НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1055
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1055
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Земята на живите
,
НБ
, София, 10.12.1933г.,
Как ще се постигне?
Сега, западната наша култура, по някой път ние се самозаблуждаваме, като четем разни книги, разни идеали. За да се постигнат тия идеали, на хората трябва ум, трябва живот.
Как ще се постигне?
По кой начин ще постигнем живота, ако няма откъде да черпим? Във воденицата може да се търкаля колелото, ако тече вода. Тогава и воденицата мели брашното. Ако няма вода, която да кара туй колело, тогава условията на живота няма да се сложат тъй добре.
към беседата >>
Казвате: „Той е роден така.“ Баща му и майка му са дишали добре, дядо му и прадядо му са дишали добре.
Привеждам този пример не да ви стимулирам, но да ви покажа какво може един човек, който знае.
Казвате: „Той е роден така.“ Баща му и майка му са дишали добре, дядо му и прадядо му са дишали добре.
Ред поколения са дишали добре. После, ако този Кольо пехливанин измени живота си, ако престане да диша, ще си изгуби силата.
към беседата >>
Какво ще кажете за това?
Знаете ли какво нещо е задържане на въздуха? Сега гениални и адепти има, които задържат въздуха половин час. Той е адепт от първа степен. Бог може да направи една вдишка за милиони години и като издъхне, създава светове. Като вдъхне, Той събира този свят и после го преустройва.
Какво ще кажете за това?
Господ е толкова учен, че знание има. Ние по 20 пъти на минута издъхваме и нищо не правим. По 20 пъти възприемаме и нищо не правим. И тогава казваме, че ние сме направени по образ и подобие на Бога. Рибата, която е родена от риба, знае да плава.
към беседата >>
По кой начин ще постигнем живота, ако няма откъде да черпим?
Сега, западната наша култура, по някой път ние се самозаблуждаваме, като четем разни книги, разни идеали. За да се постигнат тия идеали, на хората трябва ум, трябва живот. Как ще се постигне?
По кой начин ще постигнем живота, ако няма откъде да черпим?
Във воденицата може да се търкаля колелото, ако тече вода. Тогава и воденицата мели брашното. Ако няма вода, която да кара туй колело, тогава условията на живота няма да се сложат тъй добре.
към беседата >>
Ред поколения са дишали добре.
Привеждам този пример не да ви стимулирам, но да ви покажа какво може един човек, който знае. Казвате: „Той е роден така.“ Баща му и майка му са дишали добре, дядо му и прадядо му са дишали добре.
Ред поколения са дишали добре.
После, ако този Кольо пехливанин измени живота си, ако престане да диша, ще си изгуби силата.
към беседата >>
Господ е толкова учен, че знание има.
Сега гениални и адепти има, които задържат въздуха половин час. Той е адепт от първа степен. Бог може да направи една вдишка за милиони години и като издъхне, създава светове. Като вдъхне, Той събира този свят и после го преустройва. Какво ще кажете за това?
Господ е толкова учен, че знание има.
Ние по 20 пъти на минута издъхваме и нищо не правим. По 20 пъти възприемаме и нищо не правим. И тогава казваме, че ние сме направени по образ и подобие на Бога. Рибата, която е родена от риба, знае да плава. Птицата, която е родена от птица, знае да хвърка.
към беседата >>
Във воденицата може да се търкаля колелото, ако тече вода.
Сега, западната наша култура, по някой път ние се самозаблуждаваме, като четем разни книги, разни идеали. За да се постигнат тия идеали, на хората трябва ум, трябва живот. Как ще се постигне? По кой начин ще постигнем живота, ако няма откъде да черпим?
Във воденицата може да се търкаля колелото, ако тече вода.
Тогава и воденицата мели брашното. Ако няма вода, която да кара туй колело, тогава условията на живота няма да се сложат тъй добре.
към беседата >>
После, ако този Кольо пехливанин измени живота си, ако престане да диша, ще си изгуби силата.
Привеждам този пример не да ви стимулирам, но да ви покажа какво може един човек, който знае. Казвате: „Той е роден така.“ Баща му и майка му са дишали добре, дядо му и прадядо му са дишали добре. Ред поколения са дишали добре.
После, ако този Кольо пехливанин измени живота си, ако престане да диша, ще си изгуби силата.
към беседата >>
Ние по 20 пъти на минута издъхваме и нищо не правим.
Той е адепт от първа степен. Бог може да направи една вдишка за милиони години и като издъхне, създава светове. Като вдъхне, Той събира този свят и после го преустройва. Какво ще кажете за това? Господ е толкова учен, че знание има.
Ние по 20 пъти на минута издъхваме и нищо не правим.
По 20 пъти възприемаме и нищо не правим. И тогава казваме, че ние сме направени по образ и подобие на Бога. Рибата, която е родена от риба, знае да плава. Птицата, която е родена от птица, знае да хвърка. Човек, който е роден от Бога, как да не знае да направи туй нещо?
към беседата >>
Тогава и воденицата мели брашното.
Сега, западната наша култура, по някой път ние се самозаблуждаваме, като четем разни книги, разни идеали. За да се постигнат тия идеали, на хората трябва ум, трябва живот. Как ще се постигне? По кой начин ще постигнем живота, ако няма откъде да черпим? Във воденицата може да се търкаля колелото, ако тече вода.
Тогава и воденицата мели брашното.
Ако няма вода, която да кара туй колело, тогава условията на живота няма да се сложат тъй добре.
към беседата >>
Казвам сега: В земята на живите трябва едно вътрешно знание.
Казвам сега: В земята на живите трябва едно вътрешно знание.
Не е време за обезсърчение, да мислим да умираме, да се оплакваме, да пишем романи, да припадаме, че ревматизъм, че коремоболие, че главоболие, че неврастения, че хиперстазия, че чума... Оставете тези, те са думи без съдържание. Ако дишаш дълбоко, никаква чума не може да те хване; ако не дишаш дълбоко, всички чуми ще те хванат. Аз ви говоря за неща, които съм опитал. Всякога човек трябва да разбира живата природа. Ти силата може да я имаш в запас, няма да носиш тази сила всякога със себе си.
към беседата >>
По 20 пъти възприемаме и нищо не правим.
Бог може да направи една вдишка за милиони години и като издъхне, създава светове. Като вдъхне, Той събира този свят и после го преустройва. Какво ще кажете за това? Господ е толкова учен, че знание има. Ние по 20 пъти на минута издъхваме и нищо не правим.
По 20 пъти възприемаме и нищо не правим.
И тогава казваме, че ние сме направени по образ и подобие на Бога. Рибата, която е родена от риба, знае да плава. Птицата, която е родена от птица, знае да хвърка. Човек, който е роден от Бога, как да не знае да направи туй нещо?
към беседата >>
Ако няма вода, която да кара туй колело, тогава условията на живота няма да се сложат тъй добре.
За да се постигнат тия идеали, на хората трябва ум, трябва живот. Как ще се постигне? По кой начин ще постигнем живота, ако няма откъде да черпим? Във воденицата може да се търкаля колелото, ако тече вода. Тогава и воденицата мели брашното.
Ако няма вода, която да кара туй колело, тогава условията на живота няма да се сложат тъй добре.
към беседата >>
Не е време за обезсърчение, да мислим да умираме, да се оплакваме, да пишем романи, да припадаме, че ревматизъм, че коремоболие, че главоболие, че неврастения, че хиперстазия, че чума... Оставете тези, те са думи без съдържание.
Казвам сега: В земята на живите трябва едно вътрешно знание.
Не е време за обезсърчение, да мислим да умираме, да се оплакваме, да пишем романи, да припадаме, че ревматизъм, че коремоболие, че главоболие, че неврастения, че хиперстазия, че чума... Оставете тези, те са думи без съдържание.
Ако дишаш дълбоко, никаква чума не може да те хване; ако не дишаш дълбоко, всички чуми ще те хванат. Аз ви говоря за неща, които съм опитал. Всякога човек трябва да разбира живата природа. Ти силата може да я имаш в запас, няма да носиш тази сила всякога със себе си.
към беседата >>
И тогава казваме, че ние сме направени по образ и подобие на Бога.
Като вдъхне, Той събира този свят и после го преустройва. Какво ще кажете за това? Господ е толкова учен, че знание има. Ние по 20 пъти на минута издъхваме и нищо не правим. По 20 пъти възприемаме и нищо не правим.
И тогава казваме, че ние сме направени по образ и подобие на Бога.
Рибата, която е родена от риба, знае да плава. Птицата, която е родена от птица, знае да хвърка. Човек, който е роден от Бога, как да не знае да направи туй нещо?
към беседата >>
Сега има две противоречия в света.
Сега има две противоречия в света.
Противоречия, които духовните хора са създали. Те не разбират закона. И светските хора, и те не разбират закона. Мене постоянно ме питат защо природата е създала нещата така. Друг е въпросът защо Господ създаде нещата така.
към беседата >>
Ако дишаш дълбоко, никаква чума не може да те хване; ако не дишаш дълбоко, всички чуми ще те хванат.
Казвам сега: В земята на живите трябва едно вътрешно знание. Не е време за обезсърчение, да мислим да умираме, да се оплакваме, да пишем романи, да припадаме, че ревматизъм, че коремоболие, че главоболие, че неврастения, че хиперстазия, че чума... Оставете тези, те са думи без съдържание.
Ако дишаш дълбоко, никаква чума не може да те хване; ако не дишаш дълбоко, всички чуми ще те хванат.
Аз ви говоря за неща, които съм опитал. Всякога човек трябва да разбира живата природа. Ти силата може да я имаш в запас, няма да носиш тази сила всякога със себе си.
към беседата >>
Рибата, която е родена от риба, знае да плава.
Какво ще кажете за това? Господ е толкова учен, че знание има. Ние по 20 пъти на минута издъхваме и нищо не правим. По 20 пъти възприемаме и нищо не правим. И тогава казваме, че ние сме направени по образ и подобие на Бога.
Рибата, която е родена от риба, знае да плава.
Птицата, която е родена от птица, знае да хвърка. Човек, който е роден от Бога, как да не знае да направи туй нещо?
към беседата >>
Противоречия, които духовните хора са създали.
Сега има две противоречия в света.
Противоречия, които духовните хора са създали.
Те не разбират закона. И светските хора, и те не разбират закона. Мене постоянно ме питат защо природата е създала нещата така. Друг е въпросът защо Господ създаде нещата така. Защо Господ създаде света така?
към беседата >>
Аз ви говоря за неща, които съм опитал.
Казвам сега: В земята на живите трябва едно вътрешно знание. Не е време за обезсърчение, да мислим да умираме, да се оплакваме, да пишем романи, да припадаме, че ревматизъм, че коремоболие, че главоболие, че неврастения, че хиперстазия, че чума... Оставете тези, те са думи без съдържание. Ако дишаш дълбоко, никаква чума не може да те хване; ако не дишаш дълбоко, всички чуми ще те хванат.
Аз ви говоря за неща, които съм опитал.
Всякога човек трябва да разбира живата природа. Ти силата може да я имаш в запас, няма да носиш тази сила всякога със себе си.
към беседата >>
Птицата, която е родена от птица, знае да хвърка.
Господ е толкова учен, че знание има. Ние по 20 пъти на минута издъхваме и нищо не правим. По 20 пъти възприемаме и нищо не правим. И тогава казваме, че ние сме направени по образ и подобие на Бога. Рибата, която е родена от риба, знае да плава.
Птицата, която е родена от птица, знае да хвърка.
Човек, който е роден от Бога, как да не знае да направи туй нещо?
към беседата >>
Те не разбират закона.
Сега има две противоречия в света. Противоречия, които духовните хора са създали.
Те не разбират закона.
И светските хора, и те не разбират закона. Мене постоянно ме питат защо природата е създала нещата така. Друг е въпросът защо Господ създаде нещата така. Защо Господ създаде света така? Защото така иска.
към беседата >>
Всякога човек трябва да разбира живата природа.
Казвам сега: В земята на живите трябва едно вътрешно знание. Не е време за обезсърчение, да мислим да умираме, да се оплакваме, да пишем романи, да припадаме, че ревматизъм, че коремоболие, че главоболие, че неврастения, че хиперстазия, че чума... Оставете тези, те са думи без съдържание. Ако дишаш дълбоко, никаква чума не може да те хване; ако не дишаш дълбоко, всички чуми ще те хванат. Аз ви говоря за неща, които съм опитал.
Всякога човек трябва да разбира живата природа.
Ти силата може да я имаш в запас, няма да носиш тази сила всякога със себе си.
към беседата >>
Човек, който е роден от Бога, как да не знае да направи туй нещо?
Ние по 20 пъти на минута издъхваме и нищо не правим. По 20 пъти възприемаме и нищо не правим. И тогава казваме, че ние сме направени по образ и подобие на Бога. Рибата, която е родена от риба, знае да плава. Птицата, която е родена от птица, знае да хвърка.
Човек, който е роден от Бога, как да не знае да направи туй нещо?
към беседата >>
И светските хора, и те не разбират закона.
Сега има две противоречия в света. Противоречия, които духовните хора са създали. Те не разбират закона.
И светските хора, и те не разбират закона.
Мене постоянно ме питат защо природата е създала нещата така. Друг е въпросът защо Господ създаде нещата така. Защо Господ създаде света така? Защото така иска. Защо природата създаде нещата така?
към беседата >>
Ти силата може да я имаш в запас, няма да носиш тази сила всякога със себе си.
Казвам сега: В земята на живите трябва едно вътрешно знание. Не е време за обезсърчение, да мислим да умираме, да се оплакваме, да пишем романи, да припадаме, че ревматизъм, че коремоболие, че главоболие, че неврастения, че хиперстазия, че чума... Оставете тези, те са думи без съдържание. Ако дишаш дълбоко, никаква чума не може да те хване; ако не дишаш дълбоко, всички чуми ще те хванат. Аз ви говоря за неща, които съм опитал. Всякога човек трябва да разбира живата природа.
Ти силата може да я имаш в запас, няма да носиш тази сила всякога със себе си.
към беседата >>
Ние казваме, че човек е свободен.
Ние казваме, че човек е свободен.
Свободен човек е онзи, който обича Истината. Знаещ човек е онзи, който обича Мъдростта. Живее онзи, който обича или държи Любовта в сърцето си.
към беседата >>
Мене постоянно ме питат защо природата е създала нещата така.
Сега има две противоречия в света. Противоречия, които духовните хора са създали. Те не разбират закона. И светските хора, и те не разбират закона.
Мене постоянно ме питат защо природата е създала нещата така.
Друг е въпросът защо Господ създаде нещата така. Защо Господ създаде света така? Защото така иска. Защо природата създаде нещата така? Защото така иска.
към беседата >>
Може би преди 15 години в Америка се яви една мома, тя имаше известна сила.
Може би преди 15 години в Америка се яви една мома, тя имаше известна сила.
12 души американци хващат едно дебело дърво, тя тури ръката на дървото и то се движи, върти се. Значи тя е по-силна от 12 души. Вземат, че го свържат с менгеме – като тури ръката си, туй дърво става на пластове. Отде иде тази сила? Казвате: „Така е родена.“ Всеки е роден, всеки има тази сила.
към беседата >>
Свободен човек е онзи, който обича Истината.
Ние казваме, че човек е свободен.
Свободен човек е онзи, който обича Истината.
Знаещ човек е онзи, който обича Мъдростта. Живее онзи, който обича или държи Любовта в сърцето си.
към беседата >>
Друг е въпросът защо Господ създаде нещата така.
Сега има две противоречия в света. Противоречия, които духовните хора са създали. Те не разбират закона. И светските хора, и те не разбират закона. Мене постоянно ме питат защо природата е създала нещата така.
Друг е въпросът защо Господ създаде нещата така.
Защо Господ създаде света така? Защото така иска. Защо природата създаде нещата така? Защото така иска. Каква философия има в това?
към беседата >>
12 души американци хващат едно дебело дърво, тя тури ръката на дървото и то се движи, върти се.
Може би преди 15 години в Америка се яви една мома, тя имаше известна сила.
12 души американци хващат едно дебело дърво, тя тури ръката на дървото и то се движи, върти се.
Значи тя е по-силна от 12 души. Вземат, че го свържат с менгеме – като тури ръката си, туй дърво става на пластове. Отде иде тази сила? Казвате: „Така е родена.“ Всеки е роден, всеки има тази сила. Трябва да знаеш да дадеш известен наклон.
към беседата >>
Знаещ човек е онзи, който обича Мъдростта.
Ние казваме, че човек е свободен. Свободен човек е онзи, който обича Истината.
Знаещ човек е онзи, който обича Мъдростта.
Живее онзи, който обича или държи Любовта в сърцето си.
към беседата >>
Защо Господ създаде света така?
Противоречия, които духовните хора са създали. Те не разбират закона. И светските хора, и те не разбират закона. Мене постоянно ме питат защо природата е създала нещата така. Друг е въпросът защо Господ създаде нещата така.
Защо Господ създаде света така?
Защото така иска. Защо природата създаде нещата така? Защото така иска. Каква философия има в това? Никаква. Някой учен човек може да докаже истинските причини.
към беседата >>
Значи тя е по-силна от 12 души.
Може би преди 15 години в Америка се яви една мома, тя имаше известна сила. 12 души американци хващат едно дебело дърво, тя тури ръката на дървото и то се движи, върти се.
Значи тя е по-силна от 12 души.
Вземат, че го свържат с менгеме – като тури ръката си, туй дърво става на пластове. Отде иде тази сила? Казвате: „Така е родена.“ Всеки е роден, всеки има тази сила. Трябва да знаеш да дадеш известен наклон. Онзи човек, който разбира планините, който разбира долините, може да направи воденица.
към беседата >>
Живее онзи, който обича или държи Любовта в сърцето си.
Ние казваме, че човек е свободен. Свободен човек е онзи, който обича Истината. Знаещ човек е онзи, който обича Мъдростта.
Живее онзи, който обича или държи Любовта в сърцето си.
към беседата >>
Защото така иска.
Те не разбират закона. И светските хора, и те не разбират закона. Мене постоянно ме питат защо природата е създала нещата така. Друг е въпросът защо Господ създаде нещата така. Защо Господ създаде света така?
Защото така иска.
Защо природата създаде нещата така? Защото така иска. Каква философия има в това? Никаква. Някой учен човек може да докаже истинските причини. Никой не знае, може да философствува само.
към беседата >>
Вземат, че го свържат с менгеме – като тури ръката си, туй дърво става на пластове.
Може би преди 15 години в Америка се яви една мома, тя имаше известна сила. 12 души американци хващат едно дебело дърво, тя тури ръката на дървото и то се движи, върти се. Значи тя е по-силна от 12 души.
Вземат, че го свържат с менгеме – като тури ръката си, туй дърво става на пластове.
Отде иде тази сила? Казвате: „Така е родена.“ Всеки е роден, всеки има тази сила. Трябва да знаеш да дадеш известен наклон. Онзи човек, който разбира планините, който разбира долините, може да направи воденица. Като прави воденица, търси наклон.
към беседата >>
Дишането е процес да възприемеш живота.
Дишането е процес да възприемеш живота.
Щом възприемеш живота, знанието ще дойде. Щом дойде знанието, свободата в света ще се яви. Това са сега специфични работи, които остават, те се отнасят във вътрешната школа, да мислите. Ако някой от вас направи малък опит, елате при мене, ще ви дам малки упътвания.
към беседата >>
Защо природата създаде нещата така?
И светските хора, и те не разбират закона. Мене постоянно ме питат защо природата е създала нещата така. Друг е въпросът защо Господ създаде нещата така. Защо Господ създаде света така? Защото така иска.
Защо природата създаде нещата така?
Защото така иска. Каква философия има в това? Никаква. Някой учен човек може да докаже истинските причини. Никой не знае, може да философствува само. Философията в този случай не е наука.
към беседата >>
Отде иде тази сила?
Може би преди 15 години в Америка се яви една мома, тя имаше известна сила. 12 души американци хващат едно дебело дърво, тя тури ръката на дървото и то се движи, върти се. Значи тя е по-силна от 12 души. Вземат, че го свържат с менгеме – като тури ръката си, туй дърво става на пластове.
Отде иде тази сила?
Казвате: „Така е родена.“ Всеки е роден, всеки има тази сила. Трябва да знаеш да дадеш известен наклон. Онзи човек, който разбира планините, който разбира долините, може да направи воденица. Като прави воденица, търси наклон. Онзи инженер търси в силите на живата природа, и там има известни наклони.
към беседата >>
Щом възприемеш живота, знанието ще дойде.
Дишането е процес да възприемеш живота.
Щом възприемеш живота, знанието ще дойде.
Щом дойде знанието, свободата в света ще се яви. Това са сега специфични работи, които остават, те се отнасят във вътрешната школа, да мислите. Ако някой от вас направи малък опит, елате при мене, ще ви дам малки упътвания.
към беседата >>
Защото така иска.
Мене постоянно ме питат защо природата е създала нещата така. Друг е въпросът защо Господ създаде нещата така. Защо Господ създаде света така? Защото така иска. Защо природата създаде нещата така?
Защото така иска.
Каква философия има в това? Никаква. Някой учен човек може да докаже истинските причини. Никой не знае, може да философствува само. Философията в този случай не е наука. Това са догадки: защо и за какво.
към беседата >>
Казвате: „Така е родена.“ Всеки е роден, всеки има тази сила.
Може би преди 15 години в Америка се яви една мома, тя имаше известна сила. 12 души американци хващат едно дебело дърво, тя тури ръката на дървото и то се движи, върти се. Значи тя е по-силна от 12 души. Вземат, че го свържат с менгеме – като тури ръката си, туй дърво става на пластове. Отде иде тази сила?
Казвате: „Така е родена.“ Всеки е роден, всеки има тази сила.
Трябва да знаеш да дадеш известен наклон. Онзи човек, който разбира планините, който разбира долините, може да направи воденица. Като прави воденица, търси наклон. Онзи инженер търси в силите на живата природа, и там има известни наклони. Наклон, значи, има, дето силите на живата природа се концентрират.
към беседата >>
Щом дойде знанието, свободата в света ще се яви.
Дишането е процес да възприемеш живота. Щом възприемеш живота, знанието ще дойде.
Щом дойде знанието, свободата в света ще се яви.
Това са сега специфични работи, които остават, те се отнасят във вътрешната школа, да мислите. Ако някой от вас направи малък опит, елате при мене, ще ви дам малки упътвания.
към беседата >>
2.
Пътят към свободата
,
ООК
, София, 13.12.1933г.,
Или с други думи – трябва да бъдем носители на Божествените идеи в нас.
Аз се чудя, по някой път, на голямото падение, което имат някои. В лъжата искат да намерят своята свобода. По този път, по който вървят хората, ще намерят много по-големи мъчнотии и никаква свобода. Свободата е нещо Божествено. Ние трябва да мислим, да чувствуваме и да действуваме, както Бог мисли, чувствува и действува.
Или с други думи – трябва да бъдем носители на Божествените идеи в нас.
Трябва да знаем, че някой път сме носители на човешките идеи и чувства, а пък човешкото не носи свобода. Онова, което освобождава е само Божественото в света. И всеки един от вас трябва да се научи да различава Божественото и като се научи да го различава и да го следва, той ще бъде свободен. И тогава ще може да придаде на другите това, което е придобил. Или да спомогне и те да придобият своята свобода.
към беседата >>
И при това щастливият човек иска да отиде при Бога.
Някой път вие искате да отидете при Бога. Вие даже не разбирате каква е идеята. Какво значи да отидете при Бога? Когато вие се натъкнете на земята на най-големите противоречия, тогава вие сте при Бога. А пък, когато животът ви е най-охолен, вие сте много далеч от Бога.
И при това щастливият човек иска да отиде при Бога.
И нещастният иска да отиде при Бога. Но идеите им имат всъщност диаметрално противоположни направления. Онзи, щастливият, който иска да отиде при Бога, той е далеч. Той трябва да се върне. Той мисли да стане по-щастлив.
към беседата >>
Трябва да знаем, че някой път сме носители на човешките идеи и чувства, а пък човешкото не носи свобода.
В лъжата искат да намерят своята свобода. По този път, по който вървят хората, ще намерят много по-големи мъчнотии и никаква свобода. Свободата е нещо Божествено. Ние трябва да мислим, да чувствуваме и да действуваме, както Бог мисли, чувствува и действува. Или с други думи – трябва да бъдем носители на Божествените идеи в нас.
Трябва да знаем, че някой път сме носители на човешките идеи и чувства, а пък човешкото не носи свобода.
Онова, което освобождава е само Божественото в света. И всеки един от вас трябва да се научи да различава Божественото и като се научи да го различава и да го следва, той ще бъде свободен. И тогава ще може да придаде на другите това, което е придобил. Или да спомогне и те да придобият своята свобода.
към беседата >>
И нещастният иска да отиде при Бога.
Вие даже не разбирате каква е идеята. Какво значи да отидете при Бога? Когато вие се натъкнете на земята на най-големите противоречия, тогава вие сте при Бога. А пък, когато животът ви е най-охолен, вие сте много далеч от Бога. И при това щастливият човек иска да отиде при Бога.
И нещастният иска да отиде при Бога.
Но идеите им имат всъщност диаметрално противоположни направления. Онзи, щастливият, който иска да отиде при Бога, той е далеч. Той трябва да се върне. Той мисли да стане по-щастлив. Не, той трябва да стане нещастен, защото за да отидеш при Бога ти трябва да станеш нещастен.
към беседата >>
Онова, което освобождава е само Божественото в света.
По този път, по който вървят хората, ще намерят много по-големи мъчнотии и никаква свобода. Свободата е нещо Божествено. Ние трябва да мислим, да чувствуваме и да действуваме, както Бог мисли, чувствува и действува. Или с други думи – трябва да бъдем носители на Божествените идеи в нас. Трябва да знаем, че някой път сме носители на човешките идеи и чувства, а пък човешкото не носи свобода.
Онова, което освобождава е само Божественото в света.
И всеки един от вас трябва да се научи да различава Божественото и като се научи да го различава и да го следва, той ще бъде свободен. И тогава ще може да придаде на другите това, което е придобил. Или да спомогне и те да придобият своята свобода.
към беседата >>
Един човек, който е живял преди повече от 2000 години – Исая, има много по-верни схващания за онова, което е в природата, отколкото мнозина сега.
Един човек, който е живял преди повече от 2000 години – Исая, има много по-верни схващания за онова, което е в природата, отколкото мнозина сега.
В човешката душа има известни преплитания, които затъмняват неговите познания. Познанието е едно въведение, едно встъпление към онова, което човек трябва да знае и към онова, което човек може да направи. Някой може да каже, че има познания. Той може да има едно относително познание.
към беседата >>
Но идеите им имат всъщност диаметрално противоположни направления.
Какво значи да отидете при Бога? Когато вие се натъкнете на земята на най-големите противоречия, тогава вие сте при Бога. А пък, когато животът ви е най-охолен, вие сте много далеч от Бога. И при това щастливият човек иска да отиде при Бога. И нещастният иска да отиде при Бога.
Но идеите им имат всъщност диаметрално противоположни направления.
Онзи, щастливият, който иска да отиде при Бога, той е далеч. Той трябва да се върне. Той мисли да стане по-щастлив. Не, той трябва да стане нещастен, защото за да отидеш при Бога ти трябва да станеш нещастен. А да се отдалечиш от Бога, трябва да станеш щастлив.
към беседата >>
И всеки един от вас трябва да се научи да различава Божественото и като се научи да го различава и да го следва, той ще бъде свободен.
Свободата е нещо Божествено. Ние трябва да мислим, да чувствуваме и да действуваме, както Бог мисли, чувствува и действува. Или с други думи – трябва да бъдем носители на Божествените идеи в нас. Трябва да знаем, че някой път сме носители на човешките идеи и чувства, а пък човешкото не носи свобода. Онова, което освобождава е само Божественото в света.
И всеки един от вас трябва да се научи да различава Божественото и като се научи да го различава и да го следва, той ще бъде свободен.
И тогава ще може да придаде на другите това, което е придобил. Или да спомогне и те да придобият своята свобода.
към беседата >>
В човешката душа има известни преплитания, които затъмняват неговите познания.
Един човек, който е живял преди повече от 2000 години – Исая, има много по-верни схващания за онова, което е в природата, отколкото мнозина сега.
В човешката душа има известни преплитания, които затъмняват неговите познания.
Познанието е едно въведение, едно встъпление към онова, което човек трябва да знае и към онова, което човек може да направи. Някой може да каже, че има познания. Той може да има едно относително познание.
към беседата >>
Онзи, щастливият, който иска да отиде при Бога, той е далеч.
Когато вие се натъкнете на земята на най-големите противоречия, тогава вие сте при Бога. А пък, когато животът ви е най-охолен, вие сте много далеч от Бога. И при това щастливият човек иска да отиде при Бога. И нещастният иска да отиде при Бога. Но идеите им имат всъщност диаметрално противоположни направления.
Онзи, щастливият, който иска да отиде при Бога, той е далеч.
Той трябва да се върне. Той мисли да стане по-щастлив. Не, той трябва да стане нещастен, защото за да отидеш при Бога ти трябва да станеш нещастен. А да се отдалечиш от Бога, трябва да станеш щастлив. Какво значат думите на едно животно, ако то каже: „Аз искам да отида при човека.“ Всички са били свободни.
към беседата >>
И тогава ще може да придаде на другите това, което е придобил.
Ние трябва да мислим, да чувствуваме и да действуваме, както Бог мисли, чувствува и действува. Или с други думи – трябва да бъдем носители на Божествените идеи в нас. Трябва да знаем, че някой път сме носители на човешките идеи и чувства, а пък човешкото не носи свобода. Онова, което освобождава е само Божественото в света. И всеки един от вас трябва да се научи да различава Божественото и като се научи да го различава и да го следва, той ще бъде свободен.
И тогава ще може да придаде на другите това, което е придобил.
Или да спомогне и те да придобият своята свобода.
към беседата >>
Познанието е едно въведение, едно встъпление към онова, което човек трябва да знае и към онова, което човек може да направи.
Един човек, който е живял преди повече от 2000 години – Исая, има много по-верни схващания за онова, което е в природата, отколкото мнозина сега. В човешката душа има известни преплитания, които затъмняват неговите познания.
Познанието е едно въведение, едно встъпление към онова, което човек трябва да знае и към онова, което човек може да направи.
Някой може да каже, че има познания. Той може да има едно относително познание.
към беседата >>
Той трябва да се върне.
А пък, когато животът ви е най-охолен, вие сте много далеч от Бога. И при това щастливият човек иска да отиде при Бога. И нещастният иска да отиде при Бога. Но идеите им имат всъщност диаметрално противоположни направления. Онзи, щастливият, който иска да отиде при Бога, той е далеч.
Той трябва да се върне.
Той мисли да стане по-щастлив. Не, той трябва да стане нещастен, защото за да отидеш при Бога ти трябва да станеш нещастен. А да се отдалечиш от Бога, трябва да станеш щастлив. Какво значат думите на едно животно, ако то каже: „Аз искам да отида при човека.“ Всички са били свободни. Волът е дошел при човека да го върже с въже и да го тури в обора.
към беседата >>
Или да спомогне и те да придобият своята свобода.
Или с други думи – трябва да бъдем носители на Божествените идеи в нас. Трябва да знаем, че някой път сме носители на човешките идеи и чувства, а пък човешкото не носи свобода. Онова, което освобождава е само Божественото в света. И всеки един от вас трябва да се научи да различава Божественото и като се научи да го различава и да го следва, той ще бъде свободен. И тогава ще може да придаде на другите това, което е придобил.
Или да спомогне и те да придобият своята свобода.
към беседата >>
Някой може да каже, че има познания.
Един човек, който е живял преди повече от 2000 години – Исая, има много по-верни схващания за онова, което е в природата, отколкото мнозина сега. В човешката душа има известни преплитания, които затъмняват неговите познания. Познанието е едно въведение, едно встъпление към онова, което човек трябва да знае и към онова, което човек може да направи.
Някой може да каже, че има познания.
Той може да има едно относително познание.
към беседата >>
Той мисли да стане по-щастлив.
И при това щастливият човек иска да отиде при Бога. И нещастният иска да отиде при Бога. Но идеите им имат всъщност диаметрално противоположни направления. Онзи, щастливият, който иска да отиде при Бога, той е далеч. Той трябва да се върне.
Той мисли да стане по-щастлив.
Не, той трябва да стане нещастен, защото за да отидеш при Бога ти трябва да станеш нещастен. А да се отдалечиш от Бога, трябва да станеш щастлив. Какво значат думите на едно животно, ако то каже: „Аз искам да отида при човека.“ Всички са били свободни. Волът е дошел при човека да го върже с въже и да го тури в обора. Дошле конете, и тях турил в обора.
към беседата >>
Четох ви 45-а глава от Исая.
Четох ви 45-а глава от Исая.
В тази глава се употребяват думите: „Аз Господ.“ Това значи: „Аз съм любов, знание, свобода, истина, живот в света.“ Всичко в света е изявление на Божественото. Въздухът ти казва: „Само при мене може да имаш живот.“ Ако той се оттегли, ти какво ще имаш? Чрез водата ще придобиеш нещо, но във въздуха ще живееш. Ако разбирате какво нещо са хляб, въздух, вода и светлина и онези методи, които са свързани с хляба, водата, въздуха и светлината, вие ще имате вече едно разрешение.
към беседата >>
Той може да има едно относително познание.
Един човек, който е живял преди повече от 2000 години – Исая, има много по-верни схващания за онова, което е в природата, отколкото мнозина сега. В човешката душа има известни преплитания, които затъмняват неговите познания. Познанието е едно въведение, едно встъпление към онова, което човек трябва да знае и към онова, което човек може да направи. Някой може да каже, че има познания.
Той може да има едно относително познание.
към беседата >>
Не, той трябва да стане нещастен, защото за да отидеш при Бога ти трябва да станеш нещастен.
И нещастният иска да отиде при Бога. Но идеите им имат всъщност диаметрално противоположни направления. Онзи, щастливият, който иска да отиде при Бога, той е далеч. Той трябва да се върне. Той мисли да стане по-щастлив.
Не, той трябва да стане нещастен, защото за да отидеш при Бога ти трябва да станеш нещастен.
А да се отдалечиш от Бога, трябва да станеш щастлив. Какво значат думите на едно животно, ако то каже: „Аз искам да отида при човека.“ Всички са били свободни. Волът е дошел при човека да го върже с въже и да го тури в обора. Дошле конете, и тях турил в обора. Овцете също турил в техния апартамент и им казал: „Идването от вас, а пускането от мене.“ Дошли кокошките – турил ги в курника.
към беседата >>
В тази глава се употребяват думите: „Аз Господ.“ Това значи: „Аз съм любов, знание, свобода, истина, живот в света.“ Всичко в света е изявление на Божественото.
Четох ви 45-а глава от Исая.
В тази глава се употребяват думите: „Аз Господ.“ Това значи: „Аз съм любов, знание, свобода, истина, живот в света.“ Всичко в света е изявление на Божественото.
Въздухът ти казва: „Само при мене може да имаш живот.“ Ако той се оттегли, ти какво ще имаш? Чрез водата ще придобиеш нещо, но във въздуха ще живееш. Ако разбирате какво нещо са хляб, въздух, вода и светлина и онези методи, които са свързани с хляба, водата, въздуха и светлината, вие ще имате вече едно разрешение.
към беседата >>
Сегашният свят е пълен само с противоречие по своите познания.
Сегашният свят е пълен само с противоречие по своите познания.
Например във вас има едно противоречие. Вие мислите, че само младите трябва да пеят, а старите трябва да мълчат. Аз казвам тогаз: Болните трябва да лежат, а здравите трябва да ходят. Здравият ще ходи, понеже не може да лежи, а болният не може да ходи. За здравия е наказание да лежи, а за болния е удоволствие да лежи на кревата си.
към беседата >>
А да се отдалечиш от Бога, трябва да станеш щастлив.
Но идеите им имат всъщност диаметрално противоположни направления. Онзи, щастливият, който иска да отиде при Бога, той е далеч. Той трябва да се върне. Той мисли да стане по-щастлив. Не, той трябва да стане нещастен, защото за да отидеш при Бога ти трябва да станеш нещастен.
А да се отдалечиш от Бога, трябва да станеш щастлив.
Какво значат думите на едно животно, ако то каже: „Аз искам да отида при човека.“ Всички са били свободни. Волът е дошел при човека да го върже с въже и да го тури в обора. Дошле конете, и тях турил в обора. Овцете също турил в техния апартамент и им казал: „Идването от вас, а пускането от мене.“ Дошли кокошките – турил ги в курника. Те казали: „Да си вървим.“ Човекът им казал: „Не, при мене ще седите, докогато аз желая.“ И до сега човек държи своите гости, угощава ги и не ги пуща да си вървят.
към беседата >>
Въздухът ти казва: „Само при мене може да имаш живот.“ Ако той се оттегли, ти какво ще имаш?
Четох ви 45-а глава от Исая. В тази глава се употребяват думите: „Аз Господ.“ Това значи: „Аз съм любов, знание, свобода, истина, живот в света.“ Всичко в света е изявление на Божественото.
Въздухът ти казва: „Само при мене може да имаш живот.“ Ако той се оттегли, ти какво ще имаш?
Чрез водата ще придобиеш нещо, но във въздуха ще живееш. Ако разбирате какво нещо са хляб, въздух, вода и светлина и онези методи, които са свързани с хляба, водата, въздуха и светлината, вие ще имате вече едно разрешение.
към беседата >>
Например във вас има едно противоречие.
Сегашният свят е пълен само с противоречие по своите познания.
Например във вас има едно противоречие.
Вие мислите, че само младите трябва да пеят, а старите трябва да мълчат. Аз казвам тогаз: Болните трябва да лежат, а здравите трябва да ходят. Здравият ще ходи, понеже не може да лежи, а болният не може да ходи. За здравия е наказание да лежи, а за болния е удоволствие да лежи на кревата си. Това е само едно пояснение, за да дойдем до една истина, която спомага за растежа на човека.
към беседата >>
Какво значат думите на едно животно, ако то каже: „Аз искам да отида при човека.“ Всички са били свободни.
Онзи, щастливият, който иска да отиде при Бога, той е далеч. Той трябва да се върне. Той мисли да стане по-щастлив. Не, той трябва да стане нещастен, защото за да отидеш при Бога ти трябва да станеш нещастен. А да се отдалечиш от Бога, трябва да станеш щастлив.
Какво значат думите на едно животно, ако то каже: „Аз искам да отида при човека.“ Всички са били свободни.
Волът е дошел при човека да го върже с въже и да го тури в обора. Дошле конете, и тях турил в обора. Овцете също турил в техния апартамент и им казал: „Идването от вас, а пускането от мене.“ Дошли кокошките – турил ги в курника. Те казали: „Да си вървим.“ Човекът им казал: „Не, при мене ще седите, докогато аз желая.“ И до сега човек държи своите гости, угощава ги и не ги пуща да си вървят. Това е един символ, който е верен.
към беседата >>
Чрез водата ще придобиеш нещо, но във въздуха ще живееш.
Четох ви 45-а глава от Исая. В тази глава се употребяват думите: „Аз Господ.“ Това значи: „Аз съм любов, знание, свобода, истина, живот в света.“ Всичко в света е изявление на Божественото. Въздухът ти казва: „Само при мене може да имаш живот.“ Ако той се оттегли, ти какво ще имаш?
Чрез водата ще придобиеш нещо, но във въздуха ще живееш.
Ако разбирате какво нещо са хляб, въздух, вода и светлина и онези методи, които са свързани с хляба, водата, въздуха и светлината, вие ще имате вече едно разрешение.
към беседата >>
Вие мислите, че само младите трябва да пеят, а старите трябва да мълчат.
Сегашният свят е пълен само с противоречие по своите познания. Например във вас има едно противоречие.
Вие мислите, че само младите трябва да пеят, а старите трябва да мълчат.
Аз казвам тогаз: Болните трябва да лежат, а здравите трябва да ходят. Здравият ще ходи, понеже не може да лежи, а болният не може да ходи. За здравия е наказание да лежи, а за болния е удоволствие да лежи на кревата си. Това е само едно пояснение, за да дойдем до една истина, която спомага за растежа на човека.
към беседата >>
Волът е дошел при човека да го върже с въже и да го тури в обора.
Той трябва да се върне. Той мисли да стане по-щастлив. Не, той трябва да стане нещастен, защото за да отидеш при Бога ти трябва да станеш нещастен. А да се отдалечиш от Бога, трябва да станеш щастлив. Какво значат думите на едно животно, ако то каже: „Аз искам да отида при човека.“ Всички са били свободни.
Волът е дошел при човека да го върже с въже и да го тури в обора.
Дошле конете, и тях турил в обора. Овцете също турил в техния апартамент и им казал: „Идването от вас, а пускането от мене.“ Дошли кокошките – турил ги в курника. Те казали: „Да си вървим.“ Човекът им казал: „Не, при мене ще седите, докогато аз желая.“ И до сега човек държи своите гости, угощава ги и не ги пуща да си вървят. Това е един символ, който е верен.
към беседата >>
Ако разбирате какво нещо са хляб, въздух, вода и светлина и онези методи, които са свързани с хляба, водата, въздуха и светлината, вие ще имате вече едно разрешение.
Четох ви 45-а глава от Исая. В тази глава се употребяват думите: „Аз Господ.“ Това значи: „Аз съм любов, знание, свобода, истина, живот в света.“ Всичко в света е изявление на Божественото. Въздухът ти казва: „Само при мене може да имаш живот.“ Ако той се оттегли, ти какво ще имаш? Чрез водата ще придобиеш нещо, но във въздуха ще живееш.
Ако разбирате какво нещо са хляб, въздух, вода и светлина и онези методи, които са свързани с хляба, водата, въздуха и светлината, вие ще имате вече едно разрешение.
към беседата >>
Аз казвам тогаз: Болните трябва да лежат, а здравите трябва да ходят.
Сегашният свят е пълен само с противоречие по своите познания. Например във вас има едно противоречие. Вие мислите, че само младите трябва да пеят, а старите трябва да мълчат.
Аз казвам тогаз: Болните трябва да лежат, а здравите трябва да ходят.
Здравият ще ходи, понеже не може да лежи, а болният не може да ходи. За здравия е наказание да лежи, а за болния е удоволствие да лежи на кревата си. Това е само едно пояснение, за да дойдем до една истина, която спомага за растежа на човека.
към беседата >>
Дошле конете, и тях турил в обора.
Той мисли да стане по-щастлив. Не, той трябва да стане нещастен, защото за да отидеш при Бога ти трябва да станеш нещастен. А да се отдалечиш от Бога, трябва да станеш щастлив. Какво значат думите на едно животно, ако то каже: „Аз искам да отида при човека.“ Всички са били свободни. Волът е дошел при човека да го върже с въже и да го тури в обора.
Дошле конете, и тях турил в обора.
Овцете също турил в техния апартамент и им казал: „Идването от вас, а пускането от мене.“ Дошли кокошките – турил ги в курника. Те казали: „Да си вървим.“ Човекът им казал: „Не, при мене ще седите, докогато аз желая.“ И до сега човек държи своите гости, угощава ги и не ги пуща да си вървят. Това е един символ, който е верен.
към беседата >>
X, Y, Z.
X, Y, Z.
X е материалния свят. Y е умствения свят, а пък Z е начина, по който човек може да стане добър. И като станеш добър, можеш да правиш всичко в света, т.е. можеш да превръщаш злото в добро. Това разбирам под думите: Да няма зло.
към беседата >>
Здравият ще ходи, понеже не може да лежи, а болният не може да ходи.
Сегашният свят е пълен само с противоречие по своите познания. Например във вас има едно противоречие. Вие мислите, че само младите трябва да пеят, а старите трябва да мълчат. Аз казвам тогаз: Болните трябва да лежат, а здравите трябва да ходят.
Здравият ще ходи, понеже не може да лежи, а болният не може да ходи.
За здравия е наказание да лежи, а за болния е удоволствие да лежи на кревата си. Това е само едно пояснение, за да дойдем до една истина, която спомага за растежа на човека.
към беседата >>
Овцете също турил в техния апартамент и им казал: „Идването от вас, а пускането от мене.“ Дошли кокошките – турил ги в курника.
Не, той трябва да стане нещастен, защото за да отидеш при Бога ти трябва да станеш нещастен. А да се отдалечиш от Бога, трябва да станеш щастлив. Какво значат думите на едно животно, ако то каже: „Аз искам да отида при човека.“ Всички са били свободни. Волът е дошел при човека да го върже с въже и да го тури в обора. Дошле конете, и тях турил в обора.
Овцете също турил в техния апартамент и им казал: „Идването от вас, а пускането от мене.“ Дошли кокошките – турил ги в курника.
Те казали: „Да си вървим.“ Човекът им казал: „Не, при мене ще седите, докогато аз желая.“ И до сега човек държи своите гости, угощава ги и не ги пуща да си вървят. Това е един символ, който е верен.
към беседата >>
X е материалния свят.
X, Y, Z.
X е материалния свят.
Y е умствения свят, а пък Z е начина, по който човек може да стане добър. И като станеш добър, можеш да правиш всичко в света, т.е. можеш да превръщаш злото в добро. Това разбирам под думите: Да няма зло. От азотната киселина може да се получи глицерин.
към беседата >>
За здравия е наказание да лежи, а за болния е удоволствие да лежи на кревата си.
Сегашният свят е пълен само с противоречие по своите познания. Например във вас има едно противоречие. Вие мислите, че само младите трябва да пеят, а старите трябва да мълчат. Аз казвам тогаз: Болните трябва да лежат, а здравите трябва да ходят. Здравият ще ходи, понеже не може да лежи, а болният не може да ходи.
За здравия е наказание да лежи, а за болния е удоволствие да лежи на кревата си.
Това е само едно пояснение, за да дойдем до една истина, която спомага за растежа на човека.
към беседата >>
Те казали: „Да си вървим.“ Човекът им казал: „Не, при мене ще седите, докогато аз желая.“ И до сега човек държи своите гости, угощава ги и не ги пуща да си вървят.
А да се отдалечиш от Бога, трябва да станеш щастлив. Какво значат думите на едно животно, ако то каже: „Аз искам да отида при човека.“ Всички са били свободни. Волът е дошел при човека да го върже с въже и да го тури в обора. Дошле конете, и тях турил в обора. Овцете също турил в техния апартамент и им казал: „Идването от вас, а пускането от мене.“ Дошли кокошките – турил ги в курника.
Те казали: „Да си вървим.“ Човекът им казал: „Не, при мене ще седите, докогато аз желая.“ И до сега човек държи своите гости, угощава ги и не ги пуща да си вървят.
Това е един символ, който е верен.
към беседата >>
Y е умствения свят, а пък Z е начина, по който човек може да стане добър.
X, Y, Z. X е материалния свят.
Y е умствения свят, а пък Z е начина, по който човек може да стане добър.
И като станеш добър, можеш да правиш всичко в света, т.е. можеш да превръщаш злото в добро. Това разбирам под думите: Да няма зло. От азотната киселина може да се получи глицерин. В грехът има само един елемент отрицателен и ако го изкараш, то другото е потребно за тебе.
към беседата >>
Това е само едно пояснение, за да дойдем до една истина, която спомага за растежа на човека.
Например във вас има едно противоречие. Вие мислите, че само младите трябва да пеят, а старите трябва да мълчат. Аз казвам тогаз: Болните трябва да лежат, а здравите трябва да ходят. Здравият ще ходи, понеже не може да лежи, а болният не може да ходи. За здравия е наказание да лежи, а за болния е удоволствие да лежи на кревата си.
Това е само едно пояснение, за да дойдем до една истина, която спомага за растежа на човека.
към беседата >>
Това е един символ, който е верен.
Какво значат думите на едно животно, ако то каже: „Аз искам да отида при човека.“ Всички са били свободни. Волът е дошел при човека да го върже с въже и да го тури в обора. Дошле конете, и тях турил в обора. Овцете също турил в техния апартамент и им казал: „Идването от вас, а пускането от мене.“ Дошли кокошките – турил ги в курника. Те казали: „Да си вървим.“ Човекът им казал: „Не, при мене ще седите, докогато аз желая.“ И до сега човек държи своите гости, угощава ги и не ги пуща да си вървят.
Това е един символ, който е верен.
към беседата >>
И като станеш добър, можеш да правиш всичко в света, т.е.
X, Y, Z. X е материалния свят. Y е умствения свят, а пък Z е начина, по който човек може да стане добър.
И като станеш добър, можеш да правиш всичко в света, т.е.
можеш да превръщаш злото в добро. Това разбирам под думите: Да няма зло. От азотната киселина може да се получи глицерин. В грехът има само един елемент отрицателен и ако го изкараш, то другото е потребно за тебе. Това е тайната на живота!
към беседата >>
Някой казва, че е израснал.
Някой казва, че е израснал.
Някои от вас вече сте достигнали до върха на вашето физическо растене. Повече нито един милиметър на можете да израснете. Човек израства до 1.60 м, до 1.70 м, до 1.90 м. Тук имаме един брат, който е 1.95м. Няма по-висок от него.
към беседата >>
Това, което става отвън, това става и вътре в нас, в моята душа и във всички хора.
Това, което става отвън, това става и вътре в нас, в моята душа и във всички хора.
Всеки един човек има една потаена идея – иска да се издигне и да заповядва на света. Тази идея е скрита в него, даже и най-благочестивият и светията знае това и се бори. Благочестивият се моли на Бога, но се моли до кога? Онзи, който иска да заеме пари от банкерина, обикаля около него, но като му вземе парите, няма го никакъв вече. Най-първо, той обикаля банкерина и после банкерина обикаля около човека.
към беседата >>
можеш да превръщаш злото в добро.
X, Y, Z. X е материалния свят. Y е умствения свят, а пък Z е начина, по който човек може да стане добър. И като станеш добър, можеш да правиш всичко в света, т.е.
можеш да превръщаш злото в добро.
Това разбирам под думите: Да няма зло. От азотната киселина може да се получи глицерин. В грехът има само един елемент отрицателен и ако го изкараш, то другото е потребно за тебе. Това е тайната на живота!
към беседата >>
Някои от вас вече сте достигнали до върха на вашето физическо растене.
Някой казва, че е израснал.
Някои от вас вече сте достигнали до върха на вашето физическо растене.
Повече нито един милиметър на можете да израснете. Човек израства до 1.60 м, до 1.70 м, до 1.90 м. Тук имаме един брат, който е 1.95м. Няма по-висок от него. Един американски проповедник, който бил два метра висок, се качил на амвона и чел: „Апостол Павел казва: Ако има някой да се хвали в плътта, аз повече.“ Във физическо отношение ние не можем да се похвалим.
към беседата >>
Всеки един човек има една потаена идея – иска да се издигне и да заповядва на света.
Това, което става отвън, това става и вътре в нас, в моята душа и във всички хора.
Всеки един човек има една потаена идея – иска да се издигне и да заповядва на света.
Тази идея е скрита в него, даже и най-благочестивият и светията знае това и се бори. Благочестивият се моли на Бога, но се моли до кога? Онзи, който иска да заеме пари от банкерина, обикаля около него, но като му вземе парите, няма го никакъв вече. Най-първо, той обикаля банкерина и после банкерина обикаля около човека. Една котка обикаля около тебе, но като ѝ дадеш парче месо, тя си отива и не се вижда вече.
към беседата >>
Това разбирам под думите: Да няма зло.
X, Y, Z. X е материалния свят. Y е умствения свят, а пък Z е начина, по който човек може да стане добър. И като станеш добър, можеш да правиш всичко в света, т.е. можеш да превръщаш злото в добро.
Това разбирам под думите: Да няма зло.
От азотната киселина може да се получи глицерин. В грехът има само един елемент отрицателен и ако го изкараш, то другото е потребно за тебе. Това е тайната на живота!
към беседата >>
Повече нито един милиметър на можете да израснете.
Някой казва, че е израснал. Някои от вас вече сте достигнали до върха на вашето физическо растене.
Повече нито един милиметър на можете да израснете.
Човек израства до 1.60 м, до 1.70 м, до 1.90 м. Тук имаме един брат, който е 1.95м. Няма по-висок от него. Един американски проповедник, който бил два метра висок, се качил на амвона и чел: „Апостол Павел казва: Ако има някой да се хвали в плътта, аз повече.“ Във физическо отношение ние не можем да се похвалим. И със своята сила човек не може да се похвали.
към беседата >>
Тази идея е скрита в него, даже и най-благочестивият и светията знае това и се бори.
Това, което става отвън, това става и вътре в нас, в моята душа и във всички хора. Всеки един човек има една потаена идея – иска да се издигне и да заповядва на света.
Тази идея е скрита в него, даже и най-благочестивият и светията знае това и се бори.
Благочестивият се моли на Бога, но се моли до кога? Онзи, който иска да заеме пари от банкерина, обикаля около него, но като му вземе парите, няма го никакъв вече. Най-първо, той обикаля банкерина и после банкерина обикаля около човека. Една котка обикаля около тебе, но като ѝ дадеш парче месо, тя си отива и не се вижда вече.
към беседата >>
От азотната киселина може да се получи глицерин.
X е материалния свят. Y е умствения свят, а пък Z е начина, по който човек може да стане добър. И като станеш добър, можеш да правиш всичко в света, т.е. можеш да превръщаш злото в добро. Това разбирам под думите: Да няма зло.
От азотната киселина може да се получи глицерин.
В грехът има само един елемент отрицателен и ако го изкараш, то другото е потребно за тебе. Това е тайната на живота!
към беседата >>
Човек израства до 1.60 м, до 1.70 м, до 1.90 м.
Някой казва, че е израснал. Някои от вас вече сте достигнали до върха на вашето физическо растене. Повече нито един милиметър на можете да израснете.
Човек израства до 1.60 м, до 1.70 м, до 1.90 м.
Тук имаме един брат, който е 1.95м. Няма по-висок от него. Един американски проповедник, който бил два метра висок, се качил на амвона и чел: „Апостол Павел казва: Ако има някой да се хвали в плътта, аз повече.“ Във физическо отношение ние не можем да се похвалим. И със своята сила човек не може да се похвали. Донякъде може да се похвали със своето знание.
към беседата >>
Благочестивият се моли на Бога, но се моли до кога?
Това, което става отвън, това става и вътре в нас, в моята душа и във всички хора. Всеки един човек има една потаена идея – иска да се издигне и да заповядва на света. Тази идея е скрита в него, даже и най-благочестивият и светията знае това и се бори.
Благочестивият се моли на Бога, но се моли до кога?
Онзи, който иска да заеме пари от банкерина, обикаля около него, но като му вземе парите, няма го никакъв вече. Най-първо, той обикаля банкерина и после банкерина обикаля около човека. Една котка обикаля около тебе, но като ѝ дадеш парче месо, тя си отива и не се вижда вече.
към беседата >>
В грехът има само един елемент отрицателен и ако го изкараш, то другото е потребно за тебе.
Y е умствения свят, а пък Z е начина, по който човек може да стане добър. И като станеш добър, можеш да правиш всичко в света, т.е. можеш да превръщаш злото в добро. Това разбирам под думите: Да няма зло. От азотната киселина може да се получи глицерин.
В грехът има само един елемент отрицателен и ако го изкараш, то другото е потребно за тебе.
Това е тайната на живота!
към беседата >>
Тук имаме един брат, който е 1.95м.
Някой казва, че е израснал. Някои от вас вече сте достигнали до върха на вашето физическо растене. Повече нито един милиметър на можете да израснете. Човек израства до 1.60 м, до 1.70 м, до 1.90 м.
Тук имаме един брат, който е 1.95м.
Няма по-висок от него. Един американски проповедник, който бил два метра висок, се качил на амвона и чел: „Апостол Павел казва: Ако има някой да се хвали в плътта, аз повече.“ Във физическо отношение ние не можем да се похвалим. И със своята сила човек не може да се похвали. Донякъде може да се похвали със своето знание. Единственото, с което човек може да се похвали, то е неговата доброта.
към беседата >>
Онзи, който иска да заеме пари от банкерина, обикаля около него, но като му вземе парите, няма го никакъв вече.
Това, което става отвън, това става и вътре в нас, в моята душа и във всички хора. Всеки един човек има една потаена идея – иска да се издигне и да заповядва на света. Тази идея е скрита в него, даже и най-благочестивият и светията знае това и се бори. Благочестивият се моли на Бога, но се моли до кога?
Онзи, който иска да заеме пари от банкерина, обикаля около него, но като му вземе парите, няма го никакъв вече.
Най-първо, той обикаля банкерина и после банкерина обикаля около човека. Една котка обикаля около тебе, но като ѝ дадеш парче месо, тя си отива и не се вижда вече.
към беседата >>
Това е тайната на живота!
И като станеш добър, можеш да правиш всичко в света, т.е. можеш да превръщаш злото в добро. Това разбирам под думите: Да няма зло. От азотната киселина може да се получи глицерин. В грехът има само един елемент отрицателен и ако го изкараш, то другото е потребно за тебе.
Това е тайната на живота!
към беседата >>
Няма по-висок от него.
Някой казва, че е израснал. Някои от вас вече сте достигнали до върха на вашето физическо растене. Повече нито един милиметър на можете да израснете. Човек израства до 1.60 м, до 1.70 м, до 1.90 м. Тук имаме един брат, който е 1.95м.
Няма по-висок от него.
Един американски проповедник, който бил два метра висок, се качил на амвона и чел: „Апостол Павел казва: Ако има някой да се хвали в плътта, аз повече.“ Във физическо отношение ние не можем да се похвалим. И със своята сила човек не може да се похвали. Донякъде може да се похвали със своето знание. Единственото, с което човек може да се похвали, то е неговата доброта. То е онзи, мекият елемент.
към беседата >>
Най-първо, той обикаля банкерина и после банкерина обикаля около човека.
Това, което става отвън, това става и вътре в нас, в моята душа и във всички хора. Всеки един човек има една потаена идея – иска да се издигне и да заповядва на света. Тази идея е скрита в него, даже и най-благочестивият и светията знае това и се бори. Благочестивият се моли на Бога, но се моли до кога? Онзи, който иска да заеме пари от банкерина, обикаля около него, но като му вземе парите, няма го никакъв вече.
Най-първо, той обикаля банкерина и после банкерина обикаля около човека.
Една котка обикаля около тебе, но като ѝ дадеш парче месо, тя си отива и не се вижда вече.
към беседата >>
Любовта е мощната сила.
Любовта е мощната сила.
С любовта трябва да работиш не само като едно приятно чувство. Любовта не седи в едно приятно настроение. Животът седи в една трезва мисъл, в мощната воля, в благородното чувство. Животът седи в един ум, който просвещава, в едно сърдце, което облагородява и в една воля, която освобождава.
към беседата >>
Един американски проповедник, който бил два метра висок, се качил на амвона и чел: „Апостол Павел казва: Ако има някой да се хвали в плътта, аз повече.“ Във физическо отношение ние не можем да се похвалим.
Някои от вас вече сте достигнали до върха на вашето физическо растене. Повече нито един милиметър на можете да израснете. Човек израства до 1.60 м, до 1.70 м, до 1.90 м. Тук имаме един брат, който е 1.95м. Няма по-висок от него.
Един американски проповедник, който бил два метра висок, се качил на амвона и чел: „Апостол Павел казва: Ако има някой да се хвали в плътта, аз повече.“ Във физическо отношение ние не можем да се похвалим.
И със своята сила човек не може да се похвали. Донякъде може да се похвали със своето знание. Единственото, с което човек може да се похвали, то е неговата доброта. То е онзи, мекият елемент. Не разбирайте по доброта една добра постъпка.
към беседата >>
Една котка обикаля около тебе, но като ѝ дадеш парче месо, тя си отива и не се вижда вече.
Всеки един човек има една потаена идея – иска да се издигне и да заповядва на света. Тази идея е скрита в него, даже и най-благочестивият и светията знае това и се бори. Благочестивият се моли на Бога, но се моли до кога? Онзи, който иска да заеме пари от банкерина, обикаля около него, но като му вземе парите, няма го никакъв вече. Най-първо, той обикаля банкерина и после банкерина обикаля около човека.
Една котка обикаля около тебе, но като ѝ дадеш парче месо, тя си отива и не се вижда вече.
към беседата >>
С любовта трябва да работиш не само като едно приятно чувство.
Любовта е мощната сила.
С любовта трябва да работиш не само като едно приятно чувство.
Любовта не седи в едно приятно настроение. Животът седи в една трезва мисъл, в мощната воля, в благородното чувство. Животът седи в един ум, който просвещава, в едно сърдце, което облагородява и в една воля, която освобождава.
към беседата >>
И със своята сила човек не може да се похвали.
Повече нито един милиметър на можете да израснете. Човек израства до 1.60 м, до 1.70 м, до 1.90 м. Тук имаме един брат, който е 1.95м. Няма по-висок от него. Един американски проповедник, който бил два метра висок, се качил на амвона и чел: „Апостол Павел казва: Ако има някой да се хвали в плътта, аз повече.“ Във физическо отношение ние не можем да се похвалим.
И със своята сила човек не може да се похвали.
Донякъде може да се похвали със своето знание. Единственото, с което човек може да се похвали, то е неговата доброта. То е онзи, мекият елемент. Не разбирайте по доброта една добра постъпка. То е друг въпрос.
към беседата >>
Една мома носела една оскубана кокошка и я оставила на верандата.
Една мома носела една оскубана кокошка и я оставила на верандата.
Дошла котката и дърпала кокошката. Котката и момата дърпали и най-после кокошката била задигната от котката, която избягала по керемидите. Котката казала: „Тази кокошка е за мене! “ Вие казвате: „Смешна работа е това! “ Но дяволът, като дойде при тебе, взема твоето добро, твоята кокошка.
към беседата >>
Любовта не седи в едно приятно настроение.
Любовта е мощната сила. С любовта трябва да работиш не само като едно приятно чувство.
Любовта не седи в едно приятно настроение.
Животът седи в една трезва мисъл, в мощната воля, в благородното чувство. Животът седи в един ум, който просвещава, в едно сърдце, което облагородява и в една воля, която освобождава.
към беседата >>
Донякъде може да се похвали със своето знание.
Човек израства до 1.60 м, до 1.70 м, до 1.90 м. Тук имаме един брат, който е 1.95м. Няма по-висок от него. Един американски проповедник, който бил два метра висок, се качил на амвона и чел: „Апостол Павел казва: Ако има някой да се хвали в плътта, аз повече.“ Във физическо отношение ние не можем да се похвалим. И със своята сила човек не може да се похвали.
Донякъде може да се похвали със своето знание.
Единственото, с което човек може да се похвали, то е неговата доброта. То е онзи, мекият елемент. Не разбирайте по доброта една добра постъпка. То е друг въпрос. Добротата е онова непреривното, което подтиква човека към онзи Божествен свят.
към беседата >>
Дошла котката и дърпала кокошката.
Една мома носела една оскубана кокошка и я оставила на верандата.
Дошла котката и дърпала кокошката.
Котката и момата дърпали и най-после кокошката била задигната от котката, която избягала по керемидите. Котката казала: „Тази кокошка е за мене! “ Вие казвате: „Смешна работа е това! “ Но дяволът, като дойде при тебе, взема твоето добро, твоята кокошка. Ти не си ли бил онзи, на когото кокошката е взета?
към беседата >>
Животът седи в една трезва мисъл, в мощната воля, в благородното чувство.
Любовта е мощната сила. С любовта трябва да работиш не само като едно приятно чувство. Любовта не седи в едно приятно настроение.
Животът седи в една трезва мисъл, в мощната воля, в благородното чувство.
Животът седи в един ум, който просвещава, в едно сърдце, което облагородява и в една воля, която освобождава.
към беседата >>
Единственото, с което човек може да се похвали, то е неговата доброта.
Тук имаме един брат, който е 1.95м. Няма по-висок от него. Един американски проповедник, който бил два метра висок, се качил на амвона и чел: „Апостол Павел казва: Ако има някой да се хвали в плътта, аз повече.“ Във физическо отношение ние не можем да се похвалим. И със своята сила човек не може да се похвали. Донякъде може да се похвали със своето знание.
Единственото, с което човек може да се похвали, то е неговата доброта.
То е онзи, мекият елемент. Не разбирайте по доброта една добра постъпка. То е друг въпрос. Добротата е онова непреривното, което подтиква човека към онзи Божествен свят. Добротата е онова, чрез което човек върви към Божественото.
към беседата >>
Котката и момата дърпали и най-после кокошката била задигната от котката, която избягала по керемидите.
Една мома носела една оскубана кокошка и я оставила на верандата. Дошла котката и дърпала кокошката.
Котката и момата дърпали и най-после кокошката била задигната от котката, която избягала по керемидите.
Котката казала: „Тази кокошка е за мене! “ Вие казвате: „Смешна работа е това! “ Но дяволът, като дойде при тебе, взема твоето добро, твоята кокошка. Ти не си ли бил онзи, на когото кокошката е взета? Изисква се смелост в дадения случай.
към беседата >>
Животът седи в един ум, който просвещава, в едно сърдце, което облагородява и в една воля, която освобождава.
Любовта е мощната сила. С любовта трябва да работиш не само като едно приятно чувство. Любовта не седи в едно приятно настроение. Животът седи в една трезва мисъл, в мощната воля, в благородното чувство.
Животът седи в един ум, който просвещава, в едно сърдце, което облагородява и в една воля, която освобождава.
към беседата >>
То е онзи, мекият елемент.
Няма по-висок от него. Един американски проповедник, който бил два метра висок, се качил на амвона и чел: „Апостол Павел казва: Ако има някой да се хвали в плътта, аз повече.“ Във физическо отношение ние не можем да се похвалим. И със своята сила човек не може да се похвали. Донякъде може да се похвали със своето знание. Единственото, с което човек може да се похвали, то е неговата доброта.
То е онзи, мекият елемент.
Не разбирайте по доброта една добра постъпка. То е друг въпрос. Добротата е онова непреривното, което подтиква човека към онзи Божествен свят. Добротата е онова, чрез което човек върви към Божественото. Само чрез нея, човек може да постигне желанията, които има.
към беседата >>
Котката казала: „Тази кокошка е за мене!
Една мома носела една оскубана кокошка и я оставила на верандата. Дошла котката и дърпала кокошката. Котката и момата дърпали и най-после кокошката била задигната от котката, която избягала по керемидите.
Котката казала: „Тази кокошка е за мене!
“ Вие казвате: „Смешна работа е това! “ Но дяволът, като дойде при тебе, взема твоето добро, твоята кокошка. Ти не си ли бил онзи, на когото кокошката е взета? Изисква се смелост в дадения случай. Домакинята не трябва да оставя кокошката на верандата.
към беседата >>
Ще ви поставя сега да мислите върху въпроса: Какви трябва да бъдат вашите отношения към природата, към Бога?
Ще ви поставя сега да мислите върху въпроса: Какви трябва да бъдат вашите отношения към природата, към Бога?
Какви трябва да бъдат вашите отношения към един човек, който ви е направил най-голямото добро или ви мисли най-голямото добро? Аз мисля, че вие всички трябва да бъдете носители на Божественото. Да оставите на заден план, всички ваши стари идеи и да се постараете да реализирате вашите светли мисли. Ние сега искаме да станем щастливи без Божественото. Никога човек не може да успее, без един светъл ум, без едно добро сърдце и без една силна воля.
към беседата >>
Не разбирайте по доброта една добра постъпка.
Един американски проповедник, който бил два метра висок, се качил на амвона и чел: „Апостол Павел казва: Ако има някой да се хвали в плътта, аз повече.“ Във физическо отношение ние не можем да се похвалим. И със своята сила човек не може да се похвали. Донякъде може да се похвали със своето знание. Единственото, с което човек може да се похвали, то е неговата доброта. То е онзи, мекият елемент.
Не разбирайте по доброта една добра постъпка.
То е друг въпрос. Добротата е онова непреривното, което подтиква човека към онзи Божествен свят. Добротата е онова, чрез което човек върви към Божественото. Само чрез нея, човек може да постигне желанията, които има.
към беседата >>
“ Вие казвате: „Смешна работа е това!
Една мома носела една оскубана кокошка и я оставила на верандата. Дошла котката и дърпала кокошката. Котката и момата дърпали и най-после кокошката била задигната от котката, която избягала по керемидите. Котката казала: „Тази кокошка е за мене!
“ Вие казвате: „Смешна работа е това!
“ Но дяволът, като дойде при тебе, взема твоето добро, твоята кокошка. Ти не си ли бил онзи, на когото кокошката е взета? Изисква се смелост в дадения случай. Домакинята не трябва да оставя кокошката на верандата. Тя, като я оскуби, трябваше да я заключи в долапа.
към беседата >>
Какви трябва да бъдат вашите отношения към един човек, който ви е направил най-голямото добро или ви мисли най-голямото добро?
Ще ви поставя сега да мислите върху въпроса: Какви трябва да бъдат вашите отношения към природата, към Бога?
Какви трябва да бъдат вашите отношения към един човек, който ви е направил най-голямото добро или ви мисли най-голямото добро?
Аз мисля, че вие всички трябва да бъдете носители на Божественото. Да оставите на заден план, всички ваши стари идеи и да се постараете да реализирате вашите светли мисли. Ние сега искаме да станем щастливи без Божественото. Никога човек не може да успее, без един светъл ум, без едно добро сърдце и без една силна воля. Но силната воля в какво седи?
към беседата >>
То е друг въпрос.
И със своята сила човек не може да се похвали. Донякъде може да се похвали със своето знание. Единственото, с което човек може да се похвали, то е неговата доброта. То е онзи, мекият елемент. Не разбирайте по доброта една добра постъпка.
То е друг въпрос.
Добротата е онова непреривното, което подтиква човека към онзи Божествен свят. Добротата е онова, чрез което човек върви към Божественото. Само чрез нея, човек може да постигне желанията, които има.
към беседата >>
“ Но дяволът, като дойде при тебе, взема твоето добро, твоята кокошка.
Една мома носела една оскубана кокошка и я оставила на верандата. Дошла котката и дърпала кокошката. Котката и момата дърпали и най-после кокошката била задигната от котката, която избягала по керемидите. Котката казала: „Тази кокошка е за мене! “ Вие казвате: „Смешна работа е това!
“ Но дяволът, като дойде при тебе, взема твоето добро, твоята кокошка.
Ти не си ли бил онзи, на когото кокошката е взета? Изисква се смелост в дадения случай. Домакинята не трябва да оставя кокошката на верандата. Тя, като я оскуби, трябваше да я заключи в долапа.
към беседата >>
Аз мисля, че вие всички трябва да бъдете носители на Божественото.
Ще ви поставя сега да мислите върху въпроса: Какви трябва да бъдат вашите отношения към природата, към Бога? Какви трябва да бъдат вашите отношения към един човек, който ви е направил най-голямото добро или ви мисли най-голямото добро?
Аз мисля, че вие всички трябва да бъдете носители на Божественото.
Да оставите на заден план, всички ваши стари идеи и да се постараете да реализирате вашите светли мисли. Ние сега искаме да станем щастливи без Божественото. Никога човек не може да успее, без един светъл ум, без едно добро сърдце и без една силна воля. Но силната воля в какво седи? То е онова, неизменното в човека.
към беседата >>
Добротата е онова непреривното, което подтиква човека към онзи Божествен свят.
Донякъде може да се похвали със своето знание. Единственото, с което човек може да се похвали, то е неговата доброта. То е онзи, мекият елемент. Не разбирайте по доброта една добра постъпка. То е друг въпрос.
Добротата е онова непреривното, което подтиква човека към онзи Божествен свят.
Добротата е онова, чрез което човек върви към Божественото. Само чрез нея, човек може да постигне желанията, които има.
към беседата >>
Ти не си ли бил онзи, на когото кокошката е взета?
Дошла котката и дърпала кокошката. Котката и момата дърпали и най-после кокошката била задигната от котката, която избягала по керемидите. Котката казала: „Тази кокошка е за мене! “ Вие казвате: „Смешна работа е това! “ Но дяволът, като дойде при тебе, взема твоето добро, твоята кокошка.
Ти не си ли бил онзи, на когото кокошката е взета?
Изисква се смелост в дадения случай. Домакинята не трябва да оставя кокошката на верандата. Тя, като я оскуби, трябваше да я заключи в долапа.
към беседата >>
Да оставите на заден план, всички ваши стари идеи и да се постараете да реализирате вашите светли мисли.
Ще ви поставя сега да мислите върху въпроса: Какви трябва да бъдат вашите отношения към природата, към Бога? Какви трябва да бъдат вашите отношения към един човек, който ви е направил най-голямото добро или ви мисли най-голямото добро? Аз мисля, че вие всички трябва да бъдете носители на Божественото.
Да оставите на заден план, всички ваши стари идеи и да се постараете да реализирате вашите светли мисли.
Ние сега искаме да станем щастливи без Божественото. Никога човек не може да успее, без един светъл ум, без едно добро сърдце и без една силна воля. Но силната воля в какво седи? То е онова, неизменното в човека. Нека всичко това да остане да работи във вас!
към беседата >>
Добротата е онова, чрез което човек върви към Божественото.
Единственото, с което човек може да се похвали, то е неговата доброта. То е онзи, мекият елемент. Не разбирайте по доброта една добра постъпка. То е друг въпрос. Добротата е онова непреривното, което подтиква човека към онзи Божествен свят.
Добротата е онова, чрез което човек върви към Божественото.
Само чрез нея, човек може да постигне желанията, които има.
към беседата >>
Изисква се смелост в дадения случай.
Котката и момата дърпали и най-после кокошката била задигната от котката, която избягала по керемидите. Котката казала: „Тази кокошка е за мене! “ Вие казвате: „Смешна работа е това! “ Но дяволът, като дойде при тебе, взема твоето добро, твоята кокошка. Ти не си ли бил онзи, на когото кокошката е взета?
Изисква се смелост в дадения случай.
Домакинята не трябва да оставя кокошката на верандата. Тя, като я оскуби, трябваше да я заключи в долапа.
към беседата >>
Ние сега искаме да станем щастливи без Божественото.
Ще ви поставя сега да мислите върху въпроса: Какви трябва да бъдат вашите отношения към природата, към Бога? Какви трябва да бъдат вашите отношения към един човек, който ви е направил най-голямото добро или ви мисли най-голямото добро? Аз мисля, че вие всички трябва да бъдете носители на Божественото. Да оставите на заден план, всички ваши стари идеи и да се постараете да реализирате вашите светли мисли.
Ние сега искаме да станем щастливи без Божественото.
Никога човек не може да успее, без един светъл ум, без едно добро сърдце и без една силна воля. Но силната воля в какво седи? То е онова, неизменното в човека. Нека всичко това да остане да работи във вас!
към беседата >>
Само чрез нея, човек може да постигне желанията, които има.
То е онзи, мекият елемент. Не разбирайте по доброта една добра постъпка. То е друг въпрос. Добротата е онова непреривното, което подтиква човека към онзи Божествен свят. Добротата е онова, чрез което човек върви към Божественото.
Само чрез нея, човек може да постигне желанията, които има.
към беседата >>
Домакинята не трябва да оставя кокошката на верандата.
Котката казала: „Тази кокошка е за мене! “ Вие казвате: „Смешна работа е това! “ Но дяволът, като дойде при тебе, взема твоето добро, твоята кокошка. Ти не си ли бил онзи, на когото кокошката е взета? Изисква се смелост в дадения случай.
Домакинята не трябва да оставя кокошката на верандата.
Тя, като я оскуби, трябваше да я заключи в долапа.
към беседата >>
Никога човек не може да успее, без един светъл ум, без едно добро сърдце и без една силна воля.
Ще ви поставя сега да мислите върху въпроса: Какви трябва да бъдат вашите отношения към природата, към Бога? Какви трябва да бъдат вашите отношения към един човек, който ви е направил най-голямото добро или ви мисли най-голямото добро? Аз мисля, че вие всички трябва да бъдете носители на Божественото. Да оставите на заден план, всички ваши стари идеи и да се постараете да реализирате вашите светли мисли. Ние сега искаме да станем щастливи без Божественото.
Никога човек не може да успее, без един светъл ум, без едно добро сърдце и без една силна воля.
Но силната воля в какво седи? То е онова, неизменното в човека. Нека всичко това да остане да работи във вас!
към беседата >>
Ние имаме още постижения.
Ние имаме още постижения.
Какво сме постигнали? Имаме известни постижения, но след няколко години вие ще бъдете разочаровани в тези постижения, които сега имате. В света почти всички хора ще се разочароват. От учения ще дойде по-учен, от силния ще дойде по-силен, от красивия ще дойде по-красив. Дан Колов, в Париж, победил турчина.
към беседата >>
Тя, като я оскуби, трябваше да я заключи в долапа.
“ Вие казвате: „Смешна работа е това! “ Но дяволът, като дойде при тебе, взема твоето добро, твоята кокошка. Ти не си ли бил онзи, на когото кокошката е взета? Изисква се смелост в дадения случай. Домакинята не трябва да оставя кокошката на верандата.
Тя, като я оскуби, трябваше да я заключи в долапа.
към беседата >>
Но силната воля в какво седи?
Какви трябва да бъдат вашите отношения към един човек, който ви е направил най-голямото добро или ви мисли най-голямото добро? Аз мисля, че вие всички трябва да бъдете носители на Божественото. Да оставите на заден план, всички ваши стари идеи и да се постараете да реализирате вашите светли мисли. Ние сега искаме да станем щастливи без Божественото. Никога човек не може да успее, без един светъл ум, без едно добро сърдце и без една силна воля.
Но силната воля в какво седи?
То е онова, неизменното в човека. Нека всичко това да остане да работи във вас!
към беседата >>
Какво сме постигнали?
Ние имаме още постижения.
Какво сме постигнали?
Имаме известни постижения, но след няколко години вие ще бъдете разочаровани в тези постижения, които сега имате. В света почти всички хора ще се разочароват. От учения ще дойде по-учен, от силния ще дойде по-силен, от красивия ще дойде по-красив. Дан Колов, в Париж, победил турчина. Ти се бориш със своята съдба и тя ще те събори.
към беседата >>
Вие ще кажете, кого визирам?
Вие ще кажете, кого визирам?
Този въпрос е свързан с въпроса за нашия растеж. До колкото ние ставаме по-умни, по-добри и по-силни, до толкова ние растем. Ние трябва да израснем. Не е въпроса в страданията. Никой не може да избегне страданията.
към беседата >>
То е онова, неизменното в човека.
Аз мисля, че вие всички трябва да бъдете носители на Божественото. Да оставите на заден план, всички ваши стари идеи и да се постараете да реализирате вашите светли мисли. Ние сега искаме да станем щастливи без Божественото. Никога човек не може да успее, без един светъл ум, без едно добро сърдце и без една силна воля. Но силната воля в какво седи?
То е онова, неизменното в човека.
Нека всичко това да остане да работи във вас!
към беседата >>
Имаме известни постижения, но след няколко години вие ще бъдете разочаровани в тези постижения, които сега имате.
Ние имаме още постижения. Какво сме постигнали?
Имаме известни постижения, но след няколко години вие ще бъдете разочаровани в тези постижения, които сега имате.
В света почти всички хора ще се разочароват. От учения ще дойде по-учен, от силния ще дойде по-силен, от красивия ще дойде по-красив. Дан Колов, в Париж, победил турчина. Ти се бориш със своята съдба и тя ще те събори. Ще признаеш, че тя се е качила на гърба ти.
към беседата >>
Този въпрос е свързан с въпроса за нашия растеж.
Вие ще кажете, кого визирам?
Този въпрос е свързан с въпроса за нашия растеж.
До колкото ние ставаме по-умни, по-добри и по-силни, до толкова ние растем. Ние трябва да израснем. Не е въпроса в страданията. Никой не може да избегне страданията. Ако някой мисли да избегне страданията, той се мами.
към беседата >>
Нека всичко това да остане да работи във вас!
Да оставите на заден план, всички ваши стари идеи и да се постараете да реализирате вашите светли мисли. Ние сега искаме да станем щастливи без Божественото. Никога човек не може да успее, без един светъл ум, без едно добро сърдце и без една силна воля. Но силната воля в какво седи? То е онова, неизменното в човека.
Нека всичко това да остане да работи във вас!
към беседата >>
В света почти всички хора ще се разочароват.
Ние имаме още постижения. Какво сме постигнали? Имаме известни постижения, но след няколко години вие ще бъдете разочаровани в тези постижения, които сега имате.
В света почти всички хора ще се разочароват.
От учения ще дойде по-учен, от силния ще дойде по-силен, от красивия ще дойде по-красив. Дан Колов, в Париж, победил турчина. Ти се бориш със своята съдба и тя ще те събори. Ще признаеш, че тя се е качила на гърба ти. Какво трябва да правиш?
към беседата >>
До колкото ние ставаме по-умни, по-добри и по-силни, до толкова ние растем.
Вие ще кажете, кого визирам? Този въпрос е свързан с въпроса за нашия растеж.
До колкото ние ставаме по-умни, по-добри и по-силни, до толкова ние растем.
Ние трябва да израснем. Не е въпроса в страданията. Никой не може да избегне страданията. Ако някой мисли да избегне страданията, той се мами. Невъзможно е това.
към беседата >>
От учения ще дойде по-учен, от силния ще дойде по-силен, от красивия ще дойде по-красив.
Ние имаме още постижения. Какво сме постигнали? Имаме известни постижения, но след няколко години вие ще бъдете разочаровани в тези постижения, които сега имате. В света почти всички хора ще се разочароват.
От учения ще дойде по-учен, от силния ще дойде по-силен, от красивия ще дойде по-красив.
Дан Колов, в Париж, победил турчина. Ти се бориш със своята съдба и тя ще те събори. Ще признаеш, че тя се е качила на гърба ти. Какво трябва да правиш? Ти ще кажеш: „Такава е Божията воля.“ За глупавите такава е волята Божия, а за умните, другояче е волята Божия.
към беседата >>
Ние трябва да израснем.
Вие ще кажете, кого визирам? Този въпрос е свързан с въпроса за нашия растеж. До колкото ние ставаме по-умни, по-добри и по-силни, до толкова ние растем.
Ние трябва да израснем.
Не е въпроса в страданията. Никой не може да избегне страданията. Ако някой мисли да избегне страданията, той се мами. Невъзможно е това. Но ще посрещнете страданията разумно и ще извадите онова доброто, което е в тях.
към беседата >>
Дан Колов, в Париж, победил турчина.
Ние имаме още постижения. Какво сме постигнали? Имаме известни постижения, но след няколко години вие ще бъдете разочаровани в тези постижения, които сега имате. В света почти всички хора ще се разочароват. От учения ще дойде по-учен, от силния ще дойде по-силен, от красивия ще дойде по-красив.
Дан Колов, в Париж, победил турчина.
Ти се бориш със своята съдба и тя ще те събори. Ще признаеш, че тя се е качила на гърба ти. Какво трябва да правиш? Ти ще кажеш: „Такава е Божията воля.“ За глупавите такава е волята Божия, а за умните, другояче е волята Божия.
към беседата >>
Не е въпроса в страданията.
Вие ще кажете, кого визирам? Този въпрос е свързан с въпроса за нашия растеж. До колкото ние ставаме по-умни, по-добри и по-силни, до толкова ние растем. Ние трябва да израснем.
Не е въпроса в страданията.
Никой не може да избегне страданията. Ако някой мисли да избегне страданията, той се мами. Невъзможно е това. Но ще посрещнете страданията разумно и ще извадите онова доброто, което е в тях. В страданието има една хубава страна.
към беседата >>
Ти се бориш със своята съдба и тя ще те събори.
Какво сме постигнали? Имаме известни постижения, но след няколко години вие ще бъдете разочаровани в тези постижения, които сега имате. В света почти всички хора ще се разочароват. От учения ще дойде по-учен, от силния ще дойде по-силен, от красивия ще дойде по-красив. Дан Колов, в Париж, победил турчина.
Ти се бориш със своята съдба и тя ще те събори.
Ще признаеш, че тя се е качила на гърба ти. Какво трябва да правиш? Ти ще кажеш: „Такава е Божията воля.“ За глупавите такава е волята Божия, а за умните, другояче е волята Божия.
към беседата >>
Никой не може да избегне страданията.
Вие ще кажете, кого визирам? Този въпрос е свързан с въпроса за нашия растеж. До колкото ние ставаме по-умни, по-добри и по-силни, до толкова ние растем. Ние трябва да израснем. Не е въпроса в страданията.
Никой не може да избегне страданията.
Ако някой мисли да избегне страданията, той се мами. Невъзможно е това. Но ще посрещнете страданията разумно и ще извадите онова доброто, което е в тях. В страданието има една хубава страна. И може би, като се минат пет години, след преживяното страдание, вие ще почувствувате хубавата му страна.
към беседата >>
Ще признаеш, че тя се е качила на гърба ти.
Имаме известни постижения, но след няколко години вие ще бъдете разочаровани в тези постижения, които сега имате. В света почти всички хора ще се разочароват. От учения ще дойде по-учен, от силния ще дойде по-силен, от красивия ще дойде по-красив. Дан Колов, в Париж, победил турчина. Ти се бориш със своята съдба и тя ще те събори.
Ще признаеш, че тя се е качила на гърба ти.
Какво трябва да правиш? Ти ще кажеш: „Такава е Божията воля.“ За глупавите такава е волята Божия, а за умните, другояче е волята Божия.
към беседата >>
Ако някой мисли да избегне страданията, той се мами.
Този въпрос е свързан с въпроса за нашия растеж. До колкото ние ставаме по-умни, по-добри и по-силни, до толкова ние растем. Ние трябва да израснем. Не е въпроса в страданията. Никой не може да избегне страданията.
Ако някой мисли да избегне страданията, той се мами.
Невъзможно е това. Но ще посрещнете страданията разумно и ще извадите онова доброто, което е в тях. В страданието има една хубава страна. И може би, като се минат пет години, след преживяното страдание, вие ще почувствувате хубавата му страна. Аз говоря не за онези страдания, които ние си причиняваме, но има едни страдания, които са необходими, един вътрешен подтик за човека.
към беседата >>
Какво трябва да правиш?
В света почти всички хора ще се разочароват. От учения ще дойде по-учен, от силния ще дойде по-силен, от красивия ще дойде по-красив. Дан Колов, в Париж, победил турчина. Ти се бориш със своята съдба и тя ще те събори. Ще признаеш, че тя се е качила на гърба ти.
Какво трябва да правиш?
Ти ще кажеш: „Такава е Божията воля.“ За глупавите такава е волята Божия, а за умните, другояче е волята Божия.
към беседата >>
Невъзможно е това.
До колкото ние ставаме по-умни, по-добри и по-силни, до толкова ние растем. Ние трябва да израснем. Не е въпроса в страданията. Никой не може да избегне страданията. Ако някой мисли да избегне страданията, той се мами.
Невъзможно е това.
Но ще посрещнете страданията разумно и ще извадите онова доброто, което е в тях. В страданието има една хубава страна. И може би, като се минат пет години, след преживяното страдание, вие ще почувствувате хубавата му страна. Аз говоря не за онези страдания, които ние си причиняваме, но има едни страдания, които са необходими, един вътрешен подтик за човека. Статистиката показва, че ония деца, които в ранна възраст са боледували, са по-издръжливи, отколкото ония, които не са боледували.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Такава е Божията воля.“ За глупавите такава е волята Божия, а за умните, другояче е волята Божия.
От учения ще дойде по-учен, от силния ще дойде по-силен, от красивия ще дойде по-красив. Дан Колов, в Париж, победил турчина. Ти се бориш със своята съдба и тя ще те събори. Ще признаеш, че тя се е качила на гърба ти. Какво трябва да правиш?
Ти ще кажеш: „Такава е Божията воля.“ За глупавите такава е волята Божия, а за умните, другояче е волята Божия.
към беседата >>
Но ще посрещнете страданията разумно и ще извадите онова доброто, което е в тях.
Ние трябва да израснем. Не е въпроса в страданията. Никой не може да избегне страданията. Ако някой мисли да избегне страданията, той се мами. Невъзможно е това.
Но ще посрещнете страданията разумно и ще извадите онова доброто, което е в тях.
В страданието има една хубава страна. И може би, като се минат пет години, след преживяното страдание, вие ще почувствувате хубавата му страна. Аз говоря не за онези страдания, които ние си причиняваме, но има едни страдания, които са необходими, един вътрешен подтик за човека. Статистиката показва, че ония деца, които в ранна възраст са боледували, са по-издръжливи, отколкото ония, които не са боледували. Последните, щом ги хване една болест, веднага капитулират и умират.
към беседата >>
Сега друго, някой е достигнал до нещо и казва: „Мене повече не ми трябва.“ Прави сте.
Сега друго, някой е достигнал до нещо и казва: „Мене повече не ми трябва.“ Прави сте.
Много умен отговор. Ти казваш: „Повече не ми трябва.“ Ти си турил 10 килограма на гърба си за екскурзия и казваш: „Не искам да се уморявам.“ Тръгнеш на планината и да допуснем, че нямаш нищо на гърба си. Тогава изпадаш в друга мъчнотия – ще искаш храна от другите. Какво ще правиш тогава? Не си разрешил въпроса.
към беседата >>
В страданието има една хубава страна.
Не е въпроса в страданията. Никой не може да избегне страданията. Ако някой мисли да избегне страданията, той се мами. Невъзможно е това. Но ще посрещнете страданията разумно и ще извадите онова доброто, което е в тях.
В страданието има една хубава страна.
И може би, като се минат пет години, след преживяното страдание, вие ще почувствувате хубавата му страна. Аз говоря не за онези страдания, които ние си причиняваме, но има едни страдания, които са необходими, един вътрешен подтик за човека. Статистиката показва, че ония деца, които в ранна възраст са боледували, са по-издръжливи, отколкото ония, които не са боледували. Последните, щом ги хване една болест, веднага капитулират и умират. И следователно, човек, който е минал през големи страдания, е издръжлив повече, има по-други разбирания.
към беседата >>
Много умен отговор.
Сега друго, някой е достигнал до нещо и казва: „Мене повече не ми трябва.“ Прави сте.
Много умен отговор.
Ти казваш: „Повече не ми трябва.“ Ти си турил 10 килограма на гърба си за екскурзия и казваш: „Не искам да се уморявам.“ Тръгнеш на планината и да допуснем, че нямаш нищо на гърба си. Тогава изпадаш в друга мъчнотия – ще искаш храна от другите. Какво ще правиш тогава? Не си разрешил въпроса. Ние всички искаме да се освободим от мъчнотиите, но трябва да знаем, че мъчнотиите носят известно количество храна.
към беседата >>
И може би, като се минат пет години, след преживяното страдание, вие ще почувствувате хубавата му страна.
Никой не може да избегне страданията. Ако някой мисли да избегне страданията, той се мами. Невъзможно е това. Но ще посрещнете страданията разумно и ще извадите онова доброто, което е в тях. В страданието има една хубава страна.
И може би, като се минат пет години, след преживяното страдание, вие ще почувствувате хубавата му страна.
Аз говоря не за онези страдания, които ние си причиняваме, но има едни страдания, които са необходими, един вътрешен подтик за човека. Статистиката показва, че ония деца, които в ранна възраст са боледували, са по-издръжливи, отколкото ония, които не са боледували. Последните, щом ги хване една болест, веднага капитулират и умират. И следователно, човек, който е минал през големи страдания, е издръжлив повече, има по-други разбирания.
към беседата >>
Ти казваш: „Повече не ми трябва.“ Ти си турил 10 килограма на гърба си за екскурзия и казваш: „Не искам да се уморявам.“ Тръгнеш на планината и да допуснем, че нямаш нищо на гърба си.
Сега друго, някой е достигнал до нещо и казва: „Мене повече не ми трябва.“ Прави сте. Много умен отговор.
Ти казваш: „Повече не ми трябва.“ Ти си турил 10 килограма на гърба си за екскурзия и казваш: „Не искам да се уморявам.“ Тръгнеш на планината и да допуснем, че нямаш нищо на гърба си.
Тогава изпадаш в друга мъчнотия – ще искаш храна от другите. Какво ще правиш тогава? Не си разрешил въпроса. Ние всички искаме да се освободим от мъчнотиите, но трябва да знаем, че мъчнотиите носят известно количество храна. Всяка мъчнотия носи нещо ценно в себе си.
към беседата >>
Аз говоря не за онези страдания, които ние си причиняваме, но има едни страдания, които са необходими, един вътрешен подтик за човека.
Ако някой мисли да избегне страданията, той се мами. Невъзможно е това. Но ще посрещнете страданията разумно и ще извадите онова доброто, което е в тях. В страданието има една хубава страна. И може би, като се минат пет години, след преживяното страдание, вие ще почувствувате хубавата му страна.
Аз говоря не за онези страдания, които ние си причиняваме, но има едни страдания, които са необходими, един вътрешен подтик за човека.
Статистиката показва, че ония деца, които в ранна възраст са боледували, са по-издръжливи, отколкото ония, които не са боледували. Последните, щом ги хване една болест, веднага капитулират и умират. И следователно, човек, който е минал през големи страдания, е издръжлив повече, има по-други разбирания.
към беседата >>
Тогава изпадаш в друга мъчнотия – ще искаш храна от другите.
Сега друго, някой е достигнал до нещо и казва: „Мене повече не ми трябва.“ Прави сте. Много умен отговор. Ти казваш: „Повече не ми трябва.“ Ти си турил 10 килограма на гърба си за екскурзия и казваш: „Не искам да се уморявам.“ Тръгнеш на планината и да допуснем, че нямаш нищо на гърба си.
Тогава изпадаш в друга мъчнотия – ще искаш храна от другите.
Какво ще правиш тогава? Не си разрешил въпроса. Ние всички искаме да се освободим от мъчнотиите, но трябва да знаем, че мъчнотиите носят известно количество храна. Всяка мъчнотия носи нещо ценно в себе си. С мъчнотиите е лошо, но без тях е два пъти по-лошо.
към беседата >>
Статистиката показва, че ония деца, които в ранна възраст са боледували, са по-издръжливи, отколкото ония, които не са боледували.
Невъзможно е това. Но ще посрещнете страданията разумно и ще извадите онова доброто, което е в тях. В страданието има една хубава страна. И може би, като се минат пет години, след преживяното страдание, вие ще почувствувате хубавата му страна. Аз говоря не за онези страдания, които ние си причиняваме, но има едни страдания, които са необходими, един вътрешен подтик за човека.
Статистиката показва, че ония деца, които в ранна възраст са боледували, са по-издръжливи, отколкото ония, които не са боледували.
Последните, щом ги хване една болест, веднага капитулират и умират. И следователно, човек, който е минал през големи страдания, е издръжлив повече, има по-други разбирания.
към беседата >>
Какво ще правиш тогава?
Сега друго, някой е достигнал до нещо и казва: „Мене повече не ми трябва.“ Прави сте. Много умен отговор. Ти казваш: „Повече не ми трябва.“ Ти си турил 10 килограма на гърба си за екскурзия и казваш: „Не искам да се уморявам.“ Тръгнеш на планината и да допуснем, че нямаш нищо на гърба си. Тогава изпадаш в друга мъчнотия – ще искаш храна от другите.
Какво ще правиш тогава?
Не си разрешил въпроса. Ние всички искаме да се освободим от мъчнотиите, но трябва да знаем, че мъчнотиите носят известно количество храна. Всяка мъчнотия носи нещо ценно в себе си. С мъчнотиите е лошо, но без тях е два пъти по-лошо. Като казвам, че без тях е два пъти по-лошо, разбирам света, както сега е създаден.
към беседата >>
Последните, щом ги хване една болест, веднага капитулират и умират.
Но ще посрещнете страданията разумно и ще извадите онова доброто, което е в тях. В страданието има една хубава страна. И може би, като се минат пет години, след преживяното страдание, вие ще почувствувате хубавата му страна. Аз говоря не за онези страдания, които ние си причиняваме, но има едни страдания, които са необходими, един вътрешен подтик за човека. Статистиката показва, че ония деца, които в ранна възраст са боледували, са по-издръжливи, отколкото ония, които не са боледували.
Последните, щом ги хване една болест, веднага капитулират и умират.
И следователно, човек, който е минал през големи страдания, е издръжлив повече, има по-други разбирания.
към беседата >>
Не си разрешил въпроса.
Сега друго, някой е достигнал до нещо и казва: „Мене повече не ми трябва.“ Прави сте. Много умен отговор. Ти казваш: „Повече не ми трябва.“ Ти си турил 10 килограма на гърба си за екскурзия и казваш: „Не искам да се уморявам.“ Тръгнеш на планината и да допуснем, че нямаш нищо на гърба си. Тогава изпадаш в друга мъчнотия – ще искаш храна от другите. Какво ще правиш тогава?
Не си разрешил въпроса.
Ние всички искаме да се освободим от мъчнотиите, но трябва да знаем, че мъчнотиите носят известно количество храна. Всяка мъчнотия носи нещо ценно в себе си. С мъчнотиите е лошо, но без тях е два пъти по-лошо. Като казвам, че без тях е два пъти по-лошо, разбирам света, както сега е създаден. Следователно, всяка една мъчнотия, която се заражда във вашата душа, или във вашия ум, където и да е, ще намерите нейните разрешения.
към беседата >>
И следователно, човек, който е минал през големи страдания, е издръжлив повече, има по-други разбирания.
В страданието има една хубава страна. И може би, като се минат пет години, след преживяното страдание, вие ще почувствувате хубавата му страна. Аз говоря не за онези страдания, които ние си причиняваме, но има едни страдания, които са необходими, един вътрешен подтик за човека. Статистиката показва, че ония деца, които в ранна възраст са боледували, са по-издръжливи, отколкото ония, които не са боледували. Последните, щом ги хване една болест, веднага капитулират и умират.
И следователно, човек, който е минал през големи страдания, е издръжлив повече, има по-други разбирания.
към беседата >>
Ние всички искаме да се освободим от мъчнотиите, но трябва да знаем, че мъчнотиите носят известно количество храна.
Много умен отговор. Ти казваш: „Повече не ми трябва.“ Ти си турил 10 килограма на гърба си за екскурзия и казваш: „Не искам да се уморявам.“ Тръгнеш на планината и да допуснем, че нямаш нищо на гърба си. Тогава изпадаш в друга мъчнотия – ще искаш храна от другите. Какво ще правиш тогава? Не си разрешил въпроса.
Ние всички искаме да се освободим от мъчнотиите, но трябва да знаем, че мъчнотиите носят известно количество храна.
Всяка мъчнотия носи нещо ценно в себе си. С мъчнотиите е лошо, но без тях е два пъти по-лошо. Като казвам, че без тях е два пъти по-лошо, разбирам света, както сега е създаден. Следователно, всяка една мъчнотия, която се заражда във вашата душа, или във вашия ум, където и да е, ще намерите нейните разрешения.
към беседата >>
На вас ви трябват някои методи, с които да работите.
На вас ви трябват някои методи, с които да работите.
Например, някой път вие казвате, че човек трябва да се моли. Какво разбирате под думата молитва? Идеята да се молиш, трябва да бъде много ясна за вас и определена. Какво разбирате вие по думите: „Трябва да ядем! “ Това е определена идея.
към беседата >>
Всяка мъчнотия носи нещо ценно в себе си.
Ти казваш: „Повече не ми трябва.“ Ти си турил 10 килограма на гърба си за екскурзия и казваш: „Не искам да се уморявам.“ Тръгнеш на планината и да допуснем, че нямаш нищо на гърба си. Тогава изпадаш в друга мъчнотия – ще искаш храна от другите. Какво ще правиш тогава? Не си разрешил въпроса. Ние всички искаме да се освободим от мъчнотиите, но трябва да знаем, че мъчнотиите носят известно количество храна.
Всяка мъчнотия носи нещо ценно в себе си.
С мъчнотиите е лошо, но без тях е два пъти по-лошо. Като казвам, че без тях е два пъти по-лошо, разбирам света, както сега е създаден. Следователно, всяка една мъчнотия, която се заражда във вашата душа, или във вашия ум, където и да е, ще намерите нейните разрешения.
към беседата >>
Например, някой път вие казвате, че човек трябва да се моли.
На вас ви трябват някои методи, с които да работите.
Например, някой път вие казвате, че човек трябва да се моли.
Какво разбирате под думата молитва? Идеята да се молиш, трябва да бъде много ясна за вас и определена. Какво разбирате вие по думите: „Трябва да ядем! “ Това е определена идея. Трябва да ядем, трябва да пием вода, трябва да дишаме, трябва да гледаме, това са необходимости.
към беседата >>
С мъчнотиите е лошо, но без тях е два пъти по-лошо.
Тогава изпадаш в друга мъчнотия – ще искаш храна от другите. Какво ще правиш тогава? Не си разрешил въпроса. Ние всички искаме да се освободим от мъчнотиите, но трябва да знаем, че мъчнотиите носят известно количество храна. Всяка мъчнотия носи нещо ценно в себе си.
С мъчнотиите е лошо, но без тях е два пъти по-лошо.
Като казвам, че без тях е два пъти по-лошо, разбирам света, както сега е създаден. Следователно, всяка една мъчнотия, която се заражда във вашата душа, или във вашия ум, където и да е, ще намерите нейните разрешения.
към беседата >>
Какво разбирате под думата молитва?
На вас ви трябват някои методи, с които да работите. Например, някой път вие казвате, че човек трябва да се моли.
Какво разбирате под думата молитва?
Идеята да се молиш, трябва да бъде много ясна за вас и определена. Какво разбирате вие по думите: „Трябва да ядем! “ Това е определена идея. Трябва да ядем, трябва да пием вода, трябва да дишаме, трябва да гледаме, това са необходимости. Като ядеш, като пиеш вода, като дишаш, трябва да се молиш.
към беседата >>
Като казвам, че без тях е два пъти по-лошо, разбирам света, както сега е създаден.
Какво ще правиш тогава? Не си разрешил въпроса. Ние всички искаме да се освободим от мъчнотиите, но трябва да знаем, че мъчнотиите носят известно количество храна. Всяка мъчнотия носи нещо ценно в себе си. С мъчнотиите е лошо, но без тях е два пъти по-лошо.
Като казвам, че без тях е два пъти по-лошо, разбирам света, както сега е създаден.
Следователно, всяка една мъчнотия, която се заражда във вашата душа, или във вашия ум, където и да е, ще намерите нейните разрешения.
към беседата >>
Идеята да се молиш, трябва да бъде много ясна за вас и определена.
На вас ви трябват някои методи, с които да работите. Например, някой път вие казвате, че човек трябва да се моли. Какво разбирате под думата молитва?
Идеята да се молиш, трябва да бъде много ясна за вас и определена.
Какво разбирате вие по думите: „Трябва да ядем! “ Това е определена идея. Трябва да ядем, трябва да пием вода, трябва да дишаме, трябва да гледаме, това са необходимости. Като ядеш, като пиеш вода, като дишаш, трябва да се молиш. Ти казваш: „Не може ли без молитва?
към беседата >>
Следователно, всяка една мъчнотия, която се заражда във вашата душа, или във вашия ум, където и да е, ще намерите нейните разрешения.
Не си разрешил въпроса. Ние всички искаме да се освободим от мъчнотиите, но трябва да знаем, че мъчнотиите носят известно количество храна. Всяка мъчнотия носи нещо ценно в себе си. С мъчнотиите е лошо, но без тях е два пъти по-лошо. Като казвам, че без тях е два пъти по-лошо, разбирам света, както сега е създаден.
Следователно, всяка една мъчнотия, която се заражда във вашата душа, или във вашия ум, където и да е, ще намерите нейните разрешения.
към беседата >>
Какво разбирате вие по думите: „Трябва да ядем!
На вас ви трябват някои методи, с които да работите. Например, някой път вие казвате, че човек трябва да се моли. Какво разбирате под думата молитва? Идеята да се молиш, трябва да бъде много ясна за вас и определена.
Какво разбирате вие по думите: „Трябва да ядем!
“ Това е определена идея. Трябва да ядем, трябва да пием вода, трябва да дишаме, трябва да гледаме, това са необходимости. Като ядеш, като пиеш вода, като дишаш, трябва да се молиш. Ти казваш: „Не може ли без молитва? “ – Не може!
към беседата >>
Вие всички сте учили, имате едно неизвестно „х“, имате друго неизвестно „у“ и трето неизвестно „z“.
Вие всички сте учили, имате едно неизвестно „х“, имате друго неизвестно „у“ и трето неизвестно „z“.
Какво означават тези три неизвестни? Какво означават х, у, z? Тези три неизвестни, от моето гледище, са три различни идеи. Хикс е онова семе, което съм посял са земята. Дали ще изникне или не, това е неизвестно.
към беседата >>
“ Това е определена идея.
На вас ви трябват някои методи, с които да работите. Например, някой път вие казвате, че човек трябва да се моли. Какво разбирате под думата молитва? Идеята да се молиш, трябва да бъде много ясна за вас и определена. Какво разбирате вие по думите: „Трябва да ядем!
“ Това е определена идея.
Трябва да ядем, трябва да пием вода, трябва да дишаме, трябва да гледаме, това са необходимости. Като ядеш, като пиеш вода, като дишаш, трябва да се молиш. Ти казваш: „Не може ли без молитва? “ – Не може! Ти, като престанеш да се молиш, с тебе ще се случи това, което никога не си сънувал.
към беседата >>
Какво означават тези три неизвестни?
Вие всички сте учили, имате едно неизвестно „х“, имате друго неизвестно „у“ и трето неизвестно „z“.
Какво означават тези три неизвестни?
Какво означават х, у, z? Тези три неизвестни, от моето гледище, са три различни идеи. Хикс е онова семе, което съм посял са земята. Дали ще изникне или не, това е неизвестно. Когато аз разглеждам въпроса за един човек, дали той ще успее, дали той ще поумнее, за мене това е „игрек“.
към беседата >>
Трябва да ядем, трябва да пием вода, трябва да дишаме, трябва да гледаме, това са необходимости.
Например, някой път вие казвате, че човек трябва да се моли. Какво разбирате под думата молитва? Идеята да се молиш, трябва да бъде много ясна за вас и определена. Какво разбирате вие по думите: „Трябва да ядем! “ Това е определена идея.
Трябва да ядем, трябва да пием вода, трябва да дишаме, трябва да гледаме, това са необходимости.
Като ядеш, като пиеш вода, като дишаш, трябва да се молиш. Ти казваш: „Не може ли без молитва? “ – Не може! Ти, като престанеш да се молиш, с тебе ще се случи това, което никога не си сънувал. Ти казваш: „По кой начин да се моля?
към беседата >>
Какво означават х, у, z?
Вие всички сте учили, имате едно неизвестно „х“, имате друго неизвестно „у“ и трето неизвестно „z“. Какво означават тези три неизвестни?
Какво означават х, у, z?
Тези три неизвестни, от моето гледище, са три различни идеи. Хикс е онова семе, което съм посял са земята. Дали ще изникне или не, това е неизвестно. Когато аз разглеждам въпроса за един човек, дали той ще успее, дали той ще поумнее, за мене това е „игрек“. А когато искам да зная, дали този човек ще бъде добър, дали ще има някои постижения, за мене това е „зет“.
към беседата >>
Като ядеш, като пиеш вода, като дишаш, трябва да се молиш.
Какво разбирате под думата молитва? Идеята да се молиш, трябва да бъде много ясна за вас и определена. Какво разбирате вие по думите: „Трябва да ядем! “ Това е определена идея. Трябва да ядем, трябва да пием вода, трябва да дишаме, трябва да гледаме, това са необходимости.
Като ядеш, като пиеш вода, като дишаш, трябва да се молиш.
Ти казваш: „Не може ли без молитва? “ – Не може! Ти, като престанеш да се молиш, с тебе ще се случи това, което никога не си сънувал. Ти казваш: „По кой начин да се моля? “ Ти ядеш, най-напред ще вземат участие 32 зъба.
към беседата >>
Тези три неизвестни, от моето гледище, са три различни идеи.
Вие всички сте учили, имате едно неизвестно „х“, имате друго неизвестно „у“ и трето неизвестно „z“. Какво означават тези три неизвестни? Какво означават х, у, z?
Тези три неизвестни, от моето гледище, са три различни идеи.
Хикс е онова семе, което съм посял са земята. Дали ще изникне или не, това е неизвестно. Когато аз разглеждам въпроса за един човек, дали той ще успее, дали той ще поумнее, за мене това е „игрек“. А когато искам да зная, дали този човек ще бъде добър, дали ще има някои постижения, за мене това е „зет“. Всяка една буква, всеки един символ, съответствува на известна идея.
към беседата >>
Ти казваш: „Не може ли без молитва?
Идеята да се молиш, трябва да бъде много ясна за вас и определена. Какво разбирате вие по думите: „Трябва да ядем! “ Това е определена идея. Трябва да ядем, трябва да пием вода, трябва да дишаме, трябва да гледаме, това са необходимости. Като ядеш, като пиеш вода, като дишаш, трябва да се молиш.
Ти казваш: „Не може ли без молитва?
“ – Не може! Ти, като престанеш да се молиш, с тебе ще се случи това, което никога не си сънувал. Ти казваш: „По кой начин да се моля? “ Ти ядеш, най-напред ще вземат участие 32 зъба. Имаш 32 слуги, музиканти.
към беседата >>
Хикс е онова семе, което съм посял са земята.
Вие всички сте учили, имате едно неизвестно „х“, имате друго неизвестно „у“ и трето неизвестно „z“. Какво означават тези три неизвестни? Какво означават х, у, z? Тези три неизвестни, от моето гледище, са три различни идеи.
Хикс е онова семе, което съм посял са земята.
Дали ще изникне или не, това е неизвестно. Когато аз разглеждам въпроса за един човек, дали той ще успее, дали той ще поумнее, за мене това е „игрек“. А когато искам да зная, дали този човек ще бъде добър, дали ще има някои постижения, за мене това е „зет“. Всяка една буква, всеки един символ, съответствува на известна идея. Хикс, това е кръга, на който двете половини са обърнати с гърбовете една срещу друга.
към беседата >>
“ – Не може!
Какво разбирате вие по думите: „Трябва да ядем! “ Това е определена идея. Трябва да ядем, трябва да пием вода, трябва да дишаме, трябва да гледаме, това са необходимости. Като ядеш, като пиеш вода, като дишаш, трябва да се молиш. Ти казваш: „Не може ли без молитва?
“ – Не може!
Ти, като престанеш да се молиш, с тебе ще се случи това, което никога не си сънувал. Ти казваш: „По кой начин да се моля? “ Ти ядеш, най-напред ще вземат участие 32 зъба. Имаш 32 слуги, музиканти. Ще почнат да свирят и след това ще имаш един главен инспектор, диригент вътре и след това диригентът ще каже: „Движение на вътре.“ И след това ще дойде ново парче, което ще се постави от двамата помощници на диригента.
към беседата >>
Дали ще изникне или не, това е неизвестно.
Вие всички сте учили, имате едно неизвестно „х“, имате друго неизвестно „у“ и трето неизвестно „z“. Какво означават тези три неизвестни? Какво означават х, у, z? Тези три неизвестни, от моето гледище, са три различни идеи. Хикс е онова семе, което съм посял са земята.
Дали ще изникне или не, това е неизвестно.
Когато аз разглеждам въпроса за един човек, дали той ще успее, дали той ще поумнее, за мене това е „игрек“. А когато искам да зная, дали този човек ще бъде добър, дали ще има някои постижения, за мене това е „зет“. Всяка една буква, всеки един символ, съответствува на известна идея. Хикс, това е кръга, на който двете половини са обърнати с гърбовете една срещу друга. Хикс, както е турен в математиката, крие една велика тайна, която математиците разглеждат само частично, само физическата страна.
към беседата >>
Ти, като престанеш да се молиш, с тебе ще се случи това, което никога не си сънувал.
“ Това е определена идея. Трябва да ядем, трябва да пием вода, трябва да дишаме, трябва да гледаме, това са необходимости. Като ядеш, като пиеш вода, като дишаш, трябва да се молиш. Ти казваш: „Не може ли без молитва? “ – Не може!
Ти, като престанеш да се молиш, с тебе ще се случи това, което никога не си сънувал.
Ти казваш: „По кой начин да се моля? “ Ти ядеш, най-напред ще вземат участие 32 зъба. Имаш 32 слуги, музиканти. Ще почнат да свирят и след това ще имаш един главен инспектор, диригент вътре и след това диригентът ще каже: „Движение на вътре.“ И след това ще дойде ново парче, което ще се постави от двамата помощници на диригента. Питам: Ако човек нямаше зъби, език, уста, ръце, как щеше да яде?
към беседата >>
Когато аз разглеждам въпроса за един човек, дали той ще успее, дали той ще поумнее, за мене това е „игрек“.
Какво означават тези три неизвестни? Какво означават х, у, z? Тези три неизвестни, от моето гледище, са три различни идеи. Хикс е онова семе, което съм посял са земята. Дали ще изникне или не, това е неизвестно.
Когато аз разглеждам въпроса за един човек, дали той ще успее, дали той ще поумнее, за мене това е „игрек“.
А когато искам да зная, дали този човек ще бъде добър, дали ще има някои постижения, за мене това е „зет“. Всяка една буква, всеки един символ, съответствува на известна идея. Хикс, това е кръга, на който двете половини са обърнати с гърбовете една срещу друга. Хикс, както е турен в математиката, крие една велика тайна, която математиците разглеждат само частично, само физическата страна. В сегашната математика се разглеждат въпросите на силите, които действуват чрез точките, линиите, плоскостите и равнините.
към беседата >>
Ти казваш: „По кой начин да се моля?
Трябва да ядем, трябва да пием вода, трябва да дишаме, трябва да гледаме, това са необходимости. Като ядеш, като пиеш вода, като дишаш, трябва да се молиш. Ти казваш: „Не може ли без молитва? “ – Не може! Ти, като престанеш да се молиш, с тебе ще се случи това, което никога не си сънувал.
Ти казваш: „По кой начин да се моля?
“ Ти ядеш, най-напред ще вземат участие 32 зъба. Имаш 32 слуги, музиканти. Ще почнат да свирят и след това ще имаш един главен инспектор, диригент вътре и след това диригентът ще каже: „Движение на вътре.“ И след това ще дойде ново парче, което ще се постави от двамата помощници на диригента. Питам: Ако човек нямаше зъби, език, уста, ръце, как щеше да яде?
към беседата >>
А когато искам да зная, дали този човек ще бъде добър, дали ще има някои постижения, за мене това е „зет“.
Какво означават х, у, z? Тези три неизвестни, от моето гледище, са три различни идеи. Хикс е онова семе, което съм посял са земята. Дали ще изникне или не, това е неизвестно. Когато аз разглеждам въпроса за един човек, дали той ще успее, дали той ще поумнее, за мене това е „игрек“.
А когато искам да зная, дали този човек ще бъде добър, дали ще има някои постижения, за мене това е „зет“.
Всяка една буква, всеки един символ, съответствува на известна идея. Хикс, това е кръга, на който двете половини са обърнати с гърбовете една срещу друга. Хикс, както е турен в математиката, крие една велика тайна, която математиците разглеждат само частично, само физическата страна. В сегашната математика се разглеждат въпросите на силите, които действуват чрез точките, линиите, плоскостите и равнините. Те разглеждат всичките тези сечения, ъгли или всевъзможни движения, което едно физическо тело може да направи.
към беседата >>
“ Ти ядеш, най-напред ще вземат участие 32 зъба.
Като ядеш, като пиеш вода, като дишаш, трябва да се молиш. Ти казваш: „Не може ли без молитва? “ – Не може! Ти, като престанеш да се молиш, с тебе ще се случи това, което никога не си сънувал. Ти казваш: „По кой начин да се моля?
“ Ти ядеш, най-напред ще вземат участие 32 зъба.
Имаш 32 слуги, музиканти. Ще почнат да свирят и след това ще имаш един главен инспектор, диригент вътре и след това диригентът ще каже: „Движение на вътре.“ И след това ще дойде ново парче, което ще се постави от двамата помощници на диригента. Питам: Ако човек нямаше зъби, език, уста, ръце, как щеше да яде?
към беседата >>
Всяка една буква, всеки един символ, съответствува на известна идея.
Тези три неизвестни, от моето гледище, са три различни идеи. Хикс е онова семе, което съм посял са земята. Дали ще изникне или не, това е неизвестно. Когато аз разглеждам въпроса за един човек, дали той ще успее, дали той ще поумнее, за мене това е „игрек“. А когато искам да зная, дали този човек ще бъде добър, дали ще има някои постижения, за мене това е „зет“.
Всяка една буква, всеки един символ, съответствува на известна идея.
Хикс, това е кръга, на който двете половини са обърнати с гърбовете една срещу друга. Хикс, както е турен в математиката, крие една велика тайна, която математиците разглеждат само частично, само физическата страна. В сегашната математика се разглеждат въпросите на силите, които действуват чрез точките, линиите, плоскостите и равнините. Те разглеждат всичките тези сечения, ъгли или всевъзможни движения, което едно физическо тело може да направи. Някои математици се спират върху разумните сили, които действуват, но повечето математици, разглеждат само външната страна, спират се на резултатите, които се получават.
към беседата >>
Имаш 32 слуги, музиканти.
Ти казваш: „Не може ли без молитва? “ – Не може! Ти, като престанеш да се молиш, с тебе ще се случи това, което никога не си сънувал. Ти казваш: „По кой начин да се моля? “ Ти ядеш, най-напред ще вземат участие 32 зъба.
Имаш 32 слуги, музиканти.
Ще почнат да свирят и след това ще имаш един главен инспектор, диригент вътре и след това диригентът ще каже: „Движение на вътре.“ И след това ще дойде ново парче, което ще се постави от двамата помощници на диригента. Питам: Ако човек нямаше зъби, език, уста, ръце, как щеше да яде?
към беседата >>
Хикс, това е кръга, на който двете половини са обърнати с гърбовете една срещу друга.
Хикс е онова семе, което съм посял са земята. Дали ще изникне или не, това е неизвестно. Когато аз разглеждам въпроса за един човек, дали той ще успее, дали той ще поумнее, за мене това е „игрек“. А когато искам да зная, дали този човек ще бъде добър, дали ще има някои постижения, за мене това е „зет“. Всяка една буква, всеки един символ, съответствува на известна идея.
Хикс, това е кръга, на който двете половини са обърнати с гърбовете една срещу друга.
Хикс, както е турен в математиката, крие една велика тайна, която математиците разглеждат само частично, само физическата страна. В сегашната математика се разглеждат въпросите на силите, които действуват чрез точките, линиите, плоскостите и равнините. Те разглеждат всичките тези сечения, ъгли или всевъзможни движения, което едно физическо тело може да направи. Някои математици се спират върху разумните сили, които действуват, но повечето математици, разглеждат само външната страна, спират се на резултатите, които се получават. Например, разглеждат движението на луната, на слънцето, вземат в съображение с каква бързина се движат.
към беседата >>
Ще почнат да свирят и след това ще имаш един главен инспектор, диригент вътре и след това диригентът ще каже: „Движение на вътре.“ И след това ще дойде ново парче, което ще се постави от двамата помощници на диригента.
“ – Не може! Ти, като престанеш да се молиш, с тебе ще се случи това, което никога не си сънувал. Ти казваш: „По кой начин да се моля? “ Ти ядеш, най-напред ще вземат участие 32 зъба. Имаш 32 слуги, музиканти.
Ще почнат да свирят и след това ще имаш един главен инспектор, диригент вътре и след това диригентът ще каже: „Движение на вътре.“ И след това ще дойде ново парче, което ще се постави от двамата помощници на диригента.
Питам: Ако човек нямаше зъби, език, уста, ръце, как щеше да яде?
към беседата >>
Хикс, както е турен в математиката, крие една велика тайна, която математиците разглеждат само частично, само физическата страна.
Дали ще изникне или не, това е неизвестно. Когато аз разглеждам въпроса за един човек, дали той ще успее, дали той ще поумнее, за мене това е „игрек“. А когато искам да зная, дали този човек ще бъде добър, дали ще има някои постижения, за мене това е „зет“. Всяка една буква, всеки един символ, съответствува на известна идея. Хикс, това е кръга, на който двете половини са обърнати с гърбовете една срещу друга.
Хикс, както е турен в математиката, крие една велика тайна, която математиците разглеждат само частично, само физическата страна.
В сегашната математика се разглеждат въпросите на силите, които действуват чрез точките, линиите, плоскостите и равнините. Те разглеждат всичките тези сечения, ъгли или всевъзможни движения, което едно физическо тело може да направи. Някои математици се спират върху разумните сили, които действуват, но повечето математици, разглеждат само външната страна, спират се на резултатите, които се получават. Например, разглеждат движението на луната, на слънцето, вземат в съображение с каква бързина се движат. Имат си известни правила, известни закони.
към беседата >>
Питам: Ако човек нямаше зъби, език, уста, ръце, как щеше да яде?
Ти, като престанеш да се молиш, с тебе ще се случи това, което никога не си сънувал. Ти казваш: „По кой начин да се моля? “ Ти ядеш, най-напред ще вземат участие 32 зъба. Имаш 32 слуги, музиканти. Ще почнат да свирят и след това ще имаш един главен инспектор, диригент вътре и след това диригентът ще каже: „Движение на вътре.“ И след това ще дойде ново парче, което ще се постави от двамата помощници на диригента.
Питам: Ако човек нямаше зъби, език, уста, ръце, как щеше да яде?
към беседата >>
В сегашната математика се разглеждат въпросите на силите, които действуват чрез точките, линиите, плоскостите и равнините.
Когато аз разглеждам въпроса за един човек, дали той ще успее, дали той ще поумнее, за мене това е „игрек“. А когато искам да зная, дали този човек ще бъде добър, дали ще има някои постижения, за мене това е „зет“. Всяка една буква, всеки един символ, съответствува на известна идея. Хикс, това е кръга, на който двете половини са обърнати с гърбовете една срещу друга. Хикс, както е турен в математиката, крие една велика тайна, която математиците разглеждат само частично, само физическата страна.
В сегашната математика се разглеждат въпросите на силите, които действуват чрез точките, линиите, плоскостите и равнините.
Те разглеждат всичките тези сечения, ъгли или всевъзможни движения, което едно физическо тело може да направи. Някои математици се спират върху разумните сили, които действуват, но повечето математици, разглеждат само външната страна, спират се на резултатите, които се получават. Например, разглеждат движението на луната, на слънцето, вземат в съображение с каква бързина се движат. Имат си известни правила, известни закони. Някои даже вие не ги знаете.
към беседата >>
Как трябва да се разправиш със страданията?
Как трябва да се разправиш със страданията?
Ще дойдат на помощ твоят дух, твоята сила и твоята доброта. Само като сдъвчеш това страдание, ще го възприемеш в ума си, в сърдцето си и ще стане цял един процес и всичко това трябва да се смели добре и чрез опитността, която извадиш, ще разбереш ползата от страданието. Ако ти това страдание, като храната не го сдъвчеш и не туриш течности в стомаха си, тогава е безполезно. Ти казваш: „Не може ли без страдания? “ Може, но без страдания животът не може да се прояви.
към беседата >>
Те разглеждат всичките тези сечения, ъгли или всевъзможни движения, което едно физическо тело може да направи.
А когато искам да зная, дали този човек ще бъде добър, дали ще има някои постижения, за мене това е „зет“. Всяка една буква, всеки един символ, съответствува на известна идея. Хикс, това е кръга, на който двете половини са обърнати с гърбовете една срещу друга. Хикс, както е турен в математиката, крие една велика тайна, която математиците разглеждат само частично, само физическата страна. В сегашната математика се разглеждат въпросите на силите, които действуват чрез точките, линиите, плоскостите и равнините.
Те разглеждат всичките тези сечения, ъгли или всевъзможни движения, което едно физическо тело може да направи.
Някои математици се спират върху разумните сили, които действуват, но повечето математици, разглеждат само външната страна, спират се на резултатите, които се получават. Например, разглеждат движението на луната, на слънцето, вземат в съображение с каква бързина се движат. Имат си известни правила, известни закони. Някои даже вие не ги знаете. Изчисляват с каква бързина се движи луната и слънцето.
към беседата >>
Ще дойдат на помощ твоят дух, твоята сила и твоята доброта.
Как трябва да се разправиш със страданията?
Ще дойдат на помощ твоят дух, твоята сила и твоята доброта.
Само като сдъвчеш това страдание, ще го възприемеш в ума си, в сърдцето си и ще стане цял един процес и всичко това трябва да се смели добре и чрез опитността, която извадиш, ще разбереш ползата от страданието. Ако ти това страдание, като храната не го сдъвчеш и не туриш течности в стомаха си, тогава е безполезно. Ти казваш: „Не може ли без страдания? “ Може, но без страдания животът не може да се прояви. Страданието, това е облеклото на самият живот.
към беседата >>
Някои математици се спират върху разумните сили, които действуват, но повечето математици, разглеждат само външната страна, спират се на резултатите, които се получават.
Всяка една буква, всеки един символ, съответствува на известна идея. Хикс, това е кръга, на който двете половини са обърнати с гърбовете една срещу друга. Хикс, както е турен в математиката, крие една велика тайна, която математиците разглеждат само частично, само физическата страна. В сегашната математика се разглеждат въпросите на силите, които действуват чрез точките, линиите, плоскостите и равнините. Те разглеждат всичките тези сечения, ъгли или всевъзможни движения, което едно физическо тело може да направи.
Някои математици се спират върху разумните сили, които действуват, но повечето математици, разглеждат само външната страна, спират се на резултатите, които се получават.
Например, разглеждат движението на луната, на слънцето, вземат в съображение с каква бързина се движат. Имат си известни правила, известни закони. Някои даже вие не ги знаете. Изчисляват с каква бързина се движи луната и слънцето. Изчисляват колко милиона години ще вземе на слънцето да се завърти около един център.
към беседата >>
Само като сдъвчеш това страдание, ще го възприемеш в ума си, в сърдцето си и ще стане цял един процес и всичко това трябва да се смели добре и чрез опитността, която извадиш, ще разбереш ползата от страданието.
Как трябва да се разправиш със страданията? Ще дойдат на помощ твоят дух, твоята сила и твоята доброта.
Само като сдъвчеш това страдание, ще го възприемеш в ума си, в сърдцето си и ще стане цял един процес и всичко това трябва да се смели добре и чрез опитността, която извадиш, ще разбереш ползата от страданието.
Ако ти това страдание, като храната не го сдъвчеш и не туриш течности в стомаха си, тогава е безполезно. Ти казваш: „Не може ли без страдания? “ Може, но без страдания животът не може да се прояви. Страданието, това е облеклото на самият живот. Самият живот носи страданието в себе си.
към беседата >>
Например, разглеждат движението на луната, на слънцето, вземат в съображение с каква бързина се движат.
Хикс, това е кръга, на който двете половини са обърнати с гърбовете една срещу друга. Хикс, както е турен в математиката, крие една велика тайна, която математиците разглеждат само частично, само физическата страна. В сегашната математика се разглеждат въпросите на силите, които действуват чрез точките, линиите, плоскостите и равнините. Те разглеждат всичките тези сечения, ъгли или всевъзможни движения, което едно физическо тело може да направи. Някои математици се спират върху разумните сили, които действуват, но повечето математици, разглеждат само външната страна, спират се на резултатите, които се получават.
Например, разглеждат движението на луната, на слънцето, вземат в съображение с каква бързина се движат.
Имат си известни правила, известни закони. Някои даже вие не ги знаете. Изчисляват с каква бързина се движи луната и слънцето. Изчисляват колко милиона години ще вземе на слънцето да се завърти около един център. По-напредналите души се занимават с движението на слънцето около великия център.
към беседата >>
Ако ти това страдание, като храната не го сдъвчеш и не туриш течности в стомаха си, тогава е безполезно.
Как трябва да се разправиш със страданията? Ще дойдат на помощ твоят дух, твоята сила и твоята доброта. Само като сдъвчеш това страдание, ще го възприемеш в ума си, в сърдцето си и ще стане цял един процес и всичко това трябва да се смели добре и чрез опитността, която извадиш, ще разбереш ползата от страданието.
Ако ти това страдание, като храната не го сдъвчеш и не туриш течности в стомаха си, тогава е безполезно.
Ти казваш: „Не може ли без страдания? “ Може, но без страдания животът не може да се прояви. Страданието, това е облеклото на самият живот. Самият живот носи страданието в себе си. То е един процес.
към беседата >>
Имат си известни правила, известни закони.
Хикс, както е турен в математиката, крие една велика тайна, която математиците разглеждат само частично, само физическата страна. В сегашната математика се разглеждат въпросите на силите, които действуват чрез точките, линиите, плоскостите и равнините. Те разглеждат всичките тези сечения, ъгли или всевъзможни движения, което едно физическо тело може да направи. Някои математици се спират върху разумните сили, които действуват, но повечето математици, разглеждат само външната страна, спират се на резултатите, които се получават. Например, разглеждат движението на луната, на слънцето, вземат в съображение с каква бързина се движат.
Имат си известни правила, известни закони.
Някои даже вие не ги знаете. Изчисляват с каква бързина се движи луната и слънцето. Изчисляват колко милиона години ще вземе на слънцето да се завърти около един център. По-напредналите души се занимават с движението на слънцето около великия център. Този човек, който е започнал да се движи около онзи център, около който се движи слънцето е по-напреднал.
към беседата >>
Ти казваш: „Не може ли без страдания?
Как трябва да се разправиш със страданията? Ще дойдат на помощ твоят дух, твоята сила и твоята доброта. Само като сдъвчеш това страдание, ще го възприемеш в ума си, в сърдцето си и ще стане цял един процес и всичко това трябва да се смели добре и чрез опитността, която извадиш, ще разбереш ползата от страданието. Ако ти това страдание, като храната не го сдъвчеш и не туриш течности в стомаха си, тогава е безполезно.
Ти казваш: „Не може ли без страдания?
“ Може, но без страдания животът не може да се прояви. Страданието, това е облеклото на самият живот. Самият живот носи страданието в себе си. То е един процес. Умните хора, които разбират, виждат добрата страна на страданието.
към беседата >>
Някои даже вие не ги знаете.
В сегашната математика се разглеждат въпросите на силите, които действуват чрез точките, линиите, плоскостите и равнините. Те разглеждат всичките тези сечения, ъгли или всевъзможни движения, което едно физическо тело може да направи. Някои математици се спират върху разумните сили, които действуват, но повечето математици, разглеждат само външната страна, спират се на резултатите, които се получават. Например, разглеждат движението на луната, на слънцето, вземат в съображение с каква бързина се движат. Имат си известни правила, известни закони.
Някои даже вие не ги знаете.
Изчисляват с каква бързина се движи луната и слънцето. Изчисляват колко милиона години ще вземе на слънцето да се завърти около един център. По-напредналите души се занимават с движението на слънцето около великия център. Този човек, който е започнал да се движи около онзи център, около който се движи слънцето е по-напреднал.
към беседата >>
“ Може, но без страдания животът не може да се прояви.
Как трябва да се разправиш със страданията? Ще дойдат на помощ твоят дух, твоята сила и твоята доброта. Само като сдъвчеш това страдание, ще го възприемеш в ума си, в сърдцето си и ще стане цял един процес и всичко това трябва да се смели добре и чрез опитността, която извадиш, ще разбереш ползата от страданието. Ако ти това страдание, като храната не го сдъвчеш и не туриш течности в стомаха си, тогава е безполезно. Ти казваш: „Не може ли без страдания?
“ Може, но без страдания животът не може да се прояви.
Страданието, това е облеклото на самият живот. Самият живот носи страданието в себе си. То е един процес. Умните хора, които разбират, виждат добрата страна на страданието. Онези, които не разбират, не знаят какво нещо е страданието.
към беседата >>
Изчисляват с каква бързина се движи луната и слънцето.
Те разглеждат всичките тези сечения, ъгли или всевъзможни движения, което едно физическо тело може да направи. Някои математици се спират върху разумните сили, които действуват, но повечето математици, разглеждат само външната страна, спират се на резултатите, които се получават. Например, разглеждат движението на луната, на слънцето, вземат в съображение с каква бързина се движат. Имат си известни правила, известни закони. Някои даже вие не ги знаете.
Изчисляват с каква бързина се движи луната и слънцето.
Изчисляват колко милиона години ще вземе на слънцето да се завърти около един център. По-напредналите души се занимават с движението на слънцето около великия център. Този човек, който е започнал да се движи около онзи център, около който се движи слънцето е по-напреднал.
към беседата >>
Страданието, това е облеклото на самият живот.
Ще дойдат на помощ твоят дух, твоята сила и твоята доброта. Само като сдъвчеш това страдание, ще го възприемеш в ума си, в сърдцето си и ще стане цял един процес и всичко това трябва да се смели добре и чрез опитността, която извадиш, ще разбереш ползата от страданието. Ако ти това страдание, като храната не го сдъвчеш и не туриш течности в стомаха си, тогава е безполезно. Ти казваш: „Не може ли без страдания? “ Може, но без страдания животът не може да се прояви.
Страданието, това е облеклото на самият живот.
Самият живот носи страданието в себе си. То е един процес. Умните хора, които разбират, виждат добрата страна на страданието. Онези, които не разбират, не знаят какво нещо е страданието. Онези, които преценяват страданието, са много разумни същества.
към беседата >>
Изчисляват колко милиона години ще вземе на слънцето да се завърти около един център.
Някои математици се спират върху разумните сили, които действуват, но повечето математици, разглеждат само външната страна, спират се на резултатите, които се получават. Например, разглеждат движението на луната, на слънцето, вземат в съображение с каква бързина се движат. Имат си известни правила, известни закони. Някои даже вие не ги знаете. Изчисляват с каква бързина се движи луната и слънцето.
Изчисляват колко милиона години ще вземе на слънцето да се завърти около един център.
По-напредналите души се занимават с движението на слънцето около великия център. Този човек, който е започнал да се движи около онзи център, около който се движи слънцето е по-напреднал.
към беседата >>
Самият живот носи страданието в себе си.
Само като сдъвчеш това страдание, ще го възприемеш в ума си, в сърдцето си и ще стане цял един процес и всичко това трябва да се смели добре и чрез опитността, която извадиш, ще разбереш ползата от страданието. Ако ти това страдание, като храната не го сдъвчеш и не туриш течности в стомаха си, тогава е безполезно. Ти казваш: „Не може ли без страдания? “ Може, но без страдания животът не може да се прояви. Страданието, това е облеклото на самият живот.
Самият живот носи страданието в себе си.
То е един процес. Умните хора, които разбират, виждат добрата страна на страданието. Онези, които не разбират, не знаят какво нещо е страданието. Онези, които преценяват страданието, са много разумни същества. Онази майка взема своето дете и го стиска.
към беседата >>
По-напредналите души се занимават с движението на слънцето около великия център.
Например, разглеждат движението на луната, на слънцето, вземат в съображение с каква бързина се движат. Имат си известни правила, известни закони. Някои даже вие не ги знаете. Изчисляват с каква бързина се движи луната и слънцето. Изчисляват колко милиона години ще вземе на слънцето да се завърти около един център.
По-напредналите души се занимават с движението на слънцето около великия център.
Този човек, който е започнал да се движи около онзи център, около който се движи слънцето е по-напреднал.
към беседата >>
То е един процес.
Ако ти това страдание, като храната не го сдъвчеш и не туриш течности в стомаха си, тогава е безполезно. Ти казваш: „Не може ли без страдания? “ Може, но без страдания животът не може да се прояви. Страданието, това е облеклото на самият живот. Самият живот носи страданието в себе си.
То е един процес.
Умните хора, които разбират, виждат добрата страна на страданието. Онези, които не разбират, не знаят какво нещо е страданието. Онези, които преценяват страданието, са много разумни същества. Онази майка взема своето дете и го стиска. Тази майка лоша ли е?
към беседата >>
Този човек, който е започнал да се движи около онзи център, около който се движи слънцето е по-напреднал.
Имат си известни правила, известни закони. Някои даже вие не ги знаете. Изчисляват с каква бързина се движи луната и слънцето. Изчисляват колко милиона години ще вземе на слънцето да се завърти около един център. По-напредналите души се занимават с движението на слънцето около великия център.
Този човек, който е започнал да се движи около онзи център, около който се движи слънцето е по-напреднал.
към беседата >>
Умните хора, които разбират, виждат добрата страна на страданието.
Ти казваш: „Не може ли без страдания? “ Може, но без страдания животът не може да се прояви. Страданието, това е облеклото на самият живот. Самият живот носи страданието в себе си. То е един процес.
Умните хора, които разбират, виждат добрата страна на страданието.
Онези, които не разбират, не знаят какво нещо е страданието. Онези, които преценяват страданието, са много разумни същества. Онази майка взема своето дете и го стиска. Тази майка лоша ли е? – Не.
към беседата >>
Според мене, онзи който мисли за Бога е по-умен, отколкото онзи, който не мисли за Бога.
Според мене, онзи който мисли за Бога е по-умен, отколкото онзи, който не мисли за Бога.
Някои казват: „Да вярва човек е глупаво.“ Аз правя едно възражение на това. Животните нямат никаква вяра. Ако безверието е признак на култура, тогава животните са по-културни от хората. А пък всъщност животните са роби на хората.
към беседата >>
Онези, които не разбират, не знаят какво нещо е страданието.
“ Може, но без страдания животът не може да се прояви. Страданието, това е облеклото на самият живот. Самият живот носи страданието в себе си. То е един процес. Умните хора, които разбират, виждат добрата страна на страданието.
Онези, които не разбират, не знаят какво нещо е страданието.
Онези, които преценяват страданието, са много разумни същества. Онази майка взема своето дете и го стиска. Тази майка лоша ли е? – Не. Но, като го стисне, детето може да страда.
към беседата >>
Някои казват: „Да вярва човек е глупаво.“ Аз правя едно възражение на това.
Според мене, онзи който мисли за Бога е по-умен, отколкото онзи, който не мисли за Бога.
Някои казват: „Да вярва човек е глупаво.“ Аз правя едно възражение на това.
Животните нямат никаква вяра. Ако безверието е признак на култура, тогава животните са по-културни от хората. А пък всъщност животните са роби на хората.
към беседата >>
Онези, които преценяват страданието, са много разумни същества.
Страданието, това е облеклото на самият живот. Самият живот носи страданието в себе си. То е един процес. Умните хора, които разбират, виждат добрата страна на страданието. Онези, които не разбират, не знаят какво нещо е страданието.
Онези, които преценяват страданието, са много разумни същества.
Онази майка взема своето дете и го стиска. Тази майка лоша ли е? – Не. Но, като го стисне, детето може да страда. Нима онзи, който ви е причинил страдание, нима той мисли зло?
към беседата >>
Животните нямат никаква вяра.
Според мене, онзи който мисли за Бога е по-умен, отколкото онзи, който не мисли за Бога. Някои казват: „Да вярва човек е глупаво.“ Аз правя едно възражение на това.
Животните нямат никаква вяра.
Ако безверието е признак на култура, тогава животните са по-културни от хората. А пък всъщност животните са роби на хората.
към беседата >>
Онази майка взема своето дете и го стиска.
Самият живот носи страданието в себе си. То е един процес. Умните хора, които разбират, виждат добрата страна на страданието. Онези, които не разбират, не знаят какво нещо е страданието. Онези, които преценяват страданието, са много разумни същества.
Онази майка взема своето дете и го стиска.
Тази майка лоша ли е? – Не. Но, като го стисне, детето може да страда. Нима онзи, който ви е причинил страдание, нима той мисли зло? Не, той може да ви причини страдание от много голяма обич.
към беседата >>
Ако безверието е признак на култура, тогава животните са по-културни от хората.
Според мене, онзи който мисли за Бога е по-умен, отколкото онзи, който не мисли за Бога. Някои казват: „Да вярва човек е глупаво.“ Аз правя едно възражение на това. Животните нямат никаква вяра.
Ако безверието е признак на култура, тогава животните са по-културни от хората.
А пък всъщност животните са роби на хората.
към беседата >>
Тази майка лоша ли е?
То е един процес. Умните хора, които разбират, виждат добрата страна на страданието. Онези, които не разбират, не знаят какво нещо е страданието. Онези, които преценяват страданието, са много разумни същества. Онази майка взема своето дете и го стиска.
Тази майка лоша ли е?
– Не. Но, като го стисне, детето може да страда. Нима онзи, който ви е причинил страдание, нима той мисли зло? Не, той може да ви причини страдание от много голяма обич. На онзи ученик, който е в училището, учителят му е причинил страдание и му е турил слаба бележка, но той няма лоша умисъл.
към беседата >>
А пък всъщност животните са роби на хората.
Според мене, онзи който мисли за Бога е по-умен, отколкото онзи, който не мисли за Бога. Някои казват: „Да вярва човек е глупаво.“ Аз правя едно възражение на това. Животните нямат никаква вяра. Ако безверието е признак на култура, тогава животните са по-културни от хората.
А пък всъщност животните са роби на хората.
към беседата >>
– Не.
Умните хора, които разбират, виждат добрата страна на страданието. Онези, които не разбират, не знаят какво нещо е страданието. Онези, които преценяват страданието, са много разумни същества. Онази майка взема своето дете и го стиска. Тази майка лоша ли е?
– Не.
Но, като го стисне, детето може да страда. Нима онзи, който ви е причинил страдание, нима той мисли зло? Не, той може да ви причини страдание от много голяма обич. На онзи ученик, който е в училището, учителят му е причинил страдание и му е турил слаба бележка, но той няма лоша умисъл. Ако ние сега намираме, че светът, както сега върви, не е добър, какъв план бихте дали вие?
към беседата >>
Вие се намирате сега в най-високите стадии на животинското състояние.
Вие се намирате сега в най-високите стадии на животинското състояние.
Даже напредналите религиозни хора се намират в най-високата стадия на животинското състояние. Животните развиха личните чувства. Когато животните развиха личните чувства, те достигнаха до върха на животинското развитие. Животните са крайни дребнави същества. Те са толкова дребнави, че за едно парче кост се скарват.
към беседата >>
Но, като го стисне, детето може да страда.
Онези, които не разбират, не знаят какво нещо е страданието. Онези, които преценяват страданието, са много разумни същества. Онази майка взема своето дете и го стиска. Тази майка лоша ли е? – Не.
Но, като го стисне, детето може да страда.
Нима онзи, който ви е причинил страдание, нима той мисли зло? Не, той може да ви причини страдание от много голяма обич. На онзи ученик, който е в училището, учителят му е причинил страдание и му е турил слаба бележка, но той няма лоша умисъл. Ако ние сега намираме, че светът, както сега върви, не е добър, какъв план бихте дали вие? Ако ни попитат как бихме искали да се уреди животът ни, как ще го уредим?
към беседата >>
Даже напредналите религиозни хора се намират в най-високата стадия на животинското състояние.
Вие се намирате сега в най-високите стадии на животинското състояние.
Даже напредналите религиозни хора се намират в най-високата стадия на животинското състояние.
Животните развиха личните чувства. Когато животните развиха личните чувства, те достигнаха до върха на животинското развитие. Животните са крайни дребнави същества. Те са толкова дребнави, че за едно парче кост се скарват. Сегашните хора се уподобяват, в някои свои прояви, на животинско състояние.
към беседата >>
Нима онзи, който ви е причинил страдание, нима той мисли зло?
Онези, които преценяват страданието, са много разумни същества. Онази майка взема своето дете и го стиска. Тази майка лоша ли е? – Не. Но, като го стисне, детето може да страда.
Нима онзи, който ви е причинил страдание, нима той мисли зло?
Не, той може да ви причини страдание от много голяма обич. На онзи ученик, който е в училището, учителят му е причинил страдание и му е турил слаба бележка, но той няма лоша умисъл. Ако ние сега намираме, че светът, както сега върви, не е добър, какъв план бихте дали вие? Ако ни попитат как бихме искали да се уреди животът ни, как ще го уредим? Този план, който сега е в действие, той е най-добрият.
към беседата >>
Животните развиха личните чувства.
Вие се намирате сега в най-високите стадии на животинското състояние. Даже напредналите религиозни хора се намират в най-високата стадия на животинското състояние.
Животните развиха личните чувства.
Когато животните развиха личните чувства, те достигнаха до върха на животинското развитие. Животните са крайни дребнави същества. Те са толкова дребнави, че за едно парче кост се скарват. Сегашните хора се уподобяват, в някои свои прояви, на животинско състояние. Един адепт е проводил двама свои ученици да се учат в света.
към беседата >>
Не, той може да ви причини страдание от много голяма обич.
Онази майка взема своето дете и го стиска. Тази майка лоша ли е? – Не. Но, като го стисне, детето може да страда. Нима онзи, който ви е причинил страдание, нима той мисли зло?
Не, той може да ви причини страдание от много голяма обич.
На онзи ученик, който е в училището, учителят му е причинил страдание и му е турил слаба бележка, но той няма лоша умисъл. Ако ние сега намираме, че светът, както сега върви, не е добър, какъв план бихте дали вие? Ако ни попитат как бихме искали да се уреди животът ни, как ще го уредим? Този план, който сега е в действие, той е най-добрият. Ако дадем друг някой план, той ще има много по-лоши последици, отколкото сега имаме.
към беседата >>
Когато животните развиха личните чувства, те достигнаха до върха на животинското развитие.
Вие се намирате сега в най-високите стадии на животинското състояние. Даже напредналите религиозни хора се намират в най-високата стадия на животинското състояние. Животните развиха личните чувства.
Когато животните развиха личните чувства, те достигнаха до върха на животинското развитие.
Животните са крайни дребнави същества. Те са толкова дребнави, че за едно парче кост се скарват. Сегашните хора се уподобяват, в някои свои прояви, на животинско състояние. Един адепт е проводил двама свои ученици да се учат в света. Те видяли, че две мравки се карат за една малка трошичка.
към беседата >>
На онзи ученик, който е в училището, учителят му е причинил страдание и му е турил слаба бележка, но той няма лоша умисъл.
Тази майка лоша ли е? – Не. Но, като го стисне, детето може да страда. Нима онзи, който ви е причинил страдание, нима той мисли зло? Не, той може да ви причини страдание от много голяма обич.
На онзи ученик, който е в училището, учителят му е причинил страдание и му е турил слаба бележка, но той няма лоша умисъл.
Ако ние сега намираме, че светът, както сега върви, не е добър, какъв план бихте дали вие? Ако ни попитат как бихме искали да се уреди животът ни, как ще го уредим? Този план, който сега е в действие, той е най-добрият. Ако дадем друг някой план, той ще има много по-лоши последици, отколкото сега имаме.
към беседата >>
Животните са крайни дребнави същества.
Вие се намирате сега в най-високите стадии на животинското състояние. Даже напредналите религиозни хора се намират в най-високата стадия на животинското състояние. Животните развиха личните чувства. Когато животните развиха личните чувства, те достигнаха до върха на животинското развитие.
Животните са крайни дребнави същества.
Те са толкова дребнави, че за едно парче кост се скарват. Сегашните хора се уподобяват, в някои свои прояви, на животинско състояние. Един адепт е проводил двама свои ученици да се учат в света. Те видяли, че две мравки се карат за една малка трошичка. И едната тегли и другата тегли.
към беседата >>
Ако ние сега намираме, че светът, както сега върви, не е добър, какъв план бихте дали вие?
– Не. Но, като го стисне, детето може да страда. Нима онзи, който ви е причинил страдание, нима той мисли зло? Не, той може да ви причини страдание от много голяма обич. На онзи ученик, който е в училището, учителят му е причинил страдание и му е турил слаба бележка, но той няма лоша умисъл.
Ако ние сега намираме, че светът, както сега върви, не е добър, какъв план бихте дали вие?
Ако ни попитат как бихме искали да се уреди животът ни, как ще го уредим? Този план, който сега е в действие, той е най-добрият. Ако дадем друг някой план, той ще има много по-лоши последици, отколкото сега имаме.
към беседата >>
Те са толкова дребнави, че за едно парче кост се скарват.
Вие се намирате сега в най-високите стадии на животинското състояние. Даже напредналите религиозни хора се намират в най-високата стадия на животинското състояние. Животните развиха личните чувства. Когато животните развиха личните чувства, те достигнаха до върха на животинското развитие. Животните са крайни дребнави същества.
Те са толкова дребнави, че за едно парче кост се скарват.
Сегашните хора се уподобяват, в някои свои прояви, на животинско състояние. Един адепт е проводил двама свои ученици да се учат в света. Те видяли, че две мравки се карат за една малка трошичка. И едната тегли и другата тегли. Учениците казали на мравките: „Защо не се примирите?
към беседата >>
Ако ни попитат как бихме искали да се уреди животът ни, как ще го уредим?
Но, като го стисне, детето може да страда. Нима онзи, който ви е причинил страдание, нима той мисли зло? Не, той може да ви причини страдание от много голяма обич. На онзи ученик, който е в училището, учителят му е причинил страдание и му е турил слаба бележка, но той няма лоша умисъл. Ако ние сега намираме, че светът, както сега върви, не е добър, какъв план бихте дали вие?
Ако ни попитат как бихме искали да се уреди животът ни, как ще го уредим?
Този план, който сега е в действие, той е най-добрият. Ако дадем друг някой план, той ще има много по-лоши последици, отколкото сега имаме.
към беседата >>
Сегашните хора се уподобяват, в някои свои прояви, на животинско състояние.
Даже напредналите религиозни хора се намират в най-високата стадия на животинското състояние. Животните развиха личните чувства. Когато животните развиха личните чувства, те достигнаха до върха на животинското развитие. Животните са крайни дребнави същества. Те са толкова дребнави, че за едно парче кост се скарват.
Сегашните хора се уподобяват, в някои свои прояви, на животинско състояние.
Един адепт е проводил двама свои ученици да се учат в света. Те видяли, че две мравки се карат за една малка трошичка. И едната тегли и другата тегли. Учениците казали на мравките: „Защо не се примирите? “ Едната казала: „Аз я взех по-рано, тя иска да ми вземе хапката, това богатство.“ Учениците казали: „Не можете ли да се примирите по някакъв начин?
към беседата >>
Този план, който сега е в действие, той е най-добрият.
Нима онзи, който ви е причинил страдание, нима той мисли зло? Не, той може да ви причини страдание от много голяма обич. На онзи ученик, който е в училището, учителят му е причинил страдание и му е турил слаба бележка, но той няма лоша умисъл. Ако ние сега намираме, че светът, както сега върви, не е добър, какъв план бихте дали вие? Ако ни попитат как бихме искали да се уреди животът ни, как ще го уредим?
Този план, който сега е в действие, той е най-добрият.
Ако дадем друг някой план, той ще има много по-лоши последици, отколкото сега имаме.
към беседата >>
Един адепт е проводил двама свои ученици да се учат в света.
Животните развиха личните чувства. Когато животните развиха личните чувства, те достигнаха до върха на животинското развитие. Животните са крайни дребнави същества. Те са толкова дребнави, че за едно парче кост се скарват. Сегашните хора се уподобяват, в някои свои прояви, на животинско състояние.
Един адепт е проводил двама свои ученици да се учат в света.
Те видяли, че две мравки се карат за една малка трошичка. И едната тегли и другата тегли. Учениците казали на мравките: „Защо не се примирите? “ Едната казала: „Аз я взех по-рано, тя иска да ми вземе хапката, това богатство.“ Учениците казали: „Не можете ли да се примирите по някакъв начин? “ – „Не може!
към беседата >>
Ако дадем друг някой план, той ще има много по-лоши последици, отколкото сега имаме.
Не, той може да ви причини страдание от много голяма обич. На онзи ученик, който е в училището, учителят му е причинил страдание и му е турил слаба бележка, но той няма лоша умисъл. Ако ние сега намираме, че светът, както сега върви, не е добър, какъв план бихте дали вие? Ако ни попитат как бихме искали да се уреди животът ни, как ще го уредим? Този план, който сега е в действие, той е най-добрият.
Ако дадем друг някой план, той ще има много по-лоши последици, отколкото сега имаме.
към беседата >>
Те видяли, че две мравки се карат за една малка трошичка.
Когато животните развиха личните чувства, те достигнаха до върха на животинското развитие. Животните са крайни дребнави същества. Те са толкова дребнави, че за едно парче кост се скарват. Сегашните хора се уподобяват, в някои свои прояви, на животинско състояние. Един адепт е проводил двама свои ученици да се учат в света.
Те видяли, че две мравки се карат за една малка трошичка.
И едната тегли и другата тегли. Учениците казали на мравките: „Защо не се примирите? “ Едната казала: „Аз я взех по-рано, тя иска да ми вземе хапката, това богатство.“ Учениците казали: „Не можете ли да се примирите по някакъв начин? “ – „Не може! Върху нея се гради моето щастие.“ Всичкото щастие на мравката, според нея, е в тая малка трошичка.
към беседата >>
Но страданията не трябва да се повтарят по един и същ начин.
Но страданията не трябва да се повтарят по един и същ начин.
Не трябва да предизвиквате едно и също страдание. Всяко едно страдание трябва да е подтик към друго страдание и чрез него вие трябва да се повдигнете в умствено и във всяко отношение и да придобиваме сили. Я вижте този българин, който се е борил с Мустафа. Чрез мъчнотиите, вътре в човека, се произвеждат ония сили, чрез мъчнотиите в човека се произвеждат силите. Вие, като разрешавате разумно мъчнотиите, развивате вашите сили.
към беседата >>
И едната тегли и другата тегли.
Животните са крайни дребнави същества. Те са толкова дребнави, че за едно парче кост се скарват. Сегашните хора се уподобяват, в някои свои прояви, на животинско състояние. Един адепт е проводил двама свои ученици да се учат в света. Те видяли, че две мравки се карат за една малка трошичка.
И едната тегли и другата тегли.
Учениците казали на мравките: „Защо не се примирите? “ Едната казала: „Аз я взех по-рано, тя иска да ми вземе хапката, това богатство.“ Учениците казали: „Не можете ли да се примирите по някакъв начин? “ – „Не може! Върху нея се гради моето щастие.“ Всичкото щастие на мравката, според нея, е в тая малка трошичка. Мравката казала: „Моята работа е свършена без тази трошичка.“
към беседата >>
Не трябва да предизвиквате едно и също страдание.
Но страданията не трябва да се повтарят по един и същ начин.
Не трябва да предизвиквате едно и също страдание.
Всяко едно страдание трябва да е подтик към друго страдание и чрез него вие трябва да се повдигнете в умствено и във всяко отношение и да придобиваме сили. Я вижте този българин, който се е борил с Мустафа. Чрез мъчнотиите, вътре в човека, се произвеждат ония сили, чрез мъчнотиите в човека се произвеждат силите. Вие, като разрешавате разумно мъчнотиите, развивате вашите сили. Но когато излезете от арената все се упражнявате.
към беседата >>
Учениците казали на мравките: „Защо не се примирите?
Те са толкова дребнави, че за едно парче кост се скарват. Сегашните хора се уподобяват, в някои свои прояви, на животинско състояние. Един адепт е проводил двама свои ученици да се учат в света. Те видяли, че две мравки се карат за една малка трошичка. И едната тегли и другата тегли.
Учениците казали на мравките: „Защо не се примирите?
“ Едната казала: „Аз я взех по-рано, тя иска да ми вземе хапката, това богатство.“ Учениците казали: „Не можете ли да се примирите по някакъв начин? “ – „Не може! Върху нея се гради моето щастие.“ Всичкото щастие на мравката, според нея, е в тая малка трошичка. Мравката казала: „Моята работа е свършена без тази трошичка.“
към беседата >>
Всяко едно страдание трябва да е подтик към друго страдание и чрез него вие трябва да се повдигнете в умствено и във всяко отношение и да придобиваме сили.
Но страданията не трябва да се повтарят по един и същ начин. Не трябва да предизвиквате едно и също страдание.
Всяко едно страдание трябва да е подтик към друго страдание и чрез него вие трябва да се повдигнете в умствено и във всяко отношение и да придобиваме сили.
Я вижте този българин, който се е борил с Мустафа. Чрез мъчнотиите, вътре в човека, се произвеждат ония сили, чрез мъчнотиите в човека се произвеждат силите. Вие, като разрешавате разумно мъчнотиите, развивате вашите сили. Но когато излезете от арената все се упражнявате. Когато вие излезете като борец, да не станете посмешище.
към беседата >>
“ Едната казала: „Аз я взех по-рано, тя иска да ми вземе хапката, това богатство.“ Учениците казали: „Не можете ли да се примирите по някакъв начин?
Сегашните хора се уподобяват, в някои свои прояви, на животинско състояние. Един адепт е проводил двама свои ученици да се учат в света. Те видяли, че две мравки се карат за една малка трошичка. И едната тегли и другата тегли. Учениците казали на мравките: „Защо не се примирите?
“ Едната казала: „Аз я взех по-рано, тя иска да ми вземе хапката, това богатство.“ Учениците казали: „Не можете ли да се примирите по някакъв начин?
“ – „Не може! Върху нея се гради моето щастие.“ Всичкото щастие на мравката, според нея, е в тая малка трошичка. Мравката казала: „Моята работа е свършена без тази трошичка.“
към беседата >>
Я вижте този българин, който се е борил с Мустафа.
Но страданията не трябва да се повтарят по един и същ начин. Не трябва да предизвиквате едно и също страдание. Всяко едно страдание трябва да е подтик към друго страдание и чрез него вие трябва да се повдигнете в умствено и във всяко отношение и да придобиваме сили.
Я вижте този българин, който се е борил с Мустафа.
Чрез мъчнотиите, вътре в човека, се произвеждат ония сили, чрез мъчнотиите в човека се произвеждат силите. Вие, като разрешавате разумно мъчнотиите, развивате вашите сили. Но когато излезете от арената все се упражнявате. Когато вие излезете като борец, да не станете посмешище. Все таки, някой път, ще претърпите няко[я] катастрофа.
към беседата >>
“ – „Не може!
Един адепт е проводил двама свои ученици да се учат в света. Те видяли, че две мравки се карат за една малка трошичка. И едната тегли и другата тегли. Учениците казали на мравките: „Защо не се примирите? “ Едната казала: „Аз я взех по-рано, тя иска да ми вземе хапката, това богатство.“ Учениците казали: „Не можете ли да се примирите по някакъв начин?
“ – „Не може!
Върху нея се гради моето щастие.“ Всичкото щастие на мравката, според нея, е в тая малка трошичка. Мравката казала: „Моята работа е свършена без тази трошичка.“
към беседата >>
Чрез мъчнотиите, вътре в човека, се произвеждат ония сили, чрез мъчнотиите в човека се произвеждат силите.
Но страданията не трябва да се повтарят по един и същ начин. Не трябва да предизвиквате едно и също страдание. Всяко едно страдание трябва да е подтик към друго страдание и чрез него вие трябва да се повдигнете в умствено и във всяко отношение и да придобиваме сили. Я вижте този българин, който се е борил с Мустафа.
Чрез мъчнотиите, вътре в човека, се произвеждат ония сили, чрез мъчнотиите в човека се произвеждат силите.
Вие, като разрешавате разумно мъчнотиите, развивате вашите сили. Но когато излезете от арената все се упражнявате. Когато вие излезете като борец, да не станете посмешище. Все таки, някой път, ще претърпите няко[я] катастрофа. Трябва да схващате живота малко по другояче.
към беседата >>
Върху нея се гради моето щастие.“ Всичкото щастие на мравката, според нея, е в тая малка трошичка.
Те видяли, че две мравки се карат за една малка трошичка. И едната тегли и другата тегли. Учениците казали на мравките: „Защо не се примирите? “ Едната казала: „Аз я взех по-рано, тя иска да ми вземе хапката, това богатство.“ Учениците казали: „Не можете ли да се примирите по някакъв начин? “ – „Не може!
Върху нея се гради моето щастие.“ Всичкото щастие на мравката, според нея, е в тая малка трошичка.
Мравката казала: „Моята работа е свършена без тази трошичка.“
към беседата >>
Вие, като разрешавате разумно мъчнотиите, развивате вашите сили.
Но страданията не трябва да се повтарят по един и същ начин. Не трябва да предизвиквате едно и също страдание. Всяко едно страдание трябва да е подтик към друго страдание и чрез него вие трябва да се повдигнете в умствено и във всяко отношение и да придобиваме сили. Я вижте този българин, който се е борил с Мустафа. Чрез мъчнотиите, вътре в човека, се произвеждат ония сили, чрез мъчнотиите в човека се произвеждат силите.
Вие, като разрешавате разумно мъчнотиите, развивате вашите сили.
Но когато излезете от арената все се упражнявате. Когато вие излезете като борец, да не станете посмешище. Все таки, някой път, ще претърпите няко[я] катастрофа. Трябва да схващате живота малко по другояче. Най-великите певци, които сега пеят, едно време са били безгласни.
към беседата >>
Мравката казала: „Моята работа е свършена без тази трошичка.“
И едната тегли и другата тегли. Учениците казали на мравките: „Защо не се примирите? “ Едната казала: „Аз я взех по-рано, тя иска да ми вземе хапката, това богатство.“ Учениците казали: „Не можете ли да се примирите по някакъв начин? “ – „Не може! Върху нея се гради моето щастие.“ Всичкото щастие на мравката, според нея, е в тая малка трошичка.
Мравката казала: „Моята работа е свършена без тази трошичка.“
към беседата >>
Но когато излезете от арената все се упражнявате.
Не трябва да предизвиквате едно и също страдание. Всяко едно страдание трябва да е подтик към друго страдание и чрез него вие трябва да се повдигнете в умствено и във всяко отношение и да придобиваме сили. Я вижте този българин, който се е борил с Мустафа. Чрез мъчнотиите, вътре в човека, се произвеждат ония сили, чрез мъчнотиите в човека се произвеждат силите. Вие, като разрешавате разумно мъчнотиите, развивате вашите сили.
Но когато излезете от арената все се упражнявате.
Когато вие излезете като борец, да не станете посмешище. Все таки, някой път, ще претърпите няко[я] катастрофа. Трябва да схващате живота малко по другояче. Най-великите певци, които сега пеят, едно време са били безгласни. Те са били безгласни риби.
към беседата >>
Често хората имат такива малки трошички, които ги спъват.
Често хората имат такива малки трошички, които ги спъват.
Като им се вземе тях, те се спъват. Има ли някой от вас, който да не се спъва от такива трошички? Няма да го доказвам, това не ми е целта. Това е едно животинско състояние. Това е ограничение на съзнанието и на самосъзнанието на човека.
към беседата >>
Когато вие излезете като борец, да не станете посмешище.
Всяко едно страдание трябва да е подтик към друго страдание и чрез него вие трябва да се повдигнете в умствено и във всяко отношение и да придобиваме сили. Я вижте този българин, който се е борил с Мустафа. Чрез мъчнотиите, вътре в човека, се произвеждат ония сили, чрез мъчнотиите в човека се произвеждат силите. Вие, като разрешавате разумно мъчнотиите, развивате вашите сили. Но когато излезете от арената все се упражнявате.
Когато вие излезете като борец, да не станете посмешище.
Все таки, някой път, ще претърпите няко[я] катастрофа. Трябва да схващате живота малко по другояче. Най-великите певци, които сега пеят, едно време са били безгласни. Те са били безгласни риби. Най-хубавите птички, седят в кафези.
към беседата >>
Като им се вземе тях, те се спъват.
Често хората имат такива малки трошички, които ги спъват.
Като им се вземе тях, те се спъват.
Има ли някой от вас, който да не се спъва от такива трошички? Няма да го доказвам, това не ми е целта. Това е едно животинско състояние. Това е ограничение на съзнанието и на самосъзнанието на човека. Това е едно животинско състояние.
към беседата >>
Все таки, някой път, ще претърпите няко[я] катастрофа.
Я вижте този българин, който се е борил с Мустафа. Чрез мъчнотиите, вътре в човека, се произвеждат ония сили, чрез мъчнотиите в човека се произвеждат силите. Вие, като разрешавате разумно мъчнотиите, развивате вашите сили. Но когато излезете от арената все се упражнявате. Когато вие излезете като борец, да не станете посмешище.
Все таки, някой път, ще претърпите няко[я] катастрофа.
Трябва да схващате живота малко по другояче. Най-великите певци, които сега пеят, едно време са били безгласни. Те са били безгласни риби. Най-хубавите птички, седят в кафези. Рибите казаха: „Хайде да попеем!
към беседата >>
Има ли някой от вас, който да не се спъва от такива трошички?
Често хората имат такива малки трошички, които ги спъват. Като им се вземе тях, те се спъват.
Има ли някой от вас, който да не се спъва от такива трошички?
Няма да го доказвам, това не ми е целта. Това е едно животинско състояние. Това е ограничение на съзнанието и на самосъзнанието на човека. Това е едно животинско състояние. От това положение всеки един трябва да излезе.
към беседата >>
Трябва да схващате живота малко по другояче.
Чрез мъчнотиите, вътре в човека, се произвеждат ония сили, чрез мъчнотиите в човека се произвеждат силите. Вие, като разрешавате разумно мъчнотиите, развивате вашите сили. Но когато излезете от арената все се упражнявате. Когато вие излезете като борец, да не станете посмешище. Все таки, някой път, ще претърпите няко[я] катастрофа.
Трябва да схващате живота малко по другояче.
Най-великите певци, които сега пеят, едно време са били безгласни. Те са били безгласни риби. Най-хубавите птички, седят в кафези. Рибите казаха: „Хайде да попеем! “ И станаха птички и почнаха да пеят и намериха кафеза.
към беседата >>
Няма да го доказвам, това не ми е целта.
Често хората имат такива малки трошички, които ги спъват. Като им се вземе тях, те се спъват. Има ли някой от вас, който да не се спъва от такива трошички?
Няма да го доказвам, това не ми е целта.
Това е едно животинско състояние. Това е ограничение на съзнанието и на самосъзнанието на човека. Това е едно животинско състояние. От това положение всеки един трябва да излезе.
към беседата >>
Най-великите певци, които сега пеят, едно време са били безгласни.
Вие, като разрешавате разумно мъчнотиите, развивате вашите сили. Но когато излезете от арената все се упражнявате. Когато вие излезете като борец, да не станете посмешище. Все таки, някой път, ще претърпите няко[я] катастрофа. Трябва да схващате живота малко по другояче.
Най-великите певци, които сега пеят, едно време са били безгласни.
Те са били безгласни риби. Най-хубавите птички, седят в кафези. Рибите казаха: „Хайде да попеем! “ И станаха птички и почнаха да пеят и намериха кафеза. Сега птичките трябва да се упражняват да излязат от кафеза навън.
към беседата >>
Това е едно животинско състояние.
Често хората имат такива малки трошички, които ги спъват. Като им се вземе тях, те се спъват. Има ли някой от вас, който да не се спъва от такива трошички? Няма да го доказвам, това не ми е целта.
Това е едно животинско състояние.
Това е ограничение на съзнанието и на самосъзнанието на човека. Това е едно животинско състояние. От това положение всеки един трябва да излезе.
към беседата >>
Те са били безгласни риби.
Но когато излезете от арената все се упражнявате. Когато вие излезете като борец, да не станете посмешище. Все таки, някой път, ще претърпите няко[я] катастрофа. Трябва да схващате живота малко по другояче. Най-великите певци, които сега пеят, едно време са били безгласни.
Те са били безгласни риби.
Най-хубавите птички, седят в кафези. Рибите казаха: „Хайде да попеем! “ И станаха птички и почнаха да пеят и намериха кафеза. Сега птичките трябва да се упражняват да излязат от кафеза навън. Рибите не пееха, понеже нямаха никакъв идеал.
към беседата >>
Това е ограничение на съзнанието и на самосъзнанието на човека.
Често хората имат такива малки трошички, които ги спъват. Като им се вземе тях, те се спъват. Има ли някой от вас, който да не се спъва от такива трошички? Няма да го доказвам, това не ми е целта. Това е едно животинско състояние.
Това е ограничение на съзнанието и на самосъзнанието на човека.
Това е едно животинско състояние. От това положение всеки един трябва да излезе.
към беседата >>
Най-хубавите птички, седят в кафези.
Когато вие излезете като борец, да не станете посмешище. Все таки, някой път, ще претърпите няко[я] катастрофа. Трябва да схващате живота малко по другояче. Най-великите певци, които сега пеят, едно време са били безгласни. Те са били безгласни риби.
Най-хубавите птички, седят в кафези.
Рибите казаха: „Хайде да попеем! “ И станаха птички и почнаха да пеят и намериха кафеза. Сега птичките трябва да се упражняват да излязат от кафеза навън. Рибите не пееха, понеже нямаха никакъв идеал. Най-после придобиха един идеал и казаха: „Трябва да се хвърчи и да се пее!
към беседата >>
Това е едно животинско състояние.
Като им се вземе тях, те се спъват. Има ли някой от вас, който да не се спъва от такива трошички? Няма да го доказвам, това не ми е целта. Това е едно животинско състояние. Това е ограничение на съзнанието и на самосъзнанието на човека.
Това е едно животинско състояние.
От това положение всеки един трябва да излезе.
към беседата >>
Рибите казаха: „Хайде да попеем!
Все таки, някой път, ще претърпите няко[я] катастрофа. Трябва да схващате живота малко по другояче. Най-великите певци, които сега пеят, едно време са били безгласни. Те са били безгласни риби. Най-хубавите птички, седят в кафези.
Рибите казаха: „Хайде да попеем!
“ И станаха птички и почнаха да пеят и намериха кафеза. Сега птичките трябва да се упражняват да излязат от кафеза навън. Рибите не пееха, понеже нямаха никакъв идеал. Най-после придобиха един идеал и казаха: „Трябва да се хвърчи и да се пее! “
към беседата >>
От това положение всеки един трябва да излезе.
Има ли някой от вас, който да не се спъва от такива трошички? Няма да го доказвам, това не ми е целта. Това е едно животинско състояние. Това е ограничение на съзнанието и на самосъзнанието на човека. Това е едно животинско състояние.
От това положение всеки един трябва да излезе.
към беседата >>
“ И станаха птички и почнаха да пеят и намериха кафеза.
Трябва да схващате живота малко по другояче. Най-великите певци, които сега пеят, едно време са били безгласни. Те са били безгласни риби. Най-хубавите птички, седят в кафези. Рибите казаха: „Хайде да попеем!
“ И станаха птички и почнаха да пеят и намериха кафеза.
Сега птичките трябва да се упражняват да излязат от кафеза навън. Рибите не пееха, понеже нямаха никакъв идеал. Най-после придобиха един идеал и казаха: „Трябва да се хвърчи и да се пее! “
към беседата >>
У вас седи идеята: „Не може ли някой да ни избави от това положение?
У вас седи идеята: „Не може ли някой да ни избави от това положение?
“ Онова пиле, което е турено под квачката, и което е в черупката, само трябва да излезе навън. Самото пиле трябва да извърши известна работа. Господ върши работата, както квачката, но има един процес, една малка работа, която ние трябва да свършим. Тя е много малка. Ще клъвнеш черупката, ще я пробиеш, ще излезеш вън и ще стъпиш на краката си.
към беседата >>
Сега птичките трябва да се упражняват да излязат от кафеза навън.
Най-великите певци, които сега пеят, едно време са били безгласни. Те са били безгласни риби. Най-хубавите птички, седят в кафези. Рибите казаха: „Хайде да попеем! “ И станаха птички и почнаха да пеят и намериха кафеза.
Сега птичките трябва да се упражняват да излязат от кафеза навън.
Рибите не пееха, понеже нямаха никакъв идеал. Най-после придобиха един идеал и казаха: „Трябва да се хвърчи и да се пее! “
към беседата >>
“ Онова пиле, което е турено под квачката, и което е в черупката, само трябва да излезе навън.
У вас седи идеята: „Не може ли някой да ни избави от това положение?
“ Онова пиле, което е турено под квачката, и което е в черупката, само трябва да излезе навън.
Самото пиле трябва да извърши известна работа. Господ върши работата, както квачката, но има един процес, една малка работа, която ние трябва да свършим. Тя е много малка. Ще клъвнеш черупката, ще я пробиеш, ще излезеш вън и ще стъпиш на краката си. А пък да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на доброто, което е в тебе, да застанеш на онова, разумното, с което всякога може да работиш и да бъдеш победител в света.
към беседата >>
Рибите не пееха, понеже нямаха никакъв идеал.
Те са били безгласни риби. Най-хубавите птички, седят в кафези. Рибите казаха: „Хайде да попеем! “ И станаха птички и почнаха да пеят и намериха кафеза. Сега птичките трябва да се упражняват да излязат от кафеза навън.
Рибите не пееха, понеже нямаха никакъв идеал.
Най-после придобиха един идеал и казаха: „Трябва да се хвърчи и да се пее! “
към беседата >>
Самото пиле трябва да извърши известна работа.
У вас седи идеята: „Не може ли някой да ни избави от това положение? “ Онова пиле, което е турено под квачката, и което е в черупката, само трябва да излезе навън.
Самото пиле трябва да извърши известна работа.
Господ върши работата, както квачката, но има един процес, една малка работа, която ние трябва да свършим. Тя е много малка. Ще клъвнеш черупката, ще я пробиеш, ще излезеш вън и ще стъпиш на краката си. А пък да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на доброто, което е в тебе, да застанеш на онова, разумното, с което всякога може да работиш и да бъдеш победител в света. Не да се заробваш, но да се освобождаваш, да освобождаваш себе си и окръжающите.
към беседата >>
Най-после придобиха един идеал и казаха: „Трябва да се хвърчи и да се пее!
Най-хубавите птички, седят в кафези. Рибите казаха: „Хайде да попеем! “ И станаха птички и почнаха да пеят и намериха кафеза. Сега птичките трябва да се упражняват да излязат от кафеза навън. Рибите не пееха, понеже нямаха никакъв идеал.
Най-после придобиха един идеал и казаха: „Трябва да се хвърчи и да се пее!
“
към беседата >>
Господ върши работата, както квачката, но има един процес, една малка работа, която ние трябва да свършим.
У вас седи идеята: „Не може ли някой да ни избави от това положение? “ Онова пиле, което е турено под квачката, и което е в черупката, само трябва да излезе навън. Самото пиле трябва да извърши известна работа.
Господ върши работата, както квачката, но има един процес, една малка работа, която ние трябва да свършим.
Тя е много малка. Ще клъвнеш черупката, ще я пробиеш, ще излезеш вън и ще стъпиш на краката си. А пък да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на доброто, което е в тебе, да застанеш на онова, разумното, с което всякога може да работиш и да бъдеш победител в света. Не да се заробваш, но да се освобождаваш, да освобождаваш себе си и окръжающите. Добрият човек се отличава по това, че той навсякъде освобождава.
към беседата >>
“
Рибите казаха: „Хайде да попеем! “ И станаха птички и почнаха да пеят и намериха кафеза. Сега птичките трябва да се упражняват да излязат от кафеза навън. Рибите не пееха, понеже нямаха никакъв идеал. Най-после придобиха един идеал и казаха: „Трябва да се хвърчи и да се пее!
“
към беседата >>
Тя е много малка.
У вас седи идеята: „Не може ли някой да ни избави от това положение? “ Онова пиле, което е турено под квачката, и което е в черупката, само трябва да излезе навън. Самото пиле трябва да извърши известна работа. Господ върши работата, както квачката, но има един процес, една малка работа, която ние трябва да свършим.
Тя е много малка.
Ще клъвнеш черупката, ще я пробиеш, ще излезеш вън и ще стъпиш на краката си. А пък да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на доброто, което е в тебе, да застанеш на онова, разумното, с което всякога може да работиш и да бъдеш победител в света. Не да се заробваш, но да се освобождаваш, да освобождаваш себе си и окръжающите. Добрият човек се отличава по това, че той навсякъде освобождава. Например вървите по полето и виждате едно зрънце, над което има една плоча.
към беседата >>
И хората почти са налучкали същия път.
И хората почти са налучкали същия път.
Момите и момците за какво пеят? Вие ще ме осветите по този въпрос. Аз се досещам малко, но искам да проверя дали моята идея е права. Деветдесет и девет процента съм уверен, но ми липсва само един елемент, за да се потвърди. Защо старите не пеят?
към беседата >>
Ще клъвнеш черупката, ще я пробиеш, ще излезеш вън и ще стъпиш на краката си.
У вас седи идеята: „Не може ли някой да ни избави от това положение? “ Онова пиле, което е турено под квачката, и което е в черупката, само трябва да излезе навън. Самото пиле трябва да извърши известна работа. Господ върши работата, както квачката, но има един процес, една малка работа, която ние трябва да свършим. Тя е много малка.
Ще клъвнеш черупката, ще я пробиеш, ще излезеш вън и ще стъпиш на краката си.
А пък да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на доброто, което е в тебе, да застанеш на онова, разумното, с което всякога може да работиш и да бъдеш победител в света. Не да се заробваш, но да се освобождаваш, да освобождаваш себе си и окръжающите. Добрият човек се отличава по това, че той навсякъде освобождава. Например вървите по полето и виждате едно зрънце, над което има една плоча. Поради препятствието стълбцето, което е поникнало от зрънцето, се е изкривило.
към беседата >>
Момите и момците за какво пеят?
И хората почти са налучкали същия път.
Момите и момците за какво пеят?
Вие ще ме осветите по този въпрос. Аз се досещам малко, но искам да проверя дали моята идея е права. Деветдесет и девет процента съм уверен, но ми липсва само един елемент, за да се потвърди. Защо старите не пеят? Защо старите стават безгласни риби?
към беседата >>
А пък да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на доброто, което е в тебе, да застанеш на онова, разумното, с което всякога може да работиш и да бъдеш победител в света.
“ Онова пиле, което е турено под квачката, и което е в черупката, само трябва да излезе навън. Самото пиле трябва да извърши известна работа. Господ върши работата, както квачката, но има един процес, една малка работа, която ние трябва да свършим. Тя е много малка. Ще клъвнеш черупката, ще я пробиеш, ще излезеш вън и ще стъпиш на краката си.
А пък да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на доброто, което е в тебе, да застанеш на онова, разумното, с което всякога може да работиш и да бъдеш победител в света.
Не да се заробваш, но да се освобождаваш, да освобождаваш себе си и окръжающите. Добрият човек се отличава по това, че той навсякъде освобождава. Например вървите по полето и виждате едно зрънце, над което има една плоча. Поради препятствието стълбцето, което е поникнало от зрънцето, се е изкривило. Тогава вдигнете тази плоча и освободете това растение.
към беседата >>
Вие ще ме осветите по този въпрос.
И хората почти са налучкали същия път. Момите и момците за какво пеят?
Вие ще ме осветите по този въпрос.
Аз се досещам малко, но искам да проверя дали моята идея е права. Деветдесет и девет процента съм уверен, но ми липсва само един елемент, за да се потвърди. Защо старите не пеят? Защо старите стават безгласни риби? Защото след като са пели, намерили са кафеза, ограниченията и казват: „Не си струва да пееш.“ И почват да мълчат.
към беседата >>
Не да се заробваш, но да се освобождаваш, да освобождаваш себе си и окръжающите.
Самото пиле трябва да извърши известна работа. Господ върши работата, както квачката, но има един процес, една малка работа, която ние трябва да свършим. Тя е много малка. Ще клъвнеш черупката, ще я пробиеш, ще излезеш вън и ще стъпиш на краката си. А пък да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на доброто, което е в тебе, да застанеш на онова, разумното, с което всякога може да работиш и да бъдеш победител в света.
Не да се заробваш, но да се освобождаваш, да освобождаваш себе си и окръжающите.
Добрият човек се отличава по това, че той навсякъде освобождава. Например вървите по полето и виждате едно зрънце, над което има една плоча. Поради препятствието стълбцето, което е поникнало от зрънцето, се е изкривило. Тогава вдигнете тази плоча и освободете това растение. Видите две растения, че са се преплели едно в друго – разплетете ги, ако можете.
към беседата >>
Аз се досещам малко, но искам да проверя дали моята идея е права.
И хората почти са налучкали същия път. Момите и момците за какво пеят? Вие ще ме осветите по този въпрос.
Аз се досещам малко, но искам да проверя дали моята идея е права.
Деветдесет и девет процента съм уверен, но ми липсва само един елемент, за да се потвърди. Защо старите не пеят? Защо старите стават безгласни риби? Защото след като са пели, намерили са кафеза, ограниченията и казват: „Не си струва да пееш.“ И почват да мълчат. Ако една птица не пее, да отворят кафеза и да я пуснат.
към беседата >>
Добрият човек се отличава по това, че той навсякъде освобождава.
Господ върши работата, както квачката, но има един процес, една малка работа, която ние трябва да свършим. Тя е много малка. Ще клъвнеш черупката, ще я пробиеш, ще излезеш вън и ще стъпиш на краката си. А пък да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на доброто, което е в тебе, да застанеш на онова, разумното, с което всякога може да работиш и да бъдеш победител в света. Не да се заробваш, но да се освобождаваш, да освобождаваш себе си и окръжающите.
Добрият човек се отличава по това, че той навсякъде освобождава.
Например вървите по полето и виждате едно зрънце, над което има една плоча. Поради препятствието стълбцето, което е поникнало от зрънцето, се е изкривило. Тогава вдигнете тази плоча и освободете това растение. Видите две растения, че са се преплели едно в друго – разплетете ги, ако можете. Спрете се, това е една услуга.
към беседата >>
Деветдесет и девет процента съм уверен, но ми липсва само един елемент, за да се потвърди.
И хората почти са налучкали същия път. Момите и момците за какво пеят? Вие ще ме осветите по този въпрос. Аз се досещам малко, но искам да проверя дали моята идея е права.
Деветдесет и девет процента съм уверен, но ми липсва само един елемент, за да се потвърди.
Защо старите не пеят? Защо старите стават безгласни риби? Защото след като са пели, намерили са кафеза, ограниченията и казват: „Не си струва да пееш.“ И почват да мълчат. Ако една птица не пее, да отворят кафеза и да я пуснат. Старите са умни, те мислят да излязат от кафеза навън и за това не пеят.
към беседата >>
Например вървите по полето и виждате едно зрънце, над което има една плоча.
Тя е много малка. Ще клъвнеш черупката, ще я пробиеш, ще излезеш вън и ще стъпиш на краката си. А пък да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на доброто, което е в тебе, да застанеш на онова, разумното, с което всякога може да работиш и да бъдеш победител в света. Не да се заробваш, но да се освобождаваш, да освобождаваш себе си и окръжающите. Добрият човек се отличава по това, че той навсякъде освобождава.
Например вървите по полето и виждате едно зрънце, над което има една плоча.
Поради препятствието стълбцето, което е поникнало от зрънцето, се е изкривило. Тогава вдигнете тази плоча и освободете това растение. Видите две растения, че са се преплели едно в друго – разплетете ги, ако можете. Спрете се, това е една услуга. Или срещнете, че двама хора спорят за нещо.
към беседата >>
Защо старите не пеят?
И хората почти са налучкали същия път. Момите и момците за какво пеят? Вие ще ме осветите по този въпрос. Аз се досещам малко, но искам да проверя дали моята идея е права. Деветдесет и девет процента съм уверен, но ми липсва само един елемент, за да се потвърди.
Защо старите не пеят?
Защо старите стават безгласни риби? Защото след като са пели, намерили са кафеза, ограниченията и казват: „Не си струва да пееш.“ И почват да мълчат. Ако една птица не пее, да отворят кафеза и да я пуснат. Старите са умни, те мислят да излязат от кафеза навън и за това не пеят. Аз така се досещам.
към беседата >>
Поради препятствието стълбцето, което е поникнало от зрънцето, се е изкривило.
Ще клъвнеш черупката, ще я пробиеш, ще излезеш вън и ще стъпиш на краката си. А пък да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на доброто, което е в тебе, да застанеш на онова, разумното, с което всякога може да работиш и да бъдеш победител в света. Не да се заробваш, но да се освобождаваш, да освобождаваш себе си и окръжающите. Добрият човек се отличава по това, че той навсякъде освобождава. Например вървите по полето и виждате едно зрънце, над което има една плоча.
Поради препятствието стълбцето, което е поникнало от зрънцето, се е изкривило.
Тогава вдигнете тази плоча и освободете това растение. Видите две растения, че са се преплели едно в друго – разплетете ги, ако можете. Спрете се, това е една услуга. Или срещнете, че двама хора спорят за нещо. Ти казваш: „Колко са глупави!
към беседата >>
Защо старите стават безгласни риби?
Момите и момците за какво пеят? Вие ще ме осветите по този въпрос. Аз се досещам малко, но искам да проверя дали моята идея е права. Деветдесет и девет процента съм уверен, но ми липсва само един елемент, за да се потвърди. Защо старите не пеят?
Защо старите стават безгласни риби?
Защото след като са пели, намерили са кафеза, ограниченията и казват: „Не си струва да пееш.“ И почват да мълчат. Ако една птица не пее, да отворят кафеза и да я пуснат. Старите са умни, те мислят да излязат от кафеза навън и за това не пеят. Аз така се досещам. Но ако аз бях една птица, която пее, не щях да млъкна, но щях да пея така, че да се разтопят всички телчета на кафеза и да стана свободен.
към беседата >>
Тогава вдигнете тази плоча и освободете това растение.
А пък да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на доброто, което е в тебе, да застанеш на онова, разумното, с което всякога може да работиш и да бъдеш победител в света. Не да се заробваш, но да се освобождаваш, да освобождаваш себе си и окръжающите. Добрият човек се отличава по това, че той навсякъде освобождава. Например вървите по полето и виждате едно зрънце, над което има една плоча. Поради препятствието стълбцето, което е поникнало от зрънцето, се е изкривило.
Тогава вдигнете тази плоча и освободете това растение.
Видите две растения, че са се преплели едно в друго – разплетете ги, ако можете. Спрете се, това е една услуга. Или срещнете, че двама хора спорят за нещо. Ти казваш: „Колко са глупави! “ Вие не разрешавате правилно въпроса.
към беседата >>
Защото след като са пели, намерили са кафеза, ограниченията и казват: „Не си струва да пееш.“ И почват да мълчат.
Вие ще ме осветите по този въпрос. Аз се досещам малко, но искам да проверя дали моята идея е права. Деветдесет и девет процента съм уверен, но ми липсва само един елемент, за да се потвърди. Защо старите не пеят? Защо старите стават безгласни риби?
Защото след като са пели, намерили са кафеза, ограниченията и казват: „Не си струва да пееш.“ И почват да мълчат.
Ако една птица не пее, да отворят кафеза и да я пуснат. Старите са умни, те мислят да излязат от кафеза навън и за това не пеят. Аз така се досещам. Но ако аз бях една птица, която пее, не щях да млъкна, но щях да пея така, че да се разтопят всички телчета на кафеза и да стана свободен. Кое е новото пеене?
към беседата >>
Видите две растения, че са се преплели едно в друго – разплетете ги, ако можете.
Не да се заробваш, но да се освобождаваш, да освобождаваш себе си и окръжающите. Добрият човек се отличава по това, че той навсякъде освобождава. Например вървите по полето и виждате едно зрънце, над което има една плоча. Поради препятствието стълбцето, което е поникнало от зрънцето, се е изкривило. Тогава вдигнете тази плоча и освободете това растение.
Видите две растения, че са се преплели едно в друго – разплетете ги, ако можете.
Спрете се, това е една услуга. Или срещнете, че двама хора спорят за нещо. Ти казваш: „Колко са глупави! “ Вие не разрешавате правилно въпроса. Ако се карат двама души, това не е глупаво, а е умно.
към беседата >>
Ако една птица не пее, да отворят кафеза и да я пуснат.
Аз се досещам малко, но искам да проверя дали моята идея е права. Деветдесет и девет процента съм уверен, но ми липсва само един елемент, за да се потвърди. Защо старите не пеят? Защо старите стават безгласни риби? Защото след като са пели, намерили са кафеза, ограниченията и казват: „Не си струва да пееш.“ И почват да мълчат.
Ако една птица не пее, да отворят кафеза и да я пуснат.
Старите са умни, те мислят да излязат от кафеза навън и за това не пеят. Аз така се досещам. Но ако аз бях една птица, която пее, не щях да млъкна, но щях да пея така, че да се разтопят всички телчета на кафеза и да стана свободен. Кое е новото пеене? Това пение в кафеза да изчезне, но да пея свободно в природата.
към беседата >>
Спрете се, това е една услуга.
Добрият човек се отличава по това, че той навсякъде освобождава. Например вървите по полето и виждате едно зрънце, над което има една плоча. Поради препятствието стълбцето, което е поникнало от зрънцето, се е изкривило. Тогава вдигнете тази плоча и освободете това растение. Видите две растения, че са се преплели едно в друго – разплетете ги, ако можете.
Спрете се, това е една услуга.
Или срещнете, че двама хора спорят за нещо. Ти казваш: „Колко са глупави! “ Вие не разрешавате правилно въпроса. Ако се карат двама души, това не е глупаво, а е умно. Това е въпрос за живот между тях.
към беседата >>
Старите са умни, те мислят да излязат от кафеза навън и за това не пеят.
Деветдесет и девет процента съм уверен, но ми липсва само един елемент, за да се потвърди. Защо старите не пеят? Защо старите стават безгласни риби? Защото след като са пели, намерили са кафеза, ограниченията и казват: „Не си струва да пееш.“ И почват да мълчат. Ако една птица не пее, да отворят кафеза и да я пуснат.
Старите са умни, те мислят да излязат от кафеза навън и за това не пеят.
Аз така се досещам. Но ако аз бях една птица, която пее, не щях да млъкна, но щях да пея така, че да се разтопят всички телчета на кафеза и да стана свободен. Кое е новото пеене? Това пение в кафеза да изчезне, но да пея свободно в природата. Не да пееш и да се окайваш, вътре в себе си, но да знаеш, че пеенето е една сила.
към беседата >>
Или срещнете, че двама хора спорят за нещо.
Например вървите по полето и виждате едно зрънце, над което има една плоча. Поради препятствието стълбцето, което е поникнало от зрънцето, се е изкривило. Тогава вдигнете тази плоча и освободете това растение. Видите две растения, че са се преплели едно в друго – разплетете ги, ако можете. Спрете се, това е една услуга.
Или срещнете, че двама хора спорят за нещо.
Ти казваш: „Колко са глупави! “ Вие не разрешавате правилно въпроса. Ако се карат двама души, това не е глупаво, а е умно. Това е въпрос за живот между тях. И същевременно, това е предметно учение заради тебе.
към беседата >>
Аз така се досещам.
Защо старите не пеят? Защо старите стават безгласни риби? Защото след като са пели, намерили са кафеза, ограниченията и казват: „Не си струва да пееш.“ И почват да мълчат. Ако една птица не пее, да отворят кафеза и да я пуснат. Старите са умни, те мислят да излязат от кафеза навън и за това не пеят.
Аз така се досещам.
Но ако аз бях една птица, която пее, не щях да млъкна, но щях да пея така, че да се разтопят всички телчета на кафеза и да стана свободен. Кое е новото пеене? Това пение в кафеза да изчезне, но да пея свободно в природата. Не да пееш и да се окайваш, вътре в себе си, но да знаеш, че пеенето е една сила. Имаме пред вид, чрез пеенето да се усили вашата дихателна система.
към беседата >>
Ти казваш: „Колко са глупави!
Поради препятствието стълбцето, което е поникнало от зрънцето, се е изкривило. Тогава вдигнете тази плоча и освободете това растение. Видите две растения, че са се преплели едно в друго – разплетете ги, ако можете. Спрете се, това е една услуга. Или срещнете, че двама хора спорят за нещо.
Ти казваш: „Колко са глупави!
“ Вие не разрешавате правилно въпроса. Ако се карат двама души, това не е глупаво, а е умно. Това е въпрос за живот между тях. И същевременно, това е предметно учение заради тебе. Ако вие не разрешите това предметно учение, вие ще се намерите в тяхното положение.
към беседата >>
Но ако аз бях една птица, която пее, не щях да млъкна, но щях да пея така, че да се разтопят всички телчета на кафеза и да стана свободен.
Защо старите стават безгласни риби? Защото след като са пели, намерили са кафеза, ограниченията и казват: „Не си струва да пееш.“ И почват да мълчат. Ако една птица не пее, да отворят кафеза и да я пуснат. Старите са умни, те мислят да излязат от кафеза навън и за това не пеят. Аз така се досещам.
Но ако аз бях една птица, която пее, не щях да млъкна, но щях да пея така, че да се разтопят всички телчета на кафеза и да стана свободен.
Кое е новото пеене? Това пение в кафеза да изчезне, но да пея свободно в природата. Не да пееш и да се окайваш, вътре в себе си, но да знаеш, че пеенето е една сила. Имаме пред вид, чрез пеенето да се усили вашата дихателна система. За това ви поощрявам да пеете.
към беседата >>
“ Вие не разрешавате правилно въпроса.
Тогава вдигнете тази плоча и освободете това растение. Видите две растения, че са се преплели едно в друго – разплетете ги, ако можете. Спрете се, това е една услуга. Или срещнете, че двама хора спорят за нещо. Ти казваш: „Колко са глупави!
“ Вие не разрешавате правилно въпроса.
Ако се карат двама души, това не е глупаво, а е умно. Това е въпрос за живот между тях. И същевременно, това е предметно учение заради тебе. Ако вие не разрешите това предметно учение, вие ще се намерите в тяхното положение. Провидението ви представя това, като предметно учение.
към беседата >>
Кое е новото пеене?
Защото след като са пели, намерили са кафеза, ограниченията и казват: „Не си струва да пееш.“ И почват да мълчат. Ако една птица не пее, да отворят кафеза и да я пуснат. Старите са умни, те мислят да излязат от кафеза навън и за това не пеят. Аз така се досещам. Но ако аз бях една птица, която пее, не щях да млъкна, но щях да пея така, че да се разтопят всички телчета на кафеза и да стана свободен.
Кое е новото пеене?
Това пение в кафеза да изчезне, но да пея свободно в природата. Не да пееш и да се окайваш, вътре в себе си, но да знаеш, че пеенето е една сила. Имаме пред вид, чрез пеенето да се усили вашата дихателна система. За това ви поощрявам да пеете. Някой казва: „Пеене не ми трябва.“ Но човек, който не пее, мъчно може да има постижение.
към беседата >>
Ако се карат двама души, това не е глупаво, а е умно.
Видите две растения, че са се преплели едно в друго – разплетете ги, ако можете. Спрете се, това е една услуга. Или срещнете, че двама хора спорят за нещо. Ти казваш: „Колко са глупави! “ Вие не разрешавате правилно въпроса.
Ако се карат двама души, това не е глупаво, а е умно.
Това е въпрос за живот между тях. И същевременно, това е предметно учение заради тебе. Ако вие не разрешите това предметно учение, вие ще се намерите в тяхното положение. Провидението ви представя това, като предметно учение. В дадения случай, всяка една мъчнотия, която ви се явява, е предметно учение.
към беседата >>
Това пение в кафеза да изчезне, но да пея свободно в природата.
Ако една птица не пее, да отворят кафеза и да я пуснат. Старите са умни, те мислят да излязат от кафеза навън и за това не пеят. Аз така се досещам. Но ако аз бях една птица, която пее, не щях да млъкна, но щях да пея така, че да се разтопят всички телчета на кафеза и да стана свободен. Кое е новото пеене?
Това пение в кафеза да изчезне, но да пея свободно в природата.
Не да пееш и да се окайваш, вътре в себе си, но да знаеш, че пеенето е една сила. Имаме пред вид, чрез пеенето да се усили вашата дихателна система. За това ви поощрявам да пеете. Някой казва: „Пеене не ми трябва.“ Но човек, който не пее, мъчно може да има постижение. Не за хората отвън да пее човек, но в душата си да пее винаги.
към беседата >>
Това е въпрос за живот между тях.
Спрете се, това е една услуга. Или срещнете, че двама хора спорят за нещо. Ти казваш: „Колко са глупави! “ Вие не разрешавате правилно въпроса. Ако се карат двама души, това не е глупаво, а е умно.
Това е въпрос за живот между тях.
И същевременно, това е предметно учение заради тебе. Ако вие не разрешите това предметно учение, вие ще се намерите в тяхното положение. Провидението ви представя това, като предметно учение. В дадения случай, всяка една мъчнотия, която ви се явява, е предметно учение. И ако вие решите това предметно учение, ще се изясни пътя, по който вървите.
към беседата >>
Не да пееш и да се окайваш, вътре в себе си, но да знаеш, че пеенето е една сила.
Старите са умни, те мислят да излязат от кафеза навън и за това не пеят. Аз така се досещам. Но ако аз бях една птица, която пее, не щях да млъкна, но щях да пея така, че да се разтопят всички телчета на кафеза и да стана свободен. Кое е новото пеене? Това пение в кафеза да изчезне, но да пея свободно в природата.
Не да пееш и да се окайваш, вътре в себе си, но да знаеш, че пеенето е една сила.
Имаме пред вид, чрез пеенето да се усили вашата дихателна система. За това ви поощрявам да пеете. Някой казва: „Пеене не ми трябва.“ Но човек, който не пее, мъчно може да има постижение. Не за хората отвън да пее човек, но в душата си да пее винаги. Гдето и да е, по пътя, у дома си и пр.
към беседата >>
И същевременно, това е предметно учение заради тебе.
Или срещнете, че двама хора спорят за нещо. Ти казваш: „Колко са глупави! “ Вие не разрешавате правилно въпроса. Ако се карат двама души, това не е глупаво, а е умно. Това е въпрос за живот между тях.
И същевременно, това е предметно учение заради тебе.
Ако вие не разрешите това предметно учение, вие ще се намерите в тяхното положение. Провидението ви представя това, като предметно учение. В дадения случай, всяка една мъчнотия, която ви се явява, е предметно учение. И ако вие решите това предметно учение, ще се изясни пътя, по който вървите.
към беседата >>
Имаме пред вид, чрез пеенето да се усили вашата дихателна система.
Аз така се досещам. Но ако аз бях една птица, която пее, не щях да млъкна, но щях да пея така, че да се разтопят всички телчета на кафеза и да стана свободен. Кое е новото пеене? Това пение в кафеза да изчезне, но да пея свободно в природата. Не да пееш и да се окайваш, вътре в себе си, но да знаеш, че пеенето е една сила.
Имаме пред вид, чрез пеенето да се усили вашата дихателна система.
За това ви поощрявам да пеете. Някой казва: „Пеене не ми трябва.“ Но човек, който не пее, мъчно може да има постижение. Не за хората отвън да пее човек, но в душата си да пее винаги. Гдето и да е, по пътя, у дома си и пр. А пък, при хората, пей при някои необходими случаи.
към беседата >>
Ако вие не разрешите това предметно учение, вие ще се намерите в тяхното положение.
Ти казваш: „Колко са глупави! “ Вие не разрешавате правилно въпроса. Ако се карат двама души, това не е глупаво, а е умно. Това е въпрос за живот между тях. И същевременно, това е предметно учение заради тебе.
Ако вие не разрешите това предметно учение, вие ще се намерите в тяхното положение.
Провидението ви представя това, като предметно учение. В дадения случай, всяка една мъчнотия, която ви се явява, е предметно учение. И ако вие решите това предметно учение, ще се изясни пътя, по който вървите.
към беседата >>
За това ви поощрявам да пеете.
Но ако аз бях една птица, която пее, не щях да млъкна, но щях да пея така, че да се разтопят всички телчета на кафеза и да стана свободен. Кое е новото пеене? Това пение в кафеза да изчезне, но да пея свободно в природата. Не да пееш и да се окайваш, вътре в себе си, но да знаеш, че пеенето е една сила. Имаме пред вид, чрез пеенето да се усили вашата дихателна система.
За това ви поощрявам да пеете.
Някой казва: „Пеене не ми трябва.“ Но човек, който не пее, мъчно може да има постижение. Не за хората отвън да пее човек, но в душата си да пее винаги. Гдето и да е, по пътя, у дома си и пр. А пък, при хората, пей при някои необходими случаи.
към беседата >>
Провидението ви представя това, като предметно учение.
“ Вие не разрешавате правилно въпроса. Ако се карат двама души, това не е глупаво, а е умно. Това е въпрос за живот между тях. И същевременно, това е предметно учение заради тебе. Ако вие не разрешите това предметно учение, вие ще се намерите в тяхното положение.
Провидението ви представя това, като предметно учение.
В дадения случай, всяка една мъчнотия, която ви се явява, е предметно учение. И ако вие решите това предметно учение, ще се изясни пътя, по който вървите.
към беседата >>
Някой казва: „Пеене не ми трябва.“ Но човек, който не пее, мъчно може да има постижение.
Кое е новото пеене? Това пение в кафеза да изчезне, но да пея свободно в природата. Не да пееш и да се окайваш, вътре в себе си, но да знаеш, че пеенето е една сила. Имаме пред вид, чрез пеенето да се усили вашата дихателна система. За това ви поощрявам да пеете.
Някой казва: „Пеене не ми трябва.“ Но човек, който не пее, мъчно може да има постижение.
Не за хората отвън да пее човек, но в душата си да пее винаги. Гдето и да е, по пътя, у дома си и пр. А пък, при хората, пей при някои необходими случаи.
към беседата >>
В дадения случай, всяка една мъчнотия, която ви се явява, е предметно учение.
Ако се карат двама души, това не е глупаво, а е умно. Това е въпрос за живот между тях. И същевременно, това е предметно учение заради тебе. Ако вие не разрешите това предметно учение, вие ще се намерите в тяхното положение. Провидението ви представя това, като предметно учение.
В дадения случай, всяка една мъчнотия, която ви се явява, е предметно учение.
И ако вие решите това предметно учение, ще се изясни пътя, по който вървите.
към беседата >>
Не за хората отвън да пее човек, но в душата си да пее винаги.
Това пение в кафеза да изчезне, но да пея свободно в природата. Не да пееш и да се окайваш, вътре в себе си, но да знаеш, че пеенето е една сила. Имаме пред вид, чрез пеенето да се усили вашата дихателна система. За това ви поощрявам да пеете. Някой казва: „Пеене не ми трябва.“ Но човек, който не пее, мъчно може да има постижение.
Не за хората отвън да пее човек, но в душата си да пее винаги.
Гдето и да е, по пътя, у дома си и пр. А пък, при хората, пей при някои необходими случаи.
към беседата >>
И ако вие решите това предметно учение, ще се изясни пътя, по който вървите.
Това е въпрос за живот между тях. И същевременно, това е предметно учение заради тебе. Ако вие не разрешите това предметно учение, вие ще се намерите в тяхното положение. Провидението ви представя това, като предметно учение. В дадения случай, всяка една мъчнотия, която ви се явява, е предметно учение.
И ако вие решите това предметно учение, ще се изясни пътя, по който вървите.
към беседата >>
Гдето и да е, по пътя, у дома си и пр.
Не да пееш и да се окайваш, вътре в себе си, но да знаеш, че пеенето е една сила. Имаме пред вид, чрез пеенето да се усили вашата дихателна система. За това ви поощрявам да пеете. Някой казва: „Пеене не ми трябва.“ Но човек, който не пее, мъчно може да има постижение. Не за хората отвън да пее човек, но в душата си да пее винаги.
Гдето и да е, по пътя, у дома си и пр.
А пък, при хората, пей при някои необходими случаи.
към беседата >>
Ще кажете: „Защо света е така създаден?
Ще кажете: „Защо света е така създаден?
“ Това е друг въпрос. Оставете го! Но всички задачи трябва да се разрешат. Не е въпросът защо така ние живеем, а въпросът е как трябва да се живее.
към беседата >>
А пък, при хората, пей при някои необходими случаи.
Имаме пред вид, чрез пеенето да се усили вашата дихателна система. За това ви поощрявам да пеете. Някой казва: „Пеене не ми трябва.“ Но човек, който не пее, мъчно може да има постижение. Не за хората отвън да пее човек, но в душата си да пее винаги. Гдето и да е, по пътя, у дома си и пр.
А пък, при хората, пей при някои необходими случаи.
към беседата >>
“ Това е друг въпрос.
Ще кажете: „Защо света е така създаден?
“ Това е друг въпрос.
Оставете го! Но всички задачи трябва да се разрешат. Не е въпросът защо така ние живеем, а въпросът е как трябва да се живее.
към беседата >>
Да ви дам сега едно обяснение на първото упражнение.
Да ви дам сега едно обяснение на първото упражнение.
Едно време вие сте били мъртви и не сте могли да мърдате. Сега Бог ви е дал едно тело и вие дигате ръцете и казвате: „Господи, едно време не можах да си дигам ръцете. Благодаря ти, че ги дигам. Едно време не можех да клекна. Благодаря, че клякам и ставам.“ Трябва да преведа тези думи.
към беседата >>
Оставете го!
Ще кажете: „Защо света е така създаден? “ Това е друг въпрос.
Оставете го!
Но всички задачи трябва да се разрешат. Не е въпросът защо така ние живеем, а въпросът е как трябва да се живее.
към беседата >>
Едно време вие сте били мъртви и не сте могли да мърдате.
Да ви дам сега едно обяснение на първото упражнение.
Едно време вие сте били мъртви и не сте могли да мърдате.
Сега Бог ви е дал едно тело и вие дигате ръцете и казвате: „Господи, едно време не можах да си дигам ръцете. Благодаря ти, че ги дигам. Едно време не можех да клекна. Благодаря, че клякам и ставам.“ Трябва да преведа тези думи. Клякането е правене на погрешки, а ставането е изправянето на погрешките.
към беседата >>
Но всички задачи трябва да се разрешат.
Ще кажете: „Защо света е така създаден? “ Това е друг въпрос. Оставете го!
Но всички задачи трябва да се разрешат.
Не е въпросът защо така ние живеем, а въпросът е как трябва да се живее.
към беседата >>
Сега Бог ви е дал едно тело и вие дигате ръцете и казвате: „Господи, едно време не можах да си дигам ръцете.
Да ви дам сега едно обяснение на първото упражнение. Едно време вие сте били мъртви и не сте могли да мърдате.
Сега Бог ви е дал едно тело и вие дигате ръцете и казвате: „Господи, едно време не можах да си дигам ръцете.
Благодаря ти, че ги дигам. Едно време не можех да клекна. Благодаря, че клякам и ставам.“ Трябва да преведа тези думи. Клякането е правене на погрешки, а ставането е изправянето на погрешките. Ти казваш: „Упражненията са глупави работи.“ Да кажем, че ти искаш да седнеш на един стол.
към беседата >>
Не е въпросът защо така ние живеем, а въпросът е как трябва да се живее.
Ще кажете: „Защо света е така създаден? “ Това е друг въпрос. Оставете го! Но всички задачи трябва да се разрешат.
Не е въпросът защо така ние живеем, а въпросът е как трябва да се живее.
към беседата >>
Благодаря ти, че ги дигам.
Да ви дам сега едно обяснение на първото упражнение. Едно време вие сте били мъртви и не сте могли да мърдате. Сега Бог ви е дал едно тело и вие дигате ръцете и казвате: „Господи, едно време не можах да си дигам ръцете.
Благодаря ти, че ги дигам.
Едно време не можех да клекна. Благодаря, че клякам и ставам.“ Трябва да преведа тези думи. Клякането е правене на погрешки, а ставането е изправянето на погрешките. Ти казваш: „Упражненията са глупави работи.“ Да кажем, че ти искаш да седнеш на един стол. Като седнеш на стола, ти учиш.
към беседата >>
Да допуснем, че са затворени в клетки един вълк и една овца.
Да допуснем, че са затворени в клетки един вълк и една овца.
Умният ще пусне най-първо овцата, а глупавият ще пусне най-първо вълка. Сега вие ще кажете, че единият и другият се нуждаят от свобода. Така е, но ако пуснете този вълк, вие най-първо трябва да го превъзпитате. Вие казвате, че овцата е много кротка, понеже пасе трева, а пък вълкът е жесток, понеже яде овцете. Вълкът не плаща за това, което взема.
към беседата >>
Едно време не можех да клекна.
Да ви дам сега едно обяснение на първото упражнение. Едно време вие сте били мъртви и не сте могли да мърдате. Сега Бог ви е дал едно тело и вие дигате ръцете и казвате: „Господи, едно време не можах да си дигам ръцете. Благодаря ти, че ги дигам.
Едно време не можех да клекна.
Благодаря, че клякам и ставам.“ Трябва да преведа тези думи. Клякането е правене на погрешки, а ставането е изправянето на погрешките. Ти казваш: „Упражненията са глупави работи.“ Да кажем, че ти искаш да седнеш на един стол. Като седнеш на стола, ти учиш. Слушаш лекция.
към беседата >>
Умният ще пусне най-първо овцата, а глупавият ще пусне най-първо вълка.
Да допуснем, че са затворени в клетки един вълк и една овца.
Умният ще пусне най-първо овцата, а глупавият ще пусне най-първо вълка.
Сега вие ще кажете, че единият и другият се нуждаят от свобода. Така е, но ако пуснете този вълк, вие най-първо трябва да го превъзпитате. Вие казвате, че овцата е много кротка, понеже пасе трева, а пък вълкът е жесток, понеже яде овцете. Вълкът не плаща за това, което взема. Всичките му заемодавци ходят да го гонят.
към беседата >>
Благодаря, че клякам и ставам.“ Трябва да преведа тези думи.
Да ви дам сега едно обяснение на първото упражнение. Едно време вие сте били мъртви и не сте могли да мърдате. Сега Бог ви е дал едно тело и вие дигате ръцете и казвате: „Господи, едно време не можах да си дигам ръцете. Благодаря ти, че ги дигам. Едно време не можех да клекна.
Благодаря, че клякам и ставам.“ Трябва да преведа тези думи.
Клякането е правене на погрешки, а ставането е изправянето на погрешките. Ти казваш: „Упражненията са глупави работи.“ Да кажем, че ти искаш да седнеш на един стол. Като седнеш на стола, ти учиш. Слушаш лекция. А пък, като станеш, ти се упражняваш в лекцията, която ти е дадена.
към беседата >>
Сега вие ще кажете, че единият и другият се нуждаят от свобода.
Да допуснем, че са затворени в клетки един вълк и една овца. Умният ще пусне най-първо овцата, а глупавият ще пусне най-първо вълка.
Сега вие ще кажете, че единият и другият се нуждаят от свобода.
Така е, но ако пуснете този вълк, вие най-първо трябва да го превъзпитате. Вие казвате, че овцата е много кротка, понеже пасе трева, а пък вълкът е жесток, понеже яде овцете. Вълкът не плаща за това, което взема. Всичките му заемодавци ходят да го гонят. Овцата е изяла тревата, но дава мляко и вълна – плаща.
към беседата >>
Клякането е правене на погрешки, а ставането е изправянето на погрешките.
Едно време вие сте били мъртви и не сте могли да мърдате. Сега Бог ви е дал едно тело и вие дигате ръцете и казвате: „Господи, едно време не можах да си дигам ръцете. Благодаря ти, че ги дигам. Едно време не можех да клекна. Благодаря, че клякам и ставам.“ Трябва да преведа тези думи.
Клякането е правене на погрешки, а ставането е изправянето на погрешките.
Ти казваш: „Упражненията са глупави работи.“ Да кажем, че ти искаш да седнеш на един стол. Като седнеш на стола, ти учиш. Слушаш лекция. А пък, като станеш, ти се упражняваш в лекцията, която ти е дадена. Значи, навсякъде в живота, ти се упражняваш.
към беседата >>
Така е, но ако пуснете този вълк, вие най-първо трябва да го превъзпитате.
Да допуснем, че са затворени в клетки един вълк и една овца. Умният ще пусне най-първо овцата, а глупавият ще пусне най-първо вълка. Сега вие ще кажете, че единият и другият се нуждаят от свобода.
Така е, но ако пуснете този вълк, вие най-първо трябва да го превъзпитате.
Вие казвате, че овцата е много кротка, понеже пасе трева, а пък вълкът е жесток, понеже яде овцете. Вълкът не плаща за това, което взема. Всичките му заемодавци ходят да го гонят. Овцата е изяла тревата, но дава мляко и вълна – плаща. Ако вие не можете да изпратите една хубава мисъл или едно чувство или не можете да направите една хубава постъпка, тогава вие сте в положението на вълка.
към беседата >>
Ти казваш: „Упражненията са глупави работи.“ Да кажем, че ти искаш да седнеш на един стол.
Сега Бог ви е дал едно тело и вие дигате ръцете и казвате: „Господи, едно време не можах да си дигам ръцете. Благодаря ти, че ги дигам. Едно време не можех да клекна. Благодаря, че клякам и ставам.“ Трябва да преведа тези думи. Клякането е правене на погрешки, а ставането е изправянето на погрешките.
Ти казваш: „Упражненията са глупави работи.“ Да кажем, че ти искаш да седнеш на един стол.
Като седнеш на стола, ти учиш. Слушаш лекция. А пък, като станеш, ти се упражняваш в лекцията, която ти е дадена. Значи, навсякъде в живота, ти се упражняваш. Във всяко едно ходене, трябва да има смисъл.
към беседата >>
Вие казвате, че овцата е много кротка, понеже пасе трева, а пък вълкът е жесток, понеже яде овцете.
Да допуснем, че са затворени в клетки един вълк и една овца. Умният ще пусне най-първо овцата, а глупавият ще пусне най-първо вълка. Сега вие ще кажете, че единият и другият се нуждаят от свобода. Така е, но ако пуснете този вълк, вие най-първо трябва да го превъзпитате.
Вие казвате, че овцата е много кротка, понеже пасе трева, а пък вълкът е жесток, понеже яде овцете.
Вълкът не плаща за това, което взема. Всичките му заемодавци ходят да го гонят. Овцата е изяла тревата, но дава мляко и вълна – плаща. Ако вие не можете да изпратите една хубава мисъл или едно чувство или не можете да направите една хубава постъпка, тогава вие сте в положението на вълка. Вълк е онзи, който не плаща, при своето земане от природата.
към беседата >>
Като седнеш на стола, ти учиш.
Благодаря ти, че ги дигам. Едно време не можех да клекна. Благодаря, че клякам и ставам.“ Трябва да преведа тези думи. Клякането е правене на погрешки, а ставането е изправянето на погрешките. Ти казваш: „Упражненията са глупави работи.“ Да кажем, че ти искаш да седнеш на един стол.
Като седнеш на стола, ти учиш.
Слушаш лекция. А пък, като станеш, ти се упражняваш в лекцията, която ти е дадена. Значи, навсякъде в живота, ти се упражняваш. Във всяко едно ходене, трябва да има смисъл. При движение на десния крак, левия крак, дясната ръка, лявата ръка, всичко това, ти трябва да го превеждаш.
към беседата >>
Вълкът не плаща за това, което взема.
Да допуснем, че са затворени в клетки един вълк и една овца. Умният ще пусне най-първо овцата, а глупавият ще пусне най-първо вълка. Сега вие ще кажете, че единият и другият се нуждаят от свобода. Така е, но ако пуснете този вълк, вие най-първо трябва да го превъзпитате. Вие казвате, че овцата е много кротка, понеже пасе трева, а пък вълкът е жесток, понеже яде овцете.
Вълкът не плаща за това, което взема.
Всичките му заемодавци ходят да го гонят. Овцата е изяла тревата, но дава мляко и вълна – плаща. Ако вие не можете да изпратите една хубава мисъл или едно чувство или не можете да направите една хубава постъпка, тогава вие сте в положението на вълка. Вълк е онзи, който не плаща, при своето земане от природата. Та казвам, под вълк всякога се разбира едно същество, което няма правилна връзка с природата.
към беседата >>
Слушаш лекция.
Едно време не можех да клекна. Благодаря, че клякам и ставам.“ Трябва да преведа тези думи. Клякането е правене на погрешки, а ставането е изправянето на погрешките. Ти казваш: „Упражненията са глупави работи.“ Да кажем, че ти искаш да седнеш на един стол. Като седнеш на стола, ти учиш.
Слушаш лекция.
А пък, като станеш, ти се упражняваш в лекцията, която ти е дадена. Значи, навсякъде в живота, ти се упражняваш. Във всяко едно ходене, трябва да има смисъл. При движение на десния крак, левия крак, дясната ръка, лявата ръка, всичко това, ти трябва да го превеждаш. Всяко едно движение в света е осмислено.
към беседата >>
Всичките му заемодавци ходят да го гонят.
Умният ще пусне най-първо овцата, а глупавият ще пусне най-първо вълка. Сега вие ще кажете, че единият и другият се нуждаят от свобода. Така е, но ако пуснете този вълк, вие най-първо трябва да го превъзпитате. Вие казвате, че овцата е много кротка, понеже пасе трева, а пък вълкът е жесток, понеже яде овцете. Вълкът не плаща за това, което взема.
Всичките му заемодавци ходят да го гонят.
Овцата е изяла тревата, но дава мляко и вълна – плаща. Ако вие не можете да изпратите една хубава мисъл или едно чувство или не можете да направите една хубава постъпка, тогава вие сте в положението на вълка. Вълк е онзи, който не плаща, при своето земане от природата. Та казвам, под вълк всякога се разбира едно същество, което няма правилна връзка с природата. До сега никой не е намерил вълкът да е оправен, той е все сухичък.
към беседата >>
А пък, като станеш, ти се упражняваш в лекцията, която ти е дадена.
Благодаря, че клякам и ставам.“ Трябва да преведа тези думи. Клякането е правене на погрешки, а ставането е изправянето на погрешките. Ти казваш: „Упражненията са глупави работи.“ Да кажем, че ти искаш да седнеш на един стол. Като седнеш на стола, ти учиш. Слушаш лекция.
А пък, като станеш, ти се упражняваш в лекцията, която ти е дадена.
Значи, навсякъде в живота, ти се упражняваш. Във всяко едно ходене, трябва да има смисъл. При движение на десния крак, левия крак, дясната ръка, лявата ръка, всичко това, ти трябва да го превеждаш. Всяко едно движение в света е осмислено. То е ценно, само когато е на местото си.
към беседата >>
Овцата е изяла тревата, но дава мляко и вълна – плаща.
Сега вие ще кажете, че единият и другият се нуждаят от свобода. Така е, но ако пуснете този вълк, вие най-първо трябва да го превъзпитате. Вие казвате, че овцата е много кротка, понеже пасе трева, а пък вълкът е жесток, понеже яде овцете. Вълкът не плаща за това, което взема. Всичките му заемодавци ходят да го гонят.
Овцата е изяла тревата, но дава мляко и вълна – плаща.
Ако вие не можете да изпратите една хубава мисъл или едно чувство или не можете да направите една хубава постъпка, тогава вие сте в положението на вълка. Вълк е онзи, който не плаща, при своето земане от природата. Та казвам, под вълк всякога се разбира едно същество, което няма правилна връзка с природата. До сега никой не е намерил вълкът да е оправен, той е все сухичък. Коремът му е хлътнал и никога не можеш да видиш вълк да си е дигнал опашката нагоре и да я маха.
към беседата >>
Значи, навсякъде в живота, ти се упражняваш.
Клякането е правене на погрешки, а ставането е изправянето на погрешките. Ти казваш: „Упражненията са глупави работи.“ Да кажем, че ти искаш да седнеш на един стол. Като седнеш на стола, ти учиш. Слушаш лекция. А пък, като станеш, ти се упражняваш в лекцията, която ти е дадена.
Значи, навсякъде в живота, ти се упражняваш.
Във всяко едно ходене, трябва да има смисъл. При движение на десния крак, левия крак, дясната ръка, лявата ръка, всичко това, ти трябва да го превеждаш. Всяко едно движение в света е осмислено. То е ценно, само когато е на местото си. Щом няма връзка, няма резултат.
към беседата >>
Ако вие не можете да изпратите една хубава мисъл или едно чувство или не можете да направите една хубава постъпка, тогава вие сте в положението на вълка.
Така е, но ако пуснете този вълк, вие най-първо трябва да го превъзпитате. Вие казвате, че овцата е много кротка, понеже пасе трева, а пък вълкът е жесток, понеже яде овцете. Вълкът не плаща за това, което взема. Всичките му заемодавци ходят да го гонят. Овцата е изяла тревата, но дава мляко и вълна – плаща.
Ако вие не можете да изпратите една хубава мисъл или едно чувство или не можете да направите една хубава постъпка, тогава вие сте в положението на вълка.
Вълк е онзи, който не плаща, при своето земане от природата. Та казвам, под вълк всякога се разбира едно същество, което няма правилна връзка с природата. До сега никой не е намерил вълкът да е оправен, той е все сухичък. Коремът му е хлътнал и никога не можеш да видиш вълк да си е дигнал опашката нагоре и да я маха. И вълкът постоянно мисли.
към беседата >>
Във всяко едно ходене, трябва да има смисъл.
Ти казваш: „Упражненията са глупави работи.“ Да кажем, че ти искаш да седнеш на един стол. Като седнеш на стола, ти учиш. Слушаш лекция. А пък, като станеш, ти се упражняваш в лекцията, която ти е дадена. Значи, навсякъде в живота, ти се упражняваш.
Във всяко едно ходене, трябва да има смисъл.
При движение на десния крак, левия крак, дясната ръка, лявата ръка, всичко това, ти трябва да го превеждаш. Всяко едно движение в света е осмислено. То е ценно, само когато е на местото си. Щом няма връзка, няма резултат. Всичките движения, турени в своите линии, плоскости и повърхнини, турени на своето место, имат добър резултат.
към беседата >>
Вълк е онзи, който не плаща, при своето земане от природата.
Вие казвате, че овцата е много кротка, понеже пасе трева, а пък вълкът е жесток, понеже яде овцете. Вълкът не плаща за това, което взема. Всичките му заемодавци ходят да го гонят. Овцата е изяла тревата, но дава мляко и вълна – плаща. Ако вие не можете да изпратите една хубава мисъл или едно чувство или не можете да направите една хубава постъпка, тогава вие сте в положението на вълка.
Вълк е онзи, който не плаща, при своето земане от природата.
Та казвам, под вълк всякога се разбира едно същество, което няма правилна връзка с природата. До сега никой не е намерил вълкът да е оправен, той е все сухичък. Коремът му е хлътнал и никога не можеш да видиш вълк да си е дигнал опашката нагоре и да я маха. И вълкът постоянно мисли. Той е много досетлив и благодарение, че в него липсва обонянието.
към беседата >>
При движение на десния крак, левия крак, дясната ръка, лявата ръка, всичко това, ти трябва да го превеждаш.
Като седнеш на стола, ти учиш. Слушаш лекция. А пък, като станеш, ти се упражняваш в лекцията, която ти е дадена. Значи, навсякъде в живота, ти се упражняваш. Във всяко едно ходене, трябва да има смисъл.
При движение на десния крак, левия крак, дясната ръка, лявата ръка, всичко това, ти трябва да го превеждаш.
Всяко едно движение в света е осмислено. То е ценно, само когато е на местото си. Щом няма връзка, няма резултат. Всичките движения, турени в своите линии, плоскости и повърхнини, турени на своето место, имат добър резултат. Когато човек мисли, той трябва да постави своята мисъл или в центъра или в нейната линия, или в нейната повърхност, или в условията.
към беседата >>
Та казвам, под вълк всякога се разбира едно същество, което няма правилна връзка с природата.
Вълкът не плаща за това, което взема. Всичките му заемодавци ходят да го гонят. Овцата е изяла тревата, но дава мляко и вълна – плаща. Ако вие не можете да изпратите една хубава мисъл или едно чувство или не можете да направите една хубава постъпка, тогава вие сте в положението на вълка. Вълк е онзи, който не плаща, при своето земане от природата.
Та казвам, под вълк всякога се разбира едно същество, което няма правилна връзка с природата.
До сега никой не е намерил вълкът да е оправен, той е все сухичък. Коремът му е хлътнал и никога не можеш да видиш вълк да си е дигнал опашката нагоре и да я маха. И вълкът постоянно мисли. Той е много досетлив и благодарение, че в него липсва обонянието. Ако в него имаше силно обоняние, той щеше да бъде два пъти по-лош.
към беседата >>
Всяко едно движение в света е осмислено.
Слушаш лекция. А пък, като станеш, ти се упражняваш в лекцията, която ти е дадена. Значи, навсякъде в живота, ти се упражняваш. Във всяко едно ходене, трябва да има смисъл. При движение на десния крак, левия крак, дясната ръка, лявата ръка, всичко това, ти трябва да го превеждаш.
Всяко едно движение в света е осмислено.
То е ценно, само когато е на местото си. Щом няма връзка, няма резултат. Всичките движения, турени в своите линии, плоскости и повърхнини, турени на своето место, имат добър резултат. Когато човек мисли, той трябва да постави своята мисъл или в центъра или в нейната линия, или в нейната повърхност, или в условията.
към беседата >>
До сега никой не е намерил вълкът да е оправен, той е все сухичък.
Всичките му заемодавци ходят да го гонят. Овцата е изяла тревата, но дава мляко и вълна – плаща. Ако вие не можете да изпратите една хубава мисъл или едно чувство или не можете да направите една хубава постъпка, тогава вие сте в положението на вълка. Вълк е онзи, който не плаща, при своето земане от природата. Та казвам, под вълк всякога се разбира едно същество, което няма правилна връзка с природата.
До сега никой не е намерил вълкът да е оправен, той е все сухичък.
Коремът му е хлътнал и никога не можеш да видиш вълк да си е дигнал опашката нагоре и да я маха. И вълкът постоянно мисли. Той е много досетлив и благодарение, че в него липсва обонянието. Ако в него имаше силно обоняние, той щеше да бъде два пъти по-лош. Но той вижда много надалеч.
към беседата >>
То е ценно, само когато е на местото си.
А пък, като станеш, ти се упражняваш в лекцията, която ти е дадена. Значи, навсякъде в живота, ти се упражняваш. Във всяко едно ходене, трябва да има смисъл. При движение на десния крак, левия крак, дясната ръка, лявата ръка, всичко това, ти трябва да го превеждаш. Всяко едно движение в света е осмислено.
То е ценно, само когато е на местото си.
Щом няма връзка, няма резултат. Всичките движения, турени в своите линии, плоскости и повърхнини, турени на своето место, имат добър резултат. Когато човек мисли, той трябва да постави своята мисъл или в центъра или в нейната линия, или в нейната повърхност, или в условията.
към беседата >>
Коремът му е хлътнал и никога не можеш да видиш вълк да си е дигнал опашката нагоре и да я маха.
Овцата е изяла тревата, но дава мляко и вълна – плаща. Ако вие не можете да изпратите една хубава мисъл или едно чувство или не можете да направите една хубава постъпка, тогава вие сте в положението на вълка. Вълк е онзи, който не плаща, при своето земане от природата. Та казвам, под вълк всякога се разбира едно същество, което няма правилна връзка с природата. До сега никой не е намерил вълкът да е оправен, той е все сухичък.
Коремът му е хлътнал и никога не можеш да видиш вълк да си е дигнал опашката нагоре и да я маха.
И вълкът постоянно мисли. Той е много досетлив и благодарение, че в него липсва обонянието. Ако в него имаше силно обоняние, той щеше да бъде два пъти по-лош. Но той вижда много надалеч. Като погледне от далеч стадото, той вижда коя е най-тлъстата овца.
към беседата >>
Щом няма връзка, няма резултат.
Значи, навсякъде в живота, ти се упражняваш. Във всяко едно ходене, трябва да има смисъл. При движение на десния крак, левия крак, дясната ръка, лявата ръка, всичко това, ти трябва да го превеждаш. Всяко едно движение в света е осмислено. То е ценно, само когато е на местото си.
Щом няма връзка, няма резултат.
Всичките движения, турени в своите линии, плоскости и повърхнини, турени на своето место, имат добър резултат. Когато човек мисли, той трябва да постави своята мисъл или в центъра или в нейната линия, или в нейната повърхност, или в условията.
към беседата >>
И вълкът постоянно мисли.
Ако вие не можете да изпратите една хубава мисъл или едно чувство или не можете да направите една хубава постъпка, тогава вие сте в положението на вълка. Вълк е онзи, който не плаща, при своето земане от природата. Та казвам, под вълк всякога се разбира едно същество, което няма правилна връзка с природата. До сега никой не е намерил вълкът да е оправен, той е все сухичък. Коремът му е хлътнал и никога не можеш да видиш вълк да си е дигнал опашката нагоре и да я маха.
И вълкът постоянно мисли.
Той е много досетлив и благодарение, че в него липсва обонянието. Ако в него имаше силно обоняние, той щеше да бъде два пъти по-лош. Но той вижда много надалеч. Като погледне от далеч стадото, той вижда коя е най-тлъстата овца. И като я хване за врата, тя като че ли престава на него.
към беседата >>
Всичките движения, турени в своите линии, плоскости и повърхнини, турени на своето место, имат добър резултат.
Във всяко едно ходене, трябва да има смисъл. При движение на десния крак, левия крак, дясната ръка, лявата ръка, всичко това, ти трябва да го превеждаш. Всяко едно движение в света е осмислено. То е ценно, само когато е на местото си. Щом няма връзка, няма резултат.
Всичките движения, турени в своите линии, плоскости и повърхнини, турени на своето место, имат добър резултат.
Когато човек мисли, той трябва да постави своята мисъл или в центъра или в нейната линия, или в нейната повърхност, или в условията.
към беседата >>
Той е много досетлив и благодарение, че в него липсва обонянието.
Вълк е онзи, който не плаща, при своето земане от природата. Та казвам, под вълк всякога се разбира едно същество, което няма правилна връзка с природата. До сега никой не е намерил вълкът да е оправен, той е все сухичък. Коремът му е хлътнал и никога не можеш да видиш вълк да си е дигнал опашката нагоре и да я маха. И вълкът постоянно мисли.
Той е много досетлив и благодарение, че в него липсва обонянието.
Ако в него имаше силно обоняние, той щеше да бъде два пъти по-лош. Но той вижда много надалеч. Като погледне от далеч стадото, той вижда коя е най-тлъстата овца. И като я хване за врата, тя като че ли престава на него. Бягат заедно.
към беседата >>
Когато човек мисли, той трябва да постави своята мисъл или в центъра или в нейната линия, или в нейната повърхност, или в условията.
При движение на десния крак, левия крак, дясната ръка, лявата ръка, всичко това, ти трябва да го превеждаш. Всяко едно движение в света е осмислено. То е ценно, само когато е на местото си. Щом няма връзка, няма резултат. Всичките движения, турени в своите линии, плоскости и повърхнини, турени на своето место, имат добър резултат.
Когато човек мисли, той трябва да постави своята мисъл или в центъра или в нейната линия, или в нейната повърхност, или в условията.
към беседата >>
Ако в него имаше силно обоняние, той щеше да бъде два пъти по-лош.
Та казвам, под вълк всякога се разбира едно същество, което няма правилна връзка с природата. До сега никой не е намерил вълкът да е оправен, той е все сухичък. Коремът му е хлътнал и никога не можеш да видиш вълк да си е дигнал опашката нагоре и да я маха. И вълкът постоянно мисли. Той е много досетлив и благодарение, че в него липсва обонянието.
Ако в него имаше силно обоняние, той щеше да бъде два пъти по-лош.
Но той вижда много надалеч. Като погледне от далеч стадото, той вижда коя е най-тлъстата овца. И като я хване за врата, тя като че ли престава на него. Бягат заедно. Той я побутва за крака, както пристанала мома.
към беседата >>
А когато се казва, че човек трябва да стане като малко дете, по това се разбира, че той трябва да бъде разумен.
А когато се казва, че човек трябва да стане като малко дете, по това се разбира, че той трябва да бъде разумен.
Когато се наведеш, ще кажеш: „Благодаря ти Господи, че мога да се навеждам. Едно време не можах да се навеждам.“ Дигна нещо. Зарадвай се, че можеш да направиш едно малко добро. Някой път ще се намираш в голяма мъчнотия. Минава някой ангел или друго някое същество, което е завършило своята еволюция, своето развитие.
към беседата >>
Но той вижда много надалеч.
До сега никой не е намерил вълкът да е оправен, той е все сухичък. Коремът му е хлътнал и никога не можеш да видиш вълк да си е дигнал опашката нагоре и да я маха. И вълкът постоянно мисли. Той е много досетлив и благодарение, че в него липсва обонянието. Ако в него имаше силно обоняние, той щеше да бъде два пъти по-лош.
Но той вижда много надалеч.
Като погледне от далеч стадото, той вижда коя е най-тлъстата овца. И като я хване за врата, тя като че ли престава на него. Бягат заедно. Той я побутва за крака, както пристанала мома.
към беседата >>
Когато се наведеш, ще кажеш: „Благодаря ти Господи, че мога да се навеждам.
А когато се казва, че човек трябва да стане като малко дете, по това се разбира, че той трябва да бъде разумен.
Когато се наведеш, ще кажеш: „Благодаря ти Господи, че мога да се навеждам.
Едно време не можах да се навеждам.“ Дигна нещо. Зарадвай се, че можеш да направиш едно малко добро. Някой път ще се намираш в голяма мъчнотия. Минава някой ангел или друго някое същество, което е завършило своята еволюция, своето развитие. Ангела идва, навежда се и ти помага.
към беседата >>
Като погледне от далеч стадото, той вижда коя е най-тлъстата овца.
Коремът му е хлътнал и никога не можеш да видиш вълк да си е дигнал опашката нагоре и да я маха. И вълкът постоянно мисли. Той е много досетлив и благодарение, че в него липсва обонянието. Ако в него имаше силно обоняние, той щеше да бъде два пъти по-лош. Но той вижда много надалеч.
Като погледне от далеч стадото, той вижда коя е най-тлъстата овца.
И като я хване за врата, тя като че ли престава на него. Бягат заедно. Той я побутва за крака, както пристанала мома.
към беседата >>
Едно време не можах да се навеждам.“ Дигна нещо.
А когато се казва, че човек трябва да стане като малко дете, по това се разбира, че той трябва да бъде разумен. Когато се наведеш, ще кажеш: „Благодаря ти Господи, че мога да се навеждам.
Едно време не можах да се навеждам.“ Дигна нещо.
Зарадвай се, че можеш да направиш едно малко добро. Някой път ще се намираш в голяма мъчнотия. Минава някой ангел или друго някое същество, което е завършило своята еволюция, своето развитие. Ангела идва, навежда се и ти помага. И ти почувствуваш радост.
към беседата >>
И като я хване за врата, тя като че ли престава на него.
И вълкът постоянно мисли. Той е много досетлив и благодарение, че в него липсва обонянието. Ако в него имаше силно обоняние, той щеше да бъде два пъти по-лош. Но той вижда много надалеч. Като погледне от далеч стадото, той вижда коя е най-тлъстата овца.
И като я хване за врата, тя като че ли престава на него.
Бягат заедно. Той я побутва за крака, както пристанала мома.
към беседата >>
Зарадвай се, че можеш да направиш едно малко добро.
А когато се казва, че човек трябва да стане като малко дете, по това се разбира, че той трябва да бъде разумен. Когато се наведеш, ще кажеш: „Благодаря ти Господи, че мога да се навеждам. Едно време не можах да се навеждам.“ Дигна нещо.
Зарадвай се, че можеш да направиш едно малко добро.
Някой път ще се намираш в голяма мъчнотия. Минава някой ангел или друго някое същество, което е завършило своята еволюция, своето развитие. Ангела идва, навежда се и ти помага. И ти почувствуваш радост. Когато ангелът те види в голяма мъчнотия, ще си каже: „И аз бях едно време в такова положение.
към беседата >>
Бягат заедно.
Той е много досетлив и благодарение, че в него липсва обонянието. Ако в него имаше силно обоняние, той щеше да бъде два пъти по-лош. Но той вижда много надалеч. Като погледне от далеч стадото, той вижда коя е най-тлъстата овца. И като я хване за врата, тя като че ли престава на него.
Бягат заедно.
Той я побутва за крака, както пристанала мома.
към беседата >>
Някой път ще се намираш в голяма мъчнотия.
А когато се казва, че човек трябва да стане като малко дете, по това се разбира, че той трябва да бъде разумен. Когато се наведеш, ще кажеш: „Благодаря ти Господи, че мога да се навеждам. Едно време не можах да се навеждам.“ Дигна нещо. Зарадвай се, че можеш да направиш едно малко добро.
Някой път ще се намираш в голяма мъчнотия.
Минава някой ангел или друго някое същество, което е завършило своята еволюция, своето развитие. Ангела идва, навежда се и ти помага. И ти почувствуваш радост. Когато ангелът те види в голяма мъчнотия, ще си каже: „И аз бях едно време в такова положение. Я, да му помогна!
към беседата >>
Той я побутва за крака, както пристанала мома.
Ако в него имаше силно обоняние, той щеше да бъде два пъти по-лош. Но той вижда много надалеч. Като погледне от далеч стадото, той вижда коя е най-тлъстата овца. И като я хване за врата, тя като че ли престава на него. Бягат заедно.
Той я побутва за крака, както пристанала мома.
към беседата >>
Минава някой ангел или друго някое същество, което е завършило своята еволюция, своето развитие.
А когато се казва, че човек трябва да стане като малко дете, по това се разбира, че той трябва да бъде разумен. Когато се наведеш, ще кажеш: „Благодаря ти Господи, че мога да се навеждам. Едно време не можах да се навеждам.“ Дигна нещо. Зарадвай се, че можеш да направиш едно малко добро. Някой път ще се намираш в голяма мъчнотия.
Минава някой ангел или друго някое същество, което е завършило своята еволюция, своето развитие.
Ангела идва, навежда се и ти помага. И ти почувствуваш радост. Когато ангелът те види в голяма мъчнотия, ще си каже: „И аз бях едно време в такова положение. Я, да му помогна! “
към беседата >>
От това, което съществува в природата, ние трябва да извадим поука, да се учим.
От това, което съществува в природата, ние трябва да извадим поука, да се учим.
Не трябва да се възмущаваме от лошите хора. Трябва да преценим техните постъпки.
към беседата >>
Ангела идва, навежда се и ти помага.
Когато се наведеш, ще кажеш: „Благодаря ти Господи, че мога да се навеждам. Едно време не можах да се навеждам.“ Дигна нещо. Зарадвай се, че можеш да направиш едно малко добро. Някой път ще се намираш в голяма мъчнотия. Минава някой ангел или друго някое същество, което е завършило своята еволюция, своето развитие.
Ангела идва, навежда се и ти помага.
И ти почувствуваш радост. Когато ангелът те види в голяма мъчнотия, ще си каже: „И аз бях едно време в такова положение. Я, да му помогна! “
към беседата >>
Не трябва да се възмущаваме от лошите хора.
От това, което съществува в природата, ние трябва да извадим поука, да се учим.
Не трябва да се възмущаваме от лошите хора.
Трябва да преценим техните постъпки.
към беседата >>
И ти почувствуваш радост.
Едно време не можах да се навеждам.“ Дигна нещо. Зарадвай се, че можеш да направиш едно малко добро. Някой път ще се намираш в голяма мъчнотия. Минава някой ангел или друго някое същество, което е завършило своята еволюция, своето развитие. Ангела идва, навежда се и ти помага.
И ти почувствуваш радост.
Когато ангелът те види в голяма мъчнотия, ще си каже: „И аз бях едно време в такова положение. Я, да му помогна! “
към беседата >>
Трябва да преценим техните постъпки.
От това, което съществува в природата, ние трябва да извадим поука, да се учим. Не трябва да се възмущаваме от лошите хора.
Трябва да преценим техните постъпки.
към беседата >>
Когато ангелът те види в голяма мъчнотия, ще си каже: „И аз бях едно време в такова положение.
Зарадвай се, че можеш да направиш едно малко добро. Някой път ще се намираш в голяма мъчнотия. Минава някой ангел или друго някое същество, което е завършило своята еволюция, своето развитие. Ангела идва, навежда се и ти помага. И ти почувствуваш радост.
Когато ангелът те види в голяма мъчнотия, ще си каже: „И аз бях едно време в такова положение.
Я, да му помогна! “
към беседата >>
Когато вълкът задигне една овца, с какво действие започва?
Когато вълкът задигне една овца, с какво действие започва?
Хване една овца и я води. Това е събиране. Това събиране е за вълка, а е изваждане за овчаря. Вълкът има плюс, а овчарят – минус. Вълкът изяжда овцата, след като я разкъса.
към беседата >>
Я, да му помогна!
Някой път ще се намираш в голяма мъчнотия. Минава някой ангел или друго някое същество, което е завършило своята еволюция, своето развитие. Ангела идва, навежда се и ти помага. И ти почувствуваш радост. Когато ангелът те види в голяма мъчнотия, ще си каже: „И аз бях едно време в такова положение.
Я, да му помогна!
“
към беседата >>
Хване една овца и я води.
Когато вълкът задигне една овца, с какво действие започва?
Хване една овца и я води.
Това е събиране. Това събиране е за вълка, а е изваждане за овчаря. Вълкът има плюс, а овчарят – минус. Вълкът изяжда овцата, след като я разкъса. Овчаря вече има умножение, но това вече не е на физическото поле.
към беседата >>
“
Минава някой ангел или друго някое същество, което е завършило своята еволюция, своето развитие. Ангела идва, навежда се и ти помага. И ти почувствуваш радост. Когато ангелът те види в голяма мъчнотия, ще си каже: „И аз бях едно време в такова положение. Я, да му помогна!
“
към беседата >>
Това е събиране.
Когато вълкът задигне една овца, с какво действие започва? Хване една овца и я води.
Това е събиране.
Това събиране е за вълка, а е изваждане за овчаря. Вълкът има плюс, а овчарят – минус. Вълкът изяжда овцата, след като я разкъса. Овчаря вече има умножение, но това вече не е на физическото поле. Овчаря вече има физическа опитност.
към беседата >>
Ти трябва да направиш, във всички случаи, най-малкото добро.
Ти трябва да направиш, във всички случаи, най-малкото добро.
Вие всички седите и казвате: „Да станем добри! Като завършим развитието си и станем като ангели, тогава ще правим добро.“ Не, сега трябва да правите упражненията, сега трябва да правите доброто. У вас често има следната мисъл: „Защо сме дошле тук, каква е моята цел? “ Глупави работи. Ако беше верно всичко това, което мислите за мене, аз щях да съм най-големия глупец.
към беседата >>
Това събиране е за вълка, а е изваждане за овчаря.
Когато вълкът задигне една овца, с какво действие започва? Хване една овца и я води. Това е събиране.
Това събиране е за вълка, а е изваждане за овчаря.
Вълкът има плюс, а овчарят – минус. Вълкът изяжда овцата, след като я разкъса. Овчаря вече има умножение, но това вече не е на физическото поле. Овчаря вече има физическа опитност. Овчаря си е умножил знанието.
към беседата >>
Вие всички седите и казвате: „Да станем добри!
Ти трябва да направиш, във всички случаи, най-малкото добро.
Вие всички седите и казвате: „Да станем добри!
Като завършим развитието си и станем като ангели, тогава ще правим добро.“ Не, сега трябва да правите упражненията, сега трябва да правите доброто. У вас често има следната мисъл: „Защо сме дошле тук, каква е моята цел? “ Глупави работи. Ако беше верно всичко това, което мислите за мене, аз щях да съм най-големия глупец. Аз не дойдох, за да си дадете мнението за мене.
към беседата >>
Вълкът има плюс, а овчарят – минус.
Когато вълкът задигне една овца, с какво действие започва? Хване една овца и я води. Това е събиране. Това събиране е за вълка, а е изваждане за овчаря.
Вълкът има плюс, а овчарят – минус.
Вълкът изяжда овцата, след като я разкъса. Овчаря вече има умножение, но това вече не е на физическото поле. Овчаря вече има физическа опитност. Овчаря си е умножил знанието. Той казва: „От где е влязъл този вълк през тази дупка?
към беседата >>
Като завършим развитието си и станем като ангели, тогава ще правим добро.“ Не, сега трябва да правите упражненията, сега трябва да правите доброто.
Ти трябва да направиш, във всички случаи, най-малкото добро. Вие всички седите и казвате: „Да станем добри!
Като завършим развитието си и станем като ангели, тогава ще правим добро.“ Не, сега трябва да правите упражненията, сега трябва да правите доброто.
У вас често има следната мисъл: „Защо сме дошле тук, каква е моята цел? “ Глупави работи. Ако беше верно всичко това, което мислите за мене, аз щях да съм най-големия глупец. Аз не дойдох, за да си дадете мнението за мене. Вие трябва да се учите и нищо повече.
към беседата >>
Вълкът изяжда овцата, след като я разкъса.
Когато вълкът задигне една овца, с какво действие започва? Хване една овца и я води. Това е събиране. Това събиране е за вълка, а е изваждане за овчаря. Вълкът има плюс, а овчарят – минус.
Вълкът изяжда овцата, след като я разкъса.
Овчаря вече има умножение, но това вече не е на физическото поле. Овчаря вече има физическа опитност. Овчаря си е умножил знанието. Той казва: „От где е влязъл този вълк през тази дупка? “ Това е умножение на знанието му.
към беседата >>
У вас често има следната мисъл: „Защо сме дошле тук, каква е моята цел?
Ти трябва да направиш, във всички случаи, най-малкото добро. Вие всички седите и казвате: „Да станем добри! Като завършим развитието си и станем като ангели, тогава ще правим добро.“ Не, сега трябва да правите упражненията, сега трябва да правите доброто.
У вас често има следната мисъл: „Защо сме дошле тук, каква е моята цел?
“ Глупави работи. Ако беше верно всичко това, което мислите за мене, аз щях да съм най-големия глупец. Аз не дойдох, за да си дадете мнението за мене. Вие трябва да се учите и нищо повече. Вие имате едно мнение за себе си, какъв сте вие.
към беседата >>
Овчаря вече има умножение, но това вече не е на физическото поле.
Хване една овца и я води. Това е събиране. Това събиране е за вълка, а е изваждане за овчаря. Вълкът има плюс, а овчарят – минус. Вълкът изяжда овцата, след като я разкъса.
Овчаря вече има умножение, но това вече не е на физическото поле.
Овчаря вече има физическа опитност. Овчаря си е умножил знанието. Той казва: „От где е влязъл този вълк през тази дупка? “ Това е умножение на знанието му. Но това умножение не е на физическото поле.
към беседата >>
“ Глупави работи.
Ти трябва да направиш, във всички случаи, най-малкото добро. Вие всички седите и казвате: „Да станем добри! Като завършим развитието си и станем като ангели, тогава ще правим добро.“ Не, сега трябва да правите упражненията, сега трябва да правите доброто. У вас често има следната мисъл: „Защо сме дошле тук, каква е моята цел?
“ Глупави работи.
Ако беше верно всичко това, което мислите за мене, аз щях да съм най-големия глупец. Аз не дойдох, за да си дадете мнението за мене. Вие трябва да се учите и нищо повече. Вие имате едно мнение за себе си, какъв сте вие. Аз как ще позная Бога?
към беседата >>
Овчаря вече има физическа опитност.
Това е събиране. Това събиране е за вълка, а е изваждане за овчаря. Вълкът има плюс, а овчарят – минус. Вълкът изяжда овцата, след като я разкъса. Овчаря вече има умножение, но това вече не е на физическото поле.
Овчаря вече има физическа опитност.
Овчаря си е умножил знанието. Той казва: „От где е влязъл този вълк през тази дупка? “ Това е умножение на знанието му. Но това умножение не е на физическото поле. Овчарят има загуба на физическото поле.
към беседата >>
Ако беше верно всичко това, което мислите за мене, аз щях да съм най-големия глупец.
Ти трябва да направиш, във всички случаи, най-малкото добро. Вие всички седите и казвате: „Да станем добри! Като завършим развитието си и станем като ангели, тогава ще правим добро.“ Не, сега трябва да правите упражненията, сега трябва да правите доброто. У вас често има следната мисъл: „Защо сме дошле тук, каква е моята цел? “ Глупави работи.
Ако беше верно всичко това, което мислите за мене, аз щях да съм най-големия глупец.
Аз не дойдох, за да си дадете мнението за мене. Вие трябва да се учите и нищо повече. Вие имате едно мнение за себе си, какъв сте вие. Аз как ще позная Бога? – От онова, което е вътре в мене.
към беседата >>
Овчаря си е умножил знанието.
Това събиране е за вълка, а е изваждане за овчаря. Вълкът има плюс, а овчарят – минус. Вълкът изяжда овцата, след като я разкъса. Овчаря вече има умножение, но това вече не е на физическото поле. Овчаря вече има физическа опитност.
Овчаря си е умножил знанието.
Той казва: „От где е влязъл този вълк през тази дупка? “ Това е умножение на знанието му. Но това умножение не е на физическото поле. Овчарят има загуба на физическото поле. Овцата е отишла, но има умножение не на физическото поле, той мисли.
към беседата >>
Аз не дойдох, за да си дадете мнението за мене.
Вие всички седите и казвате: „Да станем добри! Като завършим развитието си и станем като ангели, тогава ще правим добро.“ Не, сега трябва да правите упражненията, сега трябва да правите доброто. У вас често има следната мисъл: „Защо сме дошле тук, каква е моята цел? “ Глупави работи. Ако беше верно всичко това, което мислите за мене, аз щях да съм най-големия глупец.
Аз не дойдох, за да си дадете мнението за мене.
Вие трябва да се учите и нищо повече. Вие имате едно мнение за себе си, какъв сте вие. Аз как ще позная Бога? – От онова, което е вътре в мене. Аз не мога да позная Бога вън от себе си.
към беседата >>
Той казва: „От где е влязъл този вълк през тази дупка?
Вълкът има плюс, а овчарят – минус. Вълкът изяжда овцата, след като я разкъса. Овчаря вече има умножение, но това вече не е на физическото поле. Овчаря вече има физическа опитност. Овчаря си е умножил знанието.
Той казва: „От где е влязъл този вълк през тази дупка?
“ Това е умножение на знанието му. Но това умножение не е на физическото поле. Овчарят има загуба на физическото поле. Овцата е отишла, но има умножение не на физическото поле, той мисли. Та, при някои несрети в живота, вие имате умножение като овчаря, ако придобиете известна опитност.
към беседата >>
Вие трябва да се учите и нищо повече.
Като завършим развитието си и станем като ангели, тогава ще правим добро.“ Не, сега трябва да правите упражненията, сега трябва да правите доброто. У вас често има следната мисъл: „Защо сме дошле тук, каква е моята цел? “ Глупави работи. Ако беше верно всичко това, което мислите за мене, аз щях да съм най-големия глупец. Аз не дойдох, за да си дадете мнението за мене.
Вие трябва да се учите и нищо повече.
Вие имате едно мнение за себе си, какъв сте вие. Аз как ще позная Бога? – От онова, което е вътре в мене. Аз не мога да позная Бога вън от себе си. И после, всякога мога да позная истината, дали право мислите или не.
към беседата >>
“ Това е умножение на знанието му.
Вълкът изяжда овцата, след като я разкъса. Овчаря вече има умножение, но това вече не е на физическото поле. Овчаря вече има физическа опитност. Овчаря си е умножил знанието. Той казва: „От где е влязъл този вълк през тази дупка?
“ Това е умножение на знанието му.
Но това умножение не е на физическото поле. Овчарят има загуба на физическото поле. Овцата е отишла, но има умножение не на физическото поле, той мисли. Та, при някои несрети в живота, вие имате умножение като овчаря, ако придобиете известна опитност.
към беседата >>
Вие имате едно мнение за себе си, какъв сте вие.
У вас често има следната мисъл: „Защо сме дошле тук, каква е моята цел? “ Глупави работи. Ако беше верно всичко това, което мислите за мене, аз щях да съм най-големия глупец. Аз не дойдох, за да си дадете мнението за мене. Вие трябва да се учите и нищо повече.
Вие имате едно мнение за себе си, какъв сте вие.
Аз как ще позная Бога? – От онова, което е вътре в мене. Аз не мога да позная Бога вън от себе си. И после, всякога мога да позная истината, дали право мислите или не. Вие казвате: „Вече ми дотегна света!
към беседата >>
Но това умножение не е на физическото поле.
Овчаря вече има умножение, но това вече не е на физическото поле. Овчаря вече има физическа опитност. Овчаря си е умножил знанието. Той казва: „От где е влязъл този вълк през тази дупка? “ Това е умножение на знанието му.
Но това умножение не е на физическото поле.
Овчарят има загуба на физическото поле. Овцата е отишла, но има умножение не на физическото поле, той мисли. Та, при някои несрети в живота, вие имате умножение като овчаря, ако придобиете известна опитност.
към беседата >>
Аз как ще позная Бога?
“ Глупави работи. Ако беше верно всичко това, което мислите за мене, аз щях да съм най-големия глупец. Аз не дойдох, за да си дадете мнението за мене. Вие трябва да се учите и нищо повече. Вие имате едно мнение за себе си, какъв сте вие.
Аз как ще позная Бога?
– От онова, което е вътре в мене. Аз не мога да позная Бога вън от себе си. И после, всякога мога да позная истината, дали право мислите или не. Вие казвате: „Вече ми дотегна света! “ Някой си е затворил очите, тъмно му е и не може да ходи.
към беседата >>
Овчарят има загуба на физическото поле.
Овчаря вече има физическа опитност. Овчаря си е умножил знанието. Той казва: „От где е влязъл този вълк през тази дупка? “ Това е умножение на знанието му. Но това умножение не е на физическото поле.
Овчарят има загуба на физическото поле.
Овцата е отишла, но има умножение не на физическото поле, той мисли. Та, при някои несрети в живота, вие имате умножение като овчаря, ако придобиете известна опитност.
към беседата >>
– От онова, което е вътре в мене.
Ако беше верно всичко това, което мислите за мене, аз щях да съм най-големия глупец. Аз не дойдох, за да си дадете мнението за мене. Вие трябва да се учите и нищо повече. Вие имате едно мнение за себе си, какъв сте вие. Аз как ще позная Бога?
– От онова, което е вътре в мене.
Аз не мога да позная Бога вън от себе си. И после, всякога мога да позная истината, дали право мислите или не. Вие казвате: „Вече ми дотегна света! “ Някой си е затворил очите, тъмно му е и не може да ходи. Тогава да си отвори очите, за да приеме светлината.
към беседата >>
Овцата е отишла, но има умножение не на физическото поле, той мисли.
Овчаря си е умножил знанието. Той казва: „От где е влязъл този вълк през тази дупка? “ Това е умножение на знанието му. Но това умножение не е на физическото поле. Овчарят има загуба на физическото поле.
Овцата е отишла, но има умножение не на физическото поле, той мисли.
Та, при някои несрети в живота, вие имате умножение като овчаря, ако придобиете известна опитност.
към беседата >>
Аз не мога да позная Бога вън от себе си.
Аз не дойдох, за да си дадете мнението за мене. Вие трябва да се учите и нищо повече. Вие имате едно мнение за себе си, какъв сте вие. Аз как ще позная Бога? – От онова, което е вътре в мене.
Аз не мога да позная Бога вън от себе си.
И после, всякога мога да позная истината, дали право мислите или не. Вие казвате: „Вече ми дотегна света! “ Някой си е затворил очите, тъмно му е и не може да ходи. Тогава да си отвори очите, за да приеме светлината.
към беседата >>
Та, при някои несрети в живота, вие имате умножение като овчаря, ако придобиете известна опитност.
Той казва: „От где е влязъл този вълк през тази дупка? “ Това е умножение на знанието му. Но това умножение не е на физическото поле. Овчарят има загуба на физическото поле. Овцата е отишла, но има умножение не на физическото поле, той мисли.
Та, при някои несрети в живота, вие имате умножение като овчаря, ако придобиете известна опитност.
към беседата >>
И после, всякога мога да позная истината, дали право мислите или не.
Вие трябва да се учите и нищо повече. Вие имате едно мнение за себе си, какъв сте вие. Аз как ще позная Бога? – От онова, което е вътре в мене. Аз не мога да позная Бога вън от себе си.
И после, всякога мога да позная истината, дали право мислите или не.
Вие казвате: „Вече ми дотегна света! “ Някой си е затворил очите, тъмно му е и не може да ходи. Тогава да си отвори очите, за да приеме светлината.
към беседата >>
Вие принесете действията и постъпките във вътрешният живот.
Вие принесете действията и постъпките във вътрешният живот.
У вас едновременно действуват и вълкът и овцата. И овчарят е там. Вие правите една постъпка, както постъпката на вълка. После имате една опитност, както опитността на един овчар. Вдигнете една тояга и блъснете главата на някого и я пукнете.
към беседата >>
Вие казвате: „Вече ми дотегна света!
Вие имате едно мнение за себе си, какъв сте вие. Аз как ще позная Бога? – От онова, което е вътре в мене. Аз не мога да позная Бога вън от себе си. И после, всякога мога да позная истината, дали право мислите или не.
Вие казвате: „Вече ми дотегна света!
“ Някой си е затворил очите, тъмно му е и не може да ходи. Тогава да си отвори очите, за да приеме светлината.
към беседата >>
У вас едновременно действуват и вълкът и овцата.
Вие принесете действията и постъпките във вътрешният живот.
У вас едновременно действуват и вълкът и овцата.
И овчарят е там. Вие правите една постъпка, както постъпката на вълка. После имате една опитност, както опитността на един овчар. Вдигнете една тояга и блъснете главата на някого и я пукнете. И после вие, който минавате за почетен човек, не можете да си дадете отчет, защо сте го ударили и казвате: „Не можеше другояче.“ Питам тогаз: Само един начин за разрешение ли има в света?
към беседата >>
“ Някой си е затворил очите, тъмно му е и не може да ходи.
Аз как ще позная Бога? – От онова, което е вътре в мене. Аз не мога да позная Бога вън от себе си. И после, всякога мога да позная истината, дали право мислите или не. Вие казвате: „Вече ми дотегна света!
“ Някой си е затворил очите, тъмно му е и не може да ходи.
Тогава да си отвори очите, за да приеме светлината.
към беседата >>
И овчарят е там.
Вие принесете действията и постъпките във вътрешният живот. У вас едновременно действуват и вълкът и овцата.
И овчарят е там.
Вие правите една постъпка, както постъпката на вълка. После имате една опитност, както опитността на един овчар. Вдигнете една тояга и блъснете главата на някого и я пукнете. И после вие, който минавате за почетен човек, не можете да си дадете отчет, защо сте го ударили и казвате: „Не можеше другояче.“ Питам тогаз: Само един начин за разрешение ли има в света? Каква поука ние можем да извадим?
към беседата >>
Тогава да си отвори очите, за да приеме светлината.
– От онова, което е вътре в мене. Аз не мога да позная Бога вън от себе си. И после, всякога мога да позная истината, дали право мислите или не. Вие казвате: „Вече ми дотегна света! “ Някой си е затворил очите, тъмно му е и не може да ходи.
Тогава да си отвори очите, за да приеме светлината.
към беседата >>
Вие правите една постъпка, както постъпката на вълка.
Вие принесете действията и постъпките във вътрешният живот. У вас едновременно действуват и вълкът и овцата. И овчарят е там.
Вие правите една постъпка, както постъпката на вълка.
После имате една опитност, както опитността на един овчар. Вдигнете една тояга и блъснете главата на някого и я пукнете. И после вие, който минавате за почетен човек, не можете да си дадете отчет, защо сте го ударили и казвате: „Не можеше другояче.“ Питам тогаз: Само един начин за разрешение ли има в света? Каква поука ние можем да извадим? Защо именно вълкът, след като вземе тази овца, защо той не стане овчар да я пасе, а я изяжда?
към беседата >>
Всеки един човек е една възможност за тебе да можеш да се ползуваш и тогава няма да се спъваш.
Всеки един човек е една възможност за тебе да можеш да се ползуваш и тогава няма да се спъваш.
към беседата >>
После имате една опитност, както опитността на един овчар.
Вие принесете действията и постъпките във вътрешният живот. У вас едновременно действуват и вълкът и овцата. И овчарят е там. Вие правите една постъпка, както постъпката на вълка.
После имате една опитност, както опитността на един овчар.
Вдигнете една тояга и блъснете главата на някого и я пукнете. И после вие, който минавате за почетен човек, не можете да си дадете отчет, защо сте го ударили и казвате: „Не можеше другояче.“ Питам тогаз: Само един начин за разрешение ли има в света? Каква поука ние можем да извадим? Защо именно вълкът, след като вземе тази овца, защо той не стане овчар да я пасе, а я изяжда? Кои са побудителните му причини?
към беседата >>
Някой път казваш: „Какво мислите за Кришна Мурти?
Някой път казваш: „Какво мислите за Кришна Мурти?
“ Нека Кришна Мурти да отговаря за себе си. Или казвате: „Какво мислите за Христа? “ – Питайте Христа.
към беседата >>
Вдигнете една тояга и блъснете главата на някого и я пукнете.
Вие принесете действията и постъпките във вътрешният живот. У вас едновременно действуват и вълкът и овцата. И овчарят е там. Вие правите една постъпка, както постъпката на вълка. После имате една опитност, както опитността на един овчар.
Вдигнете една тояга и блъснете главата на някого и я пукнете.
И после вие, който минавате за почетен човек, не можете да си дадете отчет, защо сте го ударили и казвате: „Не можеше другояче.“ Питам тогаз: Само един начин за разрешение ли има в света? Каква поука ние можем да извадим? Защо именно вълкът, след като вземе тази овца, защо той не стане овчар да я пасе, а я изяжда? Кои са побудителните му причини? Защо не ѝ вземе млякото и вълната, а ѝ взема месцето?
към беседата >>
“ Нека Кришна Мурти да отговаря за себе си.
Някой път казваш: „Какво мислите за Кришна Мурти?
“ Нека Кришна Мурти да отговаря за себе си.
Или казвате: „Какво мислите за Христа? “ – Питайте Христа.
към беседата >>
И после вие, който минавате за почетен човек, не можете да си дадете отчет, защо сте го ударили и казвате: „Не можеше другояче.“ Питам тогаз: Само един начин за разрешение ли има в света?
У вас едновременно действуват и вълкът и овцата. И овчарят е там. Вие правите една постъпка, както постъпката на вълка. После имате една опитност, както опитността на един овчар. Вдигнете една тояга и блъснете главата на някого и я пукнете.
И после вие, който минавате за почетен човек, не можете да си дадете отчет, защо сте го ударили и казвате: „Не можеше другояче.“ Питам тогаз: Само един начин за разрешение ли има в света?
Каква поука ние можем да извадим? Защо именно вълкът, след като вземе тази овца, защо той не стане овчар да я пасе, а я изяжда? Кои са побудителните му причини? Защо не ѝ вземе млякото и вълната, а ѝ взема месцето? Трябва ред разсъждения, за да изясните характера на вълка, както в математиката има ред методи, чрез които се изясняват сложните въпроси.
към беседата >>
Или казвате: „Какво мислите за Христа?
Някой път казваш: „Какво мислите за Кришна Мурти? “ Нека Кришна Мурти да отговаря за себе си.
Или казвате: „Какво мислите за Христа?
“ – Питайте Христа.
към беседата >>
Каква поука ние можем да извадим?
И овчарят е там. Вие правите една постъпка, както постъпката на вълка. После имате една опитност, както опитността на един овчар. Вдигнете една тояга и блъснете главата на някого и я пукнете. И после вие, който минавате за почетен човек, не можете да си дадете отчет, защо сте го ударили и казвате: „Не можеше другояче.“ Питам тогаз: Само един начин за разрешение ли има в света?
Каква поука ние можем да извадим?
Защо именно вълкът, след като вземе тази овца, защо той не стане овчар да я пасе, а я изяжда? Кои са побудителните му причини? Защо не ѝ вземе млякото и вълната, а ѝ взема месцето? Трябва ред разсъждения, за да изясните характера на вълка, както в математиката има ред методи, чрез които се изясняват сложните въпроси. В къщи имате струпани дърва и печка.
към беседата >>
“ – Питайте Христа.
Някой път казваш: „Какво мислите за Кришна Мурти? “ Нека Кришна Мурти да отговаря за себе си. Или казвате: „Какво мислите за Христа?
“ – Питайте Христа.
към беседата >>
Защо именно вълкът, след като вземе тази овца, защо той не стане овчар да я пасе, а я изяжда?
Вие правите една постъпка, както постъпката на вълка. После имате една опитност, както опитността на един овчар. Вдигнете една тояга и блъснете главата на някого и я пукнете. И после вие, който минавате за почетен човек, не можете да си дадете отчет, защо сте го ударили и казвате: „Не можеше другояче.“ Питам тогаз: Само един начин за разрешение ли има в света? Каква поука ние можем да извадим?
Защо именно вълкът, след като вземе тази овца, защо той не стане овчар да я пасе, а я изяжда?
Кои са побудителните му причини? Защо не ѝ вземе млякото и вълната, а ѝ взема месцето? Трябва ред разсъждения, за да изясните характера на вълка, както в математиката има ред методи, чрез които се изясняват сложните въпроси. В къщи имате струпани дърва и печка. Стане студено, вие туряте дървата в печката и запалите.
към беседата >>
Ако искате да ви покажа нещо съществено, аз съм готов да ви покажа.
Ако искате да ви покажа нещо съществено, аз съм готов да ви покажа.
Вие не знаете да пеете. Мога да ви покажа някои правила за пеенето. Но да седна да ви забавлявам, не. Аз си имам друга работа. Когато себе си забавлявам, аз забавлявам и другите.
към беседата >>
Кои са побудителните му причини?
После имате една опитност, както опитността на един овчар. Вдигнете една тояга и блъснете главата на някого и я пукнете. И после вие, който минавате за почетен човек, не можете да си дадете отчет, защо сте го ударили и казвате: „Не можеше другояче.“ Питам тогаз: Само един начин за разрешение ли има в света? Каква поука ние можем да извадим? Защо именно вълкът, след като вземе тази овца, защо той не стане овчар да я пасе, а я изяжда?
Кои са побудителните му причини?
Защо не ѝ вземе млякото и вълната, а ѝ взема месцето? Трябва ред разсъждения, за да изясните характера на вълка, както в математиката има ред методи, чрез които се изясняват сложните въпроси. В къщи имате струпани дърва и печка. Стане студено, вие туряте дървата в печката и запалите. Изгарянето на дървата, какво е?
към беседата >>
Вие не знаете да пеете.
Ако искате да ви покажа нещо съществено, аз съм готов да ви покажа.
Вие не знаете да пеете.
Мога да ви покажа някои правила за пеенето. Но да седна да ви забавлявам, не. Аз си имам друга работа. Когато себе си забавлявам, аз забавлявам и другите. Но, когато себе си не забавлявам, аз и другите не забавлявам.
към беседата >>
Защо не ѝ вземе млякото и вълната, а ѝ взема месцето?
Вдигнете една тояга и блъснете главата на някого и я пукнете. И после вие, който минавате за почетен човек, не можете да си дадете отчет, защо сте го ударили и казвате: „Не можеше другояче.“ Питам тогаз: Само един начин за разрешение ли има в света? Каква поука ние можем да извадим? Защо именно вълкът, след като вземе тази овца, защо той не стане овчар да я пасе, а я изяжда? Кои са побудителните му причини?
Защо не ѝ вземе млякото и вълната, а ѝ взема месцето?
Трябва ред разсъждения, за да изясните характера на вълка, както в математиката има ред методи, чрез които се изясняват сложните въпроси. В къщи имате струпани дърва и печка. Стане студено, вие туряте дървата в печката и запалите. Изгарянето на дървата, какво е? Дървата са овцата.
към беседата >>
Мога да ви покажа някои правила за пеенето.
Ако искате да ви покажа нещо съществено, аз съм готов да ви покажа. Вие не знаете да пеете.
Мога да ви покажа някои правила за пеенето.
Но да седна да ви забавлявам, не. Аз си имам друга работа. Когато себе си забавлявам, аз забавлявам и другите. Но, когато себе си не забавлявам, аз и другите не забавлявам. Когато на себе си пея, пея и на другите.
към беседата >>
Трябва ред разсъждения, за да изясните характера на вълка, както в математиката има ред методи, чрез които се изясняват сложните въпроси.
И после вие, който минавате за почетен човек, не можете да си дадете отчет, защо сте го ударили и казвате: „Не можеше другояче.“ Питам тогаз: Само един начин за разрешение ли има в света? Каква поука ние можем да извадим? Защо именно вълкът, след като вземе тази овца, защо той не стане овчар да я пасе, а я изяжда? Кои са побудителните му причини? Защо не ѝ вземе млякото и вълната, а ѝ взема месцето?
Трябва ред разсъждения, за да изясните характера на вълка, както в математиката има ред методи, чрез които се изясняват сложните въпроси.
В къщи имате струпани дърва и печка. Стане студено, вие туряте дървата в печката и запалите. Изгарянето на дървата, какво е? Дървата са овцата. Горенето вътре, това е вълкът, който е изял овцата.
към беседата >>
Но да седна да ви забавлявам, не.
Ако искате да ви покажа нещо съществено, аз съм готов да ви покажа. Вие не знаете да пеете. Мога да ви покажа някои правила за пеенето.
Но да седна да ви забавлявам, не.
Аз си имам друга работа. Когато себе си забавлявам, аз забавлявам и другите. Но, когато себе си не забавлявам, аз и другите не забавлявам. Когато на себе си пея, пея и на другите. Но когато на себе си не пея, не пея и на другите.
към беседата >>
В къщи имате струпани дърва и печка.
Каква поука ние можем да извадим? Защо именно вълкът, след като вземе тази овца, защо той не стане овчар да я пасе, а я изяжда? Кои са побудителните му причини? Защо не ѝ вземе млякото и вълната, а ѝ взема месцето? Трябва ред разсъждения, за да изясните характера на вълка, както в математиката има ред методи, чрез които се изясняват сложните въпроси.
В къщи имате струпани дърва и печка.
Стане студено, вие туряте дървата в печката и запалите. Изгарянето на дървата, какво е? Дървата са овцата. Горенето вътре, това е вълкът, който е изял овцата. А пък вие сте овчаря, който е изгубил овцата.
към беседата >>
Аз си имам друга работа.
Ако искате да ви покажа нещо съществено, аз съм готов да ви покажа. Вие не знаете да пеете. Мога да ви покажа някои правила за пеенето. Но да седна да ви забавлявам, не.
Аз си имам друга работа.
Когато себе си забавлявам, аз забавлявам и другите. Но, когато себе си не забавлявам, аз и другите не забавлявам. Когато на себе си пея, пея и на другите. Но когато на себе си не пея, не пея и на другите. Свършвам половината работа за Бога, а пък за другата работа, ще платите.
към беседата >>
Стане студено, вие туряте дървата в печката и запалите.
Защо именно вълкът, след като вземе тази овца, защо той не стане овчар да я пасе, а я изяжда? Кои са побудителните му причини? Защо не ѝ вземе млякото и вълната, а ѝ взема месцето? Трябва ред разсъждения, за да изясните характера на вълка, както в математиката има ред методи, чрез които се изясняват сложните въпроси. В къщи имате струпани дърва и печка.
Стане студено, вие туряте дървата в печката и запалите.
Изгарянето на дървата, какво е? Дървата са овцата. Горенето вътре, това е вълкът, който е изял овцата. А пък вие сте овчаря, който е изгубил овцата. Вълкът е вашата печка.
към беседата >>
Когато себе си забавлявам, аз забавлявам и другите.
Ако искате да ви покажа нещо съществено, аз съм готов да ви покажа. Вие не знаете да пеете. Мога да ви покажа някои правила за пеенето. Но да седна да ви забавлявам, не. Аз си имам друга работа.
Когато себе си забавлявам, аз забавлявам и другите.
Но, когато себе си не забавлявам, аз и другите не забавлявам. Когато на себе си пея, пея и на другите. Но когато на себе си не пея, не пея и на другите. Свършвам половината работа за Бога, а пък за другата работа, ще платите. Вие искате да обръснат цялото лице без пари.
към беседата >>
Изгарянето на дървата, какво е?
Кои са побудителните му причини? Защо не ѝ вземе млякото и вълната, а ѝ взема месцето? Трябва ред разсъждения, за да изясните характера на вълка, както в математиката има ред методи, чрез които се изясняват сложните въпроси. В къщи имате струпани дърва и печка. Стане студено, вие туряте дървата в печката и запалите.
Изгарянето на дървата, какво е?
Дървата са овцата. Горенето вътре, това е вълкът, който е изял овцата. А пък вие сте овчаря, който е изгубил овцата. Вълкът е вашата печка.
към беседата >>
Но, когато себе си не забавлявам, аз и другите не забавлявам.
Вие не знаете да пеете. Мога да ви покажа някои правила за пеенето. Но да седна да ви забавлявам, не. Аз си имам друга работа. Когато себе си забавлявам, аз забавлявам и другите.
Но, когато себе си не забавлявам, аз и другите не забавлявам.
Когато на себе си пея, пея и на другите. Но когато на себе си не пея, не пея и на другите. Свършвам половината работа за Бога, а пък за другата работа, ще платите. Вие искате да обръснат цялото лице без пари. Не, аз не бръсна никого.
към беседата >>
Дървата са овцата.
Защо не ѝ вземе млякото и вълната, а ѝ взема месцето? Трябва ред разсъждения, за да изясните характера на вълка, както в математиката има ред методи, чрез които се изясняват сложните въпроси. В къщи имате струпани дърва и печка. Стане студено, вие туряте дървата в печката и запалите. Изгарянето на дървата, какво е?
Дървата са овцата.
Горенето вътре, това е вълкът, който е изял овцата. А пък вие сте овчаря, който е изгубил овцата. Вълкът е вашата печка.
към беседата >>
Когато на себе си пея, пея и на другите.
Мога да ви покажа някои правила за пеенето. Но да седна да ви забавлявам, не. Аз си имам друга работа. Когато себе си забавлявам, аз забавлявам и другите. Но, когато себе си не забавлявам, аз и другите не забавлявам.
Когато на себе си пея, пея и на другите.
Но когато на себе си не пея, не пея и на другите. Свършвам половината работа за Бога, а пък за другата работа, ще платите. Вие искате да обръснат цялото лице без пари. Не, аз не бръсна никого. При сегашните условия, да се бръсне човек не е изкуство.
към беседата >>
Горенето вътре, това е вълкът, който е изял овцата.
Трябва ред разсъждения, за да изясните характера на вълка, както в математиката има ред методи, чрез които се изясняват сложните въпроси. В къщи имате струпани дърва и печка. Стане студено, вие туряте дървата в печката и запалите. Изгарянето на дървата, какво е? Дървата са овцата.
Горенето вътре, това е вълкът, който е изял овцата.
А пък вие сте овчаря, който е изгубил овцата. Вълкът е вашата печка.
към беседата >>
Но когато на себе си не пея, не пея и на другите.
Но да седна да ви забавлявам, не. Аз си имам друга работа. Когато себе си забавлявам, аз забавлявам и другите. Но, когато себе си не забавлявам, аз и другите не забавлявам. Когато на себе си пея, пея и на другите.
Но когато на себе си не пея, не пея и на другите.
Свършвам половината работа за Бога, а пък за другата работа, ще платите. Вие искате да обръснат цялото лице без пари. Не, аз не бръсна никого. При сегашните условия, да се бръсне човек не е изкуство. То е от немай къде.
към беседата >>
А пък вие сте овчаря, който е изгубил овцата.
В къщи имате струпани дърва и печка. Стане студено, вие туряте дървата в печката и запалите. Изгарянето на дървата, какво е? Дървата са овцата. Горенето вътре, това е вълкът, който е изял овцата.
А пък вие сте овчаря, който е изгубил овцата.
Вълкът е вашата печка.
към беседата >>
Свършвам половината работа за Бога, а пък за другата работа, ще платите.
Аз си имам друга работа. Когато себе си забавлявам, аз забавлявам и другите. Но, когато себе си не забавлявам, аз и другите не забавлявам. Когато на себе си пея, пея и на другите. Но когато на себе си не пея, не пея и на другите.
Свършвам половината работа за Бога, а пък за другата работа, ще платите.
Вие искате да обръснат цялото лице без пари. Не, аз не бръсна никого. При сегашните условия, да се бръсне човек не е изкуство. То е от немай къде. Защото в тази брада могат да влязат паразити.
към беседата >>
Вълкът е вашата печка.
Стане студено, вие туряте дървата в печката и запалите. Изгарянето на дървата, какво е? Дървата са овцата. Горенето вътре, това е вълкът, който е изял овцата. А пък вие сте овчаря, който е изгубил овцата.
Вълкът е вашата печка.
към беседата >>
Вие искате да обръснат цялото лице без пари.
Когато себе си забавлявам, аз забавлявам и другите. Но, когато себе си не забавлявам, аз и другите не забавлявам. Когато на себе си пея, пея и на другите. Но когато на себе си не пея, не пея и на другите. Свършвам половината работа за Бога, а пък за другата работа, ще платите.
Вие искате да обръснат цялото лице без пари.
Не, аз не бръсна никого. При сегашните условия, да се бръсне човек не е изкуство. То е от немай къде. Защото в тази брада могат да влязат паразити. Американците, които много се бръснат, страдат от гърлоболие.
към беседата >>
В българския език думата „вълк“ започва с буквата „в“, на английски с буквата „w“, на френски с буквата „l“, на турски с буквата „k“.
В българския език думата „вълк“ започва с буквата „в“, на английски с буквата „w“, на френски с буквата „l“, на турски с буквата „k“.
„W“ е материалистичен знак. То е последната буква на европейците. Но в материализъма, ти винаги ще чувствуваш последствията на нещата и ще знаеш истината.
към беседата >>
Не, аз не бръсна никого.
Но, когато себе си не забавлявам, аз и другите не забавлявам. Когато на себе си пея, пея и на другите. Но когато на себе си не пея, не пея и на другите. Свършвам половината работа за Бога, а пък за другата работа, ще платите. Вие искате да обръснат цялото лице без пари.
Не, аз не бръсна никого.
При сегашните условия, да се бръсне човек не е изкуство. То е от немай къде. Защото в тази брада могат да влязат паразити. Американците, които много се бръснат, страдат от гърлоболие. Аз им казвах: „Мислих ви, че сте умен народ, не си бръснете брадата и ако се бръснете, турете си поне шалове.“
към беседата >>
„W“ е материалистичен знак.
В българския език думата „вълк“ започва с буквата „в“, на английски с буквата „w“, на френски с буквата „l“, на турски с буквата „k“.
„W“ е материалистичен знак.
То е последната буква на европейците. Но в материализъма, ти винаги ще чувствуваш последствията на нещата и ще знаеш истината.
към беседата >>
При сегашните условия, да се бръсне човек не е изкуство.
Когато на себе си пея, пея и на другите. Но когато на себе си не пея, не пея и на другите. Свършвам половината работа за Бога, а пък за другата работа, ще платите. Вие искате да обръснат цялото лице без пари. Не, аз не бръсна никого.
При сегашните условия, да се бръсне човек не е изкуство.
То е от немай къде. Защото в тази брада могат да влязат паразити. Американците, които много се бръснат, страдат от гърлоболие. Аз им казвах: „Мислих ви, че сте умен народ, не си бръснете брадата и ако се бръснете, турете си поне шалове.“
към беседата >>
То е последната буква на европейците.
В българския език думата „вълк“ започва с буквата „в“, на английски с буквата „w“, на френски с буквата „l“, на турски с буквата „k“. „W“ е материалистичен знак.
То е последната буква на европейците.
Но в материализъма, ти винаги ще чувствуваш последствията на нещата и ще знаеш истината.
към беседата >>
То е от немай къде.
Но когато на себе си не пея, не пея и на другите. Свършвам половината работа за Бога, а пък за другата работа, ще платите. Вие искате да обръснат цялото лице без пари. Не, аз не бръсна никого. При сегашните условия, да се бръсне човек не е изкуство.
То е от немай къде.
Защото в тази брада могат да влязат паразити. Американците, които много се бръснат, страдат от гърлоболие. Аз им казвах: „Мислих ви, че сте умен народ, не си бръснете брадата и ако се бръснете, турете си поне шалове.“
към беседата >>
Но в материализъма, ти винаги ще чувствуваш последствията на нещата и ще знаеш истината.
В българския език думата „вълк“ започва с буквата „в“, на английски с буквата „w“, на френски с буквата „l“, на турски с буквата „k“. „W“ е материалистичен знак. То е последната буква на европейците.
Но в материализъма, ти винаги ще чувствуваш последствията на нещата и ще знаеш истината.
към беседата >>
Защото в тази брада могат да влязат паразити.
Свършвам половината работа за Бога, а пък за другата работа, ще платите. Вие искате да обръснат цялото лице без пари. Не, аз не бръсна никого. При сегашните условия, да се бръсне човек не е изкуство. То е от немай къде.
Защото в тази брада могат да влязат паразити.
Американците, които много се бръснат, страдат от гърлоболие. Аз им казвах: „Мислих ви, че сте умен народ, не си бръснете брадата и ако се бръснете, турете си поне шалове.“
към беседата >>
Вълкът е много страхлив.
Вълкът е много страхлив.
Всякога лъжата и страха вървят заедно. Страхливият лъже. Който лъже е страхлив. Ти искаш да бъдеш смел в живота. Ти не може да имаш постижение в живота си, ако лъжата и страхът вървят заедно в твоя живот.
към беседата >>
Американците, които много се бръснат, страдат от гърлоболие.
Вие искате да обръснат цялото лице без пари. Не, аз не бръсна никого. При сегашните условия, да се бръсне човек не е изкуство. То е от немай къде. Защото в тази брада могат да влязат паразити.
Американците, които много се бръснат, страдат от гърлоболие.
Аз им казвах: „Мислих ви, че сте умен народ, не си бръснете брадата и ако се бръснете, турете си поне шалове.“
към беседата >>
Всякога лъжата и страха вървят заедно.
Вълкът е много страхлив.
Всякога лъжата и страха вървят заедно.
Страхливият лъже. Който лъже е страхлив. Ти искаш да бъдеш смел в живота. Ти не може да имаш постижение в живота си, ако лъжата и страхът вървят заедно в твоя живот. Защото за всяко едно постижение се изисква смелост, всяко едно съмнение показва страхливост.
към беседата >>
Аз им казвах: „Мислих ви, че сте умен народ, не си бръснете брадата и ако се бръснете, турете си поне шалове.“
Не, аз не бръсна никого. При сегашните условия, да се бръсне човек не е изкуство. То е от немай къде. Защото в тази брада могат да влязат паразити. Американците, които много се бръснат, страдат от гърлоболие.
Аз им казвах: „Мислих ви, че сте умен народ, не си бръснете брадата и ако се бръснете, турете си поне шалове.“
към беседата >>
Страхливият лъже.
Вълкът е много страхлив. Всякога лъжата и страха вървят заедно.
Страхливият лъже.
Който лъже е страхлив. Ти искаш да бъдеш смел в живота. Ти не може да имаш постижение в живота си, ако лъжата и страхът вървят заедно в твоя живот. Защото за всяко едно постижение се изисква смелост, всяко едно съмнение показва страхливост. Човек, който се съмнява, е страхлив.
към беседата >>
В този клас, всички вие сте заприличали на американците.
В този клас, всички вие сте заприличали на американците.
Много се бръснете. И за бръснене не плащате и после се оплаквате, че не вървят работите. Сега за вас думата „бръснене“ е двузначуща. В думата „бръснене“ трябва да се намери съществената идея. Трябва да се очисти езика.
към беседата >>
Който лъже е страхлив.
Вълкът е много страхлив. Всякога лъжата и страха вървят заедно. Страхливият лъже.
Който лъже е страхлив.
Ти искаш да бъдеш смел в живота. Ти не може да имаш постижение в живота си, ако лъжата и страхът вървят заедно в твоя живот. Защото за всяко едно постижение се изисква смелост, всяко едно съмнение показва страхливост. Човек, който се съмнява, е страхлив. И по някой път, този, който се страхува, извършва някое престъпление.
към беседата >>
Много се бръснете.
В този клас, всички вие сте заприличали на американците.
Много се бръснете.
И за бръснене не плащате и после се оплаквате, че не вървят работите. Сега за вас думата „бръснене“ е двузначуща. В думата „бръснене“ трябва да се намери съществената идея. Трябва да се очисти езика. Под думата „бръснене“ трябва да се разбира снемане на космите от лицето и никакво друго значение да не ѝ се дава.
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш смел в живота.
Вълкът е много страхлив. Всякога лъжата и страха вървят заедно. Страхливият лъже. Който лъже е страхлив.
Ти искаш да бъдеш смел в живота.
Ти не може да имаш постижение в живота си, ако лъжата и страхът вървят заедно в твоя живот. Защото за всяко едно постижение се изисква смелост, всяко едно съмнение показва страхливост. Човек, който се съмнява, е страхлив. И по някой път, този, който се страхува, извършва някое престъпление. Ще ви приведа два примера, за да се ползувате.
към беседата >>
И за бръснене не плащате и после се оплаквате, че не вървят работите.
В този клас, всички вие сте заприличали на американците. Много се бръснете.
И за бръснене не плащате и после се оплаквате, че не вървят работите.
Сега за вас думата „бръснене“ е двузначуща. В думата „бръснене“ трябва да се намери съществената идея. Трябва да се очисти езика. Под думата „бръснене“ трябва да се разбира снемане на космите от лицето и никакво друго значение да не ѝ се дава. Стенографите пишат тези работи.
към беседата >>
Ти не може да имаш постижение в живота си, ако лъжата и страхът вървят заедно в твоя живот.
Вълкът е много страхлив. Всякога лъжата и страха вървят заедно. Страхливият лъже. Който лъже е страхлив. Ти искаш да бъдеш смел в живота.
Ти не може да имаш постижение в живота си, ако лъжата и страхът вървят заедно в твоя живот.
Защото за всяко едно постижение се изисква смелост, всяко едно съмнение показва страхливост. Човек, който се съмнява, е страхлив. И по някой път, този, който се страхува, извършва някое престъпление. Ще ви приведа два примера, за да се ползувате. Не съм ги привеждал до сега.
към беседата >>
Сега за вас думата „бръснене“ е двузначуща.
В този клас, всички вие сте заприличали на американците. Много се бръснете. И за бръснене не плащате и после се оплаквате, че не вървят работите.
Сега за вас думата „бръснене“ е двузначуща.
В думата „бръснене“ трябва да се намери съществената идея. Трябва да се очисти езика. Под думата „бръснене“ трябва да се разбира снемане на космите от лицето и никакво друго значение да не ѝ се дава. Стенографите пишат тези работи. Няма какво да ги пишат.
към беседата >>
Защото за всяко едно постижение се изисква смелост, всяко едно съмнение показва страхливост.
Всякога лъжата и страха вървят заедно. Страхливият лъже. Който лъже е страхлив. Ти искаш да бъдеш смел в живота. Ти не може да имаш постижение в живота си, ако лъжата и страхът вървят заедно в твоя живот.
Защото за всяко едно постижение се изисква смелост, всяко едно съмнение показва страхливост.
Човек, който се съмнява, е страхлив. И по някой път, този, който се страхува, извършва някое престъпление. Ще ви приведа два примера, за да се ползувате. Не съм ги привеждал до сега. В древността минава един адепт, учител.
към беседата >>
В думата „бръснене“ трябва да се намери съществената идея.
В този клас, всички вие сте заприличали на американците. Много се бръснете. И за бръснене не плащате и после се оплаквате, че не вървят работите. Сега за вас думата „бръснене“ е двузначуща.
В думата „бръснене“ трябва да се намери съществената идея.
Трябва да се очисти езика. Под думата „бръснене“ трябва да се разбира снемане на космите от лицето и никакво друго значение да не ѝ се дава. Стенографите пишат тези работи. Няма какво да ги пишат.
към беседата >>
Човек, който се съмнява, е страхлив.
Страхливият лъже. Който лъже е страхлив. Ти искаш да бъдеш смел в живота. Ти не може да имаш постижение в живота си, ако лъжата и страхът вървят заедно в твоя живот. Защото за всяко едно постижение се изисква смелост, всяко едно съмнение показва страхливост.
Човек, който се съмнява, е страхлив.
И по някой път, този, който се страхува, извършва някое престъпление. Ще ви приведа два примера, за да се ползувате. Не съм ги привеждал до сега. В древността минава един адепт, учител. Върви като обикновен човек.
към беседата >>
Трябва да се очисти езика.
В този клас, всички вие сте заприличали на американците. Много се бръснете. И за бръснене не плащате и после се оплаквате, че не вървят работите. Сега за вас думата „бръснене“ е двузначуща. В думата „бръснене“ трябва да се намери съществената идея.
Трябва да се очисти езика.
Под думата „бръснене“ трябва да се разбира снемане на космите от лицето и никакво друго значение да не ѝ се дава. Стенографите пишат тези работи. Няма какво да ги пишат.
към беседата >>
И по някой път, този, който се страхува, извършва някое престъпление.
Който лъже е страхлив. Ти искаш да бъдеш смел в живота. Ти не може да имаш постижение в живота си, ако лъжата и страхът вървят заедно в твоя живот. Защото за всяко едно постижение се изисква смелост, всяко едно съмнение показва страхливост. Човек, който се съмнява, е страхлив.
И по някой път, този, който се страхува, извършва някое престъпление.
Ще ви приведа два примера, за да се ползувате. Не съм ги привеждал до сега. В древността минава един адепт, учител. Върви като обикновен човек. Върви из гората и вижда един разбойник, който седи със своето оръжие и казва на адепта: „Стой!
към беседата >>
Под думата „бръснене“ трябва да се разбира снемане на космите от лицето и никакво друго значение да не ѝ се дава.
Много се бръснете. И за бръснене не плащате и после се оплаквате, че не вървят работите. Сега за вас думата „бръснене“ е двузначуща. В думата „бръснене“ трябва да се намери съществената идея. Трябва да се очисти езика.
Под думата „бръснене“ трябва да се разбира снемане на космите от лицето и никакво друго значение да не ѝ се дава.
Стенографите пишат тези работи. Няма какво да ги пишат.
към беседата >>
Ще ви приведа два примера, за да се ползувате.
Ти искаш да бъдеш смел в живота. Ти не може да имаш постижение в живота си, ако лъжата и страхът вървят заедно в твоя живот. Защото за всяко едно постижение се изисква смелост, всяко едно съмнение показва страхливост. Човек, който се съмнява, е страхлив. И по някой път, този, който се страхува, извършва някое престъпление.
Ще ви приведа два примера, за да се ползувате.
Не съм ги привеждал до сега. В древността минава един адепт, учител. Върви като обикновен човек. Върви из гората и вижда един разбойник, който седи със своето оръжие и казва на адепта: „Стой! “ Адепта му казва: „Виждам, че имате нужда“, и му дава.
към беседата >>
Стенографите пишат тези работи.
И за бръснене не плащате и после се оплаквате, че не вървят работите. Сега за вас думата „бръснене“ е двузначуща. В думата „бръснене“ трябва да се намери съществената идея. Трябва да се очисти езика. Под думата „бръснене“ трябва да се разбира снемане на космите от лицето и никакво друго значение да не ѝ се дава.
Стенографите пишат тези работи.
Няма какво да ги пишат.
към беседата >>
Не съм ги привеждал до сега.
Ти не може да имаш постижение в живота си, ако лъжата и страхът вървят заедно в твоя живот. Защото за всяко едно постижение се изисква смелост, всяко едно съмнение показва страхливост. Човек, който се съмнява, е страхлив. И по някой път, този, който се страхува, извършва някое престъпление. Ще ви приведа два примера, за да се ползувате.
Не съм ги привеждал до сега.
В древността минава един адепт, учител. Върви като обикновен човек. Върви из гората и вижда един разбойник, който седи със своето оръжие и казва на адепта: „Стой! “ Адепта му казва: „Виждам, че имате нужда“, и му дава. – „Не каквото искаш ще ми дадеш, но каквото имаш ще ми го дадеш, всичко.
към беседата >>
Няма какво да ги пишат.
Сега за вас думата „бръснене“ е двузначуща. В думата „бръснене“ трябва да се намери съществената идея. Трябва да се очисти езика. Под думата „бръснене“ трябва да се разбира снемане на космите от лицето и никакво друго значение да не ѝ се дава. Стенографите пишат тези работи.
Няма какво да ги пишат.
към беседата >>
В древността минава един адепт, учител.
Защото за всяко едно постижение се изисква смелост, всяко едно съмнение показва страхливост. Човек, който се съмнява, е страхлив. И по някой път, този, който се страхува, извършва някое престъпление. Ще ви приведа два примера, за да се ползувате. Не съм ги привеждал до сега.
В древността минава един адепт, учител.
Върви като обикновен човек. Върви из гората и вижда един разбойник, който седи със своето оръжие и казва на адепта: „Стой! “ Адепта му казва: „Виждам, че имате нужда“, и му дава. – „Не каквото искаш ще ми дадеш, но каквото имаш ще ми го дадеш, всичко. Ти познаваш ли ме?
към беседата >>
На вас са ви потребни един отличен ум, едно отлично сърдце, една отлична воля и една душа и един силен дух.
На вас са ви потребни един отличен ум, едно отлично сърдце, една отлична воля и една душа и един силен дух.
Това трябва да развиват сега всичките. Тук има и стари братя. На млади и стари един ден, ще ви държа една лекция, как трябва да постъпвате. Няма да ви критикувам, но ще ви кажа от какво зависи щастието и успеха на един човек. За мене и като живеят хората щастливо и като живеят зле, пак ми е приятно.
към беседата >>
Върви като обикновен човек.
Човек, който се съмнява, е страхлив. И по някой път, този, който се страхува, извършва някое престъпление. Ще ви приведа два примера, за да се ползувате. Не съм ги привеждал до сега. В древността минава един адепт, учител.
Върви като обикновен човек.
Върви из гората и вижда един разбойник, който седи със своето оръжие и казва на адепта: „Стой! “ Адепта му казва: „Виждам, че имате нужда“, и му дава. – „Не каквото искаш ще ми дадеш, но каквото имаш ще ми го дадеш, всичко. Ти познаваш ли ме? Ще сложиш всичко или ще свърша с тебе.“ Адепта казва: „Вземи това, което ти давам, ако искаш да бъдем приятели.
към беседата >>
Това трябва да развиват сега всичките.
На вас са ви потребни един отличен ум, едно отлично сърдце, една отлична воля и една душа и един силен дух.
Това трябва да развиват сега всичките.
Тук има и стари братя. На млади и стари един ден, ще ви държа една лекция, как трябва да постъпвате. Няма да ви критикувам, но ще ви кажа от какво зависи щастието и успеха на един човек. За мене и като живеят хората щастливо и като живеят зле, пак ми е приятно. Вълкът, след като изял овцата, овчарят е добил известна опитност.
към беседата >>
Върви из гората и вижда един разбойник, който седи със своето оръжие и казва на адепта: „Стой!
И по някой път, този, който се страхува, извършва някое престъпление. Ще ви приведа два примера, за да се ползувате. Не съм ги привеждал до сега. В древността минава един адепт, учител. Върви като обикновен човек.
Върви из гората и вижда един разбойник, който седи със своето оръжие и казва на адепта: „Стой!
“ Адепта му казва: „Виждам, че имате нужда“, и му дава. – „Не каквото искаш ще ми дадеш, но каквото имаш ще ми го дадеш, всичко. Ти познаваш ли ме? Ще сложиш всичко или ще свърша с тебе.“ Адепта казва: „Вземи това, което ти давам, ако искаш да бъдем приятели. Ако не искаш да вземеш това, което ти давам, ще ме опиташ.“ Адептът го хваща, връзва го и си тръгва по пътя.
към беседата >>
Тук има и стари братя.
На вас са ви потребни един отличен ум, едно отлично сърдце, една отлична воля и една душа и един силен дух. Това трябва да развиват сега всичките.
Тук има и стари братя.
На млади и стари един ден, ще ви държа една лекция, как трябва да постъпвате. Няма да ви критикувам, но ще ви кажа от какво зависи щастието и успеха на един човек. За мене и като живеят хората щастливо и като живеят зле, пак ми е приятно. Вълкът, след като изял овцата, овчарят е добил известна опитност. Едно нещо е важно: че не могат да бъдат, при сегашните условия, всички хора щастливи, в дадения случай.
към беседата >>
“ Адепта му казва: „Виждам, че имате нужда“, и му дава.
Ще ви приведа два примера, за да се ползувате. Не съм ги привеждал до сега. В древността минава един адепт, учител. Върви като обикновен човек. Върви из гората и вижда един разбойник, който седи със своето оръжие и казва на адепта: „Стой!
“ Адепта му казва: „Виждам, че имате нужда“, и му дава.
– „Не каквото искаш ще ми дадеш, но каквото имаш ще ми го дадеш, всичко. Ти познаваш ли ме? Ще сложиш всичко или ще свърша с тебе.“ Адепта казва: „Вземи това, което ти давам, ако искаш да бъдем приятели. Ако не искаш да вземеш това, което ти давам, ще ме опиташ.“ Адептът го хваща, връзва го и си тръгва по пътя. Това е природата.
към беседата >>
На млади и стари един ден, ще ви държа една лекция, как трябва да постъпвате.
На вас са ви потребни един отличен ум, едно отлично сърдце, една отлична воля и една душа и един силен дух. Това трябва да развиват сега всичките. Тук има и стари братя.
На млади и стари един ден, ще ви държа една лекция, как трябва да постъпвате.
Няма да ви критикувам, но ще ви кажа от какво зависи щастието и успеха на един човек. За мене и като живеят хората щастливо и като живеят зле, пак ми е приятно. Вълкът, след като изял овцата, овчарят е добил известна опитност. Едно нещо е важно: че не могат да бъдат, при сегашните условия, всички хора щастливи, в дадения случай. Щастието на едного е нещастие за други.
към беседата >>
– „Не каквото искаш ще ми дадеш, но каквото имаш ще ми го дадеш, всичко.
Не съм ги привеждал до сега. В древността минава един адепт, учител. Върви като обикновен човек. Върви из гората и вижда един разбойник, който седи със своето оръжие и казва на адепта: „Стой! “ Адепта му казва: „Виждам, че имате нужда“, и му дава.
– „Не каквото искаш ще ми дадеш, но каквото имаш ще ми го дадеш, всичко.
Ти познаваш ли ме? Ще сложиш всичко или ще свърша с тебе.“ Адепта казва: „Вземи това, което ти давам, ако искаш да бъдем приятели. Ако не искаш да вземеш това, което ти давам, ще ме опиташ.“ Адептът го хваща, връзва го и си тръгва по пътя. Това е природата. Каквото ти дава, вземи го и си върви.
към беседата >>
Няма да ви критикувам, но ще ви кажа от какво зависи щастието и успеха на един човек.
На вас са ви потребни един отличен ум, едно отлично сърдце, една отлична воля и една душа и един силен дух. Това трябва да развиват сега всичките. Тук има и стари братя. На млади и стари един ден, ще ви държа една лекция, как трябва да постъпвате.
Няма да ви критикувам, но ще ви кажа от какво зависи щастието и успеха на един човек.
За мене и като живеят хората щастливо и като живеят зле, пак ми е приятно. Вълкът, след като изял овцата, овчарят е добил известна опитност. Едно нещо е важно: че не могат да бъдат, при сегашните условия, всички хора щастливи, в дадения случай. Щастието на едного е нещастие за други. Това е поради неразбиране.
към беседата >>
Ти познаваш ли ме?
В древността минава един адепт, учител. Върви като обикновен човек. Върви из гората и вижда един разбойник, който седи със своето оръжие и казва на адепта: „Стой! “ Адепта му казва: „Виждам, че имате нужда“, и му дава. – „Не каквото искаш ще ми дадеш, но каквото имаш ще ми го дадеш, всичко.
Ти познаваш ли ме?
Ще сложиш всичко или ще свърша с тебе.“ Адепта казва: „Вземи това, което ти давам, ако искаш да бъдем приятели. Ако не искаш да вземеш това, което ти давам, ще ме опиташ.“ Адептът го хваща, връзва го и си тръгва по пътя. Това е природата. Каквото ти дава, вземи го и си върви. Инак, тя ще те върже и ще те остави.
към беседата >>
За мене и като живеят хората щастливо и като живеят зле, пак ми е приятно.
На вас са ви потребни един отличен ум, едно отлично сърдце, една отлична воля и една душа и един силен дух. Това трябва да развиват сега всичките. Тук има и стари братя. На млади и стари един ден, ще ви държа една лекция, как трябва да постъпвате. Няма да ви критикувам, но ще ви кажа от какво зависи щастието и успеха на един човек.
За мене и като живеят хората щастливо и като живеят зле, пак ми е приятно.
Вълкът, след като изял овцата, овчарят е добил известна опитност. Едно нещо е важно: че не могат да бъдат, при сегашните условия, всички хора щастливи, в дадения случай. Щастието на едного е нещастие за други. Това е поради неразбиране. Но в дадения случай и вълкът може да бъде сит и агнето живо и овчарят задоволен.
към беседата >>
Ще сложиш всичко или ще свърша с тебе.“ Адепта казва: „Вземи това, което ти давам, ако искаш да бъдем приятели.
Върви като обикновен човек. Върви из гората и вижда един разбойник, който седи със своето оръжие и казва на адепта: „Стой! “ Адепта му казва: „Виждам, че имате нужда“, и му дава. – „Не каквото искаш ще ми дадеш, но каквото имаш ще ми го дадеш, всичко. Ти познаваш ли ме?
Ще сложиш всичко или ще свърша с тебе.“ Адепта казва: „Вземи това, което ти давам, ако искаш да бъдем приятели.
Ако не искаш да вземеш това, което ти давам, ще ме опиташ.“ Адептът го хваща, връзва го и си тръгва по пътя. Това е природата. Каквото ти дава, вземи го и си върви. Инак, тя ще те върже и ще те остави.
към беседата >>
Вълкът, след като изял овцата, овчарят е добил известна опитност.
Това трябва да развиват сега всичките. Тук има и стари братя. На млади и стари един ден, ще ви държа една лекция, как трябва да постъпвате. Няма да ви критикувам, но ще ви кажа от какво зависи щастието и успеха на един човек. За мене и като живеят хората щастливо и като живеят зле, пак ми е приятно.
Вълкът, след като изял овцата, овчарят е добил известна опитност.
Едно нещо е важно: че не могат да бъдат, при сегашните условия, всички хора щастливи, в дадения случай. Щастието на едного е нещастие за други. Това е поради неразбиране. Но в дадения случай и вълкът може да бъде сит и агнето живо и овчарят задоволен. Това трябва да направите вие.
към беседата >>
Ако не искаш да вземеш това, което ти давам, ще ме опиташ.“ Адептът го хваща, връзва го и си тръгва по пътя.
Върви из гората и вижда един разбойник, който седи със своето оръжие и казва на адепта: „Стой! “ Адепта му казва: „Виждам, че имате нужда“, и му дава. – „Не каквото искаш ще ми дадеш, но каквото имаш ще ми го дадеш, всичко. Ти познаваш ли ме? Ще сложиш всичко или ще свърша с тебе.“ Адепта казва: „Вземи това, което ти давам, ако искаш да бъдем приятели.
Ако не искаш да вземеш това, което ти давам, ще ме опиташ.“ Адептът го хваща, връзва го и си тръгва по пътя.
Това е природата. Каквото ти дава, вземи го и си върви. Инак, тя ще те върже и ще те остави.
към беседата >>
Едно нещо е важно: че не могат да бъдат, при сегашните условия, всички хора щастливи, в дадения случай.
Тук има и стари братя. На млади и стари един ден, ще ви държа една лекция, как трябва да постъпвате. Няма да ви критикувам, но ще ви кажа от какво зависи щастието и успеха на един човек. За мене и като живеят хората щастливо и като живеят зле, пак ми е приятно. Вълкът, след като изял овцата, овчарят е добил известна опитност.
Едно нещо е важно: че не могат да бъдат, при сегашните условия, всички хора щастливи, в дадения случай.
Щастието на едного е нещастие за други. Това е поради неразбиране. Но в дадения случай и вълкът може да бъде сит и агнето живо и овчарят задоволен. Това трябва да направите вие. Човек е минал през епохата на вълка и той носи характера на вълка в себе си.
към беседата >>
Това е природата.
“ Адепта му казва: „Виждам, че имате нужда“, и му дава. – „Не каквото искаш ще ми дадеш, но каквото имаш ще ми го дадеш, всичко. Ти познаваш ли ме? Ще сложиш всичко или ще свърша с тебе.“ Адепта казва: „Вземи това, което ти давам, ако искаш да бъдем приятели. Ако не искаш да вземеш това, което ти давам, ще ме опиташ.“ Адептът го хваща, връзва го и си тръгва по пътя.
Това е природата.
Каквото ти дава, вземи го и си върви. Инак, тя ще те върже и ще те остави.
към беседата >>
Щастието на едного е нещастие за други.
На млади и стари един ден, ще ви държа една лекция, как трябва да постъпвате. Няма да ви критикувам, но ще ви кажа от какво зависи щастието и успеха на един човек. За мене и като живеят хората щастливо и като живеят зле, пак ми е приятно. Вълкът, след като изял овцата, овчарят е добил известна опитност. Едно нещо е важно: че не могат да бъдат, при сегашните условия, всички хора щастливи, в дадения случай.
Щастието на едного е нещастие за други.
Това е поради неразбиране. Но в дадения случай и вълкът може да бъде сит и агнето живо и овчарят задоволен. Това трябва да направите вие. Човек е минал през епохата на вълка и той носи характера на вълка в себе си. И всичките тези характерни черти, той трябва да ги присади в нещо мощно.
към беседата >>
Каквото ти дава, вземи го и си върви.
– „Не каквото искаш ще ми дадеш, но каквото имаш ще ми го дадеш, всичко. Ти познаваш ли ме? Ще сложиш всичко или ще свърша с тебе.“ Адепта казва: „Вземи това, което ти давам, ако искаш да бъдем приятели. Ако не искаш да вземеш това, което ти давам, ще ме опиташ.“ Адептът го хваща, връзва го и си тръгва по пътя. Това е природата.
Каквото ти дава, вземи го и си върви.
Инак, тя ще те върже и ще те остави.
към беседата >>
Това е поради неразбиране.
Няма да ви критикувам, но ще ви кажа от какво зависи щастието и успеха на един човек. За мене и като живеят хората щастливо и като живеят зле, пак ми е приятно. Вълкът, след като изял овцата, овчарят е добил известна опитност. Едно нещо е важно: че не могат да бъдат, при сегашните условия, всички хора щастливи, в дадения случай. Щастието на едного е нещастие за други.
Това е поради неразбиране.
Но в дадения случай и вълкът може да бъде сит и агнето живо и овчарят задоволен. Това трябва да направите вие. Човек е минал през епохата на вълка и той носи характера на вълка в себе си. И всичките тези характерни черти, той трябва да ги присади в нещо мощно. Сега ние сме дошле за изправление.
към беседата >>
Инак, тя ще те върже и ще те остави.
Ти познаваш ли ме? Ще сложиш всичко или ще свърша с тебе.“ Адепта казва: „Вземи това, което ти давам, ако искаш да бъдем приятели. Ако не искаш да вземеш това, което ти давам, ще ме опиташ.“ Адептът го хваща, връзва го и си тръгва по пътя. Това е природата. Каквото ти дава, вземи го и си върви.
Инак, тя ще те върже и ще те остави.
към беседата >>
Но в дадения случай и вълкът може да бъде сит и агнето живо и овчарят задоволен.
За мене и като живеят хората щастливо и като живеят зле, пак ми е приятно. Вълкът, след като изял овцата, овчарят е добил известна опитност. Едно нещо е важно: че не могат да бъдат, при сегашните условия, всички хора щастливи, в дадения случай. Щастието на едного е нещастие за други. Това е поради неразбиране.
Но в дадения случай и вълкът може да бъде сит и агнето живо и овчарят задоволен.
Това трябва да направите вие. Човек е минал през епохата на вълка и той носи характера на вълка в себе си. И всичките тези характерни черти, той трябва да ги присади в нещо мощно. Сега ние сме дошле за изправление. Но не само да се изправим, но и да използуваме скритите сили, които лежат потаени в нас.
към беседата >>
Втори пример, как да разрешавате противоречията в света.
Втори пример, как да разрешавате противоречията в света.
Този пример, който ви давам, няма да го разправяте. Нямате право да го разправяте. Той е много комичен. Един богат, скържав милионер обичал да се бръсне, в модерния свят, по няколко пъти в седмицата и дето отивал, в бръснарницата казвал, че няма пари и си отивал. И всички бръснари се изпоплашили.
към беседата >>
Това трябва да направите вие.
Вълкът, след като изял овцата, овчарят е добил известна опитност. Едно нещо е важно: че не могат да бъдат, при сегашните условия, всички хора щастливи, в дадения случай. Щастието на едного е нещастие за други. Това е поради неразбиране. Но в дадения случай и вълкът може да бъде сит и агнето живо и овчарят задоволен.
Това трябва да направите вие.
Човек е минал през епохата на вълка и той носи характера на вълка в себе си. И всичките тези характерни черти, той трябва да ги присади в нещо мощно. Сега ние сме дошле за изправление. Но не само да се изправим, но и да използуваме скритите сили, които лежат потаени в нас.
към беседата >>
Този пример, който ви давам, няма да го разправяте.
Втори пример, как да разрешавате противоречията в света.
Този пример, който ви давам, няма да го разправяте.
Нямате право да го разправяте. Той е много комичен. Един богат, скържав милионер обичал да се бръсне, в модерния свят, по няколко пъти в седмицата и дето отивал, в бръснарницата казвал, че няма пари и си отивал. И всички бръснари се изпоплашили. Хубаво го бръснели, но не плащал.
към беседата >>
Човек е минал през епохата на вълка и той носи характера на вълка в себе си.
Едно нещо е важно: че не могат да бъдат, при сегашните условия, всички хора щастливи, в дадения случай. Щастието на едного е нещастие за други. Това е поради неразбиране. Но в дадения случай и вълкът може да бъде сит и агнето живо и овчарят задоволен. Това трябва да направите вие.
Човек е минал през епохата на вълка и той носи характера на вълка в себе си.
И всичките тези характерни черти, той трябва да ги присади в нещо мощно. Сега ние сме дошле за изправление. Но не само да се изправим, но и да използуваме скритите сили, които лежат потаени в нас.
към беседата >>
Нямате право да го разправяте.
Втори пример, как да разрешавате противоречията в света. Този пример, който ви давам, няма да го разправяте.
Нямате право да го разправяте.
Той е много комичен. Един богат, скържав милионер обичал да се бръсне, в модерния свят, по няколко пъти в седмицата и дето отивал, в бръснарницата казвал, че няма пари и си отивал. И всички бръснари се изпоплашили. Хубаво го бръснели, но не плащал. Най-после той влиза при един умен бръснар и пита: „Може ли да ме обръснете?
към беседата >>
И всичките тези характерни черти, той трябва да ги присади в нещо мощно.
Щастието на едного е нещастие за други. Това е поради неразбиране. Но в дадения случай и вълкът може да бъде сит и агнето живо и овчарят задоволен. Това трябва да направите вие. Човек е минал през епохата на вълка и той носи характера на вълка в себе си.
И всичките тези характерни черти, той трябва да ги присади в нещо мощно.
Сега ние сме дошле за изправление. Но не само да се изправим, но и да използуваме скритите сили, които лежат потаени в нас.
към беседата >>
Той е много комичен.
Втори пример, как да разрешавате противоречията в света. Този пример, който ви давам, няма да го разправяте. Нямате право да го разправяте.
Той е много комичен.
Един богат, скържав милионер обичал да се бръсне, в модерния свят, по няколко пъти в седмицата и дето отивал, в бръснарницата казвал, че няма пари и си отивал. И всички бръснари се изпоплашили. Хубаво го бръснели, но не плащал. Най-после той влиза при един умен бръснар и пита: „Може ли да ме обръснете? “ – „Може.“ Бръснарят взема сапун и го насапунисва много хубаво и обръсва го на половина и казва: „Аз си свърших работата.
към беседата >>
Сега ние сме дошле за изправление.
Това е поради неразбиране. Но в дадения случай и вълкът може да бъде сит и агнето живо и овчарят задоволен. Това трябва да направите вие. Човек е минал през епохата на вълка и той носи характера на вълка в себе си. И всичките тези характерни черти, той трябва да ги присади в нещо мощно.
Сега ние сме дошле за изправление.
Но не само да се изправим, но и да използуваме скритите сили, които лежат потаени в нас.
към беседата >>
Един богат, скържав милионер обичал да се бръсне, в модерния свят, по няколко пъти в седмицата и дето отивал, в бръснарницата казвал, че няма пари и си отивал.
Втори пример, как да разрешавате противоречията в света. Този пример, който ви давам, няма да го разправяте. Нямате право да го разправяте. Той е много комичен.
Един богат, скържав милионер обичал да се бръсне, в модерния свят, по няколко пъти в седмицата и дето отивал, в бръснарницата казвал, че няма пари и си отивал.
И всички бръснари се изпоплашили. Хубаво го бръснели, но не плащал. Най-после той влиза при един умен бръснар и пита: „Може ли да ме обръснете? “ – „Може.“ Бръснарят взема сапун и го насапунисва много хубаво и обръсва го на половина и казва: „Аз си свърших работата. Имам договор с Господа, половината бръснене без пари – за Господа, а за другата половина трябва да ми платиш.
към беседата >>
Но не само да се изправим, но и да използуваме скритите сили, които лежат потаени в нас.
Но в дадения случай и вълкът може да бъде сит и агнето живо и овчарят задоволен. Това трябва да направите вие. Човек е минал през епохата на вълка и той носи характера на вълка в себе си. И всичките тези характерни черти, той трябва да ги присади в нещо мощно. Сега ние сме дошле за изправление.
Но не само да се изправим, но и да използуваме скритите сили, които лежат потаени в нас.
към беседата >>
И всички бръснари се изпоплашили.
Втори пример, как да разрешавате противоречията в света. Този пример, който ви давам, няма да го разправяте. Нямате право да го разправяте. Той е много комичен. Един богат, скържав милионер обичал да се бръсне, в модерния свят, по няколко пъти в седмицата и дето отивал, в бръснарницата казвал, че няма пари и си отивал.
И всички бръснари се изпоплашили.
Хубаво го бръснели, но не плащал. Най-после той влиза при един умен бръснар и пита: „Може ли да ме обръснете? “ – „Може.“ Бръснарят взема сапун и го насапунисва много хубаво и обръсва го на половина и казва: „Аз си свърших работата. Имам договор с Господа, половината бръснене без пари – за Господа, а за другата половина трябва да ми платиш. Половината – Божията работа, извърших.
към беседата >>
Някои от вас сте вече на 45–50 години и казвате: „Какво трябва да се прави вече?
Някои от вас сте вече на 45–50 години и казвате: „Какво трябва да се прави вече?
Ние остаряхме, ще се мре.“ И мислите какъв ще станете на онзи свят. Като умрете, ще се подмладите. Сега може да сте стар, но на онзи свят ще бъдете деца. От тук ви носят на тарга 4–5 души, а пък на онзи свят ще бъдете толкова леки, че ще се погледнете пак в ръцете на майка си. Като влезете в онзи свят, ще се намерите като някое дете захвърлено на пътя, ще плачете.
към беседата >>
Хубаво го бръснели, но не плащал.
Този пример, който ви давам, няма да го разправяте. Нямате право да го разправяте. Той е много комичен. Един богат, скържав милионер обичал да се бръсне, в модерния свят, по няколко пъти в седмицата и дето отивал, в бръснарницата казвал, че няма пари и си отивал. И всички бръснари се изпоплашили.
Хубаво го бръснели, но не плащал.
Най-после той влиза при един умен бръснар и пита: „Може ли да ме обръснете? “ – „Може.“ Бръснарят взема сапун и го насапунисва много хубаво и обръсва го на половина и казва: „Аз си свърших работата. Имам договор с Господа, половината бръснене без пари – за Господа, а за другата половина трябва да ми платиш. Половината – Божията работа, извърших. Сега, ако ми платиш, ще обръсна другата половина.“ Изважда богатият, както е намазан със сапун и дава му една английска лира и му казва след обръсването: „Виждам, че си много умен, като си направил договора с Господа.
към беседата >>
Ние остаряхме, ще се мре.“ И мислите какъв ще станете на онзи свят.
Някои от вас сте вече на 45–50 години и казвате: „Какво трябва да се прави вече?
Ние остаряхме, ще се мре.“ И мислите какъв ще станете на онзи свят.
Като умрете, ще се подмладите. Сега може да сте стар, но на онзи свят ще бъдете деца. От тук ви носят на тарга 4–5 души, а пък на онзи свят ще бъдете толкова леки, че ще се погледнете пак в ръцете на майка си. Като влезете в онзи свят, ще се намерите като някое дете захвърлено на пътя, ще плачете. Някой ще ви намери и вие ще се приютите.
към беседата >>
Най-после той влиза при един умен бръснар и пита: „Може ли да ме обръснете?
Нямате право да го разправяте. Той е много комичен. Един богат, скържав милионер обичал да се бръсне, в модерния свят, по няколко пъти в седмицата и дето отивал, в бръснарницата казвал, че няма пари и си отивал. И всички бръснари се изпоплашили. Хубаво го бръснели, но не плащал.
Най-после той влиза при един умен бръснар и пита: „Може ли да ме обръснете?
“ – „Може.“ Бръснарят взема сапун и го насапунисва много хубаво и обръсва го на половина и казва: „Аз си свърших работата. Имам договор с Господа, половината бръснене без пари – за Господа, а за другата половина трябва да ми платиш. Половината – Божията работа, извърших. Сега, ако ми платиш, ще обръсна другата половина.“ Изважда богатият, както е намазан със сапун и дава му една английска лира и му казва след обръсването: „Виждам, че си много умен, като си направил договора с Господа. Виждам, че бръсненето ти е много хубаво.“ И друг път, като влизал в бръснарницата, плащал много хубаво и предварително.
към беседата >>
Като умрете, ще се подмладите.
Някои от вас сте вече на 45–50 години и казвате: „Какво трябва да се прави вече? Ние остаряхме, ще се мре.“ И мислите какъв ще станете на онзи свят.
Като умрете, ще се подмладите.
Сега може да сте стар, но на онзи свят ще бъдете деца. От тук ви носят на тарга 4–5 души, а пък на онзи свят ще бъдете толкова леки, че ще се погледнете пак в ръцете на майка си. Като влезете в онзи свят, ще се намерите като някое дете захвърлено на пътя, ще плачете. Някой ще ви намери и вие ще се приютите. Някой ще ви утешава, ще ви разправя за законите на онзи свят.
към беседата >>
“ – „Може.“ Бръснарят взема сапун и го насапунисва много хубаво и обръсва го на половина и казва: „Аз си свърших работата.
Той е много комичен. Един богат, скържав милионер обичал да се бръсне, в модерния свят, по няколко пъти в седмицата и дето отивал, в бръснарницата казвал, че няма пари и си отивал. И всички бръснари се изпоплашили. Хубаво го бръснели, но не плащал. Най-после той влиза при един умен бръснар и пита: „Може ли да ме обръснете?
“ – „Може.“ Бръснарят взема сапун и го насапунисва много хубаво и обръсва го на половина и казва: „Аз си свърших работата.
Имам договор с Господа, половината бръснене без пари – за Господа, а за другата половина трябва да ми платиш. Половината – Божията работа, извърших. Сега, ако ми платиш, ще обръсна другата половина.“ Изважда богатият, както е намазан със сапун и дава му една английска лира и му казва след обръсването: „Виждам, че си много умен, като си направил договора с Господа. Виждам, че бръсненето ти е много хубаво.“ И друг път, като влизал в бръснарницата, плащал много хубаво и предварително.
към беседата >>
Сега може да сте стар, но на онзи свят ще бъдете деца.
Някои от вас сте вече на 45–50 години и казвате: „Какво трябва да се прави вече? Ние остаряхме, ще се мре.“ И мислите какъв ще станете на онзи свят. Като умрете, ще се подмладите.
Сега може да сте стар, но на онзи свят ще бъдете деца.
От тук ви носят на тарга 4–5 души, а пък на онзи свят ще бъдете толкова леки, че ще се погледнете пак в ръцете на майка си. Като влезете в онзи свят, ще се намерите като някое дете захвърлено на пътя, ще плачете. Някой ще ви намери и вие ще се приютите. Някой ще ви утешава, ще ви разправя за законите на онзи свят. Онзи свят прилича на този, но има някоя съществена разлика.
към беседата >>
Имам договор с Господа, половината бръснене без пари – за Господа, а за другата половина трябва да ми платиш.
Един богат, скържав милионер обичал да се бръсне, в модерния свят, по няколко пъти в седмицата и дето отивал, в бръснарницата казвал, че няма пари и си отивал. И всички бръснари се изпоплашили. Хубаво го бръснели, но не плащал. Най-после той влиза при един умен бръснар и пита: „Може ли да ме обръснете? “ – „Може.“ Бръснарят взема сапун и го насапунисва много хубаво и обръсва го на половина и казва: „Аз си свърших работата.
Имам договор с Господа, половината бръснене без пари – за Господа, а за другата половина трябва да ми платиш.
Половината – Божията работа, извърших. Сега, ако ми платиш, ще обръсна другата половина.“ Изважда богатият, както е намазан със сапун и дава му една английска лира и му казва след обръсването: „Виждам, че си много умен, като си направил договора с Господа. Виждам, че бръсненето ти е много хубаво.“ И друг път, като влизал в бръснарницата, плащал много хубаво и предварително.
към беседата >>
От тук ви носят на тарга 4–5 души, а пък на онзи свят ще бъдете толкова леки, че ще се погледнете пак в ръцете на майка си.
Някои от вас сте вече на 45–50 години и казвате: „Какво трябва да се прави вече? Ние остаряхме, ще се мре.“ И мислите какъв ще станете на онзи свят. Като умрете, ще се подмладите. Сега може да сте стар, но на онзи свят ще бъдете деца.
От тук ви носят на тарга 4–5 души, а пък на онзи свят ще бъдете толкова леки, че ще се погледнете пак в ръцете на майка си.
Като влезете в онзи свят, ще се намерите като някое дете захвърлено на пътя, ще плачете. Някой ще ви намери и вие ще се приютите. Някой ще ви утешава, ще ви разправя за законите на онзи свят. Онзи свят прилича на този, но има някоя съществена разлика. Докато майка ви, ви поясни работите там, докато свикнете с онзи свят, ще забравите този свят и ще работите там.
към беседата >>
Половината – Божията работа, извърших.
И всички бръснари се изпоплашили. Хубаво го бръснели, но не плащал. Най-после той влиза при един умен бръснар и пита: „Може ли да ме обръснете? “ – „Може.“ Бръснарят взема сапун и го насапунисва много хубаво и обръсва го на половина и казва: „Аз си свърших работата. Имам договор с Господа, половината бръснене без пари – за Господа, а за другата половина трябва да ми платиш.
Половината – Божията работа, извърших.
Сега, ако ми платиш, ще обръсна другата половина.“ Изважда богатият, както е намазан със сапун и дава му една английска лира и му казва след обръсването: „Виждам, че си много умен, като си направил договора с Господа. Виждам, че бръсненето ти е много хубаво.“ И друг път, като влизал в бръснарницата, плащал много хубаво и предварително.
към беседата >>
Като влезете в онзи свят, ще се намерите като някое дете захвърлено на пътя, ще плачете.
Някои от вас сте вече на 45–50 години и казвате: „Какво трябва да се прави вече? Ние остаряхме, ще се мре.“ И мислите какъв ще станете на онзи свят. Като умрете, ще се подмладите. Сега може да сте стар, но на онзи свят ще бъдете деца. От тук ви носят на тарга 4–5 души, а пък на онзи свят ще бъдете толкова леки, че ще се погледнете пак в ръцете на майка си.
Като влезете в онзи свят, ще се намерите като някое дете захвърлено на пътя, ще плачете.
Някой ще ви намери и вие ще се приютите. Някой ще ви утешава, ще ви разправя за законите на онзи свят. Онзи свят прилича на този, но има някоя съществена разлика. Докато майка ви, ви поясни работите там, докато свикнете с онзи свят, ще забравите този свят и ще работите там. Както е почти в този свят, така е и в онзи свят.
към беседата >>
Сега, ако ми платиш, ще обръсна другата половина.“ Изважда богатият, както е намазан със сапун и дава му една английска лира и му казва след обръсването: „Виждам, че си много умен, като си направил договора с Господа.
Хубаво го бръснели, но не плащал. Най-после той влиза при един умен бръснар и пита: „Може ли да ме обръснете? “ – „Може.“ Бръснарят взема сапун и го насапунисва много хубаво и обръсва го на половина и казва: „Аз си свърших работата. Имам договор с Господа, половината бръснене без пари – за Господа, а за другата половина трябва да ми платиш. Половината – Божията работа, извърших.
Сега, ако ми платиш, ще обръсна другата половина.“ Изважда богатият, както е намазан със сапун и дава му една английска лира и му казва след обръсването: „Виждам, че си много умен, като си направил договора с Господа.
Виждам, че бръсненето ти е много хубаво.“ И друг път, като влизал в бръснарницата, плащал много хубаво и предварително.
към беседата >>
Някой ще ви намери и вие ще се приютите.
Ние остаряхме, ще се мре.“ И мислите какъв ще станете на онзи свят. Като умрете, ще се подмладите. Сега може да сте стар, но на онзи свят ще бъдете деца. От тук ви носят на тарга 4–5 души, а пък на онзи свят ще бъдете толкова леки, че ще се погледнете пак в ръцете на майка си. Като влезете в онзи свят, ще се намерите като някое дете захвърлено на пътя, ще плачете.
Някой ще ви намери и вие ще се приютите.
Някой ще ви утешава, ще ви разправя за законите на онзи свят. Онзи свят прилича на този, но има някоя съществена разлика. Докато майка ви, ви поясни работите там, докато свикнете с онзи свят, ще забравите този свят и ще работите там. Както е почти в този свят, така е и в онзи свят. Има една аналогия.
към беседата >>
Виждам, че бръсненето ти е много хубаво.“ И друг път, като влизал в бръснарницата, плащал много хубаво и предварително.
Най-после той влиза при един умен бръснар и пита: „Може ли да ме обръснете? “ – „Може.“ Бръснарят взема сапун и го насапунисва много хубаво и обръсва го на половина и казва: „Аз си свърших работата. Имам договор с Господа, половината бръснене без пари – за Господа, а за другата половина трябва да ми платиш. Половината – Божията работа, извърших. Сега, ако ми платиш, ще обръсна другата половина.“ Изважда богатият, както е намазан със сапун и дава му една английска лира и му казва след обръсването: „Виждам, че си много умен, като си направил договора с Господа.
Виждам, че бръсненето ти е много хубаво.“ И друг път, като влизал в бръснарницата, плащал много хубаво и предварително.
към беседата >>
Някой ще ви утешава, ще ви разправя за законите на онзи свят.
Като умрете, ще се подмладите. Сега може да сте стар, но на онзи свят ще бъдете деца. От тук ви носят на тарга 4–5 души, а пък на онзи свят ще бъдете толкова леки, че ще се погледнете пак в ръцете на майка си. Като влезете в онзи свят, ще се намерите като някое дете захвърлено на пътя, ще плачете. Някой ще ви намери и вие ще се приютите.
Някой ще ви утешава, ще ви разправя за законите на онзи свят.
Онзи свят прилича на този, но има някоя съществена разлика. Докато майка ви, ви поясни работите там, докато свикнете с онзи свят, ще забравите този свят и ще работите там. Както е почти в този свят, така е и в онзи свят. Има една аналогия. Но тази аналогия не е едно знание.
към беседата >>
Ние трябва да се спрем и да видим, какво трябва да се прави в света.
Ние трябва да се спрем и да видим, какво трябва да се прави в света.
Ние често злоупотребяваме със знанията, които имаме. Така всеки един човек създава неприятности на самия себе си, а косвено и на другите. Първото правило: С Природата не спори! Второто правило: Като дойде някой при тебе, дай му нещо.
към беседата >>
Онзи свят прилича на този, но има някоя съществена разлика.
Сега може да сте стар, но на онзи свят ще бъдете деца. От тук ви носят на тарга 4–5 души, а пък на онзи свят ще бъдете толкова леки, че ще се погледнете пак в ръцете на майка си. Като влезете в онзи свят, ще се намерите като някое дете захвърлено на пътя, ще плачете. Някой ще ви намери и вие ще се приютите. Някой ще ви утешава, ще ви разправя за законите на онзи свят.
Онзи свят прилича на този, но има някоя съществена разлика.
Докато майка ви, ви поясни работите там, докато свикнете с онзи свят, ще забравите този свят и ще работите там. Както е почти в този свят, така е и в онзи свят. Има една аналогия. Но тази аналогия не е едно знание. Вие били ли сте там, за да проверите, дали е верно това, което аз ви казвам?
към беседата >>
Ние често злоупотребяваме със знанията, които имаме.
Ние трябва да се спрем и да видим, какво трябва да се прави в света.
Ние често злоупотребяваме със знанията, които имаме.
Така всеки един човек създава неприятности на самия себе си, а косвено и на другите. Първото правило: С Природата не спори! Второто правило: Като дойде някой при тебе, дай му нещо.
към беседата >>
Докато майка ви, ви поясни работите там, докато свикнете с онзи свят, ще забравите този свят и ще работите там.
От тук ви носят на тарга 4–5 души, а пък на онзи свят ще бъдете толкова леки, че ще се погледнете пак в ръцете на майка си. Като влезете в онзи свят, ще се намерите като някое дете захвърлено на пътя, ще плачете. Някой ще ви намери и вие ще се приютите. Някой ще ви утешава, ще ви разправя за законите на онзи свят. Онзи свят прилича на този, но има някоя съществена разлика.
Докато майка ви, ви поясни работите там, докато свикнете с онзи свят, ще забравите този свят и ще работите там.
Както е почти в този свят, така е и в онзи свят. Има една аналогия. Но тази аналогия не е едно знание. Вие били ли сте там, за да проверите, дали е верно това, което аз ви казвам? Вие ще кажете: „Дали е така?
към беседата >>
Така всеки един човек създава неприятности на самия себе си, а косвено и на другите.
Ние трябва да се спрем и да видим, какво трябва да се прави в света. Ние често злоупотребяваме със знанията, които имаме.
Така всеки един човек създава неприятности на самия себе си, а косвено и на другите.
Първото правило: С Природата не спори! Второто правило: Като дойде някой при тебе, дай му нещо.
към беседата >>
Както е почти в този свят, така е и в онзи свят.
Като влезете в онзи свят, ще се намерите като някое дете захвърлено на пътя, ще плачете. Някой ще ви намери и вие ще се приютите. Някой ще ви утешава, ще ви разправя за законите на онзи свят. Онзи свят прилича на този, но има някоя съществена разлика. Докато майка ви, ви поясни работите там, докато свикнете с онзи свят, ще забравите този свят и ще работите там.
Както е почти в този свят, така е и в онзи свят.
Има една аналогия. Но тази аналогия не е едно знание. Вие били ли сте там, за да проверите, дали е верно това, което аз ви казвам? Вие ще кажете: „Дали е така? “ Имате право.
към беседата >>
Първото правило: С Природата не спори!
Ние трябва да се спрем и да видим, какво трябва да се прави в света. Ние често злоупотребяваме със знанията, които имаме. Така всеки един човек създава неприятности на самия себе си, а косвено и на другите.
Първото правило: С Природата не спори!
Второто правило: Като дойде някой при тебе, дай му нещо.
към беседата >>
Има една аналогия.
Някой ще ви намери и вие ще се приютите. Някой ще ви утешава, ще ви разправя за законите на онзи свят. Онзи свят прилича на този, но има някоя съществена разлика. Докато майка ви, ви поясни работите там, докато свикнете с онзи свят, ще забравите този свят и ще работите там. Както е почти в този свят, така е и в онзи свят.
Има една аналогия.
Но тази аналогия не е едно знание. Вие били ли сте там, за да проверите, дали е верно това, което аз ви казвам? Вие ще кажете: „Дали е така? “ Имате право. Не ви казвам да вярвате.
към беседата >>
Второто правило: Като дойде някой при тебе, дай му нещо.
Ние трябва да се спрем и да видим, какво трябва да се прави в света. Ние често злоупотребяваме със знанията, които имаме. Така всеки един човек създава неприятности на самия себе си, а косвено и на другите. Първото правило: С Природата не спори!
Второто правило: Като дойде някой при тебе, дай му нещо.
към беседата >>
Но тази аналогия не е едно знание.
Някой ще ви утешава, ще ви разправя за законите на онзи свят. Онзи свят прилича на този, но има някоя съществена разлика. Докато майка ви, ви поясни работите там, докато свикнете с онзи свят, ще забравите този свят и ще работите там. Както е почти в този свят, така е и в онзи свят. Има една аналогия.
Но тази аналогия не е едно знание.
Вие били ли сте там, за да проверите, дали е верно това, което аз ви казвам? Вие ще кажете: „Дали е така? “ Имате право. Не ви казвам да вярвате.
към беседата >>
Има въпроси, които не са разрешени.
Има въпроси, които не са разрешени.
Вие трябва да ги разрешите, трябва да има във вас едно приложение. Трябва времето ви да е разпределено. Колко трябва да четете, колко от времето си трябва да употребите за правене на добро и колко от времето си трябва да употребите за физически упражнения. Те са три положения. Някой хора седят повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Вие били ли сте там, за да проверите, дали е верно това, което аз ви казвам?
Онзи свят прилича на този, но има някоя съществена разлика. Докато майка ви, ви поясни работите там, докато свикнете с онзи свят, ще забравите този свят и ще работите там. Както е почти в този свят, така е и в онзи свят. Има една аналогия. Но тази аналогия не е едно знание.
Вие били ли сте там, за да проверите, дали е верно това, което аз ви казвам?
Вие ще кажете: „Дали е така? “ Имате право. Не ви казвам да вярвате.
към беседата >>
Вие трябва да ги разрешите, трябва да има във вас едно приложение.
Има въпроси, които не са разрешени.
Вие трябва да ги разрешите, трябва да има във вас едно приложение.
Трябва времето ви да е разпределено. Колко трябва да четете, колко от времето си трябва да употребите за правене на добро и колко от времето си трябва да употребите за физически упражнения. Те са три положения. Някой хора седят повече, отколкото трябва. Някои хора ходят повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Дали е така?
Докато майка ви, ви поясни работите там, докато свикнете с онзи свят, ще забравите този свят и ще работите там. Както е почти в този свят, така е и в онзи свят. Има една аналогия. Но тази аналогия не е едно знание. Вие били ли сте там, за да проверите, дали е верно това, което аз ви казвам?
Вие ще кажете: „Дали е така?
“ Имате право. Не ви казвам да вярвате.
към беседата >>
Трябва времето ви да е разпределено.
Има въпроси, които не са разрешени. Вие трябва да ги разрешите, трябва да има във вас едно приложение.
Трябва времето ви да е разпределено.
Колко трябва да четете, колко от времето си трябва да употребите за правене на добро и колко от времето си трябва да употребите за физически упражнения. Те са три положения. Някой хора седят повече, отколкото трябва. Някои хора ходят повече, отколкото трябва. Някои хора мислят повече, отколкото трябва.
към беседата >>
“ Имате право.
Както е почти в този свят, така е и в онзи свят. Има една аналогия. Но тази аналогия не е едно знание. Вие били ли сте там, за да проверите, дали е верно това, което аз ви казвам? Вие ще кажете: „Дали е така?
“ Имате право.
Не ви казвам да вярвате.
към беседата >>
Колко трябва да четете, колко от времето си трябва да употребите за правене на добро и колко от времето си трябва да употребите за физически упражнения.
Има въпроси, които не са разрешени. Вие трябва да ги разрешите, трябва да има във вас едно приложение. Трябва времето ви да е разпределено.
Колко трябва да четете, колко от времето си трябва да употребите за правене на добро и колко от времето си трябва да употребите за физически упражнения.
Те са три положения. Някой хора седят повече, отколкото трябва. Някои хора ходят повече, отколкото трябва. Някои хора мислят повече, отколкото трябва. Занимаваме се с еднообразни работи.
към беседата >>
Не ви казвам да вярвате.
Има една аналогия. Но тази аналогия не е едно знание. Вие били ли сте там, за да проверите, дали е верно това, което аз ви казвам? Вие ще кажете: „Дали е така? “ Имате право.
Не ви казвам да вярвате.
към беседата >>
Те са три положения.
Има въпроси, които не са разрешени. Вие трябва да ги разрешите, трябва да има във вас едно приложение. Трябва времето ви да е разпределено. Колко трябва да четете, колко от времето си трябва да употребите за правене на добро и колко от времето си трябва да употребите за физически упражнения.
Те са три положения.
Някой хора седят повече, отколкото трябва. Някои хора ходят повече, отколкото трябва. Някои хора мислят повече, отколкото трябва. Занимаваме се с еднообразни работи. Ако сте в съвременно аристократическо общество, ще кажете при разговор какви са били, в последния прием при някого си, ръкавиците на този или онзи.
към беседата >>
Каква разлика има между здрав и болен човек?
Каква разлика има между здрав и болен човек?
– Болният лежи, а здравият ходи. От части е така. Но, по някой път и болният може да ходи. Под болен, аз разбирам още и друго нещо – той е човек недоволен, всичко в него е в противоречие. А пък здрав човек наричам онзи, който е бодър и доволен.
към беседата >>
Някой хора седят повече, отколкото трябва.
Има въпроси, които не са разрешени. Вие трябва да ги разрешите, трябва да има във вас едно приложение. Трябва времето ви да е разпределено. Колко трябва да четете, колко от времето си трябва да употребите за правене на добро и колко от времето си трябва да употребите за физически упражнения. Те са три положения.
Някой хора седят повече, отколкото трябва.
Някои хора ходят повече, отколкото трябва. Някои хора мислят повече, отколкото трябва. Занимаваме се с еднообразни работи. Ако сте в съвременно аристократическо общество, ще кажете при разговор какви са били, в последния прием при някого си, ръкавиците на този или онзи. Роклята на тази или оная.
към беседата >>
– Болният лежи, а здравият ходи.
Каква разлика има между здрав и болен човек?
– Болният лежи, а здравият ходи.
От части е така. Но, по някой път и болният може да ходи. Под болен, аз разбирам още и друго нещо – той е човек недоволен, всичко в него е в противоречие. А пък здрав човек наричам онзи, който е бодър и доволен. Той казва: „Мене не ме интересуват юрганите и креватите.“ Ние се смущаваме от онова, което става в света.
към беседата >>
Някои хора ходят повече, отколкото трябва.
Вие трябва да ги разрешите, трябва да има във вас едно приложение. Трябва времето ви да е разпределено. Колко трябва да четете, колко от времето си трябва да употребите за правене на добро и колко от времето си трябва да употребите за физически упражнения. Те са три положения. Някой хора седят повече, отколкото трябва.
Някои хора ходят повече, отколкото трябва.
Някои хора мислят повече, отколкото трябва. Занимаваме се с еднообразни работи. Ако сте в съвременно аристократическо общество, ще кажете при разговор какви са били, в последния прием при някого си, ръкавиците на този или онзи. Роклята на тази или оная. После ще разправите какви са били ръкавиците, роклите, яденето в последното дине у еди кой си.
към беседата >>
От части е така.
Каква разлика има между здрав и болен човек? – Болният лежи, а здравият ходи.
От части е така.
Но, по някой път и болният може да ходи. Под болен, аз разбирам още и друго нещо – той е човек недоволен, всичко в него е в противоречие. А пък здрав човек наричам онзи, който е бодър и доволен. Той казва: „Мене не ме интересуват юрганите и креватите.“ Ние се смущаваме от онова, което става в света. Важно е онова, което мога да направя.
към беседата >>
Някои хора мислят повече, отколкото трябва.
Трябва времето ви да е разпределено. Колко трябва да четете, колко от времето си трябва да употребите за правене на добро и колко от времето си трябва да употребите за физически упражнения. Те са три положения. Някой хора седят повече, отколкото трябва. Някои хора ходят повече, отколкото трябва.
Някои хора мислят повече, отколкото трябва.
Занимаваме се с еднообразни работи. Ако сте в съвременно аристократическо общество, ще кажете при разговор какви са били, в последния прием при някого си, ръкавиците на този или онзи. Роклята на тази или оная. После ще разправите какви са били ръкавиците, роклите, яденето в последното дине у еди кой си. Не е лошо това, но животът не седи само в едно обличане.
към беседата >>
Но, по някой път и болният може да ходи.
Каква разлика има между здрав и болен човек? – Болният лежи, а здравият ходи. От части е така.
Но, по някой път и болният може да ходи.
Под болен, аз разбирам още и друго нещо – той е човек недоволен, всичко в него е в противоречие. А пък здрав човек наричам онзи, който е бодър и доволен. Той казва: „Мене не ме интересуват юрганите и креватите.“ Ние се смущаваме от онова, което става в света. Важно е онова, което мога да направя. Ако аз изпратя една хубава мисъл в света, тя ще помогне на света много повече, отколкото всички мои тревоги.
към беседата >>
Занимаваме се с еднообразни работи.
Колко трябва да четете, колко от времето си трябва да употребите за правене на добро и колко от времето си трябва да употребите за физически упражнения. Те са три положения. Някой хора седят повече, отколкото трябва. Някои хора ходят повече, отколкото трябва. Някои хора мислят повече, отколкото трябва.
Занимаваме се с еднообразни работи.
Ако сте в съвременно аристократическо общество, ще кажете при разговор какви са били, в последния прием при някого си, ръкавиците на този или онзи. Роклята на тази или оная. После ще разправите какви са били ръкавиците, роклите, яденето в последното дине у еди кой си. Не е лошо това, но животът не седи само в едно обличане. Болният, в каквито и дрехи да го облечеш, е болен.
към беседата >>
Под болен, аз разбирам още и друго нещо – той е човек недоволен, всичко в него е в противоречие.
Каква разлика има между здрав и болен човек? – Болният лежи, а здравият ходи. От части е така. Но, по някой път и болният може да ходи.
Под болен, аз разбирам още и друго нещо – той е човек недоволен, всичко в него е в противоречие.
А пък здрав човек наричам онзи, който е бодър и доволен. Той казва: „Мене не ме интересуват юрганите и креватите.“ Ние се смущаваме от онова, което става в света. Важно е онова, което мога да направя. Ако аз изпратя една хубава мисъл в света, тя ще помогне на света много повече, отколкото всички мои тревоги. Ако изпратя една мощна хубава мисъл, то тя ще има много голяма сила и онези хора, които са готови, ще я приемат и ще я приложат.
към беседата >>
Ако сте в съвременно аристократическо общество, ще кажете при разговор какви са били, в последния прием при някого си, ръкавиците на този или онзи.
Те са три положения. Някой хора седят повече, отколкото трябва. Някои хора ходят повече, отколкото трябва. Някои хора мислят повече, отколкото трябва. Занимаваме се с еднообразни работи.
Ако сте в съвременно аристократическо общество, ще кажете при разговор какви са били, в последния прием при някого си, ръкавиците на този или онзи.
Роклята на тази или оная. После ще разправите какви са били ръкавиците, роклите, яденето в последното дине у еди кой си. Не е лошо това, но животът не седи само в едно обличане. Болният, в каквито и дрехи да го облечеш, е болен. А здравият, в каквито и дрехи да го облечеш, е здрав.
към беседата >>
А пък здрав човек наричам онзи, който е бодър и доволен.
Каква разлика има между здрав и болен човек? – Болният лежи, а здравият ходи. От части е така. Но, по някой път и болният може да ходи. Под болен, аз разбирам още и друго нещо – той е човек недоволен, всичко в него е в противоречие.
А пък здрав човек наричам онзи, който е бодър и доволен.
Той казва: „Мене не ме интересуват юрганите и креватите.“ Ние се смущаваме от онова, което става в света. Важно е онова, което мога да направя. Ако аз изпратя една хубава мисъл в света, тя ще помогне на света много повече, отколкото всички мои тревоги. Ако изпратя една мощна хубава мисъл, то тя ще има много голяма сила и онези хора, които са готови, ще я приемат и ще я приложат. Та сега ние имаме нужда да изпратим една велика, силна мисъл във въздуха и тогава светът ще се освободи.
към беседата >>
Роклята на тази или оная.
Някой хора седят повече, отколкото трябва. Някои хора ходят повече, отколкото трябва. Някои хора мислят повече, отколкото трябва. Занимаваме се с еднообразни работи. Ако сте в съвременно аристократическо общество, ще кажете при разговор какви са били, в последния прием при някого си, ръкавиците на този или онзи.
Роклята на тази или оная.
После ще разправите какви са били ръкавиците, роклите, яденето в последното дине у еди кой си. Не е лошо това, но животът не седи само в едно обличане. Болният, в каквито и дрехи да го облечеш, е болен. А здравият, в каквито и дрехи да го облечеш, е здрав. Каквото и знание да дадеш на болният, това знание няма да го ползува.
към беседата >>
Той казва: „Мене не ме интересуват юрганите и креватите.“ Ние се смущаваме от онова, което става в света.
– Болният лежи, а здравият ходи. От части е така. Но, по някой път и болният може да ходи. Под болен, аз разбирам още и друго нещо – той е човек недоволен, всичко в него е в противоречие. А пък здрав човек наричам онзи, който е бодър и доволен.
Той казва: „Мене не ме интересуват юрганите и креватите.“ Ние се смущаваме от онова, което става в света.
Важно е онова, което мога да направя. Ако аз изпратя една хубава мисъл в света, тя ще помогне на света много повече, отколкото всички мои тревоги. Ако изпратя една мощна хубава мисъл, то тя ще има много голяма сила и онези хора, които са готови, ще я приемат и ще я приложат. Та сега ние имаме нужда да изпратим една велика, силна мисъл във въздуха и тогава светът ще се освободи. Светът не се е освободил, понеже не го правят сега хората.
към беседата >>
После ще разправите какви са били ръкавиците, роклите, яденето в последното дине у еди кой си.
Някои хора ходят повече, отколкото трябва. Някои хора мислят повече, отколкото трябва. Занимаваме се с еднообразни работи. Ако сте в съвременно аристократическо общество, ще кажете при разговор какви са били, в последния прием при някого си, ръкавиците на този или онзи. Роклята на тази или оная.
После ще разправите какви са били ръкавиците, роклите, яденето в последното дине у еди кой си.
Не е лошо това, но животът не седи само в едно обличане. Болният, в каквито и дрехи да го облечеш, е болен. А здравият, в каквито и дрехи да го облечеш, е здрав. Каквото и знание да дадеш на болният, това знание няма да го ползува. Най-първо човек трябва да е облечен с една дреха, която трябва да съставлява една същина на неговото същество.
към беседата >>
Важно е онова, което мога да направя.
От части е така. Но, по някой път и болният може да ходи. Под болен, аз разбирам още и друго нещо – той е човек недоволен, всичко в него е в противоречие. А пък здрав човек наричам онзи, който е бодър и доволен. Той казва: „Мене не ме интересуват юрганите и креватите.“ Ние се смущаваме от онова, което става в света.
Важно е онова, което мога да направя.
Ако аз изпратя една хубава мисъл в света, тя ще помогне на света много повече, отколкото всички мои тревоги. Ако изпратя една мощна хубава мисъл, то тя ще има много голяма сила и онези хора, които са готови, ще я приемат и ще я приложат. Та сега ние имаме нужда да изпратим една велика, силна мисъл във въздуха и тогава светът ще се освободи. Светът не се е освободил, понеже не го правят сега хората. Те не мислят.
към беседата >>
Не е лошо това, но животът не седи само в едно обличане.
Някои хора мислят повече, отколкото трябва. Занимаваме се с еднообразни работи. Ако сте в съвременно аристократическо общество, ще кажете при разговор какви са били, в последния прием при някого си, ръкавиците на този или онзи. Роклята на тази или оная. После ще разправите какви са били ръкавиците, роклите, яденето в последното дине у еди кой си.
Не е лошо това, но животът не седи само в едно обличане.
Болният, в каквито и дрехи да го облечеш, е болен. А здравият, в каквито и дрехи да го облечеш, е здрав. Каквото и знание да дадеш на болният, това знание няма да го ползува. Най-първо човек трябва да е облечен с една дреха, която трябва да съставлява една същина на неговото същество. Топлината се явява там дето има едно голямо противодействие.
към беседата >>
Ако аз изпратя една хубава мисъл в света, тя ще помогне на света много повече, отколкото всички мои тревоги.
Но, по някой път и болният може да ходи. Под болен, аз разбирам още и друго нещо – той е човек недоволен, всичко в него е в противоречие. А пък здрав човек наричам онзи, който е бодър и доволен. Той казва: „Мене не ме интересуват юрганите и креватите.“ Ние се смущаваме от онова, което става в света. Важно е онова, което мога да направя.
Ако аз изпратя една хубава мисъл в света, тя ще помогне на света много повече, отколкото всички мои тревоги.
Ако изпратя една мощна хубава мисъл, то тя ще има много голяма сила и онези хора, които са готови, ще я приемат и ще я приложат. Та сега ние имаме нужда да изпратим една велика, силна мисъл във въздуха и тогава светът ще се освободи. Светът не се е освободил, понеже не го правят сега хората. Те не мислят. Ако мислеха, то света щеше да бъде свободен и докато хората не почнат да мислят, светът не може да се освободи, но не да мислят, както до сега, а с тази мисъл, която разтопява всичко.
към беседата >>
Болният, в каквито и дрехи да го облечеш, е болен.
Занимаваме се с еднообразни работи. Ако сте в съвременно аристократическо общество, ще кажете при разговор какви са били, в последния прием при някого си, ръкавиците на този или онзи. Роклята на тази или оная. После ще разправите какви са били ръкавиците, роклите, яденето в последното дине у еди кой си. Не е лошо това, но животът не седи само в едно обличане.
Болният, в каквито и дрехи да го облечеш, е болен.
А здравият, в каквито и дрехи да го облечеш, е здрав. Каквото и знание да дадеш на болният, това знание няма да го ползува. Най-първо човек трябва да е облечен с една дреха, която трябва да съставлява една същина на неговото същество. Топлината се явява там дето има едно голямо противодействие. Топлината се явява винаги в центъра.
към беседата >>
Ако изпратя една мощна хубава мисъл, то тя ще има много голяма сила и онези хора, които са готови, ще я приемат и ще я приложат.
Под болен, аз разбирам още и друго нещо – той е човек недоволен, всичко в него е в противоречие. А пък здрав човек наричам онзи, който е бодър и доволен. Той казва: „Мене не ме интересуват юрганите и креватите.“ Ние се смущаваме от онова, което става в света. Важно е онова, което мога да направя. Ако аз изпратя една хубава мисъл в света, тя ще помогне на света много повече, отколкото всички мои тревоги.
Ако изпратя една мощна хубава мисъл, то тя ще има много голяма сила и онези хора, които са готови, ще я приемат и ще я приложат.
Та сега ние имаме нужда да изпратим една велика, силна мисъл във въздуха и тогава светът ще се освободи. Светът не се е освободил, понеже не го правят сега хората. Те не мислят. Ако мислеха, то света щеше да бъде свободен и докато хората не почнат да мислят, светът не може да се освободи, но не да мислят, както до сега, а с тази мисъл, която разтопява всичко. Добрата, силната мисъл разтопява всичко.
към беседата >>
А здравият, в каквито и дрехи да го облечеш, е здрав.
Ако сте в съвременно аристократическо общество, ще кажете при разговор какви са били, в последния прием при някого си, ръкавиците на този или онзи. Роклята на тази или оная. После ще разправите какви са били ръкавиците, роклите, яденето в последното дине у еди кой си. Не е лошо това, но животът не седи само в едно обличане. Болният, в каквито и дрехи да го облечеш, е болен.
А здравият, в каквито и дрехи да го облечеш, е здрав.
Каквото и знание да дадеш на болният, това знание няма да го ползува. Най-първо човек трябва да е облечен с една дреха, която трябва да съставлява една същина на неговото същество. Топлината се явява там дето има едно голямо противодействие. Топлината се явява винаги в центъра. Центъра е местото дето има най-голямо съпротивление.
към беседата >>
Та сега ние имаме нужда да изпратим една велика, силна мисъл във въздуха и тогава светът ще се освободи.
А пък здрав човек наричам онзи, който е бодър и доволен. Той казва: „Мене не ме интересуват юрганите и креватите.“ Ние се смущаваме от онова, което става в света. Важно е онова, което мога да направя. Ако аз изпратя една хубава мисъл в света, тя ще помогне на света много повече, отколкото всички мои тревоги. Ако изпратя една мощна хубава мисъл, то тя ще има много голяма сила и онези хора, които са готови, ще я приемат и ще я приложат.
Та сега ние имаме нужда да изпратим една велика, силна мисъл във въздуха и тогава светът ще се освободи.
Светът не се е освободил, понеже не го правят сега хората. Те не мислят. Ако мислеха, то света щеше да бъде свободен и докато хората не почнат да мислят, светът не може да се освободи, но не да мислят, както до сега, а с тази мисъл, която разтопява всичко. Добрата, силната мисъл разтопява всичко.
към беседата >>
Каквото и знание да дадеш на болният, това знание няма да го ползува.
Роклята на тази или оная. После ще разправите какви са били ръкавиците, роклите, яденето в последното дине у еди кой си. Не е лошо това, но животът не седи само в едно обличане. Болният, в каквито и дрехи да го облечеш, е болен. А здравият, в каквито и дрехи да го облечеш, е здрав.
Каквото и знание да дадеш на болният, това знание няма да го ползува.
Най-първо човек трябва да е облечен с една дреха, която трябва да съставлява една същина на неговото същество. Топлината се явява там дето има едно голямо противодействие. Топлината се явява винаги в центъра. Центъра е местото дето има най-голямо съпротивление.
към беседата >>
Светът не се е освободил, понеже не го правят сега хората.
Той казва: „Мене не ме интересуват юрганите и креватите.“ Ние се смущаваме от онова, което става в света. Важно е онова, което мога да направя. Ако аз изпратя една хубава мисъл в света, тя ще помогне на света много повече, отколкото всички мои тревоги. Ако изпратя една мощна хубава мисъл, то тя ще има много голяма сила и онези хора, които са готови, ще я приемат и ще я приложат. Та сега ние имаме нужда да изпратим една велика, силна мисъл във въздуха и тогава светът ще се освободи.
Светът не се е освободил, понеже не го правят сега хората.
Те не мислят. Ако мислеха, то света щеше да бъде свободен и докато хората не почнат да мислят, светът не може да се освободи, но не да мислят, както до сега, а с тази мисъл, която разтопява всичко. Добрата, силната мисъл разтопява всичко.
към беседата >>
Най-първо човек трябва да е облечен с една дреха, която трябва да съставлява една същина на неговото същество.
После ще разправите какви са били ръкавиците, роклите, яденето в последното дине у еди кой си. Не е лошо това, но животът не седи само в едно обличане. Болният, в каквито и дрехи да го облечеш, е болен. А здравият, в каквито и дрехи да го облечеш, е здрав. Каквото и знание да дадеш на болният, това знание няма да го ползува.
Най-първо човек трябва да е облечен с една дреха, която трябва да съставлява една същина на неговото същество.
Топлината се явява там дето има едно голямо противодействие. Топлината се явява винаги в центъра. Центъра е местото дето има най-голямо съпротивление.
към беседата >>
Те не мислят.
Важно е онова, което мога да направя. Ако аз изпратя една хубава мисъл в света, тя ще помогне на света много повече, отколкото всички мои тревоги. Ако изпратя една мощна хубава мисъл, то тя ще има много голяма сила и онези хора, които са готови, ще я приемат и ще я приложат. Та сега ние имаме нужда да изпратим една велика, силна мисъл във въздуха и тогава светът ще се освободи. Светът не се е освободил, понеже не го правят сега хората.
Те не мислят.
Ако мислеха, то света щеше да бъде свободен и докато хората не почнат да мислят, светът не може да се освободи, но не да мислят, както до сега, а с тази мисъл, която разтопява всичко. Добрата, силната мисъл разтопява всичко.
към беседата >>
Топлината се явява там дето има едно голямо противодействие.
Не е лошо това, но животът не седи само в едно обличане. Болният, в каквито и дрехи да го облечеш, е болен. А здравият, в каквито и дрехи да го облечеш, е здрав. Каквото и знание да дадеш на болният, това знание няма да го ползува. Най-първо човек трябва да е облечен с една дреха, която трябва да съставлява една същина на неговото същество.
Топлината се явява там дето има едно голямо противодействие.
Топлината се явява винаги в центъра. Центъра е местото дето има най-голямо съпротивление.
към беседата >>
Ако мислеха, то света щеше да бъде свободен и докато хората не почнат да мислят, светът не може да се освободи, но не да мислят, както до сега, а с тази мисъл, която разтопява всичко.
Ако аз изпратя една хубава мисъл в света, тя ще помогне на света много повече, отколкото всички мои тревоги. Ако изпратя една мощна хубава мисъл, то тя ще има много голяма сила и онези хора, които са готови, ще я приемат и ще я приложат. Та сега ние имаме нужда да изпратим една велика, силна мисъл във въздуха и тогава светът ще се освободи. Светът не се е освободил, понеже не го правят сега хората. Те не мислят.
Ако мислеха, то света щеше да бъде свободен и докато хората не почнат да мислят, светът не може да се освободи, но не да мислят, както до сега, а с тази мисъл, която разтопява всичко.
Добрата, силната мисъл разтопява всичко.
към беседата >>
Топлината се явява винаги в центъра.
Болният, в каквито и дрехи да го облечеш, е болен. А здравият, в каквито и дрехи да го облечеш, е здрав. Каквото и знание да дадеш на болният, това знание няма да го ползува. Най-първо човек трябва да е облечен с една дреха, която трябва да съставлява една същина на неговото същество. Топлината се явява там дето има едно голямо противодействие.
Топлината се явява винаги в центъра.
Центъра е местото дето има най-голямо съпротивление.
към беседата >>
Добрата, силната мисъл разтопява всичко.
Ако изпратя една мощна хубава мисъл, то тя ще има много голяма сила и онези хора, които са готови, ще я приемат и ще я приложат. Та сега ние имаме нужда да изпратим една велика, силна мисъл във въздуха и тогава светът ще се освободи. Светът не се е освободил, понеже не го правят сега хората. Те не мислят. Ако мислеха, то света щеше да бъде свободен и докато хората не почнат да мислят, светът не може да се освободи, но не да мислят, както до сега, а с тази мисъл, която разтопява всичко.
Добрата, силната мисъл разтопява всичко.
към беседата >>
Центъра е местото дето има най-голямо съпротивление.
А здравият, в каквито и дрехи да го облечеш, е здрав. Каквото и знание да дадеш на болният, това знание няма да го ползува. Най-първо човек трябва да е облечен с една дреха, която трябва да съставлява една същина на неговото същество. Топлината се явява там дето има едно голямо противодействие. Топлината се явява винаги в центъра.
Центъра е местото дето има най-голямо съпротивление.
към беседата >>
Като дойде някой при мене, не да ме лъже, не да се представя такъв какъвто не е.
Като дойде някой при мене, не да ме лъже, не да се представя такъв какъвто не е.
Аз се чудя, по някой път, на голямото падение, което имат някои. В лъжата искат да намерят своята свобода. По този път, по който вървят хората, ще намерят много по-големи мъчнотии и никаква свобода. Свободата е нещо Божествено. Ние трябва да мислим, да чувствуваме и да действуваме, както Бог мисли, чувствува и действува.
към беседата >>
Някой път вие искате да отидете при Бога.
Някой път вие искате да отидете при Бога.
Вие даже не разбирате каква е идеята. Какво значи да отидете при Бога? Когато вие се натъкнете на земята на най-големите противоречия, тогава вие сте при Бога. А пък, когато животът ви е най-охолен, вие сте много далеч от Бога. И при това щастливият човек иска да отиде при Бога.
към беседата >>
Аз се чудя, по някой път, на голямото падение, което имат някои.
Като дойде някой при мене, не да ме лъже, не да се представя такъв какъвто не е.
Аз се чудя, по някой път, на голямото падение, което имат някои.
В лъжата искат да намерят своята свобода. По този път, по който вървят хората, ще намерят много по-големи мъчнотии и никаква свобода. Свободата е нещо Божествено. Ние трябва да мислим, да чувствуваме и да действуваме, както Бог мисли, чувствува и действува. Или с други думи – трябва да бъдем носители на Божествените идеи в нас.
към беседата >>
Вие даже не разбирате каква е идеята.
Някой път вие искате да отидете при Бога.
Вие даже не разбирате каква е идеята.
Какво значи да отидете при Бога? Когато вие се натъкнете на земята на най-големите противоречия, тогава вие сте при Бога. А пък, когато животът ви е най-охолен, вие сте много далеч от Бога. И при това щастливият човек иска да отиде при Бога. И нещастният иска да отиде при Бога.
към беседата >>
В лъжата искат да намерят своята свобода.
Като дойде някой при мене, не да ме лъже, не да се представя такъв какъвто не е. Аз се чудя, по някой път, на голямото падение, което имат някои.
В лъжата искат да намерят своята свобода.
По този път, по който вървят хората, ще намерят много по-големи мъчнотии и никаква свобода. Свободата е нещо Божествено. Ние трябва да мислим, да чувствуваме и да действуваме, както Бог мисли, чувствува и действува. Или с други думи – трябва да бъдем носители на Божествените идеи в нас. Трябва да знаем, че някой път сме носители на човешките идеи и чувства, а пък човешкото не носи свобода.
към беседата >>
Какво значи да отидете при Бога?
Някой път вие искате да отидете при Бога. Вие даже не разбирате каква е идеята.
Какво значи да отидете при Бога?
Когато вие се натъкнете на земята на най-големите противоречия, тогава вие сте при Бога. А пък, когато животът ви е най-охолен, вие сте много далеч от Бога. И при това щастливият човек иска да отиде при Бога. И нещастният иска да отиде при Бога. Но идеите им имат всъщност диаметрално противоположни направления.
към беседата >>
По този път, по който вървят хората, ще намерят много по-големи мъчнотии и никаква свобода.
Като дойде някой при мене, не да ме лъже, не да се представя такъв какъвто не е. Аз се чудя, по някой път, на голямото падение, което имат някои. В лъжата искат да намерят своята свобода.
По този път, по който вървят хората, ще намерят много по-големи мъчнотии и никаква свобода.
Свободата е нещо Божествено. Ние трябва да мислим, да чувствуваме и да действуваме, както Бог мисли, чувствува и действува. Или с други думи – трябва да бъдем носители на Божествените идеи в нас. Трябва да знаем, че някой път сме носители на човешките идеи и чувства, а пък човешкото не носи свобода. Онова, което освобождава е само Божественото в света.
към беседата >>
Когато вие се натъкнете на земята на най-големите противоречия, тогава вие сте при Бога.
Някой път вие искате да отидете при Бога. Вие даже не разбирате каква е идеята. Какво значи да отидете при Бога?
Когато вие се натъкнете на земята на най-големите противоречия, тогава вие сте при Бога.
А пък, когато животът ви е най-охолен, вие сте много далеч от Бога. И при това щастливият човек иска да отиде при Бога. И нещастният иска да отиде при Бога. Но идеите им имат всъщност диаметрално противоположни направления. Онзи, щастливият, който иска да отиде при Бога, той е далеч.
към беседата >>
Свободата е нещо Божествено.
Като дойде някой при мене, не да ме лъже, не да се представя такъв какъвто не е. Аз се чудя, по някой път, на голямото падение, което имат някои. В лъжата искат да намерят своята свобода. По този път, по който вървят хората, ще намерят много по-големи мъчнотии и никаква свобода.
Свободата е нещо Божествено.
Ние трябва да мислим, да чувствуваме и да действуваме, както Бог мисли, чувствува и действува. Или с други думи – трябва да бъдем носители на Божествените идеи в нас. Трябва да знаем, че някой път сме носители на човешките идеи и чувства, а пък човешкото не носи свобода. Онова, което освобождава е само Божественото в света. И всеки един от вас трябва да се научи да различава Божественото и като се научи да го различава и да го следва, той ще бъде свободен.
към беседата >>
А пък, когато животът ви е най-охолен, вие сте много далеч от Бога.
Някой път вие искате да отидете при Бога. Вие даже не разбирате каква е идеята. Какво значи да отидете при Бога? Когато вие се натъкнете на земята на най-големите противоречия, тогава вие сте при Бога.
А пък, когато животът ви е най-охолен, вие сте много далеч от Бога.
И при това щастливият човек иска да отиде при Бога. И нещастният иска да отиде при Бога. Но идеите им имат всъщност диаметрално противоположни направления. Онзи, щастливият, който иска да отиде при Бога, той е далеч. Той трябва да се върне.
към беседата >>
Ние трябва да мислим, да чувствуваме и да действуваме, както Бог мисли, чувствува и действува.
Като дойде някой при мене, не да ме лъже, не да се представя такъв какъвто не е. Аз се чудя, по някой път, на голямото падение, което имат някои. В лъжата искат да намерят своята свобода. По този път, по който вървят хората, ще намерят много по-големи мъчнотии и никаква свобода. Свободата е нещо Божествено.
Ние трябва да мислим, да чувствуваме и да действуваме, както Бог мисли, чувствува и действува.
Или с други думи – трябва да бъдем носители на Божествените идеи в нас. Трябва да знаем, че някой път сме носители на човешките идеи и чувства, а пък човешкото не носи свобода. Онова, което освобождава е само Божественото в света. И всеки един от вас трябва да се научи да различава Божественото и като се научи да го различава и да го следва, той ще бъде свободен. И тогава ще може да придаде на другите това, което е придобил.
към беседата >>
3.
Познаване
,
МОК
, София, 15.12.1933г.,
Ако не може да го намериш, не се занимавай с него.
Та сега казвам: С отвлечени работи се занимавам дотолкова, доколкото може да ги намеря. Да знаеш къде са ги турили. Това, отвлеченото, да го намериш.
Ако не може да го намериш, не се занимавай с него.
После вие казвате: „Ако е непостижимо? ” Кое е непостижимо? Всяко нещо, което не разбираш, е непостижимо. Всичко онова, което разбираш, е постижимо. Яденето постижимо ли е?
към беседата >>
После вие казвате: „Ако е непостижимо?
Та сега казвам: С отвлечени работи се занимавам дотолкова, доколкото може да ги намеря. Да знаеш къде са ги турили. Това, отвлеченото, да го намериш. Ако не може да го намериш, не се занимавай с него.
После вие казвате: „Ако е непостижимо?
” Кое е непостижимо? Всяко нещо, което не разбираш, е непостижимо. Всичко онова, което разбираш, е постижимо. Яденето постижимо ли е? Яденето спада и към постижимото, и към непостижимото.
към беседата >>
” Кое е непостижимо?
Та сега казвам: С отвлечени работи се занимавам дотолкова, доколкото може да ги намеря. Да знаеш къде са ги турили. Това, отвлеченото, да го намериш. Ако не може да го намериш, не се занимавай с него. После вие казвате: „Ако е непостижимо?
” Кое е непостижимо?
Всяко нещо, което не разбираш, е непостижимо. Всичко онова, което разбираш, е постижимо. Яденето постижимо ли е? Яденето спада и към постижимото, и към непостижимото. Всеки един обяд е непостижим, ако не може да се задоволиш.
към беседата >>
Всяко нещо, което не разбираш, е непостижимо.
Да знаеш къде са ги турили. Това, отвлеченото, да го намериш. Ако не може да го намериш, не се занимавай с него. После вие казвате: „Ако е непостижимо? ” Кое е непостижимо?
Всяко нещо, което не разбираш, е непостижимо.
Всичко онова, което разбираш, е постижимо. Яденето постижимо ли е? Яденето спада и към постижимото, и към непостижимото. Всеки един обяд е непостижим, ако не може да се задоволиш. Ти сам се лъжеш.
към беседата >>
Всичко онова, което разбираш, е постижимо.
Това, отвлеченото, да го намериш. Ако не може да го намериш, не се занимавай с него. После вие казвате: „Ако е непостижимо? ” Кое е непостижимо? Всяко нещо, което не разбираш, е непостижимо.
Всичко онова, което разбираш, е постижимо.
Яденето постижимо ли е? Яденето спада и към постижимото, и към непостижимото. Всеки един обяд е непостижим, ако не може да се задоволиш. Ти сам се лъжеш. Ти се надяваш и казваш: „Не ми трябва вече.” И не минат 4-5 часа и видиш, че въпросът не е свършен.
към беседата >>
Яденето постижимо ли е?
Ако не може да го намериш, не се занимавай с него. После вие казвате: „Ако е непостижимо? ” Кое е непостижимо? Всяко нещо, което не разбираш, е непостижимо. Всичко онова, което разбираш, е постижимо.
Яденето постижимо ли е?
Яденето спада и към постижимото, и към непостижимото. Всеки един обяд е непостижим, ако не може да се задоволиш. Ти сам се лъжеш. Ти се надяваш и казваш: „Не ми трябва вече.” И не минат 4-5 часа и видиш, че въпросът не е свършен. Пак ядеш и пак мислиш, че си свършил въпроса.
към беседата >>
Яденето спада и към постижимото, и към непостижимото.
После вие казвате: „Ако е непостижимо? ” Кое е непостижимо? Всяко нещо, което не разбираш, е непостижимо. Всичко онова, което разбираш, е постижимо. Яденето постижимо ли е?
Яденето спада и към постижимото, и към непостижимото.
Всеки един обяд е непостижим, ако не може да се задоволиш. Ти сам се лъжеш. Ти се надяваш и казваш: „Не ми трябва вече.” И не минат 4-5 часа и видиш, че въпросът не е свършен. Пак ядеш и пак мислиш, че си свършил въпроса. Тогава яденето спада към неразрешените въпроси, които се разрешават и остават неразрешени.
към беседата >>
Всеки един обяд е непостижим, ако не може да се задоволиш.
” Кое е непостижимо? Всяко нещо, което не разбираш, е непостижимо. Всичко онова, което разбираш, е постижимо. Яденето постижимо ли е? Яденето спада и към постижимото, и към непостижимото.
Всеки един обяд е непостижим, ако не може да се задоволиш.
Ти сам се лъжеш. Ти се надяваш и казваш: „Не ми трябва вече.” И не минат 4-5 часа и видиш, че въпросът не е свършен. Пак ядеш и пак мислиш, че си свършил въпроса. Тогава яденето спада към неразрешените въпроси, които се разрешават и остават неразрешени. Или в математиката имате тези числа, които се делят, и остават един малък остатък.
към беседата >>
Ти сам се лъжеш.
Всяко нещо, което не разбираш, е непостижимо. Всичко онова, което разбираш, е постижимо. Яденето постижимо ли е? Яденето спада и към постижимото, и към непостижимото. Всеки един обяд е непостижим, ако не може да се задоволиш.
Ти сам се лъжеш.
Ти се надяваш и казваш: „Не ми трябва вече.” И не минат 4-5 часа и видиш, че въпросът не е свършен. Пак ядеш и пак мислиш, че си свършил въпроса. Тогава яденето спада към неразрешените въпроси, които се разрешават и остават неразрешени. Или в математиката имате тези числа, които се делят, и остават един малък остатък. Казвате: „Те са неделими числа.” Остава малко там.
към беседата >>
Ти се надяваш и казваш: „Не ми трябва вече.” И не минат 4-5 часа и видиш, че въпросът не е свършен.
Всичко онова, което разбираш, е постижимо. Яденето постижимо ли е? Яденето спада и към постижимото, и към непостижимото. Всеки един обяд е непостижим, ако не може да се задоволиш. Ти сам се лъжеш.
Ти се надяваш и казваш: „Не ми трябва вече.” И не минат 4-5 часа и видиш, че въпросът не е свършен.
Пак ядеш и пак мислиш, че си свършил въпроса. Тогава яденето спада към неразрешените въпроси, които се разрешават и остават неразрешени. Или в математиката имате тези числа, които се делят, и остават един малък остатък. Казвате: „Те са неделими числа.” Остава малко там. Има ли някаква вина в това, че едно число не се дели.
към беседата >>
Пак ядеш и пак мислиш, че си свършил въпроса.
Яденето постижимо ли е? Яденето спада и към постижимото, и към непостижимото. Всеки един обяд е непостижим, ако не може да се задоволиш. Ти сам се лъжеш. Ти се надяваш и казваш: „Не ми трябва вече.” И не минат 4-5 часа и видиш, че въпросът не е свършен.
Пак ядеш и пак мислиш, че си свършил въпроса.
Тогава яденето спада към неразрешените въпроси, които се разрешават и остават неразрешени. Или в математиката имате тези числа, които се делят, и остават един малък остатък. Казвате: „Те са неделими числа.” Остава малко там. Има ли някаква вина в това, че едно число не се дели. Вие какво мислите?
към беседата >>
Тогава яденето спада към неразрешените въпроси, които се разрешават и остават неразрешени.
Яденето спада и към постижимото, и към непостижимото. Всеки един обяд е непостижим, ако не може да се задоволиш. Ти сам се лъжеш. Ти се надяваш и казваш: „Не ми трябва вече.” И не минат 4-5 часа и видиш, че въпросът не е свършен. Пак ядеш и пак мислиш, че си свършил въпроса.
Тогава яденето спада към неразрешените въпроси, които се разрешават и остават неразрешени.
Или в математиката имате тези числа, които се делят, и остават един малък остатък. Казвате: „Те са неделими числа.” Остава малко там. Има ли някаква вина в това, че едно число не се дели. Вие какво мислите? Вие мислите, че в живота, ако всичко се постигаше, човек ще бъде щастлив.
към беседата >>
Или в математиката имате тези числа, които се делят, и остават един малък остатък.
Всеки един обяд е непостижим, ако не може да се задоволиш. Ти сам се лъжеш. Ти се надяваш и казваш: „Не ми трябва вече.” И не минат 4-5 часа и видиш, че въпросът не е свършен. Пак ядеш и пак мислиш, че си свършил въпроса. Тогава яденето спада към неразрешените въпроси, които се разрешават и остават неразрешени.
Или в математиката имате тези числа, които се делят, и остават един малък остатък.
Казвате: „Те са неделими числа.” Остава малко там. Има ли някаква вина в това, че едно число не се дели. Вие какво мислите? Вие мислите, че в живота, ако всичко се постигаше, човек ще бъде щастлив. Вие благодарете, че известни неща са постижими, а други са непостижими.
към беседата >>
Казвате: „Те са неделими числа.” Остава малко там.
Ти сам се лъжеш. Ти се надяваш и казваш: „Не ми трябва вече.” И не минат 4-5 часа и видиш, че въпросът не е свършен. Пак ядеш и пак мислиш, че си свършил въпроса. Тогава яденето спада към неразрешените въпроси, които се разрешават и остават неразрешени. Или в математиката имате тези числа, които се делят, и остават един малък остатък.
Казвате: „Те са неделими числа.” Остава малко там.
Има ли някаква вина в това, че едно число не се дели. Вие какво мислите? Вие мислите, че в живота, ако всичко се постигаше, човек ще бъде щастлив. Вие благодарете, че известни неща са постижими, а други са непостижими. Благодарете за това.
към беседата >>
Има ли някаква вина в това, че едно число не се дели.
Ти се надяваш и казваш: „Не ми трябва вече.” И не минат 4-5 часа и видиш, че въпросът не е свършен. Пак ядеш и пак мислиш, че си свършил въпроса. Тогава яденето спада към неразрешените въпроси, които се разрешават и остават неразрешени. Или в математиката имате тези числа, които се делят, и остават един малък остатък. Казвате: „Те са неделими числа.” Остава малко там.
Има ли някаква вина в това, че едно число не се дели.
Вие какво мислите? Вие мислите, че в живота, ако всичко се постигаше, човек ще бъде щастлив. Вие благодарете, че известни неща са постижими, а други са непостижими. Благодарете за това. Или мислите, че при сегашните условия човек да бъде щастлив, ще бъде полезно състояние, което човек може да има.
към беседата >>
Вие какво мислите?
Пак ядеш и пак мислиш, че си свършил въпроса. Тогава яденето спада към неразрешените въпроси, които се разрешават и остават неразрешени. Или в математиката имате тези числа, които се делят, и остават един малък остатък. Казвате: „Те са неделими числа.” Остава малко там. Има ли някаква вина в това, че едно число не се дели.
Вие какво мислите?
Вие мислите, че в живота, ако всичко се постигаше, човек ще бъде щастлив. Вие благодарете, че известни неща са постижими, а други са непостижими. Благодарете за това. Или мислите, че при сегашните условия човек да бъде щастлив, ще бъде полезно състояние, което човек може да има. Да ви представя сега една картина.
към беседата >>
Вие мислите, че в живота, ако всичко се постигаше, човек ще бъде щастлив.
Тогава яденето спада към неразрешените въпроси, които се разрешават и остават неразрешени. Или в математиката имате тези числа, които се делят, и остават един малък остатък. Казвате: „Те са неделими числа.” Остава малко там. Има ли някаква вина в това, че едно число не се дели. Вие какво мислите?
Вие мислите, че в живота, ако всичко се постигаше, човек ще бъде щастлив.
Вие благодарете, че известни неща са постижими, а други са непостижими. Благодарете за това. Или мислите, че при сегашните условия човек да бъде щастлив, ще бъде полезно състояние, което човек може да има. Да ви представя сега една картина. Двама седят.
към беседата >>
Вие благодарете, че известни неща са постижими, а други са непостижими.
Или в математиката имате тези числа, които се делят, и остават един малък остатък. Казвате: „Те са неделими числа.” Остава малко там. Има ли някаква вина в това, че едно число не се дели. Вие какво мислите? Вие мислите, че в живота, ако всичко се постигаше, човек ще бъде щастлив.
Вие благодарете, че известни неща са постижими, а други са непостижими.
Благодарете за това. Или мислите, че при сегашните условия човек да бъде щастлив, ще бъде полезно състояние, което човек може да има. Да ви представя сега една картина. Двама седят. Един художник рисува една картина.
към беседата >>
Благодарете за това.
Казвате: „Те са неделими числа.” Остава малко там. Има ли някаква вина в това, че едно число не се дели. Вие какво мислите? Вие мислите, че в живота, ако всичко се постигаше, човек ще бъде щастлив. Вие благодарете, че известни неща са постижими, а други са непостижими.
Благодарете за това.
Или мислите, че при сегашните условия човек да бъде щастлив, ще бъде полезно състояние, което човек може да има. Да ви представя сега една картина. Двама седят. Един художник рисува една картина. Двама души седят при един стол и една маса.
към беседата >>
Или мислите, че при сегашните условия човек да бъде щастлив, ще бъде полезно състояние, което човек може да има.
Има ли някаква вина в това, че едно число не се дели. Вие какво мислите? Вие мислите, че в живота, ако всичко се постигаше, човек ще бъде щастлив. Вие благодарете, че известни неща са постижими, а други са непостижими. Благодарете за това.
Или мислите, че при сегашните условия човек да бъде щастлив, ще бъде полезно състояние, което човек може да има.
Да ви представя сега една картина. Двама седят. Един художник рисува една картина. Двама души седят при един стол и една маса. Единият весел, като гледа опечената кокошка, и се радва.
към беседата >>
Да ви представя сега една картина.
Вие какво мислите? Вие мислите, че в живота, ако всичко се постигаше, човек ще бъде щастлив. Вие благодарете, че известни неща са постижими, а други са непостижими. Благодарете за това. Или мислите, че при сегашните условия човек да бъде щастлив, ще бъде полезно състояние, което човек може да има.
Да ви представя сега една картина.
Двама седят. Един художник рисува една картина. Двама души седят при един стол и една маса. Единият весел, като гледа опечената кокошка, и се радва. А пък другият се навел и плаче.
към беседата >>
Двама седят.
Вие мислите, че в живота, ако всичко се постигаше, човек ще бъде щастлив. Вие благодарете, че известни неща са постижими, а други са непостижими. Благодарете за това. Или мислите, че при сегашните условия човек да бъде щастлив, ще бъде полезно състояние, което човек може да има. Да ви представя сега една картина.
Двама седят.
Един художник рисува една картина. Двама души седят при един стол и една маса. Единият весел, като гледа опечената кокошка, и се радва. А пък другият се навел и плаче. Единият плаче, а другият се радва.
към беседата >>
Един художник рисува една картина.
Вие благодарете, че известни неща са постижими, а други са непостижими. Благодарете за това. Или мислите, че при сегашните условия човек да бъде щастлив, ще бъде полезно състояние, което човек може да има. Да ви представя сега една картина. Двама седят.
Един художник рисува една картина.
Двама души седят при един стол и една маса. Единият весел, като гледа опечената кокошка, и се радва. А пък другият се навел и плаче. Единият плаче, а другият се радва. Защо при печената кокошка единият седи весел, че има нещо за ядене, а другият плаче?
към беседата >>
Двама души седят при един стол и една маса.
Благодарете за това. Или мислите, че при сегашните условия човек да бъде щастлив, ще бъде полезно състояние, което човек може да има. Да ви представя сега една картина. Двама седят. Един художник рисува една картина.
Двама души седят при един стол и една маса.
Единият весел, като гледа опечената кокошка, и се радва. А пък другият се навел и плаче. Единият плаче, а другият се радва. Защо при печената кокошка единият седи весел, че има нещо за ядене, а другият плаче? И ако седите при печената кокошка и плачете, тогава по кой начин може да се обясни вашият плач?
към беседата >>
Единият весел, като гледа опечената кокошка, и се радва.
Или мислите, че при сегашните условия човек да бъде щастлив, ще бъде полезно състояние, което човек може да има. Да ви представя сега една картина. Двама седят. Един художник рисува една картина. Двама души седят при един стол и една маса.
Единият весел, като гледа опечената кокошка, и се радва.
А пък другият се навел и плаче. Единият плаче, а другият се радва. Защо при печената кокошка единият седи весел, че има нещо за ядене, а другият плаче? И ако седите при печената кокошка и плачете, тогава по кой начин може да се обясни вашият плач? Кои ще бъдат подбудителните причини?
към беседата >>
А пък другият се навел и плаче.
Да ви представя сега една картина. Двама седят. Един художник рисува една картина. Двама души седят при един стол и една маса. Единият весел, като гледа опечената кокошка, и се радва.
А пък другият се навел и плаче.
Единият плаче, а другият се радва. Защо при печената кокошка единият седи весел, че има нещо за ядене, а другият плаче? И ако седите при печената кокошка и плачете, тогава по кой начин може да се обясни вашият плач? Кои ще бъдат подбудителните причини? Първо може вашата кокошка да е някоя хубава порода.
към беседата >>
Единият плаче, а другият се радва.
Двама седят. Един художник рисува една картина. Двама души седят при един стол и една маса. Единият весел, като гледа опечената кокошка, и се радва. А пък другият се навел и плаче.
Единият плаче, а другият се радва.
Защо при печената кокошка единият седи весел, че има нещо за ядене, а другият плаче? И ако седите при печената кокошка и плачете, тогава по кой начин може да се обясни вашият плач? Кои ще бъдат подбудителните причини? Първо може вашата кокошка да е някоя хубава порода. Онзи я е заклал, а вие плачете, че кокошката от хубавата порода е отишла, а пък онзи не знае още, че кокошката е от видна порода.
към беседата >>
Защо при печената кокошка единият седи весел, че има нещо за ядене, а другият плаче?
Един художник рисува една картина. Двама души седят при един стол и една маса. Единият весел, като гледа опечената кокошка, и се радва. А пък другият се навел и плаче. Единият плаче, а другият се радва.
Защо при печената кокошка единият седи весел, че има нещо за ядене, а другият плаче?
И ако седите при печената кокошка и плачете, тогава по кой начин може да се обясни вашият плач? Кои ще бъдат подбудителните причини? Първо може вашата кокошка да е някоя хубава порода. Онзи я е заклал, а вие плачете, че кокошката от хубавата порода е отишла, а пък онзи не знае още, че кокошката е от видна порода. Вие се чудите как сте я заклали и опекли.
към беседата >>
И ако седите при печената кокошка и плачете, тогава по кой начин може да се обясни вашият плач?
Двама души седят при един стол и една маса. Единият весел, като гледа опечената кокошка, и се радва. А пък другият се навел и плаче. Единият плаче, а другият се радва. Защо при печената кокошка единият седи весел, че има нещо за ядене, а другият плаче?
И ако седите при печената кокошка и плачете, тогава по кой начин може да се обясни вашият плач?
Кои ще бъдат подбудителните причини? Първо може вашата кокошка да е някоя хубава порода. Онзи я е заклал, а вие плачете, че кокошката от хубавата порода е отишла, а пък онзи не знае още, че кокошката е от видна порода. Вие се чудите как сте я заклали и опекли. Казвате: „Отиде хубавата порода.” А пък който ви гледа, той се чуди защо при една печена кокошка може да плачете.
към беседата >>
Кои ще бъдат подбудителните причини?
Единият весел, като гледа опечената кокошка, и се радва. А пък другият се навел и плаче. Единият плаче, а другият се радва. Защо при печената кокошка единият седи весел, че има нещо за ядене, а другият плаче? И ако седите при печената кокошка и плачете, тогава по кой начин може да се обясни вашият плач?
Кои ще бъдат подбудителните причини?
Първо може вашата кокошка да е някоя хубава порода. Онзи я е заклал, а вие плачете, че кокошката от хубавата порода е отишла, а пък онзи не знае още, че кокошката е от видна порода. Вие се чудите как сте я заклали и опекли. Казвате: „Отиде хубавата порода.” А пък който ви гледа, той се чуди защо при една печена кокошка може да плачете. Ще ви представя същата картина другояче.
към беседата >>
Първо може вашата кокошка да е някоя хубава порода.
А пък другият се навел и плаче. Единият плаче, а другият се радва. Защо при печената кокошка единият седи весел, че има нещо за ядене, а другият плаче? И ако седите при печената кокошка и плачете, тогава по кой начин може да се обясни вашият плач? Кои ще бъдат подбудителните причини?
Първо може вашата кокошка да е някоя хубава порода.
Онзи я е заклал, а вие плачете, че кокошката от хубавата порода е отишла, а пък онзи не знае още, че кокошката е от видна порода. Вие се чудите как сте я заклали и опекли. Казвате: „Отиде хубавата порода.” А пък който ви гледа, той се чуди защо при една печена кокошка може да плачете. Ще ви представя същата картина другояче. Същият художник рисува друга една картина - един голям герой, който е умрял.
към беседата >>
Онзи я е заклал, а вие плачете, че кокошката от хубавата порода е отишла, а пък онзи не знае още, че кокошката е от видна порода.
Единият плаче, а другият се радва. Защо при печената кокошка единият седи весел, че има нещо за ядене, а другият плаче? И ако седите при печената кокошка и плачете, тогава по кой начин може да се обясни вашият плач? Кои ще бъдат подбудителните причини? Първо може вашата кокошка да е някоя хубава порода.
Онзи я е заклал, а вие плачете, че кокошката от хубавата порода е отишла, а пък онзи не знае още, че кокошката е от видна порода.
Вие се чудите как сте я заклали и опекли. Казвате: „Отиде хубавата порода.” А пък който ви гледа, той се чуди защо при една печена кокошка може да плачете. Ще ви представя същата картина другояче. Същият художник рисува друга една картина - един голям герой, който е умрял. Един седи при главата и се радва, че е героят е умрял, а пък друг плаче.
към беседата >>
Вие се чудите как сте я заклали и опекли.
Защо при печената кокошка единият седи весел, че има нещо за ядене, а другият плаче? И ако седите при печената кокошка и плачете, тогава по кой начин може да се обясни вашият плач? Кои ще бъдат подбудителните причини? Първо може вашата кокошка да е някоя хубава порода. Онзи я е заклал, а вие плачете, че кокошката от хубавата порода е отишла, а пък онзи не знае още, че кокошката е от видна порода.
Вие се чудите как сте я заклали и опекли.
Казвате: „Отиде хубавата порода.” А пък който ви гледа, той се чуди защо при една печена кокошка може да плачете. Ще ви представя същата картина другояче. Същият художник рисува друга една картина - един голям герой, който е умрял. Един седи при главата и се радва, че е героят е умрял, а пък друг плаче. Как ще обясните това?
към беседата >>
Казвате: „Отиде хубавата порода.” А пък който ви гледа, той се чуди защо при една печена кокошка може да плачете.
И ако седите при печената кокошка и плачете, тогава по кой начин може да се обясни вашият плач? Кои ще бъдат подбудителните причини? Първо може вашата кокошка да е някоя хубава порода. Онзи я е заклал, а вие плачете, че кокошката от хубавата порода е отишла, а пък онзи не знае още, че кокошката е от видна порода. Вие се чудите как сте я заклали и опекли.
Казвате: „Отиде хубавата порода.” А пък който ви гледа, той се чуди защо при една печена кокошка може да плачете.
Ще ви представя същата картина другояче. Същият художник рисува друга една картина - един голям герой, който е умрял. Един седи при главата и се радва, че е героят е умрял, а пък друг плаче. Как ще обясните това? Единият се радва, че героят е умрял.
към беседата >>
Сега ще направите един малък разбор.
Сега ще направите един малък разбор.
Някой да направи разбор, някой, който не е чел. - Ще оставим това за следващия път. В какво седи приложението на една лекция? Най-първо имаме теория. И после имаме опит.
към беседата >>
Ще ви представя същата картина другояче.
Кои ще бъдат подбудителните причини? Първо може вашата кокошка да е някоя хубава порода. Онзи я е заклал, а вие плачете, че кокошката от хубавата порода е отишла, а пък онзи не знае още, че кокошката е от видна порода. Вие се чудите как сте я заклали и опекли. Казвате: „Отиде хубавата порода.” А пък който ви гледа, той се чуди защо при една печена кокошка може да плачете.
Ще ви представя същата картина другояче.
Същият художник рисува друга една картина - един голям герой, който е умрял. Един седи при главата и се радва, че е героят е умрял, а пък друг плаче. Как ще обясните това? Единият се радва, че героят е умрял. Той казва: „Голям хайдутин беше.
към беседата >>
Някой да направи разбор, някой, който не е чел.
Сега ще направите един малък разбор.
Някой да направи разбор, някой, който не е чел.
- Ще оставим това за следващия път. В какво седи приложението на една лекция? Най-първо имаме теория. И после имаме опит. Какъв може да бъде опитът?
към беседата >>
Същият художник рисува друга една картина - един голям герой, който е умрял.
Първо може вашата кокошка да е някоя хубава порода. Онзи я е заклал, а вие плачете, че кокошката от хубавата порода е отишла, а пък онзи не знае още, че кокошката е от видна порода. Вие се чудите как сте я заклали и опекли. Казвате: „Отиде хубавата порода.” А пък който ви гледа, той се чуди защо при една печена кокошка може да плачете. Ще ви представя същата картина другояче.
Същият художник рисува друга една картина - един голям герой, който е умрял.
Един седи при главата и се радва, че е героят е умрял, а пък друг плаче. Как ще обясните това? Единият се радва, че героят е умрял. Той казва: „Голям хайдутин беше. Слава Богу, че се освободихме, че вече няма кой да ни измъчва.” А пък другият, който плаче, казва: „Много добрини ми стори, защищаваше ни и където ходеше, всяваше страх и трепет.
към беседата >>
- Ще оставим това за следващия път.
Сега ще направите един малък разбор. Някой да направи разбор, някой, който не е чел.
- Ще оставим това за следващия път.
В какво седи приложението на една лекция? Най-първо имаме теория. И после имаме опит. Какъв може да бъде опитът? Сега ще ви приведа на вас, младите, един пример.
към беседата >>
Един седи при главата и се радва, че е героят е умрял, а пък друг плаче.
Онзи я е заклал, а вие плачете, че кокошката от хубавата порода е отишла, а пък онзи не знае още, че кокошката е от видна порода. Вие се чудите как сте я заклали и опекли. Казвате: „Отиде хубавата порода.” А пък който ви гледа, той се чуди защо при една печена кокошка може да плачете. Ще ви представя същата картина другояче. Същият художник рисува друга една картина - един голям герой, който е умрял.
Един седи при главата и се радва, че е героят е умрял, а пък друг плаче.
Как ще обясните това? Единият се радва, че героят е умрял. Той казва: „Голям хайдутин беше. Слава Богу, че се освободихме, че вече няма кой да ни измъчва.” А пък другият, който плаче, казва: „Много добрини ми стори, защищаваше ни и където ходеше, всяваше страх и трепет. Ние свободно живеехме тук.” И единият, и другият са там.
към беседата >>
В какво седи приложението на една лекция?
Сега ще направите един малък разбор. Някой да направи разбор, някой, който не е чел. - Ще оставим това за следващия път.
В какво седи приложението на една лекция?
Най-първо имаме теория. И после имаме опит. Какъв може да бъде опитът? Сега ще ви приведа на вас, младите, един пример. Даже не исках да изнеса тази мисъл.
към беседата >>
Как ще обясните това?
Вие се чудите как сте я заклали и опекли. Казвате: „Отиде хубавата порода.” А пък който ви гледа, той се чуди защо при една печена кокошка може да плачете. Ще ви представя същата картина другояче. Същият художник рисува друга една картина - един голям герой, който е умрял. Един седи при главата и се радва, че е героят е умрял, а пък друг плаче.
Как ще обясните това?
Единият се радва, че героят е умрял. Той казва: „Голям хайдутин беше. Слава Богу, че се освободихме, че вече няма кой да ни измъчва.” А пък другият, който плаче, казва: „Много добрини ми стори, защищаваше ни и където ходеше, всяваше страх и трепет. Ние свободно живеехме тук.” И единият, и другият са там. Единият плаче, а другият се радва.
към беседата >>
Най-първо имаме теория.
Сега ще направите един малък разбор. Някой да направи разбор, някой, който не е чел. - Ще оставим това за следващия път. В какво седи приложението на една лекция?
Най-първо имаме теория.
И после имаме опит. Какъв може да бъде опитът? Сега ще ви приведа на вас, младите, един пример. Даже не исках да изнеса тази мисъл. Един проповедник в Америка казва в своята проповед: „Мислиш ли ти, о, човече?
към беседата >>
Единият се радва, че героят е умрял.
Казвате: „Отиде хубавата порода.” А пък който ви гледа, той се чуди защо при една печена кокошка може да плачете. Ще ви представя същата картина другояче. Същият художник рисува друга една картина - един голям герой, който е умрял. Един седи при главата и се радва, че е героят е умрял, а пък друг плаче. Как ще обясните това?
Единият се радва, че героят е умрял.
Той казва: „Голям хайдутин беше. Слава Богу, че се освободихме, че вече няма кой да ни измъчва.” А пък другият, който плаче, казва: „Много добрини ми стори, защищаваше ни и където ходеше, всяваше страх и трепет. Ние свободно живеехме тук.” И единият, и другият са там. Единият плаче, а другият се радва. Ако в даденият случай вие плачете за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за героя, който е умрял, или плачете за него, вашите разбирания са различни или интересите, които имате, са различни.
към беседата >>
И после имаме опит.
Сега ще направите един малък разбор. Някой да направи разбор, някой, който не е чел. - Ще оставим това за следващия път. В какво седи приложението на една лекция? Най-първо имаме теория.
И после имаме опит.
Какъв може да бъде опитът? Сега ще ви приведа на вас, младите, един пример. Даже не исках да изнеса тази мисъл. Един проповедник в Америка казва в своята проповед: „Мислиш ли ти, о, човече? ” Той иска да обърне хората.
към беседата >>
Той казва: „Голям хайдутин беше.
Ще ви представя същата картина другояче. Същият художник рисува друга една картина - един голям герой, който е умрял. Един седи при главата и се радва, че е героят е умрял, а пък друг плаче. Как ще обясните това? Единият се радва, че героят е умрял.
Той казва: „Голям хайдутин беше.
Слава Богу, че се освободихме, че вече няма кой да ни измъчва.” А пък другият, който плаче, казва: „Много добрини ми стори, защищаваше ни и където ходеше, всяваше страх и трепет. Ние свободно живеехме тук.” И единият, и другият са там. Единият плаче, а другият се радва. Ако в даденият случай вие плачете за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за героя, който е умрял, или плачете за него, вашите разбирания са различни или интересите, които имате, са различни. Вие казвате: „Да познаем Бога.” То е най-хубавото нещо, което човек може да има.
към беседата >>
Какъв може да бъде опитът?
Някой да направи разбор, някой, който не е чел. - Ще оставим това за следващия път. В какво седи приложението на една лекция? Най-първо имаме теория. И после имаме опит.
Какъв може да бъде опитът?
Сега ще ви приведа на вас, младите, един пример. Даже не исках да изнеса тази мисъл. Един проповедник в Америка казва в своята проповед: „Мислиш ли ти, о, човече? ” Той иска да обърне хората. Някой казва: „Аз много обичам музика, да ви изпея това.” Друг казва: „Пеенето ми даде една идея.
към беседата >>
Слава Богу, че се освободихме, че вече няма кой да ни измъчва.” А пък другият, който плаче, казва: „Много добрини ми стори, защищаваше ни и където ходеше, всяваше страх и трепет.
Същият художник рисува друга една картина - един голям герой, който е умрял. Един седи при главата и се радва, че е героят е умрял, а пък друг плаче. Как ще обясните това? Единият се радва, че героят е умрял. Той казва: „Голям хайдутин беше.
Слава Богу, че се освободихме, че вече няма кой да ни измъчва.” А пък другият, който плаче, казва: „Много добрини ми стори, защищаваше ни и където ходеше, всяваше страх и трепет.
Ние свободно живеехме тук.” И единият, и другият са там. Единият плаче, а другият се радва. Ако в даденият случай вие плачете за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за героя, който е умрял, или плачете за него, вашите разбирания са различни или интересите, които имате, са различни. Вие казвате: „Да познаем Бога.” То е най-хубавото нещо, което човек може да има. То е една отлична опитност, която може да ви се случи някой път в живота.
към беседата >>
Сега ще ви приведа на вас, младите, един пример.
- Ще оставим това за следващия път. В какво седи приложението на една лекция? Най-първо имаме теория. И после имаме опит. Какъв може да бъде опитът?
Сега ще ви приведа на вас, младите, един пример.
Даже не исках да изнеса тази мисъл. Един проповедник в Америка казва в своята проповед: „Мислиш ли ти, о, човече? ” Той иска да обърне хората. Някой казва: „Аз много обичам музика, да ви изпея това.” Друг казва: „Пеенето ми даде една идея. Дълго време мислих да нарисувам една картина.
към беседата >>
Ние свободно живеехме тук.” И единият, и другият са там.
Един седи при главата и се радва, че е героят е умрял, а пък друг плаче. Как ще обясните това? Единият се радва, че героят е умрял. Той казва: „Голям хайдутин беше. Слава Богу, че се освободихме, че вече няма кой да ни измъчва.” А пък другият, който плаче, казва: „Много добрини ми стори, защищаваше ни и където ходеше, всяваше страх и трепет.
Ние свободно живеехме тук.” И единият, и другият са там.
Единият плаче, а другият се радва. Ако в даденият случай вие плачете за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за героя, който е умрял, или плачете за него, вашите разбирания са различни или интересите, които имате, са различни. Вие казвате: „Да познаем Бога.” То е най-хубавото нещо, което човек може да има. То е една отлична опитност, която може да ви се случи някой път в живота. Да познаеш Бога поне веднъж в живота си!
към беседата >>
Даже не исках да изнеса тази мисъл.
В какво седи приложението на една лекция? Най-първо имаме теория. И после имаме опит. Какъв може да бъде опитът? Сега ще ви приведа на вас, младите, един пример.
Даже не исках да изнеса тази мисъл.
Един проповедник в Америка казва в своята проповед: „Мислиш ли ти, о, човече? ” Той иска да обърне хората. Някой казва: „Аз много обичам музика, да ви изпея това.” Друг казва: „Пеенето ми даде една идея. Дълго време мислих да нарисувам една картина. Първо, искам да обърна света.
към беседата >>
Единият плаче, а другият се радва.
Как ще обясните това? Единият се радва, че героят е умрял. Той казва: „Голям хайдутин беше. Слава Богу, че се освободихме, че вече няма кой да ни измъчва.” А пък другият, който плаче, казва: „Много добрини ми стори, защищаваше ни и където ходеше, всяваше страх и трепет. Ние свободно живеехме тук.” И единият, и другият са там.
Единият плаче, а другият се радва.
Ако в даденият случай вие плачете за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за героя, който е умрял, или плачете за него, вашите разбирания са различни или интересите, които имате, са различни. Вие казвате: „Да познаем Бога.” То е най-хубавото нещо, което човек може да има. То е една отлична опитност, която може да ви се случи някой път в живота. Да познаеш Бога поне веднъж в живота си! Всички казвате: „Да познаем Бога.” Как мислите вие, Бог не е ли познат?
към беседата >>
Един проповедник в Америка казва в своята проповед: „Мислиш ли ти, о, човече?
Най-първо имаме теория. И после имаме опит. Какъв може да бъде опитът? Сега ще ви приведа на вас, младите, един пример. Даже не исках да изнеса тази мисъл.
Един проповедник в Америка казва в своята проповед: „Мислиш ли ти, о, човече?
” Той иска да обърне хората. Някой казва: „Аз много обичам музика, да ви изпея това.” Друг казва: „Пеенето ми даде една идея. Дълго време мислих да нарисувам една картина. Първо, искам да обърна света. Всички да станат добри.” Второ, иска да пее, а трето - да рисува.
към беседата >>
Ако в даденият случай вие плачете за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за героя, който е умрял, или плачете за него, вашите разбирания са различни или интересите, които имате, са различни.
Единият се радва, че героят е умрял. Той казва: „Голям хайдутин беше. Слава Богу, че се освободихме, че вече няма кой да ни измъчва.” А пък другият, който плаче, казва: „Много добрини ми стори, защищаваше ни и където ходеше, всяваше страх и трепет. Ние свободно живеехме тук.” И единият, и другият са там. Единият плаче, а другият се радва.
Ако в даденият случай вие плачете за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за героя, който е умрял, или плачете за него, вашите разбирания са различни или интересите, които имате, са различни.
Вие казвате: „Да познаем Бога.” То е най-хубавото нещо, което човек може да има. То е една отлична опитност, която може да ви се случи някой път в живота. Да познаеш Бога поне веднъж в живота си! Всички казвате: „Да познаем Бога.” Как мислите вие, Бог не е ли познат? В същност реалността е Бог, то е познатото и непознатото същество в света.
към беседата >>
” Той иска да обърне хората.
И после имаме опит. Какъв може да бъде опитът? Сега ще ви приведа на вас, младите, един пример. Даже не исках да изнеса тази мисъл. Един проповедник в Америка казва в своята проповед: „Мислиш ли ти, о, човече?
” Той иска да обърне хората.
Някой казва: „Аз много обичам музика, да ви изпея това.” Друг казва: „Пеенето ми даде една идея. Дълго време мислих да нарисувам една картина. Първо, искам да обърна света. Всички да станат добри.” Второ, иска да пее, а трето - да рисува. Каква разлика има между този, който е говорил, който е пял, и този, който е рисувал?
към беседата >>
Вие казвате: „Да познаем Бога.” То е най-хубавото нещо, което човек може да има.
Той казва: „Голям хайдутин беше. Слава Богу, че се освободихме, че вече няма кой да ни измъчва.” А пък другият, който плаче, казва: „Много добрини ми стори, защищаваше ни и където ходеше, всяваше страх и трепет. Ние свободно живеехме тук.” И единият, и другият са там. Единият плаче, а другият се радва. Ако в даденият случай вие плачете за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за героя, който е умрял, или плачете за него, вашите разбирания са различни или интересите, които имате, са различни.
Вие казвате: „Да познаем Бога.” То е най-хубавото нещо, което човек може да има.
То е една отлична опитност, която може да ви се случи някой път в живота. Да познаеш Бога поне веднъж в живота си! Всички казвате: „Да познаем Бога.” Как мислите вие, Бог не е ли познат? В същност реалността е Бог, то е познатото и непознатото същество в света. Хлябът, който ти ядеш, ти не го познаваш; Бог е, Който ти го дава.
към беседата >>
Някой казва: „Аз много обичам музика, да ви изпея това.” Друг казва: „Пеенето ми даде една идея.
Какъв може да бъде опитът? Сега ще ви приведа на вас, младите, един пример. Даже не исках да изнеса тази мисъл. Един проповедник в Америка казва в своята проповед: „Мислиш ли ти, о, човече? ” Той иска да обърне хората.
Някой казва: „Аз много обичам музика, да ви изпея това.” Друг казва: „Пеенето ми даде една идея.
Дълго време мислих да нарисувам една картина. Първо, искам да обърна света. Всички да станат добри.” Второ, иска да пее, а трето - да рисува. Каква разлика има между този, който е говорил, който е пял, и този, който е рисувал? Кой не мисли?
към беседата >>
То е една отлична опитност, която може да ви се случи някой път в живота.
Слава Богу, че се освободихме, че вече няма кой да ни измъчва.” А пък другият, който плаче, казва: „Много добрини ми стори, защищаваше ни и където ходеше, всяваше страх и трепет. Ние свободно живеехме тук.” И единият, и другият са там. Единият плаче, а другият се радва. Ако в даденият случай вие плачете за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за героя, който е умрял, или плачете за него, вашите разбирания са различни или интересите, които имате, са различни. Вие казвате: „Да познаем Бога.” То е най-хубавото нещо, което човек може да има.
То е една отлична опитност, която може да ви се случи някой път в живота.
Да познаеш Бога поне веднъж в живота си! Всички казвате: „Да познаем Бога.” Как мислите вие, Бог не е ли познат? В същност реалността е Бог, то е познатото и непознатото същество в света. Хлябът, който ти ядеш, ти не го познаваш; Бог е, Който ти го дава. След като ядеш хляба, той ти дава живот.
към беседата >>
Дълго време мислих да нарисувам една картина.
Сега ще ви приведа на вас, младите, един пример. Даже не исках да изнеса тази мисъл. Един проповедник в Америка казва в своята проповед: „Мислиш ли ти, о, човече? ” Той иска да обърне хората. Някой казва: „Аз много обичам музика, да ви изпея това.” Друг казва: „Пеенето ми даде една идея.
Дълго време мислих да нарисувам една картина.
Първо, искам да обърна света. Всички да станат добри.” Второ, иска да пее, а трето - да рисува. Каква разлика има между този, който е говорил, който е пял, и този, който е рисувал? Кой не мисли? Като се намери човек натясно, все мисли.
към беседата >>
Да познаеш Бога поне веднъж в живота си!
Ние свободно живеехме тук.” И единият, и другият са там. Единият плаче, а другият се радва. Ако в даденият случай вие плачете за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за героя, който е умрял, или плачете за него, вашите разбирания са различни или интересите, които имате, са различни. Вие казвате: „Да познаем Бога.” То е най-хубавото нещо, което човек може да има. То е една отлична опитност, която може да ви се случи някой път в живота.
Да познаеш Бога поне веднъж в живота си!
Всички казвате: „Да познаем Бога.” Как мислите вие, Бог не е ли познат? В същност реалността е Бог, то е познатото и непознатото същество в света. Хлябът, който ти ядеш, ти не го познаваш; Бог е, Който ти го дава. След като ядеш хляба, той ти дава живот. Във водата, която пиеш, е Бог.
към беседата >>
Първо, искам да обърна света.
Даже не исках да изнеса тази мисъл. Един проповедник в Америка казва в своята проповед: „Мислиш ли ти, о, човече? ” Той иска да обърне хората. Някой казва: „Аз много обичам музика, да ви изпея това.” Друг казва: „Пеенето ми даде една идея. Дълго време мислих да нарисувам една картина.
Първо, искам да обърна света.
Всички да станат добри.” Второ, иска да пее, а трето - да рисува. Каква разлика има между този, който е говорил, който е пял, и този, който е рисувал? Кой не мисли? Като се намери човек натясно, все мисли. Коя вода тече?
към беседата >>
Всички казвате: „Да познаем Бога.” Как мислите вие, Бог не е ли познат?
Единият плаче, а другият се радва. Ако в даденият случай вие плачете за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за героя, който е умрял, или плачете за него, вашите разбирания са различни или интересите, които имате, са различни. Вие казвате: „Да познаем Бога.” То е най-хубавото нещо, което човек може да има. То е една отлична опитност, която може да ви се случи някой път в живота. Да познаеш Бога поне веднъж в живота си!
Всички казвате: „Да познаем Бога.” Как мислите вие, Бог не е ли познат?
В същност реалността е Бог, то е познатото и непознатото същество в света. Хлябът, който ти ядеш, ти не го познаваш; Бог е, Който ти го дава. След като ядеш хляба, той ти дава живот. Във водата, която пиеш, е Бог. И като пиеш водата, ти добиваш живот.
към беседата >>
Всички да станат добри.” Второ, иска да пее, а трето - да рисува.
Един проповедник в Америка казва в своята проповед: „Мислиш ли ти, о, човече? ” Той иска да обърне хората. Някой казва: „Аз много обичам музика, да ви изпея това.” Друг казва: „Пеенето ми даде една идея. Дълго време мислих да нарисувам една картина. Първо, искам да обърна света.
Всички да станат добри.” Второ, иска да пее, а трето - да рисува.
Каква разлика има между този, който е говорил, който е пял, и този, който е рисувал? Кой не мисли? Като се намери човек натясно, все мисли. Коя вода тече? Която няма никакъв наклон, тя е спокойна, а която има наклон, тя се движи, тече.
към беседата >>
В същност реалността е Бог, то е познатото и непознатото същество в света.
Ако в даденият случай вие плачете за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за героя, който е умрял, или плачете за него, вашите разбирания са различни или интересите, които имате, са различни. Вие казвате: „Да познаем Бога.” То е най-хубавото нещо, което човек може да има. То е една отлична опитност, която може да ви се случи някой път в живота. Да познаеш Бога поне веднъж в живота си! Всички казвате: „Да познаем Бога.” Как мислите вие, Бог не е ли познат?
В същност реалността е Бог, то е познатото и непознатото същество в света.
Хлябът, който ти ядеш, ти не го познаваш; Бог е, Който ти го дава. След като ядеш хляба, той ти дава живот. Във водата, която пиеш, е Бог. И като пиеш водата, ти добиваш живот. И ти не Го познаваш.
към беседата >>
Каква разлика има между този, който е говорил, който е пял, и този, който е рисувал?
” Той иска да обърне хората. Някой казва: „Аз много обичам музика, да ви изпея това.” Друг казва: „Пеенето ми даде една идея. Дълго време мислих да нарисувам една картина. Първо, искам да обърна света. Всички да станат добри.” Второ, иска да пее, а трето - да рисува.
Каква разлика има между този, който е говорил, който е пял, и този, който е рисувал?
Кой не мисли? Като се намери човек натясно, все мисли. Коя вода тече? Която няма никакъв наклон, тя е спокойна, а която има наклон, тя се движи, тече. За да мислите, трябва да имате един подтик.
към беседата >>
Хлябът, който ти ядеш, ти не го познаваш; Бог е, Който ти го дава.
Вие казвате: „Да познаем Бога.” То е най-хубавото нещо, което човек може да има. То е една отлична опитност, която може да ви се случи някой път в живота. Да познаеш Бога поне веднъж в живота си! Всички казвате: „Да познаем Бога.” Как мислите вие, Бог не е ли познат? В същност реалността е Бог, то е познатото и непознатото същество в света.
Хлябът, който ти ядеш, ти не го познаваш; Бог е, Който ти го дава.
След като ядеш хляба, той ти дава живот. Във водата, която пиеш, е Бог. И като пиеш водата, ти добиваш живот. И ти не Го познаваш. Във въздуха е Бог.
към беседата >>
Кой не мисли?
Някой казва: „Аз много обичам музика, да ви изпея това.” Друг казва: „Пеенето ми даде една идея. Дълго време мислих да нарисувам една картина. Първо, искам да обърна света. Всички да станат добри.” Второ, иска да пее, а трето - да рисува. Каква разлика има между този, който е говорил, който е пял, и този, който е рисувал?
Кой не мисли?
Като се намери човек натясно, все мисли. Коя вода тече? Която няма никакъв наклон, тя е спокойна, а която има наклон, тя се движи, тече. За да мислите, трябва да имате един подтик. Но нека направим един разбор.
към беседата >>
След като ядеш хляба, той ти дава живот.
То е една отлична опитност, която може да ви се случи някой път в живота. Да познаеш Бога поне веднъж в живота си! Всички казвате: „Да познаем Бога.” Как мислите вие, Бог не е ли познат? В същност реалността е Бог, то е познатото и непознатото същество в света. Хлябът, който ти ядеш, ти не го познаваш; Бог е, Който ти го дава.
След като ядеш хляба, той ти дава живот.
Във водата, която пиеш, е Бог. И като пиеш водата, ти добиваш живот. И ти не Го познаваш. Във въздуха е Бог. Като приемаш въздуха, добиваш живот.
към беседата >>
Като се намери човек натясно, все мисли.
Дълго време мислих да нарисувам една картина. Първо, искам да обърна света. Всички да станат добри.” Второ, иска да пее, а трето - да рисува. Каква разлика има между този, който е говорил, който е пял, и този, който е рисувал? Кой не мисли?
Като се намери човек натясно, все мисли.
Коя вода тече? Която няма никакъв наклон, тя е спокойна, а която има наклон, тя се движи, тече. За да мислите, трябва да имате един подтик. Но нека направим един разбор. Какъв разбор можем да направим?
към беседата >>
Във водата, която пиеш, е Бог.
Да познаеш Бога поне веднъж в живота си! Всички казвате: „Да познаем Бога.” Как мислите вие, Бог не е ли познат? В същност реалността е Бог, то е познатото и непознатото същество в света. Хлябът, който ти ядеш, ти не го познаваш; Бог е, Който ти го дава. След като ядеш хляба, той ти дава живот.
Във водата, която пиеш, е Бог.
И като пиеш водата, ти добиваш живот. И ти не Го познаваш. Във въздуха е Бог. Като приемаш въздуха, добиваш живот. В светлината е Бог.
към беседата >>
Коя вода тече?
Първо, искам да обърна света. Всички да станат добри.” Второ, иска да пее, а трето - да рисува. Каква разлика има между този, който е говорил, който е пял, и този, който е рисувал? Кой не мисли? Като се намери човек натясно, все мисли.
Коя вода тече?
Която няма никакъв наклон, тя е спокойна, а която има наклон, тя се движи, тече. За да мислите, трябва да имате един подтик. Но нека направим един разбор. Какъв разбор можем да направим?
към беседата >>
И като пиеш водата, ти добиваш живот.
Всички казвате: „Да познаем Бога.” Как мислите вие, Бог не е ли познат? В същност реалността е Бог, то е познатото и непознатото същество в света. Хлябът, който ти ядеш, ти не го познаваш; Бог е, Който ти го дава. След като ядеш хляба, той ти дава живот. Във водата, която пиеш, е Бог.
И като пиеш водата, ти добиваш живот.
И ти не Го познаваш. Във въздуха е Бог. Като приемаш въздуха, добиваш живот. В светлината е Бог. Като приемаш светлината, добиваш живот.
към беседата >>
Която няма никакъв наклон, тя е спокойна, а която има наклон, тя се движи, тече.
Всички да станат добри.” Второ, иска да пее, а трето - да рисува. Каква разлика има между този, който е говорил, който е пял, и този, който е рисувал? Кой не мисли? Като се намери човек натясно, все мисли. Коя вода тече?
Която няма никакъв наклон, тя е спокойна, а която има наклон, тя се движи, тече.
За да мислите, трябва да имате един подтик. Но нека направим един разбор. Какъв разбор можем да направим?
към беседата >>
И ти не Го познаваш.
В същност реалността е Бог, то е познатото и непознатото същество в света. Хлябът, който ти ядеш, ти не го познаваш; Бог е, Който ти го дава. След като ядеш хляба, той ти дава живот. Във водата, която пиеш, е Бог. И като пиеш водата, ти добиваш живот.
И ти не Го познаваш.
Във въздуха е Бог. Като приемаш въздуха, добиваш живот. В светлината е Бог. Като приемаш светлината, добиваш живот. Чрез Бога човек всякога получава сила.
към беседата >>
За да мислите, трябва да имате един подтик.
Каква разлика има между този, който е говорил, който е пял, и този, който е рисувал? Кой не мисли? Като се намери човек натясно, все мисли. Коя вода тече? Която няма никакъв наклон, тя е спокойна, а която има наклон, тя се движи, тече.
За да мислите, трябва да имате един подтик.
Но нека направим един разбор. Какъв разбор можем да направим?
към беседата >>
Във въздуха е Бог.
Хлябът, който ти ядеш, ти не го познаваш; Бог е, Който ти го дава. След като ядеш хляба, той ти дава живот. Във водата, която пиеш, е Бог. И като пиеш водата, ти добиваш живот. И ти не Го познаваш.
Във въздуха е Бог.
Като приемаш въздуха, добиваш живот. В светлината е Бог. Като приемаш светлината, добиваш живот. Чрез Бога човек всякога получава сила. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение по какъвто и да е начин, това е Бог.
към беседата >>
Но нека направим един разбор.
Кой не мисли? Като се намери човек натясно, все мисли. Коя вода тече? Която няма никакъв наклон, тя е спокойна, а която има наклон, тя се движи, тече. За да мислите, трябва да имате един подтик.
Но нека направим един разбор.
Какъв разбор можем да направим?
към беседата >>
Като приемаш въздуха, добиваш живот.
След като ядеш хляба, той ти дава живот. Във водата, която пиеш, е Бог. И като пиеш водата, ти добиваш живот. И ти не Го познаваш. Във въздуха е Бог.
Като приемаш въздуха, добиваш живот.
В светлината е Бог. Като приемаш светлината, добиваш живот. Чрез Бога човек всякога получава сила. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение по какъвто и да е начин, това е Бог. Там Бог присъствува.
към беседата >>
Какъв разбор можем да направим?
Като се намери човек натясно, все мисли. Коя вода тече? Която няма никакъв наклон, тя е спокойна, а която има наклон, тя се движи, тече. За да мислите, трябва да имате един подтик. Но нека направим един разбор.
Какъв разбор можем да направим?
към беседата >>
В светлината е Бог.
Във водата, която пиеш, е Бог. И като пиеш водата, ти добиваш живот. И ти не Го познаваш. Във въздуха е Бог. Като приемаш въздуха, добиваш живот.
В светлината е Бог.
Като приемаш светлината, добиваш живот. Чрез Бога човек всякога получава сила. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение по какъвто и да е начин, това е Бог. Там Бог присъствува. Ти правил ли си опит да познаеш един приятел.
към беседата >>
ПОЗНАВАНЕ
ПОЗНАВАНЕ
към беседата >>
Като приемаш светлината, добиваш живот.
И като пиеш водата, ти добиваш живот. И ти не Го познаваш. Във въздуха е Бог. Като приемаш въздуха, добиваш живот. В светлината е Бог.
Като приемаш светлината, добиваш живот.
Чрез Бога човек всякога получава сила. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение по какъвто и да е начин, това е Бог. Там Бог присъствува. Ти правил ли си опит да познаеш един приятел. Ти мислиш, че познаваш приятеля си.
към беседата >>
Познавай и познаване.
Познавай и познаване.
Какво трябва да познава човек? - Себе си. А къде е себето? Досега това себе срещали ли сте го някъде? Кой е срещал себето досега?
към беседата >>
Чрез Бога човек всякога получава сила.
И ти не Го познаваш. Във въздуха е Бог. Като приемаш въздуха, добиваш живот. В светлината е Бог. Като приемаш светлината, добиваш живот.
Чрез Бога човек всякога получава сила.
Всяко нещо, което ти дава вдъхновение по какъвто и да е начин, това е Бог. Там Бог присъствува. Ти правил ли си опит да познаеш един приятел. Ти мислиш, че познаваш приятеля си. И колкото повече мислиш за своя приятел, толкова той ти става по-непознат.
към беседата >>
Какво трябва да познава човек?
Познавай и познаване.
Какво трябва да познава човек?
- Себе си. А къде е себето? Досега това себе срещали ли сте го някъде? Кой е срещал себето досега? Някой казва: „Низше и висше себе.” Где сте го срещали?
към беседата >>
Всяко нещо, което ти дава вдъхновение по какъвто и да е начин, това е Бог.
Във въздуха е Бог. Като приемаш въздуха, добиваш живот. В светлината е Бог. Като приемаш светлината, добиваш живот. Чрез Бога човек всякога получава сила.
Всяко нещо, което ти дава вдъхновение по какъвто и да е начин, това е Бог.
Там Бог присъствува. Ти правил ли си опит да познаеш един приятел. Ти мислиш, че познаваш приятеля си. И колкото повече мислиш за своя приятел, толкова той ти става по-непознат. Ти казваш: „Аз го познавам.
към беседата >>
- Себе си.
Познавай и познаване. Какво трябва да познава човек?
- Себе си.
А къде е себето? Досега това себе срещали ли сте го някъде? Кой е срещал себето досега? Някой казва: „Низше и висше себе.” Где сте го срещали? Може ли да го нарисувате?
към беседата >>
Там Бог присъствува.
Като приемаш въздуха, добиваш живот. В светлината е Бог. Като приемаш светлината, добиваш живот. Чрез Бога човек всякога получава сила. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение по какъвто и да е начин, това е Бог.
Там Бог присъствува.
Ти правил ли си опит да познаеш един приятел. Ти мислиш, че познаваш приятеля си. И колкото повече мислиш за своя приятел, толкова той ти става по-непознат. Ти казваш: „Аз го познавам. Лицето му е такова, хубаво.” Може да се направи от восък един ваш приятел, който да има всичките черти на приятеля ви.
към беседата >>
А къде е себето?
Познавай и познаване. Какво трябва да познава човек? - Себе си.
А къде е себето?
Досега това себе срещали ли сте го някъде? Кой е срещал себето досега? Някой казва: „Низше и висше себе.” Где сте го срещали? Може ли да го нарисувате? Какъв е разговорът на това себе?
към беседата >>
Ти правил ли си опит да познаеш един приятел.
В светлината е Бог. Като приемаш светлината, добиваш живот. Чрез Бога човек всякога получава сила. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение по какъвто и да е начин, това е Бог. Там Бог присъствува.
Ти правил ли си опит да познаеш един приятел.
Ти мислиш, че познаваш приятеля си. И колкото повече мислиш за своя приятел, толкова той ти става по-непознат. Ти казваш: „Аз го познавам. Лицето му е такова, хубаво.” Може да се направи от восък един ваш приятел, който да има всичките черти на приятеля ви. Пипаш ръката му, тя е студена.
към беседата >>
Досега това себе срещали ли сте го някъде?
Познавай и познаване. Какво трябва да познава човек? - Себе си. А къде е себето?
Досега това себе срещали ли сте го някъде?
Кой е срещал себето досега? Някой казва: „Низше и висше себе.” Где сте го срещали? Може ли да го нарисувате? Какъв е разговорът на това себе? Сега всички вие се учите.
към беседата >>
Ти мислиш, че познаваш приятеля си.
Като приемаш светлината, добиваш живот. Чрез Бога човек всякога получава сила. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение по какъвто и да е начин, това е Бог. Там Бог присъствува. Ти правил ли си опит да познаеш един приятел.
Ти мислиш, че познаваш приятеля си.
И колкото повече мислиш за своя приятел, толкова той ти става по-непознат. Ти казваш: „Аз го познавам. Лицето му е такова, хубаво.” Може да се направи от восък един ваш приятел, който да има всичките черти на приятеля ви. Пипаш ръката му, тя е студена. Пипаш сърцето му, то не пулсира.
към беседата >>
Кой е срещал себето досега?
Познавай и познаване. Какво трябва да познава човек? - Себе си. А къде е себето? Досега това себе срещали ли сте го някъде?
Кой е срещал себето досега?
Някой казва: „Низше и висше себе.” Где сте го срещали? Може ли да го нарисувате? Какъв е разговорът на това себе? Сега всички вие се учите. Имате един подтик, разбира се.
към беседата >>
И колкото повече мислиш за своя приятел, толкова той ти става по-непознат.
Чрез Бога човек всякога получава сила. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение по какъвто и да е начин, това е Бог. Там Бог присъствува. Ти правил ли си опит да познаеш един приятел. Ти мислиш, че познаваш приятеля си.
И колкото повече мислиш за своя приятел, толкова той ти става по-непознат.
Ти казваш: „Аз го познавам. Лицето му е такова, хубаво.” Може да се направи от восък един ваш приятел, който да има всичките черти на приятеля ви. Пипаш ръката му, тя е студена. Пипаш сърцето му, то не пулсира. Мозъкът не мисли.
към беседата >>
Някой казва: „Низше и висше себе.” Где сте го срещали?
Какво трябва да познава човек? - Себе си. А къде е себето? Досега това себе срещали ли сте го някъде? Кой е срещал себето досега?
Някой казва: „Низше и висше себе.” Где сте го срещали?
Може ли да го нарисувате? Какъв е разговорът на това себе? Сега всички вие се учите. Имате един подтик, разбира се. Подтикът за вас е обществото.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз го познавам.
Всяко нещо, което ти дава вдъхновение по какъвто и да е начин, това е Бог. Там Бог присъствува. Ти правил ли си опит да познаеш един приятел. Ти мислиш, че познаваш приятеля си. И колкото повече мислиш за своя приятел, толкова той ти става по-непознат.
Ти казваш: „Аз го познавам.
Лицето му е такова, хубаво.” Може да се направи от восък един ваш приятел, който да има всичките черти на приятеля ви. Пипаш ръката му, тя е студена. Пипаш сърцето му, то не пулсира. Мозъкът не мисли. Не е във външната форма.
към беседата >>
Може ли да го нарисувате?
- Себе си. А къде е себето? Досега това себе срещали ли сте го някъде? Кой е срещал себето досега? Някой казва: „Низше и висше себе.” Где сте го срещали?
Може ли да го нарисувате?
Какъв е разговорът на това себе? Сега всички вие се учите. Имате един подтик, разбира се. Подтикът за вас е обществото. Всеки един иска да влезе в обществото, да се прояви по какъвто и да е начин.
към беседата >>
Лицето му е такова, хубаво.” Може да се направи от восък един ваш приятел, който да има всичките черти на приятеля ви.
Там Бог присъствува. Ти правил ли си опит да познаеш един приятел. Ти мислиш, че познаваш приятеля си. И колкото повече мислиш за своя приятел, толкова той ти става по-непознат. Ти казваш: „Аз го познавам.
Лицето му е такова, хубаво.” Може да се направи от восък един ваш приятел, който да има всичките черти на приятеля ви.
Пипаш ръката му, тя е студена. Пипаш сърцето му, то не пулсира. Мозъкът не мисли. Не е във външната форма. Има една жива форма, която пулсира.
към беседата >>
Какъв е разговорът на това себе?
А къде е себето? Досега това себе срещали ли сте го някъде? Кой е срещал себето досега? Някой казва: „Низше и висше себе.” Где сте го срещали? Може ли да го нарисувате?
Какъв е разговорът на това себе?
Сега всички вие се учите. Имате един подтик, разбира се. Подтикът за вас е обществото. Всеки един иска да влезе в обществото, да се прояви по какъвто и да е начин. Учиш в училището, живееш в някой дом и обществото е подтик.
към беседата >>
Пипаш ръката му, тя е студена.
Ти правил ли си опит да познаеш един приятел. Ти мислиш, че познаваш приятеля си. И колкото повече мислиш за своя приятел, толкова той ти става по-непознат. Ти казваш: „Аз го познавам. Лицето му е такова, хубаво.” Може да се направи от восък един ваш приятел, който да има всичките черти на приятеля ви.
Пипаш ръката му, тя е студена.
Пипаш сърцето му, то не пулсира. Мозъкът не мисли. Не е във външната форма. Има една жива форма, която пулсира. Приятелят ти е онзи, който има една неизвестна черта, по която може да го познаеш.
към беседата >>
Сега всички вие се учите.
Досега това себе срещали ли сте го някъде? Кой е срещал себето досега? Някой казва: „Низше и висше себе.” Где сте го срещали? Може ли да го нарисувате? Какъв е разговорът на това себе?
Сега всички вие се учите.
Имате един подтик, разбира се. Подтикът за вас е обществото. Всеки един иска да влезе в обществото, да се прояви по какъвто и да е начин. Учиш в училището, живееш в някой дом и обществото е подтик. Сега обществото, като един целокупен организъм, какво представя?
към беседата >>
Пипаш сърцето му, то не пулсира.
Ти мислиш, че познаваш приятеля си. И колкото повече мислиш за своя приятел, толкова той ти става по-непознат. Ти казваш: „Аз го познавам. Лицето му е такова, хубаво.” Може да се направи от восък един ваш приятел, който да има всичките черти на приятеля ви. Пипаш ръката му, тя е студена.
Пипаш сърцето му, то не пулсира.
Мозъкът не мисли. Не е във външната форма. Има една жива форма, която пулсира. Приятелят ти е онзи, който има една неизвестна черта, по която може да го познаеш. По какво се познава топлата печка ?
към беседата >>
Имате един подтик, разбира се.
Кой е срещал себето досега? Някой казва: „Низше и висше себе.” Где сте го срещали? Може ли да го нарисувате? Какъв е разговорът на това себе? Сега всички вие се учите.
Имате един подтик, разбира се.
Подтикът за вас е обществото. Всеки един иска да влезе в обществото, да се прояви по какъвто и да е начин. Учиш в училището, живееш в някой дом и обществото е подтик. Сега обществото, като един целокупен организъм, какво представя? Донякъде може да го уподобите на почвата и семето.
към беседата >>
Мозъкът не мисли.
И колкото повече мислиш за своя приятел, толкова той ти става по-непознат. Ти казваш: „Аз го познавам. Лицето му е такова, хубаво.” Може да се направи от восък един ваш приятел, който да има всичките черти на приятеля ви. Пипаш ръката му, тя е студена. Пипаш сърцето му, то не пулсира.
Мозъкът не мисли.
Не е във външната форма. Има една жива форма, която пулсира. Приятелят ти е онзи, който има една неизвестна черта, по която може да го познаеш. По какво се познава топлата печка ? - По топлината.
към беседата >>
Подтикът за вас е обществото.
Някой казва: „Низше и висше себе.” Где сте го срещали? Може ли да го нарисувате? Какъв е разговорът на това себе? Сега всички вие се учите. Имате един подтик, разбира се.
Подтикът за вас е обществото.
Всеки един иска да влезе в обществото, да се прояви по какъвто и да е начин. Учиш в училището, живееш в някой дом и обществото е подтик. Сега обществото, като един целокупен организъм, какво представя? Донякъде може да го уподобите на почвата и семето. Като влезе семето в почвата, то може да израсне и, като израсне донякъде, може да мисли, че е постигнало своя идеал.
към беседата >>
Не е във външната форма.
Ти казваш: „Аз го познавам. Лицето му е такова, хубаво.” Може да се направи от восък един ваш приятел, който да има всичките черти на приятеля ви. Пипаш ръката му, тя е студена. Пипаш сърцето му, то не пулсира. Мозъкът не мисли.
Не е във външната форма.
Има една жива форма, която пулсира. Приятелят ти е онзи, който има една неизвестна черта, по която може да го познаеш. По какво се познава топлата печка ? - По топлината. По какво се познава свещта?
към беседата >>
Всеки един иска да влезе в обществото, да се прояви по какъвто и да е начин.
Може ли да го нарисувате? Какъв е разговорът на това себе? Сега всички вие се учите. Имате един подтик, разбира се. Подтикът за вас е обществото.
Всеки един иска да влезе в обществото, да се прояви по какъвто и да е начин.
Учиш в училището, живееш в някой дом и обществото е подтик. Сега обществото, като един целокупен организъм, какво представя? Донякъде може да го уподобите на почвата и семето. Като влезе семето в почвата, то може да израсне и, като израсне донякъде, може да мисли, че е постигнало своя идеал. Сега ако вие влезете в обществото и донякъде получите това, което търсите, казвате, че вашият живот има смисъл.
към беседата >>
Има една жива форма, която пулсира.
Лицето му е такова, хубаво.” Може да се направи от восък един ваш приятел, който да има всичките черти на приятеля ви. Пипаш ръката му, тя е студена. Пипаш сърцето му, то не пулсира. Мозъкът не мисли. Не е във външната форма.
Има една жива форма, която пулсира.
Приятелят ти е онзи, който има една неизвестна черта, по която може да го познаеш. По какво се познава топлата печка ? - По топлината. По какво се познава свещта? - По светлината.
към беседата >>
Учиш в училището, живееш в някой дом и обществото е подтик.
Какъв е разговорът на това себе? Сега всички вие се учите. Имате един подтик, разбира се. Подтикът за вас е обществото. Всеки един иска да влезе в обществото, да се прояви по какъвто и да е начин.
Учиш в училището, живееш в някой дом и обществото е подтик.
Сега обществото, като един целокупен организъм, какво представя? Донякъде може да го уподобите на почвата и семето. Като влезе семето в почвата, то може да израсне и, като израсне донякъде, може да мисли, че е постигнало своя идеал. Сега ако вие влезете в обществото и донякъде получите това, което търсите, казвате, че вашият живот има смисъл. Но се случва едно растение, след като е расло десетина години, дойде една буря и го изкорени.
към беседата >>
Приятелят ти е онзи, който има една неизвестна черта, по която може да го познаеш.
Пипаш ръката му, тя е студена. Пипаш сърцето му, то не пулсира. Мозъкът не мисли. Не е във външната форма. Има една жива форма, която пулсира.
Приятелят ти е онзи, който има една неизвестна черта, по която може да го познаеш.
По какво се познава топлата печка ? - По топлината. По какво се познава свещта? - По светлината. По какво се познава една форма?
към беседата >>
Сега обществото, като един целокупен организъм, какво представя?
Сега всички вие се учите. Имате един подтик, разбира се. Подтикът за вас е обществото. Всеки един иска да влезе в обществото, да се прояви по какъвто и да е начин. Учиш в училището, живееш в някой дом и обществото е подтик.
Сега обществото, като един целокупен организъм, какво представя?
Донякъде може да го уподобите на почвата и семето. Като влезе семето в почвата, то може да израсне и, като израсне донякъде, може да мисли, че е постигнало своя идеал. Сега ако вие влезете в обществото и донякъде получите това, което търсите, казвате, че вашият живот има смисъл. Но се случва едно растение, след като е расло десетина години, дойде една буря и го изкорени. Тогава какво се е постигнало?
към беседата >>
По какво се познава топлата печка ?
Пипаш сърцето му, то не пулсира. Мозъкът не мисли. Не е във външната форма. Има една жива форма, която пулсира. Приятелят ти е онзи, който има една неизвестна черта, по която може да го познаеш.
По какво се познава топлата печка ?
- По топлината. По какво се познава свещта? - По светлината. По какво се познава една форма? - По живота.
към беседата >>
Донякъде може да го уподобите на почвата и семето.
Имате един подтик, разбира се. Подтикът за вас е обществото. Всеки един иска да влезе в обществото, да се прояви по какъвто и да е начин. Учиш в училището, живееш в някой дом и обществото е подтик. Сега обществото, като един целокупен организъм, какво представя?
Донякъде може да го уподобите на почвата и семето.
Като влезе семето в почвата, то може да израсне и, като израсне донякъде, може да мисли, че е постигнало своя идеал. Сега ако вие влезете в обществото и донякъде получите това, което търсите, казвате, че вашият живот има смисъл. Но се случва едно растение, след като е расло десетина години, дойде една буря и го изкорени. Тогава какво се е постигнало? Има несрети в живота.
към беседата >>
- По топлината.
Мозъкът не мисли. Не е във външната форма. Има една жива форма, която пулсира. Приятелят ти е онзи, който има една неизвестна черта, по която може да го познаеш. По какво се познава топлата печка ?
- По топлината.
По какво се познава свещта? - По светлината. По какво се познава една форма? - По живота. По какво се познава един човек?
към беседата >>
Като влезе семето в почвата, то може да израсне и, като израсне донякъде, може да мисли, че е постигнало своя идеал.
Подтикът за вас е обществото. Всеки един иска да влезе в обществото, да се прояви по какъвто и да е начин. Учиш в училището, живееш в някой дом и обществото е подтик. Сега обществото, като един целокупен организъм, какво представя? Донякъде може да го уподобите на почвата и семето.
Като влезе семето в почвата, то може да израсне и, като израсне донякъде, може да мисли, че е постигнало своя идеал.
Сега ако вие влезете в обществото и донякъде получите това, което търсите, казвате, че вашият живот има смисъл. Но се случва едно растение, след като е расло десетина години, дойде една буря и го изкорени. Тогава какво се е постигнало? Има несрети в живота. Някой път може да влезете в обществото и след десетина години ще имате несполука.
към беседата >>
По какво се познава свещта?
Не е във външната форма. Има една жива форма, която пулсира. Приятелят ти е онзи, който има една неизвестна черта, по която може да го познаеш. По какво се познава топлата печка ? - По топлината.
По какво се познава свещта?
- По светлината. По какво се познава една форма? - По живота. По какво се познава един човек? -По своята мисъл.
към беседата >>
Сега ако вие влезете в обществото и донякъде получите това, което търсите, казвате, че вашият живот има смисъл.
Всеки един иска да влезе в обществото, да се прояви по какъвто и да е начин. Учиш в училището, живееш в някой дом и обществото е подтик. Сега обществото, като един целокупен организъм, какво представя? Донякъде може да го уподобите на почвата и семето. Като влезе семето в почвата, то може да израсне и, като израсне донякъде, може да мисли, че е постигнало своя идеал.
Сега ако вие влезете в обществото и донякъде получите това, което търсите, казвате, че вашият живот има смисъл.
Но се случва едно растение, след като е расло десетина години, дойде една буря и го изкорени. Тогава какво се е постигнало? Има несрети в живота. Някой път може да влезете в обществото и след десетина години ще имате несполука. И на всички се случва това, което не са очаквали.
към беседата >>
- По светлината.
Има една жива форма, която пулсира. Приятелят ти е онзи, който има една неизвестна черта, по която може да го познаеш. По какво се познава топлата печка ? - По топлината. По какво се познава свещта?
- По светлината.
По какво се познава една форма? - По живота. По какво се познава един човек? -По своята мисъл. Има една основна черта у човека -неговата мисъл.
към беседата >>
Но се случва едно растение, след като е расло десетина години, дойде една буря и го изкорени.
Учиш в училището, живееш в някой дом и обществото е подтик. Сега обществото, като един целокупен организъм, какво представя? Донякъде може да го уподобите на почвата и семето. Като влезе семето в почвата, то може да израсне и, като израсне донякъде, може да мисли, че е постигнало своя идеал. Сега ако вие влезете в обществото и донякъде получите това, което търсите, казвате, че вашият живот има смисъл.
Но се случва едно растение, след като е расло десетина години, дойде една буря и го изкорени.
Тогава какво се е постигнало? Има несрети в живота. Някой път може да влезете в обществото и след десетина години ще имате несполука. И на всички се случва това, което не са очаквали. Сега това не трябва да ви обезсърчава, защото, като влезете в обществото, това още не е разрешение на въпроса.
към беседата >>
По какво се познава една форма?
Приятелят ти е онзи, който има една неизвестна черта, по която може да го познаеш. По какво се познава топлата печка ? - По топлината. По какво се познава свещта? - По светлината.
По какво се познава една форма?
- По живота. По какво се познава един човек? -По своята мисъл. Има една основна черта у човека -неговата мисъл. Щом познаваш мисълта, всички други неща се централизират около тази основна мисъл.
към беседата >>
Тогава какво се е постигнало?
Сега обществото, като един целокупен организъм, какво представя? Донякъде може да го уподобите на почвата и семето. Като влезе семето в почвата, то може да израсне и, като израсне донякъде, може да мисли, че е постигнало своя идеал. Сега ако вие влезете в обществото и донякъде получите това, което търсите, казвате, че вашият живот има смисъл. Но се случва едно растение, след като е расло десетина години, дойде една буря и го изкорени.
Тогава какво се е постигнало?
Има несрети в живота. Някой път може да влезете в обществото и след десетина години ще имате несполука. И на всички се случва това, което не са очаквали. Сега това не трябва да ви обезсърчава, защото, като влезете в обществото, това още не е разрешение на въпроса. След като сте държали една реч или сте защитили една дисертация, или сте свършили училище, това още не е разрешение.
към беседата >>
- По живота.
По какво се познава топлата печка ? - По топлината. По какво се познава свещта? - По светлината. По какво се познава една форма?
- По живота.
По какво се познава един човек? -По своята мисъл. Има една основна черта у човека -неговата мисъл. Щом познаваш мисълта, всички други неща се централизират около тази основна мисъл. Вашият приятел представлява една мисъл, една постоянна мисъл, не е преходна мисъл.
към беседата >>
Има несрети в живота.
Донякъде може да го уподобите на почвата и семето. Като влезе семето в почвата, то може да израсне и, като израсне донякъде, може да мисли, че е постигнало своя идеал. Сега ако вие влезете в обществото и донякъде получите това, което търсите, казвате, че вашият живот има смисъл. Но се случва едно растение, след като е расло десетина години, дойде една буря и го изкорени. Тогава какво се е постигнало?
Има несрети в живота.
Някой път може да влезете в обществото и след десетина години ще имате несполука. И на всички се случва това, което не са очаквали. Сега това не трябва да ви обезсърчава, защото, като влезете в обществото, това още не е разрешение на въпроса. След като сте държали една реч или сте защитили една дисертация, или сте свършили училище, това още не е разрешение. Това е едно малко постижение.
към беседата >>
По какво се познава един човек?
- По топлината. По какво се познава свещта? - По светлината. По какво се познава една форма? - По живота.
По какво се познава един човек?
-По своята мисъл. Има една основна черта у човека -неговата мисъл. Щом познаваш мисълта, всички други неща се централизират около тази основна мисъл. Вашият приятел представлява една мисъл, една постоянна мисъл, не е преходна мисъл. Защото под думата приятел разбираме онзи, който всякога може да ви е приятел, а не само за един момент.
към беседата >>
Някой път може да влезете в обществото и след десетина години ще имате несполука.
Като влезе семето в почвата, то може да израсне и, като израсне донякъде, може да мисли, че е постигнало своя идеал. Сега ако вие влезете в обществото и донякъде получите това, което търсите, казвате, че вашият живот има смисъл. Но се случва едно растение, след като е расло десетина години, дойде една буря и го изкорени. Тогава какво се е постигнало? Има несрети в живота.
Някой път може да влезете в обществото и след десетина години ще имате несполука.
И на всички се случва това, което не са очаквали. Сега това не трябва да ви обезсърчава, защото, като влезете в обществото, това още не е разрешение на въпроса. След като сте държали една реч или сте защитили една дисертация, или сте свършили училище, това още не е разрешение. Това е едно малко постижение. Това, което си учил, искаш да го приложиш.
към беседата >>
-По своята мисъл.
По какво се познава свещта? - По светлината. По какво се познава една форма? - По живота. По какво се познава един човек?
-По своята мисъл.
Има една основна черта у човека -неговата мисъл. Щом познаваш мисълта, всички други неща се централизират около тази основна мисъл. Вашият приятел представлява една мисъл, една постоянна мисъл, не е преходна мисъл. Защото под думата приятел разбираме онзи, който всякога може да ви е приятел, а не само за един момент. Приятелството е една сила, един трансформатор.
към беседата >>
И на всички се случва това, което не са очаквали.
Сега ако вие влезете в обществото и донякъде получите това, което търсите, казвате, че вашият живот има смисъл. Но се случва едно растение, след като е расло десетина години, дойде една буря и го изкорени. Тогава какво се е постигнало? Има несрети в живота. Някой път може да влезете в обществото и след десетина години ще имате несполука.
И на всички се случва това, което не са очаквали.
Сега това не трябва да ви обезсърчава, защото, като влезете в обществото, това още не е разрешение на въпроса. След като сте държали една реч или сте защитили една дисертация, или сте свършили училище, това още не е разрешение. Това е едно малко постижение. Това, което си учил, искаш да го приложиш. И след като си живял 50 - 60 години, идва смъртта и виждаш, че трябва да заминеш.
към беседата >>
Има една основна черта у човека -неговата мисъл.
- По светлината. По какво се познава една форма? - По живота. По какво се познава един човек? -По своята мисъл.
Има една основна черта у човека -неговата мисъл.
Щом познаваш мисълта, всички други неща се централизират около тази основна мисъл. Вашият приятел представлява една мисъл, една постоянна мисъл, не е преходна мисъл. Защото под думата приятел разбираме онзи, който всякога може да ви е приятел, а не само за един момент. Приятелството е една сила, един трансформатор. Всякога, когато минават силите на природата през този приятел, те ще се изменят.
към беседата >>
Сега това не трябва да ви обезсърчава, защото, като влезете в обществото, това още не е разрешение на въпроса.
Но се случва едно растение, след като е расло десетина години, дойде една буря и го изкорени. Тогава какво се е постигнало? Има несрети в живота. Някой път може да влезете в обществото и след десетина години ще имате несполука. И на всички се случва това, което не са очаквали.
Сега това не трябва да ви обезсърчава, защото, като влезете в обществото, това още не е разрешение на въпроса.
След като сте държали една реч или сте защитили една дисертация, или сте свършили училище, това още не е разрешение. Това е едно малко постижение. Това, което си учил, искаш да го приложиш. И след като си живял 50 - 60 години, идва смъртта и виждаш, че трябва да заминеш. Не знаеш къде отиваш.
към беседата >>
Щом познаваш мисълта, всички други неща се централизират около тази основна мисъл.
По какво се познава една форма? - По живота. По какво се познава един човек? -По своята мисъл. Има една основна черта у човека -неговата мисъл.
Щом познаваш мисълта, всички други неща се централизират около тази основна мисъл.
Вашият приятел представлява една мисъл, една постоянна мисъл, не е преходна мисъл. Защото под думата приятел разбираме онзи, който всякога може да ви е приятел, а не само за един момент. Приятелството е една сила, един трансформатор. Всякога, когато минават силите на природата през този приятел, те ще се изменят. Един приятел, в каквито и условия да се намирате, все може да ви помогне.
към беседата >>
След като сте държали една реч или сте защитили една дисертация, или сте свършили училище, това още не е разрешение.
Тогава какво се е постигнало? Има несрети в живота. Някой път може да влезете в обществото и след десетина години ще имате несполука. И на всички се случва това, което не са очаквали. Сега това не трябва да ви обезсърчава, защото, като влезете в обществото, това още не е разрешение на въпроса.
След като сте държали една реч или сте защитили една дисертация, или сте свършили училище, това още не е разрешение.
Това е едно малко постижение. Това, което си учил, искаш да го приложиш. И след като си живял 50 - 60 години, идва смъртта и виждаш, че трябва да заминеш. Не знаеш къде отиваш. Предполагаш, че отиваш в онзи свят, но в онзи свят не сте ходили.
към беседата >>
Вашият приятел представлява една мисъл, една постоянна мисъл, не е преходна мисъл.
- По живота. По какво се познава един човек? -По своята мисъл. Има една основна черта у човека -неговата мисъл. Щом познаваш мисълта, всички други неща се централизират около тази основна мисъл.
Вашият приятел представлява една мисъл, една постоянна мисъл, не е преходна мисъл.
Защото под думата приятел разбираме онзи, който всякога може да ви е приятел, а не само за един момент. Приятелството е една сила, един трансформатор. Всякога, когато минават силите на природата през този приятел, те ще се изменят. Един приятел, в каквито и условия да се намирате, все може да ви помогне.
към беседата >>
Това е едно малко постижение.
Има несрети в живота. Някой път може да влезете в обществото и след десетина години ще имате несполука. И на всички се случва това, което не са очаквали. Сега това не трябва да ви обезсърчава, защото, като влезете в обществото, това още не е разрешение на въпроса. След като сте държали една реч или сте защитили една дисертация, или сте свършили училище, това още не е разрешение.
Това е едно малко постижение.
Това, което си учил, искаш да го приложиш. И след като си живял 50 - 60 години, идва смъртта и виждаш, че трябва да заминеш. Не знаеш къде отиваш. Предполагаш, че отиваш в онзи свят, но в онзи свят не сте ходили. Въобразявате си само онзи свят като този свят.
към беседата >>
Защото под думата приятел разбираме онзи, който всякога може да ви е приятел, а не само за един момент.
По какво се познава един човек? -По своята мисъл. Има една основна черта у човека -неговата мисъл. Щом познаваш мисълта, всички други неща се централизират около тази основна мисъл. Вашият приятел представлява една мисъл, една постоянна мисъл, не е преходна мисъл.
Защото под думата приятел разбираме онзи, който всякога може да ви е приятел, а не само за един момент.
Приятелството е една сила, един трансформатор. Всякога, когато минават силите на природата през този приятел, те ще се изменят. Един приятел, в каквито и условия да се намирате, все може да ви помогне.
към беседата >>
Това, което си учил, искаш да го приложиш.
Някой път може да влезете в обществото и след десетина години ще имате несполука. И на всички се случва това, което не са очаквали. Сега това не трябва да ви обезсърчава, защото, като влезете в обществото, това още не е разрешение на въпроса. След като сте държали една реч или сте защитили една дисертация, или сте свършили училище, това още не е разрешение. Това е едно малко постижение.
Това, което си учил, искаш да го приложиш.
И след като си живял 50 - 60 години, идва смъртта и виждаш, че трябва да заминеш. Не знаеш къде отиваш. Предполагаш, че отиваш в онзи свят, но в онзи свят не сте ходили. Въобразявате си само онзи свят като този свят. Туй донякъде е вярно.
към беседата >>
Приятелството е една сила, един трансформатор.
-По своята мисъл. Има една основна черта у човека -неговата мисъл. Щом познаваш мисълта, всички други неща се централизират около тази основна мисъл. Вашият приятел представлява една мисъл, една постоянна мисъл, не е преходна мисъл. Защото под думата приятел разбираме онзи, който всякога може да ви е приятел, а не само за един момент.
Приятелството е една сила, един трансформатор.
Всякога, когато минават силите на природата през този приятел, те ще се изменят. Един приятел, в каквито и условия да се намирате, все може да ви помогне.
към беседата >>
И след като си живял 50 - 60 години, идва смъртта и виждаш, че трябва да заминеш.
И на всички се случва това, което не са очаквали. Сега това не трябва да ви обезсърчава, защото, като влезете в обществото, това още не е разрешение на въпроса. След като сте държали една реч или сте защитили една дисертация, или сте свършили училище, това още не е разрешение. Това е едно малко постижение. Това, което си учил, искаш да го приложиш.
И след като си живял 50 - 60 години, идва смъртта и виждаш, че трябва да заминеш.
Не знаеш къде отиваш. Предполагаш, че отиваш в онзи свят, но в онзи свят не сте ходили. Въобразявате си само онзи свят като този свят. Туй донякъде е вярно. Например искате да ходите в Америка.
към беседата >>
Всякога, когато минават силите на природата през този приятел, те ще се изменят.
Има една основна черта у човека -неговата мисъл. Щом познаваш мисълта, всички други неща се централизират около тази основна мисъл. Вашият приятел представлява една мисъл, една постоянна мисъл, не е преходна мисъл. Защото под думата приятел разбираме онзи, който всякога може да ви е приятел, а не само за един момент. Приятелството е една сила, един трансформатор.
Всякога, когато минават силите на природата през този приятел, те ще се изменят.
Един приятел, в каквито и условия да се намирате, все може да ви помогне.
към беседата >>
Не знаеш къде отиваш.
Сега това не трябва да ви обезсърчава, защото, като влезете в обществото, това още не е разрешение на въпроса. След като сте държали една реч или сте защитили една дисертация, или сте свършили училище, това още не е разрешение. Това е едно малко постижение. Това, което си учил, искаш да го приложиш. И след като си живял 50 - 60 години, идва смъртта и виждаш, че трябва да заминеш.
Не знаеш къде отиваш.
Предполагаш, че отиваш в онзи свят, но в онзи свят не сте ходили. Въобразявате си само онзи свят като този свят. Туй донякъде е вярно. Например искате да ходите в Америка. В Америка живеете като българите, но не точно така.
към беседата >>
Един приятел, в каквито и условия да се намирате, все може да ви помогне.
Щом познаваш мисълта, всички други неща се централизират около тази основна мисъл. Вашият приятел представлява една мисъл, една постоянна мисъл, не е преходна мисъл. Защото под думата приятел разбираме онзи, който всякога може да ви е приятел, а не само за един момент. Приятелството е една сила, един трансформатор. Всякога, когато минават силите на природата през този приятел, те ще се изменят.
Един приятел, в каквито и условия да се намирате, все може да ви помогне.
към беседата >>
Предполагаш, че отиваш в онзи свят, но в онзи свят не сте ходили.
След като сте държали една реч или сте защитили една дисертация, или сте свършили училище, това още не е разрешение. Това е едно малко постижение. Това, което си учил, искаш да го приложиш. И след като си живял 50 - 60 години, идва смъртта и виждаш, че трябва да заминеш. Не знаеш къде отиваш.
Предполагаш, че отиваш в онзи свят, но в онзи свят не сте ходили.
Въобразявате си само онзи свят като този свят. Туй донякъде е вярно. Например искате да ходите в Америка. В Америка живеете като българите, но не точно така. Нравите се отличават.
към беседата >>
Но се отдалечихме от въпроса.
Но се отдалечихме от въпроса.
Тези въпроси аз ги наричам детински въпроси. Детето чака майка му да сдъвче храната и да му даде един завършен резултат. А пък вие сте влезли в една област, дето майката не дава сдъвкана храна, но хляба вие сами трябва да го дъвчете. Сега във вас се заражда пак въпросът как да си сдъвчете храната? Най-лесната работа е дъвкането; нали го знаете?
към беседата >>
Въобразявате си само онзи свят като този свят.
Това е едно малко постижение. Това, което си учил, искаш да го приложиш. И след като си живял 50 - 60 години, идва смъртта и виждаш, че трябва да заминеш. Не знаеш къде отиваш. Предполагаш, че отиваш в онзи свят, но в онзи свят не сте ходили.
Въобразявате си само онзи свят като този свят.
Туй донякъде е вярно. Например искате да ходите в Америка. В Америка живеете като българите, но не точно така. Нравите се отличават. Има някои черти, които са съвършено различни от българските черти.
към беседата >>
Тези въпроси аз ги наричам детински въпроси.
Но се отдалечихме от въпроса.
Тези въпроси аз ги наричам детински въпроси.
Детето чака майка му да сдъвче храната и да му даде един завършен резултат. А пък вие сте влезли в една област, дето майката не дава сдъвкана храна, но хляба вие сами трябва да го дъвчете. Сега във вас се заражда пак въпросът как да си сдъвчете храната? Най-лесната работа е дъвкането; нали го знаете? Вие казвате: „После трябва да мислим.” Мисленето е един от най-лесните въпроси.
към беседата >>
Туй донякъде е вярно.
Това, което си учил, искаш да го приложиш. И след като си живял 50 - 60 години, идва смъртта и виждаш, че трябва да заминеш. Не знаеш къде отиваш. Предполагаш, че отиваш в онзи свят, но в онзи свят не сте ходили. Въобразявате си само онзи свят като този свят.
Туй донякъде е вярно.
Например искате да ходите в Америка. В Америка живеете като българите, но не точно така. Нравите се отличават. Има някои черти, които са съвършено различни от българските черти. Но след като човек е живял във всичките народи, пак има нещо, което той желае.
към беседата >>
Детето чака майка му да сдъвче храната и да му даде един завършен резултат.
Но се отдалечихме от въпроса. Тези въпроси аз ги наричам детински въпроси.
Детето чака майка му да сдъвче храната и да му даде един завършен резултат.
А пък вие сте влезли в една област, дето майката не дава сдъвкана храна, но хляба вие сами трябва да го дъвчете. Сега във вас се заражда пак въпросът как да си сдъвчете храната? Най-лесната работа е дъвкането; нали го знаете? Вие казвате: „После трябва да мислим.” Мисленето е един от най-лесните въпроси. Има обаче мъчно мислене.
към беседата >>
Например искате да ходите в Америка.
И след като си живял 50 - 60 години, идва смъртта и виждаш, че трябва да заминеш. Не знаеш къде отиваш. Предполагаш, че отиваш в онзи свят, но в онзи свят не сте ходили. Въобразявате си само онзи свят като този свят. Туй донякъде е вярно.
Например искате да ходите в Америка.
В Америка живеете като българите, но не точно така. Нравите се отличават. Има някои черти, които са съвършено различни от българските черти. Но след като човек е живял във всичките народи, пак има нещо, което той желае. Има нещо иепостигнато в живота.
към беседата >>
А пък вие сте влезли в една област, дето майката не дава сдъвкана храна, но хляба вие сами трябва да го дъвчете.
Но се отдалечихме от въпроса. Тези въпроси аз ги наричам детински въпроси. Детето чака майка му да сдъвче храната и да му даде един завършен резултат.
А пък вие сте влезли в една област, дето майката не дава сдъвкана храна, но хляба вие сами трябва да го дъвчете.
Сега във вас се заражда пак въпросът как да си сдъвчете храната? Най-лесната работа е дъвкането; нали го знаете? Вие казвате: „После трябва да мислим.” Мисленето е един от най-лесните въпроси. Има обаче мъчно мислене. При въпроси, които са костеливи.
към беседата >>
В Америка живеете като българите, но не точно така.
Не знаеш къде отиваш. Предполагаш, че отиваш в онзи свят, но в онзи свят не сте ходили. Въобразявате си само онзи свят като този свят. Туй донякъде е вярно. Например искате да ходите в Америка.
В Америка живеете като българите, но не точно така.
Нравите се отличават. Има някои черти, които са съвършено различни от българските черти. Но след като човек е живял във всичките народи, пак има нещо, което той желае. Има нещо иепостигнато в живота. Ако направим едно предложение, къде трябва да турим тази дума познаване?
към беседата >>
Сега във вас се заражда пак въпросът как да си сдъвчете храната?
Но се отдалечихме от въпроса. Тези въпроси аз ги наричам детински въпроси. Детето чака майка му да сдъвче храната и да му даде един завършен резултат. А пък вие сте влезли в една област, дето майката не дава сдъвкана храна, но хляба вие сами трябва да го дъвчете.
Сега във вас се заражда пак въпросът как да си сдъвчете храната?
Най-лесната работа е дъвкането; нали го знаете? Вие казвате: „После трябва да мислим.” Мисленето е един от най-лесните въпроси. Има обаче мъчно мислене. При въпроси, които са костеливи. Щом донесат месо, какво се прави с месото?
към беседата >>
Нравите се отличават.
Предполагаш, че отиваш в онзи свят, но в онзи свят не сте ходили. Въобразявате си само онзи свят като този свят. Туй донякъде е вярно. Например искате да ходите в Америка. В Америка живеете като българите, но не точно така.
Нравите се отличават.
Има някои черти, които са съвършено различни от българските черти. Но след като човек е живял във всичките народи, пак има нещо, което той желае. Има нещо иепостигнато в живота. Ако направим едно предложение, къде трябва да турим тази дума познаване? Каква дума е тази?
към беседата >>
Най-лесната работа е дъвкането; нали го знаете?
Но се отдалечихме от въпроса. Тези въпроси аз ги наричам детински въпроси. Детето чака майка му да сдъвче храната и да му даде един завършен резултат. А пък вие сте влезли в една област, дето майката не дава сдъвкана храна, но хляба вие сами трябва да го дъвчете. Сега във вас се заражда пак въпросът как да си сдъвчете храната?
Най-лесната работа е дъвкането; нали го знаете?
Вие казвате: „После трябва да мислим.” Мисленето е един от най-лесните въпроси. Има обаче мъчно мислене. При въпроси, които са костеливи. Щом донесат месо, какво се прави с месото? Изядат месото, кокалите ги хвърлят на някое куче, да ги гложди.
към беседата >>
Има някои черти, които са съвършено различни от българските черти.
Въобразявате си само онзи свят като този свят. Туй донякъде е вярно. Например искате да ходите в Америка. В Америка живеете като българите, но не точно така. Нравите се отличават.
Има някои черти, които са съвършено различни от българските черти.
Но след като човек е живял във всичките народи, пак има нещо, което той желае. Има нещо иепостигнато в живота. Ако направим едно предложение, къде трябва да турим тази дума познаване? Каква дума е тази? Към коя част на речта спада?
към беседата >>
Вие казвате: „После трябва да мислим.” Мисленето е един от най-лесните въпроси.
Тези въпроси аз ги наричам детински въпроси. Детето чака майка му да сдъвче храната и да му даде един завършен резултат. А пък вие сте влезли в една област, дето майката не дава сдъвкана храна, но хляба вие сами трябва да го дъвчете. Сега във вас се заражда пак въпросът как да си сдъвчете храната? Най-лесната работа е дъвкането; нали го знаете?
Вие казвате: „После трябва да мислим.” Мисленето е един от най-лесните въпроси.
Има обаче мъчно мислене. При въпроси, които са костеливи. Щом донесат месо, какво се прави с месото? Изядат месото, кокалите ги хвърлят на някое куче, да ги гложди. Мисля, че е така.
към беседата >>
Но след като човек е живял във всичките народи, пак има нещо, което той желае.
Туй донякъде е вярно. Например искате да ходите в Америка. В Америка живеете като българите, но не точно така. Нравите се отличават. Има някои черти, които са съвършено различни от българските черти.
Но след като човек е живял във всичките народи, пак има нещо, което той желае.
Има нещо иепостигнато в живота. Ако направим едно предложение, къде трябва да турим тази дума познаване? Каква дума е тази? Към коя част на речта спада? (Глаголно съществително.) Ако турите думата познавам, каква форма па глагола е?
към беседата >>
Има обаче мъчно мислене.
Детето чака майка му да сдъвче храната и да му даде един завършен резултат. А пък вие сте влезли в една област, дето майката не дава сдъвкана храна, но хляба вие сами трябва да го дъвчете. Сега във вас се заражда пак въпросът как да си сдъвчете храната? Най-лесната работа е дъвкането; нали го знаете? Вие казвате: „После трябва да мислим.” Мисленето е един от най-лесните въпроси.
Има обаче мъчно мислене.
При въпроси, които са костеливи. Щом донесат месо, какво се прави с месото? Изядат месото, кокалите ги хвърлят на някое куче, да ги гложди. Мисля, че е така. Готвили ли сте някой път месо?
към беседата >>
Има нещо иепостигнато в живота.
Например искате да ходите в Америка. В Америка живеете като българите, но не точно така. Нравите се отличават. Има някои черти, които са съвършено различни от българските черти. Но след като човек е живял във всичките народи, пак има нещо, което той желае.
Има нещо иепостигнато в живота.
Ако направим едно предложение, къде трябва да турим тази дума познаване? Каква дума е тази? Към коя част на речта спада? (Глаголно съществително.) Ако турите думата познавам, каква форма па глагола е? (Сегашно време.)
към беседата >>
При въпроси, които са костеливи.
А пък вие сте влезли в една област, дето майката не дава сдъвкана храна, но хляба вие сами трябва да го дъвчете. Сега във вас се заражда пак въпросът как да си сдъвчете храната? Най-лесната работа е дъвкането; нали го знаете? Вие казвате: „После трябва да мислим.” Мисленето е един от най-лесните въпроси. Има обаче мъчно мислене.
При въпроси, които са костеливи.
Щом донесат месо, какво се прави с месото? Изядат месото, кокалите ги хвърлят на някое куче, да ги гложди. Мисля, че е така. Готвили ли сте някой път месо? (Преди 20 години.) Всякога не се хвърлят кокалите, супа се прави от тях.
към беседата >>
Ако направим едно предложение, къде трябва да турим тази дума познаване?
В Америка живеете като българите, но не точно така. Нравите се отличават. Има някои черти, които са съвършено различни от българските черти. Но след като човек е живял във всичките народи, пак има нещо, което той желае. Има нещо иепостигнато в живота.
Ако направим едно предложение, къде трябва да турим тази дума познаване?
Каква дума е тази? Към коя част на речта спада? (Глаголно съществително.) Ако турите думата познавам, каква форма па глагола е? (Сегашно време.)
към беседата >>
Щом донесат месо, какво се прави с месото?
Сега във вас се заражда пак въпросът как да си сдъвчете храната? Най-лесната работа е дъвкането; нали го знаете? Вие казвате: „После трябва да мислим.” Мисленето е един от най-лесните въпроси. Има обаче мъчно мислене. При въпроси, които са костеливи.
Щом донесат месо, какво се прави с месото?
Изядат месото, кокалите ги хвърлят на някое куче, да ги гложди. Мисля, че е така. Готвили ли сте някой път месо? (Преди 20 години.) Всякога не се хвърлят кокалите, супа се прави от тях. Но след като се направи суча, пак се хвърлят.
към беседата >>
Каква дума е тази?
Нравите се отличават. Има някои черти, които са съвършено различни от българските черти. Но след като човек е живял във всичките народи, пак има нещо, което той желае. Има нещо иепостигнато в живота. Ако направим едно предложение, къде трябва да турим тази дума познаване?
Каква дума е тази?
Към коя част на речта спада? (Глаголно съществително.) Ако турите думата познавам, каква форма па глагола е? (Сегашно време.)
към беседата >>
Изядат месото, кокалите ги хвърлят на някое куче, да ги гложди.
Най-лесната работа е дъвкането; нали го знаете? Вие казвате: „После трябва да мислим.” Мисленето е един от най-лесните въпроси. Има обаче мъчно мислене. При въпроси, които са костеливи. Щом донесат месо, какво се прави с месото?
Изядат месото, кокалите ги хвърлят на някое куче, да ги гложди.
Мисля, че е така. Готвили ли сте някой път месо? (Преди 20 години.) Всякога не се хвърлят кокалите, супа се прави от тях. Но след като се направи суча, пак се хвърлят.
към беседата >>
Към коя част на речта спада?
Има някои черти, които са съвършено различни от българските черти. Но след като човек е живял във всичките народи, пак има нещо, което той желае. Има нещо иепостигнато в живота. Ако направим едно предложение, къде трябва да турим тази дума познаване? Каква дума е тази?
Към коя част на речта спада?
(Глаголно съществително.) Ако турите думата познавам, каква форма па глагола е? (Сегашно време.)
към беседата >>
Мисля, че е така.
Вие казвате: „После трябва да мислим.” Мисленето е един от най-лесните въпроси. Има обаче мъчно мислене. При въпроси, които са костеливи. Щом донесат месо, какво се прави с месото? Изядат месото, кокалите ги хвърлят на някое куче, да ги гложди.
Мисля, че е така.
Готвили ли сте някой път месо? (Преди 20 години.) Всякога не се хвърлят кокалите, супа се прави от тях. Но след като се направи суча, пак се хвърлят.
към беседата >>
(Глаголно съществително.) Ако турите думата познавам, каква форма па глагола е?
Но след като човек е живял във всичките народи, пак има нещо, което той желае. Има нещо иепостигнато в живота. Ако направим едно предложение, къде трябва да турим тази дума познаване? Каква дума е тази? Към коя част на речта спада?
(Глаголно съществително.) Ако турите думата познавам, каква форма па глагола е?
(Сегашно време.)
към беседата >>
Готвили ли сте някой път месо?
Има обаче мъчно мислене. При въпроси, които са костеливи. Щом донесат месо, какво се прави с месото? Изядат месото, кокалите ги хвърлят на някое куче, да ги гложди. Мисля, че е така.
Готвили ли сте някой път месо?
(Преди 20 години.) Всякога не се хвърлят кокалите, супа се прави от тях. Но след като се направи суча, пак се хвърлят.
към беседата >>
(Сегашно време.)
Има нещо иепостигнато в живота. Ако направим едно предложение, къде трябва да турим тази дума познаване? Каква дума е тази? Към коя част на речта спада? (Глаголно съществително.) Ако турите думата познавам, каква форма па глагола е?
(Сегашно време.)
към беседата >>
(Преди 20 години.) Всякога не се хвърлят кокалите, супа се прави от тях.
При въпроси, които са костеливи. Щом донесат месо, какво се прави с месото? Изядат месото, кокалите ги хвърлят на някое куче, да ги гложди. Мисля, че е така. Готвили ли сте някой път месо?
(Преди 20 години.) Всякога не се хвърлят кокалите, супа се прави от тях.
Но след като се направи суча, пак се хвърлят.
към беседата >>
Познаване на себе си.
Познаване на себе си.
Кое е това себе? Къде е то? Де му е мястото? Нали всеки един човек, за да го познаваш добре, трябва да знаеш в кой град живее, стаята му, къщата му, да си ходил на гости и да си се разговарял с него. Де е къщата на себето?
към беседата >>
Но след като се направи суча, пак се хвърлят.
Щом донесат месо, какво се прави с месото? Изядат месото, кокалите ги хвърлят на някое куче, да ги гложди. Мисля, че е така. Готвили ли сте някой път месо? (Преди 20 години.) Всякога не се хвърлят кокалите, супа се прави от тях.
Но след като се направи суча, пак се хвърлят.
към беседата >>
Кое е това себе?
Познаване на себе си.
Кое е това себе?
Къде е то? Де му е мястото? Нали всеки един човек, за да го познаваш добре, трябва да знаеш в кой град живее, стаята му, къщата му, да си ходил на гости и да си се разговарял с него. Де е къщата на себето? После с бащата, с майката на това себе запознахте ли се?
към беседата >>
При знанието имате разположението.
При знанието имате разположението.
Простият и ученият при един факт на знанието еднакво се радват. То с първата хапка, която, като дадеш и на философа, и на светията, и на простия, всички еднакво се радват на знанието. Не считайте знанието като един товар, който ви се туря. Това не е знание. Знание е това, на което в даден случай ти може да се радваш, то е знание.
към беседата >>
Къде е то?
Познаване на себе си. Кое е това себе?
Къде е то?
Де му е мястото? Нали всеки един човек, за да го познаваш добре, трябва да знаеш в кой град живее, стаята му, къщата му, да си ходил на гости и да си се разговарял с него. Де е къщата на себето? После с бащата, с майката на това себе запознахте ли се? Това себе е родено, то има баща, майка, братя, сестри, приятели има.
към беседата >>
Простият и ученият при един факт на знанието еднакво се радват.
При знанието имате разположението.
Простият и ученият при един факт на знанието еднакво се радват.
То с първата хапка, която, като дадеш и на философа, и на светията, и на простия, всички еднакво се радват на знанието. Не считайте знанието като един товар, който ви се туря. Това не е знание. Знание е това, на което в даден случай ти може да се радваш, то е знание. То може да е много малко - това, на което може да се радваш в дадения случай.
към беседата >>
Де му е мястото?
Познаване на себе си. Кое е това себе? Къде е то?
Де му е мястото?
Нали всеки един човек, за да го познаваш добре, трябва да знаеш в кой град живее, стаята му, къщата му, да си ходил на гости и да си се разговарял с него. Де е къщата на себето? После с бащата, с майката на това себе запознахте ли се? Това себе е родено, то има баща, майка, братя, сестри, приятели има. Живеят в някой народ, запознали ли сте се с бащата, майката на това себе.
към беседата >>
То с първата хапка, която, като дадеш и на философа, и на светията, и на простия, всички еднакво се радват на знанието.
При знанието имате разположението. Простият и ученият при един факт на знанието еднакво се радват.
То с първата хапка, която, като дадеш и на философа, и на светията, и на простия, всички еднакво се радват на знанието.
Не считайте знанието като един товар, който ви се туря. Това не е знание. Знание е това, на което в даден случай ти може да се радваш, то е знание. То може да е много малко - това, на което може да се радваш в дадения случай. То е основата на знанието.
към беседата >>
Нали всеки един човек, за да го познаваш добре, трябва да знаеш в кой град живее, стаята му, къщата му, да си ходил на гости и да си се разговарял с него.
Познаване на себе си. Кое е това себе? Къде е то? Де му е мястото?
Нали всеки един човек, за да го познаваш добре, трябва да знаеш в кой град живее, стаята му, къщата му, да си ходил на гости и да си се разговарял с него.
Де е къщата на себето? После с бащата, с майката на това себе запознахте ли се? Това себе е родено, то има баща, майка, братя, сестри, приятели има. Живеят в някой народ, запознали ли сте се с бащата, майката на това себе. Може ли човек сам за себе си да мисии?
към беседата >>
Не считайте знанието като един товар, който ви се туря.
При знанието имате разположението. Простият и ученият при един факт на знанието еднакво се радват. То с първата хапка, която, като дадеш и на философа, и на светията, и на простия, всички еднакво се радват на знанието.
Не считайте знанието като един товар, който ви се туря.
Това не е знание. Знание е това, на което в даден случай ти може да се радваш, то е знание. То може да е много малко - това, на което може да се радваш в дадения случай. То е основата на знанието. Оттук трябва да почнеш.
към беседата >>
Де е къщата на себето?
Познаване на себе си. Кое е това себе? Къде е то? Де му е мястото? Нали всеки един човек, за да го познаваш добре, трябва да знаеш в кой град живее, стаята му, къщата му, да си ходил на гости и да си се разговарял с него.
Де е къщата на себето?
После с бащата, с майката на това себе запознахте ли се? Това себе е родено, то има баща, майка, братя, сестри, приятели има. Живеят в някой народ, запознали ли сте се с бащата, майката на това себе. Може ли човек сам за себе си да мисии? Тогава този, който мисли, и този, когото познавам, те са две различни неща.
към беседата >>
Това не е знание.
При знанието имате разположението. Простият и ученият при един факт на знанието еднакво се радват. То с първата хапка, която, като дадеш и на философа, и на светията, и на простия, всички еднакво се радват на знанието. Не считайте знанието като един товар, който ви се туря.
Това не е знание.
Знание е това, на което в даден случай ти може да се радваш, то е знание. То може да е много малко - това, на което може да се радваш в дадения случай. То е основата на знанието. Оттук трябва да почнеш. Това трябва да бъде едно правило.
към беседата >>
После с бащата, с майката на това себе запознахте ли се?
Кое е това себе? Къде е то? Де му е мястото? Нали всеки един човек, за да го познаваш добре, трябва да знаеш в кой град живее, стаята му, къщата му, да си ходил на гости и да си се разговарял с него. Де е къщата на себето?
После с бащата, с майката на това себе запознахте ли се?
Това себе е родено, то има баща, майка, братя, сестри, приятели има. Живеят в някой народ, запознали ли сте се с бащата, майката на това себе. Може ли човек сам за себе си да мисии? Тогава този, който мисли, и този, когото познавам, те са две различни неща. В какво отношение се отличава себето от човека?
към беседата >>
Знание е това, на което в даден случай ти може да се радваш, то е знание.
При знанието имате разположението. Простият и ученият при един факт на знанието еднакво се радват. То с първата хапка, която, като дадеш и на философа, и на светията, и на простия, всички еднакво се радват на знанието. Не считайте знанието като един товар, който ви се туря. Това не е знание.
Знание е това, на което в даден случай ти може да се радваш, то е знание.
То може да е много малко - това, на което може да се радваш в дадения случай. То е основата на знанието. Оттук трябва да почнеш. Това трябва да бъде едно правило. Знанието трябва да ви радва.
към беседата >>
Това себе е родено, то има баща, майка, братя, сестри, приятели има.
Къде е то? Де му е мястото? Нали всеки един човек, за да го познаваш добре, трябва да знаеш в кой град живее, стаята му, къщата му, да си ходил на гости и да си се разговарял с него. Де е къщата на себето? После с бащата, с майката на това себе запознахте ли се?
Това себе е родено, то има баща, майка, братя, сестри, приятели има.
Живеят в някой народ, запознали ли сте се с бащата, майката на това себе. Може ли човек сам за себе си да мисии? Тогава този, който мисли, и този, когото познавам, те са две различни неща. В какво отношение се отличава себето от човека? Какво трябва да познава човек от себе си?
към беседата >>
То може да е много малко - това, на което може да се радваш в дадения случай.
Простият и ученият при един факт на знанието еднакво се радват. То с първата хапка, която, като дадеш и на философа, и на светията, и на простия, всички еднакво се радват на знанието. Не считайте знанието като един товар, който ви се туря. Това не е знание. Знание е това, на което в даден случай ти може да се радваш, то е знание.
То може да е много малко - това, на което може да се радваш в дадения случай.
То е основата на знанието. Оттук трябва да почнеш. Това трябва да бъде едно правило. Знанието трябва да ви радва. Това, което не ви радва, не може да се учите от него.
към беседата >>
Живеят в някой народ, запознали ли сте се с бащата, майката на това себе.
Де му е мястото? Нали всеки един човек, за да го познаваш добре, трябва да знаеш в кой град живее, стаята му, къщата му, да си ходил на гости и да си се разговарял с него. Де е къщата на себето? После с бащата, с майката на това себе запознахте ли се? Това себе е родено, то има баща, майка, братя, сестри, приятели има.
Живеят в някой народ, запознали ли сте се с бащата, майката на това себе.
Може ли човек сам за себе си да мисии? Тогава този, който мисли, и този, когото познавам, те са две различни неща. В какво отношение се отличава себето от човека? Какво трябва да познава човек от себе си? Това не е едно противоречие.
към беседата >>
То е основата на знанието.
То с първата хапка, която, като дадеш и на философа, и на светията, и на простия, всички еднакво се радват на знанието. Не считайте знанието като един товар, който ви се туря. Това не е знание. Знание е това, на което в даден случай ти може да се радваш, то е знание. То може да е много малко - това, на което може да се радваш в дадения случай.
То е основата на знанието.
Оттук трябва да почнеш. Това трябва да бъде едно правило. Знанието трябва да ви радва. Това, което не ви радва, не може да се учите от него. Някой път знанието може да причини скръб.
към беседата >>
Може ли човек сам за себе си да мисии?
Нали всеки един човек, за да го познаваш добре, трябва да знаеш в кой град живее, стаята му, къщата му, да си ходил на гости и да си се разговарял с него. Де е къщата на себето? После с бащата, с майката на това себе запознахте ли се? Това себе е родено, то има баща, майка, братя, сестри, приятели има. Живеят в някой народ, запознали ли сте се с бащата, майката на това себе.
Може ли човек сам за себе си да мисии?
Тогава този, който мисли, и този, когото познавам, те са две различни неща. В какво отношение се отличава себето от човека? Какво трябва да познава човек от себе си? Това не е едно противоречие. Даже един виден певец, за да изпее едно малко парче, някой път се намира в противоречие.
към беседата >>
Оттук трябва да почнеш.
Не считайте знанието като един товар, който ви се туря. Това не е знание. Знание е това, на което в даден случай ти може да се радваш, то е знание. То може да е много малко - това, на което може да се радваш в дадения случай. То е основата на знанието.
Оттук трябва да почнеш.
Това трябва да бъде едно правило. Знанието трябва да ви радва. Това, което не ви радва, не може да се учите от него. Някой път знанието може да причини скръб. Знанието дава повод да се радваш и да скърбиш.
към беседата >>
Тогава този, който мисли, и този, когото познавам, те са две различни неща.
Де е къщата на себето? После с бащата, с майката на това себе запознахте ли се? Това себе е родено, то има баща, майка, братя, сестри, приятели има. Живеят в някой народ, запознали ли сте се с бащата, майката на това себе. Може ли човек сам за себе си да мисии?
Тогава този, който мисли, и този, когото познавам, те са две различни неща.
В какво отношение се отличава себето от човека? Какво трябва да познава човек от себе си? Това не е едно противоречие. Даже един виден певец, за да изпее едно малко парче, някой път се намира в противоречие. Няма вдъхновение, не може да пее.
към беседата >>
Това трябва да бъде едно правило.
Това не е знание. Знание е това, на което в даден случай ти може да се радваш, то е знание. То може да е много малко - това, на което може да се радваш в дадения случай. То е основата на знанието. Оттук трябва да почнеш.
Това трябва да бъде едно правило.
Знанието трябва да ви радва. Това, което не ви радва, не може да се учите от него. Някой път знанието може да причини скръб. Знанието дава повод да се радваш и да скърбиш. Самото знание не е нито радост, нито скръб.
към беседата >>
В какво отношение се отличава себето от човека?
После с бащата, с майката на това себе запознахте ли се? Това себе е родено, то има баща, майка, братя, сестри, приятели има. Живеят в някой народ, запознали ли сте се с бащата, майката на това себе. Може ли човек сам за себе си да мисии? Тогава този, който мисли, и този, когото познавам, те са две различни неща.
В какво отношение се отличава себето от човека?
Какво трябва да познава човек от себе си? Това не е едно противоречие. Даже един виден певец, за да изпее едно малко парче, някой път се намира в противоречие. Няма вдъхновение, не може да пее. Един певец при 35 градуса студ може ли да пее?
към беседата >>
Знанието трябва да ви радва.
Знание е това, на което в даден случай ти може да се радваш, то е знание. То може да е много малко - това, на което може да се радваш в дадения случай. То е основата на знанието. Оттук трябва да почнеш. Това трябва да бъде едно правило.
Знанието трябва да ви радва.
Това, което не ви радва, не може да се учите от него. Някой път знанието може да причини скръб. Знанието дава повод да се радваш и да скърбиш. Самото знание не е нито радост, нито скръб. То е вече разбиране.
към беседата >>
Какво трябва да познава човек от себе си?
Това себе е родено, то има баща, майка, братя, сестри, приятели има. Живеят в някой народ, запознали ли сте се с бащата, майката на това себе. Може ли човек сам за себе си да мисии? Тогава този, който мисли, и този, когото познавам, те са две различни неща. В какво отношение се отличава себето от човека?
Какво трябва да познава човек от себе си?
Това не е едно противоречие. Даже един виден певец, за да изпее едно малко парче, някой път се намира в противоречие. Няма вдъхновение, не може да пее. Един певец при 35 градуса студ може ли да пее? Измръзнали са му ушите.
към беседата >>
Това, което не ви радва, не може да се учите от него.
То може да е много малко - това, на което може да се радваш в дадения случай. То е основата на знанието. Оттук трябва да почнеш. Това трябва да бъде едно правило. Знанието трябва да ви радва.
Това, което не ви радва, не може да се учите от него.
Някой път знанието може да причини скръб. Знанието дава повод да се радваш и да скърбиш. Самото знание не е нито радост, нито скръб. То е вече разбиране. Ако разбираш, ще се радваш на знанието.
към беседата >>
Това не е едно противоречие.
Живеят в някой народ, запознали ли сте се с бащата, майката на това себе. Може ли човек сам за себе си да мисии? Тогава този, който мисли, и този, когото познавам, те са две различни неща. В какво отношение се отличава себето от човека? Какво трябва да познава човек от себе си?
Това не е едно противоречие.
Даже един виден певец, за да изпее едно малко парче, някой път се намира в противоречие. Няма вдъхновение, не може да пее. Един певец при 35 градуса студ може ли да пее? Измръзнали са му ушите. Когато му кажете да попее, той ще каже: „Чакайте да ми се постоплят ръцете и ушите, че тогаз.”
към беседата >>
Някой път знанието може да причини скръб.
То е основата на знанието. Оттук трябва да почнеш. Това трябва да бъде едно правило. Знанието трябва да ви радва. Това, което не ви радва, не може да се учите от него.
Някой път знанието може да причини скръб.
Знанието дава повод да се радваш и да скърбиш. Самото знание не е нито радост, нито скръб. То е вече разбиране. Ако разбираш, ще се радваш на знанието. Знанието носи повод да се радваш, а някой път може да ти причини скръб.
към беседата >>
Даже един виден певец, за да изпее едно малко парче, някой път се намира в противоречие.
Може ли човек сам за себе си да мисии? Тогава този, който мисли, и този, когото познавам, те са две различни неща. В какво отношение се отличава себето от човека? Какво трябва да познава човек от себе си? Това не е едно противоречие.
Даже един виден певец, за да изпее едно малко парче, някой път се намира в противоречие.
Няма вдъхновение, не може да пее. Един певец при 35 градуса студ може ли да пее? Измръзнали са му ушите. Когато му кажете да попее, той ще каже: „Чакайте да ми се постоплят ръцете и ушите, че тогаз.”
към беседата >>
Знанието дава повод да се радваш и да скърбиш.
Оттук трябва да почнеш. Това трябва да бъде едно правило. Знанието трябва да ви радва. Това, което не ви радва, не може да се учите от него. Някой път знанието може да причини скръб.
Знанието дава повод да се радваш и да скърбиш.
Самото знание не е нито радост, нито скръб. То е вече разбиране. Ако разбираш, ще се радваш на знанието. Знанието носи повод да се радваш, а някой път може да ти причини скръб. Но причината седи в друго, в разбирането на човека.
към беседата >>
Няма вдъхновение, не може да пее.
Тогава този, който мисли, и този, когото познавам, те са две различни неща. В какво отношение се отличава себето от човека? Какво трябва да познава човек от себе си? Това не е едно противоречие. Даже един виден певец, за да изпее едно малко парче, някой път се намира в противоречие.
Няма вдъхновение, не може да пее.
Един певец при 35 градуса студ може ли да пее? Измръзнали са му ушите. Когато му кажете да попее, той ще каже: „Чакайте да ми се постоплят ръцете и ушите, че тогаз.”
към беседата >>
Самото знание не е нито радост, нито скръб.
Това трябва да бъде едно правило. Знанието трябва да ви радва. Това, което не ви радва, не може да се учите от него. Някой път знанието може да причини скръб. Знанието дава повод да се радваш и да скърбиш.
Самото знание не е нито радост, нито скръб.
То е вече разбиране. Ако разбираш, ще се радваш на знанието. Знанието носи повод да се радваш, а някой път може да ти причини скръб. Но причината седи в друго, в разбирането на човека. Това знание може да е дошло не навреме.
към беседата >>
Един певец при 35 градуса студ може ли да пее?
В какво отношение се отличава себето от човека? Какво трябва да познава човек от себе си? Това не е едно противоречие. Даже един виден певец, за да изпее едно малко парче, някой път се намира в противоречие. Няма вдъхновение, не може да пее.
Един певец при 35 градуса студ може ли да пее?
Измръзнали са му ушите. Когато му кажете да попее, той ще каже: „Чакайте да ми се постоплят ръцете и ушите, че тогаз.”
към беседата >>
То е вече разбиране.
Знанието трябва да ви радва. Това, което не ви радва, не може да се учите от него. Някой път знанието може да причини скръб. Знанието дава повод да се радваш и да скърбиш. Самото знание не е нито радост, нито скръб.
То е вече разбиране.
Ако разбираш, ще се радваш на знанието. Знанието носи повод да се радваш, а някой път може да ти причини скръб. Но причината седи в друго, в разбирането на човека. Това знание може да е дошло не навреме. Защото богатият може да се радва при известни условия на богатството, а пък при други условия може да скърби, че е богат.
към беседата >>
Измръзнали са му ушите.
Какво трябва да познава човек от себе си? Това не е едно противоречие. Даже един виден певец, за да изпее едно малко парче, някой път се намира в противоречие. Няма вдъхновение, не може да пее. Един певец при 35 градуса студ може ли да пее?
Измръзнали са му ушите.
Когато му кажете да попее, той ще каже: „Чакайте да ми се постоплят ръцете и ушите, че тогаз.”
към беседата >>
Ако разбираш, ще се радваш на знанието.
Това, което не ви радва, не може да се учите от него. Някой път знанието може да причини скръб. Знанието дава повод да се радваш и да скърбиш. Самото знание не е нито радост, нито скръб. То е вече разбиране.
Ако разбираш, ще се радваш на знанието.
Знанието носи повод да се радваш, а някой път може да ти причини скръб. Но причината седи в друго, в разбирането на човека. Това знание може да е дошло не навреме. Защото богатият може да се радва при известни условия на богатството, а пък при други условия може да скърби, че е богат. Със своето богатство той може да се откупи.
към беседата >>
Когато му кажете да попее, той ще каже: „Чакайте да ми се постоплят ръцете и ушите, че тогаз.”
Това не е едно противоречие. Даже един виден певец, за да изпее едно малко парче, някой път се намира в противоречие. Няма вдъхновение, не може да пее. Един певец при 35 градуса студ може ли да пее? Измръзнали са му ушите.
Когато му кажете да попее, той ще каже: „Чакайте да ми се постоплят ръцете и ушите, че тогаз.”
към беседата >>
Знанието носи повод да се радваш, а някой път може да ти причини скръб.
Някой път знанието може да причини скръб. Знанието дава повод да се радваш и да скърбиш. Самото знание не е нито радост, нито скръб. То е вече разбиране. Ако разбираш, ще се радваш на знанието.
Знанието носи повод да се радваш, а някой път може да ти причини скръб.
Но причината седи в друго, в разбирането на човека. Това знание може да е дошло не навреме. Защото богатият може да се радва при известни условия на богатството, а пък при други условия може да скърби, че е богат. Със своето богатство той може да се откупи. Ако заради неговото богатство могат да го претрепят, да го убият, тогава той ще скърби, че е богат.
към беседата >>
Представете си, че идва при вас един, който и да е, и ви казва: „Я ми кажете как да позная себе си?
Представете си, че идва при вас един, който и да е, и ви казва: „Я ми кажете как да позная себе си?
” Какво ще му кажете? Той ще ви каже: „Аз искам да се позная.” Вие ще му кажете, че не знаете, нали? Това не е определяне. Какво значи „не зная”? Не зная, зная.
към беседата >>
Но причината седи в друго, в разбирането на човека.
Знанието дава повод да се радваш и да скърбиш. Самото знание не е нито радост, нито скръб. То е вече разбиране. Ако разбираш, ще се радваш на знанието. Знанието носи повод да се радваш, а някой път може да ти причини скръб.
Но причината седи в друго, в разбирането на човека.
Това знание може да е дошло не навреме. Защото богатият може да се радва при известни условия на богатството, а пък при други условия може да скърби, че е богат. Със своето богатство той може да се откупи. Ако заради неговото богатство могат да го претрепят, да го убият, тогава той ще скърби, че е богат. Стремете се да си избирате подходящи примери.
към беседата >>
” Какво ще му кажете?
Представете си, че идва при вас един, който и да е, и ви казва: „Я ми кажете как да позная себе си?
” Какво ще му кажете?
Той ще ви каже: „Аз искам да се позная.” Вие ще му кажете, че не знаете, нали? Това не е определяне. Какво значи „не зная”? Не зная, зная. Да ви наведа един пример, една мисъл.
към беседата >>
Това знание може да е дошло не навреме.
Самото знание не е нито радост, нито скръб. То е вече разбиране. Ако разбираш, ще се радваш на знанието. Знанието носи повод да се радваш, а някой път може да ти причини скръб. Но причината седи в друго, в разбирането на човека.
Това знание може да е дошло не навреме.
Защото богатият може да се радва при известни условия на богатството, а пък при други условия може да скърби, че е богат. Със своето богатство той може да се откупи. Ако заради неговото богатство могат да го претрепят, да го убият, тогава той ще скърби, че е богат. Стремете се да си избирате подходящи примери. Всеки един пример, който се даде, трябва да му се даде известна форма, да му се даде нещо съществено.
към беседата >>
Той ще ви каже: „Аз искам да се позная.” Вие ще му кажете, че не знаете, нали?
Представете си, че идва при вас един, който и да е, и ви казва: „Я ми кажете как да позная себе си? ” Какво ще му кажете?
Той ще ви каже: „Аз искам да се позная.” Вие ще му кажете, че не знаете, нали?
Това не е определяне. Какво значи „не зная”? Не зная, зная. Да ви наведа един пример, една мисъл. Кой е истинският начин да познаеш дали един човек говори истината или не?
към беседата >>
Защото богатият може да се радва при известни условия на богатството, а пък при други условия може да скърби, че е богат.
То е вече разбиране. Ако разбираш, ще се радваш на знанието. Знанието носи повод да се радваш, а някой път може да ти причини скръб. Но причината седи в друго, в разбирането на човека. Това знание може да е дошло не навреме.
Защото богатият може да се радва при известни условия на богатството, а пък при други условия може да скърби, че е богат.
Със своето богатство той може да се откупи. Ако заради неговото богатство могат да го претрепят, да го убият, тогава той ще скърби, че е богат. Стремете се да си избирате подходящи примери. Всеки един пример, който се даде, трябва да му се даде известна форма, да му се даде нещо съществено. Всеки един пример трябва да се преведе.
към беседата >>
Това не е определяне.
Представете си, че идва при вас един, който и да е, и ви казва: „Я ми кажете как да позная себе си? ” Какво ще му кажете? Той ще ви каже: „Аз искам да се позная.” Вие ще му кажете, че не знаете, нали?
Това не е определяне.
Какво значи „не зная”? Не зная, зная. Да ви наведа един пример, една мисъл. Кой е истинският начин да познаеш дали един човек говори истината или не? Дали нещата, които говори, са реални или не?
към беседата >>
Със своето богатство той може да се откупи.
Ако разбираш, ще се радваш на знанието. Знанието носи повод да се радваш, а някой път може да ти причини скръб. Но причината седи в друго, в разбирането на човека. Това знание може да е дошло не навреме. Защото богатият може да се радва при известни условия на богатството, а пък при други условия може да скърби, че е богат.
Със своето богатство той може да се откупи.
Ако заради неговото богатство могат да го претрепят, да го убият, тогава той ще скърби, че е богат. Стремете се да си избирате подходящи примери. Всеки един пример, който се даде, трябва да му се даде известна форма, да му се даде нещо съществено. Всеки един пример трябва да се преведе. Какъвто и да е примерът, трябва да му се извади съдържанието.
към беседата >>
Какво значи „не зная”?
Представете си, че идва при вас един, който и да е, и ви казва: „Я ми кажете как да позная себе си? ” Какво ще му кажете? Той ще ви каже: „Аз искам да се позная.” Вие ще му кажете, че не знаете, нали? Това не е определяне.
Какво значи „не зная”?
Не зная, зная. Да ви наведа един пример, една мисъл. Кой е истинският начин да познаеш дали един човек говори истината или не? Дали нещата, които говори, са реални или не? Често казваме, че този човек преувеличава нещата.
към беседата >>
Ако заради неговото богатство могат да го претрепят, да го убият, тогава той ще скърби, че е богат.
Знанието носи повод да се радваш, а някой път може да ти причини скръб. Но причината седи в друго, в разбирането на човека. Това знание може да е дошло не навреме. Защото богатият може да се радва при известни условия на богатството, а пък при други условия може да скърби, че е богат. Със своето богатство той може да се откупи.
Ако заради неговото богатство могат да го претрепят, да го убият, тогава той ще скърби, че е богат.
Стремете се да си избирате подходящи примери. Всеки един пример, който се даде, трябва да му се даде известна форма, да му се даде нещо съществено. Всеки един пример трябва да се преведе. Какъвто и да е примерът, трябва да му се извади съдържанието. Всеки един пример от живота изяснява известна идея.
към беседата >>
Не зная, зная.
Представете си, че идва при вас един, който и да е, и ви казва: „Я ми кажете как да позная себе си? ” Какво ще му кажете? Той ще ви каже: „Аз искам да се позная.” Вие ще му кажете, че не знаете, нали? Това не е определяне. Какво значи „не зная”?
Не зная, зная.
Да ви наведа един пример, една мисъл. Кой е истинският начин да познаеш дали един човек говори истината или не? Дали нещата, които говори, са реални или не? Често казваме, че този човек преувеличава нещата. Но имате ли метод, за да познаете това.
към беседата >>
Стремете се да си избирате подходящи примери.
Но причината седи в друго, в разбирането на човека. Това знание може да е дошло не навреме. Защото богатият може да се радва при известни условия на богатството, а пък при други условия може да скърби, че е богат. Със своето богатство той може да се откупи. Ако заради неговото богатство могат да го претрепят, да го убият, тогава той ще скърби, че е богат.
Стремете се да си избирате подходящи примери.
Всеки един пример, който се даде, трябва да му се даде известна форма, да му се даде нещо съществено. Всеки един пример трябва да се преведе. Какъвто и да е примерът, трябва да му се извади съдържанието. Всеки един пример от живота изяснява известна идея. Ако от този пример не извадим заключение, той остава просто за развлечение.
към беседата >>
Да ви наведа един пример, една мисъл.
” Какво ще му кажете? Той ще ви каже: „Аз искам да се позная.” Вие ще му кажете, че не знаете, нали? Това не е определяне. Какво значи „не зная”? Не зная, зная.
Да ви наведа един пример, една мисъл.
Кой е истинският начин да познаеш дали един човек говори истината или не? Дали нещата, които говори, са реални или не? Често казваме, че този човек преувеличава нещата. Но имате ли метод, за да познаете това. Представете си, че един казва така: „Нощта беше тъмна като в рог.
към беседата >>
Всеки един пример, който се даде, трябва да му се даде известна форма, да му се даде нещо съществено.
Това знание може да е дошло не навреме. Защото богатият може да се радва при известни условия на богатството, а пък при други условия може да скърби, че е богат. Със своето богатство той може да се откупи. Ако заради неговото богатство могат да го претрепят, да го убият, тогава той ще скърби, че е богат. Стремете се да си избирате подходящи примери.
Всеки един пример, който се даде, трябва да му се даде известна форма, да му се даде нещо съществено.
Всеки един пример трябва да се преведе. Какъвто и да е примерът, трябва да му се извади съдържанието. Всеки един пример от живота изяснява известна идея. Ако от този пример не извадим заключение, той остава просто за развлечение. Но ако искаме да се ползуваме от един пример, трябва да извлечем извод от него.
към беседата >>
Кой е истинският начин да познаеш дали един човек говори истината или не?
Той ще ви каже: „Аз искам да се позная.” Вие ще му кажете, че не знаете, нали? Това не е определяне. Какво значи „не зная”? Не зная, зная. Да ви наведа един пример, една мисъл.
Кой е истинският начин да познаеш дали един човек говори истината или не?
Дали нещата, които говори, са реални или не? Често казваме, че този човек преувеличава нещата. Но имате ли метод, за да познаете това. Представете си, че един казва така: „Нощта беше тъмна като в рог. И нищо не се виждаше.
към беседата >>
Всеки един пример трябва да се преведе.
Защото богатият може да се радва при известни условия на богатството, а пък при други условия може да скърби, че е богат. Със своето богатство той може да се откупи. Ако заради неговото богатство могат да го претрепят, да го убият, тогава той ще скърби, че е богат. Стремете се да си избирате подходящи примери. Всеки един пример, който се даде, трябва да му се даде известна форма, да му се даде нещо съществено.
Всеки един пример трябва да се преведе.
Какъвто и да е примерът, трябва да му се извади съдържанието. Всеки един пример от живота изяснява известна идея. Ако от този пример не извадим заключение, той остава просто за развлечение. Но ако искаме да се ползуваме от един пример, трябва да извлечем извод от него. Кое трябва да се познава сега?
към беседата >>
Дали нещата, които говори, са реални или не?
Това не е определяне. Какво значи „не зная”? Не зная, зная. Да ви наведа един пример, една мисъл. Кой е истинският начин да познаеш дали един човек говори истината или не?
Дали нещата, които говори, са реални или не?
Често казваме, че този човек преувеличава нещата. Но имате ли метод, за да познаете това. Представете си, че един казва така: „Нощта беше тъмна като в рог. И нищо не се виждаше. Видях един човек, че ходеше с бели дрехи.” Питам сега: В тъмната нощ може ли да видиш човек с бели дрехи?
към беседата >>
Какъвто и да е примерът, трябва да му се извади съдържанието.
Със своето богатство той може да се откупи. Ако заради неговото богатство могат да го претрепят, да го убият, тогава той ще скърби, че е богат. Стремете се да си избирате подходящи примери. Всеки един пример, който се даде, трябва да му се даде известна форма, да му се даде нещо съществено. Всеки един пример трябва да се преведе.
Какъвто и да е примерът, трябва да му се извади съдържанието.
Всеки един пример от живота изяснява известна идея. Ако от този пример не извадим заключение, той остава просто за развлечение. Но ако искаме да се ползуваме от един пример, трябва да извлечем извод от него. Кое трябва да се познава сега? Може ли да познаете ще има ли добър обяд?
към беседата >>
Често казваме, че този човек преувеличава нещата.
Какво значи „не зная”? Не зная, зная. Да ви наведа един пример, една мисъл. Кой е истинският начин да познаеш дали един човек говори истината или не? Дали нещата, които говори, са реални или не?
Често казваме, че този човек преувеличава нещата.
Но имате ли метод, за да познаете това. Представете си, че един казва така: „Нощта беше тъмна като в рог. И нищо не се виждаше. Видях един човек, че ходеше с бели дрехи.” Питам сега: В тъмната нощ може ли да видиш човек с бели дрехи? Този човек никого не е видял.
към беседата >>
Всеки един пример от живота изяснява известна идея.
Ако заради неговото богатство могат да го претрепят, да го убият, тогава той ще скърби, че е богат. Стремете се да си избирате подходящи примери. Всеки един пример, който се даде, трябва да му се даде известна форма, да му се даде нещо съществено. Всеки един пример трябва да се преведе. Какъвто и да е примерът, трябва да му се извади съдържанието.
Всеки един пример от живота изяснява известна идея.
Ако от този пример не извадим заключение, той остава просто за развлечение. Но ако искаме да се ползуваме от един пример, трябва да извлечем извод от него. Кое трябва да се познава сега? Може ли да познаете ще има ли добър обяд? (Обяд няма да имаме.) Може ли да познаете какъв ще бъде обяда, от какво ще бъде сготвен?
към беседата >>
Но имате ли метод, за да познаете това.
Не зная, зная. Да ви наведа един пример, една мисъл. Кой е истинският начин да познаеш дали един човек говори истината или не? Дали нещата, които говори, са реални или не? Често казваме, че този човек преувеличава нещата.
Но имате ли метод, за да познаете това.
Представете си, че един казва така: „Нощта беше тъмна като в рог. И нищо не се виждаше. Видях един човек, че ходеше с бели дрехи.” Питам сега: В тъмната нощ може ли да видиш човек с бели дрехи? Този човек никого не е видял. Когато кажете „денят беше прекрасен и видях един човек с бели дрехи”, тогава има вероятност.
към беседата >>
Ако от този пример не извадим заключение, той остава просто за развлечение.
Стремете се да си избирате подходящи примери. Всеки един пример, който се даде, трябва да му се даде известна форма, да му се даде нещо съществено. Всеки един пример трябва да се преведе. Какъвто и да е примерът, трябва да му се извади съдържанието. Всеки един пример от живота изяснява известна идея.
Ако от този пример не извадим заключение, той остава просто за развлечение.
Но ако искаме да се ползуваме от един пример, трябва да извлечем извод от него. Кое трябва да се познава сега? Може ли да познаете ще има ли добър обяд? (Обяд няма да имаме.) Може ли да познаете какъв ще бъде обяда, от какво ще бъде сготвен? Аз ще ви задам друг един въпрос.
към беседата >>
Представете си, че един казва така: „Нощта беше тъмна като в рог.
Да ви наведа един пример, една мисъл. Кой е истинският начин да познаеш дали един човек говори истината или не? Дали нещата, които говори, са реални или не? Често казваме, че този човек преувеличава нещата. Но имате ли метод, за да познаете това.
Представете си, че един казва така: „Нощта беше тъмна като в рог.
И нищо не се виждаше. Видях един човек, че ходеше с бели дрехи.” Питам сега: В тъмната нощ може ли да видиш човек с бели дрехи? Този човек никого не е видял. Когато кажете „денят беше прекрасен и видях един човек с бели дрехи”, тогава има вероятност. Но в първия случай човек иска да каже нещо, но сам се хваща.
към беседата >>
Но ако искаме да се ползуваме от един пример, трябва да извлечем извод от него.
Всеки един пример, който се даде, трябва да му се даде известна форма, да му се даде нещо съществено. Всеки един пример трябва да се преведе. Какъвто и да е примерът, трябва да му се извади съдържанието. Всеки един пример от живота изяснява известна идея. Ако от този пример не извадим заключение, той остава просто за развлечение.
Но ако искаме да се ползуваме от един пример, трябва да извлечем извод от него.
Кое трябва да се познава сега? Може ли да познаете ще има ли добър обяд? (Обяд няма да имаме.) Може ли да познаете какъв ще бъде обяда, от какво ще бъде сготвен? Аз ще ви задам друг един въпрос. По какво познавате вие коя е отличителната черта, по която познавате вашия добър приятел?
към беседата >>
И нищо не се виждаше.
Кой е истинският начин да познаеш дали един човек говори истината или не? Дали нещата, които говори, са реални или не? Често казваме, че този човек преувеличава нещата. Но имате ли метод, за да познаете това. Представете си, че един казва така: „Нощта беше тъмна като в рог.
И нищо не се виждаше.
Видях един човек, че ходеше с бели дрехи.” Питам сега: В тъмната нощ може ли да видиш човек с бели дрехи? Този човек никого не е видял. Когато кажете „денят беше прекрасен и видях един човек с бели дрехи”, тогава има вероятност. Но в първия случай човек иска да каже нещо, но сам се хваща. Някой път аз забелязвам у вас, че в тъмна нощ вие виждате човек с бели дрехи.
към беседата >>
Кое трябва да се познава сега?
Всеки един пример трябва да се преведе. Какъвто и да е примерът, трябва да му се извади съдържанието. Всеки един пример от живота изяснява известна идея. Ако от този пример не извадим заключение, той остава просто за развлечение. Но ако искаме да се ползуваме от един пример, трябва да извлечем извод от него.
Кое трябва да се познава сега?
Може ли да познаете ще има ли добър обяд? (Обяд няма да имаме.) Може ли да познаете какъв ще бъде обяда, от какво ще бъде сготвен? Аз ще ви задам друг един въпрос. По какво познавате вие коя е отличителната черта, по която познавате вашия добър приятел? Коя е отличителната черта, по която вие го познавате?
към беседата >>
Видях един човек, че ходеше с бели дрехи.” Питам сега: В тъмната нощ може ли да видиш човек с бели дрехи?
Дали нещата, които говори, са реални или не? Често казваме, че този човек преувеличава нещата. Но имате ли метод, за да познаете това. Представете си, че един казва така: „Нощта беше тъмна като в рог. И нищо не се виждаше.
Видях един човек, че ходеше с бели дрехи.” Питам сега: В тъмната нощ може ли да видиш човек с бели дрехи?
Този човек никого не е видял. Когато кажете „денят беше прекрасен и видях един човек с бели дрехи”, тогава има вероятност. Но в първия случай човек иска да каже нещо, но сам се хваща. Някой път аз забелязвам у вас, че в тъмна нощ вие виждате човек с бели дрехи. Аз си мълча, неестествено е да се каже, че в тъмната нощ се вижда човек, облечен в бели дрехи.
към беседата >>
Може ли да познаете ще има ли добър обяд?
Какъвто и да е примерът, трябва да му се извади съдържанието. Всеки един пример от живота изяснява известна идея. Ако от този пример не извадим заключение, той остава просто за развлечение. Но ако искаме да се ползуваме от един пример, трябва да извлечем извод от него. Кое трябва да се познава сега?
Може ли да познаете ще има ли добър обяд?
(Обяд няма да имаме.) Може ли да познаете какъв ще бъде обяда, от какво ще бъде сготвен? Аз ще ви задам друг един въпрос. По какво познавате вие коя е отличителната черта, по която познавате вашия добър приятел? Коя е отличителната черта, по която вие го познавате? Все има едно правило.
към беседата >>
Този човек никого не е видял.
Често казваме, че този човек преувеличава нещата. Но имате ли метод, за да познаете това. Представете си, че един казва така: „Нощта беше тъмна като в рог. И нищо не се виждаше. Видях един човек, че ходеше с бели дрехи.” Питам сега: В тъмната нощ може ли да видиш човек с бели дрехи?
Този човек никого не е видял.
Когато кажете „денят беше прекрасен и видях един човек с бели дрехи”, тогава има вероятност. Но в първия случай човек иска да каже нещо, но сам се хваща. Някой път аз забелязвам у вас, че в тъмна нощ вие виждате човек с бели дрехи. Аз си мълча, неестествено е да се каже, че в тъмната нощ се вижда човек, облечен в бели дрехи. Ще кажете, че този, който вижда, е ясновидец.
към беседата >>
(Обяд няма да имаме.) Може ли да познаете какъв ще бъде обяда, от какво ще бъде сготвен?
Всеки един пример от живота изяснява известна идея. Ако от този пример не извадим заключение, той остава просто за развлечение. Но ако искаме да се ползуваме от един пример, трябва да извлечем извод от него. Кое трябва да се познава сега? Може ли да познаете ще има ли добър обяд?
(Обяд няма да имаме.) Може ли да познаете какъв ще бъде обяда, от какво ще бъде сготвен?
Аз ще ви задам друг един въпрос. По какво познавате вие коя е отличителната черта, по която познавате вашия добър приятел? Коя е отличителната черта, по която вие го познавате? Все има едно правило. Това правило всякога се прилага.
към беседата >>
Когато кажете „денят беше прекрасен и видях един човек с бели дрехи”, тогава има вероятност.
Но имате ли метод, за да познаете това. Представете си, че един казва така: „Нощта беше тъмна като в рог. И нищо не се виждаше. Видях един човек, че ходеше с бели дрехи.” Питам сега: В тъмната нощ може ли да видиш човек с бели дрехи? Този човек никого не е видял.
Когато кажете „денят беше прекрасен и видях един човек с бели дрехи”, тогава има вероятност.
Но в първия случай човек иска да каже нещо, но сам се хваща. Някой път аз забелязвам у вас, че в тъмна нощ вие виждате човек с бели дрехи. Аз си мълча, неестествено е да се каже, че в тъмната нощ се вижда човек, облечен в бели дрехи. Ще кажете, че този, който вижда, е ясновидец. То е друг въпрос.
към беседата >>
Аз ще ви задам друг един въпрос.
Ако от този пример не извадим заключение, той остава просто за развлечение. Но ако искаме да се ползуваме от един пример, трябва да извлечем извод от него. Кое трябва да се познава сега? Може ли да познаете ще има ли добър обяд? (Обяд няма да имаме.) Може ли да познаете какъв ще бъде обяда, от какво ще бъде сготвен?
Аз ще ви задам друг един въпрос.
По какво познавате вие коя е отличителната черта, по която познавате вашия добър приятел? Коя е отличителната черта, по която вие го познавате? Все има едно правило. Това правило всякога се прилага. При всички условия има само едно правило за познаване.
към беседата >>
Но в първия случай човек иска да каже нещо, но сам се хваща.
Представете си, че един казва така: „Нощта беше тъмна като в рог. И нищо не се виждаше. Видях един човек, че ходеше с бели дрехи.” Питам сега: В тъмната нощ може ли да видиш човек с бели дрехи? Този човек никого не е видял. Когато кажете „денят беше прекрасен и видях един човек с бели дрехи”, тогава има вероятност.
Но в първия случай човек иска да каже нещо, но сам се хваща.
Някой път аз забелязвам у вас, че в тъмна нощ вие виждате човек с бели дрехи. Аз си мълча, неестествено е да се каже, че в тъмната нощ се вижда човек, облечен в бели дрехи. Ще кажете, че този, който вижда, е ясновидец. То е друг въпрос. Все таки в тъмнината не може да видим бялото, както и да е.
към беседата >>
По какво познавате вие коя е отличителната черта, по която познавате вашия добър приятел?
Но ако искаме да се ползуваме от един пример, трябва да извлечем извод от него. Кое трябва да се познава сега? Може ли да познаете ще има ли добър обяд? (Обяд няма да имаме.) Може ли да познаете какъв ще бъде обяда, от какво ще бъде сготвен? Аз ще ви задам друг един въпрос.
По какво познавате вие коя е отличителната черта, по която познавате вашия добър приятел?
Коя е отличителната черта, по която вие го познавате? Все има едно правило. Това правило всякога се прилага. При всички условия има само едно правило за познаване. И как го познавате?
към беседата >>
Някой път аз забелязвам у вас, че в тъмна нощ вие виждате човек с бели дрехи.
И нищо не се виждаше. Видях един човек, че ходеше с бели дрехи.” Питам сега: В тъмната нощ може ли да видиш човек с бели дрехи? Този човек никого не е видял. Когато кажете „денят беше прекрасен и видях един човек с бели дрехи”, тогава има вероятност. Но в първия случай човек иска да каже нещо, но сам се хваща.
Някой път аз забелязвам у вас, че в тъмна нощ вие виждате човек с бели дрехи.
Аз си мълча, неестествено е да се каже, че в тъмната нощ се вижда човек, облечен в бели дрехи. Ще кажете, че този, който вижда, е ясновидец. То е друг въпрос. Все таки в тъмнината не може да видим бялото, както и да е. После имате изречението: „Той прилича на гълъбче.” Че отде наде човек прилича на гълъбче.
към беседата >>
Коя е отличителната черта, по която вие го познавате?
Кое трябва да се познава сега? Може ли да познаете ще има ли добър обяд? (Обяд няма да имаме.) Може ли да познаете какъв ще бъде обяда, от какво ще бъде сготвен? Аз ще ви задам друг един въпрос. По какво познавате вие коя е отличителната черта, по която познавате вашия добър приятел?
Коя е отличителната черта, по която вие го познавате?
Все има едно правило. Това правило всякога се прилага. При всички условия има само едно правило за познаване. И как го познавате? Например аз познавам с ръката си, че печката е гореща.
към беседата >>
Аз си мълча, неестествено е да се каже, че в тъмната нощ се вижда човек, облечен в бели дрехи.
Видях един човек, че ходеше с бели дрехи.” Питам сега: В тъмната нощ може ли да видиш човек с бели дрехи? Този човек никого не е видял. Когато кажете „денят беше прекрасен и видях един човек с бели дрехи”, тогава има вероятност. Но в първия случай човек иска да каже нещо, но сам се хваща. Някой път аз забелязвам у вас, че в тъмна нощ вие виждате човек с бели дрехи.
Аз си мълча, неестествено е да се каже, че в тъмната нощ се вижда човек, облечен в бели дрехи.
Ще кажете, че този, който вижда, е ясновидец. То е друг въпрос. Все таки в тъмнината не може да видим бялото, както и да е. После имате изречението: „Той прилича на гълъбче.” Че отде наде човек прилича на гълъбче. Казвате: „Той е толкова добър, че прилича на гълъбче.” Това вече минава за нещо.
към беседата >>
Все има едно правило.
Може ли да познаете ще има ли добър обяд? (Обяд няма да имаме.) Може ли да познаете какъв ще бъде обяда, от какво ще бъде сготвен? Аз ще ви задам друг един въпрос. По какво познавате вие коя е отличителната черта, по която познавате вашия добър приятел? Коя е отличителната черта, по която вие го познавате?
Все има едно правило.
Това правило всякога се прилага. При всички условия има само едно правило за познаване. И как го познавате? Например аз познавам с ръката си, че печката е гореща. С ума си мисля, но с ръката си познавам.
към беседата >>
Ще кажете, че този, който вижда, е ясновидец.
Този човек никого не е видял. Когато кажете „денят беше прекрасен и видях един човек с бели дрехи”, тогава има вероятност. Но в първия случай човек иска да каже нещо, но сам се хваща. Някой път аз забелязвам у вас, че в тъмна нощ вие виждате човек с бели дрехи. Аз си мълча, неестествено е да се каже, че в тъмната нощ се вижда човек, облечен в бели дрехи.
Ще кажете, че този, който вижда, е ясновидец.
То е друг въпрос. Все таки в тъмнината не може да видим бялото, както и да е. После имате изречението: „Той прилича на гълъбче.” Че отде наде човек прилича на гълъбче. Казвате: „Той е толкова добър, че прилича на гълъбче.” Това вече минава за нещо. Дава му характер на гълъб, но ни най-малко човек не прилича на гълъб.
към беседата >>
Това правило всякога се прилага.
(Обяд няма да имаме.) Може ли да познаете какъв ще бъде обяда, от какво ще бъде сготвен? Аз ще ви задам друг един въпрос. По какво познавате вие коя е отличителната черта, по която познавате вашия добър приятел? Коя е отличителната черта, по която вие го познавате? Все има едно правило.
Това правило всякога се прилага.
При всички условия има само едно правило за познаване. И как го познавате? Например аз познавам с ръката си, че печката е гореща. С ума си мисля, но с ръката си познавам. Умът казва на ръката: Виж тази печка гореща ли е?
към беседата >>
То е друг въпрос.
Когато кажете „денят беше прекрасен и видях един човек с бели дрехи”, тогава има вероятност. Но в първия случай човек иска да каже нещо, но сам се хваща. Някой път аз забелязвам у вас, че в тъмна нощ вие виждате човек с бели дрехи. Аз си мълча, неестествено е да се каже, че в тъмната нощ се вижда човек, облечен в бели дрехи. Ще кажете, че този, който вижда, е ясновидец.
То е друг въпрос.
Все таки в тъмнината не може да видим бялото, както и да е. После имате изречението: „Той прилича на гълъбче.” Че отде наде човек прилича на гълъбче. Казвате: „Той е толкова добър, че прилича на гълъбче.” Това вече минава за нещо. Дава му характер на гълъб, но ни най-малко човек не прилича на гълъб. С какво трябва да се замести думата гълъб?
към беседата >>
При всички условия има само едно правило за познаване.
Аз ще ви задам друг един въпрос. По какво познавате вие коя е отличителната черта, по която познавате вашия добър приятел? Коя е отличителната черта, по която вие го познавате? Все има едно правило. Това правило всякога се прилага.
При всички условия има само едно правило за познаване.
И как го познавате? Например аз познавам с ръката си, че печката е гореща. С ума си мисля, но с ръката си познавам. Умът казва на ръката: Виж тази печка гореща ли е? Турям си ръката, или горната, или долната страна на ръката, виждам, дали е гореща печката, и тогава си правя своите заключения.
към беседата >>
Все таки в тъмнината не може да видим бялото, както и да е.
Но в първия случай човек иска да каже нещо, но сам се хваща. Някой път аз забелязвам у вас, че в тъмна нощ вие виждате човек с бели дрехи. Аз си мълча, неестествено е да се каже, че в тъмната нощ се вижда човек, облечен в бели дрехи. Ще кажете, че този, който вижда, е ясновидец. То е друг въпрос.
Все таки в тъмнината не може да видим бялото, както и да е.
После имате изречението: „Той прилича на гълъбче.” Че отде наде човек прилича на гълъбче. Казвате: „Той е толкова добър, че прилича на гълъбче.” Това вече минава за нещо. Дава му характер на гълъб, но ни най-малко човек не прилича на гълъб. С какво трябва да се замести думата гълъб? С ангел.
към беседата >>
И как го познавате?
По какво познавате вие коя е отличителната черта, по която познавате вашия добър приятел? Коя е отличителната черта, по която вие го познавате? Все има едно правило. Това правило всякога се прилага. При всички условия има само едно правило за познаване.
И как го познавате?
Например аз познавам с ръката си, че печката е гореща. С ума си мисля, но с ръката си познавам. Умът казва на ръката: Виж тази печка гореща ли е? Турям си ръката, или горната, или долната страна на ръката, виждам, дали е гореща печката, и тогава си правя своите заключения. После ръката определя каква е степента на топлината, дали е слаба или силна.
към беседата >>
После имате изречението: „Той прилича на гълъбче.” Че отде наде човек прилича на гълъбче.
Някой път аз забелязвам у вас, че в тъмна нощ вие виждате човек с бели дрехи. Аз си мълча, неестествено е да се каже, че в тъмната нощ се вижда човек, облечен в бели дрехи. Ще кажете, че този, който вижда, е ясновидец. То е друг въпрос. Все таки в тъмнината не може да видим бялото, както и да е.
После имате изречението: „Той прилича на гълъбче.” Че отде наде човек прилича на гълъбче.
Казвате: „Той е толкова добър, че прилича на гълъбче.” Това вече минава за нещо. Дава му характер на гълъб, но ни най-малко човек не прилича на гълъб. С какво трябва да се замести думата гълъб? С ангел. Ангел, като служител.
към беседата >>
Например аз познавам с ръката си, че печката е гореща.
Коя е отличителната черта, по която вие го познавате? Все има едно правило. Това правило всякога се прилага. При всички условия има само едно правило за познаване. И как го познавате?
Например аз познавам с ръката си, че печката е гореща.
С ума си мисля, но с ръката си познавам. Умът казва на ръката: Виж тази печка гореща ли е? Турям си ръката, или горната, или долната страна на ръката, виждам, дали е гореща печката, и тогава си правя своите заключения. После ръката определя каква е степента на топлината, дали е слаба или силна. И вземам вече предпазителни мерки, доколко да приближа ръката до печката и какви да бъдат последствията.
към беседата >>
Казвате: „Той е толкова добър, че прилича на гълъбче.” Това вече минава за нещо.
Аз си мълча, неестествено е да се каже, че в тъмната нощ се вижда човек, облечен в бели дрехи. Ще кажете, че този, който вижда, е ясновидец. То е друг въпрос. Все таки в тъмнината не може да видим бялото, както и да е. После имате изречението: „Той прилича на гълъбче.” Че отде наде човек прилича на гълъбче.
Казвате: „Той е толкова добър, че прилича на гълъбче.” Това вече минава за нещо.
Дава му характер на гълъб, но ни най-малко човек не прилича на гълъб. С какво трябва да се замести думата гълъб? С ангел. Ангел, като служител. Български ли е този корен - гълъб?
към беседата >>
С ума си мисля, но с ръката си познавам.
Все има едно правило. Това правило всякога се прилага. При всички условия има само едно правило за познаване. И как го познавате? Например аз познавам с ръката си, че печката е гореща.
С ума си мисля, но с ръката си познавам.
Умът казва на ръката: Виж тази печка гореща ли е? Турям си ръката, или горната, или долната страна на ръката, виждам, дали е гореща печката, и тогава си правя своите заключения. После ръката определя каква е степента на топлината, дали е слаба или силна. И вземам вече предпазителни мерки, доколко да приближа ръката до печката и какви да бъдат последствията. Тогаз кое е онова, по което вие познавате вашия добър приятел?
към беседата >>
Дава му характер на гълъб, но ни най-малко човек не прилича на гълъб.
Ще кажете, че този, който вижда, е ясновидец. То е друг въпрос. Все таки в тъмнината не може да видим бялото, както и да е. После имате изречението: „Той прилича на гълъбче.” Че отде наде човек прилича на гълъбче. Казвате: „Той е толкова добър, че прилича на гълъбче.” Това вече минава за нещо.
Дава му характер на гълъб, но ни най-малко човек не прилича на гълъб.
С какво трябва да се замести думата гълъб? С ангел. Ангел, като служител. Български ли е този корен - гълъб? (На латински се казва колумбус; изглежда, че не е български корен.)
към беседата >>
Умът казва на ръката: Виж тази печка гореща ли е?
Това правило всякога се прилага. При всички условия има само едно правило за познаване. И как го познавате? Например аз познавам с ръката си, че печката е гореща. С ума си мисля, но с ръката си познавам.
Умът казва на ръката: Виж тази печка гореща ли е?
Турям си ръката, или горната, или долната страна на ръката, виждам, дали е гореща печката, и тогава си правя своите заключения. После ръката определя каква е степента на топлината, дали е слаба или силна. И вземам вече предпазителни мерки, доколко да приближа ръката до печката и какви да бъдат последствията. Тогаз кое е онова, по което вие познавате вашия добър приятел? Аз познавам печката с ръката си.
към беседата >>
С какво трябва да се замести думата гълъб?
То е друг въпрос. Все таки в тъмнината не може да видим бялото, както и да е. После имате изречението: „Той прилича на гълъбче.” Че отде наде човек прилича на гълъбче. Казвате: „Той е толкова добър, че прилича на гълъбче.” Това вече минава за нещо. Дава му характер на гълъб, но ни най-малко човек не прилича на гълъб.
С какво трябва да се замести думата гълъб?
С ангел. Ангел, като служител. Български ли е този корен - гълъб? (На латински се казва колумбус; изглежда, че не е български корен.)
към беседата >>
Турям си ръката, или горната, или долната страна на ръката, виждам, дали е гореща печката, и тогава си правя своите заключения.
При всички условия има само едно правило за познаване. И как го познавате? Например аз познавам с ръката си, че печката е гореща. С ума си мисля, но с ръката си познавам. Умът казва на ръката: Виж тази печка гореща ли е?
Турям си ръката, или горната, или долната страна на ръката, виждам, дали е гореща печката, и тогава си правя своите заключения.
После ръката определя каква е степента на топлината, дали е слаба или силна. И вземам вече предпазителни мерки, доколко да приближа ръката до печката и какви да бъдат последствията. Тогаз кое е онова, по което вие познавате вашия добър приятел? Аз познавам печката с ръката си. (С вътрешния усет, който имаме и който не можем да предадем.) Слушайте, аз ще ви наведа на това, което вие знаете.
към беседата >>
С ангел.
Все таки в тъмнината не може да видим бялото, както и да е. После имате изречението: „Той прилича на гълъбче.” Че отде наде човек прилича на гълъбче. Казвате: „Той е толкова добър, че прилича на гълъбче.” Това вече минава за нещо. Дава му характер на гълъб, но ни най-малко човек не прилича на гълъб. С какво трябва да се замести думата гълъб?
С ангел.
Ангел, като служител. Български ли е този корен - гълъб? (На латински се казва колумбус; изглежда, че не е български корен.)
към беседата >>
После ръката определя каква е степента на топлината, дали е слаба или силна.
И как го познавате? Например аз познавам с ръката си, че печката е гореща. С ума си мисля, но с ръката си познавам. Умът казва на ръката: Виж тази печка гореща ли е? Турям си ръката, или горната, или долната страна на ръката, виждам, дали е гореща печката, и тогава си правя своите заключения.
После ръката определя каква е степента на топлината, дали е слаба или силна.
И вземам вече предпазителни мерки, доколко да приближа ръката до печката и какви да бъдат последствията. Тогаз кое е онова, по което вие познавате вашия добър приятел? Аз познавам печката с ръката си. (С вътрешния усет, който имаме и който не можем да предадем.) Слушайте, аз ще ви наведа на това, което вие знаете. У приятеля има нещо.
към беседата >>
Ангел, като служител.
После имате изречението: „Той прилича на гълъбче.” Че отде наде човек прилича на гълъбче. Казвате: „Той е толкова добър, че прилича на гълъбче.” Това вече минава за нещо. Дава му характер на гълъб, но ни най-малко човек не прилича на гълъб. С какво трябва да се замести думата гълъб? С ангел.
Ангел, като служител.
Български ли е този корен - гълъб? (На латински се казва колумбус; изглежда, че не е български корен.)
към беседата >>
И вземам вече предпазителни мерки, доколко да приближа ръката до печката и какви да бъдат последствията.
Например аз познавам с ръката си, че печката е гореща. С ума си мисля, но с ръката си познавам. Умът казва на ръката: Виж тази печка гореща ли е? Турям си ръката, или горната, или долната страна на ръката, виждам, дали е гореща печката, и тогава си правя своите заключения. После ръката определя каква е степента на топлината, дали е слаба или силна.
И вземам вече предпазителни мерки, доколко да приближа ръката до печката и какви да бъдат последствията.
Тогаз кое е онова, по което вие познавате вашия добър приятел? Аз познавам печката с ръката си. (С вътрешния усет, който имаме и който не можем да предадем.) Слушайте, аз ще ви наведа на това, което вие знаете. У приятеля има нещо. Има един вътрешен усет и нещо външно.
към беседата >>
Български ли е този корен - гълъб?
Казвате: „Той е толкова добър, че прилича на гълъбче.” Това вече минава за нещо. Дава му характер на гълъб, но ни най-малко човек не прилича на гълъб. С какво трябва да се замести думата гълъб? С ангел. Ангел, като служител.
Български ли е този корен - гълъб?
(На латински се казва колумбус; изглежда, че не е български корен.)
към беседата >>
Тогаз кое е онова, по което вие познавате вашия добър приятел?
С ума си мисля, но с ръката си познавам. Умът казва на ръката: Виж тази печка гореща ли е? Турям си ръката, или горната, или долната страна на ръката, виждам, дали е гореща печката, и тогава си правя своите заключения. После ръката определя каква е степента на топлината, дали е слаба или силна. И вземам вече предпазителни мерки, доколко да приближа ръката до печката и какви да бъдат последствията.
Тогаз кое е онова, по което вие познавате вашия добър приятел?
Аз познавам печката с ръката си. (С вътрешния усет, който имаме и който не можем да предадем.) Слушайте, аз ще ви наведа на това, което вие знаете. У приятеля има нещо. Има един вътрешен усет и нещо външно. Той прилича на следното.
към беседата >>
(На латински се казва колумбус; изглежда, че не е български корен.)
Дава му характер на гълъб, но ни най-малко човек не прилича на гълъб. С какво трябва да се замести думата гълъб? С ангел. Ангел, като служител. Български ли е този корен - гълъб?
(На латински се казва колумбус; изглежда, че не е български корен.)
към беседата >>
Аз познавам печката с ръката си.
Умът казва на ръката: Виж тази печка гореща ли е? Турям си ръката, или горната, или долната страна на ръката, виждам, дали е гореща печката, и тогава си правя своите заключения. После ръката определя каква е степента на топлината, дали е слаба или силна. И вземам вече предпазителни мерки, доколко да приближа ръката до печката и какви да бъдат последствията. Тогаз кое е онова, по което вие познавате вашия добър приятел?
Аз познавам печката с ръката си.
(С вътрешния усет, който имаме и който не можем да предадем.) Слушайте, аз ще ви наведа на това, което вие знаете. У приятеля има нещо. Има един вътрешен усет и нещо външно. Той прилича на следното. Когато палите нощем свещ, отвън до вас идва една светлина.
към беседата >>
Да се върнем към въпроса за познаване на себе си.
Да се върнем към въпроса за познаване на себе си.
Трябва да изучавате. Човек може да познава себе си само при дадени условия, чрез работата, която той е свършил. Какво трябва да познава бащата? Да познава децата си. Какво трябва да познава майката?
към беседата >>
(С вътрешния усет, който имаме и който не можем да предадем.) Слушайте, аз ще ви наведа на това, което вие знаете.
Турям си ръката, или горната, или долната страна на ръката, виждам, дали е гореща печката, и тогава си правя своите заключения. После ръката определя каква е степента на топлината, дали е слаба или силна. И вземам вече предпазителни мерки, доколко да приближа ръката до печката и какви да бъдат последствията. Тогаз кое е онова, по което вие познавате вашия добър приятел? Аз познавам печката с ръката си.
(С вътрешния усет, който имаме и който не можем да предадем.) Слушайте, аз ще ви наведа на това, което вие знаете.
У приятеля има нещо. Има един вътрешен усет и нещо външно. Той прилича на следното. Когато палите нощем свещ, отвън до вас идва една светлина. Един приток, който тече.
към беседата >>
Трябва да изучавате.
Да се върнем към въпроса за познаване на себе си.
Трябва да изучавате.
Човек може да познава себе си само при дадени условия, чрез работата, която той е свършил. Какво трябва да познава бащата? Да познава децата си. Какво трябва да познава майката? - Своите дъщери.
към беседата >>
У приятеля има нещо.
После ръката определя каква е степента на топлината, дали е слаба или силна. И вземам вече предпазителни мерки, доколко да приближа ръката до печката и какви да бъдат последствията. Тогаз кое е онова, по което вие познавате вашия добър приятел? Аз познавам печката с ръката си. (С вътрешния усет, който имаме и който не можем да предадем.) Слушайте, аз ще ви наведа на това, което вие знаете.
У приятеля има нещо.
Има един вътрешен усет и нещо външно. Той прилича на следното. Когато палите нощем свещ, отвън до вас идва една светлина. Един приток, който тече. Когато срещнете вашия приятел, вие усещате, че от него лъха нещо навън.
към беседата >>
Човек може да познава себе си само при дадени условия, чрез работата, която той е свършил.
Да се върнем към въпроса за познаване на себе си. Трябва да изучавате.
Човек може да познава себе си само при дадени условия, чрез работата, която той е свършил.
Какво трябва да познава бащата? Да познава децата си. Какво трябва да познава майката? - Своите дъщери. Какво трябва да познава човек на земята?
към беседата >>
Има един вътрешен усет и нещо външно.
И вземам вече предпазителни мерки, доколко да приближа ръката до печката и какви да бъдат последствията. Тогаз кое е онова, по което вие познавате вашия добър приятел? Аз познавам печката с ръката си. (С вътрешния усет, който имаме и който не можем да предадем.) Слушайте, аз ще ви наведа на това, което вие знаете. У приятеля има нещо.
Има един вътрешен усет и нещо външно.
Той прилича на следното. Когато палите нощем свещ, отвън до вас идва една светлина. Един приток, който тече. Когато срещнете вашия приятел, вие усещате, че от него лъха нещо навън. Ще кажете, че чувствувате.
към беседата >>
Какво трябва да познава бащата?
Да се върнем към въпроса за познаване на себе си. Трябва да изучавате. Човек може да познава себе си само при дадени условия, чрез работата, която той е свършил.
Какво трябва да познава бащата?
Да познава децата си. Какво трябва да познава майката? - Своите дъщери. Какво трябва да познава човек на земята? -Трябва да познава слънцето.
към беседата >>
Той прилича на следното.
Тогаз кое е онова, по което вие познавате вашия добър приятел? Аз познавам печката с ръката си. (С вътрешния усет, който имаме и който не можем да предадем.) Слушайте, аз ще ви наведа на това, което вие знаете. У приятеля има нещо. Има един вътрешен усет и нещо външно.
Той прилича на следното.
Когато палите нощем свещ, отвън до вас идва една светлина. Един приток, който тече. Когато срещнете вашия приятел, вие усещате, че от него лъха нещо навън. Ще кажете, че чувствувате. Щом видите приятеля си, като че нещо от него идва към вас.
към беседата >>
Да познава децата си.
Да се върнем към въпроса за познаване на себе си. Трябва да изучавате. Човек може да познава себе си само при дадени условия, чрез работата, която той е свършил. Какво трябва да познава бащата?
Да познава децата си.
Какво трябва да познава майката? - Своите дъщери. Какво трябва да познава човек на земята? -Трябва да познава слънцето. Най-първо в дадения случай какво може да познава човек?
към беседата >>
Когато палите нощем свещ, отвън до вас идва една светлина.
Аз познавам печката с ръката си. (С вътрешния усет, който имаме и който не можем да предадем.) Слушайте, аз ще ви наведа на това, което вие знаете. У приятеля има нещо. Има един вътрешен усет и нещо външно. Той прилича на следното.
Когато палите нощем свещ, отвън до вас идва една светлина.
Един приток, който тече. Когато срещнете вашия приятел, вие усещате, че от него лъха нещо навън. Ще кажете, че чувствувате. Щом видите приятеля си, като че нещо от него идва към вас. Когато срещнете някого, който не е ваш приятел, няма го това.
към беседата >>
Какво трябва да познава майката?
Да се върнем към въпроса за познаване на себе си. Трябва да изучавате. Човек може да познава себе си само при дадени условия, чрез работата, която той е свършил. Какво трябва да познава бащата? Да познава децата си.
Какво трябва да познава майката?
- Своите дъщери. Какво трябва да познава човек на земята? -Трябва да познава слънцето. Най-първо в дадения случай какво може да познава човек? - Слънцето.
към беседата >>
Един приток, който тече.
(С вътрешния усет, който имаме и който не можем да предадем.) Слушайте, аз ще ви наведа на това, което вие знаете. У приятеля има нещо. Има един вътрешен усет и нещо външно. Той прилича на следното. Когато палите нощем свещ, отвън до вас идва една светлина.
Един приток, който тече.
Когато срещнете вашия приятел, вие усещате, че от него лъха нещо навън. Ще кажете, че чувствувате. Щом видите приятеля си, като че нещо от него идва към вас. Когато срещнете някого, който не е ваш приятел, няма го това. Иде една вълна от приятеля към вас.
към беседата >>
- Своите дъщери.
Трябва да изучавате. Човек може да познава себе си само при дадени условия, чрез работата, която той е свършил. Какво трябва да познава бащата? Да познава децата си. Какво трябва да познава майката?
- Своите дъщери.
Какво трябва да познава човек на земята? -Трябва да познава слънцето. Най-първо в дадения случай какво може да познава човек? - Слънцето. Всяко едно същество, което дойде на земята, трябва да познава най-първо слънцето, понеже слънцето дава условия, за да се прояви животът.
към беседата >>
Когато срещнете вашия приятел, вие усещате, че от него лъха нещо навън.
У приятеля има нещо. Има един вътрешен усет и нещо външно. Той прилича на следното. Когато палите нощем свещ, отвън до вас идва една светлина. Един приток, който тече.
Когато срещнете вашия приятел, вие усещате, че от него лъха нещо навън.
Ще кажете, че чувствувате. Щом видите приятеля си, като че нещо от него идва към вас. Когато срещнете някого, който не е ваш приятел, няма го това. Иде една вълна от приятеля към вас. И когато дойде тази вълна, вие усещате, че ви е приятно.
към беседата >>
Какво трябва да познава човек на земята?
Човек може да познава себе си само при дадени условия, чрез работата, която той е свършил. Какво трябва да познава бащата? Да познава децата си. Какво трябва да познава майката? - Своите дъщери.
Какво трябва да познава човек на земята?
-Трябва да познава слънцето. Най-първо в дадения случай какво може да познава човек? - Слънцето. Всяко едно същество, което дойде на земята, трябва да познава най-първо слънцето, понеже слънцето дава условия, за да се прояви животът. Какво трябва да познава синът?
към беседата >>
Ще кажете, че чувствувате.
Има един вътрешен усет и нещо външно. Той прилича на следното. Когато палите нощем свещ, отвън до вас идва една светлина. Един приток, който тече. Когато срещнете вашия приятел, вие усещате, че от него лъха нещо навън.
Ще кажете, че чувствувате.
Щом видите приятеля си, като че нещо от него идва към вас. Когато срещнете някого, който не е ваш приятел, няма го това. Иде една вълна от приятеля към вас. И когато дойде тази вълна, вие усещате, че ви е приятно. По същия начин ви е приятно, когато се приближавате към някое цвете.
към беседата >>
-Трябва да познава слънцето.
Какво трябва да познава бащата? Да познава децата си. Какво трябва да познава майката? - Своите дъщери. Какво трябва да познава човек на земята?
-Трябва да познава слънцето.
Най-първо в дадения случай какво може да познава човек? - Слънцето. Всяко едно същество, което дойде на земята, трябва да познава най-първо слънцето, понеже слънцето дава условия, за да се прояви животът. Какво трябва да познава синът? -Баща си трябва да познава.
към беседата >>
Щом видите приятеля си, като че нещо от него идва към вас.
Той прилича на следното. Когато палите нощем свещ, отвън до вас идва една светлина. Един приток, който тече. Когато срещнете вашия приятел, вие усещате, че от него лъха нещо навън. Ще кажете, че чувствувате.
Щом видите приятеля си, като че нещо от него идва към вас.
Когато срещнете някого, който не е ваш приятел, няма го това. Иде една вълна от приятеля към вас. И когато дойде тази вълна, вие усещате, че ви е приятно. По същия начин ви е приятно, когато се приближавате към някое цвете. Има нещо, което иде от цветето до вашето обоняние.
към беседата >>
Най-първо в дадения случай какво може да познава човек?
Да познава децата си. Какво трябва да познава майката? - Своите дъщери. Какво трябва да познава човек на земята? -Трябва да познава слънцето.
Най-първо в дадения случай какво може да познава човек?
- Слънцето. Всяко едно същество, което дойде на земята, трябва да познава най-първо слънцето, понеже слънцето дава условия, за да се прояви животът. Какво трябва да познава синът? -Баща си трябва да познава. За постижението са необходими две неща.
към беседата >>
Когато срещнете някого, който не е ваш приятел, няма го това.
Когато палите нощем свещ, отвън до вас идва една светлина. Един приток, който тече. Когато срещнете вашия приятел, вие усещате, че от него лъха нещо навън. Ще кажете, че чувствувате. Щом видите приятеля си, като че нещо от него идва към вас.
Когато срещнете някого, който не е ваш приятел, няма го това.
Иде една вълна от приятеля към вас. И когато дойде тази вълна, вие усещате, че ви е приятно. По същия начин ви е приятно, когато се приближавате към някое цвете. Има нещо, което иде от цветето до вашето обоняние. Известни меки частици са те, които идват от цветето към вас.
към беседата >>
- Слънцето.
Какво трябва да познава майката? - Своите дъщери. Какво трябва да познава човек на земята? -Трябва да познава слънцето. Най-първо в дадения случай какво може да познава човек?
- Слънцето.
Всяко едно същество, което дойде на земята, трябва да познава най-първо слънцето, понеже слънцето дава условия, за да се прояви животът. Какво трябва да познава синът? -Баща си трябва да познава. За постижението са необходими две неща. Да кажем, че след като познаеш, имаш идеята да постигнеш нещо.
към беседата >>
Иде една вълна от приятеля към вас.
Един приток, който тече. Когато срещнете вашия приятел, вие усещате, че от него лъха нещо навън. Ще кажете, че чувствувате. Щом видите приятеля си, като че нещо от него идва към вас. Когато срещнете някого, който не е ваш приятел, няма го това.
Иде една вълна от приятеля към вас.
И когато дойде тази вълна, вие усещате, че ви е приятно. По същия начин ви е приятно, когато се приближавате към някое цвете. Има нещо, което иде от цветето до вашето обоняние. Известни меки частици са те, които идват от цветето към вас. Вие схващате това.
към беседата >>
Всяко едно същество, което дойде на земята, трябва да познава най-първо слънцето, понеже слънцето дава условия, за да се прояви животът.
- Своите дъщери. Какво трябва да познава човек на земята? -Трябва да познава слънцето. Най-първо в дадения случай какво може да познава човек? - Слънцето.
Всяко едно същество, което дойде на земята, трябва да познава най-първо слънцето, понеже слънцето дава условия, за да се прояви животът.
Какво трябва да познава синът? -Баща си трябва да познава. За постижението са необходими две неща. Да кажем, че след като познаеш, имаш идеята да постигнеш нещо. Започнат нещо.
към беседата >>
И когато дойде тази вълна, вие усещате, че ви е приятно.
Когато срещнете вашия приятел, вие усещате, че от него лъха нещо навън. Ще кажете, че чувствувате. Щом видите приятеля си, като че нещо от него идва към вас. Когато срещнете някого, който не е ваш приятел, няма го това. Иде една вълна от приятеля към вас.
И когато дойде тази вълна, вие усещате, че ви е приятно.
По същия начин ви е приятно, когато се приближавате към някое цвете. Има нещо, което иде от цветето до вашето обоняние. Известни меки частици са те, които идват от цветето към вас. Вие схващате това. Вие казвате: „Дали е роза или карамфил.” По това, което цветето отделя, вие вече определяте цветето.
към беседата >>
Какво трябва да познава синът?
Какво трябва да познава човек на земята? -Трябва да познава слънцето. Най-първо в дадения случай какво може да познава човек? - Слънцето. Всяко едно същество, което дойде на земята, трябва да познава най-първо слънцето, понеже слънцето дава условия, за да се прояви животът.
Какво трябва да познава синът?
-Баща си трябва да познава. За постижението са необходими две неща. Да кажем, че след като познаеш, имаш идеята да постигнеш нещо. Започнат нещо. И начинът на постижението кой е?
към беседата >>
По същия начин ви е приятно, когато се приближавате към някое цвете.
Ще кажете, че чувствувате. Щом видите приятеля си, като че нещо от него идва към вас. Когато срещнете някого, който не е ваш приятел, няма го това. Иде една вълна от приятеля към вас. И когато дойде тази вълна, вие усещате, че ви е приятно.
По същия начин ви е приятно, когато се приближавате към някое цвете.
Има нещо, което иде от цветето до вашето обоняние. Известни меки частици са те, които идват от цветето към вас. Вие схващате това. Вие казвате: „Дали е роза или карамфил.” По това, което цветето отделя, вие вече определяте цветето. Такова нещо излиза от вашия приятел, специфично нещо.
към беседата >>
-Баща си трябва да познава.
-Трябва да познава слънцето. Най-първо в дадения случай какво може да познава човек? - Слънцето. Всяко едно същество, което дойде на земята, трябва да познава най-първо слънцето, понеже слънцето дава условия, за да се прояви животът. Какво трябва да познава синът?
-Баща си трябва да познава.
За постижението са необходими две неща. Да кажем, че след като познаеш, имаш идеята да постигнеш нещо. Започнат нещо. И начинът на постижението кой е? Вземете един певец.
към беседата >>
Има нещо, което иде от цветето до вашето обоняние.
Щом видите приятеля си, като че нещо от него идва към вас. Когато срещнете някого, който не е ваш приятел, няма го това. Иде една вълна от приятеля към вас. И когато дойде тази вълна, вие усещате, че ви е приятно. По същия начин ви е приятно, когато се приближавате към някое цвете.
Има нещо, което иде от цветето до вашето обоняние.
Известни меки частици са те, които идват от цветето към вас. Вие схващате това. Вие казвате: „Дали е роза или карамфил.” По това, което цветето отделя, вие вече определяте цветето. Такова нещо излиза от вашия приятел, специфично нещо.
към беседата >>
За постижението са необходими две неща.
Най-първо в дадения случай какво може да познава човек? - Слънцето. Всяко едно същество, което дойде на земята, трябва да познава най-първо слънцето, понеже слънцето дава условия, за да се прояви животът. Какво трябва да познава синът? -Баща си трябва да познава.
За постижението са необходими две неща.
Да кажем, че след като познаеш, имаш идеята да постигнеш нещо. Започнат нещо. И начинът на постижението кой е? Вземете един певец. Той, за да постигне нещо, преди всичко трябва да е надарен, трябва да има един отличен глас.
към беседата >>
Известни меки частици са те, които идват от цветето към вас.
Когато срещнете някого, който не е ваш приятел, няма го това. Иде една вълна от приятеля към вас. И когато дойде тази вълна, вие усещате, че ви е приятно. По същия начин ви е приятно, когато се приближавате към някое цвете. Има нещо, което иде от цветето до вашето обоняние.
Известни меки частици са те, които идват от цветето към вас.
Вие схващате това. Вие казвате: „Дали е роза или карамфил.” По това, което цветето отделя, вие вече определяте цветето. Такова нещо излиза от вашия приятел, специфично нещо.
към беседата >>
Да кажем, че след като познаеш, имаш идеята да постигнеш нещо.
- Слънцето. Всяко едно същество, което дойде на земята, трябва да познава най-първо слънцето, понеже слънцето дава условия, за да се прояви животът. Какво трябва да познава синът? -Баща си трябва да познава. За постижението са необходими две неща.
Да кажем, че след като познаеш, имаш идеята да постигнеш нещо.
Започнат нещо. И начинът на постижението кой е? Вземете един певец. Той, за да постигне нещо, преди всичко трябва да е надарен, трябва да има един отличен глас. Гласът е вече един резултат.
към беседата >>
Вие схващате това.
Иде една вълна от приятеля към вас. И когато дойде тази вълна, вие усещате, че ви е приятно. По същия начин ви е приятно, когато се приближавате към някое цвете. Има нещо, което иде от цветето до вашето обоняние. Известни меки частици са те, които идват от цветето към вас.
Вие схващате това.
Вие казвате: „Дали е роза или карамфил.” По това, което цветето отделя, вие вече определяте цветето. Такова нещо излиза от вашия приятел, специфично нещо.
към беседата >>
Започнат нещо.
Всяко едно същество, което дойде на земята, трябва да познава най-първо слънцето, понеже слънцето дава условия, за да се прояви животът. Какво трябва да познава синът? -Баща си трябва да познава. За постижението са необходими две неща. Да кажем, че след като познаеш, имаш идеята да постигнеш нещо.
Започнат нещо.
И начинът на постижението кой е? Вземете един певец. Той, за да постигне нещо, преди всичко трябва да е надарен, трябва да има един отличен глас. Гласът е вече един резултат. Като казвам глас, разбирам, че той има един отличен ларинкс и той знае да го владее.
към беседата >>
Вие казвате: „Дали е роза или карамфил.” По това, което цветето отделя, вие вече определяте цветето.
И когато дойде тази вълна, вие усещате, че ви е приятно. По същия начин ви е приятно, когато се приближавате към някое цвете. Има нещо, което иде от цветето до вашето обоняние. Известни меки частици са те, които идват от цветето към вас. Вие схващате това.
Вие казвате: „Дали е роза или карамфил.” По това, което цветето отделя, вие вече определяте цветето.
Такова нещо излиза от вашия приятел, специфично нещо.
към беседата >>
И начинът на постижението кой е?
Какво трябва да познава синът? -Баща си трябва да познава. За постижението са необходими две неща. Да кажем, че след като познаеш, имаш идеята да постигнеш нещо. Започнат нещо.
И начинът на постижението кой е?
Вземете един певец. Той, за да постигне нещо, преди всичко трябва да е надарен, трябва да има един отличен глас. Гласът е вече един резултат. Като казвам глас, разбирам, че той има един отличен ларинкс и той знае да го владее. Един отличен певец може да има отлични постижения.
към беседата >>
Такова нещо излиза от вашия приятел, специфично нещо.
По същия начин ви е приятно, когато се приближавате към някое цвете. Има нещо, което иде от цветето до вашето обоняние. Известни меки частици са те, които идват от цветето към вас. Вие схващате това. Вие казвате: „Дали е роза или карамфил.” По това, което цветето отделя, вие вече определяте цветето.
Такова нещо излиза от вашия приятел, специфично нещо.
към беседата >>
Вземете един певец.
-Баща си трябва да познава. За постижението са необходими две неща. Да кажем, че след като познаеш, имаш идеята да постигнеш нещо. Започнат нещо. И начинът на постижението кой е?
Вземете един певец.
Той, за да постигне нещо, преди всичко трябва да е надарен, трябва да има един отличен глас. Гласът е вече един резултат. Като казвам глас, разбирам, че той има един отличен ларинкс и той знае да го владее. Един отличен певец може да има отлични постижения. Взимам примера за певеца само за пояснение.
към беседата >>
Думите живи ли са или не?
Думите живи ли са или не?
Думите могат да бъдат живи, могат да бъдат и мъртви. Една дума е жива, когато, щом се каже, от нея излиза нещо и ако иде към вас, тази дума е за вас. Ако от тази дума нищо не излиза, тази дума не е за вас. Вие при изучаването на окултната наука, ако нямате тези познания, окултната наука ще бъде за вас непозната. Окултната наука - това са разумни същества, от тях всякога излиза нещо.
към беседата >>
Той, за да постигне нещо, преди всичко трябва да е надарен, трябва да има един отличен глас.
За постижението са необходими две неща. Да кажем, че след като познаеш, имаш идеята да постигнеш нещо. Започнат нещо. И начинът на постижението кой е? Вземете един певец.
Той, за да постигне нещо, преди всичко трябва да е надарен, трябва да има един отличен глас.
Гласът е вече един резултат. Като казвам глас, разбирам, че той има един отличен ларинкс и той знае да го владее. Един отличен певец може да има отлични постижения. Взимам примера за певеца само за пояснение. За да постигне човек нещо, той трябва да има някоя сила, с която да разполага.
към беседата >>
Думите могат да бъдат живи, могат да бъдат и мъртви.
Думите живи ли са или не?
Думите могат да бъдат живи, могат да бъдат и мъртви.
Една дума е жива, когато, щом се каже, от нея излиза нещо и ако иде към вас, тази дума е за вас. Ако от тази дума нищо не излиза, тази дума не е за вас. Вие при изучаването на окултната наука, ако нямате тези познания, окултната наука ще бъде за вас непозната. Окултната наука - това са разумни същества, от тях всякога излиза нещо. Външната страна на науката, това, което излиза от тях, ние го наричаме окултна наука.
към беседата >>
Гласът е вече един резултат.
Да кажем, че след като познаеш, имаш идеята да постигнеш нещо. Започнат нещо. И начинът на постижението кой е? Вземете един певец. Той, за да постигне нещо, преди всичко трябва да е надарен, трябва да има един отличен глас.
Гласът е вече един резултат.
Като казвам глас, разбирам, че той има един отличен ларинкс и той знае да го владее. Един отличен певец може да има отлични постижения. Взимам примера за певеца само за пояснение. За да постигне човек нещо, той трябва да има някоя сила, с която да разполага. Например един естественик, за да постигне нещо, той трябва да има един отличен, наблюдателен ум.
към беседата >>
Една дума е жива, когато, щом се каже, от нея излиза нещо и ако иде към вас, тази дума е за вас.
Думите живи ли са или не? Думите могат да бъдат живи, могат да бъдат и мъртви.
Една дума е жива, когато, щом се каже, от нея излиза нещо и ако иде към вас, тази дума е за вас.
Ако от тази дума нищо не излиза, тази дума не е за вас. Вие при изучаването на окултната наука, ако нямате тези познания, окултната наука ще бъде за вас непозната. Окултната наука - това са разумни същества, от тях всякога излиза нещо. Външната страна на науката, това, което излиза от тях, ние го наричаме окултна наука. Но същността на окултната наука се състои от тези живи цветя, а не от уханието, което излиза от цветята.
към беседата >>
Като казвам глас, разбирам, че той има един отличен ларинкс и той знае да го владее.
Започнат нещо. И начинът на постижението кой е? Вземете един певец. Той, за да постигне нещо, преди всичко трябва да е надарен, трябва да има един отличен глас. Гласът е вече един резултат.
Като казвам глас, разбирам, че той има един отличен ларинкс и той знае да го владее.
Един отличен певец може да има отлични постижения. Взимам примера за певеца само за пояснение. За да постигне човек нещо, той трябва да има някоя сила, с която да разполага. Например един естественик, за да постигне нещо, той трябва да има един отличен, наблюдателен ум. Той трябва да прави наблюдения.
към беседата >>
Ако от тази дума нищо не излиза, тази дума не е за вас.
Думите живи ли са или не? Думите могат да бъдат живи, могат да бъдат и мъртви. Една дума е жива, когато, щом се каже, от нея излиза нещо и ако иде към вас, тази дума е за вас.
Ако от тази дума нищо не излиза, тази дума не е за вас.
Вие при изучаването на окултната наука, ако нямате тези познания, окултната наука ще бъде за вас непозната. Окултната наука - това са разумни същества, от тях всякога излиза нещо. Външната страна на науката, това, което излиза от тях, ние го наричаме окултна наука. Но същността на окултната наука се състои от тези живи цветя, а не от уханието, което излиза от цветята. Уханието на здравите цветя.
към беседата >>
Един отличен певец може да има отлични постижения.
И начинът на постижението кой е? Вземете един певец. Той, за да постигне нещо, преди всичко трябва да е надарен, трябва да има един отличен глас. Гласът е вече един резултат. Като казвам глас, разбирам, че той има един отличен ларинкс и той знае да го владее.
Един отличен певец може да има отлични постижения.
Взимам примера за певеца само за пояснение. За да постигне човек нещо, той трябва да има някоя сила, с която да разполага. Например един естественик, за да постигне нещо, той трябва да има един отличен, наблюдателен ум. Той трябва да прави наблюдения. Не да е муден в наблюденията, но да е бърз.
към беседата >>
Вие при изучаването на окултната наука, ако нямате тези познания, окултната наука ще бъде за вас непозната.
Думите живи ли са или не? Думите могат да бъдат живи, могат да бъдат и мъртви. Една дума е жива, когато, щом се каже, от нея излиза нещо и ако иде към вас, тази дума е за вас. Ако от тази дума нищо не излиза, тази дума не е за вас.
Вие при изучаването на окултната наука, ако нямате тези познания, окултната наука ще бъде за вас непозната.
Окултната наука - това са разумни същества, от тях всякога излиза нещо. Външната страна на науката, това, което излиза от тях, ние го наричаме окултна наука. Но същността на окултната наука се състои от тези живи цветя, а не от уханието, което излиза от цветята. Уханието на здравите цветя. Цветето създава уханието и по това ухание ние разбираме на кое място се намира това цвете.
към беседата >>
Взимам примера за певеца само за пояснение.
Вземете един певец. Той, за да постигне нещо, преди всичко трябва да е надарен, трябва да има един отличен глас. Гласът е вече един резултат. Като казвам глас, разбирам, че той има един отличен ларинкс и той знае да го владее. Един отличен певец може да има отлични постижения.
Взимам примера за певеца само за пояснение.
За да постигне човек нещо, той трябва да има някоя сила, с която да разполага. Например един естественик, за да постигне нещо, той трябва да има един отличен, наблюдателен ум. Той трябва да прави наблюдения. Не да е муден в наблюденията, но да е бърз. Не да наблюдава с ума си, по по един естествен начин трябва да идва наблюдението.
към беседата >>
Окултната наука - това са разумни същества, от тях всякога излиза нещо.
Думите живи ли са или не? Думите могат да бъдат живи, могат да бъдат и мъртви. Една дума е жива, когато, щом се каже, от нея излиза нещо и ако иде към вас, тази дума е за вас. Ако от тази дума нищо не излиза, тази дума не е за вас. Вие при изучаването на окултната наука, ако нямате тези познания, окултната наука ще бъде за вас непозната.
Окултната наука - това са разумни същества, от тях всякога излиза нещо.
Външната страна на науката, това, което излиза от тях, ние го наричаме окултна наука. Но същността на окултната наука се състои от тези живи цветя, а не от уханието, което излиза от цветята. Уханието на здравите цветя. Цветето създава уханието и по това ухание ние разбираме на кое място се намира това цвете. Представете си сега, че аз ви държа ръцете така (Учителя с двете си длани направи една топка, като че ли държи нещо вътре.) Какво тълкуване ще дадете на това?
към беседата >>
За да постигне човек нещо, той трябва да има някоя сила, с която да разполага.
Той, за да постигне нещо, преди всичко трябва да е надарен, трябва да има един отличен глас. Гласът е вече един резултат. Като казвам глас, разбирам, че той има един отличен ларинкс и той знае да го владее. Един отличен певец може да има отлични постижения. Взимам примера за певеца само за пояснение.
За да постигне човек нещо, той трябва да има някоя сила, с която да разполага.
Например един естественик, за да постигне нещо, той трябва да има един отличен, наблюдателен ум. Той трябва да прави наблюдения. Не да е муден в наблюденията, но да е бърз. Не да наблюдава с ума си, по по един естествен начин трябва да идва наблюдението. Вие срещате някого и веднага се произнасяте за неговия характер, без да сте физиогномист, без да изучавате окултната наука и казвате: „Виждам аз, че този човек е учен, че е здрав.” Ако ви попитат кое ви дава повод за това разсъждение, вие ще кажете: „Не зная, но усещам тази работа.” Същият начин е при печката.
към беседата >>
Външната страна на науката, това, което излиза от тях, ние го наричаме окултна наука.
Думите могат да бъдат живи, могат да бъдат и мъртви. Една дума е жива, когато, щом се каже, от нея излиза нещо и ако иде към вас, тази дума е за вас. Ако от тази дума нищо не излиза, тази дума не е за вас. Вие при изучаването на окултната наука, ако нямате тези познания, окултната наука ще бъде за вас непозната. Окултната наука - това са разумни същества, от тях всякога излиза нещо.
Външната страна на науката, това, което излиза от тях, ние го наричаме окултна наука.
Но същността на окултната наука се състои от тези живи цветя, а не от уханието, което излиза от цветята. Уханието на здравите цветя. Цветето създава уханието и по това ухание ние разбираме на кое място се намира това цвете. Представете си сега, че аз ви държа ръцете така (Учителя с двете си длани направи една топка, като че ли държи нещо вътре.) Какво тълкуване ще дадете на това? Кога правите така с ръцете?
към беседата >>
Например един естественик, за да постигне нещо, той трябва да има един отличен, наблюдателен ум.
Гласът е вече един резултат. Като казвам глас, разбирам, че той има един отличен ларинкс и той знае да го владее. Един отличен певец може да има отлични постижения. Взимам примера за певеца само за пояснение. За да постигне човек нещо, той трябва да има някоя сила, с която да разполага.
Например един естественик, за да постигне нещо, той трябва да има един отличен, наблюдателен ум.
Той трябва да прави наблюдения. Не да е муден в наблюденията, но да е бърз. Не да наблюдава с ума си, по по един естествен начин трябва да идва наблюдението. Вие срещате някого и веднага се произнасяте за неговия характер, без да сте физиогномист, без да изучавате окултната наука и казвате: „Виждам аз, че този човек е учен, че е здрав.” Ако ви попитат кое ви дава повод за това разсъждение, вие ще кажете: „Не зная, но усещам тази работа.” Същият начин е при печката. Аз съм при печката.
към беседата >>
Но същността на окултната наука се състои от тези живи цветя, а не от уханието, което излиза от цветята.
Една дума е жива, когато, щом се каже, от нея излиза нещо и ако иде към вас, тази дума е за вас. Ако от тази дума нищо не излиза, тази дума не е за вас. Вие при изучаването на окултната наука, ако нямате тези познания, окултната наука ще бъде за вас непозната. Окултната наука - това са разумни същества, от тях всякога излиза нещо. Външната страна на науката, това, което излиза от тях, ние го наричаме окултна наука.
Но същността на окултната наука се състои от тези живи цветя, а не от уханието, което излиза от цветята.
Уханието на здравите цветя. Цветето създава уханието и по това ухание ние разбираме на кое място се намира това цвете. Представете си сега, че аз ви държа ръцете така (Учителя с двете си длани направи една топка, като че ли държи нещо вътре.) Какво тълкуване ще дадете на това? Кога правите така с ръцете? (Когато скриваме нещо или когато пазим една свещ да не угасне.) Когато крием нещо, така е.
към беседата >>
Той трябва да прави наблюдения.
Като казвам глас, разбирам, че той има един отличен ларинкс и той знае да го владее. Един отличен певец може да има отлични постижения. Взимам примера за певеца само за пояснение. За да постигне човек нещо, той трябва да има някоя сила, с която да разполага. Например един естественик, за да постигне нещо, той трябва да има един отличен, наблюдателен ум.
Той трябва да прави наблюдения.
Не да е муден в наблюденията, но да е бърз. Не да наблюдава с ума си, по по един естествен начин трябва да идва наблюдението. Вие срещате някого и веднага се произнасяте за неговия характер, без да сте физиогномист, без да изучавате окултната наука и казвате: „Виждам аз, че този човек е учен, че е здрав.” Ако ви попитат кое ви дава повод за това разсъждение, вие ще кажете: „Не зная, но усещам тази работа.” Същият начин е при печката. Аз съм при печката. Кое ми дава опитност, че печката е топла?
към беседата >>
Уханието на здравите цветя.
Ако от тази дума нищо не излиза, тази дума не е за вас. Вие при изучаването на окултната наука, ако нямате тези познания, окултната наука ще бъде за вас непозната. Окултната наука - това са разумни същества, от тях всякога излиза нещо. Външната страна на науката, това, което излиза от тях, ние го наричаме окултна наука. Но същността на окултната наука се състои от тези живи цветя, а не от уханието, което излиза от цветята.
Уханието на здравите цветя.
Цветето създава уханието и по това ухание ние разбираме на кое място се намира това цвете. Представете си сега, че аз ви държа ръцете така (Учителя с двете си длани направи една топка, като че ли държи нещо вътре.) Какво тълкуване ще дадете на това? Кога правите така с ръцете? (Когато скриваме нещо или когато пазим една свещ да не угасне.) Когато крием нещо, така е. Или когато носим и пазим нещо ценно.
към беседата >>
Не да е муден в наблюденията, но да е бърз.
Един отличен певец може да има отлични постижения. Взимам примера за певеца само за пояснение. За да постигне човек нещо, той трябва да има някоя сила, с която да разполага. Например един естественик, за да постигне нещо, той трябва да има един отличен, наблюдателен ум. Той трябва да прави наблюдения.
Не да е муден в наблюденията, но да е бърз.
Не да наблюдава с ума си, по по един естествен начин трябва да идва наблюдението. Вие срещате някого и веднага се произнасяте за неговия характер, без да сте физиогномист, без да изучавате окултната наука и казвате: „Виждам аз, че този човек е учен, че е здрав.” Ако ви попитат кое ви дава повод за това разсъждение, вие ще кажете: „Не зная, но усещам тази работа.” Същият начин е при печката. Аз съм при печката. Кое ми дава опитност, че печката е топла? Все таки имам една опитност.
към беседата >>
Цветето създава уханието и по това ухание ние разбираме на кое място се намира това цвете.
Вие при изучаването на окултната наука, ако нямате тези познания, окултната наука ще бъде за вас непозната. Окултната наука - това са разумни същества, от тях всякога излиза нещо. Външната страна на науката, това, което излиза от тях, ние го наричаме окултна наука. Но същността на окултната наука се състои от тези живи цветя, а не от уханието, което излиза от цветята. Уханието на здравите цветя.
Цветето създава уханието и по това ухание ние разбираме на кое място се намира това цвете.
Представете си сега, че аз ви държа ръцете така (Учителя с двете си длани направи една топка, като че ли държи нещо вътре.) Какво тълкуване ще дадете на това? Кога правите така с ръцете? (Когато скриваме нещо или когато пазим една свещ да не угасне.) Когато крием нещо, така е. Или когато носим и пазим нещо ценно. Децата, когато играят на скриване на топка, държат си така ръцете и никой не знае къде е топката.
към беседата >>
Не да наблюдава с ума си, по по един естествен начин трябва да идва наблюдението.
Взимам примера за певеца само за пояснение. За да постигне човек нещо, той трябва да има някоя сила, с която да разполага. Например един естественик, за да постигне нещо, той трябва да има един отличен, наблюдателен ум. Той трябва да прави наблюдения. Не да е муден в наблюденията, но да е бърз.
Не да наблюдава с ума си, по по един естествен начин трябва да идва наблюдението.
Вие срещате някого и веднага се произнасяте за неговия характер, без да сте физиогномист, без да изучавате окултната наука и казвате: „Виждам аз, че този човек е учен, че е здрав.” Ако ви попитат кое ви дава повод за това разсъждение, вие ще кажете: „Не зная, но усещам тази работа.” Същият начин е при печката. Аз съм при печката. Кое ми дава опитност, че печката е топла? Все таки имам една опитност. И ако възрази, ще му кажа: Турете си ръката на печката.
към беседата >>
Представете си сега, че аз ви държа ръцете така (Учителя с двете си длани направи една топка, като че ли държи нещо вътре.) Какво тълкуване ще дадете на това?
Окултната наука - това са разумни същества, от тях всякога излиза нещо. Външната страна на науката, това, което излиза от тях, ние го наричаме окултна наука. Но същността на окултната наука се състои от тези живи цветя, а не от уханието, което излиза от цветята. Уханието на здравите цветя. Цветето създава уханието и по това ухание ние разбираме на кое място се намира това цвете.
Представете си сега, че аз ви държа ръцете така (Учителя с двете си длани направи една топка, като че ли държи нещо вътре.) Какво тълкуване ще дадете на това?
Кога правите така с ръцете? (Когато скриваме нещо или когато пазим една свещ да не угасне.) Когато крием нещо, така е. Или когато носим и пазим нещо ценно. Децата, когато играят на скриване на топка, държат си така ръцете и никой не знае къде е топката. (Учителя отваря дланта на едната ръка и я държи обърната нагоре.) Така правят някои, когато шепата е пълна с пари.
към беседата >>
Вие срещате някого и веднага се произнасяте за неговия характер, без да сте физиогномист, без да изучавате окултната наука и казвате: „Виждам аз, че този човек е учен, че е здрав.” Ако ви попитат кое ви дава повод за това разсъждение, вие ще кажете: „Не зная, но усещам тази работа.” Същият начин е при печката.
За да постигне човек нещо, той трябва да има някоя сила, с която да разполага. Например един естественик, за да постигне нещо, той трябва да има един отличен, наблюдателен ум. Той трябва да прави наблюдения. Не да е муден в наблюденията, но да е бърз. Не да наблюдава с ума си, по по един естествен начин трябва да идва наблюдението.
Вие срещате някого и веднага се произнасяте за неговия характер, без да сте физиогномист, без да изучавате окултната наука и казвате: „Виждам аз, че този човек е учен, че е здрав.” Ако ви попитат кое ви дава повод за това разсъждение, вие ще кажете: „Не зная, но усещам тази работа.” Същият начин е при печката.
Аз съм при печката. Кое ми дава опитност, че печката е топла? Все таки имам една опитност. И ако възрази, ще му кажа: Турете си ръката на печката. Щом не можеш да си държиш ръката на печката, тя е топла, а щом можеш да я държиш, тя е студена.
към беседата >>
Кога правите така с ръцете?
Външната страна на науката, това, което излиза от тях, ние го наричаме окултна наука. Но същността на окултната наука се състои от тези живи цветя, а не от уханието, което излиза от цветята. Уханието на здравите цветя. Цветето създава уханието и по това ухание ние разбираме на кое място се намира това цвете. Представете си сега, че аз ви държа ръцете така (Учителя с двете си длани направи една топка, като че ли държи нещо вътре.) Какво тълкуване ще дадете на това?
Кога правите така с ръцете?
(Когато скриваме нещо или когато пазим една свещ да не угасне.) Когато крием нещо, така е. Или когато носим и пазим нещо ценно. Децата, когато играят на скриване на топка, държат си така ръцете и никой не знае къде е топката. (Учителя отваря дланта на едната ръка и я държи обърната нагоре.) Така правят някои, когато шепата е пълна с пари. Някой път съм виждал търговци купуват жито.
към беседата >>
Аз съм при печката.
Например един естественик, за да постигне нещо, той трябва да има един отличен, наблюдателен ум. Той трябва да прави наблюдения. Не да е муден в наблюденията, но да е бърз. Не да наблюдава с ума си, по по един естествен начин трябва да идва наблюдението. Вие срещате някого и веднага се произнасяте за неговия характер, без да сте физиогномист, без да изучавате окултната наука и казвате: „Виждам аз, че този човек е учен, че е здрав.” Ако ви попитат кое ви дава повод за това разсъждение, вие ще кажете: „Не зная, но усещам тази работа.” Същият начин е при печката.
Аз съм при печката.
Кое ми дава опитност, че печката е топла? Все таки имам една опитност. И ако възрази, ще му кажа: Турете си ръката на печката. Щом не можеш да си държиш ръката на печката, тя е топла, а щом можеш да я държиш, тя е студена.
към беседата >>
(Когато скриваме нещо или когато пазим една свещ да не угасне.) Когато крием нещо, така е.
Но същността на окултната наука се състои от тези живи цветя, а не от уханието, което излиза от цветята. Уханието на здравите цветя. Цветето създава уханието и по това ухание ние разбираме на кое място се намира това цвете. Представете си сега, че аз ви държа ръцете така (Учителя с двете си длани направи една топка, като че ли държи нещо вътре.) Какво тълкуване ще дадете на това? Кога правите така с ръцете?
(Когато скриваме нещо или когато пазим една свещ да не угасне.) Когато крием нещо, така е.
Или когато носим и пазим нещо ценно. Децата, когато играят на скриване на топка, държат си така ръцете и никой не знае къде е топката. (Учителя отваря дланта на едната ръка и я държи обърната нагоре.) Така правят някои, когато шепата е пълна с пари. Някой път съм виждал търговци купуват жито. Бръква в житото, взема от житото, подхвърля го нагоре и гледа житото хубаво ли е.
към беседата >>
Кое ми дава опитност, че печката е топла?
Той трябва да прави наблюдения. Не да е муден в наблюденията, но да е бърз. Не да наблюдава с ума си, по по един естествен начин трябва да идва наблюдението. Вие срещате някого и веднага се произнасяте за неговия характер, без да сте физиогномист, без да изучавате окултната наука и казвате: „Виждам аз, че този човек е учен, че е здрав.” Ако ви попитат кое ви дава повод за това разсъждение, вие ще кажете: „Не зная, но усещам тази работа.” Същият начин е при печката. Аз съм при печката.
Кое ми дава опитност, че печката е топла?
Все таки имам една опитност. И ако възрази, ще му кажа: Турете си ръката на печката. Щом не можеш да си държиш ръката на печката, тя е топла, а щом можеш да я държиш, тя е студена.
към беседата >>
Или когато носим и пазим нещо ценно.
Уханието на здравите цветя. Цветето създава уханието и по това ухание ние разбираме на кое място се намира това цвете. Представете си сега, че аз ви държа ръцете така (Учителя с двете си длани направи една топка, като че ли държи нещо вътре.) Какво тълкуване ще дадете на това? Кога правите така с ръцете? (Когато скриваме нещо или когато пазим една свещ да не угасне.) Когато крием нещо, така е.
Или когато носим и пазим нещо ценно.
Децата, когато играят на скриване на топка, държат си така ръцете и никой не знае къде е топката. (Учителя отваря дланта на едната ръка и я държи обърната нагоре.) Така правят някои, когато шепата е пълна с пари. Някой път съм виждал търговци купуват жито. Бръква в житото, взема от житото, подхвърля го нагоре и гледа житото хубаво ли е. Или някоя домакиня бръква в брашното, взема в шепата си, държи го така и го поразмърдва.
към беседата >>
Все таки имам една опитност.
Не да е муден в наблюденията, но да е бърз. Не да наблюдава с ума си, по по един естествен начин трябва да идва наблюдението. Вие срещате някого и веднага се произнасяте за неговия характер, без да сте физиогномист, без да изучавате окултната наука и казвате: „Виждам аз, че този човек е учен, че е здрав.” Ако ви попитат кое ви дава повод за това разсъждение, вие ще кажете: „Не зная, но усещам тази работа.” Същият начин е при печката. Аз съм при печката. Кое ми дава опитност, че печката е топла?
Все таки имам една опитност.
И ако възрази, ще му кажа: Турете си ръката на печката. Щом не можеш да си държиш ръката на печката, тя е топла, а щом можеш да я държиш, тя е студена.
към беседата >>
Децата, когато играят на скриване на топка, държат си така ръцете и никой не знае къде е топката.
Цветето създава уханието и по това ухание ние разбираме на кое място се намира това цвете. Представете си сега, че аз ви държа ръцете така (Учителя с двете си длани направи една топка, като че ли държи нещо вътре.) Какво тълкуване ще дадете на това? Кога правите така с ръцете? (Когато скриваме нещо или когато пазим една свещ да не угасне.) Когато крием нещо, така е. Или когато носим и пазим нещо ценно.
Децата, когато играят на скриване на топка, държат си така ръцете и никой не знае къде е топката.
(Учителя отваря дланта на едната ръка и я държи обърната нагоре.) Така правят някои, когато шепата е пълна с пари. Някой път съм виждал търговци купуват жито. Бръква в житото, взема от житото, подхвърля го нагоре и гледа житото хубаво ли е. Или някоя домакиня бръква в брашното, взема в шепата си, държи го така и го поразмърдва. Или някой вземе парите и ги държи така на ръката.
към беседата >>
И ако възрази, ще му кажа: Турете си ръката на печката.
Не да наблюдава с ума си, по по един естествен начин трябва да идва наблюдението. Вие срещате някого и веднага се произнасяте за неговия характер, без да сте физиогномист, без да изучавате окултната наука и казвате: „Виждам аз, че този човек е учен, че е здрав.” Ако ви попитат кое ви дава повод за това разсъждение, вие ще кажете: „Не зная, но усещам тази работа.” Същият начин е при печката. Аз съм при печката. Кое ми дава опитност, че печката е топла? Все таки имам една опитност.
И ако възрази, ще му кажа: Турете си ръката на печката.
Щом не можеш да си държиш ръката на печката, тя е топла, а щом можеш да я държиш, тя е студена.
към беседата >>
(Учителя отваря дланта на едната ръка и я държи обърната нагоре.) Така правят някои, когато шепата е пълна с пари.
Представете си сега, че аз ви държа ръцете така (Учителя с двете си длани направи една топка, като че ли държи нещо вътре.) Какво тълкуване ще дадете на това? Кога правите така с ръцете? (Когато скриваме нещо или когато пазим една свещ да не угасне.) Когато крием нещо, така е. Или когато носим и пазим нещо ценно. Децата, когато играят на скриване на топка, държат си така ръцете и никой не знае къде е топката.
(Учителя отваря дланта на едната ръка и я държи обърната нагоре.) Така правят някои, когато шепата е пълна с пари.
Някой път съм виждал търговци купуват жито. Бръква в житото, взема от житото, подхвърля го нагоре и гледа житото хубаво ли е. Или някоя домакиня бръква в брашното, взема в шепата си, държи го така и го поразмърдва. Или някой вземе парите и ги държи така на ръката. Наблюдава дали са толкоз.
към беседата >>
Щом не можеш да си държиш ръката на печката, тя е топла, а щом можеш да я държиш, тя е студена.
Вие срещате някого и веднага се произнасяте за неговия характер, без да сте физиогномист, без да изучавате окултната наука и казвате: „Виждам аз, че този човек е учен, че е здрав.” Ако ви попитат кое ви дава повод за това разсъждение, вие ще кажете: „Не зная, но усещам тази работа.” Същият начин е при печката. Аз съм при печката. Кое ми дава опитност, че печката е топла? Все таки имам една опитност. И ако възрази, ще му кажа: Турете си ръката на печката.
Щом не можеш да си държиш ръката на печката, тя е топла, а щом можеш да я държиш, тя е студена.
към беседата >>
Някой път съм виждал търговци купуват жито.
Кога правите така с ръцете? (Когато скриваме нещо или когато пазим една свещ да не угасне.) Когато крием нещо, така е. Или когато носим и пазим нещо ценно. Децата, когато играят на скриване на топка, държат си така ръцете и никой не знае къде е топката. (Учителя отваря дланта на едната ръка и я държи обърната нагоре.) Така правят някои, когато шепата е пълна с пари.
Някой път съм виждал търговци купуват жито.
Бръква в житото, взема от житото, подхвърля го нагоре и гледа житото хубаво ли е. Или някоя домакиня бръква в брашното, взема в шепата си, държи го така и го поразмърдва. Или някой вземе парите и ги държи така на ръката. Наблюдава дали са толкоз. (Учителя кръстосва двете ръце на гърдите си и цялото тяло е сгушено.) При едно състояние, което преживявате, вие давате на ръцете такова положение.
към беседата >>
Тогава направете едно разграничение: де ще турите скръбта, де ще турите радостта?
Тогава направете едно разграничение: де ще турите скръбта, де ще турите радостта?
Какъв е човекът в радостта? (Топъл.) Какъв е човекът в скръбта? (Студен.) При скръбта печката гори ли или не. При радостта имате една печка. При скръбта и при радостта печката е еднаква.
към беседата >>
Бръква в житото, взема от житото, подхвърля го нагоре и гледа житото хубаво ли е.
(Когато скриваме нещо или когато пазим една свещ да не угасне.) Когато крием нещо, така е. Или когато носим и пазим нещо ценно. Децата, когато играят на скриване на топка, държат си така ръцете и никой не знае къде е топката. (Учителя отваря дланта на едната ръка и я държи обърната нагоре.) Така правят някои, когато шепата е пълна с пари. Някой път съм виждал търговци купуват жито.
Бръква в житото, взема от житото, подхвърля го нагоре и гледа житото хубаво ли е.
Или някоя домакиня бръква в брашното, взема в шепата си, държи го така и го поразмърдва. Или някой вземе парите и ги държи така на ръката. Наблюдава дали са толкоз. (Учителя кръстосва двете ръце на гърдите си и цялото тяло е сгушено.) При едно състояние, което преживявате, вие давате на ръцете такова положение. Това положение не е красиво.
към беседата >>
Какъв е човекът в радостта?
Тогава направете едно разграничение: де ще турите скръбта, де ще турите радостта?
Какъв е човекът в радостта?
(Топъл.) Какъв е човекът в скръбта? (Студен.) При скръбта печката гори ли или не. При радостта имате една печка. При скръбта и при радостта печката е еднаква. Само се различават по една външна обстановка.
към беседата >>
Или някоя домакиня бръква в брашното, взема в шепата си, държи го така и го поразмърдва.
Или когато носим и пазим нещо ценно. Децата, когато играят на скриване на топка, държат си така ръцете и никой не знае къде е топката. (Учителя отваря дланта на едната ръка и я държи обърната нагоре.) Така правят някои, когато шепата е пълна с пари. Някой път съм виждал търговци купуват жито. Бръква в житото, взема от житото, подхвърля го нагоре и гледа житото хубаво ли е.
Или някоя домакиня бръква в брашното, взема в шепата си, държи го така и го поразмърдва.
Или някой вземе парите и ги държи така на ръката. Наблюдава дали са толкоз. (Учителя кръстосва двете ръце на гърдите си и цялото тяло е сгушено.) При едно състояние, което преживявате, вие давате на ръцете такова положение. Това положение не е красиво. (Един брат каза: „Това положение изразява безизходност.”) Това положение е на един апаш, той казва: „Много опити правих и не можахме да намерим и сега.” Някой ученик тури ръцете си в това положение.
към беседата >>
(Топъл.) Какъв е човекът в скръбта?
Тогава направете едно разграничение: де ще турите скръбта, де ще турите радостта? Какъв е човекът в радостта?
(Топъл.) Какъв е човекът в скръбта?
(Студен.) При скръбта печката гори ли или не. При радостта имате една печка. При скръбта и при радостта печката е еднаква. Само се различават по една външна обстановка. При радостта печката гори.
към беседата >>
Или някой вземе парите и ги държи така на ръката.
Децата, когато играят на скриване на топка, държат си така ръцете и никой не знае къде е топката. (Учителя отваря дланта на едната ръка и я държи обърната нагоре.) Така правят някои, когато шепата е пълна с пари. Някой път съм виждал търговци купуват жито. Бръква в житото, взема от житото, подхвърля го нагоре и гледа житото хубаво ли е. Или някоя домакиня бръква в брашното, взема в шепата си, държи го така и го поразмърдва.
Или някой вземе парите и ги държи така на ръката.
Наблюдава дали са толкоз. (Учителя кръстосва двете ръце на гърдите си и цялото тяло е сгушено.) При едно състояние, което преживявате, вие давате на ръцете такова положение. Това положение не е красиво. (Един брат каза: „Това положение изразява безизходност.”) Това положение е на един апаш, той казва: „Много опити правих и не можахме да намерим и сега.” Някой ученик тури ръцете си в това положение. Това е ап9 лекция от Учителяаша в него.
към беседата >>
(Студен.) При скръбта печката гори ли или не.
Тогава направете едно разграничение: де ще турите скръбта, де ще турите радостта? Какъв е човекът в радостта? (Топъл.) Какъв е човекът в скръбта?
(Студен.) При скръбта печката гори ли или не.
При радостта имате една печка. При скръбта и при радостта печката е еднаква. Само се различават по една външна обстановка. При радостта печката гори. Зимно време е, стаите са постлани, имате картини, маси, вие седите в стаята.
към беседата >>
Наблюдава дали са толкоз.
(Учителя отваря дланта на едната ръка и я държи обърната нагоре.) Така правят някои, когато шепата е пълна с пари. Някой път съм виждал търговци купуват жито. Бръква в житото, взема от житото, подхвърля го нагоре и гледа житото хубаво ли е. Или някоя домакиня бръква в брашното, взема в шепата си, държи го така и го поразмърдва. Или някой вземе парите и ги държи така на ръката.
Наблюдава дали са толкоз.
(Учителя кръстосва двете ръце на гърдите си и цялото тяло е сгушено.) При едно състояние, което преживявате, вие давате на ръцете такова положение. Това положение не е красиво. (Един брат каза: „Това положение изразява безизходност.”) Това положение е на един апаш, той казва: „Много опити правих и не можахме да намерим и сега.” Някой ученик тури ръцете си в това положение. Това е ап9 лекция от Учителяаша в него. Той не мисли здраво.
към беседата >>
При радостта имате една печка.
Тогава направете едно разграничение: де ще турите скръбта, де ще турите радостта? Какъв е човекът в радостта? (Топъл.) Какъв е човекът в скръбта? (Студен.) При скръбта печката гори ли или не.
При радостта имате една печка.
При скръбта и при радостта печката е еднаква. Само се различават по една външна обстановка. При радостта печката гори. Зимно време е, стаите са постлани, имате картини, маси, вие седите в стаята. Това е радостното положение.
към беседата >>
(Учителя кръстосва двете ръце на гърдите си и цялото тяло е сгушено.) При едно състояние, което преживявате, вие давате на ръцете такова положение.
Някой път съм виждал търговци купуват жито. Бръква в житото, взема от житото, подхвърля го нагоре и гледа житото хубаво ли е. Или някоя домакиня бръква в брашното, взема в шепата си, държи го така и го поразмърдва. Или някой вземе парите и ги държи така на ръката. Наблюдава дали са толкоз.
(Учителя кръстосва двете ръце на гърдите си и цялото тяло е сгушено.) При едно състояние, което преживявате, вие давате на ръцете такова положение.
Това положение не е красиво. (Един брат каза: „Това положение изразява безизходност.”) Това положение е на един апаш, той казва: „Много опити правих и не можахме да намерим и сега.” Някой ученик тури ръцете си в това положение. Това е ап9 лекция от Учителяаша в него. Той не мисли здраво. Какво е положението на ученика, който трябва да мисли добре?
към беседата >>
При скръбта и при радостта печката е еднаква.
Тогава направете едно разграничение: де ще турите скръбта, де ще турите радостта? Какъв е човекът в радостта? (Топъл.) Какъв е човекът в скръбта? (Студен.) При скръбта печката гори ли или не. При радостта имате една печка.
При скръбта и при радостта печката е еднаква.
Само се различават по една външна обстановка. При радостта печката гори. Зимно време е, стаите са постлани, имате картини, маси, вие седите в стаята. Това е радостното положение. Имате с какво да се занимавате.
към беседата >>
Това положение не е красиво.
Бръква в житото, взема от житото, подхвърля го нагоре и гледа житото хубаво ли е. Или някоя домакиня бръква в брашното, взема в шепата си, държи го така и го поразмърдва. Или някой вземе парите и ги държи така на ръката. Наблюдава дали са толкоз. (Учителя кръстосва двете ръце на гърдите си и цялото тяло е сгушено.) При едно състояние, което преживявате, вие давате на ръцете такова положение.
Това положение не е красиво.
(Един брат каза: „Това положение изразява безизходност.”) Това положение е на един апаш, той казва: „Много опити правих и не можахме да намерим и сега.” Някой ученик тури ръцете си в това положение. Това е ап9 лекция от Учителяаша в него. Той не мисли здраво. Какво е положението на ученика, който трябва да мисли добре? Вие трябва да знаете, че ако не вземете едно правилно положение, една правилна поза, вие не може да имате успех.
към беседата >>
Само се различават по една външна обстановка.
Какъв е човекът в радостта? (Топъл.) Какъв е човекът в скръбта? (Студен.) При скръбта печката гори ли или не. При радостта имате една печка. При скръбта и при радостта печката е еднаква.
Само се различават по една външна обстановка.
При радостта печката гори. Зимно време е, стаите са постлани, имате картини, маси, вие седите в стаята. Това е радостното положение. Имате с какво да се занимавате. При скръбта печката не гори, прозорците са изпочупени, картините изпопадали или пък печката е пробита и гледаш огъня през стената на печката.
към беседата >>
(Един брат каза: „Това положение изразява безизходност.”) Това положение е на един апаш, той казва: „Много опити правих и не можахме да намерим и сега.” Някой ученик тури ръцете си в това положение.
Или някоя домакиня бръква в брашното, взема в шепата си, държи го така и го поразмърдва. Или някой вземе парите и ги държи така на ръката. Наблюдава дали са толкоз. (Учителя кръстосва двете ръце на гърдите си и цялото тяло е сгушено.) При едно състояние, което преживявате, вие давате на ръцете такова положение. Това положение не е красиво.
(Един брат каза: „Това положение изразява безизходност.”) Това положение е на един апаш, той казва: „Много опити правих и не можахме да намерим и сега.” Някой ученик тури ръцете си в това положение.
Това е ап9 лекция от Учителяаша в него. Той не мисли здраво. Какво е положението на ученика, който трябва да мисли добре? Вие трябва да знаете, че ако не вземете едно правилно положение, една правилна поза, вие не може да имате успех. Ако успехът зависи от това каква поза може да заемете, ако двама борци се борят, кой ще победи?
към беседата >>
При радостта печката гори.
(Топъл.) Какъв е човекът в скръбта? (Студен.) При скръбта печката гори ли или не. При радостта имате една печка. При скръбта и при радостта печката е еднаква. Само се различават по една външна обстановка.
При радостта печката гори.
Зимно време е, стаите са постлани, имате картини, маси, вие седите в стаята. Това е радостното положение. Имате с какво да се занимавате. При скръбта печката не гори, прозорците са изпочупени, картините изпопадали или пък печката е пробита и гледаш огъня през стената на печката. Казваш: „Нова печка ще трябва да търся.” И ти мислиш, а при радостта ти си се разположил.
към беседата >>
Това е ап9 лекция от Учителяаша в него.
Или някой вземе парите и ги държи така на ръката. Наблюдава дали са толкоз. (Учителя кръстосва двете ръце на гърдите си и цялото тяло е сгушено.) При едно състояние, което преживявате, вие давате на ръцете такова положение. Това положение не е красиво. (Един брат каза: „Това положение изразява безизходност.”) Това положение е на един апаш, той казва: „Много опити правих и не можахме да намерим и сега.” Някой ученик тури ръцете си в това положение.
Това е ап9 лекция от Учителяаша в него.
Той не мисли здраво. Какво е положението на ученика, който трябва да мисли добре? Вие трябва да знаете, че ако не вземете едно правилно положение, една правилна поза, вие не може да имате успех. Ако успехът зависи от това каква поза може да заемете, ако двама борци се борят, кой ще победи? Онзи ще победи, който взема такава поза, че може да устои.
към беседата >>
Зимно време е, стаите са постлани, имате картини, маси, вие седите в стаята.
(Студен.) При скръбта печката гори ли или не. При радостта имате една печка. При скръбта и при радостта печката е еднаква. Само се различават по една външна обстановка. При радостта печката гори.
Зимно време е, стаите са постлани, имате картини, маси, вие седите в стаята.
Това е радостното положение. Имате с какво да се занимавате. При скръбта печката не гори, прозорците са изпочупени, картините изпопадали или пък печката е пробита и гледаш огъня през стената на печката. Казваш: „Нова печка ще трябва да търся.” И ти мислиш, а при радостта ти си се разположил. Главата ти е изправена нагоре, ти си във фотьойл.
към беседата >>
Той не мисли здраво.
Наблюдава дали са толкоз. (Учителя кръстосва двете ръце на гърдите си и цялото тяло е сгушено.) При едно състояние, което преживявате, вие давате на ръцете такова положение. Това положение не е красиво. (Един брат каза: „Това положение изразява безизходност.”) Това положение е на един апаш, той казва: „Много опити правих и не можахме да намерим и сега.” Някой ученик тури ръцете си в това положение. Това е ап9 лекция от Учителяаша в него.
Той не мисли здраво.
Какво е положението на ученика, който трябва да мисли добре? Вие трябва да знаете, че ако не вземете едно правилно положение, една правилна поза, вие не може да имате успех. Ако успехът зависи от това каква поза може да заемете, ако двама борци се борят, кой ще победи? Онзи ще победи, който взема такава поза, че може да устои. Като си постави краката по особен начин, там седи силата на бореца.
към беседата >>
Това е радостното положение.
При радостта имате една печка. При скръбта и при радостта печката е еднаква. Само се различават по една външна обстановка. При радостта печката гори. Зимно време е, стаите са постлани, имате картини, маси, вие седите в стаята.
Това е радостното положение.
Имате с какво да се занимавате. При скръбта печката не гори, прозорците са изпочупени, картините изпопадали или пък печката е пробита и гледаш огъня през стената на печката. Казваш: „Нова печка ще трябва да търся.” И ти мислиш, а при радостта ти си се разположил. Главата ти е изправена нагоре, ти си във фотьойл. А пък при скръбта си седнал на един счупен стол, чиито крака се люлеят. Добре.
към беседата >>
Какво е положението на ученика, който трябва да мисли добре?
(Учителя кръстосва двете ръце на гърдите си и цялото тяло е сгушено.) При едно състояние, което преживявате, вие давате на ръцете такова положение. Това положение не е красиво. (Един брат каза: „Това положение изразява безизходност.”) Това положение е на един апаш, той казва: „Много опити правих и не можахме да намерим и сега.” Някой ученик тури ръцете си в това положение. Това е ап9 лекция от Учителяаша в него. Той не мисли здраво.
Какво е положението на ученика, който трябва да мисли добре?
Вие трябва да знаете, че ако не вземете едно правилно положение, една правилна поза, вие не може да имате успех. Ако успехът зависи от това каква поза може да заемете, ако двама борци се борят, кой ще победи? Онзи ще победи, който взема такава поза, че може да устои. Като си постави краката по особен начин, там седи силата на бореца. Той взема такава поза, че по никой начин не може да го изместиш от неговия център и той има всичкото съзнание, че от това положение не може да го изместиш.
към беседата >>
Имате с какво да се занимавате.
При скръбта и при радостта печката е еднаква. Само се различават по една външна обстановка. При радостта печката гори. Зимно време е, стаите са постлани, имате картини, маси, вие седите в стаята. Това е радостното положение.
Имате с какво да се занимавате.
При скръбта печката не гори, прозорците са изпочупени, картините изпопадали или пък печката е пробита и гледаш огъня през стената на печката. Казваш: „Нова печка ще трябва да търся.” И ти мислиш, а при радостта ти си се разположил. Главата ти е изправена нагоре, ти си във фотьойл. А пък при скръбта си седнал на един счупен стол, чиито крака се люлеят. Добре. Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Вие трябва да знаете, че ако не вземете едно правилно положение, една правилна поза, вие не може да имате успех.
Това положение не е красиво. (Един брат каза: „Това положение изразява безизходност.”) Това положение е на един апаш, той казва: „Много опити правих и не можахме да намерим и сега.” Някой ученик тури ръцете си в това положение. Това е ап9 лекция от Учителяаша в него. Той не мисли здраво. Какво е положението на ученика, който трябва да мисли добре?
Вие трябва да знаете, че ако не вземете едно правилно положение, една правилна поза, вие не може да имате успех.
Ако успехът зависи от това каква поза може да заемете, ако двама борци се борят, кой ще победи? Онзи ще победи, който взема такава поза, че може да устои. Като си постави краката по особен начин, там седи силата на бореца. Той взема такава поза, че по никой начин не може да го изместиш от неговия център и той има всичкото съзнание, че от това положение не може да го изместиш. Тази идея седи в бореца.
към беседата >>
При скръбта печката не гори, прозорците са изпочупени, картините изпопадали или пък печката е пробита и гледаш огъня през стената на печката.
Само се различават по една външна обстановка. При радостта печката гори. Зимно време е, стаите са постлани, имате картини, маси, вие седите в стаята. Това е радостното положение. Имате с какво да се занимавате.
При скръбта печката не гори, прозорците са изпочупени, картините изпопадали или пък печката е пробита и гледаш огъня през стената на печката.
Казваш: „Нова печка ще трябва да търся.” И ти мислиш, а при радостта ти си се разположил. Главата ти е изправена нагоре, ти си във фотьойл. А пък при скръбта си седнал на един счупен стол, чиито крака се люлеят. Добре. Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Ако успехът зависи от това каква поза може да заемете, ако двама борци се борят, кой ще победи?
(Един брат каза: „Това положение изразява безизходност.”) Това положение е на един апаш, той казва: „Много опити правих и не можахме да намерим и сега.” Някой ученик тури ръцете си в това положение. Това е ап9 лекция от Учителяаша в него. Той не мисли здраво. Какво е положението на ученика, който трябва да мисли добре? Вие трябва да знаете, че ако не вземете едно правилно положение, една правилна поза, вие не може да имате успех.
Ако успехът зависи от това каква поза може да заемете, ако двама борци се борят, кой ще победи?
Онзи ще победи, който взема такава поза, че може да устои. Като си постави краката по особен начин, там седи силата на бореца. Той взема такава поза, че по никой начин не може да го изместиш от неговия център и той има всичкото съзнание, че от това положение не може да го изместиш. Тази идея седи в бореца. А пък вие вземате такава поза, че ви гътват.
към беседата >>
Казваш: „Нова печка ще трябва да търся.” И ти мислиш, а при радостта ти си се разположил.
При радостта печката гори. Зимно време е, стаите са постлани, имате картини, маси, вие седите в стаята. Това е радостното положение. Имате с какво да се занимавате. При скръбта печката не гори, прозорците са изпочупени, картините изпопадали или пък печката е пробита и гледаш огъня през стената на печката.
Казваш: „Нова печка ще трябва да търся.” И ти мислиш, а при радостта ти си се разположил.
Главата ти е изправена нагоре, ти си във фотьойл. А пък при скръбта си седнал на един счупен стол, чиито крака се люлеят. Добре. Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Онзи ще победи, който взема такава поза, че може да устои.
Това е ап9 лекция от Учителяаша в него. Той не мисли здраво. Какво е положението на ученика, който трябва да мисли добре? Вие трябва да знаете, че ако не вземете едно правилно положение, една правилна поза, вие не може да имате успех. Ако успехът зависи от това каква поза може да заемете, ако двама борци се борят, кой ще победи?
Онзи ще победи, който взема такава поза, че може да устои.
Като си постави краката по особен начин, там седи силата на бореца. Той взема такава поза, че по никой начин не може да го изместиш от неговия център и той има всичкото съзнание, че от това положение не може да го изместиш. Тази идея седи в бореца. А пък вие вземате такава поза, че ви гътват. Трябва да вземете такава поза, че от това положение да не могат да ви изместят.
към беседата >>
Главата ти е изправена нагоре, ти си във фотьойл.
Зимно време е, стаите са постлани, имате картини, маси, вие седите в стаята. Това е радостното положение. Имате с какво да се занимавате. При скръбта печката не гори, прозорците са изпочупени, картините изпопадали или пък печката е пробита и гледаш огъня през стената на печката. Казваш: „Нова печка ще трябва да търся.” И ти мислиш, а при радостта ти си се разположил.
Главата ти е изправена нагоре, ти си във фотьойл.
А пък при скръбта си седнал на един счупен стол, чиито крака се люлеят. Добре. Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Като си постави краката по особен начин, там седи силата на бореца.
Той не мисли здраво. Какво е положението на ученика, който трябва да мисли добре? Вие трябва да знаете, че ако не вземете едно правилно положение, една правилна поза, вие не може да имате успех. Ако успехът зависи от това каква поза може да заемете, ако двама борци се борят, кой ще победи? Онзи ще победи, който взема такава поза, че може да устои.
Като си постави краката по особен начин, там седи силата на бореца.
Той взема такава поза, че по никой начин не може да го изместиш от неговия център и той има всичкото съзнание, че от това положение не може да го изместиш. Тази идея седи в бореца. А пък вие вземате такава поза, че ви гътват. Трябва да вземете такава поза, че от това положение да не могат да ви изместят. Могат да ви бутнат насам-натам, но не могат да ви гътнат.
към беседата >>
А пък при скръбта си седнал на един счупен стол, чиито крака се люлеят. Добре.
Това е радостното положение. Имате с какво да се занимавате. При скръбта печката не гори, прозорците са изпочупени, картините изпопадали или пък печката е пробита и гледаш огъня през стената на печката. Казваш: „Нова печка ще трябва да търся.” И ти мислиш, а при радостта ти си се разположил. Главата ти е изправена нагоре, ти си във фотьойл.
А пък при скръбта си седнал на един счупен стол, чиито крака се люлеят. Добре.
Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Той взема такава поза, че по никой начин не може да го изместиш от неговия център и той има всичкото съзнание, че от това положение не може да го изместиш.
Какво е положението на ученика, който трябва да мисли добре? Вие трябва да знаете, че ако не вземете едно правилно положение, една правилна поза, вие не може да имате успех. Ако успехът зависи от това каква поза може да заемете, ако двама борци се борят, кой ще победи? Онзи ще победи, който взема такава поза, че може да устои. Като си постави краката по особен начин, там седи силата на бореца.
Той взема такава поза, че по никой начин не може да го изместиш от неговия център и той има всичкото съзнание, че от това положение не може да го изместиш.
Тази идея седи в бореца. А пък вие вземате такава поза, че ви гътват. Трябва да вземете такава поза, че от това положение да не могат да ви изместят. Могат да ви бутнат насам-натам, но не могат да ви гътнат.
към беседата >>
Какво трябва да се прави?
Имате с какво да се занимавате. При скръбта печката не гори, прозорците са изпочупени, картините изпопадали или пък печката е пробита и гледаш огъня през стената на печката. Казваш: „Нова печка ще трябва да търся.” И ти мислиш, а при радостта ти си се разположил. Главата ти е изправена нагоре, ти си във фотьойл. А пък при скръбта си седнал на един счупен стол, чиито крака се люлеят. Добре.
Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Тази идея седи в бореца.
Вие трябва да знаете, че ако не вземете едно правилно положение, една правилна поза, вие не може да имате успех. Ако успехът зависи от това каква поза може да заемете, ако двама борци се борят, кой ще победи? Онзи ще победи, който взема такава поза, че може да устои. Като си постави краката по особен начин, там седи силата на бореца. Той взема такава поза, че по никой начин не може да го изместиш от неговия център и той има всичкото съзнание, че от това положение не може да го изместиш.
Тази идея седи в бореца.
А пък вие вземате такава поза, че ви гътват. Трябва да вземете такава поза, че от това положение да не могат да ви изместят. Могат да ви бутнат насам-натам, но не могат да ви гътнат.
към беседата >>
Казвам: Турете си стъкла на прозорците, омажете стените си, купете си някоя и друга картина.
Казвам: Турете си стъкла на прозорците, омажете стените си, купете си някоя и друга картина.
Направете си масите, столовете. После вземете една нова печка. Но вие казвате: „Няма пари.” Казвам: Намерете. Казваш: „Отде да ги намеря? ” Казвам: Дядо ти е оставил една каса в стаята, в чекмеджето има един ключ, вземи го, отвори и вземи парите.
към беседата >>
А пък вие вземате такава поза, че ви гътват.
Ако успехът зависи от това каква поза може да заемете, ако двама борци се борят, кой ще победи? Онзи ще победи, който взема такава поза, че може да устои. Като си постави краката по особен начин, там седи силата на бореца. Той взема такава поза, че по никой начин не може да го изместиш от неговия център и той има всичкото съзнание, че от това положение не може да го изместиш. Тази идея седи в бореца.
А пък вие вземате такава поза, че ви гътват.
Трябва да вземете такава поза, че от това положение да не могат да ви изместят. Могат да ви бутнат насам-натам, но не могат да ви гътнат.
към беседата >>
Направете си масите, столовете.
Казвам: Турете си стъкла на прозорците, омажете стените си, купете си някоя и друга картина.
Направете си масите, столовете.
После вземете една нова печка. Но вие казвате: „Няма пари.” Казвам: Намерете. Казваш: „Отде да ги намеря? ” Казвам: Дядо ти е оставил една каса в стаята, в чекмеджето има един ключ, вземи го, отвори и вземи парите. Ти казваш: „Има ли?
към беседата >>
Трябва да вземете такава поза, че от това положение да не могат да ви изместят.
Онзи ще победи, който взема такава поза, че може да устои. Като си постави краката по особен начин, там седи силата на бореца. Той взема такава поза, че по никой начин не може да го изместиш от неговия център и той има всичкото съзнание, че от това положение не може да го изместиш. Тази идея седи в бореца. А пък вие вземате такава поза, че ви гътват.
Трябва да вземете такава поза, че от това положение да не могат да ви изместят.
Могат да ви бутнат насам-натам, но не могат да ви гътнат.
към беседата >>
После вземете една нова печка.
Казвам: Турете си стъкла на прозорците, омажете стените си, купете си някоя и друга картина. Направете си масите, столовете.
После вземете една нова печка.
Но вие казвате: „Няма пари.” Казвам: Намерете. Казваш: „Отде да ги намеря? ” Казвам: Дядо ти е оставил една каса в стаята, в чекмеджето има един ключ, вземи го, отвори и вземи парите. Ти казваш: „Има ли? ” Казвам: Има.
към беседата >>
Могат да ви бутнат насам-натам, но не могат да ви гътнат.
Като си постави краката по особен начин, там седи силата на бореца. Той взема такава поза, че по никой начин не може да го изместиш от неговия център и той има всичкото съзнание, че от това положение не може да го изместиш. Тази идея седи в бореца. А пък вие вземате такава поза, че ви гътват. Трябва да вземете такава поза, че от това положение да не могат да ви изместят.
Могат да ви бутнат насам-натам, но не могат да ви гътнат.
към беседата >>
Но вие казвате: „Няма пари.” Казвам: Намерете.
Казвам: Турете си стъкла на прозорците, омажете стените си, купете си някоя и друга картина. Направете си масите, столовете. После вземете една нова печка.
Но вие казвате: „Няма пари.” Казвам: Намерете.
Казваш: „Отде да ги намеря? ” Казвам: Дядо ти е оставил една каса в стаята, в чекмеджето има един ключ, вземи го, отвори и вземи парите. Ти казваш: „Има ли? ” Казвам: Има. Когато аз кажа някому „вярвай в Бога”, той казва: „Че аз съм вярвал досега.” Дядо ти, баба ти са оставили каса.
към беседата >>
Трябва да имате една мисъл, в която никой да не може да ви разколебае.
Трябва да имате една мисъл, в която никой да не може да ви разколебае.
Ако всеки може да ви разколебае във вашата мисъл или чувства, какви окултни ученици може да бъдете? Тогава може да ви огънат. Тези майстори борци са много умни. Силният борец се показва отначало като слаб. Той маневрира, за да намери слабата страна на другия.
към беседата >>
Казваш: „Отде да ги намеря?
Казвам: Турете си стъкла на прозорците, омажете стените си, купете си някоя и друга картина. Направете си масите, столовете. После вземете една нова печка. Но вие казвате: „Няма пари.” Казвам: Намерете.
Казваш: „Отде да ги намеря?
” Казвам: Дядо ти е оставил една каса в стаята, в чекмеджето има един ключ, вземи го, отвори и вземи парите. Ти казваш: „Има ли? ” Казвам: Има. Когато аз кажа някому „вярвай в Бога”, той казва: „Че аз съм вярвал досега.” Дядо ти, баба ти са оставили каса. Вземи ключа и отвори.
към беседата >>
Ако всеки може да ви разколебае във вашата мисъл или чувства, какви окултни ученици може да бъдете?
Трябва да имате една мисъл, в която никой да не може да ви разколебае.
Ако всеки може да ви разколебае във вашата мисъл или чувства, какви окултни ученици може да бъдете?
Тогава може да ви огънат. Тези майстори борци са много умни. Силният борец се показва отначало като слаб. Той маневрира, за да намери слабата страна на другия. Онзи го атакува и после силният, като го вземе, и го гътне.
към беседата >>
” Казвам: Дядо ти е оставил една каса в стаята, в чекмеджето има един ключ, вземи го, отвори и вземи парите.
Казвам: Турете си стъкла на прозорците, омажете стените си, купете си някоя и друга картина. Направете си масите, столовете. После вземете една нова печка. Но вие казвате: „Няма пари.” Казвам: Намерете. Казваш: „Отде да ги намеря?
” Казвам: Дядо ти е оставил една каса в стаята, в чекмеджето има един ключ, вземи го, отвори и вземи парите.
Ти казваш: „Има ли? ” Казвам: Има. Когато аз кажа някому „вярвай в Бога”, той казва: „Че аз съм вярвал досега.” Дядо ти, баба ти са оставили каса. Вземи ключа и отвори. Поправи печката, прозорците и стените, щом вярваш.
към беседата >>
Тогава може да ви огънат.
Трябва да имате една мисъл, в която никой да не може да ви разколебае. Ако всеки може да ви разколебае във вашата мисъл или чувства, какви окултни ученици може да бъдете?
Тогава може да ви огънат.
Тези майстори борци са много умни. Силният борец се показва отначало като слаб. Той маневрира, за да намери слабата страна на другия. Онзи го атакува и после силният, като го вземе, и го гътне. Другият си мисли, че той ще го гътне.
към беседата >>
Ти казваш: „Има ли?
Направете си масите, столовете. После вземете една нова печка. Но вие казвате: „Няма пари.” Казвам: Намерете. Казваш: „Отде да ги намеря? ” Казвам: Дядо ти е оставил една каса в стаята, в чекмеджето има един ключ, вземи го, отвори и вземи парите.
Ти казваш: „Има ли?
” Казвам: Има. Когато аз кажа някому „вярвай в Бога”, той казва: „Че аз съм вярвал досега.” Дядо ти, баба ти са оставили каса. Вземи ключа и отвори. Поправи печката, прозорците и стените, щом вярваш. Ако печката е непоправена, ако стените и прозорците са непоправени, тогава каква вяра имаш?
към беседата >>
Тези майстори борци са много умни.
Трябва да имате една мисъл, в която никой да не може да ви разколебае. Ако всеки може да ви разколебае във вашата мисъл или чувства, какви окултни ученици може да бъдете? Тогава може да ви огънат.
Тези майстори борци са много умни.
Силният борец се показва отначало като слаб. Той маневрира, за да намери слабата страна на другия. Онзи го атакува и после силният, като го вземе, и го гътне. Другият си мисли, че той ще го гътне. А пък този, като го повали, онзи се намира и чудо.
към беседата >>
” Казвам: Има.
После вземете една нова печка. Но вие казвате: „Няма пари.” Казвам: Намерете. Казваш: „Отде да ги намеря? ” Казвам: Дядо ти е оставил една каса в стаята, в чекмеджето има един ключ, вземи го, отвори и вземи парите. Ти казваш: „Има ли?
” Казвам: Има.
Когато аз кажа някому „вярвай в Бога”, той казва: „Че аз съм вярвал досега.” Дядо ти, баба ти са оставили каса. Вземи ключа и отвори. Поправи печката, прозорците и стените, щом вярваш. Ако печката е непоправена, ако стените и прозорците са непоправени, тогава каква вяра имаш? Аз виждам, че стъклата там са счупени.
към беседата >>
Силният борец се показва отначало като слаб.
Трябва да имате една мисъл, в която никой да не може да ви разколебае. Ако всеки може да ви разколебае във вашата мисъл или чувства, какви окултни ученици може да бъдете? Тогава може да ви огънат. Тези майстори борци са много умни.
Силният борец се показва отначало като слаб.
Той маневрира, за да намери слабата страна на другия. Онзи го атакува и после силният, като го вземе, и го гътне. Другият си мисли, че той ще го гътне. А пък този, като го повали, онзи се намира и чудо.
към беседата >>
Когато аз кажа някому „вярвай в Бога”, той казва: „Че аз съм вярвал досега.” Дядо ти, баба ти са оставили каса.
Но вие казвате: „Няма пари.” Казвам: Намерете. Казваш: „Отде да ги намеря? ” Казвам: Дядо ти е оставил една каса в стаята, в чекмеджето има един ключ, вземи го, отвори и вземи парите. Ти казваш: „Има ли? ” Казвам: Има.
Когато аз кажа някому „вярвай в Бога”, той казва: „Че аз съм вярвал досега.” Дядо ти, баба ти са оставили каса.
Вземи ключа и отвори. Поправи печката, прозорците и стените, щом вярваш. Ако печката е непоправена, ако стените и прозорците са непоправени, тогава каква вяра имаш? Аз виждам, че стъклата там са счупени. Виждам, че печката скоро ще фалира.
към беседата >>
Той маневрира, за да намери слабата страна на другия.
Трябва да имате една мисъл, в която никой да не може да ви разколебае. Ако всеки може да ви разколебае във вашата мисъл или чувства, какви окултни ученици може да бъдете? Тогава може да ви огънат. Тези майстори борци са много умни. Силният борец се показва отначало като слаб.
Той маневрира, за да намери слабата страна на другия.
Онзи го атакува и после силният, като го вземе, и го гътне. Другият си мисли, че той ще го гътне. А пък този, като го повали, онзи се намира и чудо.
към беседата >>
Вземи ключа и отвори.
Казваш: „Отде да ги намеря? ” Казвам: Дядо ти е оставил една каса в стаята, в чекмеджето има един ключ, вземи го, отвори и вземи парите. Ти казваш: „Има ли? ” Казвам: Има. Когато аз кажа някому „вярвай в Бога”, той казва: „Че аз съм вярвал досега.” Дядо ти, баба ти са оставили каса.
Вземи ключа и отвори.
Поправи печката, прозорците и стените, щом вярваш. Ако печката е непоправена, ако стените и прозорците са непоправени, тогава каква вяра имаш? Аз виждам, че стъклата там са счупени. Виждам, че печката скоро ще фалира. Виждам, че наоколо не е така, както вие искате.
към беседата >>
Онзи го атакува и после силният, като го вземе, и го гътне.
Ако всеки може да ви разколебае във вашата мисъл или чувства, какви окултни ученици може да бъдете? Тогава може да ви огънат. Тези майстори борци са много умни. Силният борец се показва отначало като слаб. Той маневрира, за да намери слабата страна на другия.
Онзи го атакува и после силният, като го вземе, и го гътне.
Другият си мисли, че той ще го гътне. А пък този, като го повали, онзи се намира и чудо.
към беседата >>
Поправи печката, прозорците и стените, щом вярваш.
” Казвам: Дядо ти е оставил една каса в стаята, в чекмеджето има един ключ, вземи го, отвори и вземи парите. Ти казваш: „Има ли? ” Казвам: Има. Когато аз кажа някому „вярвай в Бога”, той казва: „Че аз съм вярвал досега.” Дядо ти, баба ти са оставили каса. Вземи ключа и отвори.
Поправи печката, прозорците и стените, щом вярваш.
Ако печката е непоправена, ако стените и прозорците са непоправени, тогава каква вяра имаш? Аз виждам, че стъклата там са счупени. Виждам, че печката скоро ще фалира. Виждам, че наоколо не е така, както вие искате. Аз зная какво искате.
към беседата >>
Другият си мисли, че той ще го гътне.
Тогава може да ви огънат. Тези майстори борци са много умни. Силният борец се показва отначало като слаб. Той маневрира, за да намери слабата страна на другия. Онзи го атакува и после силният, като го вземе, и го гътне.
Другият си мисли, че той ще го гътне.
А пък този, като го повали, онзи се намира и чудо.
към беседата >>
Ако печката е непоправена, ако стените и прозорците са непоправени, тогава каква вяра имаш?
Ти казваш: „Има ли? ” Казвам: Има. Когато аз кажа някому „вярвай в Бога”, той казва: „Че аз съм вярвал досега.” Дядо ти, баба ти са оставили каса. Вземи ключа и отвори. Поправи печката, прозорците и стените, щом вярваш.
Ако печката е непоправена, ако стените и прозорците са непоправени, тогава каква вяра имаш?
Аз виждам, че стъклата там са счупени. Виждам, че печката скоро ще фалира. Виждам, че наоколо не е така, както вие искате. Аз зная какво искате. Вие искате отлична печка, една модерна маса, модерни столове, стая широка най-малко 4 метра, 5-6 метра дължина и нагоре 4-5 метра височина.
към беседата >>
А пък този, като го повали, онзи се намира и чудо.
Тези майстори борци са много умни. Силният борец се показва отначало като слаб. Той маневрира, за да намери слабата страна на другия. Онзи го атакува и после силният, като го вземе, и го гътне. Другият си мисли, че той ще го гътне.
А пък този, като го повали, онзи се намира и чудо.
към беседата >>
Аз виждам, че стъклата там са счупени.
” Казвам: Има. Когато аз кажа някому „вярвай в Бога”, той казва: „Че аз съм вярвал досега.” Дядо ти, баба ти са оставили каса. Вземи ключа и отвори. Поправи печката, прозорците и стените, щом вярваш. Ако печката е непоправена, ако стените и прозорците са непоправени, тогава каква вяра имаш?
Аз виждам, че стъклата там са счупени.
Виждам, че печката скоро ще фалира. Виждам, че наоколо не е така, както вие искате. Аз зная какво искате. Вие искате отлична печка, една модерна маса, модерни столове, стая широка най-малко 4 метра, 5-6 метра дължина и нагоре 4-5 метра височина. Пода с килим покрит, после да сте добре облечени, да нямате нужда от нищо.
към беседата >>
Та вие в живота си имате един пехливанин и трябва да знаете, че той е много голям майстор, всички трябва да знаете това.
Та вие в живота си имате един пехливанин и трябва да знаете, че той е много голям майстор, всички трябва да знаете това.
Когато имате някои мъчнотии, всичките мъчнотии се дължат на това, че се борите с едно същество. То е майстор. Вие имате скръб. Скръбта е от това, че има едно същество, с което се борите в дадения случай. Ти може да усещаш налягането на онзи борец, стискането на мускулите.
към беседата >>
Виждам, че печката скоро ще фалира.
Когато аз кажа някому „вярвай в Бога”, той казва: „Че аз съм вярвал досега.” Дядо ти, баба ти са оставили каса. Вземи ключа и отвори. Поправи печката, прозорците и стените, щом вярваш. Ако печката е непоправена, ако стените и прозорците са непоправени, тогава каква вяра имаш? Аз виждам, че стъклата там са счупени.
Виждам, че печката скоро ще фалира.
Виждам, че наоколо не е така, както вие искате. Аз зная какво искате. Вие искате отлична печка, една модерна маса, модерни столове, стая широка най-малко 4 метра, 5-6 метра дължина и нагоре 4-5 метра височина. Пода с килим покрит, после да сте добре облечени, да нямате нужда от нищо. Все нагоре да гледате.
към беседата >>
Когато имате някои мъчнотии, всичките мъчнотии се дължат на това, че се борите с едно същество.
Та вие в живота си имате един пехливанин и трябва да знаете, че той е много голям майстор, всички трябва да знаете това.
Когато имате някои мъчнотии, всичките мъчнотии се дължат на това, че се борите с едно същество.
То е майстор. Вие имате скръб. Скръбта е от това, че има едно същество, с което се борите в дадения случай. Ти може да усещаш налягането на онзи борец, стискането на мускулите. Може да усещаш напрежението.
към беседата >>
Виждам, че наоколо не е така, както вие искате.
Вземи ключа и отвори. Поправи печката, прозорците и стените, щом вярваш. Ако печката е непоправена, ако стените и прозорците са непоправени, тогава каква вяра имаш? Аз виждам, че стъклата там са счупени. Виждам, че печката скоро ще фалира.
Виждам, че наоколо не е така, както вие искате.
Аз зная какво искате. Вие искате отлична печка, една модерна маса, модерни столове, стая широка най-малко 4 метра, 5-6 метра дължина и нагоре 4-5 метра височина. Пода с килим покрит, после да сте добре облечени, да нямате нужда от нищо. Все нагоре да гледате. Няма нищо лошо в това.
към беседата >>
То е майстор.
Та вие в живота си имате един пехливанин и трябва да знаете, че той е много голям майстор, всички трябва да знаете това. Когато имате някои мъчнотии, всичките мъчнотии се дължат на това, че се борите с едно същество.
То е майстор.
Вие имате скръб. Скръбта е от това, че има едно същество, с което се борите в дадения случай. Ти може да усещаш налягането на онзи борец, стискането на мускулите. Може да усещаш напрежението. Но това напрежение иде от едно разумно същество.
към беседата >>
Аз зная какво искате.
Поправи печката, прозорците и стените, щом вярваш. Ако печката е непоправена, ако стените и прозорците са непоправени, тогава каква вяра имаш? Аз виждам, че стъклата там са счупени. Виждам, че печката скоро ще фалира. Виждам, че наоколо не е така, както вие искате.
Аз зная какво искате.
Вие искате отлична печка, една модерна маса, модерни столове, стая широка най-малко 4 метра, 5-6 метра дължина и нагоре 4-5 метра височина. Пода с килим покрит, после да сте добре облечени, да нямате нужда от нищо. Все нагоре да гледате. Няма нищо лошо в това. Лошото е това, че го нямате.
към беседата >>
Вие имате скръб.
Та вие в живота си имате един пехливанин и трябва да знаете, че той е много голям майстор, всички трябва да знаете това. Когато имате някои мъчнотии, всичките мъчнотии се дължат на това, че се борите с едно същество. То е майстор.
Вие имате скръб.
Скръбта е от това, че има едно същество, с което се борите в дадения случай. Ти може да усещаш налягането на онзи борец, стискането на мускулите. Може да усещаш напрежението. Но това напрежение иде от едно разумно същество. Всяка една скръб иде от едно разумно същество, чийто интереси може да съвпадат с вашите, а може и да не съвпадат с вашите.
към беседата >>
Вие искате отлична печка, една модерна маса, модерни столове, стая широка най-малко 4 метра, 5-6 метра дължина и нагоре 4-5 метра височина.
Ако печката е непоправена, ако стените и прозорците са непоправени, тогава каква вяра имаш? Аз виждам, че стъклата там са счупени. Виждам, че печката скоро ще фалира. Виждам, че наоколо не е така, както вие искате. Аз зная какво искате.
Вие искате отлична печка, една модерна маса, модерни столове, стая широка най-малко 4 метра, 5-6 метра дължина и нагоре 4-5 метра височина.
Пода с килим покрит, после да сте добре облечени, да нямате нужда от нищо. Все нагоре да гледате. Няма нищо лошо в това. Лошото е това, че го нямате. Вие ще кажете: „Окултната наука какво може да ни даде?
към беседата >>
Скръбта е от това, че има едно същество, с което се борите в дадения случай.
Та вие в живота си имате един пехливанин и трябва да знаете, че той е много голям майстор, всички трябва да знаете това. Когато имате някои мъчнотии, всичките мъчнотии се дължат на това, че се борите с едно същество. То е майстор. Вие имате скръб.
Скръбта е от това, че има едно същество, с което се борите в дадения случай.
Ти може да усещаш налягането на онзи борец, стискането на мускулите. Може да усещаш напрежението. Но това напрежение иде от едно разумно същество. Всяка една скръб иде от едно разумно същество, чийто интереси може да съвпадат с вашите, а може и да не съвпадат с вашите. Върху тези работи трябва да се мисли, а не да се плашите от живота.
към беседата >>
Пода с килим покрит, после да сте добре облечени, да нямате нужда от нищо.
Аз виждам, че стъклата там са счупени. Виждам, че печката скоро ще фалира. Виждам, че наоколо не е така, както вие искате. Аз зная какво искате. Вие искате отлична печка, една модерна маса, модерни столове, стая широка най-малко 4 метра, 5-6 метра дължина и нагоре 4-5 метра височина.
Пода с килим покрит, после да сте добре облечени, да нямате нужда от нищо.
Все нагоре да гледате. Няма нищо лошо в това. Лошото е това, че го нямате. Вие ще кажете: „Окултната наука какво може да ни даде? Нищо няма да ни даде.” Окултната наука е жива.
към беседата >>
Ти може да усещаш налягането на онзи борец, стискането на мускулите.
Та вие в живота си имате един пехливанин и трябва да знаете, че той е много голям майстор, всички трябва да знаете това. Когато имате някои мъчнотии, всичките мъчнотии се дължат на това, че се борите с едно същество. То е майстор. Вие имате скръб. Скръбта е от това, че има едно същество, с което се борите в дадения случай.
Ти може да усещаш налягането на онзи борец, стискането на мускулите.
Може да усещаш напрежението. Но това напрежение иде от едно разумно същество. Всяка една скръб иде от едно разумно същество, чийто интереси може да съвпадат с вашите, а може и да не съвпадат с вашите. Върху тези работи трябва да се мисли, а не да се плашите от живота. Страхът не спасява.
към беседата >>
Все нагоре да гледате.
Виждам, че печката скоро ще фалира. Виждам, че наоколо не е така, както вие искате. Аз зная какво искате. Вие искате отлична печка, една модерна маса, модерни столове, стая широка най-малко 4 метра, 5-6 метра дължина и нагоре 4-5 метра височина. Пода с килим покрит, после да сте добре облечени, да нямате нужда от нищо.
Все нагоре да гледате.
Няма нищо лошо в това. Лошото е това, че го нямате. Вие ще кажете: „Окултната наука какво може да ни даде? Нищо няма да ни даде.” Окултната наука е жива. Думата наука е псевдоним.
към беседата >>
Може да усещаш напрежението.
Когато имате някои мъчнотии, всичките мъчнотии се дължат на това, че се борите с едно същество. То е майстор. Вие имате скръб. Скръбта е от това, че има едно същество, с което се борите в дадения случай. Ти може да усещаш налягането на онзи борец, стискането на мускулите.
Може да усещаш напрежението.
Но това напрежение иде от едно разумно същество. Всяка една скръб иде от едно разумно същество, чийто интереси може да съвпадат с вашите, а може и да не съвпадат с вашите. Върху тези работи трябва да се мисли, а не да се плашите от живота. Страхът не спасява. Страхът е полезен дотолкова, доколкото може да вземеш една поза в живота си.
към беседата >>
Няма нищо лошо в това.
Виждам, че наоколо не е така, както вие искате. Аз зная какво искате. Вие искате отлична печка, една модерна маса, модерни столове, стая широка най-малко 4 метра, 5-6 метра дължина и нагоре 4-5 метра височина. Пода с килим покрит, после да сте добре облечени, да нямате нужда от нищо. Все нагоре да гледате.
Няма нищо лошо в това.
Лошото е това, че го нямате. Вие ще кажете: „Окултната наука какво може да ни даде? Нищо няма да ни даде.” Окултната наука е жива. Думата наука е псевдоним. Под думата „окултна наука” всякога се разбира едно същество.
към беседата >>
Но това напрежение иде от едно разумно същество.
То е майстор. Вие имате скръб. Скръбта е от това, че има едно същество, с което се борите в дадения случай. Ти може да усещаш налягането на онзи борец, стискането на мускулите. Може да усещаш напрежението.
Но това напрежение иде от едно разумно същество.
Всяка една скръб иде от едно разумно същество, чийто интереси може да съвпадат с вашите, а може и да не съвпадат с вашите. Върху тези работи трябва да се мисли, а не да се плашите от живота. Страхът не спасява. Страхът е полезен дотолкова, доколкото може да вземеш една поза в живота си.
към беседата >>
Лошото е това, че го нямате.
Аз зная какво искате. Вие искате отлична печка, една модерна маса, модерни столове, стая широка най-малко 4 метра, 5-6 метра дължина и нагоре 4-5 метра височина. Пода с килим покрит, после да сте добре облечени, да нямате нужда от нищо. Все нагоре да гледате. Няма нищо лошо в това.
Лошото е това, че го нямате.
Вие ще кажете: „Окултната наука какво може да ни даде? Нищо няма да ни даде.” Окултната наука е жива. Думата наука е псевдоним. Под думата „окултна наука” всякога се разбира едно същество. Живи същества, които имат знание.
към беседата >>
Всяка една скръб иде от едно разумно същество, чийто интереси може да съвпадат с вашите, а може и да не съвпадат с вашите.
Вие имате скръб. Скръбта е от това, че има едно същество, с което се борите в дадения случай. Ти може да усещаш налягането на онзи борец, стискането на мускулите. Може да усещаш напрежението. Но това напрежение иде от едно разумно същество.
Всяка една скръб иде от едно разумно същество, чийто интереси може да съвпадат с вашите, а може и да не съвпадат с вашите.
Върху тези работи трябва да се мисли, а не да се плашите от живота. Страхът не спасява. Страхът е полезен дотолкова, доколкото може да вземеш една поза в живота си.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Окултната наука какво може да ни даде?
Вие искате отлична печка, една модерна маса, модерни столове, стая широка най-малко 4 метра, 5-6 метра дължина и нагоре 4-5 метра височина. Пода с килим покрит, после да сте добре облечени, да нямате нужда от нищо. Все нагоре да гледате. Няма нищо лошо в това. Лошото е това, че го нямате.
Вие ще кажете: „Окултната наука какво може да ни даде?
Нищо няма да ни даде.” Окултната наука е жива. Думата наука е псевдоним. Под думата „окултна наука” всякога се разбира едно същество. Живи същества, които имат знание. Ти трябва да намериш тия същества.
към беседата >>
НАГОРЕ