НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1038
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1038
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Вечният порядък. Най-силното у човека
,
ООК
, София, 27.9.1933г.,
– „Няма да ти дам хляб!
Остава едно нещо, което вие игнорирате, и никога не си свършваме работата както трябва. Дето мислим, че хляб няма, често ние се намираме в противоречието на малките деца. Майката не дава хляб на детето. Защо? Голямото детенце бѝло по-малкото. Майката казва: „Признай погрешката, ще ти дам хляб.“ Детето – не.
– „Няма да ти дам хляб!
“ Защо не му дава хляб? Защото не признава, че бѝло малкото си братче. Минава час, два часа, детето е гладно. Защо гладува то? Само една дума да каже то: „Мамо, бих братчето си, прости ми.
към беседата >>
“ От къде ще намери.?
Не че този човек, който ви го дава, не мисли за вас. Майката няма разбирането на туй дете. Случва се, че след една година майката няма толкова мляко, колкото детето изисква. Туй мляко е било достатъчно за първото време, но след една година майката няма толкова храна. А детето плаче, иска, казва: „Намери!
“ От къде ще намери.?
Сега ние считаме, това става само с децата. Всичките хора са като деца. Те само плачат и искат. Всяко дете си иска правото. Правото е да ти дадат туй, което ти искаш.
към беседата >>
“ Защо не му дава хляб?
Дето мислим, че хляб няма, често ние се намираме в противоречието на малките деца. Майката не дава хляб на детето. Защо? Голямото детенце бѝло по-малкото. Майката казва: „Признай погрешката, ще ти дам хляб.“ Детето – не. – „Няма да ти дам хляб!
“ Защо не му дава хляб?
Защото не признава, че бѝло малкото си братче. Минава час, два часа, детето е гладно. Защо гладува то? Само една дума да каже то: „Мамо, бих братчето си, прости ми. Дай ми хляб!
към беседата >>
Сега ние считаме, това става само с децата.
Майката няма разбирането на туй дете. Случва се, че след една година майката няма толкова мляко, колкото детето изисква. Туй мляко е било достатъчно за първото време, но след една година майката няма толкова храна. А детето плаче, иска, казва: „Намери! “ От къде ще намери.?
Сега ние считаме, това става само с децата.
Всичките хора са като деца. Те само плачат и искат. Всяко дете си иска правото. Правото е да ти дадат туй, което ти искаш. То е така.
към беседата >>
Защото не признава, че бѝло малкото си братче.
Майката не дава хляб на детето. Защо? Голямото детенце бѝло по-малкото. Майката казва: „Признай погрешката, ще ти дам хляб.“ Детето – не. – „Няма да ти дам хляб! “ Защо не му дава хляб?
Защото не признава, че бѝло малкото си братче.
Минава час, два часа, детето е гладно. Защо гладува то? Само една дума да каже то: „Мамо, бих братчето си, прости ми. Дай ми хляб! “ И майката ще му даде хляб.
към беседата >>
Всичките хора са като деца.
Случва се, че след една година майката няма толкова мляко, колкото детето изисква. Туй мляко е било достатъчно за първото време, но след една година майката няма толкова храна. А детето плаче, иска, казва: „Намери! “ От къде ще намери.? Сега ние считаме, това става само с децата.
Всичките хора са като деца.
Те само плачат и искат. Всяко дете си иска правото. Правото е да ти дадат туй, което ти искаш. То е така. Добре е, но предположете, че и майката и тя има право, и тя трябва да вземе от някъде.
към беседата >>
Минава час, два часа, детето е гладно.
Голямото детенце бѝло по-малкото. Майката казва: „Признай погрешката, ще ти дам хляб.“ Детето – не. – „Няма да ти дам хляб! “ Защо не му дава хляб? Защото не признава, че бѝло малкото си братче.
Минава час, два часа, детето е гладно.
Защо гладува то? Само една дума да каже то: „Мамо, бих братчето си, прости ми. Дай ми хляб! “ И майката ще му даде хляб.
към беседата >>
Те само плачат и искат.
Туй мляко е било достатъчно за първото време, но след една година майката няма толкова храна. А детето плаче, иска, казва: „Намери! “ От къде ще намери.? Сега ние считаме, това става само с децата. Всичките хора са като деца.
Те само плачат и искат.
Всяко дете си иска правото. Правото е да ти дадат туй, което ти искаш. То е така. Добре е, но предположете, че и майката и тя има право, и тя трябва да вземе от някъде. Представете си, че и нейната майка и тя се намери в същото затруднение и тя не може да даде на своята дъщеря толкова, колкото тя иска.
към беседата >>
Защо гладува то?
Майката казва: „Признай погрешката, ще ти дам хляб.“ Детето – не. – „Няма да ти дам хляб! “ Защо не му дава хляб? Защото не признава, че бѝло малкото си братче. Минава час, два часа, детето е гладно.
Защо гладува то?
Само една дума да каже то: „Мамо, бих братчето си, прости ми. Дай ми хляб! “ И майката ще му даде хляб.
към беседата >>
Всяко дете си иска правото.
А детето плаче, иска, казва: „Намери! “ От къде ще намери.? Сега ние считаме, това става само с децата. Всичките хора са като деца. Те само плачат и искат.
Всяко дете си иска правото.
Правото е да ти дадат туй, което ти искаш. То е така. Добре е, но предположете, че и майката и тя има право, и тя трябва да вземе от някъде. Представете си, че и нейната майка и тя се намери в същото затруднение и тя не може да даде на своята дъщеря толкова, колкото тя иска. Пък представете си още, че и майката на тази майка и тя не може да даде толкова.
към беседата >>
Само една дума да каже то: „Мамо, бих братчето си, прости ми.
– „Няма да ти дам хляб! “ Защо не му дава хляб? Защото не признава, че бѝло малкото си братче. Минава час, два часа, детето е гладно. Защо гладува то?
Само една дума да каже то: „Мамо, бих братчето си, прости ми.
Дай ми хляб! “ И майката ще му даде хляб.
към беседата >>
Правото е да ти дадат туй, което ти искаш.
“ От къде ще намери.? Сега ние считаме, това става само с децата. Всичките хора са като деца. Те само плачат и искат. Всяко дете си иска правото.
Правото е да ти дадат туй, което ти искаш.
То е така. Добре е, но предположете, че и майката и тя има право, и тя трябва да вземе от някъде. Представете си, че и нейната майка и тя се намери в същото затруднение и тя не може да даде на своята дъщеря толкова, колкото тя иска. Пък представете си още, че и майката на тази майка и тя не може да даде толкова. Питам, как трябва да се реши въпроса?
към беседата >>
Дай ми хляб!
“ Защо не му дава хляб? Защото не признава, че бѝло малкото си братче. Минава час, два часа, детето е гладно. Защо гладува то? Само една дума да каже то: „Мамо, бих братчето си, прости ми.
Дай ми хляб!
“ И майката ще му даде хляб.
към беседата >>
То е така.
Сега ние считаме, това става само с децата. Всичките хора са като деца. Те само плачат и искат. Всяко дете си иска правото. Правото е да ти дадат туй, което ти искаш.
То е така.
Добре е, но предположете, че и майката и тя има право, и тя трябва да вземе от някъде. Представете си, че и нейната майка и тя се намери в същото затруднение и тя не може да даде на своята дъщеря толкова, колкото тя иска. Пък представете си още, че и майката на тази майка и тя не може да даде толкова. Питам, как трябва да се реши въпроса? Казвате сега: „Въпросът е да бъдем добри!
към беседата >>
“ И майката ще му даде хляб.
Защото не признава, че бѝло малкото си братче. Минава час, два часа, детето е гладно. Защо гладува то? Само една дума да каже то: „Мамо, бих братчето си, прости ми. Дай ми хляб!
“ И майката ще му даде хляб.
към беседата >>
Добре е, но предположете, че и майката и тя има право, и тя трябва да вземе от някъде.
Всичките хора са като деца. Те само плачат и искат. Всяко дете си иска правото. Правото е да ти дадат туй, което ти искаш. То е така.
Добре е, но предположете, че и майката и тя има право, и тя трябва да вземе от някъде.
Представете си, че и нейната майка и тя се намери в същото затруднение и тя не може да даде на своята дъщеря толкова, колкото тя иска. Пък представете си още, че и майката на тази майка и тя не може да даде толкова. Питам, как трябва да се реши въпроса? Казвате сега: „Въпросът е да бъдем добри! “ Туй ни най-малко не разрешава въпроса, да бъдем добри.
към беседата >>
Сега на въпроса.
Сега на въпроса.
На всички тази сутрин ви липсува едно. Всички вие не сте точни. За пример питат тъй: „Ще има ли събрание или не? “ Че то е човешка работа. Щом мислим еднакво, щом имаме една Божествена идея, която ни въодушевява, можем да се съберем.
към беседата >>
Представете си, че и нейната майка и тя се намери в същото затруднение и тя не може да даде на своята дъщеря толкова, колкото тя иска.
Те само плачат и искат. Всяко дете си иска правото. Правото е да ти дадат туй, което ти искаш. То е така. Добре е, но предположете, че и майката и тя има право, и тя трябва да вземе от някъде.
Представете си, че и нейната майка и тя се намери в същото затруднение и тя не може да даде на своята дъщеря толкова, колкото тя иска.
Пък представете си още, че и майката на тази майка и тя не може да даде толкова. Питам, как трябва да се реши въпроса? Казвате сега: „Въпросът е да бъдем добри! “ Туй ни най-малко не разрешава въпроса, да бъдем добри. Защото добрината е едно статическо положение, ти си богат човек.
към беседата >>
На всички тази сутрин ви липсува едно.
Сега на въпроса.
На всички тази сутрин ви липсува едно.
Всички вие не сте точни. За пример питат тъй: „Ще има ли събрание или не? “ Че то е човешка работа. Щом мислим еднакво, щом имаме една Божествена идея, която ни въодушевява, можем да се съберем. Щом нямаме Божествена идея, как може да се съберем?
към беседата >>
Пък представете си още, че и майката на тази майка и тя не може да даде толкова.
Всяко дете си иска правото. Правото е да ти дадат туй, което ти искаш. То е така. Добре е, но предположете, че и майката и тя има право, и тя трябва да вземе от някъде. Представете си, че и нейната майка и тя се намери в същото затруднение и тя не може да даде на своята дъщеря толкова, колкото тя иска.
Пък представете си още, че и майката на тази майка и тя не може да даде толкова.
Питам, как трябва да се реши въпроса? Казвате сега: „Въпросът е да бъдем добри! “ Туй ни най-малко не разрешава въпроса, да бъдем добри. Защото добрината е едно статическо положение, ти си богат човек. Имаш, даваш.
към беседата >>
Всички вие не сте точни.
Сега на въпроса. На всички тази сутрин ви липсува едно.
Всички вие не сте точни.
За пример питат тъй: „Ще има ли събрание или не? “ Че то е човешка работа. Щом мислим еднакво, щом имаме една Божествена идея, която ни въодушевява, можем да се съберем. Щом нямаме Божествена идея, как може да се съберем? Щом моите идеи и вашите идеи се различават, как ще се съберем?
към беседата >>
Питам, как трябва да се реши въпроса?
Правото е да ти дадат туй, което ти искаш. То е така. Добре е, но предположете, че и майката и тя има право, и тя трябва да вземе от някъде. Представете си, че и нейната майка и тя се намери в същото затруднение и тя не може да даде на своята дъщеря толкова, колкото тя иска. Пък представете си още, че и майката на тази майка и тя не може да даде толкова.
Питам, как трябва да се реши въпроса?
Казвате сега: „Въпросът е да бъдем добри! “ Туй ни най-малко не разрешава въпроса, да бъдем добри. Защото добрината е едно статическо положение, ти си богат човек. Имаш, даваш. Минаваш за добър.
към беседата >>
За пример питат тъй: „Ще има ли събрание или не?
Сега на въпроса. На всички тази сутрин ви липсува едно. Всички вие не сте точни.
За пример питат тъй: „Ще има ли събрание или не?
“ Че то е човешка работа. Щом мислим еднакво, щом имаме една Божествена идея, която ни въодушевява, можем да се съберем. Щом нямаме Божествена идея, как може да се съберем? Щом моите идеи и вашите идеи се различават, как ще се съберем? Ако моите интереси и вашите се различават?
към беседата >>
Казвате сега: „Въпросът е да бъдем добри!
То е така. Добре е, но предположете, че и майката и тя има право, и тя трябва да вземе от някъде. Представете си, че и нейната майка и тя се намери в същото затруднение и тя не може да даде на своята дъщеря толкова, колкото тя иска. Пък представете си още, че и майката на тази майка и тя не може да даде толкова. Питам, как трябва да се реши въпроса?
Казвате сега: „Въпросът е да бъдем добри!
“ Туй ни най-малко не разрешава въпроса, да бъдем добри. Защото добрината е едно статическо положение, ти си богат човек. Имаш, даваш. Минаваш за добър. Ти си сиромах, не можеш да дадеш никому.
към беседата >>
“ Че то е човешка работа.
Сега на въпроса. На всички тази сутрин ви липсува едно. Всички вие не сте точни. За пример питат тъй: „Ще има ли събрание или не?
“ Че то е човешка работа.
Щом мислим еднакво, щом имаме една Божествена идея, която ни въодушевява, можем да се съберем. Щом нямаме Божествена идея, как може да се съберем? Щом моите идеи и вашите идеи се различават, как ще се съберем? Ако моите интереси и вашите се различават? Богатият и сиромахът може ли да се съберат?
към беседата >>
“ Туй ни най-малко не разрешава въпроса, да бъдем добри.
Добре е, но предположете, че и майката и тя има право, и тя трябва да вземе от някъде. Представете си, че и нейната майка и тя се намери в същото затруднение и тя не може да даде на своята дъщеря толкова, колкото тя иска. Пък представете си още, че и майката на тази майка и тя не може да даде толкова. Питам, как трябва да се реши въпроса? Казвате сега: „Въпросът е да бъдем добри!
“ Туй ни най-малко не разрешава въпроса, да бъдем добри.
Защото добрината е едно статическо положение, ти си богат човек. Имаш, даваш. Минаваш за добър. Ти си сиромах, не можеш да дадеш никому. Хората те считат за лош.
към беседата >>
Щом мислим еднакво, щом имаме една Божествена идея, която ни въодушевява, можем да се съберем.
Сега на въпроса. На всички тази сутрин ви липсува едно. Всички вие не сте точни. За пример питат тъй: „Ще има ли събрание или не? “ Че то е човешка работа.
Щом мислим еднакво, щом имаме една Божествена идея, която ни въодушевява, можем да се съберем.
Щом нямаме Божествена идея, как може да се съберем? Щом моите идеи и вашите идеи се различават, как ще се съберем? Ако моите интереси и вашите се различават? Богатият и сиромахът може ли да се съберат? Не могат.
към беседата >>
Защото добрината е едно статическо положение, ти си богат човек.
Представете си, че и нейната майка и тя се намери в същото затруднение и тя не може да даде на своята дъщеря толкова, колкото тя иска. Пък представете си още, че и майката на тази майка и тя не може да даде толкова. Питам, как трябва да се реши въпроса? Казвате сега: „Въпросът е да бъдем добри! “ Туй ни най-малко не разрешава въпроса, да бъдем добри.
Защото добрината е едно статическо положение, ти си богат човек.
Имаш, даваш. Минаваш за добър. Ти си сиромах, не можеш да дадеш никому. Хората те считат за лош. В една държава има известни закони, ти ги изпълняваш – считат те за добър, не ги изпълняваш – считат те за лош.
към беседата >>
Щом нямаме Божествена идея, как може да се съберем?
На всички тази сутрин ви липсува едно. Всички вие не сте точни. За пример питат тъй: „Ще има ли събрание или не? “ Че то е човешка работа. Щом мислим еднакво, щом имаме една Божествена идея, която ни въодушевява, можем да се съберем.
Щом нямаме Божествена идея, как може да се съберем?
Щом моите идеи и вашите идеи се различават, как ще се съберем? Ако моите интереси и вашите се различават? Богатият и сиромахът може ли да се съберат? Не могат. Грешникът мисли за едно, светията мисли за друго.
към беседата >>
Имаш, даваш.
Пък представете си още, че и майката на тази майка и тя не може да даде толкова. Питам, как трябва да се реши въпроса? Казвате сега: „Въпросът е да бъдем добри! “ Туй ни най-малко не разрешава въпроса, да бъдем добри. Защото добрината е едно статическо положение, ти си богат човек.
Имаш, даваш.
Минаваш за добър. Ти си сиромах, не можеш да дадеш никому. Хората те считат за лош. В една държава има известни закони, ти ги изпълняваш – считат те за добър, не ги изпълняваш – считат те за лош. Но това са относителни неща.
към беседата >>
Щом моите идеи и вашите идеи се различават, как ще се съберем?
Всички вие не сте точни. За пример питат тъй: „Ще има ли събрание или не? “ Че то е човешка работа. Щом мислим еднакво, щом имаме една Божествена идея, която ни въодушевява, можем да се съберем. Щом нямаме Божествена идея, как може да се съберем?
Щом моите идеи и вашите идеи се различават, как ще се съберем?
Ако моите интереси и вашите се различават? Богатият и сиромахът може ли да се съберат? Не могат. Грешникът мисли за едно, светията мисли за друго. Двамата мислят различно.
към беседата >>
Минаваш за добър.
Питам, как трябва да се реши въпроса? Казвате сега: „Въпросът е да бъдем добри! “ Туй ни най-малко не разрешава въпроса, да бъдем добри. Защото добрината е едно статическо положение, ти си богат човек. Имаш, даваш.
Минаваш за добър.
Ти си сиромах, не можеш да дадеш никому. Хората те считат за лош. В една държава има известни закони, ти ги изпълняваш – считат те за добър, не ги изпълняваш – считат те за лош. Но това са относителни неща. Това не е още онова, великото право в света.
към беседата >>
Ако моите интереси и вашите се различават?
За пример питат тъй: „Ще има ли събрание или не? “ Че то е човешка работа. Щом мислим еднакво, щом имаме една Божествена идея, която ни въодушевява, можем да се съберем. Щом нямаме Божествена идея, как може да се съберем? Щом моите идеи и вашите идеи се различават, как ще се съберем?
Ако моите интереси и вашите се различават?
Богатият и сиромахът може ли да се съберат? Не могат. Грешникът мисли за едно, светията мисли за друго. Двамата мислят различно. Ученият и невежият мислят за различни неща.
към беседата >>
Ти си сиромах, не можеш да дадеш никому.
Казвате сега: „Въпросът е да бъдем добри! “ Туй ни най-малко не разрешава въпроса, да бъдем добри. Защото добрината е едно статическо положение, ти си богат човек. Имаш, даваш. Минаваш за добър.
Ти си сиромах, не можеш да дадеш никому.
Хората те считат за лош. В една държава има известни закони, ти ги изпълняваш – считат те за добър, не ги изпълняваш – считат те за лош. Но това са относителни неща. Това не е още онова, великото право в света.
към беседата >>
Богатият и сиромахът може ли да се съберат?
“ Че то е човешка работа. Щом мислим еднакво, щом имаме една Божествена идея, която ни въодушевява, можем да се съберем. Щом нямаме Божествена идея, как може да се съберем? Щом моите идеи и вашите идеи се различават, как ще се съберем? Ако моите интереси и вашите се различават?
Богатият и сиромахът може ли да се съберат?
Не могат. Грешникът мисли за едно, светията мисли за друго. Двамата мислят различно. Ученият и невежият мислят за различни неща. Но богат и сиромах, това не е различие, учен и прост – това не е различие, грешник и светия – това не е различие.
към беседата >>
Хората те считат за лош.
“ Туй ни най-малко не разрешава въпроса, да бъдем добри. Защото добрината е едно статическо положение, ти си богат човек. Имаш, даваш. Минаваш за добър. Ти си сиромах, не можеш да дадеш никому.
Хората те считат за лош.
В една държава има известни закони, ти ги изпълняваш – считат те за добър, не ги изпълняваш – считат те за лош. Но това са относителни неща. Това не е още онова, великото право в света.
към беседата >>
Не могат.
Щом мислим еднакво, щом имаме една Божествена идея, която ни въодушевява, можем да се съберем. Щом нямаме Божествена идея, как може да се съберем? Щом моите идеи и вашите идеи се различават, как ще се съберем? Ако моите интереси и вашите се различават? Богатият и сиромахът може ли да се съберат?
Не могат.
Грешникът мисли за едно, светията мисли за друго. Двамата мислят различно. Ученият и невежият мислят за различни неща. Но богат и сиромах, това не е различие, учен и прост – това не е различие, грешник и светия – това не е различие. Това са временни обстановки на живота.
към беседата >>
В една държава има известни закони, ти ги изпълняваш – считат те за добър, не ги изпълняваш – считат те за лош.
Защото добрината е едно статическо положение, ти си богат човек. Имаш, даваш. Минаваш за добър. Ти си сиромах, не можеш да дадеш никому. Хората те считат за лош.
В една държава има известни закони, ти ги изпълняваш – считат те за добър, не ги изпълняваш – считат те за лош.
Но това са относителни неща. Това не е още онова, великото право в света.
към беседата >>
Грешникът мисли за едно, светията мисли за друго.
Щом нямаме Божествена идея, как може да се съберем? Щом моите идеи и вашите идеи се различават, как ще се съберем? Ако моите интереси и вашите се различават? Богатият и сиромахът може ли да се съберат? Не могат.
Грешникът мисли за едно, светията мисли за друго.
Двамата мислят различно. Ученият и невежият мислят за различни неща. Но богат и сиромах, това не е различие, учен и прост – това не е различие, грешник и светия – това не е различие. Това са временни обстановки на живота. Ученият може да стане невежа, богатият може да стане сиромах и сиромахът може да стане богат.
към беседата >>
Но това са относителни неща.
Имаш, даваш. Минаваш за добър. Ти си сиромах, не можеш да дадеш никому. Хората те считат за лош. В една държава има известни закони, ти ги изпълняваш – считат те за добър, не ги изпълняваш – считат те за лош.
Но това са относителни неща.
Това не е още онова, великото право в света.
към беседата >>
Двамата мислят различно.
Щом моите идеи и вашите идеи се различават, как ще се съберем? Ако моите интереси и вашите се различават? Богатият и сиромахът може ли да се съберат? Не могат. Грешникът мисли за едно, светията мисли за друго.
Двамата мислят различно.
Ученият и невежият мислят за различни неща. Но богат и сиромах, това не е различие, учен и прост – това не е различие, грешник и светия – това не е различие. Това са временни обстановки на живота. Ученият може да стане невежа, богатият може да стане сиромах и сиромахът може да стане богат. Слабият може да стане силен и силният може да стане слаб.
към беседата >>
Това не е още онова, великото право в света.
Минаваш за добър. Ти си сиромах, не можеш да дадеш никому. Хората те считат за лош. В една държава има известни закони, ти ги изпълняваш – считат те за добър, не ги изпълняваш – считат те за лош. Но това са относителни неща.
Това не е още онова, великото право в света.
към беседата >>
Ученият и невежият мислят за различни неща.
Ако моите интереси и вашите се различават? Богатият и сиромахът може ли да се съберат? Не могат. Грешникът мисли за едно, светията мисли за друго. Двамата мислят различно.
Ученият и невежият мислят за различни неща.
Но богат и сиромах, това не е различие, учен и прост – това не е различие, грешник и светия – това не е различие. Това са временни обстановки на живота. Ученият може да стане невежа, богатият може да стане сиромах и сиромахът може да стане богат. Слабият може да стане силен и силният може да стане слаб. Светият може да стане грешник и грешникът може да стане светия.
към беседата >>
Право в света е само това, което поддържа живота!
Право в света е само това, което поддържа живота!
Не само живота на един човек, но право в света е само това, което поддържа живота на всички същества от най-малките до най-големите.Та всяко същество не изгубва живота си. Това е право. Щом едно същество изгуби живота си, това не е право. Или правото е нарушено. Щом имаме живота, тогава другите неща постепенно идат и първото нещо в света за нас необходимо е животът!
към беседата >>
Но богат и сиромах, това не е различие, учен и прост – това не е различие, грешник и светия – това не е различие.
Богатият и сиромахът може ли да се съберат? Не могат. Грешникът мисли за едно, светията мисли за друго. Двамата мислят различно. Ученият и невежият мислят за различни неща.
Но богат и сиромах, това не е различие, учен и прост – това не е различие, грешник и светия – това не е различие.
Това са временни обстановки на живота. Ученият може да стане невежа, богатият може да стане сиромах и сиромахът може да стане богат. Слабият може да стане силен и силният може да стане слаб. Светият може да стане грешник и грешникът може да стане светия. Това ни най-малко не е различие, но има нещо в света, което е важно.
към беседата >>
Не само живота на един човек, но право в света е само това, което поддържа живота на всички същества от най-малките до най-големите.Та всяко същество не изгубва живота си.
Право в света е само това, което поддържа живота!
Не само живота на един човек, но право в света е само това, което поддържа живота на всички същества от най-малките до най-големите.Та всяко същество не изгубва живота си.
Това е право. Щом едно същество изгуби живота си, това не е право. Или правото е нарушено. Щом имаме живота, тогава другите неща постепенно идат и първото нещо в света за нас необходимо е животът! Но този живот имате да разберете.
към беседата >>
Това са временни обстановки на живота.
Не могат. Грешникът мисли за едно, светията мисли за друго. Двамата мислят различно. Ученият и невежият мислят за различни неща. Но богат и сиромах, това не е различие, учен и прост – това не е различие, грешник и светия – това не е различие.
Това са временни обстановки на живота.
Ученият може да стане невежа, богатият може да стане сиромах и сиромахът може да стане богат. Слабият може да стане силен и силният може да стане слаб. Светият може да стане грешник и грешникът може да стане светия. Това ни най-малко не е различие, но има нещо в света, което е важно. То е онзи, истински чистия живот, дето казва Христос: „Чистите по сърдце ще видят Бога.“ Или само онези, които имат чистия живот, ще видят Бога.
към беседата >>
Това е право.
Право в света е само това, което поддържа живота! Не само живота на един човек, но право в света е само това, което поддържа живота на всички същества от най-малките до най-големите.Та всяко същество не изгубва живота си.
Това е право.
Щом едно същество изгуби живота си, това не е право. Или правото е нарушено. Щом имаме живота, тогава другите неща постепенно идат и първото нещо в света за нас необходимо е животът! Но този живот имате да разберете. Аз не го разбирам това живот.
към беседата >>
Ученият може да стане невежа, богатият може да стане сиромах и сиромахът може да стане богат.
Грешникът мисли за едно, светията мисли за друго. Двамата мислят различно. Ученият и невежият мислят за различни неща. Но богат и сиромах, това не е различие, учен и прост – това не е различие, грешник и светия – това не е различие. Това са временни обстановки на живота.
Ученият може да стане невежа, богатият може да стане сиромах и сиромахът може да стане богат.
Слабият може да стане силен и силният може да стане слаб. Светият може да стане грешник и грешникът може да стане светия. Това ни най-малко не е различие, но има нещо в света, което е важно. То е онзи, истински чистия живот, дето казва Христос: „Чистите по сърдце ще видят Бога.“ Или само онези, които имат чистия живот, ще видят Бога.
към беседата >>
Щом едно същество изгуби живота си, това не е право.
Право в света е само това, което поддържа живота! Не само живота на един човек, но право в света е само това, което поддържа живота на всички същества от най-малките до най-големите.Та всяко същество не изгубва живота си. Това е право.
Щом едно същество изгуби живота си, това не е право.
Или правото е нарушено. Щом имаме живота, тогава другите неща постепенно идат и първото нещо в света за нас необходимо е животът! Но този живот имате да разберете. Аз не го разбирам това живот. Ще ви дам едно определение: В истинския живот няма никакъв примес.
към беседата >>
Слабият може да стане силен и силният може да стане слаб.
Двамата мислят различно. Ученият и невежият мислят за различни неща. Но богат и сиромах, това не е различие, учен и прост – това не е различие, грешник и светия – това не е различие. Това са временни обстановки на живота. Ученият може да стане невежа, богатият може да стане сиромах и сиромахът може да стане богат.
Слабият може да стане силен и силният може да стане слаб.
Светият може да стане грешник и грешникът може да стане светия. Това ни най-малко не е различие, но има нещо в света, което е важно. То е онзи, истински чистия живот, дето казва Христос: „Чистите по сърдце ще видят Бога.“ Или само онези, които имат чистия живот, ще видят Бога.
към беседата >>
Или правото е нарушено.
Право в света е само това, което поддържа живота! Не само живота на един човек, но право в света е само това, което поддържа живота на всички същества от най-малките до най-големите.Та всяко същество не изгубва живота си. Това е право. Щом едно същество изгуби живота си, това не е право.
Или правото е нарушено.
Щом имаме живота, тогава другите неща постепенно идат и първото нещо в света за нас необходимо е животът! Но този живот имате да разберете. Аз не го разбирам това живот. Ще ви дам едно определение: В истинския живот няма никакъв примес. Животът е чист!
към беседата >>
Светият може да стане грешник и грешникът може да стане светия.
Ученият и невежият мислят за различни неща. Но богат и сиромах, това не е различие, учен и прост – това не е различие, грешник и светия – това не е различие. Това са временни обстановки на живота. Ученият може да стане невежа, богатият може да стане сиромах и сиромахът може да стане богат. Слабият може да стане силен и силният може да стане слаб.
Светият може да стане грешник и грешникът може да стане светия.
Това ни най-малко не е различие, но има нещо в света, което е важно. То е онзи, истински чистия живот, дето казва Христос: „Чистите по сърдце ще видят Бога.“ Или само онези, които имат чистия живот, ще видят Бога.
към беседата >>
Щом имаме живота, тогава другите неща постепенно идат и първото нещо в света за нас необходимо е животът!
Право в света е само това, което поддържа живота! Не само живота на един човек, но право в света е само това, което поддържа живота на всички същества от най-малките до най-големите.Та всяко същество не изгубва живота си. Това е право. Щом едно същество изгуби живота си, това не е право. Или правото е нарушено.
Щом имаме живота, тогава другите неща постепенно идат и първото нещо в света за нас необходимо е животът!
Но този живот имате да разберете. Аз не го разбирам това живот. Ще ви дам едно определение: В истинския живот няма никакъв примес. Животът е чист! Абсолютно без никакъв примес.
към беседата >>
Това ни най-малко не е различие, но има нещо в света, което е важно.
Но богат и сиромах, това не е различие, учен и прост – това не е различие, грешник и светия – това не е различие. Това са временни обстановки на живота. Ученият може да стане невежа, богатият може да стане сиромах и сиромахът може да стане богат. Слабият може да стане силен и силният може да стане слаб. Светият може да стане грешник и грешникът може да стане светия.
Това ни най-малко не е различие, но има нещо в света, което е важно.
То е онзи, истински чистия живот, дето казва Христос: „Чистите по сърдце ще видят Бога.“ Или само онези, които имат чистия живот, ще видят Бога.
към беседата >>
Но този живот имате да разберете.
Не само живота на един човек, но право в света е само това, което поддържа живота на всички същества от най-малките до най-големите.Та всяко същество не изгубва живота си. Това е право. Щом едно същество изгуби живота си, това не е право. Или правото е нарушено. Щом имаме живота, тогава другите неща постепенно идат и първото нещо в света за нас необходимо е животът!
Но този живот имате да разберете.
Аз не го разбирам това живот. Ще ви дам едно определение: В истинския живот няма никакъв примес. Животът е чист! Абсолютно без никакъв примес. Това е живота!
към беседата >>
То е онзи, истински чистия живот, дето казва Христос: „Чистите по сърдце ще видят Бога.“ Или само онези, които имат чистия живот, ще видят Бога.
Това са временни обстановки на живота. Ученият може да стане невежа, богатият може да стане сиромах и сиромахът може да стане богат. Слабият може да стане силен и силният може да стане слаб. Светият може да стане грешник и грешникът може да стане светия. Това ни най-малко не е различие, но има нещо в света, което е важно.
То е онзи, истински чистия живот, дето казва Христос: „Чистите по сърдце ще видят Бога.“ Или само онези, които имат чистия живот, ще видят Бога.
към беседата >>
Аз не го разбирам това живот.
Това е право. Щом едно същество изгуби живота си, това не е право. Или правото е нарушено. Щом имаме живота, тогава другите неща постепенно идат и първото нещо в света за нас необходимо е животът! Но този живот имате да разберете.
Аз не го разбирам това живот.
Ще ви дам едно определение: В истинския живот няма никакъв примес. Животът е чист! Абсолютно без никакъв примес. Това е живота! А всеки живот, който има какъвто и да е малък примес, този живот носи вече страдание.
към беседата >>
Че кого обичаме ние?
Че кого обичаме ние?
Кажете, в живота не е ли така. Защо обичате вие онова дете или онази, младата мома, онази, свежата с хубавите очи? Докато е чиста. Значи, онзи, чистия живот, кой как мине, трепери, излиза нещо от нея. Всички идат при нея.
към беседата >>
Ще ви дам едно определение: В истинския живот няма никакъв примес.
Щом едно същество изгуби живота си, това не е право. Или правото е нарушено. Щом имаме живота, тогава другите неща постепенно идат и първото нещо в света за нас необходимо е животът! Но този живот имате да разберете. Аз не го разбирам това живот.
Ще ви дам едно определение: В истинския живот няма никакъв примес.
Животът е чист! Абсолютно без никакъв примес. Това е живота! А всеки живот, който има какъвто и да е малък примес, този живот носи вече страдание. Ние страдаме – има нещо чуждо, но не знаем от къде е дошло.
към беседата >>
Кажете, в живота не е ли така.
Че кого обичаме ние?
Кажете, в живота не е ли така.
Защо обичате вие онова дете или онази, младата мома, онази, свежата с хубавите очи? Докато е чиста. Значи, онзи, чистия живот, кой как мине, трепери, излиза нещо от нея. Всички идат при нея. Тя дава нещо от себе си.
към беседата >>
Животът е чист!
Или правото е нарушено. Щом имаме живота, тогава другите неща постепенно идат и първото нещо в света за нас необходимо е животът! Но този живот имате да разберете. Аз не го разбирам това живот. Ще ви дам едно определение: В истинския живот няма никакъв примес.
Животът е чист!
Абсолютно без никакъв примес. Това е живота! А всеки живот, който има какъвто и да е малък примес, този живот носи вече страдание. Ние страдаме – има нещо чуждо, но не знаем от къде е дошло. Сега аз оставям въпроса.
към беседата >>
Защо обичате вие онова дете или онази, младата мома, онази, свежата с хубавите очи?
Че кого обичаме ние? Кажете, в живота не е ли така.
Защо обичате вие онова дете или онази, младата мома, онази, свежата с хубавите очи?
Докато е чиста. Значи, онзи, чистия живот, кой как мине, трепери, излиза нещо от нея. Всички идат при нея. Тя дава нещо от себе си. Но един ден, този живот, като се опетни в нея, като престане да дава, погледнеш и лицето ѝ се опетни.
към беседата >>
Абсолютно без никакъв примес.
Щом имаме живота, тогава другите неща постепенно идат и първото нещо в света за нас необходимо е животът! Но този живот имате да разберете. Аз не го разбирам това живот. Ще ви дам едно определение: В истинския живот няма никакъв примес. Животът е чист!
Абсолютно без никакъв примес.
Това е живота! А всеки живот, който има какъвто и да е малък примес, този живот носи вече страдание. Ние страдаме – има нещо чуждо, но не знаем от къде е дошло. Сега аз оставям въпроса. Не определям как е живота.
към беседата >>
Докато е чиста.
Че кого обичаме ние? Кажете, в живота не е ли така. Защо обичате вие онова дете или онази, младата мома, онази, свежата с хубавите очи?
Докато е чиста.
Значи, онзи, чистия живот, кой как мине, трепери, излиза нещо от нея. Всички идат при нея. Тя дава нещо от себе си. Но един ден, този живот, като се опетни в нея, като престане да дава, погледнеш и лицето ѝ се опетни. Почне да губи красотата си.
към беседата >>
Това е живота!
Но този живот имате да разберете. Аз не го разбирам това живот. Ще ви дам едно определение: В истинския живот няма никакъв примес. Животът е чист! Абсолютно без никакъв примес.
Това е живота!
А всеки живот, който има какъвто и да е малък примес, този живот носи вече страдание. Ние страдаме – има нещо чуждо, но не знаем от къде е дошло. Сега аз оставям въпроса. Не определям как е живота. Аз го оставям въпроса, тъй както си е, не разрешавам.
към беседата >>
Значи, онзи, чистия живот, кой как мине, трепери, излиза нещо от нея.
Че кого обичаме ние? Кажете, в живота не е ли така. Защо обичате вие онова дете или онази, младата мома, онази, свежата с хубавите очи? Докато е чиста.
Значи, онзи, чистия живот, кой как мине, трепери, излиза нещо от нея.
Всички идат при нея. Тя дава нещо от себе си. Но един ден, този живот, като се опетни в нея, като престане да дава, погледнеш и лицето ѝ се опетни. Почне да губи красотата си. И лицето ѝ вече не е такова.
към беседата >>
А всеки живот, който има какъвто и да е малък примес, този живот носи вече страдание.
Аз не го разбирам това живот. Ще ви дам едно определение: В истинския живот няма никакъв примес. Животът е чист! Абсолютно без никакъв примес. Това е живота!
А всеки живот, който има какъвто и да е малък примес, този живот носи вече страдание.
Ние страдаме – има нещо чуждо, но не знаем от къде е дошло. Сега аз оставям въпроса. Не определям как е живота. Аз го оставям въпроса, тъй както си е, не разрешавам.
към беседата >>
Всички идат при нея.
Че кого обичаме ние? Кажете, в живота не е ли така. Защо обичате вие онова дете или онази, младата мома, онази, свежата с хубавите очи? Докато е чиста. Значи, онзи, чистия живот, кой как мине, трепери, излиза нещо от нея.
Всички идат при нея.
Тя дава нещо от себе си. Но един ден, този живот, като се опетни в нея, като престане да дава, погледнеш и лицето ѝ се опетни. Почне да губи красотата си. И лицето ѝ вече не е такова. И тя казва: „Едно време какво мислех за живота, а той не бил такъв, живота.“ Ако днешният ден може да измени нашите идеи, нашите постъпки, нашето сърдце, ние сме на кривата посока.
към беседата >>
Ние страдаме – има нещо чуждо, но не знаем от къде е дошло.
Ще ви дам едно определение: В истинския живот няма никакъв примес. Животът е чист! Абсолютно без никакъв примес. Това е живота! А всеки живот, който има какъвто и да е малък примес, този живот носи вече страдание.
Ние страдаме – има нещо чуждо, но не знаем от къде е дошло.
Сега аз оставям въпроса. Не определям как е живота. Аз го оставям въпроса, тъй както си е, не разрешавам.
към беседата >>
Тя дава нещо от себе си.
Кажете, в живота не е ли така. Защо обичате вие онова дете или онази, младата мома, онази, свежата с хубавите очи? Докато е чиста. Значи, онзи, чистия живот, кой как мине, трепери, излиза нещо от нея. Всички идат при нея.
Тя дава нещо от себе си.
Но един ден, този живот, като се опетни в нея, като престане да дава, погледнеш и лицето ѝ се опетни. Почне да губи красотата си. И лицето ѝ вече не е такова. И тя казва: „Едно време какво мислех за живота, а той не бил такъв, живота.“ Ако днешният ден може да измени нашите идеи, нашите постъпки, нашето сърдце, ние сме на кривата посока. Човек, всъщност, е по-силен от всяко в света.
към беседата >>
Сега аз оставям въпроса.
Животът е чист! Абсолютно без никакъв примес. Това е живота! А всеки живот, който има какъвто и да е малък примес, този живот носи вече страдание. Ние страдаме – има нещо чуждо, но не знаем от къде е дошло.
Сега аз оставям въпроса.
Не определям как е живота. Аз го оставям въпроса, тъй както си е, не разрешавам.
към беседата >>
Но един ден, този живот, като се опетни в нея, като престане да дава, погледнеш и лицето ѝ се опетни.
Защо обичате вие онова дете или онази, младата мома, онази, свежата с хубавите очи? Докато е чиста. Значи, онзи, чистия живот, кой как мине, трепери, излиза нещо от нея. Всички идат при нея. Тя дава нещо от себе си.
Но един ден, този живот, като се опетни в нея, като престане да дава, погледнеш и лицето ѝ се опетни.
Почне да губи красотата си. И лицето ѝ вече не е такова. И тя казва: „Едно време какво мислех за живота, а той не бил такъв, живота.“ Ако днешният ден може да измени нашите идеи, нашите постъпки, нашето сърдце, ние сме на кривата посока. Човек, всъщност, е по-силен от всяко в света. Никоя сила в света, колкото и да е голяма, не е в състояние да измени човека.
към беседата >>
Не определям как е живота.
Абсолютно без никакъв примес. Това е живота! А всеки живот, който има какъвто и да е малък примес, този живот носи вече страдание. Ние страдаме – има нещо чуждо, но не знаем от къде е дошло. Сега аз оставям въпроса.
Не определям как е живота.
Аз го оставям въпроса, тъй както си е, не разрешавам.
към беседата >>
Почне да губи красотата си.
Докато е чиста. Значи, онзи, чистия живот, кой как мине, трепери, излиза нещо от нея. Всички идат при нея. Тя дава нещо от себе си. Но един ден, този живот, като се опетни в нея, като престане да дава, погледнеш и лицето ѝ се опетни.
Почне да губи красотата си.
И лицето ѝ вече не е такова. И тя казва: „Едно време какво мислех за живота, а той не бил такъв, живота.“ Ако днешният ден може да измени нашите идеи, нашите постъпки, нашето сърдце, ние сме на кривата посока. Човек, всъщност, е по-силен от всяко в света. Никоя сила в света, колкото и да е голяма, не е в състояние да измени човека. Вие казвате: „Външните условия.“ Външните условия за един човек го правят крадец, а същите условия правят другиго светия.
към беседата >>
Аз го оставям въпроса, тъй както си е, не разрешавам.
Това е живота! А всеки живот, който има какъвто и да е малък примес, този живот носи вече страдание. Ние страдаме – има нещо чуждо, но не знаем от къде е дошло. Сега аз оставям въпроса. Не определям как е живота.
Аз го оставям въпроса, тъй както си е, не разрешавам.
към беседата >>
И лицето ѝ вече не е такова.
Значи, онзи, чистия живот, кой как мине, трепери, излиза нещо от нея. Всички идат при нея. Тя дава нещо от себе си. Но един ден, този живот, като се опетни в нея, като престане да дава, погледнеш и лицето ѝ се опетни. Почне да губи красотата си.
И лицето ѝ вече не е такова.
И тя казва: „Едно време какво мислех за живота, а той не бил такъв, живота.“ Ако днешният ден може да измени нашите идеи, нашите постъпки, нашето сърдце, ние сме на кривата посока. Човек, всъщност, е по-силен от всяко в света. Никоя сила в света, колкото и да е голяма, не е в състояние да измени човека. Вие казвате: „Външните условия.“ Външните условия за един човек го правят крадец, а същите условия правят другиго светия.
към беседата >>
Нас ни трябва чистия живот.
Нас ни трябва чистия живот.
Аз никога не поддържам, че животът може да се окаля от вътре. Това е невъзможно! Аз не поддържам, че някой може да ви вземе живота. И то е невъзможно. Никой не може да ви го вземе!
към беседата >>
И тя казва: „Едно време какво мислех за живота, а той не бил такъв, живота.“ Ако днешният ден може да измени нашите идеи, нашите постъпки, нашето сърдце, ние сме на кривата посока.
Всички идат при нея. Тя дава нещо от себе си. Но един ден, този живот, като се опетни в нея, като престане да дава, погледнеш и лицето ѝ се опетни. Почне да губи красотата си. И лицето ѝ вече не е такова.
И тя казва: „Едно време какво мислех за живота, а той не бил такъв, живота.“ Ако днешният ден може да измени нашите идеи, нашите постъпки, нашето сърдце, ние сме на кривата посока.
Човек, всъщност, е по-силен от всяко в света. Никоя сила в света, колкото и да е голяма, не е в състояние да измени човека. Вие казвате: „Външните условия.“ Външните условия за един човек го правят крадец, а същите условия правят другиго светия.
към беседата >>
Аз никога не поддържам, че животът може да се окаля от вътре.
Нас ни трябва чистия живот.
Аз никога не поддържам, че животът може да се окаля от вътре.
Това е невъзможно! Аз не поддържам, че някой може да ви вземе живота. И то е невъзможно. Никой не може да ви го вземе! Вашия живот си остава винаги за вас.
към беседата >>
Човек, всъщност, е по-силен от всяко в света.
Тя дава нещо от себе си. Но един ден, този живот, като се опетни в нея, като престане да дава, погледнеш и лицето ѝ се опетни. Почне да губи красотата си. И лицето ѝ вече не е такова. И тя казва: „Едно време какво мислех за живота, а той не бил такъв, живота.“ Ако днешният ден може да измени нашите идеи, нашите постъпки, нашето сърдце, ние сме на кривата посока.
Човек, всъщност, е по-силен от всяко в света.
Никоя сила в света, колкото и да е голяма, не е в състояние да измени човека. Вие казвате: „Външните условия.“ Външните условия за един човек го правят крадец, а същите условия правят другиго светия.
към беседата >>
Това е невъзможно!
Нас ни трябва чистия живот. Аз никога не поддържам, че животът може да се окаля от вътре.
Това е невъзможно!
Аз не поддържам, че някой може да ви вземе живота. И то е невъзможно. Никой не може да ви го вземе! Вашия живот си остава винаги за вас. Но във вашия живот може да се примеси нещо чуждо, което да ви причини едно страдание.
към беседата >>
Никоя сила в света, колкото и да е голяма, не е в състояние да измени човека.
Но един ден, този живот, като се опетни в нея, като престане да дава, погледнеш и лицето ѝ се опетни. Почне да губи красотата си. И лицето ѝ вече не е такова. И тя казва: „Едно време какво мислех за живота, а той не бил такъв, живота.“ Ако днешният ден може да измени нашите идеи, нашите постъпки, нашето сърдце, ние сме на кривата посока. Човек, всъщност, е по-силен от всяко в света.
Никоя сила в света, колкото и да е голяма, не е в състояние да измени човека.
Вие казвате: „Външните условия.“ Външните условия за един човек го правят крадец, а същите условия правят другиго светия.
към беседата >>
Аз не поддържам, че някой може да ви вземе живота.
Нас ни трябва чистия живот. Аз никога не поддържам, че животът може да се окаля от вътре. Това е невъзможно!
Аз не поддържам, че някой може да ви вземе живота.
И то е невъзможно. Никой не може да ви го вземе! Вашия живот си остава винаги за вас. Но във вашия живот може да се примеси нещо чуждо, което да ви причини едно страдание. То няма да причини страдание на живота.
към беседата >>
Вие казвате: „Външните условия.“ Външните условия за един човек го правят крадец, а същите условия правят другиго светия.
Почне да губи красотата си. И лицето ѝ вече не е такова. И тя казва: „Едно време какво мислех за живота, а той не бил такъв, живота.“ Ако днешният ден може да измени нашите идеи, нашите постъпки, нашето сърдце, ние сме на кривата посока. Човек, всъщност, е по-силен от всяко в света. Никоя сила в света, колкото и да е голяма, не е в състояние да измени човека.
Вие казвате: „Външните условия.“ Външните условия за един човек го правят крадец, а същите условия правят другиго светия.
към беседата >>
И то е невъзможно.
Нас ни трябва чистия живот. Аз никога не поддържам, че животът може да се окаля от вътре. Това е невъзможно! Аз не поддържам, че някой може да ви вземе живота.
И то е невъзможно.
Никой не може да ви го вземе! Вашия живот си остава винаги за вас. Но във вашия живот може да се примеси нещо чуждо, което да ви причини едно страдание. То няма да причини страдание на живота. Животът не може да страда.
към беседата >>
Та казвам, единственото нещо, в което трябва да вярвате, е, че вие сте по-силни от всичко.
Та казвам, единственото нещо, в което трябва да вярвате, е, че вие сте по-силни от всичко.
Не в смисъл: силни да управлявате света, то е насилие. И не да вярвате, че сте най-слабите хора. То е другата самоизмама, заблуждение. Но да знаете, че онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе. Никой не може да го измени.
към беседата >>
Никой не може да ви го вземе!
Нас ни трябва чистия живот. Аз никога не поддържам, че животът може да се окаля от вътре. Това е невъзможно! Аз не поддържам, че някой може да ви вземе живота. И то е невъзможно.
Никой не може да ви го вземе!
Вашия живот си остава винаги за вас. Но във вашия живот може да се примеси нещо чуждо, което да ви причини едно страдание. То няма да причини страдание на живота. Животът не може да страда. Туй, което страда, то не е живота, то сме ние.
към беседата >>
Не в смисъл: силни да управлявате света, то е насилие.
Та казвам, единственото нещо, в което трябва да вярвате, е, че вие сте по-силни от всичко.
Не в смисъл: силни да управлявате света, то е насилие.
И не да вярвате, че сте най-слабите хора. То е другата самоизмама, заблуждение. Но да знаете, че онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе. Никой не може да го измени. Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да го изпъди из вас навън.
към беседата >>
Вашия живот си остава винаги за вас.
Аз никога не поддържам, че животът може да се окаля от вътре. Това е невъзможно! Аз не поддържам, че някой може да ви вземе живота. И то е невъзможно. Никой не може да ви го вземе!
Вашия живот си остава винаги за вас.
Но във вашия живот може да се примеси нещо чуждо, което да ви причини едно страдание. То няма да причини страдание на живота. Животът не може да страда. Туй, което страда, то не е живота, то сме ние. То е отделно от живота.
към беседата >>
И не да вярвате, че сте най-слабите хора.
Та казвам, единственото нещо, в което трябва да вярвате, е, че вие сте по-силни от всичко. Не в смисъл: силни да управлявате света, то е насилие.
И не да вярвате, че сте най-слабите хора.
То е другата самоизмама, заблуждение. Но да знаете, че онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе. Никой не може да го измени. Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да го изпъди из вас навън. И сега, ако вие разбирате идеята, че Бог е нещо, което влиза вътре във вас, това е заблуждение.
към беседата >>
Но във вашия живот може да се примеси нещо чуждо, което да ви причини едно страдание.
Това е невъзможно! Аз не поддържам, че някой може да ви вземе живота. И то е невъзможно. Никой не може да ви го вземе! Вашия живот си остава винаги за вас.
Но във вашия живот може да се примеси нещо чуждо, което да ви причини едно страдание.
То няма да причини страдание на живота. Животът не може да страда. Туй, което страда, то не е живота, то сме ние. То е отделно от живота. Животът е отделно от страданието, животът не страда, страдаме ние.
към беседата >>
То е другата самоизмама, заблуждение.
Та казвам, единственото нещо, в което трябва да вярвате, е, че вие сте по-силни от всичко. Не в смисъл: силни да управлявате света, то е насилие. И не да вярвате, че сте най-слабите хора.
То е другата самоизмама, заблуждение.
Но да знаете, че онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе. Никой не може да го измени. Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да го изпъди из вас навън. И сега, ако вие разбирате идеята, че Бог е нещо, което влиза вътре във вас, това е заблуждение. Но туй, което вие търсите всъщност, туй хубавото, великото, свободата – това е Бог, вътре във вас.
към беседата >>
То няма да причини страдание на живота.
Аз не поддържам, че някой може да ви вземе живота. И то е невъзможно. Никой не може да ви го вземе! Вашия живот си остава винаги за вас. Но във вашия живот може да се примеси нещо чуждо, което да ви причини едно страдание.
То няма да причини страдание на живота.
Животът не може да страда. Туй, което страда, то не е живота, то сме ние. То е отделно от живота. Животът е отделно от страданието, животът не страда, страдаме ние. По единствената причина, че нямаме този живот, който ние искаме, нямаме достатъчно от този живот.
към беседата >>
Но да знаете, че онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе.
Та казвам, единственото нещо, в което трябва да вярвате, е, че вие сте по-силни от всичко. Не в смисъл: силни да управлявате света, то е насилие. И не да вярвате, че сте най-слабите хора. То е другата самоизмама, заблуждение.
Но да знаете, че онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе.
Никой не може да го измени. Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да го изпъди из вас навън. И сега, ако вие разбирате идеята, че Бог е нещо, което влиза вътре във вас, това е заблуждение. Но туй, което вие търсите всъщност, туй хубавото, великото, свободата – това е Бог, вътре във вас. Това във вас, което може да се измени, на него не разчитайте.
към беседата >>
Животът не може да страда.
И то е невъзможно. Никой не може да ви го вземе! Вашия живот си остава винаги за вас. Но във вашия живот може да се примеси нещо чуждо, което да ви причини едно страдание. То няма да причини страдание на живота.
Животът не може да страда.
Туй, което страда, то не е живота, то сме ние. То е отделно от живота. Животът е отделно от страданието, животът не страда, страдаме ние. По единствената причина, че нямаме този живот, който ние искаме, нямаме достатъчно от този живот. Както детето страда, че няма достатъчно храна вече и то е недоволно, дойде му достатъчно храна и то е доволно.
към беседата >>
Никой не може да го измени.
Та казвам, единственото нещо, в което трябва да вярвате, е, че вие сте по-силни от всичко. Не в смисъл: силни да управлявате света, то е насилие. И не да вярвате, че сте най-слабите хора. То е другата самоизмама, заблуждение. Но да знаете, че онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе.
Никой не може да го измени.
Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да го изпъди из вас навън. И сега, ако вие разбирате идеята, че Бог е нещо, което влиза вътре във вас, това е заблуждение. Но туй, което вие търсите всъщност, туй хубавото, великото, свободата – това е Бог, вътре във вас. Това във вас, което може да се измени, на него не разчитайте. Туй, което не може да се победи при всичките условия на живота, то остава едно и също във вас и което ви извежда като победители, то е Бог във вас.
към беседата >>
Туй, което страда, то не е живота, то сме ние.
Никой не може да ви го вземе! Вашия живот си остава винаги за вас. Но във вашия живот може да се примеси нещо чуждо, което да ви причини едно страдание. То няма да причини страдание на живота. Животът не може да страда.
Туй, което страда, то не е живота, то сме ние.
То е отделно от живота. Животът е отделно от страданието, животът не страда, страдаме ние. По единствената причина, че нямаме този живот, който ние искаме, нямаме достатъчно от този живот. Както детето страда, че няма достатъчно храна вече и то е недоволно, дойде му достатъчно храна и то е доволно. И всеки един човек така.
към беседата >>
Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да го изпъди из вас навън.
Не в смисъл: силни да управлявате света, то е насилие. И не да вярвате, че сте най-слабите хора. То е другата самоизмама, заблуждение. Но да знаете, че онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе. Никой не може да го измени.
Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да го изпъди из вас навън.
И сега, ако вие разбирате идеята, че Бог е нещо, което влиза вътре във вас, това е заблуждение. Но туй, което вие търсите всъщност, туй хубавото, великото, свободата – това е Бог, вътре във вас. Това във вас, което може да се измени, на него не разчитайте. Туй, което не може да се победи при всичките условия на живота, то остава едно и също във вас и което ви извежда като победители, то е Бог във вас. Туй, което при всички условия на живота може да ви изкара като победители, което не може да претърпи нито едно крушение, то е Божественото.
към беседата >>
То е отделно от живота.
Вашия живот си остава винаги за вас. Но във вашия живот може да се примеси нещо чуждо, което да ви причини едно страдание. То няма да причини страдание на живота. Животът не може да страда. Туй, което страда, то не е живота, то сме ние.
То е отделно от живота.
Животът е отделно от страданието, животът не страда, страдаме ние. По единствената причина, че нямаме този живот, който ние искаме, нямаме достатъчно от този живот. Както детето страда, че няма достатъчно храна вече и то е недоволно, дойде му достатъчно храна и то е доволно. И всеки един човек така. Не е дето казват, че човек иска много, не това.
към беседата >>
И сега, ако вие разбирате идеята, че Бог е нещо, което влиза вътре във вас, това е заблуждение.
И не да вярвате, че сте най-слабите хора. То е другата самоизмама, заблуждение. Но да знаете, че онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе. Никой не може да го измени. Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да го изпъди из вас навън.
И сега, ако вие разбирате идеята, че Бог е нещо, което влиза вътре във вас, това е заблуждение.
Но туй, което вие търсите всъщност, туй хубавото, великото, свободата – това е Бог, вътре във вас. Това във вас, което може да се измени, на него не разчитайте. Туй, което не може да се победи при всичките условия на живота, то остава едно и също във вас и което ви извежда като победители, то е Бог във вас. Туй, което при всички условия на живота може да ви изкара като победители, което не може да претърпи нито едно крушение, то е Божественото. На Него разчитайте всякога!
към беседата >>
Животът е отделно от страданието, животът не страда, страдаме ние.
Но във вашия живот може да се примеси нещо чуждо, което да ви причини едно страдание. То няма да причини страдание на живота. Животът не може да страда. Туй, което страда, то не е живота, то сме ние. То е отделно от живота.
Животът е отделно от страданието, животът не страда, страдаме ние.
По единствената причина, че нямаме този живот, който ние искаме, нямаме достатъчно от този живот. Както детето страда, че няма достатъчно храна вече и то е недоволно, дойде му достатъчно храна и то е доволно. И всеки един човек така. Не е дето казват, че човек иска много, не това.
към беседата >>
Но туй, което вие търсите всъщност, туй хубавото, великото, свободата – това е Бог, вътре във вас.
То е другата самоизмама, заблуждение. Но да знаете, че онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе. Никой не може да го измени. Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да го изпъди из вас навън. И сега, ако вие разбирате идеята, че Бог е нещо, което влиза вътре във вас, това е заблуждение.
Но туй, което вие търсите всъщност, туй хубавото, великото, свободата – това е Бог, вътре във вас.
Това във вас, което може да се измени, на него не разчитайте. Туй, което не може да се победи при всичките условия на живота, то остава едно и също във вас и което ви извежда като победители, то е Бог във вас. Туй, което при всички условия на живота може да ви изкара като победители, което не може да претърпи нито едно крушение, то е Божественото. На Него разчитайте всякога! Туй, което всякога остава едно и също във вас, на него трябва да разчитате.
към беседата >>
По единствената причина, че нямаме този живот, който ние искаме, нямаме достатъчно от този живот.
То няма да причини страдание на живота. Животът не може да страда. Туй, което страда, то не е живота, то сме ние. То е отделно от живота. Животът е отделно от страданието, животът не страда, страдаме ние.
По единствената причина, че нямаме този живот, който ние искаме, нямаме достатъчно от този живот.
Както детето страда, че няма достатъчно храна вече и то е недоволно, дойде му достатъчно храна и то е доволно. И всеки един човек така. Не е дето казват, че човек иска много, не това.
към беседата >>
Това във вас, което може да се измени, на него не разчитайте.
Но да знаете, че онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе. Никой не може да го измени. Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да го изпъди из вас навън. И сега, ако вие разбирате идеята, че Бог е нещо, което влиза вътре във вас, това е заблуждение. Но туй, което вие търсите всъщност, туй хубавото, великото, свободата – това е Бог, вътре във вас.
Това във вас, което може да се измени, на него не разчитайте.
Туй, което не може да се победи при всичките условия на живота, то остава едно и също във вас и което ви извежда като победители, то е Бог във вас. Туй, което при всички условия на живота може да ви изкара като победители, което не може да претърпи нито едно крушение, то е Божественото. На Него разчитайте всякога! Туй, което всякога остава едно и също във вас, на него трябва да разчитате. И следователно, ако ние търсим нашето щастие вънка от себе си, ние сме на кривия път.
към беседата >>
Както детето страда, че няма достатъчно храна вече и то е недоволно, дойде му достатъчно храна и то е доволно.
Животът не може да страда. Туй, което страда, то не е живота, то сме ние. То е отделно от живота. Животът е отделно от страданието, животът не страда, страдаме ние. По единствената причина, че нямаме този живот, който ние искаме, нямаме достатъчно от този живот.
Както детето страда, че няма достатъчно храна вече и то е недоволно, дойде му достатъчно храна и то е доволно.
И всеки един човек така. Не е дето казват, че човек иска много, не това.
към беседата >>
Туй, което не може да се победи при всичките условия на живота, то остава едно и също във вас и което ви извежда като победители, то е Бог във вас.
Никой не може да го измени. Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да го изпъди из вас навън. И сега, ако вие разбирате идеята, че Бог е нещо, което влиза вътре във вас, това е заблуждение. Но туй, което вие търсите всъщност, туй хубавото, великото, свободата – това е Бог, вътре във вас. Това във вас, което може да се измени, на него не разчитайте.
Туй, което не може да се победи при всичките условия на живота, то остава едно и също във вас и което ви извежда като победители, то е Бог във вас.
Туй, което при всички условия на живота може да ви изкара като победители, което не може да претърпи нито едно крушение, то е Божественото. На Него разчитайте всякога! Туй, което всякога остава едно и също във вас, на него трябва да разчитате. И следователно, ако ние търсим нашето щастие вънка от себе си, ние сме на кривия път. От вънка само съществуват условия за подържане на щастието.
към беседата >>
И всеки един човек така.
Туй, което страда, то не е живота, то сме ние. То е отделно от живота. Животът е отделно от страданието, животът не страда, страдаме ние. По единствената причина, че нямаме този живот, който ние искаме, нямаме достатъчно от този живот. Както детето страда, че няма достатъчно храна вече и то е недоволно, дойде му достатъчно храна и то е доволно.
И всеки един човек така.
Не е дето казват, че човек иска много, не това.
към беседата >>
Туй, което при всички условия на живота може да ви изкара като победители, което не може да претърпи нито едно крушение, то е Божественото.
Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да го изпъди из вас навън. И сега, ако вие разбирате идеята, че Бог е нещо, което влиза вътре във вас, това е заблуждение. Но туй, което вие търсите всъщност, туй хубавото, великото, свободата – това е Бог, вътре във вас. Това във вас, което може да се измени, на него не разчитайте. Туй, което не може да се победи при всичките условия на живота, то остава едно и също във вас и което ви извежда като победители, то е Бог във вас.
Туй, което при всички условия на живота може да ви изкара като победители, което не може да претърпи нито едно крушение, то е Божественото.
На Него разчитайте всякога! Туй, което всякога остава едно и също във вас, на него трябва да разчитате. И следователно, ако ние търсим нашето щастие вънка от себе си, ние сме на кривия път. От вънка само съществуват условия за подържане на щастието. Но всеки един човек е щастлив от вътре.
към беседата >>
Не е дето казват, че човек иска много, не това.
То е отделно от живота. Животът е отделно от страданието, животът не страда, страдаме ние. По единствената причина, че нямаме този живот, който ние искаме, нямаме достатъчно от този живот. Както детето страда, че няма достатъчно храна вече и то е недоволно, дойде му достатъчно храна и то е доволно. И всеки един човек така.
Не е дето казват, че човек иска много, не това.
към беседата >>
На Него разчитайте всякога!
И сега, ако вие разбирате идеята, че Бог е нещо, което влиза вътре във вас, това е заблуждение. Но туй, което вие търсите всъщност, туй хубавото, великото, свободата – това е Бог, вътре във вас. Това във вас, което може да се измени, на него не разчитайте. Туй, което не може да се победи при всичките условия на живота, то остава едно и също във вас и което ви извежда като победители, то е Бог във вас. Туй, което при всички условия на живота може да ви изкара като победители, което не може да претърпи нито едно крушение, то е Божественото.
На Него разчитайте всякога!
Туй, което всякога остава едно и също във вас, на него трябва да разчитате. И следователно, ако ние търсим нашето щастие вънка от себе си, ние сме на кривия път. От вънка само съществуват условия за подържане на щастието. Но всеки един човек е щастлив от вътре. То е пълното вярване.
към беседата >>
Аз съм правил опити и съм дошъл до едно заключение: Туй, което човек иска е много малко.
Аз съм правил опити и съм дошъл до едно заключение: Туй, което човек иска е много малко.
Някой път човек иска само една дума да му кажеш на него и той е доволен. Аз съм срещал хора, някой човек се отчаял, казва: „Искам да се самоубия“, това няма, онова няма. Аз го погледна и му казвам: „Ще се оправят работите ти.“ – „А, тъй ли! “ – „Ще се оправят работите ти.“ – „Ама, така ли казваш? Право ли е?
към беседата >>
Туй, което всякога остава едно и също във вас, на него трябва да разчитате.
Но туй, което вие търсите всъщност, туй хубавото, великото, свободата – това е Бог, вътре във вас. Това във вас, което може да се измени, на него не разчитайте. Туй, което не може да се победи при всичките условия на живота, то остава едно и също във вас и което ви извежда като победители, то е Бог във вас. Туй, което при всички условия на живота може да ви изкара като победители, което не може да претърпи нито едно крушение, то е Божественото. На Него разчитайте всякога!
Туй, което всякога остава едно и също във вас, на него трябва да разчитате.
И следователно, ако ние търсим нашето щастие вънка от себе си, ние сме на кривия път. От вънка само съществуват условия за подържане на щастието. Но всеки един човек е щастлив от вътре. То е пълното вярване. Сега може да опитате туй положение, постоянно да го създавате в себе си.
към беседата >>
Някой път човек иска само една дума да му кажеш на него и той е доволен.
Аз съм правил опити и съм дошъл до едно заключение: Туй, което човек иска е много малко.
Някой път човек иска само една дума да му кажеш на него и той е доволен.
Аз съм срещал хора, някой човек се отчаял, казва: „Искам да се самоубия“, това няма, онова няма. Аз го погледна и му казвам: „Ще се оправят работите ти.“ – „А, тъй ли! “ – „Ще се оправят работите ти.“ – „Ама, така ли казваш? Право ли е? “ – „След една година твоите работи ще се оправят.“ Той става весел, разговаря се: „Но казвам, слушай, след една година ще проверя думите ти.“ След една година той иде весел, оправили се работите.
към беседата >>
И следователно, ако ние търсим нашето щастие вънка от себе си, ние сме на кривия път.
Това във вас, което може да се измени, на него не разчитайте. Туй, което не може да се победи при всичките условия на живота, то остава едно и също във вас и което ви извежда като победители, то е Бог във вас. Туй, което при всички условия на живота може да ви изкара като победители, което не може да претърпи нито едно крушение, то е Божественото. На Него разчитайте всякога! Туй, което всякога остава едно и също във вас, на него трябва да разчитате.
И следователно, ако ние търсим нашето щастие вънка от себе си, ние сме на кривия път.
От вънка само съществуват условия за подържане на щастието. Но всеки един човек е щастлив от вътре. То е пълното вярване. Сега може да опитате туй положение, постоянно да го създавате в себе си. Защото има една опасност, която седи в едно криво разбиране.
към беседата >>
Аз съм срещал хора, някой човек се отчаял, казва: „Искам да се самоубия“, това няма, онова няма.
Аз съм правил опити и съм дошъл до едно заключение: Туй, което човек иска е много малко. Някой път човек иска само една дума да му кажеш на него и той е доволен.
Аз съм срещал хора, някой човек се отчаял, казва: „Искам да се самоубия“, това няма, онова няма.
Аз го погледна и му казвам: „Ще се оправят работите ти.“ – „А, тъй ли! “ – „Ще се оправят работите ти.“ – „Ама, така ли казваш? Право ли е? “ – „След една година твоите работи ще се оправят.“ Той става весел, разговаря се: „Но казвам, слушай, след една година ще проверя думите ти.“ След една година той иде весел, оправили се работите. Нищо не дадох на този човек, пари не му дадох.
към беседата >>
От вънка само съществуват условия за подържане на щастието.
Туй, което не може да се победи при всичките условия на живота, то остава едно и също във вас и което ви извежда като победители, то е Бог във вас. Туй, което при всички условия на живота може да ви изкара като победители, което не може да претърпи нито едно крушение, то е Божественото. На Него разчитайте всякога! Туй, което всякога остава едно и също във вас, на него трябва да разчитате. И следователно, ако ние търсим нашето щастие вънка от себе си, ние сме на кривия път.
От вънка само съществуват условия за подържане на щастието.
Но всеки един човек е щастлив от вътре. То е пълното вярване. Сега може да опитате туй положение, постоянно да го създавате в себе си. Защото има една опасност, която седи в едно криво разбиране. Материалните блага, знанието, здравието, всички тия работи са един резултат, но те не са, които подхранват щастието на човека.
към беседата >>
Аз го погледна и му казвам: „Ще се оправят работите ти.“ – „А, тъй ли!
Аз съм правил опити и съм дошъл до едно заключение: Туй, което човек иска е много малко. Някой път човек иска само една дума да му кажеш на него и той е доволен. Аз съм срещал хора, някой човек се отчаял, казва: „Искам да се самоубия“, това няма, онова няма.
Аз го погледна и му казвам: „Ще се оправят работите ти.“ – „А, тъй ли!
“ – „Ще се оправят работите ти.“ – „Ама, така ли казваш? Право ли е? “ – „След една година твоите работи ще се оправят.“ Той става весел, разговаря се: „Но казвам, слушай, след една година ще проверя думите ти.“ След една година той иде весел, оправили се работите. Нищо не дадох на този човек, пари не му дадох. Казвам: „Хляб имаш ли?
към беседата >>
Но всеки един човек е щастлив от вътре.
Туй, което при всички условия на живота може да ви изкара като победители, което не може да претърпи нито едно крушение, то е Божественото. На Него разчитайте всякога! Туй, което всякога остава едно и също във вас, на него трябва да разчитате. И следователно, ако ние търсим нашето щастие вънка от себе си, ние сме на кривия път. От вънка само съществуват условия за подържане на щастието.
Но всеки един човек е щастлив от вътре.
То е пълното вярване. Сега може да опитате туй положение, постоянно да го създавате в себе си. Защото има една опасност, която седи в едно криво разбиране. Материалните блага, знанието, здравието, всички тия работи са един резултат, но те не са, които подхранват щастието на човека. Аз може да нямам нищо, никакво богатство, ни ниви, ни къща, но имам една силна душа, обичам другите хора и всички ме обичат.
към беседата >>
“ – „Ще се оправят работите ти.“ – „Ама, така ли казваш?
Аз съм правил опити и съм дошъл до едно заключение: Туй, което човек иска е много малко. Някой път човек иска само една дума да му кажеш на него и той е доволен. Аз съм срещал хора, някой човек се отчаял, казва: „Искам да се самоубия“, това няма, онова няма. Аз го погледна и му казвам: „Ще се оправят работите ти.“ – „А, тъй ли!
“ – „Ще се оправят работите ти.“ – „Ама, така ли казваш?
Право ли е? “ – „След една година твоите работи ще се оправят.“ Той става весел, разговаря се: „Но казвам, слушай, след една година ще проверя думите ти.“ След една година той иде весел, оправили се работите. Нищо не дадох на този човек, пари не му дадох. Казвам: „Хляб имаш ли? “ – „Имам хляб и пари имам, но с жената не можем работи и тя яде.“ Тя, за да те яде, значи е гладна.
към беседата >>
То е пълното вярване.
На Него разчитайте всякога! Туй, което всякога остава едно и също във вас, на него трябва да разчитате. И следователно, ако ние търсим нашето щастие вънка от себе си, ние сме на кривия път. От вънка само съществуват условия за подържане на щастието. Но всеки един човек е щастлив от вътре.
То е пълното вярване.
Сега може да опитате туй положение, постоянно да го създавате в себе си. Защото има една опасност, която седи в едно криво разбиране. Материалните блага, знанието, здравието, всички тия работи са един резултат, но те не са, които подхранват щастието на човека. Аз може да нямам нищо, никакво богатство, ни ниви, ни къща, но имам една силна душа, обичам другите хора и всички ме обичат. Ходя навсякъде.
към беседата >>
Право ли е?
Аз съм правил опити и съм дошъл до едно заключение: Туй, което човек иска е много малко. Някой път човек иска само една дума да му кажеш на него и той е доволен. Аз съм срещал хора, някой човек се отчаял, казва: „Искам да се самоубия“, това няма, онова няма. Аз го погледна и му казвам: „Ще се оправят работите ти.“ – „А, тъй ли! “ – „Ще се оправят работите ти.“ – „Ама, така ли казваш?
Право ли е?
“ – „След една година твоите работи ще се оправят.“ Той става весел, разговаря се: „Но казвам, слушай, след една година ще проверя думите ти.“ След една година той иде весел, оправили се работите. Нищо не дадох на този човек, пари не му дадох. Казвам: „Хляб имаш ли? “ – „Имам хляб и пари имам, но с жената не можем работи и тя яде.“ Тя, за да те яде, значи е гладна. Щом иска да го яде, гладна е тя.
към беседата >>
Сега може да опитате туй положение, постоянно да го създавате в себе си.
Туй, което всякога остава едно и също във вас, на него трябва да разчитате. И следователно, ако ние търсим нашето щастие вънка от себе си, ние сме на кривия път. От вънка само съществуват условия за подържане на щастието. Но всеки един човек е щастлив от вътре. То е пълното вярване.
Сега може да опитате туй положение, постоянно да го създавате в себе си.
Защото има една опасност, която седи в едно криво разбиране. Материалните блага, знанието, здравието, всички тия работи са един резултат, но те не са, които подхранват щастието на човека. Аз може да нямам нищо, никакво богатство, ни ниви, ни къща, но имам една силна душа, обичам другите хора и всички ме обичат. Ходя навсякъде. Ако всички ме обичат, къде ще бъда лишен?
към беседата >>
“ – „След една година твоите работи ще се оправят.“ Той става весел, разговаря се: „Но казвам, слушай, след една година ще проверя думите ти.“ След една година той иде весел, оправили се работите.
Някой път човек иска само една дума да му кажеш на него и той е доволен. Аз съм срещал хора, някой човек се отчаял, казва: „Искам да се самоубия“, това няма, онова няма. Аз го погледна и му казвам: „Ще се оправят работите ти.“ – „А, тъй ли! “ – „Ще се оправят работите ти.“ – „Ама, така ли казваш? Право ли е?
“ – „След една година твоите работи ще се оправят.“ Той става весел, разговаря се: „Но казвам, слушай, след една година ще проверя думите ти.“ След една година той иде весел, оправили се работите.
Нищо не дадох на този човек, пари не му дадох. Казвам: „Хляб имаш ли? “ – „Имам хляб и пари имам, но с жената не можем работи и тя яде.“ Тя, за да те яде, значи е гладна. Щом иска да го яде, гладна е тя.
към беседата >>
Защото има една опасност, която седи в едно криво разбиране.
И следователно, ако ние търсим нашето щастие вънка от себе си, ние сме на кривия път. От вънка само съществуват условия за подържане на щастието. Но всеки един човек е щастлив от вътре. То е пълното вярване. Сега може да опитате туй положение, постоянно да го създавате в себе си.
Защото има една опасност, която седи в едно криво разбиране.
Материалните блага, знанието, здравието, всички тия работи са един резултат, но те не са, които подхранват щастието на човека. Аз може да нямам нищо, никакво богатство, ни ниви, ни къща, но имам една силна душа, обичам другите хора и всички ме обичат. Ходя навсякъде. Ако всички ме обичат, къде ще бъда лишен? Без да искам хората ме викат: „Елате на обед у нас.“ Имам работа, но спра се.
към беседата >>
Нищо не дадох на този човек, пари не му дадох.
Аз съм срещал хора, някой човек се отчаял, казва: „Искам да се самоубия“, това няма, онова няма. Аз го погледна и му казвам: „Ще се оправят работите ти.“ – „А, тъй ли! “ – „Ще се оправят работите ти.“ – „Ама, така ли казваш? Право ли е? “ – „След една година твоите работи ще се оправят.“ Той става весел, разговаря се: „Но казвам, слушай, след една година ще проверя думите ти.“ След една година той иде весел, оправили се работите.
Нищо не дадох на този човек, пари не му дадох.
Казвам: „Хляб имаш ли? “ – „Имам хляб и пари имам, но с жената не можем работи и тя яде.“ Тя, за да те яде, значи е гладна. Щом иска да го яде, гладна е тя.
към беседата >>
Материалните блага, знанието, здравието, всички тия работи са един резултат, но те не са, които подхранват щастието на човека.
От вънка само съществуват условия за подържане на щастието. Но всеки един човек е щастлив от вътре. То е пълното вярване. Сега може да опитате туй положение, постоянно да го създавате в себе си. Защото има една опасност, която седи в едно криво разбиране.
Материалните блага, знанието, здравието, всички тия работи са един резултат, но те не са, които подхранват щастието на човека.
Аз може да нямам нищо, никакво богатство, ни ниви, ни къща, но имам една силна душа, обичам другите хора и всички ме обичат. Ходя навсякъде. Ако всички ме обичат, къде ще бъда лишен? Без да искам хората ме викат: „Елате на обед у нас.“ Имам работа, но спра се. Казва: „Искам да се срещна с вас.“ Може ли тогава да гладувате, тогава?
към беседата >>
Казвам: „Хляб имаш ли?
Аз го погледна и му казвам: „Ще се оправят работите ти.“ – „А, тъй ли! “ – „Ще се оправят работите ти.“ – „Ама, така ли казваш? Право ли е? “ – „След една година твоите работи ще се оправят.“ Той става весел, разговаря се: „Но казвам, слушай, след една година ще проверя думите ти.“ След една година той иде весел, оправили се работите. Нищо не дадох на този човек, пари не му дадох.
Казвам: „Хляб имаш ли?
“ – „Имам хляб и пари имам, но с жената не можем работи и тя яде.“ Тя, за да те яде, значи е гладна. Щом иска да го яде, гладна е тя.
към беседата >>
Аз може да нямам нищо, никакво богатство, ни ниви, ни къща, но имам една силна душа, обичам другите хора и всички ме обичат.
Но всеки един човек е щастлив от вътре. То е пълното вярване. Сега може да опитате туй положение, постоянно да го създавате в себе си. Защото има една опасност, която седи в едно криво разбиране. Материалните блага, знанието, здравието, всички тия работи са един резултат, но те не са, които подхранват щастието на човека.
Аз може да нямам нищо, никакво богатство, ни ниви, ни къща, но имам една силна душа, обичам другите хора и всички ме обичат.
Ходя навсякъде. Ако всички ме обичат, къде ще бъда лишен? Без да искам хората ме викат: „Елате на обед у нас.“ Имам работа, но спра се. Казва: „Искам да се срещна с вас.“ Може ли тогава да гладувате, тогава? Не.
към беседата >>
“ – „Имам хляб и пари имам, но с жената не можем работи и тя яде.“ Тя, за да те яде, значи е гладна.
“ – „Ще се оправят работите ти.“ – „Ама, така ли казваш? Право ли е? “ – „След една година твоите работи ще се оправят.“ Той става весел, разговаря се: „Но казвам, слушай, след една година ще проверя думите ти.“ След една година той иде весел, оправили се работите. Нищо не дадох на този човек, пари не му дадох. Казвам: „Хляб имаш ли?
“ – „Имам хляб и пари имам, но с жената не можем работи и тя яде.“ Тя, за да те яде, значи е гладна.
Щом иска да го яде, гладна е тя.
към беседата >>
Ходя навсякъде.
То е пълното вярване. Сега може да опитате туй положение, постоянно да го създавате в себе си. Защото има една опасност, която седи в едно криво разбиране. Материалните блага, знанието, здравието, всички тия работи са един резултат, но те не са, които подхранват щастието на човека. Аз може да нямам нищо, никакво богатство, ни ниви, ни къща, но имам една силна душа, обичам другите хора и всички ме обичат.
Ходя навсякъде.
Ако всички ме обичат, къде ще бъда лишен? Без да искам хората ме викат: „Елате на обед у нас.“ Имам работа, но спра се. Казва: „Искам да се срещна с вас.“ Може ли тогава да гладувате, тогава? Не.
към беседата >>
Щом иска да го яде, гладна е тя.
Право ли е? “ – „След една година твоите работи ще се оправят.“ Той става весел, разговаря се: „Но казвам, слушай, след една година ще проверя думите ти.“ След една година той иде весел, оправили се работите. Нищо не дадох на този човек, пари не му дадох. Казвам: „Хляб имаш ли? “ – „Имам хляб и пари имам, но с жената не можем работи и тя яде.“ Тя, за да те яде, значи е гладна.
Щом иска да го яде, гладна е тя.
към беседата >>
Ако всички ме обичат, къде ще бъда лишен?
Сега може да опитате туй положение, постоянно да го създавате в себе си. Защото има една опасност, която седи в едно криво разбиране. Материалните блага, знанието, здравието, всички тия работи са един резултат, но те не са, които подхранват щастието на човека. Аз може да нямам нищо, никакво богатство, ни ниви, ни къща, но имам една силна душа, обичам другите хора и всички ме обичат. Ходя навсякъде.
Ако всички ме обичат, къде ще бъда лишен?
Без да искам хората ме викат: „Елате на обед у нас.“ Имам работа, но спра се. Казва: „Искам да се срещна с вас.“ Може ли тогава да гладувате, тогава? Не.
към беседата >>
И тогава ми иде на ум онзи пример, за онези английски моряци – 10, 12 души, които са останали в една лодка, след като се разтрошил корабът и единият англичанин описва, след като седели десетина дни, изяли всички продукти и всичките гладни и казва: „Събуди се в нас онзи животински инстинкт и почнахме да се гледаме един друг особено някакси и най-после съсредоточихме погледа си върху едного и ние го отделихме в съзнанието си и решихме да го изядем.
И тогава ми иде на ум онзи пример, за онези английски моряци – 10, 12 души, които са останали в една лодка, след като се разтрошил корабът и единият англичанин описва, след като седели десетина дни, изяли всички продукти и всичките гладни и казва: „Събуди се в нас онзи животински инстинкт и почнахме да се гледаме един друг особено някакси и най-после съсредоточихме погледа си върху едного и ние го отделихме в съзнанието си и решихме да го изядем.
И този човек чувствува това, че го отделяме. Но работата не се свърши само с този. След една седмица пак почнахме да се гледаме.“ Пак търсят някого. Той сега разправя, няма да ви разправям историята, но казвам, защо тези хора не решават всички да умрат, а искат само един да умре, за да могат другите да живеят? И казвам, при тези изключителни условия, какво трябва да прави човек?
към беседата >>
Без да искам хората ме викат: „Елате на обед у нас.“ Имам работа, но спра се.
Защото има една опасност, която седи в едно криво разбиране. Материалните блага, знанието, здравието, всички тия работи са един резултат, но те не са, които подхранват щастието на човека. Аз може да нямам нищо, никакво богатство, ни ниви, ни къща, но имам една силна душа, обичам другите хора и всички ме обичат. Ходя навсякъде. Ако всички ме обичат, къде ще бъда лишен?
Без да искам хората ме викат: „Елате на обед у нас.“ Имам работа, но спра се.
Казва: „Искам да се срещна с вас.“ Може ли тогава да гладувате, тогава? Не.
към беседата >>
И този човек чувствува това, че го отделяме.
И тогава ми иде на ум онзи пример, за онези английски моряци – 10, 12 души, които са останали в една лодка, след като се разтрошил корабът и единият англичанин описва, след като седели десетина дни, изяли всички продукти и всичките гладни и казва: „Събуди се в нас онзи животински инстинкт и почнахме да се гледаме един друг особено някакси и най-после съсредоточихме погледа си върху едного и ние го отделихме в съзнанието си и решихме да го изядем.
И този човек чувствува това, че го отделяме.
Но работата не се свърши само с този. След една седмица пак почнахме да се гледаме.“ Пак търсят някого. Той сега разправя, няма да ви разправям историята, но казвам, защо тези хора не решават всички да умрат, а искат само един да умре, за да могат другите да живеят? И казвам, при тези изключителни условия, какво трябва да прави човек? Това е един изключителен случай.
към беседата >>
Казва: „Искам да се срещна с вас.“ Може ли тогава да гладувате, тогава?
Материалните блага, знанието, здравието, всички тия работи са един резултат, но те не са, които подхранват щастието на човека. Аз може да нямам нищо, никакво богатство, ни ниви, ни къща, но имам една силна душа, обичам другите хора и всички ме обичат. Ходя навсякъде. Ако всички ме обичат, къде ще бъда лишен? Без да искам хората ме викат: „Елате на обед у нас.“ Имам работа, но спра се.
Казва: „Искам да се срещна с вас.“ Може ли тогава да гладувате, тогава?
Не.
към беседата >>
Но работата не се свърши само с този.
И тогава ми иде на ум онзи пример, за онези английски моряци – 10, 12 души, които са останали в една лодка, след като се разтрошил корабът и единият англичанин описва, след като седели десетина дни, изяли всички продукти и всичките гладни и казва: „Събуди се в нас онзи животински инстинкт и почнахме да се гледаме един друг особено някакси и най-после съсредоточихме погледа си върху едного и ние го отделихме в съзнанието си и решихме да го изядем. И този човек чувствува това, че го отделяме.
Но работата не се свърши само с този.
След една седмица пак почнахме да се гледаме.“ Пак търсят някого. Той сега разправя, няма да ви разправям историята, но казвам, защо тези хора не решават всички да умрат, а искат само един да умре, за да могат другите да живеят? И казвам, при тези изключителни условия, какво трябва да прави човек? Това е един изключителен случай. Но това, което сега става в човечеството!
към беседата >>
Не.
Аз може да нямам нищо, никакво богатство, ни ниви, ни къща, но имам една силна душа, обичам другите хора и всички ме обичат. Ходя навсякъде. Ако всички ме обичат, къде ще бъда лишен? Без да искам хората ме викат: „Елате на обед у нас.“ Имам работа, но спра се. Казва: „Искам да се срещна с вас.“ Може ли тогава да гладувате, тогава?
Не.
към беседата >>
След една седмица пак почнахме да се гледаме.“ Пак търсят някого.
И тогава ми иде на ум онзи пример, за онези английски моряци – 10, 12 души, които са останали в една лодка, след като се разтрошил корабът и единият англичанин описва, след като седели десетина дни, изяли всички продукти и всичките гладни и казва: „Събуди се в нас онзи животински инстинкт и почнахме да се гледаме един друг особено някакси и най-после съсредоточихме погледа си върху едного и ние го отделихме в съзнанието си и решихме да го изядем. И този човек чувствува това, че го отделяме. Но работата не се свърши само с този.
След една седмица пак почнахме да се гледаме.“ Пак търсят някого.
Той сега разправя, няма да ви разправям историята, но казвам, защо тези хора не решават всички да умрат, а искат само един да умре, за да могат другите да живеят? И казвам, при тези изключителни условия, какво трябва да прави човек? Това е един изключителен случай. Но това, което сега става в човечеството! По някой път ние сме в една такава лодка, в какво е виноват този човек да умре?
към беседата >>
А вчерашните художници, след като дойдоха, аз седя и гледам, те мислят, колко ли ще им дам на тия картини.
А вчерашните художници, след като дойдоха, аз седя и гледам, те мислят, колко ли ще им дам на тия картини.
Сега колко оценявате туй море? Колко ще им дадете? (Брат С.: – 30 лева) Аз мисля, в техния ум доколкото аз долових, единият мислеше 150 лева, другият – 200 лева. Но после те казаха тъй: „Е, колкото обичате.“ А, колкото обичам аз, пак виждам в техния ум: „Ти си един благороден човек, срамота е за тебе да дадеш 30 лева. Минаваш за Учител, учиш хората щедри да бъдат.“ Прави са.
към беседата >>
Той сега разправя, няма да ви разправям историята, но казвам, защо тези хора не решават всички да умрат, а искат само един да умре, за да могат другите да живеят?
И тогава ми иде на ум онзи пример, за онези английски моряци – 10, 12 души, които са останали в една лодка, след като се разтрошил корабът и единият англичанин описва, след като седели десетина дни, изяли всички продукти и всичките гладни и казва: „Събуди се в нас онзи животински инстинкт и почнахме да се гледаме един друг особено някакси и най-после съсредоточихме погледа си върху едного и ние го отделихме в съзнанието си и решихме да го изядем. И този човек чувствува това, че го отделяме. Но работата не се свърши само с този. След една седмица пак почнахме да се гледаме.“ Пак търсят някого.
Той сега разправя, няма да ви разправям историята, но казвам, защо тези хора не решават всички да умрат, а искат само един да умре, за да могат другите да живеят?
И казвам, при тези изключителни условия, какво трябва да прави човек? Това е един изключителен случай. Но това, което сега става в човечеството! По някой път ние сме в една такава лодка, в какво е виноват този човек да умре? Кажете ми сега?
към беседата >>
Сега колко оценявате туй море?
А вчерашните художници, след като дойдоха, аз седя и гледам, те мислят, колко ли ще им дам на тия картини.
Сега колко оценявате туй море?
Колко ще им дадете? (Брат С.: – 30 лева) Аз мисля, в техния ум доколкото аз долових, единият мислеше 150 лева, другият – 200 лева. Но после те казаха тъй: „Е, колкото обичате.“ А, колкото обичам аз, пак виждам в техния ум: „Ти си един благороден човек, срамота е за тебе да дадеш 30 лева. Минаваш за Учител, учиш хората щедри да бъдат.“ Прави са. Но аз си казвам на себе си: Но аз, като нямам нито пет пари в джоба си!
към беседата >>
И казвам, при тези изключителни условия, какво трябва да прави човек?
И тогава ми иде на ум онзи пример, за онези английски моряци – 10, 12 души, които са останали в една лодка, след като се разтрошил корабът и единият англичанин описва, след като седели десетина дни, изяли всички продукти и всичките гладни и казва: „Събуди се в нас онзи животински инстинкт и почнахме да се гледаме един друг особено някакси и най-после съсредоточихме погледа си върху едного и ние го отделихме в съзнанието си и решихме да го изядем. И този човек чувствува това, че го отделяме. Но работата не се свърши само с този. След една седмица пак почнахме да се гледаме.“ Пак търсят някого. Той сега разправя, няма да ви разправям историята, но казвам, защо тези хора не решават всички да умрат, а искат само един да умре, за да могат другите да живеят?
И казвам, при тези изключителни условия, какво трябва да прави човек?
Това е един изключителен случай. Но това, което сега става в човечеството! По някой път ние сме в една такава лодка, в какво е виноват този човек да умре? Кажете ми сега? Той не иска на сила.
към беседата >>
Колко ще им дадете?
А вчерашните художници, след като дойдоха, аз седя и гледам, те мислят, колко ли ще им дам на тия картини. Сега колко оценявате туй море?
Колко ще им дадете?
(Брат С.: – 30 лева) Аз мисля, в техния ум доколкото аз долових, единият мислеше 150 лева, другият – 200 лева. Но после те казаха тъй: „Е, колкото обичате.“ А, колкото обичам аз, пак виждам в техния ум: „Ти си един благороден човек, срамота е за тебе да дадеш 30 лева. Минаваш за Учител, учиш хората щедри да бъдат.“ Прави са. Но аз си казвам на себе си: Но аз, като нямам нито пет пари в джоба си! Много съм щедър.
към беседата >>
Това е един изключителен случай.
И този човек чувствува това, че го отделяме. Но работата не се свърши само с този. След една седмица пак почнахме да се гледаме.“ Пак търсят някого. Той сега разправя, няма да ви разправям историята, но казвам, защо тези хора не решават всички да умрат, а искат само един да умре, за да могат другите да живеят? И казвам, при тези изключителни условия, какво трябва да прави човек?
Това е един изключителен случай.
Но това, което сега става в човечеството! По някой път ние сме в една такава лодка, в какво е виноват този човек да умре? Кажете ми сега? Той не иска на сила. Мисля, хубаво би било да хвърлят жребие, да се питат: „Ти искаш ли да станеш жертва?
към беседата >>
(Брат С.: – 30 лева) Аз мисля, в техния ум доколкото аз долових, единият мислеше 150 лева, другият – 200 лева.
А вчерашните художници, след като дойдоха, аз седя и гледам, те мислят, колко ли ще им дам на тия картини. Сега колко оценявате туй море? Колко ще им дадете?
(Брат С.: – 30 лева) Аз мисля, в техния ум доколкото аз долових, единият мислеше 150 лева, другият – 200 лева.
Но после те казаха тъй: „Е, колкото обичате.“ А, колкото обичам аз, пак виждам в техния ум: „Ти си един благороден човек, срамота е за тебе да дадеш 30 лева. Минаваш за Учител, учиш хората щедри да бъдат.“ Прави са. Но аз си казвам на себе си: Но аз, като нямам нито пет пари в джоба си! Много съм щедър. Щедър съм, не че съм беден, но касата ми е някъде много далече и докато ида и се върна, ще мине цяла година.
към беседата >>
Но това, което сега става в човечеството!
Но работата не се свърши само с този. След една седмица пак почнахме да се гледаме.“ Пак търсят някого. Той сега разправя, няма да ви разправям историята, но казвам, защо тези хора не решават всички да умрат, а искат само един да умре, за да могат другите да живеят? И казвам, при тези изключителни условия, какво трябва да прави човек? Това е един изключителен случай.
Но това, което сега става в човечеството!
По някой път ние сме в една такава лодка, в какво е виноват този човек да умре? Кажете ми сега? Той не иска на сила. Мисля, хубаво би било да хвърлят жребие, да се питат: „Ти искаш ли да станеш жертва? “ А то, насилие, без да го питат, отделят едного и го изядат.
към беседата >>
Но после те казаха тъй: „Е, колкото обичате.“ А, колкото обичам аз, пак виждам в техния ум: „Ти си един благороден човек, срамота е за тебе да дадеш 30 лева.
А вчерашните художници, след като дойдоха, аз седя и гледам, те мислят, колко ли ще им дам на тия картини. Сега колко оценявате туй море? Колко ще им дадете? (Брат С.: – 30 лева) Аз мисля, в техния ум доколкото аз долових, единият мислеше 150 лева, другият – 200 лева.
Но после те казаха тъй: „Е, колкото обичате.“ А, колкото обичам аз, пак виждам в техния ум: „Ти си един благороден човек, срамота е за тебе да дадеш 30 лева.
Минаваш за Учител, учиш хората щедри да бъдат.“ Прави са. Но аз си казвам на себе си: Но аз, като нямам нито пет пари в джоба си! Много съм щедър. Щедър съм, не че съм беден, но касата ми е някъде много далече и докато ида и се върна, ще мине цяла година. Казвам, не съм беден, но касата ми е много далеч, а той човекът сега му трябват не зная колко му трябват.
към беседата >>
По някой път ние сме в една такава лодка, в какво е виноват този човек да умре?
След една седмица пак почнахме да се гледаме.“ Пак търсят някого. Той сега разправя, няма да ви разправям историята, но казвам, защо тези хора не решават всички да умрат, а искат само един да умре, за да могат другите да живеят? И казвам, при тези изключителни условия, какво трябва да прави човек? Това е един изключителен случай. Но това, което сега става в човечеството!
По някой път ние сме в една такава лодка, в какво е виноват този човек да умре?
Кажете ми сега? Той не иска на сила. Мисля, хубаво би било да хвърлят жребие, да се питат: „Ти искаш ли да станеш жертва? “ А то, насилие, без да го питат, отделят едного и го изядат. Сега този пример е донякъде изключителен.
към беседата >>
Минаваш за Учител, учиш хората щедри да бъдат.“ Прави са.
А вчерашните художници, след като дойдоха, аз седя и гледам, те мислят, колко ли ще им дам на тия картини. Сега колко оценявате туй море? Колко ще им дадете? (Брат С.: – 30 лева) Аз мисля, в техния ум доколкото аз долових, единият мислеше 150 лева, другият – 200 лева. Но после те казаха тъй: „Е, колкото обичате.“ А, колкото обичам аз, пак виждам в техния ум: „Ти си един благороден човек, срамота е за тебе да дадеш 30 лева.
Минаваш за Учител, учиш хората щедри да бъдат.“ Прави са.
Но аз си казвам на себе си: Но аз, като нямам нито пет пари в джоба си! Много съм щедър. Щедър съм, не че съм беден, но касата ми е някъде много далече и докато ида и се върна, ще мине цяла година. Казвам, не съм беден, но касата ми е много далеч, а той човекът сега му трябват не зная колко му трябват. Седя и се чудя.
към беседата >>
Кажете ми сега?
Той сега разправя, няма да ви разправям историята, но казвам, защо тези хора не решават всички да умрат, а искат само един да умре, за да могат другите да живеят? И казвам, при тези изключителни условия, какво трябва да прави човек? Това е един изключителен случай. Но това, което сега става в човечеството! По някой път ние сме в една такава лодка, в какво е виноват този човек да умре?
Кажете ми сега?
Той не иска на сила. Мисля, хубаво би било да хвърлят жребие, да се питат: „Ти искаш ли да станеш жертва? “ А то, насилие, без да го питат, отделят едного и го изядат. Сега този пример е донякъде изключителен.
към беседата >>
Но аз си казвам на себе си: Но аз, като нямам нито пет пари в джоба си!
Сега колко оценявате туй море? Колко ще им дадете? (Брат С.: – 30 лева) Аз мисля, в техния ум доколкото аз долових, единият мислеше 150 лева, другият – 200 лева. Но после те казаха тъй: „Е, колкото обичате.“ А, колкото обичам аз, пак виждам в техния ум: „Ти си един благороден човек, срамота е за тебе да дадеш 30 лева. Минаваш за Учител, учиш хората щедри да бъдат.“ Прави са.
Но аз си казвам на себе си: Но аз, като нямам нито пет пари в джоба си!
Много съм щедър. Щедър съм, не че съм беден, но касата ми е някъде много далече и докато ида и се върна, ще мине цяла година. Казвам, не съм беден, но касата ми е много далеч, а той човекът сега му трябват не зная колко му трябват. Седя и се чудя. Една мисъл казва: Да насърдчавам ли, да не насърдчавам ли?
към беседата >>
Той не иска на сила.
И казвам, при тези изключителни условия, какво трябва да прави човек? Това е един изключителен случай. Но това, което сега става в човечеството! По някой път ние сме в една такава лодка, в какво е виноват този човек да умре? Кажете ми сега?
Той не иска на сила.
Мисля, хубаво би било да хвърлят жребие, да се питат: „Ти искаш ли да станеш жертва? “ А то, насилие, без да го питат, отделят едного и го изядат. Сега този пример е донякъде изключителен.
към беседата >>
Много съм щедър.
Колко ще им дадете? (Брат С.: – 30 лева) Аз мисля, в техния ум доколкото аз долових, единият мислеше 150 лева, другият – 200 лева. Но после те казаха тъй: „Е, колкото обичате.“ А, колкото обичам аз, пак виждам в техния ум: „Ти си един благороден човек, срамота е за тебе да дадеш 30 лева. Минаваш за Учител, учиш хората щедри да бъдат.“ Прави са. Но аз си казвам на себе си: Но аз, като нямам нито пет пари в джоба си!
Много съм щедър.
Щедър съм, не че съм беден, но касата ми е някъде много далече и докато ида и се върна, ще мине цяла година. Казвам, не съм беден, но касата ми е много далеч, а той човекът сега му трябват не зная колко му трябват. Седя и се чудя. Една мисъл казва: Да насърдчавам ли, да не насърдчавам ли? Туй сега е не насърдчение, а право разрешение за живота.
към беседата >>
Мисля, хубаво би било да хвърлят жребие, да се питат: „Ти искаш ли да станеш жертва?
Това е един изключителен случай. Но това, което сега става в човечеството! По някой път ние сме в една такава лодка, в какво е виноват този човек да умре? Кажете ми сега? Той не иска на сила.
Мисля, хубаво би било да хвърлят жребие, да се питат: „Ти искаш ли да станеш жертва?
“ А то, насилие, без да го питат, отделят едного и го изядат. Сега този пример е донякъде изключителен.
към беседата >>
Щедър съм, не че съм беден, но касата ми е някъде много далече и докато ида и се върна, ще мине цяла година.
(Брат С.: – 30 лева) Аз мисля, в техния ум доколкото аз долових, единият мислеше 150 лева, другият – 200 лева. Но после те казаха тъй: „Е, колкото обичате.“ А, колкото обичам аз, пак виждам в техния ум: „Ти си един благороден човек, срамота е за тебе да дадеш 30 лева. Минаваш за Учител, учиш хората щедри да бъдат.“ Прави са. Но аз си казвам на себе си: Но аз, като нямам нито пет пари в джоба си! Много съм щедър.
Щедър съм, не че съм беден, но касата ми е някъде много далече и докато ида и се върна, ще мине цяла година.
Казвам, не съм беден, но касата ми е много далеч, а той човекът сега му трябват не зная колко му трябват. Седя и се чудя. Една мисъл казва: Да насърдчавам ли, да не насърдчавам ли? Туй сега е не насърдчение, а право разрешение за живота. Казвам на тях: „Единствената картина, която аз харесвам, то е вашето море, а другите картини не ми харесват.“ – „Ама, тази работа е стара къща.“ – „Стари работи не ми трябват.“
към беседата >>
“ А то, насилие, без да го питат, отделят едного и го изядат.
Но това, което сега става в човечеството! По някой път ние сме в една такава лодка, в какво е виноват този човек да умре? Кажете ми сега? Той не иска на сила. Мисля, хубаво би било да хвърлят жребие, да се питат: „Ти искаш ли да станеш жертва?
“ А то, насилие, без да го питат, отделят едного и го изядат.
Сега този пример е донякъде изключителен.
към беседата >>
Казвам, не съм беден, но касата ми е много далеч, а той човекът сега му трябват не зная колко му трябват.
Но после те казаха тъй: „Е, колкото обичате.“ А, колкото обичам аз, пак виждам в техния ум: „Ти си един благороден човек, срамота е за тебе да дадеш 30 лева. Минаваш за Учител, учиш хората щедри да бъдат.“ Прави са. Но аз си казвам на себе си: Но аз, като нямам нито пет пари в джоба си! Много съм щедър. Щедър съм, не че съм беден, но касата ми е някъде много далече и докато ида и се върна, ще мине цяла година.
Казвам, не съм беден, но касата ми е много далеч, а той човекът сега му трябват не зная колко му трябват.
Седя и се чудя. Една мисъл казва: Да насърдчавам ли, да не насърдчавам ли? Туй сега е не насърдчение, а право разрешение за живота. Казвам на тях: „Единствената картина, която аз харесвам, то е вашето море, а другите картини не ми харесват.“ – „Ама, тази работа е стара къща.“ – „Стари работи не ми трябват.“
към беседата >>
Сега този пример е донякъде изключителен.
По някой път ние сме в една такава лодка, в какво е виноват този човек да умре? Кажете ми сега? Той не иска на сила. Мисля, хубаво би било да хвърлят жребие, да се питат: „Ти искаш ли да станеш жертва? “ А то, насилие, без да го питат, отделят едного и го изядат.
Сега този пример е донякъде изключителен.
към беседата >>
Седя и се чудя.
Минаваш за Учител, учиш хората щедри да бъдат.“ Прави са. Но аз си казвам на себе си: Но аз, като нямам нито пет пари в джоба си! Много съм щедър. Щедър съм, не че съм беден, но касата ми е някъде много далече и докато ида и се върна, ще мине цяла година. Казвам, не съм беден, но касата ми е много далеч, а той човекът сега му трябват не зная колко му трябват.
Седя и се чудя.
Една мисъл казва: Да насърдчавам ли, да не насърдчавам ли? Туй сега е не насърдчение, а право разрешение за живота. Казвам на тях: „Единствената картина, която аз харесвам, то е вашето море, а другите картини не ми харесват.“ – „Ама, тази работа е стара къща.“ – „Стари работи не ми трябват.“
към беседата >>
Но казвам: във вас имате вие едно красиво състояние и веднага се изменя състоянието ви.
Но казвам: във вас имате вие едно красиво състояние и веднага се изменя състоянието ви.
Може да се измени състоянието ви само от една дума. Разбирайте правилно и казва Христос на едно место, че не само с хляб може да бъде жив човек, но с всяко Слово, което излиза из устата на Бога. Тогава, ако една дума може тебе да ти донесе живота, а друга да те зароби, значи в една дума може хлябът да дойде. Казал си една добра дума – този е добрият хляб. А казал си една лоша дума, този е лошият хляб.
към беседата >>
Една мисъл казва: Да насърдчавам ли, да не насърдчавам ли?
Но аз си казвам на себе си: Но аз, като нямам нито пет пари в джоба си! Много съм щедър. Щедър съм, не че съм беден, но касата ми е някъде много далече и докато ида и се върна, ще мине цяла година. Казвам, не съм беден, но касата ми е много далеч, а той човекът сега му трябват не зная колко му трябват. Седя и се чудя.
Една мисъл казва: Да насърдчавам ли, да не насърдчавам ли?
Туй сега е не насърдчение, а право разрешение за живота. Казвам на тях: „Единствената картина, която аз харесвам, то е вашето море, а другите картини не ми харесват.“ – „Ама, тази работа е стара къща.“ – „Стари работи не ми трябват.“
към беседата >>
Може да се измени състоянието ви само от една дума.
Но казвам: във вас имате вие едно красиво състояние и веднага се изменя състоянието ви.
Може да се измени състоянието ви само от една дума.
Разбирайте правилно и казва Христос на едно место, че не само с хляб може да бъде жив човек, но с всяко Слово, което излиза из устата на Бога. Тогава, ако една дума може тебе да ти донесе живота, а друга да те зароби, значи в една дума може хлябът да дойде. Казал си една добра дума – този е добрият хляб. А казал си една лоша дума, този е лошият хляб. Значи, всеки който яде от този, лошия хляб той става лош.
към беседата >>
Туй сега е не насърдчение, а право разрешение за живота.
Много съм щедър. Щедър съм, не че съм беден, но касата ми е някъде много далече и докато ида и се върна, ще мине цяла година. Казвам, не съм беден, но касата ми е много далеч, а той човекът сега му трябват не зная колко му трябват. Седя и се чудя. Една мисъл казва: Да насърдчавам ли, да не насърдчавам ли?
Туй сега е не насърдчение, а право разрешение за живота.
Казвам на тях: „Единствената картина, която аз харесвам, то е вашето море, а другите картини не ми харесват.“ – „Ама, тази работа е стара къща.“ – „Стари работи не ми трябват.“
към беседата >>
Разбирайте правилно и казва Христос на едно место, че не само с хляб може да бъде жив човек, но с всяко Слово, което излиза из устата на Бога.
Но казвам: във вас имате вие едно красиво състояние и веднага се изменя състоянието ви. Може да се измени състоянието ви само от една дума.
Разбирайте правилно и казва Христос на едно место, че не само с хляб може да бъде жив човек, но с всяко Слово, което излиза из устата на Бога.
Тогава, ако една дума може тебе да ти донесе живота, а друга да те зароби, значи в една дума може хлябът да дойде. Казал си една добра дума – този е добрият хляб. А казал си една лоша дума, този е лошият хляб. Значи, всеки който яде от този, лошия хляб той става лош. Не че е лош, но е недоволен.
към беседата >>
Казвам на тях: „Единствената картина, която аз харесвам, то е вашето море, а другите картини не ми харесват.“ – „Ама, тази работа е стара къща.“ – „Стари работи не ми трябват.“
Щедър съм, не че съм беден, но касата ми е някъде много далече и докато ида и се върна, ще мине цяла година. Казвам, не съм беден, но касата ми е много далеч, а той човекът сега му трябват не зная колко му трябват. Седя и се чудя. Една мисъл казва: Да насърдчавам ли, да не насърдчавам ли? Туй сега е не насърдчение, а право разрешение за живота.
Казвам на тях: „Единствената картина, която аз харесвам, то е вашето море, а другите картини не ми харесват.“ – „Ама, тази работа е стара къща.“ – „Стари работи не ми трябват.“
към беседата >>
Тогава, ако една дума може тебе да ти донесе живота, а друга да те зароби, значи в една дума може хлябът да дойде.
Но казвам: във вас имате вие едно красиво състояние и веднага се изменя състоянието ви. Може да се измени състоянието ви само от една дума. Разбирайте правилно и казва Христос на едно место, че не само с хляб може да бъде жив човек, но с всяко Слово, което излиза из устата на Бога.
Тогава, ако една дума може тебе да ти донесе живота, а друга да те зароби, значи в една дума може хлябът да дойде.
Казал си една добра дума – този е добрият хляб. А казал си една лоша дума, този е лошият хляб. Значи, всеки който яде от този, лошия хляб той става лош. Не че е лош, но е недоволен.
към беседата >>
Та казвам, все същата идея седи.
Та казвам, все същата идея седи.
Ние, като се намерим в трудно положение, искаме да разрешим трудностите по един съвсем механически начин. Ако между хората се установи онзи пълният живот, противоречията ще изчезнат и ще настане друго едно положение. Да се обичаме, не значи да мислим всички еднакво. Тогава, ако аз обичам хората, каквато и мисъл да ми кажат, мен ми се харесва. Пък като не го обичам, и най-хубавата мисъл като каже, все ще намеря някой недостатък.
към беседата >>
Казал си една добра дума – този е добрият хляб.
Но казвам: във вас имате вие едно красиво състояние и веднага се изменя състоянието ви. Може да се измени състоянието ви само от една дума. Разбирайте правилно и казва Христос на едно место, че не само с хляб може да бъде жив човек, но с всяко Слово, което излиза из устата на Бога. Тогава, ако една дума може тебе да ти донесе живота, а друга да те зароби, значи в една дума може хлябът да дойде.
Казал си една добра дума – този е добрият хляб.
А казал си една лоша дума, този е лошият хляб. Значи, всеки който яде от този, лошия хляб той става лош. Не че е лош, но е недоволен.
към беседата >>
Ние, като се намерим в трудно положение, искаме да разрешим трудностите по един съвсем механически начин.
Та казвам, все същата идея седи.
Ние, като се намерим в трудно положение, искаме да разрешим трудностите по един съвсем механически начин.
Ако между хората се установи онзи пълният живот, противоречията ще изчезнат и ще настане друго едно положение. Да се обичаме, не значи да мислим всички еднакво. Тогава, ако аз обичам хората, каквато и мисъл да ми кажат, мен ми се харесва. Пък като не го обичам, и най-хубавата мисъл като каже, все ще намеря някой недостатък.
към беседата >>
А казал си една лоша дума, този е лошият хляб.
Но казвам: във вас имате вие едно красиво състояние и веднага се изменя състоянието ви. Може да се измени състоянието ви само от една дума. Разбирайте правилно и казва Христос на едно место, че не само с хляб може да бъде жив човек, но с всяко Слово, което излиза из устата на Бога. Тогава, ако една дума може тебе да ти донесе живота, а друга да те зароби, значи в една дума може хлябът да дойде. Казал си една добра дума – този е добрият хляб.
А казал си една лоша дума, този е лошият хляб.
Значи, всеки който яде от този, лошия хляб той става лош. Не че е лош, но е недоволен.
към беседата >>
Ако между хората се установи онзи пълният живот, противоречията ще изчезнат и ще настане друго едно положение.
Та казвам, все същата идея седи. Ние, като се намерим в трудно положение, искаме да разрешим трудностите по един съвсем механически начин.
Ако между хората се установи онзи пълният живот, противоречията ще изчезнат и ще настане друго едно положение.
Да се обичаме, не значи да мислим всички еднакво. Тогава, ако аз обичам хората, каквато и мисъл да ми кажат, мен ми се харесва. Пък като не го обичам, и най-хубавата мисъл като каже, все ще намеря някой недостатък.
към беседата >>
Значи, всеки който яде от този, лошия хляб той става лош.
Може да се измени състоянието ви само от една дума. Разбирайте правилно и казва Христос на едно место, че не само с хляб може да бъде жив човек, но с всяко Слово, което излиза из устата на Бога. Тогава, ако една дума може тебе да ти донесе живота, а друга да те зароби, значи в една дума може хлябът да дойде. Казал си една добра дума – този е добрият хляб. А казал си една лоша дума, този е лошият хляб.
Значи, всеки който яде от този, лошия хляб той става лош.
Не че е лош, но е недоволен.
към беседата >>
Да се обичаме, не значи да мислим всички еднакво.
Та казвам, все същата идея седи. Ние, като се намерим в трудно положение, искаме да разрешим трудностите по един съвсем механически начин. Ако между хората се установи онзи пълният живот, противоречията ще изчезнат и ще настане друго едно положение.
Да се обичаме, не значи да мислим всички еднакво.
Тогава, ако аз обичам хората, каквато и мисъл да ми кажат, мен ми се харесва. Пък като не го обичам, и най-хубавата мисъл като каже, все ще намеря някой недостатък.
към беседата >>
Не че е лош, но е недоволен.
Разбирайте правилно и казва Христос на едно место, че не само с хляб може да бъде жив човек, но с всяко Слово, което излиза из устата на Бога. Тогава, ако една дума може тебе да ти донесе живота, а друга да те зароби, значи в една дума може хлябът да дойде. Казал си една добра дума – този е добрият хляб. А казал си една лоша дума, този е лошият хляб. Значи, всеки който яде от този, лошия хляб той става лош.
Не че е лош, но е недоволен.
към беседата >>
Тогава, ако аз обичам хората, каквато и мисъл да ми кажат, мен ми се харесва.
Та казвам, все същата идея седи. Ние, като се намерим в трудно положение, искаме да разрешим трудностите по един съвсем механически начин. Ако между хората се установи онзи пълният живот, противоречията ще изчезнат и ще настане друго едно положение. Да се обичаме, не значи да мислим всички еднакво.
Тогава, ако аз обичам хората, каквато и мисъл да ми кажат, мен ми се харесва.
Пък като не го обичам, и най-хубавата мисъл като каже, все ще намеря някой недостатък.
към беседата >>
Сега разберете, всички трябва да бъдете добри хлебари.
Сега разберете, всички трябва да бъдете добри хлебари.
При мене дойдоха двама души. Та единият ми дава проект, пита ме да свърши ли по богословие като доктор по богословие? Аз, като го гледах, гледах, казах: „Богословието, според мене, не е наука, защо ще идеш да си губиш времето? “ И му казвам: „Слушай, стани доктор по хлебарство. Богословието ще се измени и след време твоето докторство по богословие нищо няма да струва.
към беседата >>
Пък като не го обичам, и най-хубавата мисъл като каже, все ще намеря някой недостатък.
Та казвам, все същата идея седи. Ние, като се намерим в трудно положение, искаме да разрешим трудностите по един съвсем механически начин. Ако между хората се установи онзи пълният живот, противоречията ще изчезнат и ще настане друго едно положение. Да се обичаме, не значи да мислим всички еднакво. Тогава, ако аз обичам хората, каквато и мисъл да ми кажат, мен ми се харесва.
Пък като не го обичам, и най-хубавата мисъл като каже, все ще намеря някой недостатък.
към беседата >>
При мене дойдоха двама души.
Сега разберете, всички трябва да бъдете добри хлебари.
При мене дойдоха двама души.
Та единият ми дава проект, пита ме да свърши ли по богословие като доктор по богословие? Аз, като го гледах, гледах, казах: „Богословието, според мене, не е наука, защо ще идеш да си губиш времето? “ И му казвам: „Слушай, стани доктор по хлебарство. Богословието ще се измени и след време твоето докторство по богословие нищо няма да струва. А пък, ако свършиш по хлебарство, винаги ще имаш клиентела.
към беседата >>
Та казвам сега, аз се спрях и на друго едно положение.
Та казвам сега, аз се спрях и на друго едно положение.
Аз си представих за картината, казвам на себе си: ако тази картина беше нарисувана от една красива мома, толкова красива, че всички лудуват за нея, веднага щях да го считам за голяма привилегия, да я взема картината и щях да кажа: „Много ми е приятно! “ А пък като го гледам този човек, бъзергенин, показва ми един тевтер, показва ми де е работил, де се е мъчил. Казвам, много си се мъчил, но не си като красивата мома. Ако беше красива мома, щях да дам не 200 лева, а хиляда лева щях да ти дам. Но това не е разрешение.
към беседата >>
Та единият ми дава проект, пита ме да свърши ли по богословие като доктор по богословие?
Сега разберете, всички трябва да бъдете добри хлебари. При мене дойдоха двама души.
Та единият ми дава проект, пита ме да свърши ли по богословие като доктор по богословие?
Аз, като го гледах, гледах, казах: „Богословието, според мене, не е наука, защо ще идеш да си губиш времето? “ И му казвам: „Слушай, стани доктор по хлебарство. Богословието ще се измени и след време твоето докторство по богословие нищо няма да струва. А пък, ако свършиш по хлебарство, винаги ще имаш клиентела. Никога твоята клиентела няма да се свърши.
към беседата >>
Аз си представих за картината, казвам на себе си: ако тази картина беше нарисувана от една красива мома, толкова красива, че всички лудуват за нея, веднага щях да го считам за голяма привилегия, да я взема картината и щях да кажа: „Много ми е приятно!
Та казвам сега, аз се спрях и на друго едно положение.
Аз си представих за картината, казвам на себе си: ако тази картина беше нарисувана от една красива мома, толкова красива, че всички лудуват за нея, веднага щях да го считам за голяма привилегия, да я взема картината и щях да кажа: „Много ми е приятно!
“ А пък като го гледам този човек, бъзергенин, показва ми един тевтер, показва ми де е работил, де се е мъчил. Казвам, много си се мъчил, но не си като красивата мома. Ако беше красива мома, щях да дам не 200 лева, а хиляда лева щях да ти дам. Но това не е разрешение. Това е една случайност, нито в този случай.
към беседата >>
Аз, като го гледах, гледах, казах: „Богословието, според мене, не е наука, защо ще идеш да си губиш времето?
Сега разберете, всички трябва да бъдете добри хлебари. При мене дойдоха двама души. Та единият ми дава проект, пита ме да свърши ли по богословие като доктор по богословие?
Аз, като го гледах, гледах, казах: „Богословието, според мене, не е наука, защо ще идеш да си губиш времето?
“ И му казвам: „Слушай, стани доктор по хлебарство. Богословието ще се измени и след време твоето докторство по богословие нищо няма да струва. А пък, ако свършиш по хлебарство, винаги ще имаш клиентела. Никога твоята клиентела няма да се свърши. Всички хора имат нужда от хляб.
към беседата >>
“ А пък като го гледам този човек, бъзергенин, показва ми един тевтер, показва ми де е работил, де се е мъчил.
Та казвам сега, аз се спрях и на друго едно положение. Аз си представих за картината, казвам на себе си: ако тази картина беше нарисувана от една красива мома, толкова красива, че всички лудуват за нея, веднага щях да го считам за голяма привилегия, да я взема картината и щях да кажа: „Много ми е приятно!
“ А пък като го гледам този човек, бъзергенин, показва ми един тевтер, показва ми де е работил, де се е мъчил.
Казвам, много си се мъчил, но не си като красивата мома. Ако беше красива мома, щях да дам не 200 лева, а хиляда лева щях да ти дам. Но това не е разрешение. Това е една случайност, нито в този случай. Тогава третото положение, казвам на себе си: Ако аз съм на негово место, с неговите разбирания, как щях да постъпя?
към беседата >>
“ И му казвам: „Слушай, стани доктор по хлебарство.
Сега разберете, всички трябва да бъдете добри хлебари. При мене дойдоха двама души. Та единият ми дава проект, пита ме да свърши ли по богословие като доктор по богословие? Аз, като го гледах, гледах, казах: „Богословието, според мене, не е наука, защо ще идеш да си губиш времето?
“ И му казвам: „Слушай, стани доктор по хлебарство.
Богословието ще се измени и след време твоето докторство по богословие нищо няма да струва. А пък, ако свършиш по хлебарство, винаги ще имаш клиентела. Никога твоята клиентела няма да се свърши. Всички хора имат нужда от хляб. И ти ще вадиш най-добрия хляб.
към беседата >>
Казвам, много си се мъчил, но не си като красивата мома.
Та казвам сега, аз се спрях и на друго едно положение. Аз си представих за картината, казвам на себе си: ако тази картина беше нарисувана от една красива мома, толкова красива, че всички лудуват за нея, веднага щях да го считам за голяма привилегия, да я взема картината и щях да кажа: „Много ми е приятно! “ А пък като го гледам този човек, бъзергенин, показва ми един тевтер, показва ми де е работил, де се е мъчил.
Казвам, много си се мъчил, но не си като красивата мома.
Ако беше красива мома, щях да дам не 200 лева, а хиляда лева щях да ти дам. Но това не е разрешение. Това е една случайност, нито в този случай. Тогава третото положение, казвам на себе си: Ако аз съм на негово место, с неговите разбирания, как щях да постъпя? Там е разрешението сега.
към беседата >>
Богословието ще се измени и след време твоето докторство по богословие нищо няма да струва.
Сега разберете, всички трябва да бъдете добри хлебари. При мене дойдоха двама души. Та единият ми дава проект, пита ме да свърши ли по богословие като доктор по богословие? Аз, като го гледах, гледах, казах: „Богословието, според мене, не е наука, защо ще идеш да си губиш времето? “ И му казвам: „Слушай, стани доктор по хлебарство.
Богословието ще се измени и след време твоето докторство по богословие нищо няма да струва.
А пък, ако свършиш по хлебарство, винаги ще имаш клиентела. Никога твоята клиентела няма да се свърши. Всички хора имат нужда от хляб. И ти ще вадиш най-добрия хляб. А ще се прочуеш като доктор по хлебарство.
към беседата >>
Ако беше красива мома, щях да дам не 200 лева, а хиляда лева щях да ти дам.
Та казвам сега, аз се спрях и на друго едно положение. Аз си представих за картината, казвам на себе си: ако тази картина беше нарисувана от една красива мома, толкова красива, че всички лудуват за нея, веднага щях да го считам за голяма привилегия, да я взема картината и щях да кажа: „Много ми е приятно! “ А пък като го гледам този човек, бъзергенин, показва ми един тевтер, показва ми де е работил, де се е мъчил. Казвам, много си се мъчил, но не си като красивата мома.
Ако беше красива мома, щях да дам не 200 лева, а хиляда лева щях да ти дам.
Но това не е разрешение. Това е една случайност, нито в този случай. Тогава третото положение, казвам на себе си: Ако аз съм на негово место, с неговите разбирания, как щях да постъпя? Там е разрешението сега. На този човек нищо не му дадох, казах му: „Елате утре.
към беседата >>
А пък, ако свършиш по хлебарство, винаги ще имаш клиентела.
При мене дойдоха двама души. Та единият ми дава проект, пита ме да свърши ли по богословие като доктор по богословие? Аз, като го гледах, гледах, казах: „Богословието, според мене, не е наука, защо ще идеш да си губиш времето? “ И му казвам: „Слушай, стани доктор по хлебарство. Богословието ще се измени и след време твоето докторство по богословие нищо няма да струва.
А пък, ако свършиш по хлебарство, винаги ще имаш клиентела.
Никога твоята клиентела няма да се свърши. Всички хора имат нужда от хляб. И ти ще вадиш най-добрия хляб. А ще се прочуеш като доктор по хлебарство. Тъй като правиш най-хубавия хляб, ще се чувствуваш като доктор.“ Или, другояче казано, ако ние бихме се научили да мислим правилно и да говорим правилно: да говоря така, че от всяка дума да съм доволен!
към беседата >>
Но това не е разрешение.
Та казвам сега, аз се спрях и на друго едно положение. Аз си представих за картината, казвам на себе си: ако тази картина беше нарисувана от една красива мома, толкова красива, че всички лудуват за нея, веднага щях да го считам за голяма привилегия, да я взема картината и щях да кажа: „Много ми е приятно! “ А пък като го гледам този човек, бъзергенин, показва ми един тевтер, показва ми де е работил, де се е мъчил. Казвам, много си се мъчил, но не си като красивата мома. Ако беше красива мома, щях да дам не 200 лева, а хиляда лева щях да ти дам.
Но това не е разрешение.
Това е една случайност, нито в този случай. Тогава третото положение, казвам на себе си: Ако аз съм на негово место, с неговите разбирания, как щях да постъпя? Там е разрешението сега. На този човек нищо не му дадох, казах му: „Елате утре. Картината ти вземам,“ оставих за утре да дам парите.
към беседата >>
Никога твоята клиентела няма да се свърши.
Та единият ми дава проект, пита ме да свърши ли по богословие като доктор по богословие? Аз, като го гледах, гледах, казах: „Богословието, според мене, не е наука, защо ще идеш да си губиш времето? “ И му казвам: „Слушай, стани доктор по хлебарство. Богословието ще се измени и след време твоето докторство по богословие нищо няма да струва. А пък, ако свършиш по хлебарство, винаги ще имаш клиентела.
Никога твоята клиентела няма да се свърши.
Всички хора имат нужда от хляб. И ти ще вадиш най-добрия хляб. А ще се прочуеш като доктор по хлебарство. Тъй като правиш най-хубавия хляб, ще се чувствуваш като доктор.“ Или, другояче казано, ако ние бихме се научили да мислим правилно и да говорим правилно: да говоря така, че от всяка дума да съм доволен! Аз считам като кажа една дума, да съм доволен.
към беседата >>
Това е една случайност, нито в този случай.
Аз си представих за картината, казвам на себе си: ако тази картина беше нарисувана от една красива мома, толкова красива, че всички лудуват за нея, веднага щях да го считам за голяма привилегия, да я взема картината и щях да кажа: „Много ми е приятно! “ А пък като го гледам този човек, бъзергенин, показва ми един тевтер, показва ми де е работил, де се е мъчил. Казвам, много си се мъчил, но не си като красивата мома. Ако беше красива мома, щях да дам не 200 лева, а хиляда лева щях да ти дам. Но това не е разрешение.
Това е една случайност, нито в този случай.
Тогава третото положение, казвам на себе си: Ако аз съм на негово место, с неговите разбирания, как щях да постъпя? Там е разрешението сега. На този човек нищо не му дадох, казах му: „Елате утре. Картината ти вземам,“ оставих за утре да дам парите.
към беседата >>
Всички хора имат нужда от хляб.
Аз, като го гледах, гледах, казах: „Богословието, според мене, не е наука, защо ще идеш да си губиш времето? “ И му казвам: „Слушай, стани доктор по хлебарство. Богословието ще се измени и след време твоето докторство по богословие нищо няма да струва. А пък, ако свършиш по хлебарство, винаги ще имаш клиентела. Никога твоята клиентела няма да се свърши.
Всички хора имат нужда от хляб.
И ти ще вадиш най-добрия хляб. А ще се прочуеш като доктор по хлебарство. Тъй като правиш най-хубавия хляб, ще се чувствуваш като доктор.“ Или, другояче казано, ако ние бихме се научили да мислим правилно и да говорим правилно: да говоря така, че от всяка дума да съм доволен! Аз считам като кажа една дума, да съм доволен. А някой път кажа една дума и не съм доволен.
към беседата >>
Тогава третото положение, казвам на себе си: Ако аз съм на негово место, с неговите разбирания, как щях да постъпя?
“ А пък като го гледам този човек, бъзергенин, показва ми един тевтер, показва ми де е работил, де се е мъчил. Казвам, много си се мъчил, но не си като красивата мома. Ако беше красива мома, щях да дам не 200 лева, а хиляда лева щях да ти дам. Но това не е разрешение. Това е една случайност, нито в този случай.
Тогава третото положение, казвам на себе си: Ако аз съм на негово место, с неговите разбирания, как щях да постъпя?
Там е разрешението сега. На този човек нищо не му дадох, казах му: „Елате утре. Картината ти вземам,“ оставих за утре да дам парите.
към беседата >>
И ти ще вадиш най-добрия хляб.
“ И му казвам: „Слушай, стани доктор по хлебарство. Богословието ще се измени и след време твоето докторство по богословие нищо няма да струва. А пък, ако свършиш по хлебарство, винаги ще имаш клиентела. Никога твоята клиентела няма да се свърши. Всички хора имат нужда от хляб.
И ти ще вадиш най-добрия хляб.
А ще се прочуеш като доктор по хлебарство. Тъй като правиш най-хубавия хляб, ще се чувствуваш като доктор.“ Или, другояче казано, ако ние бихме се научили да мислим правилно и да говорим правилно: да говоря така, че от всяка дума да съм доволен! Аз считам като кажа една дума, да съм доволен. А някой път кажа една дума и не съм доволен. И казвам, сега трябва да се свърши докторството по хлебарство.
към беседата >>
Там е разрешението сега.
Казвам, много си се мъчил, но не си като красивата мома. Ако беше красива мома, щях да дам не 200 лева, а хиляда лева щях да ти дам. Но това не е разрешение. Това е една случайност, нито в този случай. Тогава третото положение, казвам на себе си: Ако аз съм на негово место, с неговите разбирания, как щях да постъпя?
Там е разрешението сега.
На този човек нищо не му дадох, казах му: „Елате утре. Картината ти вземам,“ оставих за утре да дам парите.
към беседата >>
А ще се прочуеш като доктор по хлебарство.
Богословието ще се измени и след време твоето докторство по богословие нищо няма да струва. А пък, ако свършиш по хлебарство, винаги ще имаш клиентела. Никога твоята клиентела няма да се свърши. Всички хора имат нужда от хляб. И ти ще вадиш най-добрия хляб.
А ще се прочуеш като доктор по хлебарство.
Тъй като правиш най-хубавия хляб, ще се чувствуваш като доктор.“ Или, другояче казано, ако ние бихме се научили да мислим правилно и да говорим правилно: да говоря така, че от всяка дума да съм доволен! Аз считам като кажа една дума, да съм доволен. А някой път кажа една дума и не съм доволен. И казвам, сега трябва да се свърши докторството по хлебарство. Да знаеш да кажеш една дума на време.
към беседата >>
На този човек нищо не му дадох, казах му: „Елате утре.
Ако беше красива мома, щях да дам не 200 лева, а хиляда лева щях да ти дам. Но това не е разрешение. Това е една случайност, нито в този случай. Тогава третото положение, казвам на себе си: Ако аз съм на негово место, с неговите разбирания, как щях да постъпя? Там е разрешението сега.
На този човек нищо не му дадох, казах му: „Елате утре.
Картината ти вземам,“ оставих за утре да дам парите.
към беседата >>
Тъй като правиш най-хубавия хляб, ще се чувствуваш като доктор.“ Или, другояче казано, ако ние бихме се научили да мислим правилно и да говорим правилно: да говоря така, че от всяка дума да съм доволен!
А пък, ако свършиш по хлебарство, винаги ще имаш клиентела. Никога твоята клиентела няма да се свърши. Всички хора имат нужда от хляб. И ти ще вадиш най-добрия хляб. А ще се прочуеш като доктор по хлебарство.
Тъй като правиш най-хубавия хляб, ще се чувствуваш като доктор.“ Или, другояче казано, ако ние бихме се научили да мислим правилно и да говорим правилно: да говоря така, че от всяка дума да съм доволен!
Аз считам като кажа една дума, да съм доволен. А някой път кажа една дума и не съм доволен. И казвам, сега трябва да се свърши докторството по хлебарство. Да знаеш да кажеш една дума на време. Не да идеш, че на всекиго да разправяш.
към беседата >>
Картината ти вземам,“ оставих за утре да дам парите.
Но това не е разрешение. Това е една случайност, нито в този случай. Тогава третото положение, казвам на себе си: Ако аз съм на негово место, с неговите разбирания, как щях да постъпя? Там е разрешението сега. На този човек нищо не му дадох, казах му: „Елате утре.
Картината ти вземам,“ оставих за утре да дам парите.
към беседата >>
Аз считам като кажа една дума, да съм доволен.
Никога твоята клиентела няма да се свърши. Всички хора имат нужда от хляб. И ти ще вадиш най-добрия хляб. А ще се прочуеш като доктор по хлебарство. Тъй като правиш най-хубавия хляб, ще се чувствуваш като доктор.“ Или, другояче казано, ако ние бихме се научили да мислим правилно и да говорим правилно: да говоря така, че от всяка дума да съм доволен!
Аз считам като кажа една дума, да съм доволен.
А някой път кажа една дума и не съм доволен. И казвам, сега трябва да се свърши докторството по хлебарство. Да знаеш да кажеш една дума на време. Не да идеш, че на всекиго да разправяш. Но една дума, която може да въздействува благородно на един човек, не може да въздействува на другиго еднакво.
към беседата >>
Та вие какво мислите?
Та вие какво мислите?
Колко да му дадем? Понеже, аз да реша въпроса го считам престъпление. Та сега вие колко ще решите да му платим? Колкото кажете, толкова ще му дадем. Художникът ще дойде.
към беседата >>
А някой път кажа една дума и не съм доволен.
Всички хора имат нужда от хляб. И ти ще вадиш най-добрия хляб. А ще се прочуеш като доктор по хлебарство. Тъй като правиш най-хубавия хляб, ще се чувствуваш като доктор.“ Или, другояче казано, ако ние бихме се научили да мислим правилно и да говорим правилно: да говоря така, че от всяка дума да съм доволен! Аз считам като кажа една дума, да съм доволен.
А някой път кажа една дума и не съм доволен.
И казвам, сега трябва да се свърши докторството по хлебарство. Да знаеш да кажеш една дума на време. Не да идеш, че на всекиго да разправяш. Но една дума, която може да въздействува благородно на един човек, не може да въздействува на другиго еднакво. Ние казваме тъй, че трябва да обичаме всички.
към беседата >>
Колко да му дадем?
Та вие какво мислите?
Колко да му дадем?
Понеже, аз да реша въпроса го считам престъпление. Та сега вие колко ще решите да му платим? Колкото кажете, толкова ще му дадем. Художникът ще дойде. Колко казвате вие?
към беседата >>
И казвам, сега трябва да се свърши докторството по хлебарство.
И ти ще вадиш най-добрия хляб. А ще се прочуеш като доктор по хлебарство. Тъй като правиш най-хубавия хляб, ще се чувствуваш като доктор.“ Или, другояче казано, ако ние бихме се научили да мислим правилно и да говорим правилно: да говоря така, че от всяка дума да съм доволен! Аз считам като кажа една дума, да съм доволен. А някой път кажа една дума и не съм доволен.
И казвам, сега трябва да се свърши докторството по хлебарство.
Да знаеш да кажеш една дума на време. Не да идеш, че на всекиго да разправяш. Но една дума, която може да въздействува благородно на един човек, не може да въздействува на другиго еднакво. Ние казваме тъй, че трябва да обичаме всички. Даже думата „любов“, ако кажете: „Аз обичам някого“, знаете ли какъв скандал може да произведе тази дума?
към беседата >>
Понеже, аз да реша въпроса го считам престъпление.
Та вие какво мислите? Колко да му дадем?
Понеже, аз да реша въпроса го считам престъпление.
Та сега вие колко ще решите да му платим? Колкото кажете, толкова ще му дадем. Художникът ще дойде. Колко казвате вие? (– Пак 30 лева.) Сега, това са само изявления.
към беседата >>
Да знаеш да кажеш една дума на време.
А ще се прочуеш като доктор по хлебарство. Тъй като правиш най-хубавия хляб, ще се чувствуваш като доктор.“ Или, другояче казано, ако ние бихме се научили да мислим правилно и да говорим правилно: да говоря така, че от всяка дума да съм доволен! Аз считам като кажа една дума, да съм доволен. А някой път кажа една дума и не съм доволен. И казвам, сега трябва да се свърши докторството по хлебарство.
Да знаеш да кажеш една дума на време.
Не да идеш, че на всекиго да разправяш. Но една дума, която може да въздействува благородно на един човек, не може да въздействува на другиго еднакво. Ние казваме тъй, че трябва да обичаме всички. Даже думата „любов“, ако кажете: „Аз обичам някого“, знаете ли какъв скандал може да произведе тази дума? Най-хубавата дума е това.
към беседата >>
Та сега вие колко ще решите да му платим?
Та вие какво мислите? Колко да му дадем? Понеже, аз да реша въпроса го считам престъпление.
Та сега вие колко ще решите да му платим?
Колкото кажете, толкова ще му дадем. Художникът ще дойде. Колко казвате вие? (– Пак 30 лева.) Сега, това са само изявления. Този въпрос си остава неразрешен всякога.
към беседата >>
Не да идеш, че на всекиго да разправяш.
Тъй като правиш най-хубавия хляб, ще се чувствуваш като доктор.“ Или, другояче казано, ако ние бихме се научили да мислим правилно и да говорим правилно: да говоря така, че от всяка дума да съм доволен! Аз считам като кажа една дума, да съм доволен. А някой път кажа една дума и не съм доволен. И казвам, сега трябва да се свърши докторството по хлебарство. Да знаеш да кажеш една дума на време.
Не да идеш, че на всекиго да разправяш.
Но една дума, която може да въздействува благородно на един човек, не може да въздействува на другиго еднакво. Ние казваме тъй, че трябва да обичаме всички. Даже думата „любов“, ако кажете: „Аз обичам някого“, знаете ли какъв скандал може да произведе тази дума? Най-хубавата дума е това. Казват: „Ти трябва да обичаш всички, ближните си.“ Но, ако дойде някой и каже тъй: „Аз много обичам жена ти.
към беседата >>
Колкото кажете, толкова ще му дадем.
Та вие какво мислите? Колко да му дадем? Понеже, аз да реша въпроса го считам престъпление. Та сега вие колко ще решите да му платим?
Колкото кажете, толкова ще му дадем.
Художникът ще дойде. Колко казвате вие? (– Пак 30 лева.) Сега, това са само изявления. Този въпрос си остава неразрешен всякога. И у нас след хиляди години няма да се разреши той.
към беседата >>
Но една дума, която може да въздействува благородно на един човек, не може да въздействува на другиго еднакво.
Аз считам като кажа една дума, да съм доволен. А някой път кажа една дума и не съм доволен. И казвам, сега трябва да се свърши докторството по хлебарство. Да знаеш да кажеш една дума на време. Не да идеш, че на всекиго да разправяш.
Но една дума, която може да въздействува благородно на един човек, не може да въздействува на другиго еднакво.
Ние казваме тъй, че трябва да обичаме всички. Даже думата „любов“, ако кажете: „Аз обичам някого“, знаете ли какъв скандал може да произведе тази дума? Най-хубавата дума е това. Казват: „Ти трябва да обичаш всички, ближните си.“ Но, ако дойде някой и каже тъй: „Аз много обичам жена ти. Влюбил съм се в нея.
към беседата >>
Художникът ще дойде.
Та вие какво мислите? Колко да му дадем? Понеже, аз да реша въпроса го считам престъпление. Та сега вие колко ще решите да му платим? Колкото кажете, толкова ще му дадем.
Художникът ще дойде.
Колко казвате вие? (– Пак 30 лева.) Сега, това са само изявления. Този въпрос си остава неразрешен всякога. И у нас след хиляди години няма да се разреши той. Той е един въпрос, да знаем в даден случай как да постъпим в света.
към беседата >>
Ние казваме тъй, че трябва да обичаме всички.
А някой път кажа една дума и не съм доволен. И казвам, сега трябва да се свърши докторството по хлебарство. Да знаеш да кажеш една дума на време. Не да идеш, че на всекиго да разправяш. Но една дума, която може да въздействува благородно на един човек, не може да въздействува на другиго еднакво.
Ние казваме тъй, че трябва да обичаме всички.
Даже думата „любов“, ако кажете: „Аз обичам някого“, знаете ли какъв скандал може да произведе тази дума? Най-хубавата дума е това. Казват: „Ти трябва да обичаш всички, ближните си.“ Но, ако дойде някой и каже тъй: „Аз много обичам жена ти. Влюбил съм се в нея. “ Турчин ако е, какво ще каже, аз няма да употребя думата, той ще свие веждите си и вие веднага ще излезете из къщата навън, защото той другояче разбира любовта.
към беседата >>
Колко казвате вие?
Колко да му дадем? Понеже, аз да реша въпроса го считам престъпление. Та сега вие колко ще решите да му платим? Колкото кажете, толкова ще му дадем. Художникът ще дойде.
Колко казвате вие?
(– Пак 30 лева.) Сега, това са само изявления. Този въпрос си остава неразрешен всякога. И у нас след хиляди години няма да се разреши той. Той е един въпрос, да знаем в даден случай как да постъпим в света. И, според мене, да му дам една картина, аз ще му кажа тъй: „Остави ми картината си.“ Аз ако бях на неговото место, щях да оставя картината си даром.
към беседата >>
Даже думата „любов“, ако кажете: „Аз обичам някого“, знаете ли какъв скандал може да произведе тази дума?
И казвам, сега трябва да се свърши докторството по хлебарство. Да знаеш да кажеш една дума на време. Не да идеш, че на всекиго да разправяш. Но една дума, която може да въздействува благородно на един човек, не може да въздействува на другиго еднакво. Ние казваме тъй, че трябва да обичаме всички.
Даже думата „любов“, ако кажете: „Аз обичам някого“, знаете ли какъв скандал може да произведе тази дума?
Най-хубавата дума е това. Казват: „Ти трябва да обичаш всички, ближните си.“ Но, ако дойде някой и каже тъй: „Аз много обичам жена ти. Влюбил съм се в нея. “ Турчин ако е, какво ще каже, аз няма да употребя думата, той ще свие веждите си и вие веднага ще излезете из къщата навън, защото той другояче разбира любовта. Та казвам, тогава тази дума не [е] на местото си.
към беседата >>
(– Пак 30 лева.) Сега, това са само изявления.
Понеже, аз да реша въпроса го считам престъпление. Та сега вие колко ще решите да му платим? Колкото кажете, толкова ще му дадем. Художникът ще дойде. Колко казвате вие?
(– Пак 30 лева.) Сега, това са само изявления.
Този въпрос си остава неразрешен всякога. И у нас след хиляди години няма да се разреши той. Той е един въпрос, да знаем в даден случай как да постъпим в света. И, според мене, да му дам една картина, аз ще му кажа тъй: „Остави ми картината си.“ Аз ако бях на неговото место, щях да оставя картината си даром. И ще оставя на онзи, ако той е човек, да ми услужи.
към беседата >>
Най-хубавата дума е това.
Да знаеш да кажеш една дума на време. Не да идеш, че на всекиго да разправяш. Но една дума, която може да въздействува благородно на един човек, не може да въздействува на другиго еднакво. Ние казваме тъй, че трябва да обичаме всички. Даже думата „любов“, ако кажете: „Аз обичам някого“, знаете ли какъв скандал може да произведе тази дума?
Най-хубавата дума е това.
Казват: „Ти трябва да обичаш всички, ближните си.“ Но, ако дойде някой и каже тъй: „Аз много обичам жена ти. Влюбил съм се в нея. “ Турчин ако е, какво ще каже, аз няма да употребя думата, той ще свие веждите си и вие веднага ще излезете из къщата навън, защото той другояче разбира любовта. Та казвам, тогава тази дума не [е] на местото си. Да разтриваш един болен крак и да го лекуваш, това го разбирам, но да разтриваш един здрав крак, това не го разбирам.
към беседата >>
Този въпрос си остава неразрешен всякога.
Та сега вие колко ще решите да му платим? Колкото кажете, толкова ще му дадем. Художникът ще дойде. Колко казвате вие? (– Пак 30 лева.) Сега, това са само изявления.
Този въпрос си остава неразрешен всякога.
И у нас след хиляди години няма да се разреши той. Той е един въпрос, да знаем в даден случай как да постъпим в света. И, според мене, да му дам една картина, аз ще му кажа тъй: „Остави ми картината си.“ Аз ако бях на неговото место, щях да оставя картината си даром. И ще оставя на онзи, ако той е човек, да ми услужи. А ще ми даде 30 лева или 200, то е подкуп.
към беседата >>
Казват: „Ти трябва да обичаш всички, ближните си.“ Но, ако дойде някой и каже тъй: „Аз много обичам жена ти.
Не да идеш, че на всекиго да разправяш. Но една дума, която може да въздействува благородно на един човек, не може да въздействува на другиго еднакво. Ние казваме тъй, че трябва да обичаме всички. Даже думата „любов“, ако кажете: „Аз обичам някого“, знаете ли какъв скандал може да произведе тази дума? Най-хубавата дума е това.
Казват: „Ти трябва да обичаш всички, ближните си.“ Но, ако дойде някой и каже тъй: „Аз много обичам жена ти.
Влюбил съм се в нея. “ Турчин ако е, какво ще каже, аз няма да употребя думата, той ще свие веждите си и вие веднага ще излезете из къщата навън, защото той другояче разбира любовта. Та казвам, тогава тази дума не [е] на местото си. Да разтриваш един болен крак и да го лекуваш, това го разбирам, но да разтриваш един здрав крак, това не го разбирам. Да храниш гладния човек, разбирам, но да храниш сития, който е преситен да храниш, това не разбирам.
към беседата >>
И у нас след хиляди години няма да се разреши той.
Колкото кажете, толкова ще му дадем. Художникът ще дойде. Колко казвате вие? (– Пак 30 лева.) Сега, това са само изявления. Този въпрос си остава неразрешен всякога.
И у нас след хиляди години няма да се разреши той.
Той е един въпрос, да знаем в даден случай как да постъпим в света. И, според мене, да му дам една картина, аз ще му кажа тъй: „Остави ми картината си.“ Аз ако бях на неговото место, щях да оставя картината си даром. И ще оставя на онзи, ако той е човек, да ми услужи. А ще ми даде 30 лева или 200, то е подкуп. Чудно е, да родя едно дете и да ида да го продам!
към беседата >>
Влюбил съм се в нея.
Но една дума, която може да въздействува благородно на един човек, не може да въздействува на другиго еднакво. Ние казваме тъй, че трябва да обичаме всички. Даже думата „любов“, ако кажете: „Аз обичам някого“, знаете ли какъв скандал може да произведе тази дума? Най-хубавата дума е това. Казват: „Ти трябва да обичаш всички, ближните си.“ Но, ако дойде някой и каже тъй: „Аз много обичам жена ти.
Влюбил съм се в нея.
“ Турчин ако е, какво ще каже, аз няма да употребя думата, той ще свие веждите си и вие веднага ще излезете из къщата навън, защото той другояче разбира любовта. Та казвам, тогава тази дума не [е] на местото си. Да разтриваш един болен крак и да го лекуваш, това го разбирам, но да разтриваш един здрав крак, това не го разбирам. Да храниш гладния човек, разбирам, но да храниш сития, който е преситен да храниш, това не разбирам. Няма си местото.
към беседата >>
Той е един въпрос, да знаем в даден случай как да постъпим в света.
Художникът ще дойде. Колко казвате вие? (– Пак 30 лева.) Сега, това са само изявления. Този въпрос си остава неразрешен всякога. И у нас след хиляди години няма да се разреши той.
Той е един въпрос, да знаем в даден случай как да постъпим в света.
И, според мене, да му дам една картина, аз ще му кажа тъй: „Остави ми картината си.“ Аз ако бях на неговото место, щях да оставя картината си даром. И ще оставя на онзи, ако той е човек, да ми услужи. А ще ми даде 30 лева или 200, то е подкуп. Чудно е, да родя едно дете и да ида да го продам! Той си продава децата.
към беседата >>
“ Турчин ако е, какво ще каже, аз няма да употребя думата, той ще свие веждите си и вие веднага ще излезете из къщата навън, защото той другояче разбира любовта.
Ние казваме тъй, че трябва да обичаме всички. Даже думата „любов“, ако кажете: „Аз обичам някого“, знаете ли какъв скандал може да произведе тази дума? Най-хубавата дума е това. Казват: „Ти трябва да обичаш всички, ближните си.“ Но, ако дойде някой и каже тъй: „Аз много обичам жена ти. Влюбил съм се в нея.
“ Турчин ако е, какво ще каже, аз няма да употребя думата, той ще свие веждите си и вие веднага ще излезете из къщата навън, защото той другояче разбира любовта.
Та казвам, тогава тази дума не [е] на местото си. Да разтриваш един болен крак и да го лекуваш, това го разбирам, но да разтриваш един здрав крак, това не го разбирам. Да храниш гладния човек, разбирам, но да храниш сития, който е преситен да храниш, това не разбирам. Няма си местото.
към беседата >>
И, според мене, да му дам една картина, аз ще му кажа тъй: „Остави ми картината си.“ Аз ако бях на неговото место, щях да оставя картината си даром.
Колко казвате вие? (– Пак 30 лева.) Сега, това са само изявления. Този въпрос си остава неразрешен всякога. И у нас след хиляди години няма да се разреши той. Той е един въпрос, да знаем в даден случай как да постъпим в света.
И, според мене, да му дам една картина, аз ще му кажа тъй: „Остави ми картината си.“ Аз ако бях на неговото место, щях да оставя картината си даром.
И ще оставя на онзи, ако той е човек, да ми услужи. А ще ми даде 30 лева или 200, то е подкуп. Чудно е, да родя едно дете и да ида да го продам! Той си продава децата. Според мене, от морално гледище, казвам: „Ти остави картината си при мене, аз ще го отхраня това дете и един ден ще го повърна в твоя дом, да ти бъде радост и веселие.“ Като дойде едно чуждо дете при тебе, вземете го!
към беседата >>
Та казвам, тогава тази дума не [е] на местото си.
Даже думата „любов“, ако кажете: „Аз обичам някого“, знаете ли какъв скандал може да произведе тази дума? Най-хубавата дума е това. Казват: „Ти трябва да обичаш всички, ближните си.“ Но, ако дойде някой и каже тъй: „Аз много обичам жена ти. Влюбил съм се в нея. “ Турчин ако е, какво ще каже, аз няма да употребя думата, той ще свие веждите си и вие веднага ще излезете из къщата навън, защото той другояче разбира любовта.
Та казвам, тогава тази дума не [е] на местото си.
Да разтриваш един болен крак и да го лекуваш, това го разбирам, но да разтриваш един здрав крак, това не го разбирам. Да храниш гладния човек, разбирам, но да храниш сития, който е преситен да храниш, това не разбирам. Няма си местото.
към беседата >>
И ще оставя на онзи, ако той е човек, да ми услужи.
(– Пак 30 лева.) Сега, това са само изявления. Този въпрос си остава неразрешен всякога. И у нас след хиляди години няма да се разреши той. Той е един въпрос, да знаем в даден случай как да постъпим в света. И, според мене, да му дам една картина, аз ще му кажа тъй: „Остави ми картината си.“ Аз ако бях на неговото место, щях да оставя картината си даром.
И ще оставя на онзи, ако той е човек, да ми услужи.
А ще ми даде 30 лева или 200, то е подкуп. Чудно е, да родя едно дете и да ида да го продам! Той си продава децата. Според мене, от морално гледище, казвам: „Ти остави картината си при мене, аз ще го отхраня това дете и един ден ще го повърна в твоя дом, да ти бъде радост и веселие.“ Като дойде едно чуждо дете при тебе, вземете го! После кажете: „Ще се върнеш при майка си, при баща си, които ще ги обичаш.“ Това е разрешението.
към беседата >>
Да разтриваш един болен крак и да го лекуваш, това го разбирам, но да разтриваш един здрав крак, това не го разбирам.
Най-хубавата дума е това. Казват: „Ти трябва да обичаш всички, ближните си.“ Но, ако дойде някой и каже тъй: „Аз много обичам жена ти. Влюбил съм се в нея. “ Турчин ако е, какво ще каже, аз няма да употребя думата, той ще свие веждите си и вие веднага ще излезете из къщата навън, защото той другояче разбира любовта. Та казвам, тогава тази дума не [е] на местото си.
Да разтриваш един болен крак и да го лекуваш, това го разбирам, но да разтриваш един здрав крак, това не го разбирам.
Да храниш гладния човек, разбирам, но да храниш сития, който е преситен да храниш, това не разбирам. Няма си местото.
към беседата >>
А ще ми даде 30 лева или 200, то е подкуп.
Този въпрос си остава неразрешен всякога. И у нас след хиляди години няма да се разреши той. Той е един въпрос, да знаем в даден случай как да постъпим в света. И, според мене, да му дам една картина, аз ще му кажа тъй: „Остави ми картината си.“ Аз ако бях на неговото место, щях да оставя картината си даром. И ще оставя на онзи, ако той е човек, да ми услужи.
А ще ми даде 30 лева или 200, то е подкуп.
Чудно е, да родя едно дете и да ида да го продам! Той си продава децата. Според мене, от морално гледище, казвам: „Ти остави картината си при мене, аз ще го отхраня това дете и един ден ще го повърна в твоя дом, да ти бъде радост и веселие.“ Като дойде едно чуждо дете при тебе, вземете го! После кажете: „Ще се върнеш при майка си, при баща си, които ще ги обичаш.“ Това е разрешението.
към беседата >>
Да храниш гладния човек, разбирам, но да храниш сития, който е преситен да храниш, това не разбирам.
Казват: „Ти трябва да обичаш всички, ближните си.“ Но, ако дойде някой и каже тъй: „Аз много обичам жена ти. Влюбил съм се в нея. “ Турчин ако е, какво ще каже, аз няма да употребя думата, той ще свие веждите си и вие веднага ще излезете из къщата навън, защото той другояче разбира любовта. Та казвам, тогава тази дума не [е] на местото си. Да разтриваш един болен крак и да го лекуваш, това го разбирам, но да разтриваш един здрав крак, това не го разбирам.
Да храниш гладния човек, разбирам, но да храниш сития, който е преситен да храниш, това не разбирам.
Няма си местото.
към беседата >>
Чудно е, да родя едно дете и да ида да го продам!
И у нас след хиляди години няма да се разреши той. Той е един въпрос, да знаем в даден случай как да постъпим в света. И, според мене, да му дам една картина, аз ще му кажа тъй: „Остави ми картината си.“ Аз ако бях на неговото место, щях да оставя картината си даром. И ще оставя на онзи, ако той е човек, да ми услужи. А ще ми даде 30 лева или 200, то е подкуп.
Чудно е, да родя едно дете и да ида да го продам!
Той си продава децата. Според мене, от морално гледище, казвам: „Ти остави картината си при мене, аз ще го отхраня това дете и един ден ще го повърна в твоя дом, да ти бъде радост и веселие.“ Като дойде едно чуждо дете при тебе, вземете го! После кажете: „Ще се върнеш при майка си, при баща си, които ще ги обичаш.“ Това е разрешението.
към беседата >>
Няма си местото.
Влюбил съм се в нея. “ Турчин ако е, какво ще каже, аз няма да употребя думата, той ще свие веждите си и вие веднага ще излезете из къщата навън, защото той другояче разбира любовта. Та казвам, тогава тази дума не [е] на местото си. Да разтриваш един болен крак и да го лекуваш, това го разбирам, но да разтриваш един здрав крак, това не го разбирам. Да храниш гладния човек, разбирам, но да храниш сития, който е преситен да храниш, това не разбирам.
Няма си местото.
към беседата >>
Той си продава децата.
Той е един въпрос, да знаем в даден случай как да постъпим в света. И, според мене, да му дам една картина, аз ще му кажа тъй: „Остави ми картината си.“ Аз ако бях на неговото место, щях да оставя картината си даром. И ще оставя на онзи, ако той е човек, да ми услужи. А ще ми даде 30 лева или 200, то е подкуп. Чудно е, да родя едно дете и да ида да го продам!
Той си продава децата.
Според мене, от морално гледище, казвам: „Ти остави картината си при мене, аз ще го отхраня това дете и един ден ще го повърна в твоя дом, да ти бъде радост и веселие.“ Като дойде едно чуждо дете при тебе, вземете го! После кажете: „Ще се върнеш при майка си, при баща си, които ще ги обичаш.“ Това е разрешението.
към беседата >>
Та казвам, работа се изисква следователно, за да разрешим ние другите въпроси.
Та казвам, работа се изисква следователно, за да разрешим ние другите въпроси.
Посторонните, социалните въпроси, общочовешките, те са големите проблеми в света, които не зависят само от нашето решение. Каквото аз решавам, аз ви говоря от гледището на земния живот. Някой път не зависи аз какво мисля. Каквото аз мисля ни най-малко няма да повлияе на слънцето. Аз може да помисля, че слънцето няма да изгрее, а то пак изгрява, или може да помисля, че слънцето ще изгрее, но слънцето ще изгрява не защото аз мисля това.
към беседата >>
Според мене, от морално гледище, казвам: „Ти остави картината си при мене, аз ще го отхраня това дете и един ден ще го повърна в твоя дом, да ти бъде радост и веселие.“ Като дойде едно чуждо дете при тебе, вземете го!
И, според мене, да му дам една картина, аз ще му кажа тъй: „Остави ми картината си.“ Аз ако бях на неговото место, щях да оставя картината си даром. И ще оставя на онзи, ако той е човек, да ми услужи. А ще ми даде 30 лева или 200, то е подкуп. Чудно е, да родя едно дете и да ида да го продам! Той си продава децата.
Според мене, от морално гледище, казвам: „Ти остави картината си при мене, аз ще го отхраня това дете и един ден ще го повърна в твоя дом, да ти бъде радост и веселие.“ Като дойде едно чуждо дете при тебе, вземете го!
После кажете: „Ще се върнеш при майка си, при баща си, които ще ги обичаш.“ Това е разрешението.
към беседата >>
Посторонните, социалните въпроси, общочовешките, те са големите проблеми в света, които не зависят само от нашето решение.
Та казвам, работа се изисква следователно, за да разрешим ние другите въпроси.
Посторонните, социалните въпроси, общочовешките, те са големите проблеми в света, които не зависят само от нашето решение.
Каквото аз решавам, аз ви говоря от гледището на земния живот. Някой път не зависи аз какво мисля. Каквото аз мисля ни най-малко няма да повлияе на слънцето. Аз може да помисля, че слънцето няма да изгрее, а то пак изгрява, или може да помисля, че слънцето ще изгрее, но слънцето ще изгрява не защото аз мисля това. Някой път в слънцето има промени, които стават между слънцето и земята.
към беседата >>
После кажете: „Ще се върнеш при майка си, при баща си, които ще ги обичаш.“ Това е разрешението.
И ще оставя на онзи, ако той е човек, да ми услужи. А ще ми даде 30 лева или 200, то е подкуп. Чудно е, да родя едно дете и да ида да го продам! Той си продава децата. Според мене, от морално гледище, казвам: „Ти остави картината си при мене, аз ще го отхраня това дете и един ден ще го повърна в твоя дом, да ти бъде радост и веселие.“ Като дойде едно чуждо дете при тебе, вземете го!
После кажете: „Ще се върнеш при майка си, при баща си, които ще ги обичаш.“ Това е разрешението.
към беседата >>
Каквото аз решавам, аз ви говоря от гледището на земния живот.
Та казвам, работа се изисква следователно, за да разрешим ние другите въпроси. Посторонните, социалните въпроси, общочовешките, те са големите проблеми в света, които не зависят само от нашето решение.
Каквото аз решавам, аз ви говоря от гледището на земния живот.
Някой път не зависи аз какво мисля. Каквото аз мисля ни най-малко няма да повлияе на слънцето. Аз може да помисля, че слънцето няма да изгрее, а то пак изгрява, или може да помисля, че слънцето ще изгрее, но слънцето ще изгрява не защото аз мисля това. Някой път в слънцето има промени, които стават между слънцето и земята. Учени хора изясняват, че промените не са в слънцето, но в земята.
към беседата >>
Всички трябва да се върнете.
Всички трябва да се върнете.
Всички рисувате стари работи. Имате старомодни здания, имате джамии, имате нарисувани хора с лули на картина. Но, ако направите една изложба, не зная. Всичките ви картини ще ги върнат назад. Може би ще остане само една картина.
към беседата >>
Някой път не зависи аз какво мисля.
Та казвам, работа се изисква следователно, за да разрешим ние другите въпроси. Посторонните, социалните въпроси, общочовешките, те са големите проблеми в света, които не зависят само от нашето решение. Каквото аз решавам, аз ви говоря от гледището на земния живот.
Някой път не зависи аз какво мисля.
Каквото аз мисля ни най-малко няма да повлияе на слънцето. Аз може да помисля, че слънцето няма да изгрее, а то пак изгрява, или може да помисля, че слънцето ще изгрее, но слънцето ще изгрява не защото аз мисля това. Някой път в слънцето има промени, които стават между слънцето и земята. Учени хора изясняват, че промените не са в слънцето, но в земята. За пример, нас ни се вижда, че слънцето отива към юг, а после към север.
към беседата >>
Всички рисувате стари работи.
Всички трябва да се върнете.
Всички рисувате стари работи.
Имате старомодни здания, имате джамии, имате нарисувани хора с лули на картина. Но, ако направите една изложба, не зная. Всичките ви картини ще ги върнат назад. Може би ще остане само една картина. Ако сте направили от любов добро някому, веднага ще я вземат.
към беседата >>
Каквото аз мисля ни най-малко няма да повлияе на слънцето.
Та казвам, работа се изисква следователно, за да разрешим ние другите въпроси. Посторонните, социалните въпроси, общочовешките, те са големите проблеми в света, които не зависят само от нашето решение. Каквото аз решавам, аз ви говоря от гледището на земния живот. Някой път не зависи аз какво мисля.
Каквото аз мисля ни най-малко няма да повлияе на слънцето.
Аз може да помисля, че слънцето няма да изгрее, а то пак изгрява, или може да помисля, че слънцето ще изгрее, но слънцето ще изгрява не защото аз мисля това. Някой път в слънцето има промени, които стават между слънцето и земята. Учени хора изясняват, че промените не са в слънцето, но в земята. За пример, нас ни се вижда, че слънцето отива към юг, а после към север. Верно ли е това?
към беседата >>
Имате старомодни здания, имате джамии, имате нарисувани хора с лули на картина.
Всички трябва да се върнете. Всички рисувате стари работи.
Имате старомодни здания, имате джамии, имате нарисувани хора с лули на картина.
Но, ако направите една изложба, не зная. Всичките ви картини ще ги върнат назад. Може би ще остане само една картина. Ако сте направили от любов добро някому, веднага ще я вземат. То ще остане, а другото, каквото и да е, ще го върнат назад.
към беседата >>
Аз може да помисля, че слънцето няма да изгрее, а то пак изгрява, или може да помисля, че слънцето ще изгрее, но слънцето ще изгрява не защото аз мисля това.
Та казвам, работа се изисква следователно, за да разрешим ние другите въпроси. Посторонните, социалните въпроси, общочовешките, те са големите проблеми в света, които не зависят само от нашето решение. Каквото аз решавам, аз ви говоря от гледището на земния живот. Някой път не зависи аз какво мисля. Каквото аз мисля ни най-малко няма да повлияе на слънцето.
Аз може да помисля, че слънцето няма да изгрее, а то пак изгрява, или може да помисля, че слънцето ще изгрее, но слънцето ще изгрява не защото аз мисля това.
Някой път в слънцето има промени, които стават между слънцето и земята. Учени хора изясняват, че промените не са в слънцето, но в земята. За пример, нас ни се вижда, че слънцето отива към юг, а после към север. Верно ли е това? В действителност слънцето никога не ходи на север или на юг, а нам ни се струва, вижда, че то ходи на север или на юг.
към беседата >>
Но, ако направите една изложба, не зная.
Всички трябва да се върнете. Всички рисувате стари работи. Имате старомодни здания, имате джамии, имате нарисувани хора с лули на картина.
Но, ако направите една изложба, не зная.
Всичките ви картини ще ги върнат назад. Може би ще остане само една картина. Ако сте направили от любов добро някому, веднага ще я вземат. То ще остане, а другото, каквото и да е, ще го върнат назад. Или другояче да ви представя: Представете си, че вие се нуждаете от един много хубав плат за дреха, но телото ви е деликатно, платът трябва да е от много мека вълна, ако някой ви представи плат от груба козина.
към беседата >>
Някой път в слънцето има промени, които стават между слънцето и земята.
Посторонните, социалните въпроси, общочовешките, те са големите проблеми в света, които не зависят само от нашето решение. Каквото аз решавам, аз ви говоря от гледището на земния живот. Някой път не зависи аз какво мисля. Каквото аз мисля ни най-малко няма да повлияе на слънцето. Аз може да помисля, че слънцето няма да изгрее, а то пак изгрява, или може да помисля, че слънцето ще изгрее, но слънцето ще изгрява не защото аз мисля това.
Някой път в слънцето има промени, които стават между слънцето и земята.
Учени хора изясняват, че промените не са в слънцето, но в земята. За пример, нас ни се вижда, че слънцето отива към юг, а после към север. Верно ли е това? В действителност слънцето никога не ходи на север или на юг, а нам ни се струва, вижда, че то ходи на север или на юг. А учените хора казват, че не отива слънцето, но то зависи от земята.
към беседата >>
Всичките ви картини ще ги върнат назад.
Всички трябва да се върнете. Всички рисувате стари работи. Имате старомодни здания, имате джамии, имате нарисувани хора с лули на картина. Но, ако направите една изложба, не зная.
Всичките ви картини ще ги върнат назад.
Може би ще остане само една картина. Ако сте направили от любов добро някому, веднага ще я вземат. То ще остане, а другото, каквото и да е, ще го върнат назад. Или другояче да ви представя: Представете си, че вие се нуждаете от един много хубав плат за дреха, но телото ви е деликатно, платът трябва да е от много мека вълна, ако някой ви представи плат от груба козина. Хубаво е изтъкана, но е от козина.
към беседата >>
Учени хора изясняват, че промените не са в слънцето, но в земята.
Каквото аз решавам, аз ви говоря от гледището на земния живот. Някой път не зависи аз какво мисля. Каквото аз мисля ни най-малко няма да повлияе на слънцето. Аз може да помисля, че слънцето няма да изгрее, а то пак изгрява, или може да помисля, че слънцето ще изгрее, но слънцето ще изгрява не защото аз мисля това. Някой път в слънцето има промени, които стават между слънцето и земята.
Учени хора изясняват, че промените не са в слънцето, но в земята.
За пример, нас ни се вижда, че слънцето отива към юг, а после към север. Верно ли е това? В действителност слънцето никога не ходи на север или на юг, а нам ни се струва, вижда, че то ходи на север или на юг. А учените хора казват, че не отива слънцето, но то зависи от земята. Земята се поставя в разни положения, затова нас ни се вижда слънцето така.
към беседата >>
Може би ще остане само една картина.
Всички трябва да се върнете. Всички рисувате стари работи. Имате старомодни здания, имате джамии, имате нарисувани хора с лули на картина. Но, ако направите една изложба, не зная. Всичките ви картини ще ги върнат назад.
Може би ще остане само една картина.
Ако сте направили от любов добро някому, веднага ще я вземат. То ще остане, а другото, каквото и да е, ще го върнат назад. Или другояче да ви представя: Представете си, че вие се нуждаете от един много хубав плат за дреха, но телото ви е деликатно, платът трябва да е от много мека вълна, ако някой ви представи плат от груба козина. Хубаво е изтъкана, но е от козина. Хубав плат разбирам, който е мек и топъл.
към беседата >>
За пример, нас ни се вижда, че слънцето отива към юг, а после към север.
Някой път не зависи аз какво мисля. Каквото аз мисля ни най-малко няма да повлияе на слънцето. Аз може да помисля, че слънцето няма да изгрее, а то пак изгрява, или може да помисля, че слънцето ще изгрее, но слънцето ще изгрява не защото аз мисля това. Някой път в слънцето има промени, които стават между слънцето и земята. Учени хора изясняват, че промените не са в слънцето, но в земята.
За пример, нас ни се вижда, че слънцето отива към юг, а после към север.
Верно ли е това? В действителност слънцето никога не ходи на север или на юг, а нам ни се струва, вижда, че то ходи на север или на юг. А учените хора казват, че не отива слънцето, но то зависи от земята. Земята се поставя в разни положения, затова нас ни се вижда слънцето така. Сега това е само за изяснение.
към беседата >>
Ако сте направили от любов добро някому, веднага ще я вземат.
Всички рисувате стари работи. Имате старомодни здания, имате джамии, имате нарисувани хора с лули на картина. Но, ако направите една изложба, не зная. Всичките ви картини ще ги върнат назад. Може би ще остане само една картина.
Ако сте направили от любов добро някому, веднага ще я вземат.
То ще остане, а другото, каквото и да е, ще го върнат назад. Или другояче да ви представя: Представете си, че вие се нуждаете от един много хубав плат за дреха, но телото ви е деликатно, платът трябва да е от много мека вълна, ако някой ви представи плат от груба козина. Хубаво е изтъкана, но е от козина. Хубав плат разбирам, който е мек и топъл. И да не охлузва телото.
към беседата >>
Верно ли е това?
Каквото аз мисля ни най-малко няма да повлияе на слънцето. Аз може да помисля, че слънцето няма да изгрее, а то пак изгрява, или може да помисля, че слънцето ще изгрее, но слънцето ще изгрява не защото аз мисля това. Някой път в слънцето има промени, които стават между слънцето и земята. Учени хора изясняват, че промените не са в слънцето, но в земята. За пример, нас ни се вижда, че слънцето отива към юг, а после към север.
Верно ли е това?
В действителност слънцето никога не ходи на север или на юг, а нам ни се струва, вижда, че то ходи на север или на юг. А учените хора казват, че не отива слънцето, но то зависи от земята. Земята се поставя в разни положения, затова нас ни се вижда слънцето така. Сега това е само за изяснение.
към беседата >>
То ще остане, а другото, каквото и да е, ще го върнат назад.
Имате старомодни здания, имате джамии, имате нарисувани хора с лули на картина. Но, ако направите една изложба, не зная. Всичките ви картини ще ги върнат назад. Може би ще остане само една картина. Ако сте направили от любов добро някому, веднага ще я вземат.
То ще остане, а другото, каквото и да е, ще го върнат назад.
Или другояче да ви представя: Представете си, че вие се нуждаете от един много хубав плат за дреха, но телото ви е деликатно, платът трябва да е от много мека вълна, ако някой ви представи плат от груба козина. Хубаво е изтъкана, но е от козина. Хубав плат разбирам, който е мек и топъл. И да не охлузва телото. Казвате, че светиите носили такива козяци.
към беседата >>
В действителност слънцето никога не ходи на север или на юг, а нам ни се струва, вижда, че то ходи на север или на юг.
Аз може да помисля, че слънцето няма да изгрее, а то пак изгрява, или може да помисля, че слънцето ще изгрее, но слънцето ще изгрява не защото аз мисля това. Някой път в слънцето има промени, които стават между слънцето и земята. Учени хора изясняват, че промените не са в слънцето, но в земята. За пример, нас ни се вижда, че слънцето отива към юг, а после към север. Верно ли е това?
В действителност слънцето никога не ходи на север или на юг, а нам ни се струва, вижда, че то ходи на север или на юг.
А учените хора казват, че не отива слънцето, но то зависи от земята. Земята се поставя в разни положения, затова нас ни се вижда слънцето така. Сега това е само за изяснение.
към беседата >>
Или другояче да ви представя: Представете си, че вие се нуждаете от един много хубав плат за дреха, но телото ви е деликатно, платът трябва да е от много мека вълна, ако някой ви представи плат от груба козина.
Но, ако направите една изложба, не зная. Всичките ви картини ще ги върнат назад. Може би ще остане само една картина. Ако сте направили от любов добро някому, веднага ще я вземат. То ще остане, а другото, каквото и да е, ще го върнат назад.
Или другояче да ви представя: Представете си, че вие се нуждаете от един много хубав плат за дреха, но телото ви е деликатно, платът трябва да е от много мека вълна, ако някой ви представи плат от груба козина.
Хубаво е изтъкана, но е от козина. Хубав плат разбирам, който е мек и топъл. И да не охлузва телото. Казвате, че светиите носили такива козяци. Аз да съм един светия не бих носил козяк.
към беседата >>
А учените хора казват, че не отива слънцето, но то зависи от земята.
Някой път в слънцето има промени, които стават между слънцето и земята. Учени хора изясняват, че промените не са в слънцето, но в земята. За пример, нас ни се вижда, че слънцето отива към юг, а после към север. Верно ли е това? В действителност слънцето никога не ходи на север или на юг, а нам ни се струва, вижда, че то ходи на север или на юг.
А учените хора казват, че не отива слънцето, но то зависи от земята.
Земята се поставя в разни положения, затова нас ни се вижда слънцето така. Сега това е само за изяснение.
към беседата >>
Хубаво е изтъкана, но е от козина.
Всичките ви картини ще ги върнат назад. Може би ще остане само една картина. Ако сте направили от любов добро някому, веднага ще я вземат. То ще остане, а другото, каквото и да е, ще го върнат назад. Или другояче да ви представя: Представете си, че вие се нуждаете от един много хубав плат за дреха, но телото ви е деликатно, платът трябва да е от много мека вълна, ако някой ви представи плат от груба козина.
Хубаво е изтъкана, но е от козина.
Хубав плат разбирам, който е мек и топъл. И да не охлузва телото. Казвате, че светиите носили такива козяци. Аз да съм един светия не бих носил козяк. Това не е светийство.
към беседата >>
Земята се поставя в разни положения, затова нас ни се вижда слънцето така.
Учени хора изясняват, че промените не са в слънцето, но в земята. За пример, нас ни се вижда, че слънцето отива към юг, а после към север. Верно ли е това? В действителност слънцето никога не ходи на север или на юг, а нам ни се струва, вижда, че то ходи на север или на юг. А учените хора казват, че не отива слънцето, но то зависи от земята.
Земята се поставя в разни положения, затова нас ни се вижда слънцето така.
Сега това е само за изяснение.
към беседата >>
Хубав плат разбирам, който е мек и топъл.
Може би ще остане само една картина. Ако сте направили от любов добро някому, веднага ще я вземат. То ще остане, а другото, каквото и да е, ще го върнат назад. Или другояче да ви представя: Представете си, че вие се нуждаете от един много хубав плат за дреха, но телото ви е деликатно, платът трябва да е от много мека вълна, ако някой ви представи плат от груба козина. Хубаво е изтъкана, но е от козина.
Хубав плат разбирам, който е мек и топъл.
И да не охлузва телото. Казвате, че светиите носили такива козяци. Аз да съм един светия не бих носил козяк. Това не е светийство. Това подразбира един човек светия, не да иска удобство в живота.
към беседата >>
Сега това е само за изяснение.
За пример, нас ни се вижда, че слънцето отива към юг, а после към север. Верно ли е това? В действителност слънцето никога не ходи на север или на юг, а нам ни се струва, вижда, че то ходи на север или на юг. А учените хора казват, че не отива слънцето, но то зависи от земята. Земята се поставя в разни положения, затова нас ни се вижда слънцето така.
Сега това е само за изяснение.
към беседата >>
И да не охлузва телото.
Ако сте направили от любов добро някому, веднага ще я вземат. То ще остане, а другото, каквото и да е, ще го върнат назад. Или другояче да ви представя: Представете си, че вие се нуждаете от един много хубав плат за дреха, но телото ви е деликатно, платът трябва да е от много мека вълна, ако някой ви представи плат от груба козина. Хубаво е изтъкана, но е от козина. Хубав плат разбирам, който е мек и топъл.
И да не охлузва телото.
Казвате, че светиите носили такива козяци. Аз да съм един светия не бих носил козяк. Това не е светийство. Това подразбира един човек светия, не да иска удобство в живота. Но тъй, както е поставен един светия, той трябва да живее, както всички други хора живеят или другите хора да имат такива удобства, каквито той има.
към беседата >>
Също така в света има много неща, които нас ни са неясни, по причина на една материална обстановка, в която ние се намираме.
Също така в света има много неща, които нас ни са неясни, по причина на една материална обстановка, в която ние се намираме.
Ако онзи кон, когото възсядат каже: „Дотегна ми да бъда в туй положение.“ Не иска това положение. – „Тогава, казвам му, престани да бъдеш кон, нищо повече.“ – „Че как? “ Казвам, има един начин за освобождение на коня, да го не възсядат: Да стане една малка буболечка. Кой ще го възсяда тогава? Всеки ще го пусне да си върви.
към беседата >>
Казвате, че светиите носили такива козяци.
То ще остане, а другото, каквото и да е, ще го върнат назад. Или другояче да ви представя: Представете си, че вие се нуждаете от един много хубав плат за дреха, но телото ви е деликатно, платът трябва да е от много мека вълна, ако някой ви представи плат от груба козина. Хубаво е изтъкана, но е от козина. Хубав плат разбирам, който е мек и топъл. И да не охлузва телото.
Казвате, че светиите носили такива козяци.
Аз да съм един светия не бих носил козяк. Това не е светийство. Това подразбира един човек светия, не да иска удобство в живота. Но тъй, както е поставен един светия, той трябва да живее, както всички други хора живеят или другите хора да имат такива удобства, каквито той има.
към беседата >>
Ако онзи кон, когото възсядат каже: „Дотегна ми да бъда в туй положение.“ Не иска това положение.
Също така в света има много неща, които нас ни са неясни, по причина на една материална обстановка, в която ние се намираме.
Ако онзи кон, когото възсядат каже: „Дотегна ми да бъда в туй положение.“ Не иска това положение.
– „Тогава, казвам му, престани да бъдеш кон, нищо повече.“ – „Че как? “ Казвам, има един начин за освобождение на коня, да го не възсядат: Да стане една малка буболечка. Кой ще го възсяда тогава? Всеки ще го пусне да си върви. И тя ще си върви свободно.
към беседата >>
Аз да съм един светия не бих носил козяк.
Или другояче да ви представя: Представете си, че вие се нуждаете от един много хубав плат за дреха, но телото ви е деликатно, платът трябва да е от много мека вълна, ако някой ви представи плат от груба козина. Хубаво е изтъкана, но е от козина. Хубав плат разбирам, който е мек и топъл. И да не охлузва телото. Казвате, че светиите носили такива козяци.
Аз да съм един светия не бих носил козяк.
Това не е светийство. Това подразбира един човек светия, не да иска удобство в живота. Но тъй, както е поставен един светия, той трябва да живее, както всички други хора живеят или другите хора да имат такива удобства, каквито той има.
към беседата >>
– „Тогава, казвам му, престани да бъдеш кон, нищо повече.“ – „Че как?
Също така в света има много неща, които нас ни са неясни, по причина на една материална обстановка, в която ние се намираме. Ако онзи кон, когото възсядат каже: „Дотегна ми да бъда в туй положение.“ Не иска това положение.
– „Тогава, казвам му, престани да бъдеш кон, нищо повече.“ – „Че как?
“ Казвам, има един начин за освобождение на коня, да го не възсядат: Да стане една малка буболечка. Кой ще го възсяда тогава? Всеки ще го пусне да си върви. И тя ще си върви свободно. То е един начин за освобождаване.
към беседата >>
Това не е светийство.
Хубаво е изтъкана, но е от козина. Хубав плат разбирам, който е мек и топъл. И да не охлузва телото. Казвате, че светиите носили такива козяци. Аз да съм един светия не бих носил козяк.
Това не е светийство.
Това подразбира един човек светия, не да иска удобство в живота. Но тъй, както е поставен един светия, той трябва да живее, както всички други хора живеят или другите хора да имат такива удобства, каквито той има.
към беседата >>
“ Казвам, има един начин за освобождение на коня, да го не възсядат: Да стане една малка буболечка.
Също така в света има много неща, които нас ни са неясни, по причина на една материална обстановка, в която ние се намираме. Ако онзи кон, когото възсядат каже: „Дотегна ми да бъда в туй положение.“ Не иска това положение. – „Тогава, казвам му, престани да бъдеш кон, нищо повече.“ – „Че как?
“ Казвам, има един начин за освобождение на коня, да го не възсядат: Да стане една малка буболечка.
Кой ще го възсяда тогава? Всеки ще го пусне да си върви. И тя ще си върви свободно. То е един начин за освобождаване. Ти ще се освободиш от едно противоречие, но ще се натъкнеш на друго едно противоречие в света.
към беседата >>
Това подразбира един човек светия, не да иска удобство в живота.
Хубав плат разбирам, който е мек и топъл. И да не охлузва телото. Казвате, че светиите носили такива козяци. Аз да съм един светия не бих носил козяк. Това не е светийство.
Това подразбира един човек светия, не да иска удобство в живота.
Но тъй, както е поставен един светия, той трябва да живее, както всички други хора живеят или другите хора да имат такива удобства, каквито той има.
към беседата >>
Кой ще го възсяда тогава?
Също така в света има много неща, които нас ни са неясни, по причина на една материална обстановка, в която ние се намираме. Ако онзи кон, когото възсядат каже: „Дотегна ми да бъда в туй положение.“ Не иска това положение. – „Тогава, казвам му, престани да бъдеш кон, нищо повече.“ – „Че как? “ Казвам, има един начин за освобождение на коня, да го не възсядат: Да стане една малка буболечка.
Кой ще го възсяда тогава?
Всеки ще го пусне да си върви. И тя ще си върви свободно. То е един начин за освобождаване. Ти ще се освободиш от едно противоречие, но ще се натъкнеш на друго едно противоречие в света. Няма да те възсядат, но ще станеш бубулечица. Добре.
към беседата >>
Но тъй, както е поставен един светия, той трябва да живее, както всички други хора живеят или другите хора да имат такива удобства, каквито той има.
И да не охлузва телото. Казвате, че светиите носили такива козяци. Аз да съм един светия не бих носил козяк. Това не е светийство. Това подразбира един човек светия, не да иска удобство в живота.
Но тъй, както е поставен един светия, той трябва да живее, както всички други хора живеят или другите хора да имат такива удобства, каквито той има.
към беседата >>
Всеки ще го пусне да си върви.
Също така в света има много неща, които нас ни са неясни, по причина на една материална обстановка, в която ние се намираме. Ако онзи кон, когото възсядат каже: „Дотегна ми да бъда в туй положение.“ Не иска това положение. – „Тогава, казвам му, престани да бъдеш кон, нищо повече.“ – „Че как? “ Казвам, има един начин за освобождение на коня, да го не възсядат: Да стане една малка буболечка. Кой ще го възсяда тогава?
Всеки ще го пусне да си върви.
И тя ще си върви свободно. То е един начин за освобождаване. Ти ще се освободиш от едно противоречие, но ще се натъкнеш на друго едно противоречие в света. Няма да те възсядат, но ще станеш бубулечица. Добре. Другото положение, казвам на коня: „Стани човек, с една много добре сформирована глава, с един отличен ум.
към беседата >>
Та сега, в живота ви трябва да има една точност на вашите идеи.
Та сега, в живота ви трябва да има една точност на вашите идеи.
Не когато се мине времето за идеите. За пример вие мислите сега, като остареете да служите на Бога. То е изгубена работа. Съвсем друго разбиране трябва. Човек има един Господ в себе си, на Когото трябва да служи.
към беседата >>
И тя ще си върви свободно.
Ако онзи кон, когото възсядат каже: „Дотегна ми да бъда в туй положение.“ Не иска това положение. – „Тогава, казвам му, престани да бъдеш кон, нищо повече.“ – „Че как? “ Казвам, има един начин за освобождение на коня, да го не възсядат: Да стане една малка буболечка. Кой ще го възсяда тогава? Всеки ще го пусне да си върви.
И тя ще си върви свободно.
То е един начин за освобождаване. Ти ще се освободиш от едно противоречие, но ще се натъкнеш на друго едно противоречие в света. Няма да те възсядат, но ще станеш бубулечица. Добре. Другото положение, казвам на коня: „Стани човек, с една много добре сформирована глава, с един отличен ум. Хвърли твоите петала, хвърли си козината, освободи се от опашката, от всичко конско, да не остане нищо и да не те познават, че ти си бил някога кон.
към беседата >>
Не когато се мине времето за идеите.
Та сега, в живота ви трябва да има една точност на вашите идеи.
Не когато се мине времето за идеите.
За пример вие мислите сега, като остареете да служите на Бога. То е изгубена работа. Съвсем друго разбиране трябва. Човек има един Господ в себе си, на Когото трябва да служи. И всякога да чувствуваш, че твоят Бог вътре е доволен от тебе.
към беседата >>
То е един начин за освобождаване.
– „Тогава, казвам му, престани да бъдеш кон, нищо повече.“ – „Че как? “ Казвам, има един начин за освобождение на коня, да го не възсядат: Да стане една малка буболечка. Кой ще го възсяда тогава? Всеки ще го пусне да си върви. И тя ще си върви свободно.
То е един начин за освобождаване.
Ти ще се освободиш от едно противоречие, но ще се натъкнеш на друго едно противоречие в света. Няма да те възсядат, но ще станеш бубулечица. Добре. Другото положение, казвам на коня: „Стани човек, с една много добре сформирована глава, с един отличен ум. Хвърли твоите петала, хвърли си козината, освободи се от опашката, от всичко конско, да не остане нищо и да не те познават, че ти си бил някога кон. И да търсят този кон, да не може да го намерят никъде.“
към беседата >>
За пример вие мислите сега, като остареете да служите на Бога.
Та сега, в живота ви трябва да има една точност на вашите идеи. Не когато се мине времето за идеите.
За пример вие мислите сега, като остареете да служите на Бога.
То е изгубена работа. Съвсем друго разбиране трябва. Човек има един Господ в себе си, на Когото трябва да служи. И всякога да чувствуваш, че твоят Бог вътре е доволен от тебе. Той няма да ти каже това, но Той само ще те погледне и ще каже: „Този син не е такъв, какъвто Аз го искам.“ И пак ще замълчи.
към беседата >>
Ти ще се освободиш от едно противоречие, но ще се натъкнеш на друго едно противоречие в света.
“ Казвам, има един начин за освобождение на коня, да го не възсядат: Да стане една малка буболечка. Кой ще го възсяда тогава? Всеки ще го пусне да си върви. И тя ще си върви свободно. То е един начин за освобождаване.
Ти ще се освободиш от едно противоречие, но ще се натъкнеш на друго едно противоречие в света.
Няма да те възсядат, но ще станеш бубулечица. Добре. Другото положение, казвам на коня: „Стани човек, с една много добре сформирована глава, с един отличен ум. Хвърли твоите петала, хвърли си козината, освободи се от опашката, от всичко конско, да не остане нищо и да не те познават, че ти си бил някога кон. И да търсят този кон, да не може да го намерят никъде.“
към беседата >>
То е изгубена работа.
Та сега, в живота ви трябва да има една точност на вашите идеи. Не когато се мине времето за идеите. За пример вие мислите сега, като остареете да служите на Бога.
То е изгубена работа.
Съвсем друго разбиране трябва. Човек има един Господ в себе си, на Когото трябва да служи. И всякога да чувствуваш, че твоят Бог вътре е доволен от тебе. Той няма да ти каже това, но Той само ще те погледне и ще каже: „Този син не е такъв, какъвто Аз го искам.“ И пак ще замълчи. И ти ще почувствуваш една голяма тъга, скръб.
към беседата >>
Няма да те възсядат, но ще станеш бубулечица. Добре.
Кой ще го възсяда тогава? Всеки ще го пусне да си върви. И тя ще си върви свободно. То е един начин за освобождаване. Ти ще се освободиш от едно противоречие, но ще се натъкнеш на друго едно противоречие в света.
Няма да те възсядат, но ще станеш бубулечица. Добре.
Другото положение, казвам на коня: „Стани човек, с една много добре сформирована глава, с един отличен ум. Хвърли твоите петала, хвърли си козината, освободи се от опашката, от всичко конско, да не остане нищо и да не те познават, че ти си бил някога кон. И да търсят този кон, да не може да го намерят никъде.“
към беседата >>
Съвсем друго разбиране трябва.
Та сега, в живота ви трябва да има една точност на вашите идеи. Не когато се мине времето за идеите. За пример вие мислите сега, като остареете да служите на Бога. То е изгубена работа.
Съвсем друго разбиране трябва.
Човек има един Господ в себе си, на Когото трябва да служи. И всякога да чувствуваш, че твоят Бог вътре е доволен от тебе. Той няма да ти каже това, но Той само ще те погледне и ще каже: „Този син не е такъв, какъвто Аз го искам.“ И пак ще замълчи. И ти ще почувствуваш една голяма тъга, скръб. И после, Той ще ти каже: „Направи това.“ Погледнеш, ти пак отлагаш да го направиш.
към беседата >>
Другото положение, казвам на коня: „Стани човек, с една много добре сформирована глава, с един отличен ум.
Всеки ще го пусне да си върви. И тя ще си върви свободно. То е един начин за освобождаване. Ти ще се освободиш от едно противоречие, но ще се натъкнеш на друго едно противоречие в света. Няма да те възсядат, но ще станеш бубулечица. Добре.
Другото положение, казвам на коня: „Стани човек, с една много добре сформирована глава, с един отличен ум.
Хвърли твоите петала, хвърли си козината, освободи се от опашката, от всичко конско, да не остане нищо и да не те познават, че ти си бил някога кон. И да търсят този кон, да не може да го намерят никъде.“
към беседата >>
Човек има един Господ в себе си, на Когото трябва да служи.
Та сега, в живота ви трябва да има една точност на вашите идеи. Не когато се мине времето за идеите. За пример вие мислите сега, като остареете да служите на Бога. То е изгубена работа. Съвсем друго разбиране трябва.
Човек има един Господ в себе си, на Когото трябва да служи.
И всякога да чувствуваш, че твоят Бог вътре е доволен от тебе. Той няма да ти каже това, но Той само ще те погледне и ще каже: „Този син не е такъв, какъвто Аз го искам.“ И пак ще замълчи. И ти ще почувствуваш една голяма тъга, скръб. И после, Той ще ти каже: „Направи това.“ Погледнеш, ти пак отлагаш да го направиш. „Направи това“, ти казва пак.
към беседата >>
Хвърли твоите петала, хвърли си козината, освободи се от опашката, от всичко конско, да не остане нищо и да не те познават, че ти си бил някога кон.
И тя ще си върви свободно. То е един начин за освобождаване. Ти ще се освободиш от едно противоречие, но ще се натъкнеш на друго едно противоречие в света. Няма да те възсядат, но ще станеш бубулечица. Добре. Другото положение, казвам на коня: „Стани човек, с една много добре сформирована глава, с един отличен ум.
Хвърли твоите петала, хвърли си козината, освободи се от опашката, от всичко конско, да не остане нищо и да не те познават, че ти си бил някога кон.
И да търсят този кон, да не може да го намерят никъде.“
към беседата >>
И всякога да чувствуваш, че твоят Бог вътре е доволен от тебе.
Не когато се мине времето за идеите. За пример вие мислите сега, като остареете да служите на Бога. То е изгубена работа. Съвсем друго разбиране трябва. Човек има един Господ в себе си, на Когото трябва да служи.
И всякога да чувствуваш, че твоят Бог вътре е доволен от тебе.
Той няма да ти каже това, но Той само ще те погледне и ще каже: „Този син не е такъв, какъвто Аз го искам.“ И пак ще замълчи. И ти ще почувствуваш една голяма тъга, скръб. И после, Той ще ти каже: „Направи това.“ Погледнеш, ти пак отлагаш да го направиш. „Направи това“, ти казва пак. Пак отлагаш.
към беседата >>
И да търсят този кон, да не може да го намерят никъде.“
То е един начин за освобождаване. Ти ще се освободиш от едно противоречие, но ще се натъкнеш на друго едно противоречие в света. Няма да те възсядат, но ще станеш бубулечица. Добре. Другото положение, казвам на коня: „Стани човек, с една много добре сформирована глава, с един отличен ум. Хвърли твоите петала, хвърли си козината, освободи се от опашката, от всичко конско, да не остане нищо и да не те познават, че ти си бил някога кон.
И да търсят този кон, да не може да го намерят никъде.“
към беседата >>
Той няма да ти каже това, но Той само ще те погледне и ще каже: „Този син не е такъв, какъвто Аз го искам.“ И пак ще замълчи.
За пример вие мислите сега, като остареете да служите на Бога. То е изгубена работа. Съвсем друго разбиране трябва. Човек има един Господ в себе си, на Когото трябва да служи. И всякога да чувствуваш, че твоят Бог вътре е доволен от тебе.
Той няма да ти каже това, но Той само ще те погледне и ще каже: „Този син не е такъв, какъвто Аз го искам.“ И пак ще замълчи.
И ти ще почувствуваш една голяма тъга, скръб. И после, Той ще ти каже: „Направи това.“ Погледнеш, ти пак отлагаш да го направиш. „Направи това“, ти казва пак. Пак отлагаш. И вследствие на това имаме вече всичките признаци на отлагане.
към беседата >>
Сега аз не искам да остане в ума ви онази идея, статическа идея.
Сега аз не искам да остане в ума ви онази идея, статическа идея.
Неразбраните идеи са неустановените идеи. Някой казва: „Да имаш една установена идея.“ Не. Аз не съм за установените идеи. Идеите не могат да бъдат установени. Не мислете, че идеите са нещо мъртво в света.
към беседата >>
И ти ще почувствуваш една голяма тъга, скръб.
То е изгубена работа. Съвсем друго разбиране трябва. Човек има един Господ в себе си, на Когото трябва да служи. И всякога да чувствуваш, че твоят Бог вътре е доволен от тебе. Той няма да ти каже това, но Той само ще те погледне и ще каже: „Този син не е такъв, какъвто Аз го искам.“ И пак ще замълчи.
И ти ще почувствуваш една голяма тъга, скръб.
И после, Той ще ти каже: „Направи това.“ Погледнеш, ти пак отлагаш да го направиш. „Направи това“, ти казва пак. Пак отлагаш. И вследствие на това имаме вече всичките признаци на отлагане. Всички отлагаме.
към беседата >>
Неразбраните идеи са неустановените идеи.
Сега аз не искам да остане в ума ви онази идея, статическа идея.
Неразбраните идеи са неустановените идеи.
Някой казва: „Да имаш една установена идея.“ Не. Аз не съм за установените идеи. Идеите не могат да бъдат установени. Не мислете, че идеите са нещо мъртво в света. Така както хората разбират, те казват: „Трябва да имаш нещо установено, една идея трябва да имаш, характер.
към беседата >>
И после, Той ще ти каже: „Направи това.“ Погледнеш, ти пак отлагаш да го направиш.
Съвсем друго разбиране трябва. Човек има един Господ в себе си, на Когото трябва да служи. И всякога да чувствуваш, че твоят Бог вътре е доволен от тебе. Той няма да ти каже това, но Той само ще те погледне и ще каже: „Този син не е такъв, какъвто Аз го искам.“ И пак ще замълчи. И ти ще почувствуваш една голяма тъга, скръб.
И после, Той ще ти каже: „Направи това.“ Погледнеш, ти пак отлагаш да го направиш.
„Направи това“, ти казва пак. Пак отлагаш. И вследствие на това имаме вече всичките признаци на отлагане. Всички отлагаме. Днес не му е времето, утре не му е времето.
към беседата >>
Някой казва: „Да имаш една установена идея.“ Не.
Сега аз не искам да остане в ума ви онази идея, статическа идея. Неразбраните идеи са неустановените идеи.
Някой казва: „Да имаш една установена идея.“ Не.
Аз не съм за установените идеи. Идеите не могат да бъдат установени. Не мислете, че идеите са нещо мъртво в света. Така както хората разбират, те казват: „Трябва да имаш нещо установено, една идея трябва да имаш, характер. “ И характер не значи нищо.
към беседата >>
„Направи това“, ти казва пак.
Човек има един Господ в себе си, на Когото трябва да служи. И всякога да чувствуваш, че твоят Бог вътре е доволен от тебе. Той няма да ти каже това, но Той само ще те погледне и ще каже: „Този син не е такъв, какъвто Аз го искам.“ И пак ще замълчи. И ти ще почувствуваш една голяма тъга, скръб. И после, Той ще ти каже: „Направи това.“ Погледнеш, ти пак отлагаш да го направиш.
„Направи това“, ти казва пак.
Пак отлагаш. И вследствие на това имаме вече всичките признаци на отлагане. Всички отлагаме. Днес не му е времето, утре не му е времето. Едно време, когато додат условията, то е хубаво, все в света ще има един прогрес.
към беседата >>
Аз не съм за установените идеи.
Сега аз не искам да остане в ума ви онази идея, статическа идея. Неразбраните идеи са неустановените идеи. Някой казва: „Да имаш една установена идея.“ Не.
Аз не съм за установените идеи.
Идеите не могат да бъдат установени. Не мислете, че идеите са нещо мъртво в света. Така както хората разбират, те казват: „Трябва да имаш нещо установено, една идея трябва да имаш, характер. “ И характер не значи нищо. Та нима вълкът няма характер?
към беседата >>
Пак отлагаш.
И всякога да чувствуваш, че твоят Бог вътре е доволен от тебе. Той няма да ти каже това, но Той само ще те погледне и ще каже: „Този син не е такъв, какъвто Аз го искам.“ И пак ще замълчи. И ти ще почувствуваш една голяма тъга, скръб. И после, Той ще ти каже: „Направи това.“ Погледнеш, ти пак отлагаш да го направиш. „Направи това“, ти казва пак.
Пак отлагаш.
И вследствие на това имаме вече всичките признаци на отлагане. Всички отлагаме. Днес не му е времето, утре не му е времето. Едно време, когато додат условията, то е хубаво, все в света ще има един прогрес. Но времето е днес!
към беседата >>
Идеите не могат да бъдат установени.
Сега аз не искам да остане в ума ви онази идея, статическа идея. Неразбраните идеи са неустановените идеи. Някой казва: „Да имаш една установена идея.“ Не. Аз не съм за установените идеи.
Идеите не могат да бъдат установени.
Не мислете, че идеите са нещо мъртво в света. Така както хората разбират, те казват: „Трябва да имаш нещо установено, една идея трябва да имаш, характер. “ И характер не значи нищо. Та нима вълкът няма характер? Нима овцата няма характер?
към беседата >>
И вследствие на това имаме вече всичките признаци на отлагане.
Той няма да ти каже това, но Той само ще те погледне и ще каже: „Този син не е такъв, какъвто Аз го искам.“ И пак ще замълчи. И ти ще почувствуваш една голяма тъга, скръб. И после, Той ще ти каже: „Направи това.“ Погледнеш, ти пак отлагаш да го направиш. „Направи това“, ти казва пак. Пак отлагаш.
И вследствие на това имаме вече всичките признаци на отлагане.
Всички отлагаме. Днес не му е времето, утре не му е времето. Едно време, когато додат условията, то е хубаво, все в света ще има един прогрес. Но времето е днес! Сега за мнозина от вас времето е дошло.
към беседата >>
Не мислете, че идеите са нещо мъртво в света.
Сега аз не искам да остане в ума ви онази идея, статическа идея. Неразбраните идеи са неустановените идеи. Някой казва: „Да имаш една установена идея.“ Не. Аз не съм за установените идеи. Идеите не могат да бъдат установени.
Не мислете, че идеите са нещо мъртво в света.
Така както хората разбират, те казват: „Трябва да имаш нещо установено, една идея трябва да имаш, характер. “ И характер не значи нищо. Та нима вълкът няма характер? Нима овцата няма характер? Нима стражарят няма характер?
към беседата >>
Всички отлагаме.
И ти ще почувствуваш една голяма тъга, скръб. И после, Той ще ти каже: „Направи това.“ Погледнеш, ти пак отлагаш да го направиш. „Направи това“, ти казва пак. Пак отлагаш. И вследствие на това имаме вече всичките признаци на отлагане.
Всички отлагаме.
Днес не му е времето, утре не му е времето. Едно време, когато додат условията, то е хубаво, все в света ще има един прогрес. Но времето е днес! Сега за мнозина от вас времето е дошло. Не по един механически начин.
към беседата >>
Така както хората разбират, те казват: „Трябва да имаш нещо установено, една идея трябва да имаш, характер.
Неразбраните идеи са неустановените идеи. Някой казва: „Да имаш една установена идея.“ Не. Аз не съм за установените идеи. Идеите не могат да бъдат установени. Не мислете, че идеите са нещо мъртво в света.
Така както хората разбират, те казват: „Трябва да имаш нещо установено, една идея трябва да имаш, характер.
“ И характер не значи нищо. Та нима вълкът няма характер? Нима овцата няма характер? Нима стражарят няма характер? Свещеникът няма ли характер?
към беседата >>
Днес не му е времето, утре не му е времето.
И после, Той ще ти каже: „Направи това.“ Погледнеш, ти пак отлагаш да го направиш. „Направи това“, ти казва пак. Пак отлагаш. И вследствие на това имаме вече всичките признаци на отлагане. Всички отлагаме.
Днес не му е времето, утре не му е времето.
Едно време, когато додат условията, то е хубаво, все в света ще има един прогрес. Но времето е днес! Сега за мнозина от вас времето е дошло. Не по един механически начин. Не в раздаването на вашето богатство.
към беседата >>
“ И характер не значи нищо.
Някой казва: „Да имаш една установена идея.“ Не. Аз не съм за установените идеи. Идеите не могат да бъдат установени. Не мислете, че идеите са нещо мъртво в света. Така както хората разбират, те казват: „Трябва да имаш нещо установено, една идея трябва да имаш, характер.
“ И характер не значи нищо.
Та нима вълкът няма характер? Нима овцата няма характер? Нима стражарят няма характер? Свещеникът няма ли характер? – Има.
към беседата >>
Едно време, когато додат условията, то е хубаво, все в света ще има един прогрес.
„Направи това“, ти казва пак. Пак отлагаш. И вследствие на това имаме вече всичките признаци на отлагане. Всички отлагаме. Днес не му е времето, утре не му е времето.
Едно време, когато додат условията, то е хубаво, все в света ще има един прогрес.
Но времето е днес! Сега за мнозина от вас времето е дошло. Не по един механически начин. Не в раздаването на вашето богатство. Не в това.
към беседата >>
Та нима вълкът няма характер?
Аз не съм за установените идеи. Идеите не могат да бъдат установени. Не мислете, че идеите са нещо мъртво в света. Така както хората разбират, те казват: „Трябва да имаш нещо установено, една идея трябва да имаш, характер. “ И характер не значи нищо.
Та нима вълкът няма характер?
Нима овцата няма характер? Нима стражарят няма характер? Свещеникът няма ли характер? – Има. Какво от това?
към беседата >>
Но времето е днес!
Пак отлагаш. И вследствие на това имаме вече всичките признаци на отлагане. Всички отлагаме. Днес не му е времето, утре не му е времето. Едно време, когато додат условията, то е хубаво, все в света ще има един прогрес.
Но времето е днес!
Сега за мнозина от вас времето е дошло. Не по един механически начин. Не в раздаването на вашето богатство. Не в това. Аз съм против това.
към беседата >>
Нима овцата няма характер?
Идеите не могат да бъдат установени. Не мислете, че идеите са нещо мъртво в света. Така както хората разбират, те казват: „Трябва да имаш нещо установено, една идея трябва да имаш, характер. “ И характер не значи нищо. Та нима вълкът няма характер?
Нима овцата няма характер?
Нима стражарят няма характер? Свещеникът няма ли характер? – Има. Какво от това? Не. Има нещо по-високо от характера на човека.
към беседата >>
Сега за мнозина от вас времето е дошло.
И вследствие на това имаме вече всичките признаци на отлагане. Всички отлагаме. Днес не му е времето, утре не му е времето. Едно време, когато додат условията, то е хубаво, все в света ще има един прогрес. Но времето е днес!
Сега за мнозина от вас времето е дошло.
Не по един механически начин. Не в раздаването на вашето богатство. Не в това. Аз съм против това. Казват: „И роби да станем.“ Не, не е в робството.
към беседата >>
Нима стражарят няма характер?
Не мислете, че идеите са нещо мъртво в света. Така както хората разбират, те казват: „Трябва да имаш нещо установено, една идея трябва да имаш, характер. “ И характер не значи нищо. Та нима вълкът няма характер? Нима овцата няма характер?
Нима стражарят няма характер?
Свещеникът няма ли характер? – Има. Какво от това? Не. Има нещо по-високо от характера на човека. Казват: „Характерен човек.“ Научил се той много да говори.
към беседата >>
Не по един механически начин.
Всички отлагаме. Днес не му е времето, утре не му е времето. Едно време, когато додат условията, то е хубаво, все в света ще има един прогрес. Но времето е днес! Сега за мнозина от вас времето е дошло.
Не по един механически начин.
Не в раздаването на вашето богатство. Не в това. Аз съм против това. Казват: „И роби да станем.“ Не, не е в робството. Според мене, отиваш добро да направиш.
към беседата >>
Свещеникът няма ли характер?
Така както хората разбират, те казват: „Трябва да имаш нещо установено, една идея трябва да имаш, характер. “ И характер не значи нищо. Та нима вълкът няма характер? Нима овцата няма характер? Нима стражарят няма характер?
Свещеникът няма ли характер?
– Има. Какво от това? Не. Има нещо по-високо от характера на човека. Казват: „Характерен човек.“ Научил се той много да говори. Е, научил се малко да говори.
към беседата >>
Не в раздаването на вашето богатство.
Днес не му е времето, утре не му е времето. Едно време, когато додат условията, то е хубаво, все в света ще има един прогрес. Но времето е днес! Сега за мнозина от вас времето е дошло. Не по един механически начин.
Не в раздаването на вашето богатство.
Не в това. Аз съм против това. Казват: „И роби да станем.“ Не, не е в робството. Според мене, отиваш добро да направиш. Имате един болен човек, услугата, която може да му направиш, направи я.
към беседата >>
– Има.
“ И характер не значи нищо. Та нима вълкът няма характер? Нима овцата няма характер? Нима стражарят няма характер? Свещеникът няма ли характер?
– Има.
Какво от това? Не. Има нещо по-високо от характера на човека. Казват: „Характерен човек.“ Научил се той много да говори. Е, научил се малко да говори. Научил се никак да не говори.
към беседата >>
Не в това.
Едно време, когато додат условията, то е хубаво, все в света ще има един прогрес. Но времето е днес! Сега за мнозина от вас времето е дошло. Не по един механически начин. Не в раздаването на вашето богатство.
Не в това.
Аз съм против това. Казват: „И роби да станем.“ Не, не е в робството. Според мене, отиваш добро да направиш. Имате един болен човек, услугата, която може да му направиш, направи я. Той няма сила да драсне една клечка кибрит, ти драсни клечката, запали му огъня.
към беседата >>
Какво от това?
Та нима вълкът няма характер? Нима овцата няма характер? Нима стражарят няма характер? Свещеникът няма ли характер? – Има.
Какво от това?
Не. Има нещо по-високо от характера на човека. Казват: „Характерен човек.“ Научил се той много да говори. Е, научил се малко да говори. Научил се никак да не говори. Това са временни състояния у нас.
към беседата >>
Аз съм против това.
Но времето е днес! Сега за мнозина от вас времето е дошло. Не по един механически начин. Не в раздаването на вашето богатство. Не в това.
Аз съм против това.
Казват: „И роби да станем.“ Не, не е в робството. Според мене, отиваш добро да направиш. Имате един болен човек, услугата, която може да му направиш, направи я. Той няма сила да драсне една клечка кибрит, ти драсни клечката, запали му огъня. В дадения случай, туй е доброто, което можеш да направиш.
към беседата >>
Не. Има нещо по-високо от характера на човека.
Нима овцата няма характер? Нима стражарят няма характер? Свещеникът няма ли характер? – Има. Какво от това?
Не. Има нещо по-високо от характера на човека.
Казват: „Характерен човек.“ Научил се той много да говори. Е, научил се малко да говори. Научил се никак да не говори. Това са временни състояния у нас. Казвате: „Силният човек!
към беседата >>
Казват: „И роби да станем.“ Не, не е в робството.
Сега за мнозина от вас времето е дошло. Не по един механически начин. Не в раздаването на вашето богатство. Не в това. Аз съм против това.
Казват: „И роби да станем.“ Не, не е в робството.
Според мене, отиваш добро да направиш. Имате един болен човек, услугата, която може да му направиш, направи я. Той няма сила да драсне една клечка кибрит, ти драсни клечката, запали му огъня. В дадения случай, туй е доброто, което можеш да направиш. Той се нуждае от една малка топлинка, този човек.
към беседата >>
Казват: „Характерен човек.“ Научил се той много да говори.
Нима стражарят няма характер? Свещеникът няма ли характер? – Има. Какво от това? Не. Има нещо по-високо от характера на човека.
Казват: „Характерен човек.“ Научил се той много да говори.
Е, научил се малко да говори. Научил се никак да не говори. Това са временни състояния у нас. Казвате: „Силният човек! “ И силата още нищо не значи.
към беседата >>
Според мене, отиваш добро да направиш.
Не по един механически начин. Не в раздаването на вашето богатство. Не в това. Аз съм против това. Казват: „И роби да станем.“ Не, не е в робството.
Според мене, отиваш добро да направиш.
Имате един болен човек, услугата, която може да му направиш, направи я. Той няма сила да драсне една клечка кибрит, ти драсни клечката, запали му огъня. В дадения случай, туй е доброто, което можеш да направиш. Той се нуждае от една малка топлинка, този човек.
към беседата >>
Е, научил се малко да говори.
Свещеникът няма ли характер? – Има. Какво от това? Не. Има нещо по-високо от характера на човека. Казват: „Характерен човек.“ Научил се той много да говори.
Е, научил се малко да говори.
Научил се никак да не говори. Това са временни състояния у нас. Казвате: „Силният човек! “ И силата още нищо не значи. Казвате: „Да бъдеш силен!
към беседата >>
Имате един болен човек, услугата, която може да му направиш, направи я.
Не в раздаването на вашето богатство. Не в това. Аз съм против това. Казват: „И роби да станем.“ Не, не е в робството. Според мене, отиваш добро да направиш.
Имате един болен човек, услугата, която може да му направиш, направи я.
Той няма сила да драсне една клечка кибрит, ти драсни клечката, запали му огъня. В дадения случай, туй е доброто, което можеш да направиш. Той се нуждае от една малка топлинка, този човек.
към беседата >>
Научил се никак да не говори.
– Има. Какво от това? Не. Има нещо по-високо от характера на човека. Казват: „Характерен човек.“ Научил се той много да говори. Е, научил се малко да говори.
Научил се никак да не говори.
Това са временни състояния у нас. Казвате: „Силният човек! “ И силата още нищо не значи. Казвате: „Да бъдеш силен! “ В какво седи силата на човек?
към беседата >>
Той няма сила да драсне една клечка кибрит, ти драсни клечката, запали му огъня.
Не в това. Аз съм против това. Казват: „И роби да станем.“ Не, не е в робството. Според мене, отиваш добро да направиш. Имате един болен човек, услугата, която може да му направиш, направи я.
Той няма сила да драсне една клечка кибрит, ти драсни клечката, запали му огъня.
В дадения случай, туй е доброто, което можеш да направиш. Той се нуждае от една малка топлинка, този човек.
към беседата >>
Това са временни състояния у нас.
Какво от това? Не. Има нещо по-високо от характера на човека. Казват: „Характерен човек.“ Научил се той много да говори. Е, научил се малко да говори. Научил се никак да не говори.
Това са временни състояния у нас.
Казвате: „Силният човек! “ И силата още нищо не значи. Казвате: „Да бъдеш силен! “ В какво седи силата на човек? Ти можеш да бъдеш силен със своите мускули.
към беседата >>
В дадения случай, туй е доброто, което можеш да направиш.
Аз съм против това. Казват: „И роби да станем.“ Не, не е в робството. Според мене, отиваш добро да направиш. Имате един болен човек, услугата, която може да му направиш, направи я. Той няма сила да драсне една клечка кибрит, ти драсни клечката, запали му огъня.
В дадения случай, туй е доброто, което можеш да направиш.
Той се нуждае от една малка топлинка, този човек.
към беседата >>
Казвате: „Силният човек!
Не. Има нещо по-високо от характера на човека. Казват: „Характерен човек.“ Научил се той много да говори. Е, научил се малко да говори. Научил се никак да не говори. Това са временни състояния у нас.
Казвате: „Силният човек!
“ И силата още нищо не значи. Казвате: „Да бъдеш силен! “ В какво седи силата на човек? Ти можеш да бъдеш силен със своите мускули. Така да хванеш един човек и да му строшиш ръката.
към беседата >>
Той се нуждае от една малка топлинка, този човек.
Казват: „И роби да станем.“ Не, не е в робството. Според мене, отиваш добро да направиш. Имате един болен човек, услугата, която може да му направиш, направи я. Той няма сила да драсне една клечка кибрит, ти драсни клечката, запали му огъня. В дадения случай, туй е доброто, което можеш да направиш.
Той се нуждае от една малка топлинка, този човек.
към беседата >>
“ И силата още нищо не значи.
Казват: „Характерен човек.“ Научил се той много да говори. Е, научил се малко да говори. Научил се никак да не говори. Това са временни състояния у нас. Казвате: „Силният човек!
“ И силата още нищо не значи.
Казвате: „Да бъдеш силен! “ В какво седи силата на човек? Ти можеш да бъдеш силен със своите мускули. Така да хванеш един човек и да му строшиш ръката. А друг със своя ум е толкова силен, че той може на 4 километра да те хване и да те спре.
към беседата >>
Та казвам, най-малкото добро, то е тази кибритената клечка, с която може да се внесе нещо, в която и да е душа.
Та казвам, най-малкото добро, то е тази кибритената клечка, с която може да се внесе нещо, в която и да е душа.
Срещнеш една душа, кажи му една дума. Той казва: „Дотегна ми живота.“ Кажи му: „Ще се оправят твоите работи.“ Той казва: „Училище не съм свършил.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Деца имам.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Не мога да живея с мъжа си, с жена си.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ Но въпросът остава сега: кога? То е въпрос на цялото човечество. Този въпрос сега само Един може да Го разреши. Или другояче казано: всички могат да го разрешат.
към беседата >>
Казвате: „Да бъдеш силен!
Е, научил се малко да говори. Научил се никак да не говори. Това са временни състояния у нас. Казвате: „Силният човек! “ И силата още нищо не значи.
Казвате: „Да бъдеш силен!
“ В какво седи силата на човек? Ти можеш да бъдеш силен със своите мускули. Така да хванеш един човек и да му строшиш ръката. А друг със своя ум е толкова силен, че той може на 4 километра да те хване и да те спре. И силите са различни.
към беседата >>
Срещнеш една душа, кажи му една дума.
Та казвам, най-малкото добро, то е тази кибритената клечка, с която може да се внесе нещо, в която и да е душа.
Срещнеш една душа, кажи му една дума.
Той казва: „Дотегна ми живота.“ Кажи му: „Ще се оправят твоите работи.“ Той казва: „Училище не съм свършил.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Деца имам.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Не мога да живея с мъжа си, с жена си.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ Но въпросът остава сега: кога? То е въпрос на цялото човечество. Този въпрос сега само Един може да Го разреши. Или другояче казано: всички могат да го разрешат. Оправянето на цялото човечество е въпрос за цялото човечество.
към беседата >>
“ В какво седи силата на човек?
Научил се никак да не говори. Това са временни състояния у нас. Казвате: „Силният човек! “ И силата още нищо не значи. Казвате: „Да бъдеш силен!
“ В какво седи силата на човек?
Ти можеш да бъдеш силен със своите мускули. Така да хванеш един човек и да му строшиш ръката. А друг със своя ум е толкова силен, че той може на 4 километра да те хване и да те спре. И силите са различни. Ти си силен, можеш да извадиш ножа си и да направиш някого на парчета, а пък онзи човек, със своята картечница е по-силен, не ти дава време да си извадиш ножа, а помита всичко.
към беседата >>
Той казва: „Дотегна ми живота.“ Кажи му: „Ще се оправят твоите работи.“ Той казва: „Училище не съм свършил.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Деца имам.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Не мога да живея с мъжа си, с жена си.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ Но въпросът остава сега: кога?
Та казвам, най-малкото добро, то е тази кибритената клечка, с която може да се внесе нещо, в която и да е душа. Срещнеш една душа, кажи му една дума.
Той казва: „Дотегна ми живота.“ Кажи му: „Ще се оправят твоите работи.“ Той казва: „Училище не съм свършил.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Деца имам.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Не мога да живея с мъжа си, с жена си.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ Но въпросът остава сега: кога?
То е въпрос на цялото човечество. Този въпрос сега само Един може да Го разреши. Или другояче казано: всички могат да го разрешат. Оправянето на цялото човечество е въпрос за цялото човечество. Кога всички хора решат да живеят добре, оправянето ще дойде.
към беседата >>
Ти можеш да бъдеш силен със своите мускули.
Това са временни състояния у нас. Казвате: „Силният човек! “ И силата още нищо не значи. Казвате: „Да бъдеш силен! “ В какво седи силата на човек?
Ти можеш да бъдеш силен със своите мускули.
Така да хванеш един човек и да му строшиш ръката. А друг със своя ум е толкова силен, че той може на 4 километра да те хване и да те спре. И силите са различни. Ти си силен, можеш да извадиш ножа си и да направиш някого на парчета, а пък онзи човек, със своята картечница е по-силен, не ти дава време да си извадиш ножа, а помита всичко. Сега туй са само временни положения.
към беседата >>
То е въпрос на цялото човечество.
Та казвам, най-малкото добро, то е тази кибритената клечка, с която може да се внесе нещо, в която и да е душа. Срещнеш една душа, кажи му една дума. Той казва: „Дотегна ми живота.“ Кажи му: „Ще се оправят твоите работи.“ Той казва: „Училище не съм свършил.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Деца имам.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Не мога да живея с мъжа си, с жена си.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ Но въпросът остава сега: кога?
То е въпрос на цялото човечество.
Този въпрос сега само Един може да Го разреши. Или другояче казано: всички могат да го разрешат. Оправянето на цялото човечество е въпрос за цялото човечество. Кога всички хора решат да живеят добре, оправянето ще дойде. Но ако аз река да живея само аз добре и ако аз река да ги оправя хората, то е един механически начин, а всички други не са дошли до това разрешение.
към беседата >>
Така да хванеш един човек и да му строшиш ръката.
Казвате: „Силният човек! “ И силата още нищо не значи. Казвате: „Да бъдеш силен! “ В какво седи силата на човек? Ти можеш да бъдеш силен със своите мускули.
Така да хванеш един човек и да му строшиш ръката.
А друг със своя ум е толкова силен, че той може на 4 километра да те хване и да те спре. И силите са различни. Ти си силен, можеш да извадиш ножа си и да направиш някого на парчета, а пък онзи човек, със своята картечница е по-силен, не ти дава време да си извадиш ножа, а помита всичко. Сега туй са само временни положения. Но има една сила в света, която обезсърдчава хората.
към беседата >>
Този въпрос сега само Един може да Го разреши.
Та казвам, най-малкото добро, то е тази кибритената клечка, с която може да се внесе нещо, в която и да е душа. Срещнеш една душа, кажи му една дума. Той казва: „Дотегна ми живота.“ Кажи му: „Ще се оправят твоите работи.“ Той казва: „Училище не съм свършил.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Деца имам.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Не мога да живея с мъжа си, с жена си.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ Но въпросът остава сега: кога? То е въпрос на цялото човечество.
Този въпрос сега само Един може да Го разреши.
Или другояче казано: всички могат да го разрешат. Оправянето на цялото човечество е въпрос за цялото човечество. Кога всички хора решат да живеят добре, оправянето ще дойде. Но ако аз река да живея само аз добре и ако аз река да ги оправя хората, то е един механически начин, а всички други не са дошли до това разрешение. Такъв ред са туряли, туряли и светът не се е оправил.
към беседата >>
А друг със своя ум е толкова силен, че той може на 4 километра да те хване и да те спре.
“ И силата още нищо не значи. Казвате: „Да бъдеш силен! “ В какво седи силата на човек? Ти можеш да бъдеш силен със своите мускули. Така да хванеш един човек и да му строшиш ръката.
А друг със своя ум е толкова силен, че той може на 4 километра да те хване и да те спре.
И силите са различни. Ти си силен, можеш да извадиш ножа си и да направиш някого на парчета, а пък онзи човек, със своята картечница е по-силен, не ти дава време да си извадиш ножа, а помита всичко. Сега туй са само временни положения. Но има една сила в света, която обезсърдчава хората. Представете си, че аз имам това изкуство.
към беседата >>
Или другояче казано: всички могат да го разрешат.
Та казвам, най-малкото добро, то е тази кибритената клечка, с която може да се внесе нещо, в която и да е душа. Срещнеш една душа, кажи му една дума. Той казва: „Дотегна ми живота.“ Кажи му: „Ще се оправят твоите работи.“ Той казва: „Училище не съм свършил.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Деца имам.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Не мога да живея с мъжа си, с жена си.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ Но въпросът остава сега: кога? То е въпрос на цялото човечество. Този въпрос сега само Един може да Го разреши.
Или другояче казано: всички могат да го разрешат.
Оправянето на цялото човечество е въпрос за цялото човечество. Кога всички хора решат да живеят добре, оправянето ще дойде. Но ако аз река да живея само аз добре и ако аз река да ги оправя хората, то е един механически начин, а всички други не са дошли до това разрешение. Такъв ред са туряли, туряли и светът не се е оправил.
към беседата >>
Искате да имате събрание.
Искате да имате събрание.
Хората трябва да се съберат, но ако не могат да се съберат? Както виждате всички не могат да се съберат. Някой път, когато се съберат, трябва да се подведат под еднакъв знаменател. Вие казвате: „Хората трябва да се съберат.“ Но ако не могат да се съберат? Както виждате, всички не сте събрани.
към беседата >>
И силите са различни.
Казвате: „Да бъдеш силен! “ В какво седи силата на човек? Ти можеш да бъдеш силен със своите мускули. Така да хванеш един човек и да му строшиш ръката. А друг със своя ум е толкова силен, че той може на 4 километра да те хване и да те спре.
И силите са различни.
Ти си силен, можеш да извадиш ножа си и да направиш някого на парчета, а пък онзи човек, със своята картечница е по-силен, не ти дава време да си извадиш ножа, а помита всичко. Сега туй са само временни положения. Но има една сила в света, която обезсърдчава хората. Представете си, че аз имам това изкуство. Вие носите всичките ваши оръжия, а аз си вдигна пръста си и всички те се стопят и вие оставате без никакво оръжие, ножове, пушки, ноктите ви, всичко туй и няма с какво да воювате.
към беседата >>
Оправянето на цялото човечество е въпрос за цялото човечество.
Срещнеш една душа, кажи му една дума. Той казва: „Дотегна ми живота.“ Кажи му: „Ще се оправят твоите работи.“ Той казва: „Училище не съм свършил.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Деца имам.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Не мога да живея с мъжа си, с жена си.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ Но въпросът остава сега: кога? То е въпрос на цялото човечество. Този въпрос сега само Един може да Го разреши. Или другояче казано: всички могат да го разрешат.
Оправянето на цялото човечество е въпрос за цялото човечество.
Кога всички хора решат да живеят добре, оправянето ще дойде. Но ако аз река да живея само аз добре и ако аз река да ги оправя хората, то е един механически начин, а всички други не са дошли до това разрешение. Такъв ред са туряли, туряли и светът не се е оправил.
към беседата >>
Хората трябва да се съберат, но ако не могат да се съберат?
Искате да имате събрание.
Хората трябва да се съберат, но ако не могат да се съберат?
Както виждате всички не могат да се съберат. Някой път, когато се съберат, трябва да се подведат под еднакъв знаменател. Вие казвате: „Хората трябва да се съберат.“ Но ако не могат да се съберат? Както виждате, всички не сте събрани. Има нещо, което липсва.
към беседата >>
Ти си силен, можеш да извадиш ножа си и да направиш някого на парчета, а пък онзи човек, със своята картечница е по-силен, не ти дава време да си извадиш ножа, а помита всичко.
“ В какво седи силата на човек? Ти можеш да бъдеш силен със своите мускули. Така да хванеш един човек и да му строшиш ръката. А друг със своя ум е толкова силен, че той може на 4 километра да те хване и да те спре. И силите са различни.
Ти си силен, можеш да извадиш ножа си и да направиш някого на парчета, а пък онзи човек, със своята картечница е по-силен, не ти дава време да си извадиш ножа, а помита всичко.
Сега туй са само временни положения. Но има една сила в света, която обезсърдчава хората. Представете си, че аз имам това изкуство. Вие носите всичките ваши оръжия, а аз си вдигна пръста си и всички те се стопят и вие оставате без никакво оръжие, ножове, пушки, ноктите ви, всичко туй и няма с какво да воювате.
към беседата >>
Кога всички хора решат да живеят добре, оправянето ще дойде.
Той казва: „Дотегна ми живота.“ Кажи му: „Ще се оправят твоите работи.“ Той казва: „Училище не съм свършил.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Деца имам.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Не мога да живея с мъжа си, с жена си.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ Но въпросът остава сега: кога? То е въпрос на цялото човечество. Този въпрос сега само Един може да Го разреши. Или другояче казано: всички могат да го разрешат. Оправянето на цялото човечество е въпрос за цялото човечество.
Кога всички хора решат да живеят добре, оправянето ще дойде.
Но ако аз река да живея само аз добре и ако аз река да ги оправя хората, то е един механически начин, а всички други не са дошли до това разрешение. Такъв ред са туряли, туряли и светът не се е оправил.
към беседата >>
2.
Двата процеса в живота. Двата гласа
,
УС
, София, 1.10.1933г.,
Че кой не е невежа?
Болен си – няма Божествена страна в болестта. Имаш знания – Божествено има в знанието. Невежа си – има Божествена страна и в невежеството. Не считай, че като си невежа, че е лошо нещо. Някой казва: „Аз съм невежа.“ Че, то е едно благо за дадения случай!
Че кой не е невежа?
Аз пътувам на 10 километра. Не зная какво има на пътя пред мене. Някой овчар, който е пред мене, знае повече от мене. Какво от това? Минавам покрай него, питам го за мястото, разправя ми, аз го слушам, но този овчар няма хляб в торбата си.
към беседата >>
Аз пътувам на 10 километра.
Имаш знания – Божествено има в знанието. Невежа си – има Божествена страна и в невежеството. Не считай, че като си невежа, че е лошо нещо. Някой казва: „Аз съм невежа.“ Че, то е едно благо за дадения случай! Че кой не е невежа?
Аз пътувам на 10 километра.
Не зная какво има на пътя пред мене. Някой овчар, който е пред мене, знае повече от мене. Какво от това? Минавам покрай него, питам го за мястото, разправя ми, аз го слушам, но този овчар няма хляб в торбата си. Аз пък в туй отношение не съм невежа.
към беседата >>
Не зная какво има на пътя пред мене.
Невежа си – има Божествена страна и в невежеството. Не считай, че като си невежа, че е лошо нещо. Някой казва: „Аз съм невежа.“ Че, то е едно благо за дадения случай! Че кой не е невежа? Аз пътувам на 10 километра.
Не зная какво има на пътя пред мене.
Някой овчар, който е пред мене, знае повече от мене. Какво от това? Минавам покрай него, питам го за мястото, разправя ми, аз го слушам, но този овчар няма хляб в торбата си. Аз пък в туй отношение не съм невежа. Нося хляб и му давам.
към беседата >>
Някой овчар, който е пред мене, знае повече от мене.
Не считай, че като си невежа, че е лошо нещо. Някой казва: „Аз съм невежа.“ Че, то е едно благо за дадения случай! Че кой не е невежа? Аз пътувам на 10 километра. Не зная какво има на пътя пред мене.
Някой овчар, който е пред мене, знае повече от мене.
Какво от това? Минавам покрай него, питам го за мястото, разправя ми, аз го слушам, но този овчар няма хляб в торбата си. Аз пък в туй отношение не съм невежа. Нося хляб и му давам. Той ще ми покаже пътя, а аз ще извадя от торбата хляб и ще му дам.
към беседата >>
Какво от това?
Някой казва: „Аз съм невежа.“ Че, то е едно благо за дадения случай! Че кой не е невежа? Аз пътувам на 10 километра. Не зная какво има на пътя пред мене. Някой овчар, който е пред мене, знае повече от мене.
Какво от това?
Минавам покрай него, питам го за мястото, разправя ми, аз го слушам, но този овчар няма хляб в торбата си. Аз пък в туй отношение не съм невежа. Нося хляб и му давам. Той ще ми покаже пътя, а аз ще извадя от торбата хляб и ще му дам. Разменяме моето знание за неговото знание. Да.
към беседата >>
Минавам покрай него, питам го за мястото, разправя ми, аз го слушам, но този овчар няма хляб в торбата си.
Че кой не е невежа? Аз пътувам на 10 километра. Не зная какво има на пътя пред мене. Някой овчар, който е пред мене, знае повече от мене. Какво от това?
Минавам покрай него, питам го за мястото, разправя ми, аз го слушам, но този овчар няма хляб в торбата си.
Аз пък в туй отношение не съм невежа. Нося хляб и му давам. Той ще ми покаже пътя, а аз ще извадя от торбата хляб и ще му дам. Разменяме моето знание за неговото знание. Да. Знание със знание може да се разменя.
към беседата >>
Аз пък в туй отношение не съм невежа.
Аз пътувам на 10 километра. Не зная какво има на пътя пред мене. Някой овчар, който е пред мене, знае повече от мене. Какво от това? Минавам покрай него, питам го за мястото, разправя ми, аз го слушам, но този овчар няма хляб в торбата си.
Аз пък в туй отношение не съм невежа.
Нося хляб и му давам. Той ще ми покаже пътя, а аз ще извадя от торбата хляб и ще му дам. Разменяме моето знание за неговото знание. Да. Знание със знание може да се разменя.
към беседата >>
Нося хляб и му давам.
Не зная какво има на пътя пред мене. Някой овчар, който е пред мене, знае повече от мене. Какво от това? Минавам покрай него, питам го за мястото, разправя ми, аз го слушам, но този овчар няма хляб в торбата си. Аз пък в туй отношение не съм невежа.
Нося хляб и му давам.
Той ще ми покаже пътя, а аз ще извадя от торбата хляб и ще му дам. Разменяме моето знание за неговото знание. Да. Знание със знание може да се разменя.
към беседата >>
Той ще ми покаже пътя, а аз ще извадя от торбата хляб и ще му дам.
Някой овчар, който е пред мене, знае повече от мене. Какво от това? Минавам покрай него, питам го за мястото, разправя ми, аз го слушам, но този овчар няма хляб в торбата си. Аз пък в туй отношение не съм невежа. Нося хляб и му давам.
Той ще ми покаже пътя, а аз ще извадя от торбата хляб и ще му дам.
Разменяме моето знание за неговото знание. Да. Знание със знание може да се разменя.
към беседата >>
Разменяме моето знание за неговото знание. Да.
Какво от това? Минавам покрай него, питам го за мястото, разправя ми, аз го слушам, но този овчар няма хляб в торбата си. Аз пък в туй отношение не съм невежа. Нося хляб и му давам. Той ще ми покаже пътя, а аз ще извадя от торбата хляб и ще му дам.
Разменяме моето знание за неговото знание. Да.
Знание със знание може да се разменя.
към беседата >>
Знание със знание може да се разменя.
Минавам покрай него, питам го за мястото, разправя ми, аз го слушам, но този овчар няма хляб в торбата си. Аз пък в туй отношение не съм невежа. Нося хляб и му давам. Той ще ми покаже пътя, а аз ще извадя от торбата хляб и ще му дам. Разменяме моето знание за неговото знание. Да.
Знание със знание може да се разменя.
към беседата >>
Един от руските императори задал на свой придворен три въпроса, на които трябвало да отговори.
Един от руските императори задал на свой придворен три въпроса, на които трябвало да отговори.
Но на тези въпроси той не знаел да отговори, та вместо него един негов приятел отишъл да отговори и да го извади от това трудно положение. Дегизирал се като него, отишъл при императора и на двата въпроса отговорил. И дошло до третия въпрос. Императорът казал: „Аз какво мисля в момента? “ Онзи му казал: „Вие мислите, че аз съм Вашият слуга, но аз не съм слугата Ви.“
към беседата >>
Но на тези въпроси той не знаел да отговори, та вместо него един негов приятел отишъл да отговори и да го извади от това трудно положение.
Един от руските императори задал на свой придворен три въпроса, на които трябвало да отговори.
Но на тези въпроси той не знаел да отговори, та вместо него един негов приятел отишъл да отговори и да го извади от това трудно положение.
Дегизирал се като него, отишъл при императора и на двата въпроса отговорил. И дошло до третия въпрос. Императорът казал: „Аз какво мисля в момента? “ Онзи му казал: „Вие мислите, че аз съм Вашият слуга, но аз не съм слугата Ви.“
към беседата >>
Дегизирал се като него, отишъл при императора и на двата въпроса отговорил.
Един от руските императори задал на свой придворен три въпроса, на които трябвало да отговори. Но на тези въпроси той не знаел да отговори, та вместо него един негов приятел отишъл да отговори и да го извади от това трудно положение.
Дегизирал се като него, отишъл при императора и на двата въпроса отговорил.
И дошло до третия въпрос. Императорът казал: „Аз какво мисля в момента? “ Онзи му казал: „Вие мислите, че аз съм Вашият слуга, но аз не съм слугата Ви.“
към беседата >>
И дошло до третия въпрос.
Един от руските императори задал на свой придворен три въпроса, на които трябвало да отговори. Но на тези въпроси той не знаел да отговори, та вместо него един негов приятел отишъл да отговори и да го извади от това трудно положение. Дегизирал се като него, отишъл при императора и на двата въпроса отговорил.
И дошло до третия въпрос.
Императорът казал: „Аз какво мисля в момента? “ Онзи му казал: „Вие мислите, че аз съм Вашият слуга, но аз не съм слугата Ви.“
към беседата >>
Императорът казал: „Аз какво мисля в момента?
Един от руските императори задал на свой придворен три въпроса, на които трябвало да отговори. Но на тези въпроси той не знаел да отговори, та вместо него един негов приятел отишъл да отговори и да го извади от това трудно положение. Дегизирал се като него, отишъл при императора и на двата въпроса отговорил. И дошло до третия въпрос.
Императорът казал: „Аз какво мисля в момента?
“ Онзи му казал: „Вие мислите, че аз съм Вашият слуга, но аз не съм слугата Ви.“
към беседата >>
“ Онзи му казал: „Вие мислите, че аз съм Вашият слуга, но аз не съм слугата Ви.“
Един от руските императори задал на свой придворен три въпроса, на които трябвало да отговори. Но на тези въпроси той не знаел да отговори, та вместо него един негов приятел отишъл да отговори и да го извади от това трудно положение. Дегизирал се като него, отишъл при императора и на двата въпроса отговорил. И дошло до третия въпрос. Императорът казал: „Аз какво мисля в момента?
“ Онзи му казал: „Вие мислите, че аз съм Вашият слуга, но аз не съм слугата Ви.“
към беседата >>
Та, и вие, след като отговорите на зададените въпроси, ще дойде и последният въпрос в живота ви, той ще бъде отрицателен.
Та, и вие, след като отговорите на зададените въпроси, ще дойде и последният въпрос в живота ви, той ще бъде отрицателен.
Тогава питам: Какво е разрешил този придворен, щом друг разрешава неговите въпроси? Императорът е познал, че неговият придворен не е от много умните, а е един от по-нискостоящите. Та, ако вие оставяте вашата работа да я вършат или вашите деца, или вашият слуга, от умните хора ли сте тогава? От кои сте вие? Синовете и дъщерите, като дойдат, ще разрешат по своему въпросите.
към беседата >>
Тогава питам: Какво е разрешил този придворен, щом друг разрешава неговите въпроси?
Та, и вие, след като отговорите на зададените въпроси, ще дойде и последният въпрос в живота ви, той ще бъде отрицателен.
Тогава питам: Какво е разрешил този придворен, щом друг разрешава неговите въпроси?
Императорът е познал, че неговият придворен не е от много умните, а е един от по-нискостоящите. Та, ако вие оставяте вашата работа да я вършат или вашите деца, или вашият слуга, от умните хора ли сте тогава? От кои сте вие? Синовете и дъщерите, като дойдат, ще разрешат по своему въпросите. Те ще уредят работите и ще кажат: „Баща ми и майка ми не са те, ние сме други.“ И в ума на императора е останало, че този, който е дошъл, е бил много умен, но той не е бил слугата му.
към беседата >>
Императорът е познал, че неговият придворен не е от много умните, а е един от по-нискостоящите.
Та, и вие, след като отговорите на зададените въпроси, ще дойде и последният въпрос в живота ви, той ще бъде отрицателен. Тогава питам: Какво е разрешил този придворен, щом друг разрешава неговите въпроси?
Императорът е познал, че неговият придворен не е от много умните, а е един от по-нискостоящите.
Та, ако вие оставяте вашата работа да я вършат или вашите деца, или вашият слуга, от умните хора ли сте тогава? От кои сте вие? Синовете и дъщерите, като дойдат, ще разрешат по своему въпросите. Те ще уредят работите и ще кажат: „Баща ми и майка ми не са те, ние сме други.“ И в ума на императора е останало, че този, който е дошъл, е бил много умен, но той не е бил слугата му.
към беседата >>
Та, ако вие оставяте вашата работа да я вършат или вашите деца, или вашият слуга, от умните хора ли сте тогава?
Та, и вие, след като отговорите на зададените въпроси, ще дойде и последният въпрос в живота ви, той ще бъде отрицателен. Тогава питам: Какво е разрешил този придворен, щом друг разрешава неговите въпроси? Императорът е познал, че неговият придворен не е от много умните, а е един от по-нискостоящите.
Та, ако вие оставяте вашата работа да я вършат или вашите деца, или вашият слуга, от умните хора ли сте тогава?
От кои сте вие? Синовете и дъщерите, като дойдат, ще разрешат по своему въпросите. Те ще уредят работите и ще кажат: „Баща ми и майка ми не са те, ние сме други.“ И в ума на императора е останало, че този, който е дошъл, е бил много умен, но той не е бил слугата му.
към беседата >>
От кои сте вие?
Та, и вие, след като отговорите на зададените въпроси, ще дойде и последният въпрос в живота ви, той ще бъде отрицателен. Тогава питам: Какво е разрешил този придворен, щом друг разрешава неговите въпроси? Императорът е познал, че неговият придворен не е от много умните, а е един от по-нискостоящите. Та, ако вие оставяте вашата работа да я вършат или вашите деца, или вашият слуга, от умните хора ли сте тогава?
От кои сте вие?
Синовете и дъщерите, като дойдат, ще разрешат по своему въпросите. Те ще уредят работите и ще кажат: „Баща ми и майка ми не са те, ние сме други.“ И в ума на императора е останало, че този, който е дошъл, е бил много умен, но той не е бил слугата му.
към беседата >>
Синовете и дъщерите, като дойдат, ще разрешат по своему въпросите.
Та, и вие, след като отговорите на зададените въпроси, ще дойде и последният въпрос в живота ви, той ще бъде отрицателен. Тогава питам: Какво е разрешил този придворен, щом друг разрешава неговите въпроси? Императорът е познал, че неговият придворен не е от много умните, а е един от по-нискостоящите. Та, ако вие оставяте вашата работа да я вършат или вашите деца, или вашият слуга, от умните хора ли сте тогава? От кои сте вие?
Синовете и дъщерите, като дойдат, ще разрешат по своему въпросите.
Те ще уредят работите и ще кажат: „Баща ми и майка ми не са те, ние сме други.“ И в ума на императора е останало, че този, който е дошъл, е бил много умен, но той не е бил слугата му.
към беседата >>
Те ще уредят работите и ще кажат: „Баща ми и майка ми не са те, ние сме други.“ И в ума на императора е останало, че този, който е дошъл, е бил много умен, но той не е бил слугата му.
Тогава питам: Какво е разрешил този придворен, щом друг разрешава неговите въпроси? Императорът е познал, че неговият придворен не е от много умните, а е един от по-нискостоящите. Та, ако вие оставяте вашата работа да я вършат или вашите деца, или вашият слуга, от умните хора ли сте тогава? От кои сте вие? Синовете и дъщерите, като дойдат, ще разрешат по своему въпросите.
Те ще уредят работите и ще кажат: „Баща ми и майка ми не са те, ние сме други.“ И в ума на императора е останало, че този, който е дошъл, е бил много умен, но той не е бил слугата му.
към беседата >>
Сега, в живота си ние трябва да разрешим въпроса.
Сега, в живота си ние трябва да разрешим въпроса.
Ние казваме: „Когато дойде Христос, ще разреши всичките въпроси.“ Христос ги е разрешил, но въпросът за възкресението е въпрос наш. Въпросът за живота е въпрос наш. Въпросът за нашето повдигане е въпрос наш. Бог е вътре в нас и Той ще разреши нашето спасение. Но ние трябва да Го слушаме!
към беседата >>
Ние казваме: „Когато дойде Христос, ще разреши всичките въпроси.“ Христос ги е разрешил, но въпросът за възкресението е въпрос наш.
Сега, в живота си ние трябва да разрешим въпроса.
Ние казваме: „Когато дойде Христос, ще разреши всичките въпроси.“ Христос ги е разрешил, но въпросът за възкресението е въпрос наш.
Въпросът за живота е въпрос наш. Въпросът за нашето повдигане е въпрос наш. Бог е вътре в нас и Той ще разреши нашето спасение. Но ние трябва да Го слушаме! Ти искаш да станеш учен в света, за да изпълниш Волята Божия, нали?
към беседата >>
Въпросът за живота е въпрос наш.
Сега, в живота си ние трябва да разрешим въпроса. Ние казваме: „Когато дойде Христос, ще разреши всичките въпроси.“ Христос ги е разрешил, но въпросът за възкресението е въпрос наш.
Въпросът за живота е въпрос наш.
Въпросът за нашето повдигане е въпрос наш. Бог е вътре в нас и Той ще разреши нашето спасение. Но ние трябва да Го слушаме! Ти искаш да станеш учен в света, за да изпълниш Волята Божия, нали? И мислиш ли, че учението в този свят ще ти помогне да изпълниш Волята Божия?
към беседата >>
Въпросът за нашето повдигане е въпрос наш.
Сега, в живота си ние трябва да разрешим въпроса. Ние казваме: „Когато дойде Христос, ще разреши всичките въпроси.“ Христос ги е разрешил, но въпросът за възкресението е въпрос наш. Въпросът за живота е въпрос наш.
Въпросът за нашето повдигане е въпрос наш.
Бог е вътре в нас и Той ще разреши нашето спасение. Но ние трябва да Го слушаме! Ти искаш да станеш учен в света, за да изпълниш Волята Божия, нали? И мислиш ли, че учението в този свят ще ти помогне да изпълниш Волята Божия?
към беседата >>
Бог е вътре в нас и Той ще разреши нашето спасение.
Сега, в живота си ние трябва да разрешим въпроса. Ние казваме: „Когато дойде Христос, ще разреши всичките въпроси.“ Христос ги е разрешил, но въпросът за възкресението е въпрос наш. Въпросът за живота е въпрос наш. Въпросът за нашето повдигане е въпрос наш.
Бог е вътре в нас и Той ще разреши нашето спасение.
Но ние трябва да Го слушаме! Ти искаш да станеш учен в света, за да изпълниш Волята Божия, нали? И мислиш ли, че учението в този свят ще ти помогне да изпълниш Волята Божия?
към беседата >>
Но ние трябва да Го слушаме!
Сега, в живота си ние трябва да разрешим въпроса. Ние казваме: „Когато дойде Христос, ще разреши всичките въпроси.“ Христос ги е разрешил, но въпросът за възкресението е въпрос наш. Въпросът за живота е въпрос наш. Въпросът за нашето повдигане е въпрос наш. Бог е вътре в нас и Той ще разреши нашето спасение.
Но ние трябва да Го слушаме!
Ти искаш да станеш учен в света, за да изпълниш Волята Божия, нали? И мислиш ли, че учението в този свят ще ти помогне да изпълниш Волята Божия?
към беседата >>
Ти искаш да станеш учен в света, за да изпълниш Волята Божия, нали?
Ние казваме: „Когато дойде Христос, ще разреши всичките въпроси.“ Христос ги е разрешил, но въпросът за възкресението е въпрос наш. Въпросът за живота е въпрос наш. Въпросът за нашето повдигане е въпрос наш. Бог е вътре в нас и Той ще разреши нашето спасение. Но ние трябва да Го слушаме!
Ти искаш да станеш учен в света, за да изпълниш Волята Божия, нали?
И мислиш ли, че учението в този свят ще ти помогне да изпълниш Волята Божия?
към беседата >>
И мислиш ли, че учението в този свят ще ти помогне да изпълниш Волята Божия?
Въпросът за живота е въпрос наш. Въпросът за нашето повдигане е въпрос наш. Бог е вътре в нас и Той ще разреши нашето спасение. Но ние трябва да Го слушаме! Ти искаш да станеш учен в света, за да изпълниш Волята Божия, нали?
И мислиш ли, че учението в този свят ще ти помогне да изпълниш Волята Божия?
към беседата >>
Сега могат да се извадят две заключения.
Сега могат да се извадят две заключения.
Аз поставям въпроса малко по-другояче. Малка ли да бъде вадичката или големичка да бъде вадата, която тече? Много ли да знае човек или малко да знае? Да знае толкова, колкото да напои градината. Защото, ако не знае, съвсем ще изсъхне градината.
към беседата >>
Аз поставям въпроса малко по-другояче.
Сега могат да се извадят две заключения.
Аз поставям въпроса малко по-другояче.
Малка ли да бъде вадичката или големичка да бъде вадата, която тече? Много ли да знае човек или малко да знае? Да знае толкова, колкото да напои градината. Защото, ако не знае, съвсем ще изсъхне градината. Ако пък знае много, че отдето мине, прелива и може да задигне всичко, и реката може да бъде толкова голяма, че всичко може да изкорени.
към беседата >>
Малка ли да бъде вадичката или големичка да бъде вадата, която тече?
Сега могат да се извадят две заключения. Аз поставям въпроса малко по-другояче.
Малка ли да бъде вадичката или големичка да бъде вадата, която тече?
Много ли да знае човек или малко да знае? Да знае толкова, колкото да напои градината. Защото, ако не знае, съвсем ще изсъхне градината. Ако пък знае много, че отдето мине, прелива и може да задигне всичко, и реката може да бъде толкова голяма, че всичко може да изкорени. Знанията ти трябва да бъдат толкова, че да напои цялата ти градина.
към беседата >>
Много ли да знае човек или малко да знае?
Сега могат да се извадят две заключения. Аз поставям въпроса малко по-другояче. Малка ли да бъде вадичката или големичка да бъде вадата, която тече?
Много ли да знае човек или малко да знае?
Да знае толкова, колкото да напои градината. Защото, ако не знае, съвсем ще изсъхне градината. Ако пък знае много, че отдето мине, прелива и може да задигне всичко, и реката може да бъде толкова голяма, че всичко може да изкорени. Знанията ти трябва да бъдат толкова, че да напои цялата ти градина. То е истинско знание, а не да не достигне, като е малко.
към беседата >>
Да знае толкова, колкото да напои градината.
Сега могат да се извадят две заключения. Аз поставям въпроса малко по-другояче. Малка ли да бъде вадичката или големичка да бъде вадата, която тече? Много ли да знае човек или малко да знае?
Да знае толкова, колкото да напои градината.
Защото, ако не знае, съвсем ще изсъхне градината. Ако пък знае много, че отдето мине, прелива и може да задигне всичко, и реката може да бъде толкова голяма, че всичко може да изкорени. Знанията ти трябва да бъдат толкова, че да напои цялата ти градина. То е истинско знание, а не да не достигне, като е малко. И не да бъде толкова изобилно, че всичко да завлече и да задигне.
към беседата >>
Защото, ако не знае, съвсем ще изсъхне градината.
Сега могат да се извадят две заключения. Аз поставям въпроса малко по-другояче. Малка ли да бъде вадичката или големичка да бъде вадата, която тече? Много ли да знае човек или малко да знае? Да знае толкова, колкото да напои градината.
Защото, ако не знае, съвсем ще изсъхне градината.
Ако пък знае много, че отдето мине, прелива и може да задигне всичко, и реката може да бъде толкова голяма, че всичко може да изкорени. Знанията ти трябва да бъдат толкова, че да напои цялата ти градина. То е истинско знание, а не да не достигне, като е малко. И не да бъде толкова изобилно, че всичко да завлече и да задигне. Туй трябва да бъде мярка.
към беседата >>
Ако пък знае много, че отдето мине, прелива и може да задигне всичко, и реката може да бъде толкова голяма, че всичко може да изкорени.
Аз поставям въпроса малко по-другояче. Малка ли да бъде вадичката или големичка да бъде вадата, която тече? Много ли да знае човек или малко да знае? Да знае толкова, колкото да напои градината. Защото, ако не знае, съвсем ще изсъхне градината.
Ако пък знае много, че отдето мине, прелива и може да задигне всичко, и реката може да бъде толкова голяма, че всичко може да изкорени.
Знанията ти трябва да бъдат толкова, че да напои цялата ти градина. То е истинско знание, а не да не достигне, като е малко. И не да бъде толкова изобилно, че всичко да завлече и да задигне. Туй трябва да бъде мярка. Знание, което всякога да служи като един вечен импулс за твоето растене.
към беседата >>
Знанията ти трябва да бъдат толкова, че да напои цялата ти градина.
Малка ли да бъде вадичката или големичка да бъде вадата, която тече? Много ли да знае човек или малко да знае? Да знае толкова, колкото да напои градината. Защото, ако не знае, съвсем ще изсъхне градината. Ако пък знае много, че отдето мине, прелива и може да задигне всичко, и реката може да бъде толкова голяма, че всичко може да изкорени.
Знанията ти трябва да бъдат толкова, че да напои цялата ти градина.
То е истинско знание, а не да не достигне, като е малко. И не да бъде толкова изобилно, че всичко да завлече и да задигне. Туй трябва да бъде мярка. Знание, което всякога да служи като един вечен импулс за твоето растене.
към беседата >>
То е истинско знание, а не да не достигне, като е малко.
Много ли да знае човек или малко да знае? Да знае толкова, колкото да напои градината. Защото, ако не знае, съвсем ще изсъхне градината. Ако пък знае много, че отдето мине, прелива и може да задигне всичко, и реката може да бъде толкова голяма, че всичко може да изкорени. Знанията ти трябва да бъдат толкова, че да напои цялата ти градина.
То е истинско знание, а не да не достигне, като е малко.
И не да бъде толкова изобилно, че всичко да завлече и да задигне. Туй трябва да бъде мярка. Знание, което всякога да служи като един вечен импулс за твоето растене.
към беседата >>
И не да бъде толкова изобилно, че всичко да завлече и да задигне.
Да знае толкова, колкото да напои градината. Защото, ако не знае, съвсем ще изсъхне градината. Ако пък знае много, че отдето мине, прелива и може да задигне всичко, и реката може да бъде толкова голяма, че всичко може да изкорени. Знанията ти трябва да бъдат толкова, че да напои цялата ти градина. То е истинско знание, а не да не достигне, като е малко.
И не да бъде толкова изобилно, че всичко да завлече и да задигне.
Туй трябва да бъде мярка. Знание, което всякога да служи като един вечен импулс за твоето растене.
към беседата >>
Туй трябва да бъде мярка.
Защото, ако не знае, съвсем ще изсъхне градината. Ако пък знае много, че отдето мине, прелива и може да задигне всичко, и реката може да бъде толкова голяма, че всичко може да изкорени. Знанията ти трябва да бъдат толкова, че да напои цялата ти градина. То е истинско знание, а не да не достигне, като е малко. И не да бъде толкова изобилно, че всичко да завлече и да задигне.
Туй трябва да бъде мярка.
Знание, което всякога да служи като един вечен импулс за твоето растене.
към беседата >>
Знание, което всякога да служи като един вечен импулс за твоето растене.
Ако пък знае много, че отдето мине, прелива и може да задигне всичко, и реката може да бъде толкова голяма, че всичко може да изкорени. Знанията ти трябва да бъдат толкова, че да напои цялата ти градина. То е истинско знание, а не да не достигне, като е малко. И не да бъде толкова изобилно, че всичко да завлече и да задигне. Туй трябва да бъде мярка.
Знание, което всякога да служи като един вечен импулс за твоето растене.
към беседата >>
Всеки човек може да е учен.
Всеки човек може да е учен.
Да не казва човек: „Аз няма да уча.“ Всякога да искате да учите! Да не казвате, че е побеляла главата ви от учение, от четене. Човешката глава побелява от неразбиране, а не побелява от учене! От неразбиране главата побелява, а от разбиране почернява. И тогава всички онези от вас, които имат черни коси, ви разбират, но във вашето разбиране се крие неразбирането.
към беседата >>
Да не казва човек: „Аз няма да уча.“ Всякога да искате да учите!
Всеки човек може да е учен.
Да не казва човек: „Аз няма да уча.“ Всякога да искате да учите!
Да не казвате, че е побеляла главата ви от учение, от четене. Човешката глава побелява от неразбиране, а не побелява от учене! От неразбиране главата побелява, а от разбиране почернява. И тогава всички онези от вас, които имат черни коси, ви разбират, но във вашето разбиране се крие неразбирането. Онези, които имат бели косми, имат възможност да ги почернят.
към беседата >>
Да не казвате, че е побеляла главата ви от учение, от четене.
Всеки човек може да е учен. Да не казва човек: „Аз няма да уча.“ Всякога да искате да учите!
Да не казвате, че е побеляла главата ви от учение, от четене.
Човешката глава побелява от неразбиране, а не побелява от учене! От неразбиране главата побелява, а от разбиране почернява. И тогава всички онези от вас, които имат черни коси, ви разбират, но във вашето разбиране се крие неразбирането. Онези, които имат бели косми, имат възможност да ги почернят. А в черните коси се крие възможността да побелеят.
към беседата >>
Човешката глава побелява от неразбиране, а не побелява от учене!
Всеки човек може да е учен. Да не казва човек: „Аз няма да уча.“ Всякога да искате да учите! Да не казвате, че е побеляла главата ви от учение, от четене.
Човешката глава побелява от неразбиране, а не побелява от учене!
От неразбиране главата побелява, а от разбиране почернява. И тогава всички онези от вас, които имат черни коси, ви разбират, но във вашето разбиране се крие неразбирането. Онези, които имат бели косми, имат възможност да ги почернят. А в черните коси се крие възможността да побелеят. За мене нищо не значи, че е побеляла главата ви.
към беседата >>
От неразбиране главата побелява, а от разбиране почернява.
Всеки човек може да е учен. Да не казва човек: „Аз няма да уча.“ Всякога да искате да учите! Да не казвате, че е побеляла главата ви от учение, от четене. Човешката глава побелява от неразбиране, а не побелява от учене!
От неразбиране главата побелява, а от разбиране почернява.
И тогава всички онези от вас, които имат черни коси, ви разбират, но във вашето разбиране се крие неразбирането. Онези, които имат бели косми, имат възможност да ги почернят. А в черните коси се крие възможността да побелеят. За мене нищо не значи, че е побеляла главата ви. Казвам: Тази коса трябва да я почерниш!
към беседата >>
И тогава всички онези от вас, които имат черни коси, ви разбират, но във вашето разбиране се крие неразбирането.
Всеки човек може да е учен. Да не казва човек: „Аз няма да уча.“ Всякога да искате да учите! Да не казвате, че е побеляла главата ви от учение, от четене. Човешката глава побелява от неразбиране, а не побелява от учене! От неразбиране главата побелява, а от разбиране почернява.
И тогава всички онези от вас, които имат черни коси, ви разбират, но във вашето разбиране се крие неразбирането.
Онези, които имат бели косми, имат възможност да ги почернят. А в черните коси се крие възможността да побелеят. За мене нищо не значи, че е побеляла главата ви. Казвам: Тази коса трябва да я почерниш! „Как?
към беседата >>
Има два процеса в живота, които едновременно вървят.
Има два процеса в живота, които едновременно вървят.
Единият процес е, когато всички неща се реализират, а другият процес е, когато нищо не се реализира. От тия два процеса ние имаме един малък пример в райската градина, когато жената се намирала пред дървото за познаване доброто и злото. За единия процес Господ казва тъй: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш! Да знаеш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, няма да умреш и ще станеш като Бога.“ Кое стана? Стана туй, което Господ каза.
към беседата >>
Онези, които имат бели косми, имат възможност да ги почернят.
Да не казва човек: „Аз няма да уча.“ Всякога да искате да учите! Да не казвате, че е побеляла главата ви от учение, от четене. Човешката глава побелява от неразбиране, а не побелява от учене! От неразбиране главата побелява, а от разбиране почернява. И тогава всички онези от вас, които имат черни коси, ви разбират, но във вашето разбиране се крие неразбирането.
Онези, които имат бели косми, имат възможност да ги почернят.
А в черните коси се крие възможността да побелеят. За мене нищо не значи, че е побеляла главата ви. Казвам: Тази коса трябва да я почерниш! „Как? “ С разбиране!
към беседата >>
Единият процес е, когато всички неща се реализират, а другият процес е, когато нищо не се реализира.
Има два процеса в живота, които едновременно вървят.
Единият процес е, когато всички неща се реализират, а другият процес е, когато нищо не се реализира.
От тия два процеса ние имаме един малък пример в райската градина, когато жената се намирала пред дървото за познаване доброто и злото. За единия процес Господ казва тъй: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш! Да знаеш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, няма да умреш и ще станеш като Бога.“ Кое стана? Стана туй, което Господ каза. А не онова, което изкусителят каза.
към беседата >>
А в черните коси се крие възможността да побелеят.
Да не казвате, че е побеляла главата ви от учение, от четене. Човешката глава побелява от неразбиране, а не побелява от учене! От неразбиране главата побелява, а от разбиране почернява. И тогава всички онези от вас, които имат черни коси, ви разбират, но във вашето разбиране се крие неразбирането. Онези, които имат бели косми, имат възможност да ги почернят.
А в черните коси се крие възможността да побелеят.
За мене нищо не значи, че е побеляла главата ви. Казвам: Тази коса трябва да я почерниш! „Как? “ С разбиране! Сега вие, които имате черни коси, ще кажете: „Ние разбираме, а косата побелява, защото не разбираме.“ Много добре.
към беседата >>
От тия два процеса ние имаме един малък пример в райската градина, когато жената се намирала пред дървото за познаване доброто и злото.
Има два процеса в живота, които едновременно вървят. Единият процес е, когато всички неща се реализират, а другият процес е, когато нищо не се реализира.
От тия два процеса ние имаме един малък пример в райската градина, когато жената се намирала пред дървото за познаване доброто и злото.
За единия процес Господ казва тъй: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш! Да знаеш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, няма да умреш и ще станеш като Бога.“ Кое стана? Стана туй, което Господ каза. А не онова, което изкусителят каза. Сега всеки един от вас, всеки ден има да се справя с тия два процеса: две нашепвания има.
към беседата >>
За мене нищо не значи, че е побеляла главата ви.
Човешката глава побелява от неразбиране, а не побелява от учене! От неразбиране главата побелява, а от разбиране почернява. И тогава всички онези от вас, които имат черни коси, ви разбират, но във вашето разбиране се крие неразбирането. Онези, които имат бели косми, имат възможност да ги почернят. А в черните коси се крие възможността да побелеят.
За мене нищо не значи, че е побеляла главата ви.
Казвам: Тази коса трябва да я почерниш! „Как? “ С разбиране! Сега вие, които имате черни коси, ще кажете: „Ние разбираме, а косата побелява, защото не разбираме.“ Много добре. Вие трябва да знаете, че в тази, черната коса, се крие неразбирането вътре.
към беседата >>
За единия процес Господ казва тъй: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш!
Има два процеса в живота, които едновременно вървят. Единият процес е, когато всички неща се реализират, а другият процес е, когато нищо не се реализира. От тия два процеса ние имаме един малък пример в райската градина, когато жената се намирала пред дървото за познаване доброто и злото.
За единия процес Господ казва тъй: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш!
Да знаеш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, няма да умреш и ще станеш като Бога.“ Кое стана? Стана туй, което Господ каза. А не онова, което изкусителят каза. Сега всеки един от вас, всеки ден има да се справя с тия два процеса: две нашепвания има. Единият казва: „Не прави това, в който ден го направиш, ще умреш!
към беседата >>
Казвам: Тази коса трябва да я почерниш!
От неразбиране главата побелява, а от разбиране почернява. И тогава всички онези от вас, които имат черни коси, ви разбират, но във вашето разбиране се крие неразбирането. Онези, които имат бели косми, имат възможност да ги почернят. А в черните коси се крие възможността да побелеят. За мене нищо не значи, че е побеляла главата ви.
Казвам: Тази коса трябва да я почерниш!
„Как? “ С разбиране! Сега вие, които имате черни коси, ще кажете: „Ние разбираме, а косата побелява, защото не разбираме.“ Много добре. Вие трябва да знаете, че в тази, черната коса, се крие неразбирането вътре. Затова вашите глави побеляват.
към беседата >>
Да знаеш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, няма да умреш и ще станеш като Бога.“ Кое стана?
Има два процеса в живота, които едновременно вървят. Единият процес е, когато всички неща се реализират, а другият процес е, когато нищо не се реализира. От тия два процеса ние имаме един малък пример в райската градина, когато жената се намирала пред дървото за познаване доброто и злото. За единия процес Господ казва тъй: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш!
Да знаеш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, няма да умреш и ще станеш като Бога.“ Кое стана?
Стана туй, което Господ каза. А не онова, което изкусителят каза. Сега всеки един от вас, всеки ден има да се справя с тия два процеса: две нашепвания има. Единият казва: „Не прави това, в който ден го направиш, ще умреш! “ А другият глас казва: „Не, в който ден ядеш, ти ще оживееш, ще станеш като Бога!
към беседата >>
„Как?
И тогава всички онези от вас, които имат черни коси, ви разбират, но във вашето разбиране се крие неразбирането. Онези, които имат бели косми, имат възможност да ги почернят. А в черните коси се крие възможността да побелеят. За мене нищо не значи, че е побеляла главата ви. Казвам: Тази коса трябва да я почерниш!
„Как?
“ С разбиране! Сега вие, които имате черни коси, ще кажете: „Ние разбираме, а косата побелява, защото не разбираме.“ Много добре. Вие трябва да знаете, че в тази, черната коса, се крие неразбирането вътре. Затова вашите глави побеляват. И онези, които имат бели коси, да знаят възможността как да ги почернят, и онези, които имат черни коси, да знаят начина, по който да не побеляват косите им.
към беседата >>
Стана туй, което Господ каза.
Има два процеса в живота, които едновременно вървят. Единият процес е, когато всички неща се реализират, а другият процес е, когато нищо не се реализира. От тия два процеса ние имаме един малък пример в райската градина, когато жената се намирала пред дървото за познаване доброто и злото. За единия процес Господ казва тъй: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш! Да знаеш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, няма да умреш и ще станеш като Бога.“ Кое стана?
Стана туй, което Господ каза.
А не онова, което изкусителят каза. Сега всеки един от вас, всеки ден има да се справя с тия два процеса: две нашепвания има. Единият казва: „Не прави това, в който ден го направиш, ще умреш! “ А другият глас казва: „Не, в който ден ядеш, ти ще оживееш, ще станеш като Бога! “ Вие казвате, че и сега туй дърво е там.
към беседата >>
“ С разбиране!
Онези, които имат бели косми, имат възможност да ги почернят. А в черните коси се крие възможността да побелеят. За мене нищо не значи, че е побеляла главата ви. Казвам: Тази коса трябва да я почерниш! „Как?
“ С разбиране!
Сега вие, които имате черни коси, ще кажете: „Ние разбираме, а косата побелява, защото не разбираме.“ Много добре. Вие трябва да знаете, че в тази, черната коса, се крие неразбирането вътре. Затова вашите глави побеляват. И онези, които имат бели коси, да знаят възможността как да ги почернят, и онези, които имат черни коси, да знаят начина, по който да не побеляват косите им.
към беседата >>
А не онова, което изкусителят каза.
Единият процес е, когато всички неща се реализират, а другият процес е, когато нищо не се реализира. От тия два процеса ние имаме един малък пример в райската градина, когато жената се намирала пред дървото за познаване доброто и злото. За единия процес Господ казва тъй: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш! Да знаеш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, няма да умреш и ще станеш като Бога.“ Кое стана? Стана туй, което Господ каза.
А не онова, което изкусителят каза.
Сега всеки един от вас, всеки ден има да се справя с тия два процеса: две нашепвания има. Единият казва: „Не прави това, в който ден го направиш, ще умреш! “ А другият глас казва: „Не, в който ден ядеш, ти ще оживееш, ще станеш като Бога! “ Вие казвате, че и сега туй дърво е там. Не е вдигнато дървото.
към беседата >>
Сега вие, които имате черни коси, ще кажете: „Ние разбираме, а косата побелява, защото не разбираме.“ Много добре.
А в черните коси се крие възможността да побелеят. За мене нищо не значи, че е побеляла главата ви. Казвам: Тази коса трябва да я почерниш! „Как? “ С разбиране!
Сега вие, които имате черни коси, ще кажете: „Ние разбираме, а косата побелява, защото не разбираме.“ Много добре.
Вие трябва да знаете, че в тази, черната коса, се крие неразбирането вътре. Затова вашите глави побеляват. И онези, които имат бели коси, да знаят възможността как да ги почернят, и онези, които имат черни коси, да знаят начина, по който да не побеляват косите им.
към беседата >>
Сега всеки един от вас, всеки ден има да се справя с тия два процеса: две нашепвания има.
От тия два процеса ние имаме един малък пример в райската градина, когато жената се намирала пред дървото за познаване доброто и злото. За единия процес Господ казва тъй: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш! Да знаеш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, няма да умреш и ще станеш като Бога.“ Кое стана? Стана туй, което Господ каза. А не онова, което изкусителят каза.
Сега всеки един от вас, всеки ден има да се справя с тия два процеса: две нашепвания има.
Единият казва: „Не прави това, в който ден го направиш, ще умреш! “ А другият глас казва: „Не, в който ден ядеш, ти ще оживееш, ще станеш като Бога! “ Вие казвате, че и сега туй дърво е там. Не е вдигнато дървото.
към беседата >>
Вие трябва да знаете, че в тази, черната коса, се крие неразбирането вътре.
За мене нищо не значи, че е побеляла главата ви. Казвам: Тази коса трябва да я почерниш! „Как? “ С разбиране! Сега вие, които имате черни коси, ще кажете: „Ние разбираме, а косата побелява, защото не разбираме.“ Много добре.
Вие трябва да знаете, че в тази, черната коса, се крие неразбирането вътре.
Затова вашите глави побеляват. И онези, които имат бели коси, да знаят възможността как да ги почернят, и онези, които имат черни коси, да знаят начина, по който да не побеляват косите им.
към беседата >>
Единият казва: „Не прави това, в който ден го направиш, ще умреш!
За единия процес Господ казва тъй: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш! Да знаеш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, няма да умреш и ще станеш като Бога.“ Кое стана? Стана туй, което Господ каза. А не онова, което изкусителят каза. Сега всеки един от вас, всеки ден има да се справя с тия два процеса: две нашепвания има.
Единият казва: „Не прави това, в който ден го направиш, ще умреш!
“ А другият глас казва: „Не, в който ден ядеш, ти ще оживееш, ще станеш като Бога! “ Вие казвате, че и сега туй дърво е там. Не е вдигнато дървото.
към беседата >>
Затова вашите глави побеляват.
Казвам: Тази коса трябва да я почерниш! „Как? “ С разбиране! Сега вие, които имате черни коси, ще кажете: „Ние разбираме, а косата побелява, защото не разбираме.“ Много добре. Вие трябва да знаете, че в тази, черната коса, се крие неразбирането вътре.
Затова вашите глави побеляват.
И онези, които имат бели коси, да знаят възможността как да ги почернят, и онези, които имат черни коси, да знаят начина, по който да не побеляват косите им.
към беседата >>
“ А другият глас казва: „Не, в който ден ядеш, ти ще оживееш, ще станеш като Бога!
Да знаеш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, няма да умреш и ще станеш като Бога.“ Кое стана? Стана туй, което Господ каза. А не онова, което изкусителят каза. Сега всеки един от вас, всеки ден има да се справя с тия два процеса: две нашепвания има. Единият казва: „Не прави това, в който ден го направиш, ще умреш!
“ А другият глас казва: „Не, в който ден ядеш, ти ще оживееш, ще станеш като Бога!
“ Вие казвате, че и сега туй дърво е там. Не е вдигнато дървото.
към беседата >>
И онези, които имат бели коси, да знаят възможността как да ги почернят, и онези, които имат черни коси, да знаят начина, по който да не побеляват косите им.
„Как? “ С разбиране! Сега вие, които имате черни коси, ще кажете: „Ние разбираме, а косата побелява, защото не разбираме.“ Много добре. Вие трябва да знаете, че в тази, черната коса, се крие неразбирането вътре. Затова вашите глави побеляват.
И онези, които имат бели коси, да знаят възможността как да ги почернят, и онези, които имат черни коси, да знаят начина, по който да не побеляват косите им.
към беседата >>
“ Вие казвате, че и сега туй дърво е там.
Стана туй, което Господ каза. А не онова, което изкусителят каза. Сега всеки един от вас, всеки ден има да се справя с тия два процеса: две нашепвания има. Единият казва: „Не прави това, в който ден го направиш, ще умреш! “ А другият глас казва: „Не, в който ден ядеш, ти ще оживееш, ще станеш като Бога!
“ Вие казвате, че и сега туй дърво е там.
Не е вдигнато дървото.
към беседата >>
Или, другояче казано: Използувайте във всеки един момент онова, което знаете, и онова, което не знаете.
Или, другояче казано: Използувайте във всеки един момент онова, което знаете, и онова, което не знаете.
И знанието, и незнанието да ви служат като един подтик. Като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш. Пак да ти бъде като един подтик. Защото и в знанието се крие Божественото, и в незнанието се крие Божественото. И в двата момента трябва да схванеш Божественото.
към беседата >>
Не е вдигнато дървото.
А не онова, което изкусителят каза. Сега всеки един от вас, всеки ден има да се справя с тия два процеса: две нашепвания има. Единият казва: „Не прави това, в който ден го направиш, ще умреш! “ А другият глас казва: „Не, в който ден ядеш, ти ще оживееш, ще станеш като Бога! “ Вие казвате, че и сега туй дърво е там.
Не е вдигнато дървото.
към беседата >>
И знанието, и незнанието да ви служат като един подтик.
Или, другояче казано: Използувайте във всеки един момент онова, което знаете, и онова, което не знаете.
И знанието, и незнанието да ви служат като един подтик.
Като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш. Пак да ти бъде като един подтик. Защото и в знанието се крие Божественото, и в незнанието се крие Божественото. И в двата момента трябва да схванеш Божественото. И [в] туй, което знаеш, там е Божественото, и в това, което не знаеш и не разбираш, и в него се крие една възможност да разбереш Божественото.
към беседата >>
Ще се научите да различавате тия два гласа!
Ще се научите да различавате тия два гласа!
В това седи знанието. Когато ти говори Господ, каквото каже, ще стане. Ще стане, но като престъпиш границата, казва: „В който ден ти ядеш от забраненото дърво, ще умреш. И в който ден ти не ядеш, няма да умреш.“ Сега имате две заповеди еднакви. Единият казва: „В който ден ядеш.“ Изкусителят не казва „няма да ядеш“, а казва „в който ден ядеш“.
към беседата >>
Като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш.
Или, другояче казано: Използувайте във всеки един момент онова, което знаете, и онова, което не знаете. И знанието, и незнанието да ви служат като един подтик.
Като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш.
Пак да ти бъде като един подтик. Защото и в знанието се крие Божественото, и в незнанието се крие Божественото. И в двата момента трябва да схванеш Божественото. И [в] туй, което знаеш, там е Божественото, и в това, което не знаеш и не разбираш, и в него се крие една възможност да разбереш Божественото. И когато не знаеш, и в туй незнание трябва да знаеш, че пак се крие Божественото.
към беседата >>
В това седи знанието.
Ще се научите да различавате тия два гласа!
В това седи знанието.
Когато ти говори Господ, каквото каже, ще стане. Ще стане, но като престъпиш границата, казва: „В който ден ти ядеш от забраненото дърво, ще умреш. И в който ден ти не ядеш, няма да умреш.“ Сега имате две заповеди еднакви. Единият казва: „В който ден ядеш.“ Изкусителят не казва „няма да ядеш“, а казва „в който ден ядеш“. Щом има две положения с две противоположни значения, ще стане първото.
към беседата >>
Пак да ти бъде като един подтик.
Или, другояче казано: Използувайте във всеки един момент онова, което знаете, и онова, което не знаете. И знанието, и незнанието да ви служат като един подтик. Като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш.
Пак да ти бъде като един подтик.
Защото и в знанието се крие Божественото, и в незнанието се крие Божественото. И в двата момента трябва да схванеш Божественото. И [в] туй, което знаеш, там е Божественото, и в това, което не знаеш и не разбираш, и в него се крие една възможност да разбереш Божественото. И когато не знаеш, и в туй незнание трябва да знаеш, че пак се крие Божественото.
към беседата >>
Когато ти говори Господ, каквото каже, ще стане.
Ще се научите да различавате тия два гласа! В това седи знанието.
Когато ти говори Господ, каквото каже, ще стане.
Ще стане, но като престъпиш границата, казва: „В който ден ти ядеш от забраненото дърво, ще умреш. И в който ден ти не ядеш, няма да умреш.“ Сега имате две заповеди еднакви. Единият казва: „В който ден ядеш.“ Изкусителят не казва „няма да ядеш“, а казва „в който ден ядеш“. Щом има две положения с две противоположни значения, ще стане първото. Или, другояче казано: всяко дете, което се роди по плът, непременно ще умре.
към беседата >>
Защото и в знанието се крие Божественото, и в незнанието се крие Божественото.
Или, другояче казано: Използувайте във всеки един момент онова, което знаете, и онова, което не знаете. И знанието, и незнанието да ви служат като един подтик. Като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш. Пак да ти бъде като един подтик.
Защото и в знанието се крие Божественото, и в незнанието се крие Божественото.
И в двата момента трябва да схванеш Божественото. И [в] туй, което знаеш, там е Божественото, и в това, което не знаеш и не разбираш, и в него се крие една възможност да разбереш Божественото. И когато не знаеш, и в туй незнание трябва да знаеш, че пак се крие Божественото.
към беседата >>
Ще стане, но като престъпиш границата, казва: „В който ден ти ядеш от забраненото дърво, ще умреш.
Ще се научите да различавате тия два гласа! В това седи знанието. Когато ти говори Господ, каквото каже, ще стане.
Ще стане, но като престъпиш границата, казва: „В който ден ти ядеш от забраненото дърво, ще умреш.
И в който ден ти не ядеш, няма да умреш.“ Сега имате две заповеди еднакви. Единият казва: „В който ден ядеш.“ Изкусителят не казва „няма да ядеш“, а казва „в който ден ядеш“. Щом има две положения с две противоположни значения, ще стане първото. Или, другояче казано: всяко дете, което се роди по плът, непременно ще умре. Не може дете да се роди по плът, което да не умре!
към беседата >>
И в двата момента трябва да схванеш Божественото.
Или, другояче казано: Използувайте във всеки един момент онова, което знаете, и онова, което не знаете. И знанието, и незнанието да ви служат като един подтик. Като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш. Пак да ти бъде като един подтик. Защото и в знанието се крие Божественото, и в незнанието се крие Божественото.
И в двата момента трябва да схванеш Божественото.
И [в] туй, което знаеш, там е Божественото, и в това, което не знаеш и не разбираш, и в него се крие една възможност да разбереш Божественото. И когато не знаеш, и в туй незнание трябва да знаеш, че пак се крие Божественото.
към беседата >>
И в който ден ти не ядеш, няма да умреш.“ Сега имате две заповеди еднакви.
Ще се научите да различавате тия два гласа! В това седи знанието. Когато ти говори Господ, каквото каже, ще стане. Ще стане, но като престъпиш границата, казва: „В който ден ти ядеш от забраненото дърво, ще умреш.
И в който ден ти не ядеш, няма да умреш.“ Сега имате две заповеди еднакви.
Единият казва: „В който ден ядеш.“ Изкусителят не казва „няма да ядеш“, а казва „в който ден ядеш“. Щом има две положения с две противоположни значения, ще стане първото. Или, другояче казано: всяко дете, което се роди по плът, непременно ще умре. Не може дете да се роди по плът, което да не умре! Той. Всяко дете, което се ражда по плът, ще умре.
към беседата >>
И [в] туй, което знаеш, там е Божественото, и в това, което не знаеш и не разбираш, и в него се крие една възможност да разбереш Божественото.
И знанието, и незнанието да ви служат като един подтик. Като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш. Пак да ти бъде като един подтик. Защото и в знанието се крие Божественото, и в незнанието се крие Божественото. И в двата момента трябва да схванеш Божественото.
И [в] туй, което знаеш, там е Божественото, и в това, което не знаеш и не разбираш, и в него се крие една възможност да разбереш Божественото.
И когато не знаеш, и в туй незнание трябва да знаеш, че пак се крие Божественото.
към беседата >>
Единият казва: „В който ден ядеш.“ Изкусителят не казва „няма да ядеш“, а казва „в който ден ядеш“.
Ще се научите да различавате тия два гласа! В това седи знанието. Когато ти говори Господ, каквото каже, ще стане. Ще стане, но като престъпиш границата, казва: „В който ден ти ядеш от забраненото дърво, ще умреш. И в който ден ти не ядеш, няма да умреш.“ Сега имате две заповеди еднакви.
Единият казва: „В който ден ядеш.“ Изкусителят не казва „няма да ядеш“, а казва „в който ден ядеш“.
Щом има две положения с две противоположни значения, ще стане първото. Или, другояче казано: всяко дете, което се роди по плът, непременно ще умре. Не може дете да се роди по плът, което да не умре! Той. Всяко дете, което се ражда по плът, ще умре. Вие искате детето, което си родил по плът, да не умре. Не.
към беседата >>
И когато не знаеш, и в туй незнание трябва да знаеш, че пак се крие Божественото.
Като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш. Пак да ти бъде като един подтик. Защото и в знанието се крие Божественото, и в незнанието се крие Божественото. И в двата момента трябва да схванеш Божественото. И [в] туй, което знаеш, там е Божественото, и в това, което не знаеш и не разбираш, и в него се крие една възможност да разбереш Божественото.
И когато не знаеш, и в туй незнание трябва да знаеш, че пак се крие Божественото.
към беседата >>
Щом има две положения с две противоположни значения, ще стане първото.
В това седи знанието. Когато ти говори Господ, каквото каже, ще стане. Ще стане, но като престъпиш границата, казва: „В който ден ти ядеш от забраненото дърво, ще умреш. И в който ден ти не ядеш, няма да умреш.“ Сега имате две заповеди еднакви. Единият казва: „В който ден ядеш.“ Изкусителят не казва „няма да ядеш“, а казва „в който ден ядеш“.
Щом има две положения с две противоположни значения, ще стане първото.
Или, другояче казано: всяко дете, което се роди по плът, непременно ще умре. Не може дете да се роди по плът, което да не умре! Той. Всяко дете, което се ражда по плът, ще умре. Вие искате детето, което си родил по плът, да не умре. Не. Желанието да не умре, то не е по Бога.
към беседата >>
Дръжте сега тия две мисли.
Дръжте сега тия две мисли.
Добри са те, могат да ви обновят.
към беседата >>
Или, другояче казано: всяко дете, което се роди по плът, непременно ще умре.
Когато ти говори Господ, каквото каже, ще стане. Ще стане, но като престъпиш границата, казва: „В който ден ти ядеш от забраненото дърво, ще умреш. И в който ден ти не ядеш, няма да умреш.“ Сега имате две заповеди еднакви. Единият казва: „В който ден ядеш.“ Изкусителят не казва „няма да ядеш“, а казва „в който ден ядеш“. Щом има две положения с две противоположни значения, ще стане първото.
Или, другояче казано: всяко дете, което се роди по плът, непременно ще умре.
Не може дете да се роди по плът, което да не умре! Той. Всяко дете, което се ражда по плът, ще умре. Вие искате детето, което си родил по плът, да не умре. Не. Желанието да не умре, то не е по Бога. Може да не умре детето, но по плът да се не ражда.
към беседата >>
Добри са те, могат да ви обновят.
Дръжте сега тия две мисли.
Добри са те, могат да ви обновят.
към беседата >>
Не може дете да се роди по плът, което да не умре!
Ще стане, но като престъпиш границата, казва: „В който ден ти ядеш от забраненото дърво, ще умреш. И в който ден ти не ядеш, няма да умреш.“ Сега имате две заповеди еднакви. Единият казва: „В който ден ядеш.“ Изкусителят не казва „няма да ядеш“, а казва „в който ден ядеш“. Щом има две положения с две противоположни значения, ще стане първото. Или, другояче казано: всяко дете, което се роди по плът, непременно ще умре.
Не може дете да се роди по плът, което да не умре!
Той. Всяко дете, което се ражда по плът, ще умре. Вие искате детето, което си родил по плът, да не умре. Не. Желанието да не умре, то не е по Бога. Може да не умре детето, но по плът да се не ражда.
към беседата >>
Той. Всяко дете, което се ражда по плът, ще умре.
И в който ден ти не ядеш, няма да умреш.“ Сега имате две заповеди еднакви. Единият казва: „В който ден ядеш.“ Изкусителят не казва „няма да ядеш“, а казва „в който ден ядеш“. Щом има две положения с две противоположни значения, ще стане първото. Или, другояче казано: всяко дете, което се роди по плът, непременно ще умре. Не може дете да се роди по плът, което да не умре!
Той. Всяко дете, което се ражда по плът, ще умре.
Вие искате детето, което си родил по плът, да не умре. Не. Желанието да не умре, то не е по Бога. Може да не умре детето, но по плът да се не ражда.
към беседата >>
Вие искате детето, което си родил по плът, да не умре. Не.
Единият казва: „В който ден ядеш.“ Изкусителят не казва „няма да ядеш“, а казва „в който ден ядеш“. Щом има две положения с две противоположни значения, ще стане първото. Или, другояче казано: всяко дете, което се роди по плът, непременно ще умре. Не може дете да се роди по плът, което да не умре! Той. Всяко дете, което се ражда по плът, ще умре.
Вие искате детето, което си родил по плът, да не умре. Не.
Желанието да не умре, то не е по Бога. Може да не умре детето, но по плът да се не ражда.
към беседата >>
Желанието да не умре, то не е по Бога.
Щом има две положения с две противоположни значения, ще стане първото. Или, другояче казано: всяко дете, което се роди по плът, непременно ще умре. Не може дете да се роди по плът, което да не умре! Той. Всяко дете, което се ражда по плът, ще умре. Вие искате детето, което си родил по плът, да не умре. Не.
Желанието да не умре, то не е по Бога.
Може да не умре детето, но по плът да се не ражда.
към беседата >>
Може да не умре детето, но по плът да се не ражда.
Или, другояче казано: всяко дете, което се роди по плът, непременно ще умре. Не може дете да се роди по плът, което да не умре! Той. Всяко дете, което се ражда по плът, ще умре. Вие искате детето, което си родил по плът, да не умре. Не. Желанието да не умре, то не е по Бога.
Може да не умре детето, но по плът да се не ражда.
към беседата >>
Сега да преведем думите „по плът“.
Сега да преведем думите „по плът“.
Всеки ден човек се ражда или по дух, или по плът. Ако само веднъж се родиш, то е човешко разбиране. А непрестанното раждане има и друг смисъл. Ако днес се родиш по плът сутринта, вечерта, като залезе Слънцето, ще умреш. Ако сутринта се родиш по дух, няма да умреш.
към беседата >>
Всеки ден човек се ражда или по дух, или по плът.
Сега да преведем думите „по плът“.
Всеки ден човек се ражда или по дух, или по плът.
Ако само веднъж се родиш, то е човешко разбиране. А непрестанното раждане има и друг смисъл. Ако днес се родиш по плът сутринта, вечерта, като залезе Слънцето, ще умреш. Ако сутринта се родиш по дух, няма да умреш. Вие ще питате сега: „Как е тази работа?
към беседата >>
Ако само веднъж се родиш, то е човешко разбиране.
Сега да преведем думите „по плът“. Всеки ден човек се ражда или по дух, или по плът.
Ако само веднъж се родиш, то е човешко разбиране.
А непрестанното раждане има и друг смисъл. Ако днес се родиш по плът сутринта, вечерта, като залезе Слънцето, ще умреш. Ако сутринта се родиш по дух, няма да умреш. Вие ще питате сега: „Как е тази работа? Не я разбираме.“ Туй, което не разбираш, туй е по човешки.
към беседата >>
А непрестанното раждане има и друг смисъл.
Сега да преведем думите „по плът“. Всеки ден човек се ражда или по дух, или по плът. Ако само веднъж се родиш, то е човешко разбиране.
А непрестанното раждане има и друг смисъл.
Ако днес се родиш по плът сутринта, вечерта, като залезе Слънцето, ще умреш. Ако сутринта се родиш по дух, няма да умреш. Вие ще питате сега: „Как е тази работа? Не я разбираме.“ Туй, което не разбираш, туй е по човешки. Остави го настрана!
към беседата >>
Ако днес се родиш по плът сутринта, вечерта, като залезе Слънцето, ще умреш.
Сега да преведем думите „по плът“. Всеки ден човек се ражда или по дух, или по плът. Ако само веднъж се родиш, то е човешко разбиране. А непрестанното раждане има и друг смисъл.
Ако днес се родиш по плът сутринта, вечерта, като залезе Слънцето, ще умреш.
Ако сутринта се родиш по дух, няма да умреш. Вие ще питате сега: „Как е тази работа? Не я разбираме.“ Туй, което не разбираш, туй е по човешки. Остави го настрана! Туй, което разбираш, то е по Бога, приложи го!
към беседата >>
Ако сутринта се родиш по дух, няма да умреш.
Сега да преведем думите „по плът“. Всеки ден човек се ражда или по дух, или по плът. Ако само веднъж се родиш, то е човешко разбиране. А непрестанното раждане има и друг смисъл. Ако днес се родиш по плът сутринта, вечерта, като залезе Слънцето, ще умреш.
Ако сутринта се родиш по дух, няма да умреш.
Вие ще питате сега: „Как е тази работа? Не я разбираме.“ Туй, което не разбираш, туй е по човешки. Остави го настрана! Туй, което разбираш, то е по Бога, приложи го! Туй, което не го разбираш, не го прилагай, но туй, което разбираш, приложи го!
към беседата >>
Вие ще питате сега: „Как е тази работа?
Всеки ден човек се ражда или по дух, или по плът. Ако само веднъж се родиш, то е човешко разбиране. А непрестанното раждане има и друг смисъл. Ако днес се родиш по плът сутринта, вечерта, като залезе Слънцето, ще умреш. Ако сутринта се родиш по дух, няма да умреш.
Вие ще питате сега: „Как е тази работа?
Не я разбираме.“ Туй, което не разбираш, туй е по човешки. Остави го настрана! Туй, което разбираш, то е по Бога, приложи го! Туй, което не го разбираш, не го прилагай, но туй, което разбираш, приложи го!
към беседата >>
Не я разбираме.“ Туй, което не разбираш, туй е по човешки.
Ако само веднъж се родиш, то е човешко разбиране. А непрестанното раждане има и друг смисъл. Ако днес се родиш по плът сутринта, вечерта, като залезе Слънцето, ще умреш. Ако сутринта се родиш по дух, няма да умреш. Вие ще питате сега: „Как е тази работа?
Не я разбираме.“ Туй, което не разбираш, туй е по човешки.
Остави го настрана! Туй, което разбираш, то е по Бога, приложи го! Туй, което не го разбираш, не го прилагай, но туй, което разбираш, приложи го!
към беседата >>
Остави го настрана!
А непрестанното раждане има и друг смисъл. Ако днес се родиш по плът сутринта, вечерта, като залезе Слънцето, ще умреш. Ако сутринта се родиш по дух, няма да умреш. Вие ще питате сега: „Как е тази работа? Не я разбираме.“ Туй, което не разбираш, туй е по човешки.
Остави го настрана!
Туй, което разбираш, то е по Бога, приложи го! Туй, което не го разбираш, не го прилагай, но туй, което разбираш, приложи го!
към беседата >>
Туй, което разбираш, то е по Бога, приложи го!
Ако днес се родиш по плът сутринта, вечерта, като залезе Слънцето, ще умреш. Ако сутринта се родиш по дух, няма да умреш. Вие ще питате сега: „Как е тази работа? Не я разбираме.“ Туй, което не разбираш, туй е по човешки. Остави го настрана!
Туй, което разбираш, то е по Бога, приложи го!
Туй, което не го разбираш, не го прилагай, но туй, което разбираш, приложи го!
към беседата >>
Туй, което не го разбираш, не го прилагай, но туй, което разбираш, приложи го!
Ако сутринта се родиш по дух, няма да умреш. Вие ще питате сега: „Как е тази работа? Не я разбираме.“ Туй, което не разбираш, туй е по човешки. Остави го настрана! Туй, което разбираш, то е по Бога, приложи го!
Туй, което не го разбираш, не го прилагай, но туй, което разбираш, приложи го!
към беседата >>
Сега, когато Бог казва на Адама: „Няма да ядеш!
Сега, когато Бог казва на Адама: „Няма да ядеш!
“, Адам знаеше какво значи неяденето. Но знаеше и какво е яденето. И казва се, че му е казано: „Ще си почиваш, като дойдеш при това дърво, ще почиваш от яденето, няма да ядеш! “ Нищо повече! Изкусителят казва, че като дойдеш при дървото, ти ще ядеш и тогава ще придобиеш най-голямото благо, което някога може да добиеш в света.
към беседата >>
“, Адам знаеше какво значи неяденето.
Сега, когато Бог казва на Адама: „Няма да ядеш!
“, Адам знаеше какво значи неяденето.
Но знаеше и какво е яденето. И казва се, че му е казано: „Ще си почиваш, като дойдеш при това дърво, ще почиваш от яденето, няма да ядеш! “ Нищо повече! Изкусителят казва, че като дойдеш при дървото, ти ще ядеш и тогава ще придобиеш най-голямото благо, което някога може да добиеш в света. Изкушението е там сега.
към беседата >>
Но знаеше и какво е яденето.
Сега, когато Бог казва на Адама: „Няма да ядеш! “, Адам знаеше какво значи неяденето.
Но знаеше и какво е яденето.
И казва се, че му е казано: „Ще си почиваш, като дойдеш при това дърво, ще почиваш от яденето, няма да ядеш! “ Нищо повече! Изкусителят казва, че като дойдеш при дървото, ти ще ядеш и тогава ще придобиеш най-голямото благо, което някога може да добиеш в света. Изкушението е там сега. И сега, запример, вие някой път се спирате.
към беседата >>
И казва се, че му е казано: „Ще си почиваш, като дойдеш при това дърво, ще почиваш от яденето, няма да ядеш!
Сега, когато Бог казва на Адама: „Няма да ядеш! “, Адам знаеше какво значи неяденето. Но знаеше и какво е яденето.
И казва се, че му е казано: „Ще си почиваш, като дойдеш при това дърво, ще почиваш от яденето, няма да ядеш!
“ Нищо повече! Изкусителят казва, че като дойдеш при дървото, ти ще ядеш и тогава ще придобиеш най-голямото благо, което някога може да добиеш в света. Изкушението е там сега. И сега, запример, вие някой път се спирате. Дойде изкушението.
към беседата >>
“ Нищо повече!
Сега, когато Бог казва на Адама: „Няма да ядеш! “, Адам знаеше какво значи неяденето. Но знаеше и какво е яденето. И казва се, че му е казано: „Ще си почиваш, като дойдеш при това дърво, ще почиваш от яденето, няма да ядеш!
“ Нищо повече!
Изкусителят казва, че като дойдеш при дървото, ти ще ядеш и тогава ще придобиеш най-голямото благо, което някога може да добиеш в света. Изкушението е там сега. И сега, запример, вие някой път се спирате. Дойде изкушението. Искате да направите едно добро.
към беседата >>
Изкусителят казва, че като дойдеш при дървото, ти ще ядеш и тогава ще придобиеш най-голямото благо, което някога може да добиеш в света.
Сега, когато Бог казва на Адама: „Няма да ядеш! “, Адам знаеше какво значи неяденето. Но знаеше и какво е яденето. И казва се, че му е казано: „Ще си почиваш, като дойдеш при това дърво, ще почиваш от яденето, няма да ядеш! “ Нищо повече!
Изкусителят казва, че като дойдеш при дървото, ти ще ядеш и тогава ще придобиеш най-голямото благо, което някога може да добиеш в света.
Изкушението е там сега. И сега, запример, вие някой път се спирате. Дойде изкушението. Искате да направите едно добро. Така ви е казано.
към беседата >>
Изкушението е там сега.
“, Адам знаеше какво значи неяденето. Но знаеше и какво е яденето. И казва се, че му е казано: „Ще си почиваш, като дойдеш при това дърво, ще почиваш от яденето, няма да ядеш! “ Нищо повече! Изкусителят казва, че като дойдеш при дървото, ти ще ядеш и тогава ще придобиеш най-голямото благо, което някога може да добиеш в света.
Изкушението е там сега.
И сега, запример, вие някой път се спирате. Дойде изкушението. Искате да направите едно добро. Така ви е казано. Но мислите, с туй добро сега ще можете ли да влезете в Царството Божие.
към беседата >>
И сега, запример, вие някой път се спирате.
Но знаеше и какво е яденето. И казва се, че му е казано: „Ще си почиваш, като дойдеш при това дърво, ще почиваш от яденето, няма да ядеш! “ Нищо повече! Изкусителят казва, че като дойдеш при дървото, ти ще ядеш и тогава ще придобиеш най-голямото благо, което някога може да добиеш в света. Изкушението е там сега.
И сега, запример, вие някой път се спирате.
Дойде изкушението. Искате да направите едно добро. Така ви е казано. Но мислите, с туй добро сега ще можете ли да влезете в Царството Божие. То е едно изкушение, то е подкуп.
към беседата >>
Дойде изкушението.
И казва се, че му е казано: „Ще си почиваш, като дойдеш при това дърво, ще почиваш от яденето, няма да ядеш! “ Нищо повече! Изкусителят казва, че като дойдеш при дървото, ти ще ядеш и тогава ще придобиеш най-голямото благо, което някога може да добиеш в света. Изкушението е там сега. И сега, запример, вие някой път се спирате.
Дойде изкушението.
Искате да направите едно добро. Така ви е казано. Но мислите, с туй добро сега ще можете ли да влезете в Царството Божие. То е едно изкушение, то е подкуп. Значи ти трябва да направиш едно добро, за да те пуснат.
към беседата >>
Искате да направите едно добро.
“ Нищо повече! Изкусителят казва, че като дойдеш при дървото, ти ще ядеш и тогава ще придобиеш най-голямото благо, което някога може да добиеш в света. Изкушението е там сега. И сега, запример, вие някой път се спирате. Дойде изкушението.
Искате да направите едно добро.
Така ви е казано. Но мислите, с туй добро сега ще можете ли да влезете в Царството Божие. То е едно изкушение, то е подкуп. Значи ти трябва да направиш едно добро, за да те пуснат. Да подкупиш и да влезеш в Царството Божие.
към беседата >>
Така ви е казано.
Изкусителят казва, че като дойдеш при дървото, ти ще ядеш и тогава ще придобиеш най-голямото благо, което някога може да добиеш в света. Изкушението е там сега. И сега, запример, вие някой път се спирате. Дойде изкушението. Искате да направите едно добро.
Така ви е казано.
Но мислите, с туй добро сега ще можете ли да влезете в Царството Божие. То е едно изкушение, то е подкуп. Значи ти трябва да направиш едно добро, за да те пуснат. Да подкупиш и да влезеш в Царството Божие. С добро в Царството Божие не се влиза.
към беседата >>
Но мислите, с туй добро сега ще можете ли да влезете в Царството Божие.
Изкушението е там сега. И сега, запример, вие някой път се спирате. Дойде изкушението. Искате да направите едно добро. Така ви е казано.
Но мислите, с туй добро сега ще можете ли да влезете в Царството Божие.
То е едно изкушение, то е подкуп. Значи ти трябва да направиш едно добро, за да те пуснат. Да подкупиш и да влезеш в Царството Божие. С добро в Царството Божие не се влиза. Доброто е плод на онзи, Божествения живот, който е в нас.
към беседата >>
То е едно изкушение, то е подкуп.
И сега, запример, вие някой път се спирате. Дойде изкушението. Искате да направите едно добро. Така ви е казано. Но мислите, с туй добро сега ще можете ли да влезете в Царството Божие.
То е едно изкушение, то е подкуп.
Значи ти трябва да направиш едно добро, за да те пуснат. Да подкупиш и да влезеш в Царството Божие. С добро в Царството Божие не се влиза. Доброто е плод на онзи, Божествения живот, който е в нас. Когато правим добро, с това ние само изразяваме Божественото, което е в нас.
към беседата >>
Значи ти трябва да направиш едно добро, за да те пуснат.
Дойде изкушението. Искате да направите едно добро. Така ви е казано. Но мислите, с туй добро сега ще можете ли да влезете в Царството Божие. То е едно изкушение, то е подкуп.
Значи ти трябва да направиш едно добро, за да те пуснат.
Да подкупиш и да влезеш в Царството Божие. С добро в Царството Божие не се влиза. Доброто е плод на онзи, Божествения живот, който е в нас. Когато правим добро, с това ние само изразяваме Божественото, което е в нас. Доброто означава, че Бог работи в нас, значи слушаме ние, показваме в дадения случай, че животът ни е Божествен!
към беседата >>
Да подкупиш и да влезеш в Царството Божие.
Искате да направите едно добро. Така ви е казано. Но мислите, с туй добро сега ще можете ли да влезете в Царството Божие. То е едно изкушение, то е подкуп. Значи ти трябва да направиш едно добро, за да те пуснат.
Да подкупиш и да влезеш в Царството Божие.
С добро в Царството Божие не се влиза. Доброто е плод на онзи, Божествения живот, който е в нас. Когато правим добро, с това ние само изразяваме Божественото, което е в нас. Доброто означава, че Бог работи в нас, значи слушаме ние, показваме в дадения случай, че животът ни е Божествен! Нищо повече!
към беседата >>
С добро в Царството Божие не се влиза.
Така ви е казано. Но мислите, с туй добро сега ще можете ли да влезете в Царството Божие. То е едно изкушение, то е подкуп. Значи ти трябва да направиш едно добро, за да те пуснат. Да подкупиш и да влезеш в Царството Божие.
С добро в Царството Божие не се влиза.
Доброто е плод на онзи, Божествения живот, който е в нас. Когато правим добро, с това ние само изразяваме Божественото, което е в нас. Доброто означава, че Бог работи в нас, значи слушаме ние, показваме в дадения случай, че животът ни е Божествен! Нищо повече! А когато правим зло, показваме, че не вършим Волята Божия, а волята на онзи, който ни изкушава – злото.
към беседата >>
Доброто е плод на онзи, Божествения живот, който е в нас.
Но мислите, с туй добро сега ще можете ли да влезете в Царството Божие. То е едно изкушение, то е подкуп. Значи ти трябва да направиш едно добро, за да те пуснат. Да подкупиш и да влезеш в Царството Божие. С добро в Царството Божие не се влиза.
Доброто е плод на онзи, Божествения живот, който е в нас.
Когато правим добро, с това ние само изразяваме Божественото, което е в нас. Доброто означава, че Бог работи в нас, значи слушаме ние, показваме в дадения случай, че животът ни е Божествен! Нищо повече! А когато правим зло, показваме, че не вършим Волята Божия, а волята на онзи, който ни изкушава – злото. Следователно, когато правиш зло, животът у тебе се намалява и следствие на това животът се прекратява.
към беседата >>
Когато правим добро, с това ние само изразяваме Божественото, което е в нас.
То е едно изкушение, то е подкуп. Значи ти трябва да направиш едно добро, за да те пуснат. Да подкупиш и да влезеш в Царството Божие. С добро в Царството Божие не се влиза. Доброто е плод на онзи, Божествения живот, който е в нас.
Когато правим добро, с това ние само изразяваме Божественото, което е в нас.
Доброто означава, че Бог работи в нас, значи слушаме ние, показваме в дадения случай, че животът ни е Божествен! Нищо повече! А когато правим зло, показваме, че не вършим Волята Божия, а волята на онзи, който ни изкушава – злото. Следователно, когато правиш зло, животът у тебе се намалява и следствие на това животът се прекратява. А щом животът престане, смъртта иде като един резултат.
към беседата >>
Доброто означава, че Бог работи в нас, значи слушаме ние, показваме в дадения случай, че животът ни е Божествен!
Значи ти трябва да направиш едно добро, за да те пуснат. Да подкупиш и да влезеш в Царството Божие. С добро в Царството Божие не се влиза. Доброто е плод на онзи, Божествения живот, който е в нас. Когато правим добро, с това ние само изразяваме Божественото, което е в нас.
Доброто означава, че Бог работи в нас, значи слушаме ние, показваме в дадения случай, че животът ни е Божествен!
Нищо повече! А когато правим зло, показваме, че не вършим Волята Божия, а волята на онзи, който ни изкушава – злото. Следователно, когато правиш зло, животът у тебе се намалява и следствие на това животът се прекратява. А щом животът престане, смъртта иде като един резултат.
към беседата >>
Нищо повече!
Да подкупиш и да влезеш в Царството Божие. С добро в Царството Божие не се влиза. Доброто е плод на онзи, Божествения живот, който е в нас. Когато правим добро, с това ние само изразяваме Божественото, което е в нас. Доброто означава, че Бог работи в нас, значи слушаме ние, показваме в дадения случай, че животът ни е Божествен!
Нищо повече!
А когато правим зло, показваме, че не вършим Волята Божия, а волята на онзи, който ни изкушава – злото. Следователно, когато правиш зло, животът у тебе се намалява и следствие на това животът се прекратява. А щом животът престане, смъртта иде като един резултат.
към беседата >>
А когато правим зло, показваме, че не вършим Волята Божия, а волята на онзи, който ни изкушава – злото.
С добро в Царството Божие не се влиза. Доброто е плод на онзи, Божествения живот, който е в нас. Когато правим добро, с това ние само изразяваме Божественото, което е в нас. Доброто означава, че Бог работи в нас, значи слушаме ние, показваме в дадения случай, че животът ни е Божествен! Нищо повече!
А когато правим зло, показваме, че не вършим Волята Божия, а волята на онзи, който ни изкушава – злото.
Следователно, когато правиш зло, животът у тебе се намалява и следствие на това животът се прекратява. А щом животът престане, смъртта иде като един резултат.
към беседата >>
Следователно, когато правиш зло, животът у тебе се намалява и следствие на това животът се прекратява.
Доброто е плод на онзи, Божествения живот, който е в нас. Когато правим добро, с това ние само изразяваме Божественото, което е в нас. Доброто означава, че Бог работи в нас, значи слушаме ние, показваме в дадения случай, че животът ни е Божествен! Нищо повече! А когато правим зло, показваме, че не вършим Волята Божия, а волята на онзи, който ни изкушава – злото.
Следователно, когато правиш зло, животът у тебе се намалява и следствие на това животът се прекратява.
А щом животът престане, смъртта иде като един резултат.
към беседата >>
А щом животът престане, смъртта иде като един резултат.
Когато правим добро, с това ние само изразяваме Божественото, което е в нас. Доброто означава, че Бог работи в нас, значи слушаме ние, показваме в дадения случай, че животът ни е Божествен! Нищо повече! А когато правим зло, показваме, че не вършим Волята Божия, а волята на онзи, който ни изкушава – злото. Следователно, когато правиш зло, животът у тебе се намалява и следствие на това животът се прекратява.
А щом животът престане, смъртта иде като един резултат.
към беседата >>
Това са нови положения, върху които вие не сте мислили.
Това са нови положения, върху които вие не сте мислили.
Казвате: „Господи, изпрати ни Духа Си! “ Значи, вие заповядвате на Бога: „Изпрати ни Духа Си! “ Е, хубаво, казваш: „Изпрати Духа Си“, но Господ не Го изпраща. Духът не е нещо, което Бог може да изпрати. Ще изпрати Духа Си, но кога?
към беседата >>
Казвате: „Господи, изпрати ни Духа Си!
Това са нови положения, върху които вие не сте мислили.
Казвате: „Господи, изпрати ни Духа Си!
“ Значи, вие заповядвате на Бога: „Изпрати ни Духа Си! “ Е, хубаво, казваш: „Изпрати Духа Си“, но Господ не Го изпраща. Духът не е нещо, което Бог може да изпрати. Ще изпрати Духа Си, но кога? Само ако Божествената Любов е в нас вътре, тогава ще изпрати Духа Си.
към беседата >>
“ Значи, вие заповядвате на Бога: „Изпрати ни Духа Си!
Това са нови положения, върху които вие не сте мислили. Казвате: „Господи, изпрати ни Духа Си!
“ Значи, вие заповядвате на Бога: „Изпрати ни Духа Си!
“ Е, хубаво, казваш: „Изпрати Духа Си“, но Господ не Го изпраща. Духът не е нещо, което Бог може да изпрати. Ще изпрати Духа Си, но кога? Само ако Божествената Любов е в нас вътре, тогава ще изпрати Духа Си. Духът се привлича от Любовта.
към беседата >>
“ Е, хубаво, казваш: „Изпрати Духа Си“, но Господ не Го изпраща.
Това са нови положения, върху които вие не сте мислили. Казвате: „Господи, изпрати ни Духа Си! “ Значи, вие заповядвате на Бога: „Изпрати ни Духа Си!
“ Е, хубаво, казваш: „Изпрати Духа Си“, но Господ не Го изпраща.
Духът не е нещо, което Бог може да изпрати. Ще изпрати Духа Си, но кога? Само ако Божествената Любов е в нас вътре, тогава ще изпрати Духа Си. Духът се привлича от Любовта. Единственото нещо, от което Духът се привлича за проявление, е Божията Любов!
към беседата >>
Духът не е нещо, което Бог може да изпрати.
Това са нови положения, върху които вие не сте мислили. Казвате: „Господи, изпрати ни Духа Си! “ Значи, вие заповядвате на Бога: „Изпрати ни Духа Си! “ Е, хубаво, казваш: „Изпрати Духа Си“, но Господ не Го изпраща.
Духът не е нещо, което Бог може да изпрати.
Ще изпрати Духа Си, но кога? Само ако Божествената Любов е в нас вътре, тогава ще изпрати Духа Си. Духът се привлича от Любовта. Единственото нещо, от което Духът се привлича за проявление, е Божията Любов! Когато се говори, че Любовта е плод на Духа, то е едно положение.
към беседата >>
Ще изпрати Духа Си, но кога?
Това са нови положения, върху които вие не сте мислили. Казвате: „Господи, изпрати ни Духа Си! “ Значи, вие заповядвате на Бога: „Изпрати ни Духа Си! “ Е, хубаво, казваш: „Изпрати Духа Си“, но Господ не Го изпраща. Духът не е нещо, което Бог може да изпрати.
Ще изпрати Духа Си, но кога?
Само ако Божествената Любов е в нас вътре, тогава ще изпрати Духа Си. Духът се привлича от Любовта. Единственото нещо, от което Духът се привлича за проявление, е Божията Любов! Когато се говори, че Любовта е плод на Духа, то е едно положение. Защото Любовта е външната страна на Духа, а Духът е външната страна на Бога.
към беседата >>
Само ако Божествената Любов е в нас вътре, тогава ще изпрати Духа Си.
Казвате: „Господи, изпрати ни Духа Си! “ Значи, вие заповядвате на Бога: „Изпрати ни Духа Си! “ Е, хубаво, казваш: „Изпрати Духа Си“, но Господ не Го изпраща. Духът не е нещо, което Бог може да изпрати. Ще изпрати Духа Си, но кога?
Само ако Божествената Любов е в нас вътре, тогава ще изпрати Духа Си.
Духът се привлича от Любовта. Единственото нещо, от което Духът се привлича за проявление, е Божията Любов! Когато се говори, че Любовта е плод на Духа, то е едно положение. Защото Любовта е външната страна на Духа, а Духът е външната страна на Бога. Но понеже казваме, че Бог е Любов, тогава това е вътрешната страна на тази Любов, от която Духът излиза и се проявява.
към беседата >>
Духът се привлича от Любовта.
“ Значи, вие заповядвате на Бога: „Изпрати ни Духа Си! “ Е, хубаво, казваш: „Изпрати Духа Си“, но Господ не Го изпраща. Духът не е нещо, което Бог може да изпрати. Ще изпрати Духа Си, но кога? Само ако Божествената Любов е в нас вътре, тогава ще изпрати Духа Си.
Духът се привлича от Любовта.
Единственото нещо, от което Духът се привлича за проявление, е Божията Любов! Когато се говори, че Любовта е плод на Духа, то е едно положение. Защото Любовта е външната страна на Духа, а Духът е външната страна на Бога. Но понеже казваме, че Бог е Любов, тогава това е вътрешната страна на тази Любов, от която Духът излиза и се проявява.
към беседата >>
Единственото нещо, от което Духът се привлича за проявление, е Божията Любов!
“ Е, хубаво, казваш: „Изпрати Духа Си“, но Господ не Го изпраща. Духът не е нещо, което Бог може да изпрати. Ще изпрати Духа Си, но кога? Само ако Божествената Любов е в нас вътре, тогава ще изпрати Духа Си. Духът се привлича от Любовта.
Единственото нещо, от което Духът се привлича за проявление, е Божията Любов!
Когато се говори, че Любовта е плод на Духа, то е едно положение. Защото Любовта е външната страна на Духа, а Духът е външната страна на Бога. Но понеже казваме, че Бог е Любов, тогава това е вътрешната страна на тази Любов, от която Духът излиза и се проявява.
към беседата >>
Когато се говори, че Любовта е плод на Духа, то е едно положение.
Духът не е нещо, което Бог може да изпрати. Ще изпрати Духа Си, но кога? Само ако Божествената Любов е в нас вътре, тогава ще изпрати Духа Си. Духът се привлича от Любовта. Единственото нещо, от което Духът се привлича за проявление, е Божията Любов!
Когато се говори, че Любовта е плод на Духа, то е едно положение.
Защото Любовта е външната страна на Духа, а Духът е външната страна на Бога. Но понеже казваме, че Бог е Любов, тогава това е вътрешната страна на тази Любов, от която Духът излиза и се проявява.
към беседата >>
Защото Любовта е външната страна на Духа, а Духът е външната страна на Бога.
Ще изпрати Духа Си, но кога? Само ако Божествената Любов е в нас вътре, тогава ще изпрати Духа Си. Духът се привлича от Любовта. Единственото нещо, от което Духът се привлича за проявление, е Божията Любов! Когато се говори, че Любовта е плод на Духа, то е едно положение.
Защото Любовта е външната страна на Духа, а Духът е външната страна на Бога.
Но понеже казваме, че Бог е Любов, тогава това е вътрешната страна на тази Любов, от която Духът излиза и се проявява.
към беседата >>
Но понеже казваме, че Бог е Любов, тогава това е вътрешната страна на тази Любов, от която Духът излиза и се проявява.
Само ако Божествената Любов е в нас вътре, тогава ще изпрати Духа Си. Духът се привлича от Любовта. Единственото нещо, от което Духът се привлича за проявление, е Божията Любов! Когато се говори, че Любовта е плод на Духа, то е едно положение. Защото Любовта е външната страна на Духа, а Духът е външната страна на Бога.
Но понеже казваме, че Бог е Любов, тогава това е вътрешната страна на тази Любов, от която Духът излиза и се проявява.
към беседата >>
Всякога във вас мисълта трябва да бъде положителна.
Всякога във вас мисълта трябва да бъде положителна.
Положителна мисъл е тази, че каквото кажеш, стане точно навреме. Кажеш нещо, и стане. Запример, дойде мисълта у тебе. Болен си. В съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздравееш.
към беседата >>
Положителна мисъл е тази, че каквото кажеш, стане точно навреме.
Всякога във вас мисълта трябва да бъде положителна.
Положителна мисъл е тази, че каквото кажеш, стане точно навреме.
Кажеш нещо, и стане. Запример, дойде мисълта у тебе. Болен си. В съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздравееш. Кажеш в себе си, че оздравяваш.
към беседата >>
Кажеш нещо, и стане.
Всякога във вас мисълта трябва да бъде положителна. Положителна мисъл е тази, че каквото кажеш, стане точно навреме.
Кажеш нещо, и стане.
Запример, дойде мисълта у тебе. Болен си. В съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздравееш. Кажеш в себе си, че оздравяваш. Още на другия ден си здрав.
към беседата >>
Запример, дойде мисълта у тебе.
Всякога във вас мисълта трябва да бъде положителна. Положителна мисъл е тази, че каквото кажеш, стане точно навреме. Кажеш нещо, и стане.
Запример, дойде мисълта у тебе.
Болен си. В съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздравееш. Кажеш в себе си, че оздравяваш. Още на другия ден си здрав. Дойде другата мисъл, кажеш: „Няма да оздравея.“ И на следващия ден наистина не оздравяваш.
към беседата >>
Болен си.
Всякога във вас мисълта трябва да бъде положителна. Положителна мисъл е тази, че каквото кажеш, стане точно навреме. Кажеш нещо, и стане. Запример, дойде мисълта у тебе.
Болен си.
В съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздравееш. Кажеш в себе си, че оздравяваш. Още на другия ден си здрав. Дойде другата мисъл, кажеш: „Няма да оздравея.“ И на следващия ден наистина не оздравяваш. Питам сега: Ако ти не беше казал „ще оздравея“, щеше ли да оздравееш?
към беседата >>
В съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздравееш.
Всякога във вас мисълта трябва да бъде положителна. Положителна мисъл е тази, че каквото кажеш, стане точно навреме. Кажеш нещо, и стане. Запример, дойде мисълта у тебе. Болен си.
В съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздравееш.
Кажеш в себе си, че оздравяваш. Още на другия ден си здрав. Дойде другата мисъл, кажеш: „Няма да оздравея.“ И на следващия ден наистина не оздравяваш. Питам сега: Ако ти не беше казал „ще оздравея“, щеше ли да оздравееш? Понеже каза първото по Бога – ще оздравееш, и оздравя, понеже каза и второ, което не е по Бога – няма да оздравееш, повярва в това и не оздравя.
към беседата >>
Кажеш в себе си, че оздравяваш.
Положителна мисъл е тази, че каквото кажеш, стане точно навреме. Кажеш нещо, и стане. Запример, дойде мисълта у тебе. Болен си. В съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздравееш.
Кажеш в себе си, че оздравяваш.
Още на другия ден си здрав. Дойде другата мисъл, кажеш: „Няма да оздравея.“ И на следващия ден наистина не оздравяваш. Питам сега: Ако ти не беше казал „ще оздравея“, щеше ли да оздравееш? Понеже каза първото по Бога – ще оздравееш, и оздравя, понеже каза и второ, което не е по Бога – няма да оздравееш, повярва в това и не оздравя. Следователно тия двата процеса стават.
към беседата >>
Още на другия ден си здрав.
Кажеш нещо, и стане. Запример, дойде мисълта у тебе. Болен си. В съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздравееш. Кажеш в себе си, че оздравяваш.
Още на другия ден си здрав.
Дойде другата мисъл, кажеш: „Няма да оздравея.“ И на следващия ден наистина не оздравяваш. Питам сега: Ако ти не беше казал „ще оздравея“, щеше ли да оздравееш? Понеже каза първото по Бога – ще оздравееш, и оздравя, понеже каза и второ, което не е по Бога – няма да оздравееш, повярва в това и не оздравя. Следователно тия двата процеса стават. В човека дойде една мисъл, кажеш: „Аз ще се науча!
към беседата >>
Дойде другата мисъл, кажеш: „Няма да оздравея.“ И на следващия ден наистина не оздравяваш.
Запример, дойде мисълта у тебе. Болен си. В съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздравееш. Кажеш в себе си, че оздравяваш. Още на другия ден си здрав.
Дойде другата мисъл, кажеш: „Няма да оздравея.“ И на следващия ден наистина не оздравяваш.
Питам сега: Ако ти не беше казал „ще оздравея“, щеше ли да оздравееш? Понеже каза първото по Бога – ще оздравееш, и оздравя, понеже каза и второ, което не е по Бога – няма да оздравееш, повярва в това и не оздравя. Следователно тия двата процеса стават. В човека дойде една мисъл, кажеш: „Аз ще се науча! Аз ще служа на Бога!
към беседата >>
Питам сега: Ако ти не беше казал „ще оздравея“, щеше ли да оздравееш?
Болен си. В съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздравееш. Кажеш в себе си, че оздравяваш. Още на другия ден си здрав. Дойде другата мисъл, кажеш: „Няма да оздравея.“ И на следващия ден наистина не оздравяваш.
Питам сега: Ако ти не беше казал „ще оздравея“, щеше ли да оздравееш?
Понеже каза първото по Бога – ще оздравееш, и оздравя, понеже каза и второ, което не е по Бога – няма да оздравееш, повярва в това и не оздравя. Следователно тия двата процеса стават. В човека дойде една мисъл, кажеш: „Аз ще се науча! Аз ще служа на Бога! “ И така стане.
към беседата >>
Понеже каза първото по Бога – ще оздравееш, и оздравя, понеже каза и второ, което не е по Бога – няма да оздравееш, повярва в това и не оздравя.
В съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздравееш. Кажеш в себе си, че оздравяваш. Още на другия ден си здрав. Дойде другата мисъл, кажеш: „Няма да оздравея.“ И на следващия ден наистина не оздравяваш. Питам сега: Ако ти не беше казал „ще оздравея“, щеше ли да оздравееш?
Понеже каза първото по Бога – ще оздравееш, и оздравя, понеже каза и второ, което не е по Бога – няма да оздравееш, повярва в това и не оздравя.
Следователно тия двата процеса стават. В човека дойде една мисъл, кажеш: „Аз ще се науча! Аз ще служа на Бога! “ И така стане. Някой път кажеш: „Аз съм много слаб, от мене нищо няма да стане.“ И става точно така, както си казал.
към беседата >>
Следователно тия двата процеса стават.
Кажеш в себе си, че оздравяваш. Още на другия ден си здрав. Дойде другата мисъл, кажеш: „Няма да оздравея.“ И на следващия ден наистина не оздравяваш. Питам сега: Ако ти не беше казал „ще оздравея“, щеше ли да оздравееш? Понеже каза първото по Бога – ще оздравееш, и оздравя, понеже каза и второ, което не е по Бога – няма да оздравееш, повярва в това и не оздравя.
Следователно тия двата процеса стават.
В човека дойде една мисъл, кажеш: „Аз ще се науча! Аз ще служа на Бога! “ И така стане. Някой път кажеш: „Аз съм много слаб, от мене нищо няма да стане.“ И става точно така, както си казал.
към беседата >>
В човека дойде една мисъл, кажеш: „Аз ще се науча!
Още на другия ден си здрав. Дойде другата мисъл, кажеш: „Няма да оздравея.“ И на следващия ден наистина не оздравяваш. Питам сега: Ако ти не беше казал „ще оздравея“, щеше ли да оздравееш? Понеже каза първото по Бога – ще оздравееш, и оздравя, понеже каза и второ, което не е по Бога – няма да оздравееш, повярва в това и не оздравя. Следователно тия двата процеса стават.
В човека дойде една мисъл, кажеш: „Аз ще се науча!
Аз ще служа на Бога! “ И така стане. Някой път кажеш: „Аз съм много слаб, от мене нищо няма да стане.“ И става точно така, както си казал.
към беседата >>
Аз ще служа на Бога!
Дойде другата мисъл, кажеш: „Няма да оздравея.“ И на следващия ден наистина не оздравяваш. Питам сега: Ако ти не беше казал „ще оздравея“, щеше ли да оздравееш? Понеже каза първото по Бога – ще оздравееш, и оздравя, понеже каза и второ, което не е по Бога – няма да оздравееш, повярва в това и не оздравя. Следователно тия двата процеса стават. В човека дойде една мисъл, кажеш: „Аз ще се науча!
Аз ще служа на Бога!
“ И така стане. Някой път кажеш: „Аз съм много слаб, от мене нищо няма да стане.“ И става точно така, както си казал.
към беседата >>
“ И така стане.
Питам сега: Ако ти не беше казал „ще оздравея“, щеше ли да оздравееш? Понеже каза първото по Бога – ще оздравееш, и оздравя, понеже каза и второ, което не е по Бога – няма да оздравееш, повярва в това и не оздравя. Следователно тия двата процеса стават. В човека дойде една мисъл, кажеш: „Аз ще се науча! Аз ще служа на Бога!
“ И така стане.
Някой път кажеш: „Аз съм много слаб, от мене нищо няма да стане.“ И става точно така, както си казал.
към беседата >>
Някой път кажеш: „Аз съм много слаб, от мене нищо няма да стане.“ И става точно така, както си казал.
Понеже каза първото по Бога – ще оздравееш, и оздравя, понеже каза и второ, което не е по Бога – няма да оздравееш, повярва в това и не оздравя. Следователно тия двата процеса стават. В човека дойде една мисъл, кажеш: „Аз ще се науча! Аз ще служа на Бога! “ И така стане.
Някой път кажеш: „Аз съм много слаб, от мене нищо няма да стане.“ И става точно така, както си казал.
към беседата >>
Божественият живот у човека, това е най-красивото, което човек може да придобие.
Божественият живот у човека, това е най-красивото, което човек може да придобие.
Всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяка човешка постъпка, за да може да се реализира и да има добър резултат, непременно трябва да има Божественото вътре у себе си. Щом Божественото е в човешката мисъл, в човешкото желание и в човешката постъпка, то ще се реализира. Ако няма този Божествен импулс, тя не може да се реализира. И тогава ние оставаме само със своите мечти в света или със страдания и противоречия. Вие се раждате и казвате: „За в бъдеще аз ще стана нещо.“ Дойде бъдещето и нищо не стане от вас. Защо?
към беседата >>
Всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяка човешка постъпка, за да може да се реализира и да има добър резултат, непременно трябва да има Божественото вътре у себе си.
Божественият живот у човека, това е най-красивото, което човек може да придобие.
Всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяка човешка постъпка, за да може да се реализира и да има добър резултат, непременно трябва да има Божественото вътре у себе си.
Щом Божественото е в човешката мисъл, в човешкото желание и в човешката постъпка, то ще се реализира. Ако няма този Божествен импулс, тя не може да се реализира. И тогава ние оставаме само със своите мечти в света или със страдания и противоречия. Вие се раждате и казвате: „За в бъдеще аз ще стана нещо.“ Дойде бъдещето и нищо не стане от вас. Защо? Вие сте пропуснали настоящето.
към беседата >>
Щом Божественото е в човешката мисъл, в човешкото желание и в човешката постъпка, то ще се реализира.
Божественият живот у човека, това е най-красивото, което човек може да придобие. Всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяка човешка постъпка, за да може да се реализира и да има добър резултат, непременно трябва да има Божественото вътре у себе си.
Щом Божественото е в човешката мисъл, в човешкото желание и в човешката постъпка, то ще се реализира.
Ако няма този Божествен импулс, тя не може да се реализира. И тогава ние оставаме само със своите мечти в света или със страдания и противоречия. Вие се раждате и казвате: „За в бъдеще аз ще стана нещо.“ Дойде бъдещето и нищо не стане от вас. Защо? Вие сте пропуснали настоящето. В настоящето нещата се осъществяват.
към беседата >>
Ако няма този Божествен импулс, тя не може да се реализира.
Божественият живот у човека, това е най-красивото, което човек може да придобие. Всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяка човешка постъпка, за да може да се реализира и да има добър резултат, непременно трябва да има Божественото вътре у себе си. Щом Божественото е в човешката мисъл, в човешкото желание и в човешката постъпка, то ще се реализира.
Ако няма този Божествен импулс, тя не може да се реализира.
И тогава ние оставаме само със своите мечти в света или със страдания и противоречия. Вие се раждате и казвате: „За в бъдеще аз ще стана нещо.“ Дойде бъдещето и нищо не стане от вас. Защо? Вие сте пропуснали настоящето. В настоящето нещата се осъществяват. Или, другояче казано: В своето съзнание не трябва да допускаш да проникне абсолютно никакво съмнение!
към беседата >>
И тогава ние оставаме само със своите мечти в света или със страдания и противоречия.
Божественият живот у човека, това е най-красивото, което човек може да придобие. Всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяка човешка постъпка, за да може да се реализира и да има добър резултат, непременно трябва да има Божественото вътре у себе си. Щом Божественото е в човешката мисъл, в човешкото желание и в човешката постъпка, то ще се реализира. Ако няма този Божествен импулс, тя не може да се реализира.
И тогава ние оставаме само със своите мечти в света или със страдания и противоречия.
Вие се раждате и казвате: „За в бъдеще аз ще стана нещо.“ Дойде бъдещето и нищо не стане от вас. Защо? Вие сте пропуснали настоящето. В настоящето нещата се осъществяват. Или, другояче казано: В своето съзнание не трябва да допускаш да проникне абсолютно никакво съмнение! Когато една мисъл е права, никога не я спъвай, никога не се съмнявай в нея.
към беседата >>
Вие се раждате и казвате: „За в бъдеще аз ще стана нещо.“ Дойде бъдещето и нищо не стане от вас. Защо?
Божественият живот у човека, това е най-красивото, което човек може да придобие. Всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяка човешка постъпка, за да може да се реализира и да има добър резултат, непременно трябва да има Божественото вътре у себе си. Щом Божественото е в човешката мисъл, в човешкото желание и в човешката постъпка, то ще се реализира. Ако няма този Божествен импулс, тя не може да се реализира. И тогава ние оставаме само със своите мечти в света или със страдания и противоречия.
Вие се раждате и казвате: „За в бъдеще аз ще стана нещо.“ Дойде бъдещето и нищо не стане от вас. Защо?
Вие сте пропуснали настоящето. В настоящето нещата се осъществяват. Или, другояче казано: В своето съзнание не трябва да допускаш да проникне абсолютно никакво съмнение! Когато една мисъл е права, никога не я спъвай, никога не се съмнявай в нея. Страданията, които може да претърпиш повидимому, те са препятствия на пътя ти.
към беседата >>
Вие сте пропуснали настоящето.
Всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяка човешка постъпка, за да може да се реализира и да има добър резултат, непременно трябва да има Божественото вътре у себе си. Щом Божественото е в човешката мисъл, в човешкото желание и в човешката постъпка, то ще се реализира. Ако няма този Божествен импулс, тя не може да се реализира. И тогава ние оставаме само със своите мечти в света или със страдания и противоречия. Вие се раждате и казвате: „За в бъдеще аз ще стана нещо.“ Дойде бъдещето и нищо не стане от вас. Защо?
Вие сте пропуснали настоящето.
В настоящето нещата се осъществяват. Или, другояче казано: В своето съзнание не трябва да допускаш да проникне абсолютно никакво съмнение! Когато една мисъл е права, никога не я спъвай, никога не се съмнявай в нея. Страданията, които може да претърпиш повидимому, те са препятствия на пътя ти. Ако един пътешественик тръгне на път и се уплаши от планинските препятствия, реки и океани, той няма да се помръдне в пътя си.
към беседата >>
В настоящето нещата се осъществяват.
Щом Божественото е в човешката мисъл, в човешкото желание и в човешката постъпка, то ще се реализира. Ако няма този Божествен импулс, тя не може да се реализира. И тогава ние оставаме само със своите мечти в света или със страдания и противоречия. Вие се раждате и казвате: „За в бъдеще аз ще стана нещо.“ Дойде бъдещето и нищо не стане от вас. Защо? Вие сте пропуснали настоящето.
В настоящето нещата се осъществяват.
Или, другояче казано: В своето съзнание не трябва да допускаш да проникне абсолютно никакво съмнение! Когато една мисъл е права, никога не я спъвай, никога не се съмнявай в нея. Страданията, които може да претърпиш повидимому, те са препятствия на пътя ти. Ако един пътешественик тръгне на път и се уплаши от планинските препятствия, реки и океани, той няма да се помръдне в пътя си. А онзи, който е тръгнал на пътешествие, той не трябва да се бои от никакви препятствия.
към беседата >>
Или, другояче казано: В своето съзнание не трябва да допускаш да проникне абсолютно никакво съмнение!
Ако няма този Божествен импулс, тя не може да се реализира. И тогава ние оставаме само със своите мечти в света или със страдания и противоречия. Вие се раждате и казвате: „За в бъдеще аз ще стана нещо.“ Дойде бъдещето и нищо не стане от вас. Защо? Вие сте пропуснали настоящето. В настоящето нещата се осъществяват.
Или, другояче казано: В своето съзнание не трябва да допускаш да проникне абсолютно никакво съмнение!
Когато една мисъл е права, никога не я спъвай, никога не се съмнявай в нея. Страданията, които може да претърпиш повидимому, те са препятствия на пътя ти. Ако един пътешественик тръгне на път и се уплаши от планинските препятствия, реки и океани, той няма да се помръдне в пътя си. А онзи, който е тръгнал на пътешествие, той не трябва да се бои от никакви препятствия. И човек е в състояние да преодолее всичките мъчнотии, когато постъпва разумно.
към беседата >>
Когато една мисъл е права, никога не я спъвай, никога не се съмнявай в нея.
И тогава ние оставаме само със своите мечти в света или със страдания и противоречия. Вие се раждате и казвате: „За в бъдеще аз ще стана нещо.“ Дойде бъдещето и нищо не стане от вас. Защо? Вие сте пропуснали настоящето. В настоящето нещата се осъществяват. Или, другояче казано: В своето съзнание не трябва да допускаш да проникне абсолютно никакво съмнение!
Когато една мисъл е права, никога не я спъвай, никога не се съмнявай в нея.
Страданията, които може да претърпиш повидимому, те са препятствия на пътя ти. Ако един пътешественик тръгне на път и се уплаши от планинските препятствия, реки и океани, той няма да се помръдне в пътя си. А онзи, който е тръгнал на пътешествие, той не трябва да се бои от никакви препятствия. И човек е в състояние да преодолее всичките мъчнотии, когато постъпва разумно. Вас са ви научили на неща, които не са верни или си ги носите от миналото.
към беседата >>
Страданията, които може да претърпиш повидимому, те са препятствия на пътя ти.
Вие се раждате и казвате: „За в бъдеще аз ще стана нещо.“ Дойде бъдещето и нищо не стане от вас. Защо? Вие сте пропуснали настоящето. В настоящето нещата се осъществяват. Или, другояче казано: В своето съзнание не трябва да допускаш да проникне абсолютно никакво съмнение! Когато една мисъл е права, никога не я спъвай, никога не се съмнявай в нея.
Страданията, които може да претърпиш повидимому, те са препятствия на пътя ти.
Ако един пътешественик тръгне на път и се уплаши от планинските препятствия, реки и океани, той няма да се помръдне в пътя си. А онзи, който е тръгнал на пътешествие, той не трябва да се бои от никакви препятствия. И човек е в състояние да преодолее всичките мъчнотии, когато постъпва разумно. Вас са ви научили на неща, които не са верни или си ги носите от миналото. Казвате: „Господ е добър.“ Добър е Господ. Кога?
към беседата >>
Ако един пътешественик тръгне на път и се уплаши от планинските препятствия, реки и океани, той няма да се помръдне в пътя си.
Вие сте пропуснали настоящето. В настоящето нещата се осъществяват. Или, другояче казано: В своето съзнание не трябва да допускаш да проникне абсолютно никакво съмнение! Когато една мисъл е права, никога не я спъвай, никога не се съмнявай в нея. Страданията, които може да претърпиш повидимому, те са препятствия на пътя ти.
Ако един пътешественик тръгне на път и се уплаши от планинските препятствия, реки и океани, той няма да се помръдне в пътя си.
А онзи, който е тръгнал на пътешествие, той не трябва да се бои от никакви препятствия. И човек е в състояние да преодолее всичките мъчнотии, когато постъпва разумно. Вас са ви научили на неща, които не са верни или си ги носите от миналото. Казвате: „Господ е добър.“ Добър е Господ. Кога? Когато вършиш Волята Му.
към беседата >>
А онзи, който е тръгнал на пътешествие, той не трябва да се бои от никакви препятствия.
В настоящето нещата се осъществяват. Или, другояче казано: В своето съзнание не трябва да допускаш да проникне абсолютно никакво съмнение! Когато една мисъл е права, никога не я спъвай, никога не се съмнявай в нея. Страданията, които може да претърпиш повидимому, те са препятствия на пътя ти. Ако един пътешественик тръгне на път и се уплаши от планинските препятствия, реки и океани, той няма да се помръдне в пътя си.
А онзи, който е тръгнал на пътешествие, той не трябва да се бои от никакви препятствия.
И човек е в състояние да преодолее всичките мъчнотии, когато постъпва разумно. Вас са ви научили на неща, които не са верни или си ги носите от миналото. Казвате: „Господ е добър.“ Добър е Господ. Кога? Когато вършиш Волята Му. А щом не вършиш Волята Му, Неговата добрина няма да се прояви.
към беседата >>
И човек е в състояние да преодолее всичките мъчнотии, когато постъпва разумно.
Или, другояче казано: В своето съзнание не трябва да допускаш да проникне абсолютно никакво съмнение! Когато една мисъл е права, никога не я спъвай, никога не се съмнявай в нея. Страданията, които може да претърпиш повидимому, те са препятствия на пътя ти. Ако един пътешественик тръгне на път и се уплаши от планинските препятствия, реки и океани, той няма да се помръдне в пътя си. А онзи, който е тръгнал на пътешествие, той не трябва да се бои от никакви препятствия.
И човек е в състояние да преодолее всичките мъчнотии, когато постъпва разумно.
Вас са ви научили на неща, които не са верни или си ги носите от миналото. Казвате: „Господ е добър.“ Добър е Господ. Кога? Когато вършиш Волята Му. А щом не вършиш Волята Му, Неговата добрина няма да се прояви.
към беседата >>
Вас са ви научили на неща, които не са верни или си ги носите от миналото.
Когато една мисъл е права, никога не я спъвай, никога не се съмнявай в нея. Страданията, които може да претърпиш повидимому, те са препятствия на пътя ти. Ако един пътешественик тръгне на път и се уплаши от планинските препятствия, реки и океани, той няма да се помръдне в пътя си. А онзи, който е тръгнал на пътешествие, той не трябва да се бои от никакви препятствия. И човек е в състояние да преодолее всичките мъчнотии, когато постъпва разумно.
Вас са ви научили на неща, които не са верни или си ги носите от миналото.
Казвате: „Господ е добър.“ Добър е Господ. Кога? Когато вършиш Волята Му. А щом не вършиш Волята Му, Неговата добрина няма да се прояви.
към беседата >>
Казвате: „Господ е добър.“ Добър е Господ. Кога?
Страданията, които може да претърпиш повидимому, те са препятствия на пътя ти. Ако един пътешественик тръгне на път и се уплаши от планинските препятствия, реки и океани, той няма да се помръдне в пътя си. А онзи, който е тръгнал на пътешествие, той не трябва да се бои от никакви препятствия. И човек е в състояние да преодолее всичките мъчнотии, когато постъпва разумно. Вас са ви научили на неща, които не са верни или си ги носите от миналото.
Казвате: „Господ е добър.“ Добър е Господ. Кога?
Когато вършиш Волята Му. А щом не вършиш Волята Му, Неговата добрина няма да се прояви.
към беседата >>
Когато вършиш Волята Му.
Ако един пътешественик тръгне на път и се уплаши от планинските препятствия, реки и океани, той няма да се помръдне в пътя си. А онзи, който е тръгнал на пътешествие, той не трябва да се бои от никакви препятствия. И човек е в състояние да преодолее всичките мъчнотии, когато постъпва разумно. Вас са ви научили на неща, които не са верни или си ги носите от миналото. Казвате: „Господ е добър.“ Добър е Господ. Кога?
Когато вършиш Волята Му.
А щом не вършиш Волята Му, Неговата добрина няма да се прояви.
към беседата >>
А щом не вършиш Волята Му, Неговата добрина няма да се прояви.
А онзи, който е тръгнал на пътешествие, той не трябва да се бои от никакви препятствия. И човек е в състояние да преодолее всичките мъчнотии, когато постъпва разумно. Вас са ви научили на неща, които не са верни или си ги носите от миналото. Казвате: „Господ е добър.“ Добър е Господ. Кога? Когато вършиш Волята Му.
А щом не вършиш Волята Му, Неговата добрина няма да се прояви.
към беседата >>
Сега друго едно положение: Ние разделяме сегашния живот на религиозен, духовен живот и светски.
Сега друго едно положение: Ние разделяме сегашния живот на религиозен, духовен живот и светски.
Това е заблуждение. Никаква истина няма в това разграничение. Казвате: „Аз съм религиозен човек.“ Това е упражнение, това е залъгване. Не мислете, че всеки човек, който чертае, че все е инженер. Ти може да чертаеш планове на книга колкото искаш, но не мисли, че щом можеш да чертаеш, ти си инженер.
към беседата >>
Това е заблуждение.
Сега друго едно положение: Ние разделяме сегашния живот на религиозен, духовен живот и светски.
Това е заблуждение.
Никаква истина няма в това разграничение. Казвате: „Аз съм религиозен човек.“ Това е упражнение, това е залъгване. Не мислете, че всеки човек, който чертае, че все е инженер. Ти може да чертаеш планове на книга колкото искаш, но не мисли, че щом можеш да чертаеш, ти си инженер. Ако ти можеш да направиш без погрешка едно здание или един мост, това показва твоето инженерство.
към беседата >>
Никаква истина няма в това разграничение.
Сега друго едно положение: Ние разделяме сегашния живот на религиозен, духовен живот и светски. Това е заблуждение.
Никаква истина няма в това разграничение.
Казвате: „Аз съм религиозен човек.“ Това е упражнение, това е залъгване. Не мислете, че всеки човек, който чертае, че все е инженер. Ти може да чертаеш планове на книга колкото искаш, но не мисли, че щом можеш да чертаеш, ти си инженер. Ако ти можеш да направиш без погрешка едно здание или един мост, това показва твоето инженерство. Онзи, вещият инженер, има закони, по които построява мостове или други неща.
към беседата >>
Казвате: „Аз съм религиозен човек.“ Това е упражнение, това е залъгване.
Сега друго едно положение: Ние разделяме сегашния живот на религиозен, духовен живот и светски. Това е заблуждение. Никаква истина няма в това разграничение.
Казвате: „Аз съм религиозен човек.“ Това е упражнение, това е залъгване.
Не мислете, че всеки човек, който чертае, че все е инженер. Ти може да чертаеш планове на книга колкото искаш, но не мисли, че щом можеш да чертаеш, ти си инженер. Ако ти можеш да направиш без погрешка едно здание или един мост, това показва твоето инженерство. Онзи, вещият инженер, има закони, по които построява мостове или други неща. Но щом направи най-малкото опущение, независимо от това, че има диплома, той не е инженер.
към беседата >>
Не мислете, че всеки човек, който чертае, че все е инженер.
Сега друго едно положение: Ние разделяме сегашния живот на религиозен, духовен живот и светски. Това е заблуждение. Никаква истина няма в това разграничение. Казвате: „Аз съм религиозен човек.“ Това е упражнение, това е залъгване.
Не мислете, че всеки човек, който чертае, че все е инженер.
Ти може да чертаеш планове на книга колкото искаш, но не мисли, че щом можеш да чертаеш, ти си инженер. Ако ти можеш да направиш без погрешка едно здание или един мост, това показва твоето инженерство. Онзи, вещият инженер, има закони, по които построява мостове или други неща. Но щом направи най-малкото опущение, независимо от това, че има диплома, той не е инженер. Щом прави грешки, той не е инженер.
към беседата >>
Ти може да чертаеш планове на книга колкото искаш, но не мисли, че щом можеш да чертаеш, ти си инженер.
Сега друго едно положение: Ние разделяме сегашния живот на религиозен, духовен живот и светски. Това е заблуждение. Никаква истина няма в това разграничение. Казвате: „Аз съм религиозен човек.“ Това е упражнение, това е залъгване. Не мислете, че всеки човек, който чертае, че все е инженер.
Ти може да чертаеш планове на книга колкото искаш, но не мисли, че щом можеш да чертаеш, ти си инженер.
Ако ти можеш да направиш без погрешка едно здание или един мост, това показва твоето инженерство. Онзи, вещият инженер, има закони, по които построява мостове или други неща. Но щом направи най-малкото опущение, независимо от това, че има диплома, той не е инженер. Щом прави грешки, той не е инженер.
към беседата >>
Ако ти можеш да направиш без погрешка едно здание или един мост, това показва твоето инженерство.
Това е заблуждение. Никаква истина няма в това разграничение. Казвате: „Аз съм религиозен човек.“ Това е упражнение, това е залъгване. Не мислете, че всеки човек, който чертае, че все е инженер. Ти може да чертаеш планове на книга колкото искаш, но не мисли, че щом можеш да чертаеш, ти си инженер.
Ако ти можеш да направиш без погрешка едно здание или един мост, това показва твоето инженерство.
Онзи, вещият инженер, има закони, по които построява мостове или други неща. Но щом направи най-малкото опущение, независимо от това, че има диплома, той не е инженер. Щом прави грешки, той не е инженер.
към беседата >>
Онзи, вещият инженер, има закони, по които построява мостове или други неща.
Никаква истина няма в това разграничение. Казвате: „Аз съм религиозен човек.“ Това е упражнение, това е залъгване. Не мислете, че всеки човек, който чертае, че все е инженер. Ти може да чертаеш планове на книга колкото искаш, но не мисли, че щом можеш да чертаеш, ти си инженер. Ако ти можеш да направиш без погрешка едно здание или един мост, това показва твоето инженерство.
Онзи, вещият инженер, има закони, по които построява мостове или други неща.
Но щом направи най-малкото опущение, независимо от това, че има диплома, той не е инженер. Щом прави грешки, той не е инженер.
към беседата >>
Но щом направи най-малкото опущение, независимо от това, че има диплома, той не е инженер.
Казвате: „Аз съм религиозен човек.“ Това е упражнение, това е залъгване. Не мислете, че всеки човек, който чертае, че все е инженер. Ти може да чертаеш планове на книга колкото искаш, но не мисли, че щом можеш да чертаеш, ти си инженер. Ако ти можеш да направиш без погрешка едно здание или един мост, това показва твоето инженерство. Онзи, вещият инженер, има закони, по които построява мостове или други неща.
Но щом направи най-малкото опущение, независимо от това, че има диплома, той не е инженер.
Щом прави грешки, той не е инженер.
към беседата >>
Щом прави грешки, той не е инженер.
Не мислете, че всеки човек, който чертае, че все е инженер. Ти може да чертаеш планове на книга колкото искаш, но не мисли, че щом можеш да чертаеш, ти си инженер. Ако ти можеш да направиш без погрешка едно здание или един мост, това показва твоето инженерство. Онзи, вещият инженер, има закони, по които построява мостове или други неща. Но щом направи най-малкото опущение, независимо от това, че има диплома, той не е инженер.
Щом прави грешки, той не е инженер.
към беседата >>
Сега ние все сме от тия инженери, дето много работят, все хубави планове правят и все в живота куцат.
Сега ние все сме от тия инженери, дето много работят, все хубави планове правят и все в живота куцат.
Поправяме все и все не достига нещо. Гледаш, мярката е турена, нещо два метра и половина, а мериш го, мериш, на моста излиза два и 40 см. Десет сантиметра са изядени някъде. Някоя греда не отива от едната платформа до другата платформа. Запример някой от вас казва тъй: „Днес аз няма да говоря, ще търпя, каквото и да ми казват, нищо няма да казвам.“ Търпиш, търпиш, до вечерта.
към беседата >>
Поправяме все и все не достига нещо.
Сега ние все сме от тия инженери, дето много работят, все хубави планове правят и все в живота куцат.
Поправяме все и все не достига нещо.
Гледаш, мярката е турена, нещо два метра и половина, а мериш го, мериш, на моста излиза два и 40 см. Десет сантиметра са изядени някъде. Някоя греда не отива от едната платформа до другата платформа. Запример някой от вас казва тъй: „Днес аз няма да говоря, ще търпя, каквото и да ми казват, нищо няма да казвам.“ Търпиш, търпиш, до вечерта. Накрая вече проговаряш.
към беседата >>
Гледаш, мярката е турена, нещо два метра и половина, а мериш го, мериш, на моста излиза два и 40 см.
Сега ние все сме от тия инженери, дето много работят, все хубави планове правят и все в живота куцат. Поправяме все и все не достига нещо.
Гледаш, мярката е турена, нещо два метра и половина, а мериш го, мериш, на моста излиза два и 40 см.
Десет сантиметра са изядени някъде. Някоя греда не отива от едната платформа до другата платформа. Запример някой от вас казва тъй: „Днес аз няма да говоря, ще търпя, каквото и да ми казват, нищо няма да казвам.“ Търпиш, търпиш, до вечерта. Накрая вече проговаряш. Десетте сантиметра е това.
към беседата >>
Десет сантиметра са изядени някъде.
Сега ние все сме от тия инженери, дето много работят, все хубави планове правят и все в живота куцат. Поправяме все и все не достига нещо. Гледаш, мярката е турена, нещо два метра и половина, а мериш го, мериш, на моста излиза два и 40 см.
Десет сантиметра са изядени някъде.
Някоя греда не отива от едната платформа до другата платформа. Запример някой от вас казва тъй: „Днес аз няма да говоря, ще търпя, каквото и да ми казват, нищо няма да казвам.“ Търпиш, търпиш, до вечерта. Накрая вече проговаряш. Десетте сантиметра е това. Гредата падне долу.
към беседата >>
Някоя греда не отива от едната платформа до другата платформа.
Сега ние все сме от тия инженери, дето много работят, все хубави планове правят и все в живота куцат. Поправяме все и все не достига нещо. Гледаш, мярката е турена, нещо два метра и половина, а мериш го, мериш, на моста излиза два и 40 см. Десет сантиметра са изядени някъде.
Някоя греда не отива от едната платформа до другата платформа.
Запример някой от вас казва тъй: „Днес аз няма да говоря, ще търпя, каквото и да ми казват, нищо няма да казвам.“ Търпиш, търпиш, до вечерта. Накрая вече проговаряш. Десетте сантиметра е това. Гредата падне долу. Не си инженер.
към беседата >>
Запример някой от вас казва тъй: „Днес аз няма да говоря, ще търпя, каквото и да ми казват, нищо няма да казвам.“ Търпиш, търпиш, до вечерта.
Сега ние все сме от тия инженери, дето много работят, все хубави планове правят и все в живота куцат. Поправяме все и все не достига нещо. Гледаш, мярката е турена, нещо два метра и половина, а мериш го, мериш, на моста излиза два и 40 см. Десет сантиметра са изядени някъде. Някоя греда не отива от едната платформа до другата платформа.
Запример някой от вас казва тъй: „Днес аз няма да говоря, ще търпя, каквото и да ми казват, нищо няма да казвам.“ Търпиш, търпиш, до вечерта.
Накрая вече проговаряш. Десетте сантиметра е това. Гредата падне долу. Не си инженер. Няма какво.
към беседата >>
Накрая вече проговаряш.
Поправяме все и все не достига нещо. Гледаш, мярката е турена, нещо два метра и половина, а мериш го, мериш, на моста излиза два и 40 см. Десет сантиметра са изядени някъде. Някоя греда не отива от едната платформа до другата платформа. Запример някой от вас казва тъй: „Днес аз няма да говоря, ще търпя, каквото и да ми казват, нищо няма да казвам.“ Търпиш, търпиш, до вечерта.
Накрая вече проговаряш.
Десетте сантиметра е това. Гредата падне долу. Не си инженер. Няма какво. Дяволът нека ми говори, ще се разговарям с него.
към беседата >>
Десетте сантиметра е това.
Гледаш, мярката е турена, нещо два метра и половина, а мериш го, мериш, на моста излиза два и 40 см. Десет сантиметра са изядени някъде. Някоя греда не отива от едната платформа до другата платформа. Запример някой от вас казва тъй: „Днес аз няма да говоря, ще търпя, каквото и да ми казват, нищо няма да казвам.“ Търпиш, търпиш, до вечерта. Накрая вече проговаряш.
Десетте сантиметра е това.
Гредата падне долу. Не си инженер. Няма какво. Дяволът нека ми говори, ще се разговарям с него. Той ще каже: „Ти от това дърво ако хапнеш, ще станеш божество.“ Аз ще му кажа тъй: „Я хапни ти, аз искам най-първо ти да станеш божество, че после аз подир тебе.
към беседата >>
Гредата падне долу.
Десет сантиметра са изядени някъде. Някоя греда не отива от едната платформа до другата платформа. Запример някой от вас казва тъй: „Днес аз няма да говоря, ще търпя, каквото и да ми казват, нищо няма да казвам.“ Търпиш, търпиш, до вечерта. Накрая вече проговаряш. Десетте сантиметра е това.
Гредата падне долу.
Не си инженер. Няма какво. Дяволът нека ми говори, ще се разговарям с него. Той ще каже: „Ти от това дърво ако хапнеш, ще станеш божество.“ Аз ще му кажа тъй: „Я хапни ти, аз искам най-първо ти да станеш божество, че после аз подир тебе. Ти яж този ден, а аз ще видя и ще си помисля!
към беседата >>
Не си инженер.
Някоя греда не отива от едната платформа до другата платформа. Запример някой от вас казва тъй: „Днес аз няма да говоря, ще търпя, каквото и да ми казват, нищо няма да казвам.“ Търпиш, търпиш, до вечерта. Накрая вече проговаряш. Десетте сантиметра е това. Гредата падне долу.
Не си инженер.
Няма какво. Дяволът нека ми говори, ще се разговарям с него. Той ще каже: „Ти от това дърво ако хапнеш, ще станеш божество.“ Аз ще му кажа тъй: „Я хапни ти, аз искам най-първо ти да станеш божество, че после аз подир тебе. Ти яж този ден, а аз ще видя и ще си помисля! “ Аз ще го накарам той да яде.
към беседата >>
Няма какво.
Запример някой от вас казва тъй: „Днес аз няма да говоря, ще търпя, каквото и да ми казват, нищо няма да казвам.“ Търпиш, търпиш, до вечерта. Накрая вече проговаряш. Десетте сантиметра е това. Гредата падне долу. Не си инженер.
Няма какво.
Дяволът нека ми говори, ще се разговарям с него. Той ще каже: „Ти от това дърво ако хапнеш, ще станеш божество.“ Аз ще му кажа тъй: „Я хапни ти, аз искам най-първо ти да станеш божество, че после аз подир тебе. Ти яж този ден, а аз ще видя и ще си помисля! “ Аз ще го накарам той да яде. Не тургай ръката си в огъня, сложи дилафа в огъня.
към беседата >>
Дяволът нека ми говори, ще се разговарям с него.
Накрая вече проговаряш. Десетте сантиметра е това. Гредата падне долу. Не си инженер. Няма какво.
Дяволът нека ми говори, ще се разговарям с него.
Той ще каже: „Ти от това дърво ако хапнеш, ще станеш божество.“ Аз ще му кажа тъй: „Я хапни ти, аз искам най-първо ти да станеш божество, че после аз подир тебе. Ти яж този ден, а аз ще видя и ще си помисля! “ Аз ще го накарам той да яде. Не тургай ръката си в огъня, сложи дилафа в огъня. Дяволът го е научил така.
към беседата >>
Той ще каже: „Ти от това дърво ако хапнеш, ще станеш божество.“ Аз ще му кажа тъй: „Я хапни ти, аз искам най-първо ти да станеш божество, че после аз подир тебе.
Десетте сантиметра е това. Гредата падне долу. Не си инженер. Няма какво. Дяволът нека ми говори, ще се разговарям с него.
Той ще каже: „Ти от това дърво ако хапнеш, ще станеш божество.“ Аз ще му кажа тъй: „Я хапни ти, аз искам най-първо ти да станеш божество, че после аз подир тебе.
Ти яж този ден, а аз ще видя и ще си помисля! “ Аз ще го накарам той да яде. Не тургай ръката си в огъня, сложи дилафа в огъня. Дяволът го е научил така. Понеже се е парил много пъти, изведнъж не бръква с ръката си там, а взема дилафа.
към беседата >>
Ти яж този ден, а аз ще видя и ще си помисля!
Гредата падне долу. Не си инженер. Няма какво. Дяволът нека ми говори, ще се разговарям с него. Той ще каже: „Ти от това дърво ако хапнеш, ще станеш божество.“ Аз ще му кажа тъй: „Я хапни ти, аз искам най-първо ти да станеш божество, че после аз подир тебе.
Ти яж този ден, а аз ще видя и ще си помисля!
“ Аз ще го накарам той да яде. Не тургай ръката си в огъня, сложи дилафа в огъня. Дяволът го е научил така. Понеже се е парил много пъти, изведнъж не бръква с ръката си там, а взема дилафа. Та, всяко изкушение ти го считай като едно огнище.
към беседата >>
“ Аз ще го накарам той да яде.
Не си инженер. Няма какво. Дяволът нека ми говори, ще се разговарям с него. Той ще каже: „Ти от това дърво ако хапнеш, ще станеш божество.“ Аз ще му кажа тъй: „Я хапни ти, аз искам най-първо ти да станеш божество, че после аз подир тебе. Ти яж този ден, а аз ще видя и ще си помисля!
“ Аз ще го накарам той да яде.
Не тургай ръката си в огъня, сложи дилафа в огъня. Дяволът го е научил така. Понеже се е парил много пъти, изведнъж не бръква с ръката си там, а взема дилафа. Та, всяко изкушение ти го считай като едно огнище. Вземи дилафа, нека дилафът опита огъня, а не ти.
към беседата >>
Не тургай ръката си в огъня, сложи дилафа в огъня.
Няма какво. Дяволът нека ми говори, ще се разговарям с него. Той ще каже: „Ти от това дърво ако хапнеш, ще станеш божество.“ Аз ще му кажа тъй: „Я хапни ти, аз искам най-първо ти да станеш божество, че после аз подир тебе. Ти яж този ден, а аз ще видя и ще си помисля! “ Аз ще го накарам той да яде.
Не тургай ръката си в огъня, сложи дилафа в огъня.
Дяволът го е научил така. Понеже се е парил много пъти, изведнъж не бръква с ръката си там, а взема дилафа. Та, всяко изкушение ти го считай като едно огнище. Вземи дилафа, нека дилафът опита огъня, а не ти.
към беседата >>
Дяволът го е научил така.
Дяволът нека ми говори, ще се разговарям с него. Той ще каже: „Ти от това дърво ако хапнеш, ще станеш божество.“ Аз ще му кажа тъй: „Я хапни ти, аз искам най-първо ти да станеш божество, че после аз подир тебе. Ти яж този ден, а аз ще видя и ще си помисля! “ Аз ще го накарам той да яде. Не тургай ръката си в огъня, сложи дилафа в огъня.
Дяволът го е научил така.
Понеже се е парил много пъти, изведнъж не бръква с ръката си там, а взема дилафа. Та, всяко изкушение ти го считай като едно огнище. Вземи дилафа, нека дилафът опита огъня, а не ти.
към беседата >>
Понеже се е парил много пъти, изведнъж не бръква с ръката си там, а взема дилафа.
Той ще каже: „Ти от това дърво ако хапнеш, ще станеш божество.“ Аз ще му кажа тъй: „Я хапни ти, аз искам най-първо ти да станеш божество, че после аз подир тебе. Ти яж този ден, а аз ще видя и ще си помисля! “ Аз ще го накарам той да яде. Не тургай ръката си в огъня, сложи дилафа в огъня. Дяволът го е научил така.
Понеже се е парил много пъти, изведнъж не бръква с ръката си там, а взема дилафа.
Та, всяко изкушение ти го считай като едно огнище. Вземи дилафа, нека дилафът опита огъня, а не ти.
към беседата >>
Та, всяко изкушение ти го считай като едно огнище.
Ти яж този ден, а аз ще видя и ще си помисля! “ Аз ще го накарам той да яде. Не тургай ръката си в огъня, сложи дилафа в огъня. Дяволът го е научил така. Понеже се е парил много пъти, изведнъж не бръква с ръката си там, а взема дилафа.
Та, всяко изкушение ти го считай като едно огнище.
Вземи дилафа, нека дилафът опита огъня, а не ти.
към беседата >>
Вземи дилафа, нека дилафът опита огъня, а не ти.
“ Аз ще го накарам той да яде. Не тургай ръката си в огъня, сложи дилафа в огъня. Дяволът го е научил така. Понеже се е парил много пъти, изведнъж не бръква с ръката си там, а взема дилафа. Та, всяко изкушение ти го считай като едно огнище.
Вземи дилафа, нека дилафът опита огъня, а не ти.
към беседата >>
Ще ви кажа нещо, за което не сте мислили.
Ще ви кажа нещо, за което не сте мислили.
В младия има условията да остарее. То е слабата страна, че у младия има условията да остарее, има условията да престъпи Божия Закон, а щом го престъпи, ще остарее. В стария има условията да се подмлади. То е Божествената страна на стария. Ти като млад ако не разбираш Божия Закон, трябва да знаеш, че има условия да остарееш.
към беседата >>
В младия има условията да остарее.
Ще ви кажа нещо, за което не сте мислили.
В младия има условията да остарее.
То е слабата страна, че у младия има условията да остарее, има условията да престъпи Божия Закон, а щом го престъпи, ще остарее. В стария има условията да се подмлади. То е Божествената страна на стария. Ти като млад ако не разбираш Божия Закон, трябва да знаеш, че има условия да остарееш. И щом остарееш, ще умреш.
към беседата >>
То е слабата страна, че у младия има условията да остарее, има условията да престъпи Божия Закон, а щом го престъпи, ще остарее.
Ще ви кажа нещо, за което не сте мислили. В младия има условията да остарее.
То е слабата страна, че у младия има условията да остарее, има условията да престъпи Божия Закон, а щом го престъпи, ще остарее.
В стария има условията да се подмлади. То е Божествената страна на стария. Ти като млад ако не разбираш Божия Закон, трябва да знаеш, че има условия да остарееш. И щом остарееш, ще умреш. То е човешката страна.
към беседата >>
В стария има условията да се подмлади.
Ще ви кажа нещо, за което не сте мислили. В младия има условията да остарее. То е слабата страна, че у младия има условията да остарее, има условията да престъпи Божия Закон, а щом го престъпи, ще остарее.
В стария има условията да се подмлади.
То е Божествената страна на стария. Ти като млад ако не разбираш Божия Закон, трябва да знаеш, че има условия да остарееш. И щом остарееш, ще умреш. То е човешката страна. След като остарееш, ако съзнаваш, че в старостта има условия, за да се подмладиш, то е Божествената страна.
към беседата >>
То е Божествената страна на стария.
Ще ви кажа нещо, за което не сте мислили. В младия има условията да остарее. То е слабата страна, че у младия има условията да остарее, има условията да престъпи Божия Закон, а щом го престъпи, ще остарее. В стария има условията да се подмлади.
То е Божествената страна на стария.
Ти като млад ако не разбираш Божия Закон, трябва да знаеш, че има условия да остарееш. И щом остарееш, ще умреш. То е човешката страна. След като остарееш, ако съзнаваш, че в старостта има условия, за да се подмладиш, то е Божествената страна. Ще се подмладиш.
към беседата >>
Ти като млад ако не разбираш Божия Закон, трябва да знаеш, че има условия да остарееш.
Ще ви кажа нещо, за което не сте мислили. В младия има условията да остарее. То е слабата страна, че у младия има условията да остарее, има условията да престъпи Божия Закон, а щом го престъпи, ще остарее. В стария има условията да се подмлади. То е Божествената страна на стария.
Ти като млад ако не разбираш Божия Закон, трябва да знаеш, че има условия да остарееш.
И щом остарееш, ще умреш. То е човешката страна. След като остарееш, ако съзнаваш, че в старостта има условия, за да се подмладиш, то е Божествената страна. Ще се подмладиш. Но ако в старини изгубиш туй условие, ти няма да се подмладиш.
към беседата >>
И щом остарееш, ще умреш.
В младия има условията да остарее. То е слабата страна, че у младия има условията да остарее, има условията да престъпи Божия Закон, а щом го престъпи, ще остарее. В стария има условията да се подмлади. То е Божествената страна на стария. Ти като млад ако не разбираш Божия Закон, трябва да знаеш, че има условия да остарееш.
И щом остарееш, ще умреш.
То е човешката страна. След като остарееш, ако съзнаваш, че в старостта има условия, за да се подмладиш, то е Божествената страна. Ще се подмладиш. Но ако в старини изгубиш туй условие, ти няма да се подмладиш. Защо сте остарели?
към беседата >>
То е човешката страна.
То е слабата страна, че у младия има условията да остарее, има условията да престъпи Божия Закон, а щом го престъпи, ще остарее. В стария има условията да се подмлади. То е Божествената страна на стария. Ти като млад ако не разбираш Божия Закон, трябва да знаеш, че има условия да остарееш. И щом остарееш, ще умреш.
То е човешката страна.
След като остарееш, ако съзнаваш, че в старостта има условия, за да се подмладиш, то е Божествената страна. Ще се подмладиш. Но ако в старини изгубиш туй условие, ти няма да се подмладиш. Защо сте остарели? Защото не знаете, че във вашата младост се крие старостта.
към беседата >>
След като остарееш, ако съзнаваш, че в старостта има условия, за да се подмладиш, то е Божествената страна.
В стария има условията да се подмлади. То е Божествената страна на стария. Ти като млад ако не разбираш Божия Закон, трябва да знаеш, че има условия да остарееш. И щом остарееш, ще умреш. То е човешката страна.
След като остарееш, ако съзнаваш, че в старостта има условия, за да се подмладиш, то е Божествената страна.
Ще се подмладиш. Но ако в старини изгубиш туй условие, ти няма да се подмладиш. Защо сте остарели? Защото не знаете, че във вашата младост се крие старостта. И като остареете, пак не подозирате, че във вашата старост се крие младостта.
към беседата >>
Ще се подмладиш.
То е Божествената страна на стария. Ти като млад ако не разбираш Божия Закон, трябва да знаеш, че има условия да остарееш. И щом остарееш, ще умреш. То е човешката страна. След като остарееш, ако съзнаваш, че в старостта има условия, за да се подмладиш, то е Божествената страна.
Ще се подмладиш.
Но ако в старини изгубиш туй условие, ти няма да се подмладиш. Защо сте остарели? Защото не знаете, че във вашата младост се крие старостта. И като остареете, пак не подозирате, че във вашата старост се крие младостта. Две неща не знаете: Първо, че в младостта се е скрила старостта.
към беседата >>
Но ако в старини изгубиш туй условие, ти няма да се подмладиш.
Ти като млад ако не разбираш Божия Закон, трябва да знаеш, че има условия да остарееш. И щом остарееш, ще умреш. То е човешката страна. След като остарееш, ако съзнаваш, че в старостта има условия, за да се подмладиш, то е Божествената страна. Ще се подмладиш.
Но ако в старини изгубиш туй условие, ти няма да се подмладиш.
Защо сте остарели? Защото не знаете, че във вашата младост се крие старостта. И като остареете, пак не подозирате, че във вашата старост се крие младостта. Две неща не знаете: Първо, че в младостта се е скрила старостта. И когато остареете, казвате: „Остаряхме.
към беседата >>
Защо сте остарели?
И щом остарееш, ще умреш. То е човешката страна. След като остарееш, ако съзнаваш, че в старостта има условия, за да се подмладиш, то е Божествената страна. Ще се подмладиш. Но ако в старини изгубиш туй условие, ти няма да се подмладиш.
Защо сте остарели?
Защото не знаете, че във вашата младост се крие старостта. И като остареете, пак не подозирате, че във вашата старост се крие младостта. Две неща не знаете: Първо, че в младостта се е скрила старостта. И когато остареете, казвате: „Остаряхме. Какво мислихме, какво бяхме и какво станахме!
към беседата >>
Защото не знаете, че във вашата младост се крие старостта.
То е човешката страна. След като остарееш, ако съзнаваш, че в старостта има условия, за да се подмладиш, то е Божествената страна. Ще се подмладиш. Но ако в старини изгубиш туй условие, ти няма да се подмладиш. Защо сте остарели?
Защото не знаете, че във вашата младост се крие старостта.
И като остареете, пак не подозирате, че във вашата старост се крие младостта. Две неща не знаете: Първо, че в младостта се е скрила старостта. И когато остареете, казвате: „Остаряхме. Какво мислихме, какво бяхме и какво станахме! “ И тогава пак не подозирате, че в старостта е скрита младостта.
към беседата >>
И като остареете, пак не подозирате, че във вашата старост се крие младостта.
След като остарееш, ако съзнаваш, че в старостта има условия, за да се подмладиш, то е Божествената страна. Ще се подмладиш. Но ако в старини изгубиш туй условие, ти няма да се подмладиш. Защо сте остарели? Защото не знаете, че във вашата младост се крие старостта.
И като остареете, пак не подозирате, че във вашата старост се крие младостта.
Две неща не знаете: Първо, че в младостта се е скрила старостта. И когато остареете, казвате: „Остаряхме. Какво мислихме, какво бяхме и какво станахме! “ И тогава пак не подозирате, че в старостта е скрита младостта. Значи, когато човек се ражда, дяволът се крие в младостта.
към беседата >>
Две неща не знаете: Първо, че в младостта се е скрила старостта.
Ще се подмладиш. Но ако в старини изгубиш туй условие, ти няма да се подмладиш. Защо сте остарели? Защото не знаете, че във вашата младост се крие старостта. И като остареете, пак не подозирате, че във вашата старост се крие младостта.
Две неща не знаете: Първо, че в младостта се е скрила старостта.
И когато остареете, казвате: „Остаряхме. Какво мислихме, какво бяхме и какво станахме! “ И тогава пак не подозирате, че в старостта е скрита младостта. Значи, когато човек се ражда, дяволът се крие в младостта. И трябва да го намериш този дявол.
към беседата >>
И когато остареете, казвате: „Остаряхме.
Но ако в старини изгубиш туй условие, ти няма да се подмладиш. Защо сте остарели? Защото не знаете, че във вашата младост се крие старостта. И като остареете, пак не подозирате, че във вашата старост се крие младостта. Две неща не знаете: Първо, че в младостта се е скрила старостта.
И когато остареете, казвате: „Остаряхме.
Какво мислихме, какво бяхме и какво станахме! “ И тогава пак не подозирате, че в старостта е скрита младостта. Значи, когато човек се ражда, дяволът се крие в младостта. И трябва да го намериш този дявол. Да го изгониш, да не му позволиш да се проявява.
към беседата >>
Какво мислихме, какво бяхме и какво станахме!
Защо сте остарели? Защото не знаете, че във вашата младост се крие старостта. И като остареете, пак не подозирате, че във вашата старост се крие младостта. Две неща не знаете: Първо, че в младостта се е скрила старостта. И когато остареете, казвате: „Остаряхме.
Какво мислихме, какво бяхме и какво станахме!
“ И тогава пак не подозирате, че в старостта е скрита младостта. Значи, когато човек се ражда, дяволът се крие в младостта. И трябва да го намериш този дявол. Да го изгониш, да не му позволиш да се проявява.
към беседата >>
“ И тогава пак не подозирате, че в старостта е скрита младостта.
Защото не знаете, че във вашата младост се крие старостта. И като остареете, пак не подозирате, че във вашата старост се крие младостта. Две неща не знаете: Първо, че в младостта се е скрила старостта. И когато остареете, казвате: „Остаряхме. Какво мислихме, какво бяхме и какво станахме!
“ И тогава пак не подозирате, че в старостта е скрита младостта.
Значи, когато човек се ражда, дяволът се крие в младостта. И трябва да го намериш този дявол. Да го изгониш, да не му позволиш да се проявява.
към беседата >>
Значи, когато човек се ражда, дяволът се крие в младостта.
И като остареете, пак не подозирате, че във вашата старост се крие младостта. Две неща не знаете: Първо, че в младостта се е скрила старостта. И когато остареете, казвате: „Остаряхме. Какво мислихме, какво бяхме и какво станахме! “ И тогава пак не подозирате, че в старостта е скрита младостта.
Значи, когато човек се ражда, дяволът се крие в младостта.
И трябва да го намериш този дявол. Да го изгониш, да не му позволиш да се проявява.
към беседата >>
И трябва да го намериш този дявол.
Две неща не знаете: Първо, че в младостта се е скрила старостта. И когато остареете, казвате: „Остаряхме. Какво мислихме, какво бяхме и какво станахме! “ И тогава пак не подозирате, че в старостта е скрита младостта. Значи, когато човек се ражда, дяволът се крие в младостта.
И трябва да го намериш този дявол.
Да го изгониш, да не му позволиш да се проявява.
към беседата >>
Да го изгониш, да не му позволиш да се проявява.
И когато остареете, казвате: „Остаряхме. Какво мислихме, какво бяхме и какво станахме! “ И тогава пак не подозирате, че в старостта е скрита младостта. Значи, когато човек се ражда, дяволът се крие в младостта. И трябва да го намериш този дявол.
Да го изгониш, да не му позволиш да се проявява.
към беседата >>
Младите ще остареят ли или няма да остареят?
Младите ще остареят ли или няма да остареят?
Този е въпросът, който трябва да реши младият. Младият да знае ще остарее или млад ще остане, а старият трябва да мисли: „Аз, който остарях, ще остарея ли още или ще се подмладя? “ И Писанието казва тъй: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ Или, другояче казано: Онези, които възприемат Божията Любов, ще се подмладят! Белите косми няма да се махнат, но снегът по тях ще се стопи и дърветата ще почнат да растат. Сега знаете, когато космите почват да окапват от главата, това показва, че дърветата почват да съхнат.
към беседата >>
Този е въпросът, който трябва да реши младият.
Младите ще остареят ли или няма да остареят?
Този е въпросът, който трябва да реши младият.
Младият да знае ще остарее или млад ще остане, а старият трябва да мисли: „Аз, който остарях, ще остарея ли още или ще се подмладя? “ И Писанието казва тъй: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ Или, другояче казано: Онези, които възприемат Божията Любов, ще се подмладят! Белите косми няма да се махнат, но снегът по тях ще се стопи и дърветата ще почнат да растат. Сега знаете, когато космите почват да окапват от главата, това показва, че дърветата почват да съхнат. Някои от вас не искат да имат бели коси, вие искате да имате черни коси.
към беседата >>
Младият да знае ще остарее или млад ще остане, а старият трябва да мисли: „Аз, който остарях, ще остарея ли още или ще се подмладя?
Младите ще остареят ли или няма да остареят? Този е въпросът, който трябва да реши младият.
Младият да знае ще остарее или млад ще остане, а старият трябва да мисли: „Аз, който остарях, ще остарея ли още или ще се подмладя?
“ И Писанието казва тъй: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ Или, другояче казано: Онези, които възприемат Божията Любов, ще се подмладят! Белите косми няма да се махнат, но снегът по тях ще се стопи и дърветата ще почнат да растат. Сега знаете, когато космите почват да окапват от главата, това показва, че дърветата почват да съхнат. Някои от вас не искат да имат бели коси, вие искате да имате черни коси. Кои са причините, за да има човек черни косми?
към беседата >>
“ И Писанието казва тъй: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ Или, другояче казано: Онези, които възприемат Божията Любов, ще се подмладят!
Младите ще остареят ли или няма да остареят? Този е въпросът, който трябва да реши младият. Младият да знае ще остарее или млад ще остане, а старият трябва да мисли: „Аз, който остарях, ще остарея ли още или ще се подмладя?
“ И Писанието казва тъй: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ Или, другояче казано: Онези, които възприемат Божията Любов, ще се подмладят!
Белите косми няма да се махнат, но снегът по тях ще се стопи и дърветата ще почнат да растат. Сега знаете, когато космите почват да окапват от главата, това показва, че дърветата почват да съхнат. Някои от вас не искат да имат бели коси, вие искате да имате черни коси. Кои са причините, за да има човек черни косми? Черното значи, че човек само поема, взема, а бялото дава, то само дава.
към беседата >>
Белите косми няма да се махнат, но снегът по тях ще се стопи и дърветата ще почнат да растат.
Младите ще остареят ли или няма да остареят? Този е въпросът, който трябва да реши младият. Младият да знае ще остарее или млад ще остане, а старият трябва да мисли: „Аз, който остарях, ще остарея ли още или ще се подмладя? “ И Писанието казва тъй: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ Или, другояче казано: Онези, които възприемат Божията Любов, ще се подмладят!
Белите косми няма да се махнат, но снегът по тях ще се стопи и дърветата ще почнат да растат.
Сега знаете, когато космите почват да окапват от главата, това показва, че дърветата почват да съхнат. Някои от вас не искат да имат бели коси, вие искате да имате черни коси. Кои са причините, за да има човек черни косми? Черното значи, че човек само поема, взема, а бялото дава, то само дава. Хубаво е бялото.
към беседата >>
Сега знаете, когато космите почват да окапват от главата, това показва, че дърветата почват да съхнат.
Младите ще остареят ли или няма да остареят? Този е въпросът, който трябва да реши младият. Младият да знае ще остарее или млад ще остане, а старият трябва да мисли: „Аз, който остарях, ще остарея ли още или ще се подмладя? “ И Писанието казва тъй: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ Или, другояче казано: Онези, които възприемат Божията Любов, ще се подмладят! Белите косми няма да се махнат, но снегът по тях ще се стопи и дърветата ще почнат да растат.
Сега знаете, когато космите почват да окапват от главата, това показва, че дърветата почват да съхнат.
Някои от вас не искат да имат бели коси, вие искате да имате черни коси. Кои са причините, за да има човек черни косми? Черното значи, че човек само поема, взема, а бялото дава, то само дава. Хубаво е бялото. Всичко е раздадено.
към беседата >>
Някои от вас не искат да имат бели коси, вие искате да имате черни коси.
Този е въпросът, който трябва да реши младият. Младият да знае ще остарее или млад ще остане, а старият трябва да мисли: „Аз, който остарях, ще остарея ли още или ще се подмладя? “ И Писанието казва тъй: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ Или, другояче казано: Онези, които възприемат Божията Любов, ще се подмладят! Белите косми няма да се махнат, но снегът по тях ще се стопи и дърветата ще почнат да растат. Сега знаете, когато космите почват да окапват от главата, това показва, че дърветата почват да съхнат.
Някои от вас не искат да имат бели коси, вие искате да имате черни коси.
Кои са причините, за да има човек черни косми? Черното значи, че човек само поема, взема, а бялото дава, то само дава. Хубаво е бялото. Всичко е раздадено. Няма какво да раздаде повече.
към беседата >>
Кои са причините, за да има човек черни косми?
Младият да знае ще остарее или млад ще остане, а старият трябва да мисли: „Аз, който остарях, ще остарея ли още или ще се подмладя? “ И Писанието казва тъй: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ Или, другояче казано: Онези, които възприемат Божията Любов, ще се подмладят! Белите косми няма да се махнат, но снегът по тях ще се стопи и дърветата ще почнат да растат. Сега знаете, когато космите почват да окапват от главата, това показва, че дърветата почват да съхнат. Някои от вас не искат да имат бели коси, вие искате да имате черни коси.
Кои са причините, за да има човек черни косми?
Черното значи, че човек само поема, взема, а бялото дава, то само дава. Хубаво е бялото. Всичко е раздадено. Няма какво да раздаде повече. Като няма какво да дава, ликвидира с фирмата.
към беседата >>
Черното значи, че човек само поема, взема, а бялото дава, то само дава.
“ И Писанието казва тъй: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ Или, другояче казано: Онези, които възприемат Божията Любов, ще се подмладят! Белите косми няма да се махнат, но снегът по тях ще се стопи и дърветата ще почнат да растат. Сега знаете, когато космите почват да окапват от главата, това показва, че дърветата почват да съхнат. Някои от вас не искат да имат бели коси, вие искате да имате черни коси. Кои са причините, за да има човек черни косми?
Черното значи, че човек само поема, взема, а бялото дава, то само дава.
Хубаво е бялото. Всичко е раздадено. Няма какво да раздаде повече. Като няма какво да дава, ликвидира с фирмата. Черните косми говорят, че човек е един търговец, който сега е почнал с търговията.
към беседата >>
Хубаво е бялото.
Белите косми няма да се махнат, но снегът по тях ще се стопи и дърветата ще почнат да растат. Сега знаете, когато космите почват да окапват от главата, това показва, че дърветата почват да съхнат. Някои от вас не искат да имат бели коси, вие искате да имате черни коси. Кои са причините, за да има човек черни косми? Черното значи, че човек само поема, взема, а бялото дава, то само дава.
Хубаво е бялото.
Всичко е раздадено. Няма какво да раздаде повече. Като няма какво да дава, ликвидира с фирмата. Черните косми говорят, че човек е един търговец, който сега е почнал с търговията. Та, с черните коси са търговците, които сега отварят фирмата си и ползуват капитала си.
към беседата >>
Всичко е раздадено.
Сега знаете, когато космите почват да окапват от главата, това показва, че дърветата почват да съхнат. Някои от вас не искат да имат бели коси, вие искате да имате черни коси. Кои са причините, за да има човек черни косми? Черното значи, че човек само поема, взема, а бялото дава, то само дава. Хубаво е бялото.
Всичко е раздадено.
Няма какво да раздаде повече. Като няма какво да дава, ликвидира с фирмата. Черните косми говорят, че човек е един търговец, който сега е почнал с търговията. Та, с черните коси са търговците, които сега отварят фирмата си и ползуват капитала си. А с белите косми са тези, които харчат много и има опасност скоро да загубят фирмата си по нямане на капитал и трябва да ликвидират.
към беседата >>
Няма какво да раздаде повече.
Някои от вас не искат да имат бели коси, вие искате да имате черни коси. Кои са причините, за да има човек черни косми? Черното значи, че човек само поема, взема, а бялото дава, то само дава. Хубаво е бялото. Всичко е раздадено.
Няма какво да раздаде повече.
Като няма какво да дава, ликвидира с фирмата. Черните косми говорят, че човек е един търговец, който сега е почнал с търговията. Та, с черните коси са търговците, които сега отварят фирмата си и ползуват капитала си. А с белите косми са тези, които харчат много и има опасност скоро да загубят фирмата си по нямане на капитал и трябва да ликвидират. Сега по някой път хората казват, че когато косата понякога побелее на човек, тогава той поумнява.
към беседата >>
Като няма какво да дава, ликвидира с фирмата.
Кои са причините, за да има човек черни косми? Черното значи, че човек само поема, взема, а бялото дава, то само дава. Хубаво е бялото. Всичко е раздадено. Няма какво да раздаде повече.
Като няма какво да дава, ликвидира с фирмата.
Черните косми говорят, че човек е един търговец, който сега е почнал с търговията. Та, с черните коси са търговците, които сега отварят фирмата си и ползуват капитала си. А с белите косми са тези, които харчат много и има опасност скоро да загубят фирмата си по нямане на капитал и трябва да ликвидират. Сега по някой път хората казват, че когато косата понякога побелее на човек, тогава той поумнява. Вярно е, някой път поумняват, а някой път съвсем оглупяват.
към беседата >>
Черните косми говорят, че човек е един търговец, който сега е почнал с търговията.
Черното значи, че човек само поема, взема, а бялото дава, то само дава. Хубаво е бялото. Всичко е раздадено. Няма какво да раздаде повече. Като няма какво да дава, ликвидира с фирмата.
Черните косми говорят, че човек е един търговец, който сега е почнал с търговията.
Та, с черните коси са търговците, които сега отварят фирмата си и ползуват капитала си. А с белите косми са тези, които харчат много и има опасност скоро да загубят фирмата си по нямане на капитал и трябва да ликвидират. Сега по някой път хората казват, че когато косата понякога побелее на човек, тогава той поумнява. Вярно е, някой път поумняват, а някой път съвсем оглупяват. И двете твърдения са верни.
към беседата >>
Та, с черните коси са търговците, които сега отварят фирмата си и ползуват капитала си.
Хубаво е бялото. Всичко е раздадено. Няма какво да раздаде повече. Като няма какво да дава, ликвидира с фирмата. Черните косми говорят, че човек е един търговец, който сега е почнал с търговията.
Та, с черните коси са търговците, които сега отварят фирмата си и ползуват капитала си.
А с белите косми са тези, които харчат много и има опасност скоро да загубят фирмата си по нямане на капитал и трябва да ликвидират. Сега по някой път хората казват, че когато косата понякога побелее на човек, тогава той поумнява. Вярно е, някой път поумняват, а някой път съвсем оглупяват. И двете твърдения са верни. И с черните коси, и те поумняват, и те оглупяват.
към беседата >>
А с белите косми са тези, които харчат много и има опасност скоро да загубят фирмата си по нямане на капитал и трябва да ликвидират.
Всичко е раздадено. Няма какво да раздаде повече. Като няма какво да дава, ликвидира с фирмата. Черните косми говорят, че човек е един търговец, който сега е почнал с търговията. Та, с черните коси са търговците, които сега отварят фирмата си и ползуват капитала си.
А с белите косми са тези, които харчат много и има опасност скоро да загубят фирмата си по нямане на капитал и трябва да ликвидират.
Сега по някой път хората казват, че когато косата понякога побелее на човек, тогава той поумнява. Вярно е, някой път поумняват, а някой път съвсем оглупяват. И двете твърдения са верни. И с черните коси, и те поумняват, и те оглупяват. Този с черните коси си въобразява: „С големи капитали ще отида да работя това, онова, ще взема едно предприятие по-голямо, ще развия голяма дейност...“
към беседата >>
Сега по някой път хората казват, че когато косата понякога побелее на човек, тогава той поумнява.
Няма какво да раздаде повече. Като няма какво да дава, ликвидира с фирмата. Черните косми говорят, че човек е един търговец, който сега е почнал с търговията. Та, с черните коси са търговците, които сега отварят фирмата си и ползуват капитала си. А с белите косми са тези, които харчат много и има опасност скоро да загубят фирмата си по нямане на капитал и трябва да ликвидират.
Сега по някой път хората казват, че когато косата понякога побелее на човек, тогава той поумнява.
Вярно е, някой път поумняват, а някой път съвсем оглупяват. И двете твърдения са верни. И с черните коси, и те поумняват, и те оглупяват. Този с черните коси си въобразява: „С големи капитали ще отида да работя това, онова, ще взема едно предприятие по-голямо, ще развия голяма дейност...“
към беседата >>
Вярно е, някой път поумняват, а някой път съвсем оглупяват.
Като няма какво да дава, ликвидира с фирмата. Черните косми говорят, че човек е един търговец, който сега е почнал с търговията. Та, с черните коси са търговците, които сега отварят фирмата си и ползуват капитала си. А с белите косми са тези, които харчат много и има опасност скоро да загубят фирмата си по нямане на капитал и трябва да ликвидират. Сега по някой път хората казват, че когато косата понякога побелее на човек, тогава той поумнява.
Вярно е, някой път поумняват, а някой път съвсем оглупяват.
И двете твърдения са верни. И с черните коси, и те поумняват, и те оглупяват. Този с черните коси си въобразява: „С големи капитали ще отида да работя това, онова, ще взема едно предприятие по-голямо, ще развия голяма дейност...“
към беседата >>
И двете твърдения са верни.
Черните косми говорят, че човек е един търговец, който сега е почнал с търговията. Та, с черните коси са търговците, които сега отварят фирмата си и ползуват капитала си. А с белите косми са тези, които харчат много и има опасност скоро да загубят фирмата си по нямане на капитал и трябва да ликвидират. Сега по някой път хората казват, че когато косата понякога побелее на човек, тогава той поумнява. Вярно е, някой път поумняват, а някой път съвсем оглупяват.
И двете твърдения са верни.
И с черните коси, и те поумняват, и те оглупяват. Този с черните коси си въобразява: „С големи капитали ще отида да работя това, онова, ще взема едно предприятие по-голямо, ще развия голяма дейност...“
към беседата >>
И с черните коси, и те поумняват, и те оглупяват.
Та, с черните коси са търговците, които сега отварят фирмата си и ползуват капитала си. А с белите косми са тези, които харчат много и има опасност скоро да загубят фирмата си по нямане на капитал и трябва да ликвидират. Сега по някой път хората казват, че когато косата понякога побелее на човек, тогава той поумнява. Вярно е, някой път поумняват, а някой път съвсем оглупяват. И двете твърдения са верни.
И с черните коси, и те поумняват, и те оглупяват.
Този с черните коси си въобразява: „С големи капитали ще отида да работя това, онова, ще взема едно предприятие по-голямо, ще развия голяма дейност...“
към беседата >>
Този с черните коси си въобразява: „С големи капитали ще отида да работя това, онова, ще взема едно предприятие по-голямо, ще развия голяма дейност...“
А с белите косми са тези, които харчат много и има опасност скоро да загубят фирмата си по нямане на капитал и трябва да ликвидират. Сега по някой път хората казват, че когато косата понякога побелее на човек, тогава той поумнява. Вярно е, някой път поумняват, а някой път съвсем оглупяват. И двете твърдения са верни. И с черните коси, и те поумняват, и те оглупяват.
Този с черните коси си въобразява: „С големи капитали ще отида да работя това, онова, ще взема едно предприятие по-голямо, ще развия голяма дейност...“
към беседата >>
Сега аз ви говоря за неща съществени, които можете да приложите в ежедневния си живот.
Сега аз ви говоря за неща съществени, които можете да приложите в ежедневния си живот.
Мога да ви говоря и за големи работи, за отвлечени работи – и те са полезни. Мнозина искат да им кажа нещо. Аз съм щедър човек, мога да ви кажа много работи, толкова зная, че може да ви дам колкото искате, но няма да се ползувате нищо. Даже в моето знание вие ще се удавите съвсем и от вас нищо няма да остане. Съжалявам, че ще се удавите и затова всичко няма да дам.
към беседата >>
Мога да ви говоря и за големи работи, за отвлечени работи – и те са полезни.
Сега аз ви говоря за неща съществени, които можете да приложите в ежедневния си живот.
Мога да ви говоря и за големи работи, за отвлечени работи – и те са полезни.
Мнозина искат да им кажа нещо. Аз съм щедър човек, мога да ви кажа много работи, толкова зная, че може да ви дам колкото искате, но няма да се ползувате нищо. Даже в моето знание вие ще се удавите съвсем и от вас нищо няма да остане. Съжалявам, че ще се удавите и затова всичко няма да дам. В знанието може да се удави човек – каква полза, ако ти дадат един голям скъпоценен камък, а на десетина километра разбойници те хванат на моста и те оберат.
към беседата >>
Мнозина искат да им кажа нещо.
Сега аз ви говоря за неща съществени, които можете да приложите в ежедневния си живот. Мога да ви говоря и за големи работи, за отвлечени работи – и те са полезни.
Мнозина искат да им кажа нещо.
Аз съм щедър човек, мога да ви кажа много работи, толкова зная, че може да ви дам колкото искате, но няма да се ползувате нищо. Даже в моето знание вие ще се удавите съвсем и от вас нищо няма да остане. Съжалявам, че ще се удавите и затова всичко няма да дам. В знанието може да се удави човек – каква полза, ако ти дадат един голям скъпоценен камък, а на десетина километра разбойници те хванат на моста и те оберат. Значи, онова, което ще ти се даде да го носиш със себе си, трябва да можеш да го пазиш!
към беседата >>
Аз съм щедър човек, мога да ви кажа много работи, толкова зная, че може да ви дам колкото искате, но няма да се ползувате нищо.
Сега аз ви говоря за неща съществени, които можете да приложите в ежедневния си живот. Мога да ви говоря и за големи работи, за отвлечени работи – и те са полезни. Мнозина искат да им кажа нещо.
Аз съм щедър човек, мога да ви кажа много работи, толкова зная, че може да ви дам колкото искате, но няма да се ползувате нищо.
Даже в моето знание вие ще се удавите съвсем и от вас нищо няма да остане. Съжалявам, че ще се удавите и затова всичко няма да дам. В знанието може да се удави човек – каква полза, ако ти дадат един голям скъпоценен камък, а на десетина километра разбойници те хванат на моста и те оберат. Значи, онова, което ще ти се даде да го носиш със себе си, трябва да можеш да го пазиш! Ние много работи знаем и ги губим в света.
към беседата >>
Даже в моето знание вие ще се удавите съвсем и от вас нищо няма да остане.
Сега аз ви говоря за неща съществени, които можете да приложите в ежедневния си живот. Мога да ви говоря и за големи работи, за отвлечени работи – и те са полезни. Мнозина искат да им кажа нещо. Аз съм щедър човек, мога да ви кажа много работи, толкова зная, че може да ви дам колкото искате, но няма да се ползувате нищо.
Даже в моето знание вие ще се удавите съвсем и от вас нищо няма да остане.
Съжалявам, че ще се удавите и затова всичко няма да дам. В знанието може да се удави човек – каква полза, ако ти дадат един голям скъпоценен камък, а на десетина километра разбойници те хванат на моста и те оберат. Значи, онова, което ще ти се даде да го носиш със себе си, трябва да можеш да го пазиш! Ние много работи знаем и ги губим в света. Дойде ти една светла любов, една светла мисъл, искаш да приложиш Божията Любов и след като я прилагаш, след 10 години казваш: „Не си струва човек да обича.
към беседата >>
Съжалявам, че ще се удавите и затова всичко няма да дам.
Сега аз ви говоря за неща съществени, които можете да приложите в ежедневния си живот. Мога да ви говоря и за големи работи, за отвлечени работи – и те са полезни. Мнозина искат да им кажа нещо. Аз съм щедър човек, мога да ви кажа много работи, толкова зная, че може да ви дам колкото искате, но няма да се ползувате нищо. Даже в моето знание вие ще се удавите съвсем и от вас нищо няма да остане.
Съжалявам, че ще се удавите и затова всичко няма да дам.
В знанието може да се удави човек – каква полза, ако ти дадат един голям скъпоценен камък, а на десетина километра разбойници те хванат на моста и те оберат. Значи, онова, което ще ти се даде да го носиш със себе си, трябва да можеш да го пазиш! Ние много работи знаем и ги губим в света. Дойде ти една светла любов, една светла мисъл, искаш да приложиш Божията Любов и след като я прилагаш, след 10 години казваш: „Не си струва човек да обича. Човек трябва да уреди първо своите си работи.“ Аз слушах веднъж един евангелски проповедник – много красноречиво говори, проповядва от доста години.
към беседата >>
В знанието може да се удави човек – каква полза, ако ти дадат един голям скъпоценен камък, а на десетина километра разбойници те хванат на моста и те оберат.
Мога да ви говоря и за големи работи, за отвлечени работи – и те са полезни. Мнозина искат да им кажа нещо. Аз съм щедър човек, мога да ви кажа много работи, толкова зная, че може да ви дам колкото искате, но няма да се ползувате нищо. Даже в моето знание вие ще се удавите съвсем и от вас нищо няма да остане. Съжалявам, че ще се удавите и затова всичко няма да дам.
В знанието може да се удави човек – каква полза, ако ти дадат един голям скъпоценен камък, а на десетина километра разбойници те хванат на моста и те оберат.
Значи, онова, което ще ти се даде да го носиш със себе си, трябва да можеш да го пазиш! Ние много работи знаем и ги губим в света. Дойде ти една светла любов, една светла мисъл, искаш да приложиш Божията Любов и след като я прилагаш, след 10 години казваш: „Не си струва човек да обича. Човек трябва да уреди първо своите си работи.“ Аз слушах веднъж един евангелски проповедник – много красноречиво говори, проповядва от доста години. После се разочаровал от своето проповядване по известни причини.
към беседата >>
Значи, онова, което ще ти се даде да го носиш със себе си, трябва да можеш да го пазиш!
Мнозина искат да им кажа нещо. Аз съм щедър човек, мога да ви кажа много работи, толкова зная, че може да ви дам колкото искате, но няма да се ползувате нищо. Даже в моето знание вие ще се удавите съвсем и от вас нищо няма да остане. Съжалявам, че ще се удавите и затова всичко няма да дам. В знанието може да се удави човек – каква полза, ако ти дадат един голям скъпоценен камък, а на десетина километра разбойници те хванат на моста и те оберат.
Значи, онова, което ще ти се даде да го носиш със себе си, трябва да можеш да го пазиш!
Ние много работи знаем и ги губим в света. Дойде ти една светла любов, една светла мисъл, искаш да приложиш Божията Любов и след като я прилагаш, след 10 години казваш: „Не си струва човек да обича. Човек трябва да уреди първо своите си работи.“ Аз слушах веднъж един евангелски проповедник – много красноречиво говори, проповядва от доста години. После се разочаровал от своето проповядване по известни причини. И така се изразяваше, съжалявайки за изгубеното време: „Когато хората си уреждаха работите, аз пасях магаретата на патриката.“ Значи, когато си уреждали хората работите, като се женели, раждали деца и т.н., пък той е ходил да проповядва на хората, да ги обръща към Господа.
към беседата >>
Ние много работи знаем и ги губим в света.
Аз съм щедър човек, мога да ви кажа много работи, толкова зная, че може да ви дам колкото искате, но няма да се ползувате нищо. Даже в моето знание вие ще се удавите съвсем и от вас нищо няма да остане. Съжалявам, че ще се удавите и затова всичко няма да дам. В знанието може да се удави човек – каква полза, ако ти дадат един голям скъпоценен камък, а на десетина километра разбойници те хванат на моста и те оберат. Значи, онова, което ще ти се даде да го носиш със себе си, трябва да можеш да го пазиш!
Ние много работи знаем и ги губим в света.
Дойде ти една светла любов, една светла мисъл, искаш да приложиш Божията Любов и след като я прилагаш, след 10 години казваш: „Не си струва човек да обича. Човек трябва да уреди първо своите си работи.“ Аз слушах веднъж един евангелски проповедник – много красноречиво говори, проповядва от доста години. После се разочаровал от своето проповядване по известни причини. И така се изразяваше, съжалявайки за изгубеното време: „Когато хората си уреждаха работите, аз пасях магаретата на патриката.“ Значи, когато си уреждали хората работите, като се женели, раждали деца и т.н., пък той е ходил да проповядва на хората, да ги обръща към Господа. Това означава, че пасял магаретата на патриката.
към беседата >>
Дойде ти една светла любов, една светла мисъл, искаш да приложиш Божията Любов и след като я прилагаш, след 10 години казваш: „Не си струва човек да обича.
Даже в моето знание вие ще се удавите съвсем и от вас нищо няма да остане. Съжалявам, че ще се удавите и затова всичко няма да дам. В знанието може да се удави човек – каква полза, ако ти дадат един голям скъпоценен камък, а на десетина километра разбойници те хванат на моста и те оберат. Значи, онова, което ще ти се даде да го носиш със себе си, трябва да можеш да го пазиш! Ние много работи знаем и ги губим в света.
Дойде ти една светла любов, една светла мисъл, искаш да приложиш Божията Любов и след като я прилагаш, след 10 години казваш: „Не си струва човек да обича.
Човек трябва да уреди първо своите си работи.“ Аз слушах веднъж един евангелски проповедник – много красноречиво говори, проповядва от доста години. После се разочаровал от своето проповядване по известни причини. И така се изразяваше, съжалявайки за изгубеното време: „Когато хората си уреждаха работите, аз пасях магаретата на патриката.“ Значи, когато си уреждали хората работите, като се женели, раждали деца и т.н., пък той е ходил да проповядва на хората, да ги обръща към Господа. Това означава, че пасял магаретата на патриката. И този човек свършва с проповедничеството, за да си уреди работите и става търговец на материали, там загази и се самоуби.
към беседата >>
Човек трябва да уреди първо своите си работи.“ Аз слушах веднъж един евангелски проповедник – много красноречиво говори, проповядва от доста години.
Съжалявам, че ще се удавите и затова всичко няма да дам. В знанието може да се удави човек – каква полза, ако ти дадат един голям скъпоценен камък, а на десетина километра разбойници те хванат на моста и те оберат. Значи, онова, което ще ти се даде да го носиш със себе си, трябва да можеш да го пазиш! Ние много работи знаем и ги губим в света. Дойде ти една светла любов, една светла мисъл, искаш да приложиш Божията Любов и след като я прилагаш, след 10 години казваш: „Не си струва човек да обича.
Човек трябва да уреди първо своите си работи.“ Аз слушах веднъж един евангелски проповедник – много красноречиво говори, проповядва от доста години.
После се разочаровал от своето проповядване по известни причини. И така се изразяваше, съжалявайки за изгубеното време: „Когато хората си уреждаха работите, аз пасях магаретата на патриката.“ Значи, когато си уреждали хората работите, като се женели, раждали деца и т.н., пък той е ходил да проповядва на хората, да ги обръща към Господа. Това означава, че пасял магаретата на патриката. И този човек свършва с проповедничеството, за да си уреди работите и става търговец на материали, там загази и се самоуби. Пасането на магаретата на патриката беше лошо за него, но като престана да ги пасе, стана два пъти по-лошо.
към беседата >>
После се разочаровал от своето проповядване по известни причини.
В знанието може да се удави човек – каква полза, ако ти дадат един голям скъпоценен камък, а на десетина километра разбойници те хванат на моста и те оберат. Значи, онова, което ще ти се даде да го носиш със себе си, трябва да можеш да го пазиш! Ние много работи знаем и ги губим в света. Дойде ти една светла любов, една светла мисъл, искаш да приложиш Божията Любов и след като я прилагаш, след 10 години казваш: „Не си струва човек да обича. Човек трябва да уреди първо своите си работи.“ Аз слушах веднъж един евангелски проповедник – много красноречиво говори, проповядва от доста години.
После се разочаровал от своето проповядване по известни причини.
И така се изразяваше, съжалявайки за изгубеното време: „Когато хората си уреждаха работите, аз пасях магаретата на патриката.“ Значи, когато си уреждали хората работите, като се женели, раждали деца и т.н., пък той е ходил да проповядва на хората, да ги обръща към Господа. Това означава, че пасял магаретата на патриката. И този човек свършва с проповедничеството, за да си уреди работите и става търговец на материали, там загази и се самоуби. Пасането на магаретата на патриката беше лошо за него, но като престана да ги пасе, стана два пъти по-лошо.
към беседата >>
И така се изразяваше, съжалявайки за изгубеното време: „Когато хората си уреждаха работите, аз пасях магаретата на патриката.“ Значи, когато си уреждали хората работите, като се женели, раждали деца и т.н., пък той е ходил да проповядва на хората, да ги обръща към Господа.
Значи, онова, което ще ти се даде да го носиш със себе си, трябва да можеш да го пазиш! Ние много работи знаем и ги губим в света. Дойде ти една светла любов, една светла мисъл, искаш да приложиш Божията Любов и след като я прилагаш, след 10 години казваш: „Не си струва човек да обича. Човек трябва да уреди първо своите си работи.“ Аз слушах веднъж един евангелски проповедник – много красноречиво говори, проповядва от доста години. После се разочаровал от своето проповядване по известни причини.
И така се изразяваше, съжалявайки за изгубеното време: „Когато хората си уреждаха работите, аз пасях магаретата на патриката.“ Значи, когато си уреждали хората работите, като се женели, раждали деца и т.н., пък той е ходил да проповядва на хората, да ги обръща към Господа.
Това означава, че пасял магаретата на патриката. И този човек свършва с проповедничеството, за да си уреди работите и става търговец на материали, там загази и се самоуби. Пасането на магаретата на патриката беше лошо за него, но като престана да ги пасе, стана два пъти по-лошо.
към беседата >>
Това означава, че пасял магаретата на патриката.
Ние много работи знаем и ги губим в света. Дойде ти една светла любов, една светла мисъл, искаш да приложиш Божията Любов и след като я прилагаш, след 10 години казваш: „Не си струва човек да обича. Човек трябва да уреди първо своите си работи.“ Аз слушах веднъж един евангелски проповедник – много красноречиво говори, проповядва от доста години. После се разочаровал от своето проповядване по известни причини. И така се изразяваше, съжалявайки за изгубеното време: „Когато хората си уреждаха работите, аз пасях магаретата на патриката.“ Значи, когато си уреждали хората работите, като се женели, раждали деца и т.н., пък той е ходил да проповядва на хората, да ги обръща към Господа.
Това означава, че пасял магаретата на патриката.
И този човек свършва с проповедничеството, за да си уреди работите и става търговец на материали, там загази и се самоуби. Пасането на магаретата на патриката беше лошо за него, но като престана да ги пасе, стана два пъти по-лошо.
към беседата >>
И този човек свършва с проповедничеството, за да си уреди работите и става търговец на материали, там загази и се самоуби.
Дойде ти една светла любов, една светла мисъл, искаш да приложиш Божията Любов и след като я прилагаш, след 10 години казваш: „Не си струва човек да обича. Човек трябва да уреди първо своите си работи.“ Аз слушах веднъж един евангелски проповедник – много красноречиво говори, проповядва от доста години. После се разочаровал от своето проповядване по известни причини. И така се изразяваше, съжалявайки за изгубеното време: „Когато хората си уреждаха работите, аз пасях магаретата на патриката.“ Значи, когато си уреждали хората работите, като се женели, раждали деца и т.н., пък той е ходил да проповядва на хората, да ги обръща към Господа. Това означава, че пасял магаретата на патриката.
И този човек свършва с проповедничеството, за да си уреди работите и става търговец на материали, там загази и се самоуби.
Пасането на магаретата на патриката беше лошо за него, но като престана да ги пасе, стана два пъти по-лошо.
към беседата >>
Пасането на магаретата на патриката беше лошо за него, но като престана да ги пасе, стана два пъти по-лошо.
Човек трябва да уреди първо своите си работи.“ Аз слушах веднъж един евангелски проповедник – много красноречиво говори, проповядва от доста години. После се разочаровал от своето проповядване по известни причини. И така се изразяваше, съжалявайки за изгубеното време: „Когато хората си уреждаха работите, аз пасях магаретата на патриката.“ Значи, когато си уреждали хората работите, като се женели, раждали деца и т.н., пък той е ходил да проповядва на хората, да ги обръща към Господа. Това означава, че пасял магаретата на патриката. И този човек свършва с проповедничеството, за да си уреди работите и става търговец на материали, там загази и се самоуби.
Пасането на магаретата на патриката беше лошо за него, но като престана да ги пасе, стана два пъти по-лошо.
към беседата >>
В ежедневния си живот, каквато и работа да вършите, питайте се в тази ваша работа има ли нещо Божествено.
В ежедневния си живот, каквато и работа да вършите, питайте се в тази ваша работа има ли нещо Божествено.
Пишеш ли, четеш ли, слуга ли си някъде, метеш ли, инженер ли си, лекар ли си, каквато и работа да вършиш, питай се в нея има ли нещо хубаво, Божествено. И ако ти така мислиш, ще почувствуваш нещо радостно. Няма работа, каквато и нищожна да е, в която да няма нещо Божествено. Ние искаме да бъдем богати. Богатството има Божествената страна.
към беседата >>
Пишеш ли, четеш ли, слуга ли си някъде, метеш ли, инженер ли си, лекар ли си, каквато и работа да вършиш, питай се в нея има ли нещо хубаво, Божествено.
В ежедневния си живот, каквато и работа да вършите, питайте се в тази ваша работа има ли нещо Божествено.
Пишеш ли, четеш ли, слуга ли си някъде, метеш ли, инженер ли си, лекар ли си, каквато и работа да вършиш, питай се в нея има ли нещо хубаво, Божествено.
И ако ти така мислиш, ще почувствуваш нещо радостно. Няма работа, каквато и нищожна да е, в която да няма нещо Божествено. Ние искаме да бъдем богати. Богатството има Божествената страна. Ти си сиромах – и в сиромашията има една Божествена страна.
към беседата >>
И ако ти така мислиш, ще почувствуваш нещо радостно.
В ежедневния си живот, каквато и работа да вършите, питайте се в тази ваша работа има ли нещо Божествено. Пишеш ли, четеш ли, слуга ли си някъде, метеш ли, инженер ли си, лекар ли си, каквато и работа да вършиш, питай се в нея има ли нещо хубаво, Божествено.
И ако ти така мислиш, ще почувствуваш нещо радостно.
Няма работа, каквато и нищожна да е, в която да няма нещо Божествено. Ние искаме да бъдем богати. Богатството има Божествената страна. Ти си сиромах – и в сиромашията има една Божествена страна. Здрав си – има Божествена страна в здравето.
към беседата >>
Няма работа, каквато и нищожна да е, в която да няма нещо Божествено.
В ежедневния си живот, каквато и работа да вършите, питайте се в тази ваша работа има ли нещо Божествено. Пишеш ли, четеш ли, слуга ли си някъде, метеш ли, инженер ли си, лекар ли си, каквато и работа да вършиш, питай се в нея има ли нещо хубаво, Божествено. И ако ти така мислиш, ще почувствуваш нещо радостно.
Няма работа, каквато и нищожна да е, в която да няма нещо Божествено.
Ние искаме да бъдем богати. Богатството има Божествената страна. Ти си сиромах – и в сиромашията има една Божествена страна. Здрав си – има Божествена страна в здравето. Болен си – няма Божествена страна в болестта.
към беседата >>
Ние искаме да бъдем богати.
В ежедневния си живот, каквато и работа да вършите, питайте се в тази ваша работа има ли нещо Божествено. Пишеш ли, четеш ли, слуга ли си някъде, метеш ли, инженер ли си, лекар ли си, каквато и работа да вършиш, питай се в нея има ли нещо хубаво, Божествено. И ако ти така мислиш, ще почувствуваш нещо радостно. Няма работа, каквато и нищожна да е, в която да няма нещо Божествено.
Ние искаме да бъдем богати.
Богатството има Божествената страна. Ти си сиромах – и в сиромашията има една Божествена страна. Здрав си – има Божествена страна в здравето. Болен си – няма Божествена страна в болестта. Имаш знания – Божествено има в знанието.
към беседата >>
Богатството има Божествената страна.
В ежедневния си живот, каквато и работа да вършите, питайте се в тази ваша работа има ли нещо Божествено. Пишеш ли, четеш ли, слуга ли си някъде, метеш ли, инженер ли си, лекар ли си, каквато и работа да вършиш, питай се в нея има ли нещо хубаво, Божествено. И ако ти така мислиш, ще почувствуваш нещо радостно. Няма работа, каквато и нищожна да е, в която да няма нещо Божествено. Ние искаме да бъдем богати.
Богатството има Божествената страна.
Ти си сиромах – и в сиромашията има една Божествена страна. Здрав си – има Божествена страна в здравето. Болен си – няма Божествена страна в болестта. Имаш знания – Божествено има в знанието. Невежа си – има Божествена страна и в невежеството.
към беседата >>
Ти си сиромах – и в сиромашията има една Божествена страна.
Пишеш ли, четеш ли, слуга ли си някъде, метеш ли, инженер ли си, лекар ли си, каквато и работа да вършиш, питай се в нея има ли нещо хубаво, Божествено. И ако ти така мислиш, ще почувствуваш нещо радостно. Няма работа, каквато и нищожна да е, в която да няма нещо Божествено. Ние искаме да бъдем богати. Богатството има Божествената страна.
Ти си сиромах – и в сиромашията има една Божествена страна.
Здрав си – има Божествена страна в здравето. Болен си – няма Божествена страна в болестта. Имаш знания – Божествено има в знанието. Невежа си – има Божествена страна и в невежеството. Не считай, че като си невежа, че е лошо нещо.
към беседата >>
Здрав си – има Божествена страна в здравето.
И ако ти така мислиш, ще почувствуваш нещо радостно. Няма работа, каквато и нищожна да е, в която да няма нещо Божествено. Ние искаме да бъдем богати. Богатството има Божествената страна. Ти си сиромах – и в сиромашията има една Божествена страна.
Здрав си – има Божествена страна в здравето.
Болен си – няма Божествена страна в болестта. Имаш знания – Божествено има в знанието. Невежа си – има Божествена страна и в невежеството. Не считай, че като си невежа, че е лошо нещо. Някой казва: „Аз съм невежа.“ Че, то е едно благо за дадения случай!
към беседата >>
Болен си – няма Божествена страна в болестта.
Няма работа, каквато и нищожна да е, в която да няма нещо Божествено. Ние искаме да бъдем богати. Богатството има Божествената страна. Ти си сиромах – и в сиромашията има една Божествена страна. Здрав си – има Божествена страна в здравето.
Болен си – няма Божествена страна в болестта.
Имаш знания – Божествено има в знанието. Невежа си – има Божествена страна и в невежеството. Не считай, че като си невежа, че е лошо нещо. Някой казва: „Аз съм невежа.“ Че, то е едно благо за дадения случай! Че кой не е невежа?
към беседата >>
Имаш знания – Божествено има в знанието.
Ние искаме да бъдем богати. Богатството има Божествената страна. Ти си сиромах – и в сиромашията има една Божествена страна. Здрав си – има Божествена страна в здравето. Болен си – няма Божествена страна в болестта.
Имаш знания – Божествено има в знанието.
Невежа си – има Божествена страна и в невежеството. Не считай, че като си невежа, че е лошо нещо. Някой казва: „Аз съм невежа.“ Че, то е едно благо за дадения случай! Че кой не е невежа? Аз пътувам на 10 километра.
към беседата >>
Невежа си – има Божествена страна и в невежеството.
Богатството има Божествената страна. Ти си сиромах – и в сиромашията има една Божествена страна. Здрав си – има Божествена страна в здравето. Болен си – няма Божествена страна в болестта. Имаш знания – Божествено има в знанието.
Невежа си – има Божествена страна и в невежеството.
Не считай, че като си невежа, че е лошо нещо. Някой казва: „Аз съм невежа.“ Че, то е едно благо за дадения случай! Че кой не е невежа? Аз пътувам на 10 километра. Не зная какво има на пътя пред мене.
към беседата >>
Не считай, че като си невежа, че е лошо нещо.
Ти си сиромах – и в сиромашията има една Божествена страна. Здрав си – има Божествена страна в здравето. Болен си – няма Божествена страна в болестта. Имаш знания – Божествено има в знанието. Невежа си – има Божествена страна и в невежеството.
Не считай, че като си невежа, че е лошо нещо.
Някой казва: „Аз съм невежа.“ Че, то е едно благо за дадения случай! Че кой не е невежа? Аз пътувам на 10 километра. Не зная какво има на пътя пред мене. Някой овчар, който е пред мене, знае повече от мене.
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм невежа.“ Че, то е едно благо за дадения случай!
Здрав си – има Божествена страна в здравето. Болен си – няма Божествена страна в болестта. Имаш знания – Божествено има в знанието. Невежа си – има Божествена страна и в невежеството. Не считай, че като си невежа, че е лошо нещо.
Някой казва: „Аз съм невежа.“ Че, то е едно благо за дадения случай!
Че кой не е невежа? Аз пътувам на 10 километра. Не зная какво има на пътя пред мене. Някой овчар, който е пред мене, знае повече от мене. Какво от това?
към беседата >>
3.
Постижимото
,
НБ
, София, 1.10.1933г.,
Погрешката е в твоя слух: ти не можеш да определиш онзи интервал музикално и не можеш да дадеш израз на тона.
То е вътрешно субективно схващане. Ние се произнасяме някога пресилено. Често учителят казва на някой ученик: „Много лошо свириш.“ – „Как може да свиря лошо? Аз не съм лош човек.“ Професорът не свързва лошавината на свиренето с характера. Учителят казва: „Лошо свириш.“ А ученикът казва: „Аз не съм лош човек.“ Какъв е баща ти, не зная, какъв си ти, не зная, но ти лошо свириш.
Погрешката е в твоя слух: ти не можеш да определиш онзи интервал музикално и не можеш да дадеш израз на тона.
Или като свириш, или като пееш, не можеш да дадеш правилна форма на една своя мисъл, не можеш да дадеш правилна форма на едно свое чувство, не можеш да дадеш правилна форма на една своя постъпка. Всякога тия престъпления правим.
към беседата >>
Най-първо, за такава жена аз няма да имам високо мнение.
Жената казва: „Слушай, досега ти си ходил с други жени, [вече] няма да ходиш, само мене ще гледаш. Вечерно време преди до десет не си се прибирал. Ако си човек, след 6 часа да си тук.“ Питам: Каква разлика има, като пуснат някого от затвора? Казват му: „В 6 часа в затвора ще бъдеш, ако не, втори път не те пущаме! “ Каква разлика има туй ограничение?
Най-първо, за такава жена аз няма да имам високо мнение.
Защото, ако аз съм безчестен човек, който не живее добре, и най-добрата жена да взема, пак няма да живея добре; ако съм честен, нямам нужда от контрол. Законът е все същият.
към беседата >>
Или като свириш, или като пееш, не можеш да дадеш правилна форма на една своя мисъл, не можеш да дадеш правилна форма на едно свое чувство, не можеш да дадеш правилна форма на една своя постъпка.
Ние се произнасяме някога пресилено. Често учителят казва на някой ученик: „Много лошо свириш.“ – „Как може да свиря лошо? Аз не съм лош човек.“ Професорът не свързва лошавината на свиренето с характера. Учителят казва: „Лошо свириш.“ А ученикът казва: „Аз не съм лош човек.“ Какъв е баща ти, не зная, какъв си ти, не зная, но ти лошо свириш. Погрешката е в твоя слух: ти не можеш да определиш онзи интервал музикално и не можеш да дадеш израз на тона.
Или като свириш, или като пееш, не можеш да дадеш правилна форма на една своя мисъл, не можеш да дадеш правилна форма на едно свое чувство, не можеш да дадеш правилна форма на една своя постъпка.
Всякога тия престъпления правим.
към беседата >>
Защото, ако аз съм безчестен човек, който не живее добре, и най-добрата жена да взема, пак няма да живея добре; ако съм честен, нямам нужда от контрол.
Вечерно време преди до десет не си се прибирал. Ако си човек, след 6 часа да си тук.“ Питам: Каква разлика има, като пуснат някого от затвора? Казват му: „В 6 часа в затвора ще бъдеш, ако не, втори път не те пущаме! “ Каква разлика има туй ограничение? Най-първо, за такава жена аз няма да имам високо мнение.
Защото, ако аз съм безчестен човек, който не живее добре, и най-добрата жена да взема, пак няма да живея добре; ако съм честен, нямам нужда от контрол.
Законът е все същият.
към беседата >>
Всякога тия престъпления правим.
Често учителят казва на някой ученик: „Много лошо свириш.“ – „Как може да свиря лошо? Аз не съм лош човек.“ Професорът не свързва лошавината на свиренето с характера. Учителят казва: „Лошо свириш.“ А ученикът казва: „Аз не съм лош човек.“ Какъв е баща ти, не зная, какъв си ти, не зная, но ти лошо свириш. Погрешката е в твоя слух: ти не можеш да определиш онзи интервал музикално и не можеш да дадеш израз на тона. Или като свириш, или като пееш, не можеш да дадеш правилна форма на една своя мисъл, не можеш да дадеш правилна форма на едно свое чувство, не можеш да дадеш правилна форма на една своя постъпка.
Всякога тия престъпления правим.
към беседата >>
Законът е все същият.
Ако си човек, след 6 часа да си тук.“ Питам: Каква разлика има, като пуснат някого от затвора? Казват му: „В 6 часа в затвора ще бъдеш, ако не, втори път не те пущаме! “ Каква разлика има туй ограничение? Най-първо, за такава жена аз няма да имам високо мнение. Защото, ако аз съм безчестен човек, който не живее добре, и най-добрата жена да взема, пак няма да живея добре; ако съм честен, нямам нужда от контрол.
Законът е все същият.
към беседата >>
Не е лесна работа да живееш на Земята и да бъдеш ти сам доволен.
Не е лесна работа да живееш на Земята и да бъдеш ти сам доволен.
Представете си: ние, съвременните хора, искаме да живеем добре. Някой казва: „Искам да ми дадеш мнението, я покажи как се дава критика, човекът свири ли добре или не.“ Аз съм първокласен музикант, седна, дава се изпит, свиря едно парче и гледам лицата на тези, които слушат. Ако започнат да си свиват веждите, да се мръщят, малко да са неспокойни, след като изляза, казвам: „Много зле свирих.“ Кажи нещо хубаво. Всички тия хора, които слушаха, са неблагодарни. Аз една дума да кажа, другите ще кажат, и те го знаят.
към беседата >>
Ние някой път контролираме Божествените постъпки: де Господ е направил право и де Господ не е направил право, дали отиваме право.
Ние някой път контролираме Божествените постъпки: де Господ е направил право и де Господ не е направил право, дали отиваме право.
Нямаме право ни най-малко и си изгубваме мира. Не искам да хвърлям упрек на вашите възгледи ни най-малко, но има известни възгледи в живота, които не носят никаква критика, те носят големи пакости. Те са атавизъм, това е атавизъм на цялото човечество. Те са недъзи, от които трябва да се освободи цялото човечество. Вземете недъга подозрението, ревността – как ще се освободите?
към беседата >>
Представете си: ние, съвременните хора, искаме да живеем добре.
Не е лесна работа да живееш на Земята и да бъдеш ти сам доволен.
Представете си: ние, съвременните хора, искаме да живеем добре.
Някой казва: „Искам да ми дадеш мнението, я покажи как се дава критика, човекът свири ли добре или не.“ Аз съм първокласен музикант, седна, дава се изпит, свиря едно парче и гледам лицата на тези, които слушат. Ако започнат да си свиват веждите, да се мръщят, малко да са неспокойни, след като изляза, казвам: „Много зле свирих.“ Кажи нещо хубаво. Всички тия хора, които слушаха, са неблагодарни. Аз една дума да кажа, другите ще кажат, и те го знаят. Когато лицата просветват на тия, учените хора, казвам: „Много хубаво свиря.“ Туй значи да кажеш истината.
към беседата >>
Нямаме право ни най-малко и си изгубваме мира.
Ние някой път контролираме Божествените постъпки: де Господ е направил право и де Господ не е направил право, дали отиваме право.
Нямаме право ни най-малко и си изгубваме мира.
Не искам да хвърлям упрек на вашите възгледи ни най-малко, но има известни възгледи в живота, които не носят никаква критика, те носят големи пакости. Те са атавизъм, това е атавизъм на цялото човечество. Те са недъзи, от които трябва да се освободи цялото човечество. Вземете недъга подозрението, ревността – как ще се освободите? Имаш слуга, изгуби се нещо вкъщи и веднага казваш: „Слугата е!
към беседата >>
Някой казва: „Искам да ми дадеш мнението, я покажи как се дава критика, човекът свири ли добре или не.“ Аз съм първокласен музикант, седна, дава се изпит, свиря едно парче и гледам лицата на тези, които слушат.
Не е лесна работа да живееш на Земята и да бъдеш ти сам доволен. Представете си: ние, съвременните хора, искаме да живеем добре.
Някой казва: „Искам да ми дадеш мнението, я покажи как се дава критика, човекът свири ли добре или не.“ Аз съм първокласен музикант, седна, дава се изпит, свиря едно парче и гледам лицата на тези, които слушат.
Ако започнат да си свиват веждите, да се мръщят, малко да са неспокойни, след като изляза, казвам: „Много зле свирих.“ Кажи нещо хубаво. Всички тия хора, които слушаха, са неблагодарни. Аз една дума да кажа, другите ще кажат, и те го знаят. Когато лицата просветват на тия, учените хора, казвам: „Много хубаво свиря.“ Туй значи да кажеш истината. По някой път вие свирите и казвате: „Как мислиш, аз свиря ли добре?
към беседата >>
Не искам да хвърлям упрек на вашите възгледи ни най-малко, но има известни възгледи в живота, които не носят никаква критика, те носят големи пакости.
Ние някой път контролираме Божествените постъпки: де Господ е направил право и де Господ не е направил право, дали отиваме право. Нямаме право ни най-малко и си изгубваме мира.
Не искам да хвърлям упрек на вашите възгледи ни най-малко, но има известни възгледи в живота, които не носят никаква критика, те носят големи пакости.
Те са атавизъм, това е атавизъм на цялото човечество. Те са недъзи, от които трябва да се освободи цялото човечество. Вземете недъга подозрението, ревността – как ще се освободите? Имаш слуга, изгуби се нещо вкъщи и веднага казваш: „Слугата е! “ Намериш изгубеното, казваш: „Направих погрешка.“ Изгуби се друго, пак хванеш слугата.
към беседата >>
Ако започнат да си свиват веждите, да се мръщят, малко да са неспокойни, след като изляза, казвам: „Много зле свирих.“ Кажи нещо хубаво.
Не е лесна работа да живееш на Земята и да бъдеш ти сам доволен. Представете си: ние, съвременните хора, искаме да живеем добре. Някой казва: „Искам да ми дадеш мнението, я покажи как се дава критика, човекът свири ли добре или не.“ Аз съм първокласен музикант, седна, дава се изпит, свиря едно парче и гледам лицата на тези, които слушат.
Ако започнат да си свиват веждите, да се мръщят, малко да са неспокойни, след като изляза, казвам: „Много зле свирих.“ Кажи нещо хубаво.
Всички тия хора, които слушаха, са неблагодарни. Аз една дума да кажа, другите ще кажат, и те го знаят. Когато лицата просветват на тия, учените хора, казвам: „Много хубаво свиря.“ Туй значи да кажеш истината. По някой път вие свирите и казвате: „Как мислиш, аз свиря ли добре? “ Когато гледам лицата на светиите се мръщят, когато гледам лицата на добрите хора се мръщят, аз прилагам закона еднакво за всички, всички засяга еднакво, и за мене, и за вас – навсякъде законът е същият.
към беседата >>
Те са атавизъм, това е атавизъм на цялото човечество.
Ние някой път контролираме Божествените постъпки: де Господ е направил право и де Господ не е направил право, дали отиваме право. Нямаме право ни най-малко и си изгубваме мира. Не искам да хвърлям упрек на вашите възгледи ни най-малко, но има известни възгледи в живота, които не носят никаква критика, те носят големи пакости.
Те са атавизъм, това е атавизъм на цялото човечество.
Те са недъзи, от които трябва да се освободи цялото човечество. Вземете недъга подозрението, ревността – как ще се освободите? Имаш слуга, изгуби се нещо вкъщи и веднага казваш: „Слугата е! “ Намериш изгубеното, казваш: „Направих погрешка.“ Изгуби се друго, пак хванеш слугата. Питам: Де е това да зная, че моят слуга не може да краде, да зная, че тази вещ не може да се изгуби?
към беседата >>
Всички тия хора, които слушаха, са неблагодарни.
Не е лесна работа да живееш на Земята и да бъдеш ти сам доволен. Представете си: ние, съвременните хора, искаме да живеем добре. Някой казва: „Искам да ми дадеш мнението, я покажи как се дава критика, човекът свири ли добре или не.“ Аз съм първокласен музикант, седна, дава се изпит, свиря едно парче и гледам лицата на тези, които слушат. Ако започнат да си свиват веждите, да се мръщят, малко да са неспокойни, след като изляза, казвам: „Много зле свирих.“ Кажи нещо хубаво.
Всички тия хора, които слушаха, са неблагодарни.
Аз една дума да кажа, другите ще кажат, и те го знаят. Когато лицата просветват на тия, учените хора, казвам: „Много хубаво свиря.“ Туй значи да кажеш истината. По някой път вие свирите и казвате: „Как мислиш, аз свиря ли добре? “ Когато гледам лицата на светиите се мръщят, когато гледам лицата на добрите хора се мръщят, аз прилагам закона еднакво за всички, всички засяга еднакво, и за мене, и за вас – навсякъде законът е същият. Даже, аз като свиря, ще кажа: „Втори път ще се приготвя да свиря по-хубаво.“ Тогава на тия учени хора ще кажа: „Ще ме извините, малко ви причиних неприятност, но втори път като свиря, мисля десет пъти да свиря по-хубаво, отколкото сега свиря.“ Ще има едно вътрешно снизхождение, за да ви помогнат.
към беседата >>
Те са недъзи, от които трябва да се освободи цялото човечество.
Ние някой път контролираме Божествените постъпки: де Господ е направил право и де Господ не е направил право, дали отиваме право. Нямаме право ни най-малко и си изгубваме мира. Не искам да хвърлям упрек на вашите възгледи ни най-малко, но има известни възгледи в живота, които не носят никаква критика, те носят големи пакости. Те са атавизъм, това е атавизъм на цялото човечество.
Те са недъзи, от които трябва да се освободи цялото човечество.
Вземете недъга подозрението, ревността – как ще се освободите? Имаш слуга, изгуби се нещо вкъщи и веднага казваш: „Слугата е! “ Намериш изгубеното, казваш: „Направих погрешка.“ Изгуби се друго, пак хванеш слугата. Питам: Де е това да зная, че моят слуга не може да краде, да зная, че тази вещ не може да се изгуби? Ако си в Европа и минаваш границата, ще ти отворят куфарите, да не би да носиш нещо забранено.
към беседата >>
Аз една дума да кажа, другите ще кажат, и те го знаят.
Не е лесна работа да живееш на Земята и да бъдеш ти сам доволен. Представете си: ние, съвременните хора, искаме да живеем добре. Някой казва: „Искам да ми дадеш мнението, я покажи как се дава критика, човекът свири ли добре или не.“ Аз съм първокласен музикант, седна, дава се изпит, свиря едно парче и гледам лицата на тези, които слушат. Ако започнат да си свиват веждите, да се мръщят, малко да са неспокойни, след като изляза, казвам: „Много зле свирих.“ Кажи нещо хубаво. Всички тия хора, които слушаха, са неблагодарни.
Аз една дума да кажа, другите ще кажат, и те го знаят.
Когато лицата просветват на тия, учените хора, казвам: „Много хубаво свиря.“ Туй значи да кажеш истината. По някой път вие свирите и казвате: „Как мислиш, аз свиря ли добре? “ Когато гледам лицата на светиите се мръщят, когато гледам лицата на добрите хора се мръщят, аз прилагам закона еднакво за всички, всички засяга еднакво, и за мене, и за вас – навсякъде законът е същият. Даже, аз като свиря, ще кажа: „Втори път ще се приготвя да свиря по-хубаво.“ Тогава на тия учени хора ще кажа: „Ще ме извините, малко ви причиних неприятност, но втори път като свиря, мисля десет пъти да свиря по-хубаво, отколкото сега свиря.“ Ще има едно вътрешно снизхождение, за да ви помогнат.
към беседата >>
Вземете недъга подозрението, ревността – как ще се освободите?
Ние някой път контролираме Божествените постъпки: де Господ е направил право и де Господ не е направил право, дали отиваме право. Нямаме право ни най-малко и си изгубваме мира. Не искам да хвърлям упрек на вашите възгледи ни най-малко, но има известни възгледи в живота, които не носят никаква критика, те носят големи пакости. Те са атавизъм, това е атавизъм на цялото човечество. Те са недъзи, от които трябва да се освободи цялото човечество.
Вземете недъга подозрението, ревността – как ще се освободите?
Имаш слуга, изгуби се нещо вкъщи и веднага казваш: „Слугата е! “ Намериш изгубеното, казваш: „Направих погрешка.“ Изгуби се друго, пак хванеш слугата. Питам: Де е това да зная, че моят слуга не може да краде, да зная, че тази вещ не може да се изгуби? Ако си в Европа и минаваш границата, ще ти отворят куфарите, да не би да носиш нещо забранено. Формалности са това.
към беседата >>
Когато лицата просветват на тия, учените хора, казвам: „Много хубаво свиря.“ Туй значи да кажеш истината.
Представете си: ние, съвременните хора, искаме да живеем добре. Някой казва: „Искам да ми дадеш мнението, я покажи как се дава критика, човекът свири ли добре или не.“ Аз съм първокласен музикант, седна, дава се изпит, свиря едно парче и гледам лицата на тези, които слушат. Ако започнат да си свиват веждите, да се мръщят, малко да са неспокойни, след като изляза, казвам: „Много зле свирих.“ Кажи нещо хубаво. Всички тия хора, които слушаха, са неблагодарни. Аз една дума да кажа, другите ще кажат, и те го знаят.
Когато лицата просветват на тия, учените хора, казвам: „Много хубаво свиря.“ Туй значи да кажеш истината.
По някой път вие свирите и казвате: „Как мислиш, аз свиря ли добре? “ Когато гледам лицата на светиите се мръщят, когато гледам лицата на добрите хора се мръщят, аз прилагам закона еднакво за всички, всички засяга еднакво, и за мене, и за вас – навсякъде законът е същият. Даже, аз като свиря, ще кажа: „Втори път ще се приготвя да свиря по-хубаво.“ Тогава на тия учени хора ще кажа: „Ще ме извините, малко ви причиних неприятност, но втори път като свиря, мисля десет пъти да свиря по-хубаво, отколкото сега свиря.“ Ще има едно вътрешно снизхождение, за да ви помогнат.
към беседата >>
Имаш слуга, изгуби се нещо вкъщи и веднага казваш: „Слугата е!
Нямаме право ни най-малко и си изгубваме мира. Не искам да хвърлям упрек на вашите възгледи ни най-малко, но има известни възгледи в живота, които не носят никаква критика, те носят големи пакости. Те са атавизъм, това е атавизъм на цялото човечество. Те са недъзи, от които трябва да се освободи цялото човечество. Вземете недъга подозрението, ревността – как ще се освободите?
Имаш слуга, изгуби се нещо вкъщи и веднага казваш: „Слугата е!
“ Намериш изгубеното, казваш: „Направих погрешка.“ Изгуби се друго, пак хванеш слугата. Питам: Де е това да зная, че моят слуга не може да краде, да зная, че тази вещ не може да се изгуби? Ако си в Европа и минаваш границата, ще ти отворят куфарите, да не би да носиш нещо забранено. Формалности са това.
към беседата >>
По някой път вие свирите и казвате: „Как мислиш, аз свиря ли добре?
Някой казва: „Искам да ми дадеш мнението, я покажи как се дава критика, човекът свири ли добре или не.“ Аз съм първокласен музикант, седна, дава се изпит, свиря едно парче и гледам лицата на тези, които слушат. Ако започнат да си свиват веждите, да се мръщят, малко да са неспокойни, след като изляза, казвам: „Много зле свирих.“ Кажи нещо хубаво. Всички тия хора, които слушаха, са неблагодарни. Аз една дума да кажа, другите ще кажат, и те го знаят. Когато лицата просветват на тия, учените хора, казвам: „Много хубаво свиря.“ Туй значи да кажеш истината.
По някой път вие свирите и казвате: „Как мислиш, аз свиря ли добре?
“ Когато гледам лицата на светиите се мръщят, когато гледам лицата на добрите хора се мръщят, аз прилагам закона еднакво за всички, всички засяга еднакво, и за мене, и за вас – навсякъде законът е същият. Даже, аз като свиря, ще кажа: „Втори път ще се приготвя да свиря по-хубаво.“ Тогава на тия учени хора ще кажа: „Ще ме извините, малко ви причиних неприятност, но втори път като свиря, мисля десет пъти да свиря по-хубаво, отколкото сега свиря.“ Ще има едно вътрешно снизхождение, за да ви помогнат.
към беседата >>
“ Намериш изгубеното, казваш: „Направих погрешка.“ Изгуби се друго, пак хванеш слугата.
Не искам да хвърлям упрек на вашите възгледи ни най-малко, но има известни възгледи в живота, които не носят никаква критика, те носят големи пакости. Те са атавизъм, това е атавизъм на цялото човечество. Те са недъзи, от които трябва да се освободи цялото човечество. Вземете недъга подозрението, ревността – как ще се освободите? Имаш слуга, изгуби се нещо вкъщи и веднага казваш: „Слугата е!
“ Намериш изгубеното, казваш: „Направих погрешка.“ Изгуби се друго, пак хванеш слугата.
Питам: Де е това да зная, че моят слуга не може да краде, да зная, че тази вещ не може да се изгуби? Ако си в Европа и минаваш границата, ще ти отворят куфарите, да не би да носиш нещо забранено. Формалности са това.
към беседата >>
“ Когато гледам лицата на светиите се мръщят, когато гледам лицата на добрите хора се мръщят, аз прилагам закона еднакво за всички, всички засяга еднакво, и за мене, и за вас – навсякъде законът е същият.
Ако започнат да си свиват веждите, да се мръщят, малко да са неспокойни, след като изляза, казвам: „Много зле свирих.“ Кажи нещо хубаво. Всички тия хора, които слушаха, са неблагодарни. Аз една дума да кажа, другите ще кажат, и те го знаят. Когато лицата просветват на тия, учените хора, казвам: „Много хубаво свиря.“ Туй значи да кажеш истината. По някой път вие свирите и казвате: „Как мислиш, аз свиря ли добре?
“ Когато гледам лицата на светиите се мръщят, когато гледам лицата на добрите хора се мръщят, аз прилагам закона еднакво за всички, всички засяга еднакво, и за мене, и за вас – навсякъде законът е същият.
Даже, аз като свиря, ще кажа: „Втори път ще се приготвя да свиря по-хубаво.“ Тогава на тия учени хора ще кажа: „Ще ме извините, малко ви причиних неприятност, но втори път като свиря, мисля десет пъти да свиря по-хубаво, отколкото сега свиря.“ Ще има едно вътрешно снизхождение, за да ви помогнат.
към беседата >>
Питам: Де е това да зная, че моят слуга не може да краде, да зная, че тази вещ не може да се изгуби?
Те са атавизъм, това е атавизъм на цялото човечество. Те са недъзи, от които трябва да се освободи цялото човечество. Вземете недъга подозрението, ревността – как ще се освободите? Имаш слуга, изгуби се нещо вкъщи и веднага казваш: „Слугата е! “ Намериш изгубеното, казваш: „Направих погрешка.“ Изгуби се друго, пак хванеш слугата.
Питам: Де е това да зная, че моят слуга не може да краде, да зная, че тази вещ не може да се изгуби?
Ако си в Европа и минаваш границата, ще ти отворят куфарите, да не би да носиш нещо забранено. Формалности са това.
към беседата >>
Даже, аз като свиря, ще кажа: „Втори път ще се приготвя да свиря по-хубаво.“ Тогава на тия учени хора ще кажа: „Ще ме извините, малко ви причиних неприятност, но втори път като свиря, мисля десет пъти да свиря по-хубаво, отколкото сега свиря.“ Ще има едно вътрешно снизхождение, за да ви помогнат.
Всички тия хора, които слушаха, са неблагодарни. Аз една дума да кажа, другите ще кажат, и те го знаят. Когато лицата просветват на тия, учените хора, казвам: „Много хубаво свиря.“ Туй значи да кажеш истината. По някой път вие свирите и казвате: „Как мислиш, аз свиря ли добре? “ Когато гледам лицата на светиите се мръщят, когато гледам лицата на добрите хора се мръщят, аз прилагам закона еднакво за всички, всички засяга еднакво, и за мене, и за вас – навсякъде законът е същият.
Даже, аз като свиря, ще кажа: „Втори път ще се приготвя да свиря по-хубаво.“ Тогава на тия учени хора ще кажа: „Ще ме извините, малко ви причиних неприятност, но втори път като свиря, мисля десет пъти да свиря по-хубаво, отколкото сега свиря.“ Ще има едно вътрешно снизхождение, за да ви помогнат.
към беседата >>
Ако си в Европа и минаваш границата, ще ти отворят куфарите, да не би да носиш нещо забранено.
Те са недъзи, от които трябва да се освободи цялото човечество. Вземете недъга подозрението, ревността – как ще се освободите? Имаш слуга, изгуби се нещо вкъщи и веднага казваш: „Слугата е! “ Намериш изгубеното, казваш: „Направих погрешка.“ Изгуби се друго, пак хванеш слугата. Питам: Де е това да зная, че моят слуга не може да краде, да зная, че тази вещ не може да се изгуби?
Ако си в Европа и минаваш границата, ще ти отворят куфарите, да не би да носиш нещо забранено.
Формалности са това.
към беседата >>
Казвам: Постижението в света зависи от един закон.
Казвам: Постижението в света зависи от един закон.
Много автори може да четете. Някои поставят, че човек всичко може да постигне. Но знаете ли какво нещо е човек? Трябва да се определи какво нещо е човек. Този, съвременният човек, със своите сегашни разбирания много малко ще постигне от своите копнежи.
към беседата >>
Формалности са това.
Вземете недъга подозрението, ревността – как ще се освободите? Имаш слуга, изгуби се нещо вкъщи и веднага казваш: „Слугата е! “ Намериш изгубеното, казваш: „Направих погрешка.“ Изгуби се друго, пак хванеш слугата. Питам: Де е това да зная, че моят слуга не може да краде, да зная, че тази вещ не може да се изгуби? Ако си в Европа и минаваш границата, ще ти отворят куфарите, да не би да носиш нещо забранено.
Формалности са това.
към беседата >>
Много автори може да четете.
Казвам: Постижението в света зависи от един закон.
Много автори може да четете.
Някои поставят, че човек всичко може да постигне. Но знаете ли какво нещо е човек? Трябва да се определи какво нещо е човек. Този, съвременният човек, със своите сегашни разбирания много малко ще постигне от своите копнежи. Онзи човек, който може всичко да постигне, той е човек, който е разбрал законите на живата природа, на разумната природа, разбира законите на цялото човечество, на цялото битие, в което той живее.
към беседата >>
Казвам: Не сме дошли до онова положение ние да се познаваме.
Казвам: Не сме дошли до онова положение ние да се познаваме.
Познаването в света е най-хубавото нещо. Ние сега се опознаваме. Държим в ума си най-лошите работи. Ние бягаме от обществото. Ако ще имаш приятел, който ще бъде спънка, няма смисъл.
към беседата >>
Някои поставят, че човек всичко може да постигне.
Казвам: Постижението в света зависи от един закон. Много автори може да четете.
Някои поставят, че човек всичко може да постигне.
Но знаете ли какво нещо е човек? Трябва да се определи какво нещо е човек. Този, съвременният човек, със своите сегашни разбирания много малко ще постигне от своите копнежи. Онзи човек, който може всичко да постигне, той е човек, който е разбрал законите на живата природа, на разумната природа, разбира законите на цялото човечество, на цялото битие, в което той живее. Той иска всичко онова, което мисли, което чувствува, което постъпва, да бъде не само за негова полза, но да бъде и за полза на всички.
към беседата >>
Познаването в света е най-хубавото нещо.
Казвам: Не сме дошли до онова положение ние да се познаваме.
Познаването в света е най-хубавото нещо.
Ние сега се опознаваме. Държим в ума си най-лошите работи. Ние бягаме от обществото. Ако ще имаш приятел, който ще бъде спънка, няма смисъл. Трябва да зная, че всичките приятели, които природата е турила за приятели, те са помощници в нашия живот.
към беседата >>
Но знаете ли какво нещо е човек?
Казвам: Постижението в света зависи от един закон. Много автори може да четете. Някои поставят, че човек всичко може да постигне.
Но знаете ли какво нещо е човек?
Трябва да се определи какво нещо е човек. Този, съвременният човек, със своите сегашни разбирания много малко ще постигне от своите копнежи. Онзи човек, който може всичко да постигне, той е човек, който е разбрал законите на живата природа, на разумната природа, разбира законите на цялото човечество, на цялото битие, в което той живее. Той иска всичко онова, което мисли, което чувствува, което постъпва, да бъде не само за негова полза, но да бъде и за полза на всички. Тогава такъв един човек може всичко да постигне.
към беседата >>
Ние сега се опознаваме.
Казвам: Не сме дошли до онова положение ние да се познаваме. Познаването в света е най-хубавото нещо.
Ние сега се опознаваме.
Държим в ума си най-лошите работи. Ние бягаме от обществото. Ако ще имаш приятел, който ще бъде спънка, няма смисъл. Трябва да зная, че всичките приятели, които природата е турила за приятели, те са помощници в нашия живот. Много хора срещаме и не обръщаме внимание.
към беседата >>
Трябва да се определи какво нещо е човек.
Казвам: Постижението в света зависи от един закон. Много автори може да четете. Някои поставят, че човек всичко може да постигне. Но знаете ли какво нещо е човек?
Трябва да се определи какво нещо е човек.
Този, съвременният човек, със своите сегашни разбирания много малко ще постигне от своите копнежи. Онзи човек, който може всичко да постигне, той е човек, който е разбрал законите на живата природа, на разумната природа, разбира законите на цялото човечество, на цялото битие, в което той живее. Той иска всичко онова, което мисли, което чувствува, което постъпва, да бъде не само за негова полза, но да бъде и за полза на всички. Тогава такъв един човек може всичко да постигне. Ако вие мислите от сутрин до вечер само за своето благо, вие не можете нищо да постигнете.
към беседата >>
Държим в ума си най-лошите работи.
Казвам: Не сме дошли до онова положение ние да се познаваме. Познаването в света е най-хубавото нещо. Ние сега се опознаваме.
Държим в ума си най-лошите работи.
Ние бягаме от обществото. Ако ще имаш приятел, който ще бъде спънка, няма смисъл. Трябва да зная, че всичките приятели, които природата е турила за приятели, те са помощници в нашия живот. Много хора срещаме и не обръщаме внимание. Срещнеш един човек, може веднъж да го срещнеш, той оказва известно влияние върху вашия живот, не е нещо случайно.
към беседата >>
Този, съвременният човек, със своите сегашни разбирания много малко ще постигне от своите копнежи.
Казвам: Постижението в света зависи от един закон. Много автори може да четете. Някои поставят, че човек всичко може да постигне. Но знаете ли какво нещо е човек? Трябва да се определи какво нещо е човек.
Този, съвременният човек, със своите сегашни разбирания много малко ще постигне от своите копнежи.
Онзи човек, който може всичко да постигне, той е човек, който е разбрал законите на живата природа, на разумната природа, разбира законите на цялото човечество, на цялото битие, в което той живее. Той иска всичко онова, което мисли, което чувствува, което постъпва, да бъде не само за негова полза, но да бъде и за полза на всички. Тогава такъв един човек може всичко да постигне. Ако вие мислите от сутрин до вечер само за своето благо, вие не можете нищо да постигнете. Защото коопериране има.
към беседата >>
Ние бягаме от обществото.
Казвам: Не сме дошли до онова положение ние да се познаваме. Познаването в света е най-хубавото нещо. Ние сега се опознаваме. Държим в ума си най-лошите работи.
Ние бягаме от обществото.
Ако ще имаш приятел, който ще бъде спънка, няма смисъл. Трябва да зная, че всичките приятели, които природата е турила за приятели, те са помощници в нашия живот. Много хора срещаме и не обръщаме внимание. Срещнеш един човек, може веднъж да го срещнеш, той оказва известно влияние върху вашия живот, не е нещо случайно. Всички хора, с които имаме среща, аз говоря съзнателно, за всички умни хора, те са едно цяло.
към беседата >>
Онзи човек, който може всичко да постигне, той е човек, който е разбрал законите на живата природа, на разумната природа, разбира законите на цялото човечество, на цялото битие, в което той живее.
Много автори може да четете. Някои поставят, че човек всичко може да постигне. Но знаете ли какво нещо е човек? Трябва да се определи какво нещо е човек. Този, съвременният човек, със своите сегашни разбирания много малко ще постигне от своите копнежи.
Онзи човек, който може всичко да постигне, той е човек, който е разбрал законите на живата природа, на разумната природа, разбира законите на цялото човечество, на цялото битие, в което той живее.
Той иска всичко онова, което мисли, което чувствува, което постъпва, да бъде не само за негова полза, но да бъде и за полза на всички. Тогава такъв един човек може всичко да постигне. Ако вие мислите от сутрин до вечер само за своето благо, вие не можете нищо да постигнете. Защото коопериране има. Туй го зная навсякъде.
към беседата >>
Ако ще имаш приятел, който ще бъде спънка, няма смисъл.
Казвам: Не сме дошли до онова положение ние да се познаваме. Познаването в света е най-хубавото нещо. Ние сега се опознаваме. Държим в ума си най-лошите работи. Ние бягаме от обществото.
Ако ще имаш приятел, който ще бъде спънка, няма смисъл.
Трябва да зная, че всичките приятели, които природата е турила за приятели, те са помощници в нашия живот. Много хора срещаме и не обръщаме внимание. Срещнеш един човек, може веднъж да го срещнеш, той оказва известно влияние върху вашия живот, не е нещо случайно. Всички хора, с които имаме среща, аз говоря съзнателно, за всички умни хора, те са едно цяло. Това е Божествен език, това е помощта, с която невидимият свят, или разумният свят, помага на слабите в света.
към беседата >>
Той иска всичко онова, което мисли, което чувствува, което постъпва, да бъде не само за негова полза, но да бъде и за полза на всички.
Някои поставят, че човек всичко може да постигне. Но знаете ли какво нещо е човек? Трябва да се определи какво нещо е човек. Този, съвременният човек, със своите сегашни разбирания много малко ще постигне от своите копнежи. Онзи човек, който може всичко да постигне, той е човек, който е разбрал законите на живата природа, на разумната природа, разбира законите на цялото човечество, на цялото битие, в което той живее.
Той иска всичко онова, което мисли, което чувствува, което постъпва, да бъде не само за негова полза, но да бъде и за полза на всички.
Тогава такъв един човек може всичко да постигне. Ако вие мислите от сутрин до вечер само за своето благо, вие не можете нищо да постигнете. Защото коопериране има. Туй го зная навсякъде. Когато един говорител или музикант свири, зависи от публиката неговият успех.
към беседата >>
Трябва да зная, че всичките приятели, които природата е турила за приятели, те са помощници в нашия живот.
Познаването в света е най-хубавото нещо. Ние сега се опознаваме. Държим в ума си най-лошите работи. Ние бягаме от обществото. Ако ще имаш приятел, който ще бъде спънка, няма смисъл.
Трябва да зная, че всичките приятели, които природата е турила за приятели, те са помощници в нашия живот.
Много хора срещаме и не обръщаме внимание. Срещнеш един човек, може веднъж да го срещнеш, той оказва известно влияние върху вашия живот, не е нещо случайно. Всички хора, с които имаме среща, аз говоря съзнателно, за всички умни хора, те са едно цяло. Това е Божествен език, това е помощта, с която невидимият свят, или разумният свят, помага на слабите в света. Колкото повече помощници имате в света, вие ще бъдете силни.
към беседата >>
Тогава такъв един човек може всичко да постигне.
Но знаете ли какво нещо е човек? Трябва да се определи какво нещо е човек. Този, съвременният човек, със своите сегашни разбирания много малко ще постигне от своите копнежи. Онзи човек, който може всичко да постигне, той е човек, който е разбрал законите на живата природа, на разумната природа, разбира законите на цялото човечество, на цялото битие, в което той живее. Той иска всичко онова, което мисли, което чувствува, което постъпва, да бъде не само за негова полза, но да бъде и за полза на всички.
Тогава такъв един човек може всичко да постигне.
Ако вие мислите от сутрин до вечер само за своето благо, вие не можете нищо да постигнете. Защото коопериране има. Туй го зная навсякъде. Когато един говорител или музикант свири, зависи от публиката неговият успех. Ако има една публика, която е под негова идея, кооперира се, веднага му дава вдъхновение, той изкарва добре.
към беседата >>
Много хора срещаме и не обръщаме внимание.
Ние сега се опознаваме. Държим в ума си най-лошите работи. Ние бягаме от обществото. Ако ще имаш приятел, който ще бъде спънка, няма смисъл. Трябва да зная, че всичките приятели, които природата е турила за приятели, те са помощници в нашия живот.
Много хора срещаме и не обръщаме внимание.
Срещнеш един човек, може веднъж да го срещнеш, той оказва известно влияние върху вашия живот, не е нещо случайно. Всички хора, с които имаме среща, аз говоря съзнателно, за всички умни хора, те са едно цяло. Това е Божествен език, това е помощта, с която невидимият свят, или разумният свят, помага на слабите в света. Колкото повече помощници имате в света, вие ще бъдете силни.
към беседата >>
Ако вие мислите от сутрин до вечер само за своето благо, вие не можете нищо да постигнете.
Трябва да се определи какво нещо е човек. Този, съвременният човек, със своите сегашни разбирания много малко ще постигне от своите копнежи. Онзи човек, който може всичко да постигне, той е човек, който е разбрал законите на живата природа, на разумната природа, разбира законите на цялото човечество, на цялото битие, в което той живее. Той иска всичко онова, което мисли, което чувствува, което постъпва, да бъде не само за негова полза, но да бъде и за полза на всички. Тогава такъв един човек може всичко да постигне.
Ако вие мислите от сутрин до вечер само за своето благо, вие не можете нищо да постигнете.
Защото коопериране има. Туй го зная навсякъде. Когато един говорител или музикант свири, зависи от публиката неговият успех. Ако има една публика, която е под негова идея, кооперира се, веднага му дава вдъхновение, той изкарва добре. Но ако те са недоволни, веднага го скъсват.
към беседата >>
Срещнеш един човек, може веднъж да го срещнеш, той оказва известно влияние върху вашия живот, не е нещо случайно.
Държим в ума си най-лошите работи. Ние бягаме от обществото. Ако ще имаш приятел, който ще бъде спънка, няма смисъл. Трябва да зная, че всичките приятели, които природата е турила за приятели, те са помощници в нашия живот. Много хора срещаме и не обръщаме внимание.
Срещнеш един човек, може веднъж да го срещнеш, той оказва известно влияние върху вашия живот, не е нещо случайно.
Всички хора, с които имаме среща, аз говоря съзнателно, за всички умни хора, те са едно цяло. Това е Божествен език, това е помощта, с която невидимият свят, или разумният свят, помага на слабите в света. Колкото повече помощници имате в света, вие ще бъдете силни.
към беседата >>
Защото коопериране има.
Този, съвременният човек, със своите сегашни разбирания много малко ще постигне от своите копнежи. Онзи човек, който може всичко да постигне, той е човек, който е разбрал законите на живата природа, на разумната природа, разбира законите на цялото човечество, на цялото битие, в което той живее. Той иска всичко онова, което мисли, което чувствува, което постъпва, да бъде не само за негова полза, но да бъде и за полза на всички. Тогава такъв един човек може всичко да постигне. Ако вие мислите от сутрин до вечер само за своето благо, вие не можете нищо да постигнете.
Защото коопериране има.
Туй го зная навсякъде. Когато един говорител или музикант свири, зависи от публиката неговият успех. Ако има една публика, която е под негова идея, кооперира се, веднага му дава вдъхновение, той изкарва добре. Но ако те са недоволни, веднага го скъсват.
към беседата >>
Всички хора, с които имаме среща, аз говоря съзнателно, за всички умни хора, те са едно цяло.
Ние бягаме от обществото. Ако ще имаш приятел, който ще бъде спънка, няма смисъл. Трябва да зная, че всичките приятели, които природата е турила за приятели, те са помощници в нашия живот. Много хора срещаме и не обръщаме внимание. Срещнеш един човек, може веднъж да го срещнеш, той оказва известно влияние върху вашия живот, не е нещо случайно.
Всички хора, с които имаме среща, аз говоря съзнателно, за всички умни хора, те са едно цяло.
Това е Божествен език, това е помощта, с която невидимият свят, или разумният свят, помага на слабите в света. Колкото повече помощници имате в света, вие ще бъдете силни.
към беседата >>
Туй го зная навсякъде.
Онзи човек, който може всичко да постигне, той е човек, който е разбрал законите на живата природа, на разумната природа, разбира законите на цялото човечество, на цялото битие, в което той живее. Той иска всичко онова, което мисли, което чувствува, което постъпва, да бъде не само за негова полза, но да бъде и за полза на всички. Тогава такъв един човек може всичко да постигне. Ако вие мислите от сутрин до вечер само за своето благо, вие не можете нищо да постигнете. Защото коопериране има.
Туй го зная навсякъде.
Когато един говорител или музикант свири, зависи от публиката неговият успех. Ако има една публика, която е под негова идея, кооперира се, веднага му дава вдъхновение, той изкарва добре. Но ако те са недоволни, веднага го скъсват.
към беседата >>
Това е Божествен език, това е помощта, с която невидимият свят, или разумният свят, помага на слабите в света.
Ако ще имаш приятел, който ще бъде спънка, няма смисъл. Трябва да зная, че всичките приятели, които природата е турила за приятели, те са помощници в нашия живот. Много хора срещаме и не обръщаме внимание. Срещнеш един човек, може веднъж да го срещнеш, той оказва известно влияние върху вашия живот, не е нещо случайно. Всички хора, с които имаме среща, аз говоря съзнателно, за всички умни хора, те са едно цяло.
Това е Божествен език, това е помощта, с която невидимият свят, или разумният свят, помага на слабите в света.
Колкото повече помощници имате в света, вие ще бъдете силни.
към беседата >>
Когато един говорител или музикант свири, зависи от публиката неговият успех.
Той иска всичко онова, което мисли, което чувствува, което постъпва, да бъде не само за негова полза, но да бъде и за полза на всички. Тогава такъв един човек може всичко да постигне. Ако вие мислите от сутрин до вечер само за своето благо, вие не можете нищо да постигнете. Защото коопериране има. Туй го зная навсякъде.
Когато един говорител или музикант свири, зависи от публиката неговият успех.
Ако има една публика, която е под негова идея, кооперира се, веднага му дава вдъхновение, той изкарва добре. Но ако те са недоволни, веднага го скъсват.
към беседата >>
Колкото повече помощници имате в света, вие ще бъдете силни.
Трябва да зная, че всичките приятели, които природата е турила за приятели, те са помощници в нашия живот. Много хора срещаме и не обръщаме внимание. Срещнеш един човек, може веднъж да го срещнеш, той оказва известно влияние върху вашия живот, не е нещо случайно. Всички хора, с които имаме среща, аз говоря съзнателно, за всички умни хора, те са едно цяло. Това е Божествен език, това е помощта, с която невидимият свят, или разумният свят, помага на слабите в света.
Колкото повече помощници имате в света, вие ще бъдете силни.
към беседата >>
Ако има една публика, която е под негова идея, кооперира се, веднага му дава вдъхновение, той изкарва добре.
Тогава такъв един човек може всичко да постигне. Ако вие мислите от сутрин до вечер само за своето благо, вие не можете нищо да постигнете. Защото коопериране има. Туй го зная навсякъде. Когато един говорител или музикант свири, зависи от публиката неговият успех.
Ако има една публика, която е под негова идея, кооперира се, веднага му дава вдъхновение, той изкарва добре.
Но ако те са недоволни, веднага го скъсват.
към беседата >>
Туй е същият закон: когато целият човешки мозък функционира правилно, всички чувствува и способности са нормални.
Туй е същият закон: когато целият човешки мозък функционира правилно, всички чувствува и способности са нормални.
Но когато някои способности са в бездействие, а само някои работят, този човек е неразумен. Казвам: Не трябва да се хвалим с нашите добродетели. Когато човек се хвали в света, той трябва да има всичките добродетели в себе си. И има ги човек. Трябва да започне с оная дарба, която има.
към беседата >>
Но ако те са недоволни, веднага го скъсват.
Ако вие мислите от сутрин до вечер само за своето благо, вие не можете нищо да постигнете. Защото коопериране има. Туй го зная навсякъде. Когато един говорител или музикант свири, зависи от публиката неговият успех. Ако има една публика, която е под негова идея, кооперира се, веднага му дава вдъхновение, той изкарва добре.
Но ако те са недоволни, веднага го скъсват.
към беседата >>
Но когато някои способности са в бездействие, а само някои работят, този човек е неразумен.
Туй е същият закон: когато целият човешки мозък функционира правилно, всички чувствува и способности са нормални.
Но когато някои способности са в бездействие, а само някои работят, този човек е неразумен.
Казвам: Не трябва да се хвалим с нашите добродетели. Когато човек се хвали в света, той трябва да има всичките добродетели в себе си. И има ги човек. Трябва да започне с оная дарба, която има. Всеки от вас трябва да има на физическото поле една дарба, която да развие.
към беседата >>
Следователно природата ли трябва да се съгласи с нас или ние трябва да се съгласим с нея?
Следователно природата ли трябва да се съгласи с нас или ние трябва да се съгласим с нея?
Цялото ли трябва да се координира с частите или всичките части ще трябва да се координират с цялото тяло? Под думата „тяло“ разбирам онова разумното, което държи всичките части и ги туря в действие. Сега, апостол Павел казва: „Тия ако не останат, кой трябва да остане? “ Онези, които бягаха от този кораб, ако те напуснат кораба, всички ще загинат; ако те останат на кораба, нито един няма да загине. Никой не трябва да бяга, всички трябва да останат.
към беседата >>
Казвам: Не трябва да се хвалим с нашите добродетели.
Туй е същият закон: когато целият човешки мозък функционира правилно, всички чувствува и способности са нормални. Но когато някои способности са в бездействие, а само някои работят, този човек е неразумен.
Казвам: Не трябва да се хвалим с нашите добродетели.
Когато човек се хвали в света, той трябва да има всичките добродетели в себе си. И има ги човек. Трябва да започне с оная дарба, която има. Всеки от вас трябва да има на физическото поле една дарба, която да развие.
към беседата >>
Цялото ли трябва да се координира с частите или всичките части ще трябва да се координират с цялото тяло?
Следователно природата ли трябва да се съгласи с нас или ние трябва да се съгласим с нея?
Цялото ли трябва да се координира с частите или всичките части ще трябва да се координират с цялото тяло?
Под думата „тяло“ разбирам онова разумното, което държи всичките части и ги туря в действие. Сега, апостол Павел казва: „Тия ако не останат, кой трябва да остане? “ Онези, които бягаха от този кораб, ако те напуснат кораба, всички ще загинат; ако те останат на кораба, нито един няма да загине. Никой не трябва да бяга, всички трябва да останат.
към беседата >>
Когато човек се хвали в света, той трябва да има всичките добродетели в себе си.
Туй е същият закон: когато целият човешки мозък функционира правилно, всички чувствува и способности са нормални. Но когато някои способности са в бездействие, а само някои работят, този човек е неразумен. Казвам: Не трябва да се хвалим с нашите добродетели.
Когато човек се хвали в света, той трябва да има всичките добродетели в себе си.
И има ги човек. Трябва да започне с оная дарба, която има. Всеки от вас трябва да има на физическото поле една дарба, която да развие.
към беседата >>
Под думата „тяло“ разбирам онова разумното, което държи всичките части и ги туря в действие.
Следователно природата ли трябва да се съгласи с нас или ние трябва да се съгласим с нея? Цялото ли трябва да се координира с частите или всичките части ще трябва да се координират с цялото тяло?
Под думата „тяло“ разбирам онова разумното, което държи всичките части и ги туря в действие.
Сега, апостол Павел казва: „Тия ако не останат, кой трябва да остане? “ Онези, които бягаха от този кораб, ако те напуснат кораба, всички ще загинат; ако те останат на кораба, нито един няма да загине. Никой не трябва да бяга, всички трябва да останат.
към беседата >>
И има ги човек.
Туй е същият закон: когато целият човешки мозък функционира правилно, всички чувствува и способности са нормални. Но когато някои способности са в бездействие, а само някои работят, този човек е неразумен. Казвам: Не трябва да се хвалим с нашите добродетели. Когато човек се хвали в света, той трябва да има всичките добродетели в себе си.
И има ги човек.
Трябва да започне с оная дарба, която има. Всеки от вас трябва да има на физическото поле една дарба, която да развие.
към беседата >>
Сега, апостол Павел казва: „Тия ако не останат, кой трябва да остане?
Следователно природата ли трябва да се съгласи с нас или ние трябва да се съгласим с нея? Цялото ли трябва да се координира с частите или всичките части ще трябва да се координират с цялото тяло? Под думата „тяло“ разбирам онова разумното, което държи всичките части и ги туря в действие.
Сега, апостол Павел казва: „Тия ако не останат, кой трябва да остане?
“ Онези, които бягаха от този кораб, ако те напуснат кораба, всички ще загинат; ако те останат на кораба, нито един няма да загине. Никой не трябва да бяга, всички трябва да останат.
към беседата >>
Трябва да започне с оная дарба, която има.
Туй е същият закон: когато целият човешки мозък функционира правилно, всички чувствува и способности са нормални. Но когато някои способности са в бездействие, а само някои работят, този човек е неразумен. Казвам: Не трябва да се хвалим с нашите добродетели. Когато човек се хвали в света, той трябва да има всичките добродетели в себе си. И има ги човек.
Трябва да започне с оная дарба, която има.
Всеки от вас трябва да има на физическото поле една дарба, която да развие.
към беседата >>
“ Онези, които бягаха от този кораб, ако те напуснат кораба, всички ще загинат; ако те останат на кораба, нито един няма да загине.
Следователно природата ли трябва да се съгласи с нас или ние трябва да се съгласим с нея? Цялото ли трябва да се координира с частите или всичките части ще трябва да се координират с цялото тяло? Под думата „тяло“ разбирам онова разумното, което държи всичките части и ги туря в действие. Сега, апостол Павел казва: „Тия ако не останат, кой трябва да остане?
“ Онези, които бягаха от този кораб, ако те напуснат кораба, всички ще загинат; ако те останат на кораба, нито един няма да загине.
Никой не трябва да бяга, всички трябва да останат.
към беседата >>
Всеки от вас трябва да има на физическото поле една дарба, която да развие.
Но когато някои способности са в бездействие, а само някои работят, този човек е неразумен. Казвам: Не трябва да се хвалим с нашите добродетели. Когато човек се хвали в света, той трябва да има всичките добродетели в себе си. И има ги човек. Трябва да започне с оная дарба, която има.
Всеки от вас трябва да има на физическото поле една дарба, която да развие.
към беседата >>
Никой не трябва да бяга, всички трябва да останат.
Следователно природата ли трябва да се съгласи с нас или ние трябва да се съгласим с нея? Цялото ли трябва да се координира с частите или всичките части ще трябва да се координират с цялото тяло? Под думата „тяло“ разбирам онова разумното, което държи всичките части и ги туря в действие. Сега, апостол Павел казва: „Тия ако не останат, кой трябва да остане? “ Онези, които бягаха от този кораб, ако те напуснат кораба, всички ще загинат; ако те останат на кораба, нито един няма да загине.
Никой не трябва да бяга, всички трябва да останат.
към беседата >>
С религиозните работи много хора се спъват.
С религиозните работи много хора се спъват.
Религиозният живот в едно отношение помага. Когато се молят, хората принасят полза, но някои хора от сутрин до вечер се молят само за себе си. Такава молитва няма сила. Това не е живот. Ония молитви са в света, когато ние работим за общото добро, за доброто, което Бог е направил, работим едно с Бога.
към беседата >>
На този кораб, на който ние се возим, Разумното не трябва да ни напуска, Любовта не трябва да ни напуска, Вярата не трябва да ни напуска, Волята не трябва да ни напуска.
На този кораб, на който ние се возим, Разумното не трябва да ни напуска, Любовта не трябва да ни напуска, Вярата не трябва да ни напуска, Волята не трябва да ни напуска.
Сега, съвременните хора, ние уповаваме, ние искаме другите да свършат за нас повече отколкото ние вършим. Следователно ние вървим в един път, в който няма никакво постижение.
към беседата >>
Религиозният живот в едно отношение помага.
С религиозните работи много хора се спъват.
Религиозният живот в едно отношение помага.
Когато се молят, хората принасят полза, но някои хора от сутрин до вечер се молят само за себе си. Такава молитва няма сила. Това не е живот. Ония молитви са в света, когато ние работим за общото добро, за доброто, което Бог е направил, работим едно с Бога. Или казано в кратък смисъл: Да се изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Сега, съвременните хора, ние уповаваме, ние искаме другите да свършат за нас повече отколкото ние вършим.
На този кораб, на който ние се возим, Разумното не трябва да ни напуска, Любовта не трябва да ни напуска, Вярата не трябва да ни напуска, Волята не трябва да ни напуска.
Сега, съвременните хора, ние уповаваме, ние искаме другите да свършат за нас повече отколкото ние вършим.
Следователно ние вървим в един път, в който няма никакво постижение.
към беседата >>
Когато се молят, хората принасят полза, но някои хора от сутрин до вечер се молят само за себе си.
С религиозните работи много хора се спъват. Религиозният живот в едно отношение помага.
Когато се молят, хората принасят полза, но някои хора от сутрин до вечер се молят само за себе си.
Такава молитва няма сила. Това не е живот. Ония молитви са в света, когато ние работим за общото добро, за доброто, което Бог е направил, работим едно с Бога. Или казано в кратък смисъл: Да се изпълнява волята Божия. Не тъй, както е писано в книгите, но има един закон, по който може да се изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Следователно ние вървим в един път, в който няма никакво постижение.
На този кораб, на който ние се возим, Разумното не трябва да ни напуска, Любовта не трябва да ни напуска, Вярата не трябва да ни напуска, Волята не трябва да ни напуска. Сега, съвременните хора, ние уповаваме, ние искаме другите да свършат за нас повече отколкото ние вършим.
Следователно ние вървим в един път, в който няма никакво постижение.
към беседата >>
Такава молитва няма сила.
С религиозните работи много хора се спъват. Религиозният живот в едно отношение помага. Когато се молят, хората принасят полза, но някои хора от сутрин до вечер се молят само за себе си.
Такава молитва няма сила.
Това не е живот. Ония молитви са в света, когато ние работим за общото добро, за доброто, което Бог е направил, работим едно с Бога. Или казано в кратък смисъл: Да се изпълнява волята Божия. Не тъй, както е писано в книгите, но има един закон, по който може да се изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Някой път ще дойдат да ни предсказват.
Някой път ще дойдат да ни предсказват.
Може да се предскаже на един човек, но най-хубавото предсказание е само от настоящето: на човека може да предскажеш какво може да стане от него. Вземеш едно зърно, виждаш в туй състояние какво се крие в зърното. Туй, което е вложено, то ще излезе; нищо ново не може да се придаде. Новите условия може да придадат като условия, но да се усилят заложбите, дарбите, които има в семето; в човека нищо ново не може да се създаде. Или другояче казано: Ако се вземе майката, ако се вземе бащата, при това се взима и денят, в който той е заченат и когато се ражда, приблизително може да се определи каква ще бъде съдбата на това дете.
към беседата >>
Това не е живот.
С религиозните работи много хора се спъват. Религиозният живот в едно отношение помага. Когато се молят, хората принасят полза, но някои хора от сутрин до вечер се молят само за себе си. Такава молитва няма сила.
Това не е живот.
Ония молитви са в света, когато ние работим за общото добро, за доброто, което Бог е направил, работим едно с Бога. Или казано в кратък смисъл: Да се изпълнява волята Божия. Не тъй, както е писано в книгите, но има един закон, по който може да се изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Може да се предскаже на един човек, но най-хубавото предсказание е само от настоящето: на човека може да предскажеш какво може да стане от него.
Някой път ще дойдат да ни предсказват.
Може да се предскаже на един човек, но най-хубавото предсказание е само от настоящето: на човека може да предскажеш какво може да стане от него.
Вземеш едно зърно, виждаш в туй състояние какво се крие в зърното. Туй, което е вложено, то ще излезе; нищо ново не може да се придаде. Новите условия може да придадат като условия, но да се усилят заложбите, дарбите, които има в семето; в човека нищо ново не може да се създаде. Или другояче казано: Ако се вземе майката, ако се вземе бащата, при това се взима и денят, в който той е заченат и когато се ражда, приблизително може да се определи каква ще бъде съдбата на това дете. Или другояче казано: Ако имате семе в земята, в която посаждате, може да знаете какво ще стане.
към беседата >>
Ония молитви са в света, когато ние работим за общото добро, за доброто, което Бог е направил, работим едно с Бога.
С религиозните работи много хора се спъват. Религиозният живот в едно отношение помага. Когато се молят, хората принасят полза, но някои хора от сутрин до вечер се молят само за себе си. Такава молитва няма сила. Това не е живот.
Ония молитви са в света, когато ние работим за общото добро, за доброто, което Бог е направил, работим едно с Бога.
Или казано в кратък смисъл: Да се изпълнява волята Божия. Не тъй, както е писано в книгите, но има един закон, по който може да се изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Вземеш едно зърно, виждаш в туй състояние какво се крие в зърното.
Някой път ще дойдат да ни предсказват. Може да се предскаже на един човек, но най-хубавото предсказание е само от настоящето: на човека може да предскажеш какво може да стане от него.
Вземеш едно зърно, виждаш в туй състояние какво се крие в зърното.
Туй, което е вложено, то ще излезе; нищо ново не може да се придаде. Новите условия може да придадат като условия, но да се усилят заложбите, дарбите, които има в семето; в човека нищо ново не може да се създаде. Или другояче казано: Ако се вземе майката, ако се вземе бащата, при това се взима и денят, в който той е заченат и когато се ражда, приблизително може да се определи каква ще бъде съдбата на това дете. Или другояче казано: Ако имате семе в земята, в която посаждате, може да знаете какво ще стане. Ако е чернозем, ще стане хубаво жито, ако е белозем или слаба земя, житото слабо ще бъде.
към беседата >>
Или казано в кратък смисъл: Да се изпълнява волята Божия.
Религиозният живот в едно отношение помага. Когато се молят, хората принасят полза, но някои хора от сутрин до вечер се молят само за себе си. Такава молитва няма сила. Това не е живот. Ония молитви са в света, когато ние работим за общото добро, за доброто, което Бог е направил, работим едно с Бога.
Или казано в кратък смисъл: Да се изпълнява волята Божия.
Не тъй, както е писано в книгите, но има един закон, по който може да се изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Туй, което е вложено, то ще излезе; нищо ново не може да се придаде.
Някой път ще дойдат да ни предсказват. Може да се предскаже на един човек, но най-хубавото предсказание е само от настоящето: на човека може да предскажеш какво може да стане от него. Вземеш едно зърно, виждаш в туй състояние какво се крие в зърното.
Туй, което е вложено, то ще излезе; нищо ново не може да се придаде.
Новите условия може да придадат като условия, но да се усилят заложбите, дарбите, които има в семето; в човека нищо ново не може да се създаде. Или другояче казано: Ако се вземе майката, ако се вземе бащата, при това се взима и денят, в който той е заченат и когато се ражда, приблизително може да се определи каква ще бъде съдбата на това дете. Или другояче казано: Ако имате семе в земята, в която посаждате, може да знаете какво ще стане. Ако е чернозем, ще стане хубаво жито, ако е белозем или слаба земя, житото слабо ще бъде. Сега всичките земеделци знаят тия тайни.
към беседата >>
Не тъй, както е писано в книгите, но има един закон, по който може да се изпълнява волята Божия.
Когато се молят, хората принасят полза, но някои хора от сутрин до вечер се молят само за себе си. Такава молитва няма сила. Това не е живот. Ония молитви са в света, когато ние работим за общото добро, за доброто, което Бог е направил, работим едно с Бога. Или казано в кратък смисъл: Да се изпълнява волята Божия.
Не тъй, както е писано в книгите, но има един закон, по който може да се изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Новите условия може да придадат като условия, но да се усилят заложбите, дарбите, които има в семето; в човека нищо ново не може да се създаде.
Някой път ще дойдат да ни предсказват. Може да се предскаже на един човек, но най-хубавото предсказание е само от настоящето: на човека може да предскажеш какво може да стане от него. Вземеш едно зърно, виждаш в туй състояние какво се крие в зърното. Туй, което е вложено, то ще излезе; нищо ново не може да се придаде.
Новите условия може да придадат като условия, но да се усилят заложбите, дарбите, които има в семето; в човека нищо ново не може да се създаде.
Или другояче казано: Ако се вземе майката, ако се вземе бащата, при това се взима и денят, в който той е заченат и когато се ражда, приблизително може да се определи каква ще бъде съдбата на това дете. Или другояче казано: Ако имате семе в земята, в която посаждате, може да знаете какво ще стане. Ако е чернозем, ще стане хубаво жито, ако е белозем или слаба земя, житото слабо ще бъде. Сега всичките земеделци знаят тия тайни. Вие искате поет да станете.
към беседата >>
Сега да ви приведа един пример, за да ви обясня мисълта си.
Сега да ви приведа един пример, за да ви обясня мисълта си.
Считам, в света има три занятия, на трите свята. Най-първо да бъдеш каменар, на физическия свят да бъдеш градин и да правиш прозорци. Това са най-хубавите занятия, с които човек може да оправи живота си. Като ти дотегне макенарството, промеждутъчно изкуство е керемидчилъка, да правиш керемиди. Всеки човек има отвращение от калта.
към беседата >>
Или другояче казано: Ако се вземе майката, ако се вземе бащата, при това се взима и денят, в който той е заченат и когато се ражда, приблизително може да се определи каква ще бъде съдбата на това дете.
Някой път ще дойдат да ни предсказват. Може да се предскаже на един човек, но най-хубавото предсказание е само от настоящето: на човека може да предскажеш какво може да стане от него. Вземеш едно зърно, виждаш в туй състояние какво се крие в зърното. Туй, което е вложено, то ще излезе; нищо ново не може да се придаде. Новите условия може да придадат като условия, но да се усилят заложбите, дарбите, които има в семето; в човека нищо ново не може да се създаде.
Или другояче казано: Ако се вземе майката, ако се вземе бащата, при това се взима и денят, в който той е заченат и когато се ражда, приблизително може да се определи каква ще бъде съдбата на това дете.
Или другояче казано: Ако имате семе в земята, в която посаждате, може да знаете какво ще стане. Ако е чернозем, ще стане хубаво жито, ако е белозем или слаба земя, житото слабо ще бъде. Сега всичките земеделци знаят тия тайни. Вие искате поет да станете. Че, за да станете поет, трябва особена храна, за да се развият в него тия дарби.
към беседата >>
Считам, в света има три занятия, на трите свята.
Сега да ви приведа един пример, за да ви обясня мисълта си.
Считам, в света има три занятия, на трите свята.
Най-първо да бъдеш каменар, на физическия свят да бъдеш градин и да правиш прозорци. Това са най-хубавите занятия, с които човек може да оправи живота си. Като ти дотегне макенарството, промеждутъчно изкуство е керемидчилъка, да правиш керемиди. Всеки човек има отвращение от калта. Всеки, който донася кал, сърдиш се.
към беседата >>
Или другояче казано: Ако имате семе в земята, в която посаждате, може да знаете какво ще стане.
Може да се предскаже на един човек, но най-хубавото предсказание е само от настоящето: на човека може да предскажеш какво може да стане от него. Вземеш едно зърно, виждаш в туй състояние какво се крие в зърното. Туй, което е вложено, то ще излезе; нищо ново не може да се придаде. Новите условия може да придадат като условия, но да се усилят заложбите, дарбите, които има в семето; в човека нищо ново не може да се създаде. Или другояче казано: Ако се вземе майката, ако се вземе бащата, при това се взима и денят, в който той е заченат и когато се ражда, приблизително може да се определи каква ще бъде съдбата на това дете.
Или другояче казано: Ако имате семе в земята, в която посаждате, може да знаете какво ще стане.
Ако е чернозем, ще стане хубаво жито, ако е белозем или слаба земя, житото слабо ще бъде. Сега всичките земеделци знаят тия тайни. Вие искате поет да станете. Че, за да станете поет, трябва особена храна, за да се развият в него тия дарби. Той може да бъде поет, но трябва храна.
към беседата >>
Най-първо да бъдеш каменар, на физическия свят да бъдеш градин и да правиш прозорци.
Сега да ви приведа един пример, за да ви обясня мисълта си. Считам, в света има три занятия, на трите свята.
Най-първо да бъдеш каменар, на физическия свят да бъдеш градин и да правиш прозорци.
Това са най-хубавите занятия, с които човек може да оправи живота си. Като ти дотегне макенарството, промеждутъчно изкуство е керемидчилъка, да правиш керемиди. Всеки човек има отвращение от калта. Всеки, който донася кал, сърдиш се. Казвам: Трябва да правиш керемиди, да не се сърдиш.
към беседата >>
Ако е чернозем, ще стане хубаво жито, ако е белозем или слаба земя, житото слабо ще бъде.
Вземеш едно зърно, виждаш в туй състояние какво се крие в зърното. Туй, което е вложено, то ще излезе; нищо ново не може да се придаде. Новите условия може да придадат като условия, но да се усилят заложбите, дарбите, които има в семето; в човека нищо ново не може да се създаде. Или другояче казано: Ако се вземе майката, ако се вземе бащата, при това се взима и денят, в който той е заченат и когато се ражда, приблизително може да се определи каква ще бъде съдбата на това дете. Или другояче казано: Ако имате семе в земята, в която посаждате, може да знаете какво ще стане.
Ако е чернозем, ще стане хубаво жито, ако е белозем или слаба земя, житото слабо ще бъде.
Сега всичките земеделци знаят тия тайни. Вие искате поет да станете. Че, за да станете поет, трябва особена храна, за да се развият в него тия дарби. Той може да бъде поет, но трябва храна. Може да има философски дарби, може да е религиозен, но и за религията трябва храна.
към беседата >>
Това са най-хубавите занятия, с които човек може да оправи живота си.
Сега да ви приведа един пример, за да ви обясня мисълта си. Считам, в света има три занятия, на трите свята. Най-първо да бъдеш каменар, на физическия свят да бъдеш градин и да правиш прозорци.
Това са най-хубавите занятия, с които човек може да оправи живота си.
Като ти дотегне макенарството, промеждутъчно изкуство е керемидчилъка, да правиш керемиди. Всеки човек има отвращение от калта. Всеки, който донася кал, сърдиш се. Казвам: Трябва да правиш керемиди, да не се сърдиш. Един ден видиш калта, от която може да се правят керемиди, възлюбиш тази кал и започнеш да правиш керемиди.
към беседата >>
Сега всичките земеделци знаят тия тайни.
Туй, което е вложено, то ще излезе; нищо ново не може да се придаде. Новите условия може да придадат като условия, но да се усилят заложбите, дарбите, които има в семето; в човека нищо ново не може да се създаде. Или другояче казано: Ако се вземе майката, ако се вземе бащата, при това се взима и денят, в който той е заченат и когато се ражда, приблизително може да се определи каква ще бъде съдбата на това дете. Или другояче казано: Ако имате семе в земята, в която посаждате, може да знаете какво ще стане. Ако е чернозем, ще стане хубаво жито, ако е белозем или слаба земя, житото слабо ще бъде.
Сега всичките земеделци знаят тия тайни.
Вие искате поет да станете. Че, за да станете поет, трябва особена храна, за да се развият в него тия дарби. Той може да бъде поет, но трябва храна. Може да има философски дарби, може да е религиозен, но и за религията трябва храна. Тя не е нещо, което може да се добие отвън.
към беседата >>
Като ти дотегне макенарството, промеждутъчно изкуство е керемидчилъка, да правиш керемиди.
Сега да ви приведа един пример, за да ви обясня мисълта си. Считам, в света има три занятия, на трите свята. Най-първо да бъдеш каменар, на физическия свят да бъдеш градин и да правиш прозорци. Това са най-хубавите занятия, с които човек може да оправи живота си.
Като ти дотегне макенарството, промеждутъчно изкуство е керемидчилъка, да правиш керемиди.
Всеки човек има отвращение от калта. Всеки, който донася кал, сърдиш се. Казвам: Трябва да правиш керемиди, да не се сърдиш. Един ден видиш калта, от която може да се правят керемиди, възлюбиш тази кал и започнеш да правиш керемиди. Опечеш ги и след туй искаш да станеш щедър, търсиш мущерии.
към беседата >>
Вие искате поет да станете.
Новите условия може да придадат като условия, но да се усилят заложбите, дарбите, които има в семето; в човека нищо ново не може да се създаде. Или другояче казано: Ако се вземе майката, ако се вземе бащата, при това се взима и денят, в който той е заченат и когато се ражда, приблизително може да се определи каква ще бъде съдбата на това дете. Или другояче казано: Ако имате семе в земята, в която посаждате, може да знаете какво ще стане. Ако е чернозем, ще стане хубаво жито, ако е белозем или слаба земя, житото слабо ще бъде. Сега всичките земеделци знаят тия тайни.
Вие искате поет да станете.
Че, за да станете поет, трябва особена храна, за да се развият в него тия дарби. Той може да бъде поет, но трябва храна. Може да има философски дарби, може да е религиозен, но и за религията трябва храна. Тя не е нещо, което може да се добие отвън. Аз най-първо трябва да имам обикновени постижения в света.
към беседата >>
Всеки човек има отвращение от калта.
Сега да ви приведа един пример, за да ви обясня мисълта си. Считам, в света има три занятия, на трите свята. Най-първо да бъдеш каменар, на физическия свят да бъдеш градин и да правиш прозорци. Това са най-хубавите занятия, с които човек може да оправи живота си. Като ти дотегне макенарството, промеждутъчно изкуство е керемидчилъка, да правиш керемиди.
Всеки човек има отвращение от калта.
Всеки, който донася кал, сърдиш се. Казвам: Трябва да правиш керемиди, да не се сърдиш. Един ден видиш калта, от която може да се правят керемиди, възлюбиш тази кал и започнеш да правиш керемиди. Опечеш ги и след туй искаш да станеш щедър, търсиш мущерии. Тия хора взимат твоите керемиди, покриват си къщите.
към беседата >>
Че, за да станете поет, трябва особена храна, за да се развият в него тия дарби.
Или другояче казано: Ако се вземе майката, ако се вземе бащата, при това се взима и денят, в който той е заченат и когато се ражда, приблизително може да се определи каква ще бъде съдбата на това дете. Или другояче казано: Ако имате семе в земята, в която посаждате, може да знаете какво ще стане. Ако е чернозем, ще стане хубаво жито, ако е белозем или слаба земя, житото слабо ще бъде. Сега всичките земеделци знаят тия тайни. Вие искате поет да станете.
Че, за да станете поет, трябва особена храна, за да се развият в него тия дарби.
Той може да бъде поет, но трябва храна. Може да има философски дарби, може да е религиозен, но и за религията трябва храна. Тя не е нещо, което може да се добие отвън. Аз най-първо трябва да имам обикновени постижения в света. Не трябва да търсим далечното.
към беседата >>
Всеки, който донася кал, сърдиш се.
Считам, в света има три занятия, на трите свята. Най-първо да бъдеш каменар, на физическия свят да бъдеш градин и да правиш прозорци. Това са най-хубавите занятия, с които човек може да оправи живота си. Като ти дотегне макенарството, промеждутъчно изкуство е керемидчилъка, да правиш керемиди. Всеки човек има отвращение от калта.
Всеки, който донася кал, сърдиш се.
Казвам: Трябва да правиш керемиди, да не се сърдиш. Един ден видиш калта, от която може да се правят керемиди, възлюбиш тази кал и започнеш да правиш керемиди. Опечеш ги и след туй искаш да станеш щедър, търсиш мущерии. Тия хора взимат твоите керемиди, покриват си къщите. След туй пречупят се и започне да тече къщата.
към беседата >>
Той може да бъде поет, но трябва храна.
Или другояче казано: Ако имате семе в земята, в която посаждате, може да знаете какво ще стане. Ако е чернозем, ще стане хубаво жито, ако е белозем или слаба земя, житото слабо ще бъде. Сега всичките земеделци знаят тия тайни. Вие искате поет да станете. Че, за да станете поет, трябва особена храна, за да се развият в него тия дарби.
Той може да бъде поет, но трябва храна.
Може да има философски дарби, може да е религиозен, но и за религията трябва храна. Тя не е нещо, което може да се добие отвън. Аз най-първо трябва да имам обикновени постижения в света. Не трябва да търсим далечното.
към беседата >>
Казвам: Трябва да правиш керемиди, да не се сърдиш.
Най-първо да бъдеш каменар, на физическия свят да бъдеш градин и да правиш прозорци. Това са най-хубавите занятия, с които човек може да оправи живота си. Като ти дотегне макенарството, промеждутъчно изкуство е керемидчилъка, да правиш керемиди. Всеки човек има отвращение от калта. Всеки, който донася кал, сърдиш се.
Казвам: Трябва да правиш керемиди, да не се сърдиш.
Един ден видиш калта, от която може да се правят керемиди, възлюбиш тази кал и започнеш да правиш керемиди. Опечеш ги и след туй искаш да станеш щедър, търсиш мущерии. Тия хора взимат твоите керемиди, покриват си къщите. След туй пречупят се и започне да тече къщата. Казват: „Не зная какво стана с твоите керемиди, започна да тече.“ Започнеш да мислиш какво подобрение може да направиш.
към беседата >>
Може да има философски дарби, може да е религиозен, но и за религията трябва храна.
Ако е чернозем, ще стане хубаво жито, ако е белозем или слаба земя, житото слабо ще бъде. Сега всичките земеделци знаят тия тайни. Вие искате поет да станете. Че, за да станете поет, трябва особена храна, за да се развият в него тия дарби. Той може да бъде поет, но трябва храна.
Може да има философски дарби, може да е религиозен, но и за религията трябва храна.
Тя не е нещо, което може да се добие отвън. Аз най-първо трябва да имам обикновени постижения в света. Не трябва да търсим далечното.
към беседата >>
Един ден видиш калта, от която може да се правят керемиди, възлюбиш тази кал и започнеш да правиш керемиди.
Това са най-хубавите занятия, с които човек може да оправи живота си. Като ти дотегне макенарството, промеждутъчно изкуство е керемидчилъка, да правиш керемиди. Всеки човек има отвращение от калта. Всеки, който донася кал, сърдиш се. Казвам: Трябва да правиш керемиди, да не се сърдиш.
Един ден видиш калта, от която може да се правят керемиди, възлюбиш тази кал и започнеш да правиш керемиди.
Опечеш ги и след туй искаш да станеш щедър, търсиш мущерии. Тия хора взимат твоите керемиди, покриват си къщите. След туй пречупят се и започне да тече къщата. Казват: „Не зная какво стана с твоите керемиди, започна да тече.“ Започнеш да мислиш какво подобрение може да направиш. Казваш: „Чакай да направя хубави керемиди на тия хора; и 20 години като са върху къщата, да не се счупят!
към беседата >>
Тя не е нещо, което може да се добие отвън.
Сега всичките земеделци знаят тия тайни. Вие искате поет да станете. Че, за да станете поет, трябва особена храна, за да се развият в него тия дарби. Той може да бъде поет, но трябва храна. Може да има философски дарби, може да е религиозен, но и за религията трябва храна.
Тя не е нещо, което може да се добие отвън.
Аз най-първо трябва да имам обикновени постижения в света. Не трябва да търсим далечното.
към беседата >>
Опечеш ги и след туй искаш да станеш щедър, търсиш мущерии.
Като ти дотегне макенарството, промеждутъчно изкуство е керемидчилъка, да правиш керемиди. Всеки човек има отвращение от калта. Всеки, който донася кал, сърдиш се. Казвам: Трябва да правиш керемиди, да не се сърдиш. Един ден видиш калта, от която може да се правят керемиди, възлюбиш тази кал и започнеш да правиш керемиди.
Опечеш ги и след туй искаш да станеш щедър, търсиш мущерии.
Тия хора взимат твоите керемиди, покриват си къщите. След туй пречупят се и започне да тече къщата. Казват: „Не зная какво стана с твоите керемиди, започна да тече.“ Започнеш да мислиш какво подобрение може да направиш. Казваш: „Чакай да направя хубави керемиди на тия хора; и 20 години като са върху къщата, да не се счупят! “ Това е безкористие в тебе, то е подобрение.
към беседата >>
Аз най-първо трябва да имам обикновени постижения в света.
Вие искате поет да станете. Че, за да станете поет, трябва особена храна, за да се развият в него тия дарби. Той може да бъде поет, но трябва храна. Може да има философски дарби, може да е религиозен, но и за религията трябва храна. Тя не е нещо, което може да се добие отвън.
Аз най-първо трябва да имам обикновени постижения в света.
Не трябва да търсим далечното.
към беседата >>
Тия хора взимат твоите керемиди, покриват си къщите.
Всеки човек има отвращение от калта. Всеки, който донася кал, сърдиш се. Казвам: Трябва да правиш керемиди, да не се сърдиш. Един ден видиш калта, от която може да се правят керемиди, възлюбиш тази кал и започнеш да правиш керемиди. Опечеш ги и след туй искаш да станеш щедър, търсиш мущерии.
Тия хора взимат твоите керемиди, покриват си къщите.
След туй пречупят се и започне да тече къщата. Казват: „Не зная какво стана с твоите керемиди, започна да тече.“ Започнеш да мислиш какво подобрение може да направиш. Казваш: „Чакай да направя хубави керемиди на тия хора; и 20 години като са върху къщата, да не се счупят! “ Това е безкористие в тебе, то е подобрение. Казвам: Ако нашите керемиди, които сме направили на физическото поле, с които хората си покриват къщите, почнат да текат, питам: какъв спомен ще оставим?
към беседата >>
Не трябва да търсим далечното.
Че, за да станете поет, трябва особена храна, за да се развият в него тия дарби. Той може да бъде поет, но трябва храна. Може да има философски дарби, може да е религиозен, но и за религията трябва храна. Тя не е нещо, което може да се добие отвън. Аз най-първо трябва да имам обикновени постижения в света.
Не трябва да търсим далечното.
към беседата >>
След туй пречупят се и започне да тече къщата.
Всеки, който донася кал, сърдиш се. Казвам: Трябва да правиш керемиди, да не се сърдиш. Един ден видиш калта, от която може да се правят керемиди, възлюбиш тази кал и започнеш да правиш керемиди. Опечеш ги и след туй искаш да станеш щедър, търсиш мущерии. Тия хора взимат твоите керемиди, покриват си къщите.
След туй пречупят се и започне да тече къщата.
Казват: „Не зная какво стана с твоите керемиди, започна да тече.“ Започнеш да мислиш какво подобрение може да направиш. Казваш: „Чакай да направя хубави керемиди на тия хора; и 20 години като са върху къщата, да не се счупят! “ Това е безкористие в тебе, то е подобрение. Казвам: Ако нашите керемиди, които сме направили на физическото поле, с които хората си покриват къщите, почнат да текат, питам: какъв спомен ще оставим? Ще оставим само един гроб с надпис, че тук почива еди-кой си верующ православен или евангелист, или окултист, или теософ, или учен човек, или поет и т.н.
към беседата >>
Най-първо религията, която има, човек трябва да се спре да има грижа за тялото.
Най-първо религията, която има, човек трябва да се спре да има грижа за тялото.
Не да го направи идол, но да разбира детайлно добрите и лошите страни. Да знае всяко помещение на тялото за какво служи. Защо е неговата глава, каква функция изпълнява неговото сърце, каква функция изпълнява стомахът, каква функция изпълняват червата, после, костите каква функция изпълняват, гръбначният мозък, нервната система, симпатичната нервна система, каква функция изпълняват пръстите, ноктите, неговият нос, очите, езикът, ушите – всичко туй подробно трябва да знае. Не само тъй, да има анатомическо, физиологическо понятие, но трябва да разбира ония функции, които съставят. Много важно е.
към беседата >>
Казват: „Не зная какво стана с твоите керемиди, започна да тече.“ Започнеш да мислиш какво подобрение може да направиш.
Казвам: Трябва да правиш керемиди, да не се сърдиш. Един ден видиш калта, от която може да се правят керемиди, възлюбиш тази кал и започнеш да правиш керемиди. Опечеш ги и след туй искаш да станеш щедър, търсиш мущерии. Тия хора взимат твоите керемиди, покриват си къщите. След туй пречупят се и започне да тече къщата.
Казват: „Не зная какво стана с твоите керемиди, започна да тече.“ Започнеш да мислиш какво подобрение може да направиш.
Казваш: „Чакай да направя хубави керемиди на тия хора; и 20 години като са върху къщата, да не се счупят! “ Това е безкористие в тебе, то е подобрение. Казвам: Ако нашите керемиди, които сме направили на физическото поле, с които хората си покриват къщите, почнат да текат, питам: какъв спомен ще оставим? Ще оставим само един гроб с надпис, че тук почива еди-кой си верующ православен или евангелист, или окултист, или теософ, или учен човек, или поет и т.н. или млад, или стар.
към беседата >>
Не да го направи идол, но да разбира детайлно добрите и лошите страни.
Най-първо религията, която има, човек трябва да се спре да има грижа за тялото.
Не да го направи идол, но да разбира детайлно добрите и лошите страни.
Да знае всяко помещение на тялото за какво служи. Защо е неговата глава, каква функция изпълнява неговото сърце, каква функция изпълнява стомахът, каква функция изпълняват червата, после, костите каква функция изпълняват, гръбначният мозък, нервната система, симпатичната нервна система, каква функция изпълняват пръстите, ноктите, неговият нос, очите, езикът, ушите – всичко туй подробно трябва да знае. Не само тъй, да има анатомическо, физиологическо понятие, но трябва да разбира ония функции, които съставят. Много важно е.
към беседата >>
Казваш: „Чакай да направя хубави керемиди на тия хора; и 20 години като са върху къщата, да не се счупят!
Един ден видиш калта, от която може да се правят керемиди, възлюбиш тази кал и започнеш да правиш керемиди. Опечеш ги и след туй искаш да станеш щедър, търсиш мущерии. Тия хора взимат твоите керемиди, покриват си къщите. След туй пречупят се и започне да тече къщата. Казват: „Не зная какво стана с твоите керемиди, започна да тече.“ Започнеш да мислиш какво подобрение може да направиш.
Казваш: „Чакай да направя хубави керемиди на тия хора; и 20 години като са върху къщата, да не се счупят!
“ Това е безкористие в тебе, то е подобрение. Казвам: Ако нашите керемиди, които сме направили на физическото поле, с които хората си покриват къщите, почнат да текат, питам: какъв спомен ще оставим? Ще оставим само един гроб с надпис, че тук почива еди-кой си верующ православен или евангелист, или окултист, или теософ, или учен човек, или поет и т.н. или млад, или стар. Това е човешката страна.
към беседата >>
Да знае всяко помещение на тялото за какво служи.
Най-първо религията, която има, човек трябва да се спре да има грижа за тялото. Не да го направи идол, но да разбира детайлно добрите и лошите страни.
Да знае всяко помещение на тялото за какво служи.
Защо е неговата глава, каква функция изпълнява неговото сърце, каква функция изпълнява стомахът, каква функция изпълняват червата, после, костите каква функция изпълняват, гръбначният мозък, нервната система, симпатичната нервна система, каква функция изпълняват пръстите, ноктите, неговият нос, очите, езикът, ушите – всичко туй подробно трябва да знае. Не само тъй, да има анатомическо, физиологическо понятие, но трябва да разбира ония функции, които съставят. Много важно е.
към беседата >>
“ Това е безкористие в тебе, то е подобрение.
Опечеш ги и след туй искаш да станеш щедър, търсиш мущерии. Тия хора взимат твоите керемиди, покриват си къщите. След туй пречупят се и започне да тече къщата. Казват: „Не зная какво стана с твоите керемиди, започна да тече.“ Започнеш да мислиш какво подобрение може да направиш. Казваш: „Чакай да направя хубави керемиди на тия хора; и 20 години като са върху къщата, да не се счупят!
“ Това е безкористие в тебе, то е подобрение.
Казвам: Ако нашите керемиди, които сме направили на физическото поле, с които хората си покриват къщите, почнат да текат, питам: какъв спомен ще оставим? Ще оставим само един гроб с надпис, че тук почива еди-кой си верующ православен или евангелист, или окултист, или теософ, или учен човек, или поет и т.н. или млад, или стар. Това е човешката страна.
към беседата >>
Защо е неговата глава, каква функция изпълнява неговото сърце, каква функция изпълнява стомахът, каква функция изпълняват червата, после, костите каква функция изпълняват, гръбначният мозък, нервната система, симпатичната нервна система, каква функция изпълняват пръстите, ноктите, неговият нос, очите, езикът, ушите – всичко туй подробно трябва да знае.
Най-първо религията, която има, човек трябва да се спре да има грижа за тялото. Не да го направи идол, но да разбира детайлно добрите и лошите страни. Да знае всяко помещение на тялото за какво служи.
Защо е неговата глава, каква функция изпълнява неговото сърце, каква функция изпълнява стомахът, каква функция изпълняват червата, после, костите каква функция изпълняват, гръбначният мозък, нервната система, симпатичната нервна система, каква функция изпълняват пръстите, ноктите, неговият нос, очите, езикът, ушите – всичко туй подробно трябва да знае.
Не само тъй, да има анатомическо, физиологическо понятие, но трябва да разбира ония функции, които съставят. Много важно е.
към беседата >>
Казвам: Ако нашите керемиди, които сме направили на физическото поле, с които хората си покриват къщите, почнат да текат, питам: какъв спомен ще оставим?
Тия хора взимат твоите керемиди, покриват си къщите. След туй пречупят се и започне да тече къщата. Казват: „Не зная какво стана с твоите керемиди, започна да тече.“ Започнеш да мислиш какво подобрение може да направиш. Казваш: „Чакай да направя хубави керемиди на тия хора; и 20 години като са върху къщата, да не се счупят! “ Това е безкористие в тебе, то е подобрение.
Казвам: Ако нашите керемиди, които сме направили на физическото поле, с които хората си покриват къщите, почнат да текат, питам: какъв спомен ще оставим?
Ще оставим само един гроб с надпис, че тук почива еди-кой си верующ православен или евангелист, или окултист, или теософ, или учен човек, или поет и т.н. или млад, или стар. Това е човешката страна.
към беседата >>
Не само тъй, да има анатомическо, физиологическо понятие, но трябва да разбира ония функции, които съставят.
Най-първо религията, която има, човек трябва да се спре да има грижа за тялото. Не да го направи идол, но да разбира детайлно добрите и лошите страни. Да знае всяко помещение на тялото за какво служи. Защо е неговата глава, каква функция изпълнява неговото сърце, каква функция изпълнява стомахът, каква функция изпълняват червата, после, костите каква функция изпълняват, гръбначният мозък, нервната система, симпатичната нервна система, каква функция изпълняват пръстите, ноктите, неговият нос, очите, езикът, ушите – всичко туй подробно трябва да знае.
Не само тъй, да има анатомическо, физиологическо понятие, но трябва да разбира ония функции, които съставят.
Много важно е.
към беседата >>
Ще оставим само един гроб с надпис, че тук почива еди-кой си верующ православен или евангелист, или окултист, или теософ, или учен човек, или поет и т.н.
След туй пречупят се и започне да тече къщата. Казват: „Не зная какво стана с твоите керемиди, започна да тече.“ Започнеш да мислиш какво подобрение може да направиш. Казваш: „Чакай да направя хубави керемиди на тия хора; и 20 години като са върху къщата, да не се счупят! “ Това е безкористие в тебе, то е подобрение. Казвам: Ако нашите керемиди, които сме направили на физическото поле, с които хората си покриват къщите, почнат да текат, питам: какъв спомен ще оставим?
Ще оставим само един гроб с надпис, че тук почива еди-кой си верующ православен или евангелист, или окултист, или теософ, или учен човек, или поет и т.н.
или млад, или стар. Това е човешката страна.
към беседата >>
Много важно е.
Най-първо религията, която има, човек трябва да се спре да има грижа за тялото. Не да го направи идол, но да разбира детайлно добрите и лошите страни. Да знае всяко помещение на тялото за какво служи. Защо е неговата глава, каква функция изпълнява неговото сърце, каква функция изпълнява стомахът, каква функция изпълняват червата, после, костите каква функция изпълняват, гръбначният мозък, нервната система, симпатичната нервна система, каква функция изпълняват пръстите, ноктите, неговият нос, очите, езикът, ушите – всичко туй подробно трябва да знае. Не само тъй, да има анатомическо, физиологическо понятие, но трябва да разбира ония функции, които съставят.
Много важно е.
към беседата >>
или млад, или стар.
Казват: „Не зная какво стана с твоите керемиди, започна да тече.“ Започнеш да мислиш какво подобрение може да направиш. Казваш: „Чакай да направя хубави керемиди на тия хора; и 20 години като са върху къщата, да не се счупят! “ Това е безкористие в тебе, то е подобрение. Казвам: Ако нашите керемиди, които сме направили на физическото поле, с които хората си покриват къщите, почнат да текат, питам: какъв спомен ще оставим? Ще оставим само един гроб с надпис, че тук почива еди-кой си верующ православен или евангелист, или окултист, или теософ, или учен човек, или поет и т.н.
или млад, или стар.
Това е човешката страна.
към беседата >>
Ние казваме: „Душата е, която управлява човека.“ Хубаво, ако душата управлява, ти кой си тогава?
Ние казваме: „Душата е, която управлява човека.“ Хубаво, ако душата управлява, ти кой си тогава?
Ти отделяш душата като нещо друго от тебе. Ти си човек, казваш: „Душата знае.“ Добре, ако знае тази душа, защо твоите работи криво вървят? Душата живее в тялото. Тази душа, която всичко знае, всичко нарежда, казва: „Аз Духа Божи имам“. Много хубаво.
към беседата >>
Това е човешката страна.
Казваш: „Чакай да направя хубави керемиди на тия хора; и 20 години като са върху къщата, да не се счупят! “ Това е безкористие в тебе, то е подобрение. Казвам: Ако нашите керемиди, които сме направили на физическото поле, с които хората си покриват къщите, почнат да текат, питам: какъв спомен ще оставим? Ще оставим само един гроб с надпис, че тук почива еди-кой си верующ православен или евангелист, или окултист, или теософ, или учен човек, или поет и т.н. или млад, или стар.
Това е човешката страна.
към беседата >>
Ти отделяш душата като нещо друго от тебе.
Ние казваме: „Душата е, която управлява човека.“ Хубаво, ако душата управлява, ти кой си тогава?
Ти отделяш душата като нещо друго от тебе.
Ти си човек, казваш: „Душата знае.“ Добре, ако знае тази душа, защо твоите работи криво вървят? Душата живее в тялото. Тази душа, която всичко знае, всичко нарежда, казва: „Аз Духа Божи имам“. Много хубаво. Духът Божи като живее в тебе, защо твоите работи не вървят както трябва?
към беседата >>
В нас трябва да се пробуди съзнанието.
В нас трябва да се пробуди съзнанието.
Ние седим пред вратата на великия свят, толкоз велик, че този живот, който сега имаме, ще се струва крайно нищожен. Ако дойдем до този, новия живот, казваме: „Как сме живели? “ Ние се чудим как сме живели. Светът мяза на болница с най-лоши болести. Даже и най-здравите колко болести имат, които ги измъчват!
към беседата >>
Ти си човек, казваш: „Душата знае.“ Добре, ако знае тази душа, защо твоите работи криво вървят?
Ние казваме: „Душата е, която управлява човека.“ Хубаво, ако душата управлява, ти кой си тогава? Ти отделяш душата като нещо друго от тебе.
Ти си човек, казваш: „Душата знае.“ Добре, ако знае тази душа, защо твоите работи криво вървят?
Душата живее в тялото. Тази душа, която всичко знае, всичко нарежда, казва: „Аз Духа Божи имам“. Много хубаво. Духът Божи като живее в тебе, защо твоите работи не вървят както трябва? Има нещо неопределено.
към беседата >>
Ние седим пред вратата на великия свят, толкоз велик, че този живот, който сега имаме, ще се струва крайно нищожен.
В нас трябва да се пробуди съзнанието.
Ние седим пред вратата на великия свят, толкоз велик, че този живот, който сега имаме, ще се струва крайно нищожен.
Ако дойдем до този, новия живот, казваме: „Как сме живели? “ Ние се чудим как сме живели. Светът мяза на болница с най-лоши болести. Даже и най-здравите колко болести имат, които ги измъчват! Не съм срещал едно лице спокойно, тихо да гледа.
към беседата >>
Душата живее в тялото.
Ние казваме: „Душата е, която управлява човека.“ Хубаво, ако душата управлява, ти кой си тогава? Ти отделяш душата като нещо друго от тебе. Ти си човек, казваш: „Душата знае.“ Добре, ако знае тази душа, защо твоите работи криво вървят?
Душата живее в тялото.
Тази душа, която всичко знае, всичко нарежда, казва: „Аз Духа Божи имам“. Много хубаво. Духът Божи като живее в тебе, защо твоите работи не вървят както трябва? Има нещо неопределено. Така не се говори.
към беседата >>
Ако дойдем до този, новия живот, казваме: „Как сме живели?
В нас трябва да се пробуди съзнанието. Ние седим пред вратата на великия свят, толкоз велик, че този живот, който сега имаме, ще се струва крайно нищожен.
Ако дойдем до този, новия живот, казваме: „Как сме живели?
“ Ние се чудим как сме живели. Светът мяза на болница с най-лоши болести. Даже и най-здравите колко болести имат, които ги измъчват! Не съм срещал едно лице спокойно, тихо да гледа. Тези, които идат, те са хора пак на света.
към беседата >>
Тази душа, която всичко знае, всичко нарежда, казва: „Аз Духа Божи имам“.
Ние казваме: „Душата е, която управлява човека.“ Хубаво, ако душата управлява, ти кой си тогава? Ти отделяш душата като нещо друго от тебе. Ти си човек, казваш: „Душата знае.“ Добре, ако знае тази душа, защо твоите работи криво вървят? Душата живее в тялото.
Тази душа, която всичко знае, всичко нарежда, казва: „Аз Духа Божи имам“.
Много хубаво. Духът Божи като живее в тебе, защо твоите работи не вървят както трябва? Има нещо неопределено. Така не се говори. Когато Божият Дух дойде в съприкосновение с тялото, има нещо разумно, погрешка не прави.
към беседата >>
“ Ние се чудим как сме живели.
В нас трябва да се пробуди съзнанието. Ние седим пред вратата на великия свят, толкоз велик, че този живот, който сега имаме, ще се струва крайно нищожен. Ако дойдем до този, новия живот, казваме: „Как сме живели?
“ Ние се чудим как сме живели.
Светът мяза на болница с най-лоши болести. Даже и най-здравите колко болести имат, които ги измъчват! Не съм срещал едно лице спокойно, тихо да гледа. Тези, които идат, те са хора пак на света. Знаете по какво се отличават?
към беседата >>
Много хубаво.
Ние казваме: „Душата е, която управлява човека.“ Хубаво, ако душата управлява, ти кой си тогава? Ти отделяш душата като нещо друго от тебе. Ти си човек, казваш: „Душата знае.“ Добре, ако знае тази душа, защо твоите работи криво вървят? Душата живее в тялото. Тази душа, която всичко знае, всичко нарежда, казва: „Аз Духа Божи имам“.
Много хубаво.
Духът Божи като живее в тебе, защо твоите работи не вървят както трябва? Има нещо неопределено. Така не се говори. Когато Божият Дух дойде в съприкосновение с тялото, има нещо разумно, погрешка не прави. Когато умът дойде в съприкосновение с човешкия мозък, този мозък не прави погрешки.
към беседата >>
Светът мяза на болница с най-лоши болести.
В нас трябва да се пробуди съзнанието. Ние седим пред вратата на великия свят, толкоз велик, че този живот, който сега имаме, ще се струва крайно нищожен. Ако дойдем до този, новия живот, казваме: „Как сме живели? “ Ние се чудим как сме живели.
Светът мяза на болница с най-лоши болести.
Даже и най-здравите колко болести имат, които ги измъчват! Не съм срещал едно лице спокойно, тихо да гледа. Тези, които идат, те са хора пак на света. Знаете по какво се отличават? Аз ще ви ги опиша.
към беседата >>
Духът Божи като живее в тебе, защо твоите работи не вървят както трябва?
Ти отделяш душата като нещо друго от тебе. Ти си човек, казваш: „Душата знае.“ Добре, ако знае тази душа, защо твоите работи криво вървят? Душата живее в тялото. Тази душа, която всичко знае, всичко нарежда, казва: „Аз Духа Божи имам“. Много хубаво.
Духът Божи като живее в тебе, защо твоите работи не вървят както трябва?
Има нещо неопределено. Така не се говори. Когато Божият Дух дойде в съприкосновение с тялото, има нещо разумно, погрешка не прави. Когато умът дойде в съприкосновение с човешкия мозък, този мозък не прави погрешки. Когато ние разбираме основните закони, има известни правила, по които човек може да разбира нещата.
към беседата >>
Даже и най-здравите колко болести имат, които ги измъчват!
В нас трябва да се пробуди съзнанието. Ние седим пред вратата на великия свят, толкоз велик, че този живот, който сега имаме, ще се струва крайно нищожен. Ако дойдем до този, новия живот, казваме: „Как сме живели? “ Ние се чудим как сме живели. Светът мяза на болница с най-лоши болести.
Даже и най-здравите колко болести имат, които ги измъчват!
Не съм срещал едно лице спокойно, тихо да гледа. Тези, които идат, те са хора пак на света. Знаете по какво се отличават? Аз ще ви ги опиша. Един ден и вие ще бъдете такива.
към беседата >>
Има нещо неопределено.
Ти си човек, казваш: „Душата знае.“ Добре, ако знае тази душа, защо твоите работи криво вървят? Душата живее в тялото. Тази душа, която всичко знае, всичко нарежда, казва: „Аз Духа Божи имам“. Много хубаво. Духът Божи като живее в тебе, защо твоите работи не вървят както трябва?
Има нещо неопределено.
Така не се говори. Когато Божият Дух дойде в съприкосновение с тялото, има нещо разумно, погрешка не прави. Когато умът дойде в съприкосновение с човешкия мозък, този мозък не прави погрешки. Когато ние разбираме основните закони, има известни правила, по които човек може да разбира нещата. Но понеже ние сме попаднали в едно течение на една хазартна игра в живота, хората играят във времето на хазартна игра и мислят, че късмет ги очаква.
към беседата >>
Не съм срещал едно лице спокойно, тихо да гледа.
Ние седим пред вратата на великия свят, толкоз велик, че този живот, който сега имаме, ще се струва крайно нищожен. Ако дойдем до този, новия живот, казваме: „Как сме живели? “ Ние се чудим как сме живели. Светът мяза на болница с най-лоши болести. Даже и най-здравите колко болести имат, които ги измъчват!
Не съм срещал едно лице спокойно, тихо да гледа.
Тези, които идат, те са хора пак на света. Знаете по какво се отличават? Аз ще ви ги опиша. Един ден и вие ще бъдете такива. Аз ги наричам: това са съвършените хора на Земята.
към беседата >>
Така не се говори.
Душата живее в тялото. Тази душа, която всичко знае, всичко нарежда, казва: „Аз Духа Божи имам“. Много хубаво. Духът Божи като живее в тебе, защо твоите работи не вървят както трябва? Има нещо неопределено.
Така не се говори.
Когато Божият Дух дойде в съприкосновение с тялото, има нещо разумно, погрешка не прави. Когато умът дойде в съприкосновение с човешкия мозък, този мозък не прави погрешки. Когато ние разбираме основните закони, има известни правила, по които човек може да разбира нещата. Но понеже ние сме попаднали в едно течение на една хазартна игра в живота, хората играят във времето на хазартна игра и мислят, че късмет ги очаква. Казват: „В младини не сме имали късмет, но в старини...“ Законът е: ако на младини не си късметлия, и на старини няма да бъдеш.
към беседата >>
Тези, които идат, те са хора пак на света.
Ако дойдем до този, новия живот, казваме: „Как сме живели? “ Ние се чудим как сме живели. Светът мяза на болница с най-лоши болести. Даже и най-здравите колко болести имат, които ги измъчват! Не съм срещал едно лице спокойно, тихо да гледа.
Тези, които идат, те са хора пак на света.
Знаете по какво се отличават? Аз ще ви ги опиша. Един ден и вие ще бъдете такива. Аз ги наричам: това са съвършените хора на Земята. Ти като идеш, той те пита какво искаш.
към беседата >>
Когато Божият Дух дойде в съприкосновение с тялото, има нещо разумно, погрешка не прави.
Тази душа, която всичко знае, всичко нарежда, казва: „Аз Духа Божи имам“. Много хубаво. Духът Божи като живее в тебе, защо твоите работи не вървят както трябва? Има нещо неопределено. Така не се говори.
Когато Божият Дух дойде в съприкосновение с тялото, има нещо разумно, погрешка не прави.
Когато умът дойде в съприкосновение с човешкия мозък, този мозък не прави погрешки. Когато ние разбираме основните закони, има известни правила, по които човек може да разбира нещата. Но понеже ние сме попаднали в едно течение на една хазартна игра в живота, хората играят във времето на хазартна игра и мислят, че късмет ги очаква. Казват: „В младини не сме имали късмет, но в старини...“ Законът е: ако на младини не си късметлия, и на старини няма да бъдеш. Какъвто си на младини, такъв ще бъдеш и на старини.
към беседата >>
Знаете по какво се отличават?
“ Ние се чудим как сме живели. Светът мяза на болница с най-лоши болести. Даже и най-здравите колко болести имат, които ги измъчват! Не съм срещал едно лице спокойно, тихо да гледа. Тези, които идат, те са хора пак на света.
Знаете по какво се отличават?
Аз ще ви ги опиша. Един ден и вие ще бъдете такива. Аз ги наричам: това са съвършените хора на Земята. Ти като идеш, той те пита какво искаш. – „Глава ме боли.“ Той махне с ръка и главоболието изчезне.
към беседата >>
Когато умът дойде в съприкосновение с човешкия мозък, този мозък не прави погрешки.
Много хубаво. Духът Божи като живее в тебе, защо твоите работи не вървят както трябва? Има нещо неопределено. Така не се говори. Когато Божият Дух дойде в съприкосновение с тялото, има нещо разумно, погрешка не прави.
Когато умът дойде в съприкосновение с човешкия мозък, този мозък не прави погрешки.
Когато ние разбираме основните закони, има известни правила, по които човек може да разбира нещата. Но понеже ние сме попаднали в едно течение на една хазартна игра в живота, хората играят във времето на хазартна игра и мислят, че късмет ги очаква. Казват: „В младини не сме имали късмет, но в старини...“ Законът е: ако на младини не си късметлия, и на старини няма да бъдеш. Какъвто си на младини, такъв ще бъдеш и на старини. Може да кажеш: „На младини съм страдал.“ То е друг въпрос.
към беседата >>
Аз ще ви ги опиша.
Светът мяза на болница с най-лоши болести. Даже и най-здравите колко болести имат, които ги измъчват! Не съм срещал едно лице спокойно, тихо да гледа. Тези, които идат, те са хора пак на света. Знаете по какво се отличават?
Аз ще ви ги опиша.
Един ден и вие ще бъдете такива. Аз ги наричам: това са съвършените хора на Земята. Ти като идеш, той те пита какво искаш. – „Глава ме боли.“ Той махне с ръка и главоболието изчезне. – „Беден съм.“ – „Какво искаш?
към беседата >>
Туй, което интересува хората на Земята, то е постижимото.
Туй, което интересува хората на Земята, то е постижимото.
Не са философските трактати, не е поезията, не е музиката в дадения случай, което интересува човека. Има една идея, туй постижимото в човека, то го импулсира. Обикновеният човек трябва да си отбележи кое е постижимо. Защото има неща постижими, които всъщност са неща незавършени, непостигнати. Постижими неща са тези, които стават основа за следующето постижение.
към беседата >>
Когато ние разбираме основните закони, има известни правила, по които човек може да разбира нещата.
Духът Божи като живее в тебе, защо твоите работи не вървят както трябва? Има нещо неопределено. Така не се говори. Когато Божият Дух дойде в съприкосновение с тялото, има нещо разумно, погрешка не прави. Когато умът дойде в съприкосновение с човешкия мозък, този мозък не прави погрешки.
Когато ние разбираме основните закони, има известни правила, по които човек може да разбира нещата.
Но понеже ние сме попаднали в едно течение на една хазартна игра в живота, хората играят във времето на хазартна игра и мислят, че късмет ги очаква. Казват: „В младини не сме имали късмет, но в старини...“ Законът е: ако на младини не си късметлия, и на старини няма да бъдеш. Какъвто си на младини, такъв ще бъдеш и на старини. Може да кажеш: „На младини съм страдал.“ То е друг въпрос. Разумен е младият човек, който е приготвил условия за разумен живот на старини.
към беседата >>
Един ден и вие ще бъдете такива.
Даже и най-здравите колко болести имат, които ги измъчват! Не съм срещал едно лице спокойно, тихо да гледа. Тези, които идат, те са хора пак на света. Знаете по какво се отличават? Аз ще ви ги опиша.
Един ден и вие ще бъдете такива.
Аз ги наричам: това са съвършените хора на Земята. Ти като идеш, той те пита какво искаш. – „Глава ме боли.“ Той махне с ръка и главоболието изчезне. – „Беден съм.“ – „Какво искаш? “ – „Пари.“ Той има и веднага даде.
към беседата >>
Не са философските трактати, не е поезията, не е музиката в дадения случай, което интересува човека.
Туй, което интересува хората на Земята, то е постижимото.
Не са философските трактати, не е поезията, не е музиката в дадения случай, което интересува човека.
Има една идея, туй постижимото в човека, то го импулсира. Обикновеният човек трябва да си отбележи кое е постижимо. Защото има неща постижими, които всъщност са неща незавършени, непостигнати. Постижими неща са тези, които стават основа за следующето постижение. Там, където се образува една междина, тия неща са непостижими.
към беседата >>
Но понеже ние сме попаднали в едно течение на една хазартна игра в живота, хората играят във времето на хазартна игра и мислят, че късмет ги очаква.
Има нещо неопределено. Така не се говори. Когато Божият Дух дойде в съприкосновение с тялото, има нещо разумно, погрешка не прави. Когато умът дойде в съприкосновение с човешкия мозък, този мозък не прави погрешки. Когато ние разбираме основните закони, има известни правила, по които човек може да разбира нещата.
Но понеже ние сме попаднали в едно течение на една хазартна игра в живота, хората играят във времето на хазартна игра и мислят, че късмет ги очаква.
Казват: „В младини не сме имали късмет, но в старини...“ Законът е: ако на младини не си късметлия, и на старини няма да бъдеш. Какъвто си на младини, такъв ще бъдеш и на старини. Може да кажеш: „На младини съм страдал.“ То е друг въпрос. Разумен е младият човек, който е приготвил условия за разумен живот на старини. При всичките тия мъчнотии, трябва да приготвите условия за старини.
към беседата >>
Аз ги наричам: това са съвършените хора на Земята.
Не съм срещал едно лице спокойно, тихо да гледа. Тези, които идат, те са хора пак на света. Знаете по какво се отличават? Аз ще ви ги опиша. Един ден и вие ще бъдете такива.
Аз ги наричам: това са съвършените хора на Земята.
Ти като идеш, той те пита какво искаш. – „Глава ме боли.“ Той махне с ръка и главоболието изчезне. – „Беден съм.“ – „Какво искаш? “ – „Пари.“ Той има и веднага даде. Каквото искаш, дава.
към беседата >>
Има една идея, туй постижимото в човека, то го импулсира.
Туй, което интересува хората на Земята, то е постижимото. Не са философските трактати, не е поезията, не е музиката в дадения случай, което интересува човека.
Има една идея, туй постижимото в човека, то го импулсира.
Обикновеният човек трябва да си отбележи кое е постижимо. Защото има неща постижими, които всъщност са неща незавършени, непостигнати. Постижими неща са тези, които стават основа за следующето постижение. Там, където се образува една междина, тия неща са непостижими. Има едно прекъсване.
към беседата >>
Казват: „В младини не сме имали късмет, но в старини...“ Законът е: ако на младини не си късметлия, и на старини няма да бъдеш.
Така не се говори. Когато Божият Дух дойде в съприкосновение с тялото, има нещо разумно, погрешка не прави. Когато умът дойде в съприкосновение с човешкия мозък, този мозък не прави погрешки. Когато ние разбираме основните закони, има известни правила, по които човек може да разбира нещата. Но понеже ние сме попаднали в едно течение на една хазартна игра в живота, хората играят във времето на хазартна игра и мислят, че късмет ги очаква.
Казват: „В младини не сме имали късмет, но в старини...“ Законът е: ако на младини не си късметлия, и на старини няма да бъдеш.
Какъвто си на младини, такъв ще бъдеш и на старини. Може да кажеш: „На младини съм страдал.“ То е друг въпрос. Разумен е младият човек, който е приготвил условия за разумен живот на старини. При всичките тия мъчнотии, трябва да приготвите условия за старини. Глупавият постоянно се безпокои и чака, че в старини ще бъде още по-добре, а той повече загазва.
към беседата >>
Ти като идеш, той те пита какво искаш.
Тези, които идат, те са хора пак на света. Знаете по какво се отличават? Аз ще ви ги опиша. Един ден и вие ще бъдете такива. Аз ги наричам: това са съвършените хора на Земята.
Ти като идеш, той те пита какво искаш.
– „Глава ме боли.“ Той махне с ръка и главоболието изчезне. – „Беден съм.“ – „Какво искаш? “ – „Пари.“ Той има и веднага даде. Каквото искаш, дава. Всичко се урежда.
към беседата >>
Обикновеният човек трябва да си отбележи кое е постижимо.
Туй, което интересува хората на Земята, то е постижимото. Не са философските трактати, не е поезията, не е музиката в дадения случай, което интересува човека. Има една идея, туй постижимото в човека, то го импулсира.
Обикновеният човек трябва да си отбележи кое е постижимо.
Защото има неща постижими, които всъщност са неща незавършени, непостигнати. Постижими неща са тези, които стават основа за следующето постижение. Там, където се образува една междина, тия неща са непостижими. Има едно прекъсване.
към беседата >>
Какъвто си на младини, такъв ще бъдеш и на старини.
Когато Божият Дух дойде в съприкосновение с тялото, има нещо разумно, погрешка не прави. Когато умът дойде в съприкосновение с човешкия мозък, този мозък не прави погрешки. Когато ние разбираме основните закони, има известни правила, по които човек може да разбира нещата. Но понеже ние сме попаднали в едно течение на една хазартна игра в живота, хората играят във времето на хазартна игра и мислят, че късмет ги очаква. Казват: „В младини не сме имали късмет, но в старини...“ Законът е: ако на младини не си късметлия, и на старини няма да бъдеш.
Какъвто си на младини, такъв ще бъдеш и на старини.
Може да кажеш: „На младини съм страдал.“ То е друг въпрос. Разумен е младият човек, който е приготвил условия за разумен живот на старини. При всичките тия мъчнотии, трябва да приготвите условия за старини. Глупавият постоянно се безпокои и чака, че в старини ще бъде още по-добре, а той повече загазва.
към беседата >>
– „Глава ме боли.“ Той махне с ръка и главоболието изчезне.
Знаете по какво се отличават? Аз ще ви ги опиша. Един ден и вие ще бъдете такива. Аз ги наричам: това са съвършените хора на Земята. Ти като идеш, той те пита какво искаш.
– „Глава ме боли.“ Той махне с ръка и главоболието изчезне.
– „Беден съм.“ – „Какво искаш? “ – „Пари.“ Той има и веднага даде. Каквото искаш, дава. Всичко се урежда. Ако влезете в този свят, от какво ще се оплаквате?
към беседата >>
Защото има неща постижими, които всъщност са неща незавършени, непостигнати.
Туй, което интересува хората на Земята, то е постижимото. Не са философските трактати, не е поезията, не е музиката в дадения случай, което интересува човека. Има една идея, туй постижимото в човека, то го импулсира. Обикновеният човек трябва да си отбележи кое е постижимо.
Защото има неща постижими, които всъщност са неща незавършени, непостигнати.
Постижими неща са тези, които стават основа за следующето постижение. Там, където се образува една междина, тия неща са непостижими. Има едно прекъсване.
към беседата >>
Може да кажеш: „На младини съм страдал.“ То е друг въпрос.
Когато умът дойде в съприкосновение с човешкия мозък, този мозък не прави погрешки. Когато ние разбираме основните закони, има известни правила, по които човек може да разбира нещата. Но понеже ние сме попаднали в едно течение на една хазартна игра в живота, хората играят във времето на хазартна игра и мислят, че късмет ги очаква. Казват: „В младини не сме имали късмет, но в старини...“ Законът е: ако на младини не си късметлия, и на старини няма да бъдеш. Какъвто си на младини, такъв ще бъдеш и на старини.
Може да кажеш: „На младини съм страдал.“ То е друг въпрос.
Разумен е младият човек, който е приготвил условия за разумен живот на старини. При всичките тия мъчнотии, трябва да приготвите условия за старини. Глупавият постоянно се безпокои и чака, че в старини ще бъде още по-добре, а той повече загазва.
към беседата >>
– „Беден съм.“ – „Какво искаш?
Аз ще ви ги опиша. Един ден и вие ще бъдете такива. Аз ги наричам: това са съвършените хора на Земята. Ти като идеш, той те пита какво искаш. – „Глава ме боли.“ Той махне с ръка и главоболието изчезне.
– „Беден съм.“ – „Какво искаш?
“ – „Пари.“ Той има и веднага даде. Каквото искаш, дава. Всичко се урежда. Ако влезете в този свят, от какво ще се оплаквате? Една съвременна жена се оплаква от мъжа си.
към беседата >>
Постижими неща са тези, които стават основа за следующето постижение.
Туй, което интересува хората на Земята, то е постижимото. Не са философските трактати, не е поезията, не е музиката в дадения случай, което интересува човека. Има една идея, туй постижимото в човека, то го импулсира. Обикновеният човек трябва да си отбележи кое е постижимо. Защото има неща постижими, които всъщност са неща незавършени, непостигнати.
Постижими неща са тези, които стават основа за следующето постижение.
Там, където се образува една междина, тия неща са непостижими. Има едно прекъсване.
към беседата >>
Разумен е младият човек, който е приготвил условия за разумен живот на старини.
Когато ние разбираме основните закони, има известни правила, по които човек може да разбира нещата. Но понеже ние сме попаднали в едно течение на една хазартна игра в живота, хората играят във времето на хазартна игра и мислят, че късмет ги очаква. Казват: „В младини не сме имали късмет, но в старини...“ Законът е: ако на младини не си късметлия, и на старини няма да бъдеш. Какъвто си на младини, такъв ще бъдеш и на старини. Може да кажеш: „На младини съм страдал.“ То е друг въпрос.
Разумен е младият човек, който е приготвил условия за разумен живот на старини.
При всичките тия мъчнотии, трябва да приготвите условия за старини. Глупавият постоянно се безпокои и чака, че в старини ще бъде още по-добре, а той повече загазва.
към беседата >>
“ – „Пари.“ Той има и веднага даде.
Един ден и вие ще бъдете такива. Аз ги наричам: това са съвършените хора на Земята. Ти като идеш, той те пита какво искаш. – „Глава ме боли.“ Той махне с ръка и главоболието изчезне. – „Беден съм.“ – „Какво искаш?
“ – „Пари.“ Той има и веднага даде.
Каквото искаш, дава. Всичко се урежда. Ако влезете в този свят, от какво ще се оплаквате? Една съвременна жена се оплаква от мъжа си. А той е цял светия.
към беседата >>
Там, където се образува една междина, тия неща са непостижими.
Не са философските трактати, не е поезията, не е музиката в дадения случай, което интересува човека. Има една идея, туй постижимото в човека, то го импулсира. Обикновеният човек трябва да си отбележи кое е постижимо. Защото има неща постижими, които всъщност са неща незавършени, непостигнати. Постижими неща са тези, които стават основа за следующето постижение.
Там, където се образува една междина, тия неща са непостижими.
Има едно прекъсване.
към беседата >>
При всичките тия мъчнотии, трябва да приготвите условия за старини.
Но понеже ние сме попаднали в едно течение на една хазартна игра в живота, хората играят във времето на хазартна игра и мислят, че късмет ги очаква. Казват: „В младини не сме имали късмет, но в старини...“ Законът е: ако на младини не си късметлия, и на старини няма да бъдеш. Какъвто си на младини, такъв ще бъдеш и на старини. Може да кажеш: „На младини съм страдал.“ То е друг въпрос. Разумен е младият човек, който е приготвил условия за разумен живот на старини.
При всичките тия мъчнотии, трябва да приготвите условия за старини.
Глупавият постоянно се безпокои и чака, че в старини ще бъде още по-добре, а той повече загазва.
към беседата >>
Каквото искаш, дава.
Аз ги наричам: това са съвършените хора на Земята. Ти като идеш, той те пита какво искаш. – „Глава ме боли.“ Той махне с ръка и главоболието изчезне. – „Беден съм.“ – „Какво искаш? “ – „Пари.“ Той има и веднага даде.
Каквото искаш, дава.
Всичко се урежда. Ако влезете в този свят, от какво ще се оплаквате? Една съвременна жена се оплаква от мъжа си. А той е цял светия. Някоя майка се оплаква от сина си, от дъщеря си.
към беседата >>
Има едно прекъсване.
Има една идея, туй постижимото в човека, то го импулсира. Обикновеният човек трябва да си отбележи кое е постижимо. Защото има неща постижими, които всъщност са неща незавършени, непостигнати. Постижими неща са тези, които стават основа за следующето постижение. Там, където се образува една междина, тия неща са непостижими.
Има едно прекъсване.
към беседата >>
Глупавият постоянно се безпокои и чака, че в старини ще бъде още по-добре, а той повече загазва.
Казват: „В младини не сме имали късмет, но в старини...“ Законът е: ако на младини не си късметлия, и на старини няма да бъдеш. Какъвто си на младини, такъв ще бъдеш и на старини. Може да кажеш: „На младини съм страдал.“ То е друг въпрос. Разумен е младият човек, който е приготвил условия за разумен живот на старини. При всичките тия мъчнотии, трябва да приготвите условия за старини.
Глупавият постоянно се безпокои и чака, че в старини ще бъде още по-добре, а той повече загазва.
към беседата >>
Всичко се урежда.
Ти като идеш, той те пита какво искаш. – „Глава ме боли.“ Той махне с ръка и главоболието изчезне. – „Беден съм.“ – „Какво искаш? “ – „Пари.“ Той има и веднага даде. Каквото искаш, дава.
Всичко се урежда.
Ако влезете в този свят, от какво ще се оплаквате? Една съвременна жена се оплаква от мъжа си. А той е цял светия. Някоя майка се оплаква от сина си, от дъщеря си. Той махне, върне се детето, всички деца прегръщат майка си.
към беседата >>
Най-първо човек трябва да има една ясна представа за себе си, да си даде отчет какво представя той в живата природа.
Най-първо човек трябва да има една ясна представа за себе си, да си даде отчет какво представя той в живата природа.
Всеки трябва да си даде отчет. Той се именува с известни имена: че е българин, французин, англичанин, нищо не значи. Преди всичко той трябва да е одарен с един ум, с едно сърце, той трябва да е одарен с една воля. Вземам думата „одарен“, не „ударен“. Казвам: Трябва да е надарен с воля – не воля да прави каквото иска, но под „воля“ се разбира разумно постижими неща.
към беседата >>
Не смесвайте мъчнотиите и страданията като противодействие на съдбата, като че нещо ви гони.
Не смесвайте мъчнотиите и страданията като противодействие на съдбата, като че нещо ви гони.
Единственият човек, който ви гони, то сте вие самият. Някой път само една дума е достатъчна, за да се оправи целият ви живот. Много християни мъченици във времето на Нерона, на които казваха да кажат само, че не са християни и ще ги пуснат, няма да им секвестират имота. Идея има човекът. От една дума зависи.
към беседата >>
Ако влезете в този свят, от какво ще се оплаквате?
– „Глава ме боли.“ Той махне с ръка и главоболието изчезне. – „Беден съм.“ – „Какво искаш? “ – „Пари.“ Той има и веднага даде. Каквото искаш, дава. Всичко се урежда.
Ако влезете в този свят, от какво ще се оплаквате?
Една съвременна жена се оплаква от мъжа си. А той е цял светия. Някоя майка се оплаква от сина си, от дъщеря си. Той махне, върне се детето, всички деца прегръщат майка си. Някой учител загазил с учениците си.
към беседата >>
Всеки трябва да си даде отчет.
Най-първо човек трябва да има една ясна представа за себе си, да си даде отчет какво представя той в живата природа.
Всеки трябва да си даде отчет.
Той се именува с известни имена: че е българин, французин, англичанин, нищо не значи. Преди всичко той трябва да е одарен с един ум, с едно сърце, той трябва да е одарен с една воля. Вземам думата „одарен“, не „ударен“. Казвам: Трябва да е надарен с воля – не воля да прави каквото иска, но под „воля“ се разбира разумно постижими неща. Воля има там, дето има нещо постижимо разумно.
към беседата >>
Единственият човек, който ви гони, то сте вие самият.
Не смесвайте мъчнотиите и страданията като противодействие на съдбата, като че нещо ви гони.
Единственият човек, който ви гони, то сте вие самият.
Някой път само една дума е достатъчна, за да се оправи целият ви живот. Много християни мъченици във времето на Нерона, на които казваха да кажат само, че не са християни и ще ги пуснат, няма да им секвестират имота. Идея има човекът. От една дума зависи. И в природата е същото.
към беседата >>
Една съвременна жена се оплаква от мъжа си.
– „Беден съм.“ – „Какво искаш? “ – „Пари.“ Той има и веднага даде. Каквото искаш, дава. Всичко се урежда. Ако влезете в този свят, от какво ще се оплаквате?
Една съвременна жена се оплаква от мъжа си.
А той е цял светия. Някоя майка се оплаква от сина си, от дъщеря си. Той махне, върне се детето, всички деца прегръщат майка си. Някой учител загазил с учениците си. Като се върне, всички ученици го посрещат.
към беседата >>
Той се именува с известни имена: че е българин, французин, англичанин, нищо не значи.
Най-първо човек трябва да има една ясна представа за себе си, да си даде отчет какво представя той в живата природа. Всеки трябва да си даде отчет.
Той се именува с известни имена: че е българин, французин, англичанин, нищо не значи.
Преди всичко той трябва да е одарен с един ум, с едно сърце, той трябва да е одарен с една воля. Вземам думата „одарен“, не „ударен“. Казвам: Трябва да е надарен с воля – не воля да прави каквото иска, но под „воля“ се разбира разумно постижими неща. Воля има там, дето има нещо постижимо разумно. Много неща постижими има, за които отпосле ще съжаляваш.
към беседата >>
Някой път само една дума е достатъчна, за да се оправи целият ви живот.
Не смесвайте мъчнотиите и страданията като противодействие на съдбата, като че нещо ви гони. Единственият човек, който ви гони, то сте вие самият.
Някой път само една дума е достатъчна, за да се оправи целият ви живот.
Много християни мъченици във времето на Нерона, на които казваха да кажат само, че не са християни и ще ги пуснат, няма да им секвестират имота. Идея има човекът. От една дума зависи. И в природата е същото. Ако на природата пришепнеш само една дума и кажеш: „Ще изпълня всичкия закон без никакво противоречие“, от него ден всичко ще се обърне, всичката ти съдба ще се измени, всичко ще се обърне за твоя полза.
към беседата >>
А той е цял светия.
“ – „Пари.“ Той има и веднага даде. Каквото искаш, дава. Всичко се урежда. Ако влезете в този свят, от какво ще се оплаквате? Една съвременна жена се оплаква от мъжа си.
А той е цял светия.
Някоя майка се оплаква от сина си, от дъщеря си. Той махне, върне се детето, всички деца прегръщат майка си. Някой учител загазил с учениците си. Като се върне, всички ученици го посрещат. Това са съвършените хора.
към беседата >>
Преди всичко той трябва да е одарен с един ум, с едно сърце, той трябва да е одарен с една воля.
Най-първо човек трябва да има една ясна представа за себе си, да си даде отчет какво представя той в живата природа. Всеки трябва да си даде отчет. Той се именува с известни имена: че е българин, французин, англичанин, нищо не значи.
Преди всичко той трябва да е одарен с един ум, с едно сърце, той трябва да е одарен с една воля.
Вземам думата „одарен“, не „ударен“. Казвам: Трябва да е надарен с воля – не воля да прави каквото иска, но под „воля“ се разбира разумно постижими неща. Воля има там, дето има нещо постижимо разумно. Много неща постижими има, за които отпосле ще съжаляваш.
към беседата >>
Много християни мъченици във времето на Нерона, на които казваха да кажат само, че не са християни и ще ги пуснат, няма да им секвестират имота.
Не смесвайте мъчнотиите и страданията като противодействие на съдбата, като че нещо ви гони. Единственият човек, който ви гони, то сте вие самият. Някой път само една дума е достатъчна, за да се оправи целият ви живот.
Много християни мъченици във времето на Нерона, на които казваха да кажат само, че не са християни и ще ги пуснат, няма да им секвестират имота.
Идея има човекът. От една дума зависи. И в природата е същото. Ако на природата пришепнеш само една дума и кажеш: „Ще изпълня всичкия закон без никакво противоречие“, от него ден всичко ще се обърне, всичката ти съдба ще се измени, всичко ще се обърне за твоя полза. Ти седиш и казваш: „Аз ли съм най-големият грешник?
към беседата >>
Някоя майка се оплаква от сина си, от дъщеря си.
Каквото искаш, дава. Всичко се урежда. Ако влезете в този свят, от какво ще се оплаквате? Една съвременна жена се оплаква от мъжа си. А той е цял светия.
Някоя майка се оплаква от сина си, от дъщеря си.
Той махне, върне се детето, всички деца прегръщат майка си. Някой учител загазил с учениците си. Като се върне, всички ученици го посрещат. Това са съвършените хора. Вие ще кажете: „Защо не го правят сега?
към беседата >>
Вземам думата „одарен“, не „ударен“.
Най-първо човек трябва да има една ясна представа за себе си, да си даде отчет какво представя той в живата природа. Всеки трябва да си даде отчет. Той се именува с известни имена: че е българин, французин, англичанин, нищо не значи. Преди всичко той трябва да е одарен с един ум, с едно сърце, той трябва да е одарен с една воля.
Вземам думата „одарен“, не „ударен“.
Казвам: Трябва да е надарен с воля – не воля да прави каквото иска, но под „воля“ се разбира разумно постижими неща. Воля има там, дето има нещо постижимо разумно. Много неща постижими има, за които отпосле ще съжаляваш.
към беседата >>
Идея има човекът.
Не смесвайте мъчнотиите и страданията като противодействие на съдбата, като че нещо ви гони. Единственият човек, който ви гони, то сте вие самият. Някой път само една дума е достатъчна, за да се оправи целият ви живот. Много християни мъченици във времето на Нерона, на които казваха да кажат само, че не са християни и ще ги пуснат, няма да им секвестират имота.
Идея има човекът.
От една дума зависи. И в природата е същото. Ако на природата пришепнеш само една дума и кажеш: „Ще изпълня всичкия закон без никакво противоречие“, от него ден всичко ще се обърне, всичката ти съдба ще се измени, всичко ще се обърне за твоя полза. Ти седиш и казваш: „Аз ли съм най-големият грешник? Този изедник, този учен човек какво знае повече?
към беседата >>
Той махне, върне се детето, всички деца прегръщат майка си.
Всичко се урежда. Ако влезете в този свят, от какво ще се оплаквате? Една съвременна жена се оплаква от мъжа си. А той е цял светия. Някоя майка се оплаква от сина си, от дъщеря си.
Той махне, върне се детето, всички деца прегръщат майка си.
Някой учител загазил с учениците си. Като се върне, всички ученици го посрещат. Това са съвършените хора. Вие ще кажете: „Защо не го правят сега? “ Защото не сте отишли при тях.
към беседата >>
Казвам: Трябва да е надарен с воля – не воля да прави каквото иска, но под „воля“ се разбира разумно постижими неща.
Най-първо човек трябва да има една ясна представа за себе си, да си даде отчет какво представя той в живата природа. Всеки трябва да си даде отчет. Той се именува с известни имена: че е българин, французин, англичанин, нищо не значи. Преди всичко той трябва да е одарен с един ум, с едно сърце, той трябва да е одарен с една воля. Вземам думата „одарен“, не „ударен“.
Казвам: Трябва да е надарен с воля – не воля да прави каквото иска, но под „воля“ се разбира разумно постижими неща.
Воля има там, дето има нещо постижимо разумно. Много неща постижими има, за които отпосле ще съжаляваш.
към беседата >>
От една дума зависи.
Не смесвайте мъчнотиите и страданията като противодействие на съдбата, като че нещо ви гони. Единственият човек, който ви гони, то сте вие самият. Някой път само една дума е достатъчна, за да се оправи целият ви живот. Много християни мъченици във времето на Нерона, на които казваха да кажат само, че не са християни и ще ги пуснат, няма да им секвестират имота. Идея има човекът.
От една дума зависи.
И в природата е същото. Ако на природата пришепнеш само една дума и кажеш: „Ще изпълня всичкия закон без никакво противоречие“, от него ден всичко ще се обърне, всичката ти съдба ще се измени, всичко ще се обърне за твоя полза. Ти седиш и казваш: „Аз ли съм най-големият грешник? Този изедник, този учен човек какво знае повече? “ Този учен не е най-щастлив.
към беседата >>
Някой учител загазил с учениците си.
Ако влезете в този свят, от какво ще се оплаквате? Една съвременна жена се оплаква от мъжа си. А той е цял светия. Някоя майка се оплаква от сина си, от дъщеря си. Той махне, върне се детето, всички деца прегръщат майка си.
Някой учител загазил с учениците си.
Като се върне, всички ученици го посрещат. Това са съвършените хора. Вие ще кажете: „Защо не го правят сега? “ Защото не сте отишли при тях. Всички трябва да отидете.
към беседата >>
Воля има там, дето има нещо постижимо разумно.
Всеки трябва да си даде отчет. Той се именува с известни имена: че е българин, французин, англичанин, нищо не значи. Преди всичко той трябва да е одарен с един ум, с едно сърце, той трябва да е одарен с една воля. Вземам думата „одарен“, не „ударен“. Казвам: Трябва да е надарен с воля – не воля да прави каквото иска, но под „воля“ се разбира разумно постижими неща.
Воля има там, дето има нещо постижимо разумно.
Много неща постижими има, за които отпосле ще съжаляваш.
към беседата >>
И в природата е същото.
Единственият човек, който ви гони, то сте вие самият. Някой път само една дума е достатъчна, за да се оправи целият ви живот. Много християни мъченици във времето на Нерона, на които казваха да кажат само, че не са християни и ще ги пуснат, няма да им секвестират имота. Идея има човекът. От една дума зависи.
И в природата е същото.
Ако на природата пришепнеш само една дума и кажеш: „Ще изпълня всичкия закон без никакво противоречие“, от него ден всичко ще се обърне, всичката ти съдба ще се измени, всичко ще се обърне за твоя полза. Ти седиш и казваш: „Аз ли съм най-големият грешник? Този изедник, този учен човек какво знае повече? “ Този учен не е най-щастлив. Този богатият не е най-щастлив.
към беседата >>
Като се върне, всички ученици го посрещат.
Една съвременна жена се оплаква от мъжа си. А той е цял светия. Някоя майка се оплаква от сина си, от дъщеря си. Той махне, върне се детето, всички деца прегръщат майка си. Някой учител загазил с учениците си.
Като се върне, всички ученици го посрещат.
Това са съвършените хора. Вие ще кажете: „Защо не го правят сега? “ Защото не сте отишли при тях. Всички трябва да отидете. Кажете: „Моля да ви представя моя мъж.“ – „Защо?
към беседата >>
Много неща постижими има, за които отпосле ще съжаляваш.
Той се именува с известни имена: че е българин, французин, англичанин, нищо не значи. Преди всичко той трябва да е одарен с един ум, с едно сърце, той трябва да е одарен с една воля. Вземам думата „одарен“, не „ударен“. Казвам: Трябва да е надарен с воля – не воля да прави каквото иска, но под „воля“ се разбира разумно постижими неща. Воля има там, дето има нещо постижимо разумно.
Много неща постижими има, за които отпосле ще съжаляваш.
към беседата >>
Ако на природата пришепнеш само една дума и кажеш: „Ще изпълня всичкия закон без никакво противоречие“, от него ден всичко ще се обърне, всичката ти съдба ще се измени, всичко ще се обърне за твоя полза.
Някой път само една дума е достатъчна, за да се оправи целият ви живот. Много християни мъченици във времето на Нерона, на които казваха да кажат само, че не са християни и ще ги пуснат, няма да им секвестират имота. Идея има човекът. От една дума зависи. И в природата е същото.
Ако на природата пришепнеш само една дума и кажеш: „Ще изпълня всичкия закон без никакво противоречие“, от него ден всичко ще се обърне, всичката ти съдба ще се измени, всичко ще се обърне за твоя полза.
Ти седиш и казваш: „Аз ли съм най-големият грешник? Този изедник, този учен човек какво знае повече? “ Този учен не е най-щастлив. Този богатият не е най-щастлив.
към беседата >>
Това са съвършените хора.
А той е цял светия. Някоя майка се оплаква от сина си, от дъщеря си. Той махне, върне се детето, всички деца прегръщат майка си. Някой учител загазил с учениците си. Като се върне, всички ученици го посрещат.
Това са съвършените хора.
Вие ще кажете: „Защо не го правят сега? “ Защото не сте отишли при тях. Всички трябва да отидете. Кажете: „Моля да ви представя моя мъж.“ – „Защо? “ – „Да стане като тебе.“
към беседата >>
Сега мнозина се занимават с непостижими работи.
Сега мнозина се занимават с непостижими работи.
Запример, искате да знаете как ще се оправи светът. Най-първо, това не е една задача за вас. „Кога ще се оправи светът? “ – питате. Не е задача за вас, нито е задача за вас колко милиона години е съществувало нашето Слънце, или Слънчевата система, или кога ще свърши светът.
към беседата >>
Ти седиш и казваш: „Аз ли съм най-големият грешник?
Много християни мъченици във времето на Нерона, на които казваха да кажат само, че не са християни и ще ги пуснат, няма да им секвестират имота. Идея има човекът. От една дума зависи. И в природата е същото. Ако на природата пришепнеш само една дума и кажеш: „Ще изпълня всичкия закон без никакво противоречие“, от него ден всичко ще се обърне, всичката ти съдба ще се измени, всичко ще се обърне за твоя полза.
Ти седиш и казваш: „Аз ли съм най-големият грешник?
Този изедник, този учен човек какво знае повече? “ Този учен не е най-щастлив. Този богатият не е най-щастлив.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Защо не го правят сега?
Някоя майка се оплаква от сина си, от дъщеря си. Той махне, върне се детето, всички деца прегръщат майка си. Някой учител загазил с учениците си. Като се върне, всички ученици го посрещат. Това са съвършените хора.
Вие ще кажете: „Защо не го правят сега?
“ Защото не сте отишли при тях. Всички трябва да отидете. Кажете: „Моля да ви представя моя мъж.“ – „Защо? “ – „Да стане като тебе.“
към беседата >>
Запример, искате да знаете как ще се оправи светът.
Сега мнозина се занимават с непостижими работи.
Запример, искате да знаете как ще се оправи светът.
Най-първо, това не е една задача за вас. „Кога ще се оправи светът? “ – питате. Не е задача за вас, нито е задача за вас колко милиона години е съществувало нашето Слънце, или Слънчевата система, или кога ще свърши светът. Това не е ваша задача.
към беседата >>
Този изедник, този учен човек какво знае повече?
Идея има човекът. От една дума зависи. И в природата е същото. Ако на природата пришепнеш само една дума и кажеш: „Ще изпълня всичкия закон без никакво противоречие“, от него ден всичко ще се обърне, всичката ти съдба ще се измени, всичко ще се обърне за твоя полза. Ти седиш и казваш: „Аз ли съм най-големият грешник?
Този изедник, този учен човек какво знае повече?
“ Този учен не е най-щастлив. Този богатият не е най-щастлив.
към беседата >>
“ Защото не сте отишли при тях.
Той махне, върне се детето, всички деца прегръщат майка си. Някой учител загазил с учениците си. Като се върне, всички ученици го посрещат. Това са съвършените хора. Вие ще кажете: „Защо не го правят сега?
“ Защото не сте отишли при тях.
Всички трябва да отидете. Кажете: „Моля да ви представя моя мъж.“ – „Защо? “ – „Да стане като тебе.“
към беседата >>
Най-първо, това не е една задача за вас.
Сега мнозина се занимават с непостижими работи. Запример, искате да знаете как ще се оправи светът.
Най-първо, това не е една задача за вас.
„Кога ще се оправи светът? “ – питате. Не е задача за вас, нито е задача за вас колко милиона години е съществувало нашето Слънце, или Слънчевата система, или кога ще свърши светът. Това не е ваша задача. Може някой да си позволи да изчислява.
към беседата >>
“ Този учен не е най-щастлив.
От една дума зависи. И в природата е същото. Ако на природата пришепнеш само една дума и кажеш: „Ще изпълня всичкия закон без никакво противоречие“, от него ден всичко ще се обърне, всичката ти съдба ще се измени, всичко ще се обърне за твоя полза. Ти седиш и казваш: „Аз ли съм най-големият грешник? Този изедник, този учен човек какво знае повече?
“ Този учен не е най-щастлив.
Този богатият не е най-щастлив.
към беседата >>
Всички трябва да отидете.
Някой учител загазил с учениците си. Като се върне, всички ученици го посрещат. Това са съвършените хора. Вие ще кажете: „Защо не го правят сега? “ Защото не сте отишли при тях.
Всички трябва да отидете.
Кажете: „Моля да ви представя моя мъж.“ – „Защо? “ – „Да стане като тебе.“
към беседата >>
„Кога ще се оправи светът?
Сега мнозина се занимават с непостижими работи. Запример, искате да знаете как ще се оправи светът. Най-първо, това не е една задача за вас.
„Кога ще се оправи светът?
“ – питате. Не е задача за вас, нито е задача за вас колко милиона години е съществувало нашето Слънце, или Слънчевата система, или кога ще свърши светът. Това не е ваша задача. Може някой да си позволи да изчислява. Чудно е, че някои хора изчисляват от Земята след колко милиона години енергията на Слънцето ще се съкрати.
към беседата >>
Този богатият не е най-щастлив.
И в природата е същото. Ако на природата пришепнеш само една дума и кажеш: „Ще изпълня всичкия закон без никакво противоречие“, от него ден всичко ще се обърне, всичката ти съдба ще се измени, всичко ще се обърне за твоя полза. Ти седиш и казваш: „Аз ли съм най-големият грешник? Този изедник, този учен човек какво знае повече? “ Този учен не е най-щастлив.
Този богатият не е най-щастлив.
към беседата >>
Кажете: „Моля да ви представя моя мъж.“ – „Защо?
Като се върне, всички ученици го посрещат. Това са съвършените хора. Вие ще кажете: „Защо не го правят сега? “ Защото не сте отишли при тях. Всички трябва да отидете.
Кажете: „Моля да ви представя моя мъж.“ – „Защо?
“ – „Да стане като тебе.“
към беседата >>
“ – питате.
Сега мнозина се занимават с непостижими работи. Запример, искате да знаете как ще се оправи светът. Най-първо, това не е една задача за вас. „Кога ще се оправи светът?
“ – питате.
Не е задача за вас, нито е задача за вас колко милиона години е съществувало нашето Слънце, или Слънчевата система, или кога ще свърши светът. Това не е ваша задача. Може някой да си позволи да изчислява. Чудно е, че някои хора изчисляват от Земята след колко милиона години енергията на Слънцето ще се съкрати. Възможно е, допустимо е.
към беседата >>
Ти не разбираш кои хора са богати, кои – сиромаси.
Ти не разбираш кои хора са богати, кои – сиромаси.
Истинското богатство се намира в сиромашията и истинската сиромашия се намира в богатството. Богатство, което не носи сиромашия в себе си, не е богатство. И сиромашия, която не носи богатство в себе си, не е сиромашия. В сиромашията вие ще намерите Онзи, Който ви обича. Само когато сте в голяма сиромашия, ще намерите Онзи, Който ви обича.
към беседата >>
“ – „Да стане като тебе.“
Това са съвършените хора. Вие ще кажете: „Защо не го правят сега? “ Защото не сте отишли при тях. Всички трябва да отидете. Кажете: „Моля да ви представя моя мъж.“ – „Защо?
“ – „Да стане като тебе.“
към беседата >>
Не е задача за вас, нито е задача за вас колко милиона години е съществувало нашето Слънце, или Слънчевата система, или кога ще свърши светът.
Сега мнозина се занимават с непостижими работи. Запример, искате да знаете как ще се оправи светът. Най-първо, това не е една задача за вас. „Кога ще се оправи светът? “ – питате.
Не е задача за вас, нито е задача за вас колко милиона години е съществувало нашето Слънце, или Слънчевата система, или кога ще свърши светът.
Това не е ваша задача. Може някой да си позволи да изчислява. Чудно е, че някои хора изчисляват от Земята след колко милиона години енергията на Слънцето ще се съкрати. Възможно е, допустимо е. Но нещата не са доказани, не са реални неща.
към беседата >>
Истинското богатство се намира в сиромашията и истинската сиромашия се намира в богатството.
Ти не разбираш кои хора са богати, кои – сиромаси.
Истинското богатство се намира в сиромашията и истинската сиромашия се намира в богатството.
Богатство, което не носи сиромашия в себе си, не е богатство. И сиромашия, която не носи богатство в себе си, не е сиромашия. В сиромашията вие ще намерите Онзи, Който ви обича. Само когато сте в голяма сиромашия, ще намерите Онзи, Който ви обича. Тогава ще чуете Неговия глас.
към беседата >>
Казва Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Казвате: „Всичко може, но съвършени като Бога, то е невъзможно за нас.
Казва Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Казвате: „Всичко може, но съвършени като Бога, то е невъзможно за нас.
То е голямо нещо.“ Бог е, който дава малките работи на всички. Той е внимателен, услужва. Съвършен ще бъдеш, ще внимаваш, ще се справяш с всичките мъчнотии. Казвате: „Какво трябва да правим на Земята? “ Какво трябва да се прави сега?
към беседата >>
Това не е ваша задача.
Запример, искате да знаете как ще се оправи светът. Най-първо, това не е една задача за вас. „Кога ще се оправи светът? “ – питате. Не е задача за вас, нито е задача за вас колко милиона години е съществувало нашето Слънце, или Слънчевата система, или кога ще свърши светът.
Това не е ваша задача.
Може някой да си позволи да изчислява. Чудно е, че някои хора изчисляват от Земята след колко милиона години енергията на Слънцето ще се съкрати. Възможно е, допустимо е. Но нещата не са доказани, не са реални неща. Нима аз мога да разсъждавам като един учен човек, след като се запали огънят на огнището, да доказвам след колко ще се яви пак на огнището?
към беседата >>
Богатство, което не носи сиромашия в себе си, не е богатство.
Ти не разбираш кои хора са богати, кои – сиромаси. Истинското богатство се намира в сиромашията и истинската сиромашия се намира в богатството.
Богатство, което не носи сиромашия в себе си, не е богатство.
И сиромашия, която не носи богатство в себе си, не е сиромашия. В сиромашията вие ще намерите Онзи, Който ви обича. Само когато сте в голяма сиромашия, ще намерите Онзи, Който ви обича. Тогава ще чуете Неговия глас. И Писанието казва: „Потърсете Ме в ден скръбен, ще чуете гласа Ми и Аз ще ви помогна.
към беседата >>
То е голямо нещо.“ Бог е, който дава малките работи на всички.
Казва Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Казвате: „Всичко може, но съвършени като Бога, то е невъзможно за нас.
То е голямо нещо.“ Бог е, който дава малките работи на всички.
Той е внимателен, услужва. Съвършен ще бъдеш, ще внимаваш, ще се справяш с всичките мъчнотии. Казвате: „Какво трябва да правим на Земята? “ Какво трябва да се прави сега? Остава само едно нещо.
към беседата >>
Може някой да си позволи да изчислява.
Най-първо, това не е една задача за вас. „Кога ще се оправи светът? “ – питате. Не е задача за вас, нито е задача за вас колко милиона години е съществувало нашето Слънце, или Слънчевата система, или кога ще свърши светът. Това не е ваша задача.
Може някой да си позволи да изчислява.
Чудно е, че някои хора изчисляват от Земята след колко милиона години енергията на Слънцето ще се съкрати. Възможно е, допустимо е. Но нещата не са доказани, не са реални неща. Нима аз мога да разсъждавам като един учен човек, след като се запали огънят на огнището, да доказвам след колко ще се яви пак на огнището? Аз наблюдавам със своя телескоп от някой прозорец, че този огън се пали и гасне и ще създам теория.
към беседата >>
И сиромашия, която не носи богатство в себе си, не е сиромашия.
Ти не разбираш кои хора са богати, кои – сиромаси. Истинското богатство се намира в сиромашията и истинската сиромашия се намира в богатството. Богатство, което не носи сиромашия в себе си, не е богатство.
И сиромашия, която не носи богатство в себе си, не е сиромашия.
В сиромашията вие ще намерите Онзи, Който ви обича. Само когато сте в голяма сиромашия, ще намерите Онзи, Който ви обича. Тогава ще чуете Неговия глас. И Писанието казва: „Потърсете Ме в ден скръбен, ще чуете гласа Ми и Аз ще ви помогна. Тогава ще познаете, че Аз се интересувам от вашия живот.“ Не казва Господ: „Потърсете Ме, когато сте учени, когато сте силни“.
към беседата >>
Той е внимателен, услужва.
Казва Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Казвате: „Всичко може, но съвършени като Бога, то е невъзможно за нас. То е голямо нещо.“ Бог е, който дава малките работи на всички.
Той е внимателен, услужва.
Съвършен ще бъдеш, ще внимаваш, ще се справяш с всичките мъчнотии. Казвате: „Какво трябва да правим на Земята? “ Какво трябва да се прави сега? Остава само едно нещо. Вие ще ми кажете: „Кажи ни това нещо.“ Аз може да ви кажа само при едно условие: ще ви повикам всички на едно голямо угощение.
към беседата >>
Чудно е, че някои хора изчисляват от Земята след колко милиона години енергията на Слънцето ще се съкрати.
„Кога ще се оправи светът? “ – питате. Не е задача за вас, нито е задача за вас колко милиона години е съществувало нашето Слънце, или Слънчевата система, или кога ще свърши светът. Това не е ваша задача. Може някой да си позволи да изчислява.
Чудно е, че някои хора изчисляват от Земята след колко милиона години енергията на Слънцето ще се съкрати.
Възможно е, допустимо е. Но нещата не са доказани, не са реални неща. Нима аз мога да разсъждавам като един учен човек, след като се запали огънят на огнището, да доказвам след колко ще се яви пак на огнището? Аз наблюдавам със своя телескоп от някой прозорец, че този огън се пали и гасне и ще създам теория. Обаче онези, които живеят в тази къща, те знаят как се образува този огън.
към беседата >>
В сиромашията вие ще намерите Онзи, Който ви обича.
Ти не разбираш кои хора са богати, кои – сиромаси. Истинското богатство се намира в сиромашията и истинската сиромашия се намира в богатството. Богатство, което не носи сиромашия в себе си, не е богатство. И сиромашия, която не носи богатство в себе си, не е сиромашия.
В сиромашията вие ще намерите Онзи, Който ви обича.
Само когато сте в голяма сиромашия, ще намерите Онзи, Който ви обича. Тогава ще чуете Неговия глас. И Писанието казва: „Потърсете Ме в ден скръбен, ще чуете гласа Ми и Аз ще ви помогна. Тогава ще познаете, че Аз се интересувам от вашия живот.“ Не казва Господ: „Потърсете Ме, когато сте учени, когато сте силни“. Няма защо на богатия да му говори Господ, той има това благо.
към беседата >>
Съвършен ще бъдеш, ще внимаваш, ще се справяш с всичките мъчнотии.
Казва Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Казвате: „Всичко може, но съвършени като Бога, то е невъзможно за нас. То е голямо нещо.“ Бог е, който дава малките работи на всички. Той е внимателен, услужва.
Съвършен ще бъдеш, ще внимаваш, ще се справяш с всичките мъчнотии.
Казвате: „Какво трябва да правим на Земята? “ Какво трябва да се прави сега? Остава само едно нещо. Вие ще ми кажете: „Кажи ни това нещо.“ Аз може да ви кажа само при едно условие: ще ви повикам всички на едно голямо угощение. Без ядене и пиене не може да стане.
към беседата >>
Възможно е, допустимо е.
“ – питате. Не е задача за вас, нито е задача за вас колко милиона години е съществувало нашето Слънце, или Слънчевата система, или кога ще свърши светът. Това не е ваша задача. Може някой да си позволи да изчислява. Чудно е, че някои хора изчисляват от Земята след колко милиона години енергията на Слънцето ще се съкрати.
Възможно е, допустимо е.
Но нещата не са доказани, не са реални неща. Нима аз мога да разсъждавам като един учен човек, след като се запали огънят на огнището, да доказвам след колко ще се яви пак на огнището? Аз наблюдавам със своя телескоп от някой прозорец, че този огън се пали и гасне и ще създам теория. Обаче онези, които живеят в тази къща, те знаят как се образува този огън. Ни най-малко теорията може да съответствува с онези живите хора как се образува огънят.
към беседата >>
Само когато сте в голяма сиромашия, ще намерите Онзи, Който ви обича.
Ти не разбираш кои хора са богати, кои – сиромаси. Истинското богатство се намира в сиромашията и истинската сиромашия се намира в богатството. Богатство, което не носи сиромашия в себе си, не е богатство. И сиромашия, която не носи богатство в себе си, не е сиромашия. В сиромашията вие ще намерите Онзи, Който ви обича.
Само когато сте в голяма сиромашия, ще намерите Онзи, Който ви обича.
Тогава ще чуете Неговия глас. И Писанието казва: „Потърсете Ме в ден скръбен, ще чуете гласа Ми и Аз ще ви помогна. Тогава ще познаете, че Аз се интересувам от вашия живот.“ Не казва Господ: „Потърсете Ме, когато сте учени, когато сте силни“. Няма защо на богатия да му говори Господ, той има това благо. Но онзи, бедният, на него трябва да му се говори, че неговото положение ще се подобри.
към беседата >>
Казвате: „Какво трябва да правим на Земята?
Казва Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Казвате: „Всичко може, но съвършени като Бога, то е невъзможно за нас. То е голямо нещо.“ Бог е, който дава малките работи на всички. Той е внимателен, услужва. Съвършен ще бъдеш, ще внимаваш, ще се справяш с всичките мъчнотии.
Казвате: „Какво трябва да правим на Земята?
“ Какво трябва да се прави сега? Остава само едно нещо. Вие ще ми кажете: „Кажи ни това нещо.“ Аз може да ви кажа само при едно условие: ще ви повикам всички на едно голямо угощение. Без ядене и пиене не може да стане. Но аз ще ви го кажа отчасти: Да обикнете тези, които Бог обича.
към беседата >>
Но нещата не са доказани, не са реални неща.
Не е задача за вас, нито е задача за вас колко милиона години е съществувало нашето Слънце, или Слънчевата система, или кога ще свърши светът. Това не е ваша задача. Може някой да си позволи да изчислява. Чудно е, че някои хора изчисляват от Земята след колко милиона години енергията на Слънцето ще се съкрати. Възможно е, допустимо е.
Но нещата не са доказани, не са реални неща.
Нима аз мога да разсъждавам като един учен човек, след като се запали огънят на огнището, да доказвам след колко ще се яви пак на огнището? Аз наблюдавам със своя телескоп от някой прозорец, че този огън се пали и гасне и ще създам теория. Обаче онези, които живеят в тази къща, те знаят как се образува този огън. Ни най-малко теорията може да съответствува с онези живите хора как се образува огънят. Обяснявам нещата чисто механически.
към беседата >>
Тогава ще чуете Неговия глас.
Истинското богатство се намира в сиромашията и истинската сиромашия се намира в богатството. Богатство, което не носи сиромашия в себе си, не е богатство. И сиромашия, която не носи богатство в себе си, не е сиромашия. В сиромашията вие ще намерите Онзи, Който ви обича. Само когато сте в голяма сиромашия, ще намерите Онзи, Който ви обича.
Тогава ще чуете Неговия глас.
И Писанието казва: „Потърсете Ме в ден скръбен, ще чуете гласа Ми и Аз ще ви помогна. Тогава ще познаете, че Аз се интересувам от вашия живот.“ Не казва Господ: „Потърсете Ме, когато сте учени, когато сте силни“. Няма защо на богатия да му говори Господ, той има това благо. Но онзи, бедният, на него трябва да му се говори, че неговото положение ще се подобри.
към беседата >>
“ Какво трябва да се прави сега?
Казва Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Казвате: „Всичко може, но съвършени като Бога, то е невъзможно за нас. То е голямо нещо.“ Бог е, който дава малките работи на всички. Той е внимателен, услужва. Съвършен ще бъдеш, ще внимаваш, ще се справяш с всичките мъчнотии. Казвате: „Какво трябва да правим на Земята?
“ Какво трябва да се прави сега?
Остава само едно нещо. Вие ще ми кажете: „Кажи ни това нещо.“ Аз може да ви кажа само при едно условие: ще ви повикам всички на едно голямо угощение. Без ядене и пиене не може да стане. Но аз ще ви го кажа отчасти: Да обикнете тези, които Бог обича. Тази мисъл да седи в ума ви.
към беседата >>
Нима аз мога да разсъждавам като един учен човек, след като се запали огънят на огнището, да доказвам след колко ще се яви пак на огнището?
Това не е ваша задача. Може някой да си позволи да изчислява. Чудно е, че някои хора изчисляват от Земята след колко милиона години енергията на Слънцето ще се съкрати. Възможно е, допустимо е. Но нещата не са доказани, не са реални неща.
Нима аз мога да разсъждавам като един учен човек, след като се запали огънят на огнището, да доказвам след колко ще се яви пак на огнището?
Аз наблюдавам със своя телескоп от някой прозорец, че този огън се пали и гасне и ще създам теория. Обаче онези, които живеят в тази къща, те знаят как се образува този огън. Ни най-малко теорията може да съответствува с онези живите хора как се образува огънят. Обяснявам нещата чисто механически. Механическият процес е завършен процес.
към беседата >>
И Писанието казва: „Потърсете Ме в ден скръбен, ще чуете гласа Ми и Аз ще ви помогна.
Богатство, което не носи сиромашия в себе си, не е богатство. И сиромашия, която не носи богатство в себе си, не е сиромашия. В сиромашията вие ще намерите Онзи, Който ви обича. Само когато сте в голяма сиромашия, ще намерите Онзи, Който ви обича. Тогава ще чуете Неговия глас.
И Писанието казва: „Потърсете Ме в ден скръбен, ще чуете гласа Ми и Аз ще ви помогна.
Тогава ще познаете, че Аз се интересувам от вашия живот.“ Не казва Господ: „Потърсете Ме, когато сте учени, когато сте силни“. Няма защо на богатия да му говори Господ, той има това благо. Но онзи, бедният, на него трябва да му се говори, че неговото положение ще се подобри.
към беседата >>
Остава само едно нещо.
То е голямо нещо.“ Бог е, който дава малките работи на всички. Той е внимателен, услужва. Съвършен ще бъдеш, ще внимаваш, ще се справяш с всичките мъчнотии. Казвате: „Какво трябва да правим на Земята? “ Какво трябва да се прави сега?
Остава само едно нещо.
Вие ще ми кажете: „Кажи ни това нещо.“ Аз може да ви кажа само при едно условие: ще ви повикам всички на едно голямо угощение. Без ядене и пиене не може да стане. Но аз ще ви го кажа отчасти: Да обикнете тези, които Бог обича. Тази мисъл да седи в ума ви. Да обичате тъй, както Бог обича.
към беседата >>
Аз наблюдавам със своя телескоп от някой прозорец, че този огън се пали и гасне и ще създам теория.
Може някой да си позволи да изчислява. Чудно е, че някои хора изчисляват от Земята след колко милиона години енергията на Слънцето ще се съкрати. Възможно е, допустимо е. Но нещата не са доказани, не са реални неща. Нима аз мога да разсъждавам като един учен човек, след като се запали огънят на огнището, да доказвам след колко ще се яви пак на огнището?
Аз наблюдавам със своя телескоп от някой прозорец, че този огън се пали и гасне и ще създам теория.
Обаче онези, които живеят в тази къща, те знаят как се образува този огън. Ни най-малко теорията може да съответствува с онези живите хора как се образува огънят. Обяснявам нещата чисто механически. Механическият процес е завършен процес. В механическия процес няма нищо разумно.
към беседата >>
Тогава ще познаете, че Аз се интересувам от вашия живот.“ Не казва Господ: „Потърсете Ме, когато сте учени, когато сте силни“.
И сиромашия, която не носи богатство в себе си, не е сиромашия. В сиромашията вие ще намерите Онзи, Който ви обича. Само когато сте в голяма сиромашия, ще намерите Онзи, Който ви обича. Тогава ще чуете Неговия глас. И Писанието казва: „Потърсете Ме в ден скръбен, ще чуете гласа Ми и Аз ще ви помогна.
Тогава ще познаете, че Аз се интересувам от вашия живот.“ Не казва Господ: „Потърсете Ме, когато сте учени, когато сте силни“.
Няма защо на богатия да му говори Господ, той има това благо. Но онзи, бедният, на него трябва да му се говори, че неговото положение ще се подобри.
към беседата >>
Вие ще ми кажете: „Кажи ни това нещо.“ Аз може да ви кажа само при едно условие: ще ви повикам всички на едно голямо угощение.
Той е внимателен, услужва. Съвършен ще бъдеш, ще внимаваш, ще се справяш с всичките мъчнотии. Казвате: „Какво трябва да правим на Земята? “ Какво трябва да се прави сега? Остава само едно нещо.
Вие ще ми кажете: „Кажи ни това нещо.“ Аз може да ви кажа само при едно условие: ще ви повикам всички на едно голямо угощение.
Без ядене и пиене не може да стане. Но аз ще ви го кажа отчасти: Да обикнете тези, които Бог обича. Тази мисъл да седи в ума ви. Да обичате тъй, както Бог обича. Дръжте тази мисъл, каквото и да е.
към беседата >>
Обаче онези, които живеят в тази къща, те знаят как се образува този огън.
Чудно е, че някои хора изчисляват от Земята след колко милиона години енергията на Слънцето ще се съкрати. Възможно е, допустимо е. Но нещата не са доказани, не са реални неща. Нима аз мога да разсъждавам като един учен човек, след като се запали огънят на огнището, да доказвам след колко ще се яви пак на огнището? Аз наблюдавам със своя телескоп от някой прозорец, че този огън се пали и гасне и ще създам теория.
Обаче онези, които живеят в тази къща, те знаят как се образува този огън.
Ни най-малко теорията може да съответствува с онези живите хора как се образува огънят. Обяснявам нещата чисто механически. Механическият процес е завършен процес. В механическия процес няма нищо разумно. Той не е процес разумен.
към беседата >>
Няма защо на богатия да му говори Господ, той има това благо.
В сиромашията вие ще намерите Онзи, Който ви обича. Само когато сте в голяма сиромашия, ще намерите Онзи, Който ви обича. Тогава ще чуете Неговия глас. И Писанието казва: „Потърсете Ме в ден скръбен, ще чуете гласа Ми и Аз ще ви помогна. Тогава ще познаете, че Аз се интересувам от вашия живот.“ Не казва Господ: „Потърсете Ме, когато сте учени, когато сте силни“.
Няма защо на богатия да му говори Господ, той има това благо.
Но онзи, бедният, на него трябва да му се говори, че неговото положение ще се подобри.
към беседата >>
Без ядене и пиене не може да стане.
Съвършен ще бъдеш, ще внимаваш, ще се справяш с всичките мъчнотии. Казвате: „Какво трябва да правим на Земята? “ Какво трябва да се прави сега? Остава само едно нещо. Вие ще ми кажете: „Кажи ни това нещо.“ Аз може да ви кажа само при едно условие: ще ви повикам всички на едно голямо угощение.
Без ядене и пиене не може да стане.
Но аз ще ви го кажа отчасти: Да обикнете тези, които Бог обича. Тази мисъл да седи в ума ви. Да обичате тъй, както Бог обича. Дръжте тази мисъл, каквото и да е. Ще намерите по-голям смисъл да се окуражите, да се добие един вътрешен характер, да добием нещо положително.
към беседата >>
Ни най-малко теорията може да съответствува с онези живите хора как се образува огънят.
Възможно е, допустимо е. Но нещата не са доказани, не са реални неща. Нима аз мога да разсъждавам като един учен човек, след като се запали огънят на огнището, да доказвам след колко ще се яви пак на огнището? Аз наблюдавам със своя телескоп от някой прозорец, че този огън се пали и гасне и ще създам теория. Обаче онези, които живеят в тази къща, те знаят как се образува този огън.
Ни най-малко теорията може да съответствува с онези живите хора как се образува огънят.
Обяснявам нещата чисто механически. Механическият процес е завършен процес. В механическия процес няма нищо разумно. Той не е процес разумен. Източникът му е разумен, но в самия процес няма нещо разумно.
към беседата >>
Но онзи, бедният, на него трябва да му се говори, че неговото положение ще се подобри.
Само когато сте в голяма сиромашия, ще намерите Онзи, Който ви обича. Тогава ще чуете Неговия глас. И Писанието казва: „Потърсете Ме в ден скръбен, ще чуете гласа Ми и Аз ще ви помогна. Тогава ще познаете, че Аз се интересувам от вашия живот.“ Не казва Господ: „Потърсете Ме, когато сте учени, когато сте силни“. Няма защо на богатия да му говори Господ, той има това благо.
Но онзи, бедният, на него трябва да му се говори, че неговото положение ще се подобри.
към беседата >>
Но аз ще ви го кажа отчасти: Да обикнете тези, които Бог обича.
Казвате: „Какво трябва да правим на Земята? “ Какво трябва да се прави сега? Остава само едно нещо. Вие ще ми кажете: „Кажи ни това нещо.“ Аз може да ви кажа само при едно условие: ще ви повикам всички на едно голямо угощение. Без ядене и пиене не може да стане.
Но аз ще ви го кажа отчасти: Да обикнете тези, които Бог обича.
Тази мисъл да седи в ума ви. Да обичате тъй, както Бог обича. Дръжте тази мисъл, каквото и да е. Ще намерите по-голям смисъл да се окуражите, да се добие един вътрешен характер, да добием нещо положително. Защото засега нямаме нещо положително на Земята.
към беседата >>
Обяснявам нещата чисто механически.
Но нещата не са доказани, не са реални неща. Нима аз мога да разсъждавам като един учен човек, след като се запали огънят на огнището, да доказвам след колко ще се яви пак на огнището? Аз наблюдавам със своя телескоп от някой прозорец, че този огън се пали и гасне и ще създам теория. Обаче онези, които живеят в тази къща, те знаят как се образува този огън. Ни най-малко теорията може да съответствува с онези живите хора как се образува огънят.
Обяснявам нещата чисто механически.
Механическият процес е завършен процес. В механическия процес няма нищо разумно. Той не е процес разумен. Източникът му е разумен, но в самия процес няма нещо разумно. Един механичен процес е както едно колело.
към беседата >>
Сега, изводът.
Сега, изводът.
Аз не искам вие да се самокритикувате. Аз съм против всяко самокритикуване. В дадения случай не трябва да се критикувате, но само трябва да признаем един факт. Пишеш писмо, направиш една погрешка, зачеркнеш думата. Напиши го правилно, препиши писмото.
към беседата >>
Тази мисъл да седи в ума ви.
“ Какво трябва да се прави сега? Остава само едно нещо. Вие ще ми кажете: „Кажи ни това нещо.“ Аз може да ви кажа само при едно условие: ще ви повикам всички на едно голямо угощение. Без ядене и пиене не може да стане. Но аз ще ви го кажа отчасти: Да обикнете тези, които Бог обича.
Тази мисъл да седи в ума ви.
Да обичате тъй, както Бог обича. Дръжте тази мисъл, каквото и да е. Ще намерите по-голям смисъл да се окуражите, да се добие един вътрешен характер, да добием нещо положително. Защото засега нямаме нещо положително на Земята. Не че нямаме положително.
към беседата >>
Механическият процес е завършен процес.
Нима аз мога да разсъждавам като един учен човек, след като се запали огънят на огнището, да доказвам след колко ще се яви пак на огнището? Аз наблюдавам със своя телескоп от някой прозорец, че този огън се пали и гасне и ще създам теория. Обаче онези, които живеят в тази къща, те знаят как се образува този огън. Ни най-малко теорията може да съответствува с онези живите хора как се образува огънят. Обяснявам нещата чисто механически.
Механическият процес е завършен процес.
В механическия процес няма нищо разумно. Той не е процес разумен. Източникът му е разумен, но в самия процес няма нещо разумно. Един механичен процес е както едно колело. Кое е разумно в една фабрика?
към беседата >>
Аз не искам вие да се самокритикувате.
Сега, изводът.
Аз не искам вие да се самокритикувате.
Аз съм против всяко самокритикуване. В дадения случай не трябва да се критикувате, но само трябва да признаем един факт. Пишеш писмо, направиш една погрешка, зачеркнеш думата. Напиши го правилно, препиши писмото. И три, и четири пъти препиши писмото, напиши го правилно.
към беседата >>
Да обичате тъй, както Бог обича.
Остава само едно нещо. Вие ще ми кажете: „Кажи ни това нещо.“ Аз може да ви кажа само при едно условие: ще ви повикам всички на едно голямо угощение. Без ядене и пиене не може да стане. Но аз ще ви го кажа отчасти: Да обикнете тези, които Бог обича. Тази мисъл да седи в ума ви.
Да обичате тъй, както Бог обича.
Дръжте тази мисъл, каквото и да е. Ще намерите по-голям смисъл да се окуражите, да се добие един вътрешен характер, да добием нещо положително. Защото засега нямаме нещо положително на Земята. Не че нямаме положително. Христос учи много положителни неща, но не Го разбраха.
към беседата >>
В механическия процес няма нищо разумно.
Аз наблюдавам със своя телескоп от някой прозорец, че този огън се пали и гасне и ще създам теория. Обаче онези, които живеят в тази къща, те знаят как се образува този огън. Ни най-малко теорията може да съответствува с онези живите хора как се образува огънят. Обяснявам нещата чисто механически. Механическият процес е завършен процес.
В механическия процес няма нищо разумно.
Той не е процес разумен. Източникът му е разумен, но в самия процес няма нещо разумно. Един механичен процес е както едно колело. Кое е разумно в една фабрика? След като те хване със своите зъбци, може да те направи на парчета.
към беседата >>
Аз съм против всяко самокритикуване.
Сега, изводът. Аз не искам вие да се самокритикувате.
Аз съм против всяко самокритикуване.
В дадения случай не трябва да се критикувате, но само трябва да признаем един факт. Пишеш писмо, направиш една погрешка, зачеркнеш думата. Напиши го правилно, препиши писмото. И три, и четири пъти препиши писмото, напиши го правилно. Напиши едно писмо без погрешка, ако искаш да създадеш един характер.
към беседата >>
Дръжте тази мисъл, каквото и да е.
Вие ще ми кажете: „Кажи ни това нещо.“ Аз може да ви кажа само при едно условие: ще ви повикам всички на едно голямо угощение. Без ядене и пиене не може да стане. Но аз ще ви го кажа отчасти: Да обикнете тези, които Бог обича. Тази мисъл да седи в ума ви. Да обичате тъй, както Бог обича.
Дръжте тази мисъл, каквото и да е.
Ще намерите по-голям смисъл да се окуражите, да се добие един вътрешен характер, да добием нещо положително. Защото засега нямаме нещо положително на Земята. Не че нямаме положително. Христос учи много положителни неща, но не Го разбраха. Моисей учи, светиите учиха.
към беседата >>
Той не е процес разумен.
Обаче онези, които живеят в тази къща, те знаят как се образува този огън. Ни най-малко теорията може да съответствува с онези живите хора как се образува огънят. Обяснявам нещата чисто механически. Механическият процес е завършен процес. В механическия процес няма нищо разумно.
Той не е процес разумен.
Източникът му е разумен, но в самия процес няма нещо разумно. Един механичен процес е както едно колело. Кое е разумно в една фабрика? След като те хване със своите зъбци, може да те направи на парчета. Ти може да се молиш да бъде снизходително, но туй колело няма никакво верую.
към беседата >>
В дадения случай не трябва да се критикувате, но само трябва да признаем един факт.
Сега, изводът. Аз не искам вие да се самокритикувате. Аз съм против всяко самокритикуване.
В дадения случай не трябва да се критикувате, но само трябва да признаем един факт.
Пишеш писмо, направиш една погрешка, зачеркнеш думата. Напиши го правилно, препиши писмото. И три, и четири пъти препиши писмото, напиши го правилно. Напиши едно писмо без погрешка, ако искаш да създадеш един характер. Никога не заминавай погрешките си.
към беседата >>
Ще намерите по-голям смисъл да се окуражите, да се добие един вътрешен характер, да добием нещо положително.
Без ядене и пиене не може да стане. Но аз ще ви го кажа отчасти: Да обикнете тези, които Бог обича. Тази мисъл да седи в ума ви. Да обичате тъй, както Бог обича. Дръжте тази мисъл, каквото и да е.
Ще намерите по-голям смисъл да се окуражите, да се добие един вътрешен характер, да добием нещо положително.
Защото засега нямаме нещо положително на Земята. Не че нямаме положително. Христос учи много положителни неща, но не Го разбраха. Моисей учи, светиите учиха. Който и да дойде, все остава нещо неразбрано.
към беседата >>
Източникът му е разумен, но в самия процес няма нещо разумно.
Ни най-малко теорията може да съответствува с онези живите хора как се образува огънят. Обяснявам нещата чисто механически. Механическият процес е завършен процес. В механическия процес няма нищо разумно. Той не е процес разумен.
Източникът му е разумен, но в самия процес няма нещо разумно.
Един механичен процес е както едно колело. Кое е разумно в една фабрика? След като те хване със своите зъбци, може да те направи на парчета. Ти може да се молиш да бъде снизходително, но туй колело няма никакво верую. Казва: „Аз съм направено да се въртя, не искам никой да спира моето въртене“.
към беседата >>
Пишеш писмо, направиш една погрешка, зачеркнеш думата.
Сега, изводът. Аз не искам вие да се самокритикувате. Аз съм против всяко самокритикуване. В дадения случай не трябва да се критикувате, но само трябва да признаем един факт.
Пишеш писмо, направиш една погрешка, зачеркнеш думата.
Напиши го правилно, препиши писмото. И три, и четири пъти препиши писмото, напиши го правилно. Напиши едно писмо без погрешка, ако искаш да създадеш един характер. Никога не заминавай погрешките си. Съвършеният Божествен свят – Бог се нуждае от същества, които да са съвършени.
към беседата >>
Защото засега нямаме нещо положително на Земята.
Но аз ще ви го кажа отчасти: Да обикнете тези, които Бог обича. Тази мисъл да седи в ума ви. Да обичате тъй, както Бог обича. Дръжте тази мисъл, каквото и да е. Ще намерите по-голям смисъл да се окуражите, да се добие един вътрешен характер, да добием нещо положително.
Защото засега нямаме нещо положително на Земята.
Не че нямаме положително. Христос учи много положителни неща, но не Го разбраха. Моисей учи, светиите учиха. Който и да дойде, все остава нещо неразбрано. Нека остане неразбрано.
към беседата >>
Един механичен процес е както едно колело.
Обяснявам нещата чисто механически. Механическият процес е завършен процес. В механическия процес няма нищо разумно. Той не е процес разумен. Източникът му е разумен, но в самия процес няма нещо разумно.
Един механичен процес е както едно колело.
Кое е разумно в една фабрика? След като те хване със своите зъбци, може да те направи на парчета. Ти може да се молиш да бъде снизходително, но туй колело няма никакво верую. Казва: „Аз съм направено да се въртя, не искам никой да спира моето въртене“. Не че колелото говори така, но тъй е.
към беседата >>
Напиши го правилно, препиши писмото.
Сега, изводът. Аз не искам вие да се самокритикувате. Аз съм против всяко самокритикуване. В дадения случай не трябва да се критикувате, но само трябва да признаем един факт. Пишеш писмо, направиш една погрешка, зачеркнеш думата.
Напиши го правилно, препиши писмото.
И три, и четири пъти препиши писмото, напиши го правилно. Напиши едно писмо без погрешка, ако искаш да създадеш един характер. Никога не заминавай погрешките си. Съвършеният Божествен свят – Бог се нуждае от същества, които да са съвършени. Понеже в природата има място, приготвено за вас и ако вие не сте съвършени, ако вие нямате туй ценното, ще направите хиляди погрешки, от които милиони хора ще пострадат, вследствие на това не може да ви назначат на служба.
към беседата >>
Не че нямаме положително.
Тази мисъл да седи в ума ви. Да обичате тъй, както Бог обича. Дръжте тази мисъл, каквото и да е. Ще намерите по-голям смисъл да се окуражите, да се добие един вътрешен характер, да добием нещо положително. Защото засега нямаме нещо положително на Земята.
Не че нямаме положително.
Христос учи много положителни неща, но не Го разбраха. Моисей учи, светиите учиха. Който и да дойде, все остава нещо неразбрано. Нека остане неразбрано. Майката е неразбрана, учителят е неразбран, съдията е неразбран, подсъдимият е неразбран, всички.
към беседата >>
Кое е разумно в една фабрика?
Механическият процес е завършен процес. В механическия процес няма нищо разумно. Той не е процес разумен. Източникът му е разумен, но в самия процес няма нещо разумно. Един механичен процес е както едно колело.
Кое е разумно в една фабрика?
След като те хване със своите зъбци, може да те направи на парчета. Ти може да се молиш да бъде снизходително, но туй колело няма никакво верую. Казва: „Аз съм направено да се въртя, не искам никой да спира моето въртене“. Не че колелото говори така, но тъй е.
към беседата >>
И три, и четири пъти препиши писмото, напиши го правилно.
Аз не искам вие да се самокритикувате. Аз съм против всяко самокритикуване. В дадения случай не трябва да се критикувате, но само трябва да признаем един факт. Пишеш писмо, направиш една погрешка, зачеркнеш думата. Напиши го правилно, препиши писмото.
И три, и четири пъти препиши писмото, напиши го правилно.
Напиши едно писмо без погрешка, ако искаш да създадеш един характер. Никога не заминавай погрешките си. Съвършеният Божествен свят – Бог се нуждае от същества, които да са съвършени. Понеже в природата има място, приготвено за вас и ако вие не сте съвършени, ако вие нямате туй ценното, ще направите хиляди погрешки, от които милиони хора ще пострадат, вследствие на това не може да ви назначат на служба. Ще бъде един ден.
към беседата >>
Христос учи много положителни неща, но не Го разбраха.
Да обичате тъй, както Бог обича. Дръжте тази мисъл, каквото и да е. Ще намерите по-голям смисъл да се окуражите, да се добие един вътрешен характер, да добием нещо положително. Защото засега нямаме нещо положително на Земята. Не че нямаме положително.
Христос учи много положителни неща, но не Го разбраха.
Моисей учи, светиите учиха. Който и да дойде, все остава нещо неразбрано. Нека остане неразбрано. Майката е неразбрана, учителят е неразбран, съдията е неразбран, подсъдимият е неразбран, всички. Ние се намираме в един свят, дето хората не са разбрани.
към беседата >>
След като те хване със своите зъбци, може да те направи на парчета.
В механическия процес няма нищо разумно. Той не е процес разумен. Източникът му е разумен, но в самия процес няма нещо разумно. Един механичен процес е както едно колело. Кое е разумно в една фабрика?
След като те хване със своите зъбци, може да те направи на парчета.
Ти може да се молиш да бъде снизходително, но туй колело няма никакво верую. Казва: „Аз съм направено да се въртя, не искам никой да спира моето въртене“. Не че колелото говори така, но тъй е.
към беседата >>
Напиши едно писмо без погрешка, ако искаш да създадеш един характер.
Аз съм против всяко самокритикуване. В дадения случай не трябва да се критикувате, но само трябва да признаем един факт. Пишеш писмо, направиш една погрешка, зачеркнеш думата. Напиши го правилно, препиши писмото. И три, и четири пъти препиши писмото, напиши го правилно.
Напиши едно писмо без погрешка, ако искаш да създадеш един характер.
Никога не заминавай погрешките си. Съвършеният Божествен свят – Бог се нуждае от същества, които да са съвършени. Понеже в природата има място, приготвено за вас и ако вие не сте съвършени, ако вие нямате туй ценното, ще направите хиляди погрешки, от които милиони хора ще пострадат, вследствие на това не може да ви назначат на служба. Ще бъде един ден. Но засега ще се задоволите да станете учени, съвършени, че вие да сте доволни да разбирате тази работа както трябва.
към беседата >>
Моисей учи, светиите учиха.
Дръжте тази мисъл, каквото и да е. Ще намерите по-голям смисъл да се окуражите, да се добие един вътрешен характер, да добием нещо положително. Защото засега нямаме нещо положително на Земята. Не че нямаме положително. Христос учи много положителни неща, но не Го разбраха.
Моисей учи, светиите учиха.
Който и да дойде, все остава нещо неразбрано. Нека остане неразбрано. Майката е неразбрана, учителят е неразбран, съдията е неразбран, подсъдимият е неразбран, всички. Ние се намираме в един свят, дето хората не са разбрани. Онези, които са разбрани, те са щастливи.
към беседата >>
Ти може да се молиш да бъде снизходително, но туй колело няма никакво верую.
Той не е процес разумен. Източникът му е разумен, но в самия процес няма нещо разумно. Един механичен процес е както едно колело. Кое е разумно в една фабрика? След като те хване със своите зъбци, може да те направи на парчета.
Ти може да се молиш да бъде снизходително, но туй колело няма никакво верую.
Казва: „Аз съм направено да се въртя, не искам никой да спира моето въртене“. Не че колелото говори така, но тъй е.
към беседата >>
Никога не заминавай погрешките си.
В дадения случай не трябва да се критикувате, но само трябва да признаем един факт. Пишеш писмо, направиш една погрешка, зачеркнеш думата. Напиши го правилно, препиши писмото. И три, и четири пъти препиши писмото, напиши го правилно. Напиши едно писмо без погрешка, ако искаш да създадеш един характер.
Никога не заминавай погрешките си.
Съвършеният Божествен свят – Бог се нуждае от същества, които да са съвършени. Понеже в природата има място, приготвено за вас и ако вие не сте съвършени, ако вие нямате туй ценното, ще направите хиляди погрешки, от които милиони хора ще пострадат, вследствие на това не може да ви назначат на служба. Ще бъде един ден. Но засега ще се задоволите да станете учени, съвършени, че вие да сте доволни да разбирате тази работа както трябва.
към беседата >>
Който и да дойде, все остава нещо неразбрано.
Ще намерите по-голям смисъл да се окуражите, да се добие един вътрешен характер, да добием нещо положително. Защото засега нямаме нещо положително на Земята. Не че нямаме положително. Христос учи много положителни неща, но не Го разбраха. Моисей учи, светиите учиха.
Който и да дойде, все остава нещо неразбрано.
Нека остане неразбрано. Майката е неразбрана, учителят е неразбран, съдията е неразбран, подсъдимият е неразбран, всички. Ние се намираме в един свят, дето хората не са разбрани. Онези, които са разбрани, те са щастливи. Тебе те разбират.
към беседата >>
Казва: „Аз съм направено да се въртя, не искам никой да спира моето въртене“.
Източникът му е разумен, но в самия процес няма нещо разумно. Един механичен процес е както едно колело. Кое е разумно в една фабрика? След като те хване със своите зъбци, може да те направи на парчета. Ти може да се молиш да бъде снизходително, но туй колело няма никакво верую.
Казва: „Аз съм направено да се въртя, не искам никой да спира моето въртене“.
Не че колелото говори така, но тъй е.
към беседата >>
Съвършеният Божествен свят – Бог се нуждае от същества, които да са съвършени.
Пишеш писмо, направиш една погрешка, зачеркнеш думата. Напиши го правилно, препиши писмото. И три, и четири пъти препиши писмото, напиши го правилно. Напиши едно писмо без погрешка, ако искаш да създадеш един характер. Никога не заминавай погрешките си.
Съвършеният Божествен свят – Бог се нуждае от същества, които да са съвършени.
Понеже в природата има място, приготвено за вас и ако вие не сте съвършени, ако вие нямате туй ценното, ще направите хиляди погрешки, от които милиони хора ще пострадат, вследствие на това не може да ви назначат на служба. Ще бъде един ден. Но засега ще се задоволите да станете учени, съвършени, че вие да сте доволни да разбирате тази работа както трябва.
към беседата >>
Нека остане неразбрано.
Защото засега нямаме нещо положително на Земята. Не че нямаме положително. Христос учи много положителни неща, но не Го разбраха. Моисей учи, светиите учиха. Който и да дойде, все остава нещо неразбрано.
Нека остане неразбрано.
Майката е неразбрана, учителят е неразбран, съдията е неразбран, подсъдимият е неразбран, всички. Ние се намираме в един свят, дето хората не са разбрани. Онези, които са разбрани, те са щастливи. Тебе те разбират. Ако ти си разбран, ти ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Не че колелото говори така, но тъй е.
Един механичен процес е както едно колело. Кое е разумно в една фабрика? След като те хване със своите зъбци, може да те направи на парчета. Ти може да се молиш да бъде снизходително, но туй колело няма никакво верую. Казва: „Аз съм направено да се въртя, не искам никой да спира моето въртене“.
Не че колелото говори така, но тъй е.
към беседата >>
Понеже в природата има място, приготвено за вас и ако вие не сте съвършени, ако вие нямате туй ценното, ще направите хиляди погрешки, от които милиони хора ще пострадат, вследствие на това не може да ви назначат на служба.
Напиши го правилно, препиши писмото. И три, и четири пъти препиши писмото, напиши го правилно. Напиши едно писмо без погрешка, ако искаш да създадеш един характер. Никога не заминавай погрешките си. Съвършеният Божествен свят – Бог се нуждае от същества, които да са съвършени.
Понеже в природата има място, приготвено за вас и ако вие не сте съвършени, ако вие нямате туй ценното, ще направите хиляди погрешки, от които милиони хора ще пострадат, вследствие на това не може да ви назначат на служба.
Ще бъде един ден. Но засега ще се задоволите да станете учени, съвършени, че вие да сте доволни да разбирате тази работа както трябва.
към беседата >>
Майката е неразбрана, учителят е неразбран, съдията е неразбран, подсъдимият е неразбран, всички.
Не че нямаме положително. Христос учи много положителни неща, но не Го разбраха. Моисей учи, светиите учиха. Който и да дойде, все остава нещо неразбрано. Нека остане неразбрано.
Майката е неразбрана, учителят е неразбран, съдията е неразбран, подсъдимият е неразбран, всички.
Ние се намираме в един свят, дето хората не са разбрани. Онези, които са разбрани, те са щастливи. Тебе те разбират. Ако ти си разбран, ти ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Та, когато ние говорим, че някои неща са необходими, подразбираме един механичен процес, за който ние трябва да бъдем разумни, да се не противим, да знаем закона да спрем колелото.
Та, когато ние говорим, че някои неща са необходими, подразбираме един механичен процес, за който ние трябва да бъдем разумни, да се не противим, да знаем закона да спрем колелото.
Може цялата фабрика да спреш, трябва да разбираш. Сега изобщо в цялата култура хората имат лутаница. Онези, които ръководят съдбините на човечеството – като кажем съдбините ги ръководят, разбирам най-разумните хора. Но тия, които ръководят съдбините, те не умират. Те, откак се е създал светът, все живеят и нито веднъж не са умирали.
към беседата >>
Ще бъде един ден.
И три, и четири пъти препиши писмото, напиши го правилно. Напиши едно писмо без погрешка, ако искаш да създадеш един характер. Никога не заминавай погрешките си. Съвършеният Божествен свят – Бог се нуждае от същества, които да са съвършени. Понеже в природата има място, приготвено за вас и ако вие не сте съвършени, ако вие нямате туй ценното, ще направите хиляди погрешки, от които милиони хора ще пострадат, вследствие на това не може да ви назначат на служба.
Ще бъде един ден.
Но засега ще се задоволите да станете учени, съвършени, че вие да сте доволни да разбирате тази работа както трябва.
към беседата >>
Ние се намираме в един свят, дето хората не са разбрани.
Христос учи много положителни неща, но не Го разбраха. Моисей учи, светиите учиха. Който и да дойде, все остава нещо неразбрано. Нека остане неразбрано. Майката е неразбрана, учителят е неразбран, съдията е неразбран, подсъдимият е неразбран, всички.
Ние се намираме в един свят, дето хората не са разбрани.
Онези, които са разбрани, те са щастливи. Тебе те разбират. Ако ти си разбран, ти ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Може цялата фабрика да спреш, трябва да разбираш.
Та, когато ние говорим, че някои неща са необходими, подразбираме един механичен процес, за който ние трябва да бъдем разумни, да се не противим, да знаем закона да спрем колелото.
Може цялата фабрика да спреш, трябва да разбираш.
Сега изобщо в цялата култура хората имат лутаница. Онези, които ръководят съдбините на човечеството – като кажем съдбините ги ръководят, разбирам най-разумните хора. Но тия, които ръководят съдбините, те не умират. Те, откак се е създал светът, все живеят и нито веднъж не са умирали. Може би те ще претърпят една смърт само тогава, когато светът се оправи; тогава ще умрат.
към беседата >>
Но засега ще се задоволите да станете учени, съвършени, че вие да сте доволни да разбирате тази работа както трябва.
Напиши едно писмо без погрешка, ако искаш да създадеш един характер. Никога не заминавай погрешките си. Съвършеният Божествен свят – Бог се нуждае от същества, които да са съвършени. Понеже в природата има място, приготвено за вас и ако вие не сте съвършени, ако вие нямате туй ценното, ще направите хиляди погрешки, от които милиони хора ще пострадат, вследствие на това не може да ви назначат на служба. Ще бъде един ден.
Но засега ще се задоволите да станете учени, съвършени, че вие да сте доволни да разбирате тази работа както трябва.
към беседата >>
Онези, които са разбрани, те са щастливи.
Моисей учи, светиите учиха. Който и да дойде, все остава нещо неразбрано. Нека остане неразбрано. Майката е неразбрана, учителят е неразбран, съдията е неразбран, подсъдимият е неразбран, всички. Ние се намираме в един свят, дето хората не са разбрани.
Онези, които са разбрани, те са щастливи.
Тебе те разбират. Ако ти си разбран, ти ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Сега изобщо в цялата култура хората имат лутаница.
Та, когато ние говорим, че някои неща са необходими, подразбираме един механичен процес, за който ние трябва да бъдем разумни, да се не противим, да знаем закона да спрем колелото. Може цялата фабрика да спреш, трябва да разбираш.
Сега изобщо в цялата култура хората имат лутаница.
Онези, които ръководят съдбините на човечеството – като кажем съдбините ги ръководят, разбирам най-разумните хора. Но тия, които ръководят съдбините, те не умират. Те, откак се е създал светът, все живеят и нито веднъж не са умирали. Може би те ще претърпят една смърт само тогава, когато светът се оправи; тогава ще умрат. Когато хората оживеят, те ще умрат.
към беседата >>
Казвам сега: Трябва да разбираме онова реалното, с което ние разполагаме.
Казвам сега: Трябва да разбираме онова реалното, с което ние разполагаме.
Ние най-първо разполагаме с нашето тяло. След това ние не сме уверени, искаме да знаем дали Господ ще ни помага или не. Ние не сме уверени дали нашите ближни ще ни помагат. Първо трябва да разбираш себе си, трябва да любиш своите ближни. Ако с окръжаващите хора, които са около тебе, не може да живееш добре, как ще живееш с Бога?
към беседата >>
Тебе те разбират.
Който и да дойде, все остава нещо неразбрано. Нека остане неразбрано. Майката е неразбрана, учителят е неразбран, съдията е неразбран, подсъдимият е неразбран, всички. Ние се намираме в един свят, дето хората не са разбрани. Онези, които са разбрани, те са щастливи.
Тебе те разбират.
Ако ти си разбран, ти ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Онези, които ръководят съдбините на човечеството – като кажем съдбините ги ръководят, разбирам най-разумните хора.
Та, когато ние говорим, че някои неща са необходими, подразбираме един механичен процес, за който ние трябва да бъдем разумни, да се не противим, да знаем закона да спрем колелото. Може цялата фабрика да спреш, трябва да разбираш. Сега изобщо в цялата култура хората имат лутаница.
Онези, които ръководят съдбините на човечеството – като кажем съдбините ги ръководят, разбирам най-разумните хора.
Но тия, които ръководят съдбините, те не умират. Те, откак се е създал светът, все живеят и нито веднъж не са умирали. Може би те ще претърпят една смърт само тогава, когато светът се оправи; тогава ще умрат. Когато хората оживеят, те ще умрат. Докато хората умират, те пазят живота на хората.
към беседата >>
Ние най-първо разполагаме с нашето тяло.
Казвам сега: Трябва да разбираме онова реалното, с което ние разполагаме.
Ние най-първо разполагаме с нашето тяло.
След това ние не сме уверени, искаме да знаем дали Господ ще ни помага или не. Ние не сме уверени дали нашите ближни ще ни помагат. Първо трябва да разбираш себе си, трябва да любиш своите ближни. Ако с окръжаващите хора, които са около тебе, не може да живееш добре, как ще живееш с Бога? Ако ти с тях не си добре – те са чада на Бога, ако ти със своите си не живееш добре, как ще живееш с другите?
към беседата >>
Ако ти си разбран, ти ще бъдеш щастлив.
Нека остане неразбрано. Майката е неразбрана, учителят е неразбран, съдията е неразбран, подсъдимият е неразбран, всички. Ние се намираме в един свят, дето хората не са разбрани. Онези, които са разбрани, те са щастливи. Тебе те разбират.
Ако ти си разбран, ти ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Но тия, които ръководят съдбините, те не умират.
Та, когато ние говорим, че някои неща са необходими, подразбираме един механичен процес, за който ние трябва да бъдем разумни, да се не противим, да знаем закона да спрем колелото. Може цялата фабрика да спреш, трябва да разбираш. Сега изобщо в цялата култура хората имат лутаница. Онези, които ръководят съдбините на човечеството – като кажем съдбините ги ръководят, разбирам най-разумните хора.
Но тия, които ръководят съдбините, те не умират.
Те, откак се е създал светът, все живеят и нито веднъж не са умирали. Може би те ще претърпят една смърт само тогава, когато светът се оправи; тогава ще умрат. Когато хората оживеят, те ще умрат. Докато хората умират, те пазят живота на хората. Един контраст.
към беседата >>
След това ние не сме уверени, искаме да знаем дали Господ ще ни помага или не.
Казвам сега: Трябва да разбираме онова реалното, с което ние разполагаме. Ние най-първо разполагаме с нашето тяло.
След това ние не сме уверени, искаме да знаем дали Господ ще ни помага или не.
Ние не сме уверени дали нашите ближни ще ни помагат. Първо трябва да разбираш себе си, трябва да любиш своите ближни. Ако с окръжаващите хора, които са около тебе, не може да живееш добре, как ще живееш с Бога? Ако ти с тях не си добре – те са чада на Бога, ако ти със своите си не живееш добре, как ще живееш с другите? Ако един баща има десетина синове и дъщери и един от братята обича да побийва другите братя и сестри, мислите ли, че баща му ще гледа благосклонно към него?
към беседата >>
Но най-първо ти трябва да разбираш Бога, да познаваш гласа.
Но най-първо ти трябва да разбираш Бога, да познаваш гласа.
Като го чуеш, веднага да се спреш. Вървиш из пътя, имаш една мисъл, чуеш гласа Му. – „Адаме? “ – „Слушам, Господи! “ Говори, а ти се скриеш под някой храсталак.
към беседата >>
Те, откак се е създал светът, все живеят и нито веднъж не са умирали.
Та, когато ние говорим, че някои неща са необходими, подразбираме един механичен процес, за който ние трябва да бъдем разумни, да се не противим, да знаем закона да спрем колелото. Може цялата фабрика да спреш, трябва да разбираш. Сега изобщо в цялата култура хората имат лутаница. Онези, които ръководят съдбините на човечеството – като кажем съдбините ги ръководят, разбирам най-разумните хора. Но тия, които ръководят съдбините, те не умират.
Те, откак се е създал светът, все живеят и нито веднъж не са умирали.
Може би те ще претърпят една смърт само тогава, когато светът се оправи; тогава ще умрат. Когато хората оживеят, те ще умрат. Докато хората умират, те пазят живота на хората. Един контраст. Една идея да ви остане в ума.
към беседата >>
Ние не сме уверени дали нашите ближни ще ни помагат.
Казвам сега: Трябва да разбираме онова реалното, с което ние разполагаме. Ние най-първо разполагаме с нашето тяло. След това ние не сме уверени, искаме да знаем дали Господ ще ни помага или не.
Ние не сме уверени дали нашите ближни ще ни помагат.
Първо трябва да разбираш себе си, трябва да любиш своите ближни. Ако с окръжаващите хора, които са около тебе, не може да живееш добре, как ще живееш с Бога? Ако ти с тях не си добре – те са чада на Бога, ако ти със своите си не живееш добре, как ще живееш с другите? Ако един баща има десетина синове и дъщери и един от братята обича да побийва другите братя и сестри, мислите ли, че баща му ще гледа благосклонно към него? Той ще каже: „Не ми се харесваш, грубиянин си.“ Ако е внимателен към братята, услужва, той трябваше да вземе последно място.
към беседата >>
Като го чуеш, веднага да се спреш.
Но най-първо ти трябва да разбираш Бога, да познаваш гласа.
Като го чуеш, веднага да се спреш.
Вървиш из пътя, имаш една мисъл, чуеш гласа Му. – „Адаме? “ – „Слушам, Господи! “ Говори, а ти се скриеш под някой храсталак. Всеки в себе си да слуша!
към беседата >>
Може би те ще претърпят една смърт само тогава, когато светът се оправи; тогава ще умрат.
Може цялата фабрика да спреш, трябва да разбираш. Сега изобщо в цялата култура хората имат лутаница. Онези, които ръководят съдбините на човечеството – като кажем съдбините ги ръководят, разбирам най-разумните хора. Но тия, които ръководят съдбините, те не умират. Те, откак се е създал светът, все живеят и нито веднъж не са умирали.
Може би те ще претърпят една смърт само тогава, когато светът се оправи; тогава ще умрат.
Когато хората оживеят, те ще умрат. Докато хората умират, те пазят живота на хората. Един контраст. Една идея да ви остане в ума. Кои са ангелите?
към беседата >>
Първо трябва да разбираш себе си, трябва да любиш своите ближни.
Казвам сега: Трябва да разбираме онова реалното, с което ние разполагаме. Ние най-първо разполагаме с нашето тяло. След това ние не сме уверени, искаме да знаем дали Господ ще ни помага или не. Ние не сме уверени дали нашите ближни ще ни помагат.
Първо трябва да разбираш себе си, трябва да любиш своите ближни.
Ако с окръжаващите хора, които са около тебе, не може да живееш добре, как ще живееш с Бога? Ако ти с тях не си добре – те са чада на Бога, ако ти със своите си не живееш добре, как ще живееш с другите? Ако един баща има десетина синове и дъщери и един от братята обича да побийва другите братя и сестри, мислите ли, че баща му ще гледа благосклонно към него? Той ще каже: „Не ми се харесваш, грубиянин си.“ Ако е внимателен към братята, услужва, той трябваше да вземе последно място. Тогава бащата казва: „Много умен е този мой син.“ В ума на бащата ще се зароди идеята да го постави на първо място, да ръководи всичките работи.
към беседата >>
Вървиш из пътя, имаш една мисъл, чуеш гласа Му.
Но най-първо ти трябва да разбираш Бога, да познаваш гласа. Като го чуеш, веднага да се спреш.
Вървиш из пътя, имаш една мисъл, чуеш гласа Му.
– „Адаме? “ – „Слушам, Господи! “ Говори, а ти се скриеш под някой храсталак. Всеки в себе си да слуша! Не може ли да слушаме, не може да имаме никакво съгласие.
към беседата >>
Когато хората оживеят, те ще умрат.
Сега изобщо в цялата култура хората имат лутаница. Онези, които ръководят съдбините на човечеството – като кажем съдбините ги ръководят, разбирам най-разумните хора. Но тия, които ръководят съдбините, те не умират. Те, откак се е създал светът, все живеят и нито веднъж не са умирали. Може би те ще претърпят една смърт само тогава, когато светът се оправи; тогава ще умрат.
Когато хората оживеят, те ще умрат.
Докато хората умират, те пазят живота на хората. Един контраст. Една идея да ви остане в ума. Кои са ангелите? Разумни хора, които са живели, добили са много способности, изучили законите на природата, разбират как се добива вечният живот, намерили са го, намерили са основните закони, които свързват всичките работи и работят и свързват цялото човечество.
към беседата >>
Ако с окръжаващите хора, които са около тебе, не може да живееш добре, как ще живееш с Бога?
Казвам сега: Трябва да разбираме онова реалното, с което ние разполагаме. Ние най-първо разполагаме с нашето тяло. След това ние не сме уверени, искаме да знаем дали Господ ще ни помага или не. Ние не сме уверени дали нашите ближни ще ни помагат. Първо трябва да разбираш себе си, трябва да любиш своите ближни.
Ако с окръжаващите хора, които са около тебе, не може да живееш добре, как ще живееш с Бога?
Ако ти с тях не си добре – те са чада на Бога, ако ти със своите си не живееш добре, как ще живееш с другите? Ако един баща има десетина синове и дъщери и един от братята обича да побийва другите братя и сестри, мислите ли, че баща му ще гледа благосклонно към него? Той ще каже: „Не ми се харесваш, грубиянин си.“ Ако е внимателен към братята, услужва, той трябваше да вземе последно място. Тогава бащата казва: „Много умен е този мой син.“ В ума на бащата ще се зароди идеята да го постави на първо място, да ръководи всичките работи.
към беседата >>
– „Адаме?
Но най-първо ти трябва да разбираш Бога, да познаваш гласа. Като го чуеш, веднага да се спреш. Вървиш из пътя, имаш една мисъл, чуеш гласа Му.
– „Адаме?
“ – „Слушам, Господи! “ Говори, а ти се скриеш под някой храсталак. Всеки в себе си да слуша! Не може ли да слушаме, не може да имаме никакво съгласие. Докато не можем да слушаме обединителната нишка, този глас, който обединява всичко... Както водата обединява, както твърдата почва обединява, както светлината обединява, така и Божествената Любов обединява.
към беседата >>
Докато хората умират, те пазят живота на хората.
Онези, които ръководят съдбините на човечеството – като кажем съдбините ги ръководят, разбирам най-разумните хора. Но тия, които ръководят съдбините, те не умират. Те, откак се е създал светът, все живеят и нито веднъж не са умирали. Може би те ще претърпят една смърт само тогава, когато светът се оправи; тогава ще умрат. Когато хората оживеят, те ще умрат.
Докато хората умират, те пазят живота на хората.
Един контраст. Една идея да ви остане в ума. Кои са ангелите? Разумни хора, които са живели, добили са много способности, изучили законите на природата, разбират как се добива вечният живот, намерили са го, намерили са основните закони, които свързват всичките работи и работят и свързват цялото човечество. Това е една теория, която приблизително е вярна.
към беседата >>
Ако ти с тях не си добре – те са чада на Бога, ако ти със своите си не живееш добре, как ще живееш с другите?
Ние най-първо разполагаме с нашето тяло. След това ние не сме уверени, искаме да знаем дали Господ ще ни помага или не. Ние не сме уверени дали нашите ближни ще ни помагат. Първо трябва да разбираш себе си, трябва да любиш своите ближни. Ако с окръжаващите хора, които са около тебе, не може да живееш добре, как ще живееш с Бога?
Ако ти с тях не си добре – те са чада на Бога, ако ти със своите си не живееш добре, как ще живееш с другите?
Ако един баща има десетина синове и дъщери и един от братята обича да побийва другите братя и сестри, мислите ли, че баща му ще гледа благосклонно към него? Той ще каже: „Не ми се харесваш, грубиянин си.“ Ако е внимателен към братята, услужва, той трябваше да вземе последно място. Тогава бащата казва: „Много умен е този мой син.“ В ума на бащата ще се зароди идеята да го постави на първо място, да ръководи всичките работи.
към беседата >>
“ – „Слушам, Господи!
Но най-първо ти трябва да разбираш Бога, да познаваш гласа. Като го чуеш, веднага да се спреш. Вървиш из пътя, имаш една мисъл, чуеш гласа Му. – „Адаме?
“ – „Слушам, Господи!
“ Говори, а ти се скриеш под някой храсталак. Всеки в себе си да слуша! Не може ли да слушаме, не може да имаме никакво съгласие. Докато не можем да слушаме обединителната нишка, този глас, който обединява всичко... Както водата обединява, както твърдата почва обединява, както светлината обединява, така и Божествената Любов обединява. Това е реалното, това е мощното, това е онази магическа пръчица, която трябва да се научите да я махате.
към беседата >>
Един контраст.
Но тия, които ръководят съдбините, те не умират. Те, откак се е създал светът, все живеят и нито веднъж не са умирали. Може би те ще претърпят една смърт само тогава, когато светът се оправи; тогава ще умрат. Когато хората оживеят, те ще умрат. Докато хората умират, те пазят живота на хората.
Един контраст.
Една идея да ви остане в ума. Кои са ангелите? Разумни хора, които са живели, добили са много способности, изучили законите на природата, разбират как се добива вечният живот, намерили са го, намерили са основните закони, които свързват всичките работи и работят и свързват цялото човечество. Това е една теория, която приблизително е вярна. Сега религиозните хора ще цитират от Библията: „Така е казано.“ Един стих може да го тълкуваш както искаш.
към беседата >>
Ако един баща има десетина синове и дъщери и един от братята обича да побийва другите братя и сестри, мислите ли, че баща му ще гледа благосклонно към него?
След това ние не сме уверени, искаме да знаем дали Господ ще ни помага или не. Ние не сме уверени дали нашите ближни ще ни помагат. Първо трябва да разбираш себе си, трябва да любиш своите ближни. Ако с окръжаващите хора, които са около тебе, не може да живееш добре, как ще живееш с Бога? Ако ти с тях не си добре – те са чада на Бога, ако ти със своите си не живееш добре, как ще живееш с другите?
Ако един баща има десетина синове и дъщери и един от братята обича да побийва другите братя и сестри, мислите ли, че баща му ще гледа благосклонно към него?
Той ще каже: „Не ми се харесваш, грубиянин си.“ Ако е внимателен към братята, услужва, той трябваше да вземе последно място. Тогава бащата казва: „Много умен е този мой син.“ В ума на бащата ще се зароди идеята да го постави на първо място, да ръководи всичките работи.
към беседата >>
“ Говори, а ти се скриеш под някой храсталак.
Но най-първо ти трябва да разбираш Бога, да познаваш гласа. Като го чуеш, веднага да се спреш. Вървиш из пътя, имаш една мисъл, чуеш гласа Му. – „Адаме? “ – „Слушам, Господи!
“ Говори, а ти се скриеш под някой храсталак.
Всеки в себе си да слуша! Не може ли да слушаме, не може да имаме никакво съгласие. Докато не можем да слушаме обединителната нишка, този глас, който обединява всичко... Както водата обединява, както твърдата почва обединява, както светлината обединява, така и Божествената Любов обединява. Това е реалното, това е мощното, това е онази магическа пръчица, която трябва да се научите да я махате. Тази ваша магическа пръчица знаете ли къде е?
към беседата >>
Една идея да ви остане в ума.
Те, откак се е създал светът, все живеят и нито веднъж не са умирали. Може би те ще претърпят една смърт само тогава, когато светът се оправи; тогава ще умрат. Когато хората оживеят, те ще умрат. Докато хората умират, те пазят живота на хората. Един контраст.
Една идея да ви остане в ума.
Кои са ангелите? Разумни хора, които са живели, добили са много способности, изучили законите на природата, разбират как се добива вечният живот, намерили са го, намерили са основните закони, които свързват всичките работи и работят и свързват цялото човечество. Това е една теория, която приблизително е вярна. Сега религиозните хора ще цитират от Библията: „Така е казано.“ Един стих може да го тълкуваш както искаш.
към беседата >>
Той ще каже: „Не ми се харесваш, грубиянин си.“ Ако е внимателен към братята, услужва, той трябваше да вземе последно място.
Ние не сме уверени дали нашите ближни ще ни помагат. Първо трябва да разбираш себе си, трябва да любиш своите ближни. Ако с окръжаващите хора, които са около тебе, не може да живееш добре, как ще живееш с Бога? Ако ти с тях не си добре – те са чада на Бога, ако ти със своите си не живееш добре, как ще живееш с другите? Ако един баща има десетина синове и дъщери и един от братята обича да побийва другите братя и сестри, мислите ли, че баща му ще гледа благосклонно към него?
Той ще каже: „Не ми се харесваш, грубиянин си.“ Ако е внимателен към братята, услужва, той трябваше да вземе последно място.
Тогава бащата казва: „Много умен е този мой син.“ В ума на бащата ще се зароди идеята да го постави на първо място, да ръководи всичките работи.
към беседата >>
Всеки в себе си да слуша!
Като го чуеш, веднага да се спреш. Вървиш из пътя, имаш една мисъл, чуеш гласа Му. – „Адаме? “ – „Слушам, Господи! “ Говори, а ти се скриеш под някой храсталак.
Всеки в себе си да слуша!
Не може ли да слушаме, не може да имаме никакво съгласие. Докато не можем да слушаме обединителната нишка, този глас, който обединява всичко... Както водата обединява, както твърдата почва обединява, както светлината обединява, така и Божествената Любов обединява. Това е реалното, това е мощното, това е онази магическа пръчица, която трябва да се научите да я махате. Тази ваша магическа пръчица знаете ли къде е? Езикът!
към беседата >>
Кои са ангелите?
Може би те ще претърпят една смърт само тогава, когато светът се оправи; тогава ще умрат. Когато хората оживеят, те ще умрат. Докато хората умират, те пазят живота на хората. Един контраст. Една идея да ви остане в ума.
Кои са ангелите?
Разумни хора, които са живели, добили са много способности, изучили законите на природата, разбират как се добива вечният живот, намерили са го, намерили са основните закони, които свързват всичките работи и работят и свързват цялото човечество. Това е една теория, която приблизително е вярна. Сега религиозните хора ще цитират от Библията: „Така е казано.“ Един стих може да го тълкуваш както искаш.
към беседата >>
Тогава бащата казва: „Много умен е този мой син.“ В ума на бащата ще се зароди идеята да го постави на първо място, да ръководи всичките работи.
Първо трябва да разбираш себе си, трябва да любиш своите ближни. Ако с окръжаващите хора, които са около тебе, не може да живееш добре, как ще живееш с Бога? Ако ти с тях не си добре – те са чада на Бога, ако ти със своите си не живееш добре, как ще живееш с другите? Ако един баща има десетина синове и дъщери и един от братята обича да побийва другите братя и сестри, мислите ли, че баща му ще гледа благосклонно към него? Той ще каже: „Не ми се харесваш, грубиянин си.“ Ако е внимателен към братята, услужва, той трябваше да вземе последно място.
Тогава бащата казва: „Много умен е този мой син.“ В ума на бащата ще се зароди идеята да го постави на първо място, да ръководи всичките работи.
към беседата >>
Не може ли да слушаме, не може да имаме никакво съгласие.
Вървиш из пътя, имаш една мисъл, чуеш гласа Му. – „Адаме? “ – „Слушам, Господи! “ Говори, а ти се скриеш под някой храсталак. Всеки в себе си да слуша!
Не може ли да слушаме, не може да имаме никакво съгласие.
Докато не можем да слушаме обединителната нишка, този глас, който обединява всичко... Както водата обединява, както твърдата почва обединява, както светлината обединява, така и Божествената Любов обединява. Това е реалното, това е мощното, това е онази магическа пръчица, която трябва да се научите да я махате. Тази ваша магическа пръчица знаете ли къде е? Езикът! „Кости няма, кости троши.“ Да кажеш сладка дума навреме!
към беседата >>
Разумни хора, които са живели, добили са много способности, изучили законите на природата, разбират как се добива вечният живот, намерили са го, намерили са основните закони, които свързват всичките работи и работят и свързват цялото човечество.
Когато хората оживеят, те ще умрат. Докато хората умират, те пазят живота на хората. Един контраст. Една идея да ви остане в ума. Кои са ангелите?
Разумни хора, които са живели, добили са много способности, изучили законите на природата, разбират как се добива вечният живот, намерили са го, намерили са основните закони, които свързват всичките работи и работят и свързват цялото човечество.
Това е една теория, която приблизително е вярна. Сега религиозните хора ще цитират от Библията: „Така е казано.“ Един стих може да го тълкуваш както искаш.
към беседата >>
Вие някой път дойдете някъде и не знаете как да кажете истината.
Вие някой път дойдете някъде и не знаете как да кажете истината.
Запример попитат ви: „Ти вярваш ли в Бога или не? “ Какъв отговор ще дадеш? „Вярвам.“ – това е най-лошият отговор, който може да дадете. Ще кажа: „Братко, ти може да ми предадеш нещо ново как да се вярва в Бога. Аз даже не съм чувал за такава вяра, не зная как да вярвам.“ Той ще ме пита: „Ти вярваш ли в Бога?
към беседата >>
Докато не можем да слушаме обединителната нишка, този глас, който обединява всичко... Както водата обединява, както твърдата почва обединява, както светлината обединява, така и Божествената Любов обединява.
– „Адаме? “ – „Слушам, Господи! “ Говори, а ти се скриеш под някой храсталак. Всеки в себе си да слуша! Не може ли да слушаме, не може да имаме никакво съгласие.
Докато не можем да слушаме обединителната нишка, този глас, който обединява всичко... Както водата обединява, както твърдата почва обединява, както светлината обединява, така и Божествената Любов обединява.
Това е реалното, това е мощното, това е онази магическа пръчица, която трябва да се научите да я махате. Тази ваша магическа пръчица знаете ли къде е? Езикът! „Кости няма, кости троши.“ Да кажеш сладка дума навреме! Трябва да знаеш, че сладката дума, която казваш на друг, ще се върне и горчивата дума, която кажеш на другите, ще се върне при тебе.
към беседата >>
Това е една теория, която приблизително е вярна.
Докато хората умират, те пазят живота на хората. Един контраст. Една идея да ви остане в ума. Кои са ангелите? Разумни хора, които са живели, добили са много способности, изучили законите на природата, разбират как се добива вечният живот, намерили са го, намерили са основните закони, които свързват всичките работи и работят и свързват цялото човечество.
Това е една теория, която приблизително е вярна.
Сега религиозните хора ще цитират от Библията: „Така е казано.“ Един стих може да го тълкуваш както искаш.
към беседата >>
Запример попитат ви: „Ти вярваш ли в Бога или не?
Вие някой път дойдете някъде и не знаете как да кажете истината.
Запример попитат ви: „Ти вярваш ли в Бога или не?
“ Какъв отговор ще дадеш? „Вярвам.“ – това е най-лошият отговор, който може да дадете. Ще кажа: „Братко, ти може да ми предадеш нещо ново как да се вярва в Бога. Аз даже не съм чувал за такава вяра, не зная как да вярвам.“ Той ще ме пита: „Ти вярваш ли в Бога? “ Той няма разбиране.
към беседата >>
Това е реалното, това е мощното, това е онази магическа пръчица, която трябва да се научите да я махате.
“ – „Слушам, Господи! “ Говори, а ти се скриеш под някой храсталак. Всеки в себе си да слуша! Не може ли да слушаме, не може да имаме никакво съгласие. Докато не можем да слушаме обединителната нишка, този глас, който обединява всичко... Както водата обединява, както твърдата почва обединява, както светлината обединява, така и Божествената Любов обединява.
Това е реалното, това е мощното, това е онази магическа пръчица, която трябва да се научите да я махате.
Тази ваша магическа пръчица знаете ли къде е? Езикът! „Кости няма, кости троши.“ Да кажеш сладка дума навреме! Трябва да знаеш, че сладката дума, която казваш на друг, ще се върне и горчивата дума, която кажеш на другите, ще се върне при тебе. Всяко нещо, и добро и зло, се връща при онзи, от когото е излязло.
към беседата >>
Сега религиозните хора ще цитират от Библията: „Така е казано.“ Един стих може да го тълкуваш както искаш.
Един контраст. Една идея да ви остане в ума. Кои са ангелите? Разумни хора, които са живели, добили са много способности, изучили законите на природата, разбират как се добива вечният живот, намерили са го, намерили са основните закони, които свързват всичките работи и работят и свързват цялото човечество. Това е една теория, която приблизително е вярна.
Сега религиозните хора ще цитират от Библията: „Така е казано.“ Един стих може да го тълкуваш както искаш.
към беседата >>
“ Какъв отговор ще дадеш?
Вие някой път дойдете някъде и не знаете как да кажете истината. Запример попитат ви: „Ти вярваш ли в Бога или не?
“ Какъв отговор ще дадеш?
„Вярвам.“ – това е най-лошият отговор, който може да дадете. Ще кажа: „Братко, ти може да ми предадеш нещо ново как да се вярва в Бога. Аз даже не съм чувал за такава вяра, не зная как да вярвам.“ Той ще ме пита: „Ти вярваш ли в Бога? “ Той няма разбиране. Аз нося написано на мене дали вярвам или не.
към беседата >>
Тази ваша магическа пръчица знаете ли къде е?
“ Говори, а ти се скриеш под някой храсталак. Всеки в себе си да слуша! Не може ли да слушаме, не може да имаме никакво съгласие. Докато не можем да слушаме обединителната нишка, този глас, който обединява всичко... Както водата обединява, както твърдата почва обединява, както светлината обединява, така и Божествената Любов обединява. Това е реалното, това е мощното, това е онази магическа пръчица, която трябва да се научите да я махате.
Тази ваша магическа пръчица знаете ли къде е?
Езикът! „Кости няма, кости троши.“ Да кажеш сладка дума навреме! Трябва да знаеш, че сладката дума, която казваш на друг, ще се върне и горчивата дума, която кажеш на другите, ще се върне при тебе. Всяко нещо, и добро и зло, се връща при онзи, от когото е излязло. Тъй да бъдем с нашата магическа пръчица – като махнем, да знаем, че всичко ще се върне при нас.
към беседата >>
Сегашните музиканти искат да внесат нещо ново в музиката.
Сегашните музиканти искат да внесат нещо ново в музиката.
Имаме класическа музика, после романтична, поетическа, имаме нова музика джаз бенд. Казвам: Новата музика, това са гадателите, които искат да предскажат какво ще бъде бъдещето в музиката. Новата музика няма да влезе по този начин, по който сегашните музиканти вървят. Най-първо трябва да се определи историята на класическата музика, как е дошла. Тя започва с хармонията.
към беседата >>
„Вярвам.“ – това е най-лошият отговор, който може да дадете.
Вие някой път дойдете някъде и не знаете как да кажете истината. Запример попитат ви: „Ти вярваш ли в Бога или не? “ Какъв отговор ще дадеш?
„Вярвам.“ – това е най-лошият отговор, който може да дадете.
Ще кажа: „Братко, ти може да ми предадеш нещо ново как да се вярва в Бога. Аз даже не съм чувал за такава вяра, не зная как да вярвам.“ Той ще ме пита: „Ти вярваш ли в Бога? “ Той няма разбиране. Аз нося написано на мене дали вярвам или не. Чудно ще бъде да питаш един човек дали вярва или не.
към беседата >>
Езикът!
Всеки в себе си да слуша! Не може ли да слушаме, не може да имаме никакво съгласие. Докато не можем да слушаме обединителната нишка, този глас, който обединява всичко... Както водата обединява, както твърдата почва обединява, както светлината обединява, така и Божествената Любов обединява. Това е реалното, това е мощното, това е онази магическа пръчица, която трябва да се научите да я махате. Тази ваша магическа пръчица знаете ли къде е?
Езикът!
„Кости няма, кости троши.“ Да кажеш сладка дума навреме! Трябва да знаеш, че сладката дума, която казваш на друг, ще се върне и горчивата дума, която кажеш на другите, ще се върне при тебе. Всяко нещо, и добро и зло, се връща при онзи, от когото е излязло. Тъй да бъдем с нашата магическа пръчица – като махнем, да знаем, че всичко ще се върне при нас.
към беседата >>
Имаме класическа музика, после романтична, поетическа, имаме нова музика джаз бенд.
Сегашните музиканти искат да внесат нещо ново в музиката.
Имаме класическа музика, после романтична, поетическа, имаме нова музика джаз бенд.
Казвам: Новата музика, това са гадателите, които искат да предскажат какво ще бъде бъдещето в музиката. Новата музика няма да влезе по този начин, по който сегашните музиканти вървят. Най-първо трябва да се определи историята на класическата музика, как е дошла. Тя започва с хармонията. Преди класическата музика имаше ли хармония?
към беседата >>
Ще кажа: „Братко, ти може да ми предадеш нещо ново как да се вярва в Бога.
Вие някой път дойдете някъде и не знаете как да кажете истината. Запример попитат ви: „Ти вярваш ли в Бога или не? “ Какъв отговор ще дадеш? „Вярвам.“ – това е най-лошият отговор, който може да дадете.
Ще кажа: „Братко, ти може да ми предадеш нещо ново как да се вярва в Бога.
Аз даже не съм чувал за такава вяра, не зная как да вярвам.“ Той ще ме пита: „Ти вярваш ли в Бога? “ Той няма разбиране. Аз нося написано на мене дали вярвам или не. Чудно ще бъде да питаш един човек дали вярва или не. Смешно е да питаш една свещ, която гори, дали гори или не.
към беседата >>
„Кости няма, кости троши.“ Да кажеш сладка дума навреме!
Не може ли да слушаме, не може да имаме никакво съгласие. Докато не можем да слушаме обединителната нишка, този глас, който обединява всичко... Както водата обединява, както твърдата почва обединява, както светлината обединява, така и Божествената Любов обединява. Това е реалното, това е мощното, това е онази магическа пръчица, която трябва да се научите да я махате. Тази ваша магическа пръчица знаете ли къде е? Езикът!
„Кости няма, кости троши.“ Да кажеш сладка дума навреме!
Трябва да знаеш, че сладката дума, която казваш на друг, ще се върне и горчивата дума, която кажеш на другите, ще се върне при тебе. Всяко нещо, и добро и зло, се връща при онзи, от когото е излязло. Тъй да бъдем с нашата магическа пръчица – като махнем, да знаем, че всичко ще се върне при нас.
към беседата >>
Казвам: Новата музика, това са гадателите, които искат да предскажат какво ще бъде бъдещето в музиката.
Сегашните музиканти искат да внесат нещо ново в музиката. Имаме класическа музика, после романтична, поетическа, имаме нова музика джаз бенд.
Казвам: Новата музика, това са гадателите, които искат да предскажат какво ще бъде бъдещето в музиката.
Новата музика няма да влезе по този начин, по който сегашните музиканти вървят. Най-първо трябва да се определи историята на класическата музика, как е дошла. Тя започва с хармонията. Преди класическата музика имаше ли хармония? Хармонията засега е свързана с класическата музика.
към беседата >>
Аз даже не съм чувал за такава вяра, не зная как да вярвам.“ Той ще ме пита: „Ти вярваш ли в Бога?
Вие някой път дойдете някъде и не знаете как да кажете истината. Запример попитат ви: „Ти вярваш ли в Бога или не? “ Какъв отговор ще дадеш? „Вярвам.“ – това е най-лошият отговор, който може да дадете. Ще кажа: „Братко, ти може да ми предадеш нещо ново как да се вярва в Бога.
Аз даже не съм чувал за такава вяра, не зная как да вярвам.“ Той ще ме пита: „Ти вярваш ли в Бога?
“ Той няма разбиране. Аз нося написано на мене дали вярвам или не. Чудно ще бъде да питаш един човек дали вярва или не. Смешно е да питаш една свещ, която гори, дали гори или не. Тя нищо няма да ти каже.
към беседата >>
Трябва да знаеш, че сладката дума, която казваш на друг, ще се върне и горчивата дума, която кажеш на другите, ще се върне при тебе.
Докато не можем да слушаме обединителната нишка, този глас, който обединява всичко... Както водата обединява, както твърдата почва обединява, както светлината обединява, така и Божествената Любов обединява. Това е реалното, това е мощното, това е онази магическа пръчица, която трябва да се научите да я махате. Тази ваша магическа пръчица знаете ли къде е? Езикът! „Кости няма, кости троши.“ Да кажеш сладка дума навреме!
Трябва да знаеш, че сладката дума, която казваш на друг, ще се върне и горчивата дума, която кажеш на другите, ще се върне при тебе.
Всяко нещо, и добро и зло, се връща при онзи, от когото е излязло. Тъй да бъдем с нашата магическа пръчица – като махнем, да знаем, че всичко ще се върне при нас.
към беседата >>
Новата музика няма да влезе по този начин, по който сегашните музиканти вървят.
Сегашните музиканти искат да внесат нещо ново в музиката. Имаме класическа музика, после романтична, поетическа, имаме нова музика джаз бенд. Казвам: Новата музика, това са гадателите, които искат да предскажат какво ще бъде бъдещето в музиката.
Новата музика няма да влезе по този начин, по който сегашните музиканти вървят.
Най-първо трябва да се определи историята на класическата музика, как е дошла. Тя започва с хармонията. Преди класическата музика имаше ли хармония? Хармонията засега е свързана с класическата музика. Новото в сегашната музика, един преходен период има.
към беседата >>
“ Той няма разбиране.
Запример попитат ви: „Ти вярваш ли в Бога или не? “ Какъв отговор ще дадеш? „Вярвам.“ – това е най-лошият отговор, който може да дадете. Ще кажа: „Братко, ти може да ми предадеш нещо ново как да се вярва в Бога. Аз даже не съм чувал за такава вяра, не зная как да вярвам.“ Той ще ме пита: „Ти вярваш ли в Бога?
“ Той няма разбиране.
Аз нося написано на мене дали вярвам или не. Чудно ще бъде да питаш един човек дали вярва или не. Смешно е да питаш една свещ, която гори, дали гори или не. Тя нищо няма да ти каже. Вярата у човека се определя с една строга черта.
към беседата >>
Всяко нещо, и добро и зло, се връща при онзи, от когото е излязло.
Това е реалното, това е мощното, това е онази магическа пръчица, която трябва да се научите да я махате. Тази ваша магическа пръчица знаете ли къде е? Езикът! „Кости няма, кости троши.“ Да кажеш сладка дума навреме! Трябва да знаеш, че сладката дума, която казваш на друг, ще се върне и горчивата дума, която кажеш на другите, ще се върне при тебе.
Всяко нещо, и добро и зло, се връща при онзи, от когото е излязло.
Тъй да бъдем с нашата магическа пръчица – като махнем, да знаем, че всичко ще се върне при нас.
към беседата >>
Най-първо трябва да се определи историята на класическата музика, как е дошла.
Сегашните музиканти искат да внесат нещо ново в музиката. Имаме класическа музика, после романтична, поетическа, имаме нова музика джаз бенд. Казвам: Новата музика, това са гадателите, които искат да предскажат какво ще бъде бъдещето в музиката. Новата музика няма да влезе по този начин, по който сегашните музиканти вървят.
Най-първо трябва да се определи историята на класическата музика, как е дошла.
Тя започва с хармонията. Преди класическата музика имаше ли хармония? Хармонията засега е свързана с класическата музика. Новото в сегашната музика, един преходен период има. Но сега класическата музика трябва да има един музикален коментар.
към беседата >>
Аз нося написано на мене дали вярвам или не.
“ Какъв отговор ще дадеш? „Вярвам.“ – това е най-лошият отговор, който може да дадете. Ще кажа: „Братко, ти може да ми предадеш нещо ново как да се вярва в Бога. Аз даже не съм чувал за такава вяра, не зная как да вярвам.“ Той ще ме пита: „Ти вярваш ли в Бога? “ Той няма разбиране.
Аз нося написано на мене дали вярвам или не.
Чудно ще бъде да питаш един човек дали вярва или не. Смешно е да питаш една свещ, която гори, дали гори или не. Тя нищо няма да ти каже. Вярата у човека се определя с една строга черта. От всеки човек, който вярва, особен лъч излиза от него, специфичен лъч излиза.
към беседата >>
Тъй да бъдем с нашата магическа пръчица – като махнем, да знаем, че всичко ще се върне при нас.
Тази ваша магическа пръчица знаете ли къде е? Езикът! „Кости няма, кости троши.“ Да кажеш сладка дума навреме! Трябва да знаеш, че сладката дума, която казваш на друг, ще се върне и горчивата дума, която кажеш на другите, ще се върне при тебе. Всяко нещо, и добро и зло, се връща при онзи, от когото е излязло.
Тъй да бъдем с нашата магическа пръчица – като махнем, да знаем, че всичко ще се върне при нас.
към беседата >>
Тя започва с хармонията.
Сегашните музиканти искат да внесат нещо ново в музиката. Имаме класическа музика, после романтична, поетическа, имаме нова музика джаз бенд. Казвам: Новата музика, това са гадателите, които искат да предскажат какво ще бъде бъдещето в музиката. Новата музика няма да влезе по този начин, по който сегашните музиканти вървят. Най-първо трябва да се определи историята на класическата музика, как е дошла.
Тя започва с хармонията.
Преди класическата музика имаше ли хармония? Хармонията засега е свързана с класическата музика. Новото в сегашната музика, един преходен период има. Но сега класическата музика трябва да има един музикален коментар. В класическата музика всеки, който разбира, в известни пасажи има известни празнини.
към беседата >>
Чудно ще бъде да питаш един човек дали вярва или не.
„Вярвам.“ – това е най-лошият отговор, който може да дадете. Ще кажа: „Братко, ти може да ми предадеш нещо ново как да се вярва в Бога. Аз даже не съм чувал за такава вяра, не зная как да вярвам.“ Той ще ме пита: „Ти вярваш ли в Бога? “ Той няма разбиране. Аз нося написано на мене дали вярвам или не.
Чудно ще бъде да питаш един човек дали вярва или не.
Смешно е да питаш една свещ, която гори, дали гори или не. Тя нищо няма да ти каже. Вярата у човека се определя с една строга черта. От всеки човек, който вярва, особен лъч излиза от него, специфичен лъч излиза. Онзи човек, който е разумен, специфичен лъч на разумността излиза от него.
към беседата >>
Ще изучавате себе си, ще изучавате онзи глас, който говори.
Ще изучавате себе си, ще изучавате онзи глас, който говори.
Два гласа са ясни: единият внася размирие, другият внася мир, внася растеж, здравина, сила, богатство. Другият внася обратното – сиромашия. На Божественото се дължат всички хубави работи. Всички лоши работи в нас се дължат на другия глас.
към беседата >>
Преди класическата музика имаше ли хармония?
Имаме класическа музика, после романтична, поетическа, имаме нова музика джаз бенд. Казвам: Новата музика, това са гадателите, които искат да предскажат какво ще бъде бъдещето в музиката. Новата музика няма да влезе по този начин, по който сегашните музиканти вървят. Най-първо трябва да се определи историята на класическата музика, как е дошла. Тя започва с хармонията.
Преди класическата музика имаше ли хармония?
Хармонията засега е свързана с класическата музика. Новото в сегашната музика, един преходен период има. Но сега класическата музика трябва да има един музикален коментар. В класическата музика всеки, който разбира, в известни пасажи има известни празнини. Там трябва да има нова линия, едно ново парче.
към беседата >>
Смешно е да питаш една свещ, която гори, дали гори или не.
Ще кажа: „Братко, ти може да ми предадеш нещо ново как да се вярва в Бога. Аз даже не съм чувал за такава вяра, не зная как да вярвам.“ Той ще ме пита: „Ти вярваш ли в Бога? “ Той няма разбиране. Аз нося написано на мене дали вярвам или не. Чудно ще бъде да питаш един човек дали вярва или не.
Смешно е да питаш една свещ, която гори, дали гори или не.
Тя нищо няма да ти каже. Вярата у човека се определя с една строга черта. От всеки човек, който вярва, особен лъч излиза от него, специфичен лъч излиза. Онзи човек, който е разумен, специфичен лъч на разумността излиза от него. Всяка една добродетел има специфичен лъч.
към беседата >>
Два гласа са ясни: единият внася размирие, другият внася мир, внася растеж, здравина, сила, богатство.
Ще изучавате себе си, ще изучавате онзи глас, който говори.
Два гласа са ясни: единият внася размирие, другият внася мир, внася растеж, здравина, сила, богатство.
Другият внася обратното – сиромашия. На Божественото се дължат всички хубави работи. Всички лоши работи в нас се дължат на другия глас.
към беседата >>
Хармонията засега е свързана с класическата музика.
Казвам: Новата музика, това са гадателите, които искат да предскажат какво ще бъде бъдещето в музиката. Новата музика няма да влезе по този начин, по който сегашните музиканти вървят. Най-първо трябва да се определи историята на класическата музика, как е дошла. Тя започва с хармонията. Преди класическата музика имаше ли хармония?
Хармонията засега е свързана с класическата музика.
Новото в сегашната музика, един преходен период има. Но сега класическата музика трябва да има един музикален коментар. В класическата музика всеки, който разбира, в известни пасажи има известни празнини. Там трябва да има нова линия, едно ново парче. Онзи, който свири, трябва да внесе нещо ново.
към беседата >>
Тя нищо няма да ти каже.
Аз даже не съм чувал за такава вяра, не зная как да вярвам.“ Той ще ме пита: „Ти вярваш ли в Бога? “ Той няма разбиране. Аз нося написано на мене дали вярвам или не. Чудно ще бъде да питаш един човек дали вярва или не. Смешно е да питаш една свещ, която гори, дали гори или не.
Тя нищо няма да ти каже.
Вярата у човека се определя с една строга черта. От всеки човек, който вярва, особен лъч излиза от него, специфичен лъч излиза. Онзи човек, който е разумен, специфичен лъч на разумността излиза от него. Всяка една добродетел има специфичен лъч. Всяко верую в човека има специфичен лъч.
към беседата >>
Другият внася обратното – сиромашия.
Ще изучавате себе си, ще изучавате онзи глас, който говори. Два гласа са ясни: единият внася размирие, другият внася мир, внася растеж, здравина, сила, богатство.
Другият внася обратното – сиромашия.
На Божественото се дължат всички хубави работи. Всички лоши работи в нас се дължат на другия глас.
към беседата >>
Новото в сегашната музика, един преходен период има.
Новата музика няма да влезе по този начин, по който сегашните музиканти вървят. Най-първо трябва да се определи историята на класическата музика, как е дошла. Тя започва с хармонията. Преди класическата музика имаше ли хармония? Хармонията засега е свързана с класическата музика.
Новото в сегашната музика, един преходен период има.
Но сега класическата музика трябва да има един музикален коментар. В класическата музика всеки, който разбира, в известни пасажи има известни празнини. Там трябва да има нова линия, едно ново парче. Онзи, който свири, трябва да внесе нещо ново. Свири класическа музика, после пак направи крива линия, нов коментар.
към беседата >>
Вярата у човека се определя с една строга черта.
“ Той няма разбиране. Аз нося написано на мене дали вярвам или не. Чудно ще бъде да питаш един човек дали вярва или не. Смешно е да питаш една свещ, която гори, дали гори или не. Тя нищо няма да ти каже.
Вярата у човека се определя с една строга черта.
От всеки човек, който вярва, особен лъч излиза от него, специфичен лъч излиза. Онзи човек, който е разумен, специфичен лъч на разумността излиза от него. Всяка една добродетел има специфичен лъч. Всяко верую в човека има специфичен лъч. Когато го има, излиза този лъч, няма какво да питаш.
към беседата >>
На Божественото се дължат всички хубави работи.
Ще изучавате себе си, ще изучавате онзи глас, който говори. Два гласа са ясни: единият внася размирие, другият внася мир, внася растеж, здравина, сила, богатство. Другият внася обратното – сиромашия.
На Божественото се дължат всички хубави работи.
Всички лоши работи в нас се дължат на другия глас.
към беседата >>
Но сега класическата музика трябва да има един музикален коментар.
Най-първо трябва да се определи историята на класическата музика, как е дошла. Тя започва с хармонията. Преди класическата музика имаше ли хармония? Хармонията засега е свързана с класическата музика. Новото в сегашната музика, един преходен период има.
Но сега класическата музика трябва да има един музикален коментар.
В класическата музика всеки, който разбира, в известни пасажи има известни празнини. Там трябва да има нова линия, едно ново парче. Онзи, който свири, трябва да внесе нещо ново. Свири класическа музика, после пак направи крива линия, нов коментар. Туй внася нещо ново.
към беседата >>
От всеки човек, който вярва, особен лъч излиза от него, специфичен лъч излиза.
Аз нося написано на мене дали вярвам или не. Чудно ще бъде да питаш един човек дали вярва или не. Смешно е да питаш една свещ, която гори, дали гори или не. Тя нищо няма да ти каже. Вярата у човека се определя с една строга черта.
От всеки човек, който вярва, особен лъч излиза от него, специфичен лъч излиза.
Онзи човек, който е разумен, специфичен лъч на разумността излиза от него. Всяка една добродетел има специфичен лъч. Всяко верую в човека има специфичен лъч. Когато го има, излиза този лъч, няма какво да питаш. От разумния човек излиза един лъч на разумност.
към беседата >>
Всички лоши работи в нас се дължат на другия глас.
Ще изучавате себе си, ще изучавате онзи глас, който говори. Два гласа са ясни: единият внася размирие, другият внася мир, внася растеж, здравина, сила, богатство. Другият внася обратното – сиромашия. На Божественото се дължат всички хубави работи.
Всички лоши работи в нас се дължат на другия глас.
към беседата >>
В класическата музика всеки, който разбира, в известни пасажи има известни празнини.
Тя започва с хармонията. Преди класическата музика имаше ли хармония? Хармонията засега е свързана с класическата музика. Новото в сегашната музика, един преходен период има. Но сега класическата музика трябва да има един музикален коментар.
В класическата музика всеки, който разбира, в известни пасажи има известни празнини.
Там трябва да има нова линия, едно ново парче. Онзи, който свири, трябва да внесе нещо ново. Свири класическа музика, после пак направи крива линия, нов коментар. Туй внася нещо ново. Тогава музиката ще добие едно по-друго съдържание.
към беседата >>
Онзи човек, който е разумен, специфичен лъч на разумността излиза от него.
Чудно ще бъде да питаш един човек дали вярва или не. Смешно е да питаш една свещ, която гори, дали гори или не. Тя нищо няма да ти каже. Вярата у човека се определя с една строга черта. От всеки човек, който вярва, особен лъч излиза от него, специфичен лъч излиза.
Онзи човек, който е разумен, специфичен лъч на разумността излиза от него.
Всяка една добродетел има специфичен лъч. Всяко верую в човека има специфичен лъч. Когато го има, излиза този лъч, няма какво да питаш. От разумния човек излиза един лъч на разумност. От честния човек излиза също лъч, може да проверите.
към беседата >>
Там трябва да има нова линия, едно ново парче.
Преди класическата музика имаше ли хармония? Хармонията засега е свързана с класическата музика. Новото в сегашната музика, един преходен период има. Но сега класическата музика трябва да има един музикален коментар. В класическата музика всеки, който разбира, в известни пасажи има известни празнини.
Там трябва да има нова линия, едно ново парче.
Онзи, който свири, трябва да внесе нещо ново. Свири класическа музика, после пак направи крива линия, нов коментар. Туй внася нещо ново. Тогава музиката ще добие едно по-друго съдържание. При това, както класиците, както романтиците, и новите музиканти искат да предадат известни ефекти.
към беседата >>
Всяка една добродетел има специфичен лъч.
Смешно е да питаш една свещ, която гори, дали гори или не. Тя нищо няма да ти каже. Вярата у човека се определя с една строга черта. От всеки човек, който вярва, особен лъч излиза от него, специфичен лъч излиза. Онзи човек, който е разумен, специфичен лъч на разумността излиза от него.
Всяка една добродетел има специфичен лъч.
Всяко верую в човека има специфичен лъч. Когато го има, излиза този лъч, няма какво да питаш. От разумния човек излиза един лъч на разумност. От честния човек излиза също лъч, може да проверите. Такъв човек постави в дома си, отвори всички каси и той няма да вземе една монета.
към беседата >>
Онзи, който свири, трябва да внесе нещо ново.
Хармонията засега е свързана с класическата музика. Новото в сегашната музика, един преходен период има. Но сега класическата музика трябва да има един музикален коментар. В класическата музика всеки, който разбира, в известни пасажи има известни празнини. Там трябва да има нова линия, едно ново парче.
Онзи, който свири, трябва да внесе нещо ново.
Свири класическа музика, после пак направи крива линия, нов коментар. Туй внася нещо ново. Тогава музиката ще добие едно по-друго съдържание. При това, както класиците, както романтиците, и новите музиканти искат да предадат известни ефекти. Хубав е ефектът, но най-първо музиката трябва да се осмисли.
към беседата >>
Всяко верую в човека има специфичен лъч.
Тя нищо няма да ти каже. Вярата у човека се определя с една строга черта. От всеки човек, който вярва, особен лъч излиза от него, специфичен лъч излиза. Онзи човек, който е разумен, специфичен лъч на разумността излиза от него. Всяка една добродетел има специфичен лъч.
Всяко верую в човека има специфичен лъч.
Когато го има, излиза този лъч, няма какво да питаш. От разумния човек излиза един лъч на разумност. От честния човек излиза също лъч, може да проверите. Такъв човек постави в дома си, отвори всички каси и той няма да вземе една монета. Той ще мине, замине, ще затвори вратата.
към беседата >>
Свири класическа музика, после пак направи крива линия, нов коментар.
Новото в сегашната музика, един преходен период има. Но сега класическата музика трябва да има един музикален коментар. В класическата музика всеки, който разбира, в известни пасажи има известни празнини. Там трябва да има нова линия, едно ново парче. Онзи, който свири, трябва да внесе нещо ново.
Свири класическа музика, после пак направи крива линия, нов коментар.
Туй внася нещо ново. Тогава музиката ще добие едно по-друго съдържание. При това, както класиците, както романтиците, и новите музиканти искат да предадат известни ефекти. Хубав е ефектът, но най-първо музиката трябва да се осмисли.
към беседата >>
Когато го има, излиза този лъч, няма какво да питаш.
Вярата у човека се определя с една строга черта. От всеки човек, който вярва, особен лъч излиза от него, специфичен лъч излиза. Онзи човек, който е разумен, специфичен лъч на разумността излиза от него. Всяка една добродетел има специфичен лъч. Всяко верую в човека има специфичен лъч.
Когато го има, излиза този лъч, няма какво да питаш.
От разумния човек излиза един лъч на разумност. От честния човек излиза също лъч, може да проверите. Такъв човек постави в дома си, отвори всички каси и той няма да вземе една монета. Той ще мине, замине, ще затвори вратата. Ще каже: „Намерих отворено и затворих“.
към беседата >>
Туй внася нещо ново.
Но сега класическата музика трябва да има един музикален коментар. В класическата музика всеки, който разбира, в известни пасажи има известни празнини. Там трябва да има нова линия, едно ново парче. Онзи, който свири, трябва да внесе нещо ново. Свири класическа музика, после пак направи крива линия, нов коментар.
Туй внася нещо ново.
Тогава музиката ще добие едно по-друго съдържание. При това, както класиците, както романтиците, и новите музиканти искат да предадат известни ефекти. Хубав е ефектът, но най-първо музиката трябва да се осмисли.
към беседата >>
От разумния човек излиза един лъч на разумност.
От всеки човек, който вярва, особен лъч излиза от него, специфичен лъч излиза. Онзи човек, който е разумен, специфичен лъч на разумността излиза от него. Всяка една добродетел има специфичен лъч. Всяко верую в човека има специфичен лъч. Когато го има, излиза този лъч, няма какво да питаш.
От разумния човек излиза един лъч на разумност.
От честния човек излиза също лъч, може да проверите. Такъв човек постави в дома си, отвори всички каси и той няма да вземе една монета. Той ще мине, замине, ще затвори вратата. Ще каже: „Намерих отворено и затворих“. Той няма да вземе нито една монета.
към беседата >>
Тогава музиката ще добие едно по-друго съдържание.
В класическата музика всеки, който разбира, в известни пасажи има известни празнини. Там трябва да има нова линия, едно ново парче. Онзи, който свири, трябва да внесе нещо ново. Свири класическа музика, после пак направи крива линия, нов коментар. Туй внася нещо ново.
Тогава музиката ще добие едно по-друго съдържание.
При това, както класиците, както романтиците, и новите музиканти искат да предадат известни ефекти. Хубав е ефектът, но най-първо музиката трябва да се осмисли.
към беседата >>
От честния човек излиза също лъч, може да проверите.
Онзи човек, който е разумен, специфичен лъч на разумността излиза от него. Всяка една добродетел има специфичен лъч. Всяко верую в човека има специфичен лъч. Когато го има, излиза този лъч, няма какво да питаш. От разумния човек излиза един лъч на разумност.
От честния човек излиза също лъч, може да проверите.
Такъв човек постави в дома си, отвори всички каси и той няма да вземе една монета. Той ще мине, замине, ще затвори вратата. Ще каже: „Намерих отворено и затворих“. Той няма да вземе нито една монета. Този човек е по-богат.
към беседата >>
При това, както класиците, както романтиците, и новите музиканти искат да предадат известни ефекти.
Там трябва да има нова линия, едно ново парче. Онзи, който свири, трябва да внесе нещо ново. Свири класическа музика, после пак направи крива линия, нов коментар. Туй внася нещо ново. Тогава музиката ще добие едно по-друго съдържание.
При това, както класиците, както романтиците, и новите музиканти искат да предадат известни ефекти.
Хубав е ефектът, но най-първо музиката трябва да се осмисли.
към беседата >>
Такъв човек постави в дома си, отвори всички каси и той няма да вземе една монета.
Всяка една добродетел има специфичен лъч. Всяко верую в човека има специфичен лъч. Когато го има, излиза този лъч, няма какво да питаш. От разумния човек излиза един лъч на разумност. От честния човек излиза също лъч, може да проверите.
Такъв човек постави в дома си, отвори всички каси и той няма да вземе една монета.
Той ще мине, замине, ще затвори вратата. Ще каже: „Намерих отворено и затворих“. Той няма да вземе нито една монета. Този човек е по-богат. Той не може да се изкушава с вашето богатство.
към беседата >>
Хубав е ефектът, но най-първо музиката трябва да се осмисли.
Онзи, който свири, трябва да внесе нещо ново. Свири класическа музика, после пак направи крива линия, нов коментар. Туй внася нещо ново. Тогава музиката ще добие едно по-друго съдържание. При това, както класиците, както романтиците, и новите музиканти искат да предадат известни ефекти.
Хубав е ефектът, но най-първо музиката трябва да се осмисли.
към беседата >>
Той ще мине, замине, ще затвори вратата.
Всяко верую в човека има специфичен лъч. Когато го има, излиза този лъч, няма какво да питаш. От разумния човек излиза един лъч на разумност. От честния човек излиза също лъч, може да проверите. Такъв човек постави в дома си, отвори всички каси и той няма да вземе една монета.
Той ще мине, замине, ще затвори вратата.
Ще каже: „Намерих отворено и затворих“. Той няма да вземе нито една монета. Този човек е по-богат. Той не може да се изкушава с вашето богатство. Той казва: Аз имам по-много.
към беседата >>
Ние искаме да предадем ефект на живота.
Ние искаме да предадем ефект на живота.
Ние искаме да живеем щастливо. Щастието е ефект. Всеки иска щастлив живот. Щастието после трябва да дойде. Преди да дойде щастието на Земята, ред други условия трябва да дойдат, да подготвят.
към беседата >>
Ще каже: „Намерих отворено и затворих“.
Когато го има, излиза този лъч, няма какво да питаш. От разумния човек излиза един лъч на разумност. От честния човек излиза също лъч, може да проверите. Такъв човек постави в дома си, отвори всички каси и той няма да вземе една монета. Той ще мине, замине, ще затвори вратата.
Ще каже: „Намерих отворено и затворих“.
Той няма да вземе нито една монета. Този човек е по-богат. Той не може да се изкушава с вашето богатство. Той казва: Аз имам по-много. Той е хиляди пъти по-богат, отколкото сте вие.
към беседата >>
Ние искаме да живеем щастливо.
Ние искаме да предадем ефект на живота.
Ние искаме да живеем щастливо.
Щастието е ефект. Всеки иска щастлив живот. Щастието после трябва да дойде. Преди да дойде щастието на Земята, ред други условия трябва да дойдат, да подготвят. Щастието е най-красивата дъщеря, която е стъпила на Земята.
към беседата >>
Той няма да вземе нито една монета.
От разумния човек излиза един лъч на разумност. От честния човек излиза също лъч, може да проверите. Такъв човек постави в дома си, отвори всички каси и той няма да вземе една монета. Той ще мине, замине, ще затвори вратата. Ще каже: „Намерих отворено и затворих“.
Той няма да вземе нито една монета.
Този човек е по-богат. Той не може да се изкушава с вашето богатство. Той казва: Аз имам по-много. Той е хиляди пъти по-богат, отколкото сте вие. Какво има да вземе?
към беседата >>
Щастието е ефект.
Ние искаме да предадем ефект на живота. Ние искаме да живеем щастливо.
Щастието е ефект.
Всеки иска щастлив живот. Щастието после трябва да дойде. Преди да дойде щастието на Земята, ред други условия трябва да дойдат, да подготвят. Щастието е най-красивата дъщеря, която е стъпила на Земята. Тя е толкова хубаво облечена, ръцете, краката са толкова деликатни, после, лицето.
към беседата >>
Този човек е по-богат.
От честния човек излиза също лъч, може да проверите. Такъв човек постави в дома си, отвори всички каси и той няма да вземе една монета. Той ще мине, замине, ще затвори вратата. Ще каже: „Намерих отворено и затворих“. Той няма да вземе нито една монета.
Този човек е по-богат.
Той не може да се изкушава с вашето богатство. Той казва: Аз имам по-много. Той е хиляди пъти по-богат, отколкото сте вие. Какво има да вземе?
към беседата >>
Всеки иска щастлив живот.
Ние искаме да предадем ефект на живота. Ние искаме да живеем щастливо. Щастието е ефект.
Всеки иска щастлив живот.
Щастието после трябва да дойде. Преди да дойде щастието на Земята, ред други условия трябва да дойдат, да подготвят. Щастието е най-красивата дъщеря, която е стъпила на Земята. Тя е толкова хубаво облечена, ръцете, краката са толкова деликатни, после, лицето. При този живот, който сега живеем, тя няма да стъпи, тя отдалече, от един километър ще гледа отгоре, после пак ще си отиде.
към беседата >>
Той не може да се изкушава с вашето богатство.
Такъв човек постави в дома си, отвори всички каси и той няма да вземе една монета. Той ще мине, замине, ще затвори вратата. Ще каже: „Намерих отворено и затворих“. Той няма да вземе нито една монета. Този човек е по-богат.
Той не може да се изкушава с вашето богатство.
Той казва: Аз имам по-много. Той е хиляди пъти по-богат, отколкото сте вие. Какво има да вземе?
към беседата >>
Щастието после трябва да дойде.
Ние искаме да предадем ефект на живота. Ние искаме да живеем щастливо. Щастието е ефект. Всеки иска щастлив живот.
Щастието после трябва да дойде.
Преди да дойде щастието на Земята, ред други условия трябва да дойдат, да подготвят. Щастието е най-красивата дъщеря, която е стъпила на Земята. Тя е толкова хубаво облечена, ръцете, краката са толкова деликатни, после, лицето. При този живот, който сега живеем, тя няма да стъпи, тя отдалече, от един километър ще гледа отгоре, после пак ще си отиде. Колко сълзи не са пролети, колко книги не са написани, тя гледа и казва: „От вас зависи да дойда или да не дойда.“
към беседата >>
Той казва: Аз имам по-много.
Той ще мине, замине, ще затвори вратата. Ще каже: „Намерих отворено и затворих“. Той няма да вземе нито една монета. Този човек е по-богат. Той не може да се изкушава с вашето богатство.
Той казва: Аз имам по-много.
Той е хиляди пъти по-богат, отколкото сте вие. Какво има да вземе?
към беседата >>
Преди да дойде щастието на Земята, ред други условия трябва да дойдат, да подготвят.
Ние искаме да предадем ефект на живота. Ние искаме да живеем щастливо. Щастието е ефект. Всеки иска щастлив живот. Щастието после трябва да дойде.
Преди да дойде щастието на Земята, ред други условия трябва да дойдат, да подготвят.
Щастието е най-красивата дъщеря, която е стъпила на Земята. Тя е толкова хубаво облечена, ръцете, краката са толкова деликатни, после, лицето. При този живот, който сега живеем, тя няма да стъпи, тя отдалече, от един километър ще гледа отгоре, после пак ще си отиде. Колко сълзи не са пролети, колко книги не са написани, тя гледа и казва: „От вас зависи да дойда или да не дойда.“
към беседата >>
Той е хиляди пъти по-богат, отколкото сте вие.
Ще каже: „Намерих отворено и затворих“. Той няма да вземе нито една монета. Този човек е по-богат. Той не може да се изкушава с вашето богатство. Той казва: Аз имам по-много.
Той е хиляди пъти по-богат, отколкото сте вие.
Какво има да вземе?
към беседата >>
Щастието е най-красивата дъщеря, която е стъпила на Земята.
Ние искаме да живеем щастливо. Щастието е ефект. Всеки иска щастлив живот. Щастието после трябва да дойде. Преди да дойде щастието на Земята, ред други условия трябва да дойдат, да подготвят.
Щастието е най-красивата дъщеря, която е стъпила на Земята.
Тя е толкова хубаво облечена, ръцете, краката са толкова деликатни, после, лицето. При този живот, който сега живеем, тя няма да стъпи, тя отдалече, от един километър ще гледа отгоре, после пак ще си отиде. Колко сълзи не са пролети, колко книги не са написани, тя гледа и казва: „От вас зависи да дойда или да не дойда.“
към беседата >>
Какво има да вземе?
Той няма да вземе нито една монета. Този човек е по-богат. Той не може да се изкушава с вашето богатство. Той казва: Аз имам по-много. Той е хиляди пъти по-богат, отколкото сте вие.
Какво има да вземе?
към беседата >>
Тя е толкова хубаво облечена, ръцете, краката са толкова деликатни, после, лицето.
Щастието е ефект. Всеки иска щастлив живот. Щастието после трябва да дойде. Преди да дойде щастието на Земята, ред други условия трябва да дойдат, да подготвят. Щастието е най-красивата дъщеря, която е стъпила на Земята.
Тя е толкова хубаво облечена, ръцете, краката са толкова деликатни, после, лицето.
При този живот, който сега живеем, тя няма да стъпи, тя отдалече, от един километър ще гледа отгоре, после пак ще си отиде. Колко сълзи не са пролети, колко книги не са написани, тя гледа и казва: „От вас зависи да дойда или да не дойда.“
към беседата >>
Та, казвам: Ние, съвременните хора, сме изложени на големи изкушения.
Та, казвам: Ние, съвременните хора, сме изложени на големи изкушения.
Искаме от богатството, което е изровено от Земята, да си турим известна тежест. Да кажем: „Този е богат“. И заради богатството, което има, иска да го уважаваме и почитаме. Това богатство натрупано, което той има, хиляди хора са работили за него преди него. В това богатство влизат милиони кожи, които са одрани от гърбовете на млекопитаещите.
към беседата >>
При този живот, който сега живеем, тя няма да стъпи, тя отдалече, от един километър ще гледа отгоре, после пак ще си отиде.
Всеки иска щастлив живот. Щастието после трябва да дойде. Преди да дойде щастието на Земята, ред други условия трябва да дойдат, да подготвят. Щастието е най-красивата дъщеря, която е стъпила на Земята. Тя е толкова хубаво облечена, ръцете, краката са толкова деликатни, после, лицето.
При този живот, който сега живеем, тя няма да стъпи, тя отдалече, от един километър ще гледа отгоре, после пак ще си отиде.
Колко сълзи не са пролети, колко книги не са написани, тя гледа и казва: „От вас зависи да дойда или да не дойда.“
към беседата >>
Искаме от богатството, което е изровено от Земята, да си турим известна тежест.
Та, казвам: Ние, съвременните хора, сме изложени на големи изкушения.
Искаме от богатството, което е изровено от Земята, да си турим известна тежест.
Да кажем: „Този е богат“. И заради богатството, което има, иска да го уважаваме и почитаме. Това богатство натрупано, което той има, хиляди хора са работили за него преди него. В това богатство влизат милиони кожи, които са одрани от гърбовете на млекопитаещите. В това богатство влизат милиарди зърна от житото, което е дало своя живот, в това богатство влизат милиони плодове, които са се жертвували.
към беседата >>
Колко сълзи не са пролети, колко книги не са написани, тя гледа и казва: „От вас зависи да дойда или да не дойда.“
Щастието после трябва да дойде. Преди да дойде щастието на Земята, ред други условия трябва да дойдат, да подготвят. Щастието е най-красивата дъщеря, която е стъпила на Земята. Тя е толкова хубаво облечена, ръцете, краката са толкова деликатни, после, лицето. При този живот, който сега живеем, тя няма да стъпи, тя отдалече, от един километър ще гледа отгоре, после пак ще си отиде.
Колко сълзи не са пролети, колко книги не са написани, тя гледа и казва: „От вас зависи да дойда или да не дойда.“
към беседата >>
Да кажем: „Този е богат“.
Та, казвам: Ние, съвременните хора, сме изложени на големи изкушения. Искаме от богатството, което е изровено от Земята, да си турим известна тежест.
Да кажем: „Този е богат“.
И заради богатството, което има, иска да го уважаваме и почитаме. Това богатство натрупано, което той има, хиляди хора са работили за него преди него. В това богатство влизат милиони кожи, които са одрани от гърбовете на млекопитаещите. В това богатство влизат милиарди зърна от житото, което е дало своя живот, в това богатство влизат милиони плодове, които са се жертвували. Аз намирам това крайно неразумно.
към беседата >>
Сега вече на вас оставям този въпрос, вие да го разрешите, за музиката.
Сега вече на вас оставям този въпрос, вие да го разрешите, за музиката.
Той е за музиканти. Сега не зная, за коментара не подразбирам. Някои вземат от едно класическо парче нещо, после от друго, да направят един кърпеж като полска китка, българска китка, класическа китка, но това не е коментар на онази класика да стане цел сега. Както храната влиза в човешкия организъм, като расте, допълва онези празнини, така и музиката е жив организъм, който расте. Законът е същият.
към беседата >>
И заради богатството, което има, иска да го уважаваме и почитаме.
Та, казвам: Ние, съвременните хора, сме изложени на големи изкушения. Искаме от богатството, което е изровено от Земята, да си турим известна тежест. Да кажем: „Този е богат“.
И заради богатството, което има, иска да го уважаваме и почитаме.
Това богатство натрупано, което той има, хиляди хора са работили за него преди него. В това богатство влизат милиони кожи, които са одрани от гърбовете на млекопитаещите. В това богатство влизат милиарди зърна от житото, което е дало своя живот, в това богатство влизат милиони плодове, които са се жертвували. Аз намирам това крайно неразумно. Някой човек седи с благоговение към богатия човек.
към беседата >>
НАГОРЕ