НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1185
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1185
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Общи погрешки и общи добродетели
,
ООК
, София, 29.5.1935г.,
Когато ви излекува, тогава говорете.
Ще ви каже, че ще имате сто на сто от това и онова, то е лъжа. Долапи са това. Или да дойде някой да хвали някой лекар: „Този лекар е авторитет, той това направил, онова направил." Няма какво да ми препоръчвате лекаря. Нека дойде лекарят при болния да го лекува. Че имал диплом, че свършил във Франция, в Америка, няма значение.
Когато ви излекува, тогава говорете.
към беседата >>
„В"-то е буква, която показва, че външните и вътрешните условия трябва да бъдат добри.
То е затворена буква. Казвате: „Весел човек." Веселието как става? Здраве трябва да имате, пари трябва да имате, къщи трябва да имате, хубава памет трябва да имате. Тогава може да сте весели. Когато паметта ви не е здрава, когато пари нямате, погледнете се окъсан, никак не можете да бъдете весел.
„В"-то е буква, която показва, че външните и вътрешните условия трябва да бъдат добри.
Започнете „Всичко в живота е постижимо". „С"-то е изменчиво. като месечината се мени - ту се празни, ту се пълни. После думата „всичко" не е така хармонична. Затуй българите казват: „сичко", избягват „в"-то.
към беседата >>
Но има колективно зло в света.
Сега всички казват, че човек трябва да се подвизава, трябва да бъде добър. Човек може да бъде добър само при известни условия, лош може да бъде само при известни условия.
Но има колективно зло в света.
Един направил някъде погрешка далече, хиляди хора страдат. Да кажем, направят една банка, хиляди хора вложат парите си в нея. Някой направи една погрешка, цялата банка фалира, всички губят. Някоя майка не живяла добре в някое поколение, не живяла както трябва, това се предава на ред други поколения. Майката направила една погрешка, поколенията страдат.
към беседата >>
Давал съм ви един пример в моите беседи за някой, който ходил в Багдад и като се връща, казва: „В Багдад скачах двайсет метра." „Защо тук не скачаш?
Давал съм ви един пример в моите беседи за някой, който ходил в Багдад и като се връща, казва: „В Багдад скачах двайсет метра." „Защо тук не скачаш?
" „Хавата [* хава (тур.) - състояние на времето, климат; положение, настроение] е тук такава, хавата не уйдисва [* уйдисва (тур.) - допада, приляга]. В Багдад двайсет метра скоча, тук хавата не уйдисва." Сега ще преведем скачането. Някой казва: „Едно време бях много добър, сега не съм." Какъвто си бил едно време, такъв си и сега. „Едно време бях много добър." Право е, но аз виждам, причината не е там. „Сега не съм по-лош, сега съм турен при лоши условия и не мога да се справя с лошите условия." Затова употребяваш лъжата.
към беседата >>
Започнете „Всичко в живота е постижимо".
Казвате: „Весел човек." Веселието как става? Здраве трябва да имате, пари трябва да имате, къщи трябва да имате, хубава памет трябва да имате. Тогава може да сте весели. Когато паметта ви не е здрава, когато пари нямате, погледнете се окъсан, никак не можете да бъдете весел. „В"-то е буква, която показва, че външните и вътрешните условия трябва да бъдат добри.
Започнете „Всичко в живота е постижимо".
„С"-то е изменчиво. като месечината се мени - ту се празни, ту се пълни. После думата „всичко" не е така хармонична. Затуй българите казват: „сичко", избягват „в"-то. Един ден и „с"-то може да изчезне.
към беседата >>
Един направил някъде погрешка далече, хиляди хора страдат.
Сега всички казват, че човек трябва да се подвизава, трябва да бъде добър. Човек може да бъде добър само при известни условия, лош може да бъде само при известни условия. Но има колективно зло в света.
Един направил някъде погрешка далече, хиляди хора страдат.
Да кажем, направят една банка, хиляди хора вложат парите си в нея. Някой направи една погрешка, цялата банка фалира, всички губят. Някоя майка не живяла добре в някое поколение, не живяла както трябва, това се предава на ред други поколения. Майката направила една погрешка, поколенията страдат.
към беседата >>
" „Хавата [* хава (тур.) - състояние на времето, климат; положение, настроение] е тук такава, хавата не уйдисва [* уйдисва (тур.) - допада, приляга].
Давал съм ви един пример в моите беседи за някой, който ходил в Багдад и като се връща, казва: „В Багдад скачах двайсет метра." „Защо тук не скачаш?
" „Хавата [* хава (тур.) - състояние на времето, климат; положение, настроение] е тук такава, хавата не уйдисва [* уйдисва (тур.) - допада, приляга].
В Багдад двайсет метра скоча, тук хавата не уйдисва." Сега ще преведем скачането. Някой казва: „Едно време бях много добър, сега не съм." Какъвто си бил едно време, такъв си и сега. „Едно време бях много добър." Право е, но аз виждам, причината не е там. „Сега не съм по-лош, сега съм турен при лоши условия и не мога да се справя с лошите условия." Затова употребяваш лъжата. „Като употребя лъжата, аз зная, че е лъжа." Да кажем, дойде един човек много деликатен при мен да иска пари.
към беседата >>
„С"-то е изменчиво.
Здраве трябва да имате, пари трябва да имате, къщи трябва да имате, хубава памет трябва да имате. Тогава може да сте весели. Когато паметта ви не е здрава, когато пари нямате, погледнете се окъсан, никак не можете да бъдете весел. „В"-то е буква, която показва, че външните и вътрешните условия трябва да бъдат добри. Започнете „Всичко в живота е постижимо".
„С"-то е изменчиво.
като месечината се мени - ту се празни, ту се пълни. После думата „всичко" не е така хармонична. Затуй българите казват: „сичко", избягват „в"-то. Един ден и „с"-то може да изчезне. Менят се нещата.
към беседата >>
Да кажем, направят една банка, хиляди хора вложат парите си в нея.
Сега всички казват, че човек трябва да се подвизава, трябва да бъде добър. Човек може да бъде добър само при известни условия, лош може да бъде само при известни условия. Но има колективно зло в света. Един направил някъде погрешка далече, хиляди хора страдат.
Да кажем, направят една банка, хиляди хора вложат парите си в нея.
Някой направи една погрешка, цялата банка фалира, всички губят. Някоя майка не живяла добре в някое поколение, не живяла както трябва, това се предава на ред други поколения. Майката направила една погрешка, поколенията страдат.
към беседата >>
В Багдад двайсет метра скоча, тук хавата не уйдисва." Сега ще преведем скачането.
Давал съм ви един пример в моите беседи за някой, който ходил в Багдад и като се връща, казва: „В Багдад скачах двайсет метра." „Защо тук не скачаш? " „Хавата [* хава (тур.) - състояние на времето, климат; положение, настроение] е тук такава, хавата не уйдисва [* уйдисва (тур.) - допада, приляга].
В Багдад двайсет метра скоча, тук хавата не уйдисва." Сега ще преведем скачането.
Някой казва: „Едно време бях много добър, сега не съм." Какъвто си бил едно време, такъв си и сега. „Едно време бях много добър." Право е, но аз виждам, причината не е там. „Сега не съм по-лош, сега съм турен при лоши условия и не мога да се справя с лошите условия." Затова употребяваш лъжата. „Като употребя лъжата, аз зная, че е лъжа." Да кажем, дойде един човек много деликатен при мен да иска пари. Нямам пари, но не обичам да ме гълчат, да ме хулят и казвам: „Ще ме извините, жена ми се разболя, детето съм пратил в санаториум." Ще наведа от деветдесет и девет кладенеца вода, за да се извиня.
към беседата >>
като месечината се мени - ту се празни, ту се пълни.
Тогава може да сте весели. Когато паметта ви не е здрава, когато пари нямате, погледнете се окъсан, никак не можете да бъдете весел. „В"-то е буква, която показва, че външните и вътрешните условия трябва да бъдат добри. Започнете „Всичко в живота е постижимо". „С"-то е изменчиво.
като месечината се мени - ту се празни, ту се пълни.
После думата „всичко" не е така хармонична. Затуй българите казват: „сичко", избягват „в"-то. Един ден и „с"-то може да изчезне. Менят се нещата. След двеста, хиляда години думите ще претърпят такава метаморфоза, че един ден ще намерим не това, което е сега.
към беседата >>
Някой направи една погрешка, цялата банка фалира, всички губят.
Сега всички казват, че човек трябва да се подвизава, трябва да бъде добър. Човек може да бъде добър само при известни условия, лош може да бъде само при известни условия. Но има колективно зло в света. Един направил някъде погрешка далече, хиляди хора страдат. Да кажем, направят една банка, хиляди хора вложат парите си в нея.
Някой направи една погрешка, цялата банка фалира, всички губят.
Някоя майка не живяла добре в някое поколение, не живяла както трябва, това се предава на ред други поколения. Майката направила една погрешка, поколенията страдат.
към беседата >>
Някой казва: „Едно време бях много добър, сега не съм." Какъвто си бил едно време, такъв си и сега.
Давал съм ви един пример в моите беседи за някой, който ходил в Багдад и като се връща, казва: „В Багдад скачах двайсет метра." „Защо тук не скачаш? " „Хавата [* хава (тур.) - състояние на времето, климат; положение, настроение] е тук такава, хавата не уйдисва [* уйдисва (тур.) - допада, приляга]. В Багдад двайсет метра скоча, тук хавата не уйдисва." Сега ще преведем скачането.
Някой казва: „Едно време бях много добър, сега не съм." Какъвто си бил едно време, такъв си и сега.
„Едно време бях много добър." Право е, но аз виждам, причината не е там. „Сега не съм по-лош, сега съм турен при лоши условия и не мога да се справя с лошите условия." Затова употребяваш лъжата. „Като употребя лъжата, аз зная, че е лъжа." Да кажем, дойде един човек много деликатен при мен да иска пари. Нямам пари, но не обичам да ме гълчат, да ме хулят и казвам: „Ще ме извините, жена ми се разболя, детето съм пратил в санаториум." Ще наведа от деветдесет и девет кладенеца вода, за да се извиня. След като си замине, аз се чудя, че съм го излъгал така.
към беседата >>
После думата „всичко" не е така хармонична.
Когато паметта ви не е здрава, когато пари нямате, погледнете се окъсан, никак не можете да бъдете весел. „В"-то е буква, която показва, че външните и вътрешните условия трябва да бъдат добри. Започнете „Всичко в живота е постижимо". „С"-то е изменчиво. като месечината се мени - ту се празни, ту се пълни.
После думата „всичко" не е така хармонична.
Затуй българите казват: „сичко", избягват „в"-то. Един ден и „с"-то може да изчезне. Менят се нещата. След двеста, хиляда години думите ще претърпят такава метаморфоза, че един ден ще намерим не това, което е сега. В английския език някои думи са променили съвършено първоначалния си смисъл.
към беседата >>
Някоя майка не живяла добре в някое поколение, не живяла както трябва, това се предава на ред други поколения.
Човек може да бъде добър само при известни условия, лош може да бъде само при известни условия. Но има колективно зло в света. Един направил някъде погрешка далече, хиляди хора страдат. Да кажем, направят една банка, хиляди хора вложат парите си в нея. Някой направи една погрешка, цялата банка фалира, всички губят.
Някоя майка не живяла добре в някое поколение, не живяла както трябва, това се предава на ред други поколения.
Майката направила една погрешка, поколенията страдат.
към беседата >>
„Едно време бях много добър." Право е, но аз виждам, причината не е там.
Давал съм ви един пример в моите беседи за някой, който ходил в Багдад и като се връща, казва: „В Багдад скачах двайсет метра." „Защо тук не скачаш? " „Хавата [* хава (тур.) - състояние на времето, климат; положение, настроение] е тук такава, хавата не уйдисва [* уйдисва (тур.) - допада, приляга]. В Багдад двайсет метра скоча, тук хавата не уйдисва." Сега ще преведем скачането. Някой казва: „Едно време бях много добър, сега не съм." Какъвто си бил едно време, такъв си и сега.
„Едно време бях много добър." Право е, но аз виждам, причината не е там.
„Сега не съм по-лош, сега съм турен при лоши условия и не мога да се справя с лошите условия." Затова употребяваш лъжата. „Като употребя лъжата, аз зная, че е лъжа." Да кажем, дойде един човек много деликатен при мен да иска пари. Нямам пари, но не обичам да ме гълчат, да ме хулят и казвам: „Ще ме извините, жена ми се разболя, детето съм пратил в санаториум." Ще наведа от деветдесет и девет кладенеца вода, за да се извиня. След като си замине, аз се чудя, че съм го излъгал така. Казал съм сума лъжи, за да се освободя от него.
към беседата >>
Затуй българите казват: „сичко", избягват „в"-то.
„В"-то е буква, която показва, че външните и вътрешните условия трябва да бъдат добри. Започнете „Всичко в живота е постижимо". „С"-то е изменчиво. като месечината се мени - ту се празни, ту се пълни. После думата „всичко" не е така хармонична.
Затуй българите казват: „сичко", избягват „в"-то.
Един ден и „с"-то може да изчезне. Менят се нещата. След двеста, хиляда години думите ще претърпят такава метаморфоза, че един ден ще намерим не това, което е сега. В английския език някои думи са променили съвършено първоначалния си смисъл. Така изречението: ,,Господи, забрани, да не би да направя погрешка" сега се е изменило, след двеста години е добило положителен смисъл: „Застави ме Господ." След двеста години отрицателният смисъл се е изменил в положителен.
към беседата >>
Майката направила една погрешка, поколенията страдат.
Но има колективно зло в света. Един направил някъде погрешка далече, хиляди хора страдат. Да кажем, направят една банка, хиляди хора вложат парите си в нея. Някой направи една погрешка, цялата банка фалира, всички губят. Някоя майка не живяла добре в някое поколение, не живяла както трябва, това се предава на ред други поколения.
Майката направила една погрешка, поколенията страдат.
към беседата >>
„Сега не съм по-лош, сега съм турен при лоши условия и не мога да се справя с лошите условия." Затова употребяваш лъжата.
Давал съм ви един пример в моите беседи за някой, който ходил в Багдад и като се връща, казва: „В Багдад скачах двайсет метра." „Защо тук не скачаш? " „Хавата [* хава (тур.) - състояние на времето, климат; положение, настроение] е тук такава, хавата не уйдисва [* уйдисва (тур.) - допада, приляга]. В Багдад двайсет метра скоча, тук хавата не уйдисва." Сега ще преведем скачането. Някой казва: „Едно време бях много добър, сега не съм." Какъвто си бил едно време, такъв си и сега. „Едно време бях много добър." Право е, но аз виждам, причината не е там.
„Сега не съм по-лош, сега съм турен при лоши условия и не мога да се справя с лошите условия." Затова употребяваш лъжата.
„Като употребя лъжата, аз зная, че е лъжа." Да кажем, дойде един човек много деликатен при мен да иска пари. Нямам пари, но не обичам да ме гълчат, да ме хулят и казвам: „Ще ме извините, жена ми се разболя, детето съм пратил в санаториум." Ще наведа от деветдесет и девет кладенеца вода, за да се извиня. След като си замине, аз се чудя, че съм го излъгал така. Казал съм сума лъжи, за да се освободя от него. Всички вие, гледам, имате тия долапи.
към беседата >>
Един ден и „с"-то може да изчезне.
Започнете „Всичко в живота е постижимо". „С"-то е изменчиво. като месечината се мени - ту се празни, ту се пълни. После думата „всичко" не е така хармонична. Затуй българите казват: „сичко", избягват „в"-то.
Един ден и „с"-то може да изчезне.
Менят се нещата. След двеста, хиляда години думите ще претърпят такава метаморфоза, че един ден ще намерим не това, което е сега. В английския език някои думи са променили съвършено първоначалния си смисъл. Така изречението: ,,Господи, забрани, да не би да направя погрешка" сега се е изменило, след двеста години е добило положителен смисъл: „Застави ме Господ." След двеста години отрицателният смисъл се е изменил в положителен.
към беседата >>
Казвам: всичките мъчнотии са в общите погрешки.
Казвам: всичките мъчнотии са в общите погрешки.
Една обща погрешка как ще я поправите сега, кажете ми? Всичките почти хора страдат не от собствени погрешки, които сега са направили, те са последствия на общи погрешки. Строят едно здание, след време събори се зданието, затисне хората. Ще обвинят, че хората били грешни. Това не е извинение.
към беседата >>
„Като употребя лъжата, аз зная, че е лъжа." Да кажем, дойде един човек много деликатен при мен да иска пари.
" „Хавата [* хава (тур.) - състояние на времето, климат; положение, настроение] е тук такава, хавата не уйдисва [* уйдисва (тур.) - допада, приляга]. В Багдад двайсет метра скоча, тук хавата не уйдисва." Сега ще преведем скачането. Някой казва: „Едно време бях много добър, сега не съм." Какъвто си бил едно време, такъв си и сега. „Едно време бях много добър." Право е, но аз виждам, причината не е там. „Сега не съм по-лош, сега съм турен при лоши условия и не мога да се справя с лошите условия." Затова употребяваш лъжата.
„Като употребя лъжата, аз зная, че е лъжа." Да кажем, дойде един човек много деликатен при мен да иска пари.
Нямам пари, но не обичам да ме гълчат, да ме хулят и казвам: „Ще ме извините, жена ми се разболя, детето съм пратил в санаториум." Ще наведа от деветдесет и девет кладенеца вода, за да се извиня. След като си замине, аз се чудя, че съм го излъгал така. Казал съм сума лъжи, за да се освободя от него. Всички вие, гледам, имате тия долапи. Нито жена ми се е разболяла, нито детето ми, но усещам, че не мога да търпя.
към беседата >>
Менят се нещата.
„С"-то е изменчиво. като месечината се мени - ту се празни, ту се пълни. После думата „всичко" не е така хармонична. Затуй българите казват: „сичко", избягват „в"-то. Един ден и „с"-то може да изчезне.
Менят се нещата.
След двеста, хиляда години думите ще претърпят такава метаморфоза, че един ден ще намерим не това, което е сега. В английския език някои думи са променили съвършено първоначалния си смисъл. Така изречението: ,,Господи, забрани, да не би да направя погрешка" сега се е изменило, след двеста години е добило положителен смисъл: „Застави ме Господ." След двеста години отрицателният смисъл се е изменил в положителен.
към беседата >>
Една обща погрешка как ще я поправите сега, кажете ми?
Казвам: всичките мъчнотии са в общите погрешки.
Една обща погрешка как ще я поправите сега, кажете ми?
Всичките почти хора страдат не от собствени погрешки, които сега са направили, те са последствия на общи погрешки. Строят едно здание, след време събори се зданието, затисне хората. Ще обвинят, че хората били грешни. Това не е извинение. Онзи архитект не си е отварял ума и те сега страдат.
към беседата >>
Нямам пари, но не обичам да ме гълчат, да ме хулят и казвам: „Ще ме извините, жена ми се разболя, детето съм пратил в санаториум." Ще наведа от деветдесет и девет кладенеца вода, за да се извиня.
В Багдад двайсет метра скоча, тук хавата не уйдисва." Сега ще преведем скачането. Някой казва: „Едно време бях много добър, сега не съм." Какъвто си бил едно време, такъв си и сега. „Едно време бях много добър." Право е, но аз виждам, причината не е там. „Сега не съм по-лош, сега съм турен при лоши условия и не мога да се справя с лошите условия." Затова употребяваш лъжата. „Като употребя лъжата, аз зная, че е лъжа." Да кажем, дойде един човек много деликатен при мен да иска пари.
Нямам пари, но не обичам да ме гълчат, да ме хулят и казвам: „Ще ме извините, жена ми се разболя, детето съм пратил в санаториум." Ще наведа от деветдесет и девет кладенеца вода, за да се извиня.
След като си замине, аз се чудя, че съм го излъгал така. Казал съм сума лъжи, за да се освободя от него. Всички вие, гледам, имате тия долапи. Нито жена ми се е разболяла, нито детето ми, но усещам, че не мога да търпя. Тогава какво трябва да правя?
към беседата >>
След двеста, хиляда години думите ще претърпят такава метаморфоза, че един ден ще намерим не това, което е сега.
като месечината се мени - ту се празни, ту се пълни. После думата „всичко" не е така хармонична. Затуй българите казват: „сичко", избягват „в"-то. Един ден и „с"-то може да изчезне. Менят се нещата.
След двеста, хиляда години думите ще претърпят такава метаморфоза, че един ден ще намерим не това, което е сега.
В английския език някои думи са променили съвършено първоначалния си смисъл. Така изречението: ,,Господи, забрани, да не би да направя погрешка" сега се е изменило, след двеста години е добило положителен смисъл: „Застави ме Господ." След двеста години отрицателният смисъл се е изменил в положителен.
към беседата >>
Всичките почти хора страдат не от собствени погрешки, които сега са направили, те са последствия на общи погрешки.
Казвам: всичките мъчнотии са в общите погрешки. Една обща погрешка как ще я поправите сега, кажете ми?
Всичките почти хора страдат не от собствени погрешки, които сега са направили, те са последствия на общи погрешки.
Строят едно здание, след време събори се зданието, затисне хората. Ще обвинят, че хората били грешни. Това не е извинение. Онзи архитект не си е отварял ума и те сега страдат. Или в едно поколение бащата казал една лоша дума и ред поколения страдат след това от тази дума.
към беседата >>
След като си замине, аз се чудя, че съм го излъгал така.
Някой казва: „Едно време бях много добър, сега не съм." Какъвто си бил едно време, такъв си и сега. „Едно време бях много добър." Право е, но аз виждам, причината не е там. „Сега не съм по-лош, сега съм турен при лоши условия и не мога да се справя с лошите условия." Затова употребяваш лъжата. „Като употребя лъжата, аз зная, че е лъжа." Да кажем, дойде един човек много деликатен при мен да иска пари. Нямам пари, но не обичам да ме гълчат, да ме хулят и казвам: „Ще ме извините, жена ми се разболя, детето съм пратил в санаториум." Ще наведа от деветдесет и девет кладенеца вода, за да се извиня.
След като си замине, аз се чудя, че съм го излъгал така.
Казал съм сума лъжи, за да се освободя от него. Всички вие, гледам, имате тия долапи. Нито жена ми се е разболяла, нито детето ми, но усещам, че не мога да търпя. Тогава какво трябва да правя? Как трябва да постъпи човек?
към беседата >>
В английския език някои думи са променили съвършено първоначалния си смисъл.
После думата „всичко" не е така хармонична. Затуй българите казват: „сичко", избягват „в"-то. Един ден и „с"-то може да изчезне. Менят се нещата. След двеста, хиляда години думите ще претърпят такава метаморфоза, че един ден ще намерим не това, което е сега.
В английския език някои думи са променили съвършено първоначалния си смисъл.
Така изречението: ,,Господи, забрани, да не би да направя погрешка" сега се е изменило, след двеста години е добило положителен смисъл: „Застави ме Господ." След двеста години отрицателният смисъл се е изменил в положителен.
към беседата >>
Строят едно здание, след време събори се зданието, затисне хората.
Казвам: всичките мъчнотии са в общите погрешки. Една обща погрешка как ще я поправите сега, кажете ми? Всичките почти хора страдат не от собствени погрешки, които сега са направили, те са последствия на общи погрешки.
Строят едно здание, след време събори се зданието, затисне хората.
Ще обвинят, че хората били грешни. Това не е извинение. Онзи архитект не си е отварял ума и те сега страдат. Или в едно поколение бащата казал една лоша дума и ред поколения страдат след това от тази дума. Вземете например българите - те се биха в тринайсета година.
към беседата >>
Казал съм сума лъжи, за да се освободя от него.
„Едно време бях много добър." Право е, но аз виждам, причината не е там. „Сега не съм по-лош, сега съм турен при лоши условия и не мога да се справя с лошите условия." Затова употребяваш лъжата. „Като употребя лъжата, аз зная, че е лъжа." Да кажем, дойде един човек много деликатен при мен да иска пари. Нямам пари, но не обичам да ме гълчат, да ме хулят и казвам: „Ще ме извините, жена ми се разболя, детето съм пратил в санаториум." Ще наведа от деветдесет и девет кладенеца вода, за да се извиня. След като си замине, аз се чудя, че съм го излъгал така.
Казал съм сума лъжи, за да се освободя от него.
Всички вие, гледам, имате тия долапи. Нито жена ми се е разболяла, нито детето ми, но усещам, че не мога да търпя. Тогава какво трябва да правя? Как трябва да постъпи човек?
към беседата >>
Така изречението: ,,Господи, забрани, да не би да направя погрешка" сега се е изменило, след двеста години е добило положителен смисъл: „Застави ме Господ." След двеста години отрицателният смисъл се е изменил в положителен.
Затуй българите казват: „сичко", избягват „в"-то. Един ден и „с"-то може да изчезне. Менят се нещата. След двеста, хиляда години думите ще претърпят такава метаморфоза, че един ден ще намерим не това, което е сега. В английския език някои думи са променили съвършено първоначалния си смисъл.
Така изречението: ,,Господи, забрани, да не би да направя погрешка" сега се е изменило, след двеста години е добило положителен смисъл: „Застави ме Господ." След двеста години отрицателният смисъл се е изменил в положителен.
към беседата >>
Ще обвинят, че хората били грешни.
Казвам: всичките мъчнотии са в общите погрешки. Една обща погрешка как ще я поправите сега, кажете ми? Всичките почти хора страдат не от собствени погрешки, които сега са направили, те са последствия на общи погрешки. Строят едно здание, след време събори се зданието, затисне хората.
Ще обвинят, че хората били грешни.
Това не е извинение. Онзи архитект не си е отварял ума и те сега страдат. Или в едно поколение бащата казал една лоша дума и ред поколения страдат след това от тази дума. Вземете например българите - те се биха в тринайсета година. Скимнало на няколко българи да влязат във война, българският народ нищо не знае.
към беседата >>
Всички вие, гледам, имате тия долапи.
„Сега не съм по-лош, сега съм турен при лоши условия и не мога да се справя с лошите условия." Затова употребяваш лъжата. „Като употребя лъжата, аз зная, че е лъжа." Да кажем, дойде един човек много деликатен при мен да иска пари. Нямам пари, но не обичам да ме гълчат, да ме хулят и казвам: „Ще ме извините, жена ми се разболя, детето съм пратил в санаториум." Ще наведа от деветдесет и девет кладенеца вода, за да се извиня. След като си замине, аз се чудя, че съм го излъгал така. Казал съм сума лъжи, за да се освободя от него.
Всички вие, гледам, имате тия долапи.
Нито жена ми се е разболяла, нито детето ми, но усещам, че не мога да търпя. Тогава какво трябва да правя? Как трябва да постъпи човек?
към беседата >>
Понеже всички участват в общите погрешки, вас ви държат за хиляди погрешки отговорни, които не са ваши.
Понеже всички участват в общите погрешки, вас ви държат за хиляди погрешки отговорни, които не са ваши.
Вас ви държат отговорни и за хиляди добродетели, които не са ваши. Компенсират се нещата. Някой човек вижда нещо в себе си, което не е хубаво, казва: „Лош човек съм." Не че е лош, но носи със себе си лоши работи, не от зла воля, носи от не-май-къде. Сега в туй отношение трябва да се пазите. Вие се товарите и казвате: „Той е много лош човек." За друг казвате: „Той е много добър човек." Отчасти е вярно това.
към беседата >>
Това не е извинение.
Казвам: всичките мъчнотии са в общите погрешки. Една обща погрешка как ще я поправите сега, кажете ми? Всичките почти хора страдат не от собствени погрешки, които сега са направили, те са последствия на общи погрешки. Строят едно здание, след време събори се зданието, затисне хората. Ще обвинят, че хората били грешни.
Това не е извинение.
Онзи архитект не си е отварял ума и те сега страдат. Или в едно поколение бащата казал една лоша дума и ред поколения страдат след това от тази дума. Вземете например българите - те се биха в тринайсета година. Скимнало на няколко българи да влязат във война, българският народ нищо не знае. Войната излезе несполучлива, но всички българи страдат.
към беседата >>
Нито жена ми се е разболяла, нито детето ми, но усещам, че не мога да търпя.
„Като употребя лъжата, аз зная, че е лъжа." Да кажем, дойде един човек много деликатен при мен да иска пари. Нямам пари, но не обичам да ме гълчат, да ме хулят и казвам: „Ще ме извините, жена ми се разболя, детето съм пратил в санаториум." Ще наведа от деветдесет и девет кладенеца вода, за да се извиня. След като си замине, аз се чудя, че съм го излъгал така. Казал съм сума лъжи, за да се освободя от него. Всички вие, гледам, имате тия долапи.
Нито жена ми се е разболяла, нито детето ми, но усещам, че не мога да търпя.
Тогава какво трябва да правя? Как трябва да постъпи човек?
към беседата >>
Вас ви държат отговорни и за хиляди добродетели, които не са ваши.
Понеже всички участват в общите погрешки, вас ви държат за хиляди погрешки отговорни, които не са ваши.
Вас ви държат отговорни и за хиляди добродетели, които не са ваши.
Компенсират се нещата. Някой човек вижда нещо в себе си, което не е хубаво, казва: „Лош човек съм." Не че е лош, но носи със себе си лоши работи, не от зла воля, носи от не-май-къде. Сега в туй отношение трябва да се пазите. Вие се товарите и казвате: „Той е много лош човек." За друг казвате: „Той е много добър човек." Отчасти е вярно това. Не е толкова лош, колкото вие мислите, и не е толкова добър, колкото вие мислите.
към беседата >>
Онзи архитект не си е отварял ума и те сега страдат.
Една обща погрешка как ще я поправите сега, кажете ми? Всичките почти хора страдат не от собствени погрешки, които сега са направили, те са последствия на общи погрешки. Строят едно здание, след време събори се зданието, затисне хората. Ще обвинят, че хората били грешни. Това не е извинение.
Онзи архитект не си е отварял ума и те сега страдат.
Или в едно поколение бащата казал една лоша дума и ред поколения страдат след това от тази дума. Вземете например българите - те се биха в тринайсета година. Скимнало на няколко българи да влязат във война, българският народ нищо не знае. Войната излезе несполучлива, но всички българи страдат. Отиде някой българин във Франция, Англия, Америка, считат го за неприятел на Съглашението.
към беседата >>
Тогава какво трябва да правя?
Нямам пари, но не обичам да ме гълчат, да ме хулят и казвам: „Ще ме извините, жена ми се разболя, детето съм пратил в санаториум." Ще наведа от деветдесет и девет кладенеца вода, за да се извиня. След като си замине, аз се чудя, че съм го излъгал така. Казал съм сума лъжи, за да се освободя от него. Всички вие, гледам, имате тия долапи. Нито жена ми се е разболяла, нито детето ми, но усещам, че не мога да търпя.
Тогава какво трябва да правя?
Как трябва да постъпи човек?
към беседата >>
Компенсират се нещата.
Понеже всички участват в общите погрешки, вас ви държат за хиляди погрешки отговорни, които не са ваши. Вас ви държат отговорни и за хиляди добродетели, които не са ваши.
Компенсират се нещата.
Някой човек вижда нещо в себе си, което не е хубаво, казва: „Лош човек съм." Не че е лош, но носи със себе си лоши работи, не от зла воля, носи от не-май-къде. Сега в туй отношение трябва да се пазите. Вие се товарите и казвате: „Той е много лош човек." За друг казвате: „Той е много добър човек." Отчасти е вярно това. Не е толкова лош, колкото вие мислите, и не е толкова добър, колкото вие мислите. Аз често правя наблюдения на хора и върху себе си, правил съм опити и съм дошъл до заключението: на един човек щом направите услуга, която съвпада с неговия път, да няма никаква реакция, той е готов и майчиното си мляко да даде, но щом направите нещо, което не е съгласно с неговите желания, той веднага ще си състави едно особено мнение за вас.
към беседата >>
Или в едно поколение бащата казал една лоша дума и ред поколения страдат след това от тази дума.
Всичките почти хора страдат не от собствени погрешки, които сега са направили, те са последствия на общи погрешки. Строят едно здание, след време събори се зданието, затисне хората. Ще обвинят, че хората били грешни. Това не е извинение. Онзи архитект не си е отварял ума и те сега страдат.
Или в едно поколение бащата казал една лоша дума и ред поколения страдат след това от тази дума.
Вземете например българите - те се биха в тринайсета година. Скимнало на няколко българи да влязат във война, българският народ нищо не знае. Войната излезе несполучлива, но всички българи страдат. Отиде някой българин във Франция, Англия, Америка, считат го за неприятел на Съглашението. Може да кажете: „Аз не съм взел участие." Турците казват: „Един направил, хиляди страдат." Това не вземайте за себе си.
към беседата >>
Как трябва да постъпи човек?
След като си замине, аз се чудя, че съм го излъгал така. Казал съм сума лъжи, за да се освободя от него. Всички вие, гледам, имате тия долапи. Нито жена ми се е разболяла, нито детето ми, но усещам, че не мога да търпя. Тогава какво трябва да правя?
Как трябва да постъпи човек?
към беседата >>
Някой човек вижда нещо в себе си, което не е хубаво, казва: „Лош човек съм." Не че е лош, но носи със себе си лоши работи, не от зла воля, носи от не-май-къде.
Понеже всички участват в общите погрешки, вас ви държат за хиляди погрешки отговорни, които не са ваши. Вас ви държат отговорни и за хиляди добродетели, които не са ваши. Компенсират се нещата.
Някой човек вижда нещо в себе си, което не е хубаво, казва: „Лош човек съм." Не че е лош, но носи със себе си лоши работи, не от зла воля, носи от не-май-къде.
Сега в туй отношение трябва да се пазите. Вие се товарите и казвате: „Той е много лош човек." За друг казвате: „Той е много добър човек." Отчасти е вярно това. Не е толкова лош, колкото вие мислите, и не е толкова добър, колкото вие мислите. Аз често правя наблюдения на хора и върху себе си, правил съм опити и съм дошъл до заключението: на един човек щом направите услуга, която съвпада с неговия път, да няма никаква реакция, той е готов и майчиното си мляко да даде, но щом направите нещо, което не е съгласно с неговите желания, той веднага ще си състави едно особено мнение за вас.
към беседата >>
Вземете например българите - те се биха в тринайсета година.
Строят едно здание, след време събори се зданието, затисне хората. Ще обвинят, че хората били грешни. Това не е извинение. Онзи архитект не си е отварял ума и те сега страдат. Или в едно поколение бащата казал една лоша дума и ред поколения страдат след това от тази дума.
Вземете например българите - те се биха в тринайсета година.
Скимнало на няколко българи да влязат във война, българският народ нищо не знае. Войната излезе несполучлива, но всички българи страдат. Отиде някой българин във Франция, Англия, Америка, считат го за неприятел на Съглашението. Може да кажете: „Аз не съм взел участие." Турците казват: „Един направил, хиляди страдат." Това не вземайте за себе си. Между себе си не търсете виновния.
към беседата >>
Ако си светия, не се събирай да живееш с друг светия.
Ако си светия, не се събирай да живееш с друг светия.
Ако си много лош човек, не се събирай да живееш с друг много лош човек. Ако си съвсем загазил, не ходи да правиш приятелство с друг, който е загазил повече от тебе. Ти си загазил с дълговете си - намери някой друг, който не е загазил, който няма дългове. Тия хора, които са загазили, много са работили, умът на такъв постоянно мисли. Загазил човекът - мисли.
към беседата >>
Сега в туй отношение трябва да се пазите.
Понеже всички участват в общите погрешки, вас ви държат за хиляди погрешки отговорни, които не са ваши. Вас ви държат отговорни и за хиляди добродетели, които не са ваши. Компенсират се нещата. Някой човек вижда нещо в себе си, което не е хубаво, казва: „Лош човек съм." Не че е лош, но носи със себе си лоши работи, не от зла воля, носи от не-май-къде.
Сега в туй отношение трябва да се пазите.
Вие се товарите и казвате: „Той е много лош човек." За друг казвате: „Той е много добър човек." Отчасти е вярно това. Не е толкова лош, колкото вие мислите, и не е толкова добър, колкото вие мислите. Аз често правя наблюдения на хора и върху себе си, правил съм опити и съм дошъл до заключението: на един човек щом направите услуга, която съвпада с неговия път, да няма никаква реакция, той е готов и майчиното си мляко да даде, но щом направите нещо, което не е съгласно с неговите желания, той веднага ще си състави едно особено мнение за вас.
към беседата >>
Скимнало на няколко българи да влязат във война, българският народ нищо не знае.
Ще обвинят, че хората били грешни. Това не е извинение. Онзи архитект не си е отварял ума и те сега страдат. Или в едно поколение бащата казал една лоша дума и ред поколения страдат след това от тази дума. Вземете например българите - те се биха в тринайсета година.
Скимнало на няколко българи да влязат във война, българският народ нищо не знае.
Войната излезе несполучлива, но всички българи страдат. Отиде някой българин във Франция, Англия, Америка, считат го за неприятел на Съглашението. Може да кажете: „Аз не съм взел участие." Турците казват: „Един направил, хиляди страдат." Това не вземайте за себе си. Между себе си не търсете виновния. Виновните хора, от които сега страдате, няма ги тук.
към беседата >>
Ако си много лош човек, не се събирай да живееш с друг много лош човек.
Ако си светия, не се събирай да живееш с друг светия.
Ако си много лош човек, не се събирай да живееш с друг много лош човек.
Ако си съвсем загазил, не ходи да правиш приятелство с друг, който е загазил повече от тебе. Ти си загазил с дълговете си - намери някой друг, който не е загазил, който няма дългове. Тия хора, които са загазили, много са работили, умът на такъв постоянно мисли. Загазил човекът - мисли. Човечеството, като сгреши, гледа да излезе от тази беда.
към беседата >>
Вие се товарите и казвате: „Той е много лош човек." За друг казвате: „Той е много добър човек." Отчасти е вярно това.
Понеже всички участват в общите погрешки, вас ви държат за хиляди погрешки отговорни, които не са ваши. Вас ви държат отговорни и за хиляди добродетели, които не са ваши. Компенсират се нещата. Някой човек вижда нещо в себе си, което не е хубаво, казва: „Лош човек съм." Не че е лош, но носи със себе си лоши работи, не от зла воля, носи от не-май-къде. Сега в туй отношение трябва да се пазите.
Вие се товарите и казвате: „Той е много лош човек." За друг казвате: „Той е много добър човек." Отчасти е вярно това.
Не е толкова лош, колкото вие мислите, и не е толкова добър, колкото вие мислите. Аз често правя наблюдения на хора и върху себе си, правил съм опити и съм дошъл до заключението: на един човек щом направите услуга, която съвпада с неговия път, да няма никаква реакция, той е готов и майчиното си мляко да даде, но щом направите нещо, което не е съгласно с неговите желания, той веднага ще си състави едно особено мнение за вас.
към беседата >>
Войната излезе несполучлива, но всички българи страдат.
Това не е извинение. Онзи архитект не си е отварял ума и те сега страдат. Или в едно поколение бащата казал една лоша дума и ред поколения страдат след това от тази дума. Вземете например българите - те се биха в тринайсета година. Скимнало на няколко българи да влязат във война, българският народ нищо не знае.
Войната излезе несполучлива, но всички българи страдат.
Отиде някой българин във Франция, Англия, Америка, считат го за неприятел на Съглашението. Може да кажете: „Аз не съм взел участие." Турците казват: „Един направил, хиляди страдат." Това не вземайте за себе си. Между себе си не търсете виновния. Виновните хора, от които сега страдате, няма ги тук. Виновните ги няма, събраните тук теглите последствията.
към беседата >>
Ако си съвсем загазил, не ходи да правиш приятелство с друг, който е загазил повече от тебе.
Ако си светия, не се събирай да живееш с друг светия. Ако си много лош човек, не се събирай да живееш с друг много лош човек.
Ако си съвсем загазил, не ходи да правиш приятелство с друг, който е загазил повече от тебе.
Ти си загазил с дълговете си - намери някой друг, който не е загазил, който няма дългове. Тия хора, които са загазили, много са работили, умът на такъв постоянно мисли. Загазил човекът - мисли. Човечеството, като сгреши, гледа да излезе от тази беда. Виж как работят.
към беседата >>
Не е толкова лош, колкото вие мислите, и не е толкова добър, колкото вие мислите.
Вас ви държат отговорни и за хиляди добродетели, които не са ваши. Компенсират се нещата. Някой човек вижда нещо в себе си, което не е хубаво, казва: „Лош човек съм." Не че е лош, но носи със себе си лоши работи, не от зла воля, носи от не-май-къде. Сега в туй отношение трябва да се пазите. Вие се товарите и казвате: „Той е много лош човек." За друг казвате: „Той е много добър човек." Отчасти е вярно това.
Не е толкова лош, колкото вие мислите, и не е толкова добър, колкото вие мислите.
Аз често правя наблюдения на хора и върху себе си, правил съм опити и съм дошъл до заключението: на един човек щом направите услуга, която съвпада с неговия път, да няма никаква реакция, той е готов и майчиното си мляко да даде, но щом направите нещо, което не е съгласно с неговите желания, той веднага ще си състави едно особено мнение за вас.
към беседата >>
Отиде някой българин във Франция, Англия, Америка, считат го за неприятел на Съглашението.
Онзи архитект не си е отварял ума и те сега страдат. Или в едно поколение бащата казал една лоша дума и ред поколения страдат след това от тази дума. Вземете например българите - те се биха в тринайсета година. Скимнало на няколко българи да влязат във война, българският народ нищо не знае. Войната излезе несполучлива, но всички българи страдат.
Отиде някой българин във Франция, Англия, Америка, считат го за неприятел на Съглашението.
Може да кажете: „Аз не съм взел участие." Турците казват: „Един направил, хиляди страдат." Това не вземайте за себе си. Между себе си не търсете виновния. Виновните хора, от които сега страдате, няма ги тук. Виновните ги няма, събраните тук теглите последствията. Вие вдигате шум, търсите виновните.
към беседата >>
Ти си загазил с дълговете си - намери някой друг, който не е загазил, който няма дългове.
Ако си светия, не се събирай да живееш с друг светия. Ако си много лош човек, не се събирай да живееш с друг много лош човек. Ако си съвсем загазил, не ходи да правиш приятелство с друг, който е загазил повече от тебе.
Ти си загазил с дълговете си - намери някой друг, който не е загазил, който няма дългове.
Тия хора, които са загазили, много са работили, умът на такъв постоянно мисли. Загазил човекът - мисли. Човечеството, като сгреши, гледа да излезе от тази беда. Виж как работят. Железници, пътища, къщи градят.
към беседата >>
Аз често правя наблюдения на хора и върху себе си, правил съм опити и съм дошъл до заключението: на един човек щом направите услуга, която съвпада с неговия път, да няма никаква реакция, той е готов и майчиното си мляко да даде, но щом направите нещо, което не е съгласно с неговите желания, той веднага ще си състави едно особено мнение за вас.
Компенсират се нещата. Някой човек вижда нещо в себе си, което не е хубаво, казва: „Лош човек съм." Не че е лош, но носи със себе си лоши работи, не от зла воля, носи от не-май-къде. Сега в туй отношение трябва да се пазите. Вие се товарите и казвате: „Той е много лош човек." За друг казвате: „Той е много добър човек." Отчасти е вярно това. Не е толкова лош, колкото вие мислите, и не е толкова добър, колкото вие мислите.
Аз често правя наблюдения на хора и върху себе си, правил съм опити и съм дошъл до заключението: на един човек щом направите услуга, която съвпада с неговия път, да няма никаква реакция, той е готов и майчиното си мляко да даде, но щом направите нещо, което не е съгласно с неговите желания, той веднага ще си състави едно особено мнение за вас.
към беседата >>
Може да кажете: „Аз не съм взел участие." Турците казват: „Един направил, хиляди страдат." Това не вземайте за себе си.
Или в едно поколение бащата казал една лоша дума и ред поколения страдат след това от тази дума. Вземете например българите - те се биха в тринайсета година. Скимнало на няколко българи да влязат във война, българският народ нищо не знае. Войната излезе несполучлива, но всички българи страдат. Отиде някой българин във Франция, Англия, Америка, считат го за неприятел на Съглашението.
Може да кажете: „Аз не съм взел участие." Турците казват: „Един направил, хиляди страдат." Това не вземайте за себе си.
Между себе си не търсете виновния. Виновните хора, от които сега страдате, няма ги тук. Виновните ги няма, събраните тук теглите последствията. Вие вдигате шум, търсите виновните. Няма тук виновни, вие сте виновни, че не си отваряте очите.
към беседата >>
Тия хора, които са загазили, много са работили, умът на такъв постоянно мисли.
Ако си светия, не се събирай да живееш с друг светия. Ако си много лош човек, не се събирай да живееш с друг много лош човек. Ако си съвсем загазил, не ходи да правиш приятелство с друг, който е загазил повече от тебе. Ти си загазил с дълговете си - намери някой друг, който не е загазил, който няма дългове.
Тия хора, които са загазили, много са работили, умът на такъв постоянно мисли.
Загазил човекът - мисли. Човечеството, като сгреши, гледа да излезе от тази беда. Виж как работят. Железници, пътища, къщи градят. Всички тия хора искат да излязат от положението, в което се намират.
към беседата >>
Сега за пеенето.
Сега за пеенето.
Някой път мисля как да ви поправя. Някой път песните съвсем са се преродили - друг характер имат, друго ще се постигне с тях. „Всичко в живота е постижимо", но това, което желаете, не е постижимо или това, което желаете, не е това, което мислите и желаете. Всичко друго ще се постигне. Това ще измени песента „Всичко в живота е постижимо".
към беседата >>
Между себе си не търсете виновния.
Вземете например българите - те се биха в тринайсета година. Скимнало на няколко българи да влязат във война, българският народ нищо не знае. Войната излезе несполучлива, но всички българи страдат. Отиде някой българин във Франция, Англия, Америка, считат го за неприятел на Съглашението. Може да кажете: „Аз не съм взел участие." Турците казват: „Един направил, хиляди страдат." Това не вземайте за себе си.
Между себе си не търсете виновния.
Виновните хора, от които сега страдате, няма ги тук. Виновните ги няма, събраните тук теглите последствията. Вие вдигате шум, търсите виновните. Няма тук виновни, вие сте виновни, че не си отваряте очите. Влизате в някоя мина, не си отваряте очите, скъса се въжето, по което слизате.
към беседата >>
Загазил човекът - мисли.
Ако си светия, не се събирай да живееш с друг светия. Ако си много лош човек, не се събирай да живееш с друг много лош човек. Ако си съвсем загазил, не ходи да правиш приятелство с друг, който е загазил повече от тебе. Ти си загазил с дълговете си - намери някой друг, който не е загазил, който няма дългове. Тия хора, които са загазили, много са работили, умът на такъв постоянно мисли.
Загазил човекът - мисли.
Човечеството, като сгреши, гледа да излезе от тази беда. Виж как работят. Железници, пътища, къщи градят. Всички тия хора искат да излязат от положението, в което се намират. Те градят къщи, светлина да има, прозорци.
към беседата >>
Някой път мисля как да ви поправя.
Сега за пеенето.
Някой път мисля как да ви поправя.
Някой път песните съвсем са се преродили - друг характер имат, друго ще се постигне с тях. „Всичко в живота е постижимо", но това, което желаете, не е постижимо или това, което желаете, не е това, което мислите и желаете. Всичко друго ще се постигне. Това ще измени песента „Всичко в живота е постижимо". Как да я изменим?
към беседата >>
Виновните хора, от които сега страдате, няма ги тук.
Скимнало на няколко българи да влязат във война, българският народ нищо не знае. Войната излезе несполучлива, но всички българи страдат. Отиде някой българин във Франция, Англия, Америка, считат го за неприятел на Съглашението. Може да кажете: „Аз не съм взел участие." Турците казват: „Един направил, хиляди страдат." Това не вземайте за себе си. Между себе си не търсете виновния.
Виновните хора, от които сега страдате, няма ги тук.
Виновните ги няма, събраните тук теглите последствията. Вие вдигате шум, търсите виновните. Няма тук виновни, вие сте виновни, че не си отваряте очите. Влизате в някоя мина, не си отваряте очите, скъса се въжето, по което слизате. Не го опитвате, имате доверие, то се скъса и паднете.
към беседата >>
Човечеството, като сгреши, гледа да излезе от тази беда.
Ако си много лош човек, не се събирай да живееш с друг много лош човек. Ако си съвсем загазил, не ходи да правиш приятелство с друг, който е загазил повече от тебе. Ти си загазил с дълговете си - намери някой друг, който не е загазил, който няма дългове. Тия хора, които са загазили, много са работили, умът на такъв постоянно мисли. Загазил човекът - мисли.
Човечеството, като сгреши, гледа да излезе от тази беда.
Виж как работят. Железници, пътища, къщи градят. Всички тия хора искат да излязат от положението, в което се намират. Те градят къщи, светлина да има, прозорци. Искат да живеят добре, казват: „Няма да боледуваме." Право е, но хората умират и при хубавите прозорци.
към беседата >>
Някой път песните съвсем са се преродили - друг характер имат, друго ще се постигне с тях.
Сега за пеенето. Някой път мисля как да ви поправя.
Някой път песните съвсем са се преродили - друг характер имат, друго ще се постигне с тях.
„Всичко в живота е постижимо", но това, което желаете, не е постижимо или това, което желаете, не е това, което мислите и желаете. Всичко друго ще се постигне. Това ще измени песента „Всичко в живота е постижимо". Как да я изменим? За да постигнем нещата, как трябва да ги изменим сега?
към беседата >>
Виновните ги няма, събраните тук теглите последствията.
Войната излезе несполучлива, но всички българи страдат. Отиде някой българин във Франция, Англия, Америка, считат го за неприятел на Съглашението. Може да кажете: „Аз не съм взел участие." Турците казват: „Един направил, хиляди страдат." Това не вземайте за себе си. Между себе си не търсете виновния. Виновните хора, от които сега страдате, няма ги тук.
Виновните ги няма, събраните тук теглите последствията.
Вие вдигате шум, търсите виновните. Няма тук виновни, вие сте виновни, че не си отваряте очите. Влизате в някоя мина, не си отваряте очите, скъса се въжето, по което слизате. Не го опитвате, имате доверие, то се скъса и паднете. Освен че вие паднете, но и когото срещнете, завлечете го, съборите го.
към беседата >>
Виж как работят.
Ако си съвсем загазил, не ходи да правиш приятелство с друг, който е загазил повече от тебе. Ти си загазил с дълговете си - намери някой друг, който не е загазил, който няма дългове. Тия хора, които са загазили, много са работили, умът на такъв постоянно мисли. Загазил човекът - мисли. Човечеството, като сгреши, гледа да излезе от тази беда.
Виж как работят.
Железници, пътища, къщи градят. Всички тия хора искат да излязат от положението, в което се намират. Те градят къщи, светлина да има, прозорци. Искат да живеят добре, казват: „Няма да боледуваме." Право е, но хората умират и при хубавите прозорци. И при лошите пак умират.
към беседата >>
„Всичко в живота е постижимо", но това, което желаете, не е постижимо или това, което желаете, не е това, което мислите и желаете.
Сега за пеенето. Някой път мисля как да ви поправя. Някой път песните съвсем са се преродили - друг характер имат, друго ще се постигне с тях.
„Всичко в живота е постижимо", но това, което желаете, не е постижимо или това, което желаете, не е това, което мислите и желаете.
Всичко друго ще се постигне. Това ще измени песента „Всичко в живота е постижимо". Как да я изменим? За да постигнем нещата, как трябва да ги изменим сега?
към беседата >>
Вие вдигате шум, търсите виновните.
Отиде някой българин във Франция, Англия, Америка, считат го за неприятел на Съглашението. Може да кажете: „Аз не съм взел участие." Турците казват: „Един направил, хиляди страдат." Това не вземайте за себе си. Между себе си не търсете виновния. Виновните хора, от които сега страдате, няма ги тук. Виновните ги няма, събраните тук теглите последствията.
Вие вдигате шум, търсите виновните.
Няма тук виновни, вие сте виновни, че не си отваряте очите. Влизате в някоя мина, не си отваряте очите, скъса се въжето, по което слизате. Не го опитвате, имате доверие, то се скъса и паднете. Освен че вие паднете, но и когото срещнете, завлечете го, съборите го. После се извинявате.
към беседата >>
Железници, пътища, къщи градят.
Ти си загазил с дълговете си - намери някой друг, който не е загазил, който няма дългове. Тия хора, които са загазили, много са работили, умът на такъв постоянно мисли. Загазил човекът - мисли. Човечеството, като сгреши, гледа да излезе от тази беда. Виж как работят.
Железници, пътища, къщи градят.
Всички тия хора искат да излязат от положението, в което се намират. Те градят къщи, светлина да има, прозорци. Искат да живеят добре, казват: „Няма да боледуваме." Право е, но хората умират и при хубавите прозорци. И при лошите пак умират. Статистиката казва, че при хубавите жилища хората умират по-малко, а при нехигиеничните умират повече.
към беседата >>
Всичко друго ще се постигне.
Сега за пеенето. Някой път мисля как да ви поправя. Някой път песните съвсем са се преродили - друг характер имат, друго ще се постигне с тях. „Всичко в живота е постижимо", но това, което желаете, не е постижимо или това, което желаете, не е това, което мислите и желаете.
Всичко друго ще се постигне.
Това ще измени песента „Всичко в живота е постижимо". Как да я изменим? За да постигнем нещата, как трябва да ги изменим сега?
към беседата >>
Няма тук виновни, вие сте виновни, че не си отваряте очите.
Може да кажете: „Аз не съм взел участие." Турците казват: „Един направил, хиляди страдат." Това не вземайте за себе си. Между себе си не търсете виновния. Виновните хора, от които сега страдате, няма ги тук. Виновните ги няма, събраните тук теглите последствията. Вие вдигате шум, търсите виновните.
Няма тук виновни, вие сте виновни, че не си отваряте очите.
Влизате в някоя мина, не си отваряте очите, скъса се въжето, по което слизате. Не го опитвате, имате доверие, то се скъса и паднете. Освен че вие паднете, но и когото срещнете, завлечете го, съборите го. После се извинявате. Кажете ми, кой на кого да се извинява?
към беседата >>
Всички тия хора искат да излязат от положението, в което се намират.
Тия хора, които са загазили, много са работили, умът на такъв постоянно мисли. Загазил човекът - мисли. Човечеството, като сгреши, гледа да излезе от тази беда. Виж как работят. Железници, пътища, къщи градят.
Всички тия хора искат да излязат от положението, в което се намират.
Те градят къщи, светлина да има, прозорци. Искат да живеят добре, казват: „Няма да боледуваме." Право е, но хората умират и при хубавите прозорци. И при лошите пак умират. Статистиката казва, че при хубавите жилища хората умират по-малко, а при нехигиеничните умират повече. При хубавата храна умират по-малко, а при лошата храна умират повече.
към беседата >>
Това ще измени песента „Всичко в живота е постижимо".
Сега за пеенето. Някой път мисля как да ви поправя. Някой път песните съвсем са се преродили - друг характер имат, друго ще се постигне с тях. „Всичко в живота е постижимо", но това, което желаете, не е постижимо или това, което желаете, не е това, което мислите и желаете. Всичко друго ще се постигне.
Това ще измени песента „Всичко в живота е постижимо".
Как да я изменим? За да постигнем нещата, как трябва да ги изменим сега?
към беседата >>
Влизате в някоя мина, не си отваряте очите, скъса се въжето, по което слизате.
Между себе си не търсете виновния. Виновните хора, от които сега страдате, няма ги тук. Виновните ги няма, събраните тук теглите последствията. Вие вдигате шум, търсите виновните. Няма тук виновни, вие сте виновни, че не си отваряте очите.
Влизате в някоя мина, не си отваряте очите, скъса се въжето, по което слизате.
Не го опитвате, имате доверие, то се скъса и паднете. Освен че вие паднете, но и когото срещнете, завлечете го, съборите го. После се извинявате. Кажете ми, кой на кого да се извинява? Къде е погрешката?
към беседата >>
Те градят къщи, светлина да има, прозорци.
Загазил човекът - мисли. Човечеството, като сгреши, гледа да излезе от тази беда. Виж как работят. Железници, пътища, къщи градят. Всички тия хора искат да излязат от положението, в което се намират.
Те градят къщи, светлина да има, прозорци.
Искат да живеят добре, казват: „Няма да боледуваме." Право е, но хората умират и при хубавите прозорци. И при лошите пак умират. Статистиката казва, че при хубавите жилища хората умират по-малко, а при нехигиеничните умират повече. При хубавата храна умират по-малко, а при лошата храна умират повече.
към беседата >>
Как да я изменим?
Някой път мисля как да ви поправя. Някой път песните съвсем са се преродили - друг характер имат, друго ще се постигне с тях. „Всичко в живота е постижимо", но това, което желаете, не е постижимо или това, което желаете, не е това, което мислите и желаете. Всичко друго ще се постигне. Това ще измени песента „Всичко в живота е постижимо".
Как да я изменим?
За да постигнем нещата, как трябва да ги изменим сега?
към беседата >>
Не го опитвате, имате доверие, то се скъса и паднете.
Виновните хора, от които сега страдате, няма ги тук. Виновните ги няма, събраните тук теглите последствията. Вие вдигате шум, търсите виновните. Няма тук виновни, вие сте виновни, че не си отваряте очите. Влизате в някоя мина, не си отваряте очите, скъса се въжето, по което слизате.
Не го опитвате, имате доверие, то се скъса и паднете.
Освен че вие паднете, но и когото срещнете, завлечете го, съборите го. После се извинявате. Кажете ми, кой на кого да се извинява? Къде е погрешката? Сега някои търсят погрешката.
към беседата >>
Искат да живеят добре, казват: „Няма да боледуваме." Право е, но хората умират и при хубавите прозорци.
Човечеството, като сгреши, гледа да излезе от тази беда. Виж как работят. Железници, пътища, къщи градят. Всички тия хора искат да излязат от положението, в което се намират. Те градят къщи, светлина да има, прозорци.
Искат да живеят добре, казват: „Няма да боледуваме." Право е, но хората умират и при хубавите прозорци.
И при лошите пак умират. Статистиката казва, че при хубавите жилища хората умират по-малко, а при нехигиеничните умират повече. При хубавата храна умират по-малко, а при лошата храна умират повече.
към беседата >>
За да постигнем нещата, как трябва да ги изменим сега?
Някой път песните съвсем са се преродили - друг характер имат, друго ще се постигне с тях. „Всичко в живота е постижимо", но това, което желаете, не е постижимо или това, което желаете, не е това, което мислите и желаете. Всичко друго ще се постигне. Това ще измени песента „Всичко в живота е постижимо". Как да я изменим?
За да постигнем нещата, как трябва да ги изменим сега?
към беседата >>
Освен че вие паднете, но и когото срещнете, завлечете го, съборите го.
Виновните ги няма, събраните тук теглите последствията. Вие вдигате шум, търсите виновните. Няма тук виновни, вие сте виновни, че не си отваряте очите. Влизате в някоя мина, не си отваряте очите, скъса се въжето, по което слизате. Не го опитвате, имате доверие, то се скъса и паднете.
Освен че вие паднете, но и когото срещнете, завлечете го, съборите го.
После се извинявате. Кажете ми, кой на кого да се извинява? Къде е погрешката? Сега някои търсят погрешката. Погрешката е там, че не си отваряте очите, не мислите.
към беседата >>
И при лошите пак умират.
Виж как работят. Железници, пътища, къщи градят. Всички тия хора искат да излязат от положението, в което се намират. Те градят къщи, светлина да има, прозорци. Искат да живеят добре, казват: „Няма да боледуваме." Право е, но хората умират и при хубавите прозорци.
И при лошите пак умират.
Статистиката казва, че при хубавите жилища хората умират по-малко, а при нехигиеничните умират повече. При хубавата храна умират по-малко, а при лошата храна умират повече.
към беседата >>
Някои от вас, като не можете да пеете, попадате под общите причини.
Някои от вас, като не можете да пеете, попадате под общите причини.
Ред поколения ваши деди и прадеди са мислили, че не трябва да се пее и вследствие на тия забрани вие искате да пеете, но нещо ви казва: „Недей да пееш." Дядо ти турил мисълта, че не трябва да се пее. Следователно сега сме под импулса на миналите поколения, и като пеем, и като не пеем носим последствията на миналите поколения, които са искали или не са искали да пеят, та ние сме изразители сега на тяхното музикално развитие. Пък каквото ние внесем в бъдещите поколения, те ще носят миналото, плюс онова, което ние сме внесли. Та затова, когато някой път не искате да пеете - макар че не ви се пее, пейте. Ако нещата не сте постигнали, не сте добър в някои поколения.
към беседата >>
После се извинявате.
Вие вдигате шум, търсите виновните. Няма тук виновни, вие сте виновни, че не си отваряте очите. Влизате в някоя мина, не си отваряте очите, скъса се въжето, по което слизате. Не го опитвате, имате доверие, то се скъса и паднете. Освен че вие паднете, но и когото срещнете, завлечете го, съборите го.
После се извинявате.
Кажете ми, кой на кого да се извинява? Къде е погрешката? Сега някои търсят погрешката. Погрешката е там, че не си отваряте очите, не мислите.
към беседата >>
Статистиката казва, че при хубавите жилища хората умират по-малко, а при нехигиеничните умират повече.
Железници, пътища, къщи градят. Всички тия хора искат да излязат от положението, в което се намират. Те градят къщи, светлина да има, прозорци. Искат да живеят добре, казват: „Няма да боледуваме." Право е, но хората умират и при хубавите прозорци. И при лошите пак умират.
Статистиката казва, че при хубавите жилища хората умират по-малко, а при нехигиеничните умират повече.
При хубавата храна умират по-малко, а при лошата храна умират повече.
към беседата >>
Ред поколения ваши деди и прадеди са мислили, че не трябва да се пее и вследствие на тия забрани вие искате да пеете, но нещо ви казва: „Недей да пееш." Дядо ти турил мисълта, че не трябва да се пее.
Някои от вас, като не можете да пеете, попадате под общите причини.
Ред поколения ваши деди и прадеди са мислили, че не трябва да се пее и вследствие на тия забрани вие искате да пеете, но нещо ви казва: „Недей да пееш." Дядо ти турил мисълта, че не трябва да се пее.
Следователно сега сме под импулса на миналите поколения, и като пеем, и като не пеем носим последствията на миналите поколения, които са искали или не са искали да пеят, та ние сме изразители сега на тяхното музикално развитие. Пък каквото ние внесем в бъдещите поколения, те ще носят миналото, плюс онова, което ние сме внесли. Та затова, когато някой път не искате да пеете - макар че не ви се пее, пейте. Ако нещата не сте постигнали, не сте добър в някои поколения. „Добър съм, но нямам условия да го направя." Защото доброто трябва да го изразим.
към беседата >>
Кажете ми, кой на кого да се извинява?
Няма тук виновни, вие сте виновни, че не си отваряте очите. Влизате в някоя мина, не си отваряте очите, скъса се въжето, по което слизате. Не го опитвате, имате доверие, то се скъса и паднете. Освен че вие паднете, но и когото срещнете, завлечете го, съборите го. После се извинявате.
Кажете ми, кой на кого да се извинява?
Къде е погрешката? Сега някои търсят погрешката. Погрешката е там, че не си отваряте очите, не мислите.
към беседата >>
При хубавата храна умират по-малко, а при лошата храна умират повече.
Всички тия хора искат да излязат от положението, в което се намират. Те градят къщи, светлина да има, прозорци. Искат да живеят добре, казват: „Няма да боледуваме." Право е, но хората умират и при хубавите прозорци. И при лошите пак умират. Статистиката казва, че при хубавите жилища хората умират по-малко, а при нехигиеничните умират повече.
При хубавата храна умират по-малко, а при лошата храна умират повече.
към беседата >>
Следователно сега сме под импулса на миналите поколения, и като пеем, и като не пеем носим последствията на миналите поколения, които са искали или не са искали да пеят, та ние сме изразители сега на тяхното музикално развитие.
Някои от вас, като не можете да пеете, попадате под общите причини. Ред поколения ваши деди и прадеди са мислили, че не трябва да се пее и вследствие на тия забрани вие искате да пеете, но нещо ви казва: „Недей да пееш." Дядо ти турил мисълта, че не трябва да се пее.
Следователно сега сме под импулса на миналите поколения, и като пеем, и като не пеем носим последствията на миналите поколения, които са искали или не са искали да пеят, та ние сме изразители сега на тяхното музикално развитие.
Пък каквото ние внесем в бъдещите поколения, те ще носят миналото, плюс онова, което ние сме внесли. Та затова, когато някой път не искате да пеете - макар че не ви се пее, пейте. Ако нещата не сте постигнали, не сте добър в някои поколения. „Добър съм, но нямам условия да го направя." Защото доброто трябва да го изразим.
към беседата >>
Къде е погрешката?
Влизате в някоя мина, не си отваряте очите, скъса се въжето, по което слизате. Не го опитвате, имате доверие, то се скъса и паднете. Освен че вие паднете, но и когото срещнете, завлечете го, съборите го. После се извинявате. Кажете ми, кой на кого да се извинява?
Къде е погрешката?
Сега някои търсят погрешката. Погрешката е там, че не си отваряте очите, не мислите.
към беседата >>
Сега ще дадете едно възражение: тъй е за оня, който е богат, ами който е сиромах?
Сега ще дадете едно възражение: тъй е за оня, който е богат, ами който е сиромах?
Най-първо, вие имате лъжливи мисли, че сте сиромаси, че сте богати, че сте учени, че сте невежи. Невежество и ученост са две различни положения. Учен си, когато светлина има. Живееш разкошно, понеже имаш пари, всички удоволствия, каквито искаш, може да вземеш навсякъде. Сиромах си - скромно живееш.
към беседата >>
Пък каквото ние внесем в бъдещите поколения, те ще носят миналото, плюс онова, което ние сме внесли.
Някои от вас, като не можете да пеете, попадате под общите причини. Ред поколения ваши деди и прадеди са мислили, че не трябва да се пее и вследствие на тия забрани вие искате да пеете, но нещо ви казва: „Недей да пееш." Дядо ти турил мисълта, че не трябва да се пее. Следователно сега сме под импулса на миналите поколения, и като пеем, и като не пеем носим последствията на миналите поколения, които са искали или не са искали да пеят, та ние сме изразители сега на тяхното музикално развитие.
Пък каквото ние внесем в бъдещите поколения, те ще носят миналото, плюс онова, което ние сме внесли.
Та затова, когато някой път не искате да пеете - макар че не ви се пее, пейте. Ако нещата не сте постигнали, не сте добър в някои поколения. „Добър съм, но нямам условия да го направя." Защото доброто трябва да го изразим.
към беседата >>
Сега някои търсят погрешката.
Не го опитвате, имате доверие, то се скъса и паднете. Освен че вие паднете, но и когото срещнете, завлечете го, съборите го. После се извинявате. Кажете ми, кой на кого да се извинява? Къде е погрешката?
Сега някои търсят погрешката.
Погрешката е там, че не си отваряте очите, не мислите.
към беседата >>
Най-първо, вие имате лъжливи мисли, че сте сиромаси, че сте богати, че сте учени, че сте невежи.
Сега ще дадете едно възражение: тъй е за оня, който е богат, ами който е сиромах?
Най-първо, вие имате лъжливи мисли, че сте сиромаси, че сте богати, че сте учени, че сте невежи.
Невежество и ученост са две различни положения. Учен си, когато светлина има. Живееш разкошно, понеже имаш пари, всички удоволствия, каквито искаш, може да вземеш навсякъде. Сиромах си - скромно живееш. Може да си богат, стомахът ти е нежен, деликатен, не ядеш.
към беседата >>
Та затова, когато някой път не искате да пеете - макар че не ви се пее, пейте.
Някои от вас, като не можете да пеете, попадате под общите причини. Ред поколения ваши деди и прадеди са мислили, че не трябва да се пее и вследствие на тия забрани вие искате да пеете, но нещо ви казва: „Недей да пееш." Дядо ти турил мисълта, че не трябва да се пее. Следователно сега сме под импулса на миналите поколения, и като пеем, и като не пеем носим последствията на миналите поколения, които са искали или не са искали да пеят, та ние сме изразители сега на тяхното музикално развитие. Пък каквото ние внесем в бъдещите поколения, те ще носят миналото, плюс онова, което ние сме внесли.
Та затова, когато някой път не искате да пеете - макар че не ви се пее, пейте.
Ако нещата не сте постигнали, не сте добър в някои поколения. „Добър съм, но нямам условия да го направя." Защото доброто трябва да го изразим.
към беседата >>
Погрешката е там, че не си отваряте очите, не мислите.
Освен че вие паднете, но и когото срещнете, завлечете го, съборите го. После се извинявате. Кажете ми, кой на кого да се извинява? Къде е погрешката? Сега някои търсят погрешката.
Погрешката е там, че не си отваряте очите, не мислите.
към беседата >>
Невежество и ученост са две различни положения.
Сега ще дадете едно възражение: тъй е за оня, който е богат, ами който е сиромах? Най-първо, вие имате лъжливи мисли, че сте сиромаси, че сте богати, че сте учени, че сте невежи.
Невежество и ученост са две различни положения.
Учен си, когато светлина има. Живееш разкошно, понеже имаш пари, всички удоволствия, каквито искаш, може да вземеш навсякъде. Сиромах си - скромно живееш. Може да си богат, стомахът ти е нежен, деликатен, не ядеш. Казвате: „Като светия е." Светия от зор.
към беседата >>
Ако нещата не сте постигнали, не сте добър в някои поколения.
Някои от вас, като не можете да пеете, попадате под общите причини. Ред поколения ваши деди и прадеди са мислили, че не трябва да се пее и вследствие на тия забрани вие искате да пеете, но нещо ви казва: „Недей да пееш." Дядо ти турил мисълта, че не трябва да се пее. Следователно сега сме под импулса на миналите поколения, и като пеем, и като не пеем носим последствията на миналите поколения, които са искали или не са искали да пеят, та ние сме изразители сега на тяхното музикално развитие. Пък каквото ние внесем в бъдещите поколения, те ще носят миналото, плюс онова, което ние сме внесли. Та затова, когато някой път не искате да пеете - макар че не ви се пее, пейте.
Ако нещата не сте постигнали, не сте добър в някои поколения.
„Добър съм, но нямам условия да го направя." Защото доброто трябва да го изразим.
към беседата >>
После същия закон имаме.
После същия закон имаме.
Всякога туй в света, което търсите, не го намирате. Ще намерите нещо, което не го търсите. Да кажем, някой млад момък търси една млада мома да се ожени, идеализира я, представя си все хубави неща за нея, че за децата, какво ли не. Погледнете, попадне на една такава мома, че си търси дрехата. Къде е причината сега?
към беседата >>
Учен си, когато светлина има.
Сега ще дадете едно възражение: тъй е за оня, който е богат, ами който е сиромах? Най-първо, вие имате лъжливи мисли, че сте сиромаси, че сте богати, че сте учени, че сте невежи. Невежество и ученост са две различни положения.
Учен си, когато светлина има.
Живееш разкошно, понеже имаш пари, всички удоволствия, каквито искаш, може да вземеш навсякъде. Сиромах си - скромно живееш. Може да си богат, стомахът ти е нежен, деликатен, не ядеш. Казвате: „Като светия е." Светия от зор. Другият, сиромахът, който е лаком, стомахът му е здрав.
към беседата >>
„Добър съм, но нямам условия да го направя." Защото доброто трябва да го изразим.
Ред поколения ваши деди и прадеди са мислили, че не трябва да се пее и вследствие на тия забрани вие искате да пеете, но нещо ви казва: „Недей да пееш." Дядо ти турил мисълта, че не трябва да се пее. Следователно сега сме под импулса на миналите поколения, и като пеем, и като не пеем носим последствията на миналите поколения, които са искали или не са искали да пеят, та ние сме изразители сега на тяхното музикално развитие. Пък каквото ние внесем в бъдещите поколения, те ще носят миналото, плюс онова, което ние сме внесли. Та затова, когато някой път не искате да пеете - макар че не ви се пее, пейте. Ако нещата не сте постигнали, не сте добър в някои поколения.
„Добър съм, но нямам условия да го направя." Защото доброто трябва да го изразим.
към беседата >>
Всякога туй в света, което търсите, не го намирате.
После същия закон имаме.
Всякога туй в света, което търсите, не го намирате.
Ще намерите нещо, което не го търсите. Да кажем, някой млад момък търси една млада мома да се ожени, идеализира я, представя си все хубави неща за нея, че за децата, какво ли не. Погледнете, попадне на една такава мома, че си търси дрехата. Къде е причината сега? Не само той си търси дрехата, и казва: „Човек не трябва да се жени." Много хубаво.
към беседата >>
Живееш разкошно, понеже имаш пари, всички удоволствия, каквито искаш, може да вземеш навсякъде.
Сега ще дадете едно възражение: тъй е за оня, който е богат, ами който е сиромах? Най-първо, вие имате лъжливи мисли, че сте сиромаси, че сте богати, че сте учени, че сте невежи. Невежество и ученост са две различни положения. Учен си, когато светлина има.
Живееш разкошно, понеже имаш пари, всички удоволствия, каквито искаш, може да вземеш навсякъде.
Сиромах си - скромно живееш. Може да си богат, стомахът ти е нежен, деликатен, не ядеш. Казвате: „Като светия е." Светия от зор. Другият, сиромахът, който е лаком, стомахът му е здрав. Не е виновен човекът, че му се яде.
към беседата >>
Как ще покажем доброто?
Как ще покажем доброто?
Някой човек на пътя си изкълчил крака, аз имам условия да направя доброто, той ще благодари. Ако аз не зная да направя доброто, нищо не съм придобил. Ако не направя доброто, при други условия трябва да намеря място да направя доброто. Може да отидете някъде специално да направите доброто, но ни най-малко няма да бъдат доволни. Ако отидете при един богат човек и занесете един хляб, той може да се докачи.
към беседата >>
Ще намерите нещо, което не го търсите.
После същия закон имаме. Всякога туй в света, което търсите, не го намирате.
Ще намерите нещо, което не го търсите.
Да кажем, някой млад момък търси една млада мома да се ожени, идеализира я, представя си все хубави неща за нея, че за децата, какво ли не. Погледнете, попадне на една такава мома, че си търси дрехата. Къде е причината сега? Не само той си търси дрехата, и казва: „Човек не трябва да се жени." Много хубаво. Обществото казва: „Човек трябва да се жени." Той казва: „Човек не трябва да се жени." Момата казва, че не трябва да се жени.
към беседата >>
Сиромах си - скромно живееш.
Сега ще дадете едно възражение: тъй е за оня, който е богат, ами който е сиромах? Най-първо, вие имате лъжливи мисли, че сте сиромаси, че сте богати, че сте учени, че сте невежи. Невежество и ученост са две различни положения. Учен си, когато светлина има. Живееш разкошно, понеже имаш пари, всички удоволствия, каквито искаш, може да вземеш навсякъде.
Сиромах си - скромно живееш.
Може да си богат, стомахът ти е нежен, деликатен, не ядеш. Казвате: „Като светия е." Светия от зор. Другият, сиромахът, който е лаком, стомахът му е здрав. Не е виновен човекът, че му се яде. Какво трябва да прави здравият човек, който иска много да яде?
към беседата >>
Някой човек на пътя си изкълчил крака, аз имам условия да направя доброто, той ще благодари.
Как ще покажем доброто?
Някой човек на пътя си изкълчил крака, аз имам условия да направя доброто, той ще благодари.
Ако аз не зная да направя доброто, нищо не съм придобил. Ако не направя доброто, при други условия трябва да намеря място да направя доброто. Може да отидете някъде специално да направите доброто, но ни най-малко няма да бъдат доволни. Ако отидете при един богат човек и занесете един хляб, той може да се докачи. Ако оставите шапка, обуща, ще се докачи.
към беседата >>
Да кажем, някой млад момък търси една млада мома да се ожени, идеализира я, представя си все хубави неща за нея, че за децата, какво ли не.
После същия закон имаме. Всякога туй в света, което търсите, не го намирате. Ще намерите нещо, което не го търсите.
Да кажем, някой млад момък търси една млада мома да се ожени, идеализира я, представя си все хубави неща за нея, че за децата, какво ли не.
Погледнете, попадне на една такава мома, че си търси дрехата. Къде е причината сега? Не само той си търси дрехата, и казва: „Човек не трябва да се жени." Много хубаво. Обществото казва: „Човек трябва да се жени." Той казва: „Човек не трябва да се жени." Момата казва, че не трябва да се жени. Ожени се, къде е погрешката?
към беседата >>
Може да си богат, стомахът ти е нежен, деликатен, не ядеш.
Най-първо, вие имате лъжливи мисли, че сте сиромаси, че сте богати, че сте учени, че сте невежи. Невежество и ученост са две различни положения. Учен си, когато светлина има. Живееш разкошно, понеже имаш пари, всички удоволствия, каквито искаш, може да вземеш навсякъде. Сиромах си - скромно живееш.
Може да си богат, стомахът ти е нежен, деликатен, не ядеш.
Казвате: „Като светия е." Светия от зор. Другият, сиромахът, който е лаком, стомахът му е здрав. Не е виновен човекът, че му се яде. Какво трябва да прави здравият човек, който иска много да яде? Той трябва да намери богатия, който не може да яде, и да му слугува.
към беседата >>
Ако аз не зная да направя доброто, нищо не съм придобил.
Как ще покажем доброто? Някой човек на пътя си изкълчил крака, аз имам условия да направя доброто, той ще благодари.
Ако аз не зная да направя доброто, нищо не съм придобил.
Ако не направя доброто, при други условия трябва да намеря място да направя доброто. Може да отидете някъде специално да направите доброто, но ни най-малко няма да бъдат доволни. Ако отидете при един богат човек и занесете един хляб, той може да се докачи. Ако оставите шапка, обуща, ще се докачи. Но ако на един нуждаещ се човек оставите обуща, когато вън има двайсет и пет градуса студ, той ще благодари.
към беседата >>
Погледнете, попадне на една такава мома, че си търси дрехата.
После същия закон имаме. Всякога туй в света, което търсите, не го намирате. Ще намерите нещо, което не го търсите. Да кажем, някой млад момък търси една млада мома да се ожени, идеализира я, представя си все хубави неща за нея, че за децата, какво ли не.
Погледнете, попадне на една такава мома, че си търси дрехата.
Къде е причината сега? Не само той си търси дрехата, и казва: „Човек не трябва да се жени." Много хубаво. Обществото казва: „Човек трябва да се жени." Той казва: „Човек не трябва да се жени." Момата казва, че не трябва да се жени. Ожени се, къде е погрешката? Хората се събират да въртят дом, а не са един за друг.
към беседата >>
Казвате: „Като светия е." Светия от зор.
Невежество и ученост са две различни положения. Учен си, когато светлина има. Живееш разкошно, понеже имаш пари, всички удоволствия, каквито искаш, може да вземеш навсякъде. Сиромах си - скромно живееш. Може да си богат, стомахът ти е нежен, деликатен, не ядеш.
Казвате: „Като светия е." Светия от зор.
Другият, сиромахът, който е лаком, стомахът му е здрав. Не е виновен човекът, че му се яде. Какво трябва да прави здравият човек, който иска много да яде? Той трябва да намери богатия, който не може да яде, и да му слугува. Оня има много неща.
към беседата >>
Ако не направя доброто, при други условия трябва да намеря място да направя доброто.
Как ще покажем доброто? Някой човек на пътя си изкълчил крака, аз имам условия да направя доброто, той ще благодари. Ако аз не зная да направя доброто, нищо не съм придобил.
Ако не направя доброто, при други условия трябва да намеря място да направя доброто.
Може да отидете някъде специално да направите доброто, но ни най-малко няма да бъдат доволни. Ако отидете при един богат човек и занесете един хляб, той може да се докачи. Ако оставите шапка, обуща, ще се докачи. Но ако на един нуждаещ се човек оставите обуща, когато вън има двайсет и пет градуса студ, той ще благодари. Тук има условия за доброто.
към беседата >>
Къде е причината сега?
После същия закон имаме. Всякога туй в света, което търсите, не го намирате. Ще намерите нещо, което не го търсите. Да кажем, някой млад момък търси една млада мома да се ожени, идеализира я, представя си все хубави неща за нея, че за децата, какво ли не. Погледнете, попадне на една такава мома, че си търси дрехата.
Къде е причината сега?
Не само той си търси дрехата, и казва: „Човек не трябва да се жени." Много хубаво. Обществото казва: „Човек трябва да се жени." Той казва: „Човек не трябва да се жени." Момата казва, че не трябва да се жени. Ожени се, къде е погрешката? Хората се събират да въртят дом, а не са един за друг. Така дом не се върти.
към беседата >>
Другият, сиромахът, който е лаком, стомахът му е здрав.
Учен си, когато светлина има. Живееш разкошно, понеже имаш пари, всички удоволствия, каквито искаш, може да вземеш навсякъде. Сиромах си - скромно живееш. Може да си богат, стомахът ти е нежен, деликатен, не ядеш. Казвате: „Като светия е." Светия от зор.
Другият, сиромахът, който е лаком, стомахът му е здрав.
Не е виновен човекът, че му се яде. Какво трябва да прави здравият човек, който иска много да яде? Той трябва да намери богатия, който не може да яде, и да му слугува. Оня има много неща. Като му слугува, казва: „Яж и за мене." Щом сиромахът намери такъв богат човек, работите се уреждат.
към беседата >>
Може да отидете някъде специално да направите доброто, но ни най-малко няма да бъдат доволни.
Как ще покажем доброто? Някой човек на пътя си изкълчил крака, аз имам условия да направя доброто, той ще благодари. Ако аз не зная да направя доброто, нищо не съм придобил. Ако не направя доброто, при други условия трябва да намеря място да направя доброто.
Може да отидете някъде специално да направите доброто, но ни най-малко няма да бъдат доволни.
Ако отидете при един богат човек и занесете един хляб, той може да се докачи. Ако оставите шапка, обуща, ще се докачи. Но ако на един нуждаещ се човек оставите обуща, когато вън има двайсет и пет градуса студ, той ще благодари. Тук има условия за доброто.
към беседата >>
Не само той си търси дрехата, и казва: „Човек не трябва да се жени." Много хубаво.
Всякога туй в света, което търсите, не го намирате. Ще намерите нещо, което не го търсите. Да кажем, някой млад момък търси една млада мома да се ожени, идеализира я, представя си все хубави неща за нея, че за децата, какво ли не. Погледнете, попадне на една такава мома, че си търси дрехата. Къде е причината сега?
Не само той си търси дрехата, и казва: „Човек не трябва да се жени." Много хубаво.
Обществото казва: „Човек трябва да се жени." Той казва: „Човек не трябва да се жени." Момата казва, че не трябва да се жени. Ожени се, къде е погрешката? Хората се събират да въртят дом, а не са един за друг. Така дом не се върти.
към беседата >>
Не е виновен човекът, че му се яде.
Живееш разкошно, понеже имаш пари, всички удоволствия, каквито искаш, може да вземеш навсякъде. Сиромах си - скромно живееш. Може да си богат, стомахът ти е нежен, деликатен, не ядеш. Казвате: „Като светия е." Светия от зор. Другият, сиромахът, който е лаком, стомахът му е здрав.
Не е виновен човекът, че му се яде.
Какво трябва да прави здравият човек, който иска много да яде? Той трябва да намери богатия, който не може да яде, и да му слугува. Оня има много неща. Като му слугува, казва: „Яж и за мене." Щом сиромахът намери такъв богат човек, работите се уреждат. Богатият ще каже: „Както виждаш, това ядене не ме ползва.
към беседата >>
Ако отидете при един богат човек и занесете един хляб, той може да се докачи.
Как ще покажем доброто? Някой човек на пътя си изкълчил крака, аз имам условия да направя доброто, той ще благодари. Ако аз не зная да направя доброто, нищо не съм придобил. Ако не направя доброто, при други условия трябва да намеря място да направя доброто. Може да отидете някъде специално да направите доброто, но ни най-малко няма да бъдат доволни.
Ако отидете при един богат човек и занесете един хляб, той може да се докачи.
Ако оставите шапка, обуща, ще се докачи. Но ако на един нуждаещ се човек оставите обуща, когато вън има двайсет и пет градуса студ, той ще благодари. Тук има условия за доброто.
към беседата >>
Обществото казва: „Човек трябва да се жени." Той казва: „Човек не трябва да се жени." Момата казва, че не трябва да се жени.
Ще намерите нещо, което не го търсите. Да кажем, някой млад момък търси една млада мома да се ожени, идеализира я, представя си все хубави неща за нея, че за децата, какво ли не. Погледнете, попадне на една такава мома, че си търси дрехата. Къде е причината сега? Не само той си търси дрехата, и казва: „Човек не трябва да се жени." Много хубаво.
Обществото казва: „Човек трябва да се жени." Той казва: „Човек не трябва да се жени." Момата казва, че не трябва да се жени.
Ожени се, къде е погрешката? Хората се събират да въртят дом, а не са един за друг. Така дом не се върти.
към беседата >>
Какво трябва да прави здравият човек, който иска много да яде?
Сиромах си - скромно живееш. Може да си богат, стомахът ти е нежен, деликатен, не ядеш. Казвате: „Като светия е." Светия от зор. Другият, сиромахът, който е лаком, стомахът му е здрав. Не е виновен човекът, че му се яде.
Какво трябва да прави здравият човек, който иска много да яде?
Той трябва да намери богатия, който не може да яде, и да му слугува. Оня има много неща. Като му слугува, казва: „Яж и за мене." Щом сиромахът намери такъв богат човек, работите се уреждат. Богатият ще каже: „Както виждаш, това ядене не ме ползва. Да имам твоя стомах.
към беседата >>
Ако оставите шапка, обуща, ще се докачи.
Някой човек на пътя си изкълчил крака, аз имам условия да направя доброто, той ще благодари. Ако аз не зная да направя доброто, нищо не съм придобил. Ако не направя доброто, при други условия трябва да намеря място да направя доброто. Може да отидете някъде специално да направите доброто, но ни най-малко няма да бъдат доволни. Ако отидете при един богат човек и занесете един хляб, той може да се докачи.
Ако оставите шапка, обуща, ще се докачи.
Но ако на един нуждаещ се човек оставите обуща, когато вън има двайсет и пет градуса студ, той ще благодари. Тук има условия за доброто.
към беседата >>
Ожени се, къде е погрешката?
Да кажем, някой млад момък търси една млада мома да се ожени, идеализира я, представя си все хубави неща за нея, че за децата, какво ли не. Погледнете, попадне на една такава мома, че си търси дрехата. Къде е причината сега? Не само той си търси дрехата, и казва: „Човек не трябва да се жени." Много хубаво. Обществото казва: „Човек трябва да се жени." Той казва: „Човек не трябва да се жени." Момата казва, че не трябва да се жени.
Ожени се, къде е погрешката?
Хората се събират да въртят дом, а не са един за друг. Така дом не се върти.
към беседата >>
Той трябва да намери богатия, който не може да яде, и да му слугува.
Може да си богат, стомахът ти е нежен, деликатен, не ядеш. Казвате: „Като светия е." Светия от зор. Другият, сиромахът, който е лаком, стомахът му е здрав. Не е виновен човекът, че му се яде. Какво трябва да прави здравият човек, който иска много да яде?
Той трябва да намери богатия, който не може да яде, и да му слугува.
Оня има много неща. Като му слугува, казва: „Яж и за мене." Щом сиромахът намери такъв богат човек, работите се уреждат. Богатият ще каже: „Както виждаш, това ядене не ме ползва. Да имам твоя стомах. Ще искам да ми направиш това, да ми направиш онова."
към беседата >>
Но ако на един нуждаещ се човек оставите обуща, когато вън има двайсет и пет градуса студ, той ще благодари.
Ако аз не зная да направя доброто, нищо не съм придобил. Ако не направя доброто, при други условия трябва да намеря място да направя доброто. Може да отидете някъде специално да направите доброто, но ни най-малко няма да бъдат доволни. Ако отидете при един богат човек и занесете един хляб, той може да се докачи. Ако оставите шапка, обуща, ще се докачи.
Но ако на един нуждаещ се човек оставите обуща, когато вън има двайсет и пет градуса студ, той ще благодари.
Тук има условия за доброто.
към беседата >>
Хората се събират да въртят дом, а не са един за друг.
Погледнете, попадне на една такава мома, че си търси дрехата. Къде е причината сега? Не само той си търси дрехата, и казва: „Човек не трябва да се жени." Много хубаво. Обществото казва: „Човек трябва да се жени." Той казва: „Човек не трябва да се жени." Момата казва, че не трябва да се жени. Ожени се, къде е погрешката?
Хората се събират да въртят дом, а не са един за друг.
Така дом не се върти.
към беседата >>
Оня има много неща.
Казвате: „Като светия е." Светия от зор. Другият, сиромахът, който е лаком, стомахът му е здрав. Не е виновен човекът, че му се яде. Какво трябва да прави здравият човек, който иска много да яде? Той трябва да намери богатия, който не може да яде, и да му слугува.
Оня има много неща.
Като му слугува, казва: „Яж и за мене." Щом сиромахът намери такъв богат човек, работите се уреждат. Богатият ще каже: „Както виждаш, това ядене не ме ползва. Да имам твоя стомах. Ще искам да ми направиш това, да ми направиш онова."
към беседата >>
Тук има условия за доброто.
Ако не направя доброто, при други условия трябва да намеря място да направя доброто. Може да отидете някъде специално да направите доброто, но ни най-малко няма да бъдат доволни. Ако отидете при един богат човек и занесете един хляб, той може да се докачи. Ако оставите шапка, обуща, ще се докачи. Но ако на един нуждаещ се човек оставите обуща, когато вън има двайсет и пет градуса студ, той ще благодари.
Тук има условия за доброто.
към беседата >>
Така дом не се върти.
Къде е причината сега? Не само той си търси дрехата, и казва: „Човек не трябва да се жени." Много хубаво. Обществото казва: „Човек трябва да се жени." Той казва: „Човек не трябва да се жени." Момата казва, че не трябва да се жени. Ожени се, къде е погрешката? Хората се събират да въртят дом, а не са един за друг.
Така дом не се върти.
към беседата >>
Като му слугува, казва: „Яж и за мене." Щом сиромахът намери такъв богат човек, работите се уреждат.
Другият, сиромахът, който е лаком, стомахът му е здрав. Не е виновен човекът, че му се яде. Какво трябва да прави здравият човек, който иска много да яде? Той трябва да намери богатия, който не може да яде, и да му слугува. Оня има много неща.
Като му слугува, казва: „Яж и за мене." Щом сиромахът намери такъв богат човек, работите се уреждат.
Богатият ще каже: „Както виждаш, това ядене не ме ползва. Да имам твоя стомах. Ще искам да ми направиш това, да ми направиш онова."
към беседата >>
Казвам сега: бъдете добри със себе си.
Казвам сега: бъдете добри със себе си.
По някой път вие не сте добри със себе си. Някой път не сте достатъчно лоши със себе си. Знаете ли какво е да бъде човек лош със себе си, лош, справедлив човек със себе си? Трябва да се проявите както трябва. Казвате: „Няма работа, не искам да работя." Защо така?
към беседата >>
Сега онези, които не разбират, казват: „Човек не трябва ли да се жени?
Сега онези, които не разбират, казват: „Човек не трябва ли да се жени?
" Жененето е една мина. Влезеш в мината вътре на хиляда метра, скъса се въжето, може да дойде наводнение. В тази мина като влезете, не е играчка. Ще се родят деца и вие като баща до девет рода ще плащате. Друг направил погрешка, хванат вас и казват: „Ти си ял и пил, цял живот ще плащаш." Бащата ял и пил, той станал гарант, направил едно добро, него хващат да плаща.
към беседата >>
Богатият ще каже: „Както виждаш, това ядене не ме ползва.
Не е виновен човекът, че му се яде. Какво трябва да прави здравият човек, който иска много да яде? Той трябва да намери богатия, който не може да яде, и да му слугува. Оня има много неща. Като му слугува, казва: „Яж и за мене." Щом сиромахът намери такъв богат човек, работите се уреждат.
Богатият ще каже: „Както виждаш, това ядене не ме ползва.
Да имам твоя стомах. Ще искам да ми направиш това, да ми направиш онова."
към беседата >>
По някой път вие не сте добри със себе си.
Казвам сега: бъдете добри със себе си.
По някой път вие не сте добри със себе си.
Някой път не сте достатъчно лоши със себе си. Знаете ли какво е да бъде човек лош със себе си, лош, справедлив човек със себе си? Трябва да се проявите както трябва. Казвате: „Няма работа, не искам да работя." Защо така? „Слуга съм на един касапин, който ме учи да коля.
към беседата >>
" Жененето е една мина.
Сега онези, които не разбират, казват: „Човек не трябва ли да се жени?
" Жененето е една мина.
Влезеш в мината вътре на хиляда метра, скъса се въжето, може да дойде наводнение. В тази мина като влезете, не е играчка. Ще се родят деца и вие като баща до девет рода ще плащате. Друг направил погрешка, хванат вас и казват: „Ти си ял и пил, цял живот ще плащаш." Бащата ял и пил, той станал гарант, направил едно добро, него хващат да плаща. Той сега трябва да се отрича от баща си.
към беседата >>
Да имам твоя стомах.
Какво трябва да прави здравият човек, който иска много да яде? Той трябва да намери богатия, който не може да яде, и да му слугува. Оня има много неща. Като му слугува, казва: „Яж и за мене." Щом сиромахът намери такъв богат човек, работите се уреждат. Богатият ще каже: „Както виждаш, това ядене не ме ползва.
Да имам твоя стомах.
Ще искам да ми направиш това, да ми направиш онова."
към беседата >>
Някой път не сте достатъчно лоши със себе си.
Казвам сега: бъдете добри със себе си. По някой път вие не сте добри със себе си.
Някой път не сте достатъчно лоши със себе си.
Знаете ли какво е да бъде човек лош със себе си, лош, справедлив човек със себе си? Трябва да се проявите както трябва. Казвате: „Няма работа, не искам да работя." Защо така? „Слуга съм на един касапин, който ме учи да коля. Няма да коля, не искам.
към беседата >>
Влезеш в мината вътре на хиляда метра, скъса се въжето, може да дойде наводнение.
Сега онези, които не разбират, казват: „Човек не трябва ли да се жени? " Жененето е една мина.
Влезеш в мината вътре на хиляда метра, скъса се въжето, може да дойде наводнение.
В тази мина като влезете, не е играчка. Ще се родят деца и вие като баща до девет рода ще плащате. Друг направил погрешка, хванат вас и казват: „Ти си ял и пил, цял живот ще плащаш." Бащата ял и пил, той станал гарант, направил едно добро, него хващат да плаща. Той сега трябва да се отрича от баща си. Някой път и за отричането има закон.
към беседата >>
Ще искам да ми направиш това, да ми направиш онова."
Той трябва да намери богатия, който не може да яде, и да му слугува. Оня има много неща. Като му слугува, казва: „Яж и за мене." Щом сиромахът намери такъв богат човек, работите се уреждат. Богатият ще каже: „Както виждаш, това ядене не ме ползва. Да имам твоя стомах.
Ще искам да ми направиш това, да ми направиш онова."
към беседата >>
Знаете ли какво е да бъде човек лош със себе си, лош, справедлив човек със себе си?
Казвам сега: бъдете добри със себе си. По някой път вие не сте добри със себе си. Някой път не сте достатъчно лоши със себе си.
Знаете ли какво е да бъде човек лош със себе си, лош, справедлив човек със себе си?
Трябва да се проявите както трябва. Казвате: „Няма работа, не искам да работя." Защо така? „Слуга съм на един касапин, който ме учи да коля. Няма да коля, не искам. Не му искам парите, не искам да коля.
към беседата >>
В тази мина като влезете, не е играчка.
Сега онези, които не разбират, казват: „Човек не трябва ли да се жени? " Жененето е една мина. Влезеш в мината вътре на хиляда метра, скъса се въжето, може да дойде наводнение.
В тази мина като влезете, не е играчка.
Ще се родят деца и вие като баща до девет рода ще плащате. Друг направил погрешка, хванат вас и казват: „Ти си ял и пил, цял живот ще плащаш." Бащата ял и пил, той станал гарант, направил едно добро, него хващат да плаща. Той сега трябва да се отрича от баща си. Някой път и за отричането има закон. Например, ако се отречете от баща си, каквото наследство е оставил баща ви, не го искате, е едно, но ако сте взели от наследството на баща си хиляда лева, ще си създадете беля, то е друго.
към беседата >>
Да дойдем до същественото.
Да дойдем до същественото.
Кажете ми една обща погрешка. Една обща погрешка ще ви кажа. Вие ще кажете, че в Америка са изнамерили еди-какво си. Тъй всички ще кажете, че в Америка изнамерили еди-какво си. Пък няма нищо в Америка, нищо не са изнамерили.
към беседата >>
Трябва да се проявите както трябва.
Казвам сега: бъдете добри със себе си. По някой път вие не сте добри със себе си. Някой път не сте достатъчно лоши със себе си. Знаете ли какво е да бъде човек лош със себе си, лош, справедлив човек със себе си?
Трябва да се проявите както трябва.
Казвате: „Няма работа, не искам да работя." Защо така? „Слуга съм на един касапин, който ме учи да коля. Няма да коля, не искам. Не му искам парите, не искам да коля. Защо да не мога да кажа това?
към беседата >>
Ще се родят деца и вие като баща до девет рода ще плащате.
Сега онези, които не разбират, казват: „Човек не трябва ли да се жени? " Жененето е една мина. Влезеш в мината вътре на хиляда метра, скъса се въжето, може да дойде наводнение. В тази мина като влезете, не е играчка.
Ще се родят деца и вие като баща до девет рода ще плащате.
Друг направил погрешка, хванат вас и казват: „Ти си ял и пил, цял живот ще плащаш." Бащата ял и пил, той станал гарант, направил едно добро, него хващат да плаща. Той сега трябва да се отрича от баща си. Някой път и за отричането има закон. Например, ако се отречете от баща си, каквото наследство е оставил баща ви, не го искате, е едно, но ако сте взели от наследството на баща си хиляда лева, ще си създадете беля, то е друго. Може сто лева да са ви се паднали, но ако сте ги взели, ще отиде всичкото.
към беседата >>
Кажете ми една обща погрешка.
Да дойдем до същественото.
Кажете ми една обща погрешка.
Една обща погрешка ще ви кажа. Вие ще кажете, че в Америка са изнамерили еди-какво си. Тъй всички ще кажете, че в Америка изнамерили еди-какво си. Пък няма нищо в Америка, нищо не са изнамерили. Ако можеха в Америка да изнамерят нещо, не биха имали и те толкова страдания.
към беседата >>
Казвате: „Няма работа, не искам да работя." Защо така?
Казвам сега: бъдете добри със себе си. По някой път вие не сте добри със себе си. Някой път не сте достатъчно лоши със себе си. Знаете ли какво е да бъде човек лош със себе си, лош, справедлив човек със себе си? Трябва да се проявите както трябва.
Казвате: „Няма работа, не искам да работя." Защо така?
„Слуга съм на един касапин, който ме учи да коля. Няма да коля, не искам. Не му искам парите, не искам да коля. Защо да не мога да кажа това? " „Недей заради Господа, заради жената, заради децата." Бъди лош, кажи: „Не, няма да коля." Да ви обясня малко де е лошавината.
към беседата >>
Друг направил погрешка, хванат вас и казват: „Ти си ял и пил, цял живот ще плащаш." Бащата ял и пил, той станал гарант, направил едно добро, него хващат да плаща.
Сега онези, които не разбират, казват: „Човек не трябва ли да се жени? " Жененето е една мина. Влезеш в мината вътре на хиляда метра, скъса се въжето, може да дойде наводнение. В тази мина като влезете, не е играчка. Ще се родят деца и вие като баща до девет рода ще плащате.
Друг направил погрешка, хванат вас и казват: „Ти си ял и пил, цял живот ще плащаш." Бащата ял и пил, той станал гарант, направил едно добро, него хващат да плаща.
Той сега трябва да се отрича от баща си. Някой път и за отричането има закон. Например, ако се отречете от баща си, каквото наследство е оставил баща ви, не го искате, е едно, но ако сте взели от наследството на баща си хиляда лева, ще си създадете беля, то е друго. Може сто лева да са ви се паднали, но ако сте ги взели, ще отиде всичкото.
към беседата >>
Една обща погрешка ще ви кажа.
Да дойдем до същественото. Кажете ми една обща погрешка.
Една обща погрешка ще ви кажа.
Вие ще кажете, че в Америка са изнамерили еди-какво си. Тъй всички ще кажете, че в Америка изнамерили еди-какво си. Пък няма нищо в Америка, нищо не са изнамерили. Ако можеха в Америка да изнамерят нещо, не биха имали и те толкова страдания. Те имат по-големи страдания, икономическият въпрос и там не е разрешен.
към беседата >>
„Слуга съм на един касапин, който ме учи да коля.
По някой път вие не сте добри със себе си. Някой път не сте достатъчно лоши със себе си. Знаете ли какво е да бъде човек лош със себе си, лош, справедлив човек със себе си? Трябва да се проявите както трябва. Казвате: „Няма работа, не искам да работя." Защо така?
„Слуга съм на един касапин, който ме учи да коля.
Няма да коля, не искам. Не му искам парите, не искам да коля. Защо да не мога да кажа това? " „Недей заради Господа, заради жената, заради децата." Бъди лош, кажи: „Не, няма да коля." Да ви обясня малко де е лошавината. Аз лош ли съм в дадения случай?
към беседата >>
Той сега трябва да се отрича от баща си.
" Жененето е една мина. Влезеш в мината вътре на хиляда метра, скъса се въжето, може да дойде наводнение. В тази мина като влезете, не е играчка. Ще се родят деца и вие като баща до девет рода ще плащате. Друг направил погрешка, хванат вас и казват: „Ти си ял и пил, цял живот ще плащаш." Бащата ял и пил, той станал гарант, направил едно добро, него хващат да плаща.
Той сега трябва да се отрича от баща си.
Някой път и за отричането има закон. Например, ако се отречете от баща си, каквото наследство е оставил баща ви, не го искате, е едно, но ако сте взели от наследството на баща си хиляда лева, ще си създадете беля, то е друго. Може сто лева да са ви се паднали, но ако сте ги взели, ще отиде всичкото.
към беседата >>
Вие ще кажете, че в Америка са изнамерили еди-какво си.
Да дойдем до същественото. Кажете ми една обща погрешка. Една обща погрешка ще ви кажа.
Вие ще кажете, че в Америка са изнамерили еди-какво си.
Тъй всички ще кажете, че в Америка изнамерили еди-какво си. Пък няма нищо в Америка, нищо не са изнамерили. Ако можеха в Америка да изнамерят нещо, не биха имали и те толкова страдания. Те имат по-големи страдания, икономическият въпрос и там не е разрешен. Много въпроси американците са разрешили, но има много въпроси, които не са разрешили.
към беседата >>
Няма да коля, не искам.
Някой път не сте достатъчно лоши със себе си. Знаете ли какво е да бъде човек лош със себе си, лош, справедлив човек със себе си? Трябва да се проявите както трябва. Казвате: „Няма работа, не искам да работя." Защо така? „Слуга съм на един касапин, който ме учи да коля.
Няма да коля, не искам.
Не му искам парите, не искам да коля. Защо да не мога да кажа това? " „Недей заради Господа, заради жената, заради децата." Бъди лош, кажи: „Не, няма да коля." Да ви обясня малко де е лошавината. Аз лош ли съм в дадения случай? Добре, ако ида да коля говедата, ще бъда добър за жена, за деца.
към беседата >>
Някой път и за отричането има закон.
Влезеш в мината вътре на хиляда метра, скъса се въжето, може да дойде наводнение. В тази мина като влезете, не е играчка. Ще се родят деца и вие като баща до девет рода ще плащате. Друг направил погрешка, хванат вас и казват: „Ти си ял и пил, цял живот ще плащаш." Бащата ял и пил, той станал гарант, направил едно добро, него хващат да плаща. Той сега трябва да се отрича от баща си.
Някой път и за отричането има закон.
Например, ако се отречете от баща си, каквото наследство е оставил баща ви, не го искате, е едно, но ако сте взели от наследството на баща си хиляда лева, ще си създадете беля, то е друго. Може сто лева да са ви се паднали, но ако сте ги взели, ще отиде всичкото.
към беседата >>
Тъй всички ще кажете, че в Америка изнамерили еди-какво си.
Да дойдем до същественото. Кажете ми една обща погрешка. Една обща погрешка ще ви кажа. Вие ще кажете, че в Америка са изнамерили еди-какво си.
Тъй всички ще кажете, че в Америка изнамерили еди-какво си.
Пък няма нищо в Америка, нищо не са изнамерили. Ако можеха в Америка да изнамерят нещо, не биха имали и те толкова страдания. Те имат по-големи страдания, икономическият въпрос и там не е разрешен. Много въпроси американците са разрешили, но има много въпроси, които не са разрешили. Това са изнамерили, онова са изнамерили, това са само приказки.
към беседата >>
Не му искам парите, не искам да коля.
Знаете ли какво е да бъде човек лош със себе си, лош, справедлив човек със себе си? Трябва да се проявите както трябва. Казвате: „Няма работа, не искам да работя." Защо така? „Слуга съм на един касапин, който ме учи да коля. Няма да коля, не искам.
Не му искам парите, не искам да коля.
Защо да не мога да кажа това? " „Недей заради Господа, заради жената, заради децата." Бъди лош, кажи: „Не, няма да коля." Да ви обясня малко де е лошавината. Аз лош ли съм в дадения случай? Добре, ако ида да коля говедата, ще бъда добър за жена, за деца. Не, за окръжаващите днес ще бъда лош, ще гладувам, но не искам да коля.
към беседата >>
Например, ако се отречете от баща си, каквото наследство е оставил баща ви, не го искате, е едно, но ако сте взели от наследството на баща си хиляда лева, ще си създадете беля, то е друго.
В тази мина като влезете, не е играчка. Ще се родят деца и вие като баща до девет рода ще плащате. Друг направил погрешка, хванат вас и казват: „Ти си ял и пил, цял живот ще плащаш." Бащата ял и пил, той станал гарант, направил едно добро, него хващат да плаща. Той сега трябва да се отрича от баща си. Някой път и за отричането има закон.
Например, ако се отречете от баща си, каквото наследство е оставил баща ви, не го искате, е едно, но ако сте взели от наследството на баща си хиляда лева, ще си създадете беля, то е друго.
Може сто лева да са ви се паднали, но ако сте ги взели, ще отиде всичкото.
към беседата >>
Пък няма нищо в Америка, нищо не са изнамерили.
Да дойдем до същественото. Кажете ми една обща погрешка. Една обща погрешка ще ви кажа. Вие ще кажете, че в Америка са изнамерили еди-какво си. Тъй всички ще кажете, че в Америка изнамерили еди-какво си.
Пък няма нищо в Америка, нищо не са изнамерили.
Ако можеха в Америка да изнамерят нещо, не биха имали и те толкова страдания. Те имат по-големи страдания, икономическият въпрос и там не е разрешен. Много въпроси американците са разрешили, но има много въпроси, които не са разрешили. Това са изнамерили, онова са изнамерили, това са само приказки. Казвате, че са намерили начин да се подмладява човек.
към беседата >>
Защо да не мога да кажа това?
Трябва да се проявите както трябва. Казвате: „Няма работа, не искам да работя." Защо така? „Слуга съм на един касапин, който ме учи да коля. Няма да коля, не искам. Не му искам парите, не искам да коля.
Защо да не мога да кажа това?
" „Недей заради Господа, заради жената, заради децата." Бъди лош, кажи: „Не, няма да коля." Да ви обясня малко де е лошавината. Аз лош ли съм в дадения случай? Добре, ако ида да коля говедата, ще бъда добър за жена, за деца. Не, за окръжаващите днес ще бъда лош, ще гладувам, но не искам да коля. „Какво да правим?
към беседата >>
Може сто лева да са ви се паднали, но ако сте ги взели, ще отиде всичкото.
Ще се родят деца и вие като баща до девет рода ще плащате. Друг направил погрешка, хванат вас и казват: „Ти си ял и пил, цял живот ще плащаш." Бащата ял и пил, той станал гарант, направил едно добро, него хващат да плаща. Той сега трябва да се отрича от баща си. Някой път и за отричането има закон. Например, ако се отречете от баща си, каквото наследство е оставил баща ви, не го искате, е едно, но ако сте взели от наследството на баща си хиляда лева, ще си създадете беля, то е друго.
Може сто лева да са ви се паднали, но ако сте ги взели, ще отиде всичкото.
към беседата >>
Ако можеха в Америка да изнамерят нещо, не биха имали и те толкова страдания.
Кажете ми една обща погрешка. Една обща погрешка ще ви кажа. Вие ще кажете, че в Америка са изнамерили еди-какво си. Тъй всички ще кажете, че в Америка изнамерили еди-какво си. Пък няма нищо в Америка, нищо не са изнамерили.
Ако можеха в Америка да изнамерят нещо, не биха имали и те толкова страдания.
Те имат по-големи страдания, икономическият въпрос и там не е разрешен. Много въпроси американците са разрешили, но има много въпроси, които не са разрешили. Това са изнамерили, онова са изнамерили, това са само приказки. Казвате, че са намерили начин да се подмладява човек. Ще намерят някоя жлеза от някоя маймуна, за пет-шест години ще подмладят някого.
към беседата >>
" „Недей заради Господа, заради жената, заради децата." Бъди лош, кажи: „Не, няма да коля." Да ви обясня малко де е лошавината.
Казвате: „Няма работа, не искам да работя." Защо така? „Слуга съм на един касапин, който ме учи да коля. Няма да коля, не искам. Не му искам парите, не искам да коля. Защо да не мога да кажа това?
" „Недей заради Господа, заради жената, заради децата." Бъди лош, кажи: „Не, няма да коля." Да ви обясня малко де е лошавината.
Аз лош ли съм в дадения случай? Добре, ако ида да коля говедата, ще бъда добър за жена, за деца. Не, за окръжаващите днес ще бъда лош, ще гладувам, но не искам да коля. „Какво да правим? " „Ще идете да копаете на лозето." „Всички ще идем да копаем, аз не искам да ида да коля."
към беседата >>
Турците казват: „Какво е чарето [* чаре (тур ) - цяр, лек] на това?
Турците казват: „Какво е чарето [* чаре (тур ) - цяр, лек] на това?
" Лекът му какъв е? Ще изучавате общите погрешки.
към беседата >>
Те имат по-големи страдания, икономическият въпрос и там не е разрешен.
Една обща погрешка ще ви кажа. Вие ще кажете, че в Америка са изнамерили еди-какво си. Тъй всички ще кажете, че в Америка изнамерили еди-какво си. Пък няма нищо в Америка, нищо не са изнамерили. Ако можеха в Америка да изнамерят нещо, не биха имали и те толкова страдания.
Те имат по-големи страдания, икономическият въпрос и там не е разрешен.
Много въпроси американците са разрешили, но има много въпроси, които не са разрешили. Това са изнамерили, онова са изнамерили, това са само приказки. Казвате, че са намерили начин да се подмладява човек. Ще намерят някоя жлеза от някоя маймуна, за пет-шест години ще подмладят някого. Но после, подмладяването се дължи на съвсем друг закон.
към беседата >>
Аз лош ли съм в дадения случай?
„Слуга съм на един касапин, който ме учи да коля. Няма да коля, не искам. Не му искам парите, не искам да коля. Защо да не мога да кажа това? " „Недей заради Господа, заради жената, заради децата." Бъди лош, кажи: „Не, няма да коля." Да ви обясня малко де е лошавината.
Аз лош ли съм в дадения случай?
Добре, ако ида да коля говедата, ще бъда добър за жена, за деца. Не, за окръжаващите днес ще бъда лош, ще гладувам, но не искам да коля. „Какво да правим? " „Ще идете да копаете на лозето." „Всички ще идем да копаем, аз не искам да ида да коля."
към беседата >>
" Лекът му какъв е?
Турците казват: „Какво е чарето [* чаре (тур ) - цяр, лек] на това?
" Лекът му какъв е?
Ще изучавате общите погрешки.
към беседата >>
Много въпроси американците са разрешили, но има много въпроси, които не са разрешили.
Вие ще кажете, че в Америка са изнамерили еди-какво си. Тъй всички ще кажете, че в Америка изнамерили еди-какво си. Пък няма нищо в Америка, нищо не са изнамерили. Ако можеха в Америка да изнамерят нещо, не биха имали и те толкова страдания. Те имат по-големи страдания, икономическият въпрос и там не е разрешен.
Много въпроси американците са разрешили, но има много въпроси, които не са разрешили.
Това са изнамерили, онова са изнамерили, това са само приказки. Казвате, че са намерили начин да се подмладява човек. Ще намерят някоя жлеза от някоя маймуна, за пет-шест години ще подмладят някого. Но после, подмладяването се дължи на съвсем друг закон. Вземете охтичавите хора, лекарите ще ги турят на легло само да лежат, ще ги охранят, за да може тия каверни да се затворят.
към беседата >>
Добре, ако ида да коля говедата, ще бъда добър за жена, за деца.
Няма да коля, не искам. Не му искам парите, не искам да коля. Защо да не мога да кажа това? " „Недей заради Господа, заради жената, заради децата." Бъди лош, кажи: „Не, няма да коля." Да ви обясня малко де е лошавината. Аз лош ли съм в дадения случай?
Добре, ако ида да коля говедата, ще бъда добър за жена, за деца.
Не, за окръжаващите днес ще бъда лош, ще гладувам, но не искам да коля. „Какво да правим? " „Ще идете да копаете на лозето." „Всички ще идем да копаем, аз не искам да ида да коля."
към беседата >>
Ще изучавате общите погрешки.
Турците казват: „Какво е чарето [* чаре (тур ) - цяр, лек] на това? " Лекът му какъв е?
Ще изучавате общите погрешки.
към беседата >>
Това са изнамерили, онова са изнамерили, това са само приказки.
Тъй всички ще кажете, че в Америка изнамерили еди-какво си. Пък няма нищо в Америка, нищо не са изнамерили. Ако можеха в Америка да изнамерят нещо, не биха имали и те толкова страдания. Те имат по-големи страдания, икономическият въпрос и там не е разрешен. Много въпроси американците са разрешили, но има много въпроси, които не са разрешили.
Това са изнамерили, онова са изнамерили, това са само приказки.
Казвате, че са намерили начин да се подмладява човек. Ще намерят някоя жлеза от някоя маймуна, за пет-шест години ще подмладят някого. Но после, подмладяването се дължи на съвсем друг закон. Вземете охтичавите хора, лекарите ще ги турят на легло само да лежат, ще ги охранят, за да може тия каверни да се затворят. Микробите, от които са образувани, трябва да затлъстеят, че да не може да ядат повече.
към беседата >>
Не, за окръжаващите днес ще бъда лош, ще гладувам, но не искам да коля.
Не му искам парите, не искам да коля. Защо да не мога да кажа това? " „Недей заради Господа, заради жената, заради децата." Бъди лош, кажи: „Не, няма да коля." Да ви обясня малко де е лошавината. Аз лош ли съм в дадения случай? Добре, ако ида да коля говедата, ще бъда добър за жена, за деца.
Не, за окръжаващите днес ще бъда лош, ще гладувам, но не искам да коля.
„Какво да правим? " „Ще идете да копаете на лозето." „Всички ще идем да копаем, аз не искам да ида да коля."
към беседата >>
Има общи добродетели, на които ние носим последствията, но има общи злини, на които ние носим последствията.
Има общи добродетели, на които ние носим последствията, но има общи злини, на които ние носим последствията.
Трябва да ги знаете, трябва да познавате този закон.
към беседата >>
Казвате, че са намерили начин да се подмладява човек.
Пък няма нищо в Америка, нищо не са изнамерили. Ако можеха в Америка да изнамерят нещо, не биха имали и те толкова страдания. Те имат по-големи страдания, икономическият въпрос и там не е разрешен. Много въпроси американците са разрешили, но има много въпроси, които не са разрешили. Това са изнамерили, онова са изнамерили, това са само приказки.
Казвате, че са намерили начин да се подмладява човек.
Ще намерят някоя жлеза от някоя маймуна, за пет-шест години ще подмладят някого. Но после, подмладяването се дължи на съвсем друг закон. Вземете охтичавите хора, лекарите ще ги турят на легло само да лежат, ще ги охранят, за да може тия каверни да се затворят. Микробите, от които са образувани, трябва да затлъстеят, че да не може да ядат повече. Този, който страда от туберкулоза, щом излезе из един режим, той не се лекува.
към беседата >>
„Какво да правим?
Защо да не мога да кажа това? " „Недей заради Господа, заради жената, заради децата." Бъди лош, кажи: „Не, няма да коля." Да ви обясня малко де е лошавината. Аз лош ли съм в дадения случай? Добре, ако ида да коля говедата, ще бъда добър за жена, за деца. Не, за окръжаващите днес ще бъда лош, ще гладувам, но не искам да коля.
„Какво да правим?
" „Ще идете да копаете на лозето." „Всички ще идем да копаем, аз не искам да ида да коля."
към беседата >>
Трябва да ги знаете, трябва да познавате този закон.
Има общи добродетели, на които ние носим последствията, но има общи злини, на които ние носим последствията.
Трябва да ги знаете, трябва да познавате този закон.
към беседата >>
Ще намерят някоя жлеза от някоя маймуна, за пет-шест години ще подмладят някого.
Ако можеха в Америка да изнамерят нещо, не биха имали и те толкова страдания. Те имат по-големи страдания, икономическият въпрос и там не е разрешен. Много въпроси американците са разрешили, но има много въпроси, които не са разрешили. Това са изнамерили, онова са изнамерили, това са само приказки. Казвате, че са намерили начин да се подмладява човек.
Ще намерят някоя жлеза от някоя маймуна, за пет-шест години ще подмладят някого.
Но после, подмладяването се дължи на съвсем друг закон. Вземете охтичавите хора, лекарите ще ги турят на легло само да лежат, ще ги охранят, за да може тия каверни да се затворят. Микробите, от които са образувани, трябва да затлъстеят, че да не може да ядат повече. Този, който страда от туберкулоза, щом излезе из един режим, той не се лекува. Даже ако той прави големи усилия да се лекува, временно може да му се помогне.
към беседата >>
" „Ще идете да копаете на лозето." „Всички ще идем да копаем, аз не искам да ида да коля."
" „Недей заради Господа, заради жената, заради децата." Бъди лош, кажи: „Не, няма да коля." Да ви обясня малко де е лошавината. Аз лош ли съм в дадения случай? Добре, ако ида да коля говедата, ще бъда добър за жена, за деца. Не, за окръжаващите днес ще бъда лош, ще гладувам, но не искам да коля. „Какво да правим?
" „Ще идете да копаете на лозето." „Всички ще идем да копаем, аз не искам да ида да коля."
към беседата >>
Някои ученици тук и в провинцията са ходили тук-там да говорят на едро, ходили са да просвещават и на едро да говорят.
Някои ученици тук и в провинцията са ходили тук-там да говорят на едро, ходили са да просвещават и на едро да говорят.
Някой път се чудя на голямото невежество. Чудя се на голямото невежество, което съществува навсякъде. Срещам хора невежи, учени хора, а невежи до немай-къде. Те търсят някой виновен човек. Виновния го няма.
към беседата >>
Но после, подмладяването се дължи на съвсем друг закон.
Те имат по-големи страдания, икономическият въпрос и там не е разрешен. Много въпроси американците са разрешили, но има много въпроси, които не са разрешили. Това са изнамерили, онова са изнамерили, това са само приказки. Казвате, че са намерили начин да се подмладява човек. Ще намерят някоя жлеза от някоя маймуна, за пет-шест години ще подмладят някого.
Но после, подмладяването се дължи на съвсем друг закон.
Вземете охтичавите хора, лекарите ще ги турят на легло само да лежат, ще ги охранят, за да може тия каверни да се затворят. Микробите, от които са образувани, трябва да затлъстеят, че да не може да ядат повече. Този, който страда от туберкулоза, щом излезе из един режим, той не се лекува. Даже ако той прави големи усилия да се лекува, временно може да му се помогне.
към беседата >>
Казвам, всички трябва да станете в това отношение лоши.
Казвам, всички трябва да станете в това отношение лоши.
Вие не смеете да се откажете. За един ден поне да се откажете, не всеки ден да се отказвате. За един ден поне, за два дни да се откажете. Някоя сестра, някой брат имат много остри езици - режат касапски. Ще си кажете: „Днес няма да река от сутринта до вечерта, откакто изгрее слънцето, докато залезе слънцето, целия ден няма да кажа нищо лошо." Ще мълчите, да опитате силата си.
към беседата >>
Някой път се чудя на голямото невежество.
Някои ученици тук и в провинцията са ходили тук-там да говорят на едро, ходили са да просвещават и на едро да говорят.
Някой път се чудя на голямото невежество.
Чудя се на голямото невежество, което съществува навсякъде. Срещам хора невежи, учени хора, а невежи до немай-къде. Те търсят някой виновен човек. Виновния го няма. Хванат някого да го накажат, но виновния го няма.
към беседата >>
Вземете охтичавите хора, лекарите ще ги турят на легло само да лежат, ще ги охранят, за да може тия каверни да се затворят.
Много въпроси американците са разрешили, но има много въпроси, които не са разрешили. Това са изнамерили, онова са изнамерили, това са само приказки. Казвате, че са намерили начин да се подмладява човек. Ще намерят някоя жлеза от някоя маймуна, за пет-шест години ще подмладят някого. Но после, подмладяването се дължи на съвсем друг закон.
Вземете охтичавите хора, лекарите ще ги турят на легло само да лежат, ще ги охранят, за да може тия каверни да се затворят.
Микробите, от които са образувани, трябва да затлъстеят, че да не може да ядат повече. Този, който страда от туберкулоза, щом излезе из един режим, той не се лекува. Даже ако той прави големи усилия да се лекува, временно може да му се помогне.
към беседата >>
Вие не смеете да се откажете.
Казвам, всички трябва да станете в това отношение лоши.
Вие не смеете да се откажете.
За един ден поне да се откажете, не всеки ден да се отказвате. За един ден поне, за два дни да се откажете. Някоя сестра, някой брат имат много остри езици - режат касапски. Ще си кажете: „Днес няма да река от сутринта до вечерта, откакто изгрее слънцето, докато залезе слънцето, целия ден няма да кажа нищо лошо." Ще мълчите, да опитате силата си. „Добър ден." Той мълчи.
към беседата >>
Чудя се на голямото невежество, което съществува навсякъде.
Някои ученици тук и в провинцията са ходили тук-там да говорят на едро, ходили са да просвещават и на едро да говорят. Някой път се чудя на голямото невежество.
Чудя се на голямото невежество, което съществува навсякъде.
Срещам хора невежи, учени хора, а невежи до немай-къде. Те търсят някой виновен човек. Виновния го няма. Хванат някого да го накажат, но виновния го няма. Онзи, който направил пакостта, го няма.
към беседата >>
Микробите, от които са образувани, трябва да затлъстеят, че да не може да ядат повече.
Това са изнамерили, онова са изнамерили, това са само приказки. Казвате, че са намерили начин да се подмладява човек. Ще намерят някоя жлеза от някоя маймуна, за пет-шест години ще подмладят някого. Но после, подмладяването се дължи на съвсем друг закон. Вземете охтичавите хора, лекарите ще ги турят на легло само да лежат, ще ги охранят, за да може тия каверни да се затворят.
Микробите, от които са образувани, трябва да затлъстеят, че да не може да ядат повече.
Този, който страда от туберкулоза, щом излезе из един режим, той не се лекува. Даже ако той прави големи усилия да се лекува, временно може да му се помогне.
към беседата >>
За един ден поне да се откажете, не всеки ден да се отказвате.
Казвам, всички трябва да станете в това отношение лоши. Вие не смеете да се откажете.
За един ден поне да се откажете, не всеки ден да се отказвате.
За един ден поне, за два дни да се откажете. Някоя сестра, някой брат имат много остри езици - режат касапски. Ще си кажете: „Днес няма да река от сутринта до вечерта, откакто изгрее слънцето, докато залезе слънцето, целия ден няма да кажа нищо лошо." Ще мълчите, да опитате силата си. „Добър ден." Той мълчи. „Добър ден!
към беседата >>
Срещам хора невежи, учени хора, а невежи до немай-къде.
Някои ученици тук и в провинцията са ходили тук-там да говорят на едро, ходили са да просвещават и на едро да говорят. Някой път се чудя на голямото невежество. Чудя се на голямото невежество, което съществува навсякъде.
Срещам хора невежи, учени хора, а невежи до немай-къде.
Те търсят някой виновен човек. Виновния го няма. Хванат някого да го накажат, но виновния го няма. Онзи, който направил пакостта, го няма. Сега има и такива случаи.
към беседата >>
Този, който страда от туберкулоза, щом излезе из един режим, той не се лекува.
Казвате, че са намерили начин да се подмладява човек. Ще намерят някоя жлеза от някоя маймуна, за пет-шест години ще подмладят някого. Но после, подмладяването се дължи на съвсем друг закон. Вземете охтичавите хора, лекарите ще ги турят на легло само да лежат, ще ги охранят, за да може тия каверни да се затворят. Микробите, от които са образувани, трябва да затлъстеят, че да не може да ядат повече.
Този, който страда от туберкулоза, щом излезе из един режим, той не се лекува.
Даже ако той прави големи усилия да се лекува, временно може да му се помогне.
към беседата >>
За един ден поне, за два дни да се откажете.
Казвам, всички трябва да станете в това отношение лоши. Вие не смеете да се откажете. За един ден поне да се откажете, не всеки ден да се отказвате.
За един ден поне, за два дни да се откажете.
Някоя сестра, някой брат имат много остри езици - режат касапски. Ще си кажете: „Днес няма да река от сутринта до вечерта, откакто изгрее слънцето, докато залезе слънцето, целия ден няма да кажа нищо лошо." Ще мълчите, да опитате силата си. „Добър ден." Той мълчи. „Добър ден! Кажи нещо." Той мълчи.
към беседата >>
Те търсят някой виновен човек.
Някои ученици тук и в провинцията са ходили тук-там да говорят на едро, ходили са да просвещават и на едро да говорят. Някой път се чудя на голямото невежество. Чудя се на голямото невежество, което съществува навсякъде. Срещам хора невежи, учени хора, а невежи до немай-къде.
Те търсят някой виновен човек.
Виновния го няма. Хванат някого да го накажат, но виновния го няма. Онзи, който направил пакостта, го няма. Сега има и такива случаи. Убит някой човек, вие минавате, спрете се, погледнете този човек.
към беседата >>
Даже ако той прави големи усилия да се лекува, временно може да му се помогне.
Ще намерят някоя жлеза от някоя маймуна, за пет-шест години ще подмладят някого. Но после, подмладяването се дължи на съвсем друг закон. Вземете охтичавите хора, лекарите ще ги турят на легло само да лежат, ще ги охранят, за да може тия каверни да се затворят. Микробите, от които са образувани, трябва да затлъстеят, че да не може да ядат повече. Този, който страда от туберкулоза, щом излезе из един режим, той не се лекува.
Даже ако той прави големи усилия да се лекува, временно може да му се помогне.
към беседата >>
Някоя сестра, някой брат имат много остри езици - режат касапски.
Казвам, всички трябва да станете в това отношение лоши. Вие не смеете да се откажете. За един ден поне да се откажете, не всеки ден да се отказвате. За един ден поне, за два дни да се откажете.
Някоя сестра, някой брат имат много остри езици - режат касапски.
Ще си кажете: „Днес няма да река от сутринта до вечерта, откакто изгрее слънцето, докато залезе слънцето, целия ден няма да кажа нищо лошо." Ще мълчите, да опитате силата си. „Добър ден." Той мълчи. „Добър ден! Кажи нещо." Той мълчи. „Какво му е станало?
към беседата >>
Виновния го няма.
Някои ученици тук и в провинцията са ходили тук-там да говорят на едро, ходили са да просвещават и на едро да говорят. Някой път се чудя на голямото невежество. Чудя се на голямото невежество, което съществува навсякъде. Срещам хора невежи, учени хора, а невежи до немай-къде. Те търсят някой виновен човек.
Виновния го няма.
Хванат някого да го накажат, но виновния го няма. Онзи, който направил пакостта, го няма. Сега има и такива случаи. Убит някой човек, вие минавате, спрете се, погледнете този човек. Таман сте се спрели при този убития, хванат ви стражарите и питат: „Кой уби този човек?
към беседата >>
Туберкулозата е една болест, причина за която са чувствата, болезнени чувства, засегнати чувства.
Туберкулозата е една болест, причина за която са чувствата, болезнени чувства, засегнати чувства.
Може от далечно минало да е причината. Туберкулозата идва от безпокойствие. Някои организми са здрави, някои не са здрави. То е един живот. Някои хора привличат туберкулозата, някои хора, ако ги туриш при болни от туберкулоза, нищо не им става.
към беседата >>
Ще си кажете: „Днес няма да река от сутринта до вечерта, откакто изгрее слънцето, докато залезе слънцето, целия ден няма да кажа нищо лошо." Ще мълчите, да опитате силата си.
Казвам, всички трябва да станете в това отношение лоши. Вие не смеете да се откажете. За един ден поне да се откажете, не всеки ден да се отказвате. За един ден поне, за два дни да се откажете. Някоя сестра, някой брат имат много остри езици - режат касапски.
Ще си кажете: „Днес няма да река от сутринта до вечерта, откакто изгрее слънцето, докато залезе слънцето, целия ден няма да кажа нищо лошо." Ще мълчите, да опитате силата си.
„Добър ден." Той мълчи. „Добър ден! Кажи нещо." Той мълчи. „Какво му е станало? " „Къде отивате, сестра?
към беседата >>
Хванат някого да го накажат, но виновния го няма.
Някой път се чудя на голямото невежество. Чудя се на голямото невежество, което съществува навсякъде. Срещам хора невежи, учени хора, а невежи до немай-къде. Те търсят някой виновен човек. Виновния го няма.
Хванат някого да го накажат, но виновния го няма.
Онзи, който направил пакостта, го няма. Сега има и такива случаи. Убит някой човек, вие минавате, спрете се, погледнете този човек. Таман сте се спрели при този убития, хванат ви стражарите и питат: „Кой уби този човек? " „Сега се спрях." „Не, не, такива долапи не искам, хайде в Обществената безопасност." Разследвания, разследвания, докато се оправите, може да мине цял месец.
към беседата >>
Може от далечно минало да е причината.
Туберкулозата е една болест, причина за която са чувствата, болезнени чувства, засегнати чувства.
Може от далечно минало да е причината.
Туберкулозата идва от безпокойствие. Някои организми са здрави, някои не са здрави. То е един живот. Някои хора привличат туберкулозата, някои хора, ако ги туриш при болни от туберкулоза, нищо не им става. Има хора, които и при прокажени да са, нищо не им става.
към беседата >>
„Добър ден." Той мълчи.
Вие не смеете да се откажете. За един ден поне да се откажете, не всеки ден да се отказвате. За един ден поне, за два дни да се откажете. Някоя сестра, някой брат имат много остри езици - режат касапски. Ще си кажете: „Днес няма да река от сутринта до вечерта, откакто изгрее слънцето, докато залезе слънцето, целия ден няма да кажа нищо лошо." Ще мълчите, да опитате силата си.
„Добър ден." Той мълчи.
„Добър ден! Кажи нещо." Той мълчи. „Какво му е станало? " „Къде отивате, сестра? " Вие ще седнете да разправяте - еди-къде си.
към беседата >>
Онзи, който направил пакостта, го няма.
Чудя се на голямото невежество, което съществува навсякъде. Срещам хора невежи, учени хора, а невежи до немай-къде. Те търсят някой виновен човек. Виновния го няма. Хванат някого да го накажат, но виновния го няма.
Онзи, който направил пакостта, го няма.
Сега има и такива случаи. Убит някой човек, вие минавате, спрете се, погледнете този човек. Таман сте се спрели при този убития, хванат ви стражарите и питат: „Кой уби този човек? " „Сега се спрях." „Не, не, такива долапи не искам, хайде в Обществената безопасност." Разследвания, разследвания, докато се оправите, може да мине цял месец. Някой път има защита, някой път дълго време ще мине, докато се оправдаете.
към беседата >>
Туберкулозата идва от безпокойствие.
Туберкулозата е една болест, причина за която са чувствата, болезнени чувства, засегнати чувства. Може от далечно минало да е причината.
Туберкулозата идва от безпокойствие.
Някои организми са здрави, някои не са здрави. То е един живот. Някои хора привличат туберкулозата, някои хора, ако ги туриш при болни от туберкулоза, нищо не им става. Има хора, които и при прокажени да са, нищо не им става. Има други, които се заразяват.
към беседата >>
„Добър ден!
За един ден поне да се откажете, не всеки ден да се отказвате. За един ден поне, за два дни да се откажете. Някоя сестра, някой брат имат много остри езици - режат касапски. Ще си кажете: „Днес няма да река от сутринта до вечерта, откакто изгрее слънцето, докато залезе слънцето, целия ден няма да кажа нищо лошо." Ще мълчите, да опитате силата си. „Добър ден." Той мълчи.
„Добър ден!
Кажи нещо." Той мълчи. „Какво му е станало? " „Къде отивате, сестра? " Вие ще седнете да разправяте - еди-къде си. Направете един опит да мълчите.
към беседата >>
Сега има и такива случаи.
Срещам хора невежи, учени хора, а невежи до немай-къде. Те търсят някой виновен човек. Виновния го няма. Хванат някого да го накажат, но виновния го няма. Онзи, който направил пакостта, го няма.
Сега има и такива случаи.
Убит някой човек, вие минавате, спрете се, погледнете този човек. Таман сте се спрели при този убития, хванат ви стражарите и питат: „Кой уби този човек? " „Сега се спрях." „Не, не, такива долапи не искам, хайде в Обществената безопасност." Разследвания, разследвания, докато се оправите, може да мине цял месец. Някой път има защита, някой път дълго време ще мине, докато се оправдаете.
към беседата >>
Някои организми са здрави, някои не са здрави.
Туберкулозата е една болест, причина за която са чувствата, болезнени чувства, засегнати чувства. Може от далечно минало да е причината. Туберкулозата идва от безпокойствие.
Някои организми са здрави, някои не са здрави.
То е един живот. Някои хора привличат туберкулозата, някои хора, ако ги туриш при болни от туберкулоза, нищо не им става. Има хора, които и при прокажени да са, нищо не им става. Има други, които се заразяват. Ако ви турим при прокажени, колко от вас няма да се заразят?
към беседата >>
Кажи нещо." Той мълчи.
За един ден поне, за два дни да се откажете. Някоя сестра, някой брат имат много остри езици - режат касапски. Ще си кажете: „Днес няма да река от сутринта до вечерта, откакто изгрее слънцето, докато залезе слънцето, целия ден няма да кажа нищо лошо." Ще мълчите, да опитате силата си. „Добър ден." Той мълчи. „Добър ден!
Кажи нещо." Той мълчи.
„Какво му е станало? " „Къде отивате, сестра? " Вие ще седнете да разправяте - еди-къде си. Направете един опит да мълчите. „Какво е станало, че сестрата да не говори?
към беседата >>
Убит някой човек, вие минавате, спрете се, погледнете този човек.
Те търсят някой виновен човек. Виновния го няма. Хванат някого да го накажат, но виновния го няма. Онзи, който направил пакостта, го няма. Сега има и такива случаи.
Убит някой човек, вие минавате, спрете се, погледнете този човек.
Таман сте се спрели при този убития, хванат ви стражарите и питат: „Кой уби този човек? " „Сега се спрях." „Не, не, такива долапи не искам, хайде в Обществената безопасност." Разследвания, разследвания, докато се оправите, може да мине цял месец. Някой път има защита, някой път дълго време ще мине, докато се оправдаете.
към беседата >>
То е един живот.
Туберкулозата е една болест, причина за която са чувствата, болезнени чувства, засегнати чувства. Може от далечно минало да е причината. Туберкулозата идва от безпокойствие. Някои организми са здрави, някои не са здрави.
То е един живот.
Някои хора привличат туберкулозата, някои хора, ако ги туриш при болни от туберкулоза, нищо не им става. Има хора, които и при прокажени да са, нищо не им става. Има други, които се заразяват. Ако ви турим при прокажени, колко от вас няма да се заразят? Някои от вас няма да се заразят, но туй ни най-малко не зависи от вашата добрина.
към беседата >>
„Какво му е станало?
Някоя сестра, някой брат имат много остри езици - режат касапски. Ще си кажете: „Днес няма да река от сутринта до вечерта, откакто изгрее слънцето, докато залезе слънцето, целия ден няма да кажа нищо лошо." Ще мълчите, да опитате силата си. „Добър ден." Той мълчи. „Добър ден! Кажи нещо." Той мълчи.
„Какво му е станало?
" „Къде отивате, сестра? " Вие ще седнете да разправяте - еди-къде си. Направете един опит да мълчите. „Какво е станало, че сестрата да не говори? " Тогава ще имате едно тефтерче.
към беседата >>
Таман сте се спрели при този убития, хванат ви стражарите и питат: „Кой уби този човек?
Виновния го няма. Хванат някого да го накажат, но виновния го няма. Онзи, който направил пакостта, го няма. Сега има и такива случаи. Убит някой човек, вие минавате, спрете се, погледнете този човек.
Таман сте се спрели при този убития, хванат ви стражарите и питат: „Кой уби този човек?
" „Сега се спрях." „Не, не, такива долапи не искам, хайде в Обществената безопасност." Разследвания, разследвания, докато се оправите, може да мине цял месец. Някой път има защита, някой път дълго време ще мине, докато се оправдаете.
към беседата >>
Някои хора привличат туберкулозата, някои хора, ако ги туриш при болни от туберкулоза, нищо не им става.
Туберкулозата е една болест, причина за която са чувствата, болезнени чувства, засегнати чувства. Може от далечно минало да е причината. Туберкулозата идва от безпокойствие. Някои организми са здрави, някои не са здрави. То е един живот.
Някои хора привличат туберкулозата, някои хора, ако ги туриш при болни от туберкулоза, нищо не им става.
Има хора, които и при прокажени да са, нищо не им става. Има други, които се заразяват. Ако ви турим при прокажени, колко от вас няма да се заразят? Някои от вас няма да се заразят, но туй ни най-малко не зависи от вашата добрина. Вие сте положителен, тази болест не намира почва във вас.
към беседата >>
" „Къде отивате, сестра?
Ще си кажете: „Днес няма да река от сутринта до вечерта, откакто изгрее слънцето, докато залезе слънцето, целия ден няма да кажа нищо лошо." Ще мълчите, да опитате силата си. „Добър ден." Той мълчи. „Добър ден! Кажи нещо." Той мълчи. „Какво му е станало?
" „Къде отивате, сестра?
" Вие ще седнете да разправяте - еди-къде си. Направете един опит да мълчите. „Какво е станало, че сестрата да не говори? " Тогава ще имате едно тефтерче. Питат ви: „Защо не говорите?
към беседата >>
" „Сега се спрях." „Не, не, такива долапи не искам, хайде в Обществената безопасност." Разследвания, разследвания, докато се оправите, може да мине цял месец.
Хванат някого да го накажат, но виновния го няма. Онзи, който направил пакостта, го няма. Сега има и такива случаи. Убит някой човек, вие минавате, спрете се, погледнете този човек. Таман сте се спрели при този убития, хванат ви стражарите и питат: „Кой уби този човек?
" „Сега се спрях." „Не, не, такива долапи не искам, хайде в Обществената безопасност." Разследвания, разследвания, докато се оправите, може да мине цял месец.
Някой път има защита, някой път дълго време ще мине, докато се оправдаете.
към беседата >>
Има хора, които и при прокажени да са, нищо не им става.
Може от далечно минало да е причината. Туберкулозата идва от безпокойствие. Някои организми са здрави, някои не са здрави. То е един живот. Някои хора привличат туберкулозата, някои хора, ако ги туриш при болни от туберкулоза, нищо не им става.
Има хора, които и при прокажени да са, нищо не им става.
Има други, които се заразяват. Ако ви турим при прокажени, колко от вас няма да се заразят? Някои от вас няма да се заразят, но туй ни най-малко не зависи от вашата добрина. Вие сте положителен, тази болест не намира почва във вас.
към беседата >>
" Вие ще седнете да разправяте - еди-къде си.
„Добър ден." Той мълчи. „Добър ден! Кажи нещо." Той мълчи. „Какво му е станало? " „Къде отивате, сестра?
" Вие ще седнете да разправяте - еди-къде си.
Направете един опит да мълчите. „Какво е станало, че сестрата да не говори? " Тогава ще имате едно тефтерче. Питат ви: „Защо не говорите? " „Оставям вие да говорите." „Къде отивате?
към беседата >>
Някой път има защита, някой път дълго време ще мине, докато се оправдаете.
Онзи, който направил пакостта, го няма. Сега има и такива случаи. Убит някой човек, вие минавате, спрете се, погледнете този човек. Таман сте се спрели при този убития, хванат ви стражарите и питат: „Кой уби този човек? " „Сега се спрях." „Не, не, такива долапи не искам, хайде в Обществената безопасност." Разследвания, разследвания, докато се оправите, може да мине цял месец.
Някой път има защита, някой път дълго време ще мине, докато се оправдаете.
към беседата >>
Има други, които се заразяват.
Туберкулозата идва от безпокойствие. Някои организми са здрави, някои не са здрави. То е един живот. Някои хора привличат туберкулозата, някои хора, ако ги туриш при болни от туберкулоза, нищо не им става. Има хора, които и при прокажени да са, нищо не им става.
Има други, които се заразяват.
Ако ви турим при прокажени, колко от вас няма да се заразят? Някои от вас няма да се заразят, но туй ни най-малко не зависи от вашата добрина. Вие сте положителен, тази болест не намира почва във вас.
към беседата >>
Направете един опит да мълчите.
„Добър ден! Кажи нещо." Той мълчи. „Какво му е станало? " „Къде отивате, сестра? " Вие ще седнете да разправяте - еди-къде си.
Направете един опит да мълчите.
„Какво е станало, че сестрата да не говори? " Тогава ще имате едно тефтерче. Питат ви: „Защо не говорите? " „Оставям вие да говорите." „Къде отивате? " „Вие ще кажете." „Какво мислите?
към беседата >>
Вие сега се оправдавате, че дяволът ви тика.
Вие сега се оправдавате, че дяволът ви тика.
Действително, дяволът ви тика, но защо се оставяте дяволът да ви тика? Казва: „Дяволът ме тика." Хубаво, веднъж ви тика дяволът, два пъти ви тика дяволът, но дявола трябва да го познавате, той е един детектив, един шпионин. Англичаните имат един шпионин, майстор е човекът да се дегизира. Всеки ден се дегизира с различни паспорти, различни имена, майстор е човекът да се дегизира. Има ли един от тези, които се дегизират, всякога трябва да го изучавате.
към беседата >>
Ако ви турим при прокажени, колко от вас няма да се заразят?
Някои организми са здрави, някои не са здрави. То е един живот. Някои хора привличат туберкулозата, някои хора, ако ги туриш при болни от туберкулоза, нищо не им става. Има хора, които и при прокажени да са, нищо не им става. Има други, които се заразяват.
Ако ви турим при прокажени, колко от вас няма да се заразят?
Някои от вас няма да се заразят, но туй ни най-малко не зависи от вашата добрина. Вие сте положителен, тази болест не намира почва във вас.
към беседата >>
„Какво е станало, че сестрата да не говори?
Кажи нещо." Той мълчи. „Какво му е станало? " „Къде отивате, сестра? " Вие ще седнете да разправяте - еди-къде си. Направете един опит да мълчите.
„Какво е станало, че сестрата да не говори?
" Тогава ще имате едно тефтерче. Питат ви: „Защо не говорите? " „Оставям вие да говорите." „Къде отивате? " „Вие ще кажете." „Какво мислите? " „Аз няма да мисля." „Какво ще пишете?
към беседата >>
Действително, дяволът ви тика, но защо се оставяте дяволът да ви тика?
Вие сега се оправдавате, че дяволът ви тика.
Действително, дяволът ви тика, но защо се оставяте дяволът да ви тика?
Казва: „Дяволът ме тика." Хубаво, веднъж ви тика дяволът, два пъти ви тика дяволът, но дявола трябва да го познавате, той е един детектив, един шпионин. Англичаните имат един шпионин, майстор е човекът да се дегизира. Всеки ден се дегизира с различни паспорти, различни имена, майстор е човекът да се дегизира. Има ли един от тези, които се дегизират, всякога трябва да го изучавате. Защо всеки казва: „Пазете се от дявола, той ще ви излъже."?
към беседата >>
Някои от вас няма да се заразят, но туй ни най-малко не зависи от вашата добрина.
То е един живот. Някои хора привличат туберкулозата, някои хора, ако ги туриш при болни от туберкулоза, нищо не им става. Има хора, които и при прокажени да са, нищо не им става. Има други, които се заразяват. Ако ви турим при прокажени, колко от вас няма да се заразят?
Някои от вас няма да се заразят, но туй ни най-малко не зависи от вашата добрина.
Вие сте положителен, тази болест не намира почва във вас.
към беседата >>
" Тогава ще имате едно тефтерче.
„Какво му е станало? " „Къде отивате, сестра? " Вие ще седнете да разправяте - еди-къде си. Направете един опит да мълчите. „Какво е станало, че сестрата да не говори?
" Тогава ще имате едно тефтерче.
Питат ви: „Защо не говорите? " „Оставям вие да говорите." „Къде отивате? " „Вие ще кажете." „Какво мислите? " „Аз няма да мисля." „Какво ще пишете? " „Вие оставям да пишете." „Защо не говорите?
към беседата >>
Казва: „Дяволът ме тика." Хубаво, веднъж ви тика дяволът, два пъти ви тика дяволът, но дявола трябва да го познавате, той е един детектив, един шпионин.
Вие сега се оправдавате, че дяволът ви тика. Действително, дяволът ви тика, но защо се оставяте дяволът да ви тика?
Казва: „Дяволът ме тика." Хубаво, веднъж ви тика дяволът, два пъти ви тика дяволът, но дявола трябва да го познавате, той е един детектив, един шпионин.
Англичаните имат един шпионин, майстор е човекът да се дегизира. Всеки ден се дегизира с различни паспорти, различни имена, майстор е човекът да се дегизира. Има ли един от тези, които се дегизират, всякога трябва да го изучавате. Защо всеки казва: „Пазете се от дявола, той ще ви излъже."? Вие не сте схванали всичкото дегизиране.
към беседата >>
Вие сте положителен, тази болест не намира почва във вас.
Някои хора привличат туберкулозата, някои хора, ако ги туриш при болни от туберкулоза, нищо не им става. Има хора, които и при прокажени да са, нищо не им става. Има други, които се заразяват. Ако ви турим при прокажени, колко от вас няма да се заразят? Някои от вас няма да се заразят, но туй ни най-малко не зависи от вашата добрина.
Вие сте положителен, тази болест не намира почва във вас.
към беседата >>
Питат ви: „Защо не говорите?
" „Къде отивате, сестра? " Вие ще седнете да разправяте - еди-къде си. Направете един опит да мълчите. „Какво е станало, че сестрата да не говори? " Тогава ще имате едно тефтерче.
Питат ви: „Защо не говорите?
" „Оставям вие да говорите." „Къде отивате? " „Вие ще кажете." „Какво мислите? " „Аз няма да мисля." „Какво ще пишете? " „Вие оставям да пишете." „Защо не говорите? " „Вие оставям да говорите." Цял един ден ще мълчите, ще направите един опит.
към беседата >>
Англичаните имат един шпионин, майстор е човекът да се дегизира.
Вие сега се оправдавате, че дяволът ви тика. Действително, дяволът ви тика, но защо се оставяте дяволът да ви тика? Казва: „Дяволът ме тика." Хубаво, веднъж ви тика дяволът, два пъти ви тика дяволът, но дявола трябва да го познавате, той е един детектив, един шпионин.
Англичаните имат един шпионин, майстор е човекът да се дегизира.
Всеки ден се дегизира с различни паспорти, различни имена, майстор е човекът да се дегизира. Има ли един от тези, които се дегизират, всякога трябва да го изучавате. Защо всеки казва: „Пазете се от дявола, той ще ви излъже."? Вие не сте схванали всичкото дегизиране.
към беседата >>
Сега от това, което ви говоря, вие кое може да приложите?
Сега от това, което ви говоря, вие кое може да приложите?
В туй поколение движението върви така, в тази посока. Често вие слушате тази поговорка: „Дето е текло вода, пак ще тече." Този закон разрешава мъчнотиите, само че изискват се четири поколения или цял век, за да провериш тази истина. Намираш се в една мъчнотия, направил си една погрешка при изгрева на слънцето. От изгрева до залеза на слънцето ще имаш възможност да поправиш тази погрешка. Туй е закон.
към беседата >>
" „Оставям вие да говорите." „Къде отивате?
" Вие ще седнете да разправяте - еди-къде си. Направете един опит да мълчите. „Какво е станало, че сестрата да не говори? " Тогава ще имате едно тефтерче. Питат ви: „Защо не говорите?
" „Оставям вие да говорите." „Къде отивате?
" „Вие ще кажете." „Какво мислите? " „Аз няма да мисля." „Какво ще пишете? " „Вие оставям да пишете." „Защо не говорите? " „Вие оставям да говорите." Цял един ден ще мълчите, ще направите един опит. Сега, ако ви дам една задача цял един ден да не говорите, може ли да го направите?
към беседата >>
Всеки ден се дегизира с различни паспорти, различни имена, майстор е човекът да се дегизира.
Вие сега се оправдавате, че дяволът ви тика. Действително, дяволът ви тика, но защо се оставяте дяволът да ви тика? Казва: „Дяволът ме тика." Хубаво, веднъж ви тика дяволът, два пъти ви тика дяволът, но дявола трябва да го познавате, той е един детектив, един шпионин. Англичаните имат един шпионин, майстор е човекът да се дегизира.
Всеки ден се дегизира с различни паспорти, различни имена, майстор е човекът да се дегизира.
Има ли един от тези, които се дегизират, всякога трябва да го изучавате. Защо всеки казва: „Пазете се от дявола, той ще ви излъже."? Вие не сте схванали всичкото дегизиране.
към беседата >>
В туй поколение движението върви така, в тази посока.
Сега от това, което ви говоря, вие кое може да приложите?
В туй поколение движението върви така, в тази посока.
Често вие слушате тази поговорка: „Дето е текло вода, пак ще тече." Този закон разрешава мъчнотиите, само че изискват се четири поколения или цял век, за да провериш тази истина. Намираш се в една мъчнотия, направил си една погрешка при изгрева на слънцето. От изгрева до залеза на слънцето ще имаш възможност да поправиш тази погрешка. Туй е закон.
към беседата >>
" „Вие ще кажете." „Какво мислите?
Направете един опит да мълчите. „Какво е станало, че сестрата да не говори? " Тогава ще имате едно тефтерче. Питат ви: „Защо не говорите? " „Оставям вие да говорите." „Къде отивате?
" „Вие ще кажете." „Какво мислите?
" „Аз няма да мисля." „Какво ще пишете? " „Вие оставям да пишете." „Защо не говорите? " „Вие оставям да говорите." Цял един ден ще мълчите, ще направите един опит. Сега, ако ви дам една задача цял един ден да не говорите, може ли да го направите? Който е чиновник, той не може да го направи.
към беседата >>
Има ли един от тези, които се дегизират, всякога трябва да го изучавате.
Вие сега се оправдавате, че дяволът ви тика. Действително, дяволът ви тика, но защо се оставяте дяволът да ви тика? Казва: „Дяволът ме тика." Хубаво, веднъж ви тика дяволът, два пъти ви тика дяволът, но дявола трябва да го познавате, той е един детектив, един шпионин. Англичаните имат един шпионин, майстор е човекът да се дегизира. Всеки ден се дегизира с различни паспорти, различни имена, майстор е човекът да се дегизира.
Има ли един от тези, които се дегизират, всякога трябва да го изучавате.
Защо всеки казва: „Пазете се от дявола, той ще ви излъже."? Вие не сте схванали всичкото дегизиране.
към беседата >>
Често вие слушате тази поговорка: „Дето е текло вода, пак ще тече." Този закон разрешава мъчнотиите, само че изискват се четири поколения или цял век, за да провериш тази истина.
Сега от това, което ви говоря, вие кое може да приложите? В туй поколение движението върви така, в тази посока.
Често вие слушате тази поговорка: „Дето е текло вода, пак ще тече." Този закон разрешава мъчнотиите, само че изискват се четири поколения или цял век, за да провериш тази истина.
Намираш се в една мъчнотия, направил си една погрешка при изгрева на слънцето. От изгрева до залеза на слънцето ще имаш възможност да поправиш тази погрешка. Туй е закон.
към беседата >>
" „Аз няма да мисля." „Какво ще пишете?
„Какво е станало, че сестрата да не говори? " Тогава ще имате едно тефтерче. Питат ви: „Защо не говорите? " „Оставям вие да говорите." „Къде отивате? " „Вие ще кажете." „Какво мислите?
" „Аз няма да мисля." „Какво ще пишете?
" „Вие оставям да пишете." „Защо не говорите? " „Вие оставям да говорите." Цял един ден ще мълчите, ще направите един опит. Сега, ако ви дам една задача цял един ден да не говорите, може ли да го направите? Който е чиновник, той не може да го направи.
към беседата >>
Защо всеки казва: „Пазете се от дявола, той ще ви излъже."?
Действително, дяволът ви тика, но защо се оставяте дяволът да ви тика? Казва: „Дяволът ме тика." Хубаво, веднъж ви тика дяволът, два пъти ви тика дяволът, но дявола трябва да го познавате, той е един детектив, един шпионин. Англичаните имат един шпионин, майстор е човекът да се дегизира. Всеки ден се дегизира с различни паспорти, различни имена, майстор е човекът да се дегизира. Има ли един от тези, които се дегизират, всякога трябва да го изучавате.
Защо всеки казва: „Пазете се от дявола, той ще ви излъже."?
Вие не сте схванали всичкото дегизиране.
към беседата >>
Намираш се в една мъчнотия, направил си една погрешка при изгрева на слънцето.
Сега от това, което ви говоря, вие кое може да приложите? В туй поколение движението върви така, в тази посока. Често вие слушате тази поговорка: „Дето е текло вода, пак ще тече." Този закон разрешава мъчнотиите, само че изискват се четири поколения или цял век, за да провериш тази истина.
Намираш се в една мъчнотия, направил си една погрешка при изгрева на слънцето.
От изгрева до залеза на слънцето ще имаш възможност да поправиш тази погрешка. Туй е закон.
към беседата >>
" „Вие оставям да пишете." „Защо не говорите?
" Тогава ще имате едно тефтерче. Питат ви: „Защо не говорите? " „Оставям вие да говорите." „Къде отивате? " „Вие ще кажете." „Какво мислите? " „Аз няма да мисля." „Какво ще пишете?
" „Вие оставям да пишете." „Защо не говорите?
" „Вие оставям да говорите." Цял един ден ще мълчите, ще направите един опит. Сега, ако ви дам една задача цял един ден да не говорите, може ли да го направите? Който е чиновник, той не може да го направи.
към беседата >>
2.
Фа–фа диез / Фа и фа диез
,
МОК
, София, 31.5.1935г.,
След като сте разбрали добре излизането, тогава ще ви разправя за връщането.
Значи в този случай аз не ви казвам, вие още не знаете откъде ще излезете. Вие знаете как ще излезете, но не знаете как ще се върнете в гамата. Излезнахте, но през фа-то не може да се върнете. Сега да ви кажа откъде. Не искам да ви кажа, откъде да се върнете, понеже вие не сте излезли, пък да ви кажа как да се върнете, то е неразбрана работа.
След като сте разбрали добре излизането, тогава ще ви разправя за връщането.
Как ще ви кажа, как да се върнете от Витоша. То е изходно пространство и ще се върнете. Може да не се върнете по същия път. Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върнете. Може да бързаш тогава.
към беседата >>
Как ще ви кажа, как да се върнете от Витоша.
Вие знаете как ще излезете, но не знаете как ще се върнете в гамата. Излезнахте, но през фа-то не може да се върнете. Сега да ви кажа откъде. Не искам да ви кажа, откъде да се върнете, понеже вие не сте излезли, пък да ви кажа как да се върнете, то е неразбрана работа. След като сте разбрали добре излизането, тогава ще ви разправя за връщането.
Как ще ви кажа, как да се върнете от Витоша.
То е изходно пространство и ще се върнете. Може да не се върнете по същия път. Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върнете. Може да бързаш тогава. Как казвате по същия път?
към беседата >>
То е изходно пространство и ще се върнете.
Излезнахте, но през фа-то не може да се върнете. Сега да ви кажа откъде. Не искам да ви кажа, откъде да се върнете, понеже вие не сте излезли, пък да ви кажа как да се върнете, то е неразбрана работа. След като сте разбрали добре излизането, тогава ще ви разправя за връщането. Как ще ви кажа, как да се върнете от Витоша.
То е изходно пространство и ще се върнете.
Може да не се върнете по същия път. Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върнете. Може да бързаш тогава. Как казвате по същия път? Не е фа диез.
към беседата >>
Може да не се върнете по същия път.
Сега да ви кажа откъде. Не искам да ви кажа, откъде да се върнете, понеже вие не сте излезли, пък да ви кажа как да се върнете, то е неразбрана работа. След като сте разбрали добре излизането, тогава ще ви разправя за връщането. Как ще ви кажа, как да се върнете от Витоша. То е изходно пространство и ще се върнете.
Може да не се върнете по същия път.
Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върнете. Може да бързаш тогава. Как казвате по същия път? Не е фа диез. Излизането е фа диез.
към беседата >>
Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върнете.
Не искам да ви кажа, откъде да се върнете, понеже вие не сте излезли, пък да ви кажа как да се върнете, то е неразбрана работа. След като сте разбрали добре излизането, тогава ще ви разправя за връщането. Как ще ви кажа, как да се върнете от Витоша. То е изходно пространство и ще се върнете. Може да не се върнете по същия път.
Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върнете.
Може да бързаш тогава. Как казвате по същия път? Не е фа диез. Излизането е фа диез.
към беседата >>
Може да бързаш тогава.
След като сте разбрали добре излизането, тогава ще ви разправя за връщането. Как ще ви кажа, как да се върнете от Витоша. То е изходно пространство и ще се върнете. Може да не се върнете по същия път. Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върнете.
Може да бързаш тогава.
Как казвате по същия път? Не е фа диез. Излизането е фа диез.
към беседата >>
Как казвате по същия път?
Как ще ви кажа, как да се върнете от Витоша. То е изходно пространство и ще се върнете. Може да не се върнете по същия път. Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върнете. Може да бързаш тогава.
Как казвате по същия път?
Не е фа диез. Излизането е фа диез.
към беседата >>
Не е фа диез.
То е изходно пространство и ще се върнете. Може да не се върнете по същия път. Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върнете. Може да бързаш тогава. Как казвате по същия път?
Не е фа диез.
Излизането е фа диез.
към беседата >>
Излизането е фа диез.
Може да не се върнете по същия път. Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върнете. Може да бързаш тогава. Как казвате по същия път? Не е фа диез.
Излизането е фа диез.
към беседата >>
Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно.
Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно.
Вземете сега естественото фа. Я, Иване, ти го вземи! (Брат Иван, след малко обмисляне, взема фа.) Я проверете сега, камертон имате ли? (-Верен е тонът.) Вземете сега фа диез. (...) Е, вярно ли е?
към беседата >>
Вземете сега естественото фа.
Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно.
Вземете сега естественото фа.
Я, Иване, ти го вземи! (Брат Иван, след малко обмисляне, взема фа.) Я проверете сега, камертон имате ли? (-Верен е тонът.) Вземете сега фа диез. (...) Е, вярно ли е? Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия?
към беседата >>
Я, Иване, ти го вземи!
Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. Вземете сега естественото фа.
Я, Иване, ти го вземи!
(Брат Иван, след малко обмисляне, взема фа.) Я проверете сега, камертон имате ли? (-Верен е тонът.) Вземете сега фа диез. (...) Е, вярно ли е? Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия? Трябва ви една философия за разсъждение, за да си уяснявате нещата.
към беседата >>
(Брат Иван, след малко обмисляне, взема фа.) Я проверете сега, камертон имате ли?
Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. Вземете сега естественото фа. Я, Иване, ти го вземи!
(Брат Иван, след малко обмисляне, взема фа.) Я проверете сега, камертон имате ли?
(-Верен е тонът.) Вземете сега фа диез. (...) Е, вярно ли е? Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия? Трябва ви една философия за разсъждение, за да си уяснявате нещата. Един отличен въпрос е този – философия на музиката.
към беседата >>
(-Верен е тонът.) Вземете сега фа диез.
Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. Вземете сега естественото фа. Я, Иване, ти го вземи! (Брат Иван, след малко обмисляне, взема фа.) Я проверете сега, камертон имате ли?
(-Верен е тонът.) Вземете сега фа диез.
(...) Е, вярно ли е? Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия? Трябва ви една философия за разсъждение, за да си уяснявате нещата. Един отличен въпрос е този – философия на музиката. Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение.
към беседата >>
(...) Е, вярно ли е?
Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. Вземете сега естественото фа. Я, Иване, ти го вземи! (Брат Иван, след малко обмисляне, взема фа.) Я проверете сега, камертон имате ли? (-Верен е тонът.) Вземете сега фа диез.
(...) Е, вярно ли е?
Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия? Трябва ви една философия за разсъждение, за да си уяснявате нещата. Един отличен въпрос е този – философия на музиката. Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение. Музиката това е една философия, едно правило.
към беседата >>
Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия?
Вземете сега естественото фа. Я, Иване, ти го вземи! (Брат Иван, след малко обмисляне, взема фа.) Я проверете сега, камертон имате ли? (-Верен е тонът.) Вземете сега фа диез. (...) Е, вярно ли е?
Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия?
Трябва ви една философия за разсъждение, за да си уяснявате нещата. Един отличен въпрос е този – философия на музиката. Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение. Музиката това е една философия, едно правило. Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай.
към беседата >>
Трябва ви една философия за разсъждение, за да си уяснявате нещата.
Я, Иване, ти го вземи! (Брат Иван, след малко обмисляне, взема фа.) Я проверете сега, камертон имате ли? (-Верен е тонът.) Вземете сега фа диез. (...) Е, вярно ли е? Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия?
Трябва ви една философия за разсъждение, за да си уяснявате нещата.
Един отличен въпрос е този – философия на музиката. Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение. Музиката това е една философия, едно правило. Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай. В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: "Ще ида сега да му пея!
към беседата >>
Един отличен въпрос е този – философия на музиката.
(Брат Иван, след малко обмисляне, взема фа.) Я проверете сега, камертон имате ли? (-Верен е тонът.) Вземете сега фа диез. (...) Е, вярно ли е? Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия? Трябва ви една философия за разсъждение, за да си уяснявате нещата.
Един отличен въпрос е този – философия на музиката.
Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение. Музиката това е една философия, едно правило. Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай. В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: "Ще ида сега да му пея! " Но ти ще пееш!
към беседата >>
Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение.
(-Верен е тонът.) Вземете сега фа диез. (...) Е, вярно ли е? Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия? Трябва ви една философия за разсъждение, за да си уяснявате нещата. Един отличен въпрос е този – философия на музиката.
Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение.
Музиката това е една философия, едно правило. Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай. В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: "Ще ида сега да му пея! " Но ти ще пееш! Без музика и да работиш, няма да имаш никакви постижения, а с музиката ще имаш малко.
към беседата >>
Музиката това е една философия, едно правило.
(...) Е, вярно ли е? Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия? Трябва ви една философия за разсъждение, за да си уяснявате нещата. Един отличен въпрос е този – философия на музиката. Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение.
Музиката това е една философия, едно правило.
Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай. В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: "Ще ида сега да му пея! " Но ти ще пееш! Без музика и да работиш, няма да имаш никакви постижения, а с музиката ще имаш малко. Ако знаеш как да вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи!
към беседата >>
Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай.
Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия? Трябва ви една философия за разсъждение, за да си уяснявате нещата. Един отличен въпрос е този – философия на музиката. Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение. Музиката това е една философия, едно правило.
Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай.
В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: "Ще ида сега да му пея! " Но ти ще пееш! Без музика и да работиш, няма да имаш никакви постижения, а с музиката ще имаш малко. Ако знаеш как да вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи! От един тон зависи всичката ти работа.
към беседата >>
В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: "Ще ида сега да му пея!
Трябва ви една философия за разсъждение, за да си уяснявате нещата. Един отличен въпрос е този – философия на музиката. Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение. Музиката това е една философия, едно правило. Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай.
В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: "Ще ида сега да му пея!
" Но ти ще пееш! Без музика и да работиш, няма да имаш никакви постижения, а с музиката ще имаш малко. Ако знаеш как да вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи! От един тон зависи всичката ти работа.
към беседата >>
" Но ти ще пееш!
Един отличен въпрос е този – философия на музиката. Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение. Музиката това е една философия, едно правило. Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай. В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: "Ще ида сега да му пея!
" Но ти ще пееш!
Без музика и да работиш, няма да имаш никакви постижения, а с музиката ще имаш малко. Ако знаеш как да вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи! От един тон зависи всичката ти работа.
към беседата >>
Без музика и да работиш, няма да имаш никакви постижения, а с музиката ще имаш малко.
Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение. Музиката това е една философия, едно правило. Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай. В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: "Ще ида сега да му пея! " Но ти ще пееш!
Без музика и да работиш, няма да имаш никакви постижения, а с музиката ще имаш малко.
Ако знаеш как да вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи! От един тон зависи всичката ти работа.
към беседата >>
Ако знаеш как да вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи!
Музиката това е една философия, едно правило. Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай. В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: "Ще ида сега да му пея! " Но ти ще пееш! Без музика и да работиш, няма да имаш никакви постижения, а с музиката ще имаш малко.
Ако знаеш как да вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи!
От един тон зависи всичката ти работа.
към беседата >>
От един тон зависи всичката ти работа.
Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай. В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: "Ще ида сега да му пея! " Но ти ще пееш! Без музика и да работиш, няма да имаш никакви постижения, а с музиката ще имаш малко. Ако знаеш как да вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи!
От един тон зависи всичката ти работа.
към беседата >>
Сега представете си, че вие сте в един затворен замък, дето няма прозорци, а има само една врата.
Сега представете си, че вие сте в един затворен замък, дето няма прозорци, а има само една врата.
Какво ще ми допринесе фа-то? Въздухът там е задушен, с години съм живял като затворник и най-после един ден казват: "От този замък ще можеш да излезеш само ако вземеш фа диез." Обикалям наоколо аз и пея си, фа, фа диез. Обикалям, чакам фа диез. Няма изходен пункт. Един ден може да умреш в някой музикален лабиринт.
към беседата >>
Какво ще ми допринесе фа-то?
Сега представете си, че вие сте в един затворен замък, дето няма прозорци, а има само една врата.
Какво ще ми допринесе фа-то?
Въздухът там е задушен, с години съм живял като затворник и най-после един ден казват: "От този замък ще можеш да излезеш само ако вземеш фа диез." Обикалям наоколо аз и пея си, фа, фа диез. Обикалям, чакам фа диез. Няма изходен пункт. Един ден може да умреш в някой музикален лабиринт. Но като вървиш в този замък, в мрачината има един камертон.
към беседата >>
Въздухът там е задушен, с години съм живял като затворник и най-после един ден казват: "От този замък ще можеш да излезеш само ако вземеш фа диез." Обикалям наоколо аз и пея си, фа, фа диез.
Сега представете си, че вие сте в един затворен замък, дето няма прозорци, а има само една врата. Какво ще ми допринесе фа-то?
Въздухът там е задушен, с години съм живял като затворник и най-после един ден казват: "От този замък ще можеш да излезеш само ако вземеш фа диез." Обикалям наоколо аз и пея си, фа, фа диез.
Обикалям, чакам фа диез. Няма изходен пункт. Един ден може да умреш в някой музикален лабиринт. Но като вървиш в този замък, в мрачината има един камертон. И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в един камертон, а този камертон започва с тона фа.
към беседата >>
Обикалям, чакам фа диез.
Сега представете си, че вие сте в един затворен замък, дето няма прозорци, а има само една врата. Какво ще ми допринесе фа-то? Въздухът там е задушен, с години съм живял като затворник и най-после един ден казват: "От този замък ще можеш да излезеш само ако вземеш фа диез." Обикалям наоколо аз и пея си, фа, фа диез.
Обикалям, чакам фа диез.
Няма изходен пункт. Един ден може да умреш в някой музикален лабиринт. Но като вървиш в този замък, в мрачината има един камертон. И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в един камертон, а този камертон започва с тона фа. И като каже фа, веднага каже фа диез.
към беседата >>
Няма изходен пункт.
Сега представете си, че вие сте в един затворен замък, дето няма прозорци, а има само една врата. Какво ще ми допринесе фа-то? Въздухът там е задушен, с години съм живял като затворник и най-после един ден казват: "От този замък ще можеш да излезеш само ако вземеш фа диез." Обикалям наоколо аз и пея си, фа, фа диез. Обикалям, чакам фа диез.
Няма изходен пункт.
Един ден може да умреш в някой музикален лабиринт. Но като вървиш в този замък, в мрачината има един камертон. И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в един камертон, а този камертон започва с тона фа. И като каже фа, веднага каже фа диез. Той, като си блъсне главата, чува фа и гледа – вратата се отваря.
към беседата >>
Един ден може да умреш в някой музикален лабиринт.
Сега представете си, че вие сте в един затворен замък, дето няма прозорци, а има само една врата. Какво ще ми допринесе фа-то? Въздухът там е задушен, с години съм живял като затворник и най-после един ден казват: "От този замък ще можеш да излезеш само ако вземеш фа диез." Обикалям наоколо аз и пея си, фа, фа диез. Обикалям, чакам фа диез. Няма изходен пункт.
Един ден може да умреш в някой музикален лабиринт.
Но като вървиш в този замък, в мрачината има един камертон. И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в един камертон, а този камертон започва с тона фа. И като каже фа, веднага каже фа диез. Той, като си блъсне главата, чува фа и гледа – вратата се отваря. Като излиза вън, той вижда един светъл свят от предмети.
към беседата >>
Но като вървиш в този замък, в мрачината има един камертон.
Какво ще ми допринесе фа-то? Въздухът там е задушен, с години съм живял като затворник и най-после един ден казват: "От този замък ще можеш да излезеш само ако вземеш фа диез." Обикалям наоколо аз и пея си, фа, фа диез. Обикалям, чакам фа диез. Няма изходен пункт. Един ден може да умреш в някой музикален лабиринт.
Но като вървиш в този замък, в мрачината има един камертон.
И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в един камертон, а този камертон започва с тона фа. И като каже фа, веднага каже фа диез. Той, като си блъсне главата, чува фа и гледа – вратата се отваря. Като излиза вън, той вижда един светъл свят от предмети. Различава се външен свят.
към беседата >>
И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в един камертон, а този камертон започва с тона фа.
Въздухът там е задушен, с години съм живял като затворник и най-после един ден казват: "От този замък ще можеш да излезеш само ако вземеш фа диез." Обикалям наоколо аз и пея си, фа, фа диез. Обикалям, чакам фа диез. Няма изходен пункт. Един ден може да умреш в някой музикален лабиринт. Но като вървиш в този замък, в мрачината има един камертон.
И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в един камертон, а този камертон започва с тона фа.
И като каже фа, веднага каже фа диез. Той, като си блъсне главата, чува фа и гледа – вратата се отваря. Като излиза вън, той вижда един светъл свят от предмети. Различава се външен свят. Значи фа диез с какво се отличава?
към беседата >>
И като каже фа, веднага каже фа диез.
Обикалям, чакам фа диез. Няма изходен пункт. Един ден може да умреш в някой музикален лабиринт. Но като вървиш в този замък, в мрачината има един камертон. И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в един камертон, а този камертон започва с тона фа.
И като каже фа, веднага каже фа диез.
Той, като си блъсне главата, чува фа и гледа – вратата се отваря. Като излиза вън, той вижда един светъл свят от предмети. Различава се външен свят. Значи фа диез с какво се отличава? – Излиза се вън на светлината и топлината.
към беседата >>
Той, като си блъсне главата, чува фа и гледа – вратата се отваря.
Няма изходен пункт. Един ден може да умреш в някой музикален лабиринт. Но като вървиш в този замък, в мрачината има един камертон. И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в един камертон, а този камертон започва с тона фа. И като каже фа, веднага каже фа диез.
Той, като си блъсне главата, чува фа и гледа – вратата се отваря.
Като излиза вън, той вижда един светъл свят от предмети. Различава се външен свят. Значи фа диез с какво се отличава? – Излиза се вън на светлината и топлината. Ти нищо не си достигнал още, но най-вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо.
към беседата >>
Като излиза вън, той вижда един светъл свят от предмети.
Един ден може да умреш в някой музикален лабиринт. Но като вървиш в този замък, в мрачината има един камертон. И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в един камертон, а този камертон започва с тона фа. И като каже фа, веднага каже фа диез. Той, като си блъсне главата, чува фа и гледа – вратата се отваря.
Като излиза вън, той вижда един светъл свят от предмети.
Различава се външен свят. Значи фа диез с какво се отличава? – Излиза се вън на светлината и топлината. Ти нищо не си достигнал още, но най-вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо.
към беседата >>
Различава се външен свят.
Но като вървиш в този замък, в мрачината има един камертон. И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в един камертон, а този камертон започва с тона фа. И като каже фа, веднага каже фа диез. Той, като си блъсне главата, чува фа и гледа – вратата се отваря. Като излиза вън, той вижда един светъл свят от предмети.
Различава се външен свят.
Значи фа диез с какво се отличава? – Излиза се вън на светлината и топлината. Ти нищо не си достигнал още, но най-вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо.
към беседата >>
Значи фа диез с какво се отличава?
И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в един камертон, а този камертон започва с тона фа. И като каже фа, веднага каже фа диез. Той, като си блъсне главата, чува фа и гледа – вратата се отваря. Като излиза вън, той вижда един светъл свят от предмети. Различава се външен свят.
Значи фа диез с какво се отличава?
– Излиза се вън на светлината и топлината. Ти нищо не си достигнал още, но най-вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо.
към беседата >>
– Излиза се вън на светлината и топлината.
И като каже фа, веднага каже фа диез. Той, като си блъсне главата, чува фа и гледа – вратата се отваря. Като излиза вън, той вижда един светъл свят от предмети. Различава се външен свят. Значи фа диез с какво се отличава?
– Излиза се вън на светлината и топлината.
Ти нищо не си достигнал още, но най-вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо.
към беседата >>
Ти нищо не си достигнал още, но най-вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо.
Той, като си блъсне главата, чува фа и гледа – вратата се отваря. Като излиза вън, той вижда един светъл свят от предмети. Различава се външен свят. Значи фа диез с какво се отличава? – Излиза се вън на светлината и топлината.
Ти нищо не си достигнал още, но най-вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо.
към беседата >>
Някой път си мислиш, че нищо няма да постигнеш.
Някой път си мислиш, че нищо няма да постигнеш.
Ти си в един затворен палат, не си си ударил още главата на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: "Погледи нагоре! " Българите имат една поговорка: "Като си блъснеш главата на долния праг, ще намериш и горния". Блъскането какво е? – Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние.
към беседата >>
Ти си в един затворен палат, не си си ударил още главата на камертона.
Някой път си мислиш, че нищо няма да постигнеш.
Ти си в един затворен палат, не си си ударил още главата на камертона.
И ако главата ти се блъсне, казва: "Погледи нагоре! " Българите имат една поговорка: "Като си блъснеш главата на долния праг, ще намериш и горния". Блъскането какво е? – Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема.
към беседата >>
И ако главата ти се блъсне, казва: "Погледи нагоре!
Някой път си мислиш, че нищо няма да постигнеш. Ти си в един затворен палат, не си си ударил още главата на камертона.
И ако главата ти се блъсне, казва: "Погледи нагоре!
" Българите имат една поговорка: "Като си блъснеш главата на долния праг, ще намериш и горния". Блъскането какво е? – Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат.
към беседата >>
" Българите имат една поговорка: "Като си блъснеш главата на долния праг, ще намериш и горния".
Някой път си мислиш, че нищо няма да постигнеш. Ти си в един затворен палат, не си си ударил още главата на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: "Погледи нагоре!
" Българите имат една поговорка: "Като си блъснеш главата на долния праг, ще намериш и горния".
Блъскането какво е? – Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат. Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение?
към беседата >>
Блъскането какво е?
Някой път си мислиш, че нищо няма да постигнеш. Ти си в един затворен палат, не си си ударил още главата на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: "Погледи нагоре! " Българите имат една поговорка: "Като си блъснеш главата на долния праг, ще намериш и горния".
Блъскането какво е?
– Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат. Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение? " Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш.
към беседата >>
– Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние.
Някой път си мислиш, че нищо няма да постигнеш. Ти си в един затворен палат, не си си ударил още главата на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: "Погледи нагоре! " Българите имат една поговорка: "Като си блъснеш главата на долния праг, ще намериш и горния". Блъскането какво е?
– Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние.
Този тон в тебе се взема. Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат. Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение? " Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез!
към беседата >>
Този тон в тебе се взема.
Ти си в един затворен палат, не си си ударил още главата на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: "Погледи нагоре! " Българите имат една поговорка: "Като си блъснеш главата на долния праг, ще намериш и горния". Блъскането какво е? – Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние.
Този тон в тебе се взема.
Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат. Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение? " Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е?
към беседата >>
Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат.
И ако главата ти се блъсне, казва: "Погледи нагоре! " Българите имат една поговорка: "Като си блъснеш главата на долния праг, ще намериш и горния". Блъскането какво е? – Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема.
Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат.
Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение? " Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка.
към беседата >>
Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение?
" Българите имат една поговорка: "Като си блъснеш главата на долния праг, ще намериш и горния". Блъскането какво е? – Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат.
Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение?
" Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ.
към беседата >>
" Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш.
Блъскането какво е? – Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат. Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение?
" Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш.
Пей фа, фа диез! (Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ е фа диез.
към беседата >>
Пей фа, фа диез!
– Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат. Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение? " Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш.
Пей фа, фа диез!
(Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш.
към беседата >>
(Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е?
Този тон в тебе се взема. Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат. Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение? " Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез!
(Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е?
При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворена врата.
към беседата >>
При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка.
Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат. Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение? " Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е?
При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка.
Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворена врата. Но от фа диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол.
към беседата >>
Крайната точка, възможността от АВ.
Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение? " Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка.
Крайната точка, възможността от АВ.
Радиусът АВ е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворена врата. Но от фа диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е?
към беседата >>
Радиусът АВ е фа диез.
" Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ.
Радиусът АВ е фа диез.
През туй място ти можеш да излезеш. То е отворена врата. Но от фа диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е? Как ще обясните функцията?
към беседата >>
През туй място ти можеш да излезеш.
Пей фа, фа диез! (Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ е фа диез.
През туй място ти можеш да излезеш.
То е отворена врата. Но от фа диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е? Как ще обясните функцията?
към беседата >>
То е отворена врата.
(Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш.
То е отворена врата.
Но от фа диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е? Как ще обясните функцията?
към беседата >>
Но от фа диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол.
При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворена врата.
Но от фа диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол.
Функцията на сол каква е? Как ще обясните функцията?
към беседата >>
Функцията на сол каква е?
Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворена врата. Но от фа диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол.
Функцията на сол каква е?
Как ще обясните функцията?
към беседата >>
Как ще обясните функцията?
Радиусът АВ е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворена врата. Но от фа диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е?
Как ще обясните функцията?
към беседата >>
Сега вие какъв метод имате за работа?
Сега вие какъв метод имате за работа?
Някой път питат за методи за работа. Какво подразбирате под думите "методи за работа"? Всичките хора страдат от нямане на методи. Човек не знае как да работи. Някой казва: "Дотегна ми да работя!
към беседата >>
Аз се спирам върху фа като изходен пункт.
Аз се спирам върху фа като изходен пункт.
Затуй в съвременния живот хората казват: "Без хляб не може, без пари не може, без това-онова не може." Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основния тон, без който не може. Фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може, а с кое може тогава?
към беседата >>
Някой път питат за методи за работа.
Сега вие какъв метод имате за работа?
Някой път питат за методи за работа.
Какво подразбирате под думите "методи за работа"? Всичките хора страдат от нямане на методи. Човек не знае как да работи. Някой казва: "Дотегна ми да работя! " Той не се е научил да работи и затова му дотяга.
към беседата >>
Затуй в съвременния живот хората казват: "Без хляб не може, без пари не може, без това-онова не може." Без всичко онова, без което не може, това е фа.
Аз се спирам върху фа като изходен пункт.
Затуй в съвременния живот хората казват: "Без хляб не може, без пари не може, без това-онова не може." Без всичко онова, без което не може, това е фа.
Това е основния тон, без който не може. Фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може, а с кое може тогава? С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез.
към беседата >>
Какво подразбирате под думите "методи за работа"?
Сега вие какъв метод имате за работа? Някой път питат за методи за работа.
Какво подразбирате под думите "методи за работа"?
Всичките хора страдат от нямане на методи. Човек не знае как да работи. Някой казва: "Дотегна ми да работя! " Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи.
към беседата >>
Това е основния тон, без който не може.
Аз се спирам върху фа като изходен пункт. Затуй в съвременния живот хората казват: "Без хляб не може, без пари не може, без това-онова не може." Без всичко онова, без което не може, това е фа.
Това е основния тон, без който не може.
Фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може, а с кое може тогава? С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез. С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може.
към беседата >>
Всичките хора страдат от нямане на методи.
Сега вие какъв метод имате за работа? Някой път питат за методи за работа. Какво подразбирате под думите "методи за работа"?
Всичките хора страдат от нямане на методи.
Човек не знае как да работи. Някой казва: "Дотегна ми да работя! " Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи. Всякога когато човек не знае как да работи, се явява една болка.
към беседата >>
Фа-то не се взема естествено.
Аз се спирам върху фа като изходен пункт. Затуй в съвременния живот хората казват: "Без хляб не може, без пари не може, без това-онова не може." Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основния тон, без който не може.
Фа-то не се взема естествено.
Значи не може без фа. По никой друг начин не може, а с кое може тогава? С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез. С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез.
към беседата >>
Човек не знае как да работи.
Сега вие какъв метод имате за работа? Някой път питат за методи за работа. Какво подразбирате под думите "методи за работа"? Всичките хора страдат от нямане на методи.
Човек не знае как да работи.
Някой казва: "Дотегна ми да работя! " Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи. Всякога когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знаеш как да работиш.
към беседата >>
Значи не може без фа.
Аз се спирам върху фа като изходен пункт. Затуй в съвременния живот хората казват: "Без хляб не може, без пари не може, без това-онова не може." Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основния тон, без който не може. Фа-то не се взема естествено.
Значи не може без фа.
По никой друг начин не може, а с кое може тогава? С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез. С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез. Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете?
към беседата >>
Някой казва: "Дотегна ми да работя!
Сега вие какъв метод имате за работа? Някой път питат за методи за работа. Какво подразбирате под думите "методи за работа"? Всичките хора страдат от нямане на методи. Човек не знае как да работи.
Някой казва: "Дотегна ми да работя!
" Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи. Всякога когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знаеш как да работиш. Казваш: "Дотегна ми вече!
към беседата >>
По никой друг начин не може, а с кое може тогава?
Аз се спирам върху фа като изходен пункт. Затуй в съвременния живот хората казват: "Без хляб не може, без пари не може, без това-онова не може." Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основния тон, без който не може. Фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа.
По никой друг начин не може, а с кое може тогава?
С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез. С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез. Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят.
към беседата >>
" Той не се е научил да работи и затова му дотяга.
Някой път питат за методи за работа. Какво подразбирате под думите "методи за работа"? Всичките хора страдат от нямане на методи. Човек не знае как да работи. Някой казва: "Дотегна ми да работя!
" Той не се е научил да работи и затова му дотяга.
Не може да работи. Всякога когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знаеш как да работиш. Казваш: "Дотегна ми вече! " Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у тебе едно уморяване, уморява се човек.
към беседата >>
С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез.
Затуй в съвременния живот хората казват: "Без хляб не може, без пари не може, без това-онова не може." Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основния тон, без който не може. Фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може, а с кое може тогава?
С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез.
С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез. Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят.
към беседата >>
Не може да работи.
Какво подразбирате под думите "методи за работа"? Всичките хора страдат от нямане на методи. Човек не знае как да работи. Някой казва: "Дотегна ми да работя! " Той не се е научил да работи и затова му дотяга.
Не може да работи.
Всякога когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знаеш как да работиш. Казваш: "Дотегна ми вече! " Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у тебе едно уморяване, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи.
към беседата >>
С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може.
Това е основния тон, без който не може. Фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може, а с кое може тогава? С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез.
С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може.
При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез. Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари пеят, а които имат пари не пеят?
към беседата >>
Всякога когато човек не знае как да работи, се явява една болка.
Всичките хора страдат от нямане на методи. Човек не знае как да работи. Някой казва: "Дотегна ми да работя! " Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи.
Всякога когато човек не знае как да работи, се явява една болка.
Щом се яви болка, това е признак, че не знаеш как да работиш. Казваш: "Дотегна ми вече! " Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у тебе едно уморяване, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи.
към беседата >>
При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез.
Фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може, а с кое може тогава? С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез. С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може.
При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез.
Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари пеят, а които имат пари не пеят? Явява се едно противоречие.
към беседата >>
Щом се яви болка, това е признак, че не знаеш как да работиш.
Човек не знае как да работи. Някой казва: "Дотегна ми да работя! " Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи. Всякога когато човек не знае как да работи, се явява една болка.
Щом се яви болка, това е признак, че не знаеш как да работиш.
Казваш: "Дотегна ми вече! " Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у тебе едно уморяване, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи. Той, като започне една работа, мисли бързо да я свърши.
към беседата >>
Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете?
Значи не може без фа. По никой друг начин не може, а с кое може тогава? С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез. С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез.
Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете?
Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари пеят, а които имат пари не пеят? Явява се едно противоречие. То е привидно.
към беседата >>
Казваш: "Дотегна ми вече!
Някой казва: "Дотегна ми да работя! " Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи. Всякога когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знаеш как да работиш.
Казваш: "Дотегна ми вече!
" Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у тебе едно уморяване, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи. Той, като започне една работа, мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа.
към беседата >>
Въобще онези, които имат пари, не пеят.
По никой друг начин не може, а с кое може тогава? С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез. С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез. Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете?
Въобще онези, които имат пари, не пеят.
Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари пеят, а които имат пари не пеят? Явява се едно противоречие. То е привидно. Аз обяснявам посторонно, не математически.
към беседата >>
" Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у тебе едно уморяване, уморява се човек.
" Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи. Всякога когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знаеш как да работиш. Казваш: "Дотегна ми вече!
" Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у тебе едно уморяване, уморява се човек.
Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи. Той, като започне една работа, мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я вършиш, никога не се свършва.
към беседата >>
Които нямат пари, пеят.
С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез. С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез. Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят.
Които нямат пари, пеят.
Защо именно, които нямат пари пеят, а които имат пари не пеят? Явява се едно противоречие. То е привидно. Аз обяснявам посторонно, не математически. Едно посторонно обяснение ще ви дам: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак?
към беседата >>
Щом човек се уморява, той не знае как да работи.
Не може да работи. Всякога когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знаеш как да работиш. Казваш: "Дотегна ми вече! " Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у тебе едно уморяване, уморява се човек.
Щом човек се уморява, той не знае как да работи.
Има хора, които са много бързи. Той, като започне една работа, мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я вършиш, никога не се свършва. Някой казва: "Да свърша работата." Какво се разбира, да се свърши една работа.
към беседата >>
Защо именно, които нямат пари пеят, а които имат пари не пеят?
С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез. Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят.
Защо именно, които нямат пари пеят, а които имат пари не пеят?
Явява се едно противоречие. То е привидно. Аз обяснявам посторонно, не математически. Едно посторонно обяснение ще ви дам: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак? Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, неестествено желание ни най-малко не подразбира, че няма вече да ядеш, ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност.
към беседата >>
Има хора, които са много бързи.
Всякога когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знаеш как да работиш. Казваш: "Дотегна ми вече! " Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у тебе едно уморяване, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи.
Има хора, които са много бързи.
Той, като започне една работа, мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я вършиш, никога не се свършва. Някой казва: "Да свърша работата." Какво се разбира, да се свърши една работа. Самата работа е неразбрана.
към беседата >>
Явява се едно противоречие.
При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез. Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари пеят, а които имат пари не пеят?
Явява се едно противоречие.
То е привидно. Аз обяснявам посторонно, не математически. Едно посторонно обяснение ще ви дам: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак? Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, неестествено желание ни най-малко не подразбира, че няма вече да ядеш, ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност. Ще дойде един ден, ти пак ще пееш.
към беседата >>
Той, като започне една работа, мисли бързо да я свърши.
Щом се яви болка, това е признак, че не знаеш как да работиш. Казваш: "Дотегна ми вече! " Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у тебе едно уморяване, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи.
Той, като започне една работа, мисли бързо да я свърши.
Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я вършиш, никога не се свършва. Някой казва: "Да свърша работата." Какво се разбира, да се свърши една работа. Самата работа е неразбрана. Свършва, казва той, работата си и ако при това, след като свърши работата, остане недоволен?
към беседата >>
То е привидно.
Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари пеят, а които имат пари не пеят? Явява се едно противоречие.
То е привидно.
Аз обяснявам посторонно, не математически. Едно посторонно обяснение ще ви дам: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак? Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, неестествено желание ни най-малко не подразбира, че няма вече да ядеш, ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност. Ще дойде един ден, ти пак ще пееш. Богатият не пее, защото се е наял, щом огладнее, той пак ще пее.
към беседата >>
Човек, който бърза, никога не върши работа.
Казваш: "Дотегна ми вече! " Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у тебе едно уморяване, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи. Той, като започне една работа, мисли бързо да я свърши.
Човек, който бърза, никога не върши работа.
Когато не знаеш как да я вършиш, никога не се свършва. Някой казва: "Да свърша работата." Какво се разбира, да се свърши една работа. Самата работа е неразбрана. Свършва, казва той, работата си и ако при това, след като свърши работата, остане недоволен? А недоволството в живота зависи от нямане на работа.
към беседата >>
Аз обяснявам посторонно, не математически.
Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари пеят, а които имат пари не пеят? Явява се едно противоречие. То е привидно.
Аз обяснявам посторонно, не математически.
Едно посторонно обяснение ще ви дам: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак? Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, неестествено желание ни най-малко не подразбира, че няма вече да ядеш, ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност. Ще дойде един ден, ти пак ще пееш. Богатият не пее, защото се е наял, щом огладнее, той пак ще пее. Ти не искаш да пееш, но не може ли да ми покажеш някой, който знае да пее?
към беседата >>
Когато не знаеш как да я вършиш, никога не се свършва.
" Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у тебе едно уморяване, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи. Той, като започне една работа, мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа.
Когато не знаеш как да я вършиш, никога не се свършва.
Някой казва: "Да свърша работата." Какво се разбира, да се свърши една работа. Самата работа е неразбрана. Свършва, казва той, работата си и ако при това, след като свърши работата, остане недоволен? А недоволството в живота зависи от нямане на работа. Скука, няма какво да работи.
към беседата >>
Едно посторонно обяснение ще ви дам: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак?
Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари пеят, а които имат пари не пеят? Явява се едно противоречие. То е привидно. Аз обяснявам посторонно, не математически.
Едно посторонно обяснение ще ви дам: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак?
Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, неестествено желание ни най-малко не подразбира, че няма вече да ядеш, ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност. Ще дойде един ден, ти пак ще пееш. Богатият не пее, защото се е наял, щом огладнее, той пак ще пее. Ти не искаш да пееш, но не може ли да ми покажеш някой, който знае да пее? Сиромах е този.
към беседата >>
Някой казва: "Да свърша работата." Какво се разбира, да се свърши една работа.
Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи. Той, като започне една работа, мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я вършиш, никога не се свършва.
Някой казва: "Да свърша работата." Какво се разбира, да се свърши една работа.
Самата работа е неразбрана. Свършва, казва той, работата си и ако при това, след като свърши работата, остане недоволен? А недоволството в живота зависи от нямане на работа. Скука, няма какво да работи.
към беседата >>
Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, неестествено желание ни най-малко не подразбира, че няма вече да ядеш, ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност.
Защо именно, които нямат пари пеят, а които имат пари не пеят? Явява се едно противоречие. То е привидно. Аз обяснявам посторонно, не математически. Едно посторонно обяснение ще ви дам: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак?
Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, неестествено желание ни най-малко не подразбира, че няма вече да ядеш, ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност.
Ще дойде един ден, ти пак ще пееш. Богатият не пее, защото се е наял, щом огладнее, той пак ще пее. Ти не искаш да пееш, но не може ли да ми покажеш някой, който знае да пее? Сиромах е този. Кой е онзи, който знае да пее?
към беседата >>
Самата работа е неразбрана.
Има хора, които са много бързи. Той, като започне една работа, мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я вършиш, никога не се свършва. Някой казва: "Да свърша работата." Какво се разбира, да се свърши една работа.
Самата работа е неразбрана.
Свършва, казва той, работата си и ако при това, след като свърши работата, остане недоволен? А недоволството в живота зависи от нямане на работа. Скука, няма какво да работи.
към беседата >>
Ще дойде един ден, ти пак ще пееш.
Явява се едно противоречие. То е привидно. Аз обяснявам посторонно, не математически. Едно посторонно обяснение ще ви дам: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак? Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, неестествено желание ни най-малко не подразбира, че няма вече да ядеш, ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност.
Ще дойде един ден, ти пак ще пееш.
Богатият не пее, защото се е наял, щом огладнее, той пак ще пее. Ти не искаш да пееш, но не може ли да ми покажеш някой, който знае да пее? Сиромах е този. Кой е онзи, който знае да пее? -Сиромахът?
към беседата >>
Свършва, казва той, работата си и ако при това, след като свърши работата, остане недоволен?
Той, като започне една работа, мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я вършиш, никога не се свършва. Някой казва: "Да свърша работата." Какво се разбира, да се свърши една работа. Самата работа е неразбрана.
Свършва, казва той, работата си и ако при това, след като свърши работата, остане недоволен?
А недоволството в живота зависи от нямане на работа. Скука, няма какво да работи.
към беседата >>
Богатият не пее, защото се е наял, щом огладнее, той пак ще пее.
То е привидно. Аз обяснявам посторонно, не математически. Едно посторонно обяснение ще ви дам: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак? Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, неестествено желание ни най-малко не подразбира, че няма вече да ядеш, ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност. Ще дойде един ден, ти пак ще пееш.
Богатият не пее, защото се е наял, щом огладнее, той пак ще пее.
Ти не искаш да пееш, но не може ли да ми покажеш някой, който знае да пее? Сиромах е този. Кой е онзи, който знае да пее? -Сиромахът? Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах.
към беседата >>
А недоволството в живота зависи от нямане на работа.
Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я вършиш, никога не се свършва. Някой казва: "Да свърша работата." Какво се разбира, да се свърши една работа. Самата работа е неразбрана. Свършва, казва той, работата си и ако при това, след като свърши работата, остане недоволен?
А недоволството в живота зависи от нямане на работа.
Скука, няма какво да работи.
към беседата >>
Ти не искаш да пееш, но не може ли да ми покажеш някой, който знае да пее?
Аз обяснявам посторонно, не математически. Едно посторонно обяснение ще ви дам: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак? Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, неестествено желание ни най-малко не подразбира, че няма вече да ядеш, ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност. Ще дойде един ден, ти пак ще пееш. Богатият не пее, защото се е наял, щом огладнее, той пак ще пее.
Ти не искаш да пееш, но не може ли да ми покажеш някой, който знае да пее?
Сиромах е този. Кой е онзи, който знае да пее? -Сиромахът? Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах. "Искам да пея, казва, но нямам учител, да ме учи." Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа.
към беседата >>
Скука, няма какво да работи.
Когато не знаеш как да я вършиш, никога не се свършва. Някой казва: "Да свърша работата." Какво се разбира, да се свърши една работа. Самата работа е неразбрана. Свършва, казва той, работата си и ако при това, след като свърши работата, остане недоволен? А недоволството в живота зависи от нямане на работа.
Скука, няма какво да работи.
към беседата >>
Сиромах е този.
Едно посторонно обяснение ще ви дам: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак? Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, неестествено желание ни най-малко не подразбира, че няма вече да ядеш, ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност. Ще дойде един ден, ти пак ще пееш. Богатият не пее, защото се е наял, щом огладнее, той пак ще пее. Ти не искаш да пееш, но не може ли да ми покажеш някой, който знае да пее?
Сиромах е този.
Кой е онзи, който знае да пее? -Сиромахът? Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах. "Искам да пея, казва, но нямам учител, да ме учи." Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа. Аз съм виждал някой, като не може нещо да успее и ще си блъсне главата, а то е: дано чуе някой тон фа.
към беседата >>
За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка.
За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка.
Теоретически точката не взема никакво пространство. Безпространствена е тя. Тогава всичките безпространствени величини нямат съществувание. Ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно й даваме една величина. Да кажем имате точката А.
към беседата >>
Кой е онзи, който знае да пее?
Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, неестествено желание ни най-малко не подразбира, че няма вече да ядеш, ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност. Ще дойде един ден, ти пак ще пееш. Богатият не пее, защото се е наял, щом огладнее, той пак ще пее. Ти не искаш да пееш, но не може ли да ми покажеш някой, който знае да пее? Сиромах е този.
Кой е онзи, който знае да пее?
-Сиромахът? Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах. "Искам да пея, казва, но нямам учител, да ме учи." Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа. Аз съм виждал някой, като не може нещо да успее и ще си блъсне главата, а то е: дано чуе някой тон фа. Работата е тона.
към беседата >>
Теоретически точката не взема никакво пространство.
За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка.
Теоретически точката не взема никакво пространство.
Безпространствена е тя. Тогава всичките безпространствени величини нямат съществувание. Ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно й даваме една величина. Да кажем имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права – АВ.
към беседата >>
-Сиромахът?
Ще дойде един ден, ти пак ще пееш. Богатият не пее, защото се е наял, щом огладнее, той пак ще пее. Ти не искаш да пееш, но не може ли да ми покажеш някой, който знае да пее? Сиромах е този. Кой е онзи, който знае да пее?
-Сиромахът?
Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах. "Искам да пея, казва, но нямам учител, да ме учи." Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа. Аз съм виждал някой, като не може нещо да успее и ще си блъсне главата, а то е: дано чуе някой тон фа. Работата е тона. Ако излезе тонът, работата става добре, ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, но като се бутне с камертона.
към беседата >>
Безпространствена е тя.
За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка. Теоретически точката не взема никакво пространство.
Безпространствена е тя.
Тогава всичките безпространствени величини нямат съществувание. Ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно й даваме една величина. Да кажем имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права – АВ. АВ някой път минава като една дадена линия.
към беседата >>
Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах.
Богатият не пее, защото се е наял, щом огладнее, той пак ще пее. Ти не искаш да пееш, но не може ли да ми покажеш някой, който знае да пее? Сиромах е този. Кой е онзи, който знае да пее? -Сиромахът?
Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах.
"Искам да пея, казва, но нямам учител, да ме учи." Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа. Аз съм виждал някой, като не може нещо да успее и ще си блъсне главата, а то е: дано чуе някой тон фа. Работата е тона. Ако излезе тонът, работата става добре, ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, но като се бутне с камертона. Дайте най-верния тон фа!
към беседата >>
Тогава всичките безпространствени величини нямат съществувание.
За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка. Теоретически точката не взема никакво пространство. Безпространствена е тя.
Тогава всичките безпространствени величини нямат съществувание.
Ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно й даваме една величина. Да кажем имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права – АВ. АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг.
към беседата >>
"Искам да пея, казва, но нямам учител, да ме учи." Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа.
Ти не искаш да пееш, но не може ли да ми покажеш някой, който знае да пее? Сиромах е този. Кой е онзи, който знае да пее? -Сиромахът? Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах.
"Искам да пея, казва, но нямам учител, да ме учи." Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа.
Аз съм виждал някой, като не може нещо да успее и ще си блъсне главата, а то е: дано чуе някой тон фа. Работата е тона. Ако излезе тонът, работата става добре, ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, но като се бутне с камертона. Дайте най-верния тон фа! И той е неверен.
към беседата >>
Ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно й даваме една величина.
За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка. Теоретически точката не взема никакво пространство. Безпространствена е тя. Тогава всичките безпространствени величини нямат съществувание.
Ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно й даваме една величина.
Да кажем имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права – АВ. АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга как се нарича?
към беседата >>
Аз съм виждал някой, като не може нещо да успее и ще си блъсне главата, а то е: дано чуе някой тон фа.
Сиромах е този. Кой е онзи, който знае да пее? -Сиромахът? Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах. "Искам да пея, казва, но нямам учител, да ме учи." Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа.
Аз съм виждал някой, като не може нещо да успее и ще си блъсне главата, а то е: дано чуе някой тон фа.
Работата е тона. Ако излезе тонът, работата става добре, ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, но като се бутне с камертона. Дайте най-верния тон фа! И той е неверен. (...) Той е неверен, но плаши мечките.
към беседата >>
Да кажем имате точката А.
За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка. Теоретически точката не взема никакво пространство. Безпространствена е тя. Тогава всичките безпространствени величини нямат съществувание. Ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно й даваме една величина.
Да кажем имате точката А.
От тази точка теглите нагоре една права – АВ. АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга как се нарича? Радиус. Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус.
към беседата >>
Работата е тона.
Кой е онзи, който знае да пее? -Сиромахът? Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах. "Искам да пея, казва, но нямам учител, да ме учи." Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа. Аз съм виждал някой, като не може нещо да успее и ще си блъсне главата, а то е: дано чуе някой тон фа.
Работата е тона.
Ако излезе тонът, работата става добре, ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, но като се бутне с камертона. Дайте най-верния тон фа! И той е неверен. (...) Той е неверен, но плаши мечките. Ти носиш известен дървен нож, той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки малко кураж е това.
към беседата >>
От тази точка теглите нагоре една права – АВ.
Теоретически точката не взема никакво пространство. Безпространствена е тя. Тогава всичките безпространствени величини нямат съществувание. Ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно й даваме една величина. Да кажем имате точката А.
От тази точка теглите нагоре една права – АВ.
АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга как се нарича? Радиус. Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус. Радиус – този корен, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра.
към беседата >>
Ако излезе тонът, работата става добре, ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, но като се бутне с камертона.
-Сиромахът? Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах. "Искам да пея, казва, но нямам учител, да ме учи." Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа. Аз съм виждал някой, като не може нещо да успее и ще си блъсне главата, а то е: дано чуе някой тон фа. Работата е тона.
Ако излезе тонът, работата става добре, ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, но като се бутне с камертона.
Дайте най-верния тон фа! И той е неверен. (...) Той е неверен, но плаши мечките. Ти носиш известен дървен нож, той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки малко кураж е това.
към беседата >>
АВ някой път минава като една дадена линия.
Безпространствена е тя. Тогава всичките безпространствени величини нямат съществувание. Ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно й даваме една величина. Да кажем имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права – АВ.
АВ някой път минава като една дадена линия.
Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга как се нарича? Радиус. Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус. Радиус – този корен, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си.
към беседата >>
Дайте най-верния тон фа!
Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах. "Искам да пея, казва, но нямам учител, да ме учи." Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа. Аз съм виждал някой, като не може нещо да успее и ще си блъсне главата, а то е: дано чуе някой тон фа. Работата е тона. Ако излезе тонът, работата става добре, ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, но като се бутне с камертона.
Дайте най-верния тон фа!
И той е неверен. (...) Той е неверен, но плаши мечките. Ти носиш известен дървен нож, той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки малко кураж е това.
към беседата >>
Но от тази линия може да начертаете и един кръг.
Тогава всичките безпространствени величини нямат съществувание. Ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно й даваме една величина. Да кажем имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права – АВ. АВ някой път минава като една дадена линия.
Но от тази линия може да начертаете и един кръг.
Тази линия, която има отношение към кръга как се нарича? Радиус. Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус. Радиус – този корен, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението.
към беседата >>
И той е неверен.
"Искам да пея, казва, но нямам учител, да ме учи." Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа. Аз съм виждал някой, като не може нещо да успее и ще си блъсне главата, а то е: дано чуе някой тон фа. Работата е тона. Ако излезе тонът, работата става добре, ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, но като се бутне с камертона. Дайте най-верния тон фа!
И той е неверен.
(...) Той е неверен, но плаши мечките. Ти носиш известен дървен нож, той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки малко кураж е това.
към беседата >>
Тази линия, която има отношение към кръга как се нарича?
Ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно й даваме една величина. Да кажем имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права – АВ. АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг.
Тази линия, която има отношение към кръга как се нарича?
Радиус. Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус. Радиус – този корен, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението. Следователно една от тия линии определя това.
към беседата >>
(...) Той е неверен, но плаши мечките.
Аз съм виждал някой, като не може нещо да успее и ще си блъсне главата, а то е: дано чуе някой тон фа. Работата е тона. Ако излезе тонът, работата става добре, ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, но като се бутне с камертона. Дайте най-верния тон фа! И той е неверен.
(...) Той е неверен, но плаши мечките.
Ти носиш известен дървен нож, той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки малко кураж е това.
към беседата >>
Радиус. Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус.
Да кажем имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права – АВ. АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга как се нарича?
Радиус. Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус.
Радиус – този корен, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението. Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност.
към беседата >>
Ти носиш известен дървен нож, той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки малко кураж е това.
Работата е тона. Ако излезе тонът, работата става добре, ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, но като се бутне с камертона. Дайте най-верния тон фа! И той е неверен. (...) Той е неверен, но плаши мечките.
Ти носиш известен дървен нож, той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки малко кураж е това.
към беседата >>
Радиус – този корен, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра.
От тази точка теглите нагоре една права – АВ. АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга как се нарича? Радиус. Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус.
Радиус – този корен, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра.
Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението. Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен.
към беседата >>
Вземете сега фа!
Вземете сега фа!
Фа, фа диез. Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме и после пак да отслабваме тихо. Същото и с фа диез. Усилване и отслабване.
към беседата >>
Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си.
АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга как се нарича? Радиус. Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус. Радиус – този корен, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра.
Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си.
Това е значението. Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е.
към беседата >>
Фа, фа диез.
Вземете сега фа!
Фа, фа диез.
Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме и после пак да отслабваме тихо. Същото и с фа диез. Усилване и отслабване. Сега на фа-то казваме: Ставам.
към беседата >>
Това е значението.
Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга как се нарича? Радиус. Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус. Радиус – този корен, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си.
Това е значението.
Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е. Да ме накарате тъй хубаво да направя тази окръжност, няма да я направя.
към беседата >>
Сега усилвайте и отслабвайте фа-то.
Вземете сега фа! Фа, фа диез.
Сега усилвайте и отслабвайте фа-то.
Тихо да почнем и постепенно да усилваме и после пак да отслабваме тихо. Същото и с фа диез. Усилване и отслабване. Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура. Ставам.
към беседата >>
Следователно една от тия линии определя това.
Тази линия, която има отношение към кръга как се нарича? Радиус. Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус. Радиус – този корен, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението.
Следователно една от тия линии определя това.
Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е. Да ме накарате тъй хубаво да направя тази окръжност, няма да я направя. Та и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи един такъв идеален кръг.
към беседата >>
Тихо да почнем и постепенно да усилваме и после пак да отслабваме тихо.
Вземете сега фа! Фа, фа диез. Сега усилвайте и отслабвайте фа-то.
Тихо да почнем и постепенно да усилваме и после пак да отслабваме тихо.
Същото и с фа диез. Усилване и отслабване. Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура. Ставам. Едно положение – излизането е фа диез.
към беседата >>
Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност.
Радиус. Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус. Радиус – този корен, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението. Следователно една от тия линии определя това.
Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност.
В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е. Да ме накарате тъй хубаво да направя тази окръжност, няма да я направя. Та и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи един такъв идеален кръг. Вие някой път искате да пеете, нали?
към беседата >>
Същото и с фа диез.
Вземете сега фа! Фа, фа диез. Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме и после пак да отслабваме тихо.
Същото и с фа диез.
Усилване и отслабване. Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура. Ставам. Едно положение – излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение – развиване.
към беседата >>
В дадения случай пергелът е по-умен от мен.
Радиус – този корен, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението. Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност.
В дадения случай пергелът е по-умен от мен.
По-майстор е. Да ме накарате тъй хубаво да направя тази окръжност, няма да я направя. Та и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи един такъв идеален кръг. Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг да видите какъв певец ще станете.
към беседата >>
Усилване и отслабване.
Вземете сега фа! Фа, фа диез. Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме и после пак да отслабваме тихо. Същото и с фа диез.
Усилване и отслабване.
Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура. Ставам. Едно положение – излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение – развиване. Само за обяснение ви давам това.
към беседата >>
По-майстор е.
Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението. Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен.
По-майстор е.
Да ме накарате тъй хубаво да направя тази окръжност, няма да я направя. Та и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи един такъв идеален кръг. Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пението ще бъде право, пък ако се кривите и пението ще бъде такова.
към беседата >>
Сега на фа-то казваме: Ставам.
Фа, фа диез. Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме и после пак да отслабваме тихо. Същото и с фа диез. Усилване и отслабване.
Сега на фа-то казваме: Ставам.
Аз ви давам една фигура. Ставам. Едно положение – излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение – развиване. Само за обяснение ви давам това.
към беседата >>
Да ме накарате тъй хубаво да направя тази окръжност, няма да я направя.
Това е значението. Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е.
Да ме накарате тъй хубаво да направя тази окръжност, няма да я направя.
Та и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи един такъв идеален кръг. Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пението ще бъде право, пък ако се кривите и пението ще бъде такова. Има една философия.
към беседата >>
Аз ви давам една фигура. Ставам.
Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме и после пак да отслабваме тихо. Същото и с фа диез. Усилване и отслабване. Сега на фа-то казваме: Ставам.
Аз ви давам една фигура. Ставам.
Едно положение – излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение – развиване. Само за обяснение ви давам това.
към беседата >>
Та и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи един такъв идеален кръг.
Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е. Да ме накарате тъй хубаво да направя тази окръжност, няма да я направя.
Та и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи един такъв идеален кръг.
Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пението ще бъде право, пък ако се кривите и пението ще бъде такова. Има една философия. Във всички неща има отношение.
към беседата >>
Едно положение – излизането е фа диез.
Тихо да почнем и постепенно да усилваме и после пак да отслабваме тихо. Същото и с фа диез. Усилване и отслабване. Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура. Ставам.
Едно положение – излизането е фа диез.
Ставам във фа-то е едно положение – развиване. Само за обяснение ви давам това.
към беседата >>
Вие някой път искате да пеете, нали?
Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е. Да ме накарате тъй хубаво да направя тази окръжност, няма да я направя. Та и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи един такъв идеален кръг.
Вие някой път искате да пеете, нали?
Почнете да правите кръг да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пението ще бъде право, пък ако се кривите и пението ще бъде такова. Има една философия. Във всички неща има отношение. "Отношение" е непонятна дума.
към беседата >>
Ставам във фа-то е едно положение – развиване.
Същото и с фа диез. Усилване и отслабване. Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура. Ставам. Едно положение – излизането е фа диез.
Ставам във фа-то е едно положение – развиване.
Само за обяснение ви давам това.
към беседата >>
Почнете да правите кръг да видите какъв певец ще станете.
В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е. Да ме накарате тъй хубаво да направя тази окръжност, няма да я направя. Та и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи един такъв идеален кръг. Вие някой път искате да пеете, нали?
Почнете да правите кръг да видите какъв певец ще станете.
Колкото се приближавате до кръга и пението ще бъде право, пък ако се кривите и пението ще бъде такова. Има една философия. Във всички неща има отношение. "Отношение" е непонятна дума. Отношението е връзка.
към беседата >>
Само за обяснение ви давам това.
Усилване и отслабване. Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура. Ставам. Едно положение – излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение – развиване.
Само за обяснение ви давам това.
към беседата >>
Колкото се приближавате до кръга и пението ще бъде право, пък ако се кривите и пението ще бъде такова.
По-майстор е. Да ме накарате тъй хубаво да направя тази окръжност, няма да я направя. Та и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи един такъв идеален кръг. Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг да видите какъв певец ще станете.
Колкото се приближавате до кръга и пението ще бъде право, пък ако се кривите и пението ще бъде такова.
Има една философия. Във всички неща има отношение. "Отношение" е непонятна дума. Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение.
към беседата >>
Ставам – туй е пробуждане на съзнанието.
Ставам – туй е пробуждане на съзнанието.
Значи от центъра се явява този радиус – фа. Излизам значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно – излизам на работа. Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам. Фа диез.
към беседата >>
Има една философия.
Да ме накарате тъй хубаво да направя тази окръжност, няма да я направя. Та и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи един такъв идеален кръг. Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пението ще бъде право, пък ако се кривите и пението ще бъде такова.
Има една философия.
Във всички неща има отношение. "Отношение" е непонятна дума. Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого, какви са отношенията: добри или лоши?
към беседата >>
Значи от центъра се явява този радиус – фа.
Ставам – туй е пробуждане на съзнанието.
Значи от центъра се явява този радиус – фа.
Излизам значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно – излизам на работа. Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам. Фа диез. И вземете: "ставам с фа-то".
към беседата >>
Във всички неща има отношение.
Та и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи един такъв идеален кръг. Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пението ще бъде право, пък ако се кривите и пението ще бъде такова. Има една философия.
Във всички неща има отношение.
"Отношение" е непонятна дума. Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого, какви са отношенията: добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение.
към беседата >>
Излизам значи от ставането излизам навън.
Ставам – туй е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус – фа.
Излизам значи от ставането излизам навън.
Фа диез е взет правилно – излизам на работа. Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам. Фа диез. И вземете: "ставам с фа-то". (Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът?
към беседата >>
"Отношение" е непонятна дума.
Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пението ще бъде право, пък ако се кривите и пението ще бъде такова. Има една философия. Във всички неща има отношение.
"Отношение" е непонятна дума.
Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого, какви са отношенията: добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума "отношение" е непонятна и трябва да се преведе: отнасям нещо. Къде?
към беседата >>
Фа диез е взет правилно – излизам на работа.
Ставам – туй е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус – фа. Излизам значи от ставането излизам навън.
Фа диез е взет правилно – излизам на работа.
Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам. Фа диез. И вземете: "ставам с фа-то". (Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок.
към беседата >>
Отношението е връзка.
Почнете да правите кръг да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пението ще бъде право, пък ако се кривите и пението ще бъде такова. Има една философия. Във всички неща има отношение. "Отношение" е непонятна дума.
Отношението е връзка.
А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого, какви са отношенията: добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума "отношение" е непонятна и трябва да се преведе: отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата.
към беседата >>
Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам.
Ставам – туй е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус – фа. Излизам значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно – излизам на работа.
Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам.
Фа диез. И вземете: "ставам с фа-то". (Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок. Две стражи има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето – по друг начин.
към беседата >>
А във връзката има известно практическо приложение.
Колкото се приближавате до кръга и пението ще бъде право, пък ако се кривите и пението ще бъде такова. Има една философия. Във всички неща има отношение. "Отношение" е непонятна дума. Отношението е връзка.
А във връзката има известно практическо приложение.
Отношение имаш към някого, какви са отношенията: добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума "отношение" е непонятна и трябва да се преведе: отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: "А се отнася към В, А е Драган, а В е касата, както В към Д." Тази пропорция каква е?
към беседата >>
Фа диез.
Ставам – туй е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус – фа. Излизам значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно – излизам на работа. Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам.
Фа диез.
И вземете: "ставам с фа-то". (Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок. Две стражи има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето – по друг начин.
към беседата >>
Отношение имаш към някого, какви са отношенията: добри или лоши?
Има една философия. Във всички неща има отношение. "Отношение" е непонятна дума. Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение.
Отношение имаш към някого, какви са отношенията: добри или лоши?
Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума "отношение" е непонятна и трябва да се преведе: отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: "А се отнася към В, А е Драган, а В е касата, както В към Д." Тази пропорция каква е? А е Стоян.
към беседата >>
И вземете: "ставам с фа-то".
Значи от центъра се явява този радиус – фа. Излизам значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно – излизам на работа. Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам. Фа диез.
И вземете: "ставам с фа-то".
(Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок. Две стражи има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето – по друг начин.
към беседата >>
Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение.
Във всички неща има отношение. "Отношение" е непонятна дума. Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого, какви са отношенията: добри или лоши?
Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение.
Самата дума "отношение" е непонятна и трябва да се преведе: отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: "А се отнася към В, А е Драган, а В е касата, както В към Д." Тази пропорция каква е? А е Стоян. В е касата.
към беседата >>
(Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът?
Излизам значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно – излизам на работа. Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам. Фа диез. И вземете: "ставам с фа-то".
(Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът?
Мисля, че е малко по-висок. Две стражи има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето – по друг начин.
към беседата >>
Самата дума "отношение" е непонятна и трябва да се преведе: отнасям нещо. Къде?
"Отношение" е непонятна дума. Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого, какви са отношенията: добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение.
Самата дума "отношение" е непонятна и трябва да се преведе: отнасям нещо. Къде?
Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: "А се отнася към В, А е Драган, а В е касата, както В към Д." Тази пропорция каква е? А е Стоян. В е касата. Стоян се отнася към касата както В към Д.
към беседата >>
Мисля, че е малко по-висок.
Фа диез е взет правилно – излизам на работа. Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам. Фа диез. И вземете: "ставам с фа-то". (Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът?
Мисля, че е малко по-висок.
Две стражи има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето – по друг начин.
към беседата >>
Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата.
Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого, какви са отношенията: добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума "отношение" е непонятна и трябва да се преведе: отнасям нещо. Къде?
Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата.
И тогава казвате тъй: "А се отнася към В, А е Драган, а В е касата, както В към Д." Тази пропорция каква е? А е Стоян. В е касата. Стоян се отнася към касата както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият – Д казва: "На какво основанието ти бъркаш?
към беседата >>
Две стражи има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето – по друг начин.
Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам. Фа диез. И вземете: "ставам с фа-то". (Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок.
Две стражи има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето – по друг начин.
към беседата >>
И тогава казвате тъй: "А се отнася към В, А е Драган, а В е касата, както В към Д." Тази пропорция каква е?
А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого, какви са отношенията: добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума "отношение" е непонятна и трябва да се преведе: отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата.
И тогава казвате тъй: "А се отнася към В, А е Драган, а В е касата, както В към Д." Тази пропорция каква е?
А е Стоян. В е касата. Стоян се отнася към касата както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият – Д казва: "На какво основанието ти бъркаш? " Отношението иде – бъркаш в касата, той трябва да докаже на какъв закон отгоре, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал.
към беседата >>
Когато работите се развалят, оправя се времето.
Когато работите се развалят, оправя се времето.
А когато работите се оправят, се разваля времето. (Учителят взема с цигулката си фа – ставам, излизам. Фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето с първото, както взех тона. (Учителят свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение. В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно.
към беседата >>
А е Стоян.
Отношение имаш към някого, какви са отношенията: добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума "отношение" е непонятна и трябва да се преведе: отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: "А се отнася към В, А е Драган, а В е касата, както В към Д." Тази пропорция каква е?
А е Стоян.
В е касата. Стоян се отнася към касата както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият – Д казва: "На какво основанието ти бъркаш? " Отношението иде – бъркаш в касата, той трябва да докаже на какъв закон отгоре, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал. Следователно, постъпката е постъпка, а престъплението – престъпление, трябва да докажеш защо си го направил.
към беседата >>
А когато работите се оправят, се разваля времето.
Когато работите се развалят, оправя се времето.
А когато работите се оправят, се разваля времето.
(Учителят взема с цигулката си фа – ставам, излизам. Фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето с първото, както взех тона. (Учителят свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение. В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно. Той е основен тон на живота при сегашното развитие.
към беседата >>
В е касата.
Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума "отношение" е непонятна и трябва да се преведе: отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: "А се отнася към В, А е Драган, а В е касата, както В към Д." Тази пропорция каква е? А е Стоян.
В е касата.
Стоян се отнася към касата както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият – Д казва: "На какво основанието ти бъркаш? " Отношението иде – бъркаш в касата, той трябва да докаже на какъв закон отгоре, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал. Следователно, постъпката е постъпка, а престъплението – престъпление, трябва да докажеш защо си го направил.
към беседата >>
(Учителят взема с цигулката си фа – ставам, излизам.
Когато работите се развалят, оправя се времето. А когато работите се оправят, се разваля времето.
(Учителят взема с цигулката си фа – ставам, излизам.
Фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето с първото, както взех тона. (Учителят свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение. В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно. Той е основен тон на живота при сегашното развитие. Всичката сила на фа е да се отвори вратата.
към беседата >>
Стоян се отнася към касата както В към Д.
Самата дума "отношение" е непонятна и трябва да се преведе: отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: "А се отнася към В, А е Драган, а В е касата, както В към Д." Тази пропорция каква е? А е Стоян. В е касата.
Стоян се отнася към касата както В към Д.
Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият – Д казва: "На какво основанието ти бъркаш? " Отношението иде – бъркаш в касата, той трябва да докаже на какъв закон отгоре, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал. Следователно, постъпката е постъпка, а престъплението – престъпление, трябва да докажеш защо си го направил.
към беседата >>
Фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето с първото, както взех тона.
Когато работите се развалят, оправя се времето. А когато работите се оправят, се разваля времето. (Учителят взема с цигулката си фа – ставам, излизам.
Фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето с първото, както взех тона.
(Учителят свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение. В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно. Той е основен тон на живота при сегашното развитие. Всичката сила на фа е да се отвори вратата.
към беседата >>
Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият – Д казва: "На какво основанието ти бъркаш?
Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: "А се отнася към В, А е Драган, а В е касата, както В към Д." Тази пропорция каква е? А е Стоян. В е касата. Стоян се отнася към касата както В към Д.
Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият – Д казва: "На какво основанието ти бъркаш?
" Отношението иде – бъркаш в касата, той трябва да докаже на какъв закон отгоре, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал. Следователно, постъпката е постъпка, а престъплението – престъпление, трябва да докажеш защо си го направил.
към беседата >>
(Учителят свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение.
Когато работите се развалят, оправя се времето. А когато работите се оправят, се разваля времето. (Учителят взема с цигулката си фа – ставам, излизам. Фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето с първото, както взех тона.
(Учителят свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение.
В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно. Той е основен тон на живота при сегашното развитие. Всичката сила на фа е да се отвори вратата.
към беседата >>
" Отношението иде – бъркаш в касата, той трябва да докаже на какъв закон отгоре, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал.
И тогава казвате тъй: "А се отнася към В, А е Драган, а В е касата, както В към Д." Тази пропорция каква е? А е Стоян. В е касата. Стоян се отнася към касата както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият – Д казва: "На какво основанието ти бъркаш?
" Отношението иде – бъркаш в касата, той трябва да докаже на какъв закон отгоре, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал.
Следователно, постъпката е постъпка, а престъплението – престъпление, трябва да докажеш защо си го направил.
към беседата >>
В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно.
Когато работите се развалят, оправя се времето. А когато работите се оправят, се разваля времето. (Учителят взема с цигулката си фа – ставам, излизам. Фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето с първото, както взех тона. (Учителят свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение.
В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно.
Той е основен тон на живота при сегашното развитие. Всичката сила на фа е да се отвори вратата.
към беседата >>
Следователно, постъпката е постъпка, а престъплението – престъпление, трябва да докажеш защо си го направил.
А е Стоян. В е касата. Стоян се отнася към касата както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият – Д казва: "На какво основанието ти бъркаш? " Отношението иде – бъркаш в касата, той трябва да докаже на какъв закон отгоре, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал.
Следователно, постъпката е постъпка, а престъплението – престъпление, трябва да докажеш защо си го направил.
към беседата >>
Той е основен тон на живота при сегашното развитие.
А когато работите се оправят, се разваля времето. (Учителят взема с цигулката си фа – ставам, излизам. Фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето с първото, както взех тона. (Учителят свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение. В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно.
Той е основен тон на живота при сегашното развитие.
Всичката сила на фа е да се отвори вратата.
към беседата >>
Да кажем, вие се сърдите.
Да кажем, вие се сърдите.
Защо се сърдите? Или подозирате някого, или не вярвате, или много други работи, това са все отношения. Разсърдите се на някого. Туряте една обхода – сърдене. Трябва да направите отношение, за да разрешите сръднята.
към беседата >>
Всичката сила на фа е да се отвори вратата.
(Учителят взема с цигулката си фа – ставам, излизам. Фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето с първото, както взех тона. (Учителят свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение. В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно. Той е основен тон на живота при сегашното развитие.
Всичката сила на фа е да се отвори вратата.
към беседата >>
Защо се сърдите?
Да кажем, вие се сърдите.
Защо се сърдите?
Или подозирате някого, или не вярвате, или много други работи, това са все отношения. Разсърдите се на някого. Туряте една обхода – сърдене. Трябва да направите отношение, за да разрешите сръднята. За какво може да се сърдите?
към беседата >>
Значи щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че може да се постигат някои неща, вие сте вече на път да вземете този тон вярно.
Значи щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че може да се постигат някои неща, вие сте вече на път да вземете този тон вярно.
С този тон в дадения случай, вие вече излизате навън от вратата. Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. Чрез фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излезете навън от врата, то е фа диез.
към беседата >>
Или подозирате някого, или не вярвате, или много други работи, това са все отношения.
Да кажем, вие се сърдите. Защо се сърдите?
Или подозирате някого, или не вярвате, или много други работи, това са все отношения.
Разсърдите се на някого. Туряте една обхода – сърдене. Трябва да направите отношение, за да разрешите сръднята. За какво може да се сърдите? Сърдите се на майка си, че ви е сготвила.
към беседата >>
С този тон в дадения случай, вие вече излизате навън от вратата.
Значи щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че може да се постигат някои неща, вие сте вече на път да вземете този тон вярно.
С този тон в дадения случай, вие вече излизате навън от вратата.
Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. Чрез фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излезете навън от врата, то е фа диез. А сега за постижение на работата.
към беседата >>
Разсърдите се на някого.
Да кажем, вие се сърдите. Защо се сърдите? Или подозирате някого, или не вярвате, или много други работи, това са все отношения.
Разсърдите се на някого.
Туряте една обхода – сърдене. Трябва да направите отношение, за да разрешите сръднята. За какво може да се сърдите? Сърдите се на майка си, че ви е сготвила. Тогава имате отношение към хляба.
към беседата >>
Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата.
Значи щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че може да се постигат някои неща, вие сте вече на път да вземете този тон вярно. С този тон в дадения случай, вие вече излизате навън от вратата.
Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата.
Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. Чрез фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излезете навън от врата, то е фа диез. А сега за постижение на работата. С фа вие не може да постигнете, кой тон ще вземете?
към беседата >>
Туряте една обхода – сърдене.
Да кажем, вие се сърдите. Защо се сърдите? Или подозирате някого, или не вярвате, или много други работи, това са все отношения. Разсърдите се на някого.
Туряте една обхода – сърдене.
Трябва да направите отношение, за да разрешите сръднята. За какво може да се сърдите? Сърдите се на майка си, че ви е сготвила. Тогава имате отношение към хляба. Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието?
към беседата >>
Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете.
Значи щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че може да се постигат някои неща, вие сте вече на път да вземете този тон вярно. С този тон в дадения случай, вие вече излизате навън от вратата. Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата.
Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете.
Чрез фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излезете навън от врата, то е фа диез. А сега за постижение на работата. С фа вие не може да постигнете, кой тон ще вземете? (-Сол.) -Не. (-Ми?
към беседата >>
Трябва да направите отношение, за да разрешите сръднята.
Да кажем, вие се сърдите. Защо се сърдите? Или подозирате някого, или не вярвате, или много други работи, това са все отношения. Разсърдите се на някого. Туряте една обхода – сърдене.
Трябва да направите отношение, за да разрешите сръднята.
За какво може да се сърдите? Сърдите се на майка си, че ви е сготвила. Тогава имате отношение към хляба. Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието? Майката е имала отношение към вас.
към беседата >>
Чрез фа-то се постига само отварянето на вратата.
Значи щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че може да се постигат някои неща, вие сте вече на път да вземете този тон вярно. С този тон в дадения случай, вие вече излизате навън от вратата. Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете.
Чрез фа-то се постига само отварянето на вратата.
Щом излезете навън от врата, то е фа диез. А сега за постижение на работата. С фа вие не може да постигнете, кой тон ще вземете? (-Сол.) -Не. (-Ми? Учителят свири.) Фа само отваря вратата.
към беседата >>
За какво може да се сърдите?
Защо се сърдите? Или подозирате някого, или не вярвате, или много други работи, това са все отношения. Разсърдите се на някого. Туряте една обхода – сърдене. Трябва да направите отношение, за да разрешите сръднята.
За какво може да се сърдите?
Сърдите се на майка си, че ви е сготвила. Тогава имате отношение към хляба. Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието? Майката е имала отношение към вас. Върнете се от работа и ако ястието е сготвено – ядете, не е ли сготвено - сърдите се. Защо?
към беседата >>
Щом излезете навън от врата, то е фа диез.
Значи щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че може да се постигат някои неща, вие сте вече на път да вземете този тон вярно. С този тон в дадения случай, вие вече излизате навън от вратата. Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. Чрез фа-то се постига само отварянето на вратата.
Щом излезете навън от врата, то е фа диез.
А сега за постижение на работата. С фа вие не може да постигнете, кой тон ще вземете? (-Сол.) -Не. (-Ми? Учителят свири.) Фа само отваря вратата. С кой тон започвате вие?
към беседата >>
Сърдите се на майка си, че ви е сготвила.
Или подозирате някого, или не вярвате, или много други работи, това са все отношения. Разсърдите се на някого. Туряте една обхода – сърдене. Трябва да направите отношение, за да разрешите сръднята. За какво може да се сърдите?
Сърдите се на майка си, че ви е сготвила.
Тогава имате отношение към хляба. Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието? Майката е имала отношение към вас. Върнете се от работа и ако ястието е сготвено – ядете, не е ли сготвено - сърдите се. Защо? -Защото ястието не е сготвено.
към беседата >>
А сега за постижение на работата.
С този тон в дадения случай, вие вече излизате навън от вратата. Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. Чрез фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излезете навън от врата, то е фа диез.
А сега за постижение на работата.
С фа вие не може да постигнете, кой тон ще вземете? (-Сол.) -Не. (-Ми? Учителят свири.) Фа само отваря вратата. С кой тон започвате вие? – Тона на движение е ре.
към беседата >>
Тогава имате отношение към хляба.
Разсърдите се на някого. Туряте една обхода – сърдене. Трябва да направите отношение, за да разрешите сръднята. За какво може да се сърдите? Сърдите се на майка си, че ви е сготвила.
Тогава имате отношение към хляба.
Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието? Майката е имала отношение към вас. Върнете се от работа и ако ястието е сготвено – ядете, не е ли сготвено - сърдите се. Защо? -Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи?
към беседата >>
С фа вие не може да постигнете, кой тон ще вземете?
Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. Чрез фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излезете навън от врата, то е фа диез. А сега за постижение на работата.
С фа вие не може да постигнете, кой тон ще вземете?
(-Сол.) -Не. (-Ми? Учителят свири.) Фа само отваря вратата. С кой тон започвате вие? – Тона на движение е ре.
към беседата >>
Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието?
Туряте една обхода – сърдене. Трябва да направите отношение, за да разрешите сръднята. За какво може да се сърдите? Сърдите се на майка си, че ви е сготвила. Тогава имате отношение към хляба.
Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието?
Майката е имала отношение към вас. Върнете се от работа и ако ястието е сготвено – ядете, не е ли сготвено - сърдите се. Защо? -Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина?
към беседата >>
(-Сол.) -Не. (-Ми?
Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. Чрез фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излезете навън от врата, то е фа диез. А сега за постижение на работата. С фа вие не може да постигнете, кой тон ще вземете?
(-Сол.) -Не. (-Ми?
Учителят свири.) Фа само отваря вратата. С кой тон започвате вие? – Тона на движение е ре.
към беседата >>
Майката е имала отношение към вас.
Трябва да направите отношение, за да разрешите сръднята. За какво може да се сърдите? Сърдите се на майка си, че ви е сготвила. Тогава имате отношение към хляба. Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието?
Майката е имала отношение към вас.
Върнете се от работа и ако ястието е сготвено – ядете, не е ли сготвено - сърдите се. Защо? -Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? "Но това е тъй." Не, трябва да го докажеш.
към беседата >>
Учителят свири.) Фа само отваря вратата.
Чрез фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излезете навън от врата, то е фа диез. А сега за постижение на работата. С фа вие не може да постигнете, кой тон ще вземете? (-Сол.) -Не. (-Ми?
Учителят свири.) Фа само отваря вратата.
С кой тон започвате вие? – Тона на движение е ре.
към беседата >>
Върнете се от работа и ако ястието е сготвено – ядете, не е ли сготвено - сърдите се. Защо?
За какво може да се сърдите? Сърдите се на майка си, че ви е сготвила. Тогава имате отношение към хляба. Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието? Майката е имала отношение към вас.
Върнете се от работа и ако ястието е сготвено – ядете, не е ли сготвено - сърдите се. Защо?
-Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? "Но това е тъй." Не, трябва да го докажеш. Ще го докажеш.
към беседата >>
С кой тон започвате вие?
Щом излезете навън от врата, то е фа диез. А сега за постижение на работата. С фа вие не може да постигнете, кой тон ще вземете? (-Сол.) -Не. (-Ми? Учителят свири.) Фа само отваря вратата.
С кой тон започвате вие?
– Тона на движение е ре.
към беседата >>
-Защото ястието не е сготвено.
Сърдите се на майка си, че ви е сготвила. Тогава имате отношение към хляба. Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието? Майката е имала отношение към вас. Върнете се от работа и ако ястието е сготвено – ядете, не е ли сготвено - сърдите се. Защо?
-Защото ястието не е сготвено.
Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? "Но това е тъй." Не, трябва да го докажеш. Ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство.
към беседата >>
– Тона на движение е ре.
А сега за постижение на работата. С фа вие не може да постигнете, кой тон ще вземете? (-Сол.) -Не. (-Ми? Учителят свири.) Фа само отваря вратата. С кой тон започвате вие?
– Тона на движение е ре.
към беседата >>
Туй отношение откъде се породи?
Тогава имате отношение към хляба. Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието? Майката е имала отношение към вас. Върнете се от работа и ако ястието е сготвено – ядете, не е ли сготвено - сърдите се. Защо? -Защото ястието не е сготвено.
Туй отношение откъде се породи?
Откъде накъде майката трябва да готви на сина? "Но това е тъй." Не, трябва да го докажеш. Ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство. Следователно щом докажеш, трябва да разрешиш.
към беседата >>
Вече вие имате ре.
Вече вие имате ре.
"Йова и ре", знаете ли какво значи това? (-Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре. "Ре" значи път. (Учителят свири нещо като гайда.) Това пеене е българско, българинът като загази, тогава свири. Пък европеецът като загази, той почва да трепери.
към беседата >>
Откъде накъде майката трябва да готви на сина?
Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието? Майката е имала отношение към вас. Върнете се от работа и ако ястието е сготвено – ядете, не е ли сготвено - сърдите се. Защо? -Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи?
Откъде накъде майката трябва да готви на сина?
"Но това е тъй." Не, трябва да го докажеш. Ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство. Следователно щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит.
към беседата >>
"Йова и ре", знаете ли какво значи това?
Вече вие имате ре.
"Йова и ре", знаете ли какво значи това?
(-Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре. "Ре" значи път. (Учителят свири нещо като гайда.) Това пеене е българско, българинът като загази, тогава свири. Пък европеецът като загази, той почва да трепери. (Учителят свири както европеецът свири.) Той вече малко е загазил.
към беседата >>
"Но това е тъй." Не, трябва да го докажеш.
Майката е имала отношение към вас. Върнете се от работа и ако ястието е сготвено – ядете, не е ли сготвено - сърдите се. Защо? -Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина?
"Но това е тъй." Не, трябва да го докажеш.
Ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство. Следователно щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит и казваш тъй: "Аз се разгневих." Много добре.
към беседата >>
(-Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре.
Вече вие имате ре. "Йова и ре", знаете ли какво значи това?
(-Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре.
"Ре" значи път. (Учителят свири нещо като гайда.) Това пеене е българско, българинът като загази, тогава свири. Пък европеецът като загази, той почва да трепери. (Учителят свири както европеецът свири.) Той вече малко е загазил.
към беседата >>
Ще го докажеш.
Върнете се от работа и ако ястието е сготвено – ядете, не е ли сготвено - сърдите се. Защо? -Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? "Но това е тъй." Не, трябва да го докажеш.
Ще го докажеш.
Ще намериш едно доказателство. Следователно щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит и казваш тъй: "Аз се разгневих." Много добре. Какво разбирате под думата "гняв"?
към беседата >>
"Ре" значи път.
Вече вие имате ре. "Йова и ре", знаете ли какво значи това? (-Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре.
"Ре" значи път.
(Учителят свири нещо като гайда.) Това пеене е българско, българинът като загази, тогава свири. Пък европеецът като загази, той почва да трепери. (Учителят свири както европеецът свири.) Той вече малко е загазил.
към беседата >>
Ще намериш едно доказателство.
-Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? "Но това е тъй." Не, трябва да го докажеш. Ще го докажеш.
Ще намериш едно доказателство.
Следователно щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит и казваш тъй: "Аз се разгневих." Много добре. Какво разбирате под думата "гняв"? Да кажем вие пеете, но не можете да вземете вярно тоновете.
към беседата >>
(Учителят свири нещо като гайда.) Това пеене е българско, българинът като загази, тогава свири.
Вече вие имате ре. "Йова и ре", знаете ли какво значи това? (-Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре. "Ре" значи път.
(Учителят свири нещо като гайда.) Това пеене е българско, българинът като загази, тогава свири.
Пък европеецът като загази, той почва да трепери. (Учителят свири както европеецът свири.) Той вече малко е загазил.
към беседата >>
Следователно щом докажеш, трябва да разрешиш.
Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? "Но това е тъй." Не, трябва да го докажеш. Ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство.
Следователно щом докажеш, трябва да разрешиш.
И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит и казваш тъй: "Аз се разгневих." Много добре. Какво разбирате под думата "гняв"? Да кажем вие пеете, но не можете да вземете вярно тоновете. Учителят ви каже: "Много сте неспособен!
към беседата >>
Пък европеецът като загази, той почва да трепери.
Вече вие имате ре. "Йова и ре", знаете ли какво значи това? (-Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре. "Ре" значи път. (Учителят свири нещо като гайда.) Това пеене е българско, българинът като загази, тогава свири.
Пък европеецът като загази, той почва да трепери.
(Учителят свири както европеецът свири.) Той вече малко е загазил.
към беседата >>
И като разрешаваш, трябва да направиш един опит.
Откъде накъде майката трябва да готви на сина? "Но това е тъй." Не, трябва да го докажеш. Ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство. Следователно щом докажеш, трябва да разрешиш.
И като разрешаваш, трябва да направиш един опит.
Ако не можеш да направиш един опит и казваш тъй: "Аз се разгневих." Много добре. Какво разбирате под думата "гняв"? Да кажем вие пеете, но не можете да вземете вярно тоновете. Учителят ви каже: "Много сте неспособен! " Става ви мъчно, разгневите се, защото вие в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: "Неспособен човек сте" и вие се разсърдите.
към беседата >>
(Учителят свири както европеецът свири.) Той вече малко е загазил.
"Йова и ре", знаете ли какво значи това? (-Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре. "Ре" значи път. (Учителят свири нещо като гайда.) Това пеене е българско, българинът като загази, тогава свири. Пък европеецът като загази, той почва да трепери.
(Учителят свири както европеецът свири.) Той вече малко е загазил.
към беседата >>
Ако не можеш да направиш един опит и казваш тъй: "Аз се разгневих." Много добре.
"Но това е тъй." Не, трябва да го докажеш. Ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство. Следователно щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит.
Ако не можеш да направиш един опит и казваш тъй: "Аз се разгневих." Много добре.
Какво разбирате под думата "гняв"? Да кажем вие пеете, но не можете да вземете вярно тоновете. Учителят ви каже: "Много сте неспособен! " Става ви мъчно, разгневите се, защото вие в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: "Неспособен човек сте" и вие се разсърдите.
към беседата >>
Та казвам, трябва да имате ред музикални упражнения, с които да сменяте вътрешното си състояние.
Та казвам, трябва да имате ред музикални упражнения, с които да сменяте вътрешното си състояние.
В музиката има сила. Засега всичките хора минават през музиката, те се оправят без да знаят как. Човек всякога трябва да си избере известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре.
към беседата >>
Какво разбирате под думата "гняв"?
Ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство. Следователно щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит и казваш тъй: "Аз се разгневих." Много добре.
Какво разбирате под думата "гняв"?
Да кажем вие пеете, но не можете да вземете вярно тоновете. Учителят ви каже: "Много сте неспособен! " Става ви мъчно, разгневите се, защото вие в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: "Неспособен човек сте" и вие се разсърдите.
към беседата >>
В музиката има сила.
Та казвам, трябва да имате ред музикални упражнения, с които да сменяте вътрешното си състояние.
В музиката има сила.
Засега всичките хора минават през музиката, те се оправят без да знаят как. Човек всякога трябва да си избере известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то.
към беседата >>
Да кажем вие пеете, но не можете да вземете вярно тоновете.
Ще намериш едно доказателство. Следователно щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит и казваш тъй: "Аз се разгневих." Много добре. Какво разбирате под думата "гняв"?
Да кажем вие пеете, но не можете да вземете вярно тоновете.
Учителят ви каже: "Много сте неспособен! " Става ви мъчно, разгневите се, защото вие в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: "Неспособен човек сте" и вие се разсърдите.
към беседата >>
Засега всичките хора минават през музиката, те се оправят без да знаят как.
Та казвам, трябва да имате ред музикални упражнения, с които да сменяте вътрешното си състояние. В музиката има сила.
Засега всичките хора минават през музиката, те се оправят без да знаят как.
Човек всякога трябва да си избере известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре.
към беседата >>
Учителят ви каже: "Много сте неспособен!
Следователно щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит и казваш тъй: "Аз се разгневих." Много добре. Какво разбирате под думата "гняв"? Да кажем вие пеете, но не можете да вземете вярно тоновете.
Учителят ви каже: "Много сте неспособен!
" Става ви мъчно, разгневите се, защото вие в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: "Неспособен човек сте" и вие се разсърдите.
към беседата >>
Човек всякога трябва да си избере известни песни.
Та казвам, трябва да имате ред музикални упражнения, с които да сменяте вътрешното си състояние. В музиката има сила. Засега всичките хора минават през музиката, те се оправят без да знаят как.
Човек всякога трябва да си избере известни песни.
Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон.
към беседата >>
" Става ви мъчно, разгневите се, защото вие в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: "Неспособен човек сте" и вие се разсърдите.
И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит и казваш тъй: "Аз се разгневих." Много добре. Какво разбирате под думата "гняв"? Да кажем вие пеете, но не можете да вземете вярно тоновете. Учителят ви каже: "Много сте неспособен!
" Става ви мъчно, разгневите се, защото вие в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: "Неспособен човек сте" и вие се разсърдите.
към беседата >>
Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън.
Та казвам, трябва да имате ред музикални упражнения, с които да сменяте вътрешното си състояние. В музиката има сила. Засега всичките хора минават през музиката, те се оправят без да знаят как. Човек всякога трябва да си избере известни песни.
Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън.
След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземаш.
към беседата >>
Вземете тогава фа диез!
Вземете тогава фа диез!
Аз го казвам фа - ди, от фа диез. Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете. Я, вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез.
към беседата >>
След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре.
Та казвам, трябва да имате ред музикални упражнения, с които да сменяте вътрешното си състояние. В музиката има сила. Засега всичките хора минават през музиката, те се оправят без да знаят как. Човек всякога трябва да си избере известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън.
След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре.
Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземаш. (Учителят свири едно свое парче.
към беседата >>
Аз го казвам фа - ди, от фа диез.
Вземете тогава фа диез!
Аз го казвам фа - ди, от фа диез.
Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете. Я, вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това.
към беседата >>
Трябва да знаеш да вземаш ре-то.
В музиката има сила. Засега всичките хора минават през музиката, те се оправят без да знаят как. Човек всякога трябва да си избере известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре.
Трябва да знаеш да вземаш ре-то.
Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземаш. (Учителят свири едно свое парче. И много пъти ре,ре.) Туй е един, който е седял дълго време, и казва: "След като изляза, какво ще направя?
към беседата >>
Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете.
Вземете тогава фа диез! Аз го казвам фа - ди, от фа диез.
Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете.
Я, вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това. Нали той се увеличава с половин тон?
към беседата >>
Ти не можеш да вървиш правилно без ре.
Засега всичките хора минават през музиката, те се оправят без да знаят как. Човек всякога трябва да си избере известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то.
Ти не можеш да вървиш правилно без ре.
Той е определен тон. Отмерено ще го вземаш. (Учителят свири едно свое парче. И много пъти ре,ре.) Туй е един, който е седял дълго време, и казва: "След като изляза, какво ще направя? " Туй е слизането вътре в материалния свят. —Ре.
към беседата >>
Я, вземете фа диез!
Вземете тогава фа диез! Аз го казвам фа - ди, от фа диез. Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете.
Я, вземете фа диез!
Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон.
към беседата >>
Той е определен тон.
Човек всякога трябва да си избере известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре.
Той е определен тон.
Отмерено ще го вземаш. (Учителят свири едно свое парче. И много пъти ре,ре.) Туй е един, който е седял дълго време, и казва: "След като изляза, какво ще направя? " Туй е слизането вътре в материалния свят. —Ре. Не знае, ще се обърне нагоре – надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения, ще се прегърби, във всичките тия движения, те са музикални, докато вземе едно изражение.
към беседата >>
Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа.
Вземете тогава фа диез! Аз го казвам фа - ди, от фа диез. Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете. Я, вземете фа диез!
Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа.
Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон. Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол".
към беседата >>
Отмерено ще го вземаш.
Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон.
Отмерено ще го вземаш.
(Учителят свири едно свое парче. И много пъти ре,ре.) Туй е един, който е седял дълго време, и казва: "След като изляза, какво ще направя? " Туй е слизането вътре в материалния свят. —Ре. Не знае, ще се обърне нагоре – надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения, ще се прегърби, във всичките тия движения, те са музикални, докато вземе едно изражение. Пак се оправи.
към беседата >>
Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез.
Вземете тогава фа диез! Аз го казвам фа - ди, от фа диез. Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете. Я, вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа.
Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез.
Значи до крайния предел може да се разшири това. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон. Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол". Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез.
към беседата >>
(Учителят свири едно свое парче.
След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземаш.
(Учителят свири едно свое парче.
И много пъти ре,ре.) Туй е един, който е седял дълго време, и казва: "След като изляза, какво ще направя? " Туй е слизането вътре в материалния свят. —Ре. Не знае, ще се обърне нагоре – надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения, ще се прегърби, във всичките тия движения, те са музикални, докато вземе едно изражение. Пак се оправи. Това е естествено движение.
към беседата >>
Значи до крайния предел може да се разшири това.
Аз го казвам фа - ди, от фа диез. Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете. Я, вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез.
Значи до крайния предел може да се разшири това.
Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон. Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол". Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа.
към беседата >>
И много пъти ре,ре.) Туй е един, който е седял дълго време, и казва: "След като изляза, какво ще направя?
Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземаш. (Учителят свири едно свое парче.
И много пъти ре,ре.) Туй е един, който е седял дълго време, и казва: "След като изляза, какво ще направя?
" Туй е слизането вътре в материалния свят. —Ре. Не знае, ще се обърне нагоре – надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения, ще се прегърби, във всичките тия движения, те са музикални, докато вземе едно изражение. Пак се оправи. Това е естествено движение. И всичките движения в света са резултат, защото природата всякога корегира.
към беседата >>
Нали той се увеличава с половин тон?
Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете. Я, вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това.
Нали той се увеличава с половин тон?
И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон. Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол". Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа. Значи един тон.
към беседата >>
" Туй е слизането вътре в материалния свят. —Ре.
Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземаш. (Учителят свири едно свое парче. И много пъти ре,ре.) Туй е един, който е седял дълго време, и казва: "След като изляза, какво ще направя?
" Туй е слизането вътре в материалния свят. —Ре.
Не знае, ще се обърне нагоре – надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения, ще се прегърби, във всичките тия движения, те са музикални, докато вземе едно изражение. Пак се оправи. Това е естествено движение. И всичките движения в света са резултат, защото природата всякога корегира. Всяко едно движение е един резултат на един основен музикален тон.
към беседата >>
И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон.
Я, вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това. Нали той се увеличава с половин тон?
И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон.
Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол". Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа. Значи един тон. Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение.
към беседата >>
Не знае, ще се обърне нагоре – надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения, ще се прегърби, във всичките тия движения, те са музикални, докато вземе едно изражение.
Той е определен тон. Отмерено ще го вземаш. (Учителят свири едно свое парче. И много пъти ре,ре.) Туй е един, който е седял дълго време, и казва: "След като изляза, какво ще направя? " Туй е слизането вътре в материалния свят. —Ре.
Не знае, ще се обърне нагоре – надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения, ще се прегърби, във всичките тия движения, те са музикални, докато вземе едно изражение.
Пак се оправи. Това е естествено движение. И всичките движения в света са резултат, защото природата всякога корегира. Всяко едно движение е един резултат на един основен музикален тон. То е метод.
към беседата >>
Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол".
Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон.
Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол".
Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа. Значи един тон. Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В.
към беседата >>
Пак се оправи.
Отмерено ще го вземаш. (Учителят свири едно свое парче. И много пъти ре,ре.) Туй е един, който е седял дълго време, и казва: "След като изляза, какво ще направя? " Туй е слизането вътре в материалния свят. —Ре. Не знае, ще се обърне нагоре – надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения, ще се прегърби, във всичките тия движения, те са музикални, докато вземе едно изражение.
Пак се оправи.
Това е естествено движение. И всичките движения в света са резултат, защото природата всякога корегира. Всяко едно движение е един резултат на един основен музикален тон. То е метод. Музиката е метод.
към беседата >>
Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез.
Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон. Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол".
Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез.
Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа. Значи един тон. Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В. Какво ще стане?
към беседата >>
Това е естествено движение.
(Учителят свири едно свое парче. И много пъти ре,ре.) Туй е един, който е седял дълго време, и казва: "След като изляза, какво ще направя? " Туй е слизането вътре в материалния свят. —Ре. Не знае, ще се обърне нагоре – надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения, ще се прегърби, във всичките тия движения, те са музикални, докато вземе едно изражение. Пак се оправи.
Това е естествено движение.
И всичките движения в света са резултат, защото природата всякога корегира. Всяко едно движение е един резултат на един основен музикален тон. То е метод. Музиката е метод. Как беше определението?
към беседата >>
Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа.
Значи до крайния предел може да се разшири това. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон. Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол". Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез.
Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа.
Значи един тон. Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В. Какво ще стане? "А" в дадения случай е фа, естественият тон.
към беседата >>
И всичките движения в света са резултат, защото природата всякога корегира.
И много пъти ре,ре.) Туй е един, който е седял дълго време, и казва: "След като изляза, какво ще направя? " Туй е слизането вътре в материалния свят. —Ре. Не знае, ще се обърне нагоре – надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения, ще се прегърби, във всичките тия движения, те са музикални, докато вземе едно изражение. Пак се оправи. Това е естествено движение.
И всичките движения в света са резултат, защото природата всякога корегира.
Всяко едно движение е един резултат на един основен музикален тон. То е метод. Музиката е метод. Как беше определението? – Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай.
към беседата >>
Значи един тон.
Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон. Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол". Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа.
Значи един тон.
Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В. Какво ще стане? "А" в дадения случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон.
към беседата >>
Всяко едно движение е един резултат на един основен музикален тон.
" Туй е слизането вътре в материалния свят. —Ре. Не знае, ще се обърне нагоре – надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения, ще се прегърби, във всичките тия движения, те са музикални, докато вземе едно изражение. Пак се оправи. Това е естествено движение. И всичките движения в света са резултат, защото природата всякога корегира.
Всяко едно движение е един резултат на един основен музикален тон.
То е метод. Музиката е метод. Как беше определението? – Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: "Всичко в живота е постижимо", когато добре знаете фа-то да вземате и когато знаете ре-то как да вземете.
към беседата >>
Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение.
И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон. Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол". Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа. Значи един тон.
Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение.
От А до В. Какво ще стане? "А" в дадения случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението.
към беседата >>
То е метод.
Не знае, ще се обърне нагоре – надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения, ще се прегърби, във всичките тия движения, те са музикални, докато вземе едно изражение. Пак се оправи. Това е естествено движение. И всичките движения в света са резултат, защото природата всякога корегира. Всяко едно движение е един резултат на един основен музикален тон.
То е метод.
Музиката е метод. Как беше определението? – Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: "Всичко в живота е постижимо", когато добре знаете фа-то да вземате и когато знаете ре-то как да вземете. Но и ре-то частично разрешава.
към беседата >>
От А до В.
Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол". Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа. Значи един тон. Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение.
От А до В.
Какво ще стане? "А" в дадения случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то.
към беседата >>
Музиката е метод.
Пак се оправи. Това е естествено движение. И всичките движения в света са резултат, защото природата всякога корегира. Всяко едно движение е един резултат на един основен музикален тон. То е метод.
Музиката е метод.
Как беше определението? – Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: "Всичко в живота е постижимо", когато добре знаете фа-то да вземате и когато знаете ре-то как да вземете. Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде.
към беседата >>
Какво ще стане?
Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа. Значи един тон. Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В.
Какво ще стане?
"А" в дадения случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път се забързаш, туй е едно изключително положение, неестествено положение.
към беседата >>
Как беше определението?
Това е естествено движение. И всичките движения в света са резултат, защото природата всякога корегира. Всяко едно движение е един резултат на един основен музикален тон. То е метод. Музиката е метод.
Как беше определението?
– Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: "Всичко в живота е постижимо", когато добре знаете фа-то да вземате и когато знаете ре-то как да вземете. Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: "Всичко в живота е постижимо"?
към беседата >>
"А" в дадения случай е фа, естественият тон.
Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа. Значи един тон. Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В. Какво ще стане?
"А" в дадения случай е фа, естественият тон.
Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път се забързаш, туй е едно изключително положение, неестествено положение. Може в даден случай то да е потребно.
към беседата >>
– Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай.
И всичките движения в света са резултат, защото природата всякога корегира. Всяко едно движение е един резултат на един основен музикален тон. То е метод. Музиката е метод. Как беше определението?
– Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай.
Вие имате: "Всичко в живота е постижимо", когато добре знаете фа-то да вземате и когато знаете ре-то как да вземете. Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: "Всичко в живота е постижимо"? То е фа.
към беседата >>
Фа диез е разширение на този тон.
Значи един тон. Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В. Какво ще стане? "А" в дадения случай е фа, естественият тон.
Фа диез е разширение на този тон.
И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път се забързаш, туй е едно изключително положение, неестествено положение. Може в даден случай то да е потребно.
към беседата >>
Вие имате: "Всичко в живота е постижимо", когато добре знаете фа-то да вземате и когато знаете ре-то как да вземете.
Всяко едно движение е един резултат на един основен музикален тон. То е метод. Музиката е метод. Как беше определението? – Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай.
Вие имате: "Всичко в живота е постижимо", когато добре знаете фа-то да вземате и когато знаете ре-то как да вземете.
Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: "Всичко в живота е постижимо"? То е фа. От фа трябва да започнем.
към беседата >>
И мъчнотията в живота всякога седи в разширението.
Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В. Какво ще стане? "А" в дадения случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон.
И мъчнотията в живота всякога седи в разширението.
Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път се забързаш, туй е едно изключително положение, неестествено положение. Може в даден случай то да е потребно.
към беседата >>
Но и ре-то частично разрешава.
То е метод. Музиката е метод. Как беше определението? – Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: "Всичко в живота е постижимо", когато добре знаете фа-то да вземате и когато знаете ре-то как да вземете.
Но и ре-то частично разрешава.
А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: "Всичко в живота е постижимо"? То е фа. От фа трябва да започнем. (-От "до" започва.) Като излезеш от "фа" ще дойдеш до "до".
към беседата >>
Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то.
От А до В. Какво ще стане? "А" в дадения случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението.
Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то.
Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път се забързаш, туй е едно изключително положение, неестествено положение. Може в даден случай то да е потребно.
към беседата >>
А след ре друго ще дойде.
Музиката е метод. Как беше определението? – Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: "Всичко в живота е постижимо", когато добре знаете фа-то да вземате и когато знаете ре-то как да вземете. Но и ре-то частично разрешава.
А след ре друго ще дойде.
Как ще вземете: "Всичко в живота е постижимо"? То е фа. От фа трябва да започнем. (-От "до" започва.) Като излезеш от "фа" ще дойдеш до "до". "До" вече е основа, откъдето ти излизаш.
към беседата >>
Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път се забързаш, туй е едно изключително положение, неестествено положение.
Какво ще стане? "А" в дадения случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то.
Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път се забързаш, туй е едно изключително положение, неестествено положение.
Може в даден случай то да е потребно.
към беседата >>
Как ще вземете: "Всичко в живота е постижимо"?
Как беше определението? – Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: "Всичко в живота е постижимо", когато добре знаете фа-то да вземате и когато знаете ре-то как да вземете. Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде.
Как ще вземете: "Всичко в живота е постижимо"?
То е фа. От фа трябва да започнем. (-От "до" започва.) Като излезеш от "фа" ще дойдеш до "до". "До" вече е основа, откъдето ти излизаш. Един център, който се развива.
към беседата >>
Може в даден случай то да е потребно.
"А" в дадения случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път се забързаш, туй е едно изключително положение, неестествено положение.
Може в даден случай то да е потребно.
към беседата >>
То е фа.
– Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: "Всичко в живота е постижимо", когато добре знаете фа-то да вземате и когато знаете ре-то как да вземете. Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: "Всичко в живота е постижимо"?
То е фа.
От фа трябва да започнем. (-От "до" започва.) Като излезеш от "фа" ще дойдеш до "до". "До" вече е основа, откъдето ти излизаш. Един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва.
към беседата >>
От какво произтича този спор между студента и професора?
От какво произтича този спор между студента и професора?
Как професорът е познал, че този студент е неспособен. Най-първо с този камертон, тъй както сега пеят фа, аз съм наблюдавал, много малко хора съм срещнал, които да вземат фа-то вярно. За да вземеш фа-то вярно, най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако тия двете движения нямаш, фа-то не е вярно.
към беседата >>
От фа трябва да започнем.
Вие имате: "Всичко в живота е постижимо", когато добре знаете фа-то да вземате и когато знаете ре-то как да вземете. Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: "Всичко в живота е постижимо"? То е фа.
От фа трябва да започнем.
(-От "до" започва.) Като излезеш от "фа" ще дойдеш до "до". "До" вече е основа, откъдето ти излизаш. Един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. "До" е основния тон на живота.
към беседата >>
Как професорът е познал, че този студент е неспособен.
От какво произтича този спор между студента и професора?
Как професорът е познал, че този студент е неспособен.
Най-първо с този камертон, тъй както сега пеят фа, аз съм наблюдавал, много малко хора съм срещнал, които да вземат фа-то вярно. За да вземеш фа-то вярно, най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако тия двете движения нямаш, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно.
към беседата >>
(-От "до" започва.) Като излезеш от "фа" ще дойдеш до "до".
Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: "Всичко в живота е постижимо"? То е фа. От фа трябва да започнем.
(-От "до" започва.) Като излезеш от "фа" ще дойдеш до "до".
"До" вече е основа, откъдето ти излизаш. Един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. "До" е основния тон на живота. Но в органическия е фа.
към беседата >>
Най-първо с този камертон, тъй както сега пеят фа, аз съм наблюдавал, много малко хора съм срещнал, които да вземат фа-то вярно.
От какво произтича този спор между студента и професора? Как професорът е познал, че този студент е неспособен.
Най-първо с този камертон, тъй както сега пеят фа, аз съм наблюдавал, много малко хора съм срещнал, които да вземат фа-то вярно.
За да вземеш фа-то вярно, най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако тия двете движения нямаш, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона, на онова естествено положение, с което можеш да работиш, то е един резултат.
към беседата >>
"До" вече е основа, откъдето ти излизаш.
А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: "Всичко в живота е постижимо"? То е фа. От фа трябва да започнем. (-От "до" започва.) Като излезеш от "фа" ще дойдеш до "до".
"До" вече е основа, откъдето ти излизаш.
Един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. "До" е основния тон на живота. Но в органическия е фа. Ако фа-то не може да вземете, вие не може да работите.
към беседата >>
За да вземеш фа-то вярно, най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре.
От какво произтича този спор между студента и професора? Как професорът е познал, че този студент е неспособен. Най-първо с този камертон, тъй както сега пеят фа, аз съм наблюдавал, много малко хора съм срещнал, които да вземат фа-то вярно.
За да вземеш фа-то вярно, най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре.
За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако тия двете движения нямаш, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона, на онова естествено положение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш.
към беседата >>
Един център, който се развива.
Как ще вземете: "Всичко в живота е постижимо"? То е фа. От фа трябва да започнем. (-От "до" започва.) Като излезеш от "фа" ще дойдеш до "до". "До" вече е основа, откъдето ти излизаш.
Един център, който се развива.
Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. "До" е основния тон на живота. Но в органическия е фа. Ако фа-то не може да вземете, вие не може да работите. Вземете фа диез.
към беседата >>
За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред.
От какво произтича този спор между студента и професора? Как професорът е познал, че този студент е неспособен. Най-първо с този камертон, тъй както сега пеят фа, аз съм наблюдавал, много малко хора съм срещнал, които да вземат фа-то вярно. За да вземеш фа-то вярно, най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре.
За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред.
Ако тия двете движения нямаш, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона, на онова естествено положение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори, вечерно време къде ще идеш без свещта?
към беседата >>
Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва.
То е фа. От фа трябва да започнем. (-От "до" започва.) Като излезеш от "фа" ще дойдеш до "до". "До" вече е основа, откъдето ти излизаш. Един център, който се развива.
Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва.
"До" е основния тон на живота. Но в органическия е фа. Ако фа-то не може да вземете, вие не може да работите. Вземете фа диез. Вземете тогава "Всичко в живота е постижимо".
към беседата >>
Ако тия двете движения нямаш, фа-то не е вярно.
От какво произтича този спор между студента и професора? Как професорът е познал, че този студент е неспособен. Най-първо с този камертон, тъй както сега пеят фа, аз съм наблюдавал, много малко хора съм срещнал, които да вземат фа-то вярно. За да вземеш фа-то вярно, най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред.
Ако тия двете движения нямаш, фа-то не е вярно.
Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона, на онова естествено положение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори, вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в света това са своите очи, къде ще идеш без очи?
към беседата >>
"До" е основния тон на живота.
От фа трябва да започнем. (-От "до" започва.) Като излезеш от "фа" ще дойдеш до "до". "До" вече е основа, откъдето ти излизаш. Един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва.
"До" е основния тон на живота.
Но в органическия е фа. Ако фа-то не може да вземете, вие не може да работите. Вземете фа диез. Вземете тогава "Всичко в живота е постижимо". Вземете фа по-ниско от преди.
към беседата >>
Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно.
Как професорът е познал, че този студент е неспособен. Най-първо с този камертон, тъй както сега пеят фа, аз съм наблюдавал, много малко хора съм срещнал, които да вземат фа-то вярно. За да вземеш фа-то вярно, най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако тия двете движения нямаш, фа-то не е вярно.
Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно.
Имаш едно фа на камертона, на онова естествено положение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори, вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в света това са своите очи, къде ще идеш без очи? Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа?
към беседата >>
Но в органическия е фа.
(-От "до" започва.) Като излезеш от "фа" ще дойдеш до "до". "До" вече е основа, откъдето ти излизаш. Един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. "До" е основния тон на живота.
Но в органическия е фа.
Ако фа-то не може да вземете, вие не може да работите. Вземете фа диез. Вземете тогава "Всичко в живота е постижимо". Вземете фа по-ниско от преди. (Пеят повече братята от класа.)
към беседата >>
Имаш едно фа на камертона, на онова естествено положение, с което можеш да работиш, то е един резултат.
Най-първо с този камертон, тъй както сега пеят фа, аз съм наблюдавал, много малко хора съм срещнал, които да вземат фа-то вярно. За да вземеш фа-то вярно, най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако тия двете движения нямаш, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно.
Имаш едно фа на камертона, на онова естествено положение, с което можеш да работиш, то е един резултат.
Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори, вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в света това са своите очи, къде ще идеш без очи? Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа? Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа?
към беседата >>
Ако фа-то не може да вземете, вие не може да работите.
"До" вече е основа, откъдето ти излизаш. Един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. "До" е основния тон на живота. Но в органическия е фа.
Ако фа-то не може да вземете, вие не може да работите.
Вземете фа диез. Вземете тогава "Всичко в живота е постижимо". Вземете фа по-ниско от преди. (Пеят повече братята от класа.)
към беседата >>
Че без фа ти никъде не можеш да идеш.
За да вземеш фа-то вярно, най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако тия двете движения нямаш, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона, на онова естествено положение, с което можеш да работиш, то е един резултат.
Че без фа ти никъде не можеш да идеш.
Фа е свещта, която гори, вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в света това са своите очи, къде ще идеш без очи? Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа? Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа?
към беседата >>
Вземете фа диез.
Един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. "До" е основния тон на живота. Но в органическия е фа. Ако фа-то не може да вземете, вие не може да работите.
Вземете фа диез.
Вземете тогава "Всичко в живота е постижимо". Вземете фа по-ниско от преди. (Пеят повече братята от класа.)
към беседата >>
Фа е свещта, която гори, вечерно време къде ще идеш без свещта?
За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако тия двете движения нямаш, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона, на онова естествено положение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш.
Фа е свещта, която гори, вечерно време къде ще идеш без свещта?
Фа-то в света това са своите очи, къде ще идеш без очи? Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа? Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа?
към беседата >>
Вземете тогава "Всичко в живота е постижимо".
Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. "До" е основния тон на живота. Но в органическия е фа. Ако фа-то не може да вземете, вие не може да работите. Вземете фа диез.
Вземете тогава "Всичко в живота е постижимо".
Вземете фа по-ниско от преди. (Пеят повече братята от класа.)
към беседата >>
Фа-то в света това са своите очи, къде ще идеш без очи?
Ако тия двете движения нямаш, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона, на онова естествено положение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори, вечерно време къде ще идеш без свещта?
Фа-то в света това са своите очи, къде ще идеш без очи?
Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа? Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа?
към беседата >>
Вземете фа по-ниско от преди.
"До" е основния тон на живота. Но в органическия е фа. Ако фа-то не може да вземете, вие не може да работите. Вземете фа диез. Вземете тогава "Всичко в живота е постижимо".
Вземете фа по-ниско от преди.
(Пеят повече братята от класа.)
към беседата >>
Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа?
Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона, на онова естествено положение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори, вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в света това са своите очи, къде ще идеш без очи?
Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа?
Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа?
към беседата >>
(Пеят повече братята от класа.)
Но в органическия е фа. Ако фа-то не може да вземете, вие не може да работите. Вземете фа диез. Вземете тогава "Всичко в живота е постижимо". Вземете фа по-ниско от преди.
(Пеят повече братята от класа.)
към беседата >>
Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа?
Имаш едно фа на камертона, на онова естествено положение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори, вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в света това са своите очи, къде ще идеш без очи? Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа?
Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа?
към беседата >>
Това е правилно.
Това е правилно.
Изпейте сега с мене. (Учителят свири "Всичко в живота е постижимо".) Право е, но никакви постижения няма вътре. "Всичко", тази дума "всичко" не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. Запример "ставам", "излизам", вие сте свикнали да вървите по един много определен начин, по най-лесния път. Имате пари в джоба си, бръквате, плащате, качвате се на някой файтон или автомобил.
към беседата >>
Аз сега ви изнасям какво е фа в живота.
Аз сега ви изнасям какво е фа в живота.
Фа е един тон, който може да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очите също.
към беседата >>
Изпейте сега с мене.
Това е правилно.
Изпейте сега с мене.
(Учителят свири "Всичко в живота е постижимо".) Право е, но никакви постижения няма вътре. "Всичко", тази дума "всичко" не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. Запример "ставам", "излизам", вие сте свикнали да вървите по един много определен начин, по най-лесния път. Имате пари в джоба си, бръквате, плащате, качвате се на някой файтон или автомобил. Питате: "Колко искаш?
към беседата >>
Фа е един тон, който може да туриш в действие в живота.
Аз сега ви изнасям какво е фа в живота.
Фа е един тон, който може да туриш в действие в живота.
И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очите също. Това е фа, също без ръце и с ръце, това е фа.
към беседата >>
(Учителят свири "Всичко в живота е постижимо".) Право е, но никакви постижения няма вътре.
Това е правилно. Изпейте сега с мене.
(Учителят свири "Всичко в живота е постижимо".) Право е, но никакви постижения няма вътре.
"Всичко", тази дума "всичко" не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. Запример "ставам", "излизам", вие сте свикнали да вървите по един много определен начин, по най-лесния път. Имате пари в джоба си, бръквате, плащате, качвате се на някой файтон или автомобил. Питате: "Колко искаш? " – "Петдесет лева." -"Няма." -"Не мога да ви возя.
към беседата >>
И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи.
Аз сега ви изнасям какво е фа в живота. Фа е един тон, който може да туриш в действие в живота.
И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи.
Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очите също. Това е фа, също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа.
към беседата >>
"Всичко", тази дума "всичко" не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея.
Това е правилно. Изпейте сега с мене. (Учителят свири "Всичко в живота е постижимо".) Право е, но никакви постижения няма вътре.
"Всичко", тази дума "всичко" не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея.
Запример "ставам", "излизам", вие сте свикнали да вървите по един много определен начин, по най-лесния път. Имате пари в джоба си, бръквате, плащате, качвате се на някой файтон или автомобил. Питате: "Колко искаш? " – "Петдесет лева." -"Няма." -"Не мога да ви возя. Той ще тръгне, ако му дадете пари.
към беседата >>
Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа.
Аз сега ви изнасям какво е фа в живота. Фа е един тон, който може да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи.
Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа.
Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очите също. Това е фа, също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон да гледаш.
към беседата >>
Запример "ставам", "излизам", вие сте свикнали да вървите по един много определен начин, по най-лесния път.
Това е правилно. Изпейте сега с мене. (Учителят свири "Всичко в живота е постижимо".) Право е, но никакви постижения няма вътре. "Всичко", тази дума "всичко" не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея.
Запример "ставам", "излизам", вие сте свикнали да вървите по един много определен начин, по най-лесния път.
Имате пари в джоба си, бръквате, плащате, качвате се на някой файтон или автомобил. Питате: "Колко искаш? " – "Петдесет лева." -"Няма." -"Не мога да ви возя. Той ще тръгне, ако му дадете пари. Питам: кое е онова, дето го заставя той да ви вози?
към беседата >>
Сега разбирате ли какво нещо е фа?
Аз сега ви изнасям какво е фа в живота. Фа е един тон, който може да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа.
Сега разбирате ли какво нещо е фа?
Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очите също. Това е фа, също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон да гледаш. Естественото зрение започва от фа.
към беседата >>
Имате пари в джоба си, бръквате, плащате, качвате се на някой файтон или автомобил.
Това е правилно. Изпейте сега с мене. (Учителят свири "Всичко в живота е постижимо".) Право е, но никакви постижения няма вътре. "Всичко", тази дума "всичко" не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. Запример "ставам", "излизам", вие сте свикнали да вървите по един много определен начин, по най-лесния път.
Имате пари в джоба си, бръквате, плащате, качвате се на някой файтон или автомобил.
Питате: "Колко искаш? " – "Петдесет лева." -"Няма." -"Не мога да ви возя. Той ще тръгне, ако му дадете пари. Питам: кое е онова, дето го заставя той да ви вози? С петдесет лева отваряте вратата, излизате.
към беседата >>
Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очите също.
Аз сега ви изнасям какво е фа в живота. Фа е един тон, който може да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа?
Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очите също.
Това е фа, също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон да гледаш. Естественото зрение започва от фа. В туй отношение, при сегашните условия, при които сега се намирате, органически вашето зрение започва от фа.
към беседата >>
Питате: "Колко искаш?
Изпейте сега с мене. (Учителят свири "Всичко в живота е постижимо".) Право е, но никакви постижения няма вътре. "Всичко", тази дума "всичко" не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. Запример "ставам", "излизам", вие сте свикнали да вървите по един много определен начин, по най-лесния път. Имате пари в джоба си, бръквате, плащате, качвате се на някой файтон или автомобил.
Питате: "Колко искаш?
" – "Петдесет лева." -"Няма." -"Не мога да ви возя. Той ще тръгне, ако му дадете пари. Питам: кое е онова, дето го заставя той да ви вози? С петдесет лева отваряте вратата, излизате. Но и без петдесет лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози.
към беседата >>
Това е фа, също без ръце и с ръце, това е фа.
Фа е един тон, който може да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очите също.
Това е фа, също без ръце и с ръце, това е фа.
Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон да гледаш. Естественото зрение започва от фа. В туй отношение, при сегашните условия, при които сега се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува.
към беседата >>
" – "Петдесет лева." -"Няма." -"Не мога да ви возя.
(Учителят свири "Всичко в живота е постижимо".) Право е, но никакви постижения няма вътре. "Всичко", тази дума "всичко" не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. Запример "ставам", "излизам", вие сте свикнали да вървите по един много определен начин, по най-лесния път. Имате пари в джоба си, бръквате, плащате, качвате се на някой файтон или автомобил. Питате: "Колко искаш?
" – "Петдесет лева." -"Няма." -"Не мога да ви возя.
Той ще тръгне, ако му дадете пари. Питам: кое е онова, дето го заставя той да ви вози? С петдесет лева отваряте вратата, излизате. Но и без петдесет лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози. Ще кажете: "Как тъй?
към беседата >>
Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа.
И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очите също. Това е фа, също без ръце и с ръце, това е фа.
Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа.
Аз турям един естествен тон да гледаш. Естественото зрение започва от фа. В туй отношение, при сегашните условия, при които сега се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува. Но туй сегашното положение е започнало от фа.
към беседата >>
Той ще тръгне, ако му дадете пари.
"Всичко", тази дума "всичко" не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. Запример "ставам", "излизам", вие сте свикнали да вървите по един много определен начин, по най-лесния път. Имате пари в джоба си, бръквате, плащате, качвате се на някой файтон или автомобил. Питате: "Колко искаш? " – "Петдесет лева." -"Няма." -"Не мога да ви возя.
Той ще тръгне, ако му дадете пари.
Питам: кое е онова, дето го заставя той да ви вози? С петдесет лева отваряте вратата, излизате. Но и без петдесет лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози. Ще кажете: "Как тъй? " – Е, може.
към беседата >>
Аз турям един естествен тон да гледаш.
Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очите също. Това е фа, също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа.
Аз турям един естествен тон да гледаш.
Естественото зрение започва от фа. В туй отношение, при сегашните условия, при които сега се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува. Но туй сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно.
към беседата >>
Питам: кое е онова, дето го заставя той да ви вози?
Запример "ставам", "излизам", вие сте свикнали да вървите по един много определен начин, по най-лесния път. Имате пари в джоба си, бръквате, плащате, качвате се на някой файтон или автомобил. Питате: "Колко искаш? " – "Петдесет лева." -"Няма." -"Не мога да ви возя. Той ще тръгне, ако му дадете пари.
Питам: кое е онова, дето го заставя той да ви вози?
С петдесет лева отваряте вратата, излизате. Но и без петдесет лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози. Ще кажете: "Как тъй? " – Е, може. Зная, че три дена той е гладувал, няма хляб.
към беседата >>
Естественото зрение започва от фа.
Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очите също. Това е фа, също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон да гледаш.
Естественото зрение започва от фа.
В туй отношение, при сегашните условия, при които сега се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува. Но туй сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото, ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката.
към беседата >>
С петдесет лева отваряте вратата, излизате.
Имате пари в джоба си, бръквате, плащате, качвате се на някой файтон или автомобил. Питате: "Колко искаш? " – "Петдесет лева." -"Няма." -"Не мога да ви возя. Той ще тръгне, ако му дадете пари. Питам: кое е онова, дето го заставя той да ви вози?
С петдесет лева отваряте вратата, излизате.
Но и без петдесет лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози. Ще кажете: "Как тъй? " – Е, може. Зная, че три дена той е гладувал, няма хляб. Аз имам половин самун.
към беседата >>
В туй отношение, при сегашните условия, при които сега се намирате, органически вашето зрение започва от фа.
Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очите също. Това е фа, също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон да гледаш. Естественото зрение започва от фа.
В туй отношение, при сегашните условия, при които сега се намирате, органически вашето зрение започва от фа.
Някъде действува. Но туй сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото, ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката.
към беседата >>
Но и без петдесет лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози.
Питате: "Колко искаш? " – "Петдесет лева." -"Няма." -"Не мога да ви возя. Той ще тръгне, ако му дадете пари. Питам: кое е онова, дето го заставя той да ви вози? С петдесет лева отваряте вратата, излизате.
Но и без петдесет лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози.
Ще кажете: "Как тъй? " – Е, може. Зная, че три дена той е гладувал, няма хляб. Аз имам половин самун. Казвам: "Ако ме возиш, давам ти този половин самун." Той веднага отваря автомобила.
към беседата >>
Някъде действува.
Това е фа, също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон да гледаш. Естественото зрение започва от фа. В туй отношение, при сегашните условия, при които сега се намирате, органически вашето зрение започва от фа.
Някъде действува.
Но туй сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото, ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката.
към беседата >>
Ще кажете: "Как тъй?
" – "Петдесет лева." -"Няма." -"Не мога да ви возя. Той ще тръгне, ако му дадете пари. Питам: кое е онова, дето го заставя той да ви вози? С петдесет лева отваряте вратата, излизате. Но и без петдесет лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози.
Ще кажете: "Как тъй?
" – Е, може. Зная, че три дена той е гладувал, няма хляб. Аз имам половин самун. Казвам: "Ако ме возиш, давам ти този половин самун." Той веднага отваря автомобила. Колко струва половин самун ?
към беседата >>
Но туй сегашното положение е започнало от фа.
Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон да гледаш. Естественото зрение започва от фа. В туй отношение, при сегашните условия, при които сега се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува.
Но туй сегашното положение е започнало от фа.
Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото, ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката.
към беседата >>
" – Е, може.
Той ще тръгне, ако му дадете пари. Питам: кое е онова, дето го заставя той да ви вози? С петдесет лева отваряте вратата, излизате. Но и без петдесет лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози. Ще кажете: "Как тъй?
" – Е, може.
Зная, че три дена той е гладувал, няма хляб. Аз имам половин самун. Казвам: "Ако ме возиш, давам ти този половин самун." Той веднага отваря автомобила. Колко струва половин самун ? -Струва петдесет лева.
към беседата >>
Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно.
Аз турям един естествен тон да гледаш. Естественото зрение започва от фа. В туй отношение, при сегашните условия, при които сега се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува. Но туй сегашното положение е започнало от фа.
Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно.
Защото, ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката.
към беседата >>
Зная, че три дена той е гладувал, няма хляб.
Питам: кое е онова, дето го заставя той да ви вози? С петдесет лева отваряте вратата, излизате. Но и без петдесет лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози. Ще кажете: "Как тъй? " – Е, може.
Зная, че три дена той е гладувал, няма хляб.
Аз имам половин самун. Казвам: "Ако ме возиш, давам ти този половин самун." Той веднага отваря автомобила. Колко струва половин самун ? -Струва петдесет лева. Другояче той иска петдесет лева.
към беседата >>
Защото, ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката.
Естественото зрение започва от фа. В туй отношение, при сегашните условия, при които сега се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува. Но туй сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно.
Защото, ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката.
към беседата >>
Аз имам половин самун.
С петдесет лева отваряте вратата, излизате. Но и без петдесет лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози. Ще кажете: "Как тъй? " – Е, може. Зная, че три дена той е гладувал, няма хляб.
Аз имам половин самун.
Казвам: "Ако ме возиш, давам ти този половин самун." Той веднага отваря автомобила. Колко струва половин самун ? -Струва петдесет лева. Другояче той иска петдесет лева. Сега половиният самун е петдесет лева.
към беседата >>
Ти ще си навлечеш много "беля", много бели в живота.
Ти ще си навлечеш много "беля", много бели в живота.
Казвам, истината е фа. Не знаеш как да пееш, А – Бе има. Фа диез и фа бемол има – понижение. Според моята система фа - бе има ли? (-То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама имате две полутония.
към беседата >>
Казвам: "Ако ме возиш, давам ти този половин самун." Той веднага отваря автомобила.
Но и без петдесет лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози. Ще кажете: "Как тъй? " – Е, може. Зная, че три дена той е гладувал, няма хляб. Аз имам половин самун.
Казвам: "Ако ме возиш, давам ти този половин самун." Той веднага отваря автомобила.
Колко струва половин самун ? -Струва петдесет лева. Другояче той иска петдесет лева. Сега половиният самун е петдесет лева. Като му го покажа, той казва: "Заповядайте!
към беседата >>
Казвам, истината е фа.
Ти ще си навлечеш много "беля", много бели в живота.
Казвам, истината е фа.
Не знаеш как да пееш, А – Бе има. Фа диез и фа бемол има – понижение. Според моята система фа - бе има ли? (-То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама имате две полутония. Това са изходните пунктове, това са отворените врата, през които вие може да излезете.
към беседата >>
Колко струва половин самун ?
Ще кажете: "Как тъй? " – Е, може. Зная, че три дена той е гладувал, няма хляб. Аз имам половин самун. Казвам: "Ако ме возиш, давам ти този половин самун." Той веднага отваря автомобила.
Колко струва половин самун ?
-Струва петдесет лева. Другояче той иска петдесет лева. Сега половиният самун е петдесет лева. Като му го покажа, той казва: "Заповядайте! "
към беседата >>
Не знаеш как да пееш, А – Бе има.
Ти ще си навлечеш много "беля", много бели в живота. Казвам, истината е фа.
Не знаеш как да пееш, А – Бе има.
Фа диез и фа бемол има – понижение. Според моята система фа - бе има ли? (-То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама имате две полутония. Това са изходните пунктове, това са отворените врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места.
към беседата >>
-Струва петдесет лева.
" – Е, може. Зная, че три дена той е гладувал, няма хляб. Аз имам половин самун. Казвам: "Ако ме возиш, давам ти този половин самун." Той веднага отваря автомобила. Колко струва половин самун ?
-Струва петдесет лева.
Другояче той иска петдесет лева. Сега половиният самун е петдесет лева. Като му го покажа, той казва: "Заповядайте! "
към беседата >>
Фа диез и фа бемол има – понижение.
Ти ще си навлечеш много "беля", много бели в живота. Казвам, истината е фа. Не знаеш как да пееш, А – Бе има.
Фа диез и фа бемол има – понижение.
Според моята система фа - бе има ли? (-То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама имате две полутония. Това са изходните пунктове, това са отворените врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония.
към беседата >>
Другояче той иска петдесет лева.
Зная, че три дена той е гладувал, няма хляб. Аз имам половин самун. Казвам: "Ако ме возиш, давам ти този половин самун." Той веднага отваря автомобила. Колко струва половин самун ? -Струва петдесет лева.
Другояче той иска петдесет лева.
Сега половиният самун е петдесет лева. Като му го покажа, той казва: "Заповядайте! "
към беседата >>
Според моята система фа - бе има ли?
Ти ще си навлечеш много "беля", много бели в живота. Казвам, истината е фа. Не знаеш как да пееш, А – Бе има. Фа диез и фа бемол има – понижение.
Според моята система фа - бе има ли?
(-То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама имате две полутония. Това са изходните пунктове, това са отворените врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете.
към беседата >>
Сега половиният самун е петдесет лева.
Аз имам половин самун. Казвам: "Ако ме возиш, давам ти този половин самун." Той веднага отваря автомобила. Колко струва половин самун ? -Струва петдесет лева. Другояче той иска петдесет лева.
Сега половиният самун е петдесет лева.
Като му го покажа, той казва: "Заповядайте! "
към беседата >>
(-То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама имате две полутония.
Ти ще си навлечеш много "беля", много бели в живота. Казвам, истината е фа. Не знаеш как да пееш, А – Бе има. Фа диез и фа бемол има – понижение. Според моята система фа - бе има ли?
(-То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама имате две полутония.
Това са изходните пунктове, това са отворените врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места.
към беседата >>
Като му го покажа, той казва: "Заповядайте!
Казвам: "Ако ме возиш, давам ти този половин самун." Той веднага отваря автомобила. Колко струва половин самун ? -Струва петдесет лева. Другояче той иска петдесет лева. Сега половиният самун е петдесет лева.
Като му го покажа, той казва: "Заповядайте!
"
към беседата >>
Това са изходните пунктове, това са отворените врата, през които вие може да излезете.
Казвам, истината е фа. Не знаеш как да пееш, А – Бе има. Фа диез и фа бемол има – понижение. Според моята система фа - бе има ли? (-То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама имате две полутония.
Това са изходните пунктове, това са отворените врата, през които вие може да излезете.
Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места. Вие сега ще се спрете, защото тези работи не са ви ясни.
към беседата >>
"
Колко струва половин самун ? -Струва петдесет лева. Другояче той иска петдесет лева. Сега половиният самун е петдесет лева. Като му го покажа, той казва: "Заповядайте!
"
към беседата >>
Всичките други цели тонове, това са затворени места.
Не знаеш как да пееш, А – Бе има. Фа диез и фа бемол има – понижение. Според моята система фа - бе има ли? (-То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама имате две полутония. Това са изходните пунктове, това са отворените врата, през които вие може да излезете.
Всичките други цели тонове, това са затворени места.
В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места. Вие сега ще се спрете, защото тези работи не са ви ясни. Ще запитате защо е така?
към беседата >>
Следователно, в живота има неща, които са по-ценни от парите.
Следователно, в живота има неща, които са по-ценни от парите.
Хлябът, в дадения случай, е хиляди пъти по-ценен отколкото петдесет лева. Една хапка хляб, в дадения случай, е много по-ценна от няколко поетически изречения. Някой казва: "Я, ми кажи едно стихотворение! " Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти издекламира нещо. Като хапне най-първо, тогава има поезия, има декламиране.
към беседата >>
В естествената гама, както е сега, са турени две полутония.
Фа диез и фа бемол има – понижение. Според моята система фа - бе има ли? (-То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама имате две полутония. Това са изходните пунктове, това са отворените врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места.
В естествената гама, както е сега, са турени две полутония.
Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места. Вие сега ще се спрете, защото тези работи не са ви ясни. Ще запитате защо е така? Спрете се върху туй, което аз ви казвам.
към беседата >>
Хлябът, в дадения случай, е хиляди пъти по-ценен отколкото петдесет лева.
Следователно, в живота има неща, които са по-ценни от парите.
Хлябът, в дадения случай, е хиляди пъти по-ценен отколкото петдесет лева.
Една хапка хляб, в дадения случай, е много по-ценна от няколко поетически изречения. Някой казва: "Я, ми кажи едно стихотворение! " Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти издекламира нещо. Като хапне най-първо, тогава има поезия, има декламиране. Ако преяде, той вече не пее.
към беседата >>
Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете.
Според моята система фа - бе има ли? (-То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама имате две полутония. Това са изходните пунктове, това са отворените врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония.
Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете.
А целите тонове са затворени места. Вие сега ще се спрете, защото тези работи не са ви ясни. Ще запитате защо е така? Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Това е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира, естественото положение, в което природата го е турила.
към беседата >>
Една хапка хляб, в дадения случай, е много по-ценна от няколко поетически изречения.
Следователно, в живота има неща, които са по-ценни от парите. Хлябът, в дадения случай, е хиляди пъти по-ценен отколкото петдесет лева.
Една хапка хляб, в дадения случай, е много по-ценна от няколко поетически изречения.
Някой казва: "Я, ми кажи едно стихотворение! " Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти издекламира нещо. Като хапне най-първо, тогава има поезия, има декламиране. Ако преяде, той вече не пее. Българинът, дето някой път не обича да пее, той е преял.
към беседата >>
А целите тонове са затворени места.
(-То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама имате две полутония. Това са изходните пунктове, това са отворените врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете.
А целите тонове са затворени места.
Вие сега ще се спрете, защото тези работи не са ви ясни. Ще запитате защо е така? Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Това е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира, естественото положение, в което природата го е турила. И туй още не е ясно, защото за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрия, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот.
към беседата >>
Някой казва: "Я, ми кажи едно стихотворение!
Следователно, в живота има неща, които са по-ценни от парите. Хлябът, в дадения случай, е хиляди пъти по-ценен отколкото петдесет лева. Една хапка хляб, в дадения случай, е много по-ценна от няколко поетически изречения.
Някой казва: "Я, ми кажи едно стихотворение!
" Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти издекламира нещо. Като хапне най-първо, тогава има поезия, има декламиране. Ако преяде, той вече не пее. Българинът, дето някой път не обича да пее, той е преял. А преяждането според мене е едно неестествено музикално положение.
към беседата >>
Вие сега ще се спрете, защото тези работи не са ви ясни.
Това са изходните пунктове, това са отворените врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места.
Вие сега ще се спрете, защото тези работи не са ви ясни.
Ще запитате защо е така? Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Това е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира, естественото положение, в което природата го е турила. И туй още не е ясно, защото за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрия, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот. Казваш: "Откъде накъде от фа-то да зависят моите очи?
към беседата >>
" Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти издекламира нещо.
Следователно, в живота има неща, които са по-ценни от парите. Хлябът, в дадения случай, е хиляди пъти по-ценен отколкото петдесет лева. Една хапка хляб, в дадения случай, е много по-ценна от няколко поетически изречения. Някой казва: "Я, ми кажи едно стихотворение!
" Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти издекламира нещо.
Като хапне най-първо, тогава има поезия, има декламиране. Ако преяде, той вече не пее. Българинът, дето някой път не обича да пее, той е преял. А преяждането според мене е едно неестествено музикално положение. Никога не преяждайте.
към беседата >>
Ще запитате защо е така?
Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места. Вие сега ще се спрете, защото тези работи не са ви ясни.
Ще запитате защо е така?
Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Това е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира, естественото положение, в което природата го е турила. И туй още не е ясно, защото за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрия, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот. Казваш: "Откъде накъде от фа-то да зависят моите очи? " Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира.
към беседата >>
Като хапне най-първо, тогава има поезия, има декламиране.
Следователно, в живота има неща, които са по-ценни от парите. Хлябът, в дадения случай, е хиляди пъти по-ценен отколкото петдесет лева. Една хапка хляб, в дадения случай, е много по-ценна от няколко поетически изречения. Някой казва: "Я, ми кажи едно стихотворение! " Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти издекламира нещо.
Като хапне най-първо, тогава има поезия, има декламиране.
Ако преяде, той вече не пее. Българинът, дето някой път не обича да пее, той е преял. А преяждането според мене е едно неестествено музикално положение. Никога не преяждайте. Нищо повече.
към беседата >>
Спрете се върху туй, което аз ви казвам.
В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места. Вие сега ще се спрете, защото тези работи не са ви ясни. Ще запитате защо е така?
Спрете се върху туй, което аз ви казвам.
Това е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира, естественото положение, в което природата го е турила. И туй още не е ясно, защото за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрия, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот. Казваш: "Откъде накъде от фа-то да зависят моите очи? " Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира. Невежият, профанът казва: "Разправят ми, че от фа зависело моите очи да виждат, откъде накъде е това?
към беседата >>
Ако преяде, той вече не пее.
Хлябът, в дадения случай, е хиляди пъти по-ценен отколкото петдесет лева. Една хапка хляб, в дадения случай, е много по-ценна от няколко поетически изречения. Някой казва: "Я, ми кажи едно стихотворение! " Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти издекламира нещо. Като хапне най-първо, тогава има поезия, има декламиране.
Ако преяде, той вече не пее.
Българинът, дето някой път не обича да пее, той е преял. А преяждането според мене е едно неестествено музикално положение. Никога не преяждайте. Нищо повече. Всякога човек трябва да остане малко гладен.
към беседата >>
Това е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира, естественото положение, в което природата го е турила.
Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места. Вие сега ще се спрете, защото тези работи не са ви ясни. Ще запитате защо е така? Спрете се върху туй, което аз ви казвам.
Това е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира, естественото положение, в което природата го е турила.
И туй още не е ясно, защото за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрия, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот. Казваш: "Откъде накъде от фа-то да зависят моите очи? " Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира. Невежият, профанът казва: "Разправят ми, че от фа зависело моите очи да виждат, откъде накъде е това? Фа-то ние го пеем." Пеят го много хора, но не могат да го пеят.
към беседата >>
Българинът, дето някой път не обича да пее, той е преял.
Една хапка хляб, в дадения случай, е много по-ценна от няколко поетически изречения. Някой казва: "Я, ми кажи едно стихотворение! " Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти издекламира нещо. Като хапне най-първо, тогава има поезия, има декламиране. Ако преяде, той вече не пее.
Българинът, дето някой път не обича да пее, той е преял.
А преяждането според мене е едно неестествено музикално положение. Никога не преяждайте. Нищо повече. Всякога човек трябва да остане малко гладен. А гладът подразбира една вътрешна възможност за една следваща стъпка.
към беседата >>
И туй още не е ясно, защото за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрия, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот.
А целите тонове са затворени места. Вие сега ще се спрете, защото тези работи не са ви ясни. Ще запитате защо е така? Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Това е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира, естественото положение, в което природата го е турила.
И туй още не е ясно, защото за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрия, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот.
Казваш: "Откъде накъде от фа-то да зависят моите очи? " Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира. Невежият, профанът казва: "Разправят ми, че от фа зависело моите очи да виждат, откъде накъде е това? Фа-то ние го пеем." Пеят го много хора, но не могат да го пеят. Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа.
към беседата >>
А преяждането според мене е едно неестествено музикално положение.
Някой казва: "Я, ми кажи едно стихотворение! " Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти издекламира нещо. Като хапне най-първо, тогава има поезия, има декламиране. Ако преяде, той вече не пее. Българинът, дето някой път не обича да пее, той е преял.
А преяждането според мене е едно неестествено музикално положение.
Никога не преяждайте. Нищо повече. Всякога човек трябва да остане малко гладен. А гладът подразбира една вътрешна възможност за една следваща стъпка.
към беседата >>
Казваш: "Откъде накъде от фа-то да зависят моите очи?
Вие сега ще се спрете, защото тези работи не са ви ясни. Ще запитате защо е така? Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Това е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира, естественото положение, в което природата го е турила. И туй още не е ясно, защото за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрия, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот.
Казваш: "Откъде накъде от фа-то да зависят моите очи?
" Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира. Невежият, профанът казва: "Разправят ми, че от фа зависело моите очи да виждат, откъде накъде е това? Фа-то ние го пеем." Пеят го много хора, но не могат да го пеят. Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа. Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече.
към беседата >>
Никога не преяждайте.
" Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти издекламира нещо. Като хапне най-първо, тогава има поезия, има декламиране. Ако преяде, той вече не пее. Българинът, дето някой път не обича да пее, той е преял. А преяждането според мене е едно неестествено музикално положение.
Никога не преяждайте.
Нищо повече. Всякога човек трябва да остане малко гладен. А гладът подразбира една вътрешна възможност за една следваща стъпка.
към беседата >>
" Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира.
Ще запитате защо е така? Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Това е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира, естественото положение, в което природата го е турила. И туй още не е ясно, защото за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрия, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот. Казваш: "Откъде накъде от фа-то да зависят моите очи?
" Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира.
Невежият, профанът казва: "Разправят ми, че от фа зависело моите очи да виждат, откъде накъде е това? Фа-то ние го пеем." Пеят го много хора, но не могат да го пеят. Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа. Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече.
към беседата >>
Нищо повече.
Като хапне най-първо, тогава има поезия, има декламиране. Ако преяде, той вече не пее. Българинът, дето някой път не обича да пее, той е преял. А преяждането според мене е едно неестествено музикално положение. Никога не преяждайте.
Нищо повече.
Всякога човек трябва да остане малко гладен. А гладът подразбира една вътрешна възможност за една следваща стъпка.
към беседата >>
Невежият, профанът казва: "Разправят ми, че от фа зависело моите очи да виждат, откъде накъде е това?
Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Това е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира, естественото положение, в което природата го е турила. И туй още не е ясно, защото за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрия, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот. Казваш: "Откъде накъде от фа-то да зависят моите очи? " Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира.
Невежият, профанът казва: "Разправят ми, че от фа зависело моите очи да виждат, откъде накъде е това?
Фа-то ние го пеем." Пеят го много хора, но не могат да го пеят. Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа. Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече.
към беседата >>
Всякога човек трябва да остане малко гладен.
Ако преяде, той вече не пее. Българинът, дето някой път не обича да пее, той е преял. А преяждането според мене е едно неестествено музикално положение. Никога не преяждайте. Нищо повече.
Всякога човек трябва да остане малко гладен.
А гладът подразбира една вътрешна възможност за една следваща стъпка.
към беседата >>
Фа-то ние го пеем." Пеят го много хора, но не могат да го пеят.
Това е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира, естественото положение, в което природата го е турила. И туй още не е ясно, защото за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрия, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот. Казваш: "Откъде накъде от фа-то да зависят моите очи? " Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира. Невежият, профанът казва: "Разправят ми, че от фа зависело моите очи да виждат, откъде накъде е това?
Фа-то ние го пеем." Пеят го много хора, но не могат да го пеят.
Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа. Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече.
към беседата >>
А гладът подразбира една вътрешна възможност за една следваща стъпка.
Българинът, дето някой път не обича да пее, той е преял. А преяждането според мене е едно неестествено музикално положение. Никога не преяждайте. Нищо повече. Всякога човек трябва да остане малко гладен.
А гладът подразбира една вътрешна възможност за една следваща стъпка.
към беседата >>
Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа.
И туй още не е ясно, защото за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрия, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот. Казваш: "Откъде накъде от фа-то да зависят моите очи? " Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира. Невежият, профанът казва: "Разправят ми, че от фа зависело моите очи да виждат, откъде накъде е това? Фа-то ние го пеем." Пеят го много хора, но не могат да го пеят.
Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа.
Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече.
към беседата >>
И затуй в природата човек никога не е беден, той е пълен, но има нещо в него, което му липсва.
И затуй в природата човек никога не е беден, той е пълен, но има нещо в него, което му липсва.
Не, че му липсва, но то всякога ще бъде тъй в целия си живот. И ако ти го запълниш, ще станеш нещастен. Не се старайте да запълните себе си! И кокошката, като снесе едно яйце, тя знае закона. Какво остава всякога в яйцето?
към беседата >>
Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече.
Казваш: "Откъде накъде от фа-то да зависят моите очи? " Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира. Невежият, профанът казва: "Разправят ми, че от фа зависело моите очи да виждат, откъде накъде е това? Фа-то ние го пеем." Пеят го много хора, но не могат да го пеят. Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа.
Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече.
към беседата >>
Не, че му липсва, но то всякога ще бъде тъй в целия си живот.
И затуй в природата човек никога не е беден, той е пълен, но има нещо в него, което му липсва.
Не, че му липсва, но то всякога ще бъде тъй в целия си живот.
И ако ти го запълниш, ще станеш нещастен. Не се старайте да запълните себе си! И кокошката, като снесе едно яйце, тя знае закона. Какво остава всякога в яйцето? Пълно ли е яйцето?
към беседата >>
Какво означава фа диез?
Какво означава фа диез?
Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа. Това е фа диез. Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката. Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние. Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа.
към беседата >>
И ако ти го запълниш, ще станеш нещастен.
И затуй в природата човек никога не е беден, той е пълен, но има нещо в него, което му липсва. Не, че му липсва, но то всякога ще бъде тъй в целия си живот.
И ако ти го запълниш, ще станеш нещастен.
Не се старайте да запълните себе си! И кокошката, като снесе едно яйце, тя знае закона. Какво остава всякога в яйцето? Пълно ли е яйцето? – Не, някога има една малка празнина, едно малко празно пространство в яйцето.
към беседата >>
Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа.
Какво означава фа диез?
Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа.
Това е фа диез. Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката. Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние. Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш.
към беседата >>
Не се старайте да запълните себе си!
И затуй в природата човек никога не е беден, той е пълен, но има нещо в него, което му липсва. Не, че му липсва, но то всякога ще бъде тъй в целия си живот. И ако ти го запълниш, ще станеш нещастен.
Не се старайте да запълните себе си!
И кокошката, като снесе едно яйце, тя знае закона. Какво остава всякога в яйцето? Пълно ли е яйцето? – Не, някога има една малка празнина, едно малко празно пространство в яйцето. Ти си едно затворено яйце, имаш едно малко празно пространство.
към беседата >>
Това е фа диез.
Какво означава фа диез? Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа.
Това е фа диез.
Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката. Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние. Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота.
към беседата >>
И кокошката, като снесе едно яйце, тя знае закона.
И затуй в природата човек никога не е беден, той е пълен, но има нещо в него, което му липсва. Не, че му липсва, но то всякога ще бъде тъй в целия си живот. И ако ти го запълниш, ще станеш нещастен. Не се старайте да запълните себе си!
И кокошката, като снесе едно яйце, тя знае закона.
Какво остава всякога в яйцето? Пълно ли е яйцето? – Не, някога има една малка празнина, едно малко празно пространство в яйцето. Ти си едно затворено яйце, имаш едно малко празно пространство. Не се старай да запълниш празното пространство, ще си причиниш вреда.
към беседата >>
Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката.
Какво означава фа диез? Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа. Това е фа диез.
Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката.
Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние. Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън.
към беседата >>
Какво остава всякога в яйцето?
И затуй в природата човек никога не е беден, той е пълен, но има нещо в него, което му липсва. Не, че му липсва, но то всякога ще бъде тъй в целия си живот. И ако ти го запълниш, ще станеш нещастен. Не се старайте да запълните себе си! И кокошката, като снесе едно яйце, тя знае закона.
Какво остава всякога в яйцето?
Пълно ли е яйцето? – Не, някога има една малка празнина, едно малко празно пространство в яйцето. Ти си едно затворено яйце, имаш едно малко празно пространство. Не се старай да запълниш празното пространство, ще си причиниш вреда. Празнотата е условие за бъдещия живот.
към беседата >>
Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние.
Какво означава фа диез? Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа. Това е фа диез. Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката.
Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние.
Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън. И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел.
към беседата >>
Пълно ли е яйцето?
Не, че му липсва, но то всякога ще бъде тъй в целия си живот. И ако ти го запълниш, ще станеш нещастен. Не се старайте да запълните себе си! И кокошката, като снесе едно яйце, тя знае закона. Какво остава всякога в яйцето?
Пълно ли е яйцето?
– Не, някога има една малка празнина, едно малко празно пространство в яйцето. Ти си едно затворено яйце, имаш едно малко празно пространство. Не се старай да запълниш празното пространство, ще си причиниш вреда. Празнотата е условие за бъдещия живот. Празнотата е едно условие.
към беседата >>
Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа.
Какво означава фа диез? Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа. Това е фа диез. Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката. Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние.
Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа.
Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън. И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана.
към беседата >>
– Не, някога има една малка празнина, едно малко празно пространство в яйцето.
И ако ти го запълниш, ще станеш нещастен. Не се старайте да запълните себе си! И кокошката, като снесе едно яйце, тя знае закона. Какво остава всякога в яйцето? Пълно ли е яйцето?
– Не, някога има една малка празнина, едно малко празно пространство в яйцето.
Ти си едно затворено яйце, имаш едно малко празно пространство. Не се старай да запълниш празното пространство, ще си причиниш вреда. Празнотата е условие за бъдещия живот. Празнотата е едно условие. Не тази празнота, която обикновено се разбира, но тази малка празнота, този малък недоимък.
към беседата >>
Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш.
Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа. Това е фа диез. Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката. Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние. Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа.
Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш.
Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън. И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа!
към беседата >>
Ти си едно затворено яйце, имаш едно малко празно пространство.
Не се старайте да запълните себе си! И кокошката, като снесе едно яйце, тя знае закона. Какво остава всякога в яйцето? Пълно ли е яйцето? – Не, някога има една малка празнина, едно малко празно пространство в яйцето.
Ти си едно затворено яйце, имаш едно малко празно пространство.
Не се старай да запълниш празното пространство, ще си причиниш вреда. Празнотата е условие за бъдещия живот. Празнотата е едно условие. Не тази празнота, която обикновено се разбира, но тази малка празнота, този малък недоимък.
към беседата >>
Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота.
Това е фа диез. Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката. Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние. Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш.
Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота.
Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън. И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа! " Е, защо е дяволска работа?
към беседата >>
Не се старай да запълниш празното пространство, ще си причиниш вреда.
И кокошката, като снесе едно яйце, тя знае закона. Какво остава всякога в яйцето? Пълно ли е яйцето? – Не, някога има една малка празнина, едно малко празно пространство в яйцето. Ти си едно затворено яйце, имаш едно малко празно пространство.
Не се старай да запълниш празното пространство, ще си причиниш вреда.
Празнотата е условие за бъдещия живот. Празнотата е едно условие. Не тази празнота, която обикновено се разбира, но тази малка празнота, този малък недоимък.
към беседата >>
Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън.
Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката. Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние. Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота.
Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън.
И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа! " Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез.
към беседата >>
Празнотата е условие за бъдещия живот.
Какво остава всякога в яйцето? Пълно ли е яйцето? – Не, някога има една малка празнина, едно малко празно пространство в яйцето. Ти си едно затворено яйце, имаш едно малко празно пространство. Не се старай да запълниш празното пространство, ще си причиниш вреда.
Празнотата е условие за бъдещия живот.
Празнотата е едно условие. Не тази празнота, която обикновено се разбира, но тази малка празнота, този малък недоимък.
към беседата >>
И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел.
Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние. Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън.
И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел.
А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа! " Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: "Колко лесна работа!
към беседата >>
Празнотата е едно условие.
Пълно ли е яйцето? – Не, някога има една малка празнина, едно малко празно пространство в яйцето. Ти си едно затворено яйце, имаш едно малко празно пространство. Не се старай да запълниш празното пространство, ще си причиниш вреда. Празнотата е условие за бъдещия живот.
Празнотата е едно условие.
Не тази празнота, която обикновено се разбира, но тази малка празнота, този малък недоимък.
към беседата >>
А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана.
Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън. И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел.
А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана.
Дяволска работа! " Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: "Колко лесна работа! " Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни.
към беседата >>
Не тази празнота, която обикновено се разбира, но тази малка празнота, този малък недоимък.
– Не, някога има една малка празнина, едно малко празно пространство в яйцето. Ти си едно затворено яйце, имаш едно малко празно пространство. Не се старай да запълниш празното пространство, ще си причиниш вреда. Празнотата е условие за бъдещия живот. Празнотата е едно условие.
Не тази празнота, която обикновено се разбира, но тази малка празнота, този малък недоимък.
към беседата >>
Дяволска работа!
Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън. И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана.
Дяволска работа!
" Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: "Колко лесна работа! " Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни. Поне докато човек ги усвои.
към беседата >>
Сега ще се спрете и ще остане да разсъждавате върху фа-то, да го приложите, за следующия път ще видим фа-то.
Сега ще се спрете и ще остане да разсъждавате върху фа-то, да го приложите, за следующия път ще видим фа-то.
към беседата >>
" Е, защо е дяволска работа?
Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън. И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа!
" Е, защо е дяволска работа?
Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: "Колко лесна работа! " Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни. Поне докато човек ги усвои. Възпитание е музиката.
към беседата >>
Ако пожелая да ви изпитам, не зная всичките какво бихте изпели.
Ако пожелая да ви изпитам, не зная всичките какво бихте изпели.
Само ще имате един радиус и ако ви туря бележка, вие ще имате един радиус и дълго време ще трябва да чакате докато превърнете този радиус в едно движение.
към беседата >>
Не можеш да вземеш фа диез.
Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън. И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа! " Е, защо е дяволска работа?
Не можеш да вземеш фа диез.
Вие ще кажете: "Колко лесна работа! " Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни. Поне докато човек ги усвои. Възпитание е музиката. Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез.
към беседата >>
Само ще имате един радиус и ако ви туря бележка, вие ще имате един радиус и дълго време ще трябва да чакате докато превърнете този радиус в едно движение.
Ако пожелая да ви изпитам, не зная всичките какво бихте изпели.
Само ще имате един радиус и ако ви туря бележка, вие ще имате един радиус и дълго време ще трябва да чакате докато превърнете този радиус в едно движение.
към беседата >>
Вие ще кажете: "Колко лесна работа!
И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа! " Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез.
Вие ще кажете: "Колко лесна работа!
" Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни. Поне докато човек ги усвои. Възпитание е музиката. Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна.
към беседата >>
" Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни.
А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа! " Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: "Колко лесна работа!
" Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни.
Поне докато човек ги усвои. Възпитание е музиката. Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работите.
към беседата >>
Поне докато човек ги усвои.
Дяволска работа! " Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: "Колко лесна работа! " Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни.
Поне докато човек ги усвои.
Възпитание е музиката. Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работите. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона.
към беседата >>
Възпитание е музиката.
" Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: "Колко лесна работа! " Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни. Поне докато човек ги усвои.
Възпитание е музиката.
Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работите. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема.
към беседата >>
Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез.
Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: "Колко лесна работа! " Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни. Поне докато човек ги усвои. Възпитание е музиката.
Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез.
Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работите. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама.
към беседата >>
Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна.
Вие ще кажете: "Колко лесна работа! " Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни. Поне докато човек ги усвои. Възпитание е музиката. Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез.
Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна.
И българинът взема фа само като си е свършил работите. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама. Защото в музиката изходният пункт е фа диез.
към беседата >>
И българинът взема фа само като си е свършил работите.
" Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни. Поне докато човек ги усвои. Възпитание е музиката. Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна.
И българинът взема фа само като си е свършил работите.
Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама. Защото в музиката изходният пункт е фа диез. А после къде ще се върнеш?
към беседата >>
Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона.
Поне докато човек ги усвои. Възпитание е музиката. Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работите.
Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона.
Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама. Защото в музиката изходният пункт е фа диез. А после къде ще се върнеш? (-През ми.) Е, какво ще направи тогава?
към беседата >>
Като си свърши работата, приблизително вярно го взема.
Възпитание е музиката. Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работите. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона.
Като си свърши работата, приблизително вярно го взема.
Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама. Защото в музиката изходният пункт е фа диез. А после къде ще се върнеш? (-През ми.) Е, какво ще направи тогава? Да кажем понижите известен тон.
към беседата >>
Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама.
Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работите. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема.
Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама.
Защото в музиката изходният пункт е фа диез. А после къде ще се върнеш? (-През ми.) Е, какво ще направи тогава? Да кажем понижите известен тон. Как ще обясните понижението на един тон?
към беседата >>
Защото в музиката изходният пункт е фа диез.
Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работите. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама.
Защото в музиката изходният пункт е фа диез.
А после къде ще се върнеш? (-През ми.) Е, какво ще направи тогава? Да кажем понижите известен тон. Как ще обясните понижението на един тон? Увеличението знаете, понижението трябва да отделите.
към беседата >>
А после къде ще се върнеш?
И българинът взема фа само като си е свършил работите. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама. Защото в музиката изходният пункт е фа диез.
А после къде ще се върнеш?
(-През ми.) Е, какво ще направи тогава? Да кажем понижите известен тон. Как ще обясните понижението на един тон? Увеличението знаете, понижението трябва да отделите. От "ми" какво ще отделиш?
към беседата >>
(-През ми.) Е, какво ще направи тогава?
Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама. Защото в музиката изходният пункт е фа диез. А после къде ще се върнеш?
(-През ми.) Е, какво ще направи тогава?
Да кажем понижите известен тон. Как ще обясните понижението на един тон? Увеличението знаете, понижението трябва да отделите. От "ми" какво ще отделиш? — "Ми бе".
към беседата >>
Да кажем понижите известен тон.
Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама. Защото в музиката изходният пункт е фа диез. А после къде ще се върнеш? (-През ми.) Е, какво ще направи тогава?
Да кажем понижите известен тон.
Как ще обясните понижението на един тон? Увеличението знаете, понижението трябва да отделите. От "ми" какво ще отделиш? — "Ми бе". Значи в този случай аз не ви казвам, вие още не знаете откъде ще излезете.
към беседата >>
Как ще обясните понижението на един тон?
Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама. Защото в музиката изходният пункт е фа диез. А после къде ще се върнеш? (-През ми.) Е, какво ще направи тогава? Да кажем понижите известен тон.
Как ще обясните понижението на един тон?
Увеличението знаете, понижението трябва да отделите. От "ми" какво ще отделиш? — "Ми бе". Значи в този случай аз не ви казвам, вие още не знаете откъде ще излезете. Вие знаете как ще излезете, но не знаете как ще се върнете в гамата.
към беседата >>
Увеличението знаете, понижението трябва да отделите.
Защото в музиката изходният пункт е фа диез. А после къде ще се върнеш? (-През ми.) Е, какво ще направи тогава? Да кажем понижите известен тон. Как ще обясните понижението на един тон?
Увеличението знаете, понижението трябва да отделите.
От "ми" какво ще отделиш? — "Ми бе". Значи в този случай аз не ви казвам, вие още не знаете откъде ще излезете. Вие знаете как ще излезете, но не знаете как ще се върнете в гамата. Излезнахте, но през фа-то не може да се върнете.
към беседата >>
От "ми" какво ще отделиш?
А после къде ще се върнеш? (-През ми.) Е, какво ще направи тогава? Да кажем понижите известен тон. Как ще обясните понижението на един тон? Увеличението знаете, понижението трябва да отделите.
От "ми" какво ще отделиш?
— "Ми бе". Значи в този случай аз не ви казвам, вие още не знаете откъде ще излезете. Вие знаете как ще излезете, но не знаете как ще се върнете в гамата. Излезнахте, но през фа-то не може да се върнете. Сега да ви кажа откъде.
към беседата >>
— "Ми бе".
(-През ми.) Е, какво ще направи тогава? Да кажем понижите известен тон. Как ще обясните понижението на един тон? Увеличението знаете, понижението трябва да отделите. От "ми" какво ще отделиш?
— "Ми бе".
Значи в този случай аз не ви казвам, вие още не знаете откъде ще излезете. Вие знаете как ще излезете, но не знаете как ще се върнете в гамата. Излезнахте, но през фа-то не може да се върнете. Сега да ви кажа откъде. Не искам да ви кажа, откъде да се върнете, понеже вие не сте излезли, пък да ви кажа как да се върнете, то е неразбрана работа.
към беседата >>
Значи в този случай аз не ви казвам, вие още не знаете откъде ще излезете.
Да кажем понижите известен тон. Как ще обясните понижението на един тон? Увеличението знаете, понижението трябва да отделите. От "ми" какво ще отделиш? — "Ми бе".
Значи в този случай аз не ви казвам, вие още не знаете откъде ще излезете.
Вие знаете как ще излезете, но не знаете как ще се върнете в гамата. Излезнахте, но през фа-то не може да се върнете. Сега да ви кажа откъде. Не искам да ви кажа, откъде да се върнете, понеже вие не сте излезли, пък да ви кажа как да се върнете, то е неразбрана работа. След като сте разбрали добре излизането, тогава ще ви разправя за връщането.
към беседата >>
Вие знаете как ще излезете, но не знаете как ще се върнете в гамата.
Как ще обясните понижението на един тон? Увеличението знаете, понижението трябва да отделите. От "ми" какво ще отделиш? — "Ми бе". Значи в този случай аз не ви казвам, вие още не знаете откъде ще излезете.
Вие знаете как ще излезете, но не знаете как ще се върнете в гамата.
Излезнахте, но през фа-то не може да се върнете. Сега да ви кажа откъде. Не искам да ви кажа, откъде да се върнете, понеже вие не сте излезли, пък да ви кажа как да се върнете, то е неразбрана работа. След като сте разбрали добре излизането, тогава ще ви разправя за връщането. Как ще ви кажа, как да се върнете от Витоша.
към беседата >>
Излезнахте, но през фа-то не може да се върнете.
Увеличението знаете, понижението трябва да отделите. От "ми" какво ще отделиш? — "Ми бе". Значи в този случай аз не ви казвам, вие още не знаете откъде ще излезете. Вие знаете как ще излезете, но не знаете как ще се върнете в гамата.
Излезнахте, но през фа-то не може да се върнете.
Сега да ви кажа откъде. Не искам да ви кажа, откъде да се върнете, понеже вие не сте излезли, пък да ви кажа как да се върнете, то е неразбрана работа. След като сте разбрали добре излизането, тогава ще ви разправя за връщането. Как ще ви кажа, как да се върнете от Витоша. То е изходно пространство и ще се върнете.
към беседата >>
Сега да ви кажа откъде.
От "ми" какво ще отделиш? — "Ми бе". Значи в този случай аз не ви казвам, вие още не знаете откъде ще излезете. Вие знаете как ще излезете, но не знаете как ще се върнете в гамата. Излезнахте, но през фа-то не може да се върнете.
Сега да ви кажа откъде.
Не искам да ви кажа, откъде да се върнете, понеже вие не сте излезли, пък да ви кажа как да се върнете, то е неразбрана работа. След като сте разбрали добре излизането, тогава ще ви разправя за връщането. Как ще ви кажа, как да се върнете от Витоша. То е изходно пространство и ще се върнете. Може да не се върнете по същия път.
към беседата >>
Не искам да ви кажа, откъде да се върнете, понеже вие не сте излезли, пък да ви кажа как да се върнете, то е неразбрана работа.
— "Ми бе". Значи в този случай аз не ви казвам, вие още не знаете откъде ще излезете. Вие знаете как ще излезете, но не знаете как ще се върнете в гамата. Излезнахте, но през фа-то не може да се върнете. Сега да ви кажа откъде.
Не искам да ви кажа, откъде да се върнете, понеже вие не сте излезли, пък да ви кажа как да се върнете, то е неразбрана работа.
След като сте разбрали добре излизането, тогава ще ви разправя за връщането. Как ще ви кажа, как да се върнете от Витоша. То е изходно пространство и ще се върнете. Може да не се върнете по същия път. Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върнете.
към беседата >>
Като си блъсне главата, той чува фа и гледа − вратата се отваря.
(втори вариант)
Въздухът там е задушен, с години сте живял като затворник и най-после, един ден казвате: „Обикалям наоколо и си пея фа, фа, фа диез, обикалям, чакам фа диез.“ Няма изходен пункт. Един ден този човек може да умре в някой музикален лабиринт. Но като върви в този замък, в мрачината има един камертон. И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в камертона, а този камертон започва с фа. И като каже фа, веднага каже фа диез.
Като си блъсне главата, той чува фа и гледа − вратата се отваря.
Като излезе вън, той вижда един светъл свят с предмети. Различава се външният свят. Значи фа диез с какво се отличава? − Излизаш вън на светлина и топлина. Ти нищо не си достигнал още, но вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо.
към втори вариант >>
Като излезе вън, той вижда един светъл свят с предмети.
(втори вариант)
Един ден този човек може да умре в някой музикален лабиринт. Но като върви в този замък, в мрачината има един камертон. И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в камертона, а този камертон започва с фа. И като каже фа, веднага каже фа диез. Като си блъсне главата, той чува фа и гледа − вратата се отваря.
Като излезе вън, той вижда един светъл свят с предмети.
Различава се външният свят. Значи фа диез с какво се отличава? − Излизаш вън на светлина и топлина. Ти нищо не си достигнал още, но вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо. Да допуснем, вие някой път си мислите, че нищо няма да постигнете.
към втори вариант >>
Различава се външният свят.
(втори вариант)
Но като върви в този замък, в мрачината има един камертон. И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в камертона, а този камертон започва с фа. И като каже фа, веднага каже фа диез. Като си блъсне главата, той чува фа и гледа − вратата се отваря. Като излезе вън, той вижда един светъл свят с предмети.
Различава се външният свят.
Значи фа диез с какво се отличава? − Излизаш вън на светлина и топлина. Ти нищо не си достигнал още, но вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо. Да допуснем, вие някой път си мислите, че нищо няма да постигнете. Ти си в един затворен палат, не си ударил още главата си на камертона.
към втори вариант >>
Значи фа диез с какво се отличава?
(втори вариант)
И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне си главата в камертона, а този камертон започва с фа. И като каже фа, веднага каже фа диез. Като си блъсне главата, той чува фа и гледа − вратата се отваря. Като излезе вън, той вижда един светъл свят с предмети. Различава се външният свят.
Значи фа диез с какво се отличава?
− Излизаш вън на светлина и топлина. Ти нищо не си достигнал още, но вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо. Да допуснем, вие някой път си мислите, че нищо няма да постигнете. Ти си в един затворен палат, не си ударил още главата си на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: „Погледни нагоре!
към втори вариант >>
− Излизаш вън на светлина и топлина.
(втори вариант)
И като каже фа, веднага каже фа диез. Като си блъсне главата, той чува фа и гледа − вратата се отваря. Като излезе вън, той вижда един светъл свят с предмети. Различава се външният свят. Значи фа диез с какво се отличава?
− Излизаш вън на светлина и топлина.
Ти нищо не си достигнал още, но вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо. Да допуснем, вие някой път си мислите, че нищо няма да постигнете. Ти си в един затворен палат, не си ударил още главата си на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: „Погледни нагоре! “ Българите имат една поговорка: „Като си блъсне главата на горния праг, да намери долния.“ А то е казано: „Като се блъснеш на долния, ще намериш и горния.“ Блъскането какво е?
към втори вариант >>
Ти нищо не си достигнал още, но вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо.
(втори вариант)
Като си блъсне главата, той чува фа и гледа − вратата се отваря. Като излезе вън, той вижда един светъл свят с предмети. Различава се външният свят. Значи фа диез с какво се отличава? − Излизаш вън на светлина и топлина.
Ти нищо не си достигнал още, но вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо.
Да допуснем, вие някой път си мислите, че нищо няма да постигнете. Ти си в един затворен палат, не си ударил още главата си на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: „Погледни нагоре! “ Българите имат една поговорка: „Като си блъсне главата на горния праг, да намери долния.“ А то е казано: „Като се блъснеш на долния, ще намериш и горния.“ Блъскането какво е? − Когато си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е като дойде крайното отчаяние.
към втори вариант >>
Да допуснем, вие някой път си мислите, че нищо няма да постигнете.
(втори вариант)
Като излезе вън, той вижда един светъл свят с предмети. Различава се външният свят. Значи фа диез с какво се отличава? − Излизаш вън на светлина и топлина. Ти нищо не си достигнал още, но вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо.
Да допуснем, вие някой път си мислите, че нищо няма да постигнете.
Ти си в един затворен палат, не си ударил още главата си на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: „Погледни нагоре! “ Българите имат една поговорка: „Като си блъсне главата на горния праг, да намери долния.“ А то е казано: „Като се блъснеш на долния, ще намериш и горния.“ Блъскането какво е? − Когато си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е като дойде крайното отчаяние. Това не е нищо друго, освен фа и като вземеш тона верен, ще излезеш от това състояние.
към втори вариант >>
Ти си в един затворен палат, не си ударил още главата си на камертона.
(втори вариант)
Различава се външният свят. Значи фа диез с какво се отличава? − Излизаш вън на светлина и топлина. Ти нищо не си достигнал още, но вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо. Да допуснем, вие някой път си мислите, че нищо няма да постигнете.
Ти си в един затворен палат, не си ударил още главата си на камертона.
И ако главата ти се блъсне, казва: „Погледни нагоре! “ Българите имат една поговорка: „Като си блъсне главата на горния праг, да намери долния.“ А то е казано: „Като се блъснеш на долния, ще намериш и горния.“ Блъскането какво е? − Когато си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е като дойде крайното отчаяние. Това не е нищо друго, освен фа и като вземеш тона верен, ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема.
към втори вариант >>
И ако главата ти се блъсне, казва: „Погледни нагоре!
(втори вариант)
Значи фа диез с какво се отличава? − Излизаш вън на светлина и топлина. Ти нищо не си достигнал още, но вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо. Да допуснем, вие някой път си мислите, че нищо няма да постигнете. Ти си в един затворен палат, не си ударил още главата си на камертона.
И ако главата ти се блъсне, казва: „Погледни нагоре!
“ Българите имат една поговорка: „Като си блъсне главата на горния праг, да намери долния.“ А то е казано: „Като се блъснеш на долния, ще намериш и горния.“ Блъскането какво е? − Когато си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е като дойде крайното отчаяние. Това не е нищо друго, освен фа и като вземеш тона верен, ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно, в тебе тия органи, които могат правилно да го вземат, почват да функционират и в даден случай може да ти помагат.
към втори вариант >>
“ Българите имат една поговорка: „Като си блъсне главата на горния праг, да намери долния.“ А то е казано: „Като се блъснеш на долния, ще намериш и горния.“ Блъскането какво е?
(втори вариант)
− Излизаш вън на светлина и топлина. Ти нищо не си достигнал още, но вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо. Да допуснем, вие някой път си мислите, че нищо няма да постигнете. Ти си в един затворен палат, не си ударил още главата си на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: „Погледни нагоре!
“ Българите имат една поговорка: „Като си блъсне главата на горния праг, да намери долния.“ А то е казано: „Като се блъснеш на долния, ще намериш и горния.“ Блъскането какво е?
− Когато си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е като дойде крайното отчаяние. Това не е нищо друго, освен фа и като вземеш тона верен, ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно, в тебе тия органи, които могат правилно да го вземат, почват да функционират и в даден случай може да ти помагат. Следователно аз изваждам заключение.
към втори вариант >>
− Когато си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е като дойде крайното отчаяние.
(втори вариант)
Ти нищо не си достигнал още, но вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо. Да допуснем, вие някой път си мислите, че нищо няма да постигнете. Ти си в един затворен палат, не си ударил още главата си на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: „Погледни нагоре! “ Българите имат една поговорка: „Като си блъсне главата на горния праг, да намери долния.“ А то е казано: „Като се блъснеш на долния, ще намериш и горния.“ Блъскането какво е?
− Когато си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е като дойде крайното отчаяние.
Това не е нищо друго, освен фа и като вземеш тона верен, ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно, в тебе тия органи, които могат правилно да го вземат, почват да функционират и в даден случай може да ти помагат. Следователно аз изваждам заключение. Ти се обезсърчаваш и казваш: „От какво зависи моето обезсърчение?
към втори вариант >>
Това не е нищо друго, освен фа и като вземеш тона верен, ще излезеш от това състояние.
(втори вариант)
Да допуснем, вие някой път си мислите, че нищо няма да постигнете. Ти си в един затворен палат, не си ударил още главата си на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: „Погледни нагоре! “ Българите имат една поговорка: „Като си блъсне главата на горния праг, да намери долния.“ А то е казано: „Като се блъснеш на долния, ще намериш и горния.“ Блъскането какво е? − Когато си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е като дойде крайното отчаяние.
Това не е нищо друго, освен фа и като вземеш тона верен, ще излезеш от това състояние.
Този тон в тебе се взема. Като ти дойде желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно, в тебе тия органи, които могат правилно да го вземат, почват да функционират и в даден случай може да ти помагат. Следователно аз изваждам заключение. Ти се обезсърчаваш и казваш: „От какво зависи моето обезсърчение? “ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш.
към втори вариант >>
Този тон в тебе се взема.
(втори вариант)
Ти си в един затворен палат, не си ударил още главата си на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: „Погледни нагоре! “ Българите имат една поговорка: „Като си блъсне главата на горния праг, да намери долния.“ А то е казано: „Като се блъснеш на долния, ще намериш и горния.“ Блъскането какво е? − Когато си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е като дойде крайното отчаяние. Това не е нищо друго, освен фа и като вземеш тона верен, ще излезеш от това състояние.
Този тон в тебе се взема.
Като ти дойде желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно, в тебе тия органи, които могат правилно да го вземат, почват да функционират и в даден случай може да ти помагат. Следователно аз изваждам заключение. Ти се обезсърчаваш и казваш: „От какво зависи моето обезсърчение? “ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез!
към втори вариант >>
Като ти дойде желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно, в тебе тия органи, които могат правилно да го вземат, почват да функционират и в даден случай може да ти помагат.
(втори вариант)
И ако главата ти се блъсне, казва: „Погледни нагоре! “ Българите имат една поговорка: „Като си блъсне главата на горния праг, да намери долния.“ А то е казано: „Като се блъснеш на долния, ще намериш и горния.“ Блъскането какво е? − Когато си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е като дойде крайното отчаяние. Това не е нищо друго, освен фа и като вземеш тона верен, ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема.
Като ти дойде желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно, в тебе тия органи, които могат правилно да го вземат, почват да функционират и в даден случай може да ти помагат.
Следователно аз изваждам заключение. Ти се обезсърчаваш и казваш: „От какво зависи моето обезсърчение? “ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е?
към втори вариант >>
Следователно аз изваждам заключение.
(втори вариант)
“ Българите имат една поговорка: „Като си блъсне главата на горния праг, да намери долния.“ А то е казано: „Като се блъснеш на долния, ще намериш и горния.“ Блъскането какво е? − Когато си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е като дойде крайното отчаяние. Това не е нищо друго, освен фа и като вземеш тона верен, ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно, в тебе тия органи, които могат правилно да го вземат, почват да функционират и в даден случай може да ти помагат.
Следователно аз изваждам заключение.
Ти се обезсърчаваш и казваш: „От какво зависи моето обезсърчение? “ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка.
към втори вариант >>
Ти се обезсърчаваш и казваш: „От какво зависи моето обезсърчение?
(втори вариант)
− Когато си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е като дойде крайното отчаяние. Това не е нищо друго, освен фа и като вземеш тона верен, ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно, в тебе тия органи, които могат правилно да го вземат, почват да функционират и в даден случай може да ти помагат. Следователно аз изваждам заключение.
Ти се обезсърчаваш и казваш: „От какво зависи моето обезсърчение?
“ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Казвам: Крайната точка, възможността от АВ.
към втори вариант >>
“ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш.
(втори вариант)
Това не е нищо друго, освен фа и като вземеш тона верен, ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно, в тебе тия органи, които могат правилно да го вземат, почват да функционират и в даден случай може да ти помагат. Следователно аз изваждам заключение. Ти се обезсърчаваш и казваш: „От какво зависи моето обезсърчение?
“ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш.
Пей фа, фа диез! (Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Казвам: Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ (фиг.
към втори вариант >>
Пей фа, фа диез!
(втори вариант)
Този тон в тебе се взема. Като ти дойде желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно, в тебе тия органи, които могат правилно да го вземат, почват да функционират и в даден случай може да ти помагат. Следователно аз изваждам заключение. Ти се обезсърчаваш и казваш: „От какво зависи моето обезсърчение? “ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш.
Пей фа, фа диез!
(Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Казвам: Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ (фиг. 1) е фа диез.
към втори вариант >>
(Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е?
(втори вариант)
Като ти дойде желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно, в тебе тия органи, които могат правилно да го вземат, почват да функционират и в даден случай може да ти помагат. Следователно аз изваждам заключение. Ти се обезсърчаваш и казваш: „От какво зависи моето обезсърчение? “ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез!
(Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е?
При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Казвам: Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ (фиг. 1) е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш.
към втори вариант >>
При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка.
(втори вариант)
Следователно аз изваждам заключение. Ти се обезсърчаваш и казваш: „От какво зависи моето обезсърчение? “ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е?
При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка.
Казвам: Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ (фиг. 1) е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворената врата.
към втори вариант >>
Вие какъв метод имате за работа?
(втори вариант)
Вие какъв метод имате за работа?
Някой път ще ви питат за методите за работа. Какво подразбирате под думите „метод за работа“? Всички хора страдат от нямане на метод. Човек не знае как да работи. Някой казва: „Дотегна ми да работя!
към втори вариант >>
Казвам: Крайната точка, възможността от АВ.
(втори вариант)
Ти се обезсърчаваш и казваш: „От какво зависи моето обезсърчение? “ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка.
Казвам: Крайната точка, възможността от АВ.
Радиусът АВ (фиг. 1) е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворената врата. Но от фа диез повече не може да идеш; ако минеш повече, ще намериш сол.
към втори вариант >>
Някой път ще ви питат за методите за работа.
(втори вариант)
Вие какъв метод имате за работа?
Някой път ще ви питат за методите за работа.
Какво подразбирате под думите „метод за работа“? Всички хора страдат от нямане на метод. Човек не знае как да работи. Някой казва: „Дотегна ми да работя! “ Той не се е научил да работи и затова му дотяга.
към втори вариант >>
Радиусът АВ (фиг.
(втори вариант)
“ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Казвам: Крайната точка, възможността от АВ.
Радиусът АВ (фиг.
1) е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворената врата. Но от фа диез повече не може да идеш; ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е?
към втори вариант >>
Какво подразбирате под думите „метод за работа“?
(втори вариант)
Вие какъв метод имате за работа? Някой път ще ви питат за методите за работа.
Какво подразбирате под думите „метод за работа“?
Всички хора страдат от нямане на метод. Човек не знае как да работи. Някой казва: „Дотегна ми да работя! “ Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи.
към втори вариант >>
1) е фа диез.
(втори вариант)
Пей фа, фа диез! (Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Казвам: Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ (фиг.
1) е фа диез.
През туй място ти можеш да излезеш. То е отворената врата. Но от фа диез повече не може да идеш; ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е? Как ще обясните функцията на сол?
към втори вариант >>
Всички хора страдат от нямане на метод.
(втори вариант)
Вие какъв метод имате за работа? Някой път ще ви питат за методите за работа. Какво подразбирате под думите „метод за работа“?
Всички хора страдат от нямане на метод.
Човек не знае как да работи. Някой казва: „Дотегна ми да работя! “ Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи. Всякога, когато човек не знае как да работи, се явява една болка.
към втори вариант >>
През туй място ти можеш да излезеш.
(втори вариант)
(Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Казвам: Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ (фиг. 1) е фа диез.
През туй място ти можеш да излезеш.
То е отворената врата. Но от фа диез повече не може да идеш; ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е? Как ще обясните функцията на сол?
към втори вариант >>
Човек не знае как да работи.
(втори вариант)
Вие какъв метод имате за работа? Някой път ще ви питат за методите за работа. Какво подразбирате под думите „метод за работа“? Всички хора страдат от нямане на метод.
Човек не знае как да работи.
Някой казва: „Дотегна ми да работя! “ Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи. Всякога, когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знае как да работи.
към втори вариант >>
То е отворената врата.
(втори вариант)
При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Казвам: Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ (фиг. 1) е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш.
То е отворената врата.
Но от фа диез повече не може да идеш; ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е? Как ще обясните функцията на сол?
към втори вариант >>
Някой казва: „Дотегна ми да работя!
(втори вариант)
Вие какъв метод имате за работа? Някой път ще ви питат за методите за работа. Какво подразбирате под думите „метод за работа“? Всички хора страдат от нямане на метод. Човек не знае как да работи.
Някой казва: „Дотегна ми да работя!
“ Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи. Всякога, когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знае как да работи. Казваш: „Дотегна ми вече.“ Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у теб една умора, уморява се човек.
към втори вариант >>
Но от фа диез повече не може да идеш; ако минеш повече, ще намериш сол.
(втори вариант)
Казвам: Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ (фиг. 1) е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворената врата.
Но от фа диез повече не може да идеш; ако минеш повече, ще намериш сол.
Функцията на сол каква е? Как ще обясните функцията на сол?
към втори вариант >>
“ Той не се е научил да работи и затова му дотяга.
(втори вариант)
Някой път ще ви питат за методите за работа. Какво подразбирате под думите „метод за работа“? Всички хора страдат от нямане на метод. Човек не знае как да работи. Някой казва: „Дотегна ми да работя!
“ Той не се е научил да работи и затова му дотяга.
Не може да работи. Всякога, когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знае как да работи. Казваш: „Дотегна ми вече.“ Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у теб една умора, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи.
към втори вариант >>
Функцията на сол каква е?
(втори вариант)
Радиусът АВ (фиг. 1) е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворената врата. Но от фа диез повече не може да идеш; ако минеш повече, ще намериш сол.
Функцията на сол каква е?
Как ще обясните функцията на сол?
към втори вариант >>
Не може да работи.
(втори вариант)
Какво подразбирате под думите „метод за работа“? Всички хора страдат от нямане на метод. Човек не знае как да работи. Някой казва: „Дотегна ми да работя! “ Той не се е научил да работи и затова му дотяга.
Не може да работи.
Всякога, когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знае как да работи. Казваш: „Дотегна ми вече.“ Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у теб една умора, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи.
към втори вариант >>
Как ще обясните функцията на сол?
(втори вариант)
1) е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворената врата. Но от фа диез повече не може да идеш; ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е?
Как ще обясните функцията на сол?
към втори вариант >>
Всякога, когато човек не знае как да работи, се явява една болка.
(втори вариант)
Всички хора страдат от нямане на метод. Човек не знае как да работи. Някой казва: „Дотегна ми да работя! “ Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи.
Всякога, когато човек не знае как да работи, се явява една болка.
Щом се яви болка, това е признак, че не знае как да работи. Казваш: „Дотегна ми вече.“ Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у теб една умора, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи. Като започне една работа, той мисли бързо да я свърши.
към втори вариант >>
Аз се спирам върху фа като изходен пункт.
(втори вариант)
Аз се спирам върху фа като изходен пункт.
Затуй в съвременния живот хората казват: „Без хляб не може, без пари не може, без това не може! “ Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основният тон. „Без което не може“, значи фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа.
към втори вариант >>
Щом се яви болка, това е признак, че не знае как да работи.
(втори вариант)
Човек не знае как да работи. Някой казва: „Дотегна ми да работя! “ Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи. Всякога, когато човек не знае как да работи, се явява една болка.
Щом се яви болка, това е признак, че не знае как да работи.
Казваш: „Дотегна ми вече.“ Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у теб една умора, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи. Като започне една работа, той мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа.
към втори вариант >>
Затуй в съвременния живот хората казват: „Без хляб не може, без пари не може, без това не може!
(втори вариант)
Аз се спирам върху фа като изходен пункт.
Затуй в съвременния живот хората казват: „Без хляб не може, без пари не може, без това не може!
“ Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основният тон. „Без което не може“, значи фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може.
към втори вариант >>
Казваш: „Дотегна ми вече.“ Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у теб една умора, уморява се човек.
(втори вариант)
Някой казва: „Дотегна ми да работя! “ Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи. Всякога, когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знае как да работи.
Казваш: „Дотегна ми вече.“ Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у теб една умора, уморява се човек.
Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи. Като започне една работа, той мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я свършиш, никога не се свършва.
към втори вариант >>
“ Без всичко онова, без което не може, това е фа.
(втори вариант)
Аз се спирам върху фа като изходен пункт. Затуй в съвременния живот хората казват: „Без хляб не може, без пари не може, без това не може!
“ Без всичко онова, без което не може, това е фа.
Това е основният тон. „Без което не може“, значи фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може. А с кое може тогава?
към втори вариант >>
Щом човек се уморява, той не знае как да работи.
(втори вариант)
“ Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи. Всякога, когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знае как да работи. Казваш: „Дотегна ми вече.“ Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у теб една умора, уморява се човек.
Щом човек се уморява, той не знае как да работи.
Има хора, които са много бързи. Като започне една работа, той мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я свършиш, никога не се свършва. Някой казва: „Да свърша работата.“ Какво се разбира под думите „да се свърши една работа“.
към втори вариант >>
Това е основният тон.
(втори вариант)
Аз се спирам върху фа като изходен пункт. Затуй в съвременния живот хората казват: „Без хляб не може, без пари не може, без това не може! “ Без всичко онова, без което не може, това е фа.
Това е основният тон.
„Без което не може“, значи фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може. А с кое може тогава? − С хляб може.
към втори вариант >>
Има хора, които са много бързи.
(втори вариант)
Не може да работи. Всякога, когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знае как да работи. Казваш: „Дотегна ми вече.“ Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у теб една умора, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи.
Има хора, които са много бързи.
Като започне една работа, той мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я свършиш, никога не се свършва. Някой казва: „Да свърша работата.“ Какво се разбира под думите „да се свърши една работа“. Самата работа е неразбрана.
към втори вариант >>
„Без което не може“, значи фа-то не се взема естествено.
(втори вариант)
Аз се спирам върху фа като изходен пункт. Затуй в съвременния живот хората казват: „Без хляб не може, без пари не може, без това не може! “ Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основният тон.
„Без което не може“, значи фа-то не се взема естествено.
Значи не може без фа. По никой друг начин не може. А с кое може тогава? − С хляб може. А то значи правилно вземане на фа ди.
към втори вариант >>
Като започне една работа, той мисли бързо да я свърши.
(втори вариант)
Всякога, когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знае как да работи. Казваш: „Дотегна ми вече.“ Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у теб една умора, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи.
Като започне една работа, той мисли бързо да я свърши.
Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я свършиш, никога не се свършва. Някой казва: „Да свърша работата.“ Какво се разбира под думите „да се свърши една работа“. Самата работа е неразбрана. „Свършва, казва той, работата си.“ И при това, след като свърши работата, остава недоволен.
към втори вариант >>
Значи не може без фа.
(втори вариант)
Аз се спирам върху фа като изходен пункт. Затуй в съвременния живот хората казват: „Без хляб не може, без пари не може, без това не може! “ Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основният тон. „Без което не може“, значи фа-то не се взема естествено.
Значи не може без фа.
По никой друг начин не може. А с кое може тогава? − С хляб може. А то значи правилно вземане на фа ди. С вода може.
към втори вариант >>
Човек, който бърза, никога не върши работа.
(втори вариант)
Щом се яви болка, това е признак, че не знае как да работи. Казваш: „Дотегна ми вече.“ Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у теб една умора, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи. Като започне една работа, той мисли бързо да я свърши.
Човек, който бърза, никога не върши работа.
Когато не знаеш как да я свършиш, никога не се свършва. Някой казва: „Да свърша работата.“ Какво се разбира под думите „да се свърши една работа“. Самата работа е неразбрана. „Свършва, казва той, работата си.“ И при това, след като свърши работата, остава недоволен. А недоволството в живота зависи от нямане на работа.
към втори вариант >>
По никой друг начин не може.
(втори вариант)
Затуй в съвременния живот хората казват: „Без хляб не може, без пари не може, без това не може! “ Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основният тон. „Без което не може“, значи фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа.
По никой друг начин не може.
А с кое може тогава? − С хляб може. А то значи правилно вземане на фа ди. С вода може. Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може.
към втори вариант >>
Когато не знаеш как да я свършиш, никога не се свършва.
(втори вариант)
Казваш: „Дотегна ми вече.“ Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у теб една умора, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи. Като започне една работа, той мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа.
Когато не знаеш как да я свършиш, никога не се свършва.
Някой казва: „Да свърша работата.“ Какво се разбира под думите „да се свърши една работа“. Самата работа е неразбрана. „Свършва, казва той, работата си.“ И при това, след като свърши работата, остава недоволен. А недоволството в живота зависи от нямане на работа. Скука, няма какво да работи.
към втори вариант >>
А с кое може тогава?
(втори вариант)
“ Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основният тон. „Без което не може“, значи фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може.
А с кое може тогава?
− С хляб може. А то значи правилно вземане на фа ди. С вода може. Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез.
към втори вариант >>
Някой казва: „Да свърша работата.“ Какво се разбира под думите „да се свърши една работа“.
(втори вариант)
Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи. Като започне една работа, той мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я свършиш, никога не се свършва.
Някой казва: „Да свърша работата.“ Какво се разбира под думите „да се свърши една работа“.
Самата работа е неразбрана. „Свършва, казва той, работата си.“ И при това, след като свърши работата, остава недоволен. А недоволството в живота зависи от нямане на работа. Скука, няма какво да работи.
към втори вариант >>
− С хляб може.
(втори вариант)
Това е основният тон. „Без което не може“, значи фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може. А с кое може тогава?
− С хляб може.
А то значи правилно вземане на фа ди. С вода може. Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез. Добре, как ще вземете сега фа диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете?
към втори вариант >>
Самата работа е неразбрана.
(втори вариант)
Има хора, които са много бързи. Като започне една работа, той мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я свършиш, никога не се свършва. Някой казва: „Да свърша работата.“ Какво се разбира под думите „да се свърши една работа“.
Самата работа е неразбрана.
„Свършва, казва той, работата си.“ И при това, след като свърши работата, остава недоволен. А недоволството в живота зависи от нямане на работа. Скука, няма какво да работи.
към втори вариант >>
А то значи правилно вземане на фа ди.
(втори вариант)
„Без което не може“, значи фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може. А с кое може тогава? − С хляб може.
А то значи правилно вземане на фа ди.
С вода може. Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез. Добре, как ще вземете сега фа диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят.
към втори вариант >>
„Свършва, казва той, работата си.“ И при това, след като свърши работата, остава недоволен.
(втори вариант)
Като започне една работа, той мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я свършиш, никога не се свършва. Някой казва: „Да свърша работата.“ Какво се разбира под думите „да се свърши една работа“. Самата работа е неразбрана.
„Свършва, казва той, работата си.“ И при това, след като свърши работата, остава недоволен.
А недоволството в живота зависи от нямане на работа. Скука, няма какво да работи.
към втори вариант >>
С вода може.
(втори вариант)
Значи не може без фа. По никой друг начин не може. А с кое може тогава? − С хляб може. А то значи правилно вземане на фа ди.
С вода може.
Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез. Добре, как ще вземете сега фа диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят.
към втори вариант >>
А недоволството в живота зависи от нямане на работа.
(втори вариант)
Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я свършиш, никога не се свършва. Някой казва: „Да свърша работата.“ Какво се разбира под думите „да се свърши една работа“. Самата работа е неразбрана. „Свършва, казва той, работата си.“ И при това, след като свърши работата, остава недоволен.
А недоволството в живота зависи от нямане на работа.
Скука, няма какво да работи.
към втори вариант >>
Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може.
(втори вариант)
По никой друг начин не може. А с кое може тогава? − С хляб може. А то значи правилно вземане на фа ди. С вода може.
Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може.
При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез. Добре, как ще вземете сега фа диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари, пеят, а които имат пари, не пеят?
към втори вариант >>
Скука, няма какво да работи.
(втори вариант)
Когато не знаеш как да я свършиш, никога не се свършва. Някой казва: „Да свърша работата.“ Какво се разбира под думите „да се свърши една работа“. Самата работа е неразбрана. „Свършва, казва той, работата си.“ И при това, след като свърши работата, остава недоволен. А недоволството в живота зависи от нямане на работа.
Скука, няма какво да работи.
към втори вариант >>
При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез.
(втори вариант)
А с кое може тогава? − С хляб може. А то значи правилно вземане на фа ди. С вода може. Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може.
При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез.
Добре, как ще вземете сега фа диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари, пеят, а които имат пари, не пеят? Явява се едно противоречие.
към втори вариант >>
За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка (фиг. 1).
(втори вариант)
За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка (фиг. 1).
Теоретически точката не взема никакво пространство. Безпространствена е тя. Тогава всички безпространствени величини нямат съществувание, И ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно ù даваме една величина. Да кажем, че имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права − А В.
към втори вариант >>
Добре, как ще вземете сега фа диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете?
(втори вариант)
− С хляб може. А то значи правилно вземане на фа ди. С вода може. Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез.
Добре, как ще вземете сега фа диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете?
Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари, пеят, а които имат пари, не пеят? Явява се едно противоречие. То е привидно.
към втори вариант >>
Теоретически точката не взема никакво пространство.
(втори вариант)
За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка (фиг. 1).
Теоретически точката не взема никакво пространство.
Безпространствена е тя. Тогава всички безпространствени величини нямат съществувание, И ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно ù даваме една величина. Да кажем, че имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права − А В. АВ някой път минава като една дадена линия.
към втори вариант >>
Въобще онези, които имат пари, не пеят.
(втори вариант)
А то значи правилно вземане на фа ди. С вода може. Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез. Добре, как ще вземете сега фа диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете?
Въобще онези, които имат пари, не пеят.
Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари, пеят, а които имат пари, не пеят? Явява се едно противоречие. То е привидно. Аз обяснявам посторонно, не математически.
към втори вариант >>
Безпространствена е тя.
(втори вариант)
За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка (фиг. 1). Теоретически точката не взема никакво пространство.
Безпространствена е тя.
Тогава всички безпространствени величини нямат съществувание, И ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно ù даваме една величина. Да кажем, че имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права − А В. АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг.
към втори вариант >>
Които нямат пари, пеят.
(втори вариант)
С вода може. Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез. Добре, как ще вземете сега фа диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят.
Които нямат пари, пеят.
Защо именно, които нямат пари, пеят, а които имат пари, не пеят? Явява се едно противоречие. То е привидно. Аз обяснявам посторонно, не математически. Ще ви дам едно посторонно обяснение: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак?
към втори вариант >>
Тогава всички безпространствени величини нямат съществувание, И ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно ù даваме една величина.
(втори вариант)
За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка (фиг. 1). Теоретически точката не взема никакво пространство. Безпространствена е тя.
Тогава всички безпространствени величини нямат съществувание, И ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно ù даваме една величина.
Да кажем, че имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права − А В. АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга, как се нарича?
към втори вариант >>
Защо именно, които нямат пари, пеят, а които имат пари, не пеят?
(втори вариант)
Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез. Добре, как ще вземете сега фа диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят.
Защо именно, които нямат пари, пеят, а които имат пари, не пеят?
Явява се едно противоречие. То е привидно. Аз обяснявам посторонно, не математически. Ще ви дам едно посторонно обяснение: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак? Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, туй неестествено желание ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност.
към втори вариант >>
Да кажем, че имате точката А.
(втори вариант)
За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка (фиг. 1). Теоретически точката не взема никакво пространство. Безпространствена е тя. Тогава всички безпространствени величини нямат съществувание, И ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно ù даваме една величина.
Да кажем, че имате точката А.
От тази точка теглите нагоре една права − А В. АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга, как се нарича? (Радиус.) Какво е радиусът?
към втори вариант >>
Явява се едно противоречие.
(втори вариант)
При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез. Добре, как ще вземете сега фа диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари, пеят, а които имат пари, не пеят?
Явява се едно противоречие.
То е привидно. Аз обяснявам посторонно, не математически. Ще ви дам едно посторонно обяснение: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак? Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, туй неестествено желание ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност. Ще дойде един ден, ти пак ще пееш.
към втори вариант >>
От тази точка теглите нагоре една права − А В.
(втори вариант)
За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка (фиг. 1). Теоретически точката не взема никакво пространство. Безпространствена е тя. Тогава всички безпространствени величини нямат съществувание, И ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно ù даваме една величина. Да кажем, че имате точката А.
От тази точка теглите нагоре една права − А В.
АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга, как се нарича? (Радиус.) Какво е радиусът? (Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус.) Радиус, коренът, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра.
към втори вариант >>
То е привидно.
(втори вариант)
Добре, как ще вземете сега фа диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари, пеят, а които имат пари, не пеят? Явява се едно противоречие.
То е привидно.
Аз обяснявам посторонно, не математически. Ще ви дам едно посторонно обяснение: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак? Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, туй неестествено желание ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност. Ще дойде един ден, ти пак ще пееш. Богатият не пее, защото се е наял; щом огладнее, той пак ще пее.
към втори вариант >>
АВ някой път минава като една дадена линия.
(втори вариант)
Теоретически точката не взема никакво пространство. Безпространствена е тя. Тогава всички безпространствени величини нямат съществувание, И ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно ù даваме една величина. Да кажем, че имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права − А В.
АВ някой път минава като една дадена линия.
Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга, как се нарича? (Радиус.) Какво е радиусът? (Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус.) Радиус, коренът, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си.
към втори вариант >>
Аз обяснявам посторонно, не математически.
(втори вариант)
Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари, пеят, а които имат пари, не пеят? Явява се едно противоречие. То е привидно.
Аз обяснявам посторонно, не математически.
Ще ви дам едно посторонно обяснение: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак? Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, туй неестествено желание ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност. Ще дойде един ден, ти пак ще пееш. Богатият не пее, защото се е наял; щом огладнее, той пак ще пее. Ти не искаш да пееш, но не може ли да ни покажеш някой, който знае да пее?
към втори вариант >>
Но от тази линия може да начертаете и един кръг.
(втори вариант)
Безпространствена е тя. Тогава всички безпространствени величини нямат съществувание, И ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно ù даваме една величина. Да кажем, че имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права − А В. АВ някой път минава като една дадена линия.
Но от тази линия може да начертаете и един кръг.
Тази линия, която има отношение към кръга, как се нарича? (Радиус.) Какво е радиусът? (Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус.) Радиус, коренът, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението.
към втори вариант >>
Ще ви дам едно посторонно обяснение: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак?
(втори вариант)
Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари, пеят, а които имат пари, не пеят? Явява се едно противоречие. То е привидно. Аз обяснявам посторонно, не математически.
Ще ви дам едно посторонно обяснение: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак?
Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, туй неестествено желание ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност. Ще дойде един ден, ти пак ще пееш. Богатият не пее, защото се е наял; щом огладнее, той пак ще пее. Ти не искаш да пееш, но не може ли да ни покажеш някой, който знае да пее? Сиромах е този.
към втори вариант >>
Тази линия, която има отношение към кръга, как се нарича?
(втори вариант)
Тогава всички безпространствени величини нямат съществувание, И ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно ù даваме една величина. Да кажем, че имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права − А В. АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг.
Тази линия, която има отношение към кръга, как се нарича?
(Радиус.) Какво е радиусът? (Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус.) Радиус, коренът, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението. Следователно една от тия линии определя това.
към втори вариант >>
Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, туй неестествено желание ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност.
(втори вариант)
Защо именно, които нямат пари, пеят, а които имат пари, не пеят? Явява се едно противоречие. То е привидно. Аз обяснявам посторонно, не математически. Ще ви дам едно посторонно обяснение: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак?
Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, туй неестествено желание ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност.
Ще дойде един ден, ти пак ще пееш. Богатият не пее, защото се е наял; щом огладнее, той пак ще пее. Ти не искаш да пееш, но не може ли да ни покажеш някой, който знае да пее? Сиромах е този. Кой е онзи, който знае да пее?
към втори вариант >>
(Радиус.) Какво е радиусът?
(втори вариант)
Да кажем, че имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права − А В. АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга, как се нарича?
(Радиус.) Какво е радиусът?
(Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус.) Радиус, коренът, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението. Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност.
към втори вариант >>
Ще дойде един ден, ти пак ще пееш.
(втори вариант)
Явява се едно противоречие. То е привидно. Аз обяснявам посторонно, не математически. Ще ви дам едно посторонно обяснение: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак? Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, туй неестествено желание ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност.
Ще дойде един ден, ти пак ще пееш.
Богатият не пее, защото се е наял; щом огладнее, той пак ще пее. Ти не искаш да пееш, но не може ли да ни покажеш някой, който знае да пее? Сиромах е този. Кой е онзи, който знае да пее? − Сиромахът.
към втори вариант >>
(Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус.) Радиус, коренът, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра.
(втори вариант)
От тази точка теглите нагоре една права − А В. АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга, как се нарича? (Радиус.) Какво е радиусът?
(Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус.) Радиус, коренът, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра.
Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението. Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен.
към втори вариант >>
Богатият не пее, защото се е наял; щом огладнее, той пак ще пее.
(втори вариант)
То е привидно. Аз обяснявам посторонно, не математически. Ще ви дам едно посторонно обяснение: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак? Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, туй неестествено желание ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност. Ще дойде един ден, ти пак ще пееш.
Богатият не пее, защото се е наял; щом огладнее, той пак ще пее.
Ти не искаш да пееш, но не може ли да ни покажеш някой, който знае да пее? Сиромах е този. Кой е онзи, който знае да пее? − Сиромахът. Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах.
към втори вариант >>
Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си.
(втори вариант)
АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга, как се нарича? (Радиус.) Какво е радиусът? (Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус.) Радиус, коренът, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра.
Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си.
Това е значението. Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е.
към втори вариант >>
Ти не искаш да пееш, но не може ли да ни покажеш някой, който знае да пее?
(втори вариант)
Аз обяснявам посторонно, не математически. Ще ви дам едно посторонно обяснение: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак? Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, туй неестествено желание ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност. Ще дойде един ден, ти пак ще пееш. Богатият не пее, защото се е наял; щом огладнее, той пак ще пее.
Ти не искаш да пееш, но не може ли да ни покажеш някой, който знае да пее?
Сиромах е този. Кой е онзи, който знае да пее? − Сиромахът. Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах. „Искам да пея, казва, но нямам учител да ме учи.“ − Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа!
към втори вариант >>
Това е значението.
(втори вариант)
Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга, как се нарича? (Радиус.) Какво е радиусът? (Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус.) Радиус, коренът, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си.
Това е значението.
Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е. Да ме накарате тъй да направя тази окръжност, няма да я направя.
към втори вариант >>
Сиромах е този.
(втори вариант)
Ще ви дам едно посторонно обяснение: Ти ядеш, защото си гладен, но щом се наядеш, можеш ли да ядеш пак? Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, туй неестествено желание ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност. Ще дойде един ден, ти пак ще пееш. Богатият не пее, защото се е наял; щом огладнее, той пак ще пее. Ти не искаш да пееш, но не може ли да ни покажеш някой, който знае да пее?
Сиромах е този.
Кой е онзи, който знае да пее? − Сиромахът. Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах. „Искам да пея, казва, но нямам учител да ме учи.“ − Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа! Аз съм виждал, когато някой не може да успее в нещо, ще си блъсне главата; а то е дано чуе тона фа.
към втори вариант >>
Следователно една от тия линии определя това.
(втори вариант)
Тази линия, която има отношение към кръга, как се нарича? (Радиус.) Какво е радиусът? (Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус.) Радиус, коренът, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението.
Следователно една от тия линии определя това.
Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е. Да ме накарате тъй да направя тази окръжност, няма да я направя. Па и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи такъв кръг.
към втори вариант >>
Кой е онзи, който знае да пее?
(втори вариант)
Туй желание у тебе, че ти не искаш да ядеш, туй неестествено желание ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност. Ще дойде един ден, ти пак ще пееш. Богатият не пее, защото се е наял; щом огладнее, той пак ще пее. Ти не искаш да пееш, но не може ли да ни покажеш някой, който знае да пее? Сиромах е този.
Кой е онзи, който знае да пее?
− Сиромахът. Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах. „Искам да пея, казва, но нямам учител да ме учи.“ − Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа! Аз съм виждал, когато някой не може да успее в нещо, ще си блъсне главата; а то е дано чуе тона фа. Работата е в тона.
към втори вариант >>
Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност.
(втори вариант)
(Радиус.) Какво е радиусът? (Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус.) Радиус, коренът, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението. Следователно една от тия линии определя това.
Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност.
В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е. Да ме накарате тъй да направя тази окръжност, няма да я направя. Па и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи такъв кръг. Вие някой път искате да пеете, нали?
към втори вариант >>
− Сиромахът.
(втори вариант)
Ще дойде един ден, ти пак ще пееш. Богатият не пее, защото се е наял; щом огладнее, той пак ще пее. Ти не искаш да пееш, но не може ли да ни покажеш някой, който знае да пее? Сиромах е този. Кой е онзи, който знае да пее?
− Сиромахът.
Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах. „Искам да пея, казва, но нямам учител да ме учи.“ − Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа! Аз съм виждал, когато някой не може да успее в нещо, ще си блъсне главата; а то е дано чуе тона фа. Работата е в тона. Ако тонът излезе, работата става добре.
към втори вариант >>
В дадения случай пергелът е по-умен от мен.
(втори вариант)
(Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус.) Радиус, коренът, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението. Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност.
В дадения случай пергелът е по-умен от мен.
По-майстор е. Да ме накарате тъй да направя тази окръжност, няма да я направя. Па и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи такъв кръг. Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг, да видите какъв певец ще станете.
към втори вариант >>
Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах.
(втори вариант)
Богатият не пее, защото се е наял; щом огладнее, той пак ще пее. Ти не искаш да пееш, но не може ли да ни покажеш някой, който знае да пее? Сиромах е този. Кой е онзи, който знае да пее? − Сиромахът.
Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах.
„Искам да пея, казва, но нямам учител да ме учи.“ − Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа! Аз съм виждал, когато някой не може да успее в нещо, ще си блъсне главата; а то е дано чуе тона фа. Работата е в тона. Ако тонът излезе, работата става добре. Ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, докато се бутне в камертона.
към втори вариант >>
По-майстор е.
(втори вариант)
Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението. Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен.
По-майстор е.
Да ме накарате тъй да направя тази окръжност, няма да я направя. Па и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи такъв кръг. Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг, да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пеенето ще бъде право.
към втори вариант >>
„Искам да пея, казва, но нямам учител да ме учи.“ − Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа!
(втори вариант)
Ти не искаш да пееш, но не може ли да ни покажеш някой, който знае да пее? Сиромах е този. Кой е онзи, който знае да пее? − Сиромахът. Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах.
„Искам да пея, казва, но нямам учител да ме учи.“ − Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа!
Аз съм виждал, когато някой не може да успее в нещо, ще си блъсне главата; а то е дано чуе тона фа. Работата е в тона. Ако тонът излезе, работата става добре. Ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, докато се бутне в камертона. Дайте най-верния тон фа!
към втори вариант >>
Да ме накарате тъй да направя тази окръжност, няма да я направя.
(втори вариант)
Това е значението. Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е.
Да ме накарате тъй да направя тази окръжност, няма да я направя.
Па и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи такъв кръг. Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг, да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пеенето ще бъде право. Пък ако се кривите и пеенето ще бъде такова.
към втори вариант >>
Аз съм виждал, когато някой не може да успее в нещо, ще си блъсне главата; а то е дано чуе тона фа.
(втори вариант)
Сиромах е този. Кой е онзи, който знае да пее? − Сиромахът. Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах. „Искам да пея, казва, но нямам учител да ме учи.“ − Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа!
Аз съм виждал, когато някой не може да успее в нещо, ще си блъсне главата; а то е дано чуе тона фа.
Работата е в тона. Ако тонът излезе, работата става добре. Ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, докато се бутне в камертона. Дайте най-верния тон фа! И той е неверен.
към втори вариант >>
Па и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи такъв кръг.
(втори вариант)
Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е. Да ме накарате тъй да направя тази окръжност, няма да я направя.
Па и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи такъв кръг.
Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг, да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пеенето ще бъде право. Пък ако се кривите и пеенето ще бъде такова. Има една философия.
към втори вариант >>
Работата е в тона.
(втори вариант)
Кой е онзи, който знае да пее? − Сиромахът. Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах. „Искам да пея, казва, но нямам учител да ме учи.“ − Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа! Аз съм виждал, когато някой не може да успее в нещо, ще си блъсне главата; а то е дано чуе тона фа.
Работата е в тона.
Ако тонът излезе, работата става добре. Ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, докато се бутне в камертона. Дайте най-верния тон фа! И той е неверен. Той е неверен, но плаши мечките.
към втори вариант >>
Вие някой път искате да пеете, нали?
(втори вариант)
Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е. Да ме накарате тъй да направя тази окръжност, няма да я направя. Па и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи такъв кръг.
Вие някой път искате да пеете, нали?
Почнете да правите кръг, да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пеенето ще бъде право. Пък ако се кривите и пеенето ще бъде такова. Има една философия. − Във всички неща има отношение.
към втори вариант >>
Ако тонът излезе, работата става добре.
(втори вариант)
− Сиромахът. Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах. „Искам да пея, казва, но нямам учител да ме учи.“ − Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа! Аз съм виждал, когато някой не може да успее в нещо, ще си блъсне главата; а то е дано чуе тона фа. Работата е в тона.
Ако тонът излезе, работата става добре.
Ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, докато се бутне в камертона. Дайте най-верния тон фа! И той е неверен. Той е неверен, но плаши мечките. Ти носиш дървен нож.
към втори вариант >>
Почнете да правите кръг, да видите какъв певец ще станете.
(втори вариант)
В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е. Да ме накарате тъй да направя тази окръжност, няма да я направя. Па и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи такъв кръг. Вие някой път искате да пеете, нали?
Почнете да правите кръг, да видите какъв певец ще станете.
Колкото се приближавате до кръга и пеенето ще бъде право. Пък ако се кривите и пеенето ще бъде такова. Има една философия. − Във всички неща има отношение. Отношение е непонятна дума.
към втори вариант >>
Ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, докато се бутне в камертона.
(втори вариант)
Той е един профан, той не знае да пее фа, затова е сиромах. „Искам да пея, казва, но нямам учител да ме учи.“ − Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа! Аз съм виждал, когато някой не може да успее в нещо, ще си блъсне главата; а то е дано чуе тона фа. Работата е в тона. Ако тонът излезе, работата става добре.
Ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, докато се бутне в камертона.
Дайте най-верния тон фа! И той е неверен. Той е неверен, но плаши мечките. Ти носиш дървен нож. Той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки за малко кураж е това.
към втори вариант >>
Колкото се приближавате до кръга и пеенето ще бъде право.
(втори вариант)
По-майстор е. Да ме накарате тъй да направя тази окръжност, няма да я направя. Па и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи такъв кръг. Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг, да видите какъв певец ще станете.
Колкото се приближавате до кръга и пеенето ще бъде право.
Пък ако се кривите и пеенето ще бъде такова. Има една философия. − Във всички неща има отношение. Отношение е непонятна дума. Отношението е връзка.
към втори вариант >>
Дайте най-верния тон фа!
(втори вариант)
„Искам да пея, казва, но нямам учител да ме учи.“ − Казвам: Добре, ще си блъскаш главата с камертона фа! Аз съм виждал, когато някой не може да успее в нещо, ще си блъсне главата; а то е дано чуе тона фа. Работата е в тона. Ако тонът излезе, работата става добре. Ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, докато се бутне в камертона.
Дайте най-верния тон фа!
И той е неверен. Той е неверен, но плаши мечките. Ти носиш дървен нож. Той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки за малко кураж е това.
към втори вариант >>
Пък ако се кривите и пеенето ще бъде такова.
(втори вариант)
Да ме накарате тъй да направя тази окръжност, няма да я направя. Па и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи такъв кръг. Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг, да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пеенето ще бъде право.
Пък ако се кривите и пеенето ще бъде такова.
Има една философия. − Във всички неща има отношение. Отношение е непонятна дума. Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение.
към втори вариант >>
И той е неверен.
(втори вариант)
Аз съм виждал, когато някой не може да успее в нещо, ще си блъсне главата; а то е дано чуе тона фа. Работата е в тона. Ако тонът излезе, работата става добре. Ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, докато се бутне в камертона. Дайте най-верния тон фа!
И той е неверен.
Той е неверен, но плаши мечките. Ти носиш дървен нож. Той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки за малко кураж е това.
към втори вариант >>
Има една философия.
(втори вариант)
Па и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи такъв кръг. Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг, да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пеенето ще бъде право. Пък ако се кривите и пеенето ще бъде такова.
Има една философия.
− Във всички неща има отношение. Отношение е непонятна дума. Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого.
към втори вариант >>
Той е неверен, но плаши мечките.
(втори вариант)
Работата е в тона. Ако тонът излезе, работата става добре. Ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, докато се бутне в камертона. Дайте най-верния тон фа! И той е неверен.
Той е неверен, но плаши мечките.
Ти носиш дървен нож. Той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки за малко кураж е това.
към втори вариант >>
− Във всички неща има отношение.
(втори вариант)
Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг, да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пеенето ще бъде право. Пък ако се кривите и пеенето ще бъде такова. Има една философия.
− Във всички неща има отношение.
Отношение е непонятна дума. Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого. Какви са отношенията − добри или лоши?
към втори вариант >>
Ти носиш дървен нож.
(втори вариант)
Ако тонът излезе, работата става добре. Ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, докато се бутне в камертона. Дайте най-верния тон фа! И той е неверен. Той е неверен, но плаши мечките.
Ти носиш дървен нож.
Той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки за малко кураж е това.
към втори вариант >>
Отношение е непонятна дума.
(втори вариант)
Почнете да правите кръг, да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пеенето ще бъде право. Пък ако се кривите и пеенето ще бъде такова. Има една философия. − Във всички неща има отношение.
Отношение е непонятна дума.
Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого. Какви са отношенията − добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение.
към втори вариант >>
Той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки за малко кураж е това.
(втори вариант)
Ако не излезе тази работа, пак си блъсне главата, докато се бутне в камертона. Дайте най-верния тон фа! И той е неверен. Той е неверен, но плаши мечките. Ти носиш дървен нож.
Той може да се счупи, няма да те спаси от мечката, но все таки за малко кураж е това.
към втори вариант >>
Отношението е връзка.
(втори вариант)
Колкото се приближавате до кръга и пеенето ще бъде право. Пък ако се кривите и пеенето ще бъде такова. Има една философия. − Във всички неща има отношение. Отношение е непонятна дума.
Отношението е връзка.
А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого. Какви са отношенията − добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума „отношение“ е непонятна и трябва да се преведе.
към втори вариант >>
Вземете сега фа, фа, фа.
(втори вариант)
Вземете сега фа, фа, фа.
Фа диез! Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме, усилваме; после пак да отслабваме тихо. Същото е с фа диез. (Усилване и отслабване.) Сега на фа-то казваме: Ставам.
към втори вариант >>
А във връзката има известно практическо приложение.
(втори вариант)
Пък ако се кривите и пеенето ще бъде такова. Има една философия. − Във всички неща има отношение. Отношение е непонятна дума. Отношението е връзка.
А във връзката има известно практическо приложение.
Отношение имаш към някого. Какви са отношенията − добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума „отношение“ е непонятна и трябва да се преведе. Отнасям нещо. Къде?
към втори вариант >>
Фа диез!
(втори вариант)
Вземете сега фа, фа, фа.
Фа диез!
Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме, усилваме; после пак да отслабваме тихо. Същото е с фа диез. (Усилване и отслабване.) Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура − ставам.
към втори вариант >>
Отношение имаш към някого.
(втори вариант)
Има една философия. − Във всички неща има отношение. Отношение е непонятна дума. Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение.
Отношение имаш към някого.
Какви са отношенията − добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума „отношение“ е непонятна и трябва да се преведе. Отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата.
към втори вариант >>
Сега усилвайте и отслабвайте фа-то.
(втори вариант)
Вземете сега фа, фа, фа. Фа диез!
Сега усилвайте и отслабвайте фа-то.
Тихо да почнем и постепенно да усилваме, усилваме; после пак да отслабваме тихо. Същото е с фа диез. (Усилване и отслабване.) Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура − ставам. Според мене „ставам“ е едно положение.
към втори вариант >>
Какви са отношенията − добри или лоши?
(втори вариант)
− Във всички неща има отношение. Отношение е непонятна дума. Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого.
Какви са отношенията − добри или лоши?
Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума „отношение“ е непонятна и трябва да се преведе. Отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: „А се отнася към В (А е Драган, а В е касата), както В към Д.
към втори вариант >>
Тихо да почнем и постепенно да усилваме, усилваме; после пак да отслабваме тихо.
(втори вариант)
Вземете сега фа, фа, фа. Фа диез! Сега усилвайте и отслабвайте фа-то.
Тихо да почнем и постепенно да усилваме, усилваме; после пак да отслабваме тихо.
Същото е с фа диез. (Усилване и отслабване.) Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура − ставам. Според мене „ставам“ е едно положение. Излизането е фа диез.
към втори вариант >>
Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение.
(втори вариант)
Отношение е непонятна дума. Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого. Какви са отношенията − добри или лоши?
Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение.
Самата дума „отношение“ е непонятна и трябва да се преведе. Отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: „А се отнася към В (А е Драган, а В е касата), както В към Д. Тази пропорция каква е?
към втори вариант >>
Същото е с фа диез.
(втори вариант)
Вземете сега фа, фа, фа. Фа диез! Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме, усилваме; после пак да отслабваме тихо.
Същото е с фа диез.
(Усилване и отслабване.) Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура − ставам. Според мене „ставам“ е едно положение. Излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение − развиване.
към втори вариант >>
Самата дума „отношение“ е непонятна и трябва да се преведе.
(втори вариант)
Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого. Какви са отношенията − добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение.
Самата дума „отношение“ е непонятна и трябва да се преведе.
Отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: „А се отнася към В (А е Драган, а В е касата), както В към Д. Тази пропорция каква е? А е Стоян, В е касата.
към втори вариант >>
(Усилване и отслабване.) Сега на фа-то казваме: Ставам.
(втори вариант)
Вземете сега фа, фа, фа. Фа диез! Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме, усилваме; после пак да отслабваме тихо. Същото е с фа диез.
(Усилване и отслабване.) Сега на фа-то казваме: Ставам.
Аз ви давам една фигура − ставам. Според мене „ставам“ е едно положение. Излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение − развиване. Само за обяснение ви давам това.
към втори вариант >>
Отнасям нещо. Къде?
(втори вариант)
А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого. Какви са отношенията − добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума „отношение“ е непонятна и трябва да се преведе.
Отнасям нещо. Къде?
Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: „А се отнася към В (А е Драган, а В е касата), както В към Д. Тази пропорция каква е? А е Стоян, В е касата. Стоян се отнася към касата, както В към Д.
към втори вариант >>
Аз ви давам една фигура − ставам.
(втори вариант)
Фа диез! Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме, усилваме; после пак да отслабваме тихо. Същото е с фа диез. (Усилване и отслабване.) Сега на фа-то казваме: Ставам.
Аз ви давам една фигура − ставам.
Според мене „ставам“ е едно положение. Излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение − развиване. Само за обяснение ви давам това.
към втори вариант >>
Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата.
(втори вариант)
Отношение имаш към някого. Какви са отношенията − добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума „отношение“ е непонятна и трябва да се преведе. Отнасям нещо. Къде?
Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата.
И тогава казвате тъй: „А се отнася към В (А е Драган, а В е касата), както В към Д. Тази пропорция каква е? А е Стоян, В е касата. Стоян се отнася към касата, както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият, Д казва: „На какво основание ти бъркаш?
към втори вариант >>
Според мене „ставам“ е едно положение.
(втори вариант)
Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме, усилваме; после пак да отслабваме тихо. Същото е с фа диез. (Усилване и отслабване.) Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура − ставам.
Според мене „ставам“ е едно положение.
Излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение − развиване. Само за обяснение ви давам това.
към втори вариант >>
И тогава казвате тъй: „А се отнася към В (А е Драган, а В е касата), както В към Д.
(втори вариант)
Какви са отношенията − добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума „отношение“ е непонятна и трябва да се преведе. Отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата.
И тогава казвате тъй: „А се отнася към В (А е Драган, а В е касата), както В към Д.
Тази пропорция каква е? А е Стоян, В е касата. Стоян се отнася към касата, както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият, Д казва: „На какво основание ти бъркаш? “ Отношението иде от това, че бъркаш в касата.
към втори вариант >>
Излизането е фа диез.
(втори вариант)
Тихо да почнем и постепенно да усилваме, усилваме; после пак да отслабваме тихо. Същото е с фа диез. (Усилване и отслабване.) Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура − ставам. Според мене „ставам“ е едно положение.
Излизането е фа диез.
Ставам във фа-то е едно положение − развиване. Само за обяснение ви давам това.
към втори вариант >>
Тази пропорция каква е?
(втори вариант)
Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума „отношение“ е непонятна и трябва да се преведе. Отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: „А се отнася към В (А е Драган, а В е касата), както В към Д.
Тази пропорция каква е?
А е Стоян, В е касата. Стоян се отнася към касата, както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият, Д казва: „На какво основание ти бъркаш? “ Отношението иде от това, че бъркаш в касата. Той трябва да докаже по силата на какъв закон, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал.
към втори вариант >>
Ставам във фа-то е едно положение − развиване.
(втори вариант)
Същото е с фа диез. (Усилване и отслабване.) Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура − ставам. Според мене „ставам“ е едно положение. Излизането е фа диез.
Ставам във фа-то е едно положение − развиване.
Само за обяснение ви давам това.
към втори вариант >>
А е Стоян, В е касата.
(втори вариант)
Самата дума „отношение“ е непонятна и трябва да се преведе. Отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: „А се отнася към В (А е Драган, а В е касата), както В към Д. Тази пропорция каква е?
А е Стоян, В е касата.
Стоян се отнася към касата, както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият, Д казва: „На какво основание ти бъркаш? “ Отношението иде от това, че бъркаш в касата. Той трябва да докаже по силата на какъв закон, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал. Следователно постъпката е постъпка, престъплението − престъпление, трябва да докаже защо го е направил.
към втори вариант >>
Само за обяснение ви давам това.
(втори вариант)
(Усилване и отслабване.) Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура − ставам. Според мене „ставам“ е едно положение. Излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение − развиване.
Само за обяснение ви давам това.
към втори вариант >>
Стоян се отнася към касата, както В към Д.
(втори вариант)
Отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: „А се отнася към В (А е Драган, а В е касата), както В към Д. Тази пропорция каква е? А е Стоян, В е касата.
Стоян се отнася към касата, както В към Д.
Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият, Д казва: „На какво основание ти бъркаш? “ Отношението иде от това, че бъркаш в касата. Той трябва да докаже по силата на какъв закон, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал. Следователно постъпката е постъпка, престъплението − престъпление, трябва да докаже защо го е направил. Да кажем, че се сърдиш.
към втори вариант >>
„Ставам“ това е пробуждане на съзнанието.
(втори вариант)
„Ставам“ това е пробуждане на съзнанието.
Значи от центъра се явява този радиус фа. Излизам, значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно − излизам на работа. Вземете сега думата „излизам“ с фа диез. Из-ли-зам − фа диез.
към втори вариант >>
Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият, Д казва: „На какво основание ти бъркаш?
(втори вариант)
Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: „А се отнася към В (А е Драган, а В е касата), както В към Д. Тази пропорция каква е? А е Стоян, В е касата. Стоян се отнася към касата, както В към Д.
Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият, Д казва: „На какво основание ти бъркаш?
“ Отношението иде от това, че бъркаш в касата. Той трябва да докаже по силата на какъв закон, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал. Следователно постъпката е постъпка, престъплението − престъпление, трябва да докаже защо го е направил. Да кажем, че се сърдиш. Защо се сърдиш?
към втори вариант >>
Значи от центъра се явява този радиус фа.
(втори вариант)
„Ставам“ това е пробуждане на съзнанието.
Значи от центъра се явява този радиус фа.
Излизам, значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно − излизам на работа. Вземете сега думата „излизам“ с фа диез. Из-ли-зам − фа диез. И вземете „ста-вам“ с фа-то.
към втори вариант >>
“ Отношението иде от това, че бъркаш в касата.
(втори вариант)
И тогава казвате тъй: „А се отнася към В (А е Драган, а В е касата), както В към Д. Тази пропорция каква е? А е Стоян, В е касата. Стоян се отнася към касата, както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият, Д казва: „На какво основание ти бъркаш?
“ Отношението иде от това, че бъркаш в касата.
Той трябва да докаже по силата на какъв закон, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал. Следователно постъпката е постъпка, престъплението − престъпление, трябва да докаже защо го е направил. Да кажем, че се сърдиш. Защо се сърдиш? Или подозираш някого, или не вярваш, или много други работи − това са все отношения.
към втори вариант >>
Излизам, значи от ставането излизам навън.
(втори вариант)
„Ставам“ това е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус фа.
Излизам, значи от ставането излизам навън.
Фа диез е взет правилно − излизам на работа. Вземете сега думата „излизам“ с фа диез. Из-ли-зам − фа диез. И вземете „ста-вам“ с фа-то. (Всички пеят фа, фа, фа и после фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът?
към втори вариант >>
Той трябва да докаже по силата на какъв закон, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал.
(втори вариант)
Тази пропорция каква е? А е Стоян, В е касата. Стоян се отнася към касата, както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият, Д казва: „На какво основание ти бъркаш? “ Отношението иде от това, че бъркаш в касата.
Той трябва да докаже по силата на какъв закон, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал.
Следователно постъпката е постъпка, престъплението − престъпление, трябва да докаже защо го е направил. Да кажем, че се сърдиш. Защо се сърдиш? Или подозираш някого, или не вярваш, или много други работи − това са все отношения. Туряте една обхода, сърдене.
към втори вариант >>
Фа диез е взет правилно − излизам на работа.
(втори вариант)
„Ставам“ това е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус фа. Излизам, значи от ставането излизам навън.
Фа диез е взет правилно − излизам на работа.
Вземете сега думата „излизам“ с фа диез. Из-ли-зам − фа диез. И вземете „ста-вам“ с фа-то. (Всички пеят фа, фа, фа и после фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок.
към втори вариант >>
Следователно постъпката е постъпка, престъплението − престъпление, трябва да докаже защо го е направил.
(втори вариант)
А е Стоян, В е касата. Стоян се отнася към касата, както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият, Д казва: „На какво основание ти бъркаш? “ Отношението иде от това, че бъркаш в касата. Той трябва да докаже по силата на какъв закон, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал.
Следователно постъпката е постъпка, престъплението − престъпление, трябва да докаже защо го е направил.
Да кажем, че се сърдиш. Защо се сърдиш? Или подозираш някого, или не вярваш, или много други работи − това са все отношения. Туряте една обхода, сърдене. Трябва да направиш отношение, за да разрешиш сръднята.
към втори вариант >>
Вземете сега думата „излизам“ с фа диез.
(втори вариант)
„Ставам“ това е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус фа. Излизам, значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно − излизам на работа.
Вземете сега думата „излизам“ с фа диез.
Из-ли-зам − фа диез. И вземете „ста-вам“ с фа-то. (Всички пеят фа, фа, фа и после фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок. Две страни има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето − по друг начин.
към втори вариант >>
Да кажем, че се сърдиш.
(втори вариант)
Стоян се отнася към касата, както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият, Д казва: „На какво основание ти бъркаш? “ Отношението иде от това, че бъркаш в касата. Той трябва да докаже по силата на какъв закон, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал. Следователно постъпката е постъпка, престъплението − престъпление, трябва да докаже защо го е направил.
Да кажем, че се сърдиш.
Защо се сърдиш? Или подозираш някого, или не вярваш, или много други работи − това са все отношения. Туряте една обхода, сърдене. Трябва да направиш отношение, за да разрешиш сръднята. За какво може да се сърдиш?
към втори вариант >>
Из-ли-зам − фа диез.
(втори вариант)
„Ставам“ това е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус фа. Излизам, значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно − излизам на работа. Вземете сега думата „излизам“ с фа диез.
Из-ли-зам − фа диез.
И вземете „ста-вам“ с фа-то. (Всички пеят фа, фа, фа и после фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок. Две страни има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето − по друг начин.
към втори вариант >>
Защо се сърдиш?
(втори вариант)
Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият, Д казва: „На какво основание ти бъркаш? “ Отношението иде от това, че бъркаш в касата. Той трябва да докаже по силата на какъв закон, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал. Следователно постъпката е постъпка, престъплението − престъпление, трябва да докаже защо го е направил. Да кажем, че се сърдиш.
Защо се сърдиш?
Или подозираш някого, или не вярваш, или много други работи − това са все отношения. Туряте една обхода, сърдене. Трябва да направиш отношение, за да разрешиш сръднята. За какво може да се сърдиш? Сърдиш се на майка си, че не ти е сготвила.
към втори вариант >>
И вземете „ста-вам“ с фа-то.
(втори вариант)
Значи от центъра се явява този радиус фа. Излизам, значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно − излизам на работа. Вземете сега думата „излизам“ с фа диез. Из-ли-зам − фа диез.
И вземете „ста-вам“ с фа-то.
(Всички пеят фа, фа, фа и после фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок. Две страни има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето − по друг начин.
към втори вариант >>
Или подозираш някого, или не вярваш, или много други работи − това са все отношения.
(втори вариант)
“ Отношението иде от това, че бъркаш в касата. Той трябва да докаже по силата на какъв закон, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал. Следователно постъпката е постъпка, престъплението − престъпление, трябва да докаже защо го е направил. Да кажем, че се сърдиш. Защо се сърдиш?
Или подозираш някого, или не вярваш, или много други работи − това са все отношения.
Туряте една обхода, сърдене. Трябва да направиш отношение, за да разрешиш сръднята. За какво може да се сърдиш? Сърдиш се на майка си, че не ти е сготвила. Тогава имаш отношение към хляба.
към втори вариант >>
(Всички пеят фа, фа, фа и после фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът?
(втори вариант)
Излизам, значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно − излизам на работа. Вземете сега думата „излизам“ с фа диез. Из-ли-зам − фа диез. И вземете „ста-вам“ с фа-то.
(Всички пеят фа, фа, фа и после фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът?
Мисля, че е малко по-висок. Две страни има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето − по друг начин.
към втори вариант >>
Туряте една обхода, сърдене.
(втори вариант)
Той трябва да докаже по силата на какъв закон, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал. Следователно постъпката е постъпка, престъплението − престъпление, трябва да докаже защо го е направил. Да кажем, че се сърдиш. Защо се сърдиш? Или подозираш някого, или не вярваш, или много други работи − това са все отношения.
Туряте една обхода, сърдене.
Трябва да направиш отношение, за да разрешиш сръднята. За какво може да се сърдиш? Сърдиш се на майка си, че не ти е сготвила. Тогава имаш отношение към хляба. Ти се отнасяш към ястието тъй, както майката към ястието; когато си мислил за майка си, имал си на ум ястието.
към втори вариант >>
Мисля, че е малко по-висок.
(втори вариант)
Фа диез е взет правилно − излизам на работа. Вземете сега думата „излизам“ с фа диез. Из-ли-зам − фа диез. И вземете „ста-вам“ с фа-то. (Всички пеят фа, фа, фа и после фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът?
Мисля, че е малко по-висок.
Две страни има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето − по друг начин.
към втори вариант >>
Трябва да направиш отношение, за да разрешиш сръднята.
(втори вариант)
Следователно постъпката е постъпка, престъплението − престъпление, трябва да докаже защо го е направил. Да кажем, че се сърдиш. Защо се сърдиш? Или подозираш някого, или не вярваш, или много други работи − това са все отношения. Туряте една обхода, сърдене.
Трябва да направиш отношение, за да разрешиш сръднята.
За какво може да се сърдиш? Сърдиш се на майка си, че не ти е сготвила. Тогава имаш отношение към хляба. Ти се отнасяш към ястието тъй, както майката към ястието; когато си мислил за майка си, имал си на ум ястието. Майка ти е имала отношение към теб.
към втори вариант >>
Две страни има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето − по друг начин.
(втори вариант)
Вземете сега думата „излизам“ с фа диез. Из-ли-зам − фа диез. И вземете „ста-вам“ с фа-то. (Всички пеят фа, фа, фа и после фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок.
Две страни има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето − по друг начин.
към втори вариант >>
За какво може да се сърдиш?
(втори вариант)
Да кажем, че се сърдиш. Защо се сърдиш? Или подозираш някого, или не вярваш, или много други работи − това са все отношения. Туряте една обхода, сърдене. Трябва да направиш отношение, за да разрешиш сръднята.
За какво може да се сърдиш?
Сърдиш се на майка си, че не ти е сготвила. Тогава имаш отношение към хляба. Ти се отнасяш към ястието тъй, както майката към ястието; когато си мислил за майка си, имал си на ум ястието. Майка ти е имала отношение към теб. Ако ястието е сготвено, ядеш, не е ли сготвено, сърдиш се. Защо?
към втори вариант >>
Когато работите се развалят, времето се оправя.
(втори вариант)
Когато работите се развалят, времето се оправя.
А когато работите се оправят, времето се разваля. (Учителя взема с цигулката си фа, фа, ставам и излизам с фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето, с първото − както вие взехте тона. (Учителя свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение. В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно. Той е основен тон на живота при сегашното развитие.
към втори вариант >>
Сърдиш се на майка си, че не ти е сготвила.
(втори вариант)
Защо се сърдиш? Или подозираш някого, или не вярваш, или много други работи − това са все отношения. Туряте една обхода, сърдене. Трябва да направиш отношение, за да разрешиш сръднята. За какво може да се сърдиш?
Сърдиш се на майка си, че не ти е сготвила.
Тогава имаш отношение към хляба. Ти се отнасяш към ястието тъй, както майката към ястието; когато си мислил за майка си, имал си на ум ястието. Майка ти е имала отношение към теб. Ако ястието е сготвено, ядеш, не е ли сготвено, сърдиш се. Защо? − Защото ястието не е сготвено.
към втори вариант >>
А когато работите се оправят, времето се разваля.
(втори вариант)
Когато работите се развалят, времето се оправя.
А когато работите се оправят, времето се разваля.
(Учителя взема с цигулката си фа, фа, ставам и излизам с фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето, с първото − както вие взехте тона. (Учителя свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение. В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно. Той е основен тон на живота при сегашното развитие. Всичката сила на фа е да се отвори вратата.
към втори вариант >>
Тогава имаш отношение към хляба.
(втори вариант)
Или подозираш някого, или не вярваш, или много други работи − това са все отношения. Туряте една обхода, сърдене. Трябва да направиш отношение, за да разрешиш сръднята. За какво може да се сърдиш? Сърдиш се на майка си, че не ти е сготвила.
Тогава имаш отношение към хляба.
Ти се отнасяш към ястието тъй, както майката към ястието; когато си мислил за майка си, имал си на ум ястието. Майка ти е имала отношение към теб. Ако ястието е сготвено, ядеш, не е ли сготвено, сърдиш се. Защо? − Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи?
към втори вариант >>
(Учителя взема с цигулката си фа, фа, ставам и излизам с фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето, с първото − както вие взехте тона.
(втори вариант)
Когато работите се развалят, времето се оправя. А когато работите се оправят, времето се разваля.
(Учителя взема с цигулката си фа, фа, ставам и излизам с фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето, с първото − както вие взехте тона.
(Учителя свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение. В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно. Той е основен тон на живота при сегашното развитие. Всичката сила на фа е да се отвори вратата.
към втори вариант >>
Ти се отнасяш към ястието тъй, както майката към ястието; когато си мислил за майка си, имал си на ум ястието.
(втори вариант)
Туряте една обхода, сърдене. Трябва да направиш отношение, за да разрешиш сръднята. За какво може да се сърдиш? Сърдиш се на майка си, че не ти е сготвила. Тогава имаш отношение към хляба.
Ти се отнасяш към ястието тъй, както майката към ястието; когато си мислил за майка си, имал си на ум ястието.
Майка ти е имала отношение към теб. Ако ястието е сготвено, ядеш, не е ли сготвено, сърдиш се. Защо? − Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина?
към втори вариант >>
(Учителя свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение.
(втори вариант)
Когато работите се развалят, времето се оправя. А когато работите се оправят, времето се разваля. (Учителя взема с цигулката си фа, фа, ставам и излизам с фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето, с първото − както вие взехте тона.
(Учителя свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение.
В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно. Той е основен тон на живота при сегашното развитие. Всичката сила на фа е да се отвори вратата.
към втори вариант >>
Майка ти е имала отношение към теб.
(втори вариант)
Трябва да направиш отношение, за да разрешиш сръднята. За какво може да се сърдиш? Сърдиш се на майка си, че не ти е сготвила. Тогава имаш отношение към хляба. Ти се отнасяш към ястието тъй, както майката към ястието; когато си мислил за майка си, имал си на ум ястието.
Майка ти е имала отношение към теб.
Ако ястието е сготвено, ядеш, не е ли сготвено, сърдиш се. Защо? − Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? − „Но това е тъй.“ − Не, трябва да го докажеш.
към втори вариант >>
В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно.
(втори вариант)
Когато работите се развалят, времето се оправя. А когато работите се оправят, времето се разваля. (Учителя взема с цигулката си фа, фа, ставам и излизам с фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето, с първото − както вие взехте тона. (Учителя свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение.
В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно.
Той е основен тон на живота при сегашното развитие. Всичката сила на фа е да се отвори вратата.
към втори вариант >>
Ако ястието е сготвено, ядеш, не е ли сготвено, сърдиш се. Защо?
(втори вариант)
За какво може да се сърдиш? Сърдиш се на майка си, че не ти е сготвила. Тогава имаш отношение към хляба. Ти се отнасяш към ястието тъй, както майката към ястието; когато си мислил за майка си, имал си на ум ястието. Майка ти е имала отношение към теб.
Ако ястието е сготвено, ядеш, не е ли сготвено, сърдиш се. Защо?
− Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? − „Но това е тъй.“ − Не, трябва да го докажеш. И ще го докажеш.
към втори вариант >>
Той е основен тон на живота при сегашното развитие.
(втори вариант)
Когато работите се развалят, времето се оправя. А когато работите се оправят, времето се разваля. (Учителя взема с цигулката си фа, фа, ставам и излизам с фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето, с първото − както вие взехте тона. (Учителя свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение. В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно.
Той е основен тон на живота при сегашното развитие.
Всичката сила на фа е да се отвори вратата.
към втори вариант >>
− Защото ястието не е сготвено.
(втори вариант)
Сърдиш се на майка си, че не ти е сготвила. Тогава имаш отношение към хляба. Ти се отнасяш към ястието тъй, както майката към ястието; когато си мислил за майка си, имал си на ум ястието. Майка ти е имала отношение към теб. Ако ястието е сготвено, ядеш, не е ли сготвено, сърдиш се. Защо?
− Защото ястието не е сготвено.
Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? − „Но това е тъй.“ − Не, трябва да го докажеш. И ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство.
към втори вариант >>
Всичката сила на фа е да се отвори вратата.
(втори вариант)
А когато работите се оправят, времето се разваля. (Учителя взема с цигулката си фа, фа, ставам и излизам с фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето, с първото − както вие взехте тона. (Учителя свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение. В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно. Той е основен тон на живота при сегашното развитие.
Всичката сила на фа е да се отвори вратата.
към втори вариант >>
Туй отношение откъде се породи?
(втори вариант)
Тогава имаш отношение към хляба. Ти се отнасяш към ястието тъй, както майката към ястието; когато си мислил за майка си, имал си на ум ястието. Майка ти е имала отношение към теб. Ако ястието е сготвено, ядеш, не е ли сготвено, сърдиш се. Защо? − Защото ястието не е сготвено.
Туй отношение откъде се породи?
Откъде накъде майката трябва да готви на сина? − „Но това е тъй.“ − Не, трябва да го докажеш. И ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство. Следователно, щом докажеш, трябва да разрешиш.
към втори вариант >>
Значи, щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че някои неща може да се постигат, вие сте вече на път да вземете този тон фа вярно.
(втори вариант)
Значи, щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че някои неща може да се постигат, вие сте вече на път да вземете този тон фа вярно.
С този тон в дадения случай вие вече излизате навънка от вратата. Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. С фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излизате навън от вратата, то е фа диез.
към втори вариант >>
Откъде накъде майката трябва да готви на сина?
(втори вариант)
Ти се отнасяш към ястието тъй, както майката към ястието; когато си мислил за майка си, имал си на ум ястието. Майка ти е имала отношение към теб. Ако ястието е сготвено, ядеш, не е ли сготвено, сърдиш се. Защо? − Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи?
Откъде накъде майката трябва да готви на сина?
− „Но това е тъй.“ − Не, трябва да го докажеш. И ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство. Следователно, щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит.
към втори вариант >>
С този тон в дадения случай вие вече излизате навънка от вратата.
(втори вариант)
Значи, щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че някои неща може да се постигат, вие сте вече на път да вземете този тон фа вярно.
С този тон в дадения случай вие вече излизате навънка от вратата.
Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. С фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излизате навън от вратата, то е фа диез. А сега за постижението на работата.
към втори вариант >>
− „Но това е тъй.“ − Не, трябва да го докажеш.
(втори вариант)
Майка ти е имала отношение към теб. Ако ястието е сготвено, ядеш, не е ли сготвено, сърдиш се. Защо? − Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина?
− „Но това е тъй.“ − Не, трябва да го докажеш.
И ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство. Следователно, щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит, ти казваш тъй: „Аз се разгневих.“ Много добре.
към втори вариант >>
Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата.
(втори вариант)
Значи, щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че някои неща може да се постигат, вие сте вече на път да вземете този тон фа вярно. С този тон в дадения случай вие вече излизате навънка от вратата.
Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата.
Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. С фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излизате навън от вратата, то е фа диез. А сега за постижението на работата. С фа вие не може да постигнете.
към втори вариант >>
И ще го докажеш.
(втори вариант)
Ако ястието е сготвено, ядеш, не е ли сготвено, сърдиш се. Защо? − Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? − „Но това е тъй.“ − Не, трябва да го докажеш.
И ще го докажеш.
Ще намериш едно доказателство. Следователно, щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит, ти казваш тъй: „Аз се разгневих.“ Много добре. Какво разбирате под думата „гняв“?
към втори вариант >>
Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете.
(втори вариант)
Значи, щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че някои неща може да се постигат, вие сте вече на път да вземете този тон фа вярно. С този тон в дадения случай вие вече излизате навънка от вратата. Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата.
Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете.
С фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излизате навън от вратата, то е фа диез. А сега за постижението на работата. С фа вие не може да постигнете. − Кой тон ще вземете?
към втори вариант >>
Ще намериш едно доказателство.
(втори вариант)
− Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? − „Но това е тъй.“ − Не, трябва да го докажеш. И ще го докажеш.
Ще намериш едно доказателство.
Следователно, щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит, ти казваш тъй: „Аз се разгневих.“ Много добре. Какво разбирате под думата „гняв“? Да кажем вие пеете, но не можете да вземете верно тоновете.
към втори вариант >>
С фа-то се постига само отварянето на вратата.
(втори вариант)
Значи, щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че някои неща може да се постигат, вие сте вече на път да вземете този тон фа вярно. С този тон в дадения случай вие вече излизате навънка от вратата. Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете.
С фа-то се постига само отварянето на вратата.
Щом излизате навън от вратата, то е фа диез. А сега за постижението на работата. С фа вие не може да постигнете. − Кой тон ще вземете? (Сол.) Не.
към втори вариант >>
Следователно, щом докажеш, трябва да разрешиш.
(втори вариант)
Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? − „Но това е тъй.“ − Не, трябва да го докажеш. И ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство.
Следователно, щом докажеш, трябва да разрешиш.
И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит, ти казваш тъй: „Аз се разгневих.“ Много добре. Какво разбирате под думата „гняв“? Да кажем вие пеете, но не можете да вземете верно тоновете. Учителят ви каже: „Много сте неспособен!
към втори вариант >>
Щом излизате навън от вратата, то е фа диез.
(втори вариант)
Значи, щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че някои неща може да се постигат, вие сте вече на път да вземете този тон фа вярно. С този тон в дадения случай вие вече излизате навънка от вратата. Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. С фа-то се постига само отварянето на вратата.
Щом излизате навън от вратата, то е фа диез.
А сега за постижението на работата. С фа вие не може да постигнете. − Кой тон ще вземете? (Сол.) Не. (Ми.) (Учителя свири.) Фа само отваря вратата.
към втори вариант >>
И като разрешаваш, трябва да направиш един опит.
(втори вариант)
Откъде накъде майката трябва да готви на сина? − „Но това е тъй.“ − Не, трябва да го докажеш. И ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство. Следователно, щом докажеш, трябва да разрешиш.
И като разрешаваш, трябва да направиш един опит.
Ако не можеш да направиш един опит, ти казваш тъй: „Аз се разгневих.“ Много добре. Какво разбирате под думата „гняв“? Да кажем вие пеете, но не можете да вземете верно тоновете. Учителят ви каже: „Много сте неспособен! “ Стане ви мъчно, разгневите се, защото в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: „Неспособен човек сте!
към втори вариант >>
А сега за постижението на работата.
(втори вариант)
С този тон в дадения случай вие вече излизате навънка от вратата. Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. С фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излизате навън от вратата, то е фа диез.
А сега за постижението на работата.
С фа вие не може да постигнете. − Кой тон ще вземете? (Сол.) Не. (Ми.) (Учителя свири.) Фа само отваря вратата. С кой тон започвате вие?
към втори вариант >>
Ако не можеш да направиш един опит, ти казваш тъй: „Аз се разгневих.“ Много добре.
(втори вариант)
− „Но това е тъй.“ − Не, трябва да го докажеш. И ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство. Следователно, щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит.
Ако не можеш да направиш един опит, ти казваш тъй: „Аз се разгневих.“ Много добре.
Какво разбирате под думата „гняв“? Да кажем вие пеете, но не можете да вземете верно тоновете. Учителят ви каже: „Много сте неспособен! “ Стане ви мъчно, разгневите се, защото в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: „Неспособен човек сте! “ И вие се разсърдите.
към втори вариант >>
С фа вие не може да постигнете.
(втори вариант)
Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. С фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излизате навън от вратата, то е фа диез. А сега за постижението на работата.
С фа вие не може да постигнете.
− Кой тон ще вземете? (Сол.) Не. (Ми.) (Учителя свири.) Фа само отваря вратата. С кой тон започвате вие? − Тонът на движение е ре.
към втори вариант >>
Какво разбирате под думата „гняв“?
(втори вариант)
И ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство. Следователно, щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит, ти казваш тъй: „Аз се разгневих.“ Много добре.
Какво разбирате под думата „гняв“?
Да кажем вие пеете, но не можете да вземете верно тоновете. Учителят ви каже: „Много сте неспособен! “ Стане ви мъчно, разгневите се, защото в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: „Неспособен човек сте! “ И вие се разсърдите.
към втори вариант >>
− Кой тон ще вземете?
(втори вариант)
Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. С фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излизате навън от вратата, то е фа диез. А сега за постижението на работата. С фа вие не може да постигнете.
− Кой тон ще вземете?
(Сол.) Не. (Ми.) (Учителя свири.) Фа само отваря вратата. С кой тон започвате вие? − Тонът на движение е ре.
към втори вариант >>
Да кажем вие пеете, но не можете да вземете верно тоновете.
(втори вариант)
Ще намериш едно доказателство. Следователно, щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит, ти казваш тъй: „Аз се разгневих.“ Много добре. Какво разбирате под думата „гняв“?
Да кажем вие пеете, но не можете да вземете верно тоновете.
Учителят ви каже: „Много сте неспособен! “ Стане ви мъчно, разгневите се, защото в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: „Неспособен човек сте! “ И вие се разсърдите.
към втори вариант >>
(Сол.) Не.
(втори вариант)
С фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излизате навън от вратата, то е фа диез. А сега за постижението на работата. С фа вие не може да постигнете. − Кой тон ще вземете?
(Сол.) Не.
(Ми.) (Учителя свири.) Фа само отваря вратата. С кой тон започвате вие? − Тонът на движение е ре.
към втори вариант >>
Учителят ви каже: „Много сте неспособен!
(втори вариант)
Следователно, щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит, ти казваш тъй: „Аз се разгневих.“ Много добре. Какво разбирате под думата „гняв“? Да кажем вие пеете, но не можете да вземете верно тоновете.
Учителят ви каже: „Много сте неспособен!
“ Стане ви мъчно, разгневите се, защото в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: „Неспособен човек сте! “ И вие се разсърдите.
към втори вариант >>
(Ми.) (Учителя свири.) Фа само отваря вратата.
(втори вариант)
Щом излизате навън от вратата, то е фа диез. А сега за постижението на работата. С фа вие не може да постигнете. − Кой тон ще вземете? (Сол.) Не.
(Ми.) (Учителя свири.) Фа само отваря вратата.
С кой тон започвате вие? − Тонът на движение е ре.
към втори вариант >>
“ Стане ви мъчно, разгневите се, защото в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: „Неспособен човек сте!
(втори вариант)
И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит, ти казваш тъй: „Аз се разгневих.“ Много добре. Какво разбирате под думата „гняв“? Да кажем вие пеете, но не можете да вземете верно тоновете. Учителят ви каже: „Много сте неспособен!
“ Стане ви мъчно, разгневите се, защото в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: „Неспособен човек сте!
“ И вие се разсърдите.
към втори вариант >>
С кой тон започвате вие?
(втори вариант)
А сега за постижението на работата. С фа вие не може да постигнете. − Кой тон ще вземете? (Сол.) Не. (Ми.) (Учителя свири.) Фа само отваря вратата.
С кой тон започвате вие?
− Тонът на движение е ре.
към втори вариант >>
“ И вие се разсърдите.
(втори вариант)
Ако не можеш да направиш един опит, ти казваш тъй: „Аз се разгневих.“ Много добре. Какво разбирате под думата „гняв“? Да кажем вие пеете, но не можете да вземете верно тоновете. Учителят ви каже: „Много сте неспособен! “ Стане ви мъчно, разгневите се, защото в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: „Неспособен човек сте!
“ И вие се разсърдите.
към втори вариант >>
− Тонът на движение е ре.
(втори вариант)
С фа вие не може да постигнете. − Кой тон ще вземете? (Сол.) Не. (Ми.) (Учителя свири.) Фа само отваря вратата. С кой тон започвате вие?
− Тонът на движение е ре.
към втори вариант >>
Тогава вие имате фа.
(втори вариант)
Тогава вие имате фа.
Вземете фа диез. Аз го казвам „фа ди“, от фа диез. Излиза професорът и казва: „Неспособен сте! “ − От фа-то не можете да излезете. Я вземете фа диез!
към втори вариант >>
Вече вие имате ре.
(втори вариант)
Вече вие имате ре.
„Йова е ре.“ Знаете ли какво значи това? (Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре. Ре, ре значи път. (Учителя свири нещо като на гайда.) Това е българско. Българинът, като загази вече, тогава свири.
към втори вариант >>
Вземете фа диез.
(втори вариант)
Тогава вие имате фа.
Вземете фа диез.
Аз го казвам „фа ди“, от фа диез. Излиза професорът и казва: „Неспособен сте! “ − От фа-то не можете да излезете. Я вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е.
към втори вариант >>
„Йова е ре.“ Знаете ли какво значи това?
(втори вариант)
Вече вие имате ре.
„Йова е ре.“ Знаете ли какво значи това?
(Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре. Ре, ре значи път. (Учителя свири нещо като на гайда.) Това е българско. Българинът, като загази вече, тогава свири. А пък европеецът, като загази, той почва да трепери.
към втори вариант >>
Аз го казвам „фа ди“, от фа диез.
(втори вариант)
Тогава вие имате фа. Вземете фа диез.
Аз го казвам „фа ди“, от фа диез.
Излиза професорът и казва: „Неспособен сте! “ − От фа-то не можете да излезете. Я вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е. Защото фа диез е половин тон повече от фа.
към втори вариант >>
(Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре.
(втори вариант)
Вече вие имате ре. „Йова е ре.“ Знаете ли какво значи това?
(Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре.
Ре, ре значи път. (Учителя свири нещо като на гайда.) Това е българско. Българинът, като загази вече, тогава свири. А пък европеецът, като загази, той почва да трепери. (Учителя свири, както европеецът свири.) Той вече малко е загазил.
към втори вариант >>
Излиза професорът и казва: „Неспособен сте!
(втори вариант)
Тогава вие имате фа. Вземете фа диез. Аз го казвам „фа ди“, от фа диез.
Излиза професорът и казва: „Неспособен сте!
“ − От фа-то не можете да излезете. Я вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е. Защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш.
към втори вариант >>
Ре, ре значи път.
(втори вариант)
Вече вие имате ре. „Йова е ре.“ Знаете ли какво значи това? (Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре.
Ре, ре значи път.
(Учителя свири нещо като на гайда.) Това е българско. Българинът, като загази вече, тогава свири. А пък европеецът, като загази, той почва да трепери. (Учителя свири, както европеецът свири.) Той вече малко е загазил.
към втори вариант >>
“ − От фа-то не можете да излезете.
(втори вариант)
Тогава вие имате фа. Вземете фа диез. Аз го казвам „фа ди“, от фа диез. Излиза професорът и казва: „Неспособен сте!
“ − От фа-то не можете да излезете.
Я вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е. Защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш. Крайният предел се свързва с фа диез.
към втори вариант >>
(Учителя свири нещо като на гайда.) Това е българско.
(втори вариант)
Вече вие имате ре. „Йова е ре.“ Знаете ли какво значи това? (Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре. Ре, ре значи път.
(Учителя свири нещо като на гайда.) Това е българско.
Българинът, като загази вече, тогава свири. А пък европеецът, като загази, той почва да трепери. (Учителя свири, както европеецът свири.) Той вече малко е загазил.
към втори вариант >>
Я вземете фа диез!
(втори вариант)
Тогава вие имате фа. Вземете фа диез. Аз го казвам „фа ди“, от фа диез. Излиза професорът и казва: „Неспособен сте! “ − От фа-то не можете да излезете.
Я вземете фа диез!
Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е. Защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш. Крайният предел се свързва с фа диез. Значи тонът може да се разшири до крайния предел.
към втори вариант >>
Българинът, като загази вече, тогава свири.
(втори вариант)
Вече вие имате ре. „Йова е ре.“ Знаете ли какво значи това? (Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре. Ре, ре значи път. (Учителя свири нещо като на гайда.) Това е българско.
Българинът, като загази вече, тогава свири.
А пък европеецът, като загази, той почва да трепери. (Учителя свири, както европеецът свири.) Той вече малко е загазил.
към втори вариант >>
Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е.
(втори вариант)
Вземете фа диез. Аз го казвам „фа ди“, от фа диез. Излиза професорът и казва: „Неспособен сте! “ − От фа-то не можете да излезете. Я вземете фа диез!
Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е.
Защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш. Крайният предел се свързва с фа диез. Значи тонът може да се разшири до крайния предел. Нали той се увеличава с половин тон?
към втори вариант >>
А пък европеецът, като загази, той почва да трепери.
(втори вариант)
„Йова е ре.“ Знаете ли какво значи това? (Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре. Ре, ре значи път. (Учителя свири нещо като на гайда.) Това е българско. Българинът, като загази вече, тогава свири.
А пък европеецът, като загази, той почва да трепери.
(Учителя свири, както европеецът свири.) Той вече малко е загазил.
към втори вариант >>
Защото фа диез е половин тон повече от фа.
(втори вариант)
Аз го казвам „фа ди“, от фа диез. Излиза професорът и казва: „Неспособен сте! “ − От фа-то не можете да излезете. Я вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е.
Защото фа диез е половин тон повече от фа.
Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш. Крайният предел се свързва с фа диез. Значи тонът може да се разшири до крайния предел. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон; ако го увеличиш, ще имаш вече сол.
към втори вариант >>
(Учителя свири, както европеецът свири.) Той вече малко е загазил.
(втори вариант)
(Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре. Ре, ре значи път. (Учителя свири нещо като на гайда.) Това е българско. Българинът, като загази вече, тогава свири. А пък европеецът, като загази, той почва да трепери.
(Учителя свири, както европеецът свири.) Той вече малко е загазил.
към втори вариант >>
Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш.
(втори вариант)
Излиза професорът и казва: „Неспособен сте! “ − От фа-то не можете да излезете. Я вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е. Защото фа диез е половин тон повече от фа.
Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш.
Крайният предел се свързва с фа диез. Значи тонът може да се разшири до крайния предел. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон; ако го увеличиш, ще имаш вече сол. Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ фа диез.
към втори вариант >>
Та казвам: Трябва да имате ред музикални упражнения, с които да сменяте вътрешното си състояние.
(втори вариант)
Та казвам: Трябва да имате ред музикални упражнения, с които да сменяте вътрешното си състояние.
В музиката има сила. За сега всички хора минават през музиката; те се оправят, без да знаят как. Човек всякога трябва да си избира известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез − да излезнеш навънка. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре.
към втори вариант >>
Крайният предел се свързва с фа диез.
(втори вариант)
“ − От фа-то не можете да излезете. Я вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е. Защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш.
Крайният предел се свързва с фа диез.
Значи тонът може да се разшири до крайния предел. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон; ако го увеличиш, ще имаш вече сол. Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа, значи един тон.
към втори вариант >>
В музиката има сила.
(втори вариант)
Та казвам: Трябва да имате ред музикални упражнения, с които да сменяте вътрешното си състояние.
В музиката има сила.
За сега всички хора минават през музиката; те се оправят, без да знаят как. Човек всякога трябва да си избира известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез − да излезнеш навънка. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то.
към втори вариант >>
Значи тонът може да се разшири до крайния предел.
(втори вариант)
Я вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е. Защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш. Крайният предел се свързва с фа диез.
Значи тонът може да се разшири до крайния предел.
Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон; ако го увеличиш, ще имаш вече сол. Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа, значи един тон. Ако намалявате тоновете, най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение.
към втори вариант >>
За сега всички хора минават през музиката; те се оправят, без да знаят как.
(втори вариант)
Та казвам: Трябва да имате ред музикални упражнения, с които да сменяте вътрешното си състояние. В музиката има сила.
За сега всички хора минават през музиката; те се оправят, без да знаят как.
Човек всякога трябва да си избира известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез − да излезнеш навънка. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре.
към втори вариант >>
Нали той се увеличава с половин тон?
(втори вариант)
Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е. Защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш. Крайният предел се свързва с фа диез. Значи тонът може да се разшири до крайния предел.
Нали той се увеличава с половин тон?
И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон; ако го увеличиш, ще имаш вече сол. Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа, значи един тон. Ако намалявате тоновете, най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В какво ще стане?
към втори вариант >>
Човек всякога трябва да си избира известни песни.
(втори вариант)
Та казвам: Трябва да имате ред музикални упражнения, с които да сменяте вътрешното си състояние. В музиката има сила. За сега всички хора минават през музиката; те се оправят, без да знаят как.
Човек всякога трябва да си избира известни песни.
Ще пееш една песен, на която основата е фа диез − да излезнеш навънка. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон.
към втори вариант >>
И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон; ако го увеличиш, ще имаш вече сол.
(втори вариант)
Защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш. Крайният предел се свързва с фа диез. Значи тонът може да се разшири до крайния предел. Нали той се увеличава с половин тон?
И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон; ако го увеличиш, ще имаш вече сол.
Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа, значи един тон. Ако намалявате тоновете, най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В какво ще стане? А в даден случай е фа, естественият тон.
към втори вариант >>
Ще пееш една песен, на която основата е фа диез − да излезнеш навънка.
(втори вариант)
Та казвам: Трябва да имате ред музикални упражнения, с които да сменяте вътрешното си състояние. В музиката има сила. За сега всички хора минават през музиката; те се оправят, без да знаят как. Човек всякога трябва да си избира известни песни.
Ще пееш една песен, на която основата е фа диез − да излезнеш навънка.
След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземеш.
към втори вариант >>
Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ фа диез.
(втори вариант)
Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш. Крайният предел се свързва с фа диез. Значи тонът може да се разшири до крайния предел. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон; ако го увеличиш, ще имаш вече сол.
Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ фа диез.
Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа, значи един тон. Ако намалявате тоновете, най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В какво ще стане? А в даден случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон.
към втори вариант >>
След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре.
(втори вариант)
Та казвам: Трябва да имате ред музикални упражнения, с които да сменяте вътрешното си състояние. В музиката има сила. За сега всички хора минават през музиката; те се оправят, без да знаят как. Човек всякога трябва да си избира известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез − да излезнеш навънка.
След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре.
Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземеш. (Учителя свири едно свое парче; и много пъти ре, ре.) Туй е един, който е седял дълго време и казва: „След като изляза, как ще се справя, какво ще направя?
към втори вариант >>
Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа, значи един тон.
(втори вариант)
Крайният предел се свързва с фа диез. Значи тонът може да се разшири до крайния предел. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон; ако го увеличиш, ще имаш вече сол. Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ фа диез.
Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа, значи един тон.
Ако намалявате тоновете, най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В какво ще стане? А в даден случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението.
към втори вариант >>
Трябва да знаеш да вземаш ре-то.
(втори вариант)
В музиката има сила. За сега всички хора минават през музиката; те се оправят, без да знаят как. Човек всякога трябва да си избира известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез − да излезнеш навънка. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре.
Трябва да знаеш да вземаш ре-то.
Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземеш. (Учителя свири едно свое парче; и много пъти ре, ре.) Туй е един, който е седял дълго време и казва: „След като изляза, как ще се справя, какво ще направя? “ Туй е слизане вътре в материалния свят.
към втори вариант >>
Ако намалявате тоновете, най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение.
(втори вариант)
Значи тонът може да се разшири до крайния предел. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон; ако го увеличиш, ще имаш вече сол. Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа, значи един тон.
Ако намалявате тоновете, най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение.
От А до В какво ще стане? А в даден случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то.
към втори вариант >>
Ти не можеш да вървиш правилно без ре.
(втори вариант)
За сега всички хора минават през музиката; те се оправят, без да знаят как. Човек всякога трябва да си избира известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез − да излезнеш навънка. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то.
Ти не можеш да вървиш правилно без ре.
Той е определен тон. Отмерено ще го вземеш. (Учителя свири едно свое парче; и много пъти ре, ре.) Туй е един, който е седял дълго време и казва: „След като изляза, как ще се справя, какво ще направя? “ Туй е слизане вътре в материалния свят. − Ре.
към втори вариант >>
От А до В какво ще стане?
(втори вариант)
Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон; ако го увеличиш, ще имаш вече сол. Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа, значи един тон. Ако намалявате тоновете, най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение.
От А до В какво ще стане?
А в даден случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път си се забързал − бързаш, бързаш.
към втори вариант >>
Той е определен тон.
(втори вариант)
Човек всякога трябва да си избира известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез − да излезнеш навънка. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре.
Той е определен тон.
Отмерено ще го вземеш. (Учителя свири едно свое парче; и много пъти ре, ре.) Туй е един, който е седял дълго време и казва: „След като изляза, как ще се справя, какво ще направя? “ Туй е слизане вътре в материалния свят. − Ре. Той не знае − ще се обърне нагоре, надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения и ще се прегърби във всичките тия музикални движения, докато вземе едно изражение и пак се оправи.
към втори вариант >>
А в даден случай е фа, естественият тон.
(втори вариант)
И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон; ако го увеличиш, ще имаш вече сол. Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа, значи един тон. Ако намалявате тоновете, най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В какво ще стане?
А в даден случай е фа, естественият тон.
Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път си се забързал − бързаш, бързаш. Туй е едно изключително положение, едно неестествено положение.
към втори вариант >>
Отмерено ще го вземеш.
(втори вариант)
Ще пееш една песен, на която основата е фа диез − да излезнеш навънка. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон.
Отмерено ще го вземеш.
(Учителя свири едно свое парче; и много пъти ре, ре.) Туй е един, който е седял дълго време и казва: „След като изляза, как ще се справя, какво ще направя? “ Туй е слизане вътре в материалния свят. − Ре. Той не знае − ще се обърне нагоре, надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения и ще се прегърби във всичките тия музикални движения, докато вземе едно изражение и пак се оправи. Това е естествено движение.
към втори вариант >>
Фа диез е разширение на този тон.
(втори вариант)
Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа, значи един тон. Ако намалявате тоновете, най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В какво ще стане? А в даден случай е фа, естественият тон.
Фа диез е разширение на този тон.
И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път си се забързал − бързаш, бързаш. Туй е едно изключително положение, едно неестествено положение. В даден случай то може да е потребно.
към втори вариант >>
(Учителя свири едно свое парче; и много пъти ре, ре.) Туй е един, който е седял дълго време и казва: „След като изляза, как ще се справя, какво ще направя?
(втори вариант)
След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземеш.
(Учителя свири едно свое парче; и много пъти ре, ре.) Туй е един, който е седял дълго време и казва: „След като изляза, как ще се справя, какво ще направя?
“ Туй е слизане вътре в материалния свят. − Ре. Той не знае − ще се обърне нагоре, надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения и ще се прегърби във всичките тия музикални движения, докато вземе едно изражение и пак се оправи. Това е естествено движение.
към втори вариант >>
И мъчнотията в живота всякога седи в разширението.
(втори вариант)
Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа, значи един тон. Ако намалявате тоновете, най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В какво ще стане? А в даден случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон.
И мъчнотията в живота всякога седи в разширението.
Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път си се забързал − бързаш, бързаш. Туй е едно изключително положение, едно неестествено положение. В даден случай то може да е потребно.
към втори вариант >>
“ Туй е слизане вътре в материалния свят.
(втори вариант)
Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземеш. (Учителя свири едно свое парче; и много пъти ре, ре.) Туй е един, който е седял дълго време и казва: „След като изляза, как ще се справя, какво ще направя?
“ Туй е слизане вътре в материалния свят.
− Ре. Той не знае − ще се обърне нагоре, надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения и ще се прегърби във всичките тия музикални движения, докато вземе едно изражение и пак се оправи. Това е естествено движение.
към втори вариант >>
Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то.
(втори вариант)
Ако намалявате тоновете, най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В какво ще стане? А в даден случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението.
Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то.
Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път си се забързал − бързаш, бързаш. Туй е едно изключително положение, едно неестествено положение. В даден случай то може да е потребно.
към втори вариант >>
− Ре.
(втори вариант)
Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземеш. (Учителя свири едно свое парче; и много пъти ре, ре.) Туй е един, който е седял дълго време и казва: „След като изляза, как ще се справя, какво ще направя? “ Туй е слизане вътре в материалния свят.
− Ре.
Той не знае − ще се обърне нагоре, надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения и ще се прегърби във всичките тия музикални движения, докато вземе едно изражение и пак се оправи. Това е естествено движение.
към втори вариант >>
Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път си се забързал − бързаш, бързаш.
(втори вариант)
От А до В какво ще стане? А в даден случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то.
Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път си се забързал − бързаш, бързаш.
Туй е едно изключително положение, едно неестествено положение. В даден случай то може да е потребно.
към втори вариант >>
Той не знае − ще се обърне нагоре, надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения и ще се прегърби във всичките тия музикални движения, докато вземе едно изражение и пак се оправи.
(втори вариант)
Той е определен тон. Отмерено ще го вземеш. (Учителя свири едно свое парче; и много пъти ре, ре.) Туй е един, който е седял дълго време и казва: „След като изляза, как ще се справя, какво ще направя? “ Туй е слизане вътре в материалния свят. − Ре.
Той не знае − ще се обърне нагоре, надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения и ще се прегърби във всичките тия музикални движения, докато вземе едно изражение и пак се оправи.
Това е естествено движение.
към втори вариант >>
Туй е едно изключително положение, едно неестествено положение.
(втори вариант)
А в даден случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път си се забързал − бързаш, бързаш.
Туй е едно изключително положение, едно неестествено положение.
В даден случай то може да е потребно.
към втори вариант >>
Това е естествено движение.
(втори вариант)
Отмерено ще го вземеш. (Учителя свири едно свое парче; и много пъти ре, ре.) Туй е един, който е седял дълго време и казва: „След като изляза, как ще се справя, какво ще направя? “ Туй е слизане вътре в материалния свят. − Ре. Той не знае − ще се обърне нагоре, надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения и ще се прегърби във всичките тия музикални движения, докато вземе едно изражение и пак се оправи.
Това е естествено движение.
към втори вариант >>
В даден случай то може да е потребно.
(втори вариант)
Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път си се забързал − бързаш, бързаш. Туй е едно изключително положение, едно неестествено положение.
В даден случай то може да е потребно.
към втори вариант >>
Всичките ви движения в света са резултат, защото природата всякога коригира.
(втори вариант)
Всичките ви движения в света са резултат, защото природата всякога коригира.
Всяко едно движение е резултат на един основен музикален тон. Той е метод. Музиката е метод. Как беше определението? − Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай.
към втори вариант >>
От какво произтича този спор между студента и професора?
(втори вариант)
От какво произтича този спор между студента и професора?
Как професорът е познал, че този студент е неспособен? Най-напред чрез камертона. Аз съм наблюдавал сега как пеят фа и съм срещнал много малко хора, които вземат фа вярно. За да вземеш фа вярно, Най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред.
към втори вариант >>
Всяко едно движение е резултат на един основен музикален тон.
(втори вариант)
Всичките ви движения в света са резултат, защото природата всякога коригира.
Всяко едно движение е резултат на един основен музикален тон.
Той е метод. Музиката е метод. Как беше определението? − Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: „Всичко в живота е постижимо.“ Когато добре знаеш да вземеш фа-то и когато знаеш ре-то как да вземеш.
към втори вариант >>
Как професорът е познал, че този студент е неспособен?
(втори вариант)
От какво произтича този спор между студента и професора?
Как професорът е познал, че този студент е неспособен?
Най-напред чрез камертона. Аз съм наблюдавал сега как пеят фа и съм срещнал много малко хора, които вземат фа вярно. За да вземеш фа вярно, Най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако нямаш тия две движения, фа-то не е вярно.
към втори вариант >>
Той е метод.
(втори вариант)
Всичките ви движения в света са резултат, защото природата всякога коригира. Всяко едно движение е резултат на един основен музикален тон.
Той е метод.
Музиката е метод. Как беше определението? − Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: „Всичко в живота е постижимо.“ Когато добре знаеш да вземеш фа-то и когато знаеш ре-то как да вземеш. Но и ре-то частично разрешава.
към втори вариант >>
Най-напред чрез камертона.
(втори вариант)
От какво произтича този спор между студента и професора? Как професорът е познал, че този студент е неспособен?
Най-напред чрез камертона.
Аз съм наблюдавал сега как пеят фа и съм срещнал много малко хора, които вземат фа вярно. За да вземеш фа вярно, Най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако нямаш тия две движения, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно.
към втори вариант >>
Музиката е метод.
(втори вариант)
Всичките ви движения в света са резултат, защото природата всякога коригира. Всяко едно движение е резултат на един основен музикален тон. Той е метод.
Музиката е метод.
Как беше определението? − Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: „Всичко в живота е постижимо.“ Когато добре знаеш да вземеш фа-то и когато знаеш ре-то как да вземеш. Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде.
към втори вариант >>
Аз съм наблюдавал сега как пеят фа и съм срещнал много малко хора, които вземат фа вярно.
(втори вариант)
От какво произтича този спор между студента и професора? Как професорът е познал, че този студент е неспособен? Най-напред чрез камертона.
Аз съм наблюдавал сега как пеят фа и съм срещнал много малко хора, които вземат фа вярно.
За да вземеш фа вярно, Най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако нямаш тия две движения, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона.
към втори вариант >>
Как беше определението?
(втори вариант)
Всичките ви движения в света са резултат, защото природата всякога коригира. Всяко едно движение е резултат на един основен музикален тон. Той е метод. Музиката е метод.
Как беше определението?
− Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: „Всичко в живота е постижимо.“ Когато добре знаеш да вземеш фа-то и когато знаеш ре-то как да вземеш. Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: „Всичко в живота е постижимо.“ То е фа.
към втори вариант >>
За да вземеш фа вярно, Най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре.
(втори вариант)
От какво произтича този спор между студента и професора? Как професорът е познал, че този студент е неспособен? Най-напред чрез камертона. Аз съм наблюдавал сега как пеят фа и съм срещнал много малко хора, които вземат фа вярно.
За да вземеш фа вярно, Най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре.
За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако нямаш тия две движения, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона. Но онова естествено движение, с което можеш да работиш, то е един резултат.
към втори вариант >>
− Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай.
(втори вариант)
Всичките ви движения в света са резултат, защото природата всякога коригира. Всяко едно движение е резултат на един основен музикален тон. Той е метод. Музиката е метод. Как беше определението?
− Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай.
Вие имате: „Всичко в живота е постижимо.“ Когато добре знаеш да вземеш фа-то и когато знаеш ре-то как да вземеш. Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: „Всичко в живота е постижимо.“ То е фа. От фа трябва да започнем.
към втори вариант >>
За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред.
(втори вариант)
От какво произтича този спор между студента и професора? Как професорът е познал, че този студент е неспособен? Най-напред чрез камертона. Аз съм наблюдавал сега как пеят фа и съм срещнал много малко хора, които вземат фа вярно. За да вземеш фа вярно, Най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре.
За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред.
Ако нямаш тия две движения, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона. Но онова естествено движение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш.
към втори вариант >>
Вие имате: „Всичко в живота е постижимо.“ Когато добре знаеш да вземеш фа-то и когато знаеш ре-то как да вземеш.
(втори вариант)
Всяко едно движение е резултат на един основен музикален тон. Той е метод. Музиката е метод. Как беше определението? − Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай.
Вие имате: „Всичко в живота е постижимо.“ Когато добре знаеш да вземеш фа-то и когато знаеш ре-то как да вземеш.
Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: „Всичко в живота е постижимо.“ То е фа. От фа трябва да започнем. (От до започва.) Когато излезеш от фа, ще дойдеш до до.
към втори вариант >>
Ако нямаш тия две движения, фа-то не е вярно.
(втори вариант)
Как професорът е познал, че този студент е неспособен? Най-напред чрез камертона. Аз съм наблюдавал сега как пеят фа и съм срещнал много малко хора, които вземат фа вярно. За да вземеш фа вярно, Най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред.
Ако нямаш тия две движения, фа-то не е вярно.
Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона. Но онова естествено движение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори; вечерно време къде ще идеш без свещта?
към втори вариант >>
Но и ре-то частично разрешава.
(втори вариант)
Той е метод. Музиката е метод. Как беше определението? − Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: „Всичко в живота е постижимо.“ Когато добре знаеш да вземеш фа-то и когато знаеш ре-то как да вземеш.
Но и ре-то частично разрешава.
А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: „Всичко в живота е постижимо.“ То е фа. От фа трябва да започнем. (От до започва.) Когато излезеш от фа, ще дойдеш до до. До е вече основа, откъдето ти излизаш, един център, който се развива.
към втори вариант >>
Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно.
(втори вариант)
Най-напред чрез камертона. Аз съм наблюдавал сега как пеят фа и съм срещнал много малко хора, които вземат фа вярно. За да вземеш фа вярно, Най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако нямаш тия две движения, фа-то не е вярно.
Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно.
Имаш едно фа на камертона. Но онова естествено движение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори; вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в свещта, това са твоите очи; къде иде идеш без очи?
към втори вариант >>
А след ре друго ще дойде.
(втори вариант)
Музиката е метод. Как беше определението? − Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: „Всичко в живота е постижимо.“ Когато добре знаеш да вземеш фа-то и когато знаеш ре-то как да вземеш. Но и ре-то частично разрешава.
А след ре друго ще дойде.
Как ще вземете: „Всичко в живота е постижимо.“ То е фа. От фа трябва да започнем. (От до започва.) Когато излезеш от фа, ще дойдеш до до. До е вече основа, откъдето ти излизаш, един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва.
към втори вариант >>
Имаш едно фа на камертона.
(втори вариант)
Аз съм наблюдавал сега как пеят фа и съм срещнал много малко хора, които вземат фа вярно. За да вземеш фа вярно, Най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако нямаш тия две движения, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно.
Имаш едно фа на камертона.
Но онова естествено движение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори; вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в свещта, това са твоите очи; къде иде идеш без очи? Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа?
към втори вариант >>
Как ще вземете: „Всичко в живота е постижимо.“ То е фа.
(втори вариант)
Как беше определението? − Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: „Всичко в живота е постижимо.“ Когато добре знаеш да вземеш фа-то и когато знаеш ре-то как да вземеш. Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде.
Как ще вземете: „Всичко в живота е постижимо.“ То е фа.
От фа трябва да започнем. (От до започва.) Когато излезеш от фа, ще дойдеш до до. До е вече основа, откъдето ти излизаш, един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. До е основният тон на живота.
към втори вариант >>
Но онова естествено движение, с което можеш да работиш, то е един резултат.
(втори вариант)
За да вземеш фа вярно, Най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако нямаш тия две движения, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона.
Но онова естествено движение, с което можеш да работиш, то е един резултат.
Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори; вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в свещта, това са твоите очи; къде иде идеш без очи? Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа? Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа!
към втори вариант >>
От фа трябва да започнем.
(втори вариант)
− Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: „Всичко в живота е постижимо.“ Когато добре знаеш да вземеш фа-то и когато знаеш ре-то как да вземеш. Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: „Всичко в живота е постижимо.“ То е фа.
От фа трябва да започнем.
(От до започва.) Когато излезеш от фа, ще дойдеш до до. До е вече основа, откъдето ти излизаш, един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. До е основният тон на живота. Но в органическия е фа.
към втори вариант >>
Че без фа ти никъде не можеш да идеш.
(втори вариант)
За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако нямаш тия две движения, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона. Но онова естествено движение, с което можеш да работиш, то е един резултат.
Че без фа ти никъде не можеш да идеш.
Фа е свещта, която гори; вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в свещта, това са твоите очи; къде иде идеш без очи? Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа? Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа! Аз сега ви изнасям какво е фа в живота, фа е един тон, който можеш да туриш в действие в живота.
към втори вариант >>
(От до започва.) Когато излезеш от фа, ще дойдеш до до.
(втори вариант)
Вие имате: „Всичко в живота е постижимо.“ Когато добре знаеш да вземеш фа-то и когато знаеш ре-то как да вземеш. Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: „Всичко в живота е постижимо.“ То е фа. От фа трябва да започнем.
(От до започва.) Когато излезеш от фа, ще дойдеш до до.
До е вече основа, откъдето ти излизаш, един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. До е основният тон на живота. Но в органическия е фа. Ако не можете да вземете фа-то, вие не можете да работите.
към втори вариант >>
Фа е свещта, която гори; вечерно време къде ще идеш без свещта?
(втори вариант)
Ако нямаш тия две движения, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона. Но онова естествено движение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш.
Фа е свещта, която гори; вечерно време къде ще идеш без свещта?
Фа-то в свещта, това са твоите очи; къде иде идеш без очи? Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа? Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа! Аз сега ви изнасям какво е фа в живота, фа е един тон, който можеш да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи.
към втори вариант >>
До е вече основа, откъдето ти излизаш, един център, който се развива.
(втори вариант)
Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: „Всичко в живота е постижимо.“ То е фа. От фа трябва да започнем. (От до започва.) Когато излезеш от фа, ще дойдеш до до.
До е вече основа, откъдето ти излизаш, един център, който се развива.
Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. До е основният тон на живота. Но в органическия е фа. Ако не можете да вземете фа-то, вие не можете да работите. Вземете фа диез!
към втори вариант >>
Фа-то в свещта, това са твоите очи; къде иде идеш без очи?
(втори вариант)
Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона. Но онова естествено движение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори; вечерно време къде ще идеш без свещта?
Фа-то в свещта, това са твоите очи; къде иде идеш без очи?
Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа? Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа! Аз сега ви изнасям какво е фа в живота, фа е един тон, който можеш да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа.
към втори вариант >>
Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва.
(втори вариант)
А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: „Всичко в живота е постижимо.“ То е фа. От фа трябва да започнем. (От до започва.) Когато излезеш от фа, ще дойдеш до до. До е вече основа, откъдето ти излизаш, един център, който се развива.
Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва.
До е основният тон на живота. Но в органическия е фа. Ако не можете да вземете фа-то, вие не можете да работите. Вземете фа диез! Вземете тогава „Всичко в живота е постижимо.“ От фа вземете пак фа, но по-ниско от преди.
към втори вариант >>
Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа?
(втори вариант)
Имаш едно фа на камертона. Но онова естествено движение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори; вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в свещта, това са твоите очи; къде иде идеш без очи?
Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа?
Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа! Аз сега ви изнасям какво е фа в живота, фа е един тон, който можеш да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа?
към втори вариант >>
До е основният тон на живота.
(втори вариант)
Как ще вземете: „Всичко в живота е постижимо.“ То е фа. От фа трябва да започнем. (От до започва.) Когато излезеш от фа, ще дойдеш до до. До е вече основа, откъдето ти излизаш, един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва.
До е основният тон на живота.
Но в органическия е фа. Ако не можете да вземете фа-то, вие не можете да работите. Вземете фа диез! Вземете тогава „Всичко в живота е постижимо.“ От фа вземете пак фа, но по-ниско от преди. (Пеят повече братята от класа.) Това е правилно.
към втори вариант >>
Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа!
(втори вариант)
Но онова естествено движение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори; вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в свещта, това са твоите очи; къде иде идеш без очи? Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа?
Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа!
Аз сега ви изнасям какво е фа в живота, фа е един тон, който можеш да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очи − също.
към втори вариант >>
Но в органическия е фа.
(втори вариант)
От фа трябва да започнем. (От до започва.) Когато излезеш от фа, ще дойдеш до до. До е вече основа, откъдето ти излизаш, един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. До е основният тон на живота.
Но в органическия е фа.
Ако не можете да вземете фа-то, вие не можете да работите. Вземете фа диез! Вземете тогава „Всичко в живота е постижимо.“ От фа вземете пак фа, но по-ниско от преди. (Пеят повече братята от класа.) Това е правилно. Изпейте сега с мене.
към втори вариант >>
Аз сега ви изнасям какво е фа в живота, фа е един тон, който можеш да туриш в действие в живота.
(втори вариант)
Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори; вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в свещта, това са твоите очи; къде иде идеш без очи? Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа? Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа!
Аз сега ви изнасям какво е фа в живота, фа е един тон, който можеш да туриш в действие в живота.
И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очи − също. Това е фа; също без ръце и с ръце, това е фа.
към втори вариант >>
Ако не можете да вземете фа-то, вие не можете да работите.
(втори вариант)
(От до започва.) Когато излезеш от фа, ще дойдеш до до. До е вече основа, откъдето ти излизаш, един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. До е основният тон на живота. Но в органическия е фа.
Ако не можете да вземете фа-то, вие не можете да работите.
Вземете фа диез! Вземете тогава „Всичко в живота е постижимо.“ От фа вземете пак фа, но по-ниско от преди. (Пеят повече братята от класа.) Това е правилно. Изпейте сега с мене. (Учителя свири „Всичко в живота е постижимо“.) Право е, но никакви постижения няма вътре.
към втори вариант >>
И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи.
(втори вариант)
Фа е свещта, която гори; вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в свещта, това са твоите очи; къде иде идеш без очи? Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа? Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа! Аз сега ви изнасям какво е фа в живота, фа е един тон, който можеш да туриш в действие в живота.
И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи.
Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очи − също. Това е фа; също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа.
към втори вариант >>
Вземете фа диез!
(втори вариант)
До е вече основа, откъдето ти излизаш, един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. До е основният тон на живота. Но в органическия е фа. Ако не можете да вземете фа-то, вие не можете да работите.
Вземете фа диез!
Вземете тогава „Всичко в живота е постижимо.“ От фа вземете пак фа, но по-ниско от преди. (Пеят повече братята от класа.) Това е правилно. Изпейте сега с мене. (Учителя свири „Всичко в живота е постижимо“.) Право е, но никакви постижения няма вътре. „Всичко“, тази дума „всичко“ не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея.
към втори вариант >>
Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа.
(втори вариант)
Фа-то в свещта, това са твоите очи; къде иде идеш без очи? Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа? Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа! Аз сега ви изнасям какво е фа в живота, фа е един тон, който можеш да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи.
Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа.
Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очи − също. Това е фа; също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон − да гледаш.
към втори вариант >>
Вземете тогава „Всичко в живота е постижимо.“ От фа вземете пак фа, но по-ниско от преди.
(втори вариант)
Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. До е основният тон на живота. Но в органическия е фа. Ако не можете да вземете фа-то, вие не можете да работите. Вземете фа диез!
Вземете тогава „Всичко в живота е постижимо.“ От фа вземете пак фа, но по-ниско от преди.
(Пеят повече братята от класа.) Това е правилно. Изпейте сега с мене. (Учителя свири „Всичко в живота е постижимо“.) Право е, но никакви постижения няма вътре. „Всичко“, тази дума „всичко“ не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. За пример ставам, излизам.
към втори вариант >>
Сега разбирате ли какво нещо е фа?
(втори вариант)
Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа? Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа! Аз сега ви изнасям какво е фа в живота, фа е един тон, който можеш да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа.
Сега разбирате ли какво нещо е фа?
Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очи − също. Това е фа; също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон − да гледаш. Естественото зрение започва от фа, не го предшествува.
към втори вариант >>
(Пеят повече братята от класа.) Това е правилно.
(втори вариант)
До е основният тон на живота. Но в органическия е фа. Ако не можете да вземете фа-то, вие не можете да работите. Вземете фа диез! Вземете тогава „Всичко в живота е постижимо.“ От фа вземете пак фа, но по-ниско от преди.
(Пеят повече братята от класа.) Това е правилно.
Изпейте сега с мене. (Учителя свири „Всичко в живота е постижимо“.) Право е, но никакви постижения няма вътре. „Всичко“, тази дума „всичко“ не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. За пример ставам, излизам. Вие сте свикнали на един много определен начин.
към втори вариант >>
Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очи − също.
(втори вариант)
Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа! Аз сега ви изнасям какво е фа в живота, фа е един тон, който можеш да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа?
Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очи − също.
Това е фа; също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон − да гледаш. Естественото зрение започва от фа, не го предшествува. В туй отношение при сегашните условия, при които се намирате, органически вашето зрение започва от фа.
към втори вариант >>
Изпейте сега с мене.
(втори вариант)
Но в органическия е фа. Ако не можете да вземете фа-то, вие не можете да работите. Вземете фа диез! Вземете тогава „Всичко в живота е постижимо.“ От фа вземете пак фа, но по-ниско от преди. (Пеят повече братята от класа.) Това е правилно.
Изпейте сега с мене.
(Учителя свири „Всичко в живота е постижимо“.) Право е, но никакви постижения няма вътре. „Всичко“, тази дума „всичко“ не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. За пример ставам, излизам. Вие сте свикнали на един много определен начин. Вие вървите по най-лесния път.
към втори вариант >>
Това е фа; също без ръце и с ръце, това е фа.
(втори вариант)
Аз сега ви изнасям какво е фа в живота, фа е един тон, който можеш да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очи − също.
Това е фа; също без ръце и с ръце, това е фа.
Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон − да гледаш. Естественото зрение започва от фа, не го предшествува. В туй отношение при сегашните условия, при които се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува.
към втори вариант >>
(Учителя свири „Всичко в живота е постижимо“.) Право е, но никакви постижения няма вътре.
(втори вариант)
Ако не можете да вземете фа-то, вие не можете да работите. Вземете фа диез! Вземете тогава „Всичко в живота е постижимо.“ От фа вземете пак фа, но по-ниско от преди. (Пеят повече братята от класа.) Това е правилно. Изпейте сега с мене.
(Учителя свири „Всичко в живота е постижимо“.) Право е, но никакви постижения няма вътре.
„Всичко“, тази дума „всичко“ не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. За пример ставам, излизам. Вие сте свикнали на един много определен начин. Вие вървите по най-лесния път. Имаш пари в джоба си, бръкваш, плащаш, качваш се на някой файтон или автомобил.
към втори вариант >>
Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа.
(втори вариант)
И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очи − също. Това е фа; също без ръце и с ръце, това е фа.
Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа.
Аз турям един естествен тон − да гледаш. Естественото зрение започва от фа, не го предшествува. В туй отношение при сегашните условия, при които се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува. Но сегашното положение е започнало от фа.
към втори вариант >>
„Всичко“, тази дума „всичко“ не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея.
(втори вариант)
Вземете фа диез! Вземете тогава „Всичко в живота е постижимо.“ От фа вземете пак фа, но по-ниско от преди. (Пеят повече братята от класа.) Това е правилно. Изпейте сега с мене. (Учителя свири „Всичко в живота е постижимо“.) Право е, но никакви постижения няма вътре.
„Всичко“, тази дума „всичко“ не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея.
За пример ставам, излизам. Вие сте свикнали на един много определен начин. Вие вървите по най-лесния път. Имаш пари в джоба си, бръкваш, плащаш, качваш се на някой файтон или автомобил. Казваш: „Колко искаш?
към втори вариант >>
Аз турям един естествен тон − да гледаш.
(втори вариант)
Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очи − също. Това е фа; също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа.
Аз турям един естествен тон − да гледаш.
Естественото зрение започва от фа, не го предшествува. В туй отношение при сегашните условия, при които се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува. Но сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно.
към втори вариант >>
За пример ставам, излизам.
(втори вариант)
Вземете тогава „Всичко в живота е постижимо.“ От фа вземете пак фа, но по-ниско от преди. (Пеят повече братята от класа.) Това е правилно. Изпейте сега с мене. (Учителя свири „Всичко в живота е постижимо“.) Право е, но никакви постижения няма вътре. „Всичко“, тази дума „всичко“ не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея.
За пример ставам, излизам.
Вие сте свикнали на един много определен начин. Вие вървите по най-лесния път. Имаш пари в джоба си, бръкваш, плащаш, качваш се на някой файтон или автомобил. Казваш: „Колко искаш? “ − „50 лева.“ − „Нямам.“ − „Не мога да ви возя.“ Ако имаш, изваждаш му една „книжка“ и той тръгва.
към втори вариант >>
Естественото зрение започва от фа, не го предшествува.
(втори вариант)
Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очи − също. Това е фа; също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон − да гледаш.
Естественото зрение започва от фа, не го предшествува.
В туй отношение при сегашните условия, при които се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува. Но сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката ти, и ще си навлечеш много бели, много бели в живота.
към втори вариант >>
Вие сте свикнали на един много определен начин.
(втори вариант)
(Пеят повече братята от класа.) Това е правилно. Изпейте сега с мене. (Учителя свири „Всичко в живота е постижимо“.) Право е, но никакви постижения няма вътре. „Всичко“, тази дума „всичко“ не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. За пример ставам, излизам.
Вие сте свикнали на един много определен начин.
Вие вървите по най-лесния път. Имаш пари в джоба си, бръкваш, плащаш, качваш се на някой файтон или автомобил. Казваш: „Колко искаш? “ − „50 лева.“ − „Нямам.“ − „Не мога да ви возя.“ Ако имаш, изваждаш му една „книжка“ и той тръгва. Питам, кое е онова, което го заставя да те вози?
към втори вариант >>
В туй отношение при сегашните условия, при които се намирате, органически вашето зрение започва от фа.
(втори вариант)
Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очи − също. Това е фа; също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон − да гледаш. Естественото зрение започва от фа, не го предшествува.
В туй отношение при сегашните условия, при които се намирате, органически вашето зрение започва от фа.
Някъде действува. Но сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката ти, и ще си навлечеш много бели, много бели в живота. Казвам, причината е фа.
към втори вариант >>
Вие вървите по най-лесния път.
(втори вариант)
Изпейте сега с мене. (Учителя свири „Всичко в живота е постижимо“.) Право е, но никакви постижения няма вътре. „Всичко“, тази дума „всичко“ не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. За пример ставам, излизам. Вие сте свикнали на един много определен начин.
Вие вървите по най-лесния път.
Имаш пари в джоба си, бръкваш, плащаш, качваш се на някой файтон или автомобил. Казваш: „Колко искаш? “ − „50 лева.“ − „Нямам.“ − „Не мога да ви возя.“ Ако имаш, изваждаш му една „книжка“ и той тръгва. Питам, кое е онова, което го заставя да те вози? С 50 лева ти отваряш вратата, излизаш.
към втори вариант >>
Някъде действува.
(втори вариант)
Това е фа; също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон − да гледаш. Естественото зрение започва от фа, не го предшествува. В туй отношение при сегашните условия, при които се намирате, органически вашето зрение започва от фа.
Някъде действува.
Но сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката ти, и ще си навлечеш много бели, много бели в живота. Казвам, причината е фа. Не знаеш да пееш − фа-бе има.
към втори вариант >>
Имаш пари в джоба си, бръкваш, плащаш, качваш се на някой файтон или автомобил.
(втори вариант)
(Учителя свири „Всичко в живота е постижимо“.) Право е, но никакви постижения няма вътре. „Всичко“, тази дума „всичко“ не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. За пример ставам, излизам. Вие сте свикнали на един много определен начин. Вие вървите по най-лесния път.
Имаш пари в джоба си, бръкваш, плащаш, качваш се на някой файтон или автомобил.
Казваш: „Колко искаш? “ − „50 лева.“ − „Нямам.“ − „Не мога да ви возя.“ Ако имаш, изваждаш му една „книжка“ и той тръгва. Питам, кое е онова, което го заставя да те вози? С 50 лева ти отваряш вратата, излизаш. Но представете си и без 50 лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози.
към втори вариант >>
Но сегашното положение е започнало от фа.
(втори вариант)
Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон − да гледаш. Естественото зрение започва от фа, не го предшествува. В туй отношение при сегашните условия, при които се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува.
Но сегашното положение е започнало от фа.
Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката ти, и ще си навлечеш много бели, много бели в живота. Казвам, причината е фа. Не знаеш да пееш − фа-бе има. Фа диез и фа бемол − има понижение.
към втори вариант >>
Казваш: „Колко искаш?
(втори вариант)
„Всичко“, тази дума „всичко“ не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. За пример ставам, излизам. Вие сте свикнали на един много определен начин. Вие вървите по най-лесния път. Имаш пари в джоба си, бръкваш, плащаш, качваш се на някой файтон или автомобил.
Казваш: „Колко искаш?
“ − „50 лева.“ − „Нямам.“ − „Не мога да ви возя.“ Ако имаш, изваждаш му една „книжка“ и той тръгва. Питам, кое е онова, което го заставя да те вози? С 50 лева ти отваряш вратата, излизаш. Но представете си и без 50 лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози. Ще кажете: „Как тъй?
към втори вариант >>
Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно.
(втори вариант)
Аз турям един естествен тон − да гледаш. Естественото зрение започва от фа, не го предшествува. В туй отношение при сегашните условия, при които се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува. Но сегашното положение е започнало от фа.
Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно.
Защото ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката ти, и ще си навлечеш много бели, много бели в живота. Казвам, причината е фа. Не знаеш да пееш − фа-бе има. Фа диез и фа бемол − има понижение. Според моята система фа-бе има ли?
към втори вариант >>
“ − „50 лева.“ − „Нямам.“ − „Не мога да ви возя.“ Ако имаш, изваждаш му една „книжка“ и той тръгва.
(втори вариант)
За пример ставам, излизам. Вие сте свикнали на един много определен начин. Вие вървите по най-лесния път. Имаш пари в джоба си, бръкваш, плащаш, качваш се на някой файтон или автомобил. Казваш: „Колко искаш?
“ − „50 лева.“ − „Нямам.“ − „Не мога да ви возя.“ Ако имаш, изваждаш му една „книжка“ и той тръгва.
Питам, кое е онова, което го заставя да те вози? С 50 лева ти отваряш вратата, излизаш. Но представете си и без 50 лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози. Ще кажете: „Как тъй? “ Е, може.
към втори вариант >>
Защото ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката ти, и ще си навлечеш много бели, много бели в живота.
(втори вариант)
Естественото зрение започва от фа, не го предшествува. В туй отношение при сегашните условия, при които се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува. Но сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно.
Защото ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката ти, и ще си навлечеш много бели, много бели в живота.
Казвам, причината е фа. Не знаеш да пееш − фа-бе има. Фа диез и фа бемол − има понижение. Според моята система фа-бе има ли? (То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама, имате две полутония.
към втори вариант >>
Питам, кое е онова, което го заставя да те вози?
(втори вариант)
Вие сте свикнали на един много определен начин. Вие вървите по най-лесния път. Имаш пари в джоба си, бръкваш, плащаш, качваш се на някой файтон или автомобил. Казваш: „Колко искаш? “ − „50 лева.“ − „Нямам.“ − „Не мога да ви возя.“ Ако имаш, изваждаш му една „книжка“ и той тръгва.
Питам, кое е онова, което го заставя да те вози?
С 50 лева ти отваряш вратата, излизаш. Но представете си и без 50 лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози. Ще кажете: „Как тъй? “ Е, може. Аз зная, че три дена той е гладувал, няма хляб, а аз имам един самун.
към втори вариант >>
Казвам, причината е фа.
(втори вариант)
В туй отношение при сегашните условия, при които се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува. Но сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката ти, и ще си навлечеш много бели, много бели в живота.
Казвам, причината е фа.
Не знаеш да пееш − фа-бе има. Фа диез и фа бемол − има понижение. Според моята система фа-бе има ли? (То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама, имате две полутония. Това са изходните пунктове; това е отворената врата, през които вие може да излезете.
към втори вариант >>
С 50 лева ти отваряш вратата, излизаш.
(втори вариант)
Вие вървите по най-лесния път. Имаш пари в джоба си, бръкваш, плащаш, качваш се на някой файтон или автомобил. Казваш: „Колко искаш? “ − „50 лева.“ − „Нямам.“ − „Не мога да ви возя.“ Ако имаш, изваждаш му една „книжка“ и той тръгва. Питам, кое е онова, което го заставя да те вози?
С 50 лева ти отваряш вратата, излизаш.
Но представете си и без 50 лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози. Ще кажете: „Как тъй? “ Е, може. Аз зная, че три дена той е гладувал, няма хляб, а аз имам един самун. Казвам: Ако ме возиш, давам ти този половин самун.
към втори вариант >>
Не знаеш да пееш − фа-бе има.
(втори вариант)
Някъде действува. Но сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката ти, и ще си навлечеш много бели, много бели в живота. Казвам, причината е фа.
Не знаеш да пееш − фа-бе има.
Фа диез и фа бемол − има понижение. Според моята система фа-бе има ли? (То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама, имате две полутония. Това са изходните пунктове; това е отворената врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места.
към втори вариант >>
Но представете си и без 50 лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози.
(втори вариант)
Имаш пари в джоба си, бръкваш, плащаш, качваш се на някой файтон или автомобил. Казваш: „Колко искаш? “ − „50 лева.“ − „Нямам.“ − „Не мога да ви возя.“ Ако имаш, изваждаш му една „книжка“ и той тръгва. Питам, кое е онова, което го заставя да те вози? С 50 лева ти отваряш вратата, излизаш.
Но представете си и без 50 лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози.
Ще кажете: „Как тъй? “ Е, може. Аз зная, че три дена той е гладувал, няма хляб, а аз имам един самун. Казвам: Ако ме возиш, давам ти този половин самун. Той веднага отваря автомобила.
към втори вариант >>
Фа диез и фа бемол − има понижение.
(втори вариант)
Но сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката ти, и ще си навлечеш много бели, много бели в живота. Казвам, причината е фа. Не знаеш да пееш − фа-бе има.
Фа диез и фа бемол − има понижение.
Според моята система фа-бе има ли? (То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама, имате две полутония. Това са изходните пунктове; това е отворената врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Как тъй?
(втори вариант)
Казваш: „Колко искаш? “ − „50 лева.“ − „Нямам.“ − „Не мога да ви возя.“ Ако имаш, изваждаш му една „книжка“ и той тръгва. Питам, кое е онова, което го заставя да те вози? С 50 лева ти отваряш вратата, излизаш. Но представете си и без 50 лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози.
Ще кажете: „Как тъй?
“ Е, може. Аз зная, че три дена той е гладувал, няма хляб, а аз имам един самун. Казвам: Ако ме возиш, давам ти този половин самун. Той веднага отваря автомобила. Колко струва половин самун?
към втори вариант >>
Според моята система фа-бе има ли?
(втори вариант)
Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката ти, и ще си навлечеш много бели, много бели в живота. Казвам, причината е фа. Не знаеш да пееш − фа-бе има. Фа диез и фа бемол − има понижение.
Според моята система фа-бе има ли?
(То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама, имате две полутония. Това са изходните пунктове; това е отворената врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете.
към втори вариант >>
“ Е, може.
(втори вариант)
“ − „50 лева.“ − „Нямам.“ − „Не мога да ви возя.“ Ако имаш, изваждаш му една „книжка“ и той тръгва. Питам, кое е онова, което го заставя да те вози? С 50 лева ти отваряш вратата, излизаш. Но представете си и без 50 лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози. Ще кажете: „Как тъй?
“ Е, може.
Аз зная, че три дена той е гладувал, няма хляб, а аз имам един самун. Казвам: Ако ме возиш, давам ти този половин самун. Той веднага отваря автомобила. Колко струва половин самун? − Струва 50 лева.
към втори вариант >>
(То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама, имате две полутония.
(втори вариант)
Защото ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката ти, и ще си навлечеш много бели, много бели в живота. Казвам, причината е фа. Не знаеш да пееш − фа-бе има. Фа диез и фа бемол − има понижение. Според моята система фа-бе има ли?
(То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама, имате две полутония.
Това са изходните пунктове; това е отворената врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места.
към втори вариант >>
Аз зная, че три дена той е гладувал, няма хляб, а аз имам един самун.
(втори вариант)
Питам, кое е онова, което го заставя да те вози? С 50 лева ти отваряш вратата, излизаш. Но представете си и без 50 лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози. Ще кажете: „Как тъй? “ Е, може.
Аз зная, че три дена той е гладувал, няма хляб, а аз имам един самун.
Казвам: Ако ме возиш, давам ти този половин самун. Той веднага отваря автомобила. Колко струва половин самун? − Струва 50 лева. Другояче той иска 50 лева.
към втори вариант >>
Това са изходните пунктове; това е отворената врата, през които вие може да излезете.
(втори вариант)
Казвам, причината е фа. Не знаеш да пееш − фа-бе има. Фа диез и фа бемол − има понижение. Според моята система фа-бе има ли? (То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама, имате две полутония.
Това са изходните пунктове; това е отворената врата, през които вие може да излезете.
Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места. Сега това са неясни работи.
към втори вариант >>
Казвам: Ако ме возиш, давам ти този половин самун.
(втори вариант)
С 50 лева ти отваряш вратата, излизаш. Но представете си и без 50 лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози. Ще кажете: „Как тъй? “ Е, може. Аз зная, че три дена той е гладувал, няма хляб, а аз имам един самун.
Казвам: Ако ме возиш, давам ти този половин самун.
Той веднага отваря автомобила. Колко струва половин самун? − Струва 50 лева. Другояче той иска 50 лева. А сега половиният самун струва 50 лева.
към втори вариант >>
Всичките други цели тонове, това са затворени места.
(втори вариант)
Не знаеш да пееш − фа-бе има. Фа диез и фа бемол − има понижение. Според моята система фа-бе има ли? (То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама, имате две полутония. Това са изходните пунктове; това е отворената врата, през които вие може да излезете.
Всичките други цели тонове, това са затворени места.
В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места. Сега това са неясни работи. Вие сега ще се спрете, ще запитате защо е така?
към втори вариант >>
Той веднага отваря автомобила.
(втори вариант)
Но представете си и без 50 лева аз мога да накарам този шофьор да ме вози. Ще кажете: „Как тъй? “ Е, може. Аз зная, че три дена той е гладувал, няма хляб, а аз имам един самун. Казвам: Ако ме возиш, давам ти този половин самун.
Той веднага отваря автомобила.
Колко струва половин самун? − Струва 50 лева. Другояче той иска 50 лева. А сега половиният самун струва 50 лева. Като му го покажа, той казва: „Заповядайте!
към втори вариант >>
В естествената гама, както е сега, са турени две полутония.
(втори вариант)
Фа диез и фа бемол − има понижение. Според моята система фа-бе има ли? (То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама, имате две полутония. Това са изходните пунктове; това е отворената врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места.
В естествената гама, както е сега, са турени две полутония.
Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места. Сега това са неясни работи. Вие сега ще се спрете, ще запитате защо е така? Оставете този въпрос!
към втори вариант >>
Колко струва половин самун?
(втори вариант)
Ще кажете: „Как тъй? “ Е, може. Аз зная, че три дена той е гладувал, няма хляб, а аз имам един самун. Казвам: Ако ме возиш, давам ти този половин самун. Той веднага отваря автомобила.
Колко струва половин самун?
− Струва 50 лева. Другояче той иска 50 лева. А сега половиният самун струва 50 лева. Като му го покажа, той казва: „Заповядайте! “ Следователно в живота има неща, които са по-ценни от парите.
към втори вариант >>
Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете.
(втори вариант)
Според моята система фа-бе има ли? (То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама, имате две полутония. Това са изходните пунктове; това е отворената врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония.
Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете.
А целите тонове са затворени места. Сега това са неясни работи. Вие сега ще се спрете, ще запитате защо е така? Оставете този въпрос! Спрете се върху туй, което аз ви казвам.
към втори вариант >>
− Струва 50 лева.
(втори вариант)
“ Е, може. Аз зная, че три дена той е гладувал, няма хляб, а аз имам един самун. Казвам: Ако ме возиш, давам ти този половин самун. Той веднага отваря автомобила. Колко струва половин самун?
− Струва 50 лева.
Другояче той иска 50 лева. А сега половиният самун струва 50 лева. Като му го покажа, той казва: „Заповядайте! “ Следователно в живота има неща, които са по-ценни от парите. Хлябът в дадения случай е хиляди пъти по-ценен отколкото 50 лева.
към втори вариант >>
А целите тонове са затворени места.
(втори вариант)
(То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама, имате две полутония. Това са изходните пунктове; това е отворената врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете.
А целите тонове са затворени места.
Сега това са неясни работи. Вие сега ще се спрете, ще запитате защо е така? Оставете този въпрос! Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Фа е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира; естественото положение, в което природата го е турила.
към втори вариант >>
Другояче той иска 50 лева.
(втори вариант)
Аз зная, че три дена той е гладувал, няма хляб, а аз имам един самун. Казвам: Ако ме возиш, давам ти този половин самун. Той веднага отваря автомобила. Колко струва половин самун? − Струва 50 лева.
Другояче той иска 50 лева.
А сега половиният самун струва 50 лева. Като му го покажа, той казва: „Заповядайте! “ Следователно в живота има неща, които са по-ценни от парите. Хлябът в дадения случай е хиляди пъти по-ценен отколкото 50 лева. Една хапка хляб в дадения случай е много по-ценна от няколко поетически изречения.
към втори вариант >>
Сега това са неясни работи.
(втори вариант)
Това са изходните пунктове; това е отворената врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места.
Сега това са неясни работи.
Вие сега ще се спрете, ще запитате защо е така? Оставете този въпрос! Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Фа е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира; естественото положение, в което природата го е турила. Сега туй още не е ясно, защото, за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрията, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот.
към втори вариант >>
А сега половиният самун струва 50 лева.
(втори вариант)
Казвам: Ако ме возиш, давам ти този половин самун. Той веднага отваря автомобила. Колко струва половин самун? − Струва 50 лева. Другояче той иска 50 лева.
А сега половиният самун струва 50 лева.
Като му го покажа, той казва: „Заповядайте! “ Следователно в живота има неща, които са по-ценни от парите. Хлябът в дадения случай е хиляди пъти по-ценен отколкото 50 лева. Една хапка хляб в дадения случай е много по-ценна от няколко поетически изречения. Някой казва: „Я ми декламирай едно стихотворение!
към втори вариант >>
Вие сега ще се спрете, ще запитате защо е така?
(втори вариант)
Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места. Сега това са неясни работи.
Вие сега ще се спрете, ще запитате защо е така?
Оставете този въпрос! Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Фа е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира; естественото положение, в което природата го е турила. Сега туй още не е ясно, защото, за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрията, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот. Казваш: „Окъде накъде от фа-то да зависят моите очи?
към втори вариант >>
Като му го покажа, той казва: „Заповядайте!
(втори вариант)
Той веднага отваря автомобила. Колко струва половин самун? − Струва 50 лева. Другояче той иска 50 лева. А сега половиният самун струва 50 лева.
Като му го покажа, той казва: „Заповядайте!
“ Следователно в живота има неща, които са по-ценни от парите. Хлябът в дадения случай е хиляди пъти по-ценен отколкото 50 лева. Една хапка хляб в дадения случай е много по-ценна от няколко поетически изречения. Някой казва: „Я ми декламирай едно стихотворение! “ Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти декламира една поема, едно стихотворение.
към втори вариант >>
Оставете този въпрос!
(втори вариант)
В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места. Сега това са неясни работи. Вие сега ще се спрете, ще запитате защо е така?
Оставете този въпрос!
Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Фа е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира; естественото положение, в което природата го е турила. Сега туй още не е ясно, защото, за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрията, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот. Казваш: „Окъде накъде от фа-то да зависят моите очи? “ Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира.
към втори вариант >>
“ Следователно в живота има неща, които са по-ценни от парите.
(втори вариант)
Колко струва половин самун? − Струва 50 лева. Другояче той иска 50 лева. А сега половиният самун струва 50 лева. Като му го покажа, той казва: „Заповядайте!
“ Следователно в живота има неща, които са по-ценни от парите.
Хлябът в дадения случай е хиляди пъти по-ценен отколкото 50 лева. Една хапка хляб в дадения случай е много по-ценна от няколко поетически изречения. Някой казва: „Я ми декламирай едно стихотворение! “ Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти декламира една поема, едно стихотворение. Като хапне най-първо, тогава има поезия, има декламиране.
към втори вариант >>
Спрете се върху туй, което аз ви казвам.
(втори вариант)
Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места. Сега това са неясни работи. Вие сега ще се спрете, ще запитате защо е така? Оставете този въпрос!
Спрете се върху туй, което аз ви казвам.
Фа е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира; естественото положение, в което природата го е турила. Сега туй още не е ясно, защото, за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрията, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот. Казваш: „Окъде накъде от фа-то да зависят моите очи? “ Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира. Невежият, профанът, казва: „Разправят ми, че от фа зависи моите очи да виждат.
към втори вариант >>
Хлябът в дадения случай е хиляди пъти по-ценен отколкото 50 лева.
(втори вариант)
− Струва 50 лева. Другояче той иска 50 лева. А сега половиният самун струва 50 лева. Като му го покажа, той казва: „Заповядайте! “ Следователно в живота има неща, които са по-ценни от парите.
Хлябът в дадения случай е хиляди пъти по-ценен отколкото 50 лева.
Една хапка хляб в дадения случай е много по-ценна от няколко поетически изречения. Някой казва: „Я ми декламирай едно стихотворение! “ Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти декламира една поема, едно стихотворение. Като хапне най-първо, тогава има поезия, има декламиране. Ако преяде, той вече не пее.
към втори вариант >>
Фа е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира; естественото положение, в което природата го е турила.
(втори вариант)
А целите тонове са затворени места. Сега това са неясни работи. Вие сега ще се спрете, ще запитате защо е така? Оставете този въпрос! Спрете се върху туй, което аз ви казвам.
Фа е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира; естественото положение, в което природата го е турила.
Сега туй още не е ясно, защото, за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрията, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот. Казваш: „Окъде накъде от фа-то да зависят моите очи? “ Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира. Невежият, профанът, казва: „Разправят ми, че от фа зависи моите очи да виждат. Откъде е това?
към втори вариант >>
Една хапка хляб в дадения случай е много по-ценна от няколко поетически изречения.
(втори вариант)
Другояче той иска 50 лева. А сега половиният самун струва 50 лева. Като му го покажа, той казва: „Заповядайте! “ Следователно в живота има неща, които са по-ценни от парите. Хлябът в дадения случай е хиляди пъти по-ценен отколкото 50 лева.
Една хапка хляб в дадения случай е много по-ценна от няколко поетически изречения.
Някой казва: „Я ми декламирай едно стихотворение! “ Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти декламира една поема, едно стихотворение. Като хапне най-първо, тогава има поезия, има декламиране. Ако преяде, той вече не пее. Българинът, който някой път не обича да пее, той е преял.
към втори вариант >>
Сега туй още не е ясно, защото, за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрията, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот.
(втори вариант)
Сега това са неясни работи. Вие сега ще се спрете, ще запитате защо е така? Оставете този въпрос! Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Фа е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира; естественото положение, в което природата го е турила.
Сега туй още не е ясно, защото, за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрията, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот.
Казваш: „Окъде накъде от фа-то да зависят моите очи? “ Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира. Невежият, профанът, казва: „Разправят ми, че от фа зависи моите очи да виждат. Откъде е това? Фа-то ние го пеем.“ Пеят го много хора, но не могат да го пеят.
към втори вариант >>
Някой казва: „Я ми декламирай едно стихотворение!
(втори вариант)
А сега половиният самун струва 50 лева. Като му го покажа, той казва: „Заповядайте! “ Следователно в живота има неща, които са по-ценни от парите. Хлябът в дадения случай е хиляди пъти по-ценен отколкото 50 лева. Една хапка хляб в дадения случай е много по-ценна от няколко поетически изречения.
Някой казва: „Я ми декламирай едно стихотворение!
“ Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти декламира една поема, едно стихотворение. Като хапне най-първо, тогава има поезия, има декламиране. Ако преяде, той вече не пее. Българинът, който някой път не обича да пее, той е преял. А преяждането според мене е едно неестествено музикално положение.
към втори вариант >>
Казваш: „Окъде накъде от фа-то да зависят моите очи?
(втори вариант)
Вие сега ще се спрете, ще запитате защо е така? Оставете този въпрос! Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Фа е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира; естественото положение, в което природата го е турила. Сега туй още не е ясно, защото, за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрията, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот.
Казваш: „Окъде накъде от фа-то да зависят моите очи?
“ Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира. Невежият, профанът, казва: „Разправят ми, че от фа зависи моите очи да виждат. Откъде е това? Фа-то ние го пеем.“ Пеят го много хора, но не могат да го пеят. Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа.
към втори вариант >>
“ Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти декламира една поема, едно стихотворение.
(втори вариант)
Като му го покажа, той казва: „Заповядайте! “ Следователно в живота има неща, които са по-ценни от парите. Хлябът в дадения случай е хиляди пъти по-ценен отколкото 50 лева. Една хапка хляб в дадения случай е много по-ценна от няколко поетически изречения. Някой казва: „Я ми декламирай едно стихотворение!
“ Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти декламира една поема, едно стихотворение.
Като хапне най-първо, тогава има поезия, има декламиране. Ако преяде, той вече не пее. Българинът, който някой път не обича да пее, той е преял. А преяждането според мене е едно неестествено музикално положение. Никога не преяждайте!
към втори вариант >>
НАГОРЕ