие и Неговата правда, и другото ще ви се приложи." Ако ти искаш всичко друго да се приложи, трябва да изпълниш тези думи на Христос.
Христос не е извън Царството Божие, не е и извън правдата. Той е в Царството Божие, Той е и в правдата. Та казвам: Турете това мото.
към беседата >>
У нас има един стремеж да подобрим живота си.
Апостол Павел пише до първите християни, които са вървели в духовния път. Съществува едно противоречие. У всички издигнати същества, на които съзнанието е развито, има противоречие.
У нас има един стремеж да подобрим живота си.
Всички въобще мислим, че сме на правата страна, а пък в края на краищата идваме до едно място, където въпросите остават неразрешени. Вземете на първа ръка един вегетарианец - той си отвори дюкян с известен капитал и с известна надежда. Петдесет години му върви, но дойде една криза и всичко завлича. Тези десет години са изгубени. После той започне да си обяснява причините, казва: "На този дадох на вяра, на онзи дадох." Това дал, онова взел и изгубил.
към беседата >>
Той ще дойде един ден, ще те потупа по гърба и ще ти каже: "Ако ти ме слушаш, ти човек ще станеш.
- Трябва да бъдем много умни и в това седи разрешението. Да станете толкова умни, че да предусещате какви са намеренията на господаря и да не може да ви излъже. А господарят е толкова хитър. Той си има две дъщери и ти си най-първо един почтен слуга. Той ще те измами.
Той ще дойде един ден, ще те потупа по гърба и ще ти каже: "Ако ти ме слушаш, ти човек ще станеш.
Виждаш ли моята дъщеря колко е красива. Ще ти я дам." - Но този господар те изпитва. Освен че няма да ти даде дъщеря си, но той ще те оплете. Ако си мъж, ще каже: "Имам дъщеря". - Но той има и син.
към беседата >>
Христос не е извън Царството Божие, не е и извън правдата.
Ти казваш: "Да вярвам в Христос." Христос казва: "Търсете Царството Божие и Неговата правда, и другото ще ви се приложи." Ако ти искаш всичко друго да се приложи, трябва да изпълниш тези думи на Христос.
Христос не е извън Царството Божие, не е и извън правдата.
Той е в Царството Божие, Той е и в правдата. Та казвам: Турете това мото.
към беседата >>
Всички въобще мислим, че сме на правата страна, а пък в края на краищата идваме до едно място, където въпросите остават неразрешени.
Апостол Павел пише до първите християни, които са вървели в духовния път. Съществува едно противоречие. У всички издигнати същества, на които съзнанието е развито, има противоречие. У нас има един стремеж да подобрим живота си.
Всички въобще мислим, че сме на правата страна, а пък в края на краищата идваме до едно място, където въпросите остават неразрешени.
Вземете на първа ръка един вегетарианец - той си отвори дюкян с известен капитал и с известна надежда. Петдесет години му върви, но дойде една криза и всичко завлича. Тези десет години са изгубени. После той започне да си обяснява причините, казва: "На този дадох на вяра, на онзи дадох." Това дал, онова взел и изгубил. И тогава си заминава за другия свят.
към беседата >>
Виждаш ли моята дъщеря колко е красива.
Да станете толкова умни, че да предусещате какви са намеренията на господаря и да не може да ви излъже. А господарят е толкова хитър. Той си има две дъщери и ти си най-първо един почтен слуга. Той ще те измами. Той ще дойде един ден, ще те потупа по гърба и ще ти каже: "Ако ти ме слушаш, ти човек ще станеш.
Виждаш ли моята дъщеря колко е красива.
Ще ти я дам." - Но този господар те изпитва. Освен че няма да ти даде дъщеря си, но той ще те оплете. Ако си мъж, ще каже: "Имам дъщеря". - Но той има и син. Ако си жена, ще каже: "Ще те направя снаха." - Но снаха няма да станеш.
към беседата >>
Той е в Царството Божие, Той е и в правдата.
Ти казваш: "Да вярвам в Христос." Христос казва: "Търсете Царството Божие и Неговата правда, и другото ще ви се приложи." Ако ти искаш всичко друго да се приложи, трябва да изпълниш тези думи на Христос. Христос не е извън Царството Божие, не е и извън правдата.
Той е в Царството Божие, Той е и в правдата.
Та казвам: Турете това мото.
към беседата >>
Вземете на първа ръка един вегетарианец - той си отвори дюкян с известен капитал и с известна надежда.
Апостол Павел пише до първите християни, които са вървели в духовния път. Съществува едно противоречие. У всички издигнати същества, на които съзнанието е развито, има противоречие. У нас има един стремеж да подобрим живота си. Всички въобще мислим, че сме на правата страна, а пък в края на краищата идваме до едно място, където въпросите остават неразрешени.
Вземете на първа ръка един вегетарианец - той си отвори дюкян с известен капитал и с известна надежда.
Петдесет години му върви, но дойде една криза и всичко завлича. Тези десет години са изгубени. После той започне да си обяснява причините, казва: "На този дадох на вяра, на онзи дадох." Това дал, онова взел и изгубил. И тогава си заминава за другия свят.
към беседата >>
Ще ти я дам." - Но този господар те изпитва.
А господарят е толкова хитър. Той си има две дъщери и ти си най-първо един почтен слуга. Той ще те измами. Той ще дойде един ден, ще те потупа по гърба и ще ти каже: "Ако ти ме слушаш, ти човек ще станеш. Виждаш ли моята дъщеря колко е красива.
Ще ти я дам." - Но този господар те изпитва.
Освен че няма да ти даде дъщеря си, но той ще те оплете. Ако си мъж, ще каже: "Имам дъщеря". - Но той има и син. Ако си жена, ще каже: "Ще те направя снаха." - Но снаха няма да станеш.
към беседата >>
Та казвам: Турете това мото.
Ти казваш: "Да вярвам в Христос." Христос казва: "Търсете Царството Божие и Неговата правда, и другото ще ви се приложи." Ако ти искаш всичко друго да се приложи, трябва да изпълниш тези думи на Христос. Христос не е извън Царството Божие, не е и извън правдата. Той е в Царството Божие, Той е и в правдата.
Та казвам: Турете това мото.
към беседата >>
Петдесет години му върви, но дойде една криза и всичко завлича.
Съществува едно противоречие. У всички издигнати същества, на които съзнанието е развито, има противоречие. У нас има един стремеж да подобрим живота си. Всички въобще мислим, че сме на правата страна, а пък в края на краищата идваме до едно място, където въпросите остават неразрешени. Вземете на първа ръка един вегетарианец - той си отвори дюкян с известен капитал и с известна надежда.
Петдесет години му върви, но дойде една криза и всичко завлича.
Тези десет години са изгубени. После той започне да си обяснява причините, казва: "На този дадох на вяра, на онзи дадох." Това дал, онова взел и изгубил. И тогава си заминава за другия свят.
към беседата >>
Освен че няма да ти даде дъщеря си, но той ще те оплете.
Той си има две дъщери и ти си най-първо един почтен слуга. Той ще те измами. Той ще дойде един ден, ще те потупа по гърба и ще ти каже: "Ако ти ме слушаш, ти човек ще станеш. Виждаш ли моята дъщеря колко е красива. Ще ти я дам." - Но този господар те изпитва.
Освен че няма да ти даде дъщеря си, но той ще те оплете.
Ако си мъж, ще каже: "Имам дъщеря". - Но той има и син. Ако си жена, ще каже: "Ще те направя снаха." - Но снаха няма да станеш.
към беседата >>
Сега може да се яви другото положение.
Сега може да се яви другото положение.
Вие казвате: "Ние Го търсим." Хубаво, но не преставайте да Го търсите. Търсете първо Царството Божие.
към беседата >>
Тези десет години са изгубени.
У всички издигнати същества, на които съзнанието е развито, има противоречие. У нас има един стремеж да подобрим живота си. Всички въобще мислим, че сме на правата страна, а пък в края на краищата идваме до едно място, където въпросите остават неразрешени. Вземете на първа ръка един вегетарианец - той си отвори дюкян с известен капитал и с известна надежда. Петдесет години му върви, но дойде една криза и всичко завлича.
Тези десет години са изгубени.
После той започне да си обяснява причините, казва: "На този дадох на вяра, на онзи дадох." Това дал, онова взел и изгубил. И тогава си заминава за другия свят.
към беседата >>
Ако си мъж, ще каже: "Имам дъщеря".
Той ще те измами. Той ще дойде един ден, ще те потупа по гърба и ще ти каже: "Ако ти ме слушаш, ти човек ще станеш. Виждаш ли моята дъщеря колко е красива. Ще ти я дам." - Но този господар те изпитва. Освен че няма да ти даде дъщеря си, но той ще те оплете.
Ако си мъж, ще каже: "Имам дъщеря".
- Но той има и син. Ако си жена, ще каже: "Ще те направя снаха." - Но снаха няма да станеш.
към беседата >>
Вие казвате: "Ние Го търсим." Хубаво, но не преставайте да Го търсите.
Сега може да се яви другото положение.
Вие казвате: "Ние Го търсим." Хубаво, но не преставайте да Го търсите.
Търсете първо Царството Божие.
към беседата >>
После той започне да си обяснява причините, казва: "На този дадох на вяра, на онзи дадох." Това дал, онова взел и изгубил.
У нас има един стремеж да подобрим живота си. Всички въобще мислим, че сме на правата страна, а пък в края на краищата идваме до едно място, където въпросите остават неразрешени. Вземете на първа ръка един вегетарианец - той си отвори дюкян с известен капитал и с известна надежда. Петдесет години му върви, но дойде една криза и всичко завлича. Тези десет години са изгубени.
После той започне да си обяснява причините, казва: "На този дадох на вяра, на онзи дадох." Това дал, онова взел и изгубил.
И тогава си заминава за другия свят.
към беседата >>
- Но той има и син.
Той ще дойде един ден, ще те потупа по гърба и ще ти каже: "Ако ти ме слушаш, ти човек ще станеш. Виждаш ли моята дъщеря колко е красива. Ще ти я дам." - Но този господар те изпитва. Освен че няма да ти даде дъщеря си, но той ще те оплете. Ако си мъж, ще каже: "Имам дъщеря".
- Но той има и син.
Ако си жена, ще каже: "Ще те направя снаха." - Но снаха няма да станеш.
към беседата >>
Търсете първо Царството Божие.
Сега може да се яви другото положение. Вие казвате: "Ние Го търсим." Хубаво, но не преставайте да Го търсите.
Търсете първо Царството Божие.
към беседата >>
И тогава си заминава за другия свят.
Всички въобще мислим, че сме на правата страна, а пък в края на краищата идваме до едно място, където въпросите остават неразрешени. Вземете на първа ръка един вегетарианец - той си отвори дюкян с известен капитал и с известна надежда. Петдесет години му върви, но дойде една криза и всичко завлича. Тези десет години са изгубени. После той започне да си обяснява причините, казва: "На този дадох на вяра, на онзи дадох." Това дал, онова взел и изгубил.
И тогава си заминава за другия свят.
към беседата >>
Ако си жена, ще каже: "Ще те направя снаха." - Но снаха няма да станеш.
Виждаш ли моята дъщеря колко е красива. Ще ти я дам." - Но този господар те изпитва. Освен че няма да ти даде дъщеря си, но той ще те оплете. Ако си мъж, ще каже: "Имам дъщеря". - Но той има и син.
Ако си жена, ще каже: "Ще те направя снаха." - Но снаха няма да станеш.
към беседата >>
Ние казваме: "Отче наш, който си на небесата.
Ние казваме: "Отче наш, който си на небесата.
Да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти, да се свети Името Ти! Тъй както на небето, така и на земята." Ние казваме: "Отче наш, Който си на небесата." Небето е разумният живот. "Да се свети Името Ти" - казваме. - Какво разбираме под това? - Под "святост" разбираме следното - когато държиш това Име постоянно в ума си, то е осветено, ти го пазиш.
към беседата >>
Сега това е с търговеца, сега и у хората е същото.
Сега това е с търговеца, сега и у хората е същото.
Да вземем някой млад момък и някоя млада мома. Всички все сте били млади моми и момци, това са общи положения. И в малките буболечици съществува този процес, само че те не го съзнават.
към беседата >>
Някои от вас казват така: "Трябва да живеем ние в света и да си направим положението." Казвам: "Господарят е дошъл." Ти казваш: "Трябва да живеем като хората." Аз казвам: "Господарят е дошъл, говори ти за младата мома." След като работиш на този господар и забогатееш, той ще изпрати своите бирници и всичко, каквото си спечелил, ще го вземе, а пък тебе ще изпрати да отидеш при баща си и при майка си.
Някои от вас казват така: "Трябва да живеем ние в света и да си направим положението." Казвам: "Господарят е дошъл." Ти казваш: "Трябва да живеем като хората." Аз казвам: "Господарят е дошъл, говори ти за младата мома." След като работиш на този господар и забогатееш, той ще изпрати своите бирници и всичко, каквото си спечелил, ще го вземе, а пък тебе ще изпрати да отидеш при баща си и при майка си.
Ти знаеш, че никога няма да се ожениш за неговата дъщеря, защото, ако се ожениш за дъщеря му, то не щеше да има по-голямо бедствие за тебе, и ти не ще можеш да се освободиш от него.
към беседата >>
Да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти, да се свети Името Ти!
Ние казваме: "Отче наш, който си на небесата.
Да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти, да се свети Името Ти!
Тъй както на небето, така и на земята." Ние казваме: "Отче наш, Който си на небесата." Небето е разумният живот. "Да се свети Името Ти" - казваме. - Какво разбираме под това? - Под "святост" разбираме следното - когато държиш това Име постоянно в ума си, то е осветено, ти го пазиш. То е чисто и свято.
към беседата >>
Да вземем някой млад момък и някоя млада мома.
Сега това е с търговеца, сега и у хората е същото.
Да вземем някой млад момък и някоя млада мома.
Всички все сте били млади моми и момци, това са общи положения. И в малките буболечици съществува този процес, само че те не го съзнават.
към беседата >>
Ти знаеш, че никога няма да се ожениш за неговата дъщеря, защото, ако се ожениш за дъщеря му, то не щеше да има по-голямо бедствие за тебе, и ти не ще можеш да се освободиш от него.
Някои от вас казват така: "Трябва да живеем ние в света и да си направим положението." Казвам: "Господарят е дошъл." Ти казваш: "Трябва да живеем като хората." Аз казвам: "Господарят е дошъл, говори ти за младата мома." След като работиш на този господар и забогатееш, той ще изпрати своите бирници и всичко, каквото си спечелил, ще го вземе, а пък тебе ще изпрати да отидеш при баща си и при майка си.
Ти знаеш, че никога няма да се ожениш за неговата дъщеря, защото, ако се ожениш за дъщеря му, то не щеше да има по-голямо бедствие за тебе, и ти не ще можеш да се освободиш от него.
към беседата >>
Тъй както на небето, така и на земята." Ние казваме: "Отче наш, Който си на небесата." Небето е разумният живот.
Ние казваме: "Отче наш, който си на небесата. Да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти, да се свети Името Ти!
Тъй както на небето, така и на земята." Ние казваме: "Отче наш, Който си на небесата." Небето е разумният живот.
"Да се свети Името Ти" - казваме. - Какво разбираме под това? - Под "святост" разбираме следното - когато държиш това Име постоянно в ума си, то е осветено, ти го пазиш. То е чисто и свято. За да дойде Царството Божие на земята, ние трябва да го търсим.
към беседата >>
Всички все сте били млади моми и момци, това са общи положения.
Сега това е с търговеца, сега и у хората е същото. Да вземем някой млад момък и някоя млада мома.
Всички все сте били млади моми и момци, това са общи положения.
И в малките буболечици съществува този процес, само че те не го съзнават.
към беседата >>
Това са две причини - синът и дъщерята на господаря.
Това са две причини - синът и дъщерята на господаря.
Не разчитай на тях. Това е плътският живот.
към беседата >>
"Да се свети Името Ти" - казваме.
Ние казваме: "Отче наш, който си на небесата. Да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти, да се свети Името Ти! Тъй както на небето, така и на земята." Ние казваме: "Отче наш, Който си на небесата." Небето е разумният живот.
"Да се свети Името Ти" - казваме.
- Какво разбираме под това? - Под "святост" разбираме следното - когато държиш това Име постоянно в ума си, то е осветено, ти го пазиш. То е чисто и свято. За да дойде Царството Божие на земята, ние трябва да го търсим. Което търсим, него можем да намерим.
към беседата >>
И в малките буболечици съществува този процес, само че те не го съзнават.
Сега това е с търговеца, сега и у хората е същото. Да вземем някой млад момък и някоя млада мома. Всички все сте били млади моми и момци, това са общи положения.
И в малките буболечици съществува този процес, само че те не го съзнават.
към беседата >>
Не разчитай на тях.
Това са две причини - синът и дъщерята на господаря.
Не разчитай на тях.
Това е плътският живот.
към беседата >>
- Какво разбираме под това?
Ние казваме: "Отче наш, който си на небесата. Да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти, да се свети Името Ти! Тъй както на небето, така и на земята." Ние казваме: "Отче наш, Който си на небесата." Небето е разумният живот. "Да се свети Името Ти" - казваме.
- Какво разбираме под това?
- Под "святост" разбираме следното - когато държиш това Име постоянно в ума си, то е осветено, ти го пазиш. То е чисто и свято. За да дойде Царството Божие на земята, ние трябва да го търсим. Което търсим, него можем да намерим. И Неговата правда.
към беседата >>
И младият, и той търгува.
И младият, и той търгува.
Той има известен капитал, търгува. Дойде до едно място, и неговият растеж спира, и тогава обръща внимание на своя външен изглед, че е угледен. И до известно време капиталът върви - той е силен. После го изгубва.
към беседата >>
Това е плътският живот.
Това са две причини - синът и дъщерята на господаря. Не разчитай на тях.
Това е плътският живот.
към беседата >>
- Под "святост" разбираме следното - когато държиш това Име постоянно в ума си, то е осветено, ти го пазиш.
Ние казваме: "Отче наш, който си на небесата. Да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти, да се свети Името Ти! Тъй както на небето, така и на земята." Ние казваме: "Отче наш, Който си на небесата." Небето е разумният живот. "Да се свети Името Ти" - казваме. - Какво разбираме под това?
- Под "святост" разбираме следното - когато държиш това Име постоянно в ума си, то е осветено, ти го пазиш.
То е чисто и свято. За да дойде Царството Божие на земята, ние трябва да го търсим. Което търсим, него можем да намерим. И Неговата правда. Това сега да стане плът не отвън, а думата плът и кръв в нас.
към беседата >>
Той има известен капитал, търгува.
И младият, и той търгува.
Той има известен капитал, търгува.
Дойде до едно място, и неговият растеж спира, и тогава обръща внимание на своя външен изглед, че е угледен. И до известно време капиталът върви - той е силен. После го изгубва.
към беседата >>
Ако слушаш света, някой казва: "Ние като се молим на Бог, няма да се оправи нашият живот.
Ако слушаш света, някой казва: "Ние като се молим на Бог, няма да се оправи нашият живот.
Трябва да живеем, както хората живеят." Ако живеем в света добре, всичко, което спечелим, ще бъде за господаря. Когато дойде въшката и започне да ти гложди главата, тя е един паразит. Ти казваш: "Има нещо, което ме безпокои." Ти казваш още: "Аз имам една философия, да търпя." - Но въшката не трябва да я търпиш. Какво трябва да я направиш сега? Да я намериш някъде, да знаеш къде е.
към беседата >>
То е чисто и свято.
Да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти, да се свети Името Ти! Тъй както на небето, така и на земята." Ние казваме: "Отче наш, Който си на небесата." Небето е разумният живот. "Да се свети Името Ти" - казваме. - Какво разбираме под това? - Под "святост" разбираме следното - когато държиш това Име постоянно в ума си, то е осветено, ти го пазиш.
То е чисто и свято.
За да дойде Царството Божие на земята, ние трябва да го търсим. Което търсим, него можем да намерим. И Неговата правда. Това сега да стане плът не отвън, а думата плът и кръв в нас. Да ни е приятно, като отправим ума си към Бог.
към беседата >>
Дойде до едно място, и неговият растеж спира, и тогава обръща внимание на своя външен изглед, че е угледен.
И младият, и той търгува. Той има известен капитал, търгува.
Дойде до едно място, и неговият растеж спира, и тогава обръща внимание на своя външен изглед, че е угледен.
И до известно време капиталът върви - той е силен. После го изгубва.
към беседата >>
Трябва да живеем, както хората живеят." Ако живеем в света добре, всичко, което спечелим, ще бъде за господаря.
Ако слушаш света, някой казва: "Ние като се молим на Бог, няма да се оправи нашият живот.
Трябва да живеем, както хората живеят." Ако живеем в света добре, всичко, което спечелим, ще бъде за господаря.
Когато дойде въшката и започне да ти гложди главата, тя е един паразит. Ти казваш: "Има нещо, което ме безпокои." Ти казваш още: "Аз имам една философия, да търпя." - Но въшката не трябва да я търпиш. Какво трябва да я направиш сега? Да я намериш някъде, да знаеш къде е. Толкова е майсторка тя - като речеш да я барнеш, тя се премества на една десета от милиметъра и ти не можеш да я намериш.
към беседата >>
За да дойде Царството Божие на земята, ние трябва да го търсим.
Тъй както на небето, така и на земята." Ние казваме: "Отче наш, Който си на небесата." Небето е разумният живот. "Да се свети Името Ти" - казваме. - Какво разбираме под това? - Под "святост" разбираме следното - когато държиш това Име постоянно в ума си, то е осветено, ти го пазиш. То е чисто и свято.
За да дойде Царството Божие на земята, ние трябва да го търсим.
Което търсим, него можем да намерим. И Неговата правда. Това сега да стане плът не отвън, а думата плът и кръв в нас. Да ни е приятно, като отправим ума си към Бог. Само като си помисли за Него, да ни е приятно.
към беседата >>
И до известно време капиталът върви - той е силен.
И младият, и той търгува. Той има известен капитал, търгува. Дойде до едно място, и неговият растеж спира, и тогава обръща внимание на своя външен изглед, че е угледен.
И до известно време капиталът върви - той е силен.
После го изгубва.
към беседата >>
Когато дойде въшката и започне да ти гложди главата, тя е един паразит.
Ако слушаш света, някой казва: "Ние като се молим на Бог, няма да се оправи нашият живот. Трябва да живеем, както хората живеят." Ако живеем в света добре, всичко, което спечелим, ще бъде за господаря.
Когато дойде въшката и започне да ти гложди главата, тя е един паразит.
Ти казваш: "Има нещо, което ме безпокои." Ти казваш още: "Аз имам една философия, да търпя." - Но въшката не трябва да я търпиш. Какво трябва да я направиш сега? Да я намериш някъде, да знаеш къде е. Толкова е майсторка тя - като речеш да я барнеш, тя се премества на една десета от милиметъра и ти не можеш да я намериш. После пак се премести и ти само си почесваш главата и не можеш да я хванеш.
към беседата >>
Което търсим, него можем да намерим.
"Да се свети Името Ти" - казваме. - Какво разбираме под това? - Под "святост" разбираме следното - когато държиш това Име постоянно в ума си, то е осветено, ти го пазиш. То е чисто и свято. За да дойде Царството Божие на земята, ние трябва да го търсим.
Което търсим, него можем да намерим.
И Неговата правда. Това сега да стане плът не отвън, а думата плът и кръв в нас. Да ни е приятно, като отправим ума си към Бог. Само като си помисли за Него, да ни е приятно. Не Го знаем къде е, но ние знаем, че е Един само.
към беседата >>
После го изгубва.
И младият, и той търгува. Той има известен капитал, търгува. Дойде до едно място, и неговият растеж спира, и тогава обръща внимание на своя външен изглед, че е угледен. И до известно време капиталът върви - той е силен.
После го изгубва.
към беседата >>
Ти казваш: "Има нещо, което ме безпокои." Ти казваш още: "Аз имам една философия, да търпя." - Но въшката не трябва да я търпиш.
Ако слушаш света, някой казва: "Ние като се молим на Бог, няма да се оправи нашият живот. Трябва да живеем, както хората живеят." Ако живеем в света добре, всичко, което спечелим, ще бъде за господаря. Когато дойде въшката и започне да ти гложди главата, тя е един паразит.
Ти казваш: "Има нещо, което ме безпокои." Ти казваш още: "Аз имам една философия, да търпя." - Но въшката не трябва да я търпиш.
Какво трябва да я направиш сега? Да я намериш някъде, да знаеш къде е. Толкова е майсторка тя - като речеш да я барнеш, тя се премества на една десета от милиметъра и ти не можеш да я намериш. После пак се премести и ти само си почесваш главата и не можеш да я хванеш. Гребен ти трябва.
към беседата >>
И Неговата правда.
- Какво разбираме под това? - Под "святост" разбираме следното - когато държиш това Име постоянно в ума си, то е осветено, ти го пазиш. То е чисто и свято. За да дойде Царството Божие на земята, ние трябва да го търсим. Което търсим, него можем да намерим.
И Неговата правда.
Това сега да стане плът не отвън, а думата плът и кръв в нас. Да ни е приятно, като отправим ума си към Бог. Само като си помисли за Него, да ни е приятно. Не Го знаем къде е, но ние знаем, че е Един само. Няма с какво да Го сравним.
към беседата >>
Същото - и с възгледите.
Същото - и с възгледите.
Най-първо човек има известен възглед, най-първо е ревностен. Той е готов на всичко. После му отпусне края. Най-първо става рано, много е ревностен, по три пъти се моли. После - само два пъти на ден, после по един път, после на седмицата по веднъж и най-после казва: "Защо ли се моля." Ето противоречието.
към беседата >>
Какво трябва да я направиш сега?
Ако слушаш света, някой казва: "Ние като се молим на Бог, няма да се оправи нашият живот. Трябва да живеем, както хората живеят." Ако живеем в света добре, всичко, което спечелим, ще бъде за господаря. Когато дойде въшката и започне да ти гложди главата, тя е един паразит. Ти казваш: "Има нещо, което ме безпокои." Ти казваш още: "Аз имам една философия, да търпя." - Но въшката не трябва да я търпиш.
Какво трябва да я направиш сега?
Да я намериш някъде, да знаеш къде е. Толкова е майсторка тя - като речеш да я барнеш, тя се премества на една десета от милиметъра и ти не можеш да я намериш. После пак се премести и ти само си почесваш главата и не можеш да я хванеш. Гребен ти трябва. И като я хванеш, ще я туриш между двата нокътя и ще я смажеш.
към беседата >>
Това сега да стане плът не отвън, а думата плът и кръв в нас.
- Под "святост" разбираме следното - когато държиш това Име постоянно в ума си, то е осветено, ти го пазиш. То е чисто и свято. За да дойде Царството Божие на земята, ние трябва да го търсим. Което търсим, него можем да намерим. И Неговата правда.
Това сега да стане плът не отвън, а думата плът и кръв в нас.
Да ни е приятно, като отправим ума си към Бог. Само като си помисли за Него, да ни е приятно. Не Го знаем къде е, но ние знаем, че е Един само. Няма с какво да Го сравним. Като знаем, че Бог е Един и в Него живеем, казваме: "Колко е Той благ, колко е Той снизходителен, ни най-малко не ни е осъдил."
към беседата >>
Най-първо човек има известен възглед, най-първо е ревностен.
Същото - и с възгледите.
Най-първо човек има известен възглед, най-първо е ревностен.
Той е готов на всичко. После му отпусне края. Най-първо става рано, много е ревностен, по три пъти се моли. После - само два пъти на ден, после по един път, после на седмицата по веднъж и най-после казва: "Защо ли се моля." Ето противоречието. Онези, които започват, са на правата страна, а онези, които свършват, са на кривата страна.
към беседата >>
Да я намериш някъде, да знаеш къде е.
Ако слушаш света, някой казва: "Ние като се молим на Бог, няма да се оправи нашият живот. Трябва да живеем, както хората живеят." Ако живеем в света добре, всичко, което спечелим, ще бъде за господаря. Когато дойде въшката и започне да ти гложди главата, тя е един паразит. Ти казваш: "Има нещо, което ме безпокои." Ти казваш още: "Аз имам една философия, да търпя." - Но въшката не трябва да я търпиш. Какво трябва да я направиш сега?
Да я намериш някъде, да знаеш къде е.
Толкова е майсторка тя - като речеш да я барнеш, тя се премества на една десета от милиметъра и ти не можеш да я намериш. После пак се премести и ти само си почесваш главата и не можеш да я хванеш. Гребен ти трябва. И като я хванеш, ще я туриш между двата нокътя и ще я смажеш. Противоречието, което се среща в сегашния живот, е следното: Ние, като живеем в Бог, единият Господар винаги присъства, а другият господар, на когото служите, той не се е явил още.
към беседата >>
Да ни е приятно, като отправим ума си към Бог.
То е чисто и свято. За да дойде Царството Божие на земята, ние трябва да го търсим. Което търсим, него можем да намерим. И Неговата правда. Това сега да стане плът не отвън, а думата плът и кръв в нас.
Да ни е приятно, като отправим ума си към Бог.
Само като си помисли за Него, да ни е приятно. Не Го знаем къде е, но ние знаем, че е Един само. Няма с какво да Го сравним. Като знаем, че Бог е Един и в Него живеем, казваме: "Колко е Той благ, колко е Той снизходителен, ни най-малко не ни е осъдил."
към беседата >>
Той е готов на всичко.
Същото - и с възгледите. Най-първо човек има известен възглед, най-първо е ревностен.
Той е готов на всичко.
После му отпусне края. Най-първо става рано, много е ревностен, по три пъти се моли. После - само два пъти на ден, после по един път, после на седмицата по веднъж и най-после казва: "Защо ли се моля." Ето противоречието. Онези, които започват, са на правата страна, а онези, които свършват, са на кривата страна. И тогава слушаме хората, които разправят за търговията си.
към беседата >>
Толкова е майсторка тя - като речеш да я барнеш, тя се премества на една десета от милиметъра и ти не можеш да я намериш.
Трябва да живеем, както хората живеят." Ако живеем в света добре, всичко, което спечелим, ще бъде за господаря. Когато дойде въшката и започне да ти гложди главата, тя е един паразит. Ти казваш: "Има нещо, което ме безпокои." Ти казваш още: "Аз имам една философия, да търпя." - Но въшката не трябва да я търпиш. Какво трябва да я направиш сега? Да я намериш някъде, да знаеш къде е.
Толкова е майсторка тя - като речеш да я барнеш, тя се премества на една десета от милиметъра и ти не можеш да я намериш.
После пак се премести и ти само си почесваш главата и не можеш да я хванеш. Гребен ти трябва. И като я хванеш, ще я туриш между двата нокътя и ще я смажеш. Противоречието, което се среща в сегашния живот, е следното: Ние, като живеем в Бог, единият Господар винаги присъства, а другият господар, на когото служите, той не се е явил още. Този господар е много хитър, умен е, той винаги ще си умие ръцете.
към беседата >>
Само като си помисли за Него, да ни е приятно.
За да дойде Царството Божие на земята, ние трябва да го търсим. Което търсим, него можем да намерим. И Неговата правда. Това сега да стане плът не отвън, а думата плът и кръв в нас. Да ни е приятно, като отправим ума си към Бог.
Само като си помисли за Него, да ни е приятно.
Не Го знаем къде е, но ние знаем, че е Един само. Няма с какво да Го сравним. Като знаем, че Бог е Един и в Него живеем, казваме: "Колко е Той благ, колко е Той снизходителен, ни най-малко не ни е осъдил."
към беседата >>
После му отпусне края.
Същото - и с възгледите. Най-първо човек има известен възглед, най-първо е ревностен. Той е готов на всичко.
После му отпусне края.
Най-първо става рано, много е ревностен, по три пъти се моли. После - само два пъти на ден, после по един път, после на седмицата по веднъж и най-после казва: "Защо ли се моля." Ето противоречието. Онези, които започват, са на правата страна, а онези, които свършват, са на кривата страна. И тогава слушаме хората, които разправят за търговията си. Старият казва на младия, който сега започва: "Едно време и аз бях като тебе, но изгубих.
към беседата >>
После пак се премести и ти само си почесваш главата и не можеш да я хванеш.
Когато дойде въшката и започне да ти гложди главата, тя е един паразит. Ти казваш: "Има нещо, което ме безпокои." Ти казваш още: "Аз имам една философия, да търпя." - Но въшката не трябва да я търпиш. Какво трябва да я направиш сега? Да я намериш някъде, да знаеш къде е. Толкова е майсторка тя - като речеш да я барнеш, тя се премества на една десета от милиметъра и ти не можеш да я намериш.
После пак се премести и ти само си почесваш главата и не можеш да я хванеш.
Гребен ти трябва. И като я хванеш, ще я туриш между двата нокътя и ще я смажеш. Противоречието, което се среща в сегашния живот, е следното: Ние, като живеем в Бог, единият Господар винаги присъства, а другият господар, на когото служите, той не се е явил още. Този господар е много хитър, умен е, той винаги ще си умие ръцете. Ти никога не можеш да хванеш дявола в престъпление, само тебе ще хванат.
към беседата >>
Не Го знаем къде е, но ние знаем, че е Един само.
Което търсим, него можем да намерим. И Неговата правда. Това сега да стане плът не отвън, а думата плът и кръв в нас. Да ни е приятно, като отправим ума си към Бог. Само като си помисли за Него, да ни е приятно.
Не Го знаем къде е, но ние знаем, че е Един само.
Няма с какво да Го сравним. Като знаем, че Бог е Един и в Него живеем, казваме: "Колко е Той благ, колко е Той снизходителен, ни най-малко не ни е осъдил."
към беседата >>
Най-първо става рано, много е ревностен, по три пъти се моли.
Същото - и с възгледите. Най-първо човек има известен възглед, най-първо е ревностен. Той е готов на всичко. После му отпусне края.
Най-първо става рано, много е ревностен, по три пъти се моли.
После - само два пъти на ден, после по един път, после на седмицата по веднъж и най-после казва: "Защо ли се моля." Ето противоречието. Онези, които започват, са на правата страна, а онези, които свършват, са на кривата страна. И тогава слушаме хората, които разправят за търговията си. Старият казва на младия, който сега започва: "Едно време и аз бях като тебе, но изгубих. И ти ще изгубиш." Онзи, който е имал едно религиозно вярване, и той казва така.
към беседата >>
Гребен ти трябва.
Ти казваш: "Има нещо, което ме безпокои." Ти казваш още: "Аз имам една философия, да търпя." - Но въшката не трябва да я търпиш. Какво трябва да я направиш сега? Да я намериш някъде, да знаеш къде е. Толкова е майсторка тя - като речеш да я барнеш, тя се премества на една десета от милиметъра и ти не можеш да я намериш. После пак се премести и ти само си почесваш главата и не можеш да я хванеш.
Гребен ти трябва.
И като я хванеш, ще я туриш между двата нокътя и ще я смажеш. Противоречието, което се среща в сегашния живот, е следното: Ние, като живеем в Бог, единият Господар винаги присъства, а другият господар, на когото служите, той не се е явил още. Този господар е много хитър, умен е, той винаги ще си умие ръцете. Ти никога не можеш да хванеш дявола в престъпление, само тебе ще хванат. Той ще те излъже в някое вярване, ще те накара да направиш нещо, но ще видиш, че зад една твоя постъпка седи не твоят, а неговият характер.
към беседата >>
Няма с какво да Го сравним.
И Неговата правда. Това сега да стане плът не отвън, а думата плът и кръв в нас. Да ни е приятно, като отправим ума си към Бог. Само като си помисли за Него, да ни е приятно. Не Го знаем къде е, но ние знаем, че е Един само.
Няма с какво да Го сравним.
Като знаем, че Бог е Един и в Него живеем, казваме: "Колко е Той благ, колко е Той снизходителен, ни най-малко не ни е осъдил."
към беседата >>
После - само два пъти на ден, после по един път, после на седмицата по веднъж и най-после казва: "Защо ли се моля." Ето противоречието.
Същото - и с възгледите. Най-първо човек има известен възглед, най-първо е ревностен. Той е готов на всичко. После му отпусне края. Най-първо става рано, много е ревностен, по три пъти се моли.
После - само два пъти на ден, после по един път, после на седмицата по веднъж и най-после казва: "Защо ли се моля." Ето противоречието.
Онези, които започват, са на правата страна, а онези, които свършват, са на кривата страна. И тогава слушаме хората, които разправят за търговията си. Старият казва на младия, който сега започва: "Едно време и аз бях като тебе, но изгубих. И ти ще изгубиш." Онзи, който е имал едно религиозно вярване, и той казва така. Разправя си опитността.
към беседата >>
И като я хванеш, ще я туриш между двата нокътя и ще я смажеш.
Какво трябва да я направиш сега? Да я намериш някъде, да знаеш къде е. Толкова е майсторка тя - като речеш да я барнеш, тя се премества на една десета от милиметъра и ти не можеш да я намериш. После пак се премести и ти само си почесваш главата и не можеш да я хванеш. Гребен ти трябва.
И като я хванеш, ще я туриш между двата нокътя и ще я смажеш.
Противоречието, което се среща в сегашния живот, е следното: Ние, като живеем в Бог, единият Господар винаги присъства, а другият господар, на когото служите, той не се е явил още. Този господар е много хитър, умен е, той винаги ще си умие ръцете. Ти никога не можеш да хванеш дявола в престъпление, само тебе ще хванат. Той ще те излъже в някое вярване, ще те накара да направиш нещо, но ще видиш, че зад една твоя постъпка седи не твоят, а неговият характер.
към беседата >>
Като знаем, че Бог е Един и в Него живеем, казваме: "Колко е Той благ, колко е Той снизходителен, ни най-малко не ни е осъдил."
Това сега да стане плът не отвън, а думата плът и кръв в нас. Да ни е приятно, като отправим ума си към Бог. Само като си помисли за Него, да ни е приятно. Не Го знаем къде е, но ние знаем, че е Един само. Няма с какво да Го сравним.
Като знаем, че Бог е Един и в Него живеем, казваме: "Колко е Той благ, колко е Той снизходителен, ни най-малко не ни е осъдил."
към беседата >>
Онези, които започват, са на правата страна, а онези, които свършват, са на кривата страна.
Най-първо човек има известен възглед, най-първо е ревностен. Той е готов на всичко. После му отпусне края. Най-първо става рано, много е ревностен, по три пъти се моли. После - само два пъти на ден, после по един път, после на седмицата по веднъж и най-после казва: "Защо ли се моля." Ето противоречието.
Онези, които започват, са на правата страна, а онези, които свършват, са на кривата страна.
И тогава слушаме хората, които разправят за търговията си. Старият казва на младия, който сега започва: "Едно време и аз бях като тебе, но изгубих. И ти ще изгубиш." Онзи, който е имал едно религиозно вярване, и той казва така. Разправя си опитността.
към беседата >>
Противоречието, което се среща в сегашния живот, е следното: Ние, като живеем в Бог, единият Господар винаги присъства, а другият господар, на когото служите, той не се е явил още.
Да я намериш някъде, да знаеш къде е. Толкова е майсторка тя - като речеш да я барнеш, тя се премества на една десета от милиметъра и ти не можеш да я намериш. После пак се премести и ти само си почесваш главата и не можеш да я хванеш. Гребен ти трябва. И като я хванеш, ще я туриш между двата нокътя и ще я смажеш.
Противоречието, което се среща в сегашния живот, е следното: Ние, като живеем в Бог, единият Господар винаги присъства, а другият господар, на когото служите, той не се е явил още.
Този господар е много хитър, умен е, той винаги ще си умие ръцете. Ти никога не можеш да хванеш дявола в престъпление, само тебе ще хванат. Той ще те излъже в някое вярване, ще те накара да направиш нещо, но ще видиш, че зад една твоя постъпка седи не твоят, а неговият характер.
към беседата >>
Онзи господар е драл кожата.
Онзи господар е драл кожата.
Колко унижения сме изпитали ние от него, и той иска да ни заблуди. Не, не. Този господар трябва да го различаваме. Вашият досегашен господар, при когото сте изпратени да слугувате, трябва да му изучавате характера и ако не го изучите хубаво, вие не може да се освободите от него. Да го изучите така, че да станете по-умни от него.
към беседата >>
И тогава слушаме хората, които разправят за търговията си.
Той е готов на всичко. После му отпусне края. Най-първо става рано, много е ревностен, по три пъти се моли. После - само два пъти на ден, после по един път, после на седмицата по веднъж и най-после казва: "Защо ли се моля." Ето противоречието. Онези, които започват, са на правата страна, а онези, които свършват, са на кривата страна.
И тогава слушаме хората, които разправят за търговията си.
Старият казва на младия, който сега започва: "Едно време и аз бях като тебе, но изгубих. И ти ще изгубиш." Онзи, който е имал едно религиозно вярване, и той казва така. Разправя си опитността.
към беседата >>
Този господар е много хитър, умен е, той винаги ще си умие ръцете.
Толкова е майсторка тя - като речеш да я барнеш, тя се премества на една десета от милиметъра и ти не можеш да я намериш. После пак се премести и ти само си почесваш главата и не можеш да я хванеш. Гребен ти трябва. И като я хванеш, ще я туриш между двата нокътя и ще я смажеш. Противоречието, което се среща в сегашния живот, е следното: Ние, като живеем в Бог, единият Господар винаги присъства, а другият господар, на когото служите, той не се е явил още.
Този господар е много хитър, умен е, той винаги ще си умие ръцете.
Ти никога не можеш да хванеш дявола в престъпление, само тебе ще хванат. Той ще те излъже в някое вярване, ще те накара да направиш нещо, но ще видиш, че зад една твоя постъпка седи не твоят, а неговият характер.
към беседата >>
Колко унижения сме изпитали ние от него, и той иска да ни заблуди.
Онзи господар е драл кожата.
Колко унижения сме изпитали ние от него, и той иска да ни заблуди.
Не, не. Този господар трябва да го различаваме. Вашият досегашен господар, при когото сте изпратени да слугувате, трябва да му изучавате характера и ако не го изучите хубаво, вие не може да се освободите от него. Да го изучите така, че да станете по-умни от него. Ако не можете да станете по-умни от него, вие не можете да се освободите от него.
към беседата >>
Старият казва на младия, който сега започва: "Едно време и аз бях като тебе, но изгубих.
После му отпусне края. Най-първо става рано, много е ревностен, по три пъти се моли. После - само два пъти на ден, после по един път, после на седмицата по веднъж и най-после казва: "Защо ли се моля." Ето противоречието. Онези, които започват, са на правата страна, а онези, които свършват, са на кривата страна. И тогава слушаме хората, които разправят за търговията си.
Старият казва на младия, който сега започва: "Едно време и аз бях като тебе, но изгубих.
И ти ще изгубиш." Онзи, който е имал едно религиозно вярване, и той казва така. Разправя си опитността.
към беседата >>
Ти никога не можеш да хванеш дявола в престъпление, само тебе ще хванат.
После пак се премести и ти само си почесваш главата и не можеш да я хванеш. Гребен ти трябва. И като я хванеш, ще я туриш между двата нокътя и ще я смажеш. Противоречието, което се среща в сегашния живот, е следното: Ние, като живеем в Бог, единият Господар винаги присъства, а другият господар, на когото служите, той не се е явил още. Този господар е много хитър, умен е, той винаги ще си умие ръцете.
Ти никога не можеш да хванеш дявола в престъпление, само тебе ще хванат.
Той ще те излъже в някое вярване, ще те накара да направиш нещо, но ще видиш, че зад една твоя постъпка седи не твоят, а неговият характер.
към беседата >>
Не, не.
Онзи господар е драл кожата. Колко унижения сме изпитали ние от него, и той иска да ни заблуди.
Не, не.
Този господар трябва да го различаваме. Вашият досегашен господар, при когото сте изпратени да слугувате, трябва да му изучавате характера и ако не го изучите хубаво, вие не може да се освободите от него. Да го изучите така, че да станете по-умни от него. Ако не можете да станете по-умни от него, вие не можете да се освободите от него. Вие искате Господ да ви освободи.
към беседата >>
И ти ще изгубиш." Онзи, който е имал едно религиозно вярване, и той казва така.
Най-първо става рано, много е ревностен, по три пъти се моли. После - само два пъти на ден, после по един път, после на седмицата по веднъж и най-после казва: "Защо ли се моля." Ето противоречието. Онези, които започват, са на правата страна, а онези, които свършват, са на кривата страна. И тогава слушаме хората, които разправят за търговията си. Старият казва на младия, който сега започва: "Едно време и аз бях като тебе, но изгубих.
И ти ще изгубиш." Онзи, който е имал едно религиозно вярване, и той казва така.
Разправя си опитността.
към беседата >>
Той ще те излъже в някое вярване, ще те накара да направиш нещо, но ще видиш, че зад една твоя постъпка седи не твоят, а неговият характер.
Гребен ти трябва. И като я хванеш, ще я туриш между двата нокътя и ще я смажеш. Противоречието, което се среща в сегашния живот, е следното: Ние, като живеем в Бог, единият Господар винаги присъства, а другият господар, на когото служите, той не се е явил още. Този господар е много хитър, умен е, той винаги ще си умие ръцете. Ти никога не можеш да хванеш дявола в престъпление, само тебе ще хванат.
Той ще те излъже в някое вярване, ще те накара да направиш нещо, но ще видиш, че зад една твоя постъпка седи не твоят, а неговият характер.
към беседата >>
Този господар трябва да го различаваме.
Онзи господар е драл кожата. Колко унижения сме изпитали ние от него, и той иска да ни заблуди. Не, не.
Този господар трябва да го различаваме.
Вашият досегашен господар, при когото сте изпратени да слугувате, трябва да му изучавате характера и ако не го изучите хубаво, вие не може да се освободите от него. Да го изучите така, че да станете по-умни от него. Ако не можете да станете по-умни от него, вие не можете да се освободите от него. Вие искате Господ да ви освободи. Но за да се освободиш, трябва да имаш желание.
към беседата >>
Разправя си опитността.
После - само два пъти на ден, после по един път, после на седмицата по веднъж и най-после казва: "Защо ли се моля." Ето противоречието. Онези, които започват, са на правата страна, а онези, които свършват, са на кривата страна. И тогава слушаме хората, които разправят за търговията си. Старият казва на младия, който сега започва: "Едно време и аз бях като тебе, но изгубих. И ти ще изгубиш." Онзи, който е имал едно религиозно вярване, и той казва така.
Разправя си опитността.
към беседата >>
Някой ще дойде и ще каже: "Трябва да се обичаме, за да изпълним Божия закон." Така е, но най-първо ти обикнеш някоя кокошчица.
Някой ще дойде и ще каже: "Трябва да се обичаме, за да изпълним Божия закон." Така е, но най-първо ти обикнеш някоя кокошчица.
Погладиш я, влезне ти някой бръмбар, ти казваш: "Грозничка е тази кокошка. Не може ли й кръцна врата и да я туря в тенджерата, и да направя от нея една хубава супица с оризец." Погледнеш един ден - ти си заклал кокошката, направил си престъплението. Този, който яде, е слугата, а онзи е господарят. Онзи ти казва: "Няма нищо, такъв е редът. Така е направил Господ." Ти му слугуваш, господарят ти казва: "Ти като готвиш, и на тебе ще дам малко, да видиш колко е хубаво."
към беседата >>
Вашият досегашен господар, при когото сте изпратени да слугувате, трябва да му изучавате характера и ако не го изучите хубаво, вие не може да се освободите от него.
Онзи господар е драл кожата. Колко унижения сме изпитали ние от него, и той иска да ни заблуди. Не, не. Този господар трябва да го различаваме.
Вашият досегашен господар, при когото сте изпратени да слугувате, трябва да му изучавате характера и ако не го изучите хубаво, вие не може да се освободите от него.
Да го изучите така, че да станете по-умни от него. Ако не можете да станете по-умни от него, вие не можете да се освободите от него. Вие искате Господ да ви освободи. Но за да се освободиш, трябва да имаш желание. От тебе зависи.
към беседата >>
Че има загуби в света, има.
Че има загуби в света, има.
Но на какво се дължи загубата? Да кажем, че човек от големи грижи казва, че остарява. Но животните, чието съзнание е по-слабо развито - и те остаряват. И дърветата, и те остаряват. Всичко остарява сега.
към беседата >>
Погладиш я, влезне ти някой бръмбар, ти казваш: "Грозничка е тази кокошка.
Някой ще дойде и ще каже: "Трябва да се обичаме, за да изпълним Божия закон." Така е, но най-първо ти обикнеш някоя кокошчица.
Погладиш я, влезне ти някой бръмбар, ти казваш: "Грозничка е тази кокошка.
Не може ли й кръцна врата и да я туря в тенджерата, и да направя от нея една хубава супица с оризец." Погледнеш един ден - ти си заклал кокошката, направил си престъплението. Този, който яде, е слугата, а онзи е господарят. Онзи ти казва: "Няма нищо, такъв е редът. Така е направил Господ." Ти му слугуваш, господарят ти казва: "Ти като готвиш, и на тебе ще дам малко, да видиш колко е хубаво."
към беседата >>
Да го изучите така, че да станете по-умни от него.
Онзи господар е драл кожата. Колко унижения сме изпитали ние от него, и той иска да ни заблуди. Не, не. Този господар трябва да го различаваме. Вашият досегашен господар, при когото сте изпратени да слугувате, трябва да му изучавате характера и ако не го изучите хубаво, вие не може да се освободите от него.
Да го изучите така, че да станете по-умни от него.
Ако не можете да станете по-умни от него, вие не можете да се освободите от него. Вие искате Господ да ви освободи. Но за да се освободиш, трябва да имаш желание. От тебе зависи. Докато желаеш парите, ти не можеш да се освободиш от тях.
към беседата >>
Но на какво се дължи загубата?
Че има загуби в света, има.
Но на какво се дължи загубата?
Да кажем, че човек от големи грижи казва, че остарява. Но животните, чието съзнание е по-слабо развито - и те остаряват. И дърветата, и те остаряват. Всичко остарява сега. Кое е онова, което остарява в човека?
към беседата >>
Не може ли й кръцна врата и да я туря в тенджерата, и да направя от нея една хубава супица с оризец." Погледнеш един ден - ти си заклал кокошката, направил си престъплението.
Някой ще дойде и ще каже: "Трябва да се обичаме, за да изпълним Божия закон." Така е, но най-първо ти обикнеш някоя кокошчица. Погладиш я, влезне ти някой бръмбар, ти казваш: "Грозничка е тази кокошка.
Не може ли й кръцна врата и да я туря в тенджерата, и да направя от нея една хубава супица с оризец." Погледнеш един ден - ти си заклал кокошката, направил си престъплението.
Този, който яде, е слугата, а онзи е господарят. Онзи ти казва: "Няма нищо, такъв е редът. Така е направил Господ." Ти му слугуваш, господарят ти казва: "Ти като готвиш, и на тебе ще дам малко, да видиш колко е хубаво."
към беседата >>
Ако не можете да станете по-умни от него, вие не можете да се освободите от него.
Колко унижения сме изпитали ние от него, и той иска да ни заблуди. Не, не. Този господар трябва да го различаваме. Вашият досегашен господар, при когото сте изпратени да слугувате, трябва да му изучавате характера и ако не го изучите хубаво, вие не може да се освободите от него. Да го изучите така, че да станете по-умни от него.
Ако не можете да станете по-умни от него, вие не можете да се освободите от него.
Вие искате Господ да ви освободи. Но за да се освободиш, трябва да имаш желание. От тебе зависи. Докато желаеш парите, ти не можеш да се освободиш от тях. Докато желаеш силата, ти не можеш да се освободиш от нея.
към беседата >>
Да кажем, че човек от големи грижи казва, че остарява.
Че има загуби в света, има. Но на какво се дължи загубата?
Да кажем, че човек от големи грижи казва, че остарява.
Но животните, чието съзнание е по-слабо развито - и те остаряват. И дърветата, и те остаряват. Всичко остарява сега. Кое е онова, което остарява в човека? Известни временни климатични условия се изгубват.
към беседата >>
Този, който яде, е слугата, а онзи е господарят.
Някой ще дойде и ще каже: "Трябва да се обичаме, за да изпълним Божия закон." Така е, но най-първо ти обикнеш някоя кокошчица. Погладиш я, влезне ти някой бръмбар, ти казваш: "Грозничка е тази кокошка. Не може ли й кръцна врата и да я туря в тенджерата, и да направя от нея една хубава супица с оризец." Погледнеш един ден - ти си заклал кокошката, направил си престъплението.
Този, който яде, е слугата, а онзи е господарят.
Онзи ти казва: "Няма нищо, такъв е редът. Така е направил Господ." Ти му слугуваш, господарят ти казва: "Ти като готвиш, и на тебе ще дам малко, да видиш колко е хубаво."
към беседата >>
Вие искате Господ да ви освободи.
Не, не. Този господар трябва да го различаваме. Вашият досегашен господар, при когото сте изпратени да слугувате, трябва да му изучавате характера и ако не го изучите хубаво, вие не може да се освободите от него. Да го изучите така, че да станете по-умни от него. Ако не можете да станете по-умни от него, вие не можете да се освободите от него.
Вие искате Господ да ви освободи.
Но за да се освободиш, трябва да имаш желание. От тебе зависи. Докато желаеш парите, ти не можеш да се освободиш от тях. Докато желаеш силата, ти не можеш да се освободиш от нея. Имайте нещо, на което да разчитате.
към беседата >>
Но животните, чието съзнание е по-слабо развито - и те остаряват.
Че има загуби в света, има. Но на какво се дължи загубата? Да кажем, че човек от големи грижи казва, че остарява.
Но животните, чието съзнание е по-слабо развито - и те остаряват.
И дърветата, и те остаряват. Всичко остарява сега. Кое е онова, което остарява в човека? Известни временни климатични условия се изгубват. Вземете едно цвете, което е близо до една река - отдалечете го от реката, турете го по-далеч от условията, при които е расло то, и веднага ще забележите една промяна в него.
към беседата >>
Онзи ти казва: "Няма нищо, такъв е редът.
Някой ще дойде и ще каже: "Трябва да се обичаме, за да изпълним Божия закон." Така е, но най-първо ти обикнеш някоя кокошчица. Погладиш я, влезне ти някой бръмбар, ти казваш: "Грозничка е тази кокошка. Не може ли й кръцна врата и да я туря в тенджерата, и да направя от нея една хубава супица с оризец." Погледнеш един ден - ти си заклал кокошката, направил си престъплението. Този, който яде, е слугата, а онзи е господарят.
Онзи ти казва: "Няма нищо, такъв е редът.
Така е направил Господ." Ти му слугуваш, господарят ти казва: "Ти като готвиш, и на тебе ще дам малко, да видиш колко е хубаво."
към беседата >>
Но за да се освободиш, трябва да имаш желание.
Този господар трябва да го различаваме. Вашият досегашен господар, при когото сте изпратени да слугувате, трябва да му изучавате характера и ако не го изучите хубаво, вие не може да се освободите от него. Да го изучите така, че да станете по-умни от него. Ако не можете да станете по-умни от него, вие не можете да се освободите от него. Вие искате Господ да ви освободи.
Но за да се освободиш, трябва да имаш желание.
От тебе зависи. Докато желаеш парите, ти не можеш да се освободиш от тях. Докато желаеш силата, ти не можеш да се освободиш от нея. Имайте нещо, на което да разчитате. Аз признавам, че вашият господар е много умен.
към беседата >>
И дърветата, и те остаряват.
Че има загуби в света, има. Но на какво се дължи загубата? Да кажем, че човек от големи грижи казва, че остарява. Но животните, чието съзнание е по-слабо развито - и те остаряват.
И дърветата, и те остаряват.
Всичко остарява сега. Кое е онова, което остарява в човека? Известни временни климатични условия се изгубват. Вземете едно цвете, което е близо до една река - отдалечете го от реката, турете го по-далеч от условията, при които е расло то, и веднага ще забележите една промяна в него. И когато го занесете на едно място, където има много малко влага, то ще започне да изсъхва.
към беседата >>
Така е направил Господ." Ти му слугуваш, господарят ти казва: "Ти като готвиш, и на тебе ще дам малко, да видиш колко е хубаво."
Някой ще дойде и ще каже: "Трябва да се обичаме, за да изпълним Божия закон." Така е, но най-първо ти обикнеш някоя кокошчица. Погладиш я, влезне ти някой бръмбар, ти казваш: "Грозничка е тази кокошка. Не може ли й кръцна врата и да я туря в тенджерата, и да направя от нея една хубава супица с оризец." Погледнеш един ден - ти си заклал кокошката, направил си престъплението. Този, който яде, е слугата, а онзи е господарят. Онзи ти казва: "Няма нищо, такъв е редът.
Така е направил Господ." Ти му слугуваш, господарят ти казва: "Ти като готвиш, и на тебе ще дам малко, да видиш колко е хубаво."
към беседата >>
От тебе зависи.
Вашият досегашен господар, при когото сте изпратени да слугувате, трябва да му изучавате характера и ако не го изучите хубаво, вие не може да се освободите от него. Да го изучите така, че да станете по-умни от него. Ако не можете да станете по-умни от него, вие не можете да се освободите от него. Вие искате Господ да ви освободи. Но за да се освободиш, трябва да имаш желание.
От тебе зависи.
Докато желаеш парите, ти не можеш да се освободиш от тях. Докато желаеш силата, ти не можеш да се освободиш от нея. Имайте нещо, на което да разчитате. Аз признавам, че вашият господар е много умен. Не смея да му припиша никакви прегрешения, но казвам - много хитър е той.
към беседата >>
Всичко остарява сега.
Че има загуби в света, има. Но на какво се дължи загубата? Да кажем, че човек от големи грижи казва, че остарява. Но животните, чието съзнание е по-слабо развито - и те остаряват. И дърветата, и те остаряват.
Всичко остарява сега.
Кое е онова, което остарява в човека? Известни временни климатични условия се изгубват. Вземете едно цвете, което е близо до една река - отдалечете го от реката, турете го по-далеч от условията, при които е расло то, и веднага ще забележите една промяна в него. И когато го занесете на едно място, където има много малко влага, то ще започне да изсъхва.
към беседата >>
Вие ще се намерите в положението на онази българка.
Вие ще се намерите в положението на онази българка.
Една жена обичала мъжа си много и му сготвила едно пиле на пет-шест месеца. Хората, които се обичат, за малки работи се разгневяват. Жената била малко невнимателна, тя се поразсърдила и казала: "Не искам да ям", и мислила, че той ще я покани. Той започнал да яде, и тя поглежда малко, но той дошъл до последното кокалче на гозбата и тя казала: "Моля, поне това кокалче ми остави." Аз ги
към беседата >>
Докато желаеш парите, ти не можеш да се освободиш от тях.
Да го изучите така, че да станете по-умни от него. Ако не можете да станете по-умни от него, вие не можете да се освободите от него. Вие искате Господ да ви освободи. Но за да се освободиш, трябва да имаш желание. От тебе зависи.
Докато желаеш парите, ти не можеш да се освободиш от тях.
Докато желаеш силата, ти не можеш да се освободиш от нея. Имайте нещо, на което да разчитате. Аз признавам, че вашият господар е много умен. Не смея да му припиша никакви прегрешения, но казвам - много хитър е той. Той прави, а пък вие сте виновати.
към беседата >>
Кое е онова, което остарява в човека?
Но на какво се дължи загубата? Да кажем, че човек от големи грижи казва, че остарява. Но животните, чието съзнание е по-слабо развито - и те остаряват. И дърветата, и те остаряват. Всичко остарява сега.
Кое е онова, което остарява в човека?
Известни временни климатични условия се изгубват. Вземете едно цвете, което е близо до една река - отдалечете го от реката, турете го по-далеч от условията, при които е расло то, и веднага ще забележите една промяна в него. И когато го занесете на едно място, където има много малко влага, то ще започне да изсъхва.
към беседата >>
Една жена обичала мъжа си много и му сготвила едно пиле на пет-шест месеца.
Вие ще се намерите в положението на онази българка.
Една жена обичала мъжа си много и му сготвила едно пиле на пет-шест месеца.
Хората, които се обичат, за малки работи се разгневяват. Жената била малко невнимателна, тя се поразсърдила и казала: "Не искам да ям", и мислила, че той ще я покани. Той започнал да яде, и тя поглежда малко, но той дошъл до последното кокалче на гозбата и тя казала: "Моля, поне това кокалче ми остави." Аз ги
към беседата >>
Докато желаеш силата, ти не можеш да се освободиш от нея.
Ако не можете да станете по-умни от него, вие не можете да се освободите от него. Вие искате Господ да ви освободи. Но за да се освободиш, трябва да имаш желание. От тебе зависи. Докато желаеш парите, ти не можеш да се освободиш от тях.
Докато желаеш силата, ти не можеш да се освободиш от нея.
Имайте нещо, на което да разчитате. Аз признавам, че вашият господар е много умен. Не смея да му припиша никакви прегрешения, но казвам - много хитър е той. Той прави, а пък вие сте виновати. Христос казва: "Да се отречеш от себе си." Ние така сме свързани с него, нашите интереси са така преплетени, нашите личности, че ние не смеем да се откажем от себе си.
към беседата >>
Известни временни климатични условия се изгубват.
Да кажем, че човек от големи грижи казва, че остарява. Но животните, чието съзнание е по-слабо развито - и те остаряват. И дърветата, и те остаряват. Всичко остарява сега. Кое е онова, което остарява в човека?
Известни временни климатични условия се изгубват.
Вземете едно цвете, което е близо до една река - отдалечете го от реката, турете го по-далеч от условията, при които е расло то, и веднага ще забележите една промяна в него. И когато го занесете на едно място, където има много малко влага, то ще започне да изсъхва.
към беседата >>
Хората, които се обичат, за малки работи се разгневяват.
Вие ще се намерите в положението на онази българка. Една жена обичала мъжа си много и му сготвила едно пиле на пет-шест месеца.
Хората, които се обичат, за малки работи се разгневяват.
Жената била малко невнимателна, тя се поразсърдила и казала: "Не искам да ям", и мислила, че той ще я покани. Той започнал да яде, и тя поглежда малко, но той дошъл до последното кокалче на гозбата и тя казала: "Моля, поне това кокалче ми остави." Аз ги
към беседата >>
Имайте нещо, на което да разчитате.
Вие искате Господ да ви освободи. Но за да се освободиш, трябва да имаш желание. От тебе зависи. Докато желаеш парите, ти не можеш да се освободиш от тях. Докато желаеш силата, ти не можеш да се освободиш от нея.
Имайте нещо, на което да разчитате.
Аз признавам, че вашият господар е много умен. Не смея да му припиша никакви прегрешения, но казвам - много хитър е той. Той прави, а пък вие сте виновати. Христос казва: "Да се отречеш от себе си." Ние така сме свързани с него, нашите интереси са така преплетени, нашите личности, че ние не смеем да се откажем от себе си. Това е личността.
към беседата >>
Вземете едно цвете, което е близо до една река - отдалечете го от реката, турете го по-далеч от условията, при които е расло то, и веднага ще забележите една промяна в него.
Но животните, чието съзнание е по-слабо развито - и те остаряват. И дърветата, и те остаряват. Всичко остарява сега. Кое е онова, което остарява в човека? Известни временни климатични условия се изгубват.
Вземете едно цвете, което е близо до една река - отдалечете го от реката, турете го по-далеч от условията, при които е расло то, и веднага ще забележите една промяна в него.
И когато го занесете на едно място, където има много малко влага, то ще започне да изсъхва.
към беседата >>
Жената била малко невнимателна, тя се поразсърдила и казала: "Не искам да ям", и мислила, че той ще я покани.
Вие ще се намерите в положението на онази българка. Една жена обичала мъжа си много и му сготвила едно пиле на пет-шест месеца. Хората, които се обичат, за малки работи се разгневяват.
Жената била малко невнимателна, тя се поразсърдила и казала: "Не искам да ям", и мислила, че той ще я покани.
Той започнал да яде, и тя поглежда малко, но той дошъл до последното кокалче на гозбата и тя казала: "Моля, поне това кокалче ми остави." Аз ги
към беседата >>
Аз признавам, че вашият господар е много умен.
Но за да се освободиш, трябва да имаш желание. От тебе зависи. Докато желаеш парите, ти не можеш да се освободиш от тях. Докато желаеш силата, ти не можеш да се освободиш от нея. Имайте нещо, на което да разчитате.
Аз признавам, че вашият господар е много умен.
Не смея да му припиша никакви прегрешения, но казвам - много хитър е той. Той прави, а пък вие сте виновати. Христос казва: "Да се отречеш от себе си." Ние така сме свързани с него, нашите интереси са така преплетени, нашите личности, че ние не смеем да се откажем от себе си. Това е личността. Но сегашната личност, това е онази дреха, която ни е дал господарят и ще ти одерат кожата.
към беседата >>
И когато го занесете на едно място, където има много малко влага, то ще започне да изсъхва.
И дърветата, и те остаряват. Всичко остарява сега. Кое е онова, което остарява в човека? Известни временни климатични условия се изгубват. Вземете едно цвете, което е близо до една река - отдалечете го от реката, турете го по-далеч от условията, при които е расло то, и веднага ще забележите една промяна в него.
И когато го занесете на едно място, където има много малко влага, то ще започне да изсъхва.
към беседата >>
Той започнал да яде, и тя поглежда малко, но той дошъл до последното кокалче на гозбата и тя казала: "Моля, поне това кокалче ми остави." Аз ги
Вие ще се намерите в положението на онази българка. Една жена обичала мъжа си много и му сготвила едно пиле на пет-шест месеца. Хората, които се обичат, за малки работи се разгневяват. Жената била малко невнимателна, тя се поразсърдила и казала: "Не искам да ям", и мислила, че той ще я покани.
Той започнал да яде, и тя поглежда малко, но той дошъл до последното кокалче на гозбата и тя казала: "Моля, поне това кокалче ми остави." Аз ги
към беседата >>
Не смея да му припиша никакви прегрешения, но казвам - много хитър е той.
От тебе зависи. Докато желаеш парите, ти не можеш да се освободиш от тях. Докато желаеш силата, ти не можеш да се освободиш от нея. Имайте нещо, на което да разчитате. Аз признавам, че вашият господар е много умен.
Не смея да му припиша никакви прегрешения, но казвам - много хитър е той.
Той прави, а пък вие сте виновати. Христос казва: "Да се отречеш от себе си." Ние така сме свързани с него, нашите интереси са така преплетени, нашите личности, че ние не смеем да се откажем от себе си. Това е личността. Но сегашната личност, това е онази дреха, която ни е дал господарят и ще ти одерат кожата. За да се отречеш от себе си, трябва да бъдеш много умен.
към беседата >>
Старостта у човека, остаряването, се дължи на един вътрешен процес, на вътрешно разбиране.
Старостта у човека, остаряването, се дължи на един вътрешен процес, на вътрешно разбиране.
На земята като е работил дълги години един работен човек, изгубва смисъла, насоката на работата. Например един се моли двайсет години, но после казва: "Защо се молих, молих? " Вижда му се смешно, че се молил дълго време. Че си попипва колената и не знае какво направление да вземе. Какво трябва да прави сега?
към беседата >>
наричам сръдливи религиозни хора.
наричам сръдливи религиозни хора.
Те седят и казват: "Изгубихме си живота напразно, а можехме и ние да си поживеем, както хората."
към беседата >>
Той прави, а пък вие сте виновати.
Докато желаеш парите, ти не можеш да се освободиш от тях. Докато желаеш силата, ти не можеш да се освободиш от нея. Имайте нещо, на което да разчитате. Аз признавам, че вашият господар е много умен. Не смея да му припиша никакви прегрешения, но казвам - много хитър е той.
Той прави, а пък вие сте виновати.
Христос казва: "Да се отречеш от себе си." Ние така сме свързани с него, нашите интереси са така преплетени, нашите личности, че ние не смеем да се откажем от себе си. Това е личността. Но сегашната личност, това е онази дреха, която ни е дал господарят и ще ти одерат кожата. За да се отречеш от себе си, трябва да бъдеш много умен.
към беседата >>
На земята като е работил дълги години един работен човек, изгубва смисъла, насоката на работата.
Старостта у човека, остаряването, се дължи на един вътрешен процес, на вътрешно разбиране.
На земята като е работил дълги години един работен човек, изгубва смисъла, насоката на работата.
Например един се моли двайсет години, но после казва: "Защо се молих, молих? " Вижда му се смешно, че се молил дълго време. Че си попипва колената и не знае какво направление да вземе. Какво трябва да прави сега? На него му се вижда смешна молитвата, но с какво трябва да я замени?
към беседата >>
Те седят и казват: "Изгубихме си живота напразно, а можехме и ние да си поживеем, както хората."
наричам сръдливи религиозни хора.
Те седят и казват: "Изгубихме си живота напразно, а можехме и ние да си поживеем, както хората."
към беседата >>
Христос казва: "Да се отречеш от себе си." Ние така сме свързани с него, нашите интереси са така преплетени, нашите личности, че ние не смеем да се откажем от себе си.
Докато желаеш силата, ти не можеш да се освободиш от нея. Имайте нещо, на което да разчитате. Аз признавам, че вашият господар е много умен. Не смея да му припиша никакви прегрешения, но казвам - много хитър е той. Той прави, а пък вие сте виновати.
Христос казва: "Да се отречеш от себе си." Ние така сме свързани с него, нашите интереси са така преплетени, нашите личности, че ние не смеем да се откажем от себе си.
Това е личността. Но сегашната личност, това е онази дреха, която ни е дал господарят и ще ти одерат кожата. За да се отречеш от себе си, трябва да бъдеш много умен.
към беседата >>
Например един се моли двайсет години, но после казва: "Защо се молих, молих?
Старостта у човека, остаряването, се дължи на един вътрешен процес, на вътрешно разбиране. На земята като е работил дълги години един работен човек, изгубва смисъла, насоката на работата.
Например един се моли двайсет години, но после казва: "Защо се молих, молих?
" Вижда му се смешно, че се молил дълго време. Че си попипва колената и не знае какво направление да вземе. Какво трябва да прави сега? На него му се вижда смешна молитвата, но с какво трябва да я замени? На него му се вижда смешно, че яде.
към беседата >>
Та казвам, това е последното кокалче, което ти искат.
Та казвам, това е последното кокалче, което ти искат.
Ти казваш: "Не може без кокалче." Съгласен съм, че лисицата и вълкът не могат без кокалче, но за овцата - там тревата е необходима. Има две състояния - на тревопасните и на месоядните. И в желанията има две категории. Ако спадаш към първата категория, не можеш без кокалче, но ако спадаш към втората категория, може и без кокалче. Най-после се повдига въпрос: "Не може ли и без трева?
към беседата >>
Това е личността.
Имайте нещо, на което да разчитате. Аз признавам, че вашият господар е много умен. Не смея да му припиша никакви прегрешения, но казвам - много хитър е той. Той прави, а пък вие сте виновати. Христос казва: "Да се отречеш от себе си." Ние така сме свързани с него, нашите интереси са така преплетени, нашите личности, че ние не смеем да се откажем от себе си.
Това е личността.
Но сегашната личност, това е онази дреха, която ни е дал господарят и ще ти одерат кожата. За да се отречеш от себе си, трябва да бъдеш много умен.
към беседата >>
" Вижда му се смешно, че се молил дълго време.
Старостта у човека, остаряването, се дължи на един вътрешен процес, на вътрешно разбиране. На земята като е работил дълги години един работен човек, изгубва смисъла, насоката на работата. Например един се моли двайсет години, но после казва: "Защо се молих, молих?
" Вижда му се смешно, че се молил дълго време.
Че си попипва колената и не знае какво направление да вземе. Какво трябва да прави сега? На него му се вижда смешна молитвата, но с какво трябва да я замени? На него му се вижда смешно, че яде. И ако каже най-после: "Няма да ям," какво ще стане тогава?
към беседата >>
Ти казваш: "Не може без кокалче." Съгласен съм, че лисицата и вълкът не могат без кокалче, но за овцата - там тревата е необходима.
Та казвам, това е последното кокалче, което ти искат.
Ти казваш: "Не може без кокалче." Съгласен съм, че лисицата и вълкът не могат без кокалче, но за овцата - там тревата е необходима.
Има две състояния - на тревопасните и на месоядните. И в желанията има две категории. Ако спадаш към първата категория, не можеш без кокалче, но ако спадаш към втората категория, може и без кокалче. Най-после се повдига въпрос: "Не може ли и без трева? " Може и без трева, и без кокалче.
към беседата >>
Но сегашната личност, това е онази дреха, която ни е дал господарят и ще ти одерат кожата.
Аз признавам, че вашият господар е много умен. Не смея да му припиша никакви прегрешения, но казвам - много хитър е той. Той прави, а пък вие сте виновати. Христос казва: "Да се отречеш от себе си." Ние така сме свързани с него, нашите интереси са така преплетени, нашите личности, че ние не смеем да се откажем от себе си. Това е личността.
Но сегашната личност, това е онази дреха, която ни е дал господарят и ще ти одерат кожата.
За да се отречеш от себе си, трябва да бъдеш много умен.
към беседата >>
Че си попипва колената и не знае какво направление да вземе.
Старостта у човека, остаряването, се дължи на един вътрешен процес, на вътрешно разбиране. На земята като е работил дълги години един работен човек, изгубва смисъла, насоката на работата. Например един се моли двайсет години, но после казва: "Защо се молих, молих? " Вижда му се смешно, че се молил дълго време.
Че си попипва колената и не знае какво направление да вземе.
Какво трябва да прави сега? На него му се вижда смешна молитвата, но с какво трябва да я замени? На него му се вижда смешно, че яде. И ако каже най-после: "Няма да ям," какво ще стане тогава? Той ще каже, ако не яде, най-после ще дойде до едно мъчение и гладът ще го застави, иска, не иска, да яде.
към беседата >>
Има две състояния - на тревопасните и на месоядните.
Та казвам, това е последното кокалче, което ти искат. Ти казваш: "Не може без кокалче." Съгласен съм, че лисицата и вълкът не могат без кокалче, но за овцата - там тревата е необходима.
Има две състояния - на тревопасните и на месоядните.
И в желанията има две категории. Ако спадаш към първата категория, не можеш без кокалче, но ако спадаш към втората категория, може и без кокалче. Най-после се повдига въпрос: "Не може ли и без трева? " Може и без трева, и без кокалче. Тогава трябва да напуснеш света.
към беседата >>
За да се отречеш от себе си, трябва да бъдеш много умен.
Не смея да му припиша никакви прегрешения, но казвам - много хитър е той. Той прави, а пък вие сте виновати. Христос казва: "Да се отречеш от себе си." Ние така сме свързани с него, нашите интереси са така преплетени, нашите личности, че ние не смеем да се откажем от себе си. Това е личността. Но сегашната личност, това е онази дреха, която ни е дал господарят и ще ти одерат кожата.
За да се отречеш от себе си, трябва да бъдеш много умен.
към беседата >>
Какво трябва да прави сега?
Старостта у човека, остаряването, се дължи на един вътрешен процес, на вътрешно разбиране. На земята като е работил дълги години един работен човек, изгубва смисъла, насоката на работата. Например един се моли двайсет години, но после казва: "Защо се молих, молих? " Вижда му се смешно, че се молил дълго време. Че си попипва колената и не знае какво направление да вземе.
Какво трябва да прави сега?
На него му се вижда смешна молитвата, но с какво трябва да я замени? На него му се вижда смешно, че яде. И ако каже най-после: "Няма да ям," какво ще стане тогава? Той ще каже, ако не яде, най-после ще дойде до едно мъчение и гладът ще го застави, иска, не иска, да яде. Старите хора, които са толкова лениви, мързеливи, и тях ги заставят да работят.
към беседата >>
И в желанията има две категории.
Та казвам, това е последното кокалче, което ти искат. Ти казваш: "Не може без кокалче." Съгласен съм, че лисицата и вълкът не могат без кокалче, но за овцата - там тревата е необходима. Има две състояния - на тревопасните и на месоядните.
И в желанията има две категории.
Ако спадаш към първата категория, не можеш без кокалче, но ако спадаш към втората категория, може и без кокалче. Най-после се повдига въпрос: "Не може ли и без трева? " Може и без трева, и без кокалче. Тогава трябва да напуснеш света. Ако искаш този свят, или кокалче ще ядеш, или трева ще пасеш.
към беседата >>
Христос казва: "Ще вдигнеш кръста си и ще Ме следваш."
Христос казва: "Ще вдигнеш кръста си и ще Ме следваш."
към беседата >>
На него му се вижда смешна молитвата, но с какво трябва да я замени?
На земята като е работил дълги години един работен човек, изгубва смисъла, насоката на работата. Например един се моли двайсет години, но после казва: "Защо се молих, молих? " Вижда му се смешно, че се молил дълго време. Че си попипва колената и не знае какво направление да вземе. Какво трябва да прави сега?
На него му се вижда смешна молитвата, но с какво трябва да я замени?
На него му се вижда смешно, че яде. И ако каже най-после: "Няма да ям," какво ще стане тогава? Той ще каже, ако не яде, най-после ще дойде до едно мъчение и гладът ще го застави, иска, не иска, да яде. Старите хора, които са толкова лениви, мързеливи, и тях ги заставят да работят. Той гледа, гледа, и после казва: "Я направете нещо." Сега това са общи положения, които касаят всички хора.
към беседата >>
Ако спадаш към първата категория, не можеш без кокалче, но ако спадаш към втората категория, може и без кокалче.
Та казвам, това е последното кокалче, което ти искат. Ти казваш: "Не може без кокалче." Съгласен съм, че лисицата и вълкът не могат без кокалче, но за овцата - там тревата е необходима. Има две състояния - на тревопасните и на месоядните. И в желанията има две категории.
Ако спадаш към първата категория, не можеш без кокалче, но ако спадаш към втората категория, може и без кокалче.
Най-после се повдига въпрос: "Не може ли и без трева? " Може и без трева, и без кокалче. Тогава трябва да напуснеш света. Ако искаш този свят, или кокалче ще ядеш, или трева ще пасеш. Сега въпросът остава неразрешен.
към беседата >>
Та казвам, само по Христовия начин и път може да се освободите от вашия цар и господар.
Та казвам, само по Христовия начин и път може да се освободите от вашия цар и господар.
Докато вие не изучите всичките му пътища, не може да си освободите от него. Докато не се освободите от него, всякога ще имате падания, изкушения и прочее. Павел казва: "Не сте изучили дълбочината на сатаната, на този господар." Докато не разбере всичките интриги, всички недоразумения, които съществуват, не можете да се освободите от него. Този ваш стар господар ви е размесил езиците. Ще срещнеш някого и не можеш да го търпиш.
към беседата >>
На него му се вижда смешно, че яде.
Например един се моли двайсет години, но после казва: "Защо се молих, молих? " Вижда му се смешно, че се молил дълго време. Че си попипва колената и не знае какво направление да вземе. Какво трябва да прави сега? На него му се вижда смешна молитвата, но с какво трябва да я замени?
На него му се вижда смешно, че яде.
И ако каже най-после: "Няма да ям," какво ще стане тогава? Той ще каже, ако не яде, най-после ще дойде до едно мъчение и гладът ще го застави, иска, не иска, да яде. Старите хора, които са толкова лениви, мързеливи, и тях ги заставят да работят. Той гледа, гледа, и после казва: "Я направете нещо." Сега това са общи положения, които касаят всички хора. Това са недъзи, с които има да се справим.
към беседата >>
Най-после се повдига въпрос: "Не може ли и без трева?
Та казвам, това е последното кокалче, което ти искат. Ти казваш: "Не може без кокалче." Съгласен съм, че лисицата и вълкът не могат без кокалче, но за овцата - там тревата е необходима. Има две състояния - на тревопасните и на месоядните. И в желанията има две категории. Ако спадаш към първата категория, не можеш без кокалче, но ако спадаш към втората категория, може и без кокалче.
Най-после се повдига въпрос: "Не може ли и без трева?
" Може и без трева, и без кокалче. Тогава трябва да напуснеш света. Ако искаш този свят, или кокалче ще ядеш, или трева ще пасеш. Сега въпросът остава неразрешен. Аз не искам да го разреша.
към беседата >>
Докато вие не изучите всичките му пътища, не може да си освободите от него.
Та казвам, само по Христовия начин и път може да се освободите от вашия цар и господар.
Докато вие не изучите всичките му пътища, не може да си освободите от него.
Докато не се освободите от него, всякога ще имате падания, изкушения и прочее. Павел казва: "Не сте изучили дълбочината на сатаната, на този господар." Докато не разбере всичките интриги, всички недоразумения, които съществуват, не можете да се освободите от него. Този ваш стар господар ви е размесил езиците. Ще срещнеш някого и не можеш да го търпиш. Срещнеш друг - и него не можеш да го търпиш.
към беседата >>
И ако каже най-после: "Няма да ям," какво ще стане тогава?
" Вижда му се смешно, че се молил дълго време. Че си попипва колената и не знае какво направление да вземе. Какво трябва да прави сега? На него му се вижда смешна молитвата, но с какво трябва да я замени? На него му се вижда смешно, че яде.
И ако каже най-после: "Няма да ям," какво ще стане тогава?
Той ще каже, ако не яде, най-после ще дойде до едно мъчение и гладът ще го застави, иска, не иска, да яде. Старите хора, които са толкова лениви, мързеливи, и тях ги заставят да работят. Той гледа, гледа, и после казва: "Я направете нещо." Сега това са общи положения, които касаят всички хора. Това са недъзи, с които има да се справим. Остаряването на човека идва, то е закон на външното.
към беседата >>
" Може и без трева, и без кокалче.
Ти казваш: "Не може без кокалче." Съгласен съм, че лисицата и вълкът не могат без кокалче, но за овцата - там тревата е необходима. Има две състояния - на тревопасните и на месоядните. И в желанията има две категории. Ако спадаш към първата категория, не можеш без кокалче, но ако спадаш към втората категория, може и без кокалче. Най-после се повдига въпрос: "Не може ли и без трева?
" Може и без трева, и без кокалче.
Тогава трябва да напуснеш света. Ако искаш този свят, или кокалче ще ядеш, или трева ще пасеш. Сега въпросът остава неразрешен. Аз не искам да го разреша. Това е едно противоречие, което съществува.
към беседата >>
НАГОРЕ