НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
115
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
115
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Фарисей и садукей
,
НБ
, София, 20.3.1921г.,
В тоя случай, плесницата е за предпочитане пред целувката.
Фарисеят и садукеят трябва да излязат вън от вас, и всеки да мисли добро за брата си и за сестра си. Геройство е да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давам подаръци. Понякога една обида струва повече от една целувка. Например, някой изгубил съзнание и припада. За да го свестят, удрят му плесници.
В тоя случай, плесницата е за предпочитане пред целувката.
към беседата >>
Влезте в софийските хали, или в халите на кой и да е европейски град, да видите каква чистота и какъв порядък владее там!
Влезте между християните, да видите каква външна култура имат!
Влезте в софийските хали, или в халите на кой и да е европейски град, да видите каква чистота и какъв порядък владее там!
Въпреки това, късове от заклан добитък висят на куките. След всичко това тия хора минават за културни, за християни! Аз не вярвам в такива свещеници и проповедници, които посещават халите, за да си купуват месо, или да си купуват агънца и кокошки, да ги колят и ядат. Аз не вярвам в чувствата на такива християни. В случая аз заставам на страната на кокошката, която казва: „Не вярвам в тоя свещеник, владика, или обикновен християнин“.
към беседата >>
Питам: Вие не сте ли запушили тая река в себе си?
Гражданите, за да си доставят удоволствия през зимата, решили да заприщят една река над града, за да се пързалят. За тая цел те издигнали висока бетонена стена – бент, и заприщили реката. Няколко години наред те се пързаляли. Обаче, при едно голямо наводнение бетонената стена се съборила, заляла града и 2,000 души се издавили. След нещастието гражданите съзнали, че не постъпили добре с издигането на бетонената стена, но две хиляди души отишли.
Питам: Вие не сте ли запушили тая река в себе си?
Да, но като се събори стената, 2,000 души ще отидат. Сега, като стане някоя катастрофа, хората казват: „Хайде да заприщим тая река, да направим и ние нещо“. – Днес всички хора заприщват реки. Над града бент не се прави. Ако искаш бент, направи го под града.
към беседата >>
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте!
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте!
“ Приложете Любовта в сърцата си, а Мъдростта в умовете си. Освободете се от старите вярвания и заблуждения. Освободете се от миналото и започнете да обработвате новите си добродетели. Бъдете герои да проявявате искрено своите мисли и чувства. Не казвайте, че сте решили да бъдете искрени и добри, но проявете доброто.
към беседата >>
Въпреки това, късове от заклан добитък висят на куките.
Влезте между християните, да видите каква външна култура имат! Влезте в софийските хали, или в халите на кой и да е европейски град, да видите каква чистота и какъв порядък владее там!
Въпреки това, късове от заклан добитък висят на куките.
След всичко това тия хора минават за културни, за християни! Аз не вярвам в такива свещеници и проповедници, които посещават халите, за да си купуват месо, или да си купуват агънца и кокошки, да ги колят и ядат. Аз не вярвам в чувствата на такива християни. В случая аз заставам на страната на кокошката, която казва: „Не вярвам в тоя свещеник, владика, или обикновен християнин“. Който може да коли кокошка, може да заколи и човек.
към беседата >>
Да, но като се събори стената, 2,000 души ще отидат.
За тая цел те издигнали висока бетонена стена – бент, и заприщили реката. Няколко години наред те се пързаляли. Обаче, при едно голямо наводнение бетонената стена се съборила, заляла града и 2,000 души се издавили. След нещастието гражданите съзнали, че не постъпили добре с издигането на бетонената стена, но две хиляди души отишли. Питам: Вие не сте ли запушили тая река в себе си?
Да, но като се събори стената, 2,000 души ще отидат.
Сега, като стане някоя катастрофа, хората казват: „Хайде да заприщим тая река, да направим и ние нещо“. – Днес всички хора заприщват реки. Над града бент не се прави. Ако искаш бент, направи го под града. Ние не се нуждаем от учението на фарисеите и на садукеите.
към беседата >>
“ Приложете Любовта в сърцата си, а Мъдростта в умовете си.
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте!
“ Приложете Любовта в сърцата си, а Мъдростта в умовете си.
Освободете се от старите вярвания и заблуждения. Освободете се от миналото и започнете да обработвате новите си добродетели. Бъдете герои да проявявате искрено своите мисли и чувства. Не казвайте, че сте решили да бъдете искрени и добри, но проявете доброто. И, като дойдете в моята гостилница, не носете пари.
към беседата >>
След всичко това тия хора минават за културни, за християни!
Влезте между християните, да видите каква външна култура имат! Влезте в софийските хали, или в халите на кой и да е европейски град, да видите каква чистота и какъв порядък владее там! Въпреки това, късове от заклан добитък висят на куките.
След всичко това тия хора минават за културни, за християни!
Аз не вярвам в такива свещеници и проповедници, които посещават халите, за да си купуват месо, или да си купуват агънца и кокошки, да ги колят и ядат. Аз не вярвам в чувствата на такива християни. В случая аз заставам на страната на кокошката, която казва: „Не вярвам в тоя свещеник, владика, или обикновен християнин“. Който може да коли кокошка, може да заколи и човек. По принцип е така.
към беседата >>
Сега, като стане някоя катастрофа, хората казват: „Хайде да заприщим тая река, да направим и ние нещо“.
Няколко години наред те се пързаляли. Обаче, при едно голямо наводнение бетонената стена се съборила, заляла града и 2,000 души се издавили. След нещастието гражданите съзнали, че не постъпили добре с издигането на бетонената стена, но две хиляди души отишли. Питам: Вие не сте ли запушили тая река в себе си? Да, но като се събори стената, 2,000 души ще отидат.
Сега, като стане някоя катастрофа, хората казват: „Хайде да заприщим тая река, да направим и ние нещо“.
– Днес всички хора заприщват реки. Над града бент не се прави. Ако искаш бент, направи го под града. Ние не се нуждаем от учението на фарисеите и на садукеите. Трябват ни хора с благородни сърца и умове.
към беседата >>
Освободете се от старите вярвания и заблуждения.
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте! “ Приложете Любовта в сърцата си, а Мъдростта в умовете си.
Освободете се от старите вярвания и заблуждения.
Освободете се от миналото и започнете да обработвате новите си добродетели. Бъдете герои да проявявате искрено своите мисли и чувства. Не казвайте, че сте решили да бъдете искрени и добри, но проявете доброто. И, като дойдете в моята гостилница, не носете пари. Който носи пари, ще го арестуваме.
към беседата >>
Аз не вярвам в такива свещеници и проповедници, които посещават халите, за да си купуват месо, или да си купуват агънца и кокошки, да ги колят и ядат.
Влезте между християните, да видите каква външна култура имат! Влезте в софийските хали, или в халите на кой и да е европейски град, да видите каква чистота и какъв порядък владее там! Въпреки това, късове от заклан добитък висят на куките. След всичко това тия хора минават за културни, за християни!
Аз не вярвам в такива свещеници и проповедници, които посещават халите, за да си купуват месо, или да си купуват агънца и кокошки, да ги колят и ядат.
Аз не вярвам в чувствата на такива християни. В случая аз заставам на страната на кокошката, която казва: „Не вярвам в тоя свещеник, владика, или обикновен християнин“. Който може да коли кокошка, може да заколи и човек. По принцип е така. Казвате: „Не можем без месо“.
към беседата >>
– Днес всички хора заприщват реки.
Обаче, при едно голямо наводнение бетонената стена се съборила, заляла града и 2,000 души се издавили. След нещастието гражданите съзнали, че не постъпили добре с издигането на бетонената стена, но две хиляди души отишли. Питам: Вие не сте ли запушили тая река в себе си? Да, но като се събори стената, 2,000 души ще отидат. Сега, като стане някоя катастрофа, хората казват: „Хайде да заприщим тая река, да направим и ние нещо“.
– Днес всички хора заприщват реки.
Над града бент не се прави. Ако искаш бент, направи го под града. Ние не се нуждаем от учението на фарисеите и на садукеите. Трябват ни хора с благородни сърца и умове. От нас се изисква живот на себеотричане, живот на добри дела.
към беседата >>
Освободете се от миналото и започнете да обработвате новите си добродетели.
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте! “ Приложете Любовта в сърцата си, а Мъдростта в умовете си. Освободете се от старите вярвания и заблуждения.
Освободете се от миналото и започнете да обработвате новите си добродетели.
Бъдете герои да проявявате искрено своите мисли и чувства. Не казвайте, че сте решили да бъдете искрени и добри, но проявете доброто. И, като дойдете в моята гостилница, не носете пари. Който носи пари, ще го арестуваме. В Царството Божие парите са проклятие, а в живота – средство.
към беседата >>
Аз не вярвам в чувствата на такива християни.
Влезте между християните, да видите каква външна култура имат! Влезте в софийските хали, или в халите на кой и да е европейски град, да видите каква чистота и какъв порядък владее там! Въпреки това, късове от заклан добитък висят на куките. След всичко това тия хора минават за културни, за християни! Аз не вярвам в такива свещеници и проповедници, които посещават халите, за да си купуват месо, или да си купуват агънца и кокошки, да ги колят и ядат.
Аз не вярвам в чувствата на такива християни.
В случая аз заставам на страната на кокошката, която казва: „Не вярвам в тоя свещеник, владика, или обикновен християнин“. Който може да коли кокошка, може да заколи и човек. По принцип е така. Казвате: „Не можем без месо“. – Ако сме християни, трябва да ликвидираме с всякаква грубост, с всяко насилие.
към беседата >>
Над града бент не се прави.
След нещастието гражданите съзнали, че не постъпили добре с издигането на бетонената стена, но две хиляди души отишли. Питам: Вие не сте ли запушили тая река в себе си? Да, но като се събори стената, 2,000 души ще отидат. Сега, като стане някоя катастрофа, хората казват: „Хайде да заприщим тая река, да направим и ние нещо“. – Днес всички хора заприщват реки.
Над града бент не се прави.
Ако искаш бент, направи го под града. Ние не се нуждаем от учението на фарисеите и на садукеите. Трябват ни хора с благородни сърца и умове. От нас се изисква живот на себеотричане, живот на добри дела. Казвате: „Мнозина са говорили като тебе“.
към беседата >>
Бъдете герои да проявявате искрено своите мисли и чувства.
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте! “ Приложете Любовта в сърцата си, а Мъдростта в умовете си. Освободете се от старите вярвания и заблуждения. Освободете се от миналото и започнете да обработвате новите си добродетели.
Бъдете герои да проявявате искрено своите мисли и чувства.
Не казвайте, че сте решили да бъдете искрени и добри, но проявете доброто. И, като дойдете в моята гостилница, не носете пари. Който носи пари, ще го арестуваме. В Царството Божие парите са проклятие, а в живота – средство. Веднъж завинаги вие трябва да ликвидирате с парите, да ги извадите от умовете и сърцата си.
към беседата >>
В случая аз заставам на страната на кокошката, която казва: „Не вярвам в тоя свещеник, владика, или обикновен християнин“.
Влезте в софийските хали, или в халите на кой и да е европейски град, да видите каква чистота и какъв порядък владее там! Въпреки това, късове от заклан добитък висят на куките. След всичко това тия хора минават за културни, за християни! Аз не вярвам в такива свещеници и проповедници, които посещават халите, за да си купуват месо, или да си купуват агънца и кокошки, да ги колят и ядат. Аз не вярвам в чувствата на такива християни.
В случая аз заставам на страната на кокошката, която казва: „Не вярвам в тоя свещеник, владика, или обикновен християнин“.
Който може да коли кокошка, може да заколи и човек. По принцип е така. Казвате: „Не можем без месо“. – Ако сме християни, трябва да ликвидираме с всякаква грубост, с всяко насилие. – Кой ще оправи света?
към беседата >>
Ако искаш бент, направи го под града.
Питам: Вие не сте ли запушили тая река в себе си? Да, но като се събори стената, 2,000 души ще отидат. Сега, като стане някоя катастрофа, хората казват: „Хайде да заприщим тая река, да направим и ние нещо“. – Днес всички хора заприщват реки. Над града бент не се прави.
Ако искаш бент, направи го под града.
Ние не се нуждаем от учението на фарисеите и на садукеите. Трябват ни хора с благородни сърца и умове. От нас се изисква живот на себеотричане, живот на добри дела. Казвате: „Мнозина са говорили като тебе“. – Да, мнозина са говорили, но аз съм последен.
към беседата >>
Не казвайте, че сте решили да бъдете искрени и добри, но проявете доброто.
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте! “ Приложете Любовта в сърцата си, а Мъдростта в умовете си. Освободете се от старите вярвания и заблуждения. Освободете се от миналото и започнете да обработвате новите си добродетели. Бъдете герои да проявявате искрено своите мисли и чувства.
Не казвайте, че сте решили да бъдете искрени и добри, но проявете доброто.
И, като дойдете в моята гостилница, не носете пари. Който носи пари, ще го арестуваме. В Царството Божие парите са проклятие, а в живота – средство. Веднъж завинаги вие трябва да ликвидирате с парите, да ги извадите от умовете и сърцата си. На тяхно място поставете Любовта и Мъдростта и уповавайте само на Бога.
към беседата >>
Който може да коли кокошка, може да заколи и човек.
Въпреки това, късове от заклан добитък висят на куките. След всичко това тия хора минават за културни, за християни! Аз не вярвам в такива свещеници и проповедници, които посещават халите, за да си купуват месо, или да си купуват агънца и кокошки, да ги колят и ядат. Аз не вярвам в чувствата на такива християни. В случая аз заставам на страната на кокошката, която казва: „Не вярвам в тоя свещеник, владика, или обикновен християнин“.
Който може да коли кокошка, може да заколи и човек.
По принцип е така. Казвате: „Не можем без месо“. – Ако сме християни, трябва да ликвидираме с всякаква грубост, с всяко насилие. – Кой ще оправи света? – Нито фарисеите, нито садукеите; нито вярващите, нито безверниците.
към беседата >>
Ние не се нуждаем от учението на фарисеите и на садукеите.
Да, но като се събори стената, 2,000 души ще отидат. Сега, като стане някоя катастрофа, хората казват: „Хайде да заприщим тая река, да направим и ние нещо“. – Днес всички хора заприщват реки. Над града бент не се прави. Ако искаш бент, направи го под града.
Ние не се нуждаем от учението на фарисеите и на садукеите.
Трябват ни хора с благородни сърца и умове. От нас се изисква живот на себеотричане, живот на добри дела. Казвате: „Мнозина са говорили като тебе“. – Да, мнозина са говорили, но аз съм последен. След мене тая стена ще се събори.
към беседата >>
И, като дойдете в моята гостилница, не носете пари.
“ Приложете Любовта в сърцата си, а Мъдростта в умовете си. Освободете се от старите вярвания и заблуждения. Освободете се от миналото и започнете да обработвате новите си добродетели. Бъдете герои да проявявате искрено своите мисли и чувства. Не казвайте, че сте решили да бъдете искрени и добри, но проявете доброто.
И, като дойдете в моята гостилница, не носете пари.
Който носи пари, ще го арестуваме. В Царството Божие парите са проклятие, а в живота – средство. Веднъж завинаги вие трябва да ликвидирате с парите, да ги извадите от умовете и сърцата си. На тяхно място поставете Любовта и Мъдростта и уповавайте само на Бога. Няма по-голяма гаранция от Божията сила.
към беседата >>
По принцип е така.
След всичко това тия хора минават за културни, за християни! Аз не вярвам в такива свещеници и проповедници, които посещават халите, за да си купуват месо, или да си купуват агънца и кокошки, да ги колят и ядат. Аз не вярвам в чувствата на такива християни. В случая аз заставам на страната на кокошката, която казва: „Не вярвам в тоя свещеник, владика, или обикновен християнин“. Който може да коли кокошка, може да заколи и човек.
По принцип е така.
Казвате: „Не можем без месо“. – Ако сме християни, трябва да ликвидираме с всякаква грубост, с всяко насилие. – Кой ще оправи света? – Нито фарисеите, нито садукеите; нито вярващите, нито безверниците. Господ не се нуждае нито от вярващи, нито от безверници.
към беседата >>
Трябват ни хора с благородни сърца и умове.
Сега, като стане някоя катастрофа, хората казват: „Хайде да заприщим тая река, да направим и ние нещо“. – Днес всички хора заприщват реки. Над града бент не се прави. Ако искаш бент, направи го под града. Ние не се нуждаем от учението на фарисеите и на садукеите.
Трябват ни хора с благородни сърца и умове.
От нас се изисква живот на себеотричане, живот на добри дела. Казвате: „Мнозина са говорили като тебе“. – Да, мнозина са говорили, но аз съм последен. След мене тая стена ще се събори. Знаете ли какво ще стане тогава?
към беседата >>
Който носи пари, ще го арестуваме.
Освободете се от старите вярвания и заблуждения. Освободете се от миналото и започнете да обработвате новите си добродетели. Бъдете герои да проявявате искрено своите мисли и чувства. Не казвайте, че сте решили да бъдете искрени и добри, но проявете доброто. И, като дойдете в моята гостилница, не носете пари.
Който носи пари, ще го арестуваме.
В Царството Божие парите са проклятие, а в живота – средство. Веднъж завинаги вие трябва да ликвидирате с парите, да ги извадите от умовете и сърцата си. На тяхно място поставете Любовта и Мъдростта и уповавайте само на Бога. Няма по-голяма гаранция от Божията сила. Няма по-голяма радост за вас от това, че Живият Бог всякога ви обича.
към беседата >>
Казвате: „Не можем без месо“.
Аз не вярвам в такива свещеници и проповедници, които посещават халите, за да си купуват месо, или да си купуват агънца и кокошки, да ги колят и ядат. Аз не вярвам в чувствата на такива християни. В случая аз заставам на страната на кокошката, която казва: „Не вярвам в тоя свещеник, владика, или обикновен християнин“. Който може да коли кокошка, може да заколи и човек. По принцип е така.
Казвате: „Не можем без месо“.
– Ако сме християни, трябва да ликвидираме с всякаква грубост, с всяко насилие. – Кой ще оправи света? – Нито фарисеите, нито садукеите; нито вярващите, нито безверниците. Господ не се нуждае нито от вярващи, нито от безверници. За него е безразлично дали хората вярват, или не вярват.
към беседата >>
От нас се изисква живот на себеотричане, живот на добри дела.
– Днес всички хора заприщват реки. Над града бент не се прави. Ако искаш бент, направи го под града. Ние не се нуждаем от учението на фарисеите и на садукеите. Трябват ни хора с благородни сърца и умове.
От нас се изисква живот на себеотричане, живот на добри дела.
Казвате: „Мнозина са говорили като тебе“. – Да, мнозина са говорили, но аз съм последен. След мене тая стена ще се събори. Знаете ли какво ще стане тогава? Не мислете, че говоря на шега; предупреждавам ви да махнете бента, не ви трябват пързалки.
към беседата >>
В Царството Божие парите са проклятие, а в живота – средство.
Освободете се от миналото и започнете да обработвате новите си добродетели. Бъдете герои да проявявате искрено своите мисли и чувства. Не казвайте, че сте решили да бъдете искрени и добри, но проявете доброто. И, като дойдете в моята гостилница, не носете пари. Който носи пари, ще го арестуваме.
В Царството Божие парите са проклятие, а в живота – средство.
Веднъж завинаги вие трябва да ликвидирате с парите, да ги извадите от умовете и сърцата си. На тяхно място поставете Любовта и Мъдростта и уповавайте само на Бога. Няма по-голяма гаранция от Божията сила. Няма по-голяма радост за вас от това, че Живият Бог всякога ви обича. Докато уповавате на Бога, всички ще бъдете учени, ще работите с радост и веселие, а ръката ви ще прави само добри дела.
към беседата >>
– Ако сме християни, трябва да ликвидираме с всякаква грубост, с всяко насилие.
Аз не вярвам в чувствата на такива християни. В случая аз заставам на страната на кокошката, която казва: „Не вярвам в тоя свещеник, владика, или обикновен християнин“. Който може да коли кокошка, може да заколи и човек. По принцип е така. Казвате: „Не можем без месо“.
– Ако сме християни, трябва да ликвидираме с всякаква грубост, с всяко насилие.
– Кой ще оправи света? – Нито фарисеите, нито садукеите; нито вярващите, нито безверниците. Господ не се нуждае нито от вярващи, нито от безверници. За него е безразлично дали хората вярват, или не вярват. Ще намали или ще увеличи светлината и топлината си слънцето в зависимост от това вярвате ли в Бога или не?
към беседата >>
Казвате: „Мнозина са говорили като тебе“.
Над града бент не се прави. Ако искаш бент, направи го под града. Ние не се нуждаем от учението на фарисеите и на садукеите. Трябват ни хора с благородни сърца и умове. От нас се изисква живот на себеотричане, живот на добри дела.
Казвате: „Мнозина са говорили като тебе“.
– Да, мнозина са говорили, но аз съм последен. След мене тая стена ще се събори. Знаете ли какво ще стане тогава? Не мислете, че говоря на шега; предупреждавам ви да махнете бента, не ви трябват пързалки. Вие сте заприщили омразата, завистта, всички лоши чувства, но казвам: Братя, стената ще се събори!
към беседата >>
Веднъж завинаги вие трябва да ликвидирате с парите, да ги извадите от умовете и сърцата си.
Бъдете герои да проявявате искрено своите мисли и чувства. Не казвайте, че сте решили да бъдете искрени и добри, но проявете доброто. И, като дойдете в моята гостилница, не носете пари. Който носи пари, ще го арестуваме. В Царството Божие парите са проклятие, а в живота – средство.
Веднъж завинаги вие трябва да ликвидирате с парите, да ги извадите от умовете и сърцата си.
На тяхно място поставете Любовта и Мъдростта и уповавайте само на Бога. Няма по-голяма гаранция от Божията сила. Няма по-голяма радост за вас от това, че Живият Бог всякога ви обича. Докато уповавате на Бога, всички ще бъдете учени, ще работите с радост и веселие, а ръката ви ще прави само добри дела. Да бъдеш невежа в сегашния век, това е непростително.
към беседата >>
– Кой ще оправи света?
В случая аз заставам на страната на кокошката, която казва: „Не вярвам в тоя свещеник, владика, или обикновен християнин“. Който може да коли кокошка, може да заколи и човек. По принцип е така. Казвате: „Не можем без месо“. – Ако сме християни, трябва да ликвидираме с всякаква грубост, с всяко насилие.
– Кой ще оправи света?
– Нито фарисеите, нито садукеите; нито вярващите, нито безверниците. Господ не се нуждае нито от вярващи, нито от безверници. За него е безразлично дали хората вярват, или не вярват. Ще намали или ще увеличи светлината и топлината си слънцето в зависимост от това вярвате ли в Бога или не? Земята ще спре ли движението си от това дали вярвате, или не?
към беседата >>
– Да, мнозина са говорили, но аз съм последен.
Ако искаш бент, направи го под града. Ние не се нуждаем от учението на фарисеите и на садукеите. Трябват ни хора с благородни сърца и умове. От нас се изисква живот на себеотричане, живот на добри дела. Казвате: „Мнозина са говорили като тебе“.
– Да, мнозина са говорили, но аз съм последен.
След мене тая стена ще се събори. Знаете ли какво ще стане тогава? Не мислете, че говоря на шега; предупреждавам ви да махнете бента, не ви трябват пързалки. Вие сте заприщили омразата, завистта, всички лоши чувства, но казвам: Братя, стената ще се събори! Джонстаун ще отиде.
към беседата >>
На тяхно място поставете Любовта и Мъдростта и уповавайте само на Бога.
Не казвайте, че сте решили да бъдете искрени и добри, но проявете доброто. И, като дойдете в моята гостилница, не носете пари. Който носи пари, ще го арестуваме. В Царството Божие парите са проклятие, а в живота – средство. Веднъж завинаги вие трябва да ликвидирате с парите, да ги извадите от умовете и сърцата си.
На тяхно място поставете Любовта и Мъдростта и уповавайте само на Бога.
Няма по-голяма гаранция от Божията сила. Няма по-голяма радост за вас от това, че Живият Бог всякога ви обича. Докато уповавате на Бога, всички ще бъдете учени, ще работите с радост и веселие, а ръката ви ще прави само добри дела. Да бъдеш невежа в сегашния век, това е непростително.
към беседата >>
– Нито фарисеите, нито садукеите; нито вярващите, нито безверниците.
Който може да коли кокошка, може да заколи и човек. По принцип е така. Казвате: „Не можем без месо“. – Ако сме християни, трябва да ликвидираме с всякаква грубост, с всяко насилие. – Кой ще оправи света?
– Нито фарисеите, нито садукеите; нито вярващите, нито безверниците.
Господ не се нуждае нито от вярващи, нито от безверници. За него е безразлично дали хората вярват, или не вярват. Ще намали или ще увеличи светлината и топлината си слънцето в зависимост от това вярвате ли в Бога или не? Земята ще спре ли движението си от това дали вярвате, или не? И да вярвате, и да не вярвате, слънцето ще свети и топли.
към беседата >>
След мене тая стена ще се събори.
Ние не се нуждаем от учението на фарисеите и на садукеите. Трябват ни хора с благородни сърца и умове. От нас се изисква живот на себеотричане, живот на добри дела. Казвате: „Мнозина са говорили като тебе“. – Да, мнозина са говорили, но аз съм последен.
След мене тая стена ще се събори.
Знаете ли какво ще стане тогава? Не мислете, че говоря на шега; предупреждавам ви да махнете бента, не ви трябват пързалки. Вие сте заприщили омразата, завистта, всички лоши чувства, но казвам: Братя, стената ще се събори! Джонстаун ще отиде.
към беседата >>
Няма по-голяма гаранция от Божията сила.
И, като дойдете в моята гостилница, не носете пари. Който носи пари, ще го арестуваме. В Царството Божие парите са проклятие, а в живота – средство. Веднъж завинаги вие трябва да ликвидирате с парите, да ги извадите от умовете и сърцата си. На тяхно място поставете Любовта и Мъдростта и уповавайте само на Бога.
Няма по-голяма гаранция от Божията сила.
Няма по-голяма радост за вас от това, че Живият Бог всякога ви обича. Докато уповавате на Бога, всички ще бъдете учени, ще работите с радост и веселие, а ръката ви ще прави само добри дела. Да бъдеш невежа в сегашния век, това е непростително.
към беседата >>
Господ не се нуждае нито от вярващи, нито от безверници.
По принцип е така. Казвате: „Не можем без месо“. – Ако сме християни, трябва да ликвидираме с всякаква грубост, с всяко насилие. – Кой ще оправи света? – Нито фарисеите, нито садукеите; нито вярващите, нито безверниците.
Господ не се нуждае нито от вярващи, нито от безверници.
За него е безразлично дали хората вярват, или не вярват. Ще намали или ще увеличи светлината и топлината си слънцето в зависимост от това вярвате ли в Бога или не? Земята ще спре ли движението си от това дали вярвате, или не? И да вярвате, и да не вярвате, слънцето ще свети и топли. То не грее само за вас.
към беседата >>
Знаете ли какво ще стане тогава?
Трябват ни хора с благородни сърца и умове. От нас се изисква живот на себеотричане, живот на добри дела. Казвате: „Мнозина са говорили като тебе“. – Да, мнозина са говорили, но аз съм последен. След мене тая стена ще се събори.
Знаете ли какво ще стане тогава?
Не мислете, че говоря на шега; предупреждавам ви да махнете бента, не ви трябват пързалки. Вие сте заприщили омразата, завистта, всички лоши чувства, но казвам: Братя, стената ще се събори! Джонстаун ще отиде.
към беседата >>
Няма по-голяма радост за вас от това, че Живият Бог всякога ви обича.
Който носи пари, ще го арестуваме. В Царството Божие парите са проклятие, а в живота – средство. Веднъж завинаги вие трябва да ликвидирате с парите, да ги извадите от умовете и сърцата си. На тяхно място поставете Любовта и Мъдростта и уповавайте само на Бога. Няма по-голяма гаранция от Божията сила.
Няма по-голяма радост за вас от това, че Живият Бог всякога ви обича.
Докато уповавате на Бога, всички ще бъдете учени, ще работите с радост и веселие, а ръката ви ще прави само добри дела. Да бъдеш невежа в сегашния век, това е непростително.
към беседата >>
За него е безразлично дали хората вярват, или не вярват.
Казвате: „Не можем без месо“. – Ако сме християни, трябва да ликвидираме с всякаква грубост, с всяко насилие. – Кой ще оправи света? – Нито фарисеите, нито садукеите; нито вярващите, нито безверниците. Господ не се нуждае нито от вярващи, нито от безверници.
За него е безразлично дали хората вярват, или не вярват.
Ще намали или ще увеличи светлината и топлината си слънцето в зависимост от това вярвате ли в Бога или не? Земята ще спре ли движението си от това дали вярвате, или не? И да вярвате, и да не вярвате, слънцето ще свети и топли. То не грее само за вас. На земята има същества, много по-културни от хората.
към беседата >>
Не мислете, че говоря на шега; предупреждавам ви да махнете бента, не ви трябват пързалки.
От нас се изисква живот на себеотричане, живот на добри дела. Казвате: „Мнозина са говорили като тебе“. – Да, мнозина са говорили, но аз съм последен. След мене тая стена ще се събори. Знаете ли какво ще стане тогава?
Не мислете, че говоря на шега; предупреждавам ви да махнете бента, не ви трябват пързалки.
Вие сте заприщили омразата, завистта, всички лоши чувства, но казвам: Братя, стената ще се събори! Джонстаун ще отиде.
към беседата >>
Докато уповавате на Бога, всички ще бъдете учени, ще работите с радост и веселие, а ръката ви ще прави само добри дела.
В Царството Божие парите са проклятие, а в живота – средство. Веднъж завинаги вие трябва да ликвидирате с парите, да ги извадите от умовете и сърцата си. На тяхно място поставете Любовта и Мъдростта и уповавайте само на Бога. Няма по-голяма гаранция от Божията сила. Няма по-голяма радост за вас от това, че Живият Бог всякога ви обича.
Докато уповавате на Бога, всички ще бъдете учени, ще работите с радост и веселие, а ръката ви ще прави само добри дела.
Да бъдеш невежа в сегашния век, това е непростително.
към беседата >>
Ще намали или ще увеличи светлината и топлината си слънцето в зависимост от това вярвате ли в Бога или не?
– Ако сме християни, трябва да ликвидираме с всякаква грубост, с всяко насилие. – Кой ще оправи света? – Нито фарисеите, нито садукеите; нито вярващите, нито безверниците. Господ не се нуждае нито от вярващи, нито от безверници. За него е безразлично дали хората вярват, или не вярват.
Ще намали или ще увеличи светлината и топлината си слънцето в зависимост от това вярвате ли в Бога или не?
Земята ще спре ли движението си от това дали вярвате, или не? И да вярвате, и да не вярвате, слънцето ще свети и топли. То не грее само за вас. На земята има същества, много по-културни от хората. Има хора, които не ядат месо от рождение.
към беседата >>
Вие сте заприщили омразата, завистта, всички лоши чувства, но казвам: Братя, стената ще се събори!
Казвате: „Мнозина са говорили като тебе“. – Да, мнозина са говорили, но аз съм последен. След мене тая стена ще се събори. Знаете ли какво ще стане тогава? Не мислете, че говоря на шега; предупреждавам ви да махнете бента, не ви трябват пързалки.
Вие сте заприщили омразата, завистта, всички лоши чувства, но казвам: Братя, стената ще се събори!
Джонстаун ще отиде.
към беседата >>
Да бъдеш невежа в сегашния век, това е непростително.
Веднъж завинаги вие трябва да ликвидирате с парите, да ги извадите от умовете и сърцата си. На тяхно място поставете Любовта и Мъдростта и уповавайте само на Бога. Няма по-голяма гаранция от Божията сила. Няма по-голяма радост за вас от това, че Живият Бог всякога ви обича. Докато уповавате на Бога, всички ще бъдете учени, ще работите с радост и веселие, а ръката ви ще прави само добри дела.
Да бъдеш невежа в сегашния век, това е непростително.
към беседата >>
Земята ще спре ли движението си от това дали вярвате, или не?
– Кой ще оправи света? – Нито фарисеите, нито садукеите; нито вярващите, нито безверниците. Господ не се нуждае нито от вярващи, нито от безверници. За него е безразлично дали хората вярват, или не вярват. Ще намали или ще увеличи светлината и топлината си слънцето в зависимост от това вярвате ли в Бога или не?
Земята ще спре ли движението си от това дали вярвате, или не?
И да вярвате, и да не вярвате, слънцето ще свети и топли. То не грее само за вас. На земята има същества, много по-културни от хората. Има хора, които не ядат месо от рождение. Никой не ги е убеждавал.
към беседата >>
Джонстаун ще отиде.
– Да, мнозина са говорили, но аз съм последен. След мене тая стена ще се събори. Знаете ли какво ще стане тогава? Не мислете, че говоря на шега; предупреждавам ви да махнете бента, не ви трябват пързалки. Вие сте заприщили омразата, завистта, всички лоши чувства, но казвам: Братя, стената ще се събори!
Джонстаун ще отиде.
към беседата >>
Желая ви да бъдете мъдри, учени, с благородни и чисти сърца, с чиста кръв.
Желая ви да бъдете мъдри, учени, с благородни и чисти сърца, с чиста кръв.
Работете, за да придобиете каквото ви е нужно. Казвате: „Достатъчно ни е знанието, което имаме. Достатъчно сме учили“. – Вие още не сте придобили нужното знание, отсега нататък ще го придобиете. – „Чели сме Библията.“ – Чели сте я, но още не сте я разбрали, не сте посели нейните принципи.
към беседата >>
И да вярвате, и да не вярвате, слънцето ще свети и топли.
– Нито фарисеите, нито садукеите; нито вярващите, нито безверниците. Господ не се нуждае нито от вярващи, нито от безверници. За него е безразлично дали хората вярват, или не вярват. Ще намали или ще увеличи светлината и топлината си слънцето в зависимост от това вярвате ли в Бога или не? Земята ще спре ли движението си от това дали вярвате, или не?
И да вярвате, и да не вярвате, слънцето ще свети и топли.
То не грее само за вас. На земята има същества, много по-културни от хората. Има хора, които не ядат месо от рождение. Никой не ги е убеждавал. Те носят това убеждение вътре, в себе си.
към беседата >>
И сега ще се свикват свещениците на събор да ме съдят.
И сега ще се свикват свещениците на събор да ме съдят.
Докато стане това, стената ще се събори и Джонстаун ще отиде! Не се плашете от това, което ви говоря, то е за героите. А страхливите нека още си държат бентовете. Оня, който иска да реформира другите, трябва да събори своя бент. Като го събори, нека каже на ближния си: „Братко, аз свалих своя бент.
към беседата >>
Работете, за да придобиете каквото ви е нужно.
Желая ви да бъдете мъдри, учени, с благородни и чисти сърца, с чиста кръв.
Работете, за да придобиете каквото ви е нужно.
Казвате: „Достатъчно ни е знанието, което имаме. Достатъчно сме учили“. – Вие още не сте придобили нужното знание, отсега нататък ще го придобиете. – „Чели сме Библията.“ – Чели сте я, но още не сте я разбрали, не сте посели нейните принципи. Вие не сте разбрали живота на пророците и апостолите.
към беседата >>
То не грее само за вас.
Господ не се нуждае нито от вярващи, нито от безверници. За него е безразлично дали хората вярват, или не вярват. Ще намали или ще увеличи светлината и топлината си слънцето в зависимост от това вярвате ли в Бога или не? Земята ще спре ли движението си от това дали вярвате, или не? И да вярвате, и да не вярвате, слънцето ще свети и топли.
То не грее само за вас.
На земята има същества, много по-културни от хората. Има хора, които не ядат месо от рождение. Никой не ги е убеждавал. Те носят това убеждение вътре, в себе си.
към беседата >>
Докато стане това, стената ще се събори и Джонстаун ще отиде!
И сега ще се свикват свещениците на събор да ме съдят.
Докато стане това, стената ще се събори и Джонстаун ще отиде!
Не се плашете от това, което ви говоря, то е за героите. А страхливите нека още си държат бентовете. Оня, който иска да реформира другите, трябва да събори своя бент. Като го събори, нека каже на ближния си: „Братко, аз свалих своя бент. Свали и ти своя, защото голяма опасност те очаква“.
към беседата >>
Казвате: „Достатъчно ни е знанието, което имаме.
Желая ви да бъдете мъдри, учени, с благородни и чисти сърца, с чиста кръв. Работете, за да придобиете каквото ви е нужно.
Казвате: „Достатъчно ни е знанието, което имаме.
Достатъчно сме учили“. – Вие още не сте придобили нужното знание, отсега нататък ще го придобиете. – „Чели сме Библията.“ – Чели сте я, но още не сте я разбрали, не сте посели нейните принципи. Вие не сте разбрали живота на пророците и апостолите. Тия, които са писали Свещената книга, присъстват между вас и казват: „Ние вложихме живота си в тая книга“.
към беседата >>
На земята има същества, много по-културни от хората.
За него е безразлично дали хората вярват, или не вярват. Ще намали или ще увеличи светлината и топлината си слънцето в зависимост от това вярвате ли в Бога или не? Земята ще спре ли движението си от това дали вярвате, или не? И да вярвате, и да не вярвате, слънцето ще свети и топли. То не грее само за вас.
На земята има същества, много по-културни от хората.
Има хора, които не ядат месо от рождение. Никой не ги е убеждавал. Те носят това убеждение вътре, в себе си.
към беседата >>
Не се плашете от това, което ви говоря, то е за героите.
И сега ще се свикват свещениците на събор да ме съдят. Докато стане това, стената ще се събори и Джонстаун ще отиде!
Не се плашете от това, което ви говоря, то е за героите.
А страхливите нека още си държат бентовете. Оня, който иска да реформира другите, трябва да събори своя бент. Като го събори, нека каже на ближния си: „Братко, аз свалих своя бент. Свали и ти своя, защото голяма опасност те очаква“. Казвам: Да започнем с реформи!
към беседата >>
Достатъчно сме учили“.
Желая ви да бъдете мъдри, учени, с благородни и чисти сърца, с чиста кръв. Работете, за да придобиете каквото ви е нужно. Казвате: „Достатъчно ни е знанието, което имаме.
Достатъчно сме учили“.
– Вие още не сте придобили нужното знание, отсега нататък ще го придобиете. – „Чели сме Библията.“ – Чели сте я, но още не сте я разбрали, не сте посели нейните принципи. Вие не сте разбрали живота на пророците и апостолите. Тия, които са писали Свещената книга, присъстват между вас и казват: „Ние вложихме живота си в тая книга“. Вярвайте във всеки, който е вложил живота си в изграждането на великото Божие дело.
към беседата >>
Има хора, които не ядат месо от рождение.
Ще намали или ще увеличи светлината и топлината си слънцето в зависимост от това вярвате ли в Бога или не? Земята ще спре ли движението си от това дали вярвате, или не? И да вярвате, и да не вярвате, слънцето ще свети и топли. То не грее само за вас. На земята има същества, много по-културни от хората.
Има хора, които не ядат месо от рождение.
Никой не ги е убеждавал. Те носят това убеждение вътре, в себе си.
към беседата >>
А страхливите нека още си държат бентовете.
И сега ще се свикват свещениците на събор да ме съдят. Докато стане това, стената ще се събори и Джонстаун ще отиде! Не се плашете от това, което ви говоря, то е за героите.
А страхливите нека още си държат бентовете.
Оня, който иска да реформира другите, трябва да събори своя бент. Като го събори, нека каже на ближния си: „Братко, аз свалих своя бент. Свали и ти своя, защото голяма опасност те очаква“. Казвам: Да започнем с реформи! Трябва да изправим злините на миналото.
към беседата >>
– Вие още не сте придобили нужното знание, отсега нататък ще го придобиете.
Желая ви да бъдете мъдри, учени, с благородни и чисти сърца, с чиста кръв. Работете, за да придобиете каквото ви е нужно. Казвате: „Достатъчно ни е знанието, което имаме. Достатъчно сме учили“.
– Вие още не сте придобили нужното знание, отсега нататък ще го придобиете.
– „Чели сме Библията.“ – Чели сте я, но още не сте я разбрали, не сте посели нейните принципи. Вие не сте разбрали живота на пророците и апостолите. Тия, които са писали Свещената книга, присъстват между вас и казват: „Ние вложихме живота си в тая книга“. Вярвайте във всеки, който е вложил живота си в изграждането на великото Божие дело. Христос е слизал много пъти на земята, а не само един път, затова Той казва на учениците си: „Идете и проповядвайте Словото Божие.
към беседата >>
Никой не ги е убеждавал.
Земята ще спре ли движението си от това дали вярвате, или не? И да вярвате, и да не вярвате, слънцето ще свети и топли. То не грее само за вас. На земята има същества, много по-културни от хората. Има хора, които не ядат месо от рождение.
Никой не ги е убеждавал.
Те носят това убеждение вътре, в себе си.
към беседата >>
Оня, който иска да реформира другите, трябва да събори своя бент.
И сега ще се свикват свещениците на събор да ме съдят. Докато стане това, стената ще се събори и Джонстаун ще отиде! Не се плашете от това, което ви говоря, то е за героите. А страхливите нека още си държат бентовете.
Оня, който иска да реформира другите, трябва да събори своя бент.
Като го събори, нека каже на ближния си: „Братко, аз свалих своя бент. Свали и ти своя, защото голяма опасност те очаква“. Казвам: Да започнем с реформи! Трябва да изправим злините на миналото. Колко пъти сте се любили и мразели!
към беседата >>
– „Чели сме Библията.“ – Чели сте я, но още не сте я разбрали, не сте посели нейните принципи.
Желая ви да бъдете мъдри, учени, с благородни и чисти сърца, с чиста кръв. Работете, за да придобиете каквото ви е нужно. Казвате: „Достатъчно ни е знанието, което имаме. Достатъчно сме учили“. – Вие още не сте придобили нужното знание, отсега нататък ще го придобиете.
– „Чели сме Библията.“ – Чели сте я, но още не сте я разбрали, не сте посели нейните принципи.
Вие не сте разбрали живота на пророците и апостолите. Тия, които са писали Свещената книга, присъстват между вас и казват: „Ние вложихме живота си в тая книга“. Вярвайте във всеки, който е вложил живота си в изграждането на великото Божие дело. Христос е слизал много пъти на земята, а не само един път, затова Той казва на учениците си: „Идете и проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас да скончанието на века“.
към беседата >>
Те носят това убеждение вътре, в себе си.
И да вярвате, и да не вярвате, слънцето ще свети и топли. То не грее само за вас. На земята има същества, много по-културни от хората. Има хора, които не ядат месо от рождение. Никой не ги е убеждавал.
Те носят това убеждение вътре, в себе си.
към беседата >>
Като го събори, нека каже на ближния си: „Братко, аз свалих своя бент.
И сега ще се свикват свещениците на събор да ме съдят. Докато стане това, стената ще се събори и Джонстаун ще отиде! Не се плашете от това, което ви говоря, то е за героите. А страхливите нека още си държат бентовете. Оня, който иска да реформира другите, трябва да събори своя бент.
Като го събори, нека каже на ближния си: „Братко, аз свалих своя бент.
Свали и ти своя, защото голяма опасност те очаква“. Казвам: Да започнем с реформи! Трябва да изправим злините на миналото. Колко пъти сте се любили и мразели! Колко пъти сте се затваряли и убивали!
към беседата >>
Вие не сте разбрали живота на пророците и апостолите.
Работете, за да придобиете каквото ви е нужно. Казвате: „Достатъчно ни е знанието, което имаме. Достатъчно сме учили“. – Вие още не сте придобили нужното знание, отсега нататък ще го придобиете. – „Чели сме Библията.“ – Чели сте я, но още не сте я разбрали, не сте посели нейните принципи.
Вие не сте разбрали живота на пророците и апостолите.
Тия, които са писали Свещената книга, присъстват между вас и казват: „Ние вложихме живота си в тая книга“. Вярвайте във всеки, който е вложил живота си в изграждането на великото Божие дело. Христос е слизал много пъти на земята, а не само един път, затова Той казва на учениците си: „Идете и проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас да скончанието на века“. Църквата казва, че Христос седи отдясно на Отца.
към беседата >>
Питам: Какво благо е допринесло фарисейското и садукейското учение на човечеството?
Питам: Какво благо е допринесло фарисейското и садукейското учение на човечеството?
Грехопадането се дължи на тези учения. Някога е съществувала златна епоха, когато на земята е живяла първата раса. Тя се отличавала с висока култура, до която човечеството ще дойде едва след 400–500 хиляди години. Раят, за който се говори в Писанието, представя една величествена култура, която се отличавала от сегашната по наука, изкуство, техника, философия. Тогава и земята не е била като сегашната.
към беседата >>
Свали и ти своя, защото голяма опасност те очаква“.
Докато стане това, стената ще се събори и Джонстаун ще отиде! Не се плашете от това, което ви говоря, то е за героите. А страхливите нека още си държат бентовете. Оня, който иска да реформира другите, трябва да събори своя бент. Като го събори, нека каже на ближния си: „Братко, аз свалих своя бент.
Свали и ти своя, защото голяма опасност те очаква“.
Казвам: Да започнем с реформи! Трябва да изправим злините на миналото. Колко пъти сте се любили и мразели! Колко пъти сте се затваряли и убивали! Има ли смисъл в това?
към беседата >>
Тия, които са писали Свещената книга, присъстват между вас и казват: „Ние вложихме живота си в тая книга“.
Казвате: „Достатъчно ни е знанието, което имаме. Достатъчно сме учили“. – Вие още не сте придобили нужното знание, отсега нататък ще го придобиете. – „Чели сме Библията.“ – Чели сте я, но още не сте я разбрали, не сте посели нейните принципи. Вие не сте разбрали живота на пророците и апостолите.
Тия, които са писали Свещената книга, присъстват между вас и казват: „Ние вложихме живота си в тая книга“.
Вярвайте във всеки, който е вложил живота си в изграждането на великото Божие дело. Христос е слизал много пъти на земята, а не само един път, затова Той казва на учениците си: „Идете и проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас да скончанието на века“. Църквата казва, че Христос седи отдясно на Отца. Не, Той работи с всички хора заедно.
към беседата >>
Грехопадането се дължи на тези учения.
Питам: Какво благо е допринесло фарисейското и садукейското учение на човечеството?
Грехопадането се дължи на тези учения.
Някога е съществувала златна епоха, когато на земята е живяла първата раса. Тя се отличавала с висока култура, до която човечеството ще дойде едва след 400–500 хиляди години. Раят, за който се говори в Писанието, представя една величествена култура, която се отличавала от сегашната по наука, изкуство, техника, философия. Тогава и земята не е била като сегашната. Обаче, с явяването на фарисейското и садукейското учение в света земята претърпяла голям катаклизъм; през това време хората изгубили Божественото в себе си, изгубили Любовта.
към беседата >>
Казвам: Да започнем с реформи!
Не се плашете от това, което ви говоря, то е за героите. А страхливите нека още си държат бентовете. Оня, който иска да реформира другите, трябва да събори своя бент. Като го събори, нека каже на ближния си: „Братко, аз свалих своя бент. Свали и ти своя, защото голяма опасност те очаква“.
Казвам: Да започнем с реформи!
Трябва да изправим злините на миналото. Колко пъти сте се любили и мразели! Колко пъти сте се затваряли и убивали! Има ли смисъл в това? – Няма абсолютно никакъв смисъл.
към беседата >>
Вярвайте във всеки, който е вложил живота си в изграждането на великото Божие дело.
Достатъчно сме учили“. – Вие още не сте придобили нужното знание, отсега нататък ще го придобиете. – „Чели сме Библията.“ – Чели сте я, но още не сте я разбрали, не сте посели нейните принципи. Вие не сте разбрали живота на пророците и апостолите. Тия, които са писали Свещената книга, присъстват между вас и казват: „Ние вложихме живота си в тая книга“.
Вярвайте във всеки, който е вложил живота си в изграждането на великото Божие дело.
Христос е слизал много пъти на земята, а не само един път, затова Той казва на учениците си: „Идете и проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас да скончанието на века“. Църквата казва, че Христос седи отдясно на Отца. Не, Той работи с всички хора заедно. Най-добрият работник е Христос.
към беседата >>
Някога е съществувала златна епоха, когато на земята е живяла първата раса.
Питам: Какво благо е допринесло фарисейското и садукейското учение на човечеството? Грехопадането се дължи на тези учения.
Някога е съществувала златна епоха, когато на земята е живяла първата раса.
Тя се отличавала с висока култура, до която човечеството ще дойде едва след 400–500 хиляди години. Раят, за който се говори в Писанието, представя една величествена култура, която се отличавала от сегашната по наука, изкуство, техника, философия. Тогава и земята не е била като сегашната. Обаче, с явяването на фарисейското и садукейското учение в света земята претърпяла голям катаклизъм; през това време хората изгубили Божественото в себе си, изгубили Любовта. Така пропаднала първата раса на земята.
към беседата >>
Трябва да изправим злините на миналото.
А страхливите нека още си държат бентовете. Оня, който иска да реформира другите, трябва да събори своя бент. Като го събори, нека каже на ближния си: „Братко, аз свалих своя бент. Свали и ти своя, защото голяма опасност те очаква“. Казвам: Да започнем с реформи!
Трябва да изправим злините на миналото.
Колко пъти сте се любили и мразели! Колко пъти сте се затваряли и убивали! Има ли смисъл в това? – Няма абсолютно никакъв смисъл. – Ще оправдаете ли вълка, който изяжда овцата, когато умира от глад?
към беседата >>
Христос е слизал много пъти на земята, а не само един път, затова Той казва на учениците си: „Идете и проповядвайте Словото Божие.
– Вие още не сте придобили нужното знание, отсега нататък ще го придобиете. – „Чели сме Библията.“ – Чели сте я, но още не сте я разбрали, не сте посели нейните принципи. Вие не сте разбрали живота на пророците и апостолите. Тия, които са писали Свещената книга, присъстват между вас и казват: „Ние вложихме живота си в тая книга“. Вярвайте във всеки, който е вложил живота си в изграждането на великото Божие дело.
Христос е слизал много пъти на земята, а не само един път, затова Той казва на учениците си: „Идете и проповядвайте Словото Божие.
Аз ще бъда с вас да скончанието на века“. Църквата казва, че Христос седи отдясно на Отца. Не, Той работи с всички хора заедно. Най-добрият работник е Христос. Той донесе на света учението за Любовта и Мъдростта.
към беседата >>
Тя се отличавала с висока култура, до която човечеството ще дойде едва след 400–500 хиляди години.
Питам: Какво благо е допринесло фарисейското и садукейското учение на човечеството? Грехопадането се дължи на тези учения. Някога е съществувала златна епоха, когато на земята е живяла първата раса.
Тя се отличавала с висока култура, до която човечеството ще дойде едва след 400–500 хиляди години.
Раят, за който се говори в Писанието, представя една величествена култура, която се отличавала от сегашната по наука, изкуство, техника, философия. Тогава и земята не е била като сегашната. Обаче, с явяването на фарисейското и садукейското учение в света земята претърпяла голям катаклизъм; през това време хората изгубили Божественото в себе си, изгубили Любовта. Така пропаднала първата раса на земята. Хората дошли до последната точка на своето падение.
към беседата >>
Колко пъти сте се любили и мразели!
Оня, който иска да реформира другите, трябва да събори своя бент. Като го събори, нека каже на ближния си: „Братко, аз свалих своя бент. Свали и ти своя, защото голяма опасност те очаква“. Казвам: Да започнем с реформи! Трябва да изправим злините на миналото.
Колко пъти сте се любили и мразели!
Колко пъти сте се затваряли и убивали! Има ли смисъл в това? – Няма абсолютно никакъв смисъл. – Ще оправдаете ли вълка, който изяжда овцата, когато умира от глад? – Ще го оправдаем.
към беседата >>
Аз ще бъда с вас да скончанието на века“.
– „Чели сме Библията.“ – Чели сте я, но още не сте я разбрали, не сте посели нейните принципи. Вие не сте разбрали живота на пророците и апостолите. Тия, които са писали Свещената книга, присъстват между вас и казват: „Ние вложихме живота си в тая книга“. Вярвайте във всеки, който е вложил живота си в изграждането на великото Божие дело. Христос е слизал много пъти на земята, а не само един път, затова Той казва на учениците си: „Идете и проповядвайте Словото Божие.
Аз ще бъда с вас да скончанието на века“.
Църквата казва, че Христос седи отдясно на Отца. Не, Той работи с всички хора заедно. Най-добрият работник е Христос. Той донесе на света учението за Любовта и Мъдростта. Който е попаднал под Неговата ръка, мъчно може да се избави.
към беседата >>
Раят, за който се говори в Писанието, представя една величествена култура, която се отличавала от сегашната по наука, изкуство, техника, философия.
Питам: Какво благо е допринесло фарисейското и садукейското учение на човечеството? Грехопадането се дължи на тези учения. Някога е съществувала златна епоха, когато на земята е живяла първата раса. Тя се отличавала с висока култура, до която човечеството ще дойде едва след 400–500 хиляди години.
Раят, за който се говори в Писанието, представя една величествена култура, която се отличавала от сегашната по наука, изкуство, техника, философия.
Тогава и земята не е била като сегашната. Обаче, с явяването на фарисейското и садукейското учение в света земята претърпяла голям катаклизъм; през това време хората изгубили Божественото в себе си, изгубили Любовта. Така пропаднала първата раса на земята. Хората дошли до последната точка на своето падение. По-долу от тая точка не могат да отидат.
към беседата >>
Колко пъти сте се затваряли и убивали!
Като го събори, нека каже на ближния си: „Братко, аз свалих своя бент. Свали и ти своя, защото голяма опасност те очаква“. Казвам: Да започнем с реформи! Трябва да изправим злините на миналото. Колко пъти сте се любили и мразели!
Колко пъти сте се затваряли и убивали!
Има ли смисъл в това? – Няма абсолютно никакъв смисъл. – Ще оправдаете ли вълка, който изяжда овцата, когато умира от глад? – Ще го оправдаем. – Ще го оправдаете ли, когато изяде една овца, а 99 удуши и ги хвърли настрана?
към беседата >>
Църквата казва, че Христос седи отдясно на Отца.
Вие не сте разбрали живота на пророците и апостолите. Тия, които са писали Свещената книга, присъстват между вас и казват: „Ние вложихме живота си в тая книга“. Вярвайте във всеки, който е вложил живота си в изграждането на великото Божие дело. Христос е слизал много пъти на земята, а не само един път, затова Той казва на учениците си: „Идете и проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас да скончанието на века“.
Църквата казва, че Христос седи отдясно на Отца.
Не, Той работи с всички хора заедно. Най-добрият работник е Христос. Той донесе на света учението за Любовта и Мъдростта. Който е попаднал под Неговата ръка, мъчно може да се избави. Ако някой каже, че е срещнал Христа, ще го питам, каква промяна е станала с него.
към беседата >>
Тогава и земята не е била като сегашната.
Питам: Какво благо е допринесло фарисейското и садукейското учение на човечеството? Грехопадането се дължи на тези учения. Някога е съществувала златна епоха, когато на земята е живяла първата раса. Тя се отличавала с висока култура, до която човечеството ще дойде едва след 400–500 хиляди години. Раят, за който се говори в Писанието, представя една величествена култура, която се отличавала от сегашната по наука, изкуство, техника, философия.
Тогава и земята не е била като сегашната.
Обаче, с явяването на фарисейското и садукейското учение в света земята претърпяла голям катаклизъм; през това време хората изгубили Божественото в себе си, изгубили Любовта. Така пропаднала първата раса на земята. Хората дошли до последната точка на своето падение. По-долу от тая точка не могат да отидат. Трябва ли да се чудите, защо сегашните хора са лоши, кисели, защо има толкова злини в света?
към беседата >>
Има ли смисъл в това?
Свали и ти своя, защото голяма опасност те очаква“. Казвам: Да започнем с реформи! Трябва да изправим злините на миналото. Колко пъти сте се любили и мразели! Колко пъти сте се затваряли и убивали!
Има ли смисъл в това?
– Няма абсолютно никакъв смисъл. – Ще оправдаете ли вълка, който изяжда овцата, когато умира от глад? – Ще го оправдаем. – Ще го оправдаете ли, когато изяде една овца, а 99 удуши и ги хвърли настрана? Тогава как ще се оправдаете вие сами, когато през целия си живот сте изяли една овца, а сте удушили 99?
към беседата >>
Не, Той работи с всички хора заедно.
Тия, които са писали Свещената книга, присъстват между вас и казват: „Ние вложихме живота си в тая книга“. Вярвайте във всеки, който е вложил живота си в изграждането на великото Божие дело. Христос е слизал много пъти на земята, а не само един път, затова Той казва на учениците си: „Идете и проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас да скончанието на века“. Църквата казва, че Христос седи отдясно на Отца.
Не, Той работи с всички хора заедно.
Най-добрият работник е Христос. Той донесе на света учението за Любовта и Мъдростта. Който е попаднал под Неговата ръка, мъчно може да се избави. Ако някой каже, че е срещнал Христа, ще го питам, каква промяна е станала с него. Каже ли, че не се е променил, това показва, че не е срещнал Христа.
към беседата >>
Обаче, с явяването на фарисейското и садукейското учение в света земята претърпяла голям катаклизъм; през това време хората изгубили Божественото в себе си, изгубили Любовта.
Грехопадането се дължи на тези учения. Някога е съществувала златна епоха, когато на земята е живяла първата раса. Тя се отличавала с висока култура, до която човечеството ще дойде едва след 400–500 хиляди години. Раят, за който се говори в Писанието, представя една величествена култура, която се отличавала от сегашната по наука, изкуство, техника, философия. Тогава и земята не е била като сегашната.
Обаче, с явяването на фарисейското и садукейското учение в света земята претърпяла голям катаклизъм; през това време хората изгубили Божественото в себе си, изгубили Любовта.
Така пропаднала първата раса на земята. Хората дошли до последната точка на своето падение. По-долу от тая точка не могат да отидат. Трябва ли да се чудите, защо сегашните хора са лоши, кисели, защо има толкова злини в света? Сегашните хора минават през ада.
към беседата >>
– Няма абсолютно никакъв смисъл.
Казвам: Да започнем с реформи! Трябва да изправим злините на миналото. Колко пъти сте се любили и мразели! Колко пъти сте се затваряли и убивали! Има ли смисъл в това?
– Няма абсолютно никакъв смисъл.
– Ще оправдаете ли вълка, който изяжда овцата, когато умира от глад? – Ще го оправдаем. – Ще го оправдаете ли, когато изяде една овца, а 99 удуши и ги хвърли настрана? Тогава как ще се оправдаете вие сами, когато през целия си живот сте изяли една овца, а сте удушили 99? Нима вие сте дошли на земята да бъдете вълци, само да ядете и пиете?
към беседата >>
Най-добрият работник е Христос.
Вярвайте във всеки, който е вложил живота си в изграждането на великото Божие дело. Христос е слизал много пъти на земята, а не само един път, затова Той казва на учениците си: „Идете и проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас да скончанието на века“. Църквата казва, че Христос седи отдясно на Отца. Не, Той работи с всички хора заедно.
Най-добрият работник е Христос.
Той донесе на света учението за Любовта и Мъдростта. Който е попаднал под Неговата ръка, мъчно може да се избави. Ако някой каже, че е срещнал Христа, ще го питам, каква промяна е станала с него. Каже ли, че не се е променил, това показва, че не е срещнал Христа. Може ли плодът да се пече на слънце и да не узрява?
към беседата >>
Така пропаднала първата раса на земята.
Някога е съществувала златна епоха, когато на земята е живяла първата раса. Тя се отличавала с висока култура, до която човечеството ще дойде едва след 400–500 хиляди години. Раят, за който се говори в Писанието, представя една величествена култура, която се отличавала от сегашната по наука, изкуство, техника, философия. Тогава и земята не е била като сегашната. Обаче, с явяването на фарисейското и садукейското учение в света земята претърпяла голям катаклизъм; през това време хората изгубили Божественото в себе си, изгубили Любовта.
Така пропаднала първата раса на земята.
Хората дошли до последната точка на своето падение. По-долу от тая точка не могат да отидат. Трябва ли да се чудите, защо сегашните хора са лоши, кисели, защо има толкова злини в света? Сегашните хора минават през ада. И по-големи злини ще дойдат.
към беседата >>
– Ще оправдаете ли вълка, който изяжда овцата, когато умира от глад?
Трябва да изправим злините на миналото. Колко пъти сте се любили и мразели! Колко пъти сте се затваряли и убивали! Има ли смисъл в това? – Няма абсолютно никакъв смисъл.
– Ще оправдаете ли вълка, който изяжда овцата, когато умира от глад?
– Ще го оправдаем. – Ще го оправдаете ли, когато изяде една овца, а 99 удуши и ги хвърли настрана? Тогава как ще се оправдаете вие сами, когато през целия си живот сте изяли една овца, а сте удушили 99? Нима вие сте дошли на земята да бъдете вълци, само да ядете и пиете? Гладни няма да стоите, но смисълът на живота не е в яденето и пиенето.
към беседата >>
Той донесе на света учението за Любовта и Мъдростта.
Христос е слизал много пъти на земята, а не само един път, затова Той казва на учениците си: „Идете и проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас да скончанието на века“. Църквата казва, че Христос седи отдясно на Отца. Не, Той работи с всички хора заедно. Най-добрият работник е Христос.
Той донесе на света учението за Любовта и Мъдростта.
Който е попаднал под Неговата ръка, мъчно може да се избави. Ако някой каже, че е срещнал Христа, ще го питам, каква промяна е станала с него. Каже ли, че не се е променил, това показва, че не е срещнал Христа. Може ли плодът да се пече на слънце и да не узрява? Може ли човек да се храни с Божията Любов и да не стане благороден?
към беседата >>
Хората дошли до последната точка на своето падение.
Тя се отличавала с висока култура, до която човечеството ще дойде едва след 400–500 хиляди години. Раят, за който се говори в Писанието, представя една величествена култура, която се отличавала от сегашната по наука, изкуство, техника, философия. Тогава и земята не е била като сегашната. Обаче, с явяването на фарисейското и садукейското учение в света земята претърпяла голям катаклизъм; през това време хората изгубили Божественото в себе си, изгубили Любовта. Така пропаднала първата раса на земята.
Хората дошли до последната точка на своето падение.
По-долу от тая точка не могат да отидат. Трябва ли да се чудите, защо сегашните хора са лоши, кисели, защо има толкова злини в света? Сегашните хора минават през ада. И по-големи злини ще дойдат. Като минават през различните области на ада, хората се заразяват от епидемиите, които съществуват там, и ги разнасят по целия свят.
към беседата >>
– Ще го оправдаем.
Колко пъти сте се любили и мразели! Колко пъти сте се затваряли и убивали! Има ли смисъл в това? – Няма абсолютно никакъв смисъл. – Ще оправдаете ли вълка, който изяжда овцата, когато умира от глад?
– Ще го оправдаем.
– Ще го оправдаете ли, когато изяде една овца, а 99 удуши и ги хвърли настрана? Тогава как ще се оправдаете вие сами, когато през целия си живот сте изяли една овца, а сте удушили 99? Нима вие сте дошли на земята да бъдете вълци, само да ядете и пиете? Гладни няма да стоите, но смисълът на живота не е в яденето и пиенето. От вас се иска разумност, да реформирате правилно сегашния си живот.
към беседата >>
Който е попаднал под Неговата ръка, мъчно може да се избави.
Аз ще бъда с вас да скончанието на века“. Църквата казва, че Христос седи отдясно на Отца. Не, Той работи с всички хора заедно. Най-добрият работник е Христос. Той донесе на света учението за Любовта и Мъдростта.
Който е попаднал под Неговата ръка, мъчно може да се избави.
Ако някой каже, че е срещнал Христа, ще го питам, каква промяна е станала с него. Каже ли, че не се е променил, това показва, че не е срещнал Христа. Може ли плодът да се пече на слънце и да не узрява? Може ли човек да се храни с Божията Любов и да не стане благороден? Не се самозаблуждавайте.
към беседата >>
По-долу от тая точка не могат да отидат.
Раят, за който се говори в Писанието, представя една величествена култура, която се отличавала от сегашната по наука, изкуство, техника, философия. Тогава и земята не е била като сегашната. Обаче, с явяването на фарисейското и садукейското учение в света земята претърпяла голям катаклизъм; през това време хората изгубили Божественото в себе си, изгубили Любовта. Така пропаднала първата раса на земята. Хората дошли до последната точка на своето падение.
По-долу от тая точка не могат да отидат.
Трябва ли да се чудите, защо сегашните хора са лоши, кисели, защо има толкова злини в света? Сегашните хора минават през ада. И по-големи злини ще дойдат. Като минават през различните области на ада, хората се заразяват от епидемиите, които съществуват там, и ги разнасят по целия свят. Кой човек, като е минал през нечисто място, не се е заразил?
към беседата >>
– Ще го оправдаете ли, когато изяде една овца, а 99 удуши и ги хвърли настрана?
Колко пъти сте се затваряли и убивали! Има ли смисъл в това? – Няма абсолютно никакъв смисъл. – Ще оправдаете ли вълка, който изяжда овцата, когато умира от глад? – Ще го оправдаем.
– Ще го оправдаете ли, когато изяде една овца, а 99 удуши и ги хвърли настрана?
Тогава как ще се оправдаете вие сами, когато през целия си живот сте изяли една овца, а сте удушили 99? Нима вие сте дошли на земята да бъдете вълци, само да ядете и пиете? Гладни няма да стоите, но смисълът на живота не е в яденето и пиенето. От вас се иска разумност, да реформирате правилно сегашния си живот. Вие може да бъдете щастливи още сега.
към беседата >>
Ако някой каже, че е срещнал Христа, ще го питам, каква промяна е станала с него.
Църквата казва, че Христос седи отдясно на Отца. Не, Той работи с всички хора заедно. Най-добрият работник е Христос. Той донесе на света учението за Любовта и Мъдростта. Който е попаднал под Неговата ръка, мъчно може да се избави.
Ако някой каже, че е срещнал Христа, ще го питам, каква промяна е станала с него.
Каже ли, че не се е променил, това показва, че не е срещнал Христа. Може ли плодът да се пече на слънце и да не узрява? Може ли човек да се храни с Божията Любов и да не стане благороден? Не се самозаблуждавайте. Аз обичам истината.
към беседата >>
Трябва ли да се чудите, защо сегашните хора са лоши, кисели, защо има толкова злини в света?
Тогава и земята не е била като сегашната. Обаче, с явяването на фарисейското и садукейското учение в света земята претърпяла голям катаклизъм; през това време хората изгубили Божественото в себе си, изгубили Любовта. Така пропаднала първата раса на земята. Хората дошли до последната точка на своето падение. По-долу от тая точка не могат да отидат.
Трябва ли да се чудите, защо сегашните хора са лоши, кисели, защо има толкова злини в света?
Сегашните хора минават през ада. И по-големи злини ще дойдат. Като минават през различните области на ада, хората се заразяват от епидемиите, които съществуват там, и ги разнасят по целия свят. Кой човек, като е минал през нечисто място, не се е заразил? И сега, докато сте още в ада, ще носите всичките му зарази и нечистотии.
към беседата >>
Тогава как ще се оправдаете вие сами, когато през целия си живот сте изяли една овца, а сте удушили 99?
Има ли смисъл в това? – Няма абсолютно никакъв смисъл. – Ще оправдаете ли вълка, който изяжда овцата, когато умира от глад? – Ще го оправдаем. – Ще го оправдаете ли, когато изяде една овца, а 99 удуши и ги хвърли настрана?
Тогава как ще се оправдаете вие сами, когато през целия си живот сте изяли една овца, а сте удушили 99?
Нима вие сте дошли на земята да бъдете вълци, само да ядете и пиете? Гладни няма да стоите, но смисълът на живота не е в яденето и пиенето. От вас се иска разумност, да реформирате правилно сегашния си живот. Вие може да бъдете щастливи още сега. – Как?
към беседата >>
Каже ли, че не се е променил, това показва, че не е срещнал Христа.
Не, Той работи с всички хора заедно. Най-добрият работник е Христос. Той донесе на света учението за Любовта и Мъдростта. Който е попаднал под Неговата ръка, мъчно може да се избави. Ако някой каже, че е срещнал Христа, ще го питам, каква промяна е станала с него.
Каже ли, че не се е променил, това показва, че не е срещнал Христа.
Може ли плодът да се пече на слънце и да не узрява? Може ли човек да се храни с Божията Любов и да не стане благороден? Не се самозаблуждавайте. Аз обичам истината. Освободете се от заблужденията!
към беседата >>
Сегашните хора минават през ада.
Обаче, с явяването на фарисейското и садукейското учение в света земята претърпяла голям катаклизъм; през това време хората изгубили Божественото в себе си, изгубили Любовта. Така пропаднала първата раса на земята. Хората дошли до последната точка на своето падение. По-долу от тая точка не могат да отидат. Трябва ли да се чудите, защо сегашните хора са лоши, кисели, защо има толкова злини в света?
Сегашните хора минават през ада.
И по-големи злини ще дойдат. Като минават през различните области на ада, хората се заразяват от епидемиите, които съществуват там, и ги разнасят по целия свят. Кой човек, като е минал през нечисто място, не се е заразил? И сега, докато сте още в ада, ще носите всичките му зарази и нечистотии. – Де е тоя ад?
към беседата >>
Нима вие сте дошли на земята да бъдете вълци, само да ядете и пиете?
– Няма абсолютно никакъв смисъл. – Ще оправдаете ли вълка, който изяжда овцата, когато умира от глад? – Ще го оправдаем. – Ще го оправдаете ли, когато изяде една овца, а 99 удуши и ги хвърли настрана? Тогава как ще се оправдаете вие сами, когато през целия си живот сте изяли една овца, а сте удушили 99?
Нима вие сте дошли на земята да бъдете вълци, само да ядете и пиете?
Гладни няма да стоите, но смисълът на живота не е в яденето и пиенето. От вас се иска разумност, да реформирате правилно сегашния си живот. Вие може да бъдете щастливи още сега. – Как? – Като бръкнете в устата си два–три пъти, да повърнете нечистата храна, която сте приели.
към беседата >>
Може ли плодът да се пече на слънце и да не узрява?
Най-добрият работник е Христос. Той донесе на света учението за Любовта и Мъдростта. Който е попаднал под Неговата ръка, мъчно може да се избави. Ако някой каже, че е срещнал Христа, ще го питам, каква промяна е станала с него. Каже ли, че не се е променил, това показва, че не е срещнал Христа.
Може ли плодът да се пече на слънце и да не узрява?
Може ли човек да се храни с Божията Любов и да не стане благороден? Не се самозаблуждавайте. Аз обичам истината. Освободете се от заблужденията! Аз виждам нещата в строго определени, математически отношения.
към беседата >>
И по-големи злини ще дойдат.
Така пропаднала първата раса на земята. Хората дошли до последната точка на своето падение. По-долу от тая точка не могат да отидат. Трябва ли да се чудите, защо сегашните хора са лоши, кисели, защо има толкова злини в света? Сегашните хора минават през ада.
И по-големи злини ще дойдат.
Като минават през различните области на ада, хората се заразяват от епидемиите, които съществуват там, и ги разнасят по целия свят. Кой човек, като е минал през нечисто място, не се е заразил? И сега, докато сте още в ада, ще носите всичките му зарази и нечистотии. – Де е тоя ад? – Около вас и в самите вас.
към беседата >>
Гладни няма да стоите, но смисълът на живота не е в яденето и пиенето.
– Ще оправдаете ли вълка, който изяжда овцата, когато умира от глад? – Ще го оправдаем. – Ще го оправдаете ли, когато изяде една овца, а 99 удуши и ги хвърли настрана? Тогава как ще се оправдаете вие сами, когато през целия си живот сте изяли една овца, а сте удушили 99? Нима вие сте дошли на земята да бъдете вълци, само да ядете и пиете?
Гладни няма да стоите, но смисълът на живота не е в яденето и пиенето.
От вас се иска разумност, да реформирате правилно сегашния си живот. Вие може да бъдете щастливи още сега. – Как? – Като бръкнете в устата си два–три пъти, да повърнете нечистата храна, която сте приели. Само така ще се освободите от всичко нечисто в ума и сърцето си.
към беседата >>
Може ли човек да се храни с Божията Любов и да не стане благороден?
Той донесе на света учението за Любовта и Мъдростта. Който е попаднал под Неговата ръка, мъчно може да се избави. Ако някой каже, че е срещнал Христа, ще го питам, каква промяна е станала с него. Каже ли, че не се е променил, това показва, че не е срещнал Христа. Може ли плодът да се пече на слънце и да не узрява?
Може ли човек да се храни с Божията Любов и да не стане благороден?
Не се самозаблуждавайте. Аз обичам истината. Освободете се от заблужденията! Аз виждам нещата в строго определени, математически отношения. – „Значи виждаш и нашите слабости.“ – Не се занимавам със слабостите на хората.
към беседата >>
Като минават през различните области на ада, хората се заразяват от епидемиите, които съществуват там, и ги разнасят по целия свят.
Хората дошли до последната точка на своето падение. По-долу от тая точка не могат да отидат. Трябва ли да се чудите, защо сегашните хора са лоши, кисели, защо има толкова злини в света? Сегашните хора минават през ада. И по-големи злини ще дойдат.
Като минават през различните области на ада, хората се заразяват от епидемиите, които съществуват там, и ги разнасят по целия свят.
Кой човек, като е минал през нечисто място, не се е заразил? И сега, докато сте още в ада, ще носите всичките му зарази и нечистотии. – Де е тоя ад? – Около вас и в самите вас. Едни са излезли вече от ада, други са влезли в него, а трети се готвят да влязат.
към беседата >>
От вас се иска разумност, да реформирате правилно сегашния си живот.
– Ще го оправдаем. – Ще го оправдаете ли, когато изяде една овца, а 99 удуши и ги хвърли настрана? Тогава как ще се оправдаете вие сами, когато през целия си живот сте изяли една овца, а сте удушили 99? Нима вие сте дошли на земята да бъдете вълци, само да ядете и пиете? Гладни няма да стоите, но смисълът на живота не е в яденето и пиенето.
От вас се иска разумност, да реформирате правилно сегашния си живот.
Вие може да бъдете щастливи още сега. – Как? – Като бръкнете в устата си два–три пъти, да повърнете нечистата храна, която сте приели. Само така ще се освободите от всичко нечисто в ума и сърцето си. Не се питайте дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: „Служа ли на Господа в името на великата Любов и Мъдрост?
към беседата >>
Не се самозаблуждавайте.
Който е попаднал под Неговата ръка, мъчно може да се избави. Ако някой каже, че е срещнал Христа, ще го питам, каква промяна е станала с него. Каже ли, че не се е променил, това показва, че не е срещнал Христа. Може ли плодът да се пече на слънце и да не узрява? Може ли човек да се храни с Божията Любов и да не стане благороден?
Не се самозаблуждавайте.
Аз обичам истината. Освободете се от заблужденията! Аз виждам нещата в строго определени, математически отношения. – „Значи виждаш и нашите слабости.“ – Не се занимавам със слабостите на хората. Те стоят под мене, не ги виждам.
към беседата >>
Кой човек, като е минал през нечисто място, не се е заразил?
По-долу от тая точка не могат да отидат. Трябва ли да се чудите, защо сегашните хора са лоши, кисели, защо има толкова злини в света? Сегашните хора минават през ада. И по-големи злини ще дойдат. Като минават през различните области на ада, хората се заразяват от епидемиите, които съществуват там, и ги разнасят по целия свят.
Кой човек, като е минал през нечисто място, не се е заразил?
И сега, докато сте още в ада, ще носите всичките му зарази и нечистотии. – Де е тоя ад? – Около вас и в самите вас. Едни са излезли вече от ада, други са влезли в него, а трети се готвят да влязат. На ония, които са влезли в ада, нужни им са най-малко 25 години, докато излязат от него.
към беседата >>
Вие може да бъдете щастливи още сега.
– Ще го оправдаете ли, когато изяде една овца, а 99 удуши и ги хвърли настрана? Тогава как ще се оправдаете вие сами, когато през целия си живот сте изяли една овца, а сте удушили 99? Нима вие сте дошли на земята да бъдете вълци, само да ядете и пиете? Гладни няма да стоите, но смисълът на живота не е в яденето и пиенето. От вас се иска разумност, да реформирате правилно сегашния си живот.
Вие може да бъдете щастливи още сега.
– Как? – Като бръкнете в устата си два–три пъти, да повърнете нечистата храна, която сте приели. Само така ще се освободите от всичко нечисто в ума и сърцето си. Не се питайте дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: „Служа ли на Господа в името на великата Любов и Мъдрост? Готов ли съм да държа страната на Господа?
към беседата >>
Аз обичам истината.
Ако някой каже, че е срещнал Христа, ще го питам, каква промяна е станала с него. Каже ли, че не се е променил, това показва, че не е срещнал Христа. Може ли плодът да се пече на слънце и да не узрява? Може ли човек да се храни с Божията Любов и да не стане благороден? Не се самозаблуждавайте.
Аз обичам истината.
Освободете се от заблужденията! Аз виждам нещата в строго определени, математически отношения. – „Значи виждаш и нашите слабости.“ – Не се занимавам със слабостите на хората. Те стоят под мене, не ги виждам. Не се занимавам и с дребнавостите на живота.
към беседата >>
И сега, докато сте още в ада, ще носите всичките му зарази и нечистотии.
Трябва ли да се чудите, защо сегашните хора са лоши, кисели, защо има толкова злини в света? Сегашните хора минават през ада. И по-големи злини ще дойдат. Като минават през различните области на ада, хората се заразяват от епидемиите, които съществуват там, и ги разнасят по целия свят. Кой човек, като е минал през нечисто място, не се е заразил?
И сега, докато сте още в ада, ще носите всичките му зарази и нечистотии.
– Де е тоя ад? – Около вас и в самите вас. Едни са излезли вече от ада, други са влезли в него, а трети се готвят да влязат. На ония, които са влезли в ада, нужни им са най-малко 25 години, докато излязат от него. Ако тренът им е бърз, ще минат през ада за по-малко време; ако тренът им е бавен и машината повредена ще останат по-дълго време там.
към беседата >>
– Как?
Тогава как ще се оправдаете вие сами, когато през целия си живот сте изяли една овца, а сте удушили 99? Нима вие сте дошли на земята да бъдете вълци, само да ядете и пиете? Гладни няма да стоите, но смисълът на живота не е в яденето и пиенето. От вас се иска разумност, да реформирате правилно сегашния си живот. Вие може да бъдете щастливи още сега.
– Как?
– Като бръкнете в устата си два–три пъти, да повърнете нечистата храна, която сте приели. Само така ще се освободите от всичко нечисто в ума и сърцето си. Не се питайте дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: „Служа ли на Господа в името на великата Любов и Мъдрост? Готов ли съм да държа страната на Господа? “ Ако си отговорите положително, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови, мирът ви ще се върне, и животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
Освободете се от заблужденията!
Каже ли, че не се е променил, това показва, че не е срещнал Христа. Може ли плодът да се пече на слънце и да не узрява? Може ли човек да се храни с Божията Любов и да не стане благороден? Не се самозаблуждавайте. Аз обичам истината.
Освободете се от заблужденията!
Аз виждам нещата в строго определени, математически отношения. – „Значи виждаш и нашите слабости.“ – Не се занимавам със слабостите на хората. Те стоят под мене, не ги виждам. Не се занимавам и с дребнавостите на живота. Аз се занимавам само с доброто.
към беседата >>
– Де е тоя ад?
Сегашните хора минават през ада. И по-големи злини ще дойдат. Като минават през различните области на ада, хората се заразяват от епидемиите, които съществуват там, и ги разнасят по целия свят. Кой човек, като е минал през нечисто място, не се е заразил? И сега, докато сте още в ада, ще носите всичките му зарази и нечистотии.
– Де е тоя ад?
– Около вас и в самите вас. Едни са излезли вече от ада, други са влезли в него, а трети се готвят да влязат. На ония, които са влезли в ада, нужни им са най-малко 25 години, докато излязат от него. Ако тренът им е бърз, ще минат през ада за по-малко време; ако тренът им е бавен и машината повредена ще останат по-дълго време там. Когато Христос дойде на земята, ще научи хората на ония правила и методи, чрез които може да се пазят от потъване в гъстата материя на ада.
към беседата >>
– Като бръкнете в устата си два–три пъти, да повърнете нечистата храна, която сте приели.
Нима вие сте дошли на земята да бъдете вълци, само да ядете и пиете? Гладни няма да стоите, но смисълът на живота не е в яденето и пиенето. От вас се иска разумност, да реформирате правилно сегашния си живот. Вие може да бъдете щастливи още сега. – Как?
– Като бръкнете в устата си два–три пъти, да повърнете нечистата храна, която сте приели.
Само така ще се освободите от всичко нечисто в ума и сърцето си. Не се питайте дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: „Служа ли на Господа в името на великата Любов и Мъдрост? Готов ли съм да държа страната на Господа? “ Ако си отговорите положително, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови, мирът ви ще се върне, и животът ви ще се осмисли. Нека десет души от вас, които си хармонират по ум и сърце, предприемат тоя опит и наблюдават, какъв ще бъде резултатът.
към беседата >>
Аз виждам нещата в строго определени, математически отношения.
Може ли плодът да се пече на слънце и да не узрява? Може ли човек да се храни с Божията Любов и да не стане благороден? Не се самозаблуждавайте. Аз обичам истината. Освободете се от заблужденията!
Аз виждам нещата в строго определени, математически отношения.
– „Значи виждаш и нашите слабости.“ – Не се занимавам със слабостите на хората. Те стоят под мене, не ги виждам. Не се занимавам и с дребнавостите на живота. Аз се занимавам само с доброто. Кажат ли ми за някого, че е голям вагабонт, отговарям: Не съм проверил това, не зная, не го виждам такъв.
към беседата >>
– Около вас и в самите вас.
И по-големи злини ще дойдат. Като минават през различните области на ада, хората се заразяват от епидемиите, които съществуват там, и ги разнасят по целия свят. Кой човек, като е минал през нечисто място, не се е заразил? И сега, докато сте още в ада, ще носите всичките му зарази и нечистотии. – Де е тоя ад?
– Около вас и в самите вас.
Едни са излезли вече от ада, други са влезли в него, а трети се готвят да влязат. На ония, които са влезли в ада, нужни им са най-малко 25 години, докато излязат от него. Ако тренът им е бърз, ще минат през ада за по-малко време; ако тренът им е бавен и машината повредена ще останат по-дълго време там. Когато Христос дойде на земята, ще научи хората на ония правила и методи, чрез които може да се пазят от потъване в гъстата материя на ада. Той ще подготви човечеството за новия живот.
към беседата >>
Само така ще се освободите от всичко нечисто в ума и сърцето си.
Гладни няма да стоите, но смисълът на живота не е в яденето и пиенето. От вас се иска разумност, да реформирате правилно сегашния си живот. Вие може да бъдете щастливи още сега. – Как? – Като бръкнете в устата си два–три пъти, да повърнете нечистата храна, която сте приели.
Само така ще се освободите от всичко нечисто в ума и сърцето си.
Не се питайте дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: „Служа ли на Господа в името на великата Любов и Мъдрост? Готов ли съм да държа страната на Господа? “ Ако си отговорите положително, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови, мирът ви ще се върне, и животът ви ще се осмисли. Нека десет души от вас, които си хармонират по ум и сърце, предприемат тоя опит и наблюдават, какъв ще бъде резултатът. Щом са в пълно съгласие помежду си, те ще имат добър резултат.
към беседата >>
– „Значи виждаш и нашите слабости.“ – Не се занимавам със слабостите на хората.
Може ли човек да се храни с Божията Любов и да не стане благороден? Не се самозаблуждавайте. Аз обичам истината. Освободете се от заблужденията! Аз виждам нещата в строго определени, математически отношения.
– „Значи виждаш и нашите слабости.“ – Не се занимавам със слабостите на хората.
Те стоят под мене, не ги виждам. Не се занимавам и с дребнавостите на живота. Аз се занимавам само с доброто. Кажат ли ми за някого, че е голям вагабонт, отговарям: Не съм проверил това, не зная, не го виждам такъв. Душата на тоя човек е добра, но в ума му става нещо неправилно.
към беседата >>
Едни са излезли вече от ада, други са влезли в него, а трети се готвят да влязат.
Като минават през различните области на ада, хората се заразяват от епидемиите, които съществуват там, и ги разнасят по целия свят. Кой човек, като е минал през нечисто място, не се е заразил? И сега, докато сте още в ада, ще носите всичките му зарази и нечистотии. – Де е тоя ад? – Около вас и в самите вас.
Едни са излезли вече от ада, други са влезли в него, а трети се готвят да влязат.
На ония, които са влезли в ада, нужни им са най-малко 25 години, докато излязат от него. Ако тренът им е бърз, ще минат през ада за по-малко време; ако тренът им е бавен и машината повредена ще останат по-дълго време там. Когато Христос дойде на земята, ще научи хората на ония правила и методи, чрез които може да се пазят от потъване в гъстата материя на ада. Той ще подготви човечеството за новия живот. Затова дойде Христос и пак ще дохожда.
към беседата >>
Не се питайте дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: „Служа ли на Господа в името на великата Любов и Мъдрост?
От вас се иска разумност, да реформирате правилно сегашния си живот. Вие може да бъдете щастливи още сега. – Как? – Като бръкнете в устата си два–три пъти, да повърнете нечистата храна, която сте приели. Само така ще се освободите от всичко нечисто в ума и сърцето си.
Не се питайте дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: „Служа ли на Господа в името на великата Любов и Мъдрост?
Готов ли съм да държа страната на Господа? “ Ако си отговорите положително, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови, мирът ви ще се върне, и животът ви ще се осмисли. Нека десет души от вас, които си хармонират по ум и сърце, предприемат тоя опит и наблюдават, какъв ще бъде резултатът. Щом са в пълно съгласие помежду си, те ще имат добър резултат. Само така ще проверят истинността на моите думи.
към беседата >>
Те стоят под мене, не ги виждам.
Не се самозаблуждавайте. Аз обичам истината. Освободете се от заблужденията! Аз виждам нещата в строго определени, математически отношения. – „Значи виждаш и нашите слабости.“ – Не се занимавам със слабостите на хората.
Те стоят под мене, не ги виждам.
Не се занимавам и с дребнавостите на живота. Аз се занимавам само с доброто. Кажат ли ми за някого, че е голям вагабонт, отговарям: Не съм проверил това, не зная, не го виждам такъв. Душата на тоя човек е добра, но в ума му става нещо неправилно. Той е благороден, но слугите му вършат лоши работи.
към беседата >>
На ония, които са влезли в ада, нужни им са най-малко 25 години, докато излязат от него.
Кой човек, като е минал през нечисто място, не се е заразил? И сега, докато сте още в ада, ще носите всичките му зарази и нечистотии. – Де е тоя ад? – Около вас и в самите вас. Едни са излезли вече от ада, други са влезли в него, а трети се готвят да влязат.
На ония, които са влезли в ада, нужни им са най-малко 25 години, докато излязат от него.
Ако тренът им е бърз, ще минат през ада за по-малко време; ако тренът им е бавен и машината повредена ще останат по-дълго време там. Когато Христос дойде на земята, ще научи хората на ония правила и методи, чрез които може да се пазят от потъване в гъстата материя на ада. Той ще подготви човечеството за новия живот. Затова дойде Христос и пак ще дохожда. Затова са нужни и добродетели.
към беседата >>
Готов ли съм да държа страната на Господа?
Вие може да бъдете щастливи още сега. – Как? – Като бръкнете в устата си два–три пъти, да повърнете нечистата храна, която сте приели. Само така ще се освободите от всичко нечисто в ума и сърцето си. Не се питайте дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: „Служа ли на Господа в името на великата Любов и Мъдрост?
Готов ли съм да държа страната на Господа?
“ Ако си отговорите положително, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови, мирът ви ще се върне, и животът ви ще се осмисли. Нека десет души от вас, които си хармонират по ум и сърце, предприемат тоя опит и наблюдават, какъв ще бъде резултатът. Щом са в пълно съгласие помежду си, те ще имат добър резултат. Само така ще проверят истинността на моите думи.
към беседата >>
Не се занимавам и с дребнавостите на живота.
Аз обичам истината. Освободете се от заблужденията! Аз виждам нещата в строго определени, математически отношения. – „Значи виждаш и нашите слабости.“ – Не се занимавам със слабостите на хората. Те стоят под мене, не ги виждам.
Не се занимавам и с дребнавостите на живота.
Аз се занимавам само с доброто. Кажат ли ми за някого, че е голям вагабонт, отговарям: Не съм проверил това, не зная, не го виждам такъв. Душата на тоя човек е добра, но в ума му става нещо неправилно. Той е благороден, но слугите му вършат лоши работи. Следователно, вие трябва да се заемете да му помогнете.
към беседата >>
Ако тренът им е бърз, ще минат през ада за по-малко време; ако тренът им е бавен и машината повредена ще останат по-дълго време там.
И сега, докато сте още в ада, ще носите всичките му зарази и нечистотии. – Де е тоя ад? – Около вас и в самите вас. Едни са излезли вече от ада, други са влезли в него, а трети се готвят да влязат. На ония, които са влезли в ада, нужни им са най-малко 25 години, докато излязат от него.
Ако тренът им е бърз, ще минат през ада за по-малко време; ако тренът им е бавен и машината повредена ще останат по-дълго време там.
Когато Христос дойде на земята, ще научи хората на ония правила и методи, чрез които може да се пазят от потъване в гъстата материя на ада. Той ще подготви човечеството за новия живот. Затова дойде Христос и пак ще дохожда. Затова са нужни и добродетели. Чрез тях хората ще устояват на огъня на ада.
към беседата >>
“ Ако си отговорите положително, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови, мирът ви ще се върне, и животът ви ще се осмисли.
– Как? – Като бръкнете в устата си два–три пъти, да повърнете нечистата храна, която сте приели. Само така ще се освободите от всичко нечисто в ума и сърцето си. Не се питайте дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: „Служа ли на Господа в името на великата Любов и Мъдрост? Готов ли съм да държа страната на Господа?
“ Ако си отговорите положително, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови, мирът ви ще се върне, и животът ви ще се осмисли.
Нека десет души от вас, които си хармонират по ум и сърце, предприемат тоя опит и наблюдават, какъв ще бъде резултатът. Щом са в пълно съгласие помежду си, те ще имат добър резултат. Само така ще проверят истинността на моите думи.
към беседата >>
Аз се занимавам само с доброто.
Освободете се от заблужденията! Аз виждам нещата в строго определени, математически отношения. – „Значи виждаш и нашите слабости.“ – Не се занимавам със слабостите на хората. Те стоят под мене, не ги виждам. Не се занимавам и с дребнавостите на живота.
Аз се занимавам само с доброто.
Кажат ли ми за някого, че е голям вагабонт, отговарям: Не съм проверил това, не зная, не го виждам такъв. Душата на тоя човек е добра, но в ума му става нещо неправилно. Той е благороден, но слугите му вършат лоши работи. Следователно, вие трябва да се заемете да му помогнете.
към беседата >>
Когато Христос дойде на земята, ще научи хората на ония правила и методи, чрез които може да се пазят от потъване в гъстата материя на ада.
– Де е тоя ад? – Около вас и в самите вас. Едни са излезли вече от ада, други са влезли в него, а трети се готвят да влязат. На ония, които са влезли в ада, нужни им са най-малко 25 години, докато излязат от него. Ако тренът им е бърз, ще минат през ада за по-малко време; ако тренът им е бавен и машината повредена ще останат по-дълго време там.
Когато Христос дойде на земята, ще научи хората на ония правила и методи, чрез които може да се пазят от потъване в гъстата материя на ада.
Той ще подготви човечеството за новия живот. Затова дойде Христос и пак ще дохожда. Затова са нужни и добродетели. Чрез тях хората ще устояват на огъня на ада. Някой казва: „Пари тоя огън!
към беседата >>
Нека десет души от вас, които си хармонират по ум и сърце, предприемат тоя опит и наблюдават, какъв ще бъде резултатът.
– Като бръкнете в устата си два–три пъти, да повърнете нечистата храна, която сте приели. Само така ще се освободите от всичко нечисто в ума и сърцето си. Не се питайте дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: „Служа ли на Господа в името на великата Любов и Мъдрост? Готов ли съм да държа страната на Господа? “ Ако си отговорите положително, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови, мирът ви ще се върне, и животът ви ще се осмисли.
Нека десет души от вас, които си хармонират по ум и сърце, предприемат тоя опит и наблюдават, какъв ще бъде резултатът.
Щом са в пълно съгласие помежду си, те ще имат добър резултат. Само така ще проверят истинността на моите думи.
към беседата >>
Кажат ли ми за някого, че е голям вагабонт, отговарям: Не съм проверил това, не зная, не го виждам такъв.
Аз виждам нещата в строго определени, математически отношения. – „Значи виждаш и нашите слабости.“ – Не се занимавам със слабостите на хората. Те стоят под мене, не ги виждам. Не се занимавам и с дребнавостите на живота. Аз се занимавам само с доброто.
Кажат ли ми за някого, че е голям вагабонт, отговарям: Не съм проверил това, не зная, не го виждам такъв.
Душата на тоя човек е добра, но в ума му става нещо неправилно. Той е благороден, но слугите му вършат лоши работи. Следователно, вие трябва да се заемете да му помогнете.
към беседата >>
Той ще подготви човечеството за новия живот.
– Около вас и в самите вас. Едни са излезли вече от ада, други са влезли в него, а трети се готвят да влязат. На ония, които са влезли в ада, нужни им са най-малко 25 години, докато излязат от него. Ако тренът им е бърз, ще минат през ада за по-малко време; ако тренът им е бавен и машината повредена ще останат по-дълго време там. Когато Христос дойде на земята, ще научи хората на ония правила и методи, чрез които може да се пазят от потъване в гъстата материя на ада.
Той ще подготви човечеството за новия живот.
Затова дойде Христос и пак ще дохожда. Затова са нужни и добродетели. Чрез тях хората ще устояват на огъня на ада. Някой казва: „Пари тоя огън! “ – Пари, разбира се, в ада се намираш.
към беседата >>
Щом са в пълно съгласие помежду си, те ще имат добър резултат.
Само така ще се освободите от всичко нечисто в ума и сърцето си. Не се питайте дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: „Служа ли на Господа в името на великата Любов и Мъдрост? Готов ли съм да държа страната на Господа? “ Ако си отговорите положително, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови, мирът ви ще се върне, и животът ви ще се осмисли. Нека десет души от вас, които си хармонират по ум и сърце, предприемат тоя опит и наблюдават, какъв ще бъде резултатът.
Щом са в пълно съгласие помежду си, те ще имат добър резултат.
Само така ще проверят истинността на моите думи.
към беседата >>
Душата на тоя човек е добра, но в ума му става нещо неправилно.
– „Значи виждаш и нашите слабости.“ – Не се занимавам със слабостите на хората. Те стоят под мене, не ги виждам. Не се занимавам и с дребнавостите на живота. Аз се занимавам само с доброто. Кажат ли ми за някого, че е голям вагабонт, отговарям: Не съм проверил това, не зная, не го виждам такъв.
Душата на тоя човек е добра, но в ума му става нещо неправилно.
Той е благороден, но слугите му вършат лоши работи. Следователно, вие трябва да се заемете да му помогнете.
към беседата >>
Затова дойде Христос и пак ще дохожда.
Едни са излезли вече от ада, други са влезли в него, а трети се готвят да влязат. На ония, които са влезли в ада, нужни им са най-малко 25 години, докато излязат от него. Ако тренът им е бърз, ще минат през ада за по-малко време; ако тренът им е бавен и машината повредена ще останат по-дълго време там. Когато Христос дойде на земята, ще научи хората на ония правила и методи, чрез които може да се пазят от потъване в гъстата материя на ада. Той ще подготви човечеството за новия живот.
Затова дойде Христос и пак ще дохожда.
Затова са нужни и добродетели. Чрез тях хората ще устояват на огъня на ада. Някой казва: „Пари тоя огън! “ – Пари, разбира се, в ада се намираш.
към беседата >>
Само така ще проверят истинността на моите думи.
Не се питайте дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: „Служа ли на Господа в името на великата Любов и Мъдрост? Готов ли съм да държа страната на Господа? “ Ако си отговорите положително, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови, мирът ви ще се върне, и животът ви ще се осмисли. Нека десет души от вас, които си хармонират по ум и сърце, предприемат тоя опит и наблюдават, какъв ще бъде резултатът. Щом са в пълно съгласие помежду си, те ще имат добър резултат.
Само така ще проверят истинността на моите думи.
към беседата >>
Той е благороден, но слугите му вършат лоши работи.
Те стоят под мене, не ги виждам. Не се занимавам и с дребнавостите на живота. Аз се занимавам само с доброто. Кажат ли ми за някого, че е голям вагабонт, отговарям: Не съм проверил това, не зная, не го виждам такъв. Душата на тоя човек е добра, но в ума му става нещо неправилно.
Той е благороден, но слугите му вършат лоши работи.
Следователно, вие трябва да се заемете да му помогнете.
към беседата >>
Затова са нужни и добродетели.
На ония, които са влезли в ада, нужни им са най-малко 25 години, докато излязат от него. Ако тренът им е бърз, ще минат през ада за по-малко време; ако тренът им е бавен и машината повредена ще останат по-дълго време там. Когато Христос дойде на земята, ще научи хората на ония правила и методи, чрез които може да се пазят от потъване в гъстата материя на ада. Той ще подготви човечеството за новия живот. Затова дойде Христос и пак ще дохожда.
Затова са нужни и добродетели.
Чрез тях хората ще устояват на огъня на ада. Някой казва: „Пари тоя огън! “ – Пари, разбира се, в ада се намираш.
към беседата >>
Христос казва: „Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите!
Христос казва: „Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите!
“ Тоя квас е заразил всички хора и трябва абсолютно да се изхвърли навън. Бог не се нуждае нито от правоверни, нито от кривоверни. Срам е да се наричате такива. Бог се нуждае от хора, които могат да носят Неговата Любов. Като ви говоря за Любовта, вие си представяте любовта към вашите деца, към вашите братя и сестри.
към беседата >>
Следователно, вие трябва да се заемете да му помогнете.
Не се занимавам и с дребнавостите на живота. Аз се занимавам само с доброто. Кажат ли ми за някого, че е голям вагабонт, отговарям: Не съм проверил това, не зная, не го виждам такъв. Душата на тоя човек е добра, но в ума му става нещо неправилно. Той е благороден, но слугите му вършат лоши работи.
Следователно, вие трябва да се заемете да му помогнете.
към беседата >>
Чрез тях хората ще устояват на огъня на ада.
Ако тренът им е бърз, ще минат през ада за по-малко време; ако тренът им е бавен и машината повредена ще останат по-дълго време там. Когато Христос дойде на земята, ще научи хората на ония правила и методи, чрез които може да се пазят от потъване в гъстата материя на ада. Той ще подготви човечеството за новия живот. Затова дойде Христос и пак ще дохожда. Затова са нужни и добродетели.
Чрез тях хората ще устояват на огъня на ада.
Някой казва: „Пари тоя огън! “ – Пари, разбира се, в ада се намираш.
към беседата >>
“ Тоя квас е заразил всички хора и трябва абсолютно да се изхвърли навън.
Христос казва: „Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите!
“ Тоя квас е заразил всички хора и трябва абсолютно да се изхвърли навън.
Бог не се нуждае нито от правоверни, нито от кривоверни. Срам е да се наричате такива. Бог се нуждае от хора, които могат да носят Неговата Любов. Като ви говоря за Любовта, вие си представяте любовта към вашите деца, към вашите братя и сестри. Не, повдигнете се една степен по-високо от любовта, която имате.
към беседата >>
Сега вие мислите, че ще ви преситя и си казвате: „Ние искаме да ни кажеш нещо съществено, как може да се оправи България“.
Сега вие мислите, че ще ви преситя и си казвате: „Ние искаме да ни кажеш нещо съществено, как може да се оправи България“.
Божественият свят е оправен, но вашият не е още оправен. Няма да минат много години и вашият свят ще се оправи. Вложете повече вяра в Живия Господ. Нека възкръсне Той в душите ви! Идват вашите ангели отгоре, да вдигнат камъка от гроба ви и да кажат: „Лазаре, излез вън!
към беседата >>
Някой казва: „Пари тоя огън!
Когато Христос дойде на земята, ще научи хората на ония правила и методи, чрез които може да се пазят от потъване в гъстата материя на ада. Той ще подготви човечеството за новия живот. Затова дойде Христос и пак ще дохожда. Затова са нужни и добродетели. Чрез тях хората ще устояват на огъня на ада.
Някой казва: „Пари тоя огън!
“ – Пари, разбира се, в ада се намираш.
към беседата >>
Бог не се нуждае нито от правоверни, нито от кривоверни.
Христос казва: „Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите! “ Тоя квас е заразил всички хора и трябва абсолютно да се изхвърли навън.
Бог не се нуждае нито от правоверни, нито от кривоверни.
Срам е да се наричате такива. Бог се нуждае от хора, които могат да носят Неговата Любов. Като ви говоря за Любовта, вие си представяте любовта към вашите деца, към вашите братя и сестри. Не, повдигнете се една степен по-високо от любовта, която имате. Да обичаш брата си или сестра си, това е естествено.
към беседата >>
Божественият свят е оправен, но вашият не е още оправен.
Сега вие мислите, че ще ви преситя и си казвате: „Ние искаме да ни кажеш нещо съществено, как може да се оправи България“.
Божественият свят е оправен, но вашият не е още оправен.
Няма да минат много години и вашият свят ще се оправи. Вложете повече вяра в Живия Господ. Нека възкръсне Той в душите ви! Идват вашите ангели отгоре, да вдигнат камъка от гроба ви и да кажат: „Лазаре, излез вън! “ Като ви извикат, ще ги послушате ли?
към беседата >>
Ако оставите вашата работа на другитѣ, ще се намѣрите отново въ дъното на ада.
(втори вариант)
Българитѣ казваха: „14-тѣ точки на Уилсона ще оправятъ всичко забъркано“. Да, но това яйце не се измѫти. Този процесъ, който поправя, който спасява, е вѫтрешенъ, не е външенъ. Никой човѣкъ въ свѣта не е въ състояние да измѫти такова яйце, което да спаси свѣта, но всѣки човѣкъ за себе си може да измѫти такова яйце, което него да спаси. Горко ономува които оставя другъ да мѫти яйцето му.
Ако оставите вашата работа на другитѣ, ще се намѣрите отново въ дъното на ада.
към втори вариант >>
Невѣжеството е непростимо за сегашния вѣкъ.
(втори вариант)
Въ Царството Божие паритѣ сѫ проклятие, а въ свѣта сѫ срѣдство. Вие трѣбва да ликвидирате веднъжъ за винаги съ въпроса за паритѣ и да го извадите отъ ума и сърцето си. Поставете въ ума и сърцето си Любовьта и Мѫдростьта и уповайте само на Бога. Нѣма по-голѣма гаранция въ свѣта отъ тази, Божията сила да е съ васъ и да знаете, че има едно сѫщество въ свѣта, което винаги ви обича, а то е живиятъ Господь, Когото азъ виждамъ сега и се радвамъ. Уповавате ли на Бога, всички ще бѫдете учени, а не невѣжи; ще пѣете, ще работите и рѫката ви ще направи всичко, каквото намѣри за добро.
Невѣжеството е непростимо за сегашния вѣкъ.
към втори вариант >>
Какво ни липсва сега?
(втори вариант)
Какво ни липсва сега?
Казваме: „Свѣтътъ ще се оправи, но като дойдатъ едни или други реформи, България ще се оправи, но като се промѣни правителството, като ни дадатъ земи въ Македония, въ Тракия“. Колко пѫти досега сѫ имали българитѣ тѣзи земи! Оправени ли бѣха тогава? – Не. Колко свѣтъ, колко земи владѣятъ англичанитѣ!
към втори вариант >>
Бѫдете учени, мѫдри, съ чисти, благородни сърца и чиста кръвь.
(втори вариант)
Бѫдете учени, мѫдри, съ чисти, благородни сърца и чиста кръвь.
Каквото можете да придобиете, придобийте го. Ще кажете: „Стига ни толкова учение“. Че вие още не сте имали никакво учение, то отъ сега нататъкъ, ще дойде. Нѣкой казва: „Азъ съмъ челъ Библията“. Нищо не сте чели още, не сте разбрали тази книга, не сте посѣяли още нейнитѣ принципи.
към втори вариант >>
Казваме: „Свѣтътъ ще се оправи, но като дойдатъ едни или други реформи, България ще се оправи, но като се промѣни правителството, като ни дадатъ земи въ Македония, въ Тракия“.
(втори вариант)
Какво ни липсва сега?
Казваме: „Свѣтътъ ще се оправи, но като дойдатъ едни или други реформи, България ще се оправи, но като се промѣни правителството, като ни дадатъ земи въ Македония, въ Тракия“.
Колко пѫти досега сѫ имали българитѣ тѣзи земи! Оправени ли бѣха тогава? – Не. Колко свѣтъ, колко земи владѣятъ англичанитѣ! Оправени ли сѫ?
към втори вариант >>
Каквото можете да придобиете, придобийте го.
(втори вариант)
Бѫдете учени, мѫдри, съ чисти, благородни сърца и чиста кръвь.
Каквото можете да придобиете, придобийте го.
Ще кажете: „Стига ни толкова учение“. Че вие още не сте имали никакво учение, то отъ сега нататъкъ, ще дойде. Нѣкой казва: „Азъ съмъ челъ Библията“. Нищо не сте чели още, не сте разбрали тази книга, не сте посѣяли още нейнитѣ принципи. Вие не сте разбрали още живота на тѣзи велики пророци, които сѫ я писали.
към втори вариант >>
Колко пѫти досега сѫ имали българитѣ тѣзи земи!
(втори вариант)
Какво ни липсва сега? Казваме: „Свѣтътъ ще се оправи, но като дойдатъ едни или други реформи, България ще се оправи, но като се промѣни правителството, като ни дадатъ земи въ Македония, въ Тракия“.
Колко пѫти досега сѫ имали българитѣ тѣзи земи!
Оправени ли бѣха тогава? – Не. Колко свѣтъ, колко земи владѣятъ англичанитѣ! Оправени ли сѫ? – Не.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Стига ни толкова учение“.
(втори вариант)
Бѫдете учени, мѫдри, съ чисти, благородни сърца и чиста кръвь. Каквото можете да придобиете, придобийте го.
Ще кажете: „Стига ни толкова учение“.
Че вие още не сте имали никакво учение, то отъ сега нататъкъ, ще дойде. Нѣкой казва: „Азъ съмъ челъ Библията“. Нищо не сте чели още, не сте разбрали тази книга, не сте посѣяли още нейнитѣ принципи. Вие не сте разбрали още живота на тѣзи велики пророци, които сѫ я писали. Христосъ и тѣзи пророци винаги присѫствуватъ тукъ и казватъ: „Ние положихме живота си за тази книга“.
към втори вариант >>
Оправени ли бѣха тогава?
(втори вариант)
Какво ни липсва сега? Казваме: „Свѣтътъ ще се оправи, но като дойдатъ едни или други реформи, България ще се оправи, но като се промѣни правителството, като ни дадатъ земи въ Македония, въ Тракия“. Колко пѫти досега сѫ имали българитѣ тѣзи земи!
Оправени ли бѣха тогава?
– Не. Колко свѣтъ, колко земи владѣятъ англичанитѣ! Оправени ли сѫ? – Не. Казвате: „Англичанитѣ сѫ културни хора“.
към втори вариант >>
Че вие още не сте имали никакво учение, то отъ сега нататъкъ, ще дойде.
(втори вариант)
Бѫдете учени, мѫдри, съ чисти, благородни сърца и чиста кръвь. Каквото можете да придобиете, придобийте го. Ще кажете: „Стига ни толкова учение“.
Че вие още не сте имали никакво учение, то отъ сега нататъкъ, ще дойде.
Нѣкой казва: „Азъ съмъ челъ Библията“. Нищо не сте чели още, не сте разбрали тази книга, не сте посѣяли още нейнитѣ принципи. Вие не сте разбрали още живота на тѣзи велики пророци, които сѫ я писали. Христосъ и тѣзи пророци винаги присѫствуватъ тукъ и казватъ: „Ние положихме живота си за тази книга“. Слѣдователно, ние трѣбва да вѣрваме въ всѣки, който е положилъ живота си въ тѣхъ.
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
Какво ни липсва сега? Казваме: „Свѣтътъ ще се оправи, но като дойдатъ едни или други реформи, България ще се оправи, но като се промѣни правителството, като ни дадатъ земи въ Македония, въ Тракия“. Колко пѫти досега сѫ имали българитѣ тѣзи земи! Оправени ли бѣха тогава?
– Не.
Колко свѣтъ, колко земи владѣятъ англичанитѣ! Оправени ли сѫ? – Не. Казвате: „Англичанитѣ сѫ културни хора“. Да, културни сѫ, но и англичанинътъ те обира и заколва, като и другитѣ, само че по-деликатно.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „Азъ съмъ челъ Библията“.
(втори вариант)
Бѫдете учени, мѫдри, съ чисти, благородни сърца и чиста кръвь. Каквото можете да придобиете, придобийте го. Ще кажете: „Стига ни толкова учение“. Че вие още не сте имали никакво учение, то отъ сега нататъкъ, ще дойде.
Нѣкой казва: „Азъ съмъ челъ Библията“.
Нищо не сте чели още, не сте разбрали тази книга, не сте посѣяли още нейнитѣ принципи. Вие не сте разбрали още живота на тѣзи велики пророци, които сѫ я писали. Христосъ и тѣзи пророци винаги присѫствуватъ тукъ и казватъ: „Ние положихме живота си за тази книга“. Слѣдователно, ние трѣбва да вѣрваме въ всѣки, който е положилъ живота си въ тѣхъ. Христосъ не е идвалъ единъ пѫть на земята, а много пѫти.
към втори вариант >>
Колко свѣтъ, колко земи владѣятъ англичанитѣ!
(втори вариант)
Какво ни липсва сега? Казваме: „Свѣтътъ ще се оправи, но като дойдатъ едни или други реформи, България ще се оправи, но като се промѣни правителството, като ни дадатъ земи въ Македония, въ Тракия“. Колко пѫти досега сѫ имали българитѣ тѣзи земи! Оправени ли бѣха тогава? – Не.
Колко свѣтъ, колко земи владѣятъ англичанитѣ!
Оправени ли сѫ? – Не. Казвате: „Англичанитѣ сѫ културни хора“. Да, културни сѫ, но и англичанинътъ те обира и заколва, като и другитѣ, само че по-деликатно. Всички иматъ една цѣль, служатъ си съ различни срѣдства и методи.
към втори вариант >>
Нищо не сте чели още, не сте разбрали тази книга, не сте посѣяли още нейнитѣ принципи.
(втори вариант)
Бѫдете учени, мѫдри, съ чисти, благородни сърца и чиста кръвь. Каквото можете да придобиете, придобийте го. Ще кажете: „Стига ни толкова учение“. Че вие още не сте имали никакво учение, то отъ сега нататъкъ, ще дойде. Нѣкой казва: „Азъ съмъ челъ Библията“.
Нищо не сте чели още, не сте разбрали тази книга, не сте посѣяли още нейнитѣ принципи.
Вие не сте разбрали още живота на тѣзи велики пророци, които сѫ я писали. Христосъ и тѣзи пророци винаги присѫствуватъ тукъ и казватъ: „Ние положихме живота си за тази книга“. Слѣдователно, ние трѣбва да вѣрваме въ всѣки, който е положилъ живота си въ тѣхъ. Христосъ не е идвалъ единъ пѫть на земята, а много пѫти. Той казва: „Идете и проповѣдвайте, азъ ще бѫда съ васъ до скончание вѣка“.
към втори вариант >>
Оправени ли сѫ?
(втори вариант)
Казваме: „Свѣтътъ ще се оправи, но като дойдатъ едни или други реформи, България ще се оправи, но като се промѣни правителството, като ни дадатъ земи въ Македония, въ Тракия“. Колко пѫти досега сѫ имали българитѣ тѣзи земи! Оправени ли бѣха тогава? – Не. Колко свѣтъ, колко земи владѣятъ англичанитѣ!
Оправени ли сѫ?
– Не. Казвате: „Англичанитѣ сѫ културни хора“. Да, културни сѫ, но и англичанинътъ те обира и заколва, като и другитѣ, само че по-деликатно. Всички иматъ една цѣль, служатъ си съ различни срѣдства и методи. Паякътъ, вълкътъ и тигърътъ иматъ една цѣль – да ти изсмучатъ кръвьта, да те изядатъ, но методитѣ на дѣйствие у тѣхъ сѫ различни.
към втори вариант >>
Вие не сте разбрали още живота на тѣзи велики пророци, които сѫ я писали.
(втори вариант)
Каквото можете да придобиете, придобийте го. Ще кажете: „Стига ни толкова учение“. Че вие още не сте имали никакво учение, то отъ сега нататъкъ, ще дойде. Нѣкой казва: „Азъ съмъ челъ Библията“. Нищо не сте чели още, не сте разбрали тази книга, не сте посѣяли още нейнитѣ принципи.
Вие не сте разбрали още живота на тѣзи велики пророци, които сѫ я писали.
Христосъ и тѣзи пророци винаги присѫствуватъ тукъ и казватъ: „Ние положихме живота си за тази книга“. Слѣдователно, ние трѣбва да вѣрваме въ всѣки, който е положилъ живота си въ тѣхъ. Христосъ не е идвалъ единъ пѫть на земята, а много пѫти. Той казва: „Идете и проповѣдвайте, азъ ще бѫда съ васъ до скончание вѣка“. Църквата казва, че Христосъ стои от дѣсната страна на Отца си.
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
Колко пѫти досега сѫ имали българитѣ тѣзи земи! Оправени ли бѣха тогава? – Не. Колко свѣтъ, колко земи владѣятъ англичанитѣ! Оправени ли сѫ?
– Не.
Казвате: „Англичанитѣ сѫ културни хора“. Да, културни сѫ, но и англичанинътъ те обира и заколва, като и другитѣ, само че по-деликатно. Всички иматъ една цѣль, служатъ си съ различни срѣдства и методи. Паякътъ, вълкътъ и тигърътъ иматъ една цѣль – да ти изсмучатъ кръвьта, да те изядатъ, но методитѣ на дѣйствие у тѣхъ сѫ различни. За мене е безразлично кой ще ме яде, зная, че въ края на краищата месцето и мастчицата ми ще изчезнатъ.
към втори вариант >>
Христосъ и тѣзи пророци винаги присѫствуватъ тукъ и казватъ: „Ние положихме живота си за тази книга“.
(втори вариант)
Ще кажете: „Стига ни толкова учение“. Че вие още не сте имали никакво учение, то отъ сега нататъкъ, ще дойде. Нѣкой казва: „Азъ съмъ челъ Библията“. Нищо не сте чели още, не сте разбрали тази книга, не сте посѣяли още нейнитѣ принципи. Вие не сте разбрали още живота на тѣзи велики пророци, които сѫ я писали.
Христосъ и тѣзи пророци винаги присѫствуватъ тукъ и казватъ: „Ние положихме живота си за тази книга“.
Слѣдователно, ние трѣбва да вѣрваме въ всѣки, който е положилъ живота си въ тѣхъ. Христосъ не е идвалъ единъ пѫть на земята, а много пѫти. Той казва: „Идете и проповѣдвайте, азъ ще бѫда съ васъ до скончание вѣка“. Църквата казва, че Христосъ стои от дѣсната страна на Отца си. Не, Той работи съ всички хора и е най-добрия работникъ.
към втори вариант >>
Казвате: „Англичанитѣ сѫ културни хора“.
(втори вариант)
Оправени ли бѣха тогава? – Не. Колко свѣтъ, колко земи владѣятъ англичанитѣ! Оправени ли сѫ? – Не.
Казвате: „Англичанитѣ сѫ културни хора“.
Да, културни сѫ, но и англичанинътъ те обира и заколва, като и другитѣ, само че по-деликатно. Всички иматъ една цѣль, служатъ си съ различни срѣдства и методи. Паякътъ, вълкътъ и тигърътъ иматъ една цѣль – да ти изсмучатъ кръвьта, да те изядатъ, но методитѣ на дѣйствие у тѣхъ сѫ различни. За мене е безразлично кой ще ме яде, зная, че въ края на краищата месцето и мастчицата ми ще изчезнатъ. Нѣкой казва: „Мене ме изяде единъ паякъ“.
към втори вариант >>
Слѣдователно, ние трѣбва да вѣрваме въ всѣки, който е положилъ живота си въ тѣхъ.
(втори вариант)
Че вие още не сте имали никакво учение, то отъ сега нататъкъ, ще дойде. Нѣкой казва: „Азъ съмъ челъ Библията“. Нищо не сте чели още, не сте разбрали тази книга, не сте посѣяли още нейнитѣ принципи. Вие не сте разбрали още живота на тѣзи велики пророци, които сѫ я писали. Христосъ и тѣзи пророци винаги присѫствуватъ тукъ и казватъ: „Ние положихме живота си за тази книга“.
Слѣдователно, ние трѣбва да вѣрваме въ всѣки, който е положилъ живота си въ тѣхъ.
Христосъ не е идвалъ единъ пѫть на земята, а много пѫти. Той казва: „Идете и проповѣдвайте, азъ ще бѫда съ васъ до скончание вѣка“. Църквата казва, че Христосъ стои от дѣсната страна на Отца си. Не, Той работи съ всички хора и е най-добрия работникъ. Той донесе на свѣта учението за Любовьта и Мѫдростьта и отъ Неговата рѫка мѫчно може да се избавите.
към втори вариант >>
Да, културни сѫ, но и англичанинътъ те обира и заколва, като и другитѣ, само че по-деликатно.
(втори вариант)
– Не. Колко свѣтъ, колко земи владѣятъ англичанитѣ! Оправени ли сѫ? – Не. Казвате: „Англичанитѣ сѫ културни хора“.
Да, културни сѫ, но и англичанинътъ те обира и заколва, като и другитѣ, само че по-деликатно.
Всички иматъ една цѣль, служатъ си съ различни срѣдства и методи. Паякътъ, вълкътъ и тигърътъ иматъ една цѣль – да ти изсмучатъ кръвьта, да те изядатъ, но методитѣ на дѣйствие у тѣхъ сѫ различни. За мене е безразлично кой ще ме яде, зная, че въ края на краищата месцето и мастчицата ми ще изчезнатъ. Нѣкой казва: „Мене ме изяде единъ паякъ“. – Е, братко и паякътъ и вълкътъ сѫ ортаци.
към втори вариант >>
Христосъ не е идвалъ единъ пѫть на земята, а много пѫти.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „Азъ съмъ челъ Библията“. Нищо не сте чели още, не сте разбрали тази книга, не сте посѣяли още нейнитѣ принципи. Вие не сте разбрали още живота на тѣзи велики пророци, които сѫ я писали. Христосъ и тѣзи пророци винаги присѫствуватъ тукъ и казватъ: „Ние положихме живота си за тази книга“. Слѣдователно, ние трѣбва да вѣрваме въ всѣки, който е положилъ живота си въ тѣхъ.
Христосъ не е идвалъ единъ пѫть на земята, а много пѫти.
Той казва: „Идете и проповѣдвайте, азъ ще бѫда съ васъ до скончание вѣка“. Църквата казва, че Христосъ стои от дѣсната страна на Отца си. Не, Той работи съ всички хора и е най-добрия работникъ. Той донесе на свѣта учението за Любовьта и Мѫдростьта и отъ Неговата рѫка мѫчно може да се избавите.
към втори вариант >>
Всички иматъ една цѣль, служатъ си съ различни срѣдства и методи.
(втори вариант)
Колко свѣтъ, колко земи владѣятъ англичанитѣ! Оправени ли сѫ? – Не. Казвате: „Англичанитѣ сѫ културни хора“. Да, културни сѫ, но и англичанинътъ те обира и заколва, като и другитѣ, само че по-деликатно.
Всички иматъ една цѣль, служатъ си съ различни срѣдства и методи.
Паякътъ, вълкътъ и тигърътъ иматъ една цѣль – да ти изсмучатъ кръвьта, да те изядатъ, но методитѣ на дѣйствие у тѣхъ сѫ различни. За мене е безразлично кой ще ме яде, зная, че въ края на краищата месцето и мастчицата ми ще изчезнатъ. Нѣкой казва: „Мене ме изяде единъ паякъ“. – Е, братко и паякътъ и вълкътъ сѫ ортаци.
към втори вариант >>
Той казва: „Идете и проповѣдвайте, азъ ще бѫда съ васъ до скончание вѣка“.
(втори вариант)
Нищо не сте чели още, не сте разбрали тази книга, не сте посѣяли още нейнитѣ принципи. Вие не сте разбрали още живота на тѣзи велики пророци, които сѫ я писали. Христосъ и тѣзи пророци винаги присѫствуватъ тукъ и казватъ: „Ние положихме живота си за тази книга“. Слѣдователно, ние трѣбва да вѣрваме въ всѣки, който е положилъ живота си въ тѣхъ. Христосъ не е идвалъ единъ пѫть на земята, а много пѫти.
Той казва: „Идете и проповѣдвайте, азъ ще бѫда съ васъ до скончание вѣка“.
Църквата казва, че Христосъ стои от дѣсната страна на Отца си. Не, Той работи съ всички хора и е най-добрия работникъ. Той донесе на свѣта учението за Любовьта и Мѫдростьта и отъ Неговата рѫка мѫчно може да се избавите.
към втори вариант >>
Паякътъ, вълкътъ и тигърътъ иматъ една цѣль – да ти изсмучатъ кръвьта, да те изядатъ, но методитѣ на дѣйствие у тѣхъ сѫ различни.
(втори вариант)
Оправени ли сѫ? – Не. Казвате: „Англичанитѣ сѫ културни хора“. Да, културни сѫ, но и англичанинътъ те обира и заколва, като и другитѣ, само че по-деликатно. Всички иматъ една цѣль, служатъ си съ различни срѣдства и методи.
Паякътъ, вълкътъ и тигърътъ иматъ една цѣль – да ти изсмучатъ кръвьта, да те изядатъ, но методитѣ на дѣйствие у тѣхъ сѫ различни.
За мене е безразлично кой ще ме яде, зная, че въ края на краищата месцето и мастчицата ми ще изчезнатъ. Нѣкой казва: „Мене ме изяде единъ паякъ“. – Е, братко и паякътъ и вълкътъ сѫ ортаци.
към втори вариант >>
Църквата казва, че Христосъ стои от дѣсната страна на Отца си.
(втори вариант)
Вие не сте разбрали още живота на тѣзи велики пророци, които сѫ я писали. Христосъ и тѣзи пророци винаги присѫствуватъ тукъ и казватъ: „Ние положихме живота си за тази книга“. Слѣдователно, ние трѣбва да вѣрваме въ всѣки, който е положилъ живота си въ тѣхъ. Христосъ не е идвалъ единъ пѫть на земята, а много пѫти. Той казва: „Идете и проповѣдвайте, азъ ще бѫда съ васъ до скончание вѣка“.
Църквата казва, че Христосъ стои от дѣсната страна на Отца си.
Не, Той работи съ всички хора и е най-добрия работникъ. Той донесе на свѣта учението за Любовьта и Мѫдростьта и отъ Неговата рѫка мѫчно може да се избавите.
към втори вариант >>
За мене е безразлично кой ще ме яде, зная, че въ края на краищата месцето и мастчицата ми ще изчезнатъ.
(втори вариант)
– Не. Казвате: „Англичанитѣ сѫ културни хора“. Да, културни сѫ, но и англичанинътъ те обира и заколва, като и другитѣ, само че по-деликатно. Всички иматъ една цѣль, служатъ си съ различни срѣдства и методи. Паякътъ, вълкътъ и тигърътъ иматъ една цѣль – да ти изсмучатъ кръвьта, да те изядатъ, но методитѣ на дѣйствие у тѣхъ сѫ различни.
За мене е безразлично кой ще ме яде, зная, че въ края на краищата месцето и мастчицата ми ще изчезнатъ.
Нѣкой казва: „Мене ме изяде единъ паякъ“. – Е, братко и паякътъ и вълкътъ сѫ ортаци.
към втори вариант >>
Не, Той работи съ всички хора и е най-добрия работникъ.
(втори вариант)
Христосъ и тѣзи пророци винаги присѫствуватъ тукъ и казватъ: „Ние положихме живота си за тази книга“. Слѣдователно, ние трѣбва да вѣрваме въ всѣки, който е положилъ живота си въ тѣхъ. Христосъ не е идвалъ единъ пѫть на земята, а много пѫти. Той казва: „Идете и проповѣдвайте, азъ ще бѫда съ васъ до скончание вѣка“. Църквата казва, че Христосъ стои от дѣсната страна на Отца си.
Не, Той работи съ всички хора и е най-добрия работникъ.
Той донесе на свѣта учението за Любовьта и Мѫдростьта и отъ Неговата рѫка мѫчно може да се избавите.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „Мене ме изяде единъ паякъ“.
(втори вариант)
Казвате: „Англичанитѣ сѫ културни хора“. Да, културни сѫ, но и англичанинътъ те обира и заколва, като и другитѣ, само че по-деликатно. Всички иматъ една цѣль, служатъ си съ различни срѣдства и методи. Паякътъ, вълкътъ и тигърътъ иматъ една цѣль – да ти изсмучатъ кръвьта, да те изядатъ, но методитѣ на дѣйствие у тѣхъ сѫ различни. За мене е безразлично кой ще ме яде, зная, че въ края на краищата месцето и мастчицата ми ще изчезнатъ.
Нѣкой казва: „Мене ме изяде единъ паякъ“.
– Е, братко и паякътъ и вълкътъ сѫ ортаци.
към втори вариант >>
Той донесе на свѣта учението за Любовьта и Мѫдростьта и отъ Неговата рѫка мѫчно може да се избавите.
(втори вариант)
Слѣдователно, ние трѣбва да вѣрваме въ всѣки, който е положилъ живота си въ тѣхъ. Христосъ не е идвалъ единъ пѫть на земята, а много пѫти. Той казва: „Идете и проповѣдвайте, азъ ще бѫда съ васъ до скончание вѣка“. Църквата казва, че Христосъ стои от дѣсната страна на Отца си. Не, Той работи съ всички хора и е най-добрия работникъ.
Той донесе на свѣта учението за Любовьта и Мѫдростьта и отъ Неговата рѫка мѫчно може да се избавите.
към втори вариант >>
– Е, братко и паякътъ и вълкътъ сѫ ортаци.
(втори вариант)
Да, културни сѫ, но и англичанинътъ те обира и заколва, като и другитѣ, само че по-деликатно. Всички иматъ една цѣль, служатъ си съ различни срѣдства и методи. Паякътъ, вълкътъ и тигърътъ иматъ една цѣль – да ти изсмучатъ кръвьта, да те изядатъ, но методитѣ на дѣйствие у тѣхъ сѫ различни. За мене е безразлично кой ще ме яде, зная, че въ края на краищата месцето и мастчицата ми ще изчезнатъ. Нѣкой казва: „Мене ме изяде единъ паякъ“.
– Е, братко и паякътъ и вълкътъ сѫ ортаци.
към втори вариант >>
Ако нѣкой ми каже, че срѣщналъ Христа, ще го запитамъ: „Стана ли нѣкаква промѣна съ тебе?
(втори вариант)
Ако нѣкой ми каже, че срѣщналъ Христа, ще го запитамъ: „Стана ли нѣкаква промѣна съ тебе?
“ – „Не.“ Значи не си Го срѣщналъ. Може ли единъ плодъ да се пече на слънце и да не узрѣе? Така сѫщо може ли единъ човѣкъ да се пече на Божията Любовь и да не узрее благороденъ? – Не може. Казвамъ ви, не се самоизмамвайте, азъ не обичамъ самоизмамата, обичамъ истината и виждамъ всичко въ математическо отношение.
към втори вариант >>
И тъй, злото не е вънъ въ свѣта, а е вѫтрѣ въ васъ.
(втори вариант)
И тъй, злото не е вънъ въ свѣта, а е вѫтрѣ въ васъ.
Сега, като ви гледамъ, много благочестиви изглеждате, като че ли сте готови да тръгвате за небето. Нѣкои казватъ: „Е, ще се приготвимъ“. Не, не сте по-умни отъ мене, нѣма да ме излъжите. Азъ съмъ изпиталъ и фарисейското и садукейското учение, зная тѣхнитѣ плодове. Сега лѣкувамъ и фарисейството и садукейството, има специалитетъ, приготвенъ за тѣхъ.
към втори вариант >>
“ – „Не.“ Значи не си Го срѣщналъ.
(втори вариант)
Ако нѣкой ми каже, че срѣщналъ Христа, ще го запитамъ: „Стана ли нѣкаква промѣна съ тебе?
“ – „Не.“ Значи не си Го срѣщналъ.
Може ли единъ плодъ да се пече на слънце и да не узрѣе? Така сѫщо може ли единъ човѣкъ да се пече на Божията Любовь и да не узрее благороденъ? – Не може. Казвамъ ви, не се самоизмамвайте, азъ не обичамъ самоизмамата, обичамъ истината и виждамъ всичко въ математическо отношение. Нѣкой казва: „Той като вижда всичко, ще види слабоститѣ ни“.
към втори вариант >>
Сега, като ви гледамъ, много благочестиви изглеждате, като че ли сте готови да тръгвате за небето.
(втори вариант)
И тъй, злото не е вънъ въ свѣта, а е вѫтрѣ въ васъ.
Сега, като ви гледамъ, много благочестиви изглеждате, като че ли сте готови да тръгвате за небето.
Нѣкои казватъ: „Е, ще се приготвимъ“. Не, не сте по-умни отъ мене, нѣма да ме излъжите. Азъ съмъ изпиталъ и фарисейското и садукейското учение, зная тѣхнитѣ плодове. Сега лѣкувамъ и фарисейството и садукейството, има специалитетъ, приготвенъ за тѣхъ. Ние имаме специално лѣкарство за лѣкуване на всички болести.
към втори вариант >>
Може ли единъ плодъ да се пече на слънце и да не узрѣе?
(втори вариант)
Ако нѣкой ми каже, че срѣщналъ Христа, ще го запитамъ: „Стана ли нѣкаква промѣна съ тебе? “ – „Не.“ Значи не си Го срѣщналъ.
Може ли единъ плодъ да се пече на слънце и да не узрѣе?
Така сѫщо може ли единъ човѣкъ да се пече на Божията Любовь и да не узрее благороденъ? – Не може. Казвамъ ви, не се самоизмамвайте, азъ не обичамъ самоизмамата, обичамъ истината и виждамъ всичко въ математическо отношение. Нѣкой казва: „Той като вижда всичко, ще види слабоститѣ ни“. Не, слабости не виждамъ, тѣ стоятъ подъ мене, съ дреболии не се занимавамъ.
към втори вариант >>
Нѣкои казватъ: „Е, ще се приготвимъ“.
(втори вариант)
И тъй, злото не е вънъ въ свѣта, а е вѫтрѣ въ васъ. Сега, като ви гледамъ, много благочестиви изглеждате, като че ли сте готови да тръгвате за небето.
Нѣкои казватъ: „Е, ще се приготвимъ“.
Не, не сте по-умни отъ мене, нѣма да ме излъжите. Азъ съмъ изпиталъ и фарисейското и садукейското учение, зная тѣхнитѣ плодове. Сега лѣкувамъ и фарисейството и садукейството, има специалитетъ, приготвенъ за тѣхъ. Ние имаме специално лѣкарство за лѣкуване на всички болести. То е хиляда пѫти по-ефикасно отъ пенкилеръ.
към втори вариант >>
Така сѫщо може ли единъ човѣкъ да се пече на Божията Любовь и да не узрее благороденъ?
(втори вариант)
Ако нѣкой ми каже, че срѣщналъ Христа, ще го запитамъ: „Стана ли нѣкаква промѣна съ тебе? “ – „Не.“ Значи не си Го срѣщналъ. Може ли единъ плодъ да се пече на слънце и да не узрѣе?
Така сѫщо може ли единъ човѣкъ да се пече на Божията Любовь и да не узрее благороденъ?
– Не може. Казвамъ ви, не се самоизмамвайте, азъ не обичамъ самоизмамата, обичамъ истината и виждамъ всичко въ математическо отношение. Нѣкой казва: „Той като вижда всичко, ще види слабоститѣ ни“. Не, слабости не виждамъ, тѣ стоятъ подъ мене, съ дреболии не се занимавамъ. Азъ виждамъ само доброто.
към втори вариант >>
Не, не сте по-умни отъ мене, нѣма да ме излъжите.
(втори вариант)
И тъй, злото не е вънъ въ свѣта, а е вѫтрѣ въ васъ. Сега, като ви гледамъ, много благочестиви изглеждате, като че ли сте готови да тръгвате за небето. Нѣкои казватъ: „Е, ще се приготвимъ“.
Не, не сте по-умни отъ мене, нѣма да ме излъжите.
Азъ съмъ изпиталъ и фарисейското и садукейското учение, зная тѣхнитѣ плодове. Сега лѣкувамъ и фарисейството и садукейството, има специалитетъ, приготвенъ за тѣхъ. Ние имаме специално лѣкарство за лѣкуване на всички болести. То е хиляда пѫти по-ефикасно отъ пенкилеръ. Ще ми кажете: „Я да видимъ това лѣкарство!
към втори вариант >>
– Не може.
(втори вариант)
Ако нѣкой ми каже, че срѣщналъ Христа, ще го запитамъ: „Стана ли нѣкаква промѣна съ тебе? “ – „Не.“ Значи не си Го срѣщналъ. Може ли единъ плодъ да се пече на слънце и да не узрѣе? Така сѫщо може ли единъ човѣкъ да се пече на Божията Любовь и да не узрее благороденъ?
– Не може.
Казвамъ ви, не се самоизмамвайте, азъ не обичамъ самоизмамата, обичамъ истината и виждамъ всичко въ математическо отношение. Нѣкой казва: „Той като вижда всичко, ще види слабоститѣ ни“. Не, слабости не виждамъ, тѣ стоятъ подъ мене, съ дреболии не се занимавамъ. Азъ виждамъ само доброто. Казватъ ми за нѣкого, че е голѣмъ вагабонтинъ.
към втори вариант >>
Азъ съмъ изпиталъ и фарисейското и садукейското учение, зная тѣхнитѣ плодове.
(втори вариант)
И тъй, злото не е вънъ въ свѣта, а е вѫтрѣ въ васъ. Сега, като ви гледамъ, много благочестиви изглеждате, като че ли сте готови да тръгвате за небето. Нѣкои казватъ: „Е, ще се приготвимъ“. Не, не сте по-умни отъ мене, нѣма да ме излъжите.
Азъ съмъ изпиталъ и фарисейското и садукейското учение, зная тѣхнитѣ плодове.
Сега лѣкувамъ и фарисейството и садукейството, има специалитетъ, приготвенъ за тѣхъ. Ние имаме специално лѣкарство за лѣкуване на всички болести. То е хиляда пѫти по-ефикасно отъ пенкилеръ. Ще ми кажете: „Я да видимъ това лѣкарство! “ Азъ ще ви кажа само надписа му, а той е: „Любовь и Мѫдрость“.
към втори вариант >>
Казвамъ ви, не се самоизмамвайте, азъ не обичамъ самоизмамата, обичамъ истината и виждамъ всичко въ математическо отношение.
(втори вариант)
Ако нѣкой ми каже, че срѣщналъ Христа, ще го запитамъ: „Стана ли нѣкаква промѣна съ тебе? “ – „Не.“ Значи не си Го срѣщналъ. Може ли единъ плодъ да се пече на слънце и да не узрѣе? Така сѫщо може ли единъ човѣкъ да се пече на Божията Любовь и да не узрее благороденъ? – Не може.
Казвамъ ви, не се самоизмамвайте, азъ не обичамъ самоизмамата, обичамъ истината и виждамъ всичко въ математическо отношение.
Нѣкой казва: „Той като вижда всичко, ще види слабоститѣ ни“. Не, слабости не виждамъ, тѣ стоятъ подъ мене, съ дреболии не се занимавамъ. Азъ виждамъ само доброто. Казватъ ми за нѣкого, че е голѣмъ вагабонтинъ. Казвам: това нѣщо не виждамъ, не съмъ го провѣрилъ.
към втори вариант >>
Сега лѣкувамъ и фарисейството и садукейството, има специалитетъ, приготвенъ за тѣхъ.
(втори вариант)
И тъй, злото не е вънъ въ свѣта, а е вѫтрѣ въ васъ. Сега, като ви гледамъ, много благочестиви изглеждате, като че ли сте готови да тръгвате за небето. Нѣкои казватъ: „Е, ще се приготвимъ“. Не, не сте по-умни отъ мене, нѣма да ме излъжите. Азъ съмъ изпиталъ и фарисейското и садукейското учение, зная тѣхнитѣ плодове.
Сега лѣкувамъ и фарисейството и садукейството, има специалитетъ, приготвенъ за тѣхъ.
Ние имаме специално лѣкарство за лѣкуване на всички болести. То е хиляда пѫти по-ефикасно отъ пенкилеръ. Ще ми кажете: „Я да видимъ това лѣкарство! “ Азъ ще ви кажа само надписа му, а той е: „Любовь и Мѫдрость“. Ще ми възразите: „Нима сме толкова глупави ние, та да не знаемъ тази Любовь и Мѫдрость, изпитали сме ги“.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „Той като вижда всичко, ще види слабоститѣ ни“.
(втори вариант)
“ – „Не.“ Значи не си Го срѣщналъ. Може ли единъ плодъ да се пече на слънце и да не узрѣе? Така сѫщо може ли единъ човѣкъ да се пече на Божията Любовь и да не узрее благороденъ? – Не може. Казвамъ ви, не се самоизмамвайте, азъ не обичамъ самоизмамата, обичамъ истината и виждамъ всичко въ математическо отношение.
Нѣкой казва: „Той като вижда всичко, ще види слабоститѣ ни“.
Не, слабости не виждамъ, тѣ стоятъ подъ мене, съ дреболии не се занимавамъ. Азъ виждамъ само доброто. Казватъ ми за нѣкого, че е голѣмъ вагабонтинъ. Казвам: това нѣщо не виждамъ, не съмъ го провѣрилъ. Както виждамъ душата на този човѣкъ, тя е добра, но въ ума му се върши извѣстно прѣстѫпление.
към втори вариант >>
Ние имаме специално лѣкарство за лѣкуване на всички болести.
(втори вариант)
Сега, като ви гледамъ, много благочестиви изглеждате, като че ли сте готови да тръгвате за небето. Нѣкои казватъ: „Е, ще се приготвимъ“. Не, не сте по-умни отъ мене, нѣма да ме излъжите. Азъ съмъ изпиталъ и фарисейското и садукейското учение, зная тѣхнитѣ плодове. Сега лѣкувамъ и фарисейството и садукейството, има специалитетъ, приготвенъ за тѣхъ.
Ние имаме специално лѣкарство за лѣкуване на всички болести.
То е хиляда пѫти по-ефикасно отъ пенкилеръ. Ще ми кажете: „Я да видимъ това лѣкарство! “ Азъ ще ви кажа само надписа му, а той е: „Любовь и Мѫдрость“. Ще ми възразите: „Нима сме толкова глупави ние, та да не знаемъ тази Любовь и Мѫдрость, изпитали сме ги“. Не, не сте опитали вие Любовьта и Мѫдростьта, а имате само опитностьта на разни чувствувания и мѫдрувания.
към втори вариант >>
Не, слабости не виждамъ, тѣ стоятъ подъ мене, съ дреболии не се занимавамъ.
(втори вариант)
Може ли единъ плодъ да се пече на слънце и да не узрѣе? Така сѫщо може ли единъ човѣкъ да се пече на Божията Любовь и да не узрее благороденъ? – Не може. Казвамъ ви, не се самоизмамвайте, азъ не обичамъ самоизмамата, обичамъ истината и виждамъ всичко въ математическо отношение. Нѣкой казва: „Той като вижда всичко, ще види слабоститѣ ни“.
Не, слабости не виждамъ, тѣ стоятъ подъ мене, съ дреболии не се занимавамъ.
Азъ виждамъ само доброто. Казватъ ми за нѣкого, че е голѣмъ вагабонтинъ. Казвам: това нѣщо не виждамъ, не съмъ го провѣрилъ. Както виждамъ душата на този човѣкъ, тя е добра, но въ ума му се върши извѣстно прѣстѫпление. Този братъ е благороденъ, но неговитѣ слуги – способноститѣ, чувствата и силитѣ му вършатъ прѣстѫпления.
към втори вариант >>
То е хиляда пѫти по-ефикасно отъ пенкилеръ.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ: „Е, ще се приготвимъ“. Не, не сте по-умни отъ мене, нѣма да ме излъжите. Азъ съмъ изпиталъ и фарисейското и садукейското учение, зная тѣхнитѣ плодове. Сега лѣкувамъ и фарисейството и садукейството, има специалитетъ, приготвенъ за тѣхъ. Ние имаме специално лѣкарство за лѣкуване на всички болести.
То е хиляда пѫти по-ефикасно отъ пенкилеръ.
Ще ми кажете: „Я да видимъ това лѣкарство! “ Азъ ще ви кажа само надписа му, а той е: „Любовь и Мѫдрость“. Ще ми възразите: „Нима сме толкова глупави ние, та да не знаемъ тази Любовь и Мѫдрость, изпитали сме ги“. Не, не сте опитали вие Любовьта и Мѫдростьта, а имате само опитностьта на разни чувствувания и мѫдрувания. Нѣкой момъкъ хване рѫката на нѣкоя мома, приятно ѝ е, казва: „Колко ме обича той!
към втори вариант >>
Азъ виждамъ само доброто.
(втори вариант)
Така сѫщо може ли единъ човѣкъ да се пече на Божията Любовь и да не узрее благороденъ? – Не може. Казвамъ ви, не се самоизмамвайте, азъ не обичамъ самоизмамата, обичамъ истината и виждамъ всичко въ математическо отношение. Нѣкой казва: „Той като вижда всичко, ще види слабоститѣ ни“. Не, слабости не виждамъ, тѣ стоятъ подъ мене, съ дреболии не се занимавамъ.
Азъ виждамъ само доброто.
Казватъ ми за нѣкого, че е голѣмъ вагабонтинъ. Казвам: това нѣщо не виждамъ, не съмъ го провѣрилъ. Както виждамъ душата на този човѣкъ, тя е добра, но въ ума му се върши извѣстно прѣстѫпление. Този братъ е благороденъ, но неговитѣ слуги – способноститѣ, чувствата и силитѣ му вършатъ прѣстѫпления. Слѣдователно, вие трѣбва да влѣзете и да му помогнете.
към втори вариант >>
Ще ми кажете: „Я да видимъ това лѣкарство!
(втори вариант)
Не, не сте по-умни отъ мене, нѣма да ме излъжите. Азъ съмъ изпиталъ и фарисейското и садукейското учение, зная тѣхнитѣ плодове. Сега лѣкувамъ и фарисейството и садукейството, има специалитетъ, приготвенъ за тѣхъ. Ние имаме специално лѣкарство за лѣкуване на всички болести. То е хиляда пѫти по-ефикасно отъ пенкилеръ.
Ще ми кажете: „Я да видимъ това лѣкарство!
“ Азъ ще ви кажа само надписа му, а той е: „Любовь и Мѫдрость“. Ще ми възразите: „Нима сме толкова глупави ние, та да не знаемъ тази Любовь и Мѫдрость, изпитали сме ги“. Не, не сте опитали вие Любовьта и Мѫдростьта, а имате само опитностьта на разни чувствувания и мѫдрувания. Нѣкой момъкъ хване рѫката на нѣкоя мома, приятно ѝ е, казва: „Колко ме обича той! “ Да, но той ще те изяде.
към втори вариант >>
Казватъ ми за нѣкого, че е голѣмъ вагабонтинъ.
(втори вариант)
– Не може. Казвамъ ви, не се самоизмамвайте, азъ не обичамъ самоизмамата, обичамъ истината и виждамъ всичко въ математическо отношение. Нѣкой казва: „Той като вижда всичко, ще види слабоститѣ ни“. Не, слабости не виждамъ, тѣ стоятъ подъ мене, съ дреболии не се занимавамъ. Азъ виждамъ само доброто.
Казватъ ми за нѣкого, че е голѣмъ вагабонтинъ.
Казвам: това нѣщо не виждамъ, не съмъ го провѣрилъ. Както виждамъ душата на този човѣкъ, тя е добра, но въ ума му се върши извѣстно прѣстѫпление. Този братъ е благороденъ, но неговитѣ слуги – способноститѣ, чувствата и силитѣ му вършатъ прѣстѫпления. Слѣдователно, вие трѣбва да влѣзете и да му помогнете. Това е разбиралъ Христосъ въ своето учение.
към втори вариант >>
“ Азъ ще ви кажа само надписа му, а той е: „Любовь и Мѫдрость“.
(втори вариант)
Азъ съмъ изпиталъ и фарисейското и садукейското учение, зная тѣхнитѣ плодове. Сега лѣкувамъ и фарисейството и садукейството, има специалитетъ, приготвенъ за тѣхъ. Ние имаме специално лѣкарство за лѣкуване на всички болести. То е хиляда пѫти по-ефикасно отъ пенкилеръ. Ще ми кажете: „Я да видимъ това лѣкарство!
“ Азъ ще ви кажа само надписа му, а той е: „Любовь и Мѫдрость“.
Ще ми възразите: „Нима сме толкова глупави ние, та да не знаемъ тази Любовь и Мѫдрость, изпитали сме ги“. Не, не сте опитали вие Любовьта и Мѫдростьта, а имате само опитностьта на разни чувствувания и мѫдрувания. Нѣкой момъкъ хване рѫката на нѣкоя мома, приятно ѝ е, казва: „Колко ме обича той! “ Да, но той ще те изяде. Така постѫпва нѣкой благородникъ, хване едно агне, милва го, глади го съ рѫката си, а послѣ го пипне по гръбнака, опитва го колко струва, изхранено ли е и казва на жена си: „Жена, това агне е добро за заколване, да го заколимъ!
към втори вариант >>
Казвам: това нѣщо не виждамъ, не съмъ го провѣрилъ.
(втори вариант)
Казвамъ ви, не се самоизмамвайте, азъ не обичамъ самоизмамата, обичамъ истината и виждамъ всичко въ математическо отношение. Нѣкой казва: „Той като вижда всичко, ще види слабоститѣ ни“. Не, слабости не виждамъ, тѣ стоятъ подъ мене, съ дреболии не се занимавамъ. Азъ виждамъ само доброто. Казватъ ми за нѣкого, че е голѣмъ вагабонтинъ.
Казвам: това нѣщо не виждамъ, не съмъ го провѣрилъ.
Както виждамъ душата на този човѣкъ, тя е добра, но въ ума му се върши извѣстно прѣстѫпление. Този братъ е благороденъ, но неговитѣ слуги – способноститѣ, чувствата и силитѣ му вършатъ прѣстѫпления. Слѣдователно, вие трѣбва да влѣзете и да му помогнете. Това е разбиралъ Христосъ въ своето учение.
към втори вариант >>
Ще ми възразите: „Нима сме толкова глупави ние, та да не знаемъ тази Любовь и Мѫдрость, изпитали сме ги“.
(втори вариант)
Сега лѣкувамъ и фарисейството и садукейството, има специалитетъ, приготвенъ за тѣхъ. Ние имаме специално лѣкарство за лѣкуване на всички болести. То е хиляда пѫти по-ефикасно отъ пенкилеръ. Ще ми кажете: „Я да видимъ това лѣкарство! “ Азъ ще ви кажа само надписа му, а той е: „Любовь и Мѫдрость“.
Ще ми възразите: „Нима сме толкова глупави ние, та да не знаемъ тази Любовь и Мѫдрость, изпитали сме ги“.
Не, не сте опитали вие Любовьта и Мѫдростьта, а имате само опитностьта на разни чувствувания и мѫдрувания. Нѣкой момъкъ хване рѫката на нѣкоя мома, приятно ѝ е, казва: „Колко ме обича той! “ Да, но той ще те изяде. Така постѫпва нѣкой благородникъ, хване едно агне, милва го, глади го съ рѫката си, а послѣ го пипне по гръбнака, опитва го колко струва, изхранено ли е и казва на жена си: „Жена, това агне е добро за заколване, да го заколимъ! “ И онзи, който те пипа по гърба, глади те, той обмисля, по какъвъ начинъ да прѣкара ножа си по гърба ти.
към втори вариант >>
Както виждамъ душата на този човѣкъ, тя е добра, но въ ума му се върши извѣстно прѣстѫпление.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „Той като вижда всичко, ще види слабоститѣ ни“. Не, слабости не виждамъ, тѣ стоятъ подъ мене, съ дреболии не се занимавамъ. Азъ виждамъ само доброто. Казватъ ми за нѣкого, че е голѣмъ вагабонтинъ. Казвам: това нѣщо не виждамъ, не съмъ го провѣрилъ.
Както виждамъ душата на този човѣкъ, тя е добра, но въ ума му се върши извѣстно прѣстѫпление.
Този братъ е благороденъ, но неговитѣ слуги – способноститѣ, чувствата и силитѣ му вършатъ прѣстѫпления. Слѣдователно, вие трѣбва да влѣзете и да му помогнете. Това е разбиралъ Христосъ въ своето учение.
към втори вариант >>
Не, не сте опитали вие Любовьта и Мѫдростьта, а имате само опитностьта на разни чувствувания и мѫдрувания.
(втори вариант)
Ние имаме специално лѣкарство за лѣкуване на всички болести. То е хиляда пѫти по-ефикасно отъ пенкилеръ. Ще ми кажете: „Я да видимъ това лѣкарство! “ Азъ ще ви кажа само надписа му, а той е: „Любовь и Мѫдрость“. Ще ми възразите: „Нима сме толкова глупави ние, та да не знаемъ тази Любовь и Мѫдрость, изпитали сме ги“.
Не, не сте опитали вие Любовьта и Мѫдростьта, а имате само опитностьта на разни чувствувания и мѫдрувания.
Нѣкой момъкъ хване рѫката на нѣкоя мома, приятно ѝ е, казва: „Колко ме обича той! “ Да, но той ще те изяде. Така постѫпва нѣкой благородникъ, хване едно агне, милва го, глади го съ рѫката си, а послѣ го пипне по гръбнака, опитва го колко струва, изхранено ли е и казва на жена си: „Жена, това агне е добро за заколване, да го заколимъ! “ И онзи, който те пипа по гърба, глади те, той обмисля, по какъвъ начинъ да прѣкара ножа си по гърба ти. Не вѣрвайте въ тази култура!
към втори вариант >>
Този братъ е благороденъ, но неговитѣ слуги – способноститѣ, чувствата и силитѣ му вършатъ прѣстѫпления.
(втори вариант)
Не, слабости не виждамъ, тѣ стоятъ подъ мене, съ дреболии не се занимавамъ. Азъ виждамъ само доброто. Казватъ ми за нѣкого, че е голѣмъ вагабонтинъ. Казвам: това нѣщо не виждамъ, не съмъ го провѣрилъ. Както виждамъ душата на този човѣкъ, тя е добра, но въ ума му се върши извѣстно прѣстѫпление.
Този братъ е благороденъ, но неговитѣ слуги – способноститѣ, чувствата и силитѣ му вършатъ прѣстѫпления.
Слѣдователно, вие трѣбва да влѣзете и да му помогнете. Това е разбиралъ Христосъ въ своето учение.
към втори вариант >>
Нѣкой момъкъ хване рѫката на нѣкоя мома, приятно ѝ е, казва: „Колко ме обича той!
(втори вариант)
То е хиляда пѫти по-ефикасно отъ пенкилеръ. Ще ми кажете: „Я да видимъ това лѣкарство! “ Азъ ще ви кажа само надписа му, а той е: „Любовь и Мѫдрость“. Ще ми възразите: „Нима сме толкова глупави ние, та да не знаемъ тази Любовь и Мѫдрость, изпитали сме ги“. Не, не сте опитали вие Любовьта и Мѫдростьта, а имате само опитностьта на разни чувствувания и мѫдрувания.
Нѣкой момъкъ хване рѫката на нѣкоя мома, приятно ѝ е, казва: „Колко ме обича той!
“ Да, но той ще те изяде. Така постѫпва нѣкой благородникъ, хване едно агне, милва го, глади го съ рѫката си, а послѣ го пипне по гръбнака, опитва го колко струва, изхранено ли е и казва на жена си: „Жена, това агне е добро за заколване, да го заколимъ! “ И онзи, който те пипа по гърба, глади те, той обмисля, по какъвъ начинъ да прѣкара ножа си по гърба ти. Не вѣрвайте въ тази култура!
към втори вариант >>
Слѣдователно, вие трѣбва да влѣзете и да му помогнете.
(втори вариант)
Азъ виждамъ само доброто. Казватъ ми за нѣкого, че е голѣмъ вагабонтинъ. Казвам: това нѣщо не виждамъ, не съмъ го провѣрилъ. Както виждамъ душата на този човѣкъ, тя е добра, но въ ума му се върши извѣстно прѣстѫпление. Този братъ е благороденъ, но неговитѣ слуги – способноститѣ, чувствата и силитѣ му вършатъ прѣстѫпления.
Слѣдователно, вие трѣбва да влѣзете и да му помогнете.
Това е разбиралъ Христосъ въ своето учение.
към втори вариант >>
Квасътъ, това е стимулъ, необходимость въ свѣта.
(втори вариант)
Квасътъ, това е стимулъ, необходимость въ свѣта.
Нѣма човѣкъ, който да нѣма нѣкакъвъ квасъ въ себе си, все е заквасенъ съ нѣщо. Злото не е въ това, че всѣки е заквасенъ, но важното е, какъвъ може да бѫде резултатътъ отъ този квасъ.
към втори вариант >>
“ Да, но той ще те изяде.
(втори вариант)
Ще ми кажете: „Я да видимъ това лѣкарство! “ Азъ ще ви кажа само надписа му, а той е: „Любовь и Мѫдрость“. Ще ми възразите: „Нима сме толкова глупави ние, та да не знаемъ тази Любовь и Мѫдрость, изпитали сме ги“. Не, не сте опитали вие Любовьта и Мѫдростьта, а имате само опитностьта на разни чувствувания и мѫдрувания. Нѣкой момъкъ хване рѫката на нѣкоя мома, приятно ѝ е, казва: „Колко ме обича той!
“ Да, но той ще те изяде.
Така постѫпва нѣкой благородникъ, хване едно агне, милва го, глади го съ рѫката си, а послѣ го пипне по гръбнака, опитва го колко струва, изхранено ли е и казва на жена си: „Жена, това агне е добро за заколване, да го заколимъ! “ И онзи, който те пипа по гърба, глади те, той обмисля, по какъвъ начинъ да прѣкара ножа си по гърба ти. Не вѣрвайте въ тази култура!
към втори вариант >>
Това е разбиралъ Христосъ въ своето учение.
(втори вариант)
Казватъ ми за нѣкого, че е голѣмъ вагабонтинъ. Казвам: това нѣщо не виждамъ, не съмъ го провѣрилъ. Както виждамъ душата на този човѣкъ, тя е добра, но въ ума му се върши извѣстно прѣстѫпление. Този братъ е благороденъ, но неговитѣ слуги – способноститѣ, чувствата и силитѣ му вършатъ прѣстѫпления. Слѣдователно, вие трѣбва да влѣзете и да му помогнете.
Това е разбиралъ Христосъ въ своето учение.
към втори вариант >>
Нѣма човѣкъ, който да нѣма нѣкакъвъ квасъ въ себе си, все е заквасенъ съ нѣщо.
(втори вариант)
Квасътъ, това е стимулъ, необходимость въ свѣта.
Нѣма човѣкъ, който да нѣма нѣкакъвъ квасъ въ себе си, все е заквасенъ съ нѣщо.
Злото не е въ това, че всѣки е заквасенъ, но важното е, какъвъ може да бѫде резултатътъ отъ този квасъ.
към втори вариант >>
Така постѫпва нѣкой благородникъ, хване едно агне, милва го, глади го съ рѫката си, а послѣ го пипне по гръбнака, опитва го колко струва, изхранено ли е и казва на жена си: „Жена, това агне е добро за заколване, да го заколимъ!
(втори вариант)
“ Азъ ще ви кажа само надписа му, а той е: „Любовь и Мѫдрость“. Ще ми възразите: „Нима сме толкова глупави ние, та да не знаемъ тази Любовь и Мѫдрость, изпитали сме ги“. Не, не сте опитали вие Любовьта и Мѫдростьта, а имате само опитностьта на разни чувствувания и мѫдрувания. Нѣкой момъкъ хване рѫката на нѣкоя мома, приятно ѝ е, казва: „Колко ме обича той! “ Да, но той ще те изяде.
Така постѫпва нѣкой благородникъ, хване едно агне, милва го, глади го съ рѫката си, а послѣ го пипне по гръбнака, опитва го колко струва, изхранено ли е и казва на жена си: „Жена, това агне е добро за заколване, да го заколимъ!
“ И онзи, който те пипа по гърба, глади те, той обмисля, по какъвъ начинъ да прѣкара ножа си по гърба ти. Не вѣрвайте въ тази култура!
към втори вариант >>
Мислите, че ще ви прѣситя, нали?
(втори вариант)
Мислите, че ще ви прѣситя, нали?
И си казвате: „Ти ни кажи нѣщо сѫществено, какъ да се оправи България“. Както виждамъ свѣта, той е оправенъ, но свѣтътъ, въ който вие живѣете, не е още оправенъ. Нѣма да се минатъ много години и този свѣтъ ще се оправи.
към втори вариант >>
Злото не е въ това, че всѣки е заквасенъ, но важното е, какъвъ може да бѫде резултатътъ отъ този квасъ.
(втори вариант)
Квасътъ, това е стимулъ, необходимость въ свѣта. Нѣма човѣкъ, който да нѣма нѣкакъвъ квасъ въ себе си, все е заквасенъ съ нѣщо.
Злото не е въ това, че всѣки е заквасенъ, но важното е, какъвъ може да бѫде резултатътъ отъ този квасъ.
към втори вариант >>
“ И онзи, който те пипа по гърба, глади те, той обмисля, по какъвъ начинъ да прѣкара ножа си по гърба ти.
(втори вариант)
Ще ми възразите: „Нима сме толкова глупави ние, та да не знаемъ тази Любовь и Мѫдрость, изпитали сме ги“. Не, не сте опитали вие Любовьта и Мѫдростьта, а имате само опитностьта на разни чувствувания и мѫдрувания. Нѣкой момъкъ хване рѫката на нѣкоя мома, приятно ѝ е, казва: „Колко ме обича той! “ Да, но той ще те изяде. Така постѫпва нѣкой благородникъ, хване едно агне, милва го, глади го съ рѫката си, а послѣ го пипне по гръбнака, опитва го колко струва, изхранено ли е и казва на жена си: „Жена, това агне е добро за заколване, да го заколимъ!
“ И онзи, който те пипа по гърба, глади те, той обмисля, по какъвъ начинъ да прѣкара ножа си по гърба ти.
Не вѣрвайте въ тази култура!
към втори вариант >>
И си казвате: „Ти ни кажи нѣщо сѫществено, какъ да се оправи България“.
(втори вариант)
Мислите, че ще ви прѣситя, нали?
И си казвате: „Ти ни кажи нѣщо сѫществено, какъ да се оправи България“.
Както виждамъ свѣта, той е оправенъ, но свѣтътъ, въ който вие живѣете, не е още оправенъ. Нѣма да се минатъ много години и този свѣтъ ще се оправи.
към втори вариант >>
Всички сте чели този стихъ и за нѣкого казвате: „Той е фарисей, садукей.“ Но това сѫ само външни разбирания на въпроса.
(втори вариант)
Всички сте чели този стихъ и за нѣкого казвате: „Той е фарисей, садукей.“ Но това сѫ само външни разбирания на въпроса.
Когато искате да оскърбите нѣкого по форма, вие му давате прозвището фарисей или садукей, но то е само по форма. Въпросътъ трѣбва да се разбере принципално. Въ самия човѣкъ има двѣ велики течения. Той е фарисей по умъ, а садукей по сърце. Фарисеитѣ минаватъ изобщо за много набожни, за правовѣрни хора.
към втори вариант >>
Не вѣрвайте въ тази култура!
(втори вариант)
Не, не сте опитали вие Любовьта и Мѫдростьта, а имате само опитностьта на разни чувствувания и мѫдрувания. Нѣкой момъкъ хване рѫката на нѣкоя мома, приятно ѝ е, казва: „Колко ме обича той! “ Да, но той ще те изяде. Така постѫпва нѣкой благородникъ, хване едно агне, милва го, глади го съ рѫката си, а послѣ го пипне по гръбнака, опитва го колко струва, изхранено ли е и казва на жена си: „Жена, това агне е добро за заколване, да го заколимъ! “ И онзи, който те пипа по гърба, глади те, той обмисля, по какъвъ начинъ да прѣкара ножа си по гърба ти.
Не вѣрвайте въ тази култура!
към втори вариант >>
Както виждамъ свѣта, той е оправенъ, но свѣтътъ, въ който вие живѣете, не е още оправенъ.
(втори вариант)
Мислите, че ще ви прѣситя, нали? И си казвате: „Ти ни кажи нѣщо сѫществено, какъ да се оправи България“.
Както виждамъ свѣта, той е оправенъ, но свѣтътъ, въ който вие живѣете, не е още оправенъ.
Нѣма да се минатъ много години и този свѣтъ ще се оправи.
към втори вариант >>
Когато искате да оскърбите нѣкого по форма, вие му давате прозвището фарисей или садукей, но то е само по форма.
(втори вариант)
Всички сте чели този стихъ и за нѣкого казвате: „Той е фарисей, садукей.“ Но това сѫ само външни разбирания на въпроса.
Когато искате да оскърбите нѣкого по форма, вие му давате прозвището фарисей или садукей, но то е само по форма.
Въпросътъ трѣбва да се разбере принципално. Въ самия човѣкъ има двѣ велики течения. Той е фарисей по умъ, а садукей по сърце. Фарисеитѣ минаватъ изобщо за много набожни, за правовѣрни хора. Тѣ сѫ мѣрило за всѣка истина въ свѣта, тѣ сѫ индускитѣ брамини.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Какъ да се проповѣдва истинското учение?
(втори вариант)
Ще кажете: „Какъ да се проповѣдва истинското учение?
“ Господь иска отъ насъ да сме справедливи къмъ всички беззащитни сѫщества, колкото малки и да сѫ тѣ. Дави се нѣкое малко животно. Спаси го! – „Азъ не се занимавамъ съ такива работи.“ – Ами съ какви? – „Искамъ да оправя България.“ Ти ще я оправишъ, колкото и всички други българи.
към втори вариант >>
Нѣма да се минатъ много години и този свѣтъ ще се оправи.
(втори вариант)
Мислите, че ще ви прѣситя, нали? И си казвате: „Ти ни кажи нѣщо сѫществено, какъ да се оправи България“. Както виждамъ свѣта, той е оправенъ, но свѣтътъ, въ който вие живѣете, не е още оправенъ.
Нѣма да се минатъ много години и този свѣтъ ще се оправи.
към втори вариант >>
Въпросътъ трѣбва да се разбере принципално.
(втори вариант)
Всички сте чели този стихъ и за нѣкого казвате: „Той е фарисей, садукей.“ Но това сѫ само външни разбирания на въпроса. Когато искате да оскърбите нѣкого по форма, вие му давате прозвището фарисей или садукей, но то е само по форма.
Въпросътъ трѣбва да се разбере принципално.
Въ самия човѣкъ има двѣ велики течения. Той е фарисей по умъ, а садукей по сърце. Фарисеитѣ минаватъ изобщо за много набожни, за правовѣрни хора. Тѣ сѫ мѣрило за всѣка истина въ свѣта, тѣ сѫ индускитѣ брамини. Прѣведете какво означава въ съврѣменния езикъ думата „брамининъ“.
към втори вариант >>
“ Господь иска отъ насъ да сме справедливи къмъ всички беззащитни сѫщества, колкото малки и да сѫ тѣ.
(втори вариант)
Ще кажете: „Какъ да се проповѣдва истинското учение?
“ Господь иска отъ насъ да сме справедливи къмъ всички беззащитни сѫщества, колкото малки и да сѫ тѣ.
Дави се нѣкое малко животно. Спаси го! – „Азъ не се занимавамъ съ такива работи.“ – Ами съ какви? – „Искамъ да оправя България.“ Ти ще я оправишъ, колкото и всички други българи. Съ единъ алегориченъ примѣръ ще ви обясня, какъ ще се оправи България.
към втори вариант >>
Вложете вѣра въ живия Господь, да възкръсне Той.
(втори вариант)
Вложете вѣра въ живия Господь, да възкръсне Той.
Идватъ, приближаватъ се вашитѣ ангели отгорѣ и ще започнатъ да отварятъ вратитѣ на вашитѣ гробища и да казватъ: „Лазаре, излѣзъ навънъ! “ Като ви извикатъ, ще ги послушате ли? Когато Лазаръ излѣзе отъ гроба, нали тогава му снеха плащеницата? Послѣдното слово, което ще чуете, е: „Лазаре, излѣзъ навънъ! “ Казвамъ ви, излѣзте отъ гробищата на фарисейството и садукейството и влѣзте въ Божествения свѣтъ на Любовьта и Мѫдростьта, снемете този плащъ отъ себе си!
към втори вариант >>
Въ самия човѣкъ има двѣ велики течения.
(втори вариант)
Всички сте чели този стихъ и за нѣкого казвате: „Той е фарисей, садукей.“ Но това сѫ само външни разбирания на въпроса. Когато искате да оскърбите нѣкого по форма, вие му давате прозвището фарисей или садукей, но то е само по форма. Въпросътъ трѣбва да се разбере принципално.
Въ самия човѣкъ има двѣ велики течения.
Той е фарисей по умъ, а садукей по сърце. Фарисеитѣ минаватъ изобщо за много набожни, за правовѣрни хора. Тѣ сѫ мѣрило за всѣка истина въ свѣта, тѣ сѫ индускитѣ брамини. Прѣведете какво означава въ съврѣменния езикъ думата „брамининъ“. Азъ нѣма да ви прѣвеждамъ, вие сами прѣвеждайте.
към втори вариант >>
Дави се нѣкое малко животно.
(втори вариант)
Ще кажете: „Какъ да се проповѣдва истинското учение? “ Господь иска отъ насъ да сме справедливи къмъ всички беззащитни сѫщества, колкото малки и да сѫ тѣ.
Дави се нѣкое малко животно.
Спаси го! – „Азъ не се занимавамъ съ такива работи.“ – Ами съ какви? – „Искамъ да оправя България.“ Ти ще я оправишъ, колкото и всички други българи. Съ единъ алегориченъ примѣръ ще ви обясня, какъ ще се оправи България. Азъ го взимамъ въ алегорична смисъль, а той е дѣйствителенъ фактъ, станалъ въ 1895 година въ градъ Джонстаунъ въ Америка.
към втори вариант >>
Идватъ, приближаватъ се вашитѣ ангели отгорѣ и ще започнатъ да отварятъ вратитѣ на вашитѣ гробища и да казватъ: „Лазаре, излѣзъ навънъ!
(втори вариант)
Вложете вѣра въ живия Господь, да възкръсне Той.
Идватъ, приближаватъ се вашитѣ ангели отгорѣ и ще започнатъ да отварятъ вратитѣ на вашитѣ гробища и да казватъ: „Лазаре, излѣзъ навънъ!
“ Като ви извикатъ, ще ги послушате ли? Когато Лазаръ излѣзе отъ гроба, нали тогава му снеха плащеницата? Послѣдното слово, което ще чуете, е: „Лазаре, излѣзъ навънъ! “ Казвамъ ви, излѣзте отъ гробищата на фарисейството и садукейството и влѣзте въ Божествения свѣтъ на Любовьта и Мѫдростьта, снемете този плащъ отъ себе си! Тогава ще видите лицето на Божиитѣ ангели и ще се зарадваме всинца и вие и азъ.
към втори вариант >>
Той е фарисей по умъ, а садукей по сърце.
(втори вариант)
Всички сте чели този стихъ и за нѣкого казвате: „Той е фарисей, садукей.“ Но това сѫ само външни разбирания на въпроса. Когато искате да оскърбите нѣкого по форма, вие му давате прозвището фарисей или садукей, но то е само по форма. Въпросътъ трѣбва да се разбере принципално. Въ самия човѣкъ има двѣ велики течения.
Той е фарисей по умъ, а садукей по сърце.
Фарисеитѣ минаватъ изобщо за много набожни, за правовѣрни хора. Тѣ сѫ мѣрило за всѣка истина въ свѣта, тѣ сѫ индускитѣ брамини. Прѣведете какво означава въ съврѣменния езикъ думата „брамининъ“. Азъ нѣма да ви прѣвеждамъ, вие сами прѣвеждайте.
към втори вариант >>
Спаси го!
(втори вариант)
Ще кажете: „Какъ да се проповѣдва истинското учение? “ Господь иска отъ насъ да сме справедливи къмъ всички беззащитни сѫщества, колкото малки и да сѫ тѣ. Дави се нѣкое малко животно.
Спаси го!
– „Азъ не се занимавамъ съ такива работи.“ – Ами съ какви? – „Искамъ да оправя България.“ Ти ще я оправишъ, колкото и всички други българи. Съ единъ алегориченъ примѣръ ще ви обясня, какъ ще се оправи България. Азъ го взимамъ въ алегорична смисъль, а той е дѣйствителенъ фактъ, станалъ въ 1895 година въ градъ Джонстаунъ въ Америка. Умнитѣ американци, граждани на този градъ, за да си доставятъ удоволствия прѣзъ зимата, рѣшили да прѣвърнатъ едно блато, което се намирало надъ града, въ езеро за пързаляне.
към втори вариант >>
“ Като ви извикатъ, ще ги послушате ли?
(втори вариант)
Вложете вѣра въ живия Господь, да възкръсне Той. Идватъ, приближаватъ се вашитѣ ангели отгорѣ и ще започнатъ да отварятъ вратитѣ на вашитѣ гробища и да казватъ: „Лазаре, излѣзъ навънъ!
“ Като ви извикатъ, ще ги послушате ли?
Когато Лазаръ излѣзе отъ гроба, нали тогава му снеха плащеницата? Послѣдното слово, което ще чуете, е: „Лазаре, излѣзъ навънъ! “ Казвамъ ви, излѣзте отъ гробищата на фарисейството и садукейството и влѣзте въ Божествения свѣтъ на Любовьта и Мѫдростьта, снемете този плащъ отъ себе си! Тогава ще видите лицето на Божиитѣ ангели и ще се зарадваме всинца и вие и азъ.
към втори вариант >>
Фарисеитѣ минаватъ изобщо за много набожни, за правовѣрни хора.
(втори вариант)
Всички сте чели този стихъ и за нѣкого казвате: „Той е фарисей, садукей.“ Но това сѫ само външни разбирания на въпроса. Когато искате да оскърбите нѣкого по форма, вие му давате прозвището фарисей или садукей, но то е само по форма. Въпросътъ трѣбва да се разбере принципално. Въ самия човѣкъ има двѣ велики течения. Той е фарисей по умъ, а садукей по сърце.
Фарисеитѣ минаватъ изобщо за много набожни, за правовѣрни хора.
Тѣ сѫ мѣрило за всѣка истина въ свѣта, тѣ сѫ индускитѣ брамини. Прѣведете какво означава въ съврѣменния езикъ думата „брамининъ“. Азъ нѣма да ви прѣвеждамъ, вие сами прѣвеждайте.
към втори вариант >>
– „Азъ не се занимавамъ съ такива работи.“ – Ами съ какви?
(втори вариант)
Ще кажете: „Какъ да се проповѣдва истинското учение? “ Господь иска отъ насъ да сме справедливи къмъ всички беззащитни сѫщества, колкото малки и да сѫ тѣ. Дави се нѣкое малко животно. Спаси го!
– „Азъ не се занимавамъ съ такива работи.“ – Ами съ какви?
– „Искамъ да оправя България.“ Ти ще я оправишъ, колкото и всички други българи. Съ единъ алегориченъ примѣръ ще ви обясня, какъ ще се оправи България. Азъ го взимамъ въ алегорична смисъль, а той е дѣйствителенъ фактъ, станалъ въ 1895 година въ градъ Джонстаунъ въ Америка. Умнитѣ американци, граждани на този градъ, за да си доставятъ удоволствия прѣзъ зимата, рѣшили да прѣвърнатъ едно блато, което се намирало надъ града, въ езеро за пързаляне. Рѣшили да направятъ единъ бетонъ, съ който да запушатъ блатото.
към втори вариант >>
Когато Лазаръ излѣзе отъ гроба, нали тогава му снеха плащеницата?
(втори вариант)
Вложете вѣра въ живия Господь, да възкръсне Той. Идватъ, приближаватъ се вашитѣ ангели отгорѣ и ще започнатъ да отварятъ вратитѣ на вашитѣ гробища и да казватъ: „Лазаре, излѣзъ навънъ! “ Като ви извикатъ, ще ги послушате ли?
Когато Лазаръ излѣзе отъ гроба, нали тогава му снеха плащеницата?
Послѣдното слово, което ще чуете, е: „Лазаре, излѣзъ навънъ! “ Казвамъ ви, излѣзте отъ гробищата на фарисейството и садукейството и влѣзте въ Божествения свѣтъ на Любовьта и Мѫдростьта, снемете този плащъ отъ себе си! Тогава ще видите лицето на Божиитѣ ангели и ще се зарадваме всинца и вие и азъ.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ мѣрило за всѣка истина въ свѣта, тѣ сѫ индускитѣ брамини.
(втори вариант)
Когато искате да оскърбите нѣкого по форма, вие му давате прозвището фарисей или садукей, но то е само по форма. Въпросътъ трѣбва да се разбере принципално. Въ самия човѣкъ има двѣ велики течения. Той е фарисей по умъ, а садукей по сърце. Фарисеитѣ минаватъ изобщо за много набожни, за правовѣрни хора.
Тѣ сѫ мѣрило за всѣка истина въ свѣта, тѣ сѫ индускитѣ брамини.
Прѣведете какво означава въ съврѣменния езикъ думата „брамининъ“. Азъ нѣма да ви прѣвеждамъ, вие сами прѣвеждайте.
към втори вариант >>
– „Искамъ да оправя България.“ Ти ще я оправишъ, колкото и всички други българи.
(втори вариант)
Ще кажете: „Какъ да се проповѣдва истинското учение? “ Господь иска отъ насъ да сме справедливи къмъ всички беззащитни сѫщества, колкото малки и да сѫ тѣ. Дави се нѣкое малко животно. Спаси го! – „Азъ не се занимавамъ съ такива работи.“ – Ами съ какви?
– „Искамъ да оправя България.“ Ти ще я оправишъ, колкото и всички други българи.
Съ единъ алегориченъ примѣръ ще ви обясня, какъ ще се оправи България. Азъ го взимамъ въ алегорична смисъль, а той е дѣйствителенъ фактъ, станалъ въ 1895 година въ градъ Джонстаунъ въ Америка. Умнитѣ американци, граждани на този градъ, за да си доставятъ удоволствия прѣзъ зимата, рѣшили да прѣвърнатъ едно блато, което се намирало надъ града, въ езеро за пързаляне. Рѣшили да направятъ единъ бетонъ, съ който да запушатъ блатото. Така и направили.
към втори вариант >>
Послѣдното слово, което ще чуете, е: „Лазаре, излѣзъ навънъ!
(втори вариант)
Вложете вѣра въ живия Господь, да възкръсне Той. Идватъ, приближаватъ се вашитѣ ангели отгорѣ и ще започнатъ да отварятъ вратитѣ на вашитѣ гробища и да казватъ: „Лазаре, излѣзъ навънъ! “ Като ви извикатъ, ще ги послушате ли? Когато Лазаръ излѣзе отъ гроба, нали тогава му снеха плащеницата?
Послѣдното слово, което ще чуете, е: „Лазаре, излѣзъ навънъ!
“ Казвамъ ви, излѣзте отъ гробищата на фарисейството и садукейството и влѣзте въ Божествения свѣтъ на Любовьта и Мѫдростьта, снемете този плащъ отъ себе си! Тогава ще видите лицето на Божиитѣ ангели и ще се зарадваме всинца и вие и азъ.
към втори вариант >>
Прѣведете какво означава въ съврѣменния езикъ думата „брамининъ“.
(втори вариант)
Въпросътъ трѣбва да се разбере принципално. Въ самия човѣкъ има двѣ велики течения. Той е фарисей по умъ, а садукей по сърце. Фарисеитѣ минаватъ изобщо за много набожни, за правовѣрни хора. Тѣ сѫ мѣрило за всѣка истина въ свѣта, тѣ сѫ индускитѣ брамини.
Прѣведете какво означава въ съврѣменния езикъ думата „брамининъ“.
Азъ нѣма да ви прѣвеждамъ, вие сами прѣвеждайте.
към втори вариант >>
Съ единъ алегориченъ примѣръ ще ви обясня, какъ ще се оправи България.
(втори вариант)
“ Господь иска отъ насъ да сме справедливи къмъ всички беззащитни сѫщества, колкото малки и да сѫ тѣ. Дави се нѣкое малко животно. Спаси го! – „Азъ не се занимавамъ съ такива работи.“ – Ами съ какви? – „Искамъ да оправя България.“ Ти ще я оправишъ, колкото и всички други българи.
Съ единъ алегориченъ примѣръ ще ви обясня, какъ ще се оправи България.
Азъ го взимамъ въ алегорична смисъль, а той е дѣйствителенъ фактъ, станалъ въ 1895 година въ градъ Джонстаунъ въ Америка. Умнитѣ американци, граждани на този градъ, за да си доставятъ удоволствия прѣзъ зимата, рѣшили да прѣвърнатъ едно блато, което се намирало надъ града, въ езеро за пързаляне. Рѣшили да направятъ единъ бетонъ, съ който да запушатъ блатото. Така и направили. Запушили блатото и нѣколко години наредъ се пързаляли по него.
към втори вариант >>
“ Казвамъ ви, излѣзте отъ гробищата на фарисейството и садукейството и влѣзте въ Божествения свѣтъ на Любовьта и Мѫдростьта, снемете този плащъ отъ себе си!
(втори вариант)
Вложете вѣра въ живия Господь, да възкръсне Той. Идватъ, приближаватъ се вашитѣ ангели отгорѣ и ще започнатъ да отварятъ вратитѣ на вашитѣ гробища и да казватъ: „Лазаре, излѣзъ навънъ! “ Като ви извикатъ, ще ги послушате ли? Когато Лазаръ излѣзе отъ гроба, нали тогава му снеха плащеницата? Послѣдното слово, което ще чуете, е: „Лазаре, излѣзъ навънъ!
“ Казвамъ ви, излѣзте отъ гробищата на фарисейството и садукейството и влѣзте въ Божествения свѣтъ на Любовьта и Мѫдростьта, снемете този плащъ отъ себе си!
Тогава ще видите лицето на Божиитѣ ангели и ще се зарадваме всинца и вие и азъ.
към втори вариант >>
Азъ нѣма да ви прѣвеждамъ, вие сами прѣвеждайте.
(втори вариант)
Въ самия човѣкъ има двѣ велики течения. Той е фарисей по умъ, а садукей по сърце. Фарисеитѣ минаватъ изобщо за много набожни, за правовѣрни хора. Тѣ сѫ мѣрило за всѣка истина въ свѣта, тѣ сѫ индускитѣ брамини. Прѣведете какво означава въ съврѣменния езикъ думата „брамининъ“.
Азъ нѣма да ви прѣвеждамъ, вие сами прѣвеждайте.
към втори вариант >>
Азъ го взимамъ въ алегорична смисъль, а той е дѣйствителенъ фактъ, станалъ въ 1895 година въ градъ Джонстаунъ въ Америка.
(втори вариант)
Дави се нѣкое малко животно. Спаси го! – „Азъ не се занимавамъ съ такива работи.“ – Ами съ какви? – „Искамъ да оправя България.“ Ти ще я оправишъ, колкото и всички други българи. Съ единъ алегориченъ примѣръ ще ви обясня, какъ ще се оправи България.
Азъ го взимамъ въ алегорична смисъль, а той е дѣйствителенъ фактъ, станалъ въ 1895 година въ градъ Джонстаунъ въ Америка.
Умнитѣ американци, граждани на този градъ, за да си доставятъ удоволствия прѣзъ зимата, рѣшили да прѣвърнатъ едно блато, което се намирало надъ града, въ езеро за пързаляне. Рѣшили да направятъ единъ бетонъ, съ който да запушатъ блатото. Така и направили. Запушили блатото и нѣколко години наредъ се пързаляли по него. При едно голѣмо наводнение, обаче, бетонната стѣна се съборила и 2000 души били затрупани и удавени.
към втори вариант >>
Тогава ще видите лицето на Божиитѣ ангели и ще се зарадваме всинца и вие и азъ.
(втори вариант)
Идватъ, приближаватъ се вашитѣ ангели отгорѣ и ще започнатъ да отварятъ вратитѣ на вашитѣ гробища и да казватъ: „Лазаре, излѣзъ навънъ! “ Като ви извикатъ, ще ги послушате ли? Когато Лазаръ излѣзе отъ гроба, нали тогава му снеха плащеницата? Послѣдното слово, което ще чуете, е: „Лазаре, излѣзъ навънъ! “ Казвамъ ви, излѣзте отъ гробищата на фарисейството и садукейството и влѣзте въ Божествения свѣтъ на Любовьта и Мѫдростьта, снемете този плащъ отъ себе си!
Тогава ще видите лицето на Божиитѣ ангели и ще се зарадваме всинца и вие и азъ.
към втори вариант >>
Садукеитѣ сѫ хора на отрицанието въ живота, тѣ не вѣрватъ въ нищо.
(втори вариант)
Садукеитѣ сѫ хора на отрицанието въ живота, тѣ не вѣрватъ въ нищо.
И фарисеитѣ и садукеитѣ сѫ свободомислящи хора. фарисеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, мислимъ за Бога, вѣрваме въ Него“. Садукеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, не признаваме Бога“. Но фарисеитѣ, освенъ че вѣрватъ въ Бога, вѣрватъ и въ паритѣ и то повече. Садукеитѣ пъкъ, не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ паритѣ.
към втори вариант >>
Умнитѣ американци, граждани на този градъ, за да си доставятъ удоволствия прѣзъ зимата, рѣшили да прѣвърнатъ едно блато, което се намирало надъ града, въ езеро за пързаляне.
(втори вариант)
Спаси го! – „Азъ не се занимавамъ съ такива работи.“ – Ами съ какви? – „Искамъ да оправя България.“ Ти ще я оправишъ, колкото и всички други българи. Съ единъ алегориченъ примѣръ ще ви обясня, какъ ще се оправи България. Азъ го взимамъ въ алегорична смисъль, а той е дѣйствителенъ фактъ, станалъ въ 1895 година въ градъ Джонстаунъ въ Америка.
Умнитѣ американци, граждани на този градъ, за да си доставятъ удоволствия прѣзъ зимата, рѣшили да прѣвърнатъ едно блато, което се намирало надъ града, въ езеро за пързаляне.
Рѣшили да направятъ единъ бетонъ, съ който да запушатъ блатото. Така и направили. Запушили блатото и нѣколко години наредъ се пързаляли по него. При едно голѣмо наводнение, обаче, бетонната стѣна се съборила и 2000 души били затрупани и удавени. Слѣдъ това нещастие тѣ видѣли, че не направили добрѣ, но нали отидоха толкова души!
към втори вариант >>
И фарисеитѣ и садукеитѣ сѫ свободомислящи хора.
(втори вариант)
Садукеитѣ сѫ хора на отрицанието въ живота, тѣ не вѣрватъ въ нищо.
И фарисеитѣ и садукеитѣ сѫ свободомислящи хора.
фарисеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, мислимъ за Бога, вѣрваме въ Него“. Садукеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, не признаваме Бога“. Но фарисеитѣ, освенъ че вѣрватъ въ Бога, вѣрватъ и въ паритѣ и то повече. Садукеитѣ пъкъ, не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ паритѣ. Макаръ че има разлика въ възгледитѣ на фарисеитѣ и садукеитѣ, но и еднитѣ и другитѣ вѣрватъ въ силата на орѫжието и еднитѣ и другитѣ иматъ затвори, стражари, шпиони.
към втори вариант >>
Рѣшили да направятъ единъ бетонъ, съ който да запушатъ блатото.
(втори вариант)
– „Азъ не се занимавамъ съ такива работи.“ – Ами съ какви? – „Искамъ да оправя България.“ Ти ще я оправишъ, колкото и всички други българи. Съ единъ алегориченъ примѣръ ще ви обясня, какъ ще се оправи България. Азъ го взимамъ въ алегорична смисъль, а той е дѣйствителенъ фактъ, станалъ въ 1895 година въ градъ Джонстаунъ въ Америка. Умнитѣ американци, граждани на този градъ, за да си доставятъ удоволствия прѣзъ зимата, рѣшили да прѣвърнатъ едно блато, което се намирало надъ града, въ езеро за пързаляне.
Рѣшили да направятъ единъ бетонъ, съ който да запушатъ блатото.
Така и направили. Запушили блатото и нѣколко години наредъ се пързаляли по него. При едно голѣмо наводнение, обаче, бетонната стѣна се съборила и 2000 души били затрупани и удавени. Слѣдъ това нещастие тѣ видѣли, че не направили добрѣ, но нали отидоха толкова души! Питамъ ви, ние не сме ли запушили тази рѣка?
към втори вариант >>
фарисеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, мислимъ за Бога, вѣрваме въ Него“.
(втори вариант)
Садукеитѣ сѫ хора на отрицанието въ живота, тѣ не вѣрватъ въ нищо. И фарисеитѣ и садукеитѣ сѫ свободомислящи хора.
фарисеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, мислимъ за Бога, вѣрваме въ Него“.
Садукеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, не признаваме Бога“. Но фарисеитѣ, освенъ че вѣрватъ въ Бога, вѣрватъ и въ паритѣ и то повече. Садукеитѣ пъкъ, не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ паритѣ. Макаръ че има разлика въ възгледитѣ на фарисеитѣ и садукеитѣ, но и еднитѣ и другитѣ вѣрватъ въ силата на орѫжието и еднитѣ и другитѣ иматъ затвори, стражари, шпиони. Всѣки, който се отклони отъ тѣхното учение, той е осѫденъ на смърть, той е еретикъ, врагъ на отечеството, на държавата, на човѣчеството.
към втори вариант >>
Така и направили.
(втори вариант)
– „Искамъ да оправя България.“ Ти ще я оправишъ, колкото и всички други българи. Съ единъ алегориченъ примѣръ ще ви обясня, какъ ще се оправи България. Азъ го взимамъ въ алегорична смисъль, а той е дѣйствителенъ фактъ, станалъ въ 1895 година въ градъ Джонстаунъ въ Америка. Умнитѣ американци, граждани на този градъ, за да си доставятъ удоволствия прѣзъ зимата, рѣшили да прѣвърнатъ едно блато, което се намирало надъ града, въ езеро за пързаляне. Рѣшили да направятъ единъ бетонъ, съ който да запушатъ блатото.
Така и направили.
Запушили блатото и нѣколко години наредъ се пързаляли по него. При едно голѣмо наводнение, обаче, бетонната стѣна се съборила и 2000 души били затрупани и удавени. Слѣдъ това нещастие тѣ видѣли, че не направили добрѣ, но нали отидоха толкова души! Питамъ ви, ние не сме ли запушили тази рѣка? Да, но като се събори стѣната, 2000 души ще отидатъ.
към втори вариант >>
Садукеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, не признаваме Бога“.
(втори вариант)
Садукеитѣ сѫ хора на отрицанието въ живота, тѣ не вѣрватъ въ нищо. И фарисеитѣ и садукеитѣ сѫ свободомислящи хора. фарисеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, мислимъ за Бога, вѣрваме въ Него“.
Садукеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, не признаваме Бога“.
Но фарисеитѣ, освенъ че вѣрватъ въ Бога, вѣрватъ и въ паритѣ и то повече. Садукеитѣ пъкъ, не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ паритѣ. Макаръ че има разлика въ възгледитѣ на фарисеитѣ и садукеитѣ, но и еднитѣ и другитѣ вѣрватъ въ силата на орѫжието и еднитѣ и другитѣ иматъ затвори, стражари, шпиони. Всѣки, който се отклони отъ тѣхното учение, той е осѫденъ на смърть, той е еретикъ, врагъ на отечеството, на държавата, на човѣчеството. фарисеитѣ се хвалятъ съ това, че ходятъ на църква, палятъ свѣщи, като минатъ прѣзъ нѣкоя църква, не я отминаватъ, все кръстове правятъ, въ всѣка своя рѣчь най-малко 10 пѫти ще споменатъ името на Бога.
към втори вариант >>
Запушили блатото и нѣколко години наредъ се пързаляли по него.
(втори вариант)
Съ единъ алегориченъ примѣръ ще ви обясня, какъ ще се оправи България. Азъ го взимамъ въ алегорична смисъль, а той е дѣйствителенъ фактъ, станалъ въ 1895 година въ градъ Джонстаунъ въ Америка. Умнитѣ американци, граждани на този градъ, за да си доставятъ удоволствия прѣзъ зимата, рѣшили да прѣвърнатъ едно блато, което се намирало надъ града, въ езеро за пързаляне. Рѣшили да направятъ единъ бетонъ, съ който да запушатъ блатото. Така и направили.
Запушили блатото и нѣколко години наредъ се пързаляли по него.
При едно голѣмо наводнение, обаче, бетонната стѣна се съборила и 2000 души били затрупани и удавени. Слѣдъ това нещастие тѣ видѣли, че не направили добрѣ, но нали отидоха толкова души! Питамъ ви, ние не сме ли запушили тази рѣка? Да, но като се събори стѣната, 2000 души ще отидатъ. И сега, като дойде нѣкоя катастрофа, хората започватъ: „Хайде това-онова да направимъ, да запушимъ тази вода.“
към втори вариант >>
Но фарисеитѣ, освенъ че вѣрватъ въ Бога, вѣрватъ и въ паритѣ и то повече.
(втори вариант)
Садукеитѣ сѫ хора на отрицанието въ живота, тѣ не вѣрватъ въ нищо. И фарисеитѣ и садукеитѣ сѫ свободомислящи хора. фарисеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, мислимъ за Бога, вѣрваме въ Него“. Садукеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, не признаваме Бога“.
Но фарисеитѣ, освенъ че вѣрватъ въ Бога, вѣрватъ и въ паритѣ и то повече.
Садукеитѣ пъкъ, не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ паритѣ. Макаръ че има разлика въ възгледитѣ на фарисеитѣ и садукеитѣ, но и еднитѣ и другитѣ вѣрватъ въ силата на орѫжието и еднитѣ и другитѣ иматъ затвори, стражари, шпиони. Всѣки, който се отклони отъ тѣхното учение, той е осѫденъ на смърть, той е еретикъ, врагъ на отечеството, на държавата, на човѣчеството. фарисеитѣ се хвалятъ съ това, че ходятъ на църква, палятъ свѣщи, като минатъ прѣзъ нѣкоя църква, не я отминаватъ, все кръстове правятъ, въ всѣка своя рѣчь най-малко 10 пѫти ще споменатъ името на Бога. Садукеитѣ се хвалятъ съ своето невѣрие навсѣкѫдѣ твърдятъ, че нѣма Богъ.
към втори вариант >>
При едно голѣмо наводнение, обаче, бетонната стѣна се съборила и 2000 души били затрупани и удавени.
(втори вариант)
Азъ го взимамъ въ алегорична смисъль, а той е дѣйствителенъ фактъ, станалъ въ 1895 година въ градъ Джонстаунъ въ Америка. Умнитѣ американци, граждани на този градъ, за да си доставятъ удоволствия прѣзъ зимата, рѣшили да прѣвърнатъ едно блато, което се намирало надъ града, въ езеро за пързаляне. Рѣшили да направятъ единъ бетонъ, съ който да запушатъ блатото. Така и направили. Запушили блатото и нѣколко години наредъ се пързаляли по него.
При едно голѣмо наводнение, обаче, бетонната стѣна се съборила и 2000 души били затрупани и удавени.
Слѣдъ това нещастие тѣ видѣли, че не направили добрѣ, но нали отидоха толкова души! Питамъ ви, ние не сме ли запушили тази рѣка? Да, но като се събори стѣната, 2000 души ще отидатъ. И сега, като дойде нѣкоя катастрофа, хората започватъ: „Хайде това-онова да направимъ, да запушимъ тази вода.“
към втори вариант >>
Садукеитѣ пъкъ, не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ паритѣ.
(втори вариант)
Садукеитѣ сѫ хора на отрицанието въ живота, тѣ не вѣрватъ въ нищо. И фарисеитѣ и садукеитѣ сѫ свободомислящи хора. фарисеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, мислимъ за Бога, вѣрваме въ Него“. Садукеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, не признаваме Бога“. Но фарисеитѣ, освенъ че вѣрватъ въ Бога, вѣрватъ и въ паритѣ и то повече.
Садукеитѣ пъкъ, не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ паритѣ.
Макаръ че има разлика въ възгледитѣ на фарисеитѣ и садукеитѣ, но и еднитѣ и другитѣ вѣрватъ въ силата на орѫжието и еднитѣ и другитѣ иматъ затвори, стражари, шпиони. Всѣки, който се отклони отъ тѣхното учение, той е осѫденъ на смърть, той е еретикъ, врагъ на отечеството, на държавата, на човѣчеството. фарисеитѣ се хвалятъ съ това, че ходятъ на църква, палятъ свѣщи, като минатъ прѣзъ нѣкоя църква, не я отминаватъ, все кръстове правятъ, въ всѣка своя рѣчь най-малко 10 пѫти ще споменатъ името на Бога. Садукеитѣ се хвалятъ съ своето невѣрие навсѣкѫдѣ твърдятъ, че нѣма Богъ. И тъй, еднитѣ се хвалятъ съ вѣрата си, а другитѣ – с безвѣрието си.
към втори вариант >>
Слѣдъ това нещастие тѣ видѣли, че не направили добрѣ, но нали отидоха толкова души!
(втори вариант)
Умнитѣ американци, граждани на този градъ, за да си доставятъ удоволствия прѣзъ зимата, рѣшили да прѣвърнатъ едно блато, което се намирало надъ града, въ езеро за пързаляне. Рѣшили да направятъ единъ бетонъ, съ който да запушатъ блатото. Така и направили. Запушили блатото и нѣколко години наредъ се пързаляли по него. При едно голѣмо наводнение, обаче, бетонната стѣна се съборила и 2000 души били затрупани и удавени.
Слѣдъ това нещастие тѣ видѣли, че не направили добрѣ, но нали отидоха толкова души!
Питамъ ви, ние не сме ли запушили тази рѣка? Да, но като се събори стѣната, 2000 души ще отидатъ. И сега, като дойде нѣкоя катастрофа, хората започватъ: „Хайде това-онова да направимъ, да запушимъ тази вода.“
към втори вариант >>
Макаръ че има разлика въ възгледитѣ на фарисеитѣ и садукеитѣ, но и еднитѣ и другитѣ вѣрватъ въ силата на орѫжието и еднитѣ и другитѣ иматъ затвори, стражари, шпиони.
(втори вариант)
И фарисеитѣ и садукеитѣ сѫ свободомислящи хора. фарисеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, мислимъ за Бога, вѣрваме въ Него“. Садукеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, не признаваме Бога“. Но фарисеитѣ, освенъ че вѣрватъ въ Бога, вѣрватъ и въ паритѣ и то повече. Садукеитѣ пъкъ, не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ паритѣ.
Макаръ че има разлика въ възгледитѣ на фарисеитѣ и садукеитѣ, но и еднитѣ и другитѣ вѣрватъ въ силата на орѫжието и еднитѣ и другитѣ иматъ затвори, стражари, шпиони.
Всѣки, който се отклони отъ тѣхното учение, той е осѫденъ на смърть, той е еретикъ, врагъ на отечеството, на държавата, на човѣчеството. фарисеитѣ се хвалятъ съ това, че ходятъ на църква, палятъ свѣщи, като минатъ прѣзъ нѣкоя църква, не я отминаватъ, все кръстове правятъ, въ всѣка своя рѣчь най-малко 10 пѫти ще споменатъ името на Бога. Садукеитѣ се хвалятъ съ своето невѣрие навсѣкѫдѣ твърдятъ, че нѣма Богъ. И тъй, еднитѣ се хвалятъ съ вѣрата си, а другитѣ – с безвѣрието си.
към втори вариант >>
Питамъ ви, ние не сме ли запушили тази рѣка?
(втори вариант)
Рѣшили да направятъ единъ бетонъ, съ който да запушатъ блатото. Така и направили. Запушили блатото и нѣколко години наредъ се пързаляли по него. При едно голѣмо наводнение, обаче, бетонната стѣна се съборила и 2000 души били затрупани и удавени. Слѣдъ това нещастие тѣ видѣли, че не направили добрѣ, но нали отидоха толкова души!
Питамъ ви, ние не сме ли запушили тази рѣка?
Да, но като се събори стѣната, 2000 души ще отидатъ. И сега, като дойде нѣкоя катастрофа, хората започватъ: „Хайде това-онова да направимъ, да запушимъ тази вода.“
към втори вариант >>
Всѣки, който се отклони отъ тѣхното учение, той е осѫденъ на смърть, той е еретикъ, врагъ на отечеството, на държавата, на човѣчеството.
(втори вариант)
фарисеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, мислимъ за Бога, вѣрваме въ Него“. Садукеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, не признаваме Бога“. Но фарисеитѣ, освенъ че вѣрватъ въ Бога, вѣрватъ и въ паритѣ и то повече. Садукеитѣ пъкъ, не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ паритѣ. Макаръ че има разлика въ възгледитѣ на фарисеитѣ и садукеитѣ, но и еднитѣ и другитѣ вѣрватъ въ силата на орѫжието и еднитѣ и другитѣ иматъ затвори, стражари, шпиони.
Всѣки, който се отклони отъ тѣхното учение, той е осѫденъ на смърть, той е еретикъ, врагъ на отечеството, на държавата, на човѣчеството.
фарисеитѣ се хвалятъ съ това, че ходятъ на църква, палятъ свѣщи, като минатъ прѣзъ нѣкоя църква, не я отминаватъ, все кръстове правятъ, въ всѣка своя рѣчь най-малко 10 пѫти ще споменатъ името на Бога. Садукеитѣ се хвалятъ съ своето невѣрие навсѣкѫдѣ твърдятъ, че нѣма Богъ. И тъй, еднитѣ се хвалятъ съ вѣрата си, а другитѣ – с безвѣрието си.
към втори вариант >>
Да, но като се събори стѣната, 2000 души ще отидатъ.
(втори вариант)
Така и направили. Запушили блатото и нѣколко години наредъ се пързаляли по него. При едно голѣмо наводнение, обаче, бетонната стѣна се съборила и 2000 души били затрупани и удавени. Слѣдъ това нещастие тѣ видѣли, че не направили добрѣ, но нали отидоха толкова души! Питамъ ви, ние не сме ли запушили тази рѣка?
Да, но като се събори стѣната, 2000 души ще отидатъ.
И сега, като дойде нѣкоя катастрофа, хората започватъ: „Хайде това-онова да направимъ, да запушимъ тази вода.“
към втори вариант >>
фарисеитѣ се хвалятъ съ това, че ходятъ на църква, палятъ свѣщи, като минатъ прѣзъ нѣкоя църква, не я отминаватъ, все кръстове правятъ, въ всѣка своя рѣчь най-малко 10 пѫти ще споменатъ името на Бога.
(втори вариант)
Садукеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, не признаваме Бога“. Но фарисеитѣ, освенъ че вѣрватъ въ Бога, вѣрватъ и въ паритѣ и то повече. Садукеитѣ пъкъ, не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ паритѣ. Макаръ че има разлика въ възгледитѣ на фарисеитѣ и садукеитѣ, но и еднитѣ и другитѣ вѣрватъ въ силата на орѫжието и еднитѣ и другитѣ иматъ затвори, стражари, шпиони. Всѣки, който се отклони отъ тѣхното учение, той е осѫденъ на смърть, той е еретикъ, врагъ на отечеството, на държавата, на човѣчеството.
фарисеитѣ се хвалятъ съ това, че ходятъ на църква, палятъ свѣщи, като минатъ прѣзъ нѣкоя църква, не я отминаватъ, все кръстове правятъ, въ всѣка своя рѣчь най-малко 10 пѫти ще споменатъ името на Бога.
Садукеитѣ се хвалятъ съ своето невѣрие навсѣкѫдѣ твърдятъ, че нѣма Богъ. И тъй, еднитѣ се хвалятъ съ вѣрата си, а другитѣ – с безвѣрието си.
към втори вариант >>
И сега, като дойде нѣкоя катастрофа, хората започватъ: „Хайде това-онова да направимъ, да запушимъ тази вода.“
(втори вариант)
Запушили блатото и нѣколко години наредъ се пързаляли по него. При едно голѣмо наводнение, обаче, бетонната стѣна се съборила и 2000 души били затрупани и удавени. Слѣдъ това нещастие тѣ видѣли, че не направили добрѣ, но нали отидоха толкова души! Питамъ ви, ние не сме ли запушили тази рѣка? Да, но като се събори стѣната, 2000 души ще отидатъ.
И сега, като дойде нѣкоя катастрофа, хората започватъ: „Хайде това-онова да направимъ, да запушимъ тази вода.“
към втори вариант >>
Садукеитѣ се хвалятъ съ своето невѣрие навсѣкѫдѣ твърдятъ, че нѣма Богъ.
(втори вариант)
Но фарисеитѣ, освенъ че вѣрватъ въ Бога, вѣрватъ и въ паритѣ и то повече. Садукеитѣ пъкъ, не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ паритѣ. Макаръ че има разлика въ възгледитѣ на фарисеитѣ и садукеитѣ, но и еднитѣ и другитѣ вѣрватъ въ силата на орѫжието и еднитѣ и другитѣ иматъ затвори, стражари, шпиони. Всѣки, който се отклони отъ тѣхното учение, той е осѫденъ на смърть, той е еретикъ, врагъ на отечеството, на държавата, на човѣчеството. фарисеитѣ се хвалятъ съ това, че ходятъ на църква, палятъ свѣщи, като минатъ прѣзъ нѣкоя църква, не я отминаватъ, все кръстове правятъ, въ всѣка своя рѣчь най-малко 10 пѫти ще споменатъ името на Бога.
Садукеитѣ се хвалятъ съ своето невѣрие навсѣкѫдѣ твърдятъ, че нѣма Богъ.
И тъй, еднитѣ се хвалятъ съ вѣрата си, а другитѣ – с безвѣрието си.
към втори вариант >>
Гледамъ днесъ всички хора запушватъ рѣки.
(втори вариант)
Гледамъ днесъ всички хора запушватъ рѣки.
Надъ града бентъ не се прави, а долу, подъ града. Не ни трѣбва учението на фарисеитѣ и садукеитѣ, а ни трѣбватъ хора съ благородни, сърца и умове. Отъ насъ се изисква животъ на себеотрицание, животъ на добри дѣла. Ще кажете: „Мнозина сѫ говорили като тебе“. Да, мнозина сѫ говорили, но азъ съмъ послѣденъ и слѣдъ мене ще се събори тази стѣна и тогава мислете, какво ще стане!
към втори вариант >>
И тъй, еднитѣ се хвалятъ съ вѣрата си, а другитѣ – с безвѣрието си.
(втори вариант)
Садукеитѣ пъкъ, не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ паритѣ. Макаръ че има разлика въ възгледитѣ на фарисеитѣ и садукеитѣ, но и еднитѣ и другитѣ вѣрватъ въ силата на орѫжието и еднитѣ и другитѣ иматъ затвори, стражари, шпиони. Всѣки, който се отклони отъ тѣхното учение, той е осѫденъ на смърть, той е еретикъ, врагъ на отечеството, на държавата, на човѣчеството. фарисеитѣ се хвалятъ съ това, че ходятъ на църква, палятъ свѣщи, като минатъ прѣзъ нѣкоя църква, не я отминаватъ, все кръстове правятъ, въ всѣка своя рѣчь най-малко 10 пѫти ще споменатъ името на Бога. Садукеитѣ се хвалятъ съ своето невѣрие навсѣкѫдѣ твърдятъ, че нѣма Богъ.
И тъй, еднитѣ се хвалятъ съ вѣрата си, а другитѣ – с безвѣрието си.
към втори вариант >>
Надъ града бентъ не се прави, а долу, подъ града.
(втори вариант)
Гледамъ днесъ всички хора запушватъ рѣки.
Надъ града бентъ не се прави, а долу, подъ града.
Не ни трѣбва учението на фарисеитѣ и садукеитѣ, а ни трѣбватъ хора съ благородни, сърца и умове. Отъ насъ се изисква животъ на себеотрицание, животъ на добри дѣла. Ще кажете: „Мнозина сѫ говорили като тебе“. Да, мнозина сѫ говорили, но азъ съмъ послѣденъ и слѣдъ мене ще се събори тази стѣна и тогава мислете, какво ще стане! Да не мислите, че ви говоря на шега, прѣдупрѣждавамъ ви да махнете бента, не ви трѣбва това блато.
към втори вариант >>
Павелъ въ посланието си къмъ Солунянитѣ казва: „Всичко опитайте, доброто дръжте“.
(втори вариант)
Павелъ въ посланието си къмъ Солунянитѣ казва: „Всичко опитайте, доброто дръжте“.
И въ фарисеитѣ и въ садукеитѣ има добри страни. Че има Господь въ свѣта, това е вѣрно, но че не е такъвъ, какъвто тѣ си Го разбиратъ. Че нѣма Господь въ свѣта и това е вѣрно, но не е точно споредъ учението на садукеитѣ. Ще кажете: „Какъ така, тука има голѣмо противорѣчие? “ Да, противорѣчие е, но когато твърдимъ, че Господь е всесиленъ, всеблагъ, даваме Му тѣзи атрибути, то когато се обѣсва единъ човѣкъ, тамъ ли е Господь, когато осѫждатъ единъ човѣкъ на чиста правдина, тамъ ли е Господь?
към втори вариант >>
Не ни трѣбва учението на фарисеитѣ и садукеитѣ, а ни трѣбватъ хора съ благородни, сърца и умове.
(втори вариант)
Гледамъ днесъ всички хора запушватъ рѣки. Надъ града бентъ не се прави, а долу, подъ града.
Не ни трѣбва учението на фарисеитѣ и садукеитѣ, а ни трѣбватъ хора съ благородни, сърца и умове.
Отъ насъ се изисква животъ на себеотрицание, животъ на добри дѣла. Ще кажете: „Мнозина сѫ говорили като тебе“. Да, мнозина сѫ говорили, но азъ съмъ послѣденъ и слѣдъ мене ще се събори тази стѣна и тогава мислете, какво ще стане! Да не мислите, че ви говоря на шега, прѣдупрѣждавамъ ви да махнете бента, не ви трѣбва това блато. Вие сте запушили умразата, завистьта си, всички лоши чувства, но казвамъ ви – братя, стѣната ще се събори, Джонстаунъ ще отиде!
към втори вариант >>
И въ фарисеитѣ и въ садукеитѣ има добри страни.
(втори вариант)
Павелъ въ посланието си къмъ Солунянитѣ казва: „Всичко опитайте, доброто дръжте“.
И въ фарисеитѣ и въ садукеитѣ има добри страни.
Че има Господь въ свѣта, това е вѣрно, но че не е такъвъ, какъвто тѣ си Го разбиратъ. Че нѣма Господь въ свѣта и това е вѣрно, но не е точно споредъ учението на садукеитѣ. Ще кажете: „Какъ така, тука има голѣмо противорѣчие? “ Да, противорѣчие е, но когато твърдимъ, че Господь е всесиленъ, всеблагъ, даваме Му тѣзи атрибути, то когато се обѣсва единъ човѣкъ, тамъ ли е Господь, когато осѫждатъ единъ човѣкъ на чиста правдина, тамъ ли е Господь? Не е.
към втори вариант >>
Отъ насъ се изисква животъ на себеотрицание, животъ на добри дѣла.
(втори вариант)
Гледамъ днесъ всички хора запушватъ рѣки. Надъ града бентъ не се прави, а долу, подъ града. Не ни трѣбва учението на фарисеитѣ и садукеитѣ, а ни трѣбватъ хора съ благородни, сърца и умове.
Отъ насъ се изисква животъ на себеотрицание, животъ на добри дѣла.
Ще кажете: „Мнозина сѫ говорили като тебе“. Да, мнозина сѫ говорили, но азъ съмъ послѣденъ и слѣдъ мене ще се събори тази стѣна и тогава мислете, какво ще стане! Да не мислите, че ви говоря на шега, прѣдупрѣждавамъ ви да махнете бента, не ви трѣбва това блато. Вие сте запушили умразата, завистьта си, всички лоши чувства, но казвамъ ви – братя, стѣната ще се събори, Джонстаунъ ще отиде! И сега, ще се свикватъ свещеницитѣ на съборъ да ме сѫдятъ.
към втори вариант >>
Че има Господь въ свѣта, това е вѣрно, но че не е такъвъ, какъвто тѣ си Го разбиратъ.
(втори вариант)
Павелъ въ посланието си къмъ Солунянитѣ казва: „Всичко опитайте, доброто дръжте“. И въ фарисеитѣ и въ садукеитѣ има добри страни.
Че има Господь въ свѣта, това е вѣрно, но че не е такъвъ, какъвто тѣ си Го разбиратъ.
Че нѣма Господь въ свѣта и това е вѣрно, но не е точно споредъ учението на садукеитѣ. Ще кажете: „Какъ така, тука има голѣмо противорѣчие? “ Да, противорѣчие е, но когато твърдимъ, че Господь е всесиленъ, всеблагъ, даваме Му тѣзи атрибути, то когато се обѣсва единъ човѣкъ, тамъ ли е Господь, когато осѫждатъ единъ човѣкъ на чиста правдина, тамъ ли е Господь? Не е. Тамъ дѣто нѣма правда, Господь не е.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Мнозина сѫ говорили като тебе“.
(втори вариант)
Гледамъ днесъ всички хора запушватъ рѣки. Надъ града бентъ не се прави, а долу, подъ града. Не ни трѣбва учението на фарисеитѣ и садукеитѣ, а ни трѣбватъ хора съ благородни, сърца и умове. Отъ насъ се изисква животъ на себеотрицание, животъ на добри дѣла.
Ще кажете: „Мнозина сѫ говорили като тебе“.
Да, мнозина сѫ говорили, но азъ съмъ послѣденъ и слѣдъ мене ще се събори тази стѣна и тогава мислете, какво ще стане! Да не мислите, че ви говоря на шега, прѣдупрѣждавамъ ви да махнете бента, не ви трѣбва това блато. Вие сте запушили умразата, завистьта си, всички лоши чувства, но казвамъ ви – братя, стѣната ще се събори, Джонстаунъ ще отиде! И сега, ще се свикватъ свещеницитѣ на съборъ да ме сѫдятъ. Докато ме сѫдятъ, стѣната ще се събори и Джонстаунъ ще отиде.
към втори вариант >>
Че нѣма Господь въ свѣта и това е вѣрно, но не е точно споредъ учението на садукеитѣ.
(втори вариант)
Павелъ въ посланието си къмъ Солунянитѣ казва: „Всичко опитайте, доброто дръжте“. И въ фарисеитѣ и въ садукеитѣ има добри страни. Че има Господь въ свѣта, това е вѣрно, но че не е такъвъ, какъвто тѣ си Го разбиратъ.
Че нѣма Господь въ свѣта и това е вѣрно, но не е точно споредъ учението на садукеитѣ.
Ще кажете: „Какъ така, тука има голѣмо противорѣчие? “ Да, противорѣчие е, но когато твърдимъ, че Господь е всесиленъ, всеблагъ, даваме Му тѣзи атрибути, то когато се обѣсва единъ човѣкъ, тамъ ли е Господь, когато осѫждатъ единъ човѣкъ на чиста правдина, тамъ ли е Господь? Не е. Тамъ дѣто нѣма правда, Господь не е. Не че Го нѣма Господь въ свѣта, но въ дадения моментъ Господь не въ умоветѣ и сърцата на тѣзи хора.
към втори вариант >>
Да, мнозина сѫ говорили, но азъ съмъ послѣденъ и слѣдъ мене ще се събори тази стѣна и тогава мислете, какво ще стане!
(втори вариант)
Гледамъ днесъ всички хора запушватъ рѣки. Надъ града бентъ не се прави, а долу, подъ града. Не ни трѣбва учението на фарисеитѣ и садукеитѣ, а ни трѣбватъ хора съ благородни, сърца и умове. Отъ насъ се изисква животъ на себеотрицание, животъ на добри дѣла. Ще кажете: „Мнозина сѫ говорили като тебе“.
Да, мнозина сѫ говорили, но азъ съмъ послѣденъ и слѣдъ мене ще се събори тази стѣна и тогава мислете, какво ще стане!
Да не мислите, че ви говоря на шега, прѣдупрѣждавамъ ви да махнете бента, не ви трѣбва това блато. Вие сте запушили умразата, завистьта си, всички лоши чувства, но казвамъ ви – братя, стѣната ще се събори, Джонстаунъ ще отиде! И сега, ще се свикватъ свещеницитѣ на съборъ да ме сѫдятъ. Докато ме сѫдятъ, стѣната ще се събори и Джонстаунъ ще отиде.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Какъ така, тука има голѣмо противорѣчие?
(втори вариант)
Павелъ въ посланието си къмъ Солунянитѣ казва: „Всичко опитайте, доброто дръжте“. И въ фарисеитѣ и въ садукеитѣ има добри страни. Че има Господь въ свѣта, това е вѣрно, но че не е такъвъ, какъвто тѣ си Го разбиратъ. Че нѣма Господь въ свѣта и това е вѣрно, но не е точно споредъ учението на садукеитѣ.
Ще кажете: „Какъ така, тука има голѣмо противорѣчие?
“ Да, противорѣчие е, но когато твърдимъ, че Господь е всесиленъ, всеблагъ, даваме Му тѣзи атрибути, то когато се обѣсва единъ човѣкъ, тамъ ли е Господь, когато осѫждатъ единъ човѣкъ на чиста правдина, тамъ ли е Господь? Не е. Тамъ дѣто нѣма правда, Господь не е. Не че Го нѣма Господь въ свѣта, но въ дадения моментъ Господь не въ умоветѣ и сърцата на тѣзи хора.
към втори вариант >>
Да не мислите, че ви говоря на шега, прѣдупрѣждавамъ ви да махнете бента, не ви трѣбва това блато.
(втори вариант)
Надъ града бентъ не се прави, а долу, подъ града. Не ни трѣбва учението на фарисеитѣ и садукеитѣ, а ни трѣбватъ хора съ благородни, сърца и умове. Отъ насъ се изисква животъ на себеотрицание, животъ на добри дѣла. Ще кажете: „Мнозина сѫ говорили като тебе“. Да, мнозина сѫ говорили, но азъ съмъ послѣденъ и слѣдъ мене ще се събори тази стѣна и тогава мислете, какво ще стане!
Да не мислите, че ви говоря на шега, прѣдупрѣждавамъ ви да махнете бента, не ви трѣбва това блато.
Вие сте запушили умразата, завистьта си, всички лоши чувства, но казвамъ ви – братя, стѣната ще се събори, Джонстаунъ ще отиде! И сега, ще се свикватъ свещеницитѣ на съборъ да ме сѫдятъ. Докато ме сѫдятъ, стѣната ще се събори и Джонстаунъ ще отиде.
към втори вариант >>
“ Да, противорѣчие е, но когато твърдимъ, че Господь е всесиленъ, всеблагъ, даваме Му тѣзи атрибути, то когато се обѣсва единъ човѣкъ, тамъ ли е Господь, когато осѫждатъ единъ човѣкъ на чиста правдина, тамъ ли е Господь?
(втори вариант)
Павелъ въ посланието си къмъ Солунянитѣ казва: „Всичко опитайте, доброто дръжте“. И въ фарисеитѣ и въ садукеитѣ има добри страни. Че има Господь въ свѣта, това е вѣрно, но че не е такъвъ, какъвто тѣ си Го разбиратъ. Че нѣма Господь въ свѣта и това е вѣрно, но не е точно споредъ учението на садукеитѣ. Ще кажете: „Какъ така, тука има голѣмо противорѣчие?
“ Да, противорѣчие е, но когато твърдимъ, че Господь е всесиленъ, всеблагъ, даваме Му тѣзи атрибути, то когато се обѣсва единъ човѣкъ, тамъ ли е Господь, когато осѫждатъ единъ човѣкъ на чиста правдина, тамъ ли е Господь?
Не е. Тамъ дѣто нѣма правда, Господь не е. Не че Го нѣма Господь въ свѣта, но въ дадения моментъ Господь не въ умоветѣ и сърцата на тѣзи хора.
към втори вариант >>
Вие сте запушили умразата, завистьта си, всички лоши чувства, но казвамъ ви – братя, стѣната ще се събори, Джонстаунъ ще отиде!
(втори вариант)
Не ни трѣбва учението на фарисеитѣ и садукеитѣ, а ни трѣбватъ хора съ благородни, сърца и умове. Отъ насъ се изисква животъ на себеотрицание, животъ на добри дѣла. Ще кажете: „Мнозина сѫ говорили като тебе“. Да, мнозина сѫ говорили, но азъ съмъ послѣденъ и слѣдъ мене ще се събори тази стѣна и тогава мислете, какво ще стане! Да не мислите, че ви говоря на шега, прѣдупрѣждавамъ ви да махнете бента, не ви трѣбва това блато.
Вие сте запушили умразата, завистьта си, всички лоши чувства, но казвамъ ви – братя, стѣната ще се събори, Джонстаунъ ще отиде!
И сега, ще се свикватъ свещеницитѣ на съборъ да ме сѫдятъ. Докато ме сѫдятъ, стѣната ще се събори и Джонстаунъ ще отиде.
към втори вариант >>
Не е.
(втори вариант)
И въ фарисеитѣ и въ садукеитѣ има добри страни. Че има Господь въ свѣта, това е вѣрно, но че не е такъвъ, какъвто тѣ си Го разбиратъ. Че нѣма Господь въ свѣта и това е вѣрно, но не е точно споредъ учението на садукеитѣ. Ще кажете: „Какъ така, тука има голѣмо противорѣчие? “ Да, противорѣчие е, но когато твърдимъ, че Господь е всесиленъ, всеблагъ, даваме Му тѣзи атрибути, то когато се обѣсва единъ човѣкъ, тамъ ли е Господь, когато осѫждатъ единъ човѣкъ на чиста правдина, тамъ ли е Господь?
Не е.
Тамъ дѣто нѣма правда, Господь не е. Не че Го нѣма Господь въ свѣта, но въ дадения моментъ Господь не въ умоветѣ и сърцата на тѣзи хора.
към втори вариант >>
И сега, ще се свикватъ свещеницитѣ на съборъ да ме сѫдятъ.
(втори вариант)
Отъ насъ се изисква животъ на себеотрицание, животъ на добри дѣла. Ще кажете: „Мнозина сѫ говорили като тебе“. Да, мнозина сѫ говорили, но азъ съмъ послѣденъ и слѣдъ мене ще се събори тази стѣна и тогава мислете, какво ще стане! Да не мислите, че ви говоря на шега, прѣдупрѣждавамъ ви да махнете бента, не ви трѣбва това блато. Вие сте запушили умразата, завистьта си, всички лоши чувства, но казвамъ ви – братя, стѣната ще се събори, Джонстаунъ ще отиде!
И сега, ще се свикватъ свещеницитѣ на съборъ да ме сѫдятъ.
Докато ме сѫдятъ, стѣната ще се събори и Джонстаунъ ще отиде.
към втори вариант >>
Тамъ дѣто нѣма правда, Господь не е.
(втори вариант)
Че има Господь въ свѣта, това е вѣрно, но че не е такъвъ, какъвто тѣ си Го разбиратъ. Че нѣма Господь въ свѣта и това е вѣрно, но не е точно споредъ учението на садукеитѣ. Ще кажете: „Какъ така, тука има голѣмо противорѣчие? “ Да, противорѣчие е, но когато твърдимъ, че Господь е всесиленъ, всеблагъ, даваме Му тѣзи атрибути, то когато се обѣсва единъ човѣкъ, тамъ ли е Господь, когато осѫждатъ единъ човѣкъ на чиста правдина, тамъ ли е Господь? Не е.
Тамъ дѣто нѣма правда, Господь не е.
Не че Го нѣма Господь въ свѣта, но въ дадения моментъ Господь не въ умоветѣ и сърцата на тѣзи хора.
към втори вариант >>
Докато ме сѫдятъ, стѣната ще се събори и Джонстаунъ ще отиде.
(втори вариант)
Ще кажете: „Мнозина сѫ говорили като тебе“. Да, мнозина сѫ говорили, но азъ съмъ послѣденъ и слѣдъ мене ще се събори тази стѣна и тогава мислете, какво ще стане! Да не мислите, че ви говоря на шега, прѣдупрѣждавамъ ви да махнете бента, не ви трѣбва това блато. Вие сте запушили умразата, завистьта си, всички лоши чувства, но казвамъ ви – братя, стѣната ще се събори, Джонстаунъ ще отиде! И сега, ще се свикватъ свещеницитѣ на съборъ да ме сѫдятъ.
Докато ме сѫдятъ, стѣната ще се събори и Джонстаунъ ще отиде.
към втори вариант >>
Не че Го нѣма Господь въ свѣта, но въ дадения моментъ Господь не въ умоветѣ и сърцата на тѣзи хора.
(втори вариант)
Че нѣма Господь въ свѣта и това е вѣрно, но не е точно споредъ учението на садукеитѣ. Ще кажете: „Какъ така, тука има голѣмо противорѣчие? “ Да, противорѣчие е, но когато твърдимъ, че Господь е всесиленъ, всеблагъ, даваме Му тѣзи атрибути, то когато се обѣсва единъ човѣкъ, тамъ ли е Господь, когато осѫждатъ единъ човѣкъ на чиста правдина, тамъ ли е Господь? Не е. Тамъ дѣто нѣма правда, Господь не е.
Не че Го нѣма Господь въ свѣта, но въ дадения моментъ Господь не въ умоветѣ и сърцата на тѣзи хора.
към втори вариант >>
Не се плашете отъ това, което ви говоря, то е за героитѣ, а страхливитѣ нека си държатъ още бентоветѣ.
(втори вариант)
Не се плашете отъ това, което ви говоря, то е за героитѣ, а страхливитѣ нека си държатъ още бентоветѣ.
Онзи, който иска да реформира другитѣ, трѣбва да снеме своя бентъ. Като свали своя бентъ, да каже: „Братко, азъ свалихъ бента си, тебе те грози пакость, да започнемъ реформи, каквито трѣбва“. Трѣбва да поправимъ всички злини на миналото. Колко пѫти сте се любили, мразили, колко пѫти сте се убивали, затваряли! И отъ всичко това има ли смисълъ?
към втори вариант >>
Едното учение е стремежъ да се приближимъ къмъ Бога по форма, а другото учение е стремежъ да се отдалечимъ отъ Бога по форма.
(втори вариант)
Едното учение е стремежъ да се приближимъ къмъ Бога по форма, а другото учение е стремежъ да се отдалечимъ отъ Бога по форма.
Интересни сѫ причинитѣ, който сѫ породили тѣзи двѣ противоположни учения. За мене тѣ сѫ много ясни. Напримѣръ, като се влюби нѣкой момъкъ въ една мома, по 10 пѫти на день минава покрай прозорцитѣ ѝ, кръсти се, носи ѝ цвѣтя, казва: „Не мога безъ тебе“. Момата ще надникне отъ прозореца, ще се поусмихне. Той постоянно циркулира покрай дома ѝ, моли се.
към втори вариант >>
Онзи, който иска да реформира другитѣ, трѣбва да снеме своя бентъ.
(втори вариант)
Не се плашете отъ това, което ви говоря, то е за героитѣ, а страхливитѣ нека си държатъ още бентоветѣ.
Онзи, който иска да реформира другитѣ, трѣбва да снеме своя бентъ.
Като свали своя бентъ, да каже: „Братко, азъ свалихъ бента си, тебе те грози пакость, да започнемъ реформи, каквито трѣбва“. Трѣбва да поправимъ всички злини на миналото. Колко пѫти сте се любили, мразили, колко пѫти сте се убивали, затваряли! И отъ всичко това има ли смисълъ? – Абсолютно никакъвъ смисълъ нѣма.
към втори вариант >>
Интересни сѫ причинитѣ, който сѫ породили тѣзи двѣ противоположни учения.
(втори вариант)
Едното учение е стремежъ да се приближимъ къмъ Бога по форма, а другото учение е стремежъ да се отдалечимъ отъ Бога по форма.
Интересни сѫ причинитѣ, който сѫ породили тѣзи двѣ противоположни учения.
За мене тѣ сѫ много ясни. Напримѣръ, като се влюби нѣкой момъкъ въ една мома, по 10 пѫти на день минава покрай прозорцитѣ ѝ, кръсти се, носи ѝ цвѣтя, казва: „Не мога безъ тебе“. Момата ще надникне отъ прозореца, ще се поусмихне. Той постоянно циркулира покрай дома ѝ, моли се. Казватъ: „Този човѣкъ е много набоженъ“.
към втори вариант >>
Като свали своя бентъ, да каже: „Братко, азъ свалихъ бента си, тебе те грози пакость, да започнемъ реформи, каквито трѣбва“.
(втори вариант)
Не се плашете отъ това, което ви говоря, то е за героитѣ, а страхливитѣ нека си държатъ още бентоветѣ. Онзи, който иска да реформира другитѣ, трѣбва да снеме своя бентъ.
Като свали своя бентъ, да каже: „Братко, азъ свалихъ бента си, тебе те грози пакость, да започнемъ реформи, каквито трѣбва“.
Трѣбва да поправимъ всички злини на миналото. Колко пѫти сте се любили, мразили, колко пѫти сте се убивали, затваряли! И отъ всичко това има ли смисълъ? – Абсолютно никакъвъ смисълъ нѣма. Ще оправдаете ли единъ вълкъ, който изяжда една овца, когато е гладенъ?
към втори вариант >>
За мене тѣ сѫ много ясни.
(втори вариант)
Едното учение е стремежъ да се приближимъ къмъ Бога по форма, а другото учение е стремежъ да се отдалечимъ отъ Бога по форма. Интересни сѫ причинитѣ, който сѫ породили тѣзи двѣ противоположни учения.
За мене тѣ сѫ много ясни.
Напримѣръ, като се влюби нѣкой момъкъ въ една мома, по 10 пѫти на день минава покрай прозорцитѣ ѝ, кръсти се, носи ѝ цвѣтя, казва: „Не мога безъ тебе“. Момата ще надникне отъ прозореца, ще се поусмихне. Той постоянно циркулира покрай дома ѝ, моли се. Казватъ: „Този човѣкъ е много набоженъ“. Да, той е фарисей.
към втори вариант >>
Трѣбва да поправимъ всички злини на миналото.
(втори вариант)
Не се плашете отъ това, което ви говоря, то е за героитѣ, а страхливитѣ нека си държатъ още бентоветѣ. Онзи, който иска да реформира другитѣ, трѣбва да снеме своя бентъ. Като свали своя бентъ, да каже: „Братко, азъ свалихъ бента си, тебе те грози пакость, да започнемъ реформи, каквито трѣбва“.
Трѣбва да поправимъ всички злини на миналото.
Колко пѫти сте се любили, мразили, колко пѫти сте се убивали, затваряли! И отъ всичко това има ли смисълъ? – Абсолютно никакъвъ смисълъ нѣма. Ще оправдаете ли единъ вълкъ, който изяжда една овца, когато е гладенъ? – Да.
към втори вариант >>
Напримѣръ, като се влюби нѣкой момъкъ въ една мома, по 10 пѫти на день минава покрай прозорцитѣ ѝ, кръсти се, носи ѝ цвѣтя, казва: „Не мога безъ тебе“.
(втори вариант)
Едното учение е стремежъ да се приближимъ къмъ Бога по форма, а другото учение е стремежъ да се отдалечимъ отъ Бога по форма. Интересни сѫ причинитѣ, който сѫ породили тѣзи двѣ противоположни учения. За мене тѣ сѫ много ясни.
Напримѣръ, като се влюби нѣкой момъкъ въ една мома, по 10 пѫти на день минава покрай прозорцитѣ ѝ, кръсти се, носи ѝ цвѣтя, казва: „Не мога безъ тебе“.
Момата ще надникне отъ прозореца, ще се поусмихне. Той постоянно циркулира покрай дома ѝ, моли се. Казватъ: „Този човѣкъ е много набоженъ“. Да, той е фарисей. Ще направя сравнение, на какво мяза този момъкъ.
към втори вариант >>
Колко пѫти сте се любили, мразили, колко пѫти сте се убивали, затваряли!
(втори вариант)
Не се плашете отъ това, което ви говоря, то е за героитѣ, а страхливитѣ нека си държатъ още бентоветѣ. Онзи, който иска да реформира другитѣ, трѣбва да снеме своя бентъ. Като свали своя бентъ, да каже: „Братко, азъ свалихъ бента си, тебе те грози пакость, да започнемъ реформи, каквито трѣбва“. Трѣбва да поправимъ всички злини на миналото.
Колко пѫти сте се любили, мразили, колко пѫти сте се убивали, затваряли!
И отъ всичко това има ли смисълъ? – Абсолютно никакъвъ смисълъ нѣма. Ще оправдаете ли единъ вълкъ, който изяжда една овца, когато е гладенъ? – Да. Но като изяде една овца, а удави 99 и ги захвърля, ще го оправдаете ли?
към втори вариант >>
Момата ще надникне отъ прозореца, ще се поусмихне.
(втори вариант)
Едното учение е стремежъ да се приближимъ къмъ Бога по форма, а другото учение е стремежъ да се отдалечимъ отъ Бога по форма. Интересни сѫ причинитѣ, който сѫ породили тѣзи двѣ противоположни учения. За мене тѣ сѫ много ясни. Напримѣръ, като се влюби нѣкой момъкъ въ една мома, по 10 пѫти на день минава покрай прозорцитѣ ѝ, кръсти се, носи ѝ цвѣтя, казва: „Не мога безъ тебе“.
Момата ще надникне отъ прозореца, ще се поусмихне.
Той постоянно циркулира покрай дома ѝ, моли се. Казватъ: „Този човѣкъ е много набоженъ“. Да, той е фарисей. Ще направя сравнение, на какво мяза този момъкъ.
към втори вариант >>
И отъ всичко това има ли смисълъ?
(втори вариант)
Не се плашете отъ това, което ви говоря, то е за героитѣ, а страхливитѣ нека си държатъ още бентоветѣ. Онзи, който иска да реформира другитѣ, трѣбва да снеме своя бентъ. Като свали своя бентъ, да каже: „Братко, азъ свалихъ бента си, тебе те грози пакость, да започнемъ реформи, каквито трѣбва“. Трѣбва да поправимъ всички злини на миналото. Колко пѫти сте се любили, мразили, колко пѫти сте се убивали, затваряли!
И отъ всичко това има ли смисълъ?
– Абсолютно никакъвъ смисълъ нѣма. Ще оправдаете ли единъ вълкъ, който изяжда една овца, когато е гладенъ? – Да. Но като изяде една овца, а удави 99 и ги захвърля, ще го оправдаете ли? – Не.
към втори вариант >>
Той постоянно циркулира покрай дома ѝ, моли се.
(втори вариант)
Едното учение е стремежъ да се приближимъ къмъ Бога по форма, а другото учение е стремежъ да се отдалечимъ отъ Бога по форма. Интересни сѫ причинитѣ, който сѫ породили тѣзи двѣ противоположни учения. За мене тѣ сѫ много ясни. Напримѣръ, като се влюби нѣкой момъкъ въ една мома, по 10 пѫти на день минава покрай прозорцитѣ ѝ, кръсти се, носи ѝ цвѣтя, казва: „Не мога безъ тебе“. Момата ще надникне отъ прозореца, ще се поусмихне.
Той постоянно циркулира покрай дома ѝ, моли се.
Казватъ: „Този човѣкъ е много набоженъ“. Да, той е фарисей. Ще направя сравнение, на какво мяза този момъкъ.
към втори вариант >>
– Абсолютно никакъвъ смисълъ нѣма.
(втори вариант)
Онзи, който иска да реформира другитѣ, трѣбва да снеме своя бентъ. Като свали своя бентъ, да каже: „Братко, азъ свалихъ бента си, тебе те грози пакость, да започнемъ реформи, каквито трѣбва“. Трѣбва да поправимъ всички злини на миналото. Колко пѫти сте се любили, мразили, колко пѫти сте се убивали, затваряли! И отъ всичко това има ли смисълъ?
– Абсолютно никакъвъ смисълъ нѣма.
Ще оправдаете ли единъ вълкъ, който изяжда една овца, когато е гладенъ? – Да. Но като изяде една овца, а удави 99 и ги захвърля, ще го оправдаете ли? – Не. Тогава какъ ще оправдаете вашия животъ, прѣзъ който сте изяли една овца, а 99 удавили?
към втори вариант >>
Казватъ: „Този човѣкъ е много набоженъ“.
(втори вариант)
Интересни сѫ причинитѣ, който сѫ породили тѣзи двѣ противоположни учения. За мене тѣ сѫ много ясни. Напримѣръ, като се влюби нѣкой момъкъ въ една мома, по 10 пѫти на день минава покрай прозорцитѣ ѝ, кръсти се, носи ѝ цвѣтя, казва: „Не мога безъ тебе“. Момата ще надникне отъ прозореца, ще се поусмихне. Той постоянно циркулира покрай дома ѝ, моли се.
Казватъ: „Този човѣкъ е много набоженъ“.
Да, той е фарисей. Ще направя сравнение, на какво мяза този момъкъ.
към втори вариант >>
Ще оправдаете ли единъ вълкъ, който изяжда една овца, когато е гладенъ?
(втори вариант)
Като свали своя бентъ, да каже: „Братко, азъ свалихъ бента си, тебе те грози пакость, да започнемъ реформи, каквито трѣбва“. Трѣбва да поправимъ всички злини на миналото. Колко пѫти сте се любили, мразили, колко пѫти сте се убивали, затваряли! И отъ всичко това има ли смисълъ? – Абсолютно никакъвъ смисълъ нѣма.
Ще оправдаете ли единъ вълкъ, който изяжда една овца, когато е гладенъ?
– Да. Но като изяде една овца, а удави 99 и ги захвърля, ще го оправдаете ли? – Не. Тогава какъ ще оправдаете вашия животъ, прѣзъ който сте изяли една овца, а 99 удавили? Нима вие сте дошли на земята да бѫдете вълци, да ядете и да пиете?
към втори вариант >>
Да, той е фарисей.
(втори вариант)
За мене тѣ сѫ много ясни. Напримѣръ, като се влюби нѣкой момъкъ въ една мома, по 10 пѫти на день минава покрай прозорцитѣ ѝ, кръсти се, носи ѝ цвѣтя, казва: „Не мога безъ тебе“. Момата ще надникне отъ прозореца, ще се поусмихне. Той постоянно циркулира покрай дома ѝ, моли се. Казватъ: „Този човѣкъ е много набоженъ“.
Да, той е фарисей.
Ще направя сравнение, на какво мяза този момъкъ.
към втори вариант >>
– Да.
(втори вариант)
Трѣбва да поправимъ всички злини на миналото. Колко пѫти сте се любили, мразили, колко пѫти сте се убивали, затваряли! И отъ всичко това има ли смисълъ? – Абсолютно никакъвъ смисълъ нѣма. Ще оправдаете ли единъ вълкъ, който изяжда една овца, когато е гладенъ?
– Да.
Но като изяде една овца, а удави 99 и ги захвърля, ще го оправдаете ли? – Не. Тогава какъ ще оправдаете вашия животъ, прѣзъ който сте изяли една овца, а 99 удавили? Нима вие сте дошли на земята да бѫдете вълци, да ядете и да пиете? Смисълътъ на живота не е въ яденето и пиенето, гладни нѣма да останете, но отъ васъ се изисква едно правилно разбиране за реформиране на настоящия ви животъ.
към втори вариант >>
Ще направя сравнение, на какво мяза този момъкъ.
(втори вариант)
Напримѣръ, като се влюби нѣкой момъкъ въ една мома, по 10 пѫти на день минава покрай прозорцитѣ ѝ, кръсти се, носи ѝ цвѣтя, казва: „Не мога безъ тебе“. Момата ще надникне отъ прозореца, ще се поусмихне. Той постоянно циркулира покрай дома ѝ, моли се. Казватъ: „Този човѣкъ е много набоженъ“. Да, той е фарисей.
Ще направя сравнение, на какво мяза този момъкъ.
към втори вариант >>
Но като изяде една овца, а удави 99 и ги захвърля, ще го оправдаете ли?
(втори вариант)
Колко пѫти сте се любили, мразили, колко пѫти сте се убивали, затваряли! И отъ всичко това има ли смисълъ? – Абсолютно никакъвъ смисълъ нѣма. Ще оправдаете ли единъ вълкъ, който изяжда една овца, когато е гладенъ? – Да.
Но като изяде една овца, а удави 99 и ги захвърля, ще го оправдаете ли?
– Не. Тогава какъ ще оправдаете вашия животъ, прѣзъ който сте изяли една овца, а 99 удавили? Нима вие сте дошли на земята да бѫдете вълци, да ядете и да пиете? Смисълътъ на живота не е въ яденето и пиенето, гладни нѣма да останете, но отъ васъ се изисква едно правилно разбиране за реформиране на настоящия ви животъ. Вие може да бѫдете щастливи още сега.
към втори вариант >>
В Пловдивъ имаше женско и мѫжко евангелски училища, който бѣха едно срѣщу друго.
(втори вариант)
В Пловдивъ имаше женско и мѫжко евангелски училища, който бѣха едно срѣщу друго.
Единъ отъ ученицитѣ на мѫжкото училище се готвилъ да стане проповѣдникъ. Споредъ евангелиститѣ, който иска да стане проповѣдникъ, трѣбва дълбоко да се разкае за грѣховетѣ си, да плаче, да измоли прощение отъ Бога. Този младежъ билъ много способенъ. Всички го слѣдѣли и виждали, че много често плаче. А той се влюбилъ въ една ученичка отъ женското училище и постоянно гледалъ къмъ прозореца на стаята ѝ и казвалъ: „Господи, много съмъ грѣшенъ!
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
И отъ всичко това има ли смисълъ? – Абсолютно никакъвъ смисълъ нѣма. Ще оправдаете ли единъ вълкъ, който изяжда една овца, когато е гладенъ? – Да. Но като изяде една овца, а удави 99 и ги захвърля, ще го оправдаете ли?
– Не.
Тогава какъ ще оправдаете вашия животъ, прѣзъ който сте изяли една овца, а 99 удавили? Нима вие сте дошли на земята да бѫдете вълци, да ядете и да пиете? Смисълътъ на живота не е въ яденето и пиенето, гладни нѣма да останете, но отъ васъ се изисква едно правилно разбиране за реформиране на настоящия ви животъ. Вие може да бѫдете щастливи още сега. Това практикувате всѣки день.
към втори вариант >>
Единъ отъ ученицитѣ на мѫжкото училище се готвилъ да стане проповѣдникъ.
(втори вариант)
В Пловдивъ имаше женско и мѫжко евангелски училища, който бѣха едно срѣщу друго.
Единъ отъ ученицитѣ на мѫжкото училище се готвилъ да стане проповѣдникъ.
Споредъ евангелиститѣ, който иска да стане проповѣдникъ, трѣбва дълбоко да се разкае за грѣховетѣ си, да плаче, да измоли прощение отъ Бога. Този младежъ билъ много способенъ. Всички го слѣдѣли и виждали, че много често плаче. А той се влюбилъ въ една ученичка отъ женското училище и постоянно гледалъ къмъ прозореца на стаята ѝ и казвалъ: „Господи, много съмъ грѣшенъ! “ Казвали: „Колко много се кае този младежъ за грѣховетѣ си, обича Христа, все плаче“.
към втори вариант >>
Тогава какъ ще оправдаете вашия животъ, прѣзъ който сте изяли една овца, а 99 удавили?
(втори вариант)
– Абсолютно никакъвъ смисълъ нѣма. Ще оправдаете ли единъ вълкъ, който изяжда една овца, когато е гладенъ? – Да. Но като изяде една овца, а удави 99 и ги захвърля, ще го оправдаете ли? – Не.
Тогава какъ ще оправдаете вашия животъ, прѣзъ който сте изяли една овца, а 99 удавили?
Нима вие сте дошли на земята да бѫдете вълци, да ядете и да пиете? Смисълътъ на живота не е въ яденето и пиенето, гладни нѣма да останете, но отъ васъ се изисква едно правилно разбиране за реформиране на настоящия ви животъ. Вие може да бѫдете щастливи още сега. Това практикувате всѣки день. Яли сте нечиста храна, става ви лошо.
към втори вариант >>
Споредъ евангелиститѣ, който иска да стане проповѣдникъ, трѣбва дълбоко да се разкае за грѣховетѣ си, да плаче, да измоли прощение отъ Бога.
(втори вариант)
В Пловдивъ имаше женско и мѫжко евангелски училища, който бѣха едно срѣщу друго. Единъ отъ ученицитѣ на мѫжкото училище се готвилъ да стане проповѣдникъ.
Споредъ евангелиститѣ, който иска да стане проповѣдникъ, трѣбва дълбоко да се разкае за грѣховетѣ си, да плаче, да измоли прощение отъ Бога.
Този младежъ билъ много способенъ. Всички го слѣдѣли и виждали, че много често плаче. А той се влюбилъ въ една ученичка отъ женското училище и постоянно гледалъ къмъ прозореца на стаята ѝ и казвалъ: „Господи, много съмъ грѣшенъ! “ Казвали: „Колко много се кае този младежъ за грѣховетѣ си, обича Христа, все плаче“. Да, на прозореца е неговиятъ Христосъ.
към втори вариант >>
Нима вие сте дошли на земята да бѫдете вълци, да ядете и да пиете?
(втори вариант)
Ще оправдаете ли единъ вълкъ, който изяжда една овца, когато е гладенъ? – Да. Но като изяде една овца, а удави 99 и ги захвърля, ще го оправдаете ли? – Не. Тогава какъ ще оправдаете вашия животъ, прѣзъ който сте изяли една овца, а 99 удавили?
Нима вие сте дошли на земята да бѫдете вълци, да ядете и да пиете?
Смисълътъ на живота не е въ яденето и пиенето, гладни нѣма да останете, но отъ васъ се изисква едно правилно разбиране за реформиране на настоящия ви животъ. Вие може да бѫдете щастливи още сега. Това практикувате всѣки день. Яли сте нечиста храна, става ви лошо. Бръквате въ устата си 1–2 пѫти, повръщате, поолеква ви.
към втори вариант >>
Този младежъ билъ много способенъ.
(втори вариант)
В Пловдивъ имаше женско и мѫжко евангелски училища, който бѣха едно срѣщу друго. Единъ отъ ученицитѣ на мѫжкото училище се готвилъ да стане проповѣдникъ. Споредъ евангелиститѣ, който иска да стане проповѣдникъ, трѣбва дълбоко да се разкае за грѣховетѣ си, да плаче, да измоли прощение отъ Бога.
Този младежъ билъ много способенъ.
Всички го слѣдѣли и виждали, че много често плаче. А той се влюбилъ въ една ученичка отъ женското училище и постоянно гледалъ къмъ прозореца на стаята ѝ и казвалъ: „Господи, много съмъ грѣшенъ! “ Казвали: „Колко много се кае този младежъ за грѣховетѣ си, обича Христа, все плаче“. Да, на прозореца е неговиятъ Христосъ. Когато кажатъ за нѣкого, че е православенъ, зная, че на прозореца е православенъ.
към втори вариант >>
Смисълътъ на живота не е въ яденето и пиенето, гладни нѣма да останете, но отъ васъ се изисква едно правилно разбиране за реформиране на настоящия ви животъ.
(втори вариант)
– Да. Но като изяде една овца, а удави 99 и ги захвърля, ще го оправдаете ли? – Не. Тогава какъ ще оправдаете вашия животъ, прѣзъ който сте изяли една овца, а 99 удавили? Нима вие сте дошли на земята да бѫдете вълци, да ядете и да пиете?
Смисълътъ на живота не е въ яденето и пиенето, гладни нѣма да останете, но отъ васъ се изисква едно правилно разбиране за реформиране на настоящия ви животъ.
Вие може да бѫдете щастливи още сега. Това практикувате всѣки день. Яли сте нечиста храна, става ви лошо. Бръквате въ устата си 1–2 пѫти, повръщате, поолеква ви. Повърнете, това е най-добро, за да излѣзе навънъ всичко нечисто отъ вашия умъ и сърце.
към втори вариант >>
Всички го слѣдѣли и виждали, че много често плаче.
(втори вариант)
В Пловдивъ имаше женско и мѫжко евангелски училища, който бѣха едно срѣщу друго. Единъ отъ ученицитѣ на мѫжкото училище се готвилъ да стане проповѣдникъ. Споредъ евангелиститѣ, който иска да стане проповѣдникъ, трѣбва дълбоко да се разкае за грѣховетѣ си, да плаче, да измоли прощение отъ Бога. Този младежъ билъ много способенъ.
Всички го слѣдѣли и виждали, че много често плаче.
А той се влюбилъ въ една ученичка отъ женското училище и постоянно гледалъ къмъ прозореца на стаята ѝ и казвалъ: „Господи, много съмъ грѣшенъ! “ Казвали: „Колко много се кае този младежъ за грѣховетѣ си, обича Христа, все плаче“. Да, на прозореца е неговиятъ Христосъ. Когато кажатъ за нѣкого, че е православенъ, зная, че на прозореца е православенъ. – „Да, но той е евангелистъ.“ Зная, на прозореца е евангелистъ.
към втори вариант >>
Вие може да бѫдете щастливи още сега.
(втори вариант)
Но като изяде една овца, а удави 99 и ги захвърля, ще го оправдаете ли? – Не. Тогава какъ ще оправдаете вашия животъ, прѣзъ който сте изяли една овца, а 99 удавили? Нима вие сте дошли на земята да бѫдете вълци, да ядете и да пиете? Смисълътъ на живота не е въ яденето и пиенето, гладни нѣма да останете, но отъ васъ се изисква едно правилно разбиране за реформиране на настоящия ви животъ.
Вие може да бѫдете щастливи още сега.
Това практикувате всѣки день. Яли сте нечиста храна, става ви лошо. Бръквате въ устата си 1–2 пѫти, повръщате, поолеква ви. Повърнете, това е най-добро, за да излѣзе навънъ всичко нечисто отъ вашия умъ и сърце. Не мислете дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: служите ли въ името на великата Любовь и Мѫдрость, готови ли сте да държите страната на ангелитѣ.
към втори вариант >>
А той се влюбилъ въ една ученичка отъ женското училище и постоянно гледалъ къмъ прозореца на стаята ѝ и казвалъ: „Господи, много съмъ грѣшенъ!
(втори вариант)
В Пловдивъ имаше женско и мѫжко евангелски училища, който бѣха едно срѣщу друго. Единъ отъ ученицитѣ на мѫжкото училище се готвилъ да стане проповѣдникъ. Споредъ евангелиститѣ, който иска да стане проповѣдникъ, трѣбва дълбоко да се разкае за грѣховетѣ си, да плаче, да измоли прощение отъ Бога. Този младежъ билъ много способенъ. Всички го слѣдѣли и виждали, че много често плаче.
А той се влюбилъ въ една ученичка отъ женското училище и постоянно гледалъ къмъ прозореца на стаята ѝ и казвалъ: „Господи, много съмъ грѣшенъ!
“ Казвали: „Колко много се кае този младежъ за грѣховетѣ си, обича Христа, все плаче“. Да, на прозореца е неговиятъ Христосъ. Когато кажатъ за нѣкого, че е православенъ, зная, че на прозореца е православенъ. – „Да, но той е евангелистъ.“ Зная, на прозореца е евангелистъ. Какъвто и да е човѣкъ, все нѣкѫдѣ има прозорецъ.
към втори вариант >>
Това практикувате всѣки день.
(втори вариант)
– Не. Тогава какъ ще оправдаете вашия животъ, прѣзъ който сте изяли една овца, а 99 удавили? Нима вие сте дошли на земята да бѫдете вълци, да ядете и да пиете? Смисълътъ на живота не е въ яденето и пиенето, гладни нѣма да останете, но отъ васъ се изисква едно правилно разбиране за реформиране на настоящия ви животъ. Вие може да бѫдете щастливи още сега.
Това практикувате всѣки день.
Яли сте нечиста храна, става ви лошо. Бръквате въ устата си 1–2 пѫти, повръщате, поолеква ви. Повърнете, това е най-добро, за да излѣзе навънъ всичко нечисто отъ вашия умъ и сърце. Не мислете дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: служите ли въ името на великата Любовь и Мѫдрость, готови ли сте да държите страната на ангелитѣ. Ако си отговорите въ положителна смисъль, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови и въ дома ви всичко ще се нареди.
към втори вариант >>
“ Казвали: „Колко много се кае този младежъ за грѣховетѣ си, обича Христа, все плаче“.
(втори вариант)
Единъ отъ ученицитѣ на мѫжкото училище се готвилъ да стане проповѣдникъ. Споредъ евангелиститѣ, който иска да стане проповѣдникъ, трѣбва дълбоко да се разкае за грѣховетѣ си, да плаче, да измоли прощение отъ Бога. Този младежъ билъ много способенъ. Всички го слѣдѣли и виждали, че много често плаче. А той се влюбилъ въ една ученичка отъ женското училище и постоянно гледалъ къмъ прозореца на стаята ѝ и казвалъ: „Господи, много съмъ грѣшенъ!
“ Казвали: „Колко много се кае този младежъ за грѣховетѣ си, обича Христа, все плаче“.
Да, на прозореца е неговиятъ Христосъ. Когато кажатъ за нѣкого, че е православенъ, зная, че на прозореца е православенъ. – „Да, но той е евангелистъ.“ Зная, на прозореца е евангелистъ. Какъвто и да е човѣкъ, все нѣкѫдѣ има прозорецъ.
към втори вариант >>
Яли сте нечиста храна, става ви лошо.
(втори вариант)
Тогава какъ ще оправдаете вашия животъ, прѣзъ който сте изяли една овца, а 99 удавили? Нима вие сте дошли на земята да бѫдете вълци, да ядете и да пиете? Смисълътъ на живота не е въ яденето и пиенето, гладни нѣма да останете, но отъ васъ се изисква едно правилно разбиране за реформиране на настоящия ви животъ. Вие може да бѫдете щастливи още сега. Това практикувате всѣки день.
Яли сте нечиста храна, става ви лошо.
Бръквате въ устата си 1–2 пѫти, повръщате, поолеква ви. Повърнете, това е най-добро, за да излѣзе навънъ всичко нечисто отъ вашия умъ и сърце. Не мислете дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: служите ли въ името на великата Любовь и Мѫдрость, готови ли сте да държите страната на ангелитѣ. Ако си отговорите въ положителна смисъль, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови и въ дома ви всичко ще се нареди.
към втори вариант >>
Да, на прозореца е неговиятъ Христосъ.
(втори вариант)
Споредъ евангелиститѣ, който иска да стане проповѣдникъ, трѣбва дълбоко да се разкае за грѣховетѣ си, да плаче, да измоли прощение отъ Бога. Този младежъ билъ много способенъ. Всички го слѣдѣли и виждали, че много често плаче. А той се влюбилъ въ една ученичка отъ женското училище и постоянно гледалъ къмъ прозореца на стаята ѝ и казвалъ: „Господи, много съмъ грѣшенъ! “ Казвали: „Колко много се кае този младежъ за грѣховетѣ си, обича Христа, все плаче“.
Да, на прозореца е неговиятъ Христосъ.
Когато кажатъ за нѣкого, че е православенъ, зная, че на прозореца е православенъ. – „Да, но той е евангелистъ.“ Зная, на прозореца е евангелистъ. Какъвто и да е човѣкъ, все нѣкѫдѣ има прозорецъ.
към втори вариант >>
Бръквате въ устата си 1–2 пѫти, повръщате, поолеква ви.
(втори вариант)
Нима вие сте дошли на земята да бѫдете вълци, да ядете и да пиете? Смисълътъ на живота не е въ яденето и пиенето, гладни нѣма да останете, но отъ васъ се изисква едно правилно разбиране за реформиране на настоящия ви животъ. Вие може да бѫдете щастливи още сега. Това практикувате всѣки день. Яли сте нечиста храна, става ви лошо.
Бръквате въ устата си 1–2 пѫти, повръщате, поолеква ви.
Повърнете, това е най-добро, за да излѣзе навънъ всичко нечисто отъ вашия умъ и сърце. Не мислете дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: служите ли въ името на великата Любовь и Мѫдрость, готови ли сте да държите страната на ангелитѣ. Ако си отговорите въ положителна смисъль, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови и въ дома ви всичко ще се нареди.
към втори вариант >>
Когато кажатъ за нѣкого, че е православенъ, зная, че на прозореца е православенъ.
(втори вариант)
Този младежъ билъ много способенъ. Всички го слѣдѣли и виждали, че много често плаче. А той се влюбилъ въ една ученичка отъ женското училище и постоянно гледалъ къмъ прозореца на стаята ѝ и казвалъ: „Господи, много съмъ грѣшенъ! “ Казвали: „Колко много се кае този младежъ за грѣховетѣ си, обича Христа, все плаче“. Да, на прозореца е неговиятъ Христосъ.
Когато кажатъ за нѣкого, че е православенъ, зная, че на прозореца е православенъ.
– „Да, но той е евангелистъ.“ Зная, на прозореца е евангелистъ. Какъвто и да е човѣкъ, все нѣкѫдѣ има прозорецъ.
към втори вариант >>
Повърнете, това е най-добро, за да излѣзе навънъ всичко нечисто отъ вашия умъ и сърце.
(втори вариант)
Смисълътъ на живота не е въ яденето и пиенето, гладни нѣма да останете, но отъ васъ се изисква едно правилно разбиране за реформиране на настоящия ви животъ. Вие може да бѫдете щастливи още сега. Това практикувате всѣки день. Яли сте нечиста храна, става ви лошо. Бръквате въ устата си 1–2 пѫти, повръщате, поолеква ви.
Повърнете, това е най-добро, за да излѣзе навънъ всичко нечисто отъ вашия умъ и сърце.
Не мислете дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: служите ли въ името на великата Любовь и Мѫдрость, готови ли сте да държите страната на ангелитѣ. Ако си отговорите въ положителна смисъль, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови и въ дома ви всичко ще се нареди.
към втори вариант >>
– „Да, но той е евангелистъ.“ Зная, на прозореца е евангелистъ.
(втори вариант)
Всички го слѣдѣли и виждали, че много често плаче. А той се влюбилъ въ една ученичка отъ женското училище и постоянно гледалъ къмъ прозореца на стаята ѝ и казвалъ: „Господи, много съмъ грѣшенъ! “ Казвали: „Колко много се кае този младежъ за грѣховетѣ си, обича Христа, все плаче“. Да, на прозореца е неговиятъ Христосъ. Когато кажатъ за нѣкого, че е православенъ, зная, че на прозореца е православенъ.
– „Да, но той е евангелистъ.“ Зная, на прозореца е евангелистъ.
Какъвто и да е човѣкъ, все нѣкѫдѣ има прозорецъ.
към втори вариант >>
Не мислете дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: служите ли въ името на великата Любовь и Мѫдрость, готови ли сте да държите страната на ангелитѣ.
(втори вариант)
Вие може да бѫдете щастливи още сега. Това практикувате всѣки день. Яли сте нечиста храна, става ви лошо. Бръквате въ устата си 1–2 пѫти, повръщате, поолеква ви. Повърнете, това е най-добро, за да излѣзе навънъ всичко нечисто отъ вашия умъ и сърце.
Не мислете дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: служите ли въ името на великата Любовь и Мѫдрость, готови ли сте да държите страната на ангелитѣ.
Ако си отговорите въ положителна смисъль, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови и въ дома ви всичко ще се нареди.
към втори вариант >>
Какъвто и да е човѣкъ, все нѣкѫдѣ има прозорецъ.
(втори вариант)
А той се влюбилъ въ една ученичка отъ женското училище и постоянно гледалъ къмъ прозореца на стаята ѝ и казвалъ: „Господи, много съмъ грѣшенъ! “ Казвали: „Колко много се кае този младежъ за грѣховетѣ си, обича Христа, все плаче“. Да, на прозореца е неговиятъ Христосъ. Когато кажатъ за нѣкого, че е православенъ, зная, че на прозореца е православенъ. – „Да, но той е евангелистъ.“ Зная, на прозореца е евангелистъ.
Какъвто и да е човѣкъ, все нѣкѫдѣ има прозорецъ.
към втори вариант >>
Ако си отговорите въ положителна смисъль, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови и въ дома ви всичко ще се нареди.
(втори вариант)
Това практикувате всѣки день. Яли сте нечиста храна, става ви лошо. Бръквате въ устата си 1–2 пѫти, повръщате, поолеква ви. Повърнете, това е най-добро, за да излѣзе навънъ всичко нечисто отъ вашия умъ и сърце. Не мислете дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: служите ли въ името на великата Любовь и Мѫдрость, готови ли сте да държите страната на ангелитѣ.
Ако си отговорите въ положителна смисъль, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови и въ дома ви всичко ще се нареди.
към втори вариант >>
Сега, кои сѫ причинитѣ, по които човѣкъ става садукей?
(втори вариант)
Сега, кои сѫ причинитѣ, по които човѣкъ става садукей?
Момата отхвърля момъка, влюбва се въ другъ и той става садукей и казва: „Не искамъ да зная нищо за нея! “ Минава подъ прозорцитѣ на дома ѝ, плюе. Така и всички хора по отношение на Бога иматъ сѫщитѣ възгледи. Докато Господь дава власть, пари на хората, тѣ сѫ фарисеи, казватъ: „Този е нашия Господь, като Него нѣма другъ! “ Утрѣ, като имъ се отнеме всичко това, казватъ: „Господь ли, не искаме да Го знаемъ, Той е несправедливъ!
към втори вариант >>
Нека 10 души отъ васъ, който си хармониратъ по умъ и сѫ въ пълно съгласие, безъ всѣкакво съмнѣние, прѣдприематъ опити въ това отношение и нека наблюдаватъ резултатитѣ.
(втори вариант)
Нека 10 души отъ васъ, който си хармониратъ по умъ и сѫ въ пълно съгласие, безъ всѣкакво съмнѣние, прѣдприематъ опити въ това отношение и нека наблюдаватъ резултатитѣ.
Ще провѣрятъ дали сѫ вѣрни моитѣ думи.
към втори вариант >>
Момата отхвърля момъка, влюбва се въ другъ и той става садукей и казва: „Не искамъ да зная нищо за нея!
(втори вариант)
Сега, кои сѫ причинитѣ, по които човѣкъ става садукей?
Момата отхвърля момъка, влюбва се въ другъ и той става садукей и казва: „Не искамъ да зная нищо за нея!
“ Минава подъ прозорцитѣ на дома ѝ, плюе. Така и всички хора по отношение на Бога иматъ сѫщитѣ възгледи. Докато Господь дава власть, пари на хората, тѣ сѫ фарисеи, казватъ: „Този е нашия Господь, като Него нѣма другъ! “ Утрѣ, като имъ се отнеме всичко това, казватъ: „Господь ли, не искаме да Го знаемъ, Той е несправедливъ! “
към втори вариант >>
Ще провѣрятъ дали сѫ вѣрни моитѣ думи.
(втори вариант)
Нека 10 души отъ васъ, който си хармониратъ по умъ и сѫ въ пълно съгласие, безъ всѣкакво съмнѣние, прѣдприематъ опити въ това отношение и нека наблюдаватъ резултатитѣ.
Ще провѣрятъ дали сѫ вѣрни моитѣ думи.
към втори вариант >>
“ Минава подъ прозорцитѣ на дома ѝ, плюе.
(втори вариант)
Сега, кои сѫ причинитѣ, по които човѣкъ става садукей? Момата отхвърля момъка, влюбва се въ другъ и той става садукей и казва: „Не искамъ да зная нищо за нея!
“ Минава подъ прозорцитѣ на дома ѝ, плюе.
Така и всички хора по отношение на Бога иматъ сѫщитѣ възгледи. Докато Господь дава власть, пари на хората, тѣ сѫ фарисеи, казватъ: „Този е нашия Господь, като Него нѣма другъ! “ Утрѣ, като имъ се отнеме всичко това, казватъ: „Господь ли, не искаме да Го знаемъ, Той е несправедливъ! “
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Пазете се отъ кваса фарисейски и садукейски“.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Пазете се отъ кваса фарисейски и садукейски“.
Този квасъ е заразилъ съврѣменнитѣ хора и той трѣбва абсолютно да се изхвърли навънъ. Господь не се нуждае нито отъ правовѣрни, нито отъ кривовѣрни хора, срамота е да се наричате такива. Господь се нуждае отъ хора, които могатъ да носятъ Неговата Любовь. Като ви говоря за любовь, вие си прѣдставяте вашата любовь къмъ дѣцата ви, къмъ братята, сестритѣ ви и т.н. Не, подигнете се една степень по-горѣ въ тази любовь, която имате.
към втори вариант >>
Така и всички хора по отношение на Бога иматъ сѫщитѣ възгледи.
(втори вариант)
Сега, кои сѫ причинитѣ, по които човѣкъ става садукей? Момата отхвърля момъка, влюбва се въ другъ и той става садукей и казва: „Не искамъ да зная нищо за нея! “ Минава подъ прозорцитѣ на дома ѝ, плюе.
Така и всички хора по отношение на Бога иматъ сѫщитѣ възгледи.
Докато Господь дава власть, пари на хората, тѣ сѫ фарисеи, казватъ: „Този е нашия Господь, като Него нѣма другъ! “ Утрѣ, като имъ се отнеме всичко това, казватъ: „Господь ли, не искаме да Го знаемъ, Той е несправедливъ! “
към втори вариант >>
Този квасъ е заразилъ съврѣменнитѣ хора и той трѣбва абсолютно да се изхвърли навънъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Пазете се отъ кваса фарисейски и садукейски“.
Този квасъ е заразилъ съврѣменнитѣ хора и той трѣбва абсолютно да се изхвърли навънъ.
Господь не се нуждае нито отъ правовѣрни, нито отъ кривовѣрни хора, срамота е да се наричате такива. Господь се нуждае отъ хора, които могатъ да носятъ Неговата Любовь. Като ви говоря за любовь, вие си прѣдставяте вашата любовь къмъ дѣцата ви, къмъ братята, сестритѣ ви и т.н. Не, подигнете се една степень по-горѣ въ тази любовь, която имате. Да обичашъ дъщеря си, това е естествено, да обичашъ сина си, сестра си или брата си, това е естествено, но да обичашъ врага си, това е геройство.
към втори вариант >>
Докато Господь дава власть, пари на хората, тѣ сѫ фарисеи, казватъ: „Този е нашия Господь, като Него нѣма другъ!
(втори вариант)
Сега, кои сѫ причинитѣ, по които човѣкъ става садукей? Момата отхвърля момъка, влюбва се въ другъ и той става садукей и казва: „Не искамъ да зная нищо за нея! “ Минава подъ прозорцитѣ на дома ѝ, плюе. Така и всички хора по отношение на Бога иматъ сѫщитѣ възгледи.
Докато Господь дава власть, пари на хората, тѣ сѫ фарисеи, казватъ: „Този е нашия Господь, като Него нѣма другъ!
“ Утрѣ, като имъ се отнеме всичко това, казватъ: „Господь ли, не искаме да Го знаемъ, Той е несправедливъ! “
към втори вариант >>
Господь не се нуждае нито отъ правовѣрни, нито отъ кривовѣрни хора, срамота е да се наричате такива.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Пазете се отъ кваса фарисейски и садукейски“. Този квасъ е заразилъ съврѣменнитѣ хора и той трѣбва абсолютно да се изхвърли навънъ.
Господь не се нуждае нито отъ правовѣрни, нито отъ кривовѣрни хора, срамота е да се наричате такива.
Господь се нуждае отъ хора, които могатъ да носятъ Неговата Любовь. Като ви говоря за любовь, вие си прѣдставяте вашата любовь къмъ дѣцата ви, къмъ братята, сестритѣ ви и т.н. Не, подигнете се една степень по-горѣ въ тази любовь, която имате. Да обичашъ дъщеря си, това е естествено, да обичашъ сина си, сестра си или брата си, това е естествено, но да обичашъ врага си, това е геройство.
към втори вариант >>
“ Утрѣ, като имъ се отнеме всичко това, казватъ: „Господь ли, не искаме да Го знаемъ, Той е несправедливъ!
(втори вариант)
Сега, кои сѫ причинитѣ, по които човѣкъ става садукей? Момата отхвърля момъка, влюбва се въ другъ и той става садукей и казва: „Не искамъ да зная нищо за нея! “ Минава подъ прозорцитѣ на дома ѝ, плюе. Така и всички хора по отношение на Бога иматъ сѫщитѣ възгледи. Докато Господь дава власть, пари на хората, тѣ сѫ фарисеи, казватъ: „Този е нашия Господь, като Него нѣма другъ!
“ Утрѣ, като имъ се отнеме всичко това, казватъ: „Господь ли, не искаме да Го знаемъ, Той е несправедливъ!
“
към втори вариант >>
Господь се нуждае отъ хора, които могатъ да носятъ Неговата Любовь.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Пазете се отъ кваса фарисейски и садукейски“. Този квасъ е заразилъ съврѣменнитѣ хора и той трѣбва абсолютно да се изхвърли навънъ. Господь не се нуждае нито отъ правовѣрни, нито отъ кривовѣрни хора, срамота е да се наричате такива.
Господь се нуждае отъ хора, които могатъ да носятъ Неговата Любовь.
Като ви говоря за любовь, вие си прѣдставяте вашата любовь къмъ дѣцата ви, къмъ братята, сестритѣ ви и т.н. Не, подигнете се една степень по-горѣ въ тази любовь, която имате. Да обичашъ дъщеря си, това е естествено, да обичашъ сина си, сестра си или брата си, това е естествено, но да обичашъ врага си, това е геройство.
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Момата отхвърля момъка, влюбва се въ другъ и той става садукей и казва: „Не искамъ да зная нищо за нея! “ Минава подъ прозорцитѣ на дома ѝ, плюе. Така и всички хора по отношение на Бога иматъ сѫщитѣ възгледи. Докато Господь дава власть, пари на хората, тѣ сѫ фарисеи, казватъ: „Този е нашия Господь, като Него нѣма другъ! “ Утрѣ, като имъ се отнеме всичко това, казватъ: „Господь ли, не искаме да Го знаемъ, Той е несправедливъ!
“
към втори вариант >>
Като ви говоря за любовь, вие си прѣдставяте вашата любовь къмъ дѣцата ви, къмъ братята, сестритѣ ви и т.н.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Пазете се отъ кваса фарисейски и садукейски“. Този квасъ е заразилъ съврѣменнитѣ хора и той трѣбва абсолютно да се изхвърли навънъ. Господь не се нуждае нито отъ правовѣрни, нито отъ кривовѣрни хора, срамота е да се наричате такива. Господь се нуждае отъ хора, които могатъ да носятъ Неговата Любовь.
Като ви говоря за любовь, вие си прѣдставяте вашата любовь къмъ дѣцата ви, къмъ братята, сестритѣ ви и т.н.
Не, подигнете се една степень по-горѣ въ тази любовь, която имате. Да обичашъ дъщеря си, това е естествено, да обичашъ сина си, сестра си или брата си, това е естествено, но да обичашъ врага си, това е геройство.
към втори вариант >>
Това сѫ съврѣменнитѣ християни, които се смѣятъ на езичницитѣ, че вѣрвали въ идоли.
(втори вариант)
Това сѫ съврѣменнитѣ християни, които се смѣятъ на езичницитѣ, че вѣрвали въ идоли.
Азъ не намирамъ голѣма разлика между съврѣменнитѣ християни и едноврѣмешнитѣ езичници, но по форма – християнитѣ иматъ отлична култура. Ако влѣзете въ софийскитѣ хали или въ халитѣ на кой и да е голѣмъ европейски градъ, ще видите външно голѣма чистота, а на куки висятъ закачени кѫсове отъ заклания добитъкъ. И тѣзи хора минаватъ за културни, за християни. Азъ не вѣрвамъ въ християнинъ, който окачва на куки единъ одранъ волъ, да го продава; азъ не вѣрвамъ въ свещеника, ако отива да си купи отъ тамъ месо или ако си е купилъ кокошка и я носи въ дома си да я коли. Не вѣрвамъ въ чувствата на такъвъ християнинъ, азъ взимамъ страната на кокошката.
към втори вариант >>
Не, подигнете се една степень по-горѣ въ тази любовь, която имате.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Пазете се отъ кваса фарисейски и садукейски“. Този квасъ е заразилъ съврѣменнитѣ хора и той трѣбва абсолютно да се изхвърли навънъ. Господь не се нуждае нито отъ правовѣрни, нито отъ кривовѣрни хора, срамота е да се наричате такива. Господь се нуждае отъ хора, които могатъ да носятъ Неговата Любовь. Като ви говоря за любовь, вие си прѣдставяте вашата любовь къмъ дѣцата ви, къмъ братята, сестритѣ ви и т.н.
Не, подигнете се една степень по-горѣ въ тази любовь, която имате.
Да обичашъ дъщеря си, това е естествено, да обичашъ сина си, сестра си или брата си, това е естествено, но да обичашъ врага си, това е геройство.
към втори вариант >>
Азъ не намирамъ голѣма разлика между съврѣменнитѣ християни и едноврѣмешнитѣ езичници, но по форма – християнитѣ иматъ отлична култура.
(втори вариант)
Това сѫ съврѣменнитѣ християни, които се смѣятъ на езичницитѣ, че вѣрвали въ идоли.
Азъ не намирамъ голѣма разлика между съврѣменнитѣ християни и едноврѣмешнитѣ езичници, но по форма – християнитѣ иматъ отлична култура.
Ако влѣзете въ софийскитѣ хали или въ халитѣ на кой и да е голѣмъ европейски градъ, ще видите външно голѣма чистота, а на куки висятъ закачени кѫсове отъ заклания добитъкъ. И тѣзи хора минаватъ за културни, за християни. Азъ не вѣрвамъ въ християнинъ, който окачва на куки единъ одранъ волъ, да го продава; азъ не вѣрвамъ въ свещеника, ако отива да си купи отъ тамъ месо или ако си е купилъ кокошка и я носи въ дома си да я коли. Не вѣрвамъ въ чувствата на такъвъ християнинъ, азъ взимамъ страната на кокошката. Тя казва: „Азъ не вѣрвамъ въ този попъ, владика или кой и да е“.
към втори вариант >>
Да обичашъ дъщеря си, това е естествено, да обичашъ сина си, сестра си или брата си, това е естествено, но да обичашъ врага си, това е геройство.
(втори вариант)
Този квасъ е заразилъ съврѣменнитѣ хора и той трѣбва абсолютно да се изхвърли навънъ. Господь не се нуждае нито отъ правовѣрни, нито отъ кривовѣрни хора, срамота е да се наричате такива. Господь се нуждае отъ хора, които могатъ да носятъ Неговата Любовь. Като ви говоря за любовь, вие си прѣдставяте вашата любовь къмъ дѣцата ви, къмъ братята, сестритѣ ви и т.н. Не, подигнете се една степень по-горѣ въ тази любовь, която имате.
Да обичашъ дъщеря си, това е естествено, да обичашъ сина си, сестра си или брата си, това е естествено, но да обичашъ врага си, това е геройство.
към втори вариант >>
Ако влѣзете въ софийскитѣ хали или въ халитѣ на кой и да е голѣмъ европейски градъ, ще видите външно голѣма чистота, а на куки висятъ закачени кѫсове отъ заклания добитъкъ.
(втори вариант)
Това сѫ съврѣменнитѣ християни, които се смѣятъ на езичницитѣ, че вѣрвали въ идоли. Азъ не намирамъ голѣма разлика между съврѣменнитѣ християни и едноврѣмешнитѣ езичници, но по форма – християнитѣ иматъ отлична култура.
Ако влѣзете въ софийскитѣ хали или въ халитѣ на кой и да е голѣмъ европейски градъ, ще видите външно голѣма чистота, а на куки висятъ закачени кѫсове отъ заклания добитъкъ.
И тѣзи хора минаватъ за културни, за християни. Азъ не вѣрвамъ въ християнинъ, който окачва на куки единъ одранъ волъ, да го продава; азъ не вѣрвамъ въ свещеника, ако отива да си купи отъ тамъ месо или ако си е купилъ кокошка и я носи въ дома си да я коли. Не вѣрвамъ въ чувствата на такъвъ християнинъ, азъ взимамъ страната на кокошката. Тя казва: „Азъ не вѣрвамъ въ този попъ, владика или кой и да е“. Човѣкъ, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човѣкъ.
към втори вариант >>
Какъ ще обичаме врага си?
(втори вариант)
Какъ ще обичаме врага си?
Ще ви обясня, за да се разберемъ. Законътъ е слѣдния: нѣкой ти е направилъ най-голѣмото зло, най-голѣмата пакость въ свѣта и единъ день Господь му взима всичко и като послѣденъ просякъ го изпраща въ дома ти. Ако ти го приемешъ най-любезно, нахранишъ го, напоишъ го и не му напомнишъ нищо отъ стореното зло въ миналото, не му се заканишъ, това значи, че ти любишъ врага си. Ще ме запитате: „Ами какъ да любимъ врага си? “ Когато Господь извади ноктитѣ, зѫбитѣ на вълка, приеми го у васъ си, но докато още има зѫби и нокти, докато не се е реформиралъ, не ви прѣпорѫчвамъ да го гладите, да го приемате у дома си.
към втори вариант >>
И тѣзи хора минаватъ за културни, за християни.
(втори вариант)
Това сѫ съврѣменнитѣ християни, които се смѣятъ на езичницитѣ, че вѣрвали въ идоли. Азъ не намирамъ голѣма разлика между съврѣменнитѣ християни и едноврѣмешнитѣ езичници, но по форма – християнитѣ иматъ отлична култура. Ако влѣзете въ софийскитѣ хали или въ халитѣ на кой и да е голѣмъ европейски градъ, ще видите външно голѣма чистота, а на куки висятъ закачени кѫсове отъ заклания добитъкъ.
И тѣзи хора минаватъ за културни, за християни.
Азъ не вѣрвамъ въ християнинъ, който окачва на куки единъ одранъ волъ, да го продава; азъ не вѣрвамъ въ свещеника, ако отива да си купи отъ тамъ месо или ако си е купилъ кокошка и я носи въ дома си да я коли. Не вѣрвамъ въ чувствата на такъвъ християнинъ, азъ взимамъ страната на кокошката. Тя казва: „Азъ не вѣрвамъ въ този попъ, владика или кой и да е“. Човѣкъ, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човѣкъ. Това е принципално.
към втори вариант >>
Ще ви обясня, за да се разберемъ.
(втори вариант)
Какъ ще обичаме врага си?
Ще ви обясня, за да се разберемъ.
Законътъ е слѣдния: нѣкой ти е направилъ най-голѣмото зло, най-голѣмата пакость въ свѣта и единъ день Господь му взима всичко и като послѣденъ просякъ го изпраща въ дома ти. Ако ти го приемешъ най-любезно, нахранишъ го, напоишъ го и не му напомнишъ нищо отъ стореното зло въ миналото, не му се заканишъ, това значи, че ти любишъ врага си. Ще ме запитате: „Ами какъ да любимъ врага си? “ Когато Господь извади ноктитѣ, зѫбитѣ на вълка, приеми го у васъ си, но докато още има зѫби и нокти, докато не се е реформиралъ, не ви прѣпорѫчвамъ да го гладите, да го приемате у дома си.
към втори вариант >>
Азъ не вѣрвамъ въ християнинъ, който окачва на куки единъ одранъ волъ, да го продава; азъ не вѣрвамъ въ свещеника, ако отива да си купи отъ тамъ месо или ако си е купилъ кокошка и я носи въ дома си да я коли.
(втори вариант)
Това сѫ съврѣменнитѣ християни, които се смѣятъ на езичницитѣ, че вѣрвали въ идоли. Азъ не намирамъ голѣма разлика между съврѣменнитѣ християни и едноврѣмешнитѣ езичници, но по форма – християнитѣ иматъ отлична култура. Ако влѣзете въ софийскитѣ хали или въ халитѣ на кой и да е голѣмъ европейски градъ, ще видите външно голѣма чистота, а на куки висятъ закачени кѫсове отъ заклания добитъкъ. И тѣзи хора минаватъ за културни, за християни.
Азъ не вѣрвамъ въ християнинъ, който окачва на куки единъ одранъ волъ, да го продава; азъ не вѣрвамъ въ свещеника, ако отива да си купи отъ тамъ месо или ако си е купилъ кокошка и я носи въ дома си да я коли.
Не вѣрвамъ въ чувствата на такъвъ християнинъ, азъ взимамъ страната на кокошката. Тя казва: „Азъ не вѣрвамъ въ този попъ, владика или кой и да е“. Човѣкъ, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човѣкъ. Това е принципално. Ще кажете: „Месото ни е нужно.“ Ако минаваме за християни трѣбва да ликвидираме съ всѣка грубость съ всѣко насилие.
към втори вариант >>
Законътъ е слѣдния: нѣкой ти е направилъ най-голѣмото зло, най-голѣмата пакость въ свѣта и единъ день Господь му взима всичко и като послѣденъ просякъ го изпраща въ дома ти.
(втори вариант)
Какъ ще обичаме врага си? Ще ви обясня, за да се разберемъ.
Законътъ е слѣдния: нѣкой ти е направилъ най-голѣмото зло, най-голѣмата пакость въ свѣта и единъ день Господь му взима всичко и като послѣденъ просякъ го изпраща въ дома ти.
Ако ти го приемешъ най-любезно, нахранишъ го, напоишъ го и не му напомнишъ нищо отъ стореното зло въ миналото, не му се заканишъ, това значи, че ти любишъ врага си. Ще ме запитате: „Ами какъ да любимъ врага си? “ Когато Господь извади ноктитѣ, зѫбитѣ на вълка, приеми го у васъ си, но докато още има зѫби и нокти, докато не се е реформиралъ, не ви прѣпорѫчвамъ да го гладите, да го приемате у дома си.
към втори вариант >>
Не вѣрвамъ въ чувствата на такъвъ християнинъ, азъ взимамъ страната на кокошката.
(втори вариант)
Това сѫ съврѣменнитѣ християни, които се смѣятъ на езичницитѣ, че вѣрвали въ идоли. Азъ не намирамъ голѣма разлика между съврѣменнитѣ християни и едноврѣмешнитѣ езичници, но по форма – християнитѣ иматъ отлична култура. Ако влѣзете въ софийскитѣ хали или въ халитѣ на кой и да е голѣмъ европейски градъ, ще видите външно голѣма чистота, а на куки висятъ закачени кѫсове отъ заклания добитъкъ. И тѣзи хора минаватъ за културни, за християни. Азъ не вѣрвамъ въ християнинъ, който окачва на куки единъ одранъ волъ, да го продава; азъ не вѣрвамъ въ свещеника, ако отива да си купи отъ тамъ месо или ако си е купилъ кокошка и я носи въ дома си да я коли.
Не вѣрвамъ въ чувствата на такъвъ християнинъ, азъ взимамъ страната на кокошката.
Тя казва: „Азъ не вѣрвамъ въ този попъ, владика или кой и да е“. Човѣкъ, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човѣкъ. Това е принципално. Ще кажете: „Месото ни е нужно.“ Ако минаваме за християни трѣбва да ликвидираме съ всѣка грубость съ всѣко насилие. Нито фарисеитѣ, нито садукеитѣ, нито вѣрующитѣ, нито невѣрующитѣ ще поправятъ свѣта.
към втори вариант >>
Ако ти го приемешъ най-любезно, нахранишъ го, напоишъ го и не му напомнишъ нищо отъ стореното зло въ миналото, не му се заканишъ, това значи, че ти любишъ врага си.
(втори вариант)
Какъ ще обичаме врага си? Ще ви обясня, за да се разберемъ. Законътъ е слѣдния: нѣкой ти е направилъ най-голѣмото зло, най-голѣмата пакость въ свѣта и единъ день Господь му взима всичко и като послѣденъ просякъ го изпраща въ дома ти.
Ако ти го приемешъ най-любезно, нахранишъ го, напоишъ го и не му напомнишъ нищо отъ стореното зло въ миналото, не му се заканишъ, това значи, че ти любишъ врага си.
Ще ме запитате: „Ами какъ да любимъ врага си? “ Когато Господь извади ноктитѣ, зѫбитѣ на вълка, приеми го у васъ си, но докато още има зѫби и нокти, докато не се е реформиралъ, не ви прѣпорѫчвамъ да го гладите, да го приемате у дома си.
към втори вариант >>
Тя казва: „Азъ не вѣрвамъ въ този попъ, владика или кой и да е“.
(втори вариант)
Азъ не намирамъ голѣма разлика между съврѣменнитѣ християни и едноврѣмешнитѣ езичници, но по форма – християнитѣ иматъ отлична култура. Ако влѣзете въ софийскитѣ хали или въ халитѣ на кой и да е голѣмъ европейски градъ, ще видите външно голѣма чистота, а на куки висятъ закачени кѫсове отъ заклания добитъкъ. И тѣзи хора минаватъ за културни, за християни. Азъ не вѣрвамъ въ християнинъ, който окачва на куки единъ одранъ волъ, да го продава; азъ не вѣрвамъ въ свещеника, ако отива да си купи отъ тамъ месо или ако си е купилъ кокошка и я носи въ дома си да я коли. Не вѣрвамъ въ чувствата на такъвъ християнинъ, азъ взимамъ страната на кокошката.
Тя казва: „Азъ не вѣрвамъ въ този попъ, владика или кой и да е“.
Човѣкъ, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човѣкъ. Това е принципално. Ще кажете: „Месото ни е нужно.“ Ако минаваме за християни трѣбва да ликвидираме съ всѣка грубость съ всѣко насилие. Нито фарисеитѣ, нито садукеитѣ, нито вѣрующитѣ, нито невѣрующитѣ ще поправятъ свѣта. Господь не се нуждае отъ вѣрующи или безвѣрници, за Него е безразлично дали ще вѣрватъ хората или не.
към втори вариант >>
Ще ме запитате: „Ами какъ да любимъ врага си?
(втори вариант)
Какъ ще обичаме врага си? Ще ви обясня, за да се разберемъ. Законътъ е слѣдния: нѣкой ти е направилъ най-голѣмото зло, най-голѣмата пакость въ свѣта и единъ день Господь му взима всичко и като послѣденъ просякъ го изпраща въ дома ти. Ако ти го приемешъ най-любезно, нахранишъ го, напоишъ го и не му напомнишъ нищо отъ стореното зло въ миналото, не му се заканишъ, това значи, че ти любишъ врага си.
Ще ме запитате: „Ами какъ да любимъ врага си?
“ Когато Господь извади ноктитѣ, зѫбитѣ на вълка, приеми го у васъ си, но докато още има зѫби и нокти, докато не се е реформиралъ, не ви прѣпорѫчвамъ да го гладите, да го приемате у дома си.
към втори вариант >>
Човѣкъ, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човѣкъ.
(втори вариант)
Ако влѣзете въ софийскитѣ хали или въ халитѣ на кой и да е голѣмъ европейски градъ, ще видите външно голѣма чистота, а на куки висятъ закачени кѫсове отъ заклания добитъкъ. И тѣзи хора минаватъ за културни, за християни. Азъ не вѣрвамъ въ християнинъ, който окачва на куки единъ одранъ волъ, да го продава; азъ не вѣрвамъ въ свещеника, ако отива да си купи отъ тамъ месо или ако си е купилъ кокошка и я носи въ дома си да я коли. Не вѣрвамъ въ чувствата на такъвъ християнинъ, азъ взимамъ страната на кокошката. Тя казва: „Азъ не вѣрвамъ въ този попъ, владика или кой и да е“.
Човѣкъ, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човѣкъ.
Това е принципално. Ще кажете: „Месото ни е нужно.“ Ако минаваме за християни трѣбва да ликвидираме съ всѣка грубость съ всѣко насилие. Нито фарисеитѣ, нито садукеитѣ, нито вѣрующитѣ, нито невѣрующитѣ ще поправятъ свѣта. Господь не се нуждае отъ вѣрующи или безвѣрници, за Него е безразлично дали ще вѣрватъ хората или не. Какъ мислите, слънцето ще измѣни ли топлината си споредъ това, дали вие ще вѣрвате или не?
към втори вариант >>
“ Когато Господь извади ноктитѣ, зѫбитѣ на вълка, приеми го у васъ си, но докато още има зѫби и нокти, докато не се е реформиралъ, не ви прѣпорѫчвамъ да го гладите, да го приемате у дома си.
(втори вариант)
Какъ ще обичаме врага си? Ще ви обясня, за да се разберемъ. Законътъ е слѣдния: нѣкой ти е направилъ най-голѣмото зло, най-голѣмата пакость въ свѣта и единъ день Господь му взима всичко и като послѣденъ просякъ го изпраща въ дома ти. Ако ти го приемешъ най-любезно, нахранишъ го, напоишъ го и не му напомнишъ нищо отъ стореното зло въ миналото, не му се заканишъ, това значи, че ти любишъ врага си. Ще ме запитате: „Ами какъ да любимъ врага си?
“ Когато Господь извади ноктитѣ, зѫбитѣ на вълка, приеми го у васъ си, но докато още има зѫби и нокти, докато не се е реформиралъ, не ви прѣпорѫчвамъ да го гладите, да го приемате у дома си.
към втори вариант >>
Това е принципално.
(втори вариант)
И тѣзи хора минаватъ за културни, за християни. Азъ не вѣрвамъ въ християнинъ, който окачва на куки единъ одранъ волъ, да го продава; азъ не вѣрвамъ въ свещеника, ако отива да си купи отъ тамъ месо или ако си е купилъ кокошка и я носи въ дома си да я коли. Не вѣрвамъ въ чувствата на такъвъ християнинъ, азъ взимамъ страната на кокошката. Тя казва: „Азъ не вѣрвамъ въ този попъ, владика или кой и да е“. Човѣкъ, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човѣкъ.
Това е принципално.
Ще кажете: „Месото ни е нужно.“ Ако минаваме за християни трѣбва да ликвидираме съ всѣка грубость съ всѣко насилие. Нито фарисеитѣ, нито садукеитѣ, нито вѣрующитѣ, нито невѣрующитѣ ще поправятъ свѣта. Господь не се нуждае отъ вѣрующи или безвѣрници, за Него е безразлично дали ще вѣрватъ хората или не. Какъ мислите, слънцето ще измѣни ли топлината си споредъ това, дали вие ще вѣрвате или не? Земята ще прѣустанови ли движенията си отъ това дали вѣрвате или не?
към втори вариант >>
Фарисейското и садукейското учения сѫ обладали съврѣменната наука, съврѣменния политически животъ.
(втори вариант)
Фарисейското и садукейското учения сѫ обладали съврѣменната наука, съврѣменния политически животъ.
Изобщо навсѣкѫдѣ въ свѣта сѫществуватъ тѣзи два полюса. Ако мислите, че въ науката ще намѣрите смисълъ на вашия животъ, лъжете се. Ако употрѣбите науката като срѣдство за развитието на вашия умъ, на правъ пѫть сте. Ако употрѣбите политическия животъ като срѣдство за развитие на вашитѣ добродѣтели, на правъ пѫть сте; но ако го употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, на кривъ пѫть сте. Ако употрѣбите религията за добри дѣла, на правъ пѫть сте; но ако я употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, за ваши лични изгоди, на кривъ пѫть сте.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Месото ни е нужно.“ Ако минаваме за християни трѣбва да ликвидираме съ всѣка грубость съ всѣко насилие.
(втори вариант)
Азъ не вѣрвамъ въ християнинъ, който окачва на куки единъ одранъ волъ, да го продава; азъ не вѣрвамъ въ свещеника, ако отива да си купи отъ тамъ месо или ако си е купилъ кокошка и я носи въ дома си да я коли. Не вѣрвамъ въ чувствата на такъвъ християнинъ, азъ взимамъ страната на кокошката. Тя казва: „Азъ не вѣрвамъ въ този попъ, владика или кой и да е“. Човѣкъ, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човѣкъ. Това е принципално.
Ще кажете: „Месото ни е нужно.“ Ако минаваме за християни трѣбва да ликвидираме съ всѣка грубость съ всѣко насилие.
Нито фарисеитѣ, нито садукеитѣ, нито вѣрующитѣ, нито невѣрующитѣ ще поправятъ свѣта. Господь не се нуждае отъ вѣрующи или безвѣрници, за Него е безразлично дали ще вѣрватъ хората или не. Какъ мислите, слънцето ще измѣни ли топлината си споредъ това, дали вие ще вѣрвате или не? Земята ще прѣустанови ли движенията си отъ това дали вѣрвате или не? И да не вѣрвате, слънцето не грѣе само за васъ.
към втори вариант >>
Изобщо навсѣкѫдѣ въ свѣта сѫществуватъ тѣзи два полюса.
(втори вариант)
Фарисейското и садукейското учения сѫ обладали съврѣменната наука, съврѣменния политически животъ.
Изобщо навсѣкѫдѣ въ свѣта сѫществуватъ тѣзи два полюса.
Ако мислите, че въ науката ще намѣрите смисълъ на вашия животъ, лъжете се. Ако употрѣбите науката като срѣдство за развитието на вашия умъ, на правъ пѫть сте. Ако употрѣбите политическия животъ като срѣдство за развитие на вашитѣ добродѣтели, на правъ пѫть сте; но ако го употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, на кривъ пѫть сте. Ако употрѣбите религията за добри дѣла, на правъ пѫть сте; но ако я употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, за ваши лични изгоди, на кривъ пѫть сте. Въ душитѣ на всинца ни трѣбва да има възвишени, благородни мотиви, всичко да се използува за добро на другитѣ.
към втори вариант >>
Нито фарисеитѣ, нито садукеитѣ, нито вѣрующитѣ, нито невѣрующитѣ ще поправятъ свѣта.
(втори вариант)
Не вѣрвамъ въ чувствата на такъвъ християнинъ, азъ взимамъ страната на кокошката. Тя казва: „Азъ не вѣрвамъ въ този попъ, владика или кой и да е“. Човѣкъ, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човѣкъ. Това е принципално. Ще кажете: „Месото ни е нужно.“ Ако минаваме за християни трѣбва да ликвидираме съ всѣка грубость съ всѣко насилие.
Нито фарисеитѣ, нито садукеитѣ, нито вѣрующитѣ, нито невѣрующитѣ ще поправятъ свѣта.
Господь не се нуждае отъ вѣрующи или безвѣрници, за Него е безразлично дали ще вѣрватъ хората или не. Какъ мислите, слънцето ще измѣни ли топлината си споредъ това, дали вие ще вѣрвате или не? Земята ще прѣустанови ли движенията си отъ това дали вѣрвате или не? И да не вѣрвате, слънцето не грѣе само за васъ. Пакъ повтарямъ, на земята има сѫщества, които сѫ много по-културни отъ васъ.
към втори вариант >>
Ако мислите, че въ науката ще намѣрите смисълъ на вашия животъ, лъжете се.
(втори вариант)
Фарисейското и садукейското учения сѫ обладали съврѣменната наука, съврѣменния политически животъ. Изобщо навсѣкѫдѣ въ свѣта сѫществуватъ тѣзи два полюса.
Ако мислите, че въ науката ще намѣрите смисълъ на вашия животъ, лъжете се.
Ако употрѣбите науката като срѣдство за развитието на вашия умъ, на правъ пѫть сте. Ако употрѣбите политическия животъ като срѣдство за развитие на вашитѣ добродѣтели, на правъ пѫть сте; но ако го употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, на кривъ пѫть сте. Ако употрѣбите религията за добри дѣла, на правъ пѫть сте; но ако я употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, за ваши лични изгоди, на кривъ пѫть сте. Въ душитѣ на всинца ни трѣбва да има възвишени, благородни мотиви, всичко да се използува за добро на другитѣ. Ще кажете: „Азъ това не мога да го направя, не мога да бѫда полезенъ за другитѣ“.
към втори вариант >>
Господь не се нуждае отъ вѣрующи или безвѣрници, за Него е безразлично дали ще вѣрватъ хората или не.
(втори вариант)
Тя казва: „Азъ не вѣрвамъ въ този попъ, владика или кой и да е“. Човѣкъ, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човѣкъ. Това е принципално. Ще кажете: „Месото ни е нужно.“ Ако минаваме за християни трѣбва да ликвидираме съ всѣка грубость съ всѣко насилие. Нито фарисеитѣ, нито садукеитѣ, нито вѣрующитѣ, нито невѣрующитѣ ще поправятъ свѣта.
Господь не се нуждае отъ вѣрующи или безвѣрници, за Него е безразлично дали ще вѣрватъ хората или не.
Какъ мислите, слънцето ще измѣни ли топлината си споредъ това, дали вие ще вѣрвате или не? Земята ще прѣустанови ли движенията си отъ това дали вѣрвате или не? И да не вѣрвате, слънцето не грѣе само за васъ. Пакъ повтарямъ, на земята има сѫщества, които сѫ много по-културни отъ васъ. Ние знаемъ много хора на земята, които не ядатъ месо отъ рождение, а не се отказали отъ него чрѣзъ убѣждаване.
към втори вариант >>
Ако употрѣбите науката като срѣдство за развитието на вашия умъ, на правъ пѫть сте.
(втори вариант)
Фарисейското и садукейското учения сѫ обладали съврѣменната наука, съврѣменния политически животъ. Изобщо навсѣкѫдѣ въ свѣта сѫществуватъ тѣзи два полюса. Ако мислите, че въ науката ще намѣрите смисълъ на вашия животъ, лъжете се.
Ако употрѣбите науката като срѣдство за развитието на вашия умъ, на правъ пѫть сте.
Ако употрѣбите политическия животъ като срѣдство за развитие на вашитѣ добродѣтели, на правъ пѫть сте; но ако го употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, на кривъ пѫть сте. Ако употрѣбите религията за добри дѣла, на правъ пѫть сте; но ако я употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, за ваши лични изгоди, на кривъ пѫть сте. Въ душитѣ на всинца ни трѣбва да има възвишени, благородни мотиви, всичко да се използува за добро на другитѣ. Ще кажете: „Азъ това не мога да го направя, не мога да бѫда полезенъ за другитѣ“. Не, ти можешъ да извършишъ такава реформа въ себе си, каквато е прѣдвидена.
към втори вариант >>
Какъ мислите, слънцето ще измѣни ли топлината си споредъ това, дали вие ще вѣрвате или не?
(втори вариант)
Човѣкъ, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човѣкъ. Това е принципално. Ще кажете: „Месото ни е нужно.“ Ако минаваме за християни трѣбва да ликвидираме съ всѣка грубость съ всѣко насилие. Нито фарисеитѣ, нито садукеитѣ, нито вѣрующитѣ, нито невѣрующитѣ ще поправятъ свѣта. Господь не се нуждае отъ вѣрующи или безвѣрници, за Него е безразлично дали ще вѣрватъ хората или не.
Какъ мислите, слънцето ще измѣни ли топлината си споредъ това, дали вие ще вѣрвате или не?
Земята ще прѣустанови ли движенията си отъ това дали вѣрвате или не? И да не вѣрвате, слънцето не грѣе само за васъ. Пакъ повтарямъ, на земята има сѫщества, които сѫ много по-културни отъ васъ. Ние знаемъ много хора на земята, които не ядатъ месо отъ рождение, а не се отказали отъ него чрѣзъ убѣждаване.
към втори вариант >>
Ако употрѣбите политическия животъ като срѣдство за развитие на вашитѣ добродѣтели, на правъ пѫть сте; но ако го употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, на кривъ пѫть сте.
(втори вариант)
Фарисейското и садукейското учения сѫ обладали съврѣменната наука, съврѣменния политически животъ. Изобщо навсѣкѫдѣ въ свѣта сѫществуватъ тѣзи два полюса. Ако мислите, че въ науката ще намѣрите смисълъ на вашия животъ, лъжете се. Ако употрѣбите науката като срѣдство за развитието на вашия умъ, на правъ пѫть сте.
Ако употрѣбите политическия животъ като срѣдство за развитие на вашитѣ добродѣтели, на правъ пѫть сте; но ако го употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, на кривъ пѫть сте.
Ако употрѣбите религията за добри дѣла, на правъ пѫть сте; но ако я употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, за ваши лични изгоди, на кривъ пѫть сте. Въ душитѣ на всинца ни трѣбва да има възвишени, благородни мотиви, всичко да се използува за добро на другитѣ. Ще кажете: „Азъ това не мога да го направя, не мога да бѫда полезенъ за другитѣ“. Не, ти можешъ да извършишъ такава реформа въ себе си, каквато е прѣдвидена. Отъ дѣ знаешъ, че като завъртишъ ключа си, слѣдъ тебе нѣма да тръгнатъ още хиляда души?
към втори вариант >>
Земята ще прѣустанови ли движенията си отъ това дали вѣрвате или не?
(втори вариант)
Това е принципално. Ще кажете: „Месото ни е нужно.“ Ако минаваме за християни трѣбва да ликвидираме съ всѣка грубость съ всѣко насилие. Нито фарисеитѣ, нито садукеитѣ, нито вѣрующитѣ, нито невѣрующитѣ ще поправятъ свѣта. Господь не се нуждае отъ вѣрующи или безвѣрници, за Него е безразлично дали ще вѣрватъ хората или не. Какъ мислите, слънцето ще измѣни ли топлината си споредъ това, дали вие ще вѣрвате или не?
Земята ще прѣустанови ли движенията си отъ това дали вѣрвате или не?
И да не вѣрвате, слънцето не грѣе само за васъ. Пакъ повтарямъ, на земята има сѫщества, които сѫ много по-културни отъ васъ. Ние знаемъ много хора на земята, които не ядатъ месо отъ рождение, а не се отказали отъ него чрѣзъ убѣждаване.
към втори вариант >>
Ако употрѣбите религията за добри дѣла, на правъ пѫть сте; но ако я употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, за ваши лични изгоди, на кривъ пѫть сте.
(втори вариант)
Фарисейското и садукейското учения сѫ обладали съврѣменната наука, съврѣменния политически животъ. Изобщо навсѣкѫдѣ въ свѣта сѫществуватъ тѣзи два полюса. Ако мислите, че въ науката ще намѣрите смисълъ на вашия животъ, лъжете се. Ако употрѣбите науката като срѣдство за развитието на вашия умъ, на правъ пѫть сте. Ако употрѣбите политическия животъ като срѣдство за развитие на вашитѣ добродѣтели, на правъ пѫть сте; но ако го употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, на кривъ пѫть сте.
Ако употрѣбите религията за добри дѣла, на правъ пѫть сте; но ако я употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, за ваши лични изгоди, на кривъ пѫть сте.
Въ душитѣ на всинца ни трѣбва да има възвишени, благородни мотиви, всичко да се използува за добро на другитѣ. Ще кажете: „Азъ това не мога да го направя, не мога да бѫда полезенъ за другитѣ“. Не, ти можешъ да извършишъ такава реформа въ себе си, каквато е прѣдвидена. Отъ дѣ знаешъ, че като завъртишъ ключа си, слѣдъ тебе нѣма да тръгнатъ още хиляда души? Хиляда души, като завъртятъ ключа си, ще поведатъ слѣдъ себе си единъ милионъ.
към втори вариант >>
И да не вѣрвате, слънцето не грѣе само за васъ.
(втори вариант)
Ще кажете: „Месото ни е нужно.“ Ако минаваме за християни трѣбва да ликвидираме съ всѣка грубость съ всѣко насилие. Нито фарисеитѣ, нито садукеитѣ, нито вѣрующитѣ, нито невѣрующитѣ ще поправятъ свѣта. Господь не се нуждае отъ вѣрующи или безвѣрници, за Него е безразлично дали ще вѣрватъ хората или не. Какъ мислите, слънцето ще измѣни ли топлината си споредъ това, дали вие ще вѣрвате или не? Земята ще прѣустанови ли движенията си отъ това дали вѣрвате или не?
И да не вѣрвате, слънцето не грѣе само за васъ.
Пакъ повтарямъ, на земята има сѫщества, които сѫ много по-културни отъ васъ. Ние знаемъ много хора на земята, които не ядатъ месо отъ рождение, а не се отказали отъ него чрѣзъ убѣждаване.
към втори вариант >>
Въ душитѣ на всинца ни трѣбва да има възвишени, благородни мотиви, всичко да се използува за добро на другитѣ.
(втори вариант)
Изобщо навсѣкѫдѣ въ свѣта сѫществуватъ тѣзи два полюса. Ако мислите, че въ науката ще намѣрите смисълъ на вашия животъ, лъжете се. Ако употрѣбите науката като срѣдство за развитието на вашия умъ, на правъ пѫть сте. Ако употрѣбите политическия животъ като срѣдство за развитие на вашитѣ добродѣтели, на правъ пѫть сте; но ако го употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, на кривъ пѫть сте. Ако употрѣбите религията за добри дѣла, на правъ пѫть сте; но ако я употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, за ваши лични изгоди, на кривъ пѫть сте.
Въ душитѣ на всинца ни трѣбва да има възвишени, благородни мотиви, всичко да се използува за добро на другитѣ.
Ще кажете: „Азъ това не мога да го направя, не мога да бѫда полезенъ за другитѣ“. Не, ти можешъ да извършишъ такава реформа въ себе си, каквато е прѣдвидена. Отъ дѣ знаешъ, че като завъртишъ ключа си, слѣдъ тебе нѣма да тръгнатъ още хиляда души? Хиляда души, като завъртятъ ключа си, ще поведатъ слѣдъ себе си единъ милионъ. Казвате: „Ние не можемъ да оправимъ свѣта“.
към втори вариант >>
Пакъ повтарямъ, на земята има сѫщества, които сѫ много по-културни отъ васъ.
(втори вариант)
Нито фарисеитѣ, нито садукеитѣ, нито вѣрующитѣ, нито невѣрующитѣ ще поправятъ свѣта. Господь не се нуждае отъ вѣрующи или безвѣрници, за Него е безразлично дали ще вѣрватъ хората или не. Какъ мислите, слънцето ще измѣни ли топлината си споредъ това, дали вие ще вѣрвате или не? Земята ще прѣустанови ли движенията си отъ това дали вѣрвате или не? И да не вѣрвате, слънцето не грѣе само за васъ.
Пакъ повтарямъ, на земята има сѫщества, които сѫ много по-културни отъ васъ.
Ние знаемъ много хора на земята, които не ядатъ месо отъ рождение, а не се отказали отъ него чрѣзъ убѣждаване.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Азъ това не мога да го направя, не мога да бѫда полезенъ за другитѣ“.
(втори вариант)
Ако мислите, че въ науката ще намѣрите смисълъ на вашия животъ, лъжете се. Ако употрѣбите науката като срѣдство за развитието на вашия умъ, на правъ пѫть сте. Ако употрѣбите политическия животъ като срѣдство за развитие на вашитѣ добродѣтели, на правъ пѫть сте; но ако го употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, на кривъ пѫть сте. Ако употрѣбите религията за добри дѣла, на правъ пѫть сте; но ако я употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, за ваши лични изгоди, на кривъ пѫть сте. Въ душитѣ на всинца ни трѣбва да има възвишени, благородни мотиви, всичко да се използува за добро на другитѣ.
Ще кажете: „Азъ това не мога да го направя, не мога да бѫда полезенъ за другитѣ“.
Не, ти можешъ да извършишъ такава реформа въ себе си, каквато е прѣдвидена. Отъ дѣ знаешъ, че като завъртишъ ключа си, слѣдъ тебе нѣма да тръгнатъ още хиляда души? Хиляда души, като завъртятъ ключа си, ще поведатъ слѣдъ себе си единъ милионъ. Казвате: „Ние не можемъ да оправимъ свѣта“. Нѣма какво да оправяте свѣта.
към втори вариант >>
Ние знаемъ много хора на земята, които не ядатъ месо отъ рождение, а не се отказали отъ него чрѣзъ убѣждаване.
(втори вариант)
Господь не се нуждае отъ вѣрующи или безвѣрници, за Него е безразлично дали ще вѣрватъ хората или не. Какъ мислите, слънцето ще измѣни ли топлината си споредъ това, дали вие ще вѣрвате или не? Земята ще прѣустанови ли движенията си отъ това дали вѣрвате или не? И да не вѣрвате, слънцето не грѣе само за васъ. Пакъ повтарямъ, на земята има сѫщества, които сѫ много по-културни отъ васъ.
Ние знаемъ много хора на земята, които не ядатъ месо отъ рождение, а не се отказали отъ него чрѣзъ убѣждаване.
към втори вариант >>
Не, ти можешъ да извършишъ такава реформа въ себе си, каквато е прѣдвидена.
(втори вариант)
Ако употрѣбите науката като срѣдство за развитието на вашия умъ, на правъ пѫть сте. Ако употрѣбите политическия животъ като срѣдство за развитие на вашитѣ добродѣтели, на правъ пѫть сте; но ако го употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, на кривъ пѫть сте. Ако употрѣбите религията за добри дѣла, на правъ пѫть сте; но ако я употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, за ваши лични изгоди, на кривъ пѫть сте. Въ душитѣ на всинца ни трѣбва да има възвишени, благородни мотиви, всичко да се използува за добро на другитѣ. Ще кажете: „Азъ това не мога да го направя, не мога да бѫда полезенъ за другитѣ“.
Не, ти можешъ да извършишъ такава реформа въ себе си, каквато е прѣдвидена.
Отъ дѣ знаешъ, че като завъртишъ ключа си, слѣдъ тебе нѣма да тръгнатъ още хиляда души? Хиляда души, като завъртятъ ключа си, ще поведатъ слѣдъ себе си единъ милионъ. Казвате: „Ние не можемъ да оправимъ свѣта“. Нѣма какво да оправяте свѣта. Ще завъртите ключа на вашата Божествена Любовь и Мѫдрость, ще изхвърлите навънъ всички лъжи, всѣкаква злоба и ще кажете: „Ние искаме да бѫдемъ хора на доброто, на истината – да станемъ истински човѣци“.
към втори вариант >>
Питамъ ви, какво благо е донесло на свѣта фарисейското и садукейското учение?
(втори вариант)
Питамъ ви, какво благо е донесло на свѣта фарисейското и садукейското учение?
Грѣхопадането започва съ тѣзи учения. Прѣди тази епоха е имало една златна епоха, когато е живѣла първата раса. Тя е имала отлична култура, каквато човѣчеството едва слѣдъ 400 000–500 000 години ще има. Раятъ, за който се говори въ Писанието, ни прѣдставя една величествена култура, която се отличавала отъ сегашната и по наука и по изкуство и по техника и по философия и по схващане на нѣщата. Тогава земята не е била като сегашната.
към втори вариант >>
Отъ дѣ знаешъ, че като завъртишъ ключа си, слѣдъ тебе нѣма да тръгнатъ още хиляда души?
(втори вариант)
Ако употрѣбите политическия животъ като срѣдство за развитие на вашитѣ добродѣтели, на правъ пѫть сте; но ако го употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, на кривъ пѫть сте. Ако употрѣбите религията за добри дѣла, на правъ пѫть сте; но ако я употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, за ваши лични изгоди, на кривъ пѫть сте. Въ душитѣ на всинца ни трѣбва да има възвишени, благородни мотиви, всичко да се използува за добро на другитѣ. Ще кажете: „Азъ това не мога да го направя, не мога да бѫда полезенъ за другитѣ“. Не, ти можешъ да извършишъ такава реформа въ себе си, каквато е прѣдвидена.
Отъ дѣ знаешъ, че като завъртишъ ключа си, слѣдъ тебе нѣма да тръгнатъ още хиляда души?
Хиляда души, като завъртятъ ключа си, ще поведатъ слѣдъ себе си единъ милионъ. Казвате: „Ние не можемъ да оправимъ свѣта“. Нѣма какво да оправяте свѣта. Ще завъртите ключа на вашата Божествена Любовь и Мѫдрость, ще изхвърлите навънъ всички лъжи, всѣкаква злоба и ще кажете: „Ние искаме да бѫдемъ хора на доброто, на истината – да станемъ истински човѣци“.
към втори вариант >>
Грѣхопадането започва съ тѣзи учения.
(втори вариант)
Питамъ ви, какво благо е донесло на свѣта фарисейското и садукейското учение?
Грѣхопадането започва съ тѣзи учения.
Прѣди тази епоха е имало една златна епоха, когато е живѣла първата раса. Тя е имала отлична култура, каквато човѣчеството едва слѣдъ 400 000–500 000 години ще има. Раятъ, за който се говори въ Писанието, ни прѣдставя една величествена култура, която се отличавала отъ сегашната и по наука и по изкуство и по техника и по философия и по схващане на нѣщата. Тогава земята не е била като сегашната. Но като се явили фарисейското и садукейското учения въ свѣта, на земята настава единъ катаклизъмъ, при който цѣлата раса изчезва и хората изгубватъ великото Божествено учение на любовьта.
към втори вариант >>
Хиляда души, като завъртятъ ключа си, ще поведатъ слѣдъ себе си единъ милионъ.
(втори вариант)
Ако употрѣбите религията за добри дѣла, на правъ пѫть сте; но ако я употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, за ваши лични изгоди, на кривъ пѫть сте. Въ душитѣ на всинца ни трѣбва да има възвишени, благородни мотиви, всичко да се използува за добро на другитѣ. Ще кажете: „Азъ това не мога да го направя, не мога да бѫда полезенъ за другитѣ“. Не, ти можешъ да извършишъ такава реформа въ себе си, каквато е прѣдвидена. Отъ дѣ знаешъ, че като завъртишъ ключа си, слѣдъ тебе нѣма да тръгнатъ още хиляда души?
Хиляда души, като завъртятъ ключа си, ще поведатъ слѣдъ себе си единъ милионъ.
Казвате: „Ние не можемъ да оправимъ свѣта“. Нѣма какво да оправяте свѣта. Ще завъртите ключа на вашата Божествена Любовь и Мѫдрость, ще изхвърлите навънъ всички лъжи, всѣкаква злоба и ще кажете: „Ние искаме да бѫдемъ хора на доброто, на истината – да станемъ истински човѣци“.
към втори вариант >>
Прѣди тази епоха е имало една златна епоха, когато е живѣла първата раса.
(втори вариант)
Питамъ ви, какво благо е донесло на свѣта фарисейското и садукейското учение? Грѣхопадането започва съ тѣзи учения.
Прѣди тази епоха е имало една златна епоха, когато е живѣла първата раса.
Тя е имала отлична култура, каквато човѣчеството едва слѣдъ 400 000–500 000 години ще има. Раятъ, за който се говори въ Писанието, ни прѣдставя една величествена култура, която се отличавала отъ сегашната и по наука и по изкуство и по техника и по философия и по схващане на нѣщата. Тогава земята не е била като сегашната. Но като се явили фарисейското и садукейското учения въ свѣта, на земята настава единъ катаклизъмъ, при който цѣлата раса изчезва и хората изгубватъ великото Божествено учение на любовьта. Съ това хората сѫ дошли до послѣдната точка на падането си, по-долу отъ това вече тѣ не могатъ да отидатъ.
към втори вариант >>
Казвате: „Ние не можемъ да оправимъ свѣта“.
(втори вариант)
Въ душитѣ на всинца ни трѣбва да има възвишени, благородни мотиви, всичко да се използува за добро на другитѣ. Ще кажете: „Азъ това не мога да го направя, не мога да бѫда полезенъ за другитѣ“. Не, ти можешъ да извършишъ такава реформа въ себе си, каквато е прѣдвидена. Отъ дѣ знаешъ, че като завъртишъ ключа си, слѣдъ тебе нѣма да тръгнатъ още хиляда души? Хиляда души, като завъртятъ ключа си, ще поведатъ слѣдъ себе си единъ милионъ.
Казвате: „Ние не можемъ да оправимъ свѣта“.
Нѣма какво да оправяте свѣта. Ще завъртите ключа на вашата Божествена Любовь и Мѫдрость, ще изхвърлите навънъ всички лъжи, всѣкаква злоба и ще кажете: „Ние искаме да бѫдемъ хора на доброто, на истината – да станемъ истински човѣци“.
към втори вариант >>
Тя е имала отлична култура, каквато човѣчеството едва слѣдъ 400 000–500 000 години ще има.
(втори вариант)
Питамъ ви, какво благо е донесло на свѣта фарисейското и садукейското учение? Грѣхопадането започва съ тѣзи учения. Прѣди тази епоха е имало една златна епоха, когато е живѣла първата раса.
Тя е имала отлична култура, каквато човѣчеството едва слѣдъ 400 000–500 000 години ще има.
Раятъ, за който се говори въ Писанието, ни прѣдставя една величествена култура, която се отличавала отъ сегашната и по наука и по изкуство и по техника и по философия и по схващане на нѣщата. Тогава земята не е била като сегашната. Но като се явили фарисейското и садукейското учения въ свѣта, на земята настава единъ катаклизъмъ, при който цѣлата раса изчезва и хората изгубватъ великото Божествено учение на любовьта. Съ това хората сѫ дошли до послѣдната точка на падането си, по-долу отъ това вече тѣ не могатъ да отидатъ.
към втори вариант >>
Нѣма какво да оправяте свѣта.
(втори вариант)
Ще кажете: „Азъ това не мога да го направя, не мога да бѫда полезенъ за другитѣ“. Не, ти можешъ да извършишъ такава реформа въ себе си, каквато е прѣдвидена. Отъ дѣ знаешъ, че като завъртишъ ключа си, слѣдъ тебе нѣма да тръгнатъ още хиляда души? Хиляда души, като завъртятъ ключа си, ще поведатъ слѣдъ себе си единъ милионъ. Казвате: „Ние не можемъ да оправимъ свѣта“.
Нѣма какво да оправяте свѣта.
Ще завъртите ключа на вашата Божествена Любовь и Мѫдрость, ще изхвърлите навънъ всички лъжи, всѣкаква злоба и ще кажете: „Ние искаме да бѫдемъ хора на доброто, на истината – да станемъ истински човѣци“.
към втори вариант >>
Раятъ, за който се говори въ Писанието, ни прѣдставя една величествена култура, която се отличавала отъ сегашната и по наука и по изкуство и по техника и по философия и по схващане на нѣщата.
(втори вариант)
Питамъ ви, какво благо е донесло на свѣта фарисейското и садукейското учение? Грѣхопадането започва съ тѣзи учения. Прѣди тази епоха е имало една златна епоха, когато е живѣла първата раса. Тя е имала отлична култура, каквато човѣчеството едва слѣдъ 400 000–500 000 години ще има.
Раятъ, за който се говори въ Писанието, ни прѣдставя една величествена култура, която се отличавала отъ сегашната и по наука и по изкуство и по техника и по философия и по схващане на нѣщата.
Тогава земята не е била като сегашната. Но като се явили фарисейското и садукейското учения въ свѣта, на земята настава единъ катаклизъмъ, при който цѣлата раса изчезва и хората изгубватъ великото Божествено учение на любовьта. Съ това хората сѫ дошли до послѣдната точка на падането си, по-долу отъ това вече тѣ не могатъ да отидатъ.
към втори вариант >>
Ще завъртите ключа на вашата Божествена Любовь и Мѫдрость, ще изхвърлите навънъ всички лъжи, всѣкаква злоба и ще кажете: „Ние искаме да бѫдемъ хора на доброто, на истината – да станемъ истински човѣци“.
(втори вариант)
Не, ти можешъ да извършишъ такава реформа въ себе си, каквато е прѣдвидена. Отъ дѣ знаешъ, че като завъртишъ ключа си, слѣдъ тебе нѣма да тръгнатъ още хиляда души? Хиляда души, като завъртятъ ключа си, ще поведатъ слѣдъ себе си единъ милионъ. Казвате: „Ние не можемъ да оправимъ свѣта“. Нѣма какво да оправяте свѣта.
Ще завъртите ключа на вашата Божествена Любовь и Мѫдрость, ще изхвърлите навънъ всички лъжи, всѣкаква злоба и ще кажете: „Ние искаме да бѫдемъ хора на доброто, на истината – да станемъ истински човѣци“.
към втори вариант >>
Тогава земята не е била като сегашната.
(втори вариант)
Питамъ ви, какво благо е донесло на свѣта фарисейското и садукейското учение? Грѣхопадането започва съ тѣзи учения. Прѣди тази епоха е имало една златна епоха, когато е живѣла първата раса. Тя е имала отлична култура, каквато човѣчеството едва слѣдъ 400 000–500 000 години ще има. Раятъ, за който се говори въ Писанието, ни прѣдставя една величествена култура, която се отличавала отъ сегашната и по наука и по изкуство и по техника и по философия и по схващане на нѣщата.
Тогава земята не е била като сегашната.
Но като се явили фарисейското и садукейското учения въ свѣта, на земята настава единъ катаклизъмъ, при който цѣлата раса изчезва и хората изгубватъ великото Божествено учение на любовьта. Съ това хората сѫ дошли до послѣдната точка на падането си, по-долу отъ това вече тѣ не могатъ да отидатъ.
към втори вариант >>
Ще ме извините, че издавамъ една ваша тайна, но като наблюдавамъ хората, въ най-голѣмитѣ грѣшници виждамъ маска на лицето имъ, съ която приематъ благочестивъ видъ.
(втори вариант)
Ще ме извините, че издавамъ една ваша тайна, но като наблюдавамъ хората, въ най-голѣмитѣ грѣшници виждамъ маска на лицето имъ, съ която приематъ благочестивъ видъ.
Започватъ да се запитватъ: „Какъ сте? “ – „Много сме добрѣ. Ами вие? “ – „И ние слава Богу, много сме добрѣ, благодаримъ на Бога! “ Това е актьорство.
към втори вариант >>
Но като се явили фарисейското и садукейското учения въ свѣта, на земята настава единъ катаклизъмъ, при който цѣлата раса изчезва и хората изгубватъ великото Божествено учение на любовьта.
(втори вариант)
Грѣхопадането започва съ тѣзи учения. Прѣди тази епоха е имало една златна епоха, когато е живѣла първата раса. Тя е имала отлична култура, каквато човѣчеството едва слѣдъ 400 000–500 000 години ще има. Раятъ, за който се говори въ Писанието, ни прѣдставя една величествена култура, която се отличавала отъ сегашната и по наука и по изкуство и по техника и по философия и по схващане на нѣщата. Тогава земята не е била като сегашната.
Но като се явили фарисейското и садукейското учения въ свѣта, на земята настава единъ катаклизъмъ, при който цѣлата раса изчезва и хората изгубватъ великото Божествено учение на любовьта.
Съ това хората сѫ дошли до послѣдната точка на падането си, по-долу отъ това вече тѣ не могатъ да отидатъ.
към втори вариант >>
Започватъ да се запитватъ: „Какъ сте?
(втори вариант)
Ще ме извините, че издавамъ една ваша тайна, но като наблюдавамъ хората, въ най-голѣмитѣ грѣшници виждамъ маска на лицето имъ, съ която приематъ благочестивъ видъ.
Започватъ да се запитватъ: „Какъ сте?
“ – „Много сме добрѣ. Ами вие? “ – „И ние слава Богу, много сме добрѣ, благодаримъ на Бога! “ Това е актьорство. Не сѫ добрѣ тѣзи хора.
към втори вариант >>
Съ това хората сѫ дошли до послѣдната точка на падането си, по-долу отъ това вече тѣ не могатъ да отидатъ.
(втори вариант)
Прѣди тази епоха е имало една златна епоха, когато е живѣла първата раса. Тя е имала отлична култура, каквато човѣчеството едва слѣдъ 400 000–500 000 години ще има. Раятъ, за който се говори въ Писанието, ни прѣдставя една величествена култура, която се отличавала отъ сегашната и по наука и по изкуство и по техника и по философия и по схващане на нѣщата. Тогава земята не е била като сегашната. Но като се явили фарисейското и садукейското учения въ свѣта, на земята настава единъ катаклизъмъ, при който цѣлата раса изчезва и хората изгубватъ великото Божествено учение на любовьта.
Съ това хората сѫ дошли до послѣдната точка на падането си, по-долу отъ това вече тѣ не могатъ да отидатъ.
към втори вариант >>
“ – „Много сме добрѣ.
(втори вариант)
Ще ме извините, че издавамъ една ваша тайна, но като наблюдавамъ хората, въ най-голѣмитѣ грѣшници виждамъ маска на лицето имъ, съ която приематъ благочестивъ видъ. Започватъ да се запитватъ: „Какъ сте?
“ – „Много сме добрѣ.
Ами вие? “ – „И ние слава Богу, много сме добрѣ, благодаримъ на Бога! “ Това е актьорство. Не сѫ добрѣ тѣзи хора. Ти трѣбва да си естественъ, душата ти трѣбва да диша любовь.
към втори вариант >>
Да не ви се вижда чудно, защо хората днесъ сѫ лоши, кисели, защо [има] толкова злини въ свѣта.
(втори вариант)
Да не ви се вижда чудно, защо хората днесъ сѫ лоши, кисели, защо [има] толкова злини въ свѣта.
Това се дължи на обстоятелството, че всички хора сега минаватъ прѣзъ ада, затова и повече злини ще дойдатъ. Хората, като минаватъ прѣзъ разнитѣ области на ада, заразяватъ се отъ тамошнитѣ епидемии. Нали, като минавате прѣзъ различни мѣста, вие се заразявате? И сега, щомъ сте въ ада, носите всичкитѣ му злини. Ще питате: „ Кѫдѣ е този адъ?
към втори вариант >>
Ами вие?
(втори вариант)
Ще ме извините, че издавамъ една ваша тайна, но като наблюдавамъ хората, въ най-голѣмитѣ грѣшници виждамъ маска на лицето имъ, съ която приематъ благочестивъ видъ. Започватъ да се запитватъ: „Какъ сте? “ – „Много сме добрѣ.
Ами вие?
“ – „И ние слава Богу, много сме добрѣ, благодаримъ на Бога! “ Това е актьорство. Не сѫ добрѣ тѣзи хора. Ти трѣбва да си естественъ, душата ти трѣбва да диша любовь. Като влѣзешъ въ нѣкой домъ, трѣбва да носишъ благословение и радость за всички.
към втори вариант >>
Това се дължи на обстоятелството, че всички хора сега минаватъ прѣзъ ада, затова и повече злини ще дойдатъ.
(втори вариант)
Да не ви се вижда чудно, защо хората днесъ сѫ лоши, кисели, защо [има] толкова злини въ свѣта.
Това се дължи на обстоятелството, че всички хора сега минаватъ прѣзъ ада, затова и повече злини ще дойдатъ.
Хората, като минаватъ прѣзъ разнитѣ области на ада, заразяватъ се отъ тамошнитѣ епидемии. Нали, като минавате прѣзъ различни мѣста, вие се заразявате? И сега, щомъ сте въ ада, носите всичкитѣ му злини. Ще питате: „ Кѫдѣ е този адъ? “ – Нѣкои сѫ влѣзли вече въ ада, други се готвятъ да излѣзатъ, а трети сѫ излѣзли.
към втори вариант >>
“ – „И ние слава Богу, много сме добрѣ, благодаримъ на Бога!
(втори вариант)
Ще ме извините, че издавамъ една ваша тайна, но като наблюдавамъ хората, въ най-голѣмитѣ грѣшници виждамъ маска на лицето имъ, съ която приематъ благочестивъ видъ. Започватъ да се запитватъ: „Какъ сте? “ – „Много сме добрѣ. Ами вие?
“ – „И ние слава Богу, много сме добрѣ, благодаримъ на Бога!
“ Това е актьорство. Не сѫ добрѣ тѣзи хора. Ти трѣбва да си естественъ, душата ти трѣбва да диша любовь. Като влѣзешъ въ нѣкой домъ, трѣбва да носишъ благословение и радость за всички. Ако има нѣкой боленъ въ тази кѫща, ще се запретнешъ да изперешъ, да имъ наредишъ и изчистишъ кѫщата.
към втори вариант >>
Хората, като минаватъ прѣзъ разнитѣ области на ада, заразяватъ се отъ тамошнитѣ епидемии.
(втори вариант)
Да не ви се вижда чудно, защо хората днесъ сѫ лоши, кисели, защо [има] толкова злини въ свѣта. Това се дължи на обстоятелството, че всички хора сега минаватъ прѣзъ ада, затова и повече злини ще дойдатъ.
Хората, като минаватъ прѣзъ разнитѣ области на ада, заразяватъ се отъ тамошнитѣ епидемии.
Нали, като минавате прѣзъ различни мѣста, вие се заразявате? И сега, щомъ сте въ ада, носите всичкитѣ му злини. Ще питате: „ Кѫдѣ е този адъ? “ – Нѣкои сѫ влѣзли вече въ ада, други се готвятъ да излѣзатъ, а трети сѫ излѣзли. Тѣзи, които сѫ влѣзли въ ада, нужни имъ сѫ най-малко 21 години, докато излѣзатъ отъ него.
към втори вариант >>
“ Това е актьорство.
(втори вариант)
Ще ме извините, че издавамъ една ваша тайна, но като наблюдавамъ хората, въ най-голѣмитѣ грѣшници виждамъ маска на лицето имъ, съ която приематъ благочестивъ видъ. Започватъ да се запитватъ: „Какъ сте? “ – „Много сме добрѣ. Ами вие? “ – „И ние слава Богу, много сме добрѣ, благодаримъ на Бога!
“ Това е актьорство.
Не сѫ добрѣ тѣзи хора. Ти трѣбва да си естественъ, душата ти трѣбва да диша любовь. Като влѣзешъ въ нѣкой домъ, трѣбва да носишъ благословение и радость за всички. Ако има нѣкой боленъ въ тази кѫща, ще се запретнешъ да изперешъ, да имъ наредишъ и изчистишъ кѫщата. Ако тѣзи хора нѣматъ срѣдства, ще имъ донесешъ малко брашънце или какво и да е друго.
към втори вариант >>
Нали, като минавате прѣзъ различни мѣста, вие се заразявате?
(втори вариант)
Да не ви се вижда чудно, защо хората днесъ сѫ лоши, кисели, защо [има] толкова злини въ свѣта. Това се дължи на обстоятелството, че всички хора сега минаватъ прѣзъ ада, затова и повече злини ще дойдатъ. Хората, като минаватъ прѣзъ разнитѣ области на ада, заразяватъ се отъ тамошнитѣ епидемии.
Нали, като минавате прѣзъ различни мѣста, вие се заразявате?
И сега, щомъ сте въ ада, носите всичкитѣ му злини. Ще питате: „ Кѫдѣ е този адъ? “ – Нѣкои сѫ влѣзли вече въ ада, други се готвятъ да излѣзатъ, а трети сѫ излѣзли. Тѣзи, които сѫ влѣзли въ ада, нужни имъ сѫ най-малко 21 години, докато излѣзатъ отъ него. Ако тренътъ ви е бързъ, ще можете да прѣминете прѣзъ ада за по-малко врѣме, но ако е бавенъ, ако има поврѣда въ машината ви, ще се бавите повече врѣме.
към втори вариант >>
Не сѫ добрѣ тѣзи хора.
(втори вариант)
Започватъ да се запитватъ: „Какъ сте? “ – „Много сме добрѣ. Ами вие? “ – „И ние слава Богу, много сме добрѣ, благодаримъ на Бога! “ Това е актьорство.
Не сѫ добрѣ тѣзи хора.
Ти трѣбва да си естественъ, душата ти трѣбва да диша любовь. Като влѣзешъ въ нѣкой домъ, трѣбва да носишъ благословение и радость за всички. Ако има нѣкой боленъ въ тази кѫща, ще се запретнешъ да изперешъ, да имъ наредишъ и изчистишъ кѫщата. Ако тѣзи хора нѣматъ срѣдства, ще имъ донесешъ малко брашънце или какво и да е друго. Ще кажете: „Може ли всѣки день да правя това?
към втори вариант >>
И сега, щомъ сте въ ада, носите всичкитѣ му злини.
(втори вариант)
Да не ви се вижда чудно, защо хората днесъ сѫ лоши, кисели, защо [има] толкова злини въ свѣта. Това се дължи на обстоятелството, че всички хора сега минаватъ прѣзъ ада, затова и повече злини ще дойдатъ. Хората, като минаватъ прѣзъ разнитѣ области на ада, заразяватъ се отъ тамошнитѣ епидемии. Нали, като минавате прѣзъ различни мѣста, вие се заразявате?
И сега, щомъ сте въ ада, носите всичкитѣ му злини.
Ще питате: „ Кѫдѣ е този адъ? “ – Нѣкои сѫ влѣзли вече въ ада, други се готвятъ да излѣзатъ, а трети сѫ излѣзли. Тѣзи, които сѫ влѣзли въ ада, нужни имъ сѫ най-малко 21 години, докато излѣзатъ отъ него. Ако тренътъ ви е бързъ, ще можете да прѣминете прѣзъ ада за по-малко врѣме, но ако е бавенъ, ако има поврѣда въ машината ви, ще се бавите повече врѣме. Когато Христосъ дойде на земята, Той ще приготви човѣчеството, ще имъ покаже истинскитѣ научни правила и методи съ които да се бранятъ, когато минаватъ прѣзъ тази область на материята.
към втори вариант >>
Ти трѣбва да си естественъ, душата ти трѣбва да диша любовь.
(втори вариант)
“ – „Много сме добрѣ. Ами вие? “ – „И ние слава Богу, много сме добрѣ, благодаримъ на Бога! “ Това е актьорство. Не сѫ добрѣ тѣзи хора.
Ти трѣбва да си естественъ, душата ти трѣбва да диша любовь.
Като влѣзешъ въ нѣкой домъ, трѣбва да носишъ благословение и радость за всички. Ако има нѣкой боленъ въ тази кѫща, ще се запретнешъ да изперешъ, да имъ наредишъ и изчистишъ кѫщата. Ако тѣзи хора нѣматъ срѣдства, ще имъ донесешъ малко брашънце или какво и да е друго. Ще кажете: „Може ли всѣки день да правя това? “ – Ти направи това днесъ, защото си опрѣдѣленъ дежуренъ, а за утрѣ не мисли.
към втори вариант >>
Ще питате: „ Кѫдѣ е този адъ?
(втори вариант)
Да не ви се вижда чудно, защо хората днесъ сѫ лоши, кисели, защо [има] толкова злини въ свѣта. Това се дължи на обстоятелството, че всички хора сега минаватъ прѣзъ ада, затова и повече злини ще дойдатъ. Хората, като минаватъ прѣзъ разнитѣ области на ада, заразяватъ се отъ тамошнитѣ епидемии. Нали, като минавате прѣзъ различни мѣста, вие се заразявате? И сега, щомъ сте въ ада, носите всичкитѣ му злини.
Ще питате: „ Кѫдѣ е този адъ?
“ – Нѣкои сѫ влѣзли вече въ ада, други се готвятъ да излѣзатъ, а трети сѫ излѣзли. Тѣзи, които сѫ влѣзли въ ада, нужни имъ сѫ най-малко 21 години, докато излѣзатъ отъ него. Ако тренътъ ви е бързъ, ще можете да прѣминете прѣзъ ада за по-малко врѣме, но ако е бавенъ, ако има поврѣда въ машината ви, ще се бавите повече врѣме. Когато Христосъ дойде на земята, Той ще приготви човѣчеството, ще имъ покаже истинскитѣ научни правила и методи съ които да се бранятъ, когато минаватъ прѣзъ тази область на материята. Затова дойде Христосъ.
към втори вариант >>
Като влѣзешъ въ нѣкой домъ, трѣбва да носишъ благословение и радость за всички.
(втори вариант)
Ами вие? “ – „И ние слава Богу, много сме добрѣ, благодаримъ на Бога! “ Това е актьорство. Не сѫ добрѣ тѣзи хора. Ти трѣбва да си естественъ, душата ти трѣбва да диша любовь.
Като влѣзешъ въ нѣкой домъ, трѣбва да носишъ благословение и радость за всички.
Ако има нѣкой боленъ въ тази кѫща, ще се запретнешъ да изперешъ, да имъ наредишъ и изчистишъ кѫщата. Ако тѣзи хора нѣматъ срѣдства, ще имъ донесешъ малко брашънце или какво и да е друго. Ще кажете: „Може ли всѣки день да правя това? “ – Ти направи това днесъ, защото си опрѣдѣленъ дежуренъ, а за утрѣ не мисли. Утрѣ ще дойде другъ дежуренъ, той ще изпълни това.
към втори вариант >>
“ – Нѣкои сѫ влѣзли вече въ ада, други се готвятъ да излѣзатъ, а трети сѫ излѣзли.
(втори вариант)
Това се дължи на обстоятелството, че всички хора сега минаватъ прѣзъ ада, затова и повече злини ще дойдатъ. Хората, като минаватъ прѣзъ разнитѣ области на ада, заразяватъ се отъ тамошнитѣ епидемии. Нали, като минавате прѣзъ различни мѣста, вие се заразявате? И сега, щомъ сте въ ада, носите всичкитѣ му злини. Ще питате: „ Кѫдѣ е този адъ?
“ – Нѣкои сѫ влѣзли вече въ ада, други се готвятъ да излѣзатъ, а трети сѫ излѣзли.
Тѣзи, които сѫ влѣзли въ ада, нужни имъ сѫ най-малко 21 години, докато излѣзатъ отъ него. Ако тренътъ ви е бързъ, ще можете да прѣминете прѣзъ ада за по-малко врѣме, но ако е бавенъ, ако има поврѣда въ машината ви, ще се бавите повече врѣме. Когато Христосъ дойде на земята, Той ще приготви човѣчеството, ще имъ покаже истинскитѣ научни правила и методи съ които да се бранятъ, когато минаватъ прѣзъ тази область на материята. Затова дойде Христосъ. Затова сѫ нужни и намъ добродѣтели, та като минемъ прѣзъ ада, да устоимъ на неговия огънь.
към втори вариант >>
Ако има нѣкой боленъ въ тази кѫща, ще се запретнешъ да изперешъ, да имъ наредишъ и изчистишъ кѫщата.
(втори вариант)
“ – „И ние слава Богу, много сме добрѣ, благодаримъ на Бога! “ Това е актьорство. Не сѫ добрѣ тѣзи хора. Ти трѣбва да си естественъ, душата ти трѣбва да диша любовь. Като влѣзешъ въ нѣкой домъ, трѣбва да носишъ благословение и радость за всички.
Ако има нѣкой боленъ въ тази кѫща, ще се запретнешъ да изперешъ, да имъ наредишъ и изчистишъ кѫщата.
Ако тѣзи хора нѣматъ срѣдства, ще имъ донесешъ малко брашънце или какво и да е друго. Ще кажете: „Може ли всѣки день да правя това? “ – Ти направи това днесъ, защото си опрѣдѣленъ дежуренъ, а за утрѣ не мисли. Утрѣ ще дойде другъ дежуренъ, той ще изпълни това.
към втори вариант >>
Тѣзи, които сѫ влѣзли въ ада, нужни имъ сѫ най-малко 21 години, докато излѣзатъ отъ него.
(втори вариант)
Хората, като минаватъ прѣзъ разнитѣ области на ада, заразяватъ се отъ тамошнитѣ епидемии. Нали, като минавате прѣзъ различни мѣста, вие се заразявате? И сега, щомъ сте въ ада, носите всичкитѣ му злини. Ще питате: „ Кѫдѣ е този адъ? “ – Нѣкои сѫ влѣзли вече въ ада, други се готвятъ да излѣзатъ, а трети сѫ излѣзли.
Тѣзи, които сѫ влѣзли въ ада, нужни имъ сѫ най-малко 21 години, докато излѣзатъ отъ него.
Ако тренътъ ви е бързъ, ще можете да прѣминете прѣзъ ада за по-малко врѣме, но ако е бавенъ, ако има поврѣда въ машината ви, ще се бавите повече врѣме. Когато Христосъ дойде на земята, Той ще приготви човѣчеството, ще имъ покаже истинскитѣ научни правила и методи съ които да се бранятъ, когато минаватъ прѣзъ тази область на материята. Затова дойде Христосъ. Затова сѫ нужни и намъ добродѣтели, та като минемъ прѣзъ ада, да устоимъ на неговия огънь. Сега хората казватъ за нѣкого: „Пари го този огънь!
към втори вариант >>
Ако тѣзи хора нѣматъ срѣдства, ще имъ донесешъ малко брашънце или какво и да е друго.
(втори вариант)
“ Това е актьорство. Не сѫ добрѣ тѣзи хора. Ти трѣбва да си естественъ, душата ти трѣбва да диша любовь. Като влѣзешъ въ нѣкой домъ, трѣбва да носишъ благословение и радость за всички. Ако има нѣкой боленъ въ тази кѫща, ще се запретнешъ да изперешъ, да имъ наредишъ и изчистишъ кѫщата.
Ако тѣзи хора нѣматъ срѣдства, ще имъ донесешъ малко брашънце или какво и да е друго.
Ще кажете: „Може ли всѣки день да правя това? “ – Ти направи това днесъ, защото си опрѣдѣленъ дежуренъ, а за утрѣ не мисли. Утрѣ ще дойде другъ дежуренъ, той ще изпълни това.
към втори вариант >>
Ако тренътъ ви е бързъ, ще можете да прѣминете прѣзъ ада за по-малко врѣме, но ако е бавенъ, ако има поврѣда въ машината ви, ще се бавите повече врѣме.
(втори вариант)
Нали, като минавате прѣзъ различни мѣста, вие се заразявате? И сега, щомъ сте въ ада, носите всичкитѣ му злини. Ще питате: „ Кѫдѣ е този адъ? “ – Нѣкои сѫ влѣзли вече въ ада, други се готвятъ да излѣзатъ, а трети сѫ излѣзли. Тѣзи, които сѫ влѣзли въ ада, нужни имъ сѫ най-малко 21 години, докато излѣзатъ отъ него.
Ако тренътъ ви е бързъ, ще можете да прѣминете прѣзъ ада за по-малко врѣме, но ако е бавенъ, ако има поврѣда въ машината ви, ще се бавите повече врѣме.
Когато Христосъ дойде на земята, Той ще приготви човѣчеството, ще имъ покаже истинскитѣ научни правила и методи съ които да се бранятъ, когато минаватъ прѣзъ тази область на материята. Затова дойде Христосъ. Затова сѫ нужни и намъ добродѣтели, та като минемъ прѣзъ ада, да устоимъ на неговия огънь. Сега хората казватъ за нѣкого: „Пари го този огънь! “ Разбира се, че ще го пари, въ ада е!
към втори вариант >>
Ще кажете: „Може ли всѣки день да правя това?
(втори вариант)
Не сѫ добрѣ тѣзи хора. Ти трѣбва да си естественъ, душата ти трѣбва да диша любовь. Като влѣзешъ въ нѣкой домъ, трѣбва да носишъ благословение и радость за всички. Ако има нѣкой боленъ въ тази кѫща, ще се запретнешъ да изперешъ, да имъ наредишъ и изчистишъ кѫщата. Ако тѣзи хора нѣматъ срѣдства, ще имъ донесешъ малко брашънце или какво и да е друго.
Ще кажете: „Може ли всѣки день да правя това?
“ – Ти направи това днесъ, защото си опрѣдѣленъ дежуренъ, а за утрѣ не мисли. Утрѣ ще дойде другъ дежуренъ, той ще изпълни това.
към втори вариант >>
Когато Христосъ дойде на земята, Той ще приготви човѣчеството, ще имъ покаже истинскитѣ научни правила и методи съ които да се бранятъ, когато минаватъ прѣзъ тази область на материята.
(втори вариант)
И сега, щомъ сте въ ада, носите всичкитѣ му злини. Ще питате: „ Кѫдѣ е този адъ? “ – Нѣкои сѫ влѣзли вече въ ада, други се готвятъ да излѣзатъ, а трети сѫ излѣзли. Тѣзи, които сѫ влѣзли въ ада, нужни имъ сѫ най-малко 21 години, докато излѣзатъ отъ него. Ако тренътъ ви е бързъ, ще можете да прѣминете прѣзъ ада за по-малко врѣме, но ако е бавенъ, ако има поврѣда въ машината ви, ще се бавите повече врѣме.
Когато Христосъ дойде на земята, Той ще приготви човѣчеството, ще имъ покаже истинскитѣ научни правила и методи съ които да се бранятъ, когато минаватъ прѣзъ тази область на материята.
Затова дойде Христосъ. Затова сѫ нужни и намъ добродѣтели, та като минемъ прѣзъ ада, да устоимъ на неговия огънь. Сега хората казватъ за нѣкого: „Пари го този огънь! “ Разбира се, че ще го пари, въ ада е!
към втори вариант >>
“ – Ти направи това днесъ, защото си опрѣдѣленъ дежуренъ, а за утрѣ не мисли.
(втори вариант)
Ти трѣбва да си естественъ, душата ти трѣбва да диша любовь. Като влѣзешъ въ нѣкой домъ, трѣбва да носишъ благословение и радость за всички. Ако има нѣкой боленъ въ тази кѫща, ще се запретнешъ да изперешъ, да имъ наредишъ и изчистишъ кѫщата. Ако тѣзи хора нѣматъ срѣдства, ще имъ донесешъ малко брашънце или какво и да е друго. Ще кажете: „Може ли всѣки день да правя това?
“ – Ти направи това днесъ, защото си опрѣдѣленъ дежуренъ, а за утрѣ не мисли.
Утрѣ ще дойде другъ дежуренъ, той ще изпълни това.
към втори вариант >>
Затова дойде Христосъ.
(втори вариант)
Ще питате: „ Кѫдѣ е този адъ? “ – Нѣкои сѫ влѣзли вече въ ада, други се готвятъ да излѣзатъ, а трети сѫ излѣзли. Тѣзи, които сѫ влѣзли въ ада, нужни имъ сѫ най-малко 21 години, докато излѣзатъ отъ него. Ако тренътъ ви е бързъ, ще можете да прѣминете прѣзъ ада за по-малко врѣме, но ако е бавенъ, ако има поврѣда въ машината ви, ще се бавите повече врѣме. Когато Христосъ дойде на земята, Той ще приготви човѣчеството, ще имъ покаже истинскитѣ научни правила и методи съ които да се бранятъ, когато минаватъ прѣзъ тази область на материята.
Затова дойде Христосъ.
Затова сѫ нужни и намъ добродѣтели, та като минемъ прѣзъ ада, да устоимъ на неговия огънь. Сега хората казватъ за нѣкого: „Пари го този огънь! “ Разбира се, че ще го пари, въ ада е!
към втори вариант >>
Утрѣ ще дойде другъ дежуренъ, той ще изпълни това.
(втори вариант)
Като влѣзешъ въ нѣкой домъ, трѣбва да носишъ благословение и радость за всички. Ако има нѣкой боленъ въ тази кѫща, ще се запретнешъ да изперешъ, да имъ наредишъ и изчистишъ кѫщата. Ако тѣзи хора нѣматъ срѣдства, ще имъ донесешъ малко брашънце или какво и да е друго. Ще кажете: „Може ли всѣки день да правя това? “ – Ти направи това днесъ, защото си опрѣдѣленъ дежуренъ, а за утрѣ не мисли.
Утрѣ ще дойде другъ дежуренъ, той ще изпълни това.
към втори вариант >>
Затова сѫ нужни и намъ добродѣтели, та като минемъ прѣзъ ада, да устоимъ на неговия огънь.
(втори вариант)
“ – Нѣкои сѫ влѣзли вече въ ада, други се готвятъ да излѣзатъ, а трети сѫ излѣзли. Тѣзи, които сѫ влѣзли въ ада, нужни имъ сѫ най-малко 21 години, докато излѣзатъ отъ него. Ако тренътъ ви е бързъ, ще можете да прѣминете прѣзъ ада за по-малко врѣме, но ако е бавенъ, ако има поврѣда въ машината ви, ще се бавите повече врѣме. Когато Христосъ дойде на земята, Той ще приготви човѣчеството, ще имъ покаже истинскитѣ научни правила и методи съ които да се бранятъ, когато минаватъ прѣзъ тази область на материята. Затова дойде Христосъ.
Затова сѫ нужни и намъ добродѣтели, та като минемъ прѣзъ ада, да устоимъ на неговия огънь.
Сега хората казватъ за нѣкого: „Пари го този огънь! “ Разбира се, че ще го пари, въ ада е!
към втори вариант >>
Вие казвате: „Като дойде Христосъ, тогава всичко ще изпълнимъ, сега сме грѣшници“.
(втори вариант)
Вие казвате: „Като дойде Христосъ, тогава всичко ще изпълнимъ, сега сме грѣшници“.
Не е така, разберете ме, съ тази бесѣда ще ви заставя да вършите доброто! Отъ мене нѣма да се избавите, разбирате ли? Ще ви хвана за гушитѣ и васъ и всички други, ще ви душа и ще ви питамъ: „Ще вършите ли доброто или не? “ Когато намислишъ да кажешъ една лоша дума, хвани се за гърлото, а като ще кажешъ добра дума, отпусни се, кажи я. Нѣкои си мислятъ: „Че и тебе може да те душатъ“.
към втори вариант >>
Сега хората казватъ за нѣкого: „Пари го този огънь!
(втори вариант)
Тѣзи, които сѫ влѣзли въ ада, нужни имъ сѫ най-малко 21 години, докато излѣзатъ отъ него. Ако тренътъ ви е бързъ, ще можете да прѣминете прѣзъ ада за по-малко врѣме, но ако е бавенъ, ако има поврѣда въ машината ви, ще се бавите повече врѣме. Когато Христосъ дойде на земята, Той ще приготви човѣчеството, ще имъ покаже истинскитѣ научни правила и методи съ които да се бранятъ, когато минаватъ прѣзъ тази область на материята. Затова дойде Христосъ. Затова сѫ нужни и намъ добродѣтели, та като минемъ прѣзъ ада, да устоимъ на неговия огънь.
Сега хората казватъ за нѣкого: „Пари го този огънь!
“ Разбира се, че ще го пари, въ ада е!
към втори вариант >>
Не е така, разберете ме, съ тази бесѣда ще ви заставя да вършите доброто!
(втори вариант)
Вие казвате: „Като дойде Христосъ, тогава всичко ще изпълнимъ, сега сме грѣшници“.
Не е така, разберете ме, съ тази бесѣда ще ви заставя да вършите доброто!
Отъ мене нѣма да се избавите, разбирате ли? Ще ви хвана за гушитѣ и васъ и всички други, ще ви душа и ще ви питамъ: „Ще вършите ли доброто или не? “ Когато намислишъ да кажешъ една лоша дума, хвани се за гърлото, а като ще кажешъ добра дума, отпусни се, кажи я. Нѣкои си мислятъ: „Че и тебе може да те душатъ“. Когато кажа лоша дума, нека и мене хванатъ за гушата.
към втори вариант >>
“ Разбира се, че ще го пари, въ ада е!
(втори вариант)
Ако тренътъ ви е бързъ, ще можете да прѣминете прѣзъ ада за по-малко врѣме, но ако е бавенъ, ако има поврѣда въ машината ви, ще се бавите повече врѣме. Когато Христосъ дойде на земята, Той ще приготви човѣчеството, ще имъ покаже истинскитѣ научни правила и методи съ които да се бранятъ, когато минаватъ прѣзъ тази область на материята. Затова дойде Христосъ. Затова сѫ нужни и намъ добродѣтели, та като минемъ прѣзъ ада, да устоимъ на неговия огънь. Сега хората казватъ за нѣкого: „Пари го този огънь!
“ Разбира се, че ще го пари, въ ада е!
към втори вариант >>
Отъ мене нѣма да се избавите, разбирате ли?
(втори вариант)
Вие казвате: „Като дойде Христосъ, тогава всичко ще изпълнимъ, сега сме грѣшници“. Не е така, разберете ме, съ тази бесѣда ще ви заставя да вършите доброто!
Отъ мене нѣма да се избавите, разбирате ли?
Ще ви хвана за гушитѣ и васъ и всички други, ще ви душа и ще ви питамъ: „Ще вършите ли доброто или не? “ Когато намислишъ да кажешъ една лоша дума, хвани се за гърлото, а като ще кажешъ добра дума, отпусни се, кажи я. Нѣкои си мислятъ: „Че и тебе може да те душатъ“. Когато кажа лоша дума, нека и мене хванатъ за гушата. Азъ бихъ благодарилъ и цѣлуналъ този, който стори това съ мене.
към втори вариант >>
Тъй че, когато ние приемаме Бога и когато Го отричаме, това е все изкривено понятие.
(втори вариант)
Тъй че, когато ние приемаме Бога и когато Го отричаме, това е все изкривено понятие.
Когато кажешъ, че вѣрвашъ въ Бога готовъ ли си да умрешъ за този Господь, готовъ ли си да пожертвувашъ живота си за Него и за тѣзи, които любишъ? Като казвашъ, че любишъ Бога, трѣбва да умрешъ и за тѣзи, които Той люби. Какъ, съврѣменнитѣ хора иматъ ли любовь? Ако твърдя, че любовьта на Бога е еднаква и къмъ най-малкото животно, къмъ всѣка птичка, гълѫбче, както и къмъ човѣка, ще ми възразите: „А, човѣкъ стои по-горѣ отъ всѣко животно“. Това е другъ въпросъ, но по сѫщество нѣма разлика между човѣкъ и едно гълѫбче.
към втори вариант >>
Ще ви хвана за гушитѣ и васъ и всички други, ще ви душа и ще ви питамъ: „Ще вършите ли доброто или не?
(втори вариант)
Вие казвате: „Като дойде Христосъ, тогава всичко ще изпълнимъ, сега сме грѣшници“. Не е така, разберете ме, съ тази бесѣда ще ви заставя да вършите доброто! Отъ мене нѣма да се избавите, разбирате ли?
Ще ви хвана за гушитѣ и васъ и всички други, ще ви душа и ще ви питамъ: „Ще вършите ли доброто или не?
“ Когато намислишъ да кажешъ една лоша дума, хвани се за гърлото, а като ще кажешъ добра дума, отпусни се, кажи я. Нѣкои си мислятъ: „Че и тебе може да те душатъ“. Когато кажа лоша дума, нека и мене хванатъ за гушата. Азъ бихъ благодарилъ и цѣлуналъ този, който стори това съ мене.
към втори вариант >>
Когато кажешъ, че вѣрвашъ въ Бога готовъ ли си да умрешъ за този Господь, готовъ ли си да пожертвувашъ живота си за Него и за тѣзи, които любишъ?
(втори вариант)
Тъй че, когато ние приемаме Бога и когато Го отричаме, това е все изкривено понятие.
Когато кажешъ, че вѣрвашъ въ Бога готовъ ли си да умрешъ за този Господь, готовъ ли си да пожертвувашъ живота си за Него и за тѣзи, които любишъ?
Като казвашъ, че любишъ Бога, трѣбва да умрешъ и за тѣзи, които Той люби. Какъ, съврѣменнитѣ хора иматъ ли любовь? Ако твърдя, че любовьта на Бога е еднаква и къмъ най-малкото животно, къмъ всѣка птичка, гълѫбче, както и къмъ човѣка, ще ми възразите: „А, човѣкъ стои по-горѣ отъ всѣко животно“. Това е другъ въпросъ, но по сѫщество нѣма разлика между човѣкъ и едно гълѫбче. Слѣдъ врѣме гълѫбчето може да стане човѣкъ.
към втори вариант >>
“ Когато намислишъ да кажешъ една лоша дума, хвани се за гърлото, а като ще кажешъ добра дума, отпусни се, кажи я.
(втори вариант)
Вие казвате: „Като дойде Христосъ, тогава всичко ще изпълнимъ, сега сме грѣшници“. Не е така, разберете ме, съ тази бесѣда ще ви заставя да вършите доброто! Отъ мене нѣма да се избавите, разбирате ли? Ще ви хвана за гушитѣ и васъ и всички други, ще ви душа и ще ви питамъ: „Ще вършите ли доброто или не?
“ Когато намислишъ да кажешъ една лоша дума, хвани се за гърлото, а като ще кажешъ добра дума, отпусни се, кажи я.
Нѣкои си мислятъ: „Че и тебе може да те душатъ“. Когато кажа лоша дума, нека и мене хванатъ за гушата. Азъ бихъ благодарилъ и цѣлуналъ този, който стори това съ мене.
към втори вариант >>
Като казвашъ, че любишъ Бога, трѣбва да умрешъ и за тѣзи, които Той люби.
(втори вариант)
Тъй че, когато ние приемаме Бога и когато Го отричаме, това е все изкривено понятие. Когато кажешъ, че вѣрвашъ въ Бога готовъ ли си да умрешъ за този Господь, готовъ ли си да пожертвувашъ живота си за Него и за тѣзи, които любишъ?
Като казвашъ, че любишъ Бога, трѣбва да умрешъ и за тѣзи, които Той люби.
Какъ, съврѣменнитѣ хора иматъ ли любовь? Ако твърдя, че любовьта на Бога е еднаква и къмъ най-малкото животно, къмъ всѣка птичка, гълѫбче, както и къмъ човѣка, ще ми възразите: „А, човѣкъ стои по-горѣ отъ всѣко животно“. Това е другъ въпросъ, но по сѫщество нѣма разлика между човѣкъ и едно гълѫбче. Слѣдъ врѣме гълѫбчето може да стане човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да има стремежитѣ на гълѫба – да литне на високо, да се храни съ зрънца като него.
към втори вариант >>
Нѣкои си мислятъ: „Че и тебе може да те душатъ“.
(втори вариант)
Вие казвате: „Като дойде Христосъ, тогава всичко ще изпълнимъ, сега сме грѣшници“. Не е така, разберете ме, съ тази бесѣда ще ви заставя да вършите доброто! Отъ мене нѣма да се избавите, разбирате ли? Ще ви хвана за гушитѣ и васъ и всички други, ще ви душа и ще ви питамъ: „Ще вършите ли доброто или не? “ Когато намислишъ да кажешъ една лоша дума, хвани се за гърлото, а като ще кажешъ добра дума, отпусни се, кажи я.
Нѣкои си мислятъ: „Че и тебе може да те душатъ“.
Когато кажа лоша дума, нека и мене хванатъ за гушата. Азъ бихъ благодарилъ и цѣлуналъ този, който стори това съ мене.
към втори вариант >>
Какъ, съврѣменнитѣ хора иматъ ли любовь?
(втори вариант)
Тъй че, когато ние приемаме Бога и когато Го отричаме, това е все изкривено понятие. Когато кажешъ, че вѣрвашъ въ Бога готовъ ли си да умрешъ за този Господь, готовъ ли си да пожертвувашъ живота си за Него и за тѣзи, които любишъ? Като казвашъ, че любишъ Бога, трѣбва да умрешъ и за тѣзи, които Той люби.
Какъ, съврѣменнитѣ хора иматъ ли любовь?
Ако твърдя, че любовьта на Бога е еднаква и къмъ най-малкото животно, къмъ всѣка птичка, гълѫбче, както и къмъ човѣка, ще ми възразите: „А, човѣкъ стои по-горѣ отъ всѣко животно“. Това е другъ въпросъ, но по сѫщество нѣма разлика между човѣкъ и едно гълѫбче. Слѣдъ врѣме гълѫбчето може да стане човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да има стремежитѣ на гълѫба – да литне на високо, да се храни съ зрънца като него. Гълѫбътъ е чиста шпица.
към втори вариант >>
Когато кажа лоша дума, нека и мене хванатъ за гушата.
(втори вариант)
Не е така, разберете ме, съ тази бесѣда ще ви заставя да вършите доброто! Отъ мене нѣма да се избавите, разбирате ли? Ще ви хвана за гушитѣ и васъ и всички други, ще ви душа и ще ви питамъ: „Ще вършите ли доброто или не? “ Когато намислишъ да кажешъ една лоша дума, хвани се за гърлото, а като ще кажешъ добра дума, отпусни се, кажи я. Нѣкои си мислятъ: „Че и тебе може да те душатъ“.
Когато кажа лоша дума, нека и мене хванатъ за гушата.
Азъ бихъ благодарилъ и цѣлуналъ този, който стори това съ мене.
към втори вариант >>
Ако твърдя, че любовьта на Бога е еднаква и къмъ най-малкото животно, къмъ всѣка птичка, гълѫбче, както и къмъ човѣка, ще ми възразите: „А, човѣкъ стои по-горѣ отъ всѣко животно“.
(втори вариант)
Тъй че, когато ние приемаме Бога и когато Го отричаме, това е все изкривено понятие. Когато кажешъ, че вѣрвашъ въ Бога готовъ ли си да умрешъ за този Господь, готовъ ли си да пожертвувашъ живота си за Него и за тѣзи, които любишъ? Като казвашъ, че любишъ Бога, трѣбва да умрешъ и за тѣзи, които Той люби. Какъ, съврѣменнитѣ хора иматъ ли любовь?
Ако твърдя, че любовьта на Бога е еднаква и къмъ най-малкото животно, къмъ всѣка птичка, гълѫбче, както и къмъ човѣка, ще ми възразите: „А, човѣкъ стои по-горѣ отъ всѣко животно“.
Това е другъ въпросъ, но по сѫщество нѣма разлика между човѣкъ и едно гълѫбче. Слѣдъ врѣме гълѫбчето може да стане човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да има стремежитѣ на гълѫба – да литне на високо, да се храни съ зрънца като него. Гълѫбътъ е чиста шпица. Какъ мислите, ако вашиятъ мѫжъ беше единъ гълѫбъ, не щѣхте ли да живѣете по гълѫбски?
към втори вариант >>
Азъ бихъ благодарилъ и цѣлуналъ този, който стори това съ мене.
(втори вариант)
Отъ мене нѣма да се избавите, разбирате ли? Ще ви хвана за гушитѣ и васъ и всички други, ще ви душа и ще ви питамъ: „Ще вършите ли доброто или не? “ Когато намислишъ да кажешъ една лоша дума, хвани се за гърлото, а като ще кажешъ добра дума, отпусни се, кажи я. Нѣкои си мислятъ: „Че и тебе може да те душатъ“. Когато кажа лоша дума, нека и мене хванатъ за гушата.
Азъ бихъ благодарилъ и цѣлуналъ този, който стори това съ мене.
към втори вариант >>
Това е другъ въпросъ, но по сѫщество нѣма разлика между човѣкъ и едно гълѫбче.
(втори вариант)
Тъй че, когато ние приемаме Бога и когато Го отричаме, това е все изкривено понятие. Когато кажешъ, че вѣрвашъ въ Бога готовъ ли си да умрешъ за този Господь, готовъ ли си да пожертвувашъ живота си за Него и за тѣзи, които любишъ? Като казвашъ, че любишъ Бога, трѣбва да умрешъ и за тѣзи, които Той люби. Какъ, съврѣменнитѣ хора иматъ ли любовь? Ако твърдя, че любовьта на Бога е еднаква и къмъ най-малкото животно, къмъ всѣка птичка, гълѫбче, както и къмъ човѣка, ще ми възразите: „А, човѣкъ стои по-горѣ отъ всѣко животно“.
Това е другъ въпросъ, но по сѫщество нѣма разлика между човѣкъ и едно гълѫбче.
Слѣдъ врѣме гълѫбчето може да стане човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да има стремежитѣ на гълѫба – да литне на високо, да се храни съ зрънца като него. Гълѫбътъ е чиста шпица. Какъ мислите, ако вашиятъ мѫжъ беше единъ гълѫбъ, не щѣхте ли да живѣете по гълѫбски? Ако вашата жена бѣше една гълѫбица и се хранихте съ зрънца, не щѣхте ли да живѣете по гълѫбски?
към втори вариант >>
И тъй, това учение е свързано съ онова велико сѫщество въ свѣта, което наричаме Богъ и Който се изразява въ нашитѣ души подъ символъ на Любовь и Мѫдрость.
(втори вариант)
И тъй, това учение е свързано съ онова велико сѫщество въ свѣта, което наричаме Богъ и Който се изразява въ нашитѣ души подъ символъ на Любовь и Мѫдрость.
Всички имаме тази Любовь и Мѫдрость. Разбирането на духовния свѣтъ, съобщенията ни съ другия свѣтъ, зависи отъ това, какъ сѫ проявени въ насъ тѣзи двѣ велики сили. Никой човѣкъ не може да бѫде ясновидецъ, какъвъ и да е дѣецъ, реформаторъ, майка, баща, ако тѣзи двѣ сили не живѣятъ въ ума и сърцето му. По това нѣма двѣ мнѣния. Ако искате да бѫдете силни, крѣпки, да познаете смисъла на живота си, въорѫжете се съ тѣзи двѣ велики сили и ще видите, каква реформа ще стане съ васъ.
към втори вариант >>
Слѣдъ врѣме гълѫбчето може да стане човѣкъ.
(втори вариант)
Когато кажешъ, че вѣрвашъ въ Бога готовъ ли си да умрешъ за този Господь, готовъ ли си да пожертвувашъ живота си за Него и за тѣзи, които любишъ? Като казвашъ, че любишъ Бога, трѣбва да умрешъ и за тѣзи, които Той люби. Какъ, съврѣменнитѣ хора иматъ ли любовь? Ако твърдя, че любовьта на Бога е еднаква и къмъ най-малкото животно, къмъ всѣка птичка, гълѫбче, както и къмъ човѣка, ще ми възразите: „А, човѣкъ стои по-горѣ отъ всѣко животно“. Това е другъ въпросъ, но по сѫщество нѣма разлика между човѣкъ и едно гълѫбче.
Слѣдъ врѣме гълѫбчето може да стане човѣкъ.
Човѣкъ трѣбва да има стремежитѣ на гълѫба – да литне на високо, да се храни съ зрънца като него. Гълѫбътъ е чиста шпица. Какъ мислите, ако вашиятъ мѫжъ беше единъ гълѫбъ, не щѣхте ли да живѣете по гълѫбски? Ако вашата жена бѣше една гълѫбица и се хранихте съ зрънца, не щѣхте ли да живѣете по гълѫбски?
към втори вариант >>
Всички имаме тази Любовь и Мѫдрость.
(втори вариант)
И тъй, това учение е свързано съ онова велико сѫщество въ свѣта, което наричаме Богъ и Който се изразява въ нашитѣ души подъ символъ на Любовь и Мѫдрость.
Всички имаме тази Любовь и Мѫдрость.
Разбирането на духовния свѣтъ, съобщенията ни съ другия свѣтъ, зависи отъ това, какъ сѫ проявени въ насъ тѣзи двѣ велики сили. Никой човѣкъ не може да бѫде ясновидецъ, какъвъ и да е дѣецъ, реформаторъ, майка, баща, ако тѣзи двѣ сили не живѣятъ въ ума и сърцето му. По това нѣма двѣ мнѣния. Ако искате да бѫдете силни, крѣпки, да познаете смисъла на живота си, въорѫжете се съ тѣзи двѣ велики сили и ще видите, каква реформа ще стане съ васъ. Не искамъ да дѣйствувате точно по моя начинъ, не, на голѣмия котелъ ще трѣбва много пара, на малкия – малко.
към втори вариант >>
Човѣкъ трѣбва да има стремежитѣ на гълѫба – да литне на високо, да се храни съ зрънца като него.
(втори вариант)
Като казвашъ, че любишъ Бога, трѣбва да умрешъ и за тѣзи, които Той люби. Какъ, съврѣменнитѣ хора иматъ ли любовь? Ако твърдя, че любовьта на Бога е еднаква и къмъ най-малкото животно, къмъ всѣка птичка, гълѫбче, както и къмъ човѣка, ще ми възразите: „А, човѣкъ стои по-горѣ отъ всѣко животно“. Това е другъ въпросъ, но по сѫщество нѣма разлика между човѣкъ и едно гълѫбче. Слѣдъ врѣме гълѫбчето може да стане човѣкъ.
Човѣкъ трѣбва да има стремежитѣ на гълѫба – да литне на високо, да се храни съ зрънца като него.
Гълѫбътъ е чиста шпица. Какъ мислите, ако вашиятъ мѫжъ беше единъ гълѫбъ, не щѣхте ли да живѣете по гълѫбски? Ако вашата жена бѣше една гълѫбица и се хранихте съ зрънца, не щѣхте ли да живѣете по гълѫбски?
към втори вариант >>
Разбирането на духовния свѣтъ, съобщенията ни съ другия свѣтъ, зависи отъ това, какъ сѫ проявени въ насъ тѣзи двѣ велики сили.
(втори вариант)
И тъй, това учение е свързано съ онова велико сѫщество въ свѣта, което наричаме Богъ и Който се изразява въ нашитѣ души подъ символъ на Любовь и Мѫдрость. Всички имаме тази Любовь и Мѫдрость.
Разбирането на духовния свѣтъ, съобщенията ни съ другия свѣтъ, зависи отъ това, какъ сѫ проявени въ насъ тѣзи двѣ велики сили.
Никой човѣкъ не може да бѫде ясновидецъ, какъвъ и да е дѣецъ, реформаторъ, майка, баща, ако тѣзи двѣ сили не живѣятъ въ ума и сърцето му. По това нѣма двѣ мнѣния. Ако искате да бѫдете силни, крѣпки, да познаете смисъла на живота си, въорѫжете се съ тѣзи двѣ велики сили и ще видите, каква реформа ще стане съ васъ. Не искамъ да дѣйствувате точно по моя начинъ, не, на голѣмия котелъ ще трѣбва много пара, на малкия – малко. Направете малка реформа у васъ, но да бѫде абсолютна, да нѣма двѣ мисли у васъ, да се колебаете, дали е така или не.
към втори вариант >>
Гълѫбътъ е чиста шпица.
(втори вариант)
Какъ, съврѣменнитѣ хора иматъ ли любовь? Ако твърдя, че любовьта на Бога е еднаква и къмъ най-малкото животно, къмъ всѣка птичка, гълѫбче, както и къмъ човѣка, ще ми възразите: „А, човѣкъ стои по-горѣ отъ всѣко животно“. Това е другъ въпросъ, но по сѫщество нѣма разлика между човѣкъ и едно гълѫбче. Слѣдъ врѣме гълѫбчето може да стане човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да има стремежитѣ на гълѫба – да литне на високо, да се храни съ зрънца като него.
Гълѫбътъ е чиста шпица.
Какъ мислите, ако вашиятъ мѫжъ беше единъ гълѫбъ, не щѣхте ли да живѣете по гълѫбски? Ако вашата жена бѣше една гълѫбица и се хранихте съ зрънца, не щѣхте ли да живѣете по гълѫбски?
към втори вариант >>
Никой човѣкъ не може да бѫде ясновидецъ, какъвъ и да е дѣецъ, реформаторъ, майка, баща, ако тѣзи двѣ сили не живѣятъ въ ума и сърцето му.
(втори вариант)
И тъй, това учение е свързано съ онова велико сѫщество въ свѣта, което наричаме Богъ и Който се изразява въ нашитѣ души подъ символъ на Любовь и Мѫдрость. Всички имаме тази Любовь и Мѫдрость. Разбирането на духовния свѣтъ, съобщенията ни съ другия свѣтъ, зависи отъ това, какъ сѫ проявени въ насъ тѣзи двѣ велики сили.
Никой човѣкъ не може да бѫде ясновидецъ, какъвъ и да е дѣецъ, реформаторъ, майка, баща, ако тѣзи двѣ сили не живѣятъ въ ума и сърцето му.
По това нѣма двѣ мнѣния. Ако искате да бѫдете силни, крѣпки, да познаете смисъла на живота си, въорѫжете се съ тѣзи двѣ велики сили и ще видите, каква реформа ще стане съ васъ. Не искамъ да дѣйствувате точно по моя начинъ, не, на голѣмия котелъ ще трѣбва много пара, на малкия – малко. Направете малка реформа у васъ, но да бѫде абсолютна, да нѣма двѣ мисли у васъ, да се колебаете, дали е така или не. Въ това учение нѣма никакво изключение въ Любовьта и Мѫдростьта.
към втори вариант >>
Какъ мислите, ако вашиятъ мѫжъ беше единъ гълѫбъ, не щѣхте ли да живѣете по гълѫбски?
(втори вариант)
Ако твърдя, че любовьта на Бога е еднаква и къмъ най-малкото животно, къмъ всѣка птичка, гълѫбче, както и къмъ човѣка, ще ми възразите: „А, човѣкъ стои по-горѣ отъ всѣко животно“. Това е другъ въпросъ, но по сѫщество нѣма разлика между човѣкъ и едно гълѫбче. Слѣдъ врѣме гълѫбчето може да стане човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да има стремежитѣ на гълѫба – да литне на високо, да се храни съ зрънца като него. Гълѫбътъ е чиста шпица.
Какъ мислите, ако вашиятъ мѫжъ беше единъ гълѫбъ, не щѣхте ли да живѣете по гълѫбски?
Ако вашата жена бѣше една гълѫбица и се хранихте съ зрънца, не щѣхте ли да живѣете по гълѫбски?
към втори вариант >>
По това нѣма двѣ мнѣния.
(втори вариант)
И тъй, това учение е свързано съ онова велико сѫщество въ свѣта, което наричаме Богъ и Който се изразява въ нашитѣ души подъ символъ на Любовь и Мѫдрость. Всички имаме тази Любовь и Мѫдрость. Разбирането на духовния свѣтъ, съобщенията ни съ другия свѣтъ, зависи отъ това, какъ сѫ проявени въ насъ тѣзи двѣ велики сили. Никой човѣкъ не може да бѫде ясновидецъ, какъвъ и да е дѣецъ, реформаторъ, майка, баща, ако тѣзи двѣ сили не живѣятъ въ ума и сърцето му.
По това нѣма двѣ мнѣния.
Ако искате да бѫдете силни, крѣпки, да познаете смисъла на живота си, въорѫжете се съ тѣзи двѣ велики сили и ще видите, каква реформа ще стане съ васъ. Не искамъ да дѣйствувате точно по моя начинъ, не, на голѣмия котелъ ще трѣбва много пара, на малкия – малко. Направете малка реформа у васъ, но да бѫде абсолютна, да нѣма двѣ мисли у васъ, да се колебаете, дали е така или не. Въ това учение нѣма никакво изключение въ Любовьта и Мѫдростьта. Ако бихъ направилъ едно изключение отъ закона на Любовьта и Мѫдростьта, бихъ се прѣвърналъ на вѫгленъ, бихъ почернѣлъ.
към втори вариант >>
Ако вашата жена бѣше една гълѫбица и се хранихте съ зрънца, не щѣхте ли да живѣете по гълѫбски?
(втори вариант)
Това е другъ въпросъ, но по сѫщество нѣма разлика между човѣкъ и едно гълѫбче. Слѣдъ врѣме гълѫбчето може да стане човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да има стремежитѣ на гълѫба – да литне на високо, да се храни съ зрънца като него. Гълѫбътъ е чиста шпица. Какъ мислите, ако вашиятъ мѫжъ беше единъ гълѫбъ, не щѣхте ли да живѣете по гълѫбски?
Ако вашата жена бѣше една гълѫбица и се хранихте съ зрънца, не щѣхте ли да живѣете по гълѫбски?
към втори вариант >>
Ако искате да бѫдете силни, крѣпки, да познаете смисъла на живота си, въорѫжете се съ тѣзи двѣ велики сили и ще видите, каква реформа ще стане съ васъ.
(втори вариант)
И тъй, това учение е свързано съ онова велико сѫщество въ свѣта, което наричаме Богъ и Който се изразява въ нашитѣ души подъ символъ на Любовь и Мѫдрость. Всички имаме тази Любовь и Мѫдрость. Разбирането на духовния свѣтъ, съобщенията ни съ другия свѣтъ, зависи отъ това, какъ сѫ проявени въ насъ тѣзи двѣ велики сили. Никой човѣкъ не може да бѫде ясновидецъ, какъвъ и да е дѣецъ, реформаторъ, майка, баща, ако тѣзи двѣ сили не живѣятъ въ ума и сърцето му. По това нѣма двѣ мнѣния.
Ако искате да бѫдете силни, крѣпки, да познаете смисъла на живота си, въорѫжете се съ тѣзи двѣ велики сили и ще видите, каква реформа ще стане съ васъ.
Не искамъ да дѣйствувате точно по моя начинъ, не, на голѣмия котелъ ще трѣбва много пара, на малкия – малко. Направете малка реформа у васъ, но да бѫде абсолютна, да нѣма двѣ мисли у васъ, да се колебаете, дали е така или не. Въ това учение нѣма никакво изключение въ Любовьта и Мѫдростьта. Ако бихъ направилъ едно изключение отъ закона на Любовьта и Мѫдростьта, бихъ се прѣвърналъ на вѫгленъ, бихъ почернѣлъ. Нѣма сѫщество, което слѣдъ като е изопачило този законъ, да не е станало на вѫгленъ.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Сега толкова много плачемъ!
(втори вариант)
Ще кажете: „Сега толкова много плачемъ!
“ Плачътъ спасява ли свѣта? Отъ хиляди години хората все плачатъ, плачатъ дѣца, мѫже, жени, свѣтътъ спаси ли се, вие спасихте ли се? Не се заблуждавайте въ това, че плачътъ ще ви спаси. Е, кое тогава? – Нѣма друга сила въ свѣта, освѣнъ любовьта, която ще може да ви спаси.
към втори вариант >>
Не искамъ да дѣйствувате точно по моя начинъ, не, на голѣмия котелъ ще трѣбва много пара, на малкия – малко.
(втори вариант)
Всички имаме тази Любовь и Мѫдрость. Разбирането на духовния свѣтъ, съобщенията ни съ другия свѣтъ, зависи отъ това, какъ сѫ проявени въ насъ тѣзи двѣ велики сили. Никой човѣкъ не може да бѫде ясновидецъ, какъвъ и да е дѣецъ, реформаторъ, майка, баща, ако тѣзи двѣ сили не живѣятъ въ ума и сърцето му. По това нѣма двѣ мнѣния. Ако искате да бѫдете силни, крѣпки, да познаете смисъла на живота си, въорѫжете се съ тѣзи двѣ велики сили и ще видите, каква реформа ще стане съ васъ.
Не искамъ да дѣйствувате точно по моя начинъ, не, на голѣмия котелъ ще трѣбва много пара, на малкия – малко.
Направете малка реформа у васъ, но да бѫде абсолютна, да нѣма двѣ мисли у васъ, да се колебаете, дали е така или не. Въ това учение нѣма никакво изключение въ Любовьта и Мѫдростьта. Ако бихъ направилъ едно изключение отъ закона на Любовьта и Мѫдростьта, бихъ се прѣвърналъ на вѫгленъ, бихъ почернѣлъ. Нѣма сѫщество, което слѣдъ като е изопачило този законъ, да не е станало на вѫгленъ. Ако изопачите този законъ, ще станете вѫглени; ако го изпълните, ще станете диаманти.
към втори вариант >>
“ Плачътъ спасява ли свѣта?
(втори вариант)
Ще кажете: „Сега толкова много плачемъ!
“ Плачътъ спасява ли свѣта?
Отъ хиляди години хората все плачатъ, плачатъ дѣца, мѫже, жени, свѣтътъ спаси ли се, вие спасихте ли се? Не се заблуждавайте въ това, че плачътъ ще ви спаси. Е, кое тогава? – Нѣма друга сила въ свѣта, освѣнъ любовьта, която ще може да ви спаси. Това е положително и абсолютно.
към втори вариант >>
Направете малка реформа у васъ, но да бѫде абсолютна, да нѣма двѣ мисли у васъ, да се колебаете, дали е така или не.
(втори вариант)
Разбирането на духовния свѣтъ, съобщенията ни съ другия свѣтъ, зависи отъ това, какъ сѫ проявени въ насъ тѣзи двѣ велики сили. Никой човѣкъ не може да бѫде ясновидецъ, какъвъ и да е дѣецъ, реформаторъ, майка, баща, ако тѣзи двѣ сили не живѣятъ въ ума и сърцето му. По това нѣма двѣ мнѣния. Ако искате да бѫдете силни, крѣпки, да познаете смисъла на живота си, въорѫжете се съ тѣзи двѣ велики сили и ще видите, каква реформа ще стане съ васъ. Не искамъ да дѣйствувате точно по моя начинъ, не, на голѣмия котелъ ще трѣбва много пара, на малкия – малко.
Направете малка реформа у васъ, но да бѫде абсолютна, да нѣма двѣ мисли у васъ, да се колебаете, дали е така или не.
Въ това учение нѣма никакво изключение въ Любовьта и Мѫдростьта. Ако бихъ направилъ едно изключение отъ закона на Любовьта и Мѫдростьта, бихъ се прѣвърналъ на вѫгленъ, бихъ почернѣлъ. Нѣма сѫщество, което слѣдъ като е изопачило този законъ, да не е станало на вѫгленъ. Ако изопачите този законъ, ще станете вѫглени; ако го изпълните, ще станете диаманти.
към втори вариант >>
Отъ хиляди години хората все плачатъ, плачатъ дѣца, мѫже, жени, свѣтътъ спаси ли се, вие спасихте ли се?
(втори вариант)
Ще кажете: „Сега толкова много плачемъ! “ Плачътъ спасява ли свѣта?
Отъ хиляди години хората все плачатъ, плачатъ дѣца, мѫже, жени, свѣтътъ спаси ли се, вие спасихте ли се?
Не се заблуждавайте въ това, че плачътъ ще ви спаси. Е, кое тогава? – Нѣма друга сила въ свѣта, освѣнъ любовьта, която ще може да ви спаси. Това е положително и абсолютно. Ако нѣкой каже, че може да се спаси чрѣзъ друга нѣкоя сила, той не разбира Божественитѣ истини.
към втори вариант >>
Въ това учение нѣма никакво изключение въ Любовьта и Мѫдростьта.
(втори вариант)
Никой човѣкъ не може да бѫде ясновидецъ, какъвъ и да е дѣецъ, реформаторъ, майка, баща, ако тѣзи двѣ сили не живѣятъ въ ума и сърцето му. По това нѣма двѣ мнѣния. Ако искате да бѫдете силни, крѣпки, да познаете смисъла на живота си, въорѫжете се съ тѣзи двѣ велики сили и ще видите, каква реформа ще стане съ васъ. Не искамъ да дѣйствувате точно по моя начинъ, не, на голѣмия котелъ ще трѣбва много пара, на малкия – малко. Направете малка реформа у васъ, но да бѫде абсолютна, да нѣма двѣ мисли у васъ, да се колебаете, дали е така или не.
Въ това учение нѣма никакво изключение въ Любовьта и Мѫдростьта.
Ако бихъ направилъ едно изключение отъ закона на Любовьта и Мѫдростьта, бихъ се прѣвърналъ на вѫгленъ, бихъ почернѣлъ. Нѣма сѫщество, което слѣдъ като е изопачило този законъ, да не е станало на вѫгленъ. Ако изопачите този законъ, ще станете вѫглени; ако го изпълните, ще станете диаманти.
към втори вариант >>
Не се заблуждавайте въ това, че плачътъ ще ви спаси.
(втори вариант)
Ще кажете: „Сега толкова много плачемъ! “ Плачътъ спасява ли свѣта? Отъ хиляди години хората все плачатъ, плачатъ дѣца, мѫже, жени, свѣтътъ спаси ли се, вие спасихте ли се?
Не се заблуждавайте въ това, че плачътъ ще ви спаси.
Е, кое тогава? – Нѣма друга сила въ свѣта, освѣнъ любовьта, която ще може да ви спаси. Това е положително и абсолютно. Ако нѣкой каже, че може да се спаси чрѣзъ друга нѣкоя сила, той не разбира Божественитѣ истини. Ако има сила, която може да ви посочи правия пѫтъ, това е вѣрата; ако има принципъ въ свѣта, който да ви посочи правия пѫть, това е Божествената мѫдрость.
към втори вариант >>
Ако бихъ направилъ едно изключение отъ закона на Любовьта и Мѫдростьта, бихъ се прѣвърналъ на вѫгленъ, бихъ почернѣлъ.
(втори вариант)
По това нѣма двѣ мнѣния. Ако искате да бѫдете силни, крѣпки, да познаете смисъла на живота си, въорѫжете се съ тѣзи двѣ велики сили и ще видите, каква реформа ще стане съ васъ. Не искамъ да дѣйствувате точно по моя начинъ, не, на голѣмия котелъ ще трѣбва много пара, на малкия – малко. Направете малка реформа у васъ, но да бѫде абсолютна, да нѣма двѣ мисли у васъ, да се колебаете, дали е така или не. Въ това учение нѣма никакво изключение въ Любовьта и Мѫдростьта.
Ако бихъ направилъ едно изключение отъ закона на Любовьта и Мѫдростьта, бихъ се прѣвърналъ на вѫгленъ, бихъ почернѣлъ.
Нѣма сѫщество, което слѣдъ като е изопачило този законъ, да не е станало на вѫгленъ. Ако изопачите този законъ, ще станете вѫглени; ако го изпълните, ще станете диаманти.
към втори вариант >>
Е, кое тогава?
(втори вариант)
Ще кажете: „Сега толкова много плачемъ! “ Плачътъ спасява ли свѣта? Отъ хиляди години хората все плачатъ, плачатъ дѣца, мѫже, жени, свѣтътъ спаси ли се, вие спасихте ли се? Не се заблуждавайте въ това, че плачътъ ще ви спаси.
Е, кое тогава?
– Нѣма друга сила въ свѣта, освѣнъ любовьта, която ще може да ви спаси. Това е положително и абсолютно. Ако нѣкой каже, че може да се спаси чрѣзъ друга нѣкоя сила, той не разбира Божественитѣ истини. Ако има сила, която може да ви посочи правия пѫтъ, това е вѣрата; ако има принципъ въ свѣта, който да ви посочи правия пѫть, това е Божествената мѫдрость. Едната сила спасява, другата – умѫдрява и съ това показва на хората, какъ трѣбва да живѣятъ.
към втори вариант >>
Нѣма сѫщество, което слѣдъ като е изопачило този законъ, да не е станало на вѫгленъ.
(втори вариант)
Ако искате да бѫдете силни, крѣпки, да познаете смисъла на живота си, въорѫжете се съ тѣзи двѣ велики сили и ще видите, каква реформа ще стане съ васъ. Не искамъ да дѣйствувате точно по моя начинъ, не, на голѣмия котелъ ще трѣбва много пара, на малкия – малко. Направете малка реформа у васъ, но да бѫде абсолютна, да нѣма двѣ мисли у васъ, да се колебаете, дали е така или не. Въ това учение нѣма никакво изключение въ Любовьта и Мѫдростьта. Ако бихъ направилъ едно изключение отъ закона на Любовьта и Мѫдростьта, бихъ се прѣвърналъ на вѫгленъ, бихъ почернѣлъ.
Нѣма сѫщество, което слѣдъ като е изопачило този законъ, да не е станало на вѫгленъ.
Ако изопачите този законъ, ще станете вѫглени; ако го изпълните, ще станете диаманти.
към втори вариант >>
– Нѣма друга сила въ свѣта, освѣнъ любовьта, която ще може да ви спаси.
(втори вариант)
Ще кажете: „Сега толкова много плачемъ! “ Плачътъ спасява ли свѣта? Отъ хиляди години хората все плачатъ, плачатъ дѣца, мѫже, жени, свѣтътъ спаси ли се, вие спасихте ли се? Не се заблуждавайте въ това, че плачътъ ще ви спаси. Е, кое тогава?
– Нѣма друга сила въ свѣта, освѣнъ любовьта, която ще може да ви спаси.
Това е положително и абсолютно. Ако нѣкой каже, че може да се спаси чрѣзъ друга нѣкоя сила, той не разбира Божественитѣ истини. Ако има сила, която може да ви посочи правия пѫтъ, това е вѣрата; ако има принципъ въ свѣта, който да ви посочи правия пѫть, това е Божествената мѫдрость. Едната сила спасява, другата – умѫдрява и съ това показва на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Всѣко друго учение извънъ тѣзи истини е фарисейско и садукейско.
към втори вариант >>
Ако изопачите този законъ, ще станете вѫглени; ако го изпълните, ще станете диаманти.
(втори вариант)
Не искамъ да дѣйствувате точно по моя начинъ, не, на голѣмия котелъ ще трѣбва много пара, на малкия – малко. Направете малка реформа у васъ, но да бѫде абсолютна, да нѣма двѣ мисли у васъ, да се колебаете, дали е така или не. Въ това учение нѣма никакво изключение въ Любовьта и Мѫдростьта. Ако бихъ направилъ едно изключение отъ закона на Любовьта и Мѫдростьта, бихъ се прѣвърналъ на вѫгленъ, бихъ почернѣлъ. Нѣма сѫщество, което слѣдъ като е изопачило този законъ, да не е станало на вѫгленъ.
Ако изопачите този законъ, ще станете вѫглени; ако го изпълните, ще станете диаманти.
към втори вариант >>
Това е положително и абсолютно.
(втори вариант)
“ Плачътъ спасява ли свѣта? Отъ хиляди години хората все плачатъ, плачатъ дѣца, мѫже, жени, свѣтътъ спаси ли се, вие спасихте ли се? Не се заблуждавайте въ това, че плачътъ ще ви спаси. Е, кое тогава? – Нѣма друга сила въ свѣта, освѣнъ любовьта, която ще може да ви спаси.
Това е положително и абсолютно.
Ако нѣкой каже, че може да се спаси чрѣзъ друга нѣкоя сила, той не разбира Божественитѣ истини. Ако има сила, която може да ви посочи правия пѫтъ, това е вѣрата; ако има принципъ въ свѣта, който да ви посочи правия пѫть, това е Божествената мѫдрость. Едната сила спасява, другата – умѫдрява и съ това показва на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Всѣко друго учение извънъ тѣзи истини е фарисейско и садукейско. Ще ви докажа това.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Тежка работа е това!
(втори вариант)
Ще кажете: „Тежка работа е това!
“ Не е тежко това нѣщо, то е 10 пѫти по-леко отъ това, което вършите. Вие вършите много тежки работи, а учението на Любовьта и Мѫдростьта не е тежко. Азъ не ви говоря за охоленъ животъ, а ви казвамъ, че въ този животъ ще имате много мѫчнотии, но трѣбва да ги използувате за вашето развитие, за вашето облагородяване. Замислили ли сте се нѣкога, защо имате рѫка, защо имате лакетъ и юмрукъ, китка на нея, защо се свива тя и т.н.? Ще кажете: „Юмрукътъ е за удряне, лакетътъ – за мушкане, за блъскане, когато искаме да си пробиемъ пѫть“.
към втори вариант >>
Ако нѣкой каже, че може да се спаси чрѣзъ друга нѣкоя сила, той не разбира Божественитѣ истини.
(втори вариант)
Отъ хиляди години хората все плачатъ, плачатъ дѣца, мѫже, жени, свѣтътъ спаси ли се, вие спасихте ли се? Не се заблуждавайте въ това, че плачътъ ще ви спаси. Е, кое тогава? – Нѣма друга сила въ свѣта, освѣнъ любовьта, която ще може да ви спаси. Това е положително и абсолютно.
Ако нѣкой каже, че може да се спаси чрѣзъ друга нѣкоя сила, той не разбира Божественитѣ истини.
Ако има сила, която може да ви посочи правия пѫтъ, това е вѣрата; ако има принципъ въ свѣта, който да ви посочи правия пѫть, това е Божествената мѫдрость. Едната сила спасява, другата – умѫдрява и съ това показва на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Всѣко друго учение извънъ тѣзи истини е фарисейско и садукейско. Ще ви докажа това.
към втори вариант >>
“ Не е тежко това нѣщо, то е 10 пѫти по-леко отъ това, което вършите.
(втори вариант)
Ще кажете: „Тежка работа е това!
“ Не е тежко това нѣщо, то е 10 пѫти по-леко отъ това, което вършите.
Вие вършите много тежки работи, а учението на Любовьта и Мѫдростьта не е тежко. Азъ не ви говоря за охоленъ животъ, а ви казвамъ, че въ този животъ ще имате много мѫчнотии, но трѣбва да ги използувате за вашето развитие, за вашето облагородяване. Замислили ли сте се нѣкога, защо имате рѫка, защо имате лакетъ и юмрукъ, китка на нея, защо се свива тя и т.н.? Ще кажете: „Юмрукътъ е за удряне, лакетътъ – за мушкане, за блъскане, когато искаме да си пробиемъ пѫть“. Не сѫ създадени тѣ за клинци, за удряне.
към втори вариант >>
Ако има сила, която може да ви посочи правия пѫтъ, това е вѣрата; ако има принципъ въ свѣта, който да ви посочи правия пѫть, това е Божествената мѫдрость.
(втори вариант)
Не се заблуждавайте въ това, че плачътъ ще ви спаси. Е, кое тогава? – Нѣма друга сила въ свѣта, освѣнъ любовьта, която ще може да ви спаси. Това е положително и абсолютно. Ако нѣкой каже, че може да се спаси чрѣзъ друга нѣкоя сила, той не разбира Божественитѣ истини.
Ако има сила, която може да ви посочи правия пѫтъ, това е вѣрата; ако има принципъ въ свѣта, който да ви посочи правия пѫть, това е Божествената мѫдрость.
Едната сила спасява, другата – умѫдрява и съ това показва на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Всѣко друго учение извънъ тѣзи истини е фарисейско и садукейско. Ще ви докажа това.
към втори вариант >>
Вие вършите много тежки работи, а учението на Любовьта и Мѫдростьта не е тежко.
(втори вариант)
Ще кажете: „Тежка работа е това! “ Не е тежко това нѣщо, то е 10 пѫти по-леко отъ това, което вършите.
Вие вършите много тежки работи, а учението на Любовьта и Мѫдростьта не е тежко.
Азъ не ви говоря за охоленъ животъ, а ви казвамъ, че въ този животъ ще имате много мѫчнотии, но трѣбва да ги използувате за вашето развитие, за вашето облагородяване. Замислили ли сте се нѣкога, защо имате рѫка, защо имате лакетъ и юмрукъ, китка на нея, защо се свива тя и т.н.? Ще кажете: „Юмрукътъ е за удряне, лакетътъ – за мушкане, за блъскане, когато искаме да си пробиемъ пѫть“. Не сѫ създадени тѣ за клинци, за удряне. Рѫката е дадена на човѣка да носи той благословение на страждущитѣ си братя.
към втори вариант >>
Едната сила спасява, другата – умѫдрява и съ това показва на хората, какъ трѣбва да живѣятъ.
(втори вариант)
Е, кое тогава? – Нѣма друга сила въ свѣта, освѣнъ любовьта, която ще може да ви спаси. Това е положително и абсолютно. Ако нѣкой каже, че може да се спаси чрѣзъ друга нѣкоя сила, той не разбира Божественитѣ истини. Ако има сила, която може да ви посочи правия пѫтъ, това е вѣрата; ако има принципъ въ свѣта, който да ви посочи правия пѫть, това е Божествената мѫдрость.
Едната сила спасява, другата – умѫдрява и съ това показва на хората, какъ трѣбва да живѣятъ.
Всѣко друго учение извънъ тѣзи истини е фарисейско и садукейско. Ще ви докажа това.
към втори вариант >>
Азъ не ви говоря за охоленъ животъ, а ви казвамъ, че въ този животъ ще имате много мѫчнотии, но трѣбва да ги използувате за вашето развитие, за вашето облагородяване.
(втори вариант)
Ще кажете: „Тежка работа е това! “ Не е тежко това нѣщо, то е 10 пѫти по-леко отъ това, което вършите. Вие вършите много тежки работи, а учението на Любовьта и Мѫдростьта не е тежко.
Азъ не ви говоря за охоленъ животъ, а ви казвамъ, че въ този животъ ще имате много мѫчнотии, но трѣбва да ги използувате за вашето развитие, за вашето облагородяване.
Замислили ли сте се нѣкога, защо имате рѫка, защо имате лакетъ и юмрукъ, китка на нея, защо се свива тя и т.н.? Ще кажете: „Юмрукътъ е за удряне, лакетътъ – за мушкане, за блъскане, когато искаме да си пробиемъ пѫть“. Не сѫ създадени тѣ за клинци, за удряне. Рѫката е дадена на човѣка да носи той благословение на страждущитѣ си братя. Рѫката е дадена да се отписватъ смъртни присѫди, да гаси пожари, да помогне по какъвто и да е начинъ на страждущия си братъ.
към втори вариант >>
Всѣко друго учение извънъ тѣзи истини е фарисейско и садукейско.
(втори вариант)
– Нѣма друга сила въ свѣта, освѣнъ любовьта, която ще може да ви спаси. Това е положително и абсолютно. Ако нѣкой каже, че може да се спаси чрѣзъ друга нѣкоя сила, той не разбира Божественитѣ истини. Ако има сила, която може да ви посочи правия пѫтъ, това е вѣрата; ако има принципъ въ свѣта, който да ви посочи правия пѫть, това е Божествената мѫдрость. Едната сила спасява, другата – умѫдрява и съ това показва на хората, какъ трѣбва да живѣятъ.
Всѣко друго учение извънъ тѣзи истини е фарисейско и садукейско.
Ще ви докажа това.
към втори вариант >>
Замислили ли сте се нѣкога, защо имате рѫка, защо имате лакетъ и юмрукъ, китка на нея, защо се свива тя и т.н.?
(втори вариант)
Ще кажете: „Тежка работа е това! “ Не е тежко това нѣщо, то е 10 пѫти по-леко отъ това, което вършите. Вие вършите много тежки работи, а учението на Любовьта и Мѫдростьта не е тежко. Азъ не ви говоря за охоленъ животъ, а ви казвамъ, че въ този животъ ще имате много мѫчнотии, но трѣбва да ги използувате за вашето развитие, за вашето облагородяване.
Замислили ли сте се нѣкога, защо имате рѫка, защо имате лакетъ и юмрукъ, китка на нея, защо се свива тя и т.н.?
Ще кажете: „Юмрукътъ е за удряне, лакетътъ – за мушкане, за блъскане, когато искаме да си пробиемъ пѫть“. Не сѫ създадени тѣ за клинци, за удряне. Рѫката е дадена на човѣка да носи той благословение на страждущитѣ си братя. Рѫката е дадена да се отписватъ смъртни присѫди, да гаси пожари, да помогне по какъвто и да е начинъ на страждущия си братъ. А сега хората съ тази рѫка те обиратъ, убиватъ и послѣ ти натѫпчатъ кърпа въ устата.
към втори вариант >>
Ще ви докажа това.
(втори вариант)
Това е положително и абсолютно. Ако нѣкой каже, че може да се спаси чрѣзъ друга нѣкоя сила, той не разбира Божественитѣ истини. Ако има сила, която може да ви посочи правия пѫтъ, това е вѣрата; ако има принципъ въ свѣта, който да ви посочи правия пѫть, това е Божествената мѫдрость. Едната сила спасява, другата – умѫдрява и съ това показва на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Всѣко друго учение извънъ тѣзи истини е фарисейско и садукейско.
Ще ви докажа това.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Юмрукътъ е за удряне, лакетътъ – за мушкане, за блъскане, когато искаме да си пробиемъ пѫть“.
(втори вариант)
Ще кажете: „Тежка работа е това! “ Не е тежко това нѣщо, то е 10 пѫти по-леко отъ това, което вършите. Вие вършите много тежки работи, а учението на Любовьта и Мѫдростьта не е тежко. Азъ не ви говоря за охоленъ животъ, а ви казвамъ, че въ този животъ ще имате много мѫчнотии, но трѣбва да ги използувате за вашето развитие, за вашето облагородяване. Замислили ли сте се нѣкога, защо имате рѫка, защо имате лакетъ и юмрукъ, китка на нея, защо се свива тя и т.н.?
Ще кажете: „Юмрукътъ е за удряне, лакетътъ – за мушкане, за блъскане, когато искаме да си пробиемъ пѫть“.
Не сѫ създадени тѣ за клинци, за удряне. Рѫката е дадена на човѣка да носи той благословение на страждущитѣ си братя. Рѫката е дадена да се отписватъ смъртни присѫди, да гаси пожари, да помогне по какъвто и да е начинъ на страждущия си братъ. А сега хората съ тази рѫка те обиратъ, убиватъ и послѣ ти натѫпчатъ кърпа въ устата. Слѣдъ това казватъ: „Еди кой си умрѣлъ!
към втори вариант >>
Ако сега, като ви проповѣдвамъ, имамъ мисъльта да ви омотая и започна слѣдъ това да ви прѣдлагамъ да образуваме църква и всѣки отъ васъ да даде извѣстна сума, моитѣ мисли чисти ли сѫ?
(втори вариант)
Ако сега, като ви проповѣдвамъ, имамъ мисъльта да ви омотая и започна слѣдъ това да ви прѣдлагамъ да образуваме църква и всѣки отъ васъ да даде извѣстна сума, моитѣ мисли чисти ли сѫ?
Колко трѣбва да плащаме на това слънце, което грѣе отгорѣ ни? Колко трѣбва да платя на майка си, която ме отгледала? Ако майка ми каже, че трѣбва да я гледамъ, защото ме родила, това не е майка. Майка, значи сѫщество на абсолютно безкористие; братъ значи сѫщество на абсолютно безкористие; сестра е сѫщество на абсолютно безкористие. Това разбирамъ братство, основано на пълно безкористие.
към втори вариант >>
Не сѫ създадени тѣ за клинци, за удряне.
(втори вариант)
“ Не е тежко това нѣщо, то е 10 пѫти по-леко отъ това, което вършите. Вие вършите много тежки работи, а учението на Любовьта и Мѫдростьта не е тежко. Азъ не ви говоря за охоленъ животъ, а ви казвамъ, че въ този животъ ще имате много мѫчнотии, но трѣбва да ги използувате за вашето развитие, за вашето облагородяване. Замислили ли сте се нѣкога, защо имате рѫка, защо имате лакетъ и юмрукъ, китка на нея, защо се свива тя и т.н.? Ще кажете: „Юмрукътъ е за удряне, лакетътъ – за мушкане, за блъскане, когато искаме да си пробиемъ пѫть“.
Не сѫ създадени тѣ за клинци, за удряне.
Рѫката е дадена на човѣка да носи той благословение на страждущитѣ си братя. Рѫката е дадена да се отписватъ смъртни присѫди, да гаси пожари, да помогне по какъвто и да е начинъ на страждущия си братъ. А сега хората съ тази рѫка те обиратъ, убиватъ и послѣ ти натѫпчатъ кърпа въ устата. Слѣдъ това казватъ: „Еди кой си умрѣлъ! “ Не е умрѣлъ той, но въ устата му има натѫпкана кърпа.
към втори вариант >>
Колко трѣбва да плащаме на това слънце, което грѣе отгорѣ ни?
(втори вариант)
Ако сега, като ви проповѣдвамъ, имамъ мисъльта да ви омотая и започна слѣдъ това да ви прѣдлагамъ да образуваме църква и всѣки отъ васъ да даде извѣстна сума, моитѣ мисли чисти ли сѫ?
Колко трѣбва да плащаме на това слънце, което грѣе отгорѣ ни?
Колко трѣбва да платя на майка си, която ме отгледала? Ако майка ми каже, че трѣбва да я гледамъ, защото ме родила, това не е майка. Майка, значи сѫщество на абсолютно безкористие; братъ значи сѫщество на абсолютно безкористие; сестра е сѫщество на абсолютно безкористие. Това разбирамъ братство, основано на пълно безкористие. Дѣто има користолюбие – нѣма никакво братство.
към втори вариант >>
Рѫката е дадена на човѣка да носи той благословение на страждущитѣ си братя.
(втори вариант)
Вие вършите много тежки работи, а учението на Любовьта и Мѫдростьта не е тежко. Азъ не ви говоря за охоленъ животъ, а ви казвамъ, че въ този животъ ще имате много мѫчнотии, но трѣбва да ги използувате за вашето развитие, за вашето облагородяване. Замислили ли сте се нѣкога, защо имате рѫка, защо имате лакетъ и юмрукъ, китка на нея, защо се свива тя и т.н.? Ще кажете: „Юмрукътъ е за удряне, лакетътъ – за мушкане, за блъскане, когато искаме да си пробиемъ пѫть“. Не сѫ създадени тѣ за клинци, за удряне.
Рѫката е дадена на човѣка да носи той благословение на страждущитѣ си братя.
Рѫката е дадена да се отписватъ смъртни присѫди, да гаси пожари, да помогне по какъвто и да е начинъ на страждущия си братъ. А сега хората съ тази рѫка те обиратъ, убиватъ и послѣ ти натѫпчатъ кърпа въ устата. Слѣдъ това казватъ: „Еди кой си умрѣлъ! “ Не е умрѣлъ той, но въ устата му има натѫпкана кърпа. Колко хора виждамъ изъ пѫтя и колко живи носятъ към гробищата, като имъ натѫпкали кърпа въ устата!
към втори вариант >>
Колко трѣбва да платя на майка си, която ме отгледала?
(втори вариант)
Ако сега, като ви проповѣдвамъ, имамъ мисъльта да ви омотая и започна слѣдъ това да ви прѣдлагамъ да образуваме църква и всѣки отъ васъ да даде извѣстна сума, моитѣ мисли чисти ли сѫ? Колко трѣбва да плащаме на това слънце, което грѣе отгорѣ ни?
Колко трѣбва да платя на майка си, която ме отгледала?
Ако майка ми каже, че трѣбва да я гледамъ, защото ме родила, това не е майка. Майка, значи сѫщество на абсолютно безкористие; братъ значи сѫщество на абсолютно безкористие; сестра е сѫщество на абсолютно безкористие. Това разбирамъ братство, основано на пълно безкористие. Дѣто има користолюбие – нѣма никакво братство.
към втори вариант >>
Рѫката е дадена да се отписватъ смъртни присѫди, да гаси пожари, да помогне по какъвто и да е начинъ на страждущия си братъ.
(втори вариант)
Азъ не ви говоря за охоленъ животъ, а ви казвамъ, че въ този животъ ще имате много мѫчнотии, но трѣбва да ги използувате за вашето развитие, за вашето облагородяване. Замислили ли сте се нѣкога, защо имате рѫка, защо имате лакетъ и юмрукъ, китка на нея, защо се свива тя и т.н.? Ще кажете: „Юмрукътъ е за удряне, лакетътъ – за мушкане, за блъскане, когато искаме да си пробиемъ пѫть“. Не сѫ създадени тѣ за клинци, за удряне. Рѫката е дадена на човѣка да носи той благословение на страждущитѣ си братя.
Рѫката е дадена да се отписватъ смъртни присѫди, да гаси пожари, да помогне по какъвто и да е начинъ на страждущия си братъ.
А сега хората съ тази рѫка те обиратъ, убиватъ и послѣ ти натѫпчатъ кърпа въ устата. Слѣдъ това казватъ: „Еди кой си умрѣлъ! “ Не е умрѣлъ той, но въ устата му има натѫпкана кърпа. Колко хора виждамъ изъ пѫтя и колко живи носятъ към гробищата, като имъ натѫпкали кърпа въ устата! Ако кажа, че тѣзи хора не сѫ умрѣли, ще ме взематъ за лудъ.
към втори вариант >>
Ако майка ми каже, че трѣбва да я гледамъ, защото ме родила, това не е майка.
(втори вариант)
Ако сега, като ви проповѣдвамъ, имамъ мисъльта да ви омотая и започна слѣдъ това да ви прѣдлагамъ да образуваме църква и всѣки отъ васъ да даде извѣстна сума, моитѣ мисли чисти ли сѫ? Колко трѣбва да плащаме на това слънце, което грѣе отгорѣ ни? Колко трѣбва да платя на майка си, която ме отгледала?
Ако майка ми каже, че трѣбва да я гледамъ, защото ме родила, това не е майка.
Майка, значи сѫщество на абсолютно безкористие; братъ значи сѫщество на абсолютно безкористие; сестра е сѫщество на абсолютно безкористие. Това разбирамъ братство, основано на пълно безкористие. Дѣто има користолюбие – нѣма никакво братство.
към втори вариант >>
А сега хората съ тази рѫка те обиратъ, убиватъ и послѣ ти натѫпчатъ кърпа въ устата.
(втори вариант)
Замислили ли сте се нѣкога, защо имате рѫка, защо имате лакетъ и юмрукъ, китка на нея, защо се свива тя и т.н.? Ще кажете: „Юмрукътъ е за удряне, лакетътъ – за мушкане, за блъскане, когато искаме да си пробиемъ пѫть“. Не сѫ създадени тѣ за клинци, за удряне. Рѫката е дадена на човѣка да носи той благословение на страждущитѣ си братя. Рѫката е дадена да се отписватъ смъртни присѫди, да гаси пожари, да помогне по какъвто и да е начинъ на страждущия си братъ.
А сега хората съ тази рѫка те обиратъ, убиватъ и послѣ ти натѫпчатъ кърпа въ устата.
Слѣдъ това казватъ: „Еди кой си умрѣлъ! “ Не е умрѣлъ той, но въ устата му има натѫпкана кърпа. Колко хора виждамъ изъ пѫтя и колко живи носятъ към гробищата, като имъ натѫпкали кърпа въ устата! Ако кажа, че тѣзи хора не сѫ умрѣли, ще ме взематъ за лудъ. Като гледамъ този умрѣлъ, казвамъ му: „Сега си мълчи ти, но като дойдешъ другъ пѫть, ще живѣешъ по закона на Любовьта и Мѫдростьта!
към втори вариант >>
Майка, значи сѫщество на абсолютно безкористие; братъ значи сѫщество на абсолютно безкористие; сестра е сѫщество на абсолютно безкористие.
(втори вариант)
Ако сега, като ви проповѣдвамъ, имамъ мисъльта да ви омотая и започна слѣдъ това да ви прѣдлагамъ да образуваме църква и всѣки отъ васъ да даде извѣстна сума, моитѣ мисли чисти ли сѫ? Колко трѣбва да плащаме на това слънце, което грѣе отгорѣ ни? Колко трѣбва да платя на майка си, която ме отгледала? Ако майка ми каже, че трѣбва да я гледамъ, защото ме родила, това не е майка.
Майка, значи сѫщество на абсолютно безкористие; братъ значи сѫщество на абсолютно безкористие; сестра е сѫщество на абсолютно безкористие.
Това разбирамъ братство, основано на пълно безкористие. Дѣто има користолюбие – нѣма никакво братство.
към втори вариант >>
Слѣдъ това казватъ: „Еди кой си умрѣлъ!
(втори вариант)
Ще кажете: „Юмрукътъ е за удряне, лакетътъ – за мушкане, за блъскане, когато искаме да си пробиемъ пѫть“. Не сѫ създадени тѣ за клинци, за удряне. Рѫката е дадена на човѣка да носи той благословение на страждущитѣ си братя. Рѫката е дадена да се отписватъ смъртни присѫди, да гаси пожари, да помогне по какъвто и да е начинъ на страждущия си братъ. А сега хората съ тази рѫка те обиратъ, убиватъ и послѣ ти натѫпчатъ кърпа въ устата.
Слѣдъ това казватъ: „Еди кой си умрѣлъ!
“ Не е умрѣлъ той, но въ устата му има натѫпкана кърпа. Колко хора виждамъ изъ пѫтя и колко живи носятъ към гробищата, като имъ натѫпкали кърпа въ устата! Ако кажа, че тѣзи хора не сѫ умрѣли, ще ме взематъ за лудъ. Като гледамъ този умрѣлъ, казвамъ му: „Сега си мълчи ти, но като дойдешъ другъ пѫть, ще живѣешъ по закона на Любовьта и Мѫдростьта! “ Той казва: „Тежко, тежко ми е!
към втори вариант >>
Това разбирамъ братство, основано на пълно безкористие.
(втори вариант)
Ако сега, като ви проповѣдвамъ, имамъ мисъльта да ви омотая и започна слѣдъ това да ви прѣдлагамъ да образуваме църква и всѣки отъ васъ да даде извѣстна сума, моитѣ мисли чисти ли сѫ? Колко трѣбва да плащаме на това слънце, което грѣе отгорѣ ни? Колко трѣбва да платя на майка си, която ме отгледала? Ако майка ми каже, че трѣбва да я гледамъ, защото ме родила, това не е майка. Майка, значи сѫщество на абсолютно безкористие; братъ значи сѫщество на абсолютно безкористие; сестра е сѫщество на абсолютно безкористие.
Това разбирамъ братство, основано на пълно безкористие.
Дѣто има користолюбие – нѣма никакво братство.
към втори вариант >>
“ Не е умрѣлъ той, но въ устата му има натѫпкана кърпа.
(втори вариант)
Не сѫ създадени тѣ за клинци, за удряне. Рѫката е дадена на човѣка да носи той благословение на страждущитѣ си братя. Рѫката е дадена да се отписватъ смъртни присѫди, да гаси пожари, да помогне по какъвто и да е начинъ на страждущия си братъ. А сега хората съ тази рѫка те обиратъ, убиватъ и послѣ ти натѫпчатъ кърпа въ устата. Слѣдъ това казватъ: „Еди кой си умрѣлъ!
“ Не е умрѣлъ той, но въ устата му има натѫпкана кърпа.
Колко хора виждамъ изъ пѫтя и колко живи носятъ към гробищата, като имъ натѫпкали кърпа въ устата! Ако кажа, че тѣзи хора не сѫ умрѣли, ще ме взематъ за лудъ. Като гледамъ този умрѣлъ, казвамъ му: „Сега си мълчи ти, но като дойдешъ другъ пѫть, ще живѣешъ по закона на Любовьта и Мѫдростьта! “ Той казва: „Тежко, тежко ми е! “ Да, едно врѣме ти туряше кърпи въ устата на другитѣ, затова трѣбва сега да опиташъ самъ резултата отъ тѣхъ.
към втори вариант >>
Дѣто има користолюбие – нѣма никакво братство.
(втори вариант)
Колко трѣбва да плащаме на това слънце, което грѣе отгорѣ ни? Колко трѣбва да платя на майка си, която ме отгледала? Ако майка ми каже, че трѣбва да я гледамъ, защото ме родила, това не е майка. Майка, значи сѫщество на абсолютно безкористие; братъ значи сѫщество на абсолютно безкористие; сестра е сѫщество на абсолютно безкористие. Това разбирамъ братство, основано на пълно безкористие.
Дѣто има користолюбие – нѣма никакво братство.
към втори вариант >>
Колко хора виждамъ изъ пѫтя и колко живи носятъ към гробищата, като имъ натѫпкали кърпа въ устата!
(втори вариант)
Рѫката е дадена на човѣка да носи той благословение на страждущитѣ си братя. Рѫката е дадена да се отписватъ смъртни присѫди, да гаси пожари, да помогне по какъвто и да е начинъ на страждущия си братъ. А сега хората съ тази рѫка те обиратъ, убиватъ и послѣ ти натѫпчатъ кърпа въ устата. Слѣдъ това казватъ: „Еди кой си умрѣлъ! “ Не е умрѣлъ той, но въ устата му има натѫпкана кърпа.
Колко хора виждамъ изъ пѫтя и колко живи носятъ към гробищата, като имъ натѫпкали кърпа въ устата!
Ако кажа, че тѣзи хора не сѫ умрѣли, ще ме взематъ за лудъ. Като гледамъ този умрѣлъ, казвамъ му: „Сега си мълчи ти, но като дойдешъ другъ пѫть, ще живѣешъ по закона на Любовьта и Мѫдростьта! “ Той казва: „Тежко, тежко ми е! “ Да, едно врѣме ти туряше кърпи въ устата на другитѣ, затова трѣбва сега да опиташъ самъ резултата отъ тѣхъ. Ако не изпълните закона, ще имате кърпи въ устата си и ще казватъ за васъ: „Богъ да ги прости!
към втори вариант >>
Да говоримъ принципално по въпроса.
(втори вариант)
Да говоримъ принципално по въпроса.
Може нѣкой отъ васъ да се обижда отъ думитѣ ми, това нищо не значи за мене. Азъ казвамъ: тѣзи, които обиждатъ любовьта и азъ ще ги обидя, а които не я обиждатъ, ще иматъ отъ мене по една цѣлувка. На тѣзи, които иматъ Божествената мѫдрость, ще имъ дамъ по една цѣлувка, а тѣзи, които я нѣматъ – ще ги обидя. Вие си казвате: „Ти ще ни обидишъ, но да му мислишъ! “ Вие да му мислите, азъ нѣма какво да мисля.
към втори вариант >>
Ако кажа, че тѣзи хора не сѫ умрѣли, ще ме взематъ за лудъ.
(втори вариант)
Рѫката е дадена да се отписватъ смъртни присѫди, да гаси пожари, да помогне по какъвто и да е начинъ на страждущия си братъ. А сега хората съ тази рѫка те обиратъ, убиватъ и послѣ ти натѫпчатъ кърпа въ устата. Слѣдъ това казватъ: „Еди кой си умрѣлъ! “ Не е умрѣлъ той, но въ устата му има натѫпкана кърпа. Колко хора виждамъ изъ пѫтя и колко живи носятъ към гробищата, като имъ натѫпкали кърпа въ устата!
Ако кажа, че тѣзи хора не сѫ умрѣли, ще ме взематъ за лудъ.
Като гледамъ този умрѣлъ, казвамъ му: „Сега си мълчи ти, но като дойдешъ другъ пѫть, ще живѣешъ по закона на Любовьта и Мѫдростьта! “ Той казва: „Тежко, тежко ми е! “ Да, едно врѣме ти туряше кърпи въ устата на другитѣ, затова трѣбва сега да опиташъ самъ резултата отъ тѣхъ. Ако не изпълните закона, ще имате кърпи въ устата си и ще казватъ за васъ: „Богъ да ги прости! “
към втори вариант >>
Може нѣкой отъ васъ да се обижда отъ думитѣ ми, това нищо не значи за мене.
(втори вариант)
Да говоримъ принципално по въпроса.
Може нѣкой отъ васъ да се обижда отъ думитѣ ми, това нищо не значи за мене.
Азъ казвамъ: тѣзи, които обиждатъ любовьта и азъ ще ги обидя, а които не я обиждатъ, ще иматъ отъ мене по една цѣлувка. На тѣзи, които иматъ Божествената мѫдрость, ще имъ дамъ по една цѣлувка, а тѣзи, които я нѣматъ – ще ги обидя. Вие си казвате: „Ти ще ни обидишъ, но да му мислишъ! “ Вие да му мислите, азъ нѣма какво да мисля. Кога човѣкъ започва да мисли?
към втори вариант >>
Като гледамъ този умрѣлъ, казвамъ му: „Сега си мълчи ти, но като дойдешъ другъ пѫть, ще живѣешъ по закона на Любовьта и Мѫдростьта!
(втори вариант)
А сега хората съ тази рѫка те обиратъ, убиватъ и послѣ ти натѫпчатъ кърпа въ устата. Слѣдъ това казватъ: „Еди кой си умрѣлъ! “ Не е умрѣлъ той, но въ устата му има натѫпкана кърпа. Колко хора виждамъ изъ пѫтя и колко живи носятъ към гробищата, като имъ натѫпкали кърпа въ устата! Ако кажа, че тѣзи хора не сѫ умрѣли, ще ме взематъ за лудъ.
Като гледамъ този умрѣлъ, казвамъ му: „Сега си мълчи ти, но като дойдешъ другъ пѫть, ще живѣешъ по закона на Любовьта и Мѫдростьта!
“ Той казва: „Тежко, тежко ми е! “ Да, едно врѣме ти туряше кърпи въ устата на другитѣ, затова трѣбва сега да опиташъ самъ резултата отъ тѣхъ. Ако не изпълните закона, ще имате кърпи въ устата си и ще казватъ за васъ: „Богъ да ги прости! “
към втори вариант >>
Азъ казвамъ: тѣзи, които обиждатъ любовьта и азъ ще ги обидя, а които не я обиждатъ, ще иматъ отъ мене по една цѣлувка.
(втори вариант)
Да говоримъ принципално по въпроса. Може нѣкой отъ васъ да се обижда отъ думитѣ ми, това нищо не значи за мене.
Азъ казвамъ: тѣзи, които обиждатъ любовьта и азъ ще ги обидя, а които не я обиждатъ, ще иматъ отъ мене по една цѣлувка.
На тѣзи, които иматъ Божествената мѫдрость, ще имъ дамъ по една цѣлувка, а тѣзи, които я нѣматъ – ще ги обидя. Вие си казвате: „Ти ще ни обидишъ, но да му мислишъ! “ Вие да му мислите, азъ нѣма какво да мисля. Кога човѣкъ започва да мисли? Когато работитѣ му не вървятъ добрѣ.
към втори вариант >>
“ Той казва: „Тежко, тежко ми е!
(втори вариант)
Слѣдъ това казватъ: „Еди кой си умрѣлъ! “ Не е умрѣлъ той, но въ устата му има натѫпкана кърпа. Колко хора виждамъ изъ пѫтя и колко живи носятъ към гробищата, като имъ натѫпкали кърпа въ устата! Ако кажа, че тѣзи хора не сѫ умрѣли, ще ме взематъ за лудъ. Като гледамъ този умрѣлъ, казвамъ му: „Сега си мълчи ти, но като дойдешъ другъ пѫть, ще живѣешъ по закона на Любовьта и Мѫдростьта!
“ Той казва: „Тежко, тежко ми е!
“ Да, едно врѣме ти туряше кърпи въ устата на другитѣ, затова трѣбва сега да опиташъ самъ резултата отъ тѣхъ. Ако не изпълните закона, ще имате кърпи въ устата си и ще казватъ за васъ: „Богъ да ги прости! “
към втори вариант >>
На тѣзи, които иматъ Божествената мѫдрость, ще имъ дамъ по една цѣлувка, а тѣзи, които я нѣматъ – ще ги обидя.
(втори вариант)
Да говоримъ принципално по въпроса. Може нѣкой отъ васъ да се обижда отъ думитѣ ми, това нищо не значи за мене. Азъ казвамъ: тѣзи, които обиждатъ любовьта и азъ ще ги обидя, а които не я обиждатъ, ще иматъ отъ мене по една цѣлувка.
На тѣзи, които иматъ Божествената мѫдрость, ще имъ дамъ по една цѣлувка, а тѣзи, които я нѣматъ – ще ги обидя.
Вие си казвате: „Ти ще ни обидишъ, но да му мислишъ! “ Вие да му мислите, азъ нѣма какво да мисля. Кога човѣкъ започва да мисли? Когато работитѣ му не вървятъ добрѣ. Жената кога започва да мисли?
към втори вариант >>
“ Да, едно врѣме ти туряше кърпи въ устата на другитѣ, затова трѣбва сега да опиташъ самъ резултата отъ тѣхъ.
(втори вариант)
“ Не е умрѣлъ той, но въ устата му има натѫпкана кърпа. Колко хора виждамъ изъ пѫтя и колко живи носятъ към гробищата, като имъ натѫпкали кърпа въ устата! Ако кажа, че тѣзи хора не сѫ умрѣли, ще ме взематъ за лудъ. Като гледамъ този умрѣлъ, казвамъ му: „Сега си мълчи ти, но като дойдешъ другъ пѫть, ще живѣешъ по закона на Любовьта и Мѫдростьта! “ Той казва: „Тежко, тежко ми е!
“ Да, едно врѣме ти туряше кърпи въ устата на другитѣ, затова трѣбва сега да опиташъ самъ резултата отъ тѣхъ.
Ако не изпълните закона, ще имате кърпи въ устата си и ще казватъ за васъ: „Богъ да ги прости! “
към втори вариант >>
Вие си казвате: „Ти ще ни обидишъ, но да му мислишъ!
(втори вариант)
Да говоримъ принципално по въпроса. Може нѣкой отъ васъ да се обижда отъ думитѣ ми, това нищо не значи за мене. Азъ казвамъ: тѣзи, които обиждатъ любовьта и азъ ще ги обидя, а които не я обиждатъ, ще иматъ отъ мене по една цѣлувка. На тѣзи, които иматъ Божествената мѫдрость, ще имъ дамъ по една цѣлувка, а тѣзи, които я нѣматъ – ще ги обидя.
Вие си казвате: „Ти ще ни обидишъ, но да му мислишъ!
“ Вие да му мислите, азъ нѣма какво да мисля. Кога човѣкъ започва да мисли? Когато работитѣ му не вървятъ добрѣ. Жената кога започва да мисли? Докато мѫжътъ ѝ е живъ, тя знае само да иска това-онова, да заповѣдва като нѣкой диктаторъ.
към втори вариант >>
Ако не изпълните закона, ще имате кърпи въ устата си и ще казватъ за васъ: „Богъ да ги прости!
(втори вариант)
Колко хора виждамъ изъ пѫтя и колко живи носятъ към гробищата, като имъ натѫпкали кърпа въ устата! Ако кажа, че тѣзи хора не сѫ умрѣли, ще ме взематъ за лудъ. Като гледамъ този умрѣлъ, казвамъ му: „Сега си мълчи ти, но като дойдешъ другъ пѫть, ще живѣешъ по закона на Любовьта и Мѫдростьта! “ Той казва: „Тежко, тежко ми е! “ Да, едно врѣме ти туряше кърпи въ устата на другитѣ, затова трѣбва сега да опиташъ самъ резултата отъ тѣхъ.
Ако не изпълните закона, ще имате кърпи въ устата си и ще казватъ за васъ: „Богъ да ги прости!
“
към втори вариант >>
“ Вие да му мислите, азъ нѣма какво да мисля.
(втори вариант)
Да говоримъ принципално по въпроса. Може нѣкой отъ васъ да се обижда отъ думитѣ ми, това нищо не значи за мене. Азъ казвамъ: тѣзи, които обиждатъ любовьта и азъ ще ги обидя, а които не я обиждатъ, ще иматъ отъ мене по една цѣлувка. На тѣзи, които иматъ Божествената мѫдрость, ще имъ дамъ по една цѣлувка, а тѣзи, които я нѣматъ – ще ги обидя. Вие си казвате: „Ти ще ни обидишъ, но да му мислишъ!
“ Вие да му мислите, азъ нѣма какво да мисля.
Кога човѣкъ започва да мисли? Когато работитѣ му не вървятъ добрѣ. Жената кога започва да мисли? Докато мѫжътъ ѝ е живъ, тя знае само да иска това-онова, да заповѣдва като нѣкой диктаторъ. Но умре ли мѫжътъ ѝ, започва да мисли: „Е, колко бѣше добъръ мой Иванчо, нѣма го вече, дали ще намѣря другъ такъвъ будала, да се ожени за мене.
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Ако кажа, че тѣзи хора не сѫ умрѣли, ще ме взематъ за лудъ. Като гледамъ този умрѣлъ, казвамъ му: „Сега си мълчи ти, но като дойдешъ другъ пѫть, ще живѣешъ по закона на Любовьта и Мѫдростьта! “ Той казва: „Тежко, тежко ми е! “ Да, едно врѣме ти туряше кърпи въ устата на другитѣ, затова трѣбва сега да опиташъ самъ резултата отъ тѣхъ. Ако не изпълните закона, ще имате кърпи въ устата си и ще казватъ за васъ: „Богъ да ги прости!
“
към втори вариант >>
Кога човѣкъ започва да мисли?
(втори вариант)
Може нѣкой отъ васъ да се обижда отъ думитѣ ми, това нищо не значи за мене. Азъ казвамъ: тѣзи, които обиждатъ любовьта и азъ ще ги обидя, а които не я обиждатъ, ще иматъ отъ мене по една цѣлувка. На тѣзи, които иматъ Божествената мѫдрость, ще имъ дамъ по една цѣлувка, а тѣзи, които я нѣматъ – ще ги обидя. Вие си казвате: „Ти ще ни обидишъ, но да му мислишъ! “ Вие да му мислите, азъ нѣма какво да мисля.
Кога човѣкъ започва да мисли?
Когато работитѣ му не вървятъ добрѣ. Жената кога започва да мисли? Докато мѫжътъ ѝ е живъ, тя знае само да иска това-онова, да заповѣдва като нѣкой диктаторъ. Но умре ли мѫжътъ ѝ, започва да мисли: „Е, колко бѣше добъръ мой Иванчо, нѣма го вече, дали ще намѣря другъ такъвъ будала, да се ожени за мене. Не се намира вторъ като Иванчо.
към втори вариант >>
И тъй фарисейското учение трѣбва да се прѣвърне въ Любовь, а садукейското – въ Мѫдрость.
(втори вариант)
И тъй фарисейското учение трѣбва да се прѣвърне въ Любовь, а садукейското – въ Мѫдрость.
Както днесъ ученитѣ знаятъ да прѣвръщатъ водата въ пара, а енергията на тази пара да се прѣвръща въ електричество, тъй и вие трѣбва да научите този великъ законъ за трансформиране на злото въ добро. Злото не е лошо нѣщо, то е сила, посрѣдствомъ която ще се трансформира всичко въ добро.
към втори вариант >>
Когато работитѣ му не вървятъ добрѣ.
(втори вариант)
Азъ казвамъ: тѣзи, които обиждатъ любовьта и азъ ще ги обидя, а които не я обиждатъ, ще иматъ отъ мене по една цѣлувка. На тѣзи, които иматъ Божествената мѫдрость, ще имъ дамъ по една цѣлувка, а тѣзи, които я нѣматъ – ще ги обидя. Вие си казвате: „Ти ще ни обидишъ, но да му мислишъ! “ Вие да му мислите, азъ нѣма какво да мисля. Кога човѣкъ започва да мисли?
Когато работитѣ му не вървятъ добрѣ.
Жената кога започва да мисли? Докато мѫжътъ ѝ е живъ, тя знае само да иска това-онова, да заповѣдва като нѣкой диктаторъ. Но умре ли мѫжътъ ѝ, започва да мисли: „Е, колко бѣше добъръ мой Иванчо, нѣма го вече, дали ще намѣря другъ такъвъ будала, да се ожени за мене. Не се намира вторъ като Иванчо. Какво да правя сега?
към втори вариант >>
Както днесъ ученитѣ знаятъ да прѣвръщатъ водата въ пара, а енергията на тази пара да се прѣвръща въ електричество, тъй и вие трѣбва да научите този великъ законъ за трансформиране на злото въ добро.
(втори вариант)
И тъй фарисейското учение трѣбва да се прѣвърне въ Любовь, а садукейското – въ Мѫдрость.
Както днесъ ученитѣ знаятъ да прѣвръщатъ водата въ пара, а енергията на тази пара да се прѣвръща въ електричество, тъй и вие трѣбва да научите този великъ законъ за трансформиране на злото въ добро.
Злото не е лошо нѣщо, то е сила, посрѣдствомъ която ще се трансформира всичко въ добро.
към втори вариант >>
Жената кога започва да мисли?
(втори вариант)
На тѣзи, които иматъ Божествената мѫдрость, ще имъ дамъ по една цѣлувка, а тѣзи, които я нѣматъ – ще ги обидя. Вие си казвате: „Ти ще ни обидишъ, но да му мислишъ! “ Вие да му мислите, азъ нѣма какво да мисля. Кога човѣкъ започва да мисли? Когато работитѣ му не вървятъ добрѣ.
Жената кога започва да мисли?
Докато мѫжътъ ѝ е живъ, тя знае само да иска това-онова, да заповѣдва като нѣкой диктаторъ. Но умре ли мѫжътъ ѝ, започва да мисли: „Е, колко бѣше добъръ мой Иванчо, нѣма го вече, дали ще намѣря другъ такъвъ будала, да се ожени за мене. Не се намира вторъ като Иванчо. Какво да правя сега? Чакай, ще се заема с нѣкаква работа.“
към втори вариант >>
Злото не е лошо нѣщо, то е сила, посрѣдствомъ която ще се трансформира всичко въ добро.
(втори вариант)
И тъй фарисейското учение трѣбва да се прѣвърне въ Любовь, а садукейското – въ Мѫдрость. Както днесъ ученитѣ знаятъ да прѣвръщатъ водата въ пара, а енергията на тази пара да се прѣвръща въ електричество, тъй и вие трѣбва да научите този великъ законъ за трансформиране на злото въ добро.
Злото не е лошо нѣщо, то е сила, посрѣдствомъ която ще се трансформира всичко въ добро.
към втори вариант >>
Докато мѫжътъ ѝ е живъ, тя знае само да иска това-онова, да заповѣдва като нѣкой диктаторъ.
(втори вариант)
Вие си казвате: „Ти ще ни обидишъ, но да му мислишъ! “ Вие да му мислите, азъ нѣма какво да мисля. Кога човѣкъ започва да мисли? Когато работитѣ му не вървятъ добрѣ. Жената кога започва да мисли?
Докато мѫжътъ ѝ е живъ, тя знае само да иска това-онова, да заповѣдва като нѣкой диктаторъ.
Но умре ли мѫжътъ ѝ, започва да мисли: „Е, колко бѣше добъръ мой Иванчо, нѣма го вече, дали ще намѣря другъ такъвъ будала, да се ожени за мене. Не се намира вторъ като Иванчо. Какво да правя сега? Чакай, ще се заема с нѣкаква работа.“
към втори вариант >>
Павелъ казва: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте“.
(втори вариант)
Павелъ казва: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте“.
към втори вариант >>
Но умре ли мѫжътъ ѝ, започва да мисли: „Е, колко бѣше добъръ мой Иванчо, нѣма го вече, дали ще намѣря другъ такъвъ будала, да се ожени за мене.
(втори вариант)
“ Вие да му мислите, азъ нѣма какво да мисля. Кога човѣкъ започва да мисли? Когато работитѣ му не вървятъ добрѣ. Жената кога започва да мисли? Докато мѫжътъ ѝ е живъ, тя знае само да иска това-онова, да заповѣдва като нѣкой диктаторъ.
Но умре ли мѫжътъ ѝ, започва да мисли: „Е, колко бѣше добъръ мой Иванчо, нѣма го вече, дали ще намѣря другъ такъвъ будала, да се ожени за мене.
Не се намира вторъ като Иванчо. Какво да правя сега? Чакай, ще се заема с нѣкаква работа.“
към втори вариант >>
Поддържайте доброто, както въ себе си, така и въ всички хора.
(втори вариант)
Поддържайте доброто, както въ себе си, така и въ всички хора.
Знаете ли какво би било, ако София прѣдставляваше единъ високо просвѣтенъ градъ и всички софиянци насочатъ мисъльта си къмъ небето, къмъ цѣлия свѣтъ и се свържатъ съ ангелитѣ? Ако това станеше, работитѣ на България 100 пѫти щѣха да се оправятъ досега. А какво правятъ българитѣ днесъ? Изпращатъ комисия въ Англия да урежда работитѣ ѝ. Но съ това нѣма да направятъ нищо.
към втори вариант >>
Не се намира вторъ като Иванчо.
(втори вариант)
Кога човѣкъ започва да мисли? Когато работитѣ му не вървятъ добрѣ. Жената кога започва да мисли? Докато мѫжътъ ѝ е живъ, тя знае само да иска това-онова, да заповѣдва като нѣкой диктаторъ. Но умре ли мѫжътъ ѝ, започва да мисли: „Е, колко бѣше добъръ мой Иванчо, нѣма го вече, дали ще намѣря другъ такъвъ будала, да се ожени за мене.
Не се намира вторъ като Иванчо.
Какво да правя сега? Чакай, ще се заема с нѣкаква работа.“
към втори вариант >>
Знаете ли какво би било, ако София прѣдставляваше единъ високо просвѣтенъ градъ и всички софиянци насочатъ мисъльта си къмъ небето, къмъ цѣлия свѣтъ и се свържатъ съ ангелитѣ?
(втори вариант)
Поддържайте доброто, както въ себе си, така и въ всички хора.
Знаете ли какво би било, ако София прѣдставляваше единъ високо просвѣтенъ градъ и всички софиянци насочатъ мисъльта си къмъ небето, къмъ цѣлия свѣтъ и се свържатъ съ ангелитѣ?
Ако това станеше, работитѣ на България 100 пѫти щѣха да се оправятъ досега. А какво правятъ българитѣ днесъ? Изпращатъ комисия въ Англия да урежда работитѣ ѝ. Но съ това нѣма да направятъ нищо. Англичанитѣ ѝ даватъ по малко, отварятъ ѝ по едно прозорче.
към втори вариант >>
Какво да правя сега?
(втори вариант)
Когато работитѣ му не вървятъ добрѣ. Жената кога започва да мисли? Докато мѫжътъ ѝ е живъ, тя знае само да иска това-онова, да заповѣдва като нѣкой диктаторъ. Но умре ли мѫжътъ ѝ, започва да мисли: „Е, колко бѣше добъръ мой Иванчо, нѣма го вече, дали ще намѣря другъ такъвъ будала, да се ожени за мене. Не се намира вторъ като Иванчо.
Какво да правя сега?
Чакай, ще се заема с нѣкаква работа.“
към втори вариант >>
Ако това станеше, работитѣ на България 100 пѫти щѣха да се оправятъ досега.
(втори вариант)
Поддържайте доброто, както въ себе си, така и въ всички хора. Знаете ли какво би било, ако София прѣдставляваше единъ високо просвѣтенъ градъ и всички софиянци насочатъ мисъльта си къмъ небето, къмъ цѣлия свѣтъ и се свържатъ съ ангелитѣ?
Ако това станеше, работитѣ на България 100 пѫти щѣха да се оправятъ досега.
А какво правятъ българитѣ днесъ? Изпращатъ комисия въ Англия да урежда работитѣ ѝ. Но съ това нѣма да направятъ нищо. Англичанитѣ ѝ даватъ по малко, отварятъ ѝ по едно прозорче. Тѣ мязатъ на банкери, които, колкото повече даватъ, толкова повече взематъ.
към втори вариант >>
Чакай, ще се заема с нѣкаква работа.“
(втори вариант)
Жената кога започва да мисли? Докато мѫжътъ ѝ е живъ, тя знае само да иска това-онова, да заповѣдва като нѣкой диктаторъ. Но умре ли мѫжътъ ѝ, започва да мисли: „Е, колко бѣше добъръ мой Иванчо, нѣма го вече, дали ще намѣря другъ такъвъ будала, да се ожени за мене. Не се намира вторъ като Иванчо. Какво да правя сега?
Чакай, ще се заема с нѣкаква работа.“
към втори вариант >>
А какво правятъ българитѣ днесъ?
(втори вариант)
Поддържайте доброто, както въ себе си, така и въ всички хора. Знаете ли какво би било, ако София прѣдставляваше единъ високо просвѣтенъ градъ и всички софиянци насочатъ мисъльта си къмъ небето, къмъ цѣлия свѣтъ и се свържатъ съ ангелитѣ? Ако това станеше, работитѣ на България 100 пѫти щѣха да се оправятъ досега.
А какво правятъ българитѣ днесъ?
Изпращатъ комисия въ Англия да урежда работитѣ ѝ. Но съ това нѣма да направятъ нищо. Англичанитѣ ѝ даватъ по малко, отварятъ ѝ по едно прозорче. Тѣ мязатъ на банкери, които, колкото повече даватъ, толкова повече взематъ. Това положение, въ което се намиратъ българитѣ, е споредъ единъ законъ, по който Господь ги е поставилъ на тѣсно, за да се научатъ въ бѫдеще да мислятъ правилно.
към втори вариант >>
И съ мѫже и съ жени е сѫщото нѣщо.
(втори вариант)
И съ мѫже и съ жени е сѫщото нѣщо.
Хубаво е това учение – да се работи! Въ деня, когато фалираме, започваме да мислимъ. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, какъ да оправятъ свѣта. Тѣзи хора азъ ги наричамъ фалирали търговци, които започватъ да прѣвръщатъ тефтеритѣ си, да мислятъ какъ да оправятъ смѣткитѣ си, т.е. какъ да оправятъ свѣта.
към втори вариант >>
Изпращатъ комисия въ Англия да урежда работитѣ ѝ.
(втори вариант)
Поддържайте доброто, както въ себе си, така и въ всички хора. Знаете ли какво би било, ако София прѣдставляваше единъ високо просвѣтенъ градъ и всички софиянци насочатъ мисъльта си къмъ небето, къмъ цѣлия свѣтъ и се свържатъ съ ангелитѣ? Ако това станеше, работитѣ на България 100 пѫти щѣха да се оправятъ досега. А какво правятъ българитѣ днесъ?
Изпращатъ комисия въ Англия да урежда работитѣ ѝ.
Но съ това нѣма да направятъ нищо. Англичанитѣ ѝ даватъ по малко, отварятъ ѝ по едно прозорче. Тѣ мязатъ на банкери, които, колкото повече даватъ, толкова повече взематъ. Това положение, въ което се намиратъ българитѣ, е споредъ единъ законъ, по който Господь ги е поставилъ на тѣсно, за да се научатъ въ бѫдеще да мислятъ правилно. Всѣки себе си трѣбва да поправи!
към втори вариант >>
Хубаво е това учение – да се работи!
(втори вариант)
И съ мѫже и съ жени е сѫщото нѣщо.
Хубаво е това учение – да се работи!
Въ деня, когато фалираме, започваме да мислимъ. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, какъ да оправятъ свѣта. Тѣзи хора азъ ги наричамъ фалирали търговци, които започватъ да прѣвръщатъ тефтеритѣ си, да мислятъ какъ да оправятъ смѣткитѣ си, т.е. какъ да оправятъ свѣта. Че какъ ще оправите свѣта?
към втори вариант >>
Но съ това нѣма да направятъ нищо.
(втори вариант)
Поддържайте доброто, както въ себе си, така и въ всички хора. Знаете ли какво би било, ако София прѣдставляваше единъ високо просвѣтенъ градъ и всички софиянци насочатъ мисъльта си къмъ небето, къмъ цѣлия свѣтъ и се свържатъ съ ангелитѣ? Ако това станеше, работитѣ на България 100 пѫти щѣха да се оправятъ досега. А какво правятъ българитѣ днесъ? Изпращатъ комисия въ Англия да урежда работитѣ ѝ.
Но съ това нѣма да направятъ нищо.
Англичанитѣ ѝ даватъ по малко, отварятъ ѝ по едно прозорче. Тѣ мязатъ на банкери, които, колкото повече даватъ, толкова повече взематъ. Това положение, въ което се намиратъ българитѣ, е споредъ единъ законъ, по който Господь ги е поставилъ на тѣсно, за да се научатъ въ бѫдеще да мислятъ правилно. Всѣки себе си трѣбва да поправи!
към втори вариант >>
Въ деня, когато фалираме, започваме да мислимъ.
(втори вариант)
И съ мѫже и съ жени е сѫщото нѣщо. Хубаво е това учение – да се работи!
Въ деня, когато фалираме, започваме да мислимъ.
Съврѣменнитѣ хора мислятъ, какъ да оправятъ свѣта. Тѣзи хора азъ ги наричамъ фалирали търговци, които започватъ да прѣвръщатъ тефтеритѣ си, да мислятъ какъ да оправятъ смѣткитѣ си, т.е. какъ да оправятъ свѣта. Че какъ ще оправите свѣта? Съ онѣзи изгнили греди ли?
към втори вариант >>
Англичанитѣ ѝ даватъ по малко, отварятъ ѝ по едно прозорче.
(втори вариант)
Знаете ли какво би било, ако София прѣдставляваше единъ високо просвѣтенъ градъ и всички софиянци насочатъ мисъльта си къмъ небето, къмъ цѣлия свѣтъ и се свържатъ съ ангелитѣ? Ако това станеше, работитѣ на България 100 пѫти щѣха да се оправятъ досега. А какво правятъ българитѣ днесъ? Изпращатъ комисия въ Англия да урежда работитѣ ѝ. Но съ това нѣма да направятъ нищо.
Англичанитѣ ѝ даватъ по малко, отварятъ ѝ по едно прозорче.
Тѣ мязатъ на банкери, които, колкото повече даватъ, толкова повече взематъ. Това положение, въ което се намиратъ българитѣ, е споредъ единъ законъ, по който Господь ги е поставилъ на тѣсно, за да се научатъ въ бѫдеще да мислятъ правилно. Всѣки себе си трѣбва да поправи!
към втори вариант >>
Съврѣменнитѣ хора мислятъ, какъ да оправятъ свѣта.
(втори вариант)
И съ мѫже и съ жени е сѫщото нѣщо. Хубаво е това учение – да се работи! Въ деня, когато фалираме, започваме да мислимъ.
Съврѣменнитѣ хора мислятъ, какъ да оправятъ свѣта.
Тѣзи хора азъ ги наричамъ фалирали търговци, които започватъ да прѣвръщатъ тефтеритѣ си, да мислятъ какъ да оправятъ смѣткитѣ си, т.е. какъ да оправятъ свѣта. Че какъ ще оправите свѣта? Съ онѣзи изгнили греди ли? Не, здрави, желѣзни греди се изискватъ, здрави основи сѫ нужни.
към втори вариант >>
Тѣ мязатъ на банкери, които, колкото повече даватъ, толкова повече взематъ.
(втори вариант)
Ако това станеше, работитѣ на България 100 пѫти щѣха да се оправятъ досега. А какво правятъ българитѣ днесъ? Изпращатъ комисия въ Англия да урежда работитѣ ѝ. Но съ това нѣма да направятъ нищо. Англичанитѣ ѝ даватъ по малко, отварятъ ѝ по едно прозорче.
Тѣ мязатъ на банкери, които, колкото повече даватъ, толкова повече взематъ.
Това положение, въ което се намиратъ българитѣ, е споредъ единъ законъ, по който Господь ги е поставилъ на тѣсно, за да се научатъ въ бѫдеще да мислятъ правилно. Всѣки себе си трѣбва да поправи!
към втори вариант >>
Тѣзи хора азъ ги наричамъ фалирали търговци, които започватъ да прѣвръщатъ тефтеритѣ си, да мислятъ какъ да оправятъ смѣткитѣ си, т.е.
(втори вариант)
И съ мѫже и съ жени е сѫщото нѣщо. Хубаво е това учение – да се работи! Въ деня, когато фалираме, започваме да мислимъ. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, какъ да оправятъ свѣта.
Тѣзи хора азъ ги наричамъ фалирали търговци, които започватъ да прѣвръщатъ тефтеритѣ си, да мислятъ какъ да оправятъ смѣткитѣ си, т.е.
какъ да оправятъ свѣта. Че какъ ще оправите свѣта? Съ онѣзи изгнили греди ли? Не, здрави, желѣзни греди се изискватъ, здрави основи сѫ нужни.
към втори вариант >>
Това положение, въ което се намиратъ българитѣ, е споредъ единъ законъ, по който Господь ги е поставилъ на тѣсно, за да се научатъ въ бѫдеще да мислятъ правилно.
(втори вариант)
А какво правятъ българитѣ днесъ? Изпращатъ комисия въ Англия да урежда работитѣ ѝ. Но съ това нѣма да направятъ нищо. Англичанитѣ ѝ даватъ по малко, отварятъ ѝ по едно прозорче. Тѣ мязатъ на банкери, които, колкото повече даватъ, толкова повече взематъ.
Това положение, въ което се намиратъ българитѣ, е споредъ единъ законъ, по който Господь ги е поставилъ на тѣсно, за да се научатъ въ бѫдеще да мислятъ правилно.
Всѣки себе си трѣбва да поправи!
към втори вариант >>
какъ да оправятъ свѣта.
(втори вариант)
И съ мѫже и съ жени е сѫщото нѣщо. Хубаво е това учение – да се работи! Въ деня, когато фалираме, започваме да мислимъ. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, какъ да оправятъ свѣта. Тѣзи хора азъ ги наричамъ фалирали търговци, които започватъ да прѣвръщатъ тефтеритѣ си, да мислятъ какъ да оправятъ смѣткитѣ си, т.е.
какъ да оправятъ свѣта.
Че какъ ще оправите свѣта? Съ онѣзи изгнили греди ли? Не, здрави, желѣзни греди се изискватъ, здрави основи сѫ нужни.
към втори вариант >>
Всѣки себе си трѣбва да поправи!
(втори вариант)
Изпращатъ комисия въ Англия да урежда работитѣ ѝ. Но съ това нѣма да направятъ нищо. Англичанитѣ ѝ даватъ по малко, отварятъ ѝ по едно прозорче. Тѣ мязатъ на банкери, които, колкото повече даватъ, толкова повече взематъ. Това положение, въ което се намиратъ българитѣ, е споредъ единъ законъ, по който Господь ги е поставилъ на тѣсно, за да се научатъ въ бѫдеще да мислятъ правилно.
Всѣки себе си трѣбва да поправи!
към втори вариант >>
Че какъ ще оправите свѣта?
(втори вариант)
Хубаво е това учение – да се работи! Въ деня, когато фалираме, започваме да мислимъ. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, какъ да оправятъ свѣта. Тѣзи хора азъ ги наричамъ фалирали търговци, които започватъ да прѣвръщатъ тефтеритѣ си, да мислятъ какъ да оправятъ смѣткитѣ си, т.е. какъ да оправятъ свѣта.
Че какъ ще оправите свѣта?
Съ онѣзи изгнили греди ли? Не, здрави, желѣзни греди се изискватъ, здрави основи сѫ нужни.
към втори вариант >>
Бихъ ви казалъ слѣдното: Не очаквайте отъ никого нищо, бѫдете доволни отъ това, което Господь ви е далъ, уповайте само на Бога, станете силни вѫтрѣ въ себе си и съ това ще се прояви у васъ единъ тласъкъ, който ще поправи всичко.
(втори вариант)
Бихъ ви казалъ слѣдното: Не очаквайте отъ никого нищо, бѫдете доволни отъ това, което Господь ви е далъ, уповайте само на Бога, станете силни вѫтрѣ въ себе си и съ това ще се прояви у васъ единъ тласъкъ, който ще поправи всичко.
Ще кажете: „Това не можемъ да направимъ сега“. А като бѣхте на фронта, много нѣщо направихте, тамъ бѣхте герои. Ако кажемъ това на свещеницитѣ и тѣ ще отговорятъ, че не могатъ да го изпълнятъ, не е въ интереса на църквата. Когато бѣха на война, това въ интереса на службата ли бѣше? А какъвъ е интересътъ на църквата?
към втори вариант >>
Съ онѣзи изгнили греди ли?
(втори вариант)
Въ деня, когато фалираме, започваме да мислимъ. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, какъ да оправятъ свѣта. Тѣзи хора азъ ги наричамъ фалирали търговци, които започватъ да прѣвръщатъ тефтеритѣ си, да мислятъ какъ да оправятъ смѣткитѣ си, т.е. какъ да оправятъ свѣта. Че какъ ще оправите свѣта?
Съ онѣзи изгнили греди ли?
Не, здрави, желѣзни греди се изискватъ, здрави основи сѫ нужни.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Това не можемъ да направимъ сега“.
(втори вариант)
Бихъ ви казалъ слѣдното: Не очаквайте отъ никого нищо, бѫдете доволни отъ това, което Господь ви е далъ, уповайте само на Бога, станете силни вѫтрѣ въ себе си и съ това ще се прояви у васъ единъ тласъкъ, който ще поправи всичко.
Ще кажете: „Това не можемъ да направимъ сега“.
А като бѣхте на фронта, много нѣщо направихте, тамъ бѣхте герои. Ако кажемъ това на свещеницитѣ и тѣ ще отговорятъ, че не могатъ да го изпълнятъ, не е въ интереса на църквата. Когато бѣха на война, това въ интереса на службата ли бѣше? А какъвъ е интересътъ на църквата? – Да се проповѣдва Любовьта и Мѫдростьта въ тѣхната активна, а не пасивна смисъль, да не се прѣпорѫчва вѣра въ църквата, нито въ попове, владици, въ мене, а да се вѣрва само въ живата Любовь и Мѫдрость, които ни даватъ свѣтлина и велико благо.
към втори вариант >>
Не, здрави, желѣзни греди се изискватъ, здрави основи сѫ нужни.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора мислятъ, какъ да оправятъ свѣта. Тѣзи хора азъ ги наричамъ фалирали търговци, които започватъ да прѣвръщатъ тефтеритѣ си, да мислятъ какъ да оправятъ смѣткитѣ си, т.е. какъ да оправятъ свѣта. Че какъ ще оправите свѣта? Съ онѣзи изгнили греди ли?
Не, здрави, желѣзни греди се изискватъ, здрави основи сѫ нужни.
към втори вариант >>
А като бѣхте на фронта, много нѣщо направихте, тамъ бѣхте герои.
(втори вариант)
Бихъ ви казалъ слѣдното: Не очаквайте отъ никого нищо, бѫдете доволни отъ това, което Господь ви е далъ, уповайте само на Бога, станете силни вѫтрѣ въ себе си и съ това ще се прояви у васъ единъ тласъкъ, който ще поправи всичко. Ще кажете: „Това не можемъ да направимъ сега“.
А като бѣхте на фронта, много нѣщо направихте, тамъ бѣхте герои.
Ако кажемъ това на свещеницитѣ и тѣ ще отговорятъ, че не могатъ да го изпълнятъ, не е въ интереса на църквата. Когато бѣха на война, това въ интереса на службата ли бѣше? А какъвъ е интересътъ на църквата? – Да се проповѣдва Любовьта и Мѫдростьта въ тѣхната активна, а не пасивна смисъль, да не се прѣпорѫчва вѣра въ църквата, нито въ попове, владици, въ мене, а да се вѣрва само въ живата Любовь и Мѫдрость, които ни даватъ свѣтлина и велико благо. И тъй, вѣрвайте само въ Живия Господь!
към втори вариант >>
И слѣдъ всичко това прѣпорѫчватъ яденето на месо.
(втори вариант)
И слѣдъ всичко това прѣпорѫчватъ яденето на месо.
По този въпросъ азъ говоря принципално, а не отъ вегетарианско гледище. Смѣшно ми е да се считамъ и да ме наричатъ вегетарианецъ. Азъ съмъ сѫщество, което мисли върху това, коя е първоначалната храна, която Господь ни е далъ. Местната храна носи ли щастие, здраве на хората? – „Не, но нѣма какво друго да се яде.“ Смѣшни сѫ днесъ хората, като казватъ, че нѣмало какво да се яде, че животътъ билъ скѫпъ. Защо?
към втори вариант >>
Ако кажемъ това на свещеницитѣ и тѣ ще отговорятъ, че не могатъ да го изпълнятъ, не е въ интереса на църквата.
(втори вариант)
Бихъ ви казалъ слѣдното: Не очаквайте отъ никого нищо, бѫдете доволни отъ това, което Господь ви е далъ, уповайте само на Бога, станете силни вѫтрѣ въ себе си и съ това ще се прояви у васъ единъ тласъкъ, който ще поправи всичко. Ще кажете: „Това не можемъ да направимъ сега“. А като бѣхте на фронта, много нѣщо направихте, тамъ бѣхте герои.
Ако кажемъ това на свещеницитѣ и тѣ ще отговорятъ, че не могатъ да го изпълнятъ, не е въ интереса на църквата.
Когато бѣха на война, това въ интереса на службата ли бѣше? А какъвъ е интересътъ на църквата? – Да се проповѣдва Любовьта и Мѫдростьта въ тѣхната активна, а не пасивна смисъль, да не се прѣпорѫчва вѣра въ църквата, нито въ попове, владици, въ мене, а да се вѣрва само въ живата Любовь и Мѫдрость, които ни даватъ свѣтлина и велико благо. И тъй, вѣрвайте само въ Живия Господь!
към втори вариант >>
По този въпросъ азъ говоря принципално, а не отъ вегетарианско гледище.
(втори вариант)
И слѣдъ всичко това прѣпорѫчватъ яденето на месо.
По този въпросъ азъ говоря принципално, а не отъ вегетарианско гледище.
Смѣшно ми е да се считамъ и да ме наричатъ вегетарианецъ. Азъ съмъ сѫщество, което мисли върху това, коя е първоначалната храна, която Господь ни е далъ. Местната храна носи ли щастие, здраве на хората? – „Не, но нѣма какво друго да се яде.“ Смѣшни сѫ днесъ хората, като казватъ, че нѣмало какво да се яде, че животътъ билъ скѫпъ. Защо? – Защото трѣбвало масло, сирене, зехтинъ, а тѣзи нѣща сѫ скѫпи.
към втори вариант >>
Когато бѣха на война, това въ интереса на службата ли бѣше?
(втори вариант)
Бихъ ви казалъ слѣдното: Не очаквайте отъ никого нищо, бѫдете доволни отъ това, което Господь ви е далъ, уповайте само на Бога, станете силни вѫтрѣ въ себе си и съ това ще се прояви у васъ единъ тласъкъ, който ще поправи всичко. Ще кажете: „Това не можемъ да направимъ сега“. А като бѣхте на фронта, много нѣщо направихте, тамъ бѣхте герои. Ако кажемъ това на свещеницитѣ и тѣ ще отговорятъ, че не могатъ да го изпълнятъ, не е въ интереса на църквата.
Когато бѣха на война, това въ интереса на службата ли бѣше?
А какъвъ е интересътъ на църквата? – Да се проповѣдва Любовьта и Мѫдростьта въ тѣхната активна, а не пасивна смисъль, да не се прѣпорѫчва вѣра въ църквата, нито въ попове, владици, въ мене, а да се вѣрва само въ живата Любовь и Мѫдрость, които ни даватъ свѣтлина и велико благо. И тъй, вѣрвайте само въ Живия Господь!
към втори вариант >>
Смѣшно ми е да се считамъ и да ме наричатъ вегетарианецъ.
(втори вариант)
И слѣдъ всичко това прѣпорѫчватъ яденето на месо. По този въпросъ азъ говоря принципално, а не отъ вегетарианско гледище.
Смѣшно ми е да се считамъ и да ме наричатъ вегетарианецъ.
Азъ съмъ сѫщество, което мисли върху това, коя е първоначалната храна, която Господь ни е далъ. Местната храна носи ли щастие, здраве на хората? – „Не, но нѣма какво друго да се яде.“ Смѣшни сѫ днесъ хората, като казватъ, че нѣмало какво да се яде, че животътъ билъ скѫпъ. Защо? – Защото трѣбвало масло, сирене, зехтинъ, а тѣзи нѣща сѫ скѫпи. Минавамъ покрай пазаря, слушамъ пазаруватъ се една селянка и една госпожа – купува масло.
към втори вариант >>
А какъвъ е интересътъ на църквата?
(втори вариант)
Бихъ ви казалъ слѣдното: Не очаквайте отъ никого нищо, бѫдете доволни отъ това, което Господь ви е далъ, уповайте само на Бога, станете силни вѫтрѣ въ себе си и съ това ще се прояви у васъ единъ тласъкъ, който ще поправи всичко. Ще кажете: „Това не можемъ да направимъ сега“. А като бѣхте на фронта, много нѣщо направихте, тамъ бѣхте герои. Ако кажемъ това на свещеницитѣ и тѣ ще отговорятъ, че не могатъ да го изпълнятъ, не е въ интереса на църквата. Когато бѣха на война, това въ интереса на службата ли бѣше?
А какъвъ е интересътъ на църквата?
– Да се проповѣдва Любовьта и Мѫдростьта въ тѣхната активна, а не пасивна смисъль, да не се прѣпорѫчва вѣра въ църквата, нито въ попове, владици, въ мене, а да се вѣрва само въ живата Любовь и Мѫдрость, които ни даватъ свѣтлина и велико благо. И тъй, вѣрвайте само въ Живия Господь!
към втори вариант >>
Азъ съмъ сѫщество, което мисли върху това, коя е първоначалната храна, която Господь ни е далъ.
(втори вариант)
И слѣдъ всичко това прѣпорѫчватъ яденето на месо. По този въпросъ азъ говоря принципално, а не отъ вегетарианско гледище. Смѣшно ми е да се считамъ и да ме наричатъ вегетарианецъ.
Азъ съмъ сѫщество, което мисли върху това, коя е първоначалната храна, която Господь ни е далъ.
Местната храна носи ли щастие, здраве на хората? – „Не, но нѣма какво друго да се яде.“ Смѣшни сѫ днесъ хората, като казватъ, че нѣмало какво да се яде, че животътъ билъ скѫпъ. Защо? – Защото трѣбвало масло, сирене, зехтинъ, а тѣзи нѣща сѫ скѫпи. Минавамъ покрай пазаря, слушамъ пазаруватъ се една селянка и една госпожа – купува масло. Селянката иска за нѣколко килограма 200 лева, госпожата намира, че ѝ е скѫпо.
към втори вариант >>
– Да се проповѣдва Любовьта и Мѫдростьта въ тѣхната активна, а не пасивна смисъль, да не се прѣпорѫчва вѣра въ църквата, нито въ попове, владици, въ мене, а да се вѣрва само въ живата Любовь и Мѫдрость, които ни даватъ свѣтлина и велико благо.
(втори вариант)
Ще кажете: „Това не можемъ да направимъ сега“. А като бѣхте на фронта, много нѣщо направихте, тамъ бѣхте герои. Ако кажемъ това на свещеницитѣ и тѣ ще отговорятъ, че не могатъ да го изпълнятъ, не е въ интереса на църквата. Когато бѣха на война, това въ интереса на службата ли бѣше? А какъвъ е интересътъ на църквата?
– Да се проповѣдва Любовьта и Мѫдростьта въ тѣхната активна, а не пасивна смисъль, да не се прѣпорѫчва вѣра въ църквата, нито въ попове, владици, въ мене, а да се вѣрва само въ живата Любовь и Мѫдрость, които ни даватъ свѣтлина и велико благо.
И тъй, вѣрвайте само въ Живия Господь!
към втори вариант >>
Местната храна носи ли щастие, здраве на хората?
(втори вариант)
И слѣдъ всичко това прѣпорѫчватъ яденето на месо. По този въпросъ азъ говоря принципално, а не отъ вегетарианско гледище. Смѣшно ми е да се считамъ и да ме наричатъ вегетарианецъ. Азъ съмъ сѫщество, което мисли върху това, коя е първоначалната храна, която Господь ни е далъ.
Местната храна носи ли щастие, здраве на хората?
– „Не, но нѣма какво друго да се яде.“ Смѣшни сѫ днесъ хората, като казватъ, че нѣмало какво да се яде, че животътъ билъ скѫпъ. Защо? – Защото трѣбвало масло, сирене, зехтинъ, а тѣзи нѣща сѫ скѫпи. Минавамъ покрай пазаря, слушамъ пазаруватъ се една селянка и една госпожа – купува масло. Селянката иска за нѣколко килограма 200 лева, госпожата намира, че ѝ е скѫпо. Вѣрно е това, но направете си друга смѣтка и вижте, какъ ще прѣкарате: 1 кг.
към втори вариант >>
И тъй, вѣрвайте само въ Живия Господь!
(втори вариант)
А като бѣхте на фронта, много нѣщо направихте, тамъ бѣхте герои. Ако кажемъ това на свещеницитѣ и тѣ ще отговорятъ, че не могатъ да го изпълнятъ, не е въ интереса на църквата. Когато бѣха на война, това въ интереса на службата ли бѣше? А какъвъ е интересътъ на църквата? – Да се проповѣдва Любовьта и Мѫдростьта въ тѣхната активна, а не пасивна смисъль, да не се прѣпорѫчва вѣра въ църквата, нито въ попове, владици, въ мене, а да се вѣрва само въ живата Любовь и Мѫдрость, които ни даватъ свѣтлина и велико благо.
И тъй, вѣрвайте само въ Живия Господь!
към втори вариант >>
– „Не, но нѣма какво друго да се яде.“ Смѣшни сѫ днесъ хората, като казватъ, че нѣмало какво да се яде, че животътъ билъ скѫпъ. Защо?
(втори вариант)
И слѣдъ всичко това прѣпорѫчватъ яденето на месо. По този въпросъ азъ говоря принципално, а не отъ вегетарианско гледище. Смѣшно ми е да се считамъ и да ме наричатъ вегетарианецъ. Азъ съмъ сѫщество, което мисли върху това, коя е първоначалната храна, която Господь ни е далъ. Местната храна носи ли щастие, здраве на хората?
– „Не, но нѣма какво друго да се яде.“ Смѣшни сѫ днесъ хората, като казватъ, че нѣмало какво да се яде, че животътъ билъ скѫпъ. Защо?
– Защото трѣбвало масло, сирене, зехтинъ, а тѣзи нѣща сѫ скѫпи. Минавамъ покрай пазаря, слушамъ пазаруватъ се една селянка и една госпожа – купува масло. Селянката иска за нѣколко килограма 200 лева, госпожата намира, че ѝ е скѫпо. Вѣрно е това, но направете си друга смѣтка и вижте, какъ ще прѣкарате: 1 кг. жито струва 4 лв., на васъ дневно ви е потрѣбно 250 грама, значи 1 левъ; 100 гр.
към втори вариант >>
За въ бѫдеще ще стане едно чудо въ свѣта, а именно – вѣрующитѣ ще станатъ невѣрующи, а невѣрующитѣ – вѣрующи.
(втори вариант)
За въ бѫдеще ще стане едно чудо въ свѣта, а именно – вѣрующитѣ ще станатъ невѣрующи, а невѣрующитѣ – вѣрующи.
Онѣзи, които сѫ въ Царството Божие, ще ги изпѫдятъ навънъ, а които сѫ отвънъ – ще влѣзатъ въ Царството Божие. Това ще стане на земята. За да не ви изпѫдятъ отъ Царството Божие, трѣбва да излѣзете прѣждеврѣменно и да помагате на братята си. Христосъ трѣбва да ви намѣри съ невѣрующитѣ, та заедно съ тѣхъ да влѣзете въ Царството Божие. Защото Христосъ е казалъ, че синоветѣ на Царството Божие ще бѫдатъ изпѫдени навънъ.
към втори вариант >>
– Защото трѣбвало масло, сирене, зехтинъ, а тѣзи нѣща сѫ скѫпи.
(втори вариант)
По този въпросъ азъ говоря принципално, а не отъ вегетарианско гледище. Смѣшно ми е да се считамъ и да ме наричатъ вегетарианецъ. Азъ съмъ сѫщество, което мисли върху това, коя е първоначалната храна, която Господь ни е далъ. Местната храна носи ли щастие, здраве на хората? – „Не, но нѣма какво друго да се яде.“ Смѣшни сѫ днесъ хората, като казватъ, че нѣмало какво да се яде, че животътъ билъ скѫпъ. Защо?
– Защото трѣбвало масло, сирене, зехтинъ, а тѣзи нѣща сѫ скѫпи.
Минавамъ покрай пазаря, слушамъ пазаруватъ се една селянка и една госпожа – купува масло. Селянката иска за нѣколко килограма 200 лева, госпожата намира, че ѝ е скѫпо. Вѣрно е това, но направете си друга смѣтка и вижте, какъ ще прѣкарате: 1 кг. жито струва 4 лв., на васъ дневно ви е потрѣбно 250 грама, значи 1 левъ; 100 гр. оризъ костува 1,40 (върху 14 лева килограма), ще дадете и 1 левъ за дърва за огъня – ето съ 3–4 лева ще прѣкарате деня.
към втори вариант >>
Онѣзи, които сѫ въ Царството Божие, ще ги изпѫдятъ навънъ, а които сѫ отвънъ – ще влѣзатъ въ Царството Божие.
(втори вариант)
За въ бѫдеще ще стане едно чудо въ свѣта, а именно – вѣрующитѣ ще станатъ невѣрующи, а невѣрующитѣ – вѣрующи.
Онѣзи, които сѫ въ Царството Божие, ще ги изпѫдятъ навънъ, а които сѫ отвънъ – ще влѣзатъ въ Царството Божие.
Това ще стане на земята. За да не ви изпѫдятъ отъ Царството Божие, трѣбва да излѣзете прѣждеврѣменно и да помагате на братята си. Христосъ трѣбва да ви намѣри съ невѣрующитѣ, та заедно съ тѣхъ да влѣзете въ Царството Божие. Защото Христосъ е казалъ, че синоветѣ на Царството Божие ще бѫдатъ изпѫдени навънъ. Ето защо вие кажете: „Господи, искаме да бѫдемъ въ свѣта!
към втори вариант >>
Минавамъ покрай пазаря, слушамъ пазаруватъ се една селянка и една госпожа – купува масло.
(втори вариант)
Смѣшно ми е да се считамъ и да ме наричатъ вегетарианецъ. Азъ съмъ сѫщество, което мисли върху това, коя е първоначалната храна, която Господь ни е далъ. Местната храна носи ли щастие, здраве на хората? – „Не, но нѣма какво друго да се яде.“ Смѣшни сѫ днесъ хората, като казватъ, че нѣмало какво да се яде, че животътъ билъ скѫпъ. Защо? – Защото трѣбвало масло, сирене, зехтинъ, а тѣзи нѣща сѫ скѫпи.
Минавамъ покрай пазаря, слушамъ пазаруватъ се една селянка и една госпожа – купува масло.
Селянката иска за нѣколко килограма 200 лева, госпожата намира, че ѝ е скѫпо. Вѣрно е това, но направете си друга смѣтка и вижте, какъ ще прѣкарате: 1 кг. жито струва 4 лв., на васъ дневно ви е потрѣбно 250 грама, значи 1 левъ; 100 гр. оризъ костува 1,40 (върху 14 лева килограма), ще дадете и 1 левъ за дърва за огъня – ето съ 3–4 лева ще прѣкарате деня. А сега по колко харчите на день?
към втори вариант >>
Това ще стане на земята.
(втори вариант)
За въ бѫдеще ще стане едно чудо въ свѣта, а именно – вѣрующитѣ ще станатъ невѣрующи, а невѣрующитѣ – вѣрующи. Онѣзи, които сѫ въ Царството Божие, ще ги изпѫдятъ навънъ, а които сѫ отвънъ – ще влѣзатъ въ Царството Божие.
Това ще стане на земята.
За да не ви изпѫдятъ отъ Царството Божие, трѣбва да излѣзете прѣждеврѣменно и да помагате на братята си. Христосъ трѣбва да ви намѣри съ невѣрующитѣ, та заедно съ тѣхъ да влѣзете въ Царството Божие. Защото Христосъ е казалъ, че синоветѣ на Царството Божие ще бѫдатъ изпѫдени навънъ. Ето защо вие кажете: „Господи, искаме да бѫдемъ въ свѣта! “ Вие казвате: „Господь е много добъръ къмъ мене.“ Не, Господь е еднакво добъръ къмъ всички, но понеже отношенията ни къмъ хората не сѫ еднакви, затова ни се струва така.
към втори вариант >>
Селянката иска за нѣколко килограма 200 лева, госпожата намира, че ѝ е скѫпо.
(втори вариант)
Азъ съмъ сѫщество, което мисли върху това, коя е първоначалната храна, която Господь ни е далъ. Местната храна носи ли щастие, здраве на хората? – „Не, но нѣма какво друго да се яде.“ Смѣшни сѫ днесъ хората, като казватъ, че нѣмало какво да се яде, че животътъ билъ скѫпъ. Защо? – Защото трѣбвало масло, сирене, зехтинъ, а тѣзи нѣща сѫ скѫпи. Минавамъ покрай пазаря, слушамъ пазаруватъ се една селянка и една госпожа – купува масло.
Селянката иска за нѣколко килограма 200 лева, госпожата намира, че ѝ е скѫпо.
Вѣрно е това, но направете си друга смѣтка и вижте, какъ ще прѣкарате: 1 кг. жито струва 4 лв., на васъ дневно ви е потрѣбно 250 грама, значи 1 левъ; 100 гр. оризъ костува 1,40 (върху 14 лева килограма), ще дадете и 1 левъ за дърва за огъня – ето съ 3–4 лева ще прѣкарате деня. А сега по колко харчите на день? Плащате за едно-друго около 50–60 лева, а послѣ се оплаквате, че животътъ билъ скѫпъ.
към втори вариант >>
За да не ви изпѫдятъ отъ Царството Божие, трѣбва да излѣзете прѣждеврѣменно и да помагате на братята си.
(втори вариант)
За въ бѫдеще ще стане едно чудо въ свѣта, а именно – вѣрующитѣ ще станатъ невѣрующи, а невѣрующитѣ – вѣрующи. Онѣзи, които сѫ въ Царството Божие, ще ги изпѫдятъ навънъ, а които сѫ отвънъ – ще влѣзатъ въ Царството Божие. Това ще стане на земята.
За да не ви изпѫдятъ отъ Царството Божие, трѣбва да излѣзете прѣждеврѣменно и да помагате на братята си.
Христосъ трѣбва да ви намѣри съ невѣрующитѣ, та заедно съ тѣхъ да влѣзете въ Царството Божие. Защото Христосъ е казалъ, че синоветѣ на Царството Божие ще бѫдатъ изпѫдени навънъ. Ето защо вие кажете: „Господи, искаме да бѫдемъ въ свѣта! “ Вие казвате: „Господь е много добъръ къмъ мене.“ Не, Господь е еднакво добъръ къмъ всички, но понеже отношенията ни къмъ хората не сѫ еднакви, затова ни се струва така. Когато казвате, че Господь е лошъ, то е защото, като вижда лошото у тебе, Той те натисне и започва да те разтрива.
към втори вариант >>
Вѣрно е това, но направете си друга смѣтка и вижте, какъ ще прѣкарате: 1 кг.
(втори вариант)
Местната храна носи ли щастие, здраве на хората? – „Не, но нѣма какво друго да се яде.“ Смѣшни сѫ днесъ хората, като казватъ, че нѣмало какво да се яде, че животътъ билъ скѫпъ. Защо? – Защото трѣбвало масло, сирене, зехтинъ, а тѣзи нѣща сѫ скѫпи. Минавамъ покрай пазаря, слушамъ пазаруватъ се една селянка и една госпожа – купува масло. Селянката иска за нѣколко килограма 200 лева, госпожата намира, че ѝ е скѫпо.
Вѣрно е това, но направете си друга смѣтка и вижте, какъ ще прѣкарате: 1 кг.
жито струва 4 лв., на васъ дневно ви е потрѣбно 250 грама, значи 1 левъ; 100 гр. оризъ костува 1,40 (върху 14 лева килограма), ще дадете и 1 левъ за дърва за огъня – ето съ 3–4 лева ще прѣкарате деня. А сега по колко харчите на день? Плащате за едно-друго около 50–60 лева, а послѣ се оплаквате, че животътъ билъ скѫпъ. Нѣмамъ нищо противъ това, какъ се храните и какъ живѣете, но не се оплаквайте.
към втори вариант >>
Христосъ трѣбва да ви намѣри съ невѣрующитѣ, та заедно съ тѣхъ да влѣзете въ Царството Божие.
(втори вариант)
За въ бѫдеще ще стане едно чудо въ свѣта, а именно – вѣрующитѣ ще станатъ невѣрующи, а невѣрующитѣ – вѣрующи. Онѣзи, които сѫ въ Царството Божие, ще ги изпѫдятъ навънъ, а които сѫ отвънъ – ще влѣзатъ въ Царството Божие. Това ще стане на земята. За да не ви изпѫдятъ отъ Царството Божие, трѣбва да излѣзете прѣждеврѣменно и да помагате на братята си.
Христосъ трѣбва да ви намѣри съ невѣрующитѣ, та заедно съ тѣхъ да влѣзете въ Царството Божие.
Защото Христосъ е казалъ, че синоветѣ на Царството Божие ще бѫдатъ изпѫдени навънъ. Ето защо вие кажете: „Господи, искаме да бѫдемъ въ свѣта! “ Вие казвате: „Господь е много добъръ къмъ мене.“ Не, Господь е еднакво добъръ къмъ всички, но понеже отношенията ни къмъ хората не сѫ еднакви, затова ни се струва така. Когато казвате, че Господь е лошъ, то е защото, като вижда лошото у тебе, Той те натисне и започва да те разтрива. Господь ще разтрива всички хора, всички народи по лицето на земята, нѣма да остане човѣкъ, на които коремътъ да не се изпразни.
към втори вариант >>
жито струва 4 лв., на васъ дневно ви е потрѣбно 250 грама, значи 1 левъ; 100 гр.
(втори вариант)
– „Не, но нѣма какво друго да се яде.“ Смѣшни сѫ днесъ хората, като казватъ, че нѣмало какво да се яде, че животътъ билъ скѫпъ. Защо? – Защото трѣбвало масло, сирене, зехтинъ, а тѣзи нѣща сѫ скѫпи. Минавамъ покрай пазаря, слушамъ пазаруватъ се една селянка и една госпожа – купува масло. Селянката иска за нѣколко килограма 200 лева, госпожата намира, че ѝ е скѫпо. Вѣрно е това, но направете си друга смѣтка и вижте, какъ ще прѣкарате: 1 кг.
жито струва 4 лв., на васъ дневно ви е потрѣбно 250 грама, значи 1 левъ; 100 гр.
оризъ костува 1,40 (върху 14 лева килограма), ще дадете и 1 левъ за дърва за огъня – ето съ 3–4 лева ще прѣкарате деня. А сега по колко харчите на день? Плащате за едно-друго около 50–60 лева, а послѣ се оплаквате, че животътъ билъ скѫпъ. Нѣмамъ нищо противъ това, какъ се храните и какъ живѣете, но не се оплаквайте. Математиката трѣбва да приложите въ живота си.
към втори вариант >>
Защото Христосъ е казалъ, че синоветѣ на Царството Божие ще бѫдатъ изпѫдени навънъ.
(втори вариант)
За въ бѫдеще ще стане едно чудо въ свѣта, а именно – вѣрующитѣ ще станатъ невѣрующи, а невѣрующитѣ – вѣрующи. Онѣзи, които сѫ въ Царството Божие, ще ги изпѫдятъ навънъ, а които сѫ отвънъ – ще влѣзатъ въ Царството Божие. Това ще стане на земята. За да не ви изпѫдятъ отъ Царството Божие, трѣбва да излѣзете прѣждеврѣменно и да помагате на братята си. Христосъ трѣбва да ви намѣри съ невѣрующитѣ, та заедно съ тѣхъ да влѣзете въ Царството Божие.
Защото Христосъ е казалъ, че синоветѣ на Царството Божие ще бѫдатъ изпѫдени навънъ.
Ето защо вие кажете: „Господи, искаме да бѫдемъ въ свѣта! “ Вие казвате: „Господь е много добъръ къмъ мене.“ Не, Господь е еднакво добъръ къмъ всички, но понеже отношенията ни къмъ хората не сѫ еднакви, затова ни се струва така. Когато казвате, че Господь е лошъ, то е защото, като вижда лошото у тебе, Той те натисне и започва да те разтрива. Господь ще разтрива всички хора, всички народи по лицето на земята, нѣма да остане човѣкъ, на които коремътъ да не се изпразни.
към втори вариант >>
оризъ костува 1,40 (върху 14 лева килограма), ще дадете и 1 левъ за дърва за огъня – ето съ 3–4 лева ще прѣкарате деня.
(втори вариант)
– Защото трѣбвало масло, сирене, зехтинъ, а тѣзи нѣща сѫ скѫпи. Минавамъ покрай пазаря, слушамъ пазаруватъ се една селянка и една госпожа – купува масло. Селянката иска за нѣколко килограма 200 лева, госпожата намира, че ѝ е скѫпо. Вѣрно е това, но направете си друга смѣтка и вижте, какъ ще прѣкарате: 1 кг. жито струва 4 лв., на васъ дневно ви е потрѣбно 250 грама, значи 1 левъ; 100 гр.
оризъ костува 1,40 (върху 14 лева килограма), ще дадете и 1 левъ за дърва за огъня – ето съ 3–4 лева ще прѣкарате деня.
А сега по колко харчите на день? Плащате за едно-друго около 50–60 лева, а послѣ се оплаквате, че животътъ билъ скѫпъ. Нѣмамъ нищо противъ това, какъ се храните и какъ живѣете, но не се оплаквайте. Математиката трѣбва да приложите въ живота си.
към втори вариант >>
Ето защо вие кажете: „Господи, искаме да бѫдемъ въ свѣта!
(втори вариант)
Онѣзи, които сѫ въ Царството Божие, ще ги изпѫдятъ навънъ, а които сѫ отвънъ – ще влѣзатъ въ Царството Божие. Това ще стане на земята. За да не ви изпѫдятъ отъ Царството Божие, трѣбва да излѣзете прѣждеврѣменно и да помагате на братята си. Христосъ трѣбва да ви намѣри съ невѣрующитѣ, та заедно съ тѣхъ да влѣзете въ Царството Божие. Защото Христосъ е казалъ, че синоветѣ на Царството Божие ще бѫдатъ изпѫдени навънъ.
Ето защо вие кажете: „Господи, искаме да бѫдемъ въ свѣта!
“ Вие казвате: „Господь е много добъръ къмъ мене.“ Не, Господь е еднакво добъръ къмъ всички, но понеже отношенията ни къмъ хората не сѫ еднакви, затова ни се струва така. Когато казвате, че Господь е лошъ, то е защото, като вижда лошото у тебе, Той те натисне и започва да те разтрива. Господь ще разтрива всички хора, всички народи по лицето на земята, нѣма да остане човѣкъ, на които коремътъ да не се изпразни.
към втори вариант >>
А сега по колко харчите на день?
(втори вариант)
Минавамъ покрай пазаря, слушамъ пазаруватъ се една селянка и една госпожа – купува масло. Селянката иска за нѣколко килограма 200 лева, госпожата намира, че ѝ е скѫпо. Вѣрно е това, но направете си друга смѣтка и вижте, какъ ще прѣкарате: 1 кг. жито струва 4 лв., на васъ дневно ви е потрѣбно 250 грама, значи 1 левъ; 100 гр. оризъ костува 1,40 (върху 14 лева килограма), ще дадете и 1 левъ за дърва за огъня – ето съ 3–4 лева ще прѣкарате деня.
А сега по колко харчите на день?
Плащате за едно-друго около 50–60 лева, а послѣ се оплаквате, че животътъ билъ скѫпъ. Нѣмамъ нищо противъ това, какъ се храните и какъ живѣете, но не се оплаквайте. Математиката трѣбва да приложите въ живота си.
към втори вариант >>
“ Вие казвате: „Господь е много добъръ къмъ мене.“ Не, Господь е еднакво добъръ къмъ всички, но понеже отношенията ни къмъ хората не сѫ еднакви, затова ни се струва така.
(втори вариант)
Това ще стане на земята. За да не ви изпѫдятъ отъ Царството Божие, трѣбва да излѣзете прѣждеврѣменно и да помагате на братята си. Христосъ трѣбва да ви намѣри съ невѣрующитѣ, та заедно съ тѣхъ да влѣзете въ Царството Божие. Защото Христосъ е казалъ, че синоветѣ на Царството Божие ще бѫдатъ изпѫдени навънъ. Ето защо вие кажете: „Господи, искаме да бѫдемъ въ свѣта!
“ Вие казвате: „Господь е много добъръ къмъ мене.“ Не, Господь е еднакво добъръ къмъ всички, но понеже отношенията ни къмъ хората не сѫ еднакви, затова ни се струва така.
Когато казвате, че Господь е лошъ, то е защото, като вижда лошото у тебе, Той те натисне и започва да те разтрива. Господь ще разтрива всички хора, всички народи по лицето на земята, нѣма да остане човѣкъ, на които коремътъ да не се изпразни.
към втори вариант >>
Плащате за едно-друго около 50–60 лева, а послѣ се оплаквате, че животътъ билъ скѫпъ.
(втори вариант)
Селянката иска за нѣколко килограма 200 лева, госпожата намира, че ѝ е скѫпо. Вѣрно е това, но направете си друга смѣтка и вижте, какъ ще прѣкарате: 1 кг. жито струва 4 лв., на васъ дневно ви е потрѣбно 250 грама, значи 1 левъ; 100 гр. оризъ костува 1,40 (върху 14 лева килограма), ще дадете и 1 левъ за дърва за огъня – ето съ 3–4 лева ще прѣкарате деня. А сега по колко харчите на день?
Плащате за едно-друго около 50–60 лева, а послѣ се оплаквате, че животътъ билъ скѫпъ.
Нѣмамъ нищо противъ това, какъ се храните и какъ живѣете, но не се оплаквайте. Математиката трѣбва да приложите въ живота си.
към втори вариант >>
Когато казвате, че Господь е лошъ, то е защото, като вижда лошото у тебе, Той те натисне и започва да те разтрива.
(втори вариант)
За да не ви изпѫдятъ отъ Царството Божие, трѣбва да излѣзете прѣждеврѣменно и да помагате на братята си. Христосъ трѣбва да ви намѣри съ невѣрующитѣ, та заедно съ тѣхъ да влѣзете въ Царството Божие. Защото Христосъ е казалъ, че синоветѣ на Царството Божие ще бѫдатъ изпѫдени навънъ. Ето защо вие кажете: „Господи, искаме да бѫдемъ въ свѣта! “ Вие казвате: „Господь е много добъръ къмъ мене.“ Не, Господь е еднакво добъръ къмъ всички, но понеже отношенията ни къмъ хората не сѫ еднакви, затова ни се струва така.
Когато казвате, че Господь е лошъ, то е защото, като вижда лошото у тебе, Той те натисне и започва да те разтрива.
Господь ще разтрива всички хора, всички народи по лицето на земята, нѣма да остане човѣкъ, на които коремътъ да не се изпразни.
към втори вариант >>
Нѣмамъ нищо противъ това, какъ се храните и какъ живѣете, но не се оплаквайте.
(втори вариант)
Вѣрно е това, но направете си друга смѣтка и вижте, какъ ще прѣкарате: 1 кг. жито струва 4 лв., на васъ дневно ви е потрѣбно 250 грама, значи 1 левъ; 100 гр. оризъ костува 1,40 (върху 14 лева килограма), ще дадете и 1 левъ за дърва за огъня – ето съ 3–4 лева ще прѣкарате деня. А сега по колко харчите на день? Плащате за едно-друго около 50–60 лева, а послѣ се оплаквате, че животътъ билъ скѫпъ.
Нѣмамъ нищо противъ това, какъ се храните и какъ живѣете, но не се оплаквайте.
Математиката трѣбва да приложите въ живота си.
към втори вариант >>
Господь ще разтрива всички хора, всички народи по лицето на земята, нѣма да остане човѣкъ, на които коремътъ да не се изпразни.
(втори вариант)
Христосъ трѣбва да ви намѣри съ невѣрующитѣ, та заедно съ тѣхъ да влѣзете въ Царството Божие. Защото Христосъ е казалъ, че синоветѣ на Царството Божие ще бѫдатъ изпѫдени навънъ. Ето защо вие кажете: „Господи, искаме да бѫдемъ въ свѣта! “ Вие казвате: „Господь е много добъръ къмъ мене.“ Не, Господь е еднакво добъръ къмъ всички, но понеже отношенията ни къмъ хората не сѫ еднакви, затова ни се струва така. Когато казвате, че Господь е лошъ, то е защото, като вижда лошото у тебе, Той те натисне и започва да те разтрива.
Господь ще разтрива всички хора, всички народи по лицето на земята, нѣма да остане човѣкъ, на които коремътъ да не се изпразни.
към втори вариант >>
Математиката трѣбва да приложите въ живота си.
(втори вариант)
жито струва 4 лв., на васъ дневно ви е потрѣбно 250 грама, значи 1 левъ; 100 гр. оризъ костува 1,40 (върху 14 лева килограма), ще дадете и 1 левъ за дърва за огъня – ето съ 3–4 лева ще прѣкарате деня. А сега по колко харчите на день? Плащате за едно-друго около 50–60 лева, а послѣ се оплаквате, че животътъ билъ скѫпъ. Нѣмамъ нищо противъ това, какъ се храните и какъ живѣете, но не се оплаквайте.
Математиката трѣбва да приложите въ живота си.
към втори вариант >>
Ще се повърна къмъ мисъльта си, искамъ всички да живѣете по закона на Любовьта, да се възстанови между васъ хармония.
(втори вариант)
Ще се повърна къмъ мисъльта си, искамъ всички да живѣете по закона на Любовьта, да се възстанови между васъ хармония.
Когото срѣщна по пѫтя и видя, че нѣма въ него тази хармония, ще го уловя за гушата. Рѣшилъ съмъ да употрѣбя бързата процедура. Ще дѣйствувамъ бързо, както дѣйствуватъ крадцитѣ, които изнасилватъ богатитѣ. Отиде нѣкой крадецъ при нѣкой крупенъ богаташъ и му казва: „Дай една сума за Бога, за отечеството ни, за народа! “ Богаташътъ се замисля, казва му: „Азъ имамъ жена, дѣца, има кого да поддържамъ; освѣнъ това и жена ми не ще се съгласи“.
към втори вариант >>
А сега лѣкаритѣ казватъ че, ако не ядете месо, въ тъканитѣ ви ще стане нѣкакво видоизмѣнение и ще отслабнете.
(втори вариант)
А сега лѣкаритѣ казватъ че, ако не ядете месо, въ тъканитѣ ви ще стане нѣкакво видоизмѣнение и ще отслабнете.
Ами майката, като роди нѣкое дѣте, не отслабва ли? Отслабването е отличенъ процесъ. Азъ не се радвамъ на много угоенитѣ хора, нито на много сухитѣ, а се радвамъ на хора, на които умътъ и сърцето не сѫ фарисейски и садукейски и мислятъ здраво. Нѣкои ме питатъ: „Твоето учение съгласно ли е съ православната църква? “ – Азъ не признавамъ никаква църква, а признавамъ въ свѣта като мѣрило само Божията Любовь и Божията Мѫдрость.
към втори вариант >>
Когото срѣщна по пѫтя и видя, че нѣма въ него тази хармония, ще го уловя за гушата.
(втори вариант)
Ще се повърна къмъ мисъльта си, искамъ всички да живѣете по закона на Любовьта, да се възстанови между васъ хармония.
Когото срѣщна по пѫтя и видя, че нѣма въ него тази хармония, ще го уловя за гушата.
Рѣшилъ съмъ да употрѣбя бързата процедура. Ще дѣйствувамъ бързо, както дѣйствуватъ крадцитѣ, които изнасилватъ богатитѣ. Отиде нѣкой крадецъ при нѣкой крупенъ богаташъ и му казва: „Дай една сума за Бога, за отечеството ни, за народа! “ Богаташътъ се замисля, казва му: „Азъ имамъ жена, дѣца, има кого да поддържамъ; освѣнъ това и жена ми не ще се съгласи“. Слѣдъ дълго размишление, дава една малка сума, но послѣ се счита излъганъ.
към втори вариант >>
Ами майката, като роди нѣкое дѣте, не отслабва ли?
(втори вариант)
А сега лѣкаритѣ казватъ че, ако не ядете месо, въ тъканитѣ ви ще стане нѣкакво видоизмѣнение и ще отслабнете.
Ами майката, като роди нѣкое дѣте, не отслабва ли?
Отслабването е отличенъ процесъ. Азъ не се радвамъ на много угоенитѣ хора, нито на много сухитѣ, а се радвамъ на хора, на които умътъ и сърцето не сѫ фарисейски и садукейски и мислятъ здраво. Нѣкои ме питатъ: „Твоето учение съгласно ли е съ православната църква? “ – Азъ не признавамъ никаква църква, а признавамъ въ свѣта като мѣрило само Божията Любовь и Божията Мѫдрость. Сега съмъ въ Божия домъ и ще постѫпвамъ тъй, както тамъ постѫпватъ.
към втори вариант >>
Рѣшилъ съмъ да употрѣбя бързата процедура.
(втори вариант)
Ще се повърна къмъ мисъльта си, искамъ всички да живѣете по закона на Любовьта, да се възстанови между васъ хармония. Когото срѣщна по пѫтя и видя, че нѣма въ него тази хармония, ще го уловя за гушата.
Рѣшилъ съмъ да употрѣбя бързата процедура.
Ще дѣйствувамъ бързо, както дѣйствуватъ крадцитѣ, които изнасилватъ богатитѣ. Отиде нѣкой крадецъ при нѣкой крупенъ богаташъ и му казва: „Дай една сума за Бога, за отечеството ни, за народа! “ Богаташътъ се замисля, казва му: „Азъ имамъ жена, дѣца, има кого да поддържамъ; освѣнъ това и жена ми не ще се съгласи“. Слѣдъ дълго размишление, дава една малка сума, но послѣ се счита излъганъ. Нѣкога дойде нѣкой апашъ при богаташа, насочва насрѣща му револвера и го пита: „Ще дадешъ ли такава и такава сума за това и онова дело или съ живота си ще платишъ?
към втори вариант >>
Отслабването е отличенъ процесъ.
(втори вариант)
А сега лѣкаритѣ казватъ че, ако не ядете месо, въ тъканитѣ ви ще стане нѣкакво видоизмѣнение и ще отслабнете. Ами майката, като роди нѣкое дѣте, не отслабва ли?
Отслабването е отличенъ процесъ.
Азъ не се радвамъ на много угоенитѣ хора, нито на много сухитѣ, а се радвамъ на хора, на които умътъ и сърцето не сѫ фарисейски и садукейски и мислятъ здраво. Нѣкои ме питатъ: „Твоето учение съгласно ли е съ православната църква? “ – Азъ не признавамъ никаква църква, а признавамъ въ свѣта като мѣрило само Божията Любовь и Божията Мѫдрость. Сега съмъ въ Божия домъ и ще постѫпвамъ тъй, както тамъ постѫпватъ. Като дойда въ вашия домъ, искамъ не искамъ, ще правя това, което вие изисквате и което вие правите.
към втори вариант >>
Ще дѣйствувамъ бързо, както дѣйствуватъ крадцитѣ, които изнасилватъ богатитѣ.
(втори вариант)
Ще се повърна къмъ мисъльта си, искамъ всички да живѣете по закона на Любовьта, да се възстанови между васъ хармония. Когото срѣщна по пѫтя и видя, че нѣма въ него тази хармония, ще го уловя за гушата. Рѣшилъ съмъ да употрѣбя бързата процедура.
Ще дѣйствувамъ бързо, както дѣйствуватъ крадцитѣ, които изнасилватъ богатитѣ.
Отиде нѣкой крадецъ при нѣкой крупенъ богаташъ и му казва: „Дай една сума за Бога, за отечеството ни, за народа! “ Богаташътъ се замисля, казва му: „Азъ имамъ жена, дѣца, има кого да поддържамъ; освѣнъ това и жена ми не ще се съгласи“. Слѣдъ дълго размишление, дава една малка сума, но послѣ се счита излъганъ. Нѣкога дойде нѣкой апашъ при богаташа, насочва насрѣща му револвера и го пита: „Ще дадешъ ли такава и такава сума за това и онова дело или съ живота си ще платишъ? “ Богаташътъ скоро изважда кесията си, дава исканитѣ пари и си казва: „Слава Богу, че не ме уби!
към втори вариант >>
Азъ не се радвамъ на много угоенитѣ хора, нито на много сухитѣ, а се радвамъ на хора, на които умътъ и сърцето не сѫ фарисейски и садукейски и мислятъ здраво.
(втори вариант)
А сега лѣкаритѣ казватъ че, ако не ядете месо, въ тъканитѣ ви ще стане нѣкакво видоизмѣнение и ще отслабнете. Ами майката, като роди нѣкое дѣте, не отслабва ли? Отслабването е отличенъ процесъ.
Азъ не се радвамъ на много угоенитѣ хора, нито на много сухитѣ, а се радвамъ на хора, на които умътъ и сърцето не сѫ фарисейски и садукейски и мислятъ здраво.
Нѣкои ме питатъ: „Твоето учение съгласно ли е съ православната църква? “ – Азъ не признавамъ никаква църква, а признавамъ въ свѣта като мѣрило само Божията Любовь и Божията Мѫдрость. Сега съмъ въ Божия домъ и ще постѫпвамъ тъй, както тамъ постѫпватъ. Като дойда въ вашия домъ, искамъ не искамъ, ще правя това, което вие изисквате и което вие правите. Майката заставя дѣтето да прави това, което тя иска, научава го да яде това, което на нея е приятно.
към втори вариант >>
Отиде нѣкой крадецъ при нѣкой крупенъ богаташъ и му казва: „Дай една сума за Бога, за отечеството ни, за народа!
(втори вариант)
Ще се повърна къмъ мисъльта си, искамъ всички да живѣете по закона на Любовьта, да се възстанови между васъ хармония. Когото срѣщна по пѫтя и видя, че нѣма въ него тази хармония, ще го уловя за гушата. Рѣшилъ съмъ да употрѣбя бързата процедура. Ще дѣйствувамъ бързо, както дѣйствуватъ крадцитѣ, които изнасилватъ богатитѣ.
Отиде нѣкой крадецъ при нѣкой крупенъ богаташъ и му казва: „Дай една сума за Бога, за отечеството ни, за народа!
“ Богаташътъ се замисля, казва му: „Азъ имамъ жена, дѣца, има кого да поддържамъ; освѣнъ това и жена ми не ще се съгласи“. Слѣдъ дълго размишление, дава една малка сума, но послѣ се счита излъганъ. Нѣкога дойде нѣкой апашъ при богаташа, насочва насрѣща му револвера и го пита: „Ще дадешъ ли такава и такава сума за това и онова дело или съ живота си ще платишъ? “ Богаташътъ скоро изважда кесията си, дава исканитѣ пари и си казва: „Слава Богу, че не ме уби! “ Апашътъ, като сочи револвера, си мисли: „Ти разбойнико, който досега не си изпълнилъ волята Божия, давай скоро!
към втори вариант >>
Нѣкои ме питатъ: „Твоето учение съгласно ли е съ православната църква?
(втори вариант)
А сега лѣкаритѣ казватъ че, ако не ядете месо, въ тъканитѣ ви ще стане нѣкакво видоизмѣнение и ще отслабнете. Ами майката, като роди нѣкое дѣте, не отслабва ли? Отслабването е отличенъ процесъ. Азъ не се радвамъ на много угоенитѣ хора, нито на много сухитѣ, а се радвамъ на хора, на които умътъ и сърцето не сѫ фарисейски и садукейски и мислятъ здраво.
Нѣкои ме питатъ: „Твоето учение съгласно ли е съ православната църква?
“ – Азъ не признавамъ никаква църква, а признавамъ въ свѣта като мѣрило само Божията Любовь и Божията Мѫдрость. Сега съмъ въ Божия домъ и ще постѫпвамъ тъй, както тамъ постѫпватъ. Като дойда въ вашия домъ, искамъ не искамъ, ще правя това, което вие изисквате и което вие правите. Майката заставя дѣтето да прави това, което тя иска, научава го да яде това, което на нея е приятно. Единъ день това дѣте казва на майка си: „Мамо, като дойдохъ да живѣя въ този домъ, ти ме излъга, научи ме да живѣя по вашему“.
към втори вариант >>
“ Богаташътъ се замисля, казва му: „Азъ имамъ жена, дѣца, има кого да поддържамъ; освѣнъ това и жена ми не ще се съгласи“.
(втори вариант)
Ще се повърна къмъ мисъльта си, искамъ всички да живѣете по закона на Любовьта, да се възстанови между васъ хармония. Когото срѣщна по пѫтя и видя, че нѣма въ него тази хармония, ще го уловя за гушата. Рѣшилъ съмъ да употрѣбя бързата процедура. Ще дѣйствувамъ бързо, както дѣйствуватъ крадцитѣ, които изнасилватъ богатитѣ. Отиде нѣкой крадецъ при нѣкой крупенъ богаташъ и му казва: „Дай една сума за Бога, за отечеството ни, за народа!
“ Богаташътъ се замисля, казва му: „Азъ имамъ жена, дѣца, има кого да поддържамъ; освѣнъ това и жена ми не ще се съгласи“.
Слѣдъ дълго размишление, дава една малка сума, но послѣ се счита излъганъ. Нѣкога дойде нѣкой апашъ при богаташа, насочва насрѣща му револвера и го пита: „Ще дадешъ ли такава и такава сума за това и онова дело или съ живота си ще платишъ? “ Богаташътъ скоро изважда кесията си, дава исканитѣ пари и си казва: „Слава Богу, че не ме уби! “ Апашътъ, като сочи револвера, си мисли: „Ти разбойнико, който досега не си изпълнилъ волята Божия, давай скоро! “ И слѣдъ това богатиятъ завежда углавно дѣло, че го изнудили.
към втори вариант >>
“ – Азъ не признавамъ никаква църква, а признавамъ въ свѣта като мѣрило само Божията Любовь и Божията Мѫдрость.
(втори вариант)
А сега лѣкаритѣ казватъ че, ако не ядете месо, въ тъканитѣ ви ще стане нѣкакво видоизмѣнение и ще отслабнете. Ами майката, като роди нѣкое дѣте, не отслабва ли? Отслабването е отличенъ процесъ. Азъ не се радвамъ на много угоенитѣ хора, нито на много сухитѣ, а се радвамъ на хора, на които умътъ и сърцето не сѫ фарисейски и садукейски и мислятъ здраво. Нѣкои ме питатъ: „Твоето учение съгласно ли е съ православната църква?
“ – Азъ не признавамъ никаква църква, а признавамъ въ свѣта като мѣрило само Божията Любовь и Божията Мѫдрость.
Сега съмъ въ Божия домъ и ще постѫпвамъ тъй, както тамъ постѫпватъ. Като дойда въ вашия домъ, искамъ не искамъ, ще правя това, което вие изисквате и което вие правите. Майката заставя дѣтето да прави това, което тя иска, научава го да яде това, което на нея е приятно. Единъ день това дѣте казва на майка си: „Мамо, като дойдохъ да живѣя въ този домъ, ти ме излъга, научи ме да живѣя по вашему“. Като умре, казва си: „Повече нѣма похождамъ въ този домъ“.
към втори вариант >>
Слѣдъ дълго размишление, дава една малка сума, но послѣ се счита излъганъ.
(втори вариант)
Когото срѣщна по пѫтя и видя, че нѣма въ него тази хармония, ще го уловя за гушата. Рѣшилъ съмъ да употрѣбя бързата процедура. Ще дѣйствувамъ бързо, както дѣйствуватъ крадцитѣ, които изнасилватъ богатитѣ. Отиде нѣкой крадецъ при нѣкой крупенъ богаташъ и му казва: „Дай една сума за Бога, за отечеството ни, за народа! “ Богаташътъ се замисля, казва му: „Азъ имамъ жена, дѣца, има кого да поддържамъ; освѣнъ това и жена ми не ще се съгласи“.
Слѣдъ дълго размишление, дава една малка сума, но послѣ се счита излъганъ.
Нѣкога дойде нѣкой апашъ при богаташа, насочва насрѣща му револвера и го пита: „Ще дадешъ ли такава и такава сума за това и онова дело или съ живота си ще платишъ? “ Богаташътъ скоро изважда кесията си, дава исканитѣ пари и си казва: „Слава Богу, че не ме уби! “ Апашътъ, като сочи револвера, си мисли: „Ти разбойнико, който досега не си изпълнилъ волята Божия, давай скоро! “ И слѣдъ това богатиятъ завежда углавно дѣло, че го изнудили. А че той изнудилъ толкова хора, за това не се замисля.
към втори вариант >>
Сега съмъ въ Божия домъ и ще постѫпвамъ тъй, както тамъ постѫпватъ.
(втори вариант)
Ами майката, като роди нѣкое дѣте, не отслабва ли? Отслабването е отличенъ процесъ. Азъ не се радвамъ на много угоенитѣ хора, нито на много сухитѣ, а се радвамъ на хора, на които умътъ и сърцето не сѫ фарисейски и садукейски и мислятъ здраво. Нѣкои ме питатъ: „Твоето учение съгласно ли е съ православната църква? “ – Азъ не признавамъ никаква църква, а признавамъ въ свѣта като мѣрило само Божията Любовь и Божията Мѫдрость.
Сега съмъ въ Божия домъ и ще постѫпвамъ тъй, както тамъ постѫпватъ.
Като дойда въ вашия домъ, искамъ не искамъ, ще правя това, което вие изисквате и което вие правите. Майката заставя дѣтето да прави това, което тя иска, научава го да яде това, което на нея е приятно. Единъ день това дѣте казва на майка си: „Мамо, като дойдохъ да живѣя въ този домъ, ти ме излъга, научи ме да живѣя по вашему“. Като умре, казва си: „Повече нѣма похождамъ въ този домъ“. Майката пита: „Какво прави моето дѣтенце тамъ, какво ангелче бѣше!
към втори вариант >>
Нѣкога дойде нѣкой апашъ при богаташа, насочва насрѣща му револвера и го пита: „Ще дадешъ ли такава и такава сума за това и онова дело или съ живота си ще платишъ?
(втори вариант)
Рѣшилъ съмъ да употрѣбя бързата процедура. Ще дѣйствувамъ бързо, както дѣйствуватъ крадцитѣ, които изнасилватъ богатитѣ. Отиде нѣкой крадецъ при нѣкой крупенъ богаташъ и му казва: „Дай една сума за Бога, за отечеството ни, за народа! “ Богаташътъ се замисля, казва му: „Азъ имамъ жена, дѣца, има кого да поддържамъ; освѣнъ това и жена ми не ще се съгласи“. Слѣдъ дълго размишление, дава една малка сума, но послѣ се счита излъганъ.
Нѣкога дойде нѣкой апашъ при богаташа, насочва насрѣща му револвера и го пита: „Ще дадешъ ли такава и такава сума за това и онова дело или съ живота си ще платишъ?
“ Богаташътъ скоро изважда кесията си, дава исканитѣ пари и си казва: „Слава Богу, че не ме уби! “ Апашътъ, като сочи револвера, си мисли: „Ти разбойнико, който досега не си изпълнилъ волята Божия, давай скоро! “ И слѣдъ това богатиятъ завежда углавно дѣло, че го изнудили. А че той изнудилъ толкова хора, за това не се замисля. Ти завеждашъ въ свѣта едно дѣло противъ нѣкого, но въ небето има противъ тебе милиони, милиони дѣла.
към втори вариант >>
Като дойда въ вашия домъ, искамъ не искамъ, ще правя това, което вие изисквате и което вие правите.
(втори вариант)
Отслабването е отличенъ процесъ. Азъ не се радвамъ на много угоенитѣ хора, нито на много сухитѣ, а се радвамъ на хора, на които умътъ и сърцето не сѫ фарисейски и садукейски и мислятъ здраво. Нѣкои ме питатъ: „Твоето учение съгласно ли е съ православната църква? “ – Азъ не признавамъ никаква църква, а признавамъ въ свѣта като мѣрило само Божията Любовь и Божията Мѫдрость. Сега съмъ въ Божия домъ и ще постѫпвамъ тъй, както тамъ постѫпватъ.
Като дойда въ вашия домъ, искамъ не искамъ, ще правя това, което вие изисквате и което вие правите.
Майката заставя дѣтето да прави това, което тя иска, научава го да яде това, което на нея е приятно. Единъ день това дѣте казва на майка си: „Мамо, като дойдохъ да живѣя въ този домъ, ти ме излъга, научи ме да живѣя по вашему“. Като умре, казва си: „Повече нѣма похождамъ въ този домъ“. Майката пита: „Какво прави моето дѣтенце тамъ, какво ангелче бѣше! “ Да, но то се разбра вече, повече нѣма да дохожда при тебъ.
към втори вариант >>
“ Богаташътъ скоро изважда кесията си, дава исканитѣ пари и си казва: „Слава Богу, че не ме уби!
(втори вариант)
Ще дѣйствувамъ бързо, както дѣйствуватъ крадцитѣ, които изнасилватъ богатитѣ. Отиде нѣкой крадецъ при нѣкой крупенъ богаташъ и му казва: „Дай една сума за Бога, за отечеството ни, за народа! “ Богаташътъ се замисля, казва му: „Азъ имамъ жена, дѣца, има кого да поддържамъ; освѣнъ това и жена ми не ще се съгласи“. Слѣдъ дълго размишление, дава една малка сума, но послѣ се счита излъганъ. Нѣкога дойде нѣкой апашъ при богаташа, насочва насрѣща му револвера и го пита: „Ще дадешъ ли такава и такава сума за това и онова дело или съ живота си ще платишъ?
“ Богаташътъ скоро изважда кесията си, дава исканитѣ пари и си казва: „Слава Богу, че не ме уби!
“ Апашътъ, като сочи револвера, си мисли: „Ти разбойнико, който досега не си изпълнилъ волята Божия, давай скоро! “ И слѣдъ това богатиятъ завежда углавно дѣло, че го изнудили. А че той изнудилъ толкова хора, за това не се замисля. Ти завеждашъ въ свѣта едно дѣло противъ нѣкого, но въ небето има противъ тебе милиони, милиони дѣла. Всинца ще бѫдете сѫдени, всинца ще бѫдете душени, казвамъ ви една велика истина.
към втори вариант >>
Майката заставя дѣтето да прави това, което тя иска, научава го да яде това, което на нея е приятно.
(втори вариант)
Азъ не се радвамъ на много угоенитѣ хора, нито на много сухитѣ, а се радвамъ на хора, на които умътъ и сърцето не сѫ фарисейски и садукейски и мислятъ здраво. Нѣкои ме питатъ: „Твоето учение съгласно ли е съ православната църква? “ – Азъ не признавамъ никаква църква, а признавамъ въ свѣта като мѣрило само Божията Любовь и Божията Мѫдрость. Сега съмъ въ Божия домъ и ще постѫпвамъ тъй, както тамъ постѫпватъ. Като дойда въ вашия домъ, искамъ не искамъ, ще правя това, което вие изисквате и което вие правите.
Майката заставя дѣтето да прави това, което тя иска, научава го да яде това, което на нея е приятно.
Единъ день това дѣте казва на майка си: „Мамо, като дойдохъ да живѣя въ този домъ, ти ме излъга, научи ме да живѣя по вашему“. Като умре, казва си: „Повече нѣма похождамъ въ този домъ“. Майката пита: „Какво прави моето дѣтенце тамъ, какво ангелче бѣше! “ Да, но то се разбра вече, повече нѣма да дохожда при тебъ. Когато момата започне да слабѣе, да пожълтява, майка ѝ казва: „Хапни си месце, хапвай си повечко, да се поправишъ, червенина да имашъ.“ Зеръ червеното обичатъ момцитѣ!
към втори вариант >>
“ Апашътъ, като сочи револвера, си мисли: „Ти разбойнико, който досега не си изпълнилъ волята Божия, давай скоро!
(втори вариант)
Отиде нѣкой крадецъ при нѣкой крупенъ богаташъ и му казва: „Дай една сума за Бога, за отечеството ни, за народа! “ Богаташътъ се замисля, казва му: „Азъ имамъ жена, дѣца, има кого да поддържамъ; освѣнъ това и жена ми не ще се съгласи“. Слѣдъ дълго размишление, дава една малка сума, но послѣ се счита излъганъ. Нѣкога дойде нѣкой апашъ при богаташа, насочва насрѣща му револвера и го пита: „Ще дадешъ ли такава и такава сума за това и онова дело или съ живота си ще платишъ? “ Богаташътъ скоро изважда кесията си, дава исканитѣ пари и си казва: „Слава Богу, че не ме уби!
“ Апашътъ, като сочи револвера, си мисли: „Ти разбойнико, който досега не си изпълнилъ волята Божия, давай скоро!
“ И слѣдъ това богатиятъ завежда углавно дѣло, че го изнудили. А че той изнудилъ толкова хора, за това не се замисля. Ти завеждашъ въ свѣта едно дѣло противъ нѣкого, но въ небето има противъ тебе милиони, милиони дѣла. Всинца ще бѫдете сѫдени, всинца ще бѫдете душени, казвамъ ви една велика истина. Земята и небето ще заминатъ, но Божиятъ законъ на Любовьта и Мѫдростьта ще бъдатъ приложени.
към втори вариант >>
Единъ день това дѣте казва на майка си: „Мамо, като дойдохъ да живѣя въ този домъ, ти ме излъга, научи ме да живѣя по вашему“.
(втори вариант)
Нѣкои ме питатъ: „Твоето учение съгласно ли е съ православната църква? “ – Азъ не признавамъ никаква църква, а признавамъ въ свѣта като мѣрило само Божията Любовь и Божията Мѫдрость. Сега съмъ въ Божия домъ и ще постѫпвамъ тъй, както тамъ постѫпватъ. Като дойда въ вашия домъ, искамъ не искамъ, ще правя това, което вие изисквате и което вие правите. Майката заставя дѣтето да прави това, което тя иска, научава го да яде това, което на нея е приятно.
Единъ день това дѣте казва на майка си: „Мамо, като дойдохъ да живѣя въ този домъ, ти ме излъга, научи ме да живѣя по вашему“.
Като умре, казва си: „Повече нѣма похождамъ въ този домъ“. Майката пита: „Какво прави моето дѣтенце тамъ, какво ангелче бѣше! “ Да, но то се разбра вече, повече нѣма да дохожда при тебъ. Когато момата започне да слабѣе, да пожълтява, майка ѝ казва: „Хапни си месце, хапвай си повечко, да се поправишъ, червенина да имашъ.“ Зеръ червеното обичатъ момцитѣ!
към втори вариант >>
“ И слѣдъ това богатиятъ завежда углавно дѣло, че го изнудили.
(втори вариант)
“ Богаташътъ се замисля, казва му: „Азъ имамъ жена, дѣца, има кого да поддържамъ; освѣнъ това и жена ми не ще се съгласи“. Слѣдъ дълго размишление, дава една малка сума, но послѣ се счита излъганъ. Нѣкога дойде нѣкой апашъ при богаташа, насочва насрѣща му револвера и го пита: „Ще дадешъ ли такава и такава сума за това и онова дело или съ живота си ще платишъ? “ Богаташътъ скоро изважда кесията си, дава исканитѣ пари и си казва: „Слава Богу, че не ме уби! “ Апашътъ, като сочи револвера, си мисли: „Ти разбойнико, който досега не си изпълнилъ волята Божия, давай скоро!
“ И слѣдъ това богатиятъ завежда углавно дѣло, че го изнудили.
А че той изнудилъ толкова хора, за това не се замисля. Ти завеждашъ въ свѣта едно дѣло противъ нѣкого, но въ небето има противъ тебе милиони, милиони дѣла. Всинца ще бѫдете сѫдени, всинца ще бѫдете душени, казвамъ ви една велика истина. Земята и небето ще заминатъ, но Божиятъ законъ на Любовьта и Мѫдростьта ще бъдатъ приложени.
към втори вариант >>
Като умре, казва си: „Повече нѣма похождамъ въ този домъ“.
(втори вариант)
“ – Азъ не признавамъ никаква църква, а признавамъ въ свѣта като мѣрило само Божията Любовь и Божията Мѫдрость. Сега съмъ въ Божия домъ и ще постѫпвамъ тъй, както тамъ постѫпватъ. Като дойда въ вашия домъ, искамъ не искамъ, ще правя това, което вие изисквате и което вие правите. Майката заставя дѣтето да прави това, което тя иска, научава го да яде това, което на нея е приятно. Единъ день това дѣте казва на майка си: „Мамо, като дойдохъ да живѣя въ този домъ, ти ме излъга, научи ме да живѣя по вашему“.
Като умре, казва си: „Повече нѣма похождамъ въ този домъ“.
Майката пита: „Какво прави моето дѣтенце тамъ, какво ангелче бѣше! “ Да, но то се разбра вече, повече нѣма да дохожда при тебъ. Когато момата започне да слабѣе, да пожълтява, майка ѝ казва: „Хапни си месце, хапвай си повечко, да се поправишъ, червенина да имашъ.“ Зеръ червеното обичатъ момцитѣ!
към втори вариант >>
А че той изнудилъ толкова хора, за това не се замисля.
(втори вариант)
Слѣдъ дълго размишление, дава една малка сума, но послѣ се счита излъганъ. Нѣкога дойде нѣкой апашъ при богаташа, насочва насрѣща му револвера и го пита: „Ще дадешъ ли такава и такава сума за това и онова дело или съ живота си ще платишъ? “ Богаташътъ скоро изважда кесията си, дава исканитѣ пари и си казва: „Слава Богу, че не ме уби! “ Апашътъ, като сочи револвера, си мисли: „Ти разбойнико, който досега не си изпълнилъ волята Божия, давай скоро! “ И слѣдъ това богатиятъ завежда углавно дѣло, че го изнудили.
А че той изнудилъ толкова хора, за това не се замисля.
Ти завеждашъ въ свѣта едно дѣло противъ нѣкого, но въ небето има противъ тебе милиони, милиони дѣла. Всинца ще бѫдете сѫдени, всинца ще бѫдете душени, казвамъ ви една велика истина. Земята и небето ще заминатъ, но Божиятъ законъ на Любовьта и Мѫдростьта ще бъдатъ приложени.
към втори вариант >>
Майката пита: „Какво прави моето дѣтенце тамъ, какво ангелче бѣше!
(втори вариант)
Сега съмъ въ Божия домъ и ще постѫпвамъ тъй, както тамъ постѫпватъ. Като дойда въ вашия домъ, искамъ не искамъ, ще правя това, което вие изисквате и което вие правите. Майката заставя дѣтето да прави това, което тя иска, научава го да яде това, което на нея е приятно. Единъ день това дѣте казва на майка си: „Мамо, като дойдохъ да живѣя въ този домъ, ти ме излъга, научи ме да живѣя по вашему“. Като умре, казва си: „Повече нѣма похождамъ въ този домъ“.
Майката пита: „Какво прави моето дѣтенце тамъ, какво ангелче бѣше!
“ Да, но то се разбра вече, повече нѣма да дохожда при тебъ. Когато момата започне да слабѣе, да пожълтява, майка ѝ казва: „Хапни си месце, хапвай си повечко, да се поправишъ, червенина да имашъ.“ Зеръ червеното обичатъ момцитѣ!
към втори вариант >>
Ти завеждашъ въ свѣта едно дѣло противъ нѣкого, но въ небето има противъ тебе милиони, милиони дѣла.
(втори вариант)
Нѣкога дойде нѣкой апашъ при богаташа, насочва насрѣща му револвера и го пита: „Ще дадешъ ли такава и такава сума за това и онова дело или съ живота си ще платишъ? “ Богаташътъ скоро изважда кесията си, дава исканитѣ пари и си казва: „Слава Богу, че не ме уби! “ Апашътъ, като сочи револвера, си мисли: „Ти разбойнико, който досега не си изпълнилъ волята Божия, давай скоро! “ И слѣдъ това богатиятъ завежда углавно дѣло, че го изнудили. А че той изнудилъ толкова хора, за това не се замисля.
Ти завеждашъ въ свѣта едно дѣло противъ нѣкого, но въ небето има противъ тебе милиони, милиони дѣла.
Всинца ще бѫдете сѫдени, всинца ще бѫдете душени, казвамъ ви една велика истина. Земята и небето ще заминатъ, но Божиятъ законъ на Любовьта и Мѫдростьта ще бъдатъ приложени.
към втори вариант >>
“ Да, но то се разбра вече, повече нѣма да дохожда при тебъ.
(втори вариант)
Като дойда въ вашия домъ, искамъ не искамъ, ще правя това, което вие изисквате и което вие правите. Майката заставя дѣтето да прави това, което тя иска, научава го да яде това, което на нея е приятно. Единъ день това дѣте казва на майка си: „Мамо, като дойдохъ да живѣя въ този домъ, ти ме излъга, научи ме да живѣя по вашему“. Като умре, казва си: „Повече нѣма похождамъ въ този домъ“. Майката пита: „Какво прави моето дѣтенце тамъ, какво ангелче бѣше!
“ Да, но то се разбра вече, повече нѣма да дохожда при тебъ.
Когато момата започне да слабѣе, да пожълтява, майка ѝ казва: „Хапни си месце, хапвай си повечко, да се поправишъ, червенина да имашъ.“ Зеръ червеното обичатъ момцитѣ!
към втори вариант >>
Всинца ще бѫдете сѫдени, всинца ще бѫдете душени, казвамъ ви една велика истина.
(втори вариант)
“ Богаташътъ скоро изважда кесията си, дава исканитѣ пари и си казва: „Слава Богу, че не ме уби! “ Апашътъ, като сочи револвера, си мисли: „Ти разбойнико, който досега не си изпълнилъ волята Божия, давай скоро! “ И слѣдъ това богатиятъ завежда углавно дѣло, че го изнудили. А че той изнудилъ толкова хора, за това не се замисля. Ти завеждашъ въ свѣта едно дѣло противъ нѣкого, но въ небето има противъ тебе милиони, милиони дѣла.
Всинца ще бѫдете сѫдени, всинца ще бѫдете душени, казвамъ ви една велика истина.
Земята и небето ще заминатъ, но Божиятъ законъ на Любовьта и Мѫдростьта ще бъдатъ приложени.
към втори вариант >>
Когато момата започне да слабѣе, да пожълтява, майка ѝ казва: „Хапни си месце, хапвай си повечко, да се поправишъ, червенина да имашъ.“ Зеръ червеното обичатъ момцитѣ!
(втори вариант)
Майката заставя дѣтето да прави това, което тя иска, научава го да яде това, което на нея е приятно. Единъ день това дѣте казва на майка си: „Мамо, като дойдохъ да живѣя въ този домъ, ти ме излъга, научи ме да живѣя по вашему“. Като умре, казва си: „Повече нѣма похождамъ въ този домъ“. Майката пита: „Какво прави моето дѣтенце тамъ, какво ангелче бѣше! “ Да, но то се разбра вече, повече нѣма да дохожда при тебъ.
Когато момата започне да слабѣе, да пожълтява, майка ѝ казва: „Хапни си месце, хапвай си повечко, да се поправишъ, червенина да имашъ.“ Зеръ червеното обичатъ момцитѣ!
към втори вариант >>
Земята и небето ще заминатъ, но Божиятъ законъ на Любовьта и Мѫдростьта ще бъдатъ приложени.
(втори вариант)
“ Апашътъ, като сочи револвера, си мисли: „Ти разбойнико, който досега не си изпълнилъ волята Божия, давай скоро! “ И слѣдъ това богатиятъ завежда углавно дѣло, че го изнудили. А че той изнудилъ толкова хора, за това не се замисля. Ти завеждашъ въ свѣта едно дѣло противъ нѣкого, но въ небето има противъ тебе милиони, милиони дѣла. Всинца ще бѫдете сѫдени, всинца ще бѫдете душени, казвамъ ви една велика истина.
Земята и небето ще заминатъ, но Божиятъ законъ на Любовьта и Мѫдростьта ще бъдатъ приложени.
към втори вариант >>
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте!
(втори вариант)
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте!
“
към втори вариант >>
Като служите на този законъ, щомъ се срѣщнете двама души, всѣки ще почувствува, че нѣщо го закриля, издига.
(втори вариант)
Като служите на този законъ, щомъ се срѣщнете двама души, всѣки ще почувствува, че нѣщо го закриля, издига.
Такова влияние трѣбва да има всѣки отъ васъ. А сега, събератъ се 2–3 души, образуватъ една партия, други 2–3 – друга партия, милиони партии има въ България. Двама трима мѫже – партия, 2–3 жени – партия и всички мислятъ, че разрѣшаватъ нѣщо много важно. Долу вашето партизанство!
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте!
“
към втори вариант >>
Такова влияние трѣбва да има всѣки отъ васъ.
(втори вариант)
Като служите на този законъ, щомъ се срѣщнете двама души, всѣки ще почувствува, че нѣщо го закриля, издига.
Такова влияние трѣбва да има всѣки отъ васъ.
А сега, събератъ се 2–3 души, образуватъ една партия, други 2–3 – друга партия, милиони партии има въ България. Двама трима мѫже – партия, 2–3 жени – партия и всички мислятъ, че разрѣшаватъ нѣщо много важно. Долу вашето партизанство!
към втори вариант >>
Когато имате нѣкои мисли, които ви тревожатъ, съмнѣватъ, провѣрявайте, какъ произлѣзоха тѣ, търсете причината имъ.
(втори вариант)
Когато имате нѣкои мисли, които ви тревожатъ, съмнѣватъ, провѣрявайте, какъ произлѣзоха тѣ, търсете причината имъ.
Когато се касае за болеститѣ, вие много опрѣдѣлено казвате, че тѣ се дължатъ на извѣстни микроби. Но трѣбва да знаете, че въ тебе ще се загнѣзди само този микробъ, съ който имашъ подобие. Той става съ тебе ортакъ и започва да разполага напълно съ тебе. Ти усѣщашъ, че нѣщо изтича отъ организъма ти, часть отъ енергията ти и се разболѣвашъ. Никога не е възможно да се загнѣзди въ тебе нѣкой микробъ, съ който да не си въ съгласие, който да е антиподъ съ тебе и да ти създаде нѣкоя болесть.
към втори вариант >>
А сега, събератъ се 2–3 души, образуватъ една партия, други 2–3 – друга партия, милиони партии има въ България.
(втори вариант)
Като служите на този законъ, щомъ се срѣщнете двама души, всѣки ще почувствува, че нѣщо го закриля, издига. Такова влияние трѣбва да има всѣки отъ васъ.
А сега, събератъ се 2–3 души, образуватъ една партия, други 2–3 – друга партия, милиони партии има въ България.
Двама трима мѫже – партия, 2–3 жени – партия и всички мислятъ, че разрѣшаватъ нѣщо много важно. Долу вашето партизанство!
към втори вариант >>
Когато се касае за болеститѣ, вие много опрѣдѣлено казвате, че тѣ се дължатъ на извѣстни микроби.
(втори вариант)
Когато имате нѣкои мисли, които ви тревожатъ, съмнѣватъ, провѣрявайте, какъ произлѣзоха тѣ, търсете причината имъ.
Когато се касае за болеститѣ, вие много опрѣдѣлено казвате, че тѣ се дължатъ на извѣстни микроби.
Но трѣбва да знаете, че въ тебе ще се загнѣзди само този микробъ, съ който имашъ подобие. Той става съ тебе ортакъ и започва да разполага напълно съ тебе. Ти усѣщашъ, че нѣщо изтича отъ организъма ти, часть отъ енергията ти и се разболѣвашъ. Никога не е възможно да се загнѣзди въ тебе нѣкой микробъ, съ който да не си въ съгласие, който да е антиподъ съ тебе и да ти създаде нѣкоя болесть.
към втори вариант >>
Двама трима мѫже – партия, 2–3 жени – партия и всички мислятъ, че разрѣшаватъ нѣщо много важно.
(втори вариант)
Като служите на този законъ, щомъ се срѣщнете двама души, всѣки ще почувствува, че нѣщо го закриля, издига. Такова влияние трѣбва да има всѣки отъ васъ. А сега, събератъ се 2–3 души, образуватъ една партия, други 2–3 – друга партия, милиони партии има въ България.
Двама трима мѫже – партия, 2–3 жени – партия и всички мислятъ, че разрѣшаватъ нѣщо много важно.
Долу вашето партизанство!
към втори вариант >>
Но трѣбва да знаете, че въ тебе ще се загнѣзди само този микробъ, съ който имашъ подобие.
(втори вариант)
Когато имате нѣкои мисли, които ви тревожатъ, съмнѣватъ, провѣрявайте, какъ произлѣзоха тѣ, търсете причината имъ. Когато се касае за болеститѣ, вие много опрѣдѣлено казвате, че тѣ се дължатъ на извѣстни микроби.
Но трѣбва да знаете, че въ тебе ще се загнѣзди само този микробъ, съ който имашъ подобие.
Той става съ тебе ортакъ и започва да разполага напълно съ тебе. Ти усѣщашъ, че нѣщо изтича отъ организъма ти, часть отъ енергията ти и се разболѣвашъ. Никога не е възможно да се загнѣзди въ тебе нѣкой микробъ, съ който да не си въ съгласие, който да е антиподъ съ тебе и да ти създаде нѣкоя болесть.
към втори вариант >>
Долу вашето партизанство!
(втори вариант)
Като служите на този законъ, щомъ се срѣщнете двама души, всѣки ще почувствува, че нѣщо го закриля, издига. Такова влияние трѣбва да има всѣки отъ васъ. А сега, събератъ се 2–3 души, образуватъ една партия, други 2–3 – друга партия, милиони партии има въ България. Двама трима мѫже – партия, 2–3 жени – партия и всички мислятъ, че разрѣшаватъ нѣщо много важно.
Долу вашето партизанство!
към втори вариант >>
Той става съ тебе ортакъ и започва да разполага напълно съ тебе.
(втори вариант)
Когато имате нѣкои мисли, които ви тревожатъ, съмнѣватъ, провѣрявайте, какъ произлѣзоха тѣ, търсете причината имъ. Когато се касае за болеститѣ, вие много опрѣдѣлено казвате, че тѣ се дължатъ на извѣстни микроби. Но трѣбва да знаете, че въ тебе ще се загнѣзди само този микробъ, съ който имашъ подобие.
Той става съ тебе ортакъ и започва да разполага напълно съ тебе.
Ти усѣщашъ, че нѣщо изтича отъ организъма ти, часть отъ енергията ти и се разболѣвашъ. Никога не е възможно да се загнѣзди въ тебе нѣкой микробъ, съ който да не си въ съгласие, който да е антиподъ съ тебе и да ти създаде нѣкоя болесть.
към втори вариант >>
Като ме слушате, казвате си: „Чакай да видимъ още какво ново ще каже“.
(втори вариант)
Като ме слушате, казвате си: „Чакай да видимъ още какво ново ще каже“.
Новото е, че ще ви дамъ едно угощение. Ще дойдете въ моята гостилница, ще си събуете обущата, ще си съблѣчете дрехитѣ и азъ ще ви дамъ нови обуща, нови дрехи, ще ви дамъ по една цѣлувка, ще ви нахраня, самъ ще ви прислужвамъ и като излѣзете, ще кажа: „Братко, искамъ и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ“. И тогава ще имате моето благословение, това на ангелитѣ и на всички добри хора. Този е пѫтьтъ, който сега Христосъ отваря на човѣчеството. Въ този пѫть ще срѣщнете Христа и Той ще каже: „Азъ съмъ съ васъ“.
към втори вариант >>
Ти усѣщашъ, че нѣщо изтича отъ организъма ти, часть отъ енергията ти и се разболѣвашъ.
(втори вариант)
Когато имате нѣкои мисли, които ви тревожатъ, съмнѣватъ, провѣрявайте, какъ произлѣзоха тѣ, търсете причината имъ. Когато се касае за болеститѣ, вие много опрѣдѣлено казвате, че тѣ се дължатъ на извѣстни микроби. Но трѣбва да знаете, че въ тебе ще се загнѣзди само този микробъ, съ който имашъ подобие. Той става съ тебе ортакъ и започва да разполага напълно съ тебе.
Ти усѣщашъ, че нѣщо изтича отъ организъма ти, часть отъ енергията ти и се разболѣвашъ.
Никога не е възможно да се загнѣзди въ тебе нѣкой микробъ, съ който да не си въ съгласие, който да е антиподъ съ тебе и да ти създаде нѣкоя болесть.
към втори вариант >>
Новото е, че ще ви дамъ едно угощение.
(втори вариант)
Като ме слушате, казвате си: „Чакай да видимъ още какво ново ще каже“.
Новото е, че ще ви дамъ едно угощение.
Ще дойдете въ моята гостилница, ще си събуете обущата, ще си съблѣчете дрехитѣ и азъ ще ви дамъ нови обуща, нови дрехи, ще ви дамъ по една цѣлувка, ще ви нахраня, самъ ще ви прислужвамъ и като излѣзете, ще кажа: „Братко, искамъ и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ“. И тогава ще имате моето благословение, това на ангелитѣ и на всички добри хора. Този е пѫтьтъ, който сега Христосъ отваря на човѣчеството. Въ този пѫть ще срѣщнете Христа и Той ще каже: „Азъ съмъ съ васъ“. Не ме разбирайте криво, Христосъ е вѫтрѣ, търсете Го въ свѣтлината, която днесъ виждате вънъ.
към втори вариант >>
Никога не е възможно да се загнѣзди въ тебе нѣкой микробъ, съ който да не си въ съгласие, който да е антиподъ съ тебе и да ти създаде нѣкоя болесть.
(втори вариант)
Когато имате нѣкои мисли, които ви тревожатъ, съмнѣватъ, провѣрявайте, какъ произлѣзоха тѣ, търсете причината имъ. Когато се касае за болеститѣ, вие много опрѣдѣлено казвате, че тѣ се дължатъ на извѣстни микроби. Но трѣбва да знаете, че въ тебе ще се загнѣзди само този микробъ, съ който имашъ подобие. Той става съ тебе ортакъ и започва да разполага напълно съ тебе. Ти усѣщашъ, че нѣщо изтича отъ организъма ти, часть отъ енергията ти и се разболѣвашъ.
Никога не е възможно да се загнѣзди въ тебе нѣкой микробъ, съ който да не си въ съгласие, който да е антиподъ съ тебе и да ти създаде нѣкоя болесть.
към втори вариант >>
Ще дойдете въ моята гостилница, ще си събуете обущата, ще си съблѣчете дрехитѣ и азъ ще ви дамъ нови обуща, нови дрехи, ще ви дамъ по една цѣлувка, ще ви нахраня, самъ ще ви прислужвамъ и като излѣзете, ще кажа: „Братко, искамъ и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ“.
(втори вариант)
Като ме слушате, казвате си: „Чакай да видимъ още какво ново ще каже“. Новото е, че ще ви дамъ едно угощение.
Ще дойдете въ моята гостилница, ще си събуете обущата, ще си съблѣчете дрехитѣ и азъ ще ви дамъ нови обуща, нови дрехи, ще ви дамъ по една цѣлувка, ще ви нахраня, самъ ще ви прислужвамъ и като излѣзете, ще кажа: „Братко, искамъ и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ“.
И тогава ще имате моето благословение, това на ангелитѣ и на всички добри хора. Този е пѫтьтъ, който сега Христосъ отваря на човѣчеството. Въ този пѫть ще срѣщнете Христа и Той ще каже: „Азъ съмъ съ васъ“. Не ме разбирайте криво, Христосъ е вѫтрѣ, търсете Го въ свѣтлината, която днесъ виждате вънъ. Днесъ Христосъ казва: „Ако изхвърлите фарисейското и садукейското учение отъ умоветѣ и сърцата си, азъ ще почина въ сърцата ви и ще дойде Божието благословение върху ви“.
към втори вариант >>
Слѣдователно, когато не сме съгласни съ Божественото, създаваме у насъ дисхармония.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато не сме съгласни съ Божественото, създаваме у насъ дисхармония.
Вложете въ себе си идеята за Божествената любовь и мѫдрость, да не сте нито фарисеи, нито садукеи, не твърдете сѫществуването на Бога, нито Го отричайте, но нека живѣе Богъ въ васъ и съ живота си показвайте, дали сте вѣрующи или не. Нѣкои ме питатъ вѣрвамъ ли въ Бога? – Азъ съмъ прѣстаналъ съ вѣрванията. Любовьта и Мѫдростьта трѣбва да се въплотятъ въ живота ви. Азъ мога да говоря отлично за Бога, но като видя, че нѣкой човѣкъ се издига, отида да го спъна, подливамъ вода подъ краката му, какво е моето учение, каква е моята теория?
към втори вариант >>
И тогава ще имате моето благословение, това на ангелитѣ и на всички добри хора.
(втори вариант)
Като ме слушате, казвате си: „Чакай да видимъ още какво ново ще каже“. Новото е, че ще ви дамъ едно угощение. Ще дойдете въ моята гостилница, ще си събуете обущата, ще си съблѣчете дрехитѣ и азъ ще ви дамъ нови обуща, нови дрехи, ще ви дамъ по една цѣлувка, ще ви нахраня, самъ ще ви прислужвамъ и като излѣзете, ще кажа: „Братко, искамъ и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ“.
И тогава ще имате моето благословение, това на ангелитѣ и на всички добри хора.
Този е пѫтьтъ, който сега Христосъ отваря на човѣчеството. Въ този пѫть ще срѣщнете Христа и Той ще каже: „Азъ съмъ съ васъ“. Не ме разбирайте криво, Христосъ е вѫтрѣ, търсете Го въ свѣтлината, която днесъ виждате вънъ. Днесъ Христосъ казва: „Ако изхвърлите фарисейското и садукейското учение отъ умоветѣ и сърцата си, азъ ще почина въ сърцата ви и ще дойде Божието благословение върху ви“. Като си отидете у дома, ще почувствувате това благословение, едни по-скоро, други слѣдъ 10, слѣдъ 20 или слѣдъ 50 години, но всички ще го почувствувате.
към втори вариант >>
Вложете въ себе си идеята за Божествената любовь и мѫдрость, да не сте нито фарисеи, нито садукеи, не твърдете сѫществуването на Бога, нито Го отричайте, но нека живѣе Богъ въ васъ и съ живота си показвайте, дали сте вѣрующи или не.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато не сме съгласни съ Божественото, създаваме у насъ дисхармония.
Вложете въ себе си идеята за Божествената любовь и мѫдрость, да не сте нито фарисеи, нито садукеи, не твърдете сѫществуването на Бога, нито Го отричайте, но нека живѣе Богъ въ васъ и съ живота си показвайте, дали сте вѣрующи или не.
Нѣкои ме питатъ вѣрвамъ ли въ Бога? – Азъ съмъ прѣстаналъ съ вѣрванията. Любовьта и Мѫдростьта трѣбва да се въплотятъ въ живота ви. Азъ мога да говоря отлично за Бога, но като видя, че нѣкой човѣкъ се издига, отида да го спъна, подливамъ вода подъ краката му, какво е моето учение, каква е моята теория? Какво е това християнство, когато като видя нѣкой ученъ, уменъ човѣкъ, започне сърцето ми да се свива отъ болка?
към втори вариант >>
Този е пѫтьтъ, който сега Христосъ отваря на човѣчеството.
(втори вариант)
Като ме слушате, казвате си: „Чакай да видимъ още какво ново ще каже“. Новото е, че ще ви дамъ едно угощение. Ще дойдете въ моята гостилница, ще си събуете обущата, ще си съблѣчете дрехитѣ и азъ ще ви дамъ нови обуща, нови дрехи, ще ви дамъ по една цѣлувка, ще ви нахраня, самъ ще ви прислужвамъ и като излѣзете, ще кажа: „Братко, искамъ и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ“. И тогава ще имате моето благословение, това на ангелитѣ и на всички добри хора.
Този е пѫтьтъ, който сега Христосъ отваря на човѣчеството.
Въ този пѫть ще срѣщнете Христа и Той ще каже: „Азъ съмъ съ васъ“. Не ме разбирайте криво, Христосъ е вѫтрѣ, търсете Го въ свѣтлината, която днесъ виждате вънъ. Днесъ Христосъ казва: „Ако изхвърлите фарисейското и садукейското учение отъ умоветѣ и сърцата си, азъ ще почина въ сърцата ви и ще дойде Божието благословение върху ви“. Като си отидете у дома, ще почувствувате това благословение, едни по-скоро, други слѣдъ 10, слѣдъ 20 или слѣдъ 50 години, но всички ще го почувствувате.
към втори вариант >>
Нѣкои ме питатъ вѣрвамъ ли въ Бога?
(втори вариант)
Слѣдователно, когато не сме съгласни съ Божественото, създаваме у насъ дисхармония. Вложете въ себе си идеята за Божествената любовь и мѫдрость, да не сте нито фарисеи, нито садукеи, не твърдете сѫществуването на Бога, нито Го отричайте, но нека живѣе Богъ въ васъ и съ живота си показвайте, дали сте вѣрующи или не.
Нѣкои ме питатъ вѣрвамъ ли въ Бога?
– Азъ съмъ прѣстаналъ съ вѣрванията. Любовьта и Мѫдростьта трѣбва да се въплотятъ въ живота ви. Азъ мога да говоря отлично за Бога, но като видя, че нѣкой човѣкъ се издига, отида да го спъна, подливамъ вода подъ краката му, какво е моето учение, каква е моята теория? Какво е това християнство, когато като видя нѣкой ученъ, уменъ човѣкъ, започне сърцето ми да се свива отъ болка? Християнинътъ трябва да се радва на всичко.
към втори вариант >>
Въ този пѫть ще срѣщнете Христа и Той ще каже: „Азъ съмъ съ васъ“.
(втори вариант)
Като ме слушате, казвате си: „Чакай да видимъ още какво ново ще каже“. Новото е, че ще ви дамъ едно угощение. Ще дойдете въ моята гостилница, ще си събуете обущата, ще си съблѣчете дрехитѣ и азъ ще ви дамъ нови обуща, нови дрехи, ще ви дамъ по една цѣлувка, ще ви нахраня, самъ ще ви прислужвамъ и като излѣзете, ще кажа: „Братко, искамъ и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ“. И тогава ще имате моето благословение, това на ангелитѣ и на всички добри хора. Този е пѫтьтъ, който сега Христосъ отваря на човѣчеството.
Въ този пѫть ще срѣщнете Христа и Той ще каже: „Азъ съмъ съ васъ“.
Не ме разбирайте криво, Христосъ е вѫтрѣ, търсете Го въ свѣтлината, която днесъ виждате вънъ. Днесъ Христосъ казва: „Ако изхвърлите фарисейското и садукейското учение отъ умоветѣ и сърцата си, азъ ще почина въ сърцата ви и ще дойде Божието благословение върху ви“. Като си отидете у дома, ще почувствувате това благословение, едни по-скоро, други слѣдъ 10, слѣдъ 20 или слѣдъ 50 години, но всички ще го почувствувате.
към втори вариант >>
– Азъ съмъ прѣстаналъ съ вѣрванията.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато не сме съгласни съ Божественото, създаваме у насъ дисхармония. Вложете въ себе си идеята за Божествената любовь и мѫдрость, да не сте нито фарисеи, нито садукеи, не твърдете сѫществуването на Бога, нито Го отричайте, но нека живѣе Богъ въ васъ и съ живота си показвайте, дали сте вѣрующи или не. Нѣкои ме питатъ вѣрвамъ ли въ Бога?
– Азъ съмъ прѣстаналъ съ вѣрванията.
Любовьта и Мѫдростьта трѣбва да се въплотятъ въ живота ви. Азъ мога да говоря отлично за Бога, но като видя, че нѣкой човѣкъ се издига, отида да го спъна, подливамъ вода подъ краката му, какво е моето учение, каква е моята теория? Какво е това християнство, когато като видя нѣкой ученъ, уменъ човѣкъ, започне сърцето ми да се свива отъ болка? Християнинътъ трябва да се радва на всичко.
към втори вариант >>
Не ме разбирайте криво, Христосъ е вѫтрѣ, търсете Го въ свѣтлината, която днесъ виждате вънъ.
(втори вариант)
Новото е, че ще ви дамъ едно угощение. Ще дойдете въ моята гостилница, ще си събуете обущата, ще си съблѣчете дрехитѣ и азъ ще ви дамъ нови обуща, нови дрехи, ще ви дамъ по една цѣлувка, ще ви нахраня, самъ ще ви прислужвамъ и като излѣзете, ще кажа: „Братко, искамъ и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ“. И тогава ще имате моето благословение, това на ангелитѣ и на всички добри хора. Този е пѫтьтъ, който сега Христосъ отваря на човѣчеството. Въ този пѫть ще срѣщнете Христа и Той ще каже: „Азъ съмъ съ васъ“.
Не ме разбирайте криво, Христосъ е вѫтрѣ, търсете Го въ свѣтлината, която днесъ виждате вънъ.
Днесъ Христосъ казва: „Ако изхвърлите фарисейското и садукейското учение отъ умоветѣ и сърцата си, азъ ще почина въ сърцата ви и ще дойде Божието благословение върху ви“. Като си отидете у дома, ще почувствувате това благословение, едни по-скоро, други слѣдъ 10, слѣдъ 20 или слѣдъ 50 години, но всички ще го почувствувате.
към втори вариант >>
Любовьта и Мѫдростьта трѣбва да се въплотятъ въ живота ви.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато не сме съгласни съ Божественото, създаваме у насъ дисхармония. Вложете въ себе си идеята за Божествената любовь и мѫдрость, да не сте нито фарисеи, нито садукеи, не твърдете сѫществуването на Бога, нито Го отричайте, но нека живѣе Богъ въ васъ и съ живота си показвайте, дали сте вѣрующи или не. Нѣкои ме питатъ вѣрвамъ ли въ Бога? – Азъ съмъ прѣстаналъ съ вѣрванията.
Любовьта и Мѫдростьта трѣбва да се въплотятъ въ живота ви.
Азъ мога да говоря отлично за Бога, но като видя, че нѣкой човѣкъ се издига, отида да го спъна, подливамъ вода подъ краката му, какво е моето учение, каква е моята теория? Какво е това християнство, когато като видя нѣкой ученъ, уменъ човѣкъ, започне сърцето ми да се свива отъ болка? Християнинътъ трябва да се радва на всичко.
към втори вариант >>
Днесъ Христосъ казва: „Ако изхвърлите фарисейското и садукейското учение отъ умоветѣ и сърцата си, азъ ще почина въ сърцата ви и ще дойде Божието благословение върху ви“.
(втори вариант)
Ще дойдете въ моята гостилница, ще си събуете обущата, ще си съблѣчете дрехитѣ и азъ ще ви дамъ нови обуща, нови дрехи, ще ви дамъ по една цѣлувка, ще ви нахраня, самъ ще ви прислужвамъ и като излѣзете, ще кажа: „Братко, искамъ и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ“. И тогава ще имате моето благословение, това на ангелитѣ и на всички добри хора. Този е пѫтьтъ, който сега Христосъ отваря на човѣчеството. Въ този пѫть ще срѣщнете Христа и Той ще каже: „Азъ съмъ съ васъ“. Не ме разбирайте криво, Христосъ е вѫтрѣ, търсете Го въ свѣтлината, която днесъ виждате вънъ.
Днесъ Христосъ казва: „Ако изхвърлите фарисейското и садукейското учение отъ умоветѣ и сърцата си, азъ ще почина въ сърцата ви и ще дойде Божието благословение върху ви“.
Като си отидете у дома, ще почувствувате това благословение, едни по-скоро, други слѣдъ 10, слѣдъ 20 или слѣдъ 50 години, но всички ще го почувствувате.
към втори вариант >>
Азъ мога да говоря отлично за Бога, но като видя, че нѣкой човѣкъ се издига, отида да го спъна, подливамъ вода подъ краката му, какво е моето учение, каква е моята теория?
(втори вариант)
Слѣдователно, когато не сме съгласни съ Божественото, създаваме у насъ дисхармония. Вложете въ себе си идеята за Божествената любовь и мѫдрость, да не сте нито фарисеи, нито садукеи, не твърдете сѫществуването на Бога, нито Го отричайте, но нека живѣе Богъ въ васъ и съ живота си показвайте, дали сте вѣрующи или не. Нѣкои ме питатъ вѣрвамъ ли въ Бога? – Азъ съмъ прѣстаналъ съ вѣрванията. Любовьта и Мѫдростьта трѣбва да се въплотятъ въ живота ви.
Азъ мога да говоря отлично за Бога, но като видя, че нѣкой човѣкъ се издига, отида да го спъна, подливамъ вода подъ краката му, какво е моето учение, каква е моята теория?
Какво е това християнство, когато като видя нѣкой ученъ, уменъ човѣкъ, започне сърцето ми да се свива отъ болка? Християнинътъ трябва да се радва на всичко.
към втори вариант >>
Като си отидете у дома, ще почувствувате това благословение, едни по-скоро, други слѣдъ 10, слѣдъ 20 или слѣдъ 50 години, но всички ще го почувствувате.
(втори вариант)
И тогава ще имате моето благословение, това на ангелитѣ и на всички добри хора. Този е пѫтьтъ, който сега Христосъ отваря на човѣчеството. Въ този пѫть ще срѣщнете Христа и Той ще каже: „Азъ съмъ съ васъ“. Не ме разбирайте криво, Христосъ е вѫтрѣ, търсете Го въ свѣтлината, която днесъ виждате вънъ. Днесъ Христосъ казва: „Ако изхвърлите фарисейското и садукейското учение отъ умоветѣ и сърцата си, азъ ще почина въ сърцата ви и ще дойде Божието благословение върху ви“.
Като си отидете у дома, ще почувствувате това благословение, едни по-скоро, други слѣдъ 10, слѣдъ 20 или слѣдъ 50 години, но всички ще го почувствувате.
към втори вариант >>
Какво е това християнство, когато като видя нѣкой ученъ, уменъ човѣкъ, започне сърцето ми да се свива отъ болка?
(втори вариант)
Вложете въ себе си идеята за Божествената любовь и мѫдрость, да не сте нито фарисеи, нито садукеи, не твърдете сѫществуването на Бога, нито Го отричайте, но нека живѣе Богъ въ васъ и съ живота си показвайте, дали сте вѣрующи или не. Нѣкои ме питатъ вѣрвамъ ли въ Бога? – Азъ съмъ прѣстаналъ съ вѣрванията. Любовьта и Мѫдростьта трѣбва да се въплотятъ въ живота ви. Азъ мога да говоря отлично за Бога, но като видя, че нѣкой човѣкъ се издига, отида да го спъна, подливамъ вода подъ краката му, какво е моето учение, каква е моята теория?
Какво е това християнство, когато като видя нѣкой ученъ, уменъ човѣкъ, започне сърцето ми да се свива отъ болка?
Християнинътъ трябва да се радва на всичко.
към втори вариант >>
Ще дойде день, когато тѣзи думи, които ви говоря, ще горятъ, а вие ще играете на рѫченица.
(втори вариант)
Ще дойде день, когато тѣзи думи, които ви говоря, ще горятъ, а вие ще играете на рѫченица.
Хубаво нѣщо сѫ рѫченицитѣ. Въ доброто има игра. Защо болнитѣ хора не играятъ, а само здравитѣ? Азъ бихъ желалъ всички хора да играятъ. Нѣкои казватъ: „Утробата ми, сърцето ми, умътъ ми заиграха“.
към втори вариант >>
Християнинътъ трябва да се радва на всичко.
(втори вариант)
Нѣкои ме питатъ вѣрвамъ ли въ Бога? – Азъ съмъ прѣстаналъ съ вѣрванията. Любовьта и Мѫдростьта трѣбва да се въплотятъ въ живота ви. Азъ мога да говоря отлично за Бога, но като видя, че нѣкой човѣкъ се издига, отида да го спъна, подливамъ вода подъ краката му, какво е моето учение, каква е моята теория? Какво е това християнство, когато като видя нѣкой ученъ, уменъ човѣкъ, започне сърцето ми да се свива отъ болка?
Християнинътъ трябва да се радва на всичко.
към втори вариант >>
Хубаво нѣщо сѫ рѫченицитѣ.
(втори вариант)
Ще дойде день, когато тѣзи думи, които ви говоря, ще горятъ, а вие ще играете на рѫченица.
Хубаво нѣщо сѫ рѫченицитѣ.
Въ доброто има игра. Защо болнитѣ хора не играятъ, а само здравитѣ? Азъ бихъ желалъ всички хора да играятъ. Нѣкои казватъ: „Утробата ми, сърцето ми, умътъ ми заиграха“. Играта е едно отлично срѣдство за тониране вѫтрѣ въ живота.
към втори вариант >>
И тъй, радвайте се на всичко, изпитвайте и доброто и злото, но въ края на краищата задръжте доброто, като принципъ за вашето подигане.
(втори вариант)
И тъй, радвайте се на всичко, изпитвайте и доброто и злото, но въ края на краищата задръжте доброто, като принципъ за вашето подигане.
Принципътъ на доброто не е отвлѣчено нѣщо. Нѣкои казватъ: „Отвлѣчени работи сѫ тѣзи! “ Българитѣ казватъ, че нѣкоя мома е отвлѣчена, напримѣръ. Тя пристанала нѣкому, това говори ли, че тя е отвлѣчена? Отвлѣченъ въпросъ е този, който сме оставили на заденъ планъ, а за да не е отвлѣченъ, трѣбва да го поставимъ близо въ живота си и така да се заемемъ съ рѣшаването му.
към втори вариант >>
Въ доброто има игра.
(втори вариант)
Ще дойде день, когато тѣзи думи, които ви говоря, ще горятъ, а вие ще играете на рѫченица. Хубаво нѣщо сѫ рѫченицитѣ.
Въ доброто има игра.
Защо болнитѣ хора не играятъ, а само здравитѣ? Азъ бихъ желалъ всички хора да играятъ. Нѣкои казватъ: „Утробата ми, сърцето ми, умътъ ми заиграха“. Играта е едно отлично срѣдство за тониране вѫтрѣ въ живота. Вие казвате: „Сега не ни трѣбва игра“.
към втори вариант >>
Принципътъ на доброто не е отвлѣчено нѣщо.
(втори вариант)
И тъй, радвайте се на всичко, изпитвайте и доброто и злото, но въ края на краищата задръжте доброто, като принципъ за вашето подигане.
Принципътъ на доброто не е отвлѣчено нѣщо.
Нѣкои казватъ: „Отвлѣчени работи сѫ тѣзи! “ Българитѣ казватъ, че нѣкоя мома е отвлѣчена, напримѣръ. Тя пристанала нѣкому, това говори ли, че тя е отвлѣчена? Отвлѣченъ въпросъ е този, който сме оставили на заденъ планъ, а за да не е отвлѣченъ, трѣбва да го поставимъ близо въ живота си и така да се заемемъ съ рѣшаването му.
към втори вариант >>
Защо болнитѣ хора не играятъ, а само здравитѣ?
(втори вариант)
Ще дойде день, когато тѣзи думи, които ви говоря, ще горятъ, а вие ще играете на рѫченица. Хубаво нѣщо сѫ рѫченицитѣ. Въ доброто има игра.
Защо болнитѣ хора не играятъ, а само здравитѣ?
Азъ бихъ желалъ всички хора да играятъ. Нѣкои казватъ: „Утробата ми, сърцето ми, умътъ ми заиграха“. Играта е едно отлично срѣдство за тониране вѫтрѣ въ живота. Вие казвате: „Сега не ни трѣбва игра“. Да, въ лошото не трѣбва да се играе, но въ доброто, прѣпорѫчвамъ и на млади и на стари да играятъ.
към втори вариант >>
Нѣкои казватъ: „Отвлѣчени работи сѫ тѣзи!
(втори вариант)
И тъй, радвайте се на всичко, изпитвайте и доброто и злото, но въ края на краищата задръжте доброто, като принципъ за вашето подигане. Принципътъ на доброто не е отвлѣчено нѣщо.
Нѣкои казватъ: „Отвлѣчени работи сѫ тѣзи!
“ Българитѣ казватъ, че нѣкоя мома е отвлѣчена, напримѣръ. Тя пристанала нѣкому, това говори ли, че тя е отвлѣчена? Отвлѣченъ въпросъ е този, който сме оставили на заденъ планъ, а за да не е отвлѣченъ, трѣбва да го поставимъ близо въ живота си и така да се заемемъ съ рѣшаването му.
към втори вариант >>
Азъ бихъ желалъ всички хора да играятъ.
(втори вариант)
Ще дойде день, когато тѣзи думи, които ви говоря, ще горятъ, а вие ще играете на рѫченица. Хубаво нѣщо сѫ рѫченицитѣ. Въ доброто има игра. Защо болнитѣ хора не играятъ, а само здравитѣ?
Азъ бихъ желалъ всички хора да играятъ.
Нѣкои казватъ: „Утробата ми, сърцето ми, умътъ ми заиграха“. Играта е едно отлично срѣдство за тониране вѫтрѣ въ живота. Вие казвате: „Сега не ни трѣбва игра“. Да, въ лошото не трѣбва да се играе, но въ доброто, прѣпорѫчвамъ и на млади и на стари да играятъ. Има игра на карти, на пиано, на цигулка, на рисувание и т.н.
към втори вариант >>
“ Българитѣ казватъ, че нѣкоя мома е отвлѣчена, напримѣръ.
(втори вариант)
И тъй, радвайте се на всичко, изпитвайте и доброто и злото, но въ края на краищата задръжте доброто, като принципъ за вашето подигане. Принципътъ на доброто не е отвлѣчено нѣщо. Нѣкои казватъ: „Отвлѣчени работи сѫ тѣзи!
“ Българитѣ казватъ, че нѣкоя мома е отвлѣчена, напримѣръ.
Тя пристанала нѣкому, това говори ли, че тя е отвлѣчена? Отвлѣченъ въпросъ е този, който сме оставили на заденъ планъ, а за да не е отвлѣченъ, трѣбва да го поставимъ близо въ живота си и така да се заемемъ съ рѣшаването му.
към втори вариант >>
Нѣкои казватъ: „Утробата ми, сърцето ми, умътъ ми заиграха“.
(втори вариант)
Ще дойде день, когато тѣзи думи, които ви говоря, ще горятъ, а вие ще играете на рѫченица. Хубаво нѣщо сѫ рѫченицитѣ. Въ доброто има игра. Защо болнитѣ хора не играятъ, а само здравитѣ? Азъ бихъ желалъ всички хора да играятъ.
Нѣкои казватъ: „Утробата ми, сърцето ми, умътъ ми заиграха“.
Играта е едно отлично срѣдство за тониране вѫтрѣ въ живота. Вие казвате: „Сега не ни трѣбва игра“. Да, въ лошото не трѣбва да се играе, но въ доброто, прѣпорѫчвамъ и на млади и на стари да играятъ. Има игра на карти, на пиано, на цигулка, на рисувание и т.н. Играйте на всичко, но правилно, тъй че вашиятъ умъ и сърце да бѫдатъ бодри и весели.
към втори вариант >>
Тя пристанала нѣкому, това говори ли, че тя е отвлѣчена?
(втори вариант)
И тъй, радвайте се на всичко, изпитвайте и доброто и злото, но въ края на краищата задръжте доброто, като принципъ за вашето подигане. Принципътъ на доброто не е отвлѣчено нѣщо. Нѣкои казватъ: „Отвлѣчени работи сѫ тѣзи! “ Българитѣ казватъ, че нѣкоя мома е отвлѣчена, напримѣръ.
Тя пристанала нѣкому, това говори ли, че тя е отвлѣчена?
Отвлѣченъ въпросъ е този, който сме оставили на заденъ планъ, а за да не е отвлѣченъ, трѣбва да го поставимъ близо въ живота си и така да се заемемъ съ рѣшаването му.
към втори вариант >>
Играта е едно отлично срѣдство за тониране вѫтрѣ въ живота.
(втори вариант)
Хубаво нѣщо сѫ рѫченицитѣ. Въ доброто има игра. Защо болнитѣ хора не играятъ, а само здравитѣ? Азъ бихъ желалъ всички хора да играятъ. Нѣкои казватъ: „Утробата ми, сърцето ми, умътъ ми заиграха“.
Играта е едно отлично срѣдство за тониране вѫтрѣ въ живота.
Вие казвате: „Сега не ни трѣбва игра“. Да, въ лошото не трѣбва да се играе, но въ доброто, прѣпорѫчвамъ и на млади и на стари да играятъ. Има игра на карти, на пиано, на цигулка, на рисувание и т.н. Играйте на всичко, но правилно, тъй че вашиятъ умъ и сърце да бѫдатъ бодри и весели.
към втори вариант >>
Отвлѣченъ въпросъ е този, който сме оставили на заденъ планъ, а за да не е отвлѣченъ, трѣбва да го поставимъ близо въ живота си и така да се заемемъ съ рѣшаването му.
(втори вариант)
И тъй, радвайте се на всичко, изпитвайте и доброто и злото, но въ края на краищата задръжте доброто, като принципъ за вашето подигане. Принципътъ на доброто не е отвлѣчено нѣщо. Нѣкои казватъ: „Отвлѣчени работи сѫ тѣзи! “ Българитѣ казватъ, че нѣкоя мома е отвлѣчена, напримѣръ. Тя пристанала нѣкому, това говори ли, че тя е отвлѣчена?
Отвлѣченъ въпросъ е този, който сме оставили на заденъ планъ, а за да не е отвлѣченъ, трѣбва да го поставимъ близо въ живота си и така да се заемемъ съ рѣшаването му.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Сега не ни трѣбва игра“.
(втори вариант)
Въ доброто има игра. Защо болнитѣ хора не играятъ, а само здравитѣ? Азъ бихъ желалъ всички хора да играятъ. Нѣкои казватъ: „Утробата ми, сърцето ми, умътъ ми заиграха“. Играта е едно отлично срѣдство за тониране вѫтрѣ въ живота.
Вие казвате: „Сега не ни трѣбва игра“.
Да, въ лошото не трѣбва да се играе, но въ доброто, прѣпорѫчвамъ и на млади и на стари да играятъ. Има игра на карти, на пиано, на цигулка, на рисувание и т.н. Играйте на всичко, но правилно, тъй че вашиятъ умъ и сърце да бѫдатъ бодри и весели.
към втори вариант >>
И тъй, нѣкои отъ васъ скоро ще излѣзатъ отъ ада.
(втори вариант)
И тъй, нѣкои отъ васъ скоро ще излѣзатъ отъ ада.
Питамъ ви: като излѣзете отъ този затворъ, какво ще правите въ новата култура съ тѣзи умове, които сега имате? Ще ви върнатъ назадъ. Въ това ваше подигане има една опасность, а именно слѣдната: ако останете съ старитѣ си вѣрвания, съ старитѣ си възгледи и започнете да се изкачвате нагорѣ, колата ви нѣма да издържи ще се откачи, ще паднете отново въ ада. Това англичанитѣ го наричатъ backsliders (отстъпник), т.е. хора отпаднали отъ вѣрата.
към втори вариант >>
Да, въ лошото не трѣбва да се играе, но въ доброто, прѣпорѫчвамъ и на млади и на стари да играятъ.
(втори вариант)
Защо болнитѣ хора не играятъ, а само здравитѣ? Азъ бихъ желалъ всички хора да играятъ. Нѣкои казватъ: „Утробата ми, сърцето ми, умътъ ми заиграха“. Играта е едно отлично срѣдство за тониране вѫтрѣ въ живота. Вие казвате: „Сега не ни трѣбва игра“.
Да, въ лошото не трѣбва да се играе, но въ доброто, прѣпорѫчвамъ и на млади и на стари да играятъ.
Има игра на карти, на пиано, на цигулка, на рисувание и т.н. Играйте на всичко, но правилно, тъй че вашиятъ умъ и сърце да бѫдатъ бодри и весели.
към втори вариант >>
Питамъ ви: като излѣзете отъ този затворъ, какво ще правите въ новата култура съ тѣзи умове, които сега имате?
(втори вариант)
И тъй, нѣкои отъ васъ скоро ще излѣзатъ отъ ада.
Питамъ ви: като излѣзете отъ този затворъ, какво ще правите въ новата култура съ тѣзи умове, които сега имате?
Ще ви върнатъ назадъ. Въ това ваше подигане има една опасность, а именно слѣдната: ако останете съ старитѣ си вѣрвания, съ старитѣ си възгледи и започнете да се изкачвате нагорѣ, колата ви нѣма да издържи ще се откачи, ще паднете отново въ ада. Това англичанитѣ го наричатъ backsliders (отстъпник), т.е. хора отпаднали отъ вѣрата. Азъ зная причината за това нѣщо, то е, защото сте скѫсали връзката между Божията Любовь и Мѫдрость.
към втори вариант >>
Има игра на карти, на пиано, на цигулка, на рисувание и т.н.
(втори вариант)
Азъ бихъ желалъ всички хора да играятъ. Нѣкои казватъ: „Утробата ми, сърцето ми, умътъ ми заиграха“. Играта е едно отлично срѣдство за тониране вѫтрѣ въ живота. Вие казвате: „Сега не ни трѣбва игра“. Да, въ лошото не трѣбва да се играе, но въ доброто, прѣпорѫчвамъ и на млади и на стари да играятъ.
Има игра на карти, на пиано, на цигулка, на рисувание и т.н.
Играйте на всичко, но правилно, тъй че вашиятъ умъ и сърце да бѫдатъ бодри и весели.
към втори вариант >>
Ще ви върнатъ назадъ.
(втори вариант)
И тъй, нѣкои отъ васъ скоро ще излѣзатъ отъ ада. Питамъ ви: като излѣзете отъ този затворъ, какво ще правите въ новата култура съ тѣзи умове, които сега имате?
Ще ви върнатъ назадъ.
Въ това ваше подигане има една опасность, а именно слѣдната: ако останете съ старитѣ си вѣрвания, съ старитѣ си възгледи и започнете да се изкачвате нагорѣ, колата ви нѣма да издържи ще се откачи, ще паднете отново въ ада. Това англичанитѣ го наричатъ backsliders (отстъпник), т.е. хора отпаднали отъ вѣрата. Азъ зная причината за това нѣщо, то е, защото сте скѫсали връзката между Божията Любовь и Мѫдрость. Нѣма човѣкъ въ свѣта, билъ той свещеникъ, учитель, владика, майка или баща, който като прѣстѫпи този законъ, да не попадне подъ него.
към втори вариант >>
Играйте на всичко, но правилно, тъй че вашиятъ умъ и сърце да бѫдатъ бодри и весели.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ: „Утробата ми, сърцето ми, умътъ ми заиграха“. Играта е едно отлично срѣдство за тониране вѫтрѣ въ живота. Вие казвате: „Сега не ни трѣбва игра“. Да, въ лошото не трѣбва да се играе, но въ доброто, прѣпорѫчвамъ и на млади и на стари да играятъ. Има игра на карти, на пиано, на цигулка, на рисувание и т.н.
Играйте на всичко, но правилно, тъй че вашиятъ умъ и сърце да бѫдатъ бодри и весели.
към втори вариант >>
Въ това ваше подигане има една опасность, а именно слѣдната: ако останете съ старитѣ си вѣрвания, съ старитѣ си възгледи и започнете да се изкачвате нагорѣ, колата ви нѣма да издържи ще се откачи, ще паднете отново въ ада.
(втори вариант)
И тъй, нѣкои отъ васъ скоро ще излѣзатъ отъ ада. Питамъ ви: като излѣзете отъ този затворъ, какво ще правите въ новата култура съ тѣзи умове, които сега имате? Ще ви върнатъ назадъ.
Въ това ваше подигане има една опасность, а именно слѣдната: ако останете съ старитѣ си вѣрвания, съ старитѣ си възгледи и започнете да се изкачвате нагорѣ, колата ви нѣма да издържи ще се откачи, ще паднете отново въ ада.
Това англичанитѣ го наричатъ backsliders (отстъпник), т.е. хора отпаднали отъ вѣрата. Азъ зная причината за това нѣщо, то е, защото сте скѫсали връзката между Божията Любовь и Мѫдрость. Нѣма човѣкъ въ свѣта, билъ той свещеникъ, учитель, владика, майка или баща, който като прѣстѫпи този законъ, да не попадне подъ него. Този законъ дѣйствува безпощадно въ новата култура.
към втори вариант >>
Сега да не останете съ мисъльта, че ако ви срѣщна на пѫтя, ще ви душа.
(втори вариант)
Сега да не останете съ мисъльта, че ако ви срѣщна на пѫтя, ще ви душа.
Ако видя, че въ гърлото си имате цирей и умирате, ще бръкна въ устата ви, за да пробия този цирей; ако сте настинали, ще ви разтрия. Всѣко дѣйствие, което ще служи за добро. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че половината отъ васъ сте герои и си казвате: „Е, сега почти се убѣдихме“. Другата половина казва: „Чакай да си помисля малко! “ Може да си мислите, дадохъ ви срокъ 1000 години, та ако искате можете и днесъ да се заемете за работа, а може и по-късно.
към втори вариант >>
Това англичанитѣ го наричатъ backsliders (отстъпник), т.е.
(втори вариант)
И тъй, нѣкои отъ васъ скоро ще излѣзатъ отъ ада. Питамъ ви: като излѣзете отъ този затворъ, какво ще правите въ новата култура съ тѣзи умове, които сега имате? Ще ви върнатъ назадъ. Въ това ваше подигане има една опасность, а именно слѣдната: ако останете съ старитѣ си вѣрвания, съ старитѣ си възгледи и започнете да се изкачвате нагорѣ, колата ви нѣма да издържи ще се откачи, ще паднете отново въ ада.
Това англичанитѣ го наричатъ backsliders (отстъпник), т.е.
хора отпаднали отъ вѣрата. Азъ зная причината за това нѣщо, то е, защото сте скѫсали връзката между Божията Любовь и Мѫдрость. Нѣма човѣкъ въ свѣта, билъ той свещеникъ, учитель, владика, майка или баща, който като прѣстѫпи този законъ, да не попадне подъ него. Този законъ дѣйствува безпощадно въ новата култура.
към втори вариант >>
Ако видя, че въ гърлото си имате цирей и умирате, ще бръкна въ устата ви, за да пробия този цирей; ако сте настинали, ще ви разтрия.
(втори вариант)
Сега да не останете съ мисъльта, че ако ви срѣщна на пѫтя, ще ви душа.
Ако видя, че въ гърлото си имате цирей и умирате, ще бръкна въ устата ви, за да пробия този цирей; ако сте настинали, ще ви разтрия.
Всѣко дѣйствие, което ще служи за добро. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че половината отъ васъ сте герои и си казвате: „Е, сега почти се убѣдихме“. Другата половина казва: „Чакай да си помисля малко! “ Може да си мислите, дадохъ ви срокъ 1000 години, та ако искате можете и днесъ да се заемете за работа, а може и по-късно. фарисейството и садукейството трѣбва да излѣзатъ вънъ и всѣки отъ васъ да мисли добро за брата си, за сестра си.
към втори вариант >>
хора отпаднали отъ вѣрата.
(втори вариант)
И тъй, нѣкои отъ васъ скоро ще излѣзатъ отъ ада. Питамъ ви: като излѣзете отъ този затворъ, какво ще правите въ новата култура съ тѣзи умове, които сега имате? Ще ви върнатъ назадъ. Въ това ваше подигане има една опасность, а именно слѣдната: ако останете съ старитѣ си вѣрвания, съ старитѣ си възгледи и започнете да се изкачвате нагорѣ, колата ви нѣма да издържи ще се откачи, ще паднете отново въ ада. Това англичанитѣ го наричатъ backsliders (отстъпник), т.е.
хора отпаднали отъ вѣрата.
Азъ зная причината за това нѣщо, то е, защото сте скѫсали връзката между Божията Любовь и Мѫдрость. Нѣма човѣкъ въ свѣта, билъ той свещеникъ, учитель, владика, майка или баща, който като прѣстѫпи този законъ, да не попадне подъ него. Този законъ дѣйствува безпощадно въ новата култура.
към втори вариант >>
Всѣко дѣйствие, което ще служи за добро.
(втори вариант)
Сега да не останете съ мисъльта, че ако ви срѣщна на пѫтя, ще ви душа. Ако видя, че въ гърлото си имате цирей и умирате, ще бръкна въ устата ви, за да пробия този цирей; ако сте настинали, ще ви разтрия.
Всѣко дѣйствие, което ще служи за добро.
Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че половината отъ васъ сте герои и си казвате: „Е, сега почти се убѣдихме“. Другата половина казва: „Чакай да си помисля малко! “ Може да си мислите, дадохъ ви срокъ 1000 години, та ако искате можете и днесъ да се заемете за работа, а може и по-късно. фарисейството и садукейството трѣбва да излѣзатъ вънъ и всѣки отъ васъ да мисли добро за брата си, за сестра си. Това е геройство – да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давамъ подаръци.
към втори вариант >>
Азъ зная причината за това нѣщо, то е, защото сте скѫсали връзката между Божията Любовь и Мѫдрость.
(втори вариант)
Питамъ ви: като излѣзете отъ този затворъ, какво ще правите въ новата култура съ тѣзи умове, които сега имате? Ще ви върнатъ назадъ. Въ това ваше подигане има една опасность, а именно слѣдната: ако останете съ старитѣ си вѣрвания, съ старитѣ си възгледи и започнете да се изкачвате нагорѣ, колата ви нѣма да издържи ще се откачи, ще паднете отново въ ада. Това англичанитѣ го наричатъ backsliders (отстъпник), т.е. хора отпаднали отъ вѣрата.
Азъ зная причината за това нѣщо, то е, защото сте скѫсали връзката между Божията Любовь и Мѫдрость.
Нѣма човѣкъ въ свѣта, билъ той свещеникъ, учитель, владика, майка или баща, който като прѣстѫпи този законъ, да не попадне подъ него. Този законъ дѣйствува безпощадно въ новата култура.
към втори вариант >>
Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че половината отъ васъ сте герои и си казвате: „Е, сега почти се убѣдихме“.
(втори вариант)
Сега да не останете съ мисъльта, че ако ви срѣщна на пѫтя, ще ви душа. Ако видя, че въ гърлото си имате цирей и умирате, ще бръкна въ устата ви, за да пробия този цирей; ако сте настинали, ще ви разтрия. Всѣко дѣйствие, което ще служи за добро.
Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че половината отъ васъ сте герои и си казвате: „Е, сега почти се убѣдихме“.
Другата половина казва: „Чакай да си помисля малко! “ Може да си мислите, дадохъ ви срокъ 1000 години, та ако искате можете и днесъ да се заемете за работа, а може и по-късно. фарисейството и садукейството трѣбва да излѣзатъ вънъ и всѣки отъ васъ да мисли добро за брата си, за сестра си. Това е геройство – да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давамъ подаръци. Нѣкой пѫть обидата струва повече, отколкото една цѣлувка.
към втори вариант >>
Нѣма човѣкъ въ свѣта, билъ той свещеникъ, учитель, владика, майка или баща, който като прѣстѫпи този законъ, да не попадне подъ него.
(втори вариант)
Ще ви върнатъ назадъ. Въ това ваше подигане има една опасность, а именно слѣдната: ако останете съ старитѣ си вѣрвания, съ старитѣ си възгледи и започнете да се изкачвате нагорѣ, колата ви нѣма да издържи ще се откачи, ще паднете отново въ ада. Това англичанитѣ го наричатъ backsliders (отстъпник), т.е. хора отпаднали отъ вѣрата. Азъ зная причината за това нѣщо, то е, защото сте скѫсали връзката между Божията Любовь и Мѫдрость.
Нѣма човѣкъ въ свѣта, билъ той свещеникъ, учитель, владика, майка или баща, който като прѣстѫпи този законъ, да не попадне подъ него.
Този законъ дѣйствува безпощадно въ новата култура.
към втори вариант >>
Другата половина казва: „Чакай да си помисля малко!
(втори вариант)
Сега да не останете съ мисъльта, че ако ви срѣщна на пѫтя, ще ви душа. Ако видя, че въ гърлото си имате цирей и умирате, ще бръкна въ устата ви, за да пробия този цирей; ако сте настинали, ще ви разтрия. Всѣко дѣйствие, което ще служи за добро. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че половината отъ васъ сте герои и си казвате: „Е, сега почти се убѣдихме“.
Другата половина казва: „Чакай да си помисля малко!
“ Може да си мислите, дадохъ ви срокъ 1000 години, та ако искате можете и днесъ да се заемете за работа, а може и по-късно. фарисейството и садукейството трѣбва да излѣзатъ вънъ и всѣки отъ васъ да мисли добро за брата си, за сестра си. Това е геройство – да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давамъ подаръци. Нѣкой пѫть обидата струва повече, отколкото една цѣлувка. Случва се понѣкога, че нѣкому припадне и за да го събудятъ, удрятъ му плѣсници.
към втори вариант >>
Този законъ дѣйствува безпощадно въ новата култура.
(втори вариант)
Въ това ваше подигане има една опасность, а именно слѣдната: ако останете съ старитѣ си вѣрвания, съ старитѣ си възгледи и започнете да се изкачвате нагорѣ, колата ви нѣма да издържи ще се откачи, ще паднете отново въ ада. Това англичанитѣ го наричатъ backsliders (отстъпник), т.е. хора отпаднали отъ вѣрата. Азъ зная причината за това нѣщо, то е, защото сте скѫсали връзката между Божията Любовь и Мѫдрость. Нѣма човѣкъ въ свѣта, билъ той свещеникъ, учитель, владика, майка или баща, който като прѣстѫпи този законъ, да не попадне подъ него.
Този законъ дѣйствува безпощадно въ новата култура.
към втори вариант >>
“ Може да си мислите, дадохъ ви срокъ 1000 години, та ако искате можете и днесъ да се заемете за работа, а може и по-късно.
(втори вариант)
Сега да не останете съ мисъльта, че ако ви срѣщна на пѫтя, ще ви душа. Ако видя, че въ гърлото си имате цирей и умирате, ще бръкна въ устата ви, за да пробия този цирей; ако сте настинали, ще ви разтрия. Всѣко дѣйствие, което ще служи за добро. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че половината отъ васъ сте герои и си казвате: „Е, сега почти се убѣдихме“. Другата половина казва: „Чакай да си помисля малко!
“ Може да си мислите, дадохъ ви срокъ 1000 години, та ако искате можете и днесъ да се заемете за работа, а може и по-късно.
фарисейството и садукейството трѣбва да излѣзатъ вънъ и всѣки отъ васъ да мисли добро за брата си, за сестра си. Това е геройство – да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давамъ подаръци. Нѣкой пѫть обидата струва повече, отколкото една цѣлувка. Случва се понѣкога, че нѣкому припадне и за да го събудятъ, удрятъ му плѣсници.
към втори вариант >>
Тази култура е велика, защото въ нея не може да се търпи никаква лоша мисъль, никакво лошо дѣйствие.
(втори вариант)
Тази култура е велика, защото въ нея не може да се търпи никаква лоша мисъль, никакво лошо дѣйствие.
Всѣки отъ васъ ще мине 77 пѫти прѣзъ огъня. Като минете прѣзъ огъня, ще ви провѣрятъ и ще кажатъ за васъ: „Това сѫщество е чисто, нека мине! “. Ще кажете: „Е, ние ще поплачемъ прѣдъ Христа и Той ще ни прости грѣховетѣ“. Не се изисква само плачене, разкаяние, но чистене, чистене трѣбва. Въ Писанието се казва: „Ако повѣрвашъ въ Бога, ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти“.
към втори вариант >>
фарисейството и садукейството трѣбва да излѣзатъ вънъ и всѣки отъ васъ да мисли добро за брата си, за сестра си.
(втори вариант)
Ако видя, че въ гърлото си имате цирей и умирате, ще бръкна въ устата ви, за да пробия този цирей; ако сте настинали, ще ви разтрия. Всѣко дѣйствие, което ще служи за добро. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че половината отъ васъ сте герои и си казвате: „Е, сега почти се убѣдихме“. Другата половина казва: „Чакай да си помисля малко! “ Може да си мислите, дадохъ ви срокъ 1000 години, та ако искате можете и днесъ да се заемете за работа, а може и по-късно.
фарисейството и садукейството трѣбва да излѣзатъ вънъ и всѣки отъ васъ да мисли добро за брата си, за сестра си.
Това е геройство – да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давамъ подаръци. Нѣкой пѫть обидата струва повече, отколкото една цѣлувка. Случва се понѣкога, че нѣкому припадне и за да го събудятъ, удрятъ му плѣсници.
към втори вариант >>
Всѣки отъ васъ ще мине 77 пѫти прѣзъ огъня.
(втори вариант)
Тази култура е велика, защото въ нея не може да се търпи никаква лоша мисъль, никакво лошо дѣйствие.
Всѣки отъ васъ ще мине 77 пѫти прѣзъ огъня.
Като минете прѣзъ огъня, ще ви провѣрятъ и ще кажатъ за васъ: „Това сѫщество е чисто, нека мине! “. Ще кажете: „Е, ние ще поплачемъ прѣдъ Христа и Той ще ни прости грѣховетѣ“. Не се изисква само плачене, разкаяние, но чистене, чистене трѣбва. Въ Писанието се казва: „Ако повѣрвашъ въ Бога, ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти“. Сѫщеврѣменно се казва: „Ако искашъ да наслѣдишъ царството Божие, ще трѣбва да се простишъ съ майка си, съ баща си, съ цѣлия си домъ и имотъ“.
към втори вариант >>
Това е геройство – да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давамъ подаръци.
(втори вариант)
Всѣко дѣйствие, което ще служи за добро. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че половината отъ васъ сте герои и си казвате: „Е, сега почти се убѣдихме“. Другата половина казва: „Чакай да си помисля малко! “ Може да си мислите, дадохъ ви срокъ 1000 години, та ако искате можете и днесъ да се заемете за работа, а може и по-късно. фарисейството и садукейството трѣбва да излѣзатъ вънъ и всѣки отъ васъ да мисли добро за брата си, за сестра си.
Това е геройство – да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давамъ подаръци.
Нѣкой пѫть обидата струва повече, отколкото една цѣлувка. Случва се понѣкога, че нѣкому припадне и за да го събудятъ, удрятъ му плѣсници.
към втори вариант >>
Като минете прѣзъ огъня, ще ви провѣрятъ и ще кажатъ за васъ: „Това сѫщество е чисто, нека мине!
(втори вариант)
Тази култура е велика, защото въ нея не може да се търпи никаква лоша мисъль, никакво лошо дѣйствие. Всѣки отъ васъ ще мине 77 пѫти прѣзъ огъня.
Като минете прѣзъ огъня, ще ви провѣрятъ и ще кажатъ за васъ: „Това сѫщество е чисто, нека мине!
“. Ще кажете: „Е, ние ще поплачемъ прѣдъ Христа и Той ще ни прости грѣховетѣ“. Не се изисква само плачене, разкаяние, но чистене, чистене трѣбва. Въ Писанието се казва: „Ако повѣрвашъ въ Бога, ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти“. Сѫщеврѣменно се казва: „Ако искашъ да наслѣдишъ царството Божие, ще трѣбва да се простишъ съ майка си, съ баща си, съ цѣлия си домъ и имотъ“. И когато вѫтрѣ въ душата ви стане нѣкаква промѣна, свѣтътъ дори не трѣбва да подозира, че сте се реформирали.
към втори вариант >>
Нѣкой пѫть обидата струва повече, отколкото една цѣлувка.
(втори вариант)
Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че половината отъ васъ сте герои и си казвате: „Е, сега почти се убѣдихме“. Другата половина казва: „Чакай да си помисля малко! “ Може да си мислите, дадохъ ви срокъ 1000 години, та ако искате можете и днесъ да се заемете за работа, а може и по-късно. фарисейството и садукейството трѣбва да излѣзатъ вънъ и всѣки отъ васъ да мисли добро за брата си, за сестра си. Това е геройство – да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давамъ подаръци.
Нѣкой пѫть обидата струва повече, отколкото една цѣлувка.
Случва се понѣкога, че нѣкому припадне и за да го събудятъ, удрятъ му плѣсници.
към втори вариант >>
“. Ще кажете: „Е, ние ще поплачемъ прѣдъ Христа и Той ще ни прости грѣховетѣ“.
(втори вариант)
Тази култура е велика, защото въ нея не може да се търпи никаква лоша мисъль, никакво лошо дѣйствие. Всѣки отъ васъ ще мине 77 пѫти прѣзъ огъня. Като минете прѣзъ огъня, ще ви провѣрятъ и ще кажатъ за васъ: „Това сѫщество е чисто, нека мине!
“. Ще кажете: „Е, ние ще поплачемъ прѣдъ Христа и Той ще ни прости грѣховетѣ“.
Не се изисква само плачене, разкаяние, но чистене, чистене трѣбва. Въ Писанието се казва: „Ако повѣрвашъ въ Бога, ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти“. Сѫщеврѣменно се казва: „Ако искашъ да наслѣдишъ царството Божие, ще трѣбва да се простишъ съ майка си, съ баща си, съ цѣлия си домъ и имотъ“. И когато вѫтрѣ въ душата ви стане нѣкаква промѣна, свѣтътъ дори не трѣбва да подозира, че сте се реформирали. А сега, като замисли нѣкой нѣкаква реформа, цѣлъ свѣтъ я узнава прѣди още тя да се е осѫществила.
към втори вариант >>
Случва се понѣкога, че нѣкому припадне и за да го събудятъ, удрятъ му плѣсници.
(втори вариант)
Другата половина казва: „Чакай да си помисля малко! “ Може да си мислите, дадохъ ви срокъ 1000 години, та ако искате можете и днесъ да се заемете за работа, а може и по-късно. фарисейството и садукейството трѣбва да излѣзатъ вънъ и всѣки отъ васъ да мисли добро за брата си, за сестра си. Това е геройство – да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давамъ подаръци. Нѣкой пѫть обидата струва повече, отколкото една цѣлувка.
Случва се понѣкога, че нѣкому припадне и за да го събудятъ, удрятъ му плѣсници.
към втори вариант >>
Не се изисква само плачене, разкаяние, но чистене, чистене трѣбва.
(втори вариант)
Тази култура е велика, защото въ нея не може да се търпи никаква лоша мисъль, никакво лошо дѣйствие. Всѣки отъ васъ ще мине 77 пѫти прѣзъ огъня. Като минете прѣзъ огъня, ще ви провѣрятъ и ще кажатъ за васъ: „Това сѫщество е чисто, нека мине! “. Ще кажете: „Е, ние ще поплачемъ прѣдъ Христа и Той ще ни прости грѣховетѣ“.
Не се изисква само плачене, разкаяние, но чистене, чистене трѣбва.
Въ Писанието се казва: „Ако повѣрвашъ въ Бога, ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти“. Сѫщеврѣменно се казва: „Ако искашъ да наслѣдишъ царството Божие, ще трѣбва да се простишъ съ майка си, съ баща си, съ цѣлия си домъ и имотъ“. И когато вѫтрѣ въ душата ви стане нѣкаква промѣна, свѣтътъ дори не трѣбва да подозира, че сте се реформирали. А сега, като замисли нѣкой нѣкаква реформа, цѣлъ свѣтъ я узнава прѣди още тя да се е осѫществила. Така стана съ 14-тѣ точки на Уилсона.
към втори вариант >>
И тъй: „Всичко изпитайте, доброто дръжте“.
(втори вариант)
И тъй: „Всичко изпитайте, доброто дръжте“.
към втори вариант >>
Въ Писанието се казва: „Ако повѣрвашъ въ Бога, ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти“.
(втори вариант)
Тази култура е велика, защото въ нея не може да се търпи никаква лоша мисъль, никакво лошо дѣйствие. Всѣки отъ васъ ще мине 77 пѫти прѣзъ огъня. Като минете прѣзъ огъня, ще ви провѣрятъ и ще кажатъ за васъ: „Това сѫщество е чисто, нека мине! “. Ще кажете: „Е, ние ще поплачемъ прѣдъ Христа и Той ще ни прости грѣховетѣ“. Не се изисква само плачене, разкаяние, но чистене, чистене трѣбва.
Въ Писанието се казва: „Ако повѣрвашъ въ Бога, ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти“.
Сѫщеврѣменно се казва: „Ако искашъ да наслѣдишъ царството Божие, ще трѣбва да се простишъ съ майка си, съ баща си, съ цѣлия си домъ и имотъ“. И когато вѫтрѣ въ душата ви стане нѣкаква промѣна, свѣтътъ дори не трѣбва да подозира, че сте се реформирали. А сега, като замисли нѣкой нѣкаква реформа, цѣлъ свѣтъ я узнава прѣди още тя да се е осѫществила. Така стана съ 14-тѣ точки на Уилсона. Българитѣ казваха: „14-тѣ точки на Уилсона ще оправятъ всичко забъркано“.
към втори вариант >>
Приложете Любовьта въ сърцата си, Мѫдростьта въ умоветѣ си, освободете се отъ всички стари вѣрвания и заблуждения, освободете се отъ миналото и почнете да обработвате новитѣ си добродѣтели.
(втори вариант)
Приложете Любовьта въ сърцата си, Мѫдростьта въ умоветѣ си, освободете се отъ всички стари вѣрвания и заблуждения, освободете се отъ миналото и почнете да обработвате новитѣ си добродѣтели.
Бѫдете герои да се проявявате искрено въ всички ваши мисли и дѣйствия. Не искамъ да казвате, че рѣшихте да бѫдете искрени, добри и т.н., а дѣйствувайте.
към втори вариант >>
Сѫщеврѣменно се казва: „Ако искашъ да наслѣдишъ царството Божие, ще трѣбва да се простишъ съ майка си, съ баща си, съ цѣлия си домъ и имотъ“.
(втори вариант)
Всѣки отъ васъ ще мине 77 пѫти прѣзъ огъня. Като минете прѣзъ огъня, ще ви провѣрятъ и ще кажатъ за васъ: „Това сѫщество е чисто, нека мине! “. Ще кажете: „Е, ние ще поплачемъ прѣдъ Христа и Той ще ни прости грѣховетѣ“. Не се изисква само плачене, разкаяние, но чистене, чистене трѣбва. Въ Писанието се казва: „Ако повѣрвашъ въ Бога, ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти“.
Сѫщеврѣменно се казва: „Ако искашъ да наслѣдишъ царството Божие, ще трѣбва да се простишъ съ майка си, съ баща си, съ цѣлия си домъ и имотъ“.
И когато вѫтрѣ въ душата ви стане нѣкаква промѣна, свѣтътъ дори не трѣбва да подозира, че сте се реформирали. А сега, като замисли нѣкой нѣкаква реформа, цѣлъ свѣтъ я узнава прѣди още тя да се е осѫществила. Така стана съ 14-тѣ точки на Уилсона. Българитѣ казваха: „14-тѣ точки на Уилсона ще оправятъ всичко забъркано“. Да, но това яйце не се измѫти.
към втори вариант >>
Бѫдете герои да се проявявате искрено въ всички ваши мисли и дѣйствия.
(втори вариант)
Приложете Любовьта въ сърцата си, Мѫдростьта въ умоветѣ си, освободете се отъ всички стари вѣрвания и заблуждения, освободете се отъ миналото и почнете да обработвате новитѣ си добродѣтели.
Бѫдете герои да се проявявате искрено въ всички ваши мисли и дѣйствия.
Не искамъ да казвате, че рѣшихте да бѫдете искрени, добри и т.н., а дѣйствувайте.
към втори вариант >>
И когато вѫтрѣ въ душата ви стане нѣкаква промѣна, свѣтътъ дори не трѣбва да подозира, че сте се реформирали.
(втори вариант)
Като минете прѣзъ огъня, ще ви провѣрятъ и ще кажатъ за васъ: „Това сѫщество е чисто, нека мине! “. Ще кажете: „Е, ние ще поплачемъ прѣдъ Христа и Той ще ни прости грѣховетѣ“. Не се изисква само плачене, разкаяние, но чистене, чистене трѣбва. Въ Писанието се казва: „Ако повѣрвашъ въ Бога, ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти“. Сѫщеврѣменно се казва: „Ако искашъ да наслѣдишъ царството Божие, ще трѣбва да се простишъ съ майка си, съ баща си, съ цѣлия си домъ и имотъ“.
И когато вѫтрѣ въ душата ви стане нѣкаква промѣна, свѣтътъ дори не трѣбва да подозира, че сте се реформирали.
А сега, като замисли нѣкой нѣкаква реформа, цѣлъ свѣтъ я узнава прѣди още тя да се е осѫществила. Така стана съ 14-тѣ точки на Уилсона. Българитѣ казваха: „14-тѣ точки на Уилсона ще оправятъ всичко забъркано“. Да, но това яйце не се измѫти. Този процесъ, който поправя, който спасява, е вѫтрешенъ, не е външенъ.
към втори вариант >>
Не искамъ да казвате, че рѣшихте да бѫдете искрени, добри и т.н., а дѣйствувайте.
(втори вариант)
Приложете Любовьта въ сърцата си, Мѫдростьта въ умоветѣ си, освободете се отъ всички стари вѣрвания и заблуждения, освободете се отъ миналото и почнете да обработвате новитѣ си добродѣтели. Бѫдете герои да се проявявате искрено въ всички ваши мисли и дѣйствия.
Не искамъ да казвате, че рѣшихте да бѫдете искрени, добри и т.н., а дѣйствувайте.
към втори вариант >>
А сега, като замисли нѣкой нѣкаква реформа, цѣлъ свѣтъ я узнава прѣди още тя да се е осѫществила.
(втори вариант)
“. Ще кажете: „Е, ние ще поплачемъ прѣдъ Христа и Той ще ни прости грѣховетѣ“. Не се изисква само плачене, разкаяние, но чистене, чистене трѣбва. Въ Писанието се казва: „Ако повѣрвашъ въ Бога, ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти“. Сѫщеврѣменно се казва: „Ако искашъ да наслѣдишъ царството Божие, ще трѣбва да се простишъ съ майка си, съ баща си, съ цѣлия си домъ и имотъ“. И когато вѫтрѣ въ душата ви стане нѣкаква промѣна, свѣтътъ дори не трѣбва да подозира, че сте се реформирали.
А сега, като замисли нѣкой нѣкаква реформа, цѣлъ свѣтъ я узнава прѣди още тя да се е осѫществила.
Така стана съ 14-тѣ точки на Уилсона. Българитѣ казваха: „14-тѣ точки на Уилсона ще оправятъ всичко забъркано“. Да, но това яйце не се измѫти. Този процесъ, който поправя, който спасява, е вѫтрешенъ, не е външенъ. Никой човѣкъ въ свѣта не е въ състояние да измѫти такова яйце, което да спаси свѣта, но всѣки човѣкъ за себе си може да измѫти такова яйце, което него да спаси.
към втори вариант >>
И тъй, като дойдете въ моята гостилница, никакви пари нѣма да носите.
(втори вариант)
И тъй, като дойдете въ моята гостилница, никакви пари нѣма да носите.
Който носи пари въ джобоветѣ си, ние го арестуваме. Въ Царството Божие паритѣ сѫ проклятие, а въ свѣта сѫ срѣдство. Вие трѣбва да ликвидирате веднъжъ за винаги съ въпроса за паритѣ и да го извадите отъ ума и сърцето си. Поставете въ ума и сърцето си Любовьта и Мѫдростьта и уповайте само на Бога. Нѣма по-голѣма гаранция въ свѣта отъ тази, Божията сила да е съ васъ и да знаете, че има едно сѫщество въ свѣта, което винаги ви обича, а то е живиятъ Господь, Когото азъ виждамъ сега и се радвамъ.
към втори вариант >>
Така стана съ 14-тѣ точки на Уилсона.
(втори вариант)
Не се изисква само плачене, разкаяние, но чистене, чистене трѣбва. Въ Писанието се казва: „Ако повѣрвашъ въ Бога, ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти“. Сѫщеврѣменно се казва: „Ако искашъ да наслѣдишъ царството Божие, ще трѣбва да се простишъ съ майка си, съ баща си, съ цѣлия си домъ и имотъ“. И когато вѫтрѣ въ душата ви стане нѣкаква промѣна, свѣтътъ дори не трѣбва да подозира, че сте се реформирали. А сега, като замисли нѣкой нѣкаква реформа, цѣлъ свѣтъ я узнава прѣди още тя да се е осѫществила.
Така стана съ 14-тѣ точки на Уилсона.
Българитѣ казваха: „14-тѣ точки на Уилсона ще оправятъ всичко забъркано“. Да, но това яйце не се измѫти. Този процесъ, който поправя, който спасява, е вѫтрешенъ, не е външенъ. Никой човѣкъ въ свѣта не е въ състояние да измѫти такова яйце, което да спаси свѣта, но всѣки човѣкъ за себе си може да измѫти такова яйце, което него да спаси. Горко ономува които оставя другъ да мѫти яйцето му.
към втори вариант >>
Който носи пари въ джобоветѣ си, ние го арестуваме.
(втори вариант)
И тъй, като дойдете въ моята гостилница, никакви пари нѣма да носите.
Който носи пари въ джобоветѣ си, ние го арестуваме.
Въ Царството Божие паритѣ сѫ проклятие, а въ свѣта сѫ срѣдство. Вие трѣбва да ликвидирате веднъжъ за винаги съ въпроса за паритѣ и да го извадите отъ ума и сърцето си. Поставете въ ума и сърцето си Любовьта и Мѫдростьта и уповайте само на Бога. Нѣма по-голѣма гаранция въ свѣта отъ тази, Божията сила да е съ васъ и да знаете, че има едно сѫщество въ свѣта, което винаги ви обича, а то е живиятъ Господь, Когото азъ виждамъ сега и се радвамъ. Уповавате ли на Бога, всички ще бѫдете учени, а не невѣжи; ще пѣете, ще работите и рѫката ви ще направи всичко, каквото намѣри за добро.
към втори вариант >>
Българитѣ казваха: „14-тѣ точки на Уилсона ще оправятъ всичко забъркано“.
(втори вариант)
Въ Писанието се казва: „Ако повѣрвашъ въ Бога, ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти“. Сѫщеврѣменно се казва: „Ако искашъ да наслѣдишъ царството Божие, ще трѣбва да се простишъ съ майка си, съ баща си, съ цѣлия си домъ и имотъ“. И когато вѫтрѣ въ душата ви стане нѣкаква промѣна, свѣтътъ дори не трѣбва да подозира, че сте се реформирали. А сега, като замисли нѣкой нѣкаква реформа, цѣлъ свѣтъ я узнава прѣди още тя да се е осѫществила. Така стана съ 14-тѣ точки на Уилсона.
Българитѣ казваха: „14-тѣ точки на Уилсона ще оправятъ всичко забъркано“.
Да, но това яйце не се измѫти. Този процесъ, който поправя, който спасява, е вѫтрешенъ, не е външенъ. Никой човѣкъ въ свѣта не е въ състояние да измѫти такова яйце, което да спаси свѣта, но всѣки човѣкъ за себе си може да измѫти такова яйце, което него да спаси. Горко ономува които оставя другъ да мѫти яйцето му. Ако оставите вашата работа на другитѣ, ще се намѣрите отново въ дъното на ада.
към втори вариант >>
Въ Царството Божие паритѣ сѫ проклятие, а въ свѣта сѫ срѣдство.
(втори вариант)
И тъй, като дойдете въ моята гостилница, никакви пари нѣма да носите. Който носи пари въ джобоветѣ си, ние го арестуваме.
Въ Царството Божие паритѣ сѫ проклятие, а въ свѣта сѫ срѣдство.
Вие трѣбва да ликвидирате веднъжъ за винаги съ въпроса за паритѣ и да го извадите отъ ума и сърцето си. Поставете въ ума и сърцето си Любовьта и Мѫдростьта и уповайте само на Бога. Нѣма по-голѣма гаранция въ свѣта отъ тази, Божията сила да е съ васъ и да знаете, че има едно сѫщество въ свѣта, което винаги ви обича, а то е живиятъ Господь, Когото азъ виждамъ сега и се радвамъ. Уповавате ли на Бога, всички ще бѫдете учени, а не невѣжи; ще пѣете, ще работите и рѫката ви ще направи всичко, каквото намѣри за добро. Невѣжеството е непростимо за сегашния вѣкъ.
към втори вариант >>
Да, но това яйце не се измѫти.
(втори вариант)
Сѫщеврѣменно се казва: „Ако искашъ да наслѣдишъ царството Божие, ще трѣбва да се простишъ съ майка си, съ баща си, съ цѣлия си домъ и имотъ“. И когато вѫтрѣ въ душата ви стане нѣкаква промѣна, свѣтътъ дори не трѣбва да подозира, че сте се реформирали. А сега, като замисли нѣкой нѣкаква реформа, цѣлъ свѣтъ я узнава прѣди още тя да се е осѫществила. Така стана съ 14-тѣ точки на Уилсона. Българитѣ казваха: „14-тѣ точки на Уилсона ще оправятъ всичко забъркано“.
Да, но това яйце не се измѫти.
Този процесъ, който поправя, който спасява, е вѫтрешенъ, не е външенъ. Никой човѣкъ въ свѣта не е въ състояние да измѫти такова яйце, което да спаси свѣта, но всѣки човѣкъ за себе си може да измѫти такова яйце, което него да спаси. Горко ономува които оставя другъ да мѫти яйцето му. Ако оставите вашата работа на другитѣ, ще се намѣрите отново въ дъното на ада.
към втори вариант >>
Вие трѣбва да ликвидирате веднъжъ за винаги съ въпроса за паритѣ и да го извадите отъ ума и сърцето си.
(втори вариант)
И тъй, като дойдете въ моята гостилница, никакви пари нѣма да носите. Който носи пари въ джобоветѣ си, ние го арестуваме. Въ Царството Божие паритѣ сѫ проклятие, а въ свѣта сѫ срѣдство.
Вие трѣбва да ликвидирате веднъжъ за винаги съ въпроса за паритѣ и да го извадите отъ ума и сърцето си.
Поставете въ ума и сърцето си Любовьта и Мѫдростьта и уповайте само на Бога. Нѣма по-голѣма гаранция въ свѣта отъ тази, Божията сила да е съ васъ и да знаете, че има едно сѫщество въ свѣта, което винаги ви обича, а то е живиятъ Господь, Когото азъ виждамъ сега и се радвамъ. Уповавате ли на Бога, всички ще бѫдете учени, а не невѣжи; ще пѣете, ще работите и рѫката ви ще направи всичко, каквото намѣри за добро. Невѣжеството е непростимо за сегашния вѣкъ.
към втори вариант >>
Този процесъ, който поправя, който спасява, е вѫтрешенъ, не е външенъ.
(втори вариант)
И когато вѫтрѣ въ душата ви стане нѣкаква промѣна, свѣтътъ дори не трѣбва да подозира, че сте се реформирали. А сега, като замисли нѣкой нѣкаква реформа, цѣлъ свѣтъ я узнава прѣди още тя да се е осѫществила. Така стана съ 14-тѣ точки на Уилсона. Българитѣ казваха: „14-тѣ точки на Уилсона ще оправятъ всичко забъркано“. Да, но това яйце не се измѫти.
Този процесъ, който поправя, който спасява, е вѫтрешенъ, не е външенъ.
Никой човѣкъ въ свѣта не е въ състояние да измѫти такова яйце, което да спаси свѣта, но всѣки човѣкъ за себе си може да измѫти такова яйце, което него да спаси. Горко ономува които оставя другъ да мѫти яйцето му. Ако оставите вашата работа на другитѣ, ще се намѣрите отново въ дъното на ада.
към втори вариант >>
Поставете въ ума и сърцето си Любовьта и Мѫдростьта и уповайте само на Бога.
(втори вариант)
И тъй, като дойдете въ моята гостилница, никакви пари нѣма да носите. Който носи пари въ джобоветѣ си, ние го арестуваме. Въ Царството Божие паритѣ сѫ проклятие, а въ свѣта сѫ срѣдство. Вие трѣбва да ликвидирате веднъжъ за винаги съ въпроса за паритѣ и да го извадите отъ ума и сърцето си.
Поставете въ ума и сърцето си Любовьта и Мѫдростьта и уповайте само на Бога.
Нѣма по-голѣма гаранция въ свѣта отъ тази, Божията сила да е съ васъ и да знаете, че има едно сѫщество въ свѣта, което винаги ви обича, а то е живиятъ Господь, Когото азъ виждамъ сега и се радвамъ. Уповавате ли на Бога, всички ще бѫдете учени, а не невѣжи; ще пѣете, ще работите и рѫката ви ще направи всичко, каквото намѣри за добро. Невѣжеството е непростимо за сегашния вѣкъ.
към втори вариант >>
Никой човѣкъ въ свѣта не е въ състояние да измѫти такова яйце, което да спаси свѣта, но всѣки човѣкъ за себе си може да измѫти такова яйце, което него да спаси.
(втори вариант)
А сега, като замисли нѣкой нѣкаква реформа, цѣлъ свѣтъ я узнава прѣди още тя да се е осѫществила. Така стана съ 14-тѣ точки на Уилсона. Българитѣ казваха: „14-тѣ точки на Уилсона ще оправятъ всичко забъркано“. Да, но това яйце не се измѫти. Този процесъ, който поправя, който спасява, е вѫтрешенъ, не е външенъ.
Никой човѣкъ въ свѣта не е въ състояние да измѫти такова яйце, което да спаси свѣта, но всѣки човѣкъ за себе си може да измѫти такова яйце, което него да спаси.
Горко ономува които оставя другъ да мѫти яйцето му. Ако оставите вашата работа на другитѣ, ще се намѣрите отново въ дъното на ада.
към втори вариант >>
Нѣма по-голѣма гаранция въ свѣта отъ тази, Божията сила да е съ васъ и да знаете, че има едно сѫщество въ свѣта, което винаги ви обича, а то е живиятъ Господь, Когото азъ виждамъ сега и се радвамъ.
(втори вариант)
И тъй, като дойдете въ моята гостилница, никакви пари нѣма да носите. Който носи пари въ джобоветѣ си, ние го арестуваме. Въ Царството Божие паритѣ сѫ проклятие, а въ свѣта сѫ срѣдство. Вие трѣбва да ликвидирате веднъжъ за винаги съ въпроса за паритѣ и да го извадите отъ ума и сърцето си. Поставете въ ума и сърцето си Любовьта и Мѫдростьта и уповайте само на Бога.
Нѣма по-голѣма гаранция въ свѣта отъ тази, Божията сила да е съ васъ и да знаете, че има едно сѫщество въ свѣта, което винаги ви обича, а то е живиятъ Господь, Когото азъ виждамъ сега и се радвамъ.
Уповавате ли на Бога, всички ще бѫдете учени, а не невѣжи; ще пѣете, ще работите и рѫката ви ще направи всичко, каквото намѣри за добро. Невѣжеството е непростимо за сегашния вѣкъ.
към втори вариант >>
Горко ономува които оставя другъ да мѫти яйцето му.
(втори вариант)
Така стана съ 14-тѣ точки на Уилсона. Българитѣ казваха: „14-тѣ точки на Уилсона ще оправятъ всичко забъркано“. Да, но това яйце не се измѫти. Този процесъ, който поправя, който спасява, е вѫтрешенъ, не е външенъ. Никой човѣкъ въ свѣта не е въ състояние да измѫти такова яйце, което да спаси свѣта, но всѣки човѣкъ за себе си може да измѫти такова яйце, което него да спаси.
Горко ономува които оставя другъ да мѫти яйцето му.
Ако оставите вашата работа на другитѣ, ще се намѣрите отново въ дъното на ада.
към втори вариант >>
Уповавате ли на Бога, всички ще бѫдете учени, а не невѣжи; ще пѣете, ще работите и рѫката ви ще направи всичко, каквото намѣри за добро.
(втори вариант)
Който носи пари въ джобоветѣ си, ние го арестуваме. Въ Царството Божие паритѣ сѫ проклятие, а въ свѣта сѫ срѣдство. Вие трѣбва да ликвидирате веднъжъ за винаги съ въпроса за паритѣ и да го извадите отъ ума и сърцето си. Поставете въ ума и сърцето си Любовьта и Мѫдростьта и уповайте само на Бога. Нѣма по-голѣма гаранция въ свѣта отъ тази, Божията сила да е съ васъ и да знаете, че има едно сѫщество въ свѣта, което винаги ви обича, а то е живиятъ Господь, Когото азъ виждамъ сега и се радвамъ.
Уповавате ли на Бога, всички ще бѫдете учени, а не невѣжи; ще пѣете, ще работите и рѫката ви ще направи всичко, каквото намѣри за добро.
Невѣжеството е непростимо за сегашния вѣкъ.
към втори вариант >>
2.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
Защо плачеш и роптаеш?
Казваш: „Обичам Господа, готов съм на всички жертви за Него“. – Обичаш Господа, но като вземе мъжа ти при себе си, плачеш и роптаеш. Обичаш Господа, но като вземе дъщеря ти или сина ти, пак роптаеш. Нали вярваш в Него? Нали Го обичаш?
Защо плачеш и роптаеш?
Ето едно противоречие, което сам трябва да разрешиш. Щом плачеш, Бог казва на твоя близък: „Хайде, върни се на земята между своите близки. Ти не си за тоя свят“. Щом се върне на земята, всички се радват, че близкият им отново е между тях. Те казват: „Роди ни се детенце“.
към беседата >>
Не казвам, че трябва да напуснете света и да отидете по горите.
Каквото и да му се говори, той мъчно разбира, боли го цялото тяло, нищо не може да го утеши. Извадете нечистотиите от кръвта му и вижте как ще почне да разбира. И на вас казвам: Очистете кръвта си! Тя трябва да бъде чиста. Това значи: изменете начина на живота си.
Не казвам, че трябва да напуснете света и да отидете по горите.
Ние не се нуждаем от калугери и постници. Те имаха значение в миналото. Тогава те са живели в горите, обикаляли са дърветата, плачели, молели се, но дърветата не им отговаряли. Животните – мечки, вълци, тигри ги обикаляли и живеели като тях. Днес в горите няма място за постници и светии.
към беседата >>
Ето едно противоречие, което сам трябва да разрешиш.
– Обичаш Господа, но като вземе мъжа ти при себе си, плачеш и роптаеш. Обичаш Господа, но като вземе дъщеря ти или сина ти, пак роптаеш. Нали вярваш в Него? Нали Го обичаш? Защо плачеш и роптаеш?
Ето едно противоречие, което сам трябва да разрешиш.
Щом плачеш, Бог казва на твоя близък: „Хайде, върни се на земята между своите близки. Ти не си за тоя свят“. Щом се върне на земята, всички се радват, че близкият им отново е между тях. Те казват: „Роди ни се детенце“. Обаче, това не е разрешение на задачата.
към беседата >>
Ние не се нуждаем от калугери и постници.
Извадете нечистотиите от кръвта му и вижте как ще почне да разбира. И на вас казвам: Очистете кръвта си! Тя трябва да бъде чиста. Това значи: изменете начина на живота си. Не казвам, че трябва да напуснете света и да отидете по горите.
Ние не се нуждаем от калугери и постници.
Те имаха значение в миналото. Тогава те са живели в горите, обикаляли са дърветата, плачели, молели се, но дърветата не им отговаряли. Животните – мечки, вълци, тигри ги обикаляли и живеели като тях. Днес в горите няма място за постници и светии. Те трябва да отидат между хората, сред мечки, вълци и тигри.
към беседата >>
Щом плачеш, Бог казва на твоя близък: „Хайде, върни се на земята между своите близки.
Обичаш Господа, но като вземе дъщеря ти или сина ти, пак роптаеш. Нали вярваш в Него? Нали Го обичаш? Защо плачеш и роптаеш? Ето едно противоречие, което сам трябва да разрешиш.
Щом плачеш, Бог казва на твоя близък: „Хайде, върни се на земята между своите близки.
Ти не си за тоя свят“. Щом се върне на земята, всички се радват, че близкият им отново е между тях. Те казват: „Роди ни се детенце“. Обаче, това не е разрешение на задачата. Човекът на новата култура трябва да се радва еднакво и на смъртта, и на живота.
към беседата >>
Те имаха значение в миналото.
И на вас казвам: Очистете кръвта си! Тя трябва да бъде чиста. Това значи: изменете начина на живота си. Не казвам, че трябва да напуснете света и да отидете по горите. Ние не се нуждаем от калугери и постници.
Те имаха значение в миналото.
Тогава те са живели в горите, обикаляли са дърветата, плачели, молели се, но дърветата не им отговаряли. Животните – мечки, вълци, тигри ги обикаляли и живеели като тях. Днес в горите няма място за постници и светии. Те трябва да отидат между хората, сред мечки, вълци и тигри. Казвате, че не искате да се занимавате с хората.
към беседата >>
Ти не си за тоя свят“.
Нали вярваш в Него? Нали Го обичаш? Защо плачеш и роптаеш? Ето едно противоречие, което сам трябва да разрешиш. Щом плачеш, Бог казва на твоя близък: „Хайде, върни се на земята между своите близки.
Ти не си за тоя свят“.
Щом се върне на земята, всички се радват, че близкият им отново е между тях. Те казват: „Роди ни се детенце“. Обаче, това не е разрешение на задачата. Човекът на новата култура трябва да се радва еднакво и на смъртта, и на живота. Той трябва да се радва, и когато му се ражда дете, и когато умира.
към беседата >>
Тогава те са живели в горите, обикаляли са дърветата, плачели, молели се, но дърветата не им отговаряли.
Тя трябва да бъде чиста. Това значи: изменете начина на живота си. Не казвам, че трябва да напуснете света и да отидете по горите. Ние не се нуждаем от калугери и постници. Те имаха значение в миналото.
Тогава те са живели в горите, обикаляли са дърветата, плачели, молели се, но дърветата не им отговаряли.
Животните – мечки, вълци, тигри ги обикаляли и живеели като тях. Днес в горите няма място за постници и светии. Те трябва да отидат между хората, сред мечки, вълци и тигри. Казвате, че не искате да се занимавате с хората. Тогава как се занимавате с опитомяването на различни животни?
към беседата >>
Щом се върне на земята, всички се радват, че близкият им отново е между тях.
Нали Го обичаш? Защо плачеш и роптаеш? Ето едно противоречие, което сам трябва да разрешиш. Щом плачеш, Бог казва на твоя близък: „Хайде, върни се на земята между своите близки. Ти не си за тоя свят“.
Щом се върне на земята, всички се радват, че близкият им отново е между тях.
Те казват: „Роди ни се детенце“. Обаче, това не е разрешение на задачата. Човекът на новата култура трябва да се радва еднакво и на смъртта, и на живота. Той трябва да се радва, и когато му се ражда дете, и когато умира. Това е геройство!
към беседата >>
Животните – мечки, вълци, тигри ги обикаляли и живеели като тях.
Това значи: изменете начина на живота си. Не казвам, че трябва да напуснете света и да отидете по горите. Ние не се нуждаем от калугери и постници. Те имаха значение в миналото. Тогава те са живели в горите, обикаляли са дърветата, плачели, молели се, но дърветата не им отговаряли.
Животните – мечки, вълци, тигри ги обикаляли и живеели като тях.
Днес в горите няма място за постници и светии. Те трябва да отидат между хората, сред мечки, вълци и тигри. Казвате, че не искате да се занимавате с хората. Тогава как се занимавате с опитомяването на различни животни?
към беседата >>
Те казват: „Роди ни се детенце“.
Защо плачеш и роптаеш? Ето едно противоречие, което сам трябва да разрешиш. Щом плачеш, Бог казва на твоя близък: „Хайде, върни се на земята между своите близки. Ти не си за тоя свят“. Щом се върне на земята, всички се радват, че близкият им отново е между тях.
Те казват: „Роди ни се детенце“.
Обаче, това не е разрешение на задачата. Човекът на новата култура трябва да се радва еднакво и на смъртта, и на живота. Той трябва да се радва, и когато му се ражда дете, и когато умира. Това е геройство!
към беседата >>
Днес в горите няма място за постници и светии.
Не казвам, че трябва да напуснете света и да отидете по горите. Ние не се нуждаем от калугери и постници. Те имаха значение в миналото. Тогава те са живели в горите, обикаляли са дърветата, плачели, молели се, но дърветата не им отговаряли. Животните – мечки, вълци, тигри ги обикаляли и живеели като тях.
Днес в горите няма място за постници и светии.
Те трябва да отидат между хората, сред мечки, вълци и тигри. Казвате, че не искате да се занимавате с хората. Тогава как се занимавате с опитомяването на различни животни?
към беседата >>
Обаче, това не е разрешение на задачата.
Ето едно противоречие, което сам трябва да разрешиш. Щом плачеш, Бог казва на твоя близък: „Хайде, върни се на земята между своите близки. Ти не си за тоя свят“. Щом се върне на земята, всички се радват, че близкият им отново е между тях. Те казват: „Роди ни се детенце“.
Обаче, това не е разрешение на задачата.
Човекът на новата култура трябва да се радва еднакво и на смъртта, и на живота. Той трябва да се радва, и когато му се ражда дете, и когато умира. Това е геройство!
към беседата >>
Те трябва да отидат между хората, сред мечки, вълци и тигри.
Ние не се нуждаем от калугери и постници. Те имаха значение в миналото. Тогава те са живели в горите, обикаляли са дърветата, плачели, молели се, но дърветата не им отговаряли. Животните – мечки, вълци, тигри ги обикаляли и живеели като тях. Днес в горите няма място за постници и светии.
Те трябва да отидат между хората, сред мечки, вълци и тигри.
Казвате, че не искате да се занимавате с хората. Тогава как се занимавате с опитомяването на различни животни?
към беседата >>
Човекът на новата култура трябва да се радва еднакво и на смъртта, и на живота.
Щом плачеш, Бог казва на твоя близък: „Хайде, върни се на земята между своите близки. Ти не си за тоя свят“. Щом се върне на земята, всички се радват, че близкият им отново е между тях. Те казват: „Роди ни се детенце“. Обаче, това не е разрешение на задачата.
Човекът на новата култура трябва да се радва еднакво и на смъртта, и на живота.
Той трябва да се радва, и когато му се ражда дете, и когато умира. Това е геройство!
към беседата >>
Казвате, че не искате да се занимавате с хората.
Те имаха значение в миналото. Тогава те са живели в горите, обикаляли са дърветата, плачели, молели се, но дърветата не им отговаряли. Животните – мечки, вълци, тигри ги обикаляли и живеели като тях. Днес в горите няма място за постници и светии. Те трябва да отидат между хората, сред мечки, вълци и тигри.
Казвате, че не искате да се занимавате с хората.
Тогава как се занимавате с опитомяването на различни животни?
към беседата >>
Той трябва да се радва, и когато му се ражда дете, и когато умира.
Ти не си за тоя свят“. Щом се върне на земята, всички се радват, че близкият им отново е между тях. Те казват: „Роди ни се детенце“. Обаче, това не е разрешение на задачата. Човекът на новата култура трябва да се радва еднакво и на смъртта, и на живота.
Той трябва да се радва, и когато му се ражда дете, и когато умира.
Това е геройство!
към беседата >>
Тогава как се занимавате с опитомяването на различни животни?
Тогава те са живели в горите, обикаляли са дърветата, плачели, молели се, но дърветата не им отговаряли. Животните – мечки, вълци, тигри ги обикаляли и живеели като тях. Днес в горите няма място за постници и светии. Те трябва да отидат между хората, сред мечки, вълци и тигри. Казвате, че не искате да се занимавате с хората.
Тогава как се занимавате с опитомяването на различни животни?
към беседата >>
Това е геройство!
Щом се върне на земята, всички се радват, че близкият им отново е между тях. Те казват: „Роди ни се детенце“. Обаче, това не е разрешение на задачата. Човекът на новата култура трябва да се радва еднакво и на смъртта, и на живота. Той трябва да се радва, и когато му се ражда дете, и когато умира.
Това е геройство!
към беседата >>
Сега вие сте във втората фаза на живота, при големите разочарования.
Сега вие сте във втората фаза на живота, при големите разочарования.
Някой казва: „Искам да отида в гората, да се скрия от хората, никой да не ме вижда. Ще отида, дето ми видят очите! “ Геройство е да живееш в големия град при всички мъчнотии и противоречия. Вчера дойде един проповедник – селянин, който се оплакваше, че ходил да говори на свещениците, но никой не искал да го чуе; дошъл между нас, и тук не искат да го слушат. Питам: Как ще го слушат?
към беседата >>
„Излезе сеятелят да сее.“ Всеки човек, като сеятеля, има задачи, които трябва да постигне.
„Излезе сеятелят да сее.“ Всеки човек, като сеятеля, има задачи, които трябва да постигне.
Задача на човешкия дух е да постигне свобода, знание и богатство. Знанието е сила, а богатството – условие за развитие. Богатството е почвата, а знанието е сбор от силите на природата, които съдействат за възрастване на семето.
към беседата >>
Някой казва: „Искам да отида в гората, да се скрия от хората, никой да не ме вижда.
Сега вие сте във втората фаза на живота, при големите разочарования.
Някой казва: „Искам да отида в гората, да се скрия от хората, никой да не ме вижда.
Ще отида, дето ми видят очите! “ Геройство е да живееш в големия град при всички мъчнотии и противоречия. Вчера дойде един проповедник – селянин, който се оплакваше, че ходил да говори на свещениците, но никой не искал да го чуе; дошъл между нас, и тук не искат да го слушат. Питам: Как ще го слушат? Той казва, че бил Йоан Кръстител, имал тяло, но глава нямал.
към беседата >>
В прочетената притча има два съществени елемента: сеятелят и семето.
В прочетената притча има два съществени елемента: сеятелят и семето.
Христос отчасти изяснил тая притча, като оставил дълбокия и смисъл неразкрит. Съвременните хора заместват думата сеятел с култура. Сеенето е едно възвишено състояние на активност на човешкия дух. Има известни процеси, които предшестват сеенето. Земята трябва първо да се изоре, а после да се посее.
към беседата >>
Задача на човешкия дух е да постигне свобода, знание и богатство.
„Излезе сеятелят да сее.“ Всеки човек, като сеятеля, има задачи, които трябва да постигне.
Задача на човешкия дух е да постигне свобода, знание и богатство.
Знанието е сила, а богатството – условие за развитие. Богатството е почвата, а знанието е сбор от силите на природата, които съдействат за възрастване на семето.
към беседата >>
Ще отида, дето ми видят очите!
Сега вие сте във втората фаза на живота, при големите разочарования. Някой казва: „Искам да отида в гората, да се скрия от хората, никой да не ме вижда.
Ще отида, дето ми видят очите!
“ Геройство е да живееш в големия град при всички мъчнотии и противоречия. Вчера дойде един проповедник – селянин, който се оплакваше, че ходил да говори на свещениците, но никой не искал да го чуе; дошъл между нас, и тук не искат да го слушат. Питам: Как ще го слушат? Той казва, че бил Йоан Кръстител, имал тяло, но глава нямал. Поканихме го да се нахрани с нас, но той отказа: имал корем, а глава нямал.
към беседата >>
Христос отчасти изяснил тая притча, като оставил дълбокия и смисъл неразкрит.
В прочетената притча има два съществени елемента: сеятелят и семето.
Христос отчасти изяснил тая притча, като оставил дълбокия и смисъл неразкрит.
Съвременните хора заместват думата сеятел с култура. Сеенето е едно възвишено състояние на активност на човешкия дух. Има известни процеси, които предшестват сеенето. Земята трябва първо да се изоре, а после да се посее. Не може да се посее и обработи една култура, докато земята не се изоре.
към беседата >>
Знанието е сила, а богатството – условие за развитие.
„Излезе сеятелят да сее.“ Всеки човек, като сеятеля, има задачи, които трябва да постигне. Задача на човешкия дух е да постигне свобода, знание и богатство.
Знанието е сила, а богатството – условие за развитие.
Богатството е почвата, а знанието е сбор от силите на природата, които съдействат за възрастване на семето.
към беседата >>
“ Геройство е да живееш в големия град при всички мъчнотии и противоречия.
Сега вие сте във втората фаза на живота, при големите разочарования. Някой казва: „Искам да отида в гората, да се скрия от хората, никой да не ме вижда. Ще отида, дето ми видят очите!
“ Геройство е да живееш в големия град при всички мъчнотии и противоречия.
Вчера дойде един проповедник – селянин, който се оплакваше, че ходил да говори на свещениците, но никой не искал да го чуе; дошъл между нас, и тук не искат да го слушат. Питам: Как ще го слушат? Той казва, че бил Йоан Кръстител, имал тяло, но глава нямал. Поканихме го да се нахрани с нас, но той отказа: имал корем, а глава нямал. На другия ден пак дойде и казва: „Всички трябва да се разкаете“.
към беседата >>
Съвременните хора заместват думата сеятел с култура.
В прочетената притча има два съществени елемента: сеятелят и семето. Христос отчасти изяснил тая притча, като оставил дълбокия и смисъл неразкрит.
Съвременните хора заместват думата сеятел с култура.
Сеенето е едно възвишено състояние на активност на човешкия дух. Има известни процеси, които предшестват сеенето. Земята трябва първо да се изоре, а после да се посее. Не може да се посее и обработи една култура, докато земята не се изоре. Под „земя“, в широк смисъл, разбираме нещо разумно.
към беседата >>
Богатството е почвата, а знанието е сбор от силите на природата, които съдействат за възрастване на семето.
„Излезе сеятелят да сее.“ Всеки човек, като сеятеля, има задачи, които трябва да постигне. Задача на човешкия дух е да постигне свобода, знание и богатство. Знанието е сила, а богатството – условие за развитие.
Богатството е почвата, а знанието е сбор от силите на природата, които съдействат за възрастване на семето.
към беседата >>
Вчера дойде един проповедник – селянин, който се оплакваше, че ходил да говори на свещениците, но никой не искал да го чуе; дошъл между нас, и тук не искат да го слушат.
Сега вие сте във втората фаза на живота, при големите разочарования. Някой казва: „Искам да отида в гората, да се скрия от хората, никой да не ме вижда. Ще отида, дето ми видят очите! “ Геройство е да живееш в големия град при всички мъчнотии и противоречия.
Вчера дойде един проповедник – селянин, който се оплакваше, че ходил да говори на свещениците, но никой не искал да го чуе; дошъл между нас, и тук не искат да го слушат.
Питам: Как ще го слушат? Той казва, че бил Йоан Кръстител, имал тяло, но глава нямал. Поканихме го да се нахрани с нас, но той отказа: имал корем, а глава нямал. На другия ден пак дойде и казва: „Всички трябва да се разкаете“. – Как ще се разкаят, когато той няма глава?
към беседата >>
Сеенето е едно възвишено състояние на активност на човешкия дух.
В прочетената притча има два съществени елемента: сеятелят и семето. Христос отчасти изяснил тая притча, като оставил дълбокия и смисъл неразкрит. Съвременните хора заместват думата сеятел с култура.
Сеенето е едно възвишено състояние на активност на човешкия дух.
Има известни процеси, които предшестват сеенето. Земята трябва първо да се изоре, а после да се посее. Не може да се посее и обработи една култура, докато земята не се изоре. Под „земя“, в широк смисъл, разбираме нещо разумно. В тоя случай тя означава човека.
към беседата >>
Сега се обръщам към майките с въпроса: Какво правите, когато ви се роди дете?
Сега се обръщам към майките с въпроса: Какво правите, когато ви се роди дете?
Наблюдавал съм как майката се радва на детенцето си. Тя го къпе, гали, потупва го по бузките, целува го, люлее го и му пее: „Дандури, дун-дири. Да станеш богат човек, да станеш богат търговец, силен мъж“. Какво ли не пожелава майката на детето си, но същественото забравя да му пожелае. Детето пораства, става голям търговец, но започва да лъже, да забогатее повече.
към беседата >>
Питам: Как ще го слушат?
Сега вие сте във втората фаза на живота, при големите разочарования. Някой казва: „Искам да отида в гората, да се скрия от хората, никой да не ме вижда. Ще отида, дето ми видят очите! “ Геройство е да живееш в големия град при всички мъчнотии и противоречия. Вчера дойде един проповедник – селянин, който се оплакваше, че ходил да говори на свещениците, но никой не искал да го чуе; дошъл между нас, и тук не искат да го слушат.
Питам: Как ще го слушат?
Той казва, че бил Йоан Кръстител, имал тяло, но глава нямал. Поканихме го да се нахрани с нас, но той отказа: имал корем, а глава нямал. На другия ден пак дойде и казва: „Всички трябва да се разкаете“. – Как ще се разкаят, когато той няма глава? Както виждате, ясно е защо никой не иска да слуша проповедите на тоя човек.
към беседата >>
Има известни процеси, които предшестват сеенето.
В прочетената притча има два съществени елемента: сеятелят и семето. Христос отчасти изяснил тая притча, като оставил дълбокия и смисъл неразкрит. Съвременните хора заместват думата сеятел с култура. Сеенето е едно възвишено състояние на активност на човешкия дух.
Има известни процеси, които предшестват сеенето.
Земята трябва първо да се изоре, а после да се посее. Не може да се посее и обработи една култура, докато земята не се изоре. Под „земя“, в широк смисъл, разбираме нещо разумно. В тоя случай тя означава човека. Значи преди да дойде сеятелят, плугът ще преобърне земята, ще измени първоначалния ѝ вид, и тя ще изгуби своята красота.
към беседата >>
Наблюдавал съм как майката се радва на детенцето си.
Сега се обръщам към майките с въпроса: Какво правите, когато ви се роди дете?
Наблюдавал съм как майката се радва на детенцето си.
Тя го къпе, гали, потупва го по бузките, целува го, люлее го и му пее: „Дандури, дун-дири. Да станеш богат човек, да станеш богат търговец, силен мъж“. Какво ли не пожелава майката на детето си, но същественото забравя да му пожелае. Детето пораства, става голям търговец, но започва да лъже, да забогатее повече. Той става учен човек и започва да фабрикува отрови за унищожаване на хората.
към беседата >>
Той казва, че бил Йоан Кръстител, имал тяло, но глава нямал.
Някой казва: „Искам да отида в гората, да се скрия от хората, никой да не ме вижда. Ще отида, дето ми видят очите! “ Геройство е да живееш в големия град при всички мъчнотии и противоречия. Вчера дойде един проповедник – селянин, който се оплакваше, че ходил да говори на свещениците, но никой не искал да го чуе; дошъл между нас, и тук не искат да го слушат. Питам: Как ще го слушат?
Той казва, че бил Йоан Кръстител, имал тяло, но глава нямал.
Поканихме го да се нахрани с нас, но той отказа: имал корем, а глава нямал. На другия ден пак дойде и казва: „Всички трябва да се разкаете“. – Как ще се разкаят, когато той няма глава? Както виждате, ясно е защо никой не иска да слуша проповедите на тоя човек. Това е тщеславен човек, на когото тщеславието се вижда и през скъсаните дрехи.
към беседата >>
Земята трябва първо да се изоре, а после да се посее.
В прочетената притча има два съществени елемента: сеятелят и семето. Христос отчасти изяснил тая притча, като оставил дълбокия и смисъл неразкрит. Съвременните хора заместват думата сеятел с култура. Сеенето е едно възвишено състояние на активност на човешкия дух. Има известни процеси, които предшестват сеенето.
Земята трябва първо да се изоре, а после да се посее.
Не може да се посее и обработи една култура, докато земята не се изоре. Под „земя“, в широк смисъл, разбираме нещо разумно. В тоя случай тя означава човека. Значи преди да дойде сеятелят, плугът ще преобърне земята, ще измени първоначалния ѝ вид, и тя ще изгуби своята красота. На съвременен език това значи настъпване на анархия.
към беседата >>
Тя го къпе, гали, потупва го по бузките, целува го, люлее го и му пее: „Дандури, дун-дири.
Сега се обръщам към майките с въпроса: Какво правите, когато ви се роди дете? Наблюдавал съм как майката се радва на детенцето си.
Тя го къпе, гали, потупва го по бузките, целува го, люлее го и му пее: „Дандури, дун-дири.
Да станеш богат човек, да станеш богат търговец, силен мъж“. Какво ли не пожелава майката на детето си, но същественото забравя да му пожелае. Детето пораства, става голям търговец, но започва да лъже, да забогатее повече. Той става учен човек и започва да фабрикува отрови за унищожаване на хората. Става силен човек и започва да изнудва слабите.
към беседата >>
Поканихме го да се нахрани с нас, но той отказа: имал корем, а глава нямал.
Ще отида, дето ми видят очите! “ Геройство е да живееш в големия град при всички мъчнотии и противоречия. Вчера дойде един проповедник – селянин, който се оплакваше, че ходил да говори на свещениците, но никой не искал да го чуе; дошъл между нас, и тук не искат да го слушат. Питам: Как ще го слушат? Той казва, че бил Йоан Кръстител, имал тяло, но глава нямал.
Поканихме го да се нахрани с нас, но той отказа: имал корем, а глава нямал.
На другия ден пак дойде и казва: „Всички трябва да се разкаете“. – Как ще се разкаят, когато той няма глава? Както виждате, ясно е защо никой не иска да слуша проповедите на тоя човек. Това е тщеславен човек, на когото тщеславието се вижда и през скъсаните дрехи. Ние не се нуждаем от ексцентрични хора.
към беседата >>
Не може да се посее и обработи една култура, докато земята не се изоре.
Христос отчасти изяснил тая притча, като оставил дълбокия и смисъл неразкрит. Съвременните хора заместват думата сеятел с култура. Сеенето е едно възвишено състояние на активност на човешкия дух. Има известни процеси, които предшестват сеенето. Земята трябва първо да се изоре, а после да се посее.
Не може да се посее и обработи една култура, докато земята не се изоре.
Под „земя“, в широк смисъл, разбираме нещо разумно. В тоя случай тя означава човека. Значи преди да дойде сеятелят, плугът ще преобърне земята, ще измени първоначалния ѝ вид, и тя ще изгуби своята красота. На съвременен език това значи настъпване на анархия. Според мене упадъкът в съвременното общество не е нищо друго, освен резултат на една временна анархия в него.
към беседата >>
Да станеш богат човек, да станеш богат търговец, силен мъж“.
Сега се обръщам към майките с въпроса: Какво правите, когато ви се роди дете? Наблюдавал съм как майката се радва на детенцето си. Тя го къпе, гали, потупва го по бузките, целува го, люлее го и му пее: „Дандури, дун-дири.
Да станеш богат човек, да станеш богат търговец, силен мъж“.
Какво ли не пожелава майката на детето си, но същественото забравя да му пожелае. Детето пораства, става голям търговец, но започва да лъже, да забогатее повече. Той става учен човек и започва да фабрикува отрови за унищожаване на хората. Става силен човек и започва да изнудва слабите. Майката знае само „дан-дури, дун-дури“, а после се чуди какъв човек излязъл.
към беседата >>
На другия ден пак дойде и казва: „Всички трябва да се разкаете“.
“ Геройство е да живееш в големия град при всички мъчнотии и противоречия. Вчера дойде един проповедник – селянин, който се оплакваше, че ходил да говори на свещениците, но никой не искал да го чуе; дошъл между нас, и тук не искат да го слушат. Питам: Как ще го слушат? Той казва, че бил Йоан Кръстител, имал тяло, но глава нямал. Поканихме го да се нахрани с нас, но той отказа: имал корем, а глава нямал.
На другия ден пак дойде и казва: „Всички трябва да се разкаете“.
– Как ще се разкаят, когато той няма глава? Както виждате, ясно е защо никой не иска да слуша проповедите на тоя човек. Това е тщеславен човек, на когото тщеславието се вижда и през скъсаните дрехи. Ние не се нуждаем от ексцентрични хора. Ние не позволяваме никакви лъжи, никакви преувеличения.
към беседата >>
Под „земя“, в широк смисъл, разбираме нещо разумно.
Съвременните хора заместват думата сеятел с култура. Сеенето е едно възвишено състояние на активност на човешкия дух. Има известни процеси, които предшестват сеенето. Земята трябва първо да се изоре, а после да се посее. Не може да се посее и обработи една култура, докато земята не се изоре.
Под „земя“, в широк смисъл, разбираме нещо разумно.
В тоя случай тя означава човека. Значи преди да дойде сеятелят, плугът ще преобърне земята, ще измени първоначалния ѝ вид, и тя ще изгуби своята красота. На съвременен език това значи настъпване на анархия. Според мене упадъкът в съвременното общество не е нищо друго, освен резултат на една временна анархия в него. Моралистите обясняват тая анархия с упадъка на нравите, обичаите и морала на обществото.
към беседата >>
Какво ли не пожелава майката на детето си, но същественото забравя да му пожелае.
Сега се обръщам към майките с въпроса: Какво правите, когато ви се роди дете? Наблюдавал съм как майката се радва на детенцето си. Тя го къпе, гали, потупва го по бузките, целува го, люлее го и му пее: „Дандури, дун-дири. Да станеш богат човек, да станеш богат търговец, силен мъж“.
Какво ли не пожелава майката на детето си, но същественото забравя да му пожелае.
Детето пораства, става голям търговец, но започва да лъже, да забогатее повече. Той става учен човек и започва да фабрикува отрови за унищожаване на хората. Става силен човек и започва да изнудва слабите. Майката знае само „дан-дури, дун-дури“, а после се чуди какъв човек излязъл. „Това ли очаквах?
към беседата >>
– Как ще се разкаят, когато той няма глава?
Вчера дойде един проповедник – селянин, който се оплакваше, че ходил да говори на свещениците, но никой не искал да го чуе; дошъл между нас, и тук не искат да го слушат. Питам: Как ще го слушат? Той казва, че бил Йоан Кръстител, имал тяло, но глава нямал. Поканихме го да се нахрани с нас, но той отказа: имал корем, а глава нямал. На другия ден пак дойде и казва: „Всички трябва да се разкаете“.
– Как ще се разкаят, когато той няма глава?
Както виждате, ясно е защо никой не иска да слуша проповедите на тоя човек. Това е тщеславен човек, на когото тщеславието се вижда и през скъсаните дрехи. Ние не се нуждаем от ексцентрични хора. Ние не позволяваме никакви лъжи, никакви преувеличения. Всичко трябва да се подлага на опит.
към беседата >>
В тоя случай тя означава човека.
Сеенето е едно възвишено състояние на активност на човешкия дух. Има известни процеси, които предшестват сеенето. Земята трябва първо да се изоре, а после да се посее. Не може да се посее и обработи една култура, докато земята не се изоре. Под „земя“, в широк смисъл, разбираме нещо разумно.
В тоя случай тя означава човека.
Значи преди да дойде сеятелят, плугът ще преобърне земята, ще измени първоначалния ѝ вид, и тя ще изгуби своята красота. На съвременен език това значи настъпване на анархия. Според мене упадъкът в съвременното общество не е нищо друго, освен резултат на една временна анархия в него. Моралистите обясняват тая анархия с упадъка на нравите, обичаите и морала на обществото. – Нима обществото по-рано е било по-морално?
към беседата >>
Детето пораства, става голям търговец, но започва да лъже, да забогатее повече.
Сега се обръщам към майките с въпроса: Какво правите, когато ви се роди дете? Наблюдавал съм как майката се радва на детенцето си. Тя го къпе, гали, потупва го по бузките, целува го, люлее го и му пее: „Дандури, дун-дири. Да станеш богат човек, да станеш богат търговец, силен мъж“. Какво ли не пожелава майката на детето си, но същественото забравя да му пожелае.
Детето пораства, става голям търговец, но започва да лъже, да забогатее повече.
Той става учен човек и започва да фабрикува отрови за унищожаване на хората. Става силен човек и започва да изнудва слабите. Майката знае само „дан-дури, дун-дури“, а после се чуди какъв човек излязъл. „Това ли очаквах? “ – казва тя.
към беседата >>
Както виждате, ясно е защо никой не иска да слуша проповедите на тоя човек.
Питам: Как ще го слушат? Той казва, че бил Йоан Кръстител, имал тяло, но глава нямал. Поканихме го да се нахрани с нас, но той отказа: имал корем, а глава нямал. На другия ден пак дойде и казва: „Всички трябва да се разкаете“. – Как ще се разкаят, когато той няма глава?
Както виждате, ясно е защо никой не иска да слуша проповедите на тоя човек.
Това е тщеславен човек, на когото тщеславието се вижда и през скъсаните дрехи. Ние не се нуждаем от ексцентрични хора. Ние не позволяваме никакви лъжи, никакви преувеличения. Всичко трябва да се подлага на опит. Някои религиозни казват, че са избранници.
към беседата >>
Значи преди да дойде сеятелят, плугът ще преобърне земята, ще измени първоначалния ѝ вид, и тя ще изгуби своята красота.
Има известни процеси, които предшестват сеенето. Земята трябва първо да се изоре, а после да се посее. Не може да се посее и обработи една култура, докато земята не се изоре. Под „земя“, в широк смисъл, разбираме нещо разумно. В тоя случай тя означава човека.
Значи преди да дойде сеятелят, плугът ще преобърне земята, ще измени първоначалния ѝ вид, и тя ще изгуби своята красота.
На съвременен език това значи настъпване на анархия. Според мене упадъкът в съвременното общество не е нищо друго, освен резултат на една временна анархия в него. Моралистите обясняват тая анархия с упадъка на нравите, обичаите и морала на обществото. – Нима обществото по-рано е било по-морално? – Ни най-малко.
към беседата >>
Той става учен човек и започва да фабрикува отрови за унищожаване на хората.
Наблюдавал съм как майката се радва на детенцето си. Тя го къпе, гали, потупва го по бузките, целува го, люлее го и му пее: „Дандури, дун-дири. Да станеш богат човек, да станеш богат търговец, силен мъж“. Какво ли не пожелава майката на детето си, но същественото забравя да му пожелае. Детето пораства, става голям търговец, но започва да лъже, да забогатее повече.
Той става учен човек и започва да фабрикува отрови за унищожаване на хората.
Става силен човек и започва да изнудва слабите. Майката знае само „дан-дури, дун-дури“, а после се чуди какъв човек излязъл. „Това ли очаквах? “ – казва тя. Каквото му пяла, такъв станал.
към беседата >>
Това е тщеславен човек, на когото тщеславието се вижда и през скъсаните дрехи.
Той казва, че бил Йоан Кръстител, имал тяло, но глава нямал. Поканихме го да се нахрани с нас, но той отказа: имал корем, а глава нямал. На другия ден пак дойде и казва: „Всички трябва да се разкаете“. – Как ще се разкаят, когато той няма глава? Както виждате, ясно е защо никой не иска да слуша проповедите на тоя човек.
Това е тщеславен човек, на когото тщеславието се вижда и през скъсаните дрехи.
Ние не се нуждаем от ексцентрични хора. Ние не позволяваме никакви лъжи, никакви преувеличения. Всичко трябва да се подлага на опит. Някои религиозни казват, че са избранници. Как познавате, кой е избранник?
към беседата >>
На съвременен език това значи настъпване на анархия.
Земята трябва първо да се изоре, а после да се посее. Не може да се посее и обработи една култура, докато земята не се изоре. Под „земя“, в широк смисъл, разбираме нещо разумно. В тоя случай тя означава човека. Значи преди да дойде сеятелят, плугът ще преобърне земята, ще измени първоначалния ѝ вид, и тя ще изгуби своята красота.
На съвременен език това значи настъпване на анархия.
Според мене упадъкът в съвременното общество не е нищо друго, освен резултат на една временна анархия в него. Моралистите обясняват тая анархия с упадъка на нравите, обичаите и морала на обществото. – Нима обществото по-рано е било по-морално? – Ни най-малко.
към беседата >>
Става силен човек и започва да изнудва слабите.
Тя го къпе, гали, потупва го по бузките, целува го, люлее го и му пее: „Дандури, дун-дири. Да станеш богат човек, да станеш богат търговец, силен мъж“. Какво ли не пожелава майката на детето си, но същественото забравя да му пожелае. Детето пораства, става голям търговец, но започва да лъже, да забогатее повече. Той става учен човек и започва да фабрикува отрови за унищожаване на хората.
Става силен човек и започва да изнудва слабите.
Майката знае само „дан-дури, дун-дури“, а после се чуди какъв човек излязъл. „Това ли очаквах? “ – казва тя. Каквото му пяла, такъв станал. Докато детето е малко, майката му припява каквото иска от него и го потупва по задницата.
към беседата >>
Ние не се нуждаем от ексцентрични хора.
Поканихме го да се нахрани с нас, но той отказа: имал корем, а глава нямал. На другия ден пак дойде и казва: „Всички трябва да се разкаете“. – Как ще се разкаят, когато той няма глава? Както виждате, ясно е защо никой не иска да слуша проповедите на тоя човек. Това е тщеславен човек, на когото тщеславието се вижда и през скъсаните дрехи.
Ние не се нуждаем от ексцентрични хора.
Ние не позволяваме никакви лъжи, никакви преувеличения. Всичко трябва да се подлага на опит. Някои религиозни казват, че са избранници. Как познавате, кой е избранник? Има ли глава, която да мисли право?
към беседата >>
Според мене упадъкът в съвременното общество не е нищо друго, освен резултат на една временна анархия в него.
Не може да се посее и обработи една култура, докато земята не се изоре. Под „земя“, в широк смисъл, разбираме нещо разумно. В тоя случай тя означава човека. Значи преди да дойде сеятелят, плугът ще преобърне земята, ще измени първоначалния ѝ вид, и тя ще изгуби своята красота. На съвременен език това значи настъпване на анархия.
Според мене упадъкът в съвременното общество не е нищо друго, освен резултат на една временна анархия в него.
Моралистите обясняват тая анархия с упадъка на нравите, обичаите и морала на обществото. – Нима обществото по-рано е било по-морално? – Ни най-малко.
към беседата >>
Майката знае само „дан-дури, дун-дури“, а после се чуди какъв човек излязъл.
Да станеш богат човек, да станеш богат търговец, силен мъж“. Какво ли не пожелава майката на детето си, но същественото забравя да му пожелае. Детето пораства, става голям търговец, но започва да лъже, да забогатее повече. Той става учен човек и започва да фабрикува отрови за унищожаване на хората. Става силен човек и започва да изнудва слабите.
Майката знае само „дан-дури, дун-дури“, а после се чуди какъв човек излязъл.
„Това ли очаквах? “ – казва тя. Каквото му пяла, такъв станал. Докато детето е малко, майката му припява каквото иска от него и го потупва по задницата. Не тупай детето си по задницата, но го пипай по главичката и кажи: „Да влязат в главата ти светлите Божествени мисли, да носиш светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя“.
към беседата >>
Ние не позволяваме никакви лъжи, никакви преувеличения.
На другия ден пак дойде и казва: „Всички трябва да се разкаете“. – Как ще се разкаят, когато той няма глава? Както виждате, ясно е защо никой не иска да слуша проповедите на тоя човек. Това е тщеславен човек, на когото тщеславието се вижда и през скъсаните дрехи. Ние не се нуждаем от ексцентрични хора.
Ние не позволяваме никакви лъжи, никакви преувеличения.
Всичко трябва да се подлага на опит. Някои религиозни казват, че са избранници. Как познавате, кой е избранник? Има ли глава, която да мисли право? Главата има отношение към Мъдростта.
към беседата >>
Моралистите обясняват тая анархия с упадъка на нравите, обичаите и морала на обществото.
Под „земя“, в широк смисъл, разбираме нещо разумно. В тоя случай тя означава човека. Значи преди да дойде сеятелят, плугът ще преобърне земята, ще измени първоначалния ѝ вид, и тя ще изгуби своята красота. На съвременен език това значи настъпване на анархия. Според мене упадъкът в съвременното общество не е нищо друго, освен резултат на една временна анархия в него.
Моралистите обясняват тая анархия с упадъка на нравите, обичаите и морала на обществото.
– Нима обществото по-рано е било по-морално? – Ни най-малко.
към беседата >>
„Това ли очаквах?
Какво ли не пожелава майката на детето си, но същественото забравя да му пожелае. Детето пораства, става голям търговец, но започва да лъже, да забогатее повече. Той става учен човек и започва да фабрикува отрови за унищожаване на хората. Става силен човек и започва да изнудва слабите. Майката знае само „дан-дури, дун-дури“, а после се чуди какъв човек излязъл.
„Това ли очаквах?
“ – казва тя. Каквото му пяла, такъв станал. Докато детето е малко, майката му припява каквото иска от него и го потупва по задницата. Не тупай детето си по задницата, но го пипай по главичката и кажи: „Да влязат в главата ти светлите Божествени мисли, да носиш светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя“. Тури ръката си на главичката на своето дете и кажи: „Да влязат, майка, в тебе благородните и възвишени Божествени чувства“.
към беседата >>
Всичко трябва да се подлага на опит.
– Как ще се разкаят, когато той няма глава? Както виждате, ясно е защо никой не иска да слуша проповедите на тоя човек. Това е тщеславен човек, на когото тщеславието се вижда и през скъсаните дрехи. Ние не се нуждаем от ексцентрични хора. Ние не позволяваме никакви лъжи, никакви преувеличения.
Всичко трябва да се подлага на опит.
Някои религиозни казват, че са избранници. Как познавате, кой е избранник? Има ли глава, която да мисли право? Главата има отношение към Мъдростта. Да казваш, че имаш тяло, а глава нямаш, това показва, че живееш физически, а Мъдрост нямаш.
към беседата >>
– Нима обществото по-рано е било по-морално?
В тоя случай тя означава човека. Значи преди да дойде сеятелят, плугът ще преобърне земята, ще измени първоначалния ѝ вид, и тя ще изгуби своята красота. На съвременен език това значи настъпване на анархия. Според мене упадъкът в съвременното общество не е нищо друго, освен резултат на една временна анархия в него. Моралистите обясняват тая анархия с упадъка на нравите, обичаите и морала на обществото.
– Нима обществото по-рано е било по-морално?
– Ни най-малко.
към беседата >>
“ – казва тя.
Детето пораства, става голям търговец, но започва да лъже, да забогатее повече. Той става учен човек и започва да фабрикува отрови за унищожаване на хората. Става силен човек и започва да изнудва слабите. Майката знае само „дан-дури, дун-дури“, а после се чуди какъв човек излязъл. „Това ли очаквах?
“ – казва тя.
Каквото му пяла, такъв станал. Докато детето е малко, майката му припява каквото иска от него и го потупва по задницата. Не тупай детето си по задницата, но го пипай по главичката и кажи: „Да влязат в главата ти светлите Божествени мисли, да носиш светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя“. Тури ръката си на главичката на своето дете и кажи: „Да влязат, майка, в тебе благородните и възвишени Божествени чувства“. Някоя майка прегърне детето си, стисне го в обятията си, но с това тя развива в него егоизма.
към беседата >>
Някои религиозни казват, че са избранници.
Както виждате, ясно е защо никой не иска да слуша проповедите на тоя човек. Това е тщеславен човек, на когото тщеславието се вижда и през скъсаните дрехи. Ние не се нуждаем от ексцентрични хора. Ние не позволяваме никакви лъжи, никакви преувеличения. Всичко трябва да се подлага на опит.
Някои религиозни казват, че са избранници.
Как познавате, кой е избранник? Има ли глава, която да мисли право? Главата има отношение към Мъдростта. Да казваш, че имаш тяло, а глава нямаш, това показва, че живееш физически, а Мъдрост нямаш. Тоя проповедник ме пита защо страда.
към беседата >>
– Ни най-малко.
Значи преди да дойде сеятелят, плугът ще преобърне земята, ще измени първоначалния ѝ вид, и тя ще изгуби своята красота. На съвременен език това значи настъпване на анархия. Според мене упадъкът в съвременното общество не е нищо друго, освен резултат на една временна анархия в него. Моралистите обясняват тая анархия с упадъка на нравите, обичаите и морала на обществото. – Нима обществото по-рано е било по-морално?
– Ни най-малко.
към беседата >>
Каквото му пяла, такъв станал.
Той става учен човек и започва да фабрикува отрови за унищожаване на хората. Става силен човек и започва да изнудва слабите. Майката знае само „дан-дури, дун-дури“, а после се чуди какъв човек излязъл. „Това ли очаквах? “ – казва тя.
Каквото му пяла, такъв станал.
Докато детето е малко, майката му припява каквото иска от него и го потупва по задницата. Не тупай детето си по задницата, но го пипай по главичката и кажи: „Да влязат в главата ти светлите Божествени мисли, да носиш светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя“. Тури ръката си на главичката на своето дете и кажи: „Да влязат, майка, в тебе благородните и възвишени Божествени чувства“. Някоя майка прегърне детето си, стисне го в обятията си, но с това тя развива в него егоизма. Тя казва: „Като хванеш някого, стисни го здраво, да вземеш и последните му сили“.
към беседата >>
Как познавате, кой е избранник?
Това е тщеславен човек, на когото тщеславието се вижда и през скъсаните дрехи. Ние не се нуждаем от ексцентрични хора. Ние не позволяваме никакви лъжи, никакви преувеличения. Всичко трябва да се подлага на опит. Някои религиозни казват, че са избранници.
Как познавате, кой е избранник?
Има ли глава, която да мисли право? Главата има отношение към Мъдростта. Да казваш, че имаш тяло, а глава нямаш, това показва, че живееш физически, а Мъдрост нямаш. Тоя проповедник ме пита защо страда. – Щом греши, непременно ще страда.
към беседата >>
Не се лъжете от външността на нещата.
Не се лъжете от външността на нещата.
Може ли да кажете, че 21-годишната мома, която е била красива и интелигентна, на 40–50 години ще бъде по-малко интелигентна? Като възрастна тя губи от красотата си, но интелигентността ѝ не може да се намали. Често между грозните и възрастни хора се срещат по-културни, отколкото между красивите и млади хора. Тъй щото да мислите, че едно общество, което живее привидно в мир и съгласие, е по-културно от другите, това е заблуждение. Това може да бъде вярно само 50%.
към беседата >>
Докато детето е малко, майката му припява каквото иска от него и го потупва по задницата.
Става силен човек и започва да изнудва слабите. Майката знае само „дан-дури, дун-дури“, а после се чуди какъв човек излязъл. „Това ли очаквах? “ – казва тя. Каквото му пяла, такъв станал.
Докато детето е малко, майката му припява каквото иска от него и го потупва по задницата.
Не тупай детето си по задницата, но го пипай по главичката и кажи: „Да влязат в главата ти светлите Божествени мисли, да носиш светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя“. Тури ръката си на главичката на своето дете и кажи: „Да влязат, майка, в тебе благородните и възвишени Божествени чувства“. Някоя майка прегърне детето си, стисне го в обятията си, но с това тя развива в него егоизма. Тя казва: „Като хванеш някого, стисни го здраво, да вземеш и последните му сили“. Тя прави това подсъзнателно, но един ден вижда резултата на своята любов.
към беседата >>
Има ли глава, която да мисли право?
Ние не се нуждаем от ексцентрични хора. Ние не позволяваме никакви лъжи, никакви преувеличения. Всичко трябва да се подлага на опит. Някои религиозни казват, че са избранници. Как познавате, кой е избранник?
Има ли глава, която да мисли право?
Главата има отношение към Мъдростта. Да казваш, че имаш тяло, а глава нямаш, това показва, че живееш физически, а Мъдрост нямаш. Тоя проповедник ме пита защо страда. – Щом греши, непременно ще страда. Той се обърна към изток, после към юг, към запад, наведе се към земята, целуна я и си отиде.
към беседата >>
Може ли да кажете, че 21-годишната мома, която е била красива и интелигентна, на 40–50 години ще бъде по-малко интелигентна?
Не се лъжете от външността на нещата.
Може ли да кажете, че 21-годишната мома, която е била красива и интелигентна, на 40–50 години ще бъде по-малко интелигентна?
Като възрастна тя губи от красотата си, но интелигентността ѝ не може да се намали. Често между грозните и възрастни хора се срещат по-културни, отколкото между красивите и млади хора. Тъй щото да мислите, че едно общество, което живее привидно в мир и съгласие, е по-културно от другите, това е заблуждение. Това може да бъде вярно само 50%. Красотата на момата е израз на една предшестваща култура.
към беседата >>
Не тупай детето си по задницата, но го пипай по главичката и кажи: „Да влязат в главата ти светлите Божествени мисли, да носиш светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя“.
Майката знае само „дан-дури, дун-дури“, а после се чуди какъв човек излязъл. „Това ли очаквах? “ – казва тя. Каквото му пяла, такъв станал. Докато детето е малко, майката му припява каквото иска от него и го потупва по задницата.
Не тупай детето си по задницата, но го пипай по главичката и кажи: „Да влязат в главата ти светлите Божествени мисли, да носиш светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя“.
Тури ръката си на главичката на своето дете и кажи: „Да влязат, майка, в тебе благородните и възвишени Божествени чувства“. Някоя майка прегърне детето си, стисне го в обятията си, но с това тя развива в него егоизма. Тя казва: „Като хванеш някого, стисни го здраво, да вземеш и последните му сили“. Тя прави това подсъзнателно, но един ден вижда резултата на своята любов. И змията, като хване жертвата си, стиска я, докато счупи ребрата ѝ.
към беседата >>
Главата има отношение към Мъдростта.
Ние не позволяваме никакви лъжи, никакви преувеличения. Всичко трябва да се подлага на опит. Някои религиозни казват, че са избранници. Как познавате, кой е избранник? Има ли глава, която да мисли право?
Главата има отношение към Мъдростта.
Да казваш, че имаш тяло, а глава нямаш, това показва, че живееш физически, а Мъдрост нямаш. Тоя проповедник ме пита защо страда. – Щом греши, непременно ще страда. Той се обърна към изток, после към юг, към запад, наведе се към земята, целуна я и си отиде. Ще кажете, че Духът живее в него.
към беседата >>
Като възрастна тя губи от красотата си, но интелигентността ѝ не може да се намали.
Не се лъжете от външността на нещата. Може ли да кажете, че 21-годишната мома, която е била красива и интелигентна, на 40–50 години ще бъде по-малко интелигентна?
Като възрастна тя губи от красотата си, но интелигентността ѝ не може да се намали.
Често между грозните и възрастни хора се срещат по-културни, отколкото между красивите и млади хора. Тъй щото да мислите, че едно общество, което живее привидно в мир и съгласие, е по-културно от другите, това е заблуждение. Това може да бъде вярно само 50%. Красотата на момата е израз на една предшестваща култура. Когато достигне най-голямата красота, момата се счита вече узряла и мисли за женене.
към беседата >>
Тури ръката си на главичката на своето дете и кажи: „Да влязат, майка, в тебе благородните и възвишени Божествени чувства“.
„Това ли очаквах? “ – казва тя. Каквото му пяла, такъв станал. Докато детето е малко, майката му припява каквото иска от него и го потупва по задницата. Не тупай детето си по задницата, но го пипай по главичката и кажи: „Да влязат в главата ти светлите Божествени мисли, да носиш светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя“.
Тури ръката си на главичката на своето дете и кажи: „Да влязат, майка, в тебе благородните и възвишени Божествени чувства“.
Някоя майка прегърне детето си, стисне го в обятията си, но с това тя развива в него егоизма. Тя казва: „Като хванеш някого, стисни го здраво, да вземеш и последните му сили“. Тя прави това подсъзнателно, но един ден вижда резултата на своята любов. И змията, като хване жертвата си, стиска я, докато счупи ребрата ѝ. Любов ли е това?
към беседата >>
Да казваш, че имаш тяло, а глава нямаш, това показва, че живееш физически, а Мъдрост нямаш.
Всичко трябва да се подлага на опит. Някои религиозни казват, че са избранници. Как познавате, кой е избранник? Има ли глава, която да мисли право? Главата има отношение към Мъдростта.
Да казваш, че имаш тяло, а глава нямаш, това показва, че живееш физически, а Мъдрост нямаш.
Тоя проповедник ме пита защо страда. – Щом греши, непременно ще страда. Той се обърна към изток, после към юг, към запад, наведе се към земята, целуна я и си отиде. Ще кажете, че Духът живее в него. – Нищо не живее в него.
към беседата >>
Често между грозните и възрастни хора се срещат по-културни, отколкото между красивите и млади хора.
Не се лъжете от външността на нещата. Може ли да кажете, че 21-годишната мома, която е била красива и интелигентна, на 40–50 години ще бъде по-малко интелигентна? Като възрастна тя губи от красотата си, но интелигентността ѝ не може да се намали.
Често между грозните и възрастни хора се срещат по-културни, отколкото между красивите и млади хора.
Тъй щото да мислите, че едно общество, което живее привидно в мир и съгласие, е по-културно от другите, това е заблуждение. Това може да бъде вярно само 50%. Красотата на момата е израз на една предшестваща култура. Когато достигне най-голямата красота, момата се счита вече узряла и мисли за женене. Щом се ожени, тя започва да губи своята красота.
към беседата >>
Някоя майка прегърне детето си, стисне го в обятията си, но с това тя развива в него егоизма.
“ – казва тя. Каквото му пяла, такъв станал. Докато детето е малко, майката му припява каквото иска от него и го потупва по задницата. Не тупай детето си по задницата, но го пипай по главичката и кажи: „Да влязат в главата ти светлите Божествени мисли, да носиш светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя“. Тури ръката си на главичката на своето дете и кажи: „Да влязат, майка, в тебе благородните и възвишени Божествени чувства“.
Някоя майка прегърне детето си, стисне го в обятията си, но с това тя развива в него егоизма.
Тя казва: „Като хванеш някого, стисни го здраво, да вземеш и последните му сили“. Тя прави това подсъзнателно, но един ден вижда резултата на своята любов. И змията, като хване жертвата си, стиска я, докато счупи ребрата ѝ. Любов ли е това? Това не е за упрек.
към беседата >>
Тоя проповедник ме пита защо страда.
Някои религиозни казват, че са избранници. Как познавате, кой е избранник? Има ли глава, която да мисли право? Главата има отношение към Мъдростта. Да казваш, че имаш тяло, а глава нямаш, това показва, че живееш физически, а Мъдрост нямаш.
Тоя проповедник ме пита защо страда.
– Щом греши, непременно ще страда. Той се обърна към изток, после към юг, към запад, наведе се към земята, целуна я и си отиде. Ще кажете, че Духът живее в него. – Нищо не живее в него. Той дал място на един глупав дух в себе си, който няма глава, т.е.
към беседата >>
Тъй щото да мислите, че едно общество, което живее привидно в мир и съгласие, е по-културно от другите, това е заблуждение.
Не се лъжете от външността на нещата. Може ли да кажете, че 21-годишната мома, която е била красива и интелигентна, на 40–50 години ще бъде по-малко интелигентна? Като възрастна тя губи от красотата си, но интелигентността ѝ не може да се намали. Често между грозните и възрастни хора се срещат по-културни, отколкото между красивите и млади хора.
Тъй щото да мислите, че едно общество, което живее привидно в мир и съгласие, е по-културно от другите, това е заблуждение.
Това може да бъде вярно само 50%. Красотата на момата е израз на една предшестваща култура. Когато достигне най-голямата красота, момата се счита вече узряла и мисли за женене. Щом се ожени, тя започва да губи своята красота. Същото става и с нивата.
към беседата >>
Тя казва: „Като хванеш някого, стисни го здраво, да вземеш и последните му сили“.
Каквото му пяла, такъв станал. Докато детето е малко, майката му припява каквото иска от него и го потупва по задницата. Не тупай детето си по задницата, но го пипай по главичката и кажи: „Да влязат в главата ти светлите Божествени мисли, да носиш светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя“. Тури ръката си на главичката на своето дете и кажи: „Да влязат, майка, в тебе благородните и възвишени Божествени чувства“. Някоя майка прегърне детето си, стисне го в обятията си, но с това тя развива в него егоизма.
Тя казва: „Като хванеш някого, стисни го здраво, да вземеш и последните му сили“.
Тя прави това подсъзнателно, но един ден вижда резултата на своята любов. И змията, като хване жертвата си, стиска я, докато счупи ребрата ѝ. Любов ли е това? Това не е за упрек. Разбирайте подтиците си.
към беседата >>
– Щом греши, непременно ще страда.
Как познавате, кой е избранник? Има ли глава, която да мисли право? Главата има отношение към Мъдростта. Да казваш, че имаш тяло, а глава нямаш, това показва, че живееш физически, а Мъдрост нямаш. Тоя проповедник ме пита защо страда.
– Щом греши, непременно ще страда.
Той се обърна към изток, после към юг, към запад, наведе се към земята, целуна я и си отиде. Ще кажете, че Духът живее в него. – Нищо не живее в него. Той дал място на един глупав дух в себе си, който няма глава, т.е. няма никаква мисъл, никакво убеждение.
към беседата >>
Това може да бъде вярно само 50%.
Не се лъжете от външността на нещата. Може ли да кажете, че 21-годишната мома, която е била красива и интелигентна, на 40–50 години ще бъде по-малко интелигентна? Като възрастна тя губи от красотата си, но интелигентността ѝ не може да се намали. Често между грозните и възрастни хора се срещат по-културни, отколкото между красивите и млади хора. Тъй щото да мислите, че едно общество, което живее привидно в мир и съгласие, е по-културно от другите, това е заблуждение.
Това може да бъде вярно само 50%.
Красотата на момата е израз на една предшестваща култура. Когато достигне най-голямата красота, момата се счита вече узряла и мисли за женене. Щом се ожени, тя започва да губи своята красота. Същото става и с нивата. Красотата е символ на узряване.
към беседата >>
Тя прави това подсъзнателно, но един ден вижда резултата на своята любов.
Докато детето е малко, майката му припява каквото иска от него и го потупва по задницата. Не тупай детето си по задницата, но го пипай по главичката и кажи: „Да влязат в главата ти светлите Божествени мисли, да носиш светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя“. Тури ръката си на главичката на своето дете и кажи: „Да влязат, майка, в тебе благородните и възвишени Божествени чувства“. Някоя майка прегърне детето си, стисне го в обятията си, но с това тя развива в него егоизма. Тя казва: „Като хванеш някого, стисни го здраво, да вземеш и последните му сили“.
Тя прави това подсъзнателно, но един ден вижда резултата на своята любов.
И змията, като хване жертвата си, стиска я, докато счупи ребрата ѝ. Любов ли е това? Това не е за упрек. Разбирайте подтиците си. Майката се радва, че детето ѝ е здраво, но тя трябва да проникне дълбоко в душата му и там да посее истинските семена.
към беседата >>
Той се обърна към изток, после към юг, към запад, наведе се към земята, целуна я и си отиде.
Има ли глава, която да мисли право? Главата има отношение към Мъдростта. Да казваш, че имаш тяло, а глава нямаш, това показва, че живееш физически, а Мъдрост нямаш. Тоя проповедник ме пита защо страда. – Щом греши, непременно ще страда.
Той се обърна към изток, после към юг, към запад, наведе се към земята, целуна я и си отиде.
Ще кажете, че Духът живее в него. – Нищо не живее в него. Той дал място на един глупав дух в себе си, който няма глава, т.е. няма никаква мисъл, никакво убеждение. Като влязъл в него, тоя дух се възгордял и казва: „Слушайте ме, какво говоря“.
към беседата >>
Красотата на момата е израз на една предшестваща култура.
Може ли да кажете, че 21-годишната мома, която е била красива и интелигентна, на 40–50 години ще бъде по-малко интелигентна? Като възрастна тя губи от красотата си, но интелигентността ѝ не може да се намали. Често между грозните и възрастни хора се срещат по-културни, отколкото между красивите и млади хора. Тъй щото да мислите, че едно общество, което живее привидно в мир и съгласие, е по-културно от другите, това е заблуждение. Това може да бъде вярно само 50%.
Красотата на момата е израз на една предшестваща култура.
Когато достигне най-голямата красота, момата се счита вече узряла и мисли за женене. Щом се ожени, тя започва да губи своята красота. Същото става и с нивата. Красотата е символ на узряване. Тя е признак на култура, която е узряла и дала своя плод.
към беседата >>
И змията, като хване жертвата си, стиска я, докато счупи ребрата ѝ.
Не тупай детето си по задницата, но го пипай по главичката и кажи: „Да влязат в главата ти светлите Божествени мисли, да носиш светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя“. Тури ръката си на главичката на своето дете и кажи: „Да влязат, майка, в тебе благородните и възвишени Божествени чувства“. Някоя майка прегърне детето си, стисне го в обятията си, но с това тя развива в него егоизма. Тя казва: „Като хванеш някого, стисни го здраво, да вземеш и последните му сили“. Тя прави това подсъзнателно, но един ден вижда резултата на своята любов.
И змията, като хване жертвата си, стиска я, докато счупи ребрата ѝ.
Любов ли е това? Това не е за упрек. Разбирайте подтиците си. Майката се радва, че детето ѝ е здраво, но тя трябва да проникне дълбоко в душата му и там да посее истинските семена. Ако тя не сее в душата на детето, всяко посято от нея семе пада на камениста почва и изсъхва.
към беседата >>
Ще кажете, че Духът живее в него.
Главата има отношение към Мъдростта. Да казваш, че имаш тяло, а глава нямаш, това показва, че живееш физически, а Мъдрост нямаш. Тоя проповедник ме пита защо страда. – Щом греши, непременно ще страда. Той се обърна към изток, после към юг, към запад, наведе се към земята, целуна я и си отиде.
Ще кажете, че Духът живее в него.
– Нищо не живее в него. Той дал място на един глупав дух в себе си, който няма глава, т.е. няма никаква мисъл, никакво убеждение. Като влязъл в него, тоя дух се възгордял и казва: „Слушайте ме, какво говоря“. – Как ще го слушат, като няма глава?
към беседата >>
Когато достигне най-голямата красота, момата се счита вече узряла и мисли за женене.
Като възрастна тя губи от красотата си, но интелигентността ѝ не може да се намали. Често между грозните и възрастни хора се срещат по-културни, отколкото между красивите и млади хора. Тъй щото да мислите, че едно общество, което живее привидно в мир и съгласие, е по-културно от другите, това е заблуждение. Това може да бъде вярно само 50%. Красотата на момата е израз на една предшестваща култура.
Когато достигне най-голямата красота, момата се счита вече узряла и мисли за женене.
Щом се ожени, тя започва да губи своята красота. Същото става и с нивата. Красотата е символ на узряване. Тя е признак на култура, която е узряла и дала своя плод. Старите хора трябва отново да се разорават.
към беседата >>
Любов ли е това?
Тури ръката си на главичката на своето дете и кажи: „Да влязат, майка, в тебе благородните и възвишени Божествени чувства“. Някоя майка прегърне детето си, стисне го в обятията си, но с това тя развива в него егоизма. Тя казва: „Като хванеш някого, стисни го здраво, да вземеш и последните му сили“. Тя прави това подсъзнателно, но един ден вижда резултата на своята любов. И змията, като хване жертвата си, стиска я, докато счупи ребрата ѝ.
Любов ли е това?
Това не е за упрек. Разбирайте подтиците си. Майката се радва, че детето ѝ е здраво, но тя трябва да проникне дълбоко в душата му и там да посее истинските семена. Ако тя не сее в душата на детето, всяко посято от нея семе пада на камениста почва и изсъхва.
към беседата >>
– Нищо не живее в него.
Да казваш, че имаш тяло, а глава нямаш, това показва, че живееш физически, а Мъдрост нямаш. Тоя проповедник ме пита защо страда. – Щом греши, непременно ще страда. Той се обърна към изток, после към юг, към запад, наведе се към земята, целуна я и си отиде. Ще кажете, че Духът живее в него.
– Нищо не живее в него.
Той дал място на един глупав дух в себе си, който няма глава, т.е. няма никаква мисъл, никакво убеждение. Като влязъл в него, тоя дух се възгордял и казва: „Слушайте ме, какво говоря“. – Как ще го слушат, като няма глава? Само един сеятел съществува – Бог.
към беседата >>
Щом се ожени, тя започва да губи своята красота.
Често между грозните и възрастни хора се срещат по-културни, отколкото между красивите и млади хора. Тъй щото да мислите, че едно общество, което живее привидно в мир и съгласие, е по-културно от другите, това е заблуждение. Това може да бъде вярно само 50%. Красотата на момата е израз на една предшестваща култура. Когато достигне най-голямата красота, момата се счита вече узряла и мисли за женене.
Щом се ожени, тя започва да губи своята красота.
Същото става и с нивата. Красотата е символ на узряване. Тя е признак на култура, която е узряла и дала своя плод. Старите хора трябва отново да се разорават. Божественият плуг трябва да мине отново върху тях, за да станат в бъдеще красиви.
към беседата >>
Това не е за упрек.
Някоя майка прегърне детето си, стисне го в обятията си, но с това тя развива в него егоизма. Тя казва: „Като хванеш някого, стисни го здраво, да вземеш и последните му сили“. Тя прави това подсъзнателно, но един ден вижда резултата на своята любов. И змията, като хване жертвата си, стиска я, докато счупи ребрата ѝ. Любов ли е това?
Това не е за упрек.
Разбирайте подтиците си. Майката се радва, че детето ѝ е здраво, но тя трябва да проникне дълбоко в душата му и там да посее истинските семена. Ако тя не сее в душата на детето, всяко посято от нея семе пада на камениста почва и изсъхва.
към беседата >>
Той дал място на един глупав дух в себе си, който няма глава, т.е.
Тоя проповедник ме пита защо страда. – Щом греши, непременно ще страда. Той се обърна към изток, после към юг, към запад, наведе се към земята, целуна я и си отиде. Ще кажете, че Духът живее в него. – Нищо не живее в него.
Той дал място на един глупав дух в себе си, който няма глава, т.е.
няма никаква мисъл, никакво убеждение. Като влязъл в него, тоя дух се възгордял и казва: „Слушайте ме, какво говоря“. – Как ще го слушат, като няма глава? Само един сеятел съществува – Бог. Само един разумен принцип прониква цялата вселена и всички човешки души.
към беседата >>
Същото става и с нивата.
Тъй щото да мислите, че едно общество, което живее привидно в мир и съгласие, е по-културно от другите, това е заблуждение. Това може да бъде вярно само 50%. Красотата на момата е израз на една предшестваща култура. Когато достигне най-голямата красота, момата се счита вече узряла и мисли за женене. Щом се ожени, тя започва да губи своята красота.
Същото става и с нивата.
Красотата е символ на узряване. Тя е признак на култура, която е узряла и дала своя плод. Старите хора трябва отново да се разорават. Божественият плуг трябва да мине отново върху тях, за да станат в бъдеще красиви. И тъй, младостта представя култура, която е достигнала своята най-висока точка на развитие и зрялост, а старостта е култура, която се приготвя за тая точка.
към беседата >>
Разбирайте подтиците си.
Тя казва: „Като хванеш някого, стисни го здраво, да вземеш и последните му сили“. Тя прави това подсъзнателно, но един ден вижда резултата на своята любов. И змията, като хване жертвата си, стиска я, докато счупи ребрата ѝ. Любов ли е това? Това не е за упрек.
Разбирайте подтиците си.
Майката се радва, че детето ѝ е здраво, но тя трябва да проникне дълбоко в душата му и там да посее истинските семена. Ако тя не сее в душата на детето, всяко посято от нея семе пада на камениста почва и изсъхва.
към беседата >>
няма никаква мисъл, никакво убеждение.
– Щом греши, непременно ще страда. Той се обърна към изток, после към юг, към запад, наведе се към земята, целуна я и си отиде. Ще кажете, че Духът живее в него. – Нищо не живее в него. Той дал място на един глупав дух в себе си, който няма глава, т.е.
няма никаква мисъл, никакво убеждение.
Като влязъл в него, тоя дух се възгордял и казва: „Слушайте ме, какво говоря“. – Как ще го слушат, като няма глава? Само един сеятел съществува – Бог. Само един разумен принцип прониква цялата вселена и всички човешки души.
към беседата >>
Красотата е символ на узряване.
Това може да бъде вярно само 50%. Красотата на момата е израз на една предшестваща култура. Когато достигне най-голямата красота, момата се счита вече узряла и мисли за женене. Щом се ожени, тя започва да губи своята красота. Същото става и с нивата.
Красотата е символ на узряване.
Тя е признак на култура, която е узряла и дала своя плод. Старите хора трябва отново да се разорават. Божественият плуг трябва да мине отново върху тях, за да станат в бъдеще красиви. И тъй, младостта представя култура, която е достигнала своята най-висока точка на развитие и зрялост, а старостта е култура, която се приготвя за тая точка. Ако сте стари, молете се Божественият плуг да мине дълбоко през вас, да ви разоре, че като дойде сеятелят, да намери готова почва за сеене.
към беседата >>
Майката се радва, че детето ѝ е здраво, но тя трябва да проникне дълбоко в душата му и там да посее истинските семена.
Тя прави това подсъзнателно, но един ден вижда резултата на своята любов. И змията, като хване жертвата си, стиска я, докато счупи ребрата ѝ. Любов ли е това? Това не е за упрек. Разбирайте подтиците си.
Майката се радва, че детето ѝ е здраво, но тя трябва да проникне дълбоко в душата му и там да посее истинските семена.
Ако тя не сее в душата на детето, всяко посято от нея семе пада на камениста почва и изсъхва.
към беседата >>
Като влязъл в него, тоя дух се възгордял и казва: „Слушайте ме, какво говоря“.
Той се обърна към изток, после към юг, към запад, наведе се към земята, целуна я и си отиде. Ще кажете, че Духът живее в него. – Нищо не живее в него. Той дал място на един глупав дух в себе си, който няма глава, т.е. няма никаква мисъл, никакво убеждение.
Като влязъл в него, тоя дух се възгордял и казва: „Слушайте ме, какво говоря“.
– Как ще го слушат, като няма глава? Само един сеятел съществува – Бог. Само един разумен принцип прониква цялата вселена и всички човешки души.
към беседата >>
Тя е признак на култура, която е узряла и дала своя плод.
Красотата на момата е израз на една предшестваща култура. Когато достигне най-голямата красота, момата се счита вече узряла и мисли за женене. Щом се ожени, тя започва да губи своята красота. Същото става и с нивата. Красотата е символ на узряване.
Тя е признак на култура, която е узряла и дала своя плод.
Старите хора трябва отново да се разорават. Божественият плуг трябва да мине отново върху тях, за да станат в бъдеще красиви. И тъй, младостта представя култура, която е достигнала своята най-висока точка на развитие и зрялост, а старостта е култура, която се приготвя за тая точка. Ако сте стари, молете се Божественият плуг да мине дълбоко през вас, да ви разоре, че като дойде сеятелят, да намери готова почва за сеене. Всеки очаква сеятеля.
към беседата >>
Ако тя не сее в душата на детето, всяко посято от нея семе пада на камениста почва и изсъхва.
И змията, като хване жертвата си, стиска я, докато счупи ребрата ѝ. Любов ли е това? Това не е за упрек. Разбирайте подтиците си. Майката се радва, че детето ѝ е здраво, но тя трябва да проникне дълбоко в душата му и там да посее истинските семена.
Ако тя не сее в душата на детето, всяко посято от нея семе пада на камениста почва и изсъхва.
към беседата >>
– Как ще го слушат, като няма глава?
Ще кажете, че Духът живее в него. – Нищо не живее в него. Той дал място на един глупав дух в себе си, който няма глава, т.е. няма никаква мисъл, никакво убеждение. Като влязъл в него, тоя дух се възгордял и казва: „Слушайте ме, какво говоря“.
– Как ще го слушат, като няма глава?
Само един сеятел съществува – Бог. Само един разумен принцип прониква цялата вселена и всички човешки души.
към беседата >>
Старите хора трябва отново да се разорават.
Когато достигне най-голямата красота, момата се счита вече узряла и мисли за женене. Щом се ожени, тя започва да губи своята красота. Същото става и с нивата. Красотата е символ на узряване. Тя е признак на култура, която е узряла и дала своя плод.
Старите хора трябва отново да се разорават.
Божественият плуг трябва да мине отново върху тях, за да станат в бъдеще красиви. И тъй, младостта представя култура, която е достигнала своята най-висока точка на развитие и зрялост, а старостта е култура, която се приготвя за тая точка. Ако сте стари, молете се Божественият плуг да мине дълбоко през вас, да ви разоре, че като дойде сеятелят, да намери готова почва за сеене. Всеки очаква сеятеля. Той е идеалът на нашите души.
към беседата >>
„Излезе сеятелят да сее.“ Тоя разумен сеятел разбирал законите на природата и предварително знаел, че три от неговите семена няма да паднат на добра почва, затова не очаквал нищо от тях.
„Излезе сеятелят да сее.“ Тоя разумен сеятел разбирал законите на природата и предварително знаел, че три от неговите семена няма да паднат на добра почва, затова не очаквал нищо от тях.
Само едно семе попаднало на добра почва и дало изобилно плод. Това семе е паднало в човешката душа. Следователно, отворете широко душите си за тоя сеятел, да посее във вас своите възвишени мисли и чувства. – Кой е сеятелят? – Божественото Начало в човека.
към беседата >>
Само един сеятел съществува – Бог.
– Нищо не живее в него. Той дал място на един глупав дух в себе си, който няма глава, т.е. няма никаква мисъл, никакво убеждение. Като влязъл в него, тоя дух се възгордял и казва: „Слушайте ме, какво говоря“. – Как ще го слушат, като няма глава?
Само един сеятел съществува – Бог.
Само един разумен принцип прониква цялата вселена и всички човешки души.
към беседата >>
Божественият плуг трябва да мине отново върху тях, за да станат в бъдеще красиви.
Щом се ожени, тя започва да губи своята красота. Същото става и с нивата. Красотата е символ на узряване. Тя е признак на култура, която е узряла и дала своя плод. Старите хора трябва отново да се разорават.
Божественият плуг трябва да мине отново върху тях, за да станат в бъдеще красиви.
И тъй, младостта представя култура, която е достигнала своята най-висока точка на развитие и зрялост, а старостта е култура, която се приготвя за тая точка. Ако сте стари, молете се Божественият плуг да мине дълбоко през вас, да ви разоре, че като дойде сеятелят, да намери готова почва за сеене. Всеки очаква сеятеля. Той е идеалът на нашите души. Той е Божествен елемент, който събужда човешката душа от сън и я повдига.
към беседата >>
Само едно семе попаднало на добра почва и дало изобилно плод.
„Излезе сеятелят да сее.“ Тоя разумен сеятел разбирал законите на природата и предварително знаел, че три от неговите семена няма да паднат на добра почва, затова не очаквал нищо от тях.
Само едно семе попаднало на добра почва и дало изобилно плод.
Това семе е паднало в човешката душа. Следователно, отворете широко душите си за тоя сеятел, да посее във вас своите възвишени мисли и чувства. – Кой е сеятелят? – Божественото Начало в човека. Щом посее семената си във вас, вие ставате силни и започвате новия живот.
към беседата >>
Само един разумен принцип прониква цялата вселена и всички човешки души.
Той дал място на един глупав дух в себе си, който няма глава, т.е. няма никаква мисъл, никакво убеждение. Като влязъл в него, тоя дух се възгордял и казва: „Слушайте ме, какво говоря“. – Как ще го слушат, като няма глава? Само един сеятел съществува – Бог.
Само един разумен принцип прониква цялата вселена и всички човешки души.
към беседата >>
И тъй, младостта представя култура, която е достигнала своята най-висока точка на развитие и зрялост, а старостта е култура, която се приготвя за тая точка.
Същото става и с нивата. Красотата е символ на узряване. Тя е признак на култура, която е узряла и дала своя плод. Старите хора трябва отново да се разорават. Божественият плуг трябва да мине отново върху тях, за да станат в бъдеще красиви.
И тъй, младостта представя култура, която е достигнала своята най-висока точка на развитие и зрялост, а старостта е култура, която се приготвя за тая точка.
Ако сте стари, молете се Божественият плуг да мине дълбоко през вас, да ви разоре, че като дойде сеятелят, да намери готова почва за сеене. Всеки очаква сеятеля. Той е идеалът на нашите души. Той е Божествен елемент, който събужда човешката душа от сън и я повдига. Ако сеятелят не хвърли семето си, душата остава безплодна.
към беседата >>
Това семе е паднало в човешката душа.
„Излезе сеятелят да сее.“ Тоя разумен сеятел разбирал законите на природата и предварително знаел, че три от неговите семена няма да паднат на добра почва, затова не очаквал нищо от тях. Само едно семе попаднало на добра почва и дало изобилно плод.
Това семе е паднало в човешката душа.
Следователно, отворете широко душите си за тоя сеятел, да посее във вас своите възвишени мисли и чувства. – Кой е сеятелят? – Божественото Начало в човека. Щом посее семената си във вас, вие ставате силни и започвате новия живот. Сега вие се чувствате слаби, немощни.
към беседата >>
Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е проводил“.
Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е проводил“.
Той е великото, невидимото, цялото небе. Под „небе“ разбираме безграничното, необятното. Като дойде Духът, не казвайте, че сте без глава и душа. Преди години срещнах една религиозна жена, която казваше, че няма сърце. Питам: Какво трябва да се мисли за религиозните хора, ако един от тях казва, че нямал глава, друг – нямал сърце, трети – нямал стомах.
към беседата >>
Ако сте стари, молете се Божественият плуг да мине дълбоко през вас, да ви разоре, че като дойде сеятелят, да намери готова почва за сеене.
Красотата е символ на узряване. Тя е признак на култура, която е узряла и дала своя плод. Старите хора трябва отново да се разорават. Божественият плуг трябва да мине отново върху тях, за да станат в бъдеще красиви. И тъй, младостта представя култура, която е достигнала своята най-висока точка на развитие и зрялост, а старостта е култура, която се приготвя за тая точка.
Ако сте стари, молете се Божественият плуг да мине дълбоко през вас, да ви разоре, че като дойде сеятелят, да намери готова почва за сеене.
Всеки очаква сеятеля. Той е идеалът на нашите души. Той е Божествен елемент, който събужда човешката душа от сън и я повдига. Ако сеятелят не хвърли семето си, душата остава безплодна. Не е ли същото и със земята?
към беседата >>
Следователно, отворете широко душите си за тоя сеятел, да посее във вас своите възвишени мисли и чувства.
„Излезе сеятелят да сее.“ Тоя разумен сеятел разбирал законите на природата и предварително знаел, че три от неговите семена няма да паднат на добра почва, затова не очаквал нищо от тях. Само едно семе попаднало на добра почва и дало изобилно плод. Това семе е паднало в човешката душа.
Следователно, отворете широко душите си за тоя сеятел, да посее във вас своите възвишени мисли и чувства.
– Кой е сеятелят? – Божественото Начало в човека. Щом посее семената си във вас, вие ставате силни и започвате новия живот. Сега вие се чувствате слаби, немощни. – Защо?
към беседата >>
Той е великото, невидимото, цялото небе.
Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е проводил“.
Той е великото, невидимото, цялото небе.
Под „небе“ разбираме безграничното, необятното. Като дойде Духът, не казвайте, че сте без глава и душа. Преди години срещнах една религиозна жена, която казваше, че няма сърце. Питам: Какво трябва да се мисли за религиозните хора, ако един от тях казва, че нямал глава, друг – нямал сърце, трети – нямал стомах. Светските хора ще кажат, че това са побъркани глави.
към беседата >>
Всеки очаква сеятеля.
Тя е признак на култура, която е узряла и дала своя плод. Старите хора трябва отново да се разорават. Божественият плуг трябва да мине отново върху тях, за да станат в бъдеще красиви. И тъй, младостта представя култура, която е достигнала своята най-висока точка на развитие и зрялост, а старостта е култура, която се приготвя за тая точка. Ако сте стари, молете се Божественият плуг да мине дълбоко през вас, да ви разоре, че като дойде сеятелят, да намери готова почва за сеене.
Всеки очаква сеятеля.
Той е идеалът на нашите души. Той е Божествен елемент, който събужда човешката душа от сън и я повдига. Ако сеятелят не хвърли семето си, душата остава безплодна. Не е ли същото и със земята? Ако сеятелят не хвърли семето върху разораната почва, тя остава безплодна.
към беседата >>
– Кой е сеятелят?
„Излезе сеятелят да сее.“ Тоя разумен сеятел разбирал законите на природата и предварително знаел, че три от неговите семена няма да паднат на добра почва, затова не очаквал нищо от тях. Само едно семе попаднало на добра почва и дало изобилно плод. Това семе е паднало в човешката душа. Следователно, отворете широко душите си за тоя сеятел, да посее във вас своите възвишени мисли и чувства.
– Кой е сеятелят?
– Божественото Начало в човека. Щом посее семената си във вас, вие ставате силни и започвате новия живот. Сега вие се чувствате слаби, немощни. – Защо? – Семето, което е попаднало на добрата почва, не е израсло още.
към беседата >>
Под „небе“ разбираме безграничното, необятното.
Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е проводил“. Той е великото, невидимото, цялото небе.
Под „небе“ разбираме безграничното, необятното.
Като дойде Духът, не казвайте, че сте без глава и душа. Преди години срещнах една религиозна жена, която казваше, че няма сърце. Питам: Какво трябва да се мисли за религиозните хора, ако един от тях казва, че нямал глава, друг – нямал сърце, трети – нямал стомах. Светските хора ще кажат, че това са побъркани глави. Те казват за себе си: „Ние си имаме и глава, и сърце, и стомах“.
към беседата >>
Той е идеалът на нашите души.
Старите хора трябва отново да се разорават. Божественият плуг трябва да мине отново върху тях, за да станат в бъдеще красиви. И тъй, младостта представя култура, която е достигнала своята най-висока точка на развитие и зрялост, а старостта е култура, която се приготвя за тая точка. Ако сте стари, молете се Божественият плуг да мине дълбоко през вас, да ви разоре, че като дойде сеятелят, да намери готова почва за сеене. Всеки очаква сеятеля.
Той е идеалът на нашите души.
Той е Божествен елемент, който събужда човешката душа от сън и я повдига. Ако сеятелят не хвърли семето си, душата остава безплодна. Не е ли същото и със земята? Ако сеятелят не хвърли семето върху разораната почва, тя остава безплодна. Безплодната земя се превръща в пустиня.
към беседата >>
– Божественото Начало в човека.
„Излезе сеятелят да сее.“ Тоя разумен сеятел разбирал законите на природата и предварително знаел, че три от неговите семена няма да паднат на добра почва, затова не очаквал нищо от тях. Само едно семе попаднало на добра почва и дало изобилно плод. Това семе е паднало в човешката душа. Следователно, отворете широко душите си за тоя сеятел, да посее във вас своите възвишени мисли и чувства. – Кой е сеятелят?
– Божественото Начало в човека.
Щом посее семената си във вас, вие ставате силни и започвате новия живот. Сега вие се чувствате слаби, немощни. – Защо? – Семето, което е попаднало на добрата почва, не е израсло още. Имате вяра, но не сте видели още резултатите ѝ.
към беседата >>
Като дойде Духът, не казвайте, че сте без глава и душа.
Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е проводил“. Той е великото, невидимото, цялото небе. Под „небе“ разбираме безграничното, необятното.
Като дойде Духът, не казвайте, че сте без глава и душа.
Преди години срещнах една религиозна жена, която казваше, че няма сърце. Питам: Какво трябва да се мисли за религиозните хора, ако един от тях казва, че нямал глава, друг – нямал сърце, трети – нямал стомах. Светските хора ще кажат, че това са побъркани глави. Те казват за себе си: „Ние си имаме и глава, и сърце, и стомах“. Светският човек казва: „Че имам сърце, познавам по пулса, който бие; че имам стомах, познавам по храната, която влиза в него; че имам глава, познавам по сметките, които правя.
към беседата >>
Той е Божествен елемент, който събужда човешката душа от сън и я повдига.
Божественият плуг трябва да мине отново върху тях, за да станат в бъдеще красиви. И тъй, младостта представя култура, която е достигнала своята най-висока точка на развитие и зрялост, а старостта е култура, която се приготвя за тая точка. Ако сте стари, молете се Божественият плуг да мине дълбоко през вас, да ви разоре, че като дойде сеятелят, да намери готова почва за сеене. Всеки очаква сеятеля. Той е идеалът на нашите души.
Той е Божествен елемент, който събужда човешката душа от сън и я повдига.
Ако сеятелят не хвърли семето си, душата остава безплодна. Не е ли същото и със земята? Ако сеятелят не хвърли семето върху разораната почва, тя остава безплодна. Безплодната земя се превръща в пустиня. Много пъти е идвал сеятелят на земята!
към беседата >>
Щом посее семената си във вас, вие ставате силни и започвате новия живот.
Само едно семе попаднало на добра почва и дало изобилно плод. Това семе е паднало в човешката душа. Следователно, отворете широко душите си за тоя сеятел, да посее във вас своите възвишени мисли и чувства. – Кой е сеятелят? – Божественото Начало в човека.
Щом посее семената си във вас, вие ставате силни и започвате новия живот.
Сега вие се чувствате слаби, немощни. – Защо? – Семето, което е попаднало на добрата почва, не е израсло още. Имате вяра, но не сте видели още резултатите ѝ. Имате любов, но и тя не се е проявила.
към беседата >>
Преди години срещнах една религиозна жена, която казваше, че няма сърце.
Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е проводил“. Той е великото, невидимото, цялото небе. Под „небе“ разбираме безграничното, необятното. Като дойде Духът, не казвайте, че сте без глава и душа.
Преди години срещнах една религиозна жена, която казваше, че няма сърце.
Питам: Какво трябва да се мисли за религиозните хора, ако един от тях казва, че нямал глава, друг – нямал сърце, трети – нямал стомах. Светските хора ще кажат, че това са побъркани глави. Те казват за себе си: „Ние си имаме и глава, и сърце, и стомах“. Светският човек казва: „Че имам сърце, познавам по пулса, който бие; че имам стомах, познавам по храната, която влиза в него; че имам глава, познавам по сметките, които правя. Отвори касата си пред мене, да видиш, как ще постъпя“.
към беседата >>
Ако сеятелят не хвърли семето си, душата остава безплодна.
И тъй, младостта представя култура, която е достигнала своята най-висока точка на развитие и зрялост, а старостта е култура, която се приготвя за тая точка. Ако сте стари, молете се Божественият плуг да мине дълбоко през вас, да ви разоре, че като дойде сеятелят, да намери готова почва за сеене. Всеки очаква сеятеля. Той е идеалът на нашите души. Той е Божествен елемент, който събужда човешката душа от сън и я повдига.
Ако сеятелят не хвърли семето си, душата остава безплодна.
Не е ли същото и със земята? Ако сеятелят не хвърли семето върху разораната почва, тя остава безплодна. Безплодната земя се превръща в пустиня. Много пъти е идвал сеятелят на земята! – Кой е сеятелят?
към беседата >>
Сега вие се чувствате слаби, немощни.
Това семе е паднало в човешката душа. Следователно, отворете широко душите си за тоя сеятел, да посее във вас своите възвишени мисли и чувства. – Кой е сеятелят? – Божественото Начало в човека. Щом посее семената си във вас, вие ставате силни и започвате новия живот.
Сега вие се чувствате слаби, немощни.
– Защо? – Семето, което е попаднало на добрата почва, не е израсло още. Имате вяра, но не сте видели още резултатите ѝ. Имате любов, но и тя не се е проявила. Христос казва: „За създаването на човека има строго определени закони“.
към беседата >>
Питам: Какво трябва да се мисли за религиозните хора, ако един от тях казва, че нямал глава, друг – нямал сърце, трети – нямал стомах.
Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е проводил“. Той е великото, невидимото, цялото небе. Под „небе“ разбираме безграничното, необятното. Като дойде Духът, не казвайте, че сте без глава и душа. Преди години срещнах една религиозна жена, която казваше, че няма сърце.
Питам: Какво трябва да се мисли за религиозните хора, ако един от тях казва, че нямал глава, друг – нямал сърце, трети – нямал стомах.
Светските хора ще кажат, че това са побъркани глави. Те казват за себе си: „Ние си имаме и глава, и сърце, и стомах“. Светският човек казва: „Че имам сърце, познавам по пулса, който бие; че имам стомах, познавам по храната, която влиза в него; че имам глава, познавам по сметките, които правя. Отвори касата си пред мене, да видиш, как ще постъпя“. Религиозният казва: „Не съм изучавал изкуството да изпразвам касите на хората.
към беседата >>
Не е ли същото и със земята?
Ако сте стари, молете се Божественият плуг да мине дълбоко през вас, да ви разоре, че като дойде сеятелят, да намери готова почва за сеене. Всеки очаква сеятеля. Той е идеалът на нашите души. Той е Божествен елемент, който събужда човешката душа от сън и я повдига. Ако сеятелят не хвърли семето си, душата остава безплодна.
Не е ли същото и със земята?
Ако сеятелят не хвърли семето върху разораната почва, тя остава безплодна. Безплодната земя се превръща в пустиня. Много пъти е идвал сеятелят на земята! – Кой е сеятелят? – Христос.
към беседата >>
– Защо?
Следователно, отворете широко душите си за тоя сеятел, да посее във вас своите възвишени мисли и чувства. – Кой е сеятелят? – Божественото Начало в човека. Щом посее семената си във вас, вие ставате силни и започвате новия живот. Сега вие се чувствате слаби, немощни.
– Защо?
– Семето, което е попаднало на добрата почва, не е израсло още. Имате вяра, но не сте видели още резултатите ѝ. Имате любов, но и тя не се е проявила. Христос казва: „За създаването на човека има строго определени закони“. Когато детето се учи да чете, трябва да мине през всички правила.
към беседата >>
Светските хора ще кажат, че това са побъркани глави.
Той е великото, невидимото, цялото небе. Под „небе“ разбираме безграничното, необятното. Като дойде Духът, не казвайте, че сте без глава и душа. Преди години срещнах една религиозна жена, която казваше, че няма сърце. Питам: Какво трябва да се мисли за религиозните хора, ако един от тях казва, че нямал глава, друг – нямал сърце, трети – нямал стомах.
Светските хора ще кажат, че това са побъркани глави.
Те казват за себе си: „Ние си имаме и глава, и сърце, и стомах“. Светският човек казва: „Че имам сърце, познавам по пулса, който бие; че имам стомах, познавам по храната, която влиза в него; че имам глава, познавам по сметките, които правя. Отвори касата си пред мене, да видиш, как ще постъпя“. Религиозният казва: „Не съм изучавал изкуството да изпразвам касите на хората. Обаче, зная как се пълнят празните каси“.
към беседата >>
Ако сеятелят не хвърли семето върху разораната почва, тя остава безплодна.
Всеки очаква сеятеля. Той е идеалът на нашите души. Той е Божествен елемент, който събужда човешката душа от сън и я повдига. Ако сеятелят не хвърли семето си, душата остава безплодна. Не е ли същото и със земята?
Ако сеятелят не хвърли семето върху разораната почва, тя остава безплодна.
Безплодната земя се превръща в пустиня. Много пъти е идвал сеятелят на земята! – Кой е сеятелят? – Христос. Някои казват, че Христос е слизал само един път на земята.
към беседата >>
– Семето, което е попаднало на добрата почва, не е израсло още.
– Кой е сеятелят? – Божественото Начало в човека. Щом посее семената си във вас, вие ставате силни и започвате новия живот. Сега вие се чувствате слаби, немощни. – Защо?
– Семето, което е попаднало на добрата почва, не е израсло още.
Имате вяра, но не сте видели още резултатите ѝ. Имате любов, но и тя не се е проявила. Христос казва: „За създаването на човека има строго определени закони“. Когато детето се учи да чете, трябва да мине през всички правила. Когато някой изучава музика, трябва да знае правилата на музиката.
към беседата >>
Те казват за себе си: „Ние си имаме и глава, и сърце, и стомах“.
Под „небе“ разбираме безграничното, необятното. Като дойде Духът, не казвайте, че сте без глава и душа. Преди години срещнах една религиозна жена, която казваше, че няма сърце. Питам: Какво трябва да се мисли за религиозните хора, ако един от тях казва, че нямал глава, друг – нямал сърце, трети – нямал стомах. Светските хора ще кажат, че това са побъркани глави.
Те казват за себе си: „Ние си имаме и глава, и сърце, и стомах“.
Светският човек казва: „Че имам сърце, познавам по пулса, който бие; че имам стомах, познавам по храната, която влиза в него; че имам глава, познавам по сметките, които правя. Отвори касата си пред мене, да видиш, как ще постъпя“. Религиозният казва: „Не съм изучавал изкуството да изпразвам касите на хората. Обаче, зная как се пълнят празните каси“. Проявите на религиозния човек са точно обратни на проявите на светския.
към беседата >>
Безплодната земя се превръща в пустиня.
Той е идеалът на нашите души. Той е Божествен елемент, който събужда човешката душа от сън и я повдига. Ако сеятелят не хвърли семето си, душата остава безплодна. Не е ли същото и със земята? Ако сеятелят не хвърли семето върху разораната почва, тя остава безплодна.
Безплодната земя се превръща в пустиня.
Много пъти е идвал сеятелят на земята! – Кой е сеятелят? – Христос. Някои казват, че Христос е слизал само един път на земята. Много пъти е слизал Христос на земята, но последното Му слизане се ознаменувало с разпятието и възкресението Му, затова станало известно на целия свят.
към беседата >>
Имате вяра, но не сте видели още резултатите ѝ.
– Божественото Начало в човека. Щом посее семената си във вас, вие ставате силни и започвате новия живот. Сега вие се чувствате слаби, немощни. – Защо? – Семето, което е попаднало на добрата почва, не е израсло още.
Имате вяра, но не сте видели още резултатите ѝ.
Имате любов, но и тя не се е проявила. Христос казва: „За създаването на човека има строго определени закони“. Когато детето се учи да чете, трябва да мине през всички правила. Когато някой изучава музика, трябва да знае правилата на музиката. Щом изучи правилата и законите на музиката и стане виден музикант, той има право да се изяви свободно, да даде израз на своята идея.
към беседата >>
Светският човек казва: „Че имам сърце, познавам по пулса, който бие; че имам стомах, познавам по храната, която влиза в него; че имам глава, познавам по сметките, които правя.
Като дойде Духът, не казвайте, че сте без глава и душа. Преди години срещнах една религиозна жена, която казваше, че няма сърце. Питам: Какво трябва да се мисли за религиозните хора, ако един от тях казва, че нямал глава, друг – нямал сърце, трети – нямал стомах. Светските хора ще кажат, че това са побъркани глави. Те казват за себе си: „Ние си имаме и глава, и сърце, и стомах“.
Светският човек казва: „Че имам сърце, познавам по пулса, който бие; че имам стомах, познавам по храната, която влиза в него; че имам глава, познавам по сметките, които правя.
Отвори касата си пред мене, да видиш, как ще постъпя“. Религиозният казва: „Не съм изучавал изкуството да изпразвам касите на хората. Обаче, зная как се пълнят празните каси“. Проявите на религиозния човек са точно обратни на проявите на светския.
към беседата >>
Много пъти е идвал сеятелят на земята!
Той е Божествен елемент, който събужда човешката душа от сън и я повдига. Ако сеятелят не хвърли семето си, душата остава безплодна. Не е ли същото и със земята? Ако сеятелят не хвърли семето върху разораната почва, тя остава безплодна. Безплодната земя се превръща в пустиня.
Много пъти е идвал сеятелят на земята!
– Кой е сеятелят? – Христос. Някои казват, че Христос е слизал само един път на земята. Много пъти е слизал Христос на земята, но последното Му слизане се ознаменувало с разпятието и възкресението Му, затова станало известно на целия свят. И богословите твърдят, че Христос е идвал само един път на земята.
към беседата >>
Имате любов, но и тя не се е проявила.
Щом посее семената си във вас, вие ставате силни и започвате новия живот. Сега вие се чувствате слаби, немощни. – Защо? – Семето, което е попаднало на добрата почва, не е израсло още. Имате вяра, но не сте видели още резултатите ѝ.
Имате любов, но и тя не се е проявила.
Христос казва: „За създаването на човека има строго определени закони“. Когато детето се учи да чете, трябва да мине през всички правила. Когато някой изучава музика, трябва да знае правилата на музиката. Щом изучи правилата и законите на музиката и стане виден музикант, той има право да се изяви свободно, да даде израз на своята идея. Великият музикант е господар на себе си, той има простор и свобода в свиренето.
към беседата >>
Отвори касата си пред мене, да видиш, как ще постъпя“.
Преди години срещнах една религиозна жена, която казваше, че няма сърце. Питам: Какво трябва да се мисли за религиозните хора, ако един от тях казва, че нямал глава, друг – нямал сърце, трети – нямал стомах. Светските хора ще кажат, че това са побъркани глави. Те казват за себе си: „Ние си имаме и глава, и сърце, и стомах“. Светският човек казва: „Че имам сърце, познавам по пулса, който бие; че имам стомах, познавам по храната, която влиза в него; че имам глава, познавам по сметките, които правя.
Отвори касата си пред мене, да видиш, как ще постъпя“.
Религиозният казва: „Не съм изучавал изкуството да изпразвам касите на хората. Обаче, зная как се пълнят празните каси“. Проявите на религиозния човек са точно обратни на проявите на светския.
към беседата >>
– Кой е сеятелят?
Ако сеятелят не хвърли семето си, душата остава безплодна. Не е ли същото и със земята? Ако сеятелят не хвърли семето върху разораната почва, тя остава безплодна. Безплодната земя се превръща в пустиня. Много пъти е идвал сеятелят на земята!
– Кой е сеятелят?
– Христос. Някои казват, че Христос е слизал само един път на земята. Много пъти е слизал Христос на земята, но последното Му слизане се ознаменувало с разпятието и възкресението Му, затова станало известно на целия свят. И богословите твърдят, че Христос е идвал само един път на земята. Това значи да мислиш, че слънцето само един път изгрява.
към беседата >>
Христос казва: „За създаването на човека има строго определени закони“.
Сега вие се чувствате слаби, немощни. – Защо? – Семето, което е попаднало на добрата почва, не е израсло още. Имате вяра, но не сте видели още резултатите ѝ. Имате любов, но и тя не се е проявила.
Христос казва: „За създаването на човека има строго определени закони“.
Когато детето се учи да чете, трябва да мине през всички правила. Когато някой изучава музика, трябва да знае правилата на музиката. Щом изучи правилата и законите на музиката и стане виден музикант, той има право да се изяви свободно, да даде израз на своята идея. Великият музикант е господар на себе си, той има простор и свобода в свиренето. Докато изучава нещата, човек е подчинен на законите и правилата.
към беседата >>
Религиозният казва: „Не съм изучавал изкуството да изпразвам касите на хората.
Питам: Какво трябва да се мисли за религиозните хора, ако един от тях казва, че нямал глава, друг – нямал сърце, трети – нямал стомах. Светските хора ще кажат, че това са побъркани глави. Те казват за себе си: „Ние си имаме и глава, и сърце, и стомах“. Светският човек казва: „Че имам сърце, познавам по пулса, който бие; че имам стомах, познавам по храната, която влиза в него; че имам глава, познавам по сметките, които правя. Отвори касата си пред мене, да видиш, как ще постъпя“.
Религиозният казва: „Не съм изучавал изкуството да изпразвам касите на хората.
Обаче, зная как се пълнят празните каси“. Проявите на религиозния човек са точно обратни на проявите на светския.
към беседата >>
– Христос.
Не е ли същото и със земята? Ако сеятелят не хвърли семето върху разораната почва, тя остава безплодна. Безплодната земя се превръща в пустиня. Много пъти е идвал сеятелят на земята! – Кой е сеятелят?
– Христос.
Някои казват, че Христос е слизал само един път на земята. Много пъти е слизал Христос на земята, но последното Му слизане се ознаменувало с разпятието и възкресението Му, затова станало известно на целия свят. И богословите твърдят, че Христос е идвал само един път на земята. Това значи да мислиш, че слънцето само един път изгрява. Слънцето е изгрявало безброй пъти и продължава да изгрява.
към беседата >>
Когато детето се учи да чете, трябва да мине през всички правила.
– Защо? – Семето, което е попаднало на добрата почва, не е израсло още. Имате вяра, но не сте видели още резултатите ѝ. Имате любов, но и тя не се е проявила. Христос казва: „За създаването на човека има строго определени закони“.
Когато детето се учи да чете, трябва да мине през всички правила.
Когато някой изучава музика, трябва да знае правилата на музиката. Щом изучи правилата и законите на музиката и стане виден музикант, той има право да се изяви свободно, да даде израз на своята идея. Великият музикант е господар на себе си, той има простор и свобода в свиренето. Докато изучава нещата, човек е подчинен на законите и правилата. Щом ги изучи и стане майстор, той има право да ги изменя.
към беседата >>
Обаче, зная как се пълнят празните каси“.
Светските хора ще кажат, че това са побъркани глави. Те казват за себе си: „Ние си имаме и глава, и сърце, и стомах“. Светският човек казва: „Че имам сърце, познавам по пулса, който бие; че имам стомах, познавам по храната, която влиза в него; че имам глава, познавам по сметките, които правя. Отвори касата си пред мене, да видиш, как ще постъпя“. Религиозният казва: „Не съм изучавал изкуството да изпразвам касите на хората.
Обаче, зная как се пълнят празните каси“.
Проявите на религиозния човек са точно обратни на проявите на светския.
към беседата >>
Някои казват, че Христос е слизал само един път на земята.
Ако сеятелят не хвърли семето върху разораната почва, тя остава безплодна. Безплодната земя се превръща в пустиня. Много пъти е идвал сеятелят на земята! – Кой е сеятелят? – Христос.
Някои казват, че Христос е слизал само един път на земята.
Много пъти е слизал Христос на земята, но последното Му слизане се ознаменувало с разпятието и възкресението Му, затова станало известно на целия свят. И богословите твърдят, че Христос е идвал само един път на земята. Това значи да мислиш, че слънцето само един път изгрява. Слънцето е изгрявало безброй пъти и продължава да изгрява. Следователно, и в бъдеще Христос много пъти ще слиза на земята.
към беседата >>
Когато някой изучава музика, трябва да знае правилата на музиката.
– Семето, което е попаднало на добрата почва, не е израсло още. Имате вяра, но не сте видели още резултатите ѝ. Имате любов, но и тя не се е проявила. Христос казва: „За създаването на човека има строго определени закони“. Когато детето се учи да чете, трябва да мине през всички правила.
Когато някой изучава музика, трябва да знае правилата на музиката.
Щом изучи правилата и законите на музиката и стане виден музикант, той има право да се изяви свободно, да даде израз на своята идея. Великият музикант е господар на себе си, той има простор и свобода в свиренето. Докато изучава нещата, човек е подчинен на законите и правилата. Щом ги изучи и стане майстор, той има право да ги изменя. Тогава идеята определя положението на нещата.
към беседата >>
Проявите на религиозния човек са точно обратни на проявите на светския.
Те казват за себе си: „Ние си имаме и глава, и сърце, и стомах“. Светският човек казва: „Че имам сърце, познавам по пулса, който бие; че имам стомах, познавам по храната, която влиза в него; че имам глава, познавам по сметките, които правя. Отвори касата си пред мене, да видиш, как ще постъпя“. Религиозният казва: „Не съм изучавал изкуството да изпразвам касите на хората. Обаче, зная как се пълнят празните каси“.
Проявите на религиозния човек са точно обратни на проявите на светския.
към беседата >>
Много пъти е слизал Христос на земята, но последното Му слизане се ознаменувало с разпятието и възкресението Му, затова станало известно на целия свят.
Безплодната земя се превръща в пустиня. Много пъти е идвал сеятелят на земята! – Кой е сеятелят? – Христос. Някои казват, че Христос е слизал само един път на земята.
Много пъти е слизал Христос на земята, но последното Му слизане се ознаменувало с разпятието и възкресението Му, затова станало известно на целия свят.
И богословите твърдят, че Христос е идвал само един път на земята. Това значи да мислиш, че слънцето само един път изгрява. Слънцето е изгрявало безброй пъти и продължава да изгрява. Следователно, и в бъдеще Христос много пъти ще слиза на земята. Всеки тълкува нещата свободно, но тия тълкувания трябва да се опитват.
към беседата >>
Щом изучи правилата и законите на музиката и стане виден музикант, той има право да се изяви свободно, да даде израз на своята идея.
Имате вяра, но не сте видели още резултатите ѝ. Имате любов, но и тя не се е проявила. Христос казва: „За създаването на човека има строго определени закони“. Когато детето се учи да чете, трябва да мине през всички правила. Когато някой изучава музика, трябва да знае правилата на музиката.
Щом изучи правилата и законите на музиката и стане виден музикант, той има право да се изяви свободно, да даде израз на своята идея.
Великият музикант е господар на себе си, той има простор и свобода в свиренето. Докато изучава нещата, човек е подчинен на законите и правилата. Щом ги изучи и стане майстор, той има право да ги изменя. Тогава идеята определя положението на нещата. Един е законът, който може да изменя всички закони.
към беседата >>
Казвам: Религиозните хора трябва да се пазят от заблуждения.
Казвам: Религиозните хора трябва да се пазят от заблуждения.
– Отде знаеш, че имат заблуждения? – Виждам ги, напипвам ги. Аз напипвам такива неща, които другите хора не могат – чувствителен съм. Например, дойде някой при мене; мисли, че е сам, но аз виждам, че десетина идат с него заедно, придружават го. Той седне, а те се наредят около него и започват да ми говорят.
към беседата >>
И богословите твърдят, че Христос е идвал само един път на земята.
Много пъти е идвал сеятелят на земята! – Кой е сеятелят? – Христос. Някои казват, че Христос е слизал само един път на земята. Много пъти е слизал Христос на земята, но последното Му слизане се ознаменувало с разпятието и възкресението Му, затова станало известно на целия свят.
И богословите твърдят, че Христос е идвал само един път на земята.
Това значи да мислиш, че слънцето само един път изгрява. Слънцето е изгрявало безброй пъти и продължава да изгрява. Следователно, и в бъдеще Христос много пъти ще слиза на земята. Всеки тълкува нещата свободно, но тия тълкувания трябва да се опитват. – Как ще се опитат?
към беседата >>
Великият музикант е господар на себе си, той има простор и свобода в свиренето.
Имате любов, но и тя не се е проявила. Христос казва: „За създаването на човека има строго определени закони“. Когато детето се учи да чете, трябва да мине през всички правила. Когато някой изучава музика, трябва да знае правилата на музиката. Щом изучи правилата и законите на музиката и стане виден музикант, той има право да се изяви свободно, да даде израз на своята идея.
Великият музикант е господар на себе си, той има простор и свобода в свиренето.
Докато изучава нещата, човек е подчинен на законите и правилата. Щом ги изучи и стане майстор, той има право да ги изменя. Тогава идеята определя положението на нещата. Един е законът, който може да изменя всички закони. Това е законът на великата Божия Любов.
към беседата >>
– Отде знаеш, че имат заблуждения?
Казвам: Религиозните хора трябва да се пазят от заблуждения.
– Отде знаеш, че имат заблуждения?
– Виждам ги, напипвам ги. Аз напипвам такива неща, които другите хора не могат – чувствителен съм. Например, дойде някой при мене; мисли, че е сам, но аз виждам, че десетина идат с него заедно, придружават го. Той седне, а те се наредят около него и започват да ми говорят. Те започват да ме ласкаят: „Ти си учен, свет човек, Божественият дух е в тебе, ти можеш да направиш много неща“.
към беседата >>
Това значи да мислиш, че слънцето само един път изгрява.
– Кой е сеятелят? – Христос. Някои казват, че Христос е слизал само един път на земята. Много пъти е слизал Христос на земята, но последното Му слизане се ознаменувало с разпятието и възкресението Му, затова станало известно на целия свят. И богословите твърдят, че Христос е идвал само един път на земята.
Това значи да мислиш, че слънцето само един път изгрява.
Слънцето е изгрявало безброй пъти и продължава да изгрява. Следователно, и в бъдеще Христос много пъти ще слиза на земята. Всеки тълкува нещата свободно, но тия тълкувания трябва да се опитват. – Как ще се опитат? – По два начина.
към беседата >>
Докато изучава нещата, човек е подчинен на законите и правилата.
Христос казва: „За създаването на човека има строго определени закони“. Когато детето се учи да чете, трябва да мине през всички правила. Когато някой изучава музика, трябва да знае правилата на музиката. Щом изучи правилата и законите на музиката и стане виден музикант, той има право да се изяви свободно, да даде израз на своята идея. Великият музикант е господар на себе си, той има простор и свобода в свиренето.
Докато изучава нещата, човек е подчинен на законите и правилата.
Щом ги изучи и стане майстор, той има право да ги изменя. Тогава идеята определя положението на нещата. Един е законът, който може да изменя всички закони. Това е законът на великата Божия Любов. И тогава, като казвам, че трябва да любите, имам предвид оня, който е завършил своето учение.
към беседата >>
– Виждам ги, напипвам ги.
Казвам: Религиозните хора трябва да се пазят от заблуждения. – Отде знаеш, че имат заблуждения?
– Виждам ги, напипвам ги.
Аз напипвам такива неща, които другите хора не могат – чувствителен съм. Например, дойде някой при мене; мисли, че е сам, но аз виждам, че десетина идат с него заедно, придружават го. Той седне, а те се наредят около него и започват да ми говорят. Те започват да ме ласкаят: „Ти си учен, свет човек, Божественият дух е в тебе, ти можеш да направиш много неща“. Аз мълча, нищо не отговарям, но си мисля: Ето една лъжа.
към беседата >>
Слънцето е изгрявало безброй пъти и продължава да изгрява.
– Христос. Някои казват, че Христос е слизал само един път на земята. Много пъти е слизал Христос на земята, но последното Му слизане се ознаменувало с разпятието и възкресението Му, затова станало известно на целия свят. И богословите твърдят, че Христос е идвал само един път на земята. Това значи да мислиш, че слънцето само един път изгрява.
Слънцето е изгрявало безброй пъти и продължава да изгрява.
Следователно, и в бъдеще Христос много пъти ще слиза на земята. Всеки тълкува нещата свободно, но тия тълкувания трябва да се опитват. – Как ще се опитат? – По два начина. Дръжте цялата година в ума си мисълта, че Христос е дохождал само един път на земята и наблюдавайте, какво ще бъде състоянието ви.
към беседата >>
Щом ги изучи и стане майстор, той има право да ги изменя.
Когато детето се учи да чете, трябва да мине през всички правила. Когато някой изучава музика, трябва да знае правилата на музиката. Щом изучи правилата и законите на музиката и стане виден музикант, той има право да се изяви свободно, да даде израз на своята идея. Великият музикант е господар на себе си, той има простор и свобода в свиренето. Докато изучава нещата, човек е подчинен на законите и правилата.
Щом ги изучи и стане майстор, той има право да ги изменя.
Тогава идеята определя положението на нещата. Един е законът, който може да изменя всички закони. Това е законът на великата Божия Любов. И тогава, като казвам, че трябва да любите, имам предвид оня, който е завършил своето учение. Той е свободен, има широк замах в действията си.
към беседата >>
Аз напипвам такива неща, които другите хора не могат – чувствителен съм.
Казвам: Религиозните хора трябва да се пазят от заблуждения. – Отде знаеш, че имат заблуждения? – Виждам ги, напипвам ги.
Аз напипвам такива неща, които другите хора не могат – чувствителен съм.
Например, дойде някой при мене; мисли, че е сам, но аз виждам, че десетина идат с него заедно, придружават го. Той седне, а те се наредят около него и започват да ми говорят. Те започват да ме ласкаят: „Ти си учен, свет човек, Божественият дух е в тебе, ти можеш да направиш много неща“. Аз мълча, нищо не отговарям, но си мисля: Ето една лъжа. Казвам си: Колко хора има като мене в света!
към беседата >>
Следователно, и в бъдеще Христос много пъти ще слиза на земята.
Някои казват, че Христос е слизал само един път на земята. Много пъти е слизал Христос на земята, но последното Му слизане се ознаменувало с разпятието и възкресението Му, затова станало известно на целия свят. И богословите твърдят, че Христос е идвал само един път на земята. Това значи да мислиш, че слънцето само един път изгрява. Слънцето е изгрявало безброй пъти и продължава да изгрява.
Следователно, и в бъдеще Христос много пъти ще слиза на земята.
Всеки тълкува нещата свободно, но тия тълкувания трябва да се опитват. – Как ще се опитат? – По два начина. Дръжте цялата година в ума си мисълта, че Христос е дохождал само един път на земята и наблюдавайте, какво ще бъде състоянието ви. Другата година дръжте в ума си мисълта, че Христос е дохождал много пъти на земята и ще продължава да идва, и пак наблюдавайте състоянието си.
към беседата >>
Тогава идеята определя положението на нещата.
Когато някой изучава музика, трябва да знае правилата на музиката. Щом изучи правилата и законите на музиката и стане виден музикант, той има право да се изяви свободно, да даде израз на своята идея. Великият музикант е господар на себе си, той има простор и свобода в свиренето. Докато изучава нещата, човек е подчинен на законите и правилата. Щом ги изучи и стане майстор, той има право да ги изменя.
Тогава идеята определя положението на нещата.
Един е законът, който може да изменя всички закони. Това е законът на великата Божия Любов. И тогава, като казвам, че трябва да любите, имам предвид оня, който е завършил своето учение. Той е свободен, има широк замах в действията си. Той има право да изменя човешките закони и да изнесе идеята си в нова, завършена и съвършена форма.
към беседата >>
Например, дойде някой при мене; мисли, че е сам, но аз виждам, че десетина идат с него заедно, придружават го.
Казвам: Религиозните хора трябва да се пазят от заблуждения. – Отде знаеш, че имат заблуждения? – Виждам ги, напипвам ги. Аз напипвам такива неща, които другите хора не могат – чувствителен съм.
Например, дойде някой при мене; мисли, че е сам, но аз виждам, че десетина идат с него заедно, придружават го.
Той седне, а те се наредят около него и започват да ми говорят. Те започват да ме ласкаят: „Ти си учен, свет човек, Божественият дух е в тебе, ти можеш да направиш много неща“. Аз мълча, нищо не отговарям, но си мисля: Ето една лъжа. Казвам си: Колко хора има като мене в света! Като се изредят всички да ми говорят, аз ги питам: Мога ли да ви бъда полезен в нещо?
към беседата >>
Всеки тълкува нещата свободно, но тия тълкувания трябва да се опитват.
Много пъти е слизал Христос на земята, но последното Му слизане се ознаменувало с разпятието и възкресението Му, затова станало известно на целия свят. И богословите твърдят, че Христос е идвал само един път на земята. Това значи да мислиш, че слънцето само един път изгрява. Слънцето е изгрявало безброй пъти и продължава да изгрява. Следователно, и в бъдеще Христос много пъти ще слиза на земята.
Всеки тълкува нещата свободно, но тия тълкувания трябва да се опитват.
– Как ще се опитат? – По два начина. Дръжте цялата година в ума си мисълта, че Христос е дохождал само един път на земята и наблюдавайте, какво ще бъде състоянието ви. Другата година дръжте в ума си мисълта, че Христос е дохождал много пъти на земята и ще продължава да идва, и пак наблюдавайте състоянието си. Която мисъл даде по-добри плодове, тя е права.
към беседата >>
Един е законът, който може да изменя всички закони.
Щом изучи правилата и законите на музиката и стане виден музикант, той има право да се изяви свободно, да даде израз на своята идея. Великият музикант е господар на себе си, той има простор и свобода в свиренето. Докато изучава нещата, човек е подчинен на законите и правилата. Щом ги изучи и стане майстор, той има право да ги изменя. Тогава идеята определя положението на нещата.
Един е законът, който може да изменя всички закони.
Това е законът на великата Божия Любов. И тогава, като казвам, че трябва да любите, имам предвид оня, който е завършил своето учение. Той е свободен, има широк замах в действията си. Той има право да изменя човешките закони и да изнесе идеята си в нова, завършена и съвършена форма.
към беседата >>
Той седне, а те се наредят около него и започват да ми говорят.
Казвам: Религиозните хора трябва да се пазят от заблуждения. – Отде знаеш, че имат заблуждения? – Виждам ги, напипвам ги. Аз напипвам такива неща, които другите хора не могат – чувствителен съм. Например, дойде някой при мене; мисли, че е сам, но аз виждам, че десетина идат с него заедно, придружават го.
Той седне, а те се наредят около него и започват да ми говорят.
Те започват да ме ласкаят: „Ти си учен, свет човек, Божественият дух е в тебе, ти можеш да направиш много неща“. Аз мълча, нищо не отговарям, но си мисля: Ето една лъжа. Казвам си: Колко хора има като мене в света! Като се изредят всички да ми говорят, аз ги питам: Мога ли да ви бъда полезен в нещо? Кесията ви празна ли е?
към беседата >>
– Как ще се опитат?
И богословите твърдят, че Христос е идвал само един път на земята. Това значи да мислиш, че слънцето само един път изгрява. Слънцето е изгрявало безброй пъти и продължава да изгрява. Следователно, и в бъдеще Христос много пъти ще слиза на земята. Всеки тълкува нещата свободно, но тия тълкувания трябва да се опитват.
– Как ще се опитат?
– По два начина. Дръжте цялата година в ума си мисълта, че Христос е дохождал само един път на земята и наблюдавайте, какво ще бъде състоянието ви. Другата година дръжте в ума си мисълта, че Христос е дохождал много пъти на земята и ще продължава да идва, и пак наблюдавайте състоянието си. Която мисъл даде по-добри плодове, тя е права. Кривите тълкувания и мисли са сковали обществото, поради което малко хора мислят, както трябва.
към беседата >>
Това е законът на великата Божия Любов.
Великият музикант е господар на себе си, той има простор и свобода в свиренето. Докато изучава нещата, човек е подчинен на законите и правилата. Щом ги изучи и стане майстор, той има право да ги изменя. Тогава идеята определя положението на нещата. Един е законът, който може да изменя всички закони.
Това е законът на великата Божия Любов.
И тогава, като казвам, че трябва да любите, имам предвид оня, който е завършил своето учение. Той е свободен, има широк замах в действията си. Той има право да изменя човешките закони и да изнесе идеята си в нова, завършена и съвършена форма.
към беседата >>
Те започват да ме ласкаят: „Ти си учен, свет човек, Божественият дух е в тебе, ти можеш да направиш много неща“.
– Отде знаеш, че имат заблуждения? – Виждам ги, напипвам ги. Аз напипвам такива неща, които другите хора не могат – чувствителен съм. Например, дойде някой при мене; мисли, че е сам, но аз виждам, че десетина идат с него заедно, придружават го. Той седне, а те се наредят около него и започват да ми говорят.
Те започват да ме ласкаят: „Ти си учен, свет човек, Божественият дух е в тебе, ти можеш да направиш много неща“.
Аз мълча, нищо не отговарям, но си мисля: Ето една лъжа. Казвам си: Колко хора има като мене в света! Като се изредят всички да ми говорят, аз ги питам: Мога ли да ви бъда полезен в нещо? Кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня.
към беседата >>
– По два начина.
Това значи да мислиш, че слънцето само един път изгрява. Слънцето е изгрявало безброй пъти и продължава да изгрява. Следователно, и в бъдеще Христос много пъти ще слиза на земята. Всеки тълкува нещата свободно, но тия тълкувания трябва да се опитват. – Как ще се опитат?
– По два начина.
Дръжте цялата година в ума си мисълта, че Христос е дохождал само един път на земята и наблюдавайте, какво ще бъде състоянието ви. Другата година дръжте в ума си мисълта, че Христос е дохождал много пъти на земята и ще продължава да идва, и пак наблюдавайте състоянието си. Която мисъл даде по-добри плодове, тя е права. Кривите тълкувания и мисли са сковали обществото, поради което малко хора мислят, както трябва. Както в миналото, така и днес, хората мислят за всичко, но не и за истината, за същественото в живота.
към беседата >>
И тогава, като казвам, че трябва да любите, имам предвид оня, който е завършил своето учение.
Докато изучава нещата, човек е подчинен на законите и правилата. Щом ги изучи и стане майстор, той има право да ги изменя. Тогава идеята определя положението на нещата. Един е законът, който може да изменя всички закони. Това е законът на великата Божия Любов.
И тогава, като казвам, че трябва да любите, имам предвид оня, който е завършил своето учение.
Той е свободен, има широк замах в действията си. Той има право да изменя човешките закони и да изнесе идеята си в нова, завършена и съвършена форма.
към беседата >>
Аз мълча, нищо не отговарям, но си мисля: Ето една лъжа.
– Виждам ги, напипвам ги. Аз напипвам такива неща, които другите хора не могат – чувствителен съм. Например, дойде някой при мене; мисли, че е сам, но аз виждам, че десетина идат с него заедно, придружават го. Той седне, а те се наредят около него и започват да ми говорят. Те започват да ме ласкаят: „Ти си учен, свет човек, Божественият дух е в тебе, ти можеш да направиш много неща“.
Аз мълча, нищо не отговарям, но си мисля: Ето една лъжа.
Казвам си: Колко хора има като мене в света! Като се изредят всички да ми говорят, аз ги питам: Мога ли да ви бъда полезен в нещо? Кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня. Ако не напълня кесията ви, зная какво мнение ще имате за мене.
към беседата >>
Дръжте цялата година в ума си мисълта, че Христос е дохождал само един път на земята и наблюдавайте, какво ще бъде състоянието ви.
Слънцето е изгрявало безброй пъти и продължава да изгрява. Следователно, и в бъдеще Христос много пъти ще слиза на земята. Всеки тълкува нещата свободно, но тия тълкувания трябва да се опитват. – Как ще се опитат? – По два начина.
Дръжте цялата година в ума си мисълта, че Христос е дохождал само един път на земята и наблюдавайте, какво ще бъде състоянието ви.
Другата година дръжте в ума си мисълта, че Христос е дохождал много пъти на земята и ще продължава да идва, и пак наблюдавайте състоянието си. Която мисъл даде по-добри плодове, тя е права. Кривите тълкувания и мисли са сковали обществото, поради което малко хора мислят, както трябва. Както в миналото, така и днес, хората мислят за всичко, но не и за истината, за същественото в живота.
към беседата >>
Той е свободен, има широк замах в действията си.
Щом ги изучи и стане майстор, той има право да ги изменя. Тогава идеята определя положението на нещата. Един е законът, който може да изменя всички закони. Това е законът на великата Божия Любов. И тогава, като казвам, че трябва да любите, имам предвид оня, който е завършил своето учение.
Той е свободен, има широк замах в действията си.
Той има право да изменя човешките закони и да изнесе идеята си в нова, завършена и съвършена форма.
към беседата >>
Казвам си: Колко хора има като мене в света!
Аз напипвам такива неща, които другите хора не могат – чувствителен съм. Например, дойде някой при мене; мисли, че е сам, но аз виждам, че десетина идат с него заедно, придружават го. Той седне, а те се наредят около него и започват да ми говорят. Те започват да ме ласкаят: „Ти си учен, свет човек, Божественият дух е в тебе, ти можеш да направиш много неща“. Аз мълча, нищо не отговарям, но си мисля: Ето една лъжа.
Казвам си: Колко хора има като мене в света!
Като се изредят всички да ми говорят, аз ги питам: Мога ли да ви бъда полезен в нещо? Кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня. Ако не напълня кесията ви, зная какво мнение ще имате за мене. Колкото и да ме ласкаят, аз не се лъжа.
към беседата >>
Другата година дръжте в ума си мисълта, че Христос е дохождал много пъти на земята и ще продължава да идва, и пак наблюдавайте състоянието си.
Следователно, и в бъдеще Христос много пъти ще слиза на земята. Всеки тълкува нещата свободно, но тия тълкувания трябва да се опитват. – Как ще се опитат? – По два начина. Дръжте цялата година в ума си мисълта, че Христос е дохождал само един път на земята и наблюдавайте, какво ще бъде състоянието ви.
Другата година дръжте в ума си мисълта, че Христос е дохождал много пъти на земята и ще продължава да идва, и пак наблюдавайте състоянието си.
Която мисъл даде по-добри плодове, тя е права. Кривите тълкувания и мисли са сковали обществото, поради което малко хора мислят, както трябва. Както в миналото, така и днес, хората мислят за всичко, но не и за истината, за същественото в живота.
към беседата >>
Той има право да изменя човешките закони и да изнесе идеята си в нова, завършена и съвършена форма.
Тогава идеята определя положението на нещата. Един е законът, който може да изменя всички закони. Това е законът на великата Божия Любов. И тогава, като казвам, че трябва да любите, имам предвид оня, който е завършил своето учение. Той е свободен, има широк замах в действията си.
Той има право да изменя човешките закони и да изнесе идеята си в нова, завършена и съвършена форма.
към беседата >>
Като се изредят всички да ми говорят, аз ги питам: Мога ли да ви бъда полезен в нещо?
Например, дойде някой при мене; мисли, че е сам, но аз виждам, че десетина идат с него заедно, придружават го. Той седне, а те се наредят около него и започват да ми говорят. Те започват да ме ласкаят: „Ти си учен, свет човек, Божественият дух е в тебе, ти можеш да направиш много неща“. Аз мълча, нищо не отговарям, но си мисля: Ето една лъжа. Казвам си: Колко хора има като мене в света!
Като се изредят всички да ми говорят, аз ги питам: Мога ли да ви бъда полезен в нещо?
Кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня. Ако не напълня кесията ви, зная какво мнение ще имате за мене. Колкото и да ме ласкаят, аз не се лъжа. – Защо?
към беседата >>
Която мисъл даде по-добри плодове, тя е права.
Всеки тълкува нещата свободно, но тия тълкувания трябва да се опитват. – Как ще се опитат? – По два начина. Дръжте цялата година в ума си мисълта, че Христос е дохождал само един път на земята и наблюдавайте, какво ще бъде състоянието ви. Другата година дръжте в ума си мисълта, че Христос е дохождал много пъти на земята и ще продължава да идва, и пак наблюдавайте състоянието си.
Която мисъл даде по-добри плодове, тя е права.
Кривите тълкувания и мисли са сковали обществото, поради което малко хора мислят, както трябва. Както в миналото, така и днес, хората мислят за всичко, но не и за истината, за същественото в живота.
към беседата >>
Какво представя животът на сегашния човек?
Какво представя животът на сегашния човек?
– Музикална пиеса. От човека зависи как ще изсвири тая пиеса, какво изпълнение и чувство ще внесе в нея. Който се е повдигнал над обикновените условия, лесно се справя с мъчнотиите си. Всяка мъчнотия е изпит, който трябва да се издържи. Мъжът, жената, децата, приятелите ви, семейството, обществото, това са изпитания, през които човек трябва да мине.
към беседата >>
Кесията ви празна ли е?
Той седне, а те се наредят около него и започват да ми говорят. Те започват да ме ласкаят: „Ти си учен, свет човек, Божественият дух е в тебе, ти можеш да направиш много неща“. Аз мълча, нищо не отговарям, но си мисля: Ето една лъжа. Казвам си: Колко хора има като мене в света! Като се изредят всички да ми говорят, аз ги питам: Мога ли да ви бъда полезен в нещо?
Кесията ви празна ли е?
Ако е празна, извадете я да ви я напълня. Ако не напълня кесията ви, зная какво мнение ще имате за мене. Колкото и да ме ласкаят, аз не се лъжа. – Защо? – Защото ако днес ме вдигат горе, утре ще ме смъкнат; ако днес ме целуват, утре ще ме плюят.
към беседата >>
Кривите тълкувания и мисли са сковали обществото, поради което малко хора мислят, както трябва.
– Как ще се опитат? – По два начина. Дръжте цялата година в ума си мисълта, че Христос е дохождал само един път на земята и наблюдавайте, какво ще бъде състоянието ви. Другата година дръжте в ума си мисълта, че Христос е дохождал много пъти на земята и ще продължава да идва, и пак наблюдавайте състоянието си. Която мисъл даде по-добри плодове, тя е права.
Кривите тълкувания и мисли са сковали обществото, поради което малко хора мислят, както трябва.
Както в миналото, така и днес, хората мислят за всичко, но не и за истината, за същественото в живота.
към беседата >>
– Музикална пиеса.
Какво представя животът на сегашния човек?
– Музикална пиеса.
От човека зависи как ще изсвири тая пиеса, какво изпълнение и чувство ще внесе в нея. Който се е повдигнал над обикновените условия, лесно се справя с мъчнотиите си. Всяка мъчнотия е изпит, който трябва да се издържи. Мъжът, жената, децата, приятелите ви, семейството, обществото, това са изпитания, през които човек трябва да мине. Ако не се справи с тях, той ще бъде ограничен, не ще може да се прояви както иска.
към беседата >>
Ако е празна, извадете я да ви я напълня.
Те започват да ме ласкаят: „Ти си учен, свет човек, Божественият дух е в тебе, ти можеш да направиш много неща“. Аз мълча, нищо не отговарям, но си мисля: Ето една лъжа. Казвам си: Колко хора има като мене в света! Като се изредят всички да ми говорят, аз ги питам: Мога ли да ви бъда полезен в нещо? Кесията ви празна ли е?
Ако е празна, извадете я да ви я напълня.
Ако не напълня кесията ви, зная какво мнение ще имате за мене. Колкото и да ме ласкаят, аз не се лъжа. – Защо? – Защото ако днес ме вдигат горе, утре ще ме смъкнат; ако днес ме целуват, утре ще ме плюят. Предпочитам да ходя гол и бос, но да говоря истината, отколкото да лаская хората.
към беседата >>
Както в миналото, така и днес, хората мислят за всичко, но не и за истината, за същественото в живота.
– По два начина. Дръжте цялата година в ума си мисълта, че Христос е дохождал само един път на земята и наблюдавайте, какво ще бъде състоянието ви. Другата година дръжте в ума си мисълта, че Христос е дохождал много пъти на земята и ще продължава да идва, и пак наблюдавайте състоянието си. Която мисъл даде по-добри плодове, тя е права. Кривите тълкувания и мисли са сковали обществото, поради което малко хора мислят, както трябва.
Както в миналото, така и днес, хората мислят за всичко, но не и за истината, за същественото в живота.
към беседата >>
От човека зависи как ще изсвири тая пиеса, какво изпълнение и чувство ще внесе в нея.
Какво представя животът на сегашния човек? – Музикална пиеса.
От човека зависи как ще изсвири тая пиеса, какво изпълнение и чувство ще внесе в нея.
Който се е повдигнал над обикновените условия, лесно се справя с мъчнотиите си. Всяка мъчнотия е изпит, който трябва да се издържи. Мъжът, жената, децата, приятелите ви, семейството, обществото, това са изпитания, през които човек трябва да мине. Ако не се справи с тях, той ще бъде ограничен, не ще може да се прояви както иска. Това са закони, на които трябва да се подчиняваш.
към беседата >>
Ако не напълня кесията ви, зная какво мнение ще имате за мене.
Аз мълча, нищо не отговарям, но си мисля: Ето една лъжа. Казвам си: Колко хора има като мене в света! Като се изредят всички да ми говорят, аз ги питам: Мога ли да ви бъда полезен в нещо? Кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня.
Ако не напълня кесията ви, зная какво мнение ще имате за мене.
Колкото и да ме ласкаят, аз не се лъжа. – Защо? – Защото ако днес ме вдигат горе, утре ще ме смъкнат; ако днес ме целуват, утре ще ме плюят. Предпочитам да ходя гол и бос, но да говоря истината, отколкото да лаская хората. Никого не лаская, но и не се поддавам на ласките на хората.
към беседата >>
Кое е същественото в живота?
Кое е същественото в живота?
Свободата на човешкия дух. За да придобие тая свобода, човек трябва да изучава законите на живота. Само така той ще премахне ограниченията, които спъват неговия дух. Само така той ще възстанови своята вътрешна хармония. Вие слагате идеята за свободата на духа близо до сърцето си и я смесвате с мисълта за спасението си.
към беседата >>
Който се е повдигнал над обикновените условия, лесно се справя с мъчнотиите си.
Какво представя животът на сегашния човек? – Музикална пиеса. От човека зависи как ще изсвири тая пиеса, какво изпълнение и чувство ще внесе в нея.
Който се е повдигнал над обикновените условия, лесно се справя с мъчнотиите си.
Всяка мъчнотия е изпит, който трябва да се издържи. Мъжът, жената, децата, приятелите ви, семейството, обществото, това са изпитания, през които човек трябва да мине. Ако не се справи с тях, той ще бъде ограничен, не ще може да се прояви както иска. Това са закони, на които трябва да се подчиняваш. – Докога ще се подчинявам?
към беседата >>
Колкото и да ме ласкаят, аз не се лъжа.
Казвам си: Колко хора има като мене в света! Като се изредят всички да ми говорят, аз ги питам: Мога ли да ви бъда полезен в нещо? Кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня. Ако не напълня кесията ви, зная какво мнение ще имате за мене.
Колкото и да ме ласкаят, аз не се лъжа.
– Защо? – Защото ако днес ме вдигат горе, утре ще ме смъкнат; ако днес ме целуват, утре ще ме плюят. Предпочитам да ходя гол и бос, но да говоря истината, отколкото да лаская хората. Никого не лаская, но и не се поддавам на ласките на хората. Един ден дойде при мене една госпожица, която имаше страдания от любовен характер.
към беседата >>
Свободата на човешкия дух.
Кое е същественото в живота?
Свободата на човешкия дух.
За да придобие тая свобода, човек трябва да изучава законите на живота. Само така той ще премахне ограниченията, които спъват неговия дух. Само така той ще възстанови своята вътрешна хармония. Вие слагате идеята за свободата на духа близо до сърцето си и я смесвате с мисълта за спасението си. Казвате: „Христос дойде на земята да спаси човечеството от греха“.
към беседата >>
Всяка мъчнотия е изпит, който трябва да се издържи.
Какво представя животът на сегашния човек? – Музикална пиеса. От човека зависи как ще изсвири тая пиеса, какво изпълнение и чувство ще внесе в нея. Който се е повдигнал над обикновените условия, лесно се справя с мъчнотиите си.
Всяка мъчнотия е изпит, който трябва да се издържи.
Мъжът, жената, децата, приятелите ви, семейството, обществото, това са изпитания, през които човек трябва да мине. Ако не се справи с тях, той ще бъде ограничен, не ще може да се прояви както иска. Това са закони, на които трябва да се подчиняваш. – Докога ще се подчинявам? – Докато разбереш закона на великата Любов и започнеш да му служиш.
към беседата >>
– Защо?
Като се изредят всички да ми говорят, аз ги питам: Мога ли да ви бъда полезен в нещо? Кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня. Ако не напълня кесията ви, зная какво мнение ще имате за мене. Колкото и да ме ласкаят, аз не се лъжа.
– Защо?
– Защото ако днес ме вдигат горе, утре ще ме смъкнат; ако днес ме целуват, утре ще ме плюят. Предпочитам да ходя гол и бос, но да говоря истината, отколкото да лаская хората. Никого не лаская, но и не се поддавам на ласките на хората. Един ден дойде при мене една госпожица, която имаше страдания от любовен характер. Тя ме запита: „Ти страдал ли си?
към беседата >>
За да придобие тая свобода, човек трябва да изучава законите на живота.
Кое е същественото в живота? Свободата на човешкия дух.
За да придобие тая свобода, човек трябва да изучава законите на живота.
Само така той ще премахне ограниченията, които спъват неговия дух. Само така той ще възстанови своята вътрешна хармония. Вие слагате идеята за свободата на духа близо до сърцето си и я смесвате с мисълта за спасението си. Казвате: „Христос дойде на земята да спаси човечеството от греха“. Сега аз не говоря за вашето спасение, но за сеятеля.
към беседата >>
Мъжът, жената, децата, приятелите ви, семейството, обществото, това са изпитания, през които човек трябва да мине.
Какво представя животът на сегашния човек? – Музикална пиеса. От човека зависи как ще изсвири тая пиеса, какво изпълнение и чувство ще внесе в нея. Който се е повдигнал над обикновените условия, лесно се справя с мъчнотиите си. Всяка мъчнотия е изпит, който трябва да се издържи.
Мъжът, жената, децата, приятелите ви, семейството, обществото, това са изпитания, през които човек трябва да мине.
Ако не се справи с тях, той ще бъде ограничен, не ще може да се прояви както иска. Това са закони, на които трябва да се подчиняваш. – Докога ще се подчинявам? – Докато разбереш закона на великата Любов и започнеш да му служиш. Когато майката се подчини на тоя закон и определи отношенията си към него, тя става господарка на временните човешки закони и се освобождава от ограниченията на живота.
към беседата >>
– Защото ако днес ме вдигат горе, утре ще ме смъкнат; ако днес ме целуват, утре ще ме плюят.
Кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня. Ако не напълня кесията ви, зная какво мнение ще имате за мене. Колкото и да ме ласкаят, аз не се лъжа. – Защо?
– Защото ако днес ме вдигат горе, утре ще ме смъкнат; ако днес ме целуват, утре ще ме плюят.
Предпочитам да ходя гол и бос, но да говоря истината, отколкото да лаская хората. Никого не лаская, но и не се поддавам на ласките на хората. Един ден дойде при мене една госпожица, която имаше страдания от любовен характер. Тя ме запита: „Ти страдал ли си? “ – Страдал съм.
към беседата >>
Само така той ще премахне ограниченията, които спъват неговия дух.
Кое е същественото в живота? Свободата на човешкия дух. За да придобие тая свобода, човек трябва да изучава законите на живота.
Само така той ще премахне ограниченията, които спъват неговия дух.
Само така той ще възстанови своята вътрешна хармония. Вие слагате идеята за свободата на духа близо до сърцето си и я смесвате с мисълта за спасението си. Казвате: „Христос дойде на земята да спаси човечеството от греха“. Сега аз не говоря за вашето спасение, но за сеятеля. Аз вярвам, че вие сте между спасените, затова ви проповядвам, а на давещия се не се проповядва.
към беседата >>
Ако не се справи с тях, той ще бъде ограничен, не ще може да се прояви както иска.
– Музикална пиеса. От човека зависи как ще изсвири тая пиеса, какво изпълнение и чувство ще внесе в нея. Който се е повдигнал над обикновените условия, лесно се справя с мъчнотиите си. Всяка мъчнотия е изпит, който трябва да се издържи. Мъжът, жената, децата, приятелите ви, семейството, обществото, това са изпитания, през които човек трябва да мине.
Ако не се справи с тях, той ще бъде ограничен, не ще може да се прояви както иска.
Това са закони, на които трябва да се подчиняваш. – Докога ще се подчинявам? – Докато разбереш закона на великата Любов и започнеш да му служиш. Когато майката се подчини на тоя закон и определи отношенията си към него, тя става господарка на временните човешки закони и се освобождава от ограниченията на живота.
към беседата >>
Предпочитам да ходя гол и бос, но да говоря истината, отколкото да лаская хората.
Ако е празна, извадете я да ви я напълня. Ако не напълня кесията ви, зная какво мнение ще имате за мене. Колкото и да ме ласкаят, аз не се лъжа. – Защо? – Защото ако днес ме вдигат горе, утре ще ме смъкнат; ако днес ме целуват, утре ще ме плюят.
Предпочитам да ходя гол и бос, но да говоря истината, отколкото да лаская хората.
Никого не лаская, но и не се поддавам на ласките на хората. Един ден дойде при мене една госпожица, която имаше страдания от любовен характер. Тя ме запита: „Ти страдал ли си? “ – Страдал съм. – „Значи и ти си страдал!
към беседата >>
Само така той ще възстанови своята вътрешна хармония.
Кое е същественото в живота? Свободата на човешкия дух. За да придобие тая свобода, човек трябва да изучава законите на живота. Само така той ще премахне ограниченията, които спъват неговия дух.
Само така той ще възстанови своята вътрешна хармония.
Вие слагате идеята за свободата на духа близо до сърцето си и я смесвате с мисълта за спасението си. Казвате: „Христос дойде на земята да спаси човечеството от греха“. Сега аз не говоря за вашето спасение, но за сеятеля. Аз вярвам, че вие сте между спасените, затова ви проповядвам, а на давещия се не се проповядва. Той се нуждае от спасение.
към беседата >>
Това са закони, на които трябва да се подчиняваш.
От човека зависи как ще изсвири тая пиеса, какво изпълнение и чувство ще внесе в нея. Който се е повдигнал над обикновените условия, лесно се справя с мъчнотиите си. Всяка мъчнотия е изпит, който трябва да се издържи. Мъжът, жената, децата, приятелите ви, семейството, обществото, това са изпитания, през които човек трябва да мине. Ако не се справи с тях, той ще бъде ограничен, не ще може да се прояви както иска.
Това са закони, на които трябва да се подчиняваш.
– Докога ще се подчинявам? – Докато разбереш закона на великата Любов и започнеш да му служиш. Когато майката се подчини на тоя закон и определи отношенията си към него, тя става господарка на временните човешки закони и се освобождава от ограниченията на живота.
към беседата >>
Никого не лаская, но и не се поддавам на ласките на хората.
Ако не напълня кесията ви, зная какво мнение ще имате за мене. Колкото и да ме ласкаят, аз не се лъжа. – Защо? – Защото ако днес ме вдигат горе, утре ще ме смъкнат; ако днес ме целуват, утре ще ме плюят. Предпочитам да ходя гол и бос, но да говоря истината, отколкото да лаская хората.
Никого не лаская, но и не се поддавам на ласките на хората.
Един ден дойде при мене една госпожица, която имаше страдания от любовен характер. Тя ме запита: „Ти страдал ли си? “ – Страдал съм. – „Значи и ти си страдал! Тогава ще се разберем.“ – Да, но между моите страдания и твоите има голяма разлика.
към беседата >>
Вие слагате идеята за свободата на духа близо до сърцето си и я смесвате с мисълта за спасението си.
Кое е същественото в живота? Свободата на човешкия дух. За да придобие тая свобода, човек трябва да изучава законите на живота. Само така той ще премахне ограниченията, които спъват неговия дух. Само така той ще възстанови своята вътрешна хармония.
Вие слагате идеята за свободата на духа близо до сърцето си и я смесвате с мисълта за спасението си.
Казвате: „Христос дойде на земята да спаси човечеството от греха“. Сега аз не говоря за вашето спасение, но за сеятеля. Аз вярвам, че вие сте между спасените, затова ви проповядвам, а на давещия се не се проповядва. Той се нуждае от спасение. Питат ме защо не проповядвам за спасението.
към беседата >>
– Докога ще се подчинявам?
Който се е повдигнал над обикновените условия, лесно се справя с мъчнотиите си. Всяка мъчнотия е изпит, който трябва да се издържи. Мъжът, жената, децата, приятелите ви, семейството, обществото, това са изпитания, през които човек трябва да мине. Ако не се справи с тях, той ще бъде ограничен, не ще може да се прояви както иска. Това са закони, на които трябва да се подчиняваш.
– Докога ще се подчинявам?
– Докато разбереш закона на великата Любов и започнеш да му служиш. Когато майката се подчини на тоя закон и определи отношенията си към него, тя става господарка на временните човешки закони и се освобождава от ограниченията на живота.
към беседата >>
Един ден дойде при мене една госпожица, която имаше страдания от любовен характер.
Колкото и да ме ласкаят, аз не се лъжа. – Защо? – Защото ако днес ме вдигат горе, утре ще ме смъкнат; ако днес ме целуват, утре ще ме плюят. Предпочитам да ходя гол и бос, но да говоря истината, отколкото да лаская хората. Никого не лаская, но и не се поддавам на ласките на хората.
Един ден дойде при мене една госпожица, която имаше страдания от любовен характер.
Тя ме запита: „Ти страдал ли си? “ – Страдал съм. – „Значи и ти си страдал! Тогава ще се разберем.“ – Да, но между моите страдания и твоите има голяма разлика. Начинът, по който аз и тя страдаме, пак се различава.
към беседата >>
Казвате: „Христос дойде на земята да спаси човечеството от греха“.
Свободата на човешкия дух. За да придобие тая свобода, човек трябва да изучава законите на живота. Само така той ще премахне ограниченията, които спъват неговия дух. Само така той ще възстанови своята вътрешна хармония. Вие слагате идеята за свободата на духа близо до сърцето си и я смесвате с мисълта за спасението си.
Казвате: „Христос дойде на земята да спаси човечеството от греха“.
Сега аз не говоря за вашето спасение, но за сеятеля. Аз вярвам, че вие сте между спасените, затова ви проповядвам, а на давещия се не се проповядва. Той се нуждае от спасение. Питат ме защо не проповядвам за спасението. Смешно е да проповядвам на спасения за спасение.
към беседата >>
– Докато разбереш закона на великата Любов и започнеш да му служиш.
Всяка мъчнотия е изпит, който трябва да се издържи. Мъжът, жената, децата, приятелите ви, семейството, обществото, това са изпитания, през които човек трябва да мине. Ако не се справи с тях, той ще бъде ограничен, не ще може да се прояви както иска. Това са закони, на които трябва да се подчиняваш. – Докога ще се подчинявам?
– Докато разбереш закона на великата Любов и започнеш да му служиш.
Когато майката се подчини на тоя закон и определи отношенията си към него, тя става господарка на временните човешки закони и се освобождава от ограниченията на живота.
към беседата >>
Тя ме запита: „Ти страдал ли си?
– Защо? – Защото ако днес ме вдигат горе, утре ще ме смъкнат; ако днес ме целуват, утре ще ме плюят. Предпочитам да ходя гол и бос, но да говоря истината, отколкото да лаская хората. Никого не лаская, но и не се поддавам на ласките на хората. Един ден дойде при мене една госпожица, която имаше страдания от любовен характер.
Тя ме запита: „Ти страдал ли си?
“ – Страдал съм. – „Значи и ти си страдал! Тогава ще се разберем.“ – Да, но между моите страдания и твоите има голяма разлика. Начинът, по който аз и тя страдаме, пак се различава. Като дойде страданието при мене, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям се с него и го поканя и друг път да ме посети.
към беседата >>
Сега аз не говоря за вашето спасение, но за сеятеля.
За да придобие тая свобода, човек трябва да изучава законите на живота. Само така той ще премахне ограниченията, които спъват неговия дух. Само така той ще възстанови своята вътрешна хармония. Вие слагате идеята за свободата на духа близо до сърцето си и я смесвате с мисълта за спасението си. Казвате: „Христос дойде на земята да спаси човечеството от греха“.
Сега аз не говоря за вашето спасение, но за сеятеля.
Аз вярвам, че вие сте между спасените, затова ви проповядвам, а на давещия се не се проповядва. Той се нуждае от спасение. Питат ме защо не проповядвам за спасението. Смешно е да проповядвам на спасения за спасение. Смешно е да проповядвам на давещия се за сеятеля.
към беседата >>
Когато майката се подчини на тоя закон и определи отношенията си към него, тя става господарка на временните човешки закони и се освобождава от ограниченията на живота.
Мъжът, жената, децата, приятелите ви, семейството, обществото, това са изпитания, през които човек трябва да мине. Ако не се справи с тях, той ще бъде ограничен, не ще може да се прояви както иска. Това са закони, на които трябва да се подчиняваш. – Докога ще се подчинявам? – Докато разбереш закона на великата Любов и започнеш да му служиш.
Когато майката се подчини на тоя закон и определи отношенията си към него, тя става господарка на временните човешки закони и се освобождава от ограниченията на живота.
към беседата >>
“ – Страдал съм.
– Защото ако днес ме вдигат горе, утре ще ме смъкнат; ако днес ме целуват, утре ще ме плюят. Предпочитам да ходя гол и бос, но да говоря истината, отколкото да лаская хората. Никого не лаская, но и не се поддавам на ласките на хората. Един ден дойде при мене една госпожица, която имаше страдания от любовен характер. Тя ме запита: „Ти страдал ли си?
“ – Страдал съм.
– „Значи и ти си страдал! Тогава ще се разберем.“ – Да, но между моите страдания и твоите има голяма разлика. Начинът, по който аз и тя страдаме, пак се различава. Като дойде страданието при мене, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям се с него и го поканя и друг път да ме посети. А ти бягаш от страданието, гониш го.
към беседата >>
Аз вярвам, че вие сте между спасените, затова ви проповядвам, а на давещия се не се проповядва.
Само така той ще премахне ограниченията, които спъват неговия дух. Само така той ще възстанови своята вътрешна хармония. Вие слагате идеята за свободата на духа близо до сърцето си и я смесвате с мисълта за спасението си. Казвате: „Христос дойде на земята да спаси човечеството от греха“. Сега аз не говоря за вашето спасение, но за сеятеля.
Аз вярвам, че вие сте между спасените, затова ви проповядвам, а на давещия се не се проповядва.
Той се нуждае от спасение. Питат ме защо не проповядвам за спасението. Смешно е да проповядвам на спасения за спасение. Смешно е да проповядвам на давещия се за сеятеля. Ако може да схванете идеята за сеятеля, щяхте да знаете своето произхождение.
към беседата >>
Казвам: Сегашното общество не може да се оправи, докато хората не се научат да се подчиняват на вътрешните закони на живота.
Казвам: Сегашното общество не може да се оправи, докато хората не се научат да се подчиняват на вътрешните закони на живота.
Ако един човек не се подчинява на тия закони, той може да развали работата на сто души, които им се подчиняват. Например, образува се едно дружество. След време в дружеството влезе един амбициозен, честолюбив човек. Пусне някаква интрига между членовете и, не се минава много време, дружеството се разваля. Тоя човек е неканен гост.
към беседата >>
– „Значи и ти си страдал!
Предпочитам да ходя гол и бос, но да говоря истината, отколкото да лаская хората. Никого не лаская, но и не се поддавам на ласките на хората. Един ден дойде при мене една госпожица, която имаше страдания от любовен характер. Тя ме запита: „Ти страдал ли си? “ – Страдал съм.
– „Значи и ти си страдал!
Тогава ще се разберем.“ – Да, но между моите страдания и твоите има голяма разлика. Начинът, по който аз и тя страдаме, пак се различава. Като дойде страданието при мене, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям се с него и го поканя и друг път да ме посети. А ти бягаш от страданието, гониш го. – „Ти си голям философ тогава.“ – Не се изисква голяма философия, това е обикновена мъдрост.
към беседата >>
Той се нуждае от спасение.
Само така той ще възстанови своята вътрешна хармония. Вие слагате идеята за свободата на духа близо до сърцето си и я смесвате с мисълта за спасението си. Казвате: „Христос дойде на земята да спаси човечеството от греха“. Сега аз не говоря за вашето спасение, но за сеятеля. Аз вярвам, че вие сте между спасените, затова ви проповядвам, а на давещия се не се проповядва.
Той се нуждае от спасение.
Питат ме защо не проповядвам за спасението. Смешно е да проповядвам на спасения за спасение. Смешно е да проповядвам на давещия се за сеятеля. Ако може да схванете идеята за сеятеля, щяхте да знаете своето произхождение. Най-важното нещо за човека е неговото произхождение: да знае какъв е произходът му, отде е дошъл, какво е предназначението му в живота и в природата.
към беседата >>
Ако един човек не се подчинява на тия закони, той може да развали работата на сто души, които им се подчиняват.
Казвам: Сегашното общество не може да се оправи, докато хората не се научат да се подчиняват на вътрешните закони на живота.
Ако един човек не се подчинява на тия закони, той може да развали работата на сто души, които им се подчиняват.
Например, образува се едно дружество. След време в дружеството влезе един амбициозен, честолюбив човек. Пусне някаква интрига между членовете и, не се минава много време, дружеството се разваля. Тоя човек е неканен гост. Трябва да знаете как да постъпвате с неканените гости.
към беседата >>
Тогава ще се разберем.“ – Да, но между моите страдания и твоите има голяма разлика.
Никого не лаская, но и не се поддавам на ласките на хората. Един ден дойде при мене една госпожица, която имаше страдания от любовен характер. Тя ме запита: „Ти страдал ли си? “ – Страдал съм. – „Значи и ти си страдал!
Тогава ще се разберем.“ – Да, но между моите страдания и твоите има голяма разлика.
Начинът, по който аз и тя страдаме, пак се различава. Като дойде страданието при мене, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям се с него и го поканя и друг път да ме посети. А ти бягаш от страданието, гониш го. – „Ти си голям философ тогава.“ – Не се изисква голяма философия, това е обикновена мъдрост. Посрещни страданието любезно и го нагости.
към беседата >>
Питат ме защо не проповядвам за спасението.
Вие слагате идеята за свободата на духа близо до сърцето си и я смесвате с мисълта за спасението си. Казвате: „Христос дойде на земята да спаси човечеството от греха“. Сега аз не говоря за вашето спасение, но за сеятеля. Аз вярвам, че вие сте между спасените, затова ви проповядвам, а на давещия се не се проповядва. Той се нуждае от спасение.
Питат ме защо не проповядвам за спасението.
Смешно е да проповядвам на спасения за спасение. Смешно е да проповядвам на давещия се за сеятеля. Ако може да схванете идеята за сеятеля, щяхте да знаете своето произхождение. Най-важното нещо за човека е неговото произхождение: да знае какъв е произходът му, отде е дошъл, какво е предназначението му в живота и в природата. Пътят, през който човек сега минава, е преходен.
към беседата >>
Например, образува се едно дружество.
Казвам: Сегашното общество не може да се оправи, докато хората не се научат да се подчиняват на вътрешните закони на живота. Ако един човек не се подчинява на тия закони, той може да развали работата на сто души, които им се подчиняват.
Например, образува се едно дружество.
След време в дружеството влезе един амбициозен, честолюбив човек. Пусне някаква интрига между членовете и, не се минава много време, дружеството се разваля. Тоя човек е неканен гост. Трябва да знаете как да постъпвате с неканените гости. Дяволът е неканен гост.
към беседата >>
Начинът, по който аз и тя страдаме, пак се различава.
Един ден дойде при мене една госпожица, която имаше страдания от любовен характер. Тя ме запита: „Ти страдал ли си? “ – Страдал съм. – „Значи и ти си страдал! Тогава ще се разберем.“ – Да, но между моите страдания и твоите има голяма разлика.
Начинът, по който аз и тя страдаме, пак се различава.
Като дойде страданието при мене, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям се с него и го поканя и друг път да ме посети. А ти бягаш от страданието, гониш го. – „Ти си голям философ тогава.“ – Не се изисква голяма философия, това е обикновена мъдрост. Посрещни страданието любезно и го нагости. Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило.
към беседата >>
Смешно е да проповядвам на спасения за спасение.
Казвате: „Христос дойде на земята да спаси човечеството от греха“. Сега аз не говоря за вашето спасение, но за сеятеля. Аз вярвам, че вие сте между спасените, затова ви проповядвам, а на давещия се не се проповядва. Той се нуждае от спасение. Питат ме защо не проповядвам за спасението.
Смешно е да проповядвам на спасения за спасение.
Смешно е да проповядвам на давещия се за сеятеля. Ако може да схванете идеята за сеятеля, щяхте да знаете своето произхождение. Най-важното нещо за човека е неговото произхождение: да знае какъв е произходът му, отде е дошъл, какво е предназначението му в живота и в природата. Пътят, през който човек сега минава, е преходен.
към беседата >>
След време в дружеството влезе един амбициозен, честолюбив човек.
Казвам: Сегашното общество не може да се оправи, докато хората не се научат да се подчиняват на вътрешните закони на живота. Ако един човек не се подчинява на тия закони, той може да развали работата на сто души, които им се подчиняват. Например, образува се едно дружество.
След време в дружеството влезе един амбициозен, честолюбив човек.
Пусне някаква интрига между членовете и, не се минава много време, дружеството се разваля. Тоя човек е неканен гост. Трябва да знаете как да постъпвате с неканените гости. Дяволът е неканен гост. Пазете се от него.
към беседата >>
Като дойде страданието при мене, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям се с него и го поканя и друг път да ме посети.
Тя ме запита: „Ти страдал ли си? “ – Страдал съм. – „Значи и ти си страдал! Тогава ще се разберем.“ – Да, но между моите страдания и твоите има голяма разлика. Начинът, по който аз и тя страдаме, пак се различава.
Като дойде страданието при мене, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям се с него и го поканя и друг път да ме посети.
А ти бягаш от страданието, гониш го. – „Ти си голям философ тогава.“ – Не се изисква голяма философия, това е обикновена мъдрост. Посрещни страданието любезно и го нагости. Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило. Наистина, всяко страдание се дължи на едно живо същество.
към беседата >>
Смешно е да проповядвам на давещия се за сеятеля.
Сега аз не говоря за вашето спасение, но за сеятеля. Аз вярвам, че вие сте между спасените, затова ви проповядвам, а на давещия се не се проповядва. Той се нуждае от спасение. Питат ме защо не проповядвам за спасението. Смешно е да проповядвам на спасения за спасение.
Смешно е да проповядвам на давещия се за сеятеля.
Ако може да схванете идеята за сеятеля, щяхте да знаете своето произхождение. Най-важното нещо за човека е неговото произхождение: да знае какъв е произходът му, отде е дошъл, какво е предназначението му в живота и в природата. Пътят, през който човек сега минава, е преходен.
към беседата >>
Пусне някаква интрига между членовете и, не се минава много време, дружеството се разваля.
Казвам: Сегашното общество не може да се оправи, докато хората не се научат да се подчиняват на вътрешните закони на живота. Ако един човек не се подчинява на тия закони, той може да развали работата на сто души, които им се подчиняват. Например, образува се едно дружество. След време в дружеството влезе един амбициозен, честолюбив човек.
Пусне някаква интрига между членовете и, не се минава много време, дружеството се разваля.
Тоя човек е неканен гост. Трябва да знаете как да постъпвате с неканените гости. Дяволът е неканен гост. Пазете се от него. Под „дявол“ разбирам кривите и лъжливи схващания на хората.
към беседата >>
А ти бягаш от страданието, гониш го.
“ – Страдал съм. – „Значи и ти си страдал! Тогава ще се разберем.“ – Да, но между моите страдания и твоите има голяма разлика. Начинът, по който аз и тя страдаме, пак се различава. Като дойде страданието при мене, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям се с него и го поканя и друг път да ме посети.
А ти бягаш от страданието, гониш го.
– „Ти си голям философ тогава.“ – Не се изисква голяма философия, това е обикновена мъдрост. Посрещни страданието любезно и го нагости. Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило. Наистина, всяко страдание се дължи на едно живо същество. Кой може да ти причини страдание?
към беседата >>
Ако може да схванете идеята за сеятеля, щяхте да знаете своето произхождение.
Аз вярвам, че вие сте между спасените, затова ви проповядвам, а на давещия се не се проповядва. Той се нуждае от спасение. Питат ме защо не проповядвам за спасението. Смешно е да проповядвам на спасения за спасение. Смешно е да проповядвам на давещия се за сеятеля.
Ако може да схванете идеята за сеятеля, щяхте да знаете своето произхождение.
Най-важното нещо за човека е неговото произхождение: да знае какъв е произходът му, отде е дошъл, какво е предназначението му в живота и в природата. Пътят, през който човек сега минава, е преходен.
към беседата >>
Тоя човек е неканен гост.
Казвам: Сегашното общество не може да се оправи, докато хората не се научат да се подчиняват на вътрешните закони на живота. Ако един човек не се подчинява на тия закони, той може да развали работата на сто души, които им се подчиняват. Например, образува се едно дружество. След време в дружеството влезе един амбициозен, честолюбив човек. Пусне някаква интрига между членовете и, не се минава много време, дружеството се разваля.
Тоя човек е неканен гост.
Трябва да знаете как да постъпвате с неканените гости. Дяволът е неканен гост. Пазете се от него. Под „дявол“ разбирам кривите и лъжливи схващания на хората. Бъдете будни, да не се самоизлъгвате.
към беседата >>
– „Ти си голям философ тогава.“ – Не се изисква голяма философия, това е обикновена мъдрост.
– „Значи и ти си страдал! Тогава ще се разберем.“ – Да, но между моите страдания и твоите има голяма разлика. Начинът, по който аз и тя страдаме, пак се различава. Като дойде страданието при мене, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям се с него и го поканя и друг път да ме посети. А ти бягаш от страданието, гониш го.
– „Ти си голям философ тогава.“ – Не се изисква голяма философия, това е обикновена мъдрост.
Посрещни страданието любезно и го нагости. Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило. Наистина, всяко страдание се дължи на едно живо същество. Кой може да ти причини страдание? – Жената, мъжът, децата или приятелите ти.
към беседата >>
Най-важното нещо за човека е неговото произхождение: да знае какъв е произходът му, отде е дошъл, какво е предназначението му в живота и в природата.
Той се нуждае от спасение. Питат ме защо не проповядвам за спасението. Смешно е да проповядвам на спасения за спасение. Смешно е да проповядвам на давещия се за сеятеля. Ако може да схванете идеята за сеятеля, щяхте да знаете своето произхождение.
Най-важното нещо за човека е неговото произхождение: да знае какъв е произходът му, отде е дошъл, какво е предназначението му в живота и в природата.
Пътят, през който човек сега минава, е преходен.
към беседата >>
Трябва да знаете как да постъпвате с неканените гости.
Ако един човек не се подчинява на тия закони, той може да развали работата на сто души, които им се подчиняват. Например, образува се едно дружество. След време в дружеството влезе един амбициозен, честолюбив човек. Пусне някаква интрига между членовете и, не се минава много време, дружеството се разваля. Тоя човек е неканен гост.
Трябва да знаете как да постъпвате с неканените гости.
Дяволът е неканен гост. Пазете се от него. Под „дявол“ разбирам кривите и лъжливи схващания на хората. Бъдете будни, да не се самоизлъгвате. Казваш: „Тоя човек е мой благодетел“.
към беседата >>
Посрещни страданието любезно и го нагости.
Тогава ще се разберем.“ – Да, но между моите страдания и твоите има голяма разлика. Начинът, по който аз и тя страдаме, пак се различава. Като дойде страданието при мене, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям се с него и го поканя и друг път да ме посети. А ти бягаш от страданието, гониш го. – „Ти си голям философ тогава.“ – Не се изисква голяма философия, това е обикновена мъдрост.
Посрещни страданието любезно и го нагости.
Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило. Наистина, всяко страдание се дължи на едно живо същество. Кой може да ти причини страдание? – Жената, мъжът, децата или приятелите ти. Те не са ли живи същества?
към беседата >>
Пътят, през който човек сега минава, е преходен.
Питат ме защо не проповядвам за спасението. Смешно е да проповядвам на спасения за спасение. Смешно е да проповядвам на давещия се за сеятеля. Ако може да схванете идеята за сеятеля, щяхте да знаете своето произхождение. Най-важното нещо за човека е неговото произхождение: да знае какъв е произходът му, отде е дошъл, какво е предназначението му в живота и в природата.
Пътят, през който човек сега минава, е преходен.
към беседата >>
Дяволът е неканен гост.
Например, образува се едно дружество. След време в дружеството влезе един амбициозен, честолюбив човек. Пусне някаква интрига между членовете и, не се минава много време, дружеството се разваля. Тоя човек е неканен гост. Трябва да знаете как да постъпвате с неканените гости.
Дяволът е неканен гост.
Пазете се от него. Под „дявол“ разбирам кривите и лъжливи схващания на хората. Бъдете будни, да не се самоизлъгвате. Казваш: „Тоя човек е мой благодетел“. – Защо?
към беседата >>
Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило.
Начинът, по който аз и тя страдаме, пак се различава. Като дойде страданието при мене, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям се с него и го поканя и друг път да ме посети. А ти бягаш от страданието, гониш го. – „Ти си голям философ тогава.“ – Не се изисква голяма философия, това е обикновена мъдрост. Посрещни страданието любезно и го нагости.
Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило.
Наистина, всяко страдание се дължи на едно живо същество. Кой може да ти причини страдание? – Жената, мъжът, децата или приятелите ти. Те не са ли живи същества? Значи зад всяко страдание се крие едно живо, интелигентно същество.
към беседата >>
Светът, в който живеем, е велико училище за обучаване на човешкия дух.
Светът, в който живеем, е велико училище за обучаване на човешкия дух.
Всички предмети, всички тела, всичко, което ни обикаля, това са пособия за великото училище. Тия пособия трябва да се изучават, защото в тях се крият Божествени идеи. Човек се ражда като малко, безпомощно дете. Майка му го къпе, храни, чисти, приспива, но то плаче, роптае, недоволно е от условията на живота. Докато е дете, човек е неморален, майка му го чисти по няколко пъти на ден.
към беседата >>
Пазете се от него.
След време в дружеството влезе един амбициозен, честолюбив човек. Пусне някаква интрига между членовете и, не се минава много време, дружеството се разваля. Тоя човек е неканен гост. Трябва да знаете как да постъпвате с неканените гости. Дяволът е неканен гост.
Пазете се от него.
Под „дявол“ разбирам кривите и лъжливи схващания на хората. Бъдете будни, да не се самоизлъгвате. Казваш: „Тоя човек е мой благодетел“. – Защо? – „Даде ми пари на заем, направи ми къща.“ – Ти още не знаеш доколко тоя човек е твой благодетел.
към беседата >>
Наистина, всяко страдание се дължи на едно живо същество.
Като дойде страданието при мене, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям се с него и го поканя и друг път да ме посети. А ти бягаш от страданието, гониш го. – „Ти си голям философ тогава.“ – Не се изисква голяма философия, това е обикновена мъдрост. Посрещни страданието любезно и го нагости. Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило.
Наистина, всяко страдание се дължи на едно живо същество.
Кой може да ти причини страдание? – Жената, мъжът, децата или приятелите ти. Те не са ли живи същества? Значи зад всяко страдание се крие едно живо, интелигентно същество. Умрелите не могат да причиняват болки и страдания на никого.
към беседата >>
Всички предмети, всички тела, всичко, което ни обикаля, това са пособия за великото училище.
Светът, в който живеем, е велико училище за обучаване на човешкия дух.
Всички предмети, всички тела, всичко, което ни обикаля, това са пособия за великото училище.
Тия пособия трябва да се изучават, защото в тях се крият Божествени идеи. Човек се ражда като малко, безпомощно дете. Майка му го къпе, храни, чисти, приспива, но то плаче, роптае, недоволно е от условията на живота. Докато е дете, човек е неморален, майка му го чисти по няколко пъти на ден. Като порасне, майка му го облича, дава му книжки и го праща на училище.
към беседата >>
Под „дявол“ разбирам кривите и лъжливи схващания на хората.
Пусне някаква интрига между членовете и, не се минава много време, дружеството се разваля. Тоя човек е неканен гост. Трябва да знаете как да постъпвате с неканените гости. Дяволът е неканен гост. Пазете се от него.
Под „дявол“ разбирам кривите и лъжливи схващания на хората.
Бъдете будни, да не се самоизлъгвате. Казваш: „Тоя човек е мой благодетел“. – Защо? – „Даде ми пари на заем, направи ми къща.“ – Ти още не знаеш доколко тоя човек е твой благодетел. Има два вида благодетели: единият взима кесията ти и я изпразва.
към беседата >>
Кой може да ти причини страдание?
А ти бягаш от страданието, гониш го. – „Ти си голям философ тогава.“ – Не се изисква голяма философия, това е обикновена мъдрост. Посрещни страданието любезно и го нагости. Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило. Наистина, всяко страдание се дължи на едно живо същество.
Кой може да ти причини страдание?
– Жената, мъжът, децата или приятелите ти. Те не са ли живи същества? Значи зад всяко страдание се крие едно живо, интелигентно същество. Умрелите не могат да причиняват болки и страдания на никого. Като дойде страданието при мене, аз го питам: Какво има, приятелю?
към беседата >>
Тия пособия трябва да се изучават, защото в тях се крият Божествени идеи.
Светът, в който живеем, е велико училище за обучаване на човешкия дух. Всички предмети, всички тела, всичко, което ни обикаля, това са пособия за великото училище.
Тия пособия трябва да се изучават, защото в тях се крият Божествени идеи.
Човек се ражда като малко, безпомощно дете. Майка му го къпе, храни, чисти, приспива, но то плаче, роптае, недоволно е от условията на живота. Докато е дете, човек е неморален, майка му го чисти по няколко пъти на ден. Като порасне, майка му го облича, дава му книжки и го праща на училище. Тук човек учи, придобива знания и започва да мисли, че е учен, културен и морален човек.
към беседата >>
Бъдете будни, да не се самоизлъгвате.
Тоя човек е неканен гост. Трябва да знаете как да постъпвате с неканените гости. Дяволът е неканен гост. Пазете се от него. Под „дявол“ разбирам кривите и лъжливи схващания на хората.
Бъдете будни, да не се самоизлъгвате.
Казваш: „Тоя човек е мой благодетел“. – Защо? – „Даде ми пари на заем, направи ми къща.“ – Ти още не знаеш доколко тоя човек е твой благодетел. Има два вида благодетели: единият взима кесията ти и я изпразва. Другият взима кесията ти и я пълни.
към беседата >>
– Жената, мъжът, децата или приятелите ти.
– „Ти си голям философ тогава.“ – Не се изисква голяма философия, това е обикновена мъдрост. Посрещни страданието любезно и го нагости. Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило. Наистина, всяко страдание се дължи на едно живо същество. Кой може да ти причини страдание?
– Жената, мъжът, децата или приятелите ти.
Те не са ли живи същества? Значи зад всяко страдание се крие едно живо, интелигентно същество. Умрелите не могат да причиняват болки и страдания на никого. Като дойде страданието при мене, аз го питам: Какво има, приятелю? Искаш ли нещо?
към беседата >>
Човек се ражда като малко, безпомощно дете.
Светът, в който живеем, е велико училище за обучаване на човешкия дух. Всички предмети, всички тела, всичко, което ни обикаля, това са пособия за великото училище. Тия пособия трябва да се изучават, защото в тях се крият Божествени идеи.
Човек се ражда като малко, безпомощно дете.
Майка му го къпе, храни, чисти, приспива, но то плаче, роптае, недоволно е от условията на живота. Докато е дете, човек е неморален, майка му го чисти по няколко пъти на ден. Като порасне, майка му го облича, дава му книжки и го праща на училище. Тук човек учи, придобива знания и започва да мисли, че е учен, културен и морален човек. Благодари на майка си, която постоянно те чисти.
към беседата >>
Казваш: „Тоя човек е мой благодетел“.
Трябва да знаете как да постъпвате с неканените гости. Дяволът е неканен гост. Пазете се от него. Под „дявол“ разбирам кривите и лъжливи схващания на хората. Бъдете будни, да не се самоизлъгвате.
Казваш: „Тоя човек е мой благодетел“.
– Защо? – „Даде ми пари на заем, направи ми къща.“ – Ти още не знаеш доколко тоя човек е твой благодетел. Има два вида благодетели: единият взима кесията ти и я изпразва. Другият взима кесията ти и я пълни. Колкото пари ти е взел първият, толкова ти дава вторият.
към беседата >>
Те не са ли живи същества?
Посрещни страданието любезно и го нагости. Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило. Наистина, всяко страдание се дължи на едно живо същество. Кой може да ти причини страдание? – Жената, мъжът, децата или приятелите ти.
Те не са ли живи същества?
Значи зад всяко страдание се крие едно живо, интелигентно същество. Умрелите не могат да причиняват болки и страдания на никого. Като дойде страданието при мене, аз го питам: Какво има, приятелю? Искаш ли нещо? Ето, аз ти давам половината си богатство.
към беседата >>
Майка му го къпе, храни, чисти, приспива, но то плаче, роптае, недоволно е от условията на живота.
Светът, в който живеем, е велико училище за обучаване на човешкия дух. Всички предмети, всички тела, всичко, което ни обикаля, това са пособия за великото училище. Тия пособия трябва да се изучават, защото в тях се крият Божествени идеи. Човек се ражда като малко, безпомощно дете.
Майка му го къпе, храни, чисти, приспива, но то плаче, роптае, недоволно е от условията на живота.
Докато е дете, човек е неморален, майка му го чисти по няколко пъти на ден. Като порасне, майка му го облича, дава му книжки и го праща на училище. Тук човек учи, придобива знания и започва да мисли, че е учен, културен и морален човек. Благодари на майка си, която постоянно те чисти. Ако не те чисти, смрад ще се разнася около тебе.
към беседата >>
– Защо?
Дяволът е неканен гост. Пазете се от него. Под „дявол“ разбирам кривите и лъжливи схващания на хората. Бъдете будни, да не се самоизлъгвате. Казваш: „Тоя човек е мой благодетел“.
– Защо?
– „Даде ми пари на заем, направи ми къща.“ – Ти още не знаеш доколко тоя човек е твой благодетел. Има два вида благодетели: единият взима кесията ти и я изпразва. Другият взима кесията ти и я пълни. Колкото пари ти е взел първият, толкова ти дава вторият. Кой от двамата е истински благодетел?
към беседата >>
Значи зад всяко страдание се крие едно живо, интелигентно същество.
Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило. Наистина, всяко страдание се дължи на едно живо същество. Кой може да ти причини страдание? – Жената, мъжът, децата или приятелите ти. Те не са ли живи същества?
Значи зад всяко страдание се крие едно живо, интелигентно същество.
Умрелите не могат да причиняват болки и страдания на никого. Като дойде страданието при мене, аз го питам: Какво има, приятелю? Искаш ли нещо? Ето, аз ти давам половината си богатство. Доволен ли си?
към беседата >>
Докато е дете, човек е неморален, майка му го чисти по няколко пъти на ден.
Светът, в който живеем, е велико училище за обучаване на човешкия дух. Всички предмети, всички тела, всичко, което ни обикаля, това са пособия за великото училище. Тия пособия трябва да се изучават, защото в тях се крият Божествени идеи. Човек се ражда като малко, безпомощно дете. Майка му го къпе, храни, чисти, приспива, но то плаче, роптае, недоволно е от условията на живота.
Докато е дете, човек е неморален, майка му го чисти по няколко пъти на ден.
Като порасне, майка му го облича, дава му книжки и го праща на училище. Тук човек учи, придобива знания и започва да мисли, че е учен, културен и морален човек. Благодари на майка си, която постоянно те чисти. Ако не те чисти, смрад ще се разнася около тебе.
към беседата >>
– „Даде ми пари на заем, направи ми къща.“ – Ти още не знаеш доколко тоя човек е твой благодетел.
Пазете се от него. Под „дявол“ разбирам кривите и лъжливи схващания на хората. Бъдете будни, да не се самоизлъгвате. Казваш: „Тоя човек е мой благодетел“. – Защо?
– „Даде ми пари на заем, направи ми къща.“ – Ти още не знаеш доколко тоя човек е твой благодетел.
Има два вида благодетели: единият взима кесията ти и я изпразва. Другият взима кесията ти и я пълни. Колкото пари ти е взел първият, толкова ти дава вторият. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият.
към беседата >>
Умрелите не могат да причиняват болки и страдания на никого.
Наистина, всяко страдание се дължи на едно живо същество. Кой може да ти причини страдание? – Жената, мъжът, децата или приятелите ти. Те не са ли живи същества? Значи зад всяко страдание се крие едно живо, интелигентно същество.
Умрелите не могат да причиняват болки и страдания на никого.
Като дойде страданието при мене, аз го питам: Какво има, приятелю? Искаш ли нещо? Ето, аз ти давам половината си богатство. Доволен ли си? – „Не съм доволен.“ – Давам ти три четвърти от богатството си.
към беседата >>
Като порасне, майка му го облича, дава му книжки и го праща на училище.
Всички предмети, всички тела, всичко, което ни обикаля, това са пособия за великото училище. Тия пособия трябва да се изучават, защото в тях се крият Божествени идеи. Човек се ражда като малко, безпомощно дете. Майка му го къпе, храни, чисти, приспива, но то плаче, роптае, недоволно е от условията на живота. Докато е дете, човек е неморален, майка му го чисти по няколко пъти на ден.
Като порасне, майка му го облича, дава му книжки и го праща на училище.
Тук човек учи, придобива знания и започва да мисли, че е учен, културен и морален човек. Благодари на майка си, която постоянно те чисти. Ако не те чисти, смрад ще се разнася около тебе.
към беседата >>
Има два вида благодетели: единият взима кесията ти и я изпразва.
Под „дявол“ разбирам кривите и лъжливи схващания на хората. Бъдете будни, да не се самоизлъгвате. Казваш: „Тоя човек е мой благодетел“. – Защо? – „Даде ми пари на заем, направи ми къща.“ – Ти още не знаеш доколко тоя човек е твой благодетел.
Има два вида благодетели: единият взима кесията ти и я изпразва.
Другият взима кесията ти и я пълни. Колкото пари ти е взел първият, толкова ти дава вторият. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Представи си, че друг човек взима празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират.
към беседата >>
Като дойде страданието при мене, аз го питам: Какво има, приятелю?
Кой може да ти причини страдание? – Жената, мъжът, децата или приятелите ти. Те не са ли живи същества? Значи зад всяко страдание се крие едно живо, интелигентно същество. Умрелите не могат да причиняват болки и страдания на никого.
Като дойде страданието при мене, аз го питам: Какво има, приятелю?
Искаш ли нещо? Ето, аз ти давам половината си богатство. Доволен ли си? – „Не съм доволен.“ – Давам ти три четвърти от богатството си. Доволен ли си?
към беседата >>
Тук човек учи, придобива знания и започва да мисли, че е учен, културен и морален човек.
Тия пособия трябва да се изучават, защото в тях се крият Божествени идеи. Човек се ражда като малко, безпомощно дете. Майка му го къпе, храни, чисти, приспива, но то плаче, роптае, недоволно е от условията на живота. Докато е дете, човек е неморален, майка му го чисти по няколко пъти на ден. Като порасне, майка му го облича, дава му книжки и го праща на училище.
Тук човек учи, придобива знания и започва да мисли, че е учен, културен и морален човек.
Благодари на майка си, която постоянно те чисти. Ако не те чисти, смрад ще се разнася около тебе.
към беседата >>
Другият взима кесията ти и я пълни.
Бъдете будни, да не се самоизлъгвате. Казваш: „Тоя човек е мой благодетел“. – Защо? – „Даде ми пари на заем, направи ми къща.“ – Ти още не знаеш доколко тоя човек е твой благодетел. Има два вида благодетели: единият взима кесията ти и я изпразва.
Другият взима кесията ти и я пълни.
Колкото пари ти е взел първият, толкова ти дава вторият. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Представи си, че друг човек взима празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират. Срещне те друг, вземе кесията ти и я изпразва.
към беседата >>
Искаш ли нещо?
– Жената, мъжът, децата или приятелите ти. Те не са ли живи същества? Значи зад всяко страдание се крие едно живо, интелигентно същество. Умрелите не могат да причиняват болки и страдания на никого. Като дойде страданието при мене, аз го питам: Какво има, приятелю?
Искаш ли нещо?
Ето, аз ти давам половината си богатство. Доволен ли си? – „Не съм доволен.“ – Давам ти три четвърти от богатството си. Доволен ли си? – „Още не съм доволен.“ – Давам ти цялото си богатство.
към беседата >>
Благодари на майка си, която постоянно те чисти.
Човек се ражда като малко, безпомощно дете. Майка му го къпе, храни, чисти, приспива, но то плаче, роптае, недоволно е от условията на живота. Докато е дете, човек е неморален, майка му го чисти по няколко пъти на ден. Като порасне, майка му го облича, дава му книжки и го праща на училище. Тук човек учи, придобива знания и започва да мисли, че е учен, културен и морален човек.
Благодари на майка си, която постоянно те чисти.
Ако не те чисти, смрад ще се разнася около тебе.
към беседата >>
Колкото пари ти е взел първият, толкова ти дава вторият.
Казваш: „Тоя човек е мой благодетел“. – Защо? – „Даде ми пари на заем, направи ми къща.“ – Ти още не знаеш доколко тоя човек е твой благодетел. Има два вида благодетели: единият взима кесията ти и я изпразва. Другият взима кесията ти и я пълни.
Колкото пари ти е взел първият, толкова ти дава вторият.
Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Представи си, че друг човек взима празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират. Срещне те друг, вземе кесията ти и я изпразва. Кой от двамата е истински благодетел?
към беседата >>
Ето, аз ти давам половината си богатство.
Те не са ли живи същества? Значи зад всяко страдание се крие едно живо, интелигентно същество. Умрелите не могат да причиняват болки и страдания на никого. Като дойде страданието при мене, аз го питам: Какво има, приятелю? Искаш ли нещо?
Ето, аз ти давам половината си богатство.
Доволен ли си? – „Не съм доволен.“ – Давам ти три четвърти от богатството си. Доволен ли си? – „Още не съм доволен.“ – Давам ти цялото си богатство. Доволен ли си?
към беседата >>
Ако не те чисти, смрад ще се разнася около тебе.
Майка му го къпе, храни, чисти, приспива, но то плаче, роптае, недоволно е от условията на живота. Докато е дете, човек е неморален, майка му го чисти по няколко пъти на ден. Като порасне, майка му го облича, дава му книжки и го праща на училище. Тук човек учи, придобива знания и започва да мисли, че е учен, културен и морален човек. Благодари на майка си, която постоянно те чисти.
Ако не те чисти, смрад ще се разнася около тебе.
към беседата >>
Кой от двамата е истински благодетел?
– Защо? – „Даде ми пари на заем, направи ми къща.“ – Ти още не знаеш доколко тоя човек е твой благодетел. Има два вида благодетели: единият взима кесията ти и я изпразва. Другият взима кесията ти и я пълни. Колкото пари ти е взел първият, толкова ти дава вторият.
Кой от двамата е истински благодетел?
– Вторият. Представи си, че друг човек взима празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират. Срещне те друг, вземе кесията ти и я изпразва. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият.
към беседата >>
Доволен ли си?
Значи зад всяко страдание се крие едно живо, интелигентно същество. Умрелите не могат да причиняват болки и страдания на никого. Като дойде страданието при мене, аз го питам: Какво има, приятелю? Искаш ли нещо? Ето, аз ти давам половината си богатство.
Доволен ли си?
– „Не съм доволен.“ – Давам ти три четвърти от богатството си. Доволен ли си? – „Още не съм доволен.“ – Давам ти цялото си богатство. Доволен ли си? – „Доволен съм.“ – Сбогом!
към беседата >>
Сеятелят е тая Божествена майка, който слиза на земята да чисти и да сее възвишени и благородни семена в човешката душа.
Сеятелят е тая Божествена майка, който слиза на земята да чисти и да сее възвишени и благородни семена в човешката душа.
Аз не отричам сегашния живот със своите всекидневни прояви. В една или в друга форма, по един или друг начин, той трябва да се изживее. Важно е, в края на краищата, какво ще се придобие от тоя живот. Мнозина разсъждават леко и казват, като турчина: „Я ахт, я бахт! “ Това значи: „Да става, каквото ще!
към беседата >>
– Вторият.
– „Даде ми пари на заем, направи ми къща.“ – Ти още не знаеш доколко тоя човек е твой благодетел. Има два вида благодетели: единият взима кесията ти и я изпразва. Другият взима кесията ти и я пълни. Колкото пари ти е взел първият, толкова ти дава вторият. Кой от двамата е истински благодетел?
– Вторият.
Представи си, че друг човек взима празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират. Срещне те друг, вземе кесията ти и я изпразва. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Значи има благодетели, които взимат от човека нещо; има благодетели, които дават.
към беседата >>
– „Не съм доволен.“ – Давам ти три четвърти от богатството си.
Умрелите не могат да причиняват болки и страдания на никого. Като дойде страданието при мене, аз го питам: Какво има, приятелю? Искаш ли нещо? Ето, аз ти давам половината си богатство. Доволен ли си?
– „Не съм доволен.“ – Давам ти три четвърти от богатството си.
Доволен ли си? – „Още не съм доволен.“ – Давам ти цялото си богатство. Доволен ли си? – „Доволен съм.“ – Сбогом! Оставям те свой наследник.
към беседата >>
Аз не отричам сегашния живот със своите всекидневни прояви.
Сеятелят е тая Божествена майка, който слиза на земята да чисти и да сее възвишени и благородни семена в човешката душа.
Аз не отричам сегашния живот със своите всекидневни прояви.
В една или в друга форма, по един или друг начин, той трябва да се изживее. Важно е, в края на краищата, какво ще се придобие от тоя живот. Мнозина разсъждават леко и казват, като турчина: „Я ахт, я бахт! “ Това значи: „Да става, каквото ще! “ – Не е така.
към беседата >>
Представи си, че друг човек взима празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират.
Има два вида благодетели: единият взима кесията ти и я изпразва. Другият взима кесията ти и я пълни. Колкото пари ти е взел първият, толкова ти дава вторият. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият.
Представи си, че друг човек взима празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират.
Срещне те друг, вземе кесията ти и я изпразва. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Значи има благодетели, които взимат от човека нещо; има благодетели, които дават. Важно е, и като даваш, и като взимаш нещо от човека, да го направиш щастлив.
към беседата >>
Доволен ли си?
Като дойде страданието при мене, аз го питам: Какво има, приятелю? Искаш ли нещо? Ето, аз ти давам половината си богатство. Доволен ли си? – „Не съм доволен.“ – Давам ти три четвърти от богатството си.
Доволен ли си?
– „Още не съм доволен.“ – Давам ти цялото си богатство. Доволен ли си? – „Доволен съм.“ – Сбогом! Оставям те свой наследник. Казвате: „Ето един глупак!
към беседата >>
В една или в друга форма, по един или друг начин, той трябва да се изживее.
Сеятелят е тая Божествена майка, който слиза на земята да чисти и да сее възвишени и благородни семена в човешката душа. Аз не отричам сегашния живот със своите всекидневни прояви.
В една или в друга форма, по един или друг начин, той трябва да се изживее.
Важно е, в края на краищата, какво ще се придобие от тоя живот. Мнозина разсъждават леко и казват, като турчина: „Я ахт, я бахт! “ Това значи: „Да става, каквото ще! “ – Не е така. Само глупавият мисли така.
към беседата >>
Срещне те друг, вземе кесията ти и я изпразва.
Другият взима кесията ти и я пълни. Колкото пари ти е взел първият, толкова ти дава вторият. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Представи си, че друг човек взима празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират.
Срещне те друг, вземе кесията ти и я изпразва.
Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Значи има благодетели, които взимат от човека нещо; има благодетели, които дават. Важно е, и като даваш, и като взимаш нещо от човека, да го направиш щастлив. Никога не бих желал да наследя едно богатство, придобито по нечестен начин.
към беседата >>
– „Още не съм доволен.“ – Давам ти цялото си богатство.
Искаш ли нещо? Ето, аз ти давам половината си богатство. Доволен ли си? – „Не съм доволен.“ – Давам ти три четвърти от богатството си. Доволен ли си?
– „Още не съм доволен.“ – Давам ти цялото си богатство.
Доволен ли си? – „Доволен съм.“ – Сбогом! Оставям те свой наследник. Казвате: „Ето един глупак! “ – И вие сте такива глупаци.
към беседата >>
Важно е, в края на краищата, какво ще се придобие от тоя живот.
Сеятелят е тая Божествена майка, който слиза на земята да чисти и да сее възвишени и благородни семена в човешката душа. Аз не отричам сегашния живот със своите всекидневни прояви. В една или в друга форма, по един или друг начин, той трябва да се изживее.
Важно е, в края на краищата, какво ще се придобие от тоя живот.
Мнозина разсъждават леко и казват, като турчина: „Я ахт, я бахт! “ Това значи: „Да става, каквото ще! “ – Не е така. Само глупавият мисли така. Ако постъпваш разумно, никога няма да казваш „Я ахт, я бахт“.
към беседата >>
Кой от двамата е истински благодетел?
Колкото пари ти е взел първият, толкова ти дава вторият. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Представи си, че друг човек взима празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират. Срещне те друг, вземе кесията ти и я изпразва.
Кой от двамата е истински благодетел?
– Вторият. Значи има благодетели, които взимат от човека нещо; има благодетели, които дават. Важно е, и като даваш, и като взимаш нещо от човека, да го направиш щастлив. Никога не бих желал да наследя едно богатство, придобито по нечестен начин. Един милиардер англичанин в Африка, извикал зетя си – Стейд, да му каже, че ще го направи наследник на около 360 милиарда лева, наши пари.
към беседата >>
Доволен ли си?
Ето, аз ти давам половината си богатство. Доволен ли си? – „Не съм доволен.“ – Давам ти три четвърти от богатството си. Доволен ли си? – „Още не съм доволен.“ – Давам ти цялото си богатство.
Доволен ли си?
– „Доволен съм.“ – Сбогом! Оставям те свой наследник. Казвате: „Ето един глупак! “ – И вие сте такива глупаци. Когато оставяте наследството си на вашия син или дъщеря, не постъпвате ли глупаво?
към беседата >>
Мнозина разсъждават леко и казват, като турчина: „Я ахт, я бахт!
Сеятелят е тая Божествена майка, който слиза на земята да чисти и да сее възвишени и благородни семена в човешката душа. Аз не отричам сегашния живот със своите всекидневни прояви. В една или в друга форма, по един или друг начин, той трябва да се изживее. Важно е, в края на краищата, какво ще се придобие от тоя живот.
Мнозина разсъждават леко и казват, като турчина: „Я ахт, я бахт!
“ Това значи: „Да става, каквото ще! “ – Не е така. Само глупавият мисли така. Ако постъпваш разумно, никога няма да казваш „Я ахт, я бахт“.
към беседата >>
– Вторият.
Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Представи си, че друг човек взима празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират. Срещне те друг, вземе кесията ти и я изпразва. Кой от двамата е истински благодетел?
– Вторият.
Значи има благодетели, които взимат от човека нещо; има благодетели, които дават. Важно е, и като даваш, и като взимаш нещо от човека, да го направиш щастлив. Никога не бих желал да наследя едно богатство, придобито по нечестен начин. Един милиардер англичанин в Африка, извикал зетя си – Стейд, да му каже, че ще го направи наследник на около 360 милиарда лева, наши пари. Стейд му отговорил: „Аз не ставам наследник на такова богатство“.
към беседата >>
– „Доволен съм.“ – Сбогом!
Доволен ли си? – „Не съм доволен.“ – Давам ти три четвърти от богатството си. Доволен ли си? – „Още не съм доволен.“ – Давам ти цялото си богатство. Доволен ли си?
– „Доволен съм.“ – Сбогом!
Оставям те свой наследник. Казвате: „Ето един глупак! “ – И вие сте такива глупаци. Когато оставяте наследството си на вашия син или дъщеря, не постъпвате ли глупаво? – „Това е в реда на нещата.
към беседата >>
“ Това значи: „Да става, каквото ще!
Сеятелят е тая Божествена майка, който слиза на земята да чисти и да сее възвишени и благородни семена в човешката душа. Аз не отричам сегашния живот със своите всекидневни прояви. В една или в друга форма, по един или друг начин, той трябва да се изживее. Важно е, в края на краищата, какво ще се придобие от тоя живот. Мнозина разсъждават леко и казват, като турчина: „Я ахт, я бахт!
“ Това значи: „Да става, каквото ще!
“ – Не е така. Само глупавият мисли така. Ако постъпваш разумно, никога няма да казваш „Я ахт, я бахт“.
към беседата >>
Значи има благодетели, които взимат от човека нещо; има благодетели, които дават.
– Вторият. Представи си, че друг човек взима празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират. Срещне те друг, вземе кесията ти и я изпразва. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият.
Значи има благодетели, които взимат от човека нещо; има благодетели, които дават.
Важно е, и като даваш, и като взимаш нещо от човека, да го направиш щастлив. Никога не бих желал да наследя едно богатство, придобито по нечестен начин. Един милиардер англичанин в Африка, извикал зетя си – Стейд, да му каже, че ще го направи наследник на около 360 милиарда лева, наши пари. Стейд му отговорил: „Аз не ставам наследник на такова богатство“. Като разбрали, че се отказва от наследството, близките му го нарекли глупак.
към беседата >>
Оставям те свой наследник.
– „Не съм доволен.“ – Давам ти три четвърти от богатството си. Доволен ли си? – „Още не съм доволен.“ – Давам ти цялото си богатство. Доволен ли си? – „Доволен съм.“ – Сбогом!
Оставям те свой наследник.
Казвате: „Ето един глупак! “ – И вие сте такива глупаци. Когато оставяте наследството си на вашия син или дъщеря, не постъпвате ли глупаво? – „Това е в реда на нещата. Това е благородна постъпка.“ – Прави сте, но когато почнете да се отнасяте и към страданията като бащи и майки, вие ще бъдете в правия път.
към беседата >>
“ – Не е така.
Аз не отричам сегашния живот със своите всекидневни прояви. В една или в друга форма, по един или друг начин, той трябва да се изживее. Важно е, в края на краищата, какво ще се придобие от тоя живот. Мнозина разсъждават леко и казват, като турчина: „Я ахт, я бахт! “ Това значи: „Да става, каквото ще!
“ – Не е така.
Само глупавият мисли така. Ако постъпваш разумно, никога няма да казваш „Я ахт, я бахт“.
към беседата >>
Важно е, и като даваш, и като взимаш нещо от човека, да го направиш щастлив.
Представи си, че друг човек взима празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират. Срещне те друг, вземе кесията ти и я изпразва. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Значи има благодетели, които взимат от човека нещо; има благодетели, които дават.
Важно е, и като даваш, и като взимаш нещо от човека, да го направиш щастлив.
Никога не бих желал да наследя едно богатство, придобито по нечестен начин. Един милиардер англичанин в Африка, извикал зетя си – Стейд, да му каже, че ще го направи наследник на около 360 милиарда лева, наши пари. Стейд му отговорил: „Аз не ставам наследник на такова богатство“. Като разбрали, че се отказва от наследството, близките му го нарекли глупак. И българите биха го нарекли глупак.
към беседата >>
Казвате: „Ето един глупак!
Доволен ли си? – „Още не съм доволен.“ – Давам ти цялото си богатство. Доволен ли си? – „Доволен съм.“ – Сбогом! Оставям те свой наследник.
Казвате: „Ето един глупак!
“ – И вие сте такива глупаци. Когато оставяте наследството си на вашия син или дъщеря, не постъпвате ли глупаво? – „Това е в реда на нещата. Това е благородна постъпка.“ – Прави сте, но когато почнете да се отнасяте и към страданията като бащи и майки, вие ще бъдете в правия път. Новото учение иска герои.
към беседата >>
Само глупавият мисли така.
В една или в друга форма, по един или друг начин, той трябва да се изживее. Важно е, в края на краищата, какво ще се придобие от тоя живот. Мнозина разсъждават леко и казват, като турчина: „Я ахт, я бахт! “ Това значи: „Да става, каквото ще! “ – Не е така.
Само глупавият мисли така.
Ако постъпваш разумно, никога няма да казваш „Я ахт, я бахт“.
към беседата >>
Никога не бих желал да наследя едно богатство, придобито по нечестен начин.
Срещне те друг, вземе кесията ти и я изпразва. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Значи има благодетели, които взимат от човека нещо; има благодетели, които дават. Важно е, и като даваш, и като взимаш нещо от човека, да го направиш щастлив.
Никога не бих желал да наследя едно богатство, придобито по нечестен начин.
Един милиардер англичанин в Африка, извикал зетя си – Стейд, да му каже, че ще го направи наследник на около 360 милиарда лева, наши пари. Стейд му отговорил: „Аз не ставам наследник на такова богатство“. Като разбрали, че се отказва от наследството, близките му го нарекли глупак. И българите биха го нарекли глупак. Не е глупав Стейд, той носи висока идея в себе си и на нея служи.
към беседата >>
“ – И вие сте такива глупаци.
– „Още не съм доволен.“ – Давам ти цялото си богатство. Доволен ли си? – „Доволен съм.“ – Сбогом! Оставям те свой наследник. Казвате: „Ето един глупак!
“ – И вие сте такива глупаци.
Когато оставяте наследството си на вашия син или дъщеря, не постъпвате ли глупаво? – „Това е в реда на нещата. Това е благородна постъпка.“ – Прави сте, но когато почнете да се отнасяте и към страданията като бащи и майки, вие ще бъдете в правия път. Новото учение иска герои. И боси да сте, но да бъдете честни и справедливи.
към беседата >>
Ако постъпваш разумно, никога няма да казваш „Я ахт, я бахт“.
Важно е, в края на краищата, какво ще се придобие от тоя живот. Мнозина разсъждават леко и казват, като турчина: „Я ахт, я бахт! “ Това значи: „Да става, каквото ще! “ – Не е така. Само глупавият мисли така.
Ако постъпваш разумно, никога няма да казваш „Я ахт, я бахт“.
към беседата >>
Един милиардер англичанин в Африка, извикал зетя си – Стейд, да му каже, че ще го направи наследник на около 360 милиарда лева, наши пари.
Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Значи има благодетели, които взимат от човека нещо; има благодетели, които дават. Важно е, и като даваш, и като взимаш нещо от човека, да го направиш щастлив. Никога не бих желал да наследя едно богатство, придобито по нечестен начин.
Един милиардер англичанин в Африка, извикал зетя си – Стейд, да му каже, че ще го направи наследник на около 360 милиарда лева, наши пари.
Стейд му отговорил: „Аз не ставам наследник на такова богатство“. Като разбрали, че се отказва от наследството, близките му го нарекли глупак. И българите биха го нарекли глупак. Не е глупав Стейд, той носи висока идея в себе си и на нея служи.
към беседата >>
Когато оставяте наследството си на вашия син или дъщеря, не постъпвате ли глупаво?
Доволен ли си? – „Доволен съм.“ – Сбогом! Оставям те свой наследник. Казвате: „Ето един глупак! “ – И вие сте такива глупаци.
Когато оставяте наследството си на вашия син или дъщеря, не постъпвате ли глупаво?
– „Това е в реда на нещата. Това е благородна постъпка.“ – Прави сте, но когато почнете да се отнасяте и към страданията като бащи и майки, вие ще бъдете в правия път. Новото учение иска герои. И боси да сте, но да бъдете честни и справедливи. Предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да бъда гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертва.
към беседата >>
„Излезе сеятелят да сее.“ Сеятелят дойде между хората да посее разумното слово и с това да подобри характера им.
„Излезе сеятелят да сее.“ Сеятелят дойде между хората да посее разумното слово и с това да подобри характера им.
Интересно е противоречието, което се явява на тая притча. Защо сеятелят, който е бил толкова разумен, оставил едно семе да падне на пътя, друго – на камениста почва, трето – между тръните и четвърто – на добрата почва? – Това е неизбежно. Пътят представя физическия живот. Следователно, когато дойде сеятелят, някои зрънца непременно ще попаднат в неблагоприятни условия и ще изгният.
към беседата >>
Стейд му отговорил: „Аз не ставам наследник на такова богатство“.
– Вторият. Значи има благодетели, които взимат от човека нещо; има благодетели, които дават. Важно е, и като даваш, и като взимаш нещо от човека, да го направиш щастлив. Никога не бих желал да наследя едно богатство, придобито по нечестен начин. Един милиардер англичанин в Африка, извикал зетя си – Стейд, да му каже, че ще го направи наследник на около 360 милиарда лева, наши пари.
Стейд му отговорил: „Аз не ставам наследник на такова богатство“.
Като разбрали, че се отказва от наследството, близките му го нарекли глупак. И българите биха го нарекли глупак. Не е глупав Стейд, той носи висока идея в себе си и на нея служи.
към беседата >>
– „Това е в реда на нещата.
– „Доволен съм.“ – Сбогом! Оставям те свой наследник. Казвате: „Ето един глупак! “ – И вие сте такива глупаци. Когато оставяте наследството си на вашия син или дъщеря, не постъпвате ли глупаво?
– „Това е в реда на нещата.
Това е благородна постъпка.“ – Прави сте, но когато почнете да се отнасяте и към страданията като бащи и майки, вие ще бъдете в правия път. Новото учение иска герои. И боси да сте, но да бъдете честни и справедливи. Предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да бъда гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертва. Това значи да имате свобода на действие.
към беседата >>
Интересно е противоречието, което се явява на тая притча.
„Излезе сеятелят да сее.“ Сеятелят дойде между хората да посее разумното слово и с това да подобри характера им.
Интересно е противоречието, което се явява на тая притча.
Защо сеятелят, който е бил толкова разумен, оставил едно семе да падне на пътя, друго – на камениста почва, трето – между тръните и четвърто – на добрата почва? – Това е неизбежно. Пътят представя физическия живот. Следователно, когато дойде сеятелят, някои зрънца непременно ще попаднат в неблагоприятни условия и ще изгният. Те ще поддържат физическото тяло на човека.
към беседата >>
Като разбрали, че се отказва от наследството, близките му го нарекли глупак.
Значи има благодетели, които взимат от човека нещо; има благодетели, които дават. Важно е, и като даваш, и като взимаш нещо от човека, да го направиш щастлив. Никога не бих желал да наследя едно богатство, придобито по нечестен начин. Един милиардер англичанин в Африка, извикал зетя си – Стейд, да му каже, че ще го направи наследник на около 360 милиарда лева, наши пари. Стейд му отговорил: „Аз не ставам наследник на такова богатство“.
Като разбрали, че се отказва от наследството, близките му го нарекли глупак.
И българите биха го нарекли глупак. Не е глупав Стейд, той носи висока идея в себе си и на нея служи.
към беседата >>
Това е благородна постъпка.“ – Прави сте, но когато почнете да се отнасяте и към страданията като бащи и майки, вие ще бъдете в правия път.
Оставям те свой наследник. Казвате: „Ето един глупак! “ – И вие сте такива глупаци. Когато оставяте наследството си на вашия син или дъщеря, не постъпвате ли глупаво? – „Това е в реда на нещата.
Това е благородна постъпка.“ – Прави сте, но когато почнете да се отнасяте и към страданията като бащи и майки, вие ще бъдете в правия път.
Новото учение иска герои. И боси да сте, но да бъдете честни и справедливи. Предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да бъда гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертва. Това значи да имате свобода на действие. Това значи да дойде сеятелят на новото семе у вас.
към беседата >>
Защо сеятелят, който е бил толкова разумен, оставил едно семе да падне на пътя, друго – на камениста почва, трето – между тръните и четвърто – на добрата почва?
„Излезе сеятелят да сее.“ Сеятелят дойде между хората да посее разумното слово и с това да подобри характера им. Интересно е противоречието, което се явява на тая притча.
Защо сеятелят, който е бил толкова разумен, оставил едно семе да падне на пътя, друго – на камениста почва, трето – между тръните и четвърто – на добрата почва?
– Това е неизбежно. Пътят представя физическия живот. Следователно, когато дойде сеятелят, някои зрънца непременно ще попаднат в неблагоприятни условия и ще изгният. Те ще поддържат физическото тяло на човека. Те ще подкрепят временния физически живот.
към беседата >>
И българите биха го нарекли глупак.
Важно е, и като даваш, и като взимаш нещо от човека, да го направиш щастлив. Никога не бих желал да наследя едно богатство, придобито по нечестен начин. Един милиардер англичанин в Африка, извикал зетя си – Стейд, да му каже, че ще го направи наследник на около 360 милиарда лева, наши пари. Стейд му отговорил: „Аз не ставам наследник на такова богатство“. Като разбрали, че се отказва от наследството, близките му го нарекли глупак.
И българите биха го нарекли глупак.
Не е глупав Стейд, той носи висока идея в себе си и на нея служи.
към беседата >>
Новото учение иска герои.
Казвате: „Ето един глупак! “ – И вие сте такива глупаци. Когато оставяте наследството си на вашия син или дъщеря, не постъпвате ли глупаво? – „Това е в реда на нещата. Това е благородна постъпка.“ – Прави сте, но когато почнете да се отнасяте и към страданията като бащи и майки, вие ще бъдете в правия път.
Новото учение иска герои.
И боси да сте, но да бъдете честни и справедливи. Предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да бъда гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертва. Това значи да имате свобода на действие. Това значи да дойде сеятелят на новото семе у вас. Какво става днес в света?
към беседата >>
– Това е неизбежно.
„Излезе сеятелят да сее.“ Сеятелят дойде между хората да посее разумното слово и с това да подобри характера им. Интересно е противоречието, което се явява на тая притча. Защо сеятелят, който е бил толкова разумен, оставил едно семе да падне на пътя, друго – на камениста почва, трето – между тръните и четвърто – на добрата почва?
– Това е неизбежно.
Пътят представя физическия живот. Следователно, когато дойде сеятелят, някои зрънца непременно ще попаднат в неблагоприятни условия и ще изгният. Те ще поддържат физическото тяло на човека. Те ще подкрепят временния физически живот. Птиците иззобали зърната, които паднали на пътя.
към беседата >>
Не е глупав Стейд, той носи висока идея в себе си и на нея служи.
Никога не бих желал да наследя едно богатство, придобито по нечестен начин. Един милиардер англичанин в Африка, извикал зетя си – Стейд, да му каже, че ще го направи наследник на около 360 милиарда лева, наши пари. Стейд му отговорил: „Аз не ставам наследник на такова богатство“. Като разбрали, че се отказва от наследството, близките му го нарекли глупак. И българите биха го нарекли глупак.
Не е глупав Стейд, той носи висока идея в себе си и на нея служи.
към беседата >>
И боси да сте, но да бъдете честни и справедливи.
“ – И вие сте такива глупаци. Когато оставяте наследството си на вашия син или дъщеря, не постъпвате ли глупаво? – „Това е в реда на нещата. Това е благородна постъпка.“ – Прави сте, но когато почнете да се отнасяте и към страданията като бащи и майки, вие ще бъдете в правия път. Новото учение иска герои.
И боси да сте, но да бъдете честни и справедливи.
Предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да бъда гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертва. Това значи да имате свобода на действие. Това значи да дойде сеятелят на новото семе у вас. Какво става днес в света? Един създава нещо, друг го разваля.
към беседата >>
Пътят представя физическия живот.
„Излезе сеятелят да сее.“ Сеятелят дойде между хората да посее разумното слово и с това да подобри характера им. Интересно е противоречието, което се явява на тая притча. Защо сеятелят, който е бил толкова разумен, оставил едно семе да падне на пътя, друго – на камениста почва, трето – между тръните и четвърто – на добрата почва? – Това е неизбежно.
Пътят представя физическия живот.
Следователно, когато дойде сеятелят, някои зрънца непременно ще попаднат в неблагоприятни условия и ще изгният. Те ще поддържат физическото тяло на човека. Те ще подкрепят временния физически живот. Птиците иззобали зърната, които паднали на пътя. Значи птиците се възползвали от тях, а не човек.
към беседата >>
И тъй, докато хората не решат да изкарват прехраната си по честен начин, Божието благословение ще бъде далеч от тях.
И тъй, докато хората не решат да изкарват прехраната си по честен начин, Божието благословение ще бъде далеч от тях.
Бих предпочел да отида в една бедна къща, дето всичко е спечелено с честен труд, отколкото да отида в един богат дом, дето всичко е придобито на гърба на другите. Светът ще се оправи, когато хората се откажат от наследства придобити по нечестен начин. Казвате: „Да раздадем тия пари в името на Господа. Не е важно, как са спечелени“. – Не е така.
към беседата >>
Предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да бъда гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертва.
Когато оставяте наследството си на вашия син или дъщеря, не постъпвате ли глупаво? – „Това е в реда на нещата. Това е благородна постъпка.“ – Прави сте, но когато почнете да се отнасяте и към страданията като бащи и майки, вие ще бъдете в правия път. Новото учение иска герои. И боси да сте, но да бъдете честни и справедливи.
Предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да бъда гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертва.
Това значи да имате свобода на действие. Това значи да дойде сеятелят на новото семе у вас. Какво става днес в света? Един създава нещо, друг го разваля. Така постъпват и с мене: аз градя, други правят опит да развалят, но не успяват.
към беседата >>
Следователно, когато дойде сеятелят, някои зрънца непременно ще попаднат в неблагоприятни условия и ще изгният.
„Излезе сеятелят да сее.“ Сеятелят дойде между хората да посее разумното слово и с това да подобри характера им. Интересно е противоречието, което се явява на тая притча. Защо сеятелят, който е бил толкова разумен, оставил едно семе да падне на пътя, друго – на камениста почва, трето – между тръните и четвърто – на добрата почва? – Това е неизбежно. Пътят представя физическия живот.
Следователно, когато дойде сеятелят, някои зрънца непременно ще попаднат в неблагоприятни условия и ще изгният.
Те ще поддържат физическото тяло на човека. Те ще подкрепят временния физически живот. Птиците иззобали зърната, които паднали на пътя. Значи птиците се възползвали от тях, а не човек. На съвременен език казано, енергията на житните зрънца се използвала в трудова повинност: за съграждане на къщи, улици, шосета, железници.
към беседата >>
Бих предпочел да отида в една бедна къща, дето всичко е спечелено с честен труд, отколкото да отида в един богат дом, дето всичко е придобито на гърба на другите.
И тъй, докато хората не решат да изкарват прехраната си по честен начин, Божието благословение ще бъде далеч от тях.
Бих предпочел да отида в една бедна къща, дето всичко е спечелено с честен труд, отколкото да отида в един богат дом, дето всичко е придобито на гърба на другите.
Светът ще се оправи, когато хората се откажат от наследства придобити по нечестен начин. Казвате: „Да раздадем тия пари в името на Господа. Не е важно, как са спечелени“. – Не е така. Бог не се нуждае от крадените пари на хората, нито от къщите им, придобити чрез неправда.
към беседата >>
Това значи да имате свобода на действие.
– „Това е в реда на нещата. Това е благородна постъпка.“ – Прави сте, но когато почнете да се отнасяте и към страданията като бащи и майки, вие ще бъдете в правия път. Новото учение иска герои. И боси да сте, но да бъдете честни и справедливи. Предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да бъда гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертва.
Това значи да имате свобода на действие.
Това значи да дойде сеятелят на новото семе у вас. Какво става днес в света? Един създава нещо, друг го разваля. Така постъпват и с мене: аз градя, други правят опит да развалят, но не успяват. Това дело е основано на един велик закон.
към беседата >>
Те ще поддържат физическото тяло на човека.
Интересно е противоречието, което се явява на тая притча. Защо сеятелят, който е бил толкова разумен, оставил едно семе да падне на пътя, друго – на камениста почва, трето – между тръните и четвърто – на добрата почва? – Това е неизбежно. Пътят представя физическия живот. Следователно, когато дойде сеятелят, някои зрънца непременно ще попаднат в неблагоприятни условия и ще изгният.
Те ще поддържат физическото тяло на човека.
Те ще подкрепят временния физически живот. Птиците иззобали зърната, които паднали на пътя. Значи птиците се възползвали от тях, а не човек. На съвременен език казано, енергията на житните зрънца се използвала в трудова повинност: за съграждане на къщи, улици, шосета, железници. Семето, паднало на пътя, дало подтик на птиците да работят.
към беседата >>
Светът ще се оправи, когато хората се откажат от наследства придобити по нечестен начин.
И тъй, докато хората не решат да изкарват прехраната си по честен начин, Божието благословение ще бъде далеч от тях. Бих предпочел да отида в една бедна къща, дето всичко е спечелено с честен труд, отколкото да отида в един богат дом, дето всичко е придобито на гърба на другите.
Светът ще се оправи, когато хората се откажат от наследства придобити по нечестен начин.
Казвате: „Да раздадем тия пари в името на Господа. Не е важно, как са спечелени“. – Не е така. Бог не се нуждае от крадените пари на хората, нито от къщите им, придобити чрез неправда. Единственото нещо, което иска Той, е да намери хора със светли умове и чисти сърца, готови за всякаква жертва.
към беседата >>
Това значи да дойде сеятелят на новото семе у вас.
Това е благородна постъпка.“ – Прави сте, но когато почнете да се отнасяте и към страданията като бащи и майки, вие ще бъдете в правия път. Новото учение иска герои. И боси да сте, но да бъдете честни и справедливи. Предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да бъда гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертва. Това значи да имате свобода на действие.
Това значи да дойде сеятелят на новото семе у вас.
Какво става днес в света? Един създава нещо, друг го разваля. Така постъпват и с мене: аз градя, други правят опит да развалят, но не успяват. Това дело е основано на един велик закон. Който се опита да го събори, ще си счупи главата.
към беседата >>
Те ще подкрепят временния физически живот.
Защо сеятелят, който е бил толкова разумен, оставил едно семе да падне на пътя, друго – на камениста почва, трето – между тръните и четвърто – на добрата почва? – Това е неизбежно. Пътят представя физическия живот. Следователно, когато дойде сеятелят, някои зрънца непременно ще попаднат в неблагоприятни условия и ще изгният. Те ще поддържат физическото тяло на човека.
Те ще подкрепят временния физически живот.
Птиците иззобали зърната, които паднали на пътя. Значи птиците се възползвали от тях, а не човек. На съвременен език казано, енергията на житните зрънца се използвала в трудова повинност: за съграждане на къщи, улици, шосета, железници. Семето, паднало на пътя, дало подтик на птиците да работят. За другите семена, паднали на камениста почва и между тръните, Христос не казва нищо.
към беседата >>
Казвате: „Да раздадем тия пари в името на Господа.
И тъй, докато хората не решат да изкарват прехраната си по честен начин, Божието благословение ще бъде далеч от тях. Бих предпочел да отида в една бедна къща, дето всичко е спечелено с честен труд, отколкото да отида в един богат дом, дето всичко е придобито на гърба на другите. Светът ще се оправи, когато хората се откажат от наследства придобити по нечестен начин.
Казвате: „Да раздадем тия пари в името на Господа.
Не е важно, как са спечелени“. – Не е така. Бог не се нуждае от крадените пари на хората, нито от къщите им, придобити чрез неправда. Единственото нещо, което иска Той, е да намери хора със светли умове и чисти сърца, готови за всякаква жертва. Сега, като говоря за жертвата, нямам предвид обикновената жертва, но оная готовност да се откажеш от всичко старо и нечисто, да се съединиш с Оня, Който те е създал; да служиш на Великия с всичкото си сърце, ум и душа.
към беседата >>
Какво става днес в света?
Новото учение иска герои. И боси да сте, но да бъдете честни и справедливи. Предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да бъда гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертва. Това значи да имате свобода на действие. Това значи да дойде сеятелят на новото семе у вас.
Какво става днес в света?
Един създава нещо, друг го разваля. Така постъпват и с мене: аз градя, други правят опит да развалят, но не успяват. Това дело е основано на един велик закон. Който се опита да го събори, ще си счупи главата. Цял свят да се опълчи срещу него, няма да го събори.
към беседата >>
Птиците иззобали зърната, които паднали на пътя.
– Това е неизбежно. Пътят представя физическия живот. Следователно, когато дойде сеятелят, някои зрънца непременно ще попаднат в неблагоприятни условия и ще изгният. Те ще поддържат физическото тяло на човека. Те ще подкрепят временния физически живот.
Птиците иззобали зърната, които паднали на пътя.
Значи птиците се възползвали от тях, а не човек. На съвременен език казано, енергията на житните зрънца се използвала в трудова повинност: за съграждане на къщи, улици, шосета, железници. Семето, паднало на пътя, дало подтик на птиците да работят. За другите семена, паднали на камениста почва и между тръните, Христос не казва нищо. Кой е използвал тия семена, не се знае.
към беседата >>
Не е важно, как са спечелени“.
И тъй, докато хората не решат да изкарват прехраната си по честен начин, Божието благословение ще бъде далеч от тях. Бих предпочел да отида в една бедна къща, дето всичко е спечелено с честен труд, отколкото да отида в един богат дом, дето всичко е придобито на гърба на другите. Светът ще се оправи, когато хората се откажат от наследства придобити по нечестен начин. Казвате: „Да раздадем тия пари в името на Господа.
Не е важно, как са спечелени“.
– Не е така. Бог не се нуждае от крадените пари на хората, нито от къщите им, придобити чрез неправда. Единственото нещо, което иска Той, е да намери хора със светли умове и чисти сърца, готови за всякаква жертва. Сега, като говоря за жертвата, нямам предвид обикновената жертва, но оная готовност да се откажеш от всичко старо и нечисто, да се съединиш с Оня, Който те е създал; да служиш на Великия с всичкото си сърце, ум и душа. Думите на Христа: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“, означават: Ако не влезеш в общение с чистите духове, нямаш живот в себе си.
към беседата >>
Един създава нещо, друг го разваля.
И боси да сте, но да бъдете честни и справедливи. Предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да бъда гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертва. Това значи да имате свобода на действие. Това значи да дойде сеятелят на новото семе у вас. Какво става днес в света?
Един създава нещо, друг го разваля.
Така постъпват и с мене: аз градя, други правят опит да развалят, но не успяват. Това дело е основано на един велик закон. Който се опита да го събори, ще си счупи главата. Цял свят да се опълчи срещу него, няма да го събори. По скоро той ще се разруши, отколкото да развали това велико Божествено дело.
към беседата >>
Значи птиците се възползвали от тях, а не човек.
Пътят представя физическия живот. Следователно, когато дойде сеятелят, някои зрънца непременно ще попаднат в неблагоприятни условия и ще изгният. Те ще поддържат физическото тяло на човека. Те ще подкрепят временния физически живот. Птиците иззобали зърната, които паднали на пътя.
Значи птиците се възползвали от тях, а не човек.
На съвременен език казано, енергията на житните зрънца се използвала в трудова повинност: за съграждане на къщи, улици, шосета, железници. Семето, паднало на пътя, дало подтик на птиците да работят. За другите семена, паднали на камениста почва и между тръните, Христос не казва нищо. Кой е използвал тия семена, не се знае. Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси.
към беседата >>
– Не е така.
И тъй, докато хората не решат да изкарват прехраната си по честен начин, Божието благословение ще бъде далеч от тях. Бих предпочел да отида в една бедна къща, дето всичко е спечелено с честен труд, отколкото да отида в един богат дом, дето всичко е придобито на гърба на другите. Светът ще се оправи, когато хората се откажат от наследства придобити по нечестен начин. Казвате: „Да раздадем тия пари в името на Господа. Не е важно, как са спечелени“.
– Не е така.
Бог не се нуждае от крадените пари на хората, нито от къщите им, придобити чрез неправда. Единственото нещо, което иска Той, е да намери хора със светли умове и чисти сърца, готови за всякаква жертва. Сега, като говоря за жертвата, нямам предвид обикновената жертва, но оная готовност да се откажеш от всичко старо и нечисто, да се съединиш с Оня, Който те е създал; да служиш на Великия с всичкото си сърце, ум и душа. Думите на Христа: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“, означават: Ако не влезеш в общение с чистите духове, нямаш живот в себе си. Ако се храниш по тоя начин, ще влезеш във връзка с всички чисти и праведни души.
към беседата >>
Така постъпват и с мене: аз градя, други правят опит да развалят, но не успяват.
Предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да бъда гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертва. Това значи да имате свобода на действие. Това значи да дойде сеятелят на новото семе у вас. Какво става днес в света? Един създава нещо, друг го разваля.
Така постъпват и с мене: аз градя, други правят опит да развалят, но не успяват.
Това дело е основано на един велик закон. Който се опита да го събори, ще си счупи главата. Цял свят да се опълчи срещу него, няма да го събори. По скоро той ще се разруши, отколкото да развали това велико Божествено дело. То се сее навсякъде, между всички общества и народи.
към беседата >>
На съвременен език казано, енергията на житните зрънца се използвала в трудова повинност: за съграждане на къщи, улици, шосета, железници.
Следователно, когато дойде сеятелят, някои зрънца непременно ще попаднат в неблагоприятни условия и ще изгният. Те ще поддържат физическото тяло на човека. Те ще подкрепят временния физически живот. Птиците иззобали зърната, които паднали на пътя. Значи птиците се възползвали от тях, а не човек.
На съвременен език казано, енергията на житните зрънца се използвала в трудова повинност: за съграждане на къщи, улици, шосета, железници.
Семето, паднало на пътя, дало подтик на птиците да работят. За другите семена, паднали на камениста почва и между тръните, Христос не казва нищо. Кой е използвал тия семена, не се знае. Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси. Това семе може да поникне, да израсте, но пак не може да даде очаквания резултат.
към беседата >>
Бог не се нуждае от крадените пари на хората, нито от къщите им, придобити чрез неправда.
Бих предпочел да отида в една бедна къща, дето всичко е спечелено с честен труд, отколкото да отида в един богат дом, дето всичко е придобито на гърба на другите. Светът ще се оправи, когато хората се откажат от наследства придобити по нечестен начин. Казвате: „Да раздадем тия пари в името на Господа. Не е важно, как са спечелени“. – Не е така.
Бог не се нуждае от крадените пари на хората, нито от къщите им, придобити чрез неправда.
Единственото нещо, което иска Той, е да намери хора със светли умове и чисти сърца, готови за всякаква жертва. Сега, като говоря за жертвата, нямам предвид обикновената жертва, но оная готовност да се откажеш от всичко старо и нечисто, да се съединиш с Оня, Който те е създал; да служиш на Великия с всичкото си сърце, ум и душа. Думите на Христа: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“, означават: Ако не влезеш в общение с чистите духове, нямаш живот в себе си. Ако се храниш по тоя начин, ще влезеш във връзка с всички чисти и праведни души. Това значи да се самопожертваш.
към беседата >>
Това дело е основано на един велик закон.
Това значи да имате свобода на действие. Това значи да дойде сеятелят на новото семе у вас. Какво става днес в света? Един създава нещо, друг го разваля. Така постъпват и с мене: аз градя, други правят опит да развалят, но не успяват.
Това дело е основано на един велик закон.
Който се опита да го събори, ще си счупи главата. Цял свят да се опълчи срещу него, няма да го събори. По скоро той ще се разруши, отколкото да развали това велико Божествено дело. То се сее навсякъде, между всички общества и народи. Какво предстои да стане, ще видите след десетина години.
към беседата >>
Семето, паднало на пътя, дало подтик на птиците да работят.
Те ще поддържат физическото тяло на човека. Те ще подкрепят временния физически живот. Птиците иззобали зърната, които паднали на пътя. Значи птиците се възползвали от тях, а не човек. На съвременен език казано, енергията на житните зрънца се използвала в трудова повинност: за съграждане на къщи, улици, шосета, железници.
Семето, паднало на пътя, дало подтик на птиците да работят.
За другите семена, паднали на камениста почва и между тръните, Христос не казва нищо. Кой е използвал тия семена, не се знае. Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси. Това семе може да поникне, да израсте, но пак не може да даде очаквания резултат. Вижте, колко определения дават учените, например, за понятието Бог.
към беседата >>
Единственото нещо, което иска Той, е да намери хора със светли умове и чисти сърца, готови за всякаква жертва.
Светът ще се оправи, когато хората се откажат от наследства придобити по нечестен начин. Казвате: „Да раздадем тия пари в името на Господа. Не е важно, как са спечелени“. – Не е така. Бог не се нуждае от крадените пари на хората, нито от къщите им, придобити чрез неправда.
Единственото нещо, което иска Той, е да намери хора със светли умове и чисти сърца, готови за всякаква жертва.
Сега, като говоря за жертвата, нямам предвид обикновената жертва, но оная готовност да се откажеш от всичко старо и нечисто, да се съединиш с Оня, Който те е създал; да служиш на Великия с всичкото си сърце, ум и душа. Думите на Христа: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“, означават: Ако не влезеш в общение с чистите духове, нямаш живот в себе си. Ако се храниш по тоя начин, ще влезеш във връзка с всички чисти и праведни души. Това значи да се самопожертваш. – „Как можем да се спасим?
към беседата >>
Който се опита да го събори, ще си счупи главата.
Това значи да дойде сеятелят на новото семе у вас. Какво става днес в света? Един създава нещо, друг го разваля. Така постъпват и с мене: аз градя, други правят опит да развалят, но не успяват. Това дело е основано на един велик закон.
Който се опита да го събори, ще си счупи главата.
Цял свят да се опълчи срещу него, няма да го събори. По скоро той ще се разруши, отколкото да развали това велико Божествено дело. То се сее навсякъде, между всички общества и народи. Какво предстои да стане, ще видите след десетина години. Не казвам какво ще стане, какво ще видите, но казвам, както турците: „И който влезе вътре, ще се разкайва; и който не влезе, ще се разкайва“.
към беседата >>
НАГОРЕ