НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
436
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
436
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Любов и вяра / Двата метода. Любовта и вярата
,
МОК
, София, 17.10.1926г.,
Докато дойде до хармонията на природата, човек често ще прави нехармонични движения.
Не е ли смешен професорът, който, от време на време, се почесва по главата, когато иска да си спомни нещо, което е забравил? Не е ли смешен човек, когато се храни? Той туря храната в устата си, и току я премята от една страна на друга. Човек може да не изпада в смешни положения, само когато неговите действия са в хармония с действията на природата. Това значи, да живее човек хармонично.
Докато дойде до хармонията на природата, човек често ще прави нехармонични движения.
Въпреки това, той трябва да бъде свободен. За човека е важно да работи върху себе си, а това, че не може изведнъж да се подигне, още нищо не значи.
към беседата >>
Въпреки това, той трябва да бъде свободен.
Не е ли смешен човек, когато се храни? Той туря храната в устата си, и току я премята от една страна на друга. Човек може да не изпада в смешни положения, само когато неговите действия са в хармония с действията на природата. Това значи, да живее човек хармонично. Докато дойде до хармонията на природата, човек често ще прави нехармонични движения.
Въпреки това, той трябва да бъде свободен.
За човека е важно да работи върху себе си, а това, че не може изведнъж да се подигне, още нищо не значи.
към беседата >>
За човека е важно да работи върху себе си, а това, че не може изведнъж да се подигне, още нищо не значи.
Той туря храната в устата си, и току я премята от една страна на друга. Човек може да не изпада в смешни положения, само когато неговите действия са в хармония с действията на природата. Това значи, да живее човек хармонично. Докато дойде до хармонията на природата, човек често ще прави нехармонични движения. Въпреки това, той трябва да бъде свободен.
За човека е важно да работи върху себе си, а това, че не може изведнъж да се подигне, още нищо не значи.
към беседата >>
Като ученици на Великата Школа, от вас се иска да изградите своя характер.
Като ученици на Великата Школа, от вас се иска да изградите своя характер.
Кога ще стане това, не е важно. Човек не може изведнъж да преобрази себе си. Това е постепенен процес. Иска ли да постигне нещо, човек първо трябва да отправи желанието си към своя ум, като мисъл, и после да пристъпи към реализирането му на физическия свят. Запример, някой иска да бъде милосърден.
към беседата >>
Кога ще стане това, не е важно.
Като ученици на Великата Школа, от вас се иска да изградите своя характер.
Кога ще стане това, не е важно.
Човек не може изведнъж да преобрази себе си. Това е постепенен процес. Иска ли да постигне нещо, човек първо трябва да отправи желанието си към своя ум, като мисъл, и после да пристъпи към реализирането му на физическия свят. Запример, някой иска да бъде милосърден. За тази цел той първо трябва да обмисли начина, как да приложи това свое желание на практика.
към беседата >>
Човек не може изведнъж да преобрази себе си.
Като ученици на Великата Школа, от вас се иска да изградите своя характер. Кога ще стане това, не е важно.
Човек не може изведнъж да преобрази себе си.
Това е постепенен процес. Иска ли да постигне нещо, човек първо трябва да отправи желанието си към своя ум, като мисъл, и после да пристъпи към реализирането му на физическия свят. Запример, някой иска да бъде милосърден. За тази цел той първо трябва да обмисли начина, как да приложи това свое желание на практика. Ще му дойде на ума мисълта да посети някоя бедна вдовица с няколко деца.
към беседата >>
Това е постепенен процес.
Като ученици на Великата Школа, от вас се иска да изградите своя характер. Кога ще стане това, не е важно. Човек не може изведнъж да преобрази себе си.
Това е постепенен процес.
Иска ли да постигне нещо, човек първо трябва да отправи желанието си към своя ум, като мисъл, и после да пристъпи към реализирането му на физическия свят. Запример, някой иска да бъде милосърден. За тази цел той първо трябва да обмисли начина, как да приложи това свое желание на практика. Ще му дойде на ума мисълта да посети някоя бедна вдовица с няколко деца. Като отиде в дома й и види условията, при които живее, в него ще се събуди чувство на състрадание, и той ще започне да търси начин, как да й помогне.
към беседата >>
Иска ли да постигне нещо, човек първо трябва да отправи желанието си към своя ум, като мисъл, и после да пристъпи към реализирането му на физическия свят.
Като ученици на Великата Школа, от вас се иска да изградите своя характер. Кога ще стане това, не е важно. Човек не може изведнъж да преобрази себе си. Това е постепенен процес.
Иска ли да постигне нещо, човек първо трябва да отправи желанието си към своя ум, като мисъл, и после да пристъпи към реализирането му на физическия свят.
Запример, някой иска да бъде милосърден. За тази цел той първо трябва да обмисли начина, как да приложи това свое желание на практика. Ще му дойде на ума мисълта да посети някоя бедна вдовица с няколко деца. Като отиде в дома й и види условията, при които живее, в него ще се събуди чувство на състрадание, и той ще започне да търси начин, как да й помогне. Като прави различни опити, човек развива отделните си центрове.
към беседата >>
Запример, някой иска да бъде милосърден.
Като ученици на Великата Школа, от вас се иска да изградите своя характер. Кога ще стане това, не е важно. Човек не може изведнъж да преобрази себе си. Това е постепенен процес. Иска ли да постигне нещо, човек първо трябва да отправи желанието си към своя ум, като мисъл, и после да пристъпи към реализирането му на физическия свят.
Запример, някой иска да бъде милосърден.
За тази цел той първо трябва да обмисли начина, как да приложи това свое желание на практика. Ще му дойде на ума мисълта да посети някоя бедна вдовица с няколко деца. Като отиде в дома й и види условията, при които живее, в него ще се събуди чувство на състрадание, и той ще започне да търси начин, как да й помогне. Като прави различни опити, човек развива отделните си центрове. Задачата на ученика е да разработи своите умствени способности и чувства, за да се ползува от тях в живота си.
към беседата >>
За тази цел той първо трябва да обмисли начина, как да приложи това свое желание на практика.
Кога ще стане това, не е важно. Човек не може изведнъж да преобрази себе си. Това е постепенен процес. Иска ли да постигне нещо, човек първо трябва да отправи желанието си към своя ум, като мисъл, и после да пристъпи към реализирането му на физическия свят. Запример, някой иска да бъде милосърден.
За тази цел той първо трябва да обмисли начина, как да приложи това свое желание на практика.
Ще му дойде на ума мисълта да посети някоя бедна вдовица с няколко деца. Като отиде в дома й и види условията, при които живее, в него ще се събуди чувство на състрадание, и той ще започне да търси начин, как да й помогне. Като прави различни опити, човек развива отделните си центрове. Задачата на ученика е да разработи своите умствени способности и чувства, за да се ползува от тях в живота си. Ако въображението на човека е силно развито, може да го спъне.
към беседата >>
Ще му дойде на ума мисълта да посети някоя бедна вдовица с няколко деца.
Човек не може изведнъж да преобрази себе си. Това е постепенен процес. Иска ли да постигне нещо, човек първо трябва да отправи желанието си към своя ум, като мисъл, и после да пристъпи към реализирането му на физическия свят. Запример, някой иска да бъде милосърден. За тази цел той първо трябва да обмисли начина, как да приложи това свое желание на практика.
Ще му дойде на ума мисълта да посети някоя бедна вдовица с няколко деца.
Като отиде в дома й и види условията, при които живее, в него ще се събуди чувство на състрадание, и той ще започне да търси начин, как да й помогне. Като прави различни опити, човек развива отделните си центрове. Задачата на ученика е да разработи своите умствени способности и чувства, за да се ползува от тях в живота си. Ако въображението на човека е силно развито, може да го спъне. В такъв случай, той трябва да прилага волята си, за да се справя с известни мъчнотии.
към беседата >>
Като отиде в дома й и види условията, при които живее, в него ще се събуди чувство на състрадание, и той ще започне да търси начин, как да й помогне.
Това е постепенен процес. Иска ли да постигне нещо, човек първо трябва да отправи желанието си към своя ум, като мисъл, и после да пристъпи към реализирането му на физическия свят. Запример, някой иска да бъде милосърден. За тази цел той първо трябва да обмисли начина, как да приложи това свое желание на практика. Ще му дойде на ума мисълта да посети някоя бедна вдовица с няколко деца.
Като отиде в дома й и види условията, при които живее, в него ще се събуди чувство на състрадание, и той ще започне да търси начин, как да й помогне.
Като прави различни опити, човек развива отделните си центрове. Задачата на ученика е да разработи своите умствени способности и чувства, за да се ползува от тях в живота си. Ако въображението на човека е силно развито, може да го спъне. В такъв случай, той трябва да прилага волята си, за да се справя с известни мъчнотии. Запример, виждате, как един човек ходи свободно по дъска, дълга пет метра, но сложена на земята.
към беседата >>
Като прави различни опити, човек развива отделните си центрове.
Иска ли да постигне нещо, човек първо трябва да отправи желанието си към своя ум, като мисъл, и после да пристъпи към реализирането му на физическия свят. Запример, някой иска да бъде милосърден. За тази цел той първо трябва да обмисли начина, как да приложи това свое желание на практика. Ще му дойде на ума мисълта да посети някоя бедна вдовица с няколко деца. Като отиде в дома й и види условията, при които живее, в него ще се събуди чувство на състрадание, и той ще започне да търси начин, как да й помогне.
Като прави различни опити, човек развива отделните си центрове.
Задачата на ученика е да разработи своите умствени способности и чувства, за да се ползува от тях в живота си. Ако въображението на човека е силно развито, може да го спъне. В такъв случай, той трябва да прилага волята си, за да се справя с известни мъчнотии. Запример, виждате, как един човек ходи свободно по дъска, дълга пет метра, но сложена на земята. Той стъпва на дъската, върви от единия до другия й край, без да се страхува от нещо.
към беседата >>
Задачата на ученика е да разработи своите умствени способности и чувства, за да се ползува от тях в живота си.
Запример, някой иска да бъде милосърден. За тази цел той първо трябва да обмисли начина, как да приложи това свое желание на практика. Ще му дойде на ума мисълта да посети някоя бедна вдовица с няколко деца. Като отиде в дома й и види условията, при които живее, в него ще се събуди чувство на състрадание, и той ще започне да търси начин, как да й помогне. Като прави различни опити, човек развива отделните си центрове.
Задачата на ученика е да разработи своите умствени способности и чувства, за да се ползува от тях в живота си.
Ако въображението на човека е силно развито, може да го спъне. В такъв случай, той трябва да прилага волята си, за да се справя с известни мъчнотии. Запример, виждате, как един човек ходи свободно по дъска, дълга пет метра, но сложена на земята. Той стъпва на дъската, върви от единия до другия й край, без да се страхува от нещо. Обаче, поставите ли тази дъска на гредите на някоя висока къща и го накарате да върви по нея, той веднага ще се откаже да направи това.
към беседата >>
Ако въображението на човека е силно развито, може да го спъне.
За тази цел той първо трябва да обмисли начина, как да приложи това свое желание на практика. Ще му дойде на ума мисълта да посети някоя бедна вдовица с няколко деца. Като отиде в дома й и види условията, при които живее, в него ще се събуди чувство на състрадание, и той ще започне да търси начин, как да й помогне. Като прави различни опити, човек развива отделните си центрове. Задачата на ученика е да разработи своите умствени способности и чувства, за да се ползува от тях в живота си.
Ако въображението на човека е силно развито, може да го спъне.
В такъв случай, той трябва да прилага волята си, за да се справя с известни мъчнотии. Запример, виждате, как един човек ходи свободно по дъска, дълга пет метра, но сложена на земята. Той стъпва на дъската, върви от единия до другия й край, без да се страхува от нещо. Обаче, поставите ли тази дъска на гредите на някоя висока къща и го накарате да върви по нея, той веднага ще се откаже да направи това. – Защо?
към беседата >>
В такъв случай, той трябва да прилага волята си, за да се справя с известни мъчнотии.
Ще му дойде на ума мисълта да посети някоя бедна вдовица с няколко деца. Като отиде в дома й и види условията, при които живее, в него ще се събуди чувство на състрадание, и той ще започне да търси начин, как да й помогне. Като прави различни опити, човек развива отделните си центрове. Задачата на ученика е да разработи своите умствени способности и чувства, за да се ползува от тях в живота си. Ако въображението на човека е силно развито, може да го спъне.
В такъв случай, той трябва да прилага волята си, за да се справя с известни мъчнотии.
Запример, виждате, как един човек ходи свободно по дъска, дълга пет метра, но сложена на земята. Той стъпва на дъската, върви от единия до другия й край, без да се страхува от нещо. Обаче, поставите ли тази дъска на гредите на някоя висока къща и го накарате да върви по нея, той веднага ще се откаже да направи това. – Защо? – Въображението действува в него.
към беседата >>
Запример, виждате, как един човек ходи свободно по дъска, дълга пет метра, но сложена на земята.
Като отиде в дома й и види условията, при които живее, в него ще се събуди чувство на състрадание, и той ще започне да търси начин, как да й помогне. Като прави различни опити, човек развива отделните си центрове. Задачата на ученика е да разработи своите умствени способности и чувства, за да се ползува от тях в живота си. Ако въображението на човека е силно развито, може да го спъне. В такъв случай, той трябва да прилага волята си, за да се справя с известни мъчнотии.
Запример, виждате, как един човек ходи свободно по дъска, дълга пет метра, но сложена на земята.
Той стъпва на дъската, върви от единия до другия й край, без да се страхува от нещо. Обаче, поставите ли тази дъска на гредите на някоя висока къща и го накарате да върви по нея, той веднага ще се откаже да направи това. – Защо? – Въображението действува в него. Той си представя, че като стъпи на дъската, може да падне от къщата и да се убие.
към беседата >>
Той стъпва на дъската, върви от единия до другия й край, без да се страхува от нещо.
Като прави различни опити, човек развива отделните си центрове. Задачата на ученика е да разработи своите умствени способности и чувства, за да се ползува от тях в живота си. Ако въображението на човека е силно развито, може да го спъне. В такъв случай, той трябва да прилага волята си, за да се справя с известни мъчнотии. Запример, виждате, как един човек ходи свободно по дъска, дълга пет метра, но сложена на земята.
Той стъпва на дъската, върви от единия до другия й край, без да се страхува от нещо.
Обаче, поставите ли тази дъска на гредите на някоя висока къща и го накарате да върви по нея, той веднага ще се откаже да направи това. – Защо? – Въображението действува в него. Той си представя, че като стъпи на дъската, може да падне от къщата и да се убие. Ако би приложил волята си, той би могъл свободно да върви по дъската, без никакъв страх за живота си.
към беседата >>
Обаче, поставите ли тази дъска на гредите на някоя висока къща и го накарате да върви по нея, той веднага ще се откаже да направи това.
Задачата на ученика е да разработи своите умствени способности и чувства, за да се ползува от тях в живота си. Ако въображението на човека е силно развито, може да го спъне. В такъв случай, той трябва да прилага волята си, за да се справя с известни мъчнотии. Запример, виждате, как един човек ходи свободно по дъска, дълга пет метра, но сложена на земята. Той стъпва на дъската, върви от единия до другия й край, без да се страхува от нещо.
Обаче, поставите ли тази дъска на гредите на някоя висока къща и го накарате да върви по нея, той веднага ще се откаже да направи това.
– Защо? – Въображението действува в него. Той си представя, че като стъпи на дъската, може да падне от къщата и да се убие. Ако би приложил волята си, той би могъл свободно да върви по дъската, без никакъв страх за живота си.
към беседата >>
– Защо?
Ако въображението на човека е силно развито, може да го спъне. В такъв случай, той трябва да прилага волята си, за да се справя с известни мъчнотии. Запример, виждате, как един човек ходи свободно по дъска, дълга пет метра, но сложена на земята. Той стъпва на дъската, върви от единия до другия й край, без да се страхува от нещо. Обаче, поставите ли тази дъска на гредите на някоя висока къща и го накарате да върви по нея, той веднага ще се откаже да направи това.
– Защо?
– Въображението действува в него. Той си представя, че като стъпи на дъската, може да падне от къщата и да се убие. Ако би приложил волята си, той би могъл свободно да върви по дъската, без никакъв страх за живота си.
към беседата >>
– Въображението действува в него.
В такъв случай, той трябва да прилага волята си, за да се справя с известни мъчнотии. Запример, виждате, как един човек ходи свободно по дъска, дълга пет метра, но сложена на земята. Той стъпва на дъската, върви от единия до другия й край, без да се страхува от нещо. Обаче, поставите ли тази дъска на гредите на някоя висока къща и го накарате да върви по нея, той веднага ще се откаже да направи това. – Защо?
– Въображението действува в него.
Той си представя, че като стъпи на дъската, може да падне от къщата и да се убие. Ако би приложил волята си, той би могъл свободно да върви по дъската, без никакъв страх за живота си.
към беседата >>
Той си представя, че като стъпи на дъската, може да падне от къщата и да се убие.
Запример, виждате, как един човек ходи свободно по дъска, дълга пет метра, но сложена на земята. Той стъпва на дъската, върви от единия до другия й край, без да се страхува от нещо. Обаче, поставите ли тази дъска на гредите на някоя висока къща и го накарате да върви по нея, той веднага ще се откаже да направи това. – Защо? – Въображението действува в него.
Той си представя, че като стъпи на дъската, може да падне от къщата и да се убие.
Ако би приложил волята си, той би могъл свободно да върви по дъската, без никакъв страх за живота си.
към беседата >>
Ако би приложил волята си, той би могъл свободно да върви по дъската, без никакъв страх за живота си.
Той стъпва на дъската, върви от единия до другия й край, без да се страхува от нещо. Обаче, поставите ли тази дъска на гредите на някоя висока къща и го накарате да върви по нея, той веднага ще се откаже да направи това. – Защо? – Въображението действува в него. Той си представя, че като стъпи на дъската, може да падне от къщата и да се убие.
Ако би приложил волята си, той би могъл свободно да върви по дъската, без никакъв страх за живота си.
към беседата >>
Следователно, докато мъчнотиите на човека са върху почвата, на която той действува, те са преодолими.
Следователно, докато мъчнотиите на човека са върху почвата, на която той действува, те са преодолими.
Но щом същите мъчнотии се подигнат на височина 10 – 15 м. във въздуха, човек се отказва да мине през тях. Той се страхува да не падне от тази височина и да се убие. Защо трябва да се страхува, щом е минал вече тази мъчнотия? Сега не му остава нищо друго, освен да прояви по-голяма смелост и да мине през мъчнотията като през дъска, по която свободно е вървял, когато е била на земята.
към беседата >>
Но щом същите мъчнотии се подигнат на височина 10 – 15 м.
Следователно, докато мъчнотиите на човека са върху почвата, на която той действува, те са преодолими.
Но щом същите мъчнотии се подигнат на височина 10 – 15 м.
във въздуха, човек се отказва да мине през тях. Той се страхува да не падне от тази височина и да се убие. Защо трябва да се страхува, щом е минал вече тази мъчнотия? Сега не му остава нищо друго, освен да прояви по-голяма смелост и да мине през мъчнотията като през дъска, по която свободно е вървял, когато е била на земята. Значи, всяко обезсърдчаване и отчайване не е нищо друго, освен минаване по дъска, дълга пет метра, издигната високо във въздуха и здраво подпряна на две греди.
към беседата >>
във въздуха, човек се отказва да мине през тях.
Следователно, докато мъчнотиите на човека са върху почвата, на която той действува, те са преодолими. Но щом същите мъчнотии се подигнат на височина 10 – 15 м.
във въздуха, човек се отказва да мине през тях.
Той се страхува да не падне от тази височина и да се убие. Защо трябва да се страхува, щом е минал вече тази мъчнотия? Сега не му остава нищо друго, освен да прояви по-голяма смелост и да мине през мъчнотията като през дъска, по която свободно е вървял, когато е била на земята. Значи, всяко обезсърдчаване и отчайване не е нищо друго, освен минаване по дъска, дълга пет метра, издигната високо във въздуха и здраво подпряна на две греди. Много такива мъчнотии съществуват в живота ви, но те трябва да се разрешат по естествен начин.
към беседата >>
Той се страхува да не падне от тази височина и да се убие.
Следователно, докато мъчнотиите на човека са върху почвата, на която той действува, те са преодолими. Но щом същите мъчнотии се подигнат на височина 10 – 15 м. във въздуха, човек се отказва да мине през тях.
Той се страхува да не падне от тази височина и да се убие.
Защо трябва да се страхува, щом е минал вече тази мъчнотия? Сега не му остава нищо друго, освен да прояви по-голяма смелост и да мине през мъчнотията като през дъска, по която свободно е вървял, когато е била на земята. Значи, всяко обезсърдчаване и отчайване не е нищо друго, освен минаване по дъска, дълга пет метра, издигната високо във въздуха и здраво подпряна на две греди. Много такива мъчнотии съществуват в живота ви, но те трябва да се разрешат по естествен начин. Който се страхува да мине през някаква мъчнотия, той трябва да намери двама души, единият по-страхлив от него, а другият – по-смел и да се насърдчи от двамата.
към беседата >>
Защо трябва да се страхува, щом е минал вече тази мъчнотия?
Следователно, докато мъчнотиите на човека са върху почвата, на която той действува, те са преодолими. Но щом същите мъчнотии се подигнат на височина 10 – 15 м. във въздуха, човек се отказва да мине през тях. Той се страхува да не падне от тази височина и да се убие.
Защо трябва да се страхува, щом е минал вече тази мъчнотия?
Сега не му остава нищо друго, освен да прояви по-голяма смелост и да мине през мъчнотията като през дъска, по която свободно е вървял, когато е била на земята. Значи, всяко обезсърдчаване и отчайване не е нищо друго, освен минаване по дъска, дълга пет метра, издигната високо във въздуха и здраво подпряна на две греди. Много такива мъчнотии съществуват в живота ви, но те трябва да се разрешат по естествен начин. Който се страхува да мине през някаква мъчнотия, той трябва да намери двама души, единият по-страхлив от него, а другият – по-смел и да се насърдчи от двамата. Запример, той се страхува от жаба или от мишка.
към беседата >>
Сега не му остава нищо друго, освен да прояви по-голяма смелост и да мине през мъчнотията като през дъска, по която свободно е вървял, когато е била на земята.
Следователно, докато мъчнотиите на човека са върху почвата, на която той действува, те са преодолими. Но щом същите мъчнотии се подигнат на височина 10 – 15 м. във въздуха, човек се отказва да мине през тях. Той се страхува да не падне от тази височина и да се убие. Защо трябва да се страхува, щом е минал вече тази мъчнотия?
Сега не му остава нищо друго, освен да прояви по-голяма смелост и да мине през мъчнотията като през дъска, по която свободно е вървял, когато е била на земята.
Значи, всяко обезсърдчаване и отчайване не е нищо друго, освен минаване по дъска, дълга пет метра, издигната високо във въздуха и здраво подпряна на две греди. Много такива мъчнотии съществуват в живота ви, но те трябва да се разрешат по естествен начин. Който се страхува да мине през някаква мъчнотия, той трябва да намери двама души, единият по-страхлив от него, а другият – по-смел и да се насърдчи от двамата. Запример, той се страхува от жаба или от мишка. Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи да пристъпи към жабата и да я хване.
към беседата >>
Значи, всяко обезсърдчаване и отчайване не е нищо друго, освен минаване по дъска, дълга пет метра, издигната високо във въздуха и здраво подпряна на две греди.
Но щом същите мъчнотии се подигнат на височина 10 – 15 м. във въздуха, човек се отказва да мине през тях. Той се страхува да не падне от тази височина и да се убие. Защо трябва да се страхува, щом е минал вече тази мъчнотия? Сега не му остава нищо друго, освен да прояви по-голяма смелост и да мине през мъчнотията като през дъска, по която свободно е вървял, когато е била на земята.
Значи, всяко обезсърдчаване и отчайване не е нищо друго, освен минаване по дъска, дълга пет метра, издигната високо във въздуха и здраво подпряна на две греди.
Много такива мъчнотии съществуват в живота ви, но те трябва да се разрешат по естествен начин. Който се страхува да мине през някаква мъчнотия, той трябва да намери двама души, единият по-страхлив от него, а другият – по-смел и да се насърдчи от двамата. Запример, той се страхува от жаба или от мишка. Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи да пристъпи към жабата и да я хване. По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи да хване жабата.
към беседата >>
Много такива мъчнотии съществуват в живота ви, но те трябва да се разрешат по естествен начин.
във въздуха, човек се отказва да мине през тях. Той се страхува да не падне от тази височина и да се убие. Защо трябва да се страхува, щом е минал вече тази мъчнотия? Сега не му остава нищо друго, освен да прояви по-голяма смелост и да мине през мъчнотията като през дъска, по която свободно е вървял, когато е била на земята. Значи, всяко обезсърдчаване и отчайване не е нищо друго, освен минаване по дъска, дълга пет метра, издигната високо във въздуха и здраво подпряна на две греди.
Много такива мъчнотии съществуват в живота ви, но те трябва да се разрешат по естествен начин.
Който се страхува да мине през някаква мъчнотия, той трябва да намери двама души, единият по-страхлив от него, а другият – по-смел и да се насърдчи от двамата. Запример, той се страхува от жаба или от мишка. Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи да пристъпи към жабата и да я хване. По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи да хване жабата. Всички растения и животни представят условия за човека да се самовъзпитава.
към беседата >>
Който се страхува да мине през някаква мъчнотия, той трябва да намери двама души, единият по-страхлив от него, а другият – по-смел и да се насърдчи от двамата.
Той се страхува да не падне от тази височина и да се убие. Защо трябва да се страхува, щом е минал вече тази мъчнотия? Сега не му остава нищо друго, освен да прояви по-голяма смелост и да мине през мъчнотията като през дъска, по която свободно е вървял, когато е била на земята. Значи, всяко обезсърдчаване и отчайване не е нищо друго, освен минаване по дъска, дълга пет метра, издигната високо във въздуха и здраво подпряна на две греди. Много такива мъчнотии съществуват в живота ви, но те трябва да се разрешат по естествен начин.
Който се страхува да мине през някаква мъчнотия, той трябва да намери двама души, единият по-страхлив от него, а другият – по-смел и да се насърдчи от двамата.
Запример, той се страхува от жаба или от мишка. Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи да пристъпи към жабата и да я хване. По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи да хване жабата. Всички растения и животни представят условия за човека да се самовъзпитава. Иска ли, запример, да развие търпение в себе си, човек трябва да наблюдава, как паякът прави мрежата си.
към беседата >>
Запример, той се страхува от жаба или от мишка.
Защо трябва да се страхува, щом е минал вече тази мъчнотия? Сега не му остава нищо друго, освен да прояви по-голяма смелост и да мине през мъчнотията като през дъска, по която свободно е вървял, когато е била на земята. Значи, всяко обезсърдчаване и отчайване не е нищо друго, освен минаване по дъска, дълга пет метра, издигната високо във въздуха и здраво подпряна на две греди. Много такива мъчнотии съществуват в живота ви, но те трябва да се разрешат по естествен начин. Който се страхува да мине през някаква мъчнотия, той трябва да намери двама души, единият по-страхлив от него, а другият – по-смел и да се насърдчи от двамата.
Запример, той се страхува от жаба или от мишка.
Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи да пристъпи към жабата и да я хване. По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи да хване жабата. Всички растения и животни представят условия за човека да се самовъзпитава. Иска ли, запример, да развие търпение в себе си, човек трябва да наблюдава, как паякът прави мрежата си. Той постоянно се меси от един ъгъл на друг, дано хване някоя жертва.
към беседата >>
Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи да пристъпи към жабата и да я хване.
Сега не му остава нищо друго, освен да прояви по-голяма смелост и да мине през мъчнотията като през дъска, по която свободно е вървял, когато е била на земята. Значи, всяко обезсърдчаване и отчайване не е нищо друго, освен минаване по дъска, дълга пет метра, издигната високо във въздуха и здраво подпряна на две греди. Много такива мъчнотии съществуват в живота ви, но те трябва да се разрешат по естествен начин. Който се страхува да мине през някаква мъчнотия, той трябва да намери двама души, единият по-страхлив от него, а другият – по-смел и да се насърдчи от двамата. Запример, той се страхува от жаба или от мишка.
Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи да пристъпи към жабата и да я хване.
По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи да хване жабата. Всички растения и животни представят условия за човека да се самовъзпитава. Иска ли, запример, да развие търпение в себе си, човек трябва да наблюдава, как паякът прави мрежата си. Той постоянно се меси от един ъгъл на друг, дано хване някоя жертва. Като не успее, той не се отчайва, но с часове очаква, дано мине някоя муха покрай него.
към беседата >>
По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи да хване жабата.
Значи, всяко обезсърдчаване и отчайване не е нищо друго, освен минаване по дъска, дълга пет метра, издигната високо във въздуха и здраво подпряна на две греди. Много такива мъчнотии съществуват в живота ви, но те трябва да се разрешат по естествен начин. Който се страхува да мине през някаква мъчнотия, той трябва да намери двама души, единият по-страхлив от него, а другият – по-смел и да се насърдчи от двамата. Запример, той се страхува от жаба или от мишка. Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи да пристъпи към жабата и да я хване.
По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи да хване жабата.
Всички растения и животни представят условия за човека да се самовъзпитава. Иска ли, запример, да развие търпение в себе си, човек трябва да наблюдава, как паякът прави мрежата си. Той постоянно се меси от един ъгъл на друг, дано хване някоя жертва. Като не успее, той не се отчайва, но с часове очаква, дано мине някоя муха покрай него. Тъкмо простре мрежата си на някое място с мухи, дойде вятър и я разкъсва.
към беседата >>
Всички растения и животни представят условия за човека да се самовъзпитава.
Много такива мъчнотии съществуват в живота ви, но те трябва да се разрешат по естествен начин. Който се страхува да мине през някаква мъчнотия, той трябва да намери двама души, единият по-страхлив от него, а другият – по-смел и да се насърдчи от двамата. Запример, той се страхува от жаба или от мишка. Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи да пристъпи към жабата и да я хване. По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи да хване жабата.
Всички растения и животни представят условия за човека да се самовъзпитава.
Иска ли, запример, да развие търпение в себе си, човек трябва да наблюдава, как паякът прави мрежата си. Той постоянно се меси от един ъгъл на друг, дано хване някоя жертва. Като не успее, той не се отчайва, но с часове очаква, дано мине някоя муха покрай него. Тъкмо простре мрежата си на някое място с мухи, дойде вятър и я разкъсва. Без никакво роптание, с голямо търпение, паякът отново започва да тъче мрежата си.
към беседата >>
Иска ли, запример, да развие търпение в себе си, човек трябва да наблюдава, как паякът прави мрежата си.
Който се страхува да мине през някаква мъчнотия, той трябва да намери двама души, единият по-страхлив от него, а другият – по-смел и да се насърдчи от двамата. Запример, той се страхува от жаба или от мишка. Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи да пристъпи към жабата и да я хване. По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи да хване жабата. Всички растения и животни представят условия за човека да се самовъзпитава.
Иска ли, запример, да развие търпение в себе си, човек трябва да наблюдава, как паякът прави мрежата си.
Той постоянно се меси от един ъгъл на друг, дано хване някоя жертва. Като не успее, той не се отчайва, но с часове очаква, дано мине някоя муха покрай него. Тъкмо простре мрежата си на някое място с мухи, дойде вятър и я разкъсва. Без никакво роптание, с голямо търпение, паякът отново започва да тъче мрежата си. През това време паякът работи спокойно и търпеливо удвоява нишката си, да издържи на силния вятър.
към беседата >>
Той постоянно се меси от един ъгъл на друг, дано хване някоя жертва.
Запример, той се страхува от жаба или от мишка. Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи да пристъпи към жабата и да я хване. По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи да хване жабата. Всички растения и животни представят условия за човека да се самовъзпитава. Иска ли, запример, да развие търпение в себе си, човек трябва да наблюдава, как паякът прави мрежата си.
Той постоянно се меси от един ъгъл на друг, дано хване някоя жертва.
Като не успее, той не се отчайва, но с часове очаква, дано мине някоя муха покрай него. Тъкмо простре мрежата си на някое място с мухи, дойде вятър и я разкъсва. Без никакво роптание, с голямо търпение, паякът отново започва да тъче мрежата си. През това време паякът работи спокойно и търпеливо удвоява нишката си, да издържи на силния вятър. Като наблюдавате, как паякът работи, кажете си: Ако паякът, такова малко същество, проявява търпение, защо аз – човекът, да не бъда търпелив?
към беседата >>
Като не успее, той не се отчайва, но с часове очаква, дано мине някоя муха покрай него.
Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи да пристъпи към жабата и да я хване. По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи да хване жабата. Всички растения и животни представят условия за човека да се самовъзпитава. Иска ли, запример, да развие търпение в себе си, човек трябва да наблюдава, как паякът прави мрежата си. Той постоянно се меси от един ъгъл на друг, дано хване някоя жертва.
Като не успее, той не се отчайва, но с часове очаква, дано мине някоя муха покрай него.
Тъкмо простре мрежата си на някое място с мухи, дойде вятър и я разкъсва. Без никакво роптание, с голямо търпение, паякът отново започва да тъче мрежата си. През това време паякът работи спокойно и търпеливо удвоява нишката си, да издържи на силния вятър. Като наблюдавате, как паякът работи, кажете си: Ако паякът, такова малко същество, проявява търпение, защо аз – човекът, да не бъда търпелив? Това е най-малкият потик в живота на човека.
към беседата >>
Тъкмо простре мрежата си на някое място с мухи, дойде вятър и я разкъсва.
По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи да хване жабата. Всички растения и животни представят условия за човека да се самовъзпитава. Иска ли, запример, да развие търпение в себе си, човек трябва да наблюдава, как паякът прави мрежата си. Той постоянно се меси от един ъгъл на друг, дано хване някоя жертва. Като не успее, той не се отчайва, но с часове очаква, дано мине някоя муха покрай него.
Тъкмо простре мрежата си на някое място с мухи, дойде вятър и я разкъсва.
Без никакво роптание, с голямо търпение, паякът отново започва да тъче мрежата си. През това време паякът работи спокойно и търпеливо удвоява нишката си, да издържи на силния вятър. Като наблюдавате, как паякът работи, кажете си: Ако паякът, такова малко същество, проявява търпение, защо аз – човекът, да не бъда търпелив? Това е най-малкият потик в живота на човека.
към беседата >>
Без никакво роптание, с голямо търпение, паякът отново започва да тъче мрежата си.
Всички растения и животни представят условия за човека да се самовъзпитава. Иска ли, запример, да развие търпение в себе си, човек трябва да наблюдава, как паякът прави мрежата си. Той постоянно се меси от един ъгъл на друг, дано хване някоя жертва. Като не успее, той не се отчайва, но с часове очаква, дано мине някоя муха покрай него. Тъкмо простре мрежата си на някое място с мухи, дойде вятър и я разкъсва.
Без никакво роптание, с голямо търпение, паякът отново започва да тъче мрежата си.
През това време паякът работи спокойно и търпеливо удвоява нишката си, да издържи на силния вятър. Като наблюдавате, как паякът работи, кажете си: Ако паякът, такова малко същество, проявява търпение, защо аз – човекът, да не бъда търпелив? Това е най-малкият потик в живота на човека.
към беседата >>
През това време паякът работи спокойно и търпеливо удвоява нишката си, да издържи на силния вятър.
Иска ли, запример, да развие търпение в себе си, човек трябва да наблюдава, как паякът прави мрежата си. Той постоянно се меси от един ъгъл на друг, дано хване някоя жертва. Като не успее, той не се отчайва, но с часове очаква, дано мине някоя муха покрай него. Тъкмо простре мрежата си на някое място с мухи, дойде вятър и я разкъсва. Без никакво роптание, с голямо търпение, паякът отново започва да тъче мрежата си.
През това време паякът работи спокойно и търпеливо удвоява нишката си, да издържи на силния вятър.
Като наблюдавате, как паякът работи, кажете си: Ако паякът, такова малко същество, проявява търпение, защо аз – човекът, да не бъда търпелив? Това е най-малкият потик в живота на човека.
към беседата >>
Като наблюдавате, как паякът работи, кажете си: Ако паякът, такова малко същество, проявява търпение, защо аз – човекът, да не бъда търпелив?
Той постоянно се меси от един ъгъл на друг, дано хване някоя жертва. Като не успее, той не се отчайва, но с часове очаква, дано мине някоя муха покрай него. Тъкмо простре мрежата си на някое място с мухи, дойде вятър и я разкъсва. Без никакво роптание, с голямо търпение, паякът отново започва да тъче мрежата си. През това време паякът работи спокойно и търпеливо удвоява нишката си, да издържи на силния вятър.
Като наблюдавате, как паякът работи, кажете си: Ако паякът, такова малко същество, проявява търпение, защо аз – човекът, да не бъда търпелив?
Това е най-малкият потик в живота на човека.
към беседата >>
Това е най-малкият потик в живота на човека.
Като не успее, той не се отчайва, но с часове очаква, дано мине някоя муха покрай него. Тъкмо простре мрежата си на някое място с мухи, дойде вятър и я разкъсва. Без никакво роптание, с голямо търпение, паякът отново започва да тъче мрежата си. През това време паякът работи спокойно и търпеливо удвоява нишката си, да издържи на силния вятър. Като наблюдавате, как паякът работи, кажете си: Ако паякът, такова малко същество, проявява търпение, защо аз – човекът, да не бъда търпелив?
Това е най-малкият потик в живота на човека.
към беседата >>
Следователно, от паяка човек учи търпение, от мравката – трудолюбие и постоянство, от пчелата – чистота и ред.
Следователно, от паяка човек учи търпение, от мравката – трудолюбие и постоянство, от пчелата – чистота и ред.
Ако искате да разберете, какво нещо е ред и чистота, идете при някой кошер и наблюдавайте, какво правят пчелите, без да ги закачате. Изпречите ли се на пътя им, непременно ще опитате тяхното жило. С това те казват на човека: Всяко нечисто желание или всяка нечиста мисъл, която се изпречи на пътя ни, трябва да се бодне. Следователно, когато човек не мисли право, това показва, че на пътя му се е изпречила някоя крива мисъл, която трябва да се бодне с жило, за да се отстрани.
към беседата >>
Ако искате да разберете, какво нещо е ред и чистота, идете при някой кошер и наблюдавайте, какво правят пчелите, без да ги закачате.
Следователно, от паяка човек учи търпение, от мравката – трудолюбие и постоянство, от пчелата – чистота и ред.
Ако искате да разберете, какво нещо е ред и чистота, идете при някой кошер и наблюдавайте, какво правят пчелите, без да ги закачате.
Изпречите ли се на пътя им, непременно ще опитате тяхното жило. С това те казват на човека: Всяко нечисто желание или всяка нечиста мисъл, която се изпречи на пътя ни, трябва да се бодне. Следователно, когато човек не мисли право, това показва, че на пътя му се е изпречила някоя крива мисъл, която трябва да се бодне с жило, за да се отстрани.
към беседата >>
Изпречите ли се на пътя им, непременно ще опитате тяхното жило.
Следователно, от паяка човек учи търпение, от мравката – трудолюбие и постоянство, от пчелата – чистота и ред. Ако искате да разберете, какво нещо е ред и чистота, идете при някой кошер и наблюдавайте, какво правят пчелите, без да ги закачате.
Изпречите ли се на пътя им, непременно ще опитате тяхното жило.
С това те казват на човека: Всяко нечисто желание или всяка нечиста мисъл, която се изпречи на пътя ни, трябва да се бодне. Следователно, когато човек не мисли право, това показва, че на пътя му се е изпречила някоя крива мисъл, която трябва да се бодне с жило, за да се отстрани.
към беседата >>
С това те казват на човека: Всяко нечисто желание или всяка нечиста мисъл, която се изпречи на пътя ни, трябва да се бодне.
Следователно, от паяка човек учи търпение, от мравката – трудолюбие и постоянство, от пчелата – чистота и ред. Ако искате да разберете, какво нещо е ред и чистота, идете при някой кошер и наблюдавайте, какво правят пчелите, без да ги закачате. Изпречите ли се на пътя им, непременно ще опитате тяхното жило.
С това те казват на човека: Всяко нечисто желание или всяка нечиста мисъл, която се изпречи на пътя ни, трябва да се бодне.
Следователно, когато човек не мисли право, това показва, че на пътя му се е изпречила някоя крива мисъл, която трябва да се бодне с жило, за да се отстрани.
към беседата >>
Следователно, когато човек не мисли право, това показва, че на пътя му се е изпречила някоя крива мисъл, която трябва да се бодне с жило, за да се отстрани.
Следователно, от паяка човек учи търпение, от мравката – трудолюбие и постоянство, от пчелата – чистота и ред. Ако искате да разберете, какво нещо е ред и чистота, идете при някой кошер и наблюдавайте, какво правят пчелите, без да ги закачате. Изпречите ли се на пътя им, непременно ще опитате тяхното жило. С това те казват на човека: Всяко нечисто желание или всяка нечиста мисъл, която се изпречи на пътя ни, трябва да се бодне.
Следователно, когато човек не мисли право, това показва, че на пътя му се е изпречила някоя крива мисъл, която трябва да се бодне с жило, за да се отстрани.
към беседата >>
И тъй, като ученици, вие трябва да бъдете будни, да знаете, какви мисли и желания да допущате до себе си.
И тъй, като ученици, вие трябва да бъдете будни, да знаете, какви мисли и желания да допущате до себе си.
Допущате ли ги безразборно, вие преждевременно ще остареете. Какво правят съвременните хора? Те говорят изключително за миналото си. Добър е животът на миналото, но в него няма втичане. Учителят разправя за своя минал живот, какво направил като бил учител, като бил млад.
към беседата >>
Допущате ли ги безразборно, вие преждевременно ще остареете.
И тъй, като ученици, вие трябва да бъдете будни, да знаете, какви мисли и желания да допущате до себе си.
Допущате ли ги безразборно, вие преждевременно ще остареете.
Какво правят съвременните хора? Те говорят изключително за миналото си. Добър е животът на миналото, но в него няма втичане. Учителят разправя за своя минал живот, какво направил като бил учител, като бил млад. Цигуларят разправя за своята цигулка, с която свирил на младини.
към беседата >>
Какво правят съвременните хора?
И тъй, като ученици, вие трябва да бъдете будни, да знаете, какви мисли и желания да допущате до себе си. Допущате ли ги безразборно, вие преждевременно ще остареете.
Какво правят съвременните хора?
Те говорят изключително за миналото си. Добър е животът на миналото, но в него няма втичане. Учителят разправя за своя минал живот, какво направил като бил учител, като бил млад. Цигуларят разправя за своята цигулка, с която свирил на младини. – Не, и като млад, и като стар, човек непрестанно трябва да работи, да внася по нещо ново в съзнанието си.
към беседата >>
Те говорят изключително за миналото си.
И тъй, като ученици, вие трябва да бъдете будни, да знаете, какви мисли и желания да допущате до себе си. Допущате ли ги безразборно, вие преждевременно ще остареете. Какво правят съвременните хора?
Те говорят изключително за миналото си.
Добър е животът на миналото, но в него няма втичане. Учителят разправя за своя минал живот, какво направил като бил учител, като бил млад. Цигуларят разправя за своята цигулка, с която свирил на младини. – Не, и като млад, и като стар, човек непрестанно трябва да работи, да внася по нещо ново в съзнанието си. До последния ден на живота си, цигуларят трябва да свири и, като дойде деня на заминаването му, да каже на цигулката си: Съжалявам, че те оставям, но ще се върна и ще продължа работата си.
към беседата >>
Добър е животът на миналото, но в него няма втичане.
И тъй, като ученици, вие трябва да бъдете будни, да знаете, какви мисли и желания да допущате до себе си. Допущате ли ги безразборно, вие преждевременно ще остареете. Какво правят съвременните хора? Те говорят изключително за миналото си.
Добър е животът на миналото, но в него няма втичане.
Учителят разправя за своя минал живот, какво направил като бил учител, като бил млад. Цигуларят разправя за своята цигулка, с която свирил на младини. – Не, и като млад, и като стар, човек непрестанно трябва да работи, да внася по нещо ново в съзнанието си. До последния ден на живота си, цигуларят трябва да свири и, като дойде деня на заминаването му, да каже на цигулката си: Съжалявам, че те оставям, но ще се върна и ще продължа работата си. Човек трябва да слезе на земята с импулс към работа, към придобиване на нещо ново.
към беседата >>
Учителят разправя за своя минал живот, какво направил като бил учител, като бил млад.
И тъй, като ученици, вие трябва да бъдете будни, да знаете, какви мисли и желания да допущате до себе си. Допущате ли ги безразборно, вие преждевременно ще остареете. Какво правят съвременните хора? Те говорят изключително за миналото си. Добър е животът на миналото, но в него няма втичане.
Учителят разправя за своя минал живот, какво направил като бил учител, като бил млад.
Цигуларят разправя за своята цигулка, с която свирил на младини. – Не, и като млад, и като стар, човек непрестанно трябва да работи, да внася по нещо ново в съзнанието си. До последния ден на живота си, цигуларят трябва да свири и, като дойде деня на заминаването му, да каже на цигулката си: Съжалявам, че те оставям, но ще се върна и ще продължа работата си. Човек трябва да слезе на земята с импулс към работа, към придобиване на нещо ново. Със същия импулс трябва да си замине.
към беседата >>
Цигуларят разправя за своята цигулка, с която свирил на младини.
Допущате ли ги безразборно, вие преждевременно ще остареете. Какво правят съвременните хора? Те говорят изключително за миналото си. Добър е животът на миналото, но в него няма втичане. Учителят разправя за своя минал живот, какво направил като бил учител, като бил млад.
Цигуларят разправя за своята цигулка, с която свирил на младини.
– Не, и като млад, и като стар, човек непрестанно трябва да работи, да внася по нещо ново в съзнанието си. До последния ден на живота си, цигуларят трябва да свири и, като дойде деня на заминаването му, да каже на цигулката си: Съжалявам, че те оставям, но ще се върна и ще продължа работата си. Човек трябва да слезе на земята с импулс към работа, към придобиване на нещо ново. Със същия импулс трябва да си замине. Иначе, той ще изпадне в областта на еднообразието, което умъртвява човека.
към беседата >>
– Не, и като млад, и като стар, човек непрестанно трябва да работи, да внася по нещо ново в съзнанието си.
Какво правят съвременните хора? Те говорят изключително за миналото си. Добър е животът на миналото, но в него няма втичане. Учителят разправя за своя минал живот, какво направил като бил учител, като бил млад. Цигуларят разправя за своята цигулка, с която свирил на младини.
– Не, и като млад, и като стар, човек непрестанно трябва да работи, да внася по нещо ново в съзнанието си.
До последния ден на живота си, цигуларят трябва да свири и, като дойде деня на заминаването му, да каже на цигулката си: Съжалявам, че те оставям, но ще се върна и ще продължа работата си. Човек трябва да слезе на земята с импулс към работа, към придобиване на нещо ново. Със същия импулс трябва да си замине. Иначе, той ще изпадне в областта на еднообразието, което умъртвява човека. Красотата на живота и обновяването на човека седи в разнообразието, във великото единство, в стремежа към Бога, като към център.
към беседата >>
До последния ден на живота си, цигуларят трябва да свири и, като дойде деня на заминаването му, да каже на цигулката си: Съжалявам, че те оставям, но ще се върна и ще продължа работата си.
Те говорят изключително за миналото си. Добър е животът на миналото, но в него няма втичане. Учителят разправя за своя минал живот, какво направил като бил учител, като бил млад. Цигуларят разправя за своята цигулка, с която свирил на младини. – Не, и като млад, и като стар, човек непрестанно трябва да работи, да внася по нещо ново в съзнанието си.
До последния ден на живота си, цигуларят трябва да свири и, като дойде деня на заминаването му, да каже на цигулката си: Съжалявам, че те оставям, но ще се върна и ще продължа работата си.
Човек трябва да слезе на земята с импулс към работа, към придобиване на нещо ново. Със същия импулс трябва да си замине. Иначе, той ще изпадне в областта на еднообразието, което умъртвява човека. Красотата на живота и обновяването на човека седи в разнообразието, във великото единство, в стремежа към Бога, като към център. Живее ли по този начин, човек става мощен.
към беседата >>
Човек трябва да слезе на земята с импулс към работа, към придобиване на нещо ново.
Добър е животът на миналото, но в него няма втичане. Учителят разправя за своя минал живот, какво направил като бил учител, като бил млад. Цигуларят разправя за своята цигулка, с която свирил на младини. – Не, и като млад, и като стар, човек непрестанно трябва да работи, да внася по нещо ново в съзнанието си. До последния ден на живота си, цигуларят трябва да свири и, като дойде деня на заминаването му, да каже на цигулката си: Съжалявам, че те оставям, но ще се върна и ще продължа работата си.
Човек трябва да слезе на земята с импулс към работа, към придобиване на нещо ново.
Със същия импулс трябва да си замине. Иначе, той ще изпадне в областта на еднообразието, което умъртвява човека. Красотата на живота и обновяването на човека седи в разнообразието, във великото единство, в стремежа към Бога, като към център. Живее ли по този начин, човек става мощен. И при това положение, той ще се обезсърдчава, ще се съмнява, но ще бъде в състояние да използува силите, които се крият в отрицателните прояви на човешкото естество.
към беседата >>
Със същия импулс трябва да си замине.
Учителят разправя за своя минал живот, какво направил като бил учител, като бил млад. Цигуларят разправя за своята цигулка, с която свирил на младини. – Не, и като млад, и като стар, човек непрестанно трябва да работи, да внася по нещо ново в съзнанието си. До последния ден на живота си, цигуларят трябва да свири и, като дойде деня на заминаването му, да каже на цигулката си: Съжалявам, че те оставям, но ще се върна и ще продължа работата си. Човек трябва да слезе на земята с импулс към работа, към придобиване на нещо ново.
Със същия импулс трябва да си замине.
Иначе, той ще изпадне в областта на еднообразието, което умъртвява човека. Красотата на живота и обновяването на човека седи в разнообразието, във великото единство, в стремежа към Бога, като към център. Живее ли по този начин, човек става мощен. И при това положение, той ще се обезсърдчава, ще се съмнява, но ще бъде в състояние да използува силите, които се крият в отрицателните прояви на човешкото естество. Разумният се учи и от лошите и горчиви опитности.
към беседата >>
Иначе, той ще изпадне в областта на еднообразието, което умъртвява човека.
Цигуларят разправя за своята цигулка, с която свирил на младини. – Не, и като млад, и като стар, човек непрестанно трябва да работи, да внася по нещо ново в съзнанието си. До последния ден на живота си, цигуларят трябва да свири и, като дойде деня на заминаването му, да каже на цигулката си: Съжалявам, че те оставям, но ще се върна и ще продължа работата си. Човек трябва да слезе на земята с импулс към работа, към придобиване на нещо ново. Със същия импулс трябва да си замине.
Иначе, той ще изпадне в областта на еднообразието, което умъртвява човека.
Красотата на живота и обновяването на човека седи в разнообразието, във великото единство, в стремежа към Бога, като към център. Живее ли по този начин, човек става мощен. И при това положение, той ще се обезсърдчава, ще се съмнява, но ще бъде в състояние да използува силите, които се крият в отрицателните прояви на човешкото естество. Разумният се учи и от лошите и горчиви опитности.
към беседата >>
Красотата на живота и обновяването на човека седи в разнообразието, във великото единство, в стремежа към Бога, като към център.
– Не, и като млад, и като стар, човек непрестанно трябва да работи, да внася по нещо ново в съзнанието си. До последния ден на живота си, цигуларят трябва да свири и, като дойде деня на заминаването му, да каже на цигулката си: Съжалявам, че те оставям, но ще се върна и ще продължа работата си. Човек трябва да слезе на земята с импулс към работа, към придобиване на нещо ново. Със същия импулс трябва да си замине. Иначе, той ще изпадне в областта на еднообразието, което умъртвява човека.
Красотата на живота и обновяването на човека седи в разнообразието, във великото единство, в стремежа към Бога, като към център.
Живее ли по този начин, човек става мощен. И при това положение, той ще се обезсърдчава, ще се съмнява, но ще бъде в състояние да използува силите, които се крият в отрицателните прояви на човешкото естество. Разумният се учи и от лошите и горчиви опитности.
към беседата >>
Живее ли по този начин, човек става мощен.
До последния ден на живота си, цигуларят трябва да свири и, като дойде деня на заминаването му, да каже на цигулката си: Съжалявам, че те оставям, но ще се върна и ще продължа работата си. Човек трябва да слезе на земята с импулс към работа, към придобиване на нещо ново. Със същия импулс трябва да си замине. Иначе, той ще изпадне в областта на еднообразието, което умъртвява човека. Красотата на живота и обновяването на човека седи в разнообразието, във великото единство, в стремежа към Бога, като към център.
Живее ли по този начин, човек става мощен.
И при това положение, той ще се обезсърдчава, ще се съмнява, но ще бъде в състояние да използува силите, които се крият в отрицателните прояви на човешкото естество. Разумният се учи и от лошите и горчиви опитности.
към беседата >>
И при това положение, той ще се обезсърдчава, ще се съмнява, но ще бъде в състояние да използува силите, които се крият в отрицателните прояви на човешкото естество.
Човек трябва да слезе на земята с импулс към работа, към придобиване на нещо ново. Със същия импулс трябва да си замине. Иначе, той ще изпадне в областта на еднообразието, което умъртвява човека. Красотата на живота и обновяването на човека седи в разнообразието, във великото единство, в стремежа към Бога, като към център. Живее ли по този начин, човек става мощен.
И при това положение, той ще се обезсърдчава, ще се съмнява, но ще бъде в състояние да използува силите, които се крият в отрицателните прояви на човешкото естество.
Разумният се учи и от лошите и горчиви опитности.
към беседата >>
Разумният се учи и от лошите и горчиви опитности.
Със същия импулс трябва да си замине. Иначе, той ще изпадне в областта на еднообразието, което умъртвява човека. Красотата на живота и обновяването на човека седи в разнообразието, във великото единство, в стремежа към Бога, като към център. Живее ли по този начин, човек става мощен. И при това положение, той ще се обезсърдчава, ще се съмнява, но ще бъде в състояние да използува силите, които се крият в отрицателните прояви на човешкото естество.
Разумният се учи и от лошите и горчиви опитности.
към беседата >>
Като се говори за малък потик, това подразбира съществуването на голям потик.
Като се говори за малък потик, това подразбира съществуването на голям потик.
Казваме малък, слаб потик. Има ли някаква разлика между малък и слаб потик? Казваме малко, слабо дете. Какво разбираме под думите малко и слабо дете? Под думата “малко” дете, разбираме дете, което на ръст, на височина е малко.
към беседата >>
Коя е основната мисъл на тази лекция?
Коя е основната мисъл на тази лекция?
– Законите на любовта и на вярата. – Разбрахте, че любовта обръща внимание на малките неща, а вярата – на големите. Наистина, когато обичаш някого, ти обръщаш внимание на най-малките работи: какво ти казал, как те погледнал. Любовта извинява нещата, но разтърсва човека. Тя преувеличава нещата, за да ги види добре.
към беседата >>
Казваме малък, слаб потик.
Като се говори за малък потик, това подразбира съществуването на голям потик.
Казваме малък, слаб потик.
Има ли някаква разлика между малък и слаб потик? Казваме малко, слабо дете. Какво разбираме под думите малко и слабо дете? Под думата “малко” дете, разбираме дете, което на ръст, на височина е малко. Слабо дете пък е това, което е слаботелесно.
към беседата >>
– Законите на любовта и на вярата.
Коя е основната мисъл на тази лекция?
– Законите на любовта и на вярата.
– Разбрахте, че любовта обръща внимание на малките неща, а вярата – на големите. Наистина, когато обичаш някого, ти обръщаш внимание на най-малките работи: какво ти казал, как те погледнал. Любовта извинява нещата, но разтърсва човека. Тя преувеличава нещата, за да ги види добре. После, човек поглежда на другия край на тръбата и вижда, че са били много малки.
към беседата >>
Има ли някаква разлика между малък и слаб потик?
Като се говори за малък потик, това подразбира съществуването на голям потик. Казваме малък, слаб потик.
Има ли някаква разлика между малък и слаб потик?
Казваме малко, слабо дете. Какво разбираме под думите малко и слабо дете? Под думата “малко” дете, разбираме дете, което на ръст, на височина е малко. Слабо дете пък е това, което е слаботелесно. Следователно, кой е най-малкият потик в живота?
към беседата >>
– Разбрахте, че любовта обръща внимание на малките неща, а вярата – на големите.
Коя е основната мисъл на тази лекция? – Законите на любовта и на вярата.
– Разбрахте, че любовта обръща внимание на малките неща, а вярата – на големите.
Наистина, когато обичаш някого, ти обръщаш внимание на най-малките работи: какво ти казал, как те погледнал. Любовта извинява нещата, но разтърсва човека. Тя преувеличава нещата, за да ги види добре. После, човек поглежда на другия край на тръбата и вижда, че са били много малки. Докато обичаш човека, ти мислиш, че е много добър, способен, даровит.
към беседата >>
Казваме малко, слабо дете.
Като се говори за малък потик, това подразбира съществуването на голям потик. Казваме малък, слаб потик. Има ли някаква разлика между малък и слаб потик?
Казваме малко, слабо дете.
Какво разбираме под думите малко и слабо дете? Под думата “малко” дете, разбираме дете, което на ръст, на височина е малко. Слабо дете пък е това, което е слаботелесно. Следователно, кой е най-малкият потик в живота? Според някои, да бездействуваш, това значи, да имаш най-малкия потик в себе си.
към беседата >>
Наистина, когато обичаш някого, ти обръщаш внимание на най-малките работи: какво ти казал, как те погледнал.
Коя е основната мисъл на тази лекция? – Законите на любовта и на вярата. – Разбрахте, че любовта обръща внимание на малките неща, а вярата – на големите.
Наистина, когато обичаш някого, ти обръщаш внимание на най-малките работи: какво ти казал, как те погледнал.
Любовта извинява нещата, но разтърсва човека. Тя преувеличава нещата, за да ги види добре. После, човек поглежда на другия край на тръбата и вижда, че са били много малки. Докато обичаш човека, ти мислиш, че е много добър, способен, даровит. Щом престанеш да го обичаш, всичко това изчезва.
към беседата >>
Какво разбираме под думите малко и слабо дете?
Като се говори за малък потик, това подразбира съществуването на голям потик. Казваме малък, слаб потик. Има ли някаква разлика между малък и слаб потик? Казваме малко, слабо дете.
Какво разбираме под думите малко и слабо дете?
Под думата “малко” дете, разбираме дете, което на ръст, на височина е малко. Слабо дете пък е това, което е слаботелесно. Следователно, кой е най-малкият потик в живота? Според някои, да бездействуваш, това значи, да имаш най-малкия потик в себе си. В същност не е така, защото бездействие не съществува в природата.
към беседата >>
Любовта извинява нещата, но разтърсва човека.
Коя е основната мисъл на тази лекция? – Законите на любовта и на вярата. – Разбрахте, че любовта обръща внимание на малките неща, а вярата – на големите. Наистина, когато обичаш някого, ти обръщаш внимание на най-малките работи: какво ти казал, как те погледнал.
Любовта извинява нещата, но разтърсва човека.
Тя преувеличава нещата, за да ги види добре. После, човек поглежда на другия край на тръбата и вижда, че са били много малки. Докато обичаш човека, ти мислиш, че е много добър, способен, даровит. Щом престанеш да го обичаш, всичко това изчезва. За да не изпада в разочарования, от време на време човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, което всякога познава истината.
към беседата >>
Под думата “малко” дете, разбираме дете, което на ръст, на височина е малко.
Като се говори за малък потик, това подразбира съществуването на голям потик. Казваме малък, слаб потик. Има ли някаква разлика между малък и слаб потик? Казваме малко, слабо дете. Какво разбираме под думите малко и слабо дете?
Под думата “малко” дете, разбираме дете, което на ръст, на височина е малко.
Слабо дете пък е това, което е слаботелесно. Следователно, кой е най-малкият потик в живота? Според някои, да бездействуваш, това значи, да имаш най-малкия потик в себе си. В същност не е така, защото бездействие не съществува в природата. Когато човек мисли, че е в пълно бездействие, и тогава даже не бездействува.
към беседата >>
Тя преувеличава нещата, за да ги види добре.
Коя е основната мисъл на тази лекция? – Законите на любовта и на вярата. – Разбрахте, че любовта обръща внимание на малките неща, а вярата – на големите. Наистина, когато обичаш някого, ти обръщаш внимание на най-малките работи: какво ти казал, как те погледнал. Любовта извинява нещата, но разтърсва човека.
Тя преувеличава нещата, за да ги види добре.
После, човек поглежда на другия край на тръбата и вижда, че са били много малки. Докато обичаш човека, ти мислиш, че е много добър, способен, даровит. Щом престанеш да го обичаш, всичко това изчезва. За да не изпада в разочарования, от време на време човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, което всякога познава истината. Слушам, че някой човек свири.
към беседата >>
Слабо дете пък е това, което е слаботелесно.
Казваме малък, слаб потик. Има ли някаква разлика между малък и слаб потик? Казваме малко, слабо дете. Какво разбираме под думите малко и слабо дете? Под думата “малко” дете, разбираме дете, което на ръст, на височина е малко.
Слабо дете пък е това, което е слаботелесно.
Следователно, кой е най-малкият потик в живота? Според някои, да бездействуваш, това значи, да имаш най-малкия потик в себе си. В същност не е така, защото бездействие не съществува в природата. Когато човек мисли, че е в пълно бездействие, и тогава даже не бездействува. Той казва, че нищо не прави, а тъкмо в това време яде.
към беседата >>
После, човек поглежда на другия край на тръбата и вижда, че са били много малки.
– Законите на любовта и на вярата. – Разбрахте, че любовта обръща внимание на малките неща, а вярата – на големите. Наистина, когато обичаш някого, ти обръщаш внимание на най-малките работи: какво ти казал, как те погледнал. Любовта извинява нещата, но разтърсва човека. Тя преувеличава нещата, за да ги види добре.
После, човек поглежда на другия край на тръбата и вижда, че са били много малки.
Докато обичаш човека, ти мислиш, че е много добър, способен, даровит. Щом престанеш да го обичаш, всичко това изчезва. За да не изпада в разочарования, от време на време човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, което всякога познава истината. Слушам, че някой човек свири. ще си кажа: Не бързай още да се произнасяш, дали е даровит, или не.
към беседата >>
Следователно, кой е най-малкият потик в живота?
Има ли някаква разлика между малък и слаб потик? Казваме малко, слабо дете. Какво разбираме под думите малко и слабо дете? Под думата “малко” дете, разбираме дете, което на ръст, на височина е малко. Слабо дете пък е това, което е слаботелесно.
Следователно, кой е най-малкият потик в живота?
Според някои, да бездействуваш, това значи, да имаш най-малкия потик в себе си. В същност не е така, защото бездействие не съществува в природата. Когато човек мисли, че е в пълно бездействие, и тогава даже не бездействува. Той казва, че нищо не прави, а тъкмо в това време яде. Значи, все прави нещо.
към беседата >>
Докато обичаш човека, ти мислиш, че е много добър, способен, даровит.
– Разбрахте, че любовта обръща внимание на малките неща, а вярата – на големите. Наистина, когато обичаш някого, ти обръщаш внимание на най-малките работи: какво ти казал, как те погледнал. Любовта извинява нещата, но разтърсва човека. Тя преувеличава нещата, за да ги види добре. После, човек поглежда на другия край на тръбата и вижда, че са били много малки.
Докато обичаш човека, ти мислиш, че е много добър, способен, даровит.
Щом престанеш да го обичаш, всичко това изчезва. За да не изпада в разочарования, от време на време човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, което всякога познава истината. Слушам, че някой човек свири. ще си кажа: Не бързай още да се произнасяш, дали е даровит, или не. Той е начъртал само една линия.
към беседата >>
Според някои, да бездействуваш, това значи, да имаш най-малкия потик в себе си.
Казваме малко, слабо дете. Какво разбираме под думите малко и слабо дете? Под думата “малко” дете, разбираме дете, което на ръст, на височина е малко. Слабо дете пък е това, което е слаботелесно. Следователно, кой е най-малкият потик в живота?
Според някои, да бездействуваш, това значи, да имаш най-малкия потик в себе си.
В същност не е така, защото бездействие не съществува в природата. Когато човек мисли, че е в пълно бездействие, и тогава даже не бездействува. Той казва, че нищо не прави, а тъкмо в това време яде. Значи, все прави нещо. Друг някой казва, че от нищо не се интересува, а в същност се интересува от много неща.
към беседата >>
Щом престанеш да го обичаш, всичко това изчезва.
Наистина, когато обичаш някого, ти обръщаш внимание на най-малките работи: какво ти казал, как те погледнал. Любовта извинява нещата, но разтърсва човека. Тя преувеличава нещата, за да ги види добре. После, човек поглежда на другия край на тръбата и вижда, че са били много малки. Докато обичаш човека, ти мислиш, че е много добър, способен, даровит.
Щом престанеш да го обичаш, всичко това изчезва.
За да не изпада в разочарования, от време на време човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, което всякога познава истината. Слушам, че някой човек свири. ще си кажа: Не бързай още да се произнасяш, дали е даровит, или не. Той е начъртал само една линия. Ще имаш търпение да дочакаш цялата картина и тогава да се произнасяш.
към беседата >>
В същност не е така, защото бездействие не съществува в природата.
Какво разбираме под думите малко и слабо дете? Под думата “малко” дете, разбираме дете, което на ръст, на височина е малко. Слабо дете пък е това, което е слаботелесно. Следователно, кой е най-малкият потик в живота? Според някои, да бездействуваш, това значи, да имаш най-малкия потик в себе си.
В същност не е така, защото бездействие не съществува в природата.
Когато човек мисли, че е в пълно бездействие, и тогава даже не бездействува. Той казва, че нищо не прави, а тъкмо в това време яде. Значи, все прави нещо. Друг някой казва, че от нищо не се интересува, а в същност се интересува от много неща. То се страхува да се прояви свободно, да не му стане нещо.
към беседата >>
За да не изпада в разочарования, от време на време човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, което всякога познава истината.
Любовта извинява нещата, но разтърсва човека. Тя преувеличава нещата, за да ги види добре. После, човек поглежда на другия край на тръбата и вижда, че са били много малки. Докато обичаш човека, ти мислиш, че е много добър, способен, даровит. Щом престанеш да го обичаш, всичко това изчезва.
За да не изпада в разочарования, от време на време човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, което всякога познава истината.
Слушам, че някой човек свири. ще си кажа: Не бързай още да се произнасяш, дали е даровит, или не. Той е начъртал само една линия. Ще имаш търпение да дочакаш цялата картина и тогава да се произнасяш. – Ама да му кажа да се зарадва.
към беседата >>
Когато човек мисли, че е в пълно бездействие, и тогава даже не бездействува.
Под думата “малко” дете, разбираме дете, което на ръст, на височина е малко. Слабо дете пък е това, което е слаботелесно. Следователно, кой е най-малкият потик в живота? Според някои, да бездействуваш, това значи, да имаш най-малкия потик в себе си. В същност не е така, защото бездействие не съществува в природата.
Когато човек мисли, че е в пълно бездействие, и тогава даже не бездействува.
Той казва, че нищо не прави, а тъкмо в това време яде. Значи, все прави нещо. Друг някой казва, че от нищо не се интересува, а в същност се интересува от много неща. То се страхува да се прояви свободно, да не му стане нещо. Това, именно, показва, че човек се интересува от своя живот.
към беседата >>
Слушам, че някой човек свири.
Тя преувеличава нещата, за да ги види добре. После, човек поглежда на другия край на тръбата и вижда, че са били много малки. Докато обичаш човека, ти мислиш, че е много добър, способен, даровит. Щом престанеш да го обичаш, всичко това изчезва. За да не изпада в разочарования, от време на време човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, което всякога познава истината.
Слушам, че някой човек свири.
ще си кажа: Не бързай още да се произнасяш, дали е даровит, или не. Той е начъртал само една линия. Ще имаш търпение да дочакаш цялата картина и тогава да се произнасяш. – Ама да му кажа да се зарадва. – Не, човек трябва да бъде искрен в себе си.
към беседата >>
Той казва, че нищо не прави, а тъкмо в това време яде.
Слабо дете пък е това, което е слаботелесно. Следователно, кой е най-малкият потик в живота? Според някои, да бездействуваш, това значи, да имаш най-малкия потик в себе си. В същност не е така, защото бездействие не съществува в природата. Когато човек мисли, че е в пълно бездействие, и тогава даже не бездействува.
Той казва, че нищо не прави, а тъкмо в това време яде.
Значи, все прави нещо. Друг някой казва, че от нищо не се интересува, а в същност се интересува от много неща. То се страхува да се прояви свободно, да не му стане нещо. Това, именно, показва, че човек се интересува от своя живот.
към беседата >>
ще си кажа: Не бързай още да се произнасяш, дали е даровит, или не.
После, човек поглежда на другия край на тръбата и вижда, че са били много малки. Докато обичаш човека, ти мислиш, че е много добър, способен, даровит. Щом престанеш да го обичаш, всичко това изчезва. За да не изпада в разочарования, от време на време човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, което всякога познава истината. Слушам, че някой човек свири.
ще си кажа: Не бързай още да се произнасяш, дали е даровит, или не.
Той е начъртал само една линия. Ще имаш търпение да дочакаш цялата картина и тогава да се произнасяш. – Ама да му кажа да се зарадва. – Не, човек трябва да бъде искрен в себе си. Като се вслушва в гласа на Божественото начало, човек всякога ще има права преценка за нещата, било по отношение към себе си, било по отношение към другите.
към беседата >>
Значи, все прави нещо.
Следователно, кой е най-малкият потик в живота? Според някои, да бездействуваш, това значи, да имаш най-малкия потик в себе си. В същност не е така, защото бездействие не съществува в природата. Когато човек мисли, че е в пълно бездействие, и тогава даже не бездействува. Той казва, че нищо не прави, а тъкмо в това време яде.
Значи, все прави нещо.
Друг някой казва, че от нищо не се интересува, а в същност се интересува от много неща. То се страхува да се прояви свободно, да не му стане нещо. Това, именно, показва, че човек се интересува от своя живот.
към беседата >>
Той е начъртал само една линия.
Докато обичаш човека, ти мислиш, че е много добър, способен, даровит. Щом престанеш да го обичаш, всичко това изчезва. За да не изпада в разочарования, от време на време човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, което всякога познава истината. Слушам, че някой човек свири. ще си кажа: Не бързай още да се произнасяш, дали е даровит, или не.
Той е начъртал само една линия.
Ще имаш търпение да дочакаш цялата картина и тогава да се произнасяш. – Ама да му кажа да се зарадва. – Не, човек трябва да бъде искрен в себе си. Като се вслушва в гласа на Божественото начало, човек всякога ще има права преценка за нещата, било по отношение към себе си, било по отношение към другите. Не се ли вслушва в този глас, той ще причинява страдания на близките си, но и те ще му причиняват.
към беседата >>
Друг някой казва, че от нищо не се интересува, а в същност се интересува от много неща.
Според някои, да бездействуваш, това значи, да имаш най-малкия потик в себе си. В същност не е така, защото бездействие не съществува в природата. Когато човек мисли, че е в пълно бездействие, и тогава даже не бездействува. Той казва, че нищо не прави, а тъкмо в това време яде. Значи, все прави нещо.
Друг някой казва, че от нищо не се интересува, а в същност се интересува от много неща.
То се страхува да се прояви свободно, да не му стане нещо. Това, именно, показва, че човек се интересува от своя живот.
към беседата >>
Ще имаш търпение да дочакаш цялата картина и тогава да се произнасяш.
Щом престанеш да го обичаш, всичко това изчезва. За да не изпада в разочарования, от време на време човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, което всякога познава истината. Слушам, че някой човек свири. ще си кажа: Не бързай още да се произнасяш, дали е даровит, или не. Той е начъртал само една линия.
Ще имаш търпение да дочакаш цялата картина и тогава да се произнасяш.
– Ама да му кажа да се зарадва. – Не, човек трябва да бъде искрен в себе си. Като се вслушва в гласа на Божественото начало, човек всякога ще има права преценка за нещата, било по отношение към себе си, било по отношение към другите. Не се ли вслушва в този глас, той ще причинява страдания на близките си, но и те ще му причиняват.
към беседата >>
То се страхува да се прояви свободно, да не му стане нещо.
В същност не е така, защото бездействие не съществува в природата. Когато човек мисли, че е в пълно бездействие, и тогава даже не бездействува. Той казва, че нищо не прави, а тъкмо в това време яде. Значи, все прави нещо. Друг някой казва, че от нищо не се интересува, а в същност се интересува от много неща.
То се страхува да се прояви свободно, да не му стане нещо.
Това, именно, показва, че човек се интересува от своя живот.
към беседата >>
– Ама да му кажа да се зарадва.
За да не изпада в разочарования, от време на време човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, което всякога познава истината. Слушам, че някой човек свири. ще си кажа: Не бързай още да се произнасяш, дали е даровит, или не. Той е начъртал само една линия. Ще имаш търпение да дочакаш цялата картина и тогава да се произнасяш.
– Ама да му кажа да се зарадва.
– Не, човек трябва да бъде искрен в себе си. Като се вслушва в гласа на Божественото начало, човек всякога ще има права преценка за нещата, било по отношение към себе си, било по отношение към другите. Не се ли вслушва в този глас, той ще причинява страдания на близките си, но и те ще му причиняват.
към беседата >>
Това, именно, показва, че човек се интересува от своя живот.
Когато човек мисли, че е в пълно бездействие, и тогава даже не бездействува. Той казва, че нищо не прави, а тъкмо в това време яде. Значи, все прави нещо. Друг някой казва, че от нищо не се интересува, а в същност се интересува от много неща. То се страхува да се прояви свободно, да не му стане нещо.
Това, именно, показва, че човек се интересува от своя живот.
към беседата >>
– Не, човек трябва да бъде искрен в себе си.
Слушам, че някой човек свири. ще си кажа: Не бързай още да се произнасяш, дали е даровит, или не. Той е начъртал само една линия. Ще имаш търпение да дочакаш цялата картина и тогава да се произнасяш. – Ама да му кажа да се зарадва.
– Не, човек трябва да бъде искрен в себе си.
Като се вслушва в гласа на Божественото начало, човек всякога ще има права преценка за нещата, било по отношение към себе си, било по отношение към другите. Не се ли вслушва в този глас, той ще причинява страдания на близките си, но и те ще му причиняват.
към беседата >>
Представете си, че влизате в едно общество на хора, които не ви създават никакви противоречия.
Представете си, че влизате в едно общество на хора, които не ви създават никакви противоречия.
Какъв живот съществува там? Какви са хората в това общество? За да не предизвикват никакво противоречие, те трябва да са съвършено еднакви и по ръст, и по вътрешен строеж. Има ли някакво съотношение между малкия потик и малкия ръст на човека, както и между големия потик и големия ръст? Малкият потик крие в себе си възможности да стане голям, да се увеличи.
към беседата >>
Като се вслушва в гласа на Божественото начало, човек всякога ще има права преценка за нещата, било по отношение към себе си, било по отношение към другите.
ще си кажа: Не бързай още да се произнасяш, дали е даровит, или не. Той е начъртал само една линия. Ще имаш търпение да дочакаш цялата картина и тогава да се произнасяш. – Ама да му кажа да се зарадва. – Не, човек трябва да бъде искрен в себе си.
Като се вслушва в гласа на Божественото начало, човек всякога ще има права преценка за нещата, било по отношение към себе си, било по отношение към другите.
Не се ли вслушва в този глас, той ще причинява страдания на близките си, но и те ще му причиняват.
към беседата >>
Какъв живот съществува там?
Представете си, че влизате в едно общество на хора, които не ви създават никакви противоречия.
Какъв живот съществува там?
Какви са хората в това общество? За да не предизвикват никакво противоречие, те трябва да са съвършено еднакви и по ръст, и по вътрешен строеж. Има ли някакво съотношение между малкия потик и малкия ръст на човека, както и между големия потик и големия ръст? Малкият потик крие в себе си възможности да стане голям, да се увеличи. Това е в зависимост от времето и пространството.
към беседата >>
Не се ли вслушва в този глас, той ще причинява страдания на близките си, но и те ще му причиняват.
Той е начъртал само една линия. Ще имаш търпение да дочакаш цялата картина и тогава да се произнасяш. – Ама да му кажа да се зарадва. – Не, човек трябва да бъде искрен в себе си. Като се вслушва в гласа на Божественото начало, човек всякога ще има права преценка за нещата, било по отношение към себе си, било по отношение към другите.
Не се ли вслушва в този глас, той ще причинява страдания на близките си, но и те ще му причиняват.
към беседата >>
Какви са хората в това общество?
Представете си, че влизате в едно общество на хора, които не ви създават никакви противоречия. Какъв живот съществува там?
Какви са хората в това общество?
За да не предизвикват никакво противоречие, те трябва да са съвършено еднакви и по ръст, и по вътрешен строеж. Има ли някакво съотношение между малкия потик и малкия ръст на човека, както и между големия потик и големия ръст? Малкият потик крие в себе си възможности да стане голям, да се увеличи. Това е в зависимост от времето и пространството. Природата си служи с малки и големи потици, но от икономични съображения тя предпочита малките потици пред големите.
към беседата >>
Дръжте в ума си мисълта, че сте дошли на земята да се учите.
Дръжте в ума си мисълта, че сте дошли на земята да се учите.
Ще прилагате и двата закона в живота си: законът на вярата и законът на любовта. Що се отнася до въображението ви, ще бъдете внимателни, да не се подавате на неговите болезненни прояви. Преди години срещнах една млада лекарка, която имаше чрезмерно развито въображение, което й създаваше големи неприятности. Запример, като излизаше от дома си, тя си представяше, че ще й стане нещо и ще падне на пътя. За да не падне, тя сядаше на някой камък или дърво, докато се успокои.
към беседата >>
За да не предизвикват никакво противоречие, те трябва да са съвършено еднакви и по ръст, и по вътрешен строеж.
Представете си, че влизате в едно общество на хора, които не ви създават никакви противоречия. Какъв живот съществува там? Какви са хората в това общество?
За да не предизвикват никакво противоречие, те трябва да са съвършено еднакви и по ръст, и по вътрешен строеж.
Има ли някакво съотношение между малкия потик и малкия ръст на човека, както и между големия потик и големия ръст? Малкият потик крие в себе си възможности да стане голям, да се увеличи. Това е в зависимост от времето и пространството. Природата си служи с малки и големи потици, но от икономични съображения тя предпочита малките потици пред големите. При малките потици се изразходват малко сили, малко материал, а при големите – повече сили и повече материал.
към беседата >>
Ще прилагате и двата закона в живота си: законът на вярата и законът на любовта.
Дръжте в ума си мисълта, че сте дошли на земята да се учите.
Ще прилагате и двата закона в живота си: законът на вярата и законът на любовта.
Що се отнася до въображението ви, ще бъдете внимателни, да не се подавате на неговите болезненни прояви. Преди години срещнах една млада лекарка, която имаше чрезмерно развито въображение, което й създаваше големи неприятности. Запример, като излизаше от дома си, тя си представяше, че ще й стане нещо и ще падне на пътя. За да не падне, тя сядаше на някой камък или дърво, докато се успокои. След това продължаваше пътя си.
към беседата >>
Има ли някакво съотношение между малкия потик и малкия ръст на човека, както и между големия потик и големия ръст?
Представете си, че влизате в едно общество на хора, които не ви създават никакви противоречия. Какъв живот съществува там? Какви са хората в това общество? За да не предизвикват никакво противоречие, те трябва да са съвършено еднакви и по ръст, и по вътрешен строеж.
Има ли някакво съотношение между малкия потик и малкия ръст на човека, както и между големия потик и големия ръст?
Малкият потик крие в себе си възможности да стане голям, да се увеличи. Това е в зависимост от времето и пространството. Природата си служи с малки и големи потици, но от икономични съображения тя предпочита малките потици пред големите. При малките потици се изразходват малко сили, малко материал, а при големите – повече сили и повече материал. При това, резултатите при малките потици са всякога добри.
към беседата >>
Що се отнася до въображението ви, ще бъдете внимателни, да не се подавате на неговите болезненни прояви.
Дръжте в ума си мисълта, че сте дошли на земята да се учите. Ще прилагате и двата закона в живота си: законът на вярата и законът на любовта.
Що се отнася до въображението ви, ще бъдете внимателни, да не се подавате на неговите болезненни прояви.
Преди години срещнах една млада лекарка, която имаше чрезмерно развито въображение, което й създаваше големи неприятности. Запример, като излизаше от дома си, тя си представяше, че ще й стане нещо и ще падне на пътя. За да не падне, тя сядаше на някой камък или дърво, докато се успокои. След това продължаваше пътя си. Тя трябваше известно време да работи върху въображението си, докато се освободи от отрицателните и болезнени представи в ума си.
към беседата >>
Малкият потик крие в себе си възможности да стане голям, да се увеличи.
Представете си, че влизате в едно общество на хора, които не ви създават никакви противоречия. Какъв живот съществува там? Какви са хората в това общество? За да не предизвикват никакво противоречие, те трябва да са съвършено еднакви и по ръст, и по вътрешен строеж. Има ли някакво съотношение между малкия потик и малкия ръст на човека, както и между големия потик и големия ръст?
Малкият потик крие в себе си възможности да стане голям, да се увеличи.
Това е в зависимост от времето и пространството. Природата си служи с малки и големи потици, но от икономични съображения тя предпочита малките потици пред големите. При малките потици се изразходват малко сили, малко материал, а при големите – повече сили и повече материал. При това, резултатите при малките потици са всякога добри.
към беседата >>
Преди години срещнах една млада лекарка, която имаше чрезмерно развито въображение, което й създаваше големи неприятности.
Дръжте в ума си мисълта, че сте дошли на земята да се учите. Ще прилагате и двата закона в живота си: законът на вярата и законът на любовта. Що се отнася до въображението ви, ще бъдете внимателни, да не се подавате на неговите болезненни прояви.
Преди години срещнах една млада лекарка, която имаше чрезмерно развито въображение, което й създаваше големи неприятности.
Запример, като излизаше от дома си, тя си представяше, че ще й стане нещо и ще падне на пътя. За да не падне, тя сядаше на някой камък или дърво, докато се успокои. След това продължаваше пътя си. Тя трябваше известно време да работи върху въображението си, докато се освободи от отрицателните и болезнени представи в ума си. Това не значи, че човек трябва да избягва страданията.
към беседата >>
Това е в зависимост от времето и пространството.
Какъв живот съществува там? Какви са хората в това общество? За да не предизвикват никакво противоречие, те трябва да са съвършено еднакви и по ръст, и по вътрешен строеж. Има ли някакво съотношение между малкия потик и малкия ръст на човека, както и между големия потик и големия ръст? Малкият потик крие в себе си възможности да стане голям, да се увеличи.
Това е в зависимост от времето и пространството.
Природата си служи с малки и големи потици, но от икономични съображения тя предпочита малките потици пред големите. При малките потици се изразходват малко сили, малко материал, а при големите – повече сили и повече материал. При това, резултатите при малките потици са всякога добри.
към беседата >>
Запример, като излизаше от дома си, тя си представяше, че ще й стане нещо и ще падне на пътя.
Дръжте в ума си мисълта, че сте дошли на земята да се учите. Ще прилагате и двата закона в живота си: законът на вярата и законът на любовта. Що се отнася до въображението ви, ще бъдете внимателни, да не се подавате на неговите болезненни прояви. Преди години срещнах една млада лекарка, която имаше чрезмерно развито въображение, което й създаваше големи неприятности.
Запример, като излизаше от дома си, тя си представяше, че ще й стане нещо и ще падне на пътя.
За да не падне, тя сядаше на някой камък или дърво, докато се успокои. След това продължаваше пътя си. Тя трябваше известно време да работи върху въображението си, докато се освободи от отрицателните и болезнени представи в ума си. Това не значи, че човек трябва да избягва страданията. Има смисъл да страда човек, но така, че да се ползува от страданията си.
към беседата >>
Природата си служи с малки и големи потици, но от икономични съображения тя предпочита малките потици пред големите.
Какви са хората в това общество? За да не предизвикват никакво противоречие, те трябва да са съвършено еднакви и по ръст, и по вътрешен строеж. Има ли някакво съотношение между малкия потик и малкия ръст на човека, както и между големия потик и големия ръст? Малкият потик крие в себе си възможности да стане голям, да се увеличи. Това е в зависимост от времето и пространството.
Природата си служи с малки и големи потици, но от икономични съображения тя предпочита малките потици пред големите.
При малките потици се изразходват малко сили, малко материал, а при големите – повече сили и повече материал. При това, резултатите при малките потици са всякога добри.
към беседата >>
За да не падне, тя сядаше на някой камък или дърво, докато се успокои.
Дръжте в ума си мисълта, че сте дошли на земята да се учите. Ще прилагате и двата закона в живота си: законът на вярата и законът на любовта. Що се отнася до въображението ви, ще бъдете внимателни, да не се подавате на неговите болезненни прояви. Преди години срещнах една млада лекарка, която имаше чрезмерно развито въображение, което й създаваше големи неприятности. Запример, като излизаше от дома си, тя си представяше, че ще й стане нещо и ще падне на пътя.
За да не падне, тя сядаше на някой камък или дърво, докато се успокои.
След това продължаваше пътя си. Тя трябваше известно време да работи върху въображението си, докато се освободи от отрицателните и болезнени представи в ума си. Това не значи, че човек трябва да избягва страданията. Има смисъл да страда човек, но така, че да се ползува от страданията си. Едно трябва да знаете: добре е да не страда човек, но при сегашните условия на живота, страданията са неизбежни.
към беседата >>
При малките потици се изразходват малко сили, малко материал, а при големите – повече сили и повече материал.
За да не предизвикват никакво противоречие, те трябва да са съвършено еднакви и по ръст, и по вътрешен строеж. Има ли някакво съотношение между малкия потик и малкия ръст на човека, както и между големия потик и големия ръст? Малкият потик крие в себе си възможности да стане голям, да се увеличи. Това е в зависимост от времето и пространството. Природата си служи с малки и големи потици, но от икономични съображения тя предпочита малките потици пред големите.
При малките потици се изразходват малко сили, малко материал, а при големите – повече сили и повече материал.
При това, резултатите при малките потици са всякога добри.
към беседата >>
След това продължаваше пътя си.
Ще прилагате и двата закона в живота си: законът на вярата и законът на любовта. Що се отнася до въображението ви, ще бъдете внимателни, да не се подавате на неговите болезненни прояви. Преди години срещнах една млада лекарка, която имаше чрезмерно развито въображение, което й създаваше големи неприятности. Запример, като излизаше от дома си, тя си представяше, че ще й стане нещо и ще падне на пътя. За да не падне, тя сядаше на някой камък или дърво, докато се успокои.
След това продължаваше пътя си.
Тя трябваше известно време да работи върху въображението си, докато се освободи от отрицателните и болезнени представи в ума си. Това не значи, че човек трябва да избягва страданията. Има смисъл да страда човек, но така, че да се ползува от страданията си. Едно трябва да знаете: добре е да не страда човек, но при сегашните условия на живота, страданията са неизбежни. В страданията се крият условия за растене и подигане на човека.
към беседата >>
При това, резултатите при малките потици са всякога добри.
Има ли някакво съотношение между малкия потик и малкия ръст на човека, както и между големия потик и големия ръст? Малкият потик крие в себе си възможности да стане голям, да се увеличи. Това е в зависимост от времето и пространството. Природата си служи с малки и големи потици, но от икономични съображения тя предпочита малките потици пред големите. При малките потици се изразходват малко сили, малко материал, а при големите – повече сили и повече материал.
При това, резултатите при малките потици са всякога добри.
към беседата >>
Тя трябваше известно време да работи върху въображението си, докато се освободи от отрицателните и болезнени представи в ума си.
Що се отнася до въображението ви, ще бъдете внимателни, да не се подавате на неговите болезненни прояви. Преди години срещнах една млада лекарка, която имаше чрезмерно развито въображение, което й създаваше големи неприятности. Запример, като излизаше от дома си, тя си представяше, че ще й стане нещо и ще падне на пътя. За да не падне, тя сядаше на някой камък или дърво, докато се успокои. След това продължаваше пътя си.
Тя трябваше известно време да работи върху въображението си, докато се освободи от отрицателните и болезнени представи в ума си.
Това не значи, че човек трябва да избягва страданията. Има смисъл да страда човек, но така, че да се ползува от страданията си. Едно трябва да знаете: добре е да не страда човек, но при сегашните условия на живота, страданията са неизбежни. В страданията се крият условия за растене и подигане на човека.
към беседата >>
В природата съществуват ред разумни сили, с които тя си служи, като потици на човешката душа.
В природата съществуват ред разумни сили, с които тя си служи, като потици на човешката душа.
Една от тия разумни сили е любовта, а друга – вярата. Коя от двете сили дава по-голям потик на човека? Ще кажете, че любовта дава по-голям потик. Защо? – Защото тя включва всички сили в себе си. – Това трябва да се докаже.
към беседата >>
Това не значи, че човек трябва да избягва страданията.
Преди години срещнах една млада лекарка, която имаше чрезмерно развито въображение, което й създаваше големи неприятности. Запример, като излизаше от дома си, тя си представяше, че ще й стане нещо и ще падне на пътя. За да не падне, тя сядаше на някой камък или дърво, докато се успокои. След това продължаваше пътя си. Тя трябваше известно време да работи върху въображението си, докато се освободи от отрицателните и болезнени представи в ума си.
Това не значи, че човек трябва да избягва страданията.
Има смисъл да страда човек, но така, че да се ползува от страданията си. Едно трябва да знаете: добре е да не страда човек, но при сегашните условия на живота, страданията са неизбежни. В страданията се крият условия за растене и подигане на човека.
към беседата >>
Една от тия разумни сили е любовта, а друга – вярата.
В природата съществуват ред разумни сили, с които тя си служи, като потици на човешката душа.
Една от тия разумни сили е любовта, а друга – вярата.
Коя от двете сили дава по-голям потик на човека? Ще кажете, че любовта дава по-голям потик. Защо? – Защото тя включва всички сили в себе си. – Това трябва да се докаже. Да твърдите, че любовта включва всичко в себе си, е все едно да твърдите, че майката включва детето в себе си.
към беседата >>
Има смисъл да страда човек, но така, че да се ползува от страданията си.
Запример, като излизаше от дома си, тя си представяше, че ще й стане нещо и ще падне на пътя. За да не падне, тя сядаше на някой камък или дърво, докато се успокои. След това продължаваше пътя си. Тя трябваше известно време да работи върху въображението си, докато се освободи от отрицателните и болезнени представи в ума си. Това не значи, че човек трябва да избягва страданията.
Има смисъл да страда човек, но така, че да се ползува от страданията си.
Едно трябва да знаете: добре е да не страда човек, но при сегашните условия на живота, страданията са неизбежни. В страданията се крият условия за растене и подигане на човека.
към беседата >>
Коя от двете сили дава по-голям потик на човека?
В природата съществуват ред разумни сили, с които тя си служи, като потици на човешката душа. Една от тия разумни сили е любовта, а друга – вярата.
Коя от двете сили дава по-голям потик на човека?
Ще кажете, че любовта дава по-голям потик. Защо? – Защото тя включва всички сили в себе си. – Това трябва да се докаже. Да твърдите, че любовта включва всичко в себе си, е все едно да твърдите, че майката включва детето в себе си. Ако това е вярно, детето не би трябвало да излиза вън от утробата на майка си.
към беседата >>
Едно трябва да знаете: добре е да не страда човек, но при сегашните условия на живота, страданията са неизбежни.
За да не падне, тя сядаше на някой камък или дърво, докато се успокои. След това продължаваше пътя си. Тя трябваше известно време да работи върху въображението си, докато се освободи от отрицателните и болезнени представи в ума си. Това не значи, че човек трябва да избягва страданията. Има смисъл да страда човек, но така, че да се ползува от страданията си.
Едно трябва да знаете: добре е да не страда човек, но при сегашните условия на живота, страданията са неизбежни.
В страданията се крият условия за растене и подигане на човека.
към беседата >>
Ще кажете, че любовта дава по-голям потик. Защо?
В природата съществуват ред разумни сили, с които тя си служи, като потици на човешката душа. Една от тия разумни сили е любовта, а друга – вярата. Коя от двете сили дава по-голям потик на човека?
Ще кажете, че любовта дава по-голям потик. Защо?
– Защото тя включва всички сили в себе си. – Това трябва да се докаже. Да твърдите, че любовта включва всичко в себе си, е все едно да твърдите, че майката включва детето в себе си. Ако това е вярно, детето не би трябвало да излиза вън от утробата на майка си. Когато положението на рибите станало много тежко, някои от тях решили да напуснат водата, да излязат вън от нея, да не си спомнят за предишния си живот.
към беседата >>
В страданията се крият условия за растене и подигане на човека.
След това продължаваше пътя си. Тя трябваше известно време да работи върху въображението си, докато се освободи от отрицателните и болезнени представи в ума си. Това не значи, че човек трябва да избягва страданията. Има смисъл да страда човек, но така, че да се ползува от страданията си. Едно трябва да знаете: добре е да не страда човек, но при сегашните условия на живота, страданията са неизбежни.
В страданията се крият условия за растене и подигане на човека.
към беседата >>
– Защото тя включва всички сили в себе си.
В природата съществуват ред разумни сили, с които тя си служи, като потици на човешката душа. Една от тия разумни сили е любовта, а друга – вярата. Коя от двете сили дава по-голям потик на човека? Ще кажете, че любовта дава по-голям потик. Защо?
– Защото тя включва всички сили в себе си.
– Това трябва да се докаже. Да твърдите, че любовта включва всичко в себе си, е все едно да твърдите, че майката включва детето в себе си. Ако това е вярно, детето не би трябвало да излиза вън от утробата на майка си. Когато положението на рибите станало много тежко, някои от тях решили да напуснат водата, да излязат вън от нея, да не си спомнят за предишния си живот. Водата им казала: Каквото и да правите, дето да отидете, без мене не можете.
към беседата >>
– Това трябва да се докаже.
В природата съществуват ред разумни сили, с които тя си служи, като потици на човешката душа. Една от тия разумни сили е любовта, а друга – вярата. Коя от двете сили дава по-голям потик на човека? Ще кажете, че любовта дава по-голям потик. Защо? – Защото тя включва всички сили в себе си.
– Това трябва да се докаже.
Да твърдите, че любовта включва всичко в себе си, е все едно да твърдите, че майката включва детето в себе си. Ако това е вярно, детето не би трябвало да излиза вън от утробата на майка си. Когато положението на рибите станало много тежко, някои от тях решили да напуснат водата, да излязат вън от нея, да не си спомнят за предишния си живот. Водата им казала: Каквото и да правите, дето да отидете, без мене не можете. Все ще ме потърсите, поне гърлото си да наквасите.
към беседата >>
Да твърдите, че любовта включва всичко в себе си, е все едно да твърдите, че майката включва детето в себе си.
Една от тия разумни сили е любовта, а друга – вярата. Коя от двете сили дава по-голям потик на човека? Ще кажете, че любовта дава по-голям потик. Защо? – Защото тя включва всички сили в себе си. – Това трябва да се докаже.
Да твърдите, че любовта включва всичко в себе си, е все едно да твърдите, че майката включва детето в себе си.
Ако това е вярно, детето не би трябвало да излиза вън от утробата на майка си. Когато положението на рибите станало много тежко, някои от тях решили да напуснат водата, да излязат вън от нея, да не си спомнят за предишния си живот. Водата им казала: Каквото и да правите, дето да отидете, без мене не можете. Все ще ме потърсите, поне гърлото си да наквасите. Никое живо същество не може без вода.
към беседата >>
Ако това е вярно, детето не би трябвало да излиза вън от утробата на майка си.
Коя от двете сили дава по-голям потик на човека? Ще кажете, че любовта дава по-голям потик. Защо? – Защото тя включва всички сили в себе си. – Това трябва да се докаже. Да твърдите, че любовта включва всичко в себе си, е все едно да твърдите, че майката включва детето в себе си.
Ако това е вярно, детето не би трябвало да излиза вън от утробата на майка си.
Когато положението на рибите станало много тежко, някои от тях решили да напуснат водата, да излязат вън от нея, да не си спомнят за предишния си живот. Водата им казала: Каквото и да правите, дето да отидете, без мене не можете. Все ще ме потърсите, поне гърлото си да наквасите. Никое живо същество не може без вода. Никое живо същество не може без любов.
към беседата >>
Когато положението на рибите станало много тежко, някои от тях решили да напуснат водата, да излязат вън от нея, да не си спомнят за предишния си живот.
Ще кажете, че любовта дава по-голям потик. Защо? – Защото тя включва всички сили в себе си. – Това трябва да се докаже. Да твърдите, че любовта включва всичко в себе си, е все едно да твърдите, че майката включва детето в себе си. Ако това е вярно, детето не би трябвало да излиза вън от утробата на майка си.
Когато положението на рибите станало много тежко, някои от тях решили да напуснат водата, да излязат вън от нея, да не си спомнят за предишния си живот.
Водата им казала: Каквото и да правите, дето да отидете, без мене не можете. Все ще ме потърсите, поне гърлото си да наквасите. Никое живо същество не може без вода. Никое живо същество не може без любов. Както водата измива, изглажда и изчиства всичко, така и любовта урежда всички неща в живота.
към беседата >>
Водата им казала: Каквото и да правите, дето да отидете, без мене не можете.
– Защото тя включва всички сили в себе си. – Това трябва да се докаже. Да твърдите, че любовта включва всичко в себе си, е все едно да твърдите, че майката включва детето в себе си. Ако това е вярно, детето не би трябвало да излиза вън от утробата на майка си. Когато положението на рибите станало много тежко, някои от тях решили да напуснат водата, да излязат вън от нея, да не си спомнят за предишния си живот.
Водата им казала: Каквото и да правите, дето да отидете, без мене не можете.
Все ще ме потърсите, поне гърлото си да наквасите. Никое живо същество не може без вода. Никое живо същество не може без любов. Както водата измива, изглажда и изчиства всичко, така и любовта урежда всички неща в живота.
към беседата >>
Все ще ме потърсите, поне гърлото си да наквасите.
– Това трябва да се докаже. Да твърдите, че любовта включва всичко в себе си, е все едно да твърдите, че майката включва детето в себе си. Ако това е вярно, детето не би трябвало да излиза вън от утробата на майка си. Когато положението на рибите станало много тежко, някои от тях решили да напуснат водата, да излязат вън от нея, да не си спомнят за предишния си живот. Водата им казала: Каквото и да правите, дето да отидете, без мене не можете.
Все ще ме потърсите, поне гърлото си да наквасите.
Никое живо същество не може без вода. Никое живо същество не може без любов. Както водата измива, изглажда и изчиства всичко, така и любовта урежда всички неща в живота.
към беседата >>
Никое живо същество не може без вода.
Да твърдите, че любовта включва всичко в себе си, е все едно да твърдите, че майката включва детето в себе си. Ако това е вярно, детето не би трябвало да излиза вън от утробата на майка си. Когато положението на рибите станало много тежко, някои от тях решили да напуснат водата, да излязат вън от нея, да не си спомнят за предишния си живот. Водата им казала: Каквото и да правите, дето да отидете, без мене не можете. Все ще ме потърсите, поне гърлото си да наквасите.
Никое живо същество не може без вода.
Никое живо същество не може без любов. Както водата измива, изглажда и изчиства всичко, така и любовта урежда всички неща в живота.
към беседата >>
Никое живо същество не може без любов.
Ако това е вярно, детето не би трябвало да излиза вън от утробата на майка си. Когато положението на рибите станало много тежко, някои от тях решили да напуснат водата, да излязат вън от нея, да не си спомнят за предишния си живот. Водата им казала: Каквото и да правите, дето да отидете, без мене не можете. Все ще ме потърсите, поне гърлото си да наквасите. Никое живо същество не може без вода.
Никое живо същество не може без любов.
Както водата измива, изглажда и изчиства всичко, така и любовта урежда всички неща в живота.
към беседата >>
Както водата измива, изглажда и изчиства всичко, така и любовта урежда всички неща в живота.
Когато положението на рибите станало много тежко, някои от тях решили да напуснат водата, да излязат вън от нея, да не си спомнят за предишния си живот. Водата им казала: Каквото и да правите, дето да отидете, без мене не можете. Все ще ме потърсите, поне гърлото си да наквасите. Никое живо същество не може без вода. Никое живо същество не може без любов.
Както водата измива, изглажда и изчиства всичко, така и любовта урежда всички неща в живота.
към беседата >>
Като се натъкват на известно противоречие в живота си, хората се обезсърдчават от всичко и казват: Не ни трябва любов, нищо не ни трябва.
Като се натъкват на известно противоречие в живота си, хората се обезсърдчават от всичко и казват: Не ни трябва любов, нищо не ни трябва.
– Не, без любов не може да се живее. Каквото е водата за рибите, такова нещо представя любовта за човека. Тя е среда, в която той живее и без която не може. Значи, любовта е вода, в която човек плува като риба. За да не се удави, той трябва да я разбира, да познава законите й.
към беседата >>
– Не, без любов не може да се живее.
Като се натъкват на известно противоречие в живота си, хората се обезсърдчават от всичко и казват: Не ни трябва любов, нищо не ни трябва.
– Не, без любов не може да се живее.
Каквото е водата за рибите, такова нещо представя любовта за човека. Тя е среда, в която той живее и без която не може. Значи, любовта е вода, в която човек плува като риба. За да не се удави, той трябва да я разбира, да познава законите й. Следователно, като влезете във водите на любовта, гледайте да не се удавите.
към беседата >>
Каквото е водата за рибите, такова нещо представя любовта за човека.
Като се натъкват на известно противоречие в живота си, хората се обезсърдчават от всичко и казват: Не ни трябва любов, нищо не ни трябва. – Не, без любов не може да се живее.
Каквото е водата за рибите, такова нещо представя любовта за човека.
Тя е среда, в която той живее и без която не може. Значи, любовта е вода, в която човек плува като риба. За да не се удави, той трябва да я разбира, да познава законите й. Следователно, като влезете във водите на любовта, гледайте да не се удавите. Като се качвате по нейните височини, гледайте да не паднете.
към беседата >>
Тя е среда, в която той живее и без която не може.
Като се натъкват на известно противоречие в живота си, хората се обезсърдчават от всичко и казват: Не ни трябва любов, нищо не ни трябва. – Не, без любов не може да се живее. Каквото е водата за рибите, такова нещо представя любовта за човека.
Тя е среда, в която той живее и без която не може.
Значи, любовта е вода, в която човек плува като риба. За да не се удави, той трябва да я разбира, да познава законите й. Следователно, като влезете във водите на любовта, гледайте да не се удавите. Като се качвате по нейните височини, гледайте да не паднете. Като влезете в огъня на любовта, гледайте да не изгорите.
към беседата >>
Значи, любовта е вода, в която човек плува като риба.
Като се натъкват на известно противоречие в живота си, хората се обезсърдчават от всичко и казват: Не ни трябва любов, нищо не ни трябва. – Не, без любов не може да се живее. Каквото е водата за рибите, такова нещо представя любовта за човека. Тя е среда, в която той живее и без която не може.
Значи, любовта е вода, в която човек плува като риба.
За да не се удави, той трябва да я разбира, да познава законите й. Следователно, като влезете във водите на любовта, гледайте да не се удавите. Като се качвате по нейните височини, гледайте да не паднете. Като влезете в огъня на любовта, гледайте да не изгорите. Като дойдете до светлината на любовта, гледайте да не почернеете.
към беседата >>
За да не се удави, той трябва да я разбира, да познава законите й.
Като се натъкват на известно противоречие в живота си, хората се обезсърдчават от всичко и казват: Не ни трябва любов, нищо не ни трябва. – Не, без любов не може да се живее. Каквото е водата за рибите, такова нещо представя любовта за човека. Тя е среда, в която той живее и без която не може. Значи, любовта е вода, в която човек плува като риба.
За да не се удави, той трябва да я разбира, да познава законите й.
Следователно, като влезете във водите на любовта, гледайте да не се удавите. Като се качвате по нейните височини, гледайте да не паднете. Като влезете в огъня на любовта, гледайте да не изгорите. Като дойдете до светлината на любовта, гледайте да не почернеете. Като се намерите пред красотата на любовта, гледайте да не погрознеете.
към беседата >>
Следователно, като влезете във водите на любовта, гледайте да не се удавите.
– Не, без любов не може да се живее. Каквото е водата за рибите, такова нещо представя любовта за човека. Тя е среда, в която той живее и без която не може. Значи, любовта е вода, в която човек плува като риба. За да не се удави, той трябва да я разбира, да познава законите й.
Следователно, като влезете във водите на любовта, гледайте да не се удавите.
Като се качвате по нейните височини, гледайте да не паднете. Като влезете в огъня на любовта, гледайте да не изгорите. Като дойдете до светлината на любовта, гледайте да не почернеете. Като се намерите пред красотата на любовта, гледайте да не погрознеете.
към беседата >>
Като се качвате по нейните височини, гледайте да не паднете.
Каквото е водата за рибите, такова нещо представя любовта за човека. Тя е среда, в която той живее и без която не може. Значи, любовта е вода, в която човек плува като риба. За да не се удави, той трябва да я разбира, да познава законите й. Следователно, като влезете във водите на любовта, гледайте да не се удавите.
Като се качвате по нейните височини, гледайте да не паднете.
Като влезете в огъня на любовта, гледайте да не изгорите. Като дойдете до светлината на любовта, гледайте да не почернеете. Като се намерите пред красотата на любовта, гледайте да не погрознеете.
към беседата >>
Като влезете в огъня на любовта, гледайте да не изгорите.
Тя е среда, в която той живее и без която не може. Значи, любовта е вода, в която човек плува като риба. За да не се удави, той трябва да я разбира, да познава законите й. Следователно, като влезете във водите на любовта, гледайте да не се удавите. Като се качвате по нейните височини, гледайте да не паднете.
Като влезете в огъня на любовта, гледайте да не изгорите.
Като дойдете до светлината на любовта, гледайте да не почернеете. Като се намерите пред красотата на любовта, гледайте да не погрознеете.
към беседата >>
Като дойдете до светлината на любовта, гледайте да не почернеете.
Значи, любовта е вода, в която човек плува като риба. За да не се удави, той трябва да я разбира, да познава законите й. Следователно, като влезете във водите на любовта, гледайте да не се удавите. Като се качвате по нейните височини, гледайте да не паднете. Като влезете в огъня на любовта, гледайте да не изгорите.
Като дойдете до светлината на любовта, гледайте да не почернеете.
Като се намерите пред красотата на любовта, гледайте да не погрознеете.
към беседата >>
Като се намерите пред красотата на любовта, гледайте да не погрознеете.
За да не се удави, той трябва да я разбира, да познава законите й. Следователно, като влезете във водите на любовта, гледайте да не се удавите. Като се качвате по нейните височини, гледайте да не паднете. Като влезете в огъня на любовта, гледайте да не изгорите. Като дойдете до светлината на любовта, гледайте да не почернеете.
Като се намерите пред красотата на любовта, гледайте да не погрознеете.
към беседата >>
За да не изпада в тия положения, човек трябва да е готов да се ползува от любовта.
За да не изпада в тия положения, човек трябва да е готов да се ползува от любовта.
Тя е сила, чрез която човек може да трансформира състоянията си. Любовта е козмическа сила, която движи всичко в света. Който не разбира смисъла на любовта, той казва: Не искам да мисля, да чувствувам, да работя, да се движа. – Това е неразбиране на живота, неразбиране на любовта. Любовта движи всички планети, всички слънца, целия свят, а въпреки това малкият човек решил да й се противопоставя.
към беседата >>
Тя е сила, чрез която човек може да трансформира състоянията си.
За да не изпада в тия положения, човек трябва да е готов да се ползува от любовта.
Тя е сила, чрез която човек може да трансформира състоянията си.
Любовта е козмическа сила, която движи всичко в света. Който не разбира смисъла на любовта, той казва: Не искам да мисля, да чувствувам, да работя, да се движа. – Това е неразбиране на живота, неразбиране на любовта. Любовта движи всички планети, всички слънца, целия свят, а въпреки това малкият човек решил да й се противопоставя. Ще мислиш, че чувствуваш, ще работиш, ще се движиш, въпреки волята си.
към беседата >>
Любовта е козмическа сила, която движи всичко в света.
За да не изпада в тия положения, човек трябва да е готов да се ползува от любовта. Тя е сила, чрез която човек може да трансформира състоянията си.
Любовта е козмическа сила, която движи всичко в света.
Който не разбира смисъла на любовта, той казва: Не искам да мисля, да чувствувам, да работя, да се движа. – Това е неразбиране на живота, неразбиране на любовта. Любовта движи всички планети, всички слънца, целия свят, а въпреки това малкият човек решил да й се противопоставя. Ще мислиш, че чувствуваш, ще работиш, ще се движиш, въпреки волята си. Любовта движи света, а не човекът.
към беседата >>
Който не разбира смисъла на любовта, той казва: Не искам да мисля, да чувствувам, да работя, да се движа.
За да не изпада в тия положения, човек трябва да е готов да се ползува от любовта. Тя е сила, чрез която човек може да трансформира състоянията си. Любовта е козмическа сила, която движи всичко в света.
Който не разбира смисъла на любовта, той казва: Не искам да мисля, да чувствувам, да работя, да се движа.
– Това е неразбиране на живота, неразбиране на любовта. Любовта движи всички планети, всички слънца, целия свят, а въпреки това малкият човек решил да й се противопоставя. Ще мислиш, че чувствуваш, ще работиш, ще се движиш, въпреки волята си. Любовта движи света, а не човекът. Това не значи, че човек ще се движи по пътя на слънцата и планетите, или по пътя на другите хора.
към беседата >>
– Това е неразбиране на живота, неразбиране на любовта.
За да не изпада в тия положения, човек трябва да е готов да се ползува от любовта. Тя е сила, чрез която човек може да трансформира състоянията си. Любовта е козмическа сила, която движи всичко в света. Който не разбира смисъла на любовта, той казва: Не искам да мисля, да чувствувам, да работя, да се движа.
– Това е неразбиране на живота, неразбиране на любовта.
Любовта движи всички планети, всички слънца, целия свят, а въпреки това малкият човек решил да й се противопоставя. Ще мислиш, че чувствуваш, ще работиш, ще се движиш, въпреки волята си. Любовта движи света, а не човекът. Това не значи, че човек ще се движи по пътя на слънцата и планетите, или по пътя на другите хора. Всеки човек ще се движи по свой определен път, но непременно трябва да се движи.
към беседата >>
Любовта движи всички планети, всички слънца, целия свят, а въпреки това малкият човек решил да й се противопоставя.
За да не изпада в тия положения, човек трябва да е готов да се ползува от любовта. Тя е сила, чрез която човек може да трансформира състоянията си. Любовта е козмическа сила, която движи всичко в света. Който не разбира смисъла на любовта, той казва: Не искам да мисля, да чувствувам, да работя, да се движа. – Това е неразбиране на живота, неразбиране на любовта.
Любовта движи всички планети, всички слънца, целия свят, а въпреки това малкият човек решил да й се противопоставя.
Ще мислиш, че чувствуваш, ще работиш, ще се движиш, въпреки волята си. Любовта движи света, а не човекът. Това не значи, че човек ще се движи по пътя на слънцата и планетите, или по пътя на другите хора. Всеки човек ще се движи по свой определен път, но непременно трябва да се движи.
към беседата >>
Ще мислиш, че чувствуваш, ще работиш, ще се движиш, въпреки волята си.
Тя е сила, чрез която човек може да трансформира състоянията си. Любовта е козмическа сила, която движи всичко в света. Който не разбира смисъла на любовта, той казва: Не искам да мисля, да чувствувам, да работя, да се движа. – Това е неразбиране на живота, неразбиране на любовта. Любовта движи всички планети, всички слънца, целия свят, а въпреки това малкият човек решил да й се противопоставя.
Ще мислиш, че чувствуваш, ще работиш, ще се движиш, въпреки волята си.
Любовта движи света, а не човекът. Това не значи, че човек ще се движи по пътя на слънцата и планетите, или по пътя на другите хора. Всеки човек ще се движи по свой определен път, но непременно трябва да се движи.
към беседата >>
Любовта движи света, а не човекът.
Любовта е козмическа сила, която движи всичко в света. Който не разбира смисъла на любовта, той казва: Не искам да мисля, да чувствувам, да работя, да се движа. – Това е неразбиране на живота, неразбиране на любовта. Любовта движи всички планети, всички слънца, целия свят, а въпреки това малкият човек решил да й се противопоставя. Ще мислиш, че чувствуваш, ще работиш, ще се движиш, въпреки волята си.
Любовта движи света, а не човекът.
Това не значи, че човек ще се движи по пътя на слънцата и планетите, или по пътя на другите хора. Всеки човек ще се движи по свой определен път, но непременно трябва да се движи.
към беседата >>
Това не значи, че човек ще се движи по пътя на слънцата и планетите, или по пътя на другите хора.
Който не разбира смисъла на любовта, той казва: Не искам да мисля, да чувствувам, да работя, да се движа. – Това е неразбиране на живота, неразбиране на любовта. Любовта движи всички планети, всички слънца, целия свят, а въпреки това малкият човек решил да й се противопоставя. Ще мислиш, че чувствуваш, ще работиш, ще се движиш, въпреки волята си. Любовта движи света, а не човекът.
Това не значи, че човек ще се движи по пътя на слънцата и планетите, или по пътя на другите хора.
Всеки човек ще се движи по свой определен път, но непременно трябва да се движи.
към беседата >>
Всеки човек ще се движи по свой определен път, но непременно трябва да се движи.
– Това е неразбиране на живота, неразбиране на любовта. Любовта движи всички планети, всички слънца, целия свят, а въпреки това малкият човек решил да й се противопоставя. Ще мислиш, че чувствуваш, ще работиш, ще се движиш, въпреки волята си. Любовта движи света, а не човекът. Това не значи, че човек ще се движи по пътя на слънцата и планетите, или по пътя на другите хора.
Всеки човек ще се движи по свой определен път, но непременно трябва да се движи.
към беседата >>
И тъй, за да бъде свободен, човек трябва да има определена посока в живота си, към която да се стреми.
И тъй, за да бъде свободен, човек трябва да има определена посока в живота си, към която да се стреми.
Тази посока е различна за различните хора. Затова е казано, че всеки се движи в свой кръг, по своя специална орбита. Като не разбират, какво значи кръг на движение, мнозина наричат този кръг “омагьосан”. Казват за някого, че е влязъл в един омагьосан кръг. Това показва, че този човек е излязъл от своя собствен кръг на движение и е влязъл в чужд кръг.
към беседата >>
Тази посока е различна за различните хора.
И тъй, за да бъде свободен, човек трябва да има определена посока в живота си, към която да се стреми.
Тази посока е различна за различните хора.
Затова е казано, че всеки се движи в свой кръг, по своя специална орбита. Като не разбират, какво значи кръг на движение, мнозина наричат този кръг “омагьосан”. Казват за някого, че е влязъл в един омагьосан кръг. Това показва, че този човек е излязъл от своя собствен кръг на движение и е влязъл в чужд кръг. Значи, човек може да се омагьоса, само когато напусне своя кръг на дейност и влезе в чужд кръг.
към беседата >>
Затова е казано, че всеки се движи в свой кръг, по своя специална орбита.
И тъй, за да бъде свободен, човек трябва да има определена посока в живота си, към която да се стреми. Тази посока е различна за различните хора.
Затова е казано, че всеки се движи в свой кръг, по своя специална орбита.
Като не разбират, какво значи кръг на движение, мнозина наричат този кръг “омагьосан”. Казват за някого, че е влязъл в един омагьосан кръг. Това показва, че този човек е излязъл от своя собствен кръг на движение и е влязъл в чужд кръг. Значи, човек може да се омагьоса, само когато напусне своя кръг на дейност и влезе в чужд кръг. Щом се движи в своя кръг на дейност, човек може да постигне всички свои желания.
към беседата >>
Като не разбират, какво значи кръг на движение, мнозина наричат този кръг “омагьосан”.
И тъй, за да бъде свободен, човек трябва да има определена посока в живота си, към която да се стреми. Тази посока е различна за различните хора. Затова е казано, че всеки се движи в свой кръг, по своя специална орбита.
Като не разбират, какво значи кръг на движение, мнозина наричат този кръг “омагьосан”.
Казват за някого, че е влязъл в един омагьосан кръг. Това показва, че този човек е излязъл от своя собствен кръг на движение и е влязъл в чужд кръг. Значи, човек може да се омагьоса, само когато напусне своя кръг на дейност и влезе в чужд кръг. Щом се движи в своя кръг на дейност, човек може да постигне всички свои желания. Не се ли движи в своя кръг, работите му няма да вървят добре.
към беседата >>
Казват за някого, че е влязъл в един омагьосан кръг.
И тъй, за да бъде свободен, човек трябва да има определена посока в живота си, към която да се стреми. Тази посока е различна за различните хора. Затова е казано, че всеки се движи в свой кръг, по своя специална орбита. Като не разбират, какво значи кръг на движение, мнозина наричат този кръг “омагьосан”.
Казват за някого, че е влязъл в един омагьосан кръг.
Това показва, че този човек е излязъл от своя собствен кръг на движение и е влязъл в чужд кръг. Значи, човек може да се омагьоса, само когато напусне своя кръг на дейност и влезе в чужд кръг. Щом се движи в своя кръг на дейност, човек може да постигне всички свои желания. Не се ли движи в своя кръг, работите му няма да вървят добре. В първия случай той може да стане и министър, и цар, каквото желае.
към беседата >>
Това показва, че този човек е излязъл от своя собствен кръг на движение и е влязъл в чужд кръг.
И тъй, за да бъде свободен, човек трябва да има определена посока в живота си, към която да се стреми. Тази посока е различна за различните хора. Затова е казано, че всеки се движи в свой кръг, по своя специална орбита. Като не разбират, какво значи кръг на движение, мнозина наричат този кръг “омагьосан”. Казват за някого, че е влязъл в един омагьосан кръг.
Това показва, че този човек е излязъл от своя собствен кръг на движение и е влязъл в чужд кръг.
Значи, човек може да се омагьоса, само когато напусне своя кръг на дейност и влезе в чужд кръг. Щом се движи в своя кръг на дейност, човек може да постигне всички свои желания. Не се ли движи в своя кръг, работите му няма да вървят добре. В първия случай той може да стане и министър, и цар, каквото желае. Във втория случай той може да реализира желанията си на сцената само.
към беседата >>
Значи, човек може да се омагьоса, само когато напусне своя кръг на дейност и влезе в чужд кръг.
Тази посока е различна за различните хора. Затова е казано, че всеки се движи в свой кръг, по своя специална орбита. Като не разбират, какво значи кръг на движение, мнозина наричат този кръг “омагьосан”. Казват за някого, че е влязъл в един омагьосан кръг. Това показва, че този човек е излязъл от своя собствен кръг на движение и е влязъл в чужд кръг.
Значи, човек може да се омагьоса, само когато напусне своя кръг на дейност и влезе в чужд кръг.
Щом се движи в своя кръг на дейност, човек може да постигне всички свои желания. Не се ли движи в своя кръг, работите му няма да вървят добре. В първия случай той може да стане и министър, и цар, каквото желае. Във втория случай той може да реализира желанията си на сцената само. Там ще го видите и като учен, и като млад и стар, и като цар.
към беседата >>
Щом се движи в своя кръг на дейност, човек може да постигне всички свои желания.
Затова е казано, че всеки се движи в свой кръг, по своя специална орбита. Като не разбират, какво значи кръг на движение, мнозина наричат този кръг “омагьосан”. Казват за някого, че е влязъл в един омагьосан кръг. Това показва, че този човек е излязъл от своя собствен кръг на движение и е влязъл в чужд кръг. Значи, човек може да се омагьоса, само когато напусне своя кръг на дейност и влезе в чужд кръг.
Щом се движи в своя кръг на дейност, човек може да постигне всички свои желания.
Не се ли движи в своя кръг, работите му няма да вървят добре. В първия случай той може да стане и министър, и цар, каквото желае. Във втория случай той може да реализира желанията си на сцената само. Там ще го видите и като учен, и като млад и стар, и като цар. Тези положения са кратковременни, докато е на сцената.
към беседата >>
Не се ли движи в своя кръг, работите му няма да вървят добре.
Като не разбират, какво значи кръг на движение, мнозина наричат този кръг “омагьосан”. Казват за някого, че е влязъл в един омагьосан кръг. Това показва, че този човек е излязъл от своя собствен кръг на движение и е влязъл в чужд кръг. Значи, човек може да се омагьоса, само когато напусне своя кръг на дейност и влезе в чужд кръг. Щом се движи в своя кръг на дейност, човек може да постигне всички свои желания.
Не се ли движи в своя кръг, работите му няма да вървят добре.
В първия случай той може да стане и министър, и цар, каквото желае. Във втория случай той може да реализира желанията си на сцената само. Там ще го видите и като учен, и като млад и стар, и като цар. Тези положения са кратковременни, докато е на сцената. Слезе ли от сцената, той е обикновен човек.
към беседата >>
В първия случай той може да стане и министър, и цар, каквото желае.
Казват за някого, че е влязъл в един омагьосан кръг. Това показва, че този човек е излязъл от своя собствен кръг на движение и е влязъл в чужд кръг. Значи, човек може да се омагьоса, само когато напусне своя кръг на дейност и влезе в чужд кръг. Щом се движи в своя кръг на дейност, човек може да постигне всички свои желания. Не се ли движи в своя кръг, работите му няма да вървят добре.
В първия случай той може да стане и министър, и цар, каквото желае.
Във втория случай той може да реализира желанията си на сцената само. Там ще го видите и като учен, и като млад и стар, и като цар. Тези положения са кратковременни, докато е на сцената. Слезе ли от сцената, той е обикновен човек.
към беседата >>
Във втория случай той може да реализира желанията си на сцената само.
Това показва, че този човек е излязъл от своя собствен кръг на движение и е влязъл в чужд кръг. Значи, човек може да се омагьоса, само когато напусне своя кръг на дейност и влезе в чужд кръг. Щом се движи в своя кръг на дейност, човек може да постигне всички свои желания. Не се ли движи в своя кръг, работите му няма да вървят добре. В първия случай той може да стане и министър, и цар, каквото желае.
Във втория случай той може да реализира желанията си на сцената само.
Там ще го видите и като учен, и като млад и стар, и като цар. Тези положения са кратковременни, докато е на сцената. Слезе ли от сцената, той е обикновен човек.
към беседата >>
Там ще го видите и като учен, и като млад и стар, и като цар.
Значи, човек може да се омагьоса, само когато напусне своя кръг на дейност и влезе в чужд кръг. Щом се движи в своя кръг на дейност, човек може да постигне всички свои желания. Не се ли движи в своя кръг, работите му няма да вървят добре. В първия случай той може да стане и министър, и цар, каквото желае. Във втория случай той може да реализира желанията си на сцената само.
Там ще го видите и като учен, и като млад и стар, и като цар.
Тези положения са кратковременни, докато е на сцената. Слезе ли от сцената, той е обикновен човек.
към беседата >>
Тези положения са кратковременни, докато е на сцената.
Щом се движи в своя кръг на дейност, човек може да постигне всички свои желания. Не се ли движи в своя кръг, работите му няма да вървят добре. В първия случай той може да стане и министър, и цар, каквото желае. Във втория случай той може да реализира желанията си на сцената само. Там ще го видите и като учен, и като млад и стар, и като цар.
Тези положения са кратковременни, докато е на сцената.
Слезе ли от сцената, той е обикновен човек.
към беседата >>
Слезе ли от сцената, той е обикновен човек.
Не се ли движи в своя кръг, работите му няма да вървят добре. В първия случай той може да стане и министър, и цар, каквото желае. Във втория случай той може да реализира желанията си на сцената само. Там ще го видите и като учен, и като млад и стар, и като цар. Тези положения са кратковременни, докато е на сцената.
Слезе ли от сцената, той е обикновен човек.
към беседата >>
Като наблюдавате хората, виждате, че те коренно се различават един от друг.
Като наблюдавате хората, виждате, че те коренно се различават един от друг.
Ако един работи с методите на вярата, друг непременно ще работи с методите на любовта. Ако и двамата са изобретатели, първият ще приложи един от методите на вярата в своята работа и ще каже: Аз вярвам, че ще успея. Вторият ще приложи един от методите на любовта и ще каже: Понеже обичам работата си, вярвам, че ще успея. Кой може да вярва в успеха на своята работа? Само онзи може да вярва, който има знание и любов.
към беседата >>
Ако един работи с методите на вярата, друг непременно ще работи с методите на любовта.
Като наблюдавате хората, виждате, че те коренно се различават един от друг.
Ако един работи с методите на вярата, друг непременно ще работи с методите на любовта.
Ако и двамата са изобретатели, първият ще приложи един от методите на вярата в своята работа и ще каже: Аз вярвам, че ще успея. Вторият ще приложи един от методите на любовта и ще каже: Понеже обичам работата си, вярвам, че ще успея. Кой може да вярва в успеха на своята работа? Само онзи може да вярва, който има знание и любов. Само разумният може да вярва.
към беседата >>
Ако и двамата са изобретатели, първият ще приложи един от методите на вярата в своята работа и ще каже: Аз вярвам, че ще успея.
Като наблюдавате хората, виждате, че те коренно се различават един от друг. Ако един работи с методите на вярата, друг непременно ще работи с методите на любовта.
Ако и двамата са изобретатели, първият ще приложи един от методите на вярата в своята работа и ще каже: Аз вярвам, че ще успея.
Вторият ще приложи един от методите на любовта и ще каже: Понеже обичам работата си, вярвам, че ще успея. Кой може да вярва в успеха на своята работа? Само онзи може да вярва, който има знание и любов. Само разумният може да вярва. Вярата подразбира разумност.
към беседата >>
Вторият ще приложи един от методите на любовта и ще каже: Понеже обичам работата си, вярвам, че ще успея.
Като наблюдавате хората, виждате, че те коренно се различават един от друг. Ако един работи с методите на вярата, друг непременно ще работи с методите на любовта. Ако и двамата са изобретатели, първият ще приложи един от методите на вярата в своята работа и ще каже: Аз вярвам, че ще успея.
Вторият ще приложи един от методите на любовта и ще каже: Понеже обичам работата си, вярвам, че ще успея.
Кой може да вярва в успеха на своята работа? Само онзи може да вярва, който има знание и любов. Само разумният може да вярва. Вярата подразбира разумност. Човек не може да вярва на устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки.
към беседата >>
Кой може да вярва в успеха на своята работа?
Като наблюдавате хората, виждате, че те коренно се различават един от друг. Ако един работи с методите на вярата, друг непременно ще работи с методите на любовта. Ако и двамата са изобретатели, първият ще приложи един от методите на вярата в своята работа и ще каже: Аз вярвам, че ще успея. Вторият ще приложи един от методите на любовта и ще каже: Понеже обичам работата си, вярвам, че ще успея.
Кой може да вярва в успеха на своята работа?
Само онзи може да вярва, който има знание и любов. Само разумният може да вярва. Вярата подразбира разумност. Човек не може да вярва на устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки. Обаче, ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва на неговата устойчивост.
към беседата >>
Само онзи може да вярва, който има знание и любов.
Като наблюдавате хората, виждате, че те коренно се различават един от друг. Ако един работи с методите на вярата, друг непременно ще работи с методите на любовта. Ако и двамата са изобретатели, първият ще приложи един от методите на вярата в своята работа и ще каже: Аз вярвам, че ще успея. Вторият ще приложи един от методите на любовта и ще каже: Понеже обичам работата си, вярвам, че ще успея. Кой може да вярва в успеха на своята работа?
Само онзи може да вярва, който има знание и любов.
Само разумният може да вярва. Вярата подразбира разумност. Човек не може да вярва на устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки. Обаче, ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва на неговата устойчивост. Какво показва това?
към беседата >>
Само разумният може да вярва.
Ако един работи с методите на вярата, друг непременно ще работи с методите на любовта. Ако и двамата са изобретатели, първият ще приложи един от методите на вярата в своята работа и ще каже: Аз вярвам, че ще успея. Вторият ще приложи един от методите на любовта и ще каже: Понеже обичам работата си, вярвам, че ще успея. Кой може да вярва в успеха на своята работа? Само онзи може да вярва, който има знание и любов.
Само разумният може да вярва.
Вярата подразбира разумност. Човек не може да вярва на устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки. Обаче, ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва на неговата устойчивост. Какво показва това? Това показва, че може да се вярва само на силния.
към беседата >>
Вярата подразбира разумност.
Ако и двамата са изобретатели, първият ще приложи един от методите на вярата в своята работа и ще каже: Аз вярвам, че ще успея. Вторият ще приложи един от методите на любовта и ще каже: Понеже обичам работата си, вярвам, че ще успея. Кой може да вярва в успеха на своята работа? Само онзи може да вярва, който има знание и любов. Само разумният може да вярва.
Вярата подразбира разумност.
Човек не може да вярва на устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки. Обаче, ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва на неговата устойчивост. Какво показва това? Това показва, че може да се вярва само на силния. Значи, вярата има отношение към силния, към разумния човек.
към беседата >>
Човек не може да вярва на устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки.
Вторият ще приложи един от методите на любовта и ще каже: Понеже обичам работата си, вярвам, че ще успея. Кой може да вярва в успеха на своята работа? Само онзи може да вярва, който има знание и любов. Само разумният може да вярва. Вярата подразбира разумност.
Човек не може да вярва на устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки.
Обаче, ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва на неговата устойчивост. Какво показва това? Това показва, че може да се вярва само на силния. Значи, вярата има отношение към силния, към разумния човек. Любовта, обаче, има отношение към слабите, към страдащите.
към беседата >>
Обаче, ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва на неговата устойчивост.
Кой може да вярва в успеха на своята работа? Само онзи може да вярва, който има знание и любов. Само разумният може да вярва. Вярата подразбира разумност. Човек не може да вярва на устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки.
Обаче, ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва на неговата устойчивост.
Какво показва това? Това показва, че може да се вярва само на силния. Значи, вярата има отношение към силния, към разумния човек. Любовта, обаче, има отношение към слабите, към страдащите. Запример, ако на двама души, единият вярващ, а другият любещ, им предложите една малка колибка и една голяма, висока вила, кой какво ще предпочете?
към беседата >>
Какво показва това?
Само онзи може да вярва, който има знание и любов. Само разумният може да вярва. Вярата подразбира разумност. Човек не може да вярва на устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки. Обаче, ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва на неговата устойчивост.
Какво показва това?
Това показва, че може да се вярва само на силния. Значи, вярата има отношение към силния, към разумния човек. Любовта, обаче, има отношение към слабите, към страдащите. Запример, ако на двама души, единият вярващ, а другият любещ, им предложите една малка колибка и една голяма, висока вила, кой какво ще предпочете? Човекът на любовта ще избере малката колибка, а човекът на вярата – голямата, висока вила. Защо?
към беседата >>
Това показва, че може да се вярва само на силния.
Само разумният може да вярва. Вярата подразбира разумност. Човек не може да вярва на устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки. Обаче, ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва на неговата устойчивост. Какво показва това?
Това показва, че може да се вярва само на силния.
Значи, вярата има отношение към силния, към разумния човек. Любовта, обаче, има отношение към слабите, към страдащите. Запример, ако на двама души, единият вярващ, а другият любещ, им предложите една малка колибка и една голяма, висока вила, кой какво ще предпочете? Човекът на любовта ще избере малката колибка, а човекът на вярата – голямата, висока вила. Защо? – Защото вярата обича големите, великите неща.
към беседата >>
Значи, вярата има отношение към силния, към разумния човек.
Вярата подразбира разумност. Човек не може да вярва на устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки. Обаче, ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва на неговата устойчивост. Какво показва това? Това показва, че може да се вярва само на силния.
Значи, вярата има отношение към силния, към разумния човек.
Любовта, обаче, има отношение към слабите, към страдащите. Запример, ако на двама души, единият вярващ, а другият любещ, им предложите една малка колибка и една голяма, висока вила, кой какво ще предпочете? Човекът на любовта ще избере малката колибка, а човекът на вярата – голямата, висока вила. Защо? – Защото вярата обича големите, великите неща. Тя работи с големи величини, а любовта работи с малки, със слаби величини.
към беседата >>
Любовта, обаче, има отношение към слабите, към страдащите.
Човек не може да вярва на устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки. Обаче, ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва на неговата устойчивост. Какво показва това? Това показва, че може да се вярва само на силния. Значи, вярата има отношение към силния, към разумния човек.
Любовта, обаче, има отношение към слабите, към страдащите.
Запример, ако на двама души, единият вярващ, а другият любещ, им предложите една малка колибка и една голяма, висока вила, кой какво ще предпочете? Човекът на любовта ще избере малката колибка, а човекът на вярата – голямата, висока вила. Защо? – Защото вярата обича големите, великите неща. Тя работи с големи величини, а любовта работи с малки, със слаби величини. От тук виждаме, че вярата и любовта са две разумни сили, които работят, както с противоположни методи, така и с противоположни величини.
към беседата >>
Запример, ако на двама души, единият вярващ, а другият любещ, им предложите една малка колибка и една голяма, висока вила, кой какво ще предпочете?
Обаче, ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва на неговата устойчивост. Какво показва това? Това показва, че може да се вярва само на силния. Значи, вярата има отношение към силния, към разумния човек. Любовта, обаче, има отношение към слабите, към страдащите.
Запример, ако на двама души, единият вярващ, а другият любещ, им предложите една малка колибка и една голяма, висока вила, кой какво ще предпочете?
Човекът на любовта ще избере малката колибка, а човекът на вярата – голямата, висока вила. Защо? – Защото вярата обича големите, великите неща. Тя работи с големи величини, а любовта работи с малки, със слаби величини. От тук виждаме, че вярата и любовта са две разумни сили, които работят, както с противоположни методи, така и с противоположни величини.
към беседата >>
Човекът на любовта ще избере малката колибка, а човекът на вярата – голямата, висока вила. Защо?
Какво показва това? Това показва, че може да се вярва само на силния. Значи, вярата има отношение към силния, към разумния човек. Любовта, обаче, има отношение към слабите, към страдащите. Запример, ако на двама души, единият вярващ, а другият любещ, им предложите една малка колибка и една голяма, висока вила, кой какво ще предпочете?
Човекът на любовта ще избере малката колибка, а човекът на вярата – голямата, висока вила. Защо?
– Защото вярата обича големите, великите неща. Тя работи с големи величини, а любовта работи с малки, със слаби величини. От тук виждаме, че вярата и любовта са две разумни сили, които работят, както с противоположни методи, така и с противоположни величини.
към беседата >>
– Защото вярата обича големите, великите неща.
Това показва, че може да се вярва само на силния. Значи, вярата има отношение към силния, към разумния човек. Любовта, обаче, има отношение към слабите, към страдащите. Запример, ако на двама души, единият вярващ, а другият любещ, им предложите една малка колибка и една голяма, висока вила, кой какво ще предпочете? Човекът на любовта ще избере малката колибка, а човекът на вярата – голямата, висока вила. Защо?
– Защото вярата обича големите, великите неща.
Тя работи с големи величини, а любовта работи с малки, със слаби величини. От тук виждаме, че вярата и любовта са две разумни сили, които работят, както с противоположни методи, така и с противоположни величини.
към беседата >>
Тя работи с големи величини, а любовта работи с малки, със слаби величини.
Значи, вярата има отношение към силния, към разумния човек. Любовта, обаче, има отношение към слабите, към страдащите. Запример, ако на двама души, единият вярващ, а другият любещ, им предложите една малка колибка и една голяма, висока вила, кой какво ще предпочете? Човекът на любовта ще избере малката колибка, а човекът на вярата – голямата, висока вила. Защо? – Защото вярата обича големите, великите неща.
Тя работи с големи величини, а любовта работи с малки, със слаби величини.
От тук виждаме, че вярата и любовта са две разумни сили, които работят, както с противоположни методи, така и с противоположни величини.
към беседата >>
От тук виждаме, че вярата и любовта са две разумни сили, които работят, както с противоположни методи, така и с противоположни величини.
Любовта, обаче, има отношение към слабите, към страдащите. Запример, ако на двама души, единият вярващ, а другият любещ, им предложите една малка колибка и една голяма, висока вила, кой какво ще предпочете? Човекът на любовта ще избере малката колибка, а човекът на вярата – голямата, висока вила. Защо? – Защото вярата обича големите, великите неща. Тя работи с големи величини, а любовта работи с малки, със слаби величини.
От тук виждаме, че вярата и любовта са две разумни сили, които работят, както с противоположни методи, така и с противоположни величини.
към беседата >>
Следователно, намерите ли се пред големи мъчнотии, вие ще си послужите със закона на вярата.
Следователно, намерите ли се пред големи мъчнотии, вие ще си послужите със закона на вярата.
При малките мъчнотии ще си послужите със закона на любовта. Вярата побеждава големите мъчнотии, а любовта – малките. Ако хората не успяват в живота си, това се дължи на факта, че те разместват методите, с които си служат. Те турят любовта там, дето вярата трябва да работи. Те искат да побеждават големите мъчнотии с любов, но не успяват.
към беседата >>
При малките мъчнотии ще си послужите със закона на любовта.
Следователно, намерите ли се пред големи мъчнотии, вие ще си послужите със закона на вярата.
При малките мъчнотии ще си послужите със закона на любовта.
Вярата побеждава големите мъчнотии, а любовта – малките. Ако хората не успяват в живота си, това се дължи на факта, че те разместват методите, с които си служат. Те турят любовта там, дето вярата трябва да работи. Те искат да побеждават големите мъчнотии с любов, но не успяват. За да разрешите някаква мъчнотия с любов, вие трябва да я намалите в себе си, да я представите в най-малката й форма.
към беседата >>
Вярата побеждава големите мъчнотии, а любовта – малките.
Следователно, намерите ли се пред големи мъчнотии, вие ще си послужите със закона на вярата. При малките мъчнотии ще си послужите със закона на любовта.
Вярата побеждава големите мъчнотии, а любовта – малките.
Ако хората не успяват в живота си, това се дължи на факта, че те разместват методите, с които си служат. Те турят любовта там, дето вярата трябва да работи. Те искат да побеждават големите мъчнотии с любов, но не успяват. За да разрешите някаква мъчнотия с любов, вие трябва да я намалите в себе си, да я представите в най-малката й форма. Представете си, че някой ви дължи сто хиляди лева.
към беседата >>
Да кажем, имате едно мрачно настроение, някой път хване ви гняв, сърдите се, захванете тъй - заканвате се.
(втори вариант)
Сега, превръщайте - тези мъчнотии ще ги срещнете в света.
Да кажем, имате едно мрачно настроение, някой път хване ви гняв, сърдите се, захванете тъй - заканвате се.
Е, хубаво, то е един метод. Окуражавате се, какво помага? Ти, ако искаш да се окуражиш, иди при туй, от което най-много те е страх. Някой го е страх от жаба. Ти не вдигай тояга - то е голяма работа, то е за един маг.
към втори вариант >>
Е, хубаво, то е един метод.
(втори вариант)
Сега, превръщайте - тези мъчнотии ще ги срещнете в света. Да кажем, имате едно мрачно настроение, някой път хване ви гняв, сърдите се, захванете тъй - заканвате се.
Е, хубаво, то е един метод.
Окуражавате се, какво помага? Ти, ако искаш да се окуражиш, иди при туй, от което най-много те е страх. Някой го е страх от жаба. Ти не вдигай тояга - то е голяма работа, то е за един маг. Ти казваш: «Мен ме е страх от жабата», а «Аз искам да се боря с еди-кой си пехливанин.» Не, ще започнеш от жабата.
към втори вариант >>
Окуражавате се, какво помага?
(втори вариант)
Сега, превръщайте - тези мъчнотии ще ги срещнете в света. Да кажем, имате едно мрачно настроение, някой път хване ви гняв, сърдите се, захванете тъй - заканвате се. Е, хубаво, то е един метод.
Окуражавате се, какво помага?
Ти, ако искаш да се окуражиш, иди при туй, от което най-много те е страх. Някой го е страх от жаба. Ти не вдигай тояга - то е голяма работа, то е за един маг. Ти казваш: «Мен ме е страх от жабата», а «Аз искам да се боря с еди-кой си пехливанин.» Не, ще започнеш от жабата. Кажи: «Ще се боря с жабата.» Почнете сега тъй - приближиш се, бутнеш, дръпнеш се, бутнеш, докато най-после пипнете (Учителят прави движенията като на страхлив, който преодолява страха и отвращението, за да се доближи до жабата), добиете кураж.
към втори вариант >>
Ти, ако искаш да се окуражиш, иди при туй, от което най-много те е страх.
(втори вариант)
Сега, превръщайте - тези мъчнотии ще ги срещнете в света. Да кажем, имате едно мрачно настроение, някой път хване ви гняв, сърдите се, захванете тъй - заканвате се. Е, хубаво, то е един метод. Окуражавате се, какво помага?
Ти, ако искаш да се окуражиш, иди при туй, от което най-много те е страх.
Някой го е страх от жаба. Ти не вдигай тояга - то е голяма работа, то е за един маг. Ти казваш: «Мен ме е страх от жабата», а «Аз искам да се боря с еди-кой си пехливанин.» Не, ще започнеш от жабата. Кажи: «Ще се боря с жабата.» Почнете сега тъй - приближиш се, бутнеш, дръпнеш се, бутнеш, докато най-после пипнете (Учителят прави движенията като на страхлив, който преодолява страха и отвращението, за да се доближи до жабата), добиете кураж. Някой го е страх от някое бръмбарче.
към втори вариант >>
Някой го е страх от жаба.
(втори вариант)
Сега, превръщайте - тези мъчнотии ще ги срещнете в света. Да кажем, имате едно мрачно настроение, някой път хване ви гняв, сърдите се, захванете тъй - заканвате се. Е, хубаво, то е един метод. Окуражавате се, какво помага? Ти, ако искаш да се окуражиш, иди при туй, от което най-много те е страх.
Някой го е страх от жаба.
Ти не вдигай тояга - то е голяма работа, то е за един маг. Ти казваш: «Мен ме е страх от жабата», а «Аз искам да се боря с еди-кой си пехливанин.» Не, ще започнеш от жабата. Кажи: «Ще се боря с жабата.» Почнете сега тъй - приближиш се, бутнеш, дръпнеш се, бутнеш, докато най-после пипнете (Учителят прави движенията като на страхлив, който преодолява страха и отвращението, за да се доближи до жабата), добиете кураж. Някой го е страх от някое бръмбарче. Дребни работи, но тези малки бръмбарчета колко пъти ни спъват.
към втори вариант >>
Ти не вдигай тояга - то е голяма работа, то е за един маг.
(втори вариант)
Да кажем, имате едно мрачно настроение, някой път хване ви гняв, сърдите се, захванете тъй - заканвате се. Е, хубаво, то е един метод. Окуражавате се, какво помага? Ти, ако искаш да се окуражиш, иди при туй, от което най-много те е страх. Някой го е страх от жаба.
Ти не вдигай тояга - то е голяма работа, то е за един маг.
Ти казваш: «Мен ме е страх от жабата», а «Аз искам да се боря с еди-кой си пехливанин.» Не, ще започнеш от жабата. Кажи: «Ще се боря с жабата.» Почнете сега тъй - приближиш се, бутнеш, дръпнеш се, бутнеш, докато най-после пипнете (Учителят прави движенията като на страхлив, който преодолява страха и отвращението, за да се доближи до жабата), добиете кураж. Някой го е страх от някое бръмбарче. Дребни работи, но тези малки бръмбарчета колко пъти ни спъват. Някой път като бръмне туй бръмбарче... Пуснал ти някой някоя мисъл: «Чакат те детективи» - че туй е един бръмбар.
към втори вариант >>
Ти казваш: «Мен ме е страх от жабата», а «Аз искам да се боря с еди-кой си пехливанин.» Не, ще започнеш от жабата.
(втори вариант)
Е, хубаво, то е един метод. Окуражавате се, какво помага? Ти, ако искаш да се окуражиш, иди при туй, от което най-много те е страх. Някой го е страх от жаба. Ти не вдигай тояга - то е голяма работа, то е за един маг.
Ти казваш: «Мен ме е страх от жабата», а «Аз искам да се боря с еди-кой си пехливанин.» Не, ще започнеш от жабата.
Кажи: «Ще се боря с жабата.» Почнете сега тъй - приближиш се, бутнеш, дръпнеш се, бутнеш, докато най-после пипнете (Учителят прави движенията като на страхлив, който преодолява страха и отвращението, за да се доближи до жабата), добиете кураж. Някой го е страх от някое бръмбарче. Дребни работи, но тези малки бръмбарчета колко пъти ни спъват. Някой път като бръмне туй бръмбарче... Пуснал ти някой някоя мисъл: «Чакат те детективи» - че туй е един бръмбар. Хвани го, тури го на ръката си, няма какво да те е страх.
към втори вариант >>
Кажи: «Ще се боря с жабата.» Почнете сега тъй - приближиш се, бутнеш, дръпнеш се, бутнеш, докато най-после пипнете (Учителят прави движенията като на страхлив, който преодолява страха и отвращението, за да се доближи до жабата), добиете кураж.
(втори вариант)
Окуражавате се, какво помага? Ти, ако искаш да се окуражиш, иди при туй, от което най-много те е страх. Някой го е страх от жаба. Ти не вдигай тояга - то е голяма работа, то е за един маг. Ти казваш: «Мен ме е страх от жабата», а «Аз искам да се боря с еди-кой си пехливанин.» Не, ще започнеш от жабата.
Кажи: «Ще се боря с жабата.» Почнете сега тъй - приближиш се, бутнеш, дръпнеш се, бутнеш, докато най-после пипнете (Учителят прави движенията като на страхлив, който преодолява страха и отвращението, за да се доближи до жабата), добиете кураж.
Някой го е страх от някое бръмбарче. Дребни работи, но тези малки бръмбарчета колко пъти ни спъват. Някой път като бръмне туй бръмбарче... Пуснал ти някой някоя мисъл: «Чакат те детективи» - че туй е един бръмбар. Хвани го, тури го на ръката си, няма какво да те е страх. Щом дойдеш да не те е страх от паяк, от змия, от вълк, от мечка, ще дойдеш до страха от някоя болест.
към втори вариант >>
Някой го е страх от някое бръмбарче.
(втори вариант)
Ти, ако искаш да се окуражиш, иди при туй, от което най-много те е страх. Някой го е страх от жаба. Ти не вдигай тояга - то е голяма работа, то е за един маг. Ти казваш: «Мен ме е страх от жабата», а «Аз искам да се боря с еди-кой си пехливанин.» Не, ще започнеш от жабата. Кажи: «Ще се боря с жабата.» Почнете сега тъй - приближиш се, бутнеш, дръпнеш се, бутнеш, докато най-после пипнете (Учителят прави движенията като на страхлив, който преодолява страха и отвращението, за да се доближи до жабата), добиете кураж.
Някой го е страх от някое бръмбарче.
Дребни работи, но тези малки бръмбарчета колко пъти ни спъват. Някой път като бръмне туй бръмбарче... Пуснал ти някой някоя мисъл: «Чакат те детективи» - че туй е един бръмбар. Хвани го, тури го на ръката си, няма какво да те е страх. Щом дойдеш да не те е страх от паяк, от змия, от вълк, от мечка, ще дойдеш до страха от някоя болест. Едни от хрема, някои от охтика много ги е страх, особено учителите.
към втори вариант >>
Дребни работи, но тези малки бръмбарчета колко пъти ни спъват.
(втори вариант)
Някой го е страх от жаба. Ти не вдигай тояга - то е голяма работа, то е за един маг. Ти казваш: «Мен ме е страх от жабата», а «Аз искам да се боря с еди-кой си пехливанин.» Не, ще започнеш от жабата. Кажи: «Ще се боря с жабата.» Почнете сега тъй - приближиш се, бутнеш, дръпнеш се, бутнеш, докато най-после пипнете (Учителят прави движенията като на страхлив, който преодолява страха и отвращението, за да се доближи до жабата), добиете кураж. Някой го е страх от някое бръмбарче.
Дребни работи, но тези малки бръмбарчета колко пъти ни спъват.
Някой път като бръмне туй бръмбарче... Пуснал ти някой някоя мисъл: «Чакат те детективи» - че туй е един бръмбар. Хвани го, тури го на ръката си, няма какво да те е страх. Щом дойдеш да не те е страх от паяк, от змия, от вълк, от мечка, ще дойдеш до страха от някоя болест. Едни от хрема, някои от охтика много ги е страх, особено учителите. «Болят ме, казва, гърдите, охтичасал съм» - няма никаква охтика, прах е това.
към втори вариант >>
Някой път като бръмне туй бръмбарче... Пуснал ти някой някоя мисъл: «Чакат те детективи» - че туй е един бръмбар.
(втори вариант)
Ти не вдигай тояга - то е голяма работа, то е за един маг. Ти казваш: «Мен ме е страх от жабата», а «Аз искам да се боря с еди-кой си пехливанин.» Не, ще започнеш от жабата. Кажи: «Ще се боря с жабата.» Почнете сега тъй - приближиш се, бутнеш, дръпнеш се, бутнеш, докато най-после пипнете (Учителят прави движенията като на страхлив, който преодолява страха и отвращението, за да се доближи до жабата), добиете кураж. Някой го е страх от някое бръмбарче. Дребни работи, но тези малки бръмбарчета колко пъти ни спъват.
Някой път като бръмне туй бръмбарче... Пуснал ти някой някоя мисъл: «Чакат те детективи» - че туй е един бръмбар.
Хвани го, тури го на ръката си, няма какво да те е страх. Щом дойдеш да не те е страх от паяк, от змия, от вълк, от мечка, ще дойдеш до страха от някоя болест. Едни от хрема, някои от охтика много ги е страх, особено учителите. «Болят ме, казва, гърдите, охтичасал съм» - няма никаква охтика, прах е това. А тези болести - какво са тези болки?
към втори вариант >>
Хвани го, тури го на ръката си, няма какво да те е страх.
(втори вариант)
Ти казваш: «Мен ме е страх от жабата», а «Аз искам да се боря с еди-кой си пехливанин.» Не, ще започнеш от жабата. Кажи: «Ще се боря с жабата.» Почнете сега тъй - приближиш се, бутнеш, дръпнеш се, бутнеш, докато най-после пипнете (Учителят прави движенията като на страхлив, който преодолява страха и отвращението, за да се доближи до жабата), добиете кураж. Някой го е страх от някое бръмбарче. Дребни работи, но тези малки бръмбарчета колко пъти ни спъват. Някой път като бръмне туй бръмбарче... Пуснал ти някой някоя мисъл: «Чакат те детективи» - че туй е един бръмбар.
Хвани го, тури го на ръката си, няма какво да те е страх.
Щом дойдеш да не те е страх от паяк, от змия, от вълк, от мечка, ще дойдеш до страха от някоя болест. Едни от хрема, някои от охтика много ги е страх, особено учителите. «Болят ме, казва, гърдите, охтичасал съм» - няма никаква охтика, прах е това. А тези болести - какво са тези болки? То е един барометър.
към втори вариант >>
Щом дойдеш да не те е страх от паяк, от змия, от вълк, от мечка, ще дойдеш до страха от някоя болест.
(втори вариант)
Кажи: «Ще се боря с жабата.» Почнете сега тъй - приближиш се, бутнеш, дръпнеш се, бутнеш, докато най-после пипнете (Учителят прави движенията като на страхлив, който преодолява страха и отвращението, за да се доближи до жабата), добиете кураж. Някой го е страх от някое бръмбарче. Дребни работи, но тези малки бръмбарчета колко пъти ни спъват. Някой път като бръмне туй бръмбарче... Пуснал ти някой някоя мисъл: «Чакат те детективи» - че туй е един бръмбар. Хвани го, тури го на ръката си, няма какво да те е страх.
Щом дойдеш да не те е страх от паяк, от змия, от вълк, от мечка, ще дойдеш до страха от някоя болест.
Едни от хрема, някои от охтика много ги е страх, особено учителите. «Болят ме, казва, гърдите, охтичасал съм» - няма никаква охтика, прах е това. А тези болести - какво са тези болки? То е един барометър. Вземете една болка: когато те болят ставите, ще забележите - краката ви болят, лактите ви болят, раменете, гърбът, туй означава всевъзможните дигания и падания на барометъра.
към втори вариант >>
Едни от хрема, някои от охтика много ги е страх, особено учителите.
(втори вариант)
Някой го е страх от някое бръмбарче. Дребни работи, но тези малки бръмбарчета колко пъти ни спъват. Някой път като бръмне туй бръмбарче... Пуснал ти някой някоя мисъл: «Чакат те детективи» - че туй е един бръмбар. Хвани го, тури го на ръката си, няма какво да те е страх. Щом дойдеш да не те е страх от паяк, от змия, от вълк, от мечка, ще дойдеш до страха от някоя болест.
Едни от хрема, някои от охтика много ги е страх, особено учителите.
«Болят ме, казва, гърдите, охтичасал съм» - няма никаква охтика, прах е това. А тези болести - какво са тези болки? То е един барометър. Вземете една болка: когато те болят ставите, ще забележите - краката ви болят, лактите ви болят, раменете, гърбът, туй означава всевъзможните дигания и падания на барометъра. Някой път се явят, някой път намалеят болките.
към втори вариант >>
«Болят ме, казва, гърдите, охтичасал съм» - няма никаква охтика, прах е това.
(втори вариант)
Дребни работи, но тези малки бръмбарчета колко пъти ни спъват. Някой път като бръмне туй бръмбарче... Пуснал ти някой някоя мисъл: «Чакат те детективи» - че туй е един бръмбар. Хвани го, тури го на ръката си, няма какво да те е страх. Щом дойдеш да не те е страх от паяк, от змия, от вълк, от мечка, ще дойдеш до страха от някоя болест. Едни от хрема, някои от охтика много ги е страх, особено учителите.
«Болят ме, казва, гърдите, охтичасал съм» - няма никаква охтика, прах е това.
А тези болести - какво са тези болки? То е един барометър. Вземете една болка: когато те болят ставите, ще забележите - краката ви болят, лактите ви болят, раменете, гърбът, туй означава всевъзможните дигания и падания на барометъра. Някой път се явят, някой път намалеят болките. Тъй щото ще знаете какво ще бъде времето, по вашето тяло - ще имате един прекрасен барометър, да знаете 1, 2, 3, 4, 5 месеца какво ще бъде времето.
към втори вариант >>
А тези болести - какво са тези болки?
(втори вариант)
Някой път като бръмне туй бръмбарче... Пуснал ти някой някоя мисъл: «Чакат те детективи» - че туй е един бръмбар. Хвани го, тури го на ръката си, няма какво да те е страх. Щом дойдеш да не те е страх от паяк, от змия, от вълк, от мечка, ще дойдеш до страха от някоя болест. Едни от хрема, някои от охтика много ги е страх, особено учителите. «Болят ме, казва, гърдите, охтичасал съм» - няма никаква охтика, прах е това.
А тези болести - какво са тези болки?
То е един барометър. Вземете една болка: когато те болят ставите, ще забележите - краката ви болят, лактите ви болят, раменете, гърбът, туй означава всевъзможните дигания и падания на барометъра. Някой път се явят, някой път намалеят болките. Тъй щото ще знаете какво ще бъде времето, по вашето тяло - ще имате един прекрасен барометър, да знаете 1, 2, 3, 4, 5 месеца какво ще бъде времето. Или, най-първо намирате се в едно напрежение, не знаете причините.
към втори вариант >>
То е един барометър.
(втори вариант)
Хвани го, тури го на ръката си, няма какво да те е страх. Щом дойдеш да не те е страх от паяк, от змия, от вълк, от мечка, ще дойдеш до страха от някоя болест. Едни от хрема, някои от охтика много ги е страх, особено учителите. «Болят ме, казва, гърдите, охтичасал съм» - няма никаква охтика, прах е това. А тези болести - какво са тези болки?
То е един барометър.
Вземете една болка: когато те болят ставите, ще забележите - краката ви болят, лактите ви болят, раменете, гърбът, туй означава всевъзможните дигания и падания на барометъра. Някой път се явят, някой път намалеят болките. Тъй щото ще знаете какво ще бъде времето, по вашето тяло - ще имате един прекрасен барометър, да знаете 1, 2, 3, 4, 5 месеца какво ще бъде времето. Или, най-първо намирате се в едно напрежение, не знаете причините. То е атмосферното електричество, което прави давление върху мозъка.
към втори вариант >>
Вземете една болка: когато те болят ставите, ще забележите - краката ви болят, лактите ви болят, раменете, гърбът, туй означава всевъзможните дигания и падания на барометъра.
(втори вариант)
Щом дойдеш да не те е страх от паяк, от змия, от вълк, от мечка, ще дойдеш до страха от някоя болест. Едни от хрема, някои от охтика много ги е страх, особено учителите. «Болят ме, казва, гърдите, охтичасал съм» - няма никаква охтика, прах е това. А тези болести - какво са тези болки? То е един барометър.
Вземете една болка: когато те болят ставите, ще забележите - краката ви болят, лактите ви болят, раменете, гърбът, туй означава всевъзможните дигания и падания на барометъра.
Някой път се явят, някой път намалеят болките. Тъй щото ще знаете какво ще бъде времето, по вашето тяло - ще имате един прекрасен барометър, да знаете 1, 2, 3, 4, 5 месеца какво ще бъде времето. Или, най-първо намирате се в едно напрежение, не знаете причините. То е атмосферното електричество, което прави давление върху мозъка. Веднага ще гледаш да се освободиш, да го прекараш.
към втори вариант >>
Някой път се явят, някой път намалеят болките.
(втори вариант)
Едни от хрема, някои от охтика много ги е страх, особено учителите. «Болят ме, казва, гърдите, охтичасал съм» - няма никаква охтика, прах е това. А тези болести - какво са тези болки? То е един барометър. Вземете една болка: когато те болят ставите, ще забележите - краката ви болят, лактите ви болят, раменете, гърбът, туй означава всевъзможните дигания и падания на барометъра.
Някой път се явят, някой път намалеят болките.
Тъй щото ще знаете какво ще бъде времето, по вашето тяло - ще имате един прекрасен барометър, да знаете 1, 2, 3, 4, 5 месеца какво ще бъде времето. Или, най-първо намирате се в едно напрежение, не знаете причините. То е атмосферното електричество, което прави давление върху мозъка. Веднага ще гледаш да се освободиш, да го прекараш. Някой път те заболи коремът - то е излишен набран магнетизъм от атмосферата, ще гледаш да се освободиш и след туй ще пристъпиш да се лекуваш окултно.
към втори вариант >>
Тъй щото ще знаете какво ще бъде времето, по вашето тяло - ще имате един прекрасен барометър, да знаете 1, 2, 3, 4, 5 месеца какво ще бъде времето.
(втори вариант)
«Болят ме, казва, гърдите, охтичасал съм» - няма никаква охтика, прах е това. А тези болести - какво са тези болки? То е един барометър. Вземете една болка: когато те болят ставите, ще забележите - краката ви болят, лактите ви болят, раменете, гърбът, туй означава всевъзможните дигания и падания на барометъра. Някой път се явят, някой път намалеят болките.
Тъй щото ще знаете какво ще бъде времето, по вашето тяло - ще имате един прекрасен барометър, да знаете 1, 2, 3, 4, 5 месеца какво ще бъде времето.
Или, най-първо намирате се в едно напрежение, не знаете причините. То е атмосферното електричество, което прави давление върху мозъка. Веднага ще гледаш да се освободиш, да го прекараш. Някой път те заболи коремът - то е излишен набран магнетизъм от атмосферата, ще гледаш да се освободиш и след туй ще пристъпиш да се лекуваш окултно. Всеки от вас е акумулатор.
към втори вариант >>
Или, най-първо намирате се в едно напрежение, не знаете причините.
(втори вариант)
А тези болести - какво са тези болки? То е един барометър. Вземете една болка: когато те болят ставите, ще забележите - краката ви болят, лактите ви болят, раменете, гърбът, туй означава всевъзможните дигания и падания на барометъра. Някой път се явят, някой път намалеят болките. Тъй щото ще знаете какво ще бъде времето, по вашето тяло - ще имате един прекрасен барометър, да знаете 1, 2, 3, 4, 5 месеца какво ще бъде времето.
Или, най-първо намирате се в едно напрежение, не знаете причините.
То е атмосферното електричество, което прави давление върху мозъка. Веднага ще гледаш да се освободиш, да го прекараш. Някой път те заболи коремът - то е излишен набран магнетизъм от атмосферата, ще гледаш да се освободиш и след туй ще пристъпиш да се лекуваш окултно. Всеки от вас е акумулатор. Човек събира, всички енергии на природата през него минават.
към втори вариант >>
То е атмосферното електричество, което прави давление върху мозъка.
(втори вариант)
То е един барометър. Вземете една болка: когато те болят ставите, ще забележите - краката ви болят, лактите ви болят, раменете, гърбът, туй означава всевъзможните дигания и падания на барометъра. Някой път се явят, някой път намалеят болките. Тъй щото ще знаете какво ще бъде времето, по вашето тяло - ще имате един прекрасен барометър, да знаете 1, 2, 3, 4, 5 месеца какво ще бъде времето. Или, най-първо намирате се в едно напрежение, не знаете причините.
То е атмосферното електричество, което прави давление върху мозъка.
Веднага ще гледаш да се освободиш, да го прекараш. Някой път те заболи коремът - то е излишен набран магнетизъм от атмосферата, ще гледаш да се освободиш и след туй ще пристъпиш да се лекуваш окултно. Всеки от вас е акумулатор. Човек събира, всички енергии на природата през него минават. Като изучавате съвременната физика, може да приложите законите на физиката, на химията, законите на биологията, на физиологията.
към втори вариант >>
Веднага ще гледаш да се освободиш, да го прекараш.
(втори вариант)
Вземете една болка: когато те болят ставите, ще забележите - краката ви болят, лактите ви болят, раменете, гърбът, туй означава всевъзможните дигания и падания на барометъра. Някой път се явят, някой път намалеят болките. Тъй щото ще знаете какво ще бъде времето, по вашето тяло - ще имате един прекрасен барометър, да знаете 1, 2, 3, 4, 5 месеца какво ще бъде времето. Или, най-първо намирате се в едно напрежение, не знаете причините. То е атмосферното електричество, което прави давление върху мозъка.
Веднага ще гледаш да се освободиш, да го прекараш.
Някой път те заболи коремът - то е излишен набран магнетизъм от атмосферата, ще гледаш да се освободиш и след туй ще пристъпиш да се лекуваш окултно. Всеки от вас е акумулатор. Човек събира, всички енергии на природата през него минават. Като изучавате съвременната физика, може да приложите законите на физиката, на химията, законите на биологията, на физиологията. Всички закони, които съществуват, може да ги приложите.
към втори вариант >>
Някой път те заболи коремът - то е излишен набран магнетизъм от атмосферата, ще гледаш да се освободиш и след туй ще пристъпиш да се лекуваш окултно.
(втори вариант)
Някой път се явят, някой път намалеят болките. Тъй щото ще знаете какво ще бъде времето, по вашето тяло - ще имате един прекрасен барометър, да знаете 1, 2, 3, 4, 5 месеца какво ще бъде времето. Или, най-първо намирате се в едно напрежение, не знаете причините. То е атмосферното електричество, което прави давление върху мозъка. Веднага ще гледаш да се освободиш, да го прекараш.
Някой път те заболи коремът - то е излишен набран магнетизъм от атмосферата, ще гледаш да се освободиш и след туй ще пристъпиш да се лекуваш окултно.
Всеки от вас е акумулатор. Човек събира, всички енергии на природата през него минават. Като изучавате съвременната физика, може да приложите законите на физиката, на химията, законите на биологията, на физиологията. Всички закони, които съществуват, може да ги приложите.
към втори вариант >>
Всеки от вас е акумулатор.
(втори вариант)
Тъй щото ще знаете какво ще бъде времето, по вашето тяло - ще имате един прекрасен барометър, да знаете 1, 2, 3, 4, 5 месеца какво ще бъде времето. Или, най-първо намирате се в едно напрежение, не знаете причините. То е атмосферното електричество, което прави давление върху мозъка. Веднага ще гледаш да се освободиш, да го прекараш. Някой път те заболи коремът - то е излишен набран магнетизъм от атмосферата, ще гледаш да се освободиш и след туй ще пристъпиш да се лекуваш окултно.
Всеки от вас е акумулатор.
Човек събира, всички енергии на природата през него минават. Като изучавате съвременната физика, може да приложите законите на физиката, на химията, законите на биологията, на физиологията. Всички закони, които съществуват, може да ги приложите.
към втори вариант >>
Човек събира, всички енергии на природата през него минават.
(втори вариант)
Или, най-първо намирате се в едно напрежение, не знаете причините. То е атмосферното електричество, което прави давление върху мозъка. Веднага ще гледаш да се освободиш, да го прекараш. Някой път те заболи коремът - то е излишен набран магнетизъм от атмосферата, ще гледаш да се освободиш и след туй ще пристъпиш да се лекуваш окултно. Всеки от вас е акумулатор.
Човек събира, всички енергии на природата през него минават.
Като изучавате съвременната физика, може да приложите законите на физиката, на химията, законите на биологията, на физиологията. Всички закони, които съществуват, може да ги приложите.
към втори вариант >>
Като изучавате съвременната физика, може да приложите законите на физиката, на химията, законите на биологията, на физиологията.
(втори вариант)
То е атмосферното електричество, което прави давление върху мозъка. Веднага ще гледаш да се освободиш, да го прекараш. Някой път те заболи коремът - то е излишен набран магнетизъм от атмосферата, ще гледаш да се освободиш и след туй ще пристъпиш да се лекуваш окултно. Всеки от вас е акумулатор. Човек събира, всички енергии на природата през него минават.
Като изучавате съвременната физика, може да приложите законите на физиката, на химията, законите на биологията, на физиологията.
Всички закони, които съществуват, може да ги приложите.
към втори вариант >>
Всички закони, които съществуват, може да ги приложите.
(втори вариант)
Веднага ще гледаш да се освободиш, да го прекараш. Някой път те заболи коремът - то е излишен набран магнетизъм от атмосферата, ще гледаш да се освободиш и след туй ще пристъпиш да се лекуваш окултно. Всеки от вас е акумулатор. Човек събира, всички енергии на природата през него минават. Като изучавате съвременната физика, може да приложите законите на физиката, на химията, законите на биологията, на физиологията.
Всички закони, които съществуват, може да ги приложите.
към втори вариант >>
Сега, една вечер, не тази вечер, ще искам да разгневим двама от вас, ще накарам да ги разгневите и ще направим един опит веднага туй разгневяване да изчезне, в 5-10 минути да мине във весело разположение и да видите смените на енергиите.
(втори вариант)
Сега, една вечер, не тази вечер, ще искам да разгневим двама от вас, ще накарам да ги разгневите и ще направим един опит веднага туй разгневяване да изчезне, в 5-10 минути да мине във весело разположение и да видите смените на енергиите.
Смяна на енергиите. Сега, някой казва, не иска да се влияе. Как? Ще се влияеш, и оттатък ще минеш. Най-смешното нещо - чел някой някоя книга и казва: «Имам известни теории.» «Ама, казва, аз съм учен човек.» Какъв учен човек, то те е страх - вечерно време като ходи, на четири му са очите от страх. «Но аз обичам да ходя благородно, обичам да се обличам добре.» Аз зная, хората ти влияят, то не е едно твое подбуждение, теб те е страх от хората.
към втори вариант >>
Смяна на енергиите.
(втори вариант)
Сега, една вечер, не тази вечер, ще искам да разгневим двама от вас, ще накарам да ги разгневите и ще направим един опит веднага туй разгневяване да изчезне, в 5-10 минути да мине във весело разположение и да видите смените на енергиите.
Смяна на енергиите.
Сега, някой казва, не иска да се влияе. Как? Ще се влияеш, и оттатък ще минеш. Най-смешното нещо - чел някой някоя книга и казва: «Имам известни теории.» «Ама, казва, аз съм учен човек.» Какъв учен човек, то те е страх - вечерно време като ходи, на четири му са очите от страх. «Но аз обичам да ходя благородно, обичам да се обличам добре.» Аз зная, хората ти влияят, то не е едно твое подбуждение, теб те е страх от хората. Намерете една ваша мисъл, оригинална, аз не казвам сега да се съблечете голи.
към втори вариант >>
Сега, някой казва, не иска да се влияе. Как?
(втори вариант)
Сега, една вечер, не тази вечер, ще искам да разгневим двама от вас, ще накарам да ги разгневите и ще направим един опит веднага туй разгневяване да изчезне, в 5-10 минути да мине във весело разположение и да видите смените на енергиите. Смяна на енергиите.
Сега, някой казва, не иска да се влияе. Как?
Ще се влияеш, и оттатък ще минеш. Най-смешното нещо - чел някой някоя книга и казва: «Имам известни теории.» «Ама, казва, аз съм учен човек.» Какъв учен човек, то те е страх - вечерно време като ходи, на четири му са очите от страх. «Но аз обичам да ходя благородно, обичам да се обличам добре.» Аз зная, хората ти влияят, то не е едно твое подбуждение, теб те е страх от хората. Намерете една ваша мисъл, оригинална, аз не казвам сега да се съблечете голи. Не да намериш чуждото, то е един чужд капитал, то е хубаво, ние сме се ползували, но да намерим припечеленото, нашето, собственото, което да го обработим.
към втори вариант >>
Ще се влияеш, и оттатък ще минеш.
(втори вариант)
Сега, една вечер, не тази вечер, ще искам да разгневим двама от вас, ще накарам да ги разгневите и ще направим един опит веднага туй разгневяване да изчезне, в 5-10 минути да мине във весело разположение и да видите смените на енергиите. Смяна на енергиите. Сега, някой казва, не иска да се влияе. Как?
Ще се влияеш, и оттатък ще минеш.
Най-смешното нещо - чел някой някоя книга и казва: «Имам известни теории.» «Ама, казва, аз съм учен човек.» Какъв учен човек, то те е страх - вечерно време като ходи, на четири му са очите от страх. «Но аз обичам да ходя благородно, обичам да се обличам добре.» Аз зная, хората ти влияят, то не е едно твое подбуждение, теб те е страх от хората. Намерете една ваша мисъл, оригинална, аз не казвам сега да се съблечете голи. Не да намериш чуждото, то е един чужд капитал, то е хубаво, ние сме се ползували, но да намерим припечеленото, нашето, собственото, което да го обработим. Имаме наследствени черти, индивидуалност.
към втори вариант >>
Най-смешното нещо - чел някой някоя книга и казва: «Имам известни теории.» «Ама, казва, аз съм учен човек.» Какъв учен човек, то те е страх - вечерно време като ходи, на четири му са очите от страх.
(втори вариант)
Сега, една вечер, не тази вечер, ще искам да разгневим двама от вас, ще накарам да ги разгневите и ще направим един опит веднага туй разгневяване да изчезне, в 5-10 минути да мине във весело разположение и да видите смените на енергиите. Смяна на енергиите. Сега, някой казва, не иска да се влияе. Как? Ще се влияеш, и оттатък ще минеш.
Най-смешното нещо - чел някой някоя книга и казва: «Имам известни теории.» «Ама, казва, аз съм учен човек.» Какъв учен човек, то те е страх - вечерно време като ходи, на четири му са очите от страх.
«Но аз обичам да ходя благородно, обичам да се обличам добре.» Аз зная, хората ти влияят, то не е едно твое подбуждение, теб те е страх от хората. Намерете една ваша мисъл, оригинална, аз не казвам сега да се съблечете голи. Не да намериш чуждото, то е един чужд капитал, то е хубаво, ние сме се ползували, но да намерим припечеленото, нашето, собственото, което да го обработим. Имаме наследствени черти, индивидуалност. Правите нещо - тя е наследствена черта.
към втори вариант >>
«Но аз обичам да ходя благородно, обичам да се обличам добре.» Аз зная, хората ти влияят, то не е едно твое подбуждение, теб те е страх от хората.
(втори вариант)
Сега, една вечер, не тази вечер, ще искам да разгневим двама от вас, ще накарам да ги разгневите и ще направим един опит веднага туй разгневяване да изчезне, в 5-10 минути да мине във весело разположение и да видите смените на енергиите. Смяна на енергиите. Сега, някой казва, не иска да се влияе. Как? Ще се влияеш, и оттатък ще минеш. Най-смешното нещо - чел някой някоя книга и казва: «Имам известни теории.» «Ама, казва, аз съм учен човек.» Какъв учен човек, то те е страх - вечерно време като ходи, на четири му са очите от страх.
«Но аз обичам да ходя благородно, обичам да се обличам добре.» Аз зная, хората ти влияят, то не е едно твое подбуждение, теб те е страх от хората.
Намерете една ваша мисъл, оригинална, аз не казвам сега да се съблечете голи. Не да намериш чуждото, то е един чужд капитал, то е хубаво, ние сме се ползували, но да намерим припечеленото, нашето, собственото, което да го обработим. Имаме наследствени черти, индивидуалност. Правите нещо - тя е наследствена черта. Аз виждам онова куче, то е вирнало опашката си, казва: «Аз нищо не давам.» Щом се уплаши, казва тъй - (повлича я).
към втори вариант >>
Намерете една ваша мисъл, оригинална, аз не казвам сега да се съблечете голи.
(втори вариант)
Смяна на енергиите. Сега, някой казва, не иска да се влияе. Как? Ще се влияеш, и оттатък ще минеш. Най-смешното нещо - чел някой някоя книга и казва: «Имам известни теории.» «Ама, казва, аз съм учен човек.» Какъв учен човек, то те е страх - вечерно време като ходи, на четири му са очите от страх. «Но аз обичам да ходя благородно, обичам да се обличам добре.» Аз зная, хората ти влияят, то не е едно твое подбуждение, теб те е страх от хората.
Намерете една ваша мисъл, оригинална, аз не казвам сега да се съблечете голи.
Не да намериш чуждото, то е един чужд капитал, то е хубаво, ние сме се ползували, но да намерим припечеленото, нашето, собственото, което да го обработим. Имаме наследствени черти, индивидуалност. Правите нещо - тя е наследствена черта. Аз виждам онова куче, то е вирнало опашката си, казва: «Аз нищо не давам.» Щом се уплаши, казва тъй - (повлича я). Ние се намираме в едно комично положение.
към втори вариант >>
Не да намериш чуждото, то е един чужд капитал, то е хубаво, ние сме се ползували, но да намерим припечеленото, нашето, собственото, което да го обработим.
(втори вариант)
Сега, някой казва, не иска да се влияе. Как? Ще се влияеш, и оттатък ще минеш. Най-смешното нещо - чел някой някоя книга и казва: «Имам известни теории.» «Ама, казва, аз съм учен човек.» Какъв учен човек, то те е страх - вечерно време като ходи, на четири му са очите от страх. «Но аз обичам да ходя благородно, обичам да се обличам добре.» Аз зная, хората ти влияят, то не е едно твое подбуждение, теб те е страх от хората. Намерете една ваша мисъл, оригинална, аз не казвам сега да се съблечете голи.
Не да намериш чуждото, то е един чужд капитал, то е хубаво, ние сме се ползували, но да намерим припечеленото, нашето, собственото, което да го обработим.
Имаме наследствени черти, индивидуалност. Правите нещо - тя е наследствена черта. Аз виждам онова куче, то е вирнало опашката си, казва: «Аз нищо не давам.» Щом се уплаши, казва тъй - (повлича я). Ние се намираме в едно комично положение. Ако тебе най-малките неща те стряскат, каква разлика има между едно четвероного и един човек?
към втори вариант >>
Имаме наследствени черти, индивидуалност.
(втори вариант)
Ще се влияеш, и оттатък ще минеш. Най-смешното нещо - чел някой някоя книга и казва: «Имам известни теории.» «Ама, казва, аз съм учен човек.» Какъв учен човек, то те е страх - вечерно време като ходи, на четири му са очите от страх. «Но аз обичам да ходя благородно, обичам да се обличам добре.» Аз зная, хората ти влияят, то не е едно твое подбуждение, теб те е страх от хората. Намерете една ваша мисъл, оригинална, аз не казвам сега да се съблечете голи. Не да намериш чуждото, то е един чужд капитал, то е хубаво, ние сме се ползували, но да намерим припечеленото, нашето, собственото, което да го обработим.
Имаме наследствени черти, индивидуалност.
Правите нещо - тя е наследствена черта. Аз виждам онова куче, то е вирнало опашката си, казва: «Аз нищо не давам.» Щом се уплаши, казва тъй - (повлича я). Ние се намираме в едно комично положение. Ако тебе най-малките неща те стряскат, каква разлика има между едно четвероного и един човек? Като срещна едно куче, ще кажа: «Вдигни си опашката!
към втори вариант >>
Правите нещо - тя е наследствена черта.
(втори вариант)
Най-смешното нещо - чел някой някоя книга и казва: «Имам известни теории.» «Ама, казва, аз съм учен човек.» Какъв учен човек, то те е страх - вечерно време като ходи, на четири му са очите от страх. «Но аз обичам да ходя благородно, обичам да се обличам добре.» Аз зная, хората ти влияят, то не е едно твое подбуждение, теб те е страх от хората. Намерете една ваша мисъл, оригинална, аз не казвам сега да се съблечете голи. Не да намериш чуждото, то е един чужд капитал, то е хубаво, ние сме се ползували, но да намерим припечеленото, нашето, собственото, което да го обработим. Имаме наследствени черти, индивидуалност.
Правите нещо - тя е наследствена черта.
Аз виждам онова куче, то е вирнало опашката си, казва: «Аз нищо не давам.» Щом се уплаши, казва тъй - (повлича я). Ние се намираме в едно комично положение. Ако тебе най-малките неща те стряскат, каква разлика има между едно четвероного и един човек? Като срещна едно куче, ще кажа: «Вдигни си опашката! » Туй куче хубаво разрешава въпроса.
към втори вариант >>
Аз виждам онова куче, то е вирнало опашката си, казва: «Аз нищо не давам.» Щом се уплаши, казва тъй - (повлича я).
(втори вариант)
«Но аз обичам да ходя благородно, обичам да се обличам добре.» Аз зная, хората ти влияят, то не е едно твое подбуждение, теб те е страх от хората. Намерете една ваша мисъл, оригинална, аз не казвам сега да се съблечете голи. Не да намериш чуждото, то е един чужд капитал, то е хубаво, ние сме се ползували, но да намерим припечеленото, нашето, собственото, което да го обработим. Имаме наследствени черти, индивидуалност. Правите нещо - тя е наследствена черта.
Аз виждам онова куче, то е вирнало опашката си, казва: «Аз нищо не давам.» Щом се уплаши, казва тъй - (повлича я).
Ние се намираме в едно комично положение. Ако тебе най-малките неща те стряскат, каква разлика има между едно четвероного и един човек? Като срещна едно куче, ще кажа: «Вдигни си опашката! » Туй куче хубаво разрешава въпроса. Нагоре е опашката; и защо си завива опашката?
към втори вариант >>
Ние се намираме в едно комично положение.
(втори вариант)
Намерете една ваша мисъл, оригинална, аз не казвам сега да се съблечете голи. Не да намериш чуждото, то е един чужд капитал, то е хубаво, ние сме се ползували, но да намерим припечеленото, нашето, собственото, което да го обработим. Имаме наследствени черти, индивидуалност. Правите нещо - тя е наследствена черта. Аз виждам онова куче, то е вирнало опашката си, казва: «Аз нищо не давам.» Щом се уплаши, казва тъй - (повлича я).
Ние се намираме в едно комично положение.
Ако тебе най-малките неща те стряскат, каква разлика има между едно четвероного и един човек? Като срещна едно куче, ще кажа: «Вдигни си опашката! » Туй куче хубаво разрешава въпроса. Нагоре е опашката; и защо си завива опашката? Когато вземете нещо, нали тъй си подвивате ръката?
към втори вариант >>
Ако тебе най-малките неща те стряскат, каква разлика има между едно четвероного и един човек?
(втори вариант)
Не да намериш чуждото, то е един чужд капитал, то е хубаво, ние сме се ползували, но да намерим припечеленото, нашето, собственото, което да го обработим. Имаме наследствени черти, индивидуалност. Правите нещо - тя е наследствена черта. Аз виждам онова куче, то е вирнало опашката си, казва: «Аз нищо не давам.» Щом се уплаши, казва тъй - (повлича я). Ние се намираме в едно комично положение.
Ако тебе най-малките неща те стряскат, каква разлика има между едно четвероного и един човек?
Като срещна едно куче, ще кажа: «Вдигни си опашката! » Туй куче хубаво разрешава въпроса. Нагоре е опашката; и защо си завива опашката? Когато вземете нещо, нали тъй си подвивате ръката? Туй куче с опашката казва: «Не знаеш ли, че аз на целия свят заповядвам?
към втори вариант >>
Като срещна едно куче, ще кажа: «Вдигни си опашката!
(втори вариант)
Имаме наследствени черти, индивидуалност. Правите нещо - тя е наследствена черта. Аз виждам онова куче, то е вирнало опашката си, казва: «Аз нищо не давам.» Щом се уплаши, казва тъй - (повлича я). Ние се намираме в едно комично положение. Ако тебе най-малките неща те стряскат, каква разлика има между едно четвероного и един човек?
Като срещна едно куче, ще кажа: «Вдигни си опашката!
» Туй куче хубаво разрешава въпроса. Нагоре е опашката; и защо си завива опашката? Когато вземете нещо, нали тъй си подвивате ръката? Туй куче с опашката казва: «Не знаеш ли, че аз на целия свят заповядвам? », но щом се уплашиш, пущаш.
към втори вариант >>
» Туй куче хубаво разрешава въпроса.
(втори вариант)
Правите нещо - тя е наследствена черта. Аз виждам онова куче, то е вирнало опашката си, казва: «Аз нищо не давам.» Щом се уплаши, казва тъй - (повлича я). Ние се намираме в едно комично положение. Ако тебе най-малките неща те стряскат, каква разлика има между едно четвероного и един човек? Като срещна едно куче, ще кажа: «Вдигни си опашката!
» Туй куче хубаво разрешава въпроса.
Нагоре е опашката; и защо си завива опашката? Когато вземете нещо, нали тъй си подвивате ръката? Туй куче с опашката казва: «Не знаеш ли, че аз на целия свят заповядвам? », но щом се уплашиш, пущаш.
към втори вариант >>
Нагоре е опашката; и защо си завива опашката?
(втори вариант)
Аз виждам онова куче, то е вирнало опашката си, казва: «Аз нищо не давам.» Щом се уплаши, казва тъй - (повлича я). Ние се намираме в едно комично положение. Ако тебе най-малките неща те стряскат, каква разлика има между едно четвероного и един човек? Като срещна едно куче, ще кажа: «Вдигни си опашката! » Туй куче хубаво разрешава въпроса.
Нагоре е опашката; и защо си завива опашката?
Когато вземете нещо, нали тъй си подвивате ръката? Туй куче с опашката казва: «Не знаеш ли, че аз на целия свят заповядвам? », но щом се уплашиш, пущаш.
към втори вариант >>
Когато вземете нещо, нали тъй си подвивате ръката?
(втори вариант)
Ние се намираме в едно комично положение. Ако тебе най-малките неща те стряскат, каква разлика има между едно четвероного и един човек? Като срещна едно куче, ще кажа: «Вдигни си опашката! » Туй куче хубаво разрешава въпроса. Нагоре е опашката; и защо си завива опашката?
Когато вземете нещо, нали тъй си подвивате ръката?
Туй куче с опашката казва: «Не знаеш ли, че аз на целия свят заповядвам? », но щом се уплашиш, пущаш.
към втори вариант >>
Туй куче с опашката казва: «Не знаеш ли, че аз на целия свят заповядвам?
(втори вариант)
Ако тебе най-малките неща те стряскат, каква разлика има между едно четвероного и един човек? Като срещна едно куче, ще кажа: «Вдигни си опашката! » Туй куче хубаво разрешава въпроса. Нагоре е опашката; и защо си завива опашката? Когато вземете нещо, нали тъй си подвивате ръката?
Туй куче с опашката казва: «Не знаеш ли, че аз на целия свят заповядвам?
», но щом се уплашиш, пущаш.
към втори вариант >>
», но щом се уплашиш, пущаш.
(втори вариант)
Като срещна едно куче, ще кажа: «Вдигни си опашката! » Туй куче хубаво разрешава въпроса. Нагоре е опашката; и защо си завива опашката? Когато вземете нещо, нали тъй си подвивате ръката? Туй куче с опашката казва: «Не знаеш ли, че аз на целия свят заповядвам?
», но щом се уплашиш, пущаш.
към втори вариант >>
Човек, като се ражда, е едно куче с опашка завита (фиг.
(втори вариант)
Човек, като се ражда, е едно куче с опашка завита (фиг.
4.1); като умира, пуща опашката. Роденият човек е живото куче, умрелият човек е страхливото куче. Роденият човек е живото куче, което казва: «Трябва да знаеш, аз много неща разбирам», а умрелият човек, това е страхливото куче. Опашката му е завита надолу. Чисти му са ръцете, няма за какво да се държи.
към втори вариант >>
4.1); като умира, пуща опашката.
(втори вариант)
Човек, като се ражда, е едно куче с опашка завита (фиг.
4.1); като умира, пуща опашката.
Роденият човек е живото куче, умрелият човек е страхливото куче. Роденият човек е живото куче, което казва: «Трябва да знаеш, аз много неща разбирам», а умрелият човек, това е страхливото куче. Опашката му е завита надолу. Чисти му са ръцете, няма за какво да се държи. Психологически този факт е верен.
към втори вариант >>
Роденият човек е живото куче, умрелият човек е страхливото куче.
(втори вариант)
Човек, като се ражда, е едно куче с опашка завита (фиг. 4.1); като умира, пуща опашката.
Роденият човек е живото куче, умрелият човек е страхливото куче.
Роденият човек е живото куче, което казва: «Трябва да знаеш, аз много неща разбирам», а умрелият човек, това е страхливото куче. Опашката му е завита надолу. Чисти му са ръцете, няма за какво да се държи. Психологически този факт е верен. Най-после казвате: «Нищо не ме интересува.» Значи вий сте един мъртъв човек, нямате вече желания.
към втори вариант >>
Роденият човек е живото куче, което казва: «Трябва да знаеш, аз много неща разбирам», а умрелият човек, това е страхливото куче.
(втори вариант)
Човек, като се ражда, е едно куче с опашка завита (фиг. 4.1); като умира, пуща опашката. Роденият човек е живото куче, умрелият човек е страхливото куче.
Роденият човек е живото куче, което казва: «Трябва да знаеш, аз много неща разбирам», а умрелият човек, това е страхливото куче.
Опашката му е завита надолу. Чисти му са ръцете, няма за какво да се държи. Психологически този факт е верен. Най-после казвате: «Нищо не ме интересува.» Значи вий сте един мъртъв човек, нямате вече желания. Е, за какво трябва да се държите?
към втори вариант >>
Опашката му е завита надолу.
(втори вариант)
Човек, като се ражда, е едно куче с опашка завита (фиг. 4.1); като умира, пуща опашката. Роденият човек е живото куче, умрелият човек е страхливото куче. Роденият човек е живото куче, което казва: «Трябва да знаеш, аз много неща разбирам», а умрелият човек, това е страхливото куче.
Опашката му е завита надолу.
Чисти му са ръцете, няма за какво да се държи. Психологически този факт е верен. Най-после казвате: «Нищо не ме интересува.» Значи вий сте един мъртъв човек, нямате вече желания. Е, за какво трябва да се държите? Не, не, разрешението на въпроса не е да убиете (всяко желание).
към втори вариант >>
Чисти му са ръцете, няма за какво да се държи.
(втори вариант)
Човек, като се ражда, е едно куче с опашка завита (фиг. 4.1); като умира, пуща опашката. Роденият човек е живото куче, умрелият човек е страхливото куче. Роденият човек е живото куче, което казва: «Трябва да знаеш, аз много неща разбирам», а умрелият човек, това е страхливото куче. Опашката му е завита надолу.
Чисти му са ръцете, няма за какво да се държи.
Психологически този факт е верен. Най-после казвате: «Нищо не ме интересува.» Значи вий сте един мъртъв човек, нямате вече желания. Е, за какво трябва да се държите? Не, не, разрешението на въпроса не е да убиете (всяко желание). И ако теософите бяха онези - онзи, който е писал, не е казал: «не убий», то е един крив превод.
към втори вариант >>
Психологически този факт е верен.
(втори вариант)
4.1); като умира, пуща опашката. Роденият човек е живото куче, умрелият човек е страхливото куче. Роденият човек е живото куче, което казва: «Трябва да знаеш, аз много неща разбирам», а умрелият човек, това е страхливото куче. Опашката му е завита надолу. Чисти му са ръцете, няма за какво да се държи.
Психологически този факт е верен.
Най-после казвате: «Нищо не ме интересува.» Значи вий сте един мъртъв човек, нямате вече желания. Е, за какво трябва да се държите? Не, не, разрешението на въпроса не е да убиете (всяко желание). И ако теософите бяха онези - онзи, който е писал, не е казал: «не убий», то е един крив превод. Остави всяко желание на себе си и се занимавай само с едно в даден случай.
към втори вариант >>
Най-после казвате: «Нищо не ме интересува.» Значи вий сте един мъртъв човек, нямате вече желания.
(втори вариант)
Роденият човек е живото куче, умрелият човек е страхливото куче. Роденият човек е живото куче, което казва: «Трябва да знаеш, аз много неща разбирам», а умрелият човек, това е страхливото куче. Опашката му е завита надолу. Чисти му са ръцете, няма за какво да се държи. Психологически този факт е верен.
Най-после казвате: «Нищо не ме интересува.» Значи вий сте един мъртъв човек, нямате вече желания.
Е, за какво трябва да се държите? Не, не, разрешението на въпроса не е да убиете (всяко желание). И ако теософите бяха онези - онзи, който е писал, не е казал: «не убий», то е един крив превод. Остави всяко желание на себе си и се занимавай само с едно в даден случай. Защото желанието да бъдеш съвършен е първото желание.
към втори вариант >>
Е, за какво трябва да се държите?
(втори вариант)
Роденият човек е живото куче, което казва: «Трябва да знаеш, аз много неща разбирам», а умрелият човек, това е страхливото куче. Опашката му е завита надолу. Чисти му са ръцете, няма за какво да се държи. Психологически този факт е верен. Най-после казвате: «Нищо не ме интересува.» Значи вий сте един мъртъв човек, нямате вече желания.
Е, за какво трябва да се държите?
Не, не, разрешението на въпроса не е да убиете (всяко желание). И ако теософите бяха онези - онзи, който е писал, не е казал: «не убий», то е един крив превод. Остави всяко желание на себе си и се занимавай само с едно в даден случай. Защото желанието да бъдеш съвършен е първото желание. Не е ли желание, мисъл ли е то?
към втори вариант >>
Не, не, разрешението на въпроса не е да убиете (всяко желание).
(втори вариант)
Опашката му е завита надолу. Чисти му са ръцете, няма за какво да се държи. Психологически този факт е верен. Най-после казвате: «Нищо не ме интересува.» Значи вий сте един мъртъв човек, нямате вече желания. Е, за какво трябва да се държите?
Не, не, разрешението на въпроса не е да убиете (всяко желание).
И ако теософите бяха онези - онзи, който е писал, не е казал: «не убий», то е един крив превод. Остави всяко желание на себе си и се занимавай само с едно в даден случай. Защото желанието да бъдеш съвършен е първото желание. Не е ли желание, мисъл ли е то? В мисълта само ще имаш подтик да се повдигнеш.
към втори вариант >>
И ако теософите бяха онези - онзи, който е писал, не е казал: «не убий», то е един крив превод.
(втори вариант)
Чисти му са ръцете, няма за какво да се държи. Психологически този факт е верен. Най-после казвате: «Нищо не ме интересува.» Значи вий сте един мъртъв човек, нямате вече желания. Е, за какво трябва да се държите? Не, не, разрешението на въпроса не е да убиете (всяко желание).
И ако теософите бяха онези - онзи, който е писал, не е казал: «не убий», то е един крив превод.
Остави всяко желание на себе си и се занимавай само с едно в даден случай. Защото желанието да бъдеш съвършен е първото желание. Не е ли желание, мисъл ли е то? В мисълта само ще имаш подтик да се повдигнеш. Казват - чиста мисъл.
към втори вариант >>
Остави всяко желание на себе си и се занимавай само с едно в даден случай.
(втори вариант)
Психологически този факт е верен. Най-после казвате: «Нищо не ме интересува.» Значи вий сте един мъртъв човек, нямате вече желания. Е, за какво трябва да се държите? Не, не, разрешението на въпроса не е да убиете (всяко желание). И ако теософите бяха онези - онзи, който е писал, не е казал: «не убий», то е един крив превод.
Остави всяко желание на себе си и се занимавай само с едно в даден случай.
Защото желанието да бъдеш съвършен е първото желание. Не е ли желание, мисъл ли е то? В мисълта само ще имаш подтик да се повдигнеш. Казват - чиста мисъл. Казвам - чисто желание.
към втори вариант >>
Защото желанието да бъдеш съвършен е първото желание.
(втори вариант)
Най-после казвате: «Нищо не ме интересува.» Значи вий сте един мъртъв човек, нямате вече желания. Е, за какво трябва да се държите? Не, не, разрешението на въпроса не е да убиете (всяко желание). И ако теософите бяха онези - онзи, който е писал, не е казал: «не убий», то е един крив превод. Остави всяко желание на себе си и се занимавай само с едно в даден случай.
Защото желанието да бъдеш съвършен е първото желание.
Не е ли желание, мисъл ли е то? В мисълта само ще имаш подтик да се повдигнеш. Казват - чиста мисъл. Казвам - чисто желание. Чистото желание е толкова силно, колкото и чистата мисъл.
към втори вариант >>
Не е ли желание, мисъл ли е то?
(втори вариант)
Е, за какво трябва да се държите? Не, не, разрешението на въпроса не е да убиете (всяко желание). И ако теософите бяха онези - онзи, който е писал, не е казал: «не убий», то е един крив превод. Остави всяко желание на себе си и се занимавай само с едно в даден случай. Защото желанието да бъдеш съвършен е първото желание.
Не е ли желание, мисъл ли е то?
В мисълта само ще имаш подтик да се повдигнеш. Казват - чиста мисъл. Казвам - чисто желание. Чистото желание е толкова силно, колкото и чистата мисъл. Но желанието и мисълта вървят в две противоположни посоки.
към втори вариант >>
В мисълта само ще имаш подтик да се повдигнеш.
(втори вариант)
Не, не, разрешението на въпроса не е да убиете (всяко желание). И ако теософите бяха онези - онзи, който е писал, не е казал: «не убий», то е един крив превод. Остави всяко желание на себе си и се занимавай само с едно в даден случай. Защото желанието да бъдеш съвършен е първото желание. Не е ли желание, мисъл ли е то?
В мисълта само ще имаш подтик да се повдигнеш.
Казват - чиста мисъл. Казвам - чисто желание. Чистото желание е толкова силно, колкото и чистата мисъл. Но желанието и мисълта вървят в две противоположни посоки. Нечистата мисъл е толкова силна, колкото нечистото желание.
към втори вариант >>
Казват - чиста мисъл.
(втори вариант)
И ако теософите бяха онези - онзи, който е писал, не е казал: «не убий», то е един крив превод. Остави всяко желание на себе си и се занимавай само с едно в даден случай. Защото желанието да бъдеш съвършен е първото желание. Не е ли желание, мисъл ли е то? В мисълта само ще имаш подтик да се повдигнеш.
Казват - чиста мисъл.
Казвам - чисто желание. Чистото желание е толкова силно, колкото и чистата мисъл. Но желанието и мисълта вървят в две противоположни посоки. Нечистата мисъл е толкова силна, колкото нечистото желание. Те са полюси.
към втори вариант >>
Казвам - чисто желание.
(втори вариант)
Остави всяко желание на себе си и се занимавай само с едно в даден случай. Защото желанието да бъдеш съвършен е първото желание. Не е ли желание, мисъл ли е то? В мисълта само ще имаш подтик да се повдигнеш. Казват - чиста мисъл.
Казвам - чисто желание.
Чистото желание е толкова силно, колкото и чистата мисъл. Но желанието и мисълта вървят в две противоположни посоки. Нечистата мисъл е толкова силна, колкото нечистото желание. Те са полюси. Казвам: в дадения случай - с едно желание.
към втори вариант >>
Чистото желание е толкова силно, колкото и чистата мисъл.
(втори вариант)
Защото желанието да бъдеш съвършен е първото желание. Не е ли желание, мисъл ли е то? В мисълта само ще имаш подтик да се повдигнеш. Казват - чиста мисъл. Казвам - чисто желание.
Чистото желание е толкова силно, колкото и чистата мисъл.
Но желанието и мисълта вървят в две противоположни посоки. Нечистата мисъл е толкова силна, колкото нечистото желание. Те са полюси. Казвам: в дадения случай - с едно желание.
към втори вариант >>
Но желанието и мисълта вървят в две противоположни посоки.
(втори вариант)
Не е ли желание, мисъл ли е то? В мисълта само ще имаш подтик да се повдигнеш. Казват - чиста мисъл. Казвам - чисто желание. Чистото желание е толкова силно, колкото и чистата мисъл.
Но желанието и мисълта вървят в две противоположни посоки.
Нечистата мисъл е толкова силна, колкото нечистото желание. Те са полюси. Казвам: в дадения случай - с едно желание.
към втори вариант >>
Нечистата мисъл е толкова силна, колкото нечистото желание.
(втори вариант)
В мисълта само ще имаш подтик да се повдигнеш. Казват - чиста мисъл. Казвам - чисто желание. Чистото желание е толкова силно, колкото и чистата мисъл. Но желанието и мисълта вървят в две противоположни посоки.
Нечистата мисъл е толкова силна, колкото нечистото желание.
Те са полюси. Казвам: в дадения случай - с едно желание.
към втори вариант >>
Те са полюси.
(втори вариант)
Казват - чиста мисъл. Казвам - чисто желание. Чистото желание е толкова силно, колкото и чистата мисъл. Но желанието и мисълта вървят в две противоположни посоки. Нечистата мисъл е толкова силна, колкото нечистото желание.
Те са полюси.
Казвам: в дадения случай - с едно желание.
към втори вариант >>
Казвам: в дадения случай - с едно желание.
(втори вариант)
Казвам - чисто желание. Чистото желание е толкова силно, колкото и чистата мисъл. Но желанието и мисълта вървят в две противоположни посоки. Нечистата мисъл е толкова силна, колкото нечистото желание. Те са полюси.
Казвам: в дадения случай - с едно желание.
към втори вариант >>
Искаш да бъдеш съвършен. Защо?
(втори вариант)
Искаш да бъдеш съвършен. Защо?
Защото в този стремеж [към] съвършенство всички желания може да се хармонизират. Законът на съвършенството има условия, начини, методи да хармонизира всички противоречиви желания в света. Висшите същества над нас - разбирам висшите същества, които обгръщат нашето съзнание, проникват, в тяхното съзнание живеем тъй, както в светлината, - каквото и да направим на Земята, каквото и противоречиво действие да направим, силата, която излиза от това желание, те използуват. Нашите мисли и нашите желания са като малки извори, които те използуват, както ние - дърветата и изворите. Енергиите, които излизат от нашите мисли и желания, те ги използуват.
към втори вариант >>
Защото в този стремеж [към] съвършенство всички желания може да се хармонизират.
(втори вариант)
Искаш да бъдеш съвършен. Защо?
Защото в този стремеж [към] съвършенство всички желания може да се хармонизират.
Законът на съвършенството има условия, начини, методи да хармонизира всички противоречиви желания в света. Висшите същества над нас - разбирам висшите същества, които обгръщат нашето съзнание, проникват, в тяхното съзнание живеем тъй, както в светлината, - каквото и да направим на Земята, каквото и противоречиво действие да направим, силата, която излиза от това желание, те използуват. Нашите мисли и нашите желания са като малки извори, които те използуват, както ние - дърветата и изворите. Енергиите, които излизат от нашите мисли и желания, те ги използуват. Дали ти ще се гневиш, или ще мислиш добро или зло, той мисли най-първо - енергията, която ще излезне из твоята мисъл, електричеството, той използува тази енергия за себе си.
към втори вариант >>
Законът на съвършенството има условия, начини, методи да хармонизира всички противоречиви желания в света.
(втори вариант)
Искаш да бъдеш съвършен. Защо? Защото в този стремеж [към] съвършенство всички желания може да се хармонизират.
Законът на съвършенството има условия, начини, методи да хармонизира всички противоречиви желания в света.
Висшите същества над нас - разбирам висшите същества, които обгръщат нашето съзнание, проникват, в тяхното съзнание живеем тъй, както в светлината, - каквото и да направим на Земята, каквото и противоречиво действие да направим, силата, която излиза от това желание, те използуват. Нашите мисли и нашите желания са като малки извори, които те използуват, както ние - дърветата и изворите. Енергиите, които излизат от нашите мисли и желания, те ги използуват. Дали ти ще се гневиш, или ще мислиш добро или зло, той мисли най-първо - енергията, която ще излезне из твоята мисъл, електричеството, той използува тази енергия за себе си.
към втори вариант >>
Висшите същества над нас - разбирам висшите същества, които обгръщат нашето съзнание, проникват, в тяхното съзнание живеем тъй, както в светлината, - каквото и да направим на Земята, каквото и противоречиво действие да направим, силата, която излиза от това желание, те използуват.
(втори вариант)
Искаш да бъдеш съвършен. Защо? Защото в този стремеж [към] съвършенство всички желания може да се хармонизират. Законът на съвършенството има условия, начини, методи да хармонизира всички противоречиви желания в света.
Висшите същества над нас - разбирам висшите същества, които обгръщат нашето съзнание, проникват, в тяхното съзнание живеем тъй, както в светлината, - каквото и да направим на Земята, каквото и противоречиво действие да направим, силата, която излиза от това желание, те използуват.
Нашите мисли и нашите желания са като малки извори, които те използуват, както ние - дърветата и изворите. Енергиите, които излизат от нашите мисли и желания, те ги използуват. Дали ти ще се гневиш, или ще мислиш добро или зло, той мисли най-първо - енергията, която ще излезне из твоята мисъл, електричеството, той използува тази енергия за себе си.
към втори вариант >>
Нашите мисли и нашите желания са като малки извори, които те използуват, както ние - дърветата и изворите.
(втори вариант)
Искаш да бъдеш съвършен. Защо? Защото в този стремеж [към] съвършенство всички желания може да се хармонизират. Законът на съвършенството има условия, начини, методи да хармонизира всички противоречиви желания в света. Висшите същества над нас - разбирам висшите същества, които обгръщат нашето съзнание, проникват, в тяхното съзнание живеем тъй, както в светлината, - каквото и да направим на Земята, каквото и противоречиво действие да направим, силата, която излиза от това желание, те използуват.
Нашите мисли и нашите желания са като малки извори, които те използуват, както ние - дърветата и изворите.
Енергиите, които излизат от нашите мисли и желания, те ги използуват. Дали ти ще се гневиш, или ще мислиш добро или зло, той мисли най-първо - енергията, която ще излезне из твоята мисъл, електричеството, той използува тази енергия за себе си.
към втори вариант >>
Енергиите, които излизат от нашите мисли и желания, те ги използуват.
(втори вариант)
Искаш да бъдеш съвършен. Защо? Защото в този стремеж [към] съвършенство всички желания може да се хармонизират. Законът на съвършенството има условия, начини, методи да хармонизира всички противоречиви желания в света. Висшите същества над нас - разбирам висшите същества, които обгръщат нашето съзнание, проникват, в тяхното съзнание живеем тъй, както в светлината, - каквото и да направим на Земята, каквото и противоречиво действие да направим, силата, която излиза от това желание, те използуват. Нашите мисли и нашите желания са като малки извори, които те използуват, както ние - дърветата и изворите.
Енергиите, които излизат от нашите мисли и желания, те ги използуват.
Дали ти ще се гневиш, или ще мислиш добро или зло, той мисли най-първо - енергията, която ще излезне из твоята мисъл, електричеството, той използува тази енергия за себе си.
към втори вариант >>
Дали ти ще се гневиш, или ще мислиш добро или зло, той мисли най-първо - енергията, която ще излезне из твоята мисъл, електричеството, той използува тази енергия за себе си.
(втори вариант)
Защото в този стремеж [към] съвършенство всички желания може да се хармонизират. Законът на съвършенството има условия, начини, методи да хармонизира всички противоречиви желания в света. Висшите същества над нас - разбирам висшите същества, които обгръщат нашето съзнание, проникват, в тяхното съзнание живеем тъй, както в светлината, - каквото и да направим на Земята, каквото и противоречиво действие да направим, силата, която излиза от това желание, те използуват. Нашите мисли и нашите желания са като малки извори, които те използуват, както ние - дърветата и изворите. Енергиите, които излизат от нашите мисли и желания, те ги използуват.
Дали ти ще се гневиш, или ще мислиш добро или зло, той мисли най-първо - енергията, която ще излезне из твоята мисъл, електричеството, той използува тази енергия за себе си.
към втори вариант >>
Та, като казвам: в Бога няма противоречие - какъвто и живот да имам, няма противоречие за Него.
(втори вариант)
Та, като казвам: в Бога няма противоречие - какъвто и живот да имам, няма противоречие за Него.
Бог застъпва за нашето право, казва: «Туй, което ти правиш, не е добре за твоето развитие.» От наше гледище е тъй, то се отнася само до мен, понеже грехът спира моето развитие, временно може би, но по отношение на Козмоса, Вселената няма да почувствува, но по отношение на мен е едно спъване вътре в развоя.
към втори вариант >>
Бог застъпва за нашето право, казва: «Туй, което ти правиш, не е добре за твоето развитие.» От наше гледище е тъй, то се отнася само до мен, понеже грехът спира моето развитие, временно може би, но по отношение на Козмоса, Вселената няма да почувствува, но по отношение на мен е едно спъване вътре в развоя.
(втори вариант)
Та, като казвам: в Бога няма противоречие - какъвто и живот да имам, няма противоречие за Него.
Бог застъпва за нашето право, казва: «Туй, което ти правиш, не е добре за твоето развитие.» От наше гледище е тъй, то се отнася само до мен, понеже грехът спира моето развитие, временно може би, но по отношение на Козмоса, Вселената няма да почувствува, но по отношение на мен е едно спъване вътре в развоя.
към втори вариант >>
Човек трябва да бъде последователен.
(втори вариант)
Човек трябва да бъде последователен.
Аз искам да ви представя нещо тъй, както си е. Ще каже някой: «Не, такива комични работи аз не правя.» Не съм срещнал тук, на Земята, човек, който да не прави комични работи. Най-първо, като се секне човек, по-комично нещо има ли? Секне се. Че то е комично.
към втори вариант >>
Аз искам да ви представя нещо тъй, както си е.
(втори вариант)
Човек трябва да бъде последователен.
Аз искам да ви представя нещо тъй, както си е.
Ще каже някой: «Не, такива комични работи аз не правя.» Не съм срещнал тук, на Земята, човек, който да не прави комични работи. Най-първо, като се секне човек, по-комично нещо има ли? Секне се. Че то е комично. После, професорът ходи, забърка задачите някъде, почеше се, ходи, дращи, жестикулира, той се пече - че то е комично нещо.
към втори вариант >>
Ще каже някой: «Не, такива комични работи аз не правя.» Не съм срещнал тук, на Земята, човек, който да не прави комични работи.
(втори вариант)
Човек трябва да бъде последователен. Аз искам да ви представя нещо тъй, както си е.
Ще каже някой: «Не, такива комични работи аз не правя.» Не съм срещнал тук, на Земята, човек, който да не прави комични работи.
Най-първо, като се секне човек, по-комично нещо има ли? Секне се. Че то е комично. После, професорът ходи, забърка задачите някъде, почеше се, ходи, дращи, жестикулира, той се пече - че то е комично нещо. Той, като си тури този пръст на главата, добие енергия, той с пръста си, с волята си, подтикне се.
към втори вариант >>
Най-първо, като се секне човек, по-комично нещо има ли?
(втори вариант)
Човек трябва да бъде последователен. Аз искам да ви представя нещо тъй, както си е. Ще каже някой: «Не, такива комични работи аз не правя.» Не съм срещнал тук, на Земята, човек, който да не прави комични работи.
Най-първо, като се секне човек, по-комично нещо има ли?
Секне се. Че то е комично. После, професорът ходи, забърка задачите някъде, почеше се, ходи, дращи, жестикулира, той се пече - че то е комично нещо. Той, като си тури този пръст на главата, добие енергия, той с пръста си, с волята си, подтикне се. Неговият пръст е една активна сила - като се почеше, той мисли вече, този човек.
към втори вариант >>
Секне се.
(втори вариант)
Човек трябва да бъде последователен. Аз искам да ви представя нещо тъй, както си е. Ще каже някой: «Не, такива комични работи аз не правя.» Не съм срещнал тук, на Земята, човек, който да не прави комични работи. Най-първо, като се секне човек, по-комично нещо има ли?
Секне се.
Че то е комично. После, професорът ходи, забърка задачите някъде, почеше се, ходи, дращи, жестикулира, той се пече - че то е комично нещо. Той, като си тури този пръст на главата, добие енергия, той с пръста си, с волята си, подтикне се. Неговият пръст е една активна сила - като се почеше, той мисли вече, този човек. Има някои професори, ако не се почеше, не може да мисли.
към втори вариант >>
Че то е комично.
(втори вариант)
Човек трябва да бъде последователен. Аз искам да ви представя нещо тъй, както си е. Ще каже някой: «Не, такива комични работи аз не правя.» Не съм срещнал тук, на Земята, човек, който да не прави комични работи. Най-първо, като се секне човек, по-комично нещо има ли? Секне се.
Че то е комично.
После, професорът ходи, забърка задачите някъде, почеше се, ходи, дращи, жестикулира, той се пече - че то е комично нещо. Той, като си тури този пръст на главата, добие енергия, той с пръста си, с волята си, подтикне се. Неговият пръст е една активна сила - като се почеше, той мисли вече, този човек. Има някои професори, ако не се почеше, не може да мисли. Има някой човек, ако не си тури пръста на челото, не може да си припомни нещо, което, да кажем, е забравил.
към втори вариант >>
После, професорът ходи, забърка задачите някъде, почеше се, ходи, дращи, жестикулира, той се пече - че то е комично нещо.
(втори вариант)
Аз искам да ви представя нещо тъй, както си е. Ще каже някой: «Не, такива комични работи аз не правя.» Не съм срещнал тук, на Земята, човек, който да не прави комични работи. Най-първо, като се секне човек, по-комично нещо има ли? Секне се. Че то е комично.
После, професорът ходи, забърка задачите някъде, почеше се, ходи, дращи, жестикулира, той се пече - че то е комично нещо.
Той, като си тури този пръст на главата, добие енергия, той с пръста си, с волята си, подтикне се. Неговият пръст е една активна сила - като се почеше, той мисли вече, този човек. Има някои професори, ако не се почеше, не може да мисли. Има някой човек, ако не си тури пръста на челото, не може да си припомни нещо, което, да кажем, е забравил. Много смешно е туй.
към втори вариант >>
Той, като си тури този пръст на главата, добие енергия, той с пръста си, с волята си, подтикне се.
(втори вариант)
Ще каже някой: «Не, такива комични работи аз не правя.» Не съм срещнал тук, на Земята, човек, който да не прави комични работи. Най-първо, като се секне човек, по-комично нещо има ли? Секне се. Че то е комично. После, професорът ходи, забърка задачите някъде, почеше се, ходи, дращи, жестикулира, той се пече - че то е комично нещо.
Той, като си тури този пръст на главата, добие енергия, той с пръста си, с волята си, подтикне се.
Неговият пръст е една активна сила - като се почеше, той мисли вече, този човек. Има някои професори, ако не се почеше, не може да мисли. Има някой човек, ако не си тури пръста на челото, не може да си припомни нещо, което, да кажем, е забравил. Много смешно е туй.
към втори вариант >>
Неговият пръст е една активна сила - като се почеше, той мисли вече, този човек.
(втори вариант)
Най-първо, като се секне човек, по-комично нещо има ли? Секне се. Че то е комично. После, професорът ходи, забърка задачите някъде, почеше се, ходи, дращи, жестикулира, той се пече - че то е комично нещо. Той, като си тури този пръст на главата, добие енергия, той с пръста си, с волята си, подтикне се.
Неговият пръст е една активна сила - като се почеше, той мисли вече, този човек.
Има някои професори, ако не се почеше, не може да мисли. Има някой човек, ако не си тури пръста на челото, не може да си припомни нещо, което, да кажем, е забравил. Много смешно е туй.
към втори вариант >>
Има някои професори, ако не се почеше, не може да мисли.
(втори вариант)
Секне се. Че то е комично. После, професорът ходи, забърка задачите някъде, почеше се, ходи, дращи, жестикулира, той се пече - че то е комично нещо. Той, като си тури този пръст на главата, добие енергия, той с пръста си, с волята си, подтикне се. Неговият пръст е една активна сила - като се почеше, той мисли вече, този човек.
Има някои професори, ако не се почеше, не може да мисли.
Има някой човек, ако не си тури пръста на челото, не може да си припомни нещо, което, да кажем, е забравил. Много смешно е туй.
към втори вариант >>
Има някой човек, ако не си тури пръста на челото, не може да си припомни нещо, което, да кажем, е забравил.
(втори вариант)
Че то е комично. После, професорът ходи, забърка задачите някъде, почеше се, ходи, дращи, жестикулира, той се пече - че то е комично нещо. Той, като си тури този пръст на главата, добие енергия, той с пръста си, с волята си, подтикне се. Неговият пръст е една активна сила - като се почеше, той мисли вече, този човек. Има някои професори, ако не се почеше, не може да мисли.
Има някой човек, ако не си тури пръста на челото, не може да си припомни нещо, което, да кажем, е забравил.
Много смешно е туй.
към втори вариант >>
Много смешно е туй.
(втори вариант)
После, професорът ходи, забърка задачите някъде, почеше се, ходи, дращи, жестикулира, той се пече - че то е комично нещо. Той, като си тури този пръст на главата, добие енергия, той с пръста си, с волята си, подтикне се. Неговият пръст е една активна сила - като се почеше, той мисли вече, този човек. Има някои професори, ако не се почеше, не може да мисли. Има някой човек, ако не си тури пръста на челото, не може да си припомни нещо, което, да кажем, е забравил.
Много смешно е туй.
към втори вариант >>
Хармоничен живот аз наричам, когато нашите действия съответствуват с действията на природата.
(втори вариант)
Хармоничен живот аз наричам, когато нашите действия съответствуват с действията на природата.
Туй наричам хармония. Когато аз свивам веждите си, да съответствува със свиване в природата. Когато моите действия съответствуват с ония в природата, когато моите движения са в хармония с козмоса. А някой като си размаха ръцете: «Хей, добре дошел! » - има ли нещо лошо в туй?
към втори вариант >>
Туй наричам хармония.
(втори вариант)
Хармоничен живот аз наричам, когато нашите действия съответствуват с действията на природата.
Туй наричам хармония.
Когато аз свивам веждите си, да съответствува със свиване в природата. Когато моите действия съответствуват с ония в природата, когато моите движения са в хармония с козмоса. А някой като си размаха ръцете: «Хей, добре дошел! » - има ли нещо лошо в туй? Няма нищо лошо.
към втори вариант >>
Когато аз свивам веждите си, да съответствува със свиване в природата.
(втори вариант)
Хармоничен живот аз наричам, когато нашите действия съответствуват с действията на природата. Туй наричам хармония.
Когато аз свивам веждите си, да съответствува със свиване в природата.
Когато моите действия съответствуват с ония в природата, когато моите движения са в хармония с козмоса. А някой като си размаха ръцете: «Хей, добре дошел! » - има ли нещо лошо в туй? Няма нищо лошо. Трябва да бъдем свободни в своите действия.
към втори вариант >>
Когато моите действия съответствуват с ония в природата, когато моите движения са в хармония с козмоса.
(втори вариант)
Хармоничен живот аз наричам, когато нашите действия съответствуват с действията на природата. Туй наричам хармония. Когато аз свивам веждите си, да съответствува със свиване в природата.
Когато моите действия съответствуват с ония в природата, когато моите движения са в хармония с козмоса.
А някой като си размаха ръцете: «Хей, добре дошел! » - има ли нещо лошо в туй? Няма нищо лошо. Трябва да бъдем свободни в своите действия. Сега, другите ще морализират: «Аз, казва, го мисля, че е нещо, пък той - малко шашав».
към втори вариант >>
А някой като си размаха ръцете: «Хей, добре дошел!
(втори вариант)
Хармоничен живот аз наричам, когато нашите действия съответствуват с действията на природата. Туй наричам хармония. Когато аз свивам веждите си, да съответствува със свиване в природата. Когато моите действия съответствуват с ония в природата, когато моите движения са в хармония с козмоса.
А някой като си размаха ръцете: «Хей, добре дошел!
» - има ли нещо лошо в туй? Няма нищо лошо. Трябва да бъдем свободни в своите действия. Сега, другите ще морализират: «Аз, казва, го мисля, че е нещо, пък той - малко шашав». Питам: онзи, който вземе от тебе 1000 лева и не ги върне, какъв е?
към втори вариант >>
» - има ли нещо лошо в туй?
(втори вариант)
Хармоничен живот аз наричам, когато нашите действия съответствуват с действията на природата. Туй наричам хармония. Когато аз свивам веждите си, да съответствува със свиване в природата. Когато моите действия съответствуват с ония в природата, когато моите движения са в хармония с козмоса. А някой като си размаха ръцете: «Хей, добре дошел!
» - има ли нещо лошо в туй?
Няма нищо лошо. Трябва да бъдем свободни в своите действия. Сега, другите ще морализират: «Аз, казва, го мисля, че е нещо, пък той - малко шашав». Питам: онзи, който вземе от тебе 1000 лева и не ги върне, какъв е? И той ще каже: «Аз по някой път обичам да забравям.» Преди да е вземал парите, никак не забравя.
към втори вариант >>
Няма нищо лошо.
(втори вариант)
Туй наричам хармония. Когато аз свивам веждите си, да съответствува със свиване в природата. Когато моите действия съответствуват с ония в природата, когато моите движения са в хармония с козмоса. А някой като си размаха ръцете: «Хей, добре дошел! » - има ли нещо лошо в туй?
Няма нищо лошо.
Трябва да бъдем свободни в своите действия. Сега, другите ще морализират: «Аз, казва, го мисля, че е нещо, пък той - малко шашав». Питам: онзи, който вземе от тебе 1000 лева и не ги върне, какъв е? И той ще каже: «Аз по някой път обичам да забравям.» Преди да е вземал парите, никак не забравя.
към втори вариант >>
Трябва да бъдем свободни в своите действия.
(втори вариант)
Когато аз свивам веждите си, да съответствува със свиване в природата. Когато моите действия съответствуват с ония в природата, когато моите движения са в хармония с козмоса. А някой като си размаха ръцете: «Хей, добре дошел! » - има ли нещо лошо в туй? Няма нищо лошо.
Трябва да бъдем свободни в своите действия.
Сега, другите ще морализират: «Аз, казва, го мисля, че е нещо, пък той - малко шашав». Питам: онзи, който вземе от тебе 1000 лева и не ги върне, какъв е? И той ще каже: «Аз по някой път обичам да забравям.» Преди да е вземал парите, никак не забравя.
към втори вариант >>
Сега, другите ще морализират: «Аз, казва, го мисля, че е нещо, пък той - малко шашав».
(втори вариант)
Когато моите действия съответствуват с ония в природата, когато моите движения са в хармония с козмоса. А някой като си размаха ръцете: «Хей, добре дошел! » - има ли нещо лошо в туй? Няма нищо лошо. Трябва да бъдем свободни в своите действия.
Сега, другите ще морализират: «Аз, казва, го мисля, че е нещо, пък той - малко шашав».
Питам: онзи, който вземе от тебе 1000 лева и не ги върне, какъв е? И той ще каже: «Аз по някой път обичам да забравям.» Преди да е вземал парите, никак не забравя.
към втори вариант >>
Питам: онзи, който вземе от тебе 1000 лева и не ги върне, какъв е?
(втори вариант)
А някой като си размаха ръцете: «Хей, добре дошел! » - има ли нещо лошо в туй? Няма нищо лошо. Трябва да бъдем свободни в своите действия. Сега, другите ще морализират: «Аз, казва, го мисля, че е нещо, пък той - малко шашав».
Питам: онзи, който вземе от тебе 1000 лева и не ги върне, какъв е?
И той ще каже: «Аз по някой път обичам да забравям.» Преди да е вземал парите, никак не забравя.
към втори вариант >>
И той ще каже: «Аз по някой път обичам да забравям.» Преди да е вземал парите, никак не забравя.
(втори вариант)
» - има ли нещо лошо в туй? Няма нищо лошо. Трябва да бъдем свободни в своите действия. Сега, другите ще морализират: «Аз, казва, го мисля, че е нещо, пък той - малко шашав». Питам: онзи, който вземе от тебе 1000 лева и не ги върне, какъв е?
И той ще каже: «Аз по някой път обичам да забравям.» Преди да е вземал парите, никак не забравя.
към втори вариант >>
Сега, като ученици и ученички в окултната школа, ще гледате да си изградите характер.
(втори вариант)
Сега, като ученици и ученички в окултната школа, ще гледате да си изградите характер.
Не изеднаж*, не. Някой иска да стане много благочестив - създайте мисълта вътре: «Искам да бъда милосърден.» Постарай се, иди в дома на някоя бедна вдовица, децата, ще се предизвикат тези красиви чувства. Искаш да развиеш въображението си. Каква разлика има между въображението и волята? Че вашето въображение може да ви спре в много от вашите предприятия.
към втори вариант >>
Не изеднаж*, не.
(втори вариант)
Сега, като ученици и ученички в окултната школа, ще гледате да си изградите характер.
Не изеднаж*, не.
Някой иска да стане много благочестив - създайте мисълта вътре: «Искам да бъда милосърден.» Постарай се, иди в дома на някоя бедна вдовица, децата, ще се предизвикат тези красиви чувства. Искаш да развиеш въображението си. Каква разлика има между въображението и волята? Че вашето въображение може да ви спре в много от вашите предприятия. То е едно практическо приложение, как действува въображението и волята.
към втори вариант >>
Някой иска да стане много благочестив - създайте мисълта вътре: «Искам да бъда милосърден.» Постарай се, иди в дома на някоя бедна вдовица, децата, ще се предизвикат тези красиви чувства.
(втори вариант)
Сега, като ученици и ученички в окултната школа, ще гледате да си изградите характер. Не изеднаж*, не.
Някой иска да стане много благочестив - създайте мисълта вътре: «Искам да бъда милосърден.» Постарай се, иди в дома на някоя бедна вдовица, децата, ще се предизвикат тези красиви чувства.
Искаш да развиеш въображението си. Каква разлика има между въображението и волята? Че вашето въображение може да ви спре в много от вашите предприятия. То е едно практическо приложение, как действува въображението и волята. Поставете една дъска на земята 5 метра, по нея вий може да работите, да се движите, да преминавате.
към втори вариант >>
Искаш да развиеш въображението си.
(втори вариант)
Сега, като ученици и ученички в окултната школа, ще гледате да си изградите характер. Не изеднаж*, не. Някой иска да стане много благочестив - създайте мисълта вътре: «Искам да бъда милосърден.» Постарай се, иди в дома на някоя бедна вдовица, децата, ще се предизвикат тези красиви чувства.
Искаш да развиеш въображението си.
Каква разлика има между въображението и волята? Че вашето въображение може да ви спре в много от вашите предприятия. То е едно практическо приложение, как действува въображението и волята. Поставете една дъска на земята 5 метра, по нея вий може да работите, да се движите, да преминавате. Но поставете дъската високо във въздуха.
към втори вариант >>
Каква разлика има между въображението и волята?
(втори вариант)
Сега, като ученици и ученички в окултната школа, ще гледате да си изградите характер. Не изеднаж*, не. Някой иска да стане много благочестив - създайте мисълта вътре: «Искам да бъда милосърден.» Постарай се, иди в дома на някоя бедна вдовица, децата, ще се предизвикат тези красиви чувства. Искаш да развиеш въображението си.
Каква разлика има между въображението и волята?
Че вашето въображение може да ви спре в много от вашите предприятия. То е едно практическо приложение, как действува въображението и волята. Поставете една дъска на земята 5 метра, по нея вий може да работите, да се движите, да преминавате. Но поставете дъската високо във въздуха. Ако ви накарат да минете сега, ще кажете: «Аз не минавам.» Нямате воля, вашето въображение ви действува, вий ще паднете.
към втори вариант >>
Че вашето въображение може да ви спре в много от вашите предприятия.
(втори вариант)
Сега, като ученици и ученички в окултната школа, ще гледате да си изградите характер. Не изеднаж*, не. Някой иска да стане много благочестив - създайте мисълта вътре: «Искам да бъда милосърден.» Постарай се, иди в дома на някоя бедна вдовица, децата, ще се предизвикат тези красиви чувства. Искаш да развиеш въображението си. Каква разлика има между въображението и волята?
Че вашето въображение може да ви спре в много от вашите предприятия.
То е едно практическо приложение, как действува въображението и волята. Поставете една дъска на земята 5 метра, по нея вий може да работите, да се движите, да преминавате. Но поставете дъската високо във въздуха. Ако ви накарат да минете сега, ще кажете: «Аз не минавам.» Нямате воля, вашето въображение ви действува, вий ще паднете. Но ако имате воля, вий ще се качите и ще минете, при същата основа.
към втори вариант >>
То е едно практическо приложение, как действува въображението и волята.
(втори вариант)
Не изеднаж*, не. Някой иска да стане много благочестив - създайте мисълта вътре: «Искам да бъда милосърден.» Постарай се, иди в дома на някоя бедна вдовица, децата, ще се предизвикат тези красиви чувства. Искаш да развиеш въображението си. Каква разлика има между въображението и волята? Че вашето въображение може да ви спре в много от вашите предприятия.
То е едно практическо приложение, как действува въображението и волята.
Поставете една дъска на земята 5 метра, по нея вий може да работите, да се движите, да преминавате. Но поставете дъската високо във въздуха. Ако ви накарат да минете сега, ще кажете: «Аз не минавам.» Нямате воля, вашето въображение ви действува, вий ще паднете. Но ако имате воля, вий ще се качите и ще минете, при същата основа. «Аз, казва, не мога да го направя.» Въображението ви работи, волята не действува.
към втори вариант >>
Поставете една дъска на земята 5 метра, по нея вий може да работите, да се движите, да преминавате.
(втори вариант)
Някой иска да стане много благочестив - създайте мисълта вътре: «Искам да бъда милосърден.» Постарай се, иди в дома на някоя бедна вдовица, децата, ще се предизвикат тези красиви чувства. Искаш да развиеш въображението си. Каква разлика има между въображението и волята? Че вашето въображение може да ви спре в много от вашите предприятия. То е едно практическо приложение, как действува въображението и волята.
Поставете една дъска на земята 5 метра, по нея вий може да работите, да се движите, да преминавате.
Но поставете дъската високо във въздуха. Ако ви накарат да минете сега, ще кажете: «Аз не минавам.» Нямате воля, вашето въображение ви действува, вий ще паднете. Но ако имате воля, вий ще се качите и ще минете, при същата основа. «Аз, казва, не мога да го направя.» Въображението ви работи, волята не действува. Щом мъчнотиите са върху почвата, върху вашия терен, където действувате, минавате.
към втори вариант >>
Но поставете дъската високо във въздуха.
(втори вариант)
Искаш да развиеш въображението си. Каква разлика има между въображението и волята? Че вашето въображение може да ви спре в много от вашите предприятия. То е едно практическо приложение, как действува въображението и волята. Поставете една дъска на земята 5 метра, по нея вий може да работите, да се движите, да преминавате.
Но поставете дъската високо във въздуха.
Ако ви накарат да минете сега, ще кажете: «Аз не минавам.» Нямате воля, вашето въображение ви действува, вий ще паднете. Но ако имате воля, вий ще се качите и ще минете, при същата основа. «Аз, казва, не мога да го направя.» Въображението ви работи, волята не действува. Щом мъчнотиите са върху почвата, върху вашия терен, където действувате, минавате. Но щом се вдигнат горе, [на] 10-15 метра, казвате: «Не минавам по тази дъска» - и ти не вървиш смело.
към втори вариант >>
Ако ви накарат да минете сега, ще кажете: «Аз не минавам.» Нямате воля, вашето въображение ви действува, вий ще паднете.
(втори вариант)
Каква разлика има между въображението и волята? Че вашето въображение може да ви спре в много от вашите предприятия. То е едно практическо приложение, как действува въображението и волята. Поставете една дъска на земята 5 метра, по нея вий може да работите, да се движите, да преминавате. Но поставете дъската високо във въздуха.
Ако ви накарат да минете сега, ще кажете: «Аз не минавам.» Нямате воля, вашето въображение ви действува, вий ще паднете.
Но ако имате воля, вий ще се качите и ще минете, при същата основа. «Аз, казва, не мога да го направя.» Въображението ви работи, волята не действува. Щом мъчнотиите са върху почвата, върху вашия терен, където действувате, минавате. Но щом се вдигнат горе, [на] 10-15 метра, казвате: «Не минавам по тази дъска» - и ти не вървиш смело. Е, какво е?
към втори вариант >>
Но ако имате воля, вий ще се качите и ще минете, при същата основа.
(втори вариант)
Че вашето въображение може да ви спре в много от вашите предприятия. То е едно практическо приложение, как действува въображението и волята. Поставете една дъска на земята 5 метра, по нея вий може да работите, да се движите, да преминавате. Но поставете дъската високо във въздуха. Ако ви накарат да минете сега, ще кажете: «Аз не минавам.» Нямате воля, вашето въображение ви действува, вий ще паднете.
Но ако имате воля, вий ще се качите и ще минете, при същата основа.
«Аз, казва, не мога да го направя.» Въображението ви работи, волята не действува. Щом мъчнотиите са върху почвата, върху вашия терен, където действувате, минавате. Но щом се вдигнат горе, [на] 10-15 метра, казвате: «Не минавам по тази дъска» - и ти не вървиш смело. Е, какво е? Въображението, че ще минеш и ще се убиеш.
към втори вариант >>
«Аз, казва, не мога да го направя.» Въображението ви работи, волята не действува.
(втори вариант)
То е едно практическо приложение, как действува въображението и волята. Поставете една дъска на земята 5 метра, по нея вий може да работите, да се движите, да преминавате. Но поставете дъската високо във въздуха. Ако ви накарат да минете сега, ще кажете: «Аз не минавам.» Нямате воля, вашето въображение ви действува, вий ще паднете. Но ако имате воля, вий ще се качите и ще минете, при същата основа.
«Аз, казва, не мога да го направя.» Въображението ви работи, волята не действува.
Щом мъчнотиите са върху почвата, върху вашия терен, където действувате, минавате. Но щом се вдигнат горе, [на] 10-15 метра, казвате: «Не минавам по тази дъска» - и ти не вървиш смело. Е, какво е? Въображението, че ще минеш и ще се убиеш. Е, хубаво, тази дъска не е ли известна мъчнотия, която вий сте прекарали?
към втори вариант >>
Щом мъчнотиите са върху почвата, върху вашия терен, където действувате, минавате.
(втори вариант)
Поставете една дъска на земята 5 метра, по нея вий може да работите, да се движите, да преминавате. Но поставете дъската високо във въздуха. Ако ви накарат да минете сега, ще кажете: «Аз не минавам.» Нямате воля, вашето въображение ви действува, вий ще паднете. Но ако имате воля, вий ще се качите и ще минете, при същата основа. «Аз, казва, не мога да го направя.» Въображението ви работи, волята не действува.
Щом мъчнотиите са върху почвата, върху вашия терен, където действувате, минавате.
Но щом се вдигнат горе, [на] 10-15 метра, казвате: «Не минавам по тази дъска» - и ти не вървиш смело. Е, какво е? Въображението, че ще минеш и ще се убиеш. Е, хубаво, тази дъска не е ли известна мъчнотия, която вий сте прекарали? Седиш някоя вечер в стаята си, отчаял си се, трепериш, цяла нощ минаваш по дъската.
към втори вариант >>
Но щом се вдигнат горе, [на] 10-15 метра, казвате: «Не минавам по тази дъска» - и ти не вървиш смело.
(втори вариант)
Но поставете дъската високо във въздуха. Ако ви накарат да минете сега, ще кажете: «Аз не минавам.» Нямате воля, вашето въображение ви действува, вий ще паднете. Но ако имате воля, вий ще се качите и ще минете, при същата основа. «Аз, казва, не мога да го направя.» Въображението ви работи, волята не действува. Щом мъчнотиите са върху почвата, върху вашия терен, където действувате, минавате.
Но щом се вдигнат горе, [на] 10-15 метра, казвате: «Не минавам по тази дъска» - и ти не вървиш смело.
Е, какво е? Въображението, че ще минеш и ще се убиеш. Е, хубаво, тази дъска не е ли известна мъчнотия, която вий сте прекарали? Седиш някоя вечер в стаята си, отчаял си се, трепериш, цяла нощ минаваш по дъската. Съществуват тези мъчнотии – да се разрешат, но естествено да се разрешат.
към втори вариант >>
Е, какво е?
(втори вариант)
Ако ви накарат да минете сега, ще кажете: «Аз не минавам.» Нямате воля, вашето въображение ви действува, вий ще паднете. Но ако имате воля, вий ще се качите и ще минете, при същата основа. «Аз, казва, не мога да го направя.» Въображението ви работи, волята не действува. Щом мъчнотиите са върху почвата, върху вашия терен, където действувате, минавате. Но щом се вдигнат горе, [на] 10-15 метра, казвате: «Не минавам по тази дъска» - и ти не вървиш смело.
Е, какво е?
Въображението, че ще минеш и ще се убиеш. Е, хубаво, тази дъска не е ли известна мъчнотия, която вий сте прекарали? Седиш някоя вечер в стаята си, отчаял си се, трепериш, цяла нощ минаваш по дъската. Съществуват тези мъчнотии – да се разрешат, но естествено да се разрешат. Ама ще кажете: «Аз ще бъда търпелив.» То е празна работа, може да го казваш колкото искаш.
към втори вариант >>
Въображението, че ще минеш и ще се убиеш.
(втори вариант)
Но ако имате воля, вий ще се качите и ще минете, при същата основа. «Аз, казва, не мога да го направя.» Въображението ви работи, волята не действува. Щом мъчнотиите са върху почвата, върху вашия терен, където действувате, минавате. Но щом се вдигнат горе, [на] 10-15 метра, казвате: «Не минавам по тази дъска» - и ти не вървиш смело. Е, какво е?
Въображението, че ще минеш и ще се убиеш.
Е, хубаво, тази дъска не е ли известна мъчнотия, която вий сте прекарали? Седиш някоя вечер в стаята си, отчаял си се, трепериш, цяла нощ минаваш по дъската. Съществуват тези мъчнотии – да се разрешат, но естествено да се разрешат. Ама ще кажете: «Аз ще бъда търпелив.» То е празна работа, може да го казваш колкото искаш. Тогава ще намериш един, който страда повече от теб.
към втори вариант >>
Е, хубаво, тази дъска не е ли известна мъчнотия, която вий сте прекарали?
(втори вариант)
«Аз, казва, не мога да го направя.» Въображението ви работи, волята не действува. Щом мъчнотиите са върху почвата, върху вашия терен, където действувате, минавате. Но щом се вдигнат горе, [на] 10-15 метра, казвате: «Не минавам по тази дъска» - и ти не вървиш смело. Е, какво е? Въображението, че ще минеш и ще се убиеш.
Е, хубаво, тази дъска не е ли известна мъчнотия, която вий сте прекарали?
Седиш някоя вечер в стаята си, отчаял си се, трепериш, цяла нощ минаваш по дъската. Съществуват тези мъчнотии – да се разрешат, но естествено да се разрешат. Ама ще кажете: «Аз ще бъда търпелив.» То е празна работа, може да го казваш колкото искаш. Тогава ще намериш един, който страда повече от теб. Ако искаш да лекуваш страха си, ще намериш един по-страхлив от тебе.
към втори вариант >>
Седиш някоя вечер в стаята си, отчаял си се, трепериш, цяла нощ минаваш по дъската.
(втори вариант)
Щом мъчнотиите са върху почвата, върху вашия терен, където действувате, минавате. Но щом се вдигнат горе, [на] 10-15 метра, казвате: «Не минавам по тази дъска» - и ти не вървиш смело. Е, какво е? Въображението, че ще минеш и ще се убиеш. Е, хубаво, тази дъска не е ли известна мъчнотия, която вий сте прекарали?
Седиш някоя вечер в стаята си, отчаял си се, трепериш, цяла нощ минаваш по дъската.
Съществуват тези мъчнотии – да се разрешат, но естествено да се разрешат. Ама ще кажете: «Аз ще бъда търпелив.» То е празна работа, може да го казваш колкото искаш. Тогава ще намериш един, който страда повече от теб. Ако искаш да лекуваш страха си, ще намериш един по-страхлив от тебе. За пример теб те е страх от жаба.
към втори вариант >>
Съществуват тези мъчнотии – да се разрешат, но естествено да се разрешат.
(втори вариант)
Но щом се вдигнат горе, [на] 10-15 метра, казвате: «Не минавам по тази дъска» - и ти не вървиш смело. Е, какво е? Въображението, че ще минеш и ще се убиеш. Е, хубаво, тази дъска не е ли известна мъчнотия, която вий сте прекарали? Седиш някоя вечер в стаята си, отчаял си се, трепериш, цяла нощ минаваш по дъската.
Съществуват тези мъчнотии – да се разрешат, но естествено да се разрешат.
Ама ще кажете: «Аз ще бъда търпелив.» То е празна работа, може да го казваш колкото искаш. Тогава ще намериш един, който страда повече от теб. Ако искаш да лекуваш страха си, ще намериш един по-страхлив от тебе. За пример теб те е страх от жаба. Намери някой, който го е страх от малко бръмбарче.
към втори вариант >>
Защо подтикът е най-слаб?
(втори вариант)
Защо подтикът е най-слаб?
От какво произтича слабият подтик? Слаб или малък, по какво се различава? Малко дете и слабо дете. Какво подразбираме под думата малко дете и слабо дете? (- Малко на ръст, а слабо, слаботелесно.) Най-малкият подтик значи по ръст.
към втори вариант >>
Ама ще кажете: «Аз ще бъда търпелив.» То е празна работа, може да го казваш колкото искаш.
(втори вариант)
Е, какво е? Въображението, че ще минеш и ще се убиеш. Е, хубаво, тази дъска не е ли известна мъчнотия, която вий сте прекарали? Седиш някоя вечер в стаята си, отчаял си се, трепериш, цяла нощ минаваш по дъската. Съществуват тези мъчнотии – да се разрешат, но естествено да се разрешат.
Ама ще кажете: «Аз ще бъда търпелив.» То е празна работа, може да го казваш колкото искаш.
Тогава ще намериш един, който страда повече от теб. Ако искаш да лекуваш страха си, ще намериш един по-страхлив от тебе. За пример теб те е страх от жаба. Намери някой, който го е страх от малко бръмбарче. Ще кажеш: «Ти си бил от мен по-страхлив.» Ако искаш да се лекуваш от страха си, намери по-страхлив от теб - пред него ти ще си с орден.
към втори вариант >>
От какво произтича слабият подтик?
(втори вариант)
Защо подтикът е най-слаб?
От какво произтича слабият подтик?
Слаб или малък, по какво се различава? Малко дете и слабо дете. Какво подразбираме под думата малко дете и слабо дете? (- Малко на ръст, а слабо, слаботелесно.) Най-малкият подтик значи по ръст. Е, кой е най-малкият ръст?
към втори вариант >>
Тогава ще намериш един, който страда повече от теб.
(втори вариант)
Въображението, че ще минеш и ще се убиеш. Е, хубаво, тази дъска не е ли известна мъчнотия, която вий сте прекарали? Седиш някоя вечер в стаята си, отчаял си се, трепериш, цяла нощ минаваш по дъската. Съществуват тези мъчнотии – да се разрешат, но естествено да се разрешат. Ама ще кажете: «Аз ще бъда търпелив.» То е празна работа, може да го казваш колкото искаш.
Тогава ще намериш един, който страда повече от теб.
Ако искаш да лекуваш страха си, ще намериш един по-страхлив от тебе. За пример теб те е страх от жаба. Намери някой, който го е страх от малко бръмбарче. Ще кажеш: «Ти си бил от мен по-страхлив.» Ако искаш да се лекуваш от страха си, намери по-страхлив от теб - пред него ти ще си с орден. Намери някой, който го е страх от жабата.
към втори вариант >>
Слаб или малък, по какво се различава?
(втори вариант)
Защо подтикът е най-слаб? От какво произтича слабият подтик?
Слаб или малък, по какво се различава?
Малко дете и слабо дете. Какво подразбираме под думата малко дете и слабо дете? (- Малко на ръст, а слабо, слаботелесно.) Най-малкият подтик значи по ръст. Е, кой е най-малкият ръст? (- Бездействието.) Бездействие няма в света, защото когато човек мисли, че бездействува, все-таки той действува.
към втори вариант >>
Ако искаш да лекуваш страха си, ще намериш един по-страхлив от тебе.
(втори вариант)
Е, хубаво, тази дъска не е ли известна мъчнотия, която вий сте прекарали? Седиш някоя вечер в стаята си, отчаял си се, трепериш, цяла нощ минаваш по дъската. Съществуват тези мъчнотии – да се разрешат, но естествено да се разрешат. Ама ще кажете: «Аз ще бъда търпелив.» То е празна работа, може да го казваш колкото искаш. Тогава ще намериш един, който страда повече от теб.
Ако искаш да лекуваш страха си, ще намериш един по-страхлив от тебе.
За пример теб те е страх от жаба. Намери някой, който го е страх от малко бръмбарче. Ще кажеш: «Ти си бил от мен по-страхлив.» Ако искаш да се лекуваш от страха си, намери по-страхлив от теб - пред него ти ще си с орден. Намери някой, който го е страх от жабата. Намери и един човек, който не го е страх от жабата.
към втори вариант >>
Малко дете и слабо дете.
(втори вариант)
Защо подтикът е най-слаб? От какво произтича слабият подтик? Слаб или малък, по какво се различава?
Малко дете и слабо дете.
Какво подразбираме под думата малко дете и слабо дете? (- Малко на ръст, а слабо, слаботелесно.) Най-малкият подтик значи по ръст. Е, кой е най-малкият ръст? (- Бездействието.) Бездействие няма в света, защото когато човек мисли, че бездействува, все-таки той действува. Някой казва: «Аз не работя.» А желае да яде.
към втори вариант >>
За пример теб те е страх от жаба.
(втори вариант)
Седиш някоя вечер в стаята си, отчаял си се, трепериш, цяла нощ минаваш по дъската. Съществуват тези мъчнотии – да се разрешат, но естествено да се разрешат. Ама ще кажете: «Аз ще бъда търпелив.» То е празна работа, може да го казваш колкото искаш. Тогава ще намериш един, който страда повече от теб. Ако искаш да лекуваш страха си, ще намериш един по-страхлив от тебе.
За пример теб те е страх от жаба.
Намери някой, който го е страх от малко бръмбарче. Ще кажеш: «Ти си бил от мен по-страхлив.» Ако искаш да се лекуваш от страха си, намери по-страхлив от теб - пред него ти ще си с орден. Намери някой, който го е страх от жабата. Намери и един човек, който не го е страх от жабата. «Я, кажи, как я буташ тази жаба?
към втори вариант >>
Какво подразбираме под думата малко дете и слабо дете?
(втори вариант)
Защо подтикът е най-слаб? От какво произтича слабият подтик? Слаб или малък, по какво се различава? Малко дете и слабо дете.
Какво подразбираме под думата малко дете и слабо дете?
(- Малко на ръст, а слабо, слаботелесно.) Най-малкият подтик значи по ръст. Е, кой е най-малкият ръст? (- Бездействието.) Бездействие няма в света, защото когато човек мисли, че бездействува, все-таки той действува. Някой казва: «Аз не работя.» А желае да яде. Той казва: «Аз не се интересувам от него.» При това той се интересува заради нещо.
към втори вариант >>
Намери някой, който го е страх от малко бръмбарче.
(втори вариант)
Съществуват тези мъчнотии – да се разрешат, но естествено да се разрешат. Ама ще кажете: «Аз ще бъда търпелив.» То е празна работа, може да го казваш колкото искаш. Тогава ще намериш един, който страда повече от теб. Ако искаш да лекуваш страха си, ще намериш един по-страхлив от тебе. За пример теб те е страх от жаба.
Намери някой, който го е страх от малко бръмбарче.
Ще кажеш: «Ти си бил от мен по-страхлив.» Ако искаш да се лекуваш от страха си, намери по-страхлив от теб - пред него ти ще си с орден. Намери някой, който го е страх от жабата. Намери и един човек, който не го е страх от жабата. «Я, кажи, как я буташ тази жаба? » Ти сега идеш до него, насърчаваш се по положителен път.
към втори вариант >>
(- Малко на ръст, а слабо, слаботелесно.) Най-малкият подтик значи по ръст.
(втори вариант)
Защо подтикът е най-слаб? От какво произтича слабият подтик? Слаб или малък, по какво се различава? Малко дете и слабо дете. Какво подразбираме под думата малко дете и слабо дете?
(- Малко на ръст, а слабо, слаботелесно.) Най-малкият подтик значи по ръст.
Е, кой е най-малкият ръст? (- Бездействието.) Бездействие няма в света, защото когато човек мисли, че бездействува, все-таки той действува. Някой казва: «Аз не работя.» А желае да яде. Той казва: «Аз не се интересувам от него.» При това той се интересува заради нещо. [Него] го е страх да не му стане нещо.
към втори вариант >>
Ще кажеш: «Ти си бил от мен по-страхлив.» Ако искаш да се лекуваш от страха си, намери по-страхлив от теб - пред него ти ще си с орден.
(втори вариант)
Ама ще кажете: «Аз ще бъда търпелив.» То е празна работа, може да го казваш колкото искаш. Тогава ще намериш един, който страда повече от теб. Ако искаш да лекуваш страха си, ще намериш един по-страхлив от тебе. За пример теб те е страх от жаба. Намери някой, който го е страх от малко бръмбарче.
Ще кажеш: «Ти си бил от мен по-страхлив.» Ако искаш да се лекуваш от страха си, намери по-страхлив от теб - пред него ти ще си с орден.
Намери някой, който го е страх от жабата. Намери и един човек, който не го е страх от жабата. «Я, кажи, как я буташ тази жаба? » Ти сега идеш до него, насърчаваш се по положителен път. После, има поверие, че жабата пръска сокове, че се образуват брадавици по ръката, има такива жаби.
към втори вариант >>
Е, кой е най-малкият ръст?
(втори вариант)
От какво произтича слабият подтик? Слаб или малък, по какво се различава? Малко дете и слабо дете. Какво подразбираме под думата малко дете и слабо дете? (- Малко на ръст, а слабо, слаботелесно.) Най-малкият подтик значи по ръст.
Е, кой е най-малкият ръст?
(- Бездействието.) Бездействие няма в света, защото когато човек мисли, че бездействува, все-таки той действува. Някой казва: «Аз не работя.» А желае да яде. Той казва: «Аз не се интересувам от него.» При това той се интересува заради нещо. [Него] го е страх да не му стане нещо.
към втори вариант >>
Намери някой, който го е страх от жабата.
(втори вариант)
Тогава ще намериш един, който страда повече от теб. Ако искаш да лекуваш страха си, ще намериш един по-страхлив от тебе. За пример теб те е страх от жаба. Намери някой, който го е страх от малко бръмбарче. Ще кажеш: «Ти си бил от мен по-страхлив.» Ако искаш да се лекуваш от страха си, намери по-страхлив от теб - пред него ти ще си с орден.
Намери някой, който го е страх от жабата.
Намери и един човек, който не го е страх от жабата. «Я, кажи, как я буташ тази жаба? » Ти сега идеш до него, насърчаваш се по положителен път. После, има поверие, че жабата пръска сокове, че се образуват брадавици по ръката, има такива жаби. Психологически като вземете известни недъзи, трябва да знаете как да се лекувате.
към втори вариант >>
(- Бездействието.) Бездействие няма в света, защото когато човек мисли, че бездействува, все-таки той действува.
(втори вариант)
Слаб или малък, по какво се различава? Малко дете и слабо дете. Какво подразбираме под думата малко дете и слабо дете? (- Малко на ръст, а слабо, слаботелесно.) Най-малкият подтик значи по ръст. Е, кой е най-малкият ръст?
(- Бездействието.) Бездействие няма в света, защото когато човек мисли, че бездействува, все-таки той действува.
Някой казва: «Аз не работя.» А желае да яде. Той казва: «Аз не се интересувам от него.» При това той се интересува заради нещо. [Него] го е страх да не му стане нещо.
към втори вариант >>
Намери и един човек, който не го е страх от жабата.
(втори вариант)
Ако искаш да лекуваш страха си, ще намериш един по-страхлив от тебе. За пример теб те е страх от жаба. Намери някой, който го е страх от малко бръмбарче. Ще кажеш: «Ти си бил от мен по-страхлив.» Ако искаш да се лекуваш от страха си, намери по-страхлив от теб - пред него ти ще си с орден. Намери някой, който го е страх от жабата.
Намери и един човек, който не го е страх от жабата.
«Я, кажи, как я буташ тази жаба? » Ти сега идеш до него, насърчаваш се по положителен път. После, има поверие, че жабата пръска сокове, че се образуват брадавици по ръката, има такива жаби. Психологически като вземете известни недъзи, трябва да знаете как да се лекувате. Бръмбари, жабите, змиите, паяците - всичко това са методи, чрез които ние можем да се лекуваме.
към втори вариант >>
Някой казва: «Аз не работя.» А желае да яде.
(втори вариант)
Малко дете и слабо дете. Какво подразбираме под думата малко дете и слабо дете? (- Малко на ръст, а слабо, слаботелесно.) Най-малкият подтик значи по ръст. Е, кой е най-малкият ръст? (- Бездействието.) Бездействие няма в света, защото когато човек мисли, че бездействува, все-таки той действува.
Някой казва: «Аз не работя.» А желае да яде.
Той казва: «Аз не се интересувам от него.» При това той се интересува заради нещо. [Него] го е страх да не му стане нещо.
към втори вариант >>
«Я, кажи, как я буташ тази жаба?
(втори вариант)
За пример теб те е страх от жаба. Намери някой, който го е страх от малко бръмбарче. Ще кажеш: «Ти си бил от мен по-страхлив.» Ако искаш да се лекуваш от страха си, намери по-страхлив от теб - пред него ти ще си с орден. Намери някой, който го е страх от жабата. Намери и един човек, който не го е страх от жабата.
«Я, кажи, как я буташ тази жаба?
» Ти сега идеш до него, насърчаваш се по положителен път. После, има поверие, че жабата пръска сокове, че се образуват брадавици по ръката, има такива жаби. Психологически като вземете известни недъзи, трябва да знаете как да се лекувате. Бръмбари, жабите, змиите, паяците - всичко това са методи, чрез които ние можем да се лекуваме. Ако искате да учите търпението, пуснете вкъщи един паяк да си прави мрежата и всяка сутрин наблюдавайте.
към втори вариант >>
Той казва: «Аз не се интересувам от него.» При това той се интересува заради нещо.
(втори вариант)
Какво подразбираме под думата малко дете и слабо дете? (- Малко на ръст, а слабо, слаботелесно.) Най-малкият подтик значи по ръст. Е, кой е най-малкият ръст? (- Бездействието.) Бездействие няма в света, защото когато човек мисли, че бездействува, все-таки той действува. Някой казва: «Аз не работя.» А желае да яде.
Той казва: «Аз не се интересувам от него.» При това той се интересува заради нещо.
[Него] го е страх да не му стане нещо.
към втори вариант >>
» Ти сега идеш до него, насърчаваш се по положителен път.
(втори вариант)
Намери някой, който го е страх от малко бръмбарче. Ще кажеш: «Ти си бил от мен по-страхлив.» Ако искаш да се лекуваш от страха си, намери по-страхлив от теб - пред него ти ще си с орден. Намери някой, който го е страх от жабата. Намери и един човек, който не го е страх от жабата. «Я, кажи, как я буташ тази жаба?
» Ти сега идеш до него, насърчаваш се по положителен път.
После, има поверие, че жабата пръска сокове, че се образуват брадавици по ръката, има такива жаби. Психологически като вземете известни недъзи, трябва да знаете как да се лекувате. Бръмбари, жабите, змиите, паяците - всичко това са методи, чрез които ние можем да се лекуваме. Ако искате да учите търпението, пуснете вкъщи един паяк да си прави мрежата и всяка сутрин наблюдавайте. Отлично търпение има паякът, седи ден, два, три, седмица, нищо не хваща, премести се, ходи, казва: «Ще даде Господ.» А като усети, че ще има вятър и ще му скъса мрежата, ще отиде, ще удвои конците, ще седи той в спокойствие.
към втори вариант >>
[Него] го е страх да не му стане нещо.
(втори вариант)
(- Малко на ръст, а слабо, слаботелесно.) Най-малкият подтик значи по ръст. Е, кой е най-малкият ръст? (- Бездействието.) Бездействие няма в света, защото когато човек мисли, че бездействува, все-таки той действува. Някой казва: «Аз не работя.» А желае да яде. Той казва: «Аз не се интересувам от него.» При това той се интересува заради нещо.
[Него] го е страх да не му стане нещо.
към втори вариант >>
После, има поверие, че жабата пръска сокове, че се образуват брадавици по ръката, има такива жаби.
(втори вариант)
Ще кажеш: «Ти си бил от мен по-страхлив.» Ако искаш да се лекуваш от страха си, намери по-страхлив от теб - пред него ти ще си с орден. Намери някой, който го е страх от жабата. Намери и един човек, който не го е страх от жабата. «Я, кажи, как я буташ тази жаба? » Ти сега идеш до него, насърчаваш се по положителен път.
После, има поверие, че жабата пръска сокове, че се образуват брадавици по ръката, има такива жаби.
Психологически като вземете известни недъзи, трябва да знаете как да се лекувате. Бръмбари, жабите, змиите, паяците - всичко това са методи, чрез които ние можем да се лекуваме. Ако искате да учите търпението, пуснете вкъщи един паяк да си прави мрежата и всяка сутрин наблюдавайте. Отлично търпение има паякът, седи ден, два, три, седмица, нищо не хваща, премести се, ходи, казва: «Ще даде Господ.» А като усети, че ще има вятър и ще му скъса мрежата, ще отиде, ще удвои конците, ще седи той в спокойствие. Ето един начин.
към втори вариант >>
Сега, представете си един живот без противоречия.
(втори вариант)
Сега, представете си един живот без противоречия.
Тогава какво е съответствието между малкия ръст и малкия подтик и големия ръст и големия подтик? Голям човек значи голям ръст, малък човек - малък ръст. Малкият подтик има всички възможности да стане голям подтик: то е по отношение на времето и пространството, понеже той расте, има условия да стане голям. Малък, защо е подтикът малък? Природата си служи с малките подтици, понеже са економични.
към втори вариант >>
Психологически като вземете известни недъзи, трябва да знаете как да се лекувате.
(втори вариант)
Намери някой, който го е страх от жабата. Намери и един човек, който не го е страх от жабата. «Я, кажи, как я буташ тази жаба? » Ти сега идеш до него, насърчаваш се по положителен път. После, има поверие, че жабата пръска сокове, че се образуват брадавици по ръката, има такива жаби.
Психологически като вземете известни недъзи, трябва да знаете как да се лекувате.
Бръмбари, жабите, змиите, паяците - всичко това са методи, чрез които ние можем да се лекуваме. Ако искате да учите търпението, пуснете вкъщи един паяк да си прави мрежата и всяка сутрин наблюдавайте. Отлично търпение има паякът, седи ден, два, три, седмица, нищо не хваща, премести се, ходи, казва: «Ще даде Господ.» А като усети, че ще има вятър и ще му скъса мрежата, ще отиде, ще удвои конците, ще седи той в спокойствие. Ето един начин. И ти си направил мрежа, нещо не може да стане тъй, както искаш - кажи като този паяк.
към втори вариант >>
Тогава какво е съответствието между малкия ръст и малкия подтик и големия ръст и големия подтик?
(втори вариант)
Сега, представете си един живот без противоречия.
Тогава какво е съответствието между малкия ръст и малкия подтик и големия ръст и големия подтик?
Голям човек значи голям ръст, малък човек - малък ръст. Малкият подтик има всички възможности да стане голям подтик: то е по отношение на времето и пространството, понеже той расте, има условия да стане голям. Малък, защо е подтикът малък? Природата си служи с малките подтици, понеже са економични. Най-малко сили, най-малко материал се хаби, при това резултатите са отлични.
към втори вариант >>
Бръмбари, жабите, змиите, паяците - всичко това са методи, чрез които ние можем да се лекуваме.
(втори вариант)
Намери и един човек, който не го е страх от жабата. «Я, кажи, как я буташ тази жаба? » Ти сега идеш до него, насърчаваш се по положителен път. После, има поверие, че жабата пръска сокове, че се образуват брадавици по ръката, има такива жаби. Психологически като вземете известни недъзи, трябва да знаете как да се лекувате.
Бръмбари, жабите, змиите, паяците - всичко това са методи, чрез които ние можем да се лекуваме.
Ако искате да учите търпението, пуснете вкъщи един паяк да си прави мрежата и всяка сутрин наблюдавайте. Отлично търпение има паякът, седи ден, два, три, седмица, нищо не хваща, премести се, ходи, казва: «Ще даде Господ.» А като усети, че ще има вятър и ще му скъса мрежата, ще отиде, ще удвои конците, ще седи той в спокойствие. Ето един начин. И ти си направил мрежа, нещо не може да стане тъй, както искаш - кажи като този паяк. Ако туй, малкото същество седи седмица и чака - колко повече ти?
към втори вариант >>
Голям човек значи голям ръст, малък човек - малък ръст.
(втори вариант)
Сега, представете си един живот без противоречия. Тогава какво е съответствието между малкия ръст и малкия подтик и големия ръст и големия подтик?
Голям човек значи голям ръст, малък човек - малък ръст.
Малкият подтик има всички възможности да стане голям подтик: то е по отношение на времето и пространството, понеже той расте, има условия да стане голям. Малък, защо е подтикът малък? Природата си служи с малките подтици, понеже са економични. Най-малко сили, най-малко материал се хаби, при това резултатите са отлични. При великите подтици се иждивява голяма сила.
към втори вариант >>
Ако искате да учите търпението, пуснете вкъщи един паяк да си прави мрежата и всяка сутрин наблюдавайте.
(втори вариант)
«Я, кажи, как я буташ тази жаба? » Ти сега идеш до него, насърчаваш се по положителен път. После, има поверие, че жабата пръска сокове, че се образуват брадавици по ръката, има такива жаби. Психологически като вземете известни недъзи, трябва да знаете как да се лекувате. Бръмбари, жабите, змиите, паяците - всичко това са методи, чрез които ние можем да се лекуваме.
Ако искате да учите търпението, пуснете вкъщи един паяк да си прави мрежата и всяка сутрин наблюдавайте.
Отлично търпение има паякът, седи ден, два, три, седмица, нищо не хваща, премести се, ходи, казва: «Ще даде Господ.» А като усети, че ще има вятър и ще му скъса мрежата, ще отиде, ще удвои конците, ще седи той в спокойствие. Ето един начин. И ти си направил мрежа, нещо не може да стане тъй, както искаш - кажи като този паяк. Ако туй, малкото същество седи седмица и чака - колко повече ти? То е най-малкият подтик.
към втори вариант >>
Малкият подтик има всички възможности да стане голям подтик: то е по отношение на времето и пространството, понеже той расте, има условия да стане голям.
(втори вариант)
Сега, представете си един живот без противоречия. Тогава какво е съответствието между малкия ръст и малкия подтик и големия ръст и големия подтик? Голям човек значи голям ръст, малък човек - малък ръст.
Малкият подтик има всички възможности да стане голям подтик: то е по отношение на времето и пространството, понеже той расте, има условия да стане голям.
Малък, защо е подтикът малък? Природата си служи с малките подтици, понеже са економични. Най-малко сили, най-малко материал се хаби, при това резултатите са отлични. При великите подтици се иждивява голяма сила. Представете си в природата две разумни сили.
към втори вариант >>
Отлично търпение има паякът, седи ден, два, три, седмица, нищо не хваща, премести се, ходи, казва: «Ще даде Господ.» А като усети, че ще има вятър и ще му скъса мрежата, ще отиде, ще удвои конците, ще седи той в спокойствие.
(втори вариант)
» Ти сега идеш до него, насърчаваш се по положителен път. После, има поверие, че жабата пръска сокове, че се образуват брадавици по ръката, има такива жаби. Психологически като вземете известни недъзи, трябва да знаете как да се лекувате. Бръмбари, жабите, змиите, паяците - всичко това са методи, чрез които ние можем да се лекуваме. Ако искате да учите търпението, пуснете вкъщи един паяк да си прави мрежата и всяка сутрин наблюдавайте.
Отлично търпение има паякът, седи ден, два, три, седмица, нищо не хваща, премести се, ходи, казва: «Ще даде Господ.» А като усети, че ще има вятър и ще му скъса мрежата, ще отиде, ще удвои конците, ще седи той в спокойствие.
Ето един начин. И ти си направил мрежа, нещо не може да стане тъй, както искаш - кажи като този паяк. Ако туй, малкото същество седи седмица и чака - колко повече ти? То е най-малкият подтик. Искаш да бъдеш трудолюбив - вземи мравката, голяма глава има тя, философ е.
към втори вариант >>
Малък, защо е подтикът малък?
(втори вариант)
Сега, представете си един живот без противоречия. Тогава какво е съответствието между малкия ръст и малкия подтик и големия ръст и големия подтик? Голям човек значи голям ръст, малък човек - малък ръст. Малкият подтик има всички възможности да стане голям подтик: то е по отношение на времето и пространството, понеже той расте, има условия да стане голям.
Малък, защо е подтикът малък?
Природата си служи с малките подтици, понеже са економични. Най-малко сили, най-малко материал се хаби, при това резултатите са отлични. При великите подтици се иждивява голяма сила. Представете си в природата две разумни сили. Любовта е една разумна сила, която се проявява, и Вярата е една разумна сила.
към втори вариант >>
Ето един начин.
(втори вариант)
После, има поверие, че жабата пръска сокове, че се образуват брадавици по ръката, има такива жаби. Психологически като вземете известни недъзи, трябва да знаете как да се лекувате. Бръмбари, жабите, змиите, паяците - всичко това са методи, чрез които ние можем да се лекуваме. Ако искате да учите търпението, пуснете вкъщи един паяк да си прави мрежата и всяка сутрин наблюдавайте. Отлично търпение има паякът, седи ден, два, три, седмица, нищо не хваща, премести се, ходи, казва: «Ще даде Господ.» А като усети, че ще има вятър и ще му скъса мрежата, ще отиде, ще удвои конците, ще седи той в спокойствие.
Ето един начин.
И ти си направил мрежа, нещо не може да стане тъй, както искаш - кажи като този паяк. Ако туй, малкото същество седи седмица и чака - колко повече ти? То е най-малкият подтик. Искаш да бъдеш трудолюбив - вземи мравката, голяма глава има тя, философ е. Вземи и виж: каква подвижност и какво постоянство!
към втори вариант >>
Природата си служи с малките подтици, понеже са економични.
(втори вариант)
Сега, представете си един живот без противоречия. Тогава какво е съответствието между малкия ръст и малкия подтик и големия ръст и големия подтик? Голям човек значи голям ръст, малък човек - малък ръст. Малкият подтик има всички възможности да стане голям подтик: то е по отношение на времето и пространството, понеже той расте, има условия да стане голям. Малък, защо е подтикът малък?
Природата си служи с малките подтици, понеже са економични.
Най-малко сили, най-малко материал се хаби, при това резултатите са отлични. При великите подтици се иждивява голяма сила. Представете си в природата две разумни сили. Любовта е една разумна сила, която се проявява, и Вярата е една разумна сила. В дадения случай едно разумно същество си служи с Любовта, друго - с Вярата.
към втори вариант >>
И ти си направил мрежа, нещо не може да стане тъй, както искаш - кажи като този паяк.
(втори вариант)
Психологически като вземете известни недъзи, трябва да знаете как да се лекувате. Бръмбари, жабите, змиите, паяците - всичко това са методи, чрез които ние можем да се лекуваме. Ако искате да учите търпението, пуснете вкъщи един паяк да си прави мрежата и всяка сутрин наблюдавайте. Отлично търпение има паякът, седи ден, два, три, седмица, нищо не хваща, премести се, ходи, казва: «Ще даде Господ.» А като усети, че ще има вятър и ще му скъса мрежата, ще отиде, ще удвои конците, ще седи той в спокойствие. Ето един начин.
И ти си направил мрежа, нещо не може да стане тъй, както искаш - кажи като този паяк.
Ако туй, малкото същество седи седмица и чака - колко повече ти? То е най-малкият подтик. Искаш да бъдеш трудолюбив - вземи мравката, голяма глава има тя, философ е. Вземи и виж: каква подвижност и какво постоянство! Еднаж изтърве, два, три, пет, десет, петдесет, сто пъти, пренася през планини.
към втори вариант >>
Най-малко сили, най-малко материал се хаби, при това резултатите са отлични.
(втори вариант)
Тогава какво е съответствието между малкия ръст и малкия подтик и големия ръст и големия подтик? Голям човек значи голям ръст, малък човек - малък ръст. Малкият подтик има всички възможности да стане голям подтик: то е по отношение на времето и пространството, понеже той расте, има условия да стане голям. Малък, защо е подтикът малък? Природата си служи с малките подтици, понеже са економични.
Най-малко сили, най-малко материал се хаби, при това резултатите са отлични.
При великите подтици се иждивява голяма сила. Представете си в природата две разумни сили. Любовта е една разумна сила, която се проявява, и Вярата е една разумна сила. В дадения случай едно разумно същество си служи с Любовта, друго - с Вярата. Кое е по-силно?
към втори вариант >>
Ако туй, малкото същество седи седмица и чака - колко повече ти?
(втори вариант)
Бръмбари, жабите, змиите, паяците - всичко това са методи, чрез които ние можем да се лекуваме. Ако искате да учите търпението, пуснете вкъщи един паяк да си прави мрежата и всяка сутрин наблюдавайте. Отлично търпение има паякът, седи ден, два, три, седмица, нищо не хваща, премести се, ходи, казва: «Ще даде Господ.» А като усети, че ще има вятър и ще му скъса мрежата, ще отиде, ще удвои конците, ще седи той в спокойствие. Ето един начин. И ти си направил мрежа, нещо не може да стане тъй, както искаш - кажи като този паяк.
Ако туй, малкото същество седи седмица и чака - колко повече ти?
То е най-малкият подтик. Искаш да бъдеш трудолюбив - вземи мравката, голяма глава има тя, философ е. Вземи и виж: каква подвижност и какво постоянство! Еднаж изтърве, два, три, пет, десет, петдесет, сто пъти, пренася през планини. Ако една мрава може да победи мъчнотиите, аз колкото една не мога ли?
към втори вариант >>
При великите подтици се иждивява голяма сила.
(втори вариант)
Голям човек значи голям ръст, малък човек - малък ръст. Малкият подтик има всички възможности да стане голям подтик: то е по отношение на времето и пространството, понеже той расте, има условия да стане голям. Малък, защо е подтикът малък? Природата си служи с малките подтици, понеже са економични. Най-малко сили, най-малко материал се хаби, при това резултатите са отлични.
При великите подтици се иждивява голяма сила.
Представете си в природата две разумни сили. Любовта е една разумна сила, която се проявява, и Вярата е една разумна сила. В дадения случай едно разумно същество си служи с Любовта, друго - с Вярата. Кое е по-силно? (- Това, което си служи с Любовта.) Как ще го докажете?
към втори вариант >>
То е най-малкият подтик.
(втори вариант)
Ако искате да учите търпението, пуснете вкъщи един паяк да си прави мрежата и всяка сутрин наблюдавайте. Отлично търпение има паякът, седи ден, два, три, седмица, нищо не хваща, премести се, ходи, казва: «Ще даде Господ.» А като усети, че ще има вятър и ще му скъса мрежата, ще отиде, ще удвои конците, ще седи той в спокойствие. Ето един начин. И ти си направил мрежа, нещо не може да стане тъй, както искаш - кажи като този паяк. Ако туй, малкото същество седи седмица и чака - колко повече ти?
То е най-малкият подтик.
Искаш да бъдеш трудолюбив - вземи мравката, голяма глава има тя, философ е. Вземи и виж: каква подвижност и какво постоянство! Еднаж изтърве, два, три, пет, десет, петдесет, сто пъти, пренася през планини. Ако една мрава може да победи мъчнотиите, аз колкото една не мога ли?
към втори вариант >>
Представете си в природата две разумни сили.
(втори вариант)
Малкият подтик има всички възможности да стане голям подтик: то е по отношение на времето и пространството, понеже той расте, има условия да стане голям. Малък, защо е подтикът малък? Природата си служи с малките подтици, понеже са економични. Най-малко сили, най-малко материал се хаби, при това резултатите са отлични. При великите подтици се иждивява голяма сила.
Представете си в природата две разумни сили.
Любовта е една разумна сила, която се проявява, и Вярата е една разумна сила. В дадения случай едно разумно същество си служи с Любовта, друго - с Вярата. Кое е по-силно? (- Това, което си служи с Любовта.) Как ще го докажете? (- Защото Любовта включва и Вярата.) Но то е само твърдение.
към втори вариант >>
Искаш да бъдеш трудолюбив - вземи мравката, голяма глава има тя, философ е.
(втори вариант)
Отлично търпение има паякът, седи ден, два, три, седмица, нищо не хваща, премести се, ходи, казва: «Ще даде Господ.» А като усети, че ще има вятър и ще му скъса мрежата, ще отиде, ще удвои конците, ще седи той в спокойствие. Ето един начин. И ти си направил мрежа, нещо не може да стане тъй, както искаш - кажи като този паяк. Ако туй, малкото същество седи седмица и чака - колко повече ти? То е най-малкият подтик.
Искаш да бъдеш трудолюбив - вземи мравката, голяма глава има тя, философ е.
Вземи и виж: каква подвижност и какво постоянство! Еднаж изтърве, два, три, пет, десет, петдесет, сто пъти, пренася през планини. Ако една мрава може да победи мъчнотиите, аз колкото една не мога ли?
към втори вариант >>
Любовта е една разумна сила, която се проявява, и Вярата е една разумна сила.
(втори вариант)
Малък, защо е подтикът малък? Природата си служи с малките подтици, понеже са економични. Най-малко сили, най-малко материал се хаби, при това резултатите са отлични. При великите подтици се иждивява голяма сила. Представете си в природата две разумни сили.
Любовта е една разумна сила, която се проявява, и Вярата е една разумна сила.
В дадения случай едно разумно същество си служи с Любовта, друго - с Вярата. Кое е по-силно? (- Това, което си служи с Любовта.) Как ще го докажете? (- Защото Любовта включва и Вярата.) Но то е само твърдение. Някой може да каже, че майката включва детето.
към втори вариант >>
Вземи и виж: каква подвижност и какво постоянство!
(втори вариант)
Ето един начин. И ти си направил мрежа, нещо не може да стане тъй, както искаш - кажи като този паяк. Ако туй, малкото същество седи седмица и чака - колко повече ти? То е най-малкият подтик. Искаш да бъдеш трудолюбив - вземи мравката, голяма глава има тя, философ е.
Вземи и виж: каква подвижност и какво постоянство!
Еднаж изтърве, два, три, пет, десет, петдесет, сто пъти, пренася през планини. Ако една мрава може да победи мъчнотиите, аз колкото една не мога ли?
към втори вариант >>
В дадения случай едно разумно същество си служи с Любовта, друго - с Вярата.
(втори вариант)
Природата си служи с малките подтици, понеже са економични. Най-малко сили, най-малко материал се хаби, при това резултатите са отлични. При великите подтици се иждивява голяма сила. Представете си в природата две разумни сили. Любовта е една разумна сила, която се проявява, и Вярата е една разумна сила.
В дадения случай едно разумно същество си служи с Любовта, друго - с Вярата.
Кое е по-силно? (- Това, което си служи с Любовта.) Как ще го докажете? (- Защото Любовта включва и Вярата.) Но то е само твърдение. Някой може да каже, че майката включва детето. Докажи това.
към втори вариант >>
Еднаж изтърве, два, три, пет, десет, петдесет, сто пъти, пренася през планини.
(втори вариант)
И ти си направил мрежа, нещо не може да стане тъй, както искаш - кажи като този паяк. Ако туй, малкото същество седи седмица и чака - колко повече ти? То е най-малкият подтик. Искаш да бъдеш трудолюбив - вземи мравката, голяма глава има тя, философ е. Вземи и виж: каква подвижност и какво постоянство!
Еднаж изтърве, два, три, пет, десет, петдесет, сто пъти, пренася през планини.
Ако една мрава може да победи мъчнотиите, аз колкото една не мога ли?
към втори вариант >>
Кое е по-силно?
(втори вариант)
Най-малко сили, най-малко материал се хаби, при това резултатите са отлични. При великите подтици се иждивява голяма сила. Представете си в природата две разумни сили. Любовта е една разумна сила, която се проявява, и Вярата е една разумна сила. В дадения случай едно разумно същество си служи с Любовта, друго - с Вярата.
Кое е по-силно?
(- Това, което си служи с Любовта.) Как ще го докажете? (- Защото Любовта включва и Вярата.) Но то е само твърдение. Някой може да каже, че майката включва детето. Докажи това. Защото, ако майката включва детето, как е възможно туй дете да излезне вън от майката?
към втори вариант >>
Ако една мрава може да победи мъчнотиите, аз колкото една не мога ли?
(втори вариант)
Ако туй, малкото същество седи седмица и чака - колко повече ти? То е най-малкият подтик. Искаш да бъдеш трудолюбив - вземи мравката, голяма глава има тя, философ е. Вземи и виж: каква подвижност и какво постоянство! Еднаж изтърве, два, три, пет, десет, петдесет, сто пъти, пренася през планини.
Ако една мрава може да победи мъчнотиите, аз колкото една не мога ли?
към втори вариант >>
(- Това, което си служи с Любовта.) Как ще го докажете?
(втори вариант)
При великите подтици се иждивява голяма сила. Представете си в природата две разумни сили. Любовта е една разумна сила, която се проявява, и Вярата е една разумна сила. В дадения случай едно разумно същество си служи с Любовта, друго - с Вярата. Кое е по-силно?
(- Това, което си служи с Любовта.) Как ще го докажете?
(- Защото Любовта включва и Вярата.) Но то е само твърдение. Някой може да каже, че майката включва детето. Докажи това. Защото, ако майката включва детето, как е възможно туй дете да излезне вън от майката? Едно време, когато рибите излезнали от водата, казали: «Не искаме вече във водата да живеем, не искаме да си спомняме за нея.
към втори вариант >>
Искаш закона на чистотата, реда и порядъка - вземи една пчела, иди при кошера, наблюдавай, тури си ухото, слушай гласа на пчелите, но не ги закачай.
(втори вариант)
Искаш закона на чистотата, реда и порядъка - вземи една пчела, иди при кошера, наблюдавай, тури си ухото, слушай гласа на пчелите, но не ги закачай.
Чистотата ще учиш, но при чистотата трябва да знаеш, че чистите хора са много сприхави - там, където вървят, да се не изпречваш на пътя му. Веднага картечен огън, хич не мислят. За да бъдем чисти, значи, всички грешни мисли, желания трябва да са вън от пътя ни. На всяко лошо желание - жилото вътре, бодни го. Пчелата казва: «Настрана, на пътя на движението ми не стой!
към втори вариант >>
(- Защото Любовта включва и Вярата.) Но то е само твърдение.
(втори вариант)
Представете си в природата две разумни сили. Любовта е една разумна сила, която се проявява, и Вярата е една разумна сила. В дадения случай едно разумно същество си служи с Любовта, друго - с Вярата. Кое е по-силно? (- Това, което си служи с Любовта.) Как ще го докажете?
(- Защото Любовта включва и Вярата.) Но то е само твърдение.
Някой може да каже, че майката включва детето. Докажи това. Защото, ако майката включва детето, как е възможно туй дете да излезне вън от майката? Едно време, когато рибите излезнали от водата, казали: «Не искаме вече във водата да живеем, не искаме да си спомняме за нея. Стига ни робството, защото нито език имаме, нито книжнина.» Водата им казала: «Без мен жадни ще ходите, все-таки ще имате нужда от мен, все ще трябва да ви се накваси гърлото.»
към втори вариант >>
Чистотата ще учиш, но при чистотата трябва да знаеш, че чистите хора са много сприхави - там, където вървят, да се не изпречваш на пътя му.
(втори вариант)
Искаш закона на чистотата, реда и порядъка - вземи една пчела, иди при кошера, наблюдавай, тури си ухото, слушай гласа на пчелите, но не ги закачай.
Чистотата ще учиш, но при чистотата трябва да знаеш, че чистите хора са много сприхави - там, където вървят, да се не изпречваш на пътя му.
Веднага картечен огън, хич не мислят. За да бъдем чисти, значи, всички грешни мисли, желания трябва да са вън от пътя ни. На всяко лошо желание - жилото вътре, бодни го. Пчелата казва: «Настрана, на пътя на движението ми не стой! » Следователно нашите желания са живи, ще го жилиш: «На пътя ми не стой!
към втори вариант >>
Някой може да каже, че майката включва детето.
(втори вариант)
Любовта е една разумна сила, която се проявява, и Вярата е една разумна сила. В дадения случай едно разумно същество си служи с Любовта, друго - с Вярата. Кое е по-силно? (- Това, което си служи с Любовта.) Как ще го докажете? (- Защото Любовта включва и Вярата.) Но то е само твърдение.
Някой може да каже, че майката включва детето.
Докажи това. Защото, ако майката включва детето, как е възможно туй дете да излезне вън от майката? Едно време, когато рибите излезнали от водата, казали: «Не искаме вече във водата да живеем, не искаме да си спомняме за нея. Стига ни робството, защото нито език имаме, нито книжнина.» Водата им казала: «Без мен жадни ще ходите, все-таки ще имате нужда от мен, все ще трябва да ви се накваси гърлото.»
към втори вариант >>
Веднага картечен огън, хич не мислят.
(втори вариант)
Искаш закона на чистотата, реда и порядъка - вземи една пчела, иди при кошера, наблюдавай, тури си ухото, слушай гласа на пчелите, но не ги закачай. Чистотата ще учиш, но при чистотата трябва да знаеш, че чистите хора са много сприхави - там, където вървят, да се не изпречваш на пътя му.
Веднага картечен огън, хич не мислят.
За да бъдем чисти, значи, всички грешни мисли, желания трябва да са вън от пътя ни. На всяко лошо желание - жилото вътре, бодни го. Пчелата казва: «Настрана, на пътя на движението ми не стой! » Следователно нашите желания са живи, ще го жилиш: «На пътя ми не стой! » Щом не мога да мисля право, пътят ми е запречен.
към втори вариант >>
Докажи това.
(втори вариант)
В дадения случай едно разумно същество си служи с Любовта, друго - с Вярата. Кое е по-силно? (- Това, което си служи с Любовта.) Как ще го докажете? (- Защото Любовта включва и Вярата.) Но то е само твърдение. Някой може да каже, че майката включва детето.
Докажи това.
Защото, ако майката включва детето, как е възможно туй дете да излезне вън от майката? Едно време, когато рибите излезнали от водата, казали: «Не искаме вече във водата да живеем, не искаме да си спомняме за нея. Стига ни робството, защото нито език имаме, нито книжнина.» Водата им казала: «Без мен жадни ще ходите, все-таки ще имате нужда от мен, все ще трябва да ви се накваси гърлото.»
към втори вариант >>
За да бъдем чисти, значи, всички грешни мисли, желания трябва да са вън от пътя ни.
(втори вариант)
Искаш закона на чистотата, реда и порядъка - вземи една пчела, иди при кошера, наблюдавай, тури си ухото, слушай гласа на пчелите, но не ги закачай. Чистотата ще учиш, но при чистотата трябва да знаеш, че чистите хора са много сприхави - там, където вървят, да се не изпречваш на пътя му. Веднага картечен огън, хич не мислят.
За да бъдем чисти, значи, всички грешни мисли, желания трябва да са вън от пътя ни.
На всяко лошо желание - жилото вътре, бодни го. Пчелата казва: «Настрана, на пътя на движението ми не стой! » Следователно нашите желания са живи, ще го жилиш: «На пътя ми не стой! » Щом не мога да мисля право, пътят ми е запречен. По този начин ако вървите, тъй животът ви ще стане много изкуствен.
към втори вариант >>
Защото, ако майката включва детето, как е възможно туй дете да излезне вън от майката?
(втори вариант)
Кое е по-силно? (- Това, което си служи с Любовта.) Как ще го докажете? (- Защото Любовта включва и Вярата.) Но то е само твърдение. Някой може да каже, че майката включва детето. Докажи това.
Защото, ако майката включва детето, как е възможно туй дете да излезне вън от майката?
Едно време, когато рибите излезнали от водата, казали: «Не искаме вече във водата да живеем, не искаме да си спомняме за нея. Стига ни робството, защото нито език имаме, нито книжнина.» Водата им казала: «Без мен жадни ще ходите, все-таки ще имате нужда от мен, все ще трябва да ви се накваси гърлото.»
към втори вариант >>
На всяко лошо желание - жилото вътре, бодни го.
(втори вариант)
Искаш закона на чистотата, реда и порядъка - вземи една пчела, иди при кошера, наблюдавай, тури си ухото, слушай гласа на пчелите, но не ги закачай. Чистотата ще учиш, но при чистотата трябва да знаеш, че чистите хора са много сприхави - там, където вървят, да се не изпречваш на пътя му. Веднага картечен огън, хич не мислят. За да бъдем чисти, значи, всички грешни мисли, желания трябва да са вън от пътя ни.
На всяко лошо желание - жилото вътре, бодни го.
Пчелата казва: «Настрана, на пътя на движението ми не стой! » Следователно нашите желания са живи, ще го жилиш: «На пътя ми не стой! » Щом не мога да мисля право, пътят ми е запречен. По този начин ако вървите, тъй животът ви ще стане много изкуствен. Искате да станете учител, след 20-30 години да се пенсионирате - кажете: «Празни работи.» Започнете да разправяте едно време какво било: «Едно време какъв бях, учениците, учителите...» Владиката, и той разправя едно време как се обличал с патрахил.
към втори вариант >>
Едно време, когато рибите излезнали от водата, казали: «Не искаме вече във водата да живеем, не искаме да си спомняме за нея.
(втори вариант)
(- Това, което си служи с Любовта.) Как ще го докажете? (- Защото Любовта включва и Вярата.) Но то е само твърдение. Някой може да каже, че майката включва детето. Докажи това. Защото, ако майката включва детето, как е възможно туй дете да излезне вън от майката?
Едно време, когато рибите излезнали от водата, казали: «Не искаме вече във водата да живеем, не искаме да си спомняме за нея.
Стига ни робството, защото нито език имаме, нито книжнина.» Водата им казала: «Без мен жадни ще ходите, все-таки ще имате нужда от мен, все ще трябва да ви се накваси гърлото.»
към втори вариант >>
Пчелата казва: «Настрана, на пътя на движението ми не стой!
(втори вариант)
Искаш закона на чистотата, реда и порядъка - вземи една пчела, иди при кошера, наблюдавай, тури си ухото, слушай гласа на пчелите, но не ги закачай. Чистотата ще учиш, но при чистотата трябва да знаеш, че чистите хора са много сприхави - там, където вървят, да се не изпречваш на пътя му. Веднага картечен огън, хич не мислят. За да бъдем чисти, значи, всички грешни мисли, желания трябва да са вън от пътя ни. На всяко лошо желание - жилото вътре, бодни го.
Пчелата казва: «Настрана, на пътя на движението ми не стой!
» Следователно нашите желания са живи, ще го жилиш: «На пътя ми не стой! » Щом не мога да мисля право, пътят ми е запречен. По този начин ако вървите, тъй животът ви ще стане много изкуствен. Искате да станете учител, след 20-30 години да се пенсионирате - кажете: «Празни работи.» Започнете да разправяте едно време какво било: «Едно време какъв бях, учениците, учителите...» Владиката, и той разправя едно време как се обличал с патрахил. Всички хора разправят, и все за миналото.
към втори вариант >>
Стига ни робството, защото нито език имаме, нито книжнина.» Водата им казала: «Без мен жадни ще ходите, все-таки ще имате нужда от мен, все ще трябва да ви се накваси гърлото.»
(втори вариант)
(- Защото Любовта включва и Вярата.) Но то е само твърдение. Някой може да каже, че майката включва детето. Докажи това. Защото, ако майката включва детето, как е възможно туй дете да излезне вън от майката? Едно време, когато рибите излезнали от водата, казали: «Не искаме вече във водата да живеем, не искаме да си спомняме за нея.
Стига ни робството, защото нито език имаме, нито книжнина.» Водата им казала: «Без мен жадни ще ходите, все-таки ще имате нужда от мен, все ще трябва да ви се накваси гърлото.»
към втори вариант >>
» Следователно нашите желания са живи, ще го жилиш: «На пътя ми не стой!
(втори вариант)
Чистотата ще учиш, но при чистотата трябва да знаеш, че чистите хора са много сприхави - там, където вървят, да се не изпречваш на пътя му. Веднага картечен огън, хич не мислят. За да бъдем чисти, значи, всички грешни мисли, желания трябва да са вън от пътя ни. На всяко лошо желание - жилото вътре, бодни го. Пчелата казва: «Настрана, на пътя на движението ми не стой!
» Следователно нашите желания са живи, ще го жилиш: «На пътя ми не стой!
» Щом не мога да мисля право, пътят ми е запречен. По този начин ако вървите, тъй животът ви ще стане много изкуствен. Искате да станете учител, след 20-30 години да се пенсионирате - кажете: «Празни работи.» Започнете да разправяте едно време какво било: «Едно време какъв бях, учениците, учителите...» Владиката, и той разправя едно време как се обличал с патрахил. Всички хора разправят, и все за миналото. Какъв смисъл има?
към втори вариант >>
Сега, по някой път, като живеете в Любовта и като се освободите, казвате: «Любов ли?
(втори вариант)
Сега, по някой път, като живеете в Любовта и като се освободите, казвате: «Любов ли?
» Любовта е била среда за вас. Любовта като водата изглежда, че дава всичко, дава най-добрите условия за живот. Храната е разтворена във водата, къща няма да имаш, всичко достатъчно, ще си спиш някъде, ще си разпериш крилцата. Рибите спят ли? Спят, разбира се.
към втори вариант >>
» Щом не мога да мисля право, пътят ми е запречен.
(втори вариант)
Веднага картечен огън, хич не мислят. За да бъдем чисти, значи, всички грешни мисли, желания трябва да са вън от пътя ни. На всяко лошо желание - жилото вътре, бодни го. Пчелата казва: «Настрана, на пътя на движението ми не стой! » Следователно нашите желания са живи, ще го жилиш: «На пътя ми не стой!
» Щом не мога да мисля право, пътят ми е запречен.
По този начин ако вървите, тъй животът ви ще стане много изкуствен. Искате да станете учител, след 20-30 години да се пенсионирате - кажете: «Празни работи.» Започнете да разправяте едно време какво било: «Едно време какъв бях, учениците, учителите...» Владиката, и той разправя едно време как се обличал с патрахил. Всички хора разправят, и все за миналото. Какъв смисъл има? Хубавото е всякога да внася човек.
към втори вариант >>
» Любовта е била среда за вас.
(втори вариант)
Сега, по някой път, като живеете в Любовта и като се освободите, казвате: «Любов ли?
» Любовта е била среда за вас.
Любовта като водата изглежда, че дава всичко, дава най-добрите условия за живот. Храната е разтворена във водата, къща няма да имаш, всичко достатъчно, ще си спиш някъде, ще си разпериш крилцата. Рибите спят ли? Спят, разбира се. Но какво е рибето спане?
към втори вариант >>
По този начин ако вървите, тъй животът ви ще стане много изкуствен.
(втори вариант)
За да бъдем чисти, значи, всички грешни мисли, желания трябва да са вън от пътя ни. На всяко лошо желание - жилото вътре, бодни го. Пчелата казва: «Настрана, на пътя на движението ми не стой! » Следователно нашите желания са живи, ще го жилиш: «На пътя ми не стой! » Щом не мога да мисля право, пътят ми е запречен.
По този начин ако вървите, тъй животът ви ще стане много изкуствен.
Искате да станете учител, след 20-30 години да се пенсионирате - кажете: «Празни работи.» Започнете да разправяте едно време какво било: «Едно време какъв бях, учениците, учителите...» Владиката, и той разправя едно време как се обличал с патрахил. Всички хора разправят, и все за миналото. Какъв смисъл има? Хубавото е всякога да внася човек. Този старец цигулар както на млади години да свири.
към втори вариант >>
Любовта като водата изглежда, че дава всичко, дава най-добрите условия за живот.
(втори вариант)
Сега, по някой път, като живеете в Любовта и като се освободите, казвате: «Любов ли? » Любовта е била среда за вас.
Любовта като водата изглежда, че дава всичко, дава най-добрите условия за живот.
Храната е разтворена във водата, къща няма да имаш, всичко достатъчно, ще си спиш някъде, ще си разпериш крилцата. Рибите спят ли? Спят, разбира се. Но какво е рибето спане? Имате ли възпоминание от рибеното спане?
към втори вариант >>
Искате да станете учител, след 20-30 години да се пенсионирате - кажете: «Празни работи.» Започнете да разправяте едно време какво било: «Едно време какъв бях, учениците, учителите...» Владиката, и той разправя едно време как се обличал с патрахил.
(втори вариант)
На всяко лошо желание - жилото вътре, бодни го. Пчелата казва: «Настрана, на пътя на движението ми не стой! » Следователно нашите желания са живи, ще го жилиш: «На пътя ми не стой! » Щом не мога да мисля право, пътят ми е запречен. По този начин ако вървите, тъй животът ви ще стане много изкуствен.
Искате да станете учител, след 20-30 години да се пенсионирате - кажете: «Празни работи.» Започнете да разправяте едно време какво било: «Едно време какъв бях, учениците, учителите...» Владиката, и той разправя едно време как се обличал с патрахил.
Всички хора разправят, и все за миналото. Какъв смисъл има? Хубавото е всякога да внася човек. Този старец цигулар както на млади години да свири. И млад, и стар, да свири, докато дойде да остави цигулката, да замине за онзи свят.
към втори вариант >>
Храната е разтворена във водата, къща няма да имаш, всичко достатъчно, ще си спиш някъде, ще си разпериш крилцата.
(втори вариант)
Сега, по някой път, като живеете в Любовта и като се освободите, казвате: «Любов ли? » Любовта е била среда за вас. Любовта като водата изглежда, че дава всичко, дава най-добрите условия за живот.
Храната е разтворена във водата, къща няма да имаш, всичко достатъчно, ще си спиш някъде, ще си разпериш крилцата.
Рибите спят ли? Спят, разбира се. Но какво е рибето спане? Имате ли възпоминание от рибеното спане?
към втори вариант >>
Всички хора разправят, и все за миналото.
(втори вариант)
Пчелата казва: «Настрана, на пътя на движението ми не стой! » Следователно нашите желания са живи, ще го жилиш: «На пътя ми не стой! » Щом не мога да мисля право, пътят ми е запречен. По този начин ако вървите, тъй животът ви ще стане много изкуствен. Искате да станете учител, след 20-30 години да се пенсионирате - кажете: «Празни работи.» Започнете да разправяте едно време какво било: «Едно време какъв бях, учениците, учителите...» Владиката, и той разправя едно време как се обличал с патрахил.
Всички хора разправят, и все за миналото.
Какъв смисъл има? Хубавото е всякога да внася човек. Този старец цигулар както на млади години да свири. И млад, и стар, да свири, докато дойде да остави цигулката, да замине за онзи свят. И като погледне, да се усмихне, да каже: «Бих желал да се върна пак при моята хубава цигулчица.» Каже: «Много съжалявам, че те оставям, но след време пак ще се върна.»
към втори вариант >>
Рибите спят ли?
(втори вариант)
Сега, по някой път, като живеете в Любовта и като се освободите, казвате: «Любов ли? » Любовта е била среда за вас. Любовта като водата изглежда, че дава всичко, дава най-добрите условия за живот. Храната е разтворена във водата, къща няма да имаш, всичко достатъчно, ще си спиш някъде, ще си разпериш крилцата.
Рибите спят ли?
Спят, разбира се. Но какво е рибето спане? Имате ли възпоминание от рибеното спане?
към втори вариант >>
Какъв смисъл има?
(втори вариант)
» Следователно нашите желания са живи, ще го жилиш: «На пътя ми не стой! » Щом не мога да мисля право, пътят ми е запречен. По този начин ако вървите, тъй животът ви ще стане много изкуствен. Искате да станете учител, след 20-30 години да се пенсионирате - кажете: «Празни работи.» Започнете да разправяте едно време какво било: «Едно време какъв бях, учениците, учителите...» Владиката, и той разправя едно време как се обличал с патрахил. Всички хора разправят, и все за миналото.
Какъв смисъл има?
Хубавото е всякога да внася човек. Този старец цигулар както на млади години да свири. И млад, и стар, да свири, докато дойде да остави цигулката, да замине за онзи свят. И като погледне, да се усмихне, да каже: «Бих желал да се върна пак при моята хубава цигулчица.» Каже: «Много съжалявам, че те оставям, но след време пак ще се върна.»
към втори вариант >>
Спят, разбира се.
(втори вариант)
Сега, по някой път, като живеете в Любовта и като се освободите, казвате: «Любов ли? » Любовта е била среда за вас. Любовта като водата изглежда, че дава всичко, дава най-добрите условия за живот. Храната е разтворена във водата, къща няма да имаш, всичко достатъчно, ще си спиш някъде, ще си разпериш крилцата. Рибите спят ли?
Спят, разбира се.
Но какво е рибето спане? Имате ли възпоминание от рибеното спане?
към втори вариант >>
Хубавото е всякога да внася човек.
(втори вариант)
» Щом не мога да мисля право, пътят ми е запречен. По този начин ако вървите, тъй животът ви ще стане много изкуствен. Искате да станете учител, след 20-30 години да се пенсионирате - кажете: «Празни работи.» Започнете да разправяте едно време какво било: «Едно време какъв бях, учениците, учителите...» Владиката, и той разправя едно време как се обличал с патрахил. Всички хора разправят, и все за миналото. Какъв смисъл има?
Хубавото е всякога да внася човек.
Този старец цигулар както на млади години да свири. И млад, и стар, да свири, докато дойде да остави цигулката, да замине за онзи свят. И като погледне, да се усмихне, да каже: «Бих желал да се върна пак при моята хубава цигулчица.» Каже: «Много съжалявам, че те оставям, но след време пак ще се върна.»
към втори вариант >>
Но какво е рибето спане?
(втори вариант)
» Любовта е била среда за вас. Любовта като водата изглежда, че дава всичко, дава най-добрите условия за живот. Храната е разтворена във водата, къща няма да имаш, всичко достатъчно, ще си спиш някъде, ще си разпериш крилцата. Рибите спят ли? Спят, разбира се.
Но какво е рибето спане?
Имате ли възпоминание от рибеното спане?
към втори вариант >>
Този старец цигулар както на млади години да свири.
(втори вариант)
По този начин ако вървите, тъй животът ви ще стане много изкуствен. Искате да станете учител, след 20-30 години да се пенсионирате - кажете: «Празни работи.» Започнете да разправяте едно време какво било: «Едно време какъв бях, учениците, учителите...» Владиката, и той разправя едно време как се обличал с патрахил. Всички хора разправят, и все за миналото. Какъв смисъл има? Хубавото е всякога да внася човек.
Този старец цигулар както на млади години да свири.
И млад, и стар, да свири, докато дойде да остави цигулката, да замине за онзи свят. И като погледне, да се усмихне, да каже: «Бих желал да се върна пак при моята хубава цигулчица.» Каже: «Много съжалявам, че те оставям, но след време пак ще се върна.»
към втори вариант >>
Имате ли възпоминание от рибеното спане?
(втори вариант)
Любовта като водата изглежда, че дава всичко, дава най-добрите условия за живот. Храната е разтворена във водата, къща няма да имаш, всичко достатъчно, ще си спиш някъде, ще си разпериш крилцата. Рибите спят ли? Спят, разбира се. Но какво е рибето спане?
Имате ли възпоминание от рибеното спане?
към втори вариант >>
И млад, и стар, да свири, докато дойде да остави цигулката, да замине за онзи свят.
(втори вариант)
Искате да станете учител, след 20-30 години да се пенсионирате - кажете: «Празни работи.» Започнете да разправяте едно време какво било: «Едно време какъв бях, учениците, учителите...» Владиката, и той разправя едно време как се обличал с патрахил. Всички хора разправят, и все за миналото. Какъв смисъл има? Хубавото е всякога да внася човек. Този старец цигулар както на млади години да свири.
И млад, и стар, да свири, докато дойде да остави цигулката, да замине за онзи свят.
И като погледне, да се усмихне, да каже: «Бих желал да се върна пак при моята хубава цигулчица.» Каже: «Много съжалявам, че те оставям, но след време пак ще се върна.»
към втори вариант >>
Когато се говори за Любовта, трябва да разбирате новите схващания.
(втори вариант)
Когато се говори за Любовта, трябва да разбирате новите схващания.
В културата ще минете Любовта като вода. Като любите, да се не удавите. Като хвърчиш в Любовта, да не паднеш. Това е култура. Като живееш в огъня на Любовта, да не изгориш.
към втори вариант >>
И като погледне, да се усмихне, да каже: «Бих желал да се върна пак при моята хубава цигулчица.» Каже: «Много съжалявам, че те оставям, но след време пак ще се върна.»
(втори вариант)
Всички хора разправят, и все за миналото. Какъв смисъл има? Хубавото е всякога да внася човек. Този старец цигулар както на млади години да свири. И млад, и стар, да свири, докато дойде да остави цигулката, да замине за онзи свят.
И като погледне, да се усмихне, да каже: «Бих желал да се върна пак при моята хубава цигулчица.» Каже: «Много съжалявам, че те оставям, но след време пак ще се върна.»
към втори вариант >>
В културата ще минете Любовта като вода.
(втори вариант)
Когато се говори за Любовта, трябва да разбирате новите схващания.
В културата ще минете Любовта като вода.
Като любите, да се не удавите. Като хвърчиш в Любовта, да не паднеш. Това е култура. Като живееш в огъня на Любовта, да не изгориш. Като ходиш в светлината на Любовта, да не почернееш.
към втори вариант >>
Тъй ще дойде новият импулс за живот - в тези опити да имате едно правилно разнообразие.
(втори вариант)
Тъй ще дойде новият импулс за живот - в тези опити да имате едно правилно разнообразие.
Еднообразието донася набиране на тези положителни енергии и животът става неинтересен. В разнообразието седи красотата, а в принципа на единството, в стремежа към Бога седи силата. Човек трябва да има един център. Когато се стремим, имаме този стремеж, във всичко виждаме смисъл, ще станем красиви. Схващате ли, че всичко се стреми към една посока, към един център, ще добиете сила.
към втори вариант >>
Като любите, да се не удавите.
(втори вариант)
Когато се говори за Любовта, трябва да разбирате новите схващания. В културата ще минете Любовта като вода.
Като любите, да се не удавите.
Като хвърчиш в Любовта, да не паднеш. Това е култура. Като живееш в огъня на Любовта, да не изгориш. Като ходиш в светлината на Любовта, да не почернееш. И когато ти се разкрива Любовта, всичката красота, която има в себе си, да се не съблазниш.
към втори вариант >>
Еднообразието донася набиране на тези положителни енергии и животът става неинтересен.
(втори вариант)
Тъй ще дойде новият импулс за живот - в тези опити да имате едно правилно разнообразие.
Еднообразието донася набиране на тези положителни енергии и животът става неинтересен.
В разнообразието седи красотата, а в принципа на единството, в стремежа към Бога седи силата. Човек трябва да има един център. Когато се стремим, имаме този стремеж, във всичко виждаме смисъл, ще станем красиви. Схващате ли, че всичко се стреми към една посока, към един център, ще добиете сила. Щом вярвате, че във всичко, което виждате, действува един принцип, красота е то.
към втори вариант >>
Като хвърчиш в Любовта, да не паднеш.
(втори вариант)
Когато се говори за Любовта, трябва да разбирате новите схващания. В културата ще минете Любовта като вода. Като любите, да се не удавите.
Като хвърчиш в Любовта, да не паднеш.
Това е култура. Като живееш в огъня на Любовта, да не изгориш. Като ходиш в светлината на Любовта, да не почернееш. И когато ти се разкрива Любовта, всичката красота, която има в себе си, да се не съблазниш. Разбрахте ли?
към втори вариант >>
В разнообразието седи красотата, а в принципа на единството, в стремежа към Бога седи силата.
(втори вариант)
Тъй ще дойде новият импулс за живот - в тези опити да имате едно правилно разнообразие. Еднообразието донася набиране на тези положителни енергии и животът става неинтересен.
В разнообразието седи красотата, а в принципа на единството, в стремежа към Бога седи силата.
Човек трябва да има един център. Когато се стремим, имаме този стремеж, във всичко виждаме смисъл, ще станем красиви. Схващате ли, че всичко се стреми към една посока, към един център, ще добиете сила. Щом вярвате, че във всичко, което виждате, действува един принцип, красота е то. Вярвате ли, че всички неща, които виждате, се стремят към една посока, ще добиете сила.
към втори вариант >>
Това е култура.
(втори вариант)
Когато се говори за Любовта, трябва да разбирате новите схващания. В културата ще минете Любовта като вода. Като любите, да се не удавите. Като хвърчиш в Любовта, да не паднеш.
Това е култура.
Като живееш в огъня на Любовта, да не изгориш. Като ходиш в светлината на Любовта, да не почернееш. И когато ти се разкрива Любовта, всичката красота, която има в себе си, да се не съблазниш. Разбрахте ли? То е начин за разсъждение, за разбиране.
към втори вариант >>
Човек трябва да има един център.
(втори вариант)
Тъй ще дойде новият импулс за живот - в тези опити да имате едно правилно разнообразие. Еднообразието донася набиране на тези положителни енергии и животът става неинтересен. В разнообразието седи красотата, а в принципа на единството, в стремежа към Бога седи силата.
Човек трябва да има един център.
Когато се стремим, имаме този стремеж, във всичко виждаме смисъл, ще станем красиви. Схващате ли, че всичко се стреми към една посока, към един център, ще добиете сила. Щом вярвате, че във всичко, което виждате, действува един принцип, красота е то. Вярвате ли, че всички неща, които виждате, се стремят към една посока, ще добиете сила. И тъй като вярвате, ще дойдат обезсърчения, съмнения, страсти, ще ги опитате, но ще се ползувате от техните сили.
към втори вариант >>
Като живееш в огъня на Любовта, да не изгориш.
(втори вариант)
Когато се говори за Любовта, трябва да разбирате новите схващания. В културата ще минете Любовта като вода. Като любите, да се не удавите. Като хвърчиш в Любовта, да не паднеш. Това е култура.
Като живееш в огъня на Любовта, да не изгориш.
Като ходиш в светлината на Любовта, да не почернееш. И когато ти се разкрива Любовта, всичката красота, която има в себе си, да се не съблазниш. Разбрахте ли? То е начин за разсъждение, за разбиране. Не само да казваме за Любовта.
към втори вариант >>
Когато се стремим, имаме този стремеж, във всичко виждаме смисъл, ще станем красиви.
(втори вариант)
Тъй ще дойде новият импулс за живот - в тези опити да имате едно правилно разнообразие. Еднообразието донася набиране на тези положителни енергии и животът става неинтересен. В разнообразието седи красотата, а в принципа на единството, в стремежа към Бога седи силата. Човек трябва да има един център.
Когато се стремим, имаме този стремеж, във всичко виждаме смисъл, ще станем красиви.
Схващате ли, че всичко се стреми към една посока, към един център, ще добиете сила. Щом вярвате, че във всичко, което виждате, действува един принцип, красота е то. Вярвате ли, че всички неща, които виждате, се стремят към една посока, ще добиете сила. И тъй като вярвате, ще дойдат обезсърчения, съмнения, страсти, ще ги опитате, но ще се ползувате от техните сили. Една страст, трябва да се ползувате от силата ù.
към втори вариант >>
Като ходиш в светлината на Любовта, да не почернееш.
(втори вариант)
В културата ще минете Любовта като вода. Като любите, да се не удавите. Като хвърчиш в Любовта, да не паднеш. Това е култура. Като живееш в огъня на Любовта, да не изгориш.
Като ходиш в светлината на Любовта, да не почернееш.
И когато ти се разкрива Любовта, всичката красота, която има в себе си, да се не съблазниш. Разбрахте ли? То е начин за разсъждение, за разбиране. Не само да казваме за Любовта. Любовта е една сила, да можем да я трансформираме в даден случай.
към втори вариант >>
Схващате ли, че всичко се стреми към една посока, към един център, ще добиете сила.
(втори вариант)
Тъй ще дойде новият импулс за живот - в тези опити да имате едно правилно разнообразие. Еднообразието донася набиране на тези положителни енергии и животът става неинтересен. В разнообразието седи красотата, а в принципа на единството, в стремежа към Бога седи силата. Човек трябва да има един център. Когато се стремим, имаме този стремеж, във всичко виждаме смисъл, ще станем красиви.
Схващате ли, че всичко се стреми към една посока, към един център, ще добиете сила.
Щом вярвате, че във всичко, което виждате, действува един принцип, красота е то. Вярвате ли, че всички неща, които виждате, се стремят към една посока, ще добиете сила. И тъй като вярвате, ще дойдат обезсърчения, съмнения, страсти, ще ги опитате, но ще се ползувате от техните сили. Една страст, трябва да се ползувате от силата ù. Всяка опитност, добра или лоша, в най-лошата смисъл, най-лошото, което може да ви сполети, има един прекрасен урок, който може да послужи за ваше повдигане.
към втори вариант >>
И когато ти се разкрива Любовта, всичката красота, която има в себе си, да се не съблазниш.
(втори вариант)
Като любите, да се не удавите. Като хвърчиш в Любовта, да не паднеш. Това е култура. Като живееш в огъня на Любовта, да не изгориш. Като ходиш в светлината на Любовта, да не почернееш.
И когато ти се разкрива Любовта, всичката красота, която има в себе си, да се не съблазниш.
Разбрахте ли? То е начин за разсъждение, за разбиране. Не само да казваме за Любовта. Любовта е една сила, да можем да я трансформираме в даден случай. Защото тя е една козмична сила, в някои отношения тя изпълва пространството.
към втори вариант >>
Щом вярвате, че във всичко, което виждате, действува един принцип, красота е то.
(втори вариант)
Еднообразието донася набиране на тези положителни енергии и животът става неинтересен. В разнообразието седи красотата, а в принципа на единството, в стремежа към Бога седи силата. Човек трябва да има един център. Когато се стремим, имаме този стремеж, във всичко виждаме смисъл, ще станем красиви. Схващате ли, че всичко се стреми към една посока, към един център, ще добиете сила.
Щом вярвате, че във всичко, което виждате, действува един принцип, красота е то.
Вярвате ли, че всички неща, които виждате, се стремят към една посока, ще добиете сила. И тъй като вярвате, ще дойдат обезсърчения, съмнения, страсти, ще ги опитате, но ще се ползувате от техните сили. Една страст, трябва да се ползувате от силата ù. Всяка опитност, добра или лоша, в най-лошата смисъл, най-лошото, което може да ви сполети, има един прекрасен урок, който може да послужи за ваше повдигане. Тъй седи фактът.
към втори вариант >>
Разбрахте ли?
(втори вариант)
Като хвърчиш в Любовта, да не паднеш. Това е култура. Като живееш в огъня на Любовта, да не изгориш. Като ходиш в светлината на Любовта, да не почернееш. И когато ти се разкрива Любовта, всичката красота, която има в себе си, да се не съблазниш.
Разбрахте ли?
То е начин за разсъждение, за разбиране. Не само да казваме за Любовта. Любовта е една сила, да можем да я трансформираме в даден случай. Защото тя е една козмична сила, в някои отношения тя изпълва пространството. То е великото, туй, което движи целия козмос.
към втори вариант >>
Вярвате ли, че всички неща, които виждате, се стремят към една посока, ще добиете сила.
(втори вариант)
В разнообразието седи красотата, а в принципа на единството, в стремежа към Бога седи силата. Човек трябва да има един център. Когато се стремим, имаме този стремеж, във всичко виждаме смисъл, ще станем красиви. Схващате ли, че всичко се стреми към една посока, към един център, ще добиете сила. Щом вярвате, че във всичко, което виждате, действува един принцип, красота е то.
Вярвате ли, че всички неща, които виждате, се стремят към една посока, ще добиете сила.
И тъй като вярвате, ще дойдат обезсърчения, съмнения, страсти, ще ги опитате, но ще се ползувате от техните сили. Една страст, трябва да се ползувате от силата ù. Всяка опитност, добра или лоша, в най-лошата смисъл, най-лошото, което може да ви сполети, има един прекрасен урок, който може да послужи за ваше повдигане. Тъй седи фактът.
към втори вариант >>
То е начин за разсъждение, за разбиране.
(втори вариант)
Това е култура. Като живееш в огъня на Любовта, да не изгориш. Като ходиш в светлината на Любовта, да не почернееш. И когато ти се разкрива Любовта, всичката красота, която има в себе си, да се не съблазниш. Разбрахте ли?
То е начин за разсъждение, за разбиране.
Не само да казваме за Любовта. Любовта е една сила, да можем да я трансформираме в даден случай. Защото тя е една козмична сила, в някои отношения тя изпълва пространството. То е великото, туй, което движи целия козмос.
към втори вариант >>
И тъй като вярвате, ще дойдат обезсърчения, съмнения, страсти, ще ги опитате, но ще се ползувате от техните сили.
(втори вариант)
Човек трябва да има един център. Когато се стремим, имаме този стремеж, във всичко виждаме смисъл, ще станем красиви. Схващате ли, че всичко се стреми към една посока, към един център, ще добиете сила. Щом вярвате, че във всичко, което виждате, действува един принцип, красота е то. Вярвате ли, че всички неща, които виждате, се стремят към една посока, ще добиете сила.
И тъй като вярвате, ще дойдат обезсърчения, съмнения, страсти, ще ги опитате, но ще се ползувате от техните сили.
Една страст, трябва да се ползувате от силата ù. Всяка опитност, добра или лоша, в най-лошата смисъл, най-лошото, което може да ви сполети, има един прекрасен урок, който може да послужи за ваше повдигане. Тъй седи фактът.
към втори вариант >>
Не само да казваме за Любовта.
(втори вариант)
Като живееш в огъня на Любовта, да не изгориш. Като ходиш в светлината на Любовта, да не почернееш. И когато ти се разкрива Любовта, всичката красота, която има в себе си, да се не съблазниш. Разбрахте ли? То е начин за разсъждение, за разбиране.
Не само да казваме за Любовта.
Любовта е една сила, да можем да я трансформираме в даден случай. Защото тя е една козмична сила, в някои отношения тя изпълва пространството. То е великото, туй, което движи целия козмос.
към втори вариант >>
Една страст, трябва да се ползувате от силата ù.
(втори вариант)
Когато се стремим, имаме този стремеж, във всичко виждаме смисъл, ще станем красиви. Схващате ли, че всичко се стреми към една посока, към един център, ще добиете сила. Щом вярвате, че във всичко, което виждате, действува един принцип, красота е то. Вярвате ли, че всички неща, които виждате, се стремят към една посока, ще добиете сила. И тъй като вярвате, ще дойдат обезсърчения, съмнения, страсти, ще ги опитате, но ще се ползувате от техните сили.
Една страст, трябва да се ползувате от силата ù.
Всяка опитност, добра или лоша, в най-лошата смисъл, най-лошото, което може да ви сполети, има един прекрасен урок, който може да послужи за ваше повдигане. Тъй седи фактът.
към втори вариант >>
Любовта е една сила, да можем да я трансформираме в даден случай.
(втори вариант)
Като ходиш в светлината на Любовта, да не почернееш. И когато ти се разкрива Любовта, всичката красота, която има в себе си, да се не съблазниш. Разбрахте ли? То е начин за разсъждение, за разбиране. Не само да казваме за Любовта.
Любовта е една сила, да можем да я трансформираме в даден случай.
Защото тя е една козмична сила, в някои отношения тя изпълва пространството. То е великото, туй, което движи целия козмос.
към втори вариант >>
Всяка опитност, добра или лоша, в най-лошата смисъл, най-лошото, което може да ви сполети, има един прекрасен урок, който може да послужи за ваше повдигане.
(втори вариант)
Схващате ли, че всичко се стреми към една посока, към един център, ще добиете сила. Щом вярвате, че във всичко, което виждате, действува един принцип, красота е то. Вярвате ли, че всички неща, които виждате, се стремят към една посока, ще добиете сила. И тъй като вярвате, ще дойдат обезсърчения, съмнения, страсти, ще ги опитате, но ще се ползувате от техните сили. Една страст, трябва да се ползувате от силата ù.
Всяка опитност, добра или лоша, в най-лошата смисъл, най-лошото, което може да ви сполети, има един прекрасен урок, който може да послужи за ваше повдигане.
Тъй седи фактът.
към втори вариант >>
Защото тя е една козмична сила, в някои отношения тя изпълва пространството.
(втори вариант)
И когато ти се разкрива Любовта, всичката красота, която има в себе си, да се не съблазниш. Разбрахте ли? То е начин за разсъждение, за разбиране. Не само да казваме за Любовта. Любовта е една сила, да можем да я трансформираме в даден случай.
Защото тя е една козмична сила, в някои отношения тя изпълва пространството.
То е великото, туй, което движи целия козмос.
към втори вариант >>
Тъй седи фактът.
(втори вариант)
Щом вярвате, че във всичко, което виждате, действува един принцип, красота е то. Вярвате ли, че всички неща, които виждате, се стремят към една посока, ще добиете сила. И тъй като вярвате, ще дойдат обезсърчения, съмнения, страсти, ще ги опитате, но ще се ползувате от техните сили. Една страст, трябва да се ползувате от силата ù. Всяка опитност, добра или лоша, в най-лошата смисъл, най-лошото, което може да ви сполети, има един прекрасен урок, който може да послужи за ваше повдигане.
Тъй седи фактът.
към втори вариант >>
То е великото, туй, което движи целия козмос.
(втори вариант)
Разбрахте ли? То е начин за разсъждение, за разбиране. Не само да казваме за Любовта. Любовта е една сила, да можем да я трансформираме в даден случай. Защото тя е една козмична сила, в някои отношения тя изпълва пространството.
То е великото, туй, което движи целия козмос.
към втори вариант >>
Коя е основната мисъл сега?
(втори вариант)
Коя е основната мисъл сега?
(- Методът на Вярата и методът на Любовта.) Любовта все с малките, тя все заглажда, ще те вземе от пътя тъй, за ухото, но пак ще позаглади работата, ще се извини, тя не може да направи пакост, но ще ви постисне малко. Мислите ли, че онзи, който ви обича, не ще ви разтърси малко? Онзи, който ви обича, минава малко замислен, не ви забележи - у вас цяло събитие, ще кажете: «Не ми обръща внимание.» Той, като се видите, ще се извини: «Бях много замислен, майка ми болна, нищо не виждах.» Та, когато обичаш някого, ти ще имаш толкова наранявания, че главата ти ще побелее. В Любовта има друга една опасност: че малките неща много пъти се увеличават - едно нищо нещо, направиш го цял един подвиг. И после, като обърнеш другата страна на тръбата, ще го видиш прекалено малко.
към втори вариант >>
Някой казва: «Не искам да работя.» Ще работиш, и оттатък ще минеш.
(втори вариант)
Някой казва: «Не искам да работя.» Ще работиш, и оттатък ще минеш.
«Не искам да мисля.» Ще мислиш. «Не искам да чувствувам.» Ще чувствуваш, и оттатък ще минеш. Всичко се движи, цялото пространство, слънцето се движи, този, малкият пигмей не иска. Казва: «Не искам да се помръдна.» Ще се движиш - и оттатък ще минеш. Казва: «Накъде се движат звездите?
към втори вариант >>
(- Методът на Вярата и методът на Любовта.) Любовта все с малките, тя все заглажда, ще те вземе от пътя тъй, за ухото, но пак ще позаглади работата, ще се извини, тя не може да направи пакост, но ще ви постисне малко.
(втори вариант)
Коя е основната мисъл сега?
(- Методът на Вярата и методът на Любовта.) Любовта все с малките, тя все заглажда, ще те вземе от пътя тъй, за ухото, но пак ще позаглади работата, ще се извини, тя не може да направи пакост, но ще ви постисне малко.
Мислите ли, че онзи, който ви обича, не ще ви разтърси малко? Онзи, който ви обича, минава малко замислен, не ви забележи - у вас цяло събитие, ще кажете: «Не ми обръща внимание.» Той, като се видите, ще се извини: «Бях много замислен, майка ми болна, нищо не виждах.» Та, когато обичаш някого, ти ще имаш толкова наранявания, че главата ти ще побелее. В Любовта има друга една опасност: че малките неща много пъти се увеличават - едно нищо нещо, направиш го цял един подвиг. И после, като обърнеш другата страна на тръбата, ще го видиш прекалено малко. В Любовта има преувеличение.
към втори вариант >>
«Не искам да мисля.» Ще мислиш.
(втори вариант)
Някой казва: «Не искам да работя.» Ще работиш, и оттатък ще минеш.
«Не искам да мисля.» Ще мислиш.
«Не искам да чувствувам.» Ще чувствуваш, и оттатък ще минеш. Всичко се движи, цялото пространство, слънцето се движи, този, малкият пигмей не иска. Казва: «Не искам да се помръдна.» Ще се движиш - и оттатък ще минеш. Казва: «Накъде се движат звездите? Аз ще се движа не по техния път, а по своя път.» Всеки човек се движи в своя си път, той си има определена посока.
към втори вариант >>
Мислите ли, че онзи, който ви обича, не ще ви разтърси малко?
(втори вариант)
Коя е основната мисъл сега? (- Методът на Вярата и методът на Любовта.) Любовта все с малките, тя все заглажда, ще те вземе от пътя тъй, за ухото, но пак ще позаглади работата, ще се извини, тя не може да направи пакост, но ще ви постисне малко.
Мислите ли, че онзи, който ви обича, не ще ви разтърси малко?
Онзи, който ви обича, минава малко замислен, не ви забележи - у вас цяло събитие, ще кажете: «Не ми обръща внимание.» Той, като се видите, ще се извини: «Бях много замислен, майка ми болна, нищо не виждах.» Та, когато обичаш някого, ти ще имаш толкова наранявания, че главата ти ще побелее. В Любовта има друга една опасност: че малките неща много пъти се увеличават - едно нищо нещо, направиш го цял един подвиг. И после, като обърнеш другата страна на тръбата, ще го видиш прекалено малко. В Любовта има преувеличение. Казва: «Хей, той е ангел, Серафим, той е човек даровит, аз като него не съм виждал, то е талант!
към втори вариант >>
«Не искам да чувствувам.» Ще чувствуваш, и оттатък ще минеш.
(втори вариант)
Някой казва: «Не искам да работя.» Ще работиш, и оттатък ще минеш. «Не искам да мисля.» Ще мислиш.
«Не искам да чувствувам.» Ще чувствуваш, и оттатък ще минеш.
Всичко се движи, цялото пространство, слънцето се движи, този, малкият пигмей не иска. Казва: «Не искам да се помръдна.» Ще се движиш - и оттатък ще минеш. Казва: «Накъде се движат звездите? Аз ще се движа не по техния път, а по своя път.» Всеки човек се движи в своя си път, той си има определена посока.
към втори вариант >>
Онзи, който ви обича, минава малко замислен, не ви забележи - у вас цяло събитие, ще кажете: «Не ми обръща внимание.» Той, като се видите, ще се извини: «Бях много замислен, майка ми болна, нищо не виждах.» Та, когато обичаш някого, ти ще имаш толкова наранявания, че главата ти ще побелее.
(втори вариант)
Коя е основната мисъл сега? (- Методът на Вярата и методът на Любовта.) Любовта все с малките, тя все заглажда, ще те вземе от пътя тъй, за ухото, но пак ще позаглади работата, ще се извини, тя не може да направи пакост, но ще ви постисне малко. Мислите ли, че онзи, който ви обича, не ще ви разтърси малко?
Онзи, който ви обича, минава малко замислен, не ви забележи - у вас цяло събитие, ще кажете: «Не ми обръща внимание.» Той, като се видите, ще се извини: «Бях много замислен, майка ми болна, нищо не виждах.» Та, когато обичаш някого, ти ще имаш толкова наранявания, че главата ти ще побелее.
В Любовта има друга една опасност: че малките неща много пъти се увеличават - едно нищо нещо, направиш го цял един подвиг. И после, като обърнеш другата страна на тръбата, ще го видиш прекалено малко. В Любовта има преувеличение. Казва: «Хей, той е ангел, Серафим, той е човек даровит, аз като него не съм виждал, то е талант! » Но утре, щом не говори Любовта, знаеш ли какво има?
към втори вариант >>
Всичко се движи, цялото пространство, слънцето се движи, този, малкият пигмей не иска.
(втори вариант)
Някой казва: «Не искам да работя.» Ще работиш, и оттатък ще минеш. «Не искам да мисля.» Ще мислиш. «Не искам да чувствувам.» Ще чувствуваш, и оттатък ще минеш.
Всичко се движи, цялото пространство, слънцето се движи, този, малкият пигмей не иска.
Казва: «Не искам да се помръдна.» Ще се движиш - и оттатък ще минеш. Казва: «Накъде се движат звездите? Аз ще се движа не по техния път, а по своя път.» Всеки човек се движи в своя си път, той си има определена посока.
към втори вариант >>
В Любовта има друга една опасност: че малките неща много пъти се увеличават - едно нищо нещо, направиш го цял един подвиг.
(втори вариант)
Коя е основната мисъл сега? (- Методът на Вярата и методът на Любовта.) Любовта все с малките, тя все заглажда, ще те вземе от пътя тъй, за ухото, но пак ще позаглади работата, ще се извини, тя не може да направи пакост, но ще ви постисне малко. Мислите ли, че онзи, който ви обича, не ще ви разтърси малко? Онзи, който ви обича, минава малко замислен, не ви забележи - у вас цяло събитие, ще кажете: «Не ми обръща внимание.» Той, като се видите, ще се извини: «Бях много замислен, майка ми болна, нищо не виждах.» Та, когато обичаш някого, ти ще имаш толкова наранявания, че главата ти ще побелее.
В Любовта има друга една опасност: че малките неща много пъти се увеличават - едно нищо нещо, направиш го цял един подвиг.
И после, като обърнеш другата страна на тръбата, ще го видиш прекалено малко. В Любовта има преувеличение. Казва: «Хей, той е ангел, Серафим, той е човек даровит, аз като него не съм виждал, то е талант! » Но утре, щом не говори Любовта, знаеш ли какво има? Щом казва: «Талант!
към втори вариант >>
Казва: «Не искам да се помръдна.» Ще се движиш - и оттатък ще минеш.
(втори вариант)
Някой казва: «Не искам да работя.» Ще работиш, и оттатък ще минеш. «Не искам да мисля.» Ще мислиш. «Не искам да чувствувам.» Ще чувствуваш, и оттатък ще минеш. Всичко се движи, цялото пространство, слънцето се движи, този, малкият пигмей не иска.
Казва: «Не искам да се помръдна.» Ще се движиш - и оттатък ще минеш.
Казва: «Накъде се движат звездите? Аз ще се движа не по техния път, а по своя път.» Всеки човек се движи в своя си път, той си има определена посока.
към втори вариант >>
И после, като обърнеш другата страна на тръбата, ще го видиш прекалено малко.
(втори вариант)
Коя е основната мисъл сега? (- Методът на Вярата и методът на Любовта.) Любовта все с малките, тя все заглажда, ще те вземе от пътя тъй, за ухото, но пак ще позаглади работата, ще се извини, тя не може да направи пакост, но ще ви постисне малко. Мислите ли, че онзи, който ви обича, не ще ви разтърси малко? Онзи, който ви обича, минава малко замислен, не ви забележи - у вас цяло събитие, ще кажете: «Не ми обръща внимание.» Той, като се видите, ще се извини: «Бях много замислен, майка ми болна, нищо не виждах.» Та, когато обичаш някого, ти ще имаш толкова наранявания, че главата ти ще побелее. В Любовта има друга една опасност: че малките неща много пъти се увеличават - едно нищо нещо, направиш го цял един подвиг.
И после, като обърнеш другата страна на тръбата, ще го видиш прекалено малко.
В Любовта има преувеличение. Казва: «Хей, той е ангел, Серафим, той е човек даровит, аз като него не съм виждал, то е талант! » Но утре, щом не говори Любовта, знаеш ли какво има? Щом казва: «Талант! », радваш се, но като дойде Вярата, да те разтърси... Туй е самият живот, не са лоши неща.
към втори вариант >>
Казва: «Накъде се движат звездите?
(втори вариант)
Някой казва: «Не искам да работя.» Ще работиш, и оттатък ще минеш. «Не искам да мисля.» Ще мислиш. «Не искам да чувствувам.» Ще чувствуваш, и оттатък ще минеш. Всичко се движи, цялото пространство, слънцето се движи, този, малкият пигмей не иска. Казва: «Не искам да се помръдна.» Ще се движиш - и оттатък ще минеш.
Казва: «Накъде се движат звездите?
Аз ще се движа не по техния път, а по своя път.» Всеки човек се движи в своя си път, той си има определена посока.
към втори вариант >>
В Любовта има преувеличение.
(втори вариант)
(- Методът на Вярата и методът на Любовта.) Любовта все с малките, тя все заглажда, ще те вземе от пътя тъй, за ухото, но пак ще позаглади работата, ще се извини, тя не може да направи пакост, но ще ви постисне малко. Мислите ли, че онзи, който ви обича, не ще ви разтърси малко? Онзи, който ви обича, минава малко замислен, не ви забележи - у вас цяло събитие, ще кажете: «Не ми обръща внимание.» Той, като се видите, ще се извини: «Бях много замислен, майка ми болна, нищо не виждах.» Та, когато обичаш някого, ти ще имаш толкова наранявания, че главата ти ще побелее. В Любовта има друга една опасност: че малките неща много пъти се увеличават - едно нищо нещо, направиш го цял един подвиг. И после, като обърнеш другата страна на тръбата, ще го видиш прекалено малко.
В Любовта има преувеличение.
Казва: «Хей, той е ангел, Серафим, той е човек даровит, аз като него не съм виждал, то е талант! » Но утре, щом не говори Любовта, знаеш ли какво има? Щом казва: «Талант! », радваш се, но като дойде Вярата, да те разтърси... Туй е самият живот, не са лоши неща. Животът при сегашните условия така се развива.
към втори вариант >>
Аз ще се движа не по техния път, а по своя път.» Всеки човек се движи в своя си път, той си има определена посока.
(втори вариант)
«Не искам да мисля.» Ще мислиш. «Не искам да чувствувам.» Ще чувствуваш, и оттатък ще минеш. Всичко се движи, цялото пространство, слънцето се движи, този, малкият пигмей не иска. Казва: «Не искам да се помръдна.» Ще се движиш - и оттатък ще минеш. Казва: «Накъде се движат звездите?
Аз ще се движа не по техния път, а по своя път.» Всеки човек се движи в своя си път, той си има определена посока.
към втори вариант >>
Казва: «Хей, той е ангел, Серафим, той е човек даровит, аз като него не съм виждал, то е талант!
(втори вариант)
Мислите ли, че онзи, който ви обича, не ще ви разтърси малко? Онзи, който ви обича, минава малко замислен, не ви забележи - у вас цяло събитие, ще кажете: «Не ми обръща внимание.» Той, като се видите, ще се извини: «Бях много замислен, майка ми болна, нищо не виждах.» Та, когато обичаш някого, ти ще имаш толкова наранявания, че главата ти ще побелее. В Любовта има друга една опасност: че малките неща много пъти се увеличават - едно нищо нещо, направиш го цял един подвиг. И после, като обърнеш другата страна на тръбата, ще го видиш прекалено малко. В Любовта има преувеличение.
Казва: «Хей, той е ангел, Серафим, той е човек даровит, аз като него не съм виждал, то е талант!
» Но утре, щом не говори Любовта, знаеш ли какво има? Щом казва: «Талант! », радваш се, но като дойде Вярата, да те разтърси... Туй е самият живот, не са лоши неща. Животът при сегашните условия така се развива. Като се върнеш вечер, ще кажеш на себе си тъй: «Прекалих го малко, той не е толкова голям талант.» Пък някой път има и друго нещо: казваш тъй, да се радва.
към втори вариант >>
За да бъдете свободни, трябва да имате определена цел, към която да се стремите.
(втори вариант)
За да бъдете свободни, трябва да имате определена цел, към която да се стремите.
Пак се движете в своя си кръг, вие не може да го напуснете. Някои го наричат омагьосан. Не е омагьосан той, разумният кръг. Омагьосан става, когато искате да излезнете вън от него. Защото всички други живеяния - ти можеш да бъдеш професор, цар.
към втори вариант >>
» Но утре, щом не говори Любовта, знаеш ли какво има?
(втори вариант)
Онзи, който ви обича, минава малко замислен, не ви забележи - у вас цяло събитие, ще кажете: «Не ми обръща внимание.» Той, като се видите, ще се извини: «Бях много замислен, майка ми болна, нищо не виждах.» Та, когато обичаш някого, ти ще имаш толкова наранявания, че главата ти ще побелее. В Любовта има друга една опасност: че малките неща много пъти се увеличават - едно нищо нещо, направиш го цял един подвиг. И после, като обърнеш другата страна на тръбата, ще го видиш прекалено малко. В Любовта има преувеличение. Казва: «Хей, той е ангел, Серафим, той е човек даровит, аз като него не съм виждал, то е талант!
» Но утре, щом не говори Любовта, знаеш ли какво има?
Щом казва: «Талант! », радваш се, но като дойде Вярата, да те разтърси... Туй е самият живот, не са лоши неща. Животът при сегашните условия така се развива. Като се върнеш вечер, ще кажеш на себе си тъй: «Прекалих го малко, той не е толкова голям талант.» Пък някой път има и друго нещо: казваш тъй, да се радва. Не, не, човек трябва да бъде искрен.
към втори вариант >>
Пак се движете в своя си кръг, вие не може да го напуснете.
(втори вариант)
За да бъдете свободни, трябва да имате определена цел, към която да се стремите.
Пак се движете в своя си кръг, вие не може да го напуснете.
Някои го наричат омагьосан. Не е омагьосан той, разумният кръг. Омагьосан става, когато искате да излезнете вън от него. Защото всички други живеяния - ти можеш да бъдеш професор, цар. Смее се някой, казва: «Аз съм цар.» Как?
към втори вариант >>
Щом казва: «Талант!
(втори вариант)
В Любовта има друга една опасност: че малките неща много пъти се увеличават - едно нищо нещо, направиш го цял един подвиг. И после, като обърнеш другата страна на тръбата, ще го видиш прекалено малко. В Любовта има преувеличение. Казва: «Хей, той е ангел, Серафим, той е човек даровит, аз като него не съм виждал, то е талант! » Но утре, щом не говори Любовта, знаеш ли какво има?
Щом казва: «Талант!
», радваш се, но като дойде Вярата, да те разтърси... Туй е самият живот, не са лоши неща. Животът при сегашните условия така се развива. Като се върнеш вечер, ще кажеш на себе си тъй: «Прекалих го малко, той не е толкова голям талант.» Пък някой път има и друго нещо: казваш тъй, да се радва. Не, не, човек трябва да бъде искрен. Аз, като слушам един талантлив човек, след като ми свири, пита ме: «Как намираш?
към втори вариант >>
Някои го наричат омагьосан.
(втори вариант)
За да бъдете свободни, трябва да имате определена цел, към която да се стремите. Пак се движете в своя си кръг, вие не може да го напуснете.
Някои го наричат омагьосан.
Не е омагьосан той, разумният кръг. Омагьосан става, когато искате да излезнете вън от него. Защото всички други живеяния - ти можеш да бъдеш професор, цар. Смее се някой, казва: «Аз съм цар.» Как? «Играх една вечер на сцената и оттогава съм цар.» Насън някой път човек става цар.
към втори вариант >>
», радваш се, но като дойде Вярата, да те разтърси... Туй е самият живот, не са лоши неща.
(втори вариант)
И после, като обърнеш другата страна на тръбата, ще го видиш прекалено малко. В Любовта има преувеличение. Казва: «Хей, той е ангел, Серафим, той е човек даровит, аз като него не съм виждал, то е талант! » Но утре, щом не говори Любовта, знаеш ли какво има? Щом казва: «Талант!
», радваш се, но като дойде Вярата, да те разтърси... Туй е самият живот, не са лоши неща.
Животът при сегашните условия така се развива. Като се върнеш вечер, ще кажеш на себе си тъй: «Прекалих го малко, той не е толкова голям талант.» Пък някой път има и друго нещо: казваш тъй, да се радва. Не, не, човек трябва да бъде искрен. Аз, като слушам един талантлив човек, след като ми свири, пита ме: «Как намираш? » - «Сега едно парче си изсвирил, не може да се произнеса.» Аз ще постъпя педагогически.
към втори вариант >>
Не е омагьосан той, разумният кръг.
(втори вариант)
За да бъдете свободни, трябва да имате определена цел, към която да се стремите. Пак се движете в своя си кръг, вие не може да го напуснете. Някои го наричат омагьосан.
Не е омагьосан той, разумният кръг.
Омагьосан става, когато искате да излезнете вън от него. Защото всички други живеяния - ти можеш да бъдеш професор, цар. Смее се някой, казва: «Аз съм цар.» Как? «Играх една вечер на сцената и оттогава съм цар.» Насън някой път човек става цар. Ако човек се роди като цар в някой дом и ако сънува, че е цар, вечер, все едно ли е?
към втори вариант >>
Животът при сегашните условия така се развива.
(втори вариант)
В Любовта има преувеличение. Казва: «Хей, той е ангел, Серафим, той е човек даровит, аз като него не съм виждал, то е талант! » Но утре, щом не говори Любовта, знаеш ли какво има? Щом казва: «Талант! », радваш се, но като дойде Вярата, да те разтърси... Туй е самият живот, не са лоши неща.
Животът при сегашните условия така се развива.
Като се върнеш вечер, ще кажеш на себе си тъй: «Прекалих го малко, той не е толкова голям талант.» Пък някой път има и друго нещо: казваш тъй, да се радва. Не, не, човек трябва да бъде искрен. Аз, като слушам един талантлив човек, след като ми свири, пита ме: «Как намираш? » - «Сега едно парче си изсвирил, не може да се произнеса.» Аз ще постъпя педагогически. Вземе, напише една черта, казвам му: «Какво мислиш?
към втори вариант >>
Омагьосан става, когато искате да излезнете вън от него.
(втори вариант)
За да бъдете свободни, трябва да имате определена цел, към която да се стремите. Пак се движете в своя си кръг, вие не може да го напуснете. Някои го наричат омагьосан. Не е омагьосан той, разумният кръг.
Омагьосан става, когато искате да излезнете вън от него.
Защото всички други живеяния - ти можеш да бъдеш професор, цар. Смее се някой, казва: «Аз съм цар.» Как? «Играх една вечер на сцената и оттогава съм цар.» Насън някой път човек става цар. Ако човек се роди като цар в някой дом и ако сънува, че е цар, вечер, все едно ли е? Съществените идеи са онези, които може да се реализират в даден случай.
към втори вариант >>
Като се върнеш вечер, ще кажеш на себе си тъй: «Прекалих го малко, той не е толкова голям талант.» Пък някой път има и друго нещо: казваш тъй, да се радва.
(втори вариант)
Казва: «Хей, той е ангел, Серафим, той е човек даровит, аз като него не съм виждал, то е талант! » Но утре, щом не говори Любовта, знаеш ли какво има? Щом казва: «Талант! », радваш се, но като дойде Вярата, да те разтърси... Туй е самият живот, не са лоши неща. Животът при сегашните условия така се развива.
Като се върнеш вечер, ще кажеш на себе си тъй: «Прекалих го малко, той не е толкова голям талант.» Пък някой път има и друго нещо: казваш тъй, да се радва.
Не, не, човек трябва да бъде искрен. Аз, като слушам един талантлив човек, след като ми свири, пита ме: «Как намираш? » - «Сега едно парче си изсвирил, не може да се произнеса.» Аз ще постъпя педагогически. Вземе, напише една черта, казвам му: «Какво мислиш? » – «Какво ще мисля, то е само една линия.» Казвам: Какво ще мисля, един ъгъл е то.
към втори вариант >>
Защото всички други живеяния - ти можеш да бъдеш професор, цар.
(втори вариант)
За да бъдете свободни, трябва да имате определена цел, към която да се стремите. Пак се движете в своя си кръг, вие не може да го напуснете. Някои го наричат омагьосан. Не е омагьосан той, разумният кръг. Омагьосан става, когато искате да излезнете вън от него.
Защото всички други живеяния - ти можеш да бъдеш професор, цар.
Смее се някой, казва: «Аз съм цар.» Как? «Играх една вечер на сцената и оттогава съм цар.» Насън някой път човек става цар. Ако човек се роди като цар в някой дом и ако сънува, че е цар, вечер, все едно ли е? Съществените идеи са онези, които може да се реализират в даден случай. В един момент може да реализирате една мисъл.
към втори вариант >>
Не, не, човек трябва да бъде искрен.
(втори вариант)
» Но утре, щом не говори Любовта, знаеш ли какво има? Щом казва: «Талант! », радваш се, но като дойде Вярата, да те разтърси... Туй е самият живот, не са лоши неща. Животът при сегашните условия така се развива. Като се върнеш вечер, ще кажеш на себе си тъй: «Прекалих го малко, той не е толкова голям талант.» Пък някой път има и друго нещо: казваш тъй, да се радва.
Не, не, човек трябва да бъде искрен.
Аз, като слушам един талантлив човек, след като ми свири, пита ме: «Как намираш? » - «Сега едно парче си изсвирил, не може да се произнеса.» Аз ще постъпя педагогически. Вземе, напише една черта, казвам му: «Какво мислиш? » – «Какво ще мисля, то е само една линия.» Казвам: Какво ще мисля, един ъгъл е то. «Е, казвам, още не мисля нищо.»
към втори вариант >>
Смее се някой, казва: «Аз съм цар.» Как?
(втори вариант)
Пак се движете в своя си кръг, вие не може да го напуснете. Някои го наричат омагьосан. Не е омагьосан той, разумният кръг. Омагьосан става, когато искате да излезнете вън от него. Защото всички други живеяния - ти можеш да бъдеш професор, цар.
Смее се някой, казва: «Аз съм цар.» Как?
«Играх една вечер на сцената и оттогава съм цар.» Насън някой път човек става цар. Ако човек се роди като цар в някой дом и ако сънува, че е цар, вечер, все едно ли е? Съществените идеи са онези, които може да се реализират в даден случай. В един момент може да реализирате една мисъл. Не реализирайте много.
към втори вариант >>
Аз, като слушам един талантлив човек, след като ми свири, пита ме: «Как намираш?
(втори вариант)
Щом казва: «Талант! », радваш се, но като дойде Вярата, да те разтърси... Туй е самият живот, не са лоши неща. Животът при сегашните условия така се развива. Като се върнеш вечер, ще кажеш на себе си тъй: «Прекалих го малко, той не е толкова голям талант.» Пък някой път има и друго нещо: казваш тъй, да се радва. Не, не, човек трябва да бъде искрен.
Аз, като слушам един талантлив човек, след като ми свири, пита ме: «Как намираш?
» - «Сега едно парче си изсвирил, не може да се произнеса.» Аз ще постъпя педагогически. Вземе, напише една черта, казвам му: «Какво мислиш? » – «Какво ще мисля, то е само една линия.» Казвам: Какво ще мисля, един ъгъл е то. «Е, казвам, още не мисля нищо.»
към втори вариант >>
«Играх една вечер на сцената и оттогава съм цар.» Насън някой път човек става цар.
(втори вариант)
Някои го наричат омагьосан. Не е омагьосан той, разумният кръг. Омагьосан става, когато искате да излезнете вън от него. Защото всички други живеяния - ти можеш да бъдеш професор, цар. Смее се някой, казва: «Аз съм цар.» Как?
«Играх една вечер на сцената и оттогава съм цар.» Насън някой път човек става цар.
Ако човек се роди като цар в някой дом и ако сънува, че е цар, вечер, все едно ли е? Съществените идеи са онези, които може да се реализират в даден случай. В един момент може да реализирате една мисъл. Не реализирайте много. В даден момент може да реализирате каква да е мисъл, какво да е желание.
към втори вариант >>
» - «Сега едно парче си изсвирил, не може да се произнеса.» Аз ще постъпя педагогически.
(втори вариант)
», радваш се, но като дойде Вярата, да те разтърси... Туй е самият живот, не са лоши неща. Животът при сегашните условия така се развива. Като се върнеш вечер, ще кажеш на себе си тъй: «Прекалих го малко, той не е толкова голям талант.» Пък някой път има и друго нещо: казваш тъй, да се радва. Не, не, човек трябва да бъде искрен. Аз, като слушам един талантлив човек, след като ми свири, пита ме: «Как намираш?
» - «Сега едно парче си изсвирил, не може да се произнеса.» Аз ще постъпя педагогически.
Вземе, напише една черта, казвам му: «Какво мислиш? » – «Какво ще мисля, то е само една линия.» Казвам: Какво ще мисля, един ъгъл е то. «Е, казвам, още не мисля нищо.»
към втори вариант >>
Ако човек се роди като цар в някой дом и ако сънува, че е цар, вечер, все едно ли е?
(втори вариант)
Не е омагьосан той, разумният кръг. Омагьосан става, когато искате да излезнете вън от него. Защото всички други живеяния - ти можеш да бъдеш професор, цар. Смее се някой, казва: «Аз съм цар.» Как? «Играх една вечер на сцената и оттогава съм цар.» Насън някой път човек става цар.
Ако човек се роди като цар в някой дом и ако сънува, че е цар, вечер, все едно ли е?
Съществените идеи са онези, които може да се реализират в даден случай. В един момент може да реализирате една мисъл. Не реализирайте много. В даден момент може да реализирате каква да е мисъл, какво да е желание. Но щом има няколко желания, няколко мисли, няколко действия, те ще произведат обратни резултати.
към втори вариант >>
Вземе, напише една черта, казвам му: «Какво мислиш?
(втори вариант)
Животът при сегашните условия така се развива. Като се върнеш вечер, ще кажеш на себе си тъй: «Прекалих го малко, той не е толкова голям талант.» Пък някой път има и друго нещо: казваш тъй, да се радва. Не, не, човек трябва да бъде искрен. Аз, като слушам един талантлив човек, след като ми свири, пита ме: «Как намираш? » - «Сега едно парче си изсвирил, не може да се произнеса.» Аз ще постъпя педагогически.
Вземе, напише една черта, казвам му: «Какво мислиш?
» – «Какво ще мисля, то е само една линия.» Казвам: Какво ще мисля, един ъгъл е то. «Е, казвам, още не мисля нищо.»
към втори вариант >>
Съществените идеи са онези, които може да се реализират в даден случай.
(втори вариант)
Омагьосан става, когато искате да излезнете вън от него. Защото всички други живеяния - ти можеш да бъдеш професор, цар. Смее се някой, казва: «Аз съм цар.» Как? «Играх една вечер на сцената и оттогава съм цар.» Насън някой път човек става цар. Ако човек се роди като цар в някой дом и ако сънува, че е цар, вечер, все едно ли е?
Съществените идеи са онези, които може да се реализират в даден случай.
В един момент може да реализирате една мисъл. Не реализирайте много. В даден момент може да реализирате каква да е мисъл, какво да е желание. Но щом има няколко желания, няколко мисли, няколко действия, те ще произведат обратни резултати. Действие с действие.
към втори вариант >>
» – «Какво ще мисля, то е само една линия.» Казвам: Какво ще мисля, един ъгъл е то.
(втори вариант)
Като се върнеш вечер, ще кажеш на себе си тъй: «Прекалих го малко, той не е толкова голям талант.» Пък някой път има и друго нещо: казваш тъй, да се радва. Не, не, човек трябва да бъде искрен. Аз, като слушам един талантлив човек, след като ми свири, пита ме: «Как намираш? » - «Сега едно парче си изсвирил, не може да се произнеса.» Аз ще постъпя педагогически. Вземе, напише една черта, казвам му: «Какво мислиш?
» – «Какво ще мисля, то е само една линия.» Казвам: Какво ще мисля, един ъгъл е то.
«Е, казвам, още не мисля нищо.»
към втори вариант >>
В един момент може да реализирате една мисъл.
(втори вариант)
Защото всички други живеяния - ти можеш да бъдеш професор, цар. Смее се някой, казва: «Аз съм цар.» Как? «Играх една вечер на сцената и оттогава съм цар.» Насън някой път човек става цар. Ако човек се роди като цар в някой дом и ако сънува, че е цар, вечер, все едно ли е? Съществените идеи са онези, които може да се реализират в даден случай.
В един момент може да реализирате една мисъл.
Не реализирайте много. В даден момент може да реализирате каква да е мисъл, какво да е желание. Но щом има няколко желания, няколко мисли, няколко действия, те ще произведат обратни резултати. Действие с действие. Във физиката имате: две противоположни сили се взаимно унищожават.
към втори вариант >>
«Е, казвам, още не мисля нищо.»
(втори вариант)
Не, не, човек трябва да бъде искрен. Аз, като слушам един талантлив човек, след като ми свири, пита ме: «Как намираш? » - «Сега едно парче си изсвирил, не може да се произнеса.» Аз ще постъпя педагогически. Вземе, напише една черта, казвам му: «Какво мислиш? » – «Какво ще мисля, то е само една линия.» Казвам: Какво ще мисля, един ъгъл е то.
«Е, казвам, още не мисля нищо.»
към втори вариант >>
Не реализирайте много.
(втори вариант)
Смее се някой, казва: «Аз съм цар.» Как? «Играх една вечер на сцената и оттогава съм цар.» Насън някой път човек става цар. Ако човек се роди като цар в някой дом и ако сънува, че е цар, вечер, все едно ли е? Съществените идеи са онези, които може да се реализират в даден случай. В един момент може да реализирате една мисъл.
Не реализирайте много.
В даден момент може да реализирате каква да е мисъл, какво да е желание. Но щом има няколко желания, няколко мисли, няколко действия, те ще произведат обратни резултати. Действие с действие. Във физиката имате: две противоположни сили се взаимно унищожават. Две противоположни желания - унищожават се техните действия.
към втори вариант >>
Той трябва да нарисува цялата картина, че да видя (фиг. 4.2).
(втори вариант)
Той трябва да нарисува цялата картина, че да видя (фиг. 4.2).
Свири ми едно парче, казва: «Талант! » Е, чакай де, той трябва да свири. У всички ни има, даже и когато човек се самоунижава, той се унижава пред другите, за да кажат: «Не е толкова без талант, де.» То са психологически моменти. А пък правото е, като свиря аз «Цвете красно», да го харесам най-първо аз. Всеки ще обича туй, което човек сам обича.
към втори вариант >>
В даден момент може да реализирате каква да е мисъл, какво да е желание.
(втори вариант)
«Играх една вечер на сцената и оттогава съм цар.» Насън някой път човек става цар. Ако човек се роди като цар в някой дом и ако сънува, че е цар, вечер, все едно ли е? Съществените идеи са онези, които може да се реализират в даден случай. В един момент може да реализирате една мисъл. Не реализирайте много.
В даден момент може да реализирате каква да е мисъл, какво да е желание.
Но щом има няколко желания, няколко мисли, няколко действия, те ще произведат обратни резултати. Действие с действие. Във физиката имате: две противоположни сили се взаимно унищожават. Две противоположни желания - унищожават се техните действия.
към втори вариант >>
Свири ми едно парче, казва: «Талант!
(втори вариант)
Той трябва да нарисува цялата картина, че да видя (фиг. 4.2).
Свири ми едно парче, казва: «Талант!
» Е, чакай де, той трябва да свири. У всички ни има, даже и когато човек се самоунижава, той се унижава пред другите, за да кажат: «Не е толкова без талант, де.» То са психологически моменти. А пък правото е, като свиря аз «Цвете красно», да го харесам най-първо аз. Всеки ще обича туй, което човек сам обича. Аз го харесвам – и другите хора ще го харесат.
към втори вариант >>
Но щом има няколко желания, няколко мисли, няколко действия, те ще произведат обратни резултати.
(втори вариант)
Ако човек се роди като цар в някой дом и ако сънува, че е цар, вечер, все едно ли е? Съществените идеи са онези, които може да се реализират в даден случай. В един момент може да реализирате една мисъл. Не реализирайте много. В даден момент може да реализирате каква да е мисъл, какво да е желание.
Но щом има няколко желания, няколко мисли, няколко действия, те ще произведат обратни резултати.
Действие с действие. Във физиката имате: две противоположни сили се взаимно унищожават. Две противоположни желания - унищожават се техните действия.
към втори вариант >>
» Е, чакай де, той трябва да свири.
(втори вариант)
Той трябва да нарисува цялата картина, че да видя (фиг. 4.2). Свири ми едно парче, казва: «Талант!
» Е, чакай де, той трябва да свири.
У всички ни има, даже и когато човек се самоунижава, той се унижава пред другите, за да кажат: «Не е толкова без талант, де.» То са психологически моменти. А пък правото е, като свиря аз «Цвете красно», да го харесам най-първо аз. Всеки ще обича туй, което човек сам обича. Аз го харесвам – и другите хора ще го харесат. Божественото у тебе говори ли, казва ли, че е хубаво, всички хора ще кажат, че е хубаво.
към втори вариант >>
Действие с действие.
(втори вариант)
Съществените идеи са онези, които може да се реализират в даден случай. В един момент може да реализирате една мисъл. Не реализирайте много. В даден момент може да реализирате каква да е мисъл, какво да е желание. Но щом има няколко желания, няколко мисли, няколко действия, те ще произведат обратни резултати.
Действие с действие.
Във физиката имате: две противоположни сили се взаимно унищожават. Две противоположни желания - унищожават се техните действия.
към втори вариант >>
У всички ни има, даже и когато човек се самоунижава, той се унижава пред другите, за да кажат: «Не е толкова без талант, де.» То са психологически моменти.
(втори вариант)
Той трябва да нарисува цялата картина, че да видя (фиг. 4.2). Свири ми едно парче, казва: «Талант! » Е, чакай де, той трябва да свири.
У всички ни има, даже и когато човек се самоунижава, той се унижава пред другите, за да кажат: «Не е толкова без талант, де.» То са психологически моменти.
А пък правото е, като свиря аз «Цвете красно», да го харесам най-първо аз. Всеки ще обича туй, което човек сам обича. Аз го харесвам – и другите хора ще го харесат. Божественото у тебе говори ли, казва ли, че е хубаво, всички хора ще кажат, че е хубаво. Но търсиш ли други да ти кажат, че е хубаво, има едно противоречие.
към втори вариант >>
Във физиката имате: две противоположни сили се взаимно унищожават.
(втори вариант)
В един момент може да реализирате една мисъл. Не реализирайте много. В даден момент може да реализирате каква да е мисъл, какво да е желание. Но щом има няколко желания, няколко мисли, няколко действия, те ще произведат обратни резултати. Действие с действие.
Във физиката имате: две противоположни сили се взаимно унищожават.
Две противоположни желания - унищожават се техните действия.
към втори вариант >>
А пък правото е, като свиря аз «Цвете красно», да го харесам най-първо аз.
(втори вариант)
Той трябва да нарисува цялата картина, че да видя (фиг. 4.2). Свири ми едно парче, казва: «Талант! » Е, чакай де, той трябва да свири. У всички ни има, даже и когато човек се самоунижава, той се унижава пред другите, за да кажат: «Не е толкова без талант, де.» То са психологически моменти.
А пък правото е, като свиря аз «Цвете красно», да го харесам най-първо аз.
Всеки ще обича туй, което човек сам обича. Аз го харесвам – и другите хора ще го харесат. Божественото у тебе говори ли, казва ли, че е хубаво, всички хора ще кажат, че е хубаво. Но търсиш ли други да ти кажат, че е хубаво, има едно противоречие. А в туй противоречие има нещо хубаво, изглаждане е то.
към втори вариант >>
Две противоположни желания - унищожават се техните действия.
(втори вариант)
Не реализирайте много. В даден момент може да реализирате каква да е мисъл, какво да е желание. Но щом има няколко желания, няколко мисли, няколко действия, те ще произведат обратни резултати. Действие с действие. Във физиката имате: две противоположни сили се взаимно унищожават.
Две противоположни желания - унищожават се техните действия.
към втори вариант >>
Всеки ще обича туй, което човек сам обича.
(втори вариант)
Той трябва да нарисува цялата картина, че да видя (фиг. 4.2). Свири ми едно парче, казва: «Талант! » Е, чакай де, той трябва да свири. У всички ни има, даже и когато човек се самоунижава, той се унижава пред другите, за да кажат: «Не е толкова без талант, де.» То са психологически моменти. А пък правото е, като свиря аз «Цвете красно», да го харесам най-първо аз.
Всеки ще обича туй, което човек сам обича.
Аз го харесвам – и другите хора ще го харесат. Божественото у тебе говори ли, казва ли, че е хубаво, всички хора ще кажат, че е хубаво. Но търсиш ли други да ти кажат, че е хубаво, има едно противоречие. А в туй противоречие има нещо хубаво, изглаждане е то. Художникът какво прави, когато рисува – смекчава.
към втори вариант >>
Един обича, друг вярва.
(втори вариант)
Един обича, друг вярва.
По какво се отличават двамата души? Единият работи по закона на Вярата, другият - по закона на Любовта. Да кажем, двамата са изобретатели. Едина казва: «Аз вярвам в своето изобретение, ще го изнамеря.» А другият казва: «Аз любя своето изобретение и аз ще го изнамеря.» По какво се отличават двамата? Може ли да вярвате в слабия човек?
към втори вариант >>
Аз го харесвам – и другите хора ще го харесат.
(втори вариант)
Свири ми едно парче, казва: «Талант! » Е, чакай де, той трябва да свири. У всички ни има, даже и когато човек се самоунижава, той се унижава пред другите, за да кажат: «Не е толкова без талант, де.» То са психологически моменти. А пък правото е, като свиря аз «Цвете красно», да го харесам най-първо аз. Всеки ще обича туй, което човек сам обича.
Аз го харесвам – и другите хора ще го харесат.
Божественото у тебе говори ли, казва ли, че е хубаво, всички хора ще кажат, че е хубаво. Но търсиш ли други да ти кажат, че е хубаво, има едно противоречие. А в туй противоречие има нещо хубаво, изглаждане е то. Художникът какво прави, когато рисува – смекчава. Ще дойда аз, ще ви бутна оттук, оттам, ще смекча работите.
към втори вариант >>
По какво се отличават двамата души?
(втори вариант)
Един обича, друг вярва.
По какво се отличават двамата души?
Единият работи по закона на Вярата, другият - по закона на Любовта. Да кажем, двамата са изобретатели. Едина казва: «Аз вярвам в своето изобретение, ще го изнамеря.» А другият казва: «Аз любя своето изобретение и аз ще го изнамеря.» По какво се отличават двамата? Може ли да вярвате в слабия човек? Допуснете, аз направя мост от ръжени сламки и направя друг от греди.
към втори вариант >>
Божественото у тебе говори ли, казва ли, че е хубаво, всички хора ще кажат, че е хубаво.
(втори вариант)
» Е, чакай де, той трябва да свири. У всички ни има, даже и когато човек се самоунижава, той се унижава пред другите, за да кажат: «Не е толкова без талант, де.» То са психологически моменти. А пък правото е, като свиря аз «Цвете красно», да го харесам най-първо аз. Всеки ще обича туй, което човек сам обича. Аз го харесвам – и другите хора ще го харесат.
Божественото у тебе говори ли, казва ли, че е хубаво, всички хора ще кажат, че е хубаво.
Но търсиш ли други да ти кажат, че е хубаво, има едно противоречие. А в туй противоречие има нещо хубаво, изглаждане е то. Художникът какво прави, когато рисува – смекчава. Ще дойда аз, ще ви бутна оттук, оттам, ще смекча работите. Значи, мъчнотиите, туй бутане – това са страданията; и после, сенки са вътре в живота.
към втори вариант >>
Единият работи по закона на Вярата, другият - по закона на Любовта.
(втори вариант)
Един обича, друг вярва. По какво се отличават двамата души?
Единият работи по закона на Вярата, другият - по закона на Любовта.
Да кажем, двамата са изобретатели. Едина казва: «Аз вярвам в своето изобретение, ще го изнамеря.» А другият казва: «Аз любя своето изобретение и аз ще го изнамеря.» По какво се отличават двамата? Може ли да вярвате в слабия човек? Допуснете, аз направя мост от ръжени сламки и направя друг от греди. Вашата вяра по кой мост ще ви прекара?
към втори вариант >>
Но търсиш ли други да ти кажат, че е хубаво, има едно противоречие.
(втори вариант)
У всички ни има, даже и когато човек се самоунижава, той се унижава пред другите, за да кажат: «Не е толкова без талант, де.» То са психологически моменти. А пък правото е, като свиря аз «Цвете красно», да го харесам най-първо аз. Всеки ще обича туй, което човек сам обича. Аз го харесвам – и другите хора ще го харесат. Божественото у тебе говори ли, казва ли, че е хубаво, всички хора ще кажат, че е хубаво.
Но търсиш ли други да ти кажат, че е хубаво, има едно противоречие.
А в туй противоречие има нещо хубаво, изглаждане е то. Художникът какво прави, когато рисува – смекчава. Ще дойда аз, ще ви бутна оттук, оттам, ще смекча работите. Значи, мъчнотиите, туй бутане – това са страданията; и после, сенки са вътре в живота. Та, вас ви нарисуват две линии, дойде някой художник, затрие линиите, та слее всичко.
към втори вариант >>
Да кажем, двамата са изобретатели.
(втори вариант)
Един обича, друг вярва. По какво се отличават двамата души? Единият работи по закона на Вярата, другият - по закона на Любовта.
Да кажем, двамата са изобретатели.
Едина казва: «Аз вярвам в своето изобретение, ще го изнамеря.» А другият казва: «Аз любя своето изобретение и аз ще го изнамеря.» По какво се отличават двамата? Може ли да вярвате в слабия човек? Допуснете, аз направя мост от ръжени сламки и направя друг от греди. Вашата вяра по кой мост ще ви прекара? През гредите, нали?
към втори вариант >>
А в туй противоречие има нещо хубаво, изглаждане е то.
(втори вариант)
А пък правото е, като свиря аз «Цвете красно», да го харесам най-първо аз. Всеки ще обича туй, което човек сам обича. Аз го харесвам – и другите хора ще го харесат. Божественото у тебе говори ли, казва ли, че е хубаво, всички хора ще кажат, че е хубаво. Но търсиш ли други да ти кажат, че е хубаво, има едно противоречие.
А в туй противоречие има нещо хубаво, изглаждане е то.
Художникът какво прави, когато рисува – смекчава. Ще дойда аз, ще ви бутна оттук, оттам, ще смекча работите. Значи, мъчнотиите, туй бутане – това са страданията; и после, сенки са вътре в живота. Та, вас ви нарисуват две линии, дойде някой художник, затрие линиите, та слее всичко. Линиите, това са граници.
към втори вариант >>
Едина казва: «Аз вярвам в своето изобретение, ще го изнамеря.» А другият казва: «Аз любя своето изобретение и аз ще го изнамеря.» По какво се отличават двамата?
(втори вариант)
Един обича, друг вярва. По какво се отличават двамата души? Единият работи по закона на Вярата, другият - по закона на Любовта. Да кажем, двамата са изобретатели.
Едина казва: «Аз вярвам в своето изобретение, ще го изнамеря.» А другият казва: «Аз любя своето изобретение и аз ще го изнамеря.» По какво се отличават двамата?
Може ли да вярвате в слабия човек? Допуснете, аз направя мост от ръжени сламки и направя друг от греди. Вашата вяра по кой мост ще ви прекара? През гредите, нали? Вярата всякога разбира разумност.
към втори вариант >>
Художникът какво прави, когато рисува – смекчава.
(втори вариант)
Всеки ще обича туй, което човек сам обича. Аз го харесвам – и другите хора ще го харесат. Божественото у тебе говори ли, казва ли, че е хубаво, всички хора ще кажат, че е хубаво. Но търсиш ли други да ти кажат, че е хубаво, има едно противоречие. А в туй противоречие има нещо хубаво, изглаждане е то.
Художникът какво прави, когато рисува – смекчава.
Ще дойда аз, ще ви бутна оттук, оттам, ще смекча работите. Значи, мъчнотиите, туй бутане – това са страданията; и после, сенки са вътре в живота. Та, вас ви нарисуват две линии, дойде някой художник, затрие линиите, та слее всичко. Линиите, това са граници. Турците казват: «Циганинът обича резките линии.» Казват, децата обичат резките краски.
към втори вариант >>
Може ли да вярвате в слабия човек?
(втори вариант)
Един обича, друг вярва. По какво се отличават двамата души? Единият работи по закона на Вярата, другият - по закона на Любовта. Да кажем, двамата са изобретатели. Едина казва: «Аз вярвам в своето изобретение, ще го изнамеря.» А другият казва: «Аз любя своето изобретение и аз ще го изнамеря.» По какво се отличават двамата?
Може ли да вярвате в слабия човек?
Допуснете, аз направя мост от ръжени сламки и направя друг от греди. Вашата вяра по кой мост ще ви прекара? През гредите, нали? Вярата всякога разбира разумност. Може да вярваш само в разумния човек, а разумният човек е силният човек.
към втори вариант >>
Ще дойда аз, ще ви бутна оттук, оттам, ще смекча работите.
(втори вариант)
Аз го харесвам – и другите хора ще го харесат. Божественото у тебе говори ли, казва ли, че е хубаво, всички хора ще кажат, че е хубаво. Но търсиш ли други да ти кажат, че е хубаво, има едно противоречие. А в туй противоречие има нещо хубаво, изглаждане е то. Художникът какво прави, когато рисува – смекчава.
Ще дойда аз, ще ви бутна оттук, оттам, ще смекча работите.
Значи, мъчнотиите, туй бутане – това са страданията; и после, сенки са вътре в живота. Та, вас ви нарисуват две линии, дойде някой художник, затрие линиите, та слее всичко. Линиите, това са граници. Турците казват: «Циганинът обича резките линии.» Казват, децата обичат резките краски. Някои хора, на които съзнанието не е развито, обичат резките бои – идат големите страдания; а онези, напредналите души, у тях идат деликатните тонове.
към втори вариант >>
Допуснете, аз направя мост от ръжени сламки и направя друг от греди.
(втори вариант)
По какво се отличават двамата души? Единият работи по закона на Вярата, другият - по закона на Любовта. Да кажем, двамата са изобретатели. Едина казва: «Аз вярвам в своето изобретение, ще го изнамеря.» А другият казва: «Аз любя своето изобретение и аз ще го изнамеря.» По какво се отличават двамата? Може ли да вярвате в слабия човек?
Допуснете, аз направя мост от ръжени сламки и направя друг от греди.
Вашата вяра по кой мост ще ви прекара? През гредите, нали? Вярата всякога разбира разумност. Може да вярваш само в разумния човек, а разумният човек е силният човек. Любовта идва на заден план във Вярата.
към втори вариант >>
Значи, мъчнотиите, туй бутане – това са страданията; и после, сенки са вътре в живота.
(втори вариант)
Божественото у тебе говори ли, казва ли, че е хубаво, всички хора ще кажат, че е хубаво. Но търсиш ли други да ти кажат, че е хубаво, има едно противоречие. А в туй противоречие има нещо хубаво, изглаждане е то. Художникът какво прави, когато рисува – смекчава. Ще дойда аз, ще ви бутна оттук, оттам, ще смекча работите.
Значи, мъчнотиите, туй бутане – това са страданията; и после, сенки са вътре в живота.
Та, вас ви нарисуват две линии, дойде някой художник, затрие линиите, та слее всичко. Линиите, това са граници. Турците казват: «Циганинът обича резките линии.» Казват, децата обичат резките краски. Някои хора, на които съзнанието не е развито, обичат резките бои – идат големите страдания; а онези, напредналите души, у тях идат деликатните тонове. Тогава – два метода.
към втори вариант >>
Вашата вяра по кой мост ще ви прекара?
(втори вариант)
Единият работи по закона на Вярата, другият - по закона на Любовта. Да кажем, двамата са изобретатели. Едина казва: «Аз вярвам в своето изобретение, ще го изнамеря.» А другият казва: «Аз любя своето изобретение и аз ще го изнамеря.» По какво се отличават двамата? Може ли да вярвате в слабия човек? Допуснете, аз направя мост от ръжени сламки и направя друг от греди.
Вашата вяра по кой мост ще ви прекара?
През гредите, нали? Вярата всякога разбира разумност. Може да вярваш само в разумния човек, а разумният човек е силният човек. Любовта идва на заден план във Вярата. Когато говорим за Любовта, подразбираме един обратен процес.
към втори вариант >>
Та, вас ви нарисуват две линии, дойде някой художник, затрие линиите, та слее всичко.
(втори вариант)
Но търсиш ли други да ти кажат, че е хубаво, има едно противоречие. А в туй противоречие има нещо хубаво, изглаждане е то. Художникът какво прави, когато рисува – смекчава. Ще дойда аз, ще ви бутна оттук, оттам, ще смекча работите. Значи, мъчнотиите, туй бутане – това са страданията; и после, сенки са вътре в живота.
Та, вас ви нарисуват две линии, дойде някой художник, затрие линиите, та слее всичко.
Линиите, това са граници. Турците казват: «Циганинът обича резките линии.» Казват, децата обичат резките краски. Някои хора, на които съзнанието не е развито, обичат резките бои – идат големите страдания; а онези, напредналите души, у тях идат деликатните тонове. Тогава – два метода. Вярата, която започва с великото, Любовта, която започва с малкото.
към втори вариант >>
През гредите, нали?
(втори вариант)
Да кажем, двамата са изобретатели. Едина казва: «Аз вярвам в своето изобретение, ще го изнамеря.» А другият казва: «Аз любя своето изобретение и аз ще го изнамеря.» По какво се отличават двамата? Може ли да вярвате в слабия човек? Допуснете, аз направя мост от ръжени сламки и направя друг от греди. Вашата вяра по кой мост ще ви прекара?
През гредите, нали?
Вярата всякога разбира разумност. Може да вярваш само в разумния човек, а разумният човек е силният човек. Любовта идва на заден план във Вярата. Когато говорим за Любовта, подразбираме един обратен процес. Любовта всякога се проявява към най-слабите.
към втори вариант >>
Линиите, това са граници.
(втори вариант)
А в туй противоречие има нещо хубаво, изглаждане е то. Художникът какво прави, когато рисува – смекчава. Ще дойда аз, ще ви бутна оттук, оттам, ще смекча работите. Значи, мъчнотиите, туй бутане – това са страданията; и после, сенки са вътре в живота. Та, вас ви нарисуват две линии, дойде някой художник, затрие линиите, та слее всичко.
Линиите, това са граници.
Турците казват: «Циганинът обича резките линии.» Казват, децата обичат резките краски. Някои хора, на които съзнанието не е развито, обичат резките бои – идат големите страдания; а онези, напредналите души, у тях идат деликатните тонове. Тогава – два метода. Вярата, която започва с великото, Любовта, която започва с малкото.
към втори вариант >>
Вярата всякога разбира разумност.
(втори вариант)
Едина казва: «Аз вярвам в своето изобретение, ще го изнамеря.» А другият казва: «Аз любя своето изобретение и аз ще го изнамеря.» По какво се отличават двамата? Може ли да вярвате в слабия човек? Допуснете, аз направя мост от ръжени сламки и направя друг от греди. Вашата вяра по кой мост ще ви прекара? През гредите, нали?
Вярата всякога разбира разумност.
Може да вярваш само в разумния човек, а разумният човек е силният човек. Любовта идва на заден план във Вярата. Когато говорим за Любовта, подразбираме един обратен процес. Любовта всякога се проявява към най-слабите. Вярата е към силните, ти не можеш да вярваш в слабите.
към втори вариант >>
Турците казват: «Циганинът обича резките линии.» Казват, децата обичат резките краски.
(втори вариант)
Художникът какво прави, когато рисува – смекчава. Ще дойда аз, ще ви бутна оттук, оттам, ще смекча работите. Значи, мъчнотиите, туй бутане – това са страданията; и после, сенки са вътре в живота. Та, вас ви нарисуват две линии, дойде някой художник, затрие линиите, та слее всичко. Линиите, това са граници.
Турците казват: «Циганинът обича резките линии.» Казват, децата обичат резките краски.
Някои хора, на които съзнанието не е развито, обичат резките бои – идат големите страдания; а онези, напредналите души, у тях идат деликатните тонове. Тогава – два метода. Вярата, която започва с великото, Любовта, която започва с малкото.
към втори вариант >>
Може да вярваш само в разумния човек, а разумният човек е силният човек.
(втори вариант)
Може ли да вярвате в слабия човек? Допуснете, аз направя мост от ръжени сламки и направя друг от греди. Вашата вяра по кой мост ще ви прекара? През гредите, нали? Вярата всякога разбира разумност.
Може да вярваш само в разумния човек, а разумният човек е силният човек.
Любовта идва на заден план във Вярата. Когато говорим за Любовта, подразбираме един обратен процес. Любовта всякога се проявява към най-слабите. Вярата е към силните, ти не можеш да вярваш в слабите. А Любовта е към слабите и немощните.
към втори вариант >>
Някои хора, на които съзнанието не е развито, обичат резките бои – идат големите страдания; а онези, напредналите души, у тях идат деликатните тонове.
(втори вариант)
Ще дойда аз, ще ви бутна оттук, оттам, ще смекча работите. Значи, мъчнотиите, туй бутане – това са страданията; и после, сенки са вътре в живота. Та, вас ви нарисуват две линии, дойде някой художник, затрие линиите, та слее всичко. Линиите, това са граници. Турците казват: «Циганинът обича резките линии.» Казват, децата обичат резките краски.
Някои хора, на които съзнанието не е развито, обичат резките бои – идат големите страдания; а онези, напредналите души, у тях идат деликатните тонове.
Тогава – два метода. Вярата, която започва с великото, Любовта, която започва с малкото.
към втори вариант >>
Любовта идва на заден план във Вярата.
(втори вариант)
Допуснете, аз направя мост от ръжени сламки и направя друг от греди. Вашата вяра по кой мост ще ви прекара? През гредите, нали? Вярата всякога разбира разумност. Може да вярваш само в разумния човек, а разумният човек е силният човек.
Любовта идва на заден план във Вярата.
Когато говорим за Любовта, подразбираме един обратен процес. Любовта всякога се проявява към най-слабите. Вярата е към силните, ти не можеш да вярваш в слабите. А Любовта е към слабите и немощните. В стремежите на Любовта влиза слабото.
към втори вариант >>
Тогава – два метода.
(втори вариант)
Значи, мъчнотиите, туй бутане – това са страданията; и после, сенки са вътре в живота. Та, вас ви нарисуват две линии, дойде някой художник, затрие линиите, та слее всичко. Линиите, това са граници. Турците казват: «Циганинът обича резките линии.» Казват, децата обичат резките краски. Някои хора, на които съзнанието не е развито, обичат резките бои – идат големите страдания; а онези, напредналите души, у тях идат деликатните тонове.
Тогава – два метода.
Вярата, която започва с великото, Любовта, която започва с малкото.
към втори вариант >>
Когато говорим за Любовта, подразбираме един обратен процес.
(втори вариант)
Вашата вяра по кой мост ще ви прекара? През гредите, нали? Вярата всякога разбира разумност. Може да вярваш само в разумния човек, а разумният човек е силният човек. Любовта идва на заден план във Вярата.
Когато говорим за Любовта, подразбираме един обратен процес.
Любовта всякога се проявява към най-слабите. Вярата е към силните, ти не можеш да вярваш в слабите. А Любовта е към слабите и немощните. В стремежите на Любовта влиза слабото. Любовният стремеж е към крайно слабото, то те интересува повече.
към втори вариант >>
Вярата, която започва с великото, Любовта, която започва с малкото.
(втори вариант)
Та, вас ви нарисуват две линии, дойде някой художник, затрие линиите, та слее всичко. Линиите, това са граници. Турците казват: «Циганинът обича резките линии.» Казват, децата обичат резките краски. Някои хора, на които съзнанието не е развито, обичат резките бои – идат големите страдания; а онези, напредналите души, у тях идат деликатните тонове. Тогава – два метода.
Вярата, която започва с великото, Любовта, която започва с малкото.
към втори вариант >>
Любовта всякога се проявява към най-слабите.
(втори вариант)
През гредите, нали? Вярата всякога разбира разумност. Може да вярваш само в разумния човек, а разумният човек е силният човек. Любовта идва на заден план във Вярата. Когато говорим за Любовта, подразбираме един обратен процес.
Любовта всякога се проявява към най-слабите.
Вярата е към силните, ти не можеш да вярваш в слабите. А Любовта е към слабите и немощните. В стремежите на Любовта влиза слабото. Любовният стремеж е към крайно слабото, то те интересува повече. Допуснете, имате едно малко агънце на земята, имате и един старовремски мамут.
към втори вариант >>
(...) и въображението в живота, да се пазите, да видите къде действува волята.
(втори вариант)
(...) и въображението в живота, да се пазите, да видите къде действува волята.
Аз ви привеждам опит. Един мой приятел, окултист, много знае, смел човек. Еднаж го заведох на варненския вълнолом, като го качих на стената, почна да пъпли. «Не мога, казва, страх ме е; по-нататък не може, ще ми стане нещо.» Широк е вълноломът, може да има повече от 8 метра ширина, няма опасност. Ето въображението.
към втори вариант >>
Вярата е към силните, ти не можеш да вярваш в слабите.
(втори вариант)
Вярата всякога разбира разумност. Може да вярваш само в разумния човек, а разумният човек е силният човек. Любовта идва на заден план във Вярата. Когато говорим за Любовта, подразбираме един обратен процес. Любовта всякога се проявява към най-слабите.
Вярата е към силните, ти не можеш да вярваш в слабите.
А Любовта е към слабите и немощните. В стремежите на Любовта влиза слабото. Любовният стремеж е към крайно слабото, то те интересува повече. Допуснете, имате едно малко агънце на земята, имате и един старовремски мамут. Кого ще обичате повече: малкото агънце или мамута?
към втори вариант >>
Аз ви привеждам опит.
(втори вариант)
(...) и въображението в живота, да се пазите, да видите къде действува волята.
Аз ви привеждам опит.
Един мой приятел, окултист, много знае, смел човек. Еднаж го заведох на варненския вълнолом, като го качих на стената, почна да пъпли. «Не мога, казва, страх ме е; по-нататък не може, ще ми стане нещо.» Широк е вълноломът, може да има повече от 8 метра ширина, няма опасност. Ето въображението. Трябва воля.
към втори вариант >>
А Любовта е към слабите и немощните.
(втори вариант)
Може да вярваш само в разумния човек, а разумният човек е силният човек. Любовта идва на заден план във Вярата. Когато говорим за Любовта, подразбираме един обратен процес. Любовта всякога се проявява към най-слабите. Вярата е към силните, ти не можеш да вярваш в слабите.
А Любовта е към слабите и немощните.
В стремежите на Любовта влиза слабото. Любовният стремеж е към крайно слабото, то те интересува повече. Допуснете, имате едно малко агънце на земята, имате и един старовремски мамут. Кого ще обичате повече: малкото агънце или мамута? Агънцето.
към втори вариант >>
Един мой приятел, окултист, много знае, смел човек.
(втори вариант)
(...) и въображението в живота, да се пазите, да видите къде действува волята. Аз ви привеждам опит.
Един мой приятел, окултист, много знае, смел човек.
Еднаж го заведох на варненския вълнолом, като го качих на стената, почна да пъпли. «Не мога, казва, страх ме е; по-нататък не може, ще ми стане нещо.» Широк е вълноломът, може да има повече от 8 метра ширина, няма опасност. Ето въображението. Трябва воля. Ще си наложиш воля.
към втори вариант >>
В стремежите на Любовта влиза слабото.
(втори вариант)
Любовта идва на заден план във Вярата. Когато говорим за Любовта, подразбираме един обратен процес. Любовта всякога се проявява към най-слабите. Вярата е към силните, ти не можеш да вярваш в слабите. А Любовта е към слабите и немощните.
В стремежите на Любовта влиза слабото.
Любовният стремеж е към крайно слабото, то те интересува повече. Допуснете, имате едно малко агънце на земята, имате и един старовремски мамут. Кого ще обичате повече: малкото агънце или мамута? Агънцето.
към втори вариант >>
Еднаж го заведох на варненския вълнолом, като го качих на стената, почна да пъпли.
(втори вариант)
(...) и въображението в живота, да се пазите, да видите къде действува волята. Аз ви привеждам опит. Един мой приятел, окултист, много знае, смел човек.
Еднаж го заведох на варненския вълнолом, като го качих на стената, почна да пъпли.
«Не мога, казва, страх ме е; по-нататък не може, ще ми стане нещо.» Широк е вълноломът, може да има повече от 8 метра ширина, няма опасност. Ето въображението. Трябва воля. Ще си наложиш воля. Тук има една лекарка – да не мислите, че тези неща, които ви привеждам, са хиперболи, да ви докажа, че нещата са вероятни, – тя е една видна лекарка, позната, но страда от едно въображение: някой път ù дойде състоянието, уплаши се, че ще падне – ще легне на пътя, ще лежи, ще лежи, лази и после ще стане, ще тръгне.
към втори вариант >>
Любовният стремеж е към крайно слабото, то те интересува повече.
(втори вариант)
Когато говорим за Любовта, подразбираме един обратен процес. Любовта всякога се проявява към най-слабите. Вярата е към силните, ти не можеш да вярваш в слабите. А Любовта е към слабите и немощните. В стремежите на Любовта влиза слабото.
Любовният стремеж е към крайно слабото, то те интересува повече.
Допуснете, имате едно малко агънце на земята, имате и един старовремски мамут. Кого ще обичате повече: малкото агънце или мамута? Агънцето.
към втори вариант >>
«Не мога, казва, страх ме е; по-нататък не може, ще ми стане нещо.» Широк е вълноломът, може да има повече от 8 метра ширина, няма опасност.
(втори вариант)
(...) и въображението в живота, да се пазите, да видите къде действува волята. Аз ви привеждам опит. Един мой приятел, окултист, много знае, смел човек. Еднаж го заведох на варненския вълнолом, като го качих на стената, почна да пъпли.
«Не мога, казва, страх ме е; по-нататък не може, ще ми стане нещо.» Широк е вълноломът, може да има повече от 8 метра ширина, няма опасност.
Ето въображението. Трябва воля. Ще си наложиш воля. Тук има една лекарка – да не мислите, че тези неща, които ви привеждам, са хиперболи, да ви докажа, че нещата са вероятни, – тя е една видна лекарка, позната, но страда от едно въображение: някой път ù дойде състоянието, уплаши се, че ще падне – ще легне на пътя, ще лежи, ще лежи, лази и после ще стане, ще тръгне. Страх я, че ще падне.
към втори вариант >>
Допуснете, имате едно малко агънце на земята, имате и един старовремски мамут.
(втори вариант)
Любовта всякога се проявява към най-слабите. Вярата е към силните, ти не можеш да вярваш в слабите. А Любовта е към слабите и немощните. В стремежите на Любовта влиза слабото. Любовният стремеж е към крайно слабото, то те интересува повече.
Допуснете, имате едно малко агънце на земята, имате и един старовремски мамут.
Кого ще обичате повече: малкото агънце или мамута? Агънцето.
към втори вариант >>
Ето въображението.
(втори вариант)
(...) и въображението в живота, да се пазите, да видите къде действува волята. Аз ви привеждам опит. Един мой приятел, окултист, много знае, смел човек. Еднаж го заведох на варненския вълнолом, като го качих на стената, почна да пъпли. «Не мога, казва, страх ме е; по-нататък не може, ще ми стане нещо.» Широк е вълноломът, може да има повече от 8 метра ширина, няма опасност.
Ето въображението.
Трябва воля. Ще си наложиш воля. Тук има една лекарка – да не мислите, че тези неща, които ви привеждам, са хиперболи, да ви докажа, че нещата са вероятни, – тя е една видна лекарка, позната, но страда от едно въображение: някой път ù дойде състоянието, уплаши се, че ще падне – ще легне на пътя, ще лежи, ще лежи, лази и после ще стане, ще тръгне. Страх я, че ще падне. Един път излиза из къщи, на едно място ляга, на друго отива до една аптека.
към втори вариант >>
Кого ще обичате повече: малкото агънце или мамута?
(втори вариант)
Вярата е към силните, ти не можеш да вярваш в слабите. А Любовта е към слабите и немощните. В стремежите на Любовта влиза слабото. Любовният стремеж е към крайно слабото, то те интересува повече. Допуснете, имате едно малко агънце на земята, имате и един старовремски мамут.
Кого ще обичате повече: малкото агънце или мамута?
Агънцето.
към втори вариант >>
Трябва воля.
(втори вариант)
Аз ви привеждам опит. Един мой приятел, окултист, много знае, смел човек. Еднаж го заведох на варненския вълнолом, като го качих на стената, почна да пъпли. «Не мога, казва, страх ме е; по-нататък не може, ще ми стане нещо.» Широк е вълноломът, може да има повече от 8 метра ширина, няма опасност. Ето въображението.
Трябва воля.
Ще си наложиш воля. Тук има една лекарка – да не мислите, че тези неща, които ви привеждам, са хиперболи, да ви докажа, че нещата са вероятни, – тя е една видна лекарка, позната, но страда от едно въображение: някой път ù дойде състоянието, уплаши се, че ще падне – ще легне на пътя, ще лежи, ще лежи, лази и после ще стане, ще тръгне. Страх я, че ще падне. Един път излиза из къщи, на едно място ляга, на друго отива до една аптека. Докато се увери, че няма да падне.
към втори вариант >>
Агънцето.
(втори вариант)
А Любовта е към слабите и немощните. В стремежите на Любовта влиза слабото. Любовният стремеж е към крайно слабото, то те интересува повече. Допуснете, имате едно малко агънце на земята, имате и един старовремски мамут. Кого ще обичате повече: малкото агънце или мамута?
Агънцето.
към втори вариант >>
Ще си наложиш воля.
(втори вариант)
Един мой приятел, окултист, много знае, смел човек. Еднаж го заведох на варненския вълнолом, като го качих на стената, почна да пъпли. «Не мога, казва, страх ме е; по-нататък не може, ще ми стане нещо.» Широк е вълноломът, може да има повече от 8 метра ширина, няма опасност. Ето въображението. Трябва воля.
Ще си наложиш воля.
Тук има една лекарка – да не мислите, че тези неща, които ви привеждам, са хиперболи, да ви докажа, че нещата са вероятни, – тя е една видна лекарка, позната, но страда от едно въображение: някой път ù дойде състоянието, уплаши се, че ще падне – ще легне на пътя, ще лежи, ще лежи, лази и после ще стане, ще тръгне. Страх я, че ще падне. Един път излиза из къщи, на едно място ляга, на друго отива до една аптека. Докато се увери, че няма да падне. И сега не ляга вече на пътя.
към втори вариант >>
Сега, да проследим процеса на Любовта и на Вярата.
(втори вариант)
Сега, да проследим процеса на Любовта и на Вярата.
Ако отидете в някой голям град и имате една малка колиба и една голяма кула, законът на Вярата къде ще ви тури? На кулата, защото Вярата иска всичко да види. Човек, който обича да си служи с Вярата, той обича грандиозните работи. Вярата започва с великите работи. Любовта започва с малките работи.
към втори вариант >>
Тук има една лекарка – да не мислите, че тези неща, които ви привеждам, са хиперболи, да ви докажа, че нещата са вероятни, – тя е една видна лекарка, позната, но страда от едно въображение: някой път ù дойде състоянието, уплаши се, че ще падне – ще легне на пътя, ще лежи, ще лежи, лази и после ще стане, ще тръгне.
(втори вариант)
Еднаж го заведох на варненския вълнолом, като го качих на стената, почна да пъпли. «Не мога, казва, страх ме е; по-нататък не може, ще ми стане нещо.» Широк е вълноломът, може да има повече от 8 метра ширина, няма опасност. Ето въображението. Трябва воля. Ще си наложиш воля.
Тук има една лекарка – да не мислите, че тези неща, които ви привеждам, са хиперболи, да ви докажа, че нещата са вероятни, – тя е една видна лекарка, позната, но страда от едно въображение: някой път ù дойде състоянието, уплаши се, че ще падне – ще легне на пътя, ще лежи, ще лежи, лази и после ще стане, ще тръгне.
Страх я, че ще падне. Един път излиза из къщи, на едно място ляга, на друго отива до една аптека. Докато се увери, че няма да падне. И сега не ляга вече на пътя. Болезнено въображение.
към втори вариант >>
Ако отидете в някой голям град и имате една малка колиба и една голяма кула, законът на Вярата къде ще ви тури?
(втори вариант)
Сега, да проследим процеса на Любовта и на Вярата.
Ако отидете в някой голям град и имате една малка колиба и една голяма кула, законът на Вярата къде ще ви тури?
На кулата, защото Вярата иска всичко да види. Човек, който обича да си служи с Вярата, той обича грандиозните работи. Вярата започва с великите работи. Любовта започва с малките работи. Оттам започва тя, с най-малкия подтик.
към втори вариант >>
Страх я, че ще падне.
(втори вариант)
«Не мога, казва, страх ме е; по-нататък не може, ще ми стане нещо.» Широк е вълноломът, може да има повече от 8 метра ширина, няма опасност. Ето въображението. Трябва воля. Ще си наложиш воля. Тук има една лекарка – да не мислите, че тези неща, които ви привеждам, са хиперболи, да ви докажа, че нещата са вероятни, – тя е една видна лекарка, позната, но страда от едно въображение: някой път ù дойде състоянието, уплаши се, че ще падне – ще легне на пътя, ще лежи, ще лежи, лази и после ще стане, ще тръгне.
Страх я, че ще падне.
Един път излиза из къщи, на едно място ляга, на друго отива до една аптека. Докато се увери, че няма да падне. И сега не ляга вече на пътя. Болезнено въображение.
към втори вариант >>
На кулата, защото Вярата иска всичко да види.
(втори вариант)
Сега, да проследим процеса на Любовта и на Вярата. Ако отидете в някой голям град и имате една малка колиба и една голяма кула, законът на Вярата къде ще ви тури?
На кулата, защото Вярата иска всичко да види.
Човек, който обича да си служи с Вярата, той обича грандиозните работи. Вярата започва с великите работи. Любовта започва с малките работи. Оттам започва тя, с най-малкия подтик. Аз говоря психологически, вътре процесите, които стават в човешката душа; навън от човека както стават нещата, те са непонятни, те са предположения, вероятност.
към втори вариант >>
Един път излиза из къщи, на едно място ляга, на друго отива до една аптека.
(втори вариант)
Ето въображението. Трябва воля. Ще си наложиш воля. Тук има една лекарка – да не мислите, че тези неща, които ви привеждам, са хиперболи, да ви докажа, че нещата са вероятни, – тя е една видна лекарка, позната, но страда от едно въображение: някой път ù дойде състоянието, уплаши се, че ще падне – ще легне на пътя, ще лежи, ще лежи, лази и после ще стане, ще тръгне. Страх я, че ще падне.
Един път излиза из къщи, на едно място ляга, на друго отива до една аптека.
Докато се увери, че няма да падне. И сега не ляга вече на пътя. Болезнено въображение.
към втори вариант >>
Човек, който обича да си служи с Вярата, той обича грандиозните работи.
(втори вариант)
Сега, да проследим процеса на Любовта и на Вярата. Ако отидете в някой голям град и имате една малка колиба и една голяма кула, законът на Вярата къде ще ви тури? На кулата, защото Вярата иска всичко да види.
Човек, който обича да си служи с Вярата, той обича грандиозните работи.
Вярата започва с великите работи. Любовта започва с малките работи. Оттам започва тя, с най-малкия подтик. Аз говоря психологически, вътре процесите, които стават в човешката душа; навън от човека както стават нещата, те са непонятни, те са предположения, вероятност. За пример, ако тук пусна една голяма змия, бихте ли я обичали такава боа, 7-8 метра, такава дебела?
към втори вариант >>
Докато се увери, че няма да падне.
(втори вариант)
Трябва воля. Ще си наложиш воля. Тук има една лекарка – да не мислите, че тези неща, които ви привеждам, са хиперболи, да ви докажа, че нещата са вероятни, – тя е една видна лекарка, позната, но страда от едно въображение: някой път ù дойде състоянието, уплаши се, че ще падне – ще легне на пътя, ще лежи, ще лежи, лази и после ще стане, ще тръгне. Страх я, че ще падне. Един път излиза из къщи, на едно място ляга, на друго отива до една аптека.
Докато се увери, че няма да падне.
И сега не ляга вече на пътя. Болезнено въображение.
към втори вариант >>
Вярата започва с великите работи.
(втори вариант)
Сега, да проследим процеса на Любовта и на Вярата. Ако отидете в някой голям град и имате една малка колиба и една голяма кула, законът на Вярата къде ще ви тури? На кулата, защото Вярата иска всичко да види. Човек, който обича да си служи с Вярата, той обича грандиозните работи.
Вярата започва с великите работи.
Любовта започва с малките работи. Оттам започва тя, с най-малкия подтик. Аз говоря психологически, вътре процесите, които стават в човешката душа; навън от човека както стават нещата, те са непонятни, те са предположения, вероятност. За пример, ако тук пусна една голяма змия, бихте ли я обичали такава боа, 7-8 метра, такава дебела? Но ако тази змия беше умна и разумна, по закона на Вярата вий може да я направите мост от едната страна на реката до другата, може да се вцепи.
към втори вариант >>
И сега не ляга вече на пътя.
(втори вариант)
Ще си наложиш воля. Тук има една лекарка – да не мислите, че тези неща, които ви привеждам, са хиперболи, да ви докажа, че нещата са вероятни, – тя е една видна лекарка, позната, но страда от едно въображение: някой път ù дойде състоянието, уплаши се, че ще падне – ще легне на пътя, ще лежи, ще лежи, лази и после ще стане, ще тръгне. Страх я, че ще падне. Един път излиза из къщи, на едно място ляга, на друго отива до една аптека. Докато се увери, че няма да падне.
И сега не ляга вече на пътя.
Болезнено въображение.
към втори вариант >>
Любовта започва с малките работи.
(втори вариант)
Сега, да проследим процеса на Любовта и на Вярата. Ако отидете в някой голям град и имате една малка колиба и една голяма кула, законът на Вярата къде ще ви тури? На кулата, защото Вярата иска всичко да види. Човек, който обича да си служи с Вярата, той обича грандиозните работи. Вярата започва с великите работи.
Любовта започва с малките работи.
Оттам започва тя, с най-малкия подтик. Аз говоря психологически, вътре процесите, които стават в човешката душа; навън от човека както стават нещата, те са непонятни, те са предположения, вероятност. За пример, ако тук пусна една голяма змия, бихте ли я обичали такава боа, 7-8 метра, такава дебела? Но ако тази змия беше умна и разумна, по закона на Вярата вий може да я направите мост от едната страна на реката до другата, може да се вцепи. Следователно големите мъчнотии в света се побеждават със закона на Вярата.
към втори вариант >>
Болезнено въображение.
(втори вариант)
Тук има една лекарка – да не мислите, че тези неща, които ви привеждам, са хиперболи, да ви докажа, че нещата са вероятни, – тя е една видна лекарка, позната, но страда от едно въображение: някой път ù дойде състоянието, уплаши се, че ще падне – ще легне на пътя, ще лежи, ще лежи, лази и после ще стане, ще тръгне. Страх я, че ще падне. Един път излиза из къщи, на едно място ляга, на друго отива до една аптека. Докато се увери, че няма да падне. И сега не ляга вече на пътя.
Болезнено въображение.
към втори вариант >>
Оттам започва тя, с най-малкия подтик.
(втори вариант)
Ако отидете в някой голям град и имате една малка колиба и една голяма кула, законът на Вярата къде ще ви тури? На кулата, защото Вярата иска всичко да види. Човек, който обича да си служи с Вярата, той обича грандиозните работи. Вярата започва с великите работи. Любовта започва с малките работи.
Оттам започва тя, с най-малкия подтик.
Аз говоря психологически, вътре процесите, които стават в човешката душа; навън от човека както стават нещата, те са непонятни, те са предположения, вероятност. За пример, ако тук пусна една голяма змия, бихте ли я обичали такава боа, 7-8 метра, такава дебела? Но ако тази змия беше умна и разумна, по закона на Вярата вий може да я направите мост от едната страна на реката до другата, може да се вцепи. Следователно големите мъчнотии в света се побеждават със закона на Вярата. При малките мъчнотии с Любовта ще си служите.
към втори вариант >>
Та казвам: Човек трябва (...) да дойде, не можеш да действуваш механически, ще си причиниш друга, по-голяма болка, но чрез закона на Вярата.
(втори вариант)
Та казвам: Човек трябва (...) да дойде, не можеш да действуваш механически, ще си причиниш друга, по-голяма болка, но чрез закона на Вярата.
към втори вариант >>
Аз говоря психологически, вътре процесите, които стават в човешката душа; навън от човека както стават нещата, те са непонятни, те са предположения, вероятност.
(втори вариант)
На кулата, защото Вярата иска всичко да види. Човек, който обича да си служи с Вярата, той обича грандиозните работи. Вярата започва с великите работи. Любовта започва с малките работи. Оттам започва тя, с най-малкия подтик.
Аз говоря психологически, вътре процесите, които стават в човешката душа; навън от човека както стават нещата, те са непонятни, те са предположения, вероятност.
За пример, ако тук пусна една голяма змия, бихте ли я обичали такава боа, 7-8 метра, такава дебела? Но ако тази змия беше умна и разумна, по закона на Вярата вий може да я направите мост от едната страна на реката до другата, може да се вцепи. Следователно големите мъчнотии в света се побеждават със закона на Вярата. При малките мъчнотии с Любовта ще си служите. Мнозина от вас бъркат, искат с Любовта да премахнат големите мъчнотии.
към втори вариант >>
Някой обича много да плаче.
(втори вариант)
Някой обича много да плаче.
С плача е лошо, но без плача е десет пъти по-лошо. Със скръбта е лошо, но без скръбта е десет пъти по-лошо. Животът е тъй. Без скръб е десет пъти по-лошо, само че [на] тази скръб да се трансформира енергията в радост, във възходяща степен.
към втори вариант >>
За пример, ако тук пусна една голяма змия, бихте ли я обичали такава боа, 7-8 метра, такава дебела?
(втори вариант)
Човек, който обича да си служи с Вярата, той обича грандиозните работи. Вярата започва с великите работи. Любовта започва с малките работи. Оттам започва тя, с най-малкия подтик. Аз говоря психологически, вътре процесите, които стават в човешката душа; навън от човека както стават нещата, те са непонятни, те са предположения, вероятност.
За пример, ако тук пусна една голяма змия, бихте ли я обичали такава боа, 7-8 метра, такава дебела?
Но ако тази змия беше умна и разумна, по закона на Вярата вий може да я направите мост от едната страна на реката до другата, може да се вцепи. Следователно големите мъчнотии в света се побеждават със закона на Вярата. При малките мъчнотии с Любовта ще си служите. Мнозина от вас бъркат, искат с Любовта да премахнат големите мъчнотии. Не отмахвайте големите мъчнотии със закона на Любовта, то е невъзможно.
към втори вариант >>
С плача е лошо, но без плача е десет пъти по-лошо.
(втори вариант)
Някой обича много да плаче.
С плача е лошо, но без плача е десет пъти по-лошо.
Със скръбта е лошо, но без скръбта е десет пъти по-лошо. Животът е тъй. Без скръб е десет пъти по-лошо, само че [на] тази скръб да се трансформира енергията в радост, във възходяща степен.
към втори вариант >>
Но ако тази змия беше умна и разумна, по закона на Вярата вий може да я направите мост от едната страна на реката до другата, може да се вцепи.
(втори вариант)
Вярата започва с великите работи. Любовта започва с малките работи. Оттам започва тя, с най-малкия подтик. Аз говоря психологически, вътре процесите, които стават в човешката душа; навън от човека както стават нещата, те са непонятни, те са предположения, вероятност. За пример, ако тук пусна една голяма змия, бихте ли я обичали такава боа, 7-8 метра, такава дебела?
Но ако тази змия беше умна и разумна, по закона на Вярата вий може да я направите мост от едната страна на реката до другата, може да се вцепи.
Следователно големите мъчнотии в света се побеждават със закона на Вярата. При малките мъчнотии с Любовта ще си служите. Мнозина от вас бъркат, искат с Любовта да премахнат големите мъчнотии. Не отмахвайте големите мъчнотии със закона на Любовта, то е невъзможно. Да допуснем, имате един длъжник, който ви дължи 100 000 лева.
към втори вариант >>
Със скръбта е лошо, но без скръбта е десет пъти по-лошо.
(втори вариант)
Някой обича много да плаче. С плача е лошо, но без плача е десет пъти по-лошо.
Със скръбта е лошо, но без скръбта е десет пъти по-лошо.
Животът е тъй. Без скръб е десет пъти по-лошо, само че [на] тази скръб да се трансформира енергията в радост, във възходяща степен.
към втори вариант >>
Следователно големите мъчнотии в света се побеждават със закона на Вярата.
(втори вариант)
Любовта започва с малките работи. Оттам започва тя, с най-малкия подтик. Аз говоря психологически, вътре процесите, които стават в човешката душа; навън от човека както стават нещата, те са непонятни, те са предположения, вероятност. За пример, ако тук пусна една голяма змия, бихте ли я обичали такава боа, 7-8 метра, такава дебела? Но ако тази змия беше умна и разумна, по закона на Вярата вий може да я направите мост от едната страна на реката до другата, може да се вцепи.
Следователно големите мъчнотии в света се побеждават със закона на Вярата.
При малките мъчнотии с Любовта ще си служите. Мнозина от вас бъркат, искат с Любовта да премахнат големите мъчнотии. Не отмахвайте големите мъчнотии със закона на Любовта, то е невъзможно. Да допуснем, имате един длъжник, който ви дължи 100 000 лева. По закона на Любовта ето как трябва да започнете: най-първо ще идете, ще задращите една нула.
към втори вариант >>
Животът е тъй.
(втори вариант)
Някой обича много да плаче. С плача е лошо, но без плача е десет пъти по-лошо. Със скръбта е лошо, но без скръбта е десет пъти по-лошо.
Животът е тъй.
Без скръб е десет пъти по-лошо, само че [на] тази скръб да се трансформира енергията в радост, във възходяща степен.
към втори вариант >>
При малките мъчнотии с Любовта ще си служите.
(втори вариант)
Оттам започва тя, с най-малкия подтик. Аз говоря психологически, вътре процесите, които стават в човешката душа; навън от човека както стават нещата, те са непонятни, те са предположения, вероятност. За пример, ако тук пусна една голяма змия, бихте ли я обичали такава боа, 7-8 метра, такава дебела? Но ако тази змия беше умна и разумна, по закона на Вярата вий може да я направите мост от едната страна на реката до другата, може да се вцепи. Следователно големите мъчнотии в света се побеждават със закона на Вярата.
При малките мъчнотии с Любовта ще си служите.
Мнозина от вас бъркат, искат с Любовта да премахнат големите мъчнотии. Не отмахвайте големите мъчнотии със закона на Любовта, то е невъзможно. Да допуснем, имате един длъжник, който ви дължи 100 000 лева. По закона на Любовта ето как трябва да започнете: най-първо ще идете, ще задращите една нула. След един месец, останалите 10 000 лева - походиш, погледаш, казваш: «Много е туй», пак задраскваш една нула.
към втори вариант >>
Без скръб е десет пъти по-лошо, само че [на] тази скръб да се трансформира енергията в радост, във възходяща степен.
(втори вариант)
Някой обича много да плаче. С плача е лошо, но без плача е десет пъти по-лошо. Със скръбта е лошо, но без скръбта е десет пъти по-лошо. Животът е тъй.
Без скръб е десет пъти по-лошо, само че [на] тази скръб да се трансформира енергията в радост, във възходяща степен.
към втори вариант >>
Мнозина от вас бъркат, искат с Любовта да премахнат големите мъчнотии.
(втори вариант)
Аз говоря психологически, вътре процесите, които стават в човешката душа; навън от човека както стават нещата, те са непонятни, те са предположения, вероятност. За пример, ако тук пусна една голяма змия, бихте ли я обичали такава боа, 7-8 метра, такава дебела? Но ако тази змия беше умна и разумна, по закона на Вярата вий може да я направите мост от едната страна на реката до другата, може да се вцепи. Следователно големите мъчнотии в света се побеждават със закона на Вярата. При малките мъчнотии с Любовта ще си служите.
Мнозина от вас бъркат, искат с Любовта да премахнат големите мъчнотии.
Не отмахвайте големите мъчнотии със закона на Любовта, то е невъзможно. Да допуснем, имате един длъжник, който ви дължи 100 000 лева. По закона на Любовта ето как трябва да започнете: най-първо ще идете, ще задращите една нула. След един месец, останалите 10 000 лева - походиш, погледаш, казваш: «Много е туй», пак задраскваш една нула. След туй ще походиш и пак задраскваш една нула.
към втори вариант >>
Не отмахвайте големите мъчнотии със закона на Любовта, то е невъзможно.
(втори вариант)
За пример, ако тук пусна една голяма змия, бихте ли я обичали такава боа, 7-8 метра, такава дебела? Но ако тази змия беше умна и разумна, по закона на Вярата вий може да я направите мост от едната страна на реката до другата, може да се вцепи. Следователно големите мъчнотии в света се побеждават със закона на Вярата. При малките мъчнотии с Любовта ще си служите. Мнозина от вас бъркат, искат с Любовта да премахнат големите мъчнотии.
Не отмахвайте големите мъчнотии със закона на Любовта, то е невъзможно.
Да допуснем, имате един длъжник, който ви дължи 100 000 лева. По закона на Любовта ето как трябва да започнете: най-първо ще идете, ще задращите една нула. След един месец, останалите 10 000 лева - походиш, погледаш, казваш: «Много е туй», пак задраскваш една нула. След туй ще походиш и пак задраскваш една нула. Намалява Любовта нещата, за да ги обикне.
към втори вариант >>
Да допуснем, имате един длъжник, който ви дължи 100 000 лева.
(втори вариант)
Но ако тази змия беше умна и разумна, по закона на Вярата вий може да я направите мост от едната страна на реката до другата, може да се вцепи. Следователно големите мъчнотии в света се побеждават със закона на Вярата. При малките мъчнотии с Любовта ще си служите. Мнозина от вас бъркат, искат с Любовта да премахнат големите мъчнотии. Не отмахвайте големите мъчнотии със закона на Любовта, то е невъзможно.
Да допуснем, имате един длъжник, който ви дължи 100 000 лева.
По закона на Любовта ето как трябва да започнете: най-първо ще идете, ще задращите една нула. След един месец, останалите 10 000 лева - походиш, погледаш, казваш: «Много е туй», пак задраскваш една нула. След туй ще походиш и пак задраскваш една нула. Намалява Любовта нещата, за да ги обикне. И като останат 10 лева, казва: «Ти 10 лева можеш ли да дадеш?
към втори вариант >>
По закона на Любовта ето как трябва да започнете: най-първо ще идете, ще задращите една нула.
(втори вариант)
Следователно големите мъчнотии в света се побеждават със закона на Вярата. При малките мъчнотии с Любовта ще си служите. Мнозина от вас бъркат, искат с Любовта да премахнат големите мъчнотии. Не отмахвайте големите мъчнотии със закона на Любовта, то е невъзможно. Да допуснем, имате един длъжник, който ви дължи 100 000 лева.
По закона на Любовта ето как трябва да започнете: най-първо ще идете, ще задращите една нула.
След един месец, останалите 10 000 лева - походиш, погледаш, казваш: «Много е туй», пак задраскваш една нула. След туй ще походиш и пак задраскваш една нула. Намалява Любовта нещата, за да ги обикне. И като останат 10 лева, казва: «Ти 10 лева можеш ли да дадеш? » - «Не мога.» - «Един лев можеш ли да дадеш, за семето поне?
към втори вариант >>
След един месец, останалите 10 000 лева - походиш, погледаш, казваш: «Много е туй», пак задраскваш една нула.
(втори вариант)
При малките мъчнотии с Любовта ще си служите. Мнозина от вас бъркат, искат с Любовта да премахнат големите мъчнотии. Не отмахвайте големите мъчнотии със закона на Любовта, то е невъзможно. Да допуснем, имате един длъжник, който ви дължи 100 000 лева. По закона на Любовта ето как трябва да започнете: най-първо ще идете, ще задращите една нула.
След един месец, останалите 10 000 лева - походиш, погледаш, казваш: «Много е туй», пак задраскваш една нула.
След туй ще походиш и пак задраскваш една нула. Намалява Любовта нещата, за да ги обикне. И като останат 10 лева, казва: «Ти 10 лева можеш ли да дадеш? » - «Не мога.» - «Един лев можеш ли да дадеш, за семето поне? » А Вярата ако е, изведнъж ще каже: «Задрасках го.» Ала Вярата не казва, тя не задрасква.
към втори вариант >>
След туй ще походиш и пак задраскваш една нула.
(втори вариант)
Мнозина от вас бъркат, искат с Любовта да премахнат големите мъчнотии. Не отмахвайте големите мъчнотии със закона на Любовта, то е невъзможно. Да допуснем, имате един длъжник, който ви дължи 100 000 лева. По закона на Любовта ето как трябва да започнете: най-първо ще идете, ще задращите една нула. След един месец, останалите 10 000 лева - походиш, погледаш, казваш: «Много е туй», пак задраскваш една нула.
След туй ще походиш и пак задраскваш една нула.
Намалява Любовта нещата, за да ги обикне. И като останат 10 лева, казва: «Ти 10 лева можеш ли да дадеш? » - «Не мога.» - «Един лев можеш ли да дадеш, за семето поне? » А Вярата ако е, изведнъж ще каже: «Задрасках го.» Ала Вярата не казва, тя не задрасква. Затуй мъдрият човек никога не извинява, каквото и да му говориш.
към втори вариант >>
Намалява Любовта нещата, за да ги обикне.
(втори вариант)
Не отмахвайте големите мъчнотии със закона на Любовта, то е невъзможно. Да допуснем, имате един длъжник, който ви дължи 100 000 лева. По закона на Любовта ето как трябва да започнете: най-първо ще идете, ще задращите една нула. След един месец, останалите 10 000 лева - походиш, погледаш, казваш: «Много е туй», пак задраскваш една нула. След туй ще походиш и пак задраскваш една нула.
Намалява Любовта нещата, за да ги обикне.
И като останат 10 лева, казва: «Ти 10 лева можеш ли да дадеш? » - «Не мога.» - «Един лев можеш ли да дадеш, за семето поне? » А Вярата ако е, изведнъж ще каже: «Задрасках го.» Ала Вярата не казва, тя не задрасква. Затуй мъдрият човек никога не извинява, каквото и да му говориш. «Коремът ме болеше, баща ми...» - «Зная, казва Учителят, баща ти, но този урок трябва да се научи.» Той действува вече с Мъдростта, с Вярата.
към втори вариант >>
И като останат 10 лева, казва: «Ти 10 лева можеш ли да дадеш?
(втори вариант)
Да допуснем, имате един длъжник, който ви дължи 100 000 лева. По закона на Любовта ето как трябва да започнете: най-първо ще идете, ще задращите една нула. След един месец, останалите 10 000 лева - походиш, погледаш, казваш: «Много е туй», пак задраскваш една нула. След туй ще походиш и пак задраскваш една нула. Намалява Любовта нещата, за да ги обикне.
И като останат 10 лева, казва: «Ти 10 лева можеш ли да дадеш?
» - «Не мога.» - «Един лев можеш ли да дадеш, за семето поне? » А Вярата ако е, изведнъж ще каже: «Задрасках го.» Ала Вярата не казва, тя не задрасква. Затуй мъдрият човек никога не извинява, каквото и да му говориш. «Коремът ме болеше, баща ми...» - «Зная, казва Учителят, баща ти, но този урок трябва да се научи.» Той действува вече с Мъдростта, с Вярата. Ако действува със закона на Любовта, ще каже: «Хайде, ще те прекарам тъй.» При възпитанието на себе си вие някой път туряте Любовта, да изгладите големите си погрешки.
към втори вариант >>
» - «Не мога.» - «Един лев можеш ли да дадеш, за семето поне?
(втори вариант)
По закона на Любовта ето как трябва да започнете: най-първо ще идете, ще задращите една нула. След един месец, останалите 10 000 лева - походиш, погледаш, казваш: «Много е туй», пак задраскваш една нула. След туй ще походиш и пак задраскваш една нула. Намалява Любовта нещата, за да ги обикне. И като останат 10 лева, казва: «Ти 10 лева можеш ли да дадеш?
» - «Не мога.» - «Един лев можеш ли да дадеш, за семето поне?
» А Вярата ако е, изведнъж ще каже: «Задрасках го.» Ала Вярата не казва, тя не задрасква. Затуй мъдрият човек никога не извинява, каквото и да му говориш. «Коремът ме болеше, баща ми...» - «Зная, казва Учителят, баща ти, но този урок трябва да се научи.» Той действува вече с Мъдростта, с Вярата. Ако действува със закона на Любовта, ще каже: «Хайде, ще те прекарам тъй.» При възпитанието на себе си вие някой път туряте Любовта, да изгладите големите си погрешки. Като турите Мъдростта, Вярата, тя казва: «Не, не, ти трябва да научиш тази работа.» Когато казвам: трябва да победите нещата, подразбирам закона на Вярата.
към втори вариант >>
» А Вярата ако е, изведнъж ще каже: «Задрасках го.» Ала Вярата не казва, тя не задрасква.
(втори вариант)
След един месец, останалите 10 000 лева - походиш, погледаш, казваш: «Много е туй», пак задраскваш една нула. След туй ще походиш и пак задраскваш една нула. Намалява Любовта нещата, за да ги обикне. И като останат 10 лева, казва: «Ти 10 лева можеш ли да дадеш? » - «Не мога.» - «Един лев можеш ли да дадеш, за семето поне?
» А Вярата ако е, изведнъж ще каже: «Задрасках го.» Ала Вярата не казва, тя не задрасква.
Затуй мъдрият човек никога не извинява, каквото и да му говориш. «Коремът ме болеше, баща ми...» - «Зная, казва Учителят, баща ти, но този урок трябва да се научи.» Той действува вече с Мъдростта, с Вярата. Ако действува със закона на Любовта, ще каже: «Хайде, ще те прекарам тъй.» При възпитанието на себе си вие някой път туряте Любовта, да изгладите големите си погрешки. Като турите Мъдростта, Вярата, тя казва: «Не, не, ти трябва да научиш тази работа.» Когато казвам: трябва да победите нещата, подразбирам закона на Вярата. Мъдростта отпосле идва.
към втори вариант >>
Затуй мъдрият човек никога не извинява, каквото и да му говориш.
(втори вариант)
След туй ще походиш и пак задраскваш една нула. Намалява Любовта нещата, за да ги обикне. И като останат 10 лева, казва: «Ти 10 лева можеш ли да дадеш? » - «Не мога.» - «Един лев можеш ли да дадеш, за семето поне? » А Вярата ако е, изведнъж ще каже: «Задрасках го.» Ала Вярата не казва, тя не задрасква.
Затуй мъдрият човек никога не извинява, каквото и да му говориш.
«Коремът ме болеше, баща ми...» - «Зная, казва Учителят, баща ти, но този урок трябва да се научи.» Той действува вече с Мъдростта, с Вярата. Ако действува със закона на Любовта, ще каже: «Хайде, ще те прекарам тъй.» При възпитанието на себе си вие някой път туряте Любовта, да изгладите големите си погрешки. Като турите Мъдростта, Вярата, тя казва: «Не, не, ти трябва да научиш тази работа.» Когато казвам: трябва да победите нещата, подразбирам закона на Вярата. Мъдростта отпосле идва.
към втори вариант >>
«Коремът ме болеше, баща ми...» - «Зная, казва Учителят, баща ти, но този урок трябва да се научи.» Той действува вече с Мъдростта, с Вярата.
(втори вариант)
Намалява Любовта нещата, за да ги обикне. И като останат 10 лева, казва: «Ти 10 лева можеш ли да дадеш? » - «Не мога.» - «Един лев можеш ли да дадеш, за семето поне? » А Вярата ако е, изведнъж ще каже: «Задрасках го.» Ала Вярата не казва, тя не задрасква. Затуй мъдрият човек никога не извинява, каквото и да му говориш.
«Коремът ме болеше, баща ми...» - «Зная, казва Учителят, баща ти, но този урок трябва да се научи.» Той действува вече с Мъдростта, с Вярата.
Ако действува със закона на Любовта, ще каже: «Хайде, ще те прекарам тъй.» При възпитанието на себе си вие някой път туряте Любовта, да изгладите големите си погрешки. Като турите Мъдростта, Вярата, тя казва: «Не, не, ти трябва да научиш тази работа.» Когато казвам: трябва да победите нещата, подразбирам закона на Вярата. Мъдростта отпосле идва.
към втори вариант >>
Ако действува със закона на Любовта, ще каже: «Хайде, ще те прекарам тъй.» При възпитанието на себе си вие някой път туряте Любовта, да изгладите големите си погрешки.
(втори вариант)
И като останат 10 лева, казва: «Ти 10 лева можеш ли да дадеш? » - «Не мога.» - «Един лев можеш ли да дадеш, за семето поне? » А Вярата ако е, изведнъж ще каже: «Задрасках го.» Ала Вярата не казва, тя не задрасква. Затуй мъдрият човек никога не извинява, каквото и да му говориш. «Коремът ме болеше, баща ми...» - «Зная, казва Учителят, баща ти, но този урок трябва да се научи.» Той действува вече с Мъдростта, с Вярата.
Ако действува със закона на Любовта, ще каже: «Хайде, ще те прекарам тъй.» При възпитанието на себе си вие някой път туряте Любовта, да изгладите големите си погрешки.
Като турите Мъдростта, Вярата, тя казва: «Не, не, ти трябва да научиш тази работа.» Когато казвам: трябва да победите нещата, подразбирам закона на Вярата. Мъдростта отпосле идва.
към втори вариант >>
Като турите Мъдростта, Вярата, тя казва: «Не, не, ти трябва да научиш тази работа.» Когато казвам: трябва да победите нещата, подразбирам закона на Вярата.
(втори вариант)
» - «Не мога.» - «Един лев можеш ли да дадеш, за семето поне? » А Вярата ако е, изведнъж ще каже: «Задрасках го.» Ала Вярата не казва, тя не задрасква. Затуй мъдрият човек никога не извинява, каквото и да му говориш. «Коремът ме болеше, баща ми...» - «Зная, казва Учителят, баща ти, но този урок трябва да се научи.» Той действува вече с Мъдростта, с Вярата. Ако действува със закона на Любовта, ще каже: «Хайде, ще те прекарам тъй.» При възпитанието на себе си вие някой път туряте Любовта, да изгладите големите си погрешки.
Като турите Мъдростта, Вярата, тя казва: «Не, не, ти трябва да научиш тази работа.» Когато казвам: трябва да победите нещата, подразбирам закона на Вярата.
Мъдростта отпосле идва.
към втори вариант >>
Мъдростта отпосле идва.
(втори вариант)
» А Вярата ако е, изведнъж ще каже: «Задрасках го.» Ала Вярата не казва, тя не задрасква. Затуй мъдрият човек никога не извинява, каквото и да му говориш. «Коремът ме болеше, баща ми...» - «Зная, казва Учителят, баща ти, но този урок трябва да се научи.» Той действува вече с Мъдростта, с Вярата. Ако действува със закона на Любовта, ще каже: «Хайде, ще те прекарам тъй.» При възпитанието на себе си вие някой път туряте Любовта, да изгладите големите си погрешки. Като турите Мъдростта, Вярата, тя казва: «Не, не, ти трябва да научиш тази работа.» Когато казвам: трябва да победите нещата, подразбирам закона на Вярата.
Мъдростта отпосле идва.
към втори вариант >>
И тези, големите борци, българските пехливани и американските, те започват със закона на Любовта.
(втори вариант)
И тези, големите борци, българските пехливани и американските, те започват със закона на Любовта.
Най-първо се упражняват, и как? Като се упражнява, упражнява, намери по-слаб от себе си, надвие го, научи се. После - по-силен, по-силен, по закона на Любовта, от малкото. Като добие вяра, излезне и се боксира с първия вече - законът на Вярата.
към втори вариант >>
Най-първо се упражняват, и как?
(втори вариант)
И тези, големите борци, българските пехливани и американските, те започват със закона на Любовта.
Най-първо се упражняват, и как?
Като се упражнява, упражнява, намери по-слаб от себе си, надвие го, научи се. После - по-силен, по-силен, по закона на Любовта, от малкото. Като добие вяра, излезне и се боксира с първия вече - законът на Вярата.
към втори вариант >>
Като се упражнява, упражнява, намери по-слаб от себе си, надвие го, научи се.
(втори вариант)
И тези, големите борци, българските пехливани и американските, те започват със закона на Любовта. Най-първо се упражняват, и как?
Като се упражнява, упражнява, намери по-слаб от себе си, надвие го, научи се.
После - по-силен, по-силен, по закона на Любовта, от малкото. Като добие вяра, излезне и се боксира с първия вече - законът на Вярата.
към втори вариант >>
После - по-силен, по-силен, по закона на Любовта, от малкото.
(втори вариант)
И тези, големите борци, българските пехливани и американските, те започват със закона на Любовта. Най-първо се упражняват, и как? Като се упражнява, упражнява, намери по-слаб от себе си, надвие го, научи се.
После - по-силен, по-силен, по закона на Любовта, от малкото.
Като добие вяра, излезне и се боксира с първия вече - законът на Вярата.
към втори вариант >>
Като добие вяра, излезне и се боксира с първия вече - законът на Вярата.
(втори вариант)
И тези, големите борци, българските пехливани и американските, те започват със закона на Любовта. Най-първо се упражняват, и как? Като се упражнява, упражнява, намери по-слаб от себе си, надвие го, научи се. После - по-силен, по-силен, по закона на Любовта, от малкото.
Като добие вяра, излезне и се боксира с първия вече - законът на Вярата.
към втори вариант >>
По същия закон вий започнете с най-малкия си неприятел.
(втори вариант)
По същия закон вий започнете с най-малкия си неприятел.
Любовта като започне, няма изключения. Намери една малка погрешка, боксирай я. Като набиеш погрешката, тя ще поплаче. Ти ще ù кажеш: «Няма нищо, аз исках само малко да те поуплаша.» Ще намериш втора, ще я понабиеш, мак ще я утешиш: «Аз исках само да те опитам.» Не искам да изкоренявате вашите погрешки - не, не я изкоренявай, извади я, че я насади някъде надалеч! Ще кажеш: «Извини, че те извадих от двора, но то е хубаво за теб.» Любовта тъй казва.
към втори вариант >>
Любовта като започне, няма изключения.
(втори вариант)
По същия закон вий започнете с най-малкия си неприятел.
Любовта като започне, няма изключения.
Намери една малка погрешка, боксирай я. Като набиеш погрешката, тя ще поплаче. Ти ще ù кажеш: «Няма нищо, аз исках само малко да те поуплаша.» Ще намериш втора, ще я понабиеш, мак ще я утешиш: «Аз исках само да те опитам.» Не искам да изкоренявате вашите погрешки - не, не я изкоренявай, извади я, че я насади някъде надалеч! Ще кажеш: «Извини, че те извадих от двора, но то е хубаво за теб.» Любовта тъй казва.
към втори вариант >>
Намери една малка погрешка, боксирай я.
(втори вариант)
По същия закон вий започнете с най-малкия си неприятел. Любовта като започне, няма изключения.
Намери една малка погрешка, боксирай я.
Като набиеш погрешката, тя ще поплаче. Ти ще ù кажеш: «Няма нищо, аз исках само малко да те поуплаша.» Ще намериш втора, ще я понабиеш, мак ще я утешиш: «Аз исках само да те опитам.» Не искам да изкоренявате вашите погрешки - не, не я изкоренявай, извади я, че я насади някъде надалеч! Ще кажеш: «Извини, че те извадих от двора, но то е хубаво за теб.» Любовта тъй казва.
към втори вариант >>
Като набиеш погрешката, тя ще поплаче.
(втори вариант)
По същия закон вий започнете с най-малкия си неприятел. Любовта като започне, няма изключения. Намери една малка погрешка, боксирай я.
Като набиеш погрешката, тя ще поплаче.
Ти ще ù кажеш: «Няма нищо, аз исках само малко да те поуплаша.» Ще намериш втора, ще я понабиеш, мак ще я утешиш: «Аз исках само да те опитам.» Не искам да изкоренявате вашите погрешки - не, не я изкоренявай, извади я, че я насади някъде надалеч! Ще кажеш: «Извини, че те извадих от двора, но то е хубаво за теб.» Любовта тъй казва.
към втори вариант >>
Ти ще ù кажеш: «Няма нищо, аз исках само малко да те поуплаша.» Ще намериш втора, ще я понабиеш, мак ще я утешиш: «Аз исках само да те опитам.» Не искам да изкоренявате вашите погрешки - не, не я изкоренявай, извади я, че я насади някъде надалеч!
(втори вариант)
По същия закон вий започнете с най-малкия си неприятел. Любовта като започне, няма изключения. Намери една малка погрешка, боксирай я. Като набиеш погрешката, тя ще поплаче.
Ти ще ù кажеш: «Няма нищо, аз исках само малко да те поуплаша.» Ще намериш втора, ще я понабиеш, мак ще я утешиш: «Аз исках само да те опитам.» Не искам да изкоренявате вашите погрешки - не, не я изкоренявай, извади я, че я насади някъде надалеч!
Ще кажеш: «Извини, че те извадих от двора, но то е хубаво за теб.» Любовта тъй казва.
към втори вариант >>
Ще кажеш: «Извини, че те извадих от двора, но то е хубаво за теб.» Любовта тъй казва.
(втори вариант)
По същия закон вий започнете с най-малкия си неприятел. Любовта като започне, няма изключения. Намери една малка погрешка, боксирай я. Като набиеш погрешката, тя ще поплаче. Ти ще ù кажеш: «Няма нищо, аз исках само малко да те поуплаша.» Ще намериш втора, ще я понабиеш, мак ще я утешиш: «Аз исках само да те опитам.» Не искам да изкоренявате вашите погрешки - не, не я изкоренявай, извади я, че я насади някъде надалеч!
Ще кажеш: «Извини, че те извадих от двора, но то е хубаво за теб.» Любовта тъй казва.
към втори вариант >>
Сега, превръщайте - тези мъчнотии ще ги срещнете в света.
(втори вариант)
Сега, превръщайте - тези мъчнотии ще ги срещнете в света.
Да кажем, имате едно мрачно настроение, някой път хване ви гняв, сърдите се, захванете тъй - заканвате се. Е, хубаво, то е един метод. Окуражавате се, какво помага? Ти, ако искаш да се окуражиш, иди при туй, от което най-много те е страх. Някой го е страх от жаба.
към втори вариант >>
2.
Раздай го на сиромасите
,
НБ
, София, 17.10.1926г.,
Знаете ли на какво още мязат някои от съвременните учени хора?
Знаете ли на какво още мязат някои от съвременните учени хора?
- На финансови инспектори, които разглеждат сметките на някой фалирал търговец. Дойдат тия учени при търговеца и започват да разглеждат сметките му. Те казват: “Ние направихме изчисления и намерихме, че тука има злоупотребление от два милиона лева. Тия пари са използвани някак незаконно.” - Добре, тия пари са изядени вече. Въпросът е, как могат да се върнат.
към беседата >>
Сега, като говоря така, ни най-малко не искам да умаловажа живота на съвременните хора, нито да умаловажа начина, по който те се движат.
Сега, като говоря така, ни най-малко не искам да умаловажа живота на съвременните хора, нито да умаловажа начина, по който те се движат.
Моята цел не е тази, но казвам: В живота на всеки човек трябва да има непреривно движение. Всяка сутрин, като ставате, трябва да почувствате в живота си един малък плюс: да почувствате, че вашето сърце е станало малко по - топло, вашият ум - малко по-светъл, а във волята ви да се яви най-малкия импулс да направите едно микроскопическо добро. Например, вие сте господарка, имате слугиня, и според обичая си, още като ставате сутрин, започвате да й се карате, да я хокате за това-онова. Сега, обаче, като приемете това ново учение, със ставането си още, нека у вас се яви поне най-малкото желание да измените, да смекчите малко отношенията си към вашата слугиня. Нека слугинята ви, която се е научила на вашите груби към нея обноски, като влезе в стаята на господарката си, да се учуди, че е станала някаква промяна с нея, че не й се кара.
към беседата >>
- На финансови инспектори, които разглеждат сметките на някой фалирал търговец.
Знаете ли на какво още мязат някои от съвременните учени хора?
- На финансови инспектори, които разглеждат сметките на някой фалирал търговец.
Дойдат тия учени при търговеца и започват да разглеждат сметките му. Те казват: “Ние направихме изчисления и намерихме, че тука има злоупотребление от два милиона лева. Тия пари са използвани някак незаконно.” - Добре, тия пари са изядени вече. Въпросът е, как могат да се върнат. - Този човек бил голям вагабонт!
към беседата >>
Моята цел не е тази, но казвам: В живота на всеки човек трябва да има непреривно движение.
Сега, като говоря така, ни най-малко не искам да умаловажа живота на съвременните хора, нито да умаловажа начина, по който те се движат.
Моята цел не е тази, но казвам: В живота на всеки човек трябва да има непреривно движение.
Всяка сутрин, като ставате, трябва да почувствате в живота си един малък плюс: да почувствате, че вашето сърце е станало малко по - топло, вашият ум - малко по-светъл, а във волята ви да се яви най-малкия импулс да направите едно микроскопическо добро. Например, вие сте господарка, имате слугиня, и според обичая си, още като ставате сутрин, започвате да й се карате, да я хокате за това-онова. Сега, обаче, като приемете това ново учение, със ставането си още, нека у вас се яви поне най-малкото желание да измените, да смекчите малко отношенията си към вашата слугиня. Нека слугинята ви, която се е научила на вашите груби към нея обноски, като влезе в стаята на господарката си, да се учуди, че е станала някаква промяна с нея, че не й се кара. Нека тази слугиня започне да се пита, кое е нормалното положение на господарката й: да я бие и да й се кара, или да не я бие и да не й се кара.
към беседата >>
Дойдат тия учени при търговеца и започват да разглеждат сметките му.
Знаете ли на какво още мязат някои от съвременните учени хора? - На финансови инспектори, които разглеждат сметките на някой фалирал търговец.
Дойдат тия учени при търговеца и започват да разглеждат сметките му.
Те казват: “Ние направихме изчисления и намерихме, че тука има злоупотребление от два милиона лева. Тия пари са използвани някак незаконно.” - Добре, тия пари са изядени вече. Въпросът е, как могат да се върнат. - Този човек бил голям вагабонт! - Добре, но какво трябва да се прави сега?
към беседата >>
Всяка сутрин, като ставате, трябва да почувствате в живота си един малък плюс: да почувствате, че вашето сърце е станало малко по - топло, вашият ум - малко по-светъл, а във волята ви да се яви най-малкия импулс да направите едно микроскопическо добро.
Сега, като говоря така, ни най-малко не искам да умаловажа живота на съвременните хора, нито да умаловажа начина, по който те се движат. Моята цел не е тази, но казвам: В живота на всеки човек трябва да има непреривно движение.
Всяка сутрин, като ставате, трябва да почувствате в живота си един малък плюс: да почувствате, че вашето сърце е станало малко по - топло, вашият ум - малко по-светъл, а във волята ви да се яви най-малкия импулс да направите едно микроскопическо добро.
Например, вие сте господарка, имате слугиня, и според обичая си, още като ставате сутрин, започвате да й се карате, да я хокате за това-онова. Сега, обаче, като приемете това ново учение, със ставането си още, нека у вас се яви поне най-малкото желание да измените, да смекчите малко отношенията си към вашата слугиня. Нека слугинята ви, която се е научила на вашите груби към нея обноски, като влезе в стаята на господарката си, да се учуди, че е станала някаква промяна с нея, че не й се кара. Нека тази слугиня започне да се пита, кое е нормалното положение на господарката й: да я бие и да й се кара, или да не я бие и да не й се кара. На същото основание днес и религиозните хора минават пред света за малко ненормални, защото нито се бият, нито убиват.
към беседата >>
Те казват: “Ние направихме изчисления и намерихме, че тука има злоупотребление от два милиона лева.
Знаете ли на какво още мязат някои от съвременните учени хора? - На финансови инспектори, които разглеждат сметките на някой фалирал търговец. Дойдат тия учени при търговеца и започват да разглеждат сметките му.
Те казват: “Ние направихме изчисления и намерихме, че тука има злоупотребление от два милиона лева.
Тия пари са използвани някак незаконно.” - Добре, тия пари са изядени вече. Въпросът е, как могат да се върнат. - Този човек бил голям вагабонт! - Добре, но какво трябва да се прави сега? Днес учените се хвалят именно с това, че открили злоупотреблението.
към беседата >>
Например, вие сте господарка, имате слугиня, и според обичая си, още като ставате сутрин, започвате да й се карате, да я хокате за това-онова.
Сега, като говоря така, ни най-малко не искам да умаловажа живота на съвременните хора, нито да умаловажа начина, по който те се движат. Моята цел не е тази, но казвам: В живота на всеки човек трябва да има непреривно движение. Всяка сутрин, като ставате, трябва да почувствате в живота си един малък плюс: да почувствате, че вашето сърце е станало малко по - топло, вашият ум - малко по-светъл, а във волята ви да се яви най-малкия импулс да направите едно микроскопическо добро.
Например, вие сте господарка, имате слугиня, и според обичая си, още като ставате сутрин, започвате да й се карате, да я хокате за това-онова.
Сега, обаче, като приемете това ново учение, със ставането си още, нека у вас се яви поне най-малкото желание да измените, да смекчите малко отношенията си към вашата слугиня. Нека слугинята ви, която се е научила на вашите груби към нея обноски, като влезе в стаята на господарката си, да се учуди, че е станала някаква промяна с нея, че не й се кара. Нека тази слугиня започне да се пита, кое е нормалното положение на господарката й: да я бие и да й се кара, или да не я бие и да не й се кара. На същото основание днес и религиозните хора минават пред света за малко ненормални, защото нито се бият, нито убиват. Ако те се бият и убиват помежду си, щяха да минават за нормални, както и всички останали хора.
към беседата >>
Тия пари са използвани някак незаконно.” - Добре, тия пари са изядени вече.
Знаете ли на какво още мязат някои от съвременните учени хора? - На финансови инспектори, които разглеждат сметките на някой фалирал търговец. Дойдат тия учени при търговеца и започват да разглеждат сметките му. Те казват: “Ние направихме изчисления и намерихме, че тука има злоупотребление от два милиона лева.
Тия пари са използвани някак незаконно.” - Добре, тия пари са изядени вече.
Въпросът е, как могат да се върнат. - Този човек бил голям вагабонт! - Добре, но какво трябва да се прави сега? Днес учените се хвалят именно с това, че открили злоупотреблението. Аз бих желал да срещна такива учени, които да знаят, как да поправят грешките, а не само да ги намират.
към беседата >>
Сега, обаче, като приемете това ново учение, със ставането си още, нека у вас се яви поне най-малкото желание да измените, да смекчите малко отношенията си към вашата слугиня.
Сега, като говоря така, ни най-малко не искам да умаловажа живота на съвременните хора, нито да умаловажа начина, по който те се движат. Моята цел не е тази, но казвам: В живота на всеки човек трябва да има непреривно движение. Всяка сутрин, като ставате, трябва да почувствате в живота си един малък плюс: да почувствате, че вашето сърце е станало малко по - топло, вашият ум - малко по-светъл, а във волята ви да се яви най-малкия импулс да направите едно микроскопическо добро. Например, вие сте господарка, имате слугиня, и според обичая си, още като ставате сутрин, започвате да й се карате, да я хокате за това-онова.
Сега, обаче, като приемете това ново учение, със ставането си още, нека у вас се яви поне най-малкото желание да измените, да смекчите малко отношенията си към вашата слугиня.
Нека слугинята ви, която се е научила на вашите груби към нея обноски, като влезе в стаята на господарката си, да се учуди, че е станала някаква промяна с нея, че не й се кара. Нека тази слугиня започне да се пита, кое е нормалното положение на господарката й: да я бие и да й се кара, или да не я бие и да не й се кара. На същото основание днес и религиозните хора минават пред света за малко ненормални, защото нито се бият, нито убиват. Ако те се бият и убиват помежду си, щяха да минават за нормални, както и всички останали хора. Тогава мнозина ще се запитат: в такъв случай кой път да хванем?
към беседата >>
Въпросът е, как могат да се върнат.
Знаете ли на какво още мязат някои от съвременните учени хора? - На финансови инспектори, които разглеждат сметките на някой фалирал търговец. Дойдат тия учени при търговеца и започват да разглеждат сметките му. Те казват: “Ние направихме изчисления и намерихме, че тука има злоупотребление от два милиона лева. Тия пари са използвани някак незаконно.” - Добре, тия пари са изядени вече.
Въпросът е, как могат да се върнат.
- Този човек бил голям вагабонт! - Добре, но какво трябва да се прави сега? Днес учените се хвалят именно с това, че открили злоупотреблението. Аз бих желал да срещна такива учени, които да знаят, как да поправят грешките, а не само да ги намират. Има такива учени в света.
към беседата >>
Нека слугинята ви, която се е научила на вашите груби към нея обноски, като влезе в стаята на господарката си, да се учуди, че е станала някаква промяна с нея, че не й се кара.
Сега, като говоря така, ни най-малко не искам да умаловажа живота на съвременните хора, нито да умаловажа начина, по който те се движат. Моята цел не е тази, но казвам: В живота на всеки човек трябва да има непреривно движение. Всяка сутрин, като ставате, трябва да почувствате в живота си един малък плюс: да почувствате, че вашето сърце е станало малко по - топло, вашият ум - малко по-светъл, а във волята ви да се яви най-малкия импулс да направите едно микроскопическо добро. Например, вие сте господарка, имате слугиня, и според обичая си, още като ставате сутрин, започвате да й се карате, да я хокате за това-онова. Сега, обаче, като приемете това ново учение, със ставането си още, нека у вас се яви поне най-малкото желание да измените, да смекчите малко отношенията си към вашата слугиня.
Нека слугинята ви, която се е научила на вашите груби към нея обноски, като влезе в стаята на господарката си, да се учуди, че е станала някаква промяна с нея, че не й се кара.
Нека тази слугиня започне да се пита, кое е нормалното положение на господарката й: да я бие и да й се кара, или да не я бие и да не й се кара. На същото основание днес и религиозните хора минават пред света за малко ненормални, защото нито се бият, нито убиват. Ако те се бият и убиват помежду си, щяха да минават за нормални, както и всички останали хора. Тогава мнозина ще се запитат: в такъв случай кой път да хванем? Те се оправдават с това, че са невежи, че не знаят какво да правят.
към беседата >>
- Този човек бил голям вагабонт!
- На финансови инспектори, които разглеждат сметките на някой фалирал търговец. Дойдат тия учени при търговеца и започват да разглеждат сметките му. Те казват: “Ние направихме изчисления и намерихме, че тука има злоупотребление от два милиона лева. Тия пари са използвани някак незаконно.” - Добре, тия пари са изядени вече. Въпросът е, как могат да се върнат.
- Този човек бил голям вагабонт!
- Добре, но какво трябва да се прави сега? Днес учените се хвалят именно с това, че открили злоупотреблението. Аз бих желал да срещна такива учени, които да знаят, как да поправят грешките, а не само да ги намират. Има такива учени в света. Ще седне някой син да говори на майка си: “Мамо, от някое време аз не харесвам нашата Драганка.
към беседата >>
Нека тази слугиня започне да се пита, кое е нормалното положение на господарката й: да я бие и да й се кара, или да не я бие и да не й се кара.
Моята цел не е тази, но казвам: В живота на всеки човек трябва да има непреривно движение. Всяка сутрин, като ставате, трябва да почувствате в живота си един малък плюс: да почувствате, че вашето сърце е станало малко по - топло, вашият ум - малко по-светъл, а във волята ви да се яви най-малкия импулс да направите едно микроскопическо добро. Например, вие сте господарка, имате слугиня, и според обичая си, още като ставате сутрин, започвате да й се карате, да я хокате за това-онова. Сега, обаче, като приемете това ново учение, със ставането си още, нека у вас се яви поне най-малкото желание да измените, да смекчите малко отношенията си към вашата слугиня. Нека слугинята ви, която се е научила на вашите груби към нея обноски, като влезе в стаята на господарката си, да се учуди, че е станала някаква промяна с нея, че не й се кара.
Нека тази слугиня започне да се пита, кое е нормалното положение на господарката й: да я бие и да й се кара, или да не я бие и да не й се кара.
На същото основание днес и религиозните хора минават пред света за малко ненормални, защото нито се бият, нито убиват. Ако те се бият и убиват помежду си, щяха да минават за нормални, както и всички останали хора. Тогава мнозина ще се запитат: в такъв случай кой път да хванем? Те се оправдават с това, че са невежи, че не знаят какво да правят. - Аз не отричам и това мнение на хората, но поддържам, че в света не съществува невежество.
към беседата >>
- Добре, но какво трябва да се прави сега?
Дойдат тия учени при търговеца и започват да разглеждат сметките му. Те казват: “Ние направихме изчисления и намерихме, че тука има злоупотребление от два милиона лева. Тия пари са използвани някак незаконно.” - Добре, тия пари са изядени вече. Въпросът е, как могат да се върнат. - Този човек бил голям вагабонт!
- Добре, но какво трябва да се прави сега?
Днес учените се хвалят именно с това, че открили злоупотреблението. Аз бих желал да срещна такива учени, които да знаят, как да поправят грешките, а не само да ги намират. Има такива учени в света. Ще седне някой син да говори на майка си: “Мамо, от някое време аз не харесвам нашата Драганка. Тя се държи много свободно, не се облича както трябва.
към беседата >>
На същото основание днес и религиозните хора минават пред света за малко ненормални, защото нито се бият, нито убиват.
Всяка сутрин, като ставате, трябва да почувствате в живота си един малък плюс: да почувствате, че вашето сърце е станало малко по - топло, вашият ум - малко по-светъл, а във волята ви да се яви най-малкия импулс да направите едно микроскопическо добро. Например, вие сте господарка, имате слугиня, и според обичая си, още като ставате сутрин, започвате да й се карате, да я хокате за това-онова. Сега, обаче, като приемете това ново учение, със ставането си още, нека у вас се яви поне най-малкото желание да измените, да смекчите малко отношенията си към вашата слугиня. Нека слугинята ви, която се е научила на вашите груби към нея обноски, като влезе в стаята на господарката си, да се учуди, че е станала някаква промяна с нея, че не й се кара. Нека тази слугиня започне да се пита, кое е нормалното положение на господарката й: да я бие и да й се кара, или да не я бие и да не й се кара.
На същото основание днес и религиозните хора минават пред света за малко ненормални, защото нито се бият, нито убиват.
Ако те се бият и убиват помежду си, щяха да минават за нормални, както и всички останали хора. Тогава мнозина ще се запитат: в такъв случай кой път да хванем? Те се оправдават с това, че са невежи, че не знаят какво да правят. - Аз не отричам и това мнение на хората, но поддържам, че в света не съществува невежество. Всеки човек знае какво трябва да прави.
към беседата >>
Днес учените се хвалят именно с това, че открили злоупотреблението.
Те казват: “Ние направихме изчисления и намерихме, че тука има злоупотребление от два милиона лева. Тия пари са използвани някак незаконно.” - Добре, тия пари са изядени вече. Въпросът е, как могат да се върнат. - Този човек бил голям вагабонт! - Добре, но какво трябва да се прави сега?
Днес учените се хвалят именно с това, че открили злоупотреблението.
Аз бих желал да срещна такива учени, които да знаят, как да поправят грешките, а не само да ги намират. Има такива учени в света. Ще седне някой син да говори на майка си: “Мамо, от някое време аз не харесвам нашата Драганка. Тя се държи много свободно, не се облича както трябва. Като облякла една старомодна, дълга рокля, че до земята се влачи; в нея няма нищо модерно, нищо естетично.
към беседата >>
Ако те се бият и убиват помежду си, щяха да минават за нормални, както и всички останали хора.
Например, вие сте господарка, имате слугиня, и според обичая си, още като ставате сутрин, започвате да й се карате, да я хокате за това-онова. Сега, обаче, като приемете това ново учение, със ставането си още, нека у вас се яви поне най-малкото желание да измените, да смекчите малко отношенията си към вашата слугиня. Нека слугинята ви, която се е научила на вашите груби към нея обноски, като влезе в стаята на господарката си, да се учуди, че е станала някаква промяна с нея, че не й се кара. Нека тази слугиня започне да се пита, кое е нормалното положение на господарката й: да я бие и да й се кара, или да не я бие и да не й се кара. На същото основание днес и религиозните хора минават пред света за малко ненормални, защото нито се бият, нито убиват.
Ако те се бият и убиват помежду си, щяха да минават за нормални, както и всички останали хора.
Тогава мнозина ще се запитат: в такъв случай кой път да хванем? Те се оправдават с това, че са невежи, че не знаят какво да правят. - Аз не отричам и това мнение на хората, но поддържам, че в света не съществува невежество. Всеки човек знае какво трябва да прави. Той знае, кое е добро и кое зло, знае кой път да хване.
към беседата >>
Аз бих желал да срещна такива учени, които да знаят, как да поправят грешките, а не само да ги намират.
Тия пари са използвани някак незаконно.” - Добре, тия пари са изядени вече. Въпросът е, как могат да се върнат. - Този човек бил голям вагабонт! - Добре, но какво трябва да се прави сега? Днес учените се хвалят именно с това, че открили злоупотреблението.
Аз бих желал да срещна такива учени, които да знаят, как да поправят грешките, а не само да ги намират.
Има такива учени в света. Ще седне някой син да говори на майка си: “Мамо, от някое време аз не харесвам нашата Драганка. Тя се държи много свободно, не се облича както трябва. Като облякла една старомодна, дълга рокля, че до земята се влачи; в нея няма нищо модерно, нищо естетично. При това, не знае ли, че за такава дълга рокля се дават повече пари?
към беседата >>
Тогава мнозина ще се запитат: в такъв случай кой път да хванем?
Сега, обаче, като приемете това ново учение, със ставането си още, нека у вас се яви поне най-малкото желание да измените, да смекчите малко отношенията си към вашата слугиня. Нека слугинята ви, която се е научила на вашите груби към нея обноски, като влезе в стаята на господарката си, да се учуди, че е станала някаква промяна с нея, че не й се кара. Нека тази слугиня започне да се пита, кое е нормалното положение на господарката й: да я бие и да й се кара, или да не я бие и да не й се кара. На същото основание днес и религиозните хора минават пред света за малко ненормални, защото нито се бият, нито убиват. Ако те се бият и убиват помежду си, щяха да минават за нормални, както и всички останали хора.
Тогава мнозина ще се запитат: в такъв случай кой път да хванем?
Те се оправдават с това, че са невежи, че не знаят какво да правят. - Аз не отричам и това мнение на хората, но поддържам, че в света не съществува невежество. Всеки човек знае какво трябва да прави. Той знае, кое е добро и кое зло, знае кой път да хване. Някои казват, че светът се развалял от невежество.
към беседата >>
Има такива учени в света.
Въпросът е, как могат да се върнат. - Този човек бил голям вагабонт! - Добре, но какво трябва да се прави сега? Днес учените се хвалят именно с това, че открили злоупотреблението. Аз бих желал да срещна такива учени, които да знаят, как да поправят грешките, а не само да ги намират.
Има такива учени в света.
Ще седне някой син да говори на майка си: “Мамо, от някое време аз не харесвам нашата Драганка. Тя се държи много свободно, не се облича както трябва. Като облякла една старомодна, дълга рокля, че до земята се влачи; в нея няма нищо модерно, нищо естетично. При това, не знае ли, че за такава дълга рокля се дават повече пари? Тя трябва да си направи по-къса рокля.” Казвам: От ред години насам хората търсят грешките си само, а не търсят начини , как да се изправят.
към беседата >>
Те се оправдават с това, че са невежи, че не знаят какво да правят.
Нека слугинята ви, която се е научила на вашите груби към нея обноски, като влезе в стаята на господарката си, да се учуди, че е станала някаква промяна с нея, че не й се кара. Нека тази слугиня започне да се пита, кое е нормалното положение на господарката й: да я бие и да й се кара, или да не я бие и да не й се кара. На същото основание днес и религиозните хора минават пред света за малко ненормални, защото нито се бият, нито убиват. Ако те се бият и убиват помежду си, щяха да минават за нормални, както и всички останали хора. Тогава мнозина ще се запитат: в такъв случай кой път да хванем?
Те се оправдават с това, че са невежи, че не знаят какво да правят.
- Аз не отричам и това мнение на хората, но поддържам, че в света не съществува невежество. Всеки човек знае какво трябва да прави. Той знае, кое е добро и кое зло, знае кой път да хване. Някои казват, че светът се развалял от невежество. - Не, светът се разваля от лакомия.
към беседата >>
Ще седне някой син да говори на майка си: “Мамо, от някое време аз не харесвам нашата Драганка.
- Този човек бил голям вагабонт! - Добре, но какво трябва да се прави сега? Днес учените се хвалят именно с това, че открили злоупотреблението. Аз бих желал да срещна такива учени, които да знаят, как да поправят грешките, а не само да ги намират. Има такива учени в света.
Ще седне някой син да говори на майка си: “Мамо, от някое време аз не харесвам нашата Драганка.
Тя се държи много свободно, не се облича както трябва. Като облякла една старомодна, дълга рокля, че до земята се влачи; в нея няма нищо модерно, нищо естетично. При това, не знае ли, че за такава дълга рокля се дават повече пари? Тя трябва да си направи по-къса рокля.” Казвам: От ред години насам хората търсят грешките си само, а не търсят начини , как да се изправят. Някой проповедник среща един човек със свободно верую и го пита: “Ти какво направи досега с твоето верую?
към беседата >>
- Аз не отричам и това мнение на хората, но поддържам, че в света не съществува невежество.
Нека тази слугиня започне да се пита, кое е нормалното положение на господарката й: да я бие и да й се кара, или да не я бие и да не й се кара. На същото основание днес и религиозните хора минават пред света за малко ненормални, защото нито се бият, нито убиват. Ако те се бият и убиват помежду си, щяха да минават за нормални, както и всички останали хора. Тогава мнозина ще се запитат: в такъв случай кой път да хванем? Те се оправдават с това, че са невежи, че не знаят какво да правят.
- Аз не отричам и това мнение на хората, но поддържам, че в света не съществува невежество.
Всеки човек знае какво трябва да прави. Той знае, кое е добро и кое зло, знае кой път да хване. Някои казват, че светът се развалял от невежество. - Не, светът се разваля от лакомия. Престъпленията в света не се вършат от невежество, но от лакомия.
към беседата >>
Тя се държи много свободно, не се облича както трябва.
- Добре, но какво трябва да се прави сега? Днес учените се хвалят именно с това, че открили злоупотреблението. Аз бих желал да срещна такива учени, които да знаят, как да поправят грешките, а не само да ги намират. Има такива учени в света. Ще седне някой син да говори на майка си: “Мамо, от някое време аз не харесвам нашата Драганка.
Тя се държи много свободно, не се облича както трябва.
Като облякла една старомодна, дълга рокля, че до земята се влачи; в нея няма нищо модерно, нищо естетично. При това, не знае ли, че за такава дълга рокля се дават повече пари? Тя трябва да си направи по-къса рокля.” Казвам: От ред години насам хората търсят грешките си само, а не търсят начини , как да се изправят. Някой проповедник среща един човек със свободно верую и го пита: “Ти какво направи досега с твоето верую? Откажи се от него!
към беседата >>
Всеки човек знае какво трябва да прави.
На същото основание днес и религиозните хора минават пред света за малко ненормални, защото нито се бият, нито убиват. Ако те се бият и убиват помежду си, щяха да минават за нормални, както и всички останали хора. Тогава мнозина ще се запитат: в такъв случай кой път да хванем? Те се оправдават с това, че са невежи, че не знаят какво да правят. - Аз не отричам и това мнение на хората, но поддържам, че в света не съществува невежество.
Всеки човек знае какво трябва да прави.
Той знае, кое е добро и кое зло, знае кой път да хване. Някои казват, че светът се развалял от невежество. - Не, светът се разваля от лакомия. Престъпленията в света не се вършат от невежество, но от лакомия. И умопобъркванията в света също така стават от лакомия.
към беседата >>
Като облякла една старомодна, дълга рокля, че до земята се влачи; в нея няма нищо модерно, нищо естетично.
Днес учените се хвалят именно с това, че открили злоупотреблението. Аз бих желал да срещна такива учени, които да знаят, как да поправят грешките, а не само да ги намират. Има такива учени в света. Ще седне някой син да говори на майка си: “Мамо, от някое време аз не харесвам нашата Драганка. Тя се държи много свободно, не се облича както трябва.
Като облякла една старомодна, дълга рокля, че до земята се влачи; в нея няма нищо модерно, нищо естетично.
При това, не знае ли, че за такава дълга рокля се дават повече пари? Тя трябва да си направи по-къса рокля.” Казвам: От ред години насам хората търсят грешките си само, а не търсят начини , как да се изправят. Някой проповедник среща един човек със свободно верую и го пита: “Ти какво направи досега с твоето верую? Откажи се от него! ” - Добре, ако този човек се откаже от своето верую, ти ще го спасиш ли?
към беседата >>
Той знае, кое е добро и кое зло, знае кой път да хване.
Ако те се бият и убиват помежду си, щяха да минават за нормални, както и всички останали хора. Тогава мнозина ще се запитат: в такъв случай кой път да хванем? Те се оправдават с това, че са невежи, че не знаят какво да правят. - Аз не отричам и това мнение на хората, но поддържам, че в света не съществува невежество. Всеки човек знае какво трябва да прави.
Той знае, кое е добро и кое зло, знае кой път да хване.
Някои казват, че светът се развалял от невежество. - Не, светът се разваля от лакомия. Престъпленията в света не се вършат от невежество, но от лакомия. И умопобъркванията в света също така стават от лакомия. Някой човек иска да стане по-учен, отколкото може, вследствие на което неговата нервна система не може да издържи на това голямо напрежение, на което той я подлага.
към беседата >>
При това, не знае ли, че за такава дълга рокля се дават повече пари?
Аз бих желал да срещна такива учени, които да знаят, как да поправят грешките, а не само да ги намират. Има такива учени в света. Ще седне някой син да говори на майка си: “Мамо, от някое време аз не харесвам нашата Драганка. Тя се държи много свободно, не се облича както трябва. Като облякла една старомодна, дълга рокля, че до земята се влачи; в нея няма нищо модерно, нищо естетично.
При това, не знае ли, че за такава дълга рокля се дават повече пари?
Тя трябва да си направи по-къса рокля.” Казвам: От ред години насам хората търсят грешките си само, а не търсят начини , как да се изправят. Някой проповедник среща един човек със свободно верую и го пита: “Ти какво направи досега с твоето верую? Откажи се от него! ” - Добре, ако този човек се откаже от своето верую, ти ще го спасиш ли? Спаси ли някого досега?
към беседата >>
Някои казват, че светът се развалял от невежество.
Тогава мнозина ще се запитат: в такъв случай кой път да хванем? Те се оправдават с това, че са невежи, че не знаят какво да правят. - Аз не отричам и това мнение на хората, но поддържам, че в света не съществува невежество. Всеки човек знае какво трябва да прави. Той знае, кое е добро и кое зло, знае кой път да хване.
Някои казват, че светът се развалял от невежество.
- Не, светът се разваля от лакомия. Престъпленията в света не се вършат от невежество, но от лакомия. И умопобъркванията в света също така стават от лакомия. Някой човек иска да стане по-учен, отколкото може, вследствие на което неговата нервна система не може да издържи на това голямо напрежение, на което той я подлага. Нервната система на всеки човек може да издържа само известно напрежение.
към беседата >>
Тя трябва да си направи по-къса рокля.” Казвам: От ред години насам хората търсят грешките си само, а не търсят начини , как да се изправят.
Има такива учени в света. Ще седне някой син да говори на майка си: “Мамо, от някое време аз не харесвам нашата Драганка. Тя се държи много свободно, не се облича както трябва. Като облякла една старомодна, дълга рокля, че до земята се влачи; в нея няма нищо модерно, нищо естетично. При това, не знае ли, че за такава дълга рокля се дават повече пари?
Тя трябва да си направи по-къса рокля.” Казвам: От ред години насам хората търсят грешките си само, а не търсят начини , как да се изправят.
Някой проповедник среща един човек със свободно верую и го пита: “Ти какво направи досега с твоето верую? Откажи се от него! ” - Добре, ако този човек се откаже от своето верую, ти ще го спасиш ли? Спаси ли някого досега? - Не спасих.
към беседата >>
- Не, светът се разваля от лакомия.
Те се оправдават с това, че са невежи, че не знаят какво да правят. - Аз не отричам и това мнение на хората, но поддържам, че в света не съществува невежество. Всеки човек знае какво трябва да прави. Той знае, кое е добро и кое зло, знае кой път да хване. Някои казват, че светът се развалял от невежество.
- Не, светът се разваля от лакомия.
Престъпленията в света не се вършат от невежество, но от лакомия. И умопобъркванията в света също така стават от лакомия. Някой човек иска да стане по-учен, отколкото може, вследствие на което неговата нервна система не може да издържи на това голямо напрежение, на което той я подлага. Нервната система на всеки човек може да издържа само известно напрежение. Мине ли този максимум, тя се разстройва.
към беседата >>
Някой проповедник среща един човек със свободно верую и го пита: “Ти какво направи досега с твоето верую?
Ще седне някой син да говори на майка си: “Мамо, от някое време аз не харесвам нашата Драганка. Тя се държи много свободно, не се облича както трябва. Като облякла една старомодна, дълга рокля, че до земята се влачи; в нея няма нищо модерно, нищо естетично. При това, не знае ли, че за такава дълга рокля се дават повече пари? Тя трябва да си направи по-къса рокля.” Казвам: От ред години насам хората търсят грешките си само, а не търсят начини , как да се изправят.
Някой проповедник среща един човек със свободно верую и го пита: “Ти какво направи досега с твоето верую?
Откажи се от него! ” - Добре, ако този човек се откаже от своето верую, ти ще го спасиш ли? Спаси ли някого досега? - Не спасих. - Ако ти можеш да спасяваш, децата нямаше да умират, и хората нямаше да се лъжат.
към беседата >>
Престъпленията в света не се вършат от невежество, но от лакомия.
- Аз не отричам и това мнение на хората, но поддържам, че в света не съществува невежество. Всеки човек знае какво трябва да прави. Той знае, кое е добро и кое зло, знае кой път да хване. Някои казват, че светът се развалял от невежество. - Не, светът се разваля от лакомия.
Престъпленията в света не се вършат от невежество, но от лакомия.
И умопобъркванията в света също така стават от лакомия. Някой човек иска да стане по-учен, отколкото може, вследствие на което неговата нервна система не може да издържи на това голямо напрежение, на което той я подлага. Нервната система на всеки човек може да издържа само известно напрежение. Мине ли този максимум, тя се разстройва. Ако човек не може да издържи напрежението на известни теории, на известни истини, нека бъде благодарен на най-малкото, за което е достъпен неговият ум и неговото сърце.
към беседата >>
Откажи се от него!
Тя се държи много свободно, не се облича както трябва. Като облякла една старомодна, дълга рокля, че до земята се влачи; в нея няма нищо модерно, нищо естетично. При това, не знае ли, че за такава дълга рокля се дават повече пари? Тя трябва да си направи по-къса рокля.” Казвам: От ред години насам хората търсят грешките си само, а не търсят начини , как да се изправят. Някой проповедник среща един човек със свободно верую и го пита: “Ти какво направи досега с твоето верую?
Откажи се от него!
” - Добре, ако този човек се откаже от своето верую, ти ще го спасиш ли? Спаси ли някого досега? - Не спасих. - Ако ти можеш да спасяваш, децата нямаше да умират, и хората нямаше да се лъжат.
към беседата >>
И умопобъркванията в света също така стават от лакомия.
Всеки човек знае какво трябва да прави. Той знае, кое е добро и кое зло, знае кой път да хване. Някои казват, че светът се развалял от невежество. - Не, светът се разваля от лакомия. Престъпленията в света не се вършат от невежество, но от лакомия.
И умопобъркванията в света също така стават от лакомия.
Някой човек иска да стане по-учен, отколкото може, вследствие на което неговата нервна система не може да издържи на това голямо напрежение, на което той я подлага. Нервната система на всеки човек може да издържа само известно напрежение. Мине ли този максимум, тя се разстройва. Ако човек не може да издържи напрежението на известни теории, на известни истини, нека бъде благодарен на най-малкото, за което е достъпен неговият ум и неговото сърце. Колкото малки и микроскопически разбирания да има той, нека бъде благодарен и на тях.
към беседата >>
” - Добре, ако този човек се откаже от своето верую, ти ще го спасиш ли?
Като облякла една старомодна, дълга рокля, че до земята се влачи; в нея няма нищо модерно, нищо естетично. При това, не знае ли, че за такава дълга рокля се дават повече пари? Тя трябва да си направи по-къса рокля.” Казвам: От ред години насам хората търсят грешките си само, а не търсят начини , как да се изправят. Някой проповедник среща един човек със свободно верую и го пита: “Ти какво направи досега с твоето верую? Откажи се от него!
” - Добре, ако този човек се откаже от своето верую, ти ще го спасиш ли?
Спаси ли някого досега? - Не спасих. - Ако ти можеш да спасяваш, децата нямаше да умират, и хората нямаше да се лъжат.
към беседата >>
Някой човек иска да стане по-учен, отколкото може, вследствие на което неговата нервна система не може да издържи на това голямо напрежение, на което той я подлага.
Той знае, кое е добро и кое зло, знае кой път да хване. Някои казват, че светът се развалял от невежество. - Не, светът се разваля от лакомия. Престъпленията в света не се вършат от невежество, но от лакомия. И умопобъркванията в света също така стават от лакомия.
Някой човек иска да стане по-учен, отколкото може, вследствие на което неговата нервна система не може да издържи на това голямо напрежение, на което той я подлага.
Нервната система на всеки човек може да издържа само известно напрежение. Мине ли този максимум, тя се разстройва. Ако човек не може да издържи напрежението на известни теории, на известни истини, нека бъде благодарен на най-малкото, за което е достъпен неговият ум и неговото сърце. Колкото малки и микроскопически разбирания да има той, нека бъде благодарен и на тях. Утре той ще има по-големи разбирания.
към беседата >>
Спаси ли някого досега?
При това, не знае ли, че за такава дълга рокля се дават повече пари? Тя трябва да си направи по-къса рокля.” Казвам: От ред години насам хората търсят грешките си само, а не търсят начини , как да се изправят. Някой проповедник среща един човек със свободно верую и го пита: “Ти какво направи досега с твоето верую? Откажи се от него! ” - Добре, ако този човек се откаже от своето верую, ти ще го спасиш ли?
Спаси ли някого досега?
- Не спасих. - Ако ти можеш да спасяваш, децата нямаше да умират, и хората нямаше да се лъжат.
към беседата >>
Нервната система на всеки човек може да издържа само известно напрежение.
Някои казват, че светът се развалял от невежество. - Не, светът се разваля от лакомия. Престъпленията в света не се вършат от невежество, но от лакомия. И умопобъркванията в света също така стават от лакомия. Някой човек иска да стане по-учен, отколкото може, вследствие на което неговата нервна система не може да издържи на това голямо напрежение, на което той я подлага.
Нервната система на всеки човек може да издържа само известно напрежение.
Мине ли този максимум, тя се разстройва. Ако човек не може да издържи напрежението на известни теории, на известни истини, нека бъде благодарен на най-малкото, за което е достъпен неговият ум и неговото сърце. Колкото малки и микроскопически разбирания да има той, нека бъде благодарен и на тях. Утре той ще има по-големи разбирания. Това не значи, че утрешното му разбиране ще бъде съвсем ново, но все ще има един малък плюс в разбиранията си.
към беседата >>
- Не спасих.
Тя трябва да си направи по-къса рокля.” Казвам: От ред години насам хората търсят грешките си само, а не търсят начини , как да се изправят. Някой проповедник среща един човек със свободно верую и го пита: “Ти какво направи досега с твоето верую? Откажи се от него! ” - Добре, ако този човек се откаже от своето верую, ти ще го спасиш ли? Спаси ли някого досега?
- Не спасих.
- Ако ти можеш да спасяваш, децата нямаше да умират, и хората нямаше да се лъжат.
към беседата >>
Мине ли този максимум, тя се разстройва.
- Не, светът се разваля от лакомия. Престъпленията в света не се вършат от невежество, но от лакомия. И умопобъркванията в света също така стават от лакомия. Някой човек иска да стане по-учен, отколкото може, вследствие на което неговата нервна система не може да издържи на това голямо напрежение, на което той я подлага. Нервната система на всеки човек може да издържа само известно напрежение.
Мине ли този максимум, тя се разстройва.
Ако човек не може да издържи напрежението на известни теории, на известни истини, нека бъде благодарен на най-малкото, за което е достъпен неговият ум и неговото сърце. Колкото малки и микроскопически разбирания да има той, нека бъде благодарен и на тях. Утре той ще има по-големи разбирания. Това не значи, че утрешното му разбиране ще бъде съвсем ново, но все ще има един малък плюс в разбиранията си. Той ще гради тухла след тухла в своето здание и ще може да влиза и излиза от него, когато пожелае.
към беседата >>
- Ако ти можеш да спасяваш, децата нямаше да умират, и хората нямаше да се лъжат.
Някой проповедник среща един човек със свободно верую и го пита: “Ти какво направи досега с твоето верую? Откажи се от него! ” - Добре, ако този човек се откаже от своето верую, ти ще го спасиш ли? Спаси ли някого досега? - Не спасих.
- Ако ти можеш да спасяваш, децата нямаше да умират, и хората нямаше да се лъжат.
към беседата >>
Ако човек не може да издържи напрежението на известни теории, на известни истини, нека бъде благодарен на най-малкото, за което е достъпен неговият ум и неговото сърце.
Престъпленията в света не се вършат от невежество, но от лакомия. И умопобъркванията в света също така стават от лакомия. Някой човек иска да стане по-учен, отколкото може, вследствие на което неговата нервна система не може да издържи на това голямо напрежение, на което той я подлага. Нервната система на всеки човек може да издържа само известно напрежение. Мине ли този максимум, тя се разстройва.
Ако човек не може да издържи напрежението на известни теории, на известни истини, нека бъде благодарен на най-малкото, за което е достъпен неговият ум и неговото сърце.
Колкото малки и микроскопически разбирания да има той, нека бъде благодарен и на тях. Утре той ще има по-големи разбирания. Това не значи, че утрешното му разбиране ще бъде съвсем ново, но все ще има един малък плюс в разбиранията си. Той ще гради тухла след тухла в своето здание и ще може да влиза и излиза от него, когато пожелае. Това здание ще бъде живо и ще може постоянно да расте и да се развива.
към беседата >>
И до днес всички свещеници и пастори проповядват, че Христос спасил света.
И до днес всички свещеници и пастори проповядват, че Христос спасил света.
- Ако Христос беше спасил света, хората щяха да живеят добре. Той още не е спасил света. Има спасение някъде, но то не е там, дето хората го търсят. В материалния свят няма никакво спасение. Ако съвременните хора мислят, че като живеят само в материалния, във физическия свят могат да турят ред и порядък в домовете, в обществата и в народите, нищо няма да придобият.
към беседата >>
Колкото малки и микроскопически разбирания да има той, нека бъде благодарен и на тях.
И умопобъркванията в света също така стават от лакомия. Някой човек иска да стане по-учен, отколкото може, вследствие на което неговата нервна система не може да издържи на това голямо напрежение, на което той я подлага. Нервната система на всеки човек може да издържа само известно напрежение. Мине ли този максимум, тя се разстройва. Ако човек не може да издържи напрежението на известни теории, на известни истини, нека бъде благодарен на най-малкото, за което е достъпен неговият ум и неговото сърце.
Колкото малки и микроскопически разбирания да има той, нека бъде благодарен и на тях.
Утре той ще има по-големи разбирания. Това не значи, че утрешното му разбиране ще бъде съвсем ново, но все ще има един малък плюс в разбиранията си. Той ще гради тухла след тухла в своето здание и ще може да влиза и излиза от него, когато пожелае. Това здание ще бъде живо и ще може постоянно да расте и да се развива.
към беседата >>
- Ако Христос беше спасил света, хората щяха да живеят добре.
И до днес всички свещеници и пастори проповядват, че Христос спасил света.
- Ако Христос беше спасил света, хората щяха да живеят добре.
Той още не е спасил света. Има спасение някъде, но то не е там, дето хората го търсят. В материалния свят няма никакво спасение. Ако съвременните хора мислят, че като живеят само в материалния, във физическия свят могат да турят ред и порядък в домовете, в обществата и в народите, нищо няма да придобият. Животът не седи само в материалните прояви.
към беседата >>
Утре той ще има по-големи разбирания.
Някой човек иска да стане по-учен, отколкото може, вследствие на което неговата нервна система не може да издържи на това голямо напрежение, на което той я подлага. Нервната система на всеки човек може да издържа само известно напрежение. Мине ли този максимум, тя се разстройва. Ако човек не може да издържи напрежението на известни теории, на известни истини, нека бъде благодарен на най-малкото, за което е достъпен неговият ум и неговото сърце. Колкото малки и микроскопически разбирания да има той, нека бъде благодарен и на тях.
Утре той ще има по-големи разбирания.
Това не значи, че утрешното му разбиране ще бъде съвсем ново, но все ще има един малък плюс в разбиранията си. Той ще гради тухла след тухла в своето здание и ще може да влиза и излиза от него, когато пожелае. Това здание ще бъде живо и ще може постоянно да расте и да се развива.
към беседата >>
Той още не е спасил света.
И до днес всички свещеници и пастори проповядват, че Христос спасил света. - Ако Христос беше спасил света, хората щяха да живеят добре.
Той още не е спасил света.
Има спасение някъде, но то не е там, дето хората го търсят. В материалния свят няма никакво спасение. Ако съвременните хора мислят, че като живеят само в материалния, във физическия свят могат да турят ред и порядък в домовете, в обществата и в народите, нищо няма да придобият. Животът не седи само в материалните прояви. Той има и други страни за проучаване.
към беседата >>
Това не значи, че утрешното му разбиране ще бъде съвсем ново, но все ще има един малък плюс в разбиранията си.
Нервната система на всеки човек може да издържа само известно напрежение. Мине ли този максимум, тя се разстройва. Ако човек не може да издържи напрежението на известни теории, на известни истини, нека бъде благодарен на най-малкото, за което е достъпен неговият ум и неговото сърце. Колкото малки и микроскопически разбирания да има той, нека бъде благодарен и на тях. Утре той ще има по-големи разбирания.
Това не значи, че утрешното му разбиране ще бъде съвсем ново, но все ще има един малък плюс в разбиранията си.
Той ще гради тухла след тухла в своето здание и ще може да влиза и излиза от него, когато пожелае. Това здание ще бъде живо и ще може постоянно да расте и да се развива.
към беседата >>
Има спасение някъде, но то не е там, дето хората го търсят.
И до днес всички свещеници и пастори проповядват, че Христос спасил света. - Ако Христос беше спасил света, хората щяха да живеят добре. Той още не е спасил света.
Има спасение някъде, но то не е там, дето хората го търсят.
В материалния свят няма никакво спасение. Ако съвременните хора мислят, че като живеят само в материалния, във физическия свят могат да турят ред и порядък в домовете, в обществата и в народите, нищо няма да придобият. Животът не седи само в материалните прояви. Той има и други страни за проучаване.
към беседата >>
Той ще гради тухла след тухла в своето здание и ще може да влиза и излиза от него, когато пожелае.
Мине ли този максимум, тя се разстройва. Ако човек не може да издържи напрежението на известни теории, на известни истини, нека бъде благодарен на най-малкото, за което е достъпен неговият ум и неговото сърце. Колкото малки и микроскопически разбирания да има той, нека бъде благодарен и на тях. Утре той ще има по-големи разбирания. Това не значи, че утрешното му разбиране ще бъде съвсем ново, но все ще има един малък плюс в разбиранията си.
Той ще гради тухла след тухла в своето здание и ще може да влиза и излиза от него, когато пожелае.
Това здание ще бъде живо и ще може постоянно да расте и да се развива.
към беседата >>
В материалния свят няма никакво спасение.
И до днес всички свещеници и пастори проповядват, че Христос спасил света. - Ако Христос беше спасил света, хората щяха да живеят добре. Той още не е спасил света. Има спасение някъде, но то не е там, дето хората го търсят.
В материалния свят няма никакво спасение.
Ако съвременните хора мислят, че като живеят само в материалния, във физическия свят могат да турят ред и порядък в домовете, в обществата и в народите, нищо няма да придобият. Животът не седи само в материалните прояви. Той има и други страни за проучаване.
към беседата >>
Това здание ще бъде живо и ще може постоянно да расте и да се развива.
Ако човек не може да издържи напрежението на известни теории, на известни истини, нека бъде благодарен на най-малкото, за което е достъпен неговият ум и неговото сърце. Колкото малки и микроскопически разбирания да има той, нека бъде благодарен и на тях. Утре той ще има по-големи разбирания. Това не значи, че утрешното му разбиране ще бъде съвсем ново, но все ще има един малък плюс в разбиранията си. Той ще гради тухла след тухла в своето здание и ще може да влиза и излиза от него, когато пожелае.
Това здание ще бъде живо и ще може постоянно да расте и да се развива.
към беседата >>
Ако съвременните хора мислят, че като живеят само в материалния, във физическия свят могат да турят ред и порядък в домовете, в обществата и в народите, нищо няма да придобият.
И до днес всички свещеници и пастори проповядват, че Христос спасил света. - Ако Христос беше спасил света, хората щяха да живеят добре. Той още не е спасил света. Има спасение някъде, но то не е там, дето хората го търсят. В материалния свят няма никакво спасение.
Ако съвременните хора мислят, че като живеят само в материалния, във физическия свят могат да турят ред и порядък в домовете, в обществата и в народите, нищо няма да придобият.
Животът не седи само в материалните прояви. Той има и други страни за проучаване.
към беседата >>
Днес на съвременните хора е зададена същата трудна задача, каквато е била зададена някога, още в древността, на един адепт, който се явил на земята във формата на египетската богиня Изида; тя била дъщеря на един от египетските фараони, Саваат-Амон-Ра, за когото не се знае положително, дали е бил историческо или митическо лице.
Днес на съвременните хора е зададена същата трудна задача, каквато е била зададена някога, още в древността, на един адепт, който се явил на земята във формата на египетската богиня Изида; тя била дъщеря на един от египетските фараони, Саваат-Амон-Ра, за когото не се знае положително, дали е бил историческо или митическо лице.
Тази богиня трябвало да мине през всички посвещения, за да й се поверят тайните на новата религия. За таза цел Бялото Братство й дало следната задача: “Ако може да живее във водата без да потъва, да се движи във въздуха без да пада, да влиза и излиза от огъня без да изгаря, да се движи из светлината без да почернява и най-после да ходи из света, без да се опетнява, без да се съблазнява, само тогава ще може да стане член на Бялото Братство.” Какво означава водата, въздухът, огънят, светлината и светът? - Това са символи, известни величини, които имат своето дълбоко назначение. И от нас, съвременните хора, се изисква да живеем във водата без да потъваме, във въздуха без да падаме, в огъня или топлината без да изгаряме, в светлината без да почерняваме и в света без да се съблазняваме, без да се изкушаваме. Тази хубава светлина, на която днес се греем, почернява лицата ни.
към беседата >>
Животът не седи само в материалните прояви.
- Ако Христос беше спасил света, хората щяха да живеят добре. Той още не е спасил света. Има спасение някъде, но то не е там, дето хората го търсят. В материалния свят няма никакво спасение. Ако съвременните хора мислят, че като живеят само в материалния, във физическия свят могат да турят ред и порядък в домовете, в обществата и в народите, нищо няма да придобият.
Животът не седи само в материалните прояви.
Той има и други страни за проучаване.
към беседата >>
Тази богиня трябвало да мине през всички посвещения, за да й се поверят тайните на новата религия.
Днес на съвременните хора е зададена същата трудна задача, каквато е била зададена някога, още в древността, на един адепт, който се явил на земята във формата на египетската богиня Изида; тя била дъщеря на един от египетските фараони, Саваат-Амон-Ра, за когото не се знае положително, дали е бил историческо или митическо лице.
Тази богиня трябвало да мине през всички посвещения, за да й се поверят тайните на новата религия.
За таза цел Бялото Братство й дало следната задача: “Ако може да живее във водата без да потъва, да се движи във въздуха без да пада, да влиза и излиза от огъня без да изгаря, да се движи из светлината без да почернява и най-после да ходи из света, без да се опетнява, без да се съблазнява, само тогава ще може да стане член на Бялото Братство.” Какво означава водата, въздухът, огънят, светлината и светът? - Това са символи, известни величини, които имат своето дълбоко назначение. И от нас, съвременните хора, се изисква да живеем във водата без да потъваме, във въздуха без да падаме, в огъня или топлината без да изгаряме, в светлината без да почерняваме и в света без да се съблазняваме, без да се изкушаваме. Тази хубава светлина, на която днес се греем, почернява лицата ни. Какво представлява светът?
към беседата >>
Той има и други страни за проучаване.
Той още не е спасил света. Има спасение някъде, но то не е там, дето хората го търсят. В материалния свят няма никакво спасение. Ако съвременните хора мислят, че като живеят само в материалния, във физическия свят могат да турят ред и порядък в домовете, в обществата и в народите, нищо няма да придобият. Животът не седи само в материалните прояви.
Той има и други страни за проучаване.
към беседата >>
За таза цел Бялото Братство й дало следната задача: “Ако може да живее във водата без да потъва, да се движи във въздуха без да пада, да влиза и излиза от огъня без да изгаря, да се движи из светлината без да почернява и най-после да ходи из света, без да се опетнява, без да се съблазнява, само тогава ще може да стане член на Бялото Братство.” Какво означава водата, въздухът, огънят, светлината и светът?
Днес на съвременните хора е зададена същата трудна задача, каквато е била зададена някога, още в древността, на един адепт, който се явил на земята във формата на египетската богиня Изида; тя била дъщеря на един от египетските фараони, Саваат-Амон-Ра, за когото не се знае положително, дали е бил историческо или митическо лице. Тази богиня трябвало да мине през всички посвещения, за да й се поверят тайните на новата религия.
За таза цел Бялото Братство й дало следната задача: “Ако може да живее във водата без да потъва, да се движи във въздуха без да пада, да влиза и излиза от огъня без да изгаря, да се движи из светлината без да почернява и най-после да ходи из света, без да се опетнява, без да се съблазнява, само тогава ще може да стане член на Бялото Братство.” Какво означава водата, въздухът, огънят, светлината и светът?
- Това са символи, известни величини, които имат своето дълбоко назначение. И от нас, съвременните хора, се изисква да живеем във водата без да потъваме, във въздуха без да падаме, в огъня или топлината без да изгаряме, в светлината без да почерняваме и в света без да се съблазняваме, без да се изкушаваме. Тази хубава светлина, на която днес се греем, почернява лицата ни. Какво представлява светът? Какво представлява природата?
към беседата >>
Събрали се няколко мравешки философи, които живяли в един богат чифлик, да се разговарят.
Събрали се няколко мравешки философи, които живяли в един богат чифлик, да се разговарят.
Първият философ започва разговора: “Нашият господар е отличен човек! Откак е дошъл тук, ние имаме всичко в изобилие: ядене, пиене и всичко необходимо. Няма друго същество като него. Той е първото божество в света.” - Да, за мравките този господар е първото божество, но право ли е това заключение и за нас? За нас има хиляди такива същества, хиляди такива божества, които не спасяват света.
към беседата >>
- Това са символи, известни величини, които имат своето дълбоко назначение.
Днес на съвременните хора е зададена същата трудна задача, каквато е била зададена някога, още в древността, на един адепт, който се явил на земята във формата на египетската богиня Изида; тя била дъщеря на един от египетските фараони, Саваат-Амон-Ра, за когото не се знае положително, дали е бил историческо или митическо лице. Тази богиня трябвало да мине през всички посвещения, за да й се поверят тайните на новата религия. За таза цел Бялото Братство й дало следната задача: “Ако може да живее във водата без да потъва, да се движи във въздуха без да пада, да влиза и излиза от огъня без да изгаря, да се движи из светлината без да почернява и най-после да ходи из света, без да се опетнява, без да се съблазнява, само тогава ще може да стане член на Бялото Братство.” Какво означава водата, въздухът, огънят, светлината и светът?
- Това са символи, известни величини, които имат своето дълбоко назначение.
И от нас, съвременните хора, се изисква да живеем във водата без да потъваме, във въздуха без да падаме, в огъня или топлината без да изгаряме, в светлината без да почерняваме и в света без да се съблазняваме, без да се изкушаваме. Тази хубава светлина, на която днес се греем, почернява лицата ни. Какво представлява светът? Какво представлява природата? Какво представлява Бог?
към беседата >>
Първият философ започва разговора: “Нашият господар е отличен човек!
Събрали се няколко мравешки философи, които живяли в един богат чифлик, да се разговарят.
Първият философ започва разговора: “Нашият господар е отличен човек!
Откак е дошъл тук, ние имаме всичко в изобилие: ядене, пиене и всичко необходимо. Няма друго същество като него. Той е първото божество в света.” - Да, за мравките този господар е първото божество, но право ли е това заключение и за нас? За нас има хиляди такива същества, хиляди такива божества, които не спасяват света. Ама някой бил светия!
към беседата >>
И от нас, съвременните хора, се изисква да живеем във водата без да потъваме, във въздуха без да падаме, в огъня или топлината без да изгаряме, в светлината без да почерняваме и в света без да се съблазняваме, без да се изкушаваме.
Днес на съвременните хора е зададена същата трудна задача, каквато е била зададена някога, още в древността, на един адепт, който се явил на земята във формата на египетската богиня Изида; тя била дъщеря на един от египетските фараони, Саваат-Амон-Ра, за когото не се знае положително, дали е бил историческо или митическо лице. Тази богиня трябвало да мине през всички посвещения, за да й се поверят тайните на новата религия. За таза цел Бялото Братство й дало следната задача: “Ако може да живее във водата без да потъва, да се движи във въздуха без да пада, да влиза и излиза от огъня без да изгаря, да се движи из светлината без да почернява и най-после да ходи из света, без да се опетнява, без да се съблазнява, само тогава ще може да стане член на Бялото Братство.” Какво означава водата, въздухът, огънят, светлината и светът? - Това са символи, известни величини, които имат своето дълбоко назначение.
И от нас, съвременните хора, се изисква да живеем във водата без да потъваме, във въздуха без да падаме, в огъня или топлината без да изгаряме, в светлината без да почерняваме и в света без да се съблазняваме, без да се изкушаваме.
Тази хубава светлина, на която днес се греем, почернява лицата ни. Какво представлява светът? Какво представлява природата? Какво представлява Бог? - Природата представлява един добре уреден, оформен свят с всички свои закони и правила.
към беседата >>
Откак е дошъл тук, ние имаме всичко в изобилие: ядене, пиене и всичко необходимо.
Събрали се няколко мравешки философи, които живяли в един богат чифлик, да се разговарят. Първият философ започва разговора: “Нашият господар е отличен човек!
Откак е дошъл тук, ние имаме всичко в изобилие: ядене, пиене и всичко необходимо.
Няма друго същество като него. Той е първото божество в света.” - Да, за мравките този господар е първото божество, но право ли е това заключение и за нас? За нас има хиляди такива същества, хиляди такива божества, които не спасяват света. Ама някой бил светия! - Чифликчия е той.
към беседата >>
Тази хубава светлина, на която днес се греем, почернява лицата ни.
Днес на съвременните хора е зададена същата трудна задача, каквато е била зададена някога, още в древността, на един адепт, който се явил на земята във формата на египетската богиня Изида; тя била дъщеря на един от египетските фараони, Саваат-Амон-Ра, за когото не се знае положително, дали е бил историческо или митическо лице. Тази богиня трябвало да мине през всички посвещения, за да й се поверят тайните на новата религия. За таза цел Бялото Братство й дало следната задача: “Ако може да живее във водата без да потъва, да се движи във въздуха без да пада, да влиза и излиза от огъня без да изгаря, да се движи из светлината без да почернява и най-после да ходи из света, без да се опетнява, без да се съблазнява, само тогава ще може да стане член на Бялото Братство.” Какво означава водата, въздухът, огънят, светлината и светът? - Това са символи, известни величини, които имат своето дълбоко назначение. И от нас, съвременните хора, се изисква да живеем във водата без да потъваме, във въздуха без да падаме, в огъня или топлината без да изгаряме, в светлината без да почерняваме и в света без да се съблазняваме, без да се изкушаваме.
Тази хубава светлина, на която днес се греем, почернява лицата ни.
Какво представлява светът? Какво представлява природата? Какво представлява Бог? - Природата представлява един добре уреден, оформен свят с всички свои закони и правила. Това, която е проявено, ние наричаме разумна, жива природа.
към беседата >>
Няма друго същество като него.
Събрали се няколко мравешки философи, които живяли в един богат чифлик, да се разговарят. Първият философ започва разговора: “Нашият господар е отличен човек! Откак е дошъл тук, ние имаме всичко в изобилие: ядене, пиене и всичко необходимо.
Няма друго същество като него.
Той е първото божество в света.” - Да, за мравките този господар е първото божество, но право ли е това заключение и за нас? За нас има хиляди такива същества, хиляди такива божества, които не спасяват света. Ама някой бил светия! - Чифликчия е той. Някой казва: “Знаете ли, какво верую имам?
към беседата >>
Какво представлява светът?
Тази богиня трябвало да мине през всички посвещения, за да й се поверят тайните на новата религия. За таза цел Бялото Братство й дало следната задача: “Ако може да живее във водата без да потъва, да се движи във въздуха без да пада, да влиза и излиза от огъня без да изгаря, да се движи из светлината без да почернява и най-после да ходи из света, без да се опетнява, без да се съблазнява, само тогава ще може да стане член на Бялото Братство.” Какво означава водата, въздухът, огънят, светлината и светът? - Това са символи, известни величини, които имат своето дълбоко назначение. И от нас, съвременните хора, се изисква да живеем във водата без да потъваме, във въздуха без да падаме, в огъня или топлината без да изгаряме, в светлината без да почерняваме и в света без да се съблазняваме, без да се изкушаваме. Тази хубава светлина, на която днес се греем, почернява лицата ни.
Какво представлява светът?
Какво представлява природата? Какво представлява Бог? - Природата представлява един добре уреден, оформен свят с всички свои закони и правила. Това, която е проявено, ние наричаме разумна, жива природа. Това пък, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието.
към беседата >>
Той е първото божество в света.” - Да, за мравките този господар е първото божество, но право ли е това заключение и за нас?
Събрали се няколко мравешки философи, които живяли в един богат чифлик, да се разговарят. Първият философ започва разговора: “Нашият господар е отличен човек! Откак е дошъл тук, ние имаме всичко в изобилие: ядене, пиене и всичко необходимо. Няма друго същество като него.
Той е първото божество в света.” - Да, за мравките този господар е първото божество, но право ли е това заключение и за нас?
За нас има хиляди такива същества, хиляди такива божества, които не спасяват света. Ама някой бил светия! - Чифликчия е той. Някой казва: “Знаете ли, какво верую имам? ” - Какво верую имаш.
към беседата >>
Какво представлява природата?
За таза цел Бялото Братство й дало следната задача: “Ако може да живее във водата без да потъва, да се движи във въздуха без да пада, да влиза и излиза от огъня без да изгаря, да се движи из светлината без да почернява и най-после да ходи из света, без да се опетнява, без да се съблазнява, само тогава ще може да стане член на Бялото Братство.” Какво означава водата, въздухът, огънят, светлината и светът? - Това са символи, известни величини, които имат своето дълбоко назначение. И от нас, съвременните хора, се изисква да живеем във водата без да потъваме, във въздуха без да падаме, в огъня или топлината без да изгаряме, в светлината без да почерняваме и в света без да се съблазняваме, без да се изкушаваме. Тази хубава светлина, на която днес се греем, почернява лицата ни. Какво представлява светът?
Какво представлява природата?
Какво представлява Бог? - Природата представлява един добре уреден, оформен свят с всички свои закони и правила. Това, която е проявено, ние наричаме разумна, жива природа. Това пък, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието. Значи, разумното, идейното, вечното, свещеното, непроявеното в света, това е Бог, това е великото начало на живота.
към беседата >>
За нас има хиляди такива същества, хиляди такива божества, които не спасяват света.
Събрали се няколко мравешки философи, които живяли в един богат чифлик, да се разговарят. Първият философ започва разговора: “Нашият господар е отличен човек! Откак е дошъл тук, ние имаме всичко в изобилие: ядене, пиене и всичко необходимо. Няма друго същество като него. Той е първото божество в света.” - Да, за мравките този господар е първото божество, но право ли е това заключение и за нас?
За нас има хиляди такива същества, хиляди такива божества, които не спасяват света.
Ама някой бил светия! - Чифликчия е той. Някой казва: “Знаете ли, какво верую имам? ” - Какво верую имаш. - Знаете ли, какво учение имам?
към беседата >>
Какво представлява Бог?
- Това са символи, известни величини, които имат своето дълбоко назначение. И от нас, съвременните хора, се изисква да живеем във водата без да потъваме, във въздуха без да падаме, в огъня или топлината без да изгаряме, в светлината без да почерняваме и в света без да се съблазняваме, без да се изкушаваме. Тази хубава светлина, на която днес се греем, почернява лицата ни. Какво представлява светът? Какво представлява природата?
Какво представлява Бог?
- Природата представлява един добре уреден, оформен свят с всички свои закони и правила. Това, която е проявено, ние наричаме разумна, жива природа. Това пък, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието. Значи, разумното, идейното, вечното, свещеното, непроявеното в света, това е Бог, това е великото начало на живота. То е свързано с проявеното.
към беседата >>
Ама някой бил светия!
Първият философ започва разговора: “Нашият господар е отличен човек! Откак е дошъл тук, ние имаме всичко в изобилие: ядене, пиене и всичко необходимо. Няма друго същество като него. Той е първото божество в света.” - Да, за мравките този господар е първото божество, но право ли е това заключение и за нас? За нас има хиляди такива същества, хиляди такива божества, които не спасяват света.
Ама някой бил светия!
- Чифликчия е той. Някой казва: “Знаете ли, какво верую имам? ” - Какво верую имаш. - Знаете ли, какво учение имам? - Какво учение имаш?
към беседата >>
- Природата представлява един добре уреден, оформен свят с всички свои закони и правила.
И от нас, съвременните хора, се изисква да живеем във водата без да потъваме, във въздуха без да падаме, в огъня или топлината без да изгаряме, в светлината без да почерняваме и в света без да се съблазняваме, без да се изкушаваме. Тази хубава светлина, на която днес се греем, почернява лицата ни. Какво представлява светът? Какво представлява природата? Какво представлява Бог?
- Природата представлява един добре уреден, оформен свят с всички свои закони и правила.
Това, която е проявено, ние наричаме разумна, жива природа. Това пък, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието. Значи, разумното, идейното, вечното, свещеното, непроявеното в света, това е Бог, това е великото начало на живота. То е свързано с проявеното. Някои наричат природата тяло на Бога.
към беседата >>
- Чифликчия е той.
Откак е дошъл тук, ние имаме всичко в изобилие: ядене, пиене и всичко необходимо. Няма друго същество като него. Той е първото божество в света.” - Да, за мравките този господар е първото божество, но право ли е това заключение и за нас? За нас има хиляди такива същества, хиляди такива божества, които не спасяват света. Ама някой бил светия!
- Чифликчия е той.
Някой казва: “Знаете ли, какво верую имам? ” - Какво верую имаш. - Знаете ли, какво учение имам? - Какво учение имаш? - Знаете ли, какво знание имам?
към беседата >>
Това, която е проявено, ние наричаме разумна, жива природа.
Тази хубава светлина, на която днес се греем, почернява лицата ни. Какво представлява светът? Какво представлява природата? Какво представлява Бог? - Природата представлява един добре уреден, оформен свят с всички свои закони и правила.
Това, която е проявено, ние наричаме разумна, жива природа.
Това пък, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието. Значи, разумното, идейното, вечното, свещеното, непроявеното в света, това е Бог, това е великото начало на живота. То е свързано с проявеното. Някои наричат природата тяло на Бога. И това обяснение не може да се отрече, но ние знаем положително следното нещо: природата е проявеното в света, а Бог е непроявеното.
към беседата >>
Някой казва: “Знаете ли, какво верую имам?
Няма друго същество като него. Той е първото божество в света.” - Да, за мравките този господар е първото божество, но право ли е това заключение и за нас? За нас има хиляди такива същества, хиляди такива божества, които не спасяват света. Ама някой бил светия! - Чифликчия е той.
Някой казва: “Знаете ли, какво верую имам?
” - Какво верую имаш. - Знаете ли, какво учение имам? - Какво учение имаш? - Знаете ли, какво знание имам? - Какво знание имаш?
към беседата >>
Това пък, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието.
Какво представлява светът? Какво представлява природата? Какво представлява Бог? - Природата представлява един добре уреден, оформен свят с всички свои закони и правила. Това, която е проявено, ние наричаме разумна, жива природа.
Това пък, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието.
Значи, разумното, идейното, вечното, свещеното, непроявеното в света, това е Бог, това е великото начало на живота. То е свързано с проявеното. Някои наричат природата тяло на Бога. И това обяснение не може да се отрече, но ние знаем положително следното нещо: природата е проявеното в света, а Бог е непроявеното. Мнозина казват, че природата и Бог са едно и също понятие.
към беседата >>
” - Какво верую имаш.
Той е първото божество в света.” - Да, за мравките този господар е първото божество, но право ли е това заключение и за нас? За нас има хиляди такива същества, хиляди такива божества, които не спасяват света. Ама някой бил светия! - Чифликчия е той. Някой казва: “Знаете ли, какво верую имам?
” - Какво верую имаш.
- Знаете ли, какво учение имам? - Какво учение имаш? - Знаете ли, какво знание имам? - Какво знание имаш? Питам: Можеш ли с твоето знание, с твоето верую да измътиш едно пиленце от яйцето?
към беседата >>
Значи, разумното, идейното, вечното, свещеното, непроявеното в света, това е Бог, това е великото начало на живота.
Какво представлява природата? Какво представлява Бог? - Природата представлява един добре уреден, оформен свят с всички свои закони и правила. Това, която е проявено, ние наричаме разумна, жива природа. Това пък, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието.
Значи, разумното, идейното, вечното, свещеното, непроявеното в света, това е Бог, това е великото начало на живота.
То е свързано с проявеното. Някои наричат природата тяло на Бога. И това обяснение не може да се отрече, но ние знаем положително следното нещо: природата е проявеното в света, а Бог е непроявеното. Мнозина казват, че природата и Бог са едно и също понятие. - Ако понятието Бог подразбира природа, тогава Той трябваше да бъде ограничено същество, а в същност, когато говорим за Бога, като безграничен, ние разбираме това същество, което не се е проявило и за което трябва да имаме свещен трепет, понеже от Него произлизат най-хубавите и велики неща.
към беседата >>
- Знаете ли, какво учение имам?
За нас има хиляди такива същества, хиляди такива божества, които не спасяват света. Ама някой бил светия! - Чифликчия е той. Някой казва: “Знаете ли, какво верую имам? ” - Какво верую имаш.
- Знаете ли, какво учение имам?
- Какво учение имаш? - Знаете ли, какво знание имам? - Какво знание имаш? Питам: Можеш ли с твоето знание, с твоето верую да измътиш едно пиленце от яйцето? По природа българинът е символист, често си служи със символически изрази.
към беседата >>
То е свързано с проявеното.
Какво представлява Бог? - Природата представлява един добре уреден, оформен свят с всички свои закони и правила. Това, която е проявено, ние наричаме разумна, жива природа. Това пък, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието. Значи, разумното, идейното, вечното, свещеното, непроявеното в света, това е Бог, това е великото начало на живота.
То е свързано с проявеното.
Някои наричат природата тяло на Бога. И това обяснение не може да се отрече, но ние знаем положително следното нещо: природата е проявеното в света, а Бог е непроявеното. Мнозина казват, че природата и Бог са едно и също понятие. - Ако понятието Бог подразбира природа, тогава Той трябваше да бъде ограничено същество, а в същност, когато говорим за Бога, като безграничен, ние разбираме това същество, което не се е проявило и за което трябва да имаме свещен трепет, понеже от Него произлизат най-хубавите и велики неща. Всеки се стреми към хубавото, към великото, към непостижимото.
към беседата >>
- Какво учение имаш?
Ама някой бил светия! - Чифликчия е той. Някой казва: “Знаете ли, какво верую имам? ” - Какво верую имаш. - Знаете ли, какво учение имам?
- Какво учение имаш?
- Знаете ли, какво знание имам? - Какво знание имаш? Питам: Можеш ли с твоето знание, с твоето верую да измътиш едно пиленце от яйцето? По природа българинът е символист, често си служи със символически изрази. Например, той казва за някого: “Много тънко го преде този човек.” - Какво лошо има в това, ако някой човек преде тънко?
към беседата >>
Някои наричат природата тяло на Бога.
- Природата представлява един добре уреден, оформен свят с всички свои закони и правила. Това, която е проявено, ние наричаме разумна, жива природа. Това пък, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието. Значи, разумното, идейното, вечното, свещеното, непроявеното в света, това е Бог, това е великото начало на живота. То е свързано с проявеното.
Някои наричат природата тяло на Бога.
И това обяснение не може да се отрече, но ние знаем положително следното нещо: природата е проявеното в света, а Бог е непроявеното. Мнозина казват, че природата и Бог са едно и също понятие. - Ако понятието Бог подразбира природа, тогава Той трябваше да бъде ограничено същество, а в същност, когато говорим за Бога, като безграничен, ние разбираме това същество, което не се е проявило и за което трябва да имаме свещен трепет, понеже от Него произлизат най-хубавите и велики неща. Всеки се стреми към хубавото, към великото, към непостижимото. Никой не се стреми към постижимото.
към беседата >>
- Знаете ли, какво знание имам?
- Чифликчия е той. Някой казва: “Знаете ли, какво верую имам? ” - Какво верую имаш. - Знаете ли, какво учение имам? - Какво учение имаш?
- Знаете ли, какво знание имам?
- Какво знание имаш? Питам: Можеш ли с твоето знание, с твоето верую да измътиш едно пиленце от яйцето? По природа българинът е символист, често си служи със символически изрази. Например, той казва за някого: “Много тънко го преде този човек.” - Какво лошо има в това, ако някой човек преде тънко? Или: “Много дебело го преде този човек.” Ако е лошо човек да преде тънко, или ако е лошо да преде дебело, как трябва да преде?
към беседата >>
И това обяснение не може да се отрече, но ние знаем положително следното нещо: природата е проявеното в света, а Бог е непроявеното.
Това, която е проявено, ние наричаме разумна, жива природа. Това пък, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието. Значи, разумното, идейното, вечното, свещеното, непроявеното в света, това е Бог, това е великото начало на живота. То е свързано с проявеното. Някои наричат природата тяло на Бога.
И това обяснение не може да се отрече, но ние знаем положително следното нещо: природата е проявеното в света, а Бог е непроявеното.
Мнозина казват, че природата и Бог са едно и също понятие. - Ако понятието Бог подразбира природа, тогава Той трябваше да бъде ограничено същество, а в същност, когато говорим за Бога, като безграничен, ние разбираме това същество, което не се е проявило и за което трябва да имаме свещен трепет, понеже от Него произлизат най-хубавите и велики неща. Всеки се стреми към хубавото, към великото, към непостижимото. Никой не се стреми към постижимото.
към беседата >>
- Какво знание имаш?
Някой казва: “Знаете ли, какво верую имам? ” - Какво верую имаш. - Знаете ли, какво учение имам? - Какво учение имаш? - Знаете ли, какво знание имам?
- Какво знание имаш?
Питам: Можеш ли с твоето знание, с твоето верую да измътиш едно пиленце от яйцето? По природа българинът е символист, често си служи със символически изрази. Например, той казва за някого: “Много тънко го преде този човек.” - Какво лошо има в това, ако някой човек преде тънко? Или: “Много дебело го преде този човек.” Ако е лошо човек да преде тънко, или ако е лошо да преде дебело, как трябва да преде? - Средно: нито дебело, нито тънко.
към беседата >>
Мнозина казват, че природата и Бог са едно и също понятие.
Това пък, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието. Значи, разумното, идейното, вечното, свещеното, непроявеното в света, това е Бог, това е великото начало на живота. То е свързано с проявеното. Някои наричат природата тяло на Бога. И това обяснение не може да се отрече, но ние знаем положително следното нещо: природата е проявеното в света, а Бог е непроявеното.
Мнозина казват, че природата и Бог са едно и също понятие.
- Ако понятието Бог подразбира природа, тогава Той трябваше да бъде ограничено същество, а в същност, когато говорим за Бога, като безграничен, ние разбираме това същество, което не се е проявило и за което трябва да имаме свещен трепет, понеже от Него произлизат най-хубавите и велики неща. Всеки се стреми към хубавото, към великото, към непостижимото. Никой не се стреми към постижимото.
към беседата >>
Питам: Можеш ли с твоето знание, с твоето верую да измътиш едно пиленце от яйцето?
” - Какво верую имаш. - Знаете ли, какво учение имам? - Какво учение имаш? - Знаете ли, какво знание имам? - Какво знание имаш?
Питам: Можеш ли с твоето знание, с твоето верую да измътиш едно пиленце от яйцето?
По природа българинът е символист, често си служи със символически изрази. Например, той казва за някого: “Много тънко го преде този човек.” - Какво лошо има в това, ако някой човек преде тънко? Или: “Много дебело го преде този човек.” Ако е лошо човек да преде тънко, или ако е лошо да преде дебело, как трябва да преде? - Средно: нито дебело, нито тънко. Значи българинът не обича нито тънко, нито дебело предене.
към беседата >>
- Ако понятието Бог подразбира природа, тогава Той трябваше да бъде ограничено същество, а в същност, когато говорим за Бога, като безграничен, ние разбираме това същество, което не се е проявило и за което трябва да имаме свещен трепет, понеже от Него произлизат най-хубавите и велики неща.
Значи, разумното, идейното, вечното, свещеното, непроявеното в света, това е Бог, това е великото начало на живота. То е свързано с проявеното. Някои наричат природата тяло на Бога. И това обяснение не може да се отрече, но ние знаем положително следното нещо: природата е проявеното в света, а Бог е непроявеното. Мнозина казват, че природата и Бог са едно и също понятие.
- Ако понятието Бог подразбира природа, тогава Той трябваше да бъде ограничено същество, а в същност, когато говорим за Бога, като безграничен, ние разбираме това същество, което не се е проявило и за което трябва да имаме свещен трепет, понеже от Него произлизат най-хубавите и велики неща.
Всеки се стреми към хубавото, към великото, към непостижимото. Никой не се стреми към постижимото.
към беседата >>
По природа българинът е символист, често си служи със символически изрази.
- Знаете ли, какво учение имам? - Какво учение имаш? - Знаете ли, какво знание имам? - Какво знание имаш? Питам: Можеш ли с твоето знание, с твоето верую да измътиш едно пиленце от яйцето?
По природа българинът е символист, често си служи със символически изрази.
Например, той казва за някого: “Много тънко го преде този човек.” - Какво лошо има в това, ако някой човек преде тънко? Или: “Много дебело го преде този човек.” Ако е лошо човек да преде тънко, или ако е лошо да преде дебело, как трябва да преде? - Средно: нито дебело, нито тънко. Значи българинът не обича нито тънко, нито дебело предене. Друг път българинът казва: “Прекален светец и Богу не е драг.” Като срещне някой голям грешник, той му казва: “Прекали го много.” Но като срещне и голям праведник, който се моли по цял ден на Бога, казва: “И ти прекали много.
към беседата >>
Всеки се стреми към хубавото, към великото, към непостижимото.
То е свързано с проявеното. Някои наричат природата тяло на Бога. И това обяснение не може да се отрече, но ние знаем положително следното нещо: природата е проявеното в света, а Бог е непроявеното. Мнозина казват, че природата и Бог са едно и също понятие. - Ако понятието Бог подразбира природа, тогава Той трябваше да бъде ограничено същество, а в същност, когато говорим за Бога, като безграничен, ние разбираме това същество, което не се е проявило и за което трябва да имаме свещен трепет, понеже от Него произлизат най-хубавите и велики неща.
Всеки се стреми към хубавото, към великото, към непостижимото.
Никой не се стреми към постижимото.
към беседата >>
Например, той казва за някого: “Много тънко го преде този човек.” - Какво лошо има в това, ако някой човек преде тънко?
- Какво учение имаш? - Знаете ли, какво знание имам? - Какво знание имаш? Питам: Можеш ли с твоето знание, с твоето верую да измътиш едно пиленце от яйцето? По природа българинът е символист, често си служи със символически изрази.
Например, той казва за някого: “Много тънко го преде този човек.” - Какво лошо има в това, ако някой човек преде тънко?
Или: “Много дебело го преде този човек.” Ако е лошо човек да преде тънко, или ако е лошо да преде дебело, как трябва да преде? - Средно: нито дебело, нито тънко. Значи българинът не обича нито тънко, нито дебело предене. Друг път българинът казва: “Прекален светец и Богу не е драг.” Като срещне някой голям грешник, той му казва: “Прекали го много.” Но като срещне и голям праведник, който се моли по цял ден на Бога, казва: “И ти прекали много. Да направиш 50-60 поклона, разбирам, но да направиш 500-600 поклона, това не разбирам вече!
към беседата >>
Никой не се стреми към постижимото.
Някои наричат природата тяло на Бога. И това обяснение не може да се отрече, но ние знаем положително следното нещо: природата е проявеното в света, а Бог е непроявеното. Мнозина казват, че природата и Бог са едно и също понятие. - Ако понятието Бог подразбира природа, тогава Той трябваше да бъде ограничено същество, а в същност, когато говорим за Бога, като безграничен, ние разбираме това същество, което не се е проявило и за което трябва да имаме свещен трепет, понеже от Него произлизат най-хубавите и велики неща. Всеки се стреми към хубавото, към великото, към непостижимото.
Никой не се стреми към постижимото.
към беседата >>
Или: “Много дебело го преде този човек.” Ако е лошо човек да преде тънко, или ако е лошо да преде дебело, как трябва да преде?
- Знаете ли, какво знание имам? - Какво знание имаш? Питам: Можеш ли с твоето знание, с твоето верую да измътиш едно пиленце от яйцето? По природа българинът е символист, често си служи със символически изрази. Например, той казва за някого: “Много тънко го преде този човек.” - Какво лошо има в това, ако някой човек преде тънко?
Или: “Много дебело го преде този човек.” Ако е лошо човек да преде тънко, или ако е лошо да преде дебело, как трябва да преде?
- Средно: нито дебело, нито тънко. Значи българинът не обича нито тънко, нито дебело предене. Друг път българинът казва: “Прекален светец и Богу не е драг.” Като срещне някой голям грешник, той му казва: “Прекали го много.” Но като срещне и голям праведник, който се моли по цял ден на Бога, казва: “И ти прекали много. Да направиш 50-60 поклона, разбирам, но да направиш 500-600 поклона, това не разбирам вече! ” Наистина, какво може да постигне човек, ако прави всеки ден по 500-1000 поклона?
към беседата >>
Като се разсъждава по този начин, онези, които искат да приложат тази нова философия, това ново учение в живота си, ще кажат: “Като е тъй, да раздадем имането си и да тръгнем след Христа.” Питам: Може ли човек, който следва Христа, да тръгне с празна торба?
Като се разсъждава по този начин, онези, които искат да приложат тази нова философия, това ново учение в живота си, ще кажат: “Като е тъй, да раздадем имането си и да тръгнем след Христа.” Питам: Може ли човек, който следва Христа, да тръгне с празна торба?
Какво е по-хубаво: да нося пълна или празна торба? Разбира се, че е по-хубаво да нося пълна торба. Да раздадеш имането си и да последваш Христа, не значи да останеш последен сиромах и да тръгнеш между хората да просиш. Да раздадеш имането си, значи да раздадеш всички онези стари идеи, стари убеждения, които са те спъвали до сега, и да напълниш торбата си с нови и велики идеи, и така да тръгнеш между хората. Казват за някого: “Този човек носи нови идеи.” - Да, приятели, торбата му е пълна с велики идеи.
към беседата >>
- Средно: нито дебело, нито тънко.
- Какво знание имаш? Питам: Можеш ли с твоето знание, с твоето верую да измътиш едно пиленце от яйцето? По природа българинът е символист, често си служи със символически изрази. Например, той казва за някого: “Много тънко го преде този човек.” - Какво лошо има в това, ако някой човек преде тънко? Или: “Много дебело го преде този човек.” Ако е лошо човек да преде тънко, или ако е лошо да преде дебело, как трябва да преде?
- Средно: нито дебело, нито тънко.
Значи българинът не обича нито тънко, нито дебело предене. Друг път българинът казва: “Прекален светец и Богу не е драг.” Като срещне някой голям грешник, той му казва: “Прекали го много.” Но като срещне и голям праведник, който се моли по цял ден на Бога, казва: “И ти прекали много. Да направиш 50-60 поклона, разбирам, но да направиш 500-600 поклона, това не разбирам вече! ” Наистина, какво може да постигне човек, ако прави всеки ден по 500-1000 поклона? В природата има един закон на умереност.
към беседата >>
Какво е по-хубаво: да нося пълна или празна торба?
Като се разсъждава по този начин, онези, които искат да приложат тази нова философия, това ново учение в живота си, ще кажат: “Като е тъй, да раздадем имането си и да тръгнем след Христа.” Питам: Може ли човек, който следва Христа, да тръгне с празна торба?
Какво е по-хубаво: да нося пълна или празна торба?
Разбира се, че е по-хубаво да нося пълна торба. Да раздадеш имането си и да последваш Христа, не значи да останеш последен сиромах и да тръгнеш между хората да просиш. Да раздадеш имането си, значи да раздадеш всички онези стари идеи, стари убеждения, които са те спъвали до сега, и да напълниш торбата си с нови и велики идеи, и така да тръгнеш между хората. Казват за някого: “Този човек носи нови идеи.” - Да, приятели, торбата му е пълна с велики идеи. Радвайте се, че той носи пълна торба заради вас.
към беседата >>
Значи българинът не обича нито тънко, нито дебело предене.
Питам: Можеш ли с твоето знание, с твоето верую да измътиш едно пиленце от яйцето? По природа българинът е символист, често си служи със символически изрази. Например, той казва за някого: “Много тънко го преде този човек.” - Какво лошо има в това, ако някой човек преде тънко? Или: “Много дебело го преде този човек.” Ако е лошо човек да преде тънко, или ако е лошо да преде дебело, как трябва да преде? - Средно: нито дебело, нито тънко.
Значи българинът не обича нито тънко, нито дебело предене.
Друг път българинът казва: “Прекален светец и Богу не е драг.” Като срещне някой голям грешник, той му казва: “Прекали го много.” Но като срещне и голям праведник, който се моли по цял ден на Бога, казва: “И ти прекали много. Да направиш 50-60 поклона, разбирам, но да направиш 500-600 поклона, това не разбирам вече! ” Наистина, какво може да постигне човек, ако прави всеки ден по 500-1000 поклона? В природата има един закон на умереност. Ако прекалиш и престъпиш този закон, идва насищане в нещата.
към беседата >>
Разбира се, че е по-хубаво да нося пълна торба.
Като се разсъждава по този начин, онези, които искат да приложат тази нова философия, това ново учение в живота си, ще кажат: “Като е тъй, да раздадем имането си и да тръгнем след Христа.” Питам: Може ли човек, който следва Христа, да тръгне с празна торба? Какво е по-хубаво: да нося пълна или празна торба?
Разбира се, че е по-хубаво да нося пълна торба.
Да раздадеш имането си и да последваш Христа, не значи да останеш последен сиромах и да тръгнеш между хората да просиш. Да раздадеш имането си, значи да раздадеш всички онези стари идеи, стари убеждения, които са те спъвали до сега, и да напълниш торбата си с нови и велики идеи, и така да тръгнеш между хората. Казват за някого: “Този човек носи нови идеи.” - Да, приятели, торбата му е пълна с велики идеи. Радвайте се, че той носи пълна торба заради вас. Ще кажете: “Ама какви са тези идеи?
към беседата >>
Друг път българинът казва: “Прекален светец и Богу не е драг.” Като срещне някой голям грешник, той му казва: “Прекали го много.” Но като срещне и голям праведник, който се моли по цял ден на Бога, казва: “И ти прекали много.
По природа българинът е символист, често си служи със символически изрази. Например, той казва за някого: “Много тънко го преде този човек.” - Какво лошо има в това, ако някой човек преде тънко? Или: “Много дебело го преде този човек.” Ако е лошо човек да преде тънко, или ако е лошо да преде дебело, как трябва да преде? - Средно: нито дебело, нито тънко. Значи българинът не обича нито тънко, нито дебело предене.
Друг път българинът казва: “Прекален светец и Богу не е драг.” Като срещне някой голям грешник, той му казва: “Прекали го много.” Но като срещне и голям праведник, който се моли по цял ден на Бога, казва: “И ти прекали много.
Да направиш 50-60 поклона, разбирам, но да направиш 500-600 поклона, това не разбирам вече! ” Наистина, какво може да постигне човек, ако прави всеки ден по 500-1000 поклона? В природата има един закон на умереност. Ако прекалиш и престъпиш този закон, идва насищане в нещата. Колко бучки захар най-много може да турите в една чаша пълна с вода?
към беседата >>
Да раздадеш имането си и да последваш Христа, не значи да останеш последен сиромах и да тръгнеш между хората да просиш.
Като се разсъждава по този начин, онези, които искат да приложат тази нова философия, това ново учение в живота си, ще кажат: “Като е тъй, да раздадем имането си и да тръгнем след Христа.” Питам: Може ли човек, който следва Христа, да тръгне с празна торба? Какво е по-хубаво: да нося пълна или празна торба? Разбира се, че е по-хубаво да нося пълна торба.
Да раздадеш имането си и да последваш Христа, не значи да останеш последен сиромах и да тръгнеш между хората да просиш.
Да раздадеш имането си, значи да раздадеш всички онези стари идеи, стари убеждения, които са те спъвали до сега, и да напълниш торбата си с нови и велики идеи, и така да тръгнеш между хората. Казват за някого: “Този човек носи нови идеи.” - Да, приятели, торбата му е пълна с велики идеи. Радвайте се, че той носи пълна торба заради вас. Ще кажете: “Ама какви са тези идеи? ” - Това може да се провери в петдесет минути.
към беседата >>
Да направиш 50-60 поклона, разбирам, но да направиш 500-600 поклона, това не разбирам вече!
Например, той казва за някого: “Много тънко го преде този човек.” - Какво лошо има в това, ако някой човек преде тънко? Или: “Много дебело го преде този човек.” Ако е лошо човек да преде тънко, или ако е лошо да преде дебело, как трябва да преде? - Средно: нито дебело, нито тънко. Значи българинът не обича нито тънко, нито дебело предене. Друг път българинът казва: “Прекален светец и Богу не е драг.” Като срещне някой голям грешник, той му казва: “Прекали го много.” Но като срещне и голям праведник, който се моли по цял ден на Бога, казва: “И ти прекали много.
Да направиш 50-60 поклона, разбирам, но да направиш 500-600 поклона, това не разбирам вече!
” Наистина, какво може да постигне човек, ако прави всеки ден по 500-1000 поклона? В природата има един закон на умереност. Ако прекалиш и престъпиш този закон, идва насищане в нещата. Колко бучки захар най-много може да турите в една чаша пълна с вода? Ако турите една бучка захар, тя ще се разтвори напълно; ако турите две, три, четири, пет бучки захар - също ще се разтворят; турите ли обаче, 20, 30, 40, 50, 60, или повече бучки захар, какво ще стане с тях?
към беседата >>
Да раздадеш имането си, значи да раздадеш всички онези стари идеи, стари убеждения, които са те спъвали до сега, и да напълниш торбата си с нови и велики идеи, и така да тръгнеш между хората.
Като се разсъждава по този начин, онези, които искат да приложат тази нова философия, това ново учение в живота си, ще кажат: “Като е тъй, да раздадем имането си и да тръгнем след Христа.” Питам: Може ли човек, който следва Христа, да тръгне с празна торба? Какво е по-хубаво: да нося пълна или празна торба? Разбира се, че е по-хубаво да нося пълна торба. Да раздадеш имането си и да последваш Христа, не значи да останеш последен сиромах и да тръгнеш между хората да просиш.
Да раздадеш имането си, значи да раздадеш всички онези стари идеи, стари убеждения, които са те спъвали до сега, и да напълниш торбата си с нови и велики идеи, и така да тръгнеш между хората.
Казват за някого: “Този човек носи нови идеи.” - Да, приятели, торбата му е пълна с велики идеи. Радвайте се, че той носи пълна торба заради вас. Ще кажете: “Ама какви са тези идеи? ” - Това може да се провери в петдесет минути. Този човек се спира, изважда нещо от торбата си и ви дава да го опитате.
към беседата >>
” Наистина, какво може да постигне човек, ако прави всеки ден по 500-1000 поклона?
Или: “Много дебело го преде този човек.” Ако е лошо човек да преде тънко, или ако е лошо да преде дебело, как трябва да преде? - Средно: нито дебело, нито тънко. Значи българинът не обича нито тънко, нито дебело предене. Друг път българинът казва: “Прекален светец и Богу не е драг.” Като срещне някой голям грешник, той му казва: “Прекали го много.” Но като срещне и голям праведник, който се моли по цял ден на Бога, казва: “И ти прекали много. Да направиш 50-60 поклона, разбирам, но да направиш 500-600 поклона, това не разбирам вече!
” Наистина, какво може да постигне човек, ако прави всеки ден по 500-1000 поклона?
В природата има един закон на умереност. Ако прекалиш и престъпиш този закон, идва насищане в нещата. Колко бучки захар най-много може да турите в една чаша пълна с вода? Ако турите една бучка захар, тя ще се разтвори напълно; ако турите две, три, четири, пет бучки захар - също ще се разтворят; турите ли обаче, 20, 30, 40, 50, 60, или повече бучки захар, какво ще стане с тях? - Няма да се разтворят, и водата ще се пресити.
към беседата >>
Казват за някого: “Този човек носи нови идеи.” - Да, приятели, торбата му е пълна с велики идеи.
Като се разсъждава по този начин, онези, които искат да приложат тази нова философия, това ново учение в живота си, ще кажат: “Като е тъй, да раздадем имането си и да тръгнем след Христа.” Питам: Може ли човек, който следва Христа, да тръгне с празна торба? Какво е по-хубаво: да нося пълна или празна торба? Разбира се, че е по-хубаво да нося пълна торба. Да раздадеш имането си и да последваш Христа, не значи да останеш последен сиромах и да тръгнеш между хората да просиш. Да раздадеш имането си, значи да раздадеш всички онези стари идеи, стари убеждения, които са те спъвали до сега, и да напълниш торбата си с нови и велики идеи, и така да тръгнеш между хората.
Казват за някого: “Този човек носи нови идеи.” - Да, приятели, торбата му е пълна с велики идеи.
Радвайте се, че той носи пълна торба заради вас. Ще кажете: “Ама какви са тези идеи? ” - Това може да се провери в петдесет минути. Този човек се спира, изважда нещо от торбата си и ви дава да го опитате. Вие хапвате от него.
към беседата >>
В природата има един закон на умереност.
- Средно: нито дебело, нито тънко. Значи българинът не обича нито тънко, нито дебело предене. Друг път българинът казва: “Прекален светец и Богу не е драг.” Като срещне някой голям грешник, той му казва: “Прекали го много.” Но като срещне и голям праведник, който се моли по цял ден на Бога, казва: “И ти прекали много. Да направиш 50-60 поклона, разбирам, но да направиш 500-600 поклона, това не разбирам вече! ” Наистина, какво може да постигне човек, ако прави всеки ден по 500-1000 поклона?
В природата има един закон на умереност.
Ако прекалиш и престъпиш този закон, идва насищане в нещата. Колко бучки захар най-много може да турите в една чаша пълна с вода? Ако турите една бучка захар, тя ще се разтвори напълно; ако турите две, три, четири, пет бучки захар - също ще се разтворят; турите ли обаче, 20, 30, 40, 50, 60, или повече бучки захар, какво ще стане с тях? - Няма да се разтворят, и водата ще се пресити. Тогава прилагайте този закон и в живота си, за да избегнете пресищанията.
към беседата >>
Радвайте се, че той носи пълна торба заради вас.
Какво е по-хубаво: да нося пълна или празна торба? Разбира се, че е по-хубаво да нося пълна торба. Да раздадеш имането си и да последваш Христа, не значи да останеш последен сиромах и да тръгнеш между хората да просиш. Да раздадеш имането си, значи да раздадеш всички онези стари идеи, стари убеждения, които са те спъвали до сега, и да напълниш торбата си с нови и велики идеи, и така да тръгнеш между хората. Казват за някого: “Този човек носи нови идеи.” - Да, приятели, торбата му е пълна с велики идеи.
Радвайте се, че той носи пълна торба заради вас.
Ще кажете: “Ама какви са тези идеи? ” - Това може да се провери в петдесет минути. Този човек се спира, изважда нещо от торбата си и ви дава да го опитате. Вие хапвате от него. Ако стомахът ви се развали и вие започнете да повръщате, съдържимото в торбата не е било на мястото си.
към беседата >>
Ако прекалиш и престъпиш този закон, идва насищане в нещата.
Значи българинът не обича нито тънко, нито дебело предене. Друг път българинът казва: “Прекален светец и Богу не е драг.” Като срещне някой голям грешник, той му казва: “Прекали го много.” Но като срещне и голям праведник, който се моли по цял ден на Бога, казва: “И ти прекали много. Да направиш 50-60 поклона, разбирам, но да направиш 500-600 поклона, това не разбирам вече! ” Наистина, какво може да постигне човек, ако прави всеки ден по 500-1000 поклона? В природата има един закон на умереност.
Ако прекалиш и престъпиш този закон, идва насищане в нещата.
Колко бучки захар най-много може да турите в една чаша пълна с вода? Ако турите една бучка захар, тя ще се разтвори напълно; ако турите две, три, четири, пет бучки захар - също ще се разтворят; турите ли обаче, 20, 30, 40, 50, 60, или повече бучки захар, какво ще стане с тях? - Няма да се разтворят, и водата ще се пресити. Тогава прилагайте този закон и в живота си, за да избегнете пресищанията. Като човек, за да се движиш свободно, ти трябва да имаш само едно желание.
към беседата >>
Ще кажете: “Ама какви са тези идеи?
Разбира се, че е по-хубаво да нося пълна торба. Да раздадеш имането си и да последваш Христа, не значи да останеш последен сиромах и да тръгнеш между хората да просиш. Да раздадеш имането си, значи да раздадеш всички онези стари идеи, стари убеждения, които са те спъвали до сега, и да напълниш торбата си с нови и велики идеи, и така да тръгнеш между хората. Казват за някого: “Този човек носи нови идеи.” - Да, приятели, торбата му е пълна с велики идеи. Радвайте се, че той носи пълна торба заради вас.
Ще кажете: “Ама какви са тези идеи?
” - Това може да се провери в петдесет минути. Този човек се спира, изважда нещо от торбата си и ви дава да го опитате. Вие хапвате от него. Ако стомахът ви се развали и вие започнете да повръщате, съдържимото в торбата не е било на мястото си. То е било нещо старо, нещо развалено.
към беседата >>
Колко бучки захар най-много може да турите в една чаша пълна с вода?
Друг път българинът казва: “Прекален светец и Богу не е драг.” Като срещне някой голям грешник, той му казва: “Прекали го много.” Но като срещне и голям праведник, който се моли по цял ден на Бога, казва: “И ти прекали много. Да направиш 50-60 поклона, разбирам, но да направиш 500-600 поклона, това не разбирам вече! ” Наистина, какво може да постигне човек, ако прави всеки ден по 500-1000 поклона? В природата има един закон на умереност. Ако прекалиш и престъпиш този закон, идва насищане в нещата.
Колко бучки захар най-много може да турите в една чаша пълна с вода?
Ако турите една бучка захар, тя ще се разтвори напълно; ако турите две, три, четири, пет бучки захар - също ще се разтворят; турите ли обаче, 20, 30, 40, 50, 60, или повече бучки захар, какво ще стане с тях? - Няма да се разтворят, и водата ще се пресити. Тогава прилагайте този закон и в живота си, за да избегнете пресищанията. Като човек, за да се движиш свободно, ти трябва да имаш само едно желание. Внесеш ли, обаче, повече желания едновременно в своето сърце, ти не можеш да се движиш свободно в живота си и на всяка крачка ще се спъваш.
към беседата >>
” - Това може да се провери в петдесет минути.
Да раздадеш имането си и да последваш Христа, не значи да останеш последен сиромах и да тръгнеш между хората да просиш. Да раздадеш имането си, значи да раздадеш всички онези стари идеи, стари убеждения, които са те спъвали до сега, и да напълниш торбата си с нови и велики идеи, и така да тръгнеш между хората. Казват за някого: “Този човек носи нови идеи.” - Да, приятели, торбата му е пълна с велики идеи. Радвайте се, че той носи пълна торба заради вас. Ще кажете: “Ама какви са тези идеи?
” - Това може да се провери в петдесет минути.
Този човек се спира, изважда нещо от торбата си и ви дава да го опитате. Вие хапвате от него. Ако стомахът ви се развали и вие започнете да повръщате, съдържимото в торбата не е било на мястото си. То е било нещо старо, нещо развалено. Но, ако вие започнете да скачате, да се радвате, след като хапнете от тази торба, съдържимото в нея е било на мястото си.
към беседата >>
Ако турите една бучка захар, тя ще се разтвори напълно; ако турите две, три, четири, пет бучки захар - също ще се разтворят; турите ли обаче, 20, 30, 40, 50, 60, или повече бучки захар, какво ще стане с тях?
Да направиш 50-60 поклона, разбирам, но да направиш 500-600 поклона, това не разбирам вече! ” Наистина, какво може да постигне човек, ако прави всеки ден по 500-1000 поклона? В природата има един закон на умереност. Ако прекалиш и престъпиш този закон, идва насищане в нещата. Колко бучки захар най-много може да турите в една чаша пълна с вода?
Ако турите една бучка захар, тя ще се разтвори напълно; ако турите две, три, четири, пет бучки захар - също ще се разтворят; турите ли обаче, 20, 30, 40, 50, 60, или повече бучки захар, какво ще стане с тях?
- Няма да се разтворят, и водата ще се пресити. Тогава прилагайте този закон и в живота си, за да избегнете пресищанията. Като човек, за да се движиш свободно, ти трябва да имаш само едно желание. Внесеш ли, обаче, повече желания едновременно в своето сърце, ти не можеш да се движиш свободно в живота си и на всяка крачка ще се спъваш. Божествената философия казва: “Учи!
към беседата >>
Този човек се спира, изважда нещо от торбата си и ви дава да го опитате.
Да раздадеш имането си, значи да раздадеш всички онези стари идеи, стари убеждения, които са те спъвали до сега, и да напълниш торбата си с нови и велики идеи, и така да тръгнеш между хората. Казват за някого: “Този човек носи нови идеи.” - Да, приятели, торбата му е пълна с велики идеи. Радвайте се, че той носи пълна торба заради вас. Ще кажете: “Ама какви са тези идеи? ” - Това може да се провери в петдесет минути.
Този човек се спира, изважда нещо от торбата си и ви дава да го опитате.
Вие хапвате от него. Ако стомахът ви се развали и вие започнете да повръщате, съдържимото в торбата не е било на мястото си. То е било нещо старо, нещо развалено. Но, ако вие започнете да скачате, да се радвате, след като хапнете от тази торба, съдържимото в нея е било на мястото си. Казвате: “Ама този човек ни омагьоса!
към беседата >>
- Няма да се разтворят, и водата ще се пресити.
” Наистина, какво може да постигне човек, ако прави всеки ден по 500-1000 поклона? В природата има един закон на умереност. Ако прекалиш и престъпиш този закон, идва насищане в нещата. Колко бучки захар най-много може да турите в една чаша пълна с вода? Ако турите една бучка захар, тя ще се разтвори напълно; ако турите две, три, четири, пет бучки захар - също ще се разтворят; турите ли обаче, 20, 30, 40, 50, 60, или повече бучки захар, какво ще стане с тях?
- Няма да се разтворят, и водата ще се пресити.
Тогава прилагайте този закон и в живота си, за да избегнете пресищанията. Като човек, за да се движиш свободно, ти трябва да имаш само едно желание. Внесеш ли, обаче, повече желания едновременно в своето сърце, ти не можеш да се движиш свободно в живота си и на всяка крачка ще се спъваш. Божествената философия казва: “Учи! ” За всеки даден момент Божественият закон позволява само по едно желание, по една мисъл и по едно волево движение извън времето и пространството.
към беседата >>
Вие хапвате от него.
Казват за някого: “Този човек носи нови идеи.” - Да, приятели, торбата му е пълна с велики идеи. Радвайте се, че той носи пълна торба заради вас. Ще кажете: “Ама какви са тези идеи? ” - Това може да се провери в петдесет минути. Този човек се спира, изважда нещо от торбата си и ви дава да го опитате.
Вие хапвате от него.
Ако стомахът ви се развали и вие започнете да повръщате, съдържимото в торбата не е било на мястото си. То е било нещо старо, нещо развалено. Но, ако вие започнете да скачате, да се радвате, след като хапнете от тази торба, съдържимото в нея е било на мястото си. Казвате: “Ама този човек ни омагьоса! ” Как, вие вярвате ли в магия?
към беседата >>
Тогава прилагайте този закон и в живота си, за да избегнете пресищанията.
В природата има един закон на умереност. Ако прекалиш и престъпиш този закон, идва насищане в нещата. Колко бучки захар най-много може да турите в една чаша пълна с вода? Ако турите една бучка захар, тя ще се разтвори напълно; ако турите две, три, четири, пет бучки захар - също ще се разтворят; турите ли обаче, 20, 30, 40, 50, 60, или повече бучки захар, какво ще стане с тях? - Няма да се разтворят, и водата ще се пресити.
Тогава прилагайте този закон и в живота си, за да избегнете пресищанията.
Като човек, за да се движиш свободно, ти трябва да имаш само едно желание. Внесеш ли, обаче, повече желания едновременно в своето сърце, ти не можеш да се движиш свободно в живота си и на всяка крачка ще се спъваш. Божествената философия казва: “Учи! ” За всеки даден момент Божественият закон позволява само по едно желание, по една мисъл и по едно волево движение извън времето и пространството. Във времето и пространството пък се допуща реализирането само на едно от тия желания, мисли и действие.
към беседата >>
Ако стомахът ви се развали и вие започнете да повръщате, съдържимото в торбата не е било на мястото си.
Радвайте се, че той носи пълна торба заради вас. Ще кажете: “Ама какви са тези идеи? ” - Това може да се провери в петдесет минути. Този човек се спира, изважда нещо от торбата си и ви дава да го опитате. Вие хапвате от него.
Ако стомахът ви се развали и вие започнете да повръщате, съдържимото в торбата не е било на мястото си.
То е било нещо старо, нещо развалено. Но, ако вие започнете да скачате, да се радвате, след като хапнете от тази торба, съдържимото в нея е било на мястото си. Казвате: “Ама този човек ни омагьоса! ” Как, вие вярвате ли в магия? Чудно нещо, съвременните хора на XX век да вярват в магия.
към беседата >>
Като човек, за да се движиш свободно, ти трябва да имаш само едно желание.
Ако прекалиш и престъпиш този закон, идва насищане в нещата. Колко бучки захар най-много може да турите в една чаша пълна с вода? Ако турите една бучка захар, тя ще се разтвори напълно; ако турите две, три, четири, пет бучки захар - също ще се разтворят; турите ли обаче, 20, 30, 40, 50, 60, или повече бучки захар, какво ще стане с тях? - Няма да се разтворят, и водата ще се пресити. Тогава прилагайте този закон и в живота си, за да избегнете пресищанията.
Като човек, за да се движиш свободно, ти трябва да имаш само едно желание.
Внесеш ли, обаче, повече желания едновременно в своето сърце, ти не можеш да се движиш свободно в живота си и на всяка крачка ще се спъваш. Божествената философия казва: “Учи! ” За всеки даден момент Божественият закон позволява само по едно желание, по една мисъл и по едно волево движение извън времето и пространството. Във времето и пространството пък се допуща реализирането само на едно от тия желания, мисли и действие.
към беседата >>
То е било нещо старо, нещо развалено.
Ще кажете: “Ама какви са тези идеи? ” - Това може да се провери в петдесет минути. Този човек се спира, изважда нещо от торбата си и ви дава да го опитате. Вие хапвате от него. Ако стомахът ви се развали и вие започнете да повръщате, съдържимото в торбата не е било на мястото си.
То е било нещо старо, нещо развалено.
Но, ако вие започнете да скачате, да се радвате, след като хапнете от тази торба, съдържимото в нея е било на мястото си. Казвате: “Ама този човек ни омагьоса! ” Как, вие вярвате ли в магия? Чудно нещо, съвременните хора на XX век да вярват в магия. Те отричат Господа, отричат вечния живот, отричат душата, а вярват в магия!
към беседата >>
Внесеш ли, обаче, повече желания едновременно в своето сърце, ти не можеш да се движиш свободно в живота си и на всяка крачка ще се спъваш.
Колко бучки захар най-много може да турите в една чаша пълна с вода? Ако турите една бучка захар, тя ще се разтвори напълно; ако турите две, три, четири, пет бучки захар - също ще се разтворят; турите ли обаче, 20, 30, 40, 50, 60, или повече бучки захар, какво ще стане с тях? - Няма да се разтворят, и водата ще се пресити. Тогава прилагайте този закон и в живота си, за да избегнете пресищанията. Като човек, за да се движиш свободно, ти трябва да имаш само едно желание.
Внесеш ли, обаче, повече желания едновременно в своето сърце, ти не можеш да се движиш свободно в живота си и на всяка крачка ще се спъваш.
Божествената философия казва: “Учи! ” За всеки даден момент Божественият закон позволява само по едно желание, по една мисъл и по едно волево движение извън времето и пространството. Във времето и пространството пък се допуща реализирането само на едно от тия желания, мисли и действие.
към беседата >>
Но, ако вие започнете да скачате, да се радвате, след като хапнете от тази торба, съдържимото в нея е било на мястото си.
” - Това може да се провери в петдесет минути. Този човек се спира, изважда нещо от торбата си и ви дава да го опитате. Вие хапвате от него. Ако стомахът ви се развали и вие започнете да повръщате, съдържимото в торбата не е било на мястото си. То е било нещо старо, нещо развалено.
Но, ако вие започнете да скачате, да се радвате, след като хапнете от тази торба, съдържимото в нея е било на мястото си.
Казвате: “Ама този човек ни омагьоса! ” Как, вие вярвате ли в магия? Чудно нещо, съвременните хора на XX век да вярват в магия. Те отричат Господа, отричат вечния живот, отричат душата, а вярват в магия! Щом приемат магията, нека приемат и другите неща.
към беседата >>
Божествената философия казва: “Учи!
Ако турите една бучка захар, тя ще се разтвори напълно; ако турите две, три, четири, пет бучки захар - също ще се разтворят; турите ли обаче, 20, 30, 40, 50, 60, или повече бучки захар, какво ще стане с тях? - Няма да се разтворят, и водата ще се пресити. Тогава прилагайте този закон и в живота си, за да избегнете пресищанията. Като човек, за да се движиш свободно, ти трябва да имаш само едно желание. Внесеш ли, обаче, повече желания едновременно в своето сърце, ти не можеш да се движиш свободно в живота си и на всяка крачка ще се спъваш.
Божествената философия казва: “Учи!
” За всеки даден момент Божественият закон позволява само по едно желание, по една мисъл и по едно волево движение извън времето и пространството. Във времето и пространството пък се допуща реализирането само на едно от тия желания, мисли и действие.
към беседата >>
Казвате: “Ама този човек ни омагьоса!
Този човек се спира, изважда нещо от торбата си и ви дава да го опитате. Вие хапвате от него. Ако стомахът ви се развали и вие започнете да повръщате, съдържимото в торбата не е било на мястото си. То е било нещо старо, нещо развалено. Но, ако вие започнете да скачате, да се радвате, след като хапнете от тази торба, съдържимото в нея е било на мястото си.
Казвате: “Ама този човек ни омагьоса!
” Как, вие вярвате ли в магия? Чудно нещо, съвременните хора на XX век да вярват в магия. Те отричат Господа, отричат вечния живот, отричат душата, а вярват в магия! Щом приемат магията, нека приемат и другите неща. Аз не зная, какво да мисля за тия хора, които не вярват в Господа, не вярват във вечния живот, а вярват в магията.
към беседата >>
” За всеки даден момент Божественият закон позволява само по едно желание, по една мисъл и по едно волево движение извън времето и пространството.
- Няма да се разтворят, и водата ще се пресити. Тогава прилагайте този закон и в живота си, за да избегнете пресищанията. Като човек, за да се движиш свободно, ти трябва да имаш само едно желание. Внесеш ли, обаче, повече желания едновременно в своето сърце, ти не можеш да се движиш свободно в живота си и на всяка крачка ще се спъваш. Божествената философия казва: “Учи!
” За всеки даден момент Божественият закон позволява само по едно желание, по една мисъл и по едно волево движение извън времето и пространството.
Във времето и пространството пък се допуща реализирането само на едно от тия желания, мисли и действие.
към беседата >>
” Как, вие вярвате ли в магия?
Вие хапвате от него. Ако стомахът ви се развали и вие започнете да повръщате, съдържимото в торбата не е било на мястото си. То е било нещо старо, нещо развалено. Но, ако вие започнете да скачате, да се радвате, след като хапнете от тази торба, съдържимото в нея е било на мястото си. Казвате: “Ама този човек ни омагьоса!
” Как, вие вярвате ли в магия?
Чудно нещо, съвременните хора на XX век да вярват в магия. Те отричат Господа, отричат вечния живот, отричат душата, а вярват в магия! Щом приемат магията, нека приемат и другите неща. Аз не зная, какво да мисля за тия хора, които не вярват в Господа, не вярват във вечния живот, а вярват в магията. Това показва, че тяхната мисъл не е права, не е Божествена.
към беседата >>
Във времето и пространството пък се допуща реализирането само на едно от тия желания, мисли и действие.
Тогава прилагайте този закон и в живота си, за да избегнете пресищанията. Като човек, за да се движиш свободно, ти трябва да имаш само едно желание. Внесеш ли, обаче, повече желания едновременно в своето сърце, ти не можеш да се движиш свободно в живота си и на всяка крачка ще се спъваш. Божествената философия казва: “Учи! ” За всеки даден момент Божественият закон позволява само по едно желание, по една мисъл и по едно волево движение извън времето и пространството.
Във времето и пространството пък се допуща реализирането само на едно от тия желания, мисли и действие.
към беседата >>
Чудно нещо, съвременните хора на XX век да вярват в магия.
Ако стомахът ви се развали и вие започнете да повръщате, съдържимото в торбата не е било на мястото си. То е било нещо старо, нещо развалено. Но, ако вие започнете да скачате, да се радвате, след като хапнете от тази торба, съдържимото в нея е било на мястото си. Казвате: “Ама този човек ни омагьоса! ” Как, вие вярвате ли в магия?
Чудно нещо, съвременните хора на XX век да вярват в магия.
Те отричат Господа, отричат вечния живот, отричат душата, а вярват в магия! Щом приемат магията, нека приемат и другите неща. Аз не зная, какво да мисля за тия хора, които не вярват в Господа, не вярват във вечния живот, а вярват в магията. Това показва, че тяхната мисъл не е права, не е Божествена. Благородно е всяка мисъл да бъде чиста!
към беседата >>
Когато се говори за време и пространство, това подразбира, че за всеки даден момент се допуща да мислиш само върху една мисъл, да имаш само едно желание и да проявяваш само едно волево действие.
Когато се говори за време и пространство, това подразбира, че за всеки даден момент се допуща да мислиш само върху една мисъл, да имаш само едно желание и да проявяваш само едно волево действие.
Ще кажете, че човек не може да мисли без ум. - Не, човек може да мисли без ум, и може да чувства без сърце. Тогава ще кажете, че човек може да живее и без Бога. - Не, това не е вярно и не може да бъде! Мислите и чувствата идват от Бога, и минават само през мозъка и през сърцето, като през фокуси, чрез които се отразяват навън.
към беседата >>
Те отричат Господа, отричат вечния живот, отричат душата, а вярват в магия!
То е било нещо старо, нещо развалено. Но, ако вие започнете да скачате, да се радвате, след като хапнете от тази торба, съдържимото в нея е било на мястото си. Казвате: “Ама този човек ни омагьоса! ” Как, вие вярвате ли в магия? Чудно нещо, съвременните хора на XX век да вярват в магия.
Те отричат Господа, отричат вечния живот, отричат душата, а вярват в магия!
Щом приемат магията, нека приемат и другите неща. Аз не зная, какво да мисля за тия хора, които не вярват в Господа, не вярват във вечния живот, а вярват в магията. Това показва, че тяхната мисъл не е права, не е Божествена. Благородно е всяка мисъл да бъде чиста! Благородно е всяка мисъл да дава път на Божественото!
към беседата >>
Ще кажете, че човек не може да мисли без ум.
Когато се говори за време и пространство, това подразбира, че за всеки даден момент се допуща да мислиш само върху една мисъл, да имаш само едно желание и да проявяваш само едно волево действие.
Ще кажете, че човек не може да мисли без ум.
- Не, човек може да мисли без ум, и може да чувства без сърце. Тогава ще кажете, че човек може да живее и без Бога. - Не, това не е вярно и не може да бъде! Мислите и чувствата идват от Бога, и минават само през мозъка и през сърцето, като през фокуси, чрез които се отразяват навън. Реалните неща в света не могат да са, или да не са.
към беседата >>
Щом приемат магията, нека приемат и другите неща.
Но, ако вие започнете да скачате, да се радвате, след като хапнете от тази торба, съдържимото в нея е било на мястото си. Казвате: “Ама този човек ни омагьоса! ” Как, вие вярвате ли в магия? Чудно нещо, съвременните хора на XX век да вярват в магия. Те отричат Господа, отричат вечния живот, отричат душата, а вярват в магия!
Щом приемат магията, нека приемат и другите неща.
Аз не зная, какво да мисля за тия хора, които не вярват в Господа, не вярват във вечния живот, а вярват в магията. Това показва, че тяхната мисъл не е права, не е Божествена. Благородно е всяка мисъл да бъде чиста! Благородно е всяка мисъл да дава път на Божественото! Благородно е всяка чешма да е отпушена и да тече!
към беседата >>
- Не, човек може да мисли без ум, и може да чувства без сърце.
Когато се говори за време и пространство, това подразбира, че за всеки даден момент се допуща да мислиш само върху една мисъл, да имаш само едно желание и да проявяваш само едно волево действие. Ще кажете, че човек не може да мисли без ум.
- Не, човек може да мисли без ум, и може да чувства без сърце.
Тогава ще кажете, че човек може да живее и без Бога. - Не, това не е вярно и не може да бъде! Мислите и чувствата идват от Бога, и минават само през мозъка и през сърцето, като през фокуси, чрез които се отразяват навън. Реалните неща в света не могат да са, или да не са. Такава философия не съществува.
към беседата >>
Аз не зная, какво да мисля за тия хора, които не вярват в Господа, не вярват във вечния живот, а вярват в магията.
Казвате: “Ама този човек ни омагьоса! ” Как, вие вярвате ли в магия? Чудно нещо, съвременните хора на XX век да вярват в магия. Те отричат Господа, отричат вечния живот, отричат душата, а вярват в магия! Щом приемат магията, нека приемат и другите неща.
Аз не зная, какво да мисля за тия хора, които не вярват в Господа, не вярват във вечния живот, а вярват в магията.
Това показва, че тяхната мисъл не е права, не е Божествена. Благородно е всяка мисъл да бъде чиста! Благородно е всяка мисъл да дава път на Божественото! Благородно е всяка чешма да е отпушена и да тече! Водата на всяка чешма трябва да изтича навън.
към беседата >>
Тогава ще кажете, че човек може да живее и без Бога.
Когато се говори за време и пространство, това подразбира, че за всеки даден момент се допуща да мислиш само върху една мисъл, да имаш само едно желание и да проявяваш само едно волево действие. Ще кажете, че човек не може да мисли без ум. - Не, човек може да мисли без ум, и може да чувства без сърце.
Тогава ще кажете, че човек може да живее и без Бога.
- Не, това не е вярно и не може да бъде! Мислите и чувствата идват от Бога, и минават само през мозъка и през сърцето, като през фокуси, чрез които се отразяват навън. Реалните неща в света не могат да са, или да не са. Такава философия не съществува. Вземете, например, думите, с които си служи съвременната наука: материя, субстанция и есенция.
към беседата >>
Това показва, че тяхната мисъл не е права, не е Божествена.
” Как, вие вярвате ли в магия? Чудно нещо, съвременните хора на XX век да вярват в магия. Те отричат Господа, отричат вечния живот, отричат душата, а вярват в магия! Щом приемат магията, нека приемат и другите неща. Аз не зная, какво да мисля за тия хора, които не вярват в Господа, не вярват във вечния живот, а вярват в магията.
Това показва, че тяхната мисъл не е права, не е Божествена.
Благородно е всяка мисъл да бъде чиста! Благородно е всяка мисъл да дава път на Божественото! Благородно е всяка чешма да е отпушена и да тече! Водата на всяка чешма трябва да изтича навън. Радост е за чешмата, когато тече.
към беседата >>
- Не, това не е вярно и не може да бъде!
Когато се говори за време и пространство, това подразбира, че за всеки даден момент се допуща да мислиш само върху една мисъл, да имаш само едно желание и да проявяваш само едно волево действие. Ще кажете, че човек не може да мисли без ум. - Не, човек може да мисли без ум, и може да чувства без сърце. Тогава ще кажете, че човек може да живее и без Бога.
- Не, това не е вярно и не може да бъде!
Мислите и чувствата идват от Бога, и минават само през мозъка и през сърцето, като през фокуси, чрез които се отразяват навън. Реалните неща в света не могат да са, или да не са. Такава философия не съществува. Вземете, например, думите, с които си служи съвременната наука: материя, субстанция и есенция. Тия три думи, като понятия, се различават коренно.
към беседата >>
Благородно е всяка мисъл да бъде чиста!
Чудно нещо, съвременните хора на XX век да вярват в магия. Те отричат Господа, отричат вечния живот, отричат душата, а вярват в магия! Щом приемат магията, нека приемат и другите неща. Аз не зная, какво да мисля за тия хора, които не вярват в Господа, не вярват във вечния живот, а вярват в магията. Това показва, че тяхната мисъл не е права, не е Божествена.
Благородно е всяка мисъл да бъде чиста!
Благородно е всяка мисъл да дава път на Божественото! Благородно е всяка чешма да е отпушена и да тече! Водата на всяка чешма трябва да изтича навън. Радост е за чешмата, когато тече. Нека поетът възпява всяка такава чешма.
към беседата >>
Мислите и чувствата идват от Бога, и минават само през мозъка и през сърцето, като през фокуси, чрез които се отразяват навън.
Когато се говори за време и пространство, това подразбира, че за всеки даден момент се допуща да мислиш само върху една мисъл, да имаш само едно желание и да проявяваш само едно волево действие. Ще кажете, че човек не може да мисли без ум. - Не, човек може да мисли без ум, и може да чувства без сърце. Тогава ще кажете, че човек може да живее и без Бога. - Не, това не е вярно и не може да бъде!
Мислите и чувствата идват от Бога, и минават само през мозъка и през сърцето, като през фокуси, чрез които се отразяват навън.
Реалните неща в света не могат да са, или да не са. Такава философия не съществува. Вземете, например, думите, с които си служи съвременната наука: материя, субстанция и есенция. Тия три думи, като понятия, се различават коренно. В моя ум понятието “материя” подразбира състояние на смърт и на живот; това понятие означава мястото, дето стават постоянните промени.
към беседата >>
Благородно е всяка мисъл да дава път на Божественото!
Те отричат Господа, отричат вечния живот, отричат душата, а вярват в магия! Щом приемат магията, нека приемат и другите неща. Аз не зная, какво да мисля за тия хора, които не вярват в Господа, не вярват във вечния живот, а вярват в магията. Това показва, че тяхната мисъл не е права, не е Божествена. Благородно е всяка мисъл да бъде чиста!
Благородно е всяка мисъл да дава път на Божественото!
Благородно е всяка чешма да е отпушена и да тече! Водата на всяка чешма трябва да изтича навън. Радост е за чешмата, когато тече. Нека поетът възпява всяка такава чешма. Нека той пише хвалебни стихове за чешмите, които текат!
към беседата >>
Реалните неща в света не могат да са, или да не са.
Ще кажете, че човек не може да мисли без ум. - Не, човек може да мисли без ум, и може да чувства без сърце. Тогава ще кажете, че човек може да живее и без Бога. - Не, това не е вярно и не може да бъде! Мислите и чувствата идват от Бога, и минават само през мозъка и през сърцето, като през фокуси, чрез които се отразяват навън.
Реалните неща в света не могат да са, или да не са.
Такава философия не съществува. Вземете, например, думите, с които си служи съвременната наука: материя, субстанция и есенция. Тия три думи, като понятия, се различават коренно. В моя ум понятието “материя” подразбира състояние на смърт и на живот; това понятие означава мястото, дето стават постоянните промени. Материята е свързана с формите на тялото и предметите.
към беседата >>
Благородно е всяка чешма да е отпушена и да тече!
Щом приемат магията, нека приемат и другите неща. Аз не зная, какво да мисля за тия хора, които не вярват в Господа, не вярват във вечния живот, а вярват в магията. Това показва, че тяхната мисъл не е права, не е Божествена. Благородно е всяка мисъл да бъде чиста! Благородно е всяка мисъл да дава път на Божественото!
Благородно е всяка чешма да е отпушена и да тече!
Водата на всяка чешма трябва да изтича навън. Радост е за чешмата, когато тече. Нека поетът възпява всяка такава чешма. Нека той пише хвалебни стихове за чешмите, които текат! Нека той възпява красивите моми и момци, които среща на пътя си!
към беседата >>
Такава философия не съществува.
- Не, човек може да мисли без ум, и може да чувства без сърце. Тогава ще кажете, че човек може да живее и без Бога. - Не, това не е вярно и не може да бъде! Мислите и чувствата идват от Бога, и минават само през мозъка и през сърцето, като през фокуси, чрез които се отразяват навън. Реалните неща в света не могат да са, или да не са.
Такава философия не съществува.
Вземете, например, думите, с които си служи съвременната наука: материя, субстанция и есенция. Тия три думи, като понятия, се различават коренно. В моя ум понятието “материя” подразбира състояние на смърт и на живот; това понятие означава мястото, дето стават постоянните промени. Материята е свързана с формите на тялото и предметите. За да се прояви материята, трябва да има форми.
към беседата >>
Водата на всяка чешма трябва да изтича навън.
Аз не зная, какво да мисля за тия хора, които не вярват в Господа, не вярват във вечния живот, а вярват в магията. Това показва, че тяхната мисъл не е права, не е Божествена. Благородно е всяка мисъл да бъде чиста! Благородно е всяка мисъл да дава път на Божественото! Благородно е всяка чешма да е отпушена и да тече!
Водата на всяка чешма трябва да изтича навън.
Радост е за чешмата, когато тече. Нека поетът възпява всяка такава чешма. Нека той пише хвалебни стихове за чешмите, които текат! Нека той възпява красивите моми и момци, които среща на пътя си! Какво представлява хубавата, красивата мома?
към беседата >>
Вземете, например, думите, с които си служи съвременната наука: материя, субстанция и есенция.
Тогава ще кажете, че човек може да живее и без Бога. - Не, това не е вярно и не може да бъде! Мислите и чувствата идват от Бога, и минават само през мозъка и през сърцето, като през фокуси, чрез които се отразяват навън. Реалните неща в света не могат да са, или да не са. Такава философия не съществува.
Вземете, например, думите, с които си служи съвременната наука: материя, субстанция и есенция.
Тия три думи, като понятия, се различават коренно. В моя ум понятието “материя” подразбира състояние на смърт и на живот; това понятие означава мястото, дето стават постоянните промени. Материята е свързана с формите на тялото и предметите. За да се прояви материята, трябва да има форми. Когато някой каже думата “субстанция”, подразбирам размножаване.
към беседата >>
Радост е за чешмата, когато тече.
Това показва, че тяхната мисъл не е права, не е Божествена. Благородно е всяка мисъл да бъде чиста! Благородно е всяка мисъл да дава път на Божественото! Благородно е всяка чешма да е отпушена и да тече! Водата на всяка чешма трябва да изтича навън.
Радост е за чешмата, когато тече.
Нека поетът възпява всяка такава чешма. Нека той пише хвалебни стихове за чешмите, които текат! Нека той възпява красивите моми и момци, които среща на пътя си! Какво представлява хубавата, красивата мома? Какво представлява хубавият, красивият момък?
към беседата >>
Тия три думи, като понятия, се различават коренно.
- Не, това не е вярно и не може да бъде! Мислите и чувствата идват от Бога, и минават само през мозъка и през сърцето, като през фокуси, чрез които се отразяват навън. Реалните неща в света не могат да са, или да не са. Такава философия не съществува. Вземете, например, думите, с които си служи съвременната наука: материя, субстанция и есенция.
Тия три думи, като понятия, се различават коренно.
В моя ум понятието “материя” подразбира състояние на смърт и на живот; това понятие означава мястото, дето стават постоянните промени. Материята е свързана с формите на тялото и предметите. За да се прояви материята, трябва да има форми. Когато някой каже думата “субстанция”, подразбирам размножаване. Това може да не е съгласно с мнението на учените хора, но, според мене, аз съм на правата страна.
към беседата >>
Нека поетът възпява всяка такава чешма.
Благородно е всяка мисъл да бъде чиста! Благородно е всяка мисъл да дава път на Божественото! Благородно е всяка чешма да е отпушена и да тече! Водата на всяка чешма трябва да изтича навън. Радост е за чешмата, когато тече.
Нека поетът възпява всяка такава чешма.
Нека той пише хвалебни стихове за чешмите, които текат! Нека той възпява красивите моми и момци, които среща на пътя си! Какво представлява хубавата, красивата мома? Какво представлява хубавият, красивият момък? - Красивата мома е подобна на чешма, от която тече чиста, кристална вода, а красивият момък е подобен на чист планински извор.
към беседата >>
В моя ум понятието “материя” подразбира състояние на смърт и на живот; това понятие означава мястото, дето стават постоянните промени.
Мислите и чувствата идват от Бога, и минават само през мозъка и през сърцето, като през фокуси, чрез които се отразяват навън. Реалните неща в света не могат да са, или да не са. Такава философия не съществува. Вземете, например, думите, с които си служи съвременната наука: материя, субстанция и есенция. Тия три думи, като понятия, се различават коренно.
В моя ум понятието “материя” подразбира състояние на смърт и на живот; това понятие означава мястото, дето стават постоянните промени.
Материята е свързана с формите на тялото и предметите. За да се прояви материята, трябва да има форми. Когато някой каже думата “субстанция”, подразбирам размножаване. Това може да не е съгласно с мнението на учените хора, но, според мене, аз съм на правата страна. Ако вляза в една аудитория, аз ще докажа на учените хора моето разбиране по тези въпроси, стига те да ме питат, какво нещо е материя, какво - субстанция, и какво - есенция.
към беседата >>
Нека той пише хвалебни стихове за чешмите, които текат!
Благородно е всяка мисъл да дава път на Божественото! Благородно е всяка чешма да е отпушена и да тече! Водата на всяка чешма трябва да изтича навън. Радост е за чешмата, когато тече. Нека поетът възпява всяка такава чешма.
Нека той пише хвалебни стихове за чешмите, които текат!
Нека той възпява красивите моми и момци, които среща на пътя си! Какво представлява хубавата, красивата мома? Какво представлява хубавият, красивият момък? - Красивата мома е подобна на чешма, от която тече чиста, кристална вода, а красивият момък е подобен на чист планински извор. И кой как мине покрай тази хубава чешма и покрай този чист извор нека пие.
към беседата >>
Материята е свързана с формите на тялото и предметите.
Реалните неща в света не могат да са, или да не са. Такава философия не съществува. Вземете, например, думите, с които си служи съвременната наука: материя, субстанция и есенция. Тия три думи, като понятия, се различават коренно. В моя ум понятието “материя” подразбира състояние на смърт и на живот; това понятие означава мястото, дето стават постоянните промени.
Материята е свързана с формите на тялото и предметите.
За да се прояви материята, трябва да има форми. Когато някой каже думата “субстанция”, подразбирам размножаване. Това може да не е съгласно с мнението на учените хора, но, според мене, аз съм на правата страна. Ако вляза в една аудитория, аз ще докажа на учените хора моето разбиране по тези въпроси, стига те да ме питат, какво нещо е материя, какво - субстанция, и какво - есенция. С тези три състояния ние живеем.
към беседата >>
Нека той възпява красивите моми и момци, които среща на пътя си!
Благородно е всяка чешма да е отпушена и да тече! Водата на всяка чешма трябва да изтича навън. Радост е за чешмата, когато тече. Нека поетът възпява всяка такава чешма. Нека той пише хвалебни стихове за чешмите, които текат!
Нека той възпява красивите моми и момци, които среща на пътя си!
Какво представлява хубавата, красивата мома? Какво представлява хубавият, красивият момък? - Красивата мома е подобна на чешма, от която тече чиста, кристална вода, а красивият момък е подобен на чист планински извор. И кой как мине покрай тази хубава чешма и покрай този чист извор нека пие. Много хора - англичани, французи, германци, българи и ред други народности - са правили пред мене изповед, как им е подействала водата от тази чешма.
към беседата >>
За да се прояви материята, трябва да има форми.
Такава философия не съществува. Вземете, например, думите, с които си служи съвременната наука: материя, субстанция и есенция. Тия три думи, като понятия, се различават коренно. В моя ум понятието “материя” подразбира състояние на смърт и на живот; това понятие означава мястото, дето стават постоянните промени. Материята е свързана с формите на тялото и предметите.
За да се прояви материята, трябва да има форми.
Когато някой каже думата “субстанция”, подразбирам размножаване. Това може да не е съгласно с мнението на учените хора, но, според мене, аз съм на правата страна. Ако вляза в една аудитория, аз ще докажа на учените хора моето разбиране по тези въпроси, стига те да ме питат, какво нещо е материя, какво - субстанция, и какво - есенция. С тези три състояния ние живеем. Щом се променяш много, ще кажеш: “В материята съм.
към беседата >>
Какво представлява хубавата, красивата мома?
Водата на всяка чешма трябва да изтича навън. Радост е за чешмата, когато тече. Нека поетът възпява всяка такава чешма. Нека той пише хвалебни стихове за чешмите, които текат! Нека той възпява красивите моми и момци, които среща на пътя си!
Какво представлява хубавата, красивата мома?
Какво представлява хубавият, красивият момък? - Красивата мома е подобна на чешма, от която тече чиста, кристална вода, а красивият момък е подобен на чист планински извор. И кой как мине покрай тази хубава чешма и покрай този чист извор нека пие. Много хора - англичани, французи, германци, българи и ред други народности - са правили пред мене изповед, как им е подействала водата от тази чешма. Водата от тази чешма действа върху жадния пътник така, както чистият поглед на красивата мома действа върху отчаяния човек.
към беседата >>
Когато някой каже думата “субстанция”, подразбирам размножаване.
Вземете, например, думите, с които си служи съвременната наука: материя, субстанция и есенция. Тия три думи, като понятия, се различават коренно. В моя ум понятието “материя” подразбира състояние на смърт и на живот; това понятие означава мястото, дето стават постоянните промени. Материята е свързана с формите на тялото и предметите. За да се прояви материята, трябва да има форми.
Когато някой каже думата “субстанция”, подразбирам размножаване.
Това може да не е съгласно с мнението на учените хора, но, според мене, аз съм на правата страна. Ако вляза в една аудитория, аз ще докажа на учените хора моето разбиране по тези въпроси, стига те да ме питат, какво нещо е материя, какво - субстанция, и какво - есенция. С тези три състояния ние живеем. Щом се променяш много, ще кажеш: “В материята съм. Щом се движиш много, щом скачаш много, ще кажеш: “Субстанциален съм.” Щом се размножаваш много, ще кажеш: “Есенциален съм.” Ако си поставен в материята, ще знаеш, доколко можеш да се променяш.
към беседата >>
Какво представлява хубавият, красивият момък?
Радост е за чешмата, когато тече. Нека поетът възпява всяка такава чешма. Нека той пише хвалебни стихове за чешмите, които текат! Нека той възпява красивите моми и момци, които среща на пътя си! Какво представлява хубавата, красивата мома?
Какво представлява хубавият, красивият момък?
- Красивата мома е подобна на чешма, от която тече чиста, кристална вода, а красивият момък е подобен на чист планински извор. И кой как мине покрай тази хубава чешма и покрай този чист извор нека пие. Много хора - англичани, французи, германци, българи и ред други народности - са правили пред мене изповед, как им е подействала водата от тази чешма. Водата от тази чешма действа върху жадния пътник така, както чистият поглед на красивата мома действа върху отчаяния човек. Един от тия хора ми разправяше веднъж следното: “Аз бях отчаян човек, изгубил смисъла на живота; един ден отивах в гората да се смоубия, но по пътя ме срещна една красива, хубава мома, която ме погледна само, без да ми каже нещо.
към беседата >>
Това може да не е съгласно с мнението на учените хора, но, според мене, аз съм на правата страна.
Тия три думи, като понятия, се различават коренно. В моя ум понятието “материя” подразбира състояние на смърт и на живот; това понятие означава мястото, дето стават постоянните промени. Материята е свързана с формите на тялото и предметите. За да се прояви материята, трябва да има форми. Когато някой каже думата “субстанция”, подразбирам размножаване.
Това може да не е съгласно с мнението на учените хора, но, според мене, аз съм на правата страна.
Ако вляза в една аудитория, аз ще докажа на учените хора моето разбиране по тези въпроси, стига те да ме питат, какво нещо е материя, какво - субстанция, и какво - есенция. С тези три състояния ние живеем. Щом се променяш много, ще кажеш: “В материята съм. Щом се движиш много, щом скачаш много, ще кажеш: “Субстанциален съм.” Щом се размножаваш много, ще кажеш: “Есенциален съм.” Ако си поставен в материята, ще знаеш, доколко можеш да се променяш. Ако си в субстанцията, ще знаеш, доколко можеш да се движиш.
към беседата >>
- Красивата мома е подобна на чешма, от която тече чиста, кристална вода, а красивият момък е подобен на чист планински извор.
Нека поетът възпява всяка такава чешма. Нека той пише хвалебни стихове за чешмите, които текат! Нека той възпява красивите моми и момци, които среща на пътя си! Какво представлява хубавата, красивата мома? Какво представлява хубавият, красивият момък?
- Красивата мома е подобна на чешма, от която тече чиста, кристална вода, а красивият момък е подобен на чист планински извор.
И кой как мине покрай тази хубава чешма и покрай този чист извор нека пие. Много хора - англичани, французи, германци, българи и ред други народности - са правили пред мене изповед, как им е подействала водата от тази чешма. Водата от тази чешма действа върху жадния пътник така, както чистият поглед на красивата мома действа върху отчаяния човек. Един от тия хора ми разправяше веднъж следното: “Аз бях отчаян човек, изгубил смисъла на живота; един ден отивах в гората да се смоубия, но по пътя ме срещна една красива, хубава мома, която ме погледна само, без да ми каже нещо. От този момент в мене настана цял преврат.
към беседата >>
Ако вляза в една аудитория, аз ще докажа на учените хора моето разбиране по тези въпроси, стига те да ме питат, какво нещо е материя, какво - субстанция, и какво - есенция.
В моя ум понятието “материя” подразбира състояние на смърт и на живот; това понятие означава мястото, дето стават постоянните промени. Материята е свързана с формите на тялото и предметите. За да се прояви материята, трябва да има форми. Когато някой каже думата “субстанция”, подразбирам размножаване. Това може да не е съгласно с мнението на учените хора, но, според мене, аз съм на правата страна.
Ако вляза в една аудитория, аз ще докажа на учените хора моето разбиране по тези въпроси, стига те да ме питат, какво нещо е материя, какво - субстанция, и какво - есенция.
С тези три състояния ние живеем. Щом се променяш много, ще кажеш: “В материята съм. Щом се движиш много, щом скачаш много, ще кажеш: “Субстанциален съм.” Щом се размножаваш много, ще кажеш: “Есенциален съм.” Ако си поставен в материята, ще знаеш, доколко можеш да се променяш. Ако си в субстанцията, ще знаеш, доколко можеш да се движиш. Например, в даден момент мисълта на някой човек може да се движи с бързина 100 или 200 километра в минута, но тя може да се движи и с бързина сто милиона километри в минута.
към беседата >>
И кой как мине покрай тази хубава чешма и покрай този чист извор нека пие.
Нека той пише хвалебни стихове за чешмите, които текат! Нека той възпява красивите моми и момци, които среща на пътя си! Какво представлява хубавата, красивата мома? Какво представлява хубавият, красивият момък? - Красивата мома е подобна на чешма, от която тече чиста, кристална вода, а красивият момък е подобен на чист планински извор.
И кой как мине покрай тази хубава чешма и покрай този чист извор нека пие.
Много хора - англичани, французи, германци, българи и ред други народности - са правили пред мене изповед, как им е подействала водата от тази чешма. Водата от тази чешма действа върху жадния пътник така, както чистият поглед на красивата мома действа върху отчаяния човек. Един от тия хора ми разправяше веднъж следното: “Аз бях отчаян човек, изгубил смисъла на живота; един ден отивах в гората да се смоубия, но по пътя ме срещна една красива, хубава мома, която ме погледна само, без да ми каже нещо. От този момент в мене настана цял преврат. Аз хвърлих револвера, отказах се от мисълта за самоубийство и си казах: “Има за какво да се живее в света!
към беседата >>
С тези три състояния ние живеем.
Материята е свързана с формите на тялото и предметите. За да се прояви материята, трябва да има форми. Когато някой каже думата “субстанция”, подразбирам размножаване. Това може да не е съгласно с мнението на учените хора, но, според мене, аз съм на правата страна. Ако вляза в една аудитория, аз ще докажа на учените хора моето разбиране по тези въпроси, стига те да ме питат, какво нещо е материя, какво - субстанция, и какво - есенция.
С тези три състояния ние живеем.
Щом се променяш много, ще кажеш: “В материята съм. Щом се движиш много, щом скачаш много, ще кажеш: “Субстанциален съм.” Щом се размножаваш много, ще кажеш: “Есенциален съм.” Ако си поставен в материята, ще знаеш, доколко можеш да се променяш. Ако си в субстанцията, ще знаеш, доколко можеш да се движиш. Например, в даден момент мисълта на някой човек може да се движи с бързина 100 или 200 километра в минута, но тя може да се движи и с бързина сто милиона километри в минута. Науката доказала ли е това?
към беседата >>
Много хора - англичани, французи, германци, българи и ред други народности - са правили пред мене изповед, как им е подействала водата от тази чешма.
Нека той възпява красивите моми и момци, които среща на пътя си! Какво представлява хубавата, красивата мома? Какво представлява хубавият, красивият момък? - Красивата мома е подобна на чешма, от която тече чиста, кристална вода, а красивият момък е подобен на чист планински извор. И кой как мине покрай тази хубава чешма и покрай този чист извор нека пие.
Много хора - англичани, французи, германци, българи и ред други народности - са правили пред мене изповед, как им е подействала водата от тази чешма.
Водата от тази чешма действа върху жадния пътник така, както чистият поглед на красивата мома действа върху отчаяния човек. Един от тия хора ми разправяше веднъж следното: “Аз бях отчаян човек, изгубил смисъла на живота; един ден отивах в гората да се смоубия, но по пътя ме срещна една красива, хубава мома, която ме погледна само, без да ми каже нещо. От този момент в мене настана цял преврат. Аз хвърлих револвера, отказах се от мисълта за самоубийство и си казах: “Има за какво да се живее в света! ” Втори път, обаче, не срещнах тази красива мома в живота си.” Действително от очите на красивата мома излезе нещо, което преобрази живота на този човек.
към беседата >>
Щом се променяш много, ще кажеш: “В материята съм.
За да се прояви материята, трябва да има форми. Когато някой каже думата “субстанция”, подразбирам размножаване. Това може да не е съгласно с мнението на учените хора, но, според мене, аз съм на правата страна. Ако вляза в една аудитория, аз ще докажа на учените хора моето разбиране по тези въпроси, стига те да ме питат, какво нещо е материя, какво - субстанция, и какво - есенция. С тези три състояния ние живеем.
Щом се променяш много, ще кажеш: “В материята съм.
Щом се движиш много, щом скачаш много, ще кажеш: “Субстанциален съм.” Щом се размножаваш много, ще кажеш: “Есенциален съм.” Ако си поставен в материята, ще знаеш, доколко можеш да се променяш. Ако си в субстанцията, ще знаеш, доколко можеш да се движиш. Например, в даден момент мисълта на някой човек може да се движи с бързина 100 или 200 километра в минута, но тя може да се движи и с бързина сто милиона километри в минута. Науката доказала ли е това? Ще каже някой, че човешката мисъл може да се движи с такава бързина.
към беседата >>
Водата от тази чешма действа върху жадния пътник така, както чистият поглед на красивата мома действа върху отчаяния човек.
Какво представлява хубавата, красивата мома? Какво представлява хубавият, красивият момък? - Красивата мома е подобна на чешма, от която тече чиста, кристална вода, а красивият момък е подобен на чист планински извор. И кой как мине покрай тази хубава чешма и покрай този чист извор нека пие. Много хора - англичани, французи, германци, българи и ред други народности - са правили пред мене изповед, как им е подействала водата от тази чешма.
Водата от тази чешма действа върху жадния пътник така, както чистият поглед на красивата мома действа върху отчаяния човек.
Един от тия хора ми разправяше веднъж следното: “Аз бях отчаян човек, изгубил смисъла на живота; един ден отивах в гората да се смоубия, но по пътя ме срещна една красива, хубава мома, която ме погледна само, без да ми каже нещо. От този момент в мене настана цял преврат. Аз хвърлих револвера, отказах се от мисълта за самоубийство и си казах: “Има за какво да се живее в света! ” Втори път, обаче, не срещнах тази красива мома в живота си.” Действително от очите на красивата мома излезе нещо, което преобрази живота на този човек. Тя беше живата вода - водата на вечния живот!
към беседата >>
Щом се движиш много, щом скачаш много, ще кажеш: “Субстанциален съм.” Щом се размножаваш много, ще кажеш: “Есенциален съм.” Ако си поставен в материята, ще знаеш, доколко можеш да се променяш.
Когато някой каже думата “субстанция”, подразбирам размножаване. Това може да не е съгласно с мнението на учените хора, но, според мене, аз съм на правата страна. Ако вляза в една аудитория, аз ще докажа на учените хора моето разбиране по тези въпроси, стига те да ме питат, какво нещо е материя, какво - субстанция, и какво - есенция. С тези три състояния ние живеем. Щом се променяш много, ще кажеш: “В материята съм.
Щом се движиш много, щом скачаш много, ще кажеш: “Субстанциален съм.” Щом се размножаваш много, ще кажеш: “Есенциален съм.” Ако си поставен в материята, ще знаеш, доколко можеш да се променяш.
Ако си в субстанцията, ще знаеш, доколко можеш да се движиш. Например, в даден момент мисълта на някой човек може да се движи с бързина 100 или 200 километра в минута, но тя може да се движи и с бързина сто милиона километри в минута. Науката доказала ли е това? Ще каже някой, че човешката мисъл може да се движи с такава бързина. Изчислено ли е точно, с колко милиона километри може да се движи човешката мисъл в минута?
към беседата >>
Един от тия хора ми разправяше веднъж следното: “Аз бях отчаян човек, изгубил смисъла на живота; един ден отивах в гората да се смоубия, но по пътя ме срещна една красива, хубава мома, която ме погледна само, без да ми каже нещо.
Какво представлява хубавият, красивият момък? - Красивата мома е подобна на чешма, от която тече чиста, кристална вода, а красивият момък е подобен на чист планински извор. И кой как мине покрай тази хубава чешма и покрай този чист извор нека пие. Много хора - англичани, французи, германци, българи и ред други народности - са правили пред мене изповед, как им е подействала водата от тази чешма. Водата от тази чешма действа върху жадния пътник така, както чистият поглед на красивата мома действа върху отчаяния човек.
Един от тия хора ми разправяше веднъж следното: “Аз бях отчаян човек, изгубил смисъла на живота; един ден отивах в гората да се смоубия, но по пътя ме срещна една красива, хубава мома, която ме погледна само, без да ми каже нещо.
От този момент в мене настана цял преврат. Аз хвърлих револвера, отказах се от мисълта за самоубийство и си казах: “Има за какво да се живее в света! ” Втори път, обаче, не срещнах тази красива мома в живота си.” Действително от очите на красивата мома излезе нещо, което преобрази живота на този човек. Тя беше живата вода - водата на вечния живот!
към беседата >>
Ако си в субстанцията, ще знаеш, доколко можеш да се движиш.
Това може да не е съгласно с мнението на учените хора, но, според мене, аз съм на правата страна. Ако вляза в една аудитория, аз ще докажа на учените хора моето разбиране по тези въпроси, стига те да ме питат, какво нещо е материя, какво - субстанция, и какво - есенция. С тези три състояния ние живеем. Щом се променяш много, ще кажеш: “В материята съм. Щом се движиш много, щом скачаш много, ще кажеш: “Субстанциален съм.” Щом се размножаваш много, ще кажеш: “Есенциален съм.” Ако си поставен в материята, ще знаеш, доколко можеш да се променяш.
Ако си в субстанцията, ще знаеш, доколко можеш да се движиш.
Например, в даден момент мисълта на някой човек може да се движи с бързина 100 или 200 километра в минута, но тя може да се движи и с бързина сто милиона километри в минута. Науката доказала ли е това? Ще каже някой, че човешката мисъл може да се движи с такава бързина. Изчислено ли е точно, с колко милиона километри може да се движи човешката мисъл в минута?
към беседата >>
От този момент в мене настана цял преврат.
- Красивата мома е подобна на чешма, от която тече чиста, кристална вода, а красивият момък е подобен на чист планински извор. И кой как мине покрай тази хубава чешма и покрай този чист извор нека пие. Много хора - англичани, французи, германци, българи и ред други народности - са правили пред мене изповед, как им е подействала водата от тази чешма. Водата от тази чешма действа върху жадния пътник така, както чистият поглед на красивата мома действа върху отчаяния човек. Един от тия хора ми разправяше веднъж следното: “Аз бях отчаян човек, изгубил смисъла на живота; един ден отивах в гората да се смоубия, но по пътя ме срещна една красива, хубава мома, която ме погледна само, без да ми каже нещо.
От този момент в мене настана цял преврат.
Аз хвърлих револвера, отказах се от мисълта за самоубийство и си казах: “Има за какво да се живее в света! ” Втори път, обаче, не срещнах тази красива мома в живота си.” Действително от очите на красивата мома излезе нещо, което преобрази живота на този човек. Тя беше живата вода - водата на вечния живот!
към беседата >>
Например, в даден момент мисълта на някой човек може да се движи с бързина 100 или 200 километра в минута, но тя може да се движи и с бързина сто милиона километри в минута.
Ако вляза в една аудитория, аз ще докажа на учените хора моето разбиране по тези въпроси, стига те да ме питат, какво нещо е материя, какво - субстанция, и какво - есенция. С тези три състояния ние живеем. Щом се променяш много, ще кажеш: “В материята съм. Щом се движиш много, щом скачаш много, ще кажеш: “Субстанциален съм.” Щом се размножаваш много, ще кажеш: “Есенциален съм.” Ако си поставен в материята, ще знаеш, доколко можеш да се променяш. Ако си в субстанцията, ще знаеш, доколко можеш да се движиш.
Например, в даден момент мисълта на някой човек може да се движи с бързина 100 или 200 километра в минута, но тя може да се движи и с бързина сто милиона километри в минута.
Науката доказала ли е това? Ще каже някой, че човешката мисъл може да се движи с такава бързина. Изчислено ли е точно, с колко милиона километри може да се движи човешката мисъл в минута?
към беседата >>
Аз хвърлих револвера, отказах се от мисълта за самоубийство и си казах: “Има за какво да се живее в света!
И кой как мине покрай тази хубава чешма и покрай този чист извор нека пие. Много хора - англичани, французи, германци, българи и ред други народности - са правили пред мене изповед, как им е подействала водата от тази чешма. Водата от тази чешма действа върху жадния пътник така, както чистият поглед на красивата мома действа върху отчаяния човек. Един от тия хора ми разправяше веднъж следното: “Аз бях отчаян човек, изгубил смисъла на живота; един ден отивах в гората да се смоубия, но по пътя ме срещна една красива, хубава мома, която ме погледна само, без да ми каже нещо. От този момент в мене настана цял преврат.
Аз хвърлих револвера, отказах се от мисълта за самоубийство и си казах: “Има за какво да се живее в света!
” Втори път, обаче, не срещнах тази красива мома в живота си.” Действително от очите на красивата мома излезе нещо, което преобрази живота на този човек. Тя беше живата вода - водата на вечния живот!
към беседата >>
Науката доказала ли е това?
С тези три състояния ние живеем. Щом се променяш много, ще кажеш: “В материята съм. Щом се движиш много, щом скачаш много, ще кажеш: “Субстанциален съм.” Щом се размножаваш много, ще кажеш: “Есенциален съм.” Ако си поставен в материята, ще знаеш, доколко можеш да се променяш. Ако си в субстанцията, ще знаеш, доколко можеш да се движиш. Например, в даден момент мисълта на някой човек може да се движи с бързина 100 или 200 километра в минута, но тя може да се движи и с бързина сто милиона километри в минута.
Науката доказала ли е това?
Ще каже някой, че човешката мисъл може да се движи с такава бързина. Изчислено ли е точно, с колко милиона километри може да се движи човешката мисъл в минута?
към беседата >>
” Втори път, обаче, не срещнах тази красива мома в живота си.” Действително от очите на красивата мома излезе нещо, което преобрази живота на този човек.
Много хора - англичани, французи, германци, българи и ред други народности - са правили пред мене изповед, как им е подействала водата от тази чешма. Водата от тази чешма действа върху жадния пътник така, както чистият поглед на красивата мома действа върху отчаяния човек. Един от тия хора ми разправяше веднъж следното: “Аз бях отчаян човек, изгубил смисъла на живота; един ден отивах в гората да се смоубия, но по пътя ме срещна една красива, хубава мома, която ме погледна само, без да ми каже нещо. От този момент в мене настана цял преврат. Аз хвърлих револвера, отказах се от мисълта за самоубийство и си казах: “Има за какво да се живее в света!
” Втори път, обаче, не срещнах тази красива мома в живота си.” Действително от очите на красивата мома излезе нещо, което преобрази живота на този човек.
Тя беше живата вода - водата на вечния живот!
към беседата >>
Ще каже някой, че човешката мисъл може да се движи с такава бързина.
Щом се променяш много, ще кажеш: “В материята съм. Щом се движиш много, щом скачаш много, ще кажеш: “Субстанциален съм.” Щом се размножаваш много, ще кажеш: “Есенциален съм.” Ако си поставен в материята, ще знаеш, доколко можеш да се променяш. Ако си в субстанцията, ще знаеш, доколко можеш да се движиш. Например, в даден момент мисълта на някой човек може да се движи с бързина 100 или 200 километра в минута, но тя може да се движи и с бързина сто милиона километри в минута. Науката доказала ли е това?
Ще каже някой, че човешката мисъл може да се движи с такава бързина.
Изчислено ли е точно, с колко милиона километри може да се движи човешката мисъл в минута?
към беседата >>
Тя беше живата вода - водата на вечния живот!
Водата от тази чешма действа върху жадния пътник така, както чистият поглед на красивата мома действа върху отчаяния човек. Един от тия хора ми разправяше веднъж следното: “Аз бях отчаян човек, изгубил смисъла на живота; един ден отивах в гората да се смоубия, но по пътя ме срещна една красива, хубава мома, която ме погледна само, без да ми каже нещо. От този момент в мене настана цял преврат. Аз хвърлих револвера, отказах се от мисълта за самоубийство и си казах: “Има за какво да се живее в света! ” Втори път, обаче, не срещнах тази красива мома в живота си.” Действително от очите на красивата мома излезе нещо, което преобрази живота на този човек.
Тя беше живата вода - водата на вечния живот!
към беседата >>
Изчислено ли е точно, с колко милиона километри може да се движи човешката мисъл в минута?
Щом се движиш много, щом скачаш много, ще кажеш: “Субстанциален съм.” Щом се размножаваш много, ще кажеш: “Есенциален съм.” Ако си поставен в материята, ще знаеш, доколко можеш да се променяш. Ако си в субстанцията, ще знаеш, доколко можеш да се движиш. Например, в даден момент мисълта на някой човек може да се движи с бързина 100 или 200 километра в минута, но тя може да се движи и с бързина сто милиона километри в минута. Науката доказала ли е това? Ще каже някой, че човешката мисъл може да се движи с такава бързина.
Изчислено ли е точно, с колко милиона километри може да се движи човешката мисъл в минута?
към беседата >>
Казвам: Животът на всички духовни хора трябва да бъде като този на тия млади, красиви моми и момци, които могат да обръщат хората към Бога.
Казвам: Животът на всички духовни хора трябва да бъде като този на тия млади, красиви моми и момци, които могат да обръщат хората към Бога.
Казвате: “Човек има слабости, наследствени и придобити, с които трябва да се бори.” - Да оставим настрана тия неща! Едно е важно сега: всички трябва да придобият новата наука, новата философия, новата религия, които тепърва идат в света, тепърва си пробиват път в умовете и сърцата на хората. Те съществуват на земята, съществуват и в невидимия свят, съществуват и в Божествения свят. Благодарение на тях се крепи животът. Сега са най-благоприятните условия за човечеството да възприеме новата наука и религия.
към беседата >>
Сега ще направя една аналогия между човешката мисъл и яйцето.
Сега ще направя една аналогия между човешката мисъл и яйцето.
Човешките мисли са тъй изкусно създадени, че както не може да се намери връзката между мисълта и мозъка, така не може да се намери никаква връзка между пилето и черупката на яйцето. Казвам: “Едно време, когато пилето не беше излюпено, между яйцето и него имаше някаква връзка, но сега, когато пилето е излюпено, между него и яйцето вече няма нищо общо. Като броите числата от 1 до 10, ще се запитате, как е произлязла тройката, четворката, петорката и т.н. Има математици, които доказват, как единицата е станала двойка, после тройка, след това четворка, петорка, шесторка, седморка и т.н. Да направим следните разсъждения.
към беседата >>
Казвате: “Човек има слабости, наследствени и придобити, с които трябва да се бори.” - Да оставим настрана тия неща!
Казвам: Животът на всички духовни хора трябва да бъде като този на тия млади, красиви моми и момци, които могат да обръщат хората към Бога.
Казвате: “Човек има слабости, наследствени и придобити, с които трябва да се бори.” - Да оставим настрана тия неща!
Едно е важно сега: всички трябва да придобият новата наука, новата философия, новата религия, които тепърва идат в света, тепърва си пробиват път в умовете и сърцата на хората. Те съществуват на земята, съществуват и в невидимия свят, съществуват и в Божествения свят. Благодарение на тях се крепи животът. Сега са най-благоприятните условия за човечеството да възприеме новата наука и религия. Виждате ли огнярите отгоре, които всеки ден ни изпращат светлина и топлина?
към беседата >>
Човешките мисли са тъй изкусно създадени, че както не може да се намери връзката между мисълта и мозъка, така не може да се намери никаква връзка между пилето и черупката на яйцето.
Сега ще направя една аналогия между човешката мисъл и яйцето.
Човешките мисли са тъй изкусно създадени, че както не може да се намери връзката между мисълта и мозъка, така не може да се намери никаква връзка между пилето и черупката на яйцето.
Казвам: “Едно време, когато пилето не беше излюпено, между яйцето и него имаше някаква връзка, но сега, когато пилето е излюпено, между него и яйцето вече няма нищо общо. Като броите числата от 1 до 10, ще се запитате, как е произлязла тройката, четворката, петорката и т.н. Има математици, които доказват, как единицата е станала двойка, после тройка, след това четворка, петорка, шесторка, седморка и т.н. Да направим следните разсъждения. Някому се ражда дете, на име Светослав.
към беседата >>
Едно е важно сега: всички трябва да придобият новата наука, новата философия, новата религия, които тепърва идат в света, тепърва си пробиват път в умовете и сърцата на хората.
Казвам: Животът на всички духовни хора трябва да бъде като този на тия млади, красиви моми и момци, които могат да обръщат хората към Бога. Казвате: “Човек има слабости, наследствени и придобити, с които трябва да се бори.” - Да оставим настрана тия неща!
Едно е важно сега: всички трябва да придобият новата наука, новата философия, новата религия, които тепърва идат в света, тепърва си пробиват път в умовете и сърцата на хората.
Те съществуват на земята, съществуват и в невидимия свят, съществуват и в Божествения свят. Благодарение на тях се крепи животът. Сега са най-благоприятните условия за човечеството да възприеме новата наука и религия. Виждате ли огнярите отгоре, които всеки ден ни изпращат светлина и топлина? Те вършат това благодарение на тази нова наука, на тази нова религия.
към беседата >>
Казвам: “Едно време, когато пилето не беше излюпено, между яйцето и него имаше някаква връзка, но сега, когато пилето е излюпено, между него и яйцето вече няма нищо общо.
Сега ще направя една аналогия между човешката мисъл и яйцето. Човешките мисли са тъй изкусно създадени, че както не може да се намери връзката между мисълта и мозъка, така не може да се намери никаква връзка между пилето и черупката на яйцето.
Казвам: “Едно време, когато пилето не беше излюпено, между яйцето и него имаше някаква връзка, но сега, когато пилето е излюпено, между него и яйцето вече няма нищо общо.
Като броите числата от 1 до 10, ще се запитате, как е произлязла тройката, четворката, петорката и т.н. Има математици, които доказват, как единицата е станала двойка, после тройка, след това четворка, петорка, шесторка, седморка и т.н. Да направим следните разсъждения. Някому се ражда дете, на име Светослав. Като стане на една година, бащата казва: “Детето ми е на една година.” Наред с името му, написват със светли букви “единица”.
към беседата >>
Те съществуват на земята, съществуват и в невидимия свят, съществуват и в Божествения свят.
Казвам: Животът на всички духовни хора трябва да бъде като този на тия млади, красиви моми и момци, които могат да обръщат хората към Бога. Казвате: “Човек има слабости, наследствени и придобити, с които трябва да се бори.” - Да оставим настрана тия неща! Едно е важно сега: всички трябва да придобият новата наука, новата философия, новата религия, които тепърва идат в света, тепърва си пробиват път в умовете и сърцата на хората.
Те съществуват на земята, съществуват и в невидимия свят, съществуват и в Божествения свят.
Благодарение на тях се крепи животът. Сега са най-благоприятните условия за човечеството да възприеме новата наука и религия. Виждате ли огнярите отгоре, които всеки ден ни изпращат светлина и топлина? Те вършат това благодарение на тази нова наука, на тази нова религия.
към беседата >>
Като броите числата от 1 до 10, ще се запитате, как е произлязла тройката, четворката, петорката и т.н.
Сега ще направя една аналогия между човешката мисъл и яйцето. Човешките мисли са тъй изкусно създадени, че както не може да се намери връзката между мисълта и мозъка, така не може да се намери никаква връзка между пилето и черупката на яйцето. Казвам: “Едно време, когато пилето не беше излюпено, между яйцето и него имаше някаква връзка, но сега, когато пилето е излюпено, между него и яйцето вече няма нищо общо.
Като броите числата от 1 до 10, ще се запитате, как е произлязла тройката, четворката, петорката и т.н.
Има математици, които доказват, как единицата е станала двойка, после тройка, след това четворка, петорка, шесторка, седморка и т.н. Да направим следните разсъждения. Някому се ражда дете, на име Светослав. Като стане на една година, бащата казва: “Детето ми е на една година.” Наред с името му, написват със светли букви “единица”. На втората година написват: “Наш Светослав е на две години.” На третата година написват: “Наш Светослав е на три години.” Най-после дохожда десетата година и родителите написват: “Наш Светослав е на десет години.” Какво означават числата от 1 до 10?
към беседата >>
Благодарение на тях се крепи животът.
Казвам: Животът на всички духовни хора трябва да бъде като този на тия млади, красиви моми и момци, които могат да обръщат хората към Бога. Казвате: “Човек има слабости, наследствени и придобити, с които трябва да се бори.” - Да оставим настрана тия неща! Едно е важно сега: всички трябва да придобият новата наука, новата философия, новата религия, които тепърва идат в света, тепърва си пробиват път в умовете и сърцата на хората. Те съществуват на земята, съществуват и в невидимия свят, съществуват и в Божествения свят.
Благодарение на тях се крепи животът.
Сега са най-благоприятните условия за човечеството да възприеме новата наука и религия. Виждате ли огнярите отгоре, които всеки ден ни изпращат светлина и топлина? Те вършат това благодарение на тази нова наука, на тази нова религия.
към беседата >>
Има математици, които доказват, как единицата е станала двойка, после тройка, след това четворка, петорка, шесторка, седморка и т.н.
Сега ще направя една аналогия между човешката мисъл и яйцето. Човешките мисли са тъй изкусно създадени, че както не може да се намери връзката между мисълта и мозъка, така не може да се намери никаква връзка между пилето и черупката на яйцето. Казвам: “Едно време, когато пилето не беше излюпено, между яйцето и него имаше някаква връзка, но сега, когато пилето е излюпено, между него и яйцето вече няма нищо общо. Като броите числата от 1 до 10, ще се запитате, как е произлязла тройката, четворката, петорката и т.н.
Има математици, които доказват, как единицата е станала двойка, после тройка, след това четворка, петорка, шесторка, седморка и т.н.
Да направим следните разсъждения. Някому се ражда дете, на име Светослав. Като стане на една година, бащата казва: “Детето ми е на една година.” Наред с името му, написват със светли букви “единица”. На втората година написват: “Наш Светослав е на две години.” На третата година написват: “Наш Светослав е на три години.” Най-после дохожда десетата година и родителите написват: “Наш Светослав е на десет години.” Какво означават числата от 1 до 10?
към беседата >>
Сега са най-благоприятните условия за човечеството да възприеме новата наука и религия.
Казвам: Животът на всички духовни хора трябва да бъде като този на тия млади, красиви моми и момци, които могат да обръщат хората към Бога. Казвате: “Човек има слабости, наследствени и придобити, с които трябва да се бори.” - Да оставим настрана тия неща! Едно е важно сега: всички трябва да придобият новата наука, новата философия, новата религия, които тепърва идат в света, тепърва си пробиват път в умовете и сърцата на хората. Те съществуват на земята, съществуват и в невидимия свят, съществуват и в Божествения свят. Благодарение на тях се крепи животът.
Сега са най-благоприятните условия за човечеството да възприеме новата наука и религия.
Виждате ли огнярите отгоре, които всеки ден ни изпращат светлина и топлина? Те вършат това благодарение на тази нова наука, на тази нова религия.
към беседата >>
Да направим следните разсъждения.
Сега ще направя една аналогия между човешката мисъл и яйцето. Човешките мисли са тъй изкусно създадени, че както не може да се намери връзката между мисълта и мозъка, така не може да се намери никаква връзка между пилето и черупката на яйцето. Казвам: “Едно време, когато пилето не беше излюпено, между яйцето и него имаше някаква връзка, но сега, когато пилето е излюпено, между него и яйцето вече няма нищо общо. Като броите числата от 1 до 10, ще се запитате, как е произлязла тройката, четворката, петорката и т.н. Има математици, които доказват, как единицата е станала двойка, после тройка, след това четворка, петорка, шесторка, седморка и т.н.
Да направим следните разсъждения.
Някому се ражда дете, на име Светослав. Като стане на една година, бащата казва: “Детето ми е на една година.” Наред с името му, написват със светли букви “единица”. На втората година написват: “Наш Светослав е на две години.” На третата година написват: “Наш Светослав е на три години.” Най-после дохожда десетата година и родителите написват: “Наш Светослав е на десет години.” Какво означават числата от 1 до 10?
към беседата >>
Виждате ли огнярите отгоре, които всеки ден ни изпращат светлина и топлина?
Казвате: “Човек има слабости, наследствени и придобити, с които трябва да се бори.” - Да оставим настрана тия неща! Едно е важно сега: всички трябва да придобият новата наука, новата философия, новата религия, които тепърва идат в света, тепърва си пробиват път в умовете и сърцата на хората. Те съществуват на земята, съществуват и в невидимия свят, съществуват и в Божествения свят. Благодарение на тях се крепи животът. Сега са най-благоприятните условия за човечеството да възприеме новата наука и религия.
Виждате ли огнярите отгоре, които всеки ден ни изпращат светлина и топлина?
Те вършат това благодарение на тази нова наука, на тази нова религия.
към беседата >>
Някому се ражда дете, на име Светослав.
Човешките мисли са тъй изкусно създадени, че както не може да се намери връзката между мисълта и мозъка, така не може да се намери никаква връзка между пилето и черупката на яйцето. Казвам: “Едно време, когато пилето не беше излюпено, между яйцето и него имаше някаква връзка, но сега, когато пилето е излюпено, между него и яйцето вече няма нищо общо. Като броите числата от 1 до 10, ще се запитате, как е произлязла тройката, четворката, петорката и т.н. Има математици, които доказват, как единицата е станала двойка, после тройка, след това четворка, петорка, шесторка, седморка и т.н. Да направим следните разсъждения.
Някому се ражда дете, на име Светослав.
Като стане на една година, бащата казва: “Детето ми е на една година.” Наред с името му, написват със светли букви “единица”. На втората година написват: “Наш Светослав е на две години.” На третата година написват: “Наш Светослав е на три години.” Най-после дохожда десетата година и родителите написват: “Наш Светослав е на десет години.” Какво означават числата от 1 до 10?
към беседата >>
Те вършат това благодарение на тази нова наука, на тази нова религия.
Едно е важно сега: всички трябва да придобият новата наука, новата философия, новата религия, които тепърва идат в света, тепърва си пробиват път в умовете и сърцата на хората. Те съществуват на земята, съществуват и в невидимия свят, съществуват и в Божествения свят. Благодарение на тях се крепи животът. Сега са най-благоприятните условия за човечеството да възприеме новата наука и религия. Виждате ли огнярите отгоре, които всеки ден ни изпращат светлина и топлина?
Те вършат това благодарение на тази нова наука, на тази нова религия.
към беседата >>
Като стане на една година, бащата казва: “Детето ми е на една година.” Наред с името му, написват със светли букви “единица”.
Казвам: “Едно време, когато пилето не беше излюпено, между яйцето и него имаше някаква връзка, но сега, когато пилето е излюпено, между него и яйцето вече няма нищо общо. Като броите числата от 1 до 10, ще се запитате, как е произлязла тройката, четворката, петорката и т.н. Има математици, които доказват, как единицата е станала двойка, после тройка, след това четворка, петорка, шесторка, седморка и т.н. Да направим следните разсъждения. Някому се ражда дете, на име Светослав.
Като стане на една година, бащата казва: “Детето ми е на една година.” Наред с името му, написват със светли букви “единица”.
На втората година написват: “Наш Светослав е на две години.” На третата година написват: “Наш Светослав е на три години.” Най-после дохожда десетата година и родителите написват: “Наш Светослав е на десет години.” Какво означават числата от 1 до 10?
към беседата >>
Мнозина питат: “Какво нещо е Любовта?
Мнозина питат: “Какво нещо е Любовта?
”- Любовта на земята има две проявления: в сърцата се проявява човешката любов, а в душите Божествената Любов. Когато някой каже, че хората не го обичат, аз казвам, че огънят може да го обича. Кога? - Когато го запали. После? - Като се грижи за него. Ако се грижите за този огън, той ще ви топли; ако не се грижите, няма да ви топли.
към беседата >>
На втората година написват: “Наш Светослав е на две години.” На третата година написват: “Наш Светослав е на три години.” Най-после дохожда десетата година и родителите написват: “Наш Светослав е на десет години.” Какво означават числата от 1 до 10?
Като броите числата от 1 до 10, ще се запитате, как е произлязла тройката, четворката, петорката и т.н. Има математици, които доказват, как единицата е станала двойка, после тройка, след това четворка, петорка, шесторка, седморка и т.н. Да направим следните разсъждения. Някому се ражда дете, на име Светослав. Като стане на една година, бащата казва: “Детето ми е на една година.” Наред с името му, написват със светли букви “единица”.
На втората година написват: “Наш Светослав е на две години.” На третата година написват: “Наш Светослав е на три години.” Най-после дохожда десетата година и родителите написват: “Наш Светослав е на десет години.” Какво означават числата от 1 до 10?
към беседата >>
”- Любовта на земята има две проявления: в сърцата се проявява човешката любов, а в душите Божествената Любов.
Мнозина питат: “Какво нещо е Любовта?
”- Любовта на земята има две проявления: в сърцата се проявява човешката любов, а в душите Божествената Любов.
Когато някой каже, че хората не го обичат, аз казвам, че огънят може да го обича. Кога? - Когато го запали. После? - Като се грижи за него. Ако се грижите за този огън, той ще ви топли; ако не се грижите, няма да ви топли. Това е човешката любов.
към беседата >>
Питам: Първата година произлязла ли е от числото едно?
Питам: Първата година произлязла ли е от числото едно?
Двете години произлезли ли са от числото две? Трите години произлезли ли са от числото три? Четирите години произлезли ли са от числото четири? Петте години произлезли ли са от числото пет? Кабалистите казват, че единицата е създала света.
към беседата >>
Когато някой каже, че хората не го обичат, аз казвам, че огънят може да го обича. Кога?
Мнозина питат: “Какво нещо е Любовта? ”- Любовта на земята има две проявления: в сърцата се проявява човешката любов, а в душите Божествената Любов.
Когато някой каже, че хората не го обичат, аз казвам, че огънят може да го обича. Кога?
- Когато го запали. После? - Като се грижи за него. Ако се грижите за този огън, той ще ви топли; ако не се грижите, няма да ви топли. Това е човешката любов. Божествената Любов мяза на слънцето.
към беседата >>
Двете години произлезли ли са от числото две?
Питам: Първата година произлязла ли е от числото едно?
Двете години произлезли ли са от числото две?
Трите години произлезли ли са от числото три? Четирите години произлезли ли са от числото четири? Петте години произлезли ли са от числото пет? Кабалистите казват, че единицата е създала света. И аз казвам същото.
към беседата >>
- Когато го запали. После?
Мнозина питат: “Какво нещо е Любовта? ”- Любовта на земята има две проявления: в сърцата се проявява човешката любов, а в душите Божествената Любов. Когато някой каже, че хората не го обичат, аз казвам, че огънят може да го обича. Кога?
- Когато го запали. После?
- Като се грижи за него. Ако се грижите за този огън, той ще ви топли; ако не се грижите, няма да ви топли. Това е човешката любов. Божествената Любов мяза на слънцето. Кой пали слънцето?
към беседата >>
Трите години произлезли ли са от числото три?
Питам: Първата година произлязла ли е от числото едно? Двете години произлезли ли са от числото две?
Трите години произлезли ли са от числото три?
Четирите години произлезли ли са от числото четири? Петте години произлезли ли са от числото пет? Кабалистите казват, че единицата е създала света. И аз казвам същото. Но коя единица, именно, е създала света?
към беседата >>
- Като се грижи за него.
Мнозина питат: “Какво нещо е Любовта? ”- Любовта на земята има две проявления: в сърцата се проявява човешката любов, а в душите Божествената Любов. Когато някой каже, че хората не го обичат, аз казвам, че огънят може да го обича. Кога? - Когато го запали. После?
- Като се грижи за него.
Ако се грижите за този огън, той ще ви топли; ако не се грижите, няма да ви топли. Това е човешката любов. Божествената Любов мяза на слънцето. Кой пали слънцето? - Никой.
към беседата >>
Четирите години произлезли ли са от числото четири?
Питам: Първата година произлязла ли е от числото едно? Двете години произлезли ли са от числото две? Трите години произлезли ли са от числото три?
Четирите години произлезли ли са от числото четири?
Петте години произлезли ли са от числото пет? Кабалистите казват, че единицата е създала света. И аз казвам същото. Но коя единица, именно, е създала света? Единицата не може да създаде света.
към беседата >>
Ако се грижите за този огън, той ще ви топли; ако не се грижите, няма да ви топли.
Мнозина питат: “Какво нещо е Любовта? ”- Любовта на земята има две проявления: в сърцата се проявява човешката любов, а в душите Божествената Любов. Когато някой каже, че хората не го обичат, аз казвам, че огънят може да го обича. Кога? - Когато го запали. После? - Като се грижи за него.
Ако се грижите за този огън, той ще ви топли; ако не се грижите, няма да ви топли.
Това е човешката любов. Божествената Любов мяза на слънцето. Кой пали слънцето? - Никой. Палиш го, или не го палиш, то дава свобода, светлина и топлина.
към беседата >>
Петте години произлезли ли са от числото пет?
Питам: Първата година произлязла ли е от числото едно? Двете години произлезли ли са от числото две? Трите години произлезли ли са от числото три? Четирите години произлезли ли са от числото четири?
Петте години произлезли ли са от числото пет?
Кабалистите казват, че единицата е създала света. И аз казвам същото. Но коя единица, именно, е създала света? Единицата не може да създаде света. Че единицата е създала света, това са твърдения, подобни на ония, които дава българинът, като казва за някого, че тънко преде.
към беседата >>
Това е човешката любов.
”- Любовта на земята има две проявления: в сърцата се проявява човешката любов, а в душите Божествената Любов. Когато някой каже, че хората не го обичат, аз казвам, че огънят може да го обича. Кога? - Когато го запали. После? - Като се грижи за него. Ако се грижите за този огън, той ще ви топли; ако не се грижите, няма да ви топли.
Това е човешката любов.
Божествената Любов мяза на слънцето. Кой пали слънцето? - Никой. Палиш го, или не го палиш, то дава свобода, светлина и топлина. Божествената Любов иде независимо от това, дали имаме, или нямаме грехове, дали имаме слабости, или нямаме.
към беседата >>
Кабалистите казват, че единицата е създала света.
Питам: Първата година произлязла ли е от числото едно? Двете години произлезли ли са от числото две? Трите години произлезли ли са от числото три? Четирите години произлезли ли са от числото четири? Петте години произлезли ли са от числото пет?
Кабалистите казват, че единицата е създала света.
И аз казвам същото. Но коя единица, именно, е създала света? Единицата не може да създаде света. Че единицата е създала света, това са твърдения, подобни на ония, които дава българинът, като казва за някого, че тънко преде. Единицата и всички останали числа са символи.
към беседата >>
Божествената Любов мяза на слънцето.
Когато някой каже, че хората не го обичат, аз казвам, че огънят може да го обича. Кога? - Когато го запали. После? - Като се грижи за него. Ако се грижите за този огън, той ще ви топли; ако не се грижите, няма да ви топли. Това е човешката любов.
Божествената Любов мяза на слънцето.
Кой пали слънцето? - Никой. Палиш го, или не го палиш, то дава свобода, светлина и топлина. Божествената Любов иде независимо от това, дали имаме, или нямаме грехове, дали имаме слабости, или нямаме. Като дойде Господ, Той няма да те пита, грешен ли си, какви грехове са направили баща ти и майка ти, но ще те попита: “Твоята торба празна ли е , или не?
към беседата >>
И аз казвам същото.
Двете години произлезли ли са от числото две? Трите години произлезли ли са от числото три? Четирите години произлезли ли са от числото четири? Петте години произлезли ли са от числото пет? Кабалистите казват, че единицата е създала света.
И аз казвам същото.
Но коя единица, именно, е създала света? Единицата не може да създаде света. Че единицата е създала света, това са твърдения, подобни на ония, които дава българинът, като казва за някого, че тънко преде. Единицата и всички останали числа са символи. Като говорим за единицата, ние разбираме, най-разумните същества в света, които са направили първия план, по който светът е бил създаден.
към беседата >>
Кой пали слънцето?
- Когато го запали. После? - Като се грижи за него. Ако се грижите за този огън, той ще ви топли; ако не се грижите, няма да ви топли. Това е човешката любов. Божествената Любов мяза на слънцето.
Кой пали слънцето?
- Никой. Палиш го, или не го палиш, то дава свобода, светлина и топлина. Божествената Любов иде независимо от това, дали имаме, или нямаме грехове, дали имаме слабости, или нямаме. Като дойде Господ, Той няма да те пита, грешен ли си, какви грехове са направили баща ти и майка ти, но ще те попита: “Твоята торба празна ли е , или не? ” - Празна е.
към беседата >>
Но коя единица, именно, е създала света?
Трите години произлезли ли са от числото три? Четирите години произлезли ли са от числото четири? Петте години произлезли ли са от числото пет? Кабалистите казват, че единицата е създала света. И аз казвам същото.
Но коя единица, именно, е създала света?
Единицата не може да създаде света. Че единицата е създала света, това са твърдения, подобни на ония, които дава българинът, като казва за някого, че тънко преде. Единицата и всички останали числа са символи. Като говорим за единицата, ние разбираме, най-разумните същества в света, които са направили първия план, по който светът е бил създаден. Като говорим за числото две, ние подразбираме всички ония разумни същества, които са слезли на земята, за да приложат този идеален план за създаването на света.
към беседата >>
- Никой.
- Като се грижи за него. Ако се грижите за този огън, той ще ви топли; ако не се грижите, няма да ви топли. Това е човешката любов. Божествената Любов мяза на слънцето. Кой пали слънцето?
- Никой.
Палиш го, или не го палиш, то дава свобода, светлина и топлина. Божествената Любов иде независимо от това, дали имаме, или нямаме грехове, дали имаме слабости, или нямаме. Като дойде Господ, Той няма да те пита, грешен ли си, какви грехове са направили баща ти и майка ти, но ще те попита: “Твоята торба празна ли е , или не? ” - Празна е. - Вземи тия пари и иди да работиш!
към беседата >>
Единицата не може да създаде света.
Четирите години произлезли ли са от числото четири? Петте години произлезли ли са от числото пет? Кабалистите казват, че единицата е създала света. И аз казвам същото. Но коя единица, именно, е създала света?
Единицата не може да създаде света.
Че единицата е създала света, това са твърдения, подобни на ония, които дава българинът, като казва за някого, че тънко преде. Единицата и всички останали числа са символи. Като говорим за единицата, ние разбираме, най-разумните същества в света, които са направили първия план, по който светът е бил създаден. Като говорим за числото две, ние подразбираме всички ония разумни същества, които са слезли на земята, за да приложат този идеален план за създаването на света. Като говорим за числото три, ние подразбираме ония идеални същества, които са определили границите на всички възможности в света.
към беседата >>
Палиш го, или не го палиш, то дава свобода, светлина и топлина.
Ако се грижите за този огън, той ще ви топли; ако не се грижите, няма да ви топли. Това е човешката любов. Божествената Любов мяза на слънцето. Кой пали слънцето? - Никой.
Палиш го, или не го палиш, то дава свобода, светлина и топлина.
Божествената Любов иде независимо от това, дали имаме, или нямаме грехове, дали имаме слабости, или нямаме. Като дойде Господ, Той няма да те пита, грешен ли си, какви грехове са направили баща ти и майка ти, но ще те попита: “Твоята торба празна ли е , или не? ” - Празна е. - Вземи тия пари и иди да работиш! Среща те Господ и те пита: “Твоето шише празно ли е?
към беседата >>
Че единицата е създала света, това са твърдения, подобни на ония, които дава българинът, като казва за някого, че тънко преде.
Петте години произлезли ли са от числото пет? Кабалистите казват, че единицата е създала света. И аз казвам същото. Но коя единица, именно, е създала света? Единицата не може да създаде света.
Че единицата е създала света, това са твърдения, подобни на ония, които дава българинът, като казва за някого, че тънко преде.
Единицата и всички останали числа са символи. Като говорим за единицата, ние разбираме, най-разумните същества в света, които са направили първия план, по който светът е бил създаден. Като говорим за числото две, ние подразбираме всички ония разумни същества, които са слезли на земята, за да приложат този идеален план за създаването на света. Като говорим за числото три, ние подразбираме ония идеални същества, които са определили границите на всички възможности в света. Следователно, кажеш ли “аз съм единица”, трябва да бъдеш във връзка с всички тия разумни същества, които означават единицата.
към беседата >>
Божествената Любов иде независимо от това, дали имаме, или нямаме грехове, дали имаме слабости, или нямаме.
Това е човешката любов. Божествената Любов мяза на слънцето. Кой пали слънцето? - Никой. Палиш го, или не го палиш, то дава свобода, светлина и топлина.
Божествената Любов иде независимо от това, дали имаме, или нямаме грехове, дали имаме слабости, или нямаме.
Като дойде Господ, Той няма да те пита, грешен ли си, какви грехове са направили баща ти и майка ти, но ще те попита: “Твоята торба празна ли е , или не? ” - Празна е. - Вземи тия пари и иди да работиш! Среща те Господ и те пита: “Твоето шише празно ли е? ” - Празно е Господи, устата ми е засъхнала.
към беседата >>
Единицата и всички останали числа са символи.
Кабалистите казват, че единицата е създала света. И аз казвам същото. Но коя единица, именно, е създала света? Единицата не може да създаде света. Че единицата е създала света, това са твърдения, подобни на ония, които дава българинът, като казва за някого, че тънко преде.
Единицата и всички останали числа са символи.
Като говорим за единицата, ние разбираме, най-разумните същества в света, които са направили първия план, по който светът е бил създаден. Като говорим за числото две, ние подразбираме всички ония разумни същества, които са слезли на земята, за да приложат този идеален план за създаването на света. Като говорим за числото три, ние подразбираме ония идеални същества, които са определили границите на всички възможности в света. Следователно, кажеш ли “аз съм единица”, трябва да бъдеш във връзка с всички тия разумни същества, които означават единицата. Ти говорил ли си с тях?
към беседата >>
Като дойде Господ, Той няма да те пита, грешен ли си, какви грехове са направили баща ти и майка ти, но ще те попита: “Твоята торба празна ли е , или не?
Божествената Любов мяза на слънцето. Кой пали слънцето? - Никой. Палиш го, или не го палиш, то дава свобода, светлина и топлина. Божествената Любов иде независимо от това, дали имаме, или нямаме грехове, дали имаме слабости, или нямаме.
Като дойде Господ, Той няма да те пита, грешен ли си, какви грехове са направили баща ти и майка ти, но ще те попита: “Твоята торба празна ли е , или не?
” - Празна е. - Вземи тия пари и иди да работиш! Среща те Господ и те пита: “Твоето шише празно ли е? ” - Празно е Господи, устата ми е засъхнала. - Дай да го напълня!
към беседата >>
Като говорим за единицата, ние разбираме, най-разумните същества в света, които са направили първия план, по който светът е бил създаден.
И аз казвам същото. Но коя единица, именно, е създала света? Единицата не може да създаде света. Че единицата е създала света, това са твърдения, подобни на ония, които дава българинът, като казва за някого, че тънко преде. Единицата и всички останали числа са символи.
Като говорим за единицата, ние разбираме, най-разумните същества в света, които са направили първия план, по който светът е бил създаден.
Като говорим за числото две, ние подразбираме всички ония разумни същества, които са слезли на земята, за да приложат този идеален план за създаването на света. Като говорим за числото три, ние подразбираме ония идеални същества, които са определили границите на всички възможности в света. Следователно, кажеш ли “аз съм единица”, трябва да бъдеш във връзка с всички тия разумни същества, които означават единицата. Ти говорил ли си с тях? Вие казвате: “Еди-кой си наш учен човек е доказал тия неща.” Нищо в света не се доказва.
към беседата >>
” - Празна е.
Кой пали слънцето? - Никой. Палиш го, или не го палиш, то дава свобода, светлина и топлина. Божествената Любов иде независимо от това, дали имаме, или нямаме грехове, дали имаме слабости, или нямаме. Като дойде Господ, Той няма да те пита, грешен ли си, какви грехове са направили баща ти и майка ти, но ще те попита: “Твоята торба празна ли е , или не?
” - Празна е.
- Вземи тия пари и иди да работиш! Среща те Господ и те пита: “Твоето шише празно ли е? ” - Празно е Господи, устата ми е засъхнала. - Дай да го напълня! - Господ напълва шишето ти и казва: “Иди сега да помагаш на другите!
към беседата >>
Като говорим за числото две, ние подразбираме всички ония разумни същества, които са слезли на земята, за да приложат този идеален план за създаването на света.
Но коя единица, именно, е създала света? Единицата не може да създаде света. Че единицата е създала света, това са твърдения, подобни на ония, които дава българинът, като казва за някого, че тънко преде. Единицата и всички останали числа са символи. Като говорим за единицата, ние разбираме, най-разумните същества в света, които са направили първия план, по който светът е бил създаден.
Като говорим за числото две, ние подразбираме всички ония разумни същества, които са слезли на земята, за да приложат този идеален план за създаването на света.
Като говорим за числото три, ние подразбираме ония идеални същества, които са определили границите на всички възможности в света. Следователно, кажеш ли “аз съм единица”, трябва да бъдеш във връзка с всички тия разумни същества, които означават единицата. Ти говорил ли си с тях? Вие казвате: “Еди-кой си наш учен човек е доказал тия неща.” Нищо в света не се доказва. Ако е за доказателство, и водата ни доказва много неща.
към беседата >>
- Вземи тия пари и иди да работиш!
- Никой. Палиш го, или не го палиш, то дава свобода, светлина и топлина. Божествената Любов иде независимо от това, дали имаме, или нямаме грехове, дали имаме слабости, или нямаме. Като дойде Господ, Той няма да те пита, грешен ли си, какви грехове са направили баща ти и майка ти, но ще те попита: “Твоята торба празна ли е , или не? ” - Празна е.
- Вземи тия пари и иди да работиш!
Среща те Господ и те пита: “Твоето шише празно ли е? ” - Празно е Господи, устата ми е засъхнала. - Дай да го напълня! - Господ напълва шишето ти и казва: “Иди сега да помагаш на другите! ” Той среща някой учен човек и го пита: “Какво правиш, написа ли своята теория?
към беседата >>
Като говорим за числото три, ние подразбираме ония идеални същества, които са определили границите на всички възможности в света.
Единицата не може да създаде света. Че единицата е създала света, това са твърдения, подобни на ония, които дава българинът, като казва за някого, че тънко преде. Единицата и всички останали числа са символи. Като говорим за единицата, ние разбираме, най-разумните същества в света, които са направили първия план, по който светът е бил създаден. Като говорим за числото две, ние подразбираме всички ония разумни същества, които са слезли на земята, за да приложат този идеален план за създаването на света.
Като говорим за числото три, ние подразбираме ония идеални същества, които са определили границите на всички възможности в света.
Следователно, кажеш ли “аз съм единица”, трябва да бъдеш във връзка с всички тия разумни същества, които означават единицата. Ти говорил ли си с тях? Вие казвате: “Еди-кой си наш учен човек е доказал тия неща.” Нищо в света не се доказва. Ако е за доказателство, и водата ни доказва много неща. Съвременните инженери често казват: “Ние трябва да изпитаме пътя, да проверим всички условия, за да пуснем някоя река да тече.” Питам: Едно време реките не си ли намираха сами пътя?
към беседата >>
Среща те Господ и те пита: “Твоето шише празно ли е?
Палиш го, или не го палиш, то дава свобода, светлина и топлина. Божествената Любов иде независимо от това, дали имаме, или нямаме грехове, дали имаме слабости, или нямаме. Като дойде Господ, Той няма да те пита, грешен ли си, какви грехове са направили баща ти и майка ти, но ще те попита: “Твоята торба празна ли е , или не? ” - Празна е. - Вземи тия пари и иди да работиш!
Среща те Господ и те пита: “Твоето шише празно ли е?
” - Празно е Господи, устата ми е засъхнала. - Дай да го напълня! - Господ напълва шишето ти и казва: “Иди сега да помагаш на другите! ” Той среща някой учен човек и го пита: “Какво правиш, написа ли своята теория? ” - Не, Господи, аз забърках всичките теории и нищо не изкарах от тях.
към беседата >>
Следователно, кажеш ли “аз съм единица”, трябва да бъдеш във връзка с всички тия разумни същества, които означават единицата.
Че единицата е създала света, това са твърдения, подобни на ония, които дава българинът, като казва за някого, че тънко преде. Единицата и всички останали числа са символи. Като говорим за единицата, ние разбираме, най-разумните същества в света, които са направили първия план, по който светът е бил създаден. Като говорим за числото две, ние подразбираме всички ония разумни същества, които са слезли на земята, за да приложат този идеален план за създаването на света. Като говорим за числото три, ние подразбираме ония идеални същества, които са определили границите на всички възможности в света.
Следователно, кажеш ли “аз съм единица”, трябва да бъдеш във връзка с всички тия разумни същества, които означават единицата.
Ти говорил ли си с тях? Вие казвате: “Еди-кой си наш учен човек е доказал тия неща.” Нищо в света не се доказва. Ако е за доказателство, и водата ни доказва много неща. Съвременните инженери често казват: “Ние трябва да изпитаме пътя, да проверим всички условия, за да пуснем някоя река да тече.” Питам: Едно време реките не си ли намираха сами пътя? По кой инженерски план и според коя математика те си пробиваха път и се движеха?
към беседата >>
” - Празно е Господи, устата ми е засъхнала.
Божествената Любов иде независимо от това, дали имаме, или нямаме грехове, дали имаме слабости, или нямаме. Като дойде Господ, Той няма да те пита, грешен ли си, какви грехове са направили баща ти и майка ти, но ще те попита: “Твоята торба празна ли е , или не? ” - Празна е. - Вземи тия пари и иди да работиш! Среща те Господ и те пита: “Твоето шише празно ли е?
” - Празно е Господи, устата ми е засъхнала.
- Дай да го напълня! - Господ напълва шишето ти и казва: “Иди сега да помагаш на другите! ” Той среща някой учен човек и го пита: “Какво правиш, написа ли своята теория? ” - Не, Господи, аз забърках всичките теории и нищо не изкарах от тях. Сега търся такава теория, с която да изправя своя живот, но не и живота на другите.
към беседата >>
Ти говорил ли си с тях?
Единицата и всички останали числа са символи. Като говорим за единицата, ние разбираме, най-разумните същества в света, които са направили първия план, по който светът е бил създаден. Като говорим за числото две, ние подразбираме всички ония разумни същества, които са слезли на земята, за да приложат този идеален план за създаването на света. Като говорим за числото три, ние подразбираме ония идеални същества, които са определили границите на всички възможности в света. Следователно, кажеш ли “аз съм единица”, трябва да бъдеш във връзка с всички тия разумни същества, които означават единицата.
Ти говорил ли си с тях?
Вие казвате: “Еди-кой си наш учен човек е доказал тия неща.” Нищо в света не се доказва. Ако е за доказателство, и водата ни доказва много неща. Съвременните инженери често казват: “Ние трябва да изпитаме пътя, да проверим всички условия, за да пуснем някоя река да тече.” Питам: Едно време реките не си ли намираха сами пътя? По кой инженерски план и според коя математика те си пробиваха път и се движеха? Има ли математика, на която те да се подчиняват?
към беседата >>
- Дай да го напълня!
Като дойде Господ, Той няма да те пита, грешен ли си, какви грехове са направили баща ти и майка ти, но ще те попита: “Твоята торба празна ли е , или не? ” - Празна е. - Вземи тия пари и иди да работиш! Среща те Господ и те пита: “Твоето шише празно ли е? ” - Празно е Господи, устата ми е засъхнала.
- Дай да го напълня!
- Господ напълва шишето ти и казва: “Иди сега да помагаш на другите! ” Той среща някой учен човек и го пита: “Какво правиш, написа ли своята теория? ” - Не, Господи, аз забърках всичките теории и нищо не изкарах от тях. Сега търся такава теория, с която да изправя своя живот, но не и живота на другите. Господ изважда една малка книжка, подава му я и казва: “Вземи тая книжка, иди дома си и чети от нея!
към беседата >>
Вие казвате: “Еди-кой си наш учен човек е доказал тия неща.” Нищо в света не се доказва.
Като говорим за единицата, ние разбираме, най-разумните същества в света, които са направили първия план, по който светът е бил създаден. Като говорим за числото две, ние подразбираме всички ония разумни същества, които са слезли на земята, за да приложат този идеален план за създаването на света. Като говорим за числото три, ние подразбираме ония идеални същества, които са определили границите на всички възможности в света. Следователно, кажеш ли “аз съм единица”, трябва да бъдеш във връзка с всички тия разумни същества, които означават единицата. Ти говорил ли си с тях?
Вие казвате: “Еди-кой си наш учен човек е доказал тия неща.” Нищо в света не се доказва.
Ако е за доказателство, и водата ни доказва много неща. Съвременните инженери често казват: “Ние трябва да изпитаме пътя, да проверим всички условия, за да пуснем някоя река да тече.” Питам: Едно време реките не си ли намираха сами пътя? По кой инженерски план и според коя математика те си пробиваха път и се движеха? Има ли математика, на която те да се подчиняват? - Има, разбира се, но тя е Божествената математика.
към беседата >>
- Господ напълва шишето ти и казва: “Иди сега да помагаш на другите!
” - Празна е. - Вземи тия пари и иди да работиш! Среща те Господ и те пита: “Твоето шише празно ли е? ” - Празно е Господи, устата ми е засъхнала. - Дай да го напълня!
- Господ напълва шишето ти и казва: “Иди сега да помагаш на другите!
” Той среща някой учен човек и го пита: “Какво правиш, написа ли своята теория? ” - Не, Господи, аз забърках всичките теории и нищо не изкарах от тях. Сега търся такава теория, с която да изправя своя живот, но не и живота на другите. Господ изважда една малка книжка, подава му я и казва: “Вземи тая книжка, иди дома си и чети от нея! Напусни всички теории на миналото, които забъркаха живота ти.
към беседата >>
Ако е за доказателство, и водата ни доказва много неща.
Като говорим за числото две, ние подразбираме всички ония разумни същества, които са слезли на земята, за да приложат този идеален план за създаването на света. Като говорим за числото три, ние подразбираме ония идеални същества, които са определили границите на всички възможности в света. Следователно, кажеш ли “аз съм единица”, трябва да бъдеш във връзка с всички тия разумни същества, които означават единицата. Ти говорил ли си с тях? Вие казвате: “Еди-кой си наш учен човек е доказал тия неща.” Нищо в света не се доказва.
Ако е за доказателство, и водата ни доказва много неща.
Съвременните инженери често казват: “Ние трябва да изпитаме пътя, да проверим всички условия, за да пуснем някоя река да тече.” Питам: Едно време реките не си ли намираха сами пътя? По кой инженерски план и според коя математика те си пробиваха път и се движеха? Има ли математика, на която те да се подчиняват? - Има, разбира се, но тя е Божествената математика. Водните капки, сами по себе си, са живи, и в тях има живот.
към беседата >>
” Той среща някой учен човек и го пита: “Какво правиш, написа ли своята теория?
- Вземи тия пари и иди да работиш! Среща те Господ и те пита: “Твоето шише празно ли е? ” - Празно е Господи, устата ми е засъхнала. - Дай да го напълня! - Господ напълва шишето ти и казва: “Иди сега да помагаш на другите!
” Той среща някой учен човек и го пита: “Какво правиш, написа ли своята теория?
” - Не, Господи, аз забърках всичките теории и нищо не изкарах от тях. Сега търся такава теория, с която да изправя своя живот, но не и живота на другите. Господ изважда една малка книжка, подава му я и казва: “Вземи тая книжка, иди дома си и чети от нея! Напусни всички теории на миналото, които забъркаха живота ти. Проучавай новата религия и новата наука!
към беседата >>
Съвременните инженери често казват: “Ние трябва да изпитаме пътя, да проверим всички условия, за да пуснем някоя река да тече.” Питам: Едно време реките не си ли намираха сами пътя?
Като говорим за числото три, ние подразбираме ония идеални същества, които са определили границите на всички възможности в света. Следователно, кажеш ли “аз съм единица”, трябва да бъдеш във връзка с всички тия разумни същества, които означават единицата. Ти говорил ли си с тях? Вие казвате: “Еди-кой си наш учен човек е доказал тия неща.” Нищо в света не се доказва. Ако е за доказателство, и водата ни доказва много неща.
Съвременните инженери често казват: “Ние трябва да изпитаме пътя, да проверим всички условия, за да пуснем някоя река да тече.” Питам: Едно време реките не си ли намираха сами пътя?
По кой инженерски план и според коя математика те си пробиваха път и се движеха? Има ли математика, на която те да се подчиняват? - Има, разбира се, но тя е Божествената математика. Водните капки, сами по себе си, са живи, и в тях има живот. Вие как мислите, елементите без движение ли намират своя път?
към беседата >>
” - Не, Господи, аз забърках всичките теории и нищо не изкарах от тях.
Среща те Господ и те пита: “Твоето шише празно ли е? ” - Празно е Господи, устата ми е засъхнала. - Дай да го напълня! - Господ напълва шишето ти и казва: “Иди сега да помагаш на другите! ” Той среща някой учен човек и го пита: “Какво правиш, написа ли своята теория?
” - Не, Господи, аз забърках всичките теории и нищо не изкарах от тях.
Сега търся такава теория, с която да изправя своя живот, но не и живота на другите. Господ изважда една малка книжка, подава му я и казва: “Вземи тая книжка, иди дома си и чети от нея! Напусни всички теории на миналото, които забъркаха живота ти. Проучавай новата религия и новата наука!
към беседата >>
По кой инженерски план и според коя математика те си пробиваха път и се движеха?
Следователно, кажеш ли “аз съм единица”, трябва да бъдеш във връзка с всички тия разумни същества, които означават единицата. Ти говорил ли си с тях? Вие казвате: “Еди-кой си наш учен човек е доказал тия неща.” Нищо в света не се доказва. Ако е за доказателство, и водата ни доказва много неща. Съвременните инженери често казват: “Ние трябва да изпитаме пътя, да проверим всички условия, за да пуснем някоя река да тече.” Питам: Едно време реките не си ли намираха сами пътя?
По кой инженерски план и според коя математика те си пробиваха път и се движеха?
Има ли математика, на която те да се подчиняват? - Има, разбира се, но тя е Божествената математика. Водните капки, сами по себе си, са живи, и в тях има живот. Вие как мислите, елементите без движение ли намират своя път? - Не, и в тях има движение, и то съзнателно.
към беседата >>
Сега търся такава теория, с която да изправя своя живот, но не и живота на другите.
” - Празно е Господи, устата ми е засъхнала. - Дай да го напълня! - Господ напълва шишето ти и казва: “Иди сега да помагаш на другите! ” Той среща някой учен човек и го пита: “Какво правиш, написа ли своята теория? ” - Не, Господи, аз забърках всичките теории и нищо не изкарах от тях.
Сега търся такава теория, с която да изправя своя живот, но не и живота на другите.
Господ изважда една малка книжка, подава му я и казва: “Вземи тая книжка, иди дома си и чети от нея! Напусни всички теории на миналото, които забъркаха живота ти. Проучавай новата религия и новата наука!
към беседата >>
Има ли математика, на която те да се подчиняват?
Ти говорил ли си с тях? Вие казвате: “Еди-кой си наш учен човек е доказал тия неща.” Нищо в света не се доказва. Ако е за доказателство, и водата ни доказва много неща. Съвременните инженери често казват: “Ние трябва да изпитаме пътя, да проверим всички условия, за да пуснем някоя река да тече.” Питам: Едно време реките не си ли намираха сами пътя? По кой инженерски план и според коя математика те си пробиваха път и се движеха?
Има ли математика, на която те да се подчиняват?
- Има, разбира се, но тя е Божествената математика. Водните капки, сами по себе си, са живи, и в тях има живот. Вие как мислите, елементите без движение ли намират своя път? - Не, и в тях има движение, и то съзнателно. Как са се сплотили всички елементи в едно, за да образуват канарите в природата?
към беседата >>
Господ изважда една малка книжка, подава му я и казва: “Вземи тая книжка, иди дома си и чети от нея!
- Дай да го напълня! - Господ напълва шишето ти и казва: “Иди сега да помагаш на другите! ” Той среща някой учен човек и го пита: “Какво правиш, написа ли своята теория? ” - Не, Господи, аз забърках всичките теории и нищо не изкарах от тях. Сега търся такава теория, с която да изправя своя живот, но не и живота на другите.
Господ изважда една малка книжка, подава му я и казва: “Вземи тая книжка, иди дома си и чети от нея!
Напусни всички теории на миналото, които забъркаха живота ти. Проучавай новата религия и новата наука!
към беседата >>
- Има, разбира се, но тя е Божествената математика.
Вие казвате: “Еди-кой си наш учен човек е доказал тия неща.” Нищо в света не се доказва. Ако е за доказателство, и водата ни доказва много неща. Съвременните инженери често казват: “Ние трябва да изпитаме пътя, да проверим всички условия, за да пуснем някоя река да тече.” Питам: Едно време реките не си ли намираха сами пътя? По кой инженерски план и според коя математика те си пробиваха път и се движеха? Има ли математика, на която те да се подчиняват?
- Има, разбира се, но тя е Божествената математика.
Водните капки, сами по себе си, са живи, и в тях има живот. Вие как мислите, елементите без движение ли намират своя път? - Не, и в тях има движение, и то съзнателно. Как са се сплотили всички елементи в едно, за да образуват канарите в природата? - Те работят, движат се под влияние на външно и вътрешно налягане, под влиянието на сцеплението и афинитета.
към беседата >>
Напусни всички теории на миналото, които забъркаха живота ти.
- Господ напълва шишето ти и казва: “Иди сега да помагаш на другите! ” Той среща някой учен човек и го пита: “Какво правиш, написа ли своята теория? ” - Не, Господи, аз забърках всичките теории и нищо не изкарах от тях. Сега търся такава теория, с която да изправя своя живот, но не и живота на другите. Господ изважда една малка книжка, подава му я и казва: “Вземи тая книжка, иди дома си и чети от нея!
Напусни всички теории на миналото, които забъркаха живота ти.
Проучавай новата религия и новата наука!
към беседата >>
Водните капки, сами по себе си, са живи, и в тях има живот.
Ако е за доказателство, и водата ни доказва много неща. Съвременните инженери често казват: “Ние трябва да изпитаме пътя, да проверим всички условия, за да пуснем някоя река да тече.” Питам: Едно време реките не си ли намираха сами пътя? По кой инженерски план и според коя математика те си пробиваха път и се движеха? Има ли математика, на която те да се подчиняват? - Има, разбира се, но тя е Божествената математика.
Водните капки, сами по себе си, са живи, и в тях има живот.
Вие как мислите, елементите без движение ли намират своя път? - Не, и в тях има движение, и то съзнателно. Как са се сплотили всички елементи в едно, за да образуват канарите в природата? - Те работят, движат се под влияние на външно и вътрешно налягане, под влиянието на сцеплението и афинитета. Като говорим за вътрешното сцепление, за афинитета, ние подразбираме един разумен живот, разумен процес, който става в цялата природа.
към беседата >>
Проучавай новата религия и новата наука!
” Той среща някой учен човек и го пита: “Какво правиш, написа ли своята теория? ” - Не, Господи, аз забърках всичките теории и нищо не изкарах от тях. Сега търся такава теория, с която да изправя своя живот, но не и живота на другите. Господ изважда една малка книжка, подава му я и казва: “Вземи тая книжка, иди дома си и чети от нея! Напусни всички теории на миналото, които забъркаха живота ти.
Проучавай новата религия и новата наука!
към беседата >>
Вие как мислите, елементите без движение ли намират своя път?
Съвременните инженери често казват: “Ние трябва да изпитаме пътя, да проверим всички условия, за да пуснем някоя река да тече.” Питам: Едно време реките не си ли намираха сами пътя? По кой инженерски план и според коя математика те си пробиваха път и се движеха? Има ли математика, на която те да се подчиняват? - Има, разбира се, но тя е Божествената математика. Водните капки, сами по себе си, са живи, и в тях има живот.
Вие как мислите, елементите без движение ли намират своя път?
- Не, и в тях има движение, и то съзнателно. Как са се сплотили всички елементи в едно, за да образуват канарите в природата? - Те работят, движат се под влияние на външно и вътрешно налягане, под влиянието на сцеплението и афинитета. Като говорим за вътрешното сцепление, за афинитета, ние подразбираме един разумен живот, разумен процес, който става в цялата природа. Когато говорим за живот, ние подразбираме също тъй разумни процеси, които се извършват в цялата вселена.
към беседата >>
Мнозина ще кажат: “Де това щастие да ме срещне Господ и да ми тури такава книжка в джоба?
Мнозина ще кажат: “Де това щастие да ме срещне Господ и да ми тури такава книжка в джоба?
” - Господ може да ви срещне, но кога? - Когато можете да живеете във водата без да потъвате; да се движите във въздуха без да падате; да влизате и излизате от огъня без да изгаряте; да живеете в светлината без да почернявате и най-после да живеете в света без да се съблазнявате.
към беседата >>
- Не, и в тях има движение, и то съзнателно.
По кой инженерски план и според коя математика те си пробиваха път и се движеха? Има ли математика, на която те да се подчиняват? - Има, разбира се, но тя е Божествената математика. Водните капки, сами по себе си, са живи, и в тях има живот. Вие как мислите, елементите без движение ли намират своя път?
- Не, и в тях има движение, и то съзнателно.
Как са се сплотили всички елементи в едно, за да образуват канарите в природата? - Те работят, движат се под влияние на външно и вътрешно налягане, под влиянието на сцеплението и афинитета. Като говорим за вътрешното сцепление, за афинитета, ние подразбираме един разумен живот, разумен процес, който става в цялата природа. Когато говорим за живот, ние подразбираме също тъй разумни процеси, които се извършват в цялата вселена.
към беседата >>
” - Господ може да ви срещне, но кога?
Мнозина ще кажат: “Де това щастие да ме срещне Господ и да ми тури такава книжка в джоба?
” - Господ може да ви срещне, но кога?
- Когато можете да живеете във водата без да потъвате; да се движите във въздуха без да падате; да влизате и излизате от огъня без да изгаряте; да живеете в светлината без да почернявате и най-после да живеете в света без да се съблазнявате.
към беседата >>
Как са се сплотили всички елементи в едно, за да образуват канарите в природата?
Има ли математика, на която те да се подчиняват? - Има, разбира се, но тя е Божествената математика. Водните капки, сами по себе си, са живи, и в тях има живот. Вие как мислите, елементите без движение ли намират своя път? - Не, и в тях има движение, и то съзнателно.
Как са се сплотили всички елементи в едно, за да образуват канарите в природата?
- Те работят, движат се под влияние на външно и вътрешно налягане, под влиянието на сцеплението и афинитета. Като говорим за вътрешното сцепление, за афинитета, ние подразбираме един разумен живот, разумен процес, който става в цялата природа. Когато говорим за живот, ние подразбираме също тъй разумни процеси, които се извършват в цялата вселена.
към беседата >>
- Когато можете да живеете във водата без да потъвате; да се движите във въздуха без да падате; да влизате и излизате от огъня без да изгаряте; да живеете в светлината без да почернявате и най-после да живеете в света без да се съблазнявате.
Мнозина ще кажат: “Де това щастие да ме срещне Господ и да ми тури такава книжка в джоба? ” - Господ може да ви срещне, но кога?
- Когато можете да живеете във водата без да потъвате; да се движите във въздуха без да падате; да влизате и излизате от огъня без да изгаряте; да живеете в светлината без да почернявате и най-после да живеете в света без да се съблазнявате.
към беседата >>
- Те работят, движат се под влияние на външно и вътрешно налягане, под влиянието на сцеплението и афинитета.
- Има, разбира се, но тя е Божествената математика. Водните капки, сами по себе си, са живи, и в тях има живот. Вие как мислите, елементите без движение ли намират своя път? - Не, и в тях има движение, и то съзнателно. Как са се сплотили всички елементи в едно, за да образуват канарите в природата?
- Те работят, движат се под влияние на външно и вътрешно налягане, под влиянието на сцеплението и афинитета.
Като говорим за вътрешното сцепление, за афинитета, ние подразбираме един разумен живот, разумен процес, който става в цялата природа. Когато говорим за живот, ние подразбираме също тъй разумни процеси, които се извършват в цялата вселена.
към беседата >>
Христос казва: “Иди, продай имането си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!
Христос казва: “Иди, продай имането си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!
” Аз не искам да останете с отрицателна мисъл в себе си и да се запитвате, дали е възможно всичко това, или е невъзможно? Не са ли хипотези всички тия неща? Казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие такава публика, която мисли по такъв начин! Аз не казвам да раздадете имането си, понеже не сте милионери, но казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие всеки човек, който мисли по този начин! Този стих, който Христос казал на учениците си, има дълбок смисъл.
към беседата >>
Като говорим за вътрешното сцепление, за афинитета, ние подразбираме един разумен живот, разумен процес, който става в цялата природа.
Водните капки, сами по себе си, са живи, и в тях има живот. Вие как мислите, елементите без движение ли намират своя път? - Не, и в тях има движение, и то съзнателно. Как са се сплотили всички елементи в едно, за да образуват канарите в природата? - Те работят, движат се под влияние на външно и вътрешно налягане, под влиянието на сцеплението и афинитета.
Като говорим за вътрешното сцепление, за афинитета, ние подразбираме един разумен живот, разумен процес, който става в цялата природа.
Когато говорим за живот, ние подразбираме също тъй разумни процеси, които се извършват в цялата вселена.
към беседата >>
” Аз не искам да останете с отрицателна мисъл в себе си и да се запитвате, дали е възможно всичко това, или е невъзможно?
Христос казва: “Иди, продай имането си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!
” Аз не искам да останете с отрицателна мисъл в себе си и да се запитвате, дали е възможно всичко това, или е невъзможно?
Не са ли хипотези всички тия неща? Казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие такава публика, която мисли по такъв начин! Аз не казвам да раздадете имането си, понеже не сте милионери, но казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие всеки човек, който мисли по този начин! Този стих, който Христос казал на учениците си, има дълбок смисъл. Всеки човек трябва да търси и да разгадава смисъла на стиха.
към беседата >>
Когато говорим за живот, ние подразбираме също тъй разумни процеси, които се извършват в цялата вселена.
Вие как мислите, елементите без движение ли намират своя път? - Не, и в тях има движение, и то съзнателно. Как са се сплотили всички елементи в едно, за да образуват канарите в природата? - Те работят, движат се под влияние на външно и вътрешно налягане, под влиянието на сцеплението и афинитета. Като говорим за вътрешното сцепление, за афинитета, ние подразбираме един разумен живот, разумен процес, който става в цялата природа.
Когато говорим за живот, ние подразбираме също тъй разумни процеси, които се извършват в цялата вселена.
към беседата >>
Не са ли хипотези всички тия неща?
Христос казва: “Иди, продай имането си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай! ” Аз не искам да останете с отрицателна мисъл в себе си и да се запитвате, дали е възможно всичко това, или е невъзможно?
Не са ли хипотези всички тия неща?
Казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие такава публика, която мисли по такъв начин! Аз не казвам да раздадете имането си, понеже не сте милионери, но казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие всеки човек, който мисли по този начин! Този стих, който Христос казал на учениците си, има дълбок смисъл. Всеки човек трябва да търси и да разгадава смисъла на стиха. Мнозина казват: “Какви ценни неща са казали апостолите Павел, Петър, Яков и други!
към беседата >>
И тъй, да се доказват нещата, подразбираме да се приложат.
И тъй, да се доказват нещата, подразбираме да се приложат.
Доказването е упражнение. В съвременните университети си служат с ред формули. Това са упражнения, задачи, доказателства, но повече умствени, теоретически, без тяхното практическо приложение в живота. С това ние не съдим учените хора, но казваме, че в съвременната наука има още много недоизяснени факти и явления. Някой казва: “Аз имам право верую.” Ние не говорим против твоето верую.
към беседата >>
Казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие такава публика, която мисли по такъв начин!
Христос казва: “Иди, продай имането си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай! ” Аз не искам да останете с отрицателна мисъл в себе си и да се запитвате, дали е възможно всичко това, или е невъзможно? Не са ли хипотези всички тия неща?
Казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие такава публика, която мисли по такъв начин!
Аз не казвам да раздадете имането си, понеже не сте милионери, но казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие всеки човек, който мисли по този начин! Този стих, който Христос казал на учениците си, има дълбок смисъл. Всеки човек трябва да търси и да разгадава смисъла на стиха. Мнозина казват: “Какви ценни неща са казали апостолите Павел, Петър, Яков и други! ” Казвам: Това не е всичкото, което те са казали преди две хиляди години.
към беседата >>
Доказването е упражнение.
И тъй, да се доказват нещата, подразбираме да се приложат.
Доказването е упражнение.
В съвременните университети си служат с ред формули. Това са упражнения, задачи, доказателства, но повече умствени, теоретически, без тяхното практическо приложение в живота. С това ние не съдим учените хора, но казваме, че в съвременната наука има още много недоизяснени факти и явления. Някой казва: “Аз имам право верую.” Ние не говорим против твоето верую. Ти можеш да имаш един верен принцип, едно право верую, но важното е да го приложиш в живота си.
към беседата >>
Аз не казвам да раздадете имането си, понеже не сте милионери, но казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие всеки човек, който мисли по този начин!
Христос казва: “Иди, продай имането си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай! ” Аз не искам да останете с отрицателна мисъл в себе си и да се запитвате, дали е възможно всичко това, или е невъзможно? Не са ли хипотези всички тия неща? Казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие такава публика, която мисли по такъв начин!
Аз не казвам да раздадете имането си, понеже не сте милионери, но казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие всеки човек, който мисли по този начин!
Този стих, който Христос казал на учениците си, има дълбок смисъл. Всеки човек трябва да търси и да разгадава смисъла на стиха. Мнозина казват: “Какви ценни неща са казали апостолите Павел, Петър, Яков и други! ” Казвам: Това не е всичкото, което те са казали преди две хиляди години. Нито апостолите, нито Христос даже, днес не са това, което са били преди две хиляди години.
към беседата >>
В съвременните университети си служат с ред формули.
И тъй, да се доказват нещата, подразбираме да се приложат. Доказването е упражнение.
В съвременните университети си служат с ред формули.
Това са упражнения, задачи, доказателства, но повече умствени, теоретически, без тяхното практическо приложение в живота. С това ние не съдим учените хора, но казваме, че в съвременната наука има още много недоизяснени факти и явления. Някой казва: “Аз имам право верую.” Ние не говорим против твоето верую. Ти можеш да имаш един верен принцип, едно право верую, но важното е да го приложиш в живота си.
към беседата >>
Този стих, който Христос казал на учениците си, има дълбок смисъл.
Христос казва: “Иди, продай имането си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай! ” Аз не искам да останете с отрицателна мисъл в себе си и да се запитвате, дали е възможно всичко това, или е невъзможно? Не са ли хипотези всички тия неща? Казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие такава публика, която мисли по такъв начин! Аз не казвам да раздадете имането си, понеже не сте милионери, но казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие всеки човек, който мисли по този начин!
Този стих, който Христос казал на учениците си, има дълбок смисъл.
Всеки човек трябва да търси и да разгадава смисъла на стиха. Мнозина казват: “Какви ценни неща са казали апостолите Павел, Петър, Яков и други! ” Казвам: Това не е всичкото, което те са казали преди две хиляди години. Нито апостолите, нито Христос даже, днес не са това, което са били преди две хиляди години. Ако Христос днес говореше на съвременното човечество, Той би говорил съвсем другояче.
към беседата >>
Това са упражнения, задачи, доказателства, но повече умствени, теоретически, без тяхното практическо приложение в живота.
И тъй, да се доказват нещата, подразбираме да се приложат. Доказването е упражнение. В съвременните университети си служат с ред формули.
Това са упражнения, задачи, доказателства, но повече умствени, теоретически, без тяхното практическо приложение в живота.
С това ние не съдим учените хора, но казваме, че в съвременната наука има още много недоизяснени факти и явления. Някой казва: “Аз имам право верую.” Ние не говорим против твоето верую. Ти можеш да имаш един верен принцип, едно право верую, но важното е да го приложиш в живота си.
към беседата >>
Всеки човек трябва да търси и да разгадава смисъла на стиха.
” Аз не искам да останете с отрицателна мисъл в себе си и да се запитвате, дали е възможно всичко това, или е невъзможно? Не са ли хипотези всички тия неща? Казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие такава публика, която мисли по такъв начин! Аз не казвам да раздадете имането си, понеже не сте милионери, но казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие всеки човек, който мисли по този начин! Този стих, който Христос казал на учениците си, има дълбок смисъл.
Всеки човек трябва да търси и да разгадава смисъла на стиха.
Мнозина казват: “Какви ценни неща са казали апостолите Павел, Петър, Яков и други! ” Казвам: Това не е всичкото, което те са казали преди две хиляди години. Нито апостолите, нито Христос даже, днес не са това, което са били преди две хиляди години. Ако Христос днес говореше на съвременното човечество, Той би говорил съвсем другояче. Той казваше: “Много работи има да ви кажа, но още не сте готови за тях.” Вие казвате: “Като се свърши светът и преминем в другия живот, тогава ще разберем и научим това, което на земята не сме могли да научим.” - Светът няма да се свърши.
към беседата >>
С това ние не съдим учените хора, но казваме, че в съвременната наука има още много недоизяснени факти и явления.
И тъй, да се доказват нещата, подразбираме да се приложат. Доказването е упражнение. В съвременните университети си служат с ред формули. Това са упражнения, задачи, доказателства, но повече умствени, теоретически, без тяхното практическо приложение в живота.
С това ние не съдим учените хора, но казваме, че в съвременната наука има още много недоизяснени факти и явления.
Някой казва: “Аз имам право верую.” Ние не говорим против твоето верую. Ти можеш да имаш един верен принцип, едно право верую, но важното е да го приложиш в живота си.
към беседата >>
Мнозина казват: “Какви ценни неща са казали апостолите Павел, Петър, Яков и други!
Не са ли хипотези всички тия неща? Казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие такава публика, която мисли по такъв начин! Аз не казвам да раздадете имането си, понеже не сте милионери, но казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие всеки човек, който мисли по този начин! Този стих, който Христос казал на учениците си, има дълбок смисъл. Всеки човек трябва да търси и да разгадава смисъла на стиха.
Мнозина казват: “Какви ценни неща са казали апостолите Павел, Петър, Яков и други!
” Казвам: Това не е всичкото, което те са казали преди две хиляди години. Нито апостолите, нито Христос даже, днес не са това, което са били преди две хиляди години. Ако Христос днес говореше на съвременното човечество, Той би говорил съвсем другояче. Той казваше: “Много работи има да ви кажа, но още не сте готови за тях.” Вие казвате: “Като се свърши светът и преминем в другия живот, тогава ще разберем и научим това, което на земята не сме могли да научим.” - Светът няма да се свърши. Свършването на света е само една илюзия.
към беседата >>
Някой казва: “Аз имам право верую.” Ние не говорим против твоето верую.
И тъй, да се доказват нещата, подразбираме да се приложат. Доказването е упражнение. В съвременните университети си служат с ред формули. Това са упражнения, задачи, доказателства, но повече умствени, теоретически, без тяхното практическо приложение в живота. С това ние не съдим учените хора, но казваме, че в съвременната наука има още много недоизяснени факти и явления.
Някой казва: “Аз имам право верую.” Ние не говорим против твоето верую.
Ти можеш да имаш един верен принцип, едно право верую, но важното е да го приложиш в живота си.
към беседата >>
” Казвам: Това не е всичкото, което те са казали преди две хиляди години.
Казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие такава публика, която мисли по такъв начин! Аз не казвам да раздадете имането си, понеже не сте милионери, но казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие всеки човек, който мисли по този начин! Този стих, който Христос казал на учениците си, има дълбок смисъл. Всеки човек трябва да търси и да разгадава смисъла на стиха. Мнозина казват: “Какви ценни неща са казали апостолите Павел, Петър, Яков и други!
” Казвам: Това не е всичкото, което те са казали преди две хиляди години.
Нито апостолите, нито Христос даже, днес не са това, което са били преди две хиляди години. Ако Христос днес говореше на съвременното човечество, Той би говорил съвсем другояче. Той казваше: “Много работи има да ви кажа, но още не сте готови за тях.” Вие казвате: “Като се свърши светът и преминем в другия живот, тогава ще разберем и научим това, което на земята не сме могли да научим.” - Светът няма да се свърши. Свършването на света е само една илюзия. Ние отричаме свършването на света, и мнозина са съгласни с това.
към беседата >>
Ти можеш да имаш един верен принцип, едно право верую, но важното е да го приложиш в живота си.
Доказването е упражнение. В съвременните университети си служат с ред формули. Това са упражнения, задачи, доказателства, но повече умствени, теоретически, без тяхното практическо приложение в живота. С това ние не съдим учените хора, но казваме, че в съвременната наука има още много недоизяснени факти и явления. Някой казва: “Аз имам право верую.” Ние не говорим против твоето верую.
Ти можеш да имаш един верен принцип, едно право верую, но важното е да го приложиш в живота си.
към беседата >>
Нито апостолите, нито Христос даже, днес не са това, което са били преди две хиляди години.
Аз не казвам да раздадете имането си, понеже не сте милионери, но казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие всеки човек, който мисли по този начин! Този стих, който Христос казал на учениците си, има дълбок смисъл. Всеки човек трябва да търси и да разгадава смисъла на стиха. Мнозина казват: “Какви ценни неща са казали апостолите Павел, Петър, Яков и други! ” Казвам: Това не е всичкото, което те са казали преди две хиляди години.
Нито апостолите, нито Христос даже, днес не са това, което са били преди две хиляди години.
Ако Христос днес говореше на съвременното човечество, Той би говорил съвсем другояче. Той казваше: “Много работи има да ви кажа, но още не сте готови за тях.” Вие казвате: “Като се свърши светът и преминем в другия живот, тогава ще разберем и научим това, което на земята не сме могли да научим.” - Светът няма да се свърши. Свършването на света е само една илюзия. Ние отричаме свършването на света, и мнозина са съгласни с това. Младите моми и момци ще кажат: “Да не се свършва светът!
към беседата >>
За изяснение на мисълта си ще ви приведа един пример.
За изяснение на мисълта си ще ви приведа един пример.
Да кажем, че някой човек иска да направи добро на един свой близък, да му помогне с известна парична сума. Обаче, този негов близък започва да злоупотребява с добрината му и често дохожда при него да иска пари. Това не е правилно от негова страна. Човек, който иска да прави добро трябва да постъпва според своето верую. Ще извика този човек настрана и ще му каже: “Братко, днес когато имам в изобилие, Волята Божия е да ти дам от моето богатство, но всеки ден не мога да ти давам; утре не ще мога да ти дам нищо.” Този човек ще започне да ти цитира стихове от Евангелието, да казва: “Каквото даде дясната ръка, лявата да не знае.” Какво означава този стих?
към беседата >>
Ако Христос днес говореше на съвременното човечество, Той би говорил съвсем другояче.
Този стих, който Христос казал на учениците си, има дълбок смисъл. Всеки човек трябва да търси и да разгадава смисъла на стиха. Мнозина казват: “Какви ценни неща са казали апостолите Павел, Петър, Яков и други! ” Казвам: Това не е всичкото, което те са казали преди две хиляди години. Нито апостолите, нито Христос даже, днес не са това, което са били преди две хиляди години.
Ако Христос днес говореше на съвременното човечество, Той би говорил съвсем другояче.
Той казваше: “Много работи има да ви кажа, но още не сте готови за тях.” Вие казвате: “Като се свърши светът и преминем в другия живот, тогава ще разберем и научим това, което на земята не сме могли да научим.” - Светът няма да се свърши. Свършването на света е само една илюзия. Ние отричаме свършването на света, и мнозина са съгласни с това. Младите моми и момци ще кажат: “Да не се свършва светът! Старите живяха повече от нас, и ние искаме още да поживеем!
към беседата >>
Да кажем, че някой човек иска да направи добро на един свой близък, да му помогне с известна парична сума.
За изяснение на мисълта си ще ви приведа един пример.
Да кажем, че някой човек иска да направи добро на един свой близък, да му помогне с известна парична сума.
Обаче, този негов близък започва да злоупотребява с добрината му и често дохожда при него да иска пари. Това не е правилно от негова страна. Човек, който иска да прави добро трябва да постъпва според своето верую. Ще извика този човек настрана и ще му каже: “Братко, днес когато имам в изобилие, Волята Божия е да ти дам от моето богатство, но всеки ден не мога да ти давам; утре не ще мога да ти дам нищо.” Този човек ще започне да ти цитира стихове от Евангелието, да казва: “Каквото даде дясната ръка, лявата да не знае.” Какво означава този стих? - Понеже дясната ръка е на ума, а лявата на сърцето, то лявата ръка не трябва да се бърка в работата на дясната, нито дясната - в работата на лявата, т.е.
към беседата >>
Той казваше: “Много работи има да ви кажа, но още не сте готови за тях.” Вие казвате: “Като се свърши светът и преминем в другия живот, тогава ще разберем и научим това, което на земята не сме могли да научим.” - Светът няма да се свърши.
Всеки човек трябва да търси и да разгадава смисъла на стиха. Мнозина казват: “Какви ценни неща са казали апостолите Павел, Петър, Яков и други! ” Казвам: Това не е всичкото, което те са казали преди две хиляди години. Нито апостолите, нито Христос даже, днес не са това, което са били преди две хиляди години. Ако Христос днес говореше на съвременното човечество, Той би говорил съвсем другояче.
Той казваше: “Много работи има да ви кажа, но още не сте готови за тях.” Вие казвате: “Като се свърши светът и преминем в другия живот, тогава ще разберем и научим това, което на земята не сме могли да научим.” - Светът няма да се свърши.
Свършването на света е само една илюзия. Ние отричаме свършването на света, и мнозина са съгласни с това. Младите моми и момци ще кажат: “Да не се свършва светът! Старите живяха повече от нас, и ние искаме още да поживеем! ” - Светът няма да се свърши.
към беседата >>
Обаче, този негов близък започва да злоупотребява с добрината му и често дохожда при него да иска пари.
За изяснение на мисълта си ще ви приведа един пример. Да кажем, че някой човек иска да направи добро на един свой близък, да му помогне с известна парична сума.
Обаче, този негов близък започва да злоупотребява с добрината му и често дохожда при него да иска пари.
Това не е правилно от негова страна. Човек, който иска да прави добро трябва да постъпва според своето верую. Ще извика този човек настрана и ще му каже: “Братко, днес когато имам в изобилие, Волята Божия е да ти дам от моето богатство, но всеки ден не мога да ти давам; утре не ще мога да ти дам нищо.” Този човек ще започне да ти цитира стихове от Евангелието, да казва: “Каквото даде дясната ръка, лявата да не знае.” Какво означава този стих? - Понеже дясната ръка е на ума, а лявата на сърцето, то лявата ръка не трябва да се бърка в работата на дясната, нито дясната - в работата на лявата, т.е. сърцето не трябва да се бърка в работата на ума, нито умът - в работата на сърцето.
към беседата >>
Свършването на света е само една илюзия.
Мнозина казват: “Какви ценни неща са казали апостолите Павел, Петър, Яков и други! ” Казвам: Това не е всичкото, което те са казали преди две хиляди години. Нито апостолите, нито Христос даже, днес не са това, което са били преди две хиляди години. Ако Христос днес говореше на съвременното човечество, Той би говорил съвсем другояче. Той казваше: “Много работи има да ви кажа, но още не сте готови за тях.” Вие казвате: “Като се свърши светът и преминем в другия живот, тогава ще разберем и научим това, което на земята не сме могли да научим.” - Светът няма да се свърши.
Свършването на света е само една илюзия.
Ние отричаме свършването на света, и мнозина са съгласни с това. Младите моми и момци ще кажат: “Да не се свършва светът! Старите живяха повече от нас, и ние искаме още да поживеем! ” - Светът няма да се свърши. Вие ще живеете; ще проверите всичко, което ви се говори и ще кажете: “Струва да се живее в новата наука и новата религия, в която Любовта царува!
към беседата >>
Това не е правилно от негова страна.
За изяснение на мисълта си ще ви приведа един пример. Да кажем, че някой човек иска да направи добро на един свой близък, да му помогне с известна парична сума. Обаче, този негов близък започва да злоупотребява с добрината му и често дохожда при него да иска пари.
Това не е правилно от негова страна.
Човек, който иска да прави добро трябва да постъпва според своето верую. Ще извика този човек настрана и ще му каже: “Братко, днес когато имам в изобилие, Волята Божия е да ти дам от моето богатство, но всеки ден не мога да ти давам; утре не ще мога да ти дам нищо.” Този човек ще започне да ти цитира стихове от Евангелието, да казва: “Каквото даде дясната ръка, лявата да не знае.” Какво означава този стих? - Понеже дясната ръка е на ума, а лявата на сърцето, то лявата ръка не трябва да се бърка в работата на дясната, нито дясната - в работата на лявата, т.е. сърцето не трябва да се бърка в работата на ума, нито умът - в работата на сърцето. Работата на човека е разпределена между ума и сърцето.Умът може да се бърка в работата на сърцето само тогава, когато то го повика и каже: “Моля почтения слуга, ума, да дойде в кухнята да свършим заедно една работа на господаря си.” Ама ние не знаем, че слугинята и слугата, като дойдат в кухнята на господаря си, започват любовни работи.” - Според вас това е възможно, но в дома на господаря, и то в кухнята, любовни работи не стават.
към беседата >>
Ние отричаме свършването на света, и мнозина са съгласни с това.
” Казвам: Това не е всичкото, което те са казали преди две хиляди години. Нито апостолите, нито Христос даже, днес не са това, което са били преди две хиляди години. Ако Христос днес говореше на съвременното човечество, Той би говорил съвсем другояче. Той казваше: “Много работи има да ви кажа, но още не сте готови за тях.” Вие казвате: “Като се свърши светът и преминем в другия живот, тогава ще разберем и научим това, което на земята не сме могли да научим.” - Светът няма да се свърши. Свършването на света е само една илюзия.
Ние отричаме свършването на света, и мнозина са съгласни с това.
Младите моми и момци ще кажат: “Да не се свършва светът! Старите живяха повече от нас, и ние искаме още да поживеем! ” - Светът няма да се свърши. Вие ще живеете; ще проверите всичко, което ви се говори и ще кажете: “Струва да се живее в новата наука и новата религия, в която Любовта царува! ”
към беседата >>
Човек, който иска да прави добро трябва да постъпва според своето верую.
За изяснение на мисълта си ще ви приведа един пример. Да кажем, че някой човек иска да направи добро на един свой близък, да му помогне с известна парична сума. Обаче, този негов близък започва да злоупотребява с добрината му и често дохожда при него да иска пари. Това не е правилно от негова страна.
Човек, който иска да прави добро трябва да постъпва според своето верую.
Ще извика този човек настрана и ще му каже: “Братко, днес когато имам в изобилие, Волята Божия е да ти дам от моето богатство, но всеки ден не мога да ти давам; утре не ще мога да ти дам нищо.” Този човек ще започне да ти цитира стихове от Евангелието, да казва: “Каквото даде дясната ръка, лявата да не знае.” Какво означава този стих? - Понеже дясната ръка е на ума, а лявата на сърцето, то лявата ръка не трябва да се бърка в работата на дясната, нито дясната - в работата на лявата, т.е. сърцето не трябва да се бърка в работата на ума, нито умът - в работата на сърцето. Работата на човека е разпределена между ума и сърцето.Умът може да се бърка в работата на сърцето само тогава, когато то го повика и каже: “Моля почтения слуга, ума, да дойде в кухнята да свършим заедно една работа на господаря си.” Ама ние не знаем, че слугинята и слугата, като дойдат в кухнята на господаря си, започват любовни работи.” - Според вас това е възможно, но в дома на господаря, и то в кухнята, любовни работи не стават. Любовни работи не стават и по гробищата.
към беседата >>
Младите моми и момци ще кажат: “Да не се свършва светът!
Нито апостолите, нито Христос даже, днес не са това, което са били преди две хиляди години. Ако Христос днес говореше на съвременното човечество, Той би говорил съвсем другояче. Той казваше: “Много работи има да ви кажа, но още не сте готови за тях.” Вие казвате: “Като се свърши светът и преминем в другия живот, тогава ще разберем и научим това, което на земята не сме могли да научим.” - Светът няма да се свърши. Свършването на света е само една илюзия. Ние отричаме свършването на света, и мнозина са съгласни с това.
Младите моми и момци ще кажат: “Да не се свършва светът!
Старите живяха повече от нас, и ние искаме още да поживеем! ” - Светът няма да се свърши. Вие ще живеете; ще проверите всичко, което ви се говори и ще кажете: “Струва да се живее в новата наука и новата религия, в която Любовта царува! ”
към беседата >>
Ще извика този човек настрана и ще му каже: “Братко, днес когато имам в изобилие, Волята Божия е да ти дам от моето богатство, но всеки ден не мога да ти давам; утре не ще мога да ти дам нищо.” Този човек ще започне да ти цитира стихове от Евангелието, да казва: “Каквото даде дясната ръка, лявата да не знае.” Какво означава този стих?
За изяснение на мисълта си ще ви приведа един пример. Да кажем, че някой човек иска да направи добро на един свой близък, да му помогне с известна парична сума. Обаче, този негов близък започва да злоупотребява с добрината му и често дохожда при него да иска пари. Това не е правилно от негова страна. Човек, който иска да прави добро трябва да постъпва според своето верую.
Ще извика този човек настрана и ще му каже: “Братко, днес когато имам в изобилие, Волята Божия е да ти дам от моето богатство, но всеки ден не мога да ти давам; утре не ще мога да ти дам нищо.” Този човек ще започне да ти цитира стихове от Евангелието, да казва: “Каквото даде дясната ръка, лявата да не знае.” Какво означава този стих?
- Понеже дясната ръка е на ума, а лявата на сърцето, то лявата ръка не трябва да се бърка в работата на дясната, нито дясната - в работата на лявата, т.е. сърцето не трябва да се бърка в работата на ума, нито умът - в работата на сърцето. Работата на човека е разпределена между ума и сърцето.Умът може да се бърка в работата на сърцето само тогава, когато то го повика и каже: “Моля почтения слуга, ума, да дойде в кухнята да свършим заедно една работа на господаря си.” Ама ние не знаем, че слугинята и слугата, като дойдат в кухнята на господаря си, започват любовни работи.” - Според вас това е възможно, но в дома на господаря, и то в кухнята, любовни работи не стават. Любовни работи не стават и по гробищата. “Често някоя мома отива на гроба на майка си, и там дойде нейният възлюбен да се разговарят и след време се оженват.
към беседата >>
Старите живяха повече от нас, и ние искаме още да поживеем!
Ако Христос днес говореше на съвременното човечество, Той би говорил съвсем другояче. Той казваше: “Много работи има да ви кажа, но още не сте готови за тях.” Вие казвате: “Като се свърши светът и преминем в другия живот, тогава ще разберем и научим това, което на земята не сме могли да научим.” - Светът няма да се свърши. Свършването на света е само една илюзия. Ние отричаме свършването на света, и мнозина са съгласни с това. Младите моми и момци ще кажат: “Да не се свършва светът!
Старите живяха повече от нас, и ние искаме още да поживеем!
” - Светът няма да се свърши. Вие ще живеете; ще проверите всичко, което ви се говори и ще кажете: “Струва да се живее в новата наука и новата религия, в която Любовта царува! ”
към беседата >>
- Понеже дясната ръка е на ума, а лявата на сърцето, то лявата ръка не трябва да се бърка в работата на дясната, нито дясната - в работата на лявата, т.е.
Да кажем, че някой човек иска да направи добро на един свой близък, да му помогне с известна парична сума. Обаче, този негов близък започва да злоупотребява с добрината му и често дохожда при него да иска пари. Това не е правилно от негова страна. Човек, който иска да прави добро трябва да постъпва според своето верую. Ще извика този човек настрана и ще му каже: “Братко, днес когато имам в изобилие, Волята Божия е да ти дам от моето богатство, но всеки ден не мога да ти давам; утре не ще мога да ти дам нищо.” Този човек ще започне да ти цитира стихове от Евангелието, да казва: “Каквото даде дясната ръка, лявата да не знае.” Какво означава този стих?
- Понеже дясната ръка е на ума, а лявата на сърцето, то лявата ръка не трябва да се бърка в работата на дясната, нито дясната - в работата на лявата, т.е.
сърцето не трябва да се бърка в работата на ума, нито умът - в работата на сърцето. Работата на човека е разпределена между ума и сърцето.Умът може да се бърка в работата на сърцето само тогава, когато то го повика и каже: “Моля почтения слуга, ума, да дойде в кухнята да свършим заедно една работа на господаря си.” Ама ние не знаем, че слугинята и слугата, като дойдат в кухнята на господаря си, започват любовни работи.” - Според вас това е възможно, но в дома на господаря, и то в кухнята, любовни работи не стават. Любовни работи не стават и по гробищата. “Често някоя мома отива на гроба на майка си, и там дойде нейният възлюбен да се разговарят и след време се оженват. Казвам: Хора, които уговарят женитбата си на гробищата, животът им не може да бъде добър.
към беседата >>
” - Светът няма да се свърши.
Той казваше: “Много работи има да ви кажа, но още не сте готови за тях.” Вие казвате: “Като се свърши светът и преминем в другия живот, тогава ще разберем и научим това, което на земята не сме могли да научим.” - Светът няма да се свърши. Свършването на света е само една илюзия. Ние отричаме свършването на света, и мнозина са съгласни с това. Младите моми и момци ще кажат: “Да не се свършва светът! Старите живяха повече от нас, и ние искаме още да поживеем!
” - Светът няма да се свърши.
Вие ще живеете; ще проверите всичко, което ви се говори и ще кажете: “Струва да се живее в новата наука и новата религия, в която Любовта царува! ”
към беседата >>
сърцето не трябва да се бърка в работата на ума, нито умът - в работата на сърцето.
Обаче, този негов близък започва да злоупотребява с добрината му и често дохожда при него да иска пари. Това не е правилно от негова страна. Човек, който иска да прави добро трябва да постъпва според своето верую. Ще извика този човек настрана и ще му каже: “Братко, днес когато имам в изобилие, Волята Божия е да ти дам от моето богатство, но всеки ден не мога да ти давам; утре не ще мога да ти дам нищо.” Този човек ще започне да ти цитира стихове от Евангелието, да казва: “Каквото даде дясната ръка, лявата да не знае.” Какво означава този стих? - Понеже дясната ръка е на ума, а лявата на сърцето, то лявата ръка не трябва да се бърка в работата на дясната, нито дясната - в работата на лявата, т.е.
сърцето не трябва да се бърка в работата на ума, нито умът - в работата на сърцето.
Работата на човека е разпределена между ума и сърцето.Умът може да се бърка в работата на сърцето само тогава, когато то го повика и каже: “Моля почтения слуга, ума, да дойде в кухнята да свършим заедно една работа на господаря си.” Ама ние не знаем, че слугинята и слугата, като дойдат в кухнята на господаря си, започват любовни работи.” - Според вас това е възможно, но в дома на господаря, и то в кухнята, любовни работи не стават. Любовни работи не стават и по гробищата. “Често някоя мома отива на гроба на майка си, и там дойде нейният възлюбен да се разговарят и след време се оженват. Казвам: Хора, които уговарят женитбата си на гробищата, животът им не може да бъде добър. Онзи човек, който има правилно верую и иска да помага, ще каже: “Ето, давам половината от имането си!
към беседата >>
Вие ще живеете; ще проверите всичко, което ви се говори и ще кажете: “Струва да се живее в новата наука и новата религия, в която Любовта царува!
Свършването на света е само една илюзия. Ние отричаме свършването на света, и мнозина са съгласни с това. Младите моми и момци ще кажат: “Да не се свършва светът! Старите живяха повече от нас, и ние искаме още да поживеем! ” - Светът няма да се свърши.
Вие ще живеете; ще проверите всичко, което ви се говори и ще кажете: “Струва да се живее в новата наука и новата религия, в която Любовта царува!
”
към беседата >>
Работата на човека е разпределена между ума и сърцето.Умът може да се бърка в работата на сърцето само тогава, когато то го повика и каже: “Моля почтения слуга, ума, да дойде в кухнята да свършим заедно една работа на господаря си.” Ама ние не знаем, че слугинята и слугата, като дойдат в кухнята на господаря си, започват любовни работи.” - Според вас това е възможно, но в дома на господаря, и то в кухнята, любовни работи не стават.
Това не е правилно от негова страна. Човек, който иска да прави добро трябва да постъпва според своето верую. Ще извика този човек настрана и ще му каже: “Братко, днес когато имам в изобилие, Волята Божия е да ти дам от моето богатство, но всеки ден не мога да ти давам; утре не ще мога да ти дам нищо.” Този човек ще започне да ти цитира стихове от Евангелието, да казва: “Каквото даде дясната ръка, лявата да не знае.” Какво означава този стих? - Понеже дясната ръка е на ума, а лявата на сърцето, то лявата ръка не трябва да се бърка в работата на дясната, нито дясната - в работата на лявата, т.е. сърцето не трябва да се бърка в работата на ума, нито умът - в работата на сърцето.
Работата на човека е разпределена между ума и сърцето.Умът може да се бърка в работата на сърцето само тогава, когато то го повика и каже: “Моля почтения слуга, ума, да дойде в кухнята да свършим заедно една работа на господаря си.” Ама ние не знаем, че слугинята и слугата, като дойдат в кухнята на господаря си, започват любовни работи.” - Според вас това е възможно, но в дома на господаря, и то в кухнята, любовни работи не стават.
Любовни работи не стават и по гробищата. “Често някоя мома отива на гроба на майка си, и там дойде нейният възлюбен да се разговарят и след време се оженват. Казвам: Хора, които уговарят женитбата си на гробищата, животът им не може да бъде добър. Онзи човек, който има правилно верую и иска да помага, ще каже: “Ето, давам половината от имането си! ” Какво подразбираме под това?
към беседата >>
”
Ние отричаме свършването на света, и мнозина са съгласни с това. Младите моми и момци ще кажат: “Да не се свършва светът! Старите живяха повече от нас, и ние искаме още да поживеем! ” - Светът няма да се свърши. Вие ще живеете; ще проверите всичко, което ви се говори и ще кажете: “Струва да се живее в новата наука и новата религия, в която Любовта царува!
”
към беседата >>
Любовни работи не стават и по гробищата.
Човек, който иска да прави добро трябва да постъпва според своето верую. Ще извика този човек настрана и ще му каже: “Братко, днес когато имам в изобилие, Волята Божия е да ти дам от моето богатство, но всеки ден не мога да ти давам; утре не ще мога да ти дам нищо.” Този човек ще започне да ти цитира стихове от Евангелието, да казва: “Каквото даде дясната ръка, лявата да не знае.” Какво означава този стих? - Понеже дясната ръка е на ума, а лявата на сърцето, то лявата ръка не трябва да се бърка в работата на дясната, нито дясната - в работата на лявата, т.е. сърцето не трябва да се бърка в работата на ума, нито умът - в работата на сърцето. Работата на човека е разпределена между ума и сърцето.Умът може да се бърка в работата на сърцето само тогава, когато то го повика и каже: “Моля почтения слуга, ума, да дойде в кухнята да свършим заедно една работа на господаря си.” Ама ние не знаем, че слугинята и слугата, като дойдат в кухнята на господаря си, започват любовни работи.” - Според вас това е възможно, но в дома на господаря, и то в кухнята, любовни работи не стават.
Любовни работи не стават и по гробищата.
“Често някоя мома отива на гроба на майка си, и там дойде нейният възлюбен да се разговарят и след време се оженват. Казвам: Хора, които уговарят женитбата си на гробищата, животът им не може да бъде добър. Онзи човек, който има правилно верую и иска да помага, ще каже: “Ето, давам половината от имането си! ” Какво подразбираме под това? - Ако той получава двеста лева, стоте лева ще даде на своя близък.
към беседата >>
“Често някоя мома отива на гроба на майка си, и там дойде нейният възлюбен да се разговарят и след време се оженват.
Ще извика този човек настрана и ще му каже: “Братко, днес когато имам в изобилие, Волята Божия е да ти дам от моето богатство, но всеки ден не мога да ти давам; утре не ще мога да ти дам нищо.” Този човек ще започне да ти цитира стихове от Евангелието, да казва: “Каквото даде дясната ръка, лявата да не знае.” Какво означава този стих? - Понеже дясната ръка е на ума, а лявата на сърцето, то лявата ръка не трябва да се бърка в работата на дясната, нито дясната - в работата на лявата, т.е. сърцето не трябва да се бърка в работата на ума, нито умът - в работата на сърцето. Работата на човека е разпределена между ума и сърцето.Умът може да се бърка в работата на сърцето само тогава, когато то го повика и каже: “Моля почтения слуга, ума, да дойде в кухнята да свършим заедно една работа на господаря си.” Ама ние не знаем, че слугинята и слугата, като дойдат в кухнята на господаря си, започват любовни работи.” - Според вас това е възможно, но в дома на господаря, и то в кухнята, любовни работи не стават. Любовни работи не стават и по гробищата.
“Често някоя мома отива на гроба на майка си, и там дойде нейният възлюбен да се разговарят и след време се оженват.
Казвам: Хора, които уговарят женитбата си на гробищата, животът им не може да бъде добър. Онзи човек, който има правилно верую и иска да помага, ще каже: “Ето, давам половината от имането си! ” Какво подразбираме под това? - Ако той получава двеста лева, стоте лева ще даде на своя близък. Всеки човек има право да даде само половината от онова, което получава, а не цялото.
към беседата >>
Казвам: Хора, които уговарят женитбата си на гробищата, животът им не може да бъде добър.
- Понеже дясната ръка е на ума, а лявата на сърцето, то лявата ръка не трябва да се бърка в работата на дясната, нито дясната - в работата на лявата, т.е. сърцето не трябва да се бърка в работата на ума, нито умът - в работата на сърцето. Работата на човека е разпределена между ума и сърцето.Умът може да се бърка в работата на сърцето само тогава, когато то го повика и каже: “Моля почтения слуга, ума, да дойде в кухнята да свършим заедно една работа на господаря си.” Ама ние не знаем, че слугинята и слугата, като дойдат в кухнята на господаря си, започват любовни работи.” - Според вас това е възможно, но в дома на господаря, и то в кухнята, любовни работи не стават. Любовни работи не стават и по гробищата. “Често някоя мома отива на гроба на майка си, и там дойде нейният възлюбен да се разговарят и след време се оженват.
Казвам: Хора, които уговарят женитбата си на гробищата, животът им не може да бъде добър.
Онзи човек, който има правилно верую и иска да помага, ще каже: “Ето, давам половината от имането си! ” Какво подразбираме под това? - Ако той получава двеста лева, стоте лева ще даде на своя близък. Всеки човек има право да даде само половината от онова, което получава, а не цялото. И като даваш, не искай нищо, остави своя ближен да се жертва, както той иска и разбира.
към беседата >>
Онзи човек, който има правилно верую и иска да помага, ще каже: “Ето, давам половината от имането си!
сърцето не трябва да се бърка в работата на ума, нито умът - в работата на сърцето. Работата на човека е разпределена между ума и сърцето.Умът може да се бърка в работата на сърцето само тогава, когато то го повика и каже: “Моля почтения слуга, ума, да дойде в кухнята да свършим заедно една работа на господаря си.” Ама ние не знаем, че слугинята и слугата, като дойдат в кухнята на господаря си, започват любовни работи.” - Според вас това е възможно, но в дома на господаря, и то в кухнята, любовни работи не стават. Любовни работи не стават и по гробищата. “Често някоя мома отива на гроба на майка си, и там дойде нейният възлюбен да се разговарят и след време се оженват. Казвам: Хора, които уговарят женитбата си на гробищата, животът им не може да бъде добър.
Онзи човек, който има правилно верую и иска да помага, ще каже: “Ето, давам половината от имането си!
” Какво подразбираме под това? - Ако той получава двеста лева, стоте лева ще даде на своя близък. Всеки човек има право да даде само половината от онова, което получава, а не цялото. И като даваш, не искай нищо, остави своя ближен да се жертва, както той иска и разбира. Ако този човек иска да се ожени, да живее за себе си, остави го свободен.
към беседата >>
” Какво подразбираме под това?
Работата на човека е разпределена между ума и сърцето.Умът може да се бърка в работата на сърцето само тогава, когато то го повика и каже: “Моля почтения слуга, ума, да дойде в кухнята да свършим заедно една работа на господаря си.” Ама ние не знаем, че слугинята и слугата, като дойдат в кухнята на господаря си, започват любовни работи.” - Според вас това е възможно, но в дома на господаря, и то в кухнята, любовни работи не стават. Любовни работи не стават и по гробищата. “Често някоя мома отива на гроба на майка си, и там дойде нейният възлюбен да се разговарят и след време се оженват. Казвам: Хора, които уговарят женитбата си на гробищата, животът им не може да бъде добър. Онзи човек, който има правилно верую и иска да помага, ще каже: “Ето, давам половината от имането си!
” Какво подразбираме под това?
- Ако той получава двеста лева, стоте лева ще даде на своя близък. Всеки човек има право да даде само половината от онова, което получава, а не цялото. И като даваш, не искай нищо, остави своя ближен да се жертва, както той иска и разбира. Ако този човек иска да се ожени, да живее за себе си, остави го свободен.
към беседата >>
- Ако той получава двеста лева, стоте лева ще даде на своя близък.
Любовни работи не стават и по гробищата. “Често някоя мома отива на гроба на майка си, и там дойде нейният възлюбен да се разговарят и след време се оженват. Казвам: Хора, които уговарят женитбата си на гробищата, животът им не може да бъде добър. Онзи човек, който има правилно верую и иска да помага, ще каже: “Ето, давам половината от имането си! ” Какво подразбираме под това?
- Ако той получава двеста лева, стоте лева ще даде на своя близък.
Всеки човек има право да даде само половината от онова, което получава, а не цялото. И като даваш, не искай нищо, остави своя ближен да се жертва, както той иска и разбира. Ако този човек иска да се ожени, да живее за себе си, остави го свободен.
към беседата >>
Всеки човек има право да даде само половината от онова, което получава, а не цялото.
“Често някоя мома отива на гроба на майка си, и там дойде нейният възлюбен да се разговарят и след време се оженват. Казвам: Хора, които уговарят женитбата си на гробищата, животът им не може да бъде добър. Онзи човек, който има правилно верую и иска да помага, ще каже: “Ето, давам половината от имането си! ” Какво подразбираме под това? - Ако той получава двеста лева, стоте лева ще даде на своя близък.
Всеки човек има право да даде само половината от онова, което получава, а не цялото.
И като даваш, не искай нищо, остави своя ближен да се жертва, както той иска и разбира. Ако този човек иска да се ожени, да живее за себе си, остави го свободен.
към беседата >>
И като даваш, не искай нищо, остави своя ближен да се жертва, както той иска и разбира.
Казвам: Хора, които уговарят женитбата си на гробищата, животът им не може да бъде добър. Онзи човек, който има правилно верую и иска да помага, ще каже: “Ето, давам половината от имането си! ” Какво подразбираме под това? - Ако той получава двеста лева, стоте лева ще даде на своя близък. Всеки човек има право да даде само половината от онова, което получава, а не цялото.
И като даваш, не искай нищо, остави своя ближен да се жертва, както той иска и разбира.
Ако този човек иска да се ожени, да живее за себе си, остави го свободен.
към беседата >>
Ако този човек иска да се ожени, да живее за себе си, остави го свободен.
Онзи човек, който има правилно верую и иска да помага, ще каже: “Ето, давам половината от имането си! ” Какво подразбираме под това? - Ако той получава двеста лева, стоте лева ще даде на своя близък. Всеки човек има право да даде само половината от онова, което получава, а не цялото. И като даваш, не искай нищо, остави своя ближен да се жертва, както той иска и разбира.
Ако този човек иска да се ожени, да живее за себе си, остави го свободен.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример за един знаменит цигулар, под псевдоним Сеготин.
Ще ви приведа един пример за един знаменит цигулар, под псевдоним Сеготин.
Той се влюбва в някоя Мария Белковска. Този цигулар ходил всяка вечер със своята любима далеч от града да й свири. Тя се възхищавала от неговото свирене. По едно време, обаче, тя се влюбила в един руски княз, за когото се оженила. Цигуларят престанал вече да свири и заминал далеч някъде из света.
към беседата >>
Той се влюбва в някоя Мария Белковска.
Ще ви приведа един пример за един знаменит цигулар, под псевдоним Сеготин.
Той се влюбва в някоя Мария Белковска.
Този цигулар ходил всяка вечер със своята любима далеч от града да й свири. Тя се възхищавала от неговото свирене. По едно време, обаче, тя се влюбила в един руски княз, за когото се оженила. Цигуларят престанал вече да свири и заминал далеч някъде из света. След много години той се върнал в града, дето живяла неговата любима и започнал да обикаля около дома й.
към беседата >>
Този цигулар ходил всяка вечер със своята любима далеч от града да й свири.
Ще ви приведа един пример за един знаменит цигулар, под псевдоним Сеготин. Той се влюбва в някоя Мария Белковска.
Този цигулар ходил всяка вечер със своята любима далеч от града да й свири.
Тя се възхищавала от неговото свирене. По едно време, обаче, тя се влюбила в един руски княз, за когото се оженила. Цигуларят престанал вече да свири и заминал далеч някъде из света. След много години той се върнал в града, дето живяла неговата любима и започнал да обикаля около дома й. - Едно време веселих тебе, но сега ще свиря на твоите деца - казал той.
към беседата >>
Тя се възхищавала от неговото свирене.
Ще ви приведа един пример за един знаменит цигулар, под псевдоним Сеготин. Той се влюбва в някоя Мария Белковска. Този цигулар ходил всяка вечер със своята любима далеч от града да й свири.
Тя се възхищавала от неговото свирене.
По едно време, обаче, тя се влюбила в един руски княз, за когото се оженила. Цигуларят престанал вече да свири и заминал далеч някъде из света. След много години той се върнал в града, дето живяла неговата любима и започнал да обикаля около дома й. - Едно време веселих тебе, но сега ще свиря на твоите деца - казал той. Цигуларят бил вече много стар човек.
към беседата >>
По едно време, обаче, тя се влюбила в един руски княз, за когото се оженила.
Ще ви приведа един пример за един знаменит цигулар, под псевдоним Сеготин. Той се влюбва в някоя Мария Белковска. Този цигулар ходил всяка вечер със своята любима далеч от града да й свири. Тя се възхищавала от неговото свирене.
По едно време, обаче, тя се влюбила в един руски княз, за когото се оженила.
Цигуларят престанал вече да свири и заминал далеч някъде из света. След много години той се върнал в града, дето живяла неговата любима и започнал да обикаля около дома й. - Едно време веселих тебе, но сега ще свиря на твоите деца - казал той. Цигуларят бил вече много стар човек. Той не се сърдил, че тя го напуснала, че му изневерила, но продължавал да свири на нейните деца, като си мислил: “Такава е Волята Божия!
към беседата >>
Цигуларят престанал вече да свири и заминал далеч някъде из света.
Ще ви приведа един пример за един знаменит цигулар, под псевдоним Сеготин. Той се влюбва в някоя Мария Белковска. Този цигулар ходил всяка вечер със своята любима далеч от града да й свири. Тя се възхищавала от неговото свирене. По едно време, обаче, тя се влюбила в един руски княз, за когото се оженила.
Цигуларят престанал вече да свири и заминал далеч някъде из света.
След много години той се върнал в града, дето живяла неговата любима и започнал да обикаля около дома й. - Едно време веселих тебе, но сега ще свиря на твоите деца - казал той. Цигуларят бил вече много стар човек. Той не се сърдил, че тя го напуснала, че му изневерила, но продължавал да свири на нейните деца, като си мислил: “Такава е Волята Божия! ” Един ден неговата любима видяла, че един стар цигулар обикаля около дома й, но не го познала, повикала го като му казала: “Дядо, посвири малко на децата!
към беседата >>
След много години той се върнал в града, дето живяла неговата любима и започнал да обикаля около дома й.
Той се влюбва в някоя Мария Белковска. Този цигулар ходил всяка вечер със своята любима далеч от града да й свири. Тя се възхищавала от неговото свирене. По едно време, обаче, тя се влюбила в един руски княз, за когото се оженила. Цигуларят престанал вече да свири и заминал далеч някъде из света.
След много години той се върнал в града, дето живяла неговата любима и започнал да обикаля около дома й.
- Едно време веселих тебе, но сега ще свиря на твоите деца - казал той. Цигуларят бил вече много стар човек. Той не се сърдил, че тя го напуснала, че му изневерила, но продължавал да свири на нейните деца, като си мислил: “Такава е Волята Божия! ” Един ден неговата любима видяла, че един стар цигулар обикаля около дома й, но не го познала, повикала го като му казала: “Дядо, посвири малко на децата! ” Той започнал да им свири.
към беседата >>
- Едно време веселих тебе, но сега ще свиря на твоите деца - казал той.
Този цигулар ходил всяка вечер със своята любима далеч от града да й свири. Тя се възхищавала от неговото свирене. По едно време, обаче, тя се влюбила в един руски княз, за когото се оженила. Цигуларят престанал вече да свири и заминал далеч някъде из света. След много години той се върнал в града, дето живяла неговата любима и започнал да обикаля около дома й.
- Едно време веселих тебе, но сега ще свиря на твоите деца - казал той.
Цигуларят бил вече много стар човек. Той не се сърдил, че тя го напуснала, че му изневерила, но продължавал да свири на нейните деца, като си мислил: “Такава е Волята Божия! ” Един ден неговата любима видяла, че един стар цигулар обикаля около дома й, но не го познала, повикала го като му казала: “Дядо, посвири малко на децата! ” Той започнал да им свири. Ако някой съвременен човек се намери в това положение, ще каже: “Остарях вече, разнебитиха се моите идеали, нещастен е животът ми, нещастен съм и аз!
към беседата >>
Цигуларят бил вече много стар човек.
Тя се възхищавала от неговото свирене. По едно време, обаче, тя се влюбила в един руски княз, за когото се оженила. Цигуларят престанал вече да свири и заминал далеч някъде из света. След много години той се върнал в града, дето живяла неговата любима и започнал да обикаля около дома й. - Едно време веселих тебе, но сега ще свиря на твоите деца - казал той.
Цигуларят бил вече много стар човек.
Той не се сърдил, че тя го напуснала, че му изневерила, но продължавал да свири на нейните деца, като си мислил: “Такава е Волята Божия! ” Един ден неговата любима видяла, че един стар цигулар обикаля около дома й, но не го познала, повикала го като му казала: “Дядо, посвири малко на децата! ” Той започнал да им свири. Ако някой съвременен човек се намери в това положение, ще каже: “Остарях вече, разнебитиха се моите идеали, нещастен е животът ми, нещастен съм и аз! ” Светът иска герои, като този стар цигулар.
към беседата >>
Той не се сърдил, че тя го напуснала, че му изневерила, но продължавал да свири на нейните деца, като си мислил: “Такава е Волята Божия!
По едно време, обаче, тя се влюбила в един руски княз, за когото се оженила. Цигуларят престанал вече да свири и заминал далеч някъде из света. След много години той се върнал в града, дето живяла неговата любима и започнал да обикаля около дома й. - Едно време веселих тебе, но сега ще свиря на твоите деца - казал той. Цигуларят бил вече много стар човек.
Той не се сърдил, че тя го напуснала, че му изневерила, но продължавал да свири на нейните деца, като си мислил: “Такава е Волята Божия!
” Един ден неговата любима видяла, че един стар цигулар обикаля около дома й, но не го познала, повикала го като му казала: “Дядо, посвири малко на децата! ” Той започнал да им свири. Ако някой съвременен човек се намери в това положение, ще каже: “Остарях вече, разнебитиха се моите идеали, нещастен е животът ми, нещастен съм и аз! ” Светът иска герои, като този стар цигулар. Той и като млад, и като стар свири за своята любов.
към беседата >>
” Един ден неговата любима видяла, че един стар цигулар обикаля около дома й, но не го познала, повикала го като му казала: “Дядо, посвири малко на децата!
Цигуларят престанал вече да свири и заминал далеч някъде из света. След много години той се върнал в града, дето живяла неговата любима и започнал да обикаля около дома й. - Едно време веселих тебе, но сега ще свиря на твоите деца - казал той. Цигуларят бил вече много стар човек. Той не се сърдил, че тя го напуснала, че му изневерила, но продължавал да свири на нейните деца, като си мислил: “Такава е Волята Божия!
” Един ден неговата любима видяла, че един стар цигулар обикаля около дома й, но не го познала, повикала го като му казала: “Дядо, посвири малко на децата!
” Той започнал да им свири. Ако някой съвременен човек се намери в това положение, ще каже: “Остарях вече, разнебитиха се моите идеали, нещастен е животът ми, нещастен съм и аз! ” Светът иска герои, като този стар цигулар. Той и като млад, и като стар свири за своята любов. Ако цигуларят беше от съвременните герои, щеше да удари цигулката в земята и да каже: “Не свиря повече!
към беседата >>
” Той започнал да им свири.
След много години той се върнал в града, дето живяла неговата любима и започнал да обикаля около дома й. - Едно време веселих тебе, но сега ще свиря на твоите деца - казал той. Цигуларят бил вече много стар човек. Той не се сърдил, че тя го напуснала, че му изневерила, но продължавал да свири на нейните деца, като си мислил: “Такава е Волята Божия! ” Един ден неговата любима видяла, че един стар цигулар обикаля около дома й, но не го познала, повикала го като му казала: “Дядо, посвири малко на децата!
” Той започнал да им свири.
Ако някой съвременен човек се намери в това положение, ще каже: “Остарях вече, разнебитиха се моите идеали, нещастен е животът ми, нещастен съм и аз! ” Светът иска герои, като този стар цигулар. Той и като млад, и като стар свири за своята любов. Ако цигуларят беше от съвременните герои, щеше да удари цигулката в земята и да каже: “Не свиря повече! ” Кое е по-хубаво сега: да свириш, или да не свириш?
към беседата >>
Ако някой съвременен човек се намери в това положение, ще каже: “Остарях вече, разнебитиха се моите идеали, нещастен е животът ми, нещастен съм и аз!
- Едно време веселих тебе, но сега ще свиря на твоите деца - казал той. Цигуларят бил вече много стар човек. Той не се сърдил, че тя го напуснала, че му изневерила, но продължавал да свири на нейните деца, като си мислил: “Такава е Волята Божия! ” Един ден неговата любима видяла, че един стар цигулар обикаля около дома й, но не го познала, повикала го като му казала: “Дядо, посвири малко на децата! ” Той започнал да им свири.
Ако някой съвременен човек се намери в това положение, ще каже: “Остарях вече, разнебитиха се моите идеали, нещастен е животът ми, нещастен съм и аз!
” Светът иска герои, като този стар цигулар. Той и като млад, и като стар свири за своята любов. Ако цигуларят беше от съвременните герои, щеше да удари цигулката в земята и да каже: “Не свиря повече! ” Кое е по-хубаво сега: да свириш, или да не свириш? - Да свириш е по-хубаво, отколкото да не свириш.
към беседата >>
” Светът иска герои, като този стар цигулар.
Цигуларят бил вече много стар човек. Той не се сърдил, че тя го напуснала, че му изневерила, но продължавал да свири на нейните деца, като си мислил: “Такава е Волята Божия! ” Един ден неговата любима видяла, че един стар цигулар обикаля около дома й, но не го познала, повикала го като му казала: “Дядо, посвири малко на децата! ” Той започнал да им свири. Ако някой съвременен човек се намери в това положение, ще каже: “Остарях вече, разнебитиха се моите идеали, нещастен е животът ми, нещастен съм и аз!
” Светът иска герои, като този стар цигулар.
Той и като млад, и като стар свири за своята любов. Ако цигуларят беше от съвременните герои, щеше да удари цигулката в земята и да каже: “Не свиря повече! ” Кое е по-хубаво сега: да свириш, или да не свириш? - Да свириш е по-хубаво, отколкото да не свириш.
към беседата >>
Той и като млад, и като стар свири за своята любов.
Той не се сърдил, че тя го напуснала, че му изневерила, но продължавал да свири на нейните деца, като си мислил: “Такава е Волята Божия! ” Един ден неговата любима видяла, че един стар цигулар обикаля около дома й, но не го познала, повикала го като му казала: “Дядо, посвири малко на децата! ” Той започнал да им свири. Ако някой съвременен човек се намери в това положение, ще каже: “Остарях вече, разнебитиха се моите идеали, нещастен е животът ми, нещастен съм и аз! ” Светът иска герои, като този стар цигулар.
Той и като млад, и като стар свири за своята любов.
Ако цигуларят беше от съвременните герои, щеше да удари цигулката в земята и да каже: “Не свиря повече! ” Кое е по-хубаво сега: да свириш, или да не свириш? - Да свириш е по-хубаво, отколкото да не свириш.
към беседата >>
Ако цигуларят беше от съвременните герои, щеше да удари цигулката в земята и да каже: “Не свиря повече!
” Един ден неговата любима видяла, че един стар цигулар обикаля около дома й, но не го познала, повикала го като му казала: “Дядо, посвири малко на децата! ” Той започнал да им свири. Ако някой съвременен човек се намери в това положение, ще каже: “Остарях вече, разнебитиха се моите идеали, нещастен е животът ми, нещастен съм и аз! ” Светът иска герои, като този стар цигулар. Той и като млад, и като стар свири за своята любов.
Ако цигуларят беше от съвременните герои, щеше да удари цигулката в земята и да каже: “Не свиря повече!
” Кое е по-хубаво сега: да свириш, или да не свириш? - Да свириш е по-хубаво, отколкото да не свириш.
към беседата >>
” Кое е по-хубаво сега: да свириш, или да не свириш?
” Той започнал да им свири. Ако някой съвременен човек се намери в това положение, ще каже: “Остарях вече, разнебитиха се моите идеали, нещастен е животът ми, нещастен съм и аз! ” Светът иска герои, като този стар цигулар. Той и като млад, и като стар свири за своята любов. Ако цигуларят беше от съвременните герои, щеше да удари цигулката в земята и да каже: “Не свиря повече!
” Кое е по-хубаво сега: да свириш, или да не свириш?
- Да свириш е по-хубаво, отколкото да не свириш.
към беседата >>
- Да свириш е по-хубаво, отколкото да не свириш.
Ако някой съвременен човек се намери в това положение, ще каже: “Остарях вече, разнебитиха се моите идеали, нещастен е животът ми, нещастен съм и аз! ” Светът иска герои, като този стар цигулар. Той и като млад, и като стар свири за своята любов. Ако цигуларят беше от съвременните герои, щеше да удари цигулката в земята и да каже: “Не свиря повече! ” Кое е по-хубаво сега: да свириш, или да не свириш?
- Да свириш е по-хубаво, отколкото да не свириш.
към беседата >>
Казвам: Вложете в себе си силното желание да разберете живота във всички негови прояви.
Казвам: Вложете в себе си силното желание да разберете живота във всички негови прояви.
Съвременната наука не трябва да представлява само теория и да служи за накит на хората. Науката трябва да има вътрешно приложение. Мнозина казват: “Ние трябва да се държим в старото; да не отстъпваме от науката, от религията на нашите деди и прадеди.” Казвам: Не е въпросът да се създава нова религия. Има една нова религия, в която хората още не са повярвали. Ние препоръчваме на хората тази, именно, религия, която те още не са възприели и приложили.
към беседата >>
Съвременната наука не трябва да представлява само теория и да служи за накит на хората.
Казвам: Вложете в себе си силното желание да разберете живота във всички негови прояви.
Съвременната наука не трябва да представлява само теория и да служи за накит на хората.
Науката трябва да има вътрешно приложение. Мнозина казват: “Ние трябва да се държим в старото; да не отстъпваме от науката, от религията на нашите деди и прадеди.” Казвам: Не е въпросът да се създава нова религия. Има една нова религия, в която хората още не са повярвали. Ние препоръчваме на хората тази, именно, религия, която те още не са възприели и приложили. Когато възприемат тази нова религия, те ще се преобразят.
към беседата >>
Науката трябва да има вътрешно приложение.
Казвам: Вложете в себе си силното желание да разберете живота във всички негови прояви. Съвременната наука не трябва да представлява само теория и да служи за накит на хората.
Науката трябва да има вътрешно приложение.
Мнозина казват: “Ние трябва да се държим в старото; да не отстъпваме от науката, от религията на нашите деди и прадеди.” Казвам: Не е въпросът да се създава нова религия. Има една нова религия, в която хората още не са повярвали. Ние препоръчваме на хората тази, именно, религия, която те още не са възприели и приложили. Когато възприемат тази нова религия, те ще се преобразят. Тя е религия без форми, без одежди, без кадилници.
към беседата >>
Мнозина казват: “Ние трябва да се държим в старото; да не отстъпваме от науката, от религията на нашите деди и прадеди.” Казвам: Не е въпросът да се създава нова религия.
Казвам: Вложете в себе си силното желание да разберете живота във всички негови прояви. Съвременната наука не трябва да представлява само теория и да служи за накит на хората. Науката трябва да има вътрешно приложение.
Мнозина казват: “Ние трябва да се държим в старото; да не отстъпваме от науката, от религията на нашите деди и прадеди.” Казвам: Не е въпросът да се създава нова религия.
Има една нова религия, в която хората още не са повярвали. Ние препоръчваме на хората тази, именно, религия, която те още не са възприели и приложили. Когато възприемат тази нова религия, те ще се преобразят. Тя е религия без форми, без одежди, без кадилници. В тази религия човек може да ходи облечен, както иска - като последен просяк, или като княз; в тази религия човек може да бъде пръв, може да бъде последен.
към беседата >>
Има една нова религия, в която хората още не са повярвали.
Казвам: Вложете в себе си силното желание да разберете живота във всички негови прояви. Съвременната наука не трябва да представлява само теория и да служи за накит на хората. Науката трябва да има вътрешно приложение. Мнозина казват: “Ние трябва да се държим в старото; да не отстъпваме от науката, от религията на нашите деди и прадеди.” Казвам: Не е въпросът да се създава нова религия.
Има една нова религия, в която хората още не са повярвали.
Ние препоръчваме на хората тази, именно, религия, която те още не са възприели и приложили. Когато възприемат тази нова религия, те ще се преобразят. Тя е религия без форми, без одежди, без кадилници. В тази религия човек може да ходи облечен, както иска - като последен просяк, или като княз; в тази религия човек може да бъде пръв, може да бъде последен. Както и да е облечен той, всички ще го приемат с “добре дошъл”, като техен добър брат.
към беседата >>
Ние препоръчваме на хората тази, именно, религия, която те още не са възприели и приложили.
Казвам: Вложете в себе си силното желание да разберете живота във всички негови прояви. Съвременната наука не трябва да представлява само теория и да служи за накит на хората. Науката трябва да има вътрешно приложение. Мнозина казват: “Ние трябва да се държим в старото; да не отстъпваме от науката, от религията на нашите деди и прадеди.” Казвам: Не е въпросът да се създава нова религия. Има една нова религия, в която хората още не са повярвали.
Ние препоръчваме на хората тази, именно, религия, която те още не са възприели и приложили.
Когато възприемат тази нова религия, те ще се преобразят. Тя е религия без форми, без одежди, без кадилници. В тази религия човек може да ходи облечен, както иска - като последен просяк, или като княз; в тази религия човек може да бъде пръв, може да бъде последен. Както и да е облечен той, всички ще го приемат с “добре дошъл”, като техен добър брат. Едно е важно за хората на новата религия: те трябва да бъдат чисти и светли като светлината.
към беседата >>
Когато възприемат тази нова религия, те ще се преобразят.
Съвременната наука не трябва да представлява само теория и да служи за накит на хората. Науката трябва да има вътрешно приложение. Мнозина казват: “Ние трябва да се държим в старото; да не отстъпваме от науката, от религията на нашите деди и прадеди.” Казвам: Не е въпросът да се създава нова религия. Има една нова религия, в която хората още не са повярвали. Ние препоръчваме на хората тази, именно, религия, която те още не са възприели и приложили.
Когато възприемат тази нова религия, те ще се преобразят.
Тя е религия без форми, без одежди, без кадилници. В тази религия човек може да ходи облечен, както иска - като последен просяк, или като княз; в тази религия човек може да бъде пръв, може да бъде последен. Както и да е облечен той, всички ще го приемат с “добре дошъл”, като техен добър брат. Едно е важно за хората на новата религия: те трябва да бъдат чисти и светли като светлината. Ако дрехите им са скъсани, от всяка тяхна дупка ще извира вода, бистра, чиста, като кристал.
към беседата >>
Тя е религия без форми, без одежди, без кадилници.
Науката трябва да има вътрешно приложение. Мнозина казват: “Ние трябва да се държим в старото; да не отстъпваме от науката, от религията на нашите деди и прадеди.” Казвам: Не е въпросът да се създава нова религия. Има една нова религия, в която хората още не са повярвали. Ние препоръчваме на хората тази, именно, религия, която те още не са възприели и приложили. Когато възприемат тази нова религия, те ще се преобразят.
Тя е религия без форми, без одежди, без кадилници.
В тази религия човек може да ходи облечен, както иска - като последен просяк, или като княз; в тази религия човек може да бъде пръв, може да бъде последен. Както и да е облечен той, всички ще го приемат с “добре дошъл”, като техен добър брат. Едно е важно за хората на новата религия: те трябва да бъдат чисти и светли като светлината. Ако дрехите им са скъсани, от всяка тяхна дупка ще извира вода, бистра, чиста, като кристал. Всяка дупка в чучур ще се превърне; хората ще се събират около тия чучури и песни ще пеят.
към беседата >>
В тази религия човек може да ходи облечен, както иска - като последен просяк, или като княз; в тази религия човек може да бъде пръв, може да бъде последен.
Мнозина казват: “Ние трябва да се държим в старото; да не отстъпваме от науката, от религията на нашите деди и прадеди.” Казвам: Не е въпросът да се създава нова религия. Има една нова религия, в която хората още не са повярвали. Ние препоръчваме на хората тази, именно, религия, която те още не са възприели и приложили. Когато възприемат тази нова религия, те ще се преобразят. Тя е религия без форми, без одежди, без кадилници.
В тази религия човек може да ходи облечен, както иска - като последен просяк, или като княз; в тази религия човек може да бъде пръв, може да бъде последен.
Както и да е облечен той, всички ще го приемат с “добре дошъл”, като техен добър брат. Едно е важно за хората на новата религия: те трябва да бъдат чисти и светли като светлината. Ако дрехите им са скъсани, от всяка тяхна дупка ще извира вода, бистра, чиста, като кристал. Всяка дупка в чучур ще се превърне; хората ще се събират около тия чучури и песни ще пеят.
към беседата >>
Както и да е облечен той, всички ще го приемат с “добре дошъл”, като техен добър брат.
Има една нова религия, в която хората още не са повярвали. Ние препоръчваме на хората тази, именно, религия, която те още не са възприели и приложили. Когато възприемат тази нова религия, те ще се преобразят. Тя е религия без форми, без одежди, без кадилници. В тази религия човек може да ходи облечен, както иска - като последен просяк, или като княз; в тази религия човек може да бъде пръв, може да бъде последен.
Както и да е облечен той, всички ще го приемат с “добре дошъл”, като техен добър брат.
Едно е важно за хората на новата религия: те трябва да бъдат чисти и светли като светлината. Ако дрехите им са скъсани, от всяка тяхна дупка ще извира вода, бистра, чиста, като кристал. Всяка дупка в чучур ще се превърне; хората ще се събират около тия чучури и песни ще пеят.
към беседата >>
Едно е важно за хората на новата религия: те трябва да бъдат чисти и светли като светлината.
Ние препоръчваме на хората тази, именно, религия, която те още не са възприели и приложили. Когато възприемат тази нова религия, те ще се преобразят. Тя е религия без форми, без одежди, без кадилници. В тази религия човек може да ходи облечен, както иска - като последен просяк, или като княз; в тази религия човек може да бъде пръв, може да бъде последен. Както и да е облечен той, всички ще го приемат с “добре дошъл”, като техен добър брат.
Едно е важно за хората на новата религия: те трябва да бъдат чисти и светли като светлината.
Ако дрехите им са скъсани, от всяка тяхна дупка ще извира вода, бистра, чиста, като кристал. Всяка дупка в чучур ще се превърне; хората ще се събират около тия чучури и песни ще пеят.
към беседата >>
Ако дрехите им са скъсани, от всяка тяхна дупка ще извира вода, бистра, чиста, като кристал.
Когато възприемат тази нова религия, те ще се преобразят. Тя е религия без форми, без одежди, без кадилници. В тази религия човек може да ходи облечен, както иска - като последен просяк, или като княз; в тази религия човек може да бъде пръв, може да бъде последен. Както и да е облечен той, всички ще го приемат с “добре дошъл”, като техен добър брат. Едно е важно за хората на новата религия: те трябва да бъдат чисти и светли като светлината.
Ако дрехите им са скъсани, от всяка тяхна дупка ще извира вода, бистра, чиста, като кристал.
Всяка дупка в чучур ще се превърне; хората ще се събират около тия чучури и песни ще пеят.
към беседата >>
Всяка дупка в чучур ще се превърне; хората ще се събират около тия чучури и песни ще пеят.
Тя е религия без форми, без одежди, без кадилници. В тази религия човек може да ходи облечен, както иска - като последен просяк, или като княз; в тази религия човек може да бъде пръв, може да бъде последен. Както и да е облечен той, всички ще го приемат с “добре дошъл”, като техен добър брат. Едно е важно за хората на новата религия: те трябва да бъдат чисти и светли като светлината. Ако дрехите им са скъсани, от всяка тяхна дупка ще извира вода, бистра, чиста, като кристал.
Всяка дупка в чучур ще се превърне; хората ще се събират около тия чучури и песни ще пеят.
към беседата >>
Аз бих искал да срещна хора със скъсани дрехи, но не съм срещнал досега нито един такъв човек.
Аз бих искал да срещна хора със скъсани дрехи, но не съм срещнал досега нито един такъв човек.
Всеки се срамува да ходи скъсан. Не се срамувайте от това! Няма нищо лошо в скъсаните дрехи. Естествено нещо е да се късат дрехите. Като седи, като се движи човек нагоре-надолу, и дрехите му се късат.
към беседата >>
Всеки се срамува да ходи скъсан.
Аз бих искал да срещна хора със скъсани дрехи, но не съм срещнал досега нито един такъв човек.
Всеки се срамува да ходи скъсан.
Не се срамувайте от това! Няма нищо лошо в скъсаните дрехи. Естествено нещо е да се късат дрехите. Като седи, като се движи човек нагоре-надолу, и дрехите му се късат.
към беседата >>
Не се срамувайте от това!
Аз бих искал да срещна хора със скъсани дрехи, но не съм срещнал досега нито един такъв човек. Всеки се срамува да ходи скъсан.
Не се срамувайте от това!
Няма нищо лошо в скъсаните дрехи. Естествено нещо е да се късат дрехите. Като седи, като се движи човек нагоре-надолу, и дрехите му се късат.
към беседата >>
Няма нищо лошо в скъсаните дрехи.
Аз бих искал да срещна хора със скъсани дрехи, но не съм срещнал досега нито един такъв човек. Всеки се срамува да ходи скъсан. Не се срамувайте от това!
Няма нищо лошо в скъсаните дрехи.
Естествено нещо е да се късат дрехите. Като седи, като се движи човек нагоре-надолу, и дрехите му се късат.
към беседата >>
Естествено нещо е да се късат дрехите.
Аз бих искал да срещна хора със скъсани дрехи, но не съм срещнал досега нито един такъв човек. Всеки се срамува да ходи скъсан. Не се срамувайте от това! Няма нищо лошо в скъсаните дрехи.
Естествено нещо е да се късат дрехите.
Като седи, като се движи човек нагоре-надолу, и дрехите му се късат.
към беседата >>
Като седи, като се движи човек нагоре-надолу, и дрехите му се късат.
Аз бих искал да срещна хора със скъсани дрехи, но не съм срещнал досега нито един такъв човек. Всеки се срамува да ходи скъсан. Не се срамувайте от това! Няма нищо лошо в скъсаните дрехи. Естествено нещо е да се късат дрехите.
Като седи, като се движи човек нагоре-надолу, и дрехите му се късат.
към беседата >>
Христос казва: “Още едно ти не достига!
Христос казва: “Още едно ти не достига!
” Кое е то? - Любовта. В човешката любов, обаче, има срастване, страсти, тъй както два клона се срастват. Съвременните учени наричат това нещо “присаждане”. Значи, съвременните хора наричат присаждането любов.
към беседата >>
Истинският или разумният живот имат свой вътрешен смисъл.
Истинският или разумният живот имат свой вътрешен смисъл.
Не е достатъчно само да говорим, че животът има смисъл, в същност ние го считаме като нещо механическо, външно, което няма нищо общо с нас. Светлината има смисъл за очите, понеже отваря простор пред човека и му показва пътя, по който той трябва да се движи. Топлината също така има смисъл за човека. Като говорим за топлината, ние не разбираме резултата на онова горене, което разтопява елементите, но подразбираме онази естествена, нормална топлина, която подхожда на човека и му дава свобода на движение. Без топлина човек не може да се движи.
към беседата >>
” Кое е то?
Христос казва: “Още едно ти не достига!
” Кое е то?
- Любовта. В човешката любов, обаче, има срастване, страсти, тъй както два клона се срастват. Съвременните учени наричат това нещо “присаждане”. Значи, съвременните хора наричат присаждането любов. Те казват: “Ние имаме любов, знаем да присаждаме дивачки.” Казвам: Чакай да видя, дали тези дивачки са присадени добре!
към беседата >>
Не е достатъчно само да говорим, че животът има смисъл, в същност ние го считаме като нещо механическо, външно, което няма нищо общо с нас.
Истинският или разумният живот имат свой вътрешен смисъл.
Не е достатъчно само да говорим, че животът има смисъл, в същност ние го считаме като нещо механическо, външно, което няма нищо общо с нас.
Светлината има смисъл за очите, понеже отваря простор пред човека и му показва пътя, по който той трябва да се движи. Топлината също така има смисъл за човека. Като говорим за топлината, ние не разбираме резултата на онова горене, което разтопява елементите, но подразбираме онази естествена, нормална топлина, която подхожда на човека и му дава свобода на движение. Без топлина човек не може да се движи. Казваме, че човек трябва да мисли. Защо?
към беседата >>
- Любовта.
Христос казва: “Още едно ти не достига! ” Кое е то?
- Любовта.
В човешката любов, обаче, има срастване, страсти, тъй както два клона се срастват. Съвременните учени наричат това нещо “присаждане”. Значи, съвременните хора наричат присаждането любов. Те казват: “Ние имаме любов, знаем да присаждаме дивачки.” Казвам: Чакай да видя, дали тези дивачки са присадени добре! Посейте семе от вашата присадена круша, да видим, дали ще даде добър плод!
към беседата >>
Светлината има смисъл за очите, понеже отваря простор пред човека и му показва пътя, по който той трябва да се движи.
Истинският или разумният живот имат свой вътрешен смисъл. Не е достатъчно само да говорим, че животът има смисъл, в същност ние го считаме като нещо механическо, външно, което няма нищо общо с нас.
Светлината има смисъл за очите, понеже отваря простор пред човека и му показва пътя, по който той трябва да се движи.
Топлината също така има смисъл за човека. Като говорим за топлината, ние не разбираме резултата на онова горене, което разтопява елементите, но подразбираме онази естествена, нормална топлина, която подхожда на човека и му дава свобода на движение. Без топлина човек не може да се движи. Казваме, че човек трябва да мисли. Защо? - Мисълта е подобна на светлината.
към беседата >>
В човешката любов, обаче, има срастване, страсти, тъй както два клона се срастват.
Христос казва: “Още едно ти не достига! ” Кое е то? - Любовта.
В човешката любов, обаче, има срастване, страсти, тъй както два клона се срастват.
Съвременните учени наричат това нещо “присаждане”. Значи, съвременните хора наричат присаждането любов. Те казват: “Ние имаме любов, знаем да присаждаме дивачки.” Казвам: Чакай да видя, дали тези дивачки са присадени добре! Посейте семе от вашата присадена круша, да видим, дали ще даде добър плод! Посаждаш, пак дивачка излиза. Защо?
към беседата >>
Топлината също така има смисъл за човека.
Истинският или разумният живот имат свой вътрешен смисъл. Не е достатъчно само да говорим, че животът има смисъл, в същност ние го считаме като нещо механическо, външно, което няма нищо общо с нас. Светлината има смисъл за очите, понеже отваря простор пред човека и му показва пътя, по който той трябва да се движи.
Топлината също така има смисъл за човека.
Като говорим за топлината, ние не разбираме резултата на онова горене, което разтопява елементите, но подразбираме онази естествена, нормална топлина, която подхожда на човека и му дава свобода на движение. Без топлина човек не може да се движи. Казваме, че човек трябва да мисли. Защо? - Мисълта е подобна на светлината. Светлината и топлината имат сходни качества.
към беседата >>
Съвременните учени наричат това нещо “присаждане”.
Христос казва: “Още едно ти не достига! ” Кое е то? - Любовта. В човешката любов, обаче, има срастване, страсти, тъй както два клона се срастват.
Съвременните учени наричат това нещо “присаждане”.
Значи, съвременните хора наричат присаждането любов. Те казват: “Ние имаме любов, знаем да присаждаме дивачки.” Казвам: Чакай да видя, дали тези дивачки са присадени добре! Посейте семе от вашата присадена круша, да видим, дали ще даде добър плод! Посаждаш, пак дивачка излиза. Защо? - Не знаеш правилно да присаждаш.
към беседата >>
Като говорим за топлината, ние не разбираме резултата на онова горене, което разтопява елементите, но подразбираме онази естествена, нормална топлина, която подхожда на човека и му дава свобода на движение.
Истинският или разумният живот имат свой вътрешен смисъл. Не е достатъчно само да говорим, че животът има смисъл, в същност ние го считаме като нещо механическо, външно, което няма нищо общо с нас. Светлината има смисъл за очите, понеже отваря простор пред човека и му показва пътя, по който той трябва да се движи. Топлината също така има смисъл за човека.
Като говорим за топлината, ние не разбираме резултата на онова горене, което разтопява елементите, но подразбираме онази естествена, нормална топлина, която подхожда на човека и му дава свобода на движение.
Без топлина човек не може да се движи. Казваме, че човек трябва да мисли. Защо? - Мисълта е подобна на светлината. Светлината и топлината имат сходни качества. Както топлината дава свобода в движенията на човека, така и чувствата създават движение, подтик.
към беседата >>
Значи, съвременните хора наричат присаждането любов.
Христос казва: “Още едно ти не достига! ” Кое е то? - Любовта. В човешката любов, обаче, има срастване, страсти, тъй както два клона се срастват. Съвременните учени наричат това нещо “присаждане”.
Значи, съвременните хора наричат присаждането любов.
Те казват: “Ние имаме любов, знаем да присаждаме дивачки.” Казвам: Чакай да видя, дали тези дивачки са присадени добре! Посейте семе от вашата присадена круша, да видим, дали ще даде добър плод! Посаждаш, пак дивачка излиза. Защо? - Не знаеш правилно да присаждаш. Същото нещо се забелязва в живота и при възпитанието на децата.
към беседата >>
Без топлина човек не може да се движи.
Истинският или разумният живот имат свой вътрешен смисъл. Не е достатъчно само да говорим, че животът има смисъл, в същност ние го считаме като нещо механическо, външно, което няма нищо общо с нас. Светлината има смисъл за очите, понеже отваря простор пред човека и му показва пътя, по който той трябва да се движи. Топлината също така има смисъл за човека. Като говорим за топлината, ние не разбираме резултата на онова горене, което разтопява елементите, но подразбираме онази естествена, нормална топлина, която подхожда на човека и му дава свобода на движение.
Без топлина човек не може да се движи.
Казваме, че човек трябва да мисли. Защо? - Мисълта е подобна на светлината. Светлината и топлината имат сходни качества. Както топлината дава свобода в движенията на човека, така и чувствата създават движение, подтик. Някой казва: “Аз нямам интерес към нищо.” - Такъв човек е безжизнен, в него няма чувства; той може да философства, да мисли колкото иска, но в него няма подтик, няма движение.
към беседата >>
Те казват: “Ние имаме любов, знаем да присаждаме дивачки.” Казвам: Чакай да видя, дали тези дивачки са присадени добре!
” Кое е то? - Любовта. В човешката любов, обаче, има срастване, страсти, тъй както два клона се срастват. Съвременните учени наричат това нещо “присаждане”. Значи, съвременните хора наричат присаждането любов.
Те казват: “Ние имаме любов, знаем да присаждаме дивачки.” Казвам: Чакай да видя, дали тези дивачки са присадени добре!
Посейте семе от вашата присадена круша, да видим, дали ще даде добър плод! Посаждаш, пак дивачка излиза. Защо? - Не знаеш правилно да присаждаш. Същото нещо се забелязва в живота и при възпитанието на децата. Възпитаваш детето си ред години и като порасне, дават му някъде служба, но не се минава много време, и той задига касата с парите.
към беседата >>
Казваме, че човек трябва да мисли. Защо?
Не е достатъчно само да говорим, че животът има смисъл, в същност ние го считаме като нещо механическо, външно, което няма нищо общо с нас. Светлината има смисъл за очите, понеже отваря простор пред човека и му показва пътя, по който той трябва да се движи. Топлината също така има смисъл за човека. Като говорим за топлината, ние не разбираме резултата на онова горене, което разтопява елементите, но подразбираме онази естествена, нормална топлина, която подхожда на човека и му дава свобода на движение. Без топлина човек не може да се движи.
Казваме, че човек трябва да мисли. Защо?
- Мисълта е подобна на светлината. Светлината и топлината имат сходни качества. Както топлината дава свобода в движенията на човека, така и чувствата създават движение, подтик. Някой казва: “Аз нямам интерес към нищо.” - Такъв човек е безжизнен, в него няма чувства; той може да философства, да мисли колкото иска, но в него няма подтик, няма движение. Не е мисълта, която дава подтик в живота на човека.
към беседата >>
Посейте семе от вашата присадена круша, да видим, дали ще даде добър плод!
- Любовта. В човешката любов, обаче, има срастване, страсти, тъй както два клона се срастват. Съвременните учени наричат това нещо “присаждане”. Значи, съвременните хора наричат присаждането любов. Те казват: “Ние имаме любов, знаем да присаждаме дивачки.” Казвам: Чакай да видя, дали тези дивачки са присадени добре!
Посейте семе от вашата присадена круша, да видим, дали ще даде добър плод!
Посаждаш, пак дивачка излиза. Защо? - Не знаеш правилно да присаждаш. Същото нещо се забелязва в живота и при възпитанието на децата. Възпитаваш детето си ред години и като порасне, дават му някъде служба, но не се минава много време, и той задига касата с парите. От този момент той изгубва всичко.
към беседата >>
- Мисълта е подобна на светлината.
Светлината има смисъл за очите, понеже отваря простор пред човека и му показва пътя, по който той трябва да се движи. Топлината също така има смисъл за човека. Като говорим за топлината, ние не разбираме резултата на онова горене, което разтопява елементите, но подразбираме онази естествена, нормална топлина, която подхожда на човека и му дава свобода на движение. Без топлина човек не може да се движи. Казваме, че човек трябва да мисли. Защо?
- Мисълта е подобна на светлината.
Светлината и топлината имат сходни качества. Както топлината дава свобода в движенията на човека, така и чувствата създават движение, подтик. Някой казва: “Аз нямам интерес към нищо.” - Такъв човек е безжизнен, в него няма чувства; той може да философства, да мисли колкото иска, но в него няма подтик, няма движение. Не е мисълта, която дава подтик в живота на човека.
към беседата >>
Посаждаш, пак дивачка излиза. Защо?
В човешката любов, обаче, има срастване, страсти, тъй както два клона се срастват. Съвременните учени наричат това нещо “присаждане”. Значи, съвременните хора наричат присаждането любов. Те казват: “Ние имаме любов, знаем да присаждаме дивачки.” Казвам: Чакай да видя, дали тези дивачки са присадени добре! Посейте семе от вашата присадена круша, да видим, дали ще даде добър плод!
Посаждаш, пак дивачка излиза. Защо?
- Не знаеш правилно да присаждаш. Същото нещо се забелязва в живота и при възпитанието на децата. Възпитаваш детето си ред години и като порасне, дават му някъде служба, но не се минава много време, и той задига касата с парите. От този момент той изгубва всичко. Ще кажете: “Науката и религията ще ни просветят.” - Нито науката, нито религията могат да ни просветят.
към беседата >>
Светлината и топлината имат сходни качества.
Топлината също така има смисъл за човека. Като говорим за топлината, ние не разбираме резултата на онова горене, което разтопява елементите, но подразбираме онази естествена, нормална топлина, която подхожда на човека и му дава свобода на движение. Без топлина човек не може да се движи. Казваме, че човек трябва да мисли. Защо? - Мисълта е подобна на светлината.
Светлината и топлината имат сходни качества.
Както топлината дава свобода в движенията на човека, така и чувствата създават движение, подтик. Някой казва: “Аз нямам интерес към нищо.” - Такъв човек е безжизнен, в него няма чувства; той може да философства, да мисли колкото иска, но в него няма подтик, няма движение. Не е мисълта, която дава подтик в живота на човека.
към беседата >>
- Не знаеш правилно да присаждаш.
Съвременните учени наричат това нещо “присаждане”. Значи, съвременните хора наричат присаждането любов. Те казват: “Ние имаме любов, знаем да присаждаме дивачки.” Казвам: Чакай да видя, дали тези дивачки са присадени добре! Посейте семе от вашата присадена круша, да видим, дали ще даде добър плод! Посаждаш, пак дивачка излиза. Защо?
- Не знаеш правилно да присаждаш.
Същото нещо се забелязва в живота и при възпитанието на децата. Възпитаваш детето си ред години и като порасне, дават му някъде служба, но не се минава много време, и той задига касата с парите. От този момент той изгубва всичко. Ще кажете: “Науката и религията ще ни просветят.” - Нито науката, нито религията могат да ни просветят. Какво са направили науката и религията от човека досега?
към беседата >>
Както топлината дава свобода в движенията на човека, така и чувствата създават движение, подтик.
Като говорим за топлината, ние не разбираме резултата на онова горене, което разтопява елементите, но подразбираме онази естествена, нормална топлина, която подхожда на човека и му дава свобода на движение. Без топлина човек не може да се движи. Казваме, че човек трябва да мисли. Защо? - Мисълта е подобна на светлината. Светлината и топлината имат сходни качества.
Както топлината дава свобода в движенията на човека, така и чувствата създават движение, подтик.
Някой казва: “Аз нямам интерес към нищо.” - Такъв човек е безжизнен, в него няма чувства; той може да философства, да мисли колкото иска, но в него няма подтик, няма движение. Не е мисълта, която дава подтик в живота на човека.
към беседата >>
Същото нещо се забелязва в живота и при възпитанието на децата.
Значи, съвременните хора наричат присаждането любов. Те казват: “Ние имаме любов, знаем да присаждаме дивачки.” Казвам: Чакай да видя, дали тези дивачки са присадени добре! Посейте семе от вашата присадена круша, да видим, дали ще даде добър плод! Посаждаш, пак дивачка излиза. Защо? - Не знаеш правилно да присаждаш.
Същото нещо се забелязва в живота и при възпитанието на децата.
Възпитаваш детето си ред години и като порасне, дават му някъде служба, но не се минава много време, и той задига касата с парите. От този момент той изгубва всичко. Ще кажете: “Науката и религията ще ни просветят.” - Нито науката, нито религията могат да ни просветят. Какво са направили науката и религията от човека досега? Впрочем, науката и религията могат да направят много нещо от човека, но за коя наука и за коя религия може да се каже това?
към беседата >>
Някой казва: “Аз нямам интерес към нищо.” - Такъв човек е безжизнен, в него няма чувства; той може да философства, да мисли колкото иска, но в него няма подтик, няма движение.
Без топлина човек не може да се движи. Казваме, че човек трябва да мисли. Защо? - Мисълта е подобна на светлината. Светлината и топлината имат сходни качества. Както топлината дава свобода в движенията на човека, така и чувствата създават движение, подтик.
Някой казва: “Аз нямам интерес към нищо.” - Такъв човек е безжизнен, в него няма чувства; той може да философства, да мисли колкото иска, но в него няма подтик, няма движение.
Не е мисълта, която дава подтик в живота на човека.
към беседата >>
Възпитаваш детето си ред години и като порасне, дават му някъде служба, но не се минава много време, и той задига касата с парите.
Те казват: “Ние имаме любов, знаем да присаждаме дивачки.” Казвам: Чакай да видя, дали тези дивачки са присадени добре! Посейте семе от вашата присадена круша, да видим, дали ще даде добър плод! Посаждаш, пак дивачка излиза. Защо? - Не знаеш правилно да присаждаш. Същото нещо се забелязва в живота и при възпитанието на децата.
Възпитаваш детето си ред години и като порасне, дават му някъде служба, но не се минава много време, и той задига касата с парите.
От този момент той изгубва всичко. Ще кажете: “Науката и религията ще ни просветят.” - Нито науката, нито религията могат да ни просветят. Какво са направили науката и религията от човека досега? Впрочем, науката и религията могат да направят много нещо от човека, но за коя наука и за коя религия може да се каже това? - За тази религия, от скъсаните дрехи на която вода тече, и за тази наука, от пропуканите умове на която пиленца излизат, както излизат пиленца от счупените яйца, които кокошката е мътила.
към беседата >>
Не е мисълта, която дава подтик в живота на човека.
Казваме, че човек трябва да мисли. Защо? - Мисълта е подобна на светлината. Светлината и топлината имат сходни качества. Както топлината дава свобода в движенията на човека, така и чувствата създават движение, подтик. Някой казва: “Аз нямам интерес към нищо.” - Такъв човек е безжизнен, в него няма чувства; той може да философства, да мисли колкото иска, но в него няма подтик, няма движение.
Не е мисълта, която дава подтик в живота на човека.
към беседата >>
От този момент той изгубва всичко.
Посейте семе от вашата присадена круша, да видим, дали ще даде добър плод! Посаждаш, пак дивачка излиза. Защо? - Не знаеш правилно да присаждаш. Същото нещо се забелязва в живота и при възпитанието на децата. Възпитаваш детето си ред години и като порасне, дават му някъде служба, но не се минава много време, и той задига касата с парите.
От този момент той изгубва всичко.
Ще кажете: “Науката и религията ще ни просветят.” - Нито науката, нито религията могат да ни просветят. Какво са направили науката и религията от човека досега? Впрочем, науката и религията могат да направят много нещо от човека, но за коя наука и за коя религия може да се каже това? - За тази религия, от скъсаните дрехи на която вода тече, и за тази наука, от пропуканите умове на която пиленца излизат, както излизат пиленца от счупените яйца, които кокошката е мътила. Казвам: Това е учението, което аз проповядвам.
към беседата >>
Съвременната наука е допринесла много нещо за човечеството, но същевременно тя донякъде е объркала понятията му за живота.
Съвременната наука е допринесла много нещо за човечеството, но същевременно тя донякъде е объркала понятията му за живота.
И сега, всички учени доказват, как се разширяват телата. Те твърдят, че телата се разширяват от топлината. - Вярно е, че някои тела се разширяват от топлината, а някои се сгъстяват, т.е. свиват при изстудяване. И после, как се разширяват тия тела?
към беседата >>
Ще кажете: “Науката и религията ще ни просветят.” - Нито науката, нито религията могат да ни просветят.
Посаждаш, пак дивачка излиза. Защо? - Не знаеш правилно да присаждаш. Същото нещо се забелязва в живота и при възпитанието на децата. Възпитаваш детето си ред години и като порасне, дават му някъде служба, но не се минава много време, и той задига касата с парите. От този момент той изгубва всичко.
Ще кажете: “Науката и религията ще ни просветят.” - Нито науката, нито религията могат да ни просветят.
Какво са направили науката и религията от човека досега? Впрочем, науката и религията могат да направят много нещо от човека, но за коя наука и за коя религия може да се каже това? - За тази религия, от скъсаните дрехи на която вода тече, и за тази наука, от пропуканите умове на която пиленца излизат, както излизат пиленца от счупените яйца, които кокошката е мътила. Казвам: Това е учението, което аз проповядвам. Като казвам “аз”, това се вижда малко смело.
към беседата >>
И сега, всички учени доказват, как се разширяват телата.
Съвременната наука е допринесла много нещо за човечеството, но същевременно тя донякъде е объркала понятията му за живота.
И сега, всички учени доказват, как се разширяват телата.
Те твърдят, че телата се разширяват от топлината. - Вярно е, че някои тела се разширяват от топлината, а някои се сгъстяват, т.е. свиват при изстудяване. И после, как се разширяват тия тела? Учените са доказали, че водата, например, прави изключение от другите тела, а именно: при изстудяване тя не се свива, а се разширява тъй, както се разширява и от топлината.
към беседата >>
Какво са направили науката и религията от човека досега?
- Не знаеш правилно да присаждаш. Същото нещо се забелязва в живота и при възпитанието на децата. Възпитаваш детето си ред години и като порасне, дават му някъде служба, но не се минава много време, и той задига касата с парите. От този момент той изгубва всичко. Ще кажете: “Науката и религията ще ни просветят.” - Нито науката, нито религията могат да ни просветят.
Какво са направили науката и религията от човека досега?
Впрочем, науката и религията могат да направят много нещо от човека, но за коя наука и за коя религия може да се каже това? - За тази религия, от скъсаните дрехи на която вода тече, и за тази наука, от пропуканите умове на която пиленца излизат, както излизат пиленца от счупените яйца, които кокошката е мътила. Казвам: Това е учението, което аз проповядвам. Като казвам “аз”, това се вижда малко смело. Всеки човек казва “аз”, обаче тази дума може да се употреби само в един случай. Кога?
към беседата >>
Те твърдят, че телата се разширяват от топлината.
Съвременната наука е допринесла много нещо за човечеството, но същевременно тя донякъде е объркала понятията му за живота. И сега, всички учени доказват, как се разширяват телата.
Те твърдят, че телата се разширяват от топлината.
- Вярно е, че някои тела се разширяват от топлината, а някои се сгъстяват, т.е. свиват при изстудяване. И после, как се разширяват тия тела? Учените са доказали, че водата, например, прави изключение от другите тела, а именно: при изстудяване тя не се свива, а се разширява тъй, както се разширява и от топлината. Наистина, това е доказано само за водата, но всяко доказателство трябва да има смисъл за целия живот. Защо?
към беседата >>
Впрочем, науката и религията могат да направят много нещо от човека, но за коя наука и за коя религия може да се каже това?
Същото нещо се забелязва в живота и при възпитанието на децата. Възпитаваш детето си ред години и като порасне, дават му някъде служба, но не се минава много време, и той задига касата с парите. От този момент той изгубва всичко. Ще кажете: “Науката и религията ще ни просветят.” - Нито науката, нито религията могат да ни просветят. Какво са направили науката и религията от човека досега?
Впрочем, науката и религията могат да направят много нещо от човека, но за коя наука и за коя религия може да се каже това?
- За тази религия, от скъсаните дрехи на която вода тече, и за тази наука, от пропуканите умове на която пиленца излизат, както излизат пиленца от счупените яйца, които кокошката е мътила. Казвам: Това е учението, което аз проповядвам. Като казвам “аз”, това се вижда малко смело. Всеки човек казва “аз”, обаче тази дума може да се употреби само в един случай. Кога? - Когато измътя пилето от яйцето.
към беседата >>
- Вярно е, че някои тела се разширяват от топлината, а някои се сгъстяват, т.е.
Съвременната наука е допринесла много нещо за човечеството, но същевременно тя донякъде е объркала понятията му за живота. И сега, всички учени доказват, как се разширяват телата. Те твърдят, че телата се разширяват от топлината.
- Вярно е, че някои тела се разширяват от топлината, а някои се сгъстяват, т.е.
свиват при изстудяване. И после, как се разширяват тия тела? Учените са доказали, че водата, например, прави изключение от другите тела, а именно: при изстудяване тя не се свива, а се разширява тъй, както се разширява и от топлината. Наистина, това е доказано само за водата, но всяко доказателство трябва да има смисъл за целия живот. Защо? - Защото цялата вселена е жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен Дух.
към беседата >>
- За тази религия, от скъсаните дрехи на която вода тече, и за тази наука, от пропуканите умове на която пиленца излизат, както излизат пиленца от счупените яйца, които кокошката е мътила.
Възпитаваш детето си ред години и като порасне, дават му някъде служба, но не се минава много време, и той задига касата с парите. От този момент той изгубва всичко. Ще кажете: “Науката и религията ще ни просветят.” - Нито науката, нито религията могат да ни просветят. Какво са направили науката и религията от човека досега? Впрочем, науката и религията могат да направят много нещо от човека, но за коя наука и за коя религия може да се каже това?
- За тази религия, от скъсаните дрехи на която вода тече, и за тази наука, от пропуканите умове на която пиленца излизат, както излизат пиленца от счупените яйца, които кокошката е мътила.
Казвам: Това е учението, което аз проповядвам. Като казвам “аз”, това се вижда малко смело. Всеки човек казва “аз”, обаче тази дума може да се употреби само в един случай. Кога? - Когато измътя пилето от яйцето. Измътя ли го , мога да кажа “аз”, но когато счупя яйцето и нищо не излезе от него, не мога да употребя думата “аз”.
към беседата >>
свиват при изстудяване.
Съвременната наука е допринесла много нещо за човечеството, но същевременно тя донякъде е объркала понятията му за живота. И сега, всички учени доказват, как се разширяват телата. Те твърдят, че телата се разширяват от топлината. - Вярно е, че някои тела се разширяват от топлината, а някои се сгъстяват, т.е.
свиват при изстудяване.
И после, как се разширяват тия тела? Учените са доказали, че водата, например, прави изключение от другите тела, а именно: при изстудяване тя не се свива, а се разширява тъй, както се разширява и от топлината. Наистина, това е доказано само за водата, но всяко доказателство трябва да има смисъл за целия живот. Защо? - Защото цялата вселена е жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен Дух. Съвременните астрономи казват, че слънцето било еди-какво си тяло, че Сириус бил еди-какво си тяло и т.н.
към беседата >>
Казвам: Това е учението, което аз проповядвам.
От този момент той изгубва всичко. Ще кажете: “Науката и религията ще ни просветят.” - Нито науката, нито религията могат да ни просветят. Какво са направили науката и религията от човека досега? Впрочем, науката и религията могат да направят много нещо от човека, но за коя наука и за коя религия може да се каже това? - За тази религия, от скъсаните дрехи на която вода тече, и за тази наука, от пропуканите умове на която пиленца излизат, както излизат пиленца от счупените яйца, които кокошката е мътила.
Казвам: Това е учението, което аз проповядвам.
Като казвам “аз”, това се вижда малко смело. Всеки човек казва “аз”, обаче тази дума може да се употреби само в един случай. Кога? - Когато измътя пилето от яйцето. Измътя ли го , мога да кажа “аз”, но когато счупя яйцето и нищо не излезе от него, не мога да употребя думата “аз”. Какво трябва да кажа тогава?
към беседата >>
И после, как се разширяват тия тела?
Съвременната наука е допринесла много нещо за човечеството, но същевременно тя донякъде е объркала понятията му за живота. И сега, всички учени доказват, как се разширяват телата. Те твърдят, че телата се разширяват от топлината. - Вярно е, че някои тела се разширяват от топлината, а някои се сгъстяват, т.е. свиват при изстудяване.
И после, как се разширяват тия тела?
Учените са доказали, че водата, например, прави изключение от другите тела, а именно: при изстудяване тя не се свива, а се разширява тъй, както се разширява и от топлината. Наистина, това е доказано само за водата, но всяко доказателство трябва да има смисъл за целия живот. Защо? - Защото цялата вселена е жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен Дух. Съвременните астрономи казват, че слънцето било еди-какво си тяло, че Сириус бил еди-какво си тяло и т.н. Знаете ли на какво мязат тия техни твърдения?
към беседата >>
Като казвам “аз”, това се вижда малко смело.
Ще кажете: “Науката и религията ще ни просветят.” - Нито науката, нито религията могат да ни просветят. Какво са направили науката и религията от човека досега? Впрочем, науката и религията могат да направят много нещо от човека, но за коя наука и за коя религия може да се каже това? - За тази религия, от скъсаните дрехи на която вода тече, и за тази наука, от пропуканите умове на която пиленца излизат, както излизат пиленца от счупените яйца, които кокошката е мътила. Казвам: Това е учението, което аз проповядвам.
Като казвам “аз”, това се вижда малко смело.
Всеки човек казва “аз”, обаче тази дума може да се употреби само в един случай. Кога? - Когато измътя пилето от яйцето. Измътя ли го , мога да кажа “аз”, но когато счупя яйцето и нищо не излезе от него, не мога да употребя думата “аз”. Какво трябва да кажа тогава? - Постарах се да измътя това пиле, но не можах, яйцето било развалено.
към беседата >>
Учените са доказали, че водата, например, прави изключение от другите тела, а именно: при изстудяване тя не се свива, а се разширява тъй, както се разширява и от топлината.
И сега, всички учени доказват, как се разширяват телата. Те твърдят, че телата се разширяват от топлината. - Вярно е, че някои тела се разширяват от топлината, а някои се сгъстяват, т.е. свиват при изстудяване. И после, как се разширяват тия тела?
Учените са доказали, че водата, например, прави изключение от другите тела, а именно: при изстудяване тя не се свива, а се разширява тъй, както се разширява и от топлината.
Наистина, това е доказано само за водата, но всяко доказателство трябва да има смисъл за целия живот. Защо? - Защото цялата вселена е жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен Дух. Съвременните астрономи казват, че слънцето било еди-какво си тяло, че Сириус бил еди-какво си тяло и т.н. Знаете ли на какво мязат тия техни твърдения? - Те мязат на твърденията на един съвременен анатомик, който взима човека и го раздробява на отделни части, като разхвърля червата му на едно място, дробовете - на друго място, сърцето - на трето място и казва: “Това е човекът!
към беседата >>
Всеки човек казва “аз”, обаче тази дума може да се употреби само в един случай. Кога?
Какво са направили науката и религията от човека досега? Впрочем, науката и религията могат да направят много нещо от човека, но за коя наука и за коя религия може да се каже това? - За тази религия, от скъсаните дрехи на която вода тече, и за тази наука, от пропуканите умове на която пиленца излизат, както излизат пиленца от счупените яйца, които кокошката е мътила. Казвам: Това е учението, което аз проповядвам. Като казвам “аз”, това се вижда малко смело.
Всеки човек казва “аз”, обаче тази дума може да се употреби само в един случай. Кога?
- Когато измътя пилето от яйцето. Измътя ли го , мога да кажа “аз”, но когато счупя яйцето и нищо не излезе от него, не мога да употребя думата “аз”. Какво трябва да кажа тогава? - Постарах се да измътя това пиле, но не можах, яйцето било развалено. - Не е развалено яйцето, но като не разбирам закона, сам го развалих.
към беседата >>
Наистина, това е доказано само за водата, но всяко доказателство трябва да има смисъл за целия живот. Защо?
Те твърдят, че телата се разширяват от топлината. - Вярно е, че някои тела се разширяват от топлината, а някои се сгъстяват, т.е. свиват при изстудяване. И после, как се разширяват тия тела? Учените са доказали, че водата, например, прави изключение от другите тела, а именно: при изстудяване тя не се свива, а се разширява тъй, както се разширява и от топлината.
Наистина, това е доказано само за водата, но всяко доказателство трябва да има смисъл за целия живот. Защо?
- Защото цялата вселена е жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен Дух. Съвременните астрономи казват, че слънцето било еди-какво си тяло, че Сириус бил еди-какво си тяло и т.н. Знаете ли на какво мязат тия техни твърдения? - Те мязат на твърденията на един съвременен анатомик, който взима човека и го раздробява на отделни части, като разхвърля червата му на едно място, дробовете - на друго място, сърцето - на трето място и казва: “Това е човекът! ” Питам: какво разбрахте от този човек?
към беседата >>
- Когато измътя пилето от яйцето.
Впрочем, науката и религията могат да направят много нещо от човека, но за коя наука и за коя религия може да се каже това? - За тази религия, от скъсаните дрехи на която вода тече, и за тази наука, от пропуканите умове на която пиленца излизат, както излизат пиленца от счупените яйца, които кокошката е мътила. Казвам: Това е учението, което аз проповядвам. Като казвам “аз”, това се вижда малко смело. Всеки човек казва “аз”, обаче тази дума може да се употреби само в един случай. Кога?
- Когато измътя пилето от яйцето.
Измътя ли го , мога да кажа “аз”, но когато счупя яйцето и нищо не излезе от него, не мога да употребя думата “аз”. Какво трябва да кажа тогава? - Постарах се да измътя това пиле, но не можах, яйцето било развалено. - Не е развалено яйцето, но като не разбирам закона, сам го развалих.
към беседата >>
- Защото цялата вселена е жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен Дух.
- Вярно е, че някои тела се разширяват от топлината, а някои се сгъстяват, т.е. свиват при изстудяване. И после, как се разширяват тия тела? Учените са доказали, че водата, например, прави изключение от другите тела, а именно: при изстудяване тя не се свива, а се разширява тъй, както се разширява и от топлината. Наистина, това е доказано само за водата, но всяко доказателство трябва да има смисъл за целия живот. Защо?
- Защото цялата вселена е жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен Дух.
Съвременните астрономи казват, че слънцето било еди-какво си тяло, че Сириус бил еди-какво си тяло и т.н. Знаете ли на какво мязат тия техни твърдения? - Те мязат на твърденията на един съвременен анатомик, който взима човека и го раздробява на отделни части, като разхвърля червата му на едно място, дробовете - на друго място, сърцето - на трето място и казва: “Това е човекът! ” Питам: какво разбрахте от този човек? Това наука ли е?
към беседата >>
Измътя ли го , мога да кажа “аз”, но когато счупя яйцето и нищо не излезе от него, не мога да употребя думата “аз”.
- За тази религия, от скъсаните дрехи на която вода тече, и за тази наука, от пропуканите умове на която пиленца излизат, както излизат пиленца от счупените яйца, които кокошката е мътила. Казвам: Това е учението, което аз проповядвам. Като казвам “аз”, това се вижда малко смело. Всеки човек казва “аз”, обаче тази дума може да се употреби само в един случай. Кога? - Когато измътя пилето от яйцето.
Измътя ли го , мога да кажа “аз”, но когато счупя яйцето и нищо не излезе от него, не мога да употребя думата “аз”.
Какво трябва да кажа тогава? - Постарах се да измътя това пиле, но не можах, яйцето било развалено. - Не е развалено яйцето, но като не разбирам закона, сам го развалих.
към беседата >>
Съвременните астрономи казват, че слънцето било еди-какво си тяло, че Сириус бил еди-какво си тяло и т.н.
свиват при изстудяване. И после, как се разширяват тия тела? Учените са доказали, че водата, например, прави изключение от другите тела, а именно: при изстудяване тя не се свива, а се разширява тъй, както се разширява и от топлината. Наистина, това е доказано само за водата, но всяко доказателство трябва да има смисъл за целия живот. Защо? - Защото цялата вселена е жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен Дух.
Съвременните астрономи казват, че слънцето било еди-какво си тяло, че Сириус бил еди-какво си тяло и т.н.
Знаете ли на какво мязат тия техни твърдения? - Те мязат на твърденията на един съвременен анатомик, който взима човека и го раздробява на отделни части, като разхвърля червата му на едно място, дробовете - на друго място, сърцето - на трето място и казва: “Това е човекът! ” Питам: какво разбрахте от този човек? Това наука ли е? Тия учени казват: “Ние правим отделни скици.” Те изваждат сърцето на човека и казват: “Чакай да видим, какви са човешките чувства!
към беседата >>
Какво трябва да кажа тогава?
Казвам: Това е учението, което аз проповядвам. Като казвам “аз”, това се вижда малко смело. Всеки човек казва “аз”, обаче тази дума може да се употреби само в един случай. Кога? - Когато измътя пилето от яйцето. Измътя ли го , мога да кажа “аз”, но когато счупя яйцето и нищо не излезе от него, не мога да употребя думата “аз”.
Какво трябва да кажа тогава?
- Постарах се да измътя това пиле, но не можах, яйцето било развалено. - Не е развалено яйцето, но като не разбирам закона, сам го развалих.
към беседата >>
Знаете ли на какво мязат тия техни твърдения?
И после, как се разширяват тия тела? Учените са доказали, че водата, например, прави изключение от другите тела, а именно: при изстудяване тя не се свива, а се разширява тъй, както се разширява и от топлината. Наистина, това е доказано само за водата, но всяко доказателство трябва да има смисъл за целия живот. Защо? - Защото цялата вселена е жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен Дух. Съвременните астрономи казват, че слънцето било еди-какво си тяло, че Сириус бил еди-какво си тяло и т.н.
Знаете ли на какво мязат тия техни твърдения?
- Те мязат на твърденията на един съвременен анатомик, който взима човека и го раздробява на отделни части, като разхвърля червата му на едно място, дробовете - на друго място, сърцето - на трето място и казва: “Това е човекът! ” Питам: какво разбрахте от този човек? Това наука ли е? Тия учени казват: “Ние правим отделни скици.” Те изваждат сърцето на човека и казват: “Чакай да видим, какви са човешките чувства! ” После изваждат мозъка му и казват: “Сега пък нека видим, какви са човешките мисли!
към беседата >>
- Постарах се да измътя това пиле, но не можах, яйцето било развалено.
Като казвам “аз”, това се вижда малко смело. Всеки човек казва “аз”, обаче тази дума може да се употреби само в един случай. Кога? - Когато измътя пилето от яйцето. Измътя ли го , мога да кажа “аз”, но когато счупя яйцето и нищо не излезе от него, не мога да употребя думата “аз”. Какво трябва да кажа тогава?
- Постарах се да измътя това пиле, но не можах, яйцето било развалено.
- Не е развалено яйцето, но като не разбирам закона, сам го развалих.
към беседата >>
- Те мязат на твърденията на един съвременен анатомик, който взима човека и го раздробява на отделни части, като разхвърля червата му на едно място, дробовете - на друго място, сърцето - на трето място и казва: “Това е човекът!
Учените са доказали, че водата, например, прави изключение от другите тела, а именно: при изстудяване тя не се свива, а се разширява тъй, както се разширява и от топлината. Наистина, това е доказано само за водата, но всяко доказателство трябва да има смисъл за целия живот. Защо? - Защото цялата вселена е жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен Дух. Съвременните астрономи казват, че слънцето било еди-какво си тяло, че Сириус бил еди-какво си тяло и т.н. Знаете ли на какво мязат тия техни твърдения?
- Те мязат на твърденията на един съвременен анатомик, който взима човека и го раздробява на отделни части, като разхвърля червата му на едно място, дробовете - на друго място, сърцето - на трето място и казва: “Това е човекът!
” Питам: какво разбрахте от този човек? Това наука ли е? Тия учени казват: “Ние правим отделни скици.” Те изваждат сърцето на човека и казват: “Чакай да видим, какви са човешките чувства! ” После изваждат мозъка му и казват: “Сега пък нека видим, какви са човешките мисли! ” Какво може да се разбере от това?
към беседата >>
- Не е развалено яйцето, но като не разбирам закона, сам го развалих.
Всеки човек казва “аз”, обаче тази дума може да се употреби само в един случай. Кога? - Когато измътя пилето от яйцето. Измътя ли го , мога да кажа “аз”, но когато счупя яйцето и нищо не излезе от него, не мога да употребя думата “аз”. Какво трябва да кажа тогава? - Постарах се да измътя това пиле, но не можах, яйцето било развалено.
- Не е развалено яйцето, но като не разбирам закона, сам го развалих.
към беседата >>
” Питам: какво разбрахте от този човек?
Наистина, това е доказано само за водата, но всяко доказателство трябва да има смисъл за целия живот. Защо? - Защото цялата вселена е жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен Дух. Съвременните астрономи казват, че слънцето било еди-какво си тяло, че Сириус бил еди-какво си тяло и т.н. Знаете ли на какво мязат тия техни твърдения? - Те мязат на твърденията на един съвременен анатомик, който взима човека и го раздробява на отделни части, като разхвърля червата му на едно място, дробовете - на друго място, сърцето - на трето място и казва: “Това е човекът!
” Питам: какво разбрахте от този човек?
Това наука ли е? Тия учени казват: “Ние правим отделни скици.” Те изваждат сърцето на човека и казват: “Чакай да видим, какви са човешките чувства! ” После изваждат мозъка му и казват: “Сега пък нека видим, какви са човешките мисли! ” Какво може да се разбере от това? Какво ще се спечели от тези знания?
към беседата >>
Сега ще приложа тази мисъл по отношение на вашия живот и ще ви запитам: Ако това яйце е вашата глава, какво може да излезе от нея?
Сега ще приложа тази мисъл по отношение на вашия живот и ще ви запитам: Ако това яйце е вашата глава, какво може да излезе от нея?
Вие ще кажете: “Гледай сега този човек, какви работи седнал да ни говори! Няма да ни каже нещо научно, ами взел да ни говори за счупените яйца! ” - Защо да не говоря такива неща? Яйцето е вашата глава. Често вие си говорите един другиму: “Я ми кажи, какво е родила, какво е измътила твоята глава досега?
към беседата >>
Това наука ли е?
- Защото цялата вселена е жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен Дух. Съвременните астрономи казват, че слънцето било еди-какво си тяло, че Сириус бил еди-какво си тяло и т.н. Знаете ли на какво мязат тия техни твърдения? - Те мязат на твърденията на един съвременен анатомик, който взима човека и го раздробява на отделни части, като разхвърля червата му на едно място, дробовете - на друго място, сърцето - на трето място и казва: “Това е човекът! ” Питам: какво разбрахте от този човек?
Това наука ли е?
Тия учени казват: “Ние правим отделни скици.” Те изваждат сърцето на човека и казват: “Чакай да видим, какви са човешките чувства! ” После изваждат мозъка му и казват: “Сега пък нека видим, какви са човешките мисли! ” Какво може да се разбере от това? Какво ще се спечели от тези знания? - Все ще се спечели нещо, но не това, към което те се стремят.
към беседата >>
Вие ще кажете: “Гледай сега този човек, какви работи седнал да ни говори!
Сега ще приложа тази мисъл по отношение на вашия живот и ще ви запитам: Ако това яйце е вашата глава, какво може да излезе от нея?
Вие ще кажете: “Гледай сега този човек, какви работи седнал да ни говори!
Няма да ни каже нещо научно, ами взел да ни говори за счупените яйца! ” - Защо да не говоря такива неща? Яйцето е вашата глава. Често вие си говорите един другиму: “Я ми кажи, какво е родила, какво е измътила твоята глава досега? ” Казвате, че мислите.
към беседата >>
Тия учени казват: “Ние правим отделни скици.” Те изваждат сърцето на човека и казват: “Чакай да видим, какви са човешките чувства!
Съвременните астрономи казват, че слънцето било еди-какво си тяло, че Сириус бил еди-какво си тяло и т.н. Знаете ли на какво мязат тия техни твърдения? - Те мязат на твърденията на един съвременен анатомик, който взима човека и го раздробява на отделни части, като разхвърля червата му на едно място, дробовете - на друго място, сърцето - на трето място и казва: “Това е човекът! ” Питам: какво разбрахте от този човек? Това наука ли е?
Тия учени казват: “Ние правим отделни скици.” Те изваждат сърцето на човека и казват: “Чакай да видим, какви са човешките чувства!
” После изваждат мозъка му и казват: “Сега пък нека видим, какви са човешките мисли! ” Какво може да се разбере от това? Какво ще се спечели от тези знания? - Все ще се спечели нещо, но не това, към което те се стремят. Казват за някого: “Този човек трябва да се обуздае, той е див кон.” - Добре, може да е така, но по какво се отличава дивият от питомния кон?
към беседата >>
Няма да ни каже нещо научно, ами взел да ни говори за счупените яйца!
Сега ще приложа тази мисъл по отношение на вашия живот и ще ви запитам: Ако това яйце е вашата глава, какво може да излезе от нея? Вие ще кажете: “Гледай сега този човек, какви работи седнал да ни говори!
Няма да ни каже нещо научно, ами взел да ни говори за счупените яйца!
” - Защо да не говоря такива неща? Яйцето е вашата глава. Често вие си говорите един другиму: “Я ми кажи, какво е родила, какво е измътила твоята глава досега? ” Казвате, че мислите. Кажете ми една ваша мисъл!
към беседата >>
” После изваждат мозъка му и казват: “Сега пък нека видим, какви са човешките мисли!
Знаете ли на какво мязат тия техни твърдения? - Те мязат на твърденията на един съвременен анатомик, който взима човека и го раздробява на отделни части, като разхвърля червата му на едно място, дробовете - на друго място, сърцето - на трето място и казва: “Това е човекът! ” Питам: какво разбрахте от този човек? Това наука ли е? Тия учени казват: “Ние правим отделни скици.” Те изваждат сърцето на човека и казват: “Чакай да видим, какви са човешките чувства!
” После изваждат мозъка му и казват: “Сега пък нека видим, какви са човешките мисли!
” Какво може да се разбере от това? Какво ще се спечели от тези знания? - Все ще се спечели нещо, но не това, към което те се стремят. Казват за някого: “Този човек трябва да се обуздае, той е див кон.” - Добре, може да е така, но по какво се отличава дивият от питомния кон? Казвам: Ако се говори така за един човек само, трябва да се знае, че голяма част от хората на съвременното общество са подивели.
към беседата >>
” - Защо да не говоря такива неща?
Сега ще приложа тази мисъл по отношение на вашия живот и ще ви запитам: Ако това яйце е вашата глава, какво може да излезе от нея? Вие ще кажете: “Гледай сега този човек, какви работи седнал да ни говори! Няма да ни каже нещо научно, ами взел да ни говори за счупените яйца!
” - Защо да не говоря такива неща?
Яйцето е вашата глава. Често вие си говорите един другиму: “Я ми кажи, какво е родила, какво е измътила твоята глава досега? ” Казвате, че мислите. Кажете ми една ваша мисъл! Коя мисъл сте измътили и родили вие сами?
към беседата >>
” Какво може да се разбере от това?
- Те мязат на твърденията на един съвременен анатомик, който взима човека и го раздробява на отделни части, като разхвърля червата му на едно място, дробовете - на друго място, сърцето - на трето място и казва: “Това е човекът! ” Питам: какво разбрахте от този човек? Това наука ли е? Тия учени казват: “Ние правим отделни скици.” Те изваждат сърцето на човека и казват: “Чакай да видим, какви са човешките чувства! ” После изваждат мозъка му и казват: “Сега пък нека видим, какви са човешките мисли!
” Какво може да се разбере от това?
Какво ще се спечели от тези знания? - Все ще се спечели нещо, но не това, към което те се стремят. Казват за някого: “Този човек трябва да се обуздае, той е див кон.” - Добре, може да е така, но по какво се отличава дивият от питомния кон? Казвам: Ако се говори така за един човек само, трябва да се знае, че голяма част от хората на съвременното общество са подивели. Умът на много хора не е на мястото си.
към беседата >>
Яйцето е вашата глава.
Сега ще приложа тази мисъл по отношение на вашия живот и ще ви запитам: Ако това яйце е вашата глава, какво може да излезе от нея? Вие ще кажете: “Гледай сега този човек, какви работи седнал да ни говори! Няма да ни каже нещо научно, ами взел да ни говори за счупените яйца! ” - Защо да не говоря такива неща?
Яйцето е вашата глава.
Често вие си говорите един другиму: “Я ми кажи, какво е родила, какво е измътила твоята глава досега? ” Казвате, че мислите. Кажете ми една ваша мисъл! Коя мисъл сте измътили и родили вие сами? Кажете ми една такава мисъл, която никой досега не е казал преди вас!
към беседата >>
Какво ще се спечели от тези знания?
” Питам: какво разбрахте от този човек? Това наука ли е? Тия учени казват: “Ние правим отделни скици.” Те изваждат сърцето на човека и казват: “Чакай да видим, какви са човешките чувства! ” После изваждат мозъка му и казват: “Сега пък нека видим, какви са човешките мисли! ” Какво може да се разбере от това?
Какво ще се спечели от тези знания?
- Все ще се спечели нещо, но не това, към което те се стремят. Казват за някого: “Този човек трябва да се обуздае, той е див кон.” - Добре, може да е така, но по какво се отличава дивият от питомния кон? Казвам: Ако се говори така за един човек само, трябва да се знае, че голяма част от хората на съвременното общество са подивели. Умът на много хора не е на мястото си. Ще кажете: “Как тъй, ние сме културни хора!
към беседата >>
Често вие си говорите един другиму: “Я ми кажи, какво е родила, какво е измътила твоята глава досега?
Сега ще приложа тази мисъл по отношение на вашия живот и ще ви запитам: Ако това яйце е вашата глава, какво може да излезе от нея? Вие ще кажете: “Гледай сега този човек, какви работи седнал да ни говори! Няма да ни каже нещо научно, ами взел да ни говори за счупените яйца! ” - Защо да не говоря такива неща? Яйцето е вашата глава.
Често вие си говорите един другиму: “Я ми кажи, какво е родила, какво е измътила твоята глава досега?
” Казвате, че мислите. Кажете ми една ваша мисъл! Коя мисъл сте измътили и родили вие сами? Кажете ми една такава мисъл, която никой досега не е казал преди вас! Покажете ми едно пиле, което знае да говори!
към беседата >>
- Все ще се спечели нещо, но не това, към което те се стремят.
Това наука ли е? Тия учени казват: “Ние правим отделни скици.” Те изваждат сърцето на човека и казват: “Чакай да видим, какви са човешките чувства! ” После изваждат мозъка му и казват: “Сега пък нека видим, какви са човешките мисли! ” Какво може да се разбере от това? Какво ще се спечели от тези знания?
- Все ще се спечели нещо, но не това, към което те се стремят.
Казват за някого: “Този човек трябва да се обуздае, той е див кон.” - Добре, може да е така, но по какво се отличава дивият от питомния кон? Казвам: Ако се говори така за един човек само, трябва да се знае, че голяма част от хората на съвременното общество са подивели. Умът на много хора не е на мястото си. Ще кажете: “Как тъй, ние сме културни хора! ” Казвам: Не е майстор онзи, който сглобява нещата механически, но онзи, който умее да ги хармонизира.
към беседата >>
” Казвате, че мислите.
Вие ще кажете: “Гледай сега този човек, какви работи седнал да ни говори! Няма да ни каже нещо научно, ами взел да ни говори за счупените яйца! ” - Защо да не говоря такива неща? Яйцето е вашата глава. Често вие си говорите един другиму: “Я ми кажи, какво е родила, какво е измътила твоята глава досега?
” Казвате, че мислите.
Кажете ми една ваша мисъл! Коя мисъл сте измътили и родили вие сами? Кажете ми една такава мисъл, която никой досега не е казал преди вас! Покажете ми едно пиле, което знае да говори!
към беседата >>
Казват за някого: “Този човек трябва да се обуздае, той е див кон.” - Добре, може да е така, но по какво се отличава дивият от питомния кон?
Тия учени казват: “Ние правим отделни скици.” Те изваждат сърцето на човека и казват: “Чакай да видим, какви са човешките чувства! ” После изваждат мозъка му и казват: “Сега пък нека видим, какви са човешките мисли! ” Какво може да се разбере от това? Какво ще се спечели от тези знания? - Все ще се спечели нещо, но не това, към което те се стремят.
Казват за някого: “Този човек трябва да се обуздае, той е див кон.” - Добре, може да е така, но по какво се отличава дивият от питомния кон?
Казвам: Ако се говори така за един човек само, трябва да се знае, че голяма част от хората на съвременното общество са подивели. Умът на много хора не е на мястото си. Ще кажете: “Как тъй, ние сме културни хора! ” Казвам: Не е майстор онзи, който сглобява нещата механически, но онзи, който умее да ги хармонизира. Аз не виждам никаква култура в този свят, дето хиляди хора бесят, дето хиляди майки разплакват, дето хиляди братя и сестри се развращават и опропастяват и т.н.
към беседата >>
Кажете ми една ваша мисъл!
Няма да ни каже нещо научно, ами взел да ни говори за счупените яйца! ” - Защо да не говоря такива неща? Яйцето е вашата глава. Често вие си говорите един другиму: “Я ми кажи, какво е родила, какво е измътила твоята глава досега? ” Казвате, че мислите.
Кажете ми една ваша мисъл!
Коя мисъл сте измътили и родили вие сами? Кажете ми една такава мисъл, която никой досега не е казал преди вас! Покажете ми едно пиле, което знае да говори!
към беседата >>
Казвам: Ако се говори така за един човек само, трябва да се знае, че голяма част от хората на съвременното общество са подивели.
” После изваждат мозъка му и казват: “Сега пък нека видим, какви са човешките мисли! ” Какво може да се разбере от това? Какво ще се спечели от тези знания? - Все ще се спечели нещо, но не това, към което те се стремят. Казват за някого: “Този човек трябва да се обуздае, той е див кон.” - Добре, може да е така, но по какво се отличава дивият от питомния кон?
Казвам: Ако се говори така за един човек само, трябва да се знае, че голяма част от хората на съвременното общество са подивели.
Умът на много хора не е на мястото си. Ще кажете: “Как тъй, ние сме културни хора! ” Казвам: Не е майстор онзи, който сглобява нещата механически, но онзи, който умее да ги хармонизира. Аз не виждам никаква култура в този свят, дето хиляди хора бесят, дето хиляди майки разплакват, дето хиляди братя и сестри се развращават и опропастяват и т.н. Този свят от единия до другия край е заприличал на лудница.
към беседата >>
Коя мисъл сте измътили и родили вие сами?
” - Защо да не говоря такива неща? Яйцето е вашата глава. Често вие си говорите един другиму: “Я ми кажи, какво е родила, какво е измътила твоята глава досега? ” Казвате, че мислите. Кажете ми една ваша мисъл!
Коя мисъл сте измътили и родили вие сами?
Кажете ми една такава мисъл, която никой досега не е казал преди вас! Покажете ми едно пиле, което знае да говори!
към беседата >>
Умът на много хора не е на мястото си.
” Какво може да се разбере от това? Какво ще се спечели от тези знания? - Все ще се спечели нещо, но не това, към което те се стремят. Казват за някого: “Този човек трябва да се обуздае, той е див кон.” - Добре, може да е така, но по какво се отличава дивият от питомния кон? Казвам: Ако се говори така за един човек само, трябва да се знае, че голяма част от хората на съвременното общество са подивели.
Умът на много хора не е на мястото си.
Ще кажете: “Как тъй, ние сме културни хора! ” Казвам: Не е майстор онзи, който сглобява нещата механически, но онзи, който умее да ги хармонизира. Аз не виждам никаква култура в този свят, дето хиляди хора бесят, дето хиляди майки разплакват, дето хиляди братя и сестри се развращават и опропастяват и т.н. Този свят от единия до другия край е заприличал на лудница. И тогава, кое е онова, което ще ни радва?
към беседата >>
Кажете ми една такава мисъл, която никой досега не е казал преди вас!
Яйцето е вашата глава. Често вие си говорите един другиму: “Я ми кажи, какво е родила, какво е измътила твоята глава досега? ” Казвате, че мислите. Кажете ми една ваша мисъл! Коя мисъл сте измътили и родили вие сами?
Кажете ми една такава мисъл, която никой досега не е казал преди вас!
Покажете ми едно пиле, което знае да говори!
към беседата >>
Ще кажете: “Как тъй, ние сме културни хора!
Какво ще се спечели от тези знания? - Все ще се спечели нещо, но не това, към което те се стремят. Казват за някого: “Този човек трябва да се обуздае, той е див кон.” - Добре, може да е така, но по какво се отличава дивият от питомния кон? Казвам: Ако се говори така за един човек само, трябва да се знае, че голяма част от хората на съвременното общество са подивели. Умът на много хора не е на мястото си.
Ще кажете: “Как тъй, ние сме културни хора!
” Казвам: Не е майстор онзи, който сглобява нещата механически, но онзи, който умее да ги хармонизира. Аз не виждам никаква култура в този свят, дето хиляди хора бесят, дето хиляди майки разплакват, дето хиляди братя и сестри се развращават и опропастяват и т.н. Този свят от единия до другия край е заприличал на лудница. И тогава, кое е онова, което ще ни радва?
към беседата >>
Покажете ми едно пиле, което знае да говори!
Често вие си говорите един другиму: “Я ми кажи, какво е родила, какво е измътила твоята глава досега? ” Казвате, че мислите. Кажете ми една ваша мисъл! Коя мисъл сте измътили и родили вие сами? Кажете ми една такава мисъл, която никой досега не е казал преди вас!
Покажете ми едно пиле, което знае да говори!
към беседата >>
” Казвам: Не е майстор онзи, който сглобява нещата механически, но онзи, който умее да ги хармонизира.
- Все ще се спечели нещо, но не това, към което те се стремят. Казват за някого: “Този човек трябва да се обуздае, той е див кон.” - Добре, може да е така, но по какво се отличава дивият от питомния кон? Казвам: Ако се говори така за един човек само, трябва да се знае, че голяма част от хората на съвременното общество са подивели. Умът на много хора не е на мястото си. Ще кажете: “Как тъй, ние сме културни хора!
” Казвам: Не е майстор онзи, който сглобява нещата механически, но онзи, който умее да ги хармонизира.
Аз не виждам никаква култура в този свят, дето хиляди хора бесят, дето хиляди майки разплакват, дето хиляди братя и сестри се развращават и опропастяват и т.н. Този свят от единия до другия край е заприличал на лудница. И тогава, кое е онова, което ще ни радва?
към беседата >>
И тъй, един млад човек дойде при Христос и Го запита: “Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живот вечен?
И тъй, един млад човек дойде при Христос и Го запита: “Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живот вечен?
” Какво означава вечният живот? - Живот на абсолютна свобода. Този човек иска да обикаля цялата вселена със свободен билет, да го посрещат навсякъде тържествено, като господар, но Христос му каза: “Още едно ти не достига! ” Какво е то? - Иди продай всичкото си имане, останало от деди и прадеди, то не трябва за новия живот.
към беседата >>
Аз не виждам никаква култура в този свят, дето хиляди хора бесят, дето хиляди майки разплакват, дето хиляди братя и сестри се развращават и опропастяват и т.н.
Казват за някого: “Този човек трябва да се обуздае, той е див кон.” - Добре, може да е така, но по какво се отличава дивият от питомния кон? Казвам: Ако се говори така за един човек само, трябва да се знае, че голяма част от хората на съвременното общество са подивели. Умът на много хора не е на мястото си. Ще кажете: “Как тъй, ние сме културни хора! ” Казвам: Не е майстор онзи, който сглобява нещата механически, но онзи, който умее да ги хармонизира.
Аз не виждам никаква култура в този свят, дето хиляди хора бесят, дето хиляди майки разплакват, дето хиляди братя и сестри се развращават и опропастяват и т.н.
Този свят от единия до другия край е заприличал на лудница. И тогава, кое е онова, което ще ни радва?
към беседата >>
” Какво означава вечният живот?
И тъй, един млад човек дойде при Христос и Го запита: “Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живот вечен?
” Какво означава вечният живот?
- Живот на абсолютна свобода. Този човек иска да обикаля цялата вселена със свободен билет, да го посрещат навсякъде тържествено, като господар, но Христос му каза: “Още едно ти не достига! ” Какво е то? - Иди продай всичкото си имане, останало от деди и прадеди, то не трябва за новия живот. След това раздай всичко на сиромасите и ела та ме последвай!
към беседата >>
Този свят от единия до другия край е заприличал на лудница.
Казвам: Ако се говори така за един човек само, трябва да се знае, че голяма част от хората на съвременното общество са подивели. Умът на много хора не е на мястото си. Ще кажете: “Как тъй, ние сме културни хора! ” Казвам: Не е майстор онзи, който сглобява нещата механически, но онзи, който умее да ги хармонизира. Аз не виждам никаква култура в този свят, дето хиляди хора бесят, дето хиляди майки разплакват, дето хиляди братя и сестри се развращават и опропастяват и т.н.
Този свят от единия до другия край е заприличал на лудница.
И тогава, кое е онова, което ще ни радва?
към беседата >>
- Живот на абсолютна свобода.
И тъй, един млад човек дойде при Христос и Го запита: “Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живот вечен? ” Какво означава вечният живот?
- Живот на абсолютна свобода.
Този човек иска да обикаля цялата вселена със свободен билет, да го посрещат навсякъде тържествено, като господар, но Христос му каза: “Още едно ти не достига! ” Какво е то? - Иди продай всичкото си имане, останало от деди и прадеди, то не трябва за новия живот. След това раздай всичко на сиромасите и ела та ме последвай! Нека тия бедни хора те помнят за вечни времена!
към беседата >>
И тогава, кое е онова, което ще ни радва?
Умът на много хора не е на мястото си. Ще кажете: “Как тъй, ние сме културни хора! ” Казвам: Не е майстор онзи, който сглобява нещата механически, но онзи, който умее да ги хармонизира. Аз не виждам никаква култура в този свят, дето хиляди хора бесят, дето хиляди майки разплакват, дето хиляди братя и сестри се развращават и опропастяват и т.н. Този свят от единия до другия край е заприличал на лудница.
И тогава, кое е онова, което ще ни радва?
към беседата >>
Този човек иска да обикаля цялата вселена със свободен билет, да го посрещат навсякъде тържествено, като господар, но Христос му каза: “Още едно ти не достига!
И тъй, един млад човек дойде при Христос и Го запита: “Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живот вечен? ” Какво означава вечният живот? - Живот на абсолютна свобода.
Този човек иска да обикаля цялата вселена със свободен билет, да го посрещат навсякъде тържествено, като господар, но Христос му каза: “Още едно ти не достига!
” Какво е то? - Иди продай всичкото си имане, останало от деди и прадеди, то не трябва за новия живот. След това раздай всичко на сиромасите и ела та ме последвай! Нека тия бедни хора те помнят за вечни времена! Този млад момък се поспря малко и се замисли върху Христовите думи.
към беседата >>
Знаете ли на какво мязат съвременните хора?
Знаете ли на какво мязат съвременните хора?
Бащата казва на дъщеря си: “Дъще, тичай долу в мазата и донеси оттам някое въже, защото едно дете е паднало в кладенеца, та да го извадим! ” Дъщерята в това време седи пред огледалото и си прави прическата, не се мърда. Като си направи прическата, като се докара, ще слезе в мазата да търси въже. И това било морал! Кажете ми, кой не си прави днес прическата пред огледалото?
към беседата >>
” Какво е то?
И тъй, един млад човек дойде при Христос и Го запита: “Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живот вечен? ” Какво означава вечният живот? - Живот на абсолютна свобода. Този човек иска да обикаля цялата вселена със свободен билет, да го посрещат навсякъде тържествено, като господар, но Христос му каза: “Още едно ти не достига!
” Какво е то?
- Иди продай всичкото си имане, останало от деди и прадеди, то не трябва за новия живот. След това раздай всичко на сиромасите и ела та ме последвай! Нека тия бедни хора те помнят за вечни времена! Този млад момък се поспря малко и се замисли върху Христовите думи. Той се намери в положението на някой съвременен адвокат, който за всичко си прави сметка, и запита Христа: “Ако продам всичкото си имане и го раздам на сиромасите, а сам тръгна със скъсани дрехи и не получа след това вечния живот, какво ще правя тогава?
към беседата >>
Бащата казва на дъщеря си: “Дъще, тичай долу в мазата и донеси оттам някое въже, защото едно дете е паднало в кладенеца, та да го извадим!
Знаете ли на какво мязат съвременните хора?
Бащата казва на дъщеря си: “Дъще, тичай долу в мазата и донеси оттам някое въже, защото едно дете е паднало в кладенеца, та да го извадим!
” Дъщерята в това време седи пред огледалото и си прави прическата, не се мърда. Като си направи прическата, като се докара, ще слезе в мазата да търси въже. И това било морал! Кажете ми, кой не си прави днес прическата пред огледалото? Днес хората грешат и умират, падат и стават, но много от съвременните свещеници турят одеждите си пред олтаря, правят прическите си, не виждат, какво се прави навън.
към беседата >>
- Иди продай всичкото си имане, останало от деди и прадеди, то не трябва за новия живот.
И тъй, един млад човек дойде при Христос и Го запита: “Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живот вечен? ” Какво означава вечният живот? - Живот на абсолютна свобода. Този човек иска да обикаля цялата вселена със свободен билет, да го посрещат навсякъде тържествено, като господар, но Христос му каза: “Още едно ти не достига! ” Какво е то?
- Иди продай всичкото си имане, останало от деди и прадеди, то не трябва за новия живот.
След това раздай всичко на сиромасите и ела та ме последвай! Нека тия бедни хора те помнят за вечни времена! Този млад момък се поспря малко и се замисли върху Христовите думи. Той се намери в положението на някой съвременен адвокат, който за всичко си прави сметка, и запита Христа: “Ако продам всичкото си имане и го раздам на сиромасите, а сам тръгна със скъсани дрехи и не получа след това вечния живот, какво ще правя тогава? ” И този млад човек се отдалечи от Христа наскърбен и със съмнение в себе си.
към беседата >>
” Дъщерята в това време седи пред огледалото и си прави прическата, не се мърда.
Знаете ли на какво мязат съвременните хора? Бащата казва на дъщеря си: “Дъще, тичай долу в мазата и донеси оттам някое въже, защото едно дете е паднало в кладенеца, та да го извадим!
” Дъщерята в това време седи пред огледалото и си прави прическата, не се мърда.
Като си направи прическата, като се докара, ще слезе в мазата да търси въже. И това било морал! Кажете ми, кой не си прави днес прическата пред огледалото? Днес хората грешат и умират, падат и стават, но много от съвременните свещеници турят одеждите си пред олтаря, правят прическите си, не виждат, какво се прави навън. Казвам: Оставете вашите одежди и прически, погледнете какво правят хората вън!
към беседата >>
След това раздай всичко на сиромасите и ела та ме последвай!
” Какво означава вечният живот? - Живот на абсолютна свобода. Този човек иска да обикаля цялата вселена със свободен билет, да го посрещат навсякъде тържествено, като господар, но Христос му каза: “Още едно ти не достига! ” Какво е то? - Иди продай всичкото си имане, останало от деди и прадеди, то не трябва за новия живот.
След това раздай всичко на сиромасите и ела та ме последвай!
Нека тия бедни хора те помнят за вечни времена! Този млад момък се поспря малко и се замисли върху Христовите думи. Той се намери в положението на някой съвременен адвокат, който за всичко си прави сметка, и запита Христа: “Ако продам всичкото си имане и го раздам на сиромасите, а сам тръгна със скъсани дрехи и не получа след това вечния живот, какво ще правя тогава? ” И този млад човек се отдалечи от Христа наскърбен и със съмнение в себе си. Христос като го видя, каза на учениците си: “Колко мъчно може да влезе богат в Царството Божие!
към беседата >>
Като си направи прическата, като се докара, ще слезе в мазата да търси въже.
Знаете ли на какво мязат съвременните хора? Бащата казва на дъщеря си: “Дъще, тичай долу в мазата и донеси оттам някое въже, защото едно дете е паднало в кладенеца, та да го извадим! ” Дъщерята в това време седи пред огледалото и си прави прическата, не се мърда.
Като си направи прическата, като се докара, ще слезе в мазата да търси въже.
И това било морал! Кажете ми, кой не си прави днес прическата пред огледалото? Днес хората грешат и умират, падат и стават, но много от съвременните свещеници турят одеждите си пред олтаря, правят прическите си, не виждат, какво се прави навън. Казвам: Оставете вашите одежди и прически, погледнете какво правят хората вън! Хората умират, а те разправят, как Христос бил разпнат, как пострадал и т. н.
към беседата >>
Нека тия бедни хора те помнят за вечни времена!
- Живот на абсолютна свобода. Този човек иска да обикаля цялата вселена със свободен билет, да го посрещат навсякъде тържествено, като господар, но Христос му каза: “Още едно ти не достига! ” Какво е то? - Иди продай всичкото си имане, останало от деди и прадеди, то не трябва за новия живот. След това раздай всичко на сиромасите и ела та ме последвай!
Нека тия бедни хора те помнят за вечни времена!
Този млад момък се поспря малко и се замисли върху Христовите думи. Той се намери в положението на някой съвременен адвокат, който за всичко си прави сметка, и запита Христа: “Ако продам всичкото си имане и го раздам на сиромасите, а сам тръгна със скъсани дрехи и не получа след това вечния живот, какво ще правя тогава? ” И този млад човек се отдалечи от Христа наскърбен и със съмнение в себе си. Христос като го видя, каза на учениците си: “Колко мъчно може да влезе богат в Царството Божие! ”
към беседата >>
И това било морал!
Знаете ли на какво мязат съвременните хора? Бащата казва на дъщеря си: “Дъще, тичай долу в мазата и донеси оттам някое въже, защото едно дете е паднало в кладенеца, та да го извадим! ” Дъщерята в това време седи пред огледалото и си прави прическата, не се мърда. Като си направи прическата, като се докара, ще слезе в мазата да търси въже.
И това било морал!
Кажете ми, кой не си прави днес прическата пред огледалото? Днес хората грешат и умират, падат и стават, но много от съвременните свещеници турят одеждите си пред олтаря, правят прическите си, не виждат, какво се прави навън. Казвам: Оставете вашите одежди и прически, погледнете какво правят хората вън! Хората умират, а те разправят, как Христос бил разпнат, как пострадал и т. н. Хората умират, а в някое заведение се дава концерт, и всички бързат да отидат там, да се забавляват.
към беседата >>
Този млад момък се поспря малко и се замисли върху Христовите думи.
Този човек иска да обикаля цялата вселена със свободен билет, да го посрещат навсякъде тържествено, като господар, но Христос му каза: “Още едно ти не достига! ” Какво е то? - Иди продай всичкото си имане, останало от деди и прадеди, то не трябва за новия живот. След това раздай всичко на сиромасите и ела та ме последвай! Нека тия бедни хора те помнят за вечни времена!
Този млад момък се поспря малко и се замисли върху Христовите думи.
Той се намери в положението на някой съвременен адвокат, който за всичко си прави сметка, и запита Христа: “Ако продам всичкото си имане и го раздам на сиромасите, а сам тръгна със скъсани дрехи и не получа след това вечния живот, какво ще правя тогава? ” И този млад човек се отдалечи от Христа наскърбен и със съмнение в себе си. Христос като го видя, каза на учениците си: “Колко мъчно може да влезе богат в Царството Божие! ”
към беседата >>
Кажете ми, кой не си прави днес прическата пред огледалото?
Знаете ли на какво мязат съвременните хора? Бащата казва на дъщеря си: “Дъще, тичай долу в мазата и донеси оттам някое въже, защото едно дете е паднало в кладенеца, та да го извадим! ” Дъщерята в това време седи пред огледалото и си прави прическата, не се мърда. Като си направи прическата, като се докара, ще слезе в мазата да търси въже. И това било морал!
Кажете ми, кой не си прави днес прическата пред огледалото?
Днес хората грешат и умират, падат и стават, но много от съвременните свещеници турят одеждите си пред олтаря, правят прическите си, не виждат, какво се прави навън. Казвам: Оставете вашите одежди и прически, погледнете какво правят хората вън! Хората умират, а те разправят, как Христос бил разпнат, как пострадал и т. н. Хората умират, а в някое заведение се дава концерт, и всички бързат да отидат там, да се забавляват. Някъде хиляди наши братя и сестри се развращават, а другаде се готвят за концерти, балове и вечеринки.
към беседата >>
Той се намери в положението на някой съвременен адвокат, който за всичко си прави сметка, и запита Христа: “Ако продам всичкото си имане и го раздам на сиромасите, а сам тръгна със скъсани дрехи и не получа след това вечния живот, какво ще правя тогава?
” Какво е то? - Иди продай всичкото си имане, останало от деди и прадеди, то не трябва за новия живот. След това раздай всичко на сиромасите и ела та ме последвай! Нека тия бедни хора те помнят за вечни времена! Този млад момък се поспря малко и се замисли върху Христовите думи.
Той се намери в положението на някой съвременен адвокат, който за всичко си прави сметка, и запита Христа: “Ако продам всичкото си имане и го раздам на сиромасите, а сам тръгна със скъсани дрехи и не получа след това вечния живот, какво ще правя тогава?
” И този млад човек се отдалечи от Христа наскърбен и със съмнение в себе си. Христос като го видя, каза на учениците си: “Колко мъчно може да влезе богат в Царството Божие! ”
към беседата >>
Днес хората грешат и умират, падат и стават, но много от съвременните свещеници турят одеждите си пред олтаря, правят прическите си, не виждат, какво се прави навън.
Бащата казва на дъщеря си: “Дъще, тичай долу в мазата и донеси оттам някое въже, защото едно дете е паднало в кладенеца, та да го извадим! ” Дъщерята в това време седи пред огледалото и си прави прическата, не се мърда. Като си направи прическата, като се докара, ще слезе в мазата да търси въже. И това било морал! Кажете ми, кой не си прави днес прическата пред огледалото?
Днес хората грешат и умират, падат и стават, но много от съвременните свещеници турят одеждите си пред олтаря, правят прическите си, не виждат, какво се прави навън.
Казвам: Оставете вашите одежди и прически, погледнете какво правят хората вън! Хората умират, а те разправят, как Христос бил разпнат, как пострадал и т. н. Хората умират, а в някое заведение се дава концерт, и всички бързат да отидат там, да се забавляват. Някъде хиляди наши братя и сестри се развращават, а другаде се готвят за концерти, балове и вечеринки. Едни хора умират, а други казват: “Няма как да им се помогне, съдбата им е такава, имат наследствени болести и пороци, на които не може да се помогне.” Обаче, когато Господ създаде света, нямаше нито наследствени прояви, нито лоша съдба.
към беседата >>
” И този млад човек се отдалечи от Христа наскърбен и със съмнение в себе си.
- Иди продай всичкото си имане, останало от деди и прадеди, то не трябва за новия живот. След това раздай всичко на сиромасите и ела та ме последвай! Нека тия бедни хора те помнят за вечни времена! Този млад момък се поспря малко и се замисли върху Христовите думи. Той се намери в положението на някой съвременен адвокат, който за всичко си прави сметка, и запита Христа: “Ако продам всичкото си имане и го раздам на сиромасите, а сам тръгна със скъсани дрехи и не получа след това вечния живот, какво ще правя тогава?
” И този млад човек се отдалечи от Христа наскърбен и със съмнение в себе си.
Христос като го видя, каза на учениците си: “Колко мъчно може да влезе богат в Царството Божие! ”
към беседата >>
Казвам: Оставете вашите одежди и прически, погледнете какво правят хората вън!
” Дъщерята в това време седи пред огледалото и си прави прическата, не се мърда. Като си направи прическата, като се докара, ще слезе в мазата да търси въже. И това било морал! Кажете ми, кой не си прави днес прическата пред огледалото? Днес хората грешат и умират, падат и стават, но много от съвременните свещеници турят одеждите си пред олтаря, правят прическите си, не виждат, какво се прави навън.
Казвам: Оставете вашите одежди и прически, погледнете какво правят хората вън!
Хората умират, а те разправят, как Христос бил разпнат, как пострадал и т. н. Хората умират, а в някое заведение се дава концерт, и всички бързат да отидат там, да се забавляват. Някъде хиляди наши братя и сестри се развращават, а другаде се готвят за концерти, балове и вечеринки. Едни хора умират, а други казват: “Няма как да им се помогне, съдбата им е такава, имат наследствени болести и пороци, на които не може да се помогне.” Обаче, когато Господ създаде света, нямаше нито наследствени прояви, нито лоша съдба. Всички тия неща се явиха в света, откак дойдоха разгалените, развалените деца на земята.
към беседата >>
Христос като го видя, каза на учениците си: “Колко мъчно може да влезе богат в Царството Божие!
След това раздай всичко на сиромасите и ела та ме последвай! Нека тия бедни хора те помнят за вечни времена! Този млад момък се поспря малко и се замисли върху Христовите думи. Той се намери в положението на някой съвременен адвокат, който за всичко си прави сметка, и запита Христа: “Ако продам всичкото си имане и го раздам на сиромасите, а сам тръгна със скъсани дрехи и не получа след това вечния живот, какво ще правя тогава? ” И този млад човек се отдалечи от Христа наскърбен и със съмнение в себе си.
Христос като го видя, каза на учениците си: “Колко мъчно може да влезе богат в Царството Божие!
”
към беседата >>
Хората умират, а те разправят, как Христос бил разпнат, как пострадал и т. н.
Като си направи прическата, като се докара, ще слезе в мазата да търси въже. И това било морал! Кажете ми, кой не си прави днес прическата пред огледалото? Днес хората грешат и умират, падат и стават, но много от съвременните свещеници турят одеждите си пред олтаря, правят прическите си, не виждат, какво се прави навън. Казвам: Оставете вашите одежди и прически, погледнете какво правят хората вън!
Хората умират, а те разправят, как Христос бил разпнат, как пострадал и т. н.
Хората умират, а в някое заведение се дава концерт, и всички бързат да отидат там, да се забавляват. Някъде хиляди наши братя и сестри се развращават, а другаде се готвят за концерти, балове и вечеринки. Едни хора умират, а други казват: “Няма как да им се помогне, съдбата им е такава, имат наследствени болести и пороци, на които не може да се помогне.” Обаче, когато Господ създаде света, нямаше нито наследствени прояви, нито лоша съдба. Всички тия неща се явиха в света, откак дойдоха разгалените, развалените деца на земята. От това време насам се заговори за наследствености, за лоша съдба и т. н.
към беседата >>
”
Нека тия бедни хора те помнят за вечни времена! Този млад момък се поспря малко и се замисли върху Христовите думи. Той се намери в положението на някой съвременен адвокат, който за всичко си прави сметка, и запита Христа: “Ако продам всичкото си имане и го раздам на сиромасите, а сам тръгна със скъсани дрехи и не получа след това вечния живот, какво ще правя тогава? ” И този млад човек се отдалечи от Христа наскърбен и със съмнение в себе си. Христос като го видя, каза на учениците си: “Колко мъчно може да влезе богат в Царството Божие!
”
към беседата >>
Хората умират, а в някое заведение се дава концерт, и всички бързат да отидат там, да се забавляват.
И това било морал! Кажете ми, кой не си прави днес прическата пред огледалото? Днес хората грешат и умират, падат и стават, но много от съвременните свещеници турят одеждите си пред олтаря, правят прическите си, не виждат, какво се прави навън. Казвам: Оставете вашите одежди и прически, погледнете какво правят хората вън! Хората умират, а те разправят, как Христос бил разпнат, как пострадал и т. н.
Хората умират, а в някое заведение се дава концерт, и всички бързат да отидат там, да се забавляват.
Някъде хиляди наши братя и сестри се развращават, а другаде се готвят за концерти, балове и вечеринки. Едни хора умират, а други казват: “Няма как да им се помогне, съдбата им е такава, имат наследствени болести и пороци, на които не може да се помогне.” Обаче, когато Господ създаде света, нямаше нито наследствени прояви, нито лоша съдба. Всички тия неща се явиха в света, откак дойдоха разгалените, развалените деца на земята. От това време насам се заговори за наследствености, за лоша съдба и т. н.
към беседата >>
По същия начин, колкото и да се говори на съвременните хора, все ще се наскърбят и усъмнят.
По същия начин, колкото и да се говори на съвременните хора, все ще се наскърбят и усъмнят.
Има един закон, според който, като наскърбиш или обидиш някого, тази скръб ще се върне към тебе. Гледам едно малко дете си играе с едно пумпалче. Трябва ли да му развалям играта? Като учен човек, аз трябва само да го попитам: “Върти ли се добре твоето пумпалче? ” Докато това дете си играе, аз не трябва да го занимавам с нищо сериозно.
към беседата >>
Някъде хиляди наши братя и сестри се развращават, а другаде се готвят за концерти, балове и вечеринки.
Кажете ми, кой не си прави днес прическата пред огледалото? Днес хората грешат и умират, падат и стават, но много от съвременните свещеници турят одеждите си пред олтаря, правят прическите си, не виждат, какво се прави навън. Казвам: Оставете вашите одежди и прически, погледнете какво правят хората вън! Хората умират, а те разправят, как Христос бил разпнат, как пострадал и т. н. Хората умират, а в някое заведение се дава концерт, и всички бързат да отидат там, да се забавляват.
Някъде хиляди наши братя и сестри се развращават, а другаде се готвят за концерти, балове и вечеринки.
Едни хора умират, а други казват: “Няма как да им се помогне, съдбата им е такава, имат наследствени болести и пороци, на които не може да се помогне.” Обаче, когато Господ създаде света, нямаше нито наследствени прояви, нито лоша съдба. Всички тия неща се явиха в света, откак дойдоха разгалените, развалените деца на земята. От това време насам се заговори за наследствености, за лоша съдба и т. н.
към беседата >>
Има един закон, според който, като наскърбиш или обидиш някого, тази скръб ще се върне към тебе.
По същия начин, колкото и да се говори на съвременните хора, все ще се наскърбят и усъмнят.
Има един закон, според който, като наскърбиш или обидиш някого, тази скръб ще се върне към тебе.
Гледам едно малко дете си играе с едно пумпалче. Трябва ли да му развалям играта? Като учен човек, аз трябва само да го попитам: “Върти ли се добре твоето пумпалче? ” Докато това дете си играе, аз не трябва да го занимавам с нищо сериозно. Престане ли да играе, насити ли се на детинския живот, тогава аз имам право да му говоря и за по-сериозни неща, за които той вече е готов да работи съзнателно.
към беседата >>
Едни хора умират, а други казват: “Няма как да им се помогне, съдбата им е такава, имат наследствени болести и пороци, на които не може да се помогне.” Обаче, когато Господ създаде света, нямаше нито наследствени прояви, нито лоша съдба.
Днес хората грешат и умират, падат и стават, но много от съвременните свещеници турят одеждите си пред олтаря, правят прическите си, не виждат, какво се прави навън. Казвам: Оставете вашите одежди и прически, погледнете какво правят хората вън! Хората умират, а те разправят, как Христос бил разпнат, как пострадал и т. н. Хората умират, а в някое заведение се дава концерт, и всички бързат да отидат там, да се забавляват. Някъде хиляди наши братя и сестри се развращават, а другаде се готвят за концерти, балове и вечеринки.
Едни хора умират, а други казват: “Няма как да им се помогне, съдбата им е такава, имат наследствени болести и пороци, на които не може да се помогне.” Обаче, когато Господ създаде света, нямаше нито наследствени прояви, нито лоша съдба.
Всички тия неща се явиха в света, откак дойдоха разгалените, развалените деца на земята. От това време насам се заговори за наследствености, за лоша съдба и т. н.
към беседата >>
Гледам едно малко дете си играе с едно пумпалче.
По същия начин, колкото и да се говори на съвременните хора, все ще се наскърбят и усъмнят. Има един закон, според който, като наскърбиш или обидиш някого, тази скръб ще се върне към тебе.
Гледам едно малко дете си играе с едно пумпалче.
Трябва ли да му развалям играта? Като учен човек, аз трябва само да го попитам: “Върти ли се добре твоето пумпалче? ” Докато това дете си играе, аз не трябва да го занимавам с нищо сериозно. Престане ли да играе, насити ли се на детинския живот, тогава аз имам право да му говоря и за по-сериозни неща, за които той вече е готов да работи съзнателно. Въртенето на пумпалчето показва, как се върти светът.
към беседата >>
Всички тия неща се явиха в света, откак дойдоха разгалените, развалените деца на земята.
Казвам: Оставете вашите одежди и прически, погледнете какво правят хората вън! Хората умират, а те разправят, как Христос бил разпнат, как пострадал и т. н. Хората умират, а в някое заведение се дава концерт, и всички бързат да отидат там, да се забавляват. Някъде хиляди наши братя и сестри се развращават, а другаде се готвят за концерти, балове и вечеринки. Едни хора умират, а други казват: “Няма как да им се помогне, съдбата им е такава, имат наследствени болести и пороци, на които не може да се помогне.” Обаче, когато Господ създаде света, нямаше нито наследствени прояви, нито лоша съдба.
Всички тия неща се явиха в света, откак дойдоха разгалените, развалените деца на земята.
От това време насам се заговори за наследствености, за лоша съдба и т. н.
към беседата >>
Трябва ли да му развалям играта?
По същия начин, колкото и да се говори на съвременните хора, все ще се наскърбят и усъмнят. Има един закон, според който, като наскърбиш или обидиш някого, тази скръб ще се върне към тебе. Гледам едно малко дете си играе с едно пумпалче.
Трябва ли да му развалям играта?
Като учен човек, аз трябва само да го попитам: “Върти ли се добре твоето пумпалче? ” Докато това дете си играе, аз не трябва да го занимавам с нищо сериозно. Престане ли да играе, насити ли се на детинския живот, тогава аз имам право да му говоря и за по-сериозни неща, за които той вече е готов да работи съзнателно. Въртенето на пумпалчето показва, как се върти светът. Учените хора имат ред теории за създаването на света.
към беседата >>
От това време насам се заговори за наследствености, за лоша съдба и т. н.
Хората умират, а те разправят, как Христос бил разпнат, как пострадал и т. н. Хората умират, а в някое заведение се дава концерт, и всички бързат да отидат там, да се забавляват. Някъде хиляди наши братя и сестри се развращават, а другаде се готвят за концерти, балове и вечеринки. Едни хора умират, а други казват: “Няма как да им се помогне, съдбата им е такава, имат наследствени болести и пороци, на които не може да се помогне.” Обаче, когато Господ създаде света, нямаше нито наследствени прояви, нито лоша съдба. Всички тия неща се явиха в света, откак дойдоха разгалените, развалените деца на земята.
От това време насам се заговори за наследствености, за лоша съдба и т. н.
към беседата >>
Като учен човек, аз трябва само да го попитам: “Върти ли се добре твоето пумпалче?
По същия начин, колкото и да се говори на съвременните хора, все ще се наскърбят и усъмнят. Има един закон, според който, като наскърбиш или обидиш някого, тази скръб ще се върне към тебе. Гледам едно малко дете си играе с едно пумпалче. Трябва ли да му развалям играта?
Като учен човек, аз трябва само да го попитам: “Върти ли се добре твоето пумпалче?
” Докато това дете си играе, аз не трябва да го занимавам с нищо сериозно. Престане ли да играе, насити ли се на детинския живот, тогава аз имам право да му говоря и за по-сериозни неща, за които той вече е готов да работи съзнателно. Въртенето на пумпалчето показва, как се върти светът. Учените хора имат ред теории за създаването на света. Според една от тия теории първоначално всичко е представлявало една мъглявина и от въртенето й около един център се е образувало слънцето.
към беседата >>
И сега от хиляди години насам и досега, как учените хора създават своите теории по въпроса за сътворяването на света.
И сега от хиляди години насам и досега, как учените хора създават своите теории по въпроса за сътворяването на света.
Те третират въпроса за атомите, дали те се въртят около един център, или радиират от този център към периферията на окръжността. По този начин учените хора обуславят своите теории с ред формули, като казват например, че Х2= на еди-каква си величина и т.н. Те изчисляват, например, как работят природните сили във време и пространство и след ред формули изваждат своите заключения, като питат: “Разбрахте ли как е създаден светът? ” Казвам: Ето, сега и аз ще ви представя една формула! Взимам едно яйце и ви питам: това яйце здраво ли е?
към беседата >>
” Докато това дете си играе, аз не трябва да го занимавам с нищо сериозно.
По същия начин, колкото и да се говори на съвременните хора, все ще се наскърбят и усъмнят. Има един закон, според който, като наскърбиш или обидиш някого, тази скръб ще се върне към тебе. Гледам едно малко дете си играе с едно пумпалче. Трябва ли да му развалям играта? Като учен човек, аз трябва само да го попитам: “Върти ли се добре твоето пумпалче?
” Докато това дете си играе, аз не трябва да го занимавам с нищо сериозно.
Престане ли да играе, насити ли се на детинския живот, тогава аз имам право да му говоря и за по-сериозни неща, за които той вече е готов да работи съзнателно. Въртенето на пумпалчето показва, как се върти светът. Учените хора имат ред теории за създаването на света. Според една от тия теории първоначално всичко е представлявало една мъглявина и от въртенето й около един център се е образувало слънцето. Значи, тази мъглявина постепенно се е втвърдявала, оформявала, докато най-после се е превърнала в твърда маса.
към беседата >>
Те третират въпроса за атомите, дали те се въртят около един център, или радиират от този център към периферията на окръжността.
И сега от хиляди години насам и досега, как учените хора създават своите теории по въпроса за сътворяването на света.
Те третират въпроса за атомите, дали те се въртят около един център, или радиират от този център към периферията на окръжността.
По този начин учените хора обуславят своите теории с ред формули, като казват например, че Х2= на еди-каква си величина и т.н. Те изчисляват, например, как работят природните сили във време и пространство и след ред формули изваждат своите заключения, като питат: “Разбрахте ли как е създаден светът? ” Казвам: Ето, сега и аз ще ви представя една формула! Взимам едно яйце и ви питам: това яйце здраво ли е? - Здраво е.
към беседата >>
Престане ли да играе, насити ли се на детинския живот, тогава аз имам право да му говоря и за по-сериозни неща, за които той вече е готов да работи съзнателно.
Има един закон, според който, като наскърбиш или обидиш някого, тази скръб ще се върне към тебе. Гледам едно малко дете си играе с едно пумпалче. Трябва ли да му развалям играта? Като учен човек, аз трябва само да го попитам: “Върти ли се добре твоето пумпалче? ” Докато това дете си играе, аз не трябва да го занимавам с нищо сериозно.
Престане ли да играе, насити ли се на детинския живот, тогава аз имам право да му говоря и за по-сериозни неща, за които той вече е готов да работи съзнателно.
Въртенето на пумпалчето показва, как се върти светът. Учените хора имат ред теории за създаването на света. Според една от тия теории първоначално всичко е представлявало една мъглявина и от въртенето й около един център се е образувало слънцето. Значи, тази мъглявина постепенно се е втвърдявала, оформявала, докато най-после се е превърнала в твърда маса. Първоначално слънцето е заемало няколко милиарда километри пространство по обем, но после около него се явили няколко обръчи, които го разделили на няколко части, от които постепенно се образували ред планети, каквито са нашата земя, Венера, Юпитер и други.
към беседата >>
По този начин учените хора обуславят своите теории с ред формули, като казват например, че Х2= на еди-каква си величина и т.н.
И сега от хиляди години насам и досега, как учените хора създават своите теории по въпроса за сътворяването на света. Те третират въпроса за атомите, дали те се въртят около един център, или радиират от този център към периферията на окръжността.
По този начин учените хора обуславят своите теории с ред формули, като казват например, че Х2= на еди-каква си величина и т.н.
Те изчисляват, например, как работят природните сили във време и пространство и след ред формули изваждат своите заключения, като питат: “Разбрахте ли как е създаден светът? ” Казвам: Ето, сега и аз ще ви представя една формула! Взимам едно яйце и ви питам: това яйце здраво ли е? - Здраво е. - Добре, след 25 деня аз ще ви донеса това яйце да видите, че нищо не е останало от него, като яйце, но погледнете ли вътре, ще видите, че там се крие едно живо същество.
към беседата >>
Въртенето на пумпалчето показва, как се върти светът.
Гледам едно малко дете си играе с едно пумпалче. Трябва ли да му развалям играта? Като учен човек, аз трябва само да го попитам: “Върти ли се добре твоето пумпалче? ” Докато това дете си играе, аз не трябва да го занимавам с нищо сериозно. Престане ли да играе, насити ли се на детинския живот, тогава аз имам право да му говоря и за по-сериозни неща, за които той вече е готов да работи съзнателно.
Въртенето на пумпалчето показва, как се върти светът.
Учените хора имат ред теории за създаването на света. Според една от тия теории първоначално всичко е представлявало една мъглявина и от въртенето й около един център се е образувало слънцето. Значи, тази мъглявина постепенно се е втвърдявала, оформявала, докато най-после се е превърнала в твърда маса. Първоначално слънцето е заемало няколко милиарда километри пространство по обем, но после около него се явили няколко обръчи, които го разделили на няколко части, от които постепенно се образували ред планети, каквито са нашата земя, Венера, Юпитер и други. Засега нашите астрономи знаят само седем планети, но има още две неизвестни за тях - всичко девет планети.
към беседата >>
НАГОРЕ