НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1081
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1081
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Идването на Господа
,
ООК
, София, 11.4.1934г.,
Защо страдаш?
Вие, някой път казвате: „Гръмна ми главата! “ Това е философия. Или, някой път казвате: „Аз много страдам“ Това е философия.
Защо страдаш?
Защо страдате вие? И най-после, какво нещо е страданието? Това, което за едного е страдание, за друг е радост. Калаят при 100 градуса се разтопява, а желязото при 100 градуса едва чувствува нещо. Тогава, ако съберете желязото и калая, то като калай ще каже: „Стопиха ме мен!
към беседата >>
Ако от една мъчнотия не можеш да излезнеш, това е човешкото.
И природата прави кладенец, но нейният кладенец е долина, по която можеш да ходиш. Можеш да влезеш и да излезнеш.
Ако от една мъчнотия не можеш да излезнеш, това е човешкото.
Ако пък в една мъчнотия можеш да попаднеш и можеш за излезнеш, тогава мъчнотията е Божествена. Щом въпросите остават неразбрани, това са човешки въпроси. Всички въпроси, които Бог е поставил, са разрешими.
към беседата >>
Защо страдате вие?
Вие, някой път казвате: „Гръмна ми главата! “ Това е философия. Или, някой път казвате: „Аз много страдам“ Това е философия. Защо страдаш?
Защо страдате вие?
И най-после, какво нещо е страданието? Това, което за едного е страдание, за друг е радост. Калаят при 100 градуса се разтопява, а желязото при 100 градуса едва чувствува нещо. Тогава, ако съберете желязото и калая, то като калай ще каже: „Стопиха ме мен! “, а желязото ще каже: „Как, аз едва почувствувах.“ Желязото се стопява при 400 градуса.
към беседата >>
Ако пък в една мъчнотия можеш да попаднеш и можеш за излезнеш, тогава мъчнотията е Божествена.
И природата прави кладенец, но нейният кладенец е долина, по която можеш да ходиш. Можеш да влезеш и да излезнеш. Ако от една мъчнотия не можеш да излезнеш, това е човешкото.
Ако пък в една мъчнотия можеш да попаднеш и можеш за излезнеш, тогава мъчнотията е Божествена.
Щом въпросите остават неразбрани, това са човешки въпроси. Всички въпроси, които Бог е поставил, са разрешими.
към беседата >>
И най-после, какво нещо е страданието?
Вие, някой път казвате: „Гръмна ми главата! “ Това е философия. Или, някой път казвате: „Аз много страдам“ Това е философия. Защо страдаш? Защо страдате вие?
И най-после, какво нещо е страданието?
Това, което за едного е страдание, за друг е радост. Калаят при 100 градуса се разтопява, а желязото при 100 градуса едва чувствува нещо. Тогава, ако съберете желязото и калая, то като калай ще каже: „Стопиха ме мен! “, а желязото ще каже: „Как, аз едва почувствувах.“ Желязото се стопява при 400 градуса. При 400 градуса, желязото е недоволно, а калаят е недоволен при 100 градуса.
към беседата >>
Щом въпросите остават неразбрани, това са човешки въпроси.
И природата прави кладенец, но нейният кладенец е долина, по която можеш да ходиш. Можеш да влезеш и да излезнеш. Ако от една мъчнотия не можеш да излезнеш, това е човешкото. Ако пък в една мъчнотия можеш да попаднеш и можеш за излезнеш, тогава мъчнотията е Божествена.
Щом въпросите остават неразбрани, това са човешки въпроси.
Всички въпроси, които Бог е поставил, са разрешими.
към беседата >>
Това, което за едного е страдание, за друг е радост.
“ Това е философия. Или, някой път казвате: „Аз много страдам“ Това е философия. Защо страдаш? Защо страдате вие? И най-после, какво нещо е страданието?
Това, което за едного е страдание, за друг е радост.
Калаят при 100 градуса се разтопява, а желязото при 100 градуса едва чувствува нещо. Тогава, ако съберете желязото и калая, то като калай ще каже: „Стопиха ме мен! “, а желязото ще каже: „Как, аз едва почувствувах.“ Желязото се стопява при 400 градуса. При 400 градуса, желязото е недоволно, а калаят е недоволен при 100 градуса. А златото при колко градуса се топи?
към беседата >>
Всички въпроси, които Бог е поставил, са разрешими.
И природата прави кладенец, но нейният кладенец е долина, по която можеш да ходиш. Можеш да влезеш и да излезнеш. Ако от една мъчнотия не можеш да излезнеш, това е човешкото. Ако пък в една мъчнотия можеш да попаднеш и можеш за излезнеш, тогава мъчнотията е Божествена. Щом въпросите остават неразбрани, това са човешки въпроси.
Всички въпроси, които Бог е поставил, са разрешими.
към беседата >>
Калаят при 100 градуса се разтопява, а желязото при 100 градуса едва чувствува нещо.
Или, някой път казвате: „Аз много страдам“ Това е философия. Защо страдаш? Защо страдате вие? И най-после, какво нещо е страданието? Това, което за едного е страдание, за друг е радост.
Калаят при 100 градуса се разтопява, а желязото при 100 градуса едва чувствува нещо.
Тогава, ако съберете желязото и калая, то като калай ще каже: „Стопиха ме мен! “, а желязото ще каже: „Как, аз едва почувствувах.“ Желязото се стопява при 400 градуса. При 400 градуса, желязото е недоволно, а калаят е недоволен при 100 градуса. А златото при колко градуса се топи? При 1200 градуса.
към беседата >>
Когато говорите за Любовта, подразбирам следното: Да обичаш някого, това значи, да дадеш възможност да се изпълни Волята Божия.
Когато говорите за Любовта, подразбирам следното: Да обичаш някого, това значи, да дадеш възможност да се изпълни Волята Божия.
Този човек има някоя мъка. Разбери неговата мъка! Във второстепенните работи не влизай. Любовта винаги задоволява съществените работи. Например някой е жаден.
към беседата >>
Тогава, ако съберете желязото и калая, то като калай ще каже: „Стопиха ме мен!
Защо страдаш? Защо страдате вие? И най-после, какво нещо е страданието? Това, което за едного е страдание, за друг е радост. Калаят при 100 градуса се разтопява, а желязото при 100 градуса едва чувствува нещо.
Тогава, ако съберете желязото и калая, то като калай ще каже: „Стопиха ме мен!
“, а желязото ще каже: „Как, аз едва почувствувах.“ Желязото се стопява при 400 градуса. При 400 градуса, желязото е недоволно, а калаят е недоволен при 100 градуса. А златото при колко градуса се топи? При 1200 градуса. А платината се топи при 1600 градуса, при 1700 градуса.
към беседата >>
Този човек има някоя мъка.
Когато говорите за Любовта, подразбирам следното: Да обичаш някого, това значи, да дадеш възможност да се изпълни Волята Божия.
Този човек има някоя мъка.
Разбери неговата мъка! Във второстепенните работи не влизай. Любовта винаги задоволява съществените работи. Например някой е жаден. Ще му дадеш вода.
към беседата >>
“, а желязото ще каже: „Как, аз едва почувствувах.“ Желязото се стопява при 400 градуса.
Защо страдате вие? И най-после, какво нещо е страданието? Това, което за едного е страдание, за друг е радост. Калаят при 100 градуса се разтопява, а желязото при 100 градуса едва чувствува нещо. Тогава, ако съберете желязото и калая, то като калай ще каже: „Стопиха ме мен!
“, а желязото ще каже: „Как, аз едва почувствувах.“ Желязото се стопява при 400 градуса.
При 400 градуса, желязото е недоволно, а калаят е недоволен при 100 градуса. А златото при колко градуса се топи? При 1200 градуса. А платината се топи при 1600 градуса, при 1700 градуса. Затова употребяват платината за огнеопорни съдове.
към беседата >>
Разбери неговата мъка!
Когато говорите за Любовта, подразбирам следното: Да обичаш някого, това значи, да дадеш възможност да се изпълни Волята Божия. Този човек има някоя мъка.
Разбери неговата мъка!
Във второстепенните работи не влизай. Любовта винаги задоволява съществените работи. Например някой е жаден. Ще му дадеш вода. Дали в златна чаша или в желязна чаша, това е безразлично.
към беседата >>
При 400 градуса, желязото е недоволно, а калаят е недоволен при 100 градуса.
И най-после, какво нещо е страданието? Това, което за едного е страдание, за друг е радост. Калаят при 100 градуса се разтопява, а желязото при 100 градуса едва чувствува нещо. Тогава, ако съберете желязото и калая, то като калай ще каже: „Стопиха ме мен! “, а желязото ще каже: „Как, аз едва почувствувах.“ Желязото се стопява при 400 градуса.
При 400 градуса, желязото е недоволно, а калаят е недоволен при 100 градуса.
А златото при колко градуса се топи? При 1200 градуса. А платината се топи при 1600 градуса, при 1700 градуса. Затова употребяват платината за огнеопорни съдове.
към беседата >>
Във второстепенните работи не влизай.
Когато говорите за Любовта, подразбирам следното: Да обичаш някого, това значи, да дадеш възможност да се изпълни Волята Божия. Този човек има някоя мъка. Разбери неговата мъка!
Във второстепенните работи не влизай.
Любовта винаги задоволява съществените работи. Например някой е жаден. Ще му дадеш вода. Дали в златна чаша или в желязна чаша, това е безразлично. Ако можеш да му дадеш в златна чаша, още по-хубаво.
към беседата >>
А златото при колко градуса се топи?
Това, което за едного е страдание, за друг е радост. Калаят при 100 градуса се разтопява, а желязото при 100 градуса едва чувствува нещо. Тогава, ако съберете желязото и калая, то като калай ще каже: „Стопиха ме мен! “, а желязото ще каже: „Как, аз едва почувствувах.“ Желязото се стопява при 400 градуса. При 400 градуса, желязото е недоволно, а калаят е недоволен при 100 градуса.
А златото при колко градуса се топи?
При 1200 градуса. А платината се топи при 1600 градуса, при 1700 градуса. Затова употребяват платината за огнеопорни съдове.
към беседата >>
Любовта винаги задоволява съществените работи.
Когато говорите за Любовта, подразбирам следното: Да обичаш някого, това значи, да дадеш възможност да се изпълни Волята Божия. Този човек има някоя мъка. Разбери неговата мъка! Във второстепенните работи не влизай.
Любовта винаги задоволява съществените работи.
Например някой е жаден. Ще му дадеш вода. Дали в златна чаша или в желязна чаша, това е безразлично. Ако можеш да му дадеш в златна чаша, още по-хубаво. Ако може да му дадеш в диамантена чаша е още по-хубаво.
към беседата >>
При 1200 градуса.
Калаят при 100 градуса се разтопява, а желязото при 100 градуса едва чувствува нещо. Тогава, ако съберете желязото и калая, то като калай ще каже: „Стопиха ме мен! “, а желязото ще каже: „Как, аз едва почувствувах.“ Желязото се стопява при 400 градуса. При 400 градуса, желязото е недоволно, а калаят е недоволен при 100 градуса. А златото при колко градуса се топи?
При 1200 градуса.
А платината се топи при 1600 градуса, при 1700 градуса. Затова употребяват платината за огнеопорни съдове.
към беседата >>
Например някой е жаден.
Когато говорите за Любовта, подразбирам следното: Да обичаш някого, това значи, да дадеш възможност да се изпълни Волята Божия. Този човек има някоя мъка. Разбери неговата мъка! Във второстепенните работи не влизай. Любовта винаги задоволява съществените работи.
Например някой е жаден.
Ще му дадеш вода. Дали в златна чаша или в желязна чаша, това е безразлично. Ако можеш да му дадеш в златна чаша, още по-хубаво. Ако може да му дадеш в диамантена чаша е още по-хубаво.
към беседата >>
А платината се топи при 1600 градуса, при 1700 градуса.
Тогава, ако съберете желязото и калая, то като калай ще каже: „Стопиха ме мен! “, а желязото ще каже: „Как, аз едва почувствувах.“ Желязото се стопява при 400 градуса. При 400 градуса, желязото е недоволно, а калаят е недоволен при 100 градуса. А златото при колко градуса се топи? При 1200 градуса.
А платината се топи при 1600 градуса, при 1700 градуса.
Затова употребяват платината за огнеопорни съдове.
към беседата >>
Ще му дадеш вода.
Този човек има някоя мъка. Разбери неговата мъка! Във второстепенните работи не влизай. Любовта винаги задоволява съществените работи. Например някой е жаден.
Ще му дадеш вода.
Дали в златна чаша или в желязна чаша, това е безразлично. Ако можеш да му дадеш в златна чаша, още по-хубаво. Ако може да му дадеш в диамантена чаша е още по-хубаво.
към беседата >>
Затова употребяват платината за огнеопорни съдове.
“, а желязото ще каже: „Как, аз едва почувствувах.“ Желязото се стопява при 400 градуса. При 400 градуса, желязото е недоволно, а калаят е недоволен при 100 градуса. А златото при колко градуса се топи? При 1200 градуса. А платината се топи при 1600 градуса, при 1700 градуса.
Затова употребяват платината за огнеопорни съдове.
към беседата >>
Дали в златна чаша или в желязна чаша, това е безразлично.
Разбери неговата мъка! Във второстепенните работи не влизай. Любовта винаги задоволява съществените работи. Например някой е жаден. Ще му дадеш вода.
Дали в златна чаша или в желязна чаша, това е безразлично.
Ако можеш да му дадеш в златна чаша, още по-хубаво. Ако може да му дадеш в диамантена чаша е още по-хубаво.
към беседата >>
Нито един от вас няма научни данни.
Нито един от вас няма научни данни.
Вие може да цитирате научни данни, но нито един от вас не е правил опити. Вие казвате, че платината се топи при 1700 градуса, но нито един от вас не е правил опити. Кой от вас е правил опити? А пък при това вие ще кажете, че при толкова градуса се топи еди кой си метал. Вие желаете най-много.
към беседата >>
Ако можеш да му дадеш в златна чаша, още по-хубаво.
Във второстепенните работи не влизай. Любовта винаги задоволява съществените работи. Например някой е жаден. Ще му дадеш вода. Дали в златна чаша или в желязна чаша, това е безразлично.
Ако можеш да му дадеш в златна чаша, още по-хубаво.
Ако може да му дадеш в диамантена чаша е още по-хубаво.
към беседата >>
Вие може да цитирате научни данни, но нито един от вас не е правил опити.
Нито един от вас няма научни данни.
Вие може да цитирате научни данни, но нито един от вас не е правил опити.
Вие казвате, че платината се топи при 1700 градуса, но нито един от вас не е правил опити. Кой от вас е правил опити? А пък при това вие ще кажете, че при толкова градуса се топи еди кой си метал. Вие желаете най-много. Това е на вяра.
към беседата >>
Ако може да му дадеш в диамантена чаша е още по-хубаво.
Любовта винаги задоволява съществените работи. Например някой е жаден. Ще му дадеш вода. Дали в златна чаша или в желязна чаша, това е безразлично. Ако можеш да му дадеш в златна чаша, още по-хубаво.
Ако може да му дадеш в диамантена чаша е още по-хубаво.
към беседата >>
Вие казвате, че платината се топи при 1700 градуса, но нито един от вас не е правил опити.
Нито един от вас няма научни данни. Вие може да цитирате научни данни, но нито един от вас не е правил опити.
Вие казвате, че платината се топи при 1700 градуса, но нито един от вас не е правил опити.
Кой от вас е правил опити? А пък при това вие ще кажете, че при толкова градуса се топи еди кой си метал. Вие желаете най-много. Това е на вяра. Против вярата нямам нищо, науката, в дадения случай, не търпи вярата.
към беседата >>
Та казвам, две неща трябва да останат в ума ти: ако не се заемете да станете проводници на Божествените добродетели и ако не станете проводници на желанието да изпълните Волята Божия, вие не разрешавате нещата.
Та казвам, две неща трябва да останат в ума ти: ако не се заемете да станете проводници на Божествените добродетели и ако не станете проводници на желанието да изпълните Волята Божия, вие не разрешавате нещата.
При изпълнението Волята Божия трябва да влезнеш в положението на всички хора, и на богати и на сиромаси и на малката буболечка. Това значи да изпълниш Волята Божия. Ти влизаш в положението на всички живи същества и разглеждаш нещата от тяхно гледище, а не от твоето. А пък те, като дойдат на твоето место, те не разглеждат нещата от твоето гледище.
към беседата >>
Кой от вас е правил опити?
Нито един от вас няма научни данни. Вие може да цитирате научни данни, но нито един от вас не е правил опити. Вие казвате, че платината се топи при 1700 градуса, но нито един от вас не е правил опити.
Кой от вас е правил опити?
А пък при това вие ще кажете, че при толкова градуса се топи еди кой си метал. Вие желаете най-много. Това е на вяра. Против вярата нямам нищо, науката, в дадения случай, не търпи вярата.
към беседата >>
При изпълнението Волята Божия трябва да влезнеш в положението на всички хора, и на богати и на сиромаси и на малката буболечка.
Та казвам, две неща трябва да останат в ума ти: ако не се заемете да станете проводници на Божествените добродетели и ако не станете проводници на желанието да изпълните Волята Божия, вие не разрешавате нещата.
При изпълнението Волята Божия трябва да влезнеш в положението на всички хора, и на богати и на сиромаси и на малката буболечка.
Това значи да изпълниш Волята Божия. Ти влизаш в положението на всички живи същества и разглеждаш нещата от тяхно гледище, а не от твоето. А пък те, като дойдат на твоето место, те не разглеждат нещата от твоето гледище.
към беседата >>
А пък при това вие ще кажете, че при толкова градуса се топи еди кой си метал.
Нито един от вас няма научни данни. Вие може да цитирате научни данни, но нито един от вас не е правил опити. Вие казвате, че платината се топи при 1700 градуса, но нито един от вас не е правил опити. Кой от вас е правил опити?
А пък при това вие ще кажете, че при толкова градуса се топи еди кой си метал.
Вие желаете най-много. Това е на вяра. Против вярата нямам нищо, науката, в дадения случай, не търпи вярата.
към беседата >>
Това значи да изпълниш Волята Божия.
Та казвам, две неща трябва да останат в ума ти: ако не се заемете да станете проводници на Божествените добродетели и ако не станете проводници на желанието да изпълните Волята Божия, вие не разрешавате нещата. При изпълнението Волята Божия трябва да влезнеш в положението на всички хора, и на богати и на сиромаси и на малката буболечка.
Това значи да изпълниш Волята Божия.
Ти влизаш в положението на всички живи същества и разглеждаш нещата от тяхно гледище, а не от твоето. А пък те, като дойдат на твоето место, те не разглеждат нещата от твоето гледище.
към беседата >>
Вие желаете най-много.
Нито един от вас няма научни данни. Вие може да цитирате научни данни, но нито един от вас не е правил опити. Вие казвате, че платината се топи при 1700 градуса, но нито един от вас не е правил опити. Кой от вас е правил опити? А пък при това вие ще кажете, че при толкова градуса се топи еди кой си метал.
Вие желаете най-много.
Това е на вяра. Против вярата нямам нищо, науката, в дадения случай, не търпи вярата.
към беседата >>
Ти влизаш в положението на всички живи същества и разглеждаш нещата от тяхно гледище, а не от твоето.
Та казвам, две неща трябва да останат в ума ти: ако не се заемете да станете проводници на Божествените добродетели и ако не станете проводници на желанието да изпълните Волята Божия, вие не разрешавате нещата. При изпълнението Волята Божия трябва да влезнеш в положението на всички хора, и на богати и на сиромаси и на малката буболечка. Това значи да изпълниш Волята Божия.
Ти влизаш в положението на всички живи същества и разглеждаш нещата от тяхно гледище, а не от твоето.
А пък те, като дойдат на твоето место, те не разглеждат нещата от твоето гледище.
към беседата >>
Това е на вяра.
Вие може да цитирате научни данни, но нито един от вас не е правил опити. Вие казвате, че платината се топи при 1700 градуса, но нито един от вас не е правил опити. Кой от вас е правил опити? А пък при това вие ще кажете, че при толкова градуса се топи еди кой си метал. Вие желаете най-много.
Това е на вяра.
Против вярата нямам нищо, науката, в дадения случай, не търпи вярата.
към беседата >>
А пък те, като дойдат на твоето место, те не разглеждат нещата от твоето гледище.
Та казвам, две неща трябва да останат в ума ти: ако не се заемете да станете проводници на Божествените добродетели и ако не станете проводници на желанието да изпълните Волята Божия, вие не разрешавате нещата. При изпълнението Волята Божия трябва да влезнеш в положението на всички хора, и на богати и на сиромаси и на малката буболечка. Това значи да изпълниш Волята Божия. Ти влизаш в положението на всички живи същества и разглеждаш нещата от тяхно гледище, а не от твоето.
А пък те, като дойдат на твоето место, те не разглеждат нещата от твоето гледище.
към беседата >>
Против вярата нямам нищо, науката, в дадения случай, не търпи вярата.
Вие казвате, че платината се топи при 1700 градуса, но нито един от вас не е правил опити. Кой от вас е правил опити? А пък при това вие ще кажете, че при толкова градуса се топи еди кой си метал. Вие желаете най-много. Това е на вяра.
Против вярата нямам нищо, науката, в дадения случай, не търпи вярата.
към беседата >>
Някой, който не върши Волята Божия, ти казва: „Аз имам особено мнение.
Някой, който не върши Волята Божия, ти казва: „Аз имам особено мнение.
Аз съм особен човек.“ Това е човешкото. Някой казва: „Аз имам известна слабост.“ Това е човешкото. Или казва: „Аз не мога да го направя това! “ Това е човешкото. Някой казва: „Аз мога да го направя!
към беседата >>
Да допуснем сега, да предположим, че платината се топи при 1500 градуса.
Да допуснем сега, да предположим, че платината се топи при 1500 градуса.
Тогава тя, при 1500 градуса, ще каже: „И мен стопиха! “
към беседата >>
Аз съм особен човек.“ Това е човешкото.
Някой, който не върши Волята Божия, ти казва: „Аз имам особено мнение.
Аз съм особен човек.“ Това е човешкото.
Някой казва: „Аз имам известна слабост.“ Това е човешкото. Или казва: „Аз не мога да го направя това! “ Това е човешкото. Някой казва: „Аз мога да го направя! “ Това е Божественото.
към беседата >>
Тогава тя, при 1500 градуса, ще каже: „И мен стопиха!
Да допуснем сега, да предположим, че платината се топи при 1500 градуса.
Тогава тя, при 1500 градуса, ще каже: „И мен стопиха!
“
към беседата >>
Някой казва: „Аз имам известна слабост.“ Това е човешкото.
Някой, който не върши Волята Божия, ти казва: „Аз имам особено мнение. Аз съм особен човек.“ Това е човешкото.
Някой казва: „Аз имам известна слабост.“ Това е човешкото.
Или казва: „Аз не мога да го направя това! “ Това е човешкото. Някой казва: „Аз мога да го направя! “ Това е Божественото. Някой казва: „Аз мога да мисля!
към беседата >>
“
Да допуснем сега, да предположим, че платината се топи при 1500 градуса. Тогава тя, при 1500 градуса, ще каже: „И мен стопиха!
“
към беседата >>
Или казва: „Аз не мога да го направя това!
Някой, който не върши Волята Божия, ти казва: „Аз имам особено мнение. Аз съм особен човек.“ Това е човешкото. Някой казва: „Аз имам известна слабост.“ Това е човешкото.
Или казва: „Аз не мога да го направя това!
“ Това е човешкото. Някой казва: „Аз мога да го направя! “ Това е Божественото. Някой казва: „Аз мога да мисля! “ Това е Божественото.
към беседата >>
Казвам страданията на калая не е страдание на желязото и страданието на желязото не е страдание на платината.
Казвам страданията на калая не е страдание на желязото и страданието на желязото не е страдание на платината.
Сега вие може да разсъждавате върху това. Когато имате едно страдание, причината може да е много малка в сравнение с другите.
към беседата >>
“ Това е човешкото.
Някой, който не върши Волята Божия, ти казва: „Аз имам особено мнение. Аз съм особен човек.“ Това е човешкото. Някой казва: „Аз имам известна слабост.“ Това е човешкото. Или казва: „Аз не мога да го направя това!
“ Това е човешкото.
Някой казва: „Аз мога да го направя! “ Това е Божественото. Някой казва: „Аз мога да мисля! “ Това е Божественото. Или казва някой: „Но условията са такива.“ Това е човешкото.
към беседата >>
Сега вие може да разсъждавате върху това.
Казвам страданията на калая не е страдание на желязото и страданието на желязото не е страдание на платината.
Сега вие може да разсъждавате върху това.
Когато имате едно страдание, причината може да е много малка в сравнение с другите.
към беседата >>
Някой казва: „Аз мога да го направя!
Някой, който не върши Волята Божия, ти казва: „Аз имам особено мнение. Аз съм особен човек.“ Това е човешкото. Някой казва: „Аз имам известна слабост.“ Това е човешкото. Или казва: „Аз не мога да го направя това! “ Това е човешкото.
Някой казва: „Аз мога да го направя!
“ Това е Божественото. Някой казва: „Аз мога да мисля! “ Това е Божественото. Или казва някой: „Но условията са такива.“ Това е човешкото. Или казва: „Ние нямаме достатъчно средства.“ Това е човешкото.
към беседата >>
Когато имате едно страдание, причината може да е много малка в сравнение с другите.
Казвам страданията на калая не е страдание на желязото и страданието на желязото не е страдание на платината. Сега вие може да разсъждавате върху това.
Когато имате едно страдание, причината може да е много малка в сравнение с другите.
към беседата >>
“ Това е Божественото.
Аз съм особен човек.“ Това е човешкото. Някой казва: „Аз имам известна слабост.“ Това е човешкото. Или казва: „Аз не мога да го направя това! “ Това е човешкото. Някой казва: „Аз мога да го направя!
“ Това е Божественото.
Някой казва: „Аз мога да мисля! “ Това е Божественото. Или казва някой: „Но условията са такива.“ Това е човешкото. Или казва: „Ние нямаме достатъчно средства.“ Това е човешкото. Някой казва: „Аз не съм довършил науките си.“ Това е човешкото.
към беседата >>
Къде стои разрешението на въпроса?
Къде стои разрешението на въпроса?
– Ето къде седи въпросът. Най-първо аз вземам три основни линии. Да допуснем, че вие турите на устата „до“, какво трябва да турите на носа? – На носа тургам „ми“, на очите – „сол“. Ще кажете: защо устата е „до“?
към беседата >>
Някой казва: „Аз мога да мисля!
Някой казва: „Аз имам известна слабост.“ Това е човешкото. Или казва: „Аз не мога да го направя това! “ Това е човешкото. Някой казва: „Аз мога да го направя! “ Това е Божественото.
Някой казва: „Аз мога да мисля!
“ Това е Божественото. Или казва някой: „Но условията са такива.“ Това е човешкото. Или казва: „Ние нямаме достатъчно средства.“ Това е човешкото. Някой казва: „Аз не съм довършил науките си.“ Това е човешкото. Някой казва:„Мога!
към беседата >>
– Ето къде седи въпросът.
Къде стои разрешението на въпроса?
– Ето къде седи въпросът.
Най-първо аз вземам три основни линии. Да допуснем, че вие турите на устата „до“, какво трябва да турите на носа? – На носа тургам „ми“, на очите – „сол“. Ще кажете: защо устата е „до“? – „До“ значи да ядеш нещо.
към беседата >>
“ Това е Божественото.
Или казва: „Аз не мога да го направя това! “ Това е човешкото. Някой казва: „Аз мога да го направя! “ Това е Божественото. Някой казва: „Аз мога да мисля!
“ Това е Божественото.
Или казва някой: „Но условията са такива.“ Това е човешкото. Или казва: „Ние нямаме достатъчно средства.“ Това е човешкото. Някой казва: „Аз не съм довършил науките си.“ Това е човешкото. Някой казва:„Мога! “ Това е Божественото.
към беседата >>
Най-първо аз вземам три основни линии.
Къде стои разрешението на въпроса? – Ето къде седи въпросът.
Най-първо аз вземам три основни линии.
Да допуснем, че вие турите на устата „до“, какво трябва да турите на носа? – На носа тургам „ми“, на очите – „сол“. Ще кажете: защо устата е „до“? – „До“ значи да ядеш нещо. „Ми“ ще ти даде нещо, за което ти можеш да мислиш.
към беседата >>
Или казва някой: „Но условията са такива.“ Това е човешкото.
“ Това е човешкото. Някой казва: „Аз мога да го направя! “ Това е Божественото. Някой казва: „Аз мога да мисля! “ Това е Божественото.
Или казва някой: „Но условията са такива.“ Това е човешкото.
Или казва: „Ние нямаме достатъчно средства.“ Това е човешкото. Някой казва: „Аз не съм довършил науките си.“ Това е човешкото. Някой казва:„Мога! “ Това е Божественото.
към беседата >>
Да допуснем, че вие турите на устата „до“, какво трябва да турите на носа?
Къде стои разрешението на въпроса? – Ето къде седи въпросът. Най-първо аз вземам три основни линии.
Да допуснем, че вие турите на устата „до“, какво трябва да турите на носа?
– На носа тургам „ми“, на очите – „сол“. Ще кажете: защо устата е „до“? – „До“ значи да ядеш нещо. „Ми“ ще ти даде нещо, за което ти можеш да мислиш. А пък светлината представлява разцъфтяване на предметите.
към беседата >>
Или казва: „Ние нямаме достатъчно средства.“ Това е човешкото.
Някой казва: „Аз мога да го направя! “ Това е Божественото. Някой казва: „Аз мога да мисля! “ Това е Божественото. Или казва някой: „Но условията са такива.“ Това е човешкото.
Или казва: „Ние нямаме достатъчно средства.“ Това е човешкото.
Някой казва: „Аз не съм довършил науките си.“ Това е човешкото. Някой казва:„Мога! “ Това е Божественото.
към беседата >>
– На носа тургам „ми“, на очите – „сол“.
Къде стои разрешението на въпроса? – Ето къде седи въпросът. Най-първо аз вземам три основни линии. Да допуснем, че вие турите на устата „до“, какво трябва да турите на носа?
– На носа тургам „ми“, на очите – „сол“.
Ще кажете: защо устата е „до“? – „До“ значи да ядеш нещо. „Ми“ ще ти даде нещо, за което ти можеш да мислиш. А пък светлината представлява разцъфтяване на предметите. Очите представляват „сол“ – разцъфтяване.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не съм довършил науките си.“ Това е човешкото.
“ Това е Божественото. Някой казва: „Аз мога да мисля! “ Това е Божественото. Или казва някой: „Но условията са такива.“ Това е човешкото. Или казва: „Ние нямаме достатъчно средства.“ Това е човешкото.
Някой казва: „Аз не съм довършил науките си.“ Това е човешкото.
Някой казва:„Мога! “ Това е Божественото.
към беседата >>
Ще кажете: защо устата е „до“?
Къде стои разрешението на въпроса? – Ето къде седи въпросът. Най-първо аз вземам три основни линии. Да допуснем, че вие турите на устата „до“, какво трябва да турите на носа? – На носа тургам „ми“, на очите – „сол“.
Ще кажете: защо устата е „до“?
– „До“ значи да ядеш нещо. „Ми“ ще ти даде нещо, за което ти можеш да мислиш. А пък светлината представлява разцъфтяване на предметите. Очите представляват „сол“ – разцъфтяване.
към беседата >>
Някой казва:„Мога!
Някой казва: „Аз мога да мисля! “ Това е Божественото. Или казва някой: „Но условията са такива.“ Това е човешкото. Или казва: „Ние нямаме достатъчно средства.“ Това е човешкото. Някой казва: „Аз не съм довършил науките си.“ Това е човешкото.
Някой казва:„Мога!
“ Това е Божественото.
към беседата >>
– „До“ значи да ядеш нещо.
– Ето къде седи въпросът. Най-първо аз вземам три основни линии. Да допуснем, че вие турите на устата „до“, какво трябва да турите на носа? – На носа тургам „ми“, на очите – „сол“. Ще кажете: защо устата е „до“?
– „До“ значи да ядеш нещо.
„Ми“ ще ти даде нещо, за което ти можеш да мислиш. А пък светлината представлява разцъфтяване на предметите. Очите представляват „сол“ – разцъфтяване.
към беседата >>
“ Това е Божественото.
“ Това е Божественото. Или казва някой: „Но условията са такива.“ Това е човешкото. Или казва: „Ние нямаме достатъчно средства.“ Това е човешкото. Някой казва: „Аз не съм довършил науките си.“ Това е човешкото. Някой казва:„Мога!
“ Това е Божественото.
към беседата >>
„Ми“ ще ти даде нещо, за което ти можеш да мислиш.
Най-първо аз вземам три основни линии. Да допуснем, че вие турите на устата „до“, какво трябва да турите на носа? – На носа тургам „ми“, на очите – „сол“. Ще кажете: защо устата е „до“? – „До“ значи да ядеш нещо.
„Ми“ ще ти даде нещо, за което ти можеш да мислиш.
А пък светлината представлява разцъфтяване на предметите. Очите представляват „сол“ – разцъфтяване.
към беседата >>
Ние се раждаме с Божественото и човешкото после идва.
Ние се раждаме с Божественото и човешкото после идва.
Ние се обличаме с тога. Дипломата е тогата. Ти си свършил университет. Това е тогата. Тя е една човешка дреха.
към беседата >>
А пък светлината представлява разцъфтяване на предметите.
Да допуснем, че вие турите на устата „до“, какво трябва да турите на носа? – На носа тургам „ми“, на очите – „сол“. Ще кажете: защо устата е „до“? – „До“ значи да ядеш нещо. „Ми“ ще ти даде нещо, за което ти можеш да мислиш.
А пък светлината представлява разцъфтяване на предметите.
Очите представляват „сол“ – разцъфтяване.
към беседата >>
Ние се обличаме с тога.
Ние се раждаме с Божественото и човешкото после идва.
Ние се обличаме с тога.
Дипломата е тогата. Ти си свършил университет. Това е тогата. Тя е една човешка дреха. Но онова, Божественото в тебе, същественото не са ти го дали.
към беседата >>
Очите представляват „сол“ – разцъфтяване.
– На носа тургам „ми“, на очите – „сол“. Ще кажете: защо устата е „до“? – „До“ значи да ядеш нещо. „Ми“ ще ти даде нещо, за което ти можеш да мислиш. А пък светлината представлява разцъфтяване на предметите.
Очите представляват „сол“ – разцъфтяване.
към беседата >>
Дипломата е тогата.
Ние се раждаме с Божественото и човешкото после идва. Ние се обличаме с тога.
Дипломата е тогата.
Ти си свършил университет. Това е тогата. Тя е една човешка дреха. Но онова, Божественото в тебе, същественото не са ти го дали. Тези професори само са разработили, до известна степен, нещо в тебе, но още с хиляди години ще видиш колко неща Божествени имаш, които трябва да разработиш.
към беседата >>
Най-първо нещата се помирисват, после се похапват и после ние разглеждаме света.
Най-първо нещата се помирисват, после се похапват и после ние разглеждаме света.
Това е наука, която може да приложите. Три неща са необходими, за да може да живеете на земята. Първото нещо е: вие трябва да бъдете един добър проводник на Волята Божия. Ти трябва да разбираш свойствата на земята, на водата, на въздуха и на светлината. Това са говорили старите философи.
към беседата >>
Ти си свършил университет.
Ние се раждаме с Божественото и човешкото после идва. Ние се обличаме с тога. Дипломата е тогата.
Ти си свършил университет.
Това е тогата. Тя е една човешка дреха. Но онова, Божественото в тебе, същественото не са ти го дали. Тези професори само са разработили, до известна степен, нещо в тебе, но още с хиляди години ще видиш колко неща Божествени имаш, които трябва да разработиш.
към беседата >>
Това е наука, която може да приложите.
Най-първо нещата се помирисват, после се похапват и после ние разглеждаме света.
Това е наука, която може да приложите.
Три неща са необходими, за да може да живеете на земята. Първото нещо е: вие трябва да бъдете един добър проводник на Волята Божия. Ти трябва да разбираш свойствата на земята, на водата, на въздуха и на светлината. Това са говорили старите философи. Това е още философия.
към беседата >>
Това е тогата.
Ние се раждаме с Божественото и човешкото после идва. Ние се обличаме с тога. Дипломата е тогата. Ти си свършил университет.
Това е тогата.
Тя е една човешка дреха. Но онова, Божественото в тебе, същественото не са ти го дали. Тези професори само са разработили, до известна степен, нещо в тебе, но още с хиляди години ще видиш колко неща Божествени имаш, които трябва да разработиш.
към беседата >>
Три неща са необходими, за да може да живеете на земята.
Най-първо нещата се помирисват, после се похапват и после ние разглеждаме света. Това е наука, която може да приложите.
Три неща са необходими, за да може да живеете на земята.
Първото нещо е: вие трябва да бъдете един добър проводник на Волята Божия. Ти трябва да разбираш свойствата на земята, на водата, на въздуха и на светлината. Това са говорили старите философи. Това е още философия.
към беседата >>
Тя е една човешка дреха.
Ние се раждаме с Божественото и човешкото после идва. Ние се обличаме с тога. Дипломата е тогата. Ти си свършил университет. Това е тогата.
Тя е една човешка дреха.
Но онова, Божественото в тебе, същественото не са ти го дали. Тези професори само са разработили, до известна степен, нещо в тебе, но още с хиляди години ще видиш колко неща Божествени имаш, които трябва да разработиш.
към беседата >>
Първото нещо е: вие трябва да бъдете един добър проводник на Волята Божия.
Най-първо нещата се помирисват, после се похапват и после ние разглеждаме света. Това е наука, която може да приложите. Три неща са необходими, за да може да живеете на земята.
Първото нещо е: вие трябва да бъдете един добър проводник на Волята Божия.
Ти трябва да разбираш свойствата на земята, на водата, на въздуха и на светлината. Това са говорили старите философи. Това е още философия.
към беседата >>
Но онова, Божественото в тебе, същественото не са ти го дали.
Ние се обличаме с тога. Дипломата е тогата. Ти си свършил университет. Това е тогата. Тя е една човешка дреха.
Но онова, Божественото в тебе, същественото не са ти го дали.
Тези професори само са разработили, до известна степен, нещо в тебе, но още с хиляди години ще видиш колко неща Божествени имаш, които трябва да разработиш.
към беседата >>
Ти трябва да разбираш свойствата на земята, на водата, на въздуха и на светлината.
Най-първо нещата се помирисват, после се похапват и после ние разглеждаме света. Това е наука, която може да приложите. Три неща са необходими, за да може да живеете на земята. Първото нещо е: вие трябва да бъдете един добър проводник на Волята Божия.
Ти трябва да разбираш свойствата на земята, на водата, на въздуха и на светлината.
Това са говорили старите философи. Това е още философия.
към беседата >>
Тези професори само са разработили, до известна степен, нещо в тебе, но още с хиляди години ще видиш колко неща Божествени имаш, които трябва да разработиш.
Дипломата е тогата. Ти си свършил университет. Това е тогата. Тя е една човешка дреха. Но онова, Божественото в тебе, същественото не са ти го дали.
Тези професори само са разработили, до известна степен, нещо в тебе, но още с хиляди години ще видиш колко неща Божествени имаш, които трябва да разработиш.
към беседата >>
Това са говорили старите философи.
Най-първо нещата се помирисват, после се похапват и после ние разглеждаме света. Това е наука, която може да приложите. Три неща са необходими, за да може да живеете на земята. Първото нещо е: вие трябва да бъдете един добър проводник на Волята Божия. Ти трябва да разбираш свойствата на земята, на водата, на въздуха и на светлината.
Това са говорили старите философи.
Това е още философия.
към беседата >>
В човешките работи няма разрешение.
В човешките работи няма разрешение.
Като постъпиш в университета и излезнеш след 4 години, ще почувствуваш, че още много малко знаеш. И още 4 години да учиш и 20 години да учиш, ще видиш, че много малко знаеш. Аз толкова години уча и като знам много, пак виждам, че малко знам. Че много зная, много зная. Знаете ли колко зная?
към беседата >>
Това е още философия.
Това е наука, която може да приложите. Три неща са необходими, за да може да живеете на земята. Първото нещо е: вие трябва да бъдете един добър проводник на Волята Божия. Ти трябва да разбираш свойствата на земята, на водата, на въздуха и на светлината. Това са говорили старите философи.
Това е още философия.
към беседата >>
Като постъпиш в университета и излезнеш след 4 години, ще почувствуваш, че още много малко знаеш.
В човешките работи няма разрешение.
Като постъпиш в университета и излезнеш след 4 години, ще почувствуваш, че още много малко знаеш.
И още 4 години да учиш и 20 години да учиш, ще видиш, че много малко знаеш. Аз толкова години уча и като знам много, пак виждам, че малко знам. Че много зная, много зная. Знаете ли колко зная? Зная колко прашинки има на слънцето.
към беседата >>
Привеждам: Ако земята ти не можеш да превърнеш в почва, ако водата не може да превърнеш в сила и ако на въздуха не може да му дадеш направление, ти съвсем ще се объркаш.
Привеждам: Ако земята ти не можеш да превърнеш в почва, ако водата не може да превърнеш в сила и ако на въздуха не може да му дадеш направление, ти съвсем ще се объркаш.
Имаш много земя, ако тази земя не стане почва за тебе, какво ще посееш на нея?
към беседата >>
И още 4 години да учиш и 20 години да учиш, ще видиш, че много малко знаеш.
В човешките работи няма разрешение. Като постъпиш в университета и излезнеш след 4 години, ще почувствуваш, че още много малко знаеш.
И още 4 години да учиш и 20 години да учиш, ще видиш, че много малко знаеш.
Аз толкова години уча и като знам много, пак виждам, че малко знам. Че много зная, много зная. Знаете ли колко зная? Зная колко прашинки има на слънцето. И при все това, пак малко зная.
към беседата >>
Имаш много земя, ако тази земя не стане почва за тебе, какво ще посееш на нея?
Привеждам: Ако земята ти не можеш да превърнеш в почва, ако водата не може да превърнеш в сила и ако на въздуха не може да му дадеш направление, ти съвсем ще се объркаш.
Имаш много земя, ако тази земя не стане почва за тебе, какво ще посееш на нея?
към беседата >>
Аз толкова години уча и като знам много, пак виждам, че малко знам.
В човешките работи няма разрешение. Като постъпиш в университета и излезнеш след 4 години, ще почувствуваш, че още много малко знаеш. И още 4 години да учиш и 20 години да учиш, ще видиш, че много малко знаеш.
Аз толкова години уча и като знам много, пак виждам, че малко знам.
Че много зная, много зная. Знаете ли колко зная? Зная колко прашинки има на слънцето. И при все това, пак малко зная. За мен, да зная колко прашинки има на слънцето, това не е наука, не е философия.
към беседата >>
Вие казвате, един човек е богат.
Вие казвате, един човек е богат.
Това е философия. Или казвате: „Този е сиромах.“ Това е философия. Кои бяха причините, които създадоха сиромасите и богатите хора. У вас има една идея, която няма никаква научна стойност. Вие казвате: „Сиромах аз!
към беседата >>
Че много зная, много зная.
В човешките работи няма разрешение. Като постъпиш в университета и излезнеш след 4 години, ще почувствуваш, че още много малко знаеш. И още 4 години да учиш и 20 години да учиш, ще видиш, че много малко знаеш. Аз толкова години уча и като знам много, пак виждам, че малко знам.
Че много зная, много зная.
Знаете ли колко зная? Зная колко прашинки има на слънцето. И при все това, пак малко зная. За мен, да зная колко прашинки има на слънцето, това не е наука, не е философия. Донесли са ми счупена стомна в чувал и ми казват: „Колко парчета са?
към беседата >>
Това е философия.
Вие казвате, един човек е богат.
Това е философия.
Или казвате: „Този е сиромах.“ Това е философия. Кои бяха причините, които създадоха сиромасите и богатите хора. У вас има една идея, която няма никаква научна стойност. Вие казвате: „Сиромах аз! “ В моя ум, как да разбера – сиромах?
към беседата >>
Знаете ли колко зная?
В човешките работи няма разрешение. Като постъпиш в университета и излезнеш след 4 години, ще почувствуваш, че още много малко знаеш. И още 4 години да учиш и 20 години да учиш, ще видиш, че много малко знаеш. Аз толкова години уча и като знам много, пак виждам, че малко знам. Че много зная, много зная.
Знаете ли колко зная?
Зная колко прашинки има на слънцето. И при все това, пак малко зная. За мен, да зная колко прашинки има на слънцето, това не е наука, не е философия. Донесли са ми счупена стомна в чувал и ми казват: „Колко парчета са? “ Аз им казвам: 1000 парчета.
към беседата >>
Или казвате: „Този е сиромах.“ Това е философия.
Вие казвате, един човек е богат. Това е философия.
Или казвате: „Този е сиромах.“ Това е философия.
Кои бяха причините, които създадоха сиромасите и богатите хора. У вас има една идея, която няма никаква научна стойност. Вие казвате: „Сиромах аз! “ В моя ум, как да разбера – сиромах?
към беседата >>
Зная колко прашинки има на слънцето.
Като постъпиш в университета и излезнеш след 4 години, ще почувствуваш, че още много малко знаеш. И още 4 години да учиш и 20 години да учиш, ще видиш, че много малко знаеш. Аз толкова години уча и като знам много, пак виждам, че малко знам. Че много зная, много зная. Знаете ли колко зная?
Зная колко прашинки има на слънцето.
И при все това, пак малко зная. За мен, да зная колко прашинки има на слънцето, това не е наука, не е философия. Донесли са ми счупена стомна в чувал и ми казват: „Колко парчета са? “ Аз им казвам: 1000 парчета. И онзи казва: „Позна!
към беседата >>
Кои бяха причините, които създадоха сиромасите и богатите хора.
Вие казвате, един човек е богат. Това е философия. Или казвате: „Този е сиромах.“ Това е философия.
Кои бяха причините, които създадоха сиромасите и богатите хора.
У вас има една идея, която няма никаква научна стойност. Вие казвате: „Сиромах аз! “ В моя ум, как да разбера – сиромах?
към беседата >>
И при все това, пак малко зная.
И още 4 години да учиш и 20 години да учиш, ще видиш, че много малко знаеш. Аз толкова години уча и като знам много, пак виждам, че малко знам. Че много зная, много зная. Знаете ли колко зная? Зная колко прашинки има на слънцето.
И при все това, пак малко зная.
За мен, да зная колко прашинки има на слънцето, това не е наука, не е философия. Донесли са ми счупена стомна в чувал и ми казват: „Колко парчета са? “ Аз им казвам: 1000 парчета. И онзи казва: „Позна! “ Аз имам метод, с който изчислявам.
към беседата >>
У вас има една идея, която няма никаква научна стойност.
Вие казвате, един човек е богат. Това е философия. Или казвате: „Този е сиромах.“ Това е философия. Кои бяха причините, които създадоха сиромасите и богатите хора.
У вас има една идея, която няма никаква научна стойност.
Вие казвате: „Сиромах аз! “ В моя ум, как да разбера – сиромах?
към беседата >>
За мен, да зная колко прашинки има на слънцето, това не е наука, не е философия.
Аз толкова години уча и като знам много, пак виждам, че малко знам. Че много зная, много зная. Знаете ли колко зная? Зная колко прашинки има на слънцето. И при все това, пак малко зная.
За мен, да зная колко прашинки има на слънцето, това не е наука, не е философия.
Донесли са ми счупена стомна в чувал и ми казват: „Колко парчета са? “ Аз им казвам: 1000 парчета. И онзи казва: „Позна! “ Аз имам метод, с който изчислявам. Като падаше стомната, виждам с каква сила падна тя и още като падаше, аз знаех на колко парчета ще стане.
към беседата >>
Вие казвате: „Сиромах аз!
Вие казвате, един човек е богат. Това е философия. Или казвате: „Този е сиромах.“ Това е философия. Кои бяха причините, които създадоха сиромасите и богатите хора. У вас има една идея, която няма никаква научна стойност.
Вие казвате: „Сиромах аз!
“ В моя ум, как да разбера – сиромах?
към беседата >>
Донесли са ми счупена стомна в чувал и ми казват: „Колко парчета са?
Че много зная, много зная. Знаете ли колко зная? Зная колко прашинки има на слънцето. И при все това, пак малко зная. За мен, да зная колко прашинки има на слънцето, това не е наука, не е философия.
Донесли са ми счупена стомна в чувал и ми казват: „Колко парчета са?
“ Аз им казвам: 1000 парчета. И онзи казва: „Позна! “ Аз имам метод, с който изчислявам. Като падаше стомната, виждам с каква сила падна тя и още като падаше, аз знаех на колко парчета ще стане. И знаех, че може да бъде на 1000 парчета.
към беседата >>
“ В моя ум, как да разбера – сиромах?
Това е философия. Или казвате: „Този е сиромах.“ Това е философия. Кои бяха причините, които създадоха сиромасите и богатите хора. У вас има една идея, която няма никаква научна стойност. Вие казвате: „Сиромах аз!
“ В моя ум, как да разбера – сиромах?
към беседата >>
“ Аз им казвам: 1000 парчета.
Знаете ли колко зная? Зная колко прашинки има на слънцето. И при все това, пак малко зная. За мен, да зная колко прашинки има на слънцето, това не е наука, не е философия. Донесли са ми счупена стомна в чувал и ми казват: „Колко парчета са?
“ Аз им казвам: 1000 парчета.
И онзи казва: „Позна! “ Аз имам метод, с който изчислявам. Като падаше стомната, виждам с каква сила падна тя и още като падаше, аз знаех на колко парчета ще стане. И знаех, че може да бъде на 1000 парчета.
към беседата >>
Само бедният, сиромах човек е силен човек в света.
Само бедният, сиромах човек е силен човек в света.
Ти, ако не си сиромах, никога няма да бъдеш силен. Господ ти е дал едно име, за да станеш силен. Ти носиш своето оръжие в своята ножница. И казваш, че си сиромах. Но никога не си опитал своята сила.
към беседата >>
И онзи казва: „Позна!
Зная колко прашинки има на слънцето. И при все това, пак малко зная. За мен, да зная колко прашинки има на слънцето, това не е наука, не е философия. Донесли са ми счупена стомна в чувал и ми казват: „Колко парчета са? “ Аз им казвам: 1000 парчета.
И онзи казва: „Позна!
“ Аз имам метод, с който изчислявам. Като падаше стомната, виждам с каква сила падна тя и още като падаше, аз знаех на колко парчета ще стане. И знаех, че може да бъде на 1000 парчета.
към беседата >>
Ти, ако не си сиромах, никога няма да бъдеш силен.
Само бедният, сиромах човек е силен човек в света.
Ти, ако не си сиромах, никога няма да бъдеш силен.
Господ ти е дал едно име, за да станеш силен. Ти носиш своето оръжие в своята ножница. И казваш, че си сиромах. Но никога не си опитал своята сила.
към беседата >>
“ Аз имам метод, с който изчислявам.
И при все това, пак малко зная. За мен, да зная колко прашинки има на слънцето, това не е наука, не е философия. Донесли са ми счупена стомна в чувал и ми казват: „Колко парчета са? “ Аз им казвам: 1000 парчета. И онзи казва: „Позна!
“ Аз имам метод, с който изчислявам.
Като падаше стомната, виждам с каква сила падна тя и още като падаше, аз знаех на колко парчета ще стане. И знаех, че може да бъде на 1000 парчета.
към беседата >>
Господ ти е дал едно име, за да станеш силен.
Само бедният, сиромах човек е силен човек в света. Ти, ако не си сиромах, никога няма да бъдеш силен.
Господ ти е дал едно име, за да станеш силен.
Ти носиш своето оръжие в своята ножница. И казваш, че си сиромах. Но никога не си опитал своята сила.
към беседата >>
Като падаше стомната, виждам с каква сила падна тя и още като падаше, аз знаех на колко парчета ще стане.
За мен, да зная колко прашинки има на слънцето, това не е наука, не е философия. Донесли са ми счупена стомна в чувал и ми казват: „Колко парчета са? “ Аз им казвам: 1000 парчета. И онзи казва: „Позна! “ Аз имам метод, с който изчислявам.
Като падаше стомната, виждам с каква сила падна тя и още като падаше, аз знаех на колко парчета ще стане.
И знаех, че може да бъде на 1000 парчета.
към беседата >>
Ти носиш своето оръжие в своята ножница.
Само бедният, сиромах човек е силен човек в света. Ти, ако не си сиромах, никога няма да бъдеш силен. Господ ти е дал едно име, за да станеш силен.
Ти носиш своето оръжие в своята ножница.
И казваш, че си сиромах. Но никога не си опитал своята сила.
към беседата >>
И знаех, че може да бъде на 1000 парчета.
Донесли са ми счупена стомна в чувал и ми казват: „Колко парчета са? “ Аз им казвам: 1000 парчета. И онзи казва: „Позна! “ Аз имам метод, с който изчислявам. Като падаше стомната, виждам с каква сила падна тя и още като падаше, аз знаех на колко парчета ще стане.
И знаех, че може да бъде на 1000 парчета.
към беседата >>
И казваш, че си сиромах.
Само бедният, сиромах човек е силен човек в света. Ти, ако не си сиромах, никога няма да бъдеш силен. Господ ти е дал едно име, за да станеш силен. Ти носиш своето оръжие в своята ножница.
И казваш, че си сиромах.
Но никога не си опитал своята сила.
към беседата >>
Но за мен да направя една нова стомна е много по-лесна работа.
Но за мен да направя една нова стомна е много по-лесна работа.
И това ми съставлява едно удоволствие, отколкото да преброя хилядата парчета на една счупена стомна. Това за мен не съставлява важна работа. За мен не съставлява важна работа да изгубя много време, за да намеря колко прашинки има на слънцето. Какво ще ви ползува, ако ви кажа колко прашинки има на слънцето?
към беседата >>
Но никога не си опитал своята сила.
Само бедният, сиромах човек е силен човек в света. Ти, ако не си сиромах, никога няма да бъдеш силен. Господ ти е дал едно име, за да станеш силен. Ти носиш своето оръжие в своята ножница. И казваш, че си сиромах.
Но никога не си опитал своята сила.
към беседата >>
И това ми съставлява едно удоволствие, отколкото да преброя хилядата парчета на една счупена стомна.
Но за мен да направя една нова стомна е много по-лесна работа.
И това ми съставлява едно удоволствие, отколкото да преброя хилядата парчета на една счупена стомна.
Това за мен не съставлява важна работа. За мен не съставлява важна работа да изгубя много време, за да намеря колко прашинки има на слънцето. Какво ще ви ползува, ако ви кажа колко прашинки има на слънцето?
към беседата >>
Внимание!
Внимание!
Какво означава внимание? На какво трябва да внимаваш? Къде е коренът на тази дума? Коренът е „вниман“, това е, което трябва да мисли. А пък „вни“, това е, което внася вътре.
към беседата >>
Това за мен не съставлява важна работа.
Но за мен да направя една нова стомна е много по-лесна работа. И това ми съставлява едно удоволствие, отколкото да преброя хилядата парчета на една счупена стомна.
Това за мен не съставлява важна работа.
За мен не съставлява важна работа да изгубя много време, за да намеря колко прашинки има на слънцето. Какво ще ви ползува, ако ви кажа колко прашинки има на слънцето?
към беседата >>
Какво означава внимание?
Внимание!
Какво означава внимание?
На какво трябва да внимаваш? Къде е коренът на тази дума? Коренът е „вниман“, това е, което трябва да мисли. А пък „вни“, това е, което внася вътре. „Внимание“ значи да дадеш, да отвориш место за това, което иде.
към беседата >>
За мен не съставлява важна работа да изгубя много време, за да намеря колко прашинки има на слънцето.
Но за мен да направя една нова стомна е много по-лесна работа. И това ми съставлява едно удоволствие, отколкото да преброя хилядата парчета на една счупена стомна. Това за мен не съставлява важна работа.
За мен не съставлява важна работа да изгубя много време, за да намеря колко прашинки има на слънцето.
Какво ще ви ползува, ако ви кажа колко прашинки има на слънцето?
към беседата >>
На какво трябва да внимаваш?
Внимание! Какво означава внимание?
На какво трябва да внимаваш?
Къде е коренът на тази дума? Коренът е „вниман“, това е, което трябва да мисли. А пък „вни“, това е, което внася вътре. „Внимание“ значи да дадеш, да отвориш место за това, което иде. Французите казват „venez“ – елате.
към беседата >>
Какво ще ви ползува, ако ви кажа колко прашинки има на слънцето?
Но за мен да направя една нова стомна е много по-лесна работа. И това ми съставлява едно удоволствие, отколкото да преброя хилядата парчета на една счупена стомна. Това за мен не съставлява важна работа. За мен не съставлява важна работа да изгубя много време, за да намеря колко прашинки има на слънцето.
Какво ще ви ползува, ако ви кажа колко прашинки има на слънцето?
към беседата >>
Къде е коренът на тази дума?
Внимание! Какво означава внимание? На какво трябва да внимаваш?
Къде е коренът на тази дума?
Коренът е „вниман“, това е, което трябва да мисли. А пък „вни“, това е, което внася вътре. „Внимание“ значи да дадеш, да отвориш место за това, което иде. Французите казват „venez“ – елате. Какво иде, може да иде богатство.
към беседата >>
Някой казва за някаква работа, че е объркана.
Някой казва за някаква работа, че е объркана.
Обърканите работи са неразбраните работи. Щом не разбираш една работа, тя е объркана. От научно гледище, аз имам съвсем друго понятие за света. За мен богат човек е онзи, който е добър. За мен сиромах човек е онзи, който има сила.
към беседата >>
Коренът е „вниман“, това е, което трябва да мисли.
Внимание! Какво означава внимание? На какво трябва да внимаваш? Къде е коренът на тази дума?
Коренът е „вниман“, това е, което трябва да мисли.
А пък „вни“, това е, което внася вътре. „Внимание“ значи да дадеш, да отвориш место за това, което иде. Французите казват „venez“ – елате. Какво иде, може да иде богатство. Може да иде сила.
към беседата >>
Обърканите работи са неразбраните работи.
Някой казва за някаква работа, че е объркана.
Обърканите работи са неразбраните работи.
Щом не разбираш една работа, тя е объркана. От научно гледище, аз имам съвсем друго понятие за света. За мен богат човек е онзи, който е добър. За мен сиромах човек е онзи, който има сила. За мен управляващ човек е онзи, който е разумен.
към беседата >>
А пък „вни“, това е, което внася вътре.
Внимание! Какво означава внимание? На какво трябва да внимаваш? Къде е коренът на тази дума? Коренът е „вниман“, това е, което трябва да мисли.
А пък „вни“, това е, което внася вътре.
„Внимание“ значи да дадеш, да отвориш место за това, което иде. Французите казват „venez“ – елате. Какво иде, може да иде богатство. Може да иде сила.
към беседата >>
Щом не разбираш една работа, тя е объркана.
Някой казва за някаква работа, че е объркана. Обърканите работи са неразбраните работи.
Щом не разбираш една работа, тя е объркана.
От научно гледище, аз имам съвсем друго понятие за света. За мен богат човек е онзи, който е добър. За мен сиромах човек е онзи, който има сила. За мен управляващ човек е онзи, който е разумен.
към беседата >>
„Внимание“ значи да дадеш, да отвориш место за това, което иде.
Какво означава внимание? На какво трябва да внимаваш? Къде е коренът на тази дума? Коренът е „вниман“, това е, което трябва да мисли. А пък „вни“, това е, което внася вътре.
„Внимание“ значи да дадеш, да отвориш место за това, което иде.
Французите казват „venez“ – елате. Какво иде, може да иде богатство. Може да иде сила.
към беседата >>
От научно гледище, аз имам съвсем друго понятие за света.
Някой казва за някаква работа, че е объркана. Обърканите работи са неразбраните работи. Щом не разбираш една работа, тя е объркана.
От научно гледище, аз имам съвсем друго понятие за света.
За мен богат човек е онзи, който е добър. За мен сиромах човек е онзи, който има сила. За мен управляващ човек е онзи, който е разумен.
към беседата >>
Французите казват „venez“ – елате.
На какво трябва да внимаваш? Къде е коренът на тази дума? Коренът е „вниман“, това е, което трябва да мисли. А пък „вни“, това е, което внася вътре. „Внимание“ значи да дадеш, да отвориш место за това, което иде.
Французите казват „venez“ – елате.
Какво иде, може да иде богатство. Може да иде сила.
към беседата >>
За мен богат човек е онзи, който е добър.
Някой казва за някаква работа, че е объркана. Обърканите работи са неразбраните работи. Щом не разбираш една работа, тя е объркана. От научно гледище, аз имам съвсем друго понятие за света.
За мен богат човек е онзи, който е добър.
За мен сиромах човек е онзи, който има сила. За мен управляващ човек е онзи, който е разумен.
към беседата >>
Какво иде, може да иде богатство.
Къде е коренът на тази дума? Коренът е „вниман“, това е, което трябва да мисли. А пък „вни“, това е, което внася вътре. „Внимание“ значи да дадеш, да отвориш место за това, което иде. Французите казват „venez“ – елате.
Какво иде, може да иде богатство.
Може да иде сила.
към беседата >>
За мен сиромах човек е онзи, който има сила.
Някой казва за някаква работа, че е объркана. Обърканите работи са неразбраните работи. Щом не разбираш една работа, тя е объркана. От научно гледище, аз имам съвсем друго понятие за света. За мен богат човек е онзи, който е добър.
За мен сиромах човек е онзи, който има сила.
За мен управляващ човек е онзи, който е разумен.
към беседата >>
Може да иде сила.
Коренът е „вниман“, това е, което трябва да мисли. А пък „вни“, това е, което внася вътре. „Внимание“ значи да дадеш, да отвориш место за това, което иде. Французите казват „venez“ – елате. Какво иде, може да иде богатство.
Може да иде сила.
към беседата >>
За мен управляващ човек е онзи, който е разумен.
Обърканите работи са неразбраните работи. Щом не разбираш една работа, тя е объркана. От научно гледище, аз имам съвсем друго понятие за света. За мен богат човек е онзи, който е добър. За мен сиромах човек е онзи, който има сила.
За мен управляващ човек е онзи, който е разумен.
към беседата >>
Ти казваш: „Богат човек!
Ти казваш: „Богат човек!
“ Но кой е богат човек? Вие не знаете кой е богат човек. Ще дам определение: всеки човек, който е добър, е богат човек. Това трябва да разбереме и всеки човек, който няма доброта, не е богат. Той може да носи богатство, но той не е богат.
към беседата >>
Какво означава любящият човек?
Какво означава любящият човек?
Не онзи, който се хили. Хиленето е една мода. Ухилва се човек. Защо? Аз съм виждал и много умни хора, които се ухилват. Има едно разтягане и свиване на устата.
към беседата >>
“ Но кой е богат човек?
Ти казваш: „Богат човек!
“ Но кой е богат човек?
Вие не знаете кой е богат човек. Ще дам определение: всеки човек, който е добър, е богат човек. Това трябва да разбереме и всеки човек, който няма доброта, не е богат. Той може да носи богатство, но той не е богат. Той е един наемник, той е един слуга, той е сиромах.
към беседата >>
Не онзи, който се хили.
Какво означава любящият човек?
Не онзи, който се хили.
Хиленето е една мода. Ухилва се човек. Защо? Аз съм виждал и много умни хора, които се ухилват. Има едно разтягане и свиване на устата. Някой казва: „Защо се хили?
към беседата >>
Вие не знаете кой е богат човек.
Ти казваш: „Богат човек! “ Но кой е богат човек?
Вие не знаете кой е богат човек.
Ще дам определение: всеки човек, който е добър, е богат човек. Това трябва да разбереме и всеки човек, който няма доброта, не е богат. Той може да носи богатство, но той не е богат. Той е един наемник, той е един слуга, той е сиромах. Всеки човек, който не е справедлив, е сиромах.
към беседата >>
Хиленето е една мода.
Какво означава любящият човек? Не онзи, който се хили.
Хиленето е една мода.
Ухилва се човек. Защо? Аз съм виждал и много умни хора, които се ухилват. Има едно разтягане и свиване на устата. Някой казва: „Защо се хили? “ Каква е идеята във вас?
към беседата >>
Ще дам определение: всеки човек, който е добър, е богат човек.
Ти казваш: „Богат човек! “ Но кой е богат човек? Вие не знаете кой е богат човек.
Ще дам определение: всеки човек, който е добър, е богат човек.
Това трябва да разбереме и всеки човек, който няма доброта, не е богат. Той може да носи богатство, но той не е богат. Той е един наемник, той е един слуга, той е сиромах. Всеки човек, който не е справедлив, е сиромах. А пък само справедливият може да бъде силен.
към беседата >>
Ухилва се човек. Защо?
Какво означава любящият човек? Не онзи, който се хили. Хиленето е една мода.
Ухилва се човек. Защо?
Аз съм виждал и много умни хора, които се ухилват. Има едно разтягане и свиване на устата. Някой казва: „Защо се хили? “ Каква е идеята във вас? Какъв е човекът, който се хили?
към беседата >>
Това трябва да разбереме и всеки човек, който няма доброта, не е богат.
Ти казваш: „Богат човек! “ Но кой е богат човек? Вие не знаете кой е богат човек. Ще дам определение: всеки човек, който е добър, е богат човек.
Това трябва да разбереме и всеки човек, който няма доброта, не е богат.
Той може да носи богатство, но той не е богат. Той е един наемник, той е един слуга, той е сиромах. Всеки човек, който не е справедлив, е сиромах. А пък само справедливият може да бъде силен.
към беседата >>
Аз съм виждал и много умни хора, които се ухилват.
Какво означава любящият човек? Не онзи, който се хили. Хиленето е една мода. Ухилва се човек. Защо?
Аз съм виждал и много умни хора, които се ухилват.
Има едно разтягане и свиване на устата. Някой казва: „Защо се хили? “ Каква е идеята във вас? Какъв е човекът, който се хили? Казват за някого: „Той си се хили.“ Хили се човекът, който не доразбира работите.
към беседата >>
Той може да носи богатство, но той не е богат.
Ти казваш: „Богат човек! “ Но кой е богат човек? Вие не знаете кой е богат човек. Ще дам определение: всеки човек, който е добър, е богат човек. Това трябва да разбереме и всеки човек, който няма доброта, не е богат.
Той може да носи богатство, но той не е богат.
Той е един наемник, той е един слуга, той е сиромах. Всеки човек, който не е справедлив, е сиромах. А пък само справедливият може да бъде силен.
към беседата >>
Има едно разтягане и свиване на устата.
Какво означава любящият човек? Не онзи, който се хили. Хиленето е една мода. Ухилва се човек. Защо? Аз съм виждал и много умни хора, които се ухилват.
Има едно разтягане и свиване на устата.
Някой казва: „Защо се хили? “ Каква е идеята във вас? Какъв е човекът, който се хили? Казват за някого: „Той си се хили.“ Хили се човекът, който не доразбира работите. Какво ще ме интересува това, че той се е поухилил?
към беседата >>
Той е един наемник, той е един слуга, той е сиромах.
“ Но кой е богат човек? Вие не знаете кой е богат човек. Ще дам определение: всеки човек, който е добър, е богат човек. Това трябва да разбереме и всеки човек, който няма доброта, не е богат. Той може да носи богатство, но той не е богат.
Той е един наемник, той е един слуга, той е сиромах.
Всеки човек, който не е справедлив, е сиромах. А пък само справедливият може да бъде силен.
към беседата >>
Някой казва: „Защо се хили?
Не онзи, който се хили. Хиленето е една мода. Ухилва се човек. Защо? Аз съм виждал и много умни хора, които се ухилват. Има едно разтягане и свиване на устата.
Някой казва: „Защо се хили?
“ Каква е идеята във вас? Какъв е човекът, който се хили? Казват за някого: „Той си се хили.“ Хили се човекът, който не доразбира работите. Какво ще ме интересува това, че той се е поухилил? Отворил си е много устата или много е отворил устата и очите.
към беседата >>
Всеки човек, който не е справедлив, е сиромах.
Вие не знаете кой е богат човек. Ще дам определение: всеки човек, който е добър, е богат човек. Това трябва да разбереме и всеки човек, който няма доброта, не е богат. Той може да носи богатство, но той не е богат. Той е един наемник, той е един слуга, той е сиромах.
Всеки човек, който не е справедлив, е сиромах.
А пък само справедливият може да бъде силен.
към беседата >>
“ Каква е идеята във вас?
Хиленето е една мода. Ухилва се човек. Защо? Аз съм виждал и много умни хора, които се ухилват. Има едно разтягане и свиване на устата. Някой казва: „Защо се хили?
“ Каква е идеята във вас?
Какъв е човекът, който се хили? Казват за някого: „Той си се хили.“ Хили се човекът, който не доразбира работите. Какво ще ме интересува това, че той се е поухилил? Отворил си е много устата или много е отворил устата и очите. Защо ще ме интересува, че си е отворил много очите.
към беседата >>
А пък само справедливият може да бъде силен.
Ще дам определение: всеки човек, който е добър, е богат човек. Това трябва да разбереме и всеки човек, който няма доброта, не е богат. Той може да носи богатство, но той не е богат. Той е един наемник, той е един слуга, той е сиромах. Всеки човек, който не е справедлив, е сиромах.
А пък само справедливият може да бъде силен.
към беседата >>
Какъв е човекът, който се хили?
Ухилва се човек. Защо? Аз съм виждал и много умни хора, които се ухилват. Има едно разтягане и свиване на устата. Някой казва: „Защо се хили? “ Каква е идеята във вас?
Какъв е човекът, който се хили?
Казват за някого: „Той си се хили.“ Хили се човекът, който не доразбира работите. Какво ще ме интересува това, че той се е поухилил? Отворил си е много устата или много е отворил устата и очите. Защо ще ме интересува, че си е отворил много очите. Онзи човек, който си е отворил много очите, той се намира в много неблагоприятни условия.
към беседата >>
Ако вие не турите основното нещо, справедливостта като ваше качество, вие ще бъдете слаб и хилав.
Ако вие не турите основното нещо, справедливостта като ваше качество, вие ще бъдете слаб и хилав.
Вие казвате: „Сиромах съм! “ Аз те облажавам, че си сиромах. Где е твоята справедливост? Щом си сиромах, ще вложиш това. Това е наука.
към беседата >>
Казват за някого: „Той си се хили.“ Хили се човекът, който не доразбира работите.
Аз съм виждал и много умни хора, които се ухилват. Има едно разтягане и свиване на устата. Някой казва: „Защо се хили? “ Каква е идеята във вас? Какъв е човекът, който се хили?
Казват за някого: „Той си се хили.“ Хили се човекът, който не доразбира работите.
Какво ще ме интересува това, че той се е поухилил? Отворил си е много устата или много е отворил устата и очите. Защо ще ме интересува, че си е отворил много очите. Онзи човек, който си е отворил много очите, той се намира в много неблагоприятни условия. В кое време човек си отваря очите?
към беседата >>
Вие казвате: „Сиромах съм!
Ако вие не турите основното нещо, справедливостта като ваше качество, вие ще бъдете слаб и хилав.
Вие казвате: „Сиромах съм!
“ Аз те облажавам, че си сиромах. Где е твоята справедливост? Щом си сиромах, ще вложиш това. Това е наука. Ти се извиняваш и казваш: „Аз съм слаб, нямам пари, нямам приятели!
към беседата >>
Какво ще ме интересува това, че той се е поухилил?
Има едно разтягане и свиване на устата. Някой казва: „Защо се хили? “ Каква е идеята във вас? Какъв е човекът, който се хили? Казват за някого: „Той си се хили.“ Хили се човекът, който не доразбира работите.
Какво ще ме интересува това, че той се е поухилил?
Отворил си е много устата или много е отворил устата и очите. Защо ще ме интересува, че си е отворил много очите. Онзи човек, който си е отворил много очите, той се намира в много неблагоприятни условия. В кое време човек си отваря очите? Някой си отворил очите.
към беседата >>
“ Аз те облажавам, че си сиромах.
Ако вие не турите основното нещо, справедливостта като ваше качество, вие ще бъдете слаб и хилав. Вие казвате: „Сиромах съм!
“ Аз те облажавам, че си сиромах.
Где е твоята справедливост? Щом си сиромах, ще вложиш това. Това е наука. Ти се извиняваш и казваш: „Аз съм слаб, нямам пари, нямам приятели! “ Това е философствуване.
към беседата >>
Отворил си е много устата или много е отворил устата и очите.
Някой казва: „Защо се хили? “ Каква е идеята във вас? Какъв е човекът, който се хили? Казват за някого: „Той си се хили.“ Хили се човекът, който не доразбира работите. Какво ще ме интересува това, че той се е поухилил?
Отворил си е много устата или много е отворил устата и очите.
Защо ще ме интересува, че си е отворил много очите. Онзи човек, който си е отворил много очите, той се намира в много неблагоприятни условия. В кое време човек си отваря очите? Някой си отворил очите. Значи намира се в тъмна нощ.
към беседата >>
Где е твоята справедливост?
Ако вие не турите основното нещо, справедливостта като ваше качество, вие ще бъдете слаб и хилав. Вие казвате: „Сиромах съм! “ Аз те облажавам, че си сиромах.
Где е твоята справедливост?
Щом си сиромах, ще вложиш това. Това е наука. Ти се извиняваш и казваш: „Аз съм слаб, нямам пари, нямам приятели! “ Това е философствуване. Ти казваш: „Аз искам да свиря, но нямам цигулка, нямам лък.“ Това са дубари.
към беседата >>
Защо ще ме интересува, че си е отворил много очите.
“ Каква е идеята във вас? Какъв е човекът, който се хили? Казват за някого: „Той си се хили.“ Хили се човекът, който не доразбира работите. Какво ще ме интересува това, че той се е поухилил? Отворил си е много устата или много е отворил устата и очите.
Защо ще ме интересува, че си е отворил много очите.
Онзи човек, който си е отворил много очите, той се намира в много неблагоприятни условия. В кое време човек си отваря очите? Някой си отворил очите. Значи намира се в тъмна нощ. Някой си стиска очите.
към беседата >>
Щом си сиромах, ще вложиш това.
Ако вие не турите основното нещо, справедливостта като ваше качество, вие ще бъдете слаб и хилав. Вие казвате: „Сиромах съм! “ Аз те облажавам, че си сиромах. Где е твоята справедливост?
Щом си сиромах, ще вложиш това.
Това е наука. Ти се извиняваш и казваш: „Аз съм слаб, нямам пари, нямам приятели! “ Това е философствуване. Ти казваш: „Аз искам да свиря, но нямам цигулка, нямам лък.“ Това са дубари. Аз виждам много хора, които имат много цигулки и лък, но не свирят.
към беседата >>
Онзи човек, който си е отворил много очите, той се намира в много неблагоприятни условия.
Какъв е човекът, който се хили? Казват за някого: „Той си се хили.“ Хили се човекът, който не доразбира работите. Какво ще ме интересува това, че той се е поухилил? Отворил си е много устата или много е отворил устата и очите. Защо ще ме интересува, че си е отворил много очите.
Онзи човек, който си е отворил много очите, той се намира в много неблагоприятни условия.
В кое време човек си отваря очите? Някой си отворил очите. Значи намира се в тъмна нощ. Някой си стиска очите. Значи голяма светлина има и той не иска да влиза тя в очите му.
към беседата >>
Това е наука.
Ако вие не турите основното нещо, справедливостта като ваше качество, вие ще бъдете слаб и хилав. Вие казвате: „Сиромах съм! “ Аз те облажавам, че си сиромах. Где е твоята справедливост? Щом си сиромах, ще вложиш това.
Това е наука.
Ти се извиняваш и казваш: „Аз съм слаб, нямам пари, нямам приятели! “ Това е философствуване. Ти казваш: „Аз искам да свиря, но нямам цигулка, нямам лък.“ Това са дубари. Аз виждам много хора, които имат много цигулки и лък, но не свирят. А пък, други виждам, които нямат цигулки и лък, но взимаха на заем цигулки и се научиха.
към беседата >>
В кое време човек си отваря очите?
Казват за някого: „Той си се хили.“ Хили се човекът, който не доразбира работите. Какво ще ме интересува това, че той се е поухилил? Отворил си е много устата или много е отворил устата и очите. Защо ще ме интересува, че си е отворил много очите. Онзи човек, който си е отворил много очите, той се намира в много неблагоприятни условия.
В кое време човек си отваря очите?
Някой си отворил очите. Значи намира се в тъмна нощ. Някой си стиска очите. Значи голяма светлина има и той не иска да влиза тя в очите му. Ако ходиш вечерно време, отваряш си очите, а пък ако ходиш денем, по-малко ги отваряш и пак виждаш.
към беседата >>
Ти се извиняваш и казваш: „Аз съм слаб, нямам пари, нямам приятели!
Вие казвате: „Сиромах съм! “ Аз те облажавам, че си сиромах. Где е твоята справедливост? Щом си сиромах, ще вложиш това. Това е наука.
Ти се извиняваш и казваш: „Аз съм слаб, нямам пари, нямам приятели!
“ Това е философствуване. Ти казваш: „Аз искам да свиря, но нямам цигулка, нямам лък.“ Това са дубари. Аз виждам много хора, които имат много цигулки и лък, но не свирят. А пък, други виждам, които нямат цигулки и лък, но взимаха на заем цигулки и се научиха.
към беседата >>
Някой си отворил очите.
Какво ще ме интересува това, че той се е поухилил? Отворил си е много устата или много е отворил устата и очите. Защо ще ме интересува, че си е отворил много очите. Онзи човек, който си е отворил много очите, той се намира в много неблагоприятни условия. В кое време човек си отваря очите?
Някой си отворил очите.
Значи намира се в тъмна нощ. Някой си стиска очите. Значи голяма светлина има и той не иска да влиза тя в очите му. Ако ходиш вечерно време, отваряш си очите, а пък ако ходиш денем, по-малко ги отваряш и пак виждаш. Вечерно ще бъдат очите ти отворени, но не можеш да вървиш добре.
към беседата >>
“ Това е философствуване.
“ Аз те облажавам, че си сиромах. Где е твоята справедливост? Щом си сиромах, ще вложиш това. Това е наука. Ти се извиняваш и казваш: „Аз съм слаб, нямам пари, нямам приятели!
“ Това е философствуване.
Ти казваш: „Аз искам да свиря, но нямам цигулка, нямам лък.“ Това са дубари. Аз виждам много хора, които имат много цигулки и лък, но не свирят. А пък, други виждам, които нямат цигулки и лък, но взимаха на заем цигулки и се научиха.
към беседата >>
Значи намира се в тъмна нощ.
Отворил си е много устата или много е отворил устата и очите. Защо ще ме интересува, че си е отворил много очите. Онзи човек, който си е отворил много очите, той се намира в много неблагоприятни условия. В кое време човек си отваря очите? Някой си отворил очите.
Значи намира се в тъмна нощ.
Някой си стиска очите. Значи голяма светлина има и той не иска да влиза тя в очите му. Ако ходиш вечерно време, отваряш си очите, а пък ако ходиш денем, по-малко ги отваряш и пак виждаш. Вечерно ще бъдат очите ти отворени, но не можеш да вървиш добре. А денем очите ти са по-малко отворени и пак си вървиш добре.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз искам да свиря, но нямам цигулка, нямам лък.“ Това са дубари.
Где е твоята справедливост? Щом си сиромах, ще вложиш това. Това е наука. Ти се извиняваш и казваш: „Аз съм слаб, нямам пари, нямам приятели! “ Това е философствуване.
Ти казваш: „Аз искам да свиря, но нямам цигулка, нямам лък.“ Това са дубари.
Аз виждам много хора, които имат много цигулки и лък, но не свирят. А пък, други виждам, които нямат цигулки и лък, но взимаха на заем цигулки и се научиха.
към беседата >>
Някой си стиска очите.
Защо ще ме интересува, че си е отворил много очите. Онзи човек, който си е отворил много очите, той се намира в много неблагоприятни условия. В кое време човек си отваря очите? Някой си отворил очите. Значи намира се в тъмна нощ.
Някой си стиска очите.
Значи голяма светлина има и той не иска да влиза тя в очите му. Ако ходиш вечерно време, отваряш си очите, а пък ако ходиш денем, по-малко ги отваряш и пак виждаш. Вечерно ще бъдат очите ти отворени, но не можеш да вървиш добре. А денем очите ти са по-малко отворени и пак си вървиш добре.
към беседата >>
Аз виждам много хора, които имат много цигулки и лък, но не свирят.
Щом си сиромах, ще вложиш това. Това е наука. Ти се извиняваш и казваш: „Аз съм слаб, нямам пари, нямам приятели! “ Това е философствуване. Ти казваш: „Аз искам да свиря, но нямам цигулка, нямам лък.“ Това са дубари.
Аз виждам много хора, които имат много цигулки и лък, но не свирят.
А пък, други виждам, които нямат цигулки и лък, но взимаха на заем цигулки и се научиха.
към беседата >>
Значи голяма светлина има и той не иска да влиза тя в очите му.
Онзи човек, който си е отворил много очите, той се намира в много неблагоприятни условия. В кое време човек си отваря очите? Някой си отворил очите. Значи намира се в тъмна нощ. Някой си стиска очите.
Значи голяма светлина има и той не иска да влиза тя в очите му.
Ако ходиш вечерно време, отваряш си очите, а пък ако ходиш денем, по-малко ги отваряш и пак виждаш. Вечерно ще бъдат очите ти отворени, но не можеш да вървиш добре. А денем очите ти са по-малко отворени и пак си вървиш добре.
към беседата >>
А пък, други виждам, които нямат цигулки и лък, но взимаха на заем цигулки и се научиха.
Това е наука. Ти се извиняваш и казваш: „Аз съм слаб, нямам пари, нямам приятели! “ Това е философствуване. Ти казваш: „Аз искам да свиря, но нямам цигулка, нямам лък.“ Това са дубари. Аз виждам много хора, които имат много цигулки и лък, но не свирят.
А пък, други виждам, които нямат цигулки и лък, но взимаха на заем цигулки и се научиха.
към беседата >>
Ако ходиш вечерно време, отваряш си очите, а пък ако ходиш денем, по-малко ги отваряш и пак виждаш.
В кое време човек си отваря очите? Някой си отворил очите. Значи намира се в тъмна нощ. Някой си стиска очите. Значи голяма светлина има и той не иска да влиза тя в очите му.
Ако ходиш вечерно време, отваряш си очите, а пък ако ходиш денем, по-малко ги отваряш и пак виждаш.
Вечерно ще бъдат очите ти отворени, но не можеш да вървиш добре. А денем очите ти са по-малко отворени и пак си вървиш добре.
към беседата >>
Някой казва: „Аз бих намерил една хубава сестра, щях да се оженя и да стана добър.“ Значи, като се ожени, щеше да стане добър.
Някой казва: „Аз бих намерил една хубава сестра, щях да се оженя и да стана добър.“ Значи, като се ожени, щеше да стане добър.
Има поговорка: „Ела Маро, да ядеш попара! “
към беседата >>
Вечерно ще бъдат очите ти отворени, но не можеш да вървиш добре.
Някой си отворил очите. Значи намира се в тъмна нощ. Някой си стиска очите. Значи голяма светлина има и той не иска да влиза тя в очите му. Ако ходиш вечерно време, отваряш си очите, а пък ако ходиш денем, по-малко ги отваряш и пак виждаш.
Вечерно ще бъдат очите ти отворени, но не можеш да вървиш добре.
А денем очите ти са по-малко отворени и пак си вървиш добре.
към беседата >>
Има поговорка: „Ела Маро, да ядеш попара!
Някой казва: „Аз бих намерил една хубава сестра, щях да се оженя и да стана добър.“ Значи, като се ожени, щеше да стане добър.
Има поговорка: „Ела Маро, да ядеш попара!
“
към беседата >>
А денем очите ти са по-малко отворени и пак си вървиш добре.
Значи намира се в тъмна нощ. Някой си стиска очите. Значи голяма светлина има и той не иска да влиза тя в очите му. Ако ходиш вечерно време, отваряш си очите, а пък ако ходиш денем, по-малко ги отваряш и пак виждаш. Вечерно ще бъдат очите ти отворени, но не можеш да вървиш добре.
А денем очите ти са по-малко отворени и пак си вървиш добре.
към беседата >>
“
Някой казва: „Аз бих намерил една хубава сестра, щях да се оженя и да стана добър.“ Значи, като се ожени, щеше да стане добър. Има поговорка: „Ела Маро, да ядеш попара!
“
към беседата >>
Значи, този човек, който си отваря много очите, той много работа не може да върши.
Значи, този човек, който си отваря много очите, той много работа не може да върши.
Като дойде някой, аз искам да зная, дали очите му са много отворени. Аз съм човек на науката. Щом го видя, че очите му са много отворени, казвам: Няма да свърши работа! И му казвам: „Извинете, нямам работа! “ А пък онзи, който дойде с малко затворени очи, казвам си: Този човек работа ще свърши!
към беседата >>
Ще превеждате нещата.
Ще превеждате нещата.
Някои от вас сте богати, а някои сте сиромаси. В света трябват доброта, справедливост и разумност. На добрите хора Бог е дал власт, на справедливите хора Бог е дал сила, на разумните хора Бог е дал управление. Добрите влагат капитала в работа – подтика, те са почвата, те са земята. Силните хора представляват водата.
към беседата >>
Като дойде някой, аз искам да зная, дали очите му са много отворени.
Значи, този човек, който си отваря много очите, той много работа не може да върши.
Като дойде някой, аз искам да зная, дали очите му са много отворени.
Аз съм човек на науката. Щом го видя, че очите му са много отворени, казвам: Няма да свърши работа! И му казвам: „Извинете, нямам работа! “ А пък онзи, който дойде с малко затворени очи, казвам си: Този човек работа ще свърши! Какво разбирам аз под думите: много отворени очи?
към беседата >>
Някои от вас сте богати, а някои сте сиромаси.
Ще превеждате нещата.
Някои от вас сте богати, а някои сте сиромаси.
В света трябват доброта, справедливост и разумност. На добрите хора Бог е дал власт, на справедливите хора Бог е дал сила, на разумните хора Бог е дал управление. Добрите влагат капитала в работа – подтика, те са почвата, те са земята. Силните хора представляват водата. Всеки човек, който има достатъчно количество вода в себе си и знае с тази вода как да си служи, той е силен.
към беседата >>
Аз съм човек на науката.
Значи, този човек, който си отваря много очите, той много работа не може да върши. Като дойде някой, аз искам да зная, дали очите му са много отворени.
Аз съм човек на науката.
Щом го видя, че очите му са много отворени, казвам: Няма да свърши работа! И му казвам: „Извинете, нямам работа! “ А пък онзи, който дойде с малко затворени очи, казвам си: Този човек работа ще свърши! Какво разбирам аз под думите: много отворени очи? Някой казва: „Свило му се е сърцето.“ Аз тези хора със свити сърца ги обичам доста, а пък тези, с разширените сърца, много малко работа могат да свършат.
към беседата >>
В света трябват доброта, справедливост и разумност.
Ще превеждате нещата. Някои от вас сте богати, а някои сте сиромаси.
В света трябват доброта, справедливост и разумност.
На добрите хора Бог е дал власт, на справедливите хора Бог е дал сила, на разумните хора Бог е дал управление. Добрите влагат капитала в работа – подтика, те са почвата, те са земята. Силните хора представляват водата. Всеки човек, който има достатъчно количество вода в себе си и знае с тази вода как да си служи, той е силен. И тази вода трябва да накара нещата да растат.
към беседата >>
Щом го видя, че очите му са много отворени, казвам: Няма да свърши работа!
Значи, този човек, който си отваря много очите, той много работа не може да върши. Като дойде някой, аз искам да зная, дали очите му са много отворени. Аз съм човек на науката.
Щом го видя, че очите му са много отворени, казвам: Няма да свърши работа!
И му казвам: „Извинете, нямам работа! “ А пък онзи, който дойде с малко затворени очи, казвам си: Този човек работа ще свърши! Какво разбирам аз под думите: много отворени очи? Някой казва: „Свило му се е сърцето.“ Аз тези хора със свити сърца ги обичам доста, а пък тези, с разширените сърца, много малко работа могат да свършат. Една жена, която има много широко сърце, много малко работа ще свърши.
към беседата >>
На добрите хора Бог е дал власт, на справедливите хора Бог е дал сила, на разумните хора Бог е дал управление.
Ще превеждате нещата. Някои от вас сте богати, а някои сте сиромаси. В света трябват доброта, справедливост и разумност.
На добрите хора Бог е дал власт, на справедливите хора Бог е дал сила, на разумните хора Бог е дал управление.
Добрите влагат капитала в работа – подтика, те са почвата, те са земята. Силните хора представляват водата. Всеки човек, който има достатъчно количество вода в себе си и знае с тази вода как да си служи, той е силен. И тази вода трябва да накара нещата да растат. Ако нещата в нея не растат, това показва, че твоята вода е жабунясала.
към беседата >>
И му казвам: „Извинете, нямам работа!
Значи, този човек, който си отваря много очите, той много работа не може да върши. Като дойде някой, аз искам да зная, дали очите му са много отворени. Аз съм човек на науката. Щом го видя, че очите му са много отворени, казвам: Няма да свърши работа!
И му казвам: „Извинете, нямам работа!
“ А пък онзи, който дойде с малко затворени очи, казвам си: Този човек работа ще свърши! Какво разбирам аз под думите: много отворени очи? Някой казва: „Свило му се е сърцето.“ Аз тези хора със свити сърца ги обичам доста, а пък тези, с разширените сърца, много малко работа могат да свършат. Една жена, която има много широко сърце, много малко работа ще свърши. Целия ден ще стои на прозореца и ще гледа всеки мъж, който мине.
към беседата >>
Добрите влагат капитала в работа – подтика, те са почвата, те са земята.
Ще превеждате нещата. Някои от вас сте богати, а някои сте сиромаси. В света трябват доброта, справедливост и разумност. На добрите хора Бог е дал власт, на справедливите хора Бог е дал сила, на разумните хора Бог е дал управление.
Добрите влагат капитала в работа – подтика, те са почвата, те са земята.
Силните хора представляват водата. Всеки човек, който има достатъчно количество вода в себе си и знае с тази вода как да си служи, той е силен. И тази вода трябва да накара нещата да растат. Ако нещата в нея не растат, това показва, че твоята вода е жабунясала. В нея има застой.
към беседата >>
“ А пък онзи, който дойде с малко затворени очи, казвам си: Този човек работа ще свърши!
Значи, този човек, който си отваря много очите, той много работа не може да върши. Като дойде някой, аз искам да зная, дали очите му са много отворени. Аз съм човек на науката. Щом го видя, че очите му са много отворени, казвам: Няма да свърши работа! И му казвам: „Извинете, нямам работа!
“ А пък онзи, който дойде с малко затворени очи, казвам си: Този човек работа ще свърши!
Какво разбирам аз под думите: много отворени очи? Някой казва: „Свило му се е сърцето.“ Аз тези хора със свити сърца ги обичам доста, а пък тези, с разширените сърца, много малко работа могат да свършат. Една жена, която има много широко сърце, много малко работа ще свърши. Целия ден ще стои на прозореца и ще гледа всеки мъж, който мине. А пък другата жена, със свито сърце, много работа ще свърши.
към беседата >>
Силните хора представляват водата.
Ще превеждате нещата. Някои от вас сте богати, а някои сте сиромаси. В света трябват доброта, справедливост и разумност. На добрите хора Бог е дал власт, на справедливите хора Бог е дал сила, на разумните хора Бог е дал управление. Добрите влагат капитала в работа – подтика, те са почвата, те са земята.
Силните хора представляват водата.
Всеки човек, който има достатъчно количество вода в себе си и знае с тази вода как да си служи, той е силен. И тази вода трябва да накара нещата да растат. Ако нещата в нея не растат, това показва, че твоята вода е жабунясала. В нея има застой. И не е толкова полезна.
към беседата >>
Какво разбирам аз под думите: много отворени очи?
Като дойде някой, аз искам да зная, дали очите му са много отворени. Аз съм човек на науката. Щом го видя, че очите му са много отворени, казвам: Няма да свърши работа! И му казвам: „Извинете, нямам работа! “ А пък онзи, който дойде с малко затворени очи, казвам си: Този човек работа ще свърши!
Какво разбирам аз под думите: много отворени очи?
Някой казва: „Свило му се е сърцето.“ Аз тези хора със свити сърца ги обичам доста, а пък тези, с разширените сърца, много малко работа могат да свършат. Една жена, която има много широко сърце, много малко работа ще свърши. Целия ден ще стои на прозореца и ще гледа всеки мъж, който мине. А пък другата жена, със свито сърце, много работа ще свърши. Ще работи тя!
към беседата >>
Всеки човек, който има достатъчно количество вода в себе си и знае с тази вода как да си служи, той е силен.
Някои от вас сте богати, а някои сте сиромаси. В света трябват доброта, справедливост и разумност. На добрите хора Бог е дал власт, на справедливите хора Бог е дал сила, на разумните хора Бог е дал управление. Добрите влагат капитала в работа – подтика, те са почвата, те са земята. Силните хора представляват водата.
Всеки човек, който има достатъчно количество вода в себе си и знае с тази вода как да си служи, той е силен.
И тази вода трябва да накара нещата да растат. Ако нещата в нея не растат, това показва, че твоята вода е жабунясала. В нея има застой. И не е толкова полезна. Трябва да я туриш на место.
към беседата >>
Някой казва: „Свило му се е сърцето.“ Аз тези хора със свити сърца ги обичам доста, а пък тези, с разширените сърца, много малко работа могат да свършат.
Аз съм човек на науката. Щом го видя, че очите му са много отворени, казвам: Няма да свърши работа! И му казвам: „Извинете, нямам работа! “ А пък онзи, който дойде с малко затворени очи, казвам си: Този човек работа ще свърши! Какво разбирам аз под думите: много отворени очи?
Някой казва: „Свило му се е сърцето.“ Аз тези хора със свити сърца ги обичам доста, а пък тези, с разширените сърца, много малко работа могат да свършат.
Една жена, която има много широко сърце, много малко работа ще свърши. Целия ден ще стои на прозореца и ще гледа всеки мъж, който мине. А пък другата жена, със свито сърце, много работа ще свърши. Ще работи тя! Някой казва: „Много му е разтворено сърцето.“ Ако няма какво да прави, да.
към беседата >>
И тази вода трябва да накара нещата да растат.
В света трябват доброта, справедливост и разумност. На добрите хора Бог е дал власт, на справедливите хора Бог е дал сила, на разумните хора Бог е дал управление. Добрите влагат капитала в работа – подтика, те са почвата, те са земята. Силните хора представляват водата. Всеки човек, който има достатъчно количество вода в себе си и знае с тази вода как да си служи, той е силен.
И тази вода трябва да накара нещата да растат.
Ако нещата в нея не растат, това показва, че твоята вода е жабунясала. В нея има застой. И не е толкова полезна. Трябва да я туриш на место.
към беседата >>
Една жена, която има много широко сърце, много малко работа ще свърши.
Щом го видя, че очите му са много отворени, казвам: Няма да свърши работа! И му казвам: „Извинете, нямам работа! “ А пък онзи, който дойде с малко затворени очи, казвам си: Този човек работа ще свърши! Какво разбирам аз под думите: много отворени очи? Някой казва: „Свило му се е сърцето.“ Аз тези хора със свити сърца ги обичам доста, а пък тези, с разширените сърца, много малко работа могат да свършат.
Една жена, която има много широко сърце, много малко работа ще свърши.
Целия ден ще стои на прозореца и ще гледа всеки мъж, който мине. А пък другата жена, със свито сърце, много работа ще свърши. Ще работи тя! Някой казва: „Много му е разтворено сърцето.“ Ако няма какво да прави, да. Но щом имаш какво да работиш, казваш: „Сърцето му трябва да е по-малко отворено, защото ще влезне много светлина и ще му причини известна вреда.“
към беседата >>
Ако нещата в нея не растат, това показва, че твоята вода е жабунясала.
На добрите хора Бог е дал власт, на справедливите хора Бог е дал сила, на разумните хора Бог е дал управление. Добрите влагат капитала в работа – подтика, те са почвата, те са земята. Силните хора представляват водата. Всеки човек, който има достатъчно количество вода в себе си и знае с тази вода как да си служи, той е силен. И тази вода трябва да накара нещата да растат.
Ако нещата в нея не растат, това показва, че твоята вода е жабунясала.
В нея има застой. И не е толкова полезна. Трябва да я туриш на место.
към беседата >>
Целия ден ще стои на прозореца и ще гледа всеки мъж, който мине.
И му казвам: „Извинете, нямам работа! “ А пък онзи, който дойде с малко затворени очи, казвам си: Този човек работа ще свърши! Какво разбирам аз под думите: много отворени очи? Някой казва: „Свило му се е сърцето.“ Аз тези хора със свити сърца ги обичам доста, а пък тези, с разширените сърца, много малко работа могат да свършат. Една жена, която има много широко сърце, много малко работа ще свърши.
Целия ден ще стои на прозореца и ще гледа всеки мъж, който мине.
А пък другата жена, със свито сърце, много работа ще свърши. Ще работи тя! Някой казва: „Много му е разтворено сърцето.“ Ако няма какво да прави, да. Но щом имаш какво да работиш, казваш: „Сърцето му трябва да е по-малко отворено, защото ще влезне много светлина и ще му причини известна вреда.“
към беседата >>
В нея има застой.
Добрите влагат капитала в работа – подтика, те са почвата, те са земята. Силните хора представляват водата. Всеки човек, който има достатъчно количество вода в себе си и знае с тази вода как да си служи, той е силен. И тази вода трябва да накара нещата да растат. Ако нещата в нея не растат, това показва, че твоята вода е жабунясала.
В нея има застой.
И не е толкова полезна. Трябва да я туриш на место.
към беседата >>
А пък другата жена, със свито сърце, много работа ще свърши.
“ А пък онзи, който дойде с малко затворени очи, казвам си: Този човек работа ще свърши! Какво разбирам аз под думите: много отворени очи? Някой казва: „Свило му се е сърцето.“ Аз тези хора със свити сърца ги обичам доста, а пък тези, с разширените сърца, много малко работа могат да свършат. Една жена, която има много широко сърце, много малко работа ще свърши. Целия ден ще стои на прозореца и ще гледа всеки мъж, който мине.
А пък другата жена, със свито сърце, много работа ще свърши.
Ще работи тя! Някой казва: „Много му е разтворено сърцето.“ Ако няма какво да прави, да. Но щом имаш какво да работиш, казваш: „Сърцето му трябва да е по-малко отворено, защото ще влезне много светлина и ще му причини известна вреда.“
към беседата >>
И не е толкова полезна.
Силните хора представляват водата. Всеки човек, който има достатъчно количество вода в себе си и знае с тази вода как да си служи, той е силен. И тази вода трябва да накара нещата да растат. Ако нещата в нея не растат, това показва, че твоята вода е жабунясала. В нея има застой.
И не е толкова полезна.
Трябва да я туриш на место.
към беседата >>
Ще работи тя!
Какво разбирам аз под думите: много отворени очи? Някой казва: „Свило му се е сърцето.“ Аз тези хора със свити сърца ги обичам доста, а пък тези, с разширените сърца, много малко работа могат да свършат. Една жена, която има много широко сърце, много малко работа ще свърши. Целия ден ще стои на прозореца и ще гледа всеки мъж, който мине. А пък другата жена, със свито сърце, много работа ще свърши.
Ще работи тя!
Някой казва: „Много му е разтворено сърцето.“ Ако няма какво да прави, да. Но щом имаш какво да работиш, казваш: „Сърцето му трябва да е по-малко отворено, защото ще влезне много светлина и ще му причини известна вреда.“
към беседата >>
Трябва да я туриш на место.
Всеки човек, който има достатъчно количество вода в себе си и знае с тази вода как да си служи, той е силен. И тази вода трябва да накара нещата да растат. Ако нещата в нея не растат, това показва, че твоята вода е жабунясала. В нея има застой. И не е толкова полезна.
Трябва да я туриш на место.
към беседата >>
Някой казва: „Много му е разтворено сърцето.“ Ако няма какво да прави, да.
Някой казва: „Свило му се е сърцето.“ Аз тези хора със свити сърца ги обичам доста, а пък тези, с разширените сърца, много малко работа могат да свършат. Една жена, която има много широко сърце, много малко работа ще свърши. Целия ден ще стои на прозореца и ще гледа всеки мъж, който мине. А пък другата жена, със свито сърце, много работа ще свърши. Ще работи тя!
Някой казва: „Много му е разтворено сърцето.“ Ако няма какво да прави, да.
Но щом имаш какво да работиш, казваш: „Сърцето му трябва да е по-малко отворено, защото ще влезне много светлина и ще му причини известна вреда.“
към беседата >>
Сега вие се спирате само върху едно условие.
Сега вие се спирате само върху едно условие.
Ти казваш: „Аз правя усилие.“ Но какво усилие правиш? Богат ли да станеш, силен ли да станеш или разумен да станеш? Ти едновременно не можеш да правиш усилие във всичките неща, понеже има една постепенност в природата. Ако пък искаш всичкото, всичкото подразбира изпълнението Волята Божия. Щом кажеш, че ще изпълниш Волята Божия, ти ще бъдеш в друго положение.
към беседата >>
Но щом имаш какво да работиш, казваш: „Сърцето му трябва да е по-малко отворено, защото ще влезне много светлина и ще му причини известна вреда.“
Една жена, която има много широко сърце, много малко работа ще свърши. Целия ден ще стои на прозореца и ще гледа всеки мъж, който мине. А пък другата жена, със свито сърце, много работа ще свърши. Ще работи тя! Някой казва: „Много му е разтворено сърцето.“ Ако няма какво да прави, да.
Но щом имаш какво да работиш, казваш: „Сърцето му трябва да е по-малко отворено, защото ще влезне много светлина и ще му причини известна вреда.“
към беседата >>
Ти казваш: „Аз правя усилие.“ Но какво усилие правиш?
Сега вие се спирате само върху едно условие.
Ти казваш: „Аз правя усилие.“ Но какво усилие правиш?
Богат ли да станеш, силен ли да станеш или разумен да станеш? Ти едновременно не можеш да правиш усилие във всичките неща, понеже има една постепенност в природата. Ако пък искаш всичкото, всичкото подразбира изпълнението Волята Божия. Щом кажеш, че ще изпълниш Волята Божия, ти ще бъдеш в друго положение. Ще изпълниш Волята Божия като богат човек, като сиромах човек, като добродетелен или като разумен.
към беседата >>
Сега да се повърнем към предмета.
Сега да се повърнем към предмета.
Ние се отвлякохме, в човешкия живот няма никаква наука. Човешкият живот е само философия. И всичкото нещастие седи само във философията на нещата. Всички искат философия, а пък трябва наука.
към беседата >>
Богат ли да станеш, силен ли да станеш или разумен да станеш?
Сега вие се спирате само върху едно условие. Ти казваш: „Аз правя усилие.“ Но какво усилие правиш?
Богат ли да станеш, силен ли да станеш или разумен да станеш?
Ти едновременно не можеш да правиш усилие във всичките неща, понеже има една постепенност в природата. Ако пък искаш всичкото, всичкото подразбира изпълнението Волята Божия. Щом кажеш, че ще изпълниш Волята Божия, ти ще бъдеш в друго положение. Ще изпълниш Волята Божия като богат човек, като сиромах човек, като добродетелен или като разумен. Разумните управляват!
към беседата >>
Ние се отвлякохме, в човешкия живот няма никаква наука.
Сега да се повърнем към предмета.
Ние се отвлякохме, в човешкия живот няма никаква наука.
Човешкият живот е само философия. И всичкото нещастие седи само във философията на нещата. Всички искат философия, а пък трябва наука.
към беседата >>
Ти едновременно не можеш да правиш усилие във всичките неща, понеже има една постепенност в природата.
Сега вие се спирате само върху едно условие. Ти казваш: „Аз правя усилие.“ Но какво усилие правиш? Богат ли да станеш, силен ли да станеш или разумен да станеш?
Ти едновременно не можеш да правиш усилие във всичките неща, понеже има една постепенност в природата.
Ако пък искаш всичкото, всичкото подразбира изпълнението Волята Божия. Щом кажеш, че ще изпълниш Волята Божия, ти ще бъдеш в друго положение. Ще изпълниш Волята Божия като богат човек, като сиромах човек, като добродетелен или като разумен. Разумните управляват! Или може[м] да кажем с други думи: Само любящите хора ще управляват, защото Бог е дал те да управляват, те да разпределят.
към беседата >>
Човешкият живот е само философия.
Сега да се повърнем към предмета. Ние се отвлякохме, в човешкия живот няма никаква наука.
Човешкият живот е само философия.
И всичкото нещастие седи само във философията на нещата. Всички искат философия, а пък трябва наука.
към беседата >>
Ако пък искаш всичкото, всичкото подразбира изпълнението Волята Божия.
Сега вие се спирате само върху едно условие. Ти казваш: „Аз правя усилие.“ Но какво усилие правиш? Богат ли да станеш, силен ли да станеш или разумен да станеш? Ти едновременно не можеш да правиш усилие във всичките неща, понеже има една постепенност в природата.
Ако пък искаш всичкото, всичкото подразбира изпълнението Волята Божия.
Щом кажеш, че ще изпълниш Волята Божия, ти ще бъдеш в друго положение. Ще изпълниш Волята Божия като богат човек, като сиромах човек, като добродетелен или като разумен. Разумните управляват! Или може[м] да кажем с други думи: Само любящите хора ще управляват, защото Бог е дал те да управляват, те да разпределят. Само любящият човек може да разпределя нещата.
към беседата >>
И всичкото нещастие седи само във философията на нещата.
Сега да се повърнем към предмета. Ние се отвлякохме, в човешкия живот няма никаква наука. Човешкият живот е само философия.
И всичкото нещастие седи само във философията на нещата.
Всички искат философия, а пък трябва наука.
към беседата >>
Щом кажеш, че ще изпълниш Волята Божия, ти ще бъдеш в друго положение.
Сега вие се спирате само върху едно условие. Ти казваш: „Аз правя усилие.“ Но какво усилие правиш? Богат ли да станеш, силен ли да станеш или разумен да станеш? Ти едновременно не можеш да правиш усилие във всичките неща, понеже има една постепенност в природата. Ако пък искаш всичкото, всичкото подразбира изпълнението Волята Божия.
Щом кажеш, че ще изпълниш Волята Божия, ти ще бъдеш в друго положение.
Ще изпълниш Волята Божия като богат човек, като сиромах човек, като добродетелен или като разумен. Разумните управляват! Или може[м] да кажем с други думи: Само любящите хора ще управляват, защото Бог е дал те да управляват, те да разпределят. Само любящият човек може да разпределя нещата.
към беседата >>
Всички искат философия, а пък трябва наука.
Сега да се повърнем към предмета. Ние се отвлякохме, в човешкия живот няма никаква наука. Човешкият живот е само философия. И всичкото нещастие седи само във философията на нещата.
Всички искат философия, а пък трябва наука.
към беседата >>
Ще изпълниш Волята Божия като богат човек, като сиромах човек, като добродетелен или като разумен.
Ти казваш: „Аз правя усилие.“ Но какво усилие правиш? Богат ли да станеш, силен ли да станеш или разумен да станеш? Ти едновременно не можеш да правиш усилие във всичките неща, понеже има една постепенност в природата. Ако пък искаш всичкото, всичкото подразбира изпълнението Волята Божия. Щом кажеш, че ще изпълниш Волята Божия, ти ще бъдеш в друго положение.
Ще изпълниш Волята Божия като богат човек, като сиромах човек, като добродетелен или като разумен.
Разумните управляват! Или може[м] да кажем с други думи: Само любящите хора ще управляват, защото Бог е дал те да управляват, те да разпределят. Само любящият човек може да разпределя нещата.
към беседата >>
Например, вземете сега, изпейте ми песента „Бог е Любов“.
Например, вземете сега, изпейте ми песента „Бог е Любов“.
Вие ще я изпеете, но само думите „Бог е Любов“, но гласът на песента „Бог е Любов“, той не е истинският глас на Любовта.
към беседата >>
Разумните управляват!
Богат ли да станеш, силен ли да станеш или разумен да станеш? Ти едновременно не можеш да правиш усилие във всичките неща, понеже има една постепенност в природата. Ако пък искаш всичкото, всичкото подразбира изпълнението Волята Божия. Щом кажеш, че ще изпълниш Волята Божия, ти ще бъдеш в друго положение. Ще изпълниш Волята Божия като богат човек, като сиромах човек, като добродетелен или като разумен.
Разумните управляват!
Или може[м] да кажем с други думи: Само любящите хора ще управляват, защото Бог е дал те да управляват, те да разпределят. Само любящият човек може да разпределя нещата.
към беседата >>
Вие ще я изпеете, но само думите „Бог е Любов“, но гласът на песента „Бог е Любов“, той не е истинският глас на Любовта.
Например, вземете сега, изпейте ми песента „Бог е Любов“.
Вие ще я изпеете, но само думите „Бог е Любов“, но гласът на песента „Бог е Любов“, той не е истинският глас на Любовта.
към беседата >>
Или може[м] да кажем с други думи: Само любящите хора ще управляват, защото Бог е дал те да управляват, те да разпределят.
Ти едновременно не можеш да правиш усилие във всичките неща, понеже има една постепенност в природата. Ако пък искаш всичкото, всичкото подразбира изпълнението Волята Божия. Щом кажеш, че ще изпълниш Волята Божия, ти ще бъдеш в друго положение. Ще изпълниш Волята Божия като богат човек, като сиромах човек, като добродетелен или като разумен. Разумните управляват!
Или може[м] да кажем с други думи: Само любящите хора ще управляват, защото Бог е дал те да управляват, те да разпределят.
Само любящият човек може да разпределя нещата.
към беседата >>
От где ще започнете песента „Бог е Любов“?
От где ще започнете песента „Бог е Любов“?
Кой тон ще вземете? От где трябва да започнете Любовта, с кой тон ще започнете? Лесно е да се критикува. Лесно е да кажеш: „Той не пее добре. Той не знае.“ Сега, ако искам да направя опит, мога да извадя Симеона и той да намери тона на Любовта.
към беседата >>
Само любящият човек може да разпределя нещата.
Ако пък искаш всичкото, всичкото подразбира изпълнението Волята Божия. Щом кажеш, че ще изпълниш Волята Божия, ти ще бъдеш в друго положение. Ще изпълниш Волята Божия като богат човек, като сиромах човек, като добродетелен или като разумен. Разумните управляват! Или може[м] да кажем с други думи: Само любящите хора ще управляват, защото Бог е дал те да управляват, те да разпределят.
Само любящият човек може да разпределя нещата.
към беседата >>
Кой тон ще вземете?
От где ще започнете песента „Бог е Любов“?
Кой тон ще вземете?
От где трябва да започнете Любовта, с кой тон ще започнете? Лесно е да се критикува. Лесно е да кажеш: „Той не пее добре. Той не знае.“ Сега, ако искам да направя опит, мога да извадя Симеона и той да намери тона на Любовта. Той сега не може да намери този тон и не може да го изпее.
към беседата >>
Има четири категории, тези, които разпределят, са любящите хора.
Има четири категории, тези, които разпределят, са любящите хора.
Те са, които трябва да дойдат да разпределят. Где седи тогава свободата? Свободата е последен резултат, вътре в природата. Който показва, че нещата са станали както Бог е наредил.
към беседата >>
От где трябва да започнете Любовта, с кой тон ще започнете?
От где ще започнете песента „Бог е Любов“? Кой тон ще вземете?
От где трябва да започнете Любовта, с кой тон ще започнете?
Лесно е да се критикува. Лесно е да кажеш: „Той не пее добре. Той не знае.“ Сега, ако искам да направя опит, мога да извадя Симеона и той да намери тона на Любовта. Той сега не може да намери този тон и не може да го изпее. Но ако дойде, ако му покажа една красива сестра, той веднага ще я изпее.
към беседата >>
Те са, които трябва да дойдат да разпределят.
Има четири категории, тези, които разпределят, са любящите хора.
Те са, които трябва да дойдат да разпределят.
Где седи тогава свободата? Свободата е последен резултат, вътре в природата. Който показва, че нещата са станали както Бог е наредил.
към беседата >>
Лесно е да се критикува.
От где ще започнете песента „Бог е Любов“? Кой тон ще вземете? От где трябва да започнете Любовта, с кой тон ще започнете?
Лесно е да се критикува.
Лесно е да кажеш: „Той не пее добре. Той не знае.“ Сега, ако искам да направя опит, мога да извадя Симеона и той да намери тона на Любовта. Той сега не може да намери този тон и не може да го изпее. Но ако дойде, ако му покажа една красива сестра, той веднага ще я изпее. При сегашните условия той се намира в областта на Любовта, но като го заведа при моята красива сестра, той ще има вече науката и веднага ще намери основния тон на „Бог е Любов“.
към беседата >>
Где седи тогава свободата?
Има четири категории, тези, които разпределят, са любящите хора. Те са, които трябва да дойдат да разпределят.
Где седи тогава свободата?
Свободата е последен резултат, вътре в природата. Който показва, че нещата са станали както Бог е наредил.
към беседата >>
Лесно е да кажеш: „Той не пее добре.
От где ще започнете песента „Бог е Любов“? Кой тон ще вземете? От где трябва да започнете Любовта, с кой тон ще започнете? Лесно е да се критикува.
Лесно е да кажеш: „Той не пее добре.
Той не знае.“ Сега, ако искам да направя опит, мога да извадя Симеона и той да намери тона на Любовта. Той сега не може да намери този тон и не може да го изпее. Но ако дойде, ако му покажа една красива сестра, той веднага ще я изпее. При сегашните условия той се намира в областта на Любовта, но като го заведа при моята красива сестра, той ще има вече науката и веднага ще намери основния тон на „Бог е Любов“.
към беседата >>
Свободата е последен резултат, вътре в природата.
Има четири категории, тези, които разпределят, са любящите хора. Те са, които трябва да дойдат да разпределят. Где седи тогава свободата?
Свободата е последен резултат, вътре в природата.
Който показва, че нещата са станали както Бог е наредил.
към беседата >>
Той не знае.“ Сега, ако искам да направя опит, мога да извадя Симеона и той да намери тона на Любовта.
От где ще започнете песента „Бог е Любов“? Кой тон ще вземете? От где трябва да започнете Любовта, с кой тон ще започнете? Лесно е да се критикува. Лесно е да кажеш: „Той не пее добре.
Той не знае.“ Сега, ако искам да направя опит, мога да извадя Симеона и той да намери тона на Любовта.
Той сега не може да намери този тон и не може да го изпее. Но ако дойде, ако му покажа една красива сестра, той веднага ще я изпее. При сегашните условия той се намира в областта на Любовта, но като го заведа при моята красива сестра, той ще има вече науката и веднага ще намери основния тон на „Бог е Любов“.
към беседата >>
Който показва, че нещата са станали както Бог е наредил.
Има четири категории, тези, които разпределят, са любящите хора. Те са, които трябва да дойдат да разпределят. Где седи тогава свободата? Свободата е последен резултат, вътре в природата.
Който показва, че нещата са станали както Бог е наредил.
към беседата >>
Той сега не може да намери този тон и не може да го изпее.
Кой тон ще вземете? От где трябва да започнете Любовта, с кой тон ще започнете? Лесно е да се критикува. Лесно е да кажеш: „Той не пее добре. Той не знае.“ Сега, ако искам да направя опит, мога да извадя Симеона и той да намери тона на Любовта.
Той сега не може да намери този тон и не може да го изпее.
Но ако дойде, ако му покажа една красива сестра, той веднага ще я изпее. При сегашните условия той се намира в областта на Любовта, но като го заведа при моята красива сестра, той ще има вече науката и веднага ще намери основния тон на „Бог е Любов“.
към беседата >>
Казано е: „Онези, които жадуват и гладуват, ще бъдат наситени.“ Те ще бъдат наситени, щом любящите отидат при тях и им занесат.
Казано е: „Онези, които жадуват и гладуват, ще бъдат наситени.“ Те ще бъдат наситени, щом любящите отидат при тях и им занесат.
Който гладува е роб. Гладния ще го освободиш и жадния ще го освободиш. Храна ще му дадеш. Всеки един човек, който няма достатъчно храна той е роб на условията. Значи, любящите като занесат храна на тези, които гладуват, последните ще бъдат свободни.
към беседата >>
Но ако дойде, ако му покажа една красива сестра, той веднага ще я изпее.
От где трябва да започнете Любовта, с кой тон ще започнете? Лесно е да се критикува. Лесно е да кажеш: „Той не пее добре. Той не знае.“ Сега, ако искам да направя опит, мога да извадя Симеона и той да намери тона на Любовта. Той сега не може да намери този тон и не може да го изпее.
Но ако дойде, ако му покажа една красива сестра, той веднага ще я изпее.
При сегашните условия той се намира в областта на Любовта, но като го заведа при моята красива сестра, той ще има вече науката и веднага ще намери основния тон на „Бог е Любов“.
към беседата >>
Който гладува е роб.
Казано е: „Онези, които жадуват и гладуват, ще бъдат наситени.“ Те ще бъдат наситени, щом любящите отидат при тях и им занесат.
Който гладува е роб.
Гладния ще го освободиш и жадния ще го освободиш. Храна ще му дадеш. Всеки един човек, който няма достатъчно храна той е роб на условията. Значи, любящите като занесат храна на тези, които гладуват, последните ще бъдат свободни.
към беседата >>
При сегашните условия той се намира в областта на Любовта, но като го заведа при моята красива сестра, той ще има вече науката и веднага ще намери основния тон на „Бог е Любов“.
Лесно е да се критикува. Лесно е да кажеш: „Той не пее добре. Той не знае.“ Сега, ако искам да направя опит, мога да извадя Симеона и той да намери тона на Любовта. Той сега не може да намери този тон и не може да го изпее. Но ако дойде, ако му покажа една красива сестра, той веднага ще я изпее.
При сегашните условия той се намира в областта на Любовта, но като го заведа при моята красива сестра, той ще има вече науката и веднага ще намери основния тон на „Бог е Любов“.
към беседата >>
Гладния ще го освободиш и жадния ще го освободиш.
Казано е: „Онези, които жадуват и гладуват, ще бъдат наситени.“ Те ще бъдат наситени, щом любящите отидат при тях и им занесат. Който гладува е роб.
Гладния ще го освободиш и жадния ще го освободиш.
Храна ще му дадеш. Всеки един човек, който няма достатъчно храна той е роб на условията. Значи, любящите като занесат храна на тези, които гладуват, последните ще бъдат свободни.
към беседата >>
Само при известни условия могат да стават нещата.
Само при известни условия могат да стават нещата.
На гладният, като му дадеш хляб, веднага ще почувствува тона на хляба. Инак, разправяш му, разправяш му и той ще каже: „Кажи ми какъв е тонът на хляба? “ Това е наука!
към беседата >>
Храна ще му дадеш.
Казано е: „Онези, които жадуват и гладуват, ще бъдат наситени.“ Те ще бъдат наситени, щом любящите отидат при тях и им занесат. Който гладува е роб. Гладния ще го освободиш и жадния ще го освободиш.
Храна ще му дадеш.
Всеки един човек, който няма достатъчно храна той е роб на условията. Значи, любящите като занесат храна на тези, които гладуват, последните ще бъдат свободни.
към беседата >>
На гладният, като му дадеш хляб, веднага ще почувствува тона на хляба.
Само при известни условия могат да стават нещата.
На гладният, като му дадеш хляб, веднага ще почувствува тона на хляба.
Инак, разправяш му, разправяш му и той ще каже: „Кажи ми какъв е тонът на хляба? “ Това е наука!
към беседата >>
Всеки един човек, който няма достатъчно храна той е роб на условията.
Казано е: „Онези, които жадуват и гладуват, ще бъдат наситени.“ Те ще бъдат наситени, щом любящите отидат при тях и им занесат. Който гладува е роб. Гладния ще го освободиш и жадния ще го освободиш. Храна ще му дадеш.
Всеки един човек, който няма достатъчно храна той е роб на условията.
Значи, любящите като занесат храна на тези, които гладуват, последните ще бъдат свободни.
към беседата >>
Инак, разправяш му, разправяш му и той ще каже: „Кажи ми какъв е тонът на хляба?
Само при известни условия могат да стават нещата. На гладният, като му дадеш хляб, веднага ще почувствува тона на хляба.
Инак, разправяш му, разправяш му и той ще каже: „Кажи ми какъв е тонът на хляба?
“ Това е наука!
към беседата >>
Значи, любящите като занесат храна на тези, които гладуват, последните ще бъдат свободни.
Казано е: „Онези, които жадуват и гладуват, ще бъдат наситени.“ Те ще бъдат наситени, щом любящите отидат при тях и им занесат. Който гладува е роб. Гладния ще го освободиш и жадния ще го освободиш. Храна ще му дадеш. Всеки един човек, който няма достатъчно храна той е роб на условията.
Значи, любящите като занесат храна на тези, които гладуват, последните ще бъдат свободни.
към беседата >>
“ Това е наука!
Само при известни условия могат да стават нещата. На гладният, като му дадеш хляб, веднага ще почувствува тона на хляба. Инак, разправяш му, разправяш му и той ще каже: „Кажи ми какъв е тонът на хляба?
“ Това е наука!
към беседата >>
Днес ви липсва нещо.
Днес ви липсва нещо.
Какво ви липсва? Аз ви нося храна, за да бъдете свободни. Нищо повече! Но във вас ще се яви една лакомия, за да вземете повече. Всеки един от вас трябва да вземе толкова, колкото може да носи.
към беседата >>
Какво ви липсва?
Днес ви липсва нещо.
Какво ви липсва?
Аз ви нося храна, за да бъдете свободни. Нищо повече! Но във вас ще се яви една лакомия, за да вземете повече. Всеки един от вас трябва да вземе толкова, колкото може да носи. Да няма излишък.
към беседата >>
Аз ви нося храна, за да бъдете свободни.
Днес ви липсва нещо. Какво ви липсва?
Аз ви нося храна, за да бъдете свободни.
Нищо повече! Но във вас ще се яви една лакомия, за да вземете повече. Всеки един от вас трябва да вземе толкова, колкото може да носи. Да няма излишък. Ако остане излишък някъде, то ще има цял скандал.
към беседата >>
Нищо повече!
Днес ви липсва нещо. Какво ви липсва? Аз ви нося храна, за да бъдете свободни.
Нищо повече!
Но във вас ще се яви една лакомия, за да вземете повече. Всеки един от вас трябва да вземе толкова, колкото може да носи. Да няма излишък. Ако остане излишък някъде, то ще има цял скандал. Всеки ще вземе, колкото му трябва.
към беседата >>
Но във вас ще се яви една лакомия, за да вземете повече.
Днес ви липсва нещо. Какво ви липсва? Аз ви нося храна, за да бъдете свободни. Нищо повече!
Но във вас ще се яви една лакомия, за да вземете повече.
Всеки един от вас трябва да вземе толкова, колкото може да носи. Да няма излишък. Ако остане излишък някъде, то ще има цял скандал. Всеки ще вземе, колкото му трябва.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да вземе толкова, колкото може да носи.
Днес ви липсва нещо. Какво ви липсва? Аз ви нося храна, за да бъдете свободни. Нищо повече! Но във вас ще се яви една лакомия, за да вземете повече.
Всеки един от вас трябва да вземе толкова, колкото може да носи.
Да няма излишък. Ако остане излишък някъде, то ще има цял скандал. Всеки ще вземе, колкото му трябва.
към беседата >>
Да няма излишък.
Какво ви липсва? Аз ви нося храна, за да бъдете свободни. Нищо повече! Но във вас ще се яви една лакомия, за да вземете повече. Всеки един от вас трябва да вземе толкова, колкото може да носи.
Да няма излишък.
Ако остане излишък някъде, то ще има цял скандал. Всеки ще вземе, колкото му трябва.
към беседата >>
Ако остане излишък някъде, то ще има цял скандал.
Аз ви нося храна, за да бъдете свободни. Нищо повече! Но във вас ще се яви една лакомия, за да вземете повече. Всеки един от вас трябва да вземе толкова, колкото може да носи. Да няма излишък.
Ако остане излишък някъде, то ще има цял скандал.
Всеки ще вземе, колкото му трябва.
към беседата >>
Всеки ще вземе, колкото му трябва.
Нищо повече! Но във вас ще се яви една лакомия, за да вземете повече. Всеки един от вас трябва да вземе толкова, колкото може да носи. Да няма излишък. Ако остане излишък някъде, то ще има цял скандал.
Всеки ще вземе, колкото му трябва.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз разбрах!
Ти казваш: „Аз разбрах!
“ Какво сте разбрали? Приложение трябва. Сутринта, като се събудиш и седиш на леглото си, ти си богат. Като станеш на краката си, ти си силен човек. Като почнеш да се обличаш ти управляваш и като ядеш, ти си вече от любящите.
към беседата >>
“ Какво сте разбрали?
Ти казваш: „Аз разбрах!
“ Какво сте разбрали?
Приложение трябва. Сутринта, като се събудиш и седиш на леглото си, ти си богат. Като станеш на краката си, ти си силен човек. Като почнеш да се обличаш ти управляваш и като ядеш, ти си вече от любящите. И идва свободата.
към беседата >>
Приложение трябва.
Ти казваш: „Аз разбрах! “ Какво сте разбрали?
Приложение трябва.
Сутринта, като се събудиш и седиш на леглото си, ти си богат. Като станеш на краката си, ти си силен човек. Като почнеш да се обличаш ти управляваш и като ядеш, ти си вече от любящите. И идва свободата.
към беседата >>
Сутринта, като се събудиш и седиш на леглото си, ти си богат.
Ти казваш: „Аз разбрах! “ Какво сте разбрали? Приложение трябва.
Сутринта, като се събудиш и седиш на леглото си, ти си богат.
Като станеш на краката си, ти си силен човек. Като почнеш да се обличаш ти управляваш и като ядеш, ти си вече от любящите. И идва свободата.
към беседата >>
Като станеш на краката си, ти си силен човек.
Ти казваш: „Аз разбрах! “ Какво сте разбрали? Приложение трябва. Сутринта, като се събудиш и седиш на леглото си, ти си богат.
Като станеш на краката си, ти си силен човек.
Като почнеш да се обличаш ти управляваш и като ядеш, ти си вече от любящите. И идва свободата.
към беседата >>
Като почнеш да се обличаш ти управляваш и като ядеш, ти си вече от любящите.
Ти казваш: „Аз разбрах! “ Какво сте разбрали? Приложение трябва. Сутринта, като се събудиш и седиш на леглото си, ти си богат. Като станеш на краката си, ти си силен човек.
Като почнеш да се обличаш ти управляваш и като ядеш, ти си вече от любящите.
И идва свободата.
към беседата >>
И идва свободата.
“ Какво сте разбрали? Приложение трябва. Сутринта, като се събудиш и седиш на леглото си, ти си богат. Като станеш на краката си, ти си силен човек. Като почнеш да се обличаш ти управляваш и като ядеш, ти си вече от любящите.
И идва свободата.
към беседата >>
Вие седите с вашата философия и казвате: „Като дойде Господ, Той ще оправи света.“ Не зная как ще дойде.
Вие седите с вашата философия и казвате: „Като дойде Господ, Той ще оправи света.“ Не зная как ще дойде.
Както вие мислите, Той никога няма да дойде. Всяка сутрин Господ идва в нас. Ще дойде Господ за всички хора. Когато всички хора ще почнат да мислят така. Когато богатият мисли да върши Волята Божия, когато сиромахът мисли да върши Волята Божия, когато разумният мисли да върши Волята Божия и когато всички започнат да вършат Волята Божия.
към беседата >>
Както вие мислите, Той никога няма да дойде.
Вие седите с вашата философия и казвате: „Като дойде Господ, Той ще оправи света.“ Не зная как ще дойде.
Както вие мислите, Той никога няма да дойде.
Всяка сутрин Господ идва в нас. Ще дойде Господ за всички хора. Когато всички хора ще почнат да мислят така. Когато богатият мисли да върши Волята Божия, когато сиромахът мисли да върши Волята Божия, когато разумният мисли да върши Волята Божия и когато всички започнат да вършат Волята Божия. И когато тази Воля Божия господствува навсякъде, това е идването на Господа!
към беседата >>
Всяка сутрин Господ идва в нас.
Вие седите с вашата философия и казвате: „Като дойде Господ, Той ще оправи света.“ Не зная как ще дойде. Както вие мислите, Той никога няма да дойде.
Всяка сутрин Господ идва в нас.
Ще дойде Господ за всички хора. Когато всички хора ще почнат да мислят така. Когато богатият мисли да върши Волята Божия, когато сиромахът мисли да върши Волята Божия, когато разумният мисли да върши Волята Божия и когато всички започнат да вършат Волята Божия. И когато тази Воля Божия господствува навсякъде, това е идването на Господа! В този Божествен ден ще дойде Господ, а не според вашите дни.
към беседата >>
Ще дойде Господ за всички хора.
Вие седите с вашата философия и казвате: „Като дойде Господ, Той ще оправи света.“ Не зная как ще дойде. Както вие мислите, Той никога няма да дойде. Всяка сутрин Господ идва в нас.
Ще дойде Господ за всички хора.
Когато всички хора ще почнат да мислят така. Когато богатият мисли да върши Волята Божия, когато сиромахът мисли да върши Волята Божия, когато разумният мисли да върши Волята Божия и когато всички започнат да вършат Волята Божия. И когато тази Воля Божия господствува навсякъде, това е идването на Господа! В този Божествен ден ще дойде Господ, а не според вашите дни. Има един Божествен ден, когато всички съзнания ще се обединят.
към беседата >>
Когато всички хора ще почнат да мислят така.
Вие седите с вашата философия и казвате: „Като дойде Господ, Той ще оправи света.“ Не зная как ще дойде. Както вие мислите, Той никога няма да дойде. Всяка сутрин Господ идва в нас. Ще дойде Господ за всички хора.
Когато всички хора ще почнат да мислят така.
Когато богатият мисли да върши Волята Божия, когато сиромахът мисли да върши Волята Божия, когато разумният мисли да върши Волята Божия и когато всички започнат да вършат Волята Божия. И когато тази Воля Божия господствува навсякъде, това е идването на Господа! В този Божествен ден ще дойде Господ, а не според вашите дни. Има един Божествен ден, когато всички съзнания ще се обединят. И всички хора ще почнат да мислят едно.
към беседата >>
Когато богатият мисли да върши Волята Божия, когато сиромахът мисли да върши Волята Божия, когато разумният мисли да върши Волята Божия и когато всички започнат да вършат Волята Божия.
Вие седите с вашата философия и казвате: „Като дойде Господ, Той ще оправи света.“ Не зная как ще дойде. Както вие мислите, Той никога няма да дойде. Всяка сутрин Господ идва в нас. Ще дойде Господ за всички хора. Когато всички хора ще почнат да мислят така.
Когато богатият мисли да върши Волята Божия, когато сиромахът мисли да върши Волята Божия, когато разумният мисли да върши Волята Божия и когато всички започнат да вършат Волята Божия.
И когато тази Воля Божия господствува навсякъде, това е идването на Господа! В този Божествен ден ще дойде Господ, а не според вашите дни. Има един Божествен ден, когато всички съзнания ще се обединят. И всички хора ще почнат да мислят едно. Всички ще искат да изпълнят Волята Божия.
към беседата >>
И когато тази Воля Божия господствува навсякъде, това е идването на Господа!
Както вие мислите, Той никога няма да дойде. Всяка сутрин Господ идва в нас. Ще дойде Господ за всички хора. Когато всички хора ще почнат да мислят така. Когато богатият мисли да върши Волята Божия, когато сиромахът мисли да върши Волята Божия, когато разумният мисли да върши Волята Божия и когато всички започнат да вършат Волята Божия.
И когато тази Воля Божия господствува навсякъде, това е идването на Господа!
В този Божествен ден ще дойде Господ, а не според вашите дни. Има един Божествен ден, когато всички съзнания ще се обединят. И всички хора ще почнат да мислят едно. Всички ще искат да изпълнят Волята Божия. Това ще бъде Божествения ден – идването на Господа.
към беседата >>
В този Божествен ден ще дойде Господ, а не според вашите дни.
Всяка сутрин Господ идва в нас. Ще дойде Господ за всички хора. Когато всички хора ще почнат да мислят така. Когато богатият мисли да върши Волята Божия, когато сиромахът мисли да върши Волята Божия, когато разумният мисли да върши Волята Божия и когато всички започнат да вършат Волята Божия. И когато тази Воля Божия господствува навсякъде, това е идването на Господа!
В този Божествен ден ще дойде Господ, а не според вашите дни.
Има един Божествен ден, когато всички съзнания ще се обединят. И всички хора ще почнат да мислят едно. Всички ще искат да изпълнят Волята Божия. Това ще бъде Божествения ден – идването на Господа.
към беседата >>
Има един Божествен ден, когато всички съзнания ще се обединят.
Ще дойде Господ за всички хора. Когато всички хора ще почнат да мислят така. Когато богатият мисли да върши Волята Божия, когато сиромахът мисли да върши Волята Божия, когато разумният мисли да върши Волята Божия и когато всички започнат да вършат Волята Божия. И когато тази Воля Божия господствува навсякъде, това е идването на Господа! В този Божествен ден ще дойде Господ, а не според вашите дни.
Има един Божествен ден, когато всички съзнания ще се обединят.
И всички хора ще почнат да мислят едно. Всички ще искат да изпълнят Волята Божия. Това ще бъде Божествения ден – идването на Господа.
към беседата >>
И всички хора ще почнат да мислят едно.
Когато всички хора ще почнат да мислят така. Когато богатият мисли да върши Волята Божия, когато сиромахът мисли да върши Волята Божия, когато разумният мисли да върши Волята Божия и когато всички започнат да вършат Волята Божия. И когато тази Воля Божия господствува навсякъде, това е идването на Господа! В този Божествен ден ще дойде Господ, а не според вашите дни. Има един Божествен ден, когато всички съзнания ще се обединят.
И всички хора ще почнат да мислят едно.
Всички ще искат да изпълнят Волята Божия. Това ще бъде Божествения ден – идването на Господа.
към беседата >>
Всички ще искат да изпълнят Волята Божия.
Когато богатият мисли да върши Волята Божия, когато сиромахът мисли да върши Волята Божия, когато разумният мисли да върши Волята Божия и когато всички започнат да вършат Волята Божия. И когато тази Воля Божия господствува навсякъде, това е идването на Господа! В този Божествен ден ще дойде Господ, а не според вашите дни. Има един Божествен ден, когато всички съзнания ще се обединят. И всички хора ще почнат да мислят едно.
Всички ще искат да изпълнят Волята Божия.
Това ще бъде Божествения ден – идването на Господа.
към беседата >>
Това ще бъде Божествения ден – идването на Господа.
И когато тази Воля Божия господствува навсякъде, това е идването на Господа! В този Божествен ден ще дойде Господ, а не според вашите дни. Има един Божествен ден, когато всички съзнания ще се обединят. И всички хора ще почнат да мислят едно. Всички ще искат да изпълнят Волята Божия.
Това ще бъде Божествения ден – идването на Господа.
към беседата >>
Сега, вие какво мислите да правите днес?
Сега, вие какво мислите да правите днес?
Каква наука ще приложите? Кое число ще си изберете от тези дроби тук на дъската? Това са начините, по които може да разрешите споровете. Разбира се има много начини. Приложение в дробите.
към беседата >>
Каква наука ще приложите?
Сега, вие какво мислите да правите днес?
Каква наука ще приложите?
Кое число ще си изберете от тези дроби тук на дъската? Това са начините, по които може да разрешите споровете. Разбира се има много начини. Приложение в дробите. Всякога една дроб показва, че има един малък спор.
към беседата >>
Кое число ще си изберете от тези дроби тук на дъската?
Сега, вие какво мислите да правите днес? Каква наука ще приложите?
Кое число ще си изберете от тези дроби тук на дъската?
Това са начините, по които може да разрешите споровете. Разбира се има много начини. Приложение в дробите. Всякога една дроб показва, че има един малък спор. Колко клечки трябва да извадите от кутията?
към беседата >>
Това са начините, по които може да разрешите споровете.
Сега, вие какво мислите да правите днес? Каква наука ще приложите? Кое число ще си изберете от тези дроби тук на дъската?
Това са начините, по които може да разрешите споровете.
Разбира се има много начини. Приложение в дробите. Всякога една дроб показва, че има един малък спор. Колко клечки трябва да извадите от кутията? Да кажем, че имате 100 клечки в кутията.
към беседата >>
Разбира се има много начини.
Сега, вие какво мислите да правите днес? Каква наука ще приложите? Кое число ще си изберете от тези дроби тук на дъската? Това са начините, по които може да разрешите споровете.
Разбира се има много начини.
Приложение в дробите. Всякога една дроб показва, че има един малък спор. Колко клечки трябва да извадите от кутията? Да кажем, че имате 100 клечки в кутията. Спор има колко клечки се изискват, за запалване на огъня?
към беседата >>
Приложение в дробите.
Сега, вие какво мислите да правите днес? Каква наука ще приложите? Кое число ще си изберете от тези дроби тук на дъската? Това са начините, по които може да разрешите споровете. Разбира се има много начини.
Приложение в дробите.
Всякога една дроб показва, че има един малък спор. Колко клечки трябва да извадите от кутията? Да кажем, че имате 100 клечки в кутията. Спор има колко клечки се изискват, за запалване на огъня? Какъв е знаменателя?
към беседата >>
Всякога една дроб показва, че има един малък спор.
Каква наука ще приложите? Кое число ще си изберете от тези дроби тук на дъската? Това са начините, по които може да разрешите споровете. Разбира се има много начини. Приложение в дробите.
Всякога една дроб показва, че има един малък спор.
Колко клечки трябва да извадите от кутията? Да кажем, че имате 100 клечки в кутията. Спор има колко клечки се изискват, за запалване на огъня? Какъв е знаменателя? Числителят на кибритените клечки – 1⁄100.
към беседата >>
Колко клечки трябва да извадите от кутията?
Кое число ще си изберете от тези дроби тук на дъската? Това са начините, по които може да разрешите споровете. Разбира се има много начини. Приложение в дробите. Всякога една дроб показва, че има един малък спор.
Колко клечки трябва да извадите от кутията?
Да кажем, че имате 100 клечки в кутията. Спор има колко клечки се изискват, за запалване на огъня? Какъв е знаменателя? Числителят на кибритените клечки – 1⁄100.
към беседата >>
Да кажем, че имате 100 клечки в кутията.
Това са начините, по които може да разрешите споровете. Разбира се има много начини. Приложение в дробите. Всякога една дроб показва, че има един малък спор. Колко клечки трябва да извадите от кутията?
Да кажем, че имате 100 клечки в кутията.
Спор има колко клечки се изискват, за запалване на огъня? Какъв е знаменателя? Числителят на кибритените клечки – 1⁄100.
към беседата >>
Спор има колко клечки се изискват, за запалване на огъня?
Разбира се има много начини. Приложение в дробите. Всякога една дроб показва, че има един малък спор. Колко клечки трябва да извадите от кутията? Да кажем, че имате 100 клечки в кутията.
Спор има колко клечки се изискват, за запалване на огъня?
Какъв е знаменателя? Числителят на кибритените клечки – 1⁄100.
към беседата >>
Какъв е знаменателя?
Приложение в дробите. Всякога една дроб показва, че има един малък спор. Колко клечки трябва да извадите от кутията? Да кажем, че имате 100 клечки в кутията. Спор има колко клечки се изискват, за запалване на огъня?
Какъв е знаменателя?
Числителят на кибритените клечки – 1⁄100.
към беседата >>
Числителят на кибритените клечки – 1⁄100.
Всякога една дроб показва, че има един малък спор. Колко клечки трябва да извадите от кутията? Да кажем, че имате 100 клечки в кутията. Спор има колко клечки се изискват, за запалване на огъня? Какъв е знаменателя?
Числителят на кибритените клечки – 1⁄100.
към беседата >>
Сега, защо привеждат, някой път, под еднакъв знаменател дробите в аритметиката?
Сега, защо привеждат, някой път, под еднакъв знаменател дробите в аритметиката?
Кой е този еднакъв знаменател – Волята Божия. Волята Божия е еднакъв знаменател, единицата не може да бъде знаменател, но числата 2, 3, 4, 5, 6 и пр. могат да бъдат знаменатели на единицата. Например една втора и пр. Числото две не може да бъде знаменател на себе си.
към беседата >>
Кой е този еднакъв знаменател – Волята Божия.
Сега, защо привеждат, някой път, под еднакъв знаменател дробите в аритметиката?
Кой е този еднакъв знаменател – Волята Божия.
Волята Божия е еднакъв знаменател, единицата не може да бъде знаменател, но числата 2, 3, 4, 5, 6 и пр. могат да бъдат знаменатели на единицата. Например една втора и пр. Числото две не може да бъде знаменател на себе си. Защото 2⁄2 е цяло число, не е дроб.
към беседата >>
Волята Божия е еднакъв знаменател, единицата не може да бъде знаменател, но числата 2, 3, 4, 5, 6 и пр.
Сега, защо привеждат, някой път, под еднакъв знаменател дробите в аритметиката? Кой е този еднакъв знаменател – Волята Божия.
Волята Божия е еднакъв знаменател, единицата не може да бъде знаменател, но числата 2, 3, 4, 5, 6 и пр.
могат да бъдат знаменатели на единицата. Например една втора и пр. Числото две не може да бъде знаменател на себе си. Защото 2⁄2 е цяло число, не е дроб. А можем да кажем 2⁄3.
към беседата >>
могат да бъдат знаменатели на единицата.
Сега, защо привеждат, някой път, под еднакъв знаменател дробите в аритметиката? Кой е този еднакъв знаменател – Волята Божия. Волята Божия е еднакъв знаменател, единицата не може да бъде знаменател, но числата 2, 3, 4, 5, 6 и пр.
могат да бъдат знаменатели на единицата.
Например една втора и пр. Числото две не може да бъде знаменател на себе си. Защото 2⁄2 е цяло число, не е дроб. А можем да кажем 2⁄3.
към беседата >>
Например една втора и пр.
Сега, защо привеждат, някой път, под еднакъв знаменател дробите в аритметиката? Кой е този еднакъв знаменател – Волята Божия. Волята Божия е еднакъв знаменател, единицата не може да бъде знаменател, но числата 2, 3, 4, 5, 6 и пр. могат да бъдат знаменатели на единицата.
Например една втора и пр.
Числото две не може да бъде знаменател на себе си. Защото 2⁄2 е цяло число, не е дроб. А можем да кажем 2⁄3.
към беседата >>
Числото две не може да бъде знаменател на себе си.
Сега, защо привеждат, някой път, под еднакъв знаменател дробите в аритметиката? Кой е този еднакъв знаменател – Волята Божия. Волята Божия е еднакъв знаменател, единицата не може да бъде знаменател, но числата 2, 3, 4, 5, 6 и пр. могат да бъдат знаменатели на единицата. Например една втора и пр.
Числото две не може да бъде знаменател на себе си.
Защото 2⁄2 е цяло число, не е дроб. А можем да кажем 2⁄3.
към беседата >>
Защото 2⁄2 е цяло число, не е дроб.
Кой е този еднакъв знаменател – Волята Божия. Волята Божия е еднакъв знаменател, единицата не може да бъде знаменател, но числата 2, 3, 4, 5, 6 и пр. могат да бъдат знаменатели на единицата. Например една втора и пр. Числото две не може да бъде знаменател на себе си.
Защото 2⁄2 е цяло число, не е дроб.
А можем да кажем 2⁄3.
към беседата >>
А можем да кажем 2⁄3.
Волята Божия е еднакъв знаменател, единицата не може да бъде знаменател, но числата 2, 3, 4, 5, 6 и пр. могат да бъдат знаменатели на единицата. Например една втора и пр. Числото две не може да бъде знаменател на себе си. Защото 2⁄2 е цяло число, не е дроб.
А можем да кажем 2⁄3.
към беседата >>
Всичките спорове произлизат от дробните числа.
Всичките спорове произлизат от дробните числа.
Влезне една прашинка в окото ти и те смущава. Това е една дроб, не е цяло число, защото прахът е отделен от цялото. Вие цялото не сте видели. И всеки един от вас е част от цялото. Едно цяло е част от едно друго голямо цяло.
към беседата >>
Влезне една прашинка в окото ти и те смущава.
Всичките спорове произлизат от дробните числа.
Влезне една прашинка в окото ти и те смущава.
Това е една дроб, не е цяло число, защото прахът е отделен от цялото. Вие цялото не сте видели. И всеки един от вас е част от цялото. Едно цяло е част от едно друго голямо цяло. Една жена е част от една друга голяма жена и тя минава за жена.
към беседата >>
Това е една дроб, не е цяло число, защото прахът е отделен от цялото.
Всичките спорове произлизат от дробните числа. Влезне една прашинка в окото ти и те смущава.
Това е една дроб, не е цяло число, защото прахът е отделен от цялото.
Вие цялото не сте видели. И всеки един от вас е част от цялото. Едно цяло е част от едно друго голямо цяло. Една жена е част от една друга голяма жена и тя минава за жена. И мъжът е откъсната друга прашинка, откъсната от големия мъж, е влезнал в окото на този мъж и почва да те чопли.
към беседата >>
Вие цялото не сте видели.
Всичките спорове произлизат от дробните числа. Влезне една прашинка в окото ти и те смущава. Това е една дроб, не е цяло число, защото прахът е отделен от цялото.
Вие цялото не сте видели.
И всеки един от вас е част от цялото. Едно цяло е част от едно друго голямо цяло. Една жена е част от една друга голяма жена и тя минава за жена. И мъжът е откъсната друга прашинка, откъсната от големия мъж, е влезнал в окото на този мъж и почва да те чопли. Жената никога не може да се побере в окото ти.
към беседата >>
И всеки един от вас е част от цялото.
Всичките спорове произлизат от дробните числа. Влезне една прашинка в окото ти и те смущава. Това е една дроб, не е цяло число, защото прахът е отделен от цялото. Вие цялото не сте видели.
И всеки един от вас е част от цялото.
Едно цяло е част от едно друго голямо цяло. Една жена е част от една друга голяма жена и тя минава за жена. И мъжът е откъсната друга прашинка, откъсната от големия мъж, е влезнал в окото на този мъж и почва да те чопли. Жената никога не може да се побере в окото ти. Една жена никога не може да се побере в очите на мъжа, а прашинката отива там.
към беседата >>
Едно цяло е част от едно друго голямо цяло.
Всичките спорове произлизат от дробните числа. Влезне една прашинка в окото ти и те смущава. Това е една дроб, не е цяло число, защото прахът е отделен от цялото. Вие цялото не сте видели. И всеки един от вас е част от цялото.
Едно цяло е част от едно друго голямо цяло.
Една жена е част от една друга голяма жена и тя минава за жена. И мъжът е откъсната друга прашинка, откъсната от големия мъж, е влезнал в окото на този мъж и почва да те чопли. Жената никога не може да се побере в окото ти. Една жена никога не може да се побере в очите на мъжа, а прашинката отива там.
към беседата >>
Една жена е част от една друга голяма жена и тя минава за жена.
Влезне една прашинка в окото ти и те смущава. Това е една дроб, не е цяло число, защото прахът е отделен от цялото. Вие цялото не сте видели. И всеки един от вас е част от цялото. Едно цяло е част от едно друго голямо цяло.
Една жена е част от една друга голяма жена и тя минава за жена.
И мъжът е откъсната друга прашинка, откъсната от големия мъж, е влезнал в окото на този мъж и почва да те чопли. Жената никога не може да се побере в окото ти. Една жена никога не може да се побере в очите на мъжа, а прашинката отива там.
към беседата >>
И мъжът е откъсната друга прашинка, откъсната от големия мъж, е влезнал в окото на този мъж и почва да те чопли.
Това е една дроб, не е цяло число, защото прахът е отделен от цялото. Вие цялото не сте видели. И всеки един от вас е част от цялото. Едно цяло е част от едно друго голямо цяло. Една жена е част от една друга голяма жена и тя минава за жена.
И мъжът е откъсната друга прашинка, откъсната от големия мъж, е влезнал в окото на този мъж и почва да те чопли.
Жената никога не може да се побере в окото ти. Една жена никога не може да се побере в очите на мъжа, а прашинката отива там.
към беседата >>
Жената никога не може да се побере в окото ти.
Вие цялото не сте видели. И всеки един от вас е част от цялото. Едно цяло е част от едно друго голямо цяло. Една жена е част от една друга голяма жена и тя минава за жена. И мъжът е откъсната друга прашинка, откъсната от големия мъж, е влезнал в окото на този мъж и почва да те чопли.
Жената никога не може да се побере в окото ти.
Една жена никога не може да се побере в очите на мъжа, а прашинката отива там.
към беседата >>
Една жена никога не може да се побере в очите на мъжа, а прашинката отива там.
И всеки един от вас е част от цялото. Едно цяло е част от едно друго голямо цяло. Една жена е част от една друга голяма жена и тя минава за жена. И мъжът е откъсната друга прашинка, откъсната от големия мъж, е влезнал в окото на този мъж и почва да те чопли. Жената никога не може да се побере в окото ти.
Една жена никога не може да се побере в очите на мъжа, а прашинката отива там.
към беседата >>
Неразбраните неща са философски, а пък разбраните са научни.
Неразбраните неща са философски, а пък разбраните са научни.
Това, което разбирате е наука, а пък това, което не разбирате е философия. В това отношение, аз така определям философията. Това, което не разбираш, е философия, а пък това, което разбираш, което можеш да правиш, то е наука. Ти кажеш: „Трябва да бъдем добри! “ Това е философия.
към беседата >>
Това, което разбирате е наука, а пък това, което не разбирате е философия.
Неразбраните неща са философски, а пък разбраните са научни.
Това, което разбирате е наука, а пък това, което не разбирате е философия.
В това отношение, аз така определям философията. Това, което не разбираш, е философия, а пък това, което разбираш, което можеш да правиш, то е наука. Ти кажеш: „Трябва да бъдем добри! “ Това е философия. Но, като казваш: „Аз трябва да бъда добър!
към беседата >>
В това отношение, аз така определям философията.
Неразбраните неща са философски, а пък разбраните са научни. Това, което разбирате е наука, а пък това, което не разбирате е философия.
В това отношение, аз така определям философията.
Това, което не разбираш, е философия, а пък това, което разбираш, което можеш да правиш, то е наука. Ти кажеш: „Трябва да бъдем добри! “ Това е философия. Но, като казваш: „Аз трябва да бъда добър! “, ти подразбираш, че имаш нещо строго определено.
към беседата >>
Това, което не разбираш, е философия, а пък това, което разбираш, което можеш да правиш, то е наука.
Неразбраните неща са философски, а пък разбраните са научни. Това, което разбирате е наука, а пък това, което не разбирате е философия. В това отношение, аз така определям философията.
Това, което не разбираш, е философия, а пък това, което разбираш, което можеш да правиш, то е наука.
Ти кажеш: „Трябва да бъдем добри! “ Това е философия. Но, като казваш: „Аз трябва да бъда добър! “, ти подразбираш, че имаш нещо строго определено. Когато казваш: „Аз трябва да бъда добър!
към беседата >>
Ти кажеш: „Трябва да бъдем добри!
Неразбраните неща са философски, а пък разбраните са научни. Това, което разбирате е наука, а пък това, което не разбирате е философия. В това отношение, аз така определям философията. Това, което не разбираш, е философия, а пък това, което разбираш, което можеш да правиш, то е наука.
Ти кажеш: „Трябва да бъдем добри!
“ Това е философия. Но, като казваш: „Аз трябва да бъда добър! “, ти подразбираш, че имаш нещо строго определено. Когато казваш: „Аз трябва да бъда добър! “, значи трябва да бъдеш земя.
към беседата >>
“ Това е философия.
Неразбраните неща са философски, а пък разбраните са научни. Това, което разбирате е наука, а пък това, което не разбирате е философия. В това отношение, аз така определям философията. Това, което не разбираш, е философия, а пък това, което разбираш, което можеш да правиш, то е наука. Ти кажеш: „Трябва да бъдем добри!
“ Това е философия.
Но, като казваш: „Аз трябва да бъда добър! “, ти подразбираш, че имаш нещо строго определено. Когато казваш: „Аз трябва да бъда добър! “, значи трябва да бъдеш земя. Трябва да бъдеш почва, на която да расте всичко.
към беседата >>
Но, като казваш: „Аз трябва да бъда добър!
Това, което разбирате е наука, а пък това, което не разбирате е философия. В това отношение, аз така определям философията. Това, което не разбираш, е философия, а пък това, което разбираш, което можеш да правиш, то е наука. Ти кажеш: „Трябва да бъдем добри! “ Това е философия.
Но, като казваш: „Аз трябва да бъда добър!
“, ти подразбираш, че имаш нещо строго определено. Когато казваш: „Аз трябва да бъда добър! “, значи трябва да бъдеш земя. Трябва да бъдеш почва, на която да расте всичко. Когато кажеш: „Сиромах съм.“ Ти подразбираш, че си силен човек.
към беседата >>
“, ти подразбираш, че имаш нещо строго определено.
В това отношение, аз така определям философията. Това, което не разбираш, е философия, а пък това, което разбираш, което можеш да правиш, то е наука. Ти кажеш: „Трябва да бъдем добри! “ Това е философия. Но, като казваш: „Аз трябва да бъда добър!
“, ти подразбираш, че имаш нещо строго определено.
Когато казваш: „Аз трябва да бъда добър! “, значи трябва да бъдеш земя. Трябва да бъдеш почва, на която да расте всичко. Когато кажеш: „Сиромах съм.“ Ти подразбираш, че си силен човек. И трябва да туриш своята сила на работа.
към беседата >>
Когато казваш: „Аз трябва да бъда добър!
Това, което не разбираш, е философия, а пък това, което разбираш, което можеш да правиш, то е наука. Ти кажеш: „Трябва да бъдем добри! “ Това е философия. Но, като казваш: „Аз трябва да бъда добър! “, ти подразбираш, че имаш нещо строго определено.
Когато казваш: „Аз трябва да бъда добър!
“, значи трябва да бъдеш земя. Трябва да бъдеш почва, на която да расте всичко. Когато кажеш: „Сиромах съм.“ Ти подразбираш, че си силен човек. И трябва да туриш своята сила на работа. А всяка работа трябва да има някакъв резултат.
към беседата >>
“, значи трябва да бъдеш земя.
Ти кажеш: „Трябва да бъдем добри! “ Това е философия. Но, като казваш: „Аз трябва да бъда добър! “, ти подразбираш, че имаш нещо строго определено. Когато казваш: „Аз трябва да бъда добър!
“, значи трябва да бъдеш земя.
Трябва да бъдеш почва, на която да расте всичко. Когато кажеш: „Сиромах съм.“ Ти подразбираш, че си силен човек. И трябва да туриш своята сила на работа. А всяка работа трябва да има някакъв резултат. Земята очаква водата да дойде и тогава всичките нейни богатства могат да се развият.
към беседата >>
Трябва да бъдеш почва, на която да расте всичко.
“ Това е философия. Но, като казваш: „Аз трябва да бъда добър! “, ти подразбираш, че имаш нещо строго определено. Когато казваш: „Аз трябва да бъда добър! “, значи трябва да бъдеш земя.
Трябва да бъдеш почва, на която да расте всичко.
Когато кажеш: „Сиромах съм.“ Ти подразбираш, че си силен човек. И трябва да туриш своята сила на работа. А всяка работа трябва да има някакъв резултат. Земята очаква водата да дойде и тогава всичките нейни богатства могат да се развият. Само при водата могат те да се развият.
към беседата >>
Когато кажеш: „Сиромах съм.“ Ти подразбираш, че си силен човек.
Но, като казваш: „Аз трябва да бъда добър! “, ти подразбираш, че имаш нещо строго определено. Когато казваш: „Аз трябва да бъда добър! “, значи трябва да бъдеш земя. Трябва да бъдеш почва, на която да расте всичко.
Когато кажеш: „Сиромах съм.“ Ти подразбираш, че си силен човек.
И трябва да туриш своята сила на работа. А всяка работа трябва да има някакъв резултат. Земята очаква водата да дойде и тогава всичките нейни богатства могат да се развият. Само при водата могат те да се развият. Ти казваш: „Аз съм беден човек!
към беседата >>
И трябва да туриш своята сила на работа.
“, ти подразбираш, че имаш нещо строго определено. Когато казваш: „Аз трябва да бъда добър! “, значи трябва да бъдеш земя. Трябва да бъдеш почва, на която да расте всичко. Когато кажеш: „Сиромах съм.“ Ти подразбираш, че си силен човек.
И трябва да туриш своята сила на работа.
А всяка работа трябва да има някакъв резултат. Земята очаква водата да дойде и тогава всичките нейни богатства могат да се развият. Само при водата могат те да се развият. Ти казваш: „Аз съм беден човек! “ Че твоята беднотия е условие, за да се обърне, за да се развие твоето добро, твоето богатство.
към беседата >>
А всяка работа трябва да има някакъв резултат.
Когато казваш: „Аз трябва да бъда добър! “, значи трябва да бъдеш земя. Трябва да бъдеш почва, на която да расте всичко. Когато кажеш: „Сиромах съм.“ Ти подразбираш, че си силен човек. И трябва да туриш своята сила на работа.
А всяка работа трябва да има някакъв резултат.
Земята очаква водата да дойде и тогава всичките нейни богатства могат да се развият. Само при водата могат те да се развият. Ти казваш: „Аз съм беден човек! “ Че твоята беднотия е условие, за да се обърне, за да се развие твоето добро, твоето богатство. Като се съединят вашето добро и вашата справедливост, ще се роди разумното във вас.
към беседата >>
Земята очаква водата да дойде и тогава всичките нейни богатства могат да се развият.
“, значи трябва да бъдеш земя. Трябва да бъдеш почва, на която да расте всичко. Когато кажеш: „Сиромах съм.“ Ти подразбираш, че си силен човек. И трябва да туриш своята сила на работа. А всяка работа трябва да има някакъв резултат.
Земята очаква водата да дойде и тогава всичките нейни богатства могат да се развият.
Само при водата могат те да се развият. Ти казваш: „Аз съм беден човек! “ Че твоята беднотия е условие, за да се обърне, за да се развие твоето добро, твоето богатство. Като се съединят вашето добро и вашата справедливост, ще се роди разумното във вас. И вие ще бъдете тогава господари и ще може да управлявате себе си.
към беседата >>
Само при водата могат те да се развият.
Трябва да бъдеш почва, на която да расте всичко. Когато кажеш: „Сиромах съм.“ Ти подразбираш, че си силен човек. И трябва да туриш своята сила на работа. А всяка работа трябва да има някакъв резултат. Земята очаква водата да дойде и тогава всичките нейни богатства могат да се развият.
Само при водата могат те да се развият.
Ти казваш: „Аз съм беден човек! “ Че твоята беднотия е условие, за да се обърне, за да се развие твоето добро, твоето богатство. Като се съединят вашето добро и вашата справедливост, ще се роди разумното във вас. И вие ще бъдете тогава господари и ще може да управлявате себе си. Най-първо човек трябва да управлява себе си.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз съм беден човек!
Когато кажеш: „Сиромах съм.“ Ти подразбираш, че си силен човек. И трябва да туриш своята сила на работа. А всяка работа трябва да има някакъв резултат. Земята очаква водата да дойде и тогава всичките нейни богатства могат да се развият. Само при водата могат те да се развият.
Ти казваш: „Аз съм беден човек!
“ Че твоята беднотия е условие, за да се обърне, за да се развие твоето добро, твоето богатство. Като се съединят вашето добро и вашата справедливост, ще се роди разумното във вас. И вие ще бъдете тогава господари и ще може да управлявате себе си. Най-първо човек трябва да управлява себе си.
към беседата >>
“ Че твоята беднотия е условие, за да се обърне, за да се развие твоето добро, твоето богатство.
И трябва да туриш своята сила на работа. А всяка работа трябва да има някакъв резултат. Земята очаква водата да дойде и тогава всичките нейни богатства могат да се развият. Само при водата могат те да се развият. Ти казваш: „Аз съм беден човек!
“ Че твоята беднотия е условие, за да се обърне, за да се развие твоето добро, твоето богатство.
Като се съединят вашето добро и вашата справедливост, ще се роди разумното във вас. И вие ще бъдете тогава господари и ще може да управлявате себе си. Най-първо човек трябва да управлява себе си.
към беседата >>
Като се съединят вашето добро и вашата справедливост, ще се роди разумното във вас.
А всяка работа трябва да има някакъв резултат. Земята очаква водата да дойде и тогава всичките нейни богатства могат да се развият. Само при водата могат те да се развият. Ти казваш: „Аз съм беден човек! “ Че твоята беднотия е условие, за да се обърне, за да се развие твоето добро, твоето богатство.
Като се съединят вашето добро и вашата справедливост, ще се роди разумното във вас.
И вие ще бъдете тогава господари и ще може да управлявате себе си. Най-първо човек трябва да управлява себе си.
към беседата >>
И вие ще бъдете тогава господари и ще може да управлявате себе си.
Земята очаква водата да дойде и тогава всичките нейни богатства могат да се развият. Само при водата могат те да се развият. Ти казваш: „Аз съм беден човек! “ Че твоята беднотия е условие, за да се обърне, за да се развие твоето добро, твоето богатство. Като се съединят вашето добро и вашата справедливост, ще се роди разумното във вас.
И вие ще бъдете тогава господари и ще може да управлявате себе си.
Най-първо човек трябва да управлява себе си.
към беседата >>
Най-първо човек трябва да управлява себе си.
Само при водата могат те да се развият. Ти казваш: „Аз съм беден човек! “ Че твоята беднотия е условие, за да се обърне, за да се развие твоето добро, твоето богатство. Като се съединят вашето добро и вашата справедливост, ще се роди разумното във вас. И вие ще бъдете тогава господари и ще може да управлявате себе си.
Най-първо човек трябва да управлява себе си.
към беседата >>
Ние наричаме яденето процес на освобождение.
Ние наричаме яденето процес на освобождение.
Ти казваш: „Защо трябва да ядем? “ – Освобождаваме се. Яденето е метод за освобождение. Ядеш, за да бъдеш свободен. Как мислите вие до сега с вашата философия?
към беседата >>
Ти казваш: „Защо трябва да ядем?
Ние наричаме яденето процес на освобождение.
Ти казваш: „Защо трябва да ядем?
“ – Освобождаваме се. Яденето е метод за освобождение. Ядеш, за да бъдеш свободен. Как мислите вие до сега с вашата философия? Философски не сте разрешили въпроса, защо трябва да ядете.
към беседата >>
“ – Освобождаваме се.
Ние наричаме яденето процес на освобождение. Ти казваш: „Защо трябва да ядем?
“ – Освобождаваме се.
Яденето е метод за освобождение. Ядеш, за да бъдеш свободен. Как мислите вие до сега с вашата философия? Философски не сте разрешили въпроса, защо трябва да ядете. Ти казваш: „Господ това ли намери, без ядене не може ли, без богати хора не може ли?
към беседата >>
2.
Дробни отношения
,
МОК
, София, 13.4.1934г.,
Кои са вътрешните разумни сили, които са разделили тези малки частици?
Ние само ги делим, то е наше понятие. То е правилно за вас, за да стане по-ясно. Но в природата съществува един ред, който е малко по-различен. Можем да дойдем сега до атомната теория. Можем да дойдем до делението на материята на нейните части, до атомите, до йоните.
Кои са вътрешните разумни сили, които са разделили тези малки частици?
Тези частици са в постоянно движение. В постоянно движение са тези йони. Значи те се движат във физическото поле, в пространството. На земята едно същество, на което очите му са така устроени, може да ни вижда като малки точици. Какво ще си представи това същество заради нас?
към беседата >>
Тези частици са в постоянно движение.
То е правилно за вас, за да стане по-ясно. Но в природата съществува един ред, който е малко по-различен. Можем да дойдем сега до атомната теория. Можем да дойдем до делението на материята на нейните части, до атомите, до йоните. Кои са вътрешните разумни сили, които са разделили тези малки частици?
Тези частици са в постоянно движение.
В постоянно движение са тези йони. Значи те се движат във физическото поле, в пространството. На земята едно същество, на което очите му са така устроени, може да ни вижда като малки точици. Какво ще си представи това същество заради нас? Ще види, че някое същество се движи в една посока.
към беседата >>
В постоянно движение са тези йони.
Но в природата съществува един ред, който е малко по-различен. Можем да дойдем сега до атомната теория. Можем да дойдем до делението на материята на нейните части, до атомите, до йоните. Кои са вътрешните разумни сили, които са разделили тези малки частици? Тези частици са в постоянно движение.
В постоянно движение са тези йони.
Значи те се движат във физическото поле, в пространството. На земята едно същество, на което очите му са така устроени, може да ни вижда като малки точици. Какво ще си представи това същество заради нас? Ще види, че някое същество се движи в една посока. Друго същество се движи в друга посока и ще каже: „Тези части се мърдат.” Всяка част, която се мърда, е живо същество.
към беседата >>
Значи те се движат във физическото поле, в пространството.
Можем да дойдем сега до атомната теория. Можем да дойдем до делението на материята на нейните части, до атомите, до йоните. Кои са вътрешните разумни сили, които са разделили тези малки частици? Тези частици са в постоянно движение. В постоянно движение са тези йони.
Значи те се движат във физическото поле, в пространството.
На земята едно същество, на което очите му са така устроени, може да ни вижда като малки точици. Какво ще си представи това същество заради нас? Ще види, че някое същество се движи в една посока. Друго същество се движи в друга посока и ще каже: „Тези части се мърдат.” Всяка част, която се мърда, е живо същество. Един микроб се мърда.
към беседата >>
На земята едно същество, на което очите му са така устроени, може да ни вижда като малки точици.
Можем да дойдем до делението на материята на нейните части, до атомите, до йоните. Кои са вътрешните разумни сили, които са разделили тези малки частици? Тези частици са в постоянно движение. В постоянно движение са тези йони. Значи те се движат във физическото поле, в пространството.
На земята едно същество, на което очите му са така устроени, може да ни вижда като малки точици.
Какво ще си представи това същество заради нас? Ще види, че някое същество се движи в една посока. Друго същество се движи в друга посока и ще каже: „Тези части се мърдат.” Всяка част, която се мърда, е живо същество. Един микроб се мърда. Птицата хвърка, рибата се движи.
към беседата >>
Какво ще си представи това същество заради нас?
Кои са вътрешните разумни сили, които са разделили тези малки частици? Тези частици са в постоянно движение. В постоянно движение са тези йони. Значи те се движат във физическото поле, в пространството. На земята едно същество, на което очите му са така устроени, може да ни вижда като малки точици.
Какво ще си представи това същество заради нас?
Ще види, че някое същество се движи в една посока. Друго същество се движи в друга посока и ще каже: „Тези части се мърдат.” Всяка част, която се мърда, е живо същество. Един микроб се мърда. Птицата хвърка, рибата се движи. И според движението ти може да определиш каква интелигентност има тази частица, която се движи.
към беседата >>
Ще види, че някое същество се движи в една посока.
Тези частици са в постоянно движение. В постоянно движение са тези йони. Значи те се движат във физическото поле, в пространството. На земята едно същество, на което очите му са така устроени, може да ни вижда като малки точици. Какво ще си представи това същество заради нас?
Ще види, че някое същество се движи в една посока.
Друго същество се движи в друга посока и ще каже: „Тези части се мърдат.” Всяка част, която се мърда, е живо същество. Един микроб се мърда. Птицата хвърка, рибата се движи. И според движението ти може да определиш каква интелигентност има тази частица, която се движи. Тогава може да предположим, че тези атоми, йони са живи същества, които живеят.
към беседата >>
Друго същество се движи в друга посока и ще каже: „Тези части се мърдат.” Всяка част, която се мърда, е живо същество.
В постоянно движение са тези йони. Значи те се движат във физическото поле, в пространството. На земята едно същество, на което очите му са така устроени, може да ни вижда като малки точици. Какво ще си представи това същество заради нас? Ще види, че някое същество се движи в една посока.
Друго същество се движи в друга посока и ще каже: „Тези части се мърдат.” Всяка част, която се мърда, е живо същество.
Един микроб се мърда. Птицата хвърка, рибата се движи. И според движението ти може да определиш каква интелигентност има тази частица, която се движи. Тогава може да предположим, че тези атоми, йони са живи същества, които живеят. Тези заключения ние изваждаме от живите хора.
към беседата >>
Един микроб се мърда.
Значи те се движат във физическото поле, в пространството. На земята едно същество, на което очите му са така устроени, може да ни вижда като малки точици. Какво ще си представи това същество заради нас? Ще види, че някое същество се движи в една посока. Друго същество се движи в друга посока и ще каже: „Тези части се мърдат.” Всяка част, която се мърда, е живо същество.
Един микроб се мърда.
Птицата хвърка, рибата се движи. И според движението ти може да определиш каква интелигентност има тази частица, която се движи. Тогава може да предположим, че тези атоми, йони са живи същества, които живеят. Тези заключения ние изваждаме от живите хора. Отвън виждаш един човек и по неговите движения съдиш за намеренията му, за някои негови мисли.
към беседата >>
Птицата хвърка, рибата се движи.
На земята едно същество, на което очите му са така устроени, може да ни вижда като малки точици. Какво ще си представи това същество заради нас? Ще види, че някое същество се движи в една посока. Друго същество се движи в друга посока и ще каже: „Тези части се мърдат.” Всяка част, която се мърда, е живо същество. Един микроб се мърда.
Птицата хвърка, рибата се движи.
И според движението ти може да определиш каква интелигентност има тази частица, която се движи. Тогава може да предположим, че тези атоми, йони са живи същества, които живеят. Тези заключения ние изваждаме от живите хора. Отвън виждаш един човек и по неговите движения съдиш за намеренията му, за някои негови мисли. 1/2 може да задоволи нуждите само на двама души, на трима души не може да задоволи.
към беседата >>
И според движението ти може да определиш каква интелигентност има тази частица, която се движи.
Какво ще си представи това същество заради нас? Ще види, че някое същество се движи в една посока. Друго същество се движи в друга посока и ще каже: „Тези части се мърдат.” Всяка част, която се мърда, е живо същество. Един микроб се мърда. Птицата хвърка, рибата се движи.
И според движението ти може да определиш каква интелигентност има тази частица, която се движи.
Тогава може да предположим, че тези атоми, йони са живи същества, които живеят. Тези заключения ние изваждаме от живите хора. Отвън виждаш един човек и по неговите движения съдиш за намеренията му, за някои негови мисли. 1/2 може да задоволи нуждите само на двама души, на трима души не може да задоволи. Имате двама момци.
към беседата >>
Тогава може да предположим, че тези атоми, йони са живи същества, които живеят.
Ще види, че някое същество се движи в една посока. Друго същество се движи в друга посока и ще каже: „Тези части се мърдат.” Всяка част, която се мърда, е живо същество. Един микроб се мърда. Птицата хвърка, рибата се движи. И според движението ти може да определиш каква интелигентност има тази частица, която се движи.
Тогава може да предположим, че тези атоми, йони са живи същества, които живеят.
Тези заключения ние изваждаме от живите хора. Отвън виждаш един човек и по неговите движения съдиш за намеренията му, за някои негови мисли. 1/2 може да задоволи нуждите само на двама души, на трима души не може да задоволи. Имате двама момци. Тези двама момци може да задоволят нуждите само на две моми, да се оженят за тях.
към беседата >>
Тези заключения ние изваждаме от живите хора.
Друго същество се движи в друга посока и ще каже: „Тези части се мърдат.” Всяка част, която се мърда, е живо същество. Един микроб се мърда. Птицата хвърка, рибата се движи. И според движението ти може да определиш каква интелигентност има тази частица, която се движи. Тогава може да предположим, че тези атоми, йони са живи същества, които живеят.
Тези заключения ние изваждаме от живите хора.
Отвън виждаш един човек и по неговите движения съдиш за намеренията му, за някои негови мисли. 1/2 може да задоволи нуждите само на двама души, на трима души не може да задоволи. Имате двама момци. Тези двама момци може да задоволят нуждите само на две моми, да се оженят за тях. Нека вземем дробта 1/9 - един дом, дето има 9 моми.
към беседата >>
Отвън виждаш един човек и по неговите движения съдиш за намеренията му, за някои негови мисли.
Един микроб се мърда. Птицата хвърка, рибата се движи. И според движението ти може да определиш каква интелигентност има тази частица, която се движи. Тогава може да предположим, че тези атоми, йони са живи същества, които живеят. Тези заключения ние изваждаме от живите хора.
Отвън виждаш един човек и по неговите движения съдиш за намеренията му, за някои негови мисли.
1/2 може да задоволи нуждите само на двама души, на трима души не може да задоволи. Имате двама момци. Тези двама момци може да задоволят нуждите само на две моми, да се оженят за тях. Нека вземем дробта 1/9 - един дом, дето има 9 моми. 1/9 е по-малко от 1/2.
към беседата >>
1/2 може да задоволи нуждите само на двама души, на трима души не може да задоволи.
Птицата хвърка, рибата се движи. И според движението ти може да определиш каква интелигентност има тази частица, която се движи. Тогава може да предположим, че тези атоми, йони са живи същества, които живеят. Тези заключения ние изваждаме от живите хора. Отвън виждаш един човек и по неговите движения съдиш за намеренията му, за някои негови мисли.
1/2 може да задоволи нуждите само на двама души, на трима души не може да задоволи.
Имате двама момци. Тези двама момци може да задоволят нуждите само на две моми, да се оженят за тях. Нека вземем дробта 1/9 - един дом, дето има 9 моми. 1/9 е по-малко от 1/2. Защо, Николай?
към беседата >>
Имате двама момци.
И според движението ти може да определиш каква интелигентност има тази частица, която се движи. Тогава може да предположим, че тези атоми, йони са живи същества, които живеят. Тези заключения ние изваждаме от живите хора. Отвън виждаш един човек и по неговите движения съдиш за намеренията му, за някои негови мисли. 1/2 може да задоволи нуждите само на двама души, на трима души не може да задоволи.
Имате двама момци.
Тези двама момци може да задоволят нуждите само на две моми, да се оженят за тях. Нека вземем дробта 1/9 - един дом, дето има 9 моми. 1/9 е по-малко от 1/2. Защо, Николай? В природата всякога по-малкото излиза, по-голямото остава.
към беседата >>
Тези двама момци може да задоволят нуждите само на две моми, да се оженят за тях.
Тогава може да предположим, че тези атоми, йони са живи същества, които живеят. Тези заключения ние изваждаме от живите хора. Отвън виждаш един човек и по неговите движения съдиш за намеренията му, за някои негови мисли. 1/2 може да задоволи нуждите само на двама души, на трима души не може да задоволи. Имате двама момци.
Тези двама момци може да задоволят нуждите само на две моми, да се оженят за тях.
Нека вземем дробта 1/9 - един дом, дето има 9 моми. 1/9 е по-малко от 1/2. Защо, Николай? В природата всякога по-малкото излиза, по-голямото остава. Така е в природата.
към беседата >>
Нека вземем дробта 1/9 - един дом, дето има 9 моми.
Тези заключения ние изваждаме от живите хора. Отвън виждаш един човек и по неговите движения съдиш за намеренията му, за някои негови мисли. 1/2 може да задоволи нуждите само на двама души, на трима души не може да задоволи. Имате двама момци. Тези двама момци може да задоволят нуждите само на две моми, да се оженят за тях.
Нека вземем дробта 1/9 - един дом, дето има 9 моми.
1/9 е по-малко от 1/2. Защо, Николай? В природата всякога по-малкото излиза, по-голямото остава. Така е в природата. А според нашето разбиране е точно обратното.
към беседата >>
1/9 е по-малко от 1/2.
Отвън виждаш един човек и по неговите движения съдиш за намеренията му, за някои негови мисли. 1/2 може да задоволи нуждите само на двама души, на трима души не може да задоволи. Имате двама момци. Тези двама момци може да задоволят нуждите само на две моми, да се оженят за тях. Нека вземем дробта 1/9 - един дом, дето има 9 моми.
1/9 е по-малко от 1/2.
Защо, Николай? В природата всякога по-малкото излиза, по-голямото остава. Така е в природата. А според нашето разбиране е точно обратното. Кой излиза?
към беседата >>
Защо, Николай?
1/2 може да задоволи нуждите само на двама души, на трима души не може да задоволи. Имате двама момци. Тези двама момци може да задоволят нуждите само на две моми, да се оженят за тях. Нека вземем дробта 1/9 - един дом, дето има 9 моми. 1/9 е по-малко от 1/2.
Защо, Николай?
В природата всякога по-малкото излиза, по-голямото остава. Така е в природата. А според нашето разбиране е точно обратното. Кой излиза? Възрастният излиза, малкият остава вкъщи.
към беседата >>
В природата всякога по-малкото излиза, по-голямото остава.
Имате двама момци. Тези двама момци може да задоволят нуждите само на две моми, да се оженят за тях. Нека вземем дробта 1/9 - един дом, дето има 9 моми. 1/9 е по-малко от 1/2. Защо, Николай?
В природата всякога по-малкото излиза, по-голямото остава.
Така е в природата. А според нашето разбиране е точно обратното. Кой излиза? Възрастният излиза, малкият остава вкъщи. Една девета с колко е по-малка от цялото?
към беседата >>
Така е в природата.
Тези двама момци може да задоволят нуждите само на две моми, да се оженят за тях. Нека вземем дробта 1/9 - един дом, дето има 9 моми. 1/9 е по-малко от 1/2. Защо, Николай? В природата всякога по-малкото излиза, по-голямото остава.
Така е в природата.
А според нашето разбиране е точно обратното. Кой излиза? Възрастният излиза, малкият остава вкъщи. Една девета с колко е по-малка от цялото? (9 пъти.) Защо е по-малка 9 пъти?
към беседата >>
А според нашето разбиране е точно обратното.
Нека вземем дробта 1/9 - един дом, дето има 9 моми. 1/9 е по-малко от 1/2. Защо, Николай? В природата всякога по-малкото излиза, по-голямото остава. Така е в природата.
А според нашето разбиране е точно обратното.
Кой излиза? Възрастният излиза, малкият остава вкъщи. Една девета с колко е по-малка от цялото? (9 пъти.) Защо е по-малка 9 пъти? Сега ние предполагаме, че всичките части са разпределени по равно.
към беседата >>
Кой излиза?
1/9 е по-малко от 1/2. Защо, Николай? В природата всякога по-малкото излиза, по-голямото остава. Така е в природата. А според нашето разбиране е точно обратното.
Кой излиза?
Възрастният излиза, малкият остава вкъщи. Една девета с колко е по-малка от цялото? (9 пъти.) Защо е по-малка 9 пъти? Сега ние предполагаме, че всичките части са разпределени по равно. Обаче в психическия живот това вярно ли е?
към беседата >>
Възрастният излиза, малкият остава вкъщи.
Защо, Николай? В природата всякога по-малкото излиза, по-голямото остава. Така е в природата. А според нашето разбиране е точно обратното. Кой излиза?
Възрастният излиза, малкият остава вкъщи.
Една девета с колко е по-малка от цялото? (9 пъти.) Защо е по-малка 9 пъти? Сега ние предполагаме, че всичките части са разпределени по равно. Обаче в психическия живот това вярно ли е? Да кажем, че имаме в един дом 9 моми.
към беседата >>
Една девета с колко е по-малка от цялото?
В природата всякога по-малкото излиза, по-голямото остава. Така е в природата. А според нашето разбиране е точно обратното. Кой излиза? Възрастният излиза, малкият остава вкъщи.
Една девета с колко е по-малка от цялото?
(9 пъти.) Защо е по-малка 9 пъти? Сега ние предполагаме, че всичките части са разпределени по равно. Обаче в психическия живот това вярно ли е? Да кажем, че имаме в един дом 9 моми. Ако тези 9 сестри ги теглим на кантара, ще бъдат ли всичките точно еднакво тежки?
към беседата >>
(9 пъти.) Защо е по-малка 9 пъти?
Така е в природата. А според нашето разбиране е точно обратното. Кой излиза? Възрастният излиза, малкият остава вкъщи. Една девета с колко е по-малка от цялото?
(9 пъти.) Защо е по-малка 9 пъти?
Сега ние предполагаме, че всичките части са разпределени по равно. Обаче в психическия живот това вярно ли е? Да кажем, че имаме в един дом 9 моми. Ако тези 9 сестри ги теглим на кантара, ще бъдат ли всичките точно еднакво тежки? Ще имат ли еднаква тежест?
към беседата >>
Сега ние предполагаме, че всичките части са разпределени по равно.
А според нашето разбиране е точно обратното. Кой излиза? Възрастният излиза, малкият остава вкъщи. Една девета с колко е по-малка от цялото? (9 пъти.) Защо е по-малка 9 пъти?
Сега ние предполагаме, че всичките части са разпределени по равно.
Обаче в психическия живот това вярно ли е? Да кажем, че имаме в един дом 9 моми. Ако тези 9 сестри ги теглим на кантара, ще бъдат ли всичките точно еднакво тежки? Ще имат ли еднаква тежест? (Няма да имат.) От какво зависи тази тежест?
към беседата >>
Обаче в психическия живот това вярно ли е?
Кой излиза? Възрастният излиза, малкият остава вкъщи. Една девета с колко е по-малка от цялото? (9 пъти.) Защо е по-малка 9 пъти? Сега ние предполагаме, че всичките части са разпределени по равно.
Обаче в психическия живот това вярно ли е?
Да кажем, че имаме в един дом 9 моми. Ако тези 9 сестри ги теглим на кантара, ще бъдат ли всичките точно еднакво тежки? Ще имат ли еднаква тежест? (Няма да имат.) От какво зависи тази тежест? Кои тела са по-тежки?
към беседата >>
Да кажем, че имаме в един дом 9 моми.
Възрастният излиза, малкият остава вкъщи. Една девета с колко е по-малка от цялото? (9 пъти.) Защо е по-малка 9 пъти? Сега ние предполагаме, че всичките части са разпределени по равно. Обаче в психическия живот това вярно ли е?
Да кажем, че имаме в един дом 9 моми.
Ако тези 9 сестри ги теглим на кантара, ще бъдат ли всичките точно еднакво тежки? Ще имат ли еднаква тежест? (Няма да имат.) От какво зависи тази тежест? Кои тела са по-тежки? (Тези, които имат по-голяма плътност и по-голям обем.) Да предположим, че имаме едни везни, с които мерим нещата и които мерят 1/100 част от милиграма.
към беседата >>
Ако тези 9 сестри ги теглим на кантара, ще бъдат ли всичките точно еднакво тежки?
Една девета с колко е по-малка от цялото? (9 пъти.) Защо е по-малка 9 пъти? Сега ние предполагаме, че всичките части са разпределени по равно. Обаче в психическия живот това вярно ли е? Да кажем, че имаме в един дом 9 моми.
Ако тези 9 сестри ги теглим на кантара, ще бъдат ли всичките точно еднакво тежки?
Ще имат ли еднаква тежест? (Няма да имат.) От какво зависи тази тежест? Кои тела са по-тежки? (Тези, които имат по-голяма плътност и по-голям обем.) Да предположим, че имаме едни везни, с които мерим нещата и които мерят 1/100 част от милиграма. Щом туриш нещо на тези везни, те веднага показват тежестта.
към беседата >>
Ще имат ли еднаква тежест?
(9 пъти.) Защо е по-малка 9 пъти? Сега ние предполагаме, че всичките части са разпределени по равно. Обаче в психическия живот това вярно ли е? Да кажем, че имаме в един дом 9 моми. Ако тези 9 сестри ги теглим на кантара, ще бъдат ли всичките точно еднакво тежки?
Ще имат ли еднаква тежест?
(Няма да имат.) От какво зависи тази тежест? Кои тела са по-тежки? (Тези, които имат по-голяма плътност и по-голям обем.) Да предположим, че имаме едни везни, с които мерим нещата и които мерят 1/100 част от милиграма. Щом туриш нещо на тези везни, те веднага показват тежестта. Туря ви на кантара и ви дам една идея в ума.
към беседата >>
(Няма да имат.) От какво зависи тази тежест?
Сега ние предполагаме, че всичките части са разпределени по равно. Обаче в психическия живот това вярно ли е? Да кажем, че имаме в един дом 9 моми. Ако тези 9 сестри ги теглим на кантара, ще бъдат ли всичките точно еднакво тежки? Ще имат ли еднаква тежест?
(Няма да имат.) От какво зависи тази тежест?
Кои тела са по-тежки? (Тези, които имат по-голяма плътност и по-голям обем.) Да предположим, че имаме едни везни, с които мерим нещата и които мерят 1/100 част от милиграма. Щом туриш нещо на тези везни, те веднага показват тежестта. Туря ви на кантара и ви дам една идея в ума. Щом влезе тази идея във вашия ум, то вие на моите везни ще тежите повече.
към беседата >>
Кои тела са по-тежки?
Обаче в психическия живот това вярно ли е? Да кажем, че имаме в един дом 9 моми. Ако тези 9 сестри ги теглим на кантара, ще бъдат ли всичките точно еднакво тежки? Ще имат ли еднаква тежест? (Няма да имат.) От какво зависи тази тежест?
Кои тела са по-тежки?
(Тези, които имат по-голяма плътност и по-голям обем.) Да предположим, че имаме едни везни, с които мерим нещата и които мерят 1/100 част от милиграма. Щом туриш нещо на тези везни, те веднага показват тежестта. Туря ви на кантара и ви дам една идея в ума. Щом влезе тази идея във вашия ум, то вие на моите везни ще тежите повече. Даже ако ви туря в ума идеята за една стотинка, пак ще тежите повече.
към беседата >>
(Тези, които имат по-голяма плътност и по-голям обем.) Да предположим, че имаме едни везни, с които мерим нещата и които мерят 1/100 част от милиграма.
Да кажем, че имаме в един дом 9 моми. Ако тези 9 сестри ги теглим на кантара, ще бъдат ли всичките точно еднакво тежки? Ще имат ли еднаква тежест? (Няма да имат.) От какво зависи тази тежест? Кои тела са по-тежки?
(Тези, които имат по-голяма плътност и по-голям обем.) Да предположим, че имаме едни везни, с които мерим нещата и които мерят 1/100 част от милиграма.
Щом туриш нещо на тези везни, те веднага показват тежестта. Туря ви на кантара и ви дам една идея в ума. Щом влезе тази идея във вашия ум, то вие на моите везни ще тежите повече. Даже ако ви туря в ума идеята за една стотинка, пак ще тежите повече. Защото, ако турите в ума си идеята за един лев, веднага ще се измени тежестта на кантара.
към беседата >>
Щом туриш нещо на тези везни, те веднага показват тежестта.
Ако тези 9 сестри ги теглим на кантара, ще бъдат ли всичките точно еднакво тежки? Ще имат ли еднаква тежест? (Няма да имат.) От какво зависи тази тежест? Кои тела са по-тежки? (Тези, които имат по-голяма плътност и по-голям обем.) Да предположим, че имаме едни везни, с които мерим нещата и които мерят 1/100 част от милиграма.
Щом туриш нещо на тези везни, те веднага показват тежестта.
Туря ви на кантара и ви дам една идея в ума. Щом влезе тази идея във вашия ум, то вие на моите везни ще тежите повече. Даже ако ви туря в ума идеята за една стотинка, пак ще тежите повече. Защото, ако турите в ума си идеята за един лев, веднага ще се измени тежестта на кантара. Ако сте обикнали една мома, която тежи колкото вас, веднага ще се изрази на кантара.
към беседата >>
Туря ви на кантара и ви дам една идея в ума.
Ще имат ли еднаква тежест? (Няма да имат.) От какво зависи тази тежест? Кои тела са по-тежки? (Тези, които имат по-голяма плътност и по-голям обем.) Да предположим, че имаме едни везни, с които мерим нещата и които мерят 1/100 част от милиграма. Щом туриш нещо на тези везни, те веднага показват тежестта.
Туря ви на кантара и ви дам една идея в ума.
Щом влезе тази идея във вашия ум, то вие на моите везни ще тежите повече. Даже ако ви туря в ума идеята за една стотинка, пак ще тежите повече. Защото, ако турите в ума си идеята за един лев, веднага ще се измени тежестта на кантара. Ако сте обикнали една мома, която тежи колкото вас, веднага ще се изрази на кантара. Ако тя е по-голяма от вас, то вие ставате почти двойно по-тежки.
към беседата >>
Щом влезе тази идея във вашия ум, то вие на моите везни ще тежите повече.
(Няма да имат.) От какво зависи тази тежест? Кои тела са по-тежки? (Тези, които имат по-голяма плътност и по-голям обем.) Да предположим, че имаме едни везни, с които мерим нещата и които мерят 1/100 част от милиграма. Щом туриш нещо на тези везни, те веднага показват тежестта. Туря ви на кантара и ви дам една идея в ума.
Щом влезе тази идея във вашия ум, то вие на моите везни ще тежите повече.
Даже ако ви туря в ума идеята за една стотинка, пак ще тежите повече. Защото, ако турите в ума си идеята за един лев, веднага ще се измени тежестта на кантара. Ако сте обикнали една мома, която тежи колкото вас, веднага ще се изрази на кантара. Ако тя е по-голяма от вас, то вие ставате почти двойно по-тежки. Тогава заключавам, че някое разумно същество, което има желания, по-тежки от вашите, се тегли на тия везни.
към беседата >>
Даже ако ви туря в ума идеята за една стотинка, пак ще тежите повече.
Кои тела са по-тежки? (Тези, които имат по-голяма плътност и по-голям обем.) Да предположим, че имаме едни везни, с които мерим нещата и които мерят 1/100 част от милиграма. Щом туриш нещо на тези везни, те веднага показват тежестта. Туря ви на кантара и ви дам една идея в ума. Щом влезе тази идея във вашия ум, то вие на моите везни ще тежите повече.
Даже ако ви туря в ума идеята за една стотинка, пак ще тежите повече.
Защото, ако турите в ума си идеята за един лев, веднага ще се измени тежестта на кантара. Ако сте обикнали една мома, която тежи колкото вас, веднага ще се изрази на кантара. Ако тя е по-голяма от вас, то вие ставате почти двойно по-тежки. Тогава заключавам, че някое разумно същество, което има желания, по-тежки от вашите, се тегли на тия везни. Всички наши желания и мисли увеличават нашата тежест, понеже са свързани със земята.
към беседата >>
Защото, ако турите в ума си идеята за един лев, веднага ще се измени тежестта на кантара.
(Тези, които имат по-голяма плътност и по-голям обем.) Да предположим, че имаме едни везни, с които мерим нещата и които мерят 1/100 част от милиграма. Щом туриш нещо на тези везни, те веднага показват тежестта. Туря ви на кантара и ви дам една идея в ума. Щом влезе тази идея във вашия ум, то вие на моите везни ще тежите повече. Даже ако ви туря в ума идеята за една стотинка, пак ще тежите повече.
Защото, ако турите в ума си идеята за един лев, веднага ще се измени тежестта на кантара.
Ако сте обикнали една мома, която тежи колкото вас, веднага ще се изрази на кантара. Ако тя е по-голяма от вас, то вие ставате почти двойно по-тежки. Тогава заключавам, че някое разумно същество, което има желания, по-тежки от вашите, се тегли на тия везни. Всички наши желания и мисли увеличават нашата тежест, понеже са свързани със земята. Тези мръдвания на везните не са такива, каквито са на нашите везни.
към беседата >>
Ако сте обикнали една мома, която тежи колкото вас, веднага ще се изрази на кантара.
Щом туриш нещо на тези везни, те веднага показват тежестта. Туря ви на кантара и ви дам една идея в ума. Щом влезе тази идея във вашия ум, то вие на моите везни ще тежите повече. Даже ако ви туря в ума идеята за една стотинка, пак ще тежите повече. Защото, ако турите в ума си идеята за един лев, веднага ще се измени тежестта на кантара.
Ако сте обикнали една мома, която тежи колкото вас, веднага ще се изрази на кантара.
Ако тя е по-голяма от вас, то вие ставате почти двойно по-тежки. Тогава заключавам, че някое разумно същество, което има желания, по-тежки от вашите, се тегли на тия везни. Всички наши желания и мисли увеличават нашата тежест, понеже са свързани със земята. Тези мръдвания на везните не са такива, каквито са на нашите везни. Там има малки мръдвания, микроскопически.
към беседата >>
Ако тя е по-голяма от вас, то вие ставате почти двойно по-тежки.
Туря ви на кантара и ви дам една идея в ума. Щом влезе тази идея във вашия ум, то вие на моите везни ще тежите повече. Даже ако ви туря в ума идеята за една стотинка, пак ще тежите повече. Защото, ако турите в ума си идеята за един лев, веднага ще се измени тежестта на кантара. Ако сте обикнали една мома, която тежи колкото вас, веднага ще се изрази на кантара.
Ако тя е по-голяма от вас, то вие ставате почти двойно по-тежки.
Тогава заключавам, че някое разумно същество, което има желания, по-тежки от вашите, се тегли на тия везни. Всички наши желания и мисли увеличават нашата тежест, понеже са свързани със земята. Тези мръдвания на везните не са такива, каквито са на нашите везни. Там има малки мръдвания, микроскопически. Тези тежести са свързани с известни желания, мисли и постъпки и на тези везни се показва дали мисълта е в зародиш, дали си я само помислил, пожелал или направил.
към беседата >>
Тогава заключавам, че някое разумно същество, което има желания, по-тежки от вашите, се тегли на тия везни.
Щом влезе тази идея във вашия ум, то вие на моите везни ще тежите повече. Даже ако ви туря в ума идеята за една стотинка, пак ще тежите повече. Защото, ако турите в ума си идеята за един лев, веднага ще се измени тежестта на кантара. Ако сте обикнали една мома, която тежи колкото вас, веднага ще се изрази на кантара. Ако тя е по-голяма от вас, то вие ставате почти двойно по-тежки.
Тогава заключавам, че някое разумно същество, което има желания, по-тежки от вашите, се тегли на тия везни.
Всички наши желания и мисли увеличават нашата тежест, понеже са свързани със земята. Тези мръдвания на везните не са такива, каквито са на нашите везни. Там има малки мръдвания, микроскопически. Тези тежести са свързани с известни желания, мисли и постъпки и на тези везни се показва дали мисълта е в зародиш, дали си я само помислил, пожелал или направил. Като намислиш, има едно тежнение.
към беседата >>
Всички наши желания и мисли увеличават нашата тежест, понеже са свързани със земята.
Даже ако ви туря в ума идеята за една стотинка, пак ще тежите повече. Защото, ако турите в ума си идеята за един лев, веднага ще се измени тежестта на кантара. Ако сте обикнали една мома, която тежи колкото вас, веднага ще се изрази на кантара. Ако тя е по-голяма от вас, то вие ставате почти двойно по-тежки. Тогава заключавам, че някое разумно същество, което има желания, по-тежки от вашите, се тегли на тия везни.
Всички наши желания и мисли увеличават нашата тежест, понеже са свързани със земята.
Тези мръдвания на везните не са такива, каквито са на нашите везни. Там има малки мръдвания, микроскопически. Тези тежести са свързани с известни желания, мисли и постъпки и на тези везни се показва дали мисълта е в зародиш, дали си я само помислил, пожелал или направил. Като намислиш, има едно тежнение. А пък като се извърши една постъпка, то се установява едно положение на везните.
към беседата >>
Тези мръдвания на везните не са такива, каквито са на нашите везни.
Защото, ако турите в ума си идеята за един лев, веднага ще се измени тежестта на кантара. Ако сте обикнали една мома, която тежи колкото вас, веднага ще се изрази на кантара. Ако тя е по-голяма от вас, то вие ставате почти двойно по-тежки. Тогава заключавам, че някое разумно същество, което има желания, по-тежки от вашите, се тегли на тия везни. Всички наши желания и мисли увеличават нашата тежест, понеже са свързани със земята.
Тези мръдвания на везните не са такива, каквито са на нашите везни.
Там има малки мръдвания, микроскопически. Тези тежести са свързани с известни желания, мисли и постъпки и на тези везни се показва дали мисълта е в зародиш, дали си я само помислил, пожелал или направил. Като намислиш, има едно тежнение. А пък като се извърши една постъпка, то се установява едно положение на везните.
към беседата >>
Там има малки мръдвания, микроскопически.
Ако сте обикнали една мома, която тежи колкото вас, веднага ще се изрази на кантара. Ако тя е по-голяма от вас, то вие ставате почти двойно по-тежки. Тогава заключавам, че някое разумно същество, което има желания, по-тежки от вашите, се тегли на тия везни. Всички наши желания и мисли увеличават нашата тежест, понеже са свързани със земята. Тези мръдвания на везните не са такива, каквито са на нашите везни.
Там има малки мръдвания, микроскопически.
Тези тежести са свързани с известни желания, мисли и постъпки и на тези везни се показва дали мисълта е в зародиш, дали си я само помислил, пожелал или направил. Като намислиш, има едно тежнение. А пък като се извърши една постъпка, то се установява едно положение на везните.
към беседата >>
Тези тежести са свързани с известни желания, мисли и постъпки и на тези везни се показва дали мисълта е в зародиш, дали си я само помислил, пожелал или направил.
Ако тя е по-голяма от вас, то вие ставате почти двойно по-тежки. Тогава заключавам, че някое разумно същество, което има желания, по-тежки от вашите, се тегли на тия везни. Всички наши желания и мисли увеличават нашата тежест, понеже са свързани със земята. Тези мръдвания на везните не са такива, каквито са на нашите везни. Там има малки мръдвания, микроскопически.
Тези тежести са свързани с известни желания, мисли и постъпки и на тези везни се показва дали мисълта е в зародиш, дали си я само помислил, пожелал или направил.
Като намислиш, има едно тежнение. А пък като се извърши една постъпка, то се установява едно положение на везните.
към беседата >>
Като намислиш, има едно тежнение.
Тогава заключавам, че някое разумно същество, което има желания, по-тежки от вашите, се тегли на тия везни. Всички наши желания и мисли увеличават нашата тежест, понеже са свързани със земята. Тези мръдвания на везните не са такива, каквито са на нашите везни. Там има малки мръдвания, микроскопически. Тези тежести са свързани с известни желания, мисли и постъпки и на тези везни се показва дали мисълта е в зародиш, дали си я само помислил, пожелал или направил.
Като намислиш, има едно тежнение.
А пък като се извърши една постъпка, то се установява едно положение на везните.
към беседата >>
А пък като се извърши една постъпка, то се установява едно положение на везните.
Всички наши желания и мисли увеличават нашата тежест, понеже са свързани със земята. Тези мръдвания на везните не са такива, каквито са на нашите везни. Там има малки мръдвания, микроскопически. Тези тежести са свързани с известни желания, мисли и постъпки и на тези везни се показва дали мисълта е в зародиш, дали си я само помислил, пожелал или направил. Като намислиш, има едно тежнение.
А пък като се извърши една постъпка, то се установява едно положение на везните.
към беседата >>
Но ние се отвлякохме от въпроса.
Но ние се отвлякохме от въпроса.
Ако знаете едно тяло колко атома има, това няма да ви ползува. Но ако знаехте да превърнете желязото в злато, това щеше да ни ползува при сегашните условия. Или ако знаете да стопите и да превърнете желязото в злато, както знаете да стопите калая, то веднага щяхте да превърнете с малко огън желязото в злато и веднага всичките ви мъчнотии, които имате, щяха да се разрешат. Има някои умни хора, които разрешават този въпрос. Как са го разрешили?
към беседата >>
Ако знаете едно тяло колко атома има, това няма да ви ползува.
Но ние се отвлякохме от въпроса.
Ако знаете едно тяло колко атома има, това няма да ви ползува.
Но ако знаехте да превърнете желязото в злато, това щеше да ни ползува при сегашните условия. Или ако знаете да стопите и да превърнете желязото в злато, както знаете да стопите калая, то веднага щяхте да превърнете с малко огън желязото в злато и веднага всичките ви мъчнотии, които имате, щяха да се разрешат. Има някои умни хора, които разрешават този въпрос. Как са го разрешили? Някои стопяват желязото с игла.
към беседата >>
Но ако знаехте да превърнете желязото в злато, това щеше да ни ползува при сегашните условия.
Но ние се отвлякохме от въпроса. Ако знаете едно тяло колко атома има, това няма да ви ползува.
Но ако знаехте да превърнете желязото в злато, това щеше да ни ползува при сегашните условия.
Или ако знаете да стопите и да превърнете желязото в злато, както знаете да стопите калая, то веднага щяхте да превърнете с малко огън желязото в злато и веднага всичките ви мъчнотии, които имате, щяха да се разрешат. Има някои умни хора, които разрешават този въпрос. Как са го разрешили? Някои стопяват желязото с игла. Някои стопяват желязото с ралото.
към беседата >>
Или ако знаете да стопите и да превърнете желязото в злато, както знаете да стопите калая, то веднага щяхте да превърнете с малко огън желязото в злато и веднага всичките ви мъчнотии, които имате, щяха да се разрешат.
Но ние се отвлякохме от въпроса. Ако знаете едно тяло колко атома има, това няма да ви ползува. Но ако знаехте да превърнете желязото в злато, това щеше да ни ползува при сегашните условия.
Или ако знаете да стопите и да превърнете желязото в злато, както знаете да стопите калая, то веднага щяхте да превърнете с малко огън желязото в злато и веднага всичките ви мъчнотии, които имате, щяха да се разрешат.
Има някои умни хора, които разрешават този въпрос. Как са го разрешили? Някои стопяват желязото с игла. Някои стопяват желязото с ралото. Някои стопяват желязото с перото.
към беседата >>
Има някои умни хора, които разрешават този въпрос.
Но ние се отвлякохме от въпроса. Ако знаете едно тяло колко атома има, това няма да ви ползува. Но ако знаехте да превърнете желязото в злато, това щеше да ни ползува при сегашните условия. Или ако знаете да стопите и да превърнете желязото в злато, както знаете да стопите калая, то веднага щяхте да превърнете с малко огън желязото в злато и веднага всичките ви мъчнотии, които имате, щяха да се разрешат.
Има някои умни хора, които разрешават този въпрос.
Как са го разрешили? Някои стопяват желязото с игла. Някои стопяват желязото с ралото. Някои стопяват желязото с перото. Някои стопяват желязото с една сладка дума.
към беседата >>
Как са го разрешили?
Но ние се отвлякохме от въпроса. Ако знаете едно тяло колко атома има, това няма да ви ползува. Но ако знаехте да превърнете желязото в злато, това щеше да ни ползува при сегашните условия. Или ако знаете да стопите и да превърнете желязото в злато, както знаете да стопите калая, то веднага щяхте да превърнете с малко огън желязото в злато и веднага всичките ви мъчнотии, които имате, щяха да се разрешат. Има някои умни хора, които разрешават този въпрос.
Как са го разрешили?
Някои стопяват желязото с игла. Някои стопяват желязото с ралото. Някои стопяват желязото с перото. Някои стопяват желязото с една сладка дума. Вие сега алхимически трябва да го превърнете.
към беседата >>
Някои стопяват желязото с игла.
Ако знаете едно тяло колко атома има, това няма да ви ползува. Но ако знаехте да превърнете желязото в злато, това щеше да ни ползува при сегашните условия. Или ако знаете да стопите и да превърнете желязото в злато, както знаете да стопите калая, то веднага щяхте да превърнете с малко огън желязото в злато и веднага всичките ви мъчнотии, които имате, щяха да се разрешат. Има някои умни хора, които разрешават този въпрос. Как са го разрешили?
Някои стопяват желязото с игла.
Някои стопяват желязото с ралото. Някои стопяват желязото с перото. Някои стопяват желязото с една сладка дума. Вие сега алхимически трябва да го превърнете. Защо сме разделили тази единица на 9 части.
към беседата >>
Някои стопяват желязото с ралото.
Но ако знаехте да превърнете желязото в злато, това щеше да ни ползува при сегашните условия. Или ако знаете да стопите и да превърнете желязото в злато, както знаете да стопите калая, то веднага щяхте да превърнете с малко огън желязото в злато и веднага всичките ви мъчнотии, които имате, щяха да се разрешат. Има някои умни хора, които разрешават този въпрос. Как са го разрешили? Някои стопяват желязото с игла.
Някои стопяват желязото с ралото.
Някои стопяват желязото с перото. Някои стопяват желязото с една сладка дума. Вие сега алхимически трябва да го превърнете. Защо сме разделили тази единица на 9 части. В един дом се раждат само 2 деца, в друг дом се раждат 9 деца.
към беседата >>
Някои стопяват желязото с перото.
Или ако знаете да стопите и да превърнете желязото в злато, както знаете да стопите калая, то веднага щяхте да превърнете с малко огън желязото в злато и веднага всичките ви мъчнотии, които имате, щяха да се разрешат. Има някои умни хора, които разрешават този въпрос. Как са го разрешили? Някои стопяват желязото с игла. Някои стопяват желязото с ралото.
Някои стопяват желязото с перото.
Някои стопяват желязото с една сладка дума. Вие сега алхимически трябва да го превърнете. Защо сме разделили тази единица на 9 части. В един дом се раждат само 2 деца, в друг дом се раждат 9 деца. Кой е онзи закон, който определя разпределянето на частите?
към беседата >>
Някои стопяват желязото с една сладка дума.
Има някои умни хора, които разрешават този въпрос. Как са го разрешили? Някои стопяват желязото с игла. Някои стопяват желязото с ралото. Някои стопяват желязото с перото.
Някои стопяват желязото с една сладка дума.
Вие сега алхимически трябва да го превърнете. Защо сме разделили тази единица на 9 части. В един дом се раждат само 2 деца, в друг дом се раждат 9 деца. Кой е онзи закон, който определя разпределянето на частите? Защо в дадения случай една единица се разделя на две.
към беседата >>
Вие сега алхимически трябва да го превърнете.
Как са го разрешили? Някои стопяват желязото с игла. Някои стопяват желязото с ралото. Някои стопяват желязото с перото. Някои стопяват желязото с една сладка дума.
Вие сега алхимически трябва да го превърнете.
Защо сме разделили тази единица на 9 части. В един дом се раждат само 2 деца, в друг дом се раждат 9 деца. Кой е онзи закон, който определя разпределянето на частите? Защо в дадения случай една единица се разделя на две. Каква нужда е наложила това?
към беседата >>
Защо сме разделили тази единица на 9 части.
Някои стопяват желязото с игла. Някои стопяват желязото с ралото. Някои стопяват желязото с перото. Някои стопяват желязото с една сладка дума. Вие сега алхимически трябва да го превърнете.
Защо сме разделили тази единица на 9 части.
В един дом се раждат само 2 деца, в друг дом се раждат 9 деца. Кой е онзи закон, който определя разпределянето на частите? Защо в дадения случай една единица се разделя на две. Каква нужда е наложила това? Сега ще ви представя въпроса малко по-другояче.
към беседата >>
В един дом се раждат само 2 деца, в друг дом се раждат 9 деца.
Някои стопяват желязото с ралото. Някои стопяват желязото с перото. Някои стопяват желязото с една сладка дума. Вие сега алхимически трябва да го превърнете. Защо сме разделили тази единица на 9 части.
В един дом се раждат само 2 деца, в друг дом се раждат 9 деца.
Кой е онзи закон, който определя разпределянето на частите? Защо в дадения случай една единица се разделя на две. Каква нужда е наложила това? Сега ще ви представя въпроса малко по-другояче. Вие сте двама приятели, единият приятел носи една ябълка, изважда я, разделя я на две половинки.
към беседата >>
Кой е онзи закон, който определя разпределянето на частите?
Някои стопяват желязото с перото. Някои стопяват желязото с една сладка дума. Вие сега алхимически трябва да го превърнете. Защо сме разделили тази единица на 9 части. В един дом се раждат само 2 деца, в друг дом се раждат 9 деца.
Кой е онзи закон, който определя разпределянето на частите?
Защо в дадения случай една единица се разделя на две. Каква нужда е наложила това? Сега ще ви представя въпроса малко по-другояче. Вие сте двама приятели, единият приятел носи една ябълка, изважда я, разделя я на две половинки. Едната половинка оставя за себе си, а другата дава на своя приятел.
към беседата >>
Защо в дадения случай една единица се разделя на две.
Някои стопяват желязото с една сладка дума. Вие сега алхимически трябва да го превърнете. Защо сме разделили тази единица на 9 части. В един дом се раждат само 2 деца, в друг дом се раждат 9 деца. Кой е онзи закон, който определя разпределянето на частите?
Защо в дадения случай една единица се разделя на две.
Каква нужда е наложила това? Сега ще ви представя въпроса малко по-другояче. Вие сте двама приятели, единият приятел носи една ябълка, изважда я, разделя я на две половинки. Едната половинка оставя за себе си, а другата дава на своя приятел. Защо разделя на две?
към беседата >>
Каква нужда е наложила това?
Вие сега алхимически трябва да го превърнете. Защо сме разделили тази единица на 9 части. В един дом се раждат само 2 деца, в друг дом се раждат 9 деца. Кой е онзи закон, който определя разпределянето на частите? Защо в дадения случай една единица се разделя на две.
Каква нужда е наложила това?
Сега ще ви представя въпроса малко по-другояче. Вие сте двама приятели, единият приятел носи една ябълка, изважда я, разделя я на две половинки. Едната половинка оставя за себе си, а другата дава на своя приятел. Защо разделя на две? Защото са двама души.
към беседата >>
Сега ще ви представя въпроса малко по-другояче.
Защо сме разделили тази единица на 9 части. В един дом се раждат само 2 деца, в друг дом се раждат 9 деца. Кой е онзи закон, който определя разпределянето на частите? Защо в дадения случай една единица се разделя на две. Каква нужда е наложила това?
Сега ще ви представя въпроса малко по-другояче.
Вие сте двама приятели, единият приятел носи една ябълка, изважда я, разделя я на две половинки. Едната половинка оставя за себе си, а другата дава на своя приятел. Защо разделя на две? Защото са двама души. И защо даваш на твоя приятел?
към беседата >>
Вие сте двама приятели, единият приятел носи една ябълка, изважда я, разделя я на две половинки.
В един дом се раждат само 2 деца, в друг дом се раждат 9 деца. Кой е онзи закон, който определя разпределянето на частите? Защо в дадения случай една единица се разделя на две. Каква нужда е наложила това? Сега ще ви представя въпроса малко по-другояче.
Вие сте двама приятели, единият приятел носи една ябълка, изважда я, разделя я на две половинки.
Едната половинка оставя за себе си, а другата дава на своя приятел. Защо разделя на две? Защото са двама души. И защо даваш на твоя приятел? - Защото го обичаш.
към беседата >>
Едната половинка оставя за себе си, а другата дава на своя приятел.
Кой е онзи закон, който определя разпределянето на частите? Защо в дадения случай една единица се разделя на две. Каква нужда е наложила това? Сега ще ви представя въпроса малко по-другояче. Вие сте двама приятели, единият приятел носи една ябълка, изважда я, разделя я на две половинки.
Едната половинка оставя за себе си, а другата дава на своя приятел.
Защо разделя на две? Защото са двама души. И защо даваш на твоя приятел? - Защото го обичаш. Колкото повече го обичаш, толкова повече ще му дадеш.
към беседата >>
Защо разделя на две?
Защо в дадения случай една единица се разделя на две. Каква нужда е наложила това? Сега ще ви представя въпроса малко по-другояче. Вие сте двама приятели, единият приятел носи една ябълка, изважда я, разделя я на две половинки. Едната половинка оставя за себе си, а другата дава на своя приятел.
Защо разделя на две?
Защото са двама души. И защо даваш на твоя приятел? - Защото го обичаш. Колкото повече го обичаш, толкова повече ще му дадеш. Ако го обичаш повече, ще му дадеш по-голямата половинка.
към беседата >>
Защото са двама души.
Каква нужда е наложила това? Сега ще ви представя въпроса малко по-другояче. Вие сте двама приятели, единият приятел носи една ябълка, изважда я, разделя я на две половинки. Едната половинка оставя за себе си, а другата дава на своя приятел. Защо разделя на две?
Защото са двама души.
И защо даваш на твоя приятел? - Защото го обичаш. Колкото повече го обичаш, толкова повече ще му дадеш. Ако го обичаш повече, ще му дадеш по-голямата половинка. Ако го обичаш по-малко, на себе си ще дадеш по-голямата половинка.
към беседата >>
И защо даваш на твоя приятел?
Сега ще ви представя въпроса малко по-другояче. Вие сте двама приятели, единият приятел носи една ябълка, изважда я, разделя я на две половинки. Едната половинка оставя за себе си, а другата дава на своя приятел. Защо разделя на две? Защото са двама души.
И защо даваш на твоя приятел?
- Защото го обичаш. Колкото повече го обичаш, толкова повече ще му дадеш. Ако го обичаш повече, ще му дадеш по-голямата половинка. Ако го обичаш по-малко, на себе си ще дадеш по-голямата половинка. Ако сте 9 души, ябълката на колко части ще я разделиш?
към беседата >>
- Защото го обичаш.
Вие сте двама приятели, единият приятел носи една ябълка, изважда я, разделя я на две половинки. Едната половинка оставя за себе си, а другата дава на своя приятел. Защо разделя на две? Защото са двама души. И защо даваш на твоя приятел?
- Защото го обичаш.
Колкото повече го обичаш, толкова повече ще му дадеш. Ако го обичаш повече, ще му дадеш по-голямата половинка. Ако го обичаш по-малко, на себе си ще дадеш по-голямата половинка. Ако сте 9 души, ябълката на колко части ще я разделиш? Какво трябва да разбираме под думата деление?
към беседата >>
Колкото повече го обичаш, толкова повече ще му дадеш.
Едната половинка оставя за себе си, а другата дава на своя приятел. Защо разделя на две? Защото са двама души. И защо даваш на твоя приятел? - Защото го обичаш.
Колкото повече го обичаш, толкова повече ще му дадеш.
Ако го обичаш повече, ще му дадеш по-голямата половинка. Ако го обичаш по-малко, на себе си ще дадеш по-голямата половинка. Ако сте 9 души, ябълката на колко части ще я разделиш? Какво трябва да разбираме под думата деление? Казва се: Той се отдели от нас.
към беседата >>
Ако го обичаш повече, ще му дадеш по-голямата половинка.
Защо разделя на две? Защото са двама души. И защо даваш на твоя приятел? - Защото го обичаш. Колкото повече го обичаш, толкова повече ще му дадеш.
Ако го обичаш повече, ще му дадеш по-голямата половинка.
Ако го обичаш по-малко, на себе си ще дадеш по-голямата половинка. Ако сте 9 души, ябълката на колко части ще я разделиш? Какво трябва да разбираме под думата деление? Казва се: Той се отдели от нас. Когато един човек се отделя от нас, той туря ли нож да отдели нещо?
към беседата >>
Ако го обичаш по-малко, на себе си ще дадеш по-голямата половинка.
Защото са двама души. И защо даваш на твоя приятел? - Защото го обичаш. Колкото повече го обичаш, толкова повече ще му дадеш. Ако го обичаш повече, ще му дадеш по-голямата половинка.
Ако го обичаш по-малко, на себе си ще дадеш по-голямата половинка.
Ако сте 9 души, ябълката на колко части ще я разделиш? Какво трябва да разбираме под думата деление? Казва се: Той се отдели от нас. Когато един човек се отделя от нас, той туря ли нож да отдели нещо? (Когато двама приятели се разделят, разделили ли са се силите, които са действували или са престанали да действуват?) Щом са престанали да действуват, те са умрели и двамата.
към беседата >>
Ако сте 9 души, ябълката на колко части ще я разделиш?
И защо даваш на твоя приятел? - Защото го обичаш. Колкото повече го обичаш, толкова повече ще му дадеш. Ако го обичаш повече, ще му дадеш по-голямата половинка. Ако го обичаш по-малко, на себе си ще дадеш по-голямата половинка.
Ако сте 9 души, ябълката на колко части ще я разделиш?
Какво трябва да разбираме под думата деление? Казва се: Той се отдели от нас. Когато един човек се отделя от нас, той туря ли нож да отдели нещо? (Когато двама приятели се разделят, разделили ли са се силите, които са действували или са престанали да действуват?) Щом са престанали да действуват, те са умрели и двамата. В живота деление не може да има.
към беседата >>
Какво трябва да разбираме под думата деление?
- Защото го обичаш. Колкото повече го обичаш, толкова повече ще му дадеш. Ако го обичаш повече, ще му дадеш по-голямата половинка. Ако го обичаш по-малко, на себе си ще дадеш по-голямата половинка. Ако сте 9 души, ябълката на колко части ще я разделиш?
Какво трябва да разбираме под думата деление?
Казва се: Той се отдели от нас. Когато един човек се отделя от нас, той туря ли нож да отдели нещо? (Когато двама приятели се разделят, разделили ли са се силите, които са действували или са престанали да действуват?) Щом са престанали да действуват, те са умрели и двамата. В живота деление не може да има. Има едно деление, без да се разделят.
към беседата >>
Казва се: Той се отдели от нас.
Колкото повече го обичаш, толкова повече ще му дадеш. Ако го обичаш повече, ще му дадеш по-голямата половинка. Ако го обичаш по-малко, на себе си ще дадеш по-голямата половинка. Ако сте 9 души, ябълката на колко части ще я разделиш? Какво трябва да разбираме под думата деление?
Казва се: Той се отдели от нас.
Когато един човек се отделя от нас, той туря ли нож да отдели нещо? (Когато двама приятели се разделят, разделили ли са се силите, които са действували или са престанали да действуват?) Щом са престанали да действуват, те са умрели и двамата. В живота деление не може да има. Има едно деление, без да се разделят. Делят се, без да се разделят.
към беседата >>
Когато един човек се отделя от нас, той туря ли нож да отдели нещо?
Ако го обичаш повече, ще му дадеш по-голямата половинка. Ако го обичаш по-малко, на себе си ще дадеш по-голямата половинка. Ако сте 9 души, ябълката на колко части ще я разделиш? Какво трябва да разбираме под думата деление? Казва се: Той се отдели от нас.
Когато един човек се отделя от нас, той туря ли нож да отдели нещо?
(Когато двама приятели се разделят, разделили ли са се силите, които са действували или са престанали да действуват?) Щом са престанали да действуват, те са умрели и двамата. В живота деление не може да има. Има едно деление, без да се разделят. Делят се, без да се разделят. Този закон за физическия живот не може да го допуснем.
към беседата >>
(Когато двама приятели се разделят, разделили ли са се силите, които са действували или са престанали да действуват?) Щом са престанали да действуват, те са умрели и двамата.
Ако го обичаш по-малко, на себе си ще дадеш по-голямата половинка. Ако сте 9 души, ябълката на колко части ще я разделиш? Какво трябва да разбираме под думата деление? Казва се: Той се отдели от нас. Когато един човек се отделя от нас, той туря ли нож да отдели нещо?
(Когато двама приятели се разделят, разделили ли са се силите, които са действували или са престанали да действуват?) Щом са престанали да действуват, те са умрели и двамата.
В живота деление не може да има. Има едно деление, без да се разделят. Делят се, без да се разделят. Този закон за физическия живот не може да го допуснем. Щом отделиш една ръка, ти не може да я туриш на мястото.
към беседата >>
В живота деление не може да има.
Ако сте 9 души, ябълката на колко части ще я разделиш? Какво трябва да разбираме под думата деление? Казва се: Той се отдели от нас. Когато един човек се отделя от нас, той туря ли нож да отдели нещо? (Когато двама приятели се разделят, разделили ли са се силите, които са действували или са престанали да действуват?) Щом са престанали да действуват, те са умрели и двамата.
В живота деление не може да има.
Има едно деление, без да се разделят. Делят се, без да се разделят. Този закон за физическия живот не може да го допуснем. Щом отделиш една ръка, ти не може да я туриш на мястото. Казваш: „Отделил се един приятел от друг.” Тук делението е по-свободно.
към беседата >>
Има едно деление, без да се разделят.
Какво трябва да разбираме под думата деление? Казва се: Той се отдели от нас. Когато един човек се отделя от нас, той туря ли нож да отдели нещо? (Когато двама приятели се разделят, разделили ли са се силите, които са действували или са престанали да действуват?) Щом са престанали да действуват, те са умрели и двамата. В живота деление не може да има.
Има едно деление, без да се разделят.
Делят се, без да се разделят. Този закон за физическия живот не може да го допуснем. Щом отделиш една ръка, ти не може да я туриш на мястото. Казваш: „Отделил се един приятел от друг.” Тук делението е по-свободно.
към беседата >>
Делят се, без да се разделят.
Казва се: Той се отдели от нас. Когато един човек се отделя от нас, той туря ли нож да отдели нещо? (Когато двама приятели се разделят, разделили ли са се силите, които са действували или са престанали да действуват?) Щом са престанали да действуват, те са умрели и двамата. В живота деление не може да има. Има едно деление, без да се разделят.
Делят се, без да се разделят.
Този закон за физическия живот не може да го допуснем. Щом отделиш една ръка, ти не може да я туриш на мястото. Казваш: „Отделил се един приятел от друг.” Тук делението е по-свободно.
към беседата >>
Този закон за физическия живот не може да го допуснем.
Когато един човек се отделя от нас, той туря ли нож да отдели нещо? (Когато двама приятели се разделят, разделили ли са се силите, които са действували или са престанали да действуват?) Щом са престанали да действуват, те са умрели и двамата. В живота деление не може да има. Има едно деление, без да се разделят. Делят се, без да се разделят.
Този закон за физическия живот не може да го допуснем.
Щом отделиш една ръка, ти не може да я туриш на мястото. Казваш: „Отделил се един приятел от друг.” Тук делението е по-свободно.
към беседата >>
Щом отделиш една ръка, ти не може да я туриш на мястото.
(Когато двама приятели се разделят, разделили ли са се силите, които са действували или са престанали да действуват?) Щом са престанали да действуват, те са умрели и двамата. В живота деление не може да има. Има едно деление, без да се разделят. Делят се, без да се разделят. Този закон за физическия живот не може да го допуснем.
Щом отделиш една ръка, ти не може да я туриш на мястото.
Казваш: „Отделил се един приятел от друг.” Тук делението е по-свободно.
към беседата >>
Казваш: „Отделил се един приятел от друг.” Тук делението е по-свободно.
В живота деление не може да има. Има едно деление, без да се разделят. Делят се, без да се разделят. Този закон за физическия живот не може да го допуснем. Щом отделиш една ръка, ти не може да я туриш на мястото.
Казваш: „Отделил се един приятел от друг.” Тук делението е по-свободно.
към беседата >>
Често вие говорите, че сте изгубили любовта си.
Често вие говорите, че сте изгубили любовта си.
Нали така? Какво разбираме ние под думите „изгубил съм любовта си”? Считате любовта за нещо нематериално. Хубаво. Тогава как може нещо нематериално да се изгуби? Къде ще се изгуби тази любов?
към беседата >>
Нали така?
Често вие говорите, че сте изгубили любовта си.
Нали така?
Какво разбираме ние под думите „изгубил съм любовта си”? Считате любовта за нещо нематериално. Хубаво. Тогава как може нещо нематериално да се изгуби? Къде ще се изгуби тази любов? Ти чувствуваш, че отношението на твоя приятел към тебе не е такова, каквото е било едно време.
към беседата >>
Какво разбираме ние под думите „изгубил съм любовта си”?
Често вие говорите, че сте изгубили любовта си. Нали така?
Какво разбираме ние под думите „изгубил съм любовта си”?
Считате любовта за нещо нематериално. Хубаво. Тогава как може нещо нематериално да се изгуби? Къде ще се изгуби тази любов? Ти чувствуваш, че отношението на твоя приятел към тебе не е такова, каквото е било едно време. Неговите постъпки, неговите чувства - в тях има промяна.
към беседата >>
Считате любовта за нещо нематериално. Хубаво.
Често вие говорите, че сте изгубили любовта си. Нали така? Какво разбираме ние под думите „изгубил съм любовта си”?
Считате любовта за нещо нематериално. Хубаво.
Тогава как може нещо нематериално да се изгуби? Къде ще се изгуби тази любов? Ти чувствуваш, че отношението на твоя приятел към тебе не е такова, каквото е било едно време. Неговите постъпки, неговите чувства - в тях има промяна. Казваш: „Първата любов между нас престана.” Тази енергия къде е отишла?
към беседата >>
Тогава как може нещо нематериално да се изгуби?
Често вие говорите, че сте изгубили любовта си. Нали така? Какво разбираме ние под думите „изгубил съм любовта си”? Считате любовта за нещо нематериално. Хубаво.
Тогава как може нещо нематериално да се изгуби?
Къде ще се изгуби тази любов? Ти чувствуваш, че отношението на твоя приятел към тебе не е такова, каквото е било едно време. Неговите постъпки, неговите чувства - в тях има промяна. Казваш: „Първата любов между нас престана.” Тази енергия къде е отишла? Известна енергия се е изгубила в Любовта.
към беседата >>
Къде ще се изгуби тази любов?
Често вие говорите, че сте изгубили любовта си. Нали така? Какво разбираме ние под думите „изгубил съм любовта си”? Считате любовта за нещо нематериално. Хубаво. Тогава как може нещо нематериално да се изгуби?
Къде ще се изгуби тази любов?
Ти чувствуваш, че отношението на твоя приятел към тебе не е такова, каквото е било едно време. Неговите постъпки, неговите чувства - в тях има промяна. Казваш: „Първата любов между нас престана.” Тази енергия къде е отишла? Известна енергия се е изгубила в Любовта. Къде е отишла в дадения случай тази енергия?
към беседата >>
Ти чувствуваш, че отношението на твоя приятел към тебе не е такова, каквото е било едно време.
Нали така? Какво разбираме ние под думите „изгубил съм любовта си”? Считате любовта за нещо нематериално. Хубаво. Тогава как може нещо нематериално да се изгуби? Къде ще се изгуби тази любов?
Ти чувствуваш, че отношението на твоя приятел към тебе не е такова, каквото е било едно време.
Неговите постъпки, неговите чувства - в тях има промяна. Казваш: „Първата любов между нас престана.” Тази енергия къде е отишла? Известна енергия се е изгубила в Любовта. Къде е отишла в дадения случай тази енергия? Този твой приятел е намерил друг един приятел и го е обикнал.
към беседата >>
Неговите постъпки, неговите чувства - в тях има промяна.
Какво разбираме ние под думите „изгубил съм любовта си”? Считате любовта за нещо нематериално. Хубаво. Тогава как може нещо нематериално да се изгуби? Къде ще се изгуби тази любов? Ти чувствуваш, че отношението на твоя приятел към тебе не е такова, каквото е било едно време.
Неговите постъпки, неговите чувства - в тях има промяна.
Казваш: „Първата любов между нас престана.” Тази енергия къде е отишла? Известна енергия се е изгубила в Любовта. Къде е отишла в дадения случай тази енергия? Този твой приятел е намерил друг един приятел и го е обикнал. И неговото внимание е съсредоточено към друг.
към беседата >>
Казваш: „Първата любов между нас престана.” Тази енергия къде е отишла?
Считате любовта за нещо нематериално. Хубаво. Тогава как може нещо нематериално да се изгуби? Къде ще се изгуби тази любов? Ти чувствуваш, че отношението на твоя приятел към тебе не е такова, каквото е било едно време. Неговите постъпки, неговите чувства - в тях има промяна.
Казваш: „Първата любов между нас престана.” Тази енергия къде е отишла?
Известна енергия се е изгубила в Любовта. Къде е отишла в дадения случай тази енергия? Този твой приятел е намерил друг един приятел и го е обикнал. И неговото внимание е съсредоточено към друг. Ти не чувствуваш неговото внимание, насочено към тебе, както по-рано.
към беседата >>
Известна енергия се е изгубила в Любовта.
Тогава как може нещо нематериално да се изгуби? Къде ще се изгуби тази любов? Ти чувствуваш, че отношението на твоя приятел към тебе не е такова, каквото е било едно време. Неговите постъпки, неговите чувства - в тях има промяна. Казваш: „Първата любов между нас престана.” Тази енергия къде е отишла?
Известна енергия се е изгубила в Любовта.
Къде е отишла в дадения случай тази енергия? Този твой приятел е намерил друг един приятел и го е обикнал. И неговото внимание е съсредоточено към друг. Ти не чувствуваш неговото внимание, насочено към тебе, както по-рано. Любовта изгубена ли е?
към беседата >>
Къде е отишла в дадения случай тази енергия?
Къде ще се изгуби тази любов? Ти чувствуваш, че отношението на твоя приятел към тебе не е такова, каквото е било едно време. Неговите постъпки, неговите чувства - в тях има промяна. Казваш: „Първата любов между нас престана.” Тази енергия къде е отишла? Известна енергия се е изгубила в Любовта.
Къде е отишла в дадения случай тази енергия?
Този твой приятел е намерил друг един приятел и го е обикнал. И неговото внимание е съсредоточено към друг. Ти не чувствуваш неговото внимание, насочено към тебе, както по-рано. Любовта изгубена ли е? Ти със своето съзнание не съставяш един обект за него.
към беседата >>
Този твой приятел е намерил друг един приятел и го е обикнал.
Ти чувствуваш, че отношението на твоя приятел към тебе не е такова, каквото е било едно време. Неговите постъпки, неговите чувства - в тях има промяна. Казваш: „Първата любов между нас престана.” Тази енергия къде е отишла? Известна енергия се е изгубила в Любовта. Къде е отишла в дадения случай тази енергия?
Този твой приятел е намерил друг един приятел и го е обикнал.
И неговото внимание е съсредоточено към друг. Ти не чувствуваш неговото внимание, насочено към тебе, както по-рано. Любовта изгубена ли е? Ти със своето съзнание не съставяш един обект за него. Неговите желания не са насочени към тебе, а в друга някоя посока.
към беседата >>
И неговото внимание е съсредоточено към друг.
Неговите постъпки, неговите чувства - в тях има промяна. Казваш: „Първата любов между нас престана.” Тази енергия къде е отишла? Известна енергия се е изгубила в Любовта. Къде е отишла в дадения случай тази енергия? Този твой приятел е намерил друг един приятел и го е обикнал.
И неговото внимание е съсредоточено към друг.
Ти не чувствуваш неговото внимание, насочено към тебе, както по-рано. Любовта изгубена ли е? Ти със своето съзнание не съставяш един обект за него. Неговите желания не са насочени към тебе, а в друга някоя посока. Ти считаш това за загуба.
към беседата >>
Ти не чувствуваш неговото внимание, насочено към тебе, както по-рано.
Казваш: „Първата любов между нас престана.” Тази енергия къде е отишла? Известна енергия се е изгубила в Любовта. Къде е отишла в дадения случай тази енергия? Този твой приятел е намерил друг един приятел и го е обикнал. И неговото внимание е съсредоточено към друг.
Ти не чувствуваш неговото внимание, насочено към тебе, както по-рано.
Любовта изгубена ли е? Ти със своето съзнание не съставяш един обект за него. Неговите желания не са насочени към тебе, а в друга някоя посока. Ти считаш това за загуба. Тогава как ще обясните следното.
към беседата >>
Любовта изгубена ли е?
Известна енергия се е изгубила в Любовта. Къде е отишла в дадения случай тази енергия? Този твой приятел е намерил друг един приятел и го е обикнал. И неговото внимание е съсредоточено към друг. Ти не чувствуваш неговото внимание, насочено към тебе, както по-рано.
Любовта изгубена ли е?
Ти със своето съзнание не съставяш един обект за него. Неговите желания не са насочени към тебе, а в друга някоя посока. Ти считаш това за загуба. Тогава как ще обясните следното. Когато Земята се завърти и Слънцето изчезне от едната половина на Земята и не я огрява, може ли тази част от Земята да каже, че е изгубила любовта на Слънцето, като не я огрява.
към беседата >>
Ти със своето съзнание не съставяш един обект за него.
Къде е отишла в дадения случай тази енергия? Този твой приятел е намерил друг един приятел и го е обикнал. И неговото внимание е съсредоточено към друг. Ти не чувствуваш неговото внимание, насочено към тебе, както по-рано. Любовта изгубена ли е?
Ти със своето съзнание не съставяш един обект за него.
Неговите желания не са насочени към тебе, а в друга някоя посока. Ти считаш това за загуба. Тогава как ще обясните следното. Когато Земята се завърти и Слънцето изчезне от едната половина на Земята и не я огрява, може ли тази част от Земята да каже, че е изгубила любовта на Слънцето, като не я огрява. Всъщност загубила ли е любовта тази част на Земята?
към беседата >>
Неговите желания не са насочени към тебе, а в друга някоя посока.
Този твой приятел е намерил друг един приятел и го е обикнал. И неговото внимание е съсредоточено към друг. Ти не чувствуваш неговото внимание, насочено към тебе, както по-рано. Любовта изгубена ли е? Ти със своето съзнание не съставяш един обект за него.
Неговите желания не са насочени към тебе, а в друга някоя посока.
Ти считаш това за загуба. Тогава как ще обясните следното. Когато Земята се завърти и Слънцето изчезне от едната половина на Земята и не я огрява, може ли тази част от Земята да каже, че е изгубила любовта на Слънцето, като не я огрява. Всъщност загубила ли е любовта тази част на Земята? (В дадения случай няма загуба.)
към беседата >>
Ти считаш това за загуба.
И неговото внимание е съсредоточено към друг. Ти не чувствуваш неговото внимание, насочено към тебе, както по-рано. Любовта изгубена ли е? Ти със своето съзнание не съставяш един обект за него. Неговите желания не са насочени към тебе, а в друга някоя посока.
Ти считаш това за загуба.
Тогава как ще обясните следното. Когато Земята се завърти и Слънцето изчезне от едната половина на Земята и не я огрява, може ли тази част от Земята да каже, че е изгубила любовта на Слънцето, като не я огрява. Всъщност загубила ли е любовта тази част на Земята? (В дадения случай няма загуба.)
към беседата >>
Тогава как ще обясните следното.
Ти не чувствуваш неговото внимание, насочено към тебе, както по-рано. Любовта изгубена ли е? Ти със своето съзнание не съставяш един обект за него. Неговите желания не са насочени към тебе, а в друга някоя посока. Ти считаш това за загуба.
Тогава как ще обясните следното.
Когато Земята се завърти и Слънцето изчезне от едната половина на Земята и не я огрява, може ли тази част от Земята да каже, че е изгубила любовта на Слънцето, като не я огрява. Всъщност загубила ли е любовта тази част на Земята? (В дадения случай няма загуба.)
към беседата >>
Когато Земята се завърти и Слънцето изчезне от едната половина на Земята и не я огрява, може ли тази част от Земята да каже, че е изгубила любовта на Слънцето, като не я огрява.
Любовта изгубена ли е? Ти със своето съзнание не съставяш един обект за него. Неговите желания не са насочени към тебе, а в друга някоя посока. Ти считаш това за загуба. Тогава как ще обясните следното.
Когато Земята се завърти и Слънцето изчезне от едната половина на Земята и не я огрява, може ли тази част от Земята да каже, че е изгубила любовта на Слънцето, като не я огрява.
Всъщност загубила ли е любовта тази част на Земята? (В дадения случай няма загуба.)
към беседата >>
Всъщност загубила ли е любовта тази част на Земята?
Ти със своето съзнание не съставяш един обект за него. Неговите желания не са насочени към тебе, а в друга някоя посока. Ти считаш това за загуба. Тогава как ще обясните следното. Когато Земята се завърти и Слънцето изчезне от едната половина на Земята и не я огрява, може ли тази част от Земята да каже, че е изгубила любовта на Слънцето, като не я огрява.
Всъщност загубила ли е любовта тази част на Земята?
(В дадения случай няма загуба.)
към беседата >>
(В дадения случай няма загуба.)
Неговите желания не са насочени към тебе, а в друга някоя посока. Ти считаш това за загуба. Тогава как ще обясните следното. Когато Земята се завърти и Слънцето изчезне от едната половина на Земята и не я огрява, може ли тази част от Земята да каже, че е изгубила любовта на Слънцето, като не я огрява. Всъщност загубила ли е любовта тази част на Земята?
(В дадения случай няма загуба.)
към беседата >>
Все таки се оказва, че онази цигулка, на която се е свирило 300 години, добива хубав тон, а пък онези цигулки, на които не се е свирило, не са добили по-хубав тон.
Все таки се оказва, че онази цигулка, на която се е свирило 300 години, добива хубав тон, а пък онези цигулки, на които не се е свирило, не са добили по-хубав тон.
Ако някой ви е обикнал, туй чувство оставя нещо във вас. Онзи, който ви обича, той ще остави нещо във вас и той не може да го вземе назад. Любовта никога не се взема назад. Ти като дадеш любовта някъде, назад не можеш да я вземеш. Единственото нещо, което назад не се взема, то е любовта.
към беседата >>
Ако някой ви е обикнал, туй чувство оставя нещо във вас.
Все таки се оказва, че онази цигулка, на която се е свирило 300 години, добива хубав тон, а пък онези цигулки, на които не се е свирило, не са добили по-хубав тон.
Ако някой ви е обикнал, туй чувство оставя нещо във вас.
Онзи, който ви обича, той ще остави нещо във вас и той не може да го вземе назад. Любовта никога не се взема назад. Ти като дадеш любовта някъде, назад не можеш да я вземеш. Единственото нещо, което назад не се взема, то е любовта. Но и единственото нещо, което не може да се обсеби, е любовта.
към беседата >>
Онзи, който ви обича, той ще остави нещо във вас и той не може да го вземе назад.
Все таки се оказва, че онази цигулка, на която се е свирило 300 години, добива хубав тон, а пък онези цигулки, на които не се е свирило, не са добили по-хубав тон. Ако някой ви е обикнал, туй чувство оставя нещо във вас.
Онзи, който ви обича, той ще остави нещо във вас и той не може да го вземе назад.
Любовта никога не се взема назад. Ти като дадеш любовта някъде, назад не можеш да я вземеш. Единственото нещо, което назад не се взема, то е любовта. Но и единственото нещо, което не може да се обсеби, е любовта. Ти обичаш някого, ти не може да кажеш, че тази любов е твоя.
към беседата >>
Любовта никога не се взема назад.
Все таки се оказва, че онази цигулка, на която се е свирило 300 години, добива хубав тон, а пък онези цигулки, на които не се е свирило, не са добили по-хубав тон. Ако някой ви е обикнал, туй чувство оставя нещо във вас. Онзи, който ви обича, той ще остави нещо във вас и той не може да го вземе назад.
Любовта никога не се взема назад.
Ти като дадеш любовта някъде, назад не можеш да я вземеш. Единственото нещо, което назад не се взема, то е любовта. Но и единственото нещо, което не може да се обсеби, е любовта. Ти обичаш някого, ти не може да кажеш, че тази любов е твоя. И онзи, който е хванал любовта, и той не може да я задържи.
към беседата >>
Ти като дадеш любовта някъде, назад не можеш да я вземеш.
Все таки се оказва, че онази цигулка, на която се е свирило 300 години, добива хубав тон, а пък онези цигулки, на които не се е свирило, не са добили по-хубав тон. Ако някой ви е обикнал, туй чувство оставя нещо във вас. Онзи, който ви обича, той ще остави нещо във вас и той не може да го вземе назад. Любовта никога не се взема назад.
Ти като дадеш любовта някъде, назад не можеш да я вземеш.
Единственото нещо, което назад не се взема, то е любовта. Но и единственото нещо, което не може да се обсеби, е любовта. Ти обичаш някого, ти не може да кажеш, че тази любов е твоя. И онзи, който е хванал любовта, и той не може да я задържи. Любовта остава в двама души.
към беседата >>
Единственото нещо, което назад не се взема, то е любовта.
Все таки се оказва, че онази цигулка, на която се е свирило 300 години, добива хубав тон, а пък онези цигулки, на които не се е свирило, не са добили по-хубав тон. Ако някой ви е обикнал, туй чувство оставя нещо във вас. Онзи, който ви обича, той ще остави нещо във вас и той не може да го вземе назад. Любовта никога не се взема назад. Ти като дадеш любовта някъде, назад не можеш да я вземеш.
Единственото нещо, което назад не се взема, то е любовта.
Но и единственото нещо, което не може да се обсеби, е любовта. Ти обичаш някого, ти не може да кажеш, че тази любов е твоя. И онзи, който е хванал любовта, и той не може да я задържи. Любовта остава в двама души. Видимо остава.
към беседата >>
Но и единственото нещо, което не може да се обсеби, е любовта.
Ако някой ви е обикнал, туй чувство оставя нещо във вас. Онзи, който ви обича, той ще остави нещо във вас и той не може да го вземе назад. Любовта никога не се взема назад. Ти като дадеш любовта някъде, назад не можеш да я вземеш. Единственото нещо, което назад не се взема, то е любовта.
Но и единственото нещо, което не може да се обсеби, е любовта.
Ти обичаш някого, ти не може да кажеш, че тази любов е твоя. И онзи, който е хванал любовта, и той не може да я задържи. Любовта остава в двама души. Видимо остава. Мога да ви я представя като един човек.
към беседата >>
Ти обичаш някого, ти не може да кажеш, че тази любов е твоя.
Онзи, който ви обича, той ще остави нещо във вас и той не може да го вземе назад. Любовта никога не се взема назад. Ти като дадеш любовта някъде, назад не можеш да я вземеш. Единственото нещо, което назад не се взема, то е любовта. Но и единственото нещо, което не може да се обсеби, е любовта.
Ти обичаш някого, ти не може да кажеш, че тази любов е твоя.
И онзи, който е хванал любовта, и той не може да я задържи. Любовта остава в двама души. Видимо остава. Мога да ви я представя като един човек. Като я хванат за едната ръка и за другата ръка, тя си седи.
към беседата >>
И онзи, който е хванал любовта, и той не може да я задържи.
Любовта никога не се взема назад. Ти като дадеш любовта някъде, назад не можеш да я вземеш. Единственото нещо, което назад не се взема, то е любовта. Но и единственото нещо, което не може да се обсеби, е любовта. Ти обичаш някого, ти не може да кажеш, че тази любов е твоя.
И онзи, който е хванал любовта, и той не може да я задържи.
Любовта остава в двама души. Видимо остава. Мога да ви я представя като един човек. Като я хванат за едната ръка и за другата ръка, тя си седи. Но щом я пуснат, тя никога не остава при тях, а си тръгва по своя път.
към беседата >>
Любовта остава в двама души.
Ти като дадеш любовта някъде, назад не можеш да я вземеш. Единственото нещо, което назад не се взема, то е любовта. Но и единственото нещо, което не може да се обсеби, е любовта. Ти обичаш някого, ти не може да кажеш, че тази любов е твоя. И онзи, който е хванал любовта, и той не може да я задържи.
Любовта остава в двама души.
Видимо остава. Мога да ви я представя като един човек. Като я хванат за едната ръка и за другата ръка, тя си седи. Но щом я пуснат, тя никога не остава при тях, а си тръгва по своя път. Как ще разберете думите „по своя път”?
към беседата >>
Видимо остава.
Единственото нещо, което назад не се взема, то е любовта. Но и единственото нещо, което не може да се обсеби, е любовта. Ти обичаш някого, ти не може да кажеш, че тази любов е твоя. И онзи, който е хванал любовта, и той не може да я задържи. Любовта остава в двама души.
Видимо остава.
Мога да ви я представя като един човек. Като я хванат за едната ръка и за другата ръка, тя си седи. Но щом я пуснат, тя никога не остава при тях, а си тръгва по своя път. Как ще разберете думите „по своя път”? Това е само проявената любов в дадения случай.
към беседата >>
Мога да ви я представя като един човек.
Но и единственото нещо, което не може да се обсеби, е любовта. Ти обичаш някого, ти не може да кажеш, че тази любов е твоя. И онзи, който е хванал любовта, и той не може да я задържи. Любовта остава в двама души. Видимо остава.
Мога да ви я представя като един човек.
Като я хванат за едната ръка и за другата ръка, тя си седи. Но щом я пуснат, тя никога не остава при тях, а си тръгва по своя път. Как ще разберете думите „по своя път”? Това е само проявената любов в дадения случай. Известна енергия остава във вас.
към беседата >>
Като я хванат за едната ръка и за другата ръка, тя си седи.
Ти обичаш някого, ти не може да кажеш, че тази любов е твоя. И онзи, който е хванал любовта, и той не може да я задържи. Любовта остава в двама души. Видимо остава. Мога да ви я представя като един човек.
Като я хванат за едната ръка и за другата ръка, тя си седи.
Но щом я пуснат, тя никога не остава при тях, а си тръгва по своя път. Как ще разберете думите „по своя път”? Това е само проявената любов в дадения случай. Известна енергия остава във вас. Това, което остава във вас, не може да се измени.
към беседата >>
Но щом я пуснат, тя никога не остава при тях, а си тръгва по своя път.
И онзи, който е хванал любовта, и той не може да я задържи. Любовта остава в двама души. Видимо остава. Мога да ви я представя като един човек. Като я хванат за едната ръка и за другата ръка, тя си седи.
Но щом я пуснат, тя никога не остава при тях, а си тръгва по своя път.
Как ще разберете думите „по своя път”? Това е само проявената любов в дадения случай. Известна енергия остава във вас. Това, което остава във вас, не може да се измени. Единственото нещо в света, което не се изменя, е любовта.
към беседата >>
Как ще разберете думите „по своя път”?
Любовта остава в двама души. Видимо остава. Мога да ви я представя като един човек. Като я хванат за едната ръка и за другата ръка, тя си седи. Но щом я пуснат, тя никога не остава при тях, а си тръгва по своя път.
Как ще разберете думите „по своя път”?
Това е само проявената любов в дадения случай. Известна енергия остава във вас. Това, което остава във вас, не може да се измени. Единственото нещо в света, което не се изменя, е любовта. Някой път вие мислите, че се е променила.
към беседата >>
Това е само проявената любов в дадения случай.
Видимо остава. Мога да ви я представя като един човек. Като я хванат за едната ръка и за другата ръка, тя си седи. Но щом я пуснат, тя никога не остава при тях, а си тръгва по своя път. Как ще разберете думите „по своя път”?
Това е само проявената любов в дадения случай.
Известна енергия остава във вас. Това, което остава във вас, не може да се измени. Единственото нещо в света, което не се изменя, е любовта. Някой път вие мислите, че се е променила. Промяната става вътре във вашето съзнание.
към беседата >>
Известна енергия остава във вас.
Мога да ви я представя като един човек. Като я хванат за едната ръка и за другата ръка, тя си седи. Но щом я пуснат, тя никога не остава при тях, а си тръгва по своя път. Как ще разберете думите „по своя път”? Това е само проявената любов в дадения случай.
Известна енергия остава във вас.
Това, което остава във вас, не може да се измени. Единственото нещо в света, което не се изменя, е любовта. Някой път вие мислите, че се е променила. Промяната става вътре във вашето съзнание. Има нещо в човека, което се мени, което се движи в него.
към беседата >>
Това, което остава във вас, не може да се измени.
Като я хванат за едната ръка и за другата ръка, тя си седи. Но щом я пуснат, тя никога не остава при тях, а си тръгва по своя път. Как ще разберете думите „по своя път”? Това е само проявената любов в дадения случай. Известна енергия остава във вас.
Това, което остава във вас, не може да се измени.
Единственото нещо в света, което не се изменя, е любовта. Някой път вие мислите, че се е променила. Промяната става вътре във вашето съзнание. Има нещо в човека, което се мени, което се движи в него. И по тези вътрешни промени ние може да схванем проявите на Битието.
към беседата >>
Единственото нещо в света, което не се изменя, е любовта.
Но щом я пуснат, тя никога не остава при тях, а си тръгва по своя път. Как ще разберете думите „по своя път”? Това е само проявената любов в дадения случай. Известна енергия остава във вас. Това, което остава във вас, не може да се измени.
Единственото нещо в света, което не се изменя, е любовта.
Някой път вие мислите, че се е променила. Промяната става вътре във вашето съзнание. Има нещо в човека, което се мени, което се движи в него. И по тези вътрешни промени ние може да схванем проявите на Битието. Някой ви безпокои, вие се безпокоите за изгубената любов, за изгубените условия, за изгубеното време; за хиляди работи се безпокоите и не сте си дали за тях едно философско тълкуване.
към беседата >>
Някой път вие мислите, че се е променила.
Как ще разберете думите „по своя път”? Това е само проявената любов в дадения случай. Известна енергия остава във вас. Това, което остава във вас, не може да се измени. Единственото нещо в света, което не се изменя, е любовта.
Някой път вие мислите, че се е променила.
Промяната става вътре във вашето съзнание. Има нещо в човека, което се мени, което се движи в него. И по тези вътрешни промени ние може да схванем проявите на Битието. Някой ви безпокои, вие се безпокоите за изгубената любов, за изгубените условия, за изгубеното време; за хиляди работи се безпокоите и не сте си дали за тях едно философско тълкуване. Казваш: „Изгубих си времето.” Къде е отишло?
към беседата >>
Промяната става вътре във вашето съзнание.
Това е само проявената любов в дадения случай. Известна енергия остава във вас. Това, което остава във вас, не може да се измени. Единственото нещо в света, което не се изменя, е любовта. Някой път вие мислите, че се е променила.
Промяната става вътре във вашето съзнание.
Има нещо в човека, което се мени, което се движи в него. И по тези вътрешни промени ние може да схванем проявите на Битието. Някой ви безпокои, вие се безпокоите за изгубената любов, за изгубените условия, за изгубеното време; за хиляди работи се безпокоите и не сте си дали за тях едно философско тълкуване. Казваш: „Изгубих си времето.” Къде е отишло? Казваш: „Изгубих си живота, осиромашах.” Казваш: „Изгубих парите.” Не си ги изгубил, те са на земята.
към беседата >>
Има нещо в човека, което се мени, което се движи в него.
Известна енергия остава във вас. Това, което остава във вас, не може да се измени. Единственото нещо в света, което не се изменя, е любовта. Някой път вие мислите, че се е променила. Промяната става вътре във вашето съзнание.
Има нещо в човека, което се мени, което се движи в него.
И по тези вътрешни промени ние може да схванем проявите на Битието. Някой ви безпокои, вие се безпокоите за изгубената любов, за изгубените условия, за изгубеното време; за хиляди работи се безпокоите и не сте си дали за тях едно философско тълкуване. Казваш: „Изгубих си времето.” Къде е отишло? Казваш: „Изгубих си живота, осиромашах.” Казваш: „Изгубих парите.” Не си ги изгубил, те са на земята. Парите са останали на земята.
към беседата >>
И по тези вътрешни промени ние може да схванем проявите на Битието.
Това, което остава във вас, не може да се измени. Единственото нещо в света, което не се изменя, е любовта. Някой път вие мислите, че се е променила. Промяната става вътре във вашето съзнание. Има нещо в човека, което се мени, което се движи в него.
И по тези вътрешни промени ние може да схванем проявите на Битието.
Някой ви безпокои, вие се безпокоите за изгубената любов, за изгубените условия, за изгубеното време; за хиляди работи се безпокоите и не сте си дали за тях едно философско тълкуване. Казваш: „Изгубих си времето.” Къде е отишло? Казваш: „Изгубих си живота, осиромашах.” Казваш: „Изгубих парите.” Не си ги изгубил, те са на земята. Парите са останали на земята. Ти казваш, че си ги изгубил, а пък нищо не е изгубено.
към беседата >>
Някой ви безпокои, вие се безпокоите за изгубената любов, за изгубените условия, за изгубеното време; за хиляди работи се безпокоите и не сте си дали за тях едно философско тълкуване.
Единственото нещо в света, което не се изменя, е любовта. Някой път вие мислите, че се е променила. Промяната става вътре във вашето съзнание. Има нещо в човека, което се мени, което се движи в него. И по тези вътрешни промени ние може да схванем проявите на Битието.
Някой ви безпокои, вие се безпокоите за изгубената любов, за изгубените условия, за изгубеното време; за хиляди работи се безпокоите и не сте си дали за тях едно философско тълкуване.
Казваш: „Изгубих си времето.” Къде е отишло? Казваш: „Изгубих си живота, осиромашах.” Казваш: „Изгубих парите.” Не си ги изгубил, те са на земята. Парите са останали на земята. Ти казваш, че си ги изгубил, а пък нищо не е изгубено. Когато изгубиш любовта, де е загубата?
към беседата >>
Казваш: „Изгубих си времето.” Къде е отишло?
Някой път вие мислите, че се е променила. Промяната става вътре във вашето съзнание. Има нещо в човека, което се мени, което се движи в него. И по тези вътрешни промени ние може да схванем проявите на Битието. Някой ви безпокои, вие се безпокоите за изгубената любов, за изгубените условия, за изгубеното време; за хиляди работи се безпокоите и не сте си дали за тях едно философско тълкуване.
Казваш: „Изгубих си времето.” Къде е отишло?
Казваш: „Изгубих си живота, осиромашах.” Казваш: „Изгубих парите.” Не си ги изгубил, те са на земята. Парите са останали на земята. Ти казваш, че си ги изгубил, а пък нищо не е изгубено. Когато изгубиш любовта, де е загубата? Коя е причината, че се е изгубила любовта?
към беседата >>
Казваш: „Изгубих си живота, осиромашах.” Казваш: „Изгубих парите.” Не си ги изгубил, те са на земята.
Промяната става вътре във вашето съзнание. Има нещо в човека, което се мени, което се движи в него. И по тези вътрешни промени ние може да схванем проявите на Битието. Някой ви безпокои, вие се безпокоите за изгубената любов, за изгубените условия, за изгубеното време; за хиляди работи се безпокоите и не сте си дали за тях едно философско тълкуване. Казваш: „Изгубих си времето.” Къде е отишло?
Казваш: „Изгубих си живота, осиромашах.” Казваш: „Изгубих парите.” Не си ги изгубил, те са на земята.
Парите са останали на земята. Ти казваш, че си ги изгубил, а пък нищо не е изгубено. Когато изгубиш любовта, де е загубата? Коя е причината, че се е изгубила любовта?
към беседата >>
Парите са останали на земята.
Има нещо в човека, което се мени, което се движи в него. И по тези вътрешни промени ние може да схванем проявите на Битието. Някой ви безпокои, вие се безпокоите за изгубената любов, за изгубените условия, за изгубеното време; за хиляди работи се безпокоите и не сте си дали за тях едно философско тълкуване. Казваш: „Изгубих си времето.” Къде е отишло? Казваш: „Изгубих си живота, осиромашах.” Казваш: „Изгубих парите.” Не си ги изгубил, те са на земята.
Парите са останали на земята.
Ти казваш, че си ги изгубил, а пък нищо не е изгубено. Когато изгубиш любовта, де е загубата? Коя е причината, че се е изгубила любовта?
към беседата >>
Ти казваш, че си ги изгубил, а пък нищо не е изгубено.
И по тези вътрешни промени ние може да схванем проявите на Битието. Някой ви безпокои, вие се безпокоите за изгубената любов, за изгубените условия, за изгубеното време; за хиляди работи се безпокоите и не сте си дали за тях едно философско тълкуване. Казваш: „Изгубих си времето.” Къде е отишло? Казваш: „Изгубих си живота, осиромашах.” Казваш: „Изгубих парите.” Не си ги изгубил, те са на земята. Парите са останали на земята.
Ти казваш, че си ги изгубил, а пък нищо не е изгубено.
Когато изгубиш любовта, де е загубата? Коя е причината, че се е изгубила любовта?
към беседата >>
Когато изгубиш любовта, де е загубата?
Някой ви безпокои, вие се безпокоите за изгубената любов, за изгубените условия, за изгубеното време; за хиляди работи се безпокоите и не сте си дали за тях едно философско тълкуване. Казваш: „Изгубих си времето.” Къде е отишло? Казваш: „Изгубих си живота, осиромашах.” Казваш: „Изгубих парите.” Не си ги изгубил, те са на земята. Парите са останали на земята. Ти казваш, че си ги изгубил, а пък нищо не е изгубено.
Когато изгубиш любовта, де е загубата?
Коя е причината, че се е изгубила любовта?
към беседата >>
Коя е причината, че се е изгубила любовта?
Казваш: „Изгубих си времето.” Къде е отишло? Казваш: „Изгубих си живота, осиромашах.” Казваш: „Изгубих парите.” Не си ги изгубил, те са на земята. Парите са останали на земята. Ти казваш, че си ги изгубил, а пък нищо не е изгубено. Когато изгубиш любовта, де е загубата?
Коя е причината, че се е изгубила любовта?
към беседата >>
Да ви разясня аз този въпрос.
Да ви разясня аз този въпрос.
И да ви го разясня, той пак ще остане не разяснен. Вие приличате на еврейския цар Давида. Защо? Като отишъл той при Саула като млад момък, носел си прашката и Саул му казал: „Не става тази работа с прашка. Нужно е нашето модерно воюване.” Дава му копие, ризница, щит и Давид усеща, че с тях ще му е тежко и казва. „С тези работи аз съвсем не ще мога да воювам, съвсем ще загазя.” Няколко дена се учил той и видял, че не става така.
към беседата >>
И да ви го разясня, той пак ще остане не разяснен.
Да ви разясня аз този въпрос.
И да ви го разясня, той пак ще остане не разяснен.
Вие приличате на еврейския цар Давида. Защо? Като отишъл той при Саула като млад момък, носел си прашката и Саул му казал: „Не става тази работа с прашка. Нужно е нашето модерно воюване.” Дава му копие, ризница, щит и Давид усеща, че с тях ще му е тежко и казва. „С тези работи аз съвсем не ще мога да воювам, съвсем ще загазя.” Няколко дена се учил той и видял, че не става така. И взел пак прашката.
към беседата >>
Вие приличате на еврейския цар Давида. Защо?
Да ви разясня аз този въпрос. И да ви го разясня, той пак ще остане не разяснен.
Вие приличате на еврейския цар Давида. Защо?
Като отишъл той при Саула като млад момък, носел си прашката и Саул му казал: „Не става тази работа с прашка. Нужно е нашето модерно воюване.” Дава му копие, ризница, щит и Давид усеща, че с тях ще му е тежко и казва. „С тези работи аз съвсем не ще мога да воювам, съвсем ще загазя.” Няколко дена се учил той и видял, че не става така. И взел пак прашката. Та и вие, всеки един си носи своята прашка.
към беседата >>
Като отишъл той при Саула като млад момък, носел си прашката и Саул му казал: „Не става тази работа с прашка.
Да ви разясня аз този въпрос. И да ви го разясня, той пак ще остане не разяснен. Вие приличате на еврейския цар Давида. Защо?
Като отишъл той при Саула като млад момък, носел си прашката и Саул му казал: „Не става тази работа с прашка.
Нужно е нашето модерно воюване.” Дава му копие, ризница, щит и Давид усеща, че с тях ще му е тежко и казва. „С тези работи аз съвсем не ще мога да воювам, съвсем ще загазя.” Няколко дена се учил той и видял, че не става така. И взел пак прашката. Та и вие, всеки един си носи своята прашка. Всеки един от вас си има една мярка.
към беседата >>
Нужно е нашето модерно воюване.” Дава му копие, ризница, щит и Давид усеща, че с тях ще му е тежко и казва.
Да ви разясня аз този въпрос. И да ви го разясня, той пак ще остане не разяснен. Вие приличате на еврейския цар Давида. Защо? Като отишъл той при Саула като млад момък, носел си прашката и Саул му казал: „Не става тази работа с прашка.
Нужно е нашето модерно воюване.” Дава му копие, ризница, щит и Давид усеща, че с тях ще му е тежко и казва.
„С тези работи аз съвсем не ще мога да воювам, съвсем ще загазя.” Няколко дена се учил той и видял, че не става така. И взел пак прашката. Та и вие, всеки един си носи своята прашка. Всеки един от вас си има една мярка. Както и да ви се изяснява любовта, някой път ви разправят за идеална любов, за социални отношения, облечете се в тях, походите и казвате: „Тази работа е непостижима”.
към беседата >>
„С тези работи аз съвсем не ще мога да воювам, съвсем ще загазя.” Няколко дена се учил той и видял, че не става така.
Да ви разясня аз този въпрос. И да ви го разясня, той пак ще остане не разяснен. Вие приличате на еврейския цар Давида. Защо? Като отишъл той при Саула като млад момък, носел си прашката и Саул му казал: „Не става тази работа с прашка. Нужно е нашето модерно воюване.” Дава му копие, ризница, щит и Давид усеща, че с тях ще му е тежко и казва.
„С тези работи аз съвсем не ще мога да воювам, съвсем ще загазя.” Няколко дена се учил той и видял, че не става така.
И взел пак прашката. Та и вие, всеки един си носи своята прашка. Всеки един от вас си има една мярка. Както и да ви се изяснява любовта, някой път ви разправят за идеална любов, за социални отношения, облечете се в тях, походите и казвате: „Тази работа е непостижима”. После пак вземете вашия костюм и казвате: „Това го разбирам.” И прави сте.
към беседата >>
И взел пак прашката.
И да ви го разясня, той пак ще остане не разяснен. Вие приличате на еврейския цар Давида. Защо? Като отишъл той при Саула като млад момък, носел си прашката и Саул му казал: „Не става тази работа с прашка. Нужно е нашето модерно воюване.” Дава му копие, ризница, щит и Давид усеща, че с тях ще му е тежко и казва. „С тези работи аз съвсем не ще мога да воювам, съвсем ще загазя.” Няколко дена се учил той и видял, че не става така.
И взел пак прашката.
Та и вие, всеки един си носи своята прашка. Всеки един от вас си има една мярка. Както и да ви се изяснява любовта, някой път ви разправят за идеална любов, за социални отношения, облечете се в тях, походите и казвате: „Тази работа е непостижима”. После пак вземете вашия костюм и казвате: „Това го разбирам.” И прави сте. И Давид като отиде с тази прашка, работата, за която го пратиха на бойното поле, той я свърши, но не я свърши с прашката.
към беседата >>
Та и вие, всеки един си носи своята прашка.
Вие приличате на еврейския цар Давида. Защо? Като отишъл той при Саула като млад момък, носел си прашката и Саул му казал: „Не става тази работа с прашка. Нужно е нашето модерно воюване.” Дава му копие, ризница, щит и Давид усеща, че с тях ще му е тежко и казва. „С тези работи аз съвсем не ще мога да воювам, съвсем ще загазя.” Няколко дена се учил той и видял, че не става така. И взел пак прашката.
Та и вие, всеки един си носи своята прашка.
Всеки един от вас си има една мярка. Както и да ви се изяснява любовта, някой път ви разправят за идеална любов, за социални отношения, облечете се в тях, походите и казвате: „Тази работа е непостижима”. После пак вземете вашия костюм и казвате: „Това го разбирам.” И прави сте. И Давид като отиде с тази прашка, работата, за която го пратиха на бойното поле, той я свърши, но не я свърши с прашката. Давид каза: „Аз ида в името на моя Бог, Той е толкова силен, че прашката, която е в мен, на място удря.
към беседата >>
Всеки един от вас си има една мярка.
Като отишъл той при Саула като млад момък, носел си прашката и Саул му казал: „Не става тази работа с прашка. Нужно е нашето модерно воюване.” Дава му копие, ризница, щит и Давид усеща, че с тях ще му е тежко и казва. „С тези работи аз съвсем не ще мога да воювам, съвсем ще загазя.” Няколко дена се учил той и видял, че не става така. И взел пак прашката. Та и вие, всеки един си носи своята прашка.
Всеки един от вас си има една мярка.
Както и да ви се изяснява любовта, някой път ви разправят за идеална любов, за социални отношения, облечете се в тях, походите и казвате: „Тази работа е непостижима”. После пак вземете вашия костюм и казвате: „Това го разбирам.” И прави сте. И Давид като отиде с тази прашка, работата, за която го пратиха на бойното поле, той я свърши, но не я свърши с прашката. Давид каза: „Аз ида в името на моя Бог, Той е толкова силен, че прашката, която е в мен, на място удря. Това е магическа работа.
към беседата >>
Както и да ви се изяснява любовта, някой път ви разправят за идеална любов, за социални отношения, облечете се в тях, походите и казвате: „Тази работа е непостижима”.
Нужно е нашето модерно воюване.” Дава му копие, ризница, щит и Давид усеща, че с тях ще му е тежко и казва. „С тези работи аз съвсем не ще мога да воювам, съвсем ще загазя.” Няколко дена се учил той и видял, че не става така. И взел пак прашката. Та и вие, всеки един си носи своята прашка. Всеки един от вас си има една мярка.
Както и да ви се изяснява любовта, някой път ви разправят за идеална любов, за социални отношения, облечете се в тях, походите и казвате: „Тази работа е непостижима”.
После пак вземете вашия костюм и казвате: „Това го разбирам.” И прави сте. И Давид като отиде с тази прашка, работата, за която го пратиха на бойното поле, той я свърши, но не я свърши с прашката. Давид каза: „Аз ида в името на моя Бог, Той е толкова силен, че прашката, която е в мен, на място удря. Това е магическа работа. Аз ида в Негово име.” Голиат му казва: „Ще ти дам да разбереш.
към беседата >>
После пак вземете вашия костюм и казвате: „Това го разбирам.” И прави сте.
„С тези работи аз съвсем не ще мога да воювам, съвсем ще загазя.” Няколко дена се учил той и видял, че не става така. И взел пак прашката. Та и вие, всеки един си носи своята прашка. Всеки един от вас си има една мярка. Както и да ви се изяснява любовта, някой път ви разправят за идеална любов, за социални отношения, облечете се в тях, походите и казвате: „Тази работа е непостижима”.
После пак вземете вашия костюм и казвате: „Това го разбирам.” И прави сте.
И Давид като отиде с тази прашка, работата, за която го пратиха на бойното поле, той я свърши, но не я свърши с прашката. Давид каза: „Аз ида в името на моя Бог, Той е толкова силен, че прашката, която е в мен, на място удря. Това е магическа работа. Аз ида в Негово име.” Голиат му казва: „Ще ти дам да разбереш. Аз зная какво мога да направя.”
към беседата >>
И Давид като отиде с тази прашка, работата, за която го пратиха на бойното поле, той я свърши, но не я свърши с прашката.
И взел пак прашката. Та и вие, всеки един си носи своята прашка. Всеки един от вас си има една мярка. Както и да ви се изяснява любовта, някой път ви разправят за идеална любов, за социални отношения, облечете се в тях, походите и казвате: „Тази работа е непостижима”. После пак вземете вашия костюм и казвате: „Това го разбирам.” И прави сте.
И Давид като отиде с тази прашка, работата, за която го пратиха на бойното поле, той я свърши, но не я свърши с прашката.
Давид каза: „Аз ида в името на моя Бог, Той е толкова силен, че прашката, която е в мен, на място удря. Това е магическа работа. Аз ида в Негово име.” Голиат му казва: „Ще ти дам да разбереш. Аз зная какво мога да направя.”
към беседата >>
Давид каза: „Аз ида в името на моя Бог, Той е толкова силен, че прашката, която е в мен, на място удря.
Та и вие, всеки един си носи своята прашка. Всеки един от вас си има една мярка. Както и да ви се изяснява любовта, някой път ви разправят за идеална любов, за социални отношения, облечете се в тях, походите и казвате: „Тази работа е непостижима”. После пак вземете вашия костюм и казвате: „Това го разбирам.” И прави сте. И Давид като отиде с тази прашка, работата, за която го пратиха на бойното поле, той я свърши, но не я свърши с прашката.
Давид каза: „Аз ида в името на моя Бог, Той е толкова силен, че прашката, която е в мен, на място удря.
Това е магическа работа. Аз ида в Негово име.” Голиат му казва: „Ще ти дам да разбереш. Аз зная какво мога да направя.”
към беседата >>
Това е магическа работа.
Всеки един от вас си има една мярка. Както и да ви се изяснява любовта, някой път ви разправят за идеална любов, за социални отношения, облечете се в тях, походите и казвате: „Тази работа е непостижима”. После пак вземете вашия костюм и казвате: „Това го разбирам.” И прави сте. И Давид като отиде с тази прашка, работата, за която го пратиха на бойното поле, той я свърши, но не я свърши с прашката. Давид каза: „Аз ида в името на моя Бог, Той е толкова силен, че прашката, която е в мен, на място удря.
Това е магическа работа.
Аз ида в Негово име.” Голиат му казва: „Ще ти дам да разбереш. Аз зная какво мога да направя.”
към беседата >>
Аз ида в Негово име.” Голиат му казва: „Ще ти дам да разбереш.
Както и да ви се изяснява любовта, някой път ви разправят за идеална любов, за социални отношения, облечете се в тях, походите и казвате: „Тази работа е непостижима”. После пак вземете вашия костюм и казвате: „Това го разбирам.” И прави сте. И Давид като отиде с тази прашка, работата, за която го пратиха на бойното поле, той я свърши, но не я свърши с прашката. Давид каза: „Аз ида в името на моя Бог, Той е толкова силен, че прашката, която е в мен, на място удря. Това е магическа работа.
Аз ида в Негово име.” Голиат му казва: „Ще ти дам да разбереш.
Аз зная какво мога да направя.”
към беседата >>
Аз зная какво мога да направя.”
После пак вземете вашия костюм и казвате: „Това го разбирам.” И прави сте. И Давид като отиде с тази прашка, работата, за която го пратиха на бойното поле, той я свърши, но не я свърши с прашката. Давид каза: „Аз ида в името на моя Бог, Той е толкова силен, че прашката, която е в мен, на място удря. Това е магическа работа. Аз ида в Негово име.” Голиат му казва: „Ще ти дам да разбереш.
Аз зная какво мога да направя.”
към беседата >>
Та казвам: Не е прашката, която може да разреши въпроса.
Та казвам: Не е прашката, която може да разреши въпроса.
Силата на Любовта тогава къде е? Вашата Любов е вашата прашка. Къде с силата? То е онова движение, което може да дадете. Силата ви трябва да иде от някъде другаде.
към беседата >>
Силата на Любовта тогава къде е?
Та казвам: Не е прашката, която може да разреши въпроса.
Силата на Любовта тогава къде е?
Вашата Любов е вашата прашка. Къде с силата? То е онова движение, което може да дадете. Силата ви трябва да иде от някъде другаде. Вие представяте света.
към беседата >>
Вашата Любов е вашата прашка.
Та казвам: Не е прашката, която може да разреши въпроса. Силата на Любовта тогава къде е?
Вашата Любов е вашата прашка.
Къде с силата? То е онова движение, което може да дадете. Силата ви трябва да иде от някъде другаде. Вие представяте света. Всички хора си представят, че само един може да ги обича.
към беседата >>
Къде с силата?
Та казвам: Не е прашката, която може да разреши въпроса. Силата на Любовта тогава къде е? Вашата Любов е вашата прашка.
Къде с силата?
То е онова движение, което може да дадете. Силата ви трябва да иде от някъде другаде. Вие представяте света. Всички хора си представят, че само един може да ги обича. Това е най-голямото заблуждение.
към беседата >>
То е онова движение, което може да дадете.
Та казвам: Не е прашката, която може да разреши въпроса. Силата на Любовта тогава къде е? Вашата Любов е вашата прашка. Къде с силата?
То е онова движение, което може да дадете.
Силата ви трябва да иде от някъде другаде. Вие представяте света. Всички хора си представят, че само един може да ги обича. Това е най-голямото заблуждение. От вас колцина могат да мислят, че двама могат да ги обичат?
към беседата >>
Силата ви трябва да иде от някъде другаде.
Та казвам: Не е прашката, която може да разреши въпроса. Силата на Любовта тогава къде е? Вашата Любов е вашата прашка. Къде с силата? То е онова движение, което може да дадете.
Силата ви трябва да иде от някъде другаде.
Вие представяте света. Всички хора си представят, че само един може да ги обича. Това е най-голямото заблуждение. От вас колцина могат да мислят, че двама могат да ги обичат? И всички търсите само един да ви обича.
към беседата >>
Вие представяте света.
Силата на Любовта тогава къде е? Вашата Любов е вашата прашка. Къде с силата? То е онова движение, което може да дадете. Силата ви трябва да иде от някъде другаде.
Вие представяте света.
Всички хора си представят, че само един може да ги обича. Това е най-голямото заблуждение. От вас колцина могат да мислят, че двама могат да ги обичат? И всички търсите само един да ви обича. Сега имате числото едно.
към беседата >>
Всички хора си представят, че само един може да ги обича.
Вашата Любов е вашата прашка. Къде с силата? То е онова движение, което може да дадете. Силата ви трябва да иде от някъде другаде. Вие представяте света.
Всички хора си представят, че само един може да ги обича.
Това е най-голямото заблуждение. От вас колцина могат да мислят, че двама могат да ги обичат? И всички търсите само един да ви обича. Сега имате числото едно. Ако числителят едно ви обича, а осемте ви мразят?
към беседата >>
Това е най-голямото заблуждение.
Къде с силата? То е онова движение, което може да дадете. Силата ви трябва да иде от някъде другаде. Вие представяте света. Всички хора си представят, че само един може да ги обича.
Това е най-голямото заблуждение.
От вас колцина могат да мислят, че двама могат да ги обичат? И всички търсите само един да ви обича. Сега имате числото едно. Ако числителят едно ви обича, а осемте ви мразят? Имате девет сестри и ако една ви обича, а осемте сестри ви мразят, тогава?
към беседата >>
От вас колцина могат да мислят, че двама могат да ги обичат?
То е онова движение, което може да дадете. Силата ви трябва да иде от някъде другаде. Вие представяте света. Всички хора си представят, че само един може да ги обича. Това е най-голямото заблуждение.
От вас колцина могат да мислят, че двама могат да ги обичат?
И всички търсите само един да ви обича. Сега имате числото едно. Ако числителят едно ви обича, а осемте ви мразят? Имате девет сестри и ако една ви обича, а осемте сестри ви мразят, тогава? Любовта на едната сестра и омразата на осемте ще бъдат ли равни?
към беседата >>
И всички търсите само един да ви обича.
Силата ви трябва да иде от някъде другаде. Вие представяте света. Всички хора си представят, че само един може да ги обича. Това е най-голямото заблуждение. От вас колцина могат да мислят, че двама могат да ги обичат?
И всички търсите само един да ви обича.
Сега имате числото едно. Ако числителят едно ви обича, а осемте ви мразят? Имате девет сестри и ако една ви обича, а осемте сестри ви мразят, тогава? Любовта на едната сестра и омразата на осемте ще бъдат ли равни?
към беседата >>
Сега имате числото едно.
Вие представяте света. Всички хора си представят, че само един може да ги обича. Това е най-голямото заблуждение. От вас колцина могат да мислят, че двама могат да ги обичат? И всички търсите само един да ви обича.
Сега имате числото едно.
Ако числителят едно ви обича, а осемте ви мразят? Имате девет сестри и ако една ви обича, а осемте сестри ви мразят, тогава? Любовта на едната сестра и омразата на осемте ще бъдат ли равни?
към беседата >>
Ако числителят едно ви обича, а осемте ви мразят?
Всички хора си представят, че само един може да ги обича. Това е най-голямото заблуждение. От вас колцина могат да мислят, че двама могат да ги обичат? И всички търсите само един да ви обича. Сега имате числото едно.
Ако числителят едно ви обича, а осемте ви мразят?
Имате девет сестри и ако една ви обича, а осемте сестри ви мразят, тогава? Любовта на едната сестра и омразата на осемте ще бъдат ли равни?
към беседата >>
Имате девет сестри и ако една ви обича, а осемте сестри ви мразят, тогава?
Това е най-голямото заблуждение. От вас колцина могат да мислят, че двама могат да ги обичат? И всички търсите само един да ви обича. Сега имате числото едно. Ако числителят едно ви обича, а осемте ви мразят?
Имате девет сестри и ако една ви обича, а осемте сестри ви мразят, тогава?
Любовта на едната сестра и омразата на осемте ще бъдат ли равни?
към беседата >>
Любовта на едната сестра и омразата на осемте ще бъдат ли равни?
От вас колцина могат да мислят, че двама могат да ги обичат? И всички търсите само един да ви обича. Сега имате числото едно. Ако числителят едно ви обича, а осемте ви мразят? Имате девет сестри и ако една ви обича, а осемте сестри ви мразят, тогава?
Любовта на едната сестра и омразата на осемте ще бъдат ли равни?
към беседата >>
Пак ще се спрем върху дробите.
Пак ще се спрем върху дробите.
Те водят към известно решение. Те си имат чисто практическо разрешение. То е философствуване тук. Но има друга една наука. Щом идеш при деветте моми и си избрал едната, ще видиш още осем души момци.
към беседата >>
Те водят към известно решение.
Пак ще се спрем върху дробите.
Те водят към известно решение.
Те си имат чисто практическо разрешение. То е философствуване тук. Но има друга една наука. Щом идеш при деветте моми и си избрал едната, ще видиш още осем души момци. При две моми отиват двама момци, при три моми отиват трима момци.
към беседата >>
Те си имат чисто практическо разрешение.
Пак ще се спрем върху дробите. Те водят към известно решение.
Те си имат чисто практическо разрешение.
То е философствуване тук. Но има друга една наука. Щом идеш при деветте моми и си избрал едната, ще видиш още осем души момци. При две моми отиват двама момци, при три моми отиват трима момци. Щом отиде един, той ще яде бой.
към беседата >>
То е философствуване тук.
Пак ще се спрем върху дробите. Те водят към известно решение. Те си имат чисто практическо разрешение.
То е философствуване тук.
Но има друга една наука. Щом идеш при деветте моми и си избрал едната, ще видиш още осем души момци. При две моми отиват двама момци, при три моми отиват трима момци. Щом отиде един, той ще яде бой. Да преведа думата бой.
към беседата >>
Но има друга една наука.
Пак ще се спрем върху дробите. Те водят към известно решение. Те си имат чисто практическо разрешение. То е философствуване тук.
Но има друга една наука.
Щом идеш при деветте моми и си избрал едната, ще видиш още осем души момци. При две моми отиват двама момци, при три моми отиват трима момци. Щом отиде един, той ще яде бой. Да преведа думата бой. Като отиде сам при девет моми, момъкът ще създаде едно от най-големите противоречия в живота си.
към беседата >>
Сега изучават физиологически кои са причините за ускоряване на пулса или за забавянето му.
Сега изучават физиологически кои са причините за ускоряване на пулса или за забавянето му.
Или за пример, ако се отвори човешкият мозък и почне да функционира пред вас, какво щяхте да забележите? Щяхте да забележите едно развълнувано море да се дига и да се слага. Щяха да се явят чукари, хлътвания или размествания вътре. Между това разместване и мисълта какво съотношение има? Повдигане на мозъка, слагане и изменение на мозъка.
към беседата >>
Щом идеш при деветте моми и си избрал едната, ще видиш още осем души момци.
Пак ще се спрем върху дробите. Те водят към известно решение. Те си имат чисто практическо разрешение. То е философствуване тук. Но има друга една наука.
Щом идеш при деветте моми и си избрал едната, ще видиш още осем души момци.
При две моми отиват двама момци, при три моми отиват трима момци. Щом отиде един, той ще яде бой. Да преведа думата бой. Като отиде сам при девет моми, момъкът ще създаде едно от най-големите противоречия в живота си. Ако отиде сам при деветте моми, този момък да не взема нищо.
към беседата >>
Или за пример, ако се отвори човешкият мозък и почне да функционира пред вас, какво щяхте да забележите?
Сега изучават физиологически кои са причините за ускоряване на пулса или за забавянето му.
Или за пример, ако се отвори човешкият мозък и почне да функционира пред вас, какво щяхте да забележите?
Щяхте да забележите едно развълнувано море да се дига и да се слага. Щяха да се явят чукари, хлътвания или размествания вътре. Между това разместване и мисълта какво съотношение има? Повдигане на мозъка, слагане и изменение на мозъка. Питам: При сегашните условия всички гледат повърхностно на живота, те гледат само на някои резултати.
към беседата >>
При две моми отиват двама момци, при три моми отиват трима момци.
Те водят към известно решение. Те си имат чисто практическо разрешение. То е философствуване тук. Но има друга една наука. Щом идеш при деветте моми и си избрал едната, ще видиш още осем души момци.
При две моми отиват двама момци, при три моми отиват трима момци.
Щом отиде един, той ще яде бой. Да преведа думата бой. Като отиде сам при девет моми, момъкът ще създаде едно от най-големите противоречия в живота си. Ако отиде сам при деветте моми, този момък да не взема нищо. Ако иска да вземе едната мома, тогава се явява спор от другите осем моми.
към беседата >>
Щяхте да забележите едно развълнувано море да се дига и да се слага.
Сега изучават физиологически кои са причините за ускоряване на пулса или за забавянето му. Или за пример, ако се отвори човешкият мозък и почне да функционира пред вас, какво щяхте да забележите?
Щяхте да забележите едно развълнувано море да се дига и да се слага.
Щяха да се явят чукари, хлътвания или размествания вътре. Между това разместване и мисълта какво съотношение има? Повдигане на мозъка, слагане и изменение на мозъка. Питам: При сегашните условия всички гледат повърхностно на живота, те гледат само на някои резултати. Всичките хора са се спрели на един резултат - да бъдат щастливи или да си уредят работите.
към беседата >>
Щом отиде един, той ще яде бой.
Те си имат чисто практическо разрешение. То е философствуване тук. Но има друга една наука. Щом идеш при деветте моми и си избрал едната, ще видиш още осем души момци. При две моми отиват двама момци, при три моми отиват трима момци.
Щом отиде един, той ще яде бой.
Да преведа думата бой. Като отиде сам при девет моми, момъкът ще създаде едно от най-големите противоречия в живота си. Ако отиде сам при деветте моми, този момък да не взема нищо. Ако иска да вземе едната мома, тогава се явява спор от другите осем моми. Той не трябва да иска да вземе нещо, а само да дава.
към беседата >>
Щяха да се явят чукари, хлътвания или размествания вътре.
Сега изучават физиологически кои са причините за ускоряване на пулса или за забавянето му. Или за пример, ако се отвори човешкият мозък и почне да функционира пред вас, какво щяхте да забележите? Щяхте да забележите едно развълнувано море да се дига и да се слага.
Щяха да се явят чукари, хлътвания или размествания вътре.
Между това разместване и мисълта какво съотношение има? Повдигане на мозъка, слагане и изменение на мозъка. Питам: При сегашните условия всички гледат повърхностно на живота, те гледат само на някои резултати. Всичките хора са се спрели на един резултат - да бъдат щастливи или да си уредят работите. Това е крайният резултат, много сложен резултат - да си уредиш работите.
към беседата >>
Да преведа думата бой.
То е философствуване тук. Но има друга една наука. Щом идеш при деветте моми и си избрал едната, ще видиш още осем души момци. При две моми отиват двама момци, при три моми отиват трима момци. Щом отиде един, той ще яде бой.
Да преведа думата бой.
Като отиде сам при девет моми, момъкът ще създаде едно от най-големите противоречия в живота си. Ако отиде сам при деветте моми, този момък да не взема нищо. Ако иска да вземе едната мома, тогава се явява спор от другите осем моми. Той не трябва да иска да вземе нещо, а само да дава. После друго - неговата любов към тях да бъде незнайна.
към беседата >>
Между това разместване и мисълта какво съотношение има?
Сега изучават физиологически кои са причините за ускоряване на пулса или за забавянето му. Или за пример, ако се отвори човешкият мозък и почне да функционира пред вас, какво щяхте да забележите? Щяхте да забележите едно развълнувано море да се дига и да се слага. Щяха да се явят чукари, хлътвания или размествания вътре.
Между това разместване и мисълта какво съотношение има?
Повдигане на мозъка, слагане и изменение на мозъка. Питам: При сегашните условия всички гледат повърхностно на живота, те гледат само на някои резултати. Всичките хора са се спрели на един резултат - да бъдат щастливи или да си уредят работите. Това е крайният резултат, много сложен резултат - да си уредиш работите. Един човек, когото смъртта задига, как може да си уреди работите.
към беседата >>
Като отиде сам при девет моми, момъкът ще създаде едно от най-големите противоречия в живота си.
Но има друга една наука. Щом идеш при деветте моми и си избрал едната, ще видиш още осем души момци. При две моми отиват двама момци, при три моми отиват трима момци. Щом отиде един, той ще яде бой. Да преведа думата бой.
Като отиде сам при девет моми, момъкът ще създаде едно от най-големите противоречия в живота си.
Ако отиде сам при деветте моми, този момък да не взема нищо. Ако иска да вземе едната мома, тогава се явява спор от другите осем моми. Той не трябва да иска да вземе нещо, а само да дава. После друго - неговата любов към тях да бъде незнайна. „Отче наш”
към беседата >>
Повдигане на мозъка, слагане и изменение на мозъка.
Сега изучават физиологически кои са причините за ускоряване на пулса или за забавянето му. Или за пример, ако се отвори човешкият мозък и почне да функционира пред вас, какво щяхте да забележите? Щяхте да забележите едно развълнувано море да се дига и да се слага. Щяха да се явят чукари, хлътвания или размествания вътре. Между това разместване и мисълта какво съотношение има?
Повдигане на мозъка, слагане и изменение на мозъка.
Питам: При сегашните условия всички гледат повърхностно на живота, те гледат само на някои резултати. Всичките хора са се спрели на един резултат - да бъдат щастливи или да си уредят работите. Това е крайният резултат, много сложен резултат - да си уредиш работите. Един човек, когото смъртта задига, как може да си уреди работите. Или, на един човек, който е изложен на болести, как може да се уредят работите му.
към беседата >>
Ако отиде сам при деветте моми, този момък да не взема нищо.
Щом идеш при деветте моми и си избрал едната, ще видиш още осем души момци. При две моми отиват двама момци, при три моми отиват трима момци. Щом отиде един, той ще яде бой. Да преведа думата бой. Като отиде сам при девет моми, момъкът ще създаде едно от най-големите противоречия в живота си.
Ако отиде сам при деветте моми, този момък да не взема нищо.
Ако иска да вземе едната мома, тогава се явява спор от другите осем моми. Той не трябва да иска да вземе нещо, а само да дава. После друго - неговата любов към тях да бъде незнайна. „Отче наш”
към беседата >>
Питам: При сегашните условия всички гледат повърхностно на живота, те гледат само на някои резултати.
Или за пример, ако се отвори човешкият мозък и почне да функционира пред вас, какво щяхте да забележите? Щяхте да забележите едно развълнувано море да се дига и да се слага. Щяха да се явят чукари, хлътвания или размествания вътре. Между това разместване и мисълта какво съотношение има? Повдигане на мозъка, слагане и изменение на мозъка.
Питам: При сегашните условия всички гледат повърхностно на живота, те гледат само на някои резултати.
Всичките хора са се спрели на един резултат - да бъдат щастливи или да си уредят работите. Това е крайният резултат, много сложен резултат - да си уредиш работите. Един човек, когото смъртта задига, как може да си уреди работите. Или, на един човек, който е изложен на болести, как може да се уредят работите му. Един човек, който постоянно губи условията и щастието, как може да бъде щастлив?
към беседата >>
Ако иска да вземе едната мома, тогава се явява спор от другите осем моми.
При две моми отиват двама момци, при три моми отиват трима момци. Щом отиде един, той ще яде бой. Да преведа думата бой. Като отиде сам при девет моми, момъкът ще създаде едно от най-големите противоречия в живота си. Ако отиде сам при деветте моми, този момък да не взема нищо.
Ако иска да вземе едната мома, тогава се явява спор от другите осем моми.
Той не трябва да иска да вземе нещо, а само да дава. После друго - неговата любов към тях да бъде незнайна. „Отче наш”
към беседата >>
Всичките хора са се спрели на един резултат - да бъдат щастливи или да си уредят работите.
Щяхте да забележите едно развълнувано море да се дига и да се слага. Щяха да се явят чукари, хлътвания или размествания вътре. Между това разместване и мисълта какво съотношение има? Повдигане на мозъка, слагане и изменение на мозъка. Питам: При сегашните условия всички гледат повърхностно на живота, те гледат само на някои резултати.
Всичките хора са се спрели на един резултат - да бъдат щастливи или да си уредят работите.
Това е крайният резултат, много сложен резултат - да си уредиш работите. Един човек, когото смъртта задига, как може да си уреди работите. Или, на един човек, който е изложен на болести, как може да се уредят работите му. Един човек, който постоянно губи условията и щастието, как може да бъде щастлив? Има два въпроса.
към беседата >>
Той не трябва да иска да вземе нещо, а само да дава.
Щом отиде един, той ще яде бой. Да преведа думата бой. Като отиде сам при девет моми, момъкът ще създаде едно от най-големите противоречия в живота си. Ако отиде сам при деветте моми, този момък да не взема нищо. Ако иска да вземе едната мома, тогава се явява спор от другите осем моми.
Той не трябва да иска да вземе нещо, а само да дава.
После друго - неговата любов към тях да бъде незнайна. „Отче наш”
към беседата >>
Това е крайният резултат, много сложен резултат - да си уредиш работите.
Щяха да се явят чукари, хлътвания или размествания вътре. Между това разместване и мисълта какво съотношение има? Повдигане на мозъка, слагане и изменение на мозъка. Питам: При сегашните условия всички гледат повърхностно на живота, те гледат само на някои резултати. Всичките хора са се спрели на един резултат - да бъдат щастливи или да си уредят работите.
Това е крайният резултат, много сложен резултат - да си уредиш работите.
Един човек, когото смъртта задига, как може да си уреди работите. Или, на един човек, който е изложен на болести, как може да се уредят работите му. Един човек, който постоянно губи условията и щастието, как може да бъде щастлив? Има два въпроса. Защо се счупи стомната?
към беседата >>
После друго - неговата любов към тях да бъде незнайна.
Да преведа думата бой. Като отиде сам при девет моми, момъкът ще създаде едно от най-големите противоречия в живота си. Ако отиде сам при деветте моми, този момък да не взема нищо. Ако иска да вземе едната мома, тогава се явява спор от другите осем моми. Той не трябва да иска да вземе нещо, а само да дава.
После друго - неговата любов към тях да бъде незнайна.
„Отче наш”
към беседата >>
Един човек, когото смъртта задига, как може да си уреди работите.
Между това разместване и мисълта какво съотношение има? Повдигане на мозъка, слагане и изменение на мозъка. Питам: При сегашните условия всички гледат повърхностно на живота, те гледат само на някои резултати. Всичките хора са се спрели на един резултат - да бъдат щастливи или да си уредят работите. Това е крайният резултат, много сложен резултат - да си уредиш работите.
Един човек, когото смъртта задига, как може да си уреди работите.
Или, на един човек, който е изложен на болести, как може да се уредят работите му. Един човек, който постоянно губи условията и щастието, как може да бъде щастлив? Има два въпроса. Защо се счупи стомната? Едно дете носи стомна и я счупи.
към беседата >>
„Отче наш”
Като отиде сам при девет моми, момъкът ще създаде едно от най-големите противоречия в живота си. Ако отиде сам при деветте моми, този момък да не взема нищо. Ако иска да вземе едната мома, тогава се явява спор от другите осем моми. Той не трябва да иска да вземе нещо, а само да дава. После друго - неговата любов към тях да бъде незнайна.
„Отче наш”
към беседата >>
Или, на един човек, който е изложен на болести, как може да се уредят работите му.
Повдигане на мозъка, слагане и изменение на мозъка. Питам: При сегашните условия всички гледат повърхностно на живота, те гледат само на някои резултати. Всичките хора са се спрели на един резултат - да бъдат щастливи или да си уредят работите. Това е крайният резултат, много сложен резултат - да си уредиш работите. Един човек, когото смъртта задига, как може да си уреди работите.
Или, на един човек, който е изложен на болести, как може да се уредят работите му.
Един човек, който постоянно губи условията и щастието, как може да бъде щастлив? Има два въпроса. Защо се счупи стомната? Едно дете носи стомна и я счупи. Пита се защо я счупи?
към беседата >>
Един човек, който постоянно губи условията и щастието, как може да бъде щастлив?
Питам: При сегашните условия всички гледат повърхностно на живота, те гледат само на някои резултати. Всичките хора са се спрели на един резултат - да бъдат щастливи или да си уредят работите. Това е крайният резултат, много сложен резултат - да си уредиш работите. Един човек, когото смъртта задига, как може да си уреди работите. Или, на един човек, който е изложен на болести, как може да се уредят работите му.
Един човек, който постоянно губи условията и щастието, как може да бъде щастлив?
Има два въпроса. Защо се счупи стомната? Едно дете носи стомна и я счупи. Пита се защо я счупи? Защо, като падна, не остана здрава?
към беседата >>
Има два въпроса.
Всичките хора са се спрели на един резултат - да бъдат щастливи или да си уредят работите. Това е крайният резултат, много сложен резултат - да си уредиш работите. Един човек, когото смъртта задига, как може да си уреди работите. Или, на един човек, който е изложен на болести, как може да се уредят работите му. Един човек, който постоянно губи условията и щастието, как може да бъде щастлив?
Има два въпроса.
Защо се счупи стомната? Едно дете носи стомна и я счупи. Пита се защо я счупи? Защо, като падна, не остана здрава? Кой е отговорен?
към беседата >>
Защо се счупи стомната?
Това е крайният резултат, много сложен резултат - да си уредиш работите. Един човек, когото смъртта задига, как може да си уреди работите. Или, на един човек, който е изложен на болести, как може да се уредят работите му. Един човек, който постоянно губи условията и щастието, как може да бъде щастлив? Има два въпроса.
Защо се счупи стомната?
Едно дете носи стомна и я счупи. Пита се защо я счупи? Защо, като падна, не остана здрава? Кой е отговорен? Детето ли е отговорно или онзи, който е направил стомната?
към беседата >>
Едно дете носи стомна и я счупи.
Един човек, когото смъртта задига, как може да си уреди работите. Или, на един човек, който е изложен на болести, как може да се уредят работите му. Един човек, който постоянно губи условията и щастието, как може да бъде щастлив? Има два въпроса. Защо се счупи стомната?
Едно дете носи стомна и я счупи.
Пита се защо я счупи? Защо, като падна, не остана здрава? Кой е отговорен? Детето ли е отговорно или онзи, който е направил стомната? Една стомна колко струва сега?
към беседата >>
Пита се защо я счупи?
Или, на един човек, който е изложен на болести, как може да се уредят работите му. Един човек, който постоянно губи условията и щастието, как може да бъде щастлив? Има два въпроса. Защо се счупи стомната? Едно дете носи стомна и я счупи.
Пита се защо я счупи?
Защо, като падна, не остана здрава? Кой е отговорен? Детето ли е отговорно или онзи, който е направил стомната? Една стомна колко струва сега? (Голямата струва 20 лева.) Какъв устой могат да дадат 20 лева на една стомна?
към беседата >>
Защо, като падна, не остана здрава?
Един човек, който постоянно губи условията и щастието, как може да бъде щастлив? Има два въпроса. Защо се счупи стомната? Едно дете носи стомна и я счупи. Пита се защо я счупи?
Защо, като падна, не остана здрава?
Кой е отговорен? Детето ли е отговорно или онзи, който е направил стомната? Една стомна колко струва сега? (Голямата струва 20 лева.) Какъв устой могат да дадат 20 лева на една стомна? Разбира се, зависи от майстора.
към беседата >>
Кой е отговорен?
Има два въпроса. Защо се счупи стомната? Едно дете носи стомна и я счупи. Пита се защо я счупи? Защо, като падна, не остана здрава?
Кой е отговорен?
Детето ли е отговорно или онзи, който е направил стомната? Една стомна колко струва сега? (Голямата струва 20 лева.) Какъв устой могат да дадат 20 лева на една стомна? Разбира се, зависи от майстора. Можем да предположим, че зависи от пръстта, от която е направил майсторът тази стомна.
към беседата >>
Детето ли е отговорно или онзи, който е направил стомната?
Защо се счупи стомната? Едно дете носи стомна и я счупи. Пита се защо я счупи? Защо, като падна, не остана здрава? Кой е отговорен?
Детето ли е отговорно или онзи, който е направил стомната?
Една стомна колко струва сега? (Голямата струва 20 лева.) Какъв устой могат да дадат 20 лева на една стомна? Разбира се, зависи от майстора. Можем да предположим, че зависи от пръстта, от която е направил майсторът тази стомна. Зависи от сцеплението на тази пръст.
към беседата >>
Една стомна колко струва сега?
Едно дете носи стомна и я счупи. Пита се защо я счупи? Защо, като падна, не остана здрава? Кой е отговорен? Детето ли е отговорно или онзи, който е направил стомната?
Една стомна колко струва сега?
(Голямата струва 20 лева.) Какъв устой могат да дадат 20 лева на една стомна? Разбира се, зависи от майстора. Можем да предположим, че зависи от пръстта, от която е направил майсторът тази стомна. Зависи от сцеплението на тази пръст. При едно голямо съпротивление, което стомната среща, тя се строшава.
към беседата >>
(Голямата струва 20 лева.) Какъв устой могат да дадат 20 лева на една стомна?
Пита се защо я счупи? Защо, като падна, не остана здрава? Кой е отговорен? Детето ли е отговорно или онзи, който е направил стомната? Една стомна колко струва сега?
(Голямата струва 20 лева.) Какъв устой могат да дадат 20 лева на една стомна?
Разбира се, зависи от майстора. Можем да предположим, че зависи от пръстта, от която е направил майсторът тази стомна. Зависи от сцеплението на тази пръст. При едно голямо съпротивление, което стомната среща, тя се строшава. И може ли да се направи една стомна, която да не се чупи?
към беседата >>
Разбира се, зависи от майстора.
Защо, като падна, не остана здрава? Кой е отговорен? Детето ли е отговорно или онзи, който е направил стомната? Една стомна колко струва сега? (Голямата струва 20 лева.) Какъв устой могат да дадат 20 лева на една стомна?
Разбира се, зависи от майстора.
Можем да предположим, че зависи от пръстта, от която е направил майсторът тази стомна. Зависи от сцеплението на тази пръст. При едно голямо съпротивление, което стомната среща, тя се строшава. И може ли да се направи една стомна, която да не се чупи? Но тази материя трябва да бъде много чиста.
към беседата >>
Можем да предположим, че зависи от пръстта, от която е направил майсторът тази стомна.
Кой е отговорен? Детето ли е отговорно или онзи, който е направил стомната? Една стомна колко струва сега? (Голямата струва 20 лева.) Какъв устой могат да дадат 20 лева на една стомна? Разбира се, зависи от майстора.
Можем да предположим, че зависи от пръстта, от която е направил майсторът тази стомна.
Зависи от сцеплението на тази пръст. При едно голямо съпротивление, което стомната среща, тя се строшава. И може ли да се направи една стомна, която да не се чупи? Но тази материя трябва да бъде много чиста. Колкото материята е по-чиста, толкова е по-гъвкава.
към беседата >>
Зависи от сцеплението на тази пръст.
Детето ли е отговорно или онзи, който е направил стомната? Една стомна колко струва сега? (Голямата струва 20 лева.) Какъв устой могат да дадат 20 лева на една стомна? Разбира се, зависи от майстора. Можем да предположим, че зависи от пръстта, от която е направил майсторът тази стомна.
Зависи от сцеплението на тази пръст.
При едно голямо съпротивление, което стомната среща, тя се строшава. И може ли да се направи една стомна, която да не се чупи? Но тази материя трябва да бъде много чиста. Колкото материята е по-чиста, толкова е по-гъвкава. От какво зависи сцеплението на частите на тази материя?
към беседата >>
При едно голямо съпротивление, което стомната среща, тя се строшава.
Една стомна колко струва сега? (Голямата струва 20 лева.) Какъв устой могат да дадат 20 лева на една стомна? Разбира се, зависи от майстора. Можем да предположим, че зависи от пръстта, от която е направил майсторът тази стомна. Зависи от сцеплението на тази пръст.
При едно голямо съпротивление, което стомната среща, тя се строшава.
И може ли да се направи една стомна, която да не се чупи? Но тази материя трябва да бъде много чиста. Колкото материята е по-чиста, толкова е по-гъвкава. От какво зависи сцеплението на частите на тази материя?
към беседата >>
И може ли да се направи една стомна, която да не се чупи?
(Голямата струва 20 лева.) Какъв устой могат да дадат 20 лева на една стомна? Разбира се, зависи от майстора. Можем да предположим, че зависи от пръстта, от която е направил майсторът тази стомна. Зависи от сцеплението на тази пръст. При едно голямо съпротивление, което стомната среща, тя се строшава.
И може ли да се направи една стомна, която да не се чупи?
Но тази материя трябва да бъде много чиста. Колкото материята е по-чиста, толкова е по-гъвкава. От какво зависи сцеплението на частите на тази материя?
към беседата >>
Но тази материя трябва да бъде много чиста.
Разбира се, зависи от майстора. Можем да предположим, че зависи от пръстта, от която е направил майсторът тази стомна. Зависи от сцеплението на тази пръст. При едно голямо съпротивление, което стомната среща, тя се строшава. И може ли да се направи една стомна, която да не се чупи?
Но тази материя трябва да бъде много чиста.
Колкото материята е по-чиста, толкова е по-гъвкава. От какво зависи сцеплението на частите на тази материя?
към беседата >>
Колкото материята е по-чиста, толкова е по-гъвкава.
Можем да предположим, че зависи от пръстта, от която е направил майсторът тази стомна. Зависи от сцеплението на тази пръст. При едно голямо съпротивление, което стомната среща, тя се строшава. И може ли да се направи една стомна, която да не се чупи? Но тази материя трябва да бъде много чиста.
Колкото материята е по-чиста, толкова е по-гъвкава.
От какво зависи сцеплението на частите на тази материя?
към беседата >>
От какво зависи сцеплението на частите на тази материя?
Зависи от сцеплението на тази пръст. При едно голямо съпротивление, което стомната среща, тя се строшава. И може ли да се направи една стомна, която да не се чупи? Но тази материя трябва да бъде много чиста. Колкото материята е по-чиста, толкова е по-гъвкава.
От какво зависи сцеплението на частите на тази материя?
към беседата >>
Ние сега търсим една връзка.
Ние сега търсим една връзка.
Има много връзки с природата. Но много от тези връзки ние не ги съзнаваме. Само някои от тези връзки ние съзнаваме. За пример вие не знаете на кое място е вашето съзнание. Вие знаете, че изобщо е на главата, но то е общо казано.
към беседата >>
Има много връзки с природата.
Ние сега търсим една връзка.
Има много връзки с природата.
Но много от тези връзки ние не ги съзнаваме. Само някои от тези връзки ние съзнаваме. За пример вие не знаете на кое място е вашето съзнание. Вие знаете, че изобщо е на главата, но то е общо казано. То е привидно така.
към беседата >>
Но много от тези връзки ние не ги съзнаваме.
Ние сега търсим една връзка. Има много връзки с природата.
Но много от тези връзки ние не ги съзнаваме.
Само някои от тези връзки ние съзнаваме. За пример вие не знаете на кое място е вашето съзнание. Вие знаете, че изобщо е на главата, но то е общо казано. То е привидно така. А някой път съзнанието се пренася някъде под лъжичката.
към беседата >>
Само някои от тези връзки ние съзнаваме.
Ние сега търсим една връзка. Има много връзки с природата. Но много от тези връзки ние не ги съзнаваме.
Само някои от тези връзки ние съзнаваме.
За пример вие не знаете на кое място е вашето съзнание. Вие знаете, че изобщо е на главата, но то е общо казано. То е привидно така. А някой път съзнанието се пренася някъде под лъжичката. Чувствувате там известна болка.
към беседата >>
За пример вие не знаете на кое място е вашето съзнание.
Ние сега търсим една връзка. Има много връзки с природата. Но много от тези връзки ние не ги съзнаваме. Само някои от тези връзки ние съзнаваме.
За пример вие не знаете на кое място е вашето съзнание.
Вие знаете, че изобщо е на главата, но то е общо казано. То е привидно така. А някой път съзнанието се пренася някъде под лъжичката. Чувствувате там известна болка. Там нещо ви подсказва, че за в бъдеще има да страдате, а може да сте богат, здрав.
към беседата >>
Вие знаете, че изобщо е на главата, но то е общо казано.
Ние сега търсим една връзка. Има много връзки с природата. Но много от тези връзки ние не ги съзнаваме. Само някои от тези връзки ние съзнаваме. За пример вие не знаете на кое място е вашето съзнание.
Вие знаете, че изобщо е на главата, но то е общо казано.
То е привидно така. А някой път съзнанието се пренася някъде под лъжичката. Чувствувате там известна болка. Там нещо ви подсказва, че за в бъдеще има да страдате, а може да сте богат, здрав. Има мисли тогава у вас, че след един кратък период има да ви се случи нещо.
към беседата >>
То е привидно така.
Има много връзки с природата. Но много от тези връзки ние не ги съзнаваме. Само някои от тези връзки ние съзнаваме. За пример вие не знаете на кое място е вашето съзнание. Вие знаете, че изобщо е на главата, но то е общо казано.
То е привидно така.
А някой път съзнанието се пренася някъде под лъжичката. Чувствувате там известна болка. Там нещо ви подсказва, че за в бъдеще има да страдате, а може да сте богат, здрав. Има мисли тогава у вас, че след един кратък период има да ви се случи нещо. Времето е ясно, слънцето изгрява, ветровете веят, хората работят, но вие чувствувате нещо и му отдавате значение.
към беседата >>
А някой път съзнанието се пренася някъде под лъжичката.
Но много от тези връзки ние не ги съзнаваме. Само някои от тези връзки ние съзнаваме. За пример вие не знаете на кое място е вашето съзнание. Вие знаете, че изобщо е на главата, но то е общо казано. То е привидно така.
А някой път съзнанието се пренася някъде под лъжичката.
Чувствувате там известна болка. Там нещо ви подсказва, че за в бъдеще има да страдате, а може да сте богат, здрав. Има мисли тогава у вас, че след един кратък период има да ви се случи нещо. Времето е ясно, слънцето изгрява, ветровете веят, хората работят, но вие чувствувате нещо и му отдавате значение. А пък някой път чувствувате, че иде нещо добро за вас.
към беседата >>
Чувствувате там известна болка.
Само някои от тези връзки ние съзнаваме. За пример вие не знаете на кое място е вашето съзнание. Вие знаете, че изобщо е на главата, но то е общо казано. То е привидно така. А някой път съзнанието се пренася някъде под лъжичката.
Чувствувате там известна болка.
Там нещо ви подсказва, че за в бъдеще има да страдате, а може да сте богат, здрав. Има мисли тогава у вас, че след един кратък период има да ви се случи нещо. Времето е ясно, слънцето изгрява, ветровете веят, хората работят, но вие чувствувате нещо и му отдавате значение. А пък някой път чувствувате, че иде нещо добро за вас. Какво е основанието да чувствувате тези неща?
към беседата >>
Там нещо ви подсказва, че за в бъдеще има да страдате, а може да сте богат, здрав.
За пример вие не знаете на кое място е вашето съзнание. Вие знаете, че изобщо е на главата, но то е общо казано. То е привидно така. А някой път съзнанието се пренася някъде под лъжичката. Чувствувате там известна болка.
Там нещо ви подсказва, че за в бъдеще има да страдате, а може да сте богат, здрав.
Има мисли тогава у вас, че след един кратък период има да ви се случи нещо. Времето е ясно, слънцето изгрява, ветровете веят, хората работят, но вие чувствувате нещо и му отдавате значение. А пък някой път чувствувате, че иде нещо добро за вас. Какво е основанието да чувствувате тези неща? 1/2 и 1/3.
към беседата >>
Има мисли тогава у вас, че след един кратък период има да ви се случи нещо.
Вие знаете, че изобщо е на главата, но то е общо казано. То е привидно така. А някой път съзнанието се пренася някъде под лъжичката. Чувствувате там известна болка. Там нещо ви подсказва, че за в бъдеще има да страдате, а може да сте богат, здрав.
Има мисли тогава у вас, че след един кратък период има да ви се случи нещо.
Времето е ясно, слънцето изгрява, ветровете веят, хората работят, но вие чувствувате нещо и му отдавате значение. А пък някой път чувствувате, че иде нещо добро за вас. Какво е основанието да чувствувате тези неща? 1/2 и 1/3. С колко една трета е по-малко от една втора.
към беседата >>
Времето е ясно, слънцето изгрява, ветровете веят, хората работят, но вие чувствувате нещо и му отдавате значение.
То е привидно така. А някой път съзнанието се пренася някъде под лъжичката. Чувствувате там известна болка. Там нещо ви подсказва, че за в бъдеще има да страдате, а може да сте богат, здрав. Има мисли тогава у вас, че след един кратък период има да ви се случи нещо.
Времето е ясно, слънцето изгрява, ветровете веят, хората работят, но вие чувствувате нещо и му отдавате значение.
А пък някой път чувствувате, че иде нещо добро за вас. Какво е основанието да чувствувате тези неща? 1/2 и 1/3. С колко една трета е по-малко от една втора. (С една шеста.) Какво съставя една шеста част?
към беседата >>
А пък някой път чувствувате, че иде нещо добро за вас.
А някой път съзнанието се пренася някъде под лъжичката. Чувствувате там известна болка. Там нещо ви подсказва, че за в бъдеще има да страдате, а може да сте богат, здрав. Има мисли тогава у вас, че след един кратък период има да ви се случи нещо. Времето е ясно, слънцето изгрява, ветровете веят, хората работят, но вие чувствувате нещо и му отдавате значение.
А пък някой път чувствувате, че иде нещо добро за вас.
Какво е основанието да чувствувате тези неща? 1/2 и 1/3. С колко една трета е по-малко от една втора. (С една шеста.) Какво съставя една шеста част? Да обясним малко по-конкретно.
към беседата >>
Какво е основанието да чувствувате тези неща?
Чувствувате там известна болка. Там нещо ви подсказва, че за в бъдеще има да страдате, а може да сте богат, здрав. Има мисли тогава у вас, че след един кратък период има да ви се случи нещо. Времето е ясно, слънцето изгрява, ветровете веят, хората работят, но вие чувствувате нещо и му отдавате значение. А пък някой път чувствувате, че иде нещо добро за вас.
Какво е основанието да чувствувате тези неща?
1/2 и 1/3. С колко една трета е по-малко от една втора. (С една шеста.) Какво съставя една шеста част? Да обясним малко по-конкретно. Както смятате, добре е.
към беседата >>
1/2 и 1/3.
Там нещо ви подсказва, че за в бъдеще има да страдате, а може да сте богат, здрав. Има мисли тогава у вас, че след един кратък период има да ви се случи нещо. Времето е ясно, слънцето изгрява, ветровете веят, хората работят, но вие чувствувате нещо и му отдавате значение. А пък някой път чувствувате, че иде нещо добро за вас. Какво е основанието да чувствувате тези неща?
1/2 и 1/3.
С колко една трета е по-малко от една втора. (С една шеста.) Какво съставя една шеста част? Да обясним малко по-конкретно. Както смятате, добре е. Имате 90 грама хинин или 90 грама захар.
към беседата >>
С колко една трета е по-малко от една втора.
Има мисли тогава у вас, че след един кратък период има да ви се случи нещо. Времето е ясно, слънцето изгрява, ветровете веят, хората работят, но вие чувствувате нещо и му отдавате значение. А пък някой път чувствувате, че иде нещо добро за вас. Какво е основанието да чувствувате тези неща? 1/2 и 1/3.
С колко една трета е по-малко от една втора.
(С една шеста.) Какво съставя една шеста част? Да обясним малко по-конкретно. Както смятате, добре е. Имате 90 грама хинин или 90 грама захар. Половината от 90 е 45.
към беседата >>
(С една шеста.) Какво съставя една шеста част?
Времето е ясно, слънцето изгрява, ветровете веят, хората работят, но вие чувствувате нещо и му отдавате значение. А пък някой път чувствувате, че иде нещо добро за вас. Какво е основанието да чувствувате тези неща? 1/2 и 1/3. С колко една трета е по-малко от една втора.
(С една шеста.) Какво съставя една шеста част?
Да обясним малко по-конкретно. Както смятате, добре е. Имате 90 грама хинин или 90 грама захар. Половината от 90 е 45. Една трета от 90 е 30.
към беседата >>
Да обясним малко по-конкретно.
А пък някой път чувствувате, че иде нещо добро за вас. Какво е основанието да чувствувате тези неща? 1/2 и 1/3. С колко една трета е по-малко от една втора. (С една шеста.) Какво съставя една шеста част?
Да обясним малко по-конкретно.
Както смятате, добре е. Имате 90 грама хинин или 90 грама захар. Половината от 90 е 45. Една трета от 90 е 30. Каква е разликата между 1/2 и 1/3?
към беседата >>
Както смятате, добре е.
Какво е основанието да чувствувате тези неща? 1/2 и 1/3. С колко една трета е по-малко от една втора. (С една шеста.) Какво съставя една шеста част? Да обясним малко по-конкретно.
Както смятате, добре е.
Имате 90 грама хинин или 90 грама захар. Половината от 90 е 45. Една трета от 90 е 30. Каква е разликата между 1/2 и 1/3? (15 грама.) С колко знаменателят на едната дроб е по-голям от знаменателя на другата дроб?
към беседата >>
Имате 90 грама хинин или 90 грама захар.
1/2 и 1/3. С колко една трета е по-малко от една втора. (С една шеста.) Какво съставя една шеста част? Да обясним малко по-конкретно. Както смятате, добре е.
Имате 90 грама хинин или 90 грама захар.
Половината от 90 е 45. Една трета от 90 е 30. Каква е разликата между 1/2 и 1/3? (15 грама.) С колко знаменателят на едната дроб е по-голям от знаменателя на другата дроб? Половината 1/2 е с 15 грама по-голяма от една трета.
към беседата >>
Половината от 90 е 45.
С колко една трета е по-малко от една втора. (С една шеста.) Какво съставя една шеста част? Да обясним малко по-конкретно. Както смятате, добре е. Имате 90 грама хинин или 90 грама захар.
Половината от 90 е 45.
Една трета от 90 е 30. Каква е разликата между 1/2 и 1/3? (15 грама.) С колко знаменателят на едната дроб е по-голям от знаменателя на другата дроб? Половината 1/2 е с 15 грама по-голяма от една трета. Разликата между 45 и 30 е 15, нали така?
към беседата >>
Една трета от 90 е 30.
(С една шеста.) Какво съставя една шеста част? Да обясним малко по-конкретно. Както смятате, добре е. Имате 90 грама хинин или 90 грама захар. Половината от 90 е 45.
Една трета от 90 е 30.
Каква е разликата между 1/2 и 1/3? (15 грама.) С колко знаменателят на едната дроб е по-голям от знаменателя на другата дроб? Половината 1/2 е с 15 грама по-голяма от една трета. Разликата между 45 и 30 е 15, нали така? В дробта 1/3 знаменателят е по-голям.
към беседата >>
Каква е разликата между 1/2 и 1/3?
Да обясним малко по-конкретно. Както смятате, добре е. Имате 90 грама хинин или 90 грама захар. Половината от 90 е 45. Една трета от 90 е 30.
Каква е разликата между 1/2 и 1/3?
(15 грама.) С колко знаменателят на едната дроб е по-голям от знаменателя на другата дроб? Половината 1/2 е с 15 грама по-голяма от една трета. Разликата между 45 и 30 е 15, нали така? В дробта 1/3 знаменателят е по-голям. Процесът в 1/2 не е станал сам по себе си.
към беседата >>
(15 грама.) С колко знаменателят на едната дроб е по-голям от знаменателя на другата дроб?
Както смятате, добре е. Имате 90 грама хинин или 90 грама захар. Половината от 90 е 45. Една трета от 90 е 30. Каква е разликата между 1/2 и 1/3?
(15 грама.) С колко знаменателят на едната дроб е по-голям от знаменателя на другата дроб?
Половината 1/2 е с 15 грама по-голяма от една трета. Разликата между 45 и 30 е 15, нали така? В дробта 1/3 знаменателят е по-голям. Процесът в 1/2 не е станал сам по себе си. Не е станал механически.
към беседата >>
Половината 1/2 е с 15 грама по-голяма от една трета.
Имате 90 грама хинин или 90 грама захар. Половината от 90 е 45. Една трета от 90 е 30. Каква е разликата между 1/2 и 1/3? (15 грама.) С колко знаменателят на едната дроб е по-голям от знаменателя на другата дроб?
Половината 1/2 е с 15 грама по-голяма от една трета.
Разликата между 45 и 30 е 15, нали така? В дробта 1/3 знаменателят е по-голям. Процесът в 1/2 не е станал сам по себе си. Не е станал механически. Самият човек го е произвел.
към беседата >>
Разликата между 45 и 30 е 15, нали така?
Половината от 90 е 45. Една трета от 90 е 30. Каква е разликата между 1/2 и 1/3? (15 грама.) С колко знаменателят на едната дроб е по-голям от знаменателя на другата дроб? Половината 1/2 е с 15 грама по-голяма от една трета.
Разликата между 45 и 30 е 15, нали така?
В дробта 1/3 знаменателят е по-голям. Процесът в 1/2 не е станал сам по себе си. Не е станал механически. Самият човек го е произвел. Този процес е нареден от човека.
към беседата >>
В дробта 1/3 знаменателят е по-голям.
Една трета от 90 е 30. Каква е разликата между 1/2 и 1/3? (15 грама.) С колко знаменателят на едната дроб е по-голям от знаменателя на другата дроб? Половината 1/2 е с 15 грама по-голяма от една трета. Разликата между 45 и 30 е 15, нали така?
В дробта 1/3 знаменателят е по-голям.
Процесът в 1/2 не е станал сам по себе си. Не е станал механически. Самият човек го е произвел. Този процес е нареден от човека. Той не съществува в природата.
към беседата >>
Процесът в 1/2 не е станал сам по себе си.
Каква е разликата между 1/2 и 1/3? (15 грама.) С колко знаменателят на едната дроб е по-голям от знаменателя на другата дроб? Половината 1/2 е с 15 грама по-голяма от една трета. Разликата между 45 и 30 е 15, нали така? В дробта 1/3 знаменателят е по-голям.
Процесът в 1/2 не е станал сам по себе си.
Не е станал механически. Самият човек го е произвел. Този процес е нареден от човека. Той не съществува в природата. Човек си го обяснява така.
към беседата >>
Не е станал механически.
(15 грама.) С колко знаменателят на едната дроб е по-голям от знаменателя на другата дроб? Половината 1/2 е с 15 грама по-голяма от една трета. Разликата между 45 и 30 е 15, нали така? В дробта 1/3 знаменателят е по-голям. Процесът в 1/2 не е станал сам по себе си.
Не е станал механически.
Самият човек го е произвел. Този процес е нареден от човека. Той не съществува в природата. Човек си го обяснява така. В природата съществуват числата, но там законът е малко по-другояче.
към беседата >>
Самият човек го е произвел.
Половината 1/2 е с 15 грама по-голяма от една трета. Разликата между 45 и 30 е 15, нали така? В дробта 1/3 знаменателят е по-голям. Процесът в 1/2 не е станал сам по себе си. Не е станал механически.
Самият човек го е произвел.
Този процес е нареден от човека. Той не съществува в природата. Човек си го обяснява така. В природата съществуват числата, но там законът е малко по-другояче. Има малко различие, което съществува.
към беседата >>
Този процес е нареден от човека.
Разликата между 45 и 30 е 15, нали така? В дробта 1/3 знаменателят е по-голям. Процесът в 1/2 не е станал сам по себе си. Не е станал механически. Самият човек го е произвел.
Този процес е нареден от човека.
Той не съществува в природата. Човек си го обяснява така. В природата съществуват числата, но там законът е малко по-другояче. Има малко различие, което съществува.
към беседата >>
Той не съществува в природата.
В дробта 1/3 знаменателят е по-голям. Процесът в 1/2 не е станал сам по себе си. Не е станал механически. Самият човек го е произвел. Този процес е нареден от човека.
Той не съществува в природата.
Човек си го обяснява така. В природата съществуват числата, но там законът е малко по-другояче. Има малко различие, което съществува.
към беседата >>
Човек си го обяснява така.
Процесът в 1/2 не е станал сам по себе си. Не е станал механически. Самият човек го е произвел. Този процес е нареден от човека. Той не съществува в природата.
Човек си го обяснява така.
В природата съществуват числата, но там законът е малко по-другояче. Има малко различие, което съществува.
към беседата >>
В природата съществуват числата, но там законът е малко по-другояче.
Не е станал механически. Самият човек го е произвел. Този процес е нареден от човека. Той не съществува в природата. Човек си го обяснява така.
В природата съществуват числата, но там законът е малко по-другояче.
Има малко различие, което съществува.
към беседата >>
Има малко различие, което съществува.
Самият човек го е произвел. Този процес е нареден от човека. Той не съществува в природата. Човек си го обяснява така. В природата съществуват числата, но там законът е малко по-другояче.
Има малко различие, което съществува.
към беседата >>
Нали има числа, които не може да се делят.
Нали има числа, които не може да се делят.
Неделими числа. Защо са делими някои числа? Ако едно число го делите винаги на две, ще дойде ли до едно положение да не може да се дели? Ще делите и ще делите, и ще дойде ли до едно положение да не може да го делите? (Предполага се, че няма да дойде.) Единицата ако я делите на две, какво ще получите?
към беседата >>
Неделими числа.
Нали има числа, които не може да се делят.
Неделими числа.
Защо са делими някои числа? Ако едно число го делите винаги на две, ще дойде ли до едно положение да не може да се дели? Ще делите и ще делите, и ще дойде ли до едно положение да не може да го делите? (Предполага се, че няма да дойде.) Единицата ако я делите на две, какво ще получите? (Ще се получат части.) Щом престане делението, престава и движението.
към беседата >>
Защо са делими някои числа?
Нали има числа, които не може да се делят. Неделими числа.
Защо са делими някои числа?
Ако едно число го делите винаги на две, ще дойде ли до едно положение да не може да се дели? Ще делите и ще делите, и ще дойде ли до едно положение да не може да го делите? (Предполага се, че няма да дойде.) Единицата ако я делите на две, какво ще получите? (Ще се получат части.) Щом престане делението, престава и движението. Под думата деление ние всякога разбираме движение.
към беседата >>
Ако едно число го делите винаги на две, ще дойде ли до едно положение да не може да се дели?
Нали има числа, които не може да се делят. Неделими числа. Защо са делими някои числа?
Ако едно число го делите винаги на две, ще дойде ли до едно положение да не може да се дели?
Ще делите и ще делите, и ще дойде ли до едно положение да не може да го делите? (Предполага се, че няма да дойде.) Единицата ако я делите на две, какво ще получите? (Ще се получат части.) Щом престане делението, престава и движението. Под думата деление ние всякога разбираме движение. Един човек извървял един и половина километра и ние казваме, че е извървял един километър и част от километъра.
към беседата >>
Ще делите и ще делите, и ще дойде ли до едно положение да не може да го делите?
Нали има числа, които не може да се делят. Неделими числа. Защо са делими някои числа? Ако едно число го делите винаги на две, ще дойде ли до едно положение да не може да се дели?
Ще делите и ще делите, и ще дойде ли до едно положение да не може да го делите?
(Предполага се, че няма да дойде.) Единицата ако я делите на две, какво ще получите? (Ще се получат части.) Щом престане делението, престава и движението. Под думата деление ние всякога разбираме движение. Един човек извървял един и половина километра и ние казваме, че е извървял един километър и част от километъра. Една дроб.
към беседата >>
(Предполага се, че няма да дойде.) Единицата ако я делите на две, какво ще получите?
Нали има числа, които не може да се делят. Неделими числа. Защо са делими някои числа? Ако едно число го делите винаги на две, ще дойде ли до едно положение да не може да се дели? Ще делите и ще делите, и ще дойде ли до едно положение да не може да го делите?
(Предполага се, че няма да дойде.) Единицата ако я делите на две, какво ще получите?
(Ще се получат части.) Щом престане делението, престава и движението. Под думата деление ние всякога разбираме движение. Един човек извървял един и половина километра и ние казваме, че е извървял един километър и част от километъра. Една дроб. Тази част в природата съществува ли?
към беседата >>
(Ще се получат части.) Щом престане делението, престава и движението.
Неделими числа. Защо са делими някои числа? Ако едно число го делите винаги на две, ще дойде ли до едно положение да не може да се дели? Ще делите и ще делите, и ще дойде ли до едно положение да не може да го делите? (Предполага се, че няма да дойде.) Единицата ако я делите на две, какво ще получите?
(Ще се получат части.) Щом престане делението, престава и движението.
Под думата деление ние всякога разбираме движение. Един човек извървял един и половина километра и ние казваме, че е извървял един километър и част от километъра. Една дроб. Тази част в природата съществува ли? Целият път съществува.
към беседата >>
Под думата деление ние всякога разбираме движение.
Защо са делими някои числа? Ако едно число го делите винаги на две, ще дойде ли до едно положение да не може да се дели? Ще делите и ще делите, и ще дойде ли до едно положение да не може да го делите? (Предполага се, че няма да дойде.) Единицата ако я делите на две, какво ще получите? (Ще се получат части.) Щом престане делението, престава и движението.
Под думата деление ние всякога разбираме движение.
Един човек извървял един и половина километра и ние казваме, че е извървял един километър и част от километъра. Една дроб. Тази част в природата съществува ли? Целият път съществува. Но дробта съществува в нас.
към беседата >>
Един човек извървял един и половина километра и ние казваме, че е извървял един километър и част от километъра.
Ако едно число го делите винаги на две, ще дойде ли до едно положение да не може да се дели? Ще делите и ще делите, и ще дойде ли до едно положение да не може да го делите? (Предполага се, че няма да дойде.) Единицата ако я делите на две, какво ще получите? (Ще се получат части.) Щом престане делението, престава и движението. Под думата деление ние всякога разбираме движение.
Един човек извървял един и половина километра и ние казваме, че е извървял един километър и част от километъра.
Една дроб. Тази част в природата съществува ли? Целият път съществува. Но дробта съществува в нас. Ние само ги делим, то е наше понятие.
към беседата >>
Една дроб.
Ще делите и ще делите, и ще дойде ли до едно положение да не може да го делите? (Предполага се, че няма да дойде.) Единицата ако я делите на две, какво ще получите? (Ще се получат части.) Щом престане делението, престава и движението. Под думата деление ние всякога разбираме движение. Един човек извървял един и половина километра и ние казваме, че е извървял един километър и част от километъра.
Една дроб.
Тази част в природата съществува ли? Целият път съществува. Но дробта съществува в нас. Ние само ги делим, то е наше понятие. То е правилно за вас, за да стане по-ясно.
към беседата >>
Тази част в природата съществува ли?
(Предполага се, че няма да дойде.) Единицата ако я делите на две, какво ще получите? (Ще се получат части.) Щом престане делението, престава и движението. Под думата деление ние всякога разбираме движение. Един човек извървял един и половина километра и ние казваме, че е извървял един километър и част от километъра. Една дроб.
Тази част в природата съществува ли?
Целият път съществува. Но дробта съществува в нас. Ние само ги делим, то е наше понятие. То е правилно за вас, за да стане по-ясно. Но в природата съществува един ред, който е малко по-различен.
към беседата >>
Целият път съществува.
(Ще се получат части.) Щом престане делението, престава и движението. Под думата деление ние всякога разбираме движение. Един човек извървял един и половина километра и ние казваме, че е извървял един километър и част от километъра. Една дроб. Тази част в природата съществува ли?
Целият път съществува.
Но дробта съществува в нас. Ние само ги делим, то е наше понятие. То е правилно за вас, за да стане по-ясно. Но в природата съществува един ред, който е малко по-различен. Можем да дойдем сега до атомната теория.
към беседата >>
Но дробта съществува в нас.
Под думата деление ние всякога разбираме движение. Един човек извървял един и половина километра и ние казваме, че е извървял един километър и част от километъра. Една дроб. Тази част в природата съществува ли? Целият път съществува.
Но дробта съществува в нас.
Ние само ги делим, то е наше понятие. То е правилно за вас, за да стане по-ясно. Но в природата съществува един ред, който е малко по-различен. Можем да дойдем сега до атомната теория. Можем да дойдем до делението на материята на нейните части, до атомите, до йоните.
към беседата >>
Ние само ги делим, то е наше понятие.
Един човек извървял един и половина километра и ние казваме, че е извървял един километър и част от километъра. Една дроб. Тази част в природата съществува ли? Целият път съществува. Но дробта съществува в нас.
Ние само ги делим, то е наше понятие.
То е правилно за вас, за да стане по-ясно. Но в природата съществува един ред, който е малко по-различен. Можем да дойдем сега до атомната теория. Можем да дойдем до делението на материята на нейните части, до атомите, до йоните. Кои са вътрешните разумни сили, които са разделили тези малки частици?
към беседата >>
То е правилно за вас, за да стане по-ясно.
Една дроб. Тази част в природата съществува ли? Целият път съществува. Но дробта съществува в нас. Ние само ги делим, то е наше понятие.
То е правилно за вас, за да стане по-ясно.
Но в природата съществува един ред, който е малко по-различен. Можем да дойдем сега до атомната теория. Можем да дойдем до делението на материята на нейните части, до атомите, до йоните. Кои са вътрешните разумни сили, които са разделили тези малки частици? Тези частици са в постоянно движение.
към беседата >>
Но в природата съществува един ред, който е малко по-различен.
Тази част в природата съществува ли? Целият път съществува. Но дробта съществува в нас. Ние само ги делим, то е наше понятие. То е правилно за вас, за да стане по-ясно.
Но в природата съществува един ред, който е малко по-различен.
Можем да дойдем сега до атомната теория. Можем да дойдем до делението на материята на нейните части, до атомите, до йоните. Кои са вътрешните разумни сили, които са разделили тези малки частици? Тези частици са в постоянно движение. В постоянно движение са тези йони.
към беседата >>
Можем да дойдем сега до атомната теория.
Целият път съществува. Но дробта съществува в нас. Ние само ги делим, то е наше понятие. То е правилно за вас, за да стане по-ясно. Но в природата съществува един ред, който е малко по-различен.
Можем да дойдем сега до атомната теория.
Можем да дойдем до делението на материята на нейните части, до атомите, до йоните. Кои са вътрешните разумни сили, които са разделили тези малки частици? Тези частици са в постоянно движение. В постоянно движение са тези йони. Значи те се движат във физическото поле, в пространството.
към беседата >>
Можем да дойдем до делението на материята на нейните части, до атомите, до йоните.
Но дробта съществува в нас. Ние само ги делим, то е наше понятие. То е правилно за вас, за да стане по-ясно. Но в природата съществува един ред, който е малко по-различен. Можем да дойдем сега до атомната теория.
Можем да дойдем до делението на материята на нейните части, до атомите, до йоните.
Кои са вътрешните разумни сили, които са разделили тези малки частици? Тези частици са в постоянно движение. В постоянно движение са тези йони. Значи те се движат във физическото поле, в пространството. На земята едно същество, на което очите му са така устроени, може да ни вижда като малки точици.
към беседата >>
3.
Божествен и човешки порядък
,
УС
, София, 15.4.1934г.,
Например приписваме известни качества на някои неща и после виждаме, че това не е така и се обезсърчаваме, подозираме.
Ще ви изясня това: Представете си, че един човек си е направил идол, един голям идол. Той му дава качествата на едно божество и мисли, че този идол може да му помага. Този човек се намира в трудно положение, моли се на идола ден, два, три, месеци, но този идол не му помага. Човекът се обезверява в своя идол, в своята работа и с това не вярва вече и в работата на природата. Хората вярват в Бога, но не вярват в своите идоли, в своята работа.
Например приписваме известни качества на някои неща и после виждаме, че това не е така и се обезсърчаваме, подозираме.
Ние не живеем добре! Щом не живеем добре, това е човешки порядък. Всички противоречия, недъзи, ревност, слабост, болести произтичат от човешкия порядък. Човешкият порядък е създаден колективно, но и частно се създава.
към беседата >>
Като видите един човек, да ви е приятно, че сте го срещнали.
Не искам това да ви бъде като спънка, но искам да ви кажа, че в бъдеще ще се намерите в едно положение на вашето развитие, ще дойдете до известни мъчнотии, социални мъчнотии. И при тия мъчнотии никой не може да ви помогне отвън. Само онези хора, които са минали през тях, ще ви покажат пътищата, по които може да се освободите разумно от тях. И под думите: „Царство Божие“ подразбираме всички хора, които са се освободили. Като дойде при вас който и да е човек, да ви е приятно.
Като видите един човек, да ви е приятно, че сте го срещнали.
Това е Божествено! И всеки, като ви срещне, да му е приятно. И вие да бъдете като ангели, които летят.
към беседата >>
Ние не живеем добре!
Той му дава качествата на едно божество и мисли, че този идол може да му помага. Този човек се намира в трудно положение, моли се на идола ден, два, три, месеци, но този идол не му помага. Човекът се обезверява в своя идол, в своята работа и с това не вярва вече и в работата на природата. Хората вярват в Бога, но не вярват в своите идоли, в своята работа. Например приписваме известни качества на някои неща и после виждаме, че това не е така и се обезсърчаваме, подозираме.
Ние не живеем добре!
Щом не живеем добре, това е човешки порядък. Всички противоречия, недъзи, ревност, слабост, болести произтичат от човешкия порядък. Човешкият порядък е създаден колективно, но и частно се създава.
към беседата >>
Това е Божествено!
И при тия мъчнотии никой не може да ви помогне отвън. Само онези хора, които са минали през тях, ще ви покажат пътищата, по които може да се освободите разумно от тях. И под думите: „Царство Божие“ подразбираме всички хора, които са се освободили. Като дойде при вас който и да е човек, да ви е приятно. Като видите един човек, да ви е приятно, че сте го срещнали.
Това е Божествено!
И всеки, като ви срещне, да му е приятно. И вие да бъдете като ангели, които летят.
към беседата >>
Щом не живеем добре, това е човешки порядък.
Този човек се намира в трудно положение, моли се на идола ден, два, три, месеци, но този идол не му помага. Човекът се обезверява в своя идол, в своята работа и с това не вярва вече и в работата на природата. Хората вярват в Бога, но не вярват в своите идоли, в своята работа. Например приписваме известни качества на някои неща и после виждаме, че това не е така и се обезсърчаваме, подозираме. Ние не живеем добре!
Щом не живеем добре, това е човешки порядък.
Всички противоречия, недъзи, ревност, слабост, болести произтичат от човешкия порядък. Човешкият порядък е създаден колективно, но и частно се създава.
към беседата >>
И всеки, като ви срещне, да му е приятно.
Само онези хора, които са минали през тях, ще ви покажат пътищата, по които може да се освободите разумно от тях. И под думите: „Царство Божие“ подразбираме всички хора, които са се освободили. Като дойде при вас който и да е човек, да ви е приятно. Като видите един човек, да ви е приятно, че сте го срещнали. Това е Божествено!
И всеки, като ви срещне, да му е приятно.
И вие да бъдете като ангели, които летят.
към беседата >>
Всички противоречия, недъзи, ревност, слабост, болести произтичат от човешкия порядък.
Човекът се обезверява в своя идол, в своята работа и с това не вярва вече и в работата на природата. Хората вярват в Бога, но не вярват в своите идоли, в своята работа. Например приписваме известни качества на някои неща и после виждаме, че това не е така и се обезсърчаваме, подозираме. Ние не живеем добре! Щом не живеем добре, това е човешки порядък.
Всички противоречия, недъзи, ревност, слабост, болести произтичат от човешкия порядък.
Човешкият порядък е създаден колективно, но и частно се създава.
към беседата >>
И вие да бъдете като ангели, които летят.
И под думите: „Царство Божие“ подразбираме всички хора, които са се освободили. Като дойде при вас който и да е човек, да ви е приятно. Като видите един човек, да ви е приятно, че сте го срещнали. Това е Божествено! И всеки, като ви срещне, да му е приятно.
И вие да бъдете като ангели, които летят.
към беседата >>
Човешкият порядък е създаден колективно, но и частно се създава.
Хората вярват в Бога, но не вярват в своите идоли, в своята работа. Например приписваме известни качества на някои неща и после виждаме, че това не е така и се обезсърчаваме, подозираме. Ние не живеем добре! Щом не живеем добре, това е човешки порядък. Всички противоречия, недъзи, ревност, слабост, болести произтичат от човешкия порядък.
Човешкият порядък е създаден колективно, но и частно се създава.
към беседата >>
Понеже днес на кръст не могат да разпънат Христос, сега са приготвили задушливи газове.
Понеже днес на кръст не могат да разпънат Христос, сега са приготвили задушливи газове.
Казвам: Ще се стегнете сега! Вие сте много по-свободни от светията. Светиите в сравнение с вас са много ограничени. Един светия е ограничен. Един светия, ако го поканят двама младоженци, той няма да отиде.
към беседата >>
Ожениш се.
Ожениш се.
Имаш частна собственост – жена ти. Като се отдалечи тя някъде, казваш: къде е ходила? Той не може да я остави да мисли тя свободно, той не иска тя да показва своите чувства към някой друг мъж. Нито пък жената иска мъжът да показва своите чувства към друга жена. Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и бащите си.
към беседата >>
Казвам: Ще се стегнете сега!
Понеже днес на кръст не могат да разпънат Христос, сега са приготвили задушливи газове.
Казвам: Ще се стегнете сега!
Вие сте много по-свободни от светията. Светиите в сравнение с вас са много ограничени. Един светия е ограничен. Един светия, ако го поканят двама младоженци, той няма да отиде. Ще каже: „Много съм зает!
към беседата >>
Имаш частна собственост – жена ти.
Ожениш се.
Имаш частна собственост – жена ти.
Като се отдалечи тя някъде, казваш: къде е ходила? Той не може да я остави да мисли тя свободно, той не иска тя да показва своите чувства към някой друг мъж. Нито пък жената иска мъжът да показва своите чувства към друга жена. Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и бащите си. Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и братята си.
към беседата >>
Вие сте много по-свободни от светията.
Понеже днес на кръст не могат да разпънат Христос, сега са приготвили задушливи газове. Казвам: Ще се стегнете сега!
Вие сте много по-свободни от светията.
Светиите в сравнение с вас са много ограничени. Един светия е ограничен. Един светия, ако го поканят двама младоженци, той няма да отиде. Ще каже: „Много съм зает! “ Един светия при един банкер не може да отиде.
към беседата >>
Като се отдалечи тя някъде, казваш: къде е ходила?
Ожениш се. Имаш частна собственост – жена ти.
Като се отдалечи тя някъде, казваш: къде е ходила?
Той не може да я остави да мисли тя свободно, той не иска тя да показва своите чувства към някой друг мъж. Нито пък жената иска мъжът да показва своите чувства към друга жена. Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и бащите си. Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и братята си. Това е тяхна собственост, нищо повече!
към беседата >>
Светиите в сравнение с вас са много ограничени.
Понеже днес на кръст не могат да разпънат Христос, сега са приготвили задушливи газове. Казвам: Ще се стегнете сега! Вие сте много по-свободни от светията.
Светиите в сравнение с вас са много ограничени.
Един светия е ограничен. Един светия, ако го поканят двама младоженци, той няма да отиде. Ще каже: „Много съм зает! “ Един светия при един банкер не може да отиде. Един светия при един учен човек не може да отиде. Защо?
към беседата >>
Той не може да я остави да мисли тя свободно, той не иска тя да показва своите чувства към някой друг мъж.
Ожениш се. Имаш частна собственост – жена ти. Като се отдалечи тя някъде, казваш: къде е ходила?
Той не може да я остави да мисли тя свободно, той не иска тя да показва своите чувства към някой друг мъж.
Нито пък жената иска мъжът да показва своите чувства към друга жена. Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и бащите си. Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и братята си. Това е тяхна собственост, нищо повече! Ти влизаш в едно общество и искаш да ти дадат едно почетно място и ако не ти го дадат, ти веднага се докачаш, обиждаш се.
към беседата >>
Един светия е ограничен.
Понеже днес на кръст не могат да разпънат Христос, сега са приготвили задушливи газове. Казвам: Ще се стегнете сега! Вие сте много по-свободни от светията. Светиите в сравнение с вас са много ограничени.
Един светия е ограничен.
Един светия, ако го поканят двама младоженци, той няма да отиде. Ще каже: „Много съм зает! “ Един светия при един банкер не може да отиде. Един светия при един учен човек не може да отиде. Защо? Вие не сте в никаква опасност, но светията вижда тези работи – той вижда опасността.
към беседата >>
Нито пък жената иска мъжът да показва своите чувства към друга жена.
Ожениш се. Имаш частна собственост – жена ти. Като се отдалечи тя някъде, казваш: къде е ходила? Той не може да я остави да мисли тя свободно, той не иска тя да показва своите чувства към някой друг мъж.
Нито пък жената иска мъжът да показва своите чувства към друга жена.
Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и бащите си. Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и братята си. Това е тяхна собственост, нищо повече! Ти влизаш в едно общество и искаш да ти дадат едно почетно място и ако не ти го дадат, ти веднага се докачаш, обиждаш се.
към беседата >>
Един светия, ако го поканят двама младоженци, той няма да отиде.
Понеже днес на кръст не могат да разпънат Христос, сега са приготвили задушливи газове. Казвам: Ще се стегнете сега! Вие сте много по-свободни от светията. Светиите в сравнение с вас са много ограничени. Един светия е ограничен.
Един светия, ако го поканят двама младоженци, той няма да отиде.
Ще каже: „Много съм зает! “ Един светия при един банкер не може да отиде. Един светия при един учен човек не може да отиде. Защо? Вие не сте в никаква опасност, но светията вижда тези работи – той вижда опасността. Аз се радвам, че не сте светии.
към беседата >>
Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и бащите си.
Ожениш се. Имаш частна собственост – жена ти. Като се отдалечи тя някъде, казваш: къде е ходила? Той не може да я остави да мисли тя свободно, той не иска тя да показва своите чувства към някой друг мъж. Нито пък жената иска мъжът да показва своите чувства към друга жена.
Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и бащите си.
Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и братята си. Това е тяхна собственост, нищо повече! Ти влизаш в едно общество и искаш да ти дадат едно почетно място и ако не ти го дадат, ти веднага се докачаш, обиждаш се.
към беседата >>
Ще каже: „Много съм зает!
Казвам: Ще се стегнете сега! Вие сте много по-свободни от светията. Светиите в сравнение с вас са много ограничени. Един светия е ограничен. Един светия, ако го поканят двама младоженци, той няма да отиде.
Ще каже: „Много съм зает!
“ Един светия при един банкер не може да отиде. Един светия при един учен човек не може да отиде. Защо? Вие не сте в никаква опасност, но светията вижда тези работи – той вижда опасността. Аз се радвам, че не сте светии. Всички се стремете обаче да станете светии.
към беседата >>
Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и братята си.
Имаш частна собственост – жена ти. Като се отдалечи тя някъде, казваш: къде е ходила? Той не може да я остави да мисли тя свободно, той не иска тя да показва своите чувства към някой друг мъж. Нито пък жената иска мъжът да показва своите чувства към друга жена. Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и бащите си.
Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и братята си.
Това е тяхна собственост, нищо повече! Ти влизаш в едно общество и искаш да ти дадат едно почетно място и ако не ти го дадат, ти веднага се докачаш, обиждаш се.
към беседата >>
“ Един светия при един банкер не може да отиде.
Вие сте много по-свободни от светията. Светиите в сравнение с вас са много ограничени. Един светия е ограничен. Един светия, ако го поканят двама младоженци, той няма да отиде. Ще каже: „Много съм зает!
“ Един светия при един банкер не може да отиде.
Един светия при един учен човек не може да отиде. Защо? Вие не сте в никаква опасност, но светията вижда тези работи – той вижда опасността. Аз се радвам, че не сте светии. Всички се стремете обаче да станете светии. Това върви по един естествен път.
към беседата >>
Това е тяхна собственост, нищо повече!
Като се отдалечи тя някъде, казваш: къде е ходила? Той не може да я остави да мисли тя свободно, той не иска тя да показва своите чувства към някой друг мъж. Нито пък жената иска мъжът да показва своите чувства към друга жена. Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и бащите си. Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и братята си.
Това е тяхна собственост, нищо повече!
Ти влизаш в едно общество и искаш да ти дадат едно почетно място и ако не ти го дадат, ти веднага се докачаш, обиждаш се.
към беседата >>
Един светия при един учен човек не може да отиде. Защо?
Светиите в сравнение с вас са много ограничени. Един светия е ограничен. Един светия, ако го поканят двама младоженци, той няма да отиде. Ще каже: „Много съм зает! “ Един светия при един банкер не може да отиде.
Един светия при един учен човек не може да отиде. Защо?
Вие не сте в никаква опасност, но светията вижда тези работи – той вижда опасността. Аз се радвам, че не сте светии. Всички се стремете обаче да станете светии. Това върви по един естествен път. То е закон на растежа.
към беседата >>
Ти влизаш в едно общество и искаш да ти дадат едно почетно място и ако не ти го дадат, ти веднага се докачаш, обиждаш се.
Той не може да я остави да мисли тя свободно, той не иска тя да показва своите чувства към някой друг мъж. Нито пък жената иска мъжът да показва своите чувства към друга жена. Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и бащите си. Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и братята си. Това е тяхна собственост, нищо повече!
Ти влизаш в едно общество и искаш да ти дадат едно почетно място и ако не ти го дадат, ти веднага се докачаш, обиждаш се.
към беседата >>
Вие не сте в никаква опасност, но светията вижда тези работи – той вижда опасността.
Един светия е ограничен. Един светия, ако го поканят двама младоженци, той няма да отиде. Ще каже: „Много съм зает! “ Един светия при един банкер не може да отиде. Един светия при един учен човек не може да отиде. Защо?
Вие не сте в никаква опасност, но светията вижда тези работи – той вижда опасността.
Аз се радвам, че не сте светии. Всички се стремете обаче да станете светии. Това върви по един естествен път. То е закон на растежа. Ако вие турите едно семе между пукнатините на канарата, дървото, което ще израсне, ще почне да расте по канарите и тези канари, които са близо една до друга, ще се отдалечат и между тях ще се образува по-голяма цепнатина.
към беседата >>
В Божествения свят, за да се справите с всички тези противоречия, които съществуват, има две възможности.
В Божествения свят, за да се справите с всички тези противоречия, които съществуват, има две възможности.
Това е мое разбиране. Има две възможности, които съвременната наука не ги е засегнала и съвременното съзнание даже ги отминава. Христос ги е засегнал. Ти не можеш да придобиеш никаква свобода в света, ако не направиш две твърдения и две отричания. Можеш да започнеш с отричането, че нищо нямаш.
към беседата >>
Аз се радвам, че не сте светии.
Един светия, ако го поканят двама младоженци, той няма да отиде. Ще каже: „Много съм зает! “ Един светия при един банкер не може да отиде. Един светия при един учен човек не може да отиде. Защо? Вие не сте в никаква опасност, но светията вижда тези работи – той вижда опасността.
Аз се радвам, че не сте светии.
Всички се стремете обаче да станете светии. Това върви по един естествен път. То е закон на растежа. Ако вие турите едно семе между пукнатините на канарата, дървото, което ще израсне, ще почне да расте по канарите и тези канари, които са близо една до друга, ще се отдалечат и между тях ще се образува по-голяма цепнатина.
към беседата >>
Това е мое разбиране.
В Божествения свят, за да се справите с всички тези противоречия, които съществуват, има две възможности.
Това е мое разбиране.
Има две възможности, които съвременната наука не ги е засегнала и съвременното съзнание даже ги отминава. Христос ги е засегнал. Ти не можеш да придобиеш никаква свобода в света, ако не направиш две твърдения и две отричания. Можеш да започнеш с отричането, че нищо нямаш. Трябва да направиш това утвърждение – че нищо нямаш и че си там.
към беседата >>
Всички се стремете обаче да станете светии.
Ще каже: „Много съм зает! “ Един светия при един банкер не може да отиде. Един светия при един учен човек не може да отиде. Защо? Вие не сте в никаква опасност, но светията вижда тези работи – той вижда опасността. Аз се радвам, че не сте светии.
Всички се стремете обаче да станете светии.
Това върви по един естествен път. То е закон на растежа. Ако вие турите едно семе между пукнатините на канарата, дървото, което ще израсне, ще почне да расте по канарите и тези канари, които са близо една до друга, ще се отдалечат и между тях ще се образува по-голяма цепнатина.
към беседата >>
Има две възможности, които съвременната наука не ги е засегнала и съвременното съзнание даже ги отминава.
В Божествения свят, за да се справите с всички тези противоречия, които съществуват, има две възможности. Това е мое разбиране.
Има две възможности, които съвременната наука не ги е засегнала и съвременното съзнание даже ги отминава.
Христос ги е засегнал. Ти не можеш да придобиеш никаква свобода в света, ако не направиш две твърдения и две отричания. Можеш да започнеш с отричането, че нищо нямаш. Трябва да направиш това утвърждение – че нищо нямаш и че си там. И после ще направиш другото утвърждение – че всичко имаш.
към беседата >>
Това върви по един естествен път.
“ Един светия при един банкер не може да отиде. Един светия при един учен човек не може да отиде. Защо? Вие не сте в никаква опасност, но светията вижда тези работи – той вижда опасността. Аз се радвам, че не сте светии. Всички се стремете обаче да станете светии.
Това върви по един естествен път.
То е закон на растежа. Ако вие турите едно семе между пукнатините на канарата, дървото, което ще израсне, ще почне да расте по канарите и тези канари, които са близо една до друга, ще се отдалечат и между тях ще се образува по-голяма цепнатина.
към беседата >>
Христос ги е засегнал.
В Божествения свят, за да се справите с всички тези противоречия, които съществуват, има две възможности. Това е мое разбиране. Има две възможности, които съвременната наука не ги е засегнала и съвременното съзнание даже ги отминава.
Христос ги е засегнал.
Ти не можеш да придобиеш никаква свобода в света, ако не направиш две твърдения и две отричания. Можеш да започнеш с отричането, че нищо нямаш. Трябва да направиш това утвърждение – че нищо нямаш и че си там. И после ще направиш другото утвърждение – че всичко имаш. Представи си, че си един богат човек, който има най-малко 3–4 декара земя.
към беседата >>
То е закон на растежа.
Един светия при един учен човек не може да отиде. Защо? Вие не сте в никаква опасност, но светията вижда тези работи – той вижда опасността. Аз се радвам, че не сте светии. Всички се стремете обаче да станете светии. Това върви по един естествен път.
То е закон на растежа.
Ако вие турите едно семе между пукнатините на канарата, дървото, което ще израсне, ще почне да расте по канарите и тези канари, които са близо една до друга, ще се отдалечат и между тях ще се образува по-голяма цепнатина.
към беседата >>
Ти не можеш да придобиеш никаква свобода в света, ако не направиш две твърдения и две отричания.
В Божествения свят, за да се справите с всички тези противоречия, които съществуват, има две възможности. Това е мое разбиране. Има две възможности, които съвременната наука не ги е засегнала и съвременното съзнание даже ги отминава. Христос ги е засегнал.
Ти не можеш да придобиеш никаква свобода в света, ако не направиш две твърдения и две отричания.
Можеш да започнеш с отричането, че нищо нямаш. Трябва да направиш това утвърждение – че нищо нямаш и че си там. И после ще направиш другото утвърждение – че всичко имаш. Представи си, че си един богат човек, който има най-малко 3–4 декара земя. Но казваш, че нищо нямаш.
към беседата >>
Ако вие турите едно семе между пукнатините на канарата, дървото, което ще израсне, ще почне да расте по канарите и тези канари, които са близо една до друга, ще се отдалечат и между тях ще се образува по-голяма цепнатина.
Вие не сте в никаква опасност, но светията вижда тези работи – той вижда опасността. Аз се радвам, че не сте светии. Всички се стремете обаче да станете светии. Това върви по един естествен път. То е закон на растежа.
Ако вие турите едно семе между пукнатините на канарата, дървото, което ще израсне, ще почне да расте по канарите и тези канари, които са близо една до друга, ще се отдалечат и между тях ще се образува по-голяма цепнатина.
към беседата >>
Можеш да започнеш с отричането, че нищо нямаш.
В Божествения свят, за да се справите с всички тези противоречия, които съществуват, има две възможности. Това е мое разбиране. Има две възможности, които съвременната наука не ги е засегнала и съвременното съзнание даже ги отминава. Христос ги е засегнал. Ти не можеш да придобиеш никаква свобода в света, ако не направиш две твърдения и две отричания.
Можеш да започнеш с отричането, че нищо нямаш.
Трябва да направиш това утвърждение – че нищо нямаш и че си там. И после ще направиш другото утвърждение – че всичко имаш. Представи си, че си един богат човек, който има най-малко 3–4 декара земя. Но казваш, че нищо нямаш. Ти казваш едно, но де факто ги имаш.
към беседата >>
Та, сега, първото твърдение, което ще направите в себе си, е следното: да приложите Божествената Любов във всичката ѝ пълнота.
Та, сега, първото твърдение, което ще направите в себе си, е следното: да приложите Божествената Любов във всичката ѝ пълнота.
Да изпълните Волята Божия, в това е разрешението. Да изпълните Волята Божия не както вие разбирате. Волята Божия има отношение с всичко в света. И второто положение е: Всички трябва да бъдете добри проводници, та онова, което е хубаво, възвишено, трябва да мине през вашето съзнание. Силата ви седи в изпълнението на Волята Божия.
към беседата >>
Трябва да направиш това утвърждение – че нищо нямаш и че си там.
Това е мое разбиране. Има две възможности, които съвременната наука не ги е засегнала и съвременното съзнание даже ги отминава. Христос ги е засегнал. Ти не можеш да придобиеш никаква свобода в света, ако не направиш две твърдения и две отричания. Можеш да започнеш с отричането, че нищо нямаш.
Трябва да направиш това утвърждение – че нищо нямаш и че си там.
И после ще направиш другото утвърждение – че всичко имаш. Представи си, че си един богат човек, който има най-малко 3–4 декара земя. Но казваш, че нищо нямаш. Ти казваш едно, но де факто ги имаш. Казваш, че в себе си си се отрекъл, но ти държиш нещата.
към беседата >>
Да изпълните Волята Божия, в това е разрешението.
Та, сега, първото твърдение, което ще направите в себе си, е следното: да приложите Божествената Любов във всичката ѝ пълнота.
Да изпълните Волята Божия, в това е разрешението.
Да изпълните Волята Божия не както вие разбирате. Волята Божия има отношение с всичко в света. И второто положение е: Всички трябва да бъдете добри проводници, та онова, което е хубаво, възвишено, трябва да мине през вашето съзнание. Силата ви седи в изпълнението на Волята Божия. Щом възприемете Волята Божия, вие ще имате сила.
към беседата >>
И после ще направиш другото утвърждение – че всичко имаш.
Има две възможности, които съвременната наука не ги е засегнала и съвременното съзнание даже ги отминава. Христос ги е засегнал. Ти не можеш да придобиеш никаква свобода в света, ако не направиш две твърдения и две отричания. Можеш да започнеш с отричането, че нищо нямаш. Трябва да направиш това утвърждение – че нищо нямаш и че си там.
И после ще направиш другото утвърждение – че всичко имаш.
Представи си, че си един богат човек, който има най-малко 3–4 декара земя. Но казваш, че нищо нямаш. Ти казваш едно, но де факто ги имаш. Казваш, че в себе си си се отрекъл, но ти държиш нещата. А трябва да кажеш и да си убеден, че нищо нямаш.
към беседата >>
Да изпълните Волята Божия не както вие разбирате.
Та, сега, първото твърдение, което ще направите в себе си, е следното: да приложите Божествената Любов във всичката ѝ пълнота. Да изпълните Волята Божия, в това е разрешението.
Да изпълните Волята Божия не както вие разбирате.
Волята Божия има отношение с всичко в света. И второто положение е: Всички трябва да бъдете добри проводници, та онова, което е хубаво, възвишено, трябва да мине през вашето съзнание. Силата ви седи в изпълнението на Волята Божия. Щом възприемете Волята Божия, вие ще имате сила. Само по този начин може да постигнете това, което желаете.
към беседата >>
Представи си, че си един богат човек, който има най-малко 3–4 декара земя.
Христос ги е засегнал. Ти не можеш да придобиеш никаква свобода в света, ако не направиш две твърдения и две отричания. Можеш да започнеш с отричането, че нищо нямаш. Трябва да направиш това утвърждение – че нищо нямаш и че си там. И после ще направиш другото утвърждение – че всичко имаш.
Представи си, че си един богат човек, който има най-малко 3–4 декара земя.
Но казваш, че нищо нямаш. Ти казваш едно, но де факто ги имаш. Казваш, че в себе си си се отрекъл, но ти държиш нещата. А трябва да кажеш и да си убеден, че нищо нямаш. И ако ти се отречеш, значи ти си свободен.
към беседата >>
Волята Божия има отношение с всичко в света.
Та, сега, първото твърдение, което ще направите в себе си, е следното: да приложите Божествената Любов във всичката ѝ пълнота. Да изпълните Волята Божия, в това е разрешението. Да изпълните Волята Божия не както вие разбирате.
Волята Божия има отношение с всичко в света.
И второто положение е: Всички трябва да бъдете добри проводници, та онова, което е хубаво, възвишено, трябва да мине през вашето съзнание. Силата ви седи в изпълнението на Волята Божия. Щом възприемете Волята Божия, вие ще имате сила. Само по този начин може да постигнете това, което желаете.
към беседата >>
Но казваш, че нищо нямаш.
Ти не можеш да придобиеш никаква свобода в света, ако не направиш две твърдения и две отричания. Можеш да започнеш с отричането, че нищо нямаш. Трябва да направиш това утвърждение – че нищо нямаш и че си там. И после ще направиш другото утвърждение – че всичко имаш. Представи си, че си един богат човек, който има най-малко 3–4 декара земя.
Но казваш, че нищо нямаш.
Ти казваш едно, но де факто ги имаш. Казваш, че в себе си си се отрекъл, но ти държиш нещата. А трябва да кажеш и да си убеден, че нищо нямаш. И ако ти се отречеш, значи ти си свободен. Ако кажеш, че всичко имаш, то щом имаш всичко, няма какво да ставаш собственик.
към беседата >>
И второто положение е: Всички трябва да бъдете добри проводници, та онова, което е хубаво, възвишено, трябва да мине през вашето съзнание.
Та, сега, първото твърдение, което ще направите в себе си, е следното: да приложите Божествената Любов във всичката ѝ пълнота. Да изпълните Волята Божия, в това е разрешението. Да изпълните Волята Божия не както вие разбирате. Волята Божия има отношение с всичко в света.
И второто положение е: Всички трябва да бъдете добри проводници, та онова, което е хубаво, възвишено, трябва да мине през вашето съзнание.
Силата ви седи в изпълнението на Волята Божия. Щом възприемете Волята Божия, вие ще имате сила. Само по този начин може да постигнете това, което желаете.
към беседата >>
Ти казваш едно, но де факто ги имаш.
Можеш да започнеш с отричането, че нищо нямаш. Трябва да направиш това утвърждение – че нищо нямаш и че си там. И после ще направиш другото утвърждение – че всичко имаш. Представи си, че си един богат човек, който има най-малко 3–4 декара земя. Но казваш, че нищо нямаш.
Ти казваш едно, но де факто ги имаш.
Казваш, че в себе си си се отрекъл, но ти държиш нещата. А трябва да кажеш и да си убеден, че нищо нямаш. И ако ти се отречеш, значи ти си свободен. Ако кажеш, че всичко имаш, то щом имаш всичко, няма какво да ставаш собственик. Защото, щом ставаш собственик на каквото и да е, подразбира се, че ти си зависим.
към беседата >>
Силата ви седи в изпълнението на Волята Божия.
Та, сега, първото твърдение, което ще направите в себе си, е следното: да приложите Божествената Любов във всичката ѝ пълнота. Да изпълните Волята Божия, в това е разрешението. Да изпълните Волята Божия не както вие разбирате. Волята Божия има отношение с всичко в света. И второто положение е: Всички трябва да бъдете добри проводници, та онова, което е хубаво, възвишено, трябва да мине през вашето съзнание.
Силата ви седи в изпълнението на Волята Божия.
Щом възприемете Волята Божия, вие ще имате сила. Само по този начин може да постигнете това, което желаете.
към беседата >>
Казваш, че в себе си си се отрекъл, но ти държиш нещата.
Трябва да направиш това утвърждение – че нищо нямаш и че си там. И после ще направиш другото утвърждение – че всичко имаш. Представи си, че си един богат човек, който има най-малко 3–4 декара земя. Но казваш, че нищо нямаш. Ти казваш едно, но де факто ги имаш.
Казваш, че в себе си си се отрекъл, но ти държиш нещата.
А трябва да кажеш и да си убеден, че нищо нямаш. И ако ти се отречеш, значи ти си свободен. Ако кажеш, че всичко имаш, то щом имаш всичко, няма какво да ставаш собственик. Защото, щом ставаш собственик на каквото и да е, подразбира се, че ти си зависим. Ти като си собственик на една къща, гледаш някой да не ти я вземе.
към беседата >>
Щом възприемете Волята Божия, вие ще имате сила.
Да изпълните Волята Божия, в това е разрешението. Да изпълните Волята Божия не както вие разбирате. Волята Божия има отношение с всичко в света. И второто положение е: Всички трябва да бъдете добри проводници, та онова, което е хубаво, възвишено, трябва да мине през вашето съзнание. Силата ви седи в изпълнението на Волята Божия.
Щом възприемете Волята Божия, вие ще имате сила.
Само по този начин може да постигнете това, което желаете.
към беседата >>
А трябва да кажеш и да си убеден, че нищо нямаш.
И после ще направиш другото утвърждение – че всичко имаш. Представи си, че си един богат човек, който има най-малко 3–4 декара земя. Но казваш, че нищо нямаш. Ти казваш едно, но де факто ги имаш. Казваш, че в себе си си се отрекъл, но ти държиш нещата.
А трябва да кажеш и да си убеден, че нищо нямаш.
И ако ти се отречеш, значи ти си свободен. Ако кажеш, че всичко имаш, то щом имаш всичко, няма какво да ставаш собственик. Защото, щом ставаш собственик на каквото и да е, подразбира се, че ти си зависим. Ти като си собственик на една къща, гледаш някой да не ти я вземе. Собствеността подразбира състезание.
към беседата >>
Само по този начин може да постигнете това, което желаете.
Да изпълните Волята Божия не както вие разбирате. Волята Божия има отношение с всичко в света. И второто положение е: Всички трябва да бъдете добри проводници, та онова, което е хубаво, възвишено, трябва да мине през вашето съзнание. Силата ви седи в изпълнението на Волята Божия. Щом възприемете Волята Божия, вие ще имате сила.
Само по този начин може да постигнете това, което желаете.
към беседата >>
И ако ти се отречеш, значи ти си свободен.
Представи си, че си един богат човек, който има най-малко 3–4 декара земя. Но казваш, че нищо нямаш. Ти казваш едно, но де факто ги имаш. Казваш, че в себе си си се отрекъл, но ти държиш нещата. А трябва да кажеш и да си убеден, че нищо нямаш.
И ако ти се отречеш, значи ти си свободен.
Ако кажеш, че всичко имаш, то щом имаш всичко, няма какво да ставаш собственик. Защото, щом ставаш собственик на каквото и да е, подразбира се, че ти си зависим. Ти като си собственик на една къща, гледаш някой да не ти я вземе. Собствеността подразбира състезание. Ти казваш: „Този имот е мой.
към беседата >>
Ако тези твърдения ги направите, вие ще имате постижения.
Ако тези твърдения ги направите, вие ще имате постижения.
Няма друг път. Всичко друго е губене на време. И светията се намира в противоречия. Защо светиите се намират в противоречие? Защото и те не могат да изпълнят Волята Божия.
към беседата >>
Ако кажеш, че всичко имаш, то щом имаш всичко, няма какво да ставаш собственик.
Но казваш, че нищо нямаш. Ти казваш едно, но де факто ги имаш. Казваш, че в себе си си се отрекъл, но ти държиш нещата. А трябва да кажеш и да си убеден, че нищо нямаш. И ако ти се отречеш, значи ти си свободен.
Ако кажеш, че всичко имаш, то щом имаш всичко, няма какво да ставаш собственик.
Защото, щом ставаш собственик на каквото и да е, подразбира се, че ти си зависим. Ти като си собственик на една къща, гледаш някой да не ти я вземе. Собствеността подразбира състезание. Ти казваш: „Този имот е мой. Това агне е мое.“ Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на други същества и ги изяждаш.
към беседата >>
Няма друг път.
Ако тези твърдения ги направите, вие ще имате постижения.
Няма друг път.
Всичко друго е губене на време. И светията се намира в противоречия. Защо светиите се намират в противоречие? Защото и те не могат да изпълнят Волята Божия. Светиите трябва да имат едно желание: всички светии трябва да се слеят в едно.
към беседата >>
Защото, щом ставаш собственик на каквото и да е, подразбира се, че ти си зависим.
Ти казваш едно, но де факто ги имаш. Казваш, че в себе си си се отрекъл, но ти държиш нещата. А трябва да кажеш и да си убеден, че нищо нямаш. И ако ти се отречеш, значи ти си свободен. Ако кажеш, че всичко имаш, то щом имаш всичко, няма какво да ставаш собственик.
Защото, щом ставаш собственик на каквото и да е, подразбира се, че ти си зависим.
Ти като си собственик на една къща, гледаш някой да не ти я вземе. Собствеността подразбира състезание. Ти казваш: „Този имот е мой. Това агне е мое.“ Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на други същества и ги изяждаш. Казваш, че всичкото зло е в частната собственост.
към беседата >>
Всичко друго е губене на време.
Ако тези твърдения ги направите, вие ще имате постижения. Няма друг път.
Всичко друго е губене на време.
И светията се намира в противоречия. Защо светиите се намират в противоречие? Защото и те не могат да изпълнят Волята Божия. Светиите трябва да имат едно желание: всички светии трябва да се слеят в едно. В тях има още индивидуализъм.
към беседата >>
Ти като си собственик на една къща, гледаш някой да не ти я вземе.
Казваш, че в себе си си се отрекъл, но ти държиш нещата. А трябва да кажеш и да си убеден, че нищо нямаш. И ако ти се отречеш, значи ти си свободен. Ако кажеш, че всичко имаш, то щом имаш всичко, няма какво да ставаш собственик. Защото, щом ставаш собственик на каквото и да е, подразбира се, че ти си зависим.
Ти като си собственик на една къща, гледаш някой да не ти я вземе.
Собствеността подразбира състезание. Ти казваш: „Този имот е мой. Това агне е мое.“ Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на други същества и ги изяждаш. Казваш, че всичкото зло е в частната собственост. Ти мислиш, че известно парче земя е дадено на твое разположение.
към беседата >>
И светията се намира в противоречия.
Ако тези твърдения ги направите, вие ще имате постижения. Няма друг път. Всичко друго е губене на време.
И светията се намира в противоречия.
Защо светиите се намират в противоречие? Защото и те не могат да изпълнят Волята Божия. Светиите трябва да имат едно желание: всички светии трябва да се слеят в едно. В тях има още индивидуализъм. Те не са решили още да се слеят в едно и да образуват един голям светия.
към беседата >>
Собствеността подразбира състезание.
А трябва да кажеш и да си убеден, че нищо нямаш. И ако ти се отречеш, значи ти си свободен. Ако кажеш, че всичко имаш, то щом имаш всичко, няма какво да ставаш собственик. Защото, щом ставаш собственик на каквото и да е, подразбира се, че ти си зависим. Ти като си собственик на една къща, гледаш някой да не ти я вземе.
Собствеността подразбира състезание.
Ти казваш: „Този имот е мой. Това агне е мое.“ Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на други същества и ги изяждаш. Казваш, че всичкото зло е в частната собственост. Ти мислиш, че известно парче земя е дадено на твое разположение. Това никой не ти го е дал.
към беседата >>
Защо светиите се намират в противоречие?
Ако тези твърдения ги направите, вие ще имате постижения. Няма друг път. Всичко друго е губене на време. И светията се намира в противоречия.
Защо светиите се намират в противоречие?
Защото и те не могат да изпълнят Волята Божия. Светиите трябва да имат едно желание: всички светии трябва да се слеят в едно. В тях има още индивидуализъм. Те не са решили още да се слеят в едно и да образуват един голям светия. Мъчна работа е това.
към беседата >>
Ти казваш: „Този имот е мой.
И ако ти се отречеш, значи ти си свободен. Ако кажеш, че всичко имаш, то щом имаш всичко, няма какво да ставаш собственик. Защото, щом ставаш собственик на каквото и да е, подразбира се, че ти си зависим. Ти като си собственик на една къща, гледаш някой да не ти я вземе. Собствеността подразбира състезание.
Ти казваш: „Този имот е мой.
Това агне е мое.“ Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на други същества и ги изяждаш. Казваш, че всичкото зло е в частната собственост. Ти мислиш, че известно парче земя е дадено на твое разположение. Това никой не ти го е дал. Ти можеш да заграбиш едно място и да кажеш: „Това е мое.“
към беседата >>
Защото и те не могат да изпълнят Волята Божия.
Ако тези твърдения ги направите, вие ще имате постижения. Няма друг път. Всичко друго е губене на време. И светията се намира в противоречия. Защо светиите се намират в противоречие?
Защото и те не могат да изпълнят Волята Божия.
Светиите трябва да имат едно желание: всички светии трябва да се слеят в едно. В тях има още индивидуализъм. Те не са решили още да се слеят в едно и да образуват един голям светия. Мъчна работа е това. И църквите не се съединяват по единствената причина на светиите.
към беседата >>
Това агне е мое.“ Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на други същества и ги изяждаш.
Ако кажеш, че всичко имаш, то щом имаш всичко, няма какво да ставаш собственик. Защото, щом ставаш собственик на каквото и да е, подразбира се, че ти си зависим. Ти като си собственик на една къща, гледаш някой да не ти я вземе. Собствеността подразбира състезание. Ти казваш: „Този имот е мой.
Това агне е мое.“ Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на други същества и ги изяждаш.
Казваш, че всичкото зло е в частната собственост. Ти мислиш, че известно парче земя е дадено на твое разположение. Това никой не ти го е дал. Ти можеш да заграбиш едно място и да кажеш: „Това е мое.“
към беседата >>
Светиите трябва да имат едно желание: всички светии трябва да се слеят в едно.
Няма друг път. Всичко друго е губене на време. И светията се намира в противоречия. Защо светиите се намират в противоречие? Защото и те не могат да изпълнят Волята Божия.
Светиите трябва да имат едно желание: всички светии трябва да се слеят в едно.
В тях има още индивидуализъм. Те не са решили още да се слеят в едно и да образуват един голям светия. Мъчна работа е това. И църквите не се съединяват по единствената причина на светиите. Има православни светии, католически светии, окултни светии и пр.
към беседата >>
Казваш, че всичкото зло е в частната собственост.
Защото, щом ставаш собственик на каквото и да е, подразбира се, че ти си зависим. Ти като си собственик на една къща, гледаш някой да не ти я вземе. Собствеността подразбира състезание. Ти казваш: „Този имот е мой. Това агне е мое.“ Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на други същества и ги изяждаш.
Казваш, че всичкото зло е в частната собственост.
Ти мислиш, че известно парче земя е дадено на твое разположение. Това никой не ти го е дал. Ти можеш да заграбиш едно място и да кажеш: „Това е мое.“
към беседата >>
В тях има още индивидуализъм.
Всичко друго е губене на време. И светията се намира в противоречия. Защо светиите се намират в противоречие? Защото и те не могат да изпълнят Волята Божия. Светиите трябва да имат едно желание: всички светии трябва да се слеят в едно.
В тях има още индивидуализъм.
Те не са решили още да се слеят в едно и да образуват един голям светия. Мъчна работа е това. И църквите не се съединяват по единствената причина на светиите. Има православни светии, католически светии, окултни светии и пр. Светиите са на особено мнение.
към беседата >>
Ти мислиш, че известно парче земя е дадено на твое разположение.
Ти като си собственик на една къща, гледаш някой да не ти я вземе. Собствеността подразбира състезание. Ти казваш: „Този имот е мой. Това агне е мое.“ Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на други същества и ги изяждаш. Казваш, че всичкото зло е в частната собственост.
Ти мислиш, че известно парче земя е дадено на твое разположение.
Това никой не ти го е дал. Ти можеш да заграбиш едно място и да кажеш: „Това е мое.“
към беседата >>
Те не са решили още да се слеят в едно и да образуват един голям светия.
И светията се намира в противоречия. Защо светиите се намират в противоречие? Защото и те не могат да изпълнят Волята Божия. Светиите трябва да имат едно желание: всички светии трябва да се слеят в едно. В тях има още индивидуализъм.
Те не са решили още да се слеят в едно и да образуват един голям светия.
Мъчна работа е това. И църквите не се съединяват по единствената причина на светиите. Има православни светии, католически светии, окултни светии и пр. Светиите са на особено мнение. При тях няма спор, но светиите не знаят как да се обединят.
към беседата >>
Това никой не ти го е дал.
Собствеността подразбира състезание. Ти казваш: „Този имот е мой. Това агне е мое.“ Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на други същества и ги изяждаш. Казваш, че всичкото зло е в частната собственост. Ти мислиш, че известно парче земя е дадено на твое разположение.
Това никой не ти го е дал.
Ти можеш да заграбиш едно място и да кажеш: „Това е мое.“
към беседата >>
Мъчна работа е това.
Защо светиите се намират в противоречие? Защото и те не могат да изпълнят Волята Божия. Светиите трябва да имат едно желание: всички светии трябва да се слеят в едно. В тях има още индивидуализъм. Те не са решили още да се слеят в едно и да образуват един голям светия.
Мъчна работа е това.
И църквите не се съединяват по единствената причина на светиите. Има православни светии, католически светии, окултни светии и пр. Светиите са на особено мнение. При тях няма спор, но светиите не знаят как да се обединят. При това и Учителите, които стоят над светиите, и те се намират в противоречие понеже и те не могат да насилят светиите да направят това.
към беседата >>
Ти можеш да заграбиш едно място и да кажеш: „Това е мое.“
Ти казваш: „Този имот е мой. Това агне е мое.“ Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на други същества и ги изяждаш. Казваш, че всичкото зло е в частната собственост. Ти мислиш, че известно парче земя е дадено на твое разположение. Това никой не ти го е дал.
Ти можеш да заграбиш едно място и да кажеш: „Това е мое.“
към беседата >>
И църквите не се съединяват по единствената причина на светиите.
Защото и те не могат да изпълнят Волята Божия. Светиите трябва да имат едно желание: всички светии трябва да се слеят в едно. В тях има още индивидуализъм. Те не са решили още да се слеят в едно и да образуват един голям светия. Мъчна работа е това.
И църквите не се съединяват по единствената причина на светиите.
Има православни светии, католически светии, окултни светии и пр. Светиите са на особено мнение. При тях няма спор, но светиите не знаят как да се обединят. При това и Учителите, които стоят над светиите, и те се намират в противоречие понеже и те не могат да насилят светиите да направят това. Светиите трябва да го направят доброволно.
към беседата >>
Тези, които завземат държавите, които турят ред и порядък, и те са собственици.
Тези, които завземат държавите, които турят ред и порядък, и те са собственици.
Всички държави и всички общества в света са все собственици на големи имоти. Съвременният комунизъм казва, че е против частната собственост. Това са само думи. Те не са се отказали от частната собственост. В частната собственост се крие едно голямо зло, но човек трябва да знае как да го изправи.
към беседата >>
Има православни светии, католически светии, окултни светии и пр.
Светиите трябва да имат едно желание: всички светии трябва да се слеят в едно. В тях има още индивидуализъм. Те не са решили още да се слеят в едно и да образуват един голям светия. Мъчна работа е това. И църквите не се съединяват по единствената причина на светиите.
Има православни светии, католически светии, окултни светии и пр.
Светиите са на особено мнение. При тях няма спор, но светиите не знаят как да се обединят. При това и Учителите, които стоят над светиите, и те се намират в противоречие понеже и те не могат да насилят светиите да направят това. Светиите трябва да го направят доброволно. И Учителите седят и гледат какво ще направят светиите.
към беседата >>
Всички държави и всички общества в света са все собственици на големи имоти.
Тези, които завземат държавите, които турят ред и порядък, и те са собственици.
Всички държави и всички общества в света са все собственици на големи имоти.
Съвременният комунизъм казва, че е против частната собственост. Това са само думи. Те не са се отказали от частната собственост. В частната собственост се крие едно голямо зло, но човек трябва да знае как да го изправи. То лесно не се изправя.
към беседата >>
Светиите са на особено мнение.
В тях има още индивидуализъм. Те не са решили още да се слеят в едно и да образуват един голям светия. Мъчна работа е това. И църквите не се съединяват по единствената причина на светиите. Има православни светии, католически светии, окултни светии и пр.
Светиите са на особено мнение.
При тях няма спор, но светиите не знаят как да се обединят. При това и Учителите, които стоят над светиите, и те се намират в противоречие понеже и те не могат да насилят светиите да направят това. Светиите трябва да го направят доброволно. И Учителите седят и гледат какво ще направят светиите. Учителите седят горе и не могат да вземат решение, понеже чакат светиите.
към беседата >>
Съвременният комунизъм казва, че е против частната собственост.
Тези, които завземат държавите, които турят ред и порядък, и те са собственици. Всички държави и всички общества в света са все собственици на големи имоти.
Съвременният комунизъм казва, че е против частната собственост.
Това са само думи. Те не са се отказали от частната собственост. В частната собственост се крие едно голямо зло, но човек трябва да знае как да го изправи. То лесно не се изправя.
към беседата >>
При тях няма спор, но светиите не знаят как да се обединят.
Те не са решили още да се слеят в едно и да образуват един голям светия. Мъчна работа е това. И църквите не се съединяват по единствената причина на светиите. Има православни светии, католически светии, окултни светии и пр. Светиите са на особено мнение.
При тях няма спор, но светиите не знаят как да се обединят.
При това и Учителите, които стоят над светиите, и те се намират в противоречие понеже и те не могат да насилят светиите да направят това. Светиите трябва да го направят доброволно. И Учителите седят и гледат какво ще направят светиите. Учителите седят горе и не могат да вземат решение, понеже чакат светиите. Светиите досега не са взели решение.
към беседата >>
Това са само думи.
Тези, които завземат държавите, които турят ред и порядък, и те са собственици. Всички държави и всички общества в света са все собственици на големи имоти. Съвременният комунизъм казва, че е против частната собственост.
Това са само думи.
Те не са се отказали от частната собственост. В частната собственост се крие едно голямо зло, но човек трябва да знае как да го изправи. То лесно не се изправя.
към беседата >>
При това и Учителите, които стоят над светиите, и те се намират в противоречие понеже и те не могат да насилят светиите да направят това.
Мъчна работа е това. И църквите не се съединяват по единствената причина на светиите. Има православни светии, католически светии, окултни светии и пр. Светиите са на особено мнение. При тях няма спор, но светиите не знаят как да се обединят.
При това и Учителите, които стоят над светиите, и те се намират в противоречие понеже и те не могат да насилят светиите да направят това.
Светиите трябва да го направят доброволно. И Учителите седят и гледат какво ще направят светиите. Учителите седят горе и не могат да вземат решение, понеже чакат светиите. Светиите досега не са взели решение.
към беседата >>
Те не са се отказали от частната собственост.
Тези, които завземат държавите, които турят ред и порядък, и те са собственици. Всички държави и всички общества в света са все собственици на големи имоти. Съвременният комунизъм казва, че е против частната собственост. Това са само думи.
Те не са се отказали от частната собственост.
В частната собственост се крие едно голямо зло, но човек трябва да знае как да го изправи. То лесно не се изправя.
към беседата >>
Светиите трябва да го направят доброволно.
И църквите не се съединяват по единствената причина на светиите. Има православни светии, католически светии, окултни светии и пр. Светиите са на особено мнение. При тях няма спор, но светиите не знаят как да се обединят. При това и Учителите, които стоят над светиите, и те се намират в противоречие понеже и те не могат да насилят светиите да направят това.
Светиите трябва да го направят доброволно.
И Учителите седят и гледат какво ще направят светиите. Учителите седят горе и не могат да вземат решение, понеже чакат светиите. Светиите досега не са взели решение.
към беседата >>
В частната собственост се крие едно голямо зло, но човек трябва да знае как да го изправи.
Тези, които завземат държавите, които турят ред и порядък, и те са собственици. Всички държави и всички общества в света са все собственици на големи имоти. Съвременният комунизъм казва, че е против частната собственост. Това са само думи. Те не са се отказали от частната собственост.
В частната собственост се крие едно голямо зло, но човек трябва да знае как да го изправи.
То лесно не се изправя.
към беседата >>
И Учителите седят и гледат какво ще направят светиите.
Има православни светии, католически светии, окултни светии и пр. Светиите са на особено мнение. При тях няма спор, но светиите не знаят как да се обединят. При това и Учителите, които стоят над светиите, и те се намират в противоречие понеже и те не могат да насилят светиите да направят това. Светиите трябва да го направят доброволно.
И Учителите седят и гледат какво ще направят светиите.
Учителите седят горе и не могат да вземат решение, понеже чакат светиите. Светиите досега не са взели решение.
към беседата >>
То лесно не се изправя.
Всички държави и всички общества в света са все собственици на големи имоти. Съвременният комунизъм казва, че е против частната собственост. Това са само думи. Те не са се отказали от частната собственост. В частната собственост се крие едно голямо зло, но човек трябва да знае как да го изправи.
То лесно не се изправя.
към беседата >>
Учителите седят горе и не могат да вземат решение, понеже чакат светиите.
Светиите са на особено мнение. При тях няма спор, но светиите не знаят как да се обединят. При това и Учителите, които стоят над светиите, и те се намират в противоречие понеже и те не могат да насилят светиите да направят това. Светиите трябва да го направят доброволно. И Учителите седят и гледат какво ще направят светиите.
Учителите седят горе и не могат да вземат решение, понеже чакат светиите.
Светиите досега не са взели решение.
към беседата >>
Ти се влюбиш в някой човек – то е частна собственост.
Ти се влюбиш в някой човек – то е частна собственост.
Ти се влюбиш в тялото си, искаш да го прегърнеш, да го целунеш. Ти си се влюбил в хляба и искаш да го прегърнеш, да го изядеш. Ти си се влюбил в сливи, круши, ябълки и казваш: „Те са необходимост.“
към беседата >>
Светиите досега не са взели решение.
При тях няма спор, но светиите не знаят как да се обединят. При това и Учителите, които стоят над светиите, и те се намират в противоречие понеже и те не могат да насилят светиите да направят това. Светиите трябва да го направят доброволно. И Учителите седят и гледат какво ще направят светиите. Учителите седят горе и не могат да вземат решение, понеже чакат светиите.
Светиите досега не са взели решение.
към беседата >>
Ти се влюбиш в тялото си, искаш да го прегърнеш, да го целунеш.
Ти се влюбиш в някой човек – то е частна собственост.
Ти се влюбиш в тялото си, искаш да го прегърнеш, да го целунеш.
Ти си се влюбил в хляба и искаш да го прегърнеш, да го изядеш. Ти си се влюбил в сливи, круши, ябълки и казваш: „Те са необходимост.“
към беседата >>
Ти си се влюбил в хляба и искаш да го прегърнеш, да го изядеш.
Ти се влюбиш в някой човек – то е частна собственост. Ти се влюбиш в тялото си, искаш да го прегърнеш, да го целунеш.
Ти си се влюбил в хляба и искаш да го прегърнеш, да го изядеш.
Ти си се влюбил в сливи, круши, ябълки и казваш: „Те са необходимост.“
към беседата >>
Ти си се влюбил в сливи, круши, ябълки и казваш: „Те са необходимост.“
Ти се влюбиш в някой човек – то е частна собственост. Ти се влюбиш в тялото си, искаш да го прегърнеш, да го целунеш. Ти си се влюбил в хляба и искаш да го прегърнеш, да го изядеш.
Ти си се влюбил в сливи, круши, ябълки и казваш: „Те са необходимост.“
към беседата >>
Две твърдения трябва да се направят.
Две твърдения трябва да се направят.
Едното твърдение е, че се отричаш от всичко – нямаш нищо. А пък другото твърдение е, че всичко е твое. Тогава имаш право да ядеш: круши, ябълки, агънца, всичко е твое. Сега месоядците, хората на насилието, правят твърдения, че всичко на Земята е тяхно и казват: „Ние трябва да го завладеем! “ Добрите хора сега ще се мъчат да направят едно отричане.
към беседата >>
Едното твърдение е, че се отричаш от всичко – нямаш нищо.
Две твърдения трябва да се направят.
Едното твърдение е, че се отричаш от всичко – нямаш нищо.
А пък другото твърдение е, че всичко е твое. Тогава имаш право да ядеш: круши, ябълки, агънца, всичко е твое. Сега месоядците, хората на насилието, правят твърдения, че всичко на Земята е тяхно и казват: „Ние трябва да го завладеем! “ Добрите хора сега ще се мъчат да направят едно отричане. Те се учат на полуотричане.
към беседата >>
А пък другото твърдение е, че всичко е твое.
Две твърдения трябва да се направят. Едното твърдение е, че се отричаш от всичко – нямаш нищо.
А пък другото твърдение е, че всичко е твое.
Тогава имаш право да ядеш: круши, ябълки, агънца, всичко е твое. Сега месоядците, хората на насилието, правят твърдения, че всичко на Земята е тяхно и казват: „Ние трябва да го завладеем! “ Добрите хора сега ще се мъчат да направят едно отричане. Те се учат на полуотричане. Не, съвършено трябва да се откажеш!
към беседата >>
Тогава имаш право да ядеш: круши, ябълки, агънца, всичко е твое.
Две твърдения трябва да се направят. Едното твърдение е, че се отричаш от всичко – нямаш нищо. А пък другото твърдение е, че всичко е твое.
Тогава имаш право да ядеш: круши, ябълки, агънца, всичко е твое.
Сега месоядците, хората на насилието, правят твърдения, че всичко на Земята е тяхно и казват: „Ние трябва да го завладеем! “ Добрите хора сега ще се мъчат да направят едно отричане. Те се учат на полуотричане. Не, съвършено трябва да се откажеш! Или един порядък, или друг порядък.
към беседата >>
Сега месоядците, хората на насилието, правят твърдения, че всичко на Земята е тяхно и казват: „Ние трябва да го завладеем!
Две твърдения трябва да се направят. Едното твърдение е, че се отричаш от всичко – нямаш нищо. А пък другото твърдение е, че всичко е твое. Тогава имаш право да ядеш: круши, ябълки, агънца, всичко е твое.
Сега месоядците, хората на насилието, правят твърдения, че всичко на Земята е тяхно и казват: „Ние трябва да го завладеем!
“ Добрите хора сега ще се мъчат да направят едно отричане. Те се учат на полуотричане. Не, съвършено трябва да се откажеш! Или един порядък, или друг порядък. Когато кажеш: „Всичко е наше“, това е Божественият порядък.
към беседата >>
“ Добрите хора сега ще се мъчат да направят едно отричане.
Две твърдения трябва да се направят. Едното твърдение е, че се отричаш от всичко – нямаш нищо. А пък другото твърдение е, че всичко е твое. Тогава имаш право да ядеш: круши, ябълки, агънца, всичко е твое. Сега месоядците, хората на насилието, правят твърдения, че всичко на Земята е тяхно и казват: „Ние трябва да го завладеем!
“ Добрите хора сега ще се мъчат да направят едно отричане.
Те се учат на полуотричане. Не, съвършено трябва да се откажеш! Или един порядък, или друг порядък. Когато кажеш: „Всичко е наше“, това е Божественият порядък. Когато кажеш: „Всичко не е наше“, това е човешкият порядък.
към беседата >>
Те се учат на полуотричане.
Едното твърдение е, че се отричаш от всичко – нямаш нищо. А пък другото твърдение е, че всичко е твое. Тогава имаш право да ядеш: круши, ябълки, агънца, всичко е твое. Сега месоядците, хората на насилието, правят твърдения, че всичко на Земята е тяхно и казват: „Ние трябва да го завладеем! “ Добрите хора сега ще се мъчат да направят едно отричане.
Те се учат на полуотричане.
Не, съвършено трябва да се откажеш! Или един порядък, или друг порядък. Когато кажеш: „Всичко е наше“, това е Божественият порядък. Когато кажеш: „Всичко не е наше“, това е човешкият порядък.
към беседата >>
Не, съвършено трябва да се откажеш!
А пък другото твърдение е, че всичко е твое. Тогава имаш право да ядеш: круши, ябълки, агънца, всичко е твое. Сега месоядците, хората на насилието, правят твърдения, че всичко на Земята е тяхно и казват: „Ние трябва да го завладеем! “ Добрите хора сега ще се мъчат да направят едно отричане. Те се учат на полуотричане.
Не, съвършено трябва да се откажеш!
Или един порядък, или друг порядък. Когато кажеш: „Всичко е наше“, това е Божественият порядък. Когато кажеш: „Всичко не е наше“, това е човешкият порядък.
към беседата >>
Или един порядък, или друг порядък.
Тогава имаш право да ядеш: круши, ябълки, агънца, всичко е твое. Сега месоядците, хората на насилието, правят твърдения, че всичко на Земята е тяхно и казват: „Ние трябва да го завладеем! “ Добрите хора сега ще се мъчат да направят едно отричане. Те се учат на полуотричане. Не, съвършено трябва да се откажеш!
Или един порядък, или друг порядък.
Когато кажеш: „Всичко е наше“, това е Божественият порядък. Когато кажеш: „Всичко не е наше“, това е човешкият порядък.
към беседата >>
Когато кажеш: „Всичко е наше“, това е Божественият порядък.
Сега месоядците, хората на насилието, правят твърдения, че всичко на Земята е тяхно и казват: „Ние трябва да го завладеем! “ Добрите хора сега ще се мъчат да направят едно отричане. Те се учат на полуотричане. Не, съвършено трябва да се откажеш! Или един порядък, или друг порядък.
Когато кажеш: „Всичко е наше“, това е Божественият порядък.
Когато кажеш: „Всичко не е наше“, това е човешкият порядък.
към беседата >>
Когато кажеш: „Всичко не е наше“, това е човешкият порядък.
“ Добрите хора сега ще се мъчат да направят едно отричане. Те се учат на полуотричане. Не, съвършено трябва да се откажеш! Или един порядък, или друг порядък. Когато кажеш: „Всичко е наше“, това е Божественият порядък.
Когато кажеш: „Всичко не е наше“, това е човешкият порядък.
към беседата >>
Когато човек иска да завладее Божественото, без да му са дадени права, тогава той почва да ограничава другите в какъвто и да е смисъл.
Когато човек иска да завладее Божественото, без да му са дадени права, тогава той почва да ограничава другите в какъвто и да е смисъл.
Казва се: „Всяка власт е дадена от Бога.“ Но какво трябва да разбираме под тези думи? Че тебе не ти ли е дадена власт да обичаш? Дадена ти е. Тебе не ти ли е дадена власт да ядеш? Дадена ти е.
към беседата >>
Казва се: „Всяка власт е дадена от Бога.“ Но какво трябва да разбираме под тези думи?
Когато човек иска да завладее Божественото, без да му са дадени права, тогава той почва да ограничава другите в какъвто и да е смисъл.
Казва се: „Всяка власт е дадена от Бога.“ Но какво трябва да разбираме под тези думи?
Че тебе не ти ли е дадена власт да обичаш? Дадена ти е. Тебе не ти ли е дадена власт да ядеш? Дадена ти е. Не ти ли е дадена власт да ходиш, да мислиш, да чувствуваш?
към беседата >>
Че тебе не ти ли е дадена власт да обичаш?
Когато човек иска да завладее Божественото, без да му са дадени права, тогава той почва да ограничава другите в какъвто и да е смисъл. Казва се: „Всяка власт е дадена от Бога.“ Но какво трябва да разбираме под тези думи?
Че тебе не ти ли е дадена власт да обичаш?
Дадена ти е. Тебе не ти ли е дадена власт да ядеш? Дадена ти е. Не ти ли е дадена власт да ходиш, да мислиш, да чувствуваш? Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва да знаеш властта, която Бог ти е дал, как трябва да използуваш.
към беседата >>
Дадена ти е.
Когато човек иска да завладее Божественото, без да му са дадени права, тогава той почва да ограничава другите в какъвто и да е смисъл. Казва се: „Всяка власт е дадена от Бога.“ Но какво трябва да разбираме под тези думи? Че тебе не ти ли е дадена власт да обичаш?
Дадена ти е.
Тебе не ти ли е дадена власт да ядеш? Дадена ти е. Не ти ли е дадена власт да ходиш, да мислиш, да чувствуваш? Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва да знаеш властта, която Бог ти е дал, как трябва да използуваш. Трябва да знаеш колко трябва да ядеш и колко трябва да обичаш в дадения случай.
към беседата >>
Тебе не ти ли е дадена власт да ядеш?
Когато човек иска да завладее Божественото, без да му са дадени права, тогава той почва да ограничава другите в какъвто и да е смисъл. Казва се: „Всяка власт е дадена от Бога.“ Но какво трябва да разбираме под тези думи? Че тебе не ти ли е дадена власт да обичаш? Дадена ти е.
Тебе не ти ли е дадена власт да ядеш?
Дадена ти е. Не ти ли е дадена власт да ходиш, да мислиш, да чувствуваш? Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва да знаеш властта, която Бог ти е дал, как трябва да използуваш. Трябва да знаеш колко трябва да ядеш и колко трябва да обичаш в дадения случай. Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква болка на този, когото обичаш.
към беседата >>
Дадена ти е.
Когато човек иска да завладее Божественото, без да му са дадени права, тогава той почва да ограничава другите в какъвто и да е смисъл. Казва се: „Всяка власт е дадена от Бога.“ Но какво трябва да разбираме под тези думи? Че тебе не ти ли е дадена власт да обичаш? Дадена ти е. Тебе не ти ли е дадена власт да ядеш?
Дадена ти е.
Не ти ли е дадена власт да ходиш, да мислиш, да чувствуваш? Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва да знаеш властта, която Бог ти е дал, как трябва да използуваш. Трябва да знаеш колко трябва да ядеш и колко трябва да обичаш в дадения случай. Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква болка на този, когото обичаш. Твоята любов, твоята обич да ражда в него Божествени чувства, да се радва той на любовта ти.
към беседата >>
Не ти ли е дадена власт да ходиш, да мислиш, да чувствуваш?
Казва се: „Всяка власт е дадена от Бога.“ Но какво трябва да разбираме под тези думи? Че тебе не ти ли е дадена власт да обичаш? Дадена ти е. Тебе не ти ли е дадена власт да ядеш? Дадена ти е.
Не ти ли е дадена власт да ходиш, да мислиш, да чувствуваш?
Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва да знаеш властта, която Бог ти е дал, как трябва да използуваш. Трябва да знаеш колко трябва да ядеш и колко трябва да обичаш в дадения случай. Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква болка на този, когото обичаш. Твоята любов, твоята обич да ражда в него Божествени чувства, да се радва той на любовта ти. Щом дойде този момент този, когото обичаш, да не се радва на любовта ти, ти си прескочил границата.
към беседата >>
Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва да знаеш властта, която Бог ти е дал, как трябва да използуваш.
Че тебе не ти ли е дадена власт да обичаш? Дадена ти е. Тебе не ти ли е дадена власт да ядеш? Дадена ти е. Не ти ли е дадена власт да ходиш, да мислиш, да чувствуваш?
Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва да знаеш властта, която Бог ти е дал, как трябва да използуваш.
Трябва да знаеш колко трябва да ядеш и колко трябва да обичаш в дадения случай. Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква болка на този, когото обичаш. Твоята любов, твоята обич да ражда в него Божествени чувства, да се радва той на любовта ти. Щом дойде този момент този, когото обичаш, да не се радва на любовта ти, ти си прескочил границата. Ти може да се радваш по който и да е начин, но у онзи се ражда една реакция, противното, когато си прескочил границата.
към беседата >>
Трябва да знаеш колко трябва да ядеш и колко трябва да обичаш в дадения случай.
Дадена ти е. Тебе не ти ли е дадена власт да ядеш? Дадена ти е. Не ти ли е дадена власт да ходиш, да мислиш, да чувствуваш? Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва да знаеш властта, която Бог ти е дал, как трябва да използуваш.
Трябва да знаеш колко трябва да ядеш и колко трябва да обичаш в дадения случай.
Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква болка на този, когото обичаш. Твоята любов, твоята обич да ражда в него Божествени чувства, да се радва той на любовта ти. Щом дойде този момент този, когото обичаш, да не се радва на любовта ти, ти си прескочил границата. Ти може да се радваш по който и да е начин, но у онзи се ражда една реакция, противното, когато си прескочил границата. У него се заражда едно подозрение, че в твоята любов има нещо користолюбиво и вследствие на това той почва да туря известни прегради и тогава се заражда това вътрешно лицемерие.
към беседата >>
Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква болка на този, когото обичаш.
Тебе не ти ли е дадена власт да ядеш? Дадена ти е. Не ти ли е дадена власт да ходиш, да мислиш, да чувствуваш? Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва да знаеш властта, която Бог ти е дал, как трябва да използуваш. Трябва да знаеш колко трябва да ядеш и колко трябва да обичаш в дадения случай.
Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква болка на този, когото обичаш.
Твоята любов, твоята обич да ражда в него Божествени чувства, да се радва той на любовта ти. Щом дойде този момент този, когото обичаш, да не се радва на любовта ти, ти си прескочил границата. Ти може да се радваш по който и да е начин, но у онзи се ражда една реакция, противното, когато си прескочил границата. У него се заражда едно подозрение, че в твоята любов има нещо користолюбиво и вследствие на това той почва да туря известни прегради и тогава се заражда това вътрешно лицемерие. Ако е слаб, той ще почне да се оттегля все по-далеч и по-далеч.
към беседата >>
Твоята любов, твоята обич да ражда в него Божествени чувства, да се радва той на любовта ти.
Дадена ти е. Не ти ли е дадена власт да ходиш, да мислиш, да чувствуваш? Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва да знаеш властта, която Бог ти е дал, как трябва да използуваш. Трябва да знаеш колко трябва да ядеш и колко трябва да обичаш в дадения случай. Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква болка на този, когото обичаш.
Твоята любов, твоята обич да ражда в него Божествени чувства, да се радва той на любовта ти.
Щом дойде този момент този, когото обичаш, да не се радва на любовта ти, ти си прескочил границата. Ти може да се радваш по който и да е начин, но у онзи се ражда една реакция, противното, когато си прескочил границата. У него се заражда едно подозрение, че в твоята любов има нещо користолюбиво и вследствие на това той почва да туря известни прегради и тогава се заражда това вътрешно лицемерие. Ако е слаб, той ще почне да се оттегля все по-далеч и по-далеч. И така, както вървят работите, ще се случи това, което не сте желали.
към беседата >>
Щом дойде този момент този, когото обичаш, да не се радва на любовта ти, ти си прескочил границата.
Не ти ли е дадена власт да ходиш, да мислиш, да чувствуваш? Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва да знаеш властта, която Бог ти е дал, как трябва да използуваш. Трябва да знаеш колко трябва да ядеш и колко трябва да обичаш в дадения случай. Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква болка на този, когото обичаш. Твоята любов, твоята обич да ражда в него Божествени чувства, да се радва той на любовта ти.
Щом дойде този момент този, когото обичаш, да не се радва на любовта ти, ти си прескочил границата.
Ти може да се радваш по който и да е начин, но у онзи се ражда една реакция, противното, когато си прескочил границата. У него се заражда едно подозрение, че в твоята любов има нещо користолюбиво и вследствие на това той почва да туря известни прегради и тогава се заражда това вътрешно лицемерие. Ако е слаб, той ще почне да се оттегля все по-далеч и по-далеч. И така, както вървят работите, ще се случи това, което не сте желали. Вие всички сега, и целият съвременен културен свят, се намирате в противоречия.
към беседата >>
Ти може да се радваш по който и да е начин, но у онзи се ражда една реакция, противното, когато си прескочил границата.
Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва да знаеш властта, която Бог ти е дал, как трябва да използуваш. Трябва да знаеш колко трябва да ядеш и колко трябва да обичаш в дадения случай. Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква болка на този, когото обичаш. Твоята любов, твоята обич да ражда в него Божествени чувства, да се радва той на любовта ти. Щом дойде този момент този, когото обичаш, да не се радва на любовта ти, ти си прескочил границата.
Ти може да се радваш по който и да е начин, но у онзи се ражда една реакция, противното, когато си прескочил границата.
У него се заражда едно подозрение, че в твоята любов има нещо користолюбиво и вследствие на това той почва да туря известни прегради и тогава се заражда това вътрешно лицемерие. Ако е слаб, той ще почне да се оттегля все по-далеч и по-далеч. И така, както вървят работите, ще се случи това, което не сте желали. Вие всички сега, и целият съвременен културен свят, се намирате в противоречия. Не едно, а хиляди противоречия.
към беседата >>
У него се заражда едно подозрение, че в твоята любов има нещо користолюбиво и вследствие на това той почва да туря известни прегради и тогава се заражда това вътрешно лицемерие.
Трябва да знаеш колко трябва да ядеш и колко трябва да обичаш в дадения случай. Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква болка на този, когото обичаш. Твоята любов, твоята обич да ражда в него Божествени чувства, да се радва той на любовта ти. Щом дойде този момент този, когото обичаш, да не се радва на любовта ти, ти си прескочил границата. Ти може да се радваш по който и да е начин, но у онзи се ражда една реакция, противното, когато си прескочил границата.
У него се заражда едно подозрение, че в твоята любов има нещо користолюбиво и вследствие на това той почва да туря известни прегради и тогава се заражда това вътрешно лицемерие.
Ако е слаб, той ще почне да се оттегля все по-далеч и по-далеч. И така, както вървят работите, ще се случи това, което не сте желали. Вие всички сега, и целият съвременен културен свят, се намирате в противоречия. Не едно, а хиляди противоречия. Трябва да се избавим от тях, да ги разрешим правилно.
към беседата >>
Ако е слаб, той ще почне да се оттегля все по-далеч и по-далеч.
Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква болка на този, когото обичаш. Твоята любов, твоята обич да ражда в него Божествени чувства, да се радва той на любовта ти. Щом дойде този момент този, когото обичаш, да не се радва на любовта ти, ти си прескочил границата. Ти може да се радваш по който и да е начин, но у онзи се ражда една реакция, противното, когато си прескочил границата. У него се заражда едно подозрение, че в твоята любов има нещо користолюбиво и вследствие на това той почва да туря известни прегради и тогава се заражда това вътрешно лицемерие.
Ако е слаб, той ще почне да се оттегля все по-далеч и по-далеч.
И така, както вървят работите, ще се случи това, което не сте желали. Вие всички сега, и целият съвременен културен свят, се намирате в противоречия. Не едно, а хиляди противоречия. Трябва да се избавим от тях, да ги разрешим правилно.
към беседата >>
И така, както вървят работите, ще се случи това, което не сте желали.
Твоята любов, твоята обич да ражда в него Божествени чувства, да се радва той на любовта ти. Щом дойде този момент този, когото обичаш, да не се радва на любовта ти, ти си прескочил границата. Ти може да се радваш по който и да е начин, но у онзи се ражда една реакция, противното, когато си прескочил границата. У него се заражда едно подозрение, че в твоята любов има нещо користолюбиво и вследствие на това той почва да туря известни прегради и тогава се заражда това вътрешно лицемерие. Ако е слаб, той ще почне да се оттегля все по-далеч и по-далеч.
И така, както вървят работите, ще се случи това, което не сте желали.
Вие всички сега, и целият съвременен културен свят, се намирате в противоречия. Не едно, а хиляди противоречия. Трябва да се избавим от тях, да ги разрешим правилно.
към беседата >>
Вие всички сега, и целият съвременен културен свят, се намирате в противоречия.
Щом дойде този момент този, когото обичаш, да не се радва на любовта ти, ти си прескочил границата. Ти може да се радваш по който и да е начин, но у онзи се ражда една реакция, противното, когато си прескочил границата. У него се заражда едно подозрение, че в твоята любов има нещо користолюбиво и вследствие на това той почва да туря известни прегради и тогава се заражда това вътрешно лицемерие. Ако е слаб, той ще почне да се оттегля все по-далеч и по-далеч. И така, както вървят работите, ще се случи това, което не сте желали.
Вие всички сега, и целият съвременен културен свят, се намирате в противоречия.
Не едно, а хиляди противоречия. Трябва да се избавим от тях, да ги разрешим правилно.
към беседата >>
Не едно, а хиляди противоречия.
Ти може да се радваш по който и да е начин, но у онзи се ражда една реакция, противното, когато си прескочил границата. У него се заражда едно подозрение, че в твоята любов има нещо користолюбиво и вследствие на това той почва да туря известни прегради и тогава се заражда това вътрешно лицемерие. Ако е слаб, той ще почне да се оттегля все по-далеч и по-далеч. И така, както вървят работите, ще се случи това, което не сте желали. Вие всички сега, и целият съвременен културен свят, се намирате в противоречия.
Не едно, а хиляди противоречия.
Трябва да се избавим от тях, да ги разрешим правилно.
към беседата >>
Трябва да се избавим от тях, да ги разрешим правилно.
У него се заражда едно подозрение, че в твоята любов има нещо користолюбиво и вследствие на това той почва да туря известни прегради и тогава се заражда това вътрешно лицемерие. Ако е слаб, той ще почне да се оттегля все по-далеч и по-далеч. И така, както вървят работите, ще се случи това, което не сте желали. Вие всички сега, и целият съвременен културен свят, се намирате в противоречия. Не едно, а хиляди противоречия.
Трябва да се избавим от тях, да ги разрешим правилно.
към беседата >>
Ти може да се отречеш от частната собственост.
Ти може да се отречеш от частната собственост.
Аз зная мнозина, които започнаха с идеята за раздаване и дадоха своето на другите. И другите почнаха да ги използуват. Като дадете за Господа имота си, ще дойдат другите да го ядат и пият. Чух даже наскоро, когато се вдигнаха бараките от Гьондовото място (част от Изгрева, закупена от Гьондов, и носела името на притежателя известно време. – бел.
към беседата >>
Аз зная мнозина, които започнаха с идеята за раздаване и дадоха своето на другите.
Ти може да се отречеш от частната собственост.
Аз зная мнозина, които започнаха с идеята за раздаване и дадоха своето на другите.
И другите почнаха да ги използуват. Като дадете за Господа имота си, ще дойдат другите да го ядат и пият. Чух даже наскоро, когато се вдигнаха бараките от Гьондовото място (част от Изгрева, закупена от Гьондов, и носела името на притежателя известно време. – бел. на станографката.), някои се обадиха.
към беседата >>
И другите почнаха да ги използуват.
Ти може да се отречеш от частната собственост. Аз зная мнозина, които започнаха с идеята за раздаване и дадоха своето на другите.
И другите почнаха да ги използуват.
Като дадете за Господа имота си, ще дойдат другите да го ядат и пият. Чух даже наскоро, когато се вдигнаха бараките от Гьондовото място (част от Изгрева, закупена от Гьондов, и носела името на притежателя известно време. – бел. на станографката.), някои се обадиха. Дадох им друго място, да отидат там да се заселят.
към беседата >>
Като дадете за Господа имота си, ще дойдат другите да го ядат и пият.
Ти може да се отречеш от частната собственост. Аз зная мнозина, които започнаха с идеята за раздаване и дадоха своето на другите. И другите почнаха да ги използуват.
Като дадете за Господа имота си, ще дойдат другите да го ядат и пият.
Чух даже наскоро, когато се вдигнаха бараките от Гьондовото място (част от Изгрева, закупена от Гьондов, и носела името на притежателя известно време. – бел. на станографката.), някои се обадиха. Дадох им друго място, да отидат там да се заселят. Но те искаха да останат на Гьондовото място.
към беседата >>
Чух даже наскоро, когато се вдигнаха бараките от Гьондовото място (част от Изгрева, закупена от Гьондов, и носела името на притежателя известно време.
Ти може да се отречеш от частната собственост. Аз зная мнозина, които започнаха с идеята за раздаване и дадоха своето на другите. И другите почнаха да ги използуват. Като дадете за Господа имота си, ще дойдат другите да го ядат и пият.
Чух даже наскоро, когато се вдигнаха бараките от Гьондовото място (част от Изгрева, закупена от Гьондов, и носела името на притежателя известно време.
– бел. на станографката.), някои се обадиха. Дадох им друго място, да отидат там да се заселят. Но те искаха да останат на Гьондовото място. Съгласен съм, и това мога да им дам!
към беседата >>
– бел.
Ти може да се отречеш от частната собственост. Аз зная мнозина, които започнаха с идеята за раздаване и дадоха своето на другите. И другите почнаха да ги използуват. Като дадете за Господа имота си, ще дойдат другите да го ядат и пият. Чух даже наскоро, когато се вдигнаха бараките от Гьондовото място (част от Изгрева, закупена от Гьондов, и носела името на притежателя известно време.
– бел.
на станографката.), някои се обадиха. Дадох им друго място, да отидат там да се заселят. Но те искаха да останат на Гьондовото място. Съгласен съм, и това мога да им дам! Но те са само 14 души, а пък това място могат да го искат няколко хиляди души.
към беседата >>
на станографката.), някои се обадиха.
Аз зная мнозина, които започнаха с идеята за раздаване и дадоха своето на другите. И другите почнаха да ги използуват. Като дадете за Господа имота си, ще дойдат другите да го ядат и пият. Чух даже наскоро, когато се вдигнаха бараките от Гьондовото място (част от Изгрева, закупена от Гьондов, и носела името на притежателя известно време. – бел.
на станографката.), някои се обадиха.
Дадох им друго място, да отидат там да се заселят. Но те искаха да останат на Гьондовото място. Съгласен съм, и това мога да им дам! Но те са само 14 души, а пък това място могат да го искат няколко хиляди души. И ако тия 14 души се настанят там, тогава ще дойдат другите хиляди души и ще кажат: „Как така на тях си дал това място!
към беседата >>
Дадох им друго място, да отидат там да се заселят.
И другите почнаха да ги използуват. Като дадете за Господа имота си, ще дойдат другите да го ядат и пият. Чух даже наскоро, когато се вдигнаха бараките от Гьондовото място (част от Изгрева, закупена от Гьондов, и носела името на притежателя известно време. – бел. на станографката.), някои се обадиха.
Дадох им друго място, да отидат там да се заселят.
Но те искаха да останат на Гьондовото място. Съгласен съм, и това мога да им дам! Но те са само 14 души, а пък това място могат да го искат няколко хиляди души. И ако тия 14 души се настанят там, тогава ще дойдат другите хиляди души и ще кажат: „Как така на тях си дал това място! И ние искаме от туй място.“ Това желание – да иска човек хубавото, е Божествено.
към беседата >>
Но те искаха да останат на Гьондовото място.
Като дадете за Господа имота си, ще дойдат другите да го ядат и пият. Чух даже наскоро, когато се вдигнаха бараките от Гьондовото място (част от Изгрева, закупена от Гьондов, и носела името на притежателя известно време. – бел. на станографката.), някои се обадиха. Дадох им друго място, да отидат там да се заселят.
Но те искаха да останат на Гьондовото място.
Съгласен съм, и това мога да им дам! Но те са само 14 души, а пък това място могат да го искат няколко хиляди души. И ако тия 14 души се настанят там, тогава ще дойдат другите хиляди души и ще кажат: „Как така на тях си дал това място! И ние искаме от туй място.“ Това желание – да иска човек хубавото, е Божествено. Но човек, като дойде на Земята, той трябва да е готов навсякъде да живее, понеже цялата Земя е негова.
към беседата >>
Съгласен съм, и това мога да им дам!
Чух даже наскоро, когато се вдигнаха бараките от Гьондовото място (част от Изгрева, закупена от Гьондов, и носела името на притежателя известно време. – бел. на станографката.), някои се обадиха. Дадох им друго място, да отидат там да се заселят. Но те искаха да останат на Гьондовото място.
Съгласен съм, и това мога да им дам!
Но те са само 14 души, а пък това място могат да го искат няколко хиляди души. И ако тия 14 души се настанят там, тогава ще дойдат другите хиляди души и ще кажат: „Как така на тях си дал това място! И ние искаме от туй място.“ Това желание – да иска човек хубавото, е Божествено. Но човек, като дойде на Земята, той трябва да е готов навсякъде да живее, понеже цялата Земя е негова. Ако той прави избор на едно или на друго място, той нарушава Божествените порядки.
към беседата >>
Но те са само 14 души, а пък това място могат да го искат няколко хиляди души.
– бел. на станографката.), някои се обадиха. Дадох им друго място, да отидат там да се заселят. Но те искаха да останат на Гьондовото място. Съгласен съм, и това мога да им дам!
Но те са само 14 души, а пък това място могат да го искат няколко хиляди души.
И ако тия 14 души се настанят там, тогава ще дойдат другите хиляди души и ще кажат: „Как така на тях си дал това място! И ние искаме от туй място.“ Това желание – да иска човек хубавото, е Божествено. Но човек, като дойде на Земята, той трябва да е готов навсякъде да живее, понеже цялата Земя е негова. Ако той прави избор на едно или на друго място, той нарушава Божествените порядки. Аз им казвам: Аз съм богат, давам ви мястото горе, на Витоша.
към беседата >>
И ако тия 14 души се настанят там, тогава ще дойдат другите хиляди души и ще кажат: „Как така на тях си дал това място!
на станографката.), някои се обадиха. Дадох им друго място, да отидат там да се заселят. Но те искаха да останат на Гьондовото място. Съгласен съм, и това мога да им дам! Но те са само 14 души, а пък това място могат да го искат няколко хиляди души.
И ако тия 14 души се настанят там, тогава ще дойдат другите хиляди души и ще кажат: „Как така на тях си дал това място!
И ние искаме от туй място.“ Това желание – да иска човек хубавото, е Божествено. Но човек, като дойде на Земята, той трябва да е готов навсякъде да живее, понеже цялата Земя е негова. Ако той прави избор на едно или на друго място, той нарушава Божествените порядки. Аз им казвам: Аз съм богат, давам ви мястото горе, на Витоша. Това е разрешението.
към беседата >>
И ние искаме от туй място.“ Това желание – да иска човек хубавото, е Божествено.
Дадох им друго място, да отидат там да се заселят. Но те искаха да останат на Гьондовото място. Съгласен съм, и това мога да им дам! Но те са само 14 души, а пък това място могат да го искат няколко хиляди души. И ако тия 14 души се настанят там, тогава ще дойдат другите хиляди души и ще кажат: „Как така на тях си дал това място!
И ние искаме от туй място.“ Това желание – да иска човек хубавото, е Божествено.
Но човек, като дойде на Земята, той трябва да е готов навсякъде да живее, понеже цялата Земя е негова. Ако той прави избор на едно или на друго място, той нарушава Божествените порядки. Аз им казвам: Аз съм богат, давам ви мястото горе, на Витоша. Това е разрешението. Но могат да дойдат и там и да ги вдигнат.
към беседата >>
Но човек, като дойде на Земята, той трябва да е готов навсякъде да живее, понеже цялата Земя е негова.
Но те искаха да останат на Гьондовото място. Съгласен съм, и това мога да им дам! Но те са само 14 души, а пък това място могат да го искат няколко хиляди души. И ако тия 14 души се настанят там, тогава ще дойдат другите хиляди души и ще кажат: „Как така на тях си дал това място! И ние искаме от туй място.“ Това желание – да иска човек хубавото, е Божествено.
Но човек, като дойде на Земята, той трябва да е готов навсякъде да живее, понеже цялата Земя е негова.
Ако той прави избор на едно или на друго място, той нарушава Божествените порядки. Аз им казвам: Аз съм богат, давам ви мястото горе, на Витоша. Това е разрешението. Но могат да дойдат и там и да ги вдигнат. Нищо не значи.
към беседата >>
Ако той прави избор на едно или на друго място, той нарушава Божествените порядки.
Съгласен съм, и това мога да им дам! Но те са само 14 души, а пък това място могат да го искат няколко хиляди души. И ако тия 14 души се настанят там, тогава ще дойдат другите хиляди души и ще кажат: „Как така на тях си дал това място! И ние искаме от туй място.“ Това желание – да иска човек хубавото, е Божествено. Но човек, като дойде на Земята, той трябва да е готов навсякъде да живее, понеже цялата Земя е негова.
Ако той прави избор на едно или на друго място, той нарушава Божествените порядки.
Аз им казвам: Аз съм богат, давам ви мястото горе, на Витоша. Това е разрешението. Но могат да дойдат и там и да ги вдигнат. Нищо не значи. На Родопите ще им дам.
към беседата >>
Аз им казвам: Аз съм богат, давам ви мястото горе, на Витоша.
Но те са само 14 души, а пък това място могат да го искат няколко хиляди души. И ако тия 14 души се настанят там, тогава ще дойдат другите хиляди души и ще кажат: „Как така на тях си дал това място! И ние искаме от туй място.“ Това желание – да иска човек хубавото, е Божествено. Но човек, като дойде на Земята, той трябва да е готов навсякъде да живее, понеже цялата Земя е негова. Ако той прави избор на едно или на друго място, той нарушава Божествените порядки.
Аз им казвам: Аз съм богат, давам ви мястото горе, на Витоша.
Това е разрешението. Но могат да дойдат и там и да ги вдигнат. Нищо не значи. На Родопите ще им дам. В Америка.
към беседата >>
Това е разрешението.
И ако тия 14 души се настанят там, тогава ще дойдат другите хиляди души и ще кажат: „Как така на тях си дал това място! И ние искаме от туй място.“ Това желание – да иска човек хубавото, е Божествено. Но човек, като дойде на Земята, той трябва да е готов навсякъде да живее, понеже цялата Земя е негова. Ако той прави избор на едно или на друго място, той нарушава Божествените порядки. Аз им казвам: Аз съм богат, давам ви мястото горе, на Витоша.
Това е разрешението.
Но могат да дойдат и там и да ги вдигнат. Нищо не значи. На Родопите ще им дам. В Америка. Обаче те искат тук, в България.
към беседата >>
Но могат да дойдат и там и да ги вдигнат.
И ние искаме от туй място.“ Това желание – да иска човек хубавото, е Божествено. Но човек, като дойде на Земята, той трябва да е готов навсякъде да живее, понеже цялата Земя е негова. Ако той прави избор на едно или на друго място, той нарушава Божествените порядки. Аз им казвам: Аз съм богат, давам ви мястото горе, на Витоша. Това е разрешението.
Но могат да дойдат и там и да ги вдигнат.
Нищо не значи. На Родопите ще им дам. В Америка. Обаче те искат тук, в България. Това е човешкият ред на нещата.
към беседата >>
Нищо не значи.
Но човек, като дойде на Земята, той трябва да е готов навсякъде да живее, понеже цялата Земя е негова. Ако той прави избор на едно или на друго място, той нарушава Божествените порядки. Аз им казвам: Аз съм богат, давам ви мястото горе, на Витоша. Това е разрешението. Но могат да дойдат и там и да ги вдигнат.
Нищо не значи.
На Родопите ще им дам. В Америка. Обаче те искат тук, в България. Това е човешкият ред на нещата.
към беседата >>
На Родопите ще им дам.
Ако той прави избор на едно или на друго място, той нарушава Божествените порядки. Аз им казвам: Аз съм богат, давам ви мястото горе, на Витоша. Това е разрешението. Но могат да дойдат и там и да ги вдигнат. Нищо не значи.
На Родопите ще им дам.
В Америка. Обаче те искат тук, в България. Това е човешкият ред на нещата.
към беседата >>
В Америка.
Аз им казвам: Аз съм богат, давам ви мястото горе, на Витоша. Това е разрешението. Но могат да дойдат и там и да ги вдигнат. Нищо не значи. На Родопите ще им дам.
В Америка.
Обаче те искат тук, в България. Това е човешкият ред на нещата.
към беседата >>
Обаче те искат тук, в България.
Това е разрешението. Но могат да дойдат и там и да ги вдигнат. Нищо не значи. На Родопите ще им дам. В Америка.
Обаче те искат тук, в България.
Това е човешкият ред на нещата.
към беседата >>
Това е човешкият ред на нещата.
Но могат да дойдат и там и да ги вдигнат. Нищо не значи. На Родопите ще им дам. В Америка. Обаче те искат тук, в България.
Това е човешкият ред на нещата.
към беседата >>
Вие трябва да опитате докрай човешкия ред на нещата, да опитате и да видите слабите страни на човешкия порядък.
Вие трябва да опитате докрай човешкия ред на нещата, да опитате и да видите слабите страни на човешкия порядък.
Човешкият порядък, това са спомагателни страни на живота, а пък при Божествения порядък цялата Земя ще е твоя и ти ще бъдеш добре дошъл навсякъде. Дето и да ходиш, няма да бъдеш собственик. Като ти е дадена цялата земя, защо ти е собственост? Ти ще тръгнеш да раздаваш от тая земя. Ще си намериш другарка, на нея ще дадеш, после ще има други, на които ще почнеш да разпределяш.
към беседата >>
Човешкият порядък, това са спомагателни страни на живота, а пък при Божествения порядък цялата Земя ще е твоя и ти ще бъдеш добре дошъл навсякъде.
Вие трябва да опитате докрай човешкия ред на нещата, да опитате и да видите слабите страни на човешкия порядък.
Човешкият порядък, това са спомагателни страни на живота, а пък при Божествения порядък цялата Земя ще е твоя и ти ще бъдеш добре дошъл навсякъде.
Дето и да ходиш, няма да бъдеш собственик. Като ти е дадена цялата земя, защо ти е собственост? Ти ще тръгнеш да раздаваш от тая земя. Ще си намериш другарка, на нея ще дадеш, после ще има други, на които ще почнеш да разпределяш.
към беседата >>
Дето и да ходиш, няма да бъдеш собственик.
Вие трябва да опитате докрай човешкия ред на нещата, да опитате и да видите слабите страни на човешкия порядък. Човешкият порядък, това са спомагателни страни на живота, а пък при Божествения порядък цялата Земя ще е твоя и ти ще бъдеш добре дошъл навсякъде.
Дето и да ходиш, няма да бъдеш собственик.
Като ти е дадена цялата земя, защо ти е собственост? Ти ще тръгнеш да раздаваш от тая земя. Ще си намериш другарка, на нея ще дадеш, после ще има други, на които ще почнеш да разпределяш.
към беседата >>
Като ти е дадена цялата земя, защо ти е собственост?
Вие трябва да опитате докрай човешкия ред на нещата, да опитате и да видите слабите страни на човешкия порядък. Човешкият порядък, това са спомагателни страни на живота, а пък при Божествения порядък цялата Земя ще е твоя и ти ще бъдеш добре дошъл навсякъде. Дето и да ходиш, няма да бъдеш собственик.
Като ти е дадена цялата земя, защо ти е собственост?
Ти ще тръгнеш да раздаваш от тая земя. Ще си намериш другарка, на нея ще дадеш, после ще има други, на които ще почнеш да разпределяш.
към беседата >>
Ти ще тръгнеш да раздаваш от тая земя.
Вие трябва да опитате докрай човешкия ред на нещата, да опитате и да видите слабите страни на човешкия порядък. Човешкият порядък, това са спомагателни страни на живота, а пък при Божествения порядък цялата Земя ще е твоя и ти ще бъдеш добре дошъл навсякъде. Дето и да ходиш, няма да бъдеш собственик. Като ти е дадена цялата земя, защо ти е собственост?
Ти ще тръгнеш да раздаваш от тая земя.
Ще си намериш другарка, на нея ще дадеш, после ще има други, на които ще почнеш да разпределяш.
към беседата >>
Ще си намериш другарка, на нея ще дадеш, после ще има други, на които ще почнеш да разпределяш.
Вие трябва да опитате докрай човешкия ред на нещата, да опитате и да видите слабите страни на човешкия порядък. Човешкият порядък, това са спомагателни страни на живота, а пък при Божествения порядък цялата Земя ще е твоя и ти ще бъдеш добре дошъл навсякъде. Дето и да ходиш, няма да бъдеш собственик. Като ти е дадена цялата земя, защо ти е собственост? Ти ще тръгнеш да раздаваш от тая земя.
Ще си намериш другарка, на нея ще дадеш, после ще има други, на които ще почнеш да разпределяш.
към беседата >>
Има противоречие между човешкия и Божествения порядък на нещата.
Има противоречие между човешкия и Божествения порядък на нещата.
Някои казват: „Виж как онзи си е наредил работите! Той е здрав, а аз съм болен. Той има къща, а аз нямам.“ Какво трябва да направим сега? Как трябва да излезем от това противоречие? – Ние няма с вас да поправим света.
към беседата >>
Някои казват: „Виж как онзи си е наредил работите!
Има противоречие между човешкия и Божествения порядък на нещата.
Някои казват: „Виж как онзи си е наредил работите!
Той е здрав, а аз съм болен. Той има къща, а аз нямам.“ Какво трябва да направим сега? Как трябва да излезем от това противоречие? – Ние няма с вас да поправим света. Власт имаме, но сили нямаме.
към беседата >>
Той е здрав, а аз съм болен.
Има противоречие между човешкия и Божествения порядък на нещата. Някои казват: „Виж как онзи си е наредил работите!
Той е здрав, а аз съм болен.
Той има къща, а аз нямам.“ Какво трябва да направим сега? Как трябва да излезем от това противоречие? – Ние няма с вас да поправим света. Власт имаме, но сили нямаме. И сили да имаме, не знаем как да поправим.
към беседата >>
Той има къща, а аз нямам.“ Какво трябва да направим сега?
Има противоречие между човешкия и Божествения порядък на нещата. Някои казват: „Виж как онзи си е наредил работите! Той е здрав, а аз съм болен.
Той има къща, а аз нямам.“ Какво трябва да направим сега?
Как трябва да излезем от това противоречие? – Ние няма с вас да поправим света. Власт имаме, но сили нямаме. И сили да имаме, не знаем как да поправим. Можем да управляваме, но нямаме кой да разпределя нещата.
към беседата >>
Как трябва да излезем от това противоречие?
Има противоречие между човешкия и Божествения порядък на нещата. Някои казват: „Виж как онзи си е наредил работите! Той е здрав, а аз съм болен. Той има къща, а аз нямам.“ Какво трябва да направим сега?
Как трябва да излезем от това противоречие?
– Ние няма с вас да поправим света. Власт имаме, но сили нямаме. И сили да имаме, не знаем как да поправим. Можем да управляваме, но нямаме кой да разпределя нещата. И най-сетне, кои са хората, които трябва да освобождаваме?
към беседата >>
– Ние няма с вас да поправим света.
Има противоречие между човешкия и Божествения порядък на нещата. Някои казват: „Виж как онзи си е наредил работите! Той е здрав, а аз съм болен. Той има къща, а аз нямам.“ Какво трябва да направим сега? Как трябва да излезем от това противоречие?
– Ние няма с вас да поправим света.
Власт имаме, но сили нямаме. И сили да имаме, не знаем как да поправим. Можем да управляваме, но нямаме кой да разпределя нещата. И най-сетне, кои са хората, които трябва да освобождаваме? Казват: „Да живееш по Бога!
към беседата >>
Власт имаме, но сили нямаме.
Някои казват: „Виж как онзи си е наредил работите! Той е здрав, а аз съм болен. Той има къща, а аз нямам.“ Какво трябва да направим сега? Как трябва да излезем от това противоречие? – Ние няма с вас да поправим света.
Власт имаме, но сили нямаме.
И сили да имаме, не знаем как да поправим. Можем да управляваме, но нямаме кой да разпределя нещата. И най-сетне, кои са хората, които трябва да освобождаваме? Казват: „Да живееш по Бога! “ Един евангелистки проповедник проповядвал, че всичко в света принадлежи на Бога.
към беседата >>
И сили да имаме, не знаем как да поправим.
Той е здрав, а аз съм болен. Той има къща, а аз нямам.“ Какво трябва да направим сега? Как трябва да излезем от това противоречие? – Ние няма с вас да поправим света. Власт имаме, но сили нямаме.
И сили да имаме, не знаем как да поправим.
Можем да управляваме, но нямаме кой да разпределя нещата. И най-сетне, кои са хората, които трябва да освобождаваме? Казват: „Да живееш по Бога! “ Един евангелистки проповедник проповядвал, че всичко в света принадлежи на Бога. Той бил доста богат.
към беседата >>
Можем да управляваме, но нямаме кой да разпределя нещата.
Той има къща, а аз нямам.“ Какво трябва да направим сега? Как трябва да излезем от това противоречие? – Ние няма с вас да поправим света. Власт имаме, но сили нямаме. И сили да имаме, не знаем как да поправим.
Можем да управляваме, но нямаме кой да разпределя нещата.
И най-сетне, кои са хората, които трябва да освобождаваме? Казват: „Да живееш по Бога! “ Един евангелистки проповедник проповядвал, че всичко в света принадлежи на Бога. Той бил доста богат. Обърнал едного към Бога и се радвал, че го обърнал.
към беседата >>
И най-сетне, кои са хората, които трябва да освобождаваме?
Как трябва да излезем от това противоречие? – Ние няма с вас да поправим света. Власт имаме, но сили нямаме. И сили да имаме, не знаем как да поправим. Можем да управляваме, но нямаме кой да разпределя нещата.
И най-сетне, кои са хората, които трябва да освобождаваме?
Казват: „Да живееш по Бога! “ Един евангелистки проповедник проповядвал, че всичко в света принадлежи на Бога. Той бил доста богат. Обърнал едного към Бога и се радвал, че го обърнал. Но обърнатият към Господ един ден му задигнал кесията и казал на проповедника: „Понеже парите са на Господа, Господ ми каза да ги взема.
към беседата >>
Казват: „Да живееш по Бога!
– Ние няма с вас да поправим света. Власт имаме, но сили нямаме. И сили да имаме, не знаем как да поправим. Можем да управляваме, но нямаме кой да разпределя нещата. И най-сетне, кои са хората, които трябва да освобождаваме?
Казват: „Да живееш по Бога!
“ Един евангелистки проповедник проповядвал, че всичко в света принадлежи на Бога. Той бил доста богат. Обърнал едного към Бога и се радвал, че го обърнал. Но обърнатият към Господ един ден му задигнал кесията и казал на проповедника: „Понеже парите са на Господа, Господ ми каза да ги взема. На тебе е казал дяволът да ги вземеш, а Господ на мен трябваше да каже да ти дам кесията.
към беседата >>
“ Един евангелистки проповедник проповядвал, че всичко в света принадлежи на Бога.
Власт имаме, но сили нямаме. И сили да имаме, не знаем как да поправим. Можем да управляваме, но нямаме кой да разпределя нещата. И най-сетне, кои са хората, които трябва да освобождаваме? Казват: „Да живееш по Бога!
“ Един евангелистки проповедник проповядвал, че всичко в света принадлежи на Бога.
Той бил доста богат. Обърнал едного към Бога и се радвал, че го обърнал. Но обърнатият към Господ един ден му задигнал кесията и казал на проповедника: „Понеже парите са на Господа, Господ ми каза да ги взема. На тебе е казал дяволът да ги вземеш, а Господ на мен трябваше да каже да ти дам кесията. Щом си позволил да я вземеш, това е от дявола.“ Разрешете сега кой е на правата страна.
към беседата >>
Той бил доста богат.
И сили да имаме, не знаем как да поправим. Можем да управляваме, но нямаме кой да разпределя нещата. И най-сетне, кои са хората, които трябва да освобождаваме? Казват: „Да живееш по Бога! “ Един евангелистки проповедник проповядвал, че всичко в света принадлежи на Бога.
Той бил доста богат.
Обърнал едного към Бога и се радвал, че го обърнал. Но обърнатият към Господ един ден му задигнал кесията и казал на проповедника: „Понеже парите са на Господа, Господ ми каза да ги взема. На тебе е казал дяволът да ги вземеш, а Господ на мен трябваше да каже да ти дам кесията. Щом си позволил да я вземеш, това е от дявола.“ Разрешете сега кой е на правата страна. Онзи прави общи изводи от думите на проповедника.
към беседата >>
Обърнал едного към Бога и се радвал, че го обърнал.
Можем да управляваме, но нямаме кой да разпределя нещата. И най-сетне, кои са хората, които трябва да освобождаваме? Казват: „Да живееш по Бога! “ Един евангелистки проповедник проповядвал, че всичко в света принадлежи на Бога. Той бил доста богат.
Обърнал едного към Бога и се радвал, че го обърнал.
Но обърнатият към Господ един ден му задигнал кесията и казал на проповедника: „Понеже парите са на Господа, Господ ми каза да ги взема. На тебе е казал дяволът да ги вземеш, а Господ на мен трябваше да каже да ти дам кесията. Щом си позволил да я вземеш, това е от дявола.“ Разрешете сега кой е на правата страна. Онзи прави общи изводи от думите на проповедника. Проповедникът тълкува учението по-дълбоко, като казва: „Господ чрез мене трябваше да говори и да ми каже да ти дам кесията, понеже аз те обърнах.
към беседата >>
Но обърнатият към Господ един ден му задигнал кесията и казал на проповедника: „Понеже парите са на Господа, Господ ми каза да ги взема.
И най-сетне, кои са хората, които трябва да освобождаваме? Казват: „Да живееш по Бога! “ Един евангелистки проповедник проповядвал, че всичко в света принадлежи на Бога. Той бил доста богат. Обърнал едного към Бога и се радвал, че го обърнал.
Но обърнатият към Господ един ден му задигнал кесията и казал на проповедника: „Понеже парите са на Господа, Господ ми каза да ги взема.
На тебе е казал дяволът да ги вземеш, а Господ на мен трябваше да каже да ти дам кесията. Щом си позволил да я вземеш, това е от дявола.“ Разрешете сега кой е на правата страна. Онзи прави общи изводи от думите на проповедника. Проповедникът тълкува учението по-дълбоко, като казва: „Господ чрез мене трябваше да говори и да ми каже да ти дам кесията, понеже аз те обърнах. Ти казваш, че Господ ти е проговорил.
към беседата >>
На тебе е казал дяволът да ги вземеш, а Господ на мен трябваше да каже да ти дам кесията.
Казват: „Да живееш по Бога! “ Един евангелистки проповедник проповядвал, че всичко в света принадлежи на Бога. Той бил доста богат. Обърнал едного към Бога и се радвал, че го обърнал. Но обърнатият към Господ един ден му задигнал кесията и казал на проповедника: „Понеже парите са на Господа, Господ ми каза да ги взема.
На тебе е казал дяволът да ги вземеш, а Господ на мен трябваше да каже да ти дам кесията.
Щом си позволил да я вземеш, това е от дявола.“ Разрешете сега кой е на правата страна. Онзи прави общи изводи от думите на проповедника. Проповедникът тълкува учението по-дълбоко, като казва: „Господ чрез мене трябваше да говори и да ми каже да ти дам кесията, понеже аз те обърнах. Ти казваш, че Господ ти е проговорил. Това е от дявола, ти искаш да вземеш парите.“ Кой е на правата страна?
към беседата >>
Щом си позволил да я вземеш, това е от дявола.“ Разрешете сега кой е на правата страна.
“ Един евангелистки проповедник проповядвал, че всичко в света принадлежи на Бога. Той бил доста богат. Обърнал едного към Бога и се радвал, че го обърнал. Но обърнатият към Господ един ден му задигнал кесията и казал на проповедника: „Понеже парите са на Господа, Господ ми каза да ги взема. На тебе е казал дяволът да ги вземеш, а Господ на мен трябваше да каже да ти дам кесията.
Щом си позволил да я вземеш, това е от дявола.“ Разрешете сега кой е на правата страна.
Онзи прави общи изводи от думите на проповедника. Проповедникът тълкува учението по-дълбоко, като казва: „Господ чрез мене трябваше да говори и да ми каже да ти дам кесията, понеже аз те обърнах. Ти казваш, че Господ ти е проговорил. Това е от дявола, ти искаш да вземеш парите.“ Кой е на правата страна? Онзи е обърнат, но проповедникът не признава, че е обърнат, щом може да направи една постъпка, която той не одобрява.
към беседата >>
Онзи прави общи изводи от думите на проповедника.
Той бил доста богат. Обърнал едного към Бога и се радвал, че го обърнал. Но обърнатият към Господ един ден му задигнал кесията и казал на проповедника: „Понеже парите са на Господа, Господ ми каза да ги взема. На тебе е казал дяволът да ги вземеш, а Господ на мен трябваше да каже да ти дам кесията. Щом си позволил да я вземеш, това е от дявола.“ Разрешете сега кой е на правата страна.
Онзи прави общи изводи от думите на проповедника.
Проповедникът тълкува учението по-дълбоко, като казва: „Господ чрез мене трябваше да говори и да ми каже да ти дам кесията, понеже аз те обърнах. Ти казваш, че Господ ти е проговорил. Това е от дявола, ти искаш да вземеш парите.“ Кой е на правата страна? Онзи е обърнат, но проповедникът не признава, че е обърнат, щом може да направи една постъпка, която той не одобрява.
към беседата >>
Проповедникът тълкува учението по-дълбоко, като казва: „Господ чрез мене трябваше да говори и да ми каже да ти дам кесията, понеже аз те обърнах.
Обърнал едного към Бога и се радвал, че го обърнал. Но обърнатият към Господ един ден му задигнал кесията и казал на проповедника: „Понеже парите са на Господа, Господ ми каза да ги взема. На тебе е казал дяволът да ги вземеш, а Господ на мен трябваше да каже да ти дам кесията. Щом си позволил да я вземеш, това е от дявола.“ Разрешете сега кой е на правата страна. Онзи прави общи изводи от думите на проповедника.
Проповедникът тълкува учението по-дълбоко, като казва: „Господ чрез мене трябваше да говори и да ми каже да ти дам кесията, понеже аз те обърнах.
Ти казваш, че Господ ти е проговорил. Това е от дявола, ти искаш да вземеш парите.“ Кой е на правата страна? Онзи е обърнат, но проповедникът не признава, че е обърнат, щом може да направи една постъпка, която той не одобрява.
към беседата >>
Ти казваш, че Господ ти е проговорил.
Но обърнатият към Господ един ден му задигнал кесията и казал на проповедника: „Понеже парите са на Господа, Господ ми каза да ги взема. На тебе е казал дяволът да ги вземеш, а Господ на мен трябваше да каже да ти дам кесията. Щом си позволил да я вземеш, това е от дявола.“ Разрешете сега кой е на правата страна. Онзи прави общи изводи от думите на проповедника. Проповедникът тълкува учението по-дълбоко, като казва: „Господ чрез мене трябваше да говори и да ми каже да ти дам кесията, понеже аз те обърнах.
Ти казваш, че Господ ти е проговорил.
Това е от дявола, ти искаш да вземеш парите.“ Кой е на правата страна? Онзи е обърнат, но проповедникът не признава, че е обърнат, щом може да направи една постъпка, която той не одобрява.
към беседата >>
Това е от дявола, ти искаш да вземеш парите.“ Кой е на правата страна?
На тебе е казал дяволът да ги вземеш, а Господ на мен трябваше да каже да ти дам кесията. Щом си позволил да я вземеш, това е от дявола.“ Разрешете сега кой е на правата страна. Онзи прави общи изводи от думите на проповедника. Проповедникът тълкува учението по-дълбоко, като казва: „Господ чрез мене трябваше да говори и да ми каже да ти дам кесията, понеже аз те обърнах. Ти казваш, че Господ ти е проговорил.
Това е от дявола, ти искаш да вземеш парите.“ Кой е на правата страна?
Онзи е обърнат, но проповедникът не признава, че е обърнат, щом може да направи една постъпка, която той не одобрява.
към беседата >>
Онзи е обърнат, но проповедникът не признава, че е обърнат, щом може да направи една постъпка, която той не одобрява.
Щом си позволил да я вземеш, това е от дявола.“ Разрешете сега кой е на правата страна. Онзи прави общи изводи от думите на проповедника. Проповедникът тълкува учението по-дълбоко, като казва: „Господ чрез мене трябваше да говори и да ми каже да ти дам кесията, понеже аз те обърнах. Ти казваш, че Господ ти е проговорил. Това е от дявола, ти искаш да вземеш парите.“ Кой е на правата страна?
Онзи е обърнат, но проповедникът не признава, че е обърнат, щом може да направи една постъпка, която той не одобрява.
към беседата >>
Сега, кое е по-хубаво в света: да вземете всички неща и да имате средства да живеете или всички да бъдете бедняци и да търсите един от друг любов?
Сега, кое е по-хубаво в света: да вземете всички неща и да имате средства да живеете или всички да бъдете бедняци и да търсите един от друг любов?
Кое положение е по-хубаво: Да бъдете сити или да бъдете гладни? Ситите хора са щастливите хора, а пък гладните хора са нещастните. Но кога гладният е нещастен? Когато не може да задоволи глада си, той е нещастен. След като се е наситил, ситият, след това иде друг един процес: това, което е приел, трябва да го повърне назад.
към беседата >>
Кое положение е по-хубаво: Да бъдете сити или да бъдете гладни?
Сега, кое е по-хубаво в света: да вземете всички неща и да имате средства да живеете или всички да бъдете бедняци и да търсите един от друг любов?
Кое положение е по-хубаво: Да бъдете сити или да бъдете гладни?
Ситите хора са щастливите хора, а пък гладните хора са нещастните. Но кога гладният е нещастен? Когато не може да задоволи глада си, той е нещастен. След като се е наситил, ситият, след това иде друг един процес: това, което е приел, трябва да го повърне назад. Когато това, което си взел, трябва да го повърнеш назад, това не е благо.
към беседата >>
Ситите хора са щастливите хора, а пък гладните хора са нещастните.
Сега, кое е по-хубаво в света: да вземете всички неща и да имате средства да живеете или всички да бъдете бедняци и да търсите един от друг любов? Кое положение е по-хубаво: Да бъдете сити или да бъдете гладни?
Ситите хора са щастливите хора, а пък гладните хора са нещастните.
Но кога гладният е нещастен? Когато не може да задоволи глада си, той е нещастен. След като се е наситил, ситият, след това иде друг един процес: това, което е приел, трябва да го повърне назад. Когато това, което си взел, трябва да го повърнеш назад, това не е благо. Ако нещата предизвикат стълкновение в хората, това е човешки порядък на нещата.
към беседата >>
Но кога гладният е нещастен?
Сега, кое е по-хубаво в света: да вземете всички неща и да имате средства да живеете или всички да бъдете бедняци и да търсите един от друг любов? Кое положение е по-хубаво: Да бъдете сити или да бъдете гладни? Ситите хора са щастливите хора, а пък гладните хора са нещастните.
Но кога гладният е нещастен?
Когато не може да задоволи глада си, той е нещастен. След като се е наситил, ситият, след това иде друг един процес: това, което е приел, трябва да го повърне назад. Когато това, което си взел, трябва да го повърнеш назад, това не е благо. Ако нещата предизвикат стълкновение в хората, това е човешки порядък на нещата.
към беседата >>
Когато не може да задоволи глада си, той е нещастен.
Сега, кое е по-хубаво в света: да вземете всички неща и да имате средства да живеете или всички да бъдете бедняци и да търсите един от друг любов? Кое положение е по-хубаво: Да бъдете сити или да бъдете гладни? Ситите хора са щастливите хора, а пък гладните хора са нещастните. Но кога гладният е нещастен?
Когато не може да задоволи глада си, той е нещастен.
След като се е наситил, ситият, след това иде друг един процес: това, което е приел, трябва да го повърне назад. Когато това, което си взел, трябва да го повърнеш назад, това не е благо. Ако нещата предизвикат стълкновение в хората, това е човешки порядък на нещата.
към беседата >>
След като се е наситил, ситият, след това иде друг един процес: това, което е приел, трябва да го повърне назад.
Сега, кое е по-хубаво в света: да вземете всички неща и да имате средства да живеете или всички да бъдете бедняци и да търсите един от друг любов? Кое положение е по-хубаво: Да бъдете сити или да бъдете гладни? Ситите хора са щастливите хора, а пък гладните хора са нещастните. Но кога гладният е нещастен? Когато не може да задоволи глада си, той е нещастен.
След като се е наситил, ситият, след това иде друг един процес: това, което е приел, трябва да го повърне назад.
Когато това, което си взел, трябва да го повърнеш назад, това не е благо. Ако нещата предизвикат стълкновение в хората, това е човешки порядък на нещата.
към беседата >>
Когато това, което си взел, трябва да го повърнеш назад, това не е благо.
Кое положение е по-хубаво: Да бъдете сити или да бъдете гладни? Ситите хора са щастливите хора, а пък гладните хора са нещастните. Но кога гладният е нещастен? Когато не може да задоволи глада си, той е нещастен. След като се е наситил, ситият, след това иде друг един процес: това, което е приел, трябва да го повърне назад.
Когато това, което си взел, трябва да го повърнеш назад, това не е благо.
Ако нещата предизвикат стълкновение в хората, това е човешки порядък на нещата.
към беседата >>
Ако нещата предизвикат стълкновение в хората, това е човешки порядък на нещата.
Ситите хора са щастливите хора, а пък гладните хора са нещастните. Но кога гладният е нещастен? Когато не може да задоволи глада си, той е нещастен. След като се е наситил, ситият, след това иде друг един процес: това, което е приел, трябва да го повърне назад. Когато това, което си взел, трябва да го повърнеш назад, това не е благо.
Ако нещата предизвикат стълкновение в хората, това е човешки порядък на нещата.
към беседата >>
Всички имате една голяма задача: да се справите с вашия вътрешен живот.
Всички имате една голяма задача: да се справите с вашия вътрешен живот.
Мъчна работа е това! Аз съм разрешил този въпрос. Да допуснем, че влезеш някъде, където и да е. Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на Любовта и ученик на Мъдростта. Единственото учение в света, което осмисля живота, това е любовта.
към беседата >>
Мъчна работа е това!
Всички имате една голяма задача: да се справите с вашия вътрешен живот.
Мъчна работа е това!
Аз съм разрешил този въпрос. Да допуснем, че влезеш някъде, където и да е. Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на Любовта и ученик на Мъдростта. Единственото учение в света, което осмисля живота, това е любовта. Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и пр., но всичко това без любовта няма тази цена.
към беседата >>
Аз съм разрешил този въпрос.
Всички имате една голяма задача: да се справите с вашия вътрешен живот. Мъчна работа е това!
Аз съм разрешил този въпрос.
Да допуснем, че влезеш някъде, където и да е. Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на Любовта и ученик на Мъдростта. Единственото учение в света, което осмисля живота, това е любовта. Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и пр., но всичко това без любовта няма тази цена. Животът без любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща.
към беседата >>
Да допуснем, че влезеш някъде, където и да е.
Всички имате една голяма задача: да се справите с вашия вътрешен живот. Мъчна работа е това! Аз съм разрешил този въпрос.
Да допуснем, че влезеш някъде, където и да е.
Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на Любовта и ученик на Мъдростта. Единственото учение в света, което осмисля живота, това е любовта. Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и пр., но всичко това без любовта няма тази цена. Животът без любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща. Тя е красива, но няма живот.
към беседата >>
Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на Любовта и ученик на Мъдростта.
Всички имате една голяма задача: да се справите с вашия вътрешен живот. Мъчна работа е това! Аз съм разрешил този въпрос. Да допуснем, че влезеш някъде, където и да е.
Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на Любовта и ученик на Мъдростта.
Единственото учение в света, което осмисля живота, това е любовта. Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и пр., но всичко това без любовта няма тази цена. Животът без любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща. Тя е красива, но няма живот. Всички външни придобивки без любовта са мъртви.
към беседата >>
Единственото учение в света, което осмисля живота, това е любовта.
Всички имате една голяма задача: да се справите с вашия вътрешен живот. Мъчна работа е това! Аз съм разрешил този въпрос. Да допуснем, че влезеш някъде, където и да е. Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на Любовта и ученик на Мъдростта.
Единственото учение в света, което осмисля живота, това е любовта.
Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и пр., но всичко това без любовта няма тази цена. Животът без любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща. Тя е красива, но няма живот. Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност само когато любовта влезе в човека.
към беседата >>
Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и пр., но всичко това без любовта няма тази цена.
Мъчна работа е това! Аз съм разрешил този въпрос. Да допуснем, че влезеш някъде, където и да е. Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на Любовта и ученик на Мъдростта. Единственото учение в света, което осмисля живота, това е любовта.
Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и пр., но всичко това без любовта няма тази цена.
Животът без любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща. Тя е красива, но няма живот. Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност само когато любовта влезе в човека. Всичко в света има цена, когато има любов.
към беседата >>
Животът без любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща.
Аз съм разрешил този въпрос. Да допуснем, че влезеш някъде, където и да е. Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на Любовта и ученик на Мъдростта. Единственото учение в света, което осмисля живота, това е любовта. Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и пр., но всичко това без любовта няма тази цена.
Животът без любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща.
Тя е красива, но няма живот. Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност само когато любовта влезе в човека. Всичко в света има цена, когато има любов. Така седи въпросът.
към беседата >>
Тя е красива, но няма живот.
Да допуснем, че влезеш някъде, където и да е. Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на Любовта и ученик на Мъдростта. Единственото учение в света, което осмисля живота, това е любовта. Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и пр., но всичко това без любовта няма тази цена. Животът без любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща.
Тя е красива, но няма живот.
Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност само когато любовта влезе в човека. Всичко в света има цена, когато има любов. Така седи въпросът. Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе.
към беседата >>
Всички външни придобивки без любовта са мъртви.
Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на Любовта и ученик на Мъдростта. Единственото учение в света, което осмисля живота, това е любовта. Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и пр., но всичко това без любовта няма тази цена. Животът без любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща. Тя е красива, но няма живот.
Всички външни придобивки без любовта са мъртви.
Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност само когато любовта влезе в човека. Всичко в света има цена, когато има любов. Така седи въпросът. Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе. Не че любовта може да се ограничи, но като престане любовта в тебе, ти ще изгубиш смисъла на живота.
към беседата >>
Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност само когато любовта влезе в човека.
Единственото учение в света, което осмисля живота, това е любовта. Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и пр., но всичко това без любовта няма тази цена. Животът без любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща. Тя е красива, но няма живот. Всички външни придобивки без любовта са мъртви.
Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност само когато любовта влезе в човека.
Всичко в света има цена, когато има любов. Така седи въпросът. Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе. Не че любовта може да се ограничи, но като престане любовта в тебе, ти ще изгубиш смисъла на живота.
към беседата >>
Всичко в света има цена, когато има любов.
Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и пр., но всичко това без любовта няма тази цена. Животът без любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща. Тя е красива, но няма живот. Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност само когато любовта влезе в човека.
Всичко в света има цена, когато има любов.
Така седи въпросът. Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе. Не че любовта може да се ограничи, но като престане любовта в тебе, ти ще изгубиш смисъла на живота.
към беседата >>
Така седи въпросът.
Животът без любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща. Тя е красива, но няма живот. Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност само когато любовта влезе в човека. Всичко в света има цена, когато има любов.
Така седи въпросът.
Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе. Не че любовта може да се ограничи, но като престане любовта в тебе, ти ще изгубиш смисъла на живота.
към беседата >>
Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе.
Тя е красива, но няма живот. Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност само когато любовта влезе в човека. Всичко в света има цена, когато има любов. Така седи въпросът.
Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе.
Не че любовта може да се ограничи, но като престане любовта в тебе, ти ще изгубиш смисъла на живота.
към беседата >>
Не че любовта може да се ограничи, но като престане любовта в тебе, ти ще изгубиш смисъла на живота.
Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност само когато любовта влезе в човека. Всичко в света има цена, когато има любов. Така седи въпросът. Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе.
Не че любовта може да се ограничи, но като престане любовта в тебе, ти ще изгубиш смисъла на живота.
към беседата >>
Някой път не можеш да си обясниш следното.
Някой път не можеш да си обясниш следното.
Ти обичаш един човек и престанеш да го обичаш. Какъв е законът за обичта? Вие виждате един човек добре облечен и поглеждате вашите дрехи, че не са така добри, а пък неговите са добри. Има едно различие. И казваш си: „Той е много добре облечен.“ Туряш едно различие между себе си и него.
към беседата >>
Ти обичаш един човек и престанеш да го обичаш.
Някой път не можеш да си обясниш следното.
Ти обичаш един човек и престанеш да го обичаш.
Какъв е законът за обичта? Вие виждате един човек добре облечен и поглеждате вашите дрехи, че не са така добри, а пък неговите са добри. Има едно различие. И казваш си: „Той е много добре облечен.“ Туряш едно различие между себе си и него. Виждаш, че този човек знае, но всичко, което знае, е чуждо – той го е взел оттук-оттам.
към беседата >>
Какъв е законът за обичта?
Някой път не можеш да си обясниш следното. Ти обичаш един човек и престанеш да го обичаш.
Какъв е законът за обичта?
Вие виждате един човек добре облечен и поглеждате вашите дрехи, че не са така добри, а пък неговите са добри. Има едно различие. И казваш си: „Той е много добре облечен.“ Туряш едно различие между себе си и него. Виждаш, че този човек знае, но всичко, което знае, е чуждо – той го е взел оттук-оттам. Пчелата е събрала мед от хиляди цветя.
към беседата >>
Вие виждате един човек добре облечен и поглеждате вашите дрехи, че не са така добри, а пък неговите са добри.
Някой път не можеш да си обясниш следното. Ти обичаш един човек и престанеш да го обичаш. Какъв е законът за обичта?
Вие виждате един човек добре облечен и поглеждате вашите дрехи, че не са така добри, а пък неговите са добри.
Има едно различие. И казваш си: „Той е много добре облечен.“ Туряш едно различие между себе си и него. Виждаш, че този човек знае, но всичко, което знае, е чуждо – той го е взел оттук-оттам. Пчелата е събрала мед от хиляди цветя. Тя не е направила меда, но цветята направиха меда; но има нещо в природата, по-далече от цветята.
към беседата >>
Има едно различие.
Някой път не можеш да си обясниш следното. Ти обичаш един човек и престанеш да го обичаш. Какъв е законът за обичта? Вие виждате един човек добре облечен и поглеждате вашите дрехи, че не са така добри, а пък неговите са добри.
Има едно различие.
И казваш си: „Той е много добре облечен.“ Туряш едно различие между себе си и него. Виждаш, че този човек знае, но всичко, което знае, е чуждо – той го е взел оттук-оттам. Пчелата е събрала мед от хиляди цветя. Тя не е направила меда, но цветята направиха меда; но има нещо в природата, по-далече от цветята. Медът съществуваше извън цветята.
към беседата >>
И казваш си: „Той е много добре облечен.“ Туряш едно различие между себе си и него.
Някой път не можеш да си обясниш следното. Ти обичаш един човек и престанеш да го обичаш. Какъв е законът за обичта? Вие виждате един човек добре облечен и поглеждате вашите дрехи, че не са така добри, а пък неговите са добри. Има едно различие.
И казваш си: „Той е много добре облечен.“ Туряш едно различие между себе си и него.
Виждаш, че този човек знае, но всичко, което знае, е чуждо – той го е взел оттук-оттам. Пчелата е събрала мед от хиляди цветя. Тя не е направила меда, но цветята направиха меда; но има нещо в природата, по-далече от цветята. Медът съществуваше извън цветята. Сладкото в природата не го създадоха цветята.
към беседата >>
Виждаш, че този човек знае, но всичко, което знае, е чуждо – той го е взел оттук-оттам.
Ти обичаш един човек и престанеш да го обичаш. Какъв е законът за обичта? Вие виждате един човек добре облечен и поглеждате вашите дрехи, че не са така добри, а пък неговите са добри. Има едно различие. И казваш си: „Той е много добре облечен.“ Туряш едно различие между себе си и него.
Виждаш, че този човек знае, но всичко, което знае, е чуждо – той го е взел оттук-оттам.
Пчелата е събрала мед от хиляди цветя. Тя не е направила меда, но цветята направиха меда; но има нещо в природата, по-далече от цветята. Медът съществуваше извън цветята. Сладкото в природата не го създадоха цветята. Те го взеха от природата.
към беседата >>
Пчелата е събрала мед от хиляди цветя.
Какъв е законът за обичта? Вие виждате един човек добре облечен и поглеждате вашите дрехи, че не са така добри, а пък неговите са добри. Има едно различие. И казваш си: „Той е много добре облечен.“ Туряш едно различие между себе си и него. Виждаш, че този човек знае, но всичко, което знае, е чуждо – той го е взел оттук-оттам.
Пчелата е събрала мед от хиляди цветя.
Тя не е направила меда, но цветята направиха меда; но има нещо в природата, по-далече от цветята. Медът съществуваше извън цветята. Сладкото в природата не го създадоха цветята. Те го взеха от природата.
към беседата >>
Тя не е направила меда, но цветята направиха меда; но има нещо в природата, по-далече от цветята.
Вие виждате един човек добре облечен и поглеждате вашите дрехи, че не са така добри, а пък неговите са добри. Има едно различие. И казваш си: „Той е много добре облечен.“ Туряш едно различие между себе си и него. Виждаш, че този човек знае, но всичко, което знае, е чуждо – той го е взел оттук-оттам. Пчелата е събрала мед от хиляди цветя.
Тя не е направила меда, но цветята направиха меда; но има нещо в природата, по-далече от цветята.
Медът съществуваше извън цветята. Сладкото в природата не го създадоха цветята. Те го взеха от природата.
към беседата >>
Медът съществуваше извън цветята.
Има едно различие. И казваш си: „Той е много добре облечен.“ Туряш едно различие между себе си и него. Виждаш, че този човек знае, но всичко, което знае, е чуждо – той го е взел оттук-оттам. Пчелата е събрала мед от хиляди цветя. Тя не е направила меда, но цветята направиха меда; но има нещо в природата, по-далече от цветята.
Медът съществуваше извън цветята.
Сладкото в природата не го създадоха цветята. Те го взеха от природата.
към беседата >>
Сладкото в природата не го създадоха цветята.
И казваш си: „Той е много добре облечен.“ Туряш едно различие между себе си и него. Виждаш, че този човек знае, но всичко, което знае, е чуждо – той го е взел оттук-оттам. Пчелата е събрала мед от хиляди цветя. Тя не е направила меда, но цветята направиха меда; но има нещо в природата, по-далече от цветята. Медът съществуваше извън цветята.
Сладкото в природата не го създадоха цветята.
Те го взеха от природата.
към беседата >>
Те го взеха от природата.
Виждаш, че този човек знае, но всичко, което знае, е чуждо – той го е взел оттук-оттам. Пчелата е събрала мед от хиляди цветя. Тя не е направила меда, но цветята направиха меда; но има нещо в природата, по-далече от цветята. Медът съществуваше извън цветята. Сладкото в природата не го създадоха цветята.
Те го взеха от природата.
към беседата >>
Някои искат да станат като мене. Защо?
Някои искат да станат като мене. Защо?
Защото разбират криво. Защо някои искат да станат министри? Не да оправят света, но да оправят работите си. Защо някой иска да стане учител? Ще има заплата, уважение и пр.
към беседата >>
Защото разбират криво.
Някои искат да станат като мене. Защо?
Защото разбират криво.
Защо някои искат да станат министри? Не да оправят света, но да оправят работите си. Защо някой иска да стане учител? Ще има заплата, уважение и пр. То е така, но Учителите, великите Учители на света, носят най-големите тягости.
към беседата >>
Защо някои искат да станат министри?
Някои искат да станат като мене. Защо? Защото разбират криво.
Защо някои искат да станат министри?
Не да оправят света, но да оправят работите си. Защо някой иска да стане учител? Ще има заплата, уважение и пр. То е така, но Учителите, великите Учители на света, носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител.
към беседата >>
Не да оправят света, но да оправят работите си.
Някои искат да станат като мене. Защо? Защото разбират криво. Защо някои искат да станат министри?
Не да оправят света, но да оправят работите си.
Защо някой иска да стане учител? Ще има заплата, уважение и пр. То е така, но Учителите, великите Учители на света, носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител. Вие нямате ясна представа за това.
към беседата >>
Защо някой иска да стане учител?
Някои искат да станат като мене. Защо? Защото разбират криво. Защо някои искат да станат министри? Не да оправят света, но да оправят работите си.
Защо някой иска да стане учител?
Ще има заплата, уважение и пр. То е така, но Учителите, великите Учители на света, носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител. Вие нямате ясна представа за това. Ти между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това.
към беседата >>
Ще има заплата, уважение и пр.
Някои искат да станат като мене. Защо? Защото разбират криво. Защо някои искат да станат министри? Не да оправят света, но да оправят работите си. Защо някой иска да стане учител?
Ще има заплата, уважение и пр.
То е така, но Учителите, великите Учители на света, носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител. Вие нямате ясна представа за това. Ти между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това. Противоречия ще има в тебе и всичко това трябва да го разрешиш и няма къде да се освободиш.
към беседата >>
То е така, но Учителите, великите Учители на света, носят най-големите тягости.
Защото разбират криво. Защо някои искат да станат министри? Не да оправят света, но да оправят работите си. Защо някой иска да стане учител? Ще има заплата, уважение и пр.
То е така, но Учителите, великите Учители на света, носят най-големите тягости.
Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител. Вие нямате ясна представа за това. Ти между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това. Противоречия ще има в тебе и всичко това трябва да го разрешиш и няма къде да се освободиш. Ти ще бъдеш впрегнат кон.
към беседата >>
Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител.
Защо някои искат да станат министри? Не да оправят света, но да оправят работите си. Защо някой иска да стане учител? Ще има заплата, уважение и пр. То е така, но Учителите, великите Учители на света, носят най-големите тягости.
Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител.
Вие нямате ясна представа за това. Ти между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това. Противоречия ще има в тебе и всичко това трябва да го разрешиш и няма къде да се освободиш. Ти ще бъдеш впрегнат кон. Като натоварен кон, ще кажеш: „Аз съм свободен да отида на Витоша“, но онзи те кара с камшик.
към беседата >>
Вие нямате ясна представа за това.
Не да оправят света, но да оправят работите си. Защо някой иска да стане учител? Ще има заплата, уважение и пр. То е така, но Учителите, великите Учители на света, носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител.
Вие нямате ясна представа за това.
Ти между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това. Противоречия ще има в тебе и всичко това трябва да го разрешиш и няма къде да се освободиш. Ти ще бъдеш впрегнат кон. Като натоварен кон, ще кажеш: „Аз съм свободен да отида на Витоша“, но онзи те кара с камшик. Дизгинът е хубав, кошумът е хубав, каруцата е хубава, но ще я теглиш.
към беседата >>
Ти между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това.
Защо някой иска да стане учител? Ще има заплата, уважение и пр. То е така, но Учителите, великите Учители на света, носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител. Вие нямате ясна представа за това.
Ти между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това.
Противоречия ще има в тебе и всичко това трябва да го разрешиш и няма къде да се освободиш. Ти ще бъдеш впрегнат кон. Като натоварен кон, ще кажеш: „Аз съм свободен да отида на Витоша“, но онзи те кара с камшик. Дизгинът е хубав, кошумът е хубав, каруцата е хубава, но ще я теглиш. Ни най-малко не влизат в твоето положение.
към беседата >>
Противоречия ще има в тебе и всичко това трябва да го разрешиш и няма къде да се освободиш.
Ще има заплата, уважение и пр. То е така, но Учителите, великите Учители на света, носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител. Вие нямате ясна представа за това. Ти между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това.
Противоречия ще има в тебе и всичко това трябва да го разрешиш и няма къде да се освободиш.
Ти ще бъдеш впрегнат кон. Като натоварен кон, ще кажеш: „Аз съм свободен да отида на Витоша“, но онзи те кара с камшик. Дизгинът е хубав, кошумът е хубав, каруцата е хубава, но ще я теглиш. Ни най-малко не влизат в твоето положение. Ще се качи този човек, онзи човек на каруцата.
към беседата >>
Ти ще бъдеш впрегнат кон.
То е така, но Учителите, великите Учители на света, носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител. Вие нямате ясна представа за това. Ти между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това. Противоречия ще има в тебе и всичко това трябва да го разрешиш и няма къде да се освободиш.
Ти ще бъдеш впрегнат кон.
Като натоварен кон, ще кажеш: „Аз съм свободен да отида на Витоша“, но онзи те кара с камшик. Дизгинът е хубав, кошумът е хубав, каруцата е хубава, но ще я теглиш. Ни най-малко не влизат в твоето положение. Ще се качи този човек, онзи човек на каруцата. Всички Учители в света минават един тежък изпит.
към беседата >>
Като натоварен кон, ще кажеш: „Аз съм свободен да отида на Витоша“, но онзи те кара с камшик.
Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител. Вие нямате ясна представа за това. Ти между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това. Противоречия ще има в тебе и всичко това трябва да го разрешиш и няма къде да се освободиш. Ти ще бъдеш впрегнат кон.
Като натоварен кон, ще кажеш: „Аз съм свободен да отида на Витоша“, но онзи те кара с камшик.
Дизгинът е хубав, кошумът е хубав, каруцата е хубава, но ще я теглиш. Ни най-малко не влизат в твоето положение. Ще се качи този човек, онзи човек на каруцата. Всички Учители в света минават един тежък изпит. Те са на изпит и като могат да минат, ще минат в едно състояние вече, за което хората не са слушали даже, но докато дойдат до него!
към беседата >>
Дизгинът е хубав, кошумът е хубав, каруцата е хубава, но ще я теглиш.
Вие нямате ясна представа за това. Ти между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това. Противоречия ще има в тебе и всичко това трябва да го разрешиш и няма къде да се освободиш. Ти ще бъдеш впрегнат кон. Като натоварен кон, ще кажеш: „Аз съм свободен да отида на Витоша“, но онзи те кара с камшик.
Дизгинът е хубав, кошумът е хубав, каруцата е хубава, но ще я теглиш.
Ни най-малко не влизат в твоето положение. Ще се качи този човек, онзи човек на каруцата. Всички Учители в света минават един тежък изпит. Те са на изпит и като могат да минат, ще минат в едно състояние вече, за което хората не са слушали даже, но докато дойдат до него! Лесно се говори, но докато минеш до това състояние, ще минеш през най-строга дисциплина.
към беседата >>
Ни най-малко не влизат в твоето положение.
Ти между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това. Противоречия ще има в тебе и всичко това трябва да го разрешиш и няма къде да се освободиш. Ти ще бъдеш впрегнат кон. Като натоварен кон, ще кажеш: „Аз съм свободен да отида на Витоша“, но онзи те кара с камшик. Дизгинът е хубав, кошумът е хубав, каруцата е хубава, но ще я теглиш.
Ни най-малко не влизат в твоето положение.
Ще се качи този човек, онзи човек на каруцата. Всички Учители в света минават един тежък изпит. Те са на изпит и като могат да минат, ще минат в едно състояние вече, за което хората не са слушали даже, но докато дойдат до него! Лесно се говори, но докато минеш до това състояние, ще минеш през най-строга дисциплина. Всички хора, които са влезли в съприкосновение с тебе, трябва да ги повдигнеш и трябва да изгладиш противоречията по един разумен начин.
към беседата >>
Ще се качи този човек, онзи човек на каруцата.
Противоречия ще има в тебе и всичко това трябва да го разрешиш и няма къде да се освободиш. Ти ще бъдеш впрегнат кон. Като натоварен кон, ще кажеш: „Аз съм свободен да отида на Витоша“, но онзи те кара с камшик. Дизгинът е хубав, кошумът е хубав, каруцата е хубава, но ще я теглиш. Ни най-малко не влизат в твоето положение.
Ще се качи този човек, онзи човек на каруцата.
Всички Учители в света минават един тежък изпит. Те са на изпит и като могат да минат, ще минат в едно състояние вече, за което хората не са слушали даже, но докато дойдат до него! Лесно се говори, но докато минеш до това състояние, ще минеш през най-строга дисциплина. Всички хора, които са влезли в съприкосновение с тебе, трябва да ги повдигнеш и трябва да изгладиш противоречията по един разумен начин. На всички, които ти са поверени, да не оставиш нито един да пропадне.
към беседата >>
Всички Учители в света минават един тежък изпит.
Ти ще бъдеш впрегнат кон. Като натоварен кон, ще кажеш: „Аз съм свободен да отида на Витоша“, но онзи те кара с камшик. Дизгинът е хубав, кошумът е хубав, каруцата е хубава, но ще я теглиш. Ни най-малко не влизат в твоето положение. Ще се качи този човек, онзи човек на каруцата.
Всички Учители в света минават един тежък изпит.
Те са на изпит и като могат да минат, ще минат в едно състояние вече, за което хората не са слушали даже, но докато дойдат до него! Лесно се говори, но докато минеш до това състояние, ще минеш през най-строга дисциплина. Всички хора, които са влезли в съприкосновение с тебе, трябва да ги повдигнеш и трябва да изгладиш противоречията по един разумен начин. На всички, които ти са поверени, да не оставиш нито един да пропадне.
към беседата >>
Те са на изпит и като могат да минат, ще минат в едно състояние вече, за което хората не са слушали даже, но докато дойдат до него!
Като натоварен кон, ще кажеш: „Аз съм свободен да отида на Витоша“, но онзи те кара с камшик. Дизгинът е хубав, кошумът е хубав, каруцата е хубава, но ще я теглиш. Ни най-малко не влизат в твоето положение. Ще се качи този човек, онзи човек на каруцата. Всички Учители в света минават един тежък изпит.
Те са на изпит и като могат да минат, ще минат в едно състояние вече, за което хората не са слушали даже, но докато дойдат до него!
Лесно се говори, но докато минеш до това състояние, ще минеш през най-строга дисциплина. Всички хора, които са влезли в съприкосновение с тебе, трябва да ги повдигнеш и трябва да изгладиш противоречията по един разумен начин. На всички, които ти са поверени, да не оставиш нито един да пропадне.
към беседата >>
Лесно се говори, но докато минеш до това състояние, ще минеш през най-строга дисциплина.
Дизгинът е хубав, кошумът е хубав, каруцата е хубава, но ще я теглиш. Ни най-малко не влизат в твоето положение. Ще се качи този човек, онзи човек на каруцата. Всички Учители в света минават един тежък изпит. Те са на изпит и като могат да минат, ще минат в едно състояние вече, за което хората не са слушали даже, но докато дойдат до него!
Лесно се говори, но докато минеш до това състояние, ще минеш през най-строга дисциплина.
Всички хора, които са влезли в съприкосновение с тебе, трябва да ги повдигнеш и трябва да изгладиш противоречията по един разумен начин. На всички, които ти са поверени, да не оставиш нито един да пропадне.
към беседата >>
В човешкото съзнание има две страни, които трябва да се разбират.
В човешкото съзнание има две страни, които трябва да се разбират.
Каквото и да мислим, както и да разглеждаме живота, съществува едни дуализъм, едно противоречие. Примерите, които Христос е привеждал, много пъти някои ги тълкуват в чисто буквален смисъл. Този пример, който ви прочетох, ни дава известно изяснение за живота: Някой стопанин дава вечеря и вика гости за вечерята. Този стопанин е богат човек. У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение.
към беседата >>
Всички хора, които са влезли в съприкосновение с тебе, трябва да ги повдигнеш и трябва да изгладиш противоречията по един разумен начин.
Ни най-малко не влизат в твоето положение. Ще се качи този човек, онзи човек на каруцата. Всички Учители в света минават един тежък изпит. Те са на изпит и като могат да минат, ще минат в едно състояние вече, за което хората не са слушали даже, но докато дойдат до него! Лесно се говори, но докато минеш до това състояние, ще минеш през най-строга дисциплина.
Всички хора, които са влезли в съприкосновение с тебе, трябва да ги повдигнеш и трябва да изгладиш противоречията по един разумен начин.
На всички, които ти са поверени, да не оставиш нито един да пропадне.
към беседата >>
Каквото и да мислим, както и да разглеждаме живота, съществува едни дуализъм, едно противоречие.
В човешкото съзнание има две страни, които трябва да се разбират.
Каквото и да мислим, както и да разглеждаме живота, съществува едни дуализъм, едно противоречие.
Примерите, които Христос е привеждал, много пъти някои ги тълкуват в чисто буквален смисъл. Този пример, който ви прочетох, ни дава известно изяснение за живота: Някой стопанин дава вечеря и вика гости за вечерята. Този стопанин е богат човек. У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение. Най-напред той праща своя слуга да покани избраниците.
към беседата >>
На всички, които ти са поверени, да не оставиш нито един да пропадне.
Ще се качи този човек, онзи човек на каруцата. Всички Учители в света минават един тежък изпит. Те са на изпит и като могат да минат, ще минат в едно състояние вече, за което хората не са слушали даже, но докато дойдат до него! Лесно се говори, но докато минеш до това състояние, ще минеш през най-строга дисциплина. Всички хора, които са влезли в съприкосновение с тебе, трябва да ги повдигнеш и трябва да изгладиш противоречията по един разумен начин.
На всички, които ти са поверени, да не оставиш нито един да пропадне.
към беседата >>
Примерите, които Христос е привеждал, много пъти някои ги тълкуват в чисто буквален смисъл.
В човешкото съзнание има две страни, които трябва да се разбират. Каквото и да мислим, както и да разглеждаме живота, съществува едни дуализъм, едно противоречие.
Примерите, които Христос е привеждал, много пъти някои ги тълкуват в чисто буквален смисъл.
Този пример, който ви прочетох, ни дава известно изяснение за живота: Някой стопанин дава вечеря и вика гости за вечерята. Този стопанин е богат човек. У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение. Най-напред той праща своя слуга да покани избраниците. Но те му отказват и причината за отказа им е много малка.
към беседата >>
Защо християнството не успя?
Защо християнството не успя?
Христос в едно нещо не сполучи: не можа да отучи Юда да краде. И този Юда го има и в съвременното християнство. Христос го знаеше. Днес това, което разяжда християнството, е кражбата. Между 12-тях ученици на Христа, 11-те бяха на място.
към беседата >>
Този пример, който ви прочетох, ни дава известно изяснение за живота: Някой стопанин дава вечеря и вика гости за вечерята.
В човешкото съзнание има две страни, които трябва да се разбират. Каквото и да мислим, както и да разглеждаме живота, съществува едни дуализъм, едно противоречие. Примерите, които Христос е привеждал, много пъти някои ги тълкуват в чисто буквален смисъл.
Този пример, който ви прочетох, ни дава известно изяснение за живота: Някой стопанин дава вечеря и вика гости за вечерята.
Този стопанин е богат човек. У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение. Най-напред той праща своя слуга да покани избраниците. Но те му отказват и причината за отказа им е много малка. Един казва: „Бих желал да дойда на угощението, но купих нива.
към беседата >>
Христос в едно нещо не сполучи: не можа да отучи Юда да краде.
Защо християнството не успя?
Христос в едно нещо не сполучи: не можа да отучи Юда да краде.
И този Юда го има и в съвременното християнство. Христос го знаеше. Днес това, което разяжда християнството, е кражбата. Между 12-тях ученици на Христа, 11-те бяха на място. Само Петър се подхлъзна малко.
към беседата >>
Този стопанин е богат човек.
В човешкото съзнание има две страни, които трябва да се разбират. Каквото и да мислим, както и да разглеждаме живота, съществува едни дуализъм, едно противоречие. Примерите, които Христос е привеждал, много пъти някои ги тълкуват в чисто буквален смисъл. Този пример, който ви прочетох, ни дава известно изяснение за живота: Някой стопанин дава вечеря и вика гости за вечерята.
Този стопанин е богат човек.
У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение. Най-напред той праща своя слуга да покани избраниците. Но те му отказват и причината за отказа им е много малка. Един казва: „Бих желал да дойда на угощението, но купих нива. Няма да мога да дойда тая вечер, ще ида да я нагледам.“ Друг купува 5 чифта волове и иска да ги опита и отговаря: „Няма да мога да дойда.
към беседата >>
И този Юда го има и в съвременното християнство.
Защо християнството не успя? Христос в едно нещо не сполучи: не можа да отучи Юда да краде.
И този Юда го има и в съвременното християнство.
Христос го знаеше. Днес това, което разяжда християнството, е кражбата. Между 12-тях ученици на Христа, 11-те бяха на място. Само Петър се подхлъзна малко. Христос го обърна.
към беседата >>
У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение.
В човешкото съзнание има две страни, които трябва да се разбират. Каквото и да мислим, както и да разглеждаме живота, съществува едни дуализъм, едно противоречие. Примерите, които Христос е привеждал, много пъти някои ги тълкуват в чисто буквален смисъл. Този пример, който ви прочетох, ни дава известно изяснение за живота: Някой стопанин дава вечеря и вика гости за вечерята. Този стопанин е богат човек.
У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение.
Най-напред той праща своя слуга да покани избраниците. Но те му отказват и причината за отказа им е много малка. Един казва: „Бих желал да дойда на угощението, но купих нива. Няма да мога да дойда тая вечер, ще ида да я нагледам.“ Друг купува 5 чифта волове и иска да ги опита и отговаря: „Няма да мога да дойда. Имай ме отречен.“ За него воловете са много по-важни, отколкото една вечеря.
към беседата >>
Христос го знаеше.
Защо християнството не успя? Христос в едно нещо не сполучи: не можа да отучи Юда да краде. И този Юда го има и в съвременното християнство.
Христос го знаеше.
Днес това, което разяжда християнството, е кражбата. Между 12-тях ученици на Христа, 11-те бяха на място. Само Петър се подхлъзна малко. Христос го обърна. Но Юда не можа да обърне.
към беседата >>
Най-напред той праща своя слуга да покани избраниците.
Каквото и да мислим, както и да разглеждаме живота, съществува едни дуализъм, едно противоречие. Примерите, които Христос е привеждал, много пъти някои ги тълкуват в чисто буквален смисъл. Този пример, който ви прочетох, ни дава известно изяснение за живота: Някой стопанин дава вечеря и вика гости за вечерята. Този стопанин е богат човек. У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение.
Най-напред той праща своя слуга да покани избраниците.
Но те му отказват и причината за отказа им е много малка. Един казва: „Бих желал да дойда на угощението, но купих нива. Няма да мога да дойда тая вечер, ще ида да я нагледам.“ Друг купува 5 чифта волове и иска да ги опита и отговаря: „Няма да мога да дойда. Имай ме отречен.“ За него воловете са много по-важни, отколкото една вечеря. Действително, да се опитат 5 чифта волове, струва повече от една вечеря.
към беседата >>
Днес това, което разяжда християнството, е кражбата.
Защо християнството не успя? Христос в едно нещо не сполучи: не можа да отучи Юда да краде. И този Юда го има и в съвременното християнство. Христос го знаеше.
Днес това, което разяжда християнството, е кражбата.
Между 12-тях ученици на Христа, 11-те бяха на място. Само Петър се подхлъзна малко. Христос го обърна. Но Юда не можа да обърне. Христос сега трябва да обърне този Юда.
към беседата >>
Но те му отказват и причината за отказа им е много малка.
Примерите, които Христос е привеждал, много пъти някои ги тълкуват в чисто буквален смисъл. Този пример, който ви прочетох, ни дава известно изяснение за живота: Някой стопанин дава вечеря и вика гости за вечерята. Този стопанин е богат човек. У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение. Най-напред той праща своя слуга да покани избраниците.
Но те му отказват и причината за отказа им е много малка.
Един казва: „Бих желал да дойда на угощението, но купих нива. Няма да мога да дойда тая вечер, ще ида да я нагледам.“ Друг купува 5 чифта волове и иска да ги опита и отговаря: „Няма да мога да дойда. Имай ме отречен.“ За него воловете са много по-важни, отколкото една вечеря. Действително, да се опитат 5 чифта волове, струва повече от една вечеря. Също така, да се опита една нива струва повече.
към беседата >>
Между 12-тях ученици на Христа, 11-те бяха на място.
Защо християнството не успя? Христос в едно нещо не сполучи: не можа да отучи Юда да краде. И този Юда го има и в съвременното християнство. Христос го знаеше. Днес това, което разяжда християнството, е кражбата.
Между 12-тях ученици на Христа, 11-те бяха на място.
Само Петър се подхлъзна малко. Христос го обърна. Но Юда не можа да обърне. Христос сега трябва да обърне този Юда. Сега ще дойде Христос да обърне Юда.
към беседата >>
Един казва: „Бих желал да дойда на угощението, но купих нива.
Този пример, който ви прочетох, ни дава известно изяснение за живота: Някой стопанин дава вечеря и вика гости за вечерята. Този стопанин е богат човек. У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение. Най-напред той праща своя слуга да покани избраниците. Но те му отказват и причината за отказа им е много малка.
Един казва: „Бих желал да дойда на угощението, но купих нива.
Няма да мога да дойда тая вечер, ще ида да я нагледам.“ Друг купува 5 чифта волове и иска да ги опита и отговаря: „Няма да мога да дойда. Имай ме отречен.“ За него воловете са много по-важни, отколкото една вечеря. Действително, да се опитат 5 чифта волове, струва повече от една вечеря. Също така, да се опита една нива струва повече. Трети казва: „Ожених се, младата жена ми заповяда да не я напущам – не ще мога да дойда на вечерята.“ И така един по един, всички се отказват.
към беседата >>
Само Петър се подхлъзна малко.
Христос в едно нещо не сполучи: не можа да отучи Юда да краде. И този Юда го има и в съвременното християнство. Христос го знаеше. Днес това, което разяжда християнството, е кражбата. Между 12-тях ученици на Христа, 11-те бяха на място.
Само Петър се подхлъзна малко.
Христос го обърна. Но Юда не можа да обърне. Христос сега трябва да обърне този Юда. Сега ще дойде Христос да обърне Юда. И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи.
към беседата >>
Няма да мога да дойда тая вечер, ще ида да я нагледам.“ Друг купува 5 чифта волове и иска да ги опита и отговаря: „Няма да мога да дойда.
Този стопанин е богат човек. У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение. Най-напред той праща своя слуга да покани избраниците. Но те му отказват и причината за отказа им е много малка. Един казва: „Бих желал да дойда на угощението, но купих нива.
Няма да мога да дойда тая вечер, ще ида да я нагледам.“ Друг купува 5 чифта волове и иска да ги опита и отговаря: „Няма да мога да дойда.
Имай ме отречен.“ За него воловете са много по-важни, отколкото една вечеря. Действително, да се опитат 5 чифта волове, струва повече от една вечеря. Също така, да се опита една нива струва повече. Трети казва: „Ожених се, младата жена ми заповяда да не я напущам – не ще мога да дойда на вечерята.“ И така един по един, всички се отказват. Слугата разправя това на господаря си и той се разгневява.
към беседата >>
Христос го обърна.
И този Юда го има и в съвременното християнство. Христос го знаеше. Днес това, което разяжда християнството, е кражбата. Между 12-тях ученици на Христа, 11-те бяха на място. Само Петър се подхлъзна малко.
Христос го обърна.
Но Юда не можа да обърне. Христос сега трябва да обърне този Юда. Сега ще дойде Христос да обърне Юда. И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи. Сега не е въпрос за праведните, а е въпрос за Юдите.
към беседата >>
Имай ме отречен.“ За него воловете са много по-важни, отколкото една вечеря.
У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение. Най-напред той праща своя слуга да покани избраниците. Но те му отказват и причината за отказа им е много малка. Един казва: „Бих желал да дойда на угощението, но купих нива. Няма да мога да дойда тая вечер, ще ида да я нагледам.“ Друг купува 5 чифта волове и иска да ги опита и отговаря: „Няма да мога да дойда.
Имай ме отречен.“ За него воловете са много по-важни, отколкото една вечеря.
Действително, да се опитат 5 чифта волове, струва повече от една вечеря. Също така, да се опита една нива струва повече. Трети казва: „Ожених се, младата жена ми заповяда да не я напущам – не ще мога да дойда на вечерята.“ И така един по един, всички се отказват. Слугата разправя това на господаря си и той се разгневява. Не взема под внимание, че са важни нивата, воловете и жената.
към беседата >>
Но Юда не можа да обърне.
Христос го знаеше. Днес това, което разяжда християнството, е кражбата. Между 12-тях ученици на Христа, 11-те бяха на място. Само Петър се подхлъзна малко. Христос го обърна.
Но Юда не можа да обърне.
Христос сега трябва да обърне този Юда. Сега ще дойде Христос да обърне Юда. И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи. Сега не е въпрос за праведните, а е въпрос за Юдите. Вие сте се намерили при една от най-трудните задачи.
към беседата >>
Действително, да се опитат 5 чифта волове, струва повече от една вечеря.
Най-напред той праща своя слуга да покани избраниците. Но те му отказват и причината за отказа им е много малка. Един казва: „Бих желал да дойда на угощението, но купих нива. Няма да мога да дойда тая вечер, ще ида да я нагледам.“ Друг купува 5 чифта волове и иска да ги опита и отговаря: „Няма да мога да дойда. Имай ме отречен.“ За него воловете са много по-важни, отколкото една вечеря.
Действително, да се опитат 5 чифта волове, струва повече от една вечеря.
Също така, да се опита една нива струва повече. Трети казва: „Ожених се, младата жена ми заповяда да не я напущам – не ще мога да дойда на вечерята.“ И така един по един, всички се отказват. Слугата разправя това на господаря си и той се разгневява. Не взема под внимание, че са важни нивата, воловете и жената. Той казва: „От първите поканени нито един не искам да дойде в бъдеще.
към беседата >>
Христос сега трябва да обърне този Юда.
Днес това, което разяжда християнството, е кражбата. Между 12-тях ученици на Христа, 11-те бяха на място. Само Петър се подхлъзна малко. Христос го обърна. Но Юда не можа да обърне.
Христос сега трябва да обърне този Юда.
Сега ще дойде Христос да обърне Юда. И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи. Сега не е въпрос за праведните, а е въпрос за Юдите. Вие сте се намерили при една от най-трудните задачи. Какво ще правите с Юда?
към беседата >>
Също така, да се опита една нива струва повече.
Но те му отказват и причината за отказа им е много малка. Един казва: „Бих желал да дойда на угощението, но купих нива. Няма да мога да дойда тая вечер, ще ида да я нагледам.“ Друг купува 5 чифта волове и иска да ги опита и отговаря: „Няма да мога да дойда. Имай ме отречен.“ За него воловете са много по-важни, отколкото една вечеря. Действително, да се опитат 5 чифта волове, струва повече от една вечеря.
Също така, да се опита една нива струва повече.
Трети казва: „Ожених се, младата жена ми заповяда да не я напущам – не ще мога да дойда на вечерята.“ И така един по един, всички се отказват. Слугата разправя това на господаря си и той се разгневява. Не взема под внимание, че са важни нивата, воловете и жената. Той казва: „От първите поканени нито един не искам да дойде в бъдеще. И да дойде някой от тях, ще си изпати.“ И изпраща слугите си по улицата да намерят хроми, куци, слепи, сиромаси и пр., които не са от избраните, и тях да поканят.
към беседата >>
Сега ще дойде Христос да обърне Юда.
Между 12-тях ученици на Христа, 11-те бяха на място. Само Петър се подхлъзна малко. Христос го обърна. Но Юда не можа да обърне. Христос сега трябва да обърне този Юда.
Сега ще дойде Христос да обърне Юда.
И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи. Сега не е въпрос за праведните, а е въпрос за Юдите. Вие сте се намерили при една от най-трудните задачи. Какво ще правите с Юда? Аз го виждам навсякъде.
към беседата >>
Трети казва: „Ожених се, младата жена ми заповяда да не я напущам – не ще мога да дойда на вечерята.“ И така един по един, всички се отказват.
Един казва: „Бих желал да дойда на угощението, но купих нива. Няма да мога да дойда тая вечер, ще ида да я нагледам.“ Друг купува 5 чифта волове и иска да ги опита и отговаря: „Няма да мога да дойда. Имай ме отречен.“ За него воловете са много по-важни, отколкото една вечеря. Действително, да се опитат 5 чифта волове, струва повече от една вечеря. Също така, да се опита една нива струва повече.
Трети казва: „Ожених се, младата жена ми заповяда да не я напущам – не ще мога да дойда на вечерята.“ И така един по един, всички се отказват.
Слугата разправя това на господаря си и той се разгневява. Не взема под внимание, че са важни нивата, воловете и жената. Той казва: „От първите поканени нито един не искам да дойде в бъдеще. И да дойде някой от тях, ще си изпати.“ И изпраща слугите си по улицата да намерят хроми, куци, слепи, сиромаси и пр., които не са от избраните, и тях да поканят.
към беседата >>
И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи.
Само Петър се подхлъзна малко. Христос го обърна. Но Юда не можа да обърне. Христос сега трябва да обърне този Юда. Сега ще дойде Христос да обърне Юда.
И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи.
Сега не е въпрос за праведните, а е въпрос за Юдите. Вие сте се намерили при една от най-трудните задачи. Какво ще правите с Юда? Аз го виждам навсякъде. За 2000 години той е прогресирал.
към беседата >>
Слугата разправя това на господаря си и той се разгневява.
Няма да мога да дойда тая вечер, ще ида да я нагледам.“ Друг купува 5 чифта волове и иска да ги опита и отговаря: „Няма да мога да дойда. Имай ме отречен.“ За него воловете са много по-важни, отколкото една вечеря. Действително, да се опитат 5 чифта волове, струва повече от една вечеря. Също така, да се опита една нива струва повече. Трети казва: „Ожених се, младата жена ми заповяда да не я напущам – не ще мога да дойда на вечерята.“ И така един по един, всички се отказват.
Слугата разправя това на господаря си и той се разгневява.
Не взема под внимание, че са важни нивата, воловете и жената. Той казва: „От първите поканени нито един не искам да дойде в бъдеще. И да дойде някой от тях, ще си изпати.“ И изпраща слугите си по улицата да намерят хроми, куци, слепи, сиромаси и пр., които не са от избраните, и тях да поканят.
към беседата >>
Сега не е въпрос за праведните, а е въпрос за Юдите.
Христос го обърна. Но Юда не можа да обърне. Христос сега трябва да обърне този Юда. Сега ще дойде Христос да обърне Юда. И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи.
Сега не е въпрос за праведните, а е въпрос за Юдите.
Вие сте се намерили при една от най-трудните задачи. Какво ще правите с Юда? Аз го виждам навсякъде. За 2000 години той е прогресирал. Във време на Христа този Юда е бил ученик, а сега е станал професор.
към беседата >>
Не взема под внимание, че са важни нивата, воловете и жената.
Имай ме отречен.“ За него воловете са много по-важни, отколкото една вечеря. Действително, да се опитат 5 чифта волове, струва повече от една вечеря. Също така, да се опита една нива струва повече. Трети казва: „Ожених се, младата жена ми заповяда да не я напущам – не ще мога да дойда на вечерята.“ И така един по един, всички се отказват. Слугата разправя това на господаря си и той се разгневява.
Не взема под внимание, че са важни нивата, воловете и жената.
Той казва: „От първите поканени нито един не искам да дойде в бъдеще. И да дойде някой от тях, ще си изпати.“ И изпраща слугите си по улицата да намерят хроми, куци, слепи, сиромаси и пр., които не са от избраните, и тях да поканят.
към беседата >>
Вие сте се намерили при една от най-трудните задачи.
Но Юда не можа да обърне. Христос сега трябва да обърне този Юда. Сега ще дойде Христос да обърне Юда. И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи. Сега не е въпрос за праведните, а е въпрос за Юдите.
Вие сте се намерили при една от най-трудните задачи.
Какво ще правите с Юда? Аз го виждам навсякъде. За 2000 години той е прогресирал. Във време на Христа този Юда е бил ученик, а сега е станал професор. Аз имам особено схващане за Бога, за обществения строй, за семейството и пр.
към беседата >>
Той казва: „От първите поканени нито един не искам да дойде в бъдеще.
Действително, да се опитат 5 чифта волове, струва повече от една вечеря. Също така, да се опита една нива струва повече. Трети казва: „Ожених се, младата жена ми заповяда да не я напущам – не ще мога да дойда на вечерята.“ И така един по един, всички се отказват. Слугата разправя това на господаря си и той се разгневява. Не взема под внимание, че са важни нивата, воловете и жената.
Той казва: „От първите поканени нито един не искам да дойде в бъдеще.
И да дойде някой от тях, ще си изпати.“ И изпраща слугите си по улицата да намерят хроми, куци, слепи, сиромаси и пр., които не са от избраните, и тях да поканят.
към беседата >>
Какво ще правите с Юда?
Христос сега трябва да обърне този Юда. Сега ще дойде Христос да обърне Юда. И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи. Сега не е въпрос за праведните, а е въпрос за Юдите. Вие сте се намерили при една от най-трудните задачи.
Какво ще правите с Юда?
Аз го виждам навсякъде. За 2000 години той е прогресирал. Във време на Христа този Юда е бил ученик, а сега е станал професор. Аз имам особено схващане за Бога, за обществения строй, за семейството и пр.
към беседата >>
И да дойде някой от тях, ще си изпати.“ И изпраща слугите си по улицата да намерят хроми, куци, слепи, сиромаси и пр., които не са от избраните, и тях да поканят.
Също така, да се опита една нива струва повече. Трети казва: „Ожених се, младата жена ми заповяда да не я напущам – не ще мога да дойда на вечерята.“ И така един по един, всички се отказват. Слугата разправя това на господаря си и той се разгневява. Не взема под внимание, че са важни нивата, воловете и жената. Той казва: „От първите поканени нито един не искам да дойде в бъдеще.
И да дойде някой от тях, ще си изпати.“ И изпраща слугите си по улицата да намерят хроми, куци, слепи, сиромаси и пр., които не са от избраните, и тях да поканят.
към беседата >>
Аз го виждам навсякъде.
Сега ще дойде Христос да обърне Юда. И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи. Сега не е въпрос за праведните, а е въпрос за Юдите. Вие сте се намерили при една от най-трудните задачи. Какво ще правите с Юда?
Аз го виждам навсякъде.
За 2000 години той е прогресирал. Във време на Христа този Юда е бил ученик, а сега е станал професор. Аз имам особено схващане за Бога, за обществения строй, за семейството и пр.
към беседата >>
Мога да се дадат няколко тълкувания дотук.
Мога да се дадат няколко тълкувания дотук.
Какво се разбира под една вечеря на стопанина? Може да предположим, че този стопанин е природата или Бог. Той иска да даде една вечеря. Ако един цар поканва гости, те няма да могат да откажат заради 5 чифта волове, понеже воловете могат да хвръкнат, също жената, нивата. Всичко може да хвръкне, да изчезне, ако не се уважи желанието на царя.
към беседата >>
За 2000 години той е прогресирал.
И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи. Сега не е въпрос за праведните, а е въпрос за Юдите. Вие сте се намерили при една от най-трудните задачи. Какво ще правите с Юда? Аз го виждам навсякъде.
За 2000 години той е прогресирал.
Във време на Христа този Юда е бил ученик, а сега е станал професор. Аз имам особено схващане за Бога, за обществения строй, за семейството и пр.
към беседата >>
Какво се разбира под една вечеря на стопанина?
Мога да се дадат няколко тълкувания дотук.
Какво се разбира под една вечеря на стопанина?
Може да предположим, че този стопанин е природата или Бог. Той иска да даде една вечеря. Ако един цар поканва гости, те няма да могат да откажат заради 5 чифта волове, понеже воловете могат да хвръкнат, също жената, нивата. Всичко може да хвръкне, да изчезне, ако не се уважи желанието на царя. Но когато Господ кани, Когото не виждаме, ние можем да откажем.
към беседата >>
Във време на Христа този Юда е бил ученик, а сега е станал професор.
Сега не е въпрос за праведните, а е въпрос за Юдите. Вие сте се намерили при една от най-трудните задачи. Какво ще правите с Юда? Аз го виждам навсякъде. За 2000 години той е прогресирал.
Във време на Христа този Юда е бил ученик, а сега е станал професор.
Аз имам особено схващане за Бога, за обществения строй, за семейството и пр.
към беседата >>
Може да предположим, че този стопанин е природата или Бог.
Мога да се дадат няколко тълкувания дотук. Какво се разбира под една вечеря на стопанина?
Може да предположим, че този стопанин е природата или Бог.
Той иска да даде една вечеря. Ако един цар поканва гости, те няма да могат да откажат заради 5 чифта волове, понеже воловете могат да хвръкнат, също жената, нивата. Всичко може да хвръкне, да изчезне, ако не се уважи желанието на царя. Но когато Господ кани, Когото не виждаме, ние можем да откажем.
към беседата >>
Аз имам особено схващане за Бога, за обществения строй, за семейството и пр.
Вие сте се намерили при една от най-трудните задачи. Какво ще правите с Юда? Аз го виждам навсякъде. За 2000 години той е прогресирал. Във време на Христа този Юда е бил ученик, а сега е станал професор.
Аз имам особено схващане за Бога, за обществения строй, за семейството и пр.
към беседата >>
Той иска да даде една вечеря.
Мога да се дадат няколко тълкувания дотук. Какво се разбира под една вечеря на стопанина? Може да предположим, че този стопанин е природата или Бог.
Той иска да даде една вечеря.
Ако един цар поканва гости, те няма да могат да откажат заради 5 чифта волове, понеже воловете могат да хвръкнат, също жената, нивата. Всичко може да хвръкне, да изчезне, ако не се уважи желанието на царя. Но когато Господ кани, Когото не виждаме, ние можем да откажем.
към беседата >>
Две твърдения трябва да се направят.
Две твърдения трябва да се направят.
Първото твърдение е по отношение на Божествената Мъдрост. Разумно трябва да постъпва човек. Второто твърдение е по отношение на Любовта. Човек трябва да приложи Любовта както трябва. И от две неща човек трябва да се отрече.
към беседата >>
Ако един цар поканва гости, те няма да могат да откажат заради 5 чифта волове, понеже воловете могат да хвръкнат, също жената, нивата.
Мога да се дадат няколко тълкувания дотук. Какво се разбира под една вечеря на стопанина? Може да предположим, че този стопанин е природата или Бог. Той иска да даде една вечеря.
Ако един цар поканва гости, те няма да могат да откажат заради 5 чифта волове, понеже воловете могат да хвръкнат, също жената, нивата.
Всичко може да хвръкне, да изчезне, ако не се уважи желанието на царя. Но когато Господ кани, Когото не виждаме, ние можем да откажем.
към беседата >>
Първото твърдение е по отношение на Божествената Мъдрост.
Две твърдения трябва да се направят.
Първото твърдение е по отношение на Божествената Мъдрост.
Разумно трябва да постъпва човек. Второто твърдение е по отношение на Любовта. Човек трябва да приложи Любовта както трябва. И от две неща човек трябва да се отрече. Аз ви казвам какво трябва да придобиете, а пък вие ще ми кажете от какво трябва да се отречете.
към беседата >>
Всичко може да хвръкне, да изчезне, ако не се уважи желанието на царя.
Мога да се дадат няколко тълкувания дотук. Какво се разбира под една вечеря на стопанина? Може да предположим, че този стопанин е природата или Бог. Той иска да даде една вечеря. Ако един цар поканва гости, те няма да могат да откажат заради 5 чифта волове, понеже воловете могат да хвръкнат, също жената, нивата.
Всичко може да хвръкне, да изчезне, ако не се уважи желанието на царя.
Но когато Господ кани, Когото не виждаме, ние можем да откажем.
към беседата >>
Разумно трябва да постъпва човек.
Две твърдения трябва да се направят. Първото твърдение е по отношение на Божествената Мъдрост.
Разумно трябва да постъпва човек.
Второто твърдение е по отношение на Любовта. Човек трябва да приложи Любовта както трябва. И от две неща човек трябва да се отрече. Аз ви казвам какво трябва да придобиете, а пък вие ще ми кажете от какво трябва да се отречете. Всички хора изискват неща, които са възможни само при известни условия.
към беседата >>
Но когато Господ кани, Когото не виждаме, ние можем да откажем.
Какво се разбира под една вечеря на стопанина? Може да предположим, че този стопанин е природата или Бог. Той иска да даде една вечеря. Ако един цар поканва гости, те няма да могат да откажат заради 5 чифта волове, понеже воловете могат да хвръкнат, също жената, нивата. Всичко може да хвръкне, да изчезне, ако не се уважи желанието на царя.
Но когато Господ кани, Когото не виждаме, ние можем да откажем.
към беседата >>
Второто твърдение е по отношение на Любовта.
Две твърдения трябва да се направят. Първото твърдение е по отношение на Божествената Мъдрост. Разумно трябва да постъпва човек.
Второто твърдение е по отношение на Любовта.
Човек трябва да приложи Любовта както трябва. И от две неща човек трябва да се отрече. Аз ви казвам какво трябва да придобиете, а пък вие ще ми кажете от какво трябва да се отречете. Всички хора изискват неща, които са възможни само при известни условия. Всички задачи, които имат хората, могат да се разрешат.
към беседата >>
Създава се една нова епоха сега.
Създава се една нова епоха сега.
Нивата, воловете и жената са старите разбирания, старият порядък. Ще дойде едно ново учение, за което хората се поканват да го възприемат. Някой казва: „Много работа имам, сега съм на 40 години, късно е да приемам новите разбирания.“ Когато влезе френската мода мъжете да носят панталони, защото по-рано носеха шалвари, някои казваха: „Не сме свикнали да носим френски панталони. Ще си носим потури! “ Имат право хората да си носят потури.
към беседата >>
Човек трябва да приложи Любовта както трябва.
Две твърдения трябва да се направят. Първото твърдение е по отношение на Божествената Мъдрост. Разумно трябва да постъпва човек. Второто твърдение е по отношение на Любовта.
Човек трябва да приложи Любовта както трябва.
И от две неща човек трябва да се отрече. Аз ви казвам какво трябва да придобиете, а пък вие ще ми кажете от какво трябва да се отречете. Всички хора изискват неща, които са възможни само при известни условия. Всички задачи, които имат хората, могат да се разрешат.
към беседата >>
Нивата, воловете и жената са старите разбирания, старият порядък.
Създава се една нова епоха сега.
Нивата, воловете и жената са старите разбирания, старият порядък.
Ще дойде едно ново учение, за което хората се поканват да го възприемат. Някой казва: „Много работа имам, сега съм на 40 години, късно е да приемам новите разбирания.“ Когато влезе френската мода мъжете да носят панталони, защото по-рано носеха шалвари, някои казваха: „Не сме свикнали да носим френски панталони. Ще си носим потури! “ Имат право хората да си носят потури.
към беседата >>
И от две неща човек трябва да се отрече.
Две твърдения трябва да се направят. Първото твърдение е по отношение на Божествената Мъдрост. Разумно трябва да постъпва човек. Второто твърдение е по отношение на Любовта. Човек трябва да приложи Любовта както трябва.
И от две неща човек трябва да се отрече.
Аз ви казвам какво трябва да придобиете, а пък вие ще ми кажете от какво трябва да се отречете. Всички хора изискват неща, които са възможни само при известни условия. Всички задачи, които имат хората, могат да се разрешат.
към беседата >>
Ще дойде едно ново учение, за което хората се поканват да го възприемат.
Създава се една нова епоха сега. Нивата, воловете и жената са старите разбирания, старият порядък.
Ще дойде едно ново учение, за което хората се поканват да го възприемат.
Някой казва: „Много работа имам, сега съм на 40 години, късно е да приемам новите разбирания.“ Когато влезе френската мода мъжете да носят панталони, защото по-рано носеха шалвари, някои казваха: „Не сме свикнали да носим френски панталони. Ще си носим потури! “ Имат право хората да си носят потури.
към беседата >>
Аз ви казвам какво трябва да придобиете, а пък вие ще ми кажете от какво трябва да се отречете.
Първото твърдение е по отношение на Божествената Мъдрост. Разумно трябва да постъпва човек. Второто твърдение е по отношение на Любовта. Човек трябва да приложи Любовта както трябва. И от две неща човек трябва да се отрече.
Аз ви казвам какво трябва да придобиете, а пък вие ще ми кажете от какво трябва да се отречете.
Всички хора изискват неща, които са възможни само при известни условия. Всички задачи, които имат хората, могат да се разрешат.
към беседата >>
Някой казва: „Много работа имам, сега съм на 40 години, късно е да приемам новите разбирания.“ Когато влезе френската мода мъжете да носят панталони, защото по-рано носеха шалвари, някои казваха: „Не сме свикнали да носим френски панталони.
Създава се една нова епоха сега. Нивата, воловете и жената са старите разбирания, старият порядък. Ще дойде едно ново учение, за което хората се поканват да го възприемат.
Някой казва: „Много работа имам, сега съм на 40 години, късно е да приемам новите разбирания.“ Когато влезе френската мода мъжете да носят панталони, защото по-рано носеха шалвари, някои казваха: „Не сме свикнали да носим френски панталони.
Ще си носим потури! “ Имат право хората да си носят потури.
към беседата >>
Всички хора изискват неща, които са възможни само при известни условия.
Разумно трябва да постъпва човек. Второто твърдение е по отношение на Любовта. Човек трябва да приложи Любовта както трябва. И от две неща човек трябва да се отрече. Аз ви казвам какво трябва да придобиете, а пък вие ще ми кажете от какво трябва да се отречете.
Всички хора изискват неща, които са възможни само при известни условия.
Всички задачи, които имат хората, могат да се разрешат.
към беседата >>
Ще си носим потури!
Създава се една нова епоха сега. Нивата, воловете и жената са старите разбирания, старият порядък. Ще дойде едно ново учение, за което хората се поканват да го възприемат. Някой казва: „Много работа имам, сега съм на 40 години, късно е да приемам новите разбирания.“ Когато влезе френската мода мъжете да носят панталони, защото по-рано носеха шалвари, някои казваха: „Не сме свикнали да носим френски панталони.
Ще си носим потури!
“ Имат право хората да си носят потури.
към беседата >>
Всички задачи, които имат хората, могат да се разрешат.
Второто твърдение е по отношение на Любовта. Човек трябва да приложи Любовта както трябва. И от две неща човек трябва да се отрече. Аз ви казвам какво трябва да придобиете, а пък вие ще ми кажете от какво трябва да се отречете. Всички хора изискват неща, които са възможни само при известни условия.
Всички задачи, които имат хората, могат да се разрешат.
към беседата >>
“ Имат право хората да си носят потури.
Създава се една нова епоха сега. Нивата, воловете и жената са старите разбирания, старият порядък. Ще дойде едно ново учение, за което хората се поканват да го възприемат. Някой казва: „Много работа имам, сега съм на 40 години, късно е да приемам новите разбирания.“ Когато влезе френската мода мъжете да носят панталони, защото по-рано носеха шалвари, някои казваха: „Не сме свикнали да носим френски панталони. Ще си носим потури!
“ Имат право хората да си носят потури.
към беседата >>
Има едно голямо противоречие в света, което ще стане като една задача за в бъдеще.
Има едно голямо противоречие в света, което ще стане като една задача за в бъдеще.
Един от младите братя ми разправяше, че той имал две неща, които трябвало да превъзмогне и като се отрече от тях, ще се почувствува свободен. Две неща има, от които трябвало да се отрече, с които трябвало да се справи. И право мисли той. Малки работи са те, но съставляват една вътрешна мъчнотия в света и в живота. Имаш един малък трън, не се изисква много да го изтеглиш.
към беседата >>
И след това Христос се обръща и казва почти най-тежките думи, които някога е казвал: „Който тръгне подир Мене и не възненавиди баща си, майка си, жена си, брат си, сестра си, чадата си, приятелите и себе си, своя живот, не може да бъде Мой ученик.“ Как ви се вижда това?
И след това Христос се обръща и казва почти най-тежките думи, които някога е казвал: „Който тръгне подир Мене и не възненавиди баща си, майка си, жена си, брат си, сестра си, чадата си, приятелите и себе си, своя живот, не може да бъде Мой ученик.“ Как ви се вижда това?
Ако го разбираме в буквален смисъл, не можем да разберем истината. Христос е искал да каже да се отрече от всичко старо човек, което си е позволил досега, защото старото ще умре. Ако ти не се откажеш от баща си, от майка си, те ще се откажат от тебе. Има една тънкост в психологическата страна на този стих. Трябва да се откажем от някои неща.
към беседата >>
Един от младите братя ми разправяше, че той имал две неща, които трябвало да превъзмогне и като се отрече от тях, ще се почувствува свободен.
Има едно голямо противоречие в света, което ще стане като една задача за в бъдеще.
Един от младите братя ми разправяше, че той имал две неща, които трябвало да превъзмогне и като се отрече от тях, ще се почувствува свободен.
Две неща има, от които трябвало да се отрече, с които трябвало да се справи. И право мисли той. Малки работи са те, но съставляват една вътрешна мъчнотия в света и в живота. Имаш един малък трън, не се изисква много да го изтеглиш. Но да допуснем, че ръката ти е тъй слаба, че не можеш да си повдигнеш ръката и да го хванеш.
към беседата >>
Ако го разбираме в буквален смисъл, не можем да разберем истината.
И след това Христос се обръща и казва почти най-тежките думи, които някога е казвал: „Който тръгне подир Мене и не възненавиди баща си, майка си, жена си, брат си, сестра си, чадата си, приятелите и себе си, своя живот, не може да бъде Мой ученик.“ Как ви се вижда това?
Ако го разбираме в буквален смисъл, не можем да разберем истината.
Христос е искал да каже да се отрече от всичко старо човек, което си е позволил досега, защото старото ще умре. Ако ти не се откажеш от баща си, от майка си, те ще се откажат от тебе. Има една тънкост в психологическата страна на този стих. Трябва да се откажем от някои неща. Съвременните хора разглеждат нещата много едностранчиво, те вървят по една много определена линия.
към беседата >>
Две неща има, от които трябвало да се отрече, с които трябвало да се справи.
Има едно голямо противоречие в света, което ще стане като една задача за в бъдеще. Един от младите братя ми разправяше, че той имал две неща, които трябвало да превъзмогне и като се отрече от тях, ще се почувствува свободен.
Две неща има, от които трябвало да се отрече, с които трябвало да се справи.
И право мисли той. Малки работи са те, но съставляват една вътрешна мъчнотия в света и в живота. Имаш един малък трън, не се изисква много да го изтеглиш. Но да допуснем, че ръката ти е тъй слаба, че не можеш да си повдигнеш ръката и да го хванеш. Всичко е в повдигането на ръката, да хванеш този малък трън и да го изтеглиш навън.
към беседата >>
Христос е искал да каже да се отрече от всичко старо човек, което си е позволил досега, защото старото ще умре.
И след това Христос се обръща и казва почти най-тежките думи, които някога е казвал: „Който тръгне подир Мене и не възненавиди баща си, майка си, жена си, брат си, сестра си, чадата си, приятелите и себе си, своя живот, не може да бъде Мой ученик.“ Как ви се вижда това? Ако го разбираме в буквален смисъл, не можем да разберем истината.
Христос е искал да каже да се отрече от всичко старо човек, което си е позволил досега, защото старото ще умре.
Ако ти не се откажеш от баща си, от майка си, те ще се откажат от тебе. Има една тънкост в психологическата страна на този стих. Трябва да се откажем от някои неща. Съвременните хора разглеждат нещата много едностранчиво, те вървят по една много определена линия.
към беседата >>
И право мисли той.
Има едно голямо противоречие в света, което ще стане като една задача за в бъдеще. Един от младите братя ми разправяше, че той имал две неща, които трябвало да превъзмогне и като се отрече от тях, ще се почувствува свободен. Две неща има, от които трябвало да се отрече, с които трябвало да се справи.
И право мисли той.
Малки работи са те, но съставляват една вътрешна мъчнотия в света и в живота. Имаш един малък трън, не се изисква много да го изтеглиш. Но да допуснем, че ръката ти е тъй слаба, че не можеш да си повдигнеш ръката и да го хванеш. Всичко е в повдигането на ръката, да хванеш този малък трън и да го изтеглиш навън. Много малки дефекти има човек, но той няма сила да се справи с тях.
към беседата >>
Ако ти не се откажеш от баща си, от майка си, те ще се откажат от тебе.
И след това Христос се обръща и казва почти най-тежките думи, които някога е казвал: „Който тръгне подир Мене и не възненавиди баща си, майка си, жена си, брат си, сестра си, чадата си, приятелите и себе си, своя живот, не може да бъде Мой ученик.“ Как ви се вижда това? Ако го разбираме в буквален смисъл, не можем да разберем истината. Христос е искал да каже да се отрече от всичко старо човек, което си е позволил досега, защото старото ще умре.
Ако ти не се откажеш от баща си, от майка си, те ще се откажат от тебе.
Има една тънкост в психологическата страна на този стих. Трябва да се откажем от някои неща. Съвременните хора разглеждат нещата много едностранчиво, те вървят по една много определена линия.
към беседата >>
Малки работи са те, но съставляват една вътрешна мъчнотия в света и в живота.
Има едно голямо противоречие в света, което ще стане като една задача за в бъдеще. Един от младите братя ми разправяше, че той имал две неща, които трябвало да превъзмогне и като се отрече от тях, ще се почувствува свободен. Две неща има, от които трябвало да се отрече, с които трябвало да се справи. И право мисли той.
Малки работи са те, но съставляват една вътрешна мъчнотия в света и в живота.
Имаш един малък трън, не се изисква много да го изтеглиш. Но да допуснем, че ръката ти е тъй слаба, че не можеш да си повдигнеш ръката и да го хванеш. Всичко е в повдигането на ръката, да хванеш този малък трън и да го изтеглиш навън. Много малки дефекти има човек, но той няма сила да се справи с тях.
към беседата >>
Има една тънкост в психологическата страна на този стих.
И след това Христос се обръща и казва почти най-тежките думи, които някога е казвал: „Който тръгне подир Мене и не възненавиди баща си, майка си, жена си, брат си, сестра си, чадата си, приятелите и себе си, своя живот, не може да бъде Мой ученик.“ Как ви се вижда това? Ако го разбираме в буквален смисъл, не можем да разберем истината. Христос е искал да каже да се отрече от всичко старо човек, което си е позволил досега, защото старото ще умре. Ако ти не се откажеш от баща си, от майка си, те ще се откажат от тебе.
Има една тънкост в психологическата страна на този стих.
Трябва да се откажем от някои неща. Съвременните хора разглеждат нещата много едностранчиво, те вървят по една много определена линия.
към беседата >>
Имаш един малък трън, не се изисква много да го изтеглиш.
Има едно голямо противоречие в света, което ще стане като една задача за в бъдеще. Един от младите братя ми разправяше, че той имал две неща, които трябвало да превъзмогне и като се отрече от тях, ще се почувствува свободен. Две неща има, от които трябвало да се отрече, с които трябвало да се справи. И право мисли той. Малки работи са те, но съставляват една вътрешна мъчнотия в света и в живота.
Имаш един малък трън, не се изисква много да го изтеглиш.
Но да допуснем, че ръката ти е тъй слаба, че не можеш да си повдигнеш ръката и да го хванеш. Всичко е в повдигането на ръката, да хванеш този малък трън и да го изтеглиш навън. Много малки дефекти има човек, но той няма сила да се справи с тях.
към беседата >>
Трябва да се откажем от някои неща.
И след това Христос се обръща и казва почти най-тежките думи, които някога е казвал: „Който тръгне подир Мене и не възненавиди баща си, майка си, жена си, брат си, сестра си, чадата си, приятелите и себе си, своя живот, не може да бъде Мой ученик.“ Как ви се вижда това? Ако го разбираме в буквален смисъл, не можем да разберем истината. Христос е искал да каже да се отрече от всичко старо човек, което си е позволил досега, защото старото ще умре. Ако ти не се откажеш от баща си, от майка си, те ще се откажат от тебе. Има една тънкост в психологическата страна на този стих.
Трябва да се откажем от някои неща.
Съвременните хора разглеждат нещата много едностранчиво, те вървят по една много определена линия.
към беседата >>
Но да допуснем, че ръката ти е тъй слаба, че не можеш да си повдигнеш ръката и да го хванеш.
Един от младите братя ми разправяше, че той имал две неща, които трябвало да превъзмогне и като се отрече от тях, ще се почувствува свободен. Две неща има, от които трябвало да се отрече, с които трябвало да се справи. И право мисли той. Малки работи са те, но съставляват една вътрешна мъчнотия в света и в живота. Имаш един малък трън, не се изисква много да го изтеглиш.
Но да допуснем, че ръката ти е тъй слаба, че не можеш да си повдигнеш ръката и да го хванеш.
Всичко е в повдигането на ръката, да хванеш този малък трън и да го изтеглиш навън. Много малки дефекти има човек, но той няма сила да се справи с тях.
към беседата >>
Съвременните хора разглеждат нещата много едностранчиво, те вървят по една много определена линия.
Ако го разбираме в буквален смисъл, не можем да разберем истината. Христос е искал да каже да се отрече от всичко старо човек, което си е позволил досега, защото старото ще умре. Ако ти не се откажеш от баща си, от майка си, те ще се откажат от тебе. Има една тънкост в психологическата страна на този стих. Трябва да се откажем от някои неща.
Съвременните хора разглеждат нещата много едностранчиво, те вървят по една много определена линия.
към беседата >>
Всичко е в повдигането на ръката, да хванеш този малък трън и да го изтеглиш навън.
Две неща има, от които трябвало да се отрече, с които трябвало да се справи. И право мисли той. Малки работи са те, но съставляват една вътрешна мъчнотия в света и в живота. Имаш един малък трън, не се изисква много да го изтеглиш. Но да допуснем, че ръката ти е тъй слаба, че не можеш да си повдигнеш ръката и да го хванеш.
Всичко е в повдигането на ръката, да хванеш този малък трън и да го изтеглиш навън.
Много малки дефекти има човек, но той няма сила да се справи с тях.
към беседата >>
Какво ще е отричането?
Какво ще е отричането?
Ти имаш 10 килограма жито в хамбаря. Ако не се откажеш от него и не го посадиш, то идущата година ще се намериш в много трудно положение. Но ако се откажеш тая година, то идущата година ще се намериш в добро положение. Ако не се откажеш от дъщеря си, от сина си, от баща си и пр., тях ще ги задигнат. Синът ти ще се откаже от тебе и ще си замине.
към беседата >>
Много малки дефекти има човек, но той няма сила да се справи с тях.
И право мисли той. Малки работи са те, но съставляват една вътрешна мъчнотия в света и в живота. Имаш един малък трън, не се изисква много да го изтеглиш. Но да допуснем, че ръката ти е тъй слаба, че не можеш да си повдигнеш ръката и да го хванеш. Всичко е в повдигането на ръката, да хванеш този малък трън и да го изтеглиш навън.
Много малки дефекти има човек, но той няма сила да се справи с тях.
към беседата >>
Ти имаш 10 килограма жито в хамбаря.
Какво ще е отричането?
Ти имаш 10 килограма жито в хамбаря.
Ако не се откажеш от него и не го посадиш, то идущата година ще се намериш в много трудно положение. Но ако се откажеш тая година, то идущата година ще се намериш в добро положение. Ако не се откажеш от дъщеря си, от сина си, от баща си и пр., тях ще ги задигнат. Синът ти ще се откаже от тебе и ще си замине. Също така и дъщеря ти.
към беседата >>
Не може човек да се отрече от нещо, ако той най-първо не е придобил.
Не може човек да се отрече от нещо, ако той най-първо не е придобил.
Ти не можеш да направиш едно самоотричане, преди да си придобил. Най-първо трябва да придобиеш, да имаш положителното, за да се отречеш от отрицателното. Животът започва с положителното. Ти не можеш да разрешиш една мъчнотия за живота си, докато не дойдеш до положителната страна на Любовта. Ти не можеш да разрешиш противоречията на живота, додето не дойдеш до положителната страна на Мъдростта.
към беседата >>
Ако не се откажеш от него и не го посадиш, то идущата година ще се намериш в много трудно положение.
Какво ще е отричането? Ти имаш 10 килограма жито в хамбаря.
Ако не се откажеш от него и не го посадиш, то идущата година ще се намериш в много трудно положение.
Но ако се откажеш тая година, то идущата година ще се намериш в добро положение. Ако не се откажеш от дъщеря си, от сина си, от баща си и пр., тях ще ги задигнат. Синът ти ще се откаже от тебе и ще си замине. Също така и дъщеря ти. Вие си правите илюзия, че дъщеря ви е умряла.
към беседата >>
Ти не можеш да направиш едно самоотричане, преди да си придобил.
Не може човек да се отрече от нещо, ако той най-първо не е придобил.
Ти не можеш да направиш едно самоотричане, преди да си придобил.
Най-първо трябва да придобиеш, да имаш положителното, за да се отречеш от отрицателното. Животът започва с положителното. Ти не можеш да разрешиш една мъчнотия за живота си, докато не дойдеш до положителната страна на Любовта. Ти не можеш да разрешиш противоречията на живота, додето не дойдеш до положителната страна на Мъдростта. Две положителни неща трябва да имаш.
към беседата >>
Но ако се откажеш тая година, то идущата година ще се намериш в добро положение.
Какво ще е отричането? Ти имаш 10 килограма жито в хамбаря. Ако не се откажеш от него и не го посадиш, то идущата година ще се намериш в много трудно положение.
Но ако се откажеш тая година, то идущата година ще се намериш в добро положение.
Ако не се откажеш от дъщеря си, от сина си, от баща си и пр., тях ще ги задигнат. Синът ти ще се откаже от тебе и ще си замине. Също така и дъщеря ти. Вие си правите илюзия, че дъщеря ви е умряла. Младата жена, когато иска да направи голямо впечатление на мъжа си, тя ще се престори, че е припаднала, ще умре.
към беседата >>
Най-първо трябва да придобиеш, да имаш положителното, за да се отречеш от отрицателното.
Не може човек да се отрече от нещо, ако той най-първо не е придобил. Ти не можеш да направиш едно самоотричане, преди да си придобил.
Най-първо трябва да придобиеш, да имаш положителното, за да се отречеш от отрицателното.
Животът започва с положителното. Ти не можеш да разрешиш една мъчнотия за живота си, докато не дойдеш до положителната страна на Любовта. Ти не можеш да разрешиш противоречията на живота, додето не дойдеш до положителната страна на Мъдростта. Две положителни неща трябва да имаш. Ти не може да се отречеш от богатството, докато го нямаш.
към беседата >>
Ако не се откажеш от дъщеря си, от сина си, от баща си и пр., тях ще ги задигнат.
Какво ще е отричането? Ти имаш 10 килограма жито в хамбаря. Ако не се откажеш от него и не го посадиш, то идущата година ще се намериш в много трудно положение. Но ако се откажеш тая година, то идущата година ще се намериш в добро положение.
Ако не се откажеш от дъщеря си, от сина си, от баща си и пр., тях ще ги задигнат.
Синът ти ще се откаже от тебе и ще си замине. Също така и дъщеря ти. Вие си правите илюзия, че дъщеря ви е умряла. Младата жена, когато иска да направи голямо впечатление на мъжа си, тя ще се престори, че е припаднала, ще умре. Той ще я съживи, ще я полее с вода, не иска да я изгуби.
към беседата >>
Животът започва с положителното.
Не може човек да се отрече от нещо, ако той най-първо не е придобил. Ти не можеш да направиш едно самоотричане, преди да си придобил. Най-първо трябва да придобиеш, да имаш положителното, за да се отречеш от отрицателното.
Животът започва с положителното.
Ти не можеш да разрешиш една мъчнотия за живота си, докато не дойдеш до положителната страна на Любовта. Ти не можеш да разрешиш противоречията на живота, додето не дойдеш до положителната страна на Мъдростта. Две положителни неща трябва да имаш. Ти не може да се отречеш от богатството, докато го нямаш.
към беседата >>
Синът ти ще се откаже от тебе и ще си замине.
Какво ще е отричането? Ти имаш 10 килограма жито в хамбаря. Ако не се откажеш от него и не го посадиш, то идущата година ще се намериш в много трудно положение. Но ако се откажеш тая година, то идущата година ще се намериш в добро положение. Ако не се откажеш от дъщеря си, от сина си, от баща си и пр., тях ще ги задигнат.
Синът ти ще се откаже от тебе и ще си замине.
Също така и дъщеря ти. Вие си правите илюзия, че дъщеря ви е умряла. Младата жена, когато иска да направи голямо впечатление на мъжа си, тя ще се престори, че е припаднала, ще умре. Той ще я съживи, ще я полее с вода, не иска да я изгуби. Но някой път тя примира и той не може да я събуди.
към беседата >>
Ти не можеш да разрешиш една мъчнотия за живота си, докато не дойдеш до положителната страна на Любовта.
Не може човек да се отрече от нещо, ако той най-първо не е придобил. Ти не можеш да направиш едно самоотричане, преди да си придобил. Най-първо трябва да придобиеш, да имаш положителното, за да се отречеш от отрицателното. Животът започва с положителното.
Ти не можеш да разрешиш една мъчнотия за живота си, докато не дойдеш до положителната страна на Любовта.
Ти не можеш да разрешиш противоречията на живота, додето не дойдеш до положителната страна на Мъдростта. Две положителни неща трябва да имаш. Ти не може да се отречеш от богатството, докато го нямаш.
към беседата >>
Също така и дъщеря ти.
Ти имаш 10 килограма жито в хамбаря. Ако не се откажеш от него и не го посадиш, то идущата година ще се намериш в много трудно положение. Но ако се откажеш тая година, то идущата година ще се намериш в добро положение. Ако не се откажеш от дъщеря си, от сина си, от баща си и пр., тях ще ги задигнат. Синът ти ще се откаже от тебе и ще си замине.
Също така и дъщеря ти.
Вие си правите илюзия, че дъщеря ви е умряла. Младата жена, когато иска да направи голямо впечатление на мъжа си, тя ще се престори, че е припаднала, ще умре. Той ще я съживи, ще я полее с вода, не иска да я изгуби. Но някой път тя примира и той не може да я събуди. Тя не се връща.
към беседата >>
Ти не можеш да разрешиш противоречията на живота, додето не дойдеш до положителната страна на Мъдростта.
Не може човек да се отрече от нещо, ако той най-първо не е придобил. Ти не можеш да направиш едно самоотричане, преди да си придобил. Най-първо трябва да придобиеш, да имаш положителното, за да се отречеш от отрицателното. Животът започва с положителното. Ти не можеш да разрешиш една мъчнотия за живота си, докато не дойдеш до положителната страна на Любовта.
Ти не можеш да разрешиш противоречията на живота, додето не дойдеш до положителната страна на Мъдростта.
Две положителни неща трябва да имаш. Ти не може да се отречеш от богатството, докато го нямаш.
към беседата >>
Вие си правите илюзия, че дъщеря ви е умряла.
Ако не се откажеш от него и не го посадиш, то идущата година ще се намериш в много трудно положение. Но ако се откажеш тая година, то идущата година ще се намериш в добро положение. Ако не се откажеш от дъщеря си, от сина си, от баща си и пр., тях ще ги задигнат. Синът ти ще се откаже от тебе и ще си замине. Също така и дъщеря ти.
Вие си правите илюзия, че дъщеря ви е умряла.
Младата жена, когато иска да направи голямо впечатление на мъжа си, тя ще се престори, че е припаднала, ще умре. Той ще я съживи, ще я полее с вода, не иска да я изгуби. Но някой път тя примира и той не може да я събуди. Тя не се връща. Питам сега: Преди колко хиляди години дойде тази идея у тази млада жена, като види мъжа, да примре?
към беседата >>
Две положителни неща трябва да имаш.
Ти не можеш да направиш едно самоотричане, преди да си придобил. Най-първо трябва да придобиеш, да имаш положителното, за да се отречеш от отрицателното. Животът започва с положителното. Ти не можеш да разрешиш една мъчнотия за живота си, докато не дойдеш до положителната страна на Любовта. Ти не можеш да разрешиш противоречията на живота, додето не дойдеш до положителната страна на Мъдростта.
Две положителни неща трябва да имаш.
Ти не може да се отречеш от богатството, докато го нямаш.
към беседата >>
Младата жена, когато иска да направи голямо впечатление на мъжа си, тя ще се престори, че е припаднала, ще умре.
Но ако се откажеш тая година, то идущата година ще се намериш в добро положение. Ако не се откажеш от дъщеря си, от сина си, от баща си и пр., тях ще ги задигнат. Синът ти ще се откаже от тебе и ще си замине. Също така и дъщеря ти. Вие си правите илюзия, че дъщеря ви е умряла.
Младата жена, когато иска да направи голямо впечатление на мъжа си, тя ще се престори, че е припаднала, ще умре.
Той ще я съживи, ще я полее с вода, не иска да я изгуби. Но някой път тя примира и той не може да я събуди. Тя не се връща. Питам сега: Преди колко хиляди години дойде тази идея у тази млада жена, като види мъжа, да примре? Дали нарочно го прави или това иде по някакъв друг път?
към беседата >>
Ти не може да се отречеш от богатството, докато го нямаш.
Най-първо трябва да придобиеш, да имаш положителното, за да се отречеш от отрицателното. Животът започва с положителното. Ти не можеш да разрешиш една мъчнотия за живота си, докато не дойдеш до положителната страна на Любовта. Ти не можеш да разрешиш противоречията на живота, додето не дойдеш до положителната страна на Мъдростта. Две положителни неща трябва да имаш.
Ти не може да се отречеш от богатството, докато го нямаш.
към беседата >>
Той ще я съживи, ще я полее с вода, не иска да я изгуби.
Ако не се откажеш от дъщеря си, от сина си, от баща си и пр., тях ще ги задигнат. Синът ти ще се откаже от тебе и ще си замине. Също така и дъщеря ти. Вие си правите илюзия, че дъщеря ви е умряла. Младата жена, когато иска да направи голямо впечатление на мъжа си, тя ще се престори, че е припаднала, ще умре.
Той ще я съживи, ще я полее с вода, не иска да я изгуби.
Но някой път тя примира и той не може да я събуди. Тя не се връща. Питам сега: Преди колко хиляди години дойде тази идея у тази млада жена, като види мъжа, да примре? Дали нарочно го прави или това иде по някакъв друг път? Ще примират, много естествено – думите, като ударят нейното тъпанче, правят такъв силен трус на нейния двойник, че той изскача навън, понеже ударът е бил много силен.
към беседата >>
Светията, и той се бори.
Светията, и той се бори.
Какво го мъчи? Той е много напреднал от ваше гледище, но този светия има мъчнотии, с които трябва да се бори. И той си има слабите страни. Един човек е силен, може да носи 100 килограма на гърба си – дотам е стигнал. Но 500 килограма не може да носи.
към беседата >>
Но някой път тя примира и той не може да я събуди.
Синът ти ще се откаже от тебе и ще си замине. Също така и дъщеря ти. Вие си правите илюзия, че дъщеря ви е умряла. Младата жена, когато иска да направи голямо впечатление на мъжа си, тя ще се престори, че е припаднала, ще умре. Той ще я съживи, ще я полее с вода, не иска да я изгуби.
Но някой път тя примира и той не може да я събуди.
Тя не се връща. Питам сега: Преди колко хиляди години дойде тази идея у тази млада жена, като види мъжа, да примре? Дали нарочно го прави или това иде по някакъв друг път? Ще примират, много естествено – думите, като ударят нейното тъпанче, правят такъв силен трус на нейния двойник, че той изскача навън, понеже ударът е бил много силен. И тя припада на земята.
към беседата >>
Какво го мъчи?
Светията, и той се бори.
Какво го мъчи?
Той е много напреднал от ваше гледище, но този светия има мъчнотии, с които трябва да се бори. И той си има слабите страни. Един човек е силен, може да носи 100 килограма на гърба си – дотам е стигнал. Но 500 килограма не може да носи. Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, престъпление ли е това?
към беседата >>
Тя не се връща.
Също така и дъщеря ти. Вие си правите илюзия, че дъщеря ви е умряла. Младата жена, когато иска да направи голямо впечатление на мъжа си, тя ще се престори, че е припаднала, ще умре. Той ще я съживи, ще я полее с вода, не иска да я изгуби. Но някой път тя примира и той не може да я събуди.
Тя не се връща.
Питам сега: Преди колко хиляди години дойде тази идея у тази млада жена, като види мъжа, да примре? Дали нарочно го прави или това иде по някакъв друг път? Ще примират, много естествено – думите, като ударят нейното тъпанче, правят такъв силен трус на нейния двойник, че той изскача навън, понеже ударът е бил много силен. И тя припада на земята. Някой път тя не го прави нарочно, но ударът е бил силен.
към беседата >>
Той е много напреднал от ваше гледище, но този светия има мъчнотии, с които трябва да се бори.
Светията, и той се бори. Какво го мъчи?
Той е много напреднал от ваше гледище, но този светия има мъчнотии, с които трябва да се бори.
И той си има слабите страни. Един човек е силен, може да носи 100 килограма на гърба си – дотам е стигнал. Но 500 килограма не може да носи. Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, престъпление ли е това? Аз говоря само за външното, да не мине някаква крива мисъл в ума ви.
към беседата >>
Питам сега: Преди колко хиляди години дойде тази идея у тази млада жена, като види мъжа, да примре?
Вие си правите илюзия, че дъщеря ви е умряла. Младата жена, когато иска да направи голямо впечатление на мъжа си, тя ще се престори, че е припаднала, ще умре. Той ще я съживи, ще я полее с вода, не иска да я изгуби. Но някой път тя примира и той не може да я събуди. Тя не се връща.
Питам сега: Преди колко хиляди години дойде тази идея у тази млада жена, като види мъжа, да примре?
Дали нарочно го прави или това иде по някакъв друг път? Ще примират, много естествено – думите, като ударят нейното тъпанче, правят такъв силен трус на нейния двойник, че той изскача навън, понеже ударът е бил много силен. И тя припада на земята. Някой път тя не го прави нарочно, но ударът е бил силен.
към беседата >>
И той си има слабите страни.
Светията, и той се бори. Какво го мъчи? Той е много напреднал от ваше гледище, но този светия има мъчнотии, с които трябва да се бори.
И той си има слабите страни.
Един човек е силен, може да носи 100 килограма на гърба си – дотам е стигнал. Но 500 килограма не може да носи. Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, престъпление ли е това? Аз говоря само за външното, да не мине някаква крива мисъл в ума ви. Той само я е видял, но като се върне, може да си помисли една мисъл, за която ще го държат отговорен. Кого?
към беседата >>
Дали нарочно го прави или това иде по някакъв друг път?
Младата жена, когато иска да направи голямо впечатление на мъжа си, тя ще се престори, че е припаднала, ще умре. Той ще я съживи, ще я полее с вода, не иска да я изгуби. Но някой път тя примира и той не може да я събуди. Тя не се връща. Питам сега: Преди колко хиляди години дойде тази идея у тази млада жена, като види мъжа, да примре?
Дали нарочно го прави или това иде по някакъв друг път?
Ще примират, много естествено – думите, като ударят нейното тъпанче, правят такъв силен трус на нейния двойник, че той изскача навън, понеже ударът е бил много силен. И тя припада на земята. Някой път тя не го прави нарочно, но ударът е бил силен.
към беседата >>
Един човек е силен, може да носи 100 килограма на гърба си – дотам е стигнал.
Светията, и той се бори. Какво го мъчи? Той е много напреднал от ваше гледище, но този светия има мъчнотии, с които трябва да се бори. И той си има слабите страни.
Един човек е силен, може да носи 100 килограма на гърба си – дотам е стигнал.
Но 500 килограма не може да носи. Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, престъпление ли е това? Аз говоря само за външното, да не мине някаква крива мисъл в ума ви. Той само я е видял, но като се върне, може да си помисли една мисъл, за която ще го държат отговорен. Кого? Обикновения човек няма да го съдят за това, но един светия, който си е позволил и най-малката отрицателна мисъл, ще го държат отговорен.
към беседата >>
Ще примират, много естествено – думите, като ударят нейното тъпанче, правят такъв силен трус на нейния двойник, че той изскача навън, понеже ударът е бил много силен.
Той ще я съживи, ще я полее с вода, не иска да я изгуби. Но някой път тя примира и той не може да я събуди. Тя не се връща. Питам сега: Преди колко хиляди години дойде тази идея у тази млада жена, като види мъжа, да примре? Дали нарочно го прави или това иде по някакъв друг път?
Ще примират, много естествено – думите, като ударят нейното тъпанче, правят такъв силен трус на нейния двойник, че той изскача навън, понеже ударът е бил много силен.
И тя припада на земята. Някой път тя не го прави нарочно, но ударът е бил силен.
към беседата >>
Но 500 килограма не може да носи.
Светията, и той се бори. Какво го мъчи? Той е много напреднал от ваше гледище, но този светия има мъчнотии, с които трябва да се бори. И той си има слабите страни. Един човек е силен, може да носи 100 килограма на гърба си – дотам е стигнал.
Но 500 килограма не може да носи.
Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, престъпление ли е това? Аз говоря само за външното, да не мине някаква крива мисъл в ума ви. Той само я е видял, но като се върне, може да си помисли една мисъл, за която ще го държат отговорен. Кого? Обикновения човек няма да го съдят за това, но един светия, който си е позволил и най-малката отрицателна мисъл, ще го държат отговорен. Въпросът е за светията, а не за вас.
към беседата >>
И тя припада на земята.
Но някой път тя примира и той не може да я събуди. Тя не се връща. Питам сега: Преди колко хиляди години дойде тази идея у тази млада жена, като види мъжа, да примре? Дали нарочно го прави или това иде по някакъв друг път? Ще примират, много естествено – думите, като ударят нейното тъпанче, правят такъв силен трус на нейния двойник, че той изскача навън, понеже ударът е бил много силен.
И тя припада на земята.
Някой път тя не го прави нарочно, но ударът е бил силен.
към беседата >>
Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, престъпление ли е това?
Какво го мъчи? Той е много напреднал от ваше гледище, но този светия има мъчнотии, с които трябва да се бори. И той си има слабите страни. Един човек е силен, може да носи 100 килограма на гърба си – дотам е стигнал. Но 500 килограма не може да носи.
Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, престъпление ли е това?
Аз говоря само за външното, да не мине някаква крива мисъл в ума ви. Той само я е видял, но като се върне, може да си помисли една мисъл, за която ще го държат отговорен. Кого? Обикновения човек няма да го съдят за това, но един светия, който си е позволил и най-малката отрицателна мисъл, ще го държат отговорен. Въпросът е за светията, а не за вас. Това, което ви говоря за красивата мома, то се отнася до светията.
към беседата >>
Някой път тя не го прави нарочно, но ударът е бил силен.
Тя не се връща. Питам сега: Преди колко хиляди години дойде тази идея у тази млада жена, като види мъжа, да примре? Дали нарочно го прави или това иде по някакъв друг път? Ще примират, много естествено – думите, като ударят нейното тъпанче, правят такъв силен трус на нейния двойник, че той изскача навън, понеже ударът е бил много силен. И тя припада на земята.
Някой път тя не го прави нарочно, но ударът е бил силен.
към беседата >>
Аз говоря само за външното, да не мине някаква крива мисъл в ума ви.
Той е много напреднал от ваше гледище, но този светия има мъчнотии, с които трябва да се бори. И той си има слабите страни. Един човек е силен, може да носи 100 килограма на гърба си – дотам е стигнал. Но 500 килограма не може да носи. Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, престъпление ли е това?
Аз говоря само за външното, да не мине някаква крива мисъл в ума ви.
Той само я е видял, но като се върне, може да си помисли една мисъл, за която ще го държат отговорен. Кого? Обикновения човек няма да го съдят за това, но един светия, който си е позволил и най-малката отрицателна мисъл, ще го държат отговорен. Въпросът е за светията, а не за вас. Това, което ви говоря за красивата мома, то се отнася до светията. Един светия го държат отговорен за това, за което вас не ви закачат.
към беседата >>
Частната собственост е една обширна идея, която, за да прокараш в света, ти заемаш една каква да е служба и да допуснем, че ти искаш да наложиш властта си, силата си върху другите.
Частната собственост е една обширна идея, която, за да прокараш в света, ти заемаш една каква да е служба и да допуснем, че ти искаш да наложиш властта си, силата си върху другите.
Власт имаш, но и противоречия имаш. Казва се, че всяка власт е дадена от Бога. Но кои са признаците на една власт, която е дадена от Бога? Кои са признаците на Божествения живот? Някой път казваш: „Това е добро.“ Кои са признаците на доброто?
към беседата >>
Той само я е видял, но като се върне, може да си помисли една мисъл, за която ще го държат отговорен. Кого?
И той си има слабите страни. Един човек е силен, може да носи 100 килограма на гърба си – дотам е стигнал. Но 500 килограма не може да носи. Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, престъпление ли е това? Аз говоря само за външното, да не мине някаква крива мисъл в ума ви.
Той само я е видял, но като се върне, може да си помисли една мисъл, за която ще го държат отговорен. Кого?
Обикновения човек няма да го съдят за това, но един светия, който си е позволил и най-малката отрицателна мисъл, ще го държат отговорен. Въпросът е за светията, а не за вас. Това, което ви говоря за красивата мома, то се отнася до светията. Един светия го държат отговорен за това, за което вас не ви закачат. Вие ще бъдете тогава свободен.
към беседата >>
Власт имаш, но и противоречия имаш.
Частната собственост е една обширна идея, която, за да прокараш в света, ти заемаш една каква да е служба и да допуснем, че ти искаш да наложиш властта си, силата си върху другите.
Власт имаш, но и противоречия имаш.
Казва се, че всяка власт е дадена от Бога. Но кои са признаците на една власт, която е дадена от Бога? Кои са признаците на Божествения живот? Някой път казваш: „Това е добро.“ Кои са признаците на доброто? Кои са признаците на разумния живот?
към беседата >>
Обикновения човек няма да го съдят за това, но един светия, който си е позволил и най-малката отрицателна мисъл, ще го държат отговорен.
Един човек е силен, може да носи 100 килограма на гърба си – дотам е стигнал. Но 500 килограма не може да носи. Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, престъпление ли е това? Аз говоря само за външното, да не мине някаква крива мисъл в ума ви. Той само я е видял, но като се върне, може да си помисли една мисъл, за която ще го държат отговорен. Кого?
Обикновения човек няма да го съдят за това, но един светия, който си е позволил и най-малката отрицателна мисъл, ще го държат отговорен.
Въпросът е за светията, а не за вас. Това, което ви говоря за красивата мома, то се отнася до светията. Един светия го държат отговорен за това, за което вас не ви закачат. Вие ще бъдете тогава свободен. Един лекар може да направи операция на една красива жена, но ако вие я боднете с ножа, ще намерите затвора.
към беседата >>
Казва се, че всяка власт е дадена от Бога.
Частната собственост е една обширна идея, която, за да прокараш в света, ти заемаш една каква да е служба и да допуснем, че ти искаш да наложиш властта си, силата си върху другите. Власт имаш, но и противоречия имаш.
Казва се, че всяка власт е дадена от Бога.
Но кои са признаците на една власт, която е дадена от Бога? Кои са признаците на Божествения живот? Някой път казваш: „Това е добро.“ Кои са признаците на доброто? Кои са признаците на разумния живот? Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж.
към беседата >>
Въпросът е за светията, а не за вас.
Но 500 килограма не може да носи. Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, престъпление ли е това? Аз говоря само за външното, да не мине някаква крива мисъл в ума ви. Той само я е видял, но като се върне, може да си помисли една мисъл, за която ще го държат отговорен. Кого? Обикновения човек няма да го съдят за това, но един светия, който си е позволил и най-малката отрицателна мисъл, ще го държат отговорен.
Въпросът е за светията, а не за вас.
Това, което ви говоря за красивата мома, то се отнася до светията. Един светия го държат отговорен за това, за което вас не ви закачат. Вие ще бъдете тогава свободен. Един лекар може да направи операция на една красива жена, но ако вие я боднете с ножа, ще намерите затвора. Светията се намира в положението на онзи, който, като бодне момата, ще намери затвора.
към беседата >>
Но кои са признаците на една власт, която е дадена от Бога?
Частната собственост е една обширна идея, която, за да прокараш в света, ти заемаш една каква да е служба и да допуснем, че ти искаш да наложиш властта си, силата си върху другите. Власт имаш, но и противоречия имаш. Казва се, че всяка власт е дадена от Бога.
Но кои са признаците на една власт, която е дадена от Бога?
Кои са признаците на Божествения живот? Някой път казваш: „Това е добро.“ Кои са признаците на доброто? Кои са признаците на разумния живот? Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж. Божественото не образува никакво противоречие в душата.
към беседата >>
Това, което ви говоря за красивата мома, то се отнася до светията.
Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, престъпление ли е това? Аз говоря само за външното, да не мине някаква крива мисъл в ума ви. Той само я е видял, но като се върне, може да си помисли една мисъл, за която ще го държат отговорен. Кого? Обикновения човек няма да го съдят за това, но един светия, който си е позволил и най-малката отрицателна мисъл, ще го държат отговорен. Въпросът е за светията, а не за вас.
Това, което ви говоря за красивата мома, то се отнася до светията.
Един светия го държат отговорен за това, за което вас не ви закачат. Вие ще бъдете тогава свободен. Един лекар може да направи операция на една красива жена, но ако вие я боднете с ножа, ще намерите затвора. Светията се намира в положението на онзи, който, като бодне момата, ще намери затвора. А пък вие сте в положението на лекаря, който може да направи голяма операция.
към беседата >>
Кои са признаците на Божествения живот?
Частната собственост е една обширна идея, която, за да прокараш в света, ти заемаш една каква да е служба и да допуснем, че ти искаш да наложиш властта си, силата си върху другите. Власт имаш, но и противоречия имаш. Казва се, че всяка власт е дадена от Бога. Но кои са признаците на една власт, която е дадена от Бога?
Кои са признаците на Божествения живот?
Някой път казваш: „Това е добро.“ Кои са признаците на доброто? Кои са признаците на разумния живот? Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж. Божественото не образува никакво противоречие в душата. Божествените неща се отличават.
към беседата >>
Един светия го държат отговорен за това, за което вас не ви закачат.
Аз говоря само за външното, да не мине някаква крива мисъл в ума ви. Той само я е видял, но като се върне, може да си помисли една мисъл, за която ще го държат отговорен. Кого? Обикновения човек няма да го съдят за това, но един светия, който си е позволил и най-малката отрицателна мисъл, ще го държат отговорен. Въпросът е за светията, а не за вас. Това, което ви говоря за красивата мома, то се отнася до светията.
Един светия го държат отговорен за това, за което вас не ви закачат.
Вие ще бъдете тогава свободен. Един лекар може да направи операция на една красива жена, но ако вие я боднете с ножа, ще намерите затвора. Светията се намира в положението на онзи, който, като бодне момата, ще намери затвора. А пък вие сте в положението на лекаря, който може да направи голяма операция. Дето вие сте праведни, светията е неправеден.
към беседата >>
Някой път казваш: „Това е добро.“ Кои са признаците на доброто?
Частната собственост е една обширна идея, която, за да прокараш в света, ти заемаш една каква да е служба и да допуснем, че ти искаш да наложиш властта си, силата си върху другите. Власт имаш, но и противоречия имаш. Казва се, че всяка власт е дадена от Бога. Но кои са признаците на една власт, която е дадена от Бога? Кои са признаците на Божествения живот?
Някой път казваш: „Това е добро.“ Кои са признаците на доброто?
Кои са признаците на разумния живот? Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж. Божественото не образува никакво противоречие в душата. Божествените неща се отличават. Всички противоречия произтичат от един човешки порядък, който е влязъл в света: ревност, раздори, съмнение, завист, лъжа и пр.
към беседата >>
Вие ще бъдете тогава свободен.
Той само я е видял, но като се върне, може да си помисли една мисъл, за която ще го държат отговорен. Кого? Обикновения човек няма да го съдят за това, но един светия, който си е позволил и най-малката отрицателна мисъл, ще го държат отговорен. Въпросът е за светията, а не за вас. Това, което ви говоря за красивата мома, то се отнася до светията. Един светия го държат отговорен за това, за което вас не ви закачат.
Вие ще бъдете тогава свободен.
Един лекар може да направи операция на една красива жена, но ако вие я боднете с ножа, ще намерите затвора. Светията се намира в положението на онзи, който, като бодне момата, ще намери затвора. А пък вие сте в положението на лекаря, който може да направи голяма операция. Дето вие сте праведни, светията е неправеден. Един светия, турен на ваше място, веднага ще намери затвора.
към беседата >>
Кои са признаците на разумния живот?
Власт имаш, но и противоречия имаш. Казва се, че всяка власт е дадена от Бога. Но кои са признаците на една власт, която е дадена от Бога? Кои са признаците на Божествения живот? Някой път казваш: „Това е добро.“ Кои са признаците на доброто?
Кои са признаците на разумния живот?
Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж. Божественото не образува никакво противоречие в душата. Божествените неща се отличават. Всички противоречия произтичат от един човешки порядък, който е влязъл в света: ревност, раздори, съмнение, завист, лъжа и пр. Даже има и една вяра, която е човешка и ражда противоречия.
към беседата >>
Един лекар може да направи операция на една красива жена, но ако вие я боднете с ножа, ще намерите затвора.
Обикновения човек няма да го съдят за това, но един светия, който си е позволил и най-малката отрицателна мисъл, ще го държат отговорен. Въпросът е за светията, а не за вас. Това, което ви говоря за красивата мома, то се отнася до светията. Един светия го държат отговорен за това, за което вас не ви закачат. Вие ще бъдете тогава свободен.
Един лекар може да направи операция на една красива жена, но ако вие я боднете с ножа, ще намерите затвора.
Светията се намира в положението на онзи, който, като бодне момата, ще намери затвора. А пък вие сте в положението на лекаря, който може да направи голяма операция. Дето вие сте праведни, светията е неправеден. Един светия, турен на ваше място, веднага ще намери затвора. Ако той постъпва както вие постъпвате, веднага ще намери затвора.
към беседата >>
Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж.
Казва се, че всяка власт е дадена от Бога. Но кои са признаците на една власт, която е дадена от Бога? Кои са признаците на Божествения живот? Някой път казваш: „Това е добро.“ Кои са признаците на доброто? Кои са признаците на разумния живот?
Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж.
Божественото не образува никакво противоречие в душата. Божествените неща се отличават. Всички противоречия произтичат от един човешки порядък, който е влязъл в света: ревност, раздори, съмнение, завист, лъжа и пр. Даже има и една вяра, която е човешка и ражда противоречия.
към беседата >>
Светията се намира в положението на онзи, който, като бодне момата, ще намери затвора.
Въпросът е за светията, а не за вас. Това, което ви говоря за красивата мома, то се отнася до светията. Един светия го държат отговорен за това, за което вас не ви закачат. Вие ще бъдете тогава свободен. Един лекар може да направи операция на една красива жена, но ако вие я боднете с ножа, ще намерите затвора.
Светията се намира в положението на онзи, който, като бодне момата, ще намери затвора.
А пък вие сте в положението на лекаря, който може да направи голяма операция. Дето вие сте праведни, светията е неправеден. Един светия, турен на ваше място, веднага ще намери затвора. Ако той постъпва както вие постъпвате, веднага ще намери затвора.
към беседата >>
Божественото не образува никакво противоречие в душата.
Но кои са признаците на една власт, която е дадена от Бога? Кои са признаците на Божествения живот? Някой път казваш: „Това е добро.“ Кои са признаците на доброто? Кои са признаците на разумния живот? Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж.
Божественото не образува никакво противоречие в душата.
Божествените неща се отличават. Всички противоречия произтичат от един човешки порядък, който е влязъл в света: ревност, раздори, съмнение, завист, лъжа и пр. Даже има и една вяра, която е човешка и ражда противоречия.
към беседата >>
А пък вие сте в положението на лекаря, който може да направи голяма операция.
Това, което ви говоря за красивата мома, то се отнася до светията. Един светия го държат отговорен за това, за което вас не ви закачат. Вие ще бъдете тогава свободен. Един лекар може да направи операция на една красива жена, но ако вие я боднете с ножа, ще намерите затвора. Светията се намира в положението на онзи, който, като бодне момата, ще намери затвора.
А пък вие сте в положението на лекаря, който може да направи голяма операция.
Дето вие сте праведни, светията е неправеден. Един светия, турен на ваше място, веднага ще намери затвора. Ако той постъпва както вие постъпвате, веднага ще намери затвора.
към беседата >>
Божествените неща се отличават.
Кои са признаците на Божествения живот? Някой път казваш: „Това е добро.“ Кои са признаците на доброто? Кои са признаците на разумния живот? Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж. Божественото не образува никакво противоречие в душата.
Божествените неща се отличават.
Всички противоречия произтичат от един човешки порядък, който е влязъл в света: ревност, раздори, съмнение, завист, лъжа и пр. Даже има и една вяра, която е човешка и ражда противоречия.
към беседата >>
Дето вие сте праведни, светията е неправеден.
Един светия го държат отговорен за това, за което вас не ви закачат. Вие ще бъдете тогава свободен. Един лекар може да направи операция на една красива жена, но ако вие я боднете с ножа, ще намерите затвора. Светията се намира в положението на онзи, който, като бодне момата, ще намери затвора. А пък вие сте в положението на лекаря, който може да направи голяма операция.
Дето вие сте праведни, светията е неправеден.
Един светия, турен на ваше място, веднага ще намери затвора. Ако той постъпва както вие постъпвате, веднага ще намери затвора.
към беседата >>
Всички противоречия произтичат от един човешки порядък, който е влязъл в света: ревност, раздори, съмнение, завист, лъжа и пр.
Някой път казваш: „Това е добро.“ Кои са признаците на доброто? Кои са признаците на разумния живот? Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж. Божественото не образува никакво противоречие в душата. Божествените неща се отличават.
Всички противоречия произтичат от един човешки порядък, който е влязъл в света: ревност, раздори, съмнение, завист, лъжа и пр.
Даже има и една вяра, която е човешка и ражда противоречия.
към беседата >>
Един светия, турен на ваше място, веднага ще намери затвора.
Вие ще бъдете тогава свободен. Един лекар може да направи операция на една красива жена, но ако вие я боднете с ножа, ще намерите затвора. Светията се намира в положението на онзи, който, като бодне момата, ще намери затвора. А пък вие сте в положението на лекаря, който може да направи голяма операция. Дето вие сте праведни, светията е неправеден.
Един светия, турен на ваше място, веднага ще намери затвора.
Ако той постъпва както вие постъпвате, веднага ще намери затвора.
към беседата >>
Даже има и една вяра, която е човешка и ражда противоречия.
Кои са признаците на разумния живот? Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж. Божественото не образува никакво противоречие в душата. Божествените неща се отличават. Всички противоречия произтичат от един човешки порядък, който е влязъл в света: ревност, раздори, съмнение, завист, лъжа и пр.
Даже има и една вяра, която е човешка и ражда противоречия.
към беседата >>
Ако той постъпва както вие постъпвате, веднага ще намери затвора.
Един лекар може да направи операция на една красива жена, но ако вие я боднете с ножа, ще намерите затвора. Светията се намира в положението на онзи, който, като бодне момата, ще намери затвора. А пък вие сте в положението на лекаря, който може да направи голяма операция. Дето вие сте праведни, светията е неправеден. Един светия, турен на ваше място, веднага ще намери затвора.
Ако той постъпва както вие постъпвате, веднага ще намери затвора.
към беседата >>
Ще ви изясня това: Представете си, че един човек си е направил идол, един голям идол.
Ще ви изясня това: Представете си, че един човек си е направил идол, един голям идол.
Той му дава качествата на едно божество и мисли, че този идол може да му помага. Този човек се намира в трудно положение, моли се на идола ден, два, три, месеци, но този идол не му помага. Човекът се обезверява в своя идол, в своята работа и с това не вярва вече и в работата на природата. Хората вярват в Бога, но не вярват в своите идоли, в своята работа. Например приписваме известни качества на някои неща и после виждаме, че това не е така и се обезсърчаваме, подозираме.
към беседата >>
Не искам това да ви бъде като спънка, но искам да ви кажа, че в бъдеще ще се намерите в едно положение на вашето развитие, ще дойдете до известни мъчнотии, социални мъчнотии.
Не искам това да ви бъде като спънка, но искам да ви кажа, че в бъдеще ще се намерите в едно положение на вашето развитие, ще дойдете до известни мъчнотии, социални мъчнотии.
И при тия мъчнотии никой не може да ви помогне отвън. Само онези хора, които са минали през тях, ще ви покажат пътищата, по които може да се освободите разумно от тях. И под думите: „Царство Божие“ подразбираме всички хора, които са се освободили. Като дойде при вас който и да е човек, да ви е приятно. Като видите един човек, да ви е приятно, че сте го срещнали.
към беседата >>
Той му дава качествата на едно божество и мисли, че този идол може да му помага.
Ще ви изясня това: Представете си, че един човек си е направил идол, един голям идол.
Той му дава качествата на едно божество и мисли, че този идол може да му помага.
Този човек се намира в трудно положение, моли се на идола ден, два, три, месеци, но този идол не му помага. Човекът се обезверява в своя идол, в своята работа и с това не вярва вече и в работата на природата. Хората вярват в Бога, но не вярват в своите идоли, в своята работа. Например приписваме известни качества на някои неща и после виждаме, че това не е така и се обезсърчаваме, подозираме. Ние не живеем добре!
към беседата >>
И при тия мъчнотии никой не може да ви помогне отвън.
Не искам това да ви бъде като спънка, но искам да ви кажа, че в бъдеще ще се намерите в едно положение на вашето развитие, ще дойдете до известни мъчнотии, социални мъчнотии.
И при тия мъчнотии никой не може да ви помогне отвън.
Само онези хора, които са минали през тях, ще ви покажат пътищата, по които може да се освободите разумно от тях. И под думите: „Царство Божие“ подразбираме всички хора, които са се освободили. Като дойде при вас който и да е човек, да ви е приятно. Като видите един човек, да ви е приятно, че сте го срещнали. Това е Божествено!
към беседата >>
Този човек се намира в трудно положение, моли се на идола ден, два, три, месеци, но този идол не му помага.
Ще ви изясня това: Представете си, че един човек си е направил идол, един голям идол. Той му дава качествата на едно божество и мисли, че този идол може да му помага.
Този човек се намира в трудно положение, моли се на идола ден, два, три, месеци, но този идол не му помага.
Човекът се обезверява в своя идол, в своята работа и с това не вярва вече и в работата на природата. Хората вярват в Бога, но не вярват в своите идоли, в своята работа. Например приписваме известни качества на някои неща и после виждаме, че това не е така и се обезсърчаваме, подозираме. Ние не живеем добре! Щом не живеем добре, това е човешки порядък.
към беседата >>
Само онези хора, които са минали през тях, ще ви покажат пътищата, по които може да се освободите разумно от тях.
Не искам това да ви бъде като спънка, но искам да ви кажа, че в бъдеще ще се намерите в едно положение на вашето развитие, ще дойдете до известни мъчнотии, социални мъчнотии. И при тия мъчнотии никой не може да ви помогне отвън.
Само онези хора, които са минали през тях, ще ви покажат пътищата, по които може да се освободите разумно от тях.
И под думите: „Царство Божие“ подразбираме всички хора, които са се освободили. Като дойде при вас който и да е човек, да ви е приятно. Като видите един човек, да ви е приятно, че сте го срещнали. Това е Божествено! И всеки, като ви срещне, да му е приятно.
към беседата >>
Човекът се обезверява в своя идол, в своята работа и с това не вярва вече и в работата на природата.
Ще ви изясня това: Представете си, че един човек си е направил идол, един голям идол. Той му дава качествата на едно божество и мисли, че този идол може да му помага. Този човек се намира в трудно положение, моли се на идола ден, два, три, месеци, но този идол не му помага.
Човекът се обезверява в своя идол, в своята работа и с това не вярва вече и в работата на природата.
Хората вярват в Бога, но не вярват в своите идоли, в своята работа. Например приписваме известни качества на някои неща и после виждаме, че това не е така и се обезсърчаваме, подозираме. Ние не живеем добре! Щом не живеем добре, това е човешки порядък. Всички противоречия, недъзи, ревност, слабост, болести произтичат от човешкия порядък.
към беседата >>
И под думите: „Царство Божие“ подразбираме всички хора, които са се освободили.
Не искам това да ви бъде като спънка, но искам да ви кажа, че в бъдеще ще се намерите в едно положение на вашето развитие, ще дойдете до известни мъчнотии, социални мъчнотии. И при тия мъчнотии никой не може да ви помогне отвън. Само онези хора, които са минали през тях, ще ви покажат пътищата, по които може да се освободите разумно от тях.
И под думите: „Царство Божие“ подразбираме всички хора, които са се освободили.
Като дойде при вас който и да е човек, да ви е приятно. Като видите един човек, да ви е приятно, че сте го срещнали. Това е Божествено! И всеки, като ви срещне, да му е приятно. И вие да бъдете като ангели, които летят.
към беседата >>
Хората вярват в Бога, но не вярват в своите идоли, в своята работа.
Ще ви изясня това: Представете си, че един човек си е направил идол, един голям идол. Той му дава качествата на едно божество и мисли, че този идол може да му помага. Този човек се намира в трудно положение, моли се на идола ден, два, три, месеци, но този идол не му помага. Човекът се обезверява в своя идол, в своята работа и с това не вярва вече и в работата на природата.
Хората вярват в Бога, но не вярват в своите идоли, в своята работа.
Например приписваме известни качества на някои неща и после виждаме, че това не е така и се обезсърчаваме, подозираме. Ние не живеем добре! Щом не живеем добре, това е човешки порядък. Всички противоречия, недъзи, ревност, слабост, болести произтичат от човешкия порядък. Човешкият порядък е създаден колективно, но и частно се създава.
към беседата >>
Като дойде при вас който и да е човек, да ви е приятно.
Не искам това да ви бъде като спънка, но искам да ви кажа, че в бъдеще ще се намерите в едно положение на вашето развитие, ще дойдете до известни мъчнотии, социални мъчнотии. И при тия мъчнотии никой не може да ви помогне отвън. Само онези хора, които са минали през тях, ще ви покажат пътищата, по които може да се освободите разумно от тях. И под думите: „Царство Божие“ подразбираме всички хора, които са се освободили.
Като дойде при вас който и да е човек, да ви е приятно.
Като видите един човек, да ви е приятно, че сте го срещнали. Това е Божествено! И всеки, като ви срещне, да му е приятно. И вие да бъдете като ангели, които летят.
към беседата >>
4.
Наяве
,
НБ
, София, 15.4.1934г.,
Питам тогава: Ако един човек избере да стане търговец, кои са причините?
Питам тогава: Ако един човек избере да стане търговец, кои са причините?
Ако друг избере да стане поет, кои са причините? Ако трети иска да стане държавник, кои са причините? Ако друг иска да стане лекар, кои са причините? Не всеки може да стане лекар, не всеки може да стане музикант, актьор и т.н. Всеки е роден за нещо в света.
към беседата >>
В мозъка има специфични клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките ѝ гами.
Социалните въпроси разрешава водата, социалните въпроси разрешава въздухът, социалните въпроси разрешава и трудът, който трябва да излезе от хората, че всички трябва да работим. Ако е за работа, всеки трябва да работи. Сега аз не искам да им давам тези мои правила. Но в нашия организъм донякъде съществува един ред, имаме един малък модел, несъвършен, за разпределение на труда. Всичко в нашия организъм е разпределено.
В мозъка има специфични клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките ѝ гами.
52 гами има, от които само 2 сме проучили ние. Само две гами сме изучили на тази светлина. Всичкото другото е един свят непознат. В мозъка има известни клетки, които възприемат енергиите на Земята. Има известни клетки в мозъка, които възприемат производството; има клетки в мозъка, които възприемат науката; има клетки в мозъка, които възприемат болестите.
към беседата >>
Ако друг избере да стане поет, кои са причините?
Питам тогава: Ако един човек избере да стане търговец, кои са причините?
Ако друг избере да стане поет, кои са причините?
Ако трети иска да стане държавник, кои са причините? Ако друг иска да стане лекар, кои са причините? Не всеки може да стане лекар, не всеки може да стане музикант, актьор и т.н. Всеки е роден за нещо в света. Човек не може да се занимава с всички професии.
към беседата >>
52 гами има, от които само 2 сме проучили ние.
Ако е за работа, всеки трябва да работи. Сега аз не искам да им давам тези мои правила. Но в нашия организъм донякъде съществува един ред, имаме един малък модел, несъвършен, за разпределение на труда. Всичко в нашия организъм е разпределено. В мозъка има специфични клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките ѝ гами.
52 гами има, от които само 2 сме проучили ние.
Само две гами сме изучили на тази светлина. Всичкото другото е един свят непознат. В мозъка има известни клетки, които възприемат енергиите на Земята. Има известни клетки в мозъка, които възприемат производството; има клетки в мозъка, които възприемат науката; има клетки в мозъка, които възприемат болестите. Всичко това е предвидено за канализация.
към беседата >>
Ако трети иска да стане държавник, кои са причините?
Питам тогава: Ако един човек избере да стане търговец, кои са причините? Ако друг избере да стане поет, кои са причините?
Ако трети иска да стане държавник, кои са причините?
Ако друг иска да стане лекар, кои са причините? Не всеки може да стане лекар, не всеки може да стане музикант, актьор и т.н. Всеки е роден за нещо в света. Човек не може да се занимава с всички професии. И виждаме, че в природата има нещо разумно.
към беседата >>
Само две гами сме изучили на тази светлина.
Сега аз не искам да им давам тези мои правила. Но в нашия организъм донякъде съществува един ред, имаме един малък модел, несъвършен, за разпределение на труда. Всичко в нашия организъм е разпределено. В мозъка има специфични клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките ѝ гами. 52 гами има, от които само 2 сме проучили ние.
Само две гами сме изучили на тази светлина.
Всичкото другото е един свят непознат. В мозъка има известни клетки, които възприемат енергиите на Земята. Има известни клетки в мозъка, които възприемат производството; има клетки в мозъка, които възприемат науката; има клетки в мозъка, които възприемат болестите. Всичко това е предвидено за канализация. Всички тези клетки мислят толкова умно, те са толкова умни, че ако ние не ги спъваме, има известни клетки, които предвиждат бъдещето, което ще стане.
към беседата >>
Ако друг иска да стане лекар, кои са причините?
Питам тогава: Ако един човек избере да стане търговец, кои са причините? Ако друг избере да стане поет, кои са причините? Ако трети иска да стане държавник, кои са причините?
Ако друг иска да стане лекар, кои са причините?
Не всеки може да стане лекар, не всеки може да стане музикант, актьор и т.н. Всеки е роден за нещо в света. Човек не може да се занимава с всички професии. И виждаме, че в природата има нещо разумно. В света, в който живеем, който е определил биологически, физиологически, анатомически, тъй че ни е турил под известен ред на нещата.
към беседата >>
Всичкото другото е един свят непознат.
Но в нашия организъм донякъде съществува един ред, имаме един малък модел, несъвършен, за разпределение на труда. Всичко в нашия организъм е разпределено. В мозъка има специфични клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките ѝ гами. 52 гами има, от които само 2 сме проучили ние. Само две гами сме изучили на тази светлина.
Всичкото другото е един свят непознат.
В мозъка има известни клетки, които възприемат енергиите на Земята. Има известни клетки в мозъка, които възприемат производството; има клетки в мозъка, които възприемат науката; има клетки в мозъка, които възприемат болестите. Всичко това е предвидено за канализация. Всички тези клетки мислят толкова умно, те са толкова умни, че ако ние не ги спъваме, има известни клетки, които предвиждат бъдещето, което ще стане. Казват на господаря: „Според науката, която знаем, туй ще стане.“ Казвате: туй е интуиция.
към беседата >>
Не всеки може да стане лекар, не всеки може да стане музикант, актьор и т.н.
Питам тогава: Ако един човек избере да стане търговец, кои са причините? Ако друг избере да стане поет, кои са причините? Ако трети иска да стане държавник, кои са причините? Ако друг иска да стане лекар, кои са причините?
Не всеки може да стане лекар, не всеки може да стане музикант, актьор и т.н.
Всеки е роден за нещо в света. Човек не може да се занимава с всички професии. И виждаме, че в природата има нещо разумно. В света, в който живеем, който е определил биологически, физиологически, анатомически, тъй че ни е турил под известен ред на нещата. Ако ние престъпим законите, всичко в нашия живот се обръща надолу.
към беседата >>
В мозъка има известни клетки, които възприемат енергиите на Земята.
Всичко в нашия организъм е разпределено. В мозъка има специфични клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките ѝ гами. 52 гами има, от които само 2 сме проучили ние. Само две гами сме изучили на тази светлина. Всичкото другото е един свят непознат.
В мозъка има известни клетки, които възприемат енергиите на Земята.
Има известни клетки в мозъка, които възприемат производството; има клетки в мозъка, които възприемат науката; има клетки в мозъка, които възприемат болестите. Всичко това е предвидено за канализация. Всички тези клетки мислят толкова умно, те са толкова умни, че ако ние не ги спъваме, има известни клетки, които предвиждат бъдещето, което ще стане. Казват на господаря: „Според науката, която знаем, туй ще стане.“ Казвате: туй е интуиция. Те са в специфични бюра, които възприемат от пространството, по радиото го приемат и предават.
към беседата >>
Всеки е роден за нещо в света.
Питам тогава: Ако един човек избере да стане търговец, кои са причините? Ако друг избере да стане поет, кои са причините? Ако трети иска да стане държавник, кои са причините? Ако друг иска да стане лекар, кои са причините? Не всеки може да стане лекар, не всеки може да стане музикант, актьор и т.н.
Всеки е роден за нещо в света.
Човек не може да се занимава с всички професии. И виждаме, че в природата има нещо разумно. В света, в който живеем, който е определил биологически, физиологически, анатомически, тъй че ни е турил под известен ред на нещата. Ако ние престъпим законите, всичко в нашия живот се обръща надолу. Един търговец, който е роден за търговец, той нещастие не може да има.
към беседата >>
Има известни клетки в мозъка, които възприемат производството; има клетки в мозъка, които възприемат науката; има клетки в мозъка, които възприемат болестите.
В мозъка има специфични клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките ѝ гами. 52 гами има, от които само 2 сме проучили ние. Само две гами сме изучили на тази светлина. Всичкото другото е един свят непознат. В мозъка има известни клетки, които възприемат енергиите на Земята.
Има известни клетки в мозъка, които възприемат производството; има клетки в мозъка, които възприемат науката; има клетки в мозъка, които възприемат болестите.
Всичко това е предвидено за канализация. Всички тези клетки мислят толкова умно, те са толкова умни, че ако ние не ги спъваме, има известни клетки, които предвиждат бъдещето, което ще стане. Казват на господаря: „Според науката, която знаем, туй ще стане.“ Казвате: туй е интуиция. Те са в специфични бюра, които възприемат от пространството, по радиото го приемат и предават. Някои искат да определят какво нещо е интуицията.
към беседата >>
Човек не може да се занимава с всички професии.
Ако друг избере да стане поет, кои са причините? Ако трети иска да стане държавник, кои са причините? Ако друг иска да стане лекар, кои са причините? Не всеки може да стане лекар, не всеки може да стане музикант, актьор и т.н. Всеки е роден за нещо в света.
Човек не може да се занимава с всички професии.
И виждаме, че в природата има нещо разумно. В света, в който живеем, който е определил биологически, физиологически, анатомически, тъй че ни е турил под известен ред на нещата. Ако ние престъпим законите, всичко в нашия живот се обръща надолу. Един търговец, който е роден за търговец, той нещастие не може да има. Той не се смущава в такива спекулации.
към беседата >>
Всичко това е предвидено за канализация.
52 гами има, от които само 2 сме проучили ние. Само две гами сме изучили на тази светлина. Всичкото другото е един свят непознат. В мозъка има известни клетки, които възприемат енергиите на Земята. Има известни клетки в мозъка, които възприемат производството; има клетки в мозъка, които възприемат науката; има клетки в мозъка, които възприемат болестите.
Всичко това е предвидено за канализация.
Всички тези клетки мислят толкова умно, те са толкова умни, че ако ние не ги спъваме, има известни клетки, които предвиждат бъдещето, което ще стане. Казват на господаря: „Според науката, която знаем, туй ще стане.“ Казвате: туй е интуиция. Те са в специфични бюра, които възприемат от пространството, по радиото го приемат и предават. Някои искат да определят какво нещо е интуицията. Интуицията предвижда нещата, които може да се случат в далечното бъдеще.
към беседата >>
И виждаме, че в природата има нещо разумно.
Ако трети иска да стане държавник, кои са причините? Ако друг иска да стане лекар, кои са причините? Не всеки може да стане лекар, не всеки може да стане музикант, актьор и т.н. Всеки е роден за нещо в света. Човек не може да се занимава с всички професии.
И виждаме, че в природата има нещо разумно.
В света, в който живеем, който е определил биологически, физиологически, анатомически, тъй че ни е турил под известен ред на нещата. Ако ние престъпим законите, всичко в нашия живот се обръща надолу. Един търговец, който е роден за търговец, той нещастие не може да има. Той не се смущава в такива спекулации. В истинския търговец спекулации няма.
към беседата >>
Всички тези клетки мислят толкова умно, те са толкова умни, че ако ние не ги спъваме, има известни клетки, които предвиждат бъдещето, което ще стане.
Само две гами сме изучили на тази светлина. Всичкото другото е един свят непознат. В мозъка има известни клетки, които възприемат енергиите на Земята. Има известни клетки в мозъка, които възприемат производството; има клетки в мозъка, които възприемат науката; има клетки в мозъка, които възприемат болестите. Всичко това е предвидено за канализация.
Всички тези клетки мислят толкова умно, те са толкова умни, че ако ние не ги спъваме, има известни клетки, които предвиждат бъдещето, което ще стане.
Казват на господаря: „Според науката, която знаем, туй ще стане.“ Казвате: туй е интуиция. Те са в специфични бюра, които възприемат от пространството, по радиото го приемат и предават. Някои искат да определят какво нещо е интуицията. Интуицията предвижда нещата, които може да се случат в далечното бъдеще. Може да предвидиш нещата за 10 години, за 20 години.
към беседата >>
В света, в който живеем, който е определил биологически, физиологически, анатомически, тъй че ни е турил под известен ред на нещата.
Ако друг иска да стане лекар, кои са причините? Не всеки може да стане лекар, не всеки може да стане музикант, актьор и т.н. Всеки е роден за нещо в света. Човек не може да се занимава с всички професии. И виждаме, че в природата има нещо разумно.
В света, в който живеем, който е определил биологически, физиологически, анатомически, тъй че ни е турил под известен ред на нещата.
Ако ние престъпим законите, всичко в нашия живот се обръща надолу. Един търговец, който е роден за търговец, той нещастие не може да има. Той не се смущава в такива спекулации. В истинския търговец спекулации няма. Той е човек на реалното.
към беседата >>
Казват на господаря: „Според науката, която знаем, туй ще стане.“ Казвате: туй е интуиция.
Всичкото другото е един свят непознат. В мозъка има известни клетки, които възприемат енергиите на Земята. Има известни клетки в мозъка, които възприемат производството; има клетки в мозъка, които възприемат науката; има клетки в мозъка, които възприемат болестите. Всичко това е предвидено за канализация. Всички тези клетки мислят толкова умно, те са толкова умни, че ако ние не ги спъваме, има известни клетки, които предвиждат бъдещето, което ще стане.
Казват на господаря: „Според науката, която знаем, туй ще стане.“ Казвате: туй е интуиция.
Те са в специфични бюра, които възприемат от пространството, по радиото го приемат и предават. Някои искат да определят какво нещо е интуицията. Интуицията предвижда нещата, които може да се случат в далечното бъдеще. Може да предвидиш нещата за 10 години, за 20 години. Ти може да видиш нещата и веднага да ги познаеш.
към беседата >>
Ако ние престъпим законите, всичко в нашия живот се обръща надолу.
Не всеки може да стане лекар, не всеки може да стане музикант, актьор и т.н. Всеки е роден за нещо в света. Човек не може да се занимава с всички професии. И виждаме, че в природата има нещо разумно. В света, в който живеем, който е определил биологически, физиологически, анатомически, тъй че ни е турил под известен ред на нещата.
Ако ние престъпим законите, всичко в нашия живот се обръща надолу.
Един търговец, който е роден за търговец, той нещастие не може да има. Той не се смущава в такива спекулации. В истинския търговец спекулации няма. Той е човек на реалното. Като дойде някой при него, на вяра никога не дава.
към беседата >>
Те са в специфични бюра, които възприемат от пространството, по радиото го приемат и предават.
В мозъка има известни клетки, които възприемат енергиите на Земята. Има известни клетки в мозъка, които възприемат производството; има клетки в мозъка, които възприемат науката; има клетки в мозъка, които възприемат болестите. Всичко това е предвидено за канализация. Всички тези клетки мислят толкова умно, те са толкова умни, че ако ние не ги спъваме, има известни клетки, които предвиждат бъдещето, което ще стане. Казват на господаря: „Според науката, която знаем, туй ще стане.“ Казвате: туй е интуиция.
Те са в специфични бюра, които възприемат от пространството, по радиото го приемат и предават.
Някои искат да определят какво нещо е интуицията. Интуицията предвижда нещата, които може да се случат в далечното бъдеще. Може да предвидиш нещата за 10 години, за 20 години. Ти може да видиш нещата и веднага да ги познаеш. Но то е конкретно или Божественото.
към беседата >>
Един търговец, който е роден за търговец, той нещастие не може да има.
Всеки е роден за нещо в света. Човек не може да се занимава с всички професии. И виждаме, че в природата има нещо разумно. В света, в който живеем, който е определил биологически, физиологически, анатомически, тъй че ни е турил под известен ред на нещата. Ако ние престъпим законите, всичко в нашия живот се обръща надолу.
Един търговец, който е роден за търговец, той нещастие не може да има.
Той не се смущава в такива спекулации. В истинския търговец спекулации няма. Той е човек на реалното. Като дойде някой при него, на вяра никога не дава. Той е материалист.
към беседата >>
Някои искат да определят какво нещо е интуицията.
Има известни клетки в мозъка, които възприемат производството; има клетки в мозъка, които възприемат науката; има клетки в мозъка, които възприемат болестите. Всичко това е предвидено за канализация. Всички тези клетки мислят толкова умно, те са толкова умни, че ако ние не ги спъваме, има известни клетки, които предвиждат бъдещето, което ще стане. Казват на господаря: „Според науката, която знаем, туй ще стане.“ Казвате: туй е интуиция. Те са в специфични бюра, които възприемат от пространството, по радиото го приемат и предават.
Някои искат да определят какво нещо е интуицията.
Интуицията предвижда нещата, които може да се случат в далечното бъдеще. Може да предвидиш нещата за 10 години, за 20 години. Ти може да видиш нещата и веднага да ги познаеш. Но то е конкретно или Божественото. У всеки човек има един ум, с който може да предвижда нещата.
към беседата >>
Той не се смущава в такива спекулации.
Човек не може да се занимава с всички професии. И виждаме, че в природата има нещо разумно. В света, в който живеем, който е определил биологически, физиологически, анатомически, тъй че ни е турил под известен ред на нещата. Ако ние престъпим законите, всичко в нашия живот се обръща надолу. Един търговец, който е роден за търговец, той нещастие не може да има.
Той не се смущава в такива спекулации.
В истинския търговец спекулации няма. Той е човек на реалното. Като дойде някой при него, на вяра никога не дава. Той е материалист. Казва [някой], че [иска] едно кило захар.
към беседата >>
Интуицията предвижда нещата, които може да се случат в далечното бъдеще.
Всичко това е предвидено за канализация. Всички тези клетки мислят толкова умно, те са толкова умни, че ако ние не ги спъваме, има известни клетки, които предвиждат бъдещето, което ще стане. Казват на господаря: „Според науката, която знаем, туй ще стане.“ Казвате: туй е интуиция. Те са в специфични бюра, които възприемат от пространството, по радиото го приемат и предават. Някои искат да определят какво нещо е интуицията.
Интуицията предвижда нещата, които може да се случат в далечното бъдеще.
Може да предвидиш нещата за 10 години, за 20 години. Ти може да видиш нещата и веднага да ги познаеш. Но то е конкретно или Божественото. У всеки човек има един ум, с който може да предвижда нещата.
към беседата >>
В истинския търговец спекулации няма.
И виждаме, че в природата има нещо разумно. В света, в който живеем, който е определил биологически, физиологически, анатомически, тъй че ни е турил под известен ред на нещата. Ако ние престъпим законите, всичко в нашия живот се обръща надолу. Един търговец, който е роден за търговец, той нещастие не може да има. Той не се смущава в такива спекулации.
В истинския търговец спекулации няма.
Той е човек на реалното. Като дойде някой при него, на вяра никога не дава. Той е материалист. Казва [някой], че [иска] едно кило захар. – „Имаш ли пари?
към беседата >>
Може да предвидиш нещата за 10 години, за 20 години.
Всички тези клетки мислят толкова умно, те са толкова умни, че ако ние не ги спъваме, има известни клетки, които предвиждат бъдещето, което ще стане. Казват на господаря: „Според науката, която знаем, туй ще стане.“ Казвате: туй е интуиция. Те са в специфични бюра, които възприемат от пространството, по радиото го приемат и предават. Някои искат да определят какво нещо е интуицията. Интуицията предвижда нещата, които може да се случат в далечното бъдеще.
Може да предвидиш нещата за 10 години, за 20 години.
Ти може да видиш нещата и веднага да ги познаеш. Но то е конкретно или Божественото. У всеки човек има един ум, с който може да предвижда нещата.
към беседата >>
Той е човек на реалното.
В света, в който живеем, който е определил биологически, физиологически, анатомически, тъй че ни е турил под известен ред на нещата. Ако ние престъпим законите, всичко в нашия живот се обръща надолу. Един търговец, който е роден за търговец, той нещастие не може да има. Той не се смущава в такива спекулации. В истинския търговец спекулации няма.
Той е човек на реалното.
Като дойде някой при него, на вяра никога не дава. Той е материалист. Казва [някой], че [иска] едно кило захар. – „Имаш ли пари? “ – „5 лева.“ – „За 5 лева ще ти дам.“
към беседата >>
Ти може да видиш нещата и веднага да ги познаеш.
Казват на господаря: „Според науката, която знаем, туй ще стане.“ Казвате: туй е интуиция. Те са в специфични бюра, които възприемат от пространството, по радиото го приемат и предават. Някои искат да определят какво нещо е интуицията. Интуицията предвижда нещата, които може да се случат в далечното бъдеще. Може да предвидиш нещата за 10 години, за 20 години.
Ти може да видиш нещата и веднага да ги познаеш.
Но то е конкретно или Божественото. У всеки човек има един ум, с който може да предвижда нещата.
към беседата >>
Като дойде някой при него, на вяра никога не дава.
Ако ние престъпим законите, всичко в нашия живот се обръща надолу. Един търговец, който е роден за търговец, той нещастие не може да има. Той не се смущава в такива спекулации. В истинския търговец спекулации няма. Той е човек на реалното.
Като дойде някой при него, на вяра никога не дава.
Той е материалист. Казва [някой], че [иска] едно кило захар. – „Имаш ли пари? “ – „5 лева.“ – „За 5 лева ще ти дам.“
към беседата >>
Но то е конкретно или Божественото.
Те са в специфични бюра, които възприемат от пространството, по радиото го приемат и предават. Някои искат да определят какво нещо е интуицията. Интуицията предвижда нещата, които може да се случат в далечното бъдеще. Може да предвидиш нещата за 10 години, за 20 години. Ти може да видиш нещата и веднага да ги познаеш.
Но то е конкретно или Божественото.
У всеки човек има един ум, с който може да предвижда нещата.
към беседата >>
НАГОРЕ