НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1799
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1799
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Самообладание
,
ООК
, София, 2.7.1941г.,
Десеть години като се занимавате съ математика, имате единъ плюсъ.
Кое показва настоящото състояние? Ако десеть години вие се учите, по какво се отличавате? Вие влизате като едно малко невинно дете, но не знаете да пѣете. Вие сте добъръ, но умътъ ви не е развитъ, пѣние нѣмате. Следъ десеть години вие се научавате да пѣете хубаво, да свирите хубаво, имате придаденъ единъ плюсъ.
Десеть години като се занимавате съ математика, имате единъ плюсъ.
Десеть години се занимавате съ инженерство, имате понятие какъ се строи. Десеть години сте изучавали земедѣлие, имате единъ плюсъ приложенъ въ живота. Десеть години сте изучавали психология, душитѣ на хората. Нѣкой казва: „Изучавамъ психология“. Много мѫчно е да се изучава психология, понеже нѣмате нищо видимо въ дадения случай.
към беседата >>
Като ходя една крачка, клѣкамъ.
Искашъ сега да ме лъжешъ. Нѣмашъ сила, но ако взема едно дърво, не можешъ ли да ходишъ? Тогава ще ви приведа другъ единъ примѣръ. Разправяше единъ свещеникъ въ време на войната въ 14-та година. Казва: „Не мога да ходя.
Като ходя една крачка, клѣкамъ.
Казвамъ си: едно време какъвъ бѣхъ, пъкъ сега какъвъ съмъ. Седѣлъ въ Варна предъ черквата, че като падна една голѣма бомба отъ тѣзи морскитѣ дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намѣрихъ два километра вънъ отъ града, въ новата махала. Излизамъ на шосето накрая и не само това, но гледамъ – нося една тиква. Чудя се на себе си, чудя се на ума си отъ кѫде съмъ взелъ тази тиква. Да съмъ взелъ хлѣбъ, но тиква нося.
към беседата >>
Десеть години се занимавате съ инженерство, имате понятие какъ се строи.
Ако десеть години вие се учите, по какво се отличавате? Вие влизате като едно малко невинно дете, но не знаете да пѣете. Вие сте добъръ, но умътъ ви не е развитъ, пѣние нѣмате. Следъ десеть години вие се научавате да пѣете хубаво, да свирите хубаво, имате придаденъ единъ плюсъ. Десеть години като се занимавате съ математика, имате единъ плюсъ.
Десеть години се занимавате съ инженерство, имате понятие какъ се строи.
Десеть години сте изучавали земедѣлие, имате единъ плюсъ приложенъ въ живота. Десеть години сте изучавали психология, душитѣ на хората. Нѣкой казва: „Изучавамъ психология“. Много мѫчно е да се изучава психология, понеже нѣмате нищо видимо въ дадения случай. Имашъ само чувство (при) този човѣкъ като го видишъ.
към беседата >>
Казвамъ си: едно време какъвъ бѣхъ, пъкъ сега какъвъ съмъ.
Нѣмашъ сила, но ако взема едно дърво, не можешъ ли да ходишъ? Тогава ще ви приведа другъ единъ примѣръ. Разправяше единъ свещеникъ въ време на войната въ 14-та година. Казва: „Не мога да ходя. Като ходя една крачка, клѣкамъ.
Казвамъ си: едно време какъвъ бѣхъ, пъкъ сега какъвъ съмъ.
Седѣлъ въ Варна предъ черквата, че като падна една голѣма бомба отъ тѣзи морскитѣ дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намѣрихъ два километра вънъ отъ града, въ новата махала. Излизамъ на шосето накрая и не само това, но гледамъ – нося една тиква. Чудя се на себе си, чудя се на ума си отъ кѫде съмъ взелъ тази тиква. Да съмъ взелъ хлѣбъ, но тиква нося. Казвамъ си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходишъ, освенъ, че два километра си изминалъ, но и тиквата носишъ“.
към беседата >>
Десеть години сте изучавали земедѣлие, имате единъ плюсъ приложенъ въ живота.
Вие влизате като едно малко невинно дете, но не знаете да пѣете. Вие сте добъръ, но умътъ ви не е развитъ, пѣние нѣмате. Следъ десеть години вие се научавате да пѣете хубаво, да свирите хубаво, имате придаденъ единъ плюсъ. Десеть години като се занимавате съ математика, имате единъ плюсъ. Десеть години се занимавате съ инженерство, имате понятие какъ се строи.
Десеть години сте изучавали земедѣлие, имате единъ плюсъ приложенъ въ живота.
Десеть години сте изучавали психология, душитѣ на хората. Нѣкой казва: „Изучавамъ психология“. Много мѫчно е да се изучава психология, понеже нѣмате нищо видимо въ дадения случай. Имашъ само чувство (при) този човѣкъ като го видишъ. Казвашъ: „Хареса ми“.
към беседата >>
Седѣлъ въ Варна предъ черквата, че като падна една голѣма бомба отъ тѣзи морскитѣ дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намѣрихъ два километра вънъ отъ града, въ новата махала.
Тогава ще ви приведа другъ единъ примѣръ. Разправяше единъ свещеникъ въ време на войната въ 14-та година. Казва: „Не мога да ходя. Като ходя една крачка, клѣкамъ. Казвамъ си: едно време какъвъ бѣхъ, пъкъ сега какъвъ съмъ.
Седѣлъ въ Варна предъ черквата, че като падна една голѣма бомба отъ тѣзи морскитѣ дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намѣрихъ два километра вънъ отъ града, въ новата махала.
Излизамъ на шосето накрая и не само това, но гледамъ – нося една тиква. Чудя се на себе си, чудя се на ума си отъ кѫде съмъ взелъ тази тиква. Да съмъ взелъ хлѣбъ, но тиква нося. Казвамъ си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходишъ, освенъ, че два километра си изминалъ, но и тиквата носишъ“. Ти се самоизлъгвашъ.
към беседата >>
Десеть години сте изучавали психология, душитѣ на хората.
Вие сте добъръ, но умътъ ви не е развитъ, пѣние нѣмате. Следъ десеть години вие се научавате да пѣете хубаво, да свирите хубаво, имате придаденъ единъ плюсъ. Десеть години като се занимавате съ математика, имате единъ плюсъ. Десеть години се занимавате съ инженерство, имате понятие какъ се строи. Десеть години сте изучавали земедѣлие, имате единъ плюсъ приложенъ въ живота.
Десеть години сте изучавали психология, душитѣ на хората.
Нѣкой казва: „Изучавамъ психология“. Много мѫчно е да се изучава психология, понеже нѣмате нищо видимо въ дадения случай. Имашъ само чувство (при) този човѣкъ като го видишъ. Казвашъ: „Хареса ми“. То е една илюзия.
към беседата >>
Излизамъ на шосето накрая и не само това, но гледамъ – нося една тиква.
Разправяше единъ свещеникъ въ време на войната въ 14-та година. Казва: „Не мога да ходя. Като ходя една крачка, клѣкамъ. Казвамъ си: едно време какъвъ бѣхъ, пъкъ сега какъвъ съмъ. Седѣлъ въ Варна предъ черквата, че като падна една голѣма бомба отъ тѣзи морскитѣ дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намѣрихъ два километра вънъ отъ града, въ новата махала.
Излизамъ на шосето накрая и не само това, но гледамъ – нося една тиква.
Чудя се на себе си, чудя се на ума си отъ кѫде съмъ взелъ тази тиква. Да съмъ взелъ хлѣбъ, но тиква нося. Казвамъ си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходишъ, освенъ, че два километра си изминалъ, но и тиквата носишъ“. Ти се самоизлъгвашъ. Казвамъ на тази сестра: Има нѣкой тебе да те обича, но ти не го обичашъ.
към беседата >>
Нѣкой казва: „Изучавамъ психология“.
Следъ десеть години вие се научавате да пѣете хубаво, да свирите хубаво, имате придаденъ единъ плюсъ. Десеть години като се занимавате съ математика, имате единъ плюсъ. Десеть години се занимавате съ инженерство, имате понятие какъ се строи. Десеть години сте изучавали земедѣлие, имате единъ плюсъ приложенъ въ живота. Десеть години сте изучавали психология, душитѣ на хората.
Нѣкой казва: „Изучавамъ психология“.
Много мѫчно е да се изучава психология, понеже нѣмате нищо видимо въ дадения случай. Имашъ само чувство (при) този човѣкъ като го видишъ. Казвашъ: „Хареса ми“. То е една илюзия. Азъ може да скрия подъ благовидниятъ си изразъ единъ свой недостатъкъ.
към беседата >>
Чудя се на себе си, чудя се на ума си отъ кѫде съмъ взелъ тази тиква.
Казва: „Не мога да ходя. Като ходя една крачка, клѣкамъ. Казвамъ си: едно време какъвъ бѣхъ, пъкъ сега какъвъ съмъ. Седѣлъ въ Варна предъ черквата, че като падна една голѣма бомба отъ тѣзи морскитѣ дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намѣрихъ два километра вънъ отъ града, въ новата махала. Излизамъ на шосето накрая и не само това, но гледамъ – нося една тиква.
Чудя се на себе си, чудя се на ума си отъ кѫде съмъ взелъ тази тиква.
Да съмъ взелъ хлѣбъ, но тиква нося. Казвамъ си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходишъ, освенъ, че два километра си изминалъ, но и тиквата носишъ“. Ти се самоизлъгвашъ. Казвамъ на тази сестра: Има нѣкой тебе да те обича, но ти не го обичашъ. Обичашъ да лъжешъ, бѣла лъжа.
към беседата >>
Много мѫчно е да се изучава психология, понеже нѣмате нищо видимо въ дадения случай.
Десеть години като се занимавате съ математика, имате единъ плюсъ. Десеть години се занимавате съ инженерство, имате понятие какъ се строи. Десеть години сте изучавали земедѣлие, имате единъ плюсъ приложенъ въ живота. Десеть години сте изучавали психология, душитѣ на хората. Нѣкой казва: „Изучавамъ психология“.
Много мѫчно е да се изучава психология, понеже нѣмате нищо видимо въ дадения случай.
Имашъ само чувство (при) този човѣкъ като го видишъ. Казвашъ: „Хареса ми“. То е една илюзия. Азъ може да скрия подъ благовидниятъ си изразъ единъ свой недостатъкъ. Трениране е това.
към беседата >>
Да съмъ взелъ хлѣбъ, но тиква нося.
Като ходя една крачка, клѣкамъ. Казвамъ си: едно време какъвъ бѣхъ, пъкъ сега какъвъ съмъ. Седѣлъ въ Варна предъ черквата, че като падна една голѣма бомба отъ тѣзи морскитѣ дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намѣрихъ два километра вънъ отъ града, въ новата махала. Излизамъ на шосето накрая и не само това, но гледамъ – нося една тиква. Чудя се на себе си, чудя се на ума си отъ кѫде съмъ взелъ тази тиква.
Да съмъ взелъ хлѣбъ, но тиква нося.
Казвамъ си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходишъ, освенъ, че два километра си изминалъ, но и тиквата носишъ“. Ти се самоизлъгвашъ. Казвамъ на тази сестра: Има нѣкой тебе да те обича, но ти не го обичашъ. Обичашъ да лъжешъ, бѣла лъжа. Показвашъ се, като го видишъ, пакъ обръщашъ гърба.
към беседата >>
Имашъ само чувство (при) този човѣкъ като го видишъ.
Десеть години се занимавате съ инженерство, имате понятие какъ се строи. Десеть години сте изучавали земедѣлие, имате единъ плюсъ приложенъ въ живота. Десеть години сте изучавали психология, душитѣ на хората. Нѣкой казва: „Изучавамъ психология“. Много мѫчно е да се изучава психология, понеже нѣмате нищо видимо въ дадения случай.
Имашъ само чувство (при) този човѣкъ като го видишъ.
Казвашъ: „Хареса ми“. То е една илюзия. Азъ може да скрия подъ благовидниятъ си изразъ единъ свой недостатъкъ. Трениране е това. Да видите дипломатитѣ.
към беседата >>
Казвамъ си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходишъ, освенъ, че два километра си изминалъ, но и тиквата носишъ“.
Казвамъ си: едно време какъвъ бѣхъ, пъкъ сега какъвъ съмъ. Седѣлъ въ Варна предъ черквата, че като падна една голѣма бомба отъ тѣзи морскитѣ дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намѣрихъ два километра вънъ отъ града, въ новата махала. Излизамъ на шосето накрая и не само това, но гледамъ – нося една тиква. Чудя се на себе си, чудя се на ума си отъ кѫде съмъ взелъ тази тиква. Да съмъ взелъ хлѣбъ, но тиква нося.
Казвамъ си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходишъ, освенъ, че два километра си изминалъ, но и тиквата носишъ“.
Ти се самоизлъгвашъ. Казвамъ на тази сестра: Има нѣкой тебе да те обича, но ти не го обичашъ. Обичашъ да лъжешъ, бѣла лъжа. Показвашъ се, като го видишъ, пакъ обръщашъ гърба. Като го срещнешъ сега, ще го погледнешъ хубаво, ще ти мине коремътъ.
към беседата >>
Казвашъ: „Хареса ми“.
Десеть години сте изучавали земедѣлие, имате единъ плюсъ приложенъ въ живота. Десеть години сте изучавали психология, душитѣ на хората. Нѣкой казва: „Изучавамъ психология“. Много мѫчно е да се изучава психология, понеже нѣмате нищо видимо въ дадения случай. Имашъ само чувство (при) този човѣкъ като го видишъ.
Казвашъ: „Хареса ми“.
То е една илюзия. Азъ може да скрия подъ благовидниятъ си изразъ единъ свой недостатъкъ. Трениране е това. Да видите дипломатитѣ. Религиознитѣ хора, понеже искатъ да бѫдатъ прѣми, тѣ винаги взематъ сериозна поза.
към беседата >>
Ти се самоизлъгвашъ.
Седѣлъ въ Варна предъ черквата, че като падна една голѣма бомба отъ тѣзи морскитѣ дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намѣрихъ два километра вънъ отъ града, въ новата махала. Излизамъ на шосето накрая и не само това, но гледамъ – нося една тиква. Чудя се на себе си, чудя се на ума си отъ кѫде съмъ взелъ тази тиква. Да съмъ взелъ хлѣбъ, но тиква нося. Казвамъ си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходишъ, освенъ, че два километра си изминалъ, но и тиквата носишъ“.
Ти се самоизлъгвашъ.
Казвамъ на тази сестра: Има нѣкой тебе да те обича, но ти не го обичашъ. Обичашъ да лъжешъ, бѣла лъжа. Показвашъ се, като го видишъ, пакъ обръщашъ гърба. Като го срещнешъ сега, ще го погледнешъ хубаво, ще ти мине коремътъ. (Тя) казва: „Отболѣ ме коремътъ“.
към беседата >>
То е една илюзия.
Десеть години сте изучавали психология, душитѣ на хората. Нѣкой казва: „Изучавамъ психология“. Много мѫчно е да се изучава психология, понеже нѣмате нищо видимо въ дадения случай. Имашъ само чувство (при) този човѣкъ като го видишъ. Казвашъ: „Хареса ми“.
То е една илюзия.
Азъ може да скрия подъ благовидниятъ си изразъ единъ свой недостатъкъ. Трениране е това. Да видите дипломатитѣ. Религиознитѣ хора, понеже искатъ да бѫдатъ прѣми, тѣ винаги взематъ сериозна поза. Никаква религиозность не е това.
към беседата >>
Казвамъ на тази сестра: Има нѣкой тебе да те обича, но ти не го обичашъ.
Излизамъ на шосето накрая и не само това, но гледамъ – нося една тиква. Чудя се на себе си, чудя се на ума си отъ кѫде съмъ взелъ тази тиква. Да съмъ взелъ хлѣбъ, но тиква нося. Казвамъ си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходишъ, освенъ, че два километра си изминалъ, но и тиквата носишъ“. Ти се самоизлъгвашъ.
Казвамъ на тази сестра: Има нѣкой тебе да те обича, но ти не го обичашъ.
Обичашъ да лъжешъ, бѣла лъжа. Показвашъ се, като го видишъ, пакъ обръщашъ гърба. Като го срещнешъ сега, ще го погледнешъ хубаво, ще ти мине коремътъ. (Тя) казва: „Отболѣ ме коремътъ“. Когато говоримъ за любовьта, погледне ме, Господа виждамъ.
към беседата >>
Азъ може да скрия подъ благовидниятъ си изразъ единъ свой недостатъкъ.
Нѣкой казва: „Изучавамъ психология“. Много мѫчно е да се изучава психология, понеже нѣмате нищо видимо въ дадения случай. Имашъ само чувство (при) този човѣкъ като го видишъ. Казвашъ: „Хареса ми“. То е една илюзия.
Азъ може да скрия подъ благовидниятъ си изразъ единъ свой недостатъкъ.
Трениране е това. Да видите дипломатитѣ. Религиознитѣ хора, понеже искатъ да бѫдатъ прѣми, тѣ винаги взематъ сериозна поза. Никаква религиозность не е това. Сериозностьта разбира, че ти имашъ нѣкоя важна мисъль, която те занимава, или нѣкое чувство, което те занимава.
към беседата >>
Обичашъ да лъжешъ, бѣла лъжа.
Чудя се на себе си, чудя се на ума си отъ кѫде съмъ взелъ тази тиква. Да съмъ взелъ хлѣбъ, но тиква нося. Казвамъ си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходишъ, освенъ, че два километра си изминалъ, но и тиквата носишъ“. Ти се самоизлъгвашъ. Казвамъ на тази сестра: Има нѣкой тебе да те обича, но ти не го обичашъ.
Обичашъ да лъжешъ, бѣла лъжа.
Показвашъ се, като го видишъ, пакъ обръщашъ гърба. Като го срещнешъ сега, ще го погледнешъ хубаво, ще ти мине коремътъ. (Тя) казва: „Отболѣ ме коремътъ“. Когато говоримъ за любовьта, погледне ме, Господа виждамъ. Нѣкой човѣкъ ме погледне хубаво.
към беседата >>
Трениране е това.
Много мѫчно е да се изучава психология, понеже нѣмате нищо видимо въ дадения случай. Имашъ само чувство (при) този човѣкъ като го видишъ. Казвашъ: „Хареса ми“. То е една илюзия. Азъ може да скрия подъ благовидниятъ си изразъ единъ свой недостатъкъ.
Трениране е това.
Да видите дипломатитѣ. Религиознитѣ хора, понеже искатъ да бѫдатъ прѣми, тѣ винаги взематъ сериозна поза. Никаква религиозность не е това. Сериозностьта разбира, че ти имашъ нѣкоя важна мисъль, която те занимава, или нѣкое чувство, което те занимава. Тамъ сериозность има.
към беседата >>
Показвашъ се, като го видишъ, пакъ обръщашъ гърба.
Да съмъ взелъ хлѣбъ, но тиква нося. Казвамъ си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходишъ, освенъ, че два километра си изминалъ, но и тиквата носишъ“. Ти се самоизлъгвашъ. Казвамъ на тази сестра: Има нѣкой тебе да те обича, но ти не го обичашъ. Обичашъ да лъжешъ, бѣла лъжа.
Показвашъ се, като го видишъ, пакъ обръщашъ гърба.
Като го срещнешъ сега, ще го погледнешъ хубаво, ще ти мине коремътъ. (Тя) казва: „Отболѣ ме коремътъ“. Когато говоримъ за любовьта, погледне ме, Господа виждамъ. Нѣкой човѣкъ ме погледне хубаво. Трѣбва да различавамъ.
към беседата >>
Да видите дипломатитѣ.
Имашъ само чувство (при) този човѣкъ като го видишъ. Казвашъ: „Хареса ми“. То е една илюзия. Азъ може да скрия подъ благовидниятъ си изразъ единъ свой недостатъкъ. Трениране е това.
Да видите дипломатитѣ.
Религиознитѣ хора, понеже искатъ да бѫдатъ прѣми, тѣ винаги взематъ сериозна поза. Никаква религиозность не е това. Сериозностьта разбира, че ти имашъ нѣкоя важна мисъль, която те занимава, или нѣкое чувство, което те занимава. Тамъ сериозность има. Детето, като види една череша, цени колко струва.
към беседата >>
Като го срещнешъ сега, ще го погледнешъ хубаво, ще ти мине коремътъ.
Казвамъ си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходишъ, освенъ, че два километра си изминалъ, но и тиквата носишъ“. Ти се самоизлъгвашъ. Казвамъ на тази сестра: Има нѣкой тебе да те обича, но ти не го обичашъ. Обичашъ да лъжешъ, бѣла лъжа. Показвашъ се, като го видишъ, пакъ обръщашъ гърба.
Като го срещнешъ сега, ще го погледнешъ хубаво, ще ти мине коремътъ.
(Тя) казва: „Отболѣ ме коремътъ“. Когато говоримъ за любовьта, погледне ме, Господа виждамъ. Нѣкой човѣкъ ме погледне хубаво. Трѣбва да различавамъ. Всѣкога въ хората има Божествено.
към беседата >>
Религиознитѣ хора, понеже искатъ да бѫдатъ прѣми, тѣ винаги взематъ сериозна поза.
Казвашъ: „Хареса ми“. То е една илюзия. Азъ може да скрия подъ благовидниятъ си изразъ единъ свой недостатъкъ. Трениране е това. Да видите дипломатитѣ.
Религиознитѣ хора, понеже искатъ да бѫдатъ прѣми, тѣ винаги взематъ сериозна поза.
Никаква религиозность не е това. Сериозностьта разбира, че ти имашъ нѣкоя важна мисъль, която те занимава, или нѣкое чувство, което те занимава. Тамъ сериозность има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсрѣдоточено.
към беседата >>
(Тя) казва: „Отболѣ ме коремътъ“.
Ти се самоизлъгвашъ. Казвамъ на тази сестра: Има нѣкой тебе да те обича, но ти не го обичашъ. Обичашъ да лъжешъ, бѣла лъжа. Показвашъ се, като го видишъ, пакъ обръщашъ гърба. Като го срещнешъ сега, ще го погледнешъ хубаво, ще ти мине коремътъ.
(Тя) казва: „Отболѣ ме коремътъ“.
Когато говоримъ за любовьта, погледне ме, Господа виждамъ. Нѣкой човѣкъ ме погледне хубаво. Трѣбва да различавамъ. Всѣкога въ хората има Божествено. Богъ ме погледналъ, то е Божественото.
към беседата >>
Никаква религиозность не е това.
То е една илюзия. Азъ може да скрия подъ благовидниятъ си изразъ единъ свой недостатъкъ. Трениране е това. Да видите дипломатитѣ. Религиознитѣ хора, понеже искатъ да бѫдатъ прѣми, тѣ винаги взематъ сериозна поза.
Никаква религиозность не е това.
Сериозностьта разбира, че ти имашъ нѣкоя важна мисъль, която те занимава, или нѣкое чувство, което те занимава. Тамъ сериозность има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсрѣдоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко.
към беседата >>
Когато говоримъ за любовьта, погледне ме, Господа виждамъ.
Казвамъ на тази сестра: Има нѣкой тебе да те обича, но ти не го обичашъ. Обичашъ да лъжешъ, бѣла лъжа. Показвашъ се, като го видишъ, пакъ обръщашъ гърба. Като го срещнешъ сега, ще го погледнешъ хубаво, ще ти мине коремътъ. (Тя) казва: „Отболѣ ме коремътъ“.
Когато говоримъ за любовьта, погледне ме, Господа виждамъ.
Нѣкой човѣкъ ме погледне хубаво. Трѣбва да различавамъ. Всѣкога въ хората има Божествено. Богъ ме погледналъ, то е Божественото. Тогава застана съ всичкото уважение.
към беседата >>
Сериозностьта разбира, че ти имашъ нѣкоя важна мисъль, която те занимава, или нѣкое чувство, което те занимава.
Азъ може да скрия подъ благовидниятъ си изразъ единъ свой недостатъкъ. Трениране е това. Да видите дипломатитѣ. Религиознитѣ хора, понеже искатъ да бѫдатъ прѣми, тѣ винаги взематъ сериозна поза. Никаква религиозность не е това.
Сериозностьта разбира, че ти имашъ нѣкоя важна мисъль, която те занимава, или нѣкое чувство, което те занимава.
Тамъ сериозность има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсрѣдоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждашъ какъвъ отенъкъ иматъ очитѣ.
към беседата >>
Нѣкой човѣкъ ме погледне хубаво.
Обичашъ да лъжешъ, бѣла лъжа. Показвашъ се, като го видишъ, пакъ обръщашъ гърба. Като го срещнешъ сега, ще го погледнешъ хубаво, ще ти мине коремътъ. (Тя) казва: „Отболѣ ме коремътъ“. Когато говоримъ за любовьта, погледне ме, Господа виждамъ.
Нѣкой човѣкъ ме погледне хубаво.
Трѣбва да различавамъ. Всѣкога въ хората има Божествено. Богъ ме погледналъ, то е Божественото. Тогава застана съ всичкото уважение. Погледне ме, не е Господь, нѣкой пѫть хората ме гледатъ.
към беседата >>
Тамъ сериозность има.
Трениране е това. Да видите дипломатитѣ. Религиознитѣ хора, понеже искатъ да бѫдатъ прѣми, тѣ винаги взематъ сериозна поза. Никаква религиозность не е това. Сериозностьта разбира, че ти имашъ нѣкоя важна мисъль, която те занимава, или нѣкое чувство, което те занимава.
Тамъ сериозность има.
Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсрѣдоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждашъ какъвъ отенъкъ иматъ очитѣ. Като види плода, има една усмивка.
към беседата >>
Трѣбва да различавамъ.
Показвашъ се, като го видишъ, пакъ обръщашъ гърба. Като го срещнешъ сега, ще го погледнешъ хубаво, ще ти мине коремътъ. (Тя) казва: „Отболѣ ме коремътъ“. Когато говоримъ за любовьта, погледне ме, Господа виждамъ. Нѣкой човѣкъ ме погледне хубаво.
Трѣбва да различавамъ.
Всѣкога въ хората има Божествено. Богъ ме погледналъ, то е Божественото. Тогава застана съ всичкото уважение. Погледне ме, не е Господь, нѣкой пѫть хората ме гледатъ. Нѣкой пѫть Богъ те гледа чрезъ очитѣ на хората.
към беседата >>
Детето, като види една череша, цени колко струва.
Да видите дипломатитѣ. Религиознитѣ хора, понеже искатъ да бѫдатъ прѣми, тѣ винаги взематъ сериозна поза. Никаква религиозность не е това. Сериозностьта разбира, че ти имашъ нѣкоя важна мисъль, която те занимава, или нѣкое чувство, което те занимава. Тамъ сериозность има.
Детето, като види една череша, цени колко струва.
Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсрѣдоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждашъ какъвъ отенъкъ иматъ очитѣ. Като види плода, има една усмивка. Нѣкой ще погледне, седи спокоенъ.
към беседата >>
Всѣкога въ хората има Божествено.
Като го срещнешъ сега, ще го погледнешъ хубаво, ще ти мине коремътъ. (Тя) казва: „Отболѣ ме коремътъ“. Когато говоримъ за любовьта, погледне ме, Господа виждамъ. Нѣкой човѣкъ ме погледне хубаво. Трѣбва да различавамъ.
Всѣкога въ хората има Божествено.
Богъ ме погледналъ, то е Божественото. Тогава застана съ всичкото уважение. Погледне ме, не е Господь, нѣкой пѫть хората ме гледатъ. Нѣкой пѫть Богъ те гледа чрезъ очитѣ на хората. То е моментъ.
към беседата >>
Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсрѣдоточено.
Религиознитѣ хора, понеже искатъ да бѫдатъ прѣми, тѣ винаги взематъ сериозна поза. Никаква религиозность не е това. Сериозностьта разбира, че ти имашъ нѣкоя важна мисъль, която те занимава, или нѣкое чувство, което те занимава. Тамъ сериозность има. Детето, като види една череша, цени колко струва.
Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсрѣдоточено.
Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждашъ какъвъ отенъкъ иматъ очитѣ. Като види плода, има една усмивка. Нѣкой ще погледне, седи спокоенъ. Щомъ не обича череши, казва: „Не ме интересуватъ черешитѣ“.
към беседата >>
Богъ ме погледналъ, то е Божественото.
(Тя) казва: „Отболѣ ме коремътъ“. Когато говоримъ за любовьта, погледне ме, Господа виждамъ. Нѣкой човѣкъ ме погледне хубаво. Трѣбва да различавамъ. Всѣкога въ хората има Божествено.
Богъ ме погледналъ, то е Божественото.
Тогава застана съ всичкото уважение. Погледне ме, не е Господь, нѣкой пѫть хората ме гледатъ. Нѣкой пѫть Богъ те гледа чрезъ очитѣ на хората. То е моментъ. И въ този моментъ седя съ всичкото уважение.
към беседата >>
Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко.
Никаква религиозность не е това. Сериозностьта разбира, че ти имашъ нѣкоя важна мисъль, която те занимава, или нѣкое чувство, което те занимава. Тамъ сериозность има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсрѣдоточено.
Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко.
Психологически може да разглеждашъ какъвъ отенъкъ иматъ очитѣ. Като види плода, има една усмивка. Нѣкой ще погледне, седи спокоенъ. Щомъ не обича череши, казва: „Не ме интересуватъ черешитѣ“.
към беседата >>
Тогава застана съ всичкото уважение.
Когато говоримъ за любовьта, погледне ме, Господа виждамъ. Нѣкой човѣкъ ме погледне хубаво. Трѣбва да различавамъ. Всѣкога въ хората има Божествено. Богъ ме погледналъ, то е Божественото.
Тогава застана съ всичкото уважение.
Погледне ме, не е Господь, нѣкой пѫть хората ме гледатъ. Нѣкой пѫть Богъ те гледа чрезъ очитѣ на хората. То е моментъ. И въ този моментъ седя съ всичкото уважение. Бѫдете благодарни, че ви погледналъ.
към беседата >>
Психологически може да разглеждашъ какъвъ отенъкъ иматъ очитѣ.
Сериозностьта разбира, че ти имашъ нѣкоя важна мисъль, която те занимава, или нѣкое чувство, което те занимава. Тамъ сериозность има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсрѣдоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко.
Психологически може да разглеждашъ какъвъ отенъкъ иматъ очитѣ.
Като види плода, има една усмивка. Нѣкой ще погледне, седи спокоенъ. Щомъ не обича череши, казва: „Не ме интересуватъ черешитѣ“.
към беседата >>
Погледне ме, не е Господь, нѣкой пѫть хората ме гледатъ.
Нѣкой човѣкъ ме погледне хубаво. Трѣбва да различавамъ. Всѣкога въ хората има Божествено. Богъ ме погледналъ, то е Божественото. Тогава застана съ всичкото уважение.
Погледне ме, не е Господь, нѣкой пѫть хората ме гледатъ.
Нѣкой пѫть Богъ те гледа чрезъ очитѣ на хората. То е моментъ. И въ този моментъ седя съ всичкото уважение. Бѫдете благодарни, че ви погледналъ. Като те погледне, тогава ти си веселъ, радостенъ, Господь те е погледналъ.
към беседата >>
Като види плода, има една усмивка.
Тамъ сериозность има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсрѣдоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждашъ какъвъ отенъкъ иматъ очитѣ.
Като види плода, има една усмивка.
Нѣкой ще погледне, седи спокоенъ. Щомъ не обича череши, казва: „Не ме интересуватъ черешитѣ“.
към беседата >>
Нѣкой пѫть Богъ те гледа чрезъ очитѣ на хората.
Трѣбва да различавамъ. Всѣкога въ хората има Божествено. Богъ ме погледналъ, то е Божественото. Тогава застана съ всичкото уважение. Погледне ме, не е Господь, нѣкой пѫть хората ме гледатъ.
Нѣкой пѫть Богъ те гледа чрезъ очитѣ на хората.
То е моментъ. И въ този моментъ седя съ всичкото уважение. Бѫдете благодарни, че ви погледналъ. Като те погледне, тогава ти си веселъ, радостенъ, Господь те е погледналъ. То не се дължи на хората.
към беседата >>
Всички трѣбва да работите.
Всички трѣбва да работите.
Всички ще напишете по едно писмо на нѣкой вашъ приятель, едно кратко писмо. Нѣкой отъ васъ може да напише какъ е билъ въ класа, нѣкой може да напише на приятеля си, че е ходилъ на екскурзия, нѣкой може да напише, че е направилъ посещение нѣкому. Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на единъ вашъ приятель и ще се подпишете. Сега хората остаряватъ, когато започнатъ да мислятъ, че много знаятъ. Щомъ започнете да мислите, че много знаете, вие сте въ старостьта.
към беседата >>
Нѣкой ще погледне, седи спокоенъ.
Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсрѣдоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждашъ какъвъ отенъкъ иматъ очитѣ. Като види плода, има една усмивка.
Нѣкой ще погледне, седи спокоенъ.
Щомъ не обича череши, казва: „Не ме интересуватъ черешитѣ“.
към беседата >>
То е моментъ.
Всѣкога въ хората има Божествено. Богъ ме погледналъ, то е Божественото. Тогава застана съ всичкото уважение. Погледне ме, не е Господь, нѣкой пѫть хората ме гледатъ. Нѣкой пѫть Богъ те гледа чрезъ очитѣ на хората.
То е моментъ.
И въ този моментъ седя съ всичкото уважение. Бѫдете благодарни, че ви погледналъ. Като те погледне, тогава ти си веселъ, радостенъ, Господь те е погледналъ. То не се дължи на хората. Когато се усѣщашъ радостенъ и веселъ, то е Божествениятъ погледъ.
към беседата >>
Всички ще напишете по едно писмо на нѣкой вашъ приятель, едно кратко писмо.
Всички трѣбва да работите.
Всички ще напишете по едно писмо на нѣкой вашъ приятель, едно кратко писмо.
Нѣкой отъ васъ може да напише какъ е билъ въ класа, нѣкой може да напише на приятеля си, че е ходилъ на екскурзия, нѣкой може да напише, че е направилъ посещение нѣкому. Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на единъ вашъ приятель и ще се подпишете. Сега хората остаряватъ, когато започнатъ да мислятъ, че много знаятъ. Щомъ започнете да мислите, че много знаете, вие сте въ старостьта. Че много знае човѣкъ, то е като туришъ единъ товаръ и започвашъ да усѣщашъ, че е тежъкъ.
към беседата >>
Щомъ не обича череши, казва: „Не ме интересуватъ черешитѣ“.
Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсрѣдоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждашъ какъвъ отенъкъ иматъ очитѣ. Като види плода, има една усмивка. Нѣкой ще погледне, седи спокоенъ.
Щомъ не обича череши, казва: „Не ме интересуватъ черешитѣ“.
към беседата >>
И въ този моментъ седя съ всичкото уважение.
Богъ ме погледналъ, то е Божественото. Тогава застана съ всичкото уважение. Погледне ме, не е Господь, нѣкой пѫть хората ме гледатъ. Нѣкой пѫть Богъ те гледа чрезъ очитѣ на хората. То е моментъ.
И въ този моментъ седя съ всичкото уважение.
Бѫдете благодарни, че ви погледналъ. Като те погледне, тогава ти си веселъ, радостенъ, Господь те е погледналъ. То не се дължи на хората. Когато се усѣщашъ радостенъ и веселъ, то е Божествениятъ погледъ. Когато идатъ хубавитѣ мисли, хубавитѣ чувства – то е Божественото.
към беседата >>
Нѣкой отъ васъ може да напише какъ е билъ въ класа, нѣкой може да напише на приятеля си, че е ходилъ на екскурзия, нѣкой може да напише, че е направилъ посещение нѣкому.
Всички трѣбва да работите. Всички ще напишете по едно писмо на нѣкой вашъ приятель, едно кратко писмо.
Нѣкой отъ васъ може да напише какъ е билъ въ класа, нѣкой може да напише на приятеля си, че е ходилъ на екскурзия, нѣкой може да напише, че е направилъ посещение нѣкому.
Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на единъ вашъ приятель и ще се подпишете. Сега хората остаряватъ, когато започнатъ да мислятъ, че много знаятъ. Щомъ започнете да мислите, че много знаете, вие сте въ старостьта. Че много знае човѣкъ, то е като туришъ единъ товаръ и започвашъ да усѣщашъ, че е тежъкъ. Колкото повече усѣщашъ тежестьта, толкозъ тежестьта е по-голѣма.
към беседата >>
Всички търсите щастие въ живота, пѫтя, по който трѣбва да дойде новиятъ животъ.
Всички търсите щастие въ живота, пѫтя, по който трѣбва да дойде новиятъ животъ.
Новиятъ животъ ще дойде по пѫтя на сърдцето. Не може да дойде правиленъ животъ, ако пѫтьтъ на сърдцето не е отворенъ. Сърдцето е цѣлъ свѣтъ. Трѣбва тия пѫтища на сърдцето, всички да сѫ добре построени (така), че ходоветѣ по които животътъ ще дойде, да може да тече правилно. Ти седишъ, безпокоишъ се, пари нѣмашъ.
към беседата >>
Бѫдете благодарни, че ви погледналъ.
Тогава застана съ всичкото уважение. Погледне ме, не е Господь, нѣкой пѫть хората ме гледатъ. Нѣкой пѫть Богъ те гледа чрезъ очитѣ на хората. То е моментъ. И въ този моментъ седя съ всичкото уважение.
Бѫдете благодарни, че ви погледналъ.
Като те погледне, тогава ти си веселъ, радостенъ, Господь те е погледналъ. То не се дължи на хората. Когато се усѣщашъ радостенъ и веселъ, то е Божествениятъ погледъ. Когато идатъ хубавитѣ мисли, хубавитѣ чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божествениятъ погледъ вѫтре въ насъ.
към беседата >>
Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на единъ вашъ приятель и ще се подпишете.
Всички трѣбва да работите. Всички ще напишете по едно писмо на нѣкой вашъ приятель, едно кратко писмо. Нѣкой отъ васъ може да напише какъ е билъ въ класа, нѣкой може да напише на приятеля си, че е ходилъ на екскурзия, нѣкой може да напише, че е направилъ посещение нѣкому.
Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на единъ вашъ приятель и ще се подпишете.
Сега хората остаряватъ, когато започнатъ да мислятъ, че много знаятъ. Щомъ започнете да мислите, че много знаете, вие сте въ старостьта. Че много знае човѣкъ, то е като туришъ единъ товаръ и започвашъ да усѣщашъ, че е тежъкъ. Колкото повече усѣщашъ тежестьта, толкозъ тежестьта е по-голѣма. Голѣмата тежесть състарява човѣка.
към беседата >>
Новиятъ животъ ще дойде по пѫтя на сърдцето.
Всички търсите щастие въ живота, пѫтя, по който трѣбва да дойде новиятъ животъ.
Новиятъ животъ ще дойде по пѫтя на сърдцето.
Не може да дойде правиленъ животъ, ако пѫтьтъ на сърдцето не е отворенъ. Сърдцето е цѣлъ свѣтъ. Трѣбва тия пѫтища на сърдцето, всички да сѫ добре построени (така), че ходоветѣ по които животътъ ще дойде, да може да тече правилно. Ти седишъ, безпокоишъ се, пари нѣмашъ. Нѣкой казва: „При сегашнитѣ условия паметь нѣма.
към беседата >>
Като те погледне, тогава ти си веселъ, радостенъ, Господь те е погледналъ.
Погледне ме, не е Господь, нѣкой пѫть хората ме гледатъ. Нѣкой пѫть Богъ те гледа чрезъ очитѣ на хората. То е моментъ. И въ този моментъ седя съ всичкото уважение. Бѫдете благодарни, че ви погледналъ.
Като те погледне, тогава ти си веселъ, радостенъ, Господь те е погледналъ.
То не се дължи на хората. Когато се усѣщашъ радостенъ и веселъ, то е Божествениятъ погледъ. Когато идатъ хубавитѣ мисли, хубавитѣ чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божествениятъ погледъ вѫтре въ насъ. Когато дойдатъ ония противоречиви нѣща – то е човѣшкото.
към беседата >>
Сега хората остаряватъ, когато започнатъ да мислятъ, че много знаятъ.
Всички трѣбва да работите. Всички ще напишете по едно писмо на нѣкой вашъ приятель, едно кратко писмо. Нѣкой отъ васъ може да напише какъ е билъ въ класа, нѣкой може да напише на приятеля си, че е ходилъ на екскурзия, нѣкой може да напише, че е направилъ посещение нѣкому. Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на единъ вашъ приятель и ще се подпишете.
Сега хората остаряватъ, когато започнатъ да мислятъ, че много знаятъ.
Щомъ започнете да мислите, че много знаете, вие сте въ старостьта. Че много знае човѣкъ, то е като туришъ единъ товаръ и започвашъ да усѣщашъ, че е тежъкъ. Колкото повече усѣщашъ тежестьта, толкозъ тежестьта е по-голѣма. Голѣмата тежесть състарява човѣка. По възможность човѣкъ трѣбва да носи малка тежесть.
към беседата >>
Не може да дойде правиленъ животъ, ако пѫтьтъ на сърдцето не е отворенъ.
Всички търсите щастие въ живота, пѫтя, по който трѣбва да дойде новиятъ животъ. Новиятъ животъ ще дойде по пѫтя на сърдцето.
Не може да дойде правиленъ животъ, ако пѫтьтъ на сърдцето не е отворенъ.
Сърдцето е цѣлъ свѣтъ. Трѣбва тия пѫтища на сърдцето, всички да сѫ добре построени (така), че ходоветѣ по които животътъ ще дойде, да може да тече правилно. Ти седишъ, безпокоишъ се, пари нѣмашъ. Нѣкой казва: „При сегашнитѣ условия паметь нѣма. Не може да мисли“.
към беседата >>
То не се дължи на хората.
Нѣкой пѫть Богъ те гледа чрезъ очитѣ на хората. То е моментъ. И въ този моментъ седя съ всичкото уважение. Бѫдете благодарни, че ви погледналъ. Като те погледне, тогава ти си веселъ, радостенъ, Господь те е погледналъ.
То не се дължи на хората.
Когато се усѣщашъ радостенъ и веселъ, то е Божествениятъ погледъ. Когато идатъ хубавитѣ мисли, хубавитѣ чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божествениятъ погледъ вѫтре въ насъ. Когато дойдатъ ония противоречиви нѣща – то е човѣшкото. Та когато идватъ Божественитѣ погледи, трѣбва да се радваме.
към беседата >>
Щомъ започнете да мислите, че много знаете, вие сте въ старостьта.
Всички трѣбва да работите. Всички ще напишете по едно писмо на нѣкой вашъ приятель, едно кратко писмо. Нѣкой отъ васъ може да напише какъ е билъ въ класа, нѣкой може да напише на приятеля си, че е ходилъ на екскурзия, нѣкой може да напише, че е направилъ посещение нѣкому. Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на единъ вашъ приятель и ще се подпишете. Сега хората остаряватъ, когато започнатъ да мислятъ, че много знаятъ.
Щомъ започнете да мислите, че много знаете, вие сте въ старостьта.
Че много знае човѣкъ, то е като туришъ единъ товаръ и започвашъ да усѣщашъ, че е тежъкъ. Колкото повече усѣщашъ тежестьта, толкозъ тежестьта е по-голѣма. Голѣмата тежесть състарява човѣка. По възможность човѣкъ трѣбва да носи малка тежесть. Въ ума си не трѣбва да носите тежесть.
към беседата >>
Сърдцето е цѣлъ свѣтъ.
Всички търсите щастие въ живота, пѫтя, по който трѣбва да дойде новиятъ животъ. Новиятъ животъ ще дойде по пѫтя на сърдцето. Не може да дойде правиленъ животъ, ако пѫтьтъ на сърдцето не е отворенъ.
Сърдцето е цѣлъ свѣтъ.
Трѣбва тия пѫтища на сърдцето, всички да сѫ добре построени (така), че ходоветѣ по които животътъ ще дойде, да може да тече правилно. Ти седишъ, безпокоишъ се, пари нѣмашъ. Нѣкой казва: „При сегашнитѣ условия паметь нѣма. Не може да мисли“. Добре, паметь нѣмашъ, понеже мислишъ за много работи.
към беседата >>
Когато се усѣщашъ радостенъ и веселъ, то е Божествениятъ погледъ.
То е моментъ. И въ този моментъ седя съ всичкото уважение. Бѫдете благодарни, че ви погледналъ. Като те погледне, тогава ти си веселъ, радостенъ, Господь те е погледналъ. То не се дължи на хората.
Когато се усѣщашъ радостенъ и веселъ, то е Божествениятъ погледъ.
Когато идатъ хубавитѣ мисли, хубавитѣ чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божествениятъ погледъ вѫтре въ насъ. Когато дойдатъ ония противоречиви нѣща – то е човѣшкото. Та когато идватъ Божественитѣ погледи, трѣбва да се радваме. Богъ е въ сила да преобрази всичко въ насъ.
към беседата >>
Че много знае човѣкъ, то е като туришъ единъ товаръ и започвашъ да усѣщашъ, че е тежъкъ.
Всички ще напишете по едно писмо на нѣкой вашъ приятель, едно кратко писмо. Нѣкой отъ васъ може да напише какъ е билъ въ класа, нѣкой може да напише на приятеля си, че е ходилъ на екскурзия, нѣкой може да напише, че е направилъ посещение нѣкому. Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на единъ вашъ приятель и ще се подпишете. Сега хората остаряватъ, когато започнатъ да мислятъ, че много знаятъ. Щомъ започнете да мислите, че много знаете, вие сте въ старостьта.
Че много знае човѣкъ, то е като туришъ единъ товаръ и започвашъ да усѣщашъ, че е тежъкъ.
Колкото повече усѣщашъ тежестьта, толкозъ тежестьта е по-голѣма. Голѣмата тежесть състарява човѣка. По възможность човѣкъ трѣбва да носи малка тежесть. Въ ума си не трѣбва да носите тежесть. Всѣка мисъль, всѣко чувство да бѫде леко, да не тежи.
към беседата >>
Трѣбва тия пѫтища на сърдцето, всички да сѫ добре построени (така), че ходоветѣ по които животътъ ще дойде, да може да тече правилно.
Всички търсите щастие въ живота, пѫтя, по който трѣбва да дойде новиятъ животъ. Новиятъ животъ ще дойде по пѫтя на сърдцето. Не може да дойде правиленъ животъ, ако пѫтьтъ на сърдцето не е отворенъ. Сърдцето е цѣлъ свѣтъ.
Трѣбва тия пѫтища на сърдцето, всички да сѫ добре построени (така), че ходоветѣ по които животътъ ще дойде, да може да тече правилно.
Ти седишъ, безпокоишъ се, пари нѣмашъ. Нѣкой казва: „При сегашнитѣ условия паметь нѣма. Не може да мисли“. Добре, паметь нѣмашъ, понеже мислишъ за много работи. Разсѣйва се човѣкъ.
към беседата >>
Когато идатъ хубавитѣ мисли, хубавитѣ чувства – то е Божественото.
И въ този моментъ седя съ всичкото уважение. Бѫдете благодарни, че ви погледналъ. Като те погледне, тогава ти си веселъ, радостенъ, Господь те е погледналъ. То не се дължи на хората. Когато се усѣщашъ радостенъ и веселъ, то е Божествениятъ погледъ.
Когато идатъ хубавитѣ мисли, хубавитѣ чувства – то е Божественото.
Когато дойде здравето – то е Божествениятъ погледъ вѫтре въ насъ. Когато дойдатъ ония противоречиви нѣща – то е човѣшкото. Та когато идватъ Божественитѣ погледи, трѣбва да се радваме. Богъ е въ сила да преобрази всичко въ насъ. Казвамъ: Радвайте се на онзи погледъ, който Богъ предава на нѣкоя звезда да може да те погледне, който дава на нѣкой цвѣтъ да те погледне – зарадвай се.
към беседата >>
Колкото повече усѣщашъ тежестьта, толкозъ тежестьта е по-голѣма.
Нѣкой отъ васъ може да напише какъ е билъ въ класа, нѣкой може да напише на приятеля си, че е ходилъ на екскурзия, нѣкой може да напише, че е направилъ посещение нѣкому. Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на единъ вашъ приятель и ще се подпишете. Сега хората остаряватъ, когато започнатъ да мислятъ, че много знаятъ. Щомъ започнете да мислите, че много знаете, вие сте въ старостьта. Че много знае човѣкъ, то е като туришъ единъ товаръ и започвашъ да усѣщашъ, че е тежъкъ.
Колкото повече усѣщашъ тежестьта, толкозъ тежестьта е по-голѣма.
Голѣмата тежесть състарява човѣка. По възможность човѣкъ трѣбва да носи малка тежесть. Въ ума си не трѣбва да носите тежесть. Всѣка мисъль, всѣко чувство да бѫде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нѣщо на сърдцето“.
към беседата >>
Ти седишъ, безпокоишъ се, пари нѣмашъ.
Всички търсите щастие въ живота, пѫтя, по който трѣбва да дойде новиятъ животъ. Новиятъ животъ ще дойде по пѫтя на сърдцето. Не може да дойде правиленъ животъ, ако пѫтьтъ на сърдцето не е отворенъ. Сърдцето е цѣлъ свѣтъ. Трѣбва тия пѫтища на сърдцето, всички да сѫ добре построени (така), че ходоветѣ по които животътъ ще дойде, да може да тече правилно.
Ти седишъ, безпокоишъ се, пари нѣмашъ.
Нѣкой казва: „При сегашнитѣ условия паметь нѣма. Не може да мисли“. Добре, паметь нѣмашъ, понеже мислишъ за много работи. Разсѣйва се човѣкъ. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, дето единъ американски професоръ отива на пощата и си забравилъ името.
към беседата >>
Когато дойде здравето – то е Божествениятъ погледъ вѫтре въ насъ.
Бѫдете благодарни, че ви погледналъ. Като те погледне, тогава ти си веселъ, радостенъ, Господь те е погледналъ. То не се дължи на хората. Когато се усѣщашъ радостенъ и веселъ, то е Божествениятъ погледъ. Когато идатъ хубавитѣ мисли, хубавитѣ чувства – то е Божественото.
Когато дойде здравето – то е Божествениятъ погледъ вѫтре въ насъ.
Когато дойдатъ ония противоречиви нѣща – то е човѣшкото. Та когато идватъ Божественитѣ погледи, трѣбва да се радваме. Богъ е въ сила да преобрази всичко въ насъ. Казвамъ: Радвайте се на онзи погледъ, който Богъ предава на нѣкоя звезда да може да те погледне, който дава на нѣкой цвѣтъ да те погледне – зарадвай се. Господь иска да те погледне чрезъ този цвѣтъ.
към беседата >>
Голѣмата тежесть състарява човѣка.
Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на единъ вашъ приятель и ще се подпишете. Сега хората остаряватъ, когато започнатъ да мислятъ, че много знаятъ. Щомъ започнете да мислите, че много знаете, вие сте въ старостьта. Че много знае човѣкъ, то е като туришъ единъ товаръ и започвашъ да усѣщашъ, че е тежъкъ. Колкото повече усѣщашъ тежестьта, толкозъ тежестьта е по-голѣма.
Голѣмата тежесть състарява човѣка.
По възможность човѣкъ трѣбва да носи малка тежесть. Въ ума си не трѣбва да носите тежесть. Всѣка мисъль, всѣко чувство да бѫде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нѣщо на сърдцето“. Извади тежестьта отъ сърдцето.
към беседата >>
Нѣкой казва: „При сегашнитѣ условия паметь нѣма.
Новиятъ животъ ще дойде по пѫтя на сърдцето. Не може да дойде правиленъ животъ, ако пѫтьтъ на сърдцето не е отворенъ. Сърдцето е цѣлъ свѣтъ. Трѣбва тия пѫтища на сърдцето, всички да сѫ добре построени (така), че ходоветѣ по които животътъ ще дойде, да може да тече правилно. Ти седишъ, безпокоишъ се, пари нѣмашъ.
Нѣкой казва: „При сегашнитѣ условия паметь нѣма.
Не може да мисли“. Добре, паметь нѣмашъ, понеже мислишъ за много работи. Разсѣйва се човѣкъ. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, дето единъ американски професоръ отива на пощата и си забравилъ името. То сѫ изключения.
към беседата >>
Когато дойдатъ ония противоречиви нѣща – то е човѣшкото.
Като те погледне, тогава ти си веселъ, радостенъ, Господь те е погледналъ. То не се дължи на хората. Когато се усѣщашъ радостенъ и веселъ, то е Божествениятъ погледъ. Когато идатъ хубавитѣ мисли, хубавитѣ чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божествениятъ погледъ вѫтре въ насъ.
Когато дойдатъ ония противоречиви нѣща – то е човѣшкото.
Та когато идватъ Божественитѣ погледи, трѣбва да се радваме. Богъ е въ сила да преобрази всичко въ насъ. Казвамъ: Радвайте се на онзи погледъ, който Богъ предава на нѣкоя звезда да може да те погледне, който дава на нѣкой цвѣтъ да те погледне – зарадвай се. Господь иска да те погледне чрезъ този цвѣтъ. Видишъ единъ чистъ изворъ – зарадвай се.
към беседата >>
По възможность човѣкъ трѣбва да носи малка тежесть.
Сега хората остаряватъ, когато започнатъ да мислятъ, че много знаятъ. Щомъ започнете да мислите, че много знаете, вие сте въ старостьта. Че много знае човѣкъ, то е като туришъ единъ товаръ и започвашъ да усѣщашъ, че е тежъкъ. Колкото повече усѣщашъ тежестьта, толкозъ тежестьта е по-голѣма. Голѣмата тежесть състарява човѣка.
По възможность човѣкъ трѣбва да носи малка тежесть.
Въ ума си не трѣбва да носите тежесть. Всѣка мисъль, всѣко чувство да бѫде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нѣщо на сърдцето“. Извади тежестьта отъ сърдцето. Казва: „Тежи ми на ума“.
към беседата >>
Не може да мисли“.
Не може да дойде правиленъ животъ, ако пѫтьтъ на сърдцето не е отворенъ. Сърдцето е цѣлъ свѣтъ. Трѣбва тия пѫтища на сърдцето, всички да сѫ добре построени (така), че ходоветѣ по които животътъ ще дойде, да може да тече правилно. Ти седишъ, безпокоишъ се, пари нѣмашъ. Нѣкой казва: „При сегашнитѣ условия паметь нѣма.
Не може да мисли“.
Добре, паметь нѣмашъ, понеже мислишъ за много работи. Разсѣйва се човѣкъ. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, дето единъ американски професоръ отива на пощата и си забравилъ името. То сѫ изключения. Чиновникътъ (му) казва: „Моля, кажете си името“.
към беседата >>
Та когато идватъ Божественитѣ погледи, трѣбва да се радваме.
То не се дължи на хората. Когато се усѣщашъ радостенъ и веселъ, то е Божествениятъ погледъ. Когато идатъ хубавитѣ мисли, хубавитѣ чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божествениятъ погледъ вѫтре въ насъ. Когато дойдатъ ония противоречиви нѣща – то е човѣшкото.
Та когато идватъ Божественитѣ погледи, трѣбва да се радваме.
Богъ е въ сила да преобрази всичко въ насъ. Казвамъ: Радвайте се на онзи погледъ, който Богъ предава на нѣкоя звезда да може да те погледне, който дава на нѣкой цвѣтъ да те погледне – зарадвай се. Господь иска да те погледне чрезъ този цвѣтъ. Видишъ единъ чистъ изворъ – зарадвай се. Господь е, Който излиза изъ чистия изворъ.
към беседата >>
Въ ума си не трѣбва да носите тежесть.
Щомъ започнете да мислите, че много знаете, вие сте въ старостьта. Че много знае човѣкъ, то е като туришъ единъ товаръ и започвашъ да усѣщашъ, че е тежъкъ. Колкото повече усѣщашъ тежестьта, толкозъ тежестьта е по-голѣма. Голѣмата тежесть състарява човѣка. По възможность човѣкъ трѣбва да носи малка тежесть.
Въ ума си не трѣбва да носите тежесть.
Всѣка мисъль, всѣко чувство да бѫде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нѣщо на сърдцето“. Извади тежестьта отъ сърдцето. Казва: „Тежи ми на ума“. Извади този товаръ отъ ума си.
към беседата >>
Добре, паметь нѣмашъ, понеже мислишъ за много работи.
Сърдцето е цѣлъ свѣтъ. Трѣбва тия пѫтища на сърдцето, всички да сѫ добре построени (така), че ходоветѣ по които животътъ ще дойде, да може да тече правилно. Ти седишъ, безпокоишъ се, пари нѣмашъ. Нѣкой казва: „При сегашнитѣ условия паметь нѣма. Не може да мисли“.
Добре, паметь нѣмашъ, понеже мислишъ за много работи.
Разсѣйва се човѣкъ. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, дето единъ американски професоръ отива на пощата и си забравилъ името. То сѫ изключения. Чиновникътъ (му) казва: „Моля, кажете си името“. (Професорътъ) казва: „Извинете“ (и) отива да пита жена си за името.
към беседата >>
Богъ е въ сила да преобрази всичко въ насъ.
Когато се усѣщашъ радостенъ и веселъ, то е Божествениятъ погледъ. Когато идатъ хубавитѣ мисли, хубавитѣ чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божествениятъ погледъ вѫтре въ насъ. Когато дойдатъ ония противоречиви нѣща – то е човѣшкото. Та когато идватъ Божественитѣ погледи, трѣбва да се радваме.
Богъ е въ сила да преобрази всичко въ насъ.
Казвамъ: Радвайте се на онзи погледъ, който Богъ предава на нѣкоя звезда да може да те погледне, който дава на нѣкой цвѣтъ да те погледне – зарадвай се. Господь иска да те погледне чрезъ този цвѣтъ. Видишъ единъ чистъ изворъ – зарадвай се. Господь е, Който излиза изъ чистия изворъ. Ти като идешъ (у) дома, този изворъ ще го усѣщашъ въ дома, че блика въ тебе.
към беседата >>
Всѣка мисъль, всѣко чувство да бѫде леко, да не тежи.
Че много знае човѣкъ, то е като туришъ единъ товаръ и започвашъ да усѣщашъ, че е тежъкъ. Колкото повече усѣщашъ тежестьта, толкозъ тежестьта е по-голѣма. Голѣмата тежесть състарява човѣка. По възможность човѣкъ трѣбва да носи малка тежесть. Въ ума си не трѣбва да носите тежесть.
Всѣка мисъль, всѣко чувство да бѫде леко, да не тежи.
Казва: „Тежи ми нѣщо на сърдцето“. Извади тежестьта отъ сърдцето. Казва: „Тежи ми на ума“. Извади този товаръ отъ ума си. „И на тѣлото тежи нѣщо“.
към беседата >>
Разсѣйва се човѣкъ.
Трѣбва тия пѫтища на сърдцето, всички да сѫ добре построени (така), че ходоветѣ по които животътъ ще дойде, да може да тече правилно. Ти седишъ, безпокоишъ се, пари нѣмашъ. Нѣкой казва: „При сегашнитѣ условия паметь нѣма. Не може да мисли“. Добре, паметь нѣмашъ, понеже мислишъ за много работи.
Разсѣйва се човѣкъ.
Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, дето единъ американски професоръ отива на пощата и си забравилъ името. То сѫ изключения. Чиновникътъ (му) казва: „Моля, кажете си името“. (Професорътъ) казва: „Извинете“ (и) отива да пита жена си за името. Срѣща го на пѫтя единъ неговъ приятель и му казва името.
към беседата >>
Казвамъ: Радвайте се на онзи погледъ, който Богъ предава на нѣкоя звезда да може да те погледне, който дава на нѣкой цвѣтъ да те погледне – зарадвай се.
Когато идатъ хубавитѣ мисли, хубавитѣ чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божествениятъ погледъ вѫтре въ насъ. Когато дойдатъ ония противоречиви нѣща – то е човѣшкото. Та когато идватъ Божественитѣ погледи, трѣбва да се радваме. Богъ е въ сила да преобрази всичко въ насъ.
Казвамъ: Радвайте се на онзи погледъ, който Богъ предава на нѣкоя звезда да може да те погледне, който дава на нѣкой цвѣтъ да те погледне – зарадвай се.
Господь иска да те погледне чрезъ този цвѣтъ. Видишъ единъ чистъ изворъ – зарадвай се. Господь е, Който излиза изъ чистия изворъ. Ти като идешъ (у) дома, този изворъ ще го усѣщашъ въ дома, че блика въ тебе. Радвайте се на всичко онова, въ което Богъ се проявява за васъ въ дадения случай.
към беседата >>
Казва: „Тежи ми нѣщо на сърдцето“.
Колкото повече усѣщашъ тежестьта, толкозъ тежестьта е по-голѣма. Голѣмата тежесть състарява човѣка. По възможность човѣкъ трѣбва да носи малка тежесть. Въ ума си не трѣбва да носите тежесть. Всѣка мисъль, всѣко чувство да бѫде леко, да не тежи.
Казва: „Тежи ми нѣщо на сърдцето“.
Извади тежестьта отъ сърдцето. Казва: „Тежи ми на ума“. Извади този товаръ отъ ума си. „И на тѣлото тежи нѣщо“.
към беседата >>
Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, дето единъ американски професоръ отива на пощата и си забравилъ името.
Ти седишъ, безпокоишъ се, пари нѣмашъ. Нѣкой казва: „При сегашнитѣ условия паметь нѣма. Не може да мисли“. Добре, паметь нѣмашъ, понеже мислишъ за много работи. Разсѣйва се човѣкъ.
Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, дето единъ американски професоръ отива на пощата и си забравилъ името.
То сѫ изключения. Чиновникътъ (му) казва: „Моля, кажете си името“. (Професорътъ) казва: „Извинете“ (и) отива да пита жена си за името. Срѣща го на пѫтя единъ неговъ приятель и му казва името. Той отива пакъ на пощата и си казва името.
към беседата >>
Господь иска да те погледне чрезъ този цвѣтъ.
Когато дойде здравето – то е Божествениятъ погледъ вѫтре въ насъ. Когато дойдатъ ония противоречиви нѣща – то е човѣшкото. Та когато идватъ Божественитѣ погледи, трѣбва да се радваме. Богъ е въ сила да преобрази всичко въ насъ. Казвамъ: Радвайте се на онзи погледъ, който Богъ предава на нѣкоя звезда да може да те погледне, който дава на нѣкой цвѣтъ да те погледне – зарадвай се.
Господь иска да те погледне чрезъ този цвѣтъ.
Видишъ единъ чистъ изворъ – зарадвай се. Господь е, Който излиза изъ чистия изворъ. Ти като идешъ (у) дома, този изворъ ще го усѣщашъ въ дома, че блика въ тебе. Радвайте се на всичко онова, въ което Богъ се проявява за васъ въ дадения случай.
към беседата >>
Извади тежестьта отъ сърдцето.
Голѣмата тежесть състарява човѣка. По възможность човѣкъ трѣбва да носи малка тежесть. Въ ума си не трѣбва да носите тежесть. Всѣка мисъль, всѣко чувство да бѫде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нѣщо на сърдцето“.
Извади тежестьта отъ сърдцето.
Казва: „Тежи ми на ума“. Извади този товаръ отъ ума си. „И на тѣлото тежи нѣщо“.
към беседата >>
То сѫ изключения.
Нѣкой казва: „При сегашнитѣ условия паметь нѣма. Не може да мисли“. Добре, паметь нѣмашъ, понеже мислишъ за много работи. Разсѣйва се човѣкъ. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, дето единъ американски професоръ отива на пощата и си забравилъ името.
То сѫ изключения.
Чиновникътъ (му) казва: „Моля, кажете си името“. (Професорътъ) казва: „Извинете“ (и) отива да пита жена си за името. Срѣща го на пѫтя единъ неговъ приятель и му казва името. Той отива пакъ на пощата и си казва името. Отъ какво зависи това?
към беседата >>
Видишъ единъ чистъ изворъ – зарадвай се.
Когато дойдатъ ония противоречиви нѣща – то е човѣшкото. Та когато идватъ Божественитѣ погледи, трѣбва да се радваме. Богъ е въ сила да преобрази всичко въ насъ. Казвамъ: Радвайте се на онзи погледъ, който Богъ предава на нѣкоя звезда да може да те погледне, който дава на нѣкой цвѣтъ да те погледне – зарадвай се. Господь иска да те погледне чрезъ този цвѣтъ.
Видишъ единъ чистъ изворъ – зарадвай се.
Господь е, Който излиза изъ чистия изворъ. Ти като идешъ (у) дома, този изворъ ще го усѣщашъ въ дома, че блика въ тебе. Радвайте се на всичко онова, въ което Богъ се проявява за васъ въ дадения случай.
към беседата >>
Казва: „Тежи ми на ума“.
По възможность човѣкъ трѣбва да носи малка тежесть. Въ ума си не трѣбва да носите тежесть. Всѣка мисъль, всѣко чувство да бѫде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нѣщо на сърдцето“. Извади тежестьта отъ сърдцето.
Казва: „Тежи ми на ума“.
Извади този товаръ отъ ума си. „И на тѣлото тежи нѣщо“.
към беседата >>
Чиновникътъ (му) казва: „Моля, кажете си името“.
Не може да мисли“. Добре, паметь нѣмашъ, понеже мислишъ за много работи. Разсѣйва се човѣкъ. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, дето единъ американски професоръ отива на пощата и си забравилъ името. То сѫ изключения.
Чиновникътъ (му) казва: „Моля, кажете си името“.
(Професорътъ) казва: „Извинете“ (и) отива да пита жена си за името. Срѣща го на пѫтя единъ неговъ приятель и му казва името. Той отива пакъ на пощата и си казва името. Отъ какво зависи това? Туй зависи отъ голѣмото неспокойствие.
към беседата >>
Господь е, Който излиза изъ чистия изворъ.
Та когато идватъ Божественитѣ погледи, трѣбва да се радваме. Богъ е въ сила да преобрази всичко въ насъ. Казвамъ: Радвайте се на онзи погледъ, който Богъ предава на нѣкоя звезда да може да те погледне, който дава на нѣкой цвѣтъ да те погледне – зарадвай се. Господь иска да те погледне чрезъ този цвѣтъ. Видишъ единъ чистъ изворъ – зарадвай се.
Господь е, Който излиза изъ чистия изворъ.
Ти като идешъ (у) дома, този изворъ ще го усѣщашъ въ дома, че блика въ тебе. Радвайте се на всичко онова, въ което Богъ се проявява за васъ въ дадения случай.
към беседата >>
Извади този товаръ отъ ума си.
Въ ума си не трѣбва да носите тежесть. Всѣка мисъль, всѣко чувство да бѫде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нѣщо на сърдцето“. Извади тежестьта отъ сърдцето. Казва: „Тежи ми на ума“.
Извади този товаръ отъ ума си.
„И на тѣлото тежи нѣщо“.
към беседата >>
(Професорътъ) казва: „Извинете“ (и) отива да пита жена си за името.
Добре, паметь нѣмашъ, понеже мислишъ за много работи. Разсѣйва се човѣкъ. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, дето единъ американски професоръ отива на пощата и си забравилъ името. То сѫ изключения. Чиновникътъ (му) казва: „Моля, кажете си името“.
(Професорътъ) казва: „Извинете“ (и) отива да пита жена си за името.
Срѣща го на пѫтя единъ неговъ приятель и му казва името. Той отива пакъ на пощата и си казва името. Отъ какво зависи това? Туй зависи отъ голѣмото неспокойствие. Набрала се млѣчна киселина въ мозъка.
към беседата >>
Ти като идешъ (у) дома, този изворъ ще го усѣщашъ въ дома, че блика въ тебе.
Богъ е въ сила да преобрази всичко въ насъ. Казвамъ: Радвайте се на онзи погледъ, който Богъ предава на нѣкоя звезда да може да те погледне, който дава на нѣкой цвѣтъ да те погледне – зарадвай се. Господь иска да те погледне чрезъ този цвѣтъ. Видишъ единъ чистъ изворъ – зарадвай се. Господь е, Който излиза изъ чистия изворъ.
Ти като идешъ (у) дома, този изворъ ще го усѣщашъ въ дома, че блика въ тебе.
Радвайте се на всичко онова, въ което Богъ се проявява за васъ въ дадения случай.
към беседата >>
„И на тѣлото тежи нѣщо“.
Всѣка мисъль, всѣко чувство да бѫде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нѣщо на сърдцето“. Извади тежестьта отъ сърдцето. Казва: „Тежи ми на ума“. Извади този товаръ отъ ума си.
„И на тѣлото тежи нѣщо“.
към беседата >>
Срѣща го на пѫтя единъ неговъ приятель и му казва името.
Разсѣйва се човѣкъ. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, дето единъ американски професоръ отива на пощата и си забравилъ името. То сѫ изключения. Чиновникътъ (му) казва: „Моля, кажете си името“. (Професорътъ) казва: „Извинете“ (и) отива да пита жена си за името.
Срѣща го на пѫтя единъ неговъ приятель и му казва името.
Той отива пакъ на пощата и си казва името. Отъ какво зависи това? Туй зависи отъ голѣмото неспокойствие. Набрала се млѣчна киселина въ мозъка. Може сега да ви обяснявамъ, но тия обяснения нѣма да ви ползуватъ.
към беседата >>
Радвайте се на всичко онова, въ което Богъ се проявява за васъ въ дадения случай.
Казвамъ: Радвайте се на онзи погледъ, който Богъ предава на нѣкоя звезда да може да те погледне, който дава на нѣкой цвѣтъ да те погледне – зарадвай се. Господь иска да те погледне чрезъ този цвѣтъ. Видишъ единъ чистъ изворъ – зарадвай се. Господь е, Който излиза изъ чистия изворъ. Ти като идешъ (у) дома, този изворъ ще го усѣщашъ въ дома, че блика въ тебе.
Радвайте се на всичко онова, въ което Богъ се проявява за васъ въ дадения случай.
към беседата >>
После мнозина отъ васъ трѣбва да се научите да пишете.
После мнозина отъ васъ трѣбва да се научите да пишете.
Щомъ дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трѣбва да каже истината. Знаете ли, (че) за да кажешъ истината, какъвъ умъ трѣбва да имашъ? Ти виждашъ нѣщо и да го нарисувашъ естествено. Човѣкъ, който вижда лошото въ хората, той не знае какво нѣщо е истина. Истината седи да видишъ въ най-голѣмото лошо да видишъ хубавото.
към беседата >>
Той отива пакъ на пощата и си казва името.
Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, дето единъ американски професоръ отива на пощата и си забравилъ името. То сѫ изключения. Чиновникътъ (му) казва: „Моля, кажете си името“. (Професорътъ) казва: „Извинете“ (и) отива да пита жена си за името. Срѣща го на пѫтя единъ неговъ приятель и му казва името.
Той отива пакъ на пощата и си казва името.
Отъ какво зависи това? Туй зависи отъ голѣмото неспокойствие. Набрала се млѣчна киселина въ мозъка. Може сега да ви обяснявамъ, но тия обяснения нѣма да ви ползуватъ. Когато се намали млѣчната киселина въ човѣшкия мозъкъ, пирамидалнитѣ клетки, отъ които зависи човѣшката мисъль, не могатъ да функциониратъ.
към беседата >>
Днесъ ви харесвамъ.
Днесъ ви харесвамъ.
към беседата >>
Щомъ дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трѣбва да каже истината.
После мнозина отъ васъ трѣбва да се научите да пишете.
Щомъ дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трѣбва да каже истината.
Знаете ли, (че) за да кажешъ истината, какъвъ умъ трѣбва да имашъ? Ти виждашъ нѣщо и да го нарисувашъ естествено. Човѣкъ, който вижда лошото въ хората, той не знае какво нѣщо е истина. Истината седи да видишъ въ най-голѣмото лошо да видишъ хубавото. Това е истина: и въ най-лошото да видишъ хубавото, доброто.
към беседата >>
Отъ какво зависи това?
То сѫ изключения. Чиновникътъ (му) казва: „Моля, кажете си името“. (Професорътъ) казва: „Извинете“ (и) отива да пита жена си за името. Срѣща го на пѫтя единъ неговъ приятель и му казва името. Той отива пакъ на пощата и си казва името.
Отъ какво зависи това?
Туй зависи отъ голѣмото неспокойствие. Набрала се млѣчна киселина въ мозъка. Може сега да ви обяснявамъ, но тия обяснения нѣма да ви ползуватъ. Когато се намали млѣчната киселина въ човѣшкия мозъкъ, пирамидалнитѣ клетки, отъ които зависи човѣшката мисъль, не могатъ да функциониратъ. Ако разгледате повърхностьта на мозъка, тѣзи, живитѣ клетки, иматъ крачка, че когато човѣкъ започва да мисли – съединяватъ крачката и теченията ставатъ правилно.
към беседата >>
Знаете ли, (че) за да кажешъ истината, какъвъ умъ трѣбва да имашъ?
После мнозина отъ васъ трѣбва да се научите да пишете. Щомъ дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трѣбва да каже истината.
Знаете ли, (че) за да кажешъ истината, какъвъ умъ трѣбва да имашъ?
Ти виждашъ нѣщо и да го нарисувашъ естествено. Човѣкъ, който вижда лошото въ хората, той не знае какво нѣщо е истина. Истината седи да видишъ въ най-голѣмото лошо да видишъ хубавото. Това е истина: и въ най-лошото да видишъ хубавото, доброто. Да виждашъ най-лошото въ доброто – това не е истина.
към беседата >>
Туй зависи отъ голѣмото неспокойствие.
Чиновникътъ (му) казва: „Моля, кажете си името“. (Професорътъ) казва: „Извинете“ (и) отива да пита жена си за името. Срѣща го на пѫтя единъ неговъ приятель и му казва името. Той отива пакъ на пощата и си казва името. Отъ какво зависи това?
Туй зависи отъ голѣмото неспокойствие.
Набрала се млѣчна киселина въ мозъка. Може сега да ви обяснявамъ, но тия обяснения нѣма да ви ползуватъ. Когато се намали млѣчната киселина въ човѣшкия мозъкъ, пирамидалнитѣ клетки, отъ които зависи човѣшката мисъль, не могатъ да функциониратъ. Ако разгледате повърхностьта на мозъка, тѣзи, живитѣ клетки, иматъ крачка, че когато човѣкъ започва да мисли – съединяватъ крачката и теченията ставатъ правилно. Като се съединятъ клеткитѣ, токоветѣ минаватъ правилно.
към беседата >>
Ти виждашъ нѣщо и да го нарисувашъ естествено.
После мнозина отъ васъ трѣбва да се научите да пишете. Щомъ дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трѣбва да каже истината. Знаете ли, (че) за да кажешъ истината, какъвъ умъ трѣбва да имашъ?
Ти виждашъ нѣщо и да го нарисувашъ естествено.
Човѣкъ, който вижда лошото въ хората, той не знае какво нѣщо е истина. Истината седи да видишъ въ най-голѣмото лошо да видишъ хубавото. Това е истина: и въ най-лошото да видишъ хубавото, доброто. Да виждашъ най-лошото въ доброто – това не е истина. Казва: „Азъ виждамъ истината“.
към беседата >>
Набрала се млѣчна киселина въ мозъка.
(Професорътъ) казва: „Извинете“ (и) отива да пита жена си за името. Срѣща го на пѫтя единъ неговъ приятель и му казва името. Той отива пакъ на пощата и си казва името. Отъ какво зависи това? Туй зависи отъ голѣмото неспокойствие.
Набрала се млѣчна киселина въ мозъка.
Може сега да ви обяснявамъ, но тия обяснения нѣма да ви ползуватъ. Когато се намали млѣчната киселина въ човѣшкия мозъкъ, пирамидалнитѣ клетки, отъ които зависи човѣшката мисъль, не могатъ да функциониратъ. Ако разгледате повърхностьта на мозъка, тѣзи, живитѣ клетки, иматъ крачка, че когато човѣкъ започва да мисли – съединяватъ крачката и теченията ставатъ правилно. Като се съединятъ клеткитѣ, токоветѣ минаватъ правилно. Когато се намѣри млѣчната киселина, клеткитѣ свиватъ крачката си и мисъльта е разкѫсана.
към беседата >>
Човѣкъ, който вижда лошото въ хората, той не знае какво нѣщо е истина.
После мнозина отъ васъ трѣбва да се научите да пишете. Щомъ дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трѣбва да каже истината. Знаете ли, (че) за да кажешъ истината, какъвъ умъ трѣбва да имашъ? Ти виждашъ нѣщо и да го нарисувашъ естествено.
Човѣкъ, който вижда лошото въ хората, той не знае какво нѣщо е истина.
Истината седи да видишъ въ най-голѣмото лошо да видишъ хубавото. Това е истина: и въ най-лошото да видишъ хубавото, доброто. Да виждашъ най-лошото въ доброто – това не е истина. Казва: „Азъ виждамъ истината“. Истината е да видишъ доброто и въ най-голѣмото лошо.
към беседата >>
Може сега да ви обяснявамъ, но тия обяснения нѣма да ви ползуватъ.
Срѣща го на пѫтя единъ неговъ приятель и му казва името. Той отива пакъ на пощата и си казва името. Отъ какво зависи това? Туй зависи отъ голѣмото неспокойствие. Набрала се млѣчна киселина въ мозъка.
Може сега да ви обяснявамъ, но тия обяснения нѣма да ви ползуватъ.
Когато се намали млѣчната киселина въ човѣшкия мозъкъ, пирамидалнитѣ клетки, отъ които зависи човѣшката мисъль, не могатъ да функциониратъ. Ако разгледате повърхностьта на мозъка, тѣзи, живитѣ клетки, иматъ крачка, че когато човѣкъ започва да мисли – съединяватъ крачката и теченията ставатъ правилно. Като се съединятъ клеткитѣ, токоветѣ минаватъ правилно. Когато се намѣри млѣчната киселина, клеткитѣ свиватъ крачката си и мисъльта е разкѫсана. Дойде нѣкѫде, не сѫ съединени крачката на тия клетки, мисъльта върви трудно.
към беседата >>
Истината седи да видишъ въ най-голѣмото лошо да видишъ хубавото.
После мнозина отъ васъ трѣбва да се научите да пишете. Щомъ дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трѣбва да каже истината. Знаете ли, (че) за да кажешъ истината, какъвъ умъ трѣбва да имашъ? Ти виждашъ нѣщо и да го нарисувашъ естествено. Човѣкъ, който вижда лошото въ хората, той не знае какво нѣщо е истина.
Истината седи да видишъ въ най-голѣмото лошо да видишъ хубавото.
Това е истина: и въ най-лошото да видишъ хубавото, доброто. Да виждашъ най-лошото въ доброто – това не е истина. Казва: „Азъ виждамъ истината“. Истината е да видишъ доброто и въ най-голѣмото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави нѣкое животно, отъ омраза го дави?
към беседата >>
Когато се намали млѣчната киселина въ човѣшкия мозъкъ, пирамидалнитѣ клетки, отъ които зависи човѣшката мисъль, не могатъ да функциониратъ.
Той отива пакъ на пощата и си казва името. Отъ какво зависи това? Туй зависи отъ голѣмото неспокойствие. Набрала се млѣчна киселина въ мозъка. Може сега да ви обяснявамъ, но тия обяснения нѣма да ви ползуватъ.
Когато се намали млѣчната киселина въ човѣшкия мозъкъ, пирамидалнитѣ клетки, отъ които зависи човѣшката мисъль, не могатъ да функциониратъ.
Ако разгледате повърхностьта на мозъка, тѣзи, живитѣ клетки, иматъ крачка, че когато човѣкъ започва да мисли – съединяватъ крачката и теченията ставатъ правилно. Като се съединятъ клеткитѣ, токоветѣ минаватъ правилно. Когато се намѣри млѣчната киселина, клеткитѣ свиватъ крачката си и мисъльта е разкѫсана. Дойде нѣкѫде, не сѫ съединени крачката на тия клетки, мисъльта върви трудно. Историческата паметь е насрѣдъ челото.
към беседата >>
Това е истина: и въ най-лошото да видишъ хубавото, доброто.
Щомъ дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трѣбва да каже истината. Знаете ли, (че) за да кажешъ истината, какъвъ умъ трѣбва да имашъ? Ти виждашъ нѣщо и да го нарисувашъ естествено. Човѣкъ, който вижда лошото въ хората, той не знае какво нѣщо е истина. Истината седи да видишъ въ най-голѣмото лошо да видишъ хубавото.
Това е истина: и въ най-лошото да видишъ хубавото, доброто.
Да виждашъ най-лошото въ доброто – това не е истина. Казва: „Азъ виждамъ истината“. Истината е да видишъ доброто и въ най-голѣмото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави нѣкое животно, отъ омраза го дави? Хванала животното и го дави отъ любовь, заради любовьта си къмъ децата си го дави.
към беседата >>
Ако разгледате повърхностьта на мозъка, тѣзи, живитѣ клетки, иматъ крачка, че когато човѣкъ започва да мисли – съединяватъ крачката и теченията ставатъ правилно.
Отъ какво зависи това? Туй зависи отъ голѣмото неспокойствие. Набрала се млѣчна киселина въ мозъка. Може сега да ви обяснявамъ, но тия обяснения нѣма да ви ползуватъ. Когато се намали млѣчната киселина въ човѣшкия мозъкъ, пирамидалнитѣ клетки, отъ които зависи човѣшката мисъль, не могатъ да функциониратъ.
Ако разгледате повърхностьта на мозъка, тѣзи, живитѣ клетки, иматъ крачка, че когато човѣкъ започва да мисли – съединяватъ крачката и теченията ставатъ правилно.
Като се съединятъ клеткитѣ, токоветѣ минаватъ правилно. Когато се намѣри млѣчната киселина, клеткитѣ свиватъ крачката си и мисъльта е разкѫсана. Дойде нѣкѫде, не сѫ съединени крачката на тия клетки, мисъльта върви трудно. Историческата паметь е насрѣдъ челото. Ти искашъ да си спомнишъ, (но) не иде, не иде.
към беседата >>
Да виждашъ най-лошото въ доброто – това не е истина.
Знаете ли, (че) за да кажешъ истината, какъвъ умъ трѣбва да имашъ? Ти виждашъ нѣщо и да го нарисувашъ естествено. Човѣкъ, който вижда лошото въ хората, той не знае какво нѣщо е истина. Истината седи да видишъ въ най-голѣмото лошо да видишъ хубавото. Това е истина: и въ най-лошото да видишъ хубавото, доброто.
Да виждашъ най-лошото въ доброто – това не е истина.
Казва: „Азъ виждамъ истината“. Истината е да видишъ доброто и въ най-голѣмото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави нѣкое животно, отъ омраза го дави? Хванала животното и го дави отъ любовь, заради любовьта си къмъ децата си го дави. Ако нѣма любовь къмъ децата си, ни най-малко нѣма да хване да го дави.
към беседата >>
Като се съединятъ клеткитѣ, токоветѣ минаватъ правилно.
Туй зависи отъ голѣмото неспокойствие. Набрала се млѣчна киселина въ мозъка. Може сега да ви обяснявамъ, но тия обяснения нѣма да ви ползуватъ. Когато се намали млѣчната киселина въ човѣшкия мозъкъ, пирамидалнитѣ клетки, отъ които зависи човѣшката мисъль, не могатъ да функциониратъ. Ако разгледате повърхностьта на мозъка, тѣзи, живитѣ клетки, иматъ крачка, че когато човѣкъ започва да мисли – съединяватъ крачката и теченията ставатъ правилно.
Като се съединятъ клеткитѣ, токоветѣ минаватъ правилно.
Когато се намѣри млѣчната киселина, клеткитѣ свиватъ крачката си и мисъльта е разкѫсана. Дойде нѣкѫде, не сѫ съединени крачката на тия клетки, мисъльта върви трудно. Историческата паметь е насрѣдъ челото. Ти искашъ да си спомнишъ, (но) не иде, не иде. Или музикалната паметь, която е на срѣдата на челото, но въ страни, или паметьта за цвѣта въ долната часть на челото.
към беседата >>
Казва: „Азъ виждамъ истината“.
Ти виждашъ нѣщо и да го нарисувашъ естествено. Човѣкъ, който вижда лошото въ хората, той не знае какво нѣщо е истина. Истината седи да видишъ въ най-голѣмото лошо да видишъ хубавото. Това е истина: и въ най-лошото да видишъ хубавото, доброто. Да виждашъ най-лошото въ доброто – това не е истина.
Казва: „Азъ виждамъ истината“.
Истината е да видишъ доброто и въ най-голѣмото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави нѣкое животно, отъ омраза го дави? Хванала животното и го дави отъ любовь, заради любовьта си къмъ децата си го дави. Ако нѣма любовь къмъ децата си, ни най-малко нѣма да хване да го дави. Неразбраната любовь ражда онази, кривата ревность.
към беседата >>
Когато се намѣри млѣчната киселина, клеткитѣ свиватъ крачката си и мисъльта е разкѫсана.
Набрала се млѣчна киселина въ мозъка. Може сега да ви обяснявамъ, но тия обяснения нѣма да ви ползуватъ. Когато се намали млѣчната киселина въ човѣшкия мозъкъ, пирамидалнитѣ клетки, отъ които зависи човѣшката мисъль, не могатъ да функциониратъ. Ако разгледате повърхностьта на мозъка, тѣзи, живитѣ клетки, иматъ крачка, че когато човѣкъ започва да мисли – съединяватъ крачката и теченията ставатъ правилно. Като се съединятъ клеткитѣ, токоветѣ минаватъ правилно.
Когато се намѣри млѣчната киселина, клеткитѣ свиватъ крачката си и мисъльта е разкѫсана.
Дойде нѣкѫде, не сѫ съединени крачката на тия клетки, мисъльта върви трудно. Историческата паметь е насрѣдъ челото. Ти искашъ да си спомнишъ, (но) не иде, не иде. Или музикалната паметь, която е на срѣдата на челото, но въ страни, или паметьта за цвѣта въ долната часть на челото. На разнитѣ мѣста на челото специфична паметь има.
към беседата >>
Истината е да видишъ доброто и въ най-голѣмото лошо.
Човѣкъ, който вижда лошото въ хората, той не знае какво нѣщо е истина. Истината седи да видишъ въ най-голѣмото лошо да видишъ хубавото. Това е истина: и въ най-лошото да видишъ хубавото, доброто. Да виждашъ най-лошото въ доброто – това не е истина. Казва: „Азъ виждамъ истината“.
Истината е да видишъ доброто и въ най-голѣмото лошо.
Мислите ли, че една тигрица, която дави нѣкое животно, отъ омраза го дави? Хванала животното и го дави отъ любовь, заради любовьта си къмъ децата си го дави. Ако нѣма любовь къмъ децата си, ни най-малко нѣма да хване да го дави. Неразбраната любовь ражда онази, кривата ревность. Нѣкой пѫть вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичатъ.
към беседата >>
Дойде нѣкѫде, не сѫ съединени крачката на тия клетки, мисъльта върви трудно.
Може сега да ви обяснявамъ, но тия обяснения нѣма да ви ползуватъ. Когато се намали млѣчната киселина въ човѣшкия мозъкъ, пирамидалнитѣ клетки, отъ които зависи човѣшката мисъль, не могатъ да функциониратъ. Ако разгледате повърхностьта на мозъка, тѣзи, живитѣ клетки, иматъ крачка, че когато човѣкъ започва да мисли – съединяватъ крачката и теченията ставатъ правилно. Като се съединятъ клеткитѣ, токоветѣ минаватъ правилно. Когато се намѣри млѣчната киселина, клеткитѣ свиватъ крачката си и мисъльта е разкѫсана.
Дойде нѣкѫде, не сѫ съединени крачката на тия клетки, мисъльта върви трудно.
Историческата паметь е насрѣдъ челото. Ти искашъ да си спомнишъ, (но) не иде, не иде. Или музикалната паметь, която е на срѣдата на челото, но въ страни, или паметьта за цвѣта въ долната часть на челото. На разнитѣ мѣста на челото специфична паметь има. Казвамъ: Въ новото учение ти трѣбва да знаешъ какъ да възпитавашъ мозъка си, какъ да възпитавашъ сърдцето си.
към беседата >>
Мислите ли, че една тигрица, която дави нѣкое животно, отъ омраза го дави?
Истината седи да видишъ въ най-голѣмото лошо да видишъ хубавото. Това е истина: и въ най-лошото да видишъ хубавото, доброто. Да виждашъ най-лошото въ доброто – това не е истина. Казва: „Азъ виждамъ истината“. Истината е да видишъ доброто и въ най-голѣмото лошо.
Мислите ли, че една тигрица, която дави нѣкое животно, отъ омраза го дави?
Хванала животното и го дави отъ любовь, заради любовьта си къмъ децата си го дави. Ако нѣма любовь къмъ децата си, ни най-малко нѣма да хване да го дави. Неразбраната любовь ражда онази, кривата ревность. Нѣкой пѫть вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичатъ. Туй не зависи отъ васъ.
към беседата >>
Историческата паметь е насрѣдъ челото.
Когато се намали млѣчната киселина въ човѣшкия мозъкъ, пирамидалнитѣ клетки, отъ които зависи човѣшката мисъль, не могатъ да функциониратъ. Ако разгледате повърхностьта на мозъка, тѣзи, живитѣ клетки, иматъ крачка, че когато човѣкъ започва да мисли – съединяватъ крачката и теченията ставатъ правилно. Като се съединятъ клеткитѣ, токоветѣ минаватъ правилно. Когато се намѣри млѣчната киселина, клеткитѣ свиватъ крачката си и мисъльта е разкѫсана. Дойде нѣкѫде, не сѫ съединени крачката на тия клетки, мисъльта върви трудно.
Историческата паметь е насрѣдъ челото.
Ти искашъ да си спомнишъ, (но) не иде, не иде. Или музикалната паметь, която е на срѣдата на челото, но въ страни, или паметьта за цвѣта въ долната часть на челото. На разнитѣ мѣста на челото специфична паметь има. Казвамъ: Въ новото учение ти трѣбва да знаешъ какъ да възпитавашъ мозъка си, какъ да възпитавашъ сърдцето си. Намѣри нѣкоя добра черта въ нѣкой човѣкъ за самия тебе.
към беседата >>
Хванала животното и го дави отъ любовь, заради любовьта си къмъ децата си го дави.
Това е истина: и въ най-лошото да видишъ хубавото, доброто. Да виждашъ най-лошото въ доброто – това не е истина. Казва: „Азъ виждамъ истината“. Истината е да видишъ доброто и въ най-голѣмото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави нѣкое животно, отъ омраза го дави?
Хванала животното и го дави отъ любовь, заради любовьта си къмъ децата си го дави.
Ако нѣма любовь къмъ децата си, ни най-малко нѣма да хване да го дави. Неразбраната любовь ражда онази, кривата ревность. Нѣкой пѫть вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичатъ. Туй не зависи отъ васъ. То отъ хиляди години сѫществува.
към беседата >>
Ти искашъ да си спомнишъ, (но) не иде, не иде.
Ако разгледате повърхностьта на мозъка, тѣзи, живитѣ клетки, иматъ крачка, че когато човѣкъ започва да мисли – съединяватъ крачката и теченията ставатъ правилно. Като се съединятъ клеткитѣ, токоветѣ минаватъ правилно. Когато се намѣри млѣчната киселина, клеткитѣ свиватъ крачката си и мисъльта е разкѫсана. Дойде нѣкѫде, не сѫ съединени крачката на тия клетки, мисъльта върви трудно. Историческата паметь е насрѣдъ челото.
Ти искашъ да си спомнишъ, (но) не иде, не иде.
Или музикалната паметь, която е на срѣдата на челото, но въ страни, или паметьта за цвѣта въ долната часть на челото. На разнитѣ мѣста на челото специфична паметь има. Казвамъ: Въ новото учение ти трѣбва да знаешъ какъ да възпитавашъ мозъка си, какъ да възпитавашъ сърдцето си. Намѣри нѣкоя добра черта въ нѣкой човѣкъ за самия тебе. Че той може да е човѣченъ, но въ дадения случай този човѣкъ не се обхожда добре съ тебе, но той се обхожда много добре съ другитѣ.
към беседата >>
Ако нѣма любовь къмъ децата си, ни най-малко нѣма да хване да го дави.
Да виждашъ най-лошото въ доброто – това не е истина. Казва: „Азъ виждамъ истината“. Истината е да видишъ доброто и въ най-голѣмото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави нѣкое животно, отъ омраза го дави? Хванала животното и го дави отъ любовь, заради любовьта си къмъ децата си го дави.
Ако нѣма любовь къмъ децата си, ни най-малко нѣма да хване да го дави.
Неразбраната любовь ражда онази, кривата ревность. Нѣкой пѫть вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичатъ. Туй не зависи отъ васъ. То отъ хиляди години сѫществува. Чувството на ревность сѫществува, не сте го изобретили вие.
към беседата >>
Или музикалната паметь, която е на срѣдата на челото, но въ страни, или паметьта за цвѣта въ долната часть на челото.
Като се съединятъ клеткитѣ, токоветѣ минаватъ правилно. Когато се намѣри млѣчната киселина, клеткитѣ свиватъ крачката си и мисъльта е разкѫсана. Дойде нѣкѫде, не сѫ съединени крачката на тия клетки, мисъльта върви трудно. Историческата паметь е насрѣдъ челото. Ти искашъ да си спомнишъ, (но) не иде, не иде.
Или музикалната паметь, която е на срѣдата на челото, но въ страни, или паметьта за цвѣта въ долната часть на челото.
На разнитѣ мѣста на челото специфична паметь има. Казвамъ: Въ новото учение ти трѣбва да знаешъ какъ да възпитавашъ мозъка си, какъ да възпитавашъ сърдцето си. Намѣри нѣкоя добра черта въ нѣкой човѣкъ за самия тебе. Че той може да е човѣченъ, но въ дадения случай този човѣкъ не се обхожда добре съ тебе, но той се обхожда много добре съ другитѣ. Намѣри страна защо той се обхожда съ другитѣ добре, а съ тебе не.
към беседата >>
Неразбраната любовь ражда онази, кривата ревность.
Казва: „Азъ виждамъ истината“. Истината е да видишъ доброто и въ най-голѣмото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави нѣкое животно, отъ омраза го дави? Хванала животното и го дави отъ любовь, заради любовьта си къмъ децата си го дави. Ако нѣма любовь къмъ децата си, ни най-малко нѣма да хване да го дави.
Неразбраната любовь ражда онази, кривата ревность.
Нѣкой пѫть вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичатъ. Туй не зависи отъ васъ. То отъ хиляди години сѫществува. Чувството на ревность сѫществува, не сте го изобретили вие. То сѫществува и между най-възвишенитѣ сѫщества.
към беседата >>
На разнитѣ мѣста на челото специфична паметь има.
Когато се намѣри млѣчната киселина, клеткитѣ свиватъ крачката си и мисъльта е разкѫсана. Дойде нѣкѫде, не сѫ съединени крачката на тия клетки, мисъльта върви трудно. Историческата паметь е насрѣдъ челото. Ти искашъ да си спомнишъ, (но) не иде, не иде. Или музикалната паметь, която е на срѣдата на челото, но въ страни, или паметьта за цвѣта въ долната часть на челото.
На разнитѣ мѣста на челото специфична паметь има.
Казвамъ: Въ новото учение ти трѣбва да знаешъ какъ да възпитавашъ мозъка си, какъ да възпитавашъ сърдцето си. Намѣри нѣкоя добра черта въ нѣкой човѣкъ за самия тебе. Че той може да е човѣченъ, но въ дадения случай този човѣкъ не се обхожда добре съ тебе, но той се обхожда много добре съ другитѣ. Намѣри страна защо той се обхожда съ другитѣ добре, а съ тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата.
към беседата >>
Нѣкой пѫть вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичатъ.
Истината е да видишъ доброто и въ най-голѣмото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави нѣкое животно, отъ омраза го дави? Хванала животното и го дави отъ любовь, заради любовьта си къмъ децата си го дави. Ако нѣма любовь къмъ децата си, ни най-малко нѣма да хване да го дави. Неразбраната любовь ражда онази, кривата ревность.
Нѣкой пѫть вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичатъ.
Туй не зависи отъ васъ. То отъ хиляди години сѫществува. Чувството на ревность сѫществува, не сте го изобретили вие. То сѫществува и между най-възвишенитѣ сѫщества. Само че тѣхната ревность е малко отъ другъ характеръ, а вашата е отъ другъ.
към беседата >>
Казвамъ: Въ новото учение ти трѣбва да знаешъ какъ да възпитавашъ мозъка си, какъ да възпитавашъ сърдцето си.
Дойде нѣкѫде, не сѫ съединени крачката на тия клетки, мисъльта върви трудно. Историческата паметь е насрѣдъ челото. Ти искашъ да си спомнишъ, (но) не иде, не иде. Или музикалната паметь, която е на срѣдата на челото, но въ страни, или паметьта за цвѣта въ долната часть на челото. На разнитѣ мѣста на челото специфична паметь има.
Казвамъ: Въ новото учение ти трѣбва да знаешъ какъ да възпитавашъ мозъка си, какъ да възпитавашъ сърдцето си.
Намѣри нѣкоя добра черта въ нѣкой човѣкъ за самия тебе. Че той може да е човѣченъ, но въ дадения случай този човѣкъ не се обхожда добре съ тебе, но той се обхожда много добре съ другитѣ. Намѣри страна защо той се обхожда съ другитѣ добре, а съ тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата.
към беседата >>
Туй не зависи отъ васъ.
Мислите ли, че една тигрица, която дави нѣкое животно, отъ омраза го дави? Хванала животното и го дави отъ любовь, заради любовьта си къмъ децата си го дави. Ако нѣма любовь къмъ децата си, ни най-малко нѣма да хване да го дави. Неразбраната любовь ражда онази, кривата ревность. Нѣкой пѫть вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичатъ.
Туй не зависи отъ васъ.
То отъ хиляди години сѫществува. Чувството на ревность сѫществува, не сте го изобретили вие. То сѫществува и между най-възвишенитѣ сѫщества. Само че тѣхната ревность е малко отъ другъ характеръ, а вашата е отъ другъ. Запримѣръ, ако ви кажа, че рисувамъ.
към беседата >>
Намѣри нѣкоя добра черта въ нѣкой човѣкъ за самия тебе.
Историческата паметь е насрѣдъ челото. Ти искашъ да си спомнишъ, (но) не иде, не иде. Или музикалната паметь, която е на срѣдата на челото, но въ страни, или паметьта за цвѣта въ долната часть на челото. На разнитѣ мѣста на челото специфична паметь има. Казвамъ: Въ новото учение ти трѣбва да знаешъ какъ да възпитавашъ мозъка си, какъ да възпитавашъ сърдцето си.
Намѣри нѣкоя добра черта въ нѣкой човѣкъ за самия тебе.
Че той може да е човѣченъ, но въ дадения случай този човѣкъ не се обхожда добре съ тебе, но той се обхожда много добре съ другитѣ. Намѣри страна защо той се обхожда съ другитѣ добре, а съ тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже въ себе си лошото по-лесно може да го поправишъ, отколкото въ другитѣ.
към беседата >>
То отъ хиляди години сѫществува.
Хванала животното и го дави отъ любовь, заради любовьта си къмъ децата си го дави. Ако нѣма любовь къмъ децата си, ни най-малко нѣма да хване да го дави. Неразбраната любовь ражда онази, кривата ревность. Нѣкой пѫть вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичатъ. Туй не зависи отъ васъ.
То отъ хиляди години сѫществува.
Чувството на ревность сѫществува, не сте го изобретили вие. То сѫществува и между най-възвишенитѣ сѫщества. Само че тѣхната ревность е малко отъ другъ характеръ, а вашата е отъ другъ. Запримѣръ, ако ви кажа, че рисувамъ. По нѣкой пѫть нарисувамъ такъвъ единъ образъ.
към беседата >>
Че той може да е човѣченъ, но въ дадения случай този човѣкъ не се обхожда добре съ тебе, но той се обхожда много добре съ другитѣ.
Ти искашъ да си спомнишъ, (но) не иде, не иде. Или музикалната паметь, която е на срѣдата на челото, но въ страни, или паметьта за цвѣта въ долната часть на челото. На разнитѣ мѣста на челото специфична паметь има. Казвамъ: Въ новото учение ти трѣбва да знаешъ какъ да възпитавашъ мозъка си, какъ да възпитавашъ сърдцето си. Намѣри нѣкоя добра черта въ нѣкой човѣкъ за самия тебе.
Че той може да е човѣченъ, но въ дадения случай този човѣкъ не се обхожда добре съ тебе, но той се обхожда много добре съ другитѣ.
Намѣри страна защо той се обхожда съ другитѣ добре, а съ тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже въ себе си лошото по-лесно може да го поправишъ, отколкото въ другитѣ. Азъ лошото въ мене може моментално да го поправя, но лошото въ другитѣ не мога така лесно да го поправя.
към беседата >>
Чувството на ревность сѫществува, не сте го изобретили вие.
Ако нѣма любовь къмъ децата си, ни най-малко нѣма да хване да го дави. Неразбраната любовь ражда онази, кривата ревность. Нѣкой пѫть вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичатъ. Туй не зависи отъ васъ. То отъ хиляди години сѫществува.
Чувството на ревность сѫществува, не сте го изобретили вие.
То сѫществува и между най-възвишенитѣ сѫщества. Само че тѣхната ревность е малко отъ другъ характеръ, а вашата е отъ другъ. Запримѣръ, ако ви кажа, че рисувамъ. По нѣкой пѫть нарисувамъ такъвъ единъ образъ. /Въ оригинала липсва рисунката/.
към беседата >>
Намѣри страна защо той се обхожда съ другитѣ добре, а съ тебе не.
Или музикалната паметь, която е на срѣдата на челото, но въ страни, или паметьта за цвѣта въ долната часть на челото. На разнитѣ мѣста на челото специфична паметь има. Казвамъ: Въ новото учение ти трѣбва да знаешъ какъ да възпитавашъ мозъка си, какъ да възпитавашъ сърдцето си. Намѣри нѣкоя добра черта въ нѣкой човѣкъ за самия тебе. Че той може да е човѣченъ, но въ дадения случай този човѣкъ не се обхожда добре съ тебе, но той се обхожда много добре съ другитѣ.
Намѣри страна защо той се обхожда съ другитѣ добре, а съ тебе не.
Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже въ себе си лошото по-лесно може да го поправишъ, отколкото въ другитѣ. Азъ лошото въ мене може моментално да го поправя, но лошото въ другитѣ не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрѣшка, лесно мога да я поправя.
към беседата >>
То сѫществува и между най-възвишенитѣ сѫщества.
Неразбраната любовь ражда онази, кривата ревность. Нѣкой пѫть вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичатъ. Туй не зависи отъ васъ. То отъ хиляди години сѫществува. Чувството на ревность сѫществува, не сте го изобретили вие.
То сѫществува и между най-възвишенитѣ сѫщества.
Само че тѣхната ревность е малко отъ другъ характеръ, а вашата е отъ другъ. Запримѣръ, ако ви кажа, че рисувамъ. По нѣкой пѫть нарисувамъ такъвъ единъ образъ. /Въ оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране.
към беседата >>
Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата.
На разнитѣ мѣста на челото специфична паметь има. Казвамъ: Въ новото учение ти трѣбва да знаешъ какъ да възпитавашъ мозъка си, какъ да възпитавашъ сърдцето си. Намѣри нѣкоя добра черта въ нѣкой човѣкъ за самия тебе. Че той може да е човѣченъ, но въ дадения случай този човѣкъ не се обхожда добре съ тебе, но той се обхожда много добре съ другитѣ. Намѣри страна защо той се обхожда съ другитѣ добре, а съ тебе не.
Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата.
Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже въ себе си лошото по-лесно може да го поправишъ, отколкото въ другитѣ. Азъ лошото въ мене може моментално да го поправя, но лошото въ другитѣ не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрѣшка, лесно мога да я поправя. Да допуснемъ, че нѣкой пѫтникъ пѫтува отнѣкѫде, но има високоразвито чувство на самоуважение.
към беседата >>
Само че тѣхната ревность е малко отъ другъ характеръ, а вашата е отъ другъ.
Нѣкой пѫть вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичатъ. Туй не зависи отъ васъ. То отъ хиляди години сѫществува. Чувството на ревность сѫществува, не сте го изобретили вие. То сѫществува и между най-възвишенитѣ сѫщества.
Само че тѣхната ревность е малко отъ другъ характеръ, а вашата е отъ другъ.
Запримѣръ, ако ви кажа, че рисувамъ. По нѣкой пѫть нарисувамъ такъвъ единъ образъ. /Въ оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране. Това изкуство ли е?
към беседата >>
Тури, че и той е на правата, ти не си на правата.
Казвамъ: Въ новото учение ти трѣбва да знаешъ какъ да възпитавашъ мозъка си, какъ да възпитавашъ сърдцето си. Намѣри нѣкоя добра черта въ нѣкой човѣкъ за самия тебе. Че той може да е човѣченъ, но въ дадения случай този човѣкъ не се обхожда добре съ тебе, но той се обхожда много добре съ другитѣ. Намѣри страна защо той се обхожда съ другитѣ добре, а съ тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата.
Тури, че и той е на правата, ти не си на правата.
Понеже въ себе си лошото по-лесно може да го поправишъ, отколкото въ другитѣ. Азъ лошото въ мене може моментално да го поправя, но лошото въ другитѣ не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрѣшка, лесно мога да я поправя. Да допуснемъ, че нѣкой пѫтникъ пѫтува отнѣкѫде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ялъ и иде при васъ.
към беседата >>
Запримѣръ, ако ви кажа, че рисувамъ.
Туй не зависи отъ васъ. То отъ хиляди години сѫществува. Чувството на ревность сѫществува, не сте го изобретили вие. То сѫществува и между най-възвишенитѣ сѫщества. Само че тѣхната ревность е малко отъ другъ характеръ, а вашата е отъ другъ.
Запримѣръ, ако ви кажа, че рисувамъ.
По нѣкой пѫть нарисувамъ такъвъ единъ образъ. /Въ оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране. Това изкуство ли е? Не е.
към беседата >>
Понеже въ себе си лошото по-лесно може да го поправишъ, отколкото въ другитѣ.
Намѣри нѣкоя добра черта въ нѣкой човѣкъ за самия тебе. Че той може да е човѣченъ, но въ дадения случай този човѣкъ не се обхожда добре съ тебе, но той се обхожда много добре съ другитѣ. Намѣри страна защо той се обхожда съ другитѣ добре, а съ тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата.
Понеже въ себе си лошото по-лесно може да го поправишъ, отколкото въ другитѣ.
Азъ лошото въ мене може моментално да го поправя, но лошото въ другитѣ не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрѣшка, лесно мога да я поправя. Да допуснемъ, че нѣкой пѫтникъ пѫтува отнѣкѫде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ялъ и иде при васъ. Вие имате хлѣбъ, но не искате да му дадете.
към беседата >>
По нѣкой пѫть нарисувамъ такъвъ единъ образъ.
То отъ хиляди години сѫществува. Чувството на ревность сѫществува, не сте го изобретили вие. То сѫществува и между най-възвишенитѣ сѫщества. Само че тѣхната ревность е малко отъ другъ характеръ, а вашата е отъ другъ. Запримѣръ, ако ви кажа, че рисувамъ.
По нѣкой пѫть нарисувамъ такъвъ единъ образъ.
/Въ оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране. Това изкуство ли е? Не е. То сѫ детински нѣща.
към беседата >>
Азъ лошото въ мене може моментално да го поправя, но лошото въ другитѣ не мога така лесно да го поправя.
Че той може да е човѣченъ, но въ дадения случай този човѣкъ не се обхожда добре съ тебе, но той се обхожда много добре съ другитѣ. Намѣри страна защо той се обхожда съ другитѣ добре, а съ тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже въ себе си лошото по-лесно може да го поправишъ, отколкото въ другитѣ.
Азъ лошото въ мене може моментално да го поправя, но лошото въ другитѣ не мога така лесно да го поправя.
Ако взема неговата погрѣшка, лесно мога да я поправя. Да допуснемъ, че нѣкой пѫтникъ пѫтува отнѣкѫде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ялъ и иде при васъ. Вие имате хлѣбъ, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща.
към беседата >>
/Въ оригинала липсва рисунката/.
Чувството на ревность сѫществува, не сте го изобретили вие. То сѫществува и между най-възвишенитѣ сѫщества. Само че тѣхната ревность е малко отъ другъ характеръ, а вашата е отъ другъ. Запримѣръ, ако ви кажа, че рисувамъ. По нѣкой пѫть нарисувамъ такъвъ единъ образъ.
/Въ оригинала липсва рисунката/.
Туй е неразбиране. Това изкуство ли е? Не е. То сѫ детински нѣща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание.
към беседата >>
Ако взема неговата погрѣшка, лесно мога да я поправя.
Намѣри страна защо той се обхожда съ другитѣ добре, а съ тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже въ себе си лошото по-лесно може да го поправишъ, отколкото въ другитѣ. Азъ лошото въ мене може моментално да го поправя, но лошото въ другитѣ не мога така лесно да го поправя.
Ако взема неговата погрѣшка, лесно мога да я поправя.
Да допуснемъ, че нѣкой пѫтникъ пѫтува отнѣкѫде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ялъ и иде при васъ. Вие имате хлѣбъ, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъвъ човѣкъ хлѣбъ не искамъ да давамъ“.
към беседата >>
Туй е неразбиране.
То сѫществува и между най-възвишенитѣ сѫщества. Само че тѣхната ревность е малко отъ другъ характеръ, а вашата е отъ другъ. Запримѣръ, ако ви кажа, че рисувамъ. По нѣкой пѫть нарисувамъ такъвъ единъ образъ. /Въ оригинала липсва рисунката/.
Туй е неразбиране.
Това изкуство ли е? Не е. То сѫ детински нѣща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия носъ, тия линии, отъ тѣхъ вече имаме една представа за характера на човѣка какъвъ е.
към беседата >>
Да допуснемъ, че нѣкой пѫтникъ пѫтува отнѣкѫде, но има високоразвито чувство на самоуважение.
Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже въ себе си лошото по-лесно може да го поправишъ, отколкото въ другитѣ. Азъ лошото въ мене може моментално да го поправя, но лошото въ другитѣ не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрѣшка, лесно мога да я поправя.
Да допуснемъ, че нѣкой пѫтникъ пѫтува отнѣкѫде, но има високоразвито чувство на самоуважение.
Три дена той не е ялъ и иде при васъ. Вие имате хлѣбъ, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъвъ човѣкъ хлѣбъ не искамъ да давамъ“. Какво ще стане съ такъвъ човѣкъ?
към беседата >>
Това изкуство ли е?
Само че тѣхната ревность е малко отъ другъ характеръ, а вашата е отъ другъ. Запримѣръ, ако ви кажа, че рисувамъ. По нѣкой пѫть нарисувамъ такъвъ единъ образъ. /Въ оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране.
Това изкуство ли е?
Не е. То сѫ детински нѣща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия носъ, тия линии, отъ тѣхъ вече имаме една представа за характера на човѣка какъвъ е. Вижъ носа, за да видишъ какъвъ е.
към беседата >>
Три дена той не е ялъ и иде при васъ.
Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже въ себе си лошото по-лесно може да го поправишъ, отколкото въ другитѣ. Азъ лошото въ мене може моментално да го поправя, но лошото въ другитѣ не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрѣшка, лесно мога да я поправя. Да допуснемъ, че нѣкой пѫтникъ пѫтува отнѣкѫде, но има високоразвито чувство на самоуважение.
Три дена той не е ялъ и иде при васъ.
Вие имате хлѣбъ, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъвъ човѣкъ хлѣбъ не искамъ да давамъ“. Какво ще стане съ такъвъ човѣкъ? – Ще ви намрази.
към беседата >>
Не е.
Запримѣръ, ако ви кажа, че рисувамъ. По нѣкой пѫть нарисувамъ такъвъ единъ образъ. /Въ оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране. Това изкуство ли е?
Не е.
То сѫ детински нѣща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия носъ, тия линии, отъ тѣхъ вече имаме една представа за характера на човѣка какъвъ е. Вижъ носа, за да видишъ какъвъ е. Вижъ ухото, за да видишъ какъ се проявява.
към беседата >>
Вие имате хлѣбъ, но не искате да му дадете.
Понеже въ себе си лошото по-лесно може да го поправишъ, отколкото въ другитѣ. Азъ лошото въ мене може моментално да го поправя, но лошото въ другитѣ не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрѣшка, лесно мога да я поправя. Да допуснемъ, че нѣкой пѫтникъ пѫтува отнѣкѫде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ялъ и иде при васъ.
Вие имате хлѣбъ, но не искате да му дадете.
Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъвъ човѣкъ хлѣбъ не искамъ да давамъ“. Какво ще стане съ такъвъ човѣкъ? – Ще ви намрази. Като го срещнешъ и (ще) кажешъ: „Много ми е приятно, че ви срѣщамъ“, нахранишъ го, посрещнешъ го.
към беседата >>
То сѫ детински нѣща.
По нѣкой пѫть нарисувамъ такъвъ единъ образъ. /Въ оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране. Това изкуство ли е? Не е.
То сѫ детински нѣща.
Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия носъ, тия линии, отъ тѣхъ вече имаме една представа за характера на човѣка какъвъ е. Вижъ носа, за да видишъ какъвъ е. Вижъ ухото, за да видишъ какъ се проявява. Вижъ устата, за да видишъ какъвъ е и какъ се проявява въ дадения случай.
към беседата >>
Окото ви го не хваща.
Азъ лошото въ мене може моментално да го поправя, но лошото въ другитѣ не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрѣшка, лесно мога да я поправя. Да допуснемъ, че нѣкой пѫтникъ пѫтува отнѣкѫде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ялъ и иде при васъ. Вие имате хлѣбъ, но не искате да му дадете.
Окото ви го не хваща.
Казвате: „На такъвъ човѣкъ хлѣбъ не искамъ да давамъ“. Какво ще стане съ такъвъ човѣкъ? – Ще ви намрази. Като го срещнешъ и (ще) кажешъ: „Много ми е приятно, че ви срѣщамъ“, нахранишъ го, посрещнешъ го. Като дадешъ на този човѣкъ, не дадешъ като на нѣкой слуга, но да му дадешъ всичкото уважение тъй, както на себе си.
към беседата >>
Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание.
/Въ оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране. Това изкуство ли е? Не е. То сѫ детински нѣща.
Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание.
Тия уста, този вдлъбнатия носъ, тия линии, отъ тѣхъ вече имаме една представа за характера на човѣка какъвъ е. Вижъ носа, за да видишъ какъвъ е. Вижъ ухото, за да видишъ какъ се проявява. Вижъ устата, за да видишъ какъвъ е и какъ се проявява въ дадения случай. Запримѣръ: На нѣкой отъ васъ устата показватъ стѣснение, устата показватъ, че се намирате въ стѣснени условия.
към беседата >>
Казвате: „На такъвъ човѣкъ хлѣбъ не искамъ да давамъ“.
Ако взема неговата погрѣшка, лесно мога да я поправя. Да допуснемъ, че нѣкой пѫтникъ пѫтува отнѣкѫде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ялъ и иде при васъ. Вие имате хлѣбъ, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща.
Казвате: „На такъвъ човѣкъ хлѣбъ не искамъ да давамъ“.
Какво ще стане съ такъвъ човѣкъ? – Ще ви намрази. Като го срещнешъ и (ще) кажешъ: „Много ми е приятно, че ви срѣщамъ“, нахранишъ го, посрещнешъ го. Като дадешъ на този човѣкъ, не дадешъ като на нѣкой слуга, но да му дадешъ всичкото уважение тъй, както на себе си. И въ чувствата си (да) имате сѫщото уважение и почитание къмъ него.
към беседата >>
Тия уста, този вдлъбнатия носъ, тия линии, отъ тѣхъ вече имаме една представа за характера на човѣка какъвъ е.
Туй е неразбиране. Това изкуство ли е? Не е. То сѫ детински нѣща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание.
Тия уста, този вдлъбнатия носъ, тия линии, отъ тѣхъ вече имаме една представа за характера на човѣка какъвъ е.
Вижъ носа, за да видишъ какъвъ е. Вижъ ухото, за да видишъ какъ се проявява. Вижъ устата, за да видишъ какъвъ е и какъ се проявява въ дадения случай. Запримѣръ: На нѣкой отъ васъ устата показватъ стѣснение, устата показватъ, че се намирате въ стѣснени условия. Като гледамъ устата на нѣкой, виждамъ, че сърдцето не е свободно.
към беседата >>
Какво ще стане съ такъвъ човѣкъ?
Да допуснемъ, че нѣкой пѫтникъ пѫтува отнѣкѫде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ялъ и иде при васъ. Вие имате хлѣбъ, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъвъ човѣкъ хлѣбъ не искамъ да давамъ“.
Какво ще стане съ такъвъ човѣкъ?
– Ще ви намрази. Като го срещнешъ и (ще) кажешъ: „Много ми е приятно, че ви срѣщамъ“, нахранишъ го, посрещнешъ го. Като дадешъ на този човѣкъ, не дадешъ като на нѣкой слуга, но да му дадешъ всичкото уважение тъй, както на себе си. И въ чувствата си (да) имате сѫщото уважение и почитание къмъ него.
към беседата >>
Вижъ носа, за да видишъ какъвъ е.
Това изкуство ли е? Не е. То сѫ детински нѣща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия носъ, тия линии, отъ тѣхъ вече имаме една представа за характера на човѣка какъвъ е.
Вижъ носа, за да видишъ какъвъ е.
Вижъ ухото, за да видишъ какъ се проявява. Вижъ устата, за да видишъ какъвъ е и какъ се проявява въ дадения случай. Запримѣръ: На нѣкой отъ васъ устата показватъ стѣснение, устата показватъ, че се намирате въ стѣснени условия. Като гледамъ устата на нѣкой, виждамъ, че сърдцето не е свободно. Като гледамъ носа на нѣкой, виждамъ, че умътъ не е свободенъ.
към беседата >>
– Ще ви намрази.
Три дена той не е ялъ и иде при васъ. Вие имате хлѣбъ, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъвъ човѣкъ хлѣбъ не искамъ да давамъ“. Какво ще стане съ такъвъ човѣкъ?
– Ще ви намрази.
Като го срещнешъ и (ще) кажешъ: „Много ми е приятно, че ви срѣщамъ“, нахранишъ го, посрещнешъ го. Като дадешъ на този човѣкъ, не дадешъ като на нѣкой слуга, но да му дадешъ всичкото уважение тъй, както на себе си. И въ чувствата си (да) имате сѫщото уважение и почитание къмъ него.
към беседата >>
Вижъ ухото, за да видишъ какъ се проявява.
Не е. То сѫ детински нѣща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия носъ, тия линии, отъ тѣхъ вече имаме една представа за характера на човѣка какъвъ е. Вижъ носа, за да видишъ какъвъ е.
Вижъ ухото, за да видишъ какъ се проявява.
Вижъ устата, за да видишъ какъвъ е и какъ се проявява въ дадения случай. Запримѣръ: На нѣкой отъ васъ устата показватъ стѣснение, устата показватъ, че се намирате въ стѣснени условия. Като гледамъ устата на нѣкой, виждамъ, че сърдцето не е свободно. Като гледамъ носа на нѣкой, виждамъ, че умътъ не е свободенъ. Като гледамъ ухото на нѣкой, виждамъ, че тѣлото не е свободно.
към беседата >>
Като го срещнешъ и (ще) кажешъ: „Много ми е приятно, че ви срѣщамъ“, нахранишъ го, посрещнешъ го.
Вие имате хлѣбъ, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъвъ човѣкъ хлѣбъ не искамъ да давамъ“. Какво ще стане съ такъвъ човѣкъ? – Ще ви намрази.
Като го срещнешъ и (ще) кажешъ: „Много ми е приятно, че ви срѣщамъ“, нахранишъ го, посрещнешъ го.
Като дадешъ на този човѣкъ, не дадешъ като на нѣкой слуга, но да му дадешъ всичкото уважение тъй, както на себе си. И въ чувствата си (да) имате сѫщото уважение и почитание къмъ него.
към беседата >>
Вижъ устата, за да видишъ какъвъ е и какъ се проявява въ дадения случай.
То сѫ детински нѣща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия носъ, тия линии, отъ тѣхъ вече имаме една представа за характера на човѣка какъвъ е. Вижъ носа, за да видишъ какъвъ е. Вижъ ухото, за да видишъ какъ се проявява.
Вижъ устата, за да видишъ какъвъ е и какъ се проявява въ дадения случай.
Запримѣръ: На нѣкой отъ васъ устата показватъ стѣснение, устата показватъ, че се намирате въ стѣснени условия. Като гледамъ устата на нѣкой, виждамъ, че сърдцето не е свободно. Като гледамъ носа на нѣкой, виждамъ, че умътъ не е свободенъ. Като гледамъ ухото на нѣкой, виждамъ, че тѣлото не е свободно. Нѣкой пѫть ухото е близо до главата, нѣкой пѫть е отдалечено.
към беседата >>
Като дадешъ на този човѣкъ, не дадешъ като на нѣкой слуга, но да му дадешъ всичкото уважение тъй, както на себе си.
Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъвъ човѣкъ хлѣбъ не искамъ да давамъ“. Какво ще стане съ такъвъ човѣкъ? – Ще ви намрази. Като го срещнешъ и (ще) кажешъ: „Много ми е приятно, че ви срѣщамъ“, нахранишъ го, посрещнешъ го.
Като дадешъ на този човѣкъ, не дадешъ като на нѣкой слуга, но да му дадешъ всичкото уважение тъй, както на себе си.
И въ чувствата си (да) имате сѫщото уважение и почитание къмъ него.
към беседата >>
Запримѣръ: На нѣкой отъ васъ устата показватъ стѣснение, устата показватъ, че се намирате въ стѣснени условия.
Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия носъ, тия линии, отъ тѣхъ вече имаме една представа за характера на човѣка какъвъ е. Вижъ носа, за да видишъ какъвъ е. Вижъ ухото, за да видишъ какъ се проявява. Вижъ устата, за да видишъ какъвъ е и какъ се проявява въ дадения случай.
Запримѣръ: На нѣкой отъ васъ устата показватъ стѣснение, устата показватъ, че се намирате въ стѣснени условия.
Като гледамъ устата на нѣкой, виждамъ, че сърдцето не е свободно. Като гледамъ носа на нѣкой, виждамъ, че умътъ не е свободенъ. Като гледамъ ухото на нѣкой, виждамъ, че тѣлото не е свободно. Нѣкой пѫть ухото е близо до главата, нѣкой пѫть е отдалечено.
към беседата >>
И въ чувствата си (да) имате сѫщото уважение и почитание къмъ него.
Казвате: „На такъвъ човѣкъ хлѣбъ не искамъ да давамъ“. Какво ще стане съ такъвъ човѣкъ? – Ще ви намрази. Като го срещнешъ и (ще) кажешъ: „Много ми е приятно, че ви срѣщамъ“, нахранишъ го, посрещнешъ го. Като дадешъ на този човѣкъ, не дадешъ като на нѣкой слуга, но да му дадешъ всичкото уважение тъй, както на себе си.
И въ чувствата си (да) имате сѫщото уважение и почитание къмъ него.
към беседата >>
Като гледамъ устата на нѣкой, виждамъ, че сърдцето не е свободно.
Тия уста, този вдлъбнатия носъ, тия линии, отъ тѣхъ вече имаме една представа за характера на човѣка какъвъ е. Вижъ носа, за да видишъ какъвъ е. Вижъ ухото, за да видишъ какъ се проявява. Вижъ устата, за да видишъ какъвъ е и какъ се проявява въ дадения случай. Запримѣръ: На нѣкой отъ васъ устата показватъ стѣснение, устата показватъ, че се намирате въ стѣснени условия.
Като гледамъ устата на нѣкой, виждамъ, че сърдцето не е свободно.
Като гледамъ носа на нѣкой, виждамъ, че умътъ не е свободенъ. Като гледамъ ухото на нѣкой, виждамъ, че тѣлото не е свободно. Нѣкой пѫть ухото е близо до главата, нѣкой пѫть е отдалечено.
към беседата >>
Казвамъ: Въ такива класове, както сте тукъ събрани, вие изгубвате самоуважението.
Казвамъ: Въ такива класове, както сте тукъ събрани, вие изгубвате самоуважението.
Нѣкои отъ васъ не се самоуважавате достатъчно, нѣкои отъ васъ сѫ по-развити, знаятъ повече. Тукъ се обезличавате. Казвате: „Какво знае, той свършилъ по химия, не ме интересува“. Нѣкой е музикантъ, кажете: „Не ме интересува“. Кое ви интересува?
към беседата >>
Като гледамъ носа на нѣкой, виждамъ, че умътъ не е свободенъ.
Вижъ носа, за да видишъ какъвъ е. Вижъ ухото, за да видишъ какъ се проявява. Вижъ устата, за да видишъ какъвъ е и какъ се проявява въ дадения случай. Запримѣръ: На нѣкой отъ васъ устата показватъ стѣснение, устата показватъ, че се намирате въ стѣснени условия. Като гледамъ устата на нѣкой, виждамъ, че сърдцето не е свободно.
Като гледамъ носа на нѣкой, виждамъ, че умътъ не е свободенъ.
Като гледамъ ухото на нѣкой, виждамъ, че тѣлото не е свободно. Нѣкой пѫть ухото е близо до главата, нѣкой пѫть е отдалечено.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ не се самоуважавате достатъчно, нѣкои отъ васъ сѫ по-развити, знаятъ повече.
Казвамъ: Въ такива класове, както сте тукъ събрани, вие изгубвате самоуважението.
Нѣкои отъ васъ не се самоуважавате достатъчно, нѣкои отъ васъ сѫ по-развити, знаятъ повече.
Тукъ се обезличавате. Казвате: „Какво знае, той свършилъ по химия, не ме интересува“. Нѣкой е музикантъ, кажете: „Не ме интересува“. Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усѣтите, че нѣкой има пари – вече ви интересува.
към беседата >>
Като гледамъ ухото на нѣкой, виждамъ, че тѣлото не е свободно.
Вижъ ухото, за да видишъ какъ се проявява. Вижъ устата, за да видишъ какъвъ е и какъ се проявява въ дадения случай. Запримѣръ: На нѣкой отъ васъ устата показватъ стѣснение, устата показватъ, че се намирате въ стѣснени условия. Като гледамъ устата на нѣкой, виждамъ, че сърдцето не е свободно. Като гледамъ носа на нѣкой, виждамъ, че умътъ не е свободенъ.
Като гледамъ ухото на нѣкой, виждамъ, че тѣлото не е свободно.
Нѣкой пѫть ухото е близо до главата, нѣкой пѫть е отдалечено.
към беседата >>
Тукъ се обезличавате.
Казвамъ: Въ такива класове, както сте тукъ събрани, вие изгубвате самоуважението. Нѣкои отъ васъ не се самоуважавате достатъчно, нѣкои отъ васъ сѫ по-развити, знаятъ повече.
Тукъ се обезличавате.
Казвате: „Какво знае, той свършилъ по химия, не ме интересува“. Нѣкой е музикантъ, кажете: „Не ме интересува“. Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усѣтите, че нѣкой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува.
към беседата >>
Нѣкой пѫть ухото е близо до главата, нѣкой пѫть е отдалечено.
Вижъ устата, за да видишъ какъвъ е и какъ се проявява въ дадения случай. Запримѣръ: На нѣкой отъ васъ устата показватъ стѣснение, устата показватъ, че се намирате въ стѣснени условия. Като гледамъ устата на нѣкой, виждамъ, че сърдцето не е свободно. Като гледамъ носа на нѣкой, виждамъ, че умътъ не е свободенъ. Като гледамъ ухото на нѣкой, виждамъ, че тѣлото не е свободно.
Нѣкой пѫть ухото е близо до главата, нѣкой пѫть е отдалечено.
към беседата >>
Казвате: „Какво знае, той свършилъ по химия, не ме интересува“.
Казвамъ: Въ такива класове, както сте тукъ събрани, вие изгубвате самоуважението. Нѣкои отъ васъ не се самоуважавате достатъчно, нѣкои отъ васъ сѫ по-развити, знаятъ повече. Тукъ се обезличавате.
Казвате: „Какво знае, той свършилъ по химия, не ме интересува“.
Нѣкой е музикантъ, кажете: „Не ме интересува“. Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усѣтите, че нѣкой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезенъ.
към беседата >>
Казвамъ: Когато се изучава човѣкъ, трѣбва да бѫдете много благороденъ, за да не би по външнитѣ признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лошъ човѣкъ“.
Казвамъ: Когато се изучава човѣкъ, трѣбва да бѫдете много благороденъ, за да не би по външнитѣ признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лошъ човѣкъ“.
Подъ думата „лошъ човѣкъ“ ние разбираме човѣкъ, който е въ дисхармония съ насъ. Общото понятие е това. Нѣкой човѣкъ по мисъль, по чувство, по постѫпка не хармонира. Казваме: „Лошъ човѣкъ, той нѣма обхода“. Сега ние трѣбва да имаме една обхода.
към беседата >>
Нѣкой е музикантъ, кажете: „Не ме интересува“.
Казвамъ: Въ такива класове, както сте тукъ събрани, вие изгубвате самоуважението. Нѣкои отъ васъ не се самоуважавате достатъчно, нѣкои отъ васъ сѫ по-развити, знаятъ повече. Тукъ се обезличавате. Казвате: „Какво знае, той свършилъ по химия, не ме интересува“.
Нѣкой е музикантъ, кажете: „Не ме интересува“.
Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усѣтите, че нѣкой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезенъ. Но то е лицемѣрие това.
към беседата >>
Подъ думата „лошъ човѣкъ“ ние разбираме човѣкъ, който е въ дисхармония съ насъ.
Казвамъ: Когато се изучава човѣкъ, трѣбва да бѫдете много благороденъ, за да не би по външнитѣ признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лошъ човѣкъ“.
Подъ думата „лошъ човѣкъ“ ние разбираме човѣкъ, който е въ дисхармония съ насъ.
Общото понятие е това. Нѣкой човѣкъ по мисъль, по чувство, по постѫпка не хармонира. Казваме: „Лошъ човѣкъ, той нѣма обхода“. Сега ние трѣбва да имаме една обхода. Трѣбва да имаме една мѣрка.
към беседата >>
Кое ви интересува?
Казвамъ: Въ такива класове, както сте тукъ събрани, вие изгубвате самоуважението. Нѣкои отъ васъ не се самоуважавате достатъчно, нѣкои отъ васъ сѫ по-развити, знаятъ повече. Тукъ се обезличавате. Казвате: „Какво знае, той свършилъ по химия, не ме интересува“. Нѣкой е музикантъ, кажете: „Не ме интересува“.
Кое ви интересува?
Останали сте (такива, че) само като усѣтите, че нѣкой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезенъ. Но то е лицемѣрие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича паритѣ, защото паритѣ сѫ една развалена жена.
към беседата >>
Общото понятие е това.
Казвамъ: Когато се изучава човѣкъ, трѣбва да бѫдете много благороденъ, за да не би по външнитѣ признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лошъ човѣкъ“. Подъ думата „лошъ човѣкъ“ ние разбираме човѣкъ, който е въ дисхармония съ насъ.
Общото понятие е това.
Нѣкой човѣкъ по мисъль, по чувство, по постѫпка не хармонира. Казваме: „Лошъ човѣкъ, той нѣма обхода“. Сега ние трѣбва да имаме една обхода. Трѣбва да имаме една мѣрка. Тази мѣрка откѫде ще я вземемъ?
към беседата >>
Останали сте (такива, че) само като усѣтите, че нѣкой има пари – вече ви интересува.
Нѣкои отъ васъ не се самоуважавате достатъчно, нѣкои отъ васъ сѫ по-развити, знаятъ повече. Тукъ се обезличавате. Казвате: „Какво знае, той свършилъ по химия, не ме интересува“. Нѣкой е музикантъ, кажете: „Не ме интересува“. Кое ви интересува?
Останали сте (такива, че) само като усѣтите, че нѣкой има пари – вече ви интересува.
Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезенъ. Но то е лицемѣрие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича паритѣ, защото паритѣ сѫ една развалена жена. Тя се усмихва на всичкитѣ.
към беседата >>
Нѣкой човѣкъ по мисъль, по чувство, по постѫпка не хармонира.
Казвамъ: Когато се изучава човѣкъ, трѣбва да бѫдете много благороденъ, за да не би по външнитѣ признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лошъ човѣкъ“. Подъ думата „лошъ човѣкъ“ ние разбираме човѣкъ, който е въ дисхармония съ насъ. Общото понятие е това.
Нѣкой човѣкъ по мисъль, по чувство, по постѫпка не хармонира.
Казваме: „Лошъ човѣкъ, той нѣма обхода“. Сега ние трѣбва да имаме една обхода. Трѣбва да имаме една мѣрка. Тази мѣрка откѫде ще я вземемъ?
към беседата >>
Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува.
Тукъ се обезличавате. Казвате: „Какво знае, той свършилъ по химия, не ме интересува“. Нѣкой е музикантъ, кажете: „Не ме интересува“. Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усѣтите, че нѣкой има пари – вече ви интересува.
Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува.
Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезенъ. Но то е лицемѣрие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича паритѣ, защото паритѣ сѫ една развалена жена. Тя се усмихва на всичкитѣ. Въ който и джобъ да е – не протестира, всички обича.
към беседата >>
Казваме: „Лошъ човѣкъ, той нѣма обхода“.
Казвамъ: Когато се изучава човѣкъ, трѣбва да бѫдете много благороденъ, за да не би по външнитѣ признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лошъ човѣкъ“. Подъ думата „лошъ човѣкъ“ ние разбираме човѣкъ, който е въ дисхармония съ насъ. Общото понятие е това. Нѣкой човѣкъ по мисъль, по чувство, по постѫпка не хармонира.
Казваме: „Лошъ човѣкъ, той нѣма обхода“.
Сега ние трѣбва да имаме една обхода. Трѣбва да имаме една мѣрка. Тази мѣрка откѫде ще я вземемъ?
към беседата >>
Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезенъ.
Казвате: „Какво знае, той свършилъ по химия, не ме интересува“. Нѣкой е музикантъ, кажете: „Не ме интересува“. Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усѣтите, че нѣкой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува.
Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезенъ.
Но то е лицемѣрие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича паритѣ, защото паритѣ сѫ една развалена жена. Тя се усмихва на всичкитѣ. Въ който и джобъ да е – не протестира, всички обича. И съ разбойника, и съ развратника, и съ светията.
към беседата >>
Сега ние трѣбва да имаме една обхода.
Казвамъ: Когато се изучава човѣкъ, трѣбва да бѫдете много благороденъ, за да не би по външнитѣ признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лошъ човѣкъ“. Подъ думата „лошъ човѣкъ“ ние разбираме човѣкъ, който е въ дисхармония съ насъ. Общото понятие е това. Нѣкой човѣкъ по мисъль, по чувство, по постѫпка не хармонира. Казваме: „Лошъ човѣкъ, той нѣма обхода“.
Сега ние трѣбва да имаме една обхода.
Трѣбва да имаме една мѣрка. Тази мѣрка откѫде ще я вземемъ?
към беседата >>
Но то е лицемѣрие това.
Нѣкой е музикантъ, кажете: „Не ме интересува“. Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усѣтите, че нѣкой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезенъ.
Но то е лицемѣрие това.
Той си има пари, нека да си има, нека да си обича паритѣ, защото паритѣ сѫ една развалена жена. Тя се усмихва на всичкитѣ. Въ който и джобъ да е – не протестира, всички обича. И съ разбойника, и съ развратника, и съ светията. Казва: „Все едно“, безразлично е, ни най-малко не се оплаква.
към беседата >>
Трѣбва да имаме една мѣрка.
Подъ думата „лошъ човѣкъ“ ние разбираме човѣкъ, който е въ дисхармония съ насъ. Общото понятие е това. Нѣкой човѣкъ по мисъль, по чувство, по постѫпка не хармонира. Казваме: „Лошъ човѣкъ, той нѣма обхода“. Сега ние трѣбва да имаме една обхода.
Трѣбва да имаме една мѣрка.
Тази мѣрка откѫде ще я вземемъ?
към беседата >>
Той си има пари, нека да си има, нека да си обича паритѣ, защото паритѣ сѫ една развалена жена.
Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усѣтите, че нѣкой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезенъ. Но то е лицемѣрие това.
Той си има пари, нека да си има, нека да си обича паритѣ, защото паритѣ сѫ една развалена жена.
Тя се усмихва на всичкитѣ. Въ който и джобъ да е – не протестира, всички обича. И съ разбойника, и съ развратника, и съ светията. Казва: „Все едно“, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Азъ виждамъ известна страна на паритѣ.
към беседата >>
Тази мѣрка откѫде ще я вземемъ?
Общото понятие е това. Нѣкой човѣкъ по мисъль, по чувство, по постѫпка не хармонира. Казваме: „Лошъ човѣкъ, той нѣма обхода“. Сега ние трѣбва да имаме една обхода. Трѣбва да имаме една мѣрка.
Тази мѣрка откѫде ще я вземемъ?
към беседата >>
Тя се усмихва на всичкитѣ.
Останали сте (такива, че) само като усѣтите, че нѣкой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезенъ. Но то е лицемѣрие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича паритѣ, защото паритѣ сѫ една развалена жена.
Тя се усмихва на всичкитѣ.
Въ който и джобъ да е – не протестира, всички обича. И съ разбойника, и съ развратника, и съ светията. Казва: „Все едно“, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Азъ виждамъ известна страна на паритѣ. Казвамъ: Бихъ желалъ да имамъ характера на паритѣ, че въ който и джобъ да съмъ – да ми е се едно, да ме не интересуватъ хората кой какъвъ е.
към беседата >>
Както сте насѣдали, едни държите рѫцетѣ прекръстосани, други ги държите надолу, други – отдалечени, нѣкой турилъ крака отгоре.
Както сте насѣдали, едни държите рѫцетѣ прекръстосани, други ги държите надолу, други – отдалечени, нѣкой турилъ крака отгоре.
Всичко туй, защо е? Ако речешъ да измѣнишъ единъ старъ навикъ, знаешъ колко мѫчно е. Искашъ пакъ старото. Да кажемъ, (че) имашъ нѣкой пѫть слабость, сърби те нѣкѫде и казвашъ: „Нѣма да се чешамъ“. Като те засърби, неволно се почешешъ.
към беседата >>
Въ който и джобъ да е – не протестира, всички обича.
Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезенъ. Но то е лицемѣрие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича паритѣ, защото паритѣ сѫ една развалена жена. Тя се усмихва на всичкитѣ.
Въ който и джобъ да е – не протестира, всички обича.
И съ разбойника, и съ развратника, и съ светията. Казва: „Все едно“, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Азъ виждамъ известна страна на паритѣ. Казвамъ: Бихъ желалъ да имамъ характера на паритѣ, че въ който и джобъ да съмъ – да ми е се едно, да ме не интересуватъ хората кой какъвъ е. Азъ искамъ въ джоба да бѫда, нищо повече.
към беседата >>
Всичко туй, защо е?
Както сте насѣдали, едни държите рѫцетѣ прекръстосани, други ги държите надолу, други – отдалечени, нѣкой турилъ крака отгоре.
Всичко туй, защо е?
Ако речешъ да измѣнишъ единъ старъ навикъ, знаешъ колко мѫчно е. Искашъ пакъ старото. Да кажемъ, (че) имашъ нѣкой пѫть слабость, сърби те нѣкѫде и казвашъ: „Нѣма да се чешамъ“. Като те засърби, неволно се почешешъ. Не се чешай.
към беседата >>
И съ разбойника, и съ развратника, и съ светията.
Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезенъ. Но то е лицемѣрие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича паритѣ, защото паритѣ сѫ една развалена жена. Тя се усмихва на всичкитѣ. Въ който и джобъ да е – не протестира, всички обича.
И съ разбойника, и съ развратника, и съ светията.
Казва: „Все едно“, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Азъ виждамъ известна страна на паритѣ. Казвамъ: Бихъ желалъ да имамъ характера на паритѣ, че въ който и джобъ да съмъ – да ми е се едно, да ме не интересуватъ хората кой какъвъ е. Азъ искамъ въ джоба да бѫда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че нѣкой човѣкъ е лошъ.
към беседата >>
Ако речешъ да измѣнишъ единъ старъ навикъ, знаешъ колко мѫчно е.
Както сте насѣдали, едни държите рѫцетѣ прекръстосани, други ги държите надолу, други – отдалечени, нѣкой турилъ крака отгоре. Всичко туй, защо е?
Ако речешъ да измѣнишъ единъ старъ навикъ, знаешъ колко мѫчно е.
Искашъ пакъ старото. Да кажемъ, (че) имашъ нѣкой пѫть слабость, сърби те нѣкѫде и казвашъ: „Нѣма да се чешамъ“. Като те засърби, неволно се почешешъ. Не се чешай. Мислишъ, че като се почешешъ, ще ти мине.
към беседата >>
Казва: „Все едно“, безразлично е, ни най-малко не се оплаква.
Но то е лицемѣрие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича паритѣ, защото паритѣ сѫ една развалена жена. Тя се усмихва на всичкитѣ. Въ който и джобъ да е – не протестира, всички обича. И съ разбойника, и съ развратника, и съ светията.
Казва: „Все едно“, безразлично е, ни най-малко не се оплаква.
Азъ виждамъ известна страна на паритѣ. Казвамъ: Бихъ желалъ да имамъ характера на паритѣ, че въ който и джобъ да съмъ – да ми е се едно, да ме не интересуватъ хората кой какъвъ е. Азъ искамъ въ джоба да бѫда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че нѣкой човѣкъ е лошъ. Господь не се безпокои, вие се безпокоите.
към беседата >>
Искашъ пакъ старото.
Както сте насѣдали, едни държите рѫцетѣ прекръстосани, други ги държите надолу, други – отдалечени, нѣкой турилъ крака отгоре. Всичко туй, защо е? Ако речешъ да измѣнишъ единъ старъ навикъ, знаешъ колко мѫчно е.
Искашъ пакъ старото.
Да кажемъ, (че) имашъ нѣкой пѫть слабость, сърби те нѣкѫде и казвашъ: „Нѣма да се чешамъ“. Като те засърби, неволно се почешешъ. Не се чешай. Мислишъ, че като се почешешъ, ще ти мине. Нѣма да ти мине.
към беседата >>
Азъ виждамъ известна страна на паритѣ.
Той си има пари, нека да си има, нека да си обича паритѣ, защото паритѣ сѫ една развалена жена. Тя се усмихва на всичкитѣ. Въ който и джобъ да е – не протестира, всички обича. И съ разбойника, и съ развратника, и съ светията. Казва: „Все едно“, безразлично е, ни най-малко не се оплаква.
Азъ виждамъ известна страна на паритѣ.
Казвамъ: Бихъ желалъ да имамъ характера на паритѣ, че въ който и джобъ да съмъ – да ми е се едно, да ме не интересуватъ хората кой какъвъ е. Азъ искамъ въ джоба да бѫда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че нѣкой човѣкъ е лошъ. Господь не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошиятъ човѣкъ е единъ цвѣтъ, само единъ видъ екземпляръ е.
към беседата >>
Да кажемъ, (че) имашъ нѣкой пѫть слабость, сърби те нѣкѫде и казвашъ: „Нѣма да се чешамъ“.
Както сте насѣдали, едни държите рѫцетѣ прекръстосани, други ги държите надолу, други – отдалечени, нѣкой турилъ крака отгоре. Всичко туй, защо е? Ако речешъ да измѣнишъ единъ старъ навикъ, знаешъ колко мѫчно е. Искашъ пакъ старото.
Да кажемъ, (че) имашъ нѣкой пѫть слабость, сърби те нѣкѫде и казвашъ: „Нѣма да се чешамъ“.
Като те засърби, неволно се почешешъ. Не се чешай. Мислишъ, че като се почешешъ, ще ти мине. Нѣма да ти мине. Като се почешешъ веднажъ-дважъ, три пѫти, тия нѣща оставатъ въ вашия характеръ.
към беседата >>
Казвамъ: Бихъ желалъ да имамъ характера на паритѣ, че въ който и джобъ да съмъ – да ми е се едно, да ме не интересуватъ хората кой какъвъ е.
Тя се усмихва на всичкитѣ. Въ който и джобъ да е – не протестира, всички обича. И съ разбойника, и съ развратника, и съ светията. Казва: „Все едно“, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Азъ виждамъ известна страна на паритѣ.
Казвамъ: Бихъ желалъ да имамъ характера на паритѣ, че въ който и джобъ да съмъ – да ми е се едно, да ме не интересуватъ хората кой какъвъ е.
Азъ искамъ въ джоба да бѫда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че нѣкой човѣкъ е лошъ. Господь не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошиятъ човѣкъ е единъ цвѣтъ, само единъ видъ екземпляръ е. Нѣма двама хора еднакви.
към беседата >>
Като те засърби, неволно се почешешъ.
Както сте насѣдали, едни държите рѫцетѣ прекръстосани, други ги държите надолу, други – отдалечени, нѣкой турилъ крака отгоре. Всичко туй, защо е? Ако речешъ да измѣнишъ единъ старъ навикъ, знаешъ колко мѫчно е. Искашъ пакъ старото. Да кажемъ, (че) имашъ нѣкой пѫть слабость, сърби те нѣкѫде и казвашъ: „Нѣма да се чешамъ“.
Като те засърби, неволно се почешешъ.
Не се чешай. Мислишъ, че като се почешешъ, ще ти мине. Нѣма да ти мине. Като се почешешъ веднажъ-дважъ, три пѫти, тия нѣща оставатъ въ вашия характеръ. Сърби те, казвашъ: „Нѣма да се чеша“.
към беседата >>
Азъ искамъ въ джоба да бѫда, нищо повече.
Въ който и джобъ да е – не протестира, всички обича. И съ разбойника, и съ развратника, и съ светията. Казва: „Все едно“, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Азъ виждамъ известна страна на паритѣ. Казвамъ: Бихъ желалъ да имамъ характера на паритѣ, че въ който и джобъ да съмъ – да ми е се едно, да ме не интересуватъ хората кой какъвъ е.
Азъ искамъ въ джоба да бѫда, нищо повече.
Какво има да се безпокоите, че нѣкой човѣкъ е лошъ. Господь не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошиятъ човѣкъ е единъ цвѣтъ, само единъ видъ екземпляръ е. Нѣма двама хора еднакви. Този, лошиятъ човѣкъ, е единъ екземпляръ, единъ специфиченъ цвѣтъ, бодилъ.
към беседата >>
Не се чешай.
Всичко туй, защо е? Ако речешъ да измѣнишъ единъ старъ навикъ, знаешъ колко мѫчно е. Искашъ пакъ старото. Да кажемъ, (че) имашъ нѣкой пѫть слабость, сърби те нѣкѫде и казвашъ: „Нѣма да се чешамъ“. Като те засърби, неволно се почешешъ.
Не се чешай.
Мислишъ, че като се почешешъ, ще ти мине. Нѣма да ти мине. Като се почешешъ веднажъ-дважъ, три пѫти, тия нѣща оставатъ въ вашия характеръ. Сърби те, казвашъ: „Нѣма да се чеша“. Упорствувашъ, искашъ да имашъ характеръ.
към беседата >>
Какво има да се безпокоите, че нѣкой човѣкъ е лошъ.
И съ разбойника, и съ развратника, и съ светията. Казва: „Все едно“, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Азъ виждамъ известна страна на паритѣ. Казвамъ: Бихъ желалъ да имамъ характера на паритѣ, че въ който и джобъ да съмъ – да ми е се едно, да ме не интересуватъ хората кой какъвъ е. Азъ искамъ въ джоба да бѫда, нищо повече.
Какво има да се безпокоите, че нѣкой човѣкъ е лошъ.
Господь не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошиятъ човѣкъ е единъ цвѣтъ, само единъ видъ екземпляръ е. Нѣма двама хора еднакви. Този, лошиятъ човѣкъ, е единъ екземпляръ, единъ специфиченъ цвѣтъ, бодилъ. Държатъ го, за да го показватъ нѣкѫде.
към беседата >>
Мислишъ, че като се почешешъ, ще ти мине.
Ако речешъ да измѣнишъ единъ старъ навикъ, знаешъ колко мѫчно е. Искашъ пакъ старото. Да кажемъ, (че) имашъ нѣкой пѫть слабость, сърби те нѣкѫде и казвашъ: „Нѣма да се чешамъ“. Като те засърби, неволно се почешешъ. Не се чешай.
Мислишъ, че като се почешешъ, ще ти мине.
Нѣма да ти мине. Като се почешешъ веднажъ-дважъ, три пѫти, тия нѣща оставатъ въ вашия характеръ. Сърби те, казвашъ: „Нѣма да се чеша“. Упорствувашъ, искашъ да имашъ характеръ. Нека те сърби, да търпишъ нѣщо.
към беседата >>
Господь не се безпокои, вие се безпокоите.
Казва: „Все едно“, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Азъ виждамъ известна страна на паритѣ. Казвамъ: Бихъ желалъ да имамъ характера на паритѣ, че въ който и джобъ да съмъ – да ми е се едно, да ме не интересуватъ хората кой какъвъ е. Азъ искамъ въ джоба да бѫда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че нѣкой човѣкъ е лошъ.
Господь не се безпокои, вие се безпокоите.
На Господа този, лошиятъ човѣкъ е единъ цвѣтъ, само единъ видъ екземпляръ е. Нѣма двама хора еднакви. Този, лошиятъ човѣкъ, е единъ екземпляръ, единъ специфиченъ цвѣтъ, бодилъ. Държатъ го, за да го показватъ нѣкѫде. Вие не сте недоволни отъ него.
към беседата >>
Нѣма да ти мине.
Искашъ пакъ старото. Да кажемъ, (че) имашъ нѣкой пѫть слабость, сърби те нѣкѫде и казвашъ: „Нѣма да се чешамъ“. Като те засърби, неволно се почешешъ. Не се чешай. Мислишъ, че като се почешешъ, ще ти мине.
Нѣма да ти мине.
Като се почешешъ веднажъ-дважъ, три пѫти, тия нѣща оставатъ въ вашия характеръ. Сърби те, казвашъ: „Нѣма да се чеша“. Упорствувашъ, искашъ да имашъ характеръ. Нека те сърби, да търпишъ нѣщо. Заболи те нѣщо, не можешъ да търпишъ.
към беседата >>
На Господа този, лошиятъ човѣкъ е единъ цвѣтъ, само единъ видъ екземпляръ е.
Азъ виждамъ известна страна на паритѣ. Казвамъ: Бихъ желалъ да имамъ характера на паритѣ, че въ който и джобъ да съмъ – да ми е се едно, да ме не интересуватъ хората кой какъвъ е. Азъ искамъ въ джоба да бѫда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че нѣкой човѣкъ е лошъ. Господь не се безпокои, вие се безпокоите.
На Господа този, лошиятъ човѣкъ е единъ цвѣтъ, само единъ видъ екземпляръ е.
Нѣма двама хора еднакви. Този, лошиятъ човѣкъ, е единъ екземпляръ, единъ специфиченъ цвѣтъ, бодилъ. Държатъ го, за да го показватъ нѣкѫде. Вие не сте недоволни отъ него. Дойде ви една мисъль въ васъ, дойде ви една лоша мисъль, вие не можете да се освободите.
към беседата >>
Като се почешешъ веднажъ-дважъ, три пѫти, тия нѣща оставатъ въ вашия характеръ.
Да кажемъ, (че) имашъ нѣкой пѫть слабость, сърби те нѣкѫде и казвашъ: „Нѣма да се чешамъ“. Като те засърби, неволно се почешешъ. Не се чешай. Мислишъ, че като се почешешъ, ще ти мине. Нѣма да ти мине.
Като се почешешъ веднажъ-дважъ, три пѫти, тия нѣща оставатъ въ вашия характеръ.
Сърби те, казвашъ: „Нѣма да се чеша“. Упорствувашъ, искашъ да имашъ характеръ. Нека те сърби, да търпишъ нѣщо. Заболи те нѣщо, не можешъ да търпишъ. Ще кажешъ: „Не ме боли“.
към беседата >>
Нѣма двама хора еднакви.
Казвамъ: Бихъ желалъ да имамъ характера на паритѣ, че въ който и джобъ да съмъ – да ми е се едно, да ме не интересуватъ хората кой какъвъ е. Азъ искамъ въ джоба да бѫда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че нѣкой човѣкъ е лошъ. Господь не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошиятъ човѣкъ е единъ цвѣтъ, само единъ видъ екземпляръ е.
Нѣма двама хора еднакви.
Този, лошиятъ човѣкъ, е единъ екземпляръ, единъ специфиченъ цвѣтъ, бодилъ. Държатъ го, за да го показватъ нѣкѫде. Вие не сте недоволни отъ него. Дойде ви една мисъль въ васъ, дойде ви една лоша мисъль, вие не можете да се освободите.
към беседата >>
Сърби те, казвашъ: „Нѣма да се чеша“.
Като те засърби, неволно се почешешъ. Не се чешай. Мислишъ, че като се почешешъ, ще ти мине. Нѣма да ти мине. Като се почешешъ веднажъ-дважъ, три пѫти, тия нѣща оставатъ въ вашия характеръ.
Сърби те, казвашъ: „Нѣма да се чеша“.
Упорствувашъ, искашъ да имашъ характеръ. Нека те сърби, да търпишъ нѣщо. Заболи те нѣщо, не можешъ да търпишъ. Ще кажешъ: „Не ме боли“. Речи си: „Онзи, когото боли, той е другъ.
към беседата >>
Този, лошиятъ човѣкъ, е единъ екземпляръ, единъ специфиченъ цвѣтъ, бодилъ.
Азъ искамъ въ джоба да бѫда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че нѣкой човѣкъ е лошъ. Господь не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошиятъ човѣкъ е единъ цвѣтъ, само единъ видъ екземпляръ е. Нѣма двама хора еднакви.
Този, лошиятъ човѣкъ, е единъ екземпляръ, единъ специфиченъ цвѣтъ, бодилъ.
Държатъ го, за да го показватъ нѣкѫде. Вие не сте недоволни отъ него. Дойде ви една мисъль въ васъ, дойде ви една лоша мисъль, вие не можете да се освободите.
към беседата >>
Упорствувашъ, искашъ да имашъ характеръ.
Не се чешай. Мислишъ, че като се почешешъ, ще ти мине. Нѣма да ти мине. Като се почешешъ веднажъ-дважъ, три пѫти, тия нѣща оставатъ въ вашия характеръ. Сърби те, казвашъ: „Нѣма да се чеша“.
Упорствувашъ, искашъ да имашъ характеръ.
Нека те сърби, да търпишъ нѣщо. Заболи те нѣщо, не можешъ да търпишъ. Ще кажешъ: „Не ме боли“. Речи си: „Онзи, когото боли, той е другъ. Мене не ме боли.
към беседата >>
Държатъ го, за да го показватъ нѣкѫде.
Какво има да се безпокоите, че нѣкой човѣкъ е лошъ. Господь не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошиятъ човѣкъ е единъ цвѣтъ, само единъ видъ екземпляръ е. Нѣма двама хора еднакви. Този, лошиятъ човѣкъ, е единъ екземпляръ, единъ специфиченъ цвѣтъ, бодилъ.
Държатъ го, за да го показватъ нѣкѫде.
Вие не сте недоволни отъ него. Дойде ви една мисъль въ васъ, дойде ви една лоша мисъль, вие не можете да се освободите.
към беседата >>
Нека те сърби, да търпишъ нѣщо.
Мислишъ, че като се почешешъ, ще ти мине. Нѣма да ти мине. Като се почешешъ веднажъ-дважъ, три пѫти, тия нѣща оставатъ въ вашия характеръ. Сърби те, казвашъ: „Нѣма да се чеша“. Упорствувашъ, искашъ да имашъ характеръ.
Нека те сърби, да търпишъ нѣщо.
Заболи те нѣщо, не можешъ да търпишъ. Ще кажешъ: „Не ме боли“. Речи си: „Онзи, когото боли, той е другъ. Мене не ме боли. Ти искашъ да ме убедишъ, че мене ме боли“.
към беседата >>
Вие не сте недоволни отъ него.
Господь не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошиятъ човѣкъ е единъ цвѣтъ, само единъ видъ екземпляръ е. Нѣма двама хора еднакви. Този, лошиятъ човѣкъ, е единъ екземпляръ, единъ специфиченъ цвѣтъ, бодилъ. Държатъ го, за да го показватъ нѣкѫде.
Вие не сте недоволни отъ него.
Дойде ви една мисъль въ васъ, дойде ви една лоша мисъль, вие не можете да се освободите.
към беседата >>
Заболи те нѣщо, не можешъ да търпишъ.
Нѣма да ти мине. Като се почешешъ веднажъ-дважъ, три пѫти, тия нѣща оставатъ въ вашия характеръ. Сърби те, казвашъ: „Нѣма да се чеша“. Упорствувашъ, искашъ да имашъ характеръ. Нека те сърби, да търпишъ нѣщо.
Заболи те нѣщо, не можешъ да търпишъ.
Ще кажешъ: „Не ме боли“. Речи си: „Онзи, когото боли, той е другъ. Мене не ме боли. Ти искашъ да ме убедишъ, че мене ме боли“. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повѣрвашъ и те заболи крака, нищо повече.
към беседата >>
Дойде ви една мисъль въ васъ, дойде ви една лоша мисъль, вие не можете да се освободите.
На Господа този, лошиятъ човѣкъ е единъ цвѣтъ, само единъ видъ екземпляръ е. Нѣма двама хора еднакви. Този, лошиятъ човѣкъ, е единъ екземпляръ, единъ специфиченъ цвѣтъ, бодилъ. Държатъ го, за да го показватъ нѣкѫде. Вие не сте недоволни отъ него.
Дойде ви една мисъль въ васъ, дойде ви една лоша мисъль, вие не можете да се освободите.
към беседата >>
Ще кажешъ: „Не ме боли“.
Като се почешешъ веднажъ-дважъ, три пѫти, тия нѣща оставатъ въ вашия характеръ. Сърби те, казвашъ: „Нѣма да се чеша“. Упорствувашъ, искашъ да имашъ характеръ. Нека те сърби, да търпишъ нѣщо. Заболи те нѣщо, не можешъ да търпишъ.
Ще кажешъ: „Не ме боли“.
Речи си: „Онзи, когото боли, той е другъ. Мене не ме боли. Ти искашъ да ме убедишъ, че мене ме боли“. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повѣрвашъ и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия“.
към беседата >>
Първото нѣщо – старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си.
Първото нѣщо – старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си.
Богъ не обича да държимъ нечисти работи въ ума, въ сърдцето. Очисти съзнанието отъ набранитѣ неестествени нѣща въ сърдцето. Освободи се отъ тѣхъ. Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите.
към беседата >>
Речи си: „Онзи, когото боли, той е другъ.
Сърби те, казвашъ: „Нѣма да се чеша“. Упорствувашъ, искашъ да имашъ характеръ. Нека те сърби, да търпишъ нѣщо. Заболи те нѣщо, не можешъ да търпишъ. Ще кажешъ: „Не ме боли“.
Речи си: „Онзи, когото боли, той е другъ.
Мене не ме боли. Ти искашъ да ме убедишъ, че мене ме боли“. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повѣрвашъ и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия“. Следете вашата вѣра.
към беседата >>
Богъ не обича да държимъ нечисти работи въ ума, въ сърдцето.
Първото нѣщо – старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си.
Богъ не обича да държимъ нечисти работи въ ума, въ сърдцето.
Очисти съзнанието отъ набранитѣ неестествени нѣща въ сърдцето. Освободи се отъ тѣхъ. Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нѣмамъ време“.
към беседата >>
Мене не ме боли.
Упорствувашъ, искашъ да имашъ характеръ. Нека те сърби, да търпишъ нѣщо. Заболи те нѣщо, не можешъ да търпишъ. Ще кажешъ: „Не ме боли“. Речи си: „Онзи, когото боли, той е другъ.
Мене не ме боли.
Ти искашъ да ме убедишъ, че мене ме боли“. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повѣрвашъ и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия“. Следете вашата вѣра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярнитѣ сѫдове, преминало повече електричество въ тази область, свили се капилярнитѣ сѫдове (и) става напоръ.
към беседата >>
Очисти съзнанието отъ набранитѣ неестествени нѣща въ сърдцето.
Първото нѣщо – старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си. Богъ не обича да държимъ нечисти работи въ ума, въ сърдцето.
Очисти съзнанието отъ набранитѣ неестествени нѣща въ сърдцето.
Освободи се отъ тѣхъ. Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нѣмамъ време“. Но една лоша мисъль, едно лошо желание ще ви вземе много повече време.
към беседата >>
Ти искашъ да ме убедишъ, че мене ме боли“.
Нека те сърби, да търпишъ нѣщо. Заболи те нѣщо, не можешъ да търпишъ. Ще кажешъ: „Не ме боли“. Речи си: „Онзи, когото боли, той е другъ. Мене не ме боли.
Ти искашъ да ме убедишъ, че мене ме боли“.
Най-после те убеди, че те боли крака, ти повѣрвашъ и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия“. Следете вашата вѣра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярнитѣ сѫдове, преминало повече електричество въ тази область, свили се капилярнитѣ сѫдове (и) става напоръ. Кръвьта, която минава, не може свободно да мине.
към беседата >>
Освободи се отъ тѣхъ.
Първото нѣщо – старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си. Богъ не обича да държимъ нечисти работи въ ума, въ сърдцето. Очисти съзнанието отъ набранитѣ неестествени нѣща въ сърдцето.
Освободи се отъ тѣхъ.
Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нѣмамъ време“. Но една лоша мисъль, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намѣрите време да се освободите отъ него, после ще ви вземе повече време.
към беседата >>
Най-после те убеди, че те боли крака, ти повѣрвашъ и те заболи крака, нищо повече.
Заболи те нѣщо, не можешъ да търпишъ. Ще кажешъ: „Не ме боли“. Речи си: „Онзи, когото боли, той е другъ. Мене не ме боли. Ти искашъ да ме убедишъ, че мене ме боли“.
Най-после те убеди, че те боли крака, ти повѣрвашъ и те заболи крака, нищо повече.
Вие ще кажете: „Това е философия“. Следете вашата вѣра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярнитѣ сѫдове, преминало повече електричество въ тази область, свили се капилярнитѣ сѫдове (и) става напоръ. Кръвьта, която минава, не може свободно да мине. Въ кръвьта се намиратъ твърди частици, които, като минаватъ, образуватъ триене.
към беседата >>
Не можете съвършено да се освободите.
Първото нѣщо – старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си. Богъ не обича да държимъ нечисти работи въ ума, въ сърдцето. Очисти съзнанието отъ набранитѣ неестествени нѣща въ сърдцето. Освободи се отъ тѣхъ.
Не можете съвършено да се освободите.
Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нѣмамъ време“. Но една лоша мисъль, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намѣрите време да се освободите отъ него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи сѫ необходими.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Това е философия“.
Ще кажешъ: „Не ме боли“. Речи си: „Онзи, когото боли, той е другъ. Мене не ме боли. Ти искашъ да ме убедишъ, че мене ме боли“. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повѣрвашъ и те заболи крака, нищо повече.
Вие ще кажете: „Това е философия“.
Следете вашата вѣра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярнитѣ сѫдове, преминало повече електричество въ тази область, свили се капилярнитѣ сѫдове (и) става напоръ. Кръвьта, която минава, не може свободно да мине. Въ кръвьта се намиратъ твърди частици, които, като минаватъ, образуватъ триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка.
към беседата >>
Поне на половина да се освободите.
Първото нѣщо – старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си. Богъ не обича да държимъ нечисти работи въ ума, въ сърдцето. Очисти съзнанието отъ набранитѣ неестествени нѣща въ сърдцето. Освободи се отъ тѣхъ. Не можете съвършено да се освободите.
Поне на половина да се освободите.
Вие ще кажете: „Нѣмамъ време“. Но една лоша мисъль, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намѣрите време да се освободите отъ него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи сѫ необходими. Това психологически е необходимо за тѣлото ви, защото тѣлото, за да се обновява, не трѣбва да се претоварва.
към беседата >>
Следете вашата вѣра.
Речи си: „Онзи, когото боли, той е другъ. Мене не ме боли. Ти искашъ да ме убедишъ, че мене ме боли“. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повѣрвашъ и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия“.
Следете вашата вѣра.
Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярнитѣ сѫдове, преминало повече електричество въ тази область, свили се капилярнитѣ сѫдове (и) става напоръ. Кръвьта, която минава, не може свободно да мине. Въ кръвьта се намиратъ твърди частици, които, като минаватъ, образуватъ триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъль въ естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Нѣмамъ време“.
Богъ не обича да държимъ нечисти работи въ ума, въ сърдцето. Очисти съзнанието отъ набранитѣ неестествени нѣща въ сърдцето. Освободи се отъ тѣхъ. Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите.
Вие ще кажете: „Нѣмамъ време“.
Но една лоша мисъль, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намѣрите време да се освободите отъ него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи сѫ необходими. Това психологически е необходимо за тѣлото ви, защото тѣлото, за да се обновява, не трѣбва да се претоварва. Чрезъ сърдцето, чрезъ ума си ние разваляме тѣлото, понеже чрезъ нашитѣ мисли, чрезъ нашитѣ чувства ние покваряваме кръвьта.
към беседата >>
Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярнитѣ сѫдове, преминало повече електричество въ тази область, свили се капилярнитѣ сѫдове (и) става напоръ.
Мене не ме боли. Ти искашъ да ме убедишъ, че мене ме боли“. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повѣрвашъ и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия“. Следете вашата вѣра.
Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярнитѣ сѫдове, преминало повече електричество въ тази область, свили се капилярнитѣ сѫдове (и) става напоръ.
Кръвьта, която минава, не може свободно да мине. Въ кръвьта се намиратъ твърди частици, които, като минаватъ, образуватъ триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъль въ естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, единъ топълъ компресъ.
към беседата >>
Но една лоша мисъль, едно лошо желание ще ви вземе много повече време.
Очисти съзнанието отъ набранитѣ неестествени нѣща въ сърдцето. Освободи се отъ тѣхъ. Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нѣмамъ време“.
Но една лоша мисъль, едно лошо желание ще ви вземе много повече време.
Ако не намѣрите време да се освободите отъ него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи сѫ необходими. Това психологически е необходимо за тѣлото ви, защото тѣлото, за да се обновява, не трѣбва да се претоварва. Чрезъ сърдцето, чрезъ ума си ние разваляме тѣлото, понеже чрезъ нашитѣ мисли, чрезъ нашитѣ чувства ние покваряваме кръвьта. Тази кръвь е носителка на всичкитѣ болести.
към беседата >>
Кръвьта, която минава, не може свободно да мине.
Ти искашъ да ме убедишъ, че мене ме боли“. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повѣрвашъ и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия“. Следете вашата вѣра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярнитѣ сѫдове, преминало повече електричество въ тази область, свили се капилярнитѣ сѫдове (и) става напоръ.
Кръвьта, която минава, не може свободно да мине.
Въ кръвьта се намиратъ твърди частици, които, като минаватъ, образуватъ триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъль въ естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, единъ топълъ компресъ. Като ви заболи нѣщо нѣкѫде, не ходете да разправяте за болестьта.
към беседата >>
Ако не намѣрите време да се освободите отъ него, после ще ви вземе повече време.
Освободи се отъ тѣхъ. Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нѣмамъ време“. Но една лоша мисъль, едно лошо желание ще ви вземе много повече време.
Ако не намѣрите време да се освободите отъ него, после ще ви вземе повече време.
Сега тия работи сѫ необходими. Това психологически е необходимо за тѣлото ви, защото тѣлото, за да се обновява, не трѣбва да се претоварва. Чрезъ сърдцето, чрезъ ума си ние разваляме тѣлото, понеже чрезъ нашитѣ мисли, чрезъ нашитѣ чувства ние покваряваме кръвьта. Тази кръвь е носителка на всичкитѣ болести. Тогава лошитѣ мисли започватъ да се наслояватъ долу въ пръститѣ, въ колѣната, въ ставитѣ, въ гръбначния стълбъ, въ храносмилането, въ дихателнитѣ органи, най-после въ кръвьта се отлага и въ мозъка започва да чувствувашъ неразположение, тъмно ти е, мѫчно ти е.
към беседата >>
Въ кръвьта се намиратъ твърди частици, които, като минаватъ, образуватъ триене.
Най-после те убеди, че те боли крака, ти повѣрвашъ и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия“. Следете вашата вѣра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярнитѣ сѫдове, преминало повече електричество въ тази область, свили се капилярнитѣ сѫдове (и) става напоръ. Кръвьта, която минава, не може свободно да мине.
Въ кръвьта се намиратъ твърди частици, които, като минаватъ, образуватъ триене.
Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъль въ естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, единъ топълъ компресъ. Като ви заболи нѣщо нѣкѫде, не ходете да разправяте за болестьта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокътъ“.
към беседата >>
Сега тия работи сѫ необходими.
Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нѣмамъ време“. Но една лоша мисъль, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намѣрите време да се освободите отъ него, после ще ви вземе повече време.
Сега тия работи сѫ необходими.
Това психологически е необходимо за тѣлото ви, защото тѣлото, за да се обновява, не трѣбва да се претоварва. Чрезъ сърдцето, чрезъ ума си ние разваляме тѣлото, понеже чрезъ нашитѣ мисли, чрезъ нашитѣ чувства ние покваряваме кръвьта. Тази кръвь е носителка на всичкитѣ болести. Тогава лошитѣ мисли започватъ да се наслояватъ долу въ пръститѣ, въ колѣната, въ ставитѣ, въ гръбначния стълбъ, въ храносмилането, въ дихателнитѣ органи, най-после въ кръвьта се отлага и въ мозъка започва да чувствувашъ неразположение, тъмно ти е, мѫчно ти е.
към беседата >>
Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка.
Вие ще кажете: „Това е философия“. Следете вашата вѣра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярнитѣ сѫдове, преминало повече електричество въ тази область, свили се капилярнитѣ сѫдове (и) става напоръ. Кръвьта, която минава, не може свободно да мине. Въ кръвьта се намиратъ твърди частици, които, като минаватъ, образуватъ триене.
Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка.
Ако държите вашата мисъль въ естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, единъ топълъ компресъ. Като ви заболи нѣщо нѣкѫде, не ходете да разправяте за болестьта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокътъ“. Твоятъ хълбокъ оздравява.
към беседата >>
Това психологически е необходимо за тѣлото ви, защото тѣлото, за да се обновява, не трѣбва да се претоварва.
Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нѣмамъ време“. Но една лоша мисъль, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намѣрите време да се освободите отъ него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи сѫ необходими.
Това психологически е необходимо за тѣлото ви, защото тѣлото, за да се обновява, не трѣбва да се претоварва.
Чрезъ сърдцето, чрезъ ума си ние разваляме тѣлото, понеже чрезъ нашитѣ мисли, чрезъ нашитѣ чувства ние покваряваме кръвьта. Тази кръвь е носителка на всичкитѣ болести. Тогава лошитѣ мисли започватъ да се наслояватъ долу въ пръститѣ, въ колѣната, въ ставитѣ, въ гръбначния стълбъ, въ храносмилането, въ дихателнитѣ органи, най-после въ кръвьта се отлага и въ мозъка започва да чувствувашъ неразположение, тъмно ти е, мѫчно ти е.
към беседата >>
Ако държите вашата мисъль въ естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака.
Следете вашата вѣра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярнитѣ сѫдове, преминало повече електричество въ тази область, свили се капилярнитѣ сѫдове (и) става напоръ. Кръвьта, която минава, не може свободно да мине. Въ кръвьта се намиратъ твърди частици, които, като минаватъ, образуватъ триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка.
Ако държите вашата мисъль въ естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака.
Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, единъ топълъ компресъ. Като ви заболи нѣщо нѣкѫде, не ходете да разправяте за болестьта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокътъ“. Твоятъ хълбокъ оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока.
към беседата >>
Чрезъ сърдцето, чрезъ ума си ние разваляме тѣлото, понеже чрезъ нашитѣ мисли, чрезъ нашитѣ чувства ние покваряваме кръвьта.
Вие ще кажете: „Нѣмамъ време“. Но една лоша мисъль, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намѣрите време да се освободите отъ него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи сѫ необходими. Това психологически е необходимо за тѣлото ви, защото тѣлото, за да се обновява, не трѣбва да се претоварва.
Чрезъ сърдцето, чрезъ ума си ние разваляме тѣлото, понеже чрезъ нашитѣ мисли, чрезъ нашитѣ чувства ние покваряваме кръвьта.
Тази кръвь е носителка на всичкитѣ болести. Тогава лошитѣ мисли започватъ да се наслояватъ долу въ пръститѣ, въ колѣната, въ ставитѣ, въ гръбначния стълбъ, въ храносмилането, въ дихателнитѣ органи, най-после въ кръвьта се отлага и въ мозъка започва да чувствувашъ неразположение, тъмно ти е, мѫчно ти е.
към беседата >>
Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, единъ топълъ компресъ.
Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярнитѣ сѫдове, преминало повече електричество въ тази область, свили се капилярнитѣ сѫдове (и) става напоръ. Кръвьта, която минава, не може свободно да мине. Въ кръвьта се намиратъ твърди частици, които, като минаватъ, образуватъ триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъль въ естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака.
Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, единъ топълъ компресъ.
Като ви заболи нѣщо нѣкѫде, не ходете да разправяте за болестьта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокътъ“. Твоятъ хълбокъ оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестьта.
към беседата >>
Тази кръвь е носителка на всичкитѣ болести.
Но една лоша мисъль, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намѣрите време да се освободите отъ него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи сѫ необходими. Това психологически е необходимо за тѣлото ви, защото тѣлото, за да се обновява, не трѣбва да се претоварва. Чрезъ сърдцето, чрезъ ума си ние разваляме тѣлото, понеже чрезъ нашитѣ мисли, чрезъ нашитѣ чувства ние покваряваме кръвьта.
Тази кръвь е носителка на всичкитѣ болести.
Тогава лошитѣ мисли започватъ да се наслояватъ долу въ пръститѣ, въ колѣната, въ ставитѣ, въ гръбначния стълбъ, въ храносмилането, въ дихателнитѣ органи, най-после въ кръвьта се отлага и въ мозъка започва да чувствувашъ неразположение, тъмно ти е, мѫчно ти е.
към беседата >>
Като ви заболи нѣщо нѣкѫде, не ходете да разправяте за болестьта.
Кръвьта, която минава, не може свободно да мине. Въ кръвьта се намиратъ твърди частици, които, като минаватъ, образуватъ триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъль въ естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, единъ топълъ компресъ.
Като ви заболи нѣщо нѣкѫде, не ходете да разправяте за болестьта.
Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокътъ“. Твоятъ хълбокъ оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестьта. Най-първо следете въ себе си.
към беседата >>
Тогава лошитѣ мисли започватъ да се наслояватъ долу въ пръститѣ, въ колѣната, въ ставитѣ, въ гръбначния стълбъ, въ храносмилането, въ дихателнитѣ органи, най-после въ кръвьта се отлага и въ мозъка започва да чувствувашъ неразположение, тъмно ти е, мѫчно ти е.
Ако не намѣрите време да се освободите отъ него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи сѫ необходими. Това психологически е необходимо за тѣлото ви, защото тѣлото, за да се обновява, не трѣбва да се претоварва. Чрезъ сърдцето, чрезъ ума си ние разваляме тѣлото, понеже чрезъ нашитѣ мисли, чрезъ нашитѣ чувства ние покваряваме кръвьта. Тази кръвь е носителка на всичкитѣ болести.
Тогава лошитѣ мисли започватъ да се наслояватъ долу въ пръститѣ, въ колѣната, въ ставитѣ, въ гръбначния стълбъ, въ храносмилането, въ дихателнитѣ органи, най-после въ кръвьта се отлага и въ мозъка започва да чувствувашъ неразположение, тъмно ти е, мѫчно ти е.
към беседата >>
Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокътъ“.
Въ кръвьта се намиратъ твърди частици, които, като минаватъ, образуватъ триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъль въ естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, единъ топълъ компресъ. Като ви заболи нѣщо нѣкѫде, не ходете да разправяте за болестьта.
Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокътъ“.
Твоятъ хълбокъ оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестьта. Най-първо следете въ себе си. Има състояния въ васъ, които трѣбва да ги наблюдавате.
към беседата >>
Казвамъ сега: Научете се да бѫдете философи.
Казвамъ сега: Научете се да бѫдете философи.
Двама души се каратъ, не питайте защо се каратъ, седете и ги гледайте. Кажете: „Колко хубаво си говорятъ, колко откровено, никаква лъжа нѣма“. Единиятъ казва: „Ти си такъвъ, ти си онакъвъ“. Казва: „Ти не си щедъръ. Говори истината“.
към беседата >>
Твоятъ хълбокъ оздравява.
Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъль въ естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, единъ топълъ компресъ. Като ви заболи нѣщо нѣкѫде, не ходете да разправяте за болестьта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокътъ“.
Твоятъ хълбокъ оздравява.
На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестьта. Най-първо следете въ себе си. Има състояния въ васъ, които трѣбва да ги наблюдавате. Минава единъ човѣкъ, плюе или се изсекне, ти го видишъ, намръщишъ се.
към беседата >>
Двама души се каратъ, не питайте защо се каратъ, седете и ги гледайте.
Казвамъ сега: Научете се да бѫдете философи.
Двама души се каратъ, не питайте защо се каратъ, седете и ги гледайте.
Кажете: „Колко хубаво си говорятъ, колко откровено, никаква лъжа нѣма“. Единиятъ казва: „Ти си такъвъ, ти си онакъвъ“. Казва: „Ти не си щедъръ. Говори истината“. Казва: „Не знаешъ“.
към беседата >>
На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока.
Ако държите вашата мисъль въ естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, единъ топълъ компресъ. Като ви заболи нѣщо нѣкѫде, не ходете да разправяте за болестьта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокътъ“. Твоятъ хълбокъ оздравява.
На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока.
Предавате си болестьта. Най-първо следете въ себе си. Има състояния въ васъ, които трѣбва да ги наблюдавате. Минава единъ човѣкъ, плюе или се изсекне, ти го видишъ, намръщишъ се. Ти не си господарь на носа.
към беседата >>
Кажете: „Колко хубаво си говорятъ, колко откровено, никаква лъжа нѣма“.
Казвамъ сега: Научете се да бѫдете философи. Двама души се каратъ, не питайте защо се каратъ, седете и ги гледайте.
Кажете: „Колко хубаво си говорятъ, колко откровено, никаква лъжа нѣма“.
Единиятъ казва: „Ти си такъвъ, ти си онакъвъ“. Казва: „Ти не си щедъръ. Говори истината“. Казва: „Не знаешъ“. Не зная, разбира се.
към беседата >>
Предавате си болестьта.
Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, единъ топълъ компресъ. Като ви заболи нѣщо нѣкѫде, не ходете да разправяте за болестьта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокътъ“. Твоятъ хълбокъ оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока.
Предавате си болестьта.
Най-първо следете въ себе си. Има състояния въ васъ, които трѣбва да ги наблюдавате. Минава единъ човѣкъ, плюе или се изсекне, ти го видишъ, намръщишъ се. Ти не си господарь на носа. Виждашъ го, ти извади поука.
към беседата >>
Единиятъ казва: „Ти си такъвъ, ти си онакъвъ“.
Казвамъ сега: Научете се да бѫдете философи. Двама души се каратъ, не питайте защо се каратъ, седете и ги гледайте. Кажете: „Колко хубаво си говорятъ, колко откровено, никаква лъжа нѣма“.
Единиятъ казва: „Ти си такъвъ, ти си онакъвъ“.
Казва: „Ти не си щедъръ. Говори истината“. Казва: „Не знаешъ“. Не зная, разбира се. Какво зная?
към беседата >>
Най-първо следете въ себе си.
Като ви заболи нѣщо нѣкѫде, не ходете да разправяте за болестьта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокътъ“. Твоятъ хълбокъ оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестьта.
Най-първо следете въ себе си.
Има състояния въ васъ, които трѣбва да ги наблюдавате. Минава единъ човѣкъ, плюе или се изсекне, ти го видишъ, намръщишъ се. Ти не си господарь на носа. Виждашъ го, ти извади поука. Този човѣкъ дошълъ, иска да направи добро, казва: „Пари нѣмамъ, но каквото имамъ въ носа – давамъ го“.
към беседата >>
Казва: „Ти не си щедъръ.
Казвамъ сега: Научете се да бѫдете философи. Двама души се каратъ, не питайте защо се каратъ, седете и ги гледайте. Кажете: „Колко хубаво си говорятъ, колко откровено, никаква лъжа нѣма“. Единиятъ казва: „Ти си такъвъ, ти си онакъвъ“.
Казва: „Ти не си щедъръ.
Говори истината“. Казва: „Не знаешъ“. Не зная, разбира се. Какво зная? На слънцето не съмъ ходилъ, на месечината не съмъ ходилъ, по звездитѣ, всичката земя не съмъ заобиколилъ, на дъното на океана не съмъ билъ.
към беседата >>
Има състояния въ васъ, които трѣбва да ги наблюдавате.
Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокътъ“. Твоятъ хълбокъ оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестьта. Най-първо следете въ себе си.
Има състояния въ васъ, които трѣбва да ги наблюдавате.
Минава единъ човѣкъ, плюе или се изсекне, ти го видишъ, намръщишъ се. Ти не си господарь на носа. Виждашъ го, ти извади поука. Този човѣкъ дошълъ, иска да направи добро, казва: „Пари нѣмамъ, но каквото имамъ въ носа – давамъ го“. Понеже то е богатство, което седи въ носа, каква мекота въ носа.
към беседата >>
Говори истината“.
Казвамъ сега: Научете се да бѫдете философи. Двама души се каратъ, не питайте защо се каратъ, седете и ги гледайте. Кажете: „Колко хубаво си говорятъ, колко откровено, никаква лъжа нѣма“. Единиятъ казва: „Ти си такъвъ, ти си онакъвъ“. Казва: „Ти не си щедъръ.
Говори истината“.
Казва: „Не знаешъ“. Не зная, разбира се. Какво зная? На слънцето не съмъ ходилъ, на месечината не съмъ ходилъ, по звездитѣ, всичката земя не съмъ заобиколилъ, на дъното на океана не съмъ билъ. Казва: „Нищо не знаешъ“.
към беседата >>
Минава единъ човѣкъ, плюе или се изсекне, ти го видишъ, намръщишъ се.
Твоятъ хълбокъ оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестьта. Най-първо следете въ себе си. Има състояния въ васъ, които трѣбва да ги наблюдавате.
Минава единъ човѣкъ, плюе или се изсекне, ти го видишъ, намръщишъ се.
Ти не си господарь на носа. Виждашъ го, ти извади поука. Този човѣкъ дошълъ, иска да направи добро, казва: „Пари нѣмамъ, но каквото имамъ въ носа – давамъ го“. Понеже то е богатство, което седи въ носа, каква мекота въ носа. Казва: „Отъ ценното, което имамъ въ носа – давамъ“.
към беседата >>
Казва: „Не знаешъ“.
Двама души се каратъ, не питайте защо се каратъ, седете и ги гледайте. Кажете: „Колко хубаво си говорятъ, колко откровено, никаква лъжа нѣма“. Единиятъ казва: „Ти си такъвъ, ти си онакъвъ“. Казва: „Ти не си щедъръ. Говори истината“.
Казва: „Не знаешъ“.
Не зная, разбира се. Какво зная? На слънцето не съмъ ходилъ, на месечината не съмъ ходилъ, по звездитѣ, всичката земя не съмъ заобиколилъ, на дъното на океана не съмъ билъ. Казва: „Нищо не знаешъ“. Правъ е човѣкътъ.
към беседата >>
Ти не си господарь на носа.
На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестьта. Най-първо следете въ себе си. Има състояния въ васъ, които трѣбва да ги наблюдавате. Минава единъ човѣкъ, плюе или се изсекне, ти го видишъ, намръщишъ се.
Ти не си господарь на носа.
Виждашъ го, ти извади поука. Този човѣкъ дошълъ, иска да направи добро, казва: „Пари нѣмамъ, но каквото имамъ въ носа – давамъ го“. Понеже то е богатство, което седи въ носа, каква мекота въ носа. Казва: „Отъ ценното, което имамъ въ носа – давамъ“. Така азъ го тълкувамъ.
към беседата >>
Не зная, разбира се.
Кажете: „Колко хубаво си говорятъ, колко откровено, никаква лъжа нѣма“. Единиятъ казва: „Ти си такъвъ, ти си онакъвъ“. Казва: „Ти не си щедъръ. Говори истината“. Казва: „Не знаешъ“.
Не зная, разбира се.
Какво зная? На слънцето не съмъ ходилъ, на месечината не съмъ ходилъ, по звездитѣ, всичката земя не съмъ заобиколилъ, на дъното на океана не съмъ билъ. Казва: „Нищо не знаешъ“. Правъ е човѣкътъ. Казва: „Отъ градежъ нищо не разбирашъ“.
към беседата >>
Виждашъ го, ти извади поука.
Предавате си болестьта. Най-първо следете въ себе си. Има състояния въ васъ, които трѣбва да ги наблюдавате. Минава единъ човѣкъ, плюе или се изсекне, ти го видишъ, намръщишъ се. Ти не си господарь на носа.
Виждашъ го, ти извади поука.
Този човѣкъ дошълъ, иска да направи добро, казва: „Пари нѣмамъ, но каквото имамъ въ носа – давамъ го“. Понеже то е богатство, което седи въ носа, каква мекота въ носа. Казва: „Отъ ценното, което имамъ въ носа – давамъ“. Така азъ го тълкувамъ. То не е тъй.
към беседата >>
Какво зная?
Единиятъ казва: „Ти си такъвъ, ти си онакъвъ“. Казва: „Ти не си щедъръ. Говори истината“. Казва: „Не знаешъ“. Не зная, разбира се.
Какво зная?
На слънцето не съмъ ходилъ, на месечината не съмъ ходилъ, по звездитѣ, всичката земя не съмъ заобиколилъ, на дъното на океана не съмъ билъ. Казва: „Нищо не знаешъ“. Правъ е човѣкътъ. Казва: „Отъ градежъ нищо не разбирашъ“. – „Разбирамъ малко“.
към беседата >>
Този човѣкъ дошълъ, иска да направи добро, казва: „Пари нѣмамъ, но каквото имамъ въ носа – давамъ го“.
Най-първо следете въ себе си. Има състояния въ васъ, които трѣбва да ги наблюдавате. Минава единъ човѣкъ, плюе или се изсекне, ти го видишъ, намръщишъ се. Ти не си господарь на носа. Виждашъ го, ти извади поука.
Този човѣкъ дошълъ, иска да направи добро, казва: „Пари нѣмамъ, но каквото имамъ въ носа – давамъ го“.
Понеже то е богатство, което седи въ носа, каква мекота въ носа. Казва: „Отъ ценното, което имамъ въ носа – давамъ“. Така азъ го тълкувамъ. То не е тъй. Той нѣма поведение, не знае какъ да се обхожда.
към беседата >>
На слънцето не съмъ ходилъ, на месечината не съмъ ходилъ, по звездитѣ, всичката земя не съмъ заобиколилъ, на дъното на океана не съмъ билъ.
Казва: „Ти не си щедъръ. Говори истината“. Казва: „Не знаешъ“. Не зная, разбира се. Какво зная?
На слънцето не съмъ ходилъ, на месечината не съмъ ходилъ, по звездитѣ, всичката земя не съмъ заобиколилъ, на дъното на океана не съмъ билъ.
Казва: „Нищо не знаешъ“. Правъ е човѣкътъ. Казва: „Отъ градежъ нищо не разбирашъ“. – „Разбирамъ малко“. Какво разбирамъ отъ градежъ?
към беседата >>
Понеже то е богатство, което седи въ носа, каква мекота въ носа.
Има състояния въ васъ, които трѣбва да ги наблюдавате. Минава единъ човѣкъ, плюе или се изсекне, ти го видишъ, намръщишъ се. Ти не си господарь на носа. Виждашъ го, ти извади поука. Този човѣкъ дошълъ, иска да направи добро, казва: „Пари нѣмамъ, но каквото имамъ въ носа – давамъ го“.
Понеже то е богатство, което седи въ носа, каква мекота въ носа.
Казва: „Отъ ценното, което имамъ въ носа – давамъ“. Така азъ го тълкувамъ. То не е тъй. Той нѣма поведение, не знае какъ да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае.
към беседата >>
Казва: „Нищо не знаешъ“.
Говори истината“. Казва: „Не знаешъ“. Не зная, разбира се. Какво зная? На слънцето не съмъ ходилъ, на месечината не съмъ ходилъ, по звездитѣ, всичката земя не съмъ заобиколилъ, на дъното на океана не съмъ билъ.
Казва: „Нищо не знаешъ“.
Правъ е човѣкътъ. Казва: „Отъ градежъ нищо не разбирашъ“. – „Разбирамъ малко“. Какво разбирамъ отъ градежъ? – „Отъ рисуване не разбирашъ“.
към беседата >>
Казва: „Отъ ценното, което имамъ въ носа – давамъ“.
Минава единъ човѣкъ, плюе или се изсекне, ти го видишъ, намръщишъ се. Ти не си господарь на носа. Виждашъ го, ти извади поука. Този човѣкъ дошълъ, иска да направи добро, казва: „Пари нѣмамъ, но каквото имамъ въ носа – давамъ го“. Понеже то е богатство, което седи въ носа, каква мекота въ носа.
Казва: „Отъ ценното, което имамъ въ носа – давамъ“.
Така азъ го тълкувамъ. То не е тъй. Той нѣма поведение, не знае какъ да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трѣбва да дадемъ едно хубаво тълкувание.
към беседата >>
Правъ е човѣкътъ.
Казва: „Не знаешъ“. Не зная, разбира се. Какво зная? На слънцето не съмъ ходилъ, на месечината не съмъ ходилъ, по звездитѣ, всичката земя не съмъ заобиколилъ, на дъното на океана не съмъ билъ. Казва: „Нищо не знаешъ“.
Правъ е човѣкътъ.
Казва: „Отъ градежъ нищо не разбирашъ“. – „Разбирамъ малко“. Какво разбирамъ отъ градежъ? – „Отъ рисуване не разбирашъ“. – „Разбирамъ, но не мога да рисувамъ“.
към беседата >>
Така азъ го тълкувамъ.
Ти не си господарь на носа. Виждашъ го, ти извади поука. Този човѣкъ дошълъ, иска да направи добро, казва: „Пари нѣмамъ, но каквото имамъ въ носа – давамъ го“. Понеже то е богатство, което седи въ носа, каква мекота въ носа. Казва: „Отъ ценното, което имамъ въ носа – давамъ“.
Така азъ го тълкувамъ.
То не е тъй. Той нѣма поведение, не знае какъ да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трѣбва да дадемъ едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направишъ?
към беседата >>
Казва: „Отъ градежъ нищо не разбирашъ“.
Не зная, разбира се. Какво зная? На слънцето не съмъ ходилъ, на месечината не съмъ ходилъ, по звездитѣ, всичката земя не съмъ заобиколилъ, на дъното на океана не съмъ билъ. Казва: „Нищо не знаешъ“. Правъ е човѣкътъ.
Казва: „Отъ градежъ нищо не разбирашъ“.
– „Разбирамъ малко“. Какво разбирамъ отъ градежъ? – „Отъ рисуване не разбирашъ“. – „Разбирамъ, но не мога да рисувамъ“. Отъ литература не разбирамъ, но всички велики автори зная.
към беседата >>
То не е тъй.
Виждашъ го, ти извади поука. Този човѣкъ дошълъ, иска да направи добро, казва: „Пари нѣмамъ, но каквото имамъ въ носа – давамъ го“. Понеже то е богатство, което седи въ носа, каква мекота въ носа. Казва: „Отъ ценното, което имамъ въ носа – давамъ“. Така азъ го тълкувамъ.
То не е тъй.
Той нѣма поведение, не знае какъ да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трѣбва да дадемъ едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направишъ? Той като замине, ще идешъ да заровишъ това съкровище.
към беседата >>
– „Разбирамъ малко“.
Какво зная? На слънцето не съмъ ходилъ, на месечината не съмъ ходилъ, по звездитѣ, всичката земя не съмъ заобиколилъ, на дъното на океана не съмъ билъ. Казва: „Нищо не знаешъ“. Правъ е човѣкътъ. Казва: „Отъ градежъ нищо не разбирашъ“.
– „Разбирамъ малко“.
Какво разбирамъ отъ градежъ? – „Отъ рисуване не разбирашъ“. – „Разбирамъ, но не мога да рисувамъ“. Отъ литература не разбирамъ, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозенъ“.
към беседата >>
Той нѣма поведение, не знае какъ да се обхожда.
Този човѣкъ дошълъ, иска да направи добро, казва: „Пари нѣмамъ, но каквото имамъ въ носа – давамъ го“. Понеже то е богатство, което седи въ носа, каква мекота въ носа. Казва: „Отъ ценното, което имамъ въ носа – давамъ“. Така азъ го тълкувамъ. То не е тъй.
Той нѣма поведение, не знае какъ да се обхожда.
Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трѣбва да дадемъ едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направишъ? Той като замине, ще идешъ да заровишъ това съкровище. Той се изсекне тамъ, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знакъ кѫде заравяшъ това съкровище.
към беседата >>
Какво разбирамъ отъ градежъ?
На слънцето не съмъ ходилъ, на месечината не съмъ ходилъ, по звездитѣ, всичката земя не съмъ заобиколилъ, на дъното на океана не съмъ билъ. Казва: „Нищо не знаешъ“. Правъ е човѣкътъ. Казва: „Отъ градежъ нищо не разбирашъ“. – „Разбирамъ малко“.
Какво разбирамъ отъ градежъ?
– „Отъ рисуване не разбирашъ“. – „Разбирамъ, но не мога да рисувамъ“. Отъ литература не разбирамъ, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозенъ“. На много религиозни хора съмъ казвалъ: Я ми кажи, съ коя дума Мойсей започна най-първо?
към беседата >>
Така е, че не знае да се обхожда – не знае.
Понеже то е богатство, което седи въ носа, каква мекота въ носа. Казва: „Отъ ценното, което имамъ въ носа – давамъ“. Така азъ го тълкувамъ. То не е тъй. Той нѣма поведение, не знае какъ да се обхожда.
Така е, че не знае да се обхожда – не знае.
Но трѣбва да дадемъ едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направишъ? Той като замине, ще идешъ да заровишъ това съкровище. Той се изсекне тамъ, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знакъ кѫде заравяшъ това съкровище. Бихъ желалъ тукъ, на Изгрѣва, който плюе нѣкѫде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна.
към беседата >>
– „Отъ рисуване не разбирашъ“.
Казва: „Нищо не знаешъ“. Правъ е човѣкътъ. Казва: „Отъ градежъ нищо не разбирашъ“. – „Разбирамъ малко“. Какво разбирамъ отъ градежъ?
– „Отъ рисуване не разбирашъ“.
– „Разбирамъ, но не мога да рисувамъ“. Отъ литература не разбирамъ, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозенъ“. На много религиозни хора съмъ казвалъ: Я ми кажи, съ коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „Въ начало“.
към беседата >>
Но трѣбва да дадемъ едно хубаво тълкувание.
Казва: „Отъ ценното, което имамъ въ носа – давамъ“. Така азъ го тълкувамъ. То не е тъй. Той нѣма поведение, не знае какъ да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае.
Но трѣбва да дадемъ едно хубаво тълкувание.
Тогава какво ще направишъ? Той като замине, ще идешъ да заровишъ това съкровище. Той се изсекне тамъ, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знакъ кѫде заравяшъ това съкровище. Бихъ желалъ тукъ, на Изгрѣва, който плюе нѣкѫде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна. Писанието казва: „Ще залича грѣховетѣ ви“.
към беседата >>
– „Разбирамъ, но не мога да рисувамъ“.
Правъ е човѣкътъ. Казва: „Отъ градежъ нищо не разбирашъ“. – „Разбирамъ малко“. Какво разбирамъ отъ градежъ? – „Отъ рисуване не разбирашъ“.
– „Разбирамъ, но не мога да рисувамъ“.
Отъ литература не разбирамъ, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозенъ“. На много религиозни хора съмъ казвалъ: Я ми кажи, съ коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „Въ начало“. То е на български, но кажи ми Мойсей какъ каза?
към беседата >>
Тогава какво ще направишъ?
Така азъ го тълкувамъ. То не е тъй. Той нѣма поведение, не знае какъ да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трѣбва да дадемъ едно хубаво тълкувание.
Тогава какво ще направишъ?
Той като замине, ще идешъ да заровишъ това съкровище. Той се изсекне тамъ, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знакъ кѫде заравяшъ това съкровище. Бихъ желалъ тукъ, на Изгрѣва, който плюе нѣкѫде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна. Писанието казва: „Ще залича грѣховетѣ ви“. Господь, като мине, вижда много нѣща, всичко заличава и казва: „Нѣма да помена вече пристѫпленията ви“.
към беседата >>
Отъ литература не разбирамъ, но всички велики автори зная.
Казва: „Отъ градежъ нищо не разбирашъ“. – „Разбирамъ малко“. Какво разбирамъ отъ градежъ? – „Отъ рисуване не разбирашъ“. – „Разбирамъ, но не мога да рисувамъ“.
Отъ литература не разбирамъ, но всички велики автори зная.
Казва: „Ти не си религиозенъ“. На много религиозни хора съмъ казвалъ: Я ми кажи, съ коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „Въ начало“. То е на български, но кажи ми Мойсей какъ каза? Не знаешъ ли?
към беседата >>
Той като замине, ще идешъ да заровишъ това съкровище.
То не е тъй. Той нѣма поведение, не знае какъ да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трѣбва да дадемъ едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направишъ?
Той като замине, ще идешъ да заровишъ това съкровище.
Той се изсекне тамъ, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знакъ кѫде заравяшъ това съкровище. Бихъ желалъ тукъ, на Изгрѣва, който плюе нѣкѫде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна. Писанието казва: „Ще залича грѣховетѣ ви“. Господь, като мине, вижда много нѣща, всичко заличава и казва: „Нѣма да помена вече пристѫпленията ви“.
към беседата >>
Казва: „Ти не си религиозенъ“.
– „Разбирамъ малко“. Какво разбирамъ отъ градежъ? – „Отъ рисуване не разбирашъ“. – „Разбирамъ, но не мога да рисувамъ“. Отъ литература не разбирамъ, но всички велики автори зная.
Казва: „Ти не си религиозенъ“.
На много религиозни хора съмъ казвалъ: Я ми кажи, съ коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „Въ начало“. То е на български, но кажи ми Мойсей какъ каза? Не знаешъ ли? По мойсеевски ще ми кажешъ.
към беседата >>
Той се изсекне тамъ, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знакъ кѫде заравяшъ това съкровище.
Той нѣма поведение, не знае какъ да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трѣбва да дадемъ едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направишъ? Той като замине, ще идешъ да заровишъ това съкровище.
Той се изсекне тамъ, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знакъ кѫде заравяшъ това съкровище.
Бихъ желалъ тукъ, на Изгрѣва, който плюе нѣкѫде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна. Писанието казва: „Ще залича грѣховетѣ ви“. Господь, като мине, вижда много нѣща, всичко заличава и казва: „Нѣма да помена вече пристѫпленията ви“.
към беседата >>
На много религиозни хора съмъ казвалъ: Я ми кажи, съ коя дума Мойсей започна най-първо?
Какво разбирамъ отъ градежъ? – „Отъ рисуване не разбирашъ“. – „Разбирамъ, но не мога да рисувамъ“. Отъ литература не разбирамъ, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозенъ“.
На много религиозни хора съмъ казвалъ: Я ми кажи, съ коя дума Мойсей започна най-първо?
Казва: „Въ начало“. То е на български, но кажи ми Мойсей какъ каза? Не знаешъ ли? По мойсеевски ще ми кажешъ. Нѣкой англичанинъ ще ми цитира.
към беседата >>
Бихъ желалъ тукъ, на Изгрѣва, който плюе нѣкѫде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна.
Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трѣбва да дадемъ едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направишъ? Той като замине, ще идешъ да заровишъ това съкровище. Той се изсекне тамъ, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знакъ кѫде заравяшъ това съкровище.
Бихъ желалъ тукъ, на Изгрѣва, който плюе нѣкѫде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна.
Писанието казва: „Ще залича грѣховетѣ ви“. Господь, като мине, вижда много нѣща, всичко заличава и казва: „Нѣма да помена вече пристѫпленията ви“.
към беседата >>
Казва: „Въ начало“.
– „Отъ рисуване не разбирашъ“. – „Разбирамъ, но не мога да рисувамъ“. Отъ литература не разбирамъ, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозенъ“. На много религиозни хора съмъ казвалъ: Я ми кажи, съ коя дума Мойсей започна най-първо?
Казва: „Въ начало“.
То е на български, но кажи ми Мойсей какъ каза? Не знаешъ ли? По мойсеевски ще ми кажешъ. Нѣкой англичанинъ ще ми цитира. Въ началото, „In the begining“.
към беседата >>
Писанието казва: „Ще залича грѣховетѣ ви“.
Но трѣбва да дадемъ едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направишъ? Той като замине, ще идешъ да заровишъ това съкровище. Той се изсекне тамъ, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знакъ кѫде заравяшъ това съкровище. Бихъ желалъ тукъ, на Изгрѣва, който плюе нѣкѫде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна.
Писанието казва: „Ще залича грѣховетѣ ви“.
Господь, като мине, вижда много нѣща, всичко заличава и казва: „Нѣма да помена вече пристѫпленията ви“.
към беседата >>
То е на български, но кажи ми Мойсей какъ каза?
– „Разбирамъ, но не мога да рисувамъ“. Отъ литература не разбирамъ, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозенъ“. На много религиозни хора съмъ казвалъ: Я ми кажи, съ коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „Въ начало“.
То е на български, но кажи ми Мойсей какъ каза?
Не знаешъ ли? По мойсеевски ще ми кажешъ. Нѣкой англичанинъ ще ми цитира. Въ началото, „In the begining“. Кажи ми, какъ каза Мойсей?
към беседата >>
Господь, като мине, вижда много нѣща, всичко заличава и казва: „Нѣма да помена вече пристѫпленията ви“.
Тогава какво ще направишъ? Той като замине, ще идешъ да заровишъ това съкровище. Той се изсекне тамъ, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знакъ кѫде заравяшъ това съкровище. Бихъ желалъ тукъ, на Изгрѣва, който плюе нѣкѫде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна. Писанието казва: „Ще залича грѣховетѣ ви“.
Господь, като мине, вижда много нѣща, всичко заличава и казва: „Нѣма да помена вече пристѫпленията ви“.
към беседата >>
Не знаешъ ли?
Отъ литература не разбирамъ, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозенъ“. На много религиозни хора съмъ казвалъ: Я ми кажи, съ коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „Въ начало“. То е на български, но кажи ми Мойсей какъ каза?
Не знаешъ ли?
По мойсеевски ще ми кажешъ. Нѣкой англичанинъ ще ми цитира. Въ началото, „In the begining“. Кажи ми, какъ каза Мойсей? Кажи ми, какъ Христосъ каза?
към беседата >>
Та казвамъ: Трѣбва ви единъ новъ начинъ за постѫпка.
Та казвамъ: Трѣбва ви единъ новъ начинъ за постѫпка.
Всѣки день, като се срещате, трѣбва да откривате нѣщо ново въ другия. Вие не се стремите да откривате хубавитѣ работи въ себе си, но търсите дребнитѣ на баба ви, дѣдо ви. Редъ поколѣния сѫ оставили старини. Намѣри нѣкаква старина, защо го държи? Държи го човѣкътъ за споменъ на дѣдо си.
към беседата >>
По мойсеевски ще ми кажешъ.
Казва: „Ти не си религиозенъ“. На много религиозни хора съмъ казвалъ: Я ми кажи, съ коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „Въ начало“. То е на български, но кажи ми Мойсей какъ каза? Не знаешъ ли?
По мойсеевски ще ми кажешъ.
Нѣкой англичанинъ ще ми цитира. Въ началото, „In the begining“. Кажи ми, какъ каза Мойсей? Кажи ми, какъ Христосъ каза? На кой езикъ говори Христосъ?
към беседата >>
Всѣки день, като се срещате, трѣбва да откривате нѣщо ново въ другия.
Та казвамъ: Трѣбва ви единъ новъ начинъ за постѫпка.
Всѣки день, като се срещате, трѣбва да откривате нѣщо ново въ другия.
Вие не се стремите да откривате хубавитѣ работи въ себе си, но търсите дребнитѣ на баба ви, дѣдо ви. Редъ поколѣния сѫ оставили старини. Намѣри нѣкаква старина, защо го държи? Държи го човѣкътъ за споменъ на дѣдо си. Има единъ навикъ – дѣдо му обичалъ да плюе, и той плюе.
към беседата >>
Нѣкой англичанинъ ще ми цитира.
На много религиозни хора съмъ казвалъ: Я ми кажи, съ коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „Въ начало“. То е на български, но кажи ми Мойсей какъ каза? Не знаешъ ли? По мойсеевски ще ми кажешъ.
Нѣкой англичанинъ ще ми цитира.
Въ началото, „In the begining“. Кажи ми, какъ каза Мойсей? Кажи ми, какъ Христосъ каза? На кой езикъ говори Христосъ? Христосъ не говори на български.
към беседата >>
Вие не се стремите да откривате хубавитѣ работи въ себе си, но търсите дребнитѣ на баба ви, дѣдо ви.
Та казвамъ: Трѣбва ви единъ новъ начинъ за постѫпка. Всѣки день, като се срещате, трѣбва да откривате нѣщо ново въ другия.
Вие не се стремите да откривате хубавитѣ работи въ себе си, но търсите дребнитѣ на баба ви, дѣдо ви.
Редъ поколѣния сѫ оставили старини. Намѣри нѣкаква старина, защо го държи? Държи го човѣкътъ за споменъ на дѣдо си. Има единъ навикъ – дѣдо му обичалъ да плюе, и той плюе. Дѣдо му обичалъ да пие винце – и той пие.
към беседата >>
Въ началото, „In the begining“.
Казва: „Въ начало“. То е на български, но кажи ми Мойсей какъ каза? Не знаешъ ли? По мойсеевски ще ми кажешъ. Нѣкой англичанинъ ще ми цитира.
Въ началото, „In the begining“.
Кажи ми, какъ каза Мойсей? Кажи ми, какъ Христосъ каза? На кой езикъ говори Христосъ? Христосъ не говори на български. Вие цитирате Христа.
към беседата >>
Редъ поколѣния сѫ оставили старини.
Та казвамъ: Трѣбва ви единъ новъ начинъ за постѫпка. Всѣки день, като се срещате, трѣбва да откривате нѣщо ново въ другия. Вие не се стремите да откривате хубавитѣ работи въ себе си, но търсите дребнитѣ на баба ви, дѣдо ви.
Редъ поколѣния сѫ оставили старини.
Намѣри нѣкаква старина, защо го държи? Държи го човѣкътъ за споменъ на дѣдо си. Има единъ навикъ – дѣдо му обичалъ да плюе, и той плюе. Дѣдо му обичалъ да пие винце – и той пие. Дѣдо му обичалъ да пуши цигари – и той пуши.
към беседата >>
Кажи ми, какъ каза Мойсей?
То е на български, но кажи ми Мойсей какъ каза? Не знаешъ ли? По мойсеевски ще ми кажешъ. Нѣкой англичанинъ ще ми цитира. Въ началото, „In the begining“.
Кажи ми, какъ каза Мойсей?
Кажи ми, какъ Христосъ каза? На кой езикъ говори Христосъ? Христосъ не говори на български. Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христосъ е казалъ.
към беседата >>
Намѣри нѣкаква старина, защо го държи?
Та казвамъ: Трѣбва ви единъ новъ начинъ за постѫпка. Всѣки день, като се срещате, трѣбва да откривате нѣщо ново въ другия. Вие не се стремите да откривате хубавитѣ работи въ себе си, но търсите дребнитѣ на баба ви, дѣдо ви. Редъ поколѣния сѫ оставили старини.
Намѣри нѣкаква старина, защо го държи?
Държи го човѣкътъ за споменъ на дѣдо си. Има единъ навикъ – дѣдо му обичалъ да плюе, и той плюе. Дѣдо му обичалъ да пие винце – и той пие. Дѣдо му обичалъ да пуши цигари – и той пуши. Дѣдо му обичалъ да носи биръ-бучуклия гащи – и той носи като него.
към беседата >>
Кажи ми, какъ Христосъ каза?
Не знаешъ ли? По мойсеевски ще ми кажешъ. Нѣкой англичанинъ ще ми цитира. Въ началото, „In the begining“. Кажи ми, какъ каза Мойсей?
Кажи ми, какъ Христосъ каза?
На кой езикъ говори Христосъ? Христосъ не говори на български. Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христосъ е казалъ. Какъ ще Го цитирашъ?
към беседата >>
Държи го човѣкътъ за споменъ на дѣдо си.
Та казвамъ: Трѣбва ви единъ новъ начинъ за постѫпка. Всѣки день, като се срещате, трѣбва да откривате нѣщо ново въ другия. Вие не се стремите да откривате хубавитѣ работи въ себе си, но търсите дребнитѣ на баба ви, дѣдо ви. Редъ поколѣния сѫ оставили старини. Намѣри нѣкаква старина, защо го държи?
Държи го човѣкътъ за споменъ на дѣдо си.
Има единъ навикъ – дѣдо му обичалъ да плюе, и той плюе. Дѣдо му обичалъ да пие винце – и той пие. Дѣдо му обичалъ да пуши цигари – и той пуши. Дѣдо му обичалъ да носи биръ-бучуклия гащи – и той носи като него. Докато се научатъ българитѣ да носятъ панталони, доста възражения правѣха, казваха: „Какво сѫ турили тия кюнци, нахлузени на краката?
към беседата >>
На кой езикъ говори Христосъ?
По мойсеевски ще ми кажешъ. Нѣкой англичанинъ ще ми цитира. Въ началото, „In the begining“. Кажи ми, какъ каза Мойсей? Кажи ми, какъ Христосъ каза?
На кой езикъ говори Христосъ?
Христосъ не говори на български. Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христосъ е казалъ. Какъ ще Го цитирашъ? Какъ е казалъ Господь?
към беседата >>
Има единъ навикъ – дѣдо му обичалъ да плюе, и той плюе.
Всѣки день, като се срещате, трѣбва да откривате нѣщо ново въ другия. Вие не се стремите да откривате хубавитѣ работи въ себе си, но търсите дребнитѣ на баба ви, дѣдо ви. Редъ поколѣния сѫ оставили старини. Намѣри нѣкаква старина, защо го държи? Държи го човѣкътъ за споменъ на дѣдо си.
Има единъ навикъ – дѣдо му обичалъ да плюе, и той плюе.
Дѣдо му обичалъ да пие винце – и той пие. Дѣдо му обичалъ да пуши цигари – и той пуши. Дѣдо му обичалъ да носи биръ-бучуклия гащи – и той носи като него. Докато се научатъ българитѣ да носятъ панталони, доста възражения правѣха, казваха: „Какво сѫ турили тия кюнци, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носятъ ли се?
към беседата >>
Христосъ не говори на български.
Нѣкой англичанинъ ще ми цитира. Въ началото, „In the begining“. Кажи ми, какъ каза Мойсей? Кажи ми, какъ Христосъ каза? На кой езикъ говори Христосъ?
Христосъ не говори на български.
Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христосъ е казалъ. Какъ ще Го цитирашъ? Какъ е казалъ Господь? Цитирайте, както Господь е казалъ.
към беседата >>
Дѣдо му обичалъ да пие винце – и той пие.
Вие не се стремите да откривате хубавитѣ работи въ себе си, но търсите дребнитѣ на баба ви, дѣдо ви. Редъ поколѣния сѫ оставили старини. Намѣри нѣкаква старина, защо го държи? Държи го човѣкътъ за споменъ на дѣдо си. Има единъ навикъ – дѣдо му обичалъ да плюе, и той плюе.
Дѣдо му обичалъ да пие винце – и той пие.
Дѣдо му обичалъ да пуши цигари – и той пуши. Дѣдо му обичалъ да носи биръ-бучуклия гащи – и той носи като него. Докато се научатъ българитѣ да носятъ панталони, доста възражения правѣха, казваха: „Какво сѫ турили тия кюнци, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носятъ ли се? Биръ-бучуклия разбирамъ“.
към беседата >>
Вие цитирате Христа.
Въ началото, „In the begining“. Кажи ми, какъ каза Мойсей? Кажи ми, какъ Христосъ каза? На кой езикъ говори Христосъ? Христосъ не говори на български.
Вие цитирате Христа.
Цитирай, както Христосъ е казалъ. Какъ ще Го цитирашъ? Какъ е казалъ Господь? Цитирайте, както Господь е казалъ. Ако азъ дойда при васъ на първия езикъ – нѣма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница съ най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дамъ кошницата.
към беседата >>
Дѣдо му обичалъ да пуши цигари – и той пуши.
Редъ поколѣния сѫ оставили старини. Намѣри нѣкаква старина, защо го държи? Държи го човѣкътъ за споменъ на дѣдо си. Има единъ навикъ – дѣдо му обичалъ да плюе, и той плюе. Дѣдо му обичалъ да пие винце – и той пие.
Дѣдо му обичалъ да пуши цигари – и той пуши.
Дѣдо му обичалъ да носи биръ-бучуклия гащи – и той носи като него. Докато се научатъ българитѣ да носятъ панталони, доста възражения правѣха, казваха: „Какво сѫ турили тия кюнци, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носятъ ли се? Биръ-бучуклия разбирамъ“. Сега модернитѣ (панталони) сѫ широки.
към беседата >>
Цитирай, както Христосъ е казалъ.
Кажи ми, какъ каза Мойсей? Кажи ми, какъ Христосъ каза? На кой езикъ говори Христосъ? Христосъ не говори на български. Вие цитирате Христа.
Цитирай, както Христосъ е казалъ.
Какъ ще Го цитирашъ? Какъ е казалъ Господь? Цитирайте, както Господь е казалъ. Ако азъ дойда при васъ на първия езикъ – нѣма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница съ най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дамъ кошницата. То е Божественъ езикъ.
към беседата >>
Дѣдо му обичалъ да носи биръ-бучуклия гащи – и той носи като него.
Намѣри нѣкаква старина, защо го държи? Държи го човѣкътъ за споменъ на дѣдо си. Има единъ навикъ – дѣдо му обичалъ да плюе, и той плюе. Дѣдо му обичалъ да пие винце – и той пие. Дѣдо му обичалъ да пуши цигари – и той пуши.
Дѣдо му обичалъ да носи биръ-бучуклия гащи – и той носи като него.
Докато се научатъ българитѣ да носятъ панталони, доста възражения правѣха, казваха: „Какво сѫ турили тия кюнци, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носятъ ли се? Биръ-бучуклия разбирамъ“. Сега модернитѣ (панталони) сѫ широки. Турскитѣ сѫ прилепнати.
към беседата >>
Какъ ще Го цитирашъ?
Кажи ми, какъ Христосъ каза? На кой езикъ говори Христосъ? Христосъ не говори на български. Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христосъ е казалъ.
Какъ ще Го цитирашъ?
Какъ е казалъ Господь? Цитирайте, както Господь е казалъ. Ако азъ дойда при васъ на първия езикъ – нѣма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница съ най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дамъ кошницата. То е Божественъ езикъ. Ще се помѫча и на български да ви преведа съдържанието.
към беседата >>
Докато се научатъ българитѣ да носятъ панталони, доста възражения правѣха, казваха: „Какво сѫ турили тия кюнци, нахлузени на краката?
Държи го човѣкътъ за споменъ на дѣдо си. Има единъ навикъ – дѣдо му обичалъ да плюе, и той плюе. Дѣдо му обичалъ да пие винце – и той пие. Дѣдо му обичалъ да пуши цигари – и той пуши. Дѣдо му обичалъ да носи биръ-бучуклия гащи – и той носи като него.
Докато се научатъ българитѣ да носятъ панталони, доста възражения правѣха, казваха: „Какво сѫ турили тия кюнци, нахлузени на краката?
Безобразие. Такива гащи, носятъ ли се? Биръ-бучуклия разбирамъ“. Сега модернитѣ (панталони) сѫ широки. Турскитѣ сѫ прилепнати. То има психологическо разбиране.
към беседата >>
Какъ е казалъ Господь?
На кой езикъ говори Христосъ? Христосъ не говори на български. Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христосъ е казалъ. Какъ ще Го цитирашъ?
Какъ е казалъ Господь?
Цитирайте, както Господь е казалъ. Ако азъ дойда при васъ на първия езикъ – нѣма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница съ най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дамъ кошницата. То е Божественъ езикъ. Ще се помѫча и на български да ви преведа съдържанието. Това дърво азъ не съмъ го садилъ, менъ ми го даде дѣдо ми, донесълъ го отъ странство.
към беседата >>
Безобразие. Такива гащи, носятъ ли се?
Има единъ навикъ – дѣдо му обичалъ да плюе, и той плюе. Дѣдо му обичалъ да пие винце – и той пие. Дѣдо му обичалъ да пуши цигари – и той пуши. Дѣдо му обичалъ да носи биръ-бучуклия гащи – и той носи като него. Докато се научатъ българитѣ да носятъ панталони, доста възражения правѣха, казваха: „Какво сѫ турили тия кюнци, нахлузени на краката?
Безобразие. Такива гащи, носятъ ли се?
Биръ-бучуклия разбирамъ“. Сега модернитѣ (панталони) сѫ широки. Турскитѣ сѫ прилепнати. То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявамъ, то е губене на време.
към беседата >>
Цитирайте, както Господь е казалъ.
Христосъ не говори на български. Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христосъ е казалъ. Какъ ще Го цитирашъ? Какъ е казалъ Господь?
Цитирайте, както Господь е казалъ.
Ако азъ дойда при васъ на първия езикъ – нѣма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница съ най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дамъ кошницата. То е Божественъ езикъ. Ще се помѫча и на български да ви преведа съдържанието. Това дърво азъ не съмъ го садилъ, менъ ми го даде дѣдо ми, донесълъ го отъ странство. То роди първитѣ череши, понеже искахъ да ви покажа какво нѣщо е Божествениятъ животъ.
към беседата >>
Биръ-бучуклия разбирамъ“.
Дѣдо му обичалъ да пие винце – и той пие. Дѣдо му обичалъ да пуши цигари – и той пуши. Дѣдо му обичалъ да носи биръ-бучуклия гащи – и той носи като него. Докато се научатъ българитѣ да носятъ панталони, доста възражения правѣха, казваха: „Какво сѫ турили тия кюнци, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носятъ ли се?
Биръ-бучуклия разбирамъ“.
Сега модернитѣ (панталони) сѫ широки. Турскитѣ сѫ прилепнати. То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявамъ, то е губене на време. Следъ като ви обясня, каква полза ще имате вие?
към беседата >>
Ако азъ дойда при васъ на първия езикъ – нѣма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница съ най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дамъ кошницата.
Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христосъ е казалъ. Какъ ще Го цитирашъ? Какъ е казалъ Господь? Цитирайте, както Господь е казалъ.
Ако азъ дойда при васъ на първия езикъ – нѣма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница съ най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дамъ кошницата.
То е Божественъ езикъ. Ще се помѫча и на български да ви преведа съдържанието. Това дърво азъ не съмъ го садилъ, менъ ми го даде дѣдо ми, донесълъ го отъ странство. То роди първитѣ череши, понеже искахъ да ви покажа какво нѣщо е Божествениятъ животъ. Донесохъ ви отъ тѣзи плодове, искамъ да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешитѣ.
към беседата >>
Сега модернитѣ (панталони) сѫ широки.
Дѣдо му обичалъ да пуши цигари – и той пуши. Дѣдо му обичалъ да носи биръ-бучуклия гащи – и той носи като него. Докато се научатъ българитѣ да носятъ панталони, доста възражения правѣха, казваха: „Какво сѫ турили тия кюнци, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носятъ ли се? Биръ-бучуклия разбирамъ“.
Сега модернитѣ (панталони) сѫ широки.
Турскитѣ сѫ прилепнати. То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявамъ, то е губене на време. Следъ като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетель, но има нѣщо, което стѣга добродетельта.
към беседата >>
То е Божественъ езикъ.
Цитирай, както Христосъ е казалъ. Какъ ще Го цитирашъ? Какъ е казалъ Господь? Цитирайте, както Господь е казалъ. Ако азъ дойда при васъ на първия езикъ – нѣма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница съ най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дамъ кошницата.
То е Божественъ езикъ.
Ще се помѫча и на български да ви преведа съдържанието. Това дърво азъ не съмъ го садилъ, менъ ми го даде дѣдо ми, донесълъ го отъ странство. То роди първитѣ череши, понеже искахъ да ви покажа какво нѣщо е Божествениятъ животъ. Донесохъ ви отъ тѣзи плодове, искамъ да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешитѣ. Туй, което той (е) почуствувалъ отъ черешитѣ, то е Божествено и туй, което азъ съмъ почувствувалъ вѫтре – то е Божествено.
към беседата >>
Турскитѣ сѫ прилепнати.
Дѣдо му обичалъ да носи биръ-бучуклия гащи – и той носи като него. Докато се научатъ българитѣ да носятъ панталони, доста възражения правѣха, казваха: „Какво сѫ турили тия кюнци, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носятъ ли се? Биръ-бучуклия разбирамъ“. Сега модернитѣ (панталони) сѫ широки.
Турскитѣ сѫ прилепнати.
То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявамъ, то е губене на време. Следъ като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетель, но има нѣщо, което стѣга добродетельта. Защо стѣгате добродетельта?
към беседата >>
Ще се помѫча и на български да ви преведа съдържанието.
Какъ ще Го цитирашъ? Какъ е казалъ Господь? Цитирайте, както Господь е казалъ. Ако азъ дойда при васъ на първия езикъ – нѣма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница съ най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дамъ кошницата. То е Божественъ езикъ.
Ще се помѫча и на български да ви преведа съдържанието.
Това дърво азъ не съмъ го садилъ, менъ ми го даде дѣдо ми, донесълъ го отъ странство. То роди първитѣ череши, понеже искахъ да ви покажа какво нѣщо е Божествениятъ животъ. Донесохъ ви отъ тѣзи плодове, искамъ да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешитѣ. Туй, което той (е) почуствувалъ отъ черешитѣ, то е Божествено и туй, което азъ съмъ почувствувалъ вѫтре – то е Божествено.
към беседата >>
То има психологическо разбиране.
Докато се научатъ българитѣ да носятъ панталони, доста възражения правѣха, казваха: „Какво сѫ турили тия кюнци, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носятъ ли се? Биръ-бучуклия разбирамъ“. Сега модернитѣ (панталони) сѫ широки. Турскитѣ сѫ прилепнати.
То има психологическо разбиране.
Ако река да ви обяснявамъ, то е губене на време. Следъ като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетель, но има нѣщо, което стѣга добродетельта. Защо стѣгате добродетельта? Често забелязвамъ нѣкои деца.
към беседата >>
Това дърво азъ не съмъ го садилъ, менъ ми го даде дѣдо ми, донесълъ го отъ странство.
Какъ е казалъ Господь? Цитирайте, както Господь е казалъ. Ако азъ дойда при васъ на първия езикъ – нѣма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница съ най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дамъ кошницата. То е Божественъ езикъ. Ще се помѫча и на български да ви преведа съдържанието.
Това дърво азъ не съмъ го садилъ, менъ ми го даде дѣдо ми, донесълъ го отъ странство.
То роди първитѣ череши, понеже искахъ да ви покажа какво нѣщо е Божествениятъ животъ. Донесохъ ви отъ тѣзи плодове, искамъ да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешитѣ. Туй, което той (е) почуствувалъ отъ черешитѣ, то е Божествено и туй, което азъ съмъ почувствувалъ вѫтре – то е Божествено.
към беседата >>
Ако река да ви обяснявамъ, то е губене на време.
Безобразие. Такива гащи, носятъ ли се? Биръ-бучуклия разбирамъ“. Сега модернитѣ (панталони) сѫ широки. Турскитѣ сѫ прилепнати. То има психологическо разбиране.
Ако река да ви обяснявамъ, то е губене на време.
Следъ като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетель, но има нѣщо, което стѣга добродетельта. Защо стѣгате добродетельта? Често забелязвамъ нѣкои деца. Нѣкои деца има, или нѣкоя жена, като погледнешъ краката – събере краката.
към беседата >>
То роди първитѣ череши, понеже искахъ да ви покажа какво нѣщо е Божествениятъ животъ.
Цитирайте, както Господь е казалъ. Ако азъ дойда при васъ на първия езикъ – нѣма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница съ най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дамъ кошницата. То е Божественъ езикъ. Ще се помѫча и на български да ви преведа съдържанието. Това дърво азъ не съмъ го садилъ, менъ ми го даде дѣдо ми, донесълъ го отъ странство.
То роди първитѣ череши, понеже искахъ да ви покажа какво нѣщо е Божествениятъ животъ.
Донесохъ ви отъ тѣзи плодове, искамъ да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешитѣ. Туй, което той (е) почуствувалъ отъ черешитѣ, то е Божествено и туй, което азъ съмъ почувствувалъ вѫтре – то е Божествено.
към беседата >>
Следъ като ви обясня, каква полза ще имате вие?
Биръ-бучуклия разбирамъ“. Сега модернитѣ (панталони) сѫ широки. Турскитѣ сѫ прилепнати. То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявамъ, то е губене на време.
Следъ като ви обясня, каква полза ще имате вие?
Вие имате една добродетель, но има нѣщо, което стѣга добродетельта. Защо стѣгате добродетельта? Често забелязвамъ нѣкои деца. Нѣкои деца има, или нѣкоя жена, като погледнешъ краката – събере краката. Турцитѣ скриваха рѫцетѣ, гушата, да не ги видятъ, да не съблазнятъ.
към беседата >>
Донесохъ ви отъ тѣзи плодове, искамъ да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешитѣ.
Ако азъ дойда при васъ на първия езикъ – нѣма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница съ най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дамъ кошницата. То е Божественъ езикъ. Ще се помѫча и на български да ви преведа съдържанието. Това дърво азъ не съмъ го садилъ, менъ ми го даде дѣдо ми, донесълъ го отъ странство. То роди първитѣ череши, понеже искахъ да ви покажа какво нѣщо е Божествениятъ животъ.
Донесохъ ви отъ тѣзи плодове, искамъ да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешитѣ.
Туй, което той (е) почуствувалъ отъ черешитѣ, то е Божествено и туй, което азъ съмъ почувствувалъ вѫтре – то е Божествено.
към беседата >>
Вие имате една добродетель, но има нѣщо, което стѣга добродетельта.
Сега модернитѣ (панталони) сѫ широки. Турскитѣ сѫ прилепнати. То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявамъ, то е губене на време. Следъ като ви обясня, каква полза ще имате вие?
Вие имате една добродетель, но има нѣщо, което стѣга добродетельта.
Защо стѣгате добродетельта? Често забелязвамъ нѣкои деца. Нѣкои деца има, или нѣкоя жена, като погледнешъ краката – събере краката. Турцитѣ скриваха рѫцетѣ, гушата, да не ги видятъ, да не съблазнятъ. Пъкъ въ новата култура всичко туй се отваря – да се виждатъ рѫцетѣ, врата.
към беседата >>
Туй, което той (е) почуствувалъ отъ черешитѣ, то е Божествено и туй, което азъ съмъ почувствувалъ вѫтре – то е Божествено.
То е Божественъ езикъ. Ще се помѫча и на български да ви преведа съдържанието. Това дърво азъ не съмъ го садилъ, менъ ми го даде дѣдо ми, донесълъ го отъ странство. То роди първитѣ череши, понеже искахъ да ви покажа какво нѣщо е Божествениятъ животъ. Донесохъ ви отъ тѣзи плодове, искамъ да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешитѣ.
Туй, което той (е) почуствувалъ отъ черешитѣ, то е Божествено и туй, което азъ съмъ почувствувалъ вѫтре – то е Божествено.
към беседата >>
Защо стѣгате добродетельта?
Турскитѣ сѫ прилепнати. То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявамъ, то е губене на време. Следъ като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетель, но има нѣщо, което стѣга добродетельта.
Защо стѣгате добродетельта?
Често забелязвамъ нѣкои деца. Нѣкои деца има, или нѣкоя жена, като погледнешъ краката – събере краката. Турцитѣ скриваха рѫцетѣ, гушата, да не ги видятъ, да не съблазнятъ. Пъкъ въ новата култура всичко туй се отваря – да се виждатъ рѫцетѣ, врата. Казватъ: „Господь го създалъ хубаво“.
към беседата >>
Вземете „ДОБРО“ на български и на английски.
Вземете „ДОБРО“ на български и на английски.
Въ английски думата има други трептения. На английски има две условия, значи доброто има два зародиша . Азъ така го тълкувамъ на английски. Едното е на сърдцето, другото е на ума. Човѣкъ, за да бѫде добъръ трѣбва да има единъ отличенъ умъ и едно отлично сърдце, здрава воля и здраво тѣло.
към беседата >>
Често забелязвамъ нѣкои деца.
То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявамъ, то е губене на време. Следъ като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетель, но има нѣщо, което стѣга добродетельта. Защо стѣгате добродетельта?
Често забелязвамъ нѣкои деца.
Нѣкои деца има, или нѣкоя жена, като погледнешъ краката – събере краката. Турцитѣ скриваха рѫцетѣ, гушата, да не ги видятъ, да не съблазнятъ. Пъкъ въ новата култура всичко туй се отваря – да се виждатъ рѫцетѣ, врата. Казватъ: „Господь го създалъ хубаво“. Отваря рѫката, да бѫде както Господь я създалъ да е хубава рѫката, и вратътъ да е хубавъ.
към беседата >>
Въ английски думата има други трептения.
Вземете „ДОБРО“ на български и на английски.
Въ английски думата има други трептения.
На английски има две условия, значи доброто има два зародиша . Азъ така го тълкувамъ на английски. Едното е на сърдцето, другото е на ума. Човѣкъ, за да бѫде добъръ трѣбва да има единъ отличенъ умъ и едно отлично сърдце, здрава воля и здраво тѣло. Англичанинътъ е практиченъ.
към беседата >>
Нѣкои деца има, или нѣкоя жена, като погледнешъ краката – събере краката.
Ако река да ви обяснявамъ, то е губене на време. Следъ като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетель, но има нѣщо, което стѣга добродетельта. Защо стѣгате добродетельта? Често забелязвамъ нѣкои деца.
Нѣкои деца има, или нѣкоя жена, като погледнешъ краката – събере краката.
Турцитѣ скриваха рѫцетѣ, гушата, да не ги видятъ, да не съблазнятъ. Пъкъ въ новата култура всичко туй се отваря – да се виждатъ рѫцетѣ, врата. Казватъ: „Господь го създалъ хубаво“. Отваря рѫката, да бѫде както Господь я създалъ да е хубава рѫката, и вратътъ да е хубавъ. Като видишъ – да излиза свѣтлина и топлина.
към беседата >>
На английски има две условия, значи доброто има два зародиша .
Вземете „ДОБРО“ на български и на английски. Въ английски думата има други трептения.
На английски има две условия, значи доброто има два зародиша .
Азъ така го тълкувамъ на английски. Едното е на сърдцето, другото е на ума. Човѣкъ, за да бѫде добъръ трѣбва да има единъ отличенъ умъ и едно отлично сърдце, здрава воля и здраво тѣло. Англичанинътъ е практиченъ. Българинътъ казва: „ДОБРО“.
към беседата >>
Турцитѣ скриваха рѫцетѣ, гушата, да не ги видятъ, да не съблазнятъ.
Следъ като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетель, но има нѣщо, което стѣга добродетельта. Защо стѣгате добродетельта? Често забелязвамъ нѣкои деца. Нѣкои деца има, или нѣкоя жена, като погледнешъ краката – събере краката.
Турцитѣ скриваха рѫцетѣ, гушата, да не ги видятъ, да не съблазнятъ.
Пъкъ въ новата култура всичко туй се отваря – да се виждатъ рѫцетѣ, врата. Казватъ: „Господь го създалъ хубаво“. Отваря рѫката, да бѫде както Господь я създалъ да е хубава рѫката, и вратътъ да е хубавъ. Като видишъ – да излиза свѣтлина и топлина. Като пипнешъ тази рѫка – студена, защо ти е?
към беседата >>
Азъ така го тълкувамъ на английски.
Вземете „ДОБРО“ на български и на английски. Въ английски думата има други трептения. На английски има две условия, значи доброто има два зародиша .
Азъ така го тълкувамъ на английски.
Едното е на сърдцето, другото е на ума. Човѣкъ, за да бѫде добъръ трѣбва да има единъ отличенъ умъ и едно отлично сърдце, здрава воля и здраво тѣло. Англичанинътъ е практиченъ. Българинътъ казва: „ДОБРО“. Добро е туй, което е излѣзло отъ Бога и което дава плодъ.
към беседата >>
Пъкъ въ новата култура всичко туй се отваря – да се виждатъ рѫцетѣ, врата.
Вие имате една добродетель, но има нѣщо, което стѣга добродетельта. Защо стѣгате добродетельта? Често забелязвамъ нѣкои деца. Нѣкои деца има, или нѣкоя жена, като погледнешъ краката – събере краката. Турцитѣ скриваха рѫцетѣ, гушата, да не ги видятъ, да не съблазнятъ.
Пъкъ въ новата култура всичко туй се отваря – да се виждатъ рѫцетѣ, врата.
Казватъ: „Господь го създалъ хубаво“. Отваря рѫката, да бѫде както Господь я създалъ да е хубава рѫката, и вратътъ да е хубавъ. Като видишъ – да излиза свѣтлина и топлина. Като пипнешъ тази рѫка – студена, защо ти е? Тя е мраморъ.
към беседата >>
Едното е на сърдцето, другото е на ума.
Вземете „ДОБРО“ на български и на английски. Въ английски думата има други трептения. На английски има две условия, значи доброто има два зародиша . Азъ така го тълкувамъ на английски.
Едното е на сърдцето, другото е на ума.
Човѣкъ, за да бѫде добъръ трѣбва да има единъ отличенъ умъ и едно отлично сърдце, здрава воля и здраво тѣло. Англичанинътъ е практиченъ. Българинътъ казва: „ДОБРО“. Добро е туй, което е излѣзло отъ Бога и което дава плодъ. Следъ (туй) казва: „Туй добро, което е излѣзло отъ Бога и което дава плодъ, трѣбва да му се дадатъ условия, да го използуваме хубаво“.
към беседата >>
Казватъ: „Господь го създалъ хубаво“.
Защо стѣгате добродетельта? Често забелязвамъ нѣкои деца. Нѣкои деца има, или нѣкоя жена, като погледнешъ краката – събере краката. Турцитѣ скриваха рѫцетѣ, гушата, да не ги видятъ, да не съблазнятъ. Пъкъ въ новата култура всичко туй се отваря – да се виждатъ рѫцетѣ, врата.
Казватъ: „Господь го създалъ хубаво“.
Отваря рѫката, да бѫде както Господь я създалъ да е хубава рѫката, и вратътъ да е хубавъ. Като видишъ – да излиза свѣтлина и топлина. Като пипнешъ тази рѫка – студена, защо ти е? Тя е мраморъ. Да е топла, да видишъ, че има движение.
към беседата >>
Човѣкъ, за да бѫде добъръ трѣбва да има единъ отличенъ умъ и едно отлично сърдце, здрава воля и здраво тѣло.
Вземете „ДОБРО“ на български и на английски. Въ английски думата има други трептения. На английски има две условия, значи доброто има два зародиша . Азъ така го тълкувамъ на английски. Едното е на сърдцето, другото е на ума.
Човѣкъ, за да бѫде добъръ трѣбва да има единъ отличенъ умъ и едно отлично сърдце, здрава воля и здраво тѣло.
Англичанинътъ е практиченъ. Българинътъ казва: „ДОБРО“. Добро е туй, което е излѣзло отъ Бога и което дава плодъ. Следъ (туй) казва: „Туй добро, което е излѣзло отъ Бога и което дава плодъ, трѣбва да му се дадатъ условия, да го използуваме хубаво“. Българинътъ казва: „Доброто, което вземешъ, трѣбва да даде нѣщо“.
към беседата >>
Отваря рѫката, да бѫде както Господь я създалъ да е хубава рѫката, и вратътъ да е хубавъ.
Често забелязвамъ нѣкои деца. Нѣкои деца има, или нѣкоя жена, като погледнешъ краката – събере краката. Турцитѣ скриваха рѫцетѣ, гушата, да не ги видятъ, да не съблазнятъ. Пъкъ въ новата култура всичко туй се отваря – да се виждатъ рѫцетѣ, врата. Казватъ: „Господь го създалъ хубаво“.
Отваря рѫката, да бѫде както Господь я създалъ да е хубава рѫката, и вратътъ да е хубавъ.
Като видишъ – да излиза свѣтлина и топлина. Като пипнешъ тази рѫка – студена, защо ти е? Тя е мраморъ. Да е топла, да видишъ, че има движение. Рѫката предава нѣщо магнетично.
към беседата >>
Англичанинътъ е практиченъ.
Въ английски думата има други трептения. На английски има две условия, значи доброто има два зародиша . Азъ така го тълкувамъ на английски. Едното е на сърдцето, другото е на ума. Човѣкъ, за да бѫде добъръ трѣбва да има единъ отличенъ умъ и едно отлично сърдце, здрава воля и здраво тѣло.
Англичанинътъ е практиченъ.
Българинътъ казва: „ДОБРО“. Добро е туй, което е излѣзло отъ Бога и което дава плодъ. Следъ (туй) казва: „Туй добро, което е излѣзло отъ Бога и което дава плодъ, трѣбва да му се дадатъ условия, да го използуваме хубаво“. Българинътъ казва: „Доброто, което вземешъ, трѣбва да даде нѣщо“. Българинътъ казва още: „Р-то, това показва, че като вземешъ доброто, да го не дадешъ само на единъ, но на всички“.
към беседата >>
Кое показва настоящото състояние?
(втори вариант)
Като изгрее слънцето, да може да хваща лъчите на това слънце. Казвам: Всичките ония добри хора в света, те мязат* на запалени факли. Вечерно време като пътувате, като се приближите към тях, те ще ви ориентират в пътя, по който вървите. Сега вие имате за себе известни понятия. То е вярно.
Кое показва настоящото състояние?
Ако десет години вие се учите, по какво се отличавате? Вие влизате като едно малко невинно дете, но не знаете да пеете. Вие сте добър, но умът ви не е развит, пение нямате. След десет години вие се научавате да пеете хубаво, да свирите хубаво, имате придаден един плюс. Десет години като се занимавате с математика, имате един плюс.
към втори вариант >>
Искаш сега да ме лъжеш.
(втори вариант)
Казва: „Боли ме корем”. Казвам: „Ти си се влюбила, пък на твоя възлюблен не му е времето да се жени. Ти искаш преждевременно да се ожени, затова те боли корем”. – „Аз никого нямам. Нямам сили в тялото си”.
Искаш сега да ме лъжеш.
Нямаш сила, но ако взема едно дърво, не можеш ли да ходиш? Тогава ще ви приведа друг един пример. Разправяше един свещеник във време на войната в 14-та година. Казва: „Не мога да ходя. Като ходя една крачка, клякам.
към втори вариант >>
Ако десет години вие се учите, по какво се отличавате?
(втори вариант)
Казвам: Всичките ония добри хора в света, те мязат* на запалени факли. Вечерно време като пътувате, като се приближите към тях, те ще ви ориентират в пътя, по който вървите. Сега вие имате за себе известни понятия. То е вярно. Кое показва настоящото състояние?
Ако десет години вие се учите, по какво се отличавате?
Вие влизате като едно малко невинно дете, но не знаете да пеете. Вие сте добър, но умът ви не е развит, пение нямате. След десет години вие се научавате да пеете хубаво, да свирите хубаво, имате придаден един плюс. Десет години като се занимавате с математика, имате един плюс. Десет години се занимавате с инженерство, имате понятие как се строи.
към втори вариант >>
Нямаш сила, но ако взема едно дърво, не можеш ли да ходиш?
(втори вариант)
Казвам: „Ти си се влюбила, пък на твоя възлюблен не му е времето да се жени. Ти искаш преждевременно да се ожени, затова те боли корем”. – „Аз никого нямам. Нямам сили в тялото си”. Искаш сега да ме лъжеш.
Нямаш сила, но ако взема едно дърво, не можеш ли да ходиш?
Тогава ще ви приведа друг един пример. Разправяше един свещеник във време на войната в 14-та година. Казва: „Не мога да ходя. Като ходя една крачка, клякам. Казвам си: едно време какъв бях, пък сега какъв съм.
към втори вариант >>
Вие влизате като едно малко невинно дете, но не знаете да пеете.
(втори вариант)
Вечерно време като пътувате, като се приближите към тях, те ще ви ориентират в пътя, по който вървите. Сега вие имате за себе известни понятия. То е вярно. Кое показва настоящото състояние? Ако десет години вие се учите, по какво се отличавате?
Вие влизате като едно малко невинно дете, но не знаете да пеете.
Вие сте добър, но умът ви не е развит, пение нямате. След десет години вие се научавате да пеете хубаво, да свирите хубаво, имате придаден един плюс. Десет години като се занимавате с математика, имате един плюс. Десет години се занимавате с инженерство, имате понятие как се строи. Десет години сте изучавали земеделие, имате един плюс приложен в живота.
към втори вариант >>
Тогава ще ви приведа друг един пример.
(втори вариант)
Ти искаш преждевременно да се ожени, затова те боли корем”. – „Аз никого нямам. Нямам сили в тялото си”. Искаш сега да ме лъжеш. Нямаш сила, но ако взема едно дърво, не можеш ли да ходиш?
Тогава ще ви приведа друг един пример.
Разправяше един свещеник във време на войната в 14-та година. Казва: „Не мога да ходя. Като ходя една крачка, клякам. Казвам си: едно време какъв бях, пък сега какъв съм. Седял във Варна пред черквата, че като падна една голяма бомба от тези морските дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намерих два километра вън от града, в новата махала.
към втори вариант >>
Вие сте добър, но умът ви не е развит, пение нямате.
(втори вариант)
Сега вие имате за себе известни понятия. То е вярно. Кое показва настоящото състояние? Ако десет години вие се учите, по какво се отличавате? Вие влизате като едно малко невинно дете, но не знаете да пеете.
Вие сте добър, но умът ви не е развит, пение нямате.
След десет години вие се научавате да пеете хубаво, да свирите хубаво, имате придаден един плюс. Десет години като се занимавате с математика, имате един плюс. Десет години се занимавате с инженерство, имате понятие как се строи. Десет години сте изучавали земеделие, имате един плюс приложен в живота. Десет години сте изучавали психология, душите на хората.
към втори вариант >>
Разправяше един свещеник във време на войната в 14-та година.
(втори вариант)
– „Аз никого нямам. Нямам сили в тялото си”. Искаш сега да ме лъжеш. Нямаш сила, но ако взема едно дърво, не можеш ли да ходиш? Тогава ще ви приведа друг един пример.
Разправяше един свещеник във време на войната в 14-та година.
Казва: „Не мога да ходя. Като ходя една крачка, клякам. Казвам си: едно време какъв бях, пък сега какъв съм. Седял във Варна пред черквата, че като падна една голяма бомба от тези морските дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намерих два километра вън от града, в новата махала. Излизам на шосето накрая и не само това, но гледам – нося една тиква.
към втори вариант >>
След десет години вие се научавате да пеете хубаво, да свирите хубаво, имате придаден един плюс.
(втори вариант)
То е вярно. Кое показва настоящото състояние? Ако десет години вие се учите, по какво се отличавате? Вие влизате като едно малко невинно дете, но не знаете да пеете. Вие сте добър, но умът ви не е развит, пение нямате.
След десет години вие се научавате да пеете хубаво, да свирите хубаво, имате придаден един плюс.
Десет години като се занимавате с математика, имате един плюс. Десет години се занимавате с инженерство, имате понятие как се строи. Десет години сте изучавали земеделие, имате един плюс приложен в живота. Десет години сте изучавали психология, душите на хората. Някой казва: „Изучавам психология”.
към втори вариант >>
Казва: „Не мога да ходя.
(втори вариант)
Нямам сили в тялото си”. Искаш сега да ме лъжеш. Нямаш сила, но ако взема едно дърво, не можеш ли да ходиш? Тогава ще ви приведа друг един пример. Разправяше един свещеник във време на войната в 14-та година.
Казва: „Не мога да ходя.
Като ходя една крачка, клякам. Казвам си: едно време какъв бях, пък сега какъв съм. Седял във Варна пред черквата, че като падна една голяма бомба от тези морските дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намерих два километра вън от града, в новата махала. Излизам на шосето накрая и не само това, но гледам – нося една тиква. Чудя се на себе си, чудя се на ума си от къде съм взел тази тиква.
към втори вариант >>
Десет години като се занимавате с математика, имате един плюс.
(втори вариант)
Кое показва настоящото състояние? Ако десет години вие се учите, по какво се отличавате? Вие влизате като едно малко невинно дете, но не знаете да пеете. Вие сте добър, но умът ви не е развит, пение нямате. След десет години вие се научавате да пеете хубаво, да свирите хубаво, имате придаден един плюс.
Десет години като се занимавате с математика, имате един плюс.
Десет години се занимавате с инженерство, имате понятие как се строи. Десет години сте изучавали земеделие, имате един плюс приложен в живота. Десет години сте изучавали психология, душите на хората. Някой казва: „Изучавам психология”. Много мъчно е да се изучава психология, понеже нямате нищо видимо в дадения случай.
към втори вариант >>
Като ходя една крачка, клякам.
(втори вариант)
Искаш сега да ме лъжеш. Нямаш сила, но ако взема едно дърво, не можеш ли да ходиш? Тогава ще ви приведа друг един пример. Разправяше един свещеник във време на войната в 14-та година. Казва: „Не мога да ходя.
Като ходя една крачка, клякам.
Казвам си: едно време какъв бях, пък сега какъв съм. Седял във Варна пред черквата, че като падна една голяма бомба от тези морските дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намерих два километра вън от града, в новата махала. Излизам на шосето накрая и не само това, но гледам – нося една тиква. Чудя се на себе си, чудя се на ума си от къде съм взел тази тиква. Да съм взел хляб, но тиква нося.
към втори вариант >>
Десет години се занимавате с инженерство, имате понятие как се строи.
(втори вариант)
Ако десет години вие се учите, по какво се отличавате? Вие влизате като едно малко невинно дете, но не знаете да пеете. Вие сте добър, но умът ви не е развит, пение нямате. След десет години вие се научавате да пеете хубаво, да свирите хубаво, имате придаден един плюс. Десет години като се занимавате с математика, имате един плюс.
Десет години се занимавате с инженерство, имате понятие как се строи.
Десет години сте изучавали земеделие, имате един плюс приложен в живота. Десет години сте изучавали психология, душите на хората. Някой казва: „Изучавам психология”. Много мъчно е да се изучава психология, понеже нямате нищо видимо в дадения случай. Имаш само чувство (при) този човек като го видиш.
към втори вариант >>
Казвам си: едно време какъв бях, пък сега какъв съм.
(втори вариант)
Нямаш сила, но ако взема едно дърво, не можеш ли да ходиш? Тогава ще ви приведа друг един пример. Разправяше един свещеник във време на войната в 14-та година. Казва: „Не мога да ходя. Като ходя една крачка, клякам.
Казвам си: едно време какъв бях, пък сега какъв съм.
Седял във Варна пред черквата, че като падна една голяма бомба от тези морските дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намерих два километра вън от града, в новата махала. Излизам на шосето накрая и не само това, но гледам – нося една тиква. Чудя се на себе си, чудя се на ума си от къде съм взел тази тиква. Да съм взел хляб, но тиква нося. Казвам си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходиш, освен, че два километра си изминал, но и тиквата носиш”.
към втори вариант >>
Десет години сте изучавали земеделие, имате един плюс приложен в живота.
(втори вариант)
Вие влизате като едно малко невинно дете, но не знаете да пеете. Вие сте добър, но умът ви не е развит, пение нямате. След десет години вие се научавате да пеете хубаво, да свирите хубаво, имате придаден един плюс. Десет години като се занимавате с математика, имате един плюс. Десет години се занимавате с инженерство, имате понятие как се строи.
Десет години сте изучавали земеделие, имате един плюс приложен в живота.
Десет години сте изучавали психология, душите на хората. Някой казва: „Изучавам психология”. Много мъчно е да се изучава психология, понеже нямате нищо видимо в дадения случай. Имаш само чувство (при) този човек като го видиш. Казваш: „Хареса ми”.
към втори вариант >>
Седял във Варна пред черквата, че като падна една голяма бомба от тези морските дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намерих два километра вън от града, в новата махала.
(втори вариант)
Тогава ще ви приведа друг един пример. Разправяше един свещеник във време на войната в 14-та година. Казва: „Не мога да ходя. Като ходя една крачка, клякам. Казвам си: едно време какъв бях, пък сега какъв съм.
Седял във Варна пред черквата, че като падна една голяма бомба от тези морските дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намерих два километра вън от града, в новата махала.
Излизам на шосето накрая и не само това, но гледам – нося една тиква. Чудя се на себе си, чудя се на ума си от къде съм взел тази тиква. Да съм взел хляб, но тиква нося. Казвам си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходиш, освен, че два километра си изминал, но и тиквата носиш”. Ти се самоизлъгваш.
към втори вариант >>
Десет години сте изучавали психология, душите на хората.
(втори вариант)
Вие сте добър, но умът ви не е развит, пение нямате. След десет години вие се научавате да пеете хубаво, да свирите хубаво, имате придаден един плюс. Десет години като се занимавате с математика, имате един плюс. Десет години се занимавате с инженерство, имате понятие как се строи. Десет години сте изучавали земеделие, имате един плюс приложен в живота.
Десет години сте изучавали психология, душите на хората.
Някой казва: „Изучавам психология”. Много мъчно е да се изучава психология, понеже нямате нищо видимо в дадения случай. Имаш само чувство (при) този човек като го видиш. Казваш: „Хареса ми”. То е една илюзия.
към втори вариант >>
Излизам на шосето накрая и не само това, но гледам – нося една тиква.
(втори вариант)
Разправяше един свещеник във време на войната в 14-та година. Казва: „Не мога да ходя. Като ходя една крачка, клякам. Казвам си: едно време какъв бях, пък сега какъв съм. Седял във Варна пред черквата, че като падна една голяма бомба от тези морските дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намерих два километра вън от града, в новата махала.
Излизам на шосето накрая и не само това, но гледам – нося една тиква.
Чудя се на себе си, чудя се на ума си от къде съм взел тази тиква. Да съм взел хляб, но тиква нося. Казвам си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходиш, освен, че два километра си изминал, но и тиквата носиш”. Ти се самоизлъгваш. Казвам на тази сестра: Има някой тебе да те обича, но ти не го обичаш.
към втори вариант >>
Някой казва: „Изучавам психология”.
(втори вариант)
След десет години вие се научавате да пеете хубаво, да свирите хубаво, имате придаден един плюс. Десет години като се занимавате с математика, имате един плюс. Десет години се занимавате с инженерство, имате понятие как се строи. Десет години сте изучавали земеделие, имате един плюс приложен в живота. Десет години сте изучавали психология, душите на хората.
Някой казва: „Изучавам психология”.
Много мъчно е да се изучава психология, понеже нямате нищо видимо в дадения случай. Имаш само чувство (при) този човек като го видиш. Казваш: „Хареса ми”. То е една илюзия. Аз може да скрия под благовидният си израз един свой недостатък.
към втори вариант >>
Чудя се на себе си, чудя се на ума си от къде съм взел тази тиква.
(втори вариант)
Казва: „Не мога да ходя. Като ходя една крачка, клякам. Казвам си: едно време какъв бях, пък сега какъв съм. Седял във Варна пред черквата, че като падна една голяма бомба от тези морските дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намерих два километра вън от града, в новата махала. Излизам на шосето накрая и не само това, но гледам – нося една тиква.
Чудя се на себе си, чудя се на ума си от къде съм взел тази тиква.
Да съм взел хляб, но тиква нося. Казвам си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходиш, освен, че два километра си изминал, но и тиквата носиш”. Ти се самоизлъгваш. Казвам на тази сестра: Има някой тебе да те обича, но ти не го обичаш. Обичаш да лъжеш, бяла лъжа.
към втори вариант >>
Много мъчно е да се изучава психология, понеже нямате нищо видимо в дадения случай.
(втори вариант)
Десет години като се занимавате с математика, имате един плюс. Десет години се занимавате с инженерство, имате понятие как се строи. Десет години сте изучавали земеделие, имате един плюс приложен в живота. Десет години сте изучавали психология, душите на хората. Някой казва: „Изучавам психология”.
Много мъчно е да се изучава психология, понеже нямате нищо видимо в дадения случай.
Имаш само чувство (при) този човек като го видиш. Казваш: „Хареса ми”. То е една илюзия. Аз може да скрия под благовидният си израз един свой недостатък. Трениране е това.
към втори вариант >>
Да съм взел хляб, но тиква нося.
(втори вариант)
Като ходя една крачка, клякам. Казвам си: едно време какъв бях, пък сега какъв съм. Седял във Варна пред черквата, че като падна една голяма бомба от тези морските дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намерих два километра вън от града, в новата махала. Излизам на шосето накрая и не само това, но гледам – нося една тиква. Чудя се на себе си, чудя се на ума си от къде съм взел тази тиква.
Да съм взел хляб, но тиква нося.
Казвам си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходиш, освен, че два километра си изминал, но и тиквата носиш”. Ти се самоизлъгваш. Казвам на тази сестра: Има някой тебе да те обича, но ти не го обичаш. Обичаш да лъжеш, бяла лъжа. Показваш се, като го видиш, пак обръщаш гърба.
към втори вариант >>
Имаш само чувство (при) този човек като го видиш.
(втори вариант)
Десет години се занимавате с инженерство, имате понятие как се строи. Десет години сте изучавали земеделие, имате един плюс приложен в живота. Десет години сте изучавали психология, душите на хората. Някой казва: „Изучавам психология”. Много мъчно е да се изучава психология, понеже нямате нищо видимо в дадения случай.
Имаш само чувство (при) този човек като го видиш.
Казваш: „Хареса ми”. То е една илюзия. Аз може да скрия под благовидният си израз един свой недостатък. Трениране е това. Да видите дипломатите.
към втори вариант >>
Казвам си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходиш, освен, че два километра си изминал, но и тиквата носиш”.
(втори вариант)
Казвам си: едно време какъв бях, пък сега какъв съм. Седял във Варна пред черквата, че като падна една голяма бомба от тези морските дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намерих два километра вън от града, в новата махала. Излизам на шосето накрая и не само това, но гледам – нося една тиква. Чудя се на себе си, чудя се на ума си от къде съм взел тази тиква. Да съм взел хляб, но тиква нося.
Казвам си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходиш, освен, че два километра си изминал, но и тиквата носиш”.
Ти се самоизлъгваш. Казвам на тази сестра: Има някой тебе да те обича, но ти не го обичаш. Обичаш да лъжеш, бяла лъжа. Показваш се, като го видиш, пак обръщаш гърба. Като го срещнеш сега, ще го погледнеш хубаво, ще ти мине коремът.
към втори вариант >>
Казваш: „Хареса ми”.
(втори вариант)
Десет години сте изучавали земеделие, имате един плюс приложен в живота. Десет години сте изучавали психология, душите на хората. Някой казва: „Изучавам психология”. Много мъчно е да се изучава психология, понеже нямате нищо видимо в дадения случай. Имаш само чувство (при) този човек като го видиш.
Казваш: „Хареса ми”.
То е една илюзия. Аз може да скрия под благовидният си израз един свой недостатък. Трениране е това. Да видите дипломатите. Религиозните хора, понеже искат да бъдат прями, те винаги вземат сериозна поза.
към втори вариант >>
Ти се самоизлъгваш.
(втори вариант)
Седял във Варна пред черквата, че като падна една голяма бомба от тези морските дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намерих два километра вън от града, в новата махала. Излизам на шосето накрая и не само това, но гледам – нося една тиква. Чудя се на себе си, чудя се на ума си от къде съм взел тази тиква. Да съм взел хляб, но тиква нося. Казвам си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходиш, освен, че два километра си изминал, но и тиквата носиш”.
Ти се самоизлъгваш.
Казвам на тази сестра: Има някой тебе да те обича, но ти не го обичаш. Обичаш да лъжеш, бяла лъжа. Показваш се, като го видиш, пак обръщаш гърба. Като го срещнеш сега, ще го погледнеш хубаво, ще ти мине коремът. (Тя) казва: „Отболя ме коремът”.
към втори вариант >>
То е една илюзия.
(втори вариант)
Десет години сте изучавали психология, душите на хората. Някой казва: „Изучавам психология”. Много мъчно е да се изучава психология, понеже нямате нищо видимо в дадения случай. Имаш само чувство (при) този човек като го видиш. Казваш: „Хареса ми”.
То е една илюзия.
Аз може да скрия под благовидният си израз един свой недостатък. Трениране е това. Да видите дипломатите. Религиозните хора, понеже искат да бъдат прями, те винаги вземат сериозна поза. Никаква религиозност не е това.
към втори вариант >>
Казвам на тази сестра: Има някой тебе да те обича, но ти не го обичаш.
(втори вариант)
Излизам на шосето накрая и не само това, но гледам – нося една тиква. Чудя се на себе си, чудя се на ума си от къде съм взел тази тиква. Да съм взел хляб, но тиква нося. Казвам си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходиш, освен, че два километра си изминал, но и тиквата носиш”. Ти се самоизлъгваш.
Казвам на тази сестра: Има някой тебе да те обича, но ти не го обичаш.
Обичаш да лъжеш, бяла лъжа. Показваш се, като го видиш, пак обръщаш гърба. Като го срещнеш сега, ще го погледнеш хубаво, ще ти мине коремът. (Тя) казва: „Отболя ме коремът”. Когато говорим за любовта, погледне ме, Господа виждам.
към втори вариант >>
Аз може да скрия под благовидният си израз един свой недостатък.
(втори вариант)
Някой казва: „Изучавам психология”. Много мъчно е да се изучава психология, понеже нямате нищо видимо в дадения случай. Имаш само чувство (при) този човек като го видиш. Казваш: „Хареса ми”. То е една илюзия.
Аз може да скрия под благовидният си израз един свой недостатък.
Трениране е това. Да видите дипломатите. Религиозните хора, понеже искат да бъдат прями, те винаги вземат сериозна поза. Никаква религиозност не е това. Сериозността разбира, че ти имаш някоя важна мисъл, която те занимава, или някое чувство, което те занимава.
към втори вариант >>
Обичаш да лъжеш, бяла лъжа.
(втори вариант)
Чудя се на себе си, чудя се на ума си от къде съм взел тази тиква. Да съм взел хляб, но тиква нося. Казвам си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходиш, освен, че два километра си изминал, но и тиквата носиш”. Ти се самоизлъгваш. Казвам на тази сестра: Има някой тебе да те обича, но ти не го обичаш.
Обичаш да лъжеш, бяла лъжа.
Показваш се, като го видиш, пак обръщаш гърба. Като го срещнеш сега, ще го погледнеш хубаво, ще ти мине коремът. (Тя) казва: „Отболя ме коремът”. Когато говорим за любовта, погледне ме, Господа виждам. Някой човек ме погледне хубаво.
към втори вариант >>
Трениране е това.
(втори вариант)
Много мъчно е да се изучава психология, понеже нямате нищо видимо в дадения случай. Имаш само чувство (при) този човек като го видиш. Казваш: „Хареса ми”. То е една илюзия. Аз може да скрия под благовидният си израз един свой недостатък.
Трениране е това.
Да видите дипломатите. Религиозните хора, понеже искат да бъдат прями, те винаги вземат сериозна поза. Никаква религиозност не е това. Сериозността разбира, че ти имаш някоя важна мисъл, която те занимава, или някое чувство, което те занимава. Там сериозност има.
към втори вариант >>
Показваш се, като го видиш, пак обръщаш гърба.
(втори вариант)
Да съм взел хляб, но тиква нося. Казвам си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходиш, освен, че два километра си изминал, но и тиквата носиш”. Ти се самоизлъгваш. Казвам на тази сестра: Има някой тебе да те обича, но ти не го обичаш. Обичаш да лъжеш, бяла лъжа.
Показваш се, като го видиш, пак обръщаш гърба.
Като го срещнеш сега, ще го погледнеш хубаво, ще ти мине коремът. (Тя) казва: „Отболя ме коремът”. Когато говорим за любовта, погледне ме, Господа виждам. Някой човек ме погледне хубаво. Трябва да различавам.
към втори вариант >>
Да видите дипломатите.
(втори вариант)
Имаш само чувство (при) този човек като го видиш. Казваш: „Хареса ми”. То е една илюзия. Аз може да скрия под благовидният си израз един свой недостатък. Трениране е това.
Да видите дипломатите.
Религиозните хора, понеже искат да бъдат прями, те винаги вземат сериозна поза. Никаква религиозност не е това. Сериозността разбира, че ти имаш някоя важна мисъл, която те занимава, или някое чувство, което те занимава. Там сериозност има. Детето, като види една череша, цени колко струва.
към втори вариант >>
Като го срещнеш сега, ще го погледнеш хубаво, ще ти мине коремът.
(втори вариант)
Казвам си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходиш, освен, че два километра си изминал, но и тиквата носиш”. Ти се самоизлъгваш. Казвам на тази сестра: Има някой тебе да те обича, но ти не го обичаш. Обичаш да лъжеш, бяла лъжа. Показваш се, като го видиш, пак обръщаш гърба.
Като го срещнеш сега, ще го погледнеш хубаво, ще ти мине коремът.
(Тя) казва: „Отболя ме коремът”. Когато говорим за любовта, погледне ме, Господа виждам. Някой човек ме погледне хубаво. Трябва да различавам. Всякога в хората има Божествено.
към втори вариант >>
Религиозните хора, понеже искат да бъдат прями, те винаги вземат сериозна поза.
(втори вариант)
Казваш: „Хареса ми”. То е една илюзия. Аз може да скрия под благовидният си израз един свой недостатък. Трениране е това. Да видите дипломатите.
Религиозните хора, понеже искат да бъдат прями, те винаги вземат сериозна поза.
Никаква религиозност не е това. Сериозността разбира, че ти имаш някоя важна мисъл, която те занимава, или някое чувство, което те занимава. Там сериозност има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсредоточено.
към втори вариант >>
(Тя) казва: „Отболя ме коремът”.
(втори вариант)
Ти се самоизлъгваш. Казвам на тази сестра: Има някой тебе да те обича, но ти не го обичаш. Обичаш да лъжеш, бяла лъжа. Показваш се, като го видиш, пак обръщаш гърба. Като го срещнеш сега, ще го погледнеш хубаво, ще ти мине коремът.
(Тя) казва: „Отболя ме коремът”.
Когато говорим за любовта, погледне ме, Господа виждам. Някой човек ме погледне хубаво. Трябва да различавам. Всякога в хората има Божествено. Бог ме погледнал, то е Божественото.
към втори вариант >>
Никаква религиозност не е това.
(втори вариант)
То е една илюзия. Аз може да скрия под благовидният си израз един свой недостатък. Трениране е това. Да видите дипломатите. Религиозните хора, понеже искат да бъдат прями, те винаги вземат сериозна поза.
Никаква религиозност не е това.
Сериозността разбира, че ти имаш някоя важна мисъл, която те занимава, или някое чувство, което те занимава. Там сериозност има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсредоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко.
към втори вариант >>
Когато говорим за любовта, погледне ме, Господа виждам.
(втори вариант)
Казвам на тази сестра: Има някой тебе да те обича, но ти не го обичаш. Обичаш да лъжеш, бяла лъжа. Показваш се, като го видиш, пак обръщаш гърба. Като го срещнеш сега, ще го погледнеш хубаво, ще ти мине коремът. (Тя) казва: „Отболя ме коремът”.
Когато говорим за любовта, погледне ме, Господа виждам.
Някой човек ме погледне хубаво. Трябва да различавам. Всякога в хората има Божествено. Бог ме погледнал, то е Божественото. Тогава застана с всичкото уважение.
към втори вариант >>
Сериозността разбира, че ти имаш някоя важна мисъл, която те занимава, или някое чувство, което те занимава.
(втори вариант)
Аз може да скрия под благовидният си израз един свой недостатък. Трениране е това. Да видите дипломатите. Религиозните хора, понеже искат да бъдат прями, те винаги вземат сериозна поза. Никаква религиозност не е това.
Сериозността разбира, че ти имаш някоя важна мисъл, която те занимава, или някое чувство, което те занимава.
Там сериозност има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсредоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждаш какъв оттенък имат очите.
към втори вариант >>
Някой човек ме погледне хубаво.
(втори вариант)
Обичаш да лъжеш, бяла лъжа. Показваш се, като го видиш, пак обръщаш гърба. Като го срещнеш сега, ще го погледнеш хубаво, ще ти мине коремът. (Тя) казва: „Отболя ме коремът”. Когато говорим за любовта, погледне ме, Господа виждам.
Някой човек ме погледне хубаво.
Трябва да различавам. Всякога в хората има Божествено. Бог ме погледнал, то е Божественото. Тогава застана с всичкото уважение. Погледне ме, не е Господ, някой път хората ме гледат.
към втори вариант >>
Там сериозност има.
(втори вариант)
Трениране е това. Да видите дипломатите. Религиозните хора, понеже искат да бъдат прями, те винаги вземат сериозна поза. Никаква религиозност не е това. Сериозността разбира, че ти имаш някоя важна мисъл, която те занимава, или някое чувство, което те занимава.
Там сериозност има.
Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсредоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждаш какъв оттенък имат очите. Като види плода, има една усмивка.
към втори вариант >>
Трябва да различавам.
(втори вариант)
Показваш се, като го видиш, пак обръщаш гърба. Като го срещнеш сега, ще го погледнеш хубаво, ще ти мине коремът. (Тя) казва: „Отболя ме коремът”. Когато говорим за любовта, погледне ме, Господа виждам. Някой човек ме погледне хубаво.
Трябва да различавам.
Всякога в хората има Божествено. Бог ме погледнал, то е Божественото. Тогава застана с всичкото уважение. Погледне ме, не е Господ, някой път хората ме гледат. Някой път Бог те гледа чрез очите на хората.
към втори вариант >>
Детето, като види една череша, цени колко струва.
(втори вариант)
Да видите дипломатите. Религиозните хора, понеже искат да бъдат прями, те винаги вземат сериозна поза. Никаква религиозност не е това. Сериозността разбира, че ти имаш някоя важна мисъл, която те занимава, или някое чувство, което те занимава. Там сериозност има.
Детето, като види една череша, цени колко струва.
Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсредоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждаш какъв оттенък имат очите. Като види плода, има една усмивка. Някой ще погледне, седи спокоен.
към втори вариант >>
Всякога в хората има Божествено.
(втори вариант)
Като го срещнеш сега, ще го погледнеш хубаво, ще ти мине коремът. (Тя) казва: „Отболя ме коремът”. Когато говорим за любовта, погледне ме, Господа виждам. Някой човек ме погледне хубаво. Трябва да различавам.
Всякога в хората има Божествено.
Бог ме погледнал, то е Божественото. Тогава застана с всичкото уважение. Погледне ме, не е Господ, някой път хората ме гледат. Някой път Бог те гледа чрез очите на хората. То е момент.
към втори вариант >>
Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсредоточено.
(втори вариант)
Религиозните хора, понеже искат да бъдат прями, те винаги вземат сериозна поза. Никаква религиозност не е това. Сериозността разбира, че ти имаш някоя важна мисъл, която те занимава, или някое чувство, което те занимава. Там сериозност има. Детето, като види една череша, цени колко струва.
Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсредоточено.
Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждаш какъв оттенък имат очите. Като види плода, има една усмивка. Някой ще погледне, седи спокоен. Щом не обича череши, казва: „Не ме интересуват черешите”.
към втори вариант >>
Бог ме погледнал, то е Божественото.
(втори вариант)
(Тя) казва: „Отболя ме коремът”. Когато говорим за любовта, погледне ме, Господа виждам. Някой човек ме погледне хубаво. Трябва да различавам. Всякога в хората има Божествено.
Бог ме погледнал, то е Божественото.
Тогава застана с всичкото уважение. Погледне ме, не е Господ, някой път хората ме гледат. Някой път Бог те гледа чрез очите на хората. То е момент. И в този момент седя с всичкото уважение.
към втори вариант >>
Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко.
(втори вариант)
Никаква религиозност не е това. Сериозността разбира, че ти имаш някоя важна мисъл, която те занимава, или някое чувство, което те занимава. Там сериозност има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсредоточено.
Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко.
Психологически може да разглеждаш какъв оттенък имат очите. Като види плода, има една усмивка. Някой ще погледне, седи спокоен. Щом не обича череши, казва: „Не ме интересуват черешите”.
към втори вариант >>
Тогава застана с всичкото уважение.
(втори вариант)
Когато говорим за любовта, погледне ме, Господа виждам. Някой човек ме погледне хубаво. Трябва да различавам. Всякога в хората има Божествено. Бог ме погледнал, то е Божественото.
Тогава застана с всичкото уважение.
Погледне ме, не е Господ, някой път хората ме гледат. Някой път Бог те гледа чрез очите на хората. То е момент. И в този момент седя с всичкото уважение. Бъдете благодарни, че ви погледнал.
към втори вариант >>
Психологически може да разглеждаш какъв оттенък имат очите.
(втори вариант)
Сериозността разбира, че ти имаш някоя важна мисъл, която те занимава, или някое чувство, което те занимава. Там сериозност има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсредоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко.
Психологически може да разглеждаш какъв оттенък имат очите.
Като види плода, има една усмивка. Някой ще погледне, седи спокоен. Щом не обича череши, казва: „Не ме интересуват черешите”.
към втори вариант >>
Погледне ме, не е Господ, някой път хората ме гледат.
(втори вариант)
Някой човек ме погледне хубаво. Трябва да различавам. Всякога в хората има Божествено. Бог ме погледнал, то е Божественото. Тогава застана с всичкото уважение.
Погледне ме, не е Господ, някой път хората ме гледат.
Някой път Бог те гледа чрез очите на хората. То е момент. И в този момент седя с всичкото уважение. Бъдете благодарни, че ви погледнал. Като те погледне, тогава ти си весел, радостен, Господ те е погледнал.
към втори вариант >>
Като види плода, има една усмивка.
(втори вариант)
Там сериозност има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсредоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждаш какъв оттенък имат очите.
Като види плода, има една усмивка.
Някой ще погледне, седи спокоен. Щом не обича череши, казва: „Не ме интересуват черешите”.
към втори вариант >>
Някой път Бог те гледа чрез очите на хората.
(втори вариант)
Трябва да различавам. Всякога в хората има Божествено. Бог ме погледнал, то е Божественото. Тогава застана с всичкото уважение. Погледне ме, не е Господ, някой път хората ме гледат.
Някой път Бог те гледа чрез очите на хората.
То е момент. И в този момент седя с всичкото уважение. Бъдете благодарни, че ви погледнал. Като те погледне, тогава ти си весел, радостен, Господ те е погледнал. То не се дължи на хората.
към втори вариант >>
Всички трябва да работите.
(втори вариант)
Всички трябва да работите.
Всички ще напишете по едно писмо на някой ваш приятел, едно кратко писмо. Някой от вас може да напише как е бил в класа, някой може да напише на приятеля си, че е ходил на екскурзия, някой може да напише, че е направил посещение някому. Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на един ваш приятел и ще се подпишете. Сега хората остаряват, когато започнат да мислят, че много знаят. Щом започнете да мислите, че много знаете, вие сте в старостта.
към втори вариант >>
Някой ще погледне, седи спокоен.
(втори вариант)
Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсредоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждаш какъв оттенък имат очите. Като види плода, има една усмивка.
Някой ще погледне, седи спокоен.
Щом не обича череши, казва: „Не ме интересуват черешите”.
към втори вариант >>
То е момент.
(втори вариант)
Всякога в хората има Божествено. Бог ме погледнал, то е Божественото. Тогава застана с всичкото уважение. Погледне ме, не е Господ, някой път хората ме гледат. Някой път Бог те гледа чрез очите на хората.
То е момент.
И в този момент седя с всичкото уважение. Бъдете благодарни, че ви погледнал. Като те погледне, тогава ти си весел, радостен, Господ те е погледнал. То не се дължи на хората. Когато се усещаш радостен и весел, то е Божественият поглед.
към втори вариант >>
Всички ще напишете по едно писмо на някой ваш приятел, едно кратко писмо.
(втори вариант)
Всички трябва да работите.
Всички ще напишете по едно писмо на някой ваш приятел, едно кратко писмо.
Някой от вас може да напише как е бил в класа, някой може да напише на приятеля си, че е ходил на екскурзия, някой може да напише, че е направил посещение някому. Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на един ваш приятел и ще се подпишете. Сега хората остаряват, когато започнат да мислят, че много знаят. Щом започнете да мислите, че много знаете, вие сте в старостта. Че много знае човек, то е като туриш един товар и започваш да усещаш, че е тежък.
към втори вариант >>
Щом не обича череши, казва: „Не ме интересуват черешите”.
(втори вариант)
Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсредоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждаш какъв оттенък имат очите. Като види плода, има една усмивка. Някой ще погледне, седи спокоен.
Щом не обича череши, казва: „Не ме интересуват черешите”.
към втори вариант >>
И в този момент седя с всичкото уважение.
(втори вариант)
Бог ме погледнал, то е Божественото. Тогава застана с всичкото уважение. Погледне ме, не е Господ, някой път хората ме гледат. Някой път Бог те гледа чрез очите на хората. То е момент.
И в този момент седя с всичкото уважение.
Бъдете благодарни, че ви погледнал. Като те погледне, тогава ти си весел, радостен, Господ те е погледнал. То не се дължи на хората. Когато се усещаш радостен и весел, то е Божественият поглед. Когато идат хубавите мисли, хубавите чувства – то е Божественото.
към втори вариант >>
Някой от вас може да напише как е бил в класа, някой може да напише на приятеля си, че е ходил на екскурзия, някой може да напише, че е направил посещение някому.
(втори вариант)
Всички трябва да работите. Всички ще напишете по едно писмо на някой ваш приятел, едно кратко писмо.
Някой от вас може да напише как е бил в класа, някой може да напише на приятеля си, че е ходил на екскурзия, някой може да напише, че е направил посещение някому.
Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на един ваш приятел и ще се подпишете. Сега хората остаряват, когато започнат да мислят, че много знаят. Щом започнете да мислите, че много знаете, вие сте в старостта. Че много знае човек, то е като туриш един товар и започваш да усещаш, че е тежък. Колкото повече усещаш тежестта, толкоз тежестта е по-голяма.
към втори вариант >>
Всички търсите щастие в живота, пътя, по който трябва да дойде новият живот.
(втори вариант)
Всички търсите щастие в живота, пътя, по който трябва да дойде новият живот.
Новият живот ще дойде по пътя на сърцето. Не може да дойде правилен живот, ако пътят на сърцето не е отворен. Сърцето е цял свят. Трябва тия пътища на сърцето, всички да са добре построени (така), че ходовете по които животът ще дойде, да може да тече правилно. Ти седиш, безпокоиш се, пари нямаш.
към втори вариант >>
Бъдете благодарни, че ви погледнал.
(втори вариант)
Тогава застана с всичкото уважение. Погледне ме, не е Господ, някой път хората ме гледат. Някой път Бог те гледа чрез очите на хората. То е момент. И в този момент седя с всичкото уважение.
Бъдете благодарни, че ви погледнал.
Като те погледне, тогава ти си весел, радостен, Господ те е погледнал. То не се дължи на хората. Когато се усещаш радостен и весел, то е Божественият поглед. Когато идат хубавите мисли, хубавите чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божественият поглед вътре в нас.
към втори вариант >>
Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на един ваш приятел и ще се подпишете.
(втори вариант)
Всички трябва да работите. Всички ще напишете по едно писмо на някой ваш приятел, едно кратко писмо. Някой от вас може да напише как е бил в класа, някой може да напише на приятеля си, че е ходил на екскурзия, някой може да напише, че е направил посещение някому.
Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на един ваш приятел и ще се подпишете.
Сега хората остаряват, когато започнат да мислят, че много знаят. Щом започнете да мислите, че много знаете, вие сте в старостта. Че много знае човек, то е като туриш един товар и започваш да усещаш, че е тежък. Колкото повече усещаш тежестта, толкоз тежестта е по-голяма. Голямата тежест състарява човека.
към втори вариант >>
Новият живот ще дойде по пътя на сърцето.
(втори вариант)
Всички търсите щастие в живота, пътя, по който трябва да дойде новият живот.
Новият живот ще дойде по пътя на сърцето.
Не може да дойде правилен живот, ако пътят на сърцето не е отворен. Сърцето е цял свят. Трябва тия пътища на сърцето, всички да са добре построени (така), че ходовете по които животът ще дойде, да може да тече правилно. Ти седиш, безпокоиш се, пари нямаш. Някой казва: „При сегашните условия памет няма.
към втори вариант >>
Като те погледне, тогава ти си весел, радостен, Господ те е погледнал.
(втори вариант)
Погледне ме, не е Господ, някой път хората ме гледат. Някой път Бог те гледа чрез очите на хората. То е момент. И в този момент седя с всичкото уважение. Бъдете благодарни, че ви погледнал.
Като те погледне, тогава ти си весел, радостен, Господ те е погледнал.
То не се дължи на хората. Когато се усещаш радостен и весел, то е Божественият поглед. Когато идат хубавите мисли, хубавите чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божественият поглед вътре в нас. Когато дойдат ония противоречиви неща – то е човешкото.
към втори вариант >>
Сега хората остаряват, когато започнат да мислят, че много знаят.
(втори вариант)
Всички трябва да работите. Всички ще напишете по едно писмо на някой ваш приятел, едно кратко писмо. Някой от вас може да напише как е бил в класа, някой може да напише на приятеля си, че е ходил на екскурзия, някой може да напише, че е направил посещение някому. Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на един ваш приятел и ще се подпишете.
Сега хората остаряват, когато започнат да мислят, че много знаят.
Щом започнете да мислите, че много знаете, вие сте в старостта. Че много знае човек, то е като туриш един товар и започваш да усещаш, че е тежък. Колкото повече усещаш тежестта, толкоз тежестта е по-голяма. Голямата тежест състарява човека. По възможност човек трябва да носи малка тежест.
към втори вариант >>
Не може да дойде правилен живот, ако пътят на сърцето не е отворен.
(втори вариант)
Всички търсите щастие в живота, пътя, по който трябва да дойде новият живот. Новият живот ще дойде по пътя на сърцето.
Не може да дойде правилен живот, ако пътят на сърцето не е отворен.
Сърцето е цял свят. Трябва тия пътища на сърцето, всички да са добре построени (така), че ходовете по които животът ще дойде, да може да тече правилно. Ти седиш, безпокоиш се, пари нямаш. Някой казва: „При сегашните условия памет няма. Не може да мисли”.
към втори вариант >>
То не се дължи на хората.
(втори вариант)
Някой път Бог те гледа чрез очите на хората. То е момент. И в този момент седя с всичкото уважение. Бъдете благодарни, че ви погледнал. Като те погледне, тогава ти си весел, радостен, Господ те е погледнал.
То не се дължи на хората.
Когато се усещаш радостен и весел, то е Божественият поглед. Когато идат хубавите мисли, хубавите чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божественият поглед вътре в нас. Когато дойдат ония противоречиви неща – то е човешкото. Та когато идват Божествените погледи, трябва да се радваме.
към втори вариант >>
Щом започнете да мислите, че много знаете, вие сте в старостта.
(втори вариант)
Всички трябва да работите. Всички ще напишете по едно писмо на някой ваш приятел, едно кратко писмо. Някой от вас може да напише как е бил в класа, някой може да напише на приятеля си, че е ходил на екскурзия, някой може да напише, че е направил посещение някому. Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на един ваш приятел и ще се подпишете. Сега хората остаряват, когато започнат да мислят, че много знаят.
Щом започнете да мислите, че много знаете, вие сте в старостта.
Че много знае човек, то е като туриш един товар и започваш да усещаш, че е тежък. Колкото повече усещаш тежестта, толкоз тежестта е по-голяма. Голямата тежест състарява човека. По възможност човек трябва да носи малка тежест. В ума си не трябва да носите тежест.
към втори вариант >>
Сърцето е цял свят.
(втори вариант)
Всички търсите щастие в живота, пътя, по който трябва да дойде новият живот. Новият живот ще дойде по пътя на сърцето. Не може да дойде правилен живот, ако пътят на сърцето не е отворен.
Сърцето е цял свят.
Трябва тия пътища на сърцето, всички да са добре построени (така), че ходовете по които животът ще дойде, да може да тече правилно. Ти седиш, безпокоиш се, пари нямаш. Някой казва: „При сегашните условия памет няма. Не може да мисли”. Добре, памет нямаш, понеже мислиш за много работи.
към втори вариант >>
Когато се усещаш радостен и весел, то е Божественият поглед.
(втори вариант)
То е момент. И в този момент седя с всичкото уважение. Бъдете благодарни, че ви погледнал. Като те погледне, тогава ти си весел, радостен, Господ те е погледнал. То не се дължи на хората.
Когато се усещаш радостен и весел, то е Божественият поглед.
Когато идат хубавите мисли, хубавите чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божественият поглед вътре в нас. Когато дойдат ония противоречиви неща – то е човешкото. Та когато идват Божествените погледи, трябва да се радваме. Бог е в сила да преобрази всичко в нас.
към втори вариант >>
Че много знае човек, то е като туриш един товар и започваш да усещаш, че е тежък.
(втори вариант)
Всички ще напишете по едно писмо на някой ваш приятел, едно кратко писмо. Някой от вас може да напише как е бил в класа, някой може да напише на приятеля си, че е ходил на екскурзия, някой може да напише, че е направил посещение някому. Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на един ваш приятел и ще се подпишете. Сега хората остаряват, когато започнат да мислят, че много знаят. Щом започнете да мислите, че много знаете, вие сте в старостта.
Че много знае човек, то е като туриш един товар и започваш да усещаш, че е тежък.
Колкото повече усещаш тежестта, толкоз тежестта е по-голяма. Голямата тежест състарява човека. По възможност човек трябва да носи малка тежест. В ума си не трябва да носите тежест. Всяка мисъл, всяко чувство да бъде леко, да не тежи.
към втори вариант >>
Трябва тия пътища на сърцето, всички да са добре построени (така), че ходовете по които животът ще дойде, да може да тече правилно.
(втори вариант)
Всички търсите щастие в живота, пътя, по който трябва да дойде новият живот. Новият живот ще дойде по пътя на сърцето. Не може да дойде правилен живот, ако пътят на сърцето не е отворен. Сърцето е цял свят.
Трябва тия пътища на сърцето, всички да са добре построени (така), че ходовете по които животът ще дойде, да може да тече правилно.
Ти седиш, безпокоиш се, пари нямаш. Някой казва: „При сегашните условия памет няма. Не може да мисли”. Добре, памет нямаш, понеже мислиш за много работи. Разсейва се човек.
към втори вариант >>
Когато идат хубавите мисли, хубавите чувства – то е Божественото.
(втори вариант)
И в този момент седя с всичкото уважение. Бъдете благодарни, че ви погледнал. Като те погледне, тогава ти си весел, радостен, Господ те е погледнал. То не се дължи на хората. Когато се усещаш радостен и весел, то е Божественият поглед.
Когато идат хубавите мисли, хубавите чувства – то е Божественото.
Когато дойде здравето – то е Божественият поглед вътре в нас. Когато дойдат ония противоречиви неща – то е човешкото. Та когато идват Божествените погледи, трябва да се радваме. Бог е в сила да преобрази всичко в нас. Казвам: Радвайте се на онзи поглед, който Бог предава на някоя звезда да може да те погледне, който дава на някой цвят да те погледне – зарадвай се.
към втори вариант >>
Колкото повече усещаш тежестта, толкоз тежестта е по-голяма.
(втори вариант)
Някой от вас може да напише как е бил в класа, някой може да напише на приятеля си, че е ходил на екскурзия, някой може да напише, че е направил посещение някому. Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на един ваш приятел и ще се подпишете. Сега хората остаряват, когато започнат да мислят, че много знаят. Щом започнете да мислите, че много знаете, вие сте в старостта. Че много знае човек, то е като туриш един товар и започваш да усещаш, че е тежък.
Колкото повече усещаш тежестта, толкоз тежестта е по-голяма.
Голямата тежест състарява човека. По възможност човек трябва да носи малка тежест. В ума си не трябва да носите тежест. Всяка мисъл, всяко чувство да бъде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нещо на сърцето”.
към втори вариант >>
Ти седиш, безпокоиш се, пари нямаш.
(втори вариант)
Всички търсите щастие в живота, пътя, по който трябва да дойде новият живот. Новият живот ще дойде по пътя на сърцето. Не може да дойде правилен живот, ако пътят на сърцето не е отворен. Сърцето е цял свят. Трябва тия пътища на сърцето, всички да са добре построени (така), че ходовете по които животът ще дойде, да може да тече правилно.
Ти седиш, безпокоиш се, пари нямаш.
Някой казва: „При сегашните условия памет няма. Не може да мисли”. Добре, памет нямаш, понеже мислиш за много работи. Разсейва се човек. Аз съм привеждал онзи пример, дето един американски професор отива на пощата и си забравил името.
към втори вариант >>
Когато дойде здравето – то е Божественият поглед вътре в нас.
(втори вариант)
Бъдете благодарни, че ви погледнал. Като те погледне, тогава ти си весел, радостен, Господ те е погледнал. То не се дължи на хората. Когато се усещаш радостен и весел, то е Божественият поглед. Когато идат хубавите мисли, хубавите чувства – то е Божественото.
Когато дойде здравето – то е Божественият поглед вътре в нас.
Когато дойдат ония противоречиви неща – то е човешкото. Та когато идват Божествените погледи, трябва да се радваме. Бог е в сила да преобрази всичко в нас. Казвам: Радвайте се на онзи поглед, който Бог предава на някоя звезда да може да те погледне, който дава на някой цвят да те погледне – зарадвай се. Господ иска да те погледне чрез този цвят.
към втори вариант >>
Голямата тежест състарява човека.
(втори вариант)
Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на един ваш приятел и ще се подпишете. Сега хората остаряват, когато започнат да мислят, че много знаят. Щом започнете да мислите, че много знаете, вие сте в старостта. Че много знае човек, то е като туриш един товар и започваш да усещаш, че е тежък. Колкото повече усещаш тежестта, толкоз тежестта е по-голяма.
Голямата тежест състарява човека.
По възможност човек трябва да носи малка тежест. В ума си не трябва да носите тежест. Всяка мисъл, всяко чувство да бъде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нещо на сърцето”. Извади тежестта от сърцето.
към втори вариант >>
Някой казва: „При сегашните условия памет няма.
(втори вариант)
Новият живот ще дойде по пътя на сърцето. Не може да дойде правилен живот, ако пътят на сърцето не е отворен. Сърцето е цял свят. Трябва тия пътища на сърцето, всички да са добре построени (така), че ходовете по които животът ще дойде, да може да тече правилно. Ти седиш, безпокоиш се, пари нямаш.
Някой казва: „При сегашните условия памет няма.
Не може да мисли”. Добре, памет нямаш, понеже мислиш за много работи. Разсейва се човек. Аз съм привеждал онзи пример, дето един американски професор отива на пощата и си забравил името. То са изключения.
към втори вариант >>
Когато дойдат ония противоречиви неща – то е човешкото.
(втори вариант)
Като те погледне, тогава ти си весел, радостен, Господ те е погледнал. То не се дължи на хората. Когато се усещаш радостен и весел, то е Божественият поглед. Когато идат хубавите мисли, хубавите чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божественият поглед вътре в нас.
Когато дойдат ония противоречиви неща – то е човешкото.
Та когато идват Божествените погледи, трябва да се радваме. Бог е в сила да преобрази всичко в нас. Казвам: Радвайте се на онзи поглед, който Бог предава на някоя звезда да може да те погледне, който дава на някой цвят да те погледне – зарадвай се. Господ иска да те погледне чрез този цвят. Видиш един чист извор – зарадвай се.
към втори вариант >>
По възможност човек трябва да носи малка тежест.
(втори вариант)
Сега хората остаряват, когато започнат да мислят, че много знаят. Щом започнете да мислите, че много знаете, вие сте в старостта. Че много знае човек, то е като туриш един товар и започваш да усещаш, че е тежък. Колкото повече усещаш тежестта, толкоз тежестта е по-голяма. Голямата тежест състарява човека.
По възможност човек трябва да носи малка тежест.
В ума си не трябва да носите тежест. Всяка мисъл, всяко чувство да бъде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нещо на сърцето”. Извади тежестта от сърцето. Казва: „Тежи ми на ума”.
към втори вариант >>
Не може да мисли”.
(втори вариант)
Не може да дойде правилен живот, ако пътят на сърцето не е отворен. Сърцето е цял свят. Трябва тия пътища на сърцето, всички да са добре построени (така), че ходовете по които животът ще дойде, да може да тече правилно. Ти седиш, безпокоиш се, пари нямаш. Някой казва: „При сегашните условия памет няма.
Не може да мисли”.
Добре, памет нямаш, понеже мислиш за много работи. Разсейва се човек. Аз съм привеждал онзи пример, дето един американски професор отива на пощата и си забравил името. То са изключения. Чиновникът (му) казва: „Моля, кажете си името”.
към втори вариант >>
Та когато идват Божествените погледи, трябва да се радваме.
(втори вариант)
То не се дължи на хората. Когато се усещаш радостен и весел, то е Божественият поглед. Когато идат хубавите мисли, хубавите чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божественият поглед вътре в нас. Когато дойдат ония противоречиви неща – то е човешкото.
Та когато идват Божествените погледи, трябва да се радваме.
Бог е в сила да преобрази всичко в нас. Казвам: Радвайте се на онзи поглед, който Бог предава на някоя звезда да може да те погледне, който дава на някой цвят да те погледне – зарадвай се. Господ иска да те погледне чрез този цвят. Видиш един чист извор – зарадвай се. Господ е, Който излиза из чистия извор.
към втори вариант >>
В ума си не трябва да носите тежест.
(втори вариант)
Щом започнете да мислите, че много знаете, вие сте в старостта. Че много знае човек, то е като туриш един товар и започваш да усещаш, че е тежък. Колкото повече усещаш тежестта, толкоз тежестта е по-голяма. Голямата тежест състарява човека. По възможност човек трябва да носи малка тежест.
В ума си не трябва да носите тежест.
Всяка мисъл, всяко чувство да бъде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нещо на сърцето”. Извади тежестта от сърцето. Казва: „Тежи ми на ума”. Извади този товар от ума си.
към втори вариант >>
Добре, памет нямаш, понеже мислиш за много работи.
(втори вариант)
Сърцето е цял свят. Трябва тия пътища на сърцето, всички да са добре построени (така), че ходовете по които животът ще дойде, да може да тече правилно. Ти седиш, безпокоиш се, пари нямаш. Някой казва: „При сегашните условия памет няма. Не може да мисли”.
Добре, памет нямаш, понеже мислиш за много работи.
Разсейва се човек. Аз съм привеждал онзи пример, дето един американски професор отива на пощата и си забравил името. То са изключения. Чиновникът (му) казва: „Моля, кажете си името”. (Професорът) казва: „Извинете” (и) отива да пита жена си за името.
към втори вариант >>
Бог е в сила да преобрази всичко в нас.
(втори вариант)
Когато се усещаш радостен и весел, то е Божественият поглед. Когато идат хубавите мисли, хубавите чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божественият поглед вътре в нас. Когато дойдат ония противоречиви неща – то е човешкото. Та когато идват Божествените погледи, трябва да се радваме.
Бог е в сила да преобрази всичко в нас.
Казвам: Радвайте се на онзи поглед, който Бог предава на някоя звезда да може да те погледне, който дава на някой цвят да те погледне – зарадвай се. Господ иска да те погледне чрез този цвят. Видиш един чист извор – зарадвай се. Господ е, Който излиза из чистия извор. Ти като идеш (у) дома, този извор ще го усещаш в дома, че блика в тебе.
към втори вариант >>
Всяка мисъл, всяко чувство да бъде леко, да не тежи.
(втори вариант)
Че много знае човек, то е като туриш един товар и започваш да усещаш, че е тежък. Колкото повече усещаш тежестта, толкоз тежестта е по-голяма. Голямата тежест състарява човека. По възможност човек трябва да носи малка тежест. В ума си не трябва да носите тежест.
Всяка мисъл, всяко чувство да бъде леко, да не тежи.
Казва: „Тежи ми нещо на сърцето”. Извади тежестта от сърцето. Казва: „Тежи ми на ума”. Извади този товар от ума си. “И на тялото тежи нещо”.
към втори вариант >>
Разсейва се човек.
(втори вариант)
Трябва тия пътища на сърцето, всички да са добре построени (така), че ходовете по които животът ще дойде, да може да тече правилно. Ти седиш, безпокоиш се, пари нямаш. Някой казва: „При сегашните условия памет няма. Не може да мисли”. Добре, памет нямаш, понеже мислиш за много работи.
Разсейва се човек.
Аз съм привеждал онзи пример, дето един американски професор отива на пощата и си забравил името. То са изключения. Чиновникът (му) казва: „Моля, кажете си името”. (Професорът) казва: „Извинете” (и) отива да пита жена си за името. Среща го на пътя един негов приятел и му казва името.
към втори вариант >>
Казвам: Радвайте се на онзи поглед, който Бог предава на някоя звезда да може да те погледне, който дава на някой цвят да те погледне – зарадвай се.
(втори вариант)
Когато идат хубавите мисли, хубавите чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божественият поглед вътре в нас. Когато дойдат ония противоречиви неща – то е човешкото. Та когато идват Божествените погледи, трябва да се радваме. Бог е в сила да преобрази всичко в нас.
Казвам: Радвайте се на онзи поглед, който Бог предава на някоя звезда да може да те погледне, който дава на някой цвят да те погледне – зарадвай се.
Господ иска да те погледне чрез този цвят. Видиш един чист извор – зарадвай се. Господ е, Който излиза из чистия извор. Ти като идеш (у) дома, този извор ще го усещаш в дома, че блика в тебе. Радвайте се на всичко онова, в което Бог се проявява за вас в дадения случай.
към втори вариант >>
Казва: „Тежи ми нещо на сърцето”.
(втори вариант)
Колкото повече усещаш тежестта, толкоз тежестта е по-голяма. Голямата тежест състарява човека. По възможност човек трябва да носи малка тежест. В ума си не трябва да носите тежест. Всяка мисъл, всяко чувство да бъде леко, да не тежи.
Казва: „Тежи ми нещо на сърцето”.
Извади тежестта от сърцето. Казва: „Тежи ми на ума”. Извади този товар от ума си. “И на тялото тежи нещо”.
към втори вариант >>
Аз съм привеждал онзи пример, дето един американски професор отива на пощата и си забравил името.
(втори вариант)
Ти седиш, безпокоиш се, пари нямаш. Някой казва: „При сегашните условия памет няма. Не може да мисли”. Добре, памет нямаш, понеже мислиш за много работи. Разсейва се човек.
Аз съм привеждал онзи пример, дето един американски професор отива на пощата и си забравил името.
То са изключения. Чиновникът (му) казва: „Моля, кажете си името”. (Професорът) казва: „Извинете” (и) отива да пита жена си за името. Среща го на пътя един негов приятел и му казва името. Той отива пак на пощата и си казва името.
към втори вариант >>
Господ иска да те погледне чрез този цвят.
(втори вариант)
Когато дойде здравето – то е Божественият поглед вътре в нас. Когато дойдат ония противоречиви неща – то е човешкото. Та когато идват Божествените погледи, трябва да се радваме. Бог е в сила да преобрази всичко в нас. Казвам: Радвайте се на онзи поглед, който Бог предава на някоя звезда да може да те погледне, който дава на някой цвят да те погледне – зарадвай се.
Господ иска да те погледне чрез този цвят.
Видиш един чист извор – зарадвай се. Господ е, Който излиза из чистия извор. Ти като идеш (у) дома, този извор ще го усещаш в дома, че блика в тебе. Радвайте се на всичко онова, в което Бог се проявява за вас в дадения случай. Днес ви харесвам.
към втори вариант >>
Извади тежестта от сърцето.
(втори вариант)
Голямата тежест състарява човека. По възможност човек трябва да носи малка тежест. В ума си не трябва да носите тежест. Всяка мисъл, всяко чувство да бъде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нещо на сърцето”.
Извади тежестта от сърцето.
Казва: „Тежи ми на ума”. Извади този товар от ума си. “И на тялото тежи нещо”.
към втори вариант >>
То са изключения.
(втори вариант)
Някой казва: „При сегашните условия памет няма. Не може да мисли”. Добре, памет нямаш, понеже мислиш за много работи. Разсейва се човек. Аз съм привеждал онзи пример, дето един американски професор отива на пощата и си забравил името.
То са изключения.
Чиновникът (му) казва: „Моля, кажете си името”. (Професорът) казва: „Извинете” (и) отива да пита жена си за името. Среща го на пътя един негов приятел и му казва името. Той отива пак на пощата и си казва името. От какво зависи това?
към втори вариант >>
Видиш един чист извор – зарадвай се.
(втори вариант)
Когато дойдат ония противоречиви неща – то е човешкото. Та когато идват Божествените погледи, трябва да се радваме. Бог е в сила да преобрази всичко в нас. Казвам: Радвайте се на онзи поглед, който Бог предава на някоя звезда да може да те погледне, който дава на някой цвят да те погледне – зарадвай се. Господ иска да те погледне чрез този цвят.
Видиш един чист извор – зарадвай се.
Господ е, Който излиза из чистия извор. Ти като идеш (у) дома, този извор ще го усещаш в дома, че блика в тебе. Радвайте се на всичко онова, в което Бог се проявява за вас в дадения случай. Днес ви харесвам.
към втори вариант >>
Казва: „Тежи ми на ума”.
(втори вариант)
По възможност човек трябва да носи малка тежест. В ума си не трябва да носите тежест. Всяка мисъл, всяко чувство да бъде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нещо на сърцето”. Извади тежестта от сърцето.
Казва: „Тежи ми на ума”.
Извади този товар от ума си. “И на тялото тежи нещо”.
към втори вариант >>
Чиновникът (му) казва: „Моля, кажете си името”.
(втори вариант)
Не може да мисли”. Добре, памет нямаш, понеже мислиш за много работи. Разсейва се човек. Аз съм привеждал онзи пример, дето един американски професор отива на пощата и си забравил името. То са изключения.
Чиновникът (му) казва: „Моля, кажете си името”.
(Професорът) казва: „Извинете” (и) отива да пита жена си за името. Среща го на пътя един негов приятел и му казва името. Той отива пак на пощата и си казва името. От какво зависи това? Туй зависи от голямото неспокойствие.
към втори вариант >>
Господ е, Който излиза из чистия извор.
(втори вариант)
Та когато идват Божествените погледи, трябва да се радваме. Бог е в сила да преобрази всичко в нас. Казвам: Радвайте се на онзи поглед, който Бог предава на някоя звезда да може да те погледне, който дава на някой цвят да те погледне – зарадвай се. Господ иска да те погледне чрез този цвят. Видиш един чист извор – зарадвай се.
Господ е, Който излиза из чистия извор.
Ти като идеш (у) дома, този извор ще го усещаш в дома, че блика в тебе. Радвайте се на всичко онова, в което Бог се проявява за вас в дадения случай. Днес ви харесвам.
към втори вариант >>
Извади този товар от ума си.
(втори вариант)
В ума си не трябва да носите тежест. Всяка мисъл, всяко чувство да бъде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нещо на сърцето”. Извади тежестта от сърцето. Казва: „Тежи ми на ума”.
Извади този товар от ума си.
“И на тялото тежи нещо”.
към втори вариант >>
(Професорът) казва: „Извинете” (и) отива да пита жена си за името.
(втори вариант)
Добре, памет нямаш, понеже мислиш за много работи. Разсейва се човек. Аз съм привеждал онзи пример, дето един американски професор отива на пощата и си забравил името. То са изключения. Чиновникът (му) казва: „Моля, кажете си името”.
(Професорът) казва: „Извинете” (и) отива да пита жена си за името.
Среща го на пътя един негов приятел и му казва името. Той отива пак на пощата и си казва името. От какво зависи това? Туй зависи от голямото неспокойствие. Набрала се млечна киселина в мозъка.
към втори вариант >>
Ти като идеш (у) дома, този извор ще го усещаш в дома, че блика в тебе.
(втори вариант)
Бог е в сила да преобрази всичко в нас. Казвам: Радвайте се на онзи поглед, който Бог предава на някоя звезда да може да те погледне, който дава на някой цвят да те погледне – зарадвай се. Господ иска да те погледне чрез този цвят. Видиш един чист извор – зарадвай се. Господ е, Който излиза из чистия извор.
Ти като идеш (у) дома, този извор ще го усещаш в дома, че блика в тебе.
Радвайте се на всичко онова, в което Бог се проявява за вас в дадения случай. Днес ви харесвам.
към втори вариант >>
“И на тялото тежи нещо”.
(втори вариант)
Всяка мисъл, всяко чувство да бъде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нещо на сърцето”. Извади тежестта от сърцето. Казва: „Тежи ми на ума”. Извади този товар от ума си.
“И на тялото тежи нещо”.
към втори вариант >>
Среща го на пътя един негов приятел и му казва името.
(втори вариант)
Разсейва се човек. Аз съм привеждал онзи пример, дето един американски професор отива на пощата и си забравил името. То са изключения. Чиновникът (му) казва: „Моля, кажете си името”. (Професорът) казва: „Извинете” (и) отива да пита жена си за името.
Среща го на пътя един негов приятел и му казва името.
Той отива пак на пощата и си казва името. От какво зависи това? Туй зависи от голямото неспокойствие. Набрала се млечна киселина в мозъка. Може сега да ви обяснявам, но тия обяснения няма да ви ползуват.
към втори вариант >>
Радвайте се на всичко онова, в което Бог се проявява за вас в дадения случай.
(втори вариант)
Казвам: Радвайте се на онзи поглед, който Бог предава на някоя звезда да може да те погледне, който дава на някой цвят да те погледне – зарадвай се. Господ иска да те погледне чрез този цвят. Видиш един чист извор – зарадвай се. Господ е, Който излиза из чистия извор. Ти като идеш (у) дома, този извор ще го усещаш в дома, че блика в тебе.
Радвайте се на всичко онова, в което Бог се проявява за вас в дадения случай.
Днес ви харесвам.
към втори вариант >>
После мнозина от вас трябва да се научите да пишете.
(втори вариант)
После мнозина от вас трябва да се научите да пишете.
Щом дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трябва да каже истината. Знаете ли, (че) за да кажеш истината, какъв ум трябва да имаш? Ти виждаш нещо и да го нарисуваш естествено. Човек, който вижда лошото в хората, той не знае какво нещо е истина. Истината седи да видиш в най-голямото лошо да видиш хубавото.
към втори вариант >>
Той отива пак на пощата и си казва името.
(втори вариант)
Аз съм привеждал онзи пример, дето един американски професор отива на пощата и си забравил името. То са изключения. Чиновникът (му) казва: „Моля, кажете си името”. (Професорът) казва: „Извинете” (и) отива да пита жена си за името. Среща го на пътя един негов приятел и му казва името.
Той отива пак на пощата и си казва името.
От какво зависи това? Туй зависи от голямото неспокойствие. Набрала се млечна киселина в мозъка. Може сега да ви обяснявам, но тия обяснения няма да ви ползуват. Когато се намали млечната киселина в човешкия мозък, пирамидалните клетки, от които зависи човешката мисъл, не могат да функционират.
към втори вариант >>
Днес ви харесвам.
(втори вариант)
Господ иска да те погледне чрез този цвят. Видиш един чист извор – зарадвай се. Господ е, Който излиза из чистия извор. Ти като идеш (у) дома, този извор ще го усещаш в дома, че блика в тебе. Радвайте се на всичко онова, в което Бог се проявява за вас в дадения случай.
Днес ви харесвам.
към втори вариант >>
Щом дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трябва да каже истината.
(втори вариант)
После мнозина от вас трябва да се научите да пишете.
Щом дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трябва да каже истината.
Знаете ли, (че) за да кажеш истината, какъв ум трябва да имаш? Ти виждаш нещо и да го нарисуваш естествено. Човек, който вижда лошото в хората, той не знае какво нещо е истина. Истината седи да видиш в най-голямото лошо да видиш хубавото. Това е истина: и в най-лошото да видиш хубавото, доброто.
към втори вариант >>
От какво зависи това?
(втори вариант)
То са изключения. Чиновникът (му) казва: „Моля, кажете си името”. (Професорът) казва: „Извинете” (и) отива да пита жена си за името. Среща го на пътя един негов приятел и му казва името. Той отива пак на пощата и си казва името.
От какво зависи това?
Туй зависи от голямото неспокойствие. Набрала се млечна киселина в мозъка. Може сега да ви обяснявам, но тия обяснения няма да ви ползуват. Когато се намали млечната киселина в човешкия мозък, пирамидалните клетки, от които зависи човешката мисъл, не могат да функционират. Ако разгледате повърхността на мозъка, тези, живите клетки, имат крачка, че когато човек започва да мисли – съединяват крачката и теченията стават правилно.
към втори вариант >>
Знаете ли, (че) за да кажеш истината, какъв ум трябва да имаш?
(втори вариант)
После мнозина от вас трябва да се научите да пишете. Щом дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трябва да каже истината.
Знаете ли, (че) за да кажеш истината, какъв ум трябва да имаш?
Ти виждаш нещо и да го нарисуваш естествено. Човек, който вижда лошото в хората, той не знае какво нещо е истина. Истината седи да видиш в най-голямото лошо да видиш хубавото. Това е истина: и в най-лошото да видиш хубавото, доброто. Да виждаш най- лошото в доброто – това не е истина.
към втори вариант >>
Туй зависи от голямото неспокойствие.
(втори вариант)
Чиновникът (му) казва: „Моля, кажете си името”. (Професорът) казва: „Извинете” (и) отива да пита жена си за името. Среща го на пътя един негов приятел и му казва името. Той отива пак на пощата и си казва името. От какво зависи това?
Туй зависи от голямото неспокойствие.
Набрала се млечна киселина в мозъка. Може сега да ви обяснявам, но тия обяснения няма да ви ползуват. Когато се намали млечната киселина в човешкия мозък, пирамидалните клетки, от които зависи човешката мисъл, не могат да функционират. Ако разгледате повърхността на мозъка, тези, живите клетки, имат крачка, че когато човек започва да мисли – съединяват крачката и теченията стават правилно. Като се съединят клетките, токовете минават правилно.
към втори вариант >>
Ти виждаш нещо и да го нарисуваш естествено.
(втори вариант)
После мнозина от вас трябва да се научите да пишете. Щом дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трябва да каже истината. Знаете ли, (че) за да кажеш истината, какъв ум трябва да имаш?
Ти виждаш нещо и да го нарисуваш естествено.
Човек, който вижда лошото в хората, той не знае какво нещо е истина. Истината седи да видиш в най-голямото лошо да видиш хубавото. Това е истина: и в най-лошото да видиш хубавото, доброто. Да виждаш най- лошото в доброто – това не е истина. Казва: „Аз виждам истината”.
към втори вариант >>
Набрала се млечна киселина в мозъка.
(втори вариант)
(Професорът) казва: „Извинете” (и) отива да пита жена си за името. Среща го на пътя един негов приятел и му казва името. Той отива пак на пощата и си казва името. От какво зависи това? Туй зависи от голямото неспокойствие.
Набрала се млечна киселина в мозъка.
Може сега да ви обяснявам, но тия обяснения няма да ви ползуват. Когато се намали млечната киселина в човешкия мозък, пирамидалните клетки, от които зависи човешката мисъл, не могат да функционират. Ако разгледате повърхността на мозъка, тези, живите клетки, имат крачка, че когато човек започва да мисли – съединяват крачката и теченията стават правилно. Като се съединят клетките, токовете минават правилно. Когато се намери млечната киселина, клетките свиват крачката си и мисълта е разкъсана.
към втори вариант >>
Човек, който вижда лошото в хората, той не знае какво нещо е истина.
(втори вариант)
После мнозина от вас трябва да се научите да пишете. Щом дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трябва да каже истината. Знаете ли, (че) за да кажеш истината, какъв ум трябва да имаш? Ти виждаш нещо и да го нарисуваш естествено.
Човек, който вижда лошото в хората, той не знае какво нещо е истина.
Истината седи да видиш в най-голямото лошо да видиш хубавото. Това е истина: и в най-лошото да видиш хубавото, доброто. Да виждаш най- лошото в доброто – това не е истина. Казва: „Аз виждам истината”. Истината е да видиш доброто и в най-голямото лошо.
към втори вариант >>
Може сега да ви обяснявам, но тия обяснения няма да ви ползуват.
(втори вариант)
Среща го на пътя един негов приятел и му казва името. Той отива пак на пощата и си казва името. От какво зависи това? Туй зависи от голямото неспокойствие. Набрала се млечна киселина в мозъка.
Може сега да ви обяснявам, но тия обяснения няма да ви ползуват.
Когато се намали млечната киселина в човешкия мозък, пирамидалните клетки, от които зависи човешката мисъл, не могат да функционират. Ако разгледате повърхността на мозъка, тези, живите клетки, имат крачка, че когато човек започва да мисли – съединяват крачката и теченията стават правилно. Като се съединят клетките, токовете минават правилно. Когато се намери млечната киселина, клетките свиват крачката си и мисълта е разкъсана. Дойде някъде, не са съединени крачката на тия клетки, мисълта върви трудно.
към втори вариант >>
Истината седи да видиш в най-голямото лошо да видиш хубавото.
(втори вариант)
После мнозина от вас трябва да се научите да пишете. Щом дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трябва да каже истината. Знаете ли, (че) за да кажеш истината, какъв ум трябва да имаш? Ти виждаш нещо и да го нарисуваш естествено. Човек, който вижда лошото в хората, той не знае какво нещо е истина.
Истината седи да видиш в най-голямото лошо да видиш хубавото.
Това е истина: и в най-лошото да видиш хубавото, доброто. Да виждаш най- лошото в доброто – това не е истина. Казва: „Аз виждам истината”. Истината е да видиш доброто и в най-голямото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави някое животно, от омраза го дави?
към втори вариант >>
Когато се намали млечната киселина в човешкия мозък, пирамидалните клетки, от които зависи човешката мисъл, не могат да функционират.
(втори вариант)
Той отива пак на пощата и си казва името. От какво зависи това? Туй зависи от голямото неспокойствие. Набрала се млечна киселина в мозъка. Може сега да ви обяснявам, но тия обяснения няма да ви ползуват.
Когато се намали млечната киселина в човешкия мозък, пирамидалните клетки, от които зависи човешката мисъл, не могат да функционират.
Ако разгледате повърхността на мозъка, тези, живите клетки, имат крачка, че когато човек започва да мисли – съединяват крачката и теченията стават правилно. Като се съединят клетките, токовете минават правилно. Когато се намери млечната киселина, клетките свиват крачката си и мисълта е разкъсана. Дойде някъде, не са съединени крачката на тия клетки, мисълта върви трудно. Историческата памет е насред челото.
към втори вариант >>
Това е истина: и в най-лошото да видиш хубавото, доброто.
(втори вариант)
Щом дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трябва да каже истината. Знаете ли, (че) за да кажеш истината, какъв ум трябва да имаш? Ти виждаш нещо и да го нарисуваш естествено. Човек, който вижда лошото в хората, той не знае какво нещо е истина. Истината седи да видиш в най-голямото лошо да видиш хубавото.
Това е истина: и в най-лошото да видиш хубавото, доброто.
Да виждаш най- лошото в доброто – това не е истина. Казва: „Аз виждам истината”. Истината е да видиш доброто и в най-голямото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави някое животно, от омраза го дави? Хванала животното и го дави от любов, заради любовта си към децата си го дави.
към втори вариант >>
Ако разгледате повърхността на мозъка, тези, живите клетки, имат крачка, че когато човек започва да мисли – съединяват крачката и теченията стават правилно.
(втори вариант)
От какво зависи това? Туй зависи от голямото неспокойствие. Набрала се млечна киселина в мозъка. Може сега да ви обяснявам, но тия обяснения няма да ви ползуват. Когато се намали млечната киселина в човешкия мозък, пирамидалните клетки, от които зависи човешката мисъл, не могат да функционират.
Ако разгледате повърхността на мозъка, тези, живите клетки, имат крачка, че когато човек започва да мисли – съединяват крачката и теченията стават правилно.
Като се съединят клетките, токовете минават правилно. Когато се намери млечната киселина, клетките свиват крачката си и мисълта е разкъсана. Дойде някъде, не са съединени крачката на тия клетки, мисълта върви трудно. Историческата памет е насред челото. Ти искаш да си спомниш, (но) не иде, не иде.
към втори вариант >>
Да виждаш най- лошото в доброто – това не е истина.
(втори вариант)
Знаете ли, (че) за да кажеш истината, какъв ум трябва да имаш? Ти виждаш нещо и да го нарисуваш естествено. Човек, който вижда лошото в хората, той не знае какво нещо е истина. Истината седи да видиш в най-голямото лошо да видиш хубавото. Това е истина: и в най-лошото да видиш хубавото, доброто.
Да виждаш най- лошото в доброто – това не е истина.
Казва: „Аз виждам истината”. Истината е да видиш доброто и в най-голямото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави някое животно, от омраза го дави? Хванала животното и го дави от любов, заради любовта си към децата си го дави. Ако няма любов към децата си, ни най-малко няма да хване да го дави.
към втори вариант >>
Като се съединят клетките, токовете минават правилно.
(втори вариант)
Туй зависи от голямото неспокойствие. Набрала се млечна киселина в мозъка. Може сега да ви обяснявам, но тия обяснения няма да ви ползуват. Когато се намали млечната киселина в човешкия мозък, пирамидалните клетки, от които зависи човешката мисъл, не могат да функционират. Ако разгледате повърхността на мозъка, тези, живите клетки, имат крачка, че когато човек започва да мисли – съединяват крачката и теченията стават правилно.
Като се съединят клетките, токовете минават правилно.
Когато се намери млечната киселина, клетките свиват крачката си и мисълта е разкъсана. Дойде някъде, не са съединени крачката на тия клетки, мисълта върви трудно. Историческата памет е насред челото. Ти искаш да си спомниш, (но) не иде, не иде. Или музикалната памет, която е на средата на челото, но в страни, или паметта за цвета в долната част на челото.
към втори вариант >>
Казва: „Аз виждам истината”.
(втори вариант)
Ти виждаш нещо и да го нарисуваш естествено. Човек, който вижда лошото в хората, той не знае какво нещо е истина. Истината седи да видиш в най-голямото лошо да видиш хубавото. Това е истина: и в най-лошото да видиш хубавото, доброто. Да виждаш най- лошото в доброто – това не е истина.
Казва: „Аз виждам истината”.
Истината е да видиш доброто и в най-голямото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави някое животно, от омраза го дави? Хванала животното и го дави от любов, заради любовта си към децата си го дави. Ако няма любов към децата си, ни най-малко няма да хване да го дави. Неразбраната любов ражда онази, кривата ревност.
към втори вариант >>
Когато се намери млечната киселина, клетките свиват крачката си и мисълта е разкъсана.
(втори вариант)
Набрала се млечна киселина в мозъка. Може сега да ви обяснявам, но тия обяснения няма да ви ползуват. Когато се намали млечната киселина в човешкия мозък, пирамидалните клетки, от които зависи човешката мисъл, не могат да функционират. Ако разгледате повърхността на мозъка, тези, живите клетки, имат крачка, че когато човек започва да мисли – съединяват крачката и теченията стават правилно. Като се съединят клетките, токовете минават правилно.
Когато се намери млечната киселина, клетките свиват крачката си и мисълта е разкъсана.
Дойде някъде, не са съединени крачката на тия клетки, мисълта върви трудно. Историческата памет е насред челото. Ти искаш да си спомниш, (но) не иде, не иде. Или музикалната памет, която е на средата на челото, но в страни, или паметта за цвета в долната част на челото. На разните места на челото специфична памет има.
към втори вариант >>
Истината е да видиш доброто и в най-голямото лошо.
(втори вариант)
Човек, който вижда лошото в хората, той не знае какво нещо е истина. Истината седи да видиш в най-голямото лошо да видиш хубавото. Това е истина: и в най-лошото да видиш хубавото, доброто. Да виждаш най- лошото в доброто – това не е истина. Казва: „Аз виждам истината”.
Истината е да видиш доброто и в най-голямото лошо.
Мислите ли, че една тигрица, която дави някое животно, от омраза го дави? Хванала животното и го дави от любов, заради любовта си към децата си го дави. Ако няма любов към децата си, ни най-малко няма да хване да го дави. Неразбраната любов ражда онази, кривата ревност. Някой път вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичат.
към втори вариант >>
Дойде някъде, не са съединени крачката на тия клетки, мисълта върви трудно.
(втори вариант)
Може сега да ви обяснявам, но тия обяснения няма да ви ползуват. Когато се намали млечната киселина в човешкия мозък, пирамидалните клетки, от които зависи човешката мисъл, не могат да функционират. Ако разгледате повърхността на мозъка, тези, живите клетки, имат крачка, че когато човек започва да мисли – съединяват крачката и теченията стават правилно. Като се съединят клетките, токовете минават правилно. Когато се намери млечната киселина, клетките свиват крачката си и мисълта е разкъсана.
Дойде някъде, не са съединени крачката на тия клетки, мисълта върви трудно.
Историческата памет е насред челото. Ти искаш да си спомниш, (но) не иде, не иде. Или музикалната памет, която е на средата на челото, но в страни, или паметта за цвета в долната част на челото. На разните места на челото специфична памет има. Казвам: В новото учение ти трябва да знаеш как да възпитаваш мозъка си, как да възпитаваш сърцето си.
към втори вариант >>
Мислите ли, че една тигрица, която дави някое животно, от омраза го дави?
(втори вариант)
Истината седи да видиш в най-голямото лошо да видиш хубавото. Това е истина: и в най-лошото да видиш хубавото, доброто. Да виждаш най- лошото в доброто – това не е истина. Казва: „Аз виждам истината”. Истината е да видиш доброто и в най-голямото лошо.
Мислите ли, че една тигрица, която дави някое животно, от омраза го дави?
Хванала животното и го дави от любов, заради любовта си към децата си го дави. Ако няма любов към децата си, ни най-малко няма да хване да го дави. Неразбраната любов ражда онази, кривата ревност. Някой път вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичат. Туй не зависи от вас.
към втори вариант >>
Историческата памет е насред челото.
(втори вариант)
Когато се намали млечната киселина в човешкия мозък, пирамидалните клетки, от които зависи човешката мисъл, не могат да функционират. Ако разгледате повърхността на мозъка, тези, живите клетки, имат крачка, че когато човек започва да мисли – съединяват крачката и теченията стават правилно. Като се съединят клетките, токовете минават правилно. Когато се намери млечната киселина, клетките свиват крачката си и мисълта е разкъсана. Дойде някъде, не са съединени крачката на тия клетки, мисълта върви трудно.
Историческата памет е насред челото.
Ти искаш да си спомниш, (но) не иде, не иде. Или музикалната памет, която е на средата на челото, но в страни, или паметта за цвета в долната част на челото. На разните места на челото специфична памет има. Казвам: В новото учение ти трябва да знаеш как да възпитаваш мозъка си, как да възпитаваш сърцето си. Намери някоя добра черта в някой човек за самия тебе.
към втори вариант >>
Хванала животното и го дави от любов, заради любовта си към децата си го дави.
(втори вариант)
Това е истина: и в най-лошото да видиш хубавото, доброто. Да виждаш най- лошото в доброто – това не е истина. Казва: „Аз виждам истината”. Истината е да видиш доброто и в най-голямото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави някое животно, от омраза го дави?
Хванала животното и го дави от любов, заради любовта си към децата си го дави.
Ако няма любов към децата си, ни най-малко няма да хване да го дави. Неразбраната любов ражда онази, кривата ревност. Някой път вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичат. Туй не зависи от вас. То от хиляди години съществува.
към втори вариант >>
Ти искаш да си спомниш, (но) не иде, не иде.
(втори вариант)
Ако разгледате повърхността на мозъка, тези, живите клетки, имат крачка, че когато човек започва да мисли – съединяват крачката и теченията стават правилно. Като се съединят клетките, токовете минават правилно. Когато се намери млечната киселина, клетките свиват крачката си и мисълта е разкъсана. Дойде някъде, не са съединени крачката на тия клетки, мисълта върви трудно. Историческата памет е насред челото.
Ти искаш да си спомниш, (но) не иде, не иде.
Или музикалната памет, която е на средата на челото, но в страни, или паметта за цвета в долната част на челото. На разните места на челото специфична памет има. Казвам: В новото учение ти трябва да знаеш как да възпитаваш мозъка си, как да възпитаваш сърцето си. Намери някоя добра черта в някой човек за самия тебе. Че той може да е човечен, но в дадения случай този човек не се обхожда добре с тебе, но той се обхожда много добре с другите.
към втори вариант >>
Ако няма любов към децата си, ни най-малко няма да хване да го дави.
(втори вариант)
Да виждаш най- лошото в доброто – това не е истина. Казва: „Аз виждам истината”. Истината е да видиш доброто и в най-голямото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави някое животно, от омраза го дави? Хванала животното и го дави от любов, заради любовта си към децата си го дави.
Ако няма любов към децата си, ни най-малко няма да хване да го дави.
Неразбраната любов ражда онази, кривата ревност. Някой път вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичат. Туй не зависи от вас. То от хиляди години съществува. Чувството на ревност съществува, не сте го изобретили вие.
към втори вариант >>
Или музикалната памет, която е на средата на челото, но в страни, или паметта за цвета в долната част на челото.
(втори вариант)
Като се съединят клетките, токовете минават правилно. Когато се намери млечната киселина, клетките свиват крачката си и мисълта е разкъсана. Дойде някъде, не са съединени крачката на тия клетки, мисълта върви трудно. Историческата памет е насред челото. Ти искаш да си спомниш, (но) не иде, не иде.
Или музикалната памет, която е на средата на челото, но в страни, или паметта за цвета в долната част на челото.
На разните места на челото специфична памет има. Казвам: В новото учение ти трябва да знаеш как да възпитаваш мозъка си, как да възпитаваш сърцето си. Намери някоя добра черта в някой човек за самия тебе. Че той може да е човечен, но в дадения случай този човек не се обхожда добре с тебе, но той се обхожда много добре с другите. Намери страна защо той се обхожда с другите добре, а с тебе не.
към втори вариант >>
Неразбраната любов ражда онази, кривата ревност.
(втори вариант)
Казва: „Аз виждам истината”. Истината е да видиш доброто и в най-голямото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави някое животно, от омраза го дави? Хванала животното и го дави от любов, заради любовта си към децата си го дави. Ако няма любов към децата си, ни най-малко няма да хване да го дави.
Неразбраната любов ражда онази, кривата ревност.
Някой път вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичат. Туй не зависи от вас. То от хиляди години съществува. Чувството на ревност съществува, не сте го изобретили вие. То съществува и между най-възвишените същества.
към втори вариант >>
На разните места на челото специфична памет има.
(втори вариант)
Когато се намери млечната киселина, клетките свиват крачката си и мисълта е разкъсана. Дойде някъде, не са съединени крачката на тия клетки, мисълта върви трудно. Историческата памет е насред челото. Ти искаш да си спомниш, (но) не иде, не иде. Или музикалната памет, която е на средата на челото, но в страни, или паметта за цвета в долната част на челото.
На разните места на челото специфична памет има.
Казвам: В новото учение ти трябва да знаеш как да възпитаваш мозъка си, как да възпитаваш сърцето си. Намери някоя добра черта в някой човек за самия тебе. Че той може да е човечен, но в дадения случай този човек не се обхожда добре с тебе, но той се обхожда много добре с другите. Намери страна защо той се обхожда с другите добре, а с тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата.
към втори вариант >>
Някой път вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичат.
(втори вариант)
Истината е да видиш доброто и в най-голямото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави някое животно, от омраза го дави? Хванала животното и го дави от любов, заради любовта си към децата си го дави. Ако няма любов към децата си, ни най-малко няма да хване да го дави. Неразбраната любов ражда онази, кривата ревност.
Някой път вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичат.
Туй не зависи от вас. То от хиляди години съществува. Чувството на ревност съществува, не сте го изобретили вие. То съществува и между най-възвишените същества. Само че тяхната ревност е малко от друг характер, а вашата е от друг.
към втори вариант >>
Казвам: В новото учение ти трябва да знаеш как да възпитаваш мозъка си, как да възпитаваш сърцето си.
(втори вариант)
Дойде някъде, не са съединени крачката на тия клетки, мисълта върви трудно. Историческата памет е насред челото. Ти искаш да си спомниш, (но) не иде, не иде. Или музикалната памет, която е на средата на челото, но в страни, или паметта за цвета в долната част на челото. На разните места на челото специфична памет има.
Казвам: В новото учение ти трябва да знаеш как да възпитаваш мозъка си, как да възпитаваш сърцето си.
Намери някоя добра черта в някой човек за самия тебе. Че той може да е човечен, но в дадения случай този човек не се обхожда добре с тебе, но той се обхожда много добре с другите. Намери страна защо той се обхожда с другите добре, а с тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата.
към втори вариант >>
Туй не зависи от вас.
(втори вариант)
Мислите ли, че една тигрица, която дави някое животно, от омраза го дави? Хванала животното и го дави от любов, заради любовта си към децата си го дави. Ако няма любов към децата си, ни най-малко няма да хване да го дави. Неразбраната любов ражда онази, кривата ревност. Някой път вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичат.
Туй не зависи от вас.
То от хиляди години съществува. Чувството на ревност съществува, не сте го изобретили вие. То съществува и между най-възвишените същества. Само че тяхната ревност е малко от друг характер, а вашата е от друг. Запример, ако ви кажа, че рисувам.
към втори вариант >>
Намери някоя добра черта в някой човек за самия тебе.
(втори вариант)
Историческата памет е насред челото. Ти искаш да си спомниш, (но) не иде, не иде. Или музикалната памет, която е на средата на челото, но в страни, или паметта за цвета в долната част на челото. На разните места на челото специфична памет има. Казвам: В новото учение ти трябва да знаеш как да възпитаваш мозъка си, как да възпитаваш сърцето си.
Намери някоя добра черта в някой човек за самия тебе.
Че той може да е човечен, но в дадения случай този човек не се обхожда добре с тебе, но той се обхожда много добре с другите. Намери страна защо той се обхожда с другите добре, а с тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже в себе си лошото по-лесно може да го поправиш, отколкото в другите.
към втори вариант >>
То от хиляди години съществува.
(втори вариант)
Хванала животното и го дави от любов, заради любовта си към децата си го дави. Ако няма любов към децата си, ни най-малко няма да хване да го дави. Неразбраната любов ражда онази, кривата ревност. Някой път вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичат. Туй не зависи от вас.
То от хиляди години съществува.
Чувството на ревност съществува, не сте го изобретили вие. То съществува и между най-възвишените същества. Само че тяхната ревност е малко от друг характер, а вашата е от друг. Запример, ако ви кажа, че рисувам. По някой път нарисувам такъв един образ.
към втори вариант >>
Че той може да е човечен, но в дадения случай този човек не се обхожда добре с тебе, но той се обхожда много добре с другите.
(втори вариант)
Ти искаш да си спомниш, (но) не иде, не иде. Или музикалната памет, която е на средата на челото, но в страни, или паметта за цвета в долната част на челото. На разните места на челото специфична памет има. Казвам: В новото учение ти трябва да знаеш как да възпитаваш мозъка си, как да възпитаваш сърцето си. Намери някоя добра черта в някой човек за самия тебе.
Че той може да е човечен, но в дадения случай този човек не се обхожда добре с тебе, но той се обхожда много добре с другите.
Намери страна защо той се обхожда с другите добре, а с тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже в себе си лошото по-лесно може да го поправиш, отколкото в другите. Аз лошото в мене може моментално да го поправя, но лошото в другите не мога така лесно да го поправя.
към втори вариант >>
Чувството на ревност съществува, не сте го изобретили вие.
(втори вариант)
Ако няма любов към децата си, ни най-малко няма да хване да го дави. Неразбраната любов ражда онази, кривата ревност. Някой път вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичат. Туй не зависи от вас. То от хиляди години съществува.
Чувството на ревност съществува, не сте го изобретили вие.
То съществува и между най-възвишените същества. Само че тяхната ревност е малко от друг характер, а вашата е от друг. Запример, ако ви кажа, че рисувам. По някой път нарисувам такъв един образ. /В оригинала липсва рисунката/.
към втори вариант >>
Намери страна защо той се обхожда с другите добре, а с тебе не.
(втори вариант)
Или музикалната памет, която е на средата на челото, но в страни, или паметта за цвета в долната част на челото. На разните места на челото специфична памет има. Казвам: В новото учение ти трябва да знаеш как да възпитаваш мозъка си, как да възпитаваш сърцето си. Намери някоя добра черта в някой човек за самия тебе. Че той може да е човечен, но в дадения случай този човек не се обхожда добре с тебе, но той се обхожда много добре с другите.
Намери страна защо той се обхожда с другите добре, а с тебе не.
Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже в себе си лошото по-лесно може да го поправиш, отколкото в другите. Аз лошото в мене може моментално да го поправя, но лошото в другите не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрешка, лесно мога да я поправя.
към втори вариант >>
То съществува и между най-възвишените същества.
(втори вариант)
Неразбраната любов ражда онази, кривата ревност. Някой път вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичат. Туй не зависи от вас. То от хиляди години съществува. Чувството на ревност съществува, не сте го изобретили вие.
То съществува и между най-възвишените същества.
Само че тяхната ревност е малко от друг характер, а вашата е от друг. Запример, ако ви кажа, че рисувам. По някой път нарисувам такъв един образ. /В оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране.
към втори вариант >>
Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата.
(втори вариант)
На разните места на челото специфична памет има. Казвам: В новото учение ти трябва да знаеш как да възпитаваш мозъка си, как да възпитаваш сърцето си. Намери някоя добра черта в някой човек за самия тебе. Че той може да е човечен, но в дадения случай този човек не се обхожда добре с тебе, но той се обхожда много добре с другите. Намери страна защо той се обхожда с другите добре, а с тебе не.
Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата.
Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже в себе си лошото по-лесно може да го поправиш, отколкото в другите. Аз лошото в мене може моментално да го поправя, но лошото в другите не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрешка, лесно мога да я поправя. Да допуснем, че някой пътник пътува отнякъде, но има високоразвито чувство на самоуважение.
към втори вариант >>
Само че тяхната ревност е малко от друг характер, а вашата е от друг.
(втори вариант)
Някой път вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичат. Туй не зависи от вас. То от хиляди години съществува. Чувството на ревност съществува, не сте го изобретили вие. То съществува и между най-възвишените същества.
Само че тяхната ревност е малко от друг характер, а вашата е от друг.
Запример, ако ви кажа, че рисувам. По някой път нарисувам такъв един образ. /В оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране. Това изкуство ли е?
към втори вариант >>
Тури, че и той е на правата, ти не си на правата.
(втори вариант)
Казвам: В новото учение ти трябва да знаеш как да възпитаваш мозъка си, как да възпитаваш сърцето си. Намери някоя добра черта в някой човек за самия тебе. Че той може да е човечен, но в дадения случай този човек не се обхожда добре с тебе, но той се обхожда много добре с другите. Намери страна защо той се обхожда с другите добре, а с тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата.
Тури, че и той е на правата, ти не си на правата.
Понеже в себе си лошото по-лесно може да го поправиш, отколкото в другите. Аз лошото в мене може моментално да го поправя, но лошото в другите не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрешка, лесно мога да я поправя. Да допуснем, че някой пътник пътува отнякъде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ял и иде при вас.
към втори вариант >>
Запример, ако ви кажа, че рисувам.
(втори вариант)
Туй не зависи от вас. То от хиляди години съществува. Чувството на ревност съществува, не сте го изобретили вие. То съществува и между най-възвишените същества. Само че тяхната ревност е малко от друг характер, а вашата е от друг.
Запример, ако ви кажа, че рисувам.
По някой път нарисувам такъв един образ. /В оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране. Това изкуство ли е? Не е.
към втори вариант >>
Понеже в себе си лошото по-лесно може да го поправиш, отколкото в другите.
(втори вариант)
Намери някоя добра черта в някой човек за самия тебе. Че той може да е човечен, но в дадения случай този човек не се обхожда добре с тебе, но той се обхожда много добре с другите. Намери страна защо той се обхожда с другите добре, а с тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата.
Понеже в себе си лошото по-лесно може да го поправиш, отколкото в другите.
Аз лошото в мене може моментално да го поправя, но лошото в другите не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрешка, лесно мога да я поправя. Да допуснем, че някой пътник пътува отнякъде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ял и иде при вас. Вие имате хляб, но не искате да му дадете.
към втори вариант >>
По някой път нарисувам такъв един образ.
(втори вариант)
То от хиляди години съществува. Чувството на ревност съществува, не сте го изобретили вие. То съществува и между най-възвишените същества. Само че тяхната ревност е малко от друг характер, а вашата е от друг. Запример, ако ви кажа, че рисувам.
По някой път нарисувам такъв един образ.
/В оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране. Това изкуство ли е? Не е. То са детински неща.
към втори вариант >>
Аз лошото в мене може моментално да го поправя, но лошото в другите не мога така лесно да го поправя.
(втори вариант)
Че той може да е човечен, но в дадения случай този човек не се обхожда добре с тебе, но той се обхожда много добре с другите. Намери страна защо той се обхожда с другите добре, а с тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже в себе си лошото по-лесно може да го поправиш, отколкото в другите.
Аз лошото в мене може моментално да го поправя, но лошото в другите не мога така лесно да го поправя.
Ако взема неговата погрешка, лесно мога да я поправя. Да допуснем, че някой пътник пътува отнякъде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ял и иде при вас. Вие имате хляб, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща.
към втори вариант >>
/В оригинала липсва рисунката/.
(втори вариант)
Чувството на ревност съществува, не сте го изобретили вие. То съществува и между най-възвишените същества. Само че тяхната ревност е малко от друг характер, а вашата е от друг. Запример, ако ви кажа, че рисувам. По някой път нарисувам такъв един образ.
/В оригинала липсва рисунката/.
Туй е неразбиране. Това изкуство ли е? Не е. То са детински неща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание.
към втори вариант >>
Ако взема неговата погрешка, лесно мога да я поправя.
(втори вариант)
Намери страна защо той се обхожда с другите добре, а с тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже в себе си лошото по-лесно може да го поправиш, отколкото в другите. Аз лошото в мене може моментално да го поправя, но лошото в другите не мога така лесно да го поправя.
Ако взема неговата погрешка, лесно мога да я поправя.
Да допуснем, че някой пътник пътува отнякъде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ял и иде при вас. Вие имате хляб, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъв човек хляб не искам да давам”.
към втори вариант >>
Туй е неразбиране.
(втори вариант)
То съществува и между най-възвишените същества. Само че тяхната ревност е малко от друг характер, а вашата е от друг. Запример, ако ви кажа, че рисувам. По някой път нарисувам такъв един образ. /В оригинала липсва рисунката/.
Туй е неразбиране.
Това изкуство ли е? Не е. То са детински неща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия нос, тия линии, от тях вече имаме една представа за характера на човека какъв е.
към втори вариант >>
Да допуснем, че някой пътник пътува отнякъде, но има високоразвито чувство на самоуважение.
(втори вариант)
Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже в себе си лошото по-лесно може да го поправиш, отколкото в другите. Аз лошото в мене може моментално да го поправя, но лошото в другите не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрешка, лесно мога да я поправя.
Да допуснем, че някой пътник пътува отнякъде, но има високоразвито чувство на самоуважение.
Три дена той не е ял и иде при вас. Вие имате хляб, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъв човек хляб не искам да давам”. Какво ще стане с такъв човек?
към втори вариант >>
Това изкуство ли е?
(втори вариант)
Само че тяхната ревност е малко от друг характер, а вашата е от друг. Запример, ако ви кажа, че рисувам. По някой път нарисувам такъв един образ. /В оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране.
Това изкуство ли е?
Не е. То са детински неща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия нос, тия линии, от тях вече имаме една представа за характера на човека какъв е. Виж носа, за да видиш какъв е.
към втори вариант >>
Три дена той не е ял и иде при вас.
(втори вариант)
Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже в себе си лошото по-лесно може да го поправиш, отколкото в другите. Аз лошото в мене може моментално да го поправя, но лошото в другите не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрешка, лесно мога да я поправя. Да допуснем, че някой пътник пътува отнякъде, но има високоразвито чувство на самоуважение.
Три дена той не е ял и иде при вас.
Вие имате хляб, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъв човек хляб не искам да давам”. Какво ще стане с такъв човек? – Ще ви намрази.
към втори вариант >>
Не е.
(втори вариант)
Запример, ако ви кажа, че рисувам. По някой път нарисувам такъв един образ. /В оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране. Това изкуство ли е?
Не е.
То са детински неща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия нос, тия линии, от тях вече имаме една представа за характера на човека какъв е. Виж носа, за да видиш какъв е. Виж ухото, за да видиш как се проявява.
към втори вариант >>
Вие имате хляб, но не искате да му дадете.
(втори вариант)
Понеже в себе си лошото по-лесно може да го поправиш, отколкото в другите. Аз лошото в мене може моментално да го поправя, но лошото в другите не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрешка, лесно мога да я поправя. Да допуснем, че някой пътник пътува отнякъде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ял и иде при вас.
Вие имате хляб, но не искате да му дадете.
Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъв човек хляб не искам да давам”. Какво ще стане с такъв човек? – Ще ви намрази. Като го срещнеш и (ще) кажеш: „Много ми е приятно, че ви срещам”, нахраниш го, посрещнеш го.
към втори вариант >>
То са детински неща.
(втори вариант)
По някой път нарисувам такъв един образ. /В оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране. Това изкуство ли е? Не е.
То са детински неща.
Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия нос, тия линии, от тях вече имаме една представа за характера на човека какъв е. Виж носа, за да видиш какъв е. Виж ухото, за да видиш как се проявява. Виж устата, за да видиш какъв е и как се проявява в дадения случай.
към втори вариант >>
Окото ви го не хваща.
(втори вариант)
Аз лошото в мене може моментално да го поправя, но лошото в другите не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрешка, лесно мога да я поправя. Да допуснем, че някой пътник пътува отнякъде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ял и иде при вас. Вие имате хляб, но не искате да му дадете.
Окото ви го не хваща.
Казвате: „На такъв човек хляб не искам да давам”. Какво ще стане с такъв човек? – Ще ви намрази. Като го срещнеш и (ще) кажеш: „Много ми е приятно, че ви срещам”, нахраниш го, посрещнеш го. Като дадеш на този човек, не дадеш като на някой слуга, но да му дадеш всичкото уважение тъй, както на себе си.
към втори вариант >>
Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание.
(втори вариант)
/В оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране. Това изкуство ли е? Не е. То са детински неща.
Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание.
Тия уста, този вдлъбнатия нос, тия линии, от тях вече имаме една представа за характера на човека какъв е. Виж носа, за да видиш какъв е. Виж ухото, за да видиш как се проявява. Виж устата, за да видиш какъв е и как се проявява в дадения случай. Запример: На някой(и?) от вас устата показват стеснение, устата показват, че се намирате в стеснени условия.
към втори вариант >>
Казвате: „На такъв човек хляб не искам да давам”.
(втори вариант)
Ако взема неговата погрешка, лесно мога да я поправя. Да допуснем, че някой пътник пътува отнякъде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ял и иде при вас. Вие имате хляб, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща.
Казвате: „На такъв човек хляб не искам да давам”.
Какво ще стане с такъв човек? – Ще ви намрази. Като го срещнеш и (ще) кажеш: „Много ми е приятно, че ви срещам”, нахраниш го, посрещнеш го. Като дадеш на този човек, не дадеш като на някой слуга, но да му дадеш всичкото уважение тъй, както на себе си. И в чувствата си (да) имате същото уважение и почитание към него.
към втори вариант >>
Тия уста, този вдлъбнатия нос, тия линии, от тях вече имаме една представа за характера на човека какъв е.
(втори вариант)
Туй е неразбиране. Това изкуство ли е? Не е. То са детински неща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание.
Тия уста, този вдлъбнатия нос, тия линии, от тях вече имаме една представа за характера на човека какъв е.
Виж носа, за да видиш какъв е. Виж ухото, за да видиш как се проявява. Виж устата, за да видиш какъв е и как се проявява в дадения случай. Запример: На някой(и?) от вас устата показват стеснение, устата показват, че се намирате в стеснени условия. Като гледам устата на някой, виждам, че сърцето не е свободно.
към втори вариант >>
Какво ще стане с такъв човек?
(втори вариант)
Да допуснем, че някой пътник пътува отнякъде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ял и иде при вас. Вие имате хляб, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъв човек хляб не искам да давам”.
Какво ще стане с такъв човек?
– Ще ви намрази. Като го срещнеш и (ще) кажеш: „Много ми е приятно, че ви срещам”, нахраниш го, посрещнеш го. Като дадеш на този човек, не дадеш като на някой слуга, но да му дадеш всичкото уважение тъй, както на себе си. И в чувствата си (да) имате същото уважение и почитание към него.
към втори вариант >>
Виж носа, за да видиш какъв е.
(втори вариант)
Това изкуство ли е? Не е. То са детински неща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия нос, тия линии, от тях вече имаме една представа за характера на човека какъв е.
Виж носа, за да видиш какъв е.
Виж ухото, за да видиш как се проявява. Виж устата, за да видиш какъв е и как се проявява в дадения случай. Запример: На някой(и?) от вас устата показват стеснение, устата показват, че се намирате в стеснени условия. Като гледам устата на някой, виждам, че сърцето не е свободно. Като гледам носа на някой, виждам, че умът не е свободен.
към втори вариант >>
– Ще ви намрази.
(втори вариант)
Три дена той не е ял и иде при вас. Вие имате хляб, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъв човек хляб не искам да давам”. Какво ще стане с такъв човек?
– Ще ви намрази.
Като го срещнеш и (ще) кажеш: „Много ми е приятно, че ви срещам”, нахраниш го, посрещнеш го. Като дадеш на този човек, не дадеш като на някой слуга, но да му дадеш всичкото уважение тъй, както на себе си. И в чувствата си (да) имате същото уважение и почитание към него.
към втори вариант >>
Виж ухото, за да видиш как се проявява.
(втори вариант)
Не е. То са детински неща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия нос, тия линии, от тях вече имаме една представа за характера на човека какъв е. Виж носа, за да видиш какъв е.
Виж ухото, за да видиш как се проявява.
Виж устата, за да видиш какъв е и как се проявява в дадения случай. Запример: На някой(и?) от вас устата показват стеснение, устата показват, че се намирате в стеснени условия. Като гледам устата на някой, виждам, че сърцето не е свободно. Като гледам носа на някой, виждам, че умът не е свободен. Като гледам ухото на някой, виждам, че тялото не е свободно.
към втори вариант >>
Като го срещнеш и (ще) кажеш: „Много ми е приятно, че ви срещам”, нахраниш го, посрещнеш го.
(втори вариант)
Вие имате хляб, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъв човек хляб не искам да давам”. Какво ще стане с такъв човек? – Ще ви намрази.
Като го срещнеш и (ще) кажеш: „Много ми е приятно, че ви срещам”, нахраниш го, посрещнеш го.
Като дадеш на този човек, не дадеш като на някой слуга, но да му дадеш всичкото уважение тъй, както на себе си. И в чувствата си (да) имате същото уважение и почитание към него.
към втори вариант >>
Виж устата, за да видиш какъв е и как се проявява в дадения случай.
(втори вариант)
То са детински неща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия нос, тия линии, от тях вече имаме една представа за характера на човека какъв е. Виж носа, за да видиш какъв е. Виж ухото, за да видиш как се проявява.
Виж устата, за да видиш какъв е и как се проявява в дадения случай.
Запример: На някой(и?) от вас устата показват стеснение, устата показват, че се намирате в стеснени условия. Като гледам устата на някой, виждам, че сърцето не е свободно. Като гледам носа на някой, виждам, че умът не е свободен. Като гледам ухото на някой, виждам, че тялото не е свободно. Някой път ухото е близо до главата, някой път е отдалечено.
към втори вариант >>
Като дадеш на този човек, не дадеш като на някой слуга, но да му дадеш всичкото уважение тъй, както на себе си.
(втори вариант)
Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъв човек хляб не искам да давам”. Какво ще стане с такъв човек? – Ще ви намрази. Като го срещнеш и (ще) кажеш: „Много ми е приятно, че ви срещам”, нахраниш го, посрещнеш го.
Като дадеш на този човек, не дадеш като на някой слуга, но да му дадеш всичкото уважение тъй, както на себе си.
И в чувствата си (да) имате същото уважение и почитание към него.
към втори вариант >>
Запример: На някой(и?) от вас устата показват стеснение, устата показват, че се намирате в стеснени условия.
(втори вариант)
Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия нос, тия линии, от тях вече имаме една представа за характера на човека какъв е. Виж носа, за да видиш какъв е. Виж ухото, за да видиш как се проявява. Виж устата, за да видиш какъв е и как се проявява в дадения случай.
Запример: На някой(и?) от вас устата показват стеснение, устата показват, че се намирате в стеснени условия.
Като гледам устата на някой, виждам, че сърцето не е свободно. Като гледам носа на някой, виждам, че умът не е свободен. Като гледам ухото на някой, виждам, че тялото не е свободно. Някой път ухото е близо до главата, някой път е отдалечено.
към втори вариант >>
И в чувствата си (да) имате същото уважение и почитание към него.
(втори вариант)
Казвате: „На такъв човек хляб не искам да давам”. Какво ще стане с такъв човек? – Ще ви намрази. Като го срещнеш и (ще) кажеш: „Много ми е приятно, че ви срещам”, нахраниш го, посрещнеш го. Като дадеш на този човек, не дадеш като на някой слуга, но да му дадеш всичкото уважение тъй, както на себе си.
И в чувствата си (да) имате същото уважение и почитание към него.
към втори вариант >>
Като гледам устата на някой, виждам, че сърцето не е свободно.
(втори вариант)
Тия уста, този вдлъбнатия нос, тия линии, от тях вече имаме една представа за характера на човека какъв е. Виж носа, за да видиш какъв е. Виж ухото, за да видиш как се проявява. Виж устата, за да видиш какъв е и как се проявява в дадения случай. Запример: На някой(и?) от вас устата показват стеснение, устата показват, че се намирате в стеснени условия.
Като гледам устата на някой, виждам, че сърцето не е свободно.
Като гледам носа на някой, виждам, че умът не е свободен. Като гледам ухото на някой, виждам, че тялото не е свободно. Някой път ухото е близо до главата, някой път е отдалечено.
към втори вариант >>
Казвам: В такива класове, както сте тук събрани, вие изгубвате самоуважението.
(втори вариант)
Казвам: В такива класове, както сте тук събрани, вие изгубвате самоуважението.
Някои от вас не се самоуважавате достатъчно, някои от вас сý по-развити, знаят повече. Тук се обезличавате. Казвате: „Какво знае, той свършил по химия, не ме интересува”. Някой е музикант, кажете: „Не ме интересува”. Кое ви интересува?
към втори вариант >>
Като гледам носа на някой, виждам, че умът не е свободен.
(втори вариант)
Виж носа, за да видиш какъв е. Виж ухото, за да видиш как се проявява. Виж устата, за да видиш какъв е и как се проявява в дадения случай. Запример: На някой(и?) от вас устата показват стеснение, устата показват, че се намирате в стеснени условия. Като гледам устата на някой, виждам, че сърцето не е свободно.
Като гледам носа на някой, виждам, че умът не е свободен.
Като гледам ухото на някой, виждам, че тялото не е свободно. Някой път ухото е близо до главата, някой път е отдалечено.
към втори вариант >>
Някои от вас не се самоуважавате достатъчно, някои от вас сý по-развити, знаят повече.
(втори вариант)
Казвам: В такива класове, както сте тук събрани, вие изгубвате самоуважението.
Някои от вас не се самоуважавате достатъчно, някои от вас сý по-развити, знаят повече.
Тук се обезличавате. Казвате: „Какво знае, той свършил по химия, не ме интересува”. Някой е музикант, кажете: „Не ме интересува”. Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усетите, че някой има пари – вече ви интересува.
към втори вариант >>
Като гледам ухото на някой, виждам, че тялото не е свободно.
(втори вариант)
Виж ухото, за да видиш как се проявява. Виж устата, за да видиш какъв е и как се проявява в дадения случай. Запример: На някой(и?) от вас устата показват стеснение, устата показват, че се намирате в стеснени условия. Като гледам устата на някой, виждам, че сърцето не е свободно. Като гледам носа на някой, виждам, че умът не е свободен.
Като гледам ухото на някой, виждам, че тялото не е свободно.
Някой път ухото е близо до главата, някой път е отдалечено.
към втори вариант >>
Тук се обезличавате.
(втори вариант)
Казвам: В такива класове, както сте тук събрани, вие изгубвате самоуважението. Някои от вас не се самоуважавате достатъчно, някои от вас сý по-развити, знаят повече.
Тук се обезличавате.
Казвате: „Какво знае, той свършил по химия, не ме интересува”. Някой е музикант, кажете: „Не ме интересува”. Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усетите, че някой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува.
към втори вариант >>
Някой път ухото е близо до главата, някой път е отдалечено.
(втори вариант)
Виж устата, за да видиш какъв е и как се проявява в дадения случай. Запример: На някой(и?) от вас устата показват стеснение, устата показват, че се намирате в стеснени условия. Като гледам устата на някой, виждам, че сърцето не е свободно. Като гледам носа на някой, виждам, че умът не е свободен. Като гледам ухото на някой, виждам, че тялото не е свободно.
Някой път ухото е близо до главата, някой път е отдалечено.
към втори вариант >>
Казвате: „Какво знае, той свършил по химия, не ме интересува”.
(втори вариант)
Казвам: В такива класове, както сте тук събрани, вие изгубвате самоуважението. Някои от вас не се самоуважавате достатъчно, някои от вас сý по-развити, знаят повече. Тук се обезличавате.
Казвате: „Какво знае, той свършил по химия, не ме интересува”.
Някой е музикант, кажете: „Не ме интересува”. Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усетите, че някой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезен.
към втори вариант >>
Казвам: Когато се изучава човек, трябва да бъдете много благороден, за да не би по външните признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лош човек”.
(втори вариант)
Казвам: Когато се изучава човек, трябва да бъдете много благороден, за да не би по външните признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лош човек”.
Под думата “лош човек” ние разбираме човек, който е в дисхармония с нас. Общото понятие е това. Някой човек по мисъл, по чувство, по постъпка не хармонира. Казваме: „Лош човек, той няма обхода”. Сега ние трябва да имаме една обхода.
към втори вариант >>
Някой е музикант, кажете: „Не ме интересува”.
(втори вариант)
Казвам: В такива класове, както сте тук събрани, вие изгубвате самоуважението. Някои от вас не се самоуважавате достатъчно, някои от вас сý по-развити, знаят повече. Тук се обезличавате. Казвате: „Какво знае, той свършил по химия, не ме интересува”.
Някой е музикант, кажете: „Не ме интересува”.
Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усетите, че някой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезен. Но то е лицемерие това.
към втори вариант >>
Под думата “лош човек” ние разбираме човек, който е в дисхармония с нас.
(втори вариант)
Казвам: Когато се изучава човек, трябва да бъдете много благороден, за да не би по външните признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лош човек”.
Под думата “лош човек” ние разбираме човек, който е в дисхармония с нас.
Общото понятие е това. Някой човек по мисъл, по чувство, по постъпка не хармонира. Казваме: „Лош човек, той няма обхода”. Сега ние трябва да имаме една обхода. Трябва да имаме една мярка.
към втори вариант >>
Кое ви интересува?
(втори вариант)
Казвам: В такива класове, както сте тук събрани, вие изгубвате самоуважението. Някои от вас не се самоуважавате достатъчно, някои от вас сý по-развити, знаят повече. Тук се обезличавате. Казвате: „Какво знае, той свършил по химия, не ме интересува”. Някой е музикант, кажете: „Не ме интересува”.
Кое ви интересува?
Останали сте (такива, че) само като усетите, че някой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезен. Но то е лицемерие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича парите, защото парите са една развалена жена.
към втори вариант >>
Общото понятие е това.
(втори вариант)
Казвам: Когато се изучава човек, трябва да бъдете много благороден, за да не би по външните признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лош човек”. Под думата “лош човек” ние разбираме човек, който е в дисхармония с нас.
Общото понятие е това.
Някой човек по мисъл, по чувство, по постъпка не хармонира. Казваме: „Лош човек, той няма обхода”. Сега ние трябва да имаме една обхода. Трябва да имаме една мярка. Тази мярка откъде ще я вземем?
към втори вариант >>
Останали сте (такива, че) само като усетите, че някой има пари – вече ви интересува.
(втори вариант)
Някои от вас не се самоуважавате достатъчно, някои от вас сý по-развити, знаят повече. Тук се обезличавате. Казвате: „Какво знае, той свършил по химия, не ме интересува”. Някой е музикант, кажете: „Не ме интересува”. Кое ви интересува?
Останали сте (такива, че) само като усетите, че някой има пари – вече ви интересува.
Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезен. Но то е лицемерие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича парите, защото парите са една развалена жена. Тя се усмихва на всичките.
към втори вариант >>
Някой човек по мисъл, по чувство, по постъпка не хармонира.
(втори вариант)
Казвам: Когато се изучава човек, трябва да бъдете много благороден, за да не би по външните признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лош човек”. Под думата “лош човек” ние разбираме човек, който е в дисхармония с нас. Общото понятие е това.
Някой човек по мисъл, по чувство, по постъпка не хармонира.
Казваме: „Лош човек, той няма обхода”. Сега ние трябва да имаме една обхода. Трябва да имаме една мярка. Тази мярка откъде ще я вземем?
към втори вариант >>
Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува.
(втори вариант)
Тук се обезличавате. Казвате: „Какво знае, той свършил по химия, не ме интересува”. Някой е музикант, кажете: „Не ме интересува”. Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усетите, че някой има пари – вече ви интересува.
Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува.
Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезен. Но то е лицемерие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича парите, защото парите са една развалена жена. Тя се усмихва на всичките. В който и джоб да е – не протестира, всички обича.
към втори вариант >>
Казваме: „Лош човек, той няма обхода”.
(втори вариант)
Казвам: Когато се изучава човек, трябва да бъдете много благороден, за да не би по външните признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лош човек”. Под думата “лош човек” ние разбираме човек, който е в дисхармония с нас. Общото понятие е това. Някой човек по мисъл, по чувство, по постъпка не хармонира.
Казваме: „Лош човек, той няма обхода”.
Сега ние трябва да имаме една обхода. Трябва да имаме една мярка. Тази мярка откъде ще я вземем?
към втори вариант >>
Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезен.
(втори вариант)
Казвате: „Какво знае, той свършил по химия, не ме интересува”. Някой е музикант, кажете: „Не ме интересува”. Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усетите, че някой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува.
Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезен.
Но то е лицемерие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича парите, защото парите са една развалена жена. Тя се усмихва на всичките. В който и джоб да е – не протестира, всички обича. И с разбойника, и с развратника, и със светията.
към втори вариант >>
Сега ние трябва да имаме една обхода.
(втори вариант)
Казвам: Когато се изучава човек, трябва да бъдете много благороден, за да не би по външните признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лош човек”. Под думата “лош човек” ние разбираме човек, който е в дисхармония с нас. Общото понятие е това. Някой човек по мисъл, по чувство, по постъпка не хармонира. Казваме: „Лош човек, той няма обхода”.
Сега ние трябва да имаме една обхода.
Трябва да имаме една мярка. Тази мярка откъде ще я вземем?
към втори вариант >>
Но то е лицемерие това.
(втори вариант)
Някой е музикант, кажете: „Не ме интересува”. Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усетите, че някой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезен.
Но то е лицемерие това.
Той си има пари, нека да си има, нека да си обича парите, защото парите са една развалена жена. Тя се усмихва на всичките. В който и джоб да е – не протестира, всички обича. И с разбойника, и с развратника, и със светията. Казва: „Все едно”, безразлично е, ни най-малко не се оплаква.
към втори вариант >>
Трябва да имаме една мярка.
(втори вариант)
Под думата “лош човек” ние разбираме човек, който е в дисхармония с нас. Общото понятие е това. Някой човек по мисъл, по чувство, по постъпка не хармонира. Казваме: „Лош човек, той няма обхода”. Сега ние трябва да имаме една обхода.
Трябва да имаме една мярка.
Тази мярка откъде ще я вземем?
към втори вариант >>
Той си има пари, нека да си има, нека да си обича парите, защото парите са една развалена жена.
(втори вариант)
Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усетите, че някой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезен. Но то е лицемерие това.
Той си има пари, нека да си има, нека да си обича парите, защото парите са една развалена жена.
Тя се усмихва на всичките. В който и джоб да е – не протестира, всички обича. И с разбойника, и с развратника, и със светията. Казва: „Все едно”, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Аз виждам известна страна на парите.
към втори вариант >>
Тази мярка откъде ще я вземем?
(втори вариант)
Общото понятие е това. Някой човек по мисъл, по чувство, по постъпка не хармонира. Казваме: „Лош човек, той няма обхода”. Сега ние трябва да имаме една обхода. Трябва да имаме една мярка.
Тази мярка откъде ще я вземем?
към втори вариант >>
Тя се усмихва на всичките.
(втори вариант)
Останали сте (такива, че) само като усетите, че някой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезен. Но то е лицемерие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича парите, защото парите са една развалена жена.
Тя се усмихва на всичките.
В който и джоб да е – не протестира, всички обича. И с разбойника, и с развратника, и със светията. Казва: „Все едно”, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Аз виждам известна страна на парите. Казвам: Бих желал да имам характера на парите, че в който и джоб да съм – да ми е се едно, да ме не интересуват хората кой какъв е.
към втори вариант >>
Както сте насядали, едни държите ръцете прекръстосани, други ги държите надолу, други – отдалечени, някой турил крака отгоре.
(втори вариант)
Както сте насядали, едни държите ръцете прекръстосани, други ги държите надолу, други – отдалечени, някой турил крака отгоре.
Всичко туй, защо е? Ако речеш да измениш един стар навик, знаеш колко мъчно е. Искаш пак старото. Да кажем, (че) имаш някой път слабост, сърби те някъде и казваш: „Няма да се чешем”. Като те засърби, неволно се почешеш.
към втори вариант >>
В който и джоб да е – не протестира, всички обича.
(втори вариант)
Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезен. Но то е лицемерие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича парите, защото парите са една развалена жена. Тя се усмихва на всичките.
В който и джоб да е – не протестира, всички обича.
И с разбойника, и с развратника, и със светията. Казва: „Все едно”, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Аз виждам известна страна на парите. Казвам: Бих желал да имам характера на парите, че в който и джоб да съм – да ми е се едно, да ме не интересуват хората кой какъв е. Аз искам в джоба да бъда, нищо повече.
към втори вариант >>
Всичко туй, защо е?
(втори вариант)
Както сте насядали, едни държите ръцете прекръстосани, други ги държите надолу, други – отдалечени, някой турил крака отгоре.
Всичко туй, защо е?
Ако речеш да измениш един стар навик, знаеш колко мъчно е. Искаш пак старото. Да кажем, (че) имаш някой път слабост, сърби те някъде и казваш: „Няма да се чешем”. Като те засърби, неволно се почешеш. Не се чеши.
към втори вариант >>
И с разбойника, и с развратника, и със светията.
(втори вариант)
Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезен. Но то е лицемерие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича парите, защото парите са една развалена жена. Тя се усмихва на всичките. В който и джоб да е – не протестира, всички обича.
И с разбойника, и с развратника, и със светията.
Казва: „Все едно”, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Аз виждам известна страна на парите. Казвам: Бих желал да имам характера на парите, че в който и джоб да съм – да ми е се едно, да ме не интересуват хората кой какъв е. Аз искам в джоба да бъда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че някой човек е лош.
към втори вариант >>
Ако речеш да измениш един стар навик, знаеш колко мъчно е.
(втори вариант)
Както сте насядали, едни държите ръцете прекръстосани, други ги държите надолу, други – отдалечени, някой турил крака отгоре. Всичко туй, защо е?
Ако речеш да измениш един стар навик, знаеш колко мъчно е.
Искаш пак старото. Да кажем, (че) имаш някой път слабост, сърби те някъде и казваш: „Няма да се чешем”. Като те засърби, неволно се почешеш. Не се чеши. Мислиш, че като се почешеш, ще ти мине.
към втори вариант >>
Казва: „Все едно”, безразлично е, ни най-малко не се оплаква.
(втори вариант)
Но то е лицемерие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича парите, защото парите са една развалена жена. Тя се усмихва на всичките. В който и джоб да е – не протестира, всички обича. И с разбойника, и с развратника, и със светията.
Казва: „Все едно”, безразлично е, ни най-малко не се оплаква.
Аз виждам известна страна на парите. Казвам: Бих желал да имам характера на парите, че в който и джоб да съм – да ми е се едно, да ме не интересуват хората кой какъв е. Аз искам в джоба да бъда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че някой човек е лош. Господ не се безпокои, вие се безпокоите.
към втори вариант >>
Искаш пак старото.
(втори вариант)
Както сте насядали, едни държите ръцете прекръстосани, други ги държите надолу, други – отдалечени, някой турил крака отгоре. Всичко туй, защо е? Ако речеш да измениш един стар навик, знаеш колко мъчно е.
Искаш пак старото.
Да кажем, (че) имаш някой път слабост, сърби те някъде и казваш: „Няма да се чешем”. Като те засърби, неволно се почешеш. Не се чеши. Мислиш, че като се почешеш, ще ти мине. Няма да ти мине.
към втори вариант >>
Аз виждам известна страна на парите.
(втори вариант)
Той си има пари, нека да си има, нека да си обича парите, защото парите са една развалена жена. Тя се усмихва на всичките. В който и джоб да е – не протестира, всички обича. И с разбойника, и с развратника, и със светията. Казва: „Все едно”, безразлично е, ни най-малко не се оплаква.
Аз виждам известна страна на парите.
Казвам: Бих желал да имам характера на парите, че в който и джоб да съм – да ми е се едно, да ме не интересуват хората кой какъв е. Аз искам в джоба да бъда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че някой човек е лош. Господ не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошият човек е един цвят, само един вид екземпляр е.
към втори вариант >>
Да кажем, (че) имаш някой път слабост, сърби те някъде и казваш: „Няма да се чешем”.
(втори вариант)
Както сте насядали, едни държите ръцете прекръстосани, други ги държите надолу, други – отдалечени, някой турил крака отгоре. Всичко туй, защо е? Ако речеш да измениш един стар навик, знаеш колко мъчно е. Искаш пак старото.
Да кажем, (че) имаш някой път слабост, сърби те някъде и казваш: „Няма да се чешем”.
Като те засърби, неволно се почешеш. Не се чеши. Мислиш, че като се почешеш, ще ти мине. Няма да ти мине. Като се почешеш веднъж-дваж, три пъти, тия неща остават във вашия характер.
към втори вариант >>
Казвам: Бих желал да имам характера на парите, че в който и джоб да съм – да ми е се едно, да ме не интересуват хората кой какъв е.
(втори вариант)
Тя се усмихва на всичките. В който и джоб да е – не протестира, всички обича. И с разбойника, и с развратника, и със светията. Казва: „Все едно”, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Аз виждам известна страна на парите.
Казвам: Бих желал да имам характера на парите, че в който и джоб да съм – да ми е се едно, да ме не интересуват хората кой какъв е.
Аз искам в джоба да бъда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че някой човек е лош. Господ не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошият човек е един цвят, само един вид екземпляр е. Няма двама хора еднакви.
към втори вариант >>
Като те засърби, неволно се почешеш.
(втори вариант)
Както сте насядали, едни държите ръцете прекръстосани, други ги държите надолу, други – отдалечени, някой турил крака отгоре. Всичко туй, защо е? Ако речеш да измениш един стар навик, знаеш колко мъчно е. Искаш пак старото. Да кажем, (че) имаш някой път слабост, сърби те някъде и казваш: „Няма да се чешем”.
Като те засърби, неволно се почешеш.
Не се чеши. Мислиш, че като се почешеш, ще ти мине. Няма да ти мине. Като се почешеш веднъж-дваж, три пъти, тия неща остават във вашия характер. Сърби те, казваш: „Няма да се чеша”.
към втори вариант >>
Аз искам в джоба да бъда, нищо повече.
(втори вариант)
В който и джоб да е – не протестира, всички обича. И с разбойника, и с развратника, и със светията. Казва: „Все едно”, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Аз виждам известна страна на парите. Казвам: Бих желал да имам характера на парите, че в който и джоб да съм – да ми е се едно, да ме не интересуват хората кой какъв е.
Аз искам в джоба да бъда, нищо повече.
Какво има да се безпокоите, че някой човек е лош. Господ не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошият човек е един цвят, само един вид екземпляр е. Няма двама хора еднакви. Този, лошият човек, е един екземпляр, един специфичен цвят, бодил.
към втори вариант >>
Не се чеши.
(втори вариант)
Всичко туй, защо е? Ако речеш да измениш един стар навик, знаеш колко мъчно е. Искаш пак старото. Да кажем, (че) имаш някой път слабост, сърби те някъде и казваш: „Няма да се чешем”. Като те засърби, неволно се почешеш.
Не се чеши.
Мислиш, че като се почешеш, ще ти мине. Няма да ти мине. Като се почешеш веднъж-дваж, три пъти, тия неща остават във вашия характер. Сърби те, казваш: „Няма да се чеша”. Упорствуваш, искаш да имаш характер.
към втори вариант >>
Какво има да се безпокоите, че някой човек е лош.
(втори вариант)
И с разбойника, и с развратника, и със светията. Казва: „Все едно”, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Аз виждам известна страна на парите. Казвам: Бих желал да имам характера на парите, че в който и джоб да съм – да ми е се едно, да ме не интересуват хората кой какъв е. Аз искам в джоба да бъда, нищо повече.
Какво има да се безпокоите, че някой човек е лош.
Господ не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошият човек е един цвят, само един вид екземпляр е. Няма двама хора еднакви. Този, лошият човек, е един екземпляр, един специфичен цвят, бодил. Държат го, за да го показват някъде.
към втори вариант >>
Мислиш, че като се почешеш, ще ти мине.
(втори вариант)
Ако речеш да измениш един стар навик, знаеш колко мъчно е. Искаш пак старото. Да кажем, (че) имаш някой път слабост, сърби те някъде и казваш: „Няма да се чешем”. Като те засърби, неволно се почешеш. Не се чеши.
Мислиш, че като се почешеш, ще ти мине.
Няма да ти мине. Като се почешеш веднъж-дваж, три пъти, тия неща остават във вашия характер. Сърби те, казваш: „Няма да се чеша”. Упорствуваш, искаш да имаш характер. Нека те сърби, да търпиш нещо.
към втори вариант >>
Господ не се безпокои, вие се безпокоите.
(втори вариант)
Казва: „Все едно”, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Аз виждам известна страна на парите. Казвам: Бих желал да имам характера на парите, че в който и джоб да съм – да ми е се едно, да ме не интересуват хората кой какъв е. Аз искам в джоба да бъда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че някой човек е лош.
Господ не се безпокои, вие се безпокоите.
На Господа този, лошият човек е един цвят, само един вид екземпляр е. Няма двама хора еднакви. Този, лошият човек, е един екземпляр, един специфичен цвят, бодил. Държат го, за да го показват някъде. Вие не сте недоволни от него.
към втори вариант >>
Няма да ти мине.
(втори вариант)
Искаш пак старото. Да кажем, (че) имаш някой път слабост, сърби те някъде и казваш: „Няма да се чешем”. Като те засърби, неволно се почешеш. Не се чеши. Мислиш, че като се почешеш, ще ти мине.
Няма да ти мине.
Като се почешеш веднъж-дваж, три пъти, тия неща остават във вашия характер. Сърби те, казваш: „Няма да се чеша”. Упорствуваш, искаш да имаш характер. Нека те сърби, да търпиш нещо. Заболи те нещо, не можеш да търпиш.
към втори вариант >>
На Господа този, лошият човек е един цвят, само един вид екземпляр е.
(втори вариант)
Аз виждам известна страна на парите. Казвам: Бих желал да имам характера на парите, че в който и джоб да съм – да ми е се едно, да ме не интересуват хората кой какъв е. Аз искам в джоба да бъда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че някой човек е лош. Господ не се безпокои, вие се безпокоите.
На Господа този, лошият човек е един цвят, само един вид екземпляр е.
Няма двама хора еднакви. Този, лошият човек, е един екземпляр, един специфичен цвят, бодил. Държат го, за да го показват някъде. Вие не сте недоволни от него. Дойде ви една мисъл във вас, дойде ви една лоша мисъл, вие не можете да се освободите.
към втори вариант >>
Като се почешеш веднъж-дваж, три пъти, тия неща остават във вашия характер.
(втори вариант)
Да кажем, (че) имаш някой път слабост, сърби те някъде и казваш: „Няма да се чешем”. Като те засърби, неволно се почешеш. Не се чеши. Мислиш, че като се почешеш, ще ти мине. Няма да ти мине.
Като се почешеш веднъж-дваж, три пъти, тия неща остават във вашия характер.
Сърби те, казваш: „Няма да се чеша”. Упорствуваш, искаш да имаш характер. Нека те сърби, да търпиш нещо. Заболи те нещо, не можеш да търпиш. Ще кажеш: „Не ме боли”.
към втори вариант >>
Няма двама хора еднакви.
(втори вариант)
Казвам: Бих желал да имам характера на парите, че в който и джоб да съм – да ми е се едно, да ме не интересуват хората кой какъв е. Аз искам в джоба да бъда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че някой човек е лош. Господ не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошият човек е един цвят, само един вид екземпляр е.
Няма двама хора еднакви.
Този, лошият човек, е един екземпляр, един специфичен цвят, бодил. Държат го, за да го показват някъде. Вие не сте недоволни от него. Дойде ви една мисъл във вас, дойде ви една лоша мисъл, вие не можете да се освободите.
към втори вариант >>
Сърби те, казваш: „Няма да се чеша”.
(втори вариант)
Като те засърби, неволно се почешеш. Не се чеши. Мислиш, че като се почешеш, ще ти мине. Няма да ти мине. Като се почешеш веднъж-дваж, три пъти, тия неща остават във вашия характер.
Сърби те, казваш: „Няма да се чеша”.
Упорствуваш, искаш да имаш характер. Нека те сърби, да търпиш нещо. Заболи те нещо, не можеш да търпиш. Ще кажеш: „Не ме боли”. Речи си: „Онзи, когото боли, той е друг.
към втори вариант >>
Този, лошият човек, е един екземпляр, един специфичен цвят, бодил.
(втори вариант)
Аз искам в джоба да бъда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че някой човек е лош. Господ не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошият човек е един цвят, само един вид екземпляр е. Няма двама хора еднакви.
Този, лошият човек, е един екземпляр, един специфичен цвят, бодил.
Държат го, за да го показват някъде. Вие не сте недоволни от него. Дойде ви една мисъл във вас, дойде ви една лоша мисъл, вие не можете да се освободите.
към втори вариант >>
Упорствуваш, искаш да имаш характер.
(втори вариант)
Не се чеши. Мислиш, че като се почешеш, ще ти мине. Няма да ти мине. Като се почешеш веднъж-дваж, три пъти, тия неща остават във вашия характер. Сърби те, казваш: „Няма да се чеша”.
Упорствуваш, искаш да имаш характер.
Нека те сърби, да търпиш нещо. Заболи те нещо, не можеш да търпиш. Ще кажеш: „Не ме боли”. Речи си: „Онзи, когото боли, той е друг. Мене не ме боли.
към втори вариант >>
Държат го, за да го показват някъде.
(втори вариант)
Какво има да се безпокоите, че някой човек е лош. Господ не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошият човек е един цвят, само един вид екземпляр е. Няма двама хора еднакви. Този, лошият човек, е един екземпляр, един специфичен цвят, бодил.
Държат го, за да го показват някъде.
Вие не сте недоволни от него. Дойде ви една мисъл във вас, дойде ви една лоша мисъл, вие не можете да се освободите.
към втори вариант >>
Нека те сърби, да търпиш нещо.
(втори вариант)
Мислиш, че като се почешеш, ще ти мине. Няма да ти мине. Като се почешеш веднъж-дваж, три пъти, тия неща остават във вашия характер. Сърби те, казваш: „Няма да се чеша”. Упорствуваш, искаш да имаш характер.
Нека те сърби, да търпиш нещо.
Заболи те нещо, не можеш да търпиш. Ще кажеш: „Не ме боли”. Речи си: „Онзи, когото боли, той е друг. Мене не ме боли. Ти искаш да ме убедиш, че мене ме боли”.
към втори вариант >>
Вие не сте недоволни от него.
(втори вариант)
Господ не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошият човек е един цвят, само един вид екземпляр е. Няма двама хора еднакви. Този, лошият човек, е един екземпляр, един специфичен цвят, бодил. Държат го, за да го показват някъде.
Вие не сте недоволни от него.
Дойде ви една мисъл във вас, дойде ви една лоша мисъл, вие не можете да се освободите.
към втори вариант >>
Заболи те нещо, не можеш да търпиш.
(втори вариант)
Няма да ти мине. Като се почешеш веднъж-дваж, три пъти, тия неща остават във вашия характер. Сърби те, казваш: „Няма да се чеша”. Упорствуваш, искаш да имаш характер. Нека те сърби, да търпиш нещо.
Заболи те нещо, не можеш да търпиш.
Ще кажеш: „Не ме боли”. Речи си: „Онзи, когото боли, той е друг. Мене не ме боли. Ти искаш да ме убедиш, че мене ме боли”. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повярваш и те заболи крака, нищо повече.
към втори вариант >>
Дойде ви една мисъл във вас, дойде ви една лоша мисъл, вие не можете да се освободите.
(втори вариант)
На Господа този, лошият човек е един цвят, само един вид екземпляр е. Няма двама хора еднакви. Този, лошият човек, е един екземпляр, един специфичен цвят, бодил. Държат го, за да го показват някъде. Вие не сте недоволни от него.
Дойде ви една мисъл във вас, дойде ви една лоша мисъл, вие не можете да се освободите.
към втори вариант >>
Ще кажеш: „Не ме боли”.
(втори вариант)
Като се почешеш веднъж-дваж, три пъти, тия неща остават във вашия характер. Сърби те, казваш: „Няма да се чеша”. Упорствуваш, искаш да имаш характер. Нека те сърби, да търпиш нещо. Заболи те нещо, не можеш да търпиш.
Ще кажеш: „Не ме боли”.
Речи си: „Онзи, когото боли, той е друг. Мене не ме боли. Ти искаш да ме убедиш, че мене ме боли”. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повярваш и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия”.
към втори вариант >>
Първото нещо – старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си.
(втори вариант)
Първото нещо – старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си.
Бог не обича да държим нечисти работи в ума, в сърцето. Очисти съзнанието от набраните неестествени неща в сърцето. Освободи се от тях. Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите.
към втори вариант >>
Речи си: „Онзи, когото боли, той е друг.
(втори вариант)
Сърби те, казваш: „Няма да се чеша”. Упорствуваш, искаш да имаш характер. Нека те сърби, да търпиш нещо. Заболи те нещо, не можеш да търпиш. Ще кажеш: „Не ме боли”.
Речи си: „Онзи, когото боли, той е друг.
Мене не ме боли. Ти искаш да ме убедиш, че мене ме боли”. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повярваш и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия”. Следете вашата вяра.
към втори вариант >>
Бог не обича да държим нечисти работи в ума, в сърцето.
(втори вариант)
Първото нещо – старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си.
Бог не обича да държим нечисти работи в ума, в сърцето.
Очисти съзнанието от набраните неестествени неща в сърцето. Освободи се от тях. Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нямам време”.
към втори вариант >>
Мене не ме боли.
(втори вариант)
Упорствуваш, искаш да имаш характер. Нека те сърби, да търпиш нещо. Заболи те нещо, не можеш да търпиш. Ще кажеш: „Не ме боли”. Речи си: „Онзи, когото боли, той е друг.
Мене не ме боли.
Ти искаш да ме убедиш, че мене ме боли”. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повярваш и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия”. Следете вашата вяра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярните съдове, преминало повече електричество в тази област, свили се капилярните съдове (и) става напор.
към втори вариант >>
Очисти съзнанието от набраните неестествени неща в сърцето.
(втори вариант)
Първото нещо – старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си. Бог не обича да държим нечисти работи в ума, в сърцето.
Очисти съзнанието от набраните неестествени неща в сърцето.
Освободи се от тях. Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нямам време”. Но една лоша мисъл, едно лошо желание ще ви вземе много повече време.
към втори вариант >>
Ти искаш да ме убедиш, че мене ме боли”.
(втори вариант)
Нека те сърби, да търпиш нещо. Заболи те нещо, не можеш да търпиш. Ще кажеш: „Не ме боли”. Речи си: „Онзи, когото боли, той е друг. Мене не ме боли.
Ти искаш да ме убедиш, че мене ме боли”.
Най-после те убеди, че те боли крака, ти повярваш и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия”. Следете вашата вяра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярните съдове, преминало повече електричество в тази област, свили се капилярните съдове (и) става напор. Кръвта, която минава, не може свободно да мине.
към втори вариант >>
Освободи се от тях.
(втори вариант)
Първото нещо – старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си. Бог не обича да държим нечисти работи в ума, в сърцето. Очисти съзнанието от набраните неестествени неща в сърцето.
Освободи се от тях.
Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нямам време”. Но една лоша мисъл, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намерите време да се освободите от него, после ще ви вземе повече време.
към втори вариант >>
Най-после те убеди, че те боли крака, ти повярваш и те заболи крака, нищо повече.
(втори вариант)
Заболи те нещо, не можеш да търпиш. Ще кажеш: „Не ме боли”. Речи си: „Онзи, когото боли, той е друг. Мене не ме боли. Ти искаш да ме убедиш, че мене ме боли”.
Най-после те убеди, че те боли крака, ти повярваш и те заболи крака, нищо повече.
Вие ще кажете: „Това е философия”. Следете вашата вяра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярните съдове, преминало повече електричество в тази област, свили се капилярните съдове (и) става напор. Кръвта, която минава, не може свободно да мине. В кръвта се намират твърди частици, които, като минават, образуват триене.
към втори вариант >>
Не можете съвършено да се освободите.
(втори вариант)
Първото нещо – старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си. Бог не обича да държим нечисти работи в ума, в сърцето. Очисти съзнанието от набраните неестествени неща в сърцето. Освободи се от тях.
Не можете съвършено да се освободите.
Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нямам време”. Но една лоша мисъл, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намерите време да се освободите от него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи са необходими.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Това е философия”.
(втори вариант)
Ще кажеш: „Не ме боли”. Речи си: „Онзи, когото боли, той е друг. Мене не ме боли. Ти искаш да ме убедиш, че мене ме боли”. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повярваш и те заболи крака, нищо повече.
Вие ще кажете: „Това е философия”.
Следете вашата вяра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярните съдове, преминало повече електричество в тази област, свили се капилярните съдове (и) става напор. Кръвта, която минава, не може свободно да мине. В кръвта се намират твърди частици, които, като минават, образуват триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка.
към втори вариант >>
Поне на половина да се освободите.
(втори вариант)
Първото нещо – старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си. Бог не обича да държим нечисти работи в ума, в сърцето. Очисти съзнанието от набраните неестествени неща в сърцето. Освободи се от тях. Не можете съвършено да се освободите.
Поне на половина да се освободите.
Вие ще кажете: „Нямам време”. Но една лоша мисъл, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намерите време да се освободите от него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи са необходими. Това психологически е необходимо за тялото ви, защото тялото, за да се обновява, не трябва да се претоварва.
към втори вариант >>
Следете вашата вяра.
(втори вариант)
Речи си: „Онзи, когото боли, той е друг. Мене не ме боли. Ти искаш да ме убедиш, че мене ме боли”. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повярваш и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия”.
Следете вашата вяра.
Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярните съдове, преминало повече електричество в тази област, свили се капилярните съдове (и) става напор. Кръвта, която минава, не може свободно да мине. В кръвта се намират твърди частици, които, като минават, образуват триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъл в естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Нямам време”.
(втори вариант)
Бог не обича да държим нечисти работи в ума, в сърцето. Очисти съзнанието от набраните неестествени неща в сърцето. Освободи се от тях. Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите.
Вие ще кажете: „Нямам време”.
Но една лоша мисъл, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намерите време да се освободите от него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи са необходими. Това психологически е необходимо за тялото ви, защото тялото, за да се обновява, не трябва да се претоварва. Чрез сърцето, чрез ума си ние разваляме тялото, понеже чрез нашите мисли, чрез нашите чувства ние покваряваме кръвта.
към втори вариант >>
Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярните съдове, преминало повече електричество в тази област, свили се капилярните съдове (и) става напор.
(втори вариант)
Мене не ме боли. Ти искаш да ме убедиш, че мене ме боли”. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повярваш и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия”. Следете вашата вяра.
Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярните съдове, преминало повече електричество в тази област, свили се капилярните съдове (и) става напор.
Кръвта, която минава, не може свободно да мине. В кръвта се намират твърди частици, които, като минават, образуват триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъл в естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, един топъл компрес.
към втори вариант >>
Но една лоша мисъл, едно лошо желание ще ви вземе много повече време.
(втори вариант)
Очисти съзнанието от набраните неестествени неща в сърцето. Освободи се от тях. Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нямам време”.
Но една лоша мисъл, едно лошо желание ще ви вземе много повече време.
Ако не намерите време да се освободите от него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи са необходими. Това психологически е необходимо за тялото ви, защото тялото, за да се обновява, не трябва да се претоварва. Чрез сърцето, чрез ума си ние разваляме тялото, понеже чрез нашите мисли, чрез нашите чувства ние покваряваме кръвта. Тази кръв е носителка на всичките болести.
към втори вариант >>
Кръвта, която минава, не може свободно да мине.
(втори вариант)
Ти искаш да ме убедиш, че мене ме боли”. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повярваш и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия”. Следете вашата вяра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярните съдове, преминало повече електричество в тази област, свили се капилярните съдове (и) става напор.
Кръвта, която минава, не може свободно да мине.
В кръвта се намират твърди частици, които, като минават, образуват триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъл в естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, един топъл компрес. Като ви заболи нещо някъде, не ходете да разправяте за болестта.
към втори вариант >>
Ако не намерите време да се освободите от него, после ще ви вземе повече време.
(втори вариант)
Освободи се от тях. Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нямам време”. Но една лоша мисъл, едно лошо желание ще ви вземе много повече време.
Ако не намерите време да се освободите от него, после ще ви вземе повече време.
Сега тия работи са необходими. Това психологически е необходимо за тялото ви, защото тялото, за да се обновява, не трябва да се претоварва. Чрез сърцето, чрез ума си ние разваляме тялото, понеже чрез нашите мисли, чрез нашите чувства ние покваряваме кръвта. Тази кръв е носителка на всичките болести. Тогава лошите мисли започват да се наслояват долу в пръстите, в колената, в ставите, в гръбначния стълб, в храносмилането, в дихателните органи, най-после в кръвта се отлага и в мозъка започва да чувствуваш неразположение, тъмно ти е, мъчно ти е.
към втори вариант >>
В кръвта се намират твърди частици, които, като минават, образуват триене.
(втори вариант)
Най-после те убеди, че те боли крака, ти повярваш и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия”. Следете вашата вяра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярните съдове, преминало повече електричество в тази област, свили се капилярните съдове (и) става напор. Кръвта, която минава, не може свободно да мине.
В кръвта се намират твърди частици, които, като минават, образуват триене.
Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъл в естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, един топъл компрес. Като ви заболи нещо някъде, не ходете да разправяте за болестта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокът”.
към втори вариант >>
Сега тия работи са необходими.
(втори вариант)
Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нямам време”. Но една лоша мисъл, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намерите време да се освободите от него, после ще ви вземе повече време.
Сега тия работи са необходими.
Това психологически е необходимо за тялото ви, защото тялото, за да се обновява, не трябва да се претоварва. Чрез сърцето, чрез ума си ние разваляме тялото, понеже чрез нашите мисли, чрез нашите чувства ние покваряваме кръвта. Тази кръв е носителка на всичките болести. Тогава лошите мисли започват да се наслояват долу в пръстите, в колената, в ставите, в гръбначния стълб, в храносмилането, в дихателните органи, най-после в кръвта се отлага и в мозъка започва да чувствуваш неразположение, тъмно ти е, мъчно ти е.
към втори вариант >>
Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Това е философия”. Следете вашата вяра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярните съдове, преминало повече електричество в тази област, свили се капилярните съдове (и) става напор. Кръвта, която минава, не може свободно да мине. В кръвта се намират твърди частици, които, като минават, образуват триене.
Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка.
Ако държите вашата мисъл в естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, един топъл компрес. Като ви заболи нещо някъде, не ходете да разправяте за болестта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокът”. Твоят хълбок оздравява.
към втори вариант >>
Това психологически е необходимо за тялото ви, защото тялото, за да се обновява, не трябва да се претоварва.
(втори вариант)
Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нямам време”. Но една лоша мисъл, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намерите време да се освободите от него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи са необходими.
Това психологически е необходимо за тялото ви, защото тялото, за да се обновява, не трябва да се претоварва.
Чрез сърцето, чрез ума си ние разваляме тялото, понеже чрез нашите мисли, чрез нашите чувства ние покваряваме кръвта. Тази кръв е носителка на всичките болести. Тогава лошите мисли започват да се наслояват долу в пръстите, в колената, в ставите, в гръбначния стълб, в храносмилането, в дихателните органи, най-после в кръвта се отлага и в мозъка започва да чувствуваш неразположение, тъмно ти е, мъчно ти е.
към втори вариант >>
Ако държите вашата мисъл в естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака.
(втори вариант)
Следете вашата вяра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярните съдове, преминало повече електричество в тази област, свили се капилярните съдове (и) става напор. Кръвта, която минава, не може свободно да мине. В кръвта се намират твърди частици, които, като минават, образуват триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка.
Ако държите вашата мисъл в естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака.
Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, един топъл компрес. Като ви заболи нещо някъде, не ходете да разправяте за болестта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокът”. Твоят хълбок оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока.
към втори вариант >>
Чрез сърцето, чрез ума си ние разваляме тялото, понеже чрез нашите мисли, чрез нашите чувства ние покваряваме кръвта.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Нямам време”. Но една лоша мисъл, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намерите време да се освободите от него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи са необходими. Това психологически е необходимо за тялото ви, защото тялото, за да се обновява, не трябва да се претоварва.
Чрез сърцето, чрез ума си ние разваляме тялото, понеже чрез нашите мисли, чрез нашите чувства ние покваряваме кръвта.
Тази кръв е носителка на всичките болести. Тогава лошите мисли започват да се наслояват долу в пръстите, в колената, в ставите, в гръбначния стълб, в храносмилането, в дихателните органи, най-после в кръвта се отлага и в мозъка започва да чувствуваш неразположение, тъмно ти е, мъчно ти е.
към втори вариант >>
Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, един топъл компрес.
(втори вариант)
Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярните съдове, преминало повече електричество в тази област, свили се капилярните съдове (и) става напор. Кръвта, която минава, не може свободно да мине. В кръвта се намират твърди частици, които, като минават, образуват триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъл в естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака.
Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, един топъл компрес.
Като ви заболи нещо някъде, не ходете да разправяте за болестта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокът”. Твоят хълбок оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестта.
към втори вариант >>
Тази кръв е носителка на всичките болести.
(втори вариант)
Но една лоша мисъл, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намерите време да се освободите от него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи са необходими. Това психологически е необходимо за тялото ви, защото тялото, за да се обновява, не трябва да се претоварва. Чрез сърцето, чрез ума си ние разваляме тялото, понеже чрез нашите мисли, чрез нашите чувства ние покваряваме кръвта.
Тази кръв е носителка на всичките болести.
Тогава лошите мисли започват да се наслояват долу в пръстите, в колената, в ставите, в гръбначния стълб, в храносмилането, в дихателните органи, най-после в кръвта се отлага и в мозъка започва да чувствуваш неразположение, тъмно ти е, мъчно ти е.
към втори вариант >>
Като ви заболи нещо някъде, не ходете да разправяте за болестта.
(втори вариант)
Кръвта, която минава, не може свободно да мине. В кръвта се намират твърди частици, които, като минават, образуват триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъл в естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, един топъл компрес.
Като ви заболи нещо някъде, не ходете да разправяте за болестта.
Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокът”. Твоят хълбок оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестта. Най-първо следете в себе си.
към втори вариант >>
Тогава лошите мисли започват да се наслояват долу в пръстите, в колената, в ставите, в гръбначния стълб, в храносмилането, в дихателните органи, най-после в кръвта се отлага и в мозъка започва да чувствуваш неразположение, тъмно ти е, мъчно ти е.
(втори вариант)
Ако не намерите време да се освободите от него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи са необходими. Това психологически е необходимо за тялото ви, защото тялото, за да се обновява, не трябва да се претоварва. Чрез сърцето, чрез ума си ние разваляме тялото, понеже чрез нашите мисли, чрез нашите чувства ние покваряваме кръвта. Тази кръв е носителка на всичките болести.
Тогава лошите мисли започват да се наслояват долу в пръстите, в колената, в ставите, в гръбначния стълб, в храносмилането, в дихателните органи, най-после в кръвта се отлага и в мозъка започва да чувствуваш неразположение, тъмно ти е, мъчно ти е.
към втори вариант >>
Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокът”.
(втори вариант)
В кръвта се намират твърди частици, които, като минават, образуват триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъл в естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, един топъл компрес. Като ви заболи нещо някъде, не ходете да разправяте за болестта.
Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокът”.
Твоят хълбок оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестта. Най-първо следете в себе си. Има състояния във вас, които трябва да ги наблюдавате.
към втори вариант >>
Казвам сега: Научете се да бъдете философи.
(втори вариант)
Казвам сега: Научете се да бъдете философи.
Двама души се карат, не питайте защо се карат, седете и ги гледайте. Кажете: „Колко хубаво си говорят, колко откровено, никаква лъжа няма”. Единият казва: „Ти си такъв, ти си онакъв”. Казва: „Ти не си щедър. Говори истината”.
към втори вариант >>
Твоят хълбок оздравява.
(втори вариант)
Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъл в естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, един топъл компрес. Като ви заболи нещо някъде, не ходете да разправяте за болестта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокът”.
Твоят хълбок оздравява.
На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестта. Най-първо следете в себе си. Има състояния във вас, които трябва да ги наблюдавате. Минава един човек, плюе или се изсекне, ти го видиш, намръщиш се.
към втори вариант >>
Двама души се карат, не питайте защо се карат, седете и ги гледайте.
(втори вариант)
Казвам сега: Научете се да бъдете философи.
Двама души се карат, не питайте защо се карат, седете и ги гледайте.
Кажете: „Колко хубаво си говорят, колко откровено, никаква лъжа няма”. Единият казва: „Ти си такъв, ти си онакъв”. Казва: „Ти не си щедър. Говори истината”. Казва: „Не знаеш”.
към втори вариант >>
На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока.
(втори вариант)
Ако държите вашата мисъл в естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, един топъл компрес. Като ви заболи нещо някъде, не ходете да разправяте за болестта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокът”. Твоят хълбок оздравява.
На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока.
Предавате си болестта. Най-първо следете в себе си. Има състояния във вас, които трябва да ги наблюдавате. Минава един човек, плюе или се изсекне, ти го видиш, намръщиш се. Ти не си господар на носа.
към втори вариант >>
Кажете: „Колко хубаво си говорят, колко откровено, никаква лъжа няма”.
(втори вариант)
Казвам сега: Научете се да бъдете философи. Двама души се карат, не питайте защо се карат, седете и ги гледайте.
Кажете: „Колко хубаво си говорят, колко откровено, никаква лъжа няма”.
Единият казва: „Ти си такъв, ти си онакъв”. Казва: „Ти не си щедър. Говори истината”. Казва: „Не знаеш”. Не зная, разбира се.
към втори вариант >>
Предавате си болестта.
(втори вариант)
Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, един топъл компрес. Като ви заболи нещо някъде, не ходете да разправяте за болестта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокът”. Твоят хълбок оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока.
Предавате си болестта.
Най-първо следете в себе си. Има състояния във вас, които трябва да ги наблюдавате. Минава един човек, плюе или се изсекне, ти го видиш, намръщиш се. Ти не си господар на носа. Виждаш го, ти извади поука.
към втори вариант >>
Единият казва: „Ти си такъв, ти си онакъв”.
(втори вариант)
Казвам сега: Научете се да бъдете философи. Двама души се карат, не питайте защо се карат, седете и ги гледайте. Кажете: „Колко хубаво си говорят, колко откровено, никаква лъжа няма”.
Единият казва: „Ти си такъв, ти си онакъв”.
Казва: „Ти не си щедър. Говори истината”. Казва: „Не знаеш”. Не зная, разбира се. Какво зная?
към втори вариант >>
Най-първо следете в себе си.
(втори вариант)
Като ви заболи нещо някъде, не ходете да разправяте за болестта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокът”. Твоят хълбок оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестта.
Най-първо следете в себе си.
Има състояния във вас, които трябва да ги наблюдавате. Минава един човек, плюе или се изсекне, ти го видиш, намръщиш се. Ти не си господар на носа. Виждаш го, ти извади поука. Този човек дошъл, иска да направи добро, казва: „Пари нямам, но каквото имам в носа – давам го”.
към втори вариант >>
Казва: „Ти не си щедър.
(втори вариант)
Казвам сега: Научете се да бъдете философи. Двама души се карат, не питайте защо се карат, седете и ги гледайте. Кажете: „Колко хубаво си говорят, колко откровено, никаква лъжа няма”. Единият казва: „Ти си такъв, ти си онакъв”.
Казва: „Ти не си щедър.
Говори истината”. Казва: „Не знаеш”. Не зная, разбира се. Какво зная? На слънцето не съм ходил, на месечината не съм ходил, по звездите, всичката земя не съм заобиколил, на дъното на океана не съм бил.
към втори вариант >>
Има състояния във вас, които трябва да ги наблюдавате.
(втори вариант)
Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокът”. Твоят хълбок оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестта. Най-първо следете в себе си.
Има състояния във вас, които трябва да ги наблюдавате.
Минава един човек, плюе или се изсекне, ти го видиш, намръщиш се. Ти не си господар на носа. Виждаш го, ти извади поука. Този човек дошъл, иска да направи добро, казва: „Пари нямам, но каквото имам в носа – давам го”. Понеже то е богатство, което седи в носа, каква мекота в носа.
към втори вариант >>
Говори истината”.
(втори вариант)
Казвам сега: Научете се да бъдете философи. Двама души се карат, не питайте защо се карат, седете и ги гледайте. Кажете: „Колко хубаво си говорят, колко откровено, никаква лъжа няма”. Единият казва: „Ти си такъв, ти си онакъв”. Казва: „Ти не си щедър.
Говори истината”.
Казва: „Не знаеш”. Не зная, разбира се. Какво зная? На слънцето не съм ходил, на месечината не съм ходил, по звездите, всичката земя не съм заобиколил, на дъното на океана не съм бил. Казва: „Нищо не знаеш”.
към втори вариант >>
Минава един човек, плюе или се изсекне, ти го видиш, намръщиш се.
(втори вариант)
Твоят хълбок оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестта. Най-първо следете в себе си. Има състояния във вас, които трябва да ги наблюдавате.
Минава един човек, плюе или се изсекне, ти го видиш, намръщиш се.
Ти не си господар на носа. Виждаш го, ти извади поука. Този човек дошъл, иска да направи добро, казва: „Пари нямам, но каквото имам в носа – давам го”. Понеже то е богатство, което седи в носа, каква мекота в носа. Казва: „От ценното, което имам в носа – давам”.
към втори вариант >>
Казва: „Не знаеш”.
(втори вариант)
Двама души се карат, не питайте защо се карат, седете и ги гледайте. Кажете: „Колко хубаво си говорят, колко откровено, никаква лъжа няма”. Единият казва: „Ти си такъв, ти си онакъв”. Казва: „Ти не си щедър. Говори истината”.
Казва: „Не знаеш”.
Не зная, разбира се. Какво зная? На слънцето не съм ходил, на месечината не съм ходил, по звездите, всичката земя не съм заобиколил, на дъното на океана не съм бил. Казва: „Нищо не знаеш”. Прав е човекът.
към втори вариант >>
Ти не си господар на носа.
(втори вариант)
На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестта. Най-първо следете в себе си. Има състояния във вас, които трябва да ги наблюдавате. Минава един човек, плюе или се изсекне, ти го видиш, намръщиш се.
Ти не си господар на носа.
Виждаш го, ти извади поука. Този човек дошъл, иска да направи добро, казва: „Пари нямам, но каквото имам в носа – давам го”. Понеже то е богатство, което седи в носа, каква мекота в носа. Казва: „От ценното, което имам в носа – давам”. Така аз го тълкувам.
към втори вариант >>
Не зная, разбира се.
(втори вариант)
Кажете: „Колко хубаво си говорят, колко откровено, никаква лъжа няма”. Единият казва: „Ти си такъв, ти си онакъв”. Казва: „Ти не си щедър. Говори истината”. Казва: „Не знаеш”.
Не зная, разбира се.
Какво зная? На слънцето не съм ходил, на месечината не съм ходил, по звездите, всичката земя не съм заобиколил, на дъното на океана не съм бил. Казва: „Нищо не знаеш”. Прав е човекът. Казва: „От градеж нищо не разбираш”.
към втори вариант >>
Виждаш го, ти извади поука.
(втори вариант)
Предавате си болестта. Най-първо следете в себе си. Има състояния във вас, които трябва да ги наблюдавате. Минава един човек, плюе или се изсекне, ти го видиш, намръщиш се. Ти не си господар на носа.
Виждаш го, ти извади поука.
Този човек дошъл, иска да направи добро, казва: „Пари нямам, но каквото имам в носа – давам го”. Понеже то е богатство, което седи в носа, каква мекота в носа. Казва: „От ценното, което имам в носа – давам”. Така аз го тълкувам. То не е тъй.
към втори вариант >>
Какво зная?
(втори вариант)
Единият казва: „Ти си такъв, ти си онакъв”. Казва: „Ти не си щедър. Говори истината”. Казва: „Не знаеш”. Не зная, разбира се.
Какво зная?
На слънцето не съм ходил, на месечината не съм ходил, по звездите, всичката земя не съм заобиколил, на дъното на океана не съм бил. Казва: „Нищо не знаеш”. Прав е човекът. Казва: „От градеж нищо не разбираш”. – „Разбирам малко”.
към втори вариант >>
Този човек дошъл, иска да направи добро, казва: „Пари нямам, но каквото имам в носа – давам го”.
(втори вариант)
Най-първо следете в себе си. Има състояния във вас, които трябва да ги наблюдавате. Минава един човек, плюе или се изсекне, ти го видиш, намръщиш се. Ти не си господар на носа. Виждаш го, ти извади поука.
Този човек дошъл, иска да направи добро, казва: „Пари нямам, но каквото имам в носа – давам го”.
Понеже то е богатство, което седи в носа, каква мекота в носа. Казва: „От ценното, което имам в носа – давам”. Така аз го тълкувам. То не е тъй. Той няма поведение, не знае как да се обхожда.
към втори вариант >>
На слънцето не съм ходил, на месечината не съм ходил, по звездите, всичката земя не съм заобиколил, на дъното на океана не съм бил.
(втори вариант)
Казва: „Ти не си щедър. Говори истината”. Казва: „Не знаеш”. Не зная, разбира се. Какво зная?
На слънцето не съм ходил, на месечината не съм ходил, по звездите, всичката земя не съм заобиколил, на дъното на океана не съм бил.
Казва: „Нищо не знаеш”. Прав е човекът. Казва: „От градеж нищо не разбираш”. – „Разбирам малко”. Какво разбирам от градеж?
към втори вариант >>
Понеже то е богатство, което седи в носа, каква мекота в носа.
(втори вариант)
Има състояния във вас, които трябва да ги наблюдавате. Минава един човек, плюе или се изсекне, ти го видиш, намръщиш се. Ти не си господар на носа. Виждаш го, ти извади поука. Този човек дошъл, иска да направи добро, казва: „Пари нямам, но каквото имам в носа – давам го”.
Понеже то е богатство, което седи в носа, каква мекота в носа.
Казва: „От ценното, което имам в носа – давам”. Така аз го тълкувам. То не е тъй. Той няма поведение, не знае как да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае.
към втори вариант >>
Казва: „Нищо не знаеш”.
(втори вариант)
Говори истината”. Казва: „Не знаеш”. Не зная, разбира се. Какво зная? На слънцето не съм ходил, на месечината не съм ходил, по звездите, всичката земя не съм заобиколил, на дъното на океана не съм бил.
Казва: „Нищо не знаеш”.
Прав е човекът. Казва: „От градеж нищо не разбираш”. – „Разбирам малко”. Какво разбирам от градеж? – „От рисуване не разбираш”.
към втори вариант >>
Казва: „От ценното, което имам в носа – давам”.
(втори вариант)
Минава един човек, плюе или се изсекне, ти го видиш, намръщиш се. Ти не си господар на носа. Виждаш го, ти извади поука. Този човек дошъл, иска да направи добро, казва: „Пари нямам, но каквото имам в носа – давам го”. Понеже то е богатство, което седи в носа, каква мекота в носа.
Казва: „От ценното, което имам в носа – давам”.
Така аз го тълкувам. То не е тъй. Той няма поведение, не знае как да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трябва да дадем едно хубаво тълкувание.
към втори вариант >>
Прав е човекът.
(втори вариант)
Казва: „Не знаеш”. Не зная, разбира се. Какво зная? На слънцето не съм ходил, на месечината не съм ходил, по звездите, всичката земя не съм заобиколил, на дъното на океана не съм бил. Казва: „Нищо не знаеш”.
Прав е човекът.
Казва: „От градеж нищо не разбираш”. – „Разбирам малко”. Какво разбирам от градеж? – „От рисуване не разбираш”. – „Разбирам, но не мога да рисувам”.
към втори вариант >>
Така аз го тълкувам.
(втори вариант)
Ти не си господар на носа. Виждаш го, ти извади поука. Този човек дошъл, иска да направи добро, казва: „Пари нямам, но каквото имам в носа – давам го”. Понеже то е богатство, което седи в носа, каква мекота в носа. Казва: „От ценното, което имам в носа – давам”.
Така аз го тълкувам.
То не е тъй. Той няма поведение, не знае как да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трябва да дадем едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направиш?
към втори вариант >>
Казва: „От градеж нищо не разбираш”.
(втори вариант)
Не зная, разбира се. Какво зная? На слънцето не съм ходил, на месечината не съм ходил, по звездите, всичката земя не съм заобиколил, на дъното на океана не съм бил. Казва: „Нищо не знаеш”. Прав е човекът.
Казва: „От градеж нищо не разбираш”.
– „Разбирам малко”. Какво разбирам от градеж? – „От рисуване не разбираш”. – „Разбирам, но не мога да рисувам”. От литература не разбирам, но всички велики автори зная.
към втори вариант >>
То не е тъй.
(втори вариант)
Виждаш го, ти извади поука. Този човек дошъл, иска да направи добро, казва: „Пари нямам, но каквото имам в носа – давам го”. Понеже то е богатство, което седи в носа, каква мекота в носа. Казва: „От ценното, което имам в носа – давам”. Така аз го тълкувам.
То не е тъй.
Той няма поведение, не знае как да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трябва да дадем едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направиш? Той като замине, ще идеш да заровиш това съкровище.
към втори вариант >>
– „Разбирам малко”.
(втори вариант)
Какво зная? На слънцето не съм ходил, на месечината не съм ходил, по звездите, всичката земя не съм заобиколил, на дъното на океана не съм бил. Казва: „Нищо не знаеш”. Прав е човекът. Казва: „От градеж нищо не разбираш”.
– „Разбирам малко”.
Какво разбирам от градеж? – „От рисуване не разбираш”. – „Разбирам, но не мога да рисувам”. От литература не разбирам, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозен”.
към втори вариант >>
Той няма поведение, не знае как да се обхожда.
(втори вариант)
Този човек дошъл, иска да направи добро, казва: „Пари нямам, но каквото имам в носа – давам го”. Понеже то е богатство, което седи в носа, каква мекота в носа. Казва: „От ценното, което имам в носа – давам”. Така аз го тълкувам. То не е тъй.
Той няма поведение, не знае как да се обхожда.
Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трябва да дадем едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направиш? Той като замине, ще идеш да заровиш това съкровище. Той се изсекне там, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знак къде заравяш това съкровище.
към втори вариант >>
Какво разбирам от градеж?
(втори вариант)
На слънцето не съм ходил, на месечината не съм ходил, по звездите, всичката земя не съм заобиколил, на дъното на океана не съм бил. Казва: „Нищо не знаеш”. Прав е човекът. Казва: „От градеж нищо не разбираш”. – „Разбирам малко”.
Какво разбирам от градеж?
– „От рисуване не разбираш”. – „Разбирам, но не мога да рисувам”. От литература не разбирам, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозен”. На много религиозни хора съм казвал: Я ми кажи, с коя дума Мойсей започна най-първо?
към втори вариант >>
Така е, че не знае да се обхожда – не знае.
(втори вариант)
Понеже то е богатство, което седи в носа, каква мекота в носа. Казва: „От ценното, което имам в носа – давам”. Така аз го тълкувам. То не е тъй. Той няма поведение, не знае как да се обхожда.
Така е, че не знае да се обхожда – не знае.
Но трябва да дадем едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направиш? Той като замине, ще идеш да заровиш това съкровище. Той се изсекне там, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знак къде заравяш това съкровище. Бих желал тук, на Изгрева, който плюе някъде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна.
към втори вариант >>
– „От рисуване не разбираш”.
(втори вариант)
Казва: „Нищо не знаеш”. Прав е човекът. Казва: „От градеж нищо не разбираш”. – „Разбирам малко”. Какво разбирам от градеж?
– „От рисуване не разбираш”.
– „Разбирам, но не мога да рисувам”. От литература не разбирам, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозен”. На много религиозни хора съм казвал: Я ми кажи, с коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „В начало”.
към втори вариант >>
Но трябва да дадем едно хубаво тълкувание.
(втори вариант)
Казва: „От ценното, което имам в носа – давам”. Така аз го тълкувам. То не е тъй. Той няма поведение, не знае как да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае.
Но трябва да дадем едно хубаво тълкувание.
Тогава какво ще направиш? Той като замине, ще идеш да заровиш това съкровище. Той се изсекне там, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знак къде заравяш това съкровище. Бих желал тук, на Изгрева, който плюе някъде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна. Писанието казва: „Ще залича греховете ви”.
към втори вариант >>
– „Разбирам, но не мога да рисувам”.
(втори вариант)
Прав е човекът. Казва: „От градеж нищо не разбираш”. – „Разбирам малко”. Какво разбирам от градеж? – „От рисуване не разбираш”.
– „Разбирам, но не мога да рисувам”.
От литература не разбирам, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозен”. На много религиозни хора съм казвал: Я ми кажи, с коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „В начало”. То е на български, но кажи ми Мойсей как каза?
към втори вариант >>
Тогава какво ще направиш?
(втори вариант)
Така аз го тълкувам. То не е тъй. Той няма поведение, не знае как да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трябва да дадем едно хубаво тълкувание.
Тогава какво ще направиш?
Той като замине, ще идеш да заровиш това съкровище. Той се изсекне там, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знак къде заравяш това съкровище. Бих желал тук, на Изгрева, който плюе някъде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна. Писанието казва: „Ще залича греховете ви”. Господ, като мине, вижда много неща, всичко заличава и казва: „Няма да помена вече престъпленията ви”.
към втори вариант >>
От литература не разбирам, но всички велики автори зная.
(втори вариант)
Казва: „От градеж нищо не разбираш”. – „Разбирам малко”. Какво разбирам от градеж? – „От рисуване не разбираш”. – „Разбирам, но не мога да рисувам”.
От литература не разбирам, но всички велики автори зная.
Казва: „Ти не си религиозен”. На много религиозни хора съм казвал: Я ми кажи, с коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „В начало”. То е на български, но кажи ми Мойсей как каза? Не знаеш ли?
към втори вариант >>
Той като замине, ще идеш да заровиш това съкровище.
(втори вариант)
То не е тъй. Той няма поведение, не знае как да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трябва да дадем едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направиш?
Той като замине, ще идеш да заровиш това съкровище.
Той се изсекне там, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знак къде заравяш това съкровище. Бих желал тук, на Изгрева, който плюе някъде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна. Писанието казва: „Ще залича греховете ви”. Господ, като мине, вижда много неща, всичко заличава и казва: „Няма да помена вече престъпленията ви”.
към втори вариант >>
Казва: „Ти не си религиозен”.
(втори вариант)
– „Разбирам малко”. Какво разбирам от градеж? – „От рисуване не разбираш”. – „Разбирам, но не мога да рисувам”. От литература не разбирам, но всички велики автори зная.
Казва: „Ти не си религиозен”.
На много религиозни хора съм казвал: Я ми кажи, с коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „В начало”. То е на български, но кажи ми Мойсей как каза? Не знаеш ли? По мойсеевски ще ми кажеш.
към втори вариант >>
Той се изсекне там, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знак къде заравяш това съкровище.
(втори вариант)
Той няма поведение, не знае как да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трябва да дадем едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направиш? Той като замине, ще идеш да заровиш това съкровище.
Той се изсекне там, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знак къде заравяш това съкровище.
Бих желал тук, на Изгрева, който плюе някъде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна. Писанието казва: „Ще залича греховете ви”. Господ, като мине, вижда много неща, всичко заличава и казва: „Няма да помена вече престъпленията ви”.
към втори вариант >>
На много религиозни хора съм казвал: Я ми кажи, с коя дума Мойсей започна най-първо?
(втори вариант)
Какво разбирам от градеж? – „От рисуване не разбираш”. – „Разбирам, но не мога да рисувам”. От литература не разбирам, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозен”.
На много религиозни хора съм казвал: Я ми кажи, с коя дума Мойсей започна най-първо?
Казва: „В начало”. То е на български, но кажи ми Мойсей как каза? Не знаеш ли? По мойсеевски ще ми кажеш. Някой англичанин ще ми цитира.
към втори вариант >>
Бих желал тук, на Изгрева, който плюе някъде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна.
(втори вариант)
Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трябва да дадем едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направиш? Той като замине, ще идеш да заровиш това съкровище. Той се изсекне там, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знак къде заравяш това съкровище.
Бих желал тук, на Изгрева, който плюе някъде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна.
Писанието казва: „Ще залича греховете ви”. Господ, като мине, вижда много неща, всичко заличава и казва: „Няма да помена вече престъпленията ви”.
към втори вариант >>
Казва: „В начало”.
(втори вариант)
– „От рисуване не разбираш”. – „Разбирам, но не мога да рисувам”. От литература не разбирам, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозен”. На много религиозни хора съм казвал: Я ми кажи, с коя дума Мойсей започна най-първо?
Казва: „В начало”.
То е на български, но кажи ми Мойсей как каза? Не знаеш ли? По мойсеевски ще ми кажеш. Някой англичанин ще ми цитира. В началото, “In the begining”.
към втори вариант >>
Писанието казва: „Ще залича греховете ви”.
(втори вариант)
Но трябва да дадем едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направиш? Той като замине, ще идеш да заровиш това съкровище. Той се изсекне там, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знак къде заравяш това съкровище. Бих желал тук, на Изгрева, който плюе някъде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна.
Писанието казва: „Ще залича греховете ви”.
Господ, като мине, вижда много неща, всичко заличава и казва: „Няма да помена вече престъпленията ви”.
към втори вариант >>
То е на български, но кажи ми Мойсей как каза?
(втори вариант)
– „Разбирам, но не мога да рисувам”. От литература не разбирам, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозен”. На много религиозни хора съм казвал: Я ми кажи, с коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „В начало”.
То е на български, но кажи ми Мойсей как каза?
Не знаеш ли? По мойсеевски ще ми кажеш. Някой англичанин ще ми цитира. В началото, “In the begining”. Кажи ми, как каза Мойсей?
към втори вариант >>
Господ, като мине, вижда много неща, всичко заличава и казва: „Няма да помена вече престъпленията ви”.
(втори вариант)
Тогава какво ще направиш? Той като замине, ще идеш да заровиш това съкровище. Той се изсекне там, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знак къде заравяш това съкровище. Бих желал тук, на Изгрева, който плюе някъде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна. Писанието казва: „Ще залича греховете ви”.
Господ, като мине, вижда много неща, всичко заличава и казва: „Няма да помена вече престъпленията ви”.
към втори вариант >>
Не знаеш ли?
(втори вариант)
От литература не разбирам, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозен”. На много религиозни хора съм казвал: Я ми кажи, с коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „В начало”. То е на български, но кажи ми Мойсей как каза?
Не знаеш ли?
По мойсеевски ще ми кажеш. Някой англичанин ще ми цитира. В началото, “In the begining”. Кажи ми, как каза Мойсей? Кажи ми, как Христос каза?
към втори вариант >>
Та казвам: Трябва ви един нов начин за постъпка.
(втори вариант)
Та казвам: Трябва ви един нов начин за постъпка.
Всеки ден, като се срещате, трябва да откривате нещо ново в другия. Вие не се стремите да откривате хубавите работи в себе си, но търсите дребните на баба ви, дядо ви. Ред поколения са оставили старини. Намери някаква старина, защо го държи? Държи го човекът за спомен на дядо си.
към втори вариант >>
По мойсеевски ще ми кажеш.
(втори вариант)
Казва: „Ти не си религиозен”. На много религиозни хора съм казвал: Я ми кажи, с коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „В начало”. То е на български, но кажи ми Мойсей как каза? Не знаеш ли?
По мойсеевски ще ми кажеш.
Някой англичанин ще ми цитира. В началото, “In the begining”. Кажи ми, как каза Мойсей? Кажи ми, как Христос каза? На кой език говори Христос?
към втори вариант >>
Всеки ден, като се срещате, трябва да откривате нещо ново в другия.
(втори вариант)
Та казвам: Трябва ви един нов начин за постъпка.
Всеки ден, като се срещате, трябва да откривате нещо ново в другия.
Вие не се стремите да откривате хубавите работи в себе си, но търсите дребните на баба ви, дядо ви. Ред поколения са оставили старини. Намери някаква старина, защо го държи? Държи го човекът за спомен на дядо си. Има един навик – дядо му обичал да плюе, и той плюе.
към втори вариант >>
Някой англичанин ще ми цитира.
(втори вариант)
На много религиозни хора съм казвал: Я ми кажи, с коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „В начало”. То е на български, но кажи ми Мойсей как каза? Не знаеш ли? По мойсеевски ще ми кажеш.
Някой англичанин ще ми цитира.
В началото, “In the begining”. Кажи ми, как каза Мойсей? Кажи ми, как Христос каза? На кой език говори Христос? Христос не говори на български.
към втори вариант >>
Вие не се стремите да откривате хубавите работи в себе си, но търсите дребните на баба ви, дядо ви.
(втори вариант)
Та казвам: Трябва ви един нов начин за постъпка. Всеки ден, като се срещате, трябва да откривате нещо ново в другия.
Вие не се стремите да откривате хубавите работи в себе си, но търсите дребните на баба ви, дядо ви.
Ред поколения са оставили старини. Намери някаква старина, защо го държи? Държи го човекът за спомен на дядо си. Има един навик – дядо му обичал да плюе, и той плюе. Дядо му обичал да пие винце – и той пие.
към втори вариант >>
В началото, “In the begining”.
(втори вариант)
Казва: „В начало”. То е на български, но кажи ми Мойсей как каза? Не знаеш ли? По мойсеевски ще ми кажеш. Някой англичанин ще ми цитира.
В началото, “In the begining”.
Кажи ми, как каза Мойсей? Кажи ми, как Христос каза? На кой език говори Христос? Христос не говори на български. Вие цитирате Христа.
към втори вариант >>
Ред поколения са оставили старини.
(втори вариант)
Та казвам: Трябва ви един нов начин за постъпка. Всеки ден, като се срещате, трябва да откривате нещо ново в другия. Вие не се стремите да откривате хубавите работи в себе си, но търсите дребните на баба ви, дядо ви.
Ред поколения са оставили старини.
Намери някаква старина, защо го държи? Държи го човекът за спомен на дядо си. Има един навик – дядо му обичал да плюе, и той плюе. Дядо му обичал да пие винце – и той пие. Дядо му обичал да пуши цигари – и той пуши.
към втори вариант >>
Кажи ми, как каза Мойсей?
(втори вариант)
То е на български, но кажи ми Мойсей как каза? Не знаеш ли? По мойсеевски ще ми кажеш. Някой англичанин ще ми цитира. В началото, “In the begining”.
Кажи ми, как каза Мойсей?
Кажи ми, как Христос каза? На кой език говори Христос? Христос не говори на български. Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христос е казал.
към втори вариант >>
Намери някаква старина, защо го държи?
(втори вариант)
Та казвам: Трябва ви един нов начин за постъпка. Всеки ден, като се срещате, трябва да откривате нещо ново в другия. Вие не се стремите да откривате хубавите работи в себе си, но търсите дребните на баба ви, дядо ви. Ред поколения са оставили старини.
Намери някаква старина, защо го държи?
Държи го човекът за спомен на дядо си. Има един навик – дядо му обичал да плюе, и той плюе. Дядо му обичал да пие винце – и той пие. Дядо му обичал да пуши цигари – и той пуши. Дядо му обичал да носи бирбучуклия* гащи – и той носи като него.
към втори вариант >>
Кажи ми, как Христос каза?
(втори вариант)
Не знаеш ли? По мойсеевски ще ми кажеш. Някой англичанин ще ми цитира. В началото, “In the begining”. Кажи ми, как каза Мойсей?
Кажи ми, как Христос каза?
На кой език говори Христос? Христос не говори на български. Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христос е казал. Как ще Го цитираш?
към втори вариант >>
Държи го човекът за спомен на дядо си.
(втори вариант)
Та казвам: Трябва ви един нов начин за постъпка. Всеки ден, като се срещате, трябва да откривате нещо ново в другия. Вие не се стремите да откривате хубавите работи в себе си, но търсите дребните на баба ви, дядо ви. Ред поколения са оставили старини. Намери някаква старина, защо го държи?
Държи го човекът за спомен на дядо си.
Има един навик – дядо му обичал да плюе, и той плюе. Дядо му обичал да пие винце – и той пие. Дядо му обичал да пуши цигари – и той пуши. Дядо му обичал да носи бирбучуклия* гащи – и той носи като него. Докато се научат българите да носят панталони, доста възражения правеха, казваха: „Какво са турили тия кюнци*, нахлузени на краката?
към втори вариант >>
На кой език говори Христос?
(втори вариант)
По мойсеевски ще ми кажеш. Някой англичанин ще ми цитира. В началото, “In the begining”. Кажи ми, как каза Мойсей? Кажи ми, как Христос каза?
На кой език говори Христос?
Христос не говори на български. Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христос е казал. Как ще Го цитираш? Как е казал Господ?
към втори вариант >>
Има един навик – дядо му обичал да плюе, и той плюе.
(втори вариант)
Всеки ден, като се срещате, трябва да откривате нещо ново в другия. Вие не се стремите да откривате хубавите работи в себе си, но търсите дребните на баба ви, дядо ви. Ред поколения са оставили старини. Намери някаква старина, защо го държи? Държи го човекът за спомен на дядо си.
Има един навик – дядо му обичал да плюе, и той плюе.
Дядо му обичал да пие винце – и той пие. Дядо му обичал да пуши цигари – и той пуши. Дядо му обичал да носи бирбучуклия* гащи – и той носи като него. Докато се научат българите да носят панталони, доста възражения правеха, казваха: „Какво са турили тия кюнци*, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носят ли се?
към втори вариант >>
Христос не говори на български.
(втори вариант)
Някой англичанин ще ми цитира. В началото, “In the begining”. Кажи ми, как каза Мойсей? Кажи ми, как Христос каза? На кой език говори Христос?
Христос не говори на български.
Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христос е казал. Как ще Го цитираш? Как е казал Господ? Цитирайте, както Господ е казал.
към втори вариант >>
Дядо му обичал да пие винце – и той пие.
(втори вариант)
Вие не се стремите да откривате хубавите работи в себе си, но търсите дребните на баба ви, дядо ви. Ред поколения са оставили старини. Намери някаква старина, защо го държи? Държи го човекът за спомен на дядо си. Има един навик – дядо му обичал да плюе, и той плюе.
Дядо му обичал да пие винце – и той пие.
Дядо му обичал да пуши цигари – и той пуши. Дядо му обичал да носи бирбучуклия* гащи – и той носи като него. Докато се научат българите да носят панталони, доста възражения правеха, казваха: „Какво са турили тия кюнци*, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носят ли се? Бирбучуклия разбирам”.
към втори вариант >>
Вие цитирате Христа.
(втори вариант)
В началото, “In the begining”. Кажи ми, как каза Мойсей? Кажи ми, как Христос каза? На кой език говори Христос? Христос не говори на български.
Вие цитирате Христа.
Цитирай, както Христос е казал. Как ще Го цитираш? Как е казал Господ? Цитирайте, както Господ е казал. Ако аз дойда при вас на първия език – няма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница с най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дам кошницата.
към втори вариант >>
Дядо му обичал да пуши цигари – и той пуши.
(втори вариант)
Ред поколения са оставили старини. Намери някаква старина, защо го държи? Държи го човекът за спомен на дядо си. Има един навик – дядо му обичал да плюе, и той плюе. Дядо му обичал да пие винце – и той пие.
Дядо му обичал да пуши цигари – и той пуши.
Дядо му обичал да носи бирбучуклия* гащи – и той носи като него. Докато се научат българите да носят панталони, доста възражения правеха, казваха: „Какво са турили тия кюнци*, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носят ли се? Бирбучуклия разбирам”. Сега модерните (панталони) са широки.
към втори вариант >>
Цитирай, както Христос е казал.
(втори вариант)
Кажи ми, как каза Мойсей? Кажи ми, как Христос каза? На кой език говори Христос? Христос не говори на български. Вие цитирате Христа.
Цитирай, както Христос е казал.
Как ще Го цитираш? Как е казал Господ? Цитирайте, както Господ е казал. Ако аз дойда при вас на първия език – няма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница с най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дам кошницата. То е Божествен език.
към втори вариант >>
Дядо му обичал да носи бирбучуклия* гащи – и той носи като него.
(втори вариант)
Намери някаква старина, защо го държи? Държи го човекът за спомен на дядо си. Има един навик – дядо му обичал да плюе, и той плюе. Дядо му обичал да пие винце – и той пие. Дядо му обичал да пуши цигари – и той пуши.
Дядо му обичал да носи бирбучуклия* гащи – и той носи като него.
Докато се научат българите да носят панталони, доста възражения правеха, казваха: „Какво са турили тия кюнци*, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носят ли се? Бирбучуклия разбирам”. Сега модерните (панталони) са широки. Турските са прилепнати.
към втори вариант >>
Как ще Го цитираш?
(втори вариант)
Кажи ми, как Христос каза? На кой език говори Христос? Христос не говори на български. Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христос е казал.
Как ще Го цитираш?
Как е казал Господ? Цитирайте, както Господ е казал. Ако аз дойда при вас на първия език – няма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница с най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дам кошницата. То е Божествен език. Ще се помъча и на български да ви преведа съдържанието.
към втори вариант >>
Докато се научат българите да носят панталони, доста възражения правеха, казваха: „Какво са турили тия кюнци*, нахлузени на краката?
(втори вариант)
Държи го човекът за спомен на дядо си. Има един навик – дядо му обичал да плюе, и той плюе. Дядо му обичал да пие винце – и той пие. Дядо му обичал да пуши цигари – и той пуши. Дядо му обичал да носи бирбучуклия* гащи – и той носи като него.
Докато се научат българите да носят панталони, доста възражения правеха, казваха: „Какво са турили тия кюнци*, нахлузени на краката?
Безобразие. Такива гащи, носят ли се? Бирбучуклия разбирам”. Сега модерните (панталони) са широки. Турските са прилепнати. То има психологическо разбиране.
към втори вариант >>
Как е казал Господ?
(втори вариант)
На кой език говори Христос? Христос не говори на български. Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христос е казал. Как ще Го цитираш?
Как е казал Господ?
Цитирайте, както Господ е казал. Ако аз дойда при вас на първия език – няма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница с най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дам кошницата. То е Божествен език. Ще се помъча и на български да ви преведа съдържанието. Това дърво аз не съм го садил, мен ми го даде дядо ми, донесъл го от странство.
към втори вариант >>
Безобразие. Такива гащи, носят ли се?
(втори вариант)
Има един навик – дядо му обичал да плюе, и той плюе. Дядо му обичал да пие винце – и той пие. Дядо му обичал да пуши цигари – и той пуши. Дядо му обичал да носи бирбучуклия* гащи – и той носи като него. Докато се научат българите да носят панталони, доста възражения правеха, казваха: „Какво са турили тия кюнци*, нахлузени на краката?
Безобразие. Такива гащи, носят ли се?
Бирбучуклия разбирам”. Сега модерните (панталони) са широки. Турските са прилепнати. То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявам, то е губене на време.
към втори вариант >>
Цитирайте, както Господ е казал.
(втори вариант)
Христос не говори на български. Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христос е казал. Как ще Го цитираш? Как е казал Господ?
Цитирайте, както Господ е казал.
Ако аз дойда при вас на първия език – няма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница с най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дам кошницата. То е Божествен език. Ще се помъча и на български да ви преведа съдържанието. Това дърво аз не съм го садил, мен ми го даде дядо ми, донесъл го от странство. То роди първите череши, понеже исках да ви покажа какво нещо е Божественият живот.
към втори вариант >>
Бирбучуклия разбирам”.
(втори вариант)
Дядо му обичал да пие винце – и той пие. Дядо му обичал да пуши цигари – и той пуши. Дядо му обичал да носи бирбучуклия* гащи – и той носи като него. Докато се научат българите да носят панталони, доста възражения правеха, казваха: „Какво са турили тия кюнци*, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носят ли се?
Бирбучуклия разбирам”.
Сега модерните (панталони) са широки. Турските са прилепнати. То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявам, то е губене на време. След като ви обясня, каква полза ще имате вие?
към втори вариант >>
Ако аз дойда при вас на първия език – няма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница с най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дам кошницата.
(втори вариант)
Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христос е казал. Как ще Го цитираш? Как е казал Господ? Цитирайте, както Господ е казал.
Ако аз дойда при вас на първия език – няма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница с най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дам кошницата.
То е Божествен език. Ще се помъча и на български да ви преведа съдържанието. Това дърво аз не съм го садил, мен ми го даде дядо ми, донесъл го от странство. То роди първите череши, понеже исках да ви покажа какво нещо е Божественият живот. Донесох ви от тези плодове, искам да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешите.
към втори вариант >>
Сега модерните (панталони) са широки.
(втори вариант)
Дядо му обичал да пуши цигари – и той пуши. Дядо му обичал да носи бирбучуклия* гащи – и той носи като него. Докато се научат българите да носят панталони, доста възражения правеха, казваха: „Какво са турили тия кюнци*, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носят ли се? Бирбучуклия разбирам”.
Сега модерните (панталони) са широки.
Турските са прилепнати. То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявам, то е губене на време. След като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетел, но има нещо, което стяга добродетелта.
към втори вариант >>
То е Божествен език.
(втори вариант)
Цитирай, както Христос е казал. Как ще Го цитираш? Как е казал Господ? Цитирайте, както Господ е казал. Ако аз дойда при вас на първия език – няма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница с най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дам кошницата.
То е Божествен език.
Ще се помъча и на български да ви преведа съдържанието. Това дърво аз не съм го садил, мен ми го даде дядо ми, донесъл го от странство. То роди първите череши, понеже исках да ви покажа какво нещо е Божественият живот. Донесох ви от тези плодове, искам да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешите. Туй, което той (е) почувствувал от черешите, то е Божествено и туй, което аз съм почувствувал вътре – то е Божествено.
към втори вариант >>
Турските са прилепнати.
(втори вариант)
Дядо му обичал да носи бирбучуклия* гащи – и той носи като него. Докато се научат българите да носят панталони, доста възражения правеха, казваха: „Какво са турили тия кюнци*, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носят ли се? Бирбучуклия разбирам”. Сега модерните (панталони) са широки.
Турските са прилепнати.
То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявам, то е губене на време. След като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетел, но има нещо, което стяга добродетелта. Защо стягате добродетелта?
към втори вариант >>
Ще се помъча и на български да ви преведа съдържанието.
(втори вариант)
Как ще Го цитираш? Как е казал Господ? Цитирайте, както Господ е казал. Ако аз дойда при вас на първия език – няма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница с най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дам кошницата. То е Божествен език.
Ще се помъча и на български да ви преведа съдържанието.
Това дърво аз не съм го садил, мен ми го даде дядо ми, донесъл го от странство. То роди първите череши, понеже исках да ви покажа какво нещо е Божественият живот. Донесох ви от тези плодове, искам да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешите. Туй, което той (е) почувствувал от черешите, то е Божествено и туй, което аз съм почувствувал вътре – то е Божествено.
към втори вариант >>
То има психологическо разбиране.
(втори вариант)
Докато се научат българите да носят панталони, доста възражения правеха, казваха: „Какво са турили тия кюнци*, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носят ли се? Бирбучуклия разбирам”. Сега модерните (панталони) са широки. Турските са прилепнати.
То има психологическо разбиране.
Ако река да ви обяснявам, то е губене на време. След като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетел, но има нещо, което стяга добродетелта. Защо стягате добродетелта? Често забелязвам някои деца.
към втори вариант >>
Това дърво аз не съм го садил, мен ми го даде дядо ми, донесъл го от странство.
(втори вариант)
Как е казал Господ? Цитирайте, както Господ е казал. Ако аз дойда при вас на първия език – няма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница с най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дам кошницата. То е Божествен език. Ще се помъча и на български да ви преведа съдържанието.
Това дърво аз не съм го садил, мен ми го даде дядо ми, донесъл го от странство.
То роди първите череши, понеже исках да ви покажа какво нещо е Божественият живот. Донесох ви от тези плодове, искам да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешите. Туй, което той (е) почувствувал от черешите, то е Божествено и туй, което аз съм почувствувал вътре – то е Божествено.
към втори вариант >>
Ако река да ви обяснявам, то е губене на време.
(втори вариант)
Безобразие. Такива гащи, носят ли се? Бирбучуклия разбирам”. Сега модерните (панталони) са широки. Турските са прилепнати. То има психологическо разбиране.
Ако река да ви обяснявам, то е губене на време.
След като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетел, но има нещо, което стяга добродетелта. Защо стягате добродетелта? Често забелязвам някои деца. Някои деца има, или някоя жена, като погледнеш краката – събере краката.
към втори вариант >>
То роди първите череши, понеже исках да ви покажа какво нещо е Божественият живот.
(втори вариант)
Цитирайте, както Господ е казал. Ако аз дойда при вас на първия език – няма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница с най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дам кошницата. То е Божествен език. Ще се помъча и на български да ви преведа съдържанието. Това дърво аз не съм го садил, мен ми го даде дядо ми, донесъл го от странство.
То роди първите череши, понеже исках да ви покажа какво нещо е Божественият живот.
Донесох ви от тези плодове, искам да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешите. Туй, което той (е) почувствувал от черешите, то е Божествено и туй, което аз съм почувствувал вътре – то е Божествено.
към втори вариант >>
След като ви обясня, каква полза ще имате вие?
(втори вариант)
Бирбучуклия разбирам”. Сега модерните (панталони) са широки. Турските са прилепнати. То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявам, то е губене на време.
След като ви обясня, каква полза ще имате вие?
Вие имате една добродетел, но има нещо, което стяга добродетелта. Защо стягате добродетелта? Често забелязвам някои деца. Някои деца има, или някоя жена, като погледнеш краката – събере краката. Турците скриваха ръцете, гушата, да не ги видят, да не съблазнят.
към втори вариант >>
Донесох ви от тези плодове, искам да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешите.
(втори вариант)
Ако аз дойда при вас на първия език – няма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница с най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дам кошницата. То е Божествен език. Ще се помъча и на български да ви преведа съдържанието. Това дърво аз не съм го садил, мен ми го даде дядо ми, донесъл го от странство. То роди първите череши, понеже исках да ви покажа какво нещо е Божественият живот.
Донесох ви от тези плодове, искам да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешите.
Туй, което той (е) почувствувал от черешите, то е Божествено и туй, което аз съм почувствувал вътре – то е Божествено.
към втори вариант >>
Вие имате една добродетел, но има нещо, което стяга добродетелта.
(втори вариант)
Сега модерните (панталони) са широки. Турските са прилепнати. То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявам, то е губене на време. След като ви обясня, каква полза ще имате вие?
Вие имате една добродетел, но има нещо, което стяга добродетелта.
Защо стягате добродетелта? Често забелязвам някои деца. Някои деца има, или някоя жена, като погледнеш краката – събере краката. Турците скриваха ръцете, гушата, да не ги видят, да не съблазнят. Пък в новата култура всичко туй се отваря – да се виждат ръцете, врата.
към втори вариант >>
Туй, което той (е) почувствувал от черешите, то е Божествено и туй, което аз съм почувствувал вътре – то е Божествено.
(втори вариант)
То е Божествен език. Ще се помъча и на български да ви преведа съдържанието. Това дърво аз не съм го садил, мен ми го даде дядо ми, донесъл го от странство. То роди първите череши, понеже исках да ви покажа какво нещо е Божественият живот. Донесох ви от тези плодове, искам да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешите.
Туй, което той (е) почувствувал от черешите, то е Божествено и туй, което аз съм почувствувал вътре – то е Божествено.
към втори вариант >>
Защо стягате добродетелта?
(втори вариант)
Турските са прилепнати. То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявам, то е губене на време. След като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетел, но има нещо, което стяга добродетелта.
Защо стягате добродетелта?
Често забелязвам някои деца. Някои деца има, или някоя жена, като погледнеш краката – събере краката. Турците скриваха ръцете, гушата, да не ги видят, да не съблазнят. Пък в новата култура всичко туй се отваря – да се виждат ръцете, врата. Казват: „Господ го създал хубаво”.
към втори вариант >>
Вземете “ДОБРО” на български и на английски.
(втори вариант)
Вземете “ДОБРО” на български и на английски.
В английски думата има други трептения. На английски “GOOD” има две условия, значи доброто има два зародиша О . Аз така го тълкувам на английски. Едното е на сърцето, другото е на ума. Човек, за да бъде добър трябва да има един отличен ум и едно отлично сърце, здрава воля и здраво тяло.
към втори вариант >>
Често забелязвам някои деца.
(втори вариант)
То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявам, то е губене на време. След като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетел, но има нещо, което стяга добродетелта. Защо стягате добродетелта?
Често забелязвам някои деца.
Някои деца има, или някоя жена, като погледнеш краката – събере краката. Турците скриваха ръцете, гушата, да не ги видят, да не съблазнят. Пък в новата култура всичко туй се отваря – да се виждат ръцете, врата. Казват: „Господ го създал хубаво”. Отваря ръката, да бъде както Господ я създал да е хубава ръката, и вратът да е хубав.
към втори вариант >>
В английски думата има други трептения.
(втори вариант)
Вземете “ДОБРО” на български и на английски.
В английски думата има други трептения.
На английски “GOOD” има две условия, значи доброто има два зародиша О . Аз така го тълкувам на английски. Едното е на сърцето, другото е на ума. Човек, за да бъде добър трябва да има един отличен ум и едно отлично сърце, здрава воля и здраво тяло. Англичанинът е практичен.
към втори вариант >>
Някои деца има, или някоя жена, като погледнеш краката – събере краката.
(втори вариант)
Ако река да ви обяснявам, то е губене на време. След като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетел, но има нещо, което стяга добродетелта. Защо стягате добродетелта? Често забелязвам някои деца.
Някои деца има, или някоя жена, като погледнеш краката – събере краката.
Турците скриваха ръцете, гушата, да не ги видят, да не съблазнят. Пък в новата култура всичко туй се отваря – да се виждат ръцете, врата. Казват: „Господ го създал хубаво”. Отваря ръката, да бъде както Господ я създал да е хубава ръката, и вратът да е хубав. Като видиш – да излиза светлина и топлина.
към втори вариант >>
На английски “GOOD” има две условия, значи доброто има два зародиша О .
(втори вариант)
Вземете “ДОБРО” на български и на английски. В английски думата има други трептения.
На английски “GOOD” има две условия, значи доброто има два зародиша О .
Аз така го тълкувам на английски. Едното е на сърцето, другото е на ума. Човек, за да бъде добър трябва да има един отличен ум и едно отлично сърце, здрава воля и здраво тяло. Англичанинът е практичен. Българинът казва: „ДОБРО”.
към втори вариант >>
Турците скриваха ръцете, гушата, да не ги видят, да не съблазнят.
(втори вариант)
След като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетел, но има нещо, което стяга добродетелта. Защо стягате добродетелта? Често забелязвам някои деца. Някои деца има, или някоя жена, като погледнеш краката – събере краката.
Турците скриваха ръцете, гушата, да не ги видят, да не съблазнят.
Пък в новата култура всичко туй се отваря – да се виждат ръцете, врата. Казват: „Господ го създал хубаво”. Отваря ръката, да бъде както Господ я създал да е хубава ръката, и вратът да е хубав. Като видиш – да излиза светлина и топлина. Като пипнеш тази ръка – студена, защо ти е?
към втори вариант >>
Аз така го тълкувам на английски.
(втори вариант)
Вземете “ДОБРО” на български и на английски. В английски думата има други трептения. На английски “GOOD” има две условия, значи доброто има два зародиша О .
Аз така го тълкувам на английски.
Едното е на сърцето, другото е на ума. Човек, за да бъде добър трябва да има един отличен ум и едно отлично сърце, здрава воля и здраво тяло. Англичанинът е практичен. Българинът казва: „ДОБРО”. Добро е туй, което е излязло от Бога и което дава плод.
към втори вариант >>
Пък в новата култура всичко туй се отваря – да се виждат ръцете, врата.
(втори вариант)
Вие имате една добродетел, но има нещо, което стяга добродетелта. Защо стягате добродетелта? Често забелязвам някои деца. Някои деца има, или някоя жена, като погледнеш краката – събере краката. Турците скриваха ръцете, гушата, да не ги видят, да не съблазнят.
Пък в новата култура всичко туй се отваря – да се виждат ръцете, врата.
Казват: „Господ го създал хубаво”. Отваря ръката, да бъде както Господ я създал да е хубава ръката, и вратът да е хубав. Като видиш – да излиза светлина и топлина. Като пипнеш тази ръка – студена, защо ти е? Тя е мрамор.
към втори вариант >>
Едното е на сърцето, другото е на ума.
(втори вариант)
Вземете “ДОБРО” на български и на английски. В английски думата има други трептения. На английски “GOOD” има две условия, значи доброто има два зародиша О . Аз така го тълкувам на английски.
Едното е на сърцето, другото е на ума.
Човек, за да бъде добър трябва да има един отличен ум и едно отлично сърце, здрава воля и здраво тяло. Англичанинът е практичен. Българинът казва: „ДОБРО”. Добро е туй, което е излязло от Бога и което дава плод. След (туй) казва: „Туй добро, което е излязло от Бога и което дава плод, трябва да му се дадат условия, да го използуваме хубаво”.
към втори вариант >>
Казват: „Господ го създал хубаво”.
(втори вариант)
Защо стягате добродетелта? Често забелязвам някои деца. Някои деца има, или някоя жена, като погледнеш краката – събере краката. Турците скриваха ръцете, гушата, да не ги видят, да не съблазнят. Пък в новата култура всичко туй се отваря – да се виждат ръцете, врата.
Казват: „Господ го създал хубаво”.
Отваря ръката, да бъде както Господ я създал да е хубава ръката, и вратът да е хубав. Като видиш – да излиза светлина и топлина. Като пипнеш тази ръка – студена, защо ти е? Тя е мрамор. Да е топла, да видиш, че има движение.
към втори вариант >>
Човек, за да бъде добър трябва да има един отличен ум и едно отлично сърце, здрава воля и здраво тяло.
(втори вариант)
Вземете “ДОБРО” на български и на английски. В английски думата има други трептения. На английски “GOOD” има две условия, значи доброто има два зародиша О . Аз така го тълкувам на английски. Едното е на сърцето, другото е на ума.
Човек, за да бъде добър трябва да има един отличен ум и едно отлично сърце, здрава воля и здраво тяло.
Англичанинът е практичен. Българинът казва: „ДОБРО”. Добро е туй, което е излязло от Бога и което дава плод. След (туй) казва: „Туй добро, което е излязло от Бога и което дава плод, трябва да му се дадат условия, да го използуваме хубаво”. Българинът казва: „Доброто, което вземеш, трябва да даде нещо”.
към втори вариант >>
Отваря ръката, да бъде както Господ я създал да е хубава ръката, и вратът да е хубав.
(втори вариант)
Често забелязвам някои деца. Някои деца има, или някоя жена, като погледнеш краката – събере краката. Турците скриваха ръцете, гушата, да не ги видят, да не съблазнят. Пък в новата култура всичко туй се отваря – да се виждат ръцете, врата. Казват: „Господ го създал хубаво”.
Отваря ръката, да бъде както Господ я създал да е хубава ръката, и вратът да е хубав.
Като видиш – да излиза светлина и топлина. Като пипнеш тази ръка – студена, защо ти е? Тя е мрамор. Да е топла, да видиш, че има движение. Ръката предава нещо магнетично.
към втори вариант >>
Англичанинът е практичен.
(втори вариант)
В английски думата има други трептения. На английски “GOOD” има две условия, значи доброто има два зародиша О . Аз така го тълкувам на английски. Едното е на сърцето, другото е на ума. Човек, за да бъде добър трябва да има един отличен ум и едно отлично сърце, здрава воля и здраво тяло.
Англичанинът е практичен.
Българинът казва: „ДОБРО”. Добро е туй, което е излязло от Бога и което дава плод. След (туй) казва: „Туй добро, което е излязло от Бога и което дава плод, трябва да му се дадат условия, да го използуваме хубаво”. Българинът казва: „Доброто, което вземеш, трябва да даде нещо”. Българинът казва още: „Р-то, това показва, че като вземеш доброто, да го не дадеш само на един, но на всички”.
към втори вариант >>
Като видиш – да излиза светлина и топлина.
(втори вариант)
Някои деца има, или някоя жена, като погледнеш краката – събере краката. Турците скриваха ръцете, гушата, да не ги видят, да не съблазнят. Пък в новата култура всичко туй се отваря – да се виждат ръцете, врата. Казват: „Господ го създал хубаво”. Отваря ръката, да бъде както Господ я създал да е хубава ръката, и вратът да е хубав.
Като видиш – да излиза светлина и топлина.
Като пипнеш тази ръка – студена, защо ти е? Тя е мрамор. Да е топла, да видиш, че има движение. Ръката предава нещо магнетично. По някой път аз бих ви препоръчал, като останете сами в стаята, гледам тук – голтаци ходите, но то е безобразие.
към втори вариант >>
Българинът казва: „ДОБРО”.
(втори вариант)
На английски “GOOD” има две условия, значи доброто има два зародиша О . Аз така го тълкувам на английски. Едното е на сърцето, другото е на ума. Човек, за да бъде добър трябва да има един отличен ум и едно отлично сърце, здрава воля и здраво тяло. Англичанинът е практичен.
Българинът казва: „ДОБРО”.
Добро е туй, което е излязло от Бога и което дава плод. След (туй) казва: „Туй добро, което е излязло от Бога и което дава плод, трябва да му се дадат условия, да го използуваме хубаво”. Българинът казва: „Доброто, което вземеш, трябва да даде нещо”. Българинът казва още: „Р-то, това показва, че като вземеш доброто, да го не дадеш само на един, но на всички”. Българинът е много практичен.
към втори вариант >>
Като пипнеш тази ръка – студена, защо ти е?
(втори вариант)
Турците скриваха ръцете, гушата, да не ги видят, да не съблазнят. Пък в новата култура всичко туй се отваря – да се виждат ръцете, врата. Казват: „Господ го създал хубаво”. Отваря ръката, да бъде както Господ я създал да е хубава ръката, и вратът да е хубав. Като видиш – да излиза светлина и топлина.
Като пипнеш тази ръка – студена, защо ти е?
Тя е мрамор. Да е топла, да видиш, че има движение. Ръката предава нещо магнетично. По някой път аз бих ви препоръчал, като останете сами в стаята, гледам тук – голтаци ходите, но то е безобразие. Ти ще се съблечеш гол в стаята си и ако се харесаш, тогава ще излезеш така.
към втори вариант >>
Добро е туй, което е излязло от Бога и което дава плод.
(втори вариант)
Аз така го тълкувам на английски. Едното е на сърцето, другото е на ума. Човек, за да бъде добър трябва да има един отличен ум и едно отлично сърце, здрава воля и здраво тяло. Англичанинът е практичен. Българинът казва: „ДОБРО”.
Добро е туй, което е излязло от Бога и което дава плод.
След (туй) казва: „Туй добро, което е излязло от Бога и което дава плод, трябва да му се дадат условия, да го използуваме хубаво”. Българинът казва: „Доброто, което вземеш, трябва да даде нещо”. Българинът казва още: „Р-то, това показва, че като вземеш доброто, да го не дадеш само на един, но на всички”. Българинът е много практичен. Казва: „За всички трябва да оставиш по малко”.
към втори вариант >>
Тя е мрамор.
(втори вариант)
Пък в новата култура всичко туй се отваря – да се виждат ръцете, врата. Казват: „Господ го създал хубаво”. Отваря ръката, да бъде както Господ я създал да е хубава ръката, и вратът да е хубав. Като видиш – да излиза светлина и топлина. Като пипнеш тази ръка – студена, защо ти е?
Тя е мрамор.
Да е топла, да видиш, че има движение. Ръката предава нещо магнетично. По някой път аз бих ви препоръчал, като останете сами в стаята, гледам тук – голтаци ходите, но то е безобразие. Ти ще се съблечеш гол в стаята си и ако се харесаш, тогава ще излезеш така. Като се гледаш, нищо да не те съблазнява.
към втори вариант >>
След (туй) казва: „Туй добро, което е излязло от Бога и което дава плод, трябва да му се дадат условия, да го използуваме хубаво”.
(втори вариант)
Едното е на сърцето, другото е на ума. Човек, за да бъде добър трябва да има един отличен ум и едно отлично сърце, здрава воля и здраво тяло. Англичанинът е практичен. Българинът казва: „ДОБРО”. Добро е туй, което е излязло от Бога и което дава плод.
След (туй) казва: „Туй добро, което е излязло от Бога и което дава плод, трябва да му се дадат условия, да го използуваме хубаво”.
Българинът казва: „Доброто, което вземеш, трябва да даде нещо”. Българинът казва още: „Р-то, това показва, че като вземеш доброто, да го не дадеш само на един, но на всички”. Българинът е много практичен. Казва: „За всички трябва да оставиш по малко”. В българите майката за всичките ще остави по една лъжица мед.
към втори вариант >>
Да е топла, да видиш, че има движение.
(втори вариант)
Казват: „Господ го създал хубаво”. Отваря ръката, да бъде както Господ я създал да е хубава ръката, и вратът да е хубав. Като видиш – да излиза светлина и топлина. Като пипнеш тази ръка – студена, защо ти е? Тя е мрамор.
Да е топла, да видиш, че има движение.
Ръката предава нещо магнетично. По някой път аз бих ви препоръчал, като останете сами в стаята, гледам тук – голтаци ходите, но то е безобразие. Ти ще се съблечеш гол в стаята си и ако се харесаш, тогава ще излезеш така. Като се гледаш, нищо да не те съблазнява. Като погледнеш походката, ако има нещо да те съблазнява, не ходи да поставяш своята съблазън вън, да ходиш гол.
към втори вариант >>
Българинът казва: „Доброто, което вземеш, трябва да даде нещо”.
(втори вариант)
Човек, за да бъде добър трябва да има един отличен ум и едно отлично сърце, здрава воля и здраво тяло. Англичанинът е практичен. Българинът казва: „ДОБРО”. Добро е туй, което е излязло от Бога и което дава плод. След (туй) казва: „Туй добро, което е излязло от Бога и което дава плод, трябва да му се дадат условия, да го използуваме хубаво”.
Българинът казва: „Доброто, което вземеш, трябва да даде нещо”.
Българинът казва още: „Р-то, това показва, че като вземеш доброто, да го не дадеш само на един, но на всички”. Българинът е много практичен. Казва: „За всички трябва да оставиш по малко”. В българите майката за всичките ще остави по една лъжица мед. В птиците не е така.
към втори вариант >>
Ръката предава нещо магнетично.
(втори вариант)
Отваря ръката, да бъде както Господ я създал да е хубава ръката, и вратът да е хубав. Като видиш – да излиза светлина и топлина. Като пипнеш тази ръка – студена, защо ти е? Тя е мрамор. Да е топла, да видиш, че има движение.
Ръката предава нещо магнетично.
По някой път аз бих ви препоръчал, като останете сами в стаята, гледам тук – голтаци ходите, но то е безобразие. Ти ще се съблечеш гол в стаята си и ако се харесаш, тогава ще излезеш така. Като се гледаш, нищо да не те съблазнява. Като погледнеш походката, ако има нещо да те съблазнява, не ходи да поставяш своята съблазън вън, да ходиш гол. Гледам един, тръгнал гол и турил едни гащи.
към втори вариант >>
Българинът казва още: „Р-то, това показва, че като вземеш доброто, да го не дадеш само на един, но на всички”.
(втори вариант)
Англичанинът е практичен. Българинът казва: „ДОБРО”. Добро е туй, което е излязло от Бога и което дава плод. След (туй) казва: „Туй добро, което е излязло от Бога и което дава плод, трябва да му се дадат условия, да го използуваме хубаво”. Българинът казва: „Доброто, което вземеш, трябва да даде нещо”.
Българинът казва още: „Р-то, това показва, че като вземеш доброто, да го не дадеш само на един, но на всички”.
Българинът е много практичен. Казва: „За всички трябва да оставиш по малко”. В българите майката за всичките ще остави по една лъжица мед. В птиците не е така. Птицата, като носи благото, едното дете, като покаже устата, казва: „Мамо, колко те обичам”.
към втори вариант >>
По някой път аз бих ви препоръчал, като останете сами в стаята, гледам тук – голтаци ходите, но то е безобразие.
(втори вариант)
Като видиш – да излиза светлина и топлина. Като пипнеш тази ръка – студена, защо ти е? Тя е мрамор. Да е топла, да видиш, че има движение. Ръката предава нещо магнетично.
По някой път аз бих ви препоръчал, като останете сами в стаята, гледам тук – голтаци ходите, но то е безобразие.
Ти ще се съблечеш гол в стаята си и ако се харесаш, тогава ще излезеш така. Като се гледаш, нищо да не те съблазнява. Като погледнеш походката, ако има нещо да те съблазнява, не ходи да поставяш своята съблазън вън, да ходиш гол. Гледам един, тръгнал гол и турил едни гащи. Ако искате голи да ходите, ще си направите едни гащи, хубави гащи, да прилягат по тялото.
към втори вариант >>
Българинът е много практичен.
(втори вариант)
Българинът казва: „ДОБРО”. Добро е туй, което е излязло от Бога и което дава плод. След (туй) казва: „Туй добро, което е излязло от Бога и което дава плод, трябва да му се дадат условия, да го използуваме хубаво”. Българинът казва: „Доброто, което вземеш, трябва да даде нещо”. Българинът казва още: „Р-то, това показва, че като вземеш доброто, да го не дадеш само на един, но на всички”.
Българинът е много практичен.
Казва: „За всички трябва да оставиш по малко”. В българите майката за всичките ще остави по една лъжица мед. В птиците не е така. Птицата, като носи благото, едното дете, като покаже устата, казва: „Мамо, колко те обичам”. (Тя) даде нему, пък другите църкат.
към втори вариант >>
Ти ще се съблечеш гол в стаята си и ако се харесаш, тогава ще излезеш така.
(втори вариант)
Като пипнеш тази ръка – студена, защо ти е? Тя е мрамор. Да е топла, да видиш, че има движение. Ръката предава нещо магнетично. По някой път аз бих ви препоръчал, като останете сами в стаята, гледам тук – голтаци ходите, но то е безобразие.
Ти ще се съблечеш гол в стаята си и ако се харесаш, тогава ще излезеш така.
Като се гледаш, нищо да не те съблазнява. Като погледнеш походката, ако има нещо да те съблазнява, не ходи да поставяш своята съблазън вън, да ходиш гол. Гледам един, тръгнал гол и турил едни гащи. Ако искате голи да ходите, ще си направите едни гащи, хубави гащи, да прилягат по тялото. Като ходиш отвън, не ходете с обикновените си бели гащи.
към втори вариант >>
Казва: „За всички трябва да оставиш по малко”.
(втори вариант)
Добро е туй, което е излязло от Бога и което дава плод. След (туй) казва: „Туй добро, което е излязло от Бога и което дава плод, трябва да му се дадат условия, да го използуваме хубаво”. Българинът казва: „Доброто, което вземеш, трябва да даде нещо”. Българинът казва още: „Р-то, това показва, че като вземеш доброто, да го не дадеш само на един, но на всички”. Българинът е много практичен.
Казва: „За всички трябва да оставиш по малко”.
В българите майката за всичките ще остави по една лъжица мед. В птиците не е така. Птицата, като носи благото, едното дете, като покаже устата, казва: „Мамо, колко те обичам”. (Тя) даде нему, пък другите църкат. Тя казва: „Няма за вас”.
към втори вариант >>
Като се гледаш, нищо да не те съблазнява.
(втори вариант)
Тя е мрамор. Да е топла, да видиш, че има движение. Ръката предава нещо магнетично. По някой път аз бих ви препоръчал, като останете сами в стаята, гледам тук – голтаци ходите, но то е безобразие. Ти ще се съблечеш гол в стаята си и ако се харесаш, тогава ще излезеш така.
Като се гледаш, нищо да не те съблазнява.
Като погледнеш походката, ако има нещо да те съблазнява, не ходи да поставяш своята съблазън вън, да ходиш гол. Гледам един, тръгнал гол и турил едни гащи. Ако искате голи да ходите, ще си направите едни гащи, хубави гащи, да прилягат по тялото. Като ходиш отвън, не ходете с обикновените си бели гащи. Направете си да прилягат или бели, или червени, или сини, (но) като ги туриш – да прилягат.
към втори вариант >>
В българите майката за всичките ще остави по една лъжица мед.
(втори вариант)
След (туй) казва: „Туй добро, което е излязло от Бога и което дава плод, трябва да му се дадат условия, да го използуваме хубаво”. Българинът казва: „Доброто, което вземеш, трябва да даде нещо”. Българинът казва още: „Р-то, това показва, че като вземеш доброто, да го не дадеш само на един, но на всички”. Българинът е много практичен. Казва: „За всички трябва да оставиш по малко”.
В българите майката за всичките ще остави по една лъжица мед.
В птиците не е така. Птицата, като носи благото, едното дете, като покаже устата, казва: „Мамо, колко те обичам”. (Тя) даде нему, пък другите църкат. Тя казва: „Няма за вас”. После пак, и което пак си покаже устата, й каже: „Мамо, колко те обичам”, тя на него даде.
към втори вариант >>
Като погледнеш походката, ако има нещо да те съблазнява, не ходи да поставяш своята съблазън вън, да ходиш гол.
(втори вариант)
Да е топла, да видиш, че има движение. Ръката предава нещо магнетично. По някой път аз бих ви препоръчал, като останете сами в стаята, гледам тук – голтаци ходите, но то е безобразие. Ти ще се съблечеш гол в стаята си и ако се харесаш, тогава ще излезеш така. Като се гледаш, нищо да не те съблазнява.
Като погледнеш походката, ако има нещо да те съблазнява, не ходи да поставяш своята съблазън вън, да ходиш гол.
Гледам един, тръгнал гол и турил едни гащи. Ако искате голи да ходите, ще си направите едни гащи, хубави гащи, да прилягат по тялото. Като ходиш отвън, не ходете с обикновените си бели гащи. Направете си да прилягат или бели, или червени, или сини, (но) като ги туриш – да прилягат. От трико може да си направите.
към втори вариант >>
В птиците не е така.
(втори вариант)
Българинът казва: „Доброто, което вземеш, трябва да даде нещо”. Българинът казва още: „Р-то, това показва, че като вземеш доброто, да го не дадеш само на един, но на всички”. Българинът е много практичен. Казва: „За всички трябва да оставиш по малко”. В българите майката за всичките ще остави по една лъжица мед.
В птиците не е така.
Птицата, като носи благото, едното дете, като покаже устата, казва: „Мамо, колко те обичам”. (Тя) даде нему, пък другите църкат. Тя казва: „Няма за вас”. После пак, и което пак си покаже устата, й каже: „Мамо, колко те обичам”, тя на него даде. Децата на птиците в това отношение много се сърдят.
към втори вариант >>
Гледам един, тръгнал гол и турил едни гащи.
(втори вариант)
Ръката предава нещо магнетично. По някой път аз бих ви препоръчал, като останете сами в стаята, гледам тук – голтаци ходите, но то е безобразие. Ти ще се съблечеш гол в стаята си и ако се харесаш, тогава ще излезеш така. Като се гледаш, нищо да не те съблазнява. Като погледнеш походката, ако има нещо да те съблазнява, не ходи да поставяш своята съблазън вън, да ходиш гол.
Гледам един, тръгнал гол и турил едни гащи.
Ако искате голи да ходите, ще си направите едни гащи, хубави гащи, да прилягат по тялото. Като ходиш отвън, не ходете с обикновените си бели гащи. Направете си да прилягат или бели, или червени, или сини, (но) като ги туриш – да прилягат. От трико може да си направите. Тогава с тях може да излезете.
към втори вариант >>
Птицата, като носи благото, едното дете, като покаже устата, казва: „Мамо, колко те обичам”.
(втори вариант)
Българинът казва още: „Р-то, това показва, че като вземеш доброто, да го не дадеш само на един, но на всички”. Българинът е много практичен. Казва: „За всички трябва да оставиш по малко”. В българите майката за всичките ще остави по една лъжица мед. В птиците не е така.
Птицата, като носи благото, едното дете, като покаже устата, казва: „Мамо, колко те обичам”.
(Тя) даде нему, пък другите църкат. Тя казва: „Няма за вас”. После пак, и което пак си покаже устата, й каже: „Мамо, колко те обичам”, тя на него даде. Децата на птиците в това отношение много се сърдят. Понеже бащата и майката имат пристрастие.
към втори вариант >>
Ако искате голи да ходите, ще си направите едни гащи, хубави гащи, да прилягат по тялото.
(втори вариант)
По някой път аз бих ви препоръчал, като останете сами в стаята, гледам тук – голтаци ходите, но то е безобразие. Ти ще се съблечеш гол в стаята си и ако се харесаш, тогава ще излезеш така. Като се гледаш, нищо да не те съблазнява. Като погледнеш походката, ако има нещо да те съблазнява, не ходи да поставяш своята съблазън вън, да ходиш гол. Гледам един, тръгнал гол и турил едни гащи.
Ако искате голи да ходите, ще си направите едни гащи, хубави гащи, да прилягат по тялото.
Като ходиш отвън, не ходете с обикновените си бели гащи. Направете си да прилягат или бели, или червени, или сини, (но) като ги туриш – да прилягат. От трико може да си направите. Тогава с тях може да излезете. Един морал да има.
към втори вариант >>
(Тя) даде нему, пък другите църкат.
(втори вариант)
Българинът е много практичен. Казва: „За всички трябва да оставиш по малко”. В българите майката за всичките ще остави по една лъжица мед. В птиците не е така. Птицата, като носи благото, едното дете, като покаже устата, казва: „Мамо, колко те обичам”.
(Тя) даде нему, пък другите църкат.
Тя казва: „Няма за вас”. После пак, и което пак си покаже устата, й каже: „Мамо, колко те обичам”, тя на него даде. Децата на птиците в това отношение много се сърдят. Понеже бащата и майката имат пристрастие. Бащата обича някои от малките повече и майката обича някои от децата повече, като дойде да носи храна – аз съм наблюдавал – в гнездото има 4-5, показали си устата.
към втори вариант >>
Като ходиш отвън, не ходете с обикновените си бели гащи.
(втори вариант)
Ти ще се съблечеш гол в стаята си и ако се харесаш, тогава ще излезеш така. Като се гледаш, нищо да не те съблазнява. Като погледнеш походката, ако има нещо да те съблазнява, не ходи да поставяш своята съблазън вън, да ходиш гол. Гледам един, тръгнал гол и турил едни гащи. Ако искате голи да ходите, ще си направите едни гащи, хубави гащи, да прилягат по тялото.
Като ходиш отвън, не ходете с обикновените си бели гащи.
Направете си да прилягат или бели, или червени, или сини, (но) като ги туриш – да прилягат. От трико може да си направите. Тогава с тях може да излезете. Един морал да има. Онова, което изявяваме, да има нещо хубаво, да го изнесем.
към втори вариант >>
Тя казва: „Няма за вас”.
(втори вариант)
Казва: „За всички трябва да оставиш по малко”. В българите майката за всичките ще остави по една лъжица мед. В птиците не е така. Птицата, като носи благото, едното дете, като покаже устата, казва: „Мамо, колко те обичам”. (Тя) даде нему, пък другите църкат.
Тя казва: „Няма за вас”.
После пак, и което пак си покаже устата, й каже: „Мамо, колко те обичам”, тя на него даде. Децата на птиците в това отношение много се сърдят. Понеже бащата и майката имат пристрастие. Бащата обича някои от малките повече и майката обича някои от децата повече, като дойде да носи храна – аз съм наблюдавал – в гнездото има 4-5, показали си устата. Като ги погледне, дойде до едното, тури в устата му.
към втори вариант >>
Направете си да прилягат или бели, или червени, или сини, (но) като ги туриш – да прилягат.
(втори вариант)
Като се гледаш, нищо да не те съблазнява. Като погледнеш походката, ако има нещо да те съблазнява, не ходи да поставяш своята съблазън вън, да ходиш гол. Гледам един, тръгнал гол и турил едни гащи. Ако искате голи да ходите, ще си направите едни гащи, хубави гащи, да прилягат по тялото. Като ходиш отвън, не ходете с обикновените си бели гащи.
Направете си да прилягат или бели, или червени, или сини, (но) като ги туриш – да прилягат.
От трико може да си направите. Тогава с тях може да излезете. Един морал да има. Онова, което изявяваме, да има нещо хубаво, да го изнесем. Ако ръката е хубава, изнеси тази ръка.
към втори вариант >>
После пак, и което пак си покаже устата, й каже: „Мамо, колко те обичам”, тя на него даде.
(втори вариант)
В българите майката за всичките ще остави по една лъжица мед. В птиците не е така. Птицата, като носи благото, едното дете, като покаже устата, казва: „Мамо, колко те обичам”. (Тя) даде нему, пък другите църкат. Тя казва: „Няма за вас”.
После пак, и което пак си покаже устата, й каже: „Мамо, колко те обичам”, тя на него даде.
Децата на птиците в това отношение много се сърдят. Понеже бащата и майката имат пристрастие. Бащата обича някои от малките повече и майката обича някои от децата повече, като дойде да носи храна – аз съм наблюдавал – в гнездото има 4-5, показали си устата. Като ги погледне, дойде до едното, тури в устата му. Другите, горките, гледат.
към втори вариант >>
От трико може да си направите.
(втори вариант)
Като погледнеш походката, ако има нещо да те съблазнява, не ходи да поставяш своята съблазън вън, да ходиш гол. Гледам един, тръгнал гол и турил едни гащи. Ако искате голи да ходите, ще си направите едни гащи, хубави гащи, да прилягат по тялото. Като ходиш отвън, не ходете с обикновените си бели гащи. Направете си да прилягат или бели, или червени, или сини, (но) като ги туриш – да прилягат.
От трико може да си направите.
Тогава с тях може да излезете. Един морал да има. Онова, което изявяваме, да има нещо хубаво, да го изнесем. Ако ръката е хубава, изнеси тази ръка. Най-първо работи да е хубава, не е лошо.
към втори вариант >>
Децата на птиците в това отношение много се сърдят.
(втори вариант)
В птиците не е така. Птицата, като носи благото, едното дете, като покаже устата, казва: „Мамо, колко те обичам”. (Тя) даде нему, пък другите църкат. Тя казва: „Няма за вас”. После пак, и което пак си покаже устата, й каже: „Мамо, колко те обичам”, тя на него даде.
Децата на птиците в това отношение много се сърдят.
Понеже бащата и майката имат пристрастие. Бащата обича някои от малките повече и майката обича някои от децата повече, като дойде да носи храна – аз съм наблюдавал – в гнездото има 4-5, показали си устата. Като ги погледне, дойде до едното, тури в устата му. Другите, горките, гледат. Казва: „Тук ще се учите на възпитание”.
към втори вариант >>
Тогава с тях може да излезете.
(втори вариант)
Гледам един, тръгнал гол и турил едни гащи. Ако искате голи да ходите, ще си направите едни гащи, хубави гащи, да прилягат по тялото. Като ходиш отвън, не ходете с обикновените си бели гащи. Направете си да прилягат или бели, или червени, или сини, (но) като ги туриш – да прилягат. От трико може да си направите.
Тогава с тях може да излезете.
Един морал да има. Онова, което изявяваме, да има нещо хубаво, да го изнесем. Ако ръката е хубава, изнеси тази ръка. Най-първо работи да е хубава, не е лошо. Казвам: Не трябва да даваме съблазън един на друг, да се критикуваме.
към втори вариант >>
Понеже бащата и майката имат пристрастие.
(втори вариант)
Птицата, като носи благото, едното дете, като покаже устата, казва: „Мамо, колко те обичам”. (Тя) даде нему, пък другите църкат. Тя казва: „Няма за вас”. После пак, и което пак си покаже устата, й каже: „Мамо, колко те обичам”, тя на него даде. Децата на птиците в това отношение много се сърдят.
Понеже бащата и майката имат пристрастие.
Бащата обича някои от малките повече и майката обича някои от децата повече, като дойде да носи храна – аз съм наблюдавал – в гнездото има 4-5, показали си устата. Като ги погледне, дойде до едното, тури в устата му. Другите, горките, гледат. Казва: „Тук ще се учите на възпитание”. Не знаеш тайната защо е.
към втори вариант >>
Един морал да има.
(втори вариант)
Ако искате голи да ходите, ще си направите едни гащи, хубави гащи, да прилягат по тялото. Като ходиш отвън, не ходете с обикновените си бели гащи. Направете си да прилягат или бели, или червени, или сини, (но) като ги туриш – да прилягат. От трико може да си направите. Тогава с тях може да излезете.
Един морал да има.
Онова, което изявяваме, да има нещо хубаво, да го изнесем. Ако ръката е хубава, изнеси тази ръка. Най-първо работи да е хубава, не е лошо. Казвам: Не трябва да даваме съблазън един на друг, да се критикуваме. От всяко нещо ти да си доволен и другите да са доволни.
към втори вариант >>
Бащата обича някои от малките повече и майката обича някои от децата повече, като дойде да носи храна – аз съм наблюдавал – в гнездото има 4-5, показали си устата.
(втори вариант)
(Тя) даде нему, пък другите църкат. Тя казва: „Няма за вас”. После пак, и което пак си покаже устата, й каже: „Мамо, колко те обичам”, тя на него даде. Децата на птиците в това отношение много се сърдят. Понеже бащата и майката имат пристрастие.
Бащата обича някои от малките повече и майката обича някои от децата повече, като дойде да носи храна – аз съм наблюдавал – в гнездото има 4-5, показали си устата.
Като ги погледне, дойде до едното, тури в устата му. Другите, горките, гледат. Казва: „Тук ще се учите на възпитание”. Не знаеш тайната защо е. Има нещо между туй малкото същество и между бащата, има по-голяма привлекателна сила.
към втори вариант >>
Онова, което изявяваме, да има нещо хубаво, да го изнесем.
(втори вариант)
Като ходиш отвън, не ходете с обикновените си бели гащи. Направете си да прилягат или бели, или червени, или сини, (но) като ги туриш – да прилягат. От трико може да си направите. Тогава с тях може да излезете. Един морал да има.
Онова, което изявяваме, да има нещо хубаво, да го изнесем.
Ако ръката е хубава, изнеси тази ръка. Най-първо работи да е хубава, не е лошо. Казвам: Не трябва да даваме съблазън един на друг, да се критикуваме. От всяко нещо ти да си доволен и другите да са доволни.
към втори вариант >>
Като ги погледне, дойде до едното, тури в устата му.
(втори вариант)
Тя казва: „Няма за вас”. После пак, и което пак си покаже устата, й каже: „Мамо, колко те обичам”, тя на него даде. Децата на птиците в това отношение много се сърдят. Понеже бащата и майката имат пристрастие. Бащата обича някои от малките повече и майката обича някои от децата повече, като дойде да носи храна – аз съм наблюдавал – в гнездото има 4-5, показали си устата.
Като ги погледне, дойде до едното, тури в устата му.
Другите, горките, гледат. Казва: „Тук ще се учите на възпитание”. Не знаеш тайната защо е. Има нещо между туй малкото същество и между бащата, има по-голяма привлекателна сила. Туй малкото същество има по-голяма привлекателност.
към втори вариант >>
Ако ръката е хубава, изнеси тази ръка.
(втори вариант)
Направете си да прилягат или бели, или червени, или сини, (но) като ги туриш – да прилягат. От трико може да си направите. Тогава с тях може да излезете. Един морал да има. Онова, което изявяваме, да има нещо хубаво, да го изнесем.
Ако ръката е хубава, изнеси тази ръка.
Най-първо работи да е хубава, не е лошо. Казвам: Не трябва да даваме съблазън един на друг, да се критикуваме. От всяко нещо ти да си доволен и другите да са доволни.
към втори вариант >>
Другите, горките, гледат.
(втори вариант)
После пак, и което пак си покаже устата, й каже: „Мамо, колко те обичам”, тя на него даде. Децата на птиците в това отношение много се сърдят. Понеже бащата и майката имат пристрастие. Бащата обича някои от малките повече и майката обича някои от децата повече, като дойде да носи храна – аз съм наблюдавал – в гнездото има 4-5, показали си устата. Като ги погледне, дойде до едното, тури в устата му.
Другите, горките, гледат.
Казва: „Тук ще се учите на възпитание”. Не знаеш тайната защо е. Има нещо между туй малкото същество и между бащата, има по-голяма привлекателна сила. Туй малкото същество има по-голяма привлекателност. Дойде майката, тя не дава на онова, на което бащата е дал.
към втори вариант >>
Най-първо работи да е хубава, не е лошо.
(втори вариант)
От трико може да си направите. Тогава с тях може да излезете. Един морал да има. Онова, което изявяваме, да има нещо хубаво, да го изнесем. Ако ръката е хубава, изнеси тази ръка.
Най-първо работи да е хубава, не е лошо.
Казвам: Не трябва да даваме съблазън един на друг, да се критикуваме. От всяко нещо ти да си доволен и другите да са доволни.
към втори вариант >>
Казва: „Тук ще се учите на възпитание”.
(втори вариант)
Децата на птиците в това отношение много се сърдят. Понеже бащата и майката имат пристрастие. Бащата обича някои от малките повече и майката обича някои от децата повече, като дойде да носи храна – аз съм наблюдавал – в гнездото има 4-5, показали си устата. Като ги погледне, дойде до едното, тури в устата му. Другите, горките, гледат.
Казва: „Тук ще се учите на възпитание”.
Не знаеш тайната защо е. Има нещо между туй малкото същество и между бащата, има по-голяма привлекателна сила. Туй малкото същество има по-голяма привлекателност. Дойде майката, тя не дава на онова, на което бащата е дал. Тя ще тури в устата на онова, което нея привлича.
към втори вариант >>
Казвам: Не трябва да даваме съблазън един на друг, да се критикуваме.
(втори вариант)
Тогава с тях може да излезете. Един морал да има. Онова, което изявяваме, да има нещо хубаво, да го изнесем. Ако ръката е хубава, изнеси тази ръка. Най-първо работи да е хубава, не е лошо.
Казвам: Не трябва да даваме съблазън един на друг, да се критикуваме.
От всяко нещо ти да си доволен и другите да са доволни.
към втори вариант >>
Не знаеш тайната защо е.
(втори вариант)
Понеже бащата и майката имат пристрастие. Бащата обича някои от малките повече и майката обича някои от децата повече, като дойде да носи храна – аз съм наблюдавал – в гнездото има 4-5, показали си устата. Като ги погледне, дойде до едното, тури в устата му. Другите, горките, гледат. Казва: „Тук ще се учите на възпитание”.
Не знаеш тайната защо е.
Има нещо между туй малкото същество и между бащата, има по-голяма привлекателна сила. Туй малкото същество има по-голяма привлекателност. Дойде майката, тя не дава на онова, на което бащата е дал. Тя ще тури в устата на онова, което нея привлича.
към втори вариант >>
От всяко нещо ти да си доволен и другите да са доволни.
(втори вариант)
Един морал да има. Онова, което изявяваме, да има нещо хубаво, да го изнесем. Ако ръката е хубава, изнеси тази ръка. Най-първо работи да е хубава, не е лошо. Казвам: Не трябва да даваме съблазън един на друг, да се критикуваме.
От всяко нещо ти да си доволен и другите да са доволни.
към втори вариант >>
Има нещо между туй малкото същество и между бащата, има по-голяма привлекателна сила.
(втори вариант)
Бащата обича някои от малките повече и майката обича някои от децата повече, като дойде да носи храна – аз съм наблюдавал – в гнездото има 4-5, показали си устата. Като ги погледне, дойде до едното, тури в устата му. Другите, горките, гледат. Казва: „Тук ще се учите на възпитание”. Не знаеш тайната защо е.
Има нещо между туй малкото същество и между бащата, има по-голяма привлекателна сила.
Туй малкото същество има по-голяма привлекателност. Дойде майката, тя не дава на онова, на което бащата е дал. Тя ще тури в устата на онова, което нея привлича.
към втори вариант >>
В новото възпитание трябва да се внесат нови мисли, нови чувства, нови постъпки.
(втори вариант)
В новото възпитание трябва да се внесат нови мисли, нови чувства, нови постъпки.
Критиката ужасно действува, обезверява хората. Има хиляди правила дадени, не ползуват. То мяза* на военщина. Може да се внесе един порядък механически, но един механически порядък зле се отразява. Пък потребно е някой път за порядъка на тялото (да) се изисква свобода.
към втори вариант >>
Туй малкото същество има по-голяма привлекателност.
(втори вариант)
Като ги погледне, дойде до едното, тури в устата му. Другите, горките, гледат. Казва: „Тук ще се учите на възпитание”. Не знаеш тайната защо е. Има нещо между туй малкото същество и между бащата, има по-голяма привлекателна сила.
Туй малкото същество има по-голяма привлекателност.
Дойде майката, тя не дава на онова, на което бащата е дал. Тя ще тури в устата на онова, което нея привлича.
към втори вариант >>
Критиката ужасно действува, обезверява хората.
(втори вариант)
В новото възпитание трябва да се внесат нови мисли, нови чувства, нови постъпки.
Критиката ужасно действува, обезверява хората.
Има хиляди правила дадени, не ползуват. То мяза* на военщина. Може да се внесе един порядък механически, но един механически порядък зле се отразява. Пък потребно е някой път за порядъка на тялото (да) се изисква свобода. Но порядък на сърцето изисква още по-голяма свобода.
към втори вариант >>
Дойде майката, тя не дава на онова, на което бащата е дал.
(втори вариант)
Другите, горките, гледат. Казва: „Тук ще се учите на възпитание”. Не знаеш тайната защо е. Има нещо между туй малкото същество и между бащата, има по-голяма привлекателна сила. Туй малкото същество има по-голяма привлекателност.
Дойде майката, тя не дава на онова, на което бащата е дал.
Тя ще тури в устата на онова, което нея привлича.
към втори вариант >>
Има хиляди правила дадени, не ползуват.
(втори вариант)
В новото възпитание трябва да се внесат нови мисли, нови чувства, нови постъпки. Критиката ужасно действува, обезверява хората.
Има хиляди правила дадени, не ползуват.
То мяза* на военщина. Може да се внесе един порядък механически, но един механически порядък зле се отразява. Пък потребно е някой път за порядъка на тялото (да) се изисква свобода. Но порядък на сърцето изисква още по-голяма свобода. А за ума още по-голяма свобода се изисква.
към втори вариант >>
Тя ще тури в устата на онова, което нея привлича.
(втори вариант)
Казва: „Тук ще се учите на възпитание”. Не знаеш тайната защо е. Има нещо между туй малкото същество и между бащата, има по-голяма привлекателна сила. Туй малкото същество има по-голяма привлекателност. Дойде майката, тя не дава на онова, на което бащата е дал.
Тя ще тури в устата на онова, което нея привлича.
към втори вариант >>
То мяза* на военщина.
(втори вариант)
В новото възпитание трябва да се внесат нови мисли, нови чувства, нови постъпки. Критиката ужасно действува, обезверява хората. Има хиляди правила дадени, не ползуват.
То мяза* на военщина.
Може да се внесе един порядък механически, но един механически порядък зле се отразява. Пък потребно е някой път за порядъка на тялото (да) се изисква свобода. Но порядък на сърцето изисква още по-голяма свобода. А за ума още по-голяма свобода се изисква. Та казвам: Свобода трябва да внесем вътре в живота.
към втори вариант >>
Казвам: Не може във вас доброто да дойде, ако няма някаква привлекателна сила.
(втори вариант)
Казвам: Не може във вас доброто да дойде, ако няма някаква привлекателна сила.
Ако вие нямате стремеж към Бога, Той няма да се привлече към вас. Значи, що е стремеж? Душата ви трябва да бъде отворена. Туй го забелязват учителите. Някой път учители има, като дойде някой ученик, може беден да е, но като го погледне, ученикът е отворен.
към втори вариант >>
Може да се внесе един порядък механически, но един механически порядък зле се отразява.
(втори вариант)
В новото възпитание трябва да се внесат нови мисли, нови чувства, нови постъпки. Критиката ужасно действува, обезверява хората. Има хиляди правила дадени, не ползуват. То мяза* на военщина.
Може да се внесе един порядък механически, но един механически порядък зле се отразява.
Пък потребно е някой път за порядъка на тялото (да) се изисква свобода. Но порядък на сърцето изисква още по-голяма свобода. А за ума още по-голяма свобода се изисква. Та казвам: Свобода трябва да внесем вътре в живота. Внесете най-първо свобода за вашето сърце.
към втори вариант >>
Ако вие нямате стремеж към Бога, Той няма да се привлече към вас.
(втори вариант)
Казвам: Не може във вас доброто да дойде, ако няма някаква привлекателна сила.
Ако вие нямате стремеж към Бога, Той няма да се привлече към вас.
Значи, що е стремеж? Душата ви трябва да бъде отворена. Туй го забелязват учителите. Някой път учители има, като дойде някой ученик, може беден да е, но като го погледне, ученикът е отворен. Каквото казва учителят, той поглъща.
към втори вариант >>
Пък потребно е някой път за порядъка на тялото (да) се изисква свобода.
(втори вариант)
В новото възпитание трябва да се внесат нови мисли, нови чувства, нови постъпки. Критиката ужасно действува, обезверява хората. Има хиляди правила дадени, не ползуват. То мяза* на военщина. Може да се внесе един порядък механически, но един механически порядък зле се отразява.
Пък потребно е някой път за порядъка на тялото (да) се изисква свобода.
Но порядък на сърцето изисква още по-голяма свобода. А за ума още по-голяма свобода се изисква. Та казвам: Свобода трябва да внесем вътре в живота. Внесете най-първо свобода за вашето сърце. Вие седите и се безпокоите.
към втори вариант >>
Значи, що е стремеж?
(втори вариант)
Казвам: Не може във вас доброто да дойде, ако няма някаква привлекателна сила. Ако вие нямате стремеж към Бога, Той няма да се привлече към вас.
Значи, що е стремеж?
Душата ви трябва да бъде отворена. Туй го забелязват учителите. Някой път учители има, като дойде някой ученик, може беден да е, но като го погледне, ученикът е отворен. Каквото казва учителят, той поглъща. Приятно му е, че той го разбира.
към втори вариант >>
Но порядък на сърцето изисква още по-голяма свобода.
(втори вариант)
Критиката ужасно действува, обезверява хората. Има хиляди правила дадени, не ползуват. То мяза* на военщина. Може да се внесе един порядък механически, но един механически порядък зле се отразява. Пък потребно е някой път за порядъка на тялото (да) се изисква свобода.
Но порядък на сърцето изисква още по-голяма свобода.
А за ума още по-голяма свобода се изисква. Та казвам: Свобода трябва да внесем вътре в живота. Внесете най-първо свобода за вашето сърце. Вие седите и се безпокоите. Казвате: „Еди-кой си не ме обича”.
към втори вариант >>
Душата ви трябва да бъде отворена.
(втори вариант)
Казвам: Не може във вас доброто да дойде, ако няма някаква привлекателна сила. Ако вие нямате стремеж към Бога, Той няма да се привлече към вас. Значи, що е стремеж?
Душата ви трябва да бъде отворена.
Туй го забелязват учителите. Някой път учители има, като дойде някой ученик, може беден да е, но като го погледне, ученикът е отворен. Каквото казва учителят, той поглъща. Приятно му е, че той го разбира. Него ще изкара на дъската – смята хубаво, говори хубаво, пише хубаво.
към втори вариант >>
А за ума още по-голяма свобода се изисква.
(втори вариант)
Има хиляди правила дадени, не ползуват. То мяза* на военщина. Може да се внесе един порядък механически, но един механически порядък зле се отразява. Пък потребно е някой път за порядъка на тялото (да) се изисква свобода. Но порядък на сърцето изисква още по-голяма свобода.
А за ума още по-голяма свобода се изисква.
Та казвам: Свобода трябва да внесем вътре в живота. Внесете най-първо свобода за вашето сърце. Вие седите и се безпокоите. Казвате: „Еди-кой си не ме обича”. Ако не ви обича, намерете причината за тази необич.
към втори вариант >>
Туй го забелязват учителите.
(втори вариант)
Казвам: Не може във вас доброто да дойде, ако няма някаква привлекателна сила. Ако вие нямате стремеж към Бога, Той няма да се привлече към вас. Значи, що е стремеж? Душата ви трябва да бъде отворена.
Туй го забелязват учителите.
Някой път учители има, като дойде някой ученик, може беден да е, но като го погледне, ученикът е отворен. Каквото казва учителят, той поглъща. Приятно му е, че той го разбира. Него ще изкара на дъската – смята хубаво, говори хубаво, пише хубаво. Пък другите и те внимават, но този импулс нямат вътре.
към втори вариант >>
Та казвам: Свобода трябва да внесем вътре в живота.
(втори вариант)
То мяза* на военщина. Може да се внесе един порядък механически, но един механически порядък зле се отразява. Пък потребно е някой път за порядъка на тялото (да) се изисква свобода. Но порядък на сърцето изисква още по-голяма свобода. А за ума още по-голяма свобода се изисква.
Та казвам: Свобода трябва да внесем вътре в живота.
Внесете най-първо свобода за вашето сърце. Вие седите и се безпокоите. Казвате: „Еди-кой си не ме обича”. Ако не ви обича, намерете причината за тази необич. Двама души не се обичат по единствената причина, че вървят в различни посоки.
към втори вариант >>
Някой път учители има, като дойде някой ученик, може беден да е, но като го погледне, ученикът е отворен.
(втори вариант)
Казвам: Не може във вас доброто да дойде, ако няма някаква привлекателна сила. Ако вие нямате стремеж към Бога, Той няма да се привлече към вас. Значи, що е стремеж? Душата ви трябва да бъде отворена. Туй го забелязват учителите.
Някой път учители има, като дойде някой ученик, може беден да е, но като го погледне, ученикът е отворен.
Каквото казва учителят, той поглъща. Приятно му е, че той го разбира. Него ще изкара на дъската – смята хубаво, говори хубаво, пише хубаво. Пък другите и те внимават, но този импулс нямат вътре. Човек трябва да развива този Божествен импулс.
към втори вариант >>
Внесете най-първо свобода за вашето сърце.
(втори вариант)
Може да се внесе един порядък механически, но един механически порядък зле се отразява. Пък потребно е някой път за порядъка на тялото (да) се изисква свобода. Но порядък на сърцето изисква още по-голяма свобода. А за ума още по-голяма свобода се изисква. Та казвам: Свобода трябва да внесем вътре в живота.
Внесете най-първо свобода за вашето сърце.
Вие седите и се безпокоите. Казвате: „Еди-кой си не ме обича”. Ако не ви обича, намерете причината за тази необич. Двама души не се обичат по единствената причина, че вървят в различни посоки.
към втори вариант >>
Каквото казва учителят, той поглъща.
(втори вариант)
Ако вие нямате стремеж към Бога, Той няма да се привлече към вас. Значи, що е стремеж? Душата ви трябва да бъде отворена. Туй го забелязват учителите. Някой път учители има, като дойде някой ученик, може беден да е, но като го погледне, ученикът е отворен.
Каквото казва учителят, той поглъща.
Приятно му е, че той го разбира. Него ще изкара на дъската – смята хубаво, говори хубаво, пише хубаво. Пък другите и те внимават, но този импулс нямат вътре. Човек трябва да развива този Божествен импулс.
към втори вариант >>
Вие седите и се безпокоите.
(втори вариант)
Пък потребно е някой път за порядъка на тялото (да) се изисква свобода. Но порядък на сърцето изисква още по-голяма свобода. А за ума още по-голяма свобода се изисква. Та казвам: Свобода трябва да внесем вътре в живота. Внесете най-първо свобода за вашето сърце.
Вие седите и се безпокоите.
Казвате: „Еди-кой си не ме обича”. Ако не ви обича, намерете причината за тази необич. Двама души не се обичат по единствената причина, че вървят в различни посоки.
към втори вариант >>
Приятно му е, че той го разбира.
(втори вариант)
Значи, що е стремеж? Душата ви трябва да бъде отворена. Туй го забелязват учителите. Някой път учители има, като дойде някой ученик, може беден да е, но като го погледне, ученикът е отворен. Каквото казва учителят, той поглъща.
Приятно му е, че той го разбира.
Него ще изкара на дъската – смята хубаво, говори хубаво, пише хубаво. Пък другите и те внимават, но този импулс нямат вътре. Човек трябва да развива този Божествен импулс.
към втори вариант >>
Казвате: „Еди-кой си не ме обича”.
(втори вариант)
Но порядък на сърцето изисква още по-голяма свобода. А за ума още по-голяма свобода се изисква. Та казвам: Свобода трябва да внесем вътре в живота. Внесете най-първо свобода за вашето сърце. Вие седите и се безпокоите.
Казвате: „Еди-кой си не ме обича”.
Ако не ви обича, намерете причината за тази необич. Двама души не се обичат по единствената причина, че вървят в различни посоки.
към втори вариант >>
Него ще изкара на дъската – смята хубаво, говори хубаво, пише хубаво.
(втори вариант)
Душата ви трябва да бъде отворена. Туй го забелязват учителите. Някой път учители има, като дойде някой ученик, може беден да е, но като го погледне, ученикът е отворен. Каквото казва учителят, той поглъща. Приятно му е, че той го разбира.
Него ще изкара на дъската – смята хубаво, говори хубаво, пише хубаво.
Пък другите и те внимават, но този импулс нямат вътре. Човек трябва да развива този Божествен импулс.
към втори вариант >>
Ако не ви обича, намерете причината за тази необич.
(втори вариант)
А за ума още по-голяма свобода се изисква. Та казвам: Свобода трябва да внесем вътре в живота. Внесете най-първо свобода за вашето сърце. Вие седите и се безпокоите. Казвате: „Еди-кой си не ме обича”.
Ако не ви обича, намерете причината за тази необич.
Двама души не се обичат по единствената причина, че вървят в различни посоки.
към втори вариант >>
Пък другите и те внимават, но този импулс нямат вътре.
(втори вариант)
Туй го забелязват учителите. Някой път учители има, като дойде някой ученик, може беден да е, но като го погледне, ученикът е отворен. Каквото казва учителят, той поглъща. Приятно му е, че той го разбира. Него ще изкара на дъската – смята хубаво, говори хубаво, пише хубаво.
Пък другите и те внимават, но този импулс нямат вътре.
Човек трябва да развива този Божествен импулс.
към втори вариант >>
Двама души не се обичат по единствената причина, че вървят в различни посоки.
(втори вариант)
Та казвам: Свобода трябва да внесем вътре в живота. Внесете най-първо свобода за вашето сърце. Вие седите и се безпокоите. Казвате: „Еди-кой си не ме обича”. Ако не ви обича, намерете причината за тази необич.
Двама души не се обичат по единствената причина, че вървят в различни посоки.
към втори вариант >>
Човек трябва да развива този Божествен импулс.
(втори вариант)
Някой път учители има, като дойде някой ученик, може беден да е, но като го погледне, ученикът е отворен. Каквото казва учителят, той поглъща. Приятно му е, че той го разбира. Него ще изкара на дъската – смята хубаво, говори хубаво, пише хубаво. Пък другите и те внимават, но този импулс нямат вътре.
Човек трябва да развива този Божествен импулс.
към втори вариант >>
Кои от тия се обичат?
(втори вариант)
Кои от тия се обичат?
Тия двама се срещат. То е един път. Това колело е от стар окултен произход. То е змията, която е така съединена, тя е безопасна. А е главата на змията.
към втори вариант >>
Та казвам: Сега ще напишете това писмо.
(втори вариант)
Та казвам: Сега ще напишете това писмо.
Ще бъдете свободни, всеки ще напише писмото тъй, както иска на него да му напишат. Няма да бъде много дълго, ни една чертичка повече. От 30 реда, нито ред повече. Може да е 10, 20, 30 реда най-много. Десет реда най-малко, не пет реда.
към втори вариант >>
Тия двама се срещат.
(втори вариант)
Кои от тия се обичат?
Тия двама се срещат.
То е един път. Това колело е от стар окултен произход. То е змията, която е така съединена, тя е безопасна. А е главата на змията. Тя си (е) хванала опашката.
към втори вариант >>
Ще бъдете свободни, всеки ще напише писмото тъй, както иска на него да му напишат.
(втори вариант)
Та казвам: Сега ще напишете това писмо.
Ще бъдете свободни, всеки ще напише писмото тъй, както иска на него да му напишат.
Няма да бъде много дълго, ни една чертичка повече. От 30 реда, нито ред повече. Може да е 10, 20, 30 реда най-много. Десет реда най-малко, не пет реда. Ако иска някой десет реда, ако иска 20, ако (иска) 30.
към втори вариант >>
То е един път.
(втори вариант)
Кои от тия се обичат? Тия двама се срещат.
То е един път.
Това колело е от стар окултен произход. То е змията, която е така съединена, тя е безопасна. А е главата на змията. Тя си (е) хванала опашката. Докато змията държи главата за опашката, тя е безопасна.
към втори вариант >>
Няма да бъде много дълго, ни една чертичка повече.
(втори вариант)
Та казвам: Сега ще напишете това писмо. Ще бъдете свободни, всеки ще напише писмото тъй, както иска на него да му напишат.
Няма да бъде много дълго, ни една чертичка повече.
От 30 реда, нито ред повече. Може да е 10, 20, 30 реда най-много. Десет реда най-малко, не пет реда. Ако иска някой десет реда, ако иска 20, ако (иска) 30. От едно до три, в тия рамки.
към втори вариант >>
Това колело е от стар окултен произход.
(втори вариант)
Кои от тия се обичат? Тия двама се срещат. То е един път.
Това колело е от стар окултен произход.
То е змията, която е така съединена, тя е безопасна. А е главата на змията. Тя си (е) хванала опашката. Докато змията държи главата за опашката, тя е безопасна. Щом този кръг се отвори, веднага змията става опасна.
към втори вариант >>
От 30 реда, нито ред повече.
(втори вариант)
Та казвам: Сега ще напишете това писмо. Ще бъдете свободни, всеки ще напише писмото тъй, както иска на него да му напишат. Няма да бъде много дълго, ни една чертичка повече.
От 30 реда, нито ред повече.
Може да е 10, 20, 30 реда най-много. Десет реда най-малко, не пет реда. Ако иска някой десет реда, ако иска 20, ако (иска) 30. От едно до три, в тия рамки. Аз ви давам едно благородно число.
към втори вариант >>
То е змията, която е така съединена, тя е безопасна.
(втори вариант)
Кои от тия се обичат? Тия двама се срещат. То е един път. Това колело е от стар окултен произход.
То е змията, която е така съединена, тя е безопасна.
А е главата на змията. Тя си (е) хванала опашката. Докато змията държи главата за опашката, тя е безопасна. Щом този кръг се отвори, веднага змията става опасна. И в електричеството имате същото движение.
към втори вариант >>
Може да е 10, 20, 30 реда най-много.
(втори вариант)
Та казвам: Сега ще напишете това писмо. Ще бъдете свободни, всеки ще напише писмото тъй, както иска на него да му напишат. Няма да бъде много дълго, ни една чертичка повече. От 30 реда, нито ред повече.
Може да е 10, 20, 30 реда най-много.
Десет реда най-малко, не пет реда. Ако иска някой десет реда, ако иска 20, ако (иска) 30. От едно до три, в тия рамки. Аз ви давам едно благородно число. Едното е Божествено.
към втори вариант >>
А е главата на змията.
(втори вариант)
Кои от тия се обичат? Тия двама се срещат. То е един път. Това колело е от стар окултен произход. То е змията, която е така съединена, тя е безопасна.
А е главата на змията.
Тя си (е) хванала опашката. Докато змията държи главата за опашката, тя е безопасна. Щом този кръг се отвори, веднага змията става опасна. И в електричеството имате същото движение. Обичта сега върви по права линия.
към втори вариант >>
Десет реда най-малко, не пет реда.
(втори вариант)
Та казвам: Сега ще напишете това писмо. Ще бъдете свободни, всеки ще напише писмото тъй, както иска на него да му напишат. Няма да бъде много дълго, ни една чертичка повече. От 30 реда, нито ред повече. Може да е 10, 20, 30 реда най-много.
Десет реда най-малко, не пет реда.
Ако иска някой десет реда, ако иска 20, ако (иска) 30. От едно до три, в тия рамки. Аз ви давам едно благородно число. Едното е Божествено. Двете е да знаете как да се примирявате.
към втори вариант >>
Тя си (е) хванала опашката.
(втори вариант)
Тия двама се срещат. То е един път. Това колело е от стар окултен произход. То е змията, която е така съединена, тя е безопасна. А е главата на змията.
Тя си (е) хванала опашката.
Докато змията държи главата за опашката, тя е безопасна. Щом този кръг се отвори, веднага змията става опасна. И в електричеството имате същото движение. Обичта сега върви по права линия. То търси да разкъса кръга.
към втори вариант >>
Ако иска някой десет реда, ако иска 20, ако (иска) 30.
(втори вариант)
Ще бъдете свободни, всеки ще напише писмото тъй, както иска на него да му напишат. Няма да бъде много дълго, ни една чертичка повече. От 30 реда, нито ред повече. Може да е 10, 20, 30 реда най-много. Десет реда най-малко, не пет реда.
Ако иска някой десет реда, ако иска 20, ако (иска) 30.
От едно до три, в тия рамки. Аз ви давам едно благородно число. Едното е Божествено. Двете е да знаете как да се примирявате. 30-те е как да постъпвате.
към втори вариант >>
Докато змията държи главата за опашката, тя е безопасна.
(втори вариант)
То е един път. Това колело е от стар окултен произход. То е змията, която е така съединена, тя е безопасна. А е главата на змията. Тя си (е) хванала опашката.
Докато змията държи главата за опашката, тя е безопасна.
Щом този кръг се отвори, веднага змията става опасна. И в електричеството имате същото движение. Обичта сега върви по права линия. То търси да разкъса кръга. Щом разкъса кръга, веднага туй разкъсване произвежда поражение.
към втори вариант >>
От едно до три, в тия рамки.
(втори вариант)
Няма да бъде много дълго, ни една чертичка повече. От 30 реда, нито ред повече. Може да е 10, 20, 30 реда най-много. Десет реда най-малко, не пет реда. Ако иска някой десет реда, ако иска 20, ако (иска) 30.
От едно до три, в тия рамки.
Аз ви давам едно благородно число. Едното е Божествено. Двете е да знаете как да се примирявате. 30-те е как да постъпвате. Първо – да знаеш какъв е идеалът.
към втори вариант >>
Щом този кръг се отвори, веднага змията става опасна.
(втори вариант)
Това колело е от стар окултен произход. То е змията, която е така съединена, тя е безопасна. А е главата на змията. Тя си (е) хванала опашката. Докато змията държи главата за опашката, тя е безопасна.
Щом този кръг се отвори, веднага змията става опасна.
И в електричеството имате същото движение. Обичта сега върви по права линия. То търси да разкъса кръга. Щом разкъса кръга, веднага туй разкъсване произвежда поражение. Някой път вие в себе си имате една мисъл, която ви поразява.
към втори вариант >>
Аз ви давам едно благородно число.
(втори вариант)
От 30 реда, нито ред повече. Може да е 10, 20, 30 реда най-много. Десет реда най-малко, не пет реда. Ако иска някой десет реда, ако иска 20, ако (иска) 30. От едно до три, в тия рамки.
Аз ви давам едно благородно число.
Едното е Божествено. Двете е да знаете как да се примирявате. 30-те е как да постъпвате. Първо – да знаеш какъв е идеалът. Второто е да знаеш противоречията в живота как да ги примиряваш.
към втори вариант >>
И в електричеството имате същото движение.
(втори вариант)
То е змията, която е така съединена, тя е безопасна. А е главата на змията. Тя си (е) хванала опашката. Докато змията държи главата за опашката, тя е безопасна. Щом този кръг се отвори, веднага змията става опасна.
И в електричеството имате същото движение.
Обичта сега върви по права линия. То търси да разкъса кръга. Щом разкъса кръга, веднага туй разкъсване произвежда поражение. Някой път вие в себе си имате една мисъл, която ви поразява. Вие скъсате този кръг.
към втори вариант >>
Едното е Божествено.
(втори вариант)
Може да е 10, 20, 30 реда най-много. Десет реда най-малко, не пет реда. Ако иска някой десет реда, ако иска 20, ако (иска) 30. От едно до три, в тия рамки. Аз ви давам едно благородно число.
Едното е Божествено.
Двете е да знаете как да се примирявате. 30-те е как да постъпвате. Първо – да знаеш какъв е идеалът. Второто е да знаеш противоречията в живота как да ги примиряваш. И три – да знаеш как да се обхождаш.
към втори вариант >>
Обичта сега върви по права линия.
(втори вариант)
А е главата на змията. Тя си (е) хванала опашката. Докато змията държи главата за опашката, тя е безопасна. Щом този кръг се отвори, веднага змията става опасна. И в електричеството имате същото движение.
Обичта сега върви по права линия.
То търси да разкъса кръга. Щом разкъса кръга, веднага туй разкъсване произвежда поражение. Някой път вие в себе си имате една мисъл, която ви поразява. Вие скъсате този кръг. Като излизат тия енергии из кръга, този извор може да бъде в сърцето, може да бъде в мозъка, в крака ви, в гръбнака, в корема ви може да бъде, в гърдите ви.
към втори вариант >>
Двете е да знаете как да се примирявате.
(втори вариант)
Десет реда най-малко, не пет реда. Ако иска някой десет реда, ако иска 20, ако (иска) 30. От едно до три, в тия рамки. Аз ви давам едно благородно число. Едното е Божествено.
Двете е да знаете как да се примирявате.
30-те е как да постъпвате. Първо – да знаеш какъв е идеалът. Второто е да знаеш противоречията в живота как да ги примиряваш. И три – да знаеш как да се обхождаш. В 10-те ще впрегнеш духа си, в 20-те ще се прояви вашата душа.
към втори вариант >>
То търси да разкъса кръга.
(втори вариант)
Тя си (е) хванала опашката. Докато змията държи главата за опашката, тя е безопасна. Щом този кръг се отвори, веднага змията става опасна. И в електричеството имате същото движение. Обичта сега върви по права линия.
То търси да разкъса кръга.
Щом разкъса кръга, веднага туй разкъсване произвежда поражение. Някой път вие в себе си имате една мисъл, която ви поразява. Вие скъсате този кръг. Като излизат тия енергии из кръга, този извор може да бъде в сърцето, може да бъде в мозъка, в крака ви, в гръбнака, в корема ви може да бъде, в гърдите ви. Всякога от тия удари произтичат много болести.
към втори вариант >>
30-те е как да постъпвате.
(втори вариант)
Ако иска някой десет реда, ако иска 20, ако (иска) 30. От едно до три, в тия рамки. Аз ви давам едно благородно число. Едното е Божествено. Двете е да знаете как да се примирявате.
30-те е как да постъпвате.
Първо – да знаеш какъв е идеалът. Второто е да знаеш противоречията в живота как да ги примиряваш. И три – да знаеш как да се обхождаш. В 10-те ще впрегнеш духа си, в 20-те ще се прояви вашата душа. Майката гледа да примири родените деца.
към втори вариант >>
Щом разкъса кръга, веднага туй разкъсване произвежда поражение.
(втори вариант)
Докато змията държи главата за опашката, тя е безопасна. Щом този кръг се отвори, веднага змията става опасна. И в електричеството имате същото движение. Обичта сега върви по права линия. То търси да разкъса кръга.
Щом разкъса кръга, веднага туй разкъсване произвежда поражение.
Някой път вие в себе си имате една мисъл, която ви поразява. Вие скъсате този кръг. Като излизат тия енергии из кръга, този извор може да бъде в сърцето, може да бъде в мозъка, в крака ви, в гръбнака, в корема ви може да бъде, в гърдите ви. Всякога от тия удари произтичат много болести.
към втори вариант >>
Първо – да знаеш какъв е идеалът.
(втори вариант)
От едно до три, в тия рамки. Аз ви давам едно благородно число. Едното е Божествено. Двете е да знаете как да се примирявате. 30-те е как да постъпвате.
Първо – да знаеш какъв е идеалът.
Второто е да знаеш противоречията в живота как да ги примиряваш. И три – да знаеш как да се обхождаш. В 10-те ще впрегнеш духа си, в 20-те ще се прояви вашата душа. Майката гледа да примири родените деца. Тя вижда, че едното не е така даровито, тя не може да обясни на децата защо на едното (е) дала повече, а на другото не дала.
към втори вариант >>
Някой път вие в себе си имате една мисъл, която ви поразява.
(втори вариант)
Щом този кръг се отвори, веднага змията става опасна. И в електричеството имате същото движение. Обичта сега върви по права линия. То търси да разкъса кръга. Щом разкъса кръга, веднага туй разкъсване произвежда поражение.
Някой път вие в себе си имате една мисъл, която ви поразява.
Вие скъсате този кръг. Като излизат тия енергии из кръга, този извор може да бъде в сърцето, може да бъде в мозъка, в крака ви, в гръбнака, в корема ви може да бъде, в гърдите ви. Всякога от тия удари произтичат много болести.
към втори вариант >>
Второто е да знаеш противоречията в живота как да ги примиряваш.
(втори вариант)
Аз ви давам едно благородно число. Едното е Божествено. Двете е да знаете как да се примирявате. 30-те е как да постъпвате. Първо – да знаеш какъв е идеалът.
Второто е да знаеш противоречията в живота как да ги примиряваш.
И три – да знаеш как да се обхождаш. В 10-те ще впрегнеш духа си, в 20-те ще се прояви вашата душа. Майката гледа да примири родените деца. Тя вижда, че едното не е така даровито, тя не може да обясни на децата защо на едното (е) дала повече, а на другото не дала. Детето казва: „Онзи, големият брат, колко е здрав, а пък мене си родила хилав*”.
към втори вариант >>
Вие скъсате този кръг.
(втори вариант)
И в електричеството имате същото движение. Обичта сега върви по права линия. То търси да разкъса кръга. Щом разкъса кръга, веднага туй разкъсване произвежда поражение. Някой път вие в себе си имате една мисъл, която ви поразява.
Вие скъсате този кръг.
Като излизат тия енергии из кръга, този извор може да бъде в сърцето, може да бъде в мозъка, в крака ви, в гръбнака, в корема ви може да бъде, в гърдите ви. Всякога от тия удари произтичат много болести.
към втори вариант >>
И три – да знаеш как да се обхождаш.
(втори вариант)
Едното е Божествено. Двете е да знаете как да се примирявате. 30-те е как да постъпвате. Първо – да знаеш какъв е идеалът. Второто е да знаеш противоречията в живота как да ги примиряваш.
И три – да знаеш как да се обхождаш.
В 10-те ще впрегнеш духа си, в 20-те ще се прояви вашата душа. Майката гледа да примири родените деца. Тя вижда, че едното не е така даровито, тя не може да обясни на децата защо на едното (е) дала повече, а на другото не дала. Детето казва: „Онзи, големият брат, колко е здрав, а пък мене си родила хилав*”. Какво ще каже майката?
към втори вариант >>
Като излизат тия енергии из кръга, този извор може да бъде в сърцето, може да бъде в мозъка, в крака ви, в гръбнака, в корема ви може да бъде, в гърдите ви.
(втори вариант)
Обичта сега върви по права линия. То търси да разкъса кръга. Щом разкъса кръга, веднага туй разкъсване произвежда поражение. Някой път вие в себе си имате една мисъл, която ви поразява. Вие скъсате този кръг.
Като излизат тия енергии из кръга, този извор може да бъде в сърцето, може да бъде в мозъка, в крака ви, в гръбнака, в корема ви може да бъде, в гърдите ви.
Всякога от тия удари произтичат много болести.
към втори вариант >>
В 10-те ще впрегнеш духа си, в 20-те ще се прояви вашата душа.
(втори вариант)
Двете е да знаете как да се примирявате. 30-те е как да постъпвате. Първо – да знаеш какъв е идеалът. Второто е да знаеш противоречията в живота как да ги примиряваш. И три – да знаеш как да се обхождаш.
В 10-те ще впрегнеш духа си, в 20-те ще се прояви вашата душа.
Майката гледа да примири родените деца. Тя вижда, че едното не е така даровито, тя не може да обясни на децата защо на едното (е) дала повече, а на другото не дала. Детето казва: „Онзи, големият брат, колко е здрав, а пък мене си родила хилав*”. Какво ще каже майката? Условията са повлияли на нея, тя не е била господар на условията и следствие на това туй дете станало хилаво.
към втори вариант >>
Всякога от тия удари произтичат много болести.
(втори вариант)
То търси да разкъса кръга. Щом разкъса кръга, веднага туй разкъсване произвежда поражение. Някой път вие в себе си имате една мисъл, която ви поразява. Вие скъсате този кръг. Като излизат тия енергии из кръга, този извор може да бъде в сърцето, може да бъде в мозъка, в крака ви, в гръбнака, в корема ви може да бъде, в гърдите ви.
Всякога от тия удари произтичат много болести.
към втори вариант >>
Майката гледа да примири родените деца.
(втори вариант)
30-те е как да постъпвате. Първо – да знаеш какъв е идеалът. Второто е да знаеш противоречията в живота как да ги примиряваш. И три – да знаеш как да се обхождаш. В 10-те ще впрегнеш духа си, в 20-те ще се прояви вашата душа.
Майката гледа да примири родените деца.
Тя вижда, че едното не е така даровито, тя не може да обясни на децата защо на едното (е) дала повече, а на другото не дала. Детето казва: „Онзи, големият брат, колко е здрав, а пък мене си родила хилав*”. Какво ще каже майката? Условията са повлияли на нея, тя не е била господар на условията и следствие на това туй дете станало хилаво. Когато майката била господар на своя ум, на своето сърце, тя предала най-хубавото нещо.
към втори вариант >>
Казвам: Най-първо ще се научите да се самовладате.
(втори вариант)
Казвам: Най-първо ще се научите да се самовладате.
Седи някой човек, напада ви. Вие нямате въздържание, не сте търпелив. Кой е търпелив? Търпелив може да бъде силният човек. Слабият човек не може да бъде търпелив.
към втори вариант >>
Тя вижда, че едното не е така даровито, тя не може да обясни на децата защо на едното (е) дала повече, а на другото не дала.
(втори вариант)
Първо – да знаеш какъв е идеалът. Второто е да знаеш противоречията в живота как да ги примиряваш. И три – да знаеш как да се обхождаш. В 10-те ще впрегнеш духа си, в 20-те ще се прояви вашата душа. Майката гледа да примири родените деца.
Тя вижда, че едното не е така даровито, тя не може да обясни на децата защо на едното (е) дала повече, а на другото не дала.
Детето казва: „Онзи, големият брат, колко е здрав, а пък мене си родила хилав*”. Какво ще каже майката? Условията са повлияли на нея, тя не е била господар на условията и следствие на това туй дете станало хилаво. Когато майката била господар на своя ум, на своето сърце, тя предала най-хубавото нещо. Ако ние не сме господари на ума си в даден момент, не може да предадем на другите хора.
към втори вариант >>
Седи някой човек, напада ви.
(втори вариант)
Казвам: Най-първо ще се научите да се самовладате.
Седи някой човек, напада ви.
Вие нямате въздържание, не сте търпелив. Кой е търпелив? Търпелив може да бъде силният човек. Слабият човек не може да бъде търпелив. Бог е търпелив да задържи силата си.
към втори вариант >>
Детето казва: „Онзи, големият брат, колко е здрав, а пък мене си родила хилав*”.
(втори вариант)
Второто е да знаеш противоречията в живота как да ги примиряваш. И три – да знаеш как да се обхождаш. В 10-те ще впрегнеш духа си, в 20-те ще се прояви вашата душа. Майката гледа да примири родените деца. Тя вижда, че едното не е така даровито, тя не може да обясни на децата защо на едното (е) дала повече, а на другото не дала.
Детето казва: „Онзи, големият брат, колко е здрав, а пък мене си родила хилав*”.
Какво ще каже майката? Условията са повлияли на нея, тя не е била господар на условията и следствие на това туй дете станало хилаво. Когато майката била господар на своя ум, на своето сърце, тя предала най-хубавото нещо. Ако ние не сме господари на ума си в даден момент, не може да предадем на другите хора. Ако не си господар, не може да възприемеш добре нещата.
към втори вариант >>
Вие нямате въздържание, не сте търпелив.
(втори вариант)
Казвам: Най-първо ще се научите да се самовладате. Седи някой човек, напада ви.
Вие нямате въздържание, не сте търпелив.
Кой е търпелив? Търпелив може да бъде силният човек. Слабият човек не може да бъде търпелив. Бог е търпелив да задържи силата си. Едно дете, което не може да задържи един кон, то не е търпеливо.
към втори вариант >>
Какво ще каже майката?
(втори вариант)
И три – да знаеш как да се обхождаш. В 10-те ще впрегнеш духа си, в 20-те ще се прояви вашата душа. Майката гледа да примири родените деца. Тя вижда, че едното не е така даровито, тя не може да обясни на децата защо на едното (е) дала повече, а на другото не дала. Детето казва: „Онзи, големият брат, колко е здрав, а пък мене си родила хилав*”.
Какво ще каже майката?
Условията са повлияли на нея, тя не е била господар на условията и следствие на това туй дете станало хилаво. Когато майката била господар на своя ум, на своето сърце, тя предала най-хубавото нещо. Ако ние не сме господари на ума си в даден момент, не може да предадем на другите хора. Ако не си господар, не може да възприемеш добре нещата. Две злини има: ако нямаме самообладание на ума и на сърцето си – не може да предадем онова, което трябва да възприемем в света, както трябва.
към втори вариант >>
Кой е търпелив?
(втори вариант)
Казвам: Най-първо ще се научите да се самовладате. Седи някой човек, напада ви. Вие нямате въздържание, не сте търпелив.
Кой е търпелив?
Търпелив може да бъде силният човек. Слабият човек не може да бъде търпелив. Бог е търпелив да задържи силата си. Едно дете, което не може да задържи един кон, то не е търпеливо. Онзи всадник*, който се качил на коня (и) държи коня – той е търпелив.
към втори вариант >>
Условията са повлияли на нея, тя не е била господар на условията и следствие на това туй дете станало хилаво.
(втори вариант)
В 10-те ще впрегнеш духа си, в 20-те ще се прояви вашата душа. Майката гледа да примири родените деца. Тя вижда, че едното не е така даровито, тя не може да обясни на децата защо на едното (е) дала повече, а на другото не дала. Детето казва: „Онзи, големият брат, колко е здрав, а пък мене си родила хилав*”. Какво ще каже майката?
Условията са повлияли на нея, тя не е била господар на условията и следствие на това туй дете станало хилаво.
Когато майката била господар на своя ум, на своето сърце, тя предала най-хубавото нещо. Ако ние не сме господари на ума си в даден момент, не може да предадем на другите хора. Ако не си господар, не може да възприемеш добре нещата. Две злини има: ако нямаме самообладание на ума и на сърцето си – не може да предадем онова, което трябва да възприемем в света, както трябва. Ние страдаме от две неща: не може да предадем онова, което трябва да предадем и не може да възприемем онова, което трябва да възприемем.
към втори вариант >>
Търпелив може да бъде силният човек.
(втори вариант)
Казвам: Най-първо ще се научите да се самовладате. Седи някой човек, напада ви. Вие нямате въздържание, не сте търпелив. Кой е търпелив?
Търпелив може да бъде силният човек.
Слабият човек не може да бъде търпелив. Бог е търпелив да задържи силата си. Едно дете, което не може да задържи един кон, то не е търпеливо. Онзи всадник*, който се качил на коня (и) държи коня – той е търпелив. Ако вие не можете да задържате себе си, да задържите вашият ум, веднага избухвате – силата ви е малка.
към втори вариант >>
Когато майката била господар на своя ум, на своето сърце, тя предала най-хубавото нещо.
(втори вариант)
Майката гледа да примири родените деца. Тя вижда, че едното не е така даровито, тя не може да обясни на децата защо на едното (е) дала повече, а на другото не дала. Детето казва: „Онзи, големият брат, колко е здрав, а пък мене си родила хилав*”. Какво ще каже майката? Условията са повлияли на нея, тя не е била господар на условията и следствие на това туй дете станало хилаво.
Когато майката била господар на своя ум, на своето сърце, тя предала най-хубавото нещо.
Ако ние не сме господари на ума си в даден момент, не може да предадем на другите хора. Ако не си господар, не може да възприемеш добре нещата. Две злини има: ако нямаме самообладание на ума и на сърцето си – не може да предадем онова, което трябва да възприемем в света, както трябва. Ние страдаме от две неща: не може да предадем онова, което трябва да предадем и не може да възприемем онова, което трябва да възприемем. Тогава се заражда едно противоречие.
към втори вариант >>
Слабият човек не може да бъде търпелив.
(втори вариант)
Казвам: Най-първо ще се научите да се самовладате. Седи някой човек, напада ви. Вие нямате въздържание, не сте търпелив. Кой е търпелив? Търпелив може да бъде силният човек.
Слабият човек не може да бъде търпелив.
Бог е търпелив да задържи силата си. Едно дете, което не може да задържи един кон, то не е търпеливо. Онзи всадник*, който се качил на коня (и) държи коня – той е търпелив. Ако вие не можете да задържате себе си, да задържите вашият ум, веднага избухвате – силата ви е малка. Ако във вашите чувства вие не можете да задържите – силата ви е малка.
към втори вариант >>
Ако ние не сме господари на ума си в даден момент, не може да предадем на другите хора.
(втори вариант)
Тя вижда, че едното не е така даровито, тя не може да обясни на децата защо на едното (е) дала повече, а на другото не дала. Детето казва: „Онзи, големият брат, колко е здрав, а пък мене си родила хилав*”. Какво ще каже майката? Условията са повлияли на нея, тя не е била господар на условията и следствие на това туй дете станало хилаво. Когато майката била господар на своя ум, на своето сърце, тя предала най-хубавото нещо.
Ако ние не сме господари на ума си в даден момент, не може да предадем на другите хора.
Ако не си господар, не може да възприемеш добре нещата. Две злини има: ако нямаме самообладание на ума и на сърцето си – не може да предадем онова, което трябва да възприемем в света, както трябва. Ние страдаме от две неща: не може да предадем онова, което трябва да предадем и не може да възприемем онова, което трябва да възприемем. Тогава се заражда едно противоречие.
към втори вариант >>
Бог е търпелив да задържи силата си.
(втори вариант)
Седи някой човек, напада ви. Вие нямате въздържание, не сте търпелив. Кой е търпелив? Търпелив може да бъде силният човек. Слабият човек не може да бъде търпелив.
Бог е търпелив да задържи силата си.
Едно дете, което не може да задържи един кон, то не е търпеливо. Онзи всадник*, който се качил на коня (и) държи коня – той е търпелив. Ако вие не можете да задържате себе си, да задържите вашият ум, веднага избухвате – силата ви е малка. Ако във вашите чувства вие не можете да задържите – силата ви е малка. Ако в тялото, като вървите, вие не владеете органите си – слаби сте.
към втори вариант >>
Ако не си господар, не може да възприемеш добре нещата.
(втори вариант)
Детето казва: „Онзи, големият брат, колко е здрав, а пък мене си родила хилав*”. Какво ще каже майката? Условията са повлияли на нея, тя не е била господар на условията и следствие на това туй дете станало хилаво. Когато майката била господар на своя ум, на своето сърце, тя предала най-хубавото нещо. Ако ние не сме господари на ума си в даден момент, не може да предадем на другите хора.
Ако не си господар, не може да възприемеш добре нещата.
Две злини има: ако нямаме самообладание на ума и на сърцето си – не може да предадем онова, което трябва да възприемем в света, както трябва. Ние страдаме от две неща: не може да предадем онова, което трябва да предадем и не може да възприемем онова, което трябва да възприемем. Тогава се заражда едно противоречие.
към втори вариант >>
Едно дете, което не може да задържи един кон, то не е търпеливо.
(втори вариант)
Вие нямате въздържание, не сте търпелив. Кой е търпелив? Търпелив може да бъде силният човек. Слабият човек не може да бъде търпелив. Бог е търпелив да задържи силата си.
Едно дете, което не може да задържи един кон, то не е търпеливо.
Онзи всадник*, който се качил на коня (и) държи коня – той е търпелив. Ако вие не можете да задържате себе си, да задържите вашият ум, веднага избухвате – силата ви е малка. Ако във вашите чувства вие не можете да задържите – силата ви е малка. Ако в тялото, като вървите, вие не владеете органите си – слаби сте. Казвам: Най-първо трябва да станем силни.
към втори вариант >>
Две злини има: ако нямаме самообладание на ума и на сърцето си – не може да предадем онова, което трябва да възприемем в света, както трябва.
(втори вариант)
Какво ще каже майката? Условията са повлияли на нея, тя не е била господар на условията и следствие на това туй дете станало хилаво. Когато майката била господар на своя ум, на своето сърце, тя предала най-хубавото нещо. Ако ние не сме господари на ума си в даден момент, не може да предадем на другите хора. Ако не си господар, не може да възприемеш добре нещата.
Две злини има: ако нямаме самообладание на ума и на сърцето си – не може да предадем онова, което трябва да възприемем в света, както трябва.
Ние страдаме от две неща: не може да предадем онова, което трябва да предадем и не може да възприемем онова, което трябва да възприемем. Тогава се заражда едно противоречие.
към втори вариант >>
Онзи всадник*, който се качил на коня (и) държи коня – той е търпелив.
(втори вариант)
Кой е търпелив? Търпелив може да бъде силният човек. Слабият човек не може да бъде търпелив. Бог е търпелив да задържи силата си. Едно дете, което не може да задържи един кон, то не е търпеливо.
Онзи всадник*, който се качил на коня (и) държи коня – той е търпелив.
Ако вие не можете да задържате себе си, да задържите вашият ум, веднага избухвате – силата ви е малка. Ако във вашите чувства вие не можете да задържите – силата ви е малка. Ако в тялото, като вървите, вие не владеете органите си – слаби сте. Казвам: Най-първо трябва да станем силни. Силни органически, силни по сърце и силни по ум.
към втори вариант >>
Ние страдаме от две неща: не може да предадем онова, което трябва да предадем и не може да възприемем онова, което трябва да възприемем.
(втори вариант)
Условията са повлияли на нея, тя не е била господар на условията и следствие на това туй дете станало хилаво. Когато майката била господар на своя ум, на своето сърце, тя предала най-хубавото нещо. Ако ние не сме господари на ума си в даден момент, не може да предадем на другите хора. Ако не си господар, не може да възприемеш добре нещата. Две злини има: ако нямаме самообладание на ума и на сърцето си – не може да предадем онова, което трябва да възприемем в света, както трябва.
Ние страдаме от две неща: не може да предадем онова, което трябва да предадем и не може да възприемем онова, което трябва да възприемем.
Тогава се заражда едно противоречие.
към втори вариант >>
Ако вие не можете да задържате себе си, да задържите вашият ум, веднага избухвате – силата ви е малка.
(втори вариант)
Търпелив може да бъде силният човек. Слабият човек не може да бъде търпелив. Бог е търпелив да задържи силата си. Едно дете, което не може да задържи един кон, то не е търпеливо. Онзи всадник*, който се качил на коня (и) държи коня – той е търпелив.
Ако вие не можете да задържате себе си, да задържите вашият ум, веднага избухвате – силата ви е малка.
Ако във вашите чувства вие не можете да задържите – силата ви е малка. Ако в тялото, като вървите, вие не владеете органите си – слаби сте. Казвам: Най-първо трябва да станем силни. Силни органически, силни по сърце и силни по ум. Тази сила няма да дойде по наследство.
към втори вариант >>
Тогава се заражда едно противоречие.
(втори вариант)
Когато майката била господар на своя ум, на своето сърце, тя предала най-хубавото нещо. Ако ние не сме господари на ума си в даден момент, не може да предадем на другите хора. Ако не си господар, не може да възприемеш добре нещата. Две злини има: ако нямаме самообладание на ума и на сърцето си – не може да предадем онова, което трябва да възприемем в света, както трябва. Ние страдаме от две неща: не може да предадем онова, което трябва да предадем и не може да възприемем онова, което трябва да възприемем.
Тогава се заражда едно противоречие.
към втори вариант >>
Ако във вашите чувства вие не можете да задържите – силата ви е малка.
(втори вариант)
Слабият човек не може да бъде търпелив. Бог е търпелив да задържи силата си. Едно дете, което не може да задържи един кон, то не е търпеливо. Онзи всадник*, който се качил на коня (и) държи коня – той е търпелив. Ако вие не можете да задържате себе си, да задържите вашият ум, веднага избухвате – силата ви е малка.
Ако във вашите чувства вие не можете да задържите – силата ви е малка.
Ако в тялото, като вървите, вие не владеете органите си – слаби сте. Казвам: Най-първо трябва да станем силни. Силни органически, силни по сърце и силни по ум. Тази сила няма да дойде по наследство. Върху туй трябва да се работи дълго време.
към втори вариант >>
После вие мислите, че Господ не ви обича.
(втори вариант)
После вие мислите, че Господ не ви обича.
То е заблуждение на хората. Всеки, който мисли, че Господ не го обича, тази идея е човешка. Една човешка идея вътре във вас ви пошепва. То е човешко пошепване на вашето радио. Бог ви създал, Той иска туй, което вложил във вас, да се развие.
към втори вариант >>
Ако в тялото, като вървите, вие не владеете органите си – слаби сте.
(втори вариант)
Бог е търпелив да задържи силата си. Едно дете, което не може да задържи един кон, то не е търпеливо. Онзи всадник*, който се качил на коня (и) държи коня – той е търпелив. Ако вие не можете да задържате себе си, да задържите вашият ум, веднага избухвате – силата ви е малка. Ако във вашите чувства вие не можете да задържите – силата ви е малка.
Ако в тялото, като вървите, вие не владеете органите си – слаби сте.
Казвам: Най-първо трябва да станем силни. Силни органически, силни по сърце и силни по ум. Тази сила няма да дойде по наследство. Върху туй трябва да се работи дълго време. Някой път седиш и вътре се дразниш.
към втори вариант >>
То е заблуждение на хората.
(втори вариант)
После вие мислите, че Господ не ви обича.
То е заблуждение на хората.
Всеки, който мисли, че Господ не го обича, тази идея е човешка. Една човешка идея вътре във вас ви пошепва. То е човешко пошепване на вашето радио. Бог ви създал, Той иска туй, което вложил във вас, да се развие. Ако се грижи за едно семе, дал му условия, праща слънцето.
към втори вариант >>
Казвам: Най-първо трябва да станем силни.
(втори вариант)
Едно дете, което не може да задържи един кон, то не е търпеливо. Онзи всадник*, който се качил на коня (и) държи коня – той е търпелив. Ако вие не можете да задържате себе си, да задържите вашият ум, веднага избухвате – силата ви е малка. Ако във вашите чувства вие не можете да задържите – силата ви е малка. Ако в тялото, като вървите, вие не владеете органите си – слаби сте.
Казвам: Най-първо трябва да станем силни.
Силни органически, силни по сърце и силни по ум. Тази сила няма да дойде по наследство. Върху туй трябва да се работи дълго време. Някой път седиш и вътре се дразниш. Свири някой на пианото, дразни те.
към втори вариант >>
Всеки, който мисли, че Господ не го обича, тази идея е човешка.
(втори вариант)
После вие мислите, че Господ не ви обича. То е заблуждение на хората.
Всеки, който мисли, че Господ не го обича, тази идея е човешка.
Една човешка идея вътре във вас ви пошепва. То е човешко пошепване на вашето радио. Бог ви създал, Той иска туй, което вложил във вас, да се развие. Ако се грижи за едно семе, дал му условия, праща слънцето. Колко повече изпраща заради вас.
към втори вариант >>
Силни органически, силни по сърце и силни по ум.
(втори вариант)
Онзи всадник*, който се качил на коня (и) държи коня – той е търпелив. Ако вие не можете да задържате себе си, да задържите вашият ум, веднага избухвате – силата ви е малка. Ако във вашите чувства вие не можете да задържите – силата ви е малка. Ако в тялото, като вървите, вие не владеете органите си – слаби сте. Казвам: Най-първо трябва да станем силни.
Силни органически, силни по сърце и силни по ум.
Тази сила няма да дойде по наследство. Върху туй трябва да се работи дълго време. Някой път седиш и вътре се дразниш. Свири някой на пианото, дразни те. Говори някой, виждаш работите не са свързани, не са логични.
към втори вариант >>
Една човешка идея вътре във вас ви пошепва.
(втори вариант)
После вие мислите, че Господ не ви обича. То е заблуждение на хората. Всеки, който мисли, че Господ не го обича, тази идея е човешка.
Една човешка идея вътре във вас ви пошепва.
То е човешко пошепване на вашето радио. Бог ви създал, Той иска туй, което вложил във вас, да се развие. Ако се грижи за едно семе, дал му условия, праща слънцето. Колко повече изпраща заради вас. Вие седите и казвате: „Какво съм аз?
към втори вариант >>
Тази сила няма да дойде по наследство.
(втори вариант)
Ако вие не можете да задържате себе си, да задържите вашият ум, веднага избухвате – силата ви е малка. Ако във вашите чувства вие не можете да задържите – силата ви е малка. Ако в тялото, като вървите, вие не владеете органите си – слаби сте. Казвам: Най-първо трябва да станем силни. Силни органически, силни по сърце и силни по ум.
Тази сила няма да дойде по наследство.
Върху туй трябва да се работи дълго време. Някой път седиш и вътре се дразниш. Свири някой на пианото, дразни те. Говори някой, виждаш работите не са свързани, не са логични. Религиозните говорят някои работи, заблуждения имат.
към втори вариант >>
То е човешко пошепване на вашето радио.
(втори вариант)
После вие мислите, че Господ не ви обича. То е заблуждение на хората. Всеки, който мисли, че Господ не го обича, тази идея е човешка. Една човешка идея вътре във вас ви пошепва.
То е човешко пошепване на вашето радио.
Бог ви създал, Той иска туй, което вложил във вас, да се развие. Ако се грижи за едно семе, дал му условия, праща слънцето. Колко повече изпраща заради вас. Вие седите и казвате: „Какво съм аз? ” Слънцето изгрява заради тебе, вятърът вее заради тебе, звездите светят заради тебе, всичките хора се движат заради тебе.
към втори вариант >>
Върху туй трябва да се работи дълго време.
(втори вариант)
Ако във вашите чувства вие не можете да задържите – силата ви е малка. Ако в тялото, като вървите, вие не владеете органите си – слаби сте. Казвам: Най-първо трябва да станем силни. Силни органически, силни по сърце и силни по ум. Тази сила няма да дойде по наследство.
Върху туй трябва да се работи дълго време.
Някой път седиш и вътре се дразниш. Свири някой на пианото, дразни те. Говори някой, виждаш работите не са свързани, не са логични. Религиозните говорят някои работи, заблуждения имат. Представят за онзи свят туй, което не е.
към втори вариант >>
Бог ви създал, Той иска туй, което вложил във вас, да се развие.
(втори вариант)
После вие мислите, че Господ не ви обича. То е заблуждение на хората. Всеки, който мисли, че Господ не го обича, тази идея е човешка. Една човешка идея вътре във вас ви пошепва. То е човешко пошепване на вашето радио.
Бог ви създал, Той иска туй, което вложил във вас, да се развие.
Ако се грижи за едно семе, дал му условия, праща слънцето. Колко повече изпраща заради вас. Вие седите и казвате: „Какво съм аз? ” Слънцето изгрява заради тебе, вятърът вее заради тебе, звездите светят заради тебе, всичките хора се движат заради тебе. Ще кажете: „Какво си мислиш?
към втори вариант >>
Някой път седиш и вътре се дразниш.
(втори вариант)
Ако в тялото, като вървите, вие не владеете органите си – слаби сте. Казвам: Най-първо трябва да станем силни. Силни органически, силни по сърце и силни по ум. Тази сила няма да дойде по наследство. Върху туй трябва да се работи дълго време.
Някой път седиш и вътре се дразниш.
Свири някой на пианото, дразни те. Говори някой, виждаш работите не са свързани, не са логични. Религиозните говорят някои работи, заблуждения имат. Представят за онзи свят туй, което не е. Мен, дето са ми разправяли за онзи свят какво са виждали.
към втори вариант >>
Ако се грижи за едно семе, дал му условия, праща слънцето.
(втори вариант)
То е заблуждение на хората. Всеки, който мисли, че Господ не го обича, тази идея е човешка. Една човешка идея вътре във вас ви пошепва. То е човешко пошепване на вашето радио. Бог ви създал, Той иска туй, което вложил във вас, да се развие.
Ако се грижи за едно семе, дал му условия, праща слънцето.
Колко повече изпраща заради вас. Вие седите и казвате: „Какво съм аз? ” Слънцето изгрява заради тебе, вятърът вее заради тебе, звездите светят заради тебе, всичките хора се движат заради тебе. Ще кажете: „Какво си мислиш? ” За тебе, за онова Божественото, което Бог е вложил в тебе.
към втори вариант >>
Свири някой на пианото, дразни те.
(втори вариант)
Казвам: Най-първо трябва да станем силни. Силни органически, силни по сърце и силни по ум. Тази сила няма да дойде по наследство. Върху туй трябва да се работи дълго време. Някой път седиш и вътре се дразниш.
Свири някой на пианото, дразни те.
Говори някой, виждаш работите не са свързани, не са логични. Религиозните говорят някои работи, заблуждения имат. Представят за онзи свят туй, което не е. Мен, дето са ми разправяли за онзи свят какво са виждали. Тия неща са верни, но туй не е онзи свят.
към втори вариант >>
Колко повече изпраща заради вас.
(втори вариант)
Всеки, който мисли, че Господ не го обича, тази идея е човешка. Една човешка идея вътре във вас ви пошепва. То е човешко пошепване на вашето радио. Бог ви създал, Той иска туй, което вложил във вас, да се развие. Ако се грижи за едно семе, дал му условия, праща слънцето.
Колко повече изпраща заради вас.
Вие седите и казвате: „Какво съм аз? ” Слънцето изгрява заради тебе, вятърът вее заради тебе, звездите светят заради тебе, всичките хора се движат заради тебе. Ще кажете: „Какво си мислиш? ” За тебе, за онова Божественото, което Бог е вложил в тебе. Той иска да го обработвате.
към втори вариант >>
Говори някой, виждаш работите не са свързани, не са логични.
(втори вариант)
Силни органически, силни по сърце и силни по ум. Тази сила няма да дойде по наследство. Върху туй трябва да се работи дълго време. Някой път седиш и вътре се дразниш. Свири някой на пианото, дразни те.
Говори някой, виждаш работите не са свързани, не са логични.
Религиозните говорят някои работи, заблуждения имат. Представят за онзи свят туй, което не е. Мен, дето са ми разправяли за онзи свят какво са виждали. Тия неща са верни, но туй не е онзи свят. То са ред картини, филми.
към втори вариант >>
Вие седите и казвате: „Какво съм аз?
(втори вариант)
Една човешка идея вътре във вас ви пошепва. То е човешко пошепване на вашето радио. Бог ви създал, Той иска туй, което вложил във вас, да се развие. Ако се грижи за едно семе, дал му условия, праща слънцето. Колко повече изпраща заради вас.
Вие седите и казвате: „Какво съм аз?
” Слънцето изгрява заради тебе, вятърът вее заради тебе, звездите светят заради тебе, всичките хора се движат заради тебе. Ще кажете: „Какво си мислиш? ” За тебе, за онова Божественото, което Бог е вложил в тебе. Той иска да го обработвате. Като дойде Господ в дома ти, на черешата да има череши, на сливата да има сливи, домът да бъде чист.
към втори вариант >>
Религиозните говорят някои работи, заблуждения имат.
(втори вариант)
Тази сила няма да дойде по наследство. Върху туй трябва да се работи дълго време. Някой път седиш и вътре се дразниш. Свири някой на пианото, дразни те. Говори някой, виждаш работите не са свързани, не са логични.
Религиозните говорят някои работи, заблуждения имат.
Представят за онзи свят туй, което не е. Мен, дето са ми разправяли за онзи свят какво са виждали. Тия неща са верни, но туй не е онзи свят. То са ред картини, филми. Ходил някой на някой филм, вижда войната, но то е филм, то не е войната.
към втори вариант >>
” Слънцето изгрява заради тебе, вятърът вее заради тебе, звездите светят заради тебе, всичките хора се движат заради тебе.
(втори вариант)
То е човешко пошепване на вашето радио. Бог ви създал, Той иска туй, което вложил във вас, да се развие. Ако се грижи за едно семе, дал му условия, праща слънцето. Колко повече изпраща заради вас. Вие седите и казвате: „Какво съм аз?
” Слънцето изгрява заради тебе, вятърът вее заради тебе, звездите светят заради тебе, всичките хора се движат заради тебе.
Ще кажете: „Какво си мислиш? ” За тебе, за онова Божественото, което Бог е вложил в тебе. Той иска да го обработвате. Като дойде Господ в дома ти, на черешата да има череши, на сливата да има сливи, домът да бъде чист. Не да дойде и да намери всичко нечисто в къщи.
към втори вариант >>
Представят за онзи свят туй, което не е.
(втори вариант)
Върху туй трябва да се работи дълго време. Някой път седиш и вътре се дразниш. Свири някой на пианото, дразни те. Говори някой, виждаш работите не са свързани, не са логични. Религиозните говорят някои работи, заблуждения имат.
Представят за онзи свят туй, което не е.
Мен, дето са ми разправяли за онзи свят какво са виждали. Тия неща са верни, но туй не е онзи свят. То са ред картини, филми. Ходил някой на някой филм, вижда войната, но то е филм, то не е войната. Тя е една малка картина, взета от някой сюжет от бойното поле.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Какво си мислиш?
(втори вариант)
Бог ви създал, Той иска туй, което вложил във вас, да се развие. Ако се грижи за едно семе, дал му условия, праща слънцето. Колко повече изпраща заради вас. Вие седите и казвате: „Какво съм аз? ” Слънцето изгрява заради тебе, вятърът вее заради тебе, звездите светят заради тебе, всичките хора се движат заради тебе.
Ще кажете: „Какво си мислиш?
” За тебе, за онова Божественото, което Бог е вложил в тебе. Той иска да го обработвате. Като дойде Господ в дома ти, на черешата да има череши, на сливата да има сливи, домът да бъде чист. Не да дойде и да намери всичко нечисто в къщи. Ако дойде и намери някой да е ял пастърма, ако и дойде и намери у някой повече пари, отколкото трябва.
към втори вариант >>
Мен, дето са ми разправяли за онзи свят какво са виждали.
(втори вариант)
Някой път седиш и вътре се дразниш. Свири някой на пианото, дразни те. Говори някой, виждаш работите не са свързани, не са логични. Религиозните говорят някои работи, заблуждения имат. Представят за онзи свят туй, което не е.
Мен, дето са ми разправяли за онзи свят какво са виждали.
Тия неща са верни, но туй не е онзи свят. То са ред картини, филми. Ходил някой на някой филм, вижда войната, но то е филм, то не е войната. Тя е една малка картина, взета от някой сюжет от бойното поле.
към втори вариант >>
” За тебе, за онова Божественото, което Бог е вложил в тебе.
(втори вариант)
Ако се грижи за едно семе, дал му условия, праща слънцето. Колко повече изпраща заради вас. Вие седите и казвате: „Какво съм аз? ” Слънцето изгрява заради тебе, вятърът вее заради тебе, звездите светят заради тебе, всичките хора се движат заради тебе. Ще кажете: „Какво си мислиш?
” За тебе, за онова Божественото, което Бог е вложил в тебе.
Той иска да го обработвате. Като дойде Господ в дома ти, на черешата да има череши, на сливата да има сливи, домът да бъде чист. Не да дойде и да намери всичко нечисто в къщи. Ако дойде и намери някой да е ял пастърма, ако и дойде и намери у някой повече пари, отколкото трябва. Колко пари ти трябват на ден?
към втори вариант >>
Тия неща са верни, но туй не е онзи свят.
(втори вариант)
Свири някой на пианото, дразни те. Говори някой, виждаш работите не са свързани, не са логични. Религиозните говорят някои работи, заблуждения имат. Представят за онзи свят туй, което не е. Мен, дето са ми разправяли за онзи свят какво са виждали.
Тия неща са верни, но туй не е онзи свят.
То са ред картини, филми. Ходил някой на някой филм, вижда войната, но то е филм, то не е войната. Тя е една малка картина, взета от някой сюжет от бойното поле.
към втори вариант >>
Той иска да го обработвате.
(втори вариант)
Колко повече изпраща заради вас. Вие седите и казвате: „Какво съм аз? ” Слънцето изгрява заради тебе, вятърът вее заради тебе, звездите светят заради тебе, всичките хора се движат заради тебе. Ще кажете: „Какво си мислиш? ” За тебе, за онова Божественото, което Бог е вложил в тебе.
Той иска да го обработвате.
Като дойде Господ в дома ти, на черешата да има череши, на сливата да има сливи, домът да бъде чист. Не да дойде и да намери всичко нечисто в къщи. Ако дойде и намери някой да е ял пастърма, ако и дойде и намери у някой повече пари, отколкото трябва. Колко пари ти трябват на ден? Като дойде Господ, да не те намери богат с пари, защото ще мине и ще си замине.
към втори вариант >>
То са ред картини, филми.
(втори вариант)
Говори някой, виждаш работите не са свързани, не са логични. Религиозните говорят някои работи, заблуждения имат. Представят за онзи свят туй, което не е. Мен, дето са ми разправяли за онзи свят какво са виждали. Тия неща са верни, но туй не е онзи свят.
То са ред картини, филми.
Ходил някой на някой филм, вижда войната, но то е филм, то не е войната. Тя е една малка картина, взета от някой сюжет от бойното поле.
към втори вариант >>
Като дойде Господ в дома ти, на черешата да има череши, на сливата да има сливи, домът да бъде чист.
(втори вариант)
Вие седите и казвате: „Какво съм аз? ” Слънцето изгрява заради тебе, вятърът вее заради тебе, звездите светят заради тебе, всичките хора се движат заради тебе. Ще кажете: „Какво си мислиш? ” За тебе, за онова Божественото, което Бог е вложил в тебе. Той иска да го обработвате.
Като дойде Господ в дома ти, на черешата да има череши, на сливата да има сливи, домът да бъде чист.
Не да дойде и да намери всичко нечисто в къщи. Ако дойде и намери някой да е ял пастърма, ако и дойде и намери у някой повече пари, отколкото трябва. Колко пари ти трябват на ден? Като дойде Господ, да не те намери богат с пари, защото ще мине и ще си замине. Като те намери беден и риза нямаш на гърба, ще ти даде хубава небесна риза, ще ти отвори кредит в Божествените банки.
към втори вариант >>
Ходил някой на някой филм, вижда войната, но то е филм, то не е войната.
(втори вариант)
Религиозните говорят някои работи, заблуждения имат. Представят за онзи свят туй, което не е. Мен, дето са ми разправяли за онзи свят какво са виждали. Тия неща са верни, но туй не е онзи свят. То са ред картини, филми.
Ходил някой на някой филм, вижда войната, но то е филм, то не е войната.
Тя е една малка картина, взета от някой сюжет от бойното поле.
към втори вариант >>
Не да дойде и да намери всичко нечисто в къщи.
(втори вариант)
” Слънцето изгрява заради тебе, вятърът вее заради тебе, звездите светят заради тебе, всичките хора се движат заради тебе. Ще кажете: „Какво си мислиш? ” За тебе, за онова Божественото, което Бог е вложил в тебе. Той иска да го обработвате. Като дойде Господ в дома ти, на черешата да има череши, на сливата да има сливи, домът да бъде чист.
Не да дойде и да намери всичко нечисто в къщи.
Ако дойде и намери някой да е ял пастърма, ако и дойде и намери у някой повече пари, отколкото трябва. Колко пари ти трябват на ден? Като дойде Господ, да не те намери богат с пари, защото ще мине и ще си замине. Като те намери беден и риза нямаш на гърба, ще ти даде хубава небесна риза, ще ти отвори кредит в Божествените банки.
към втори вариант >>
Тя е една малка картина, взета от някой сюжет от бойното поле.
(втори вариант)
Представят за онзи свят туй, което не е. Мен, дето са ми разправяли за онзи свят какво са виждали. Тия неща са верни, но туй не е онзи свят. То са ред картини, филми. Ходил някой на някой филм, вижда войната, но то е филм, то не е войната.
Тя е една малка картина, взета от някой сюжет от бойното поле.
към втори вариант >>
Ако дойде и намери някой да е ял пастърма, ако и дойде и намери у някой повече пари, отколкото трябва.
(втори вариант)
Ще кажете: „Какво си мислиш? ” За тебе, за онова Божественото, което Бог е вложил в тебе. Той иска да го обработвате. Като дойде Господ в дома ти, на черешата да има череши, на сливата да има сливи, домът да бъде чист. Не да дойде и да намери всичко нечисто в къщи.
Ако дойде и намери някой да е ял пастърма, ако и дойде и намери у някой повече пари, отколкото трябва.
Колко пари ти трябват на ден? Като дойде Господ, да не те намери богат с пари, защото ще мине и ще си замине. Като те намери беден и риза нямаш на гърба, ще ти даде хубава небесна риза, ще ти отвори кредит в Божествените банки.
към втори вариант >>
Трябва да се влезе сега в Божествения свят, дето са разумните същества.
(втори вариант)
Трябва да се влезе сега в Божествения свят, дето са разумните същества.
Само тогава човек може да се облагороди. Стремете се по мисъл, по чувство да се свържете с напредналите същества. Земята е пълна с тях. Вие не може да ги намерите. Казвате: „Къде да ги намерим тия същества?
към втори вариант >>
Колко пари ти трябват на ден?
(втори вариант)
” За тебе, за онова Божественото, което Бог е вложил в тебе. Той иска да го обработвате. Като дойде Господ в дома ти, на черешата да има череши, на сливата да има сливи, домът да бъде чист. Не да дойде и да намери всичко нечисто в къщи. Ако дойде и намери някой да е ял пастърма, ако и дойде и намери у някой повече пари, отколкото трябва.
Колко пари ти трябват на ден?
Като дойде Господ, да не те намери богат с пари, защото ще мине и ще си замине. Като те намери беден и риза нямаш на гърба, ще ти даде хубава небесна риза, ще ти отвори кредит в Божествените банки.
към втори вариант >>
Само тогава човек може да се облагороди.
(втори вариант)
Трябва да се влезе сега в Божествения свят, дето са разумните същества.
Само тогава човек може да се облагороди.
Стремете се по мисъл, по чувство да се свържете с напредналите същества. Земята е пълна с тях. Вие не може да ги намерите. Казвате: „Къде да ги намерим тия същества? ” Всичките ония същества на земята как намират слънцето?
към втори вариант >>
Като дойде Господ, да не те намери богат с пари, защото ще мине и ще си замине.
(втори вариант)
Той иска да го обработвате. Като дойде Господ в дома ти, на черешата да има череши, на сливата да има сливи, домът да бъде чист. Не да дойде и да намери всичко нечисто в къщи. Ако дойде и намери някой да е ял пастърма, ако и дойде и намери у някой повече пари, отколкото трябва. Колко пари ти трябват на ден?
Като дойде Господ, да не те намери богат с пари, защото ще мине и ще си замине.
Като те намери беден и риза нямаш на гърба, ще ти даде хубава небесна риза, ще ти отвори кредит в Божествените банки.
към втори вариант >>
Стремете се по мисъл, по чувство да се свържете с напредналите същества.
(втори вариант)
Трябва да се влезе сега в Божествения свят, дето са разумните същества. Само тогава човек може да се облагороди.
Стремете се по мисъл, по чувство да се свържете с напредналите същества.
Земята е пълна с тях. Вие не може да ги намерите. Казвате: „Къде да ги намерим тия същества? ” Всичките ония същества на земята как намират слънцето? Я вижте онзи щурец, направил дупка и я турил оттам, отдето ще изгрее слънцето.
към втори вариант >>
Като те намери беден и риза нямаш на гърба, ще ти даде хубава небесна риза, ще ти отвори кредит в Божествените банки.
(втори вариант)
Като дойде Господ в дома ти, на черешата да има череши, на сливата да има сливи, домът да бъде чист. Не да дойде и да намери всичко нечисто в къщи. Ако дойде и намери някой да е ял пастърма, ако и дойде и намери у някой повече пари, отколкото трябва. Колко пари ти трябват на ден? Като дойде Господ, да не те намери богат с пари, защото ще мине и ще си замине.
Като те намери беден и риза нямаш на гърба, ще ти даде хубава небесна риза, ще ти отвори кредит в Божествените банки.
към втори вариант >>
Земята е пълна с тях.
(втори вариант)
Трябва да се влезе сега в Божествения свят, дето са разумните същества. Само тогава човек може да се облагороди. Стремете се по мисъл, по чувство да се свържете с напредналите същества.
Земята е пълна с тях.
Вие не може да ги намерите. Казвате: „Къде да ги намерим тия същества? ” Всичките ония същества на земята как намират слънцето? Я вижте онзи щурец, направил дупка и я турил оттам, отдето ще изгрее слънцето. Като изгрее слънцето, да може да хваща лъчите на това слънце.
към втори вариант >>
Аз ще ви приведа един пример.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример.
Иде една сестра, доста нервна. Тя не е тук. Тя е друга сестра отвън. Тази сестра, за която говоря, е отвън. Казва: „Боли ме корем”.
към втори вариант >>
Вие не може да ги намерите.
(втори вариант)
Трябва да се влезе сега в Божествения свят, дето са разумните същества. Само тогава човек може да се облагороди. Стремете се по мисъл, по чувство да се свържете с напредналите същества. Земята е пълна с тях.
Вие не може да ги намерите.
Казвате: „Къде да ги намерим тия същества? ” Всичките ония същества на земята как намират слънцето? Я вижте онзи щурец, направил дупка и я турил оттам, отдето ще изгрее слънцето. Като изгрее слънцето, да може да хваща лъчите на това слънце. Казвам: Всичките ония добри хора в света, те мязат* на запалени факли.
към втори вариант >>
Иде една сестра, доста нервна.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример.
Иде една сестра, доста нервна.
Тя не е тук. Тя е друга сестра отвън. Тази сестра, за която говоря, е отвън. Казва: „Боли ме корем”. Казвам: „Ти си се влюбила, пък на твоя възлюблен не му е времето да се жени.
към втори вариант >>
Казвате: „Къде да ги намерим тия същества?
(втори вариант)
Трябва да се влезе сега в Божествения свят, дето са разумните същества. Само тогава човек може да се облагороди. Стремете се по мисъл, по чувство да се свържете с напредналите същества. Земята е пълна с тях. Вие не може да ги намерите.
Казвате: „Къде да ги намерим тия същества?
” Всичките ония същества на земята как намират слънцето? Я вижте онзи щурец, направил дупка и я турил оттам, отдето ще изгрее слънцето. Като изгрее слънцето, да може да хваща лъчите на това слънце. Казвам: Всичките ония добри хора в света, те мязат* на запалени факли. Вечерно време като пътувате, като се приближите към тях, те ще ви ориентират в пътя, по който вървите.
към втори вариант >>
Тя не е тук.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример. Иде една сестра, доста нервна.
Тя не е тук.
Тя е друга сестра отвън. Тази сестра, за която говоря, е отвън. Казва: „Боли ме корем”. Казвам: „Ти си се влюбила, пък на твоя възлюблен не му е времето да се жени. Ти искаш преждевременно да се ожени, затова те боли корем”.
към втори вариант >>
” Всичките ония същества на земята как намират слънцето?
(втори вариант)
Само тогава човек може да се облагороди. Стремете се по мисъл, по чувство да се свържете с напредналите същества. Земята е пълна с тях. Вие не може да ги намерите. Казвате: „Къде да ги намерим тия същества?
” Всичките ония същества на земята как намират слънцето?
Я вижте онзи щурец, направил дупка и я турил оттам, отдето ще изгрее слънцето. Като изгрее слънцето, да може да хваща лъчите на това слънце. Казвам: Всичките ония добри хора в света, те мязат* на запалени факли. Вечерно време като пътувате, като се приближите към тях, те ще ви ориентират в пътя, по който вървите. Сега вие имате за себе известни понятия.
към втори вариант >>
Тя е друга сестра отвън.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример. Иде една сестра, доста нервна. Тя не е тук.
Тя е друга сестра отвън.
Тази сестра, за която говоря, е отвън. Казва: „Боли ме корем”. Казвам: „Ти си се влюбила, пък на твоя възлюблен не му е времето да се жени. Ти искаш преждевременно да се ожени, затова те боли корем”. – „Аз никого нямам.
към втори вариант >>
Я вижте онзи щурец, направил дупка и я турил оттам, отдето ще изгрее слънцето.
(втори вариант)
Стремете се по мисъл, по чувство да се свържете с напредналите същества. Земята е пълна с тях. Вие не може да ги намерите. Казвате: „Къде да ги намерим тия същества? ” Всичките ония същества на земята как намират слънцето?
Я вижте онзи щурец, направил дупка и я турил оттам, отдето ще изгрее слънцето.
Като изгрее слънцето, да може да хваща лъчите на това слънце. Казвам: Всичките ония добри хора в света, те мязат* на запалени факли. Вечерно време като пътувате, като се приближите към тях, те ще ви ориентират в пътя, по който вървите. Сега вие имате за себе известни понятия. То е вярно.
към втори вариант >>
Тази сестра, за която говоря, е отвън.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример. Иде една сестра, доста нервна. Тя не е тук. Тя е друга сестра отвън.
Тази сестра, за която говоря, е отвън.
Казва: „Боли ме корем”. Казвам: „Ти си се влюбила, пък на твоя възлюблен не му е времето да се жени. Ти искаш преждевременно да се ожени, затова те боли корем”. – „Аз никого нямам. Нямам сили в тялото си”.
към втори вариант >>
Като изгрее слънцето, да може да хваща лъчите на това слънце.
(втори вариант)
Земята е пълна с тях. Вие не може да ги намерите. Казвате: „Къде да ги намерим тия същества? ” Всичките ония същества на земята как намират слънцето? Я вижте онзи щурец, направил дупка и я турил оттам, отдето ще изгрее слънцето.
Като изгрее слънцето, да може да хваща лъчите на това слънце.
Казвам: Всичките ония добри хора в света, те мязат* на запалени факли. Вечерно време като пътувате, като се приближите към тях, те ще ви ориентират в пътя, по който вървите. Сега вие имате за себе известни понятия. То е вярно. Кое показва настоящото състояние?
към втори вариант >>
Казва: „Боли ме корем”.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример. Иде една сестра, доста нервна. Тя не е тук. Тя е друга сестра отвън. Тази сестра, за която говоря, е отвън.
Казва: „Боли ме корем”.
Казвам: „Ти си се влюбила, пък на твоя възлюблен не му е времето да се жени. Ти искаш преждевременно да се ожени, затова те боли корем”. – „Аз никого нямам. Нямам сили в тялото си”. Искаш сега да ме лъжеш.
към втори вариант >>
Казвам: Всичките ония добри хора в света, те мязат* на запалени факли.
(втори вариант)
Вие не може да ги намерите. Казвате: „Къде да ги намерим тия същества? ” Всичките ония същества на земята как намират слънцето? Я вижте онзи щурец, направил дупка и я турил оттам, отдето ще изгрее слънцето. Като изгрее слънцето, да може да хваща лъчите на това слънце.
Казвам: Всичките ония добри хора в света, те мязат* на запалени факли.
Вечерно време като пътувате, като се приближите към тях, те ще ви ориентират в пътя, по който вървите. Сега вие имате за себе известни понятия. То е вярно. Кое показва настоящото състояние? Ако десет години вие се учите, по какво се отличавате?
към втори вариант >>
Казвам: „Ти си се влюбила, пък на твоя възлюблен не му е времето да се жени.
(втори вариант)
Иде една сестра, доста нервна. Тя не е тук. Тя е друга сестра отвън. Тази сестра, за която говоря, е отвън. Казва: „Боли ме корем”.
Казвам: „Ти си се влюбила, пък на твоя възлюблен не му е времето да се жени.
Ти искаш преждевременно да се ожени, затова те боли корем”. – „Аз никого нямам. Нямам сили в тялото си”. Искаш сега да ме лъжеш. Нямаш сила, но ако взема едно дърво, не можеш ли да ходиш?
към втори вариант >>
Вечерно време като пътувате, като се приближите към тях, те ще ви ориентират в пътя, по който вървите.
(втори вариант)
Казвате: „Къде да ги намерим тия същества? ” Всичките ония същества на земята как намират слънцето? Я вижте онзи щурец, направил дупка и я турил оттам, отдето ще изгрее слънцето. Като изгрее слънцето, да може да хваща лъчите на това слънце. Казвам: Всичките ония добри хора в света, те мязат* на запалени факли.
Вечерно време като пътувате, като се приближите към тях, те ще ви ориентират в пътя, по който вървите.
Сега вие имате за себе известни понятия. То е вярно. Кое показва настоящото състояние? Ако десет години вие се учите, по какво се отличавате? Вие влизате като едно малко невинно дете, но не знаете да пеете.
към втори вариант >>
Ти искаш преждевременно да се ожени, затова те боли корем”.
(втори вариант)
Тя не е тук. Тя е друга сестра отвън. Тази сестра, за която говоря, е отвън. Казва: „Боли ме корем”. Казвам: „Ти си се влюбила, пък на твоя възлюблен не му е времето да се жени.
Ти искаш преждевременно да се ожени, затова те боли корем”.
– „Аз никого нямам. Нямам сили в тялото си”. Искаш сега да ме лъжеш. Нямаш сила, но ако взема едно дърво, не можеш ли да ходиш? Тогава ще ви приведа друг един пример.
към втори вариант >>
Сега вие имате за себе известни понятия.
(втори вариант)
” Всичките ония същества на земята как намират слънцето? Я вижте онзи щурец, направил дупка и я турил оттам, отдето ще изгрее слънцето. Като изгрее слънцето, да може да хваща лъчите на това слънце. Казвам: Всичките ония добри хора в света, те мязат* на запалени факли. Вечерно време като пътувате, като се приближите към тях, те ще ви ориентират в пътя, по който вървите.
Сега вие имате за себе известни понятия.
То е вярно. Кое показва настоящото състояние? Ако десет години вие се учите, по какво се отличавате? Вие влизате като едно малко невинно дете, но не знаете да пеете. Вие сте добър, но умът ви не е развит, пение нямате.
към втори вариант >>
– „Аз никого нямам.
(втори вариант)
Тя е друга сестра отвън. Тази сестра, за която говоря, е отвън. Казва: „Боли ме корем”. Казвам: „Ти си се влюбила, пък на твоя възлюблен не му е времето да се жени. Ти искаш преждевременно да се ожени, затова те боли корем”.
– „Аз никого нямам.
Нямам сили в тялото си”. Искаш сега да ме лъжеш. Нямаш сила, но ако взема едно дърво, не можеш ли да ходиш? Тогава ще ви приведа друг един пример. Разправяше един свещеник във време на войната в 14-та година.
към втори вариант >>
То е вярно.
(втори вариант)
Я вижте онзи щурец, направил дупка и я турил оттам, отдето ще изгрее слънцето. Като изгрее слънцето, да може да хваща лъчите на това слънце. Казвам: Всичките ония добри хора в света, те мязат* на запалени факли. Вечерно време като пътувате, като се приближите към тях, те ще ви ориентират в пътя, по който вървите. Сега вие имате за себе известни понятия.
То е вярно.
Кое показва настоящото състояние? Ако десет години вие се учите, по какво се отличавате? Вие влизате като едно малко невинно дете, но не знаете да пеете. Вие сте добър, но умът ви не е развит, пение нямате. След десет години вие се научавате да пеете хубаво, да свирите хубаво, имате придаден един плюс.
към втори вариант >>
Нямам сили в тялото си”.
(втори вариант)
Тази сестра, за която говоря, е отвън. Казва: „Боли ме корем”. Казвам: „Ти си се влюбила, пък на твоя възлюблен не му е времето да се жени. Ти искаш преждевременно да се ожени, затова те боли корем”. – „Аз никого нямам.
Нямам сили в тялото си”.
Искаш сега да ме лъжеш. Нямаш сила, но ако взема едно дърво, не можеш ли да ходиш? Тогава ще ви приведа друг един пример. Разправяше един свещеник във време на войната в 14-та година. Казва: „Не мога да ходя.
към втори вариант >>
2.
Реална мисъл
,
МОК
, София, 4.7.1941г.,
Когато не можем да вземем верен тон, веднага ще забележите на лицето една гримаса.
Всякога, когато ние срещаме едно противоречие, ние търсим един начин да се справим с туй противоречие.
Когато не можем да вземем верен тон, веднага ще забележите на лицето една гримаса.
Когато учителят преподава и ученикът не може да вземе верен тон, учителят прави една гримаса веднага на лицето. Аз говоря за онези, добрите музиканти, понеже той чувства, че тонът не е взет вярно. Ще видите една гримаса, едно малко движение на лицето или на носа. Щом тонът не е верен, веждите се свиват – коригира. А пък който не е музикант, като не може да вземе верен тон, като не може да се справи, той се спре.
към беседата >>
Дойде един лош човек, според мене не го бутай.
Защо трябва да петниш ума си? Дойде някой, обиди те. Казваш: „Той е такъв, той е онакъв.“ Туриш една лоша мисъл: „Той е такъв, той е онакъв“, себе си петниш. Остави го, не го бутай. Какъв е той, хич не мисли за неговото зло.
Дойде един лош човек, според мене не го бутай.
Какво ще риташ онзи огън, който има две–три хиляди градуса. Остави го. Казваш: „Той е лош човек.“ Той е такъв, какво ще направиш? В себе си ще внесеш лошото. Може да използваш лошия човек.
към беседата >>
Когато учителят преподава и ученикът не може да вземе верен тон, учителят прави една гримаса веднага на лицето.
Всякога, когато ние срещаме едно противоречие, ние търсим един начин да се справим с туй противоречие. Когато не можем да вземем верен тон, веднага ще забележите на лицето една гримаса.
Когато учителят преподава и ученикът не може да вземе верен тон, учителят прави една гримаса веднага на лицето.
Аз говоря за онези, добрите музиканти, понеже той чувства, че тонът не е взет вярно. Ще видите една гримаса, едно малко движение на лицето или на носа. Щом тонът не е верен, веждите се свиват – коригира. А пък който не е музикант, като не може да вземе верен тон, като не може да се справи, той се спре. Онзи, който е вещ, веднага съобразява.
към беседата >>
Какво ще риташ онзи огън, който има две–три хиляди градуса.
Дойде някой, обиди те. Казваш: „Той е такъв, той е онакъв.“ Туриш една лоша мисъл: „Той е такъв, той е онакъв“, себе си петниш. Остави го, не го бутай. Какъв е той, хич не мисли за неговото зло. Дойде един лош човек, според мене не го бутай.
Какво ще риташ онзи огън, който има две–три хиляди градуса.
Остави го. Казваш: „Той е лош човек.“ Той е такъв, какво ще направиш? В себе си ще внесеш лошото. Може да използваш лошия човек. Ти си желязо, лошият е огнище.
към беседата >>
Аз говоря за онези, добрите музиканти, понеже той чувства, че тонът не е взет вярно.
Всякога, когато ние срещаме едно противоречие, ние търсим един начин да се справим с туй противоречие. Когато не можем да вземем верен тон, веднага ще забележите на лицето една гримаса. Когато учителят преподава и ученикът не може да вземе верен тон, учителят прави една гримаса веднага на лицето.
Аз говоря за онези, добрите музиканти, понеже той чувства, че тонът не е взет вярно.
Ще видите една гримаса, едно малко движение на лицето или на носа. Щом тонът не е верен, веждите се свиват – коригира. А пък който не е музикант, като не може да вземе верен тон, като не може да се справи, той се спре. Онзи, който е вещ, веднага съобразява. Другият спира, замлъква, пък на някго му се завързва гърлото.
към беседата >>
Остави го.
Казваш: „Той е такъв, той е онакъв.“ Туриш една лоша мисъл: „Той е такъв, той е онакъв“, себе си петниш. Остави го, не го бутай. Какъв е той, хич не мисли за неговото зло. Дойде един лош човек, според мене не го бутай. Какво ще риташ онзи огън, който има две–три хиляди градуса.
Остави го.
Казваш: „Той е лош човек.“ Той е такъв, какво ще направиш? В себе си ще внесеш лошото. Може да използваш лошия човек. Ти си желязо, лошият е огнище. Той щом те обиди, тури желязото, гвоздей ще направиш.
към беседата >>
Ще видите една гримаса, едно малко движение на лицето или на носа.
Всякога, когато ние срещаме едно противоречие, ние търсим един начин да се справим с туй противоречие. Когато не можем да вземем верен тон, веднага ще забележите на лицето една гримаса. Когато учителят преподава и ученикът не може да вземе верен тон, учителят прави една гримаса веднага на лицето. Аз говоря за онези, добрите музиканти, понеже той чувства, че тонът не е взет вярно.
Ще видите една гримаса, едно малко движение на лицето или на носа.
Щом тонът не е верен, веждите се свиват – коригира. А пък който не е музикант, като не може да вземе верен тон, като не може да се справи, той се спре. Онзи, който е вещ, веднага съобразява. Другият спира, замлъква, пък на някго му се завързва гърлото. Туй завързване значи, [че] тази музикална енергия търси място да се прояви, законът е такъв, търси най-лесния път, пътя на най-малкото съпротивление.
към беседата >>
Казваш: „Той е лош човек.“ Той е такъв, какво ще направиш?
Остави го, не го бутай. Какъв е той, хич не мисли за неговото зло. Дойде един лош човек, според мене не го бутай. Какво ще риташ онзи огън, който има две–три хиляди градуса. Остави го.
Казваш: „Той е лош човек.“ Той е такъв, какво ще направиш?
В себе си ще внесеш лошото. Може да използваш лошия човек. Ти си желязо, лошият е огнище. Той щом те обиди, тури желязото, гвоздей ще направиш. Трябва да имаш наковалня, чук.
към беседата >>
Щом тонът не е верен, веждите се свиват – коригира.
Всякога, когато ние срещаме едно противоречие, ние търсим един начин да се справим с туй противоречие. Когато не можем да вземем верен тон, веднага ще забележите на лицето една гримаса. Когато учителят преподава и ученикът не може да вземе верен тон, учителят прави една гримаса веднага на лицето. Аз говоря за онези, добрите музиканти, понеже той чувства, че тонът не е взет вярно. Ще видите една гримаса, едно малко движение на лицето или на носа.
Щом тонът не е верен, веждите се свиват – коригира.
А пък който не е музикант, като не може да вземе верен тон, като не може да се справи, той се спре. Онзи, който е вещ, веднага съобразява. Другият спира, замлъква, пък на някго му се завързва гърлото. Туй завързване значи, [че] тази музикална енергия търси място да се прояви, законът е такъв, търси най-лесния път, пътя на най-малкото съпротивление. Музиката върви по пътя на най-малкото съпротивление.
към беседата >>
В себе си ще внесеш лошото.
Какъв е той, хич не мисли за неговото зло. Дойде един лош човек, според мене не го бутай. Какво ще риташ онзи огън, който има две–три хиляди градуса. Остави го. Казваш: „Той е лош човек.“ Той е такъв, какво ще направиш?
В себе си ще внесеш лошото.
Може да използваш лошия човек. Ти си желязо, лошият е огнище. Той щом те обиди, тури желязото, гвоздей ще направиш. Трябва да имаш наковалня, чук. Свършва се работата.
към беседата >>
А пък който не е музикант, като не може да вземе верен тон, като не може да се справи, той се спре.
Когато не можем да вземем верен тон, веднага ще забележите на лицето една гримаса. Когато учителят преподава и ученикът не може да вземе верен тон, учителят прави една гримаса веднага на лицето. Аз говоря за онези, добрите музиканти, понеже той чувства, че тонът не е взет вярно. Ще видите една гримаса, едно малко движение на лицето или на носа. Щом тонът не е верен, веждите се свиват – коригира.
А пък който не е музикант, като не може да вземе верен тон, като не може да се справи, той се спре.
Онзи, който е вещ, веднага съобразява. Другият спира, замлъква, пък на някго му се завързва гърлото. Туй завързване значи, [че] тази музикална енергия търси място да се прояви, законът е такъв, търси най-лесния път, пътя на най-малкото съпротивление. Музиката върви по пътя на най-малкото съпротивление. Най-малките сътресения стават в музикалния свят, най-приятните сътресения аз ги наричам.
към беседата >>
Може да използваш лошия човек.
Дойде един лош човек, според мене не го бутай. Какво ще риташ онзи огън, който има две–три хиляди градуса. Остави го. Казваш: „Той е лош човек.“ Той е такъв, какво ще направиш? В себе си ще внесеш лошото.
Може да използваш лошия човек.
Ти си желязо, лошият е огнище. Той щом те обиди, тури желязото, гвоздей ще направиш. Трябва да имаш наковалня, чук. Свършва се работата. Кажи: „Благодаря ти, аз си свърших хубаво работата.“ Та е хубаво: лошият човек може да е желязо някой път или обръч някъде, лошите хора в земеделието може да помогнат, лемеж стават, наковалня стават, сабя стават, на топове стават, на оръжие стават, че те заповядат на света.
към беседата >>
Онзи, който е вещ, веднага съобразява.
Когато учителят преподава и ученикът не може да вземе верен тон, учителят прави една гримаса веднага на лицето. Аз говоря за онези, добрите музиканти, понеже той чувства, че тонът не е взет вярно. Ще видите една гримаса, едно малко движение на лицето или на носа. Щом тонът не е верен, веждите се свиват – коригира. А пък който не е музикант, като не може да вземе верен тон, като не може да се справи, той се спре.
Онзи, който е вещ, веднага съобразява.
Другият спира, замлъква, пък на някго му се завързва гърлото. Туй завързване значи, [че] тази музикална енергия търси място да се прояви, законът е такъв, търси най-лесния път, пътя на най-малкото съпротивление. Музиката върви по пътя на най-малкото съпротивление. Най-малките сътресения стават в музикалния свят, най-приятните сътресения аз ги наричам. Ако вземеш един тон много силен, то е сътресение.
към беседата >>
Ти си желязо, лошият е огнище.
Какво ще риташ онзи огън, който има две–три хиляди градуса. Остави го. Казваш: „Той е лош човек.“ Той е такъв, какво ще направиш? В себе си ще внесеш лошото. Може да използваш лошия човек.
Ти си желязо, лошият е огнище.
Той щом те обиди, тури желязото, гвоздей ще направиш. Трябва да имаш наковалня, чук. Свършва се работата. Кажи: „Благодаря ти, аз си свърших хубаво работата.“ Та е хубаво: лошият човек може да е желязо някой път или обръч някъде, лошите хора в земеделието може да помогнат, лемеж стават, наковалня стават, сабя стават, на топове стават, на оръжие стават, че те заповядат на света.
към беседата >>
Другият спира, замлъква, пък на някго му се завързва гърлото.
Аз говоря за онези, добрите музиканти, понеже той чувства, че тонът не е взет вярно. Ще видите една гримаса, едно малко движение на лицето или на носа. Щом тонът не е верен, веждите се свиват – коригира. А пък който не е музикант, като не може да вземе верен тон, като не може да се справи, той се спре. Онзи, който е вещ, веднага съобразява.
Другият спира, замлъква, пък на някго му се завързва гърлото.
Туй завързване значи, [че] тази музикална енергия търси място да се прояви, законът е такъв, търси най-лесния път, пътя на най-малкото съпротивление. Музиката върви по пътя на най-малкото съпротивление. Най-малките сътресения стават в музикалния свят, най-приятните сътресения аз ги наричам. Ако вземеш един тон много силен, то е сътресение. Музикантът казва: „На еди-кое си място не струва.“ Те обичат малките сътресения и тук-там ще дойдат неща много силни.
към беседата >>
Той щом те обиди, тури желязото, гвоздей ще направиш.
Остави го. Казваш: „Той е лош човек.“ Той е такъв, какво ще направиш? В себе си ще внесеш лошото. Може да използваш лошия човек. Ти си желязо, лошият е огнище.
Той щом те обиди, тури желязото, гвоздей ще направиш.
Трябва да имаш наковалня, чук. Свършва се работата. Кажи: „Благодаря ти, аз си свърших хубаво работата.“ Та е хубаво: лошият човек може да е желязо някой път или обръч някъде, лошите хора в земеделието може да помогнат, лемеж стават, наковалня стават, сабя стават, на топове стават, на оръжие стават, че те заповядат на света.
към беседата >>
Туй завързване значи, [че] тази музикална енергия търси място да се прояви, законът е такъв, търси най-лесния път, пътя на най-малкото съпротивление.
Ще видите една гримаса, едно малко движение на лицето или на носа. Щом тонът не е верен, веждите се свиват – коригира. А пък който не е музикант, като не може да вземе верен тон, като не може да се справи, той се спре. Онзи, който е вещ, веднага съобразява. Другият спира, замлъква, пък на някго му се завързва гърлото.
Туй завързване значи, [че] тази музикална енергия търси място да се прояви, законът е такъв, търси най-лесния път, пътя на най-малкото съпротивление.
Музиката върви по пътя на най-малкото съпротивление. Най-малките сътресения стават в музикалния свят, най-приятните сътресения аз ги наричам. Ако вземеш един тон много силен, то е сътресение. Музикантът казва: „На еди-кое си място не струва.“ Те обичат малките сътресения и тук-там ще дойдат неща много силни. И в музиката дохожда някъде, превръща се в едно полезно чувство.
към беседата >>
Трябва да имаш наковалня, чук.
Казваш: „Той е лош човек.“ Той е такъв, какво ще направиш? В себе си ще внесеш лошото. Може да използваш лошия човек. Ти си желязо, лошият е огнище. Той щом те обиди, тури желязото, гвоздей ще направиш.
Трябва да имаш наковалня, чук.
Свършва се работата. Кажи: „Благодаря ти, аз си свърших хубаво работата.“ Та е хубаво: лошият човек може да е желязо някой път или обръч някъде, лошите хора в земеделието може да помогнат, лемеж стават, наковалня стават, сабя стават, на топове стават, на оръжие стават, че те заповядат на света.
към беседата >>
Музиката върви по пътя на най-малкото съпротивление.
Щом тонът не е верен, веждите се свиват – коригира. А пък който не е музикант, като не може да вземе верен тон, като не може да се справи, той се спре. Онзи, който е вещ, веднага съобразява. Другият спира, замлъква, пък на някго му се завързва гърлото. Туй завързване значи, [че] тази музикална енергия търси място да се прояви, законът е такъв, търси най-лесния път, пътя на най-малкото съпротивление.
Музиката върви по пътя на най-малкото съпротивление.
Най-малките сътресения стават в музикалния свят, най-приятните сътресения аз ги наричам. Ако вземеш един тон много силен, то е сътресение. Музикантът казва: „На еди-кое си място не струва.“ Те обичат малките сътресения и тук-там ще дойдат неща много силни. И в музиката дохожда някъде, превръща се в едно полезно чувство. Влизате вече в духовния свят, понеже е свят на хармония.
към беседата >>
Свършва се работата.
В себе си ще внесеш лошото. Може да използваш лошия човек. Ти си желязо, лошият е огнище. Той щом те обиди, тури желязото, гвоздей ще направиш. Трябва да имаш наковалня, чук.
Свършва се работата.
Кажи: „Благодаря ти, аз си свърших хубаво работата.“ Та е хубаво: лошият човек може да е желязо някой път или обръч някъде, лошите хора в земеделието може да помогнат, лемеж стават, наковалня стават, сабя стават, на топове стават, на оръжие стават, че те заповядат на света.
към беседата >>
Най-малките сътресения стават в музикалния свят, най-приятните сътресения аз ги наричам.
А пък който не е музикант, като не може да вземе верен тон, като не може да се справи, той се спре. Онзи, който е вещ, веднага съобразява. Другият спира, замлъква, пък на някго му се завързва гърлото. Туй завързване значи, [че] тази музикална енергия търси място да се прояви, законът е такъв, търси най-лесния път, пътя на най-малкото съпротивление. Музиката върви по пътя на най-малкото съпротивление.
Най-малките сътресения стават в музикалния свят, най-приятните сътресения аз ги наричам.
Ако вземеш един тон много силен, то е сътресение. Музикантът казва: „На еди-кое си място не струва.“ Те обичат малките сътресения и тук-там ще дойдат неща много силни. И в музиката дохожда някъде, превръща се в едно полезно чувство. Влизате вече в духовния свят, понеже е свят на хармония. Всеки, който влезе в този свят, при най-малкото сътресение усеща страдание.
към беседата >>
Кажи: „Благодаря ти, аз си свърших хубаво работата.“ Та е хубаво: лошият човек може да е желязо някой път или обръч някъде, лошите хора в земеделието може да помогнат, лемеж стават, наковалня стават, сабя стават, на топове стават, на оръжие стават, че те заповядат на света.
Може да използваш лошия човек. Ти си желязо, лошият е огнище. Той щом те обиди, тури желязото, гвоздей ще направиш. Трябва да имаш наковалня, чук. Свършва се работата.
Кажи: „Благодаря ти, аз си свърших хубаво работата.“ Та е хубаво: лошият човек може да е желязо някой път или обръч някъде, лошите хора в земеделието може да помогнат, лемеж стават, наковалня стават, сабя стават, на топове стават, на оръжие стават, че те заповядат на света.
към беседата >>
Ако вземеш един тон много силен, то е сътресение.
Онзи, който е вещ, веднага съобразява. Другият спира, замлъква, пък на някго му се завързва гърлото. Туй завързване значи, [че] тази музикална енергия търси място да се прояви, законът е такъв, търси най-лесния път, пътя на най-малкото съпротивление. Музиката върви по пътя на най-малкото съпротивление. Най-малките сътресения стават в музикалния свят, най-приятните сътресения аз ги наричам.
Ако вземеш един тон много силен, то е сътресение.
Музикантът казва: „На еди-кое си място не струва.“ Те обичат малките сътресения и тук-там ще дойдат неща много силни. И в музиката дохожда някъде, превръща се в едно полезно чувство. Влизате вече в духовния свят, понеже е свят на хармония. Всеки, който влезе в този свят, при най-малкото сътресение усеща страдание. Страданията се образуват от вътрешни сътресения.
към беседата >>
Вие се възмущавате от противоречията, целия ден правите война.
Вие се възмущавате от противоречията, целия ден правите война.
Знаете ли, в едно смущение, в един гняв по някой път измират по три–четири милиона клетки. То е една война, в която са умрели три–четири милиона клетки. Един ден ще ви питат защо ги изморихте. Война. Казваш: „Това ще направя, онова ще направя.“ Каране. Четири милиона клетки умират.
към беседата >>
Музикантът казва: „На еди-кое си място не струва.“ Те обичат малките сътресения и тук-там ще дойдат неща много силни.
Другият спира, замлъква, пък на някго му се завързва гърлото. Туй завързване значи, [че] тази музикална енергия търси място да се прояви, законът е такъв, търси най-лесния път, пътя на най-малкото съпротивление. Музиката върви по пътя на най-малкото съпротивление. Най-малките сътресения стават в музикалния свят, най-приятните сътресения аз ги наричам. Ако вземеш един тон много силен, то е сътресение.
Музикантът казва: „На еди-кое си място не струва.“ Те обичат малките сътресения и тук-там ще дойдат неща много силни.
И в музиката дохожда някъде, превръща се в едно полезно чувство. Влизате вече в духовния свят, понеже е свят на хармония. Всеки, който влезе в този свят, при най-малкото сътресение усеща страдание. Страданията се образуват от вътрешни сътресения.
към беседата >>
Знаете ли, в едно смущение, в един гняв по някой път измират по три–четири милиона клетки.
Вие се възмущавате от противоречията, целия ден правите война.
Знаете ли, в едно смущение, в един гняв по някой път измират по три–четири милиона клетки.
То е една война, в която са умрели три–четири милиона клетки. Един ден ще ви питат защо ги изморихте. Война. Казваш: „Това ще направя, онова ще направя.“ Каране. Четири милиона клетки умират. След туй казваш, че се усещаш неразположен.
към беседата >>
И в музиката дохожда някъде, превръща се в едно полезно чувство.
Туй завързване значи, [че] тази музикална енергия търси място да се прояви, законът е такъв, търси най-лесния път, пътя на най-малкото съпротивление. Музиката върви по пътя на най-малкото съпротивление. Най-малките сътресения стават в музикалния свят, най-приятните сътресения аз ги наричам. Ако вземеш един тон много силен, то е сътресение. Музикантът казва: „На еди-кое си място не струва.“ Те обичат малките сътресения и тук-там ще дойдат неща много силни.
И в музиката дохожда някъде, превръща се в едно полезно чувство.
Влизате вече в духовния свят, понеже е свят на хармония. Всеки, който влезе в този свят, при най-малкото сътресение усеща страдание. Страданията се образуват от вътрешни сътресения.
към беседата >>
То е една война, в която са умрели три–четири милиона клетки.
Вие се възмущавате от противоречията, целия ден правите война. Знаете ли, в едно смущение, в един гняв по някой път измират по три–четири милиона клетки.
То е една война, в която са умрели три–четири милиона клетки.
Един ден ще ви питат защо ги изморихте. Война. Казваш: „Това ще направя, онова ще направя.“ Каране. Четири милиона клетки умират. След туй казваш, че се усещаш неразположен. Казвам, трябва ние да създадем един порядък с най-малко жертви по възможност.
към беседата >>
Влизате вече в духовния свят, понеже е свят на хармония.
Музиката върви по пътя на най-малкото съпротивление. Най-малките сътресения стават в музикалния свят, най-приятните сътресения аз ги наричам. Ако вземеш един тон много силен, то е сътресение. Музикантът казва: „На еди-кое си място не струва.“ Те обичат малките сътресения и тук-там ще дойдат неща много силни. И в музиката дохожда някъде, превръща се в едно полезно чувство.
Влизате вече в духовния свят, понеже е свят на хармония.
Всеки, който влезе в този свят, при най-малкото сътресение усеща страдание. Страданията се образуват от вътрешни сътресения.
към беседата >>
Един ден ще ви питат защо ги изморихте. Война.
Вие се възмущавате от противоречията, целия ден правите война. Знаете ли, в едно смущение, в един гняв по някой път измират по три–четири милиона клетки. То е една война, в която са умрели три–четири милиона клетки.
Един ден ще ви питат защо ги изморихте. Война.
Казваш: „Това ще направя, онова ще направя.“ Каране. Четири милиона клетки умират. След туй казваш, че се усещаш неразположен. Казвам, трябва ние да създадем един порядък с най-малко жертви по възможност. Разбирам да умрат една, две, три, десет, двайсет, хиляда клетки, но всеки ден ако ти изморяваш четири–пет милиона клетки, какво ще стане?
към беседата >>
Всеки, който влезе в този свят, при най-малкото сътресение усеща страдание.
Най-малките сътресения стават в музикалния свят, най-приятните сътресения аз ги наричам. Ако вземеш един тон много силен, то е сътресение. Музикантът казва: „На еди-кое си място не струва.“ Те обичат малките сътресения и тук-там ще дойдат неща много силни. И в музиката дохожда някъде, превръща се в едно полезно чувство. Влизате вече в духовния свят, понеже е свят на хармония.
Всеки, който влезе в този свят, при най-малкото сътресение усеща страдание.
Страданията се образуват от вътрешни сътресения.
към беседата >>
Казваш: „Това ще направя, онова ще направя.“ Каране.
Вие се възмущавате от противоречията, целия ден правите война. Знаете ли, в едно смущение, в един гняв по някой път измират по три–четири милиона клетки. То е една война, в която са умрели три–четири милиона клетки. Един ден ще ви питат защо ги изморихте. Война.
Казваш: „Това ще направя, онова ще направя.“ Каране.
Четири милиона клетки умират. След туй казваш, че се усещаш неразположен. Казвам, трябва ние да създадем един порядък с най-малко жертви по възможност. Разбирам да умрат една, две, три, десет, двайсет, хиляда клетки, но всеки ден ако ти изморяваш четири–пет милиона клетки, какво ще стане? Ще си разстроиш нервната система.
към беседата >>
Страданията се образуват от вътрешни сътресения.
Ако вземеш един тон много силен, то е сътресение. Музикантът казва: „На еди-кое си място не струва.“ Те обичат малките сътресения и тук-там ще дойдат неща много силни. И в музиката дохожда някъде, превръща се в едно полезно чувство. Влизате вече в духовния свят, понеже е свят на хармония. Всеки, който влезе в този свят, при най-малкото сътресение усеща страдание.
Страданията се образуват от вътрешни сътресения.
към беседата >>
Четири милиона клетки умират.
Вие се възмущавате от противоречията, целия ден правите война. Знаете ли, в едно смущение, в един гняв по някой път измират по три–четири милиона клетки. То е една война, в която са умрели три–четири милиона клетки. Един ден ще ви питат защо ги изморихте. Война. Казваш: „Това ще направя, онова ще направя.“ Каране.
Четири милиона клетки умират.
След туй казваш, че се усещаш неразположен. Казвам, трябва ние да създадем един порядък с най-малко жертви по възможност. Разбирам да умрат една, две, три, десет, двайсет, хиляда клетки, но всеки ден ако ти изморяваш четири–пет милиона клетки, какво ще стане? Ще си разстроиш нервната система. Не се гневете.
към беседата >>
Та казвам: при сегашните условия вие сами трябва да се попитате: да не би да харчите излишно енергията си.
Та казвам: при сегашните условия вие сами трябва да се попитате: да не би да харчите излишно енергията си.
Вие седите и се безпокоите за много работи. Какво донася едно безпокойство? Учите един урок, не можете да го запомните. Забравили сте неща, учиш ги два–три пъти и след това казваш: „Може да ме скъсат.“ Да допуснем, че вас ви скъсат. То е ваше понятие.
към беседата >>
След туй казваш, че се усещаш неразположен.
Знаете ли, в едно смущение, в един гняв по някой път измират по три–четири милиона клетки. То е една война, в която са умрели три–четири милиона клетки. Един ден ще ви питат защо ги изморихте. Война. Казваш: „Това ще направя, онова ще направя.“ Каране. Четири милиона клетки умират.
След туй казваш, че се усещаш неразположен.
Казвам, трябва ние да създадем един порядък с най-малко жертви по възможност. Разбирам да умрат една, две, три, десет, двайсет, хиляда клетки, но всеки ден ако ти изморяваш четири–пет милиона клетки, какво ще стане? Ще си разстроиш нервната система. Не се гневете. Като се разгневиш, трябва да имаш работа, да свършиш някаква работа.
към беседата >>
Вие седите и се безпокоите за много работи.
Та казвам: при сегашните условия вие сами трябва да се попитате: да не би да харчите излишно енергията си.
Вие седите и се безпокоите за много работи.
Какво донася едно безпокойство? Учите един урок, не можете да го запомните. Забравили сте неща, учиш ги два–три пъти и след това казваш: „Може да ме скъсат.“ Да допуснем, че вас ви скъсат. То е ваше понятие. Защо трябва да се безпокоите, като ви скъсат?
към беседата >>
Казвам, трябва ние да създадем един порядък с най-малко жертви по възможност.
То е една война, в която са умрели три–четири милиона клетки. Един ден ще ви питат защо ги изморихте. Война. Казваш: „Това ще направя, онова ще направя.“ Каране. Четири милиона клетки умират. След туй казваш, че се усещаш неразположен.
Казвам, трябва ние да създадем един порядък с най-малко жертви по възможност.
Разбирам да умрат една, две, три, десет, двайсет, хиляда клетки, но всеки ден ако ти изморяваш четири–пет милиона клетки, какво ще стане? Ще си разстроиш нервната система. Не се гневете. Като се разгневиш, трябва да имаш работа, да свършиш някаква работа. Като се разгневиш, стани диригент.
към беседата >>
Какво донася едно безпокойство?
Та казвам: при сегашните условия вие сами трябва да се попитате: да не би да харчите излишно енергията си. Вие седите и се безпокоите за много работи.
Какво донася едно безпокойство?
Учите един урок, не можете да го запомните. Забравили сте неща, учиш ги два–три пъти и след това казваш: „Може да ме скъсат.“ Да допуснем, че вас ви скъсат. То е ваше понятие. Защо трябва да се безпокоите, като ви скъсат?
към беседата >>
Разбирам да умрат една, две, три, десет, двайсет, хиляда клетки, но всеки ден ако ти изморяваш четири–пет милиона клетки, какво ще стане?
Един ден ще ви питат защо ги изморихте. Война. Казваш: „Това ще направя, онова ще направя.“ Каране. Четири милиона клетки умират. След туй казваш, че се усещаш неразположен. Казвам, трябва ние да създадем един порядък с най-малко жертви по възможност.
Разбирам да умрат една, две, три, десет, двайсет, хиляда клетки, но всеки ден ако ти изморяваш четири–пет милиона клетки, какво ще стане?
Ще си разстроиш нервната система. Не се гневете. Като се разгневиш, трябва да имаш работа, да свършиш някаква работа. Като се разгневиш, стани диригент. Щом се разгневиш, тури столовете – четири–пет стола нареди и започни да ръкомахаш.
към беседата >>
Учите един урок, не можете да го запомните.
Та казвам: при сегашните условия вие сами трябва да се попитате: да не би да харчите излишно енергията си. Вие седите и се безпокоите за много работи. Какво донася едно безпокойство?
Учите един урок, не можете да го запомните.
Забравили сте неща, учиш ги два–три пъти и след това казваш: „Може да ме скъсат.“ Да допуснем, че вас ви скъсат. То е ваше понятие. Защо трябва да се безпокоите, като ви скъсат?
към беседата >>
Ще си разстроиш нервната система.
Казваш: „Това ще направя, онова ще направя.“ Каране. Четири милиона клетки умират. След туй казваш, че се усещаш неразположен. Казвам, трябва ние да създадем един порядък с най-малко жертви по възможност. Разбирам да умрат една, две, три, десет, двайсет, хиляда клетки, но всеки ден ако ти изморяваш четири–пет милиона клетки, какво ще стане?
Ще си разстроиш нервната система.
Не се гневете. Като се разгневиш, трябва да имаш работа, да свършиш някаква работа. Като се разгневиш, стани диригент. Щом се разгневиш, тури столовете – четири–пет стола нареди и започни да ръкомахаш. Казвате: „Смешни ставаме.“ Пред умните хора още по-смешни ставате, като се гневите.
към беседата >>
Забравили сте неща, учиш ги два–три пъти и след това казваш: „Може да ме скъсат.“ Да допуснем, че вас ви скъсат.
Та казвам: при сегашните условия вие сами трябва да се попитате: да не би да харчите излишно енергията си. Вие седите и се безпокоите за много работи. Какво донася едно безпокойство? Учите един урок, не можете да го запомните.
Забравили сте неща, учиш ги два–три пъти и след това казваш: „Може да ме скъсат.“ Да допуснем, че вас ви скъсат.
То е ваше понятие. Защо трябва да се безпокоите, като ви скъсат?
към беседата >>
Не се гневете.
Четири милиона клетки умират. След туй казваш, че се усещаш неразположен. Казвам, трябва ние да създадем един порядък с най-малко жертви по възможност. Разбирам да умрат една, две, три, десет, двайсет, хиляда клетки, но всеки ден ако ти изморяваш четири–пет милиона клетки, какво ще стане? Ще си разстроиш нервната система.
Не се гневете.
Като се разгневиш, трябва да имаш работа, да свършиш някаква работа. Като се разгневиш, стани диригент. Щом се разгневиш, тури столовете – четири–пет стола нареди и започни да ръкомахаш. Казвате: „Смешни ставаме.“ Пред умните хора още по-смешни ставате, като се гневите. Всяко нещо, което не е на място, е смешно.
към беседата >>
То е ваше понятие.
Та казвам: при сегашните условия вие сами трябва да се попитате: да не би да харчите излишно енергията си. Вие седите и се безпокоите за много работи. Какво донася едно безпокойство? Учите един урок, не можете да го запомните. Забравили сте неща, учиш ги два–три пъти и след това казваш: „Може да ме скъсат.“ Да допуснем, че вас ви скъсат.
То е ваше понятие.
Защо трябва да се безпокоите, като ви скъсат?
към беседата >>
Като се разгневиш, трябва да имаш работа, да свършиш някаква работа.
След туй казваш, че се усещаш неразположен. Казвам, трябва ние да създадем един порядък с най-малко жертви по възможност. Разбирам да умрат една, две, три, десет, двайсет, хиляда клетки, но всеки ден ако ти изморяваш четири–пет милиона клетки, какво ще стане? Ще си разстроиш нервната система. Не се гневете.
Като се разгневиш, трябва да имаш работа, да свършиш някаква работа.
Като се разгневиш, стани диригент. Щом се разгневиш, тури столовете – четири–пет стола нареди и започни да ръкомахаш. Казвате: „Смешни ставаме.“ Пред умните хора още по-смешни ставате, като се гневите. Всяко нещо, което не е на място, е смешно.
към беседата >>
Защо трябва да се безпокоите, като ви скъсат?
Вие седите и се безпокоите за много работи. Какво донася едно безпокойство? Учите един урок, не можете да го запомните. Забравили сте неща, учиш ги два–три пъти и след това казваш: „Може да ме скъсат.“ Да допуснем, че вас ви скъсат. То е ваше понятие.
Защо трябва да се безпокоите, като ви скъсат?
към беседата >>
Като се разгневиш, стани диригент.
Казвам, трябва ние да създадем един порядък с най-малко жертви по възможност. Разбирам да умрат една, две, три, десет, двайсет, хиляда клетки, но всеки ден ако ти изморяваш четири–пет милиона клетки, какво ще стане? Ще си разстроиш нервната система. Не се гневете. Като се разгневиш, трябва да имаш работа, да свършиш някаква работа.
Като се разгневиш, стани диригент.
Щом се разгневиш, тури столовете – четири–пет стола нареди и започни да ръкомахаш. Казвате: „Смешни ставаме.“ Пред умните хора още по-смешни ставате, като се гневите. Всяко нещо, което не е на място, е смешно.
към беседата >>
Представете си че сте баща, който дава възпитание на сина си.
Представете си че сте баща, който дава възпитание на сина си.
Казва му: „Само вода ще пиеш.“ Той пие винце. Баща му казва: „Не пий вино.“ Един ден бащата иска да му даде един урок. Таман синът седнал на масата с другари, пият с чашите, бащата влиза със своя бастун, започнал да го бие. Нашарил го. Онзи бяга.
към беседата >>
Щом се разгневиш, тури столовете – четири–пет стола нареди и започни да ръкомахаш.
Разбирам да умрат една, две, три, десет, двайсет, хиляда клетки, но всеки ден ако ти изморяваш четири–пет милиона клетки, какво ще стане? Ще си разстроиш нервната система. Не се гневете. Като се разгневиш, трябва да имаш работа, да свършиш някаква работа. Като се разгневиш, стани диригент.
Щом се разгневиш, тури столовете – четири–пет стола нареди и започни да ръкомахаш.
Казвате: „Смешни ставаме.“ Пред умните хора още по-смешни ставате, като се гневите. Всяко нещо, което не е на място, е смешно.
към беседата >>
Казва му: „Само вода ще пиеш.“ Той пие винце.
Представете си че сте баща, който дава възпитание на сина си.
Казва му: „Само вода ще пиеш.“ Той пие винце.
Баща му казва: „Не пий вино.“ Един ден бащата иска да му даде един урок. Таман синът седнал на масата с другари, пият с чашите, бащата влиза със своя бастун, започнал да го бие. Нашарил го. Онзи бяга. Аз вземам модерен, силен баща.
към беседата >>
Казвате: „Смешни ставаме.“ Пред умните хора още по-смешни ставате, като се гневите.
Ще си разстроиш нервната система. Не се гневете. Като се разгневиш, трябва да имаш работа, да свършиш някаква работа. Като се разгневиш, стани диригент. Щом се разгневиш, тури столовете – четири–пет стола нареди и започни да ръкомахаш.
Казвате: „Смешни ставаме.“ Пред умните хора още по-смешни ставате, като се гневите.
Всяко нещо, което не е на място, е смешно.
към беседата >>
Баща му казва: „Не пий вино.“ Един ден бащата иска да му даде един урок.
Представете си че сте баща, който дава възпитание на сина си. Казва му: „Само вода ще пиеш.“ Той пие винце.
Баща му казва: „Не пий вино.“ Един ден бащата иска да му даде един урок.
Таман синът седнал на масата с другари, пият с чашите, бащата влиза със своя бастун, започнал да го бие. Нашарил го. Онзи бяга. Аз вземам модерен, силен баща. Слабият баща ще се моли на сина си.
към беседата >>
Всяко нещо, което не е на място, е смешно.
Не се гневете. Като се разгневиш, трябва да имаш работа, да свършиш някаква работа. Като се разгневиш, стани диригент. Щом се разгневиш, тури столовете – четири–пет стола нареди и започни да ръкомахаш. Казвате: „Смешни ставаме.“ Пред умните хора още по-смешни ставате, като се гневите.
Всяко нещо, което не е на място, е смешно.
към беседата >>
Таман синът седнал на масата с другари, пият с чашите, бащата влиза със своя бастун, започнал да го бие.
Представете си че сте баща, който дава възпитание на сина си. Казва му: „Само вода ще пиеш.“ Той пие винце. Баща му казва: „Не пий вино.“ Един ден бащата иска да му даде един урок.
Таман синът седнал на масата с другари, пият с чашите, бащата влиза със своя бастун, започнал да го бие.
Нашарил го. Онзи бяга. Аз вземам модерен, силен баща. Слабият баща ще се моли на сина си. Силният не се моли, но тояга има.
към беседата >>
Да допуснем, че ви пиша на английски тъй: God.
Да допуснем, че ви пиша на английски тъй: God.
Какво означава? Означава Бог. Онзи, който не знае, може да сбърка с good (Добро (англ.)). Защо Бог се пише с едно о, добро се пише с две о-та? Какви са законите, които предизвикаха двете о?
към беседата >>
Нашарил го.
Представете си че сте баща, който дава възпитание на сина си. Казва му: „Само вода ще пиеш.“ Той пие винце. Баща му казва: „Не пий вино.“ Един ден бащата иска да му даде един урок. Таман синът седнал на масата с другари, пият с чашите, бащата влиза със своя бастун, започнал да го бие.
Нашарил го.
Онзи бяга. Аз вземам модерен, силен баща. Слабият баща ще се моли на сина си. Силният не се моли, но тояга има. Слабият ще каже, че пари нямал, че какво ще кажат хората, че сърцето му се къса.
към беседата >>
Какво означава?
Да допуснем, че ви пиша на английски тъй: God.
Какво означава?
Означава Бог. Онзи, който не знае, може да сбърка с good (Добро (англ.)). Защо Бог се пише с едно о, добро се пише с две о-та? Какви са законите, които предизвикаха двете о? В доброто значи: два бога има в света.
към беседата >>
Онзи бяга.
Представете си че сте баща, който дава възпитание на сина си. Казва му: „Само вода ще пиеш.“ Той пие винце. Баща му казва: „Не пий вино.“ Един ден бащата иска да му даде един урок. Таман синът седнал на масата с другари, пият с чашите, бащата влиза със своя бастун, започнал да го бие. Нашарил го.
Онзи бяга.
Аз вземам модерен, силен баща. Слабият баща ще се моли на сина си. Силният не се моли, но тояга има. Слабият ще каже, че пари нямал, че какво ще кажат хората, че сърцето му се къса. Онзи, силният, налага го хубаво – война е това.
към беседата >>
Означава Бог.
Да допуснем, че ви пиша на английски тъй: God. Какво означава?
Означава Бог.
Онзи, който не знае, може да сбърка с good (Добро (англ.)). Защо Бог се пише с едно о, добро се пише с две о-та? Какви са законите, които предизвикаха двете о? В доброто значи: два бога има в света. В думата Бог има едно о, еднобожие е, а в добро е двубожие.
към беседата >>
Аз вземам модерен, силен баща.
Казва му: „Само вода ще пиеш.“ Той пие винце. Баща му казва: „Не пий вино.“ Един ден бащата иска да му даде един урок. Таман синът седнал на масата с другари, пият с чашите, бащата влиза със своя бастун, започнал да го бие. Нашарил го. Онзи бяга.
Аз вземам модерен, силен баща.
Слабият баща ще се моли на сина си. Силният не се моли, но тояга има. Слабият ще каже, че пари нямал, че какво ще кажат хората, че сърцето му се къса. Онзи, силният, налага го хубаво – война е това. Питам: ако гледате бащата да налага сина, какво ще кажете?
към беседата >>
Онзи, който не знае, може да сбърка с good (Добро (англ.)).
Да допуснем, че ви пиша на английски тъй: God. Какво означава? Означава Бог.
Онзи, който не знае, може да сбърка с good (Добро (англ.)).
Защо Бог се пише с едно о, добро се пише с две о-та? Какви са законите, които предизвикаха двете о? В доброто значи: два бога има в света. В думата Бог има едно о, еднобожие е, а в добро е двубожие. Бог е Един, доброто е две, аз съм вторият бог.
към беседата >>
Слабият баща ще се моли на сина си.
Баща му казва: „Не пий вино.“ Един ден бащата иска да му даде един урок. Таман синът седнал на масата с другари, пият с чашите, бащата влиза със своя бастун, започнал да го бие. Нашарил го. Онзи бяга. Аз вземам модерен, силен баща.
Слабият баща ще се моли на сина си.
Силният не се моли, но тояга има. Слабият ще каже, че пари нямал, че какво ще кажат хората, че сърцето му се къса. Онзи, силният, налага го хубаво – война е това. Питам: ако гледате бащата да налага сина, какво ще кажете? Най-първо, ще направите забележка, че много силно го ударил. Защо?
към беседата >>
Защо Бог се пише с едно о, добро се пише с две о-та?
Да допуснем, че ви пиша на английски тъй: God. Какво означава? Означава Бог. Онзи, който не знае, може да сбърка с good (Добро (англ.)).
Защо Бог се пише с едно о, добро се пише с две о-та?
Какви са законите, които предизвикаха двете о? В доброто значи: два бога има в света. В думата Бог има едно о, еднобожие е, а в добро е двубожие. Бог е Един, доброто е две, аз съм вторият бог. В доброто двете нули според мене означават нещо разумно, най-малкото съпротивление в света.
към беседата >>
Силният не се моли, но тояга има.
Таман синът седнал на масата с другари, пият с чашите, бащата влиза със своя бастун, започнал да го бие. Нашарил го. Онзи бяга. Аз вземам модерен, силен баща. Слабият баща ще се моли на сина си.
Силният не се моли, но тояга има.
Слабият ще каже, че пари нямал, че какво ще кажат хората, че сърцето му се къса. Онзи, силният, налага го хубаво – война е това. Питам: ако гледате бащата да налага сина, какво ще кажете? Най-първо, ще направите забележка, че много силно го ударил. Защо? Кой такт ще му даде?
към беседата >>
Какви са законите, които предизвикаха двете о?
Да допуснем, че ви пиша на английски тъй: God. Какво означава? Означава Бог. Онзи, който не знае, може да сбърка с good (Добро (англ.)). Защо Бог се пише с едно о, добро се пише с две о-та?
Какви са законите, които предизвикаха двете о?
В доброто значи: два бога има в света. В думата Бог има едно о, еднобожие е, а в добро е двубожие. Бог е Един, доброто е две, аз съм вторият бог. В доброто двете нули според мене означават нещо разумно, най-малкото съпротивление в света.
към беседата >>
Слабият ще каже, че пари нямал, че какво ще кажат хората, че сърцето му се къса.
Нашарил го. Онзи бяга. Аз вземам модерен, силен баща. Слабият баща ще се моли на сина си. Силният не се моли, но тояга има.
Слабият ще каже, че пари нямал, че какво ще кажат хората, че сърцето му се къса.
Онзи, силният, налага го хубаво – война е това. Питам: ако гледате бащата да налага сина, какво ще кажете? Най-първо, ще направите забележка, че много силно го ударил. Защо? Кой такт ще му даде? Бащата бие музикално.
към беседата >>
В доброто значи: два бога има в света.
Какво означава? Означава Бог. Онзи, който не знае, може да сбърка с good (Добро (англ.)). Защо Бог се пише с едно о, добро се пише с две о-та? Какви са законите, които предизвикаха двете о?
В доброто значи: два бога има в света.
В думата Бог има едно о, еднобожие е, а в добро е двубожие. Бог е Един, доброто е две, аз съм вторият бог. В доброто двете нули според мене означават нещо разумно, най-малкото съпротивление в света.
към беседата >>
Онзи, силният, налага го хубаво – война е това.
Онзи бяга. Аз вземам модерен, силен баща. Слабият баща ще се моли на сина си. Силният не се моли, но тояга има. Слабият ще каже, че пари нямал, че какво ще кажат хората, че сърцето му се къса.
Онзи, силният, налага го хубаво – война е това.
Питам: ако гледате бащата да налага сина, какво ще кажете? Най-първо, ще направите забележка, че много силно го ударил. Защо? Кой такт ще му даде? Бащата бие музикално. Виждали ли сте как бащата бие?
към беседата >>
В думата Бог има едно о, еднобожие е, а в добро е двубожие.
Означава Бог. Онзи, който не знае, може да сбърка с good (Добро (англ.)). Защо Бог се пише с едно о, добро се пише с две о-та? Какви са законите, които предизвикаха двете о? В доброто значи: два бога има в света.
В думата Бог има едно о, еднобожие е, а в добро е двубожие.
Бог е Един, доброто е две, аз съм вторият бог. В доброто двете нули според мене означават нещо разумно, най-малкото съпротивление в света.
към беседата >>
Питам: ако гледате бащата да налага сина, какво ще кажете?
Аз вземам модерен, силен баща. Слабият баща ще се моли на сина си. Силният не се моли, но тояга има. Слабият ще каже, че пари нямал, че какво ще кажат хората, че сърцето му се къса. Онзи, силният, налага го хубаво – война е това.
Питам: ако гледате бащата да налага сина, какво ще кажете?
Най-първо, ще направите забележка, че много силно го ударил. Защо? Кой такт ще му даде? Бащата бие музикално. Виждали ли сте как бащата бие? Музикално удря, казва: „Да вървиш.“ Започва да налага по задницата музикално.
към беседата >>
Бог е Един, доброто е две, аз съм вторият бог.
Онзи, който не знае, може да сбърка с good (Добро (англ.)). Защо Бог се пише с едно о, добро се пише с две о-та? Какви са законите, които предизвикаха двете о? В доброто значи: два бога има в света. В думата Бог има едно о, еднобожие е, а в добро е двубожие.
Бог е Един, доброто е две, аз съм вторият бог.
В доброто двете нули според мене означават нещо разумно, най-малкото съпротивление в света.
към беседата >>
Най-първо, ще направите забележка, че много силно го ударил. Защо?
Слабият баща ще се моли на сина си. Силният не се моли, но тояга има. Слабият ще каже, че пари нямал, че какво ще кажат хората, че сърцето му се къса. Онзи, силният, налага го хубаво – война е това. Питам: ако гледате бащата да налага сина, какво ще кажете?
Най-първо, ще направите забележка, че много силно го ударил. Защо?
Кой такт ще му даде? Бащата бие музикално. Виждали ли сте как бащата бие? Музикално удря, казва: „Да вървиш.“ Започва да налага по задницата музикално. Ако бащата обича сина и го нашари музикално, синът веднага ще се коригира, веднага ще стане корекция.
към беседата >>
В доброто двете нули според мене означават нещо разумно, най-малкото съпротивление в света.
Защо Бог се пише с едно о, добро се пише с две о-та? Какви са законите, които предизвикаха двете о? В доброто значи: два бога има в света. В думата Бог има едно о, еднобожие е, а в добро е двубожие. Бог е Един, доброто е две, аз съм вторият бог.
В доброто двете нули според мене означават нещо разумно, най-малкото съпротивление в света.
към беседата >>
Кой такт ще му даде?
Силният не се моли, но тояга има. Слабият ще каже, че пари нямал, че какво ще кажат хората, че сърцето му се къса. Онзи, силният, налага го хубаво – война е това. Питам: ако гледате бащата да налага сина, какво ще кажете? Най-първо, ще направите забележка, че много силно го ударил. Защо?
Кой такт ще му даде?
Бащата бие музикално. Виждали ли сте как бащата бие? Музикално удря, казва: „Да вървиш.“ Започва да налага по задницата музикално. Ако бащата обича сина и го нашари музикално, синът веднага ще се коригира, веднага ще стане корекция. След като бащата го ударил музикално три–четири пъти, веднага ще стане една корекция вътре в неговия ум.
към беседата >>
Вземете на български думата пола – имате пола на планина и имате пола на жена.
Вземете на български думата пола – имате пола на планина и имате пола на жена.
Мязат ли си тия поли на планината и полите на жената? Има някаква аналогия. Де седи подобието? Планината е висока и жената е висока, дрехата по същия начин пада. Как пада полата?
към беседата >>
Бащата бие музикално.
Слабият ще каже, че пари нямал, че какво ще кажат хората, че сърцето му се къса. Онзи, силният, налага го хубаво – война е това. Питам: ако гледате бащата да налага сина, какво ще кажете? Най-първо, ще направите забележка, че много силно го ударил. Защо? Кой такт ще му даде?
Бащата бие музикално.
Виждали ли сте как бащата бие? Музикално удря, казва: „Да вървиш.“ Започва да налага по задницата музикално. Ако бащата обича сина и го нашари музикално, синът веднага ще се коригира, веднага ще стане корекция. След като бащата го ударил музикално три–четири пъти, веднага ще стане една корекция вътре в неговия ум.
към беседата >>
Мязат ли си тия поли на планината и полите на жената?
Вземете на български думата пола – имате пола на планина и имате пола на жена.
Мязат ли си тия поли на планината и полите на жената?
Има някаква аналогия. Де седи подобието? Планината е висока и жената е висока, дрехата по същия начин пада. Как пада полата? Ако роклята е дълга и широка, огъват се по земята.
към беседата >>
Виждали ли сте как бащата бие?
Онзи, силният, налага го хубаво – война е това. Питам: ако гледате бащата да налага сина, какво ще кажете? Най-първо, ще направите забележка, че много силно го ударил. Защо? Кой такт ще му даде? Бащата бие музикално.
Виждали ли сте как бащата бие?
Музикално удря, казва: „Да вървиш.“ Започва да налага по задницата музикално. Ако бащата обича сина и го нашари музикално, синът веднага ще се коригира, веднага ще стане корекция. След като бащата го ударил музикално три–четири пъти, веднага ще стане една корекция вътре в неговия ум.
към беседата >>
Има някаква аналогия.
Вземете на български думата пола – имате пола на планина и имате пола на жена. Мязат ли си тия поли на планината и полите на жената?
Има някаква аналогия.
Де седи подобието? Планината е висока и жената е висока, дрехата по същия начин пада. Как пада полата? Ако роклята е дълга и широка, огъват се по земята. Сега, за да не се влече полата, направиха ги по-къси, до глезените, после вече ги направиха до колената.
към беседата >>
Музикално удря, казва: „Да вървиш.“ Започва да налага по задницата музикално.
Питам: ако гледате бащата да налага сина, какво ще кажете? Най-първо, ще направите забележка, че много силно го ударил. Защо? Кой такт ще му даде? Бащата бие музикално. Виждали ли сте как бащата бие?
Музикално удря, казва: „Да вървиш.“ Започва да налага по задницата музикално.
Ако бащата обича сина и го нашари музикално, синът веднага ще се коригира, веднага ще стане корекция. След като бащата го ударил музикално три–четири пъти, веднага ще стане една корекция вътре в неговия ум.
към беседата >>
Де седи подобието?
Вземете на български думата пола – имате пола на планина и имате пола на жена. Мязат ли си тия поли на планината и полите на жената? Има някаква аналогия.
Де седи подобието?
Планината е висока и жената е висока, дрехата по същия начин пада. Как пада полата? Ако роклята е дълга и широка, огъват се по земята. Сега, за да не се влече полата, направиха ги по-къси, до глезените, после вече ги направиха до колената. Едно време жените носеха такива дълги поли, че се влачеха и за да не се влече, ще хване полата – като върви, да не дига прах, дето минава, чисто да е.
към беседата >>
Ако бащата обича сина и го нашари музикално, синът веднага ще се коригира, веднага ще стане корекция.
Най-първо, ще направите забележка, че много силно го ударил. Защо? Кой такт ще му даде? Бащата бие музикално. Виждали ли сте как бащата бие? Музикално удря, казва: „Да вървиш.“ Започва да налага по задницата музикално.
Ако бащата обича сина и го нашари музикално, синът веднага ще се коригира, веднага ще стане корекция.
След като бащата го ударил музикално три–четири пъти, веднага ще стане една корекция вътре в неговия ум.
към беседата >>
Планината е висока и жената е висока, дрехата по същия начин пада.
Вземете на български думата пола – имате пола на планина и имате пола на жена. Мязат ли си тия поли на планината и полите на жената? Има някаква аналогия. Де седи подобието?
Планината е висока и жената е висока, дрехата по същия начин пада.
Как пада полата? Ако роклята е дълга и широка, огъват се по земята. Сега, за да не се влече полата, направиха ги по-къси, до глезените, после вече ги направиха до колената. Едно време жените носеха такива дълги поли, че се влачеха и за да не се влече, ще хване полата – като върви, да не дига прах, дето минава, чисто да е. Не е практично.
към беседата >>
След като бащата го ударил музикално три–четири пъти, веднага ще стане една корекция вътре в неговия ум.
Кой такт ще му даде? Бащата бие музикално. Виждали ли сте как бащата бие? Музикално удря, казва: „Да вървиш.“ Започва да налага по задницата музикално. Ако бащата обича сина и го нашари музикално, синът веднага ще се коригира, веднага ще стане корекция.
След като бащата го ударил музикално три–четири пъти, веднага ще стане една корекция вътре в неговия ум.
към беседата >>
Как пада полата?
Вземете на български думата пола – имате пола на планина и имате пола на жена. Мязат ли си тия поли на планината и полите на жената? Има някаква аналогия. Де седи подобието? Планината е висока и жената е висока, дрехата по същия начин пада.
Как пада полата?
Ако роклята е дълга и широка, огъват се по земята. Сега, за да не се влече полата, направиха ги по-къси, до глезените, после вече ги направиха до колената. Едно време жените носеха такива дълги поли, че се влачеха и за да не се влече, ще хване полата – като върви, да не дига прах, дето минава, чисто да е. Не е практично. Сега полите са къси.
към беседата >>
Тази корекция става в природата.
Тази корекция става в природата.
Мухите, които са обичали да хапят млекопитающите – те са направили големи опашки, да се бранят. Тя кацне, тури си жилото – той с опашката я удря, има доста косми. Днес закачи, утре закачи – мухите вече от туй махане на опашката с хиляди години, те механически запомнили какво нещо е ударът на този косъм. И знаеш, може да направите опит – влезте в една стая, вземете една конска опашка. За десет минути ще избягат мухите.
към беседата >>
Ако роклята е дълга и широка, огъват се по земята.
Мязат ли си тия поли на планината и полите на жената? Има някаква аналогия. Де седи подобието? Планината е висока и жената е висока, дрехата по същия начин пада. Как пада полата?
Ако роклята е дълга и широка, огъват се по земята.
Сега, за да не се влече полата, направиха ги по-къси, до глезените, после вече ги направиха до колената. Едно време жените носеха такива дълги поли, че се влачеха и за да не се влече, ще хване полата – като върви, да не дига прах, дето минава, чисто да е. Не е практично. Сега полите са къси. И владиците имат такива дрехи, които се влекат.
към беседата >>
Мухите, които са обичали да хапят млекопитающите – те са направили големи опашки, да се бранят.
Тази корекция става в природата.
Мухите, които са обичали да хапят млекопитающите – те са направили големи опашки, да се бранят.
Тя кацне, тури си жилото – той с опашката я удря, има доста косми. Днес закачи, утре закачи – мухите вече от туй махане на опашката с хиляди години, те механически запомнили какво нещо е ударът на този косъм. И знаеш, може да направите опит – влезте в една стая, вземете една конска опашка. За десет минути ще избягат мухите.
към беседата >>
Сега, за да не се влече полата, направиха ги по-къси, до глезените, после вече ги направиха до колената.
Има някаква аналогия. Де седи подобието? Планината е висока и жената е висока, дрехата по същия начин пада. Как пада полата? Ако роклята е дълга и широка, огъват се по земята.
Сега, за да не се влече полата, направиха ги по-къси, до глезените, после вече ги направиха до колената.
Едно време жените носеха такива дълги поли, че се влачеха и за да не се влече, ще хване полата – като върви, да не дига прах, дето минава, чисто да е. Не е практично. Сега полите са къси. И владиците имат такива дрехи, които се влекат. Вижте сега, дългите поли не са практични, дигат прах.
към беседата >>
Тя кацне, тури си жилото – той с опашката я удря, има доста косми.
Тази корекция става в природата. Мухите, които са обичали да хапят млекопитающите – те са направили големи опашки, да се бранят.
Тя кацне, тури си жилото – той с опашката я удря, има доста косми.
Днес закачи, утре закачи – мухите вече от туй махане на опашката с хиляди години, те механически запомнили какво нещо е ударът на този косъм. И знаеш, може да направите опит – влезте в една стая, вземете една конска опашка. За десет минути ще избягат мухите.
към беседата >>
Едно време жените носеха такива дълги поли, че се влачеха и за да не се влече, ще хване полата – като върви, да не дига прах, дето минава, чисто да е.
Де седи подобието? Планината е висока и жената е висока, дрехата по същия начин пада. Как пада полата? Ако роклята е дълга и широка, огъват се по земята. Сега, за да не се влече полата, направиха ги по-къси, до глезените, после вече ги направиха до колената.
Едно време жените носеха такива дълги поли, че се влачеха и за да не се влече, ще хване полата – като върви, да не дига прах, дето минава, чисто да е.
Не е практично. Сега полите са къси. И владиците имат такива дрехи, които се влекат. Вижте сега, дългите поли не са практични, дигат прах. Тази пола изисква нещо повече в света, отколкото трябва – тя ще създаде повече главоболие, отколкото полза.
към беседата >>
Днес закачи, утре закачи – мухите вече от туй махане на опашката с хиляди години, те механически запомнили какво нещо е ударът на този косъм.
Тази корекция става в природата. Мухите, които са обичали да хапят млекопитающите – те са направили големи опашки, да се бранят. Тя кацне, тури си жилото – той с опашката я удря, има доста косми.
Днес закачи, утре закачи – мухите вече от туй махане на опашката с хиляди години, те механически запомнили какво нещо е ударът на този косъм.
И знаеш, може да направите опит – влезте в една стая, вземете една конска опашка. За десет минути ще избягат мухите.
към беседата >>
Не е практично.
Планината е висока и жената е висока, дрехата по същия начин пада. Как пада полата? Ако роклята е дълга и широка, огъват се по земята. Сега, за да не се влече полата, направиха ги по-къси, до глезените, после вече ги направиха до колената. Едно време жените носеха такива дълги поли, че се влачеха и за да не се влече, ще хване полата – като върви, да не дига прах, дето минава, чисто да е.
Не е практично.
Сега полите са къси. И владиците имат такива дрехи, които се влекат. Вижте сега, дългите поли не са практични, дигат прах. Тази пола изисква нещо повече в света, отколкото трябва – тя ще създаде повече главоболие, отколкото полза. Тия поли, които дигат прах, много разноски има по тях.
към беседата >>
И знаеш, може да направите опит – влезте в една стая, вземете една конска опашка.
Тази корекция става в природата. Мухите, които са обичали да хапят млекопитающите – те са направили големи опашки, да се бранят. Тя кацне, тури си жилото – той с опашката я удря, има доста косми. Днес закачи, утре закачи – мухите вече от туй махане на опашката с хиляди години, те механически запомнили какво нещо е ударът на този косъм.
И знаеш, може да направите опит – влезте в една стая, вземете една конска опашка.
За десет минути ще избягат мухите.
към беседата >>
Сега полите са къси.
Как пада полата? Ако роклята е дълга и широка, огъват се по земята. Сега, за да не се влече полата, направиха ги по-къси, до глезените, после вече ги направиха до колената. Едно време жените носеха такива дълги поли, че се влачеха и за да не се влече, ще хване полата – като върви, да не дига прах, дето минава, чисто да е. Не е практично.
Сега полите са къси.
И владиците имат такива дрехи, които се влекат. Вижте сега, дългите поли не са практични, дигат прах. Тази пола изисква нещо повече в света, отколкото трябва – тя ще създаде повече главоболие, отколкото полза. Тия поли, които дигат прах, много разноски има по тях.
към беседата >>
За десет минути ще избягат мухите.
Тази корекция става в природата. Мухите, които са обичали да хапят млекопитающите – те са направили големи опашки, да се бранят. Тя кацне, тури си жилото – той с опашката я удря, има доста косми. Днес закачи, утре закачи – мухите вече от туй махане на опашката с хиляди години, те механически запомнили какво нещо е ударът на този косъм. И знаеш, може да направите опит – влезте в една стая, вземете една конска опашка.
За десет минути ще избягат мухите.
към беседата >>
И владиците имат такива дрехи, които се влекат.
Ако роклята е дълга и широка, огъват се по земята. Сега, за да не се влече полата, направиха ги по-къси, до глезените, после вече ги направиха до колената. Едно време жените носеха такива дълги поли, че се влачеха и за да не се влече, ще хване полата – като върви, да не дига прах, дето минава, чисто да е. Не е практично. Сега полите са къси.
И владиците имат такива дрехи, които се влекат.
Вижте сега, дългите поли не са практични, дигат прах. Тази пола изисква нещо повече в света, отколкото трябва – тя ще създаде повече главоболие, отколкото полза. Тия поли, които дигат прах, много разноски има по тях.
към беседата >>
Природата е вложила известен капитал в нас.
Природата е вложила известен капитал в нас.
Тя иска да го развием. Всеки човек е едно разумно предприятие. Вие сте длъжни да функционирате правилно. Вие казвате: „Аз съм самостоятелен, трябва да живея.“ Вие сте длъжни да живеете, но не можете да живеете, както искате, защото, ако вие живеете, както искате, и похарчите капитала, ще дойдете пак до нея. Щом забележи, че веднъж, дваж, три пъти тя ви кредитирала, отказва се да ви кредитира.
към беседата >>
Вижте сега, дългите поли не са практични, дигат прах.
Сега, за да не се влече полата, направиха ги по-къси, до глезените, после вече ги направиха до колената. Едно време жените носеха такива дълги поли, че се влачеха и за да не се влече, ще хване полата – като върви, да не дига прах, дето минава, чисто да е. Не е практично. Сега полите са къси. И владиците имат такива дрехи, които се влекат.
Вижте сега, дългите поли не са практични, дигат прах.
Тази пола изисква нещо повече в света, отколкото трябва – тя ще създаде повече главоболие, отколкото полза. Тия поли, които дигат прах, много разноски има по тях.
към беседата >>
Тя иска да го развием.
Природата е вложила известен капитал в нас.
Тя иска да го развием.
Всеки човек е едно разумно предприятие. Вие сте длъжни да функционирате правилно. Вие казвате: „Аз съм самостоятелен, трябва да живея.“ Вие сте длъжни да живеете, но не можете да живеете, както искате, защото, ако вие живеете, както искате, и похарчите капитала, ще дойдете пак до нея. Щом забележи, че веднъж, дваж, три пъти тя ви кредитирала, отказва се да ви кредитира. Какво става тогава?
към беседата >>
Тази пола изисква нещо повече в света, отколкото трябва – тя ще създаде повече главоболие, отколкото полза.
Едно време жените носеха такива дълги поли, че се влачеха и за да не се влече, ще хване полата – като върви, да не дига прах, дето минава, чисто да е. Не е практично. Сега полите са къси. И владиците имат такива дрехи, които се влекат. Вижте сега, дългите поли не са практични, дигат прах.
Тази пола изисква нещо повече в света, отколкото трябва – тя ще създаде повече главоболие, отколкото полза.
Тия поли, които дигат прах, много разноски има по тях.
към беседата >>
Всеки човек е едно разумно предприятие.
Природата е вложила известен капитал в нас. Тя иска да го развием.
Всеки човек е едно разумно предприятие.
Вие сте длъжни да функционирате правилно. Вие казвате: „Аз съм самостоятелен, трябва да живея.“ Вие сте длъжни да живеете, но не можете да живеете, както искате, защото, ако вие живеете, както искате, и похарчите капитала, ще дойдете пак до нея. Щом забележи, че веднъж, дваж, три пъти тя ви кредитирала, отказва се да ви кредитира. Какво става тогава? Всичките страдания не са нищо друго, освен това че природата отказва да ви кредитира.
към беседата >>
Тия поли, които дигат прах, много разноски има по тях.
Не е практично. Сега полите са къси. И владиците имат такива дрехи, които се влекат. Вижте сега, дългите поли не са практични, дигат прах. Тази пола изисква нещо повече в света, отколкото трябва – тя ще създаде повече главоболие, отколкото полза.
Тия поли, които дигат прах, много разноски има по тях.
към беседата >>
Вие сте длъжни да функционирате правилно.
Природата е вложила известен капитал в нас. Тя иска да го развием. Всеки човек е едно разумно предприятие.
Вие сте длъжни да функционирате правилно.
Вие казвате: „Аз съм самостоятелен, трябва да живея.“ Вие сте длъжни да живеете, но не можете да живеете, както искате, защото, ако вие живеете, както искате, и похарчите капитала, ще дойдете пак до нея. Щом забележи, че веднъж, дваж, три пъти тя ви кредитирала, отказва се да ви кредитира. Какво става тогава? Всичките страдания не са нищо друго, освен това че природата отказва да ви кредитира. Човек страда, че нещата не стават тъй, както той иска.
към беседата >>
Дръжте се с онова практичното, което гради.
Дръжте се с онова практичното, което гради.
Реални неща кои са? По какво се отличават реалните работи? По какво се отличава реалното? Щом мисълта е реална, тя е музикална. Аз считам само хармоничните, музикалните работи за реални.
към беседата >>
Вие казвате: „Аз съм самостоятелен, трябва да живея.“ Вие сте длъжни да живеете, но не можете да живеете, както искате, защото, ако вие живеете, както искате, и похарчите капитала, ще дойдете пак до нея.
Природата е вложила известен капитал в нас. Тя иска да го развием. Всеки човек е едно разумно предприятие. Вие сте длъжни да функционирате правилно.
Вие казвате: „Аз съм самостоятелен, трябва да живея.“ Вие сте длъжни да живеете, но не можете да живеете, както искате, защото, ако вие живеете, както искате, и похарчите капитала, ще дойдете пак до нея.
Щом забележи, че веднъж, дваж, три пъти тя ви кредитирала, отказва се да ви кредитира. Какво става тогава? Всичките страдания не са нищо друго, освен това че природата отказва да ви кредитира. Човек страда, че нещата не стават тъй, както той иска.
към беседата >>
Реални неща кои са?
Дръжте се с онова практичното, което гради.
Реални неща кои са?
По какво се отличават реалните работи? По какво се отличава реалното? Щом мисълта е реална, тя е музикална. Аз считам само хармоничните, музикалните работи за реални. Туй, което е хармонично, е реално, което не е хармонично, не е реално.
към беседата >>
Щом забележи, че веднъж, дваж, три пъти тя ви кредитирала, отказва се да ви кредитира.
Природата е вложила известен капитал в нас. Тя иска да го развием. Всеки човек е едно разумно предприятие. Вие сте длъжни да функционирате правилно. Вие казвате: „Аз съм самостоятелен, трябва да живея.“ Вие сте длъжни да живеете, но не можете да живеете, както искате, защото, ако вие живеете, както искате, и похарчите капитала, ще дойдете пак до нея.
Щом забележи, че веднъж, дваж, три пъти тя ви кредитирала, отказва се да ви кредитира.
Какво става тогава? Всичките страдания не са нищо друго, освен това че природата отказва да ви кредитира. Човек страда, че нещата не стават тъй, както той иска.
към беседата >>
По какво се отличават реалните работи?
Дръжте се с онова практичното, което гради. Реални неща кои са?
По какво се отличават реалните работи?
По какво се отличава реалното? Щом мисълта е реална, тя е музикална. Аз считам само хармоничните, музикалните работи за реални. Туй, което е хармонично, е реално, което не е хармонично, не е реално. Според мене щом една мисъл е реална, тя е музикална, тя вече се отразява върху челото.
към беседата >>
Какво става тогава?
Тя иска да го развием. Всеки човек е едно разумно предприятие. Вие сте длъжни да функционирате правилно. Вие казвате: „Аз съм самостоятелен, трябва да живея.“ Вие сте длъжни да живеете, но не можете да живеете, както искате, защото, ако вие живеете, както искате, и похарчите капитала, ще дойдете пак до нея. Щом забележи, че веднъж, дваж, три пъти тя ви кредитирала, отказва се да ви кредитира.
Какво става тогава?
Всичките страдания не са нищо друго, освен това че природата отказва да ви кредитира. Човек страда, че нещата не стават тъй, както той иска.
към беседата >>
По какво се отличава реалното?
Дръжте се с онова практичното, което гради. Реални неща кои са? По какво се отличават реалните работи?
По какво се отличава реалното?
Щом мисълта е реална, тя е музикална. Аз считам само хармоничните, музикалните работи за реални. Туй, което е хармонично, е реално, което не е хармонично, не е реално. Според мене щом една мисъл е реална, тя е музикална, тя вече се отразява върху челото. Челото се дига, образува се една линия и се оформява по-хубаво чело.
към беседата >>
Всичките страдания не са нищо друго, освен това че природата отказва да ви кредитира.
Всеки човек е едно разумно предприятие. Вие сте длъжни да функционирате правилно. Вие казвате: „Аз съм самостоятелен, трябва да живея.“ Вие сте длъжни да живеете, но не можете да живеете, както искате, защото, ако вие живеете, както искате, и похарчите капитала, ще дойдете пак до нея. Щом забележи, че веднъж, дваж, три пъти тя ви кредитирала, отказва се да ви кредитира. Какво става тогава?
Всичките страдания не са нищо друго, освен това че природата отказва да ви кредитира.
Човек страда, че нещата не стават тъй, както той иска.
към беседата >>
Щом мисълта е реална, тя е музикална.
Дръжте се с онова практичното, което гради. Реални неща кои са? По какво се отличават реалните работи? По какво се отличава реалното?
Щом мисълта е реална, тя е музикална.
Аз считам само хармоничните, музикалните работи за реални. Туй, което е хармонично, е реално, което не е хармонично, не е реално. Според мене щом една мисъл е реална, тя е музикална, тя вече се отразява върху челото. Челото се дига, образува се една линия и се оформява по-хубаво чело. Щом чувствата са хармонични, хармония има, реални са.
към беседата >>
Човек страда, че нещата не стават тъй, както той иска.
Вие сте длъжни да функционирате правилно. Вие казвате: „Аз съм самостоятелен, трябва да живея.“ Вие сте длъжни да живеете, но не можете да живеете, както искате, защото, ако вие живеете, както искате, и похарчите капитала, ще дойдете пак до нея. Щом забележи, че веднъж, дваж, три пъти тя ви кредитирала, отказва се да ви кредитира. Какво става тогава? Всичките страдания не са нищо друго, освен това че природата отказва да ви кредитира.
Човек страда, че нещата не стават тъй, както той иска.
към беседата >>
Аз считам само хармоничните, музикалните работи за реални.
Дръжте се с онова практичното, което гради. Реални неща кои са? По какво се отличават реалните работи? По какво се отличава реалното? Щом мисълта е реална, тя е музикална.
Аз считам само хармоничните, музикалните работи за реални.
Туй, което е хармонично, е реално, което не е хармонично, не е реално. Според мене щом една мисъл е реална, тя е музикална, тя вече се отразява върху челото. Челото се дига, образува се една линия и се оформява по-хубаво чело. Щом чувствата са хармонични, хармония има, реални са. Те се отразяват върху средната част на лицето.
към беседата >>
Хубаво, да допуснем, че вие сте певец.
Хубаво, да допуснем, че вие сте певец.
Ако вие не пеете тъй, както трябва, какво ще стане? Щом не пеете добре, отблъсквате хората. Щом пеете три–четири пъти на сцената, ако не пеете хубаво, прощават, извиняват. Ще кажат: „Боли го гърлото“, но щом усетят, че вие сте неспособен, казват: „Да се качат способните.“ Какво разбирате под думата способен? Честен човек, работи честно, действа честно, да е даровит, да ни даде хубавото от музиката.
към беседата >>
Туй, което е хармонично, е реално, което не е хармонично, не е реално.
Реални неща кои са? По какво се отличават реалните работи? По какво се отличава реалното? Щом мисълта е реална, тя е музикална. Аз считам само хармоничните, музикалните работи за реални.
Туй, което е хармонично, е реално, което не е хармонично, не е реално.
Според мене щом една мисъл е реална, тя е музикална, тя вече се отразява върху челото. Челото се дига, образува се една линия и се оформява по-хубаво чело. Щом чувствата са хармонични, хармония има, реални са. Те се отразяват върху средната част на лицето. Щом движенията са хармонични, отразяват се върху долната част на човешкото [лице].
към беседата >>
Ако вие не пеете тъй, както трябва, какво ще стане?
Хубаво, да допуснем, че вие сте певец.
Ако вие не пеете тъй, както трябва, какво ще стане?
Щом не пеете добре, отблъсквате хората. Щом пеете три–четири пъти на сцената, ако не пеете хубаво, прощават, извиняват. Ще кажат: „Боли го гърлото“, но щом усетят, че вие сте неспособен, казват: „Да се качат способните.“ Какво разбирате под думата способен? Честен човек, работи честно, действа честно, да е даровит, да ни даде хубавото от музиката. Никой музикант няма право да бръщолеви.
към беседата >>
Според мене щом една мисъл е реална, тя е музикална, тя вече се отразява върху челото.
По какво се отличават реалните работи? По какво се отличава реалното? Щом мисълта е реална, тя е музикална. Аз считам само хармоничните, музикалните работи за реални. Туй, което е хармонично, е реално, което не е хармонично, не е реално.
Според мене щом една мисъл е реална, тя е музикална, тя вече се отразява върху челото.
Челото се дига, образува се една линия и се оформява по-хубаво чело. Щом чувствата са хармонични, хармония има, реални са. Те се отразяват върху средната част на лицето. Щом движенията са хармонични, отразяват се върху долната част на човешкото [лице]. Щом нашата мисъл не работи, отразява се на горната част на челото.
към беседата >>
Щом не пеете добре, отблъсквате хората.
Хубаво, да допуснем, че вие сте певец. Ако вие не пеете тъй, както трябва, какво ще стане?
Щом не пеете добре, отблъсквате хората.
Щом пеете три–четири пъти на сцената, ако не пеете хубаво, прощават, извиняват. Ще кажат: „Боли го гърлото“, но щом усетят, че вие сте неспособен, казват: „Да се качат способните.“ Какво разбирате под думата способен? Честен човек, работи честно, действа честно, да е даровит, да ни даде хубавото от музиката. Никой музикант няма право да бръщолеви. Ти си художник, може да нарисуваш една карикатура, но ако си художник, трябва да нарисуваш най-хубавото.
към беседата >>
Челото се дига, образува се една линия и се оформява по-хубаво чело.
По какво се отличава реалното? Щом мисълта е реална, тя е музикална. Аз считам само хармоничните, музикалните работи за реални. Туй, което е хармонично, е реално, което не е хармонично, не е реално. Според мене щом една мисъл е реална, тя е музикална, тя вече се отразява върху челото.
Челото се дига, образува се една линия и се оформява по-хубаво чело.
Щом чувствата са хармонични, хармония има, реални са. Те се отразяват върху средната част на лицето. Щом движенията са хармонични, отразяват се върху долната част на човешкото [лице]. Щом нашата мисъл не работи, отразява се на горната част на челото. Щом чувствата не работят, отразяват се върху средната част на лицето, на носа.
към беседата >>
Щом пеете три–четири пъти на сцената, ако не пеете хубаво, прощават, извиняват.
Хубаво, да допуснем, че вие сте певец. Ако вие не пеете тъй, както трябва, какво ще стане? Щом не пеете добре, отблъсквате хората.
Щом пеете три–четири пъти на сцената, ако не пеете хубаво, прощават, извиняват.
Ще кажат: „Боли го гърлото“, но щом усетят, че вие сте неспособен, казват: „Да се качат способните.“ Какво разбирате под думата способен? Честен човек, работи честно, действа честно, да е даровит, да ни даде хубавото от музиката. Никой музикант няма право да бръщолеви. Ти си художник, може да нарисуваш една карикатура, но ако си художник, трябва да нарисуваш най-хубавото. Кое е хубавото?
към беседата >>
Щом чувствата са хармонични, хармония има, реални са.
Щом мисълта е реална, тя е музикална. Аз считам само хармоничните, музикалните работи за реални. Туй, което е хармонично, е реално, което не е хармонично, не е реално. Според мене щом една мисъл е реална, тя е музикална, тя вече се отразява върху челото. Челото се дига, образува се една линия и се оформява по-хубаво чело.
Щом чувствата са хармонични, хармония има, реални са.
Те се отразяват върху средната част на лицето. Щом движенията са хармонични, отразяват се върху долната част на човешкото [лице]. Щом нашата мисъл не работи, отразява се на горната част на челото. Щом чувствата не работят, отразяват се върху средната част на лицето, на носа. Мисъл, която не оставя отпечатъци на челото, чувство, което не оставя отпечатъци на лицето и на носа, и постъпки, които не оставят отпечатъци върху брадата и устните на човека, те не са реални.
към беседата >>
Ще кажат: „Боли го гърлото“, но щом усетят, че вие сте неспособен, казват: „Да се качат способните.“ Какво разбирате под думата способен?
Хубаво, да допуснем, че вие сте певец. Ако вие не пеете тъй, както трябва, какво ще стане? Щом не пеете добре, отблъсквате хората. Щом пеете три–четири пъти на сцената, ако не пеете хубаво, прощават, извиняват.
Ще кажат: „Боли го гърлото“, но щом усетят, че вие сте неспособен, казват: „Да се качат способните.“ Какво разбирате под думата способен?
Честен човек, работи честно, действа честно, да е даровит, да ни даде хубавото от музиката. Никой музикант няма право да бръщолеви. Ти си художник, може да нарисуваш една карикатура, но ако си художник, трябва да нарисуваш най-хубавото. Кое е хубавото? Туй, което в хората съществува.
към беседата >>
Те се отразяват върху средната част на лицето.
Аз считам само хармоничните, музикалните работи за реални. Туй, което е хармонично, е реално, което не е хармонично, не е реално. Според мене щом една мисъл е реална, тя е музикална, тя вече се отразява върху челото. Челото се дига, образува се една линия и се оформява по-хубаво чело. Щом чувствата са хармонични, хармония има, реални са.
Те се отразяват върху средната част на лицето.
Щом движенията са хармонични, отразяват се върху долната част на човешкото [лице]. Щом нашата мисъл не работи, отразява се на горната част на челото. Щом чувствата не работят, отразяват се върху средната част на лицето, на носа. Мисъл, която не оставя отпечатъци на челото, чувство, което не оставя отпечатъци на лицето и на носа, и постъпки, които не оставят отпечатъци върху брадата и устните на човека, те не са реални. То са неща неизбежни.
към беседата >>
Честен човек, работи честно, действа честно, да е даровит, да ни даде хубавото от музиката.
Хубаво, да допуснем, че вие сте певец. Ако вие не пеете тъй, както трябва, какво ще стане? Щом не пеете добре, отблъсквате хората. Щом пеете три–четири пъти на сцената, ако не пеете хубаво, прощават, извиняват. Ще кажат: „Боли го гърлото“, но щом усетят, че вие сте неспособен, казват: „Да се качат способните.“ Какво разбирате под думата способен?
Честен човек, работи честно, действа честно, да е даровит, да ни даде хубавото от музиката.
Никой музикант няма право да бръщолеви. Ти си художник, може да нарисуваш една карикатура, но ако си художник, трябва да нарисуваш най-хубавото. Кое е хубавото? Туй, което в хората съществува. Природата, която милиони години е работила, постоянно коригира, тя не е доизказала всичкото, създава още по-красиви форми.
към беседата >>
Щом движенията са хармонични, отразяват се върху долната част на човешкото [лице].
Туй, което е хармонично, е реално, което не е хармонично, не е реално. Според мене щом една мисъл е реална, тя е музикална, тя вече се отразява върху челото. Челото се дига, образува се една линия и се оформява по-хубаво чело. Щом чувствата са хармонични, хармония има, реални са. Те се отразяват върху средната част на лицето.
Щом движенията са хармонични, отразяват се върху долната част на човешкото [лице].
Щом нашата мисъл не работи, отразява се на горната част на челото. Щом чувствата не работят, отразяват се върху средната част на лицето, на носа. Мисъл, която не оставя отпечатъци на челото, чувство, което не оставя отпечатъци на лицето и на носа, и постъпки, които не оставят отпечатъци върху брадата и устните на човека, те не са реални. То са неща неизбежни.
към беседата >>
Никой музикант няма право да бръщолеви.
Ако вие не пеете тъй, както трябва, какво ще стане? Щом не пеете добре, отблъсквате хората. Щом пеете три–четири пъти на сцената, ако не пеете хубаво, прощават, извиняват. Ще кажат: „Боли го гърлото“, но щом усетят, че вие сте неспособен, казват: „Да се качат способните.“ Какво разбирате под думата способен? Честен човек, работи честно, действа честно, да е даровит, да ни даде хубавото от музиката.
Никой музикант няма право да бръщолеви.
Ти си художник, може да нарисуваш една карикатура, но ако си художник, трябва да нарисуваш най-хубавото. Кое е хубавото? Туй, което в хората съществува. Природата, която милиони години е работила, постоянно коригира, тя не е доизказала всичкото, създава още по-красиви форми.
към беседата >>
Щом нашата мисъл не работи, отразява се на горната част на челото.
Според мене щом една мисъл е реална, тя е музикална, тя вече се отразява върху челото. Челото се дига, образува се една линия и се оформява по-хубаво чело. Щом чувствата са хармонични, хармония има, реални са. Те се отразяват върху средната част на лицето. Щом движенията са хармонични, отразяват се върху долната част на човешкото [лице].
Щом нашата мисъл не работи, отразява се на горната част на челото.
Щом чувствата не работят, отразяват се върху средната част на лицето, на носа. Мисъл, която не оставя отпечатъци на челото, чувство, което не оставя отпечатъци на лицето и на носа, и постъпки, които не оставят отпечатъци върху брадата и устните на човека, те не са реални. То са неща неизбежни.
към беседата >>
Ти си художник, може да нарисуваш една карикатура, но ако си художник, трябва да нарисуваш най-хубавото.
Щом не пеете добре, отблъсквате хората. Щом пеете три–четири пъти на сцената, ако не пеете хубаво, прощават, извиняват. Ще кажат: „Боли го гърлото“, но щом усетят, че вие сте неспособен, казват: „Да се качат способните.“ Какво разбирате под думата способен? Честен човек, работи честно, действа честно, да е даровит, да ни даде хубавото от музиката. Никой музикант няма право да бръщолеви.
Ти си художник, може да нарисуваш една карикатура, но ако си художник, трябва да нарисуваш най-хубавото.
Кое е хубавото? Туй, което в хората съществува. Природата, която милиони години е работила, постоянно коригира, тя не е доизказала всичкото, създава още по-красиви форми.
към беседата >>
Щом чувствата не работят, отразяват се върху средната част на лицето, на носа.
Челото се дига, образува се една линия и се оформява по-хубаво чело. Щом чувствата са хармонични, хармония има, реални са. Те се отразяват върху средната част на лицето. Щом движенията са хармонични, отразяват се върху долната част на човешкото [лице]. Щом нашата мисъл не работи, отразява се на горната част на челото.
Щом чувствата не работят, отразяват се върху средната част на лицето, на носа.
Мисъл, която не оставя отпечатъци на челото, чувство, което не оставя отпечатъци на лицето и на носа, и постъпки, които не оставят отпечатъци върху брадата и устните на човека, те не са реални. То са неща неизбежни.
към беседата >>
НАГОРЕ