НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1278
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1278
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Работете с доброто
,
ООК
, София, 5.2.1936г.,
Сега сравненията не са доказателства.
Сега сравненията не са доказателства.
Златото е един по-благороден, по-съвършен, по-учен метал. Златото знае повече, отколкото желязото. То е взело всичките предпазни мерки да не се окислява. Златото не се окислява. Окисляването е безпорядъчно женене.
към беседата >>
Някои казват: „Аз какво зная?
Защото хората се делят на степени. Има малки невежи. Те са учените. Има големи невежи. Малките невежи са учените, а големите невежи са по-неучените.
Някои казват: „Аз какво зная?
Аз какво знам по музика? " Не че не знае човекът по музика. Ти като отидеш при един банкерин и като му изпееш едно малко парче, веднага ще го стопиш с музиката, ако си музикант. Още отвън като свириш, той ще излезе и може да бъде на твоите услуги. Музиката е като магнетизъм, като туриш при желязото, ще го привлечеш.
към беседата >>
Щом ви направят голяма пакост, вие искате да четете „Отче наш", да му се случи някое зло.
Биха я, гладна я държаха, но най-после, когато я вдигна и я блъсна в земята, тя се съгласи да чете. Защо младата мома не иска да вземе еди-кой си момък? На тази мома казват: „Чети „Отче наш" - ожени се за този момък." Тя казва: „Не искам." Момъкът иска да вземе момата, а момата не иска да го вземе. Казвам, нерде Шам, нерде Багдат.* Не искаш да четеш „Отче наш". Тази мома казала: „Аз не искам да се женя за този момък, нищо повече." И защо ще четеш „Отче наш", кажете ми сега.
Щом ви направят голяма пакост, вие искате да четете „Отче наш", да му се случи някое зло.
Йорданка казва: „Аз не чета „Отче наш". Тя е неразположена, не иска да чете. Станалото станало. Но майка й като я вдигна и като я сложи долу по права линия, тя чете. Това значи следното: ако дойде Йорданка и види някой момък, когото харесва, хване й го окото, тя казва: „Аз съм готова да чета „Отче наш"." И кога ние четем хубаво „Отче наш"?
към беседата >>
Златото е един по-благороден, по-съвършен, по-учен метал.
Сега сравненията не са доказателства.
Златото е един по-благороден, по-съвършен, по-учен метал.
Златото знае повече, отколкото желязото. То е взело всичките предпазни мерки да не се окислява. Златото не се окислява. Окисляването е безпорядъчно женене. Някой човек се влюбва.
към беседата >>
Аз какво знам по музика?
Има малки невежи. Те са учените. Има големи невежи. Малките невежи са учените, а големите невежи са по-неучените. Някои казват: „Аз какво зная?
Аз какво знам по музика?
" Не че не знае човекът по музика. Ти като отидеш при един банкерин и като му изпееш едно малко парче, веднага ще го стопиш с музиката, ако си музикант. Още отвън като свириш, той ще излезе и може да бъде на твоите услуги. Музиката е като магнетизъм, като туриш при желязото, ще го привлечеш. А пък ти разправяш сега за музиканта, за музикалните знаци.
към беседата >>
Йорданка казва: „Аз не чета „Отче наш".
Защо младата мома не иска да вземе еди-кой си момък? На тази мома казват: „Чети „Отче наш" - ожени се за този момък." Тя казва: „Не искам." Момъкът иска да вземе момата, а момата не иска да го вземе. Казвам, нерде Шам, нерде Багдат.* Не искаш да четеш „Отче наш". Тази мома казала: „Аз не искам да се женя за този момък, нищо повече." И защо ще четеш „Отче наш", кажете ми сега. Щом ви направят голяма пакост, вие искате да четете „Отче наш", да му се случи някое зло.
Йорданка казва: „Аз не чета „Отче наш".
Тя е неразположена, не иска да чете. Станалото станало. Но майка й като я вдигна и като я сложи долу по права линия, тя чете. Това значи следното: ако дойде Йорданка и види някой момък, когото харесва, хване й го окото, тя казва: „Аз съм готова да чета „Отче наш"." И кога ние четем хубаво „Отче наш"? Всякога трябва да има нещо, което Бог ни е дал, някое голямо благословение, изобилие.
към беседата >>
Златото знае повече, отколкото желязото.
Сега сравненията не са доказателства. Златото е един по-благороден, по-съвършен, по-учен метал.
Златото знае повече, отколкото желязото.
То е взело всичките предпазни мерки да не се окислява. Златото не се окислява. Окисляването е безпорядъчно женене. Някой човек се влюбва. Видиш някого и се влюбиш.
към беседата >>
" Не че не знае човекът по музика.
Те са учените. Има големи невежи. Малките невежи са учените, а големите невежи са по-неучените. Някои казват: „Аз какво зная? Аз какво знам по музика?
" Не че не знае човекът по музика.
Ти като отидеш при един банкерин и като му изпееш едно малко парче, веднага ще го стопиш с музиката, ако си музикант. Още отвън като свириш, той ще излезе и може да бъде на твоите услуги. Музиката е като магнетизъм, като туриш при желязото, ще го привлечеш. А пък ти разправяш сега за музиканта, за музикалните знаци. Това още не е музика.
към беседата >>
Тя е неразположена, не иска да чете.
На тази мома казват: „Чети „Отче наш" - ожени се за този момък." Тя казва: „Не искам." Момъкът иска да вземе момата, а момата не иска да го вземе. Казвам, нерде Шам, нерде Багдат.* Не искаш да четеш „Отче наш". Тази мома казала: „Аз не искам да се женя за този момък, нищо повече." И защо ще четеш „Отче наш", кажете ми сега. Щом ви направят голяма пакост, вие искате да четете „Отче наш", да му се случи някое зло. Йорданка казва: „Аз не чета „Отче наш".
Тя е неразположена, не иска да чете.
Станалото станало. Но майка й като я вдигна и като я сложи долу по права линия, тя чете. Това значи следното: ако дойде Йорданка и види някой момък, когото харесва, хване й го окото, тя казва: „Аз съм готова да чета „Отче наш"." И кога ние четем хубаво „Отче наш"? Всякога трябва да има нещо, което Бог ни е дал, някое голямо благословение, изобилие. Аз съм виждал някой седнал, и пред него кокошка или агне сложени.
към беседата >>
То е взело всичките предпазни мерки да не се окислява.
Сега сравненията не са доказателства. Златото е един по-благороден, по-съвършен, по-учен метал. Златото знае повече, отколкото желязото.
То е взело всичките предпазни мерки да не се окислява.
Златото не се окислява. Окисляването е безпорядъчно женене. Някой човек се влюбва. Видиш някого и се влюбиш. В този, в онзи се влюбиш.
към беседата >>
Ти като отидеш при един банкерин и като му изпееш едно малко парче, веднага ще го стопиш с музиката, ако си музикант.
Има големи невежи. Малките невежи са учените, а големите невежи са по-неучените. Някои казват: „Аз какво зная? Аз какво знам по музика? " Не че не знае човекът по музика.
Ти като отидеш при един банкерин и като му изпееш едно малко парче, веднага ще го стопиш с музиката, ако си музикант.
Още отвън като свириш, той ще излезе и може да бъде на твоите услуги. Музиката е като магнетизъм, като туриш при желязото, ще го привлечеш. А пък ти разправяш сега за музиканта, за музикалните знаци. Това още не е музика. Това са начини, по които музиката може да се развива.
към беседата >>
Станалото станало.
Казвам, нерде Шам, нерде Багдат.* Не искаш да четеш „Отче наш". Тази мома казала: „Аз не искам да се женя за този момък, нищо повече." И защо ще четеш „Отче наш", кажете ми сега. Щом ви направят голяма пакост, вие искате да четете „Отче наш", да му се случи някое зло. Йорданка казва: „Аз не чета „Отче наш". Тя е неразположена, не иска да чете.
Станалото станало.
Но майка й като я вдигна и като я сложи долу по права линия, тя чете. Това значи следното: ако дойде Йорданка и види някой момък, когото харесва, хване й го окото, тя казва: „Аз съм готова да чета „Отче наш"." И кога ние четем хубаво „Отче наш"? Всякога трябва да има нещо, което Бог ни е дал, някое голямо благословение, изобилие. Аз съм виждал някой седнал, и пред него кокошка или агне сложени. Той изяда кокошката и казва: „Колко е хубаво, Господи." Сега не мислете, че това е едно състояние много повдигнато.
към беседата >>
Златото не се окислява.
Сега сравненията не са доказателства. Златото е един по-благороден, по-съвършен, по-учен метал. Златото знае повече, отколкото желязото. То е взело всичките предпазни мерки да не се окислява.
Златото не се окислява.
Окисляването е безпорядъчно женене. Някой човек се влюбва. Видиш някого и се влюбиш. В този, в онзи се влюбиш. То е положението на желязото.
към беседата >>
Още отвън като свириш, той ще излезе и може да бъде на твоите услуги.
Малките невежи са учените, а големите невежи са по-неучените. Някои казват: „Аз какво зная? Аз какво знам по музика? " Не че не знае човекът по музика. Ти като отидеш при един банкерин и като му изпееш едно малко парче, веднага ще го стопиш с музиката, ако си музикант.
Още отвън като свириш, той ще излезе и може да бъде на твоите услуги.
Музиката е като магнетизъм, като туриш при желязото, ще го привлечеш. А пък ти разправяш сега за музиканта, за музикалните знаци. Това още не е музика. Това са начини, по които музиката може да се развива. Това са формули, които трябва да се развиват.
към беседата >>
Но майка й като я вдигна и като я сложи долу по права линия, тя чете.
Тази мома казала: „Аз не искам да се женя за този момък, нищо повече." И защо ще четеш „Отче наш", кажете ми сега. Щом ви направят голяма пакост, вие искате да четете „Отче наш", да му се случи някое зло. Йорданка казва: „Аз не чета „Отче наш". Тя е неразположена, не иска да чете. Станалото станало.
Но майка й като я вдигна и като я сложи долу по права линия, тя чете.
Това значи следното: ако дойде Йорданка и види някой момък, когото харесва, хване й го окото, тя казва: „Аз съм готова да чета „Отче наш"." И кога ние четем хубаво „Отче наш"? Всякога трябва да има нещо, което Бог ни е дал, някое голямо благословение, изобилие. Аз съм виждал някой седнал, и пред него кокошка или агне сложени. Той изяда кокошката и казва: „Колко е хубаво, Господи." Сега не мислете, че това е едно състояние много повдигнато. Едно същество от един висш свят ще ви счита, че вие сте един човек на повърхността.
към беседата >>
Окисляването е безпорядъчно женене.
Сега сравненията не са доказателства. Златото е един по-благороден, по-съвършен, по-учен метал. Златото знае повече, отколкото желязото. То е взело всичките предпазни мерки да не се окислява. Златото не се окислява.
Окисляването е безпорядъчно женене.
Някой човек се влюбва. Видиш някого и се влюбиш. В този, в онзи се влюбиш. То е положението на желязото. Когото видиш, се влюбваш.
към беседата >>
Музиката е като магнетизъм, като туриш при желязото, ще го привлечеш.
Някои казват: „Аз какво зная? Аз какво знам по музика? " Не че не знае човекът по музика. Ти като отидеш при един банкерин и като му изпееш едно малко парче, веднага ще го стопиш с музиката, ако си музикант. Още отвън като свириш, той ще излезе и може да бъде на твоите услуги.
Музиката е като магнетизъм, като туриш при желязото, ще го привлечеш.
А пък ти разправяш сега за музиканта, за музикалните знаци. Това още не е музика. Това са начини, по които музиката може да се развива. Това са формули, които трябва да се развиват. Искам сега да разбирате.
към беседата >>
Това значи следното: ако дойде Йорданка и види някой момък, когото харесва, хване й го окото, тя казва: „Аз съм готова да чета „Отче наш"." И кога ние четем хубаво „Отче наш"?
Щом ви направят голяма пакост, вие искате да четете „Отче наш", да му се случи някое зло. Йорданка казва: „Аз не чета „Отче наш". Тя е неразположена, не иска да чете. Станалото станало. Но майка й като я вдигна и като я сложи долу по права линия, тя чете.
Това значи следното: ако дойде Йорданка и види някой момък, когото харесва, хване й го окото, тя казва: „Аз съм готова да чета „Отче наш"." И кога ние четем хубаво „Отче наш"?
Всякога трябва да има нещо, което Бог ни е дал, някое голямо благословение, изобилие. Аз съм виждал някой седнал, и пред него кокошка или агне сложени. Той изяда кокошката и казва: „Колко е хубаво, Господи." Сега не мислете, че това е едно състояние много повдигнато. Едно същество от един висш свят ще ви счита, че вие сте един човек на повърхността. Обичате човека не заради нещо съществено, което има в него, но заради неща външни, на повърхността, не заради нещо съществено, което има в него.
към беседата >>
Някой човек се влюбва.
Златото е един по-благороден, по-съвършен, по-учен метал. Златото знае повече, отколкото желязото. То е взело всичките предпазни мерки да не се окислява. Златото не се окислява. Окисляването е безпорядъчно женене.
Някой човек се влюбва.
Видиш някого и се влюбиш. В този, в онзи се влюбиш. То е положението на желязото. Когото видиш, се влюбваш. Защо се влюбваш, не знаеш, и после казваш: беля ми навлече.
към беседата >>
А пък ти разправяш сега за музиканта, за музикалните знаци.
Аз какво знам по музика? " Не че не знае човекът по музика. Ти като отидеш при един банкерин и като му изпееш едно малко парче, веднага ще го стопиш с музиката, ако си музикант. Още отвън като свириш, той ще излезе и може да бъде на твоите услуги. Музиката е като магнетизъм, като туриш при желязото, ще го привлечеш.
А пък ти разправяш сега за музиканта, за музикалните знаци.
Това още не е музика. Това са начини, по които музиката може да се развива. Това са формули, които трябва да се развиват. Искам сега да разбирате. Вие сте художник.
към беседата >>
Всякога трябва да има нещо, което Бог ни е дал, някое голямо благословение, изобилие.
Йорданка казва: „Аз не чета „Отче наш". Тя е неразположена, не иска да чете. Станалото станало. Но майка й като я вдигна и като я сложи долу по права линия, тя чете. Това значи следното: ако дойде Йорданка и види някой момък, когото харесва, хване й го окото, тя казва: „Аз съм готова да чета „Отче наш"." И кога ние четем хубаво „Отче наш"?
Всякога трябва да има нещо, което Бог ни е дал, някое голямо благословение, изобилие.
Аз съм виждал някой седнал, и пред него кокошка или агне сложени. Той изяда кокошката и казва: „Колко е хубаво, Господи." Сега не мислете, че това е едно състояние много повдигнато. Едно същество от един висш свят ще ви счита, че вие сте един човек на повърхността. Обичате човека не заради нещо съществено, което има в него, но заради неща външни, на повърхността, не заради нещо съществено, което има в него. Любовта ви е повърхностна.
към беседата >>
Видиш някого и се влюбиш.
Златото знае повече, отколкото желязото. То е взело всичките предпазни мерки да не се окислява. Златото не се окислява. Окисляването е безпорядъчно женене. Някой човек се влюбва.
Видиш някого и се влюбиш.
В този, в онзи се влюбиш. То е положението на желязото. Когото видиш, се влюбваш. Защо се влюбваш, не знаеш, и после казваш: беля ми навлече. Не се влюбвай в кого и да е.
към беседата >>
Това още не е музика.
" Не че не знае човекът по музика. Ти като отидеш при един банкерин и като му изпееш едно малко парче, веднага ще го стопиш с музиката, ако си музикант. Още отвън като свириш, той ще излезе и може да бъде на твоите услуги. Музиката е като магнетизъм, като туриш при желязото, ще го привлечеш. А пък ти разправяш сега за музиканта, за музикалните знаци.
Това още не е музика.
Това са начини, по които музиката може да се развива. Това са формули, които трябва да се развиват. Искам сега да разбирате. Вие сте художник. Тук има философия.
към беседата >>
Аз съм виждал някой седнал, и пред него кокошка или агне сложени.
Тя е неразположена, не иска да чете. Станалото станало. Но майка й като я вдигна и като я сложи долу по права линия, тя чете. Това значи следното: ако дойде Йорданка и види някой момък, когото харесва, хване й го окото, тя казва: „Аз съм готова да чета „Отче наш"." И кога ние четем хубаво „Отче наш"? Всякога трябва да има нещо, което Бог ни е дал, някое голямо благословение, изобилие.
Аз съм виждал някой седнал, и пред него кокошка или агне сложени.
Той изяда кокошката и казва: „Колко е хубаво, Господи." Сега не мислете, че това е едно състояние много повдигнато. Едно същество от един висш свят ще ви счита, че вие сте един човек на повърхността. Обичате човека не заради нещо съществено, което има в него, но заради неща външни, на повърхността, не заради нещо съществено, което има в него. Любовта ви е повърхностна. Ти обичаш някого - не че имаш отношение към душата му, към нещо съществено, но има нещо преходно в душата ти.
към беседата >>
В този, в онзи се влюбиш.
То е взело всичките предпазни мерки да не се окислява. Златото не се окислява. Окисляването е безпорядъчно женене. Някой човек се влюбва. Видиш някого и се влюбиш.
В този, в онзи се влюбиш.
То е положението на желязото. Когото видиш, се влюбваш. Защо се влюбваш, не знаеш, и после казваш: беля ми навлече. Не се влюбвай в кого и да е. Без да се влюбвате.
към беседата >>
Това са начини, по които музиката може да се развива.
Ти като отидеш при един банкерин и като му изпееш едно малко парче, веднага ще го стопиш с музиката, ако си музикант. Още отвън като свириш, той ще излезе и може да бъде на твоите услуги. Музиката е като магнетизъм, като туриш при желязото, ще го привлечеш. А пък ти разправяш сега за музиканта, за музикалните знаци. Това още не е музика.
Това са начини, по които музиката може да се развива.
Това са формули, които трябва да се развиват. Искам сега да разбирате. Вие сте художник. Тук има философия. Мога да ви разправям, да разтеглям тази философия.
към беседата >>
Той изяда кокошката и казва: „Колко е хубаво, Господи." Сега не мислете, че това е едно състояние много повдигнато.
Станалото станало. Но майка й като я вдигна и като я сложи долу по права линия, тя чете. Това значи следното: ако дойде Йорданка и види някой момък, когото харесва, хване й го окото, тя казва: „Аз съм готова да чета „Отче наш"." И кога ние четем хубаво „Отче наш"? Всякога трябва да има нещо, което Бог ни е дал, някое голямо благословение, изобилие. Аз съм виждал някой седнал, и пред него кокошка или агне сложени.
Той изяда кокошката и казва: „Колко е хубаво, Господи." Сега не мислете, че това е едно състояние много повдигнато.
Едно същество от един висш свят ще ви счита, че вие сте един човек на повърхността. Обичате човека не заради нещо съществено, което има в него, но заради неща външни, на повърхността, не заради нещо съществено, което има в него. Любовта ви е повърхностна. Ти обичаш някого - не че имаш отношение към душата му, към нещо съществено, но има нещо преходно в душата ти. Ти нямаш хубавия обяд и веднага лицето ти не е така приятно, по-кисел си, намръщен си.
към беседата >>
То е положението на желязото.
Златото не се окислява. Окисляването е безпорядъчно женене. Някой човек се влюбва. Видиш някого и се влюбиш. В този, в онзи се влюбиш.
То е положението на желязото.
Когото видиш, се влюбваш. Защо се влюбваш, не знаеш, и после казваш: беля ми навлече. Не се влюбвай в кого и да е. Без да се влюбвате. Дръж своите чувства.
към беседата >>
Това са формули, които трябва да се развиват.
Още отвън като свириш, той ще излезе и може да бъде на твоите услуги. Музиката е като магнетизъм, като туриш при желязото, ще го привлечеш. А пък ти разправяш сега за музиканта, за музикалните знаци. Това още не е музика. Това са начини, по които музиката може да се развива.
Това са формули, които трябва да се развиват.
Искам сега да разбирате. Вие сте художник. Тук има философия. Мога да ви разправям, да разтеглям тази философия. Много проста работа.
към беседата >>
Едно същество от един висш свят ще ви счита, че вие сте един човек на повърхността.
Но майка й като я вдигна и като я сложи долу по права линия, тя чете. Това значи следното: ако дойде Йорданка и види някой момък, когото харесва, хване й го окото, тя казва: „Аз съм готова да чета „Отче наш"." И кога ние четем хубаво „Отче наш"? Всякога трябва да има нещо, което Бог ни е дал, някое голямо благословение, изобилие. Аз съм виждал някой седнал, и пред него кокошка или агне сложени. Той изяда кокошката и казва: „Колко е хубаво, Господи." Сега не мислете, че това е едно състояние много повдигнато.
Едно същество от един висш свят ще ви счита, че вие сте един човек на повърхността.
Обичате човека не заради нещо съществено, което има в него, но заради неща външни, на повърхността, не заради нещо съществено, което има в него. Любовта ви е повърхностна. Ти обичаш някого - не че имаш отношение към душата му, към нещо съществено, но има нещо преходно в душата ти. Ти нямаш хубавия обяд и веднага лицето ти не е така приятно, по-кисел си, намръщен си.
към беседата >>
Когото видиш, се влюбваш.
Окисляването е безпорядъчно женене. Някой човек се влюбва. Видиш някого и се влюбиш. В този, в онзи се влюбиш. То е положението на желязото.
Когото видиш, се влюбваш.
Защо се влюбваш, не знаеш, и после казваш: беля ми навлече. Не се влюбвай в кого и да е. Без да се влюбвате. Дръж своите чувства. Да имаш цена.
към беседата >>
Искам сега да разбирате.
Музиката е като магнетизъм, като туриш при желязото, ще го привлечеш. А пък ти разправяш сега за музиканта, за музикалните знаци. Това още не е музика. Това са начини, по които музиката може да се развива. Това са формули, които трябва да се развиват.
Искам сега да разбирате.
Вие сте художник. Тук има философия. Мога да ви разправям, да разтеглям тази философия. Много проста работа. От този чертеж мога да ви изведа едно куче.
към беседата >>
Обичате човека не заради нещо съществено, което има в него, но заради неща външни, на повърхността, не заради нещо съществено, което има в него.
Това значи следното: ако дойде Йорданка и види някой момък, когото харесва, хване й го окото, тя казва: „Аз съм готова да чета „Отче наш"." И кога ние четем хубаво „Отче наш"? Всякога трябва да има нещо, което Бог ни е дал, някое голямо благословение, изобилие. Аз съм виждал някой седнал, и пред него кокошка или агне сложени. Той изяда кокошката и казва: „Колко е хубаво, Господи." Сега не мислете, че това е едно състояние много повдигнато. Едно същество от един висш свят ще ви счита, че вие сте един човек на повърхността.
Обичате човека не заради нещо съществено, което има в него, но заради неща външни, на повърхността, не заради нещо съществено, което има в него.
Любовта ви е повърхностна. Ти обичаш някого - не че имаш отношение към душата му, към нещо съществено, но има нещо преходно в душата ти. Ти нямаш хубавия обяд и веднага лицето ти не е така приятно, по-кисел си, намръщен си.
към беседата >>
Защо се влюбваш, не знаеш, и после казваш: беля ми навлече.
Някой човек се влюбва. Видиш някого и се влюбиш. В този, в онзи се влюбиш. То е положението на желязото. Когото видиш, се влюбваш.
Защо се влюбваш, не знаеш, и после казваш: беля ми навлече.
Не се влюбвай в кого и да е. Без да се влюбвате. Дръж своите чувства. Да имаш цена. Като златото човек да те оцени.
към беседата >>
Вие сте художник.
А пък ти разправяш сега за музиканта, за музикалните знаци. Това още не е музика. Това са начини, по които музиката може да се развива. Това са формули, които трябва да се развиват. Искам сега да разбирате.
Вие сте художник.
Тук има философия. Мога да ви разправям, да разтеглям тази философия. Много проста работа. От този чертеж мога да ви изведа едно куче.
към беседата >>
Любовта ви е повърхностна.
Всякога трябва да има нещо, което Бог ни е дал, някое голямо благословение, изобилие. Аз съм виждал някой седнал, и пред него кокошка или агне сложени. Той изяда кокошката и казва: „Колко е хубаво, Господи." Сега не мислете, че това е едно състояние много повдигнато. Едно същество от един висш свят ще ви счита, че вие сте един човек на повърхността. Обичате човека не заради нещо съществено, което има в него, но заради неща външни, на повърхността, не заради нещо съществено, което има в него.
Любовта ви е повърхностна.
Ти обичаш някого - не че имаш отношение към душата му, към нещо съществено, но има нещо преходно в душата ти. Ти нямаш хубавия обяд и веднага лицето ти не е така приятно, по-кисел си, намръщен си.
към беседата >>
Не се влюбвай в кого и да е.
Видиш някого и се влюбиш. В този, в онзи се влюбиш. То е положението на желязото. Когото видиш, се влюбваш. Защо се влюбваш, не знаеш, и после казваш: беля ми навлече.
Не се влюбвай в кого и да е.
Без да се влюбвате. Дръж своите чувства. Да имаш цена. Като златото човек да те оцени. Златото има цена в ума на човека.
към беседата >>
Тук има философия.
Това още не е музика. Това са начини, по които музиката може да се развива. Това са формули, които трябва да се развиват. Искам сега да разбирате. Вие сте художник.
Тук има философия.
Мога да ви разправям, да разтеглям тази философия. Много проста работа. От този чертеж мога да ви изведа едно куче.
към беседата >>
Ти обичаш някого - не че имаш отношение към душата му, към нещо съществено, но има нещо преходно в душата ти.
Аз съм виждал някой седнал, и пред него кокошка или агне сложени. Той изяда кокошката и казва: „Колко е хубаво, Господи." Сега не мислете, че това е едно състояние много повдигнато. Едно същество от един висш свят ще ви счита, че вие сте един човек на повърхността. Обичате човека не заради нещо съществено, което има в него, но заради неща външни, на повърхността, не заради нещо съществено, което има в него. Любовта ви е повърхностна.
Ти обичаш някого - не че имаш отношение към душата му, към нещо съществено, но има нещо преходно в душата ти.
Ти нямаш хубавия обяд и веднага лицето ти не е така приятно, по-кисел си, намръщен си.
към беседата >>
Без да се влюбвате.
В този, в онзи се влюбиш. То е положението на желязото. Когото видиш, се влюбваш. Защо се влюбваш, не знаеш, и после казваш: беля ми навлече. Не се влюбвай в кого и да е.
Без да се влюбвате.
Дръж своите чувства. Да имаш цена. Като златото човек да те оцени. Златото има цена в ума на човека. Златото е умно.
към беседата >>
Мога да ви разправям, да разтеглям тази философия.
Това са начини, по които музиката може да се развива. Това са формули, които трябва да се развиват. Искам сега да разбирате. Вие сте художник. Тук има философия.
Мога да ви разправям, да разтеглям тази философия.
Много проста работа. От този чертеж мога да ви изведа едно куче.
към беседата >>
Ти нямаш хубавия обяд и веднага лицето ти не е така приятно, по-кисел си, намръщен си.
Той изяда кокошката и казва: „Колко е хубаво, Господи." Сега не мислете, че това е едно състояние много повдигнато. Едно същество от един висш свят ще ви счита, че вие сте един човек на повърхността. Обичате човека не заради нещо съществено, което има в него, но заради неща външни, на повърхността, не заради нещо съществено, което има в него. Любовта ви е повърхностна. Ти обичаш някого - не че имаш отношение към душата му, към нещо съществено, но има нещо преходно в душата ти.
Ти нямаш хубавия обяд и веднага лицето ти не е така приятно, по-кисел си, намръщен си.
към беседата >>
Дръж своите чувства.
То е положението на желязото. Когото видиш, се влюбваш. Защо се влюбваш, не знаеш, и после казваш: беля ми навлече. Не се влюбвай в кого и да е. Без да се влюбвате.
Дръж своите чувства.
Да имаш цена. Като златото човек да те оцени. Златото има цена в ума на човека. Златото е умно. Към златото човек има особено предразположение.
към беседата >>
Много проста работа.
Това са формули, които трябва да се развиват. Искам сега да разбирате. Вие сте художник. Тук има философия. Мога да ви разправям, да разтеглям тази философия.
Много проста работа.
От този чертеж мога да ви изведа едно куче.
към беседата >>
Питам сега, какво е това състояние?
Питам сега, какво е това състояние?
Вие не сте тогаз господар на себе си. И при хубавите, и при лошите състояния лицето ти трябва да бъде едно. Не сте яли. Други са щастливи. Ти се радвай на онези, които ядат.
към беседата >>
Да имаш цена.
Когото видиш, се влюбваш. Защо се влюбваш, не знаеш, и после казваш: беля ми навлече. Не се влюбвай в кого и да е. Без да се влюбвате. Дръж своите чувства.
Да имаш цена.
Като златото човек да те оцени. Златото има цена в ума на човека. Златото е умно. Към златото човек има особено предразположение. Тогаз желязото, за да се избави от ръжда, трябва постоянно да е в работа.
към беседата >>
От този чертеж мога да ви изведа едно куче.
Искам сега да разбирате. Вие сте художник. Тук има философия. Мога да ви разправям, да разтеглям тази философия. Много проста работа.
От този чертеж мога да ви изведа едно куче.
към беседата >>
Вие не сте тогаз господар на себе си.
Питам сега, какво е това състояние?
Вие не сте тогаз господар на себе си.
И при хубавите, и при лошите състояния лицето ти трябва да бъде едно. Не сте яли. Други са щастливи. Ти се радвай на онези, които ядат. Ти не си ял.
към беседата >>
Като златото човек да те оцени.
Защо се влюбваш, не знаеш, и после казваш: беля ми навлече. Не се влюбвай в кого и да е. Без да се влюбвате. Дръж своите чувства. Да имаш цена.
Като златото човек да те оцени.
Златото има цена в ума на човека. Златото е умно. Към златото човек има особено предразположение. Тогаз желязото, за да се избави от ръжда, трябва постоянно да е в работа. Ако вие се намирате в положението на желязото, ще трябва да работите постоянно и в твърдата почва.
към беседата >>
Много проста работа.
Много проста работа.
От този чертеж мога да ви извадя едно куче, един английски булдог. Какво ще научите? Пак от този чертеж мога да ви обясня и движението на слънцето, месечината. Мога да ви извадя от този чертеж най-хубавите черти на едно човешко лице. Например това може да представлява човешката глава.
към беседата >>
И при хубавите, и при лошите състояния лицето ти трябва да бъде едно.
Питам сега, какво е това състояние? Вие не сте тогаз господар на себе си.
И при хубавите, и при лошите състояния лицето ти трябва да бъде едно.
Не сте яли. Други са щастливи. Ти се радвай на онези, които ядат. Ти не си ял. А пък когато аз ям, аз се радвам. Защо?
към беседата >>
Златото има цена в ума на човека.
Не се влюбвай в кого и да е. Без да се влюбвате. Дръж своите чувства. Да имаш цена. Като златото човек да те оцени.
Златото има цена в ума на човека.
Златото е умно. Към златото човек има особено предразположение. Тогаз желязото, за да се избави от ръжда, трябва постоянно да е в работа. Ако вие се намирате в положението на желязото, ще трябва да работите постоянно и в твърдата почва. Сега хваща ръжда.
към беседата >>
От този чертеж мога да ви извадя едно куче, един английски булдог.
Много проста работа.
От този чертеж мога да ви извадя едно куче, един английски булдог.
Какво ще научите? Пак от този чертеж мога да ви обясня и движението на слънцето, месечината. Мога да ви извадя от този чертеж най-хубавите черти на едно човешко лице. Например това може да представлява човешката глава. Можеш да обясниш, но за да се обясни, трябва да хвърлиш сенки и по сенките ще личи.
към беседата >>
Не сте яли.
Питам сега, какво е това състояние? Вие не сте тогаз господар на себе си. И при хубавите, и при лошите състояния лицето ти трябва да бъде едно.
Не сте яли.
Други са щастливи. Ти се радвай на онези, които ядат. Ти не си ял. А пък когато аз ям, аз се радвам. Защо? Аз, умният човек, ям най-после.
към беседата >>
Златото е умно.
Без да се влюбвате. Дръж своите чувства. Да имаш цена. Като златото човек да те оцени. Златото има цена в ума на човека.
Златото е умно.
Към златото човек има особено предразположение. Тогаз желязото, за да се избави от ръжда, трябва постоянно да е в работа. Ако вие се намирате в положението на желязото, ще трябва да работите постоянно и в твърдата почва. Сега хваща ръжда. Вие като желязо не търсете охолния живот, но като злато - да.
към беседата >>
Какво ще научите?
Много проста работа. От този чертеж мога да ви извадя едно куче, един английски булдог.
Какво ще научите?
Пак от този чертеж мога да ви обясня и движението на слънцето, месечината. Мога да ви извадя от този чертеж най-хубавите черти на едно човешко лице. Например това може да представлява човешката глава. Можеш да обясниш, но за да се обясни, трябва да хвърлиш сенки и по сенките ще личи. Като хвърлиш сенки на тази картина, ще имаш един булдог.
към беседата >>
Други са щастливи.
Питам сега, какво е това състояние? Вие не сте тогаз господар на себе си. И при хубавите, и при лошите състояния лицето ти трябва да бъде едно. Не сте яли.
Други са щастливи.
Ти се радвай на онези, които ядат. Ти не си ял. А пък когато аз ям, аз се радвам. Защо? Аз, умният човек, ям най-после. Умният човек никога не сяда да яде пръв в света.
към беседата >>
Към златото човек има особено предразположение.
Дръж своите чувства. Да имаш цена. Като златото човек да те оцени. Златото има цена в ума на човека. Златото е умно.
Към златото човек има особено предразположение.
Тогаз желязото, за да се избави от ръжда, трябва постоянно да е в работа. Ако вие се намирате в положението на желязото, ще трябва да работите постоянно и в твърдата почва. Сега хваща ръжда. Вие като желязо не търсете охолния живот, но като злато - да. Като злато може да стоите и на влага, и няма да имате и промяна, но като желязо ще претърпите известно видоизменение.
към беседата >>
Пак от този чертеж мога да ви обясня и движението на слънцето, месечината.
Много проста работа. От този чертеж мога да ви извадя едно куче, един английски булдог. Какво ще научите?
Пак от този чертеж мога да ви обясня и движението на слънцето, месечината.
Мога да ви извадя от този чертеж най-хубавите черти на едно човешко лице. Например това може да представлява човешката глава. Можеш да обясниш, но за да се обясни, трябва да хвърлиш сенки и по сенките ще личи. Като хвърлиш сенки на тази картина, ще имаш един булдог. Това е за обяснение.
към беседата >>
Ти се радвай на онези, които ядат.
Питам сега, какво е това състояние? Вие не сте тогаз господар на себе си. И при хубавите, и при лошите състояния лицето ти трябва да бъде едно. Не сте яли. Други са щастливи.
Ти се радвай на онези, които ядат.
Ти не си ял. А пък когато аз ям, аз се радвам. Защо? Аз, умният човек, ям най-после. Умният човек никога не сяда да яде пръв в света. Като се наядат другите хора, той яде и като яде, е свободен.
към беседата >>
Тогаз желязото, за да се избави от ръжда, трябва постоянно да е в работа.
Да имаш цена. Като златото човек да те оцени. Златото има цена в ума на човека. Златото е умно. Към златото човек има особено предразположение.
Тогаз желязото, за да се избави от ръжда, трябва постоянно да е в работа.
Ако вие се намирате в положението на желязото, ще трябва да работите постоянно и в твърдата почва. Сега хваща ръжда. Вие като желязо не търсете охолния живот, но като злато - да. Като злато може да стоите и на влага, и няма да имате и промяна, но като желязо ще претърпите известно видоизменение. Вие сега искате да отидете в света да проповядвате на хората.
към беседата >>
Мога да ви извадя от този чертеж най-хубавите черти на едно човешко лице.
Много проста работа. От този чертеж мога да ви извадя едно куче, един английски булдог. Какво ще научите? Пак от този чертеж мога да ви обясня и движението на слънцето, месечината.
Мога да ви извадя от този чертеж най-хубавите черти на едно човешко лице.
Например това може да представлява човешката глава. Можеш да обясниш, но за да се обясни, трябва да хвърлиш сенки и по сенките ще личи. Като хвърлиш сенки на тази картина, ще имаш един булдог. Това е за обяснение. Това нищо не значи.
към беседата >>
Ти не си ял.
Вие не сте тогаз господар на себе си. И при хубавите, и при лошите състояния лицето ти трябва да бъде едно. Не сте яли. Други са щастливи. Ти се радвай на онези, които ядат.
Ти не си ял.
А пък когато аз ям, аз се радвам. Защо? Аз, умният човек, ям най-после. Умният човек никога не сяда да яде пръв в света. Като се наядат другите хора, той яде и като яде, е свободен. Той казва: „Нека да ядат." Той е последен, който яде.
към беседата >>
Ако вие се намирате в положението на желязото, ще трябва да работите постоянно и в твърдата почва.
Като златото човек да те оцени. Златото има цена в ума на човека. Златото е умно. Към златото човек има особено предразположение. Тогаз желязото, за да се избави от ръжда, трябва постоянно да е в работа.
Ако вие се намирате в положението на желязото, ще трябва да работите постоянно и в твърдата почва.
Сега хваща ръжда. Вие като желязо не търсете охолния живот, но като злато - да. Като злато може да стоите и на влага, и няма да имате и промяна, но като желязо ще претърпите известно видоизменение. Вие сега искате да отидете в света да проповядвате на хората. Като желязо не можеш да проповядваш, а като злато можеш.
към беседата >>
Например това може да представлява човешката глава.
Много проста работа. От този чертеж мога да ви извадя едно куче, един английски булдог. Какво ще научите? Пак от този чертеж мога да ви обясня и движението на слънцето, месечината. Мога да ви извадя от този чертеж най-хубавите черти на едно човешко лице.
Например това може да представлява човешката глава.
Можеш да обясниш, но за да се обясни, трябва да хвърлиш сенки и по сенките ще личи. Като хвърлиш сенки на тази картина, ще имаш един булдог. Това е за обяснение. Това нищо не значи.
към беседата >>
А пък когато аз ям, аз се радвам. Защо?
И при хубавите, и при лошите състояния лицето ти трябва да бъде едно. Не сте яли. Други са щастливи. Ти се радвай на онези, които ядат. Ти не си ял.
А пък когато аз ям, аз се радвам. Защо?
Аз, умният човек, ям най-после. Умният човек никога не сяда да яде пръв в света. Като се наядат другите хора, той яде и като яде, е свободен. Той казва: „Нека да ядат." Той е последен, който яде. Никой не му завижда.
към беседата >>
Сега хваща ръжда.
Златото има цена в ума на човека. Златото е умно. Към златото човек има особено предразположение. Тогаз желязото, за да се избави от ръжда, трябва постоянно да е в работа. Ако вие се намирате в положението на желязото, ще трябва да работите постоянно и в твърдата почва.
Сега хваща ръжда.
Вие като желязо не търсете охолния живот, но като злато - да. Като злато може да стоите и на влага, и няма да имате и промяна, но като желязо ще претърпите известно видоизменение. Вие сега искате да отидете в света да проповядвате на хората. Като желязо не можеш да проповядваш, а като злато можеш. Какво ще проповядваш, ако ти се окисляваш.
към беседата >>
Можеш да обясниш, но за да се обясни, трябва да хвърлиш сенки и по сенките ще личи.
От този чертеж мога да ви извадя едно куче, един английски булдог. Какво ще научите? Пак от този чертеж мога да ви обясня и движението на слънцето, месечината. Мога да ви извадя от този чертеж най-хубавите черти на едно човешко лице. Например това може да представлява човешката глава.
Можеш да обясниш, но за да се обясни, трябва да хвърлиш сенки и по сенките ще личи.
Като хвърлиш сенки на тази картина, ще имаш един булдог. Това е за обяснение. Това нищо не значи.
към беседата >>
Аз, умният човек, ям най-после.
Не сте яли. Други са щастливи. Ти се радвай на онези, които ядат. Ти не си ял. А пък когато аз ям, аз се радвам. Защо?
Аз, умният човек, ям най-после.
Умният човек никога не сяда да яде пръв в света. Като се наядат другите хора, той яде и като яде, е свободен. Той казва: „Нека да ядат." Той е последен, който яде. Никой не му завижда. Защото, ако седне пръв да яде, другите ще завиждат и ще кажат: „Той взе най-хубавото." Може да си последният, който е дошъл, и после ще ядеш.
към беседата >>
Вие като желязо не търсете охолния живот, но като злато - да.
Златото е умно. Към златото човек има особено предразположение. Тогаз желязото, за да се избави от ръжда, трябва постоянно да е в работа. Ако вие се намирате в положението на желязото, ще трябва да работите постоянно и в твърдата почва. Сега хваща ръжда.
Вие като желязо не търсете охолния живот, но като злато - да.
Като злато може да стоите и на влага, и няма да имате и промяна, но като желязо ще претърпите известно видоизменение. Вие сега искате да отидете в света да проповядвате на хората. Като желязо не можеш да проповядваш, а като злато можеш. Какво ще проповядваш, ако ти се окисляваш. При всичките условия да остане в тебе едно чувство неизменно, каквото и да стане.
към беседата >>
Като хвърлиш сенки на тази картина, ще имаш един булдог.
Какво ще научите? Пак от този чертеж мога да ви обясня и движението на слънцето, месечината. Мога да ви извадя от този чертеж най-хубавите черти на едно човешко лице. Например това може да представлява човешката глава. Можеш да обясниш, но за да се обясни, трябва да хвърлиш сенки и по сенките ще личи.
Като хвърлиш сенки на тази картина, ще имаш един булдог.
Това е за обяснение. Това нищо не значи.
към беседата >>
Умният човек никога не сяда да яде пръв в света.
Други са щастливи. Ти се радвай на онези, които ядат. Ти не си ял. А пък когато аз ям, аз се радвам. Защо? Аз, умният човек, ям най-после.
Умният човек никога не сяда да яде пръв в света.
Като се наядат другите хора, той яде и като яде, е свободен. Той казва: „Нека да ядат." Той е последен, който яде. Никой не му завижда. Защото, ако седне пръв да яде, другите ще завиждат и ще кажат: „Той взе най-хубавото." Може да си последният, който е дошъл, и после ще ядеш. Има два начина за ядене.
към беседата >>
Като злато може да стоите и на влага, и няма да имате и промяна, но като желязо ще претърпите известно видоизменение.
Към златото човек има особено предразположение. Тогаз желязото, за да се избави от ръжда, трябва постоянно да е в работа. Ако вие се намирате в положението на желязото, ще трябва да работите постоянно и в твърдата почва. Сега хваща ръжда. Вие като желязо не търсете охолния живот, но като злато - да.
Като злато може да стоите и на влага, и няма да имате и промяна, но като желязо ще претърпите известно видоизменение.
Вие сега искате да отидете в света да проповядвате на хората. Като желязо не можеш да проповядваш, а като злато можеш. Какво ще проповядваш, ако ти се окисляваш. При всичките условия да остане в тебе едно чувство неизменно, каквото и да стане.
към беседата >>
Това е за обяснение.
Пак от този чертеж мога да ви обясня и движението на слънцето, месечината. Мога да ви извадя от този чертеж най-хубавите черти на едно човешко лице. Например това може да представлява човешката глава. Можеш да обясниш, но за да се обясни, трябва да хвърлиш сенки и по сенките ще личи. Като хвърлиш сенки на тази картина, ще имаш един булдог.
Това е за обяснение.
Това нищо не значи.
към беседата >>
Като се наядат другите хора, той яде и като яде, е свободен.
Ти се радвай на онези, които ядат. Ти не си ял. А пък когато аз ям, аз се радвам. Защо? Аз, умният човек, ям най-после. Умният човек никога не сяда да яде пръв в света.
Като се наядат другите хора, той яде и като яде, е свободен.
Той казва: „Нека да ядат." Той е последен, който яде. Никой не му завижда. Защото, ако седне пръв да яде, другите ще завиждат и ще кажат: „Той взе най-хубавото." Може да си последният, който е дошъл, и после ще ядеш. Има два начина за ядене. Може да ядеш, след като всички се наядат или може да се наядеш, когато всичките спят.
към беседата >>
Вие сега искате да отидете в света да проповядвате на хората.
Тогаз желязото, за да се избави от ръжда, трябва постоянно да е в работа. Ако вие се намирате в положението на желязото, ще трябва да работите постоянно и в твърдата почва. Сега хваща ръжда. Вие като желязо не търсете охолния живот, но като злато - да. Като злато може да стоите и на влага, и няма да имате и промяна, но като желязо ще претърпите известно видоизменение.
Вие сега искате да отидете в света да проповядвате на хората.
Като желязо не можеш да проповядваш, а като злато можеш. Какво ще проповядваш, ако ти се окисляваш. При всичките условия да остане в тебе едно чувство неизменно, каквото и да стане.
към беседата >>
Това нищо не значи.
Мога да ви извадя от този чертеж най-хубавите черти на едно човешко лице. Например това може да представлява човешката глава. Можеш да обясниш, но за да се обясни, трябва да хвърлиш сенки и по сенките ще личи. Като хвърлиш сенки на тази картина, ще имаш един булдог. Това е за обяснение.
Това нищо не значи.
към беседата >>
Той казва: „Нека да ядат." Той е последен, който яде.
Ти не си ял. А пък когато аз ям, аз се радвам. Защо? Аз, умният човек, ям най-после. Умният човек никога не сяда да яде пръв в света. Като се наядат другите хора, той яде и като яде, е свободен.
Той казва: „Нека да ядат." Той е последен, който яде.
Никой не му завижда. Защото, ако седне пръв да яде, другите ще завиждат и ще кажат: „Той взе най-хубавото." Може да си последният, който е дошъл, и после ще ядеш. Има два начина за ядене. Може да ядеш, след като всички се наядат или може да се наядеш, когато всичките спят. Да няма кой да ти завижда.
към беседата >>
Като желязо не можеш да проповядваш, а като злато можеш.
Ако вие се намирате в положението на желязото, ще трябва да работите постоянно и в твърдата почва. Сега хваща ръжда. Вие като желязо не търсете охолния живот, но като злато - да. Като злато може да стоите и на влага, и няма да имате и промяна, но като желязо ще претърпите известно видоизменение. Вие сега искате да отидете в света да проповядвате на хората.
Като желязо не можеш да проповядваш, а като злато можеш.
Какво ще проповядваш, ако ти се окисляваш. При всичките условия да остане в тебе едно чувство неизменно, каквото и да стане.
към беседата >>
В света има една наука.
В света има една наука.
Вие трябва да обръщате внимание върху вашите мисли и върху вашите чувства. Не да се безпокоите. Мислите и чувстванията вървят по известни линии. Ония хора, които са нервни, като пишат, линията им не върви право. Ако ти искаш да знаеш своето състояние, вземи да пишеш малко.
към беседата >>
Никой не му завижда.
А пък когато аз ям, аз се радвам. Защо? Аз, умният човек, ям най-после. Умният човек никога не сяда да яде пръв в света. Като се наядат другите хора, той яде и като яде, е свободен. Той казва: „Нека да ядат." Той е последен, който яде.
Никой не му завижда.
Защото, ако седне пръв да яде, другите ще завиждат и ще кажат: „Той взе най-хубавото." Може да си последният, който е дошъл, и после ще ядеш. Има два начина за ядене. Може да ядеш, след като всички се наядат или може да се наядеш, когато всичките спят. Да няма кой да ти завижда. Когато първи ядеш, всички трябва да спят.
към беседата >>
Какво ще проповядваш, ако ти се окисляваш.
Сега хваща ръжда. Вие като желязо не търсете охолния живот, но като злато - да. Като злато може да стоите и на влага, и няма да имате и промяна, но като желязо ще претърпите известно видоизменение. Вие сега искате да отидете в света да проповядвате на хората. Като желязо не можеш да проповядваш, а като злато можеш.
Какво ще проповядваш, ако ти се окисляваш.
При всичките условия да остане в тебе едно чувство неизменно, каквото и да стане.
към беседата >>
Вие трябва да обръщате внимание върху вашите мисли и върху вашите чувства.
В света има една наука.
Вие трябва да обръщате внимание върху вашите мисли и върху вашите чувства.
Не да се безпокоите. Мислите и чувстванията вървят по известни линии. Ония хора, които са нервни, като пишат, линията им не върви право. Ако ти искаш да знаеш своето състояние, вземи да пишеш малко. Тия линии ще ти покажат твоето състояние.
към беседата >>
Защото, ако седне пръв да яде, другите ще завиждат и ще кажат: „Той взе най-хубавото." Може да си последният, който е дошъл, и после ще ядеш.
Аз, умният човек, ям най-после. Умният човек никога не сяда да яде пръв в света. Като се наядат другите хора, той яде и като яде, е свободен. Той казва: „Нека да ядат." Той е последен, който яде. Никой не му завижда.
Защото, ако седне пръв да яде, другите ще завиждат и ще кажат: „Той взе най-хубавото." Може да си последният, който е дошъл, и после ще ядеш.
Има два начина за ядене. Може да ядеш, след като всички се наядат или може да се наядеш, когато всичките спят. Да няма кой да ти завижда. Когато първи ядеш, всички трябва да спят. Или може всички други да са яли и ти да ядеш последен.
към беседата >>
При всичките условия да остане в тебе едно чувство неизменно, каквото и да стане.
Вие като желязо не търсете охолния живот, но като злато - да. Като злато може да стоите и на влага, и няма да имате и промяна, но като желязо ще претърпите известно видоизменение. Вие сега искате да отидете в света да проповядвате на хората. Като желязо не можеш да проповядваш, а като злато можеш. Какво ще проповядваш, ако ти се окисляваш.
При всичките условия да остане в тебе едно чувство неизменно, каквото и да стане.
към беседата >>
Не да се безпокоите.
В света има една наука. Вие трябва да обръщате внимание върху вашите мисли и върху вашите чувства.
Не да се безпокоите.
Мислите и чувстванията вървят по известни линии. Ония хора, които са нервни, като пишат, линията им не върви право. Ако ти искаш да знаеш своето състояние, вземи да пишеш малко. Тия линии ще ти покажат твоето състояние. Тая линия някъде е вглъбната, а накъде е издадена, не е равномерна.
към беседата >>
Има два начина за ядене.
Умният човек никога не сяда да яде пръв в света. Като се наядат другите хора, той яде и като яде, е свободен. Той казва: „Нека да ядат." Той е последен, който яде. Никой не му завижда. Защото, ако седне пръв да яде, другите ще завиждат и ще кажат: „Той взе най-хубавото." Може да си последният, който е дошъл, и после ще ядеш.
Има два начина за ядене.
Може да ядеш, след като всички се наядат или може да се наядеш, когато всичките спят. Да няма кой да ти завижда. Когато първи ядеш, всички трябва да спят. Или може всички други да са яли и ти да ядеш последен. Всички така спят, първи ще ядеш.
към беседата >>
Да ви изясня сега идеята.
Да ви изясня сега идеята.
Каквото и да стане, никога да не паднеш. Може да се наклониш на едната и на другата страна, но никога да не падаш. То е доброто разбиране в света. Ти ще се огъваш навсякъде, но никога да не губиш своето равновесие. Това разбирам морален живот.
към беседата >>
Мислите и чувстванията вървят по известни линии.
В света има една наука. Вие трябва да обръщате внимание върху вашите мисли и върху вашите чувства. Не да се безпокоите.
Мислите и чувстванията вървят по известни линии.
Ония хора, които са нервни, като пишат, линията им не върви право. Ако ти искаш да знаеш своето състояние, вземи да пишеш малко. Тия линии ще ти покажат твоето състояние. Тая линия някъде е вглъбната, а накъде е издадена, не е равномерна. Ако имате един почерк, който не е равномерен, вие имате едно нервно състояние, енергията ви не се втича и не изтича равномерно.
към беседата >>
Може да ядеш, след като всички се наядат или може да се наядеш, когато всичките спят.
Като се наядат другите хора, той яде и като яде, е свободен. Той казва: „Нека да ядат." Той е последен, който яде. Никой не му завижда. Защото, ако седне пръв да яде, другите ще завиждат и ще кажат: „Той взе най-хубавото." Може да си последният, който е дошъл, и после ще ядеш. Има два начина за ядене.
Може да ядеш, след като всички се наядат или може да се наядеш, когато всичките спят.
Да няма кой да ти завижда. Когато първи ядеш, всички трябва да спят. Или може всички други да са яли и ти да ядеш последен. Всички така спят, първи ще ядеш. И в живота е така.
към беседата >>
Каквото и да стане, никога да не паднеш.
Да ви изясня сега идеята.
Каквото и да стане, никога да не паднеш.
Може да се наклониш на едната и на другата страна, но никога да не падаш. То е доброто разбиране в света. Ти ще се огъваш навсякъде, но никога да не губиш своето равновесие. Това разбирам морален живот. Морален живот е онзи, който не пада.
към беседата >>
Ония хора, които са нервни, като пишат, линията им не върви право.
В света има една наука. Вие трябва да обръщате внимание върху вашите мисли и върху вашите чувства. Не да се безпокоите. Мислите и чувстванията вървят по известни линии.
Ония хора, които са нервни, като пишат, линията им не върви право.
Ако ти искаш да знаеш своето състояние, вземи да пишеш малко. Тия линии ще ти покажат твоето състояние. Тая линия някъде е вглъбната, а накъде е издадена, не е равномерна. Ако имате един почерк, който не е равномерен, вие имате едно нервно състояние, енергията ви не се втича и не изтича равномерно. А пък това състояние се отразява вече върху почерка.
към беседата >>
Да няма кой да ти завижда.
Той казва: „Нека да ядат." Той е последен, който яде. Никой не му завижда. Защото, ако седне пръв да яде, другите ще завиждат и ще кажат: „Той взе най-хубавото." Може да си последният, който е дошъл, и после ще ядеш. Има два начина за ядене. Може да ядеш, след като всички се наядат или може да се наядеш, когато всичките спят.
Да няма кой да ти завижда.
Когато първи ядеш, всички трябва да спят. Или може всички други да са яли и ти да ядеш последен. Всички така спят, първи ще ядеш. И в живота е така. Майките не дават ли най-първо на децата си?
към беседата >>
Може да се наклониш на едната и на другата страна, но никога да не падаш.
Да ви изясня сега идеята. Каквото и да стане, никога да не паднеш.
Може да се наклониш на едната и на другата страна, но никога да не падаш.
То е доброто разбиране в света. Ти ще се огъваш навсякъде, но никога да не губиш своето равновесие. Това разбирам морален живот. Морален живот е онзи, който не пада. Но това зависи от неговото разбиране, от неговите чувства.
към беседата >>
Ако ти искаш да знаеш своето състояние, вземи да пишеш малко.
В света има една наука. Вие трябва да обръщате внимание върху вашите мисли и върху вашите чувства. Не да се безпокоите. Мислите и чувстванията вървят по известни линии. Ония хора, които са нервни, като пишат, линията им не върви право.
Ако ти искаш да знаеш своето състояние, вземи да пишеш малко.
Тия линии ще ти покажат твоето състояние. Тая линия някъде е вглъбната, а накъде е издадена, не е равномерна. Ако имате един почерк, който не е равномерен, вие имате едно нервно състояние, енергията ви не се втича и не изтича равномерно. А пък това състояние се отразява вече върху почерка. Чувствата ви се отразяват.
към беседата >>
Когато първи ядеш, всички трябва да спят.
Никой не му завижда. Защото, ако седне пръв да яде, другите ще завиждат и ще кажат: „Той взе най-хубавото." Може да си последният, който е дошъл, и после ще ядеш. Има два начина за ядене. Може да ядеш, след като всички се наядат или може да се наядеш, когато всичките спят. Да няма кой да ти завижда.
Когато първи ядеш, всички трябва да спят.
Или може всички други да са яли и ти да ядеш последен. Всички така спят, първи ще ядеш. И в живота е така. Майките не дават ли най-първо на децата си? Майките първи ли ядат, или последни?
към беседата >>
То е доброто разбиране в света.
Да ви изясня сега идеята. Каквото и да стане, никога да не паднеш. Може да се наклониш на едната и на другата страна, но никога да не падаш.
То е доброто разбиране в света.
Ти ще се огъваш навсякъде, но никога да не губиш своето равновесие. Това разбирам морален живот. Морален живот е онзи, който не пада. Но това зависи от неговото разбиране, от неговите чувства. Зависи как са свързани неговите чувства с Божиите мисли.
към беседата >>
Тия линии ще ти покажат твоето състояние.
Вие трябва да обръщате внимание върху вашите мисли и върху вашите чувства. Не да се безпокоите. Мислите и чувстванията вървят по известни линии. Ония хора, които са нервни, като пишат, линията им не върви право. Ако ти искаш да знаеш своето състояние, вземи да пишеш малко.
Тия линии ще ти покажат твоето състояние.
Тая линия някъде е вглъбната, а накъде е издадена, не е равномерна. Ако имате един почерк, който не е равномерен, вие имате едно нервно състояние, енергията ви не се втича и не изтича равномерно. А пък това състояние се отразява вече върху почерка. Чувствата ви се отразяват.
към беседата >>
Или може всички други да са яли и ти да ядеш последен.
Защото, ако седне пръв да яде, другите ще завиждат и ще кажат: „Той взе най-хубавото." Може да си последният, който е дошъл, и после ще ядеш. Има два начина за ядене. Може да ядеш, след като всички се наядат или може да се наядеш, когато всичките спят. Да няма кой да ти завижда. Когато първи ядеш, всички трябва да спят.
Или може всички други да са яли и ти да ядеш последен.
Всички така спят, първи ще ядеш. И в живота е така. Майките не дават ли най-първо на децата си? Майките първи ли ядат, или последни? Те ядат последни.
към беседата >>
Ти ще се огъваш навсякъде, но никога да не губиш своето равновесие.
Да ви изясня сега идеята. Каквото и да стане, никога да не паднеш. Може да се наклониш на едната и на другата страна, но никога да не падаш. То е доброто разбиране в света.
Ти ще се огъваш навсякъде, но никога да не губиш своето равновесие.
Това разбирам морален живот. Морален живот е онзи, който не пада. Но това зависи от неговото разбиране, от неговите чувства. Зависи как са свързани неговите чувства с Божиите мисли. И всеки трябва да знае какво Бог е определил.
към беседата >>
Тая линия някъде е вглъбната, а накъде е издадена, не е равномерна.
Не да се безпокоите. Мислите и чувстванията вървят по известни линии. Ония хора, които са нервни, като пишат, линията им не върви право. Ако ти искаш да знаеш своето състояние, вземи да пишеш малко. Тия линии ще ти покажат твоето състояние.
Тая линия някъде е вглъбната, а накъде е издадена, не е равномерна.
Ако имате един почерк, който не е равномерен, вие имате едно нервно състояние, енергията ви не се втича и не изтича равномерно. А пък това състояние се отразява вече върху почерка. Чувствата ви се отразяват.
към беседата >>
Всички така спят, първи ще ядеш.
Има два начина за ядене. Може да ядеш, след като всички се наядат или може да се наядеш, когато всичките спят. Да няма кой да ти завижда. Когато първи ядеш, всички трябва да спят. Или може всички други да са яли и ти да ядеш последен.
Всички така спят, първи ще ядеш.
И в живота е така. Майките не дават ли най-първо на децата си? Майките първи ли ядат, или последни? Те ядат последни. Тя, като сготви, даде на децата си и после тя яде.
към беседата >>
Това разбирам морален живот.
Да ви изясня сега идеята. Каквото и да стане, никога да не паднеш. Може да се наклониш на едната и на другата страна, но никога да не падаш. То е доброто разбиране в света. Ти ще се огъваш навсякъде, но никога да не губиш своето равновесие.
Това разбирам морален живот.
Морален живот е онзи, който не пада. Но това зависи от неговото разбиране, от неговите чувства. Зависи как са свързани неговите чувства с Божиите мисли. И всеки трябва да знае какво Бог е определил. Не желайте неща, които не са ви предопределени.
към беседата >>
Ако имате един почерк, който не е равномерен, вие имате едно нервно състояние, енергията ви не се втича и не изтича равномерно.
Мислите и чувстванията вървят по известни линии. Ония хора, които са нервни, като пишат, линията им не върви право. Ако ти искаш да знаеш своето състояние, вземи да пишеш малко. Тия линии ще ти покажат твоето състояние. Тая линия някъде е вглъбната, а накъде е издадена, не е равномерна.
Ако имате един почерк, който не е равномерен, вие имате едно нервно състояние, енергията ви не се втича и не изтича равномерно.
А пък това състояние се отразява вече върху почерка. Чувствата ви се отразяват.
към беседата >>
И в живота е така.
Може да ядеш, след като всички се наядат или може да се наядеш, когато всичките спят. Да няма кой да ти завижда. Когато първи ядеш, всички трябва да спят. Или може всички други да са яли и ти да ядеш последен. Всички така спят, първи ще ядеш.
И в живота е така.
Майките не дават ли най-първо на децата си? Майките първи ли ядат, или последни? Те ядат последни. Тя, като сготви, даде на децата си и после тя яде. Тя е умната майка.
към беседата >>
Морален живот е онзи, който не пада.
Каквото и да стане, никога да не паднеш. Може да се наклониш на едната и на другата страна, но никога да не падаш. То е доброто разбиране в света. Ти ще се огъваш навсякъде, но никога да не губиш своето равновесие. Това разбирам морален живот.
Морален живот е онзи, който не пада.
Но това зависи от неговото разбиране, от неговите чувства. Зависи как са свързани неговите чувства с Божиите мисли. И всеки трябва да знае какво Бог е определил. Не желайте неща, които не са ви предопределени. Не искайте богатство, което не ви е дадено.
към беседата >>
А пък това състояние се отразява вече върху почерка.
Ония хора, които са нервни, като пишат, линията им не върви право. Ако ти искаш да знаеш своето състояние, вземи да пишеш малко. Тия линии ще ти покажат твоето състояние. Тая линия някъде е вглъбната, а накъде е издадена, не е равномерна. Ако имате един почерк, който не е равномерен, вие имате едно нервно състояние, енергията ви не се втича и не изтича равномерно.
А пък това състояние се отразява вече върху почерка.
Чувствата ви се отразяват.
към беседата >>
Майките не дават ли най-първо на децата си?
Да няма кой да ти завижда. Когато първи ядеш, всички трябва да спят. Или може всички други да са яли и ти да ядеш последен. Всички така спят, първи ще ядеш. И в живота е така.
Майките не дават ли най-първо на децата си?
Майките първи ли ядат, или последни? Те ядат последни. Тя, като сготви, даде на децата си и после тя яде. Тя е умната майка. А пък някой път майката се нахрани, когато децата спят.
към беседата >>
Но това зависи от неговото разбиране, от неговите чувства.
Може да се наклониш на едната и на другата страна, но никога да не падаш. То е доброто разбиране в света. Ти ще се огъваш навсякъде, но никога да не губиш своето равновесие. Това разбирам морален живот. Морален живот е онзи, който не пада.
Но това зависи от неговото разбиране, от неговите чувства.
Зависи как са свързани неговите чувства с Божиите мисли. И всеки трябва да знае какво Бог е определил. Не желайте неща, които не са ви предопределени. Не искайте богатство, което не ви е дадено. Искайте само това, което ви е определено.
към беседата >>
Чувствата ви се отразяват.
Ако ти искаш да знаеш своето състояние, вземи да пишеш малко. Тия линии ще ти покажат твоето състояние. Тая линия някъде е вглъбната, а накъде е издадена, не е равномерна. Ако имате един почерк, който не е равномерен, вие имате едно нервно състояние, енергията ви не се втича и не изтича равномерно. А пък това състояние се отразява вече върху почерка.
Чувствата ви се отразяват.
към беседата >>
Майките първи ли ядат, или последни?
Когато първи ядеш, всички трябва да спят. Или може всички други да са яли и ти да ядеш последен. Всички така спят, първи ще ядеш. И в живота е така. Майките не дават ли най-първо на децата си?
Майките първи ли ядат, или последни?
Те ядат последни. Тя, като сготви, даде на децата си и после тя яде. Тя е умната майка. А пък някой път майката се нахрани, когато децата спят. Когато майката се нахранва първа, тя гледа децата да станат по-късно, не ги събужда.
към беседата >>
Зависи как са свързани неговите чувства с Божиите мисли.
То е доброто разбиране в света. Ти ще се огъваш навсякъде, но никога да не губиш своето равновесие. Това разбирам морален живот. Морален живот е онзи, който не пада. Но това зависи от неговото разбиране, от неговите чувства.
Зависи как са свързани неговите чувства с Божиите мисли.
И всеки трябва да знае какво Бог е определил. Не желайте неща, които не са ви предопределени. Не искайте богатство, което не ви е дадено. Искайте само това, което ви е определено. Защото, ако вземеш повече, отколкото трябва, то това повече ще ти донесе голямо нещастие.
към беседата >>
Набраните човешки чувства - това са израз на една въплътена Божествена мисъл.
Набраните човешки чувства - това са израз на една въплътена Божествена мисъл.
Някои казват, че е важна човешката мисъл. Има една друга философия. Има много напластени чувства в нас. Вземете например чувството на глад, на жажда и пр. От чувството на глад се развили хиляди злини в света.
към беседата >>
Те ядат последни.
Или може всички други да са яли и ти да ядеш последен. Всички така спят, първи ще ядеш. И в живота е така. Майките не дават ли най-първо на децата си? Майките първи ли ядат, или последни?
Те ядат последни.
Тя, като сготви, даде на децата си и после тя яде. Тя е умната майка. А пък някой път майката се нахрани, когато децата спят. Когато майката се нахранва първа, тя гледа децата да станат по-късно, не ги събужда.
към беседата >>
И всеки трябва да знае какво Бог е определил.
Ти ще се огъваш навсякъде, но никога да не губиш своето равновесие. Това разбирам морален живот. Морален живот е онзи, който не пада. Но това зависи от неговото разбиране, от неговите чувства. Зависи как са свързани неговите чувства с Божиите мисли.
И всеки трябва да знае какво Бог е определил.
Не желайте неща, които не са ви предопределени. Не искайте богатство, което не ви е дадено. Искайте само това, което ви е определено. Защото, ако вземеш повече, отколкото трябва, то това повече ще ти донесе голямо нещастие. Че аз мога да ви приведа много примери.
към беседата >>
Някои казват, че е важна човешката мисъл.
Набраните човешки чувства - това са израз на една въплътена Божествена мисъл.
Някои казват, че е важна човешката мисъл.
Има една друга философия. Има много напластени чувства в нас. Вземете например чувството на глад, на жажда и пр. От чувството на глад се развили хиляди злини в света. Чувството на глад показва пътя на живота, по кой начин ще дойде животът.
към беседата >>
Тя, като сготви, даде на децата си и после тя яде.
Всички така спят, първи ще ядеш. И в живота е така. Майките не дават ли най-първо на децата си? Майките първи ли ядат, или последни? Те ядат последни.
Тя, като сготви, даде на децата си и после тя яде.
Тя е умната майка. А пък някой път майката се нахрани, когато децата спят. Когато майката се нахранва първа, тя гледа децата да станат по-късно, не ги събужда.
към беседата >>
Не желайте неща, които не са ви предопределени.
Това разбирам морален живот. Морален живот е онзи, който не пада. Но това зависи от неговото разбиране, от неговите чувства. Зависи как са свързани неговите чувства с Божиите мисли. И всеки трябва да знае какво Бог е определил.
Не желайте неща, които не са ви предопределени.
Не искайте богатство, което не ви е дадено. Искайте само това, което ви е определено. Защото, ако вземеш повече, отколкото трябва, то това повече ще ти донесе голямо нещастие. Че аз мога да ви приведа много примери. Ако вие забогатеете, ще се развали вашият характер.
към беседата >>
Има една друга философия.
Набраните човешки чувства - това са израз на една въплътена Божествена мисъл. Някои казват, че е важна човешката мисъл.
Има една друга философия.
Има много напластени чувства в нас. Вземете например чувството на глад, на жажда и пр. От чувството на глад се развили хиляди злини в света. Чувството на глад показва пътя на живота, по кой начин ще дойде животът. Но за да добие човек хляба, той се научил на хиляди престъпления.
към беседата >>
Тя е умната майка.
И в живота е така. Майките не дават ли най-първо на децата си? Майките първи ли ядат, или последни? Те ядат последни. Тя, като сготви, даде на децата си и после тя яде.
Тя е умната майка.
А пък някой път майката се нахрани, когато децата спят. Когато майката се нахранва първа, тя гледа децата да станат по-късно, не ги събужда.
към беседата >>
Не искайте богатство, което не ви е дадено.
Морален живот е онзи, който не пада. Но това зависи от неговото разбиране, от неговите чувства. Зависи как са свързани неговите чувства с Божиите мисли. И всеки трябва да знае какво Бог е определил. Не желайте неща, които не са ви предопределени.
Не искайте богатство, което не ви е дадено.
Искайте само това, което ви е определено. Защото, ако вземеш повече, отколкото трябва, то това повече ще ти донесе голямо нещастие. Че аз мога да ви приведа много примери. Ако вие забогатеете, ще се развали вашият характер. Най-първо вие сте били беден човек, нямали сте нищо и сте имали доверие във всички хора, които влизат в къщата ви.
към беседата >>
Има много напластени чувства в нас.
Набраните човешки чувства - това са израз на една въплътена Божествена мисъл. Някои казват, че е важна човешката мисъл. Има една друга философия.
Има много напластени чувства в нас.
Вземете например чувството на глад, на жажда и пр. От чувството на глад се развили хиляди злини в света. Чувството на глад показва пътя на живота, по кой начин ще дойде животът. Но за да добие човек хляба, той се научил на хиляди престъпления. Мога да ви обясня причините, как се зародили тия състояния, които съвременните хора имат при себе си.
към беседата >>
А пък някой път майката се нахрани, когато децата спят.
Майките не дават ли най-първо на децата си? Майките първи ли ядат, или последни? Те ядат последни. Тя, като сготви, даде на децата си и после тя яде. Тя е умната майка.
А пък някой път майката се нахрани, когато децата спят.
Когато майката се нахранва първа, тя гледа децата да станат по-късно, не ги събужда.
към беседата >>
Искайте само това, което ви е определено.
Но това зависи от неговото разбиране, от неговите чувства. Зависи как са свързани неговите чувства с Божиите мисли. И всеки трябва да знае какво Бог е определил. Не желайте неща, които не са ви предопределени. Не искайте богатство, което не ви е дадено.
Искайте само това, което ви е определено.
Защото, ако вземеш повече, отколкото трябва, то това повече ще ти донесе голямо нещастие. Че аз мога да ви приведа много примери. Ако вие забогатеете, ще се развали вашият характер. Най-първо вие сте били беден човек, нямали сте нищо и сте имали доверие във всички хора, които влизат в къщата ви. Като станете богат, въпросът е вече друг.
към беседата >>
Вземете например чувството на глад, на жажда и пр.
Набраните човешки чувства - това са израз на една въплътена Божествена мисъл. Някои казват, че е важна човешката мисъл. Има една друга философия. Има много напластени чувства в нас.
Вземете например чувството на глад, на жажда и пр.
От чувството на глад се развили хиляди злини в света. Чувството на глад показва пътя на живота, по кой начин ще дойде животът. Но за да добие човек хляба, той се научил на хиляди престъпления. Мога да ви обясня причините, как се зародили тия състояния, които съвременните хора имат при себе си. Едно животно какви ли не движения прави.
към беседата >>
Когато майката се нахранва първа, тя гледа децата да станат по-късно, не ги събужда.
Майките първи ли ядат, или последни? Те ядат последни. Тя, като сготви, даде на децата си и после тя яде. Тя е умната майка. А пък някой път майката се нахрани, когато децата спят.
Когато майката се нахранва първа, тя гледа децата да станат по-късно, не ги събужда.
към беседата >>
Защото, ако вземеш повече, отколкото трябва, то това повече ще ти донесе голямо нещастие.
Зависи как са свързани неговите чувства с Божиите мисли. И всеки трябва да знае какво Бог е определил. Не желайте неща, които не са ви предопределени. Не искайте богатство, което не ви е дадено. Искайте само това, което ви е определено.
Защото, ако вземеш повече, отколкото трябва, то това повече ще ти донесе голямо нещастие.
Че аз мога да ви приведа много примери. Ако вие забогатеете, ще се развали вашият характер. Най-първо вие сте били беден човек, нямали сте нищо и сте имали доверие във всички хора, които влизат в къщата ви. Като станете богат, въпросът е вече друг. Като сте богат и като влезе в къщата ви някой, вие ще имате подозрения към него.
към беседата >>
От чувството на глад се развили хиляди злини в света.
Набраните човешки чувства - това са израз на една въплътена Божествена мисъл. Някои казват, че е важна човешката мисъл. Има една друга философия. Има много напластени чувства в нас. Вземете например чувството на глад, на жажда и пр.
От чувството на глад се развили хиляди злини в света.
Чувството на глад показва пътя на живота, по кой начин ще дойде животът. Но за да добие човек хляба, той се научил на хиляди престъпления. Мога да ви обясня причините, как се зародили тия състояния, които съвременните хора имат при себе си. Едно животно какви ли не движения прави. То, като яде някое друго животно, ще му одере кожата и после ще го изяде.
към беседата >>
Сега приложението на философията.
Сега приложението на философията.
Трябва да се преведе това. Може да се признае един факт, като факт да се констатира. Каква полза има от това? Какво приложение ще направите сега, какъв извод ще направите? Казват: добро и зло има в света.
към беседата >>
Че аз мога да ви приведа много примери.
И всеки трябва да знае какво Бог е определил. Не желайте неща, които не са ви предопределени. Не искайте богатство, което не ви е дадено. Искайте само това, което ви е определено. Защото, ако вземеш повече, отколкото трябва, то това повече ще ти донесе голямо нещастие.
Че аз мога да ви приведа много примери.
Ако вие забогатеете, ще се развали вашият характер. Най-първо вие сте били беден човек, нямали сте нищо и сте имали доверие във всички хора, които влизат в къщата ви. Като станете богат, въпросът е вече друг. Като сте богат и като влезе в къщата ви някой, вие ще имате подозрения към него. Вие сте подозрителен човек, тогаз вие сте забогатели.
към беседата >>
Чувството на глад показва пътя на живота, по кой начин ще дойде животът.
Някои казват, че е важна човешката мисъл. Има една друга философия. Има много напластени чувства в нас. Вземете например чувството на глад, на жажда и пр. От чувството на глад се развили хиляди злини в света.
Чувството на глад показва пътя на живота, по кой начин ще дойде животът.
Но за да добие човек хляба, той се научил на хиляди престъпления. Мога да ви обясня причините, как се зародили тия състояния, които съвременните хора имат при себе си. Едно животно какви ли не движения прави. То, като яде някое друго животно, ще му одере кожата и после ще го изяде. И казва: „Слава Богу, че Господ създаде това агне, промислил е за моя живот." Котката ще хване една мишка и ще каже: „Колко е велик Господ, че направи мишките да поддържат моя живот." Змията хване една жаба и казва: „Колко добър е Господ, че направил жабите да поддържат моя живот." Или тя ще погълне някоя риба.
към беседата >>
Трябва да се преведе това.
Сега приложението на философията.
Трябва да се преведе това.
Може да се признае един факт, като факт да се констатира. Каква полза има от това? Какво приложение ще направите сега, какъв извод ще направите? Казват: добро и зло има в света. Какъв извод ще направите?
към беседата >>
Ако вие забогатеете, ще се развали вашият характер.
Не желайте неща, които не са ви предопределени. Не искайте богатство, което не ви е дадено. Искайте само това, което ви е определено. Защото, ако вземеш повече, отколкото трябва, то това повече ще ти донесе голямо нещастие. Че аз мога да ви приведа много примери.
Ако вие забогатеете, ще се развали вашият характер.
Най-първо вие сте били беден човек, нямали сте нищо и сте имали доверие във всички хора, които влизат в къщата ви. Като станете богат, въпросът е вече друг. Като сте богат и като влезе в къщата ви някой, вие ще имате подозрения към него. Вие сте подозрителен човек, тогаз вие сте забогатели.
към беседата >>
Но за да добие човек хляба, той се научил на хиляди престъпления.
Има една друга философия. Има много напластени чувства в нас. Вземете например чувството на глад, на жажда и пр. От чувството на глад се развили хиляди злини в света. Чувството на глад показва пътя на живота, по кой начин ще дойде животът.
Но за да добие човек хляба, той се научил на хиляди престъпления.
Мога да ви обясня причините, как се зародили тия състояния, които съвременните хора имат при себе си. Едно животно какви ли не движения прави. То, като яде някое друго животно, ще му одере кожата и после ще го изяде. И казва: „Слава Богу, че Господ създаде това агне, промислил е за моя живот." Котката ще хване една мишка и ще каже: „Колко е велик Господ, че направи мишките да поддържат моя живот." Змията хване една жаба и казва: „Колко добър е Господ, че направил жабите да поддържат моя живот." Или тя ще погълне някоя риба. Това е крива философия.
към беседата >>
Може да се признае един факт, като факт да се констатира.
Сега приложението на философията. Трябва да се преведе това.
Може да се признае един факт, като факт да се констатира.
Каква полза има от това? Какво приложение ще направите сега, какъв извод ще направите? Казват: добро и зло има в света. Какъв извод ще направите? Не защо е злото?
към беседата >>
Най-първо вие сте били беден човек, нямали сте нищо и сте имали доверие във всички хора, които влизат в къщата ви.
Не искайте богатство, което не ви е дадено. Искайте само това, което ви е определено. Защото, ако вземеш повече, отколкото трябва, то това повече ще ти донесе голямо нещастие. Че аз мога да ви приведа много примери. Ако вие забогатеете, ще се развали вашият характер.
Най-първо вие сте били беден човек, нямали сте нищо и сте имали доверие във всички хора, които влизат в къщата ви.
Като станете богат, въпросът е вече друг. Като сте богат и като влезе в къщата ви някой, вие ще имате подозрения към него. Вие сте подозрителен човек, тогаз вие сте забогатели.
към беседата >>
Мога да ви обясня причините, как се зародили тия състояния, които съвременните хора имат при себе си.
Има много напластени чувства в нас. Вземете например чувството на глад, на жажда и пр. От чувството на глад се развили хиляди злини в света. Чувството на глад показва пътя на живота, по кой начин ще дойде животът. Но за да добие човек хляба, той се научил на хиляди престъпления.
Мога да ви обясня причините, как се зародили тия състояния, които съвременните хора имат при себе си.
Едно животно какви ли не движения прави. То, като яде някое друго животно, ще му одере кожата и после ще го изяде. И казва: „Слава Богу, че Господ създаде това агне, промислил е за моя живот." Котката ще хване една мишка и ще каже: „Колко е велик Господ, че направи мишките да поддържат моя живот." Змията хване една жаба и казва: „Колко добър е Господ, че направил жабите да поддържат моя живот." Или тя ще погълне някоя риба. Това е крива философия. Това е от животинско гледище, че Господ направил жабите за змията, мишките - за котката и пр.
към беседата >>
Каква полза има от това?
Сега приложението на философията. Трябва да се преведе това. Може да се признае един факт, като факт да се констатира.
Каква полза има от това?
Какво приложение ще направите сега, какъв извод ще направите? Казват: добро и зло има в света. Какъв извод ще направите? Не защо е злото? Злото човек само го прави в своя живот.
към беседата >>
Като станете богат, въпросът е вече друг.
Искайте само това, което ви е определено. Защото, ако вземеш повече, отколкото трябва, то това повече ще ти донесе голямо нещастие. Че аз мога да ви приведа много примери. Ако вие забогатеете, ще се развали вашият характер. Най-първо вие сте били беден човек, нямали сте нищо и сте имали доверие във всички хора, които влизат в къщата ви.
Като станете богат, въпросът е вече друг.
Като сте богат и като влезе в къщата ви някой, вие ще имате подозрения към него. Вие сте подозрителен човек, тогаз вие сте забогатели.
към беседата >>
Едно животно какви ли не движения прави.
Вземете например чувството на глад, на жажда и пр. От чувството на глад се развили хиляди злини в света. Чувството на глад показва пътя на живота, по кой начин ще дойде животът. Но за да добие човек хляба, той се научил на хиляди престъпления. Мога да ви обясня причините, как се зародили тия състояния, които съвременните хора имат при себе си.
Едно животно какви ли не движения прави.
То, като яде някое друго животно, ще му одере кожата и после ще го изяде. И казва: „Слава Богу, че Господ създаде това агне, промислил е за моя живот." Котката ще хване една мишка и ще каже: „Колко е велик Господ, че направи мишките да поддържат моя живот." Змията хване една жаба и казва: „Колко добър е Господ, че направил жабите да поддържат моя живот." Или тя ще погълне някоя риба. Това е крива философия. Това е от животинско гледище, че Господ направил жабите за змията, мишките - за котката и пр. Господ не направи жабите за змията, агнетата за хората и пр.
към беседата >>
Какво приложение ще направите сега, какъв извод ще направите?
Сега приложението на философията. Трябва да се преведе това. Може да се признае един факт, като факт да се констатира. Каква полза има от това?
Какво приложение ще направите сега, какъв извод ще направите?
Казват: добро и зло има в света. Какъв извод ще направите? Не защо е злото? Злото човек само го прави в своя живот. Злото извън човека не съществува.
към беседата >>
Като сте богат и като влезе в къщата ви някой, вие ще имате подозрения към него.
Защото, ако вземеш повече, отколкото трябва, то това повече ще ти донесе голямо нещастие. Че аз мога да ви приведа много примери. Ако вие забогатеете, ще се развали вашият характер. Най-първо вие сте били беден човек, нямали сте нищо и сте имали доверие във всички хора, които влизат в къщата ви. Като станете богат, въпросът е вече друг.
Като сте богат и като влезе в къщата ви някой, вие ще имате подозрения към него.
Вие сте подозрителен човек, тогаз вие сте забогатели.
към беседата >>
То, като яде някое друго животно, ще му одере кожата и после ще го изяде.
От чувството на глад се развили хиляди злини в света. Чувството на глад показва пътя на живота, по кой начин ще дойде животът. Но за да добие човек хляба, той се научил на хиляди престъпления. Мога да ви обясня причините, как се зародили тия състояния, които съвременните хора имат при себе си. Едно животно какви ли не движения прави.
То, като яде някое друго животно, ще му одере кожата и после ще го изяде.
И казва: „Слава Богу, че Господ създаде това агне, промислил е за моя живот." Котката ще хване една мишка и ще каже: „Колко е велик Господ, че направи мишките да поддържат моя живот." Змията хване една жаба и казва: „Колко добър е Господ, че направил жабите да поддържат моя живот." Или тя ще погълне някоя риба. Това е крива философия. Това е от животинско гледище, че Господ направил жабите за змията, мишките - за котката и пр. Господ не направи жабите за змията, агнетата за хората и пр. Как да се обясни това?
към беседата >>
Казват: добро и зло има в света.
Сега приложението на философията. Трябва да се преведе това. Може да се признае един факт, като факт да се констатира. Каква полза има от това? Какво приложение ще направите сега, какъв извод ще направите?
Казват: добро и зло има в света.
Какъв извод ще направите? Не защо е злото? Злото човек само го прави в своя живот. Злото извън човека не съществува. Може да има някакво съществувание.
към беседата >>
Вие сте подозрителен човек, тогаз вие сте забогатели.
Че аз мога да ви приведа много примери. Ако вие забогатеете, ще се развали вашият характер. Най-първо вие сте били беден човек, нямали сте нищо и сте имали доверие във всички хора, които влизат в къщата ви. Като станете богат, въпросът е вече друг. Като сте богат и като влезе в къщата ви някой, вие ще имате подозрения към него.
Вие сте подозрителен човек, тогаз вие сте забогатели.
към беседата >>
И казва: „Слава Богу, че Господ създаде това агне, промислил е за моя живот." Котката ще хване една мишка и ще каже: „Колко е велик Господ, че направи мишките да поддържат моя живот." Змията хване една жаба и казва: „Колко добър е Господ, че направил жабите да поддържат моя живот." Или тя ще погълне някоя риба.
Чувството на глад показва пътя на живота, по кой начин ще дойде животът. Но за да добие човек хляба, той се научил на хиляди престъпления. Мога да ви обясня причините, как се зародили тия състояния, които съвременните хора имат при себе си. Едно животно какви ли не движения прави. То, като яде някое друго животно, ще му одере кожата и после ще го изяде.
И казва: „Слава Богу, че Господ създаде това агне, промислил е за моя живот." Котката ще хване една мишка и ще каже: „Колко е велик Господ, че направи мишките да поддържат моя живот." Змията хване една жаба и казва: „Колко добър е Господ, че направил жабите да поддържат моя живот." Или тя ще погълне някоя риба.
Това е крива философия. Това е от животинско гледище, че Господ направил жабите за змията, мишките - за котката и пр. Господ не направи жабите за змията, агнетата за хората и пр. Как да се обясни това? Сега един паралел съществува.
към беседата >>
Какъв извод ще направите?
Трябва да се преведе това. Може да се признае един факт, като факт да се констатира. Каква полза има от това? Какво приложение ще направите сега, какъв извод ще направите? Казват: добро и зло има в света.
Какъв извод ще направите?
Не защо е злото? Злото човек само го прави в своя живот. Злото извън човека не съществува. Може да има някакво съществувание. Злото е нещо разумно.
към беседата >>
Казвам, вие сте забогатели преждевременно.
Казвам, вие сте забогатели преждевременно.
Вървите по един неестествен път. Истинското богатство трябва да бъде за вас като един извор. Кой е отишъл при извора, кой пил да не ви интересува. Да считате, че всеки има право да пие. Тази вода няма да я изпие.
към беседата >>
Това е крива философия.
Но за да добие човек хляба, той се научил на хиляди престъпления. Мога да ви обясня причините, как се зародили тия състояния, които съвременните хора имат при себе си. Едно животно какви ли не движения прави. То, като яде някое друго животно, ще му одере кожата и после ще го изяде. И казва: „Слава Богу, че Господ създаде това агне, промислил е за моя живот." Котката ще хване една мишка и ще каже: „Колко е велик Господ, че направи мишките да поддържат моя живот." Змията хване една жаба и казва: „Колко добър е Господ, че направил жабите да поддържат моя живот." Или тя ще погълне някоя риба.
Това е крива философия.
Това е от животинско гледище, че Господ направил жабите за змията, мишките - за котката и пр. Господ не направи жабите за змията, агнетата за хората и пр. Как да се обясни това? Сега един паралел съществува. Вземете едно дете.
към беседата >>
Не защо е злото?
Може да се признае един факт, като факт да се констатира. Каква полза има от това? Какво приложение ще направите сега, какъв извод ще направите? Казват: добро и зло има в света. Какъв извод ще направите?
Не защо е злото?
Злото човек само го прави в своя живот. Злото извън човека не съществува. Може да има някакво съществувание. Злото е нещо разумно. Един вълк, който прави зло, не е ли разумен?
към беседата >>
Вървите по един неестествен път.
Казвам, вие сте забогатели преждевременно.
Вървите по един неестествен път.
Истинското богатство трябва да бъде за вас като един извор. Кой е отишъл при извора, кой пил да не ви интересува. Да считате, че всеки има право да пие. Тази вода няма да я изпие. Тая вода чисти себе си.
към беседата >>
Това е от животинско гледище, че Господ направил жабите за змията, мишките - за котката и пр.
Мога да ви обясня причините, как се зародили тия състояния, които съвременните хора имат при себе си. Едно животно какви ли не движения прави. То, като яде някое друго животно, ще му одере кожата и после ще го изяде. И казва: „Слава Богу, че Господ създаде това агне, промислил е за моя живот." Котката ще хване една мишка и ще каже: „Колко е велик Господ, че направи мишките да поддържат моя живот." Змията хване една жаба и казва: „Колко добър е Господ, че направил жабите да поддържат моя живот." Или тя ще погълне някоя риба. Това е крива философия.
Това е от животинско гледище, че Господ направил жабите за змията, мишките - за котката и пр.
Господ не направи жабите за змията, агнетата за хората и пр. Как да се обясни това? Сега един паралел съществува. Вземете едно дете. Когато има плодове на дървото, детето седи при дървото и поглежда нагоре. Защо?
към беседата >>
Злото човек само го прави в своя живот.
Каква полза има от това? Какво приложение ще направите сега, какъв извод ще направите? Казват: добро и зло има в света. Какъв извод ще направите? Не защо е злото?
Злото човек само го прави в своя живот.
Злото извън човека не съществува. Може да има някакво съществувание. Злото е нещо разумно. Един вълк, който прави зло, не е ли разумен? Тогаз какво е отношението между онзи, който ще направи зло, и онзи, който направил добро?
към беседата >>
Истинското богатство трябва да бъде за вас като един извор.
Казвам, вие сте забогатели преждевременно. Вървите по един неестествен път.
Истинското богатство трябва да бъде за вас като един извор.
Кой е отишъл при извора, кой пил да не ви интересува. Да считате, че всеки има право да пие. Тази вода няма да я изпие. Тая вода чисти себе си. Вода, която тече, не може да се омърси.
към беседата >>
Господ не направи жабите за змията, агнетата за хората и пр.
Едно животно какви ли не движения прави. То, като яде някое друго животно, ще му одере кожата и после ще го изяде. И казва: „Слава Богу, че Господ създаде това агне, промислил е за моя живот." Котката ще хване една мишка и ще каже: „Колко е велик Господ, че направи мишките да поддържат моя живот." Змията хване една жаба и казва: „Колко добър е Господ, че направил жабите да поддържат моя живот." Или тя ще погълне някоя риба. Това е крива философия. Това е от животинско гледище, че Господ направил жабите за змията, мишките - за котката и пр.
Господ не направи жабите за змията, агнетата за хората и пр.
Как да се обясни това? Сега един паралел съществува. Вземете едно дете. Когато има плодове на дървото, детето седи при дървото и поглежда нагоре. Защо? Никой учител не го е учил на това.
към беседата >>
Злото извън човека не съществува.
Какво приложение ще направите сега, какъв извод ще направите? Казват: добро и зло има в света. Какъв извод ще направите? Не защо е злото? Злото човек само го прави в своя живот.
Злото извън човека не съществува.
Може да има някакво съществувание. Злото е нещо разумно. Един вълк, който прави зло, не е ли разумен? Тогаз какво е отношението между онзи, който ще направи зло, и онзи, който направил добро? Злият напада.
към беседата >>
Кой е отишъл при извора, кой пил да не ви интересува.
Казвам, вие сте забогатели преждевременно. Вървите по един неестествен път. Истинското богатство трябва да бъде за вас като един извор.
Кой е отишъл при извора, кой пил да не ви интересува.
Да считате, че всеки има право да пие. Тази вода няма да я изпие. Тая вода чисти себе си. Вода, която тече, не може да се омърси. По същия закон под мислене разбирам следното: ако във вас Божественият живот извира като извор, той е чист. Извирайте.
към беседата >>
Как да се обясни това?
То, като яде някое друго животно, ще му одере кожата и после ще го изяде. И казва: „Слава Богу, че Господ създаде това агне, промислил е за моя живот." Котката ще хване една мишка и ще каже: „Колко е велик Господ, че направи мишките да поддържат моя живот." Змията хване една жаба и казва: „Колко добър е Господ, че направил жабите да поддържат моя живот." Или тя ще погълне някоя риба. Това е крива философия. Това е от животинско гледище, че Господ направил жабите за змията, мишките - за котката и пр. Господ не направи жабите за змията, агнетата за хората и пр.
Как да се обясни това?
Сега един паралел съществува. Вземете едно дете. Когато има плодове на дървото, детето седи при дървото и поглежда нагоре. Защо? Никой учител не го е учил на това. Учено дете е това.
към беседата >>
Може да има някакво съществувание.
Казват: добро и зло има в света. Какъв извод ще направите? Не защо е злото? Злото човек само го прави в своя живот. Злото извън човека не съществува.
Може да има някакво съществувание.
Злото е нещо разумно. Един вълк, който прави зло, не е ли разумен? Тогаз какво е отношението между онзи, който ще направи зло, и онзи, който направил добро? Злият напада. Но добрият човек, и той напада.
към беседата >>
Да считате, че всеки има право да пие.
Казвам, вие сте забогатели преждевременно. Вървите по един неестествен път. Истинското богатство трябва да бъде за вас като един извор. Кой е отишъл при извора, кой пил да не ви интересува.
Да считате, че всеки има право да пие.
Тази вода няма да я изпие. Тая вода чисти себе си. Вода, която тече, не може да се омърси. По същия закон под мислене разбирам следното: ако във вас Божественият живот извира като извор, той е чист. Извирайте. Имайте желание да бъдете извори.
към беседата >>
Сега един паралел съществува.
И казва: „Слава Богу, че Господ създаде това агне, промислил е за моя живот." Котката ще хване една мишка и ще каже: „Колко е велик Господ, че направи мишките да поддържат моя живот." Змията хване една жаба и казва: „Колко добър е Господ, че направил жабите да поддържат моя живот." Или тя ще погълне някоя риба. Това е крива философия. Това е от животинско гледище, че Господ направил жабите за змията, мишките - за котката и пр. Господ не направи жабите за змията, агнетата за хората и пр. Как да се обясни това?
Сега един паралел съществува.
Вземете едно дете. Когато има плодове на дървото, детето седи при дървото и поглежда нагоре. Защо? Никой учител не го е учил на това. Учено дете е това. То поглежда и прави сметка.
към беседата >>
Злото е нещо разумно.
Какъв извод ще направите? Не защо е злото? Злото човек само го прави в своя живот. Злото извън човека не съществува. Може да има някакво съществувание.
Злото е нещо разумно.
Един вълк, който прави зло, не е ли разумен? Тогаз какво е отношението между онзи, който ще направи зло, и онзи, който направил добро? Злият напада. Но добрият човек, и той напада. Не мислете, че добрият човек не напада, и че той не е силен.
към беседата >>
Тази вода няма да я изпие.
Казвам, вие сте забогатели преждевременно. Вървите по един неестествен път. Истинското богатство трябва да бъде за вас като един извор. Кой е отишъл при извора, кой пил да не ви интересува. Да считате, че всеки има право да пие.
Тази вода няма да я изпие.
Тая вода чисти себе си. Вода, която тече, не може да се омърси. По същия закон под мислене разбирам следното: ако във вас Божественият живот извира като извор, той е чист. Извирайте. Имайте желание да бъдете извори. Не бъдете застояла вода.
към беседата >>
Вземете едно дете.
Това е крива философия. Това е от животинско гледище, че Господ направил жабите за змията, мишките - за котката и пр. Господ не направи жабите за змията, агнетата за хората и пр. Как да се обясни това? Сега един паралел съществува.
Вземете едно дете.
Когато има плодове на дървото, детето седи при дървото и поглежда нагоре. Защо? Никой учител не го е учил на това. Учено дете е това. То поглежда и прави сметка. Седи и гледа най-първо дали Провидението ще му даде нещо.
към беседата >>
Един вълк, който прави зло, не е ли разумен?
Не защо е злото? Злото човек само го прави в своя живот. Злото извън човека не съществува. Може да има някакво съществувание. Злото е нещо разумно.
Един вълк, който прави зло, не е ли разумен?
Тогаз какво е отношението между онзи, който ще направи зло, и онзи, който направил добро? Злият напада. Но добрият човек, и той напада. Не мислете, че добрият човек не напада, и че той не е силен. И добрият, и лошият са силни, но лошият употребява силата си по един начин, а пък добрият по друг начин.
към беседата >>
Тая вода чисти себе си.
Вървите по един неестествен път. Истинското богатство трябва да бъде за вас като един извор. Кой е отишъл при извора, кой пил да не ви интересува. Да считате, че всеки има право да пие. Тази вода няма да я изпие.
Тая вода чисти себе си.
Вода, която тече, не може да се омърси. По същия закон под мислене разбирам следното: ако във вас Божественият живот извира като извор, той е чист. Извирайте. Имайте желание да бъдете извори. Не бъдете застояла вода. Вие някой път казвате: „Защо ми трябва да мисля за тези работи.
към беседата >>
Когато има плодове на дървото, детето седи при дървото и поглежда нагоре. Защо?
Това е от животинско гледище, че Господ направил жабите за змията, мишките - за котката и пр. Господ не направи жабите за змията, агнетата за хората и пр. Как да се обясни това? Сега един паралел съществува. Вземете едно дете.
Когато има плодове на дървото, детето седи при дървото и поглежда нагоре. Защо?
Никой учител не го е учил на това. Учено дете е това. То поглежда и прави сметка. Седи и гледа най-първо дали Провидението ще му даде нещо. Но представете си, че Провидението може да му даде нещо.
към беседата >>
Тогаз какво е отношението между онзи, който ще направи зло, и онзи, който направил добро?
Злото човек само го прави в своя живот. Злото извън човека не съществува. Може да има някакво съществувание. Злото е нещо разумно. Един вълк, който прави зло, не е ли разумен?
Тогаз какво е отношението между онзи, който ще направи зло, и онзи, който направил добро?
Злият напада. Но добрият човек, и той напада. Не мислете, че добрият човек не напада, и че той не е силен. И добрият, и лошият са силни, но лошият употребява силата си по един начин, а пък добрият по друг начин. Лошият ще ви причини една рана, а пък добрият ще ви лекува раната.
към беседата >>
Вода, която тече, не може да се омърси.
Истинското богатство трябва да бъде за вас като един извор. Кой е отишъл при извора, кой пил да не ви интересува. Да считате, че всеки има право да пие. Тази вода няма да я изпие. Тая вода чисти себе си.
Вода, която тече, не може да се омърси.
По същия закон под мислене разбирам следното: ако във вас Божественият живот извира като извор, той е чист. Извирайте. Имайте желание да бъдете извори. Не бъдете застояла вода. Вие някой път казвате: „Защо ми трябва да мисля за тези работи. Други хора да мислят." Че окирлявената риза не трябва ли да се опере?
към беседата >>
Никой учител не го е учил на това.
Господ не направи жабите за змията, агнетата за хората и пр. Как да се обясни това? Сега един паралел съществува. Вземете едно дете. Когато има плодове на дървото, детето седи при дървото и поглежда нагоре. Защо?
Никой учител не го е учил на това.
Учено дете е това. То поглежда и прави сметка. Седи и гледа най-първо дали Провидението ще му даде нещо. Но представете си, че Провидението може да му даде нещо. Дойде вятър, разтърси дървото и погледне - две-три круши паднали.
към беседата >>
Злият напада.
Злото извън човека не съществува. Може да има някакво съществувание. Злото е нещо разумно. Един вълк, който прави зло, не е ли разумен? Тогаз какво е отношението между онзи, който ще направи зло, и онзи, който направил добро?
Злият напада.
Но добрият човек, и той напада. Не мислете, че добрият човек не напада, и че той не е силен. И добрият, и лошият са силни, но лошият употребява силата си по един начин, а пък добрият по друг начин. Лошият ще ви причини една рана, а пък добрият ще ви лекува раната. Вълкът по някой път минава за добър.
към беседата >>
По същия закон под мислене разбирам следното: ако във вас Божественият живот извира като извор, той е чист. Извирайте.
Кой е отишъл при извора, кой пил да не ви интересува. Да считате, че всеки има право да пие. Тази вода няма да я изпие. Тая вода чисти себе си. Вода, която тече, не може да се омърси.
По същия закон под мислене разбирам следното: ако във вас Божественият живот извира като извор, той е чист. Извирайте.
Имайте желание да бъдете извори. Не бъдете застояла вода. Вие някой път казвате: „Защо ми трябва да мисля за тези работи. Други хора да мислят." Че окирлявената риза не трябва ли да се опере? Казваш: „Да не се носи." Има друга опасност в това.
към беседата >>
Учено дете е това.
Как да се обясни това? Сега един паралел съществува. Вземете едно дете. Когато има плодове на дървото, детето седи при дървото и поглежда нагоре. Защо? Никой учител не го е учил на това.
Учено дете е това.
То поглежда и прави сметка. Седи и гледа най-първо дали Провидението ще му даде нещо. Но представете си, че Провидението може да му даде нещо. Дойде вятър, разтърси дървото и погледне - две-три круши паднали. И детето казва: „Слава Богу.
към беседата >>
Но добрият човек, и той напада.
Може да има някакво съществувание. Злото е нещо разумно. Един вълк, който прави зло, не е ли разумен? Тогаз какво е отношението между онзи, който ще направи зло, и онзи, който направил добро? Злият напада.
Но добрият човек, и той напада.
Не мислете, че добрият човек не напада, и че той не е силен. И добрият, и лошият са силни, но лошият употребява силата си по един начин, а пък добрият по друг начин. Лошият ще ви причини една рана, а пък добрият ще ви лекува раната. Вълкът по някой път минава за добър. Той ще вземе агнето, ще го тури на врата си и ще го носи.
към беседата >>
Имайте желание да бъдете извори.
Да считате, че всеки има право да пие. Тази вода няма да я изпие. Тая вода чисти себе си. Вода, която тече, не може да се омърси. По същия закон под мислене разбирам следното: ако във вас Божественият живот извира като извор, той е чист. Извирайте.
Имайте желание да бъдете извори.
Не бъдете застояла вода. Вие някой път казвате: „Защо ми трябва да мисля за тези работи. Други хора да мислят." Че окирлявената риза не трябва ли да се опере? Казваш: „Да не се носи." Има друга опасност в това. Онази риза, която не носите, прах може да се набере по нея.
към беседата >>
То поглежда и прави сметка.
Сега един паралел съществува. Вземете едно дете. Когато има плодове на дървото, детето седи при дървото и поглежда нагоре. Защо? Никой учител не го е учил на това. Учено дете е това.
То поглежда и прави сметка.
Седи и гледа най-първо дали Провидението ще му даде нещо. Но представете си, че Провидението може да му даде нещо. Дойде вятър, разтърси дървото и погледне - две-три круши паднали. И детето казва: „Слава Богу. Има Провидение.
към беседата >>
Не мислете, че добрият човек не напада, и че той не е силен.
Злото е нещо разумно. Един вълк, който прави зло, не е ли разумен? Тогаз какво е отношението между онзи, който ще направи зло, и онзи, който направил добро? Злият напада. Но добрият човек, и той напада.
Не мислете, че добрият човек не напада, и че той не е силен.
И добрият, и лошият са силни, но лошият употребява силата си по един начин, а пък добрият по друг начин. Лошият ще ви причини една рана, а пък добрият ще ви лекува раната. Вълкът по някой път минава за добър. Той ще вземе агнето, ще го тури на врата си и ще го носи. Кавалер е той, дипломат е той.
към беседата >>
Не бъдете застояла вода.
Тази вода няма да я изпие. Тая вода чисти себе си. Вода, която тече, не може да се омърси. По същия закон под мислене разбирам следното: ако във вас Божественият живот извира като извор, той е чист. Извирайте. Имайте желание да бъдете извори.
Не бъдете застояла вода.
Вие някой път казвате: „Защо ми трябва да мисля за тези работи. Други хора да мислят." Че окирлявената риза не трябва ли да се опере? Казваш: „Да не се носи." Има друга опасност в това. Онази риза, която не носите, прах може да се набере по нея. Ако този прах остане по ризата, стои тридесет, четиридесет, петдесет, сто години, то ризата ще се разпадне.
към беседата >>
Седи и гледа най-първо дали Провидението ще му даде нещо.
Вземете едно дете. Когато има плодове на дървото, детето седи при дървото и поглежда нагоре. Защо? Никой учител не го е учил на това. Учено дете е това. То поглежда и прави сметка.
Седи и гледа най-първо дали Провидението ще му даде нещо.
Но представете си, че Провидението може да му даде нещо. Дойде вятър, разтърси дървото и погледне - две-три круши паднали. И детето казва: „Слава Богу. Има Провидение. Промислил е Бог заради мене." И вземе плодовете.
към беседата >>
И добрият, и лошият са силни, но лошият употребява силата си по един начин, а пък добрият по друг начин.
Един вълк, който прави зло, не е ли разумен? Тогаз какво е отношението между онзи, който ще направи зло, и онзи, който направил добро? Злият напада. Но добрият човек, и той напада. Не мислете, че добрият човек не напада, и че той не е силен.
И добрият, и лошият са силни, но лошият употребява силата си по един начин, а пък добрият по друг начин.
Лошият ще ви причини една рана, а пък добрият ще ви лекува раната. Вълкът по някой път минава за добър. Той ще вземе агнето, ще го тури на врата си и ще го носи. Кавалер е той, дипломат е той. Вълкът казва на агнето: „Няма какво да стоиш в тази кошара." И това агне седи и не блее.
към беседата >>
Вие някой път казвате: „Защо ми трябва да мисля за тези работи.
Тая вода чисти себе си. Вода, която тече, не може да се омърси. По същия закон под мислене разбирам следното: ако във вас Божественият живот извира като извор, той е чист. Извирайте. Имайте желание да бъдете извори. Не бъдете застояла вода.
Вие някой път казвате: „Защо ми трябва да мисля за тези работи.
Други хора да мислят." Че окирлявената риза не трябва ли да се опере? Казваш: „Да не се носи." Има друга опасност в това. Онази риза, която не носите, прах може да се набере по нея. Ако този прах остане по ризата, стои тридесет, четиридесет, петдесет, сто години, то ризата ще се разпадне. Риза, която е носена от човек, става по-здрава.
към беседата >>
Но представете си, че Провидението може да му даде нещо.
Когато има плодове на дървото, детето седи при дървото и поглежда нагоре. Защо? Никой учител не го е учил на това. Учено дете е това. То поглежда и прави сметка. Седи и гледа най-първо дали Провидението ще му даде нещо.
Но представете си, че Провидението може да му даде нещо.
Дойде вятър, разтърси дървото и погледне - две-три круши паднали. И детето казва: „Слава Богу. Има Провидение. Промислил е Бог заради мене." И вземе плодовете. За детето Господ промислил, но градинарят, който заградил градината, намира, че Божественият промисъл, който действа благотворно за детето, не е промислил заради него.
към беседата >>
Лошият ще ви причини една рана, а пък добрият ще ви лекува раната.
Тогаз какво е отношението между онзи, който ще направи зло, и онзи, който направил добро? Злият напада. Но добрият човек, и той напада. Не мислете, че добрият човек не напада, и че той не е силен. И добрият, и лошият са силни, но лошият употребява силата си по един начин, а пък добрият по друг начин.
Лошият ще ви причини една рана, а пък добрият ще ви лекува раната.
Вълкът по някой път минава за добър. Той ще вземе агнето, ще го тури на врата си и ще го носи. Кавалер е той, дипломат е той. Вълкът казва на агнето: „Няма какво да стоиш в тази кошара." И това агне седи и не блее. Носи го на врата си.
към беседата >>
Други хора да мислят." Че окирлявената риза не трябва ли да се опере?
Вода, която тече, не може да се омърси. По същия закон под мислене разбирам следното: ако във вас Божественият живот извира като извор, той е чист. Извирайте. Имайте желание да бъдете извори. Не бъдете застояла вода. Вие някой път казвате: „Защо ми трябва да мисля за тези работи.
Други хора да мислят." Че окирлявената риза не трябва ли да се опере?
Казваш: „Да не се носи." Има друга опасност в това. Онази риза, която не носите, прах може да се набере по нея. Ако този прах остане по ризата, стои тридесет, четиридесет, петдесет, сто години, то ризата ще се разпадне. Риза, която е носена от човек, става по-здрава. Има светии, които са носили през целия си живот две ризи и не са се скъсали.
към беседата >>
Дойде вятър, разтърси дървото и погледне - две-три круши паднали.
Никой учител не го е учил на това. Учено дете е това. То поглежда и прави сметка. Седи и гледа най-първо дали Провидението ще му даде нещо. Но представете си, че Провидението може да му даде нещо.
Дойде вятър, разтърси дървото и погледне - две-три круши паднали.
И детето казва: „Слава Богу. Има Провидение. Промислил е Бог заради мене." И вземе плодовете. За детето Господ промислил, но градинарят, който заградил градината, намира, че Божественият промисъл, който действа благотворно за детето, не е промислил заради него. И казва: „Кой ли е обрал тия плодове?
към беседата >>
Вълкът по някой път минава за добър.
Злият напада. Но добрият човек, и той напада. Не мислете, че добрият човек не напада, и че той не е силен. И добрият, и лошият са силни, но лошият употребява силата си по един начин, а пък добрият по друг начин. Лошият ще ви причини една рана, а пък добрият ще ви лекува раната.
Вълкът по някой път минава за добър.
Той ще вземе агнето, ще го тури на врата си и ще го носи. Кавалер е той, дипломат е той. Вълкът казва на агнето: „Няма какво да стоиш в тази кошара." И това агне седи и не блее. Носи го на врата си. И като го занесе в дома си, вие знаете как ще постъпи.
към беседата >>
Казваш: „Да не се носи." Има друга опасност в това.
По същия закон под мислене разбирам следното: ако във вас Божественият живот извира като извор, той е чист. Извирайте. Имайте желание да бъдете извори. Не бъдете застояла вода. Вие някой път казвате: „Защо ми трябва да мисля за тези работи. Други хора да мислят." Че окирлявената риза не трябва ли да се опере?
Казваш: „Да не се носи." Има друга опасност в това.
Онази риза, която не носите, прах може да се набере по нея. Ако този прах остане по ризата, стои тридесет, четиридесет, петдесет, сто години, то ризата ще се разпадне. Риза, която е носена от човек, става по-здрава. Има светии, които са носили през целия си живот две ризи и не са се скъсали. А някои грешници по няколко ризи скъсват на година.
към беседата >>
И детето казва: „Слава Богу.
Учено дете е това. То поглежда и прави сметка. Седи и гледа най-първо дали Провидението ще му даде нещо. Но представете си, че Провидението може да му даде нещо. Дойде вятър, разтърси дървото и погледне - две-три круши паднали.
И детето казва: „Слава Богу.
Има Провидение. Промислил е Бог заради мене." И вземе плодовете. За детето Господ промислил, но градинарят, който заградил градината, намира, че Божественият промисъл, който действа благотворно за детето, не е промислил заради него. И казва: „Кой ли е обрал тия плодове? " Някой път Провидението не промисля, няма вятър, няма нищо.
към беседата >>
Той ще вземе агнето, ще го тури на врата си и ще го носи.
Но добрият човек, и той напада. Не мислете, че добрият човек не напада, и че той не е силен. И добрият, и лошият са силни, но лошият употребява силата си по един начин, а пък добрият по друг начин. Лошият ще ви причини една рана, а пък добрият ще ви лекува раната. Вълкът по някой път минава за добър.
Той ще вземе агнето, ще го тури на врата си и ще го носи.
Кавалер е той, дипломат е той. Вълкът казва на агнето: „Няма какво да стоиш в тази кошара." И това агне седи и не блее. Носи го на врата си. И като го занесе в дома си, вие знаете как ще постъпи. Вие някой път как постъпвате?
към беседата >>
Онази риза, която не носите, прах може да се набере по нея.
Имайте желание да бъдете извори. Не бъдете застояла вода. Вие някой път казвате: „Защо ми трябва да мисля за тези работи. Други хора да мислят." Че окирлявената риза не трябва ли да се опере? Казваш: „Да не се носи." Има друга опасност в това.
Онази риза, която не носите, прах може да се набере по нея.
Ако този прах остане по ризата, стои тридесет, четиридесет, петдесет, сто години, то ризата ще се разпадне. Риза, която е носена от човек, става по-здрава. Има светии, които са носили през целия си живот две ризи и не са се скъсали. А някои грешници по няколко ризи скъсват на година. Лошото в човека къса, а пък доброто събира прах.
към беседата >>
Има Провидение.
То поглежда и прави сметка. Седи и гледа най-първо дали Провидението ще му даде нещо. Но представете си, че Провидението може да му даде нещо. Дойде вятър, разтърси дървото и погледне - две-три круши паднали. И детето казва: „Слава Богу.
Има Провидение.
Промислил е Бог заради мене." И вземе плодовете. За детето Господ промислил, но градинарят, който заградил градината, намира, че Божественият промисъл, който действа благотворно за детето, не е промислил заради него. И казва: „Кой ли е обрал тия плодове? " Някой път Провидението не промисля, няма вятър, няма нищо. Детето вземе един камък, хвърли го, но нищо не може да улучи.
към беседата >>
Кавалер е той, дипломат е той.
Не мислете, че добрият човек не напада, и че той не е силен. И добрият, и лошият са силни, но лошият употребява силата си по един начин, а пък добрият по друг начин. Лошият ще ви причини една рана, а пък добрият ще ви лекува раната. Вълкът по някой път минава за добър. Той ще вземе агнето, ще го тури на врата си и ще го носи.
Кавалер е той, дипломат е той.
Вълкът казва на агнето: „Няма какво да стоиш в тази кошара." И това агне седи и не блее. Носи го на врата си. И като го занесе в дома си, вие знаете как ще постъпи. Вие някой път как постъпвате? Някой казва: човек трябва да има някоя дипломация.
към беседата >>
Ако този прах остане по ризата, стои тридесет, четиридесет, петдесет, сто години, то ризата ще се разпадне.
Не бъдете застояла вода. Вие някой път казвате: „Защо ми трябва да мисля за тези работи. Други хора да мислят." Че окирлявената риза не трябва ли да се опере? Казваш: „Да не се носи." Има друга опасност в това. Онази риза, която не носите, прах може да се набере по нея.
Ако този прах остане по ризата, стои тридесет, четиридесет, петдесет, сто години, то ризата ще се разпадне.
Риза, която е носена от човек, става по-здрава. Има светии, които са носили през целия си живот две ризи и не са се скъсали. А някои грешници по няколко ризи скъсват на година. Лошото в човека къса, а пък доброто събира прах. Лошото скъсява живота, погрознява лицето, руши организма, руши стомаха, дробовете, мозъка, всичко руши.
към беседата >>
Промислил е Бог заради мене." И вземе плодовете.
Седи и гледа най-първо дали Провидението ще му даде нещо. Но представете си, че Провидението може да му даде нещо. Дойде вятър, разтърси дървото и погледне - две-три круши паднали. И детето казва: „Слава Богу. Има Провидение.
Промислил е Бог заради мене." И вземе плодовете.
За детето Господ промислил, но градинарят, който заградил градината, намира, че Божественият промисъл, който действа благотворно за детето, не е промислил заради него. И казва: „Кой ли е обрал тия плодове? " Някой път Провидението не промисля, няма вятър, няма нищо. Детето вземе един камък, хвърли го, но нищо не може да улучи. Втори камък хвърля.
към беседата >>
Вълкът казва на агнето: „Няма какво да стоиш в тази кошара." И това агне седи и не блее.
И добрият, и лошият са силни, но лошият употребява силата си по един начин, а пък добрият по друг начин. Лошият ще ви причини една рана, а пък добрият ще ви лекува раната. Вълкът по някой път минава за добър. Той ще вземе агнето, ще го тури на врата си и ще го носи. Кавалер е той, дипломат е той.
Вълкът казва на агнето: „Няма какво да стоиш в тази кошара." И това агне седи и не блее.
Носи го на врата си. И като го занесе в дома си, вие знаете как ще постъпи. Вие някой път как постъпвате? Някой казва: човек трябва да има някоя дипломация. Вие гладите и мажете работата.
към беседата >>
Риза, която е носена от човек, става по-здрава.
Вие някой път казвате: „Защо ми трябва да мисля за тези работи. Други хора да мислят." Че окирлявената риза не трябва ли да се опере? Казваш: „Да не се носи." Има друга опасност в това. Онази риза, която не носите, прах може да се набере по нея. Ако този прах остане по ризата, стои тридесет, четиридесет, петдесет, сто години, то ризата ще се разпадне.
Риза, която е носена от човек, става по-здрава.
Има светии, които са носили през целия си живот две ризи и не са се скъсали. А някои грешници по няколко ризи скъсват на година. Лошото в човека къса, а пък доброто събира прах. Лошото скъсява живота, погрознява лицето, руши организма, руши стомаха, дробовете, мозъка, всичко руши. Та злото е една сила, с която много умно трябва да се справите.
към беседата >>
За детето Господ промислил, но градинарят, който заградил градината, намира, че Божественият промисъл, който действа благотворно за детето, не е промислил заради него.
Но представете си, че Провидението може да му даде нещо. Дойде вятър, разтърси дървото и погледне - две-три круши паднали. И детето казва: „Слава Богу. Има Провидение. Промислил е Бог заради мене." И вземе плодовете.
За детето Господ промислил, но градинарят, който заградил градината, намира, че Божественият промисъл, който действа благотворно за детето, не е промислил заради него.
И казва: „Кой ли е обрал тия плодове? " Някой път Провидението не промисля, няма вятър, няма нищо. Детето вземе един камък, хвърли го, но нищо не може да улучи. Втори камък хвърля. Това дете се прицелва, за да удари.
към беседата >>
Носи го на врата си.
Лошият ще ви причини една рана, а пък добрият ще ви лекува раната. Вълкът по някой път минава за добър. Той ще вземе агнето, ще го тури на врата си и ще го носи. Кавалер е той, дипломат е той. Вълкът казва на агнето: „Няма какво да стоиш в тази кошара." И това агне седи и не блее.
Носи го на врата си.
И като го занесе в дома си, вие знаете как ще постъпи. Вие някой път как постъпвате? Някой казва: човек трябва да има някоя дипломация. Вие гладите и мажете работата. Че какъв морал е това?
към беседата >>
Има светии, които са носили през целия си живот две ризи и не са се скъсали.
Други хора да мислят." Че окирлявената риза не трябва ли да се опере? Казваш: „Да не се носи." Има друга опасност в това. Онази риза, която не носите, прах може да се набере по нея. Ако този прах остане по ризата, стои тридесет, четиридесет, петдесет, сто години, то ризата ще се разпадне. Риза, която е носена от човек, става по-здрава.
Има светии, които са носили през целия си живот две ризи и не са се скъсали.
А някои грешници по няколко ризи скъсват на година. Лошото в човека къса, а пък доброто събира прах. Лошото скъсява живота, погрознява лицето, руши организма, руши стомаха, дробовете, мозъка, всичко руши. Та злото е една сила, с която много умно трябва да се справите. Та затова казвам: доброто, това са онези сили във вас, онези възможности за вашите постижения.
към беседата >>
И казва: „Кой ли е обрал тия плодове?
Дойде вятър, разтърси дървото и погледне - две-три круши паднали. И детето казва: „Слава Богу. Има Провидение. Промислил е Бог заради мене." И вземе плодовете. За детето Господ промислил, но градинарят, който заградил градината, намира, че Божественият промисъл, който действа благотворно за детето, не е промислил заради него.
И казва: „Кой ли е обрал тия плодове?
" Някой път Провидението не промисля, няма вятър, няма нищо. Детето вземе един камък, хвърли го, но нищо не може да улучи. Втори камък хвърля. Това дете се прицелва, за да удари. То е предметно учение, дали може да удари плода.
към беседата >>
И като го занесе в дома си, вие знаете как ще постъпи.
Вълкът по някой път минава за добър. Той ще вземе агнето, ще го тури на врата си и ще го носи. Кавалер е той, дипломат е той. Вълкът казва на агнето: „Няма какво да стоиш в тази кошара." И това агне седи и не блее. Носи го на врата си.
И като го занесе в дома си, вие знаете как ще постъпи.
Вие някой път как постъпвате? Някой казва: човек трябва да има някоя дипломация. Вие гладите и мажете работата. Че какъв морал е това?
към беседата >>
А някои грешници по няколко ризи скъсват на година.
Казваш: „Да не се носи." Има друга опасност в това. Онази риза, която не носите, прах може да се набере по нея. Ако този прах остане по ризата, стои тридесет, четиридесет, петдесет, сто години, то ризата ще се разпадне. Риза, която е носена от човек, става по-здрава. Има светии, които са носили през целия си живот две ризи и не са се скъсали.
А някои грешници по няколко ризи скъсват на година.
Лошото в човека къса, а пък доброто събира прах. Лошото скъсява живота, погрознява лицето, руши организма, руши стомаха, дробовете, мозъка, всичко руши. Та злото е една сила, с която много умно трябва да се справите. Та затова казвам: доброто, това са онези сили във вас, онези възможности за вашите постижения.
към беседата >>
" Някой път Провидението не промисля, няма вятър, няма нищо.
И детето казва: „Слава Богу. Има Провидение. Промислил е Бог заради мене." И вземе плодовете. За детето Господ промислил, но градинарят, който заградил градината, намира, че Божественият промисъл, който действа благотворно за детето, не е промислил заради него. И казва: „Кой ли е обрал тия плодове?
" Някой път Провидението не промисля, няма вятър, няма нищо.
Детето вземе един камък, хвърли го, но нищо не може да улучи. Втори камък хвърля. Това дете се прицелва, за да удари. То е предметно учение, дали може да удари плода. Плодът е един неприятелски войник и детето казва: „Този е неприятел." Взема пушката и стреля на неприятеля и казва му: „Слез долу." Стреля и падне плодът.
към беседата >>
Вие някой път как постъпвате?
Той ще вземе агнето, ще го тури на врата си и ще го носи. Кавалер е той, дипломат е той. Вълкът казва на агнето: „Няма какво да стоиш в тази кошара." И това агне седи и не блее. Носи го на врата си. И като го занесе в дома си, вие знаете как ще постъпи.
Вие някой път как постъпвате?
Някой казва: човек трябва да има някоя дипломация. Вие гладите и мажете работата. Че какъв морал е това?
към беседата >>
Лошото в човека къса, а пък доброто събира прах.
Онази риза, която не носите, прах може да се набере по нея. Ако този прах остане по ризата, стои тридесет, четиридесет, петдесет, сто години, то ризата ще се разпадне. Риза, която е носена от човек, става по-здрава. Има светии, които са носили през целия си живот две ризи и не са се скъсали. А някои грешници по няколко ризи скъсват на година.
Лошото в човека къса, а пък доброто събира прах.
Лошото скъсява живота, погрознява лицето, руши организма, руши стомаха, дробовете, мозъка, всичко руши. Та злото е една сила, с която много умно трябва да се справите. Та затова казвам: доброто, това са онези сили във вас, онези възможности за вашите постижения.
към беседата >>
Детето вземе един камък, хвърли го, но нищо не може да улучи.
Има Провидение. Промислил е Бог заради мене." И вземе плодовете. За детето Господ промислил, но градинарят, който заградил градината, намира, че Божественият промисъл, който действа благотворно за детето, не е промислил заради него. И казва: „Кой ли е обрал тия плодове? " Някой път Провидението не промисля, няма вятър, няма нищо.
Детето вземе един камък, хвърли го, но нищо не може да улучи.
Втори камък хвърля. Това дете се прицелва, за да удари. То е предметно учение, дали може да удари плода. Плодът е един неприятелски войник и детето казва: „Този е неприятел." Взема пушката и стреля на неприятеля и казва му: „Слез долу." Стреля и падне плодът. То го взема и го туря в джоба си.
към беседата >>
Някой казва: човек трябва да има някоя дипломация.
Кавалер е той, дипломат е той. Вълкът казва на агнето: „Няма какво да стоиш в тази кошара." И това агне седи и не блее. Носи го на врата си. И като го занесе в дома си, вие знаете как ще постъпи. Вие някой път как постъпвате?
Някой казва: човек трябва да има някоя дипломация.
Вие гладите и мажете работата. Че какъв морал е това?
към беседата >>
Лошото скъсява живота, погрознява лицето, руши организма, руши стомаха, дробовете, мозъка, всичко руши.
Ако този прах остане по ризата, стои тридесет, четиридесет, петдесет, сто години, то ризата ще се разпадне. Риза, която е носена от човек, става по-здрава. Има светии, които са носили през целия си живот две ризи и не са се скъсали. А някои грешници по няколко ризи скъсват на година. Лошото в човека къса, а пък доброто събира прах.
Лошото скъсява живота, погрознява лицето, руши организма, руши стомаха, дробовете, мозъка, всичко руши.
Та злото е една сила, с която много умно трябва да се справите. Та затова казвам: доброто, това са онези сили във вас, онези възможности за вашите постижения.
към беседата >>
2.
Царят, богатият и момата
,
МОК
, София, 6.3.1936г.,
Ако идете в Индия, често ще видите, че има бамбукова тръстика, която свири.
Тя седи в покой. Тя вече издава един тон. Но какво ме е заставило мене да бутам тази причина? Защо я бутам? Допуснете, че дойде вятър, духне вятър и тя запее пак и без да я бутам, вятърът я бута.
Ако идете в Индия, често ще видите, че има бамбукова тръстика, която свири.
Имат такива от хиляда и една нощ приказни неща, вечерно време ще чуете. Има един род мухи, които правят дупки в тия бамбукови тояжки и от вятъра пеят. Тия мухи ни най-малко не искат да създадат музика, те само като го направят дойде вятърът и издава всевъзможни тонове. Това се дължи на тия мухи, които правят дупки по тръстиката и правят цялата гора да пее, когато пее вятърът. Престане вятърът, няма музика.
към беседата >>
Казва: „Празна работа е, това не доказателство, то е предположение, не е валчеста, ние не я виждаме валчеста.“ Сега вие ще кажете: „Има доказателства.“ Но тия доказателства не хващат.
Той обявил, че дава пет хиляди долара, на онзи, който му докаже, че земята е валчеста. Досега са се явили мнозина но не могат да му докажат, да го убедят. Той мисли, че земята е плоска. Той [е] богат милионер, пет хиляди долара дава на онзи, който може да му докаже, че земята е валчеста. Ефикасно доказателство, да се задоволи.
Казва: „Празна работа е, това не доказателство, то е предположение, не е валчеста, ние не я виждаме валчеста.“ Сега вие ще кажете: „Има доказателства.“ Но тия доказателства не хващат.
Този американец, той иска много материално доказателство, да види, че земята е като глобус, че е валчеста.
към беседата >>
Имат такива от хиляда и една нощ приказни неща, вечерно време ще чуете.
Тя вече издава един тон. Но какво ме е заставило мене да бутам тази причина? Защо я бутам? Допуснете, че дойде вятър, духне вятър и тя запее пак и без да я бутам, вятърът я бута. Ако идете в Индия, често ще видите, че има бамбукова тръстика, която свири.
Имат такива от хиляда и една нощ приказни неща, вечерно време ще чуете.
Има един род мухи, които правят дупки в тия бамбукови тояжки и от вятъра пеят. Тия мухи ни най-малко не искат да създадат музика, те само като го направят дойде вятърът и издава всевъзможни тонове. Това се дължи на тия мухи, които правят дупки по тръстиката и правят цялата гора да пее, когато пее вятърът. Престане вятърът, няма музика. Сега има две обяснения.
към беседата >>
Този американец, той иска много материално доказателство, да види, че земята е като глобус, че е валчеста.
Досега са се явили мнозина но не могат да му докажат, да го убедят. Той мисли, че земята е плоска. Той [е] богат милионер, пет хиляди долара дава на онзи, който може да му докаже, че земята е валчеста. Ефикасно доказателство, да се задоволи. Казва: „Празна работа е, това не доказателство, то е предположение, не е валчеста, ние не я виждаме валчеста.“ Сега вие ще кажете: „Има доказателства.“ Но тия доказателства не хващат.
Този американец, той иска много материално доказателство, да види, че земята е като глобус, че е валчеста.
към беседата >>
Има един род мухи, които правят дупки в тия бамбукови тояжки и от вятъра пеят.
Но какво ме е заставило мене да бутам тази причина? Защо я бутам? Допуснете, че дойде вятър, духне вятър и тя запее пак и без да я бутам, вятърът я бута. Ако идете в Индия, често ще видите, че има бамбукова тръстика, която свири. Имат такива от хиляда и една нощ приказни неща, вечерно време ще чуете.
Има един род мухи, които правят дупки в тия бамбукови тояжки и от вятъра пеят.
Тия мухи ни най-малко не искат да създадат музика, те само като го направят дойде вятърът и издава всевъзможни тонове. Това се дължи на тия мухи, които правят дупки по тръстиката и правят цялата гора да пее, когато пее вятърът. Престане вятърът, няма музика. Сега има две обяснения. Някой ще каже, че провидението пратило тези мухи.
към беседата >>
Да кажем сега причина.
Да кажем сега причина.
Какво нещо [e] причина? При значи при формата – при Ивана, при Драгана. При-чин значи може да седиш дето седят учениците, дето седят двама души. Може да е капитански чин, може да е ефрейторски чин, може да е старши, може да е фелтфебелски чин, може да е подпоручик, може да е поручик, може да е капитан, подполковник, полковник, може да е генерал лейтенант – при чина. Чудни са хората, когато казват: „Коя е причината на нещата?
към беседата >>
Тия мухи ни най-малко не искат да създадат музика, те само като го направят дойде вятърът и издава всевъзможни тонове.
Защо я бутам? Допуснете, че дойде вятър, духне вятър и тя запее пак и без да я бутам, вятърът я бута. Ако идете в Индия, често ще видите, че има бамбукова тръстика, която свири. Имат такива от хиляда и една нощ приказни неща, вечерно време ще чуете. Има един род мухи, които правят дупки в тия бамбукови тояжки и от вятъра пеят.
Тия мухи ни най-малко не искат да създадат музика, те само като го направят дойде вятърът и издава всевъзможни тонове.
Това се дължи на тия мухи, които правят дупки по тръстиката и правят цялата гора да пее, когато пее вятърът. Престане вятърът, няма музика. Сега има две обяснения. Някой ще каже, че провидението пратило тези мухи. Възможно е.
към беседата >>
Какво нещо [e] причина?
Да кажем сега причина.
Какво нещо [e] причина?
При значи при формата – при Ивана, при Драгана. При-чин значи може да седиш дето седят учениците, дето седят двама души. Може да е капитански чин, може да е ефрейторски чин, може да е старши, може да е фелтфебелски чин, може да е подпоручик, може да е поручик, може да е капитан, подполковник, полковник, може да е генерал лейтенант – при чина. Чудни са хората, когато казват: „Коя е причината на нещата? “ Ето коя е причината: Учителят седи при чина.
към беседата >>
Това се дължи на тия мухи, които правят дупки по тръстиката и правят цялата гора да пее, когато пее вятърът.
Допуснете, че дойде вятър, духне вятър и тя запее пак и без да я бутам, вятърът я бута. Ако идете в Индия, често ще видите, че има бамбукова тръстика, която свири. Имат такива от хиляда и една нощ приказни неща, вечерно време ще чуете. Има един род мухи, които правят дупки в тия бамбукови тояжки и от вятъра пеят. Тия мухи ни най-малко не искат да създадат музика, те само като го направят дойде вятърът и издава всевъзможни тонове.
Това се дължи на тия мухи, които правят дупки по тръстиката и правят цялата гора да пее, когато пее вятърът.
Престане вятърът, няма музика. Сега има две обяснения. Някой ще каже, че провидението пратило тези мухи. Възможно е. Някой ще каже, че особен инстинкт имат тия мухи и той ги кара.
към беседата >>
При значи при формата – при Ивана, при Драгана.
Да кажем сега причина. Какво нещо [e] причина?
При значи при формата – при Ивана, при Драгана.
При-чин значи може да седиш дето седят учениците, дето седят двама души. Може да е капитански чин, може да е ефрейторски чин, може да е старши, може да е фелтфебелски чин, може да е подпоручик, може да е поручик, може да е капитан, подполковник, полковник, може да е генерал лейтенант – при чина. Чудни са хората, когато казват: „Коя е причината на нещата? “ Ето коя е причината: Учителят седи при чина. Какво е туй, което може да те застави?
към беседата >>
Престане вятърът, няма музика.
Ако идете в Индия, често ще видите, че има бамбукова тръстика, която свири. Имат такива от хиляда и една нощ приказни неща, вечерно време ще чуете. Има един род мухи, които правят дупки в тия бамбукови тояжки и от вятъра пеят. Тия мухи ни най-малко не искат да създадат музика, те само като го направят дойде вятърът и издава всевъзможни тонове. Това се дължи на тия мухи, които правят дупки по тръстиката и правят цялата гора да пее, когато пее вятърът.
Престане вятърът, няма музика.
Сега има две обяснения. Някой ще каже, че провидението пратило тези мухи. Възможно е. Някой ще каже, че особен инстинкт имат тия мухи и той ги кара. Възможно е.
към беседата >>
При-чин значи може да седиш дето седят учениците, дето седят двама души.
Да кажем сега причина. Какво нещо [e] причина? При значи при формата – при Ивана, при Драгана.
При-чин значи може да седиш дето седят учениците, дето седят двама души.
Може да е капитански чин, може да е ефрейторски чин, може да е старши, може да е фелтфебелски чин, може да е подпоручик, може да е поручик, може да е капитан, подполковник, полковник, може да е генерал лейтенант – при чина. Чудни са хората, когато казват: „Коя е причината на нещата? “ Ето коя е причината: Учителят седи при чина. Какво е туй, което може да те застави? Ти казваш: „Причината.“ Но думата причина ние туряме, няма същия смисъл.
към беседата >>
Сега има две обяснения.
Имат такива от хиляда и една нощ приказни неща, вечерно време ще чуете. Има един род мухи, които правят дупки в тия бамбукови тояжки и от вятъра пеят. Тия мухи ни най-малко не искат да създадат музика, те само като го направят дойде вятърът и издава всевъзможни тонове. Това се дължи на тия мухи, които правят дупки по тръстиката и правят цялата гора да пее, когато пее вятърът. Престане вятърът, няма музика.
Сега има две обяснения.
Някой ще каже, че провидението пратило тези мухи. Възможно е. Някой ще каже, че особен инстинкт имат тия мухи и той ги кара. Възможно е. Други ще кажат, че бамбуковите тояжки привлекли тия мухи.
към беседата >>
Може да е капитански чин, може да е ефрейторски чин, може да е старши, може да е фелтфебелски чин, може да е подпоручик, може да е поручик, може да е капитан, подполковник, полковник, може да е генерал лейтенант – при чина.
Да кажем сега причина. Какво нещо [e] причина? При значи при формата – при Ивана, при Драгана. При-чин значи може да седиш дето седят учениците, дето седят двама души.
Може да е капитански чин, може да е ефрейторски чин, може да е старши, може да е фелтфебелски чин, може да е подпоручик, може да е поручик, може да е капитан, подполковник, полковник, може да е генерал лейтенант – при чина.
Чудни са хората, когато казват: „Коя е причината на нещата? “ Ето коя е причината: Учителят седи при чина. Какво е туй, което може да те застави? Ти казваш: „Причината.“ Но думата причина ние туряме, няма същия смисъл.
към беседата >>
Някой ще каже, че провидението пратило тези мухи.
Има един род мухи, които правят дупки в тия бамбукови тояжки и от вятъра пеят. Тия мухи ни най-малко не искат да създадат музика, те само като го направят дойде вятърът и издава всевъзможни тонове. Това се дължи на тия мухи, които правят дупки по тръстиката и правят цялата гора да пее, когато пее вятърът. Престане вятърът, няма музика. Сега има две обяснения.
Някой ще каже, че провидението пратило тези мухи.
Възможно е. Някой ще каже, че особен инстинкт имат тия мухи и той ги кара. Възможно е. Други ще кажат, че бамбуковите тояжки привлекли тия мухи. Възможно е – „ола белир“.
към беседата >>
Чудни са хората, когато казват: „Коя е причината на нещата?
Да кажем сега причина. Какво нещо [e] причина? При значи при формата – при Ивана, при Драгана. При-чин значи може да седиш дето седят учениците, дето седят двама души. Може да е капитански чин, може да е ефрейторски чин, може да е старши, може да е фелтфебелски чин, може да е подпоручик, може да е поручик, може да е капитан, подполковник, полковник, може да е генерал лейтенант – при чина.
Чудни са хората, когато казват: „Коя е причината на нещата?
“ Ето коя е причината: Учителят седи при чина. Какво е туй, което може да те застави? Ти казваш: „Причината.“ Но думата причина ние туряме, няма същия смисъл.
към беседата >>
Възможно е.
Тия мухи ни най-малко не искат да създадат музика, те само като го направят дойде вятърът и издава всевъзможни тонове. Това се дължи на тия мухи, които правят дупки по тръстиката и правят цялата гора да пее, когато пее вятърът. Престане вятърът, няма музика. Сега има две обяснения. Някой ще каже, че провидението пратило тези мухи.
Възможно е.
Някой ще каже, че особен инстинкт имат тия мухи и той ги кара. Възможно е. Други ще кажат, че бамбуковите тояжки привлекли тия мухи. Възможно е – „ола белир“. Но [в]се таки факт е, дупките са направени, слушаме звука.
към беседата >>
“ Ето коя е причината: Учителят седи при чина.
Какво нещо [e] причина? При значи при формата – при Ивана, при Драгана. При-чин значи може да седиш дето седят учениците, дето седят двама души. Може да е капитански чин, може да е ефрейторски чин, може да е старши, може да е фелтфебелски чин, може да е подпоручик, може да е поручик, може да е капитан, подполковник, полковник, може да е генерал лейтенант – при чина. Чудни са хората, когато казват: „Коя е причината на нещата?
“ Ето коя е причината: Учителят седи при чина.
Какво е туй, което може да те застави? Ти казваш: „Причината.“ Но думата причина ние туряме, няма същия смисъл.
към беседата >>
Някой ще каже, че особен инстинкт имат тия мухи и той ги кара.
Това се дължи на тия мухи, които правят дупки по тръстиката и правят цялата гора да пее, когато пее вятърът. Престане вятърът, няма музика. Сега има две обяснения. Някой ще каже, че провидението пратило тези мухи. Възможно е.
Някой ще каже, че особен инстинкт имат тия мухи и той ги кара.
Възможно е. Други ще кажат, че бамбуковите тояжки привлекли тия мухи. Възможно е – „ола белир“. Но [в]се таки факт е, дупките са направени, слушаме звука. Да допуснем, че аз научно ви докажа, кои са причините, че тази гора пее.
към беседата >>
Какво е туй, което може да те застави?
При значи при формата – при Ивана, при Драгана. При-чин значи може да седиш дето седят учениците, дето седят двама души. Може да е капитански чин, може да е ефрейторски чин, може да е старши, може да е фелтфебелски чин, може да е подпоручик, може да е поручик, може да е капитан, подполковник, полковник, може да е генерал лейтенант – при чина. Чудни са хората, когато казват: „Коя е причината на нещата? “ Ето коя е причината: Учителят седи при чина.
Какво е туй, което може да те застави?
Ти казваш: „Причината.“ Но думата причина ние туряме, няма същия смисъл.
към беседата >>
Възможно е.
Престане вятърът, няма музика. Сега има две обяснения. Някой ще каже, че провидението пратило тези мухи. Възможно е. Някой ще каже, че особен инстинкт имат тия мухи и той ги кара.
Възможно е.
Други ще кажат, че бамбуковите тояжки привлекли тия мухи. Възможно е – „ола белир“. Но [в]се таки факт е, дупките са направени, слушаме звука. Да допуснем, че аз научно ви докажа, кои са причините, че тази гора пее. Какво ще придобиете вие?
към беседата >>
Ти казваш: „Причината.“ Но думата причина ние туряме, няма същия смисъл.
При-чин значи може да седиш дето седят учениците, дето седят двама души. Може да е капитански чин, може да е ефрейторски чин, може да е старши, може да е фелтфебелски чин, може да е подпоручик, може да е поручик, може да е капитан, подполковник, полковник, може да е генерал лейтенант – при чина. Чудни са хората, когато казват: „Коя е причината на нещата? “ Ето коя е причината: Учителят седи при чина. Какво е туй, което може да те застави?
Ти казваш: „Причината.“ Но думата причина ние туряме, няма същия смисъл.
към беседата >>
Други ще кажат, че бамбуковите тояжки привлекли тия мухи.
Сега има две обяснения. Някой ще каже, че провидението пратило тези мухи. Възможно е. Някой ще каже, че особен инстинкт имат тия мухи и той ги кара. Възможно е.
Други ще кажат, че бамбуковите тояжки привлекли тия мухи.
Възможно е – „ола белир“. Но [в]се таки факт е, дупките са направени, слушаме звука. Да допуснем, че аз научно ви докажа, кои са причините, че тази гора пее. Какво ще придобиете вие? Ето какво ще добиете вие.
към беседата >>
Добро. Де е доброто?
Добро. Де е доброто?
Има ли някакво добро? Доброто е написано. Но има ли някакво добро? Ако е добро, то тия букви станаха ли по-добри? Сега другата дума: Лош.
към беседата >>
Възможно е – „ола белир“.
Някой ще каже, че провидението пратило тези мухи. Възможно е. Някой ще каже, че особен инстинкт имат тия мухи и той ги кара. Възможно е. Други ще кажат, че бамбуковите тояжки привлекли тия мухи.
Възможно е – „ола белир“.
Но [в]се таки факт е, дупките са направени, слушаме звука. Да допуснем, че аз научно ви докажа, кои са причините, че тази гора пее. Какво ще придобиете вие? Ето какво ще добиете вие.
към беседата >>
Има ли някакво добро?
Добро. Де е доброто?
Има ли някакво добро?
Доброто е написано. Но има ли някакво добро? Ако е добро, то тия букви станаха ли по-добри? Сега другата дума: Лош. Тия букви станаха ли лоши?
към беседата >>
Но [в]се таки факт е, дупките са направени, слушаме звука.
Възможно е. Някой ще каже, че особен инстинкт имат тия мухи и той ги кара. Възможно е. Други ще кажат, че бамбуковите тояжки привлекли тия мухи. Възможно е – „ола белир“.
Но [в]се таки факт е, дупките са направени, слушаме звука.
Да допуснем, че аз научно ви докажа, кои са причините, че тази гора пее. Какво ще придобиете вие? Ето какво ще добиете вие.
към беседата >>
Доброто е написано.
Добро. Де е доброто? Има ли някакво добро?
Доброто е написано.
Но има ли някакво добро? Ако е добро, то тия букви станаха ли по-добри? Сега другата дума: Лош. Тия букви станаха ли лоши? Какво значи думата лош?
към беседата >>
Да допуснем, че аз научно ви докажа, кои са причините, че тази гора пее.
Някой ще каже, че особен инстинкт имат тия мухи и той ги кара. Възможно е. Други ще кажат, че бамбуковите тояжки привлекли тия мухи. Възможно е – „ола белир“. Но [в]се таки факт е, дупките са направени, слушаме звука.
Да допуснем, че аз научно ви докажа, кои са причините, че тази гора пее.
Какво ще придобиете вие? Ето какво ще добиете вие.
към беседата >>
Но има ли някакво добро?
Добро. Де е доброто? Има ли някакво добро? Доброто е написано.
Но има ли някакво добро?
Ако е добро, то тия букви станаха ли по-добри? Сега другата дума: Лош. Тия букви станаха ли лоши? Какво значи думата лош? – Причина.
към беседата >>
Какво ще придобиете вие?
Възможно е. Други ще кажат, че бамбуковите тояжки привлекли тия мухи. Възможно е – „ола белир“. Но [в]се таки факт е, дупките са направени, слушаме звука. Да допуснем, че аз научно ви докажа, кои са причините, че тази гора пее.
Какво ще придобиете вие?
Ето какво ще добиете вие.
към беседата >>
Ако е добро, то тия букви станаха ли по-добри?
Добро. Де е доброто? Има ли някакво добро? Доброто е написано. Но има ли някакво добро?
Ако е добро, то тия букви станаха ли по-добри?
Сега другата дума: Лош. Тия букви станаха ли лоши? Какво значи думата лош? – Причина. Ти казваш: „Седнал Учителят при мене.“ Какво подразбира причина?
към беседата >>
Ето какво ще добиете вие.
Други ще кажат, че бамбуковите тояжки привлекли тия мухи. Възможно е – „ола белир“. Но [в]се таки факт е, дупките са направени, слушаме звука. Да допуснем, че аз научно ви докажа, кои са причините, че тази гора пее. Какво ще придобиете вие?
Ето какво ще добиете вие.
към беседата >>
Сега другата дума: Лош.
Добро. Де е доброто? Има ли някакво добро? Доброто е написано. Но има ли някакво добро? Ако е добро, то тия букви станаха ли по-добри?
Сега другата дума: Лош.
Тия букви станаха ли лоши? Какво значи думата лош? – Причина. Ти казваш: „Седнал Учителят при мене.“ Какво подразбира причина? Туй, което създало всички неща.
към беседата >>
Ще ви кажа онази басня.
Ще ви кажа онази басня.
Котката и лисицата намерили сирене, че не могли да си го разделят. Потърсили някой справедлив човек да им раздели сиренето. Лисицата е хитра, котката дращи. Лисицата като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели сиренето.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме сирене и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги. Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе.
към беседата >>
Тия букви станаха ли лоши?
Има ли някакво добро? Доброто е написано. Но има ли някакво добро? Ако е добро, то тия букви станаха ли по-добри? Сега другата дума: Лош.
Тия букви станаха ли лоши?
Какво значи думата лош? – Причина. Ти казваш: „Седнал Учителят при мене.“ Какво подразбира причина? Туй, което създало всички неща. Хубаво, ако има един извор, който създал едно езеро, като текло, този извор мисли ли за създаването на езерото?
към беседата >>
Котката и лисицата намерили сирене, че не могли да си го разделят.
Ще ви кажа онази басня.
Котката и лисицата намерили сирене, че не могли да си го разделят.
Потърсили някой справедлив човек да им раздели сиренето. Лисицата е хитра, котката дращи. Лисицата като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели сиренето.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме сирене и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги. Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе. Най-после останало едно малко парче.
към беседата >>
Какво значи думата лош?
Доброто е написано. Но има ли някакво добро? Ако е добро, то тия букви станаха ли по-добри? Сега другата дума: Лош. Тия букви станаха ли лоши?
Какво значи думата лош?
– Причина. Ти казваш: „Седнал Учителят при мене.“ Какво подразбира причина? Туй, което създало всички неща. Хубаво, ако има един извор, който създал едно езеро, като текло, този извор мисли ли за създаването на езерото? Казвам: Коя е причината за този извор?
към беседата >>
Потърсили някой справедлив човек да им раздели сиренето.
Ще ви кажа онази басня. Котката и лисицата намерили сирене, че не могли да си го разделят.
Потърсили някой справедлив човек да им раздели сиренето.
Лисицата е хитра, котката дращи. Лисицата като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели сиренето.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме сирене и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги. Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе. Най-после останало едно малко парче. Лисицата казва: „Съгласна съм и с това.“ – „ Не, не, аз обичам до края да го изтегля.“ Следователно, това абсолютното какво ще бъде?
към беседата >>
– Причина.
Но има ли някакво добро? Ако е добро, то тия букви станаха ли по-добри? Сега другата дума: Лош. Тия букви станаха ли лоши? Какво значи думата лош?
– Причина.
Ти казваш: „Седнал Учителят при мене.“ Какво подразбира причина? Туй, което създало всички неща. Хубаво, ако има един извор, който създал едно езеро, като текло, този извор мисли ли за създаването на езерото? Казвам: Коя е причината за този извор? Но изворът мислеше ли за езерото като го създаде?
към беседата >>
Лисицата е хитра, котката дращи.
Ще ви кажа онази басня. Котката и лисицата намерили сирене, че не могли да си го разделят. Потърсили някой справедлив човек да им раздели сиренето.
Лисицата е хитра, котката дращи.
Лисицата като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели сиренето.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме сирене и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги. Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе. Най-после останало едно малко парче. Лисицата казва: „Съгласна съм и с това.“ – „ Не, не, аз обичам до края да го изтегля.“ Следователно, това абсолютното какво ще бъде? Нали везните трябва да дойдат на едно ниво.
към беседата >>
Ти казваш: „Седнал Учителят при мене.“ Какво подразбира причина?
Ако е добро, то тия букви станаха ли по-добри? Сега другата дума: Лош. Тия букви станаха ли лоши? Какво значи думата лош? – Причина.
Ти казваш: „Седнал Учителят при мене.“ Какво подразбира причина?
Туй, което създало всички неща. Хубаво, ако има един извор, който създал едно езеро, като текло, този извор мисли ли за създаването на езерото? Казвам: Коя е причината за този извор? Но изворът мислеше ли за езерото като го създаде? В най-простия, под думата причина, то е малък повод на направиш нещо.
към беседата >>
Лисицата като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели сиренето.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме сирене и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги.
Ще ви кажа онази басня. Котката и лисицата намерили сирене, че не могли да си го разделят. Потърсили някой справедлив човек да им раздели сиренето. Лисицата е хитра, котката дращи.
Лисицата като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели сиренето.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме сирене и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги.
Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе. Най-после останало едно малко парче. Лисицата казва: „Съгласна съм и с това.“ – „ Не, не, аз обичам до края да го изтегля.“ Следователно, това абсолютното какво ще бъде? Нали везните трябва да дойдат на едно ниво. Той казва: „Не е еднакво нивото.“ След като изяде сиренето, нивото ще бъде равно.
към беседата >>
Туй, което създало всички неща.
Сега другата дума: Лош. Тия букви станаха ли лоши? Какво значи думата лош? – Причина. Ти казваш: „Седнал Учителят при мене.“ Какво подразбира причина?
Туй, което създало всички неща.
Хубаво, ако има един извор, който създал едно езеро, като текло, този извор мисли ли за създаването на езерото? Казвам: Коя е причината за този извор? Но изворът мислеше ли за езерото като го създаде? В най-простия, под думата причина, то е малък повод на направиш нещо. Всеки предмет отвън, който може да те привлече да направиш някаква микроскопическа работа, туй което може да те застави, мисълта ти да функционира, туй което може да застави чувствата ти да функционират, туй което може да те застави постъпките ти да функционират, туй малкото подбуждение ние го наричаме причина.
към беседата >>
Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе.
Ще ви кажа онази басня. Котката и лисицата намерили сирене, че не могли да си го разделят. Потърсили някой справедлив човек да им раздели сиренето. Лисицата е хитра, котката дращи. Лисицата като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели сиренето.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме сирене и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги.
Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе.
Най-после останало едно малко парче. Лисицата казва: „Съгласна съм и с това.“ – „ Не, не, аз обичам до края да го изтегля.“ Следователно, това абсолютното какво ще бъде? Нали везните трябва да дойдат на едно ниво. Той казва: „Не е еднакво нивото.“ След като изяде сиренето, нивото ще бъде равно. Въображаемо сирене ще остане.
към беседата >>
Хубаво, ако има един извор, който създал едно езеро, като текло, този извор мисли ли за създаването на езерото?
Тия букви станаха ли лоши? Какво значи думата лош? – Причина. Ти казваш: „Седнал Учителят при мене.“ Какво подразбира причина? Туй, което създало всички неща.
Хубаво, ако има един извор, който създал едно езеро, като текло, този извор мисли ли за създаването на езерото?
Казвам: Коя е причината за този извор? Но изворът мислеше ли за езерото като го създаде? В най-простия, под думата причина, то е малък повод на направиш нещо. Всеки предмет отвън, който може да те привлече да направиш някаква микроскопическа работа, туй което може да те застави, мисълта ти да функционира, туй което може да застави чувствата ти да функционират, туй което може да те застави постъпките ти да функционират, туй малкото подбуждение ние го наричаме причина. Нещо отвън.
към беседата >>
Най-после останало едно малко парче.
Котката и лисицата намерили сирене, че не могли да си го разделят. Потърсили някой справедлив човек да им раздели сиренето. Лисицата е хитра, котката дращи. Лисицата като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели сиренето.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме сирене и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги. Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе.
Най-после останало едно малко парче.
Лисицата казва: „Съгласна съм и с това.“ – „ Не, не, аз обичам до края да го изтегля.“ Следователно, това абсолютното какво ще бъде? Нали везните трябва да дойдат на едно ниво. Той казва: „Не е еднакво нивото.“ След като изяде сиренето, нивото ще бъде равно. Въображаемо сирене ще остане. Казва: „Вземете нашия дял.“
към беседата >>
Казвам: Коя е причината за този извор?
Какво значи думата лош? – Причина. Ти казваш: „Седнал Учителят при мене.“ Какво подразбира причина? Туй, което създало всички неща. Хубаво, ако има един извор, който създал едно езеро, като текло, този извор мисли ли за създаването на езерото?
Казвам: Коя е причината за този извор?
Но изворът мислеше ли за езерото като го създаде? В най-простия, под думата причина, то е малък повод на направиш нещо. Всеки предмет отвън, който може да те привлече да направиш някаква микроскопическа работа, туй което може да те застави, мисълта ти да функционира, туй което може да застави чувствата ти да функционират, туй което може да те застави постъпките ти да функционират, туй малкото подбуждение ние го наричаме причина. Нещо отвън. Но вие ни най-малко не туряте, че в тази причина има нещо разумно.
към беседата >>
Лисицата казва: „Съгласна съм и с това.“ – „ Не, не, аз обичам до края да го изтегля.“ Следователно, това абсолютното какво ще бъде?
Потърсили някой справедлив човек да им раздели сиренето. Лисицата е хитра, котката дращи. Лисицата като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели сиренето.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме сирене и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги. Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе. Най-после останало едно малко парче.
Лисицата казва: „Съгласна съм и с това.“ – „ Не, не, аз обичам до края да го изтегля.“ Следователно, това абсолютното какво ще бъде?
Нали везните трябва да дойдат на едно ниво. Той казва: „Не е еднакво нивото.“ След като изяде сиренето, нивото ще бъде равно. Въображаемо сирене ще остане. Казва: „Вземете нашия дял.“
към беседата >>
Но изворът мислеше ли за езерото като го създаде?
– Причина. Ти казваш: „Седнал Учителят при мене.“ Какво подразбира причина? Туй, което създало всички неща. Хубаво, ако има един извор, който създал едно езеро, като текло, този извор мисли ли за създаването на езерото? Казвам: Коя е причината за този извор?
Но изворът мислеше ли за езерото като го създаде?
В най-простия, под думата причина, то е малък повод на направиш нещо. Всеки предмет отвън, който може да те привлече да направиш някаква микроскопическа работа, туй което може да те застави, мисълта ти да функционира, туй което може да застави чувствата ти да функционират, туй което може да те застави постъпките ти да функционират, туй малкото подбуждение ние го наричаме причина. Нещо отвън. Но вие ни най-малко не туряте, че в тази причина има нещо разумно.
към беседата >>
Нали везните трябва да дойдат на едно ниво.
Лисицата е хитра, котката дращи. Лисицата като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели сиренето.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме сирене и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги. Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе. Най-после останало едно малко парче. Лисицата казва: „Съгласна съм и с това.“ – „ Не, не, аз обичам до края да го изтегля.“ Следователно, това абсолютното какво ще бъде?
Нали везните трябва да дойдат на едно ниво.
Той казва: „Не е еднакво нивото.“ След като изяде сиренето, нивото ще бъде равно. Въображаемо сирене ще остане. Казва: „Вземете нашия дял.“
към беседата >>
В най-простия, под думата причина, то е малък повод на направиш нещо.
Ти казваш: „Седнал Учителят при мене.“ Какво подразбира причина? Туй, което създало всички неща. Хубаво, ако има един извор, който създал едно езеро, като текло, този извор мисли ли за създаването на езерото? Казвам: Коя е причината за този извор? Но изворът мислеше ли за езерото като го създаде?
В най-простия, под думата причина, то е малък повод на направиш нещо.
Всеки предмет отвън, който може да те привлече да направиш някаква микроскопическа работа, туй което може да те застави, мисълта ти да функционира, туй което може да застави чувствата ти да функционират, туй което може да те застави постъпките ти да функционират, туй малкото подбуждение ние го наричаме причина. Нещо отвън. Но вие ни най-малко не туряте, че в тази причина има нещо разумно.
към беседата >>
Той казва: „Не е еднакво нивото.“ След като изяде сиренето, нивото ще бъде равно.
Лисицата като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели сиренето.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме сирене и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги. Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе. Най-после останало едно малко парче. Лисицата казва: „Съгласна съм и с това.“ – „ Не, не, аз обичам до края да го изтегля.“ Следователно, това абсолютното какво ще бъде? Нали везните трябва да дойдат на едно ниво.
Той казва: „Не е еднакво нивото.“ След като изяде сиренето, нивото ще бъде равно.
Въображаемо сирене ще остане. Казва: „Вземете нашия дял.“
към беседата >>
Всеки предмет отвън, който може да те привлече да направиш някаква микроскопическа работа, туй което може да те застави, мисълта ти да функционира, туй което може да застави чувствата ти да функционират, туй което може да те застави постъпките ти да функционират, туй малкото подбуждение ние го наричаме причина.
Туй, което създало всички неща. Хубаво, ако има един извор, който създал едно езеро, като текло, този извор мисли ли за създаването на езерото? Казвам: Коя е причината за този извор? Но изворът мислеше ли за езерото като го създаде? В най-простия, под думата причина, то е малък повод на направиш нещо.
Всеки предмет отвън, който може да те привлече да направиш някаква микроскопическа работа, туй което може да те застави, мисълта ти да функционира, туй което може да застави чувствата ти да функционират, туй което може да те застави постъпките ти да функционират, туй малкото подбуждение ние го наричаме причина.
Нещо отвън. Но вие ни най-малко не туряте, че в тази причина има нещо разумно.
към беседата >>
Въображаемо сирене ще остане.
Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе. Най-после останало едно малко парче. Лисицата казва: „Съгласна съм и с това.“ – „ Не, не, аз обичам до края да го изтегля.“ Следователно, това абсолютното какво ще бъде? Нали везните трябва да дойдат на едно ниво. Той казва: „Не е еднакво нивото.“ След като изяде сиренето, нивото ще бъде равно.
Въображаемо сирене ще остане.
Казва: „Вземете нашия дял.“
към беседата >>
Нещо отвън.
Хубаво, ако има един извор, който създал едно езеро, като текло, този извор мисли ли за създаването на езерото? Казвам: Коя е причината за този извор? Но изворът мислеше ли за езерото като го създаде? В най-простия, под думата причина, то е малък повод на направиш нещо. Всеки предмет отвън, който може да те привлече да направиш някаква микроскопическа работа, туй което може да те застави, мисълта ти да функционира, туй което може да застави чувствата ти да функционират, туй което може да те застави постъпките ти да функционират, туй малкото подбуждение ние го наричаме причина.
Нещо отвън.
Но вие ни най-малко не туряте, че в тази причина има нещо разумно.
към беседата >>
Казва: „Вземете нашия дял.“
Най-после останало едно малко парче. Лисицата казва: „Съгласна съм и с това.“ – „ Не, не, аз обичам до края да го изтегля.“ Следователно, това абсолютното какво ще бъде? Нали везните трябва да дойдат на едно ниво. Той казва: „Не е еднакво нивото.“ След като изяде сиренето, нивото ще бъде равно. Въображаемо сирене ще остане.
Казва: „Вземете нашия дял.“
към беседата >>
Но вие ни най-малко не туряте, че в тази причина има нещо разумно.
Казвам: Коя е причината за този извор? Но изворът мислеше ли за езерото като го създаде? В най-простия, под думата причина, то е малък повод на направиш нещо. Всеки предмет отвън, който може да те привлече да направиш някаква микроскопическа работа, туй което може да те застави, мисълта ти да функционира, туй което може да застави чувствата ти да функционират, туй което може да те застави постъпките ти да функционират, туй малкото подбуждение ние го наричаме причина. Нещо отвън.
Но вие ни най-малко не туряте, че в тази причина има нещо разумно.
към беседата >>
Сега точно така.
Сега точно така.
Често в сегашния физически свят сиренето го няма там. Казва: „Аз вече познах работата каква е.“ Лисицата познала, че сиренето е изядено. И го изяли с оглед да направят нещо. Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих сиренето, ха лисицата, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора. То е се дележ на сирене.
към беседата >>
Вие мислите, че онзи професор, който ви говори, той е причина за вашето знание.
Вие мислите, че онзи професор, който ви говори, той е причина за вашето знание.
„Причината за моето знание е професорът. Ако аз не бях и той нямаше да бъде. Аз съм причина той да говори. Следователно аз го заставих да говори. Той е причина аз да стана по-учен.
към беседата >>
Често в сегашния физически свят сиренето го няма там.
Сега точно така.
Често в сегашния физически свят сиренето го няма там.
Казва: „Аз вече познах работата каква е.“ Лисицата познала, че сиренето е изядено. И го изяли с оглед да направят нещо. Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих сиренето, ха лисицата, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора. То е се дележ на сирене. Аз изям сиренето и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете сиренето и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата.
към беседата >>
„Причината за моето знание е професорът.
Вие мислите, че онзи професор, който ви говори, той е причина за вашето знание.
„Причината за моето знание е професорът.
Ако аз не бях и той нямаше да бъде. Аз съм причина той да говори. Следователно аз го заставих да говори. Той е причина аз да стана по-учен. Пък аз съм причината, той да се изяви, че е умен.
към беседата >>
Казва: „Аз вече познах работата каква е.“ Лисицата познала, че сиренето е изядено.
Сега точно така. Често в сегашния физически свят сиренето го няма там.
Казва: „Аз вече познах работата каква е.“ Лисицата познала, че сиренето е изядено.
И го изяли с оглед да направят нещо. Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих сиренето, ха лисицата, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора. То е се дележ на сирене. Аз изям сиренето и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете сиренето и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата. Има разлика.
към беседата >>
Ако аз не бях и той нямаше да бъде.
Вие мислите, че онзи професор, който ви говори, той е причина за вашето знание. „Причината за моето знание е професорът.
Ако аз не бях и той нямаше да бъде.
Аз съм причина той да говори. Следователно аз го заставих да говори. Той е причина аз да стана по-учен. Пък аз съм причината, той да се изяви, че е умен. “ Как ще обясните противоречието?
към беседата >>
И го изяли с оглед да направят нещо.
Сега точно така. Често в сегашния физически свят сиренето го няма там. Казва: „Аз вече познах работата каква е.“ Лисицата познала, че сиренето е изядено.
И го изяли с оглед да направят нещо.
Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих сиренето, ха лисицата, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора. То е се дележ на сирене. Аз изям сиренето и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете сиренето и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата. Има разлика. Когато аз изям сиренето, аз зная повече, когато вие изядете сиренето, вие знаете повече.
към беседата >>
Аз съм причина той да говори.
Вие мислите, че онзи професор, който ви говори, той е причина за вашето знание. „Причината за моето знание е професорът. Ако аз не бях и той нямаше да бъде.
Аз съм причина той да говори.
Следователно аз го заставих да говори. Той е причина аз да стана по-учен. Пък аз съм причината, той да се изяви, че е умен. “ Как ще обясните противоречието? Ти си причина и той е причина.
към беседата >>
Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих сиренето, ха лисицата, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора.
Сега точно така. Често в сегашния физически свят сиренето го няма там. Казва: „Аз вече познах работата каква е.“ Лисицата познала, че сиренето е изядено. И го изяли с оглед да направят нещо.
Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих сиренето, ха лисицата, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора.
То е се дележ на сирене. Аз изям сиренето и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете сиренето и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата. Има разлика. Когато аз изям сиренето, аз зная повече, когато вие изядете сиренето, вие знаете повече. Тогава, като притеглят другите, същото ще дойде.
към беседата >>
Следователно аз го заставих да говори.
Вие мислите, че онзи професор, който ви говори, той е причина за вашето знание. „Причината за моето знание е професорът. Ако аз не бях и той нямаше да бъде. Аз съм причина той да говори.
Следователно аз го заставих да говори.
Той е причина аз да стана по-учен. Пък аз съм причината, той да се изяви, че е умен. “ Как ще обясните противоречието? Ти си причина и той е причина. Има две страни на причината.
към беседата >>
То е се дележ на сирене.
Сега точно така. Често в сегашния физически свят сиренето го няма там. Казва: „Аз вече познах работата каква е.“ Лисицата познала, че сиренето е изядено. И го изяли с оглед да направят нещо. Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих сиренето, ха лисицата, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора.
То е се дележ на сирене.
Аз изям сиренето и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете сиренето и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата. Има разлика. Когато аз изям сиренето, аз зная повече, когато вие изядете сиренето, вие знаете повече. Тогава, като притеглят другите, същото ще дойде. Ти искаш правда.
към беседата >>
Той е причина аз да стана по-учен.
Вие мислите, че онзи професор, който ви говори, той е причина за вашето знание. „Причината за моето знание е професорът. Ако аз не бях и той нямаше да бъде. Аз съм причина той да говори. Следователно аз го заставих да говори.
Той е причина аз да стана по-учен.
Пък аз съм причината, той да се изяви, че е умен. “ Как ще обясните противоречието? Ти си причина и той е причина. Има две страни на причината. Ако вие като професор сте причина, за да създадете един ученик, ученикът е причина, за да създадете един професор.
към беседата >>
Аз изям сиренето и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете сиренето и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата.
Често в сегашния физически свят сиренето го няма там. Казва: „Аз вече познах работата каква е.“ Лисицата познала, че сиренето е изядено. И го изяли с оглед да направят нещо. Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих сиренето, ха лисицата, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора. То е се дележ на сирене.
Аз изям сиренето и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете сиренето и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата.
Има разлика. Когато аз изям сиренето, аз зная повече, когато вие изядете сиренето, вие знаете повече. Тогава, като притеглят другите, същото ще дойде. Ти искаш правда. Аз изям сиренето и все едно е аз дали ще изям сиренето или вие.
към беседата >>
Пък аз съм причината, той да се изяви, че е умен.
„Причината за моето знание е професорът. Ако аз не бях и той нямаше да бъде. Аз съм причина той да говори. Следователно аз го заставих да говори. Той е причина аз да стана по-учен.
Пък аз съм причината, той да се изяви, че е умен.
“ Как ще обясните противоречието? Ти си причина и той е причина. Има две страни на причината. Ако вие като професор сте причина, за да създадете един ученик, ученикът е причина, за да създадете един професор. Защото професорите, учениците са ги създали, а пък децата професорите създадоха.
към беседата >>
Има разлика.
Казва: „Аз вече познах работата каква е.“ Лисицата познала, че сиренето е изядено. И го изяли с оглед да направят нещо. Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих сиренето, ха лисицата, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора. То е се дележ на сирене. Аз изям сиренето и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете сиренето и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата.
Има разлика.
Когато аз изям сиренето, аз зная повече, когато вие изядете сиренето, вие знаете повече. Тогава, като притеглят другите, същото ще дойде. Ти искаш правда. Аз изям сиренето и все едно е аз дали ще изям сиренето или вие. Сега кой ще страда, от кого ще търсиш?
към беседата >>
“ Как ще обясните противоречието?
Ако аз не бях и той нямаше да бъде. Аз съм причина той да говори. Следователно аз го заставих да говори. Той е причина аз да стана по-учен. Пък аз съм причината, той да се изяви, че е умен.
“ Как ще обясните противоречието?
Ти си причина и той е причина. Има две страни на причината. Ако вие като професор сте причина, за да създадете един ученик, ученикът е причина, за да създадете един професор. Защото професорите, учениците са ги създали, а пък децата професорите създадоха. Тогава децата създадоха професорите, но професорите създадоха децата.
към беседата >>
Когато аз изям сиренето, аз зная повече, когато вие изядете сиренето, вие знаете повече.
И го изяли с оглед да направят нещо. Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих сиренето, ха лисицата, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора. То е се дележ на сирене. Аз изям сиренето и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете сиренето и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата. Има разлика.
Когато аз изям сиренето, аз зная повече, когато вие изядете сиренето, вие знаете повече.
Тогава, като притеглят другите, същото ще дойде. Ти искаш правда. Аз изям сиренето и все едно е аз дали ще изям сиренето или вие. Сега кой ще страда, от кого ще търсиш? Потърсиш го от мене.
към беседата >>
Ти си причина и той е причина.
Аз съм причина той да говори. Следователно аз го заставих да говори. Той е причина аз да стана по-учен. Пък аз съм причината, той да се изяви, че е умен. “ Как ще обясните противоречието?
Ти си причина и той е причина.
Има две страни на причината. Ако вие като професор сте причина, за да създадете един ученик, ученикът е причина, за да създадете един професор. Защото професорите, учениците са ги създали, а пък децата професорите създадоха. Тогава децата създадоха професорите, но професорите създадоха децата. Ако нямаше деца, кому щяха да говорят професорите?
към беседата >>
Тогава, като притеглят другите, същото ще дойде.
Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих сиренето, ха лисицата, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора. То е се дележ на сирене. Аз изям сиренето и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете сиренето и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата. Има разлика. Когато аз изям сиренето, аз зная повече, когато вие изядете сиренето, вие знаете повече.
Тогава, като притеглят другите, същото ще дойде.
Ти искаш правда. Аз изям сиренето и все едно е аз дали ще изям сиренето или вие. Сега кой ще страда, от кого ще търсиш? Потърсиш го от мене. Дигне се нагоре.
към беседата >>
Има две страни на причината.
Следователно аз го заставих да говори. Той е причина аз да стана по-учен. Пък аз съм причината, той да се изяви, че е умен. “ Как ще обясните противоречието? Ти си причина и той е причина.
Има две страни на причината.
Ако вие като професор сте причина, за да създадете един ученик, ученикът е причина, за да създадете един професор. Защото професорите, учениците са ги създали, а пък децата професорите създадоха. Тогава децата създадоха професорите, но професорите създадоха децата. Ако нямаше деца, кому щяха да говорят професорите? Професор на професор може ли да говори?
към беседата >>
Ти искаш правда.
То е се дележ на сирене. Аз изям сиренето и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете сиренето и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата. Има разлика. Когато аз изям сиренето, аз зная повече, когато вие изядете сиренето, вие знаете повече. Тогава, като притеглят другите, същото ще дойде.
Ти искаш правда.
Аз изям сиренето и все едно е аз дали ще изям сиренето или вие. Сега кой ще страда, от кого ще търсиш? Потърсиш го от мене. Дигне се нагоре. Тогава аз ставам причината, ще откъсна от другата страна.
към беседата >>
Ако вие като професор сте причина, за да създадете един ученик, ученикът е причина, за да създадете един професор.
Той е причина аз да стана по-учен. Пък аз съм причината, той да се изяви, че е умен. “ Как ще обясните противоречието? Ти си причина и той е причина. Има две страни на причината.
Ако вие като професор сте причина, за да създадете един ученик, ученикът е причина, за да създадете един професор.
Защото професорите, учениците са ги създали, а пък децата професорите създадоха. Тогава децата създадоха професорите, но професорите създадоха децата. Ако нямаше деца, кому щяха да говорят професорите? Професор на професор може ли да говори? Или да ви туря друг контраст.
към беседата >>
Аз изям сиренето и все едно е аз дали ще изям сиренето или вие.
Аз изям сиренето и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете сиренето и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата. Има разлика. Когато аз изям сиренето, аз зная повече, когато вие изядете сиренето, вие знаете повече. Тогава, като притеглят другите, същото ще дойде. Ти искаш правда.
Аз изям сиренето и все едно е аз дали ще изям сиренето или вие.
Сега кой ще страда, от кого ще търсиш? Потърсиш го от мене. Дигне се нагоре. Тогава аз ставам причината, ще откъсна от другата страна. Е, хубаво, изчезнем и двамата, остане туй същество, което претегля право.
към беседата >>
Защото професорите, учениците са ги създали, а пък децата професорите създадоха.
Пък аз съм причината, той да се изяви, че е умен. “ Как ще обясните противоречието? Ти си причина и той е причина. Има две страни на причината. Ако вие като професор сте причина, за да създадете един ученик, ученикът е причина, за да създадете един професор.
Защото професорите, учениците са ги създали, а пък децата професорите създадоха.
Тогава децата създадоха професорите, но професорите създадоха децата. Ако нямаше деца, кому щяха да говорят професорите? Професор на професор може ли да говори? Или да ви туря друг контраст. Пълно на пълно може ли да говори?
към беседата >>
Сега кой ще страда, от кого ще търсиш?
Има разлика. Когато аз изям сиренето, аз зная повече, когато вие изядете сиренето, вие знаете повече. Тогава, като притеглят другите, същото ще дойде. Ти искаш правда. Аз изям сиренето и все едно е аз дали ще изям сиренето или вие.
Сега кой ще страда, от кого ще търсиш?
Потърсиш го от мене. Дигне се нагоре. Тогава аз ставам причината, ще откъсна от другата страна. Е, хубаво, изчезнем и двамата, остане туй същество, което претегля право. Туй, което изяли и двамата, тежи повече.
към беседата >>
Тогава децата създадоха професорите, но професорите създадоха децата.
“ Как ще обясните противоречието? Ти си причина и той е причина. Има две страни на причината. Ако вие като професор сте причина, за да създадете един ученик, ученикът е причина, за да създадете един професор. Защото професорите, учениците са ги създали, а пък децата професорите създадоха.
Тогава децата създадоха професорите, но професорите създадоха децата.
Ако нямаше деца, кому щяха да говорят професорите? Професор на професор може ли да говори? Или да ви туря друг контраст. Пълно на пълно може ли да говори? Пълно на празно може да говори и празно на пълно може да говори.
към беседата >>
Потърсиш го от мене.
Когато аз изям сиренето, аз зная повече, когато вие изядете сиренето, вие знаете повече. Тогава, като притеглят другите, същото ще дойде. Ти искаш правда. Аз изям сиренето и все едно е аз дали ще изям сиренето или вие. Сега кой ще страда, от кого ще търсиш?
Потърсиш го от мене.
Дигне се нагоре. Тогава аз ставам причината, ще откъсна от другата страна. Е, хубаво, изчезнем и двамата, остане туй същество, което претегля право. Туй, което изяли и двамата, тежи повече. Тури го на везни.
към беседата >>
Ако нямаше деца, кому щяха да говорят професорите?
Ти си причина и той е причина. Има две страни на причината. Ако вие като професор сте причина, за да създадете един ученик, ученикът е причина, за да създадете един професор. Защото професорите, учениците са ги създали, а пък децата професорите създадоха. Тогава децата създадоха професорите, но професорите създадоха децата.
Ако нямаше деца, кому щяха да говорят професорите?
Професор на професор може ли да говори? Или да ви туря друг контраст. Пълно на пълно може ли да говори? Пълно на празно може да говори и празно на пълно може да говори.
към беседата >>
Дигне се нагоре.
Тогава, като притеглят другите, същото ще дойде. Ти искаш правда. Аз изям сиренето и все едно е аз дали ще изям сиренето или вие. Сега кой ще страда, от кого ще търсиш? Потърсиш го от мене.
Дигне се нагоре.
Тогава аз ставам причината, ще откъсна от другата страна. Е, хубаво, изчезнем и двамата, остане туй същество, което претегля право. Туй, което изяли и двамата, тежи повече. Тури го на везни. Този процес де ще спре?
към беседата >>
Професор на професор може ли да говори?
Има две страни на причината. Ако вие като професор сте причина, за да създадете един ученик, ученикът е причина, за да създадете един професор. Защото професорите, учениците са ги създали, а пък децата професорите създадоха. Тогава децата създадоха професорите, но професорите създадоха децата. Ако нямаше деца, кому щяха да говорят професорите?
Професор на професор може ли да говори?
Или да ви туря друг контраст. Пълно на пълно може ли да говори? Пълно на празно може да говори и празно на пълно може да говори.
към беседата >>
Тогава аз ставам причината, ще откъсна от другата страна.
Ти искаш правда. Аз изям сиренето и все едно е аз дали ще изям сиренето или вие. Сега кой ще страда, от кого ще търсиш? Потърсиш го от мене. Дигне се нагоре.
Тогава аз ставам причината, ще откъсна от другата страна.
Е, хубаво, изчезнем и двамата, остане туй същество, което претегля право. Туй, което изяли и двамата, тежи повече. Тури го на везни. Този процес де ще спре?
към беседата >>
Или да ви туря друг контраст.
Ако вие като професор сте причина, за да създадете един ученик, ученикът е причина, за да създадете един професор. Защото професорите, учениците са ги създали, а пък децата професорите създадоха. Тогава децата създадоха професорите, но професорите създадоха децата. Ако нямаше деца, кому щяха да говорят професорите? Професор на професор може ли да говори?
Или да ви туря друг контраст.
Пълно на пълно може ли да говори? Пълно на празно може да говори и празно на пълно може да говори.
към беседата >>
Е, хубаво, изчезнем и двамата, остане туй същество, което претегля право.
Аз изям сиренето и все едно е аз дали ще изям сиренето или вие. Сега кой ще страда, от кого ще търсиш? Потърсиш го от мене. Дигне се нагоре. Тогава аз ставам причината, ще откъсна от другата страна.
Е, хубаво, изчезнем и двамата, остане туй същество, което претегля право.
Туй, което изяли и двамата, тежи повече. Тури го на везни. Този процес де ще спре?
към беседата >>
Пълно на пълно може ли да говори?
Защото професорите, учениците са ги създали, а пък децата професорите създадоха. Тогава децата създадоха професорите, но професорите създадоха децата. Ако нямаше деца, кому щяха да говорят професорите? Професор на професор може ли да говори? Или да ви туря друг контраст.
Пълно на пълно може ли да говори?
Пълно на празно може да говори и празно на пълно може да говори.
към беседата >>
Туй, което изяли и двамата, тежи повече.
Сега кой ще страда, от кого ще търсиш? Потърсиш го от мене. Дигне се нагоре. Тогава аз ставам причината, ще откъсна от другата страна. Е, хубаво, изчезнем и двамата, остане туй същество, което претегля право.
Туй, което изяли и двамата, тежи повече.
Тури го на везни. Този процес де ще спре?
към беседата >>
Пълно на празно може да говори и празно на пълно може да говори.
Тогава децата създадоха професорите, но професорите създадоха децата. Ако нямаше деца, кому щяха да говорят професорите? Професор на професор може ли да говори? Или да ви туря друг контраст. Пълно на пълно може ли да говори?
Пълно на празно може да говори и празно на пълно може да говори.
към беседата >>
Тури го на везни.
Потърсиш го от мене. Дигне се нагоре. Тогава аз ставам причината, ще откъсна от другата страна. Е, хубаво, изчезнем и двамата, остане туй същество, което претегля право. Туй, което изяли и двамата, тежи повече.
Тури го на везни.
Този процес де ще спре?
към беседата >>
За вас тия разсъждения не са важни.
За вас тия разсъждения не са важни.
От вашето гледище ето как седи работата: Повикал съм вас на угощение. Заклал съм едно пиле, опечено. Седя и ви оказвам от каква порода е пилето, че то е от особена порода, научно ви обяснявам. Вие ме слушате и казвате: „Доста тия знания, че било такава и такава породата, не ни интересува.“ Ако ви обяснявам причината от каква порода е пилето, какво ще ви ползува вас? Казвате: „Хубаво, отлично пиле, вкусно!
към беседата >>
Този процес де ще спре?
Дигне се нагоре. Тогава аз ставам причината, ще откъсна от другата страна. Е, хубаво, изчезнем и двамата, остане туй същество, което претегля право. Туй, което изяли и двамата, тежи повече. Тури го на везни.
Този процес де ще спре?
към беседата >>
От вашето гледище ето как седи работата: Повикал съм вас на угощение.
За вас тия разсъждения не са важни.
От вашето гледище ето как седи работата: Повикал съм вас на угощение.
Заклал съм едно пиле, опечено. Седя и ви оказвам от каква порода е пилето, че то е от особена порода, научно ви обяснявам. Вие ме слушате и казвате: „Доста тия знания, че било такава и такава породата, не ни интересува.“ Ако ви обяснявам причината от каква порода е пилето, какво ще ви ползува вас? Казвате: „Хубаво, отлично пиле, вкусно! “ Защо пилето е вкусно, кажете ми!
към беседата >>
Една нова мисъл.
Една нова мисъл.
Как ще се спре процесът? По кой път вие искате правото? И тогава в света казваме тъй: „Право в света няма.“ Какво трябва да разбираме? Докато вие търсите правото с вашите везни, никога няма да го намерите. Не, че няма право.
към беседата >>
Заклал съм едно пиле, опечено.
За вас тия разсъждения не са важни. От вашето гледище ето как седи работата: Повикал съм вас на угощение.
Заклал съм едно пиле, опечено.
Седя и ви оказвам от каква порода е пилето, че то е от особена порода, научно ви обяснявам. Вие ме слушате и казвате: „Доста тия знания, че било такава и такава породата, не ни интересува.“ Ако ви обяснявам причината от каква порода е пилето, какво ще ви ползува вас? Казвате: „Хубаво, отлично пиле, вкусно! “ Защо пилето е вкусно, кажете ми! На първо място ти си бил много гладен.
към беседата >>
Как ще се спре процесът?
Една нова мисъл.
Как ще се спре процесът?
По кой път вие искате правото? И тогава в света казваме тъй: „Право в света няма.“ Какво трябва да разбираме? Докато вие търсите правото с вашите везни, никога няма да го намерите. Не, че няма право. Но правото по този начин никога не се намира.
към беседата >>
Седя и ви оказвам от каква порода е пилето, че то е от особена порода, научно ви обяснявам.
За вас тия разсъждения не са важни. От вашето гледище ето как седи работата: Повикал съм вас на угощение. Заклал съм едно пиле, опечено.
Седя и ви оказвам от каква порода е пилето, че то е от особена порода, научно ви обяснявам.
Вие ме слушате и казвате: „Доста тия знания, че било такава и такава породата, не ни интересува.“ Ако ви обяснявам причината от каква порода е пилето, какво ще ви ползува вас? Казвате: „Хубаво, отлично пиле, вкусно! “ Защо пилето е вкусно, кажете ми! На първо място ти си бил много гладен. Ако бяхте човек, който нямахте никакъв глад, то пилето нямаше да е така вкусно.
към беседата >>
По кой път вие искате правото?
Една нова мисъл. Как ще се спре процесът?
По кой път вие искате правото?
И тогава в света казваме тъй: „Право в света няма.“ Какво трябва да разбираме? Докато вие търсите правото с вашите везни, никога няма да го намерите. Не, че няма право. Но правото по този начин никога не се намира. То е само едно отношение.
към беседата >>
Вие ме слушате и казвате: „Доста тия знания, че било такава и такава породата, не ни интересува.“ Ако ви обяснявам причината от каква порода е пилето, какво ще ви ползува вас?
За вас тия разсъждения не са важни. От вашето гледище ето как седи работата: Повикал съм вас на угощение. Заклал съм едно пиле, опечено. Седя и ви оказвам от каква порода е пилето, че то е от особена порода, научно ви обяснявам.
Вие ме слушате и казвате: „Доста тия знания, че било такава и такава породата, не ни интересува.“ Ако ви обяснявам причината от каква порода е пилето, какво ще ви ползува вас?
Казвате: „Хубаво, отлично пиле, вкусно! “ Защо пилето е вкусно, кажете ми! На първо място ти си бил много гладен. Ако бяхте човек, който нямахте никакъв глад, то пилето нямаше да е така вкусно. Вкусно е пилето, защото сте гладен.
към беседата >>
И тогава в света казваме тъй: „Право в света няма.“ Какво трябва да разбираме?
Една нова мисъл. Как ще се спре процесът? По кой път вие искате правото?
И тогава в света казваме тъй: „Право в света няма.“ Какво трябва да разбираме?
Докато вие търсите правото с вашите везни, никога няма да го намерите. Не, че няма право. Но правото по този начин никога не се намира. То е само едно отношение. Допуснете, че някой човек ви казва: „Еди кой си човек е добър.“ Какво ме интересува, че той е добър или че е лош?
към беседата >>
Казвате: „Хубаво, отлично пиле, вкусно!
За вас тия разсъждения не са важни. От вашето гледище ето как седи работата: Повикал съм вас на угощение. Заклал съм едно пиле, опечено. Седя и ви оказвам от каква порода е пилето, че то е от особена порода, научно ви обяснявам. Вие ме слушате и казвате: „Доста тия знания, че било такава и такава породата, не ни интересува.“ Ако ви обяснявам причината от каква порода е пилето, какво ще ви ползува вас?
Казвате: „Хубаво, отлично пиле, вкусно!
“ Защо пилето е вкусно, кажете ми! На първо място ти си бил много гладен. Ако бяхте човек, който нямахте никакъв глад, то пилето нямаше да е така вкусно. Вкусно е пилето, защото сте гладен. Имали сте една вътрешна нужда.
към беседата >>
Докато вие търсите правото с вашите везни, никога няма да го намерите.
Една нова мисъл. Как ще се спре процесът? По кой път вие искате правото? И тогава в света казваме тъй: „Право в света няма.“ Какво трябва да разбираме?
Докато вие търсите правото с вашите везни, никога няма да го намерите.
Не, че няма право. Но правото по този начин никога не се намира. То е само едно отношение. Допуснете, че някой човек ви казва: „Еди кой си човек е добър.“ Какво ме интересува, че той е добър или че е лош? Кое е добро в добрия и кое е лошо в злия?
към беседата >>
“ Защо пилето е вкусно, кажете ми!
От вашето гледище ето как седи работата: Повикал съм вас на угощение. Заклал съм едно пиле, опечено. Седя и ви оказвам от каква порода е пилето, че то е от особена порода, научно ви обяснявам. Вие ме слушате и казвате: „Доста тия знания, че било такава и такава породата, не ни интересува.“ Ако ви обяснявам причината от каква порода е пилето, какво ще ви ползува вас? Казвате: „Хубаво, отлично пиле, вкусно!
“ Защо пилето е вкусно, кажете ми!
На първо място ти си бил много гладен. Ако бяхте човек, който нямахте никакъв глад, то пилето нямаше да е така вкусно. Вкусно е пилето, защото сте гладен. Имали сте една вътрешна нужда. Туй пиле е задоволило една вътрешна нужда.
към беседата >>
Не, че няма право.
Една нова мисъл. Как ще се спре процесът? По кой път вие искате правото? И тогава в света казваме тъй: „Право в света няма.“ Какво трябва да разбираме? Докато вие търсите правото с вашите везни, никога няма да го намерите.
Не, че няма право.
Но правото по този начин никога не се намира. То е само едно отношение. Допуснете, че някой човек ви казва: „Еди кой си човек е добър.“ Какво ме интересува, че той е добър или че е лош? Кое е добро в добрия и кое е лошо в злия? Допуснете сега ред разсъждения.
към беседата >>
На първо място ти си бил много гладен.
Заклал съм едно пиле, опечено. Седя и ви оказвам от каква порода е пилето, че то е от особена порода, научно ви обяснявам. Вие ме слушате и казвате: „Доста тия знания, че било такава и такава породата, не ни интересува.“ Ако ви обяснявам причината от каква порода е пилето, какво ще ви ползува вас? Казвате: „Хубаво, отлично пиле, вкусно! “ Защо пилето е вкусно, кажете ми!
На първо място ти си бил много гладен.
Ако бяхте човек, който нямахте никакъв глад, то пилето нямаше да е така вкусно. Вкусно е пилето, защото сте гладен. Имали сте една вътрешна нужда. Туй пиле е задоволило една вътрешна нужда. Туй подразбира, че пилето е вкусно.
към беседата >>
Но правото по този начин никога не се намира.
Как ще се спре процесът? По кой път вие искате правото? И тогава в света казваме тъй: „Право в света няма.“ Какво трябва да разбираме? Докато вие търсите правото с вашите везни, никога няма да го намерите. Не, че няма право.
Но правото по този начин никога не се намира.
То е само едно отношение. Допуснете, че някой човек ви казва: „Еди кой си човек е добър.“ Какво ме интересува, че той е добър или че е лош? Кое е добро в добрия и кое е лошо в злия? Допуснете сега ред разсъждения. Сега считат, че лъвът несправедливо е постъпил, че изял сиренето на тия двамата.
към беседата >>
Ако бяхте човек, който нямахте никакъв глад, то пилето нямаше да е така вкусно.
Седя и ви оказвам от каква порода е пилето, че то е от особена порода, научно ви обяснявам. Вие ме слушате и казвате: „Доста тия знания, че било такава и такава породата, не ни интересува.“ Ако ви обяснявам причината от каква порода е пилето, какво ще ви ползува вас? Казвате: „Хубаво, отлично пиле, вкусно! “ Защо пилето е вкусно, кажете ми! На първо място ти си бил много гладен.
Ако бяхте човек, който нямахте никакъв глад, то пилето нямаше да е така вкусно.
Вкусно е пилето, защото сте гладен. Имали сте една вътрешна нужда. Туй пиле е задоволило една вътрешна нужда. Туй подразбира, че пилето е вкусно. Или вкусно е пилето, понеже животът на пилето е влязъл във вашия живот.
към беседата >>
То е само едно отношение.
По кой път вие искате правото? И тогава в света казваме тъй: „Право в света няма.“ Какво трябва да разбираме? Докато вие търсите правото с вашите везни, никога няма да го намерите. Не, че няма право. Но правото по този начин никога не се намира.
То е само едно отношение.
Допуснете, че някой човек ви казва: „Еди кой си човек е добър.“ Какво ме интересува, че той е добър или че е лош? Кое е добро в добрия и кое е лошо в злия? Допуснете сега ред разсъждения. Сега считат, че лъвът несправедливо е постъпил, че изял сиренето на тия двамата. Така е в баснята.
към беседата >>
Вкусно е пилето, защото сте гладен.
Вие ме слушате и казвате: „Доста тия знания, че било такава и такава породата, не ни интересува.“ Ако ви обяснявам причината от каква порода е пилето, какво ще ви ползува вас? Казвате: „Хубаво, отлично пиле, вкусно! “ Защо пилето е вкусно, кажете ми! На първо място ти си бил много гладен. Ако бяхте човек, който нямахте никакъв глад, то пилето нямаше да е така вкусно.
Вкусно е пилето, защото сте гладен.
Имали сте една вътрешна нужда. Туй пиле е задоволило една вътрешна нужда. Туй подразбира, че пилето е вкусно. Или вкусно е пилето, понеже животът на пилето е влязъл във вашия живот. Животът на пилето допринася нещо на вашия живот.
към беседата >>
Допуснете, че някой човек ви казва: „Еди кой си човек е добър.“ Какво ме интересува, че той е добър или че е лош?
И тогава в света казваме тъй: „Право в света няма.“ Какво трябва да разбираме? Докато вие търсите правото с вашите везни, никога няма да го намерите. Не, че няма право. Но правото по този начин никога не се намира. То е само едно отношение.
Допуснете, че някой човек ви казва: „Еди кой си човек е добър.“ Какво ме интересува, че той е добър или че е лош?
Кое е добро в добрия и кое е лошо в злия? Допуснете сега ред разсъждения. Сега считат, че лъвът несправедливо е постъпил, че изял сиренето на тия двамата. Така е в баснята. Несправедлив бил лъвът.
към беседата >>
Имали сте една вътрешна нужда.
Казвате: „Хубаво, отлично пиле, вкусно! “ Защо пилето е вкусно, кажете ми! На първо място ти си бил много гладен. Ако бяхте човек, който нямахте никакъв глад, то пилето нямаше да е така вкусно. Вкусно е пилето, защото сте гладен.
Имали сте една вътрешна нужда.
Туй пиле е задоволило една вътрешна нужда. Туй подразбира, че пилето е вкусно. Или вкусно е пилето, понеже животът на пилето е влязъл във вашия живот. Животът на пилето допринася нещо на вашия живот. Казвате: „Животът на това пиле е хубав.“ Пилето е певеца, на когато сте казали: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Понеже пилето не е пяло, вие сте го обесили.
към беседата >>
Кое е добро в добрия и кое е лошо в злия?
Докато вие търсите правото с вашите везни, никога няма да го намерите. Не, че няма право. Но правото по този начин никога не се намира. То е само едно отношение. Допуснете, че някой човек ви казва: „Еди кой си човек е добър.“ Какво ме интересува, че той е добър или че е лош?
Кое е добро в добрия и кое е лошо в злия?
Допуснете сега ред разсъждения. Сега считат, че лъвът несправедливо е постъпил, че изял сиренето на тия двамата. Така е в баснята. Несправедлив бил лъвът. Ами ако лисицата и котката бяха изяли сиренето, справедливо ли е?
към беседата >>
Туй пиле е задоволило една вътрешна нужда.
“ Защо пилето е вкусно, кажете ми! На първо място ти си бил много гладен. Ако бяхте човек, който нямахте никакъв глад, то пилето нямаше да е така вкусно. Вкусно е пилето, защото сте гладен. Имали сте една вътрешна нужда.
Туй пиле е задоволило една вътрешна нужда.
Туй подразбира, че пилето е вкусно. Или вкусно е пилето, понеже животът на пилето е влязъл във вашия живот. Животът на пилето допринася нещо на вашия живот. Казвате: „Животът на това пиле е хубав.“ Пилето е певеца, на когато сте казали: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Понеже пилето не е пяло, вие сте го обесили. Като сте го обесили искате да знаете, защо не пее.
към беседата >>
Допуснете сега ред разсъждения.
Не, че няма право. Но правото по този начин никога не се намира. То е само едно отношение. Допуснете, че някой човек ви казва: „Еди кой си човек е добър.“ Какво ме интересува, че той е добър или че е лош? Кое е добро в добрия и кое е лошо в злия?
Допуснете сега ред разсъждения.
Сега считат, че лъвът несправедливо е постъпил, че изял сиренето на тия двамата. Така е в баснята. Несправедлив бил лъвът. Ами ако лисицата и котката бяха изяли сиренето, справедливо ли е? Защото както може да се направи едно възражение, че сиренето не го намерил лъвът, но лисицата и котката са намерили сиренето, то сиренето не е на лъва, така и лъвът може да се яви да направи същото възражение, че и котката и лисицата, които изяли сиренето, не е право.
към беседата >>
Туй подразбира, че пилето е вкусно.
На първо място ти си бил много гладен. Ако бяхте човек, който нямахте никакъв глад, то пилето нямаше да е така вкусно. Вкусно е пилето, защото сте гладен. Имали сте една вътрешна нужда. Туй пиле е задоволило една вътрешна нужда.
Туй подразбира, че пилето е вкусно.
Или вкусно е пилето, понеже животът на пилето е влязъл във вашия живот. Животът на пилето допринася нещо на вашия живот. Казвате: „Животът на това пиле е хубав.“ Пилето е певеца, на когато сте казали: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Понеже пилето не е пяло, вие сте го обесили. Като сте го обесили искате да знаете, защо не пее. Сега казвате: „Пилето не пее, но е много вкусно.“ Този певец, който не пее, е много вкусен на ядене.
към беседата >>
Сега считат, че лъвът несправедливо е постъпил, че изял сиренето на тия двамата.
Но правото по този начин никога не се намира. То е само едно отношение. Допуснете, че някой човек ви казва: „Еди кой си човек е добър.“ Какво ме интересува, че той е добър или че е лош? Кое е добро в добрия и кое е лошо в злия? Допуснете сега ред разсъждения.
Сега считат, че лъвът несправедливо е постъпил, че изял сиренето на тия двамата.
Така е в баснята. Несправедлив бил лъвът. Ами ако лисицата и котката бяха изяли сиренето, справедливо ли е? Защото както може да се направи едно възражение, че сиренето не го намерил лъвът, но лисицата и котката са намерили сиренето, то сиренето не е на лъва, така и лъвът може да се яви да направи същото възражение, че и котката и лисицата, които изяли сиренето, не е право. Туй са относителни неща.
към беседата >>
Или вкусно е пилето, понеже животът на пилето е влязъл във вашия живот.
Ако бяхте човек, който нямахте никакъв глад, то пилето нямаше да е така вкусно. Вкусно е пилето, защото сте гладен. Имали сте една вътрешна нужда. Туй пиле е задоволило една вътрешна нужда. Туй подразбира, че пилето е вкусно.
Или вкусно е пилето, понеже животът на пилето е влязъл във вашия живот.
Животът на пилето допринася нещо на вашия живот. Казвате: „Животът на това пиле е хубав.“ Пилето е певеца, на когато сте казали: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Понеже пилето не е пяло, вие сте го обесили. Като сте го обесили искате да знаете, защо не пее. Сега казвате: „Пилето не пее, но е много вкусно.“ Този певец, който не пее, е много вкусен на ядене. Сега мислите ли, че един лош човек може да пее?
към беседата >>
Така е в баснята.
То е само едно отношение. Допуснете, че някой човек ви казва: „Еди кой си човек е добър.“ Какво ме интересува, че той е добър или че е лош? Кое е добро в добрия и кое е лошо в злия? Допуснете сега ред разсъждения. Сега считат, че лъвът несправедливо е постъпил, че изял сиренето на тия двамата.
Така е в баснята.
Несправедлив бил лъвът. Ами ако лисицата и котката бяха изяли сиренето, справедливо ли е? Защото както може да се направи едно възражение, че сиренето не го намерил лъвът, но лисицата и котката са намерили сиренето, то сиренето не е на лъва, така и лъвът може да се яви да направи същото възражение, че и котката и лисицата, които изяли сиренето, не е право. Туй са относителни неща. Аз разбирам абсолютното право какво е.
към беседата >>
Животът на пилето допринася нещо на вашия живот.
Вкусно е пилето, защото сте гладен. Имали сте една вътрешна нужда. Туй пиле е задоволило една вътрешна нужда. Туй подразбира, че пилето е вкусно. Или вкусно е пилето, понеже животът на пилето е влязъл във вашия живот.
Животът на пилето допринася нещо на вашия живот.
Казвате: „Животът на това пиле е хубав.“ Пилето е певеца, на когато сте казали: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Понеже пилето не е пяло, вие сте го обесили. Като сте го обесили искате да знаете, защо не пее. Сега казвате: „Пилето не пее, но е много вкусно.“ Този певец, който не пее, е много вкусен на ядене. Сега мислите ли, че един лош човек може да пее? Не може, за да пее човек трябва да бъде добър.
към беседата >>
Несправедлив бил лъвът.
Допуснете, че някой човек ви казва: „Еди кой си човек е добър.“ Какво ме интересува, че той е добър или че е лош? Кое е добро в добрия и кое е лошо в злия? Допуснете сега ред разсъждения. Сега считат, че лъвът несправедливо е постъпил, че изял сиренето на тия двамата. Така е в баснята.
Несправедлив бил лъвът.
Ами ако лисицата и котката бяха изяли сиренето, справедливо ли е? Защото както може да се направи едно възражение, че сиренето не го намерил лъвът, но лисицата и котката са намерили сиренето, то сиренето не е на лъва, така и лъвът може да се яви да направи същото възражение, че и котката и лисицата, които изяли сиренето, не е право. Туй са относителни неща. Аз разбирам абсолютното право какво е. Право е за тебе това, което никой не може да го изяде, освен ти.
към беседата >>
Казвате: „Животът на това пиле е хубав.“ Пилето е певеца, на когато сте казали: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Понеже пилето не е пяло, вие сте го обесили.
Имали сте една вътрешна нужда. Туй пиле е задоволило една вътрешна нужда. Туй подразбира, че пилето е вкусно. Или вкусно е пилето, понеже животът на пилето е влязъл във вашия живот. Животът на пилето допринася нещо на вашия живот.
Казвате: „Животът на това пиле е хубав.“ Пилето е певеца, на когато сте казали: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Понеже пилето не е пяло, вие сте го обесили.
Като сте го обесили искате да знаете, защо не пее. Сега казвате: „Пилето не пее, но е много вкусно.“ Този певец, който не пее, е много вкусен на ядене. Сега мислите ли, че един лош човек може да пее? Не може, за да пее човек трябва да бъде добър. Пеенето вече спада към света на доброто.
към беседата >>
Ами ако лисицата и котката бяха изяли сиренето, справедливо ли е?
Кое е добро в добрия и кое е лошо в злия? Допуснете сега ред разсъждения. Сега считат, че лъвът несправедливо е постъпил, че изял сиренето на тия двамата. Така е в баснята. Несправедлив бил лъвът.
Ами ако лисицата и котката бяха изяли сиренето, справедливо ли е?
Защото както може да се направи едно възражение, че сиренето не го намерил лъвът, но лисицата и котката са намерили сиренето, то сиренето не е на лъва, така и лъвът може да се яви да направи същото възражение, че и котката и лисицата, които изяли сиренето, не е право. Туй са относителни неща. Аз разбирам абсолютното право какво е. Право е за тебе това, което никой не може да го изяде, освен ти. Да направя мисълта си ясна.
към беседата >>
Като сте го обесили искате да знаете, защо не пее.
Туй пиле е задоволило една вътрешна нужда. Туй подразбира, че пилето е вкусно. Или вкусно е пилето, понеже животът на пилето е влязъл във вашия живот. Животът на пилето допринася нещо на вашия живот. Казвате: „Животът на това пиле е хубав.“ Пилето е певеца, на когато сте казали: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Понеже пилето не е пяло, вие сте го обесили.
Като сте го обесили искате да знаете, защо не пее.
Сега казвате: „Пилето не пее, но е много вкусно.“ Този певец, който не пее, е много вкусен на ядене. Сега мислите ли, че един лош човек може да пее? Не може, за да пее човек трябва да бъде добър. Пеенето вече спада към света на доброто. Там дето има музика, там царува доброто.
към беседата >>
Защото както може да се направи едно възражение, че сиренето не го намерил лъвът, но лисицата и котката са намерили сиренето, то сиренето не е на лъва, така и лъвът може да се яви да направи същото възражение, че и котката и лисицата, които изяли сиренето, не е право.
Допуснете сега ред разсъждения. Сега считат, че лъвът несправедливо е постъпил, че изял сиренето на тия двамата. Така е в баснята. Несправедлив бил лъвът. Ами ако лисицата и котката бяха изяли сиренето, справедливо ли е?
Защото както може да се направи едно възражение, че сиренето не го намерил лъвът, но лисицата и котката са намерили сиренето, то сиренето не е на лъва, така и лъвът може да се яви да направи същото възражение, че и котката и лисицата, които изяли сиренето, не е право.
Туй са относителни неща. Аз разбирам абсолютното право какво е. Право е за тебе това, което никой не може да го изяде, освен ти. Да направя мисълта си ясна. Казвате: „Как тъй?
към беседата >>
Сега казвате: „Пилето не пее, но е много вкусно.“ Този певец, който не пее, е много вкусен на ядене.
Туй подразбира, че пилето е вкусно. Или вкусно е пилето, понеже животът на пилето е влязъл във вашия живот. Животът на пилето допринася нещо на вашия живот. Казвате: „Животът на това пиле е хубав.“ Пилето е певеца, на когато сте казали: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Понеже пилето не е пяло, вие сте го обесили. Като сте го обесили искате да знаете, защо не пее.
Сега казвате: „Пилето не пее, но е много вкусно.“ Този певец, който не пее, е много вкусен на ядене.
Сега мислите ли, че един лош човек може да пее? Не може, за да пее човек трябва да бъде добър. Пеенето вече спада към света на доброто. Там дето има музика, там царува доброто. Там дето няма музика, доброто не царува.
към беседата >>
Туй са относителни неща.
Сега считат, че лъвът несправедливо е постъпил, че изял сиренето на тия двамата. Така е в баснята. Несправедлив бил лъвът. Ами ако лисицата и котката бяха изяли сиренето, справедливо ли е? Защото както може да се направи едно възражение, че сиренето не го намерил лъвът, но лисицата и котката са намерили сиренето, то сиренето не е на лъва, така и лъвът може да се яви да направи същото възражение, че и котката и лисицата, които изяли сиренето, не е право.
Туй са относителни неща.
Аз разбирам абсолютното право какво е. Право е за тебе това, което никой не може да го изяде, освен ти. Да направя мисълта си ясна. Казвате: „Как тъй? “ Едно изяснение ще направя.
към беседата >>
Сега мислите ли, че един лош човек може да пее?
Или вкусно е пилето, понеже животът на пилето е влязъл във вашия живот. Животът на пилето допринася нещо на вашия живот. Казвате: „Животът на това пиле е хубав.“ Пилето е певеца, на когато сте казали: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Понеже пилето не е пяло, вие сте го обесили. Като сте го обесили искате да знаете, защо не пее. Сега казвате: „Пилето не пее, но е много вкусно.“ Този певец, който не пее, е много вкусен на ядене.
Сега мислите ли, че един лош човек може да пее?
Не може, за да пее човек трябва да бъде добър. Пеенето вече спада към света на доброто. Там дето има музика, там царува доброто. Там дето няма музика, доброто не царува. Затуй ще забележите, щом човек се демагнетизирва, той губи своето разположение да пее.
към беседата >>
Аз разбирам абсолютното право какво е.
Така е в баснята. Несправедлив бил лъвът. Ами ако лисицата и котката бяха изяли сиренето, справедливо ли е? Защото както може да се направи едно възражение, че сиренето не го намерил лъвът, но лисицата и котката са намерили сиренето, то сиренето не е на лъва, така и лъвът може да се яви да направи същото възражение, че и котката и лисицата, които изяли сиренето, не е право. Туй са относителни неща.
Аз разбирам абсолютното право какво е.
Право е за тебе това, което никой не може да го изяде, освен ти. Да направя мисълта си ясна. Казвате: „Как тъй? “ Едно изяснение ще направя.
към беседата >>
Не може, за да пее човек трябва да бъде добър.
Животът на пилето допринася нещо на вашия живот. Казвате: „Животът на това пиле е хубав.“ Пилето е певеца, на когато сте казали: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Понеже пилето не е пяло, вие сте го обесили. Като сте го обесили искате да знаете, защо не пее. Сега казвате: „Пилето не пее, но е много вкусно.“ Този певец, който не пее, е много вкусен на ядене. Сега мислите ли, че един лош човек може да пее?
Не може, за да пее човек трябва да бъде добър.
Пеенето вече спада към света на доброто. Там дето има музика, там царува доброто. Там дето няма музика, доброто не царува. Затуй ще забележите, щом човек се демагнетизирва, той губи своето разположение да пее. Щом излезе от това състояние, той е готов да пее.
към беседата >>
Право е за тебе това, което никой не може да го изяде, освен ти.
Несправедлив бил лъвът. Ами ако лисицата и котката бяха изяли сиренето, справедливо ли е? Защото както може да се направи едно възражение, че сиренето не го намерил лъвът, но лисицата и котката са намерили сиренето, то сиренето не е на лъва, така и лъвът може да се яви да направи същото възражение, че и котката и лисицата, които изяли сиренето, не е право. Туй са относителни неща. Аз разбирам абсолютното право какво е.
Право е за тебе това, което никой не може да го изяде, освен ти.
Да направя мисълта си ясна. Казвате: „Как тъй? “ Едно изяснение ще направя.
към беседата >>
Пеенето вече спада към света на доброто.
Казвате: „Животът на това пиле е хубав.“ Пилето е певеца, на когато сте казали: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Понеже пилето не е пяло, вие сте го обесили. Като сте го обесили искате да знаете, защо не пее. Сега казвате: „Пилето не пее, но е много вкусно.“ Този певец, който не пее, е много вкусен на ядене. Сега мислите ли, че един лош човек може да пее? Не може, за да пее човек трябва да бъде добър.
Пеенето вече спада към света на доброто.
Там дето има музика, там царува доброто. Там дето няма музика, доброто не царува. Затуй ще забележите, щом човек се демагнетизирва, той губи своето разположение да пее. Щом излезе от това състояние, той е готов да пее. Онзи, който пее, показва, че неговите материални условия малко се подобрили.
към беседата >>
Да направя мисълта си ясна.
Ами ако лисицата и котката бяха изяли сиренето, справедливо ли е? Защото както може да се направи едно възражение, че сиренето не го намерил лъвът, но лисицата и котката са намерили сиренето, то сиренето не е на лъва, така и лъвът може да се яви да направи същото възражение, че и котката и лисицата, които изяли сиренето, не е право. Туй са относителни неща. Аз разбирам абсолютното право какво е. Право е за тебе това, което никой не може да го изяде, освен ти.
Да направя мисълта си ясна.
Казвате: „Как тъй? “ Едно изяснение ще направя.
към беседата >>
Там дето има музика, там царува доброто.
Като сте го обесили искате да знаете, защо не пее. Сега казвате: „Пилето не пее, но е много вкусно.“ Този певец, който не пее, е много вкусен на ядене. Сега мислите ли, че един лош човек може да пее? Не може, за да пее човек трябва да бъде добър. Пеенето вече спада към света на доброто.
Там дето има музика, там царува доброто.
Там дето няма музика, доброто не царува. Затуй ще забележите, щом човек се демагнетизирва, той губи своето разположение да пее. Щом излезе от това състояние, той е готов да пее. Онзи, който пее, показва, че неговите материални условия малко се подобрили. Щом човекът е болен не може да пее.
към беседата >>
Казвате: „Как тъй?
Защото както може да се направи едно възражение, че сиренето не го намерил лъвът, но лисицата и котката са намерили сиренето, то сиренето не е на лъва, така и лъвът може да се яви да направи същото възражение, че и котката и лисицата, които изяли сиренето, не е право. Туй са относителни неща. Аз разбирам абсолютното право какво е. Право е за тебе това, което никой не може да го изяде, освен ти. Да направя мисълта си ясна.
Казвате: „Как тъй?
“ Едно изяснение ще направя.
към беседата >>
Там дето няма музика, доброто не царува.
Сега казвате: „Пилето не пее, но е много вкусно.“ Този певец, който не пее, е много вкусен на ядене. Сега мислите ли, че един лош човек може да пее? Не може, за да пее човек трябва да бъде добър. Пеенето вече спада към света на доброто. Там дето има музика, там царува доброто.
Там дето няма музика, доброто не царува.
Затуй ще забележите, щом човек се демагнетизирва, той губи своето разположение да пее. Щом излезе от това състояние, той е готов да пее. Онзи, който пее, показва, че неговите материални условия малко се подобрили. Щом човекът е болен не може да пее. Щом се подобри, неговото нормално състояние, той е готов вече вътрешно да мисли и да чувствува.
към беседата >>
“ Едно изяснение ще направя.
Туй са относителни неща. Аз разбирам абсолютното право какво е. Право е за тебе това, което никой не може да го изяде, освен ти. Да направя мисълта си ясна. Казвате: „Как тъй?
“ Едно изяснение ще направя.
към беседата >>
Затуй ще забележите, щом човек се демагнетизирва, той губи своето разположение да пее.
Сега мислите ли, че един лош човек може да пее? Не може, за да пее човек трябва да бъде добър. Пеенето вече спада към света на доброто. Там дето има музика, там царува доброто. Там дето няма музика, доброто не царува.
Затуй ще забележите, щом човек се демагнетизирва, той губи своето разположение да пее.
Щом излезе от това състояние, той е готов да пее. Онзи, който пее, показва, че неговите материални условия малко се подобрили. Щом човекът е болен не може да пее. Щом се подобри, неговото нормално състояние, той е готов вече вътрешно да мисли и да чувствува. Преди това, той може да мисли, но неговата мисъл не е музикална.
към беседата >>
Представете си, че на нула градуса е естественото положение на яденето.
Представете си, че на нула градуса е естественото положение на яденето.
Вие обичате да ядете. Представете си, че едни са свикнали да ядат храната на нула градуса, други на един градус, трети на 10-тина – 20, а ако ти си свикнал да ядеш една храна на 200 градуса, тази храна кой ще ти я вземе? Тази храна на 200 градуса топлина остава, кой ще ти яде храната? Едно същество, като дойде, то търси онзи градус, който е подходящ на него. Следователно, твоята храна, която другите изядат, тя не е за тебе.
към беседата >>
Щом излезе от това състояние, той е готов да пее.
Не може, за да пее човек трябва да бъде добър. Пеенето вече спада към света на доброто. Там дето има музика, там царува доброто. Там дето няма музика, доброто не царува. Затуй ще забележите, щом човек се демагнетизирва, той губи своето разположение да пее.
Щом излезе от това състояние, той е готов да пее.
Онзи, който пее, показва, че неговите материални условия малко се подобрили. Щом човекът е болен не може да пее. Щом се подобри, неговото нормално състояние, той е готов вече вътрешно да мисли и да чувствува. Преди това, той може да мисли, но неговата мисъл не е музикална. Нито чувствата му са музикални, нито постъпките му са музикални.
към беседата >>
Вие обичате да ядете.
Представете си, че на нула градуса е естественото положение на яденето.
Вие обичате да ядете.
Представете си, че едни са свикнали да ядат храната на нула градуса, други на един градус, трети на 10-тина – 20, а ако ти си свикнал да ядеш една храна на 200 градуса, тази храна кой ще ти я вземе? Тази храна на 200 градуса топлина остава, кой ще ти яде храната? Едно същество, като дойде, то търси онзи градус, който е подходящ на него. Следователно, твоята храна, която другите изядат, тя не е за тебе. Или пък другояче казано да разберете: Туй е по аналитичен [аналогичен] начин да може да влезете в една местност, дето има изобилно ябълки, круши, такова изобилие, че всякога можеш да намериш храна, каквото искаш, никой не може да я вземе.
към беседата >>
Онзи, който пее, показва, че неговите материални условия малко се подобрили.
Пеенето вече спада към света на доброто. Там дето има музика, там царува доброто. Там дето няма музика, доброто не царува. Затуй ще забележите, щом човек се демагнетизирва, той губи своето разположение да пее. Щом излезе от това състояние, той е готов да пее.
Онзи, който пее, показва, че неговите материални условия малко се подобрили.
Щом човекът е болен не може да пее. Щом се подобри, неговото нормално състояние, той е готов вече вътрешно да мисли и да чувствува. Преди това, той може да мисли, но неговата мисъл не е музикална. Нито чувствата му са музикални, нито постъпките му са музикални. Това е анормално състояние на доброто в света.
към беседата >>
Представете си, че едни са свикнали да ядат храната на нула градуса, други на един градус, трети на 10-тина – 20, а ако ти си свикнал да ядеш една храна на 200 градуса, тази храна кой ще ти я вземе?
Представете си, че на нула градуса е естественото положение на яденето. Вие обичате да ядете.
Представете си, че едни са свикнали да ядат храната на нула градуса, други на един градус, трети на 10-тина – 20, а ако ти си свикнал да ядеш една храна на 200 градуса, тази храна кой ще ти я вземе?
Тази храна на 200 градуса топлина остава, кой ще ти яде храната? Едно същество, като дойде, то търси онзи градус, който е подходящ на него. Следователно, твоята храна, която другите изядат, тя не е за тебе. Или пък другояче казано да разберете: Туй е по аналитичен [аналогичен] начин да може да влезете в една местност, дето има изобилно ябълки, круши, такова изобилие, че всякога можеш да намериш храна, каквото искаш, никой не може да я вземе. Твоята храна в дадения случай и никой не може да ти я вземе.
към беседата >>
Щом човекът е болен не може да пее.
Там дето има музика, там царува доброто. Там дето няма музика, доброто не царува. Затуй ще забележите, щом човек се демагнетизирва, той губи своето разположение да пее. Щом излезе от това състояние, той е готов да пее. Онзи, който пее, показва, че неговите материални условия малко се подобрили.
Щом човекът е болен не може да пее.
Щом се подобри, неговото нормално състояние, той е готов вече вътрешно да мисли и да чувствува. Преди това, той може да мисли, но неговата мисъл не е музикална. Нито чувствата му са музикални, нито постъпките му са музикални. Това е анормално състояние на доброто в света.
към беседата >>
Тази храна на 200 градуса топлина остава, кой ще ти яде храната?
Представете си, че на нула градуса е естественото положение на яденето. Вие обичате да ядете. Представете си, че едни са свикнали да ядат храната на нула градуса, други на един градус, трети на 10-тина – 20, а ако ти си свикнал да ядеш една храна на 200 градуса, тази храна кой ще ти я вземе?
Тази храна на 200 градуса топлина остава, кой ще ти яде храната?
Едно същество, като дойде, то търси онзи градус, който е подходящ на него. Следователно, твоята храна, която другите изядат, тя не е за тебе. Или пък другояче казано да разберете: Туй е по аналитичен [аналогичен] начин да може да влезете в една местност, дето има изобилно ябълки, круши, такова изобилие, че всякога можеш да намериш храна, каквото искаш, никой не може да я вземе. Твоята храна в дадения случай и никой не може да ти я вземе. Ами че при изобилието, ти не можеш да бъдеш лишен от храна.
към беседата >>
Щом се подобри, неговото нормално състояние, той е готов вече вътрешно да мисли и да чувствува.
Там дето няма музика, доброто не царува. Затуй ще забележите, щом човек се демагнетизирва, той губи своето разположение да пее. Щом излезе от това състояние, той е готов да пее. Онзи, който пее, показва, че неговите материални условия малко се подобрили. Щом човекът е болен не може да пее.
Щом се подобри, неговото нормално състояние, той е готов вече вътрешно да мисли и да чувствува.
Преди това, той може да мисли, но неговата мисъл не е музикална. Нито чувствата му са музикални, нито постъпките му са музикални. Това е анормално състояние на доброто в света.
към беседата >>
Едно същество, като дойде, то търси онзи градус, който е подходящ на него.
Представете си, че на нула градуса е естественото положение на яденето. Вие обичате да ядете. Представете си, че едни са свикнали да ядат храната на нула градуса, други на един градус, трети на 10-тина – 20, а ако ти си свикнал да ядеш една храна на 200 градуса, тази храна кой ще ти я вземе? Тази храна на 200 градуса топлина остава, кой ще ти яде храната?
Едно същество, като дойде, то търси онзи градус, който е подходящ на него.
Следователно, твоята храна, която другите изядат, тя не е за тебе. Или пък другояче казано да разберете: Туй е по аналитичен [аналогичен] начин да може да влезете в една местност, дето има изобилно ябълки, круши, такова изобилие, че всякога можеш да намериш храна, каквото искаш, никой не може да я вземе. Твоята храна в дадения случай и никой не може да ти я вземе. Ами че при изобилието, ти не можеш да бъдеш лишен от храна. Когато казваме, че правото ни никой не може да го отнеме, разбиране трябва.
към беседата >>
Преди това, той може да мисли, но неговата мисъл не е музикална.
Затуй ще забележите, щом човек се демагнетизирва, той губи своето разположение да пее. Щом излезе от това състояние, той е готов да пее. Онзи, който пее, показва, че неговите материални условия малко се подобрили. Щом човекът е болен не може да пее. Щом се подобри, неговото нормално състояние, той е готов вече вътрешно да мисли и да чувствува.
Преди това, той може да мисли, но неговата мисъл не е музикална.
Нито чувствата му са музикални, нито постъпките му са музикални. Това е анормално състояние на доброто в света.
към беседата >>
Следователно, твоята храна, която другите изядат, тя не е за тебе.
Представете си, че на нула градуса е естественото положение на яденето. Вие обичате да ядете. Представете си, че едни са свикнали да ядат храната на нула градуса, други на един градус, трети на 10-тина – 20, а ако ти си свикнал да ядеш една храна на 200 градуса, тази храна кой ще ти я вземе? Тази храна на 200 градуса топлина остава, кой ще ти яде храната? Едно същество, като дойде, то търси онзи градус, който е подходящ на него.
Следователно, твоята храна, която другите изядат, тя не е за тебе.
Или пък другояче казано да разберете: Туй е по аналитичен [аналогичен] начин да може да влезете в една местност, дето има изобилно ябълки, круши, такова изобилие, че всякога можеш да намериш храна, каквото искаш, никой не може да я вземе. Твоята храна в дадения случай и никой не може да ти я вземе. Ами че при изобилието, ти не можеш да бъдеш лишен от храна. Когато казваме, че правото ни никой не може да го отнеме, разбиране трябва.
към беседата >>
Нито чувствата му са музикални, нито постъпките му са музикални.
Щом излезе от това състояние, той е готов да пее. Онзи, който пее, показва, че неговите материални условия малко се подобрили. Щом човекът е болен не може да пее. Щом се подобри, неговото нормално състояние, той е готов вече вътрешно да мисли и да чувствува. Преди това, той може да мисли, но неговата мисъл не е музикална.
Нито чувствата му са музикални, нито постъпките му са музикални.
Това е анормално състояние на доброто в света.
към беседата >>
Или пък другояче казано да разберете: Туй е по аналитичен [аналогичен] начин да може да влезете в една местност, дето има изобилно ябълки, круши, такова изобилие, че всякога можеш да намериш храна, каквото искаш, никой не може да я вземе.
Вие обичате да ядете. Представете си, че едни са свикнали да ядат храната на нула градуса, други на един градус, трети на 10-тина – 20, а ако ти си свикнал да ядеш една храна на 200 градуса, тази храна кой ще ти я вземе? Тази храна на 200 градуса топлина остава, кой ще ти яде храната? Едно същество, като дойде, то търси онзи градус, който е подходящ на него. Следователно, твоята храна, която другите изядат, тя не е за тебе.
Или пък другояче казано да разберете: Туй е по аналитичен [аналогичен] начин да може да влезете в една местност, дето има изобилно ябълки, круши, такова изобилие, че всякога можеш да намериш храна, каквото искаш, никой не може да я вземе.
Твоята храна в дадения случай и никой не може да ти я вземе. Ами че при изобилието, ти не можеш да бъдеш лишен от храна. Когато казваме, че правото ни никой не може да го отнеме, разбиране трябва.
към беседата >>
Това е анормално състояние на доброто в света.
Онзи, който пее, показва, че неговите материални условия малко се подобрили. Щом човекът е болен не може да пее. Щом се подобри, неговото нормално състояние, той е готов вече вътрешно да мисли и да чувствува. Преди това, той може да мисли, но неговата мисъл не е музикална. Нито чувствата му са музикални, нито постъпките му са музикални.
Това е анормално състояние на доброто в света.
към беседата >>
Твоята храна в дадения случай и никой не може да ти я вземе.
Представете си, че едни са свикнали да ядат храната на нула градуса, други на един градус, трети на 10-тина – 20, а ако ти си свикнал да ядеш една храна на 200 градуса, тази храна кой ще ти я вземе? Тази храна на 200 градуса топлина остава, кой ще ти яде храната? Едно същество, като дойде, то търси онзи градус, който е подходящ на него. Следователно, твоята храна, която другите изядат, тя не е за тебе. Или пък другояче казано да разберете: Туй е по аналитичен [аналогичен] начин да може да влезете в една местност, дето има изобилно ябълки, круши, такова изобилие, че всякога можеш да намериш храна, каквото искаш, никой не може да я вземе.
Твоята храна в дадения случай и никой не може да ти я вземе.
Ами че при изобилието, ти не можеш да бъдеш лишен от храна. Когато казваме, че правото ни никой не може да го отнеме, разбиране трябва.
към беседата >>
Я да видя, какво сте писали върху причината на мъчнотиите?
Я да видя, какво сте писали върху причината на мъчнотиите?
Да видим, каква е вашата философия. Да видим какво сте философствували. (Един брат прочете темата.) Значи щом напишете лошо и тия букви след туй ги изгаряте, не остава лошото да живее, но го изгаряте, за да се изчисти грехът. А доброто, понеже е добро, вие ще го турите като надпис някъде. Та всяка добра мисъл оставяме да живее, да съществува, пък лошите мисли, ние постоянно ги горим в печката.
към беседата >>
Ами че при изобилието, ти не можеш да бъдеш лишен от храна.
Тази храна на 200 градуса топлина остава, кой ще ти яде храната? Едно същество, като дойде, то търси онзи градус, който е подходящ на него. Следователно, твоята храна, която другите изядат, тя не е за тебе. Или пък другояче казано да разберете: Туй е по аналитичен [аналогичен] начин да може да влезете в една местност, дето има изобилно ябълки, круши, такова изобилие, че всякога можеш да намериш храна, каквото искаш, никой не може да я вземе. Твоята храна в дадения случай и никой не може да ти я вземе.
Ами че при изобилието, ти не можеш да бъдеш лишен от храна.
Когато казваме, че правото ни никой не може да го отнеме, разбиране трябва.
към беседата >>
Да видим, каква е вашата философия.
Я да видя, какво сте писали върху причината на мъчнотиите?
Да видим, каква е вашата философия.
Да видим какво сте философствували. (Един брат прочете темата.) Значи щом напишете лошо и тия букви след туй ги изгаряте, не остава лошото да живее, но го изгаряте, за да се изчисти грехът. А доброто, понеже е добро, вие ще го турите като надпис някъде. Та всяка добра мисъл оставяме да живее, да съществува, пък лошите мисли, ние постоянно ги горим в печката. Каквото лошо турите в печката, то гори.
към беседата >>
Когато казваме, че правото ни никой не може да го отнеме, разбиране трябва.
Едно същество, като дойде, то търси онзи градус, който е подходящ на него. Следователно, твоята храна, която другите изядат, тя не е за тебе. Или пък другояче казано да разберете: Туй е по аналитичен [аналогичен] начин да може да влезете в една местност, дето има изобилно ябълки, круши, такова изобилие, че всякога можеш да намериш храна, каквото искаш, никой не може да я вземе. Твоята храна в дадения случай и никой не може да ти я вземе. Ами че при изобилието, ти не можеш да бъдеш лишен от храна.
Когато казваме, че правото ни никой не може да го отнеме, разбиране трябва.
към беседата >>
Да видим какво сте философствували.
Я да видя, какво сте писали върху причината на мъчнотиите? Да видим, каква е вашата философия.
Да видим какво сте философствували.
(Един брат прочете темата.) Значи щом напишете лошо и тия букви след туй ги изгаряте, не остава лошото да живее, но го изгаряте, за да се изчисти грехът. А доброто, понеже е добро, вие ще го турите като надпис някъде. Та всяка добра мисъл оставяме да живее, да съществува, пък лошите мисли, ние постоянно ги горим в печката. Каквото лошо турите в печката, то гори. Къде седи лошавината?
към беседата >>
Идеш при един извор, никой не може да вземе твоята вода.
Идеш при един извор, никой не може да вземе твоята вода.
Може ли да я вземе? – Не може. Ако идеш там дето има едно шише с вода, тази вода всеки може да я вземе. Туй, което всеки може да го вземе, истината не е там. Относително е там.
към беседата >>
(Един брат прочете темата.) Значи щом напишете лошо и тия букви след туй ги изгаряте, не остава лошото да живее, но го изгаряте, за да се изчисти грехът.
Я да видя, какво сте писали върху причината на мъчнотиите? Да видим, каква е вашата философия. Да видим какво сте философствували.
(Един брат прочете темата.) Значи щом напишете лошо и тия букви след туй ги изгаряте, не остава лошото да живее, но го изгаряте, за да се изчисти грехът.
А доброто, понеже е добро, вие ще го турите като надпис някъде. Та всяка добра мисъл оставяме да живее, да съществува, пък лошите мисли, ние постоянно ги горим в печката. Каквото лошо турите в печката, то гори. Къде седи лошавината? Къде седи лошото на лошия човек?
към беседата >>
Може ли да я вземе?
Идеш при един извор, никой не може да вземе твоята вода.
Може ли да я вземе?
– Не може. Ако идеш там дето има едно шише с вода, тази вода всеки може да я вземе. Туй, което всеки може да го вземе, истината не е там. Относително е там. Реалното не е там.
към беседата >>
А доброто, понеже е добро, вие ще го турите като надпис някъде.
Я да видя, какво сте писали върху причината на мъчнотиите? Да видим, каква е вашата философия. Да видим какво сте философствували. (Един брат прочете темата.) Значи щом напишете лошо и тия букви след туй ги изгаряте, не остава лошото да живее, но го изгаряте, за да се изчисти грехът.
А доброто, понеже е добро, вие ще го турите като надпис някъде.
Та всяка добра мисъл оставяме да живее, да съществува, пък лошите мисли, ние постоянно ги горим в печката. Каквото лошо турите в печката, то гори. Къде седи лошавината? Къде седи лошото на лошия човек? Че той най-първо, като извади ножа, показва острието на ножа – „л“-то.
към беседата >>
– Не може.
Идеш при един извор, никой не може да вземе твоята вода. Може ли да я вземе?
– Не може.
Ако идеш там дето има едно шише с вода, тази вода всеки може да я вземе. Туй, което всеки може да го вземе, истината не е там. Относително е там. Реалното не е там. Или недоимък има в нещата.
към беседата >>
Та всяка добра мисъл оставяме да живее, да съществува, пък лошите мисли, ние постоянно ги горим в печката.
Я да видя, какво сте писали върху причината на мъчнотиите? Да видим, каква е вашата философия. Да видим какво сте философствували. (Един брат прочете темата.) Значи щом напишете лошо и тия букви след туй ги изгаряте, не остава лошото да живее, но го изгаряте, за да се изчисти грехът. А доброто, понеже е добро, вие ще го турите като надпис някъде.
Та всяка добра мисъл оставяме да живее, да съществува, пък лошите мисли, ние постоянно ги горим в печката.
Каквото лошо турите в печката, то гори. Къде седи лошавината? Къде седи лошото на лошия човек? Че той най-първо, като извади ножа, показва острието на ножа – „л“-то. После „о“-то показва валчеста топка.
към беседата >>
Ако идеш там дето има едно шише с вода, тази вода всеки може да я вземе.
Идеш при един извор, никой не може да вземе твоята вода. Може ли да я вземе? – Не може.
Ако идеш там дето има едно шише с вода, тази вода всеки може да я вземе.
Туй, което всеки може да го вземе, истината не е там. Относително е там. Реалното не е там. Или недоимък има в нещата. Следователно, вие сте недоволни от живота, какво подразбирате?
към беседата >>
Каквото лошо турите в печката, то гори.
Да видим, каква е вашата философия. Да видим какво сте философствували. (Един брат прочете темата.) Значи щом напишете лошо и тия букви след туй ги изгаряте, не остава лошото да живее, но го изгаряте, за да се изчисти грехът. А доброто, понеже е добро, вие ще го турите като надпис някъде. Та всяка добра мисъл оставяме да живее, да съществува, пък лошите мисли, ние постоянно ги горим в печката.
Каквото лошо турите в печката, то гори.
Къде седи лошавината? Къде седи лошото на лошия човек? Че той най-първо, като извади ножа, показва острието на ножа – „л“-то. После „о“-то показва валчеста топка. Той, като покаже топката, с нея по главата.
към беседата >>
Туй, което всеки може да го вземе, истината не е там.
Идеш при един извор, никой не може да вземе твоята вода. Може ли да я вземе? – Не може. Ако идеш там дето има едно шише с вода, тази вода всеки може да я вземе.
Туй, което всеки може да го вземе, истината не е там.
Относително е там. Реалното не е там. Или недоимък има в нещата. Следователно, вие сте недоволни от живота, какво подразбирате? – Не сте в изобилието на живота.
към беседата >>
Къде седи лошавината?
Да видим какво сте философствували. (Един брат прочете темата.) Значи щом напишете лошо и тия букви след туй ги изгаряте, не остава лошото да живее, но го изгаряте, за да се изчисти грехът. А доброто, понеже е добро, вие ще го турите като надпис някъде. Та всяка добра мисъл оставяме да живее, да съществува, пък лошите мисли, ние постоянно ги горим в печката. Каквото лошо турите в печката, то гори.
Къде седи лошавината?
Къде седи лошото на лошия човек? Че той най-първо, като извади ножа, показва острието на ножа – „л“-то. После „о“-то показва валчеста топка. Той, като покаже топката, с нея по главата. А „ш“-то като хване лошият човек ще те набие върху колищата.
към беседата >>
Относително е там.
Идеш при един извор, никой не може да вземе твоята вода. Може ли да я вземе? – Не може. Ако идеш там дето има едно шише с вода, тази вода всеки може да я вземе. Туй, което всеки може да го вземе, истината не е там.
Относително е там.
Реалното не е там. Или недоимък има в нещата. Следователно, вие сте недоволни от живота, какво подразбирате? – Не сте в изобилието на живота. Вие сте в най-дребното.
към беседата >>
Къде седи лошото на лошия човек?
(Един брат прочете темата.) Значи щом напишете лошо и тия букви след туй ги изгаряте, не остава лошото да живее, но го изгаряте, за да се изчисти грехът. А доброто, понеже е добро, вие ще го турите като надпис някъде. Та всяка добра мисъл оставяме да живее, да съществува, пък лошите мисли, ние постоянно ги горим в печката. Каквото лошо турите в печката, то гори. Къде седи лошавината?
Къде седи лошото на лошия човек?
Че той най-първо, като извади ножа, показва острието на ножа – „л“-то. После „о“-то показва валчеста топка. Той, като покаже топката, с нея по главата. А „ш“-то като хване лошият човек ще те набие върху колищата. „Ъ“ (според действащия правопис през 1936 г.
към беседата >>
Реалното не е там.
Може ли да я вземе? – Не може. Ако идеш там дето има едно шише с вода, тази вода всеки може да я вземе. Туй, което всеки може да го вземе, истината не е там. Относително е там.
Реалното не е там.
Или недоимък има в нещата. Следователно, вие сте недоволни от живота, какво подразбирате? – Не сте в изобилието на живота. Вие сте в най-дребното. Всякога когато останете в най-дребното, вие сте недоволен от живота.
към беседата >>
Че той най-първо, като извади ножа, показва острието на ножа – „л“-то.
А доброто, понеже е добро, вие ще го турите като надпис някъде. Та всяка добра мисъл оставяме да живее, да съществува, пък лошите мисли, ние постоянно ги горим в печката. Каквото лошо турите в печката, то гори. Къде седи лошавината? Къде седи лошото на лошия човек?
Че той най-първо, като извади ножа, показва острието на ножа – „л“-то.
После „о“-то показва валчеста топка. Той, като покаже топката, с нея по главата. А „ш“-то като хване лошият човек ще те набие върху колищата. „Ъ“ (според действащия правопис през 1936 г. думата лошъ се пише с Ъ) – той ще ти тури голяма тежест отгоре, ще пъшкаш, ще ти тури кука да те държи.
към беседата >>
Или недоимък има в нещата.
– Не може. Ако идеш там дето има едно шише с вода, тази вода всеки може да я вземе. Туй, което всеки може да го вземе, истината не е там. Относително е там. Реалното не е там.
Или недоимък има в нещата.
Следователно, вие сте недоволни от живота, какво подразбирате? – Не сте в изобилието на живота. Вие сте в най-дребното. Всякога когато останете в най-дребното, вие сте недоволен от живота. Дребното не означава идея.
към беседата >>
После „о“-то показва валчеста топка.
Та всяка добра мисъл оставяме да живее, да съществува, пък лошите мисли, ние постоянно ги горим в печката. Каквото лошо турите в печката, то гори. Къде седи лошавината? Къде седи лошото на лошия човек? Че той най-първо, като извади ножа, показва острието на ножа – „л“-то.
После „о“-то показва валчеста топка.
Той, като покаже топката, с нея по главата. А „ш“-то като хване лошият човек ще те набие върху колищата. „Ъ“ (според действащия правопис през 1936 г. думата лошъ се пише с Ъ) – той ще ти тури голяма тежест отгоре, ще пъшкаш, ще ти тури кука да те държи. Това е лошия.
към беседата >>
Следователно, вие сте недоволни от живота, какво подразбирате?
Ако идеш там дето има едно шише с вода, тази вода всеки може да я вземе. Туй, което всеки може да го вземе, истината не е там. Относително е там. Реалното не е там. Или недоимък има в нещата.
Следователно, вие сте недоволни от живота, какво подразбирате?
– Не сте в изобилието на живота. Вие сте в най-дребното. Всякога когато останете в най-дребното, вие сте недоволен от живота. Дребното не означава идея. Какво друго трябва да употребим?
към беседата >>
Той, като покаже топката, с нея по главата.
Каквото лошо турите в печката, то гори. Къде седи лошавината? Къде седи лошото на лошия човек? Че той най-първо, като извади ножа, показва острието на ножа – „л“-то. После „о“-то показва валчеста топка.
Той, като покаже топката, с нея по главата.
А „ш“-то като хване лошият човек ще те набие върху колищата. „Ъ“ (според действащия правопис през 1936 г. думата лошъ се пише с Ъ) – той ще ти тури голяма тежест отгоре, ще пъшкаш, ще ти тури кука да те държи. Това е лошия. Туй показва какво ще направи лошият човек.
към беседата >>
– Не сте в изобилието на живота.
Туй, което всеки може да го вземе, истината не е там. Относително е там. Реалното не е там. Или недоимък има в нещата. Следователно, вие сте недоволни от живота, какво подразбирате?
– Не сте в изобилието на живота.
Вие сте в най-дребното. Всякога когато останете в най-дребното, вие сте недоволен от живота. Дребното не означава идея. Какво друго трябва да употребим? При най-оскъдния живот, като си недоволен от живота, няма никакво изобилие.
към беседата >>
А „ш“-то като хване лошият човек ще те набие върху колищата.
Къде седи лошавината? Къде седи лошото на лошия човек? Че той най-първо, като извади ножа, показва острието на ножа – „л“-то. После „о“-то показва валчеста топка. Той, като покаже топката, с нея по главата.
А „ш“-то като хване лошият човек ще те набие върху колищата.
„Ъ“ (според действащия правопис през 1936 г. думата лошъ се пише с Ъ) – той ще ти тури голяма тежест отгоре, ще пъшкаш, ще ти тури кука да те държи. Това е лошия. Туй показва какво ще направи лошият човек.
към беседата >>
Вие сте в най-дребното.
Относително е там. Реалното не е там. Или недоимък има в нещата. Следователно, вие сте недоволни от живота, какво подразбирате? – Не сте в изобилието на живота.
Вие сте в най-дребното.
Всякога когато останете в най-дребното, вие сте недоволен от живота. Дребното не означава идея. Какво друго трябва да употребим? При най-оскъдния живот, като си недоволен от живота, няма никакво изобилие. Сега вие изучавате окултната наука.
към беседата >>
„Ъ“ (според действащия правопис през 1936 г.
Къде седи лошото на лошия човек? Че той най-първо, като извади ножа, показва острието на ножа – „л“-то. После „о“-то показва валчеста топка. Той, като покаже топката, с нея по главата. А „ш“-то като хване лошият човек ще те набие върху колищата.
„Ъ“ (според действащия правопис през 1936 г.
думата лошъ се пише с Ъ) – той ще ти тури голяма тежест отгоре, ще пъшкаш, ще ти тури кука да те държи. Това е лошия. Туй показва какво ще направи лошият човек.
към беседата >>
Всякога когато останете в най-дребното, вие сте недоволен от живота.
Реалното не е там. Или недоимък има в нещата. Следователно, вие сте недоволни от живота, какво подразбирате? – Не сте в изобилието на живота. Вие сте в най-дребното.
Всякога когато останете в най-дребното, вие сте недоволен от живота.
Дребното не означава идея. Какво друго трябва да употребим? При най-оскъдния живот, като си недоволен от живота, няма никакво изобилие. Сега вие изучавате окултната наука. Някой път се чудите защо нещата са непостижими.
към беседата >>
думата лошъ се пише с Ъ) – той ще ти тури голяма тежест отгоре, ще пъшкаш, ще ти тури кука да те държи.
Че той най-първо, като извади ножа, показва острието на ножа – „л“-то. После „о“-то показва валчеста топка. Той, като покаже топката, с нея по главата. А „ш“-то като хване лошият човек ще те набие върху колищата. „Ъ“ (според действащия правопис през 1936 г.
думата лошъ се пише с Ъ) – той ще ти тури голяма тежест отгоре, ще пъшкаш, ще ти тури кука да те държи.
Това е лошия. Туй показва какво ще направи лошият човек.
към беседата >>
Дребното не означава идея.
Или недоимък има в нещата. Следователно, вие сте недоволни от живота, какво подразбирате? – Не сте в изобилието на живота. Вие сте в най-дребното. Всякога когато останете в най-дребното, вие сте недоволен от живота.
Дребното не означава идея.
Какво друго трябва да употребим? При най-оскъдния живот, като си недоволен от живота, няма никакво изобилие. Сега вие изучавате окултната наука. Някой път се чудите защо нещата са непостижими. „Много работи, казвате, мислим, ама нищо не става.“ С мислене работите не стават.
към беседата >>
Това е лошия.
После „о“-то показва валчеста топка. Той, като покаже топката, с нея по главата. А „ш“-то като хване лошият човек ще те набие върху колищата. „Ъ“ (според действащия правопис през 1936 г. думата лошъ се пише с Ъ) – той ще ти тури голяма тежест отгоре, ще пъшкаш, ще ти тури кука да те държи.
Това е лошия.
Туй показва какво ще направи лошият човек.
към беседата >>
Какво друго трябва да употребим?
Следователно, вие сте недоволни от живота, какво подразбирате? – Не сте в изобилието на живота. Вие сте в най-дребното. Всякога когато останете в най-дребното, вие сте недоволен от живота. Дребното не означава идея.
Какво друго трябва да употребим?
При най-оскъдния живот, като си недоволен от живота, няма никакво изобилие. Сега вие изучавате окултната наука. Някой път се чудите защо нещата са непостижими. „Много работи, казвате, мислим, ама нищо не става.“ С мислене работите не стават. Да кажем, ти мислиш да станеш музикант.
към беседата >>
Туй показва какво ще направи лошият човек.
Той, като покаже топката, с нея по главата. А „ш“-то като хване лошият човек ще те набие върху колищата. „Ъ“ (според действащия правопис през 1936 г. думата лошъ се пише с Ъ) – той ще ти тури голяма тежест отгоре, ще пъшкаш, ще ти тури кука да те държи. Това е лошия.
Туй показва какво ще направи лошият човек.
към беседата >>
При най-оскъдния живот, като си недоволен от живота, няма никакво изобилие.
– Не сте в изобилието на живота. Вие сте в най-дребното. Всякога когато останете в най-дребното, вие сте недоволен от живота. Дребното не означава идея. Какво друго трябва да употребим?
При най-оскъдния живот, като си недоволен от живота, няма никакво изобилие.
Сега вие изучавате окултната наука. Някой път се чудите защо нещата са непостижими. „Много работи, казвате, мислим, ама нищо не става.“ С мислене работите не стават. Да кажем, ти мислиш да станеш музикант. С мислене музикант става ли?
към беседата >>
Сега изтълкувайте доброто, за да видим.
Сега изтълкувайте доброто, за да видим.
Хората често казват: „Бог ще уреди работите или аз ще уредя работите или работите сами ще се уредят.“ Работите сами може ли да се уредят? Господ може ли? – Може. Един човек се моли на Господа, Господ му нарежда работите. Друг се моли, Господ не му ги нарежда.
към беседата >>
Сега вие изучавате окултната наука.
Вие сте в най-дребното. Всякога когато останете в най-дребното, вие сте недоволен от живота. Дребното не означава идея. Какво друго трябва да употребим? При най-оскъдния живот, като си недоволен от живота, няма никакво изобилие.
Сега вие изучавате окултната наука.
Някой път се чудите защо нещата са непостижими. „Много работи, казвате, мислим, ама нищо не става.“ С мислене работите не стават. Да кажем, ти мислиш да станеш музикант. С мислене музикант става ли? Ще започнеш да пееш, ще мислиш, ще чувствуваш, ще пееш.
към беседата >>
Хората често казват: „Бог ще уреди работите или аз ще уредя работите или работите сами ще се уредят.“ Работите сами може ли да се уредят?
Сега изтълкувайте доброто, за да видим.
Хората често казват: „Бог ще уреди работите или аз ще уредя работите или работите сами ще се уредят.“ Работите сами може ли да се уредят?
Господ може ли? – Може. Един човек се моли на Господа, Господ му нарежда работите. Друг се моли, Господ не му ги нарежда. Един се моли – оздравява, друг се моли – умира.
към беседата >>
Някой път се чудите защо нещата са непостижими.
Всякога когато останете в най-дребното, вие сте недоволен от живота. Дребното не означава идея. Какво друго трябва да употребим? При най-оскъдния живот, като си недоволен от живота, няма никакво изобилие. Сега вие изучавате окултната наука.
Някой път се чудите защо нещата са непостижими.
„Много работи, казвате, мислим, ама нищо не става.“ С мислене работите не стават. Да кажем, ти мислиш да станеш музикант. С мислене музикант става ли? Ще започнеш да пееш, ще мислиш, ще чувствуваш, ще пееш. В четенето е същото.
към беседата >>
Господ може ли?
Сега изтълкувайте доброто, за да видим. Хората често казват: „Бог ще уреди работите или аз ще уредя работите или работите сами ще се уредят.“ Работите сами може ли да се уредят?
Господ може ли?
– Може. Един човек се моли на Господа, Господ му нарежда работите. Друг се моли, Господ не му ги нарежда. Един се моли – оздравява, друг се моли – умира. Къде е причината?
към беседата >>
„Много работи, казвате, мислим, ама нищо не става.“ С мислене работите не стават.
Дребното не означава идея. Какво друго трябва да употребим? При най-оскъдния живот, като си недоволен от живота, няма никакво изобилие. Сега вие изучавате окултната наука. Някой път се чудите защо нещата са непостижими.
„Много работи, казвате, мислим, ама нищо не става.“ С мислене работите не стават.
Да кажем, ти мислиш да станеш музикант. С мислене музикант става ли? Ще започнеш да пееш, ще мислиш, ще чувствуваш, ще пееш. В четенето е същото. Може да мислиш за наука, но същевременно тази наука ти чувствуваш.
към беседата >>
– Може.
Сега изтълкувайте доброто, за да видим. Хората често казват: „Бог ще уреди работите или аз ще уредя работите или работите сами ще се уредят.“ Работите сами може ли да се уредят? Господ може ли?
– Може.
Един човек се моли на Господа, Господ му нарежда работите. Друг се моли, Господ не му ги нарежда. Един се моли – оздравява, друг се моли – умира. Къде е причината? Не искайте от Бога това, което не ви трябва.
към беседата >>
Да кажем, ти мислиш да станеш музикант.
Какво друго трябва да употребим? При най-оскъдния живот, като си недоволен от живота, няма никакво изобилие. Сега вие изучавате окултната наука. Някой път се чудите защо нещата са непостижими. „Много работи, казвате, мислим, ама нищо не става.“ С мислене работите не стават.
Да кажем, ти мислиш да станеш музикант.
С мислене музикант става ли? Ще започнеш да пееш, ще мислиш, ще чувствуваш, ще пееш. В четенето е същото. Може да мислиш за наука, но същевременно тази наука ти чувствуваш. Трябва да учиш.
към беседата >>
Един човек се моли на Господа, Господ му нарежда работите.
Сега изтълкувайте доброто, за да видим. Хората често казват: „Бог ще уреди работите или аз ще уредя работите или работите сами ще се уредят.“ Работите сами може ли да се уредят? Господ може ли? – Може.
Един човек се моли на Господа, Господ му нарежда работите.
Друг се моли, Господ не му ги нарежда. Един се моли – оздравява, друг се моли – умира. Къде е причината? Не искайте от Бога това, което не ви трябва. Щом искаш това, което не трябва, ще дойде нещастието в живота.
към беседата >>
С мислене музикант става ли?
При най-оскъдния живот, като си недоволен от живота, няма никакво изобилие. Сега вие изучавате окултната наука. Някой път се чудите защо нещата са непостижими. „Много работи, казвате, мислим, ама нищо не става.“ С мислене работите не стават. Да кажем, ти мислиш да станеш музикант.
С мислене музикант става ли?
Ще започнеш да пееш, ще мислиш, ще чувствуваш, ще пееш. В четенето е същото. Може да мислиш за наука, но същевременно тази наука ти чувствуваш. Трябва да учиш. Учението е пеене.
към беседата >>
Друг се моли, Господ не му ги нарежда.
Сега изтълкувайте доброто, за да видим. Хората често казват: „Бог ще уреди работите или аз ще уредя работите или работите сами ще се уредят.“ Работите сами може ли да се уредят? Господ може ли? – Може. Един човек се моли на Господа, Господ му нарежда работите.
Друг се моли, Господ не му ги нарежда.
Един се моли – оздравява, друг се моли – умира. Къде е причината? Не искайте от Бога това, което не ви трябва. Щом искаш това, което не трябва, ще дойде нещастието в живота. Непременно, изключение няма.
към беседата >>
Ще започнеш да пееш, ще мислиш, ще чувствуваш, ще пееш.
Сега вие изучавате окултната наука. Някой път се чудите защо нещата са непостижими. „Много работи, казвате, мислим, ама нищо не става.“ С мислене работите не стават. Да кажем, ти мислиш да станеш музикант. С мислене музикант става ли?
Ще започнеш да пееш, ще мислиш, ще чувствуваш, ще пееш.
В четенето е същото. Може да мислиш за наука, но същевременно тази наука ти чувствуваш. Трябва да учиш. Учението е пеене. Да пееш или да учиш, то е се същото.
към беседата >>
Един се моли – оздравява, друг се моли – умира.
Хората често казват: „Бог ще уреди работите или аз ще уредя работите или работите сами ще се уредят.“ Работите сами може ли да се уредят? Господ може ли? – Може. Един човек се моли на Господа, Господ му нарежда работите. Друг се моли, Господ не му ги нарежда.
Един се моли – оздравява, друг се моли – умира.
Къде е причината? Не искайте от Бога това, което не ви трябва. Щом искаш това, което не трябва, ще дойде нещастието в живота. Непременно, изключение няма. Да допуснем имате една паяжина, за изяснение го турям, едва може да издържи една тежест от 1 килограм.
към беседата >>
В четенето е същото.
Някой път се чудите защо нещата са непостижими. „Много работи, казвате, мислим, ама нищо не става.“ С мислене работите не стават. Да кажем, ти мислиш да станеш музикант. С мислене музикант става ли? Ще започнеш да пееш, ще мислиш, ще чувствуваш, ще пееш.
В четенето е същото.
Може да мислиш за наука, но същевременно тази наука ти чувствуваш. Трябва да учиш. Учението е пеене. Да пееш или да учиш, то е се същото. Едновременно една наука трябва да мислиш заради нея да я чувствуваш и да я изучаваш.
към беседата >>
Къде е причината?
Господ може ли? – Може. Един човек се моли на Господа, Господ му нарежда работите. Друг се моли, Господ не му ги нарежда. Един се моли – оздравява, друг се моли – умира.
Къде е причината?
Не искайте от Бога това, което не ви трябва. Щом искаш това, което не трябва, ще дойде нещастието в живота. Непременно, изключение няма. Да допуснем имате една паяжина, за изяснение го турям, едва може да издържи една тежест от 1 килограм. Да допуснем, че може, тя не може да издържи.
към беседата >>
Може да мислиш за наука, но същевременно тази наука ти чувствуваш.
„Много работи, казвате, мислим, ама нищо не става.“ С мислене работите не стават. Да кажем, ти мислиш да станеш музикант. С мислене музикант става ли? Ще започнеш да пееш, ще мислиш, ще чувствуваш, ще пееш. В четенето е същото.
Може да мислиш за наука, но същевременно тази наука ти чувствуваш.
Трябва да учиш. Учението е пеене. Да пееш или да учиш, то е се същото. Едновременно една наука трябва да мислиш заради нея да я чувствуваш и да я изучаваш. На физическото поле основно трябва да изучаваш, да правиш проверки.
към беседата >>
Не искайте от Бога това, което не ви трябва.
– Може. Един човек се моли на Господа, Господ му нарежда работите. Друг се моли, Господ не му ги нарежда. Един се моли – оздравява, друг се моли – умира. Къде е причината?
Не искайте от Бога това, което не ви трябва.
Щом искаш това, което не трябва, ще дойде нещастието в живота. Непременно, изключение няма. Да допуснем имате една паяжина, за изяснение го турям, едва може да издържи една тежест от 1 килограм. Да допуснем, че може, тя не може да издържи. Ако вие на тази паяжина турите още четири, пет килограма, какво ще стане?
към беседата >>
Трябва да учиш.
Да кажем, ти мислиш да станеш музикант. С мислене музикант става ли? Ще започнеш да пееш, ще мислиш, ще чувствуваш, ще пееш. В четенето е същото. Може да мислиш за наука, но същевременно тази наука ти чувствуваш.
Трябва да учиш.
Учението е пеене. Да пееш или да учиш, то е се същото. Едновременно една наука трябва да мислиш заради нея да я чувствуваш и да я изучаваш. На физическото поле основно трябва да изучаваш, да правиш проверки. Ако не правиш проверки и мислиш, че нищо няма, ти не си на прав път.
към беседата >>
Щом искаш това, което не трябва, ще дойде нещастието в живота.
Един човек се моли на Господа, Господ му нарежда работите. Друг се моли, Господ не му ги нарежда. Един се моли – оздравява, друг се моли – умира. Къде е причината? Не искайте от Бога това, което не ви трябва.
Щом искаш това, което не трябва, ще дойде нещастието в живота.
Непременно, изключение няма. Да допуснем имате една паяжина, за изяснение го турям, едва може да издържи една тежест от 1 килограм. Да допуснем, че може, тя не може да издържи. Ако вие на тази паяжина турите още четири, пет килограма, какво ще стане? Тя ще се скъса, нали?
към беседата >>
Учението е пеене.
С мислене музикант става ли? Ще започнеш да пееш, ще мислиш, ще чувствуваш, ще пееш. В четенето е същото. Може да мислиш за наука, но същевременно тази наука ти чувствуваш. Трябва да учиш.
Учението е пеене.
Да пееш или да учиш, то е се същото. Едновременно една наука трябва да мислиш заради нея да я чувствуваш и да я изучаваш. На физическото поле основно трябва да изучаваш, да правиш проверки. Ако не правиш проверки и мислиш, че нищо няма, ти не си на прав път.
към беседата >>
Непременно, изключение няма.
Друг се моли, Господ не му ги нарежда. Един се моли – оздравява, друг се моли – умира. Къде е причината? Не искайте от Бога това, което не ви трябва. Щом искаш това, което не трябва, ще дойде нещастието в живота.
Непременно, изключение няма.
Да допуснем имате една паяжина, за изяснение го турям, едва може да издържи една тежест от 1 килограм. Да допуснем, че може, тя не може да издържи. Ако вие на тази паяжина турите още четири, пет килограма, какво ще стане? Тя ще се скъса, нали? Следователно, в даден случай може да искате от Бога само това, за което вашият организъм, вашата мисъл, вашите чувства са в състояние да издържат.
към беседата >>
Да пееш или да учиш, то е се същото.
Ще започнеш да пееш, ще мислиш, ще чувствуваш, ще пееш. В четенето е същото. Може да мислиш за наука, но същевременно тази наука ти чувствуваш. Трябва да учиш. Учението е пеене.
Да пееш или да учиш, то е се същото.
Едновременно една наука трябва да мислиш заради нея да я чувствуваш и да я изучаваш. На физическото поле основно трябва да изучаваш, да правиш проверки. Ако не правиш проверки и мислиш, че нищо няма, ти не си на прав път.
към беседата >>
Да допуснем имате една паяжина, за изяснение го турям, едва може да издържи една тежест от 1 килограм.
Един се моли – оздравява, друг се моли – умира. Къде е причината? Не искайте от Бога това, което не ви трябва. Щом искаш това, което не трябва, ще дойде нещастието в живота. Непременно, изключение няма.
Да допуснем имате една паяжина, за изяснение го турям, едва може да издържи една тежест от 1 килограм.
Да допуснем, че може, тя не може да издържи. Ако вие на тази паяжина турите още четири, пет килограма, какво ще стане? Тя ще се скъса, нали? Следователно, в даден случай може да искате от Бога само това, за което вашият организъм, вашата мисъл, вашите чувства са в състояние да издържат. Следователно причината е смътна.
към беседата >>
Едновременно една наука трябва да мислиш заради нея да я чувствуваш и да я изучаваш.
В четенето е същото. Може да мислиш за наука, но същевременно тази наука ти чувствуваш. Трябва да учиш. Учението е пеене. Да пееш или да учиш, то е се същото.
Едновременно една наука трябва да мислиш заради нея да я чувствуваш и да я изучаваш.
На физическото поле основно трябва да изучаваш, да правиш проверки. Ако не правиш проверки и мислиш, че нищо няма, ти не си на прав път.
към беседата >>
Да допуснем, че може, тя не може да издържи.
Къде е причината? Не искайте от Бога това, което не ви трябва. Щом искаш това, което не трябва, ще дойде нещастието в живота. Непременно, изключение няма. Да допуснем имате една паяжина, за изяснение го турям, едва може да издържи една тежест от 1 килограм.
Да допуснем, че може, тя не може да издържи.
Ако вие на тази паяжина турите още четири, пет килограма, какво ще стане? Тя ще се скъса, нали? Следователно, в даден случай може да искате от Бога само това, за което вашият организъм, вашата мисъл, вашите чувства са в състояние да издържат. Следователно причината е смътна. Причината е там, че човек желае по-голям товар отколкото му трябва.
към беседата >>
На физическото поле основно трябва да изучаваш, да правиш проверки.
Може да мислиш за наука, но същевременно тази наука ти чувствуваш. Трябва да учиш. Учението е пеене. Да пееш или да учиш, то е се същото. Едновременно една наука трябва да мислиш заради нея да я чувствуваш и да я изучаваш.
На физическото поле основно трябва да изучаваш, да правиш проверки.
Ако не правиш проверки и мислиш, че нищо няма, ти не си на прав път.
към беседата >>
Ако вие на тази паяжина турите още четири, пет килограма, какво ще стане?
Не искайте от Бога това, което не ви трябва. Щом искаш това, което не трябва, ще дойде нещастието в живота. Непременно, изключение няма. Да допуснем имате една паяжина, за изяснение го турям, едва може да издържи една тежест от 1 килограм. Да допуснем, че може, тя не може да издържи.
Ако вие на тази паяжина турите още четири, пет килограма, какво ще стане?
Тя ще се скъса, нали? Следователно, в даден случай може да искате от Бога само това, за което вашият организъм, вашата мисъл, вашите чувства са в състояние да издържат. Следователно причината е смътна. Причината е там, че човек желае по-голям товар отколкото му трябва. Или казано на съвременен език: В който ден туриш по-голяма тежест, ще умреш, ще се скъса.
към беседата >>
Ако не правиш проверки и мислиш, че нищо няма, ти не си на прав път.
Трябва да учиш. Учението е пеене. Да пееш или да учиш, то е се същото. Едновременно една наука трябва да мислиш заради нея да я чувствуваш и да я изучаваш. На физическото поле основно трябва да изучаваш, да правиш проверки.
Ако не правиш проверки и мислиш, че нищо няма, ти не си на прав път.
към беседата >>
Тя ще се скъса, нали?
Щом искаш това, което не трябва, ще дойде нещастието в живота. Непременно, изключение няма. Да допуснем имате една паяжина, за изяснение го турям, едва може да издържи една тежест от 1 килограм. Да допуснем, че може, тя не може да издържи. Ако вие на тази паяжина турите още четири, пет килограма, какво ще стане?
Тя ще се скъса, нали?
Следователно, в даден случай може да искате от Бога само това, за което вашият организъм, вашата мисъл, вашите чувства са в състояние да издържат. Следователно причината е смътна. Причината е там, че човек желае по-голям товар отколкото му трябва. Или казано на съвременен език: В който ден туриш по-голяма тежест, ще умреш, ще се скъса. И тъй става.
към беседата >>
Или аз обяснявам така: Представете си, че аз имам едно яйце и почвам да мисля.
Или аз обяснявам така: Представете си, че аз имам едно яйце и почвам да мисля.
Най-първо турям яйцето под квачката, това яйце се излюпва. След туй това яйце, като се излюпи, тръгва. Второто положение може да хвърля храна на пилето. То може да яде. След като дам на пилето вече мисля.
към беседата >>
Следователно, в даден случай може да искате от Бога само това, за което вашият организъм, вашата мисъл, вашите чувства са в състояние да издържат.
Непременно, изключение няма. Да допуснем имате една паяжина, за изяснение го турям, едва може да издържи една тежест от 1 килограм. Да допуснем, че може, тя не може да издържи. Ако вие на тази паяжина турите още четири, пет килограма, какво ще стане? Тя ще се скъса, нали?
Следователно, в даден случай може да искате от Бога само това, за което вашият организъм, вашата мисъл, вашите чувства са в състояние да издържат.
Следователно причината е смътна. Причината е там, че човек желае по-голям товар отколкото му трябва. Или казано на съвременен език: В който ден туриш по-голяма тежест, ще умреш, ще се скъса. И тъй става. За да умре човек какво му трябва?
към беседата >>
Най-първо турям яйцето под квачката, това яйце се излюпва.
Или аз обяснявам така: Представете си, че аз имам едно яйце и почвам да мисля.
Най-първо турям яйцето под квачката, това яйце се излюпва.
След туй това яйце, като се излюпи, тръгва. Второто положение може да хвърля храна на пилето. То може да яде. След като дам на пилето вече мисля. Щом мисля за пилето, може да го нахраня.
към беседата >>
Следователно причината е смътна.
Да допуснем имате една паяжина, за изяснение го турям, едва може да издържи една тежест от 1 килограм. Да допуснем, че може, тя не може да издържи. Ако вие на тази паяжина турите още четири, пет килограма, какво ще стане? Тя ще се скъса, нали? Следователно, в даден случай може да искате от Бога само това, за което вашият организъм, вашата мисъл, вашите чувства са в състояние да издържат.
Следователно причината е смътна.
Причината е там, че човек желае по-голям товар отколкото му трябва. Или казано на съвременен език: В който ден туриш по-голяма тежест, ще умреш, ще се скъса. И тъй става. За да умре човек какво му трябва? А на човекът какво му трябва?
към беседата >>
След туй това яйце, като се излюпи, тръгва.
Или аз обяснявам така: Представете си, че аз имам едно яйце и почвам да мисля. Най-първо турям яйцето под квачката, това яйце се излюпва.
След туй това яйце, като се излюпи, тръгва.
Второто положение може да хвърля храна на пилето. То може да яде. След като дам на пилето вече мисля. Щом мисля за пилето, може да го нахраня. Давам храна на пилето.
към беседата >>
Причината е там, че човек желае по-голям товар отколкото му трябва.
Да допуснем, че може, тя не може да издържи. Ако вие на тази паяжина турите още четири, пет килограма, какво ще стане? Тя ще се скъса, нали? Следователно, в даден случай може да искате от Бога само това, за което вашият организъм, вашата мисъл, вашите чувства са в състояние да издържат. Следователно причината е смътна.
Причината е там, че човек желае по-голям товар отколкото му трябва.
Или казано на съвременен език: В който ден туриш по-голяма тежест, ще умреш, ще се скъса. И тъй става. За да умре човек какво му трябва? А на човекът какво му трябва? Един плод изял и този плод скъсва конеца.
към беседата >>
Второто положение може да хвърля храна на пилето.
Или аз обяснявам така: Представете си, че аз имам едно яйце и почвам да мисля. Най-първо турям яйцето под квачката, това яйце се излюпва. След туй това яйце, като се излюпи, тръгва.
Второто положение може да хвърля храна на пилето.
То може да яде. След като дам на пилето вече мисля. Щом мисля за пилето, може да го нахраня. Давам храна на пилето. Тази храна, която давам на пилето, аз мисля и пилето яде.
към беседата >>
Или казано на съвременен език: В който ден туриш по-голяма тежест, ще умреш, ще се скъса.
Ако вие на тази паяжина турите още четири, пет килограма, какво ще стане? Тя ще се скъса, нали? Следователно, в даден случай може да искате от Бога само това, за което вашият организъм, вашата мисъл, вашите чувства са в състояние да издържат. Следователно причината е смътна. Причината е там, че човек желае по-голям товар отколкото му трябва.
Или казано на съвременен език: В който ден туриш по-голяма тежест, ще умреш, ще се скъса.
И тъй става. За да умре човек какво му трябва? А на човекът какво му трябва? Един плод изял и този плод скъсва конеца. Здравият конец се скъсал.
към беседата >>
То може да яде.
Или аз обяснявам така: Представете си, че аз имам едно яйце и почвам да мисля. Най-първо турям яйцето под квачката, това яйце се излюпва. След туй това яйце, като се излюпи, тръгва. Второто положение може да хвърля храна на пилето.
То може да яде.
След като дам на пилето вече мисля. Щом мисля за пилето, може да го нахраня. Давам храна на пилето. Тази храна, която давам на пилето, аз мисля и пилето яде. Тогава има едно отношение между пилето и мене.
към беседата >>
И тъй става.
Тя ще се скъса, нали? Следователно, в даден случай може да искате от Бога само това, за което вашият организъм, вашата мисъл, вашите чувства са в състояние да издържат. Следователно причината е смътна. Причината е там, че човек желае по-голям товар отколкото му трябва. Или казано на съвременен език: В който ден туриш по-голяма тежест, ще умреш, ще се скъса.
И тъй става.
За да умре човек какво му трябва? А на човекът какво му трябва? Един плод изял и този плод скъсва конеца. Здравият конец се скъсал. Сега имаме конец, който се връзва.
към беседата >>
След като дам на пилето вече мисля.
Или аз обяснявам така: Представете си, че аз имам едно яйце и почвам да мисля. Най-първо турям яйцето под квачката, това яйце се излюпва. След туй това яйце, като се излюпи, тръгва. Второто положение може да хвърля храна на пилето. То може да яде.
След като дам на пилето вече мисля.
Щом мисля за пилето, може да го нахраня. Давам храна на пилето. Тази храна, която давам на пилето, аз мисля и пилето яде. Тогава има едно отношение между пилето и мене. Че онова, което аз мисля, което аз давам, пилето го извършва.
към беседата >>
За да умре човек какво му трябва?
Следователно, в даден случай може да искате от Бога само това, за което вашият организъм, вашата мисъл, вашите чувства са в състояние да издържат. Следователно причината е смътна. Причината е там, че човек желае по-голям товар отколкото му трябва. Или казано на съвременен език: В който ден туриш по-голяма тежест, ще умреш, ще се скъса. И тъй става.
За да умре човек какво му трябва?
А на човекът какво му трябва? Един плод изял и този плод скъсва конеца. Здравият конец се скъсал. Сега имаме конец, който се връзва. Като дойдеш до възела и тогава възелът спира всичките правилни процеси.
към беседата >>
Щом мисля за пилето, може да го нахраня.
Най-първо турям яйцето под квачката, това яйце се излюпва. След туй това яйце, като се излюпи, тръгва. Второто положение може да хвърля храна на пилето. То може да яде. След като дам на пилето вече мисля.
Щом мисля за пилето, може да го нахраня.
Давам храна на пилето. Тази храна, която давам на пилето, аз мисля и пилето яде. Тогава има едно отношение между пилето и мене. Че онова, което аз мисля, което аз давам, пилето го извършва. Пилето извършва една работа.
към беседата >>
А на човекът какво му трябва?
Следователно причината е смътна. Причината е там, че човек желае по-голям товар отколкото му трябва. Или казано на съвременен език: В който ден туриш по-голяма тежест, ще умреш, ще се скъса. И тъй става. За да умре човек какво му трябва?
А на човекът какво му трябва?
Един плод изял и този плод скъсва конеца. Здравият конец се скъсал. Сега имаме конец, който се връзва. Като дойдеш до възела и тогава възелът спира всичките правилни процеси. Дойде до възела и не може да има едно правилно обръщение.
към беседата >>
Давам храна на пилето.
След туй това яйце, като се излюпи, тръгва. Второто положение може да хвърля храна на пилето. То може да яде. След като дам на пилето вече мисля. Щом мисля за пилето, може да го нахраня.
Давам храна на пилето.
Тази храна, която давам на пилето, аз мисля и пилето яде. Тогава има едно отношение между пилето и мене. Че онова, което аз мисля, което аз давам, пилето го извършва. Пилето извършва една работа. Тогава вашата мисъл трябва друг да я извърши.
към беседата >>
Един плод изял и този плод скъсва конеца.
Причината е там, че човек желае по-голям товар отколкото му трябва. Или казано на съвременен език: В който ден туриш по-голяма тежест, ще умреш, ще се скъса. И тъй става. За да умре човек какво му трябва? А на човекът какво му трябва?
Един плод изял и този плод скъсва конеца.
Здравият конец се скъсал. Сега имаме конец, който се връзва. Като дойдеш до възела и тогава възелът спира всичките правилни процеси. Дойде до възела и не може да има едно правилно обръщение. Или казано другояче: Всяка една мисъл, която не разрешава, една мисъл, която не разрешава една мъчнотия, то не е правилно.
към беседата >>
Тази храна, която давам на пилето, аз мисля и пилето яде.
Второто положение може да хвърля храна на пилето. То може да яде. След като дам на пилето вече мисля. Щом мисля за пилето, може да го нахраня. Давам храна на пилето.
Тази храна, която давам на пилето, аз мисля и пилето яде.
Тогава има едно отношение между пилето и мене. Че онова, което аз мисля, което аз давам, пилето го извършва. Пилето извършва една работа. Тогава вашата мисъл трябва друг да я извърши. Вие искате да пеете и кой ще извърши вашата работа?
към беседата >>
Здравият конец се скъсал.
Или казано на съвременен език: В който ден туриш по-голяма тежест, ще умреш, ще се скъса. И тъй става. За да умре човек какво му трябва? А на човекът какво му трябва? Един плод изял и този плод скъсва конеца.
Здравият конец се скъсал.
Сега имаме конец, който се връзва. Като дойдеш до възела и тогава възелът спира всичките правилни процеси. Дойде до възела и не може да има едно правилно обръщение. Или казано другояче: Всяка една мисъл, която не разрешава, една мисъл, която не разрешава една мъчнотия, то не е правилно. Всяка една постъпка, която не разрешава една мъчнотия, тя не е правилна.
към беседата >>
Тогава има едно отношение между пилето и мене.
То може да яде. След като дам на пилето вече мисля. Щом мисля за пилето, може да го нахраня. Давам храна на пилето. Тази храна, която давам на пилето, аз мисля и пилето яде.
Тогава има едно отношение между пилето и мене.
Че онова, което аз мисля, което аз давам, пилето го извършва. Пилето извършва една работа. Тогава вашата мисъл трябва друг да я извърши. Вие искате да пеете и кой ще извърши вашата работа? Вие няма да я извършите, друг ще я извърши.
към беседата >>
Сега имаме конец, който се връзва.
И тъй става. За да умре човек какво му трябва? А на човекът какво му трябва? Един плод изял и този плод скъсва конеца. Здравият конец се скъсал.
Сега имаме конец, който се връзва.
Като дойдеш до възела и тогава възелът спира всичките правилни процеси. Дойде до възела и не може да има едно правилно обръщение. Или казано другояче: Всяка една мисъл, която не разрешава, една мисъл, която не разрешава една мъчнотия, то не е правилно. Всяка една постъпка, която не разрешава една мъчнотия, тя не е правилна. Правилната мисъл разрешава мъчнотиите микроскопически.
към беседата >>
Че онова, което аз мисля, което аз давам, пилето го извършва.
След като дам на пилето вече мисля. Щом мисля за пилето, може да го нахраня. Давам храна на пилето. Тази храна, която давам на пилето, аз мисля и пилето яде. Тогава има едно отношение между пилето и мене.
Че онова, което аз мисля, което аз давам, пилето го извършва.
Пилето извършва една работа. Тогава вашата мисъл трябва друг да я извърши. Вие искате да пеете и кой ще извърши вашата работа? Вие няма да я извършите, друг ще я извърши. Вие не сте извършили.
към беседата >>
Като дойдеш до възела и тогава възелът спира всичките правилни процеси.
За да умре човек какво му трябва? А на човекът какво му трябва? Един плод изял и този плод скъсва конеца. Здравият конец се скъсал. Сега имаме конец, който се връзва.
Като дойдеш до възела и тогава възелът спира всичките правилни процеси.
Дойде до възела и не може да има едно правилно обръщение. Или казано другояче: Всяка една мисъл, която не разрешава, една мисъл, която не разрешава една мъчнотия, то не е правилно. Всяка една постъпка, която не разрешава една мъчнотия, тя не е правилна. Правилната мисъл разрешава мъчнотиите микроскопически. Всяка мисъл, която разрешава мъчнотиите, тя е права мисъл.
към беседата >>
Пилето извършва една работа.
Щом мисля за пилето, може да го нахраня. Давам храна на пилето. Тази храна, която давам на пилето, аз мисля и пилето яде. Тогава има едно отношение между пилето и мене. Че онова, което аз мисля, което аз давам, пилето го извършва.
Пилето извършва една работа.
Тогава вашата мисъл трябва друг да я извърши. Вие искате да пеете и кой ще извърши вашата работа? Вие няма да я извършите, друг ще я извърши. Вие не сте извършили. Вие мислите, вашият ларинкс, той ще извърши вашата работа.
към беседата >>
Дойде до възела и не може да има едно правилно обръщение.
А на човекът какво му трябва? Един плод изял и този плод скъсва конеца. Здравият конец се скъсал. Сега имаме конец, който се връзва. Като дойдеш до възела и тогава възелът спира всичките правилни процеси.
Дойде до възела и не може да има едно правилно обръщение.
Или казано другояче: Всяка една мисъл, която не разрешава, една мисъл, която не разрешава една мъчнотия, то не е правилно. Всяка една постъпка, която не разрешава една мъчнотия, тя не е правилна. Правилната мисъл разрешава мъчнотиите микроскопически. Всяка мисъл, която разрешава мъчнотиите, тя е права мисъл. Всяко чувство, което разрешава във вас една мъчнотия, то е право чувство.
към беседата >>
Тогава вашата мисъл трябва друг да я извърши.
Давам храна на пилето. Тази храна, която давам на пилето, аз мисля и пилето яде. Тогава има едно отношение между пилето и мене. Че онова, което аз мисля, което аз давам, пилето го извършва. Пилето извършва една работа.
Тогава вашата мисъл трябва друг да я извърши.
Вие искате да пеете и кой ще извърши вашата работа? Вие няма да я извършите, друг ще я извърши. Вие не сте извършили. Вие мислите, вашият ларинкс, той ще извърши вашата работа. Той е измътеното пиле.
към беседата >>
Или казано другояче: Всяка една мисъл, която не разрешава, една мисъл, която не разрешава една мъчнотия, то не е правилно.
Един плод изял и този плод скъсва конеца. Здравият конец се скъсал. Сега имаме конец, който се връзва. Като дойдеш до възела и тогава възелът спира всичките правилни процеси. Дойде до възела и не може да има едно правилно обръщение.
Или казано другояче: Всяка една мисъл, която не разрешава, една мисъл, която не разрешава една мъчнотия, то не е правилно.
Всяка една постъпка, която не разрешава една мъчнотия, тя не е правилна. Правилната мисъл разрешава мъчнотиите микроскопически. Всяка мисъл, която разрешава мъчнотиите, тя е права мисъл. Всяко чувство, което разрешава във вас една мъчнотия, то е право чувство. Тъй трябва да разбирате.
към беседата >>
Вие искате да пеете и кой ще извърши вашата работа?
Тази храна, която давам на пилето, аз мисля и пилето яде. Тогава има едно отношение между пилето и мене. Че онова, което аз мисля, което аз давам, пилето го извършва. Пилето извършва една работа. Тогава вашата мисъл трябва друг да я извърши.
Вие искате да пеете и кой ще извърши вашата работа?
Вие няма да я извършите, друг ще я извърши. Вие не сте извършили. Вие мислите, вашият ларинкс, той ще извърши вашата работа. Той е измътеното пиле. Идете при него, проектирайте вашата мисъл, той ще я проектира навън.
към беседата >>
Всяка една постъпка, която не разрешава една мъчнотия, тя не е правилна.
Здравият конец се скъсал. Сега имаме конец, който се връзва. Като дойдеш до възела и тогава възелът спира всичките правилни процеси. Дойде до възела и не може да има едно правилно обръщение. Или казано другояче: Всяка една мисъл, която не разрешава, една мисъл, която не разрешава една мъчнотия, то не е правилно.
Всяка една постъпка, която не разрешава една мъчнотия, тя не е правилна.
Правилната мисъл разрешава мъчнотиите микроскопически. Всяка мисъл, която разрешава мъчнотиите, тя е права мисъл. Всяко чувство, което разрешава във вас една мъчнотия, то е право чувство. Тъй трябва да разбирате. Щом имаш мисли, които не могат да разрешат мъчнотиите, те не са прави мисли.
към беседата >>
Вие няма да я извършите, друг ще я извърши.
Тогава има едно отношение между пилето и мене. Че онова, което аз мисля, което аз давам, пилето го извършва. Пилето извършва една работа. Тогава вашата мисъл трябва друг да я извърши. Вие искате да пеете и кой ще извърши вашата работа?
Вие няма да я извършите, друг ще я извърши.
Вие не сте извършили. Вие мислите, вашият ларинкс, той ще извърши вашата работа. Той е измътеното пиле. Идете при него, проектирайте вашата мисъл, той ще я проектира навън.
към беседата >>
Правилната мисъл разрешава мъчнотиите микроскопически.
Сега имаме конец, който се връзва. Като дойдеш до възела и тогава възелът спира всичките правилни процеси. Дойде до възела и не може да има едно правилно обръщение. Или казано другояче: Всяка една мисъл, която не разрешава, една мисъл, която не разрешава една мъчнотия, то не е правилно. Всяка една постъпка, която не разрешава една мъчнотия, тя не е правилна.
Правилната мисъл разрешава мъчнотиите микроскопически.
Всяка мисъл, която разрешава мъчнотиите, тя е права мисъл. Всяко чувство, което разрешава във вас една мъчнотия, то е право чувство. Тъй трябва да разбирате. Щом имаш мисли, които не могат да разрешат мъчнотиите, те не са прави мисли. Тури една мисъл, втора, трета, докато дойдеш до онази мисъл, която може да разреши мъчнотията.
към беседата >>
Вие не сте извършили.
Че онова, което аз мисля, което аз давам, пилето го извършва. Пилето извършва една работа. Тогава вашата мисъл трябва друг да я извърши. Вие искате да пеете и кой ще извърши вашата работа? Вие няма да я извършите, друг ще я извърши.
Вие не сте извършили.
Вие мислите, вашият ларинкс, той ще извърши вашата работа. Той е измътеното пиле. Идете при него, проектирайте вашата мисъл, той ще я проектира навън.
към беседата >>
Всяка мисъл, която разрешава мъчнотиите, тя е права мисъл.
Като дойдеш до възела и тогава възелът спира всичките правилни процеси. Дойде до възела и не може да има едно правилно обръщение. Или казано другояче: Всяка една мисъл, която не разрешава, една мисъл, която не разрешава една мъчнотия, то не е правилно. Всяка една постъпка, която не разрешава една мъчнотия, тя не е правилна. Правилната мисъл разрешава мъчнотиите микроскопически.
Всяка мисъл, която разрешава мъчнотиите, тя е права мисъл.
Всяко чувство, което разрешава във вас една мъчнотия, то е право чувство. Тъй трябва да разбирате. Щом имаш мисли, които не могат да разрешат мъчнотиите, те не са прави мисли. Тури една мисъл, втора, трета, докато дойдеш до онази мисъл, която може да разреши мъчнотията. Тя е правата мисъл.
към беседата >>
Вие мислите, вашият ларинкс, той ще извърши вашата работа.
Пилето извършва една работа. Тогава вашата мисъл трябва друг да я извърши. Вие искате да пеете и кой ще извърши вашата работа? Вие няма да я извършите, друг ще я извърши. Вие не сте извършили.
Вие мислите, вашият ларинкс, той ще извърши вашата работа.
Той е измътеното пиле. Идете при него, проектирайте вашата мисъл, той ще я проектира навън.
към беседата >>
Всяко чувство, което разрешава във вас една мъчнотия, то е право чувство.
Дойде до възела и не може да има едно правилно обръщение. Или казано другояче: Всяка една мисъл, която не разрешава, една мисъл, която не разрешава една мъчнотия, то не е правилно. Всяка една постъпка, която не разрешава една мъчнотия, тя не е правилна. Правилната мисъл разрешава мъчнотиите микроскопически. Всяка мисъл, която разрешава мъчнотиите, тя е права мисъл.
Всяко чувство, което разрешава във вас една мъчнотия, то е право чувство.
Тъй трябва да разбирате. Щом имаш мисли, които не могат да разрешат мъчнотиите, те не са прави мисли. Тури една мисъл, втора, трета, докато дойдеш до онази мисъл, която може да разреши мъчнотията. Тя е правата мисъл. Правата мисъл разрешава мъчнотиите.
към беседата >>
Той е измътеното пиле.
Тогава вашата мисъл трябва друг да я извърши. Вие искате да пеете и кой ще извърши вашата работа? Вие няма да я извършите, друг ще я извърши. Вие не сте извършили. Вие мислите, вашият ларинкс, той ще извърши вашата работа.
Той е измътеното пиле.
Идете при него, проектирайте вашата мисъл, той ще я проектира навън.
към беседата >>
Тъй трябва да разбирате.
Или казано другояче: Всяка една мисъл, която не разрешава, една мисъл, която не разрешава една мъчнотия, то не е правилно. Всяка една постъпка, която не разрешава една мъчнотия, тя не е правилна. Правилната мисъл разрешава мъчнотиите микроскопически. Всяка мисъл, която разрешава мъчнотиите, тя е права мисъл. Всяко чувство, което разрешава във вас една мъчнотия, то е право чувство.
Тъй трябва да разбирате.
Щом имаш мисли, които не могат да разрешат мъчнотиите, те не са прави мисли. Тури една мисъл, втора, трета, докато дойдеш до онази мисъл, която може да разреши мъчнотията. Тя е правата мисъл. Правата мисъл разрешава мъчнотиите.
към беседата >>
Идете при него, проектирайте вашата мисъл, той ще я проектира навън.
Вие искате да пеете и кой ще извърши вашата работа? Вие няма да я извършите, друг ще я извърши. Вие не сте извършили. Вие мислите, вашият ларинкс, той ще извърши вашата работа. Той е измътеното пиле.
Идете при него, проектирайте вашата мисъл, той ще я проектира навън.
към беседата >>
Щом имаш мисли, които не могат да разрешат мъчнотиите, те не са прави мисли.
Всяка една постъпка, която не разрешава една мъчнотия, тя не е правилна. Правилната мисъл разрешава мъчнотиите микроскопически. Всяка мисъл, която разрешава мъчнотиите, тя е права мисъл. Всяко чувство, което разрешава във вас една мъчнотия, то е право чувство. Тъй трябва да разбирате.
Щом имаш мисли, които не могат да разрешат мъчнотиите, те не са прави мисли.
Тури една мисъл, втора, трета, докато дойдеш до онази мисъл, която може да разреши мъчнотията. Тя е правата мисъл. Правата мисъл разрешава мъчнотиите.
към беседата >>
Като не разбират казват: „Аз пея за това, за онова.“ Хубаво, съгласен съм, ако туй е право.
Като не разбират казват: „Аз пея за това, за онова.“ Хубаво, съгласен съм, ако туй е право.
Някой път пееш, не върви. Не можеш, не си ти, който пееш. Онзи, който пее, казва: „Аз не пея.“ Какво ще платиш? Дойде някой, не пее човекът. Той ще каже: „Певецът трябва да има разположение, трябва да има вдъхновение.“ Съгласен съм.
към беседата >>
Тури една мисъл, втора, трета, докато дойдеш до онази мисъл, която може да разреши мъчнотията.
Правилната мисъл разрешава мъчнотиите микроскопически. Всяка мисъл, която разрешава мъчнотиите, тя е права мисъл. Всяко чувство, което разрешава във вас една мъчнотия, то е право чувство. Тъй трябва да разбирате. Щом имаш мисли, които не могат да разрешат мъчнотиите, те не са прави мисли.
Тури една мисъл, втора, трета, докато дойдеш до онази мисъл, която може да разреши мъчнотията.
Тя е правата мисъл. Правата мисъл разрешава мъчнотиите.
към беседата >>
Някой път пееш, не върви.
Като не разбират казват: „Аз пея за това, за онова.“ Хубаво, съгласен съм, ако туй е право.
Някой път пееш, не върви.
Не можеш, не си ти, който пееш. Онзи, който пее, казва: „Аз не пея.“ Какво ще платиш? Дойде някой, не пее човекът. Той ще каже: „Певецът трябва да има разположение, трябва да има вдъхновение.“ Съгласен съм. Аз мога да накарам този певец на пее.
към беседата >>
Тя е правата мисъл.
Всяка мисъл, която разрешава мъчнотиите, тя е права мисъл. Всяко чувство, което разрешава във вас една мъчнотия, то е право чувство. Тъй трябва да разбирате. Щом имаш мисли, които не могат да разрешат мъчнотиите, те не са прави мисли. Тури една мисъл, втора, трета, докато дойдеш до онази мисъл, която може да разреши мъчнотията.
Тя е правата мисъл.
Правата мисъл разрешава мъчнотиите.
към беседата >>
Не можеш, не си ти, който пееш.
Като не разбират казват: „Аз пея за това, за онова.“ Хубаво, съгласен съм, ако туй е право. Някой път пееш, не върви.
Не можеш, не си ти, който пееш.
Онзи, който пее, казва: „Аз не пея.“ Какво ще платиш? Дойде някой, не пее човекът. Той ще каже: „Певецът трябва да има разположение, трябва да има вдъхновение.“ Съгласен съм. Аз мога да накарам този певец на пее. По кой начин може да се накара един певец да пее?
към беседата >>
Правата мисъл разрешава мъчнотиите.
Всяко чувство, което разрешава във вас една мъчнотия, то е право чувство. Тъй трябва да разбирате. Щом имаш мисли, които не могат да разрешат мъчнотиите, те не са прави мисли. Тури една мисъл, втора, трета, докато дойдеш до онази мисъл, която може да разреши мъчнотията. Тя е правата мисъл.
Правата мисъл разрешава мъчнотиите.
към беседата >>
Онзи, който пее, казва: „Аз не пея.“ Какво ще платиш?
Като не разбират казват: „Аз пея за това, за онова.“ Хубаво, съгласен съм, ако туй е право. Някой път пееш, не върви. Не можеш, не си ти, който пееш.
Онзи, който пее, казва: „Аз не пея.“ Какво ще платиш?
Дойде някой, не пее човекът. Той ще каже: „Певецът трябва да има разположение, трябва да има вдъхновение.“ Съгласен съм. Аз мога да накарам този певец на пее. По кой начин може да се накара един певец да пее? Ако си цар казваш: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Не се шегува.
към беседата >>
Допуснете сега, че имате едно състояние.
Допуснете сега, че имате едно състояние.
Какво състояние да турим сега? Едно състояние на обикновено недоволство. Кое е най-обикновеното недоволство? В света един огрубява по единствената причина, той бил философ. Турил десния показалец между пръстите на лявата ръка и после посяга с дясната ръка да хване десния показалец.
към беседата >>
Дойде някой, не пее човекът.
Като не разбират казват: „Аз пея за това, за онова.“ Хубаво, съгласен съм, ако туй е право. Някой път пееш, не върви. Не можеш, не си ти, който пееш. Онзи, който пее, казва: „Аз не пея.“ Какво ще платиш?
Дойде някой, не пее човекът.
Той ще каже: „Певецът трябва да има разположение, трябва да има вдъхновение.“ Съгласен съм. Аз мога да накарам този певец на пее. По кой начин може да се накара един певец да пее? Ако си цар казваш: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Не се шегува. „Или ще пееш, или ще те обеся!
към беседата >>
Какво състояние да турим сега?
Допуснете сега, че имате едно състояние.
Какво състояние да турим сега?
Едно състояние на обикновено недоволство. Кое е най-обикновеното недоволство? В света един огрубява по единствената причина, той бил философ. Турил десния показалец между пръстите на лявата ръка и после посяга с дясната ръка да хване десния показалец. Обърква се той, по никой начин не може.
към беседата >>
Той ще каже: „Певецът трябва да има разположение, трябва да има вдъхновение.“ Съгласен съм.
Като не разбират казват: „Аз пея за това, за онова.“ Хубаво, съгласен съм, ако туй е право. Някой път пееш, не върви. Не можеш, не си ти, който пееш. Онзи, който пее, казва: „Аз не пея.“ Какво ще платиш? Дойде някой, не пее човекът.
Той ще каже: „Певецът трябва да има разположение, трябва да има вдъхновение.“ Съгласен съм.
Аз мога да накарам този певец на пее. По кой начин може да се накара един певец да пее? Ако си цар казваш: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Не се шегува. „Или ще пееш, или ще те обеся! “ Питам: Какво ще направи този певец?
към беседата >>
Едно състояние на обикновено недоволство.
Допуснете сега, че имате едно състояние. Какво състояние да турим сега?
Едно състояние на обикновено недоволство.
Кое е най-обикновеното недоволство? В света един огрубява по единствената причина, той бил философ. Турил десния показалец между пръстите на лявата ръка и после посяга с дясната ръка да хване десния показалец. Обърква се той, по никой начин не може. Непостижимо е.
към беседата >>
Аз мога да накарам този певец на пее.
Някой път пееш, не върви. Не можеш, не си ти, който пееш. Онзи, който пее, казва: „Аз не пея.“ Какво ще платиш? Дойде някой, не пее човекът. Той ще каже: „Певецът трябва да има разположение, трябва да има вдъхновение.“ Съгласен съм.
Аз мога да накарам този певец на пее.
По кой начин може да се накара един певец да пее? Ако си цар казваш: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Не се шегува. „Или ще пееш, или ще те обеся! “ Питам: Какво ще направи този певец? Понеже певецът обича живота повече от пеенето, той ще пожертвува пеенето, за да спаси живота си и ще пее.
към беседата >>
Кое е най-обикновеното недоволство?
Допуснете сега, че имате едно състояние. Какво състояние да турим сега? Едно състояние на обикновено недоволство.
Кое е най-обикновеното недоволство?
В света един огрубява по единствената причина, той бил философ. Турил десния показалец между пръстите на лявата ръка и после посяга с дясната ръка да хване десния показалец. Обърква се той, по никой начин не може. Непостижимо е. Отива при един лекар да го лекува, втори.
към беседата >>
По кой начин може да се накара един певец да пее?
Не можеш, не си ти, който пееш. Онзи, който пее, казва: „Аз не пея.“ Какво ще платиш? Дойде някой, не пее човекът. Той ще каже: „Певецът трябва да има разположение, трябва да има вдъхновение.“ Съгласен съм. Аз мога да накарам този певец на пее.
По кой начин може да се накара един певец да пее?
Ако си цар казваш: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Не се шегува. „Или ще пееш, или ще те обеся! “ Питам: Какво ще направи този певец? Понеже певецът обича живота повече от пеенето, той ще пожертвува пеенето, за да спаси живота си и ще пее. Казва: „Този цар е много жесток.“ Разказва си той историята.
към беседата >>
В света един огрубява по единствената причина, той бил философ.
Допуснете сега, че имате едно състояние. Какво състояние да турим сега? Едно състояние на обикновено недоволство. Кое е най-обикновеното недоволство?
В света един огрубява по единствената причина, той бил философ.
Турил десния показалец между пръстите на лявата ръка и после посяга с дясната ръка да хване десния показалец. Обърква се той, по никой начин не може. Непостижимо е. Отива при един лекар да го лекува, втори. Най-после отива при един лекар, който разбрал причината.
към беседата >>
Ако си цар казваш: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Не се шегува.
Онзи, който пее, казва: „Аз не пея.“ Какво ще платиш? Дойде някой, не пее човекът. Той ще каже: „Певецът трябва да има разположение, трябва да има вдъхновение.“ Съгласен съм. Аз мога да накарам този певец на пее. По кой начин може да се накара един певец да пее?
Ако си цар казваш: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Не се шегува.
„Или ще пееш, или ще те обеся! “ Питам: Какво ще направи този певец? Понеже певецът обича живота повече от пеенето, той ще пожертвува пеенето, за да спаси живота си и ще пее. Казва: „Този цар е много жесток.“ Разказва си той историята. Царят след като го пусне, казва: „Без малко щяха да ме обесят, понеже не съм пял.“ Другият казва: „Тези хора не разбират от музика, какво нещо е култура, я попей на мене?
към беседата >>
Турил десния показалец между пръстите на лявата ръка и после посяга с дясната ръка да хване десния показалец.
Допуснете сега, че имате едно състояние. Какво състояние да турим сега? Едно състояние на обикновено недоволство. Кое е най-обикновеното недоволство? В света един огрубява по единствената причина, той бил философ.
Турил десния показалец между пръстите на лявата ръка и после посяга с дясната ръка да хване десния показалец.
Обърква се той, по никой начин не може. Непостижимо е. Отива при един лекар да го лекува, втори. Най-после отива при един лекар, който разбрал причината. Искал да го убеди, че може да си хване пръста.
към беседата >>
„Или ще пееш, или ще те обеся!
Дойде някой, не пее човекът. Той ще каже: „Певецът трябва да има разположение, трябва да има вдъхновение.“ Съгласен съм. Аз мога да накарам този певец на пее. По кой начин може да се накара един певец да пее? Ако си цар казваш: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Не се шегува.
„Или ще пееш, или ще те обеся!
“ Питам: Какво ще направи този певец? Понеже певецът обича живота повече от пеенето, той ще пожертвува пеенето, за да спаси живота си и ще пее. Казва: „Този цар е много жесток.“ Разказва си той историята. Царят след като го пусне, казва: „Без малко щяха да ме обесят, понеже не съм пял.“ Другият казва: „Тези хора не разбират от музика, какво нещо е култура, я попей на мене? Аз казвам: Не искам да те беся.
към беседата >>
Обърква се той, по никой начин не може.
Какво състояние да турим сега? Едно състояние на обикновено недоволство. Кое е най-обикновеното недоволство? В света един огрубява по единствената причина, той бил философ. Турил десния показалец между пръстите на лявата ръка и после посяга с дясната ръка да хване десния показалец.
Обърква се той, по никой начин не може.
Непостижимо е. Отива при един лекар да го лекува, втори. Най-после отива при един лекар, който разбрал причината. Искал да го убеди, че може да си хване пръста. – „Стига да ми покажеш.“ – „Може, аз ще ти покажа, има един начин.“ – „Каквото искаш ще ти дам.“ Той поставил пръста си между пръстите на лявата ръка и когато извадил дясната ръка да хване показалеца на същата ръка, лекарят поставил своя показалец и той хванал пръста.
към беседата >>
“ Питам: Какво ще направи този певец?
Той ще каже: „Певецът трябва да има разположение, трябва да има вдъхновение.“ Съгласен съм. Аз мога да накарам този певец на пее. По кой начин може да се накара един певец да пее? Ако си цар казваш: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Не се шегува. „Или ще пееш, или ще те обеся!
“ Питам: Какво ще направи този певец?
Понеже певецът обича живота повече от пеенето, той ще пожертвува пеенето, за да спаси живота си и ще пее. Казва: „Този цар е много жесток.“ Разказва си той историята. Царят след като го пусне, казва: „Без малко щяха да ме обесят, понеже не съм пял.“ Другият казва: „Тези хора не разбират от музика, какво нещо е култура, я попей на мене? Аз казвам: Не искам да те беся. Царят искаше да те беси, аз ти давам 1000 английски лири, попей!
към беседата >>
Непостижимо е.
Едно състояние на обикновено недоволство. Кое е най-обикновеното недоволство? В света един огрубява по единствената причина, той бил философ. Турил десния показалец между пръстите на лявата ръка и после посяга с дясната ръка да хване десния показалец. Обърква се той, по никой начин не може.
Непостижимо е.
Отива при един лекар да го лекува, втори. Най-после отива при един лекар, който разбрал причината. Искал да го убеди, че може да си хване пръста. – „Стига да ми покажеш.“ – „Може, аз ще ти покажа, има един начин.“ – „Каквото искаш ще ти дам.“ Той поставил пръста си между пръстите на лявата ръка и когато извадил дясната ръка да хване показалеца на същата ръка, лекарят поставил своя показалец и той хванал пръста. Казва: „Хванах, хванах го!
към беседата >>
Понеже певецът обича живота повече от пеенето, той ще пожертвува пеенето, за да спаси живота си и ще пее.
Аз мога да накарам този певец на пее. По кой начин може да се накара един певец да пее? Ако си цар казваш: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Не се шегува. „Или ще пееш, или ще те обеся! “ Питам: Какво ще направи този певец?
Понеже певецът обича живота повече от пеенето, той ще пожертвува пеенето, за да спаси живота си и ще пее.
Казва: „Този цар е много жесток.“ Разказва си той историята. Царят след като го пусне, казва: „Без малко щяха да ме обесят, понеже не съм пял.“ Другият казва: „Тези хора не разбират от музика, какво нещо е култура, я попей на мене? Аз казвам: Не искам да те беся. Царят искаше да те беси, аз ти давам 1000 английски лири, попей! “ Запее той, вземе парите, тури ги в джоба.
към беседата >>
Отива при един лекар да го лекува, втори.
Кое е най-обикновеното недоволство? В света един огрубява по единствената причина, той бил философ. Турил десния показалец между пръстите на лявата ръка и после посяга с дясната ръка да хване десния показалец. Обърква се той, по никой начин не може. Непостижимо е.
Отива при един лекар да го лекува, втори.
Най-после отива при един лекар, който разбрал причината. Искал да го убеди, че може да си хване пръста. – „Стига да ми покажеш.“ – „Може, аз ще ти покажа, има един начин.“ – „Каквото искаш ще ти дам.“ Той поставил пръста си между пръстите на лявата ръка и когато извадил дясната ръка да хване показалеца на същата ръка, лекарят поставил своя показалец и той хванал пръста. Казва: „Хванах, хванах го! “ И веднага се оправил човекът.
към беседата >>
Казва: „Този цар е много жесток.“ Разказва си той историята.
По кой начин може да се накара един певец да пее? Ако си цар казваш: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Не се шегува. „Или ще пееш, или ще те обеся! “ Питам: Какво ще направи този певец? Понеже певецът обича живота повече от пеенето, той ще пожертвува пеенето, за да спаси живота си и ще пее.
Казва: „Този цар е много жесток.“ Разказва си той историята.
Царят след като го пусне, казва: „Без малко щяха да ме обесят, понеже не съм пял.“ Другият казва: „Тези хора не разбират от музика, какво нещо е култура, я попей на мене? Аз казвам: Не искам да те беся. Царят искаше да те беси, аз ти давам 1000 английски лири, попей! “ Запее той, вземе парите, тури ги в джоба. Бръкне, пак пее хубаво.
към беседата >>
Най-после отива при един лекар, който разбрал причината.
В света един огрубява по единствената причина, той бил философ. Турил десния показалец между пръстите на лявата ръка и после посяга с дясната ръка да хване десния показалец. Обърква се той, по никой начин не може. Непостижимо е. Отива при един лекар да го лекува, втори.
Най-после отива при един лекар, който разбрал причината.
Искал да го убеди, че може да си хване пръста. – „Стига да ми покажеш.“ – „Може, аз ще ти покажа, има един начин.“ – „Каквото искаш ще ти дам.“ Той поставил пръста си между пръстите на лявата ръка и когато извадил дясната ръка да хване показалеца на същата ръка, лекарят поставил своя показалец и той хванал пръста. Казва: „Хванах, хванах го! “ И веднага се оправил човекът. Наместила му се дъската.
към беседата >>
Царят след като го пусне, казва: „Без малко щяха да ме обесят, понеже не съм пял.“ Другият казва: „Тези хора не разбират от музика, какво нещо е култура, я попей на мене?
Ако си цар казваш: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Не се шегува. „Или ще пееш, или ще те обеся! “ Питам: Какво ще направи този певец? Понеже певецът обича живота повече от пеенето, той ще пожертвува пеенето, за да спаси живота си и ще пее. Казва: „Този цар е много жесток.“ Разказва си той историята.
Царят след като го пусне, казва: „Без малко щяха да ме обесят, понеже не съм пял.“ Другият казва: „Тези хора не разбират от музика, какво нещо е култура, я попей на мене?
Аз казвам: Не искам да те беся. Царят искаше да те беси, аз ти давам 1000 английски лири, попей! “ Запее той, вземе парите, тури ги в джоба. Бръкне, пак пее хубаво.
към беседата >>
Искал да го убеди, че може да си хване пръста.
Турил десния показалец между пръстите на лявата ръка и после посяга с дясната ръка да хване десния показалец. Обърква се той, по никой начин не може. Непостижимо е. Отива при един лекар да го лекува, втори. Най-после отива при един лекар, който разбрал причината.
Искал да го убеди, че може да си хване пръста.
– „Стига да ми покажеш.“ – „Може, аз ще ти покажа, има един начин.“ – „Каквото искаш ще ти дам.“ Той поставил пръста си между пръстите на лявата ръка и когато извадил дясната ръка да хване показалеца на същата ръка, лекарят поставил своя показалец и той хванал пръста. Казва: „Хванах, хванах го! “ И веднага се оправил човекът. Наместила му се дъската. Той има задоволство в себе си, че хванал пръста.
към беседата >>
Аз казвам: Не искам да те беся.
„Или ще пееш, или ще те обеся! “ Питам: Какво ще направи този певец? Понеже певецът обича живота повече от пеенето, той ще пожертвува пеенето, за да спаси живота си и ще пее. Казва: „Този цар е много жесток.“ Разказва си той историята. Царят след като го пусне, казва: „Без малко щяха да ме обесят, понеже не съм пял.“ Другият казва: „Тези хора не разбират от музика, какво нещо е култура, я попей на мене?
Аз казвам: Не искам да те беся.
Царят искаше да те беси, аз ти давам 1000 английски лири, попей! “ Запее той, вземе парите, тури ги в джоба. Бръкне, пак пее хубаво.
към беседата >>
– „Стига да ми покажеш.“ – „Може, аз ще ти покажа, има един начин.“ – „Каквото искаш ще ти дам.“ Той поставил пръста си между пръстите на лявата ръка и когато извадил дясната ръка да хване показалеца на същата ръка, лекарят поставил своя показалец и той хванал пръста.
Обърква се той, по никой начин не може. Непостижимо е. Отива при един лекар да го лекува, втори. Най-после отива при един лекар, който разбрал причината. Искал да го убеди, че може да си хване пръста.
– „Стига да ми покажеш.“ – „Може, аз ще ти покажа, има един начин.“ – „Каквото искаш ще ти дам.“ Той поставил пръста си между пръстите на лявата ръка и когато извадил дясната ръка да хване показалеца на същата ръка, лекарят поставил своя показалец и той хванал пръста.
Казва: „Хванах, хванах го! “ И веднага се оправил човекът. Наместила му се дъската. Той има задоволство в себе си, че хванал пръста. Красотата е там.
към беседата >>
Царят искаше да те беси, аз ти давам 1000 английски лири, попей!
“ Питам: Какво ще направи този певец? Понеже певецът обича живота повече от пеенето, той ще пожертвува пеенето, за да спаси живота си и ще пее. Казва: „Този цар е много жесток.“ Разказва си той историята. Царят след като го пусне, казва: „Без малко щяха да ме обесят, понеже не съм пял.“ Другият казва: „Тези хора не разбират от музика, какво нещо е култура, я попей на мене? Аз казвам: Не искам да те беся.
Царят искаше да те беси, аз ти давам 1000 английски лири, попей!
“ Запее той, вземе парите, тури ги в джоба. Бръкне, пак пее хубаво.
към беседата >>
Казва: „Хванах, хванах го!
Непостижимо е. Отива при един лекар да го лекува, втори. Най-после отива при един лекар, който разбрал причината. Искал да го убеди, че може да си хване пръста. – „Стига да ми покажеш.“ – „Може, аз ще ти покажа, има един начин.“ – „Каквото искаш ще ти дам.“ Той поставил пръста си между пръстите на лявата ръка и когато извадил дясната ръка да хване показалеца на същата ръка, лекарят поставил своя показалец и той хванал пръста.
Казва: „Хванах, хванах го!
“ И веднага се оправил човекът. Наместила му се дъската. Той има задоволство в себе си, че хванал пръста. Красотата е там. Красотата на живота седи в това, че не можеш да хванеш пръста си.
към беседата >>
“ Запее той, вземе парите, тури ги в джоба.
Понеже певецът обича живота повече от пеенето, той ще пожертвува пеенето, за да спаси живота си и ще пее. Казва: „Този цар е много жесток.“ Разказва си той историята. Царят след като го пусне, казва: „Без малко щяха да ме обесят, понеже не съм пял.“ Другият казва: „Тези хора не разбират от музика, какво нещо е култура, я попей на мене? Аз казвам: Не искам да те беся. Царят искаше да те беси, аз ти давам 1000 английски лири, попей!
“ Запее той, вземе парите, тури ги в джоба.
Бръкне, пак пее хубаво.
към беседата >>
“ И веднага се оправил човекът.
Отива при един лекар да го лекува, втори. Най-после отива при един лекар, който разбрал причината. Искал да го убеди, че може да си хване пръста. – „Стига да ми покажеш.“ – „Може, аз ще ти покажа, има един начин.“ – „Каквото искаш ще ти дам.“ Той поставил пръста си между пръстите на лявата ръка и когато извадил дясната ръка да хване показалеца на същата ръка, лекарят поставил своя показалец и той хванал пръста. Казва: „Хванах, хванах го!
“ И веднага се оправил човекът.
Наместила му се дъската. Той има задоволство в себе си, че хванал пръста. Красотата е там. Красотата на живота седи в това, че не можеш да хванеш пръста си. Свободата седи в това, че не можеш да хванеш пръста.
към беседата >>
Бръкне, пак пее хубаво.
Казва: „Този цар е много жесток.“ Разказва си той историята. Царят след като го пусне, казва: „Без малко щяха да ме обесят, понеже не съм пял.“ Другият казва: „Тези хора не разбират от музика, какво нещо е култура, я попей на мене? Аз казвам: Не искам да те беся. Царят искаше да те беси, аз ти давам 1000 английски лири, попей! “ Запее той, вземе парите, тури ги в джоба.
Бръкне, пак пее хубаво.
към беседата >>
Наместила му се дъската.
Най-после отива при един лекар, който разбрал причината. Искал да го убеди, че може да си хване пръста. – „Стига да ми покажеш.“ – „Може, аз ще ти покажа, има един начин.“ – „Каквото искаш ще ти дам.“ Той поставил пръста си между пръстите на лявата ръка и когато извадил дясната ръка да хване показалеца на същата ръка, лекарят поставил своя показалец и той хванал пръста. Казва: „Хванах, хванах го! “ И веднага се оправил човекът.
Наместила му се дъската.
Той има задоволство в себе си, че хванал пръста. Красотата е там. Красотата на живота седи в това, че не можеш да хванеш пръста си. Свободата седи в това, че не можеш да хванеш пръста. Ти си свободен, щом не можеш да го хванеш, щом го хванеш, ти си ограничен.
към беседата >>
Първата причина беше въжето, то те накара да пееш, да не те окачат на него.
Първата причина беше въжето, то те накара да пееш, да не те окачат на него.
Вторият – пееш понеже ти турили нещо в кесията. Пак пееш. Кажете ми сега третата причина, третия метод, по който певецът може да пее. Този певец върви по пътя, среща една красива мома, иска да ѝ обърне внимание. Представете си, че той е млад момък, той веднага почне да пее и без пари пее.
към беседата >>
Той има задоволство в себе си, че хванал пръста.
Искал да го убеди, че може да си хване пръста. – „Стига да ми покажеш.“ – „Може, аз ще ти покажа, има един начин.“ – „Каквото искаш ще ти дам.“ Той поставил пръста си между пръстите на лявата ръка и когато извадил дясната ръка да хване показалеца на същата ръка, лекарят поставил своя показалец и той хванал пръста. Казва: „Хванах, хванах го! “ И веднага се оправил човекът. Наместила му се дъската.
Той има задоволство в себе си, че хванал пръста.
Красотата е там. Красотата на живота седи в това, че не можеш да хванеш пръста си. Свободата седи в това, че не можеш да хванеш пръста. Ти си свободен, щом не можеш да го хванеш, щом го хванеш, ти си ограничен. Той разсъждавал може ли да си хване пръста.
към беседата >>
Вторият – пееш понеже ти турили нещо в кесията.
Първата причина беше въжето, то те накара да пееш, да не те окачат на него.
Вторият – пееш понеже ти турили нещо в кесията.
Пак пееш. Кажете ми сега третата причина, третия метод, по който певецът може да пее. Този певец върви по пътя, среща една красива мома, иска да ѝ обърне внимание. Представете си, че той е млад момък, той веднага почне да пее и без пари пее. Той пее, момата слуша.
към беседата >>
Красотата е там.
– „Стига да ми покажеш.“ – „Може, аз ще ти покажа, има един начин.“ – „Каквото искаш ще ти дам.“ Той поставил пръста си между пръстите на лявата ръка и когато извадил дясната ръка да хване показалеца на същата ръка, лекарят поставил своя показалец и той хванал пръста. Казва: „Хванах, хванах го! “ И веднага се оправил човекът. Наместила му се дъската. Той има задоволство в себе си, че хванал пръста.
Красотата е там.
Красотата на живота седи в това, че не можеш да хванеш пръста си. Свободата седи в това, че не можеш да хванеш пръста. Ти си свободен, щом не можеш да го хванеш, щом го хванеш, ти си ограничен. Той разсъждавал може ли да си хване пръста.
към беседата >>
Пак пееш.
Първата причина беше въжето, то те накара да пееш, да не те окачат на него. Вторият – пееш понеже ти турили нещо в кесията.
Пак пееш.
Кажете ми сега третата причина, третия метод, по който певецът може да пее. Този певец върви по пътя, среща една красива мома, иска да ѝ обърне внимание. Представете си, че той е млад момък, той веднага почне да пее и без пари пее. Той пее, момата слуша. За кого пее той?
към беседата >>
Красотата на живота седи в това, че не можеш да хванеш пръста си.
Казва: „Хванах, хванах го! “ И веднага се оправил човекът. Наместила му се дъската. Той има задоволство в себе си, че хванал пръста. Красотата е там.
Красотата на живота седи в това, че не можеш да хванеш пръста си.
Свободата седи в това, че не можеш да хванеш пръста. Ти си свободен, щом не можеш да го хванеш, щом го хванеш, ти си ограничен. Той разсъждавал може ли да си хване пръста.
към беседата >>
Кажете ми сега третата причина, третия метод, по който певецът може да пее.
Първата причина беше въжето, то те накара да пееш, да не те окачат на него. Вторият – пееш понеже ти турили нещо в кесията. Пак пееш.
Кажете ми сега третата причина, третия метод, по който певецът може да пее.
Този певец върви по пътя, среща една красива мома, иска да ѝ обърне внимание. Представете си, че той е млад момък, той веднага почне да пее и без пари пее. Той пее, момата слуша. За кого пее той? Той пее за момата, да ѝ привлече вниманието.
към беседата >>
Свободата седи в това, че не можеш да хванеш пръста.
“ И веднага се оправил човекът. Наместила му се дъската. Той има задоволство в себе си, че хванал пръста. Красотата е там. Красотата на живота седи в това, че не можеш да хванеш пръста си.
Свободата седи в това, че не можеш да хванеш пръста.
Ти си свободен, щом не можеш да го хванеш, щом го хванеш, ти си ограничен. Той разсъждавал може ли да си хване пръста.
към беседата >>
Този певец върви по пътя, среща една красива мома, иска да ѝ обърне внимание.
Първата причина беше въжето, то те накара да пееш, да не те окачат на него. Вторият – пееш понеже ти турили нещо в кесията. Пак пееш. Кажете ми сега третата причина, третия метод, по който певецът може да пее.
Този певец върви по пътя, среща една красива мома, иска да ѝ обърне внимание.
Представете си, че той е млад момък, той веднага почне да пее и без пари пее. Той пее, момата слуша. За кого пее той? Той пее за момата, да ѝ привлече вниманието. Питам: Защо царят искаше да обеси певеца, коя е причината?
към беседата >>
Ти си свободен, щом не можеш да го хванеш, щом го хванеш, ти си ограничен.
Наместила му се дъската. Той има задоволство в себе си, че хванал пръста. Красотата е там. Красотата на живота седи в това, че не можеш да хванеш пръста си. Свободата седи в това, че не можеш да хванеш пръста.
Ти си свободен, щом не можеш да го хванеш, щом го хванеш, ти си ограничен.
Той разсъждавал може ли да си хване пръста.
към беседата >>
Представете си, че той е млад момък, той веднага почне да пее и без пари пее.
Първата причина беше въжето, то те накара да пееш, да не те окачат на него. Вторият – пееш понеже ти турили нещо в кесията. Пак пееш. Кажете ми сега третата причина, третия метод, по който певецът може да пее. Този певец върви по пътя, среща една красива мома, иска да ѝ обърне внимание.
Представете си, че той е млад момък, той веднага почне да пее и без пари пее.
Той пее, момата слуша. За кого пее той? Той пее за момата, да ѝ привлече вниманието. Питам: Защо царят искаше да обеси певеца, коя е причината? Защо този богаташ даде хиляда английски и защо самият певец пее на красивата мома.
към беседата >>
Той разсъждавал може ли да си хване пръста.
Той има задоволство в себе си, че хванал пръста. Красотата е там. Красотата на живота седи в това, че не можеш да хванеш пръста си. Свободата седи в това, че не можеш да хванеш пръста. Ти си свободен, щом не можеш да го хванеш, щом го хванеш, ти си ограничен.
Той разсъждавал може ли да си хване пръста.
към беседата >>
Той пее, момата слуша.
Вторият – пееш понеже ти турили нещо в кесията. Пак пееш. Кажете ми сега третата причина, третия метод, по който певецът може да пее. Този певец върви по пътя, среща една красива мома, иска да ѝ обърне внимание. Представете си, че той е млад момък, той веднага почне да пее и без пари пее.
Той пее, момата слуша.
За кого пее той? Той пее за момата, да ѝ привлече вниманието. Питам: Защо царят искаше да обеси певеца, коя е причината? Защо този богаташ даде хиляда английски и защо самият певец пее на красивата мома. Кажете ми сега причината.
към беседата >>
Та, често в живота вие разрешавате този въпрос.
Та, често в живота вие разрешавате този въпрос.
Казвате: „То е невъзможно.“ Благодарете, че е невъзможно. В невъзможността да хванеш пръста седи свободата на ръката. Вие създавате едно изкуствено положение туряте пръста под лявата ръка, мислите, че можете да хванете пръста. (Учителят свива дясната ръка.) Аз вече съм го хванал. То е специфично хващане.
към беседата >>
За кого пее той?
Пак пееш. Кажете ми сега третата причина, третия метод, по който певецът може да пее. Този певец върви по пътя, среща една красива мома, иска да ѝ обърне внимание. Представете си, че той е млад момък, той веднага почне да пее и без пари пее. Той пее, момата слуша.
За кого пее той?
Той пее за момата, да ѝ привлече вниманието. Питам: Защо царят искаше да обеси певеца, коя е причината? Защо този богаташ даде хиляда английски и защо самият певец пее на красивата мома. Кажете ми сега причината. Царят казва: „Аз съм човек, каквото кажа, не искам никой да ми противоречи, на моята дума.“ Ако ти си певец и направиш най-малкото противоречие, ще те обесят.
към беседата >>
Казвате: „То е невъзможно.“ Благодарете, че е невъзможно.
Та, често в живота вие разрешавате този въпрос.
Казвате: „То е невъзможно.“ Благодарете, че е невъзможно.
В невъзможността да хванеш пръста седи свободата на ръката. Вие създавате едно изкуствено положение туряте пръста под лявата ръка, мислите, че можете да хванете пръста. (Учителят свива дясната ръка.) Аз вече съм го хванал. То е специфично хващане. Той е готов да ми служи, аз съм забравил тази възможност.
към беседата >>
Той пее за момата, да ѝ привлече вниманието.
Кажете ми сега третата причина, третия метод, по който певецът може да пее. Този певец върви по пътя, среща една красива мома, иска да ѝ обърне внимание. Представете си, че той е млад момък, той веднага почне да пее и без пари пее. Той пее, момата слуша. За кого пее той?
Той пее за момата, да ѝ привлече вниманието.
Питам: Защо царят искаше да обеси певеца, коя е причината? Защо този богаташ даде хиляда английски и защо самият певец пее на красивата мома. Кажете ми сега причината. Царят казва: „Аз съм човек, каквото кажа, не искам никой да ми противоречи, на моята дума.“ Ако ти си певец и направиш най-малкото противоречие, ще те обесят. Онзи богатият казва: „Аз съм човек, който като дам някому хиляда лири, искам моята дума да стане.“ Певецът най-после казва: „Царят ми заповядва, богатият ми заповядва, хората на мене ще ми заповядват!
към беседата >>
В невъзможността да хванеш пръста седи свободата на ръката.
Та, често в живота вие разрешавате този въпрос. Казвате: „То е невъзможно.“ Благодарете, че е невъзможно.
В невъзможността да хванеш пръста седи свободата на ръката.
Вие създавате едно изкуствено положение туряте пръста под лявата ръка, мислите, че можете да хванете пръста. (Учителят свива дясната ръка.) Аз вече съм го хванал. То е специфично хващане. Той е готов да ми служи, аз съм забравил тази възможност. Отделил съм пръста като отделно същество.
към беседата >>
Питам: Защо царят искаше да обеси певеца, коя е причината?
Този певец върви по пътя, среща една красива мома, иска да ѝ обърне внимание. Представете си, че той е млад момък, той веднага почне да пее и без пари пее. Той пее, момата слуша. За кого пее той? Той пее за момата, да ѝ привлече вниманието.
Питам: Защо царят искаше да обеси певеца, коя е причината?
Защо този богаташ даде хиляда английски и защо самият певец пее на красивата мома. Кажете ми сега причината. Царят казва: „Аз съм човек, каквото кажа, не искам никой да ми противоречи, на моята дума.“ Ако ти си певец и направиш най-малкото противоречие, ще те обесят. Онзи богатият казва: „Аз съм човек, който като дам някому хиляда лири, искам моята дума да стане.“ Певецът най-после казва: „Царят ми заповядва, богатият ми заповядва, хората на мене ще ми заповядват! “ Като видя красивата мома, казва: „Чакай аз да ѝ заповядвам, тя да ме слуша.“
към беседата >>
Вие създавате едно изкуствено положение туряте пръста под лявата ръка, мислите, че можете да хванете пръста.
Та, често в живота вие разрешавате този въпрос. Казвате: „То е невъзможно.“ Благодарете, че е невъзможно. В невъзможността да хванеш пръста седи свободата на ръката.
Вие създавате едно изкуствено положение туряте пръста под лявата ръка, мислите, че можете да хванете пръста.
(Учителят свива дясната ръка.) Аз вече съм го хванал. То е специфично хващане. Той е готов да ми служи, аз съм забравил тази възможност. Отделил съм пръста като отделно същество. Мисълта не е правилна.
към беседата >>
Защо този богаташ даде хиляда английски и защо самият певец пее на красивата мома.
Представете си, че той е млад момък, той веднага почне да пее и без пари пее. Той пее, момата слуша. За кого пее той? Той пее за момата, да ѝ привлече вниманието. Питам: Защо царят искаше да обеси певеца, коя е причината?
Защо този богаташ даде хиляда английски и защо самият певец пее на красивата мома.
Кажете ми сега причината. Царят казва: „Аз съм човек, каквото кажа, не искам никой да ми противоречи, на моята дума.“ Ако ти си певец и направиш най-малкото противоречие, ще те обесят. Онзи богатият казва: „Аз съм човек, който като дам някому хиляда лири, искам моята дума да стане.“ Певецът най-после казва: „Царят ми заповядва, богатият ми заповядва, хората на мене ще ми заповядват! “ Като видя красивата мома, казва: „Чакай аз да ѝ заповядвам, тя да ме слуша.“
към беседата >>
(Учителят свива дясната ръка.) Аз вече съм го хванал.
Та, често в живота вие разрешавате този въпрос. Казвате: „То е невъзможно.“ Благодарете, че е невъзможно. В невъзможността да хванеш пръста седи свободата на ръката. Вие създавате едно изкуствено положение туряте пръста под лявата ръка, мислите, че можете да хванете пръста.
(Учителят свива дясната ръка.) Аз вече съм го хванал.
То е специфично хващане. Той е готов да ми служи, аз съм забравил тази възможност. Отделил съм пръста като отделно същество. Мисълта не е правилна. Често нещата, които не стават, вие ги отделяте от цялото.
към беседата >>
Кажете ми сега причината.
Той пее, момата слуша. За кого пее той? Той пее за момата, да ѝ привлече вниманието. Питам: Защо царят искаше да обеси певеца, коя е причината? Защо този богаташ даде хиляда английски и защо самият певец пее на красивата мома.
Кажете ми сега причината.
Царят казва: „Аз съм човек, каквото кажа, не искам никой да ми противоречи, на моята дума.“ Ако ти си певец и направиш най-малкото противоречие, ще те обесят. Онзи богатият казва: „Аз съм човек, който като дам някому хиляда лири, искам моята дума да стане.“ Певецът най-после казва: „Царят ми заповядва, богатият ми заповядва, хората на мене ще ми заповядват! “ Като видя красивата мома, казва: „Чакай аз да ѝ заповядвам, тя да ме слуша.“
към беседата >>
То е специфично хващане.
Та, често в живота вие разрешавате този въпрос. Казвате: „То е невъзможно.“ Благодарете, че е невъзможно. В невъзможността да хванеш пръста седи свободата на ръката. Вие създавате едно изкуствено положение туряте пръста под лявата ръка, мислите, че можете да хванете пръста. (Учителят свива дясната ръка.) Аз вече съм го хванал.
То е специфично хващане.
Той е готов да ми служи, аз съм забравил тази възможност. Отделил съм пръста като отделно същество. Мисълта не е правилна. Често нещата, които не стават, вие ги отделяте от цялото. Туй, което е отделено от цялото, не може да стане.
към беседата >>
Царят казва: „Аз съм човек, каквото кажа, не искам никой да ми противоречи, на моята дума.“ Ако ти си певец и направиш най-малкото противоречие, ще те обесят.
За кого пее той? Той пее за момата, да ѝ привлече вниманието. Питам: Защо царят искаше да обеси певеца, коя е причината? Защо този богаташ даде хиляда английски и защо самият певец пее на красивата мома. Кажете ми сега причината.
Царят казва: „Аз съм човек, каквото кажа, не искам никой да ми противоречи, на моята дума.“ Ако ти си певец и направиш най-малкото противоречие, ще те обесят.
Онзи богатият казва: „Аз съм човек, който като дам някому хиляда лири, искам моята дума да стане.“ Певецът най-после казва: „Царят ми заповядва, богатият ми заповядва, хората на мене ще ми заповядват! “ Като видя красивата мома, казва: „Чакай аз да ѝ заповядвам, тя да ме слуша.“
към беседата >>
Той е готов да ми служи, аз съм забравил тази възможност.
Казвате: „То е невъзможно.“ Благодарете, че е невъзможно. В невъзможността да хванеш пръста седи свободата на ръката. Вие създавате едно изкуствено положение туряте пръста под лявата ръка, мислите, че можете да хванете пръста. (Учителят свива дясната ръка.) Аз вече съм го хванал. То е специфично хващане.
Той е готов да ми служи, аз съм забравил тази възможност.
Отделил съм пръста като отделно същество. Мисълта не е правилна. Често нещата, които не стават, вие ги отделяте от цялото. Туй, което е отделено от цялото, не може да стане. Всички неща, които са отделени от цялото, не могат да станат.
към беседата >>
Онзи богатият казва: „Аз съм човек, който като дам някому хиляда лири, искам моята дума да стане.“ Певецът най-после казва: „Царят ми заповядва, богатият ми заповядва, хората на мене ще ми заповядват!
Той пее за момата, да ѝ привлече вниманието. Питам: Защо царят искаше да обеси певеца, коя е причината? Защо този богаташ даде хиляда английски и защо самият певец пее на красивата мома. Кажете ми сега причината. Царят казва: „Аз съм човек, каквото кажа, не искам никой да ми противоречи, на моята дума.“ Ако ти си певец и направиш най-малкото противоречие, ще те обесят.
Онзи богатият казва: „Аз съм човек, който като дам някому хиляда лири, искам моята дума да стане.“ Певецът най-после казва: „Царят ми заповядва, богатият ми заповядва, хората на мене ще ми заповядват!
“ Като видя красивата мома, казва: „Чакай аз да ѝ заповядвам, тя да ме слуша.“
към беседата >>
Отделил съм пръста като отделно същество.
В невъзможността да хванеш пръста седи свободата на ръката. Вие създавате едно изкуствено положение туряте пръста под лявата ръка, мислите, че можете да хванете пръста. (Учителят свива дясната ръка.) Аз вече съм го хванал. То е специфично хващане. Той е готов да ми служи, аз съм забравил тази възможност.
Отделил съм пръста като отделно същество.
Мисълта не е правилна. Често нещата, които не стават, вие ги отделяте от цялото. Туй, което е отделено от цялото, не може да стане. Всички неща, които са отделени от цялото, не могат да станат. Или другояче казано: Всички неща, които не са според волята Божия, не могат да станат.
към беседата >>
“ Като видя красивата мома, казва: „Чакай аз да ѝ заповядвам, тя да ме слуша.“
Питам: Защо царят искаше да обеси певеца, коя е причината? Защо този богаташ даде хиляда английски и защо самият певец пее на красивата мома. Кажете ми сега причината. Царят казва: „Аз съм човек, каквото кажа, не искам никой да ми противоречи, на моята дума.“ Ако ти си певец и направиш най-малкото противоречие, ще те обесят. Онзи богатият казва: „Аз съм човек, който като дам някому хиляда лири, искам моята дума да стане.“ Певецът най-после казва: „Царят ми заповядва, богатият ми заповядва, хората на мене ще ми заповядват!
“ Като видя красивата мома, казва: „Чакай аз да ѝ заповядвам, тя да ме слуша.“
към беседата >>
Мисълта не е правилна.
Вие създавате едно изкуствено положение туряте пръста под лявата ръка, мислите, че можете да хванете пръста. (Учителят свива дясната ръка.) Аз вече съм го хванал. То е специфично хващане. Той е готов да ми служи, аз съм забравил тази възможност. Отделил съм пръста като отделно същество.
Мисълта не е правилна.
Често нещата, които не стават, вие ги отделяте от цялото. Туй, което е отделено от цялото, не може да стане. Всички неща, които са отделени от цялото, не могат да станат. Или другояче казано: Всички неща, които не са според волята Божия, не могат да станат. Волята Божия е цялото.
към беседата >>
Царят и богатия са в певеца.
Царят и богатия са в певеца.
Певеца и царят и богаташът иска[т] сега него да слушат. Кой е най-силния човек от царя, богатия и певеца? – Красивата мома? Кой е най-силния човек?
към беседата >>
Често нещата, които не стават, вие ги отделяте от цялото.
(Учителят свива дясната ръка.) Аз вече съм го хванал. То е специфично хващане. Той е готов да ми служи, аз съм забравил тази възможност. Отделил съм пръста като отделно същество. Мисълта не е правилна.
Често нещата, които не стават, вие ги отделяте от цялото.
Туй, което е отделено от цялото, не може да стане. Всички неща, които са отделени от цялото, не могат да станат. Или другояче казано: Всички неща, които не са според волята Божия, не могат да станат. Волята Божия е цялото. Отделяш нещата от цялото.
към беседата >>
Певеца и царят и богаташът иска[т] сега него да слушат.
Царят и богатия са в певеца.
Певеца и царят и богаташът иска[т] сега него да слушат.
Кой е най-силния човек от царя, богатия и певеца? – Красивата мома? Кой е най-силния човек?
към беседата >>
Туй, което е отделено от цялото, не може да стане.
То е специфично хващане. Той е готов да ми служи, аз съм забравил тази възможност. Отделил съм пръста като отделно същество. Мисълта не е правилна. Често нещата, които не стават, вие ги отделяте от цялото.
Туй, което е отделено от цялото, не може да стане.
Всички неща, които са отделени от цялото, не могат да станат. Или другояче казано: Всички неща, които не са според волята Божия, не могат да станат. Волята Божия е цялото. Отделяш нещата от цялото. Ти можеш да хванеш пръста, ако изтеглиш пръста да остане в дясната ръка.
към беседата >>
Кой е най-силния човек от царя, богатия и певеца?
Царят и богатия са в певеца. Певеца и царят и богаташът иска[т] сега него да слушат.
Кой е най-силния човек от царя, богатия и певеца?
– Красивата мома? Кой е най-силния човек?
към беседата >>
Всички неща, които са отделени от цялото, не могат да станат.
Той е готов да ми служи, аз съм забравил тази възможност. Отделил съм пръста като отделно същество. Мисълта не е правилна. Често нещата, които не стават, вие ги отделяте от цялото. Туй, което е отделено от цялото, не може да стане.
Всички неща, които са отделени от цялото, не могат да станат.
Или другояче казано: Всички неща, които не са според волята Божия, не могат да станат. Волята Божия е цялото. Отделяш нещата от цялото. Ти можеш да хванеш пръста, ако изтеглиш пръста да остане в дясната ръка.
към беседата >>
– Красивата мома?
Царят и богатия са в певеца. Певеца и царят и богаташът иска[т] сега него да слушат. Кой е най-силния човек от царя, богатия и певеца?
– Красивата мома?
Кой е най-силния човек?
към беседата >>
Или другояче казано: Всички неща, които не са според волята Божия, не могат да станат.
Отделил съм пръста като отделно същество. Мисълта не е правилна. Често нещата, които не стават, вие ги отделяте от цялото. Туй, което е отделено от цялото, не може да стане. Всички неща, които са отделени от цялото, не могат да станат.
Или другояче казано: Всички неща, които не са според волята Божия, не могат да станат.
Волята Божия е цялото. Отделяш нещата от цялото. Ти можеш да хванеш пръста, ако изтеглиш пръста да остане в дясната ръка.
към беседата >>
Кой е най-силния човек?
Царят и богатия са в певеца. Певеца и царят и богаташът иска[т] сега него да слушат. Кой е най-силния човек от царя, богатия и певеца? – Красивата мома?
Кой е най-силния човек?
към беседата >>
Волята Божия е цялото.
Мисълта не е правилна. Често нещата, които не стават, вие ги отделяте от цялото. Туй, което е отделено от цялото, не може да стане. Всички неща, които са отделени от цялото, не могат да станат. Или другояче казано: Всички неща, които не са според волята Божия, не могат да станат.
Волята Божия е цялото.
Отделяш нещата от цялото. Ти можеш да хванеш пръста, ако изтеглиш пръста да остане в дясната ръка.
към беседата >>
Това са философски разсъждения.
Това са философски разсъждения.
Тия мъчнотии, които вие срещате в живота са същите, само че не знаете да ги обясните. Противоречията в живота са от този характер. То е мъчнотията на царя, мъчнотията на богатия, мъчнотията на певеца, мъчнотията на младата мома. Тя отива на работа, спре се и най-после, като свърши, казва: „Песента е хубава, аз закъснях за работа. От де се намери този?
към беседата >>
Отделяш нещата от цялото.
Често нещата, които не стават, вие ги отделяте от цялото. Туй, което е отделено от цялото, не може да стане. Всички неща, които са отделени от цялото, не могат да станат. Или другояче казано: Всички неща, които не са според волята Божия, не могат да станат. Волята Божия е цялото.
Отделяш нещата от цялото.
Ти можеш да хванеш пръста, ако изтеглиш пръста да остане в дясната ръка.
към беседата >>
Тия мъчнотии, които вие срещате в живота са същите, само че не знаете да ги обясните.
Това са философски разсъждения.
Тия мъчнотии, които вие срещате в живота са същите, само че не знаете да ги обясните.
Противоречията в живота са от този характер. То е мъчнотията на царя, мъчнотията на богатия, мъчнотията на певеца, мъчнотията на младата мома. Тя отива на работа, спре се и най-после, като свърши, казва: „Песента е хубава, аз закъснях за работа. От де се намери този? “ Тя, като си иде вкъщи, майка ѝ я пита, нея я срам да каже.
към беседата >>
Ти можеш да хванеш пръста, ако изтеглиш пръста да остане в дясната ръка.
Туй, което е отделено от цялото, не може да стане. Всички неща, които са отделени от цялото, не могат да станат. Или другояче казано: Всички неща, които не са според волята Божия, не могат да станат. Волята Божия е цялото. Отделяш нещата от цялото.
Ти можеш да хванеш пръста, ако изтеглиш пръста да остане в дясната ръка.
към беседата >>
Противоречията в живота са от този характер.
Това са философски разсъждения. Тия мъчнотии, които вие срещате в живота са същите, само че не знаете да ги обясните.
Противоречията в живота са от този характер.
То е мъчнотията на царя, мъчнотията на богатия, мъчнотията на певеца, мъчнотията на младата мома. Тя отива на работа, спре се и най-после, като свърши, казва: „Песента е хубава, аз закъснях за работа. От де се намери този? “ Тя, като си иде вкъщи, майка ѝ я пита, нея я срам да каже. Ето какво ще излезе.
към беседата >>
Сега кажете ми вие, според вас, кои неща са непостижими?
Сега кажете ми вие, според вас, кои неща са непостижими?
Кои неща вие не сте постигнали? Когато един човек ми каже, че има непостигнати желания, аз виждам, че той има една философия неразбрана. Представете си, че вие сте при едно дърво, окичено с плодове. Вие жалите, че не можете да оберете това дърво, да турите в чувал. Те не ви трябват, нека седят на дървото.
към беседата >>
Как ги намирате, по кой начин ги намирате мъчнотиите.
Как ги намирате, по кой начин ги намирате мъчнотиите.
Как ги намерихте? (– „С мислене.“) Може ли всичко да намерите с мислене? Да кажем ти изгубиш един наполеон, с мислене може ли да го намериш? За да се разбере каква е идеята, може би ти си бил някъде, пък да си спомниш къде си го турил, да го намериш. По този начин може.
към беседата >>
То е мъчнотията на царя, мъчнотията на богатия, мъчнотията на певеца, мъчнотията на младата мома.
Това са философски разсъждения. Тия мъчнотии, които вие срещате в живота са същите, само че не знаете да ги обясните. Противоречията в живота са от този характер.
То е мъчнотията на царя, мъчнотията на богатия, мъчнотията на певеца, мъчнотията на младата мома.
Тя отива на работа, спре се и най-после, като свърши, казва: „Песента е хубава, аз закъснях за работа. От де се намери този? “ Тя, като си иде вкъщи, майка ѝ я пита, нея я срам да каже. Ето какво ще излезе. От туй ще излезе нещо лошо.
към беседата >>
Кои неща вие не сте постигнали?
Сега кажете ми вие, според вас, кои неща са непостижими?
Кои неща вие не сте постигнали?
Когато един човек ми каже, че има непостигнати желания, аз виждам, че той има една философия неразбрана. Представете си, че вие сте при едно дърво, окичено с плодове. Вие жалите, че не можете да оберете това дърво, да турите в чувал. Те не ви трябват, нека седят на дървото. Във вас желанието да ги оберете, да ги турите в един чувал, да ги занесете в къщи, мястото е далече, нямате превозни средства, казвате: „Невъзможно е.“ Казвам: Ще си изгубите времето.
към беседата >>
Как ги намерихте?
Как ги намирате, по кой начин ги намирате мъчнотиите.
Как ги намерихте?
(– „С мислене.“) Може ли всичко да намерите с мислене? Да кажем ти изгубиш един наполеон, с мислене може ли да го намериш? За да се разбере каква е идеята, може би ти си бил някъде, пък да си спомниш къде си го турил, да го намериш. По този начин може. Седиш ти, вариш боб, какво искам да ви кажа, не знаете.
към беседата >>
Тя отива на работа, спре се и най-после, като свърши, казва: „Песента е хубава, аз закъснях за работа.
Това са философски разсъждения. Тия мъчнотии, които вие срещате в живота са същите, само че не знаете да ги обясните. Противоречията в живота са от този характер. То е мъчнотията на царя, мъчнотията на богатия, мъчнотията на певеца, мъчнотията на младата мома.
Тя отива на работа, спре се и най-после, като свърши, казва: „Песента е хубава, аз закъснях за работа.
От де се намери този? “ Тя, като си иде вкъщи, майка ѝ я пита, нея я срам да каже. Ето какво ще излезе. От туй ще излезе нещо лошо. Тя трябваше да се върне на време.
към беседата >>
Когато един човек ми каже, че има непостигнати желания, аз виждам, че той има една философия неразбрана.
Сега кажете ми вие, според вас, кои неща са непостижими? Кои неща вие не сте постигнали?
Когато един човек ми каже, че има непостигнати желания, аз виждам, че той има една философия неразбрана.
Представете си, че вие сте при едно дърво, окичено с плодове. Вие жалите, че не можете да оберете това дърво, да турите в чувал. Те не ви трябват, нека седят на дървото. Във вас желанието да ги оберете, да ги турите в един чувал, да ги занесете в къщи, мястото е далече, нямате превозни средства, казвате: „Невъзможно е.“ Казвам: Ще си изгубите времето.
към беседата >>
(– „С мислене.“) Може ли всичко да намерите с мислене?
Как ги намирате, по кой начин ги намирате мъчнотиите. Как ги намерихте?
(– „С мислене.“) Може ли всичко да намерите с мислене?
Да кажем ти изгубиш един наполеон, с мислене може ли да го намериш? За да се разбере каква е идеята, може би ти си бил някъде, пък да си спомниш къде си го турил, да го намериш. По този начин може. Седиш ти, вариш боб, какво искам да ви кажа, не знаете. Искаш да се осоли боба.
към беседата >>
От де се намери този?
Това са философски разсъждения. Тия мъчнотии, които вие срещате в живота са същите, само че не знаете да ги обясните. Противоречията в живота са от този характер. То е мъчнотията на царя, мъчнотията на богатия, мъчнотията на певеца, мъчнотията на младата мома. Тя отива на работа, спре се и най-после, като свърши, казва: „Песента е хубава, аз закъснях за работа.
От де се намери този?
“ Тя, като си иде вкъщи, майка ѝ я пита, нея я срам да каже. Ето какво ще излезе. От туй ще излезе нещо лошо. Тя трябваше да се върне на време. Тя пък слушала певеца.
към беседата >>
Представете си, че вие сте при едно дърво, окичено с плодове.
Сега кажете ми вие, според вас, кои неща са непостижими? Кои неща вие не сте постигнали? Когато един човек ми каже, че има непостигнати желания, аз виждам, че той има една философия неразбрана.
Представете си, че вие сте при едно дърво, окичено с плодове.
Вие жалите, че не можете да оберете това дърво, да турите в чувал. Те не ви трябват, нека седят на дървото. Във вас желанието да ги оберете, да ги турите в един чувал, да ги занесете в къщи, мястото е далече, нямате превозни средства, казвате: „Невъзможно е.“ Казвам: Ще си изгубите времето.
към беседата >>
Да кажем ти изгубиш един наполеон, с мислене може ли да го намериш?
Как ги намирате, по кой начин ги намирате мъчнотиите. Как ги намерихте? (– „С мислене.“) Може ли всичко да намерите с мислене?
Да кажем ти изгубиш един наполеон, с мислене може ли да го намериш?
За да се разбере каква е идеята, може би ти си бил някъде, пък да си спомниш къде си го турил, да го намериш. По този начин може. Седиш ти, вариш боб, какво искам да ви кажа, не знаете. Искаш да се осоли боба. Като мислиш, може ли да се осоли?
към беседата >>
“ Тя, като си иде вкъщи, майка ѝ я пита, нея я срам да каже.
Тия мъчнотии, които вие срещате в живота са същите, само че не знаете да ги обясните. Противоречията в живота са от този характер. То е мъчнотията на царя, мъчнотията на богатия, мъчнотията на певеца, мъчнотията на младата мома. Тя отива на работа, спре се и най-после, като свърши, казва: „Песента е хубава, аз закъснях за работа. От де се намери този?
“ Тя, като си иде вкъщи, майка ѝ я пита, нея я срам да каже.
Ето какво ще излезе. От туй ще излезе нещо лошо. Тя трябваше да се върне на време. Тя пък слушала певеца. Майката пита: „Къде беше?
към беседата >>
Вие жалите, че не можете да оберете това дърво, да турите в чувал.
Сега кажете ми вие, според вас, кои неща са непостижими? Кои неща вие не сте постигнали? Когато един човек ми каже, че има непостигнати желания, аз виждам, че той има една философия неразбрана. Представете си, че вие сте при едно дърво, окичено с плодове.
Вие жалите, че не можете да оберете това дърво, да турите в чувал.
Те не ви трябват, нека седят на дървото. Във вас желанието да ги оберете, да ги турите в един чувал, да ги занесете в къщи, мястото е далече, нямате превозни средства, казвате: „Невъзможно е.“ Казвам: Ще си изгубите времето.
към беседата >>
За да се разбере каква е идеята, може би ти си бил някъде, пък да си спомниш къде си го турил, да го намериш.
Как ги намирате, по кой начин ги намирате мъчнотиите. Как ги намерихте? (– „С мислене.“) Може ли всичко да намерите с мислене? Да кажем ти изгубиш един наполеон, с мислене може ли да го намериш?
За да се разбере каква е идеята, може би ти си бил някъде, пък да си спомниш къде си го турил, да го намериш.
По този начин може. Седиш ти, вариш боб, какво искам да ви кажа, не знаете. Искаш да се осоли боба. Като мислиш, може ли да се осоли? Мислено му туряш сол, мислено му турям една лъжица сол на едно гърне, после като туря една чаена лъжица, не е осолено.
към беседата >>
Ето какво ще излезе.
Противоречията в живота са от този характер. То е мъчнотията на царя, мъчнотията на богатия, мъчнотията на певеца, мъчнотията на младата мома. Тя отива на работа, спре се и най-после, като свърши, казва: „Песента е хубава, аз закъснях за работа. От де се намери този? “ Тя, като си иде вкъщи, майка ѝ я пита, нея я срам да каже.
Ето какво ще излезе.
От туй ще излезе нещо лошо. Тя трябваше да се върне на време. Тя пък слушала певеца. Майката пита: „Къде беше? “ Нея я срам да каже, че слушала певеца.
към беседата >>
Те не ви трябват, нека седят на дървото.
Сега кажете ми вие, според вас, кои неща са непостижими? Кои неща вие не сте постигнали? Когато един човек ми каже, че има непостигнати желания, аз виждам, че той има една философия неразбрана. Представете си, че вие сте при едно дърво, окичено с плодове. Вие жалите, че не можете да оберете това дърво, да турите в чувал.
Те не ви трябват, нека седят на дървото.
Във вас желанието да ги оберете, да ги турите в един чувал, да ги занесете в къщи, мястото е далече, нямате превозни средства, казвате: „Невъзможно е.“ Казвам: Ще си изгубите времето.
към беседата >>
По този начин може.
Как ги намирате, по кой начин ги намирате мъчнотиите. Как ги намерихте? (– „С мислене.“) Може ли всичко да намерите с мислене? Да кажем ти изгубиш един наполеон, с мислене може ли да го намериш? За да се разбере каква е идеята, може би ти си бил някъде, пък да си спомниш къде си го турил, да го намериш.
По този начин може.
Седиш ти, вариш боб, какво искам да ви кажа, не знаете. Искаш да се осоли боба. Като мислиш, може ли да се осоли? Мислено му туряш сол, мислено му турям една лъжица сол на едно гърне, после като туря една чаена лъжица, не е осолено. Турям втора чаена лъжица, пак не е солен, турям три, пет, десет – не е солен.
към беседата >>
От туй ще излезе нещо лошо.
То е мъчнотията на царя, мъчнотията на богатия, мъчнотията на певеца, мъчнотията на младата мома. Тя отива на работа, спре се и най-после, като свърши, казва: „Песента е хубава, аз закъснях за работа. От де се намери този? “ Тя, като си иде вкъщи, майка ѝ я пита, нея я срам да каже. Ето какво ще излезе.
От туй ще излезе нещо лошо.
Тя трябваше да се върне на време. Тя пък слушала певеца. Майката пита: „Къде беше? “ Нея я срам да каже, че слушала певеца. Ще посмотулеви, казва: „Бях някъде, слушах нещо, слушах някого, слушах един певец.
към беседата >>
Във вас желанието да ги оберете, да ги турите в един чувал, да ги занесете в къщи, мястото е далече, нямате превозни средства, казвате: „Невъзможно е.“ Казвам: Ще си изгубите времето.
Кои неща вие не сте постигнали? Когато един човек ми каже, че има непостигнати желания, аз виждам, че той има една философия неразбрана. Представете си, че вие сте при едно дърво, окичено с плодове. Вие жалите, че не можете да оберете това дърво, да турите в чувал. Те не ви трябват, нека седят на дървото.
Във вас желанието да ги оберете, да ги турите в един чувал, да ги занесете в къщи, мястото е далече, нямате превозни средства, казвате: „Невъзможно е.“ Казвам: Ще си изгубите времето.
към беседата >>
Седиш ти, вариш боб, какво искам да ви кажа, не знаете.
Как ги намерихте? (– „С мислене.“) Може ли всичко да намерите с мислене? Да кажем ти изгубиш един наполеон, с мислене може ли да го намериш? За да се разбере каква е идеята, може би ти си бил някъде, пък да си спомниш къде си го турил, да го намериш. По този начин може.
Седиш ти, вариш боб, какво искам да ви кажа, не знаете.
Искаш да се осоли боба. Като мислиш, може ли да се осоли? Мислено му туряш сол, мислено му турям една лъжица сол на едно гърне, после като туря една чаена лъжица, не е осолено. Турям втора чаена лъжица, пак не е солен, турям три, пет, десет – не е солен. Казва: „Каква е тази сол, че не осолява?
към беседата >>
Тя трябваше да се върне на време.
Тя отива на работа, спре се и най-после, като свърши, казва: „Песента е хубава, аз закъснях за работа. От де се намери този? “ Тя, като си иде вкъщи, майка ѝ я пита, нея я срам да каже. Ето какво ще излезе. От туй ще излезе нещо лошо.
Тя трябваше да се върне на време.
Тя пък слушала певеца. Майката пита: „Къде беше? “ Нея я срам да каже, че слушала певеца. Ще посмотулеви, казва: „Бях някъде, слушах нещо, слушах някого, слушах един певец. Слушах един певец, много хубаво пее.“ Защо го слуша?
към беседата >>
Тогава вземете да пеете на царя, вземете да пеете на богатия, да пеете на момата.
Тогава вземете да пеете на царя, вземете да пеете на богатия, да пеете на момата.
Хубаво, то е един образ. То е една хубава мисъл, едно хубаво разбиране. Ние трябва да създадем един нов свят с добри мисли, един свят с други чувствувания, с други постъпки. В този свят като влезем, всичко е възможно. Сега ние придобиваме нещата с много големи мъчнотии.
към беседата >>
Искаш да се осоли боба.
(– „С мислене.“) Може ли всичко да намерите с мислене? Да кажем ти изгубиш един наполеон, с мислене може ли да го намериш? За да се разбере каква е идеята, може би ти си бил някъде, пък да си спомниш къде си го турил, да го намериш. По този начин може. Седиш ти, вариш боб, какво искам да ви кажа, не знаете.
Искаш да се осоли боба.
Като мислиш, може ли да се осоли? Мислено му туряш сол, мислено му турям една лъжица сол на едно гърне, после като туря една чаена лъжица, не е осолено. Турям втора чаена лъжица, пак не е солен, турям три, пет, десет – не е солен. Казва: „Каква е тази сол, че не осолява? “ Казвам: Хас сол.
към беседата >>
Тя пък слушала певеца.
От де се намери този? “ Тя, като си иде вкъщи, майка ѝ я пита, нея я срам да каже. Ето какво ще излезе. От туй ще излезе нещо лошо. Тя трябваше да се върне на време.
Тя пък слушала певеца.
Майката пита: „Къде беше? “ Нея я срам да каже, че слушала певеца. Ще посмотулеви, казва: „Бях някъде, слушах нещо, слушах някого, слушах един певец. Слушах един певец, много хубаво пее.“ Защо го слуша? В нея се заражда желание да спечели.
към беседата >>
Хубаво, то е един образ.
Тогава вземете да пеете на царя, вземете да пеете на богатия, да пеете на момата.
Хубаво, то е един образ.
То е една хубава мисъл, едно хубаво разбиране. Ние трябва да създадем един нов свят с добри мисли, един свят с други чувствувания, с други постъпки. В този свят като влезем, всичко е възможно. Сега ние придобиваме нещата с много големи мъчнотии. След като ги добием не може да ги използуваме.
към беседата >>
Като мислиш, може ли да се осоли?
Да кажем ти изгубиш един наполеон, с мислене може ли да го намериш? За да се разбере каква е идеята, може би ти си бил някъде, пък да си спомниш къде си го турил, да го намериш. По този начин може. Седиш ти, вариш боб, какво искам да ви кажа, не знаете. Искаш да се осоли боба.
Като мислиш, може ли да се осоли?
Мислено му туряш сол, мислено му турям една лъжица сол на едно гърне, после като туря една чаена лъжица, не е осолено. Турям втора чаена лъжица, пак не е солен, турям три, пет, десет – не е солен. Казва: „Каква е тази сол, че не осолява? “ Казвам: Хас сол. Има нещо, което не достига, тъй както мислят хората.
към беседата >>
Майката пита: „Къде беше?
“ Тя, като си иде вкъщи, майка ѝ я пита, нея я срам да каже. Ето какво ще излезе. От туй ще излезе нещо лошо. Тя трябваше да се върне на време. Тя пък слушала певеца.
Майката пита: „Къде беше?
“ Нея я срам да каже, че слушала певеца. Ще посмотулеви, казва: „Бях някъде, слушах нещо, слушах някого, слушах един певец. Слушах един певец, много хубаво пее.“ Защо го слуша? В нея се заражда желание да спечели. Царят искаше да обеси певеца, ако не пее, богатият искаше да му даде пари, за да пее.
към беседата >>
То е една хубава мисъл, едно хубаво разбиране.
Тогава вземете да пеете на царя, вземете да пеете на богатия, да пеете на момата. Хубаво, то е един образ.
То е една хубава мисъл, едно хубаво разбиране.
Ние трябва да създадем един нов свят с добри мисли, един свят с други чувствувания, с други постъпки. В този свят като влезем, всичко е възможно. Сега ние придобиваме нещата с много големи мъчнотии. След като ги добием не може да ги използуваме. Българите имат един пример, той е горе долу така: Отива един беден при един богат чифликчия, че му се оплаква.
към беседата >>
Мислено му туряш сол, мислено му турям една лъжица сол на едно гърне, после като туря една чаена лъжица, не е осолено.
За да се разбере каква е идеята, може би ти си бил някъде, пък да си спомниш къде си го турил, да го намериш. По този начин може. Седиш ти, вариш боб, какво искам да ви кажа, не знаете. Искаш да се осоли боба. Като мислиш, може ли да се осоли?
Мислено му туряш сол, мислено му турям една лъжица сол на едно гърне, после като туря една чаена лъжица, не е осолено.
Турям втора чаена лъжица, пак не е солен, турям три, пет, десет – не е солен. Казва: „Каква е тази сол, че не осолява? “ Казвам: Хас сол. Има нещо, което не достига, тъй както мислят хората. Мисълта, която [е] едновременно на физическото поле, умствения свят и духовния свят не е непълна мисъл.
към беседата >>
“ Нея я срам да каже, че слушала певеца.
Ето какво ще излезе. От туй ще излезе нещо лошо. Тя трябваше да се върне на време. Тя пък слушала певеца. Майката пита: „Къде беше?
“ Нея я срам да каже, че слушала певеца.
Ще посмотулеви, казва: „Бях някъде, слушах нещо, слушах някого, слушах един певец. Слушах един певец, много хубаво пее.“ Защо го слуша? В нея се заражда желание да спечели. Царят искаше да обеси певеца, ако не пее, богатият искаше да му даде пари, за да пее. Момата искаше да хване този певец, да го окошари някъде.
към беседата >>
Ние трябва да създадем един нов свят с добри мисли, един свят с други чувствувания, с други постъпки.
Тогава вземете да пеете на царя, вземете да пеете на богатия, да пеете на момата. Хубаво, то е един образ. То е една хубава мисъл, едно хубаво разбиране.
Ние трябва да създадем един нов свят с добри мисли, един свят с други чувствувания, с други постъпки.
В този свят като влезем, всичко е възможно. Сега ние придобиваме нещата с много големи мъчнотии. След като ги добием не може да ги използуваме. Българите имат един пример, той е горе долу така: Отива един беден при един богат чифликчия, че му се оплаква. Аз го предавам по своему.
към беседата >>
Турям втора чаена лъжица, пак не е солен, турям три, пет, десет – не е солен.
По този начин може. Седиш ти, вариш боб, какво искам да ви кажа, не знаете. Искаш да се осоли боба. Като мислиш, може ли да се осоли? Мислено му туряш сол, мислено му турям една лъжица сол на едно гърне, после като туря една чаена лъжица, не е осолено.
Турям втора чаена лъжица, пак не е солен, турям три, пет, десет – не е солен.
Казва: „Каква е тази сол, че не осолява? “ Казвам: Хас сол. Има нещо, което не достига, тъй както мислят хората. Мисълта, която [е] едновременно на физическото поле, умствения свят и духовния свят не е непълна мисъл. Едновременно трябва да функционира в трите свята, това е мисъл.
към беседата >>
Ще посмотулеви, казва: „Бях някъде, слушах нещо, слушах някого, слушах един певец.
От туй ще излезе нещо лошо. Тя трябваше да се върне на време. Тя пък слушала певеца. Майката пита: „Къде беше? “ Нея я срам да каже, че слушала певеца.
Ще посмотулеви, казва: „Бях някъде, слушах нещо, слушах някого, слушах един певец.
Слушах един певец, много хубаво пее.“ Защо го слуша? В нея се заражда желание да спечели. Царят искаше да обеси певеца, ако не пее, богатият искаше да му даде пари, за да пее. Момата искаше да хване този певец, да го окошари някъде. Ето аз какво разбирам.
към беседата >>
В този свят като влезем, всичко е възможно.
Тогава вземете да пеете на царя, вземете да пеете на богатия, да пеете на момата. Хубаво, то е един образ. То е една хубава мисъл, едно хубаво разбиране. Ние трябва да създадем един нов свят с добри мисли, един свят с други чувствувания, с други постъпки.
В този свят като влезем, всичко е възможно.
Сега ние придобиваме нещата с много големи мъчнотии. След като ги добием не може да ги използуваме. Българите имат един пример, той е горе долу така: Отива един беден при един богат чифликчия, че му се оплаква. Аз го предавам по своему. Оплаква се, че той е много беден в живота.
към беседата >>
Казва: „Каква е тази сол, че не осолява?
Седиш ти, вариш боб, какво искам да ви кажа, не знаете. Искаш да се осоли боба. Като мислиш, може ли да се осоли? Мислено му туряш сол, мислено му турям една лъжица сол на едно гърне, после като туря една чаена лъжица, не е осолено. Турям втора чаена лъжица, пак не е солен, турям три, пет, десет – не е солен.
Казва: „Каква е тази сол, че не осолява?
“ Казвам: Хас сол. Има нещо, което не достига, тъй както мислят хората. Мисълта, която [е] едновременно на физическото поле, умствения свят и духовния свят не е непълна мисъл. Едновременно трябва да функционира в трите свята, това е мисъл. Щом функционира само в едно поле, то е начало на мисъл.
към беседата >>
Слушах един певец, много хубаво пее.“ Защо го слуша?
Тя трябваше да се върне на време. Тя пък слушала певеца. Майката пита: „Къде беше? “ Нея я срам да каже, че слушала певеца. Ще посмотулеви, казва: „Бях някъде, слушах нещо, слушах някого, слушах един певец.
Слушах един певец, много хубаво пее.“ Защо го слуша?
В нея се заражда желание да спечели. Царят искаше да обеси певеца, ако не пее, богатият искаше да му даде пари, за да пее. Момата искаше да хване този певец, да го окошари някъде. Ето аз какво разбирам. Този певец е като едно канарче, което пее някъде в тропическите места.
към беседата >>
Сега ние придобиваме нещата с много големи мъчнотии.
Тогава вземете да пеете на царя, вземете да пеете на богатия, да пеете на момата. Хубаво, то е един образ. То е една хубава мисъл, едно хубаво разбиране. Ние трябва да създадем един нов свят с добри мисли, един свят с други чувствувания, с други постъпки. В този свят като влезем, всичко е възможно.
Сега ние придобиваме нещата с много големи мъчнотии.
След като ги добием не може да ги използуваме. Българите имат един пример, той е горе долу така: Отива един беден при един богат чифликчия, че му се оплаква. Аз го предавам по своему. Оплаква се, че той е много беден в живота. Този помешчик казва на бедния: „Колкото място обиколиш, ще ти го дам за твое.“ Най-първо в ума му имало малко място.
към беседата >>
“ Казвам: Хас сол.
Искаш да се осоли боба. Като мислиш, може ли да се осоли? Мислено му туряш сол, мислено му турям една лъжица сол на едно гърне, после като туря една чаена лъжица, не е осолено. Турям втора чаена лъжица, пак не е солен, турям три, пет, десет – не е солен. Казва: „Каква е тази сол, че не осолява?
“ Казвам: Хас сол.
Има нещо, което не достига, тъй както мислят хората. Мисълта, която [е] едновременно на физическото поле, умствения свят и духовния свят не е непълна мисъл. Едновременно трябва да функционира в трите свята, това е мисъл. Щом функционира само в едно поле, то е начало на мисъл. Но когато кажем: С мисълта всичко може, разбираме мисъл, която функционира едновременно в трите свята.
към беседата >>
В нея се заражда желание да спечели.
Тя пък слушала певеца. Майката пита: „Къде беше? “ Нея я срам да каже, че слушала певеца. Ще посмотулеви, казва: „Бях някъде, слушах нещо, слушах някого, слушах един певец. Слушах един певец, много хубаво пее.“ Защо го слуша?
В нея се заражда желание да спечели.
Царят искаше да обеси певеца, ако не пее, богатият искаше да му даде пари, за да пее. Момата искаше да хване този певец, да го окошари някъде. Ето аз какво разбирам. Този певец е като едно канарче, което пее някъде в тропическите места. Дойде една мома, хване го, тури го в кафез, занесе го в Европа.
към беседата >>
След като ги добием не може да ги използуваме.
Хубаво, то е един образ. То е една хубава мисъл, едно хубаво разбиране. Ние трябва да създадем един нов свят с добри мисли, един свят с други чувствувания, с други постъпки. В този свят като влезем, всичко е възможно. Сега ние придобиваме нещата с много големи мъчнотии.
След като ги добием не може да ги използуваме.
Българите имат един пример, той е горе долу така: Отива един беден при един богат чифликчия, че му се оплаква. Аз го предавам по своему. Оплаква се, че той е много беден в живота. Този помешчик казва на бедния: „Колкото място обиколиш, ще ти го дам за твое.“ Най-първо в ума му имало малко място. После се зародило в ума му да направи един кръг много голям.
към беседата >>
Има нещо, което не достига, тъй както мислят хората.
Като мислиш, може ли да се осоли? Мислено му туряш сол, мислено му турям една лъжица сол на едно гърне, после като туря една чаена лъжица, не е осолено. Турям втора чаена лъжица, пак не е солен, турям три, пет, десет – не е солен. Казва: „Каква е тази сол, че не осолява? “ Казвам: Хас сол.
Има нещо, което не достига, тъй както мислят хората.
Мисълта, която [е] едновременно на физическото поле, умствения свят и духовния свят не е непълна мисъл. Едновременно трябва да функционира в трите свята, това е мисъл. Щом функционира само в едно поле, то е начало на мисъл. Но когато кажем: С мисълта всичко може, разбираме мисъл, която функционира едновременно в трите свята. Значи мислиш, чувствуваш и правиш, това е мисъл.
към беседата >>
Царят искаше да обеси певеца, ако не пее, богатият искаше да му даде пари, за да пее.
Майката пита: „Къде беше? “ Нея я срам да каже, че слушала певеца. Ще посмотулеви, казва: „Бях някъде, слушах нещо, слушах някого, слушах един певец. Слушах един певец, много хубаво пее.“ Защо го слуша? В нея се заражда желание да спечели.
Царят искаше да обеси певеца, ако не пее, богатият искаше да му даде пари, за да пее.
Момата искаше да хване този певец, да го окошари някъде. Ето аз какво разбирам. Този певец е като едно канарче, което пее някъде в тропическите места. Дойде една мома, хване го, тури го в кафез, занесе го в Европа. Всяка сутрин туря зрънца в кафеза.
към беседата >>
Българите имат един пример, той е горе долу така: Отива един беден при един богат чифликчия, че му се оплаква.
То е една хубава мисъл, едно хубаво разбиране. Ние трябва да създадем един нов свят с добри мисли, един свят с други чувствувания, с други постъпки. В този свят като влезем, всичко е възможно. Сега ние придобиваме нещата с много големи мъчнотии. След като ги добием не може да ги използуваме.
Българите имат един пример, той е горе долу така: Отива един беден при един богат чифликчия, че му се оплаква.
Аз го предавам по своему. Оплаква се, че той е много беден в живота. Този помешчик казва на бедния: „Колкото място обиколиш, ще ти го дам за твое.“ Най-първо в ума му имало малко място. После се зародило в ума му да направи един кръг много голям. Но условията били такива: От изгрев до залез – изгубва всичкото.
към беседата >>
Мисълта, която [е] едновременно на физическото поле, умствения свят и духовния свят не е непълна мисъл.
Мислено му туряш сол, мислено му турям една лъжица сол на едно гърне, после като туря една чаена лъжица, не е осолено. Турям втора чаена лъжица, пак не е солен, турям три, пет, десет – не е солен. Казва: „Каква е тази сол, че не осолява? “ Казвам: Хас сол. Има нещо, което не достига, тъй както мислят хората.
Мисълта, която [е] едновременно на физическото поле, умствения свят и духовния свят не е непълна мисъл.
Едновременно трябва да функционира в трите свята, това е мисъл. Щом функционира само в едно поле, то е начало на мисъл. Но когато кажем: С мисълта всичко може, разбираме мисъл, която функционира едновременно в трите свята. Значи мислиш, чувствуваш и правиш, това е мисъл. Мислиш, пък не действуваш, това не е мисъл, това е начало на мисъл.
към беседата >>
Момата искаше да хване този певец, да го окошари някъде.
“ Нея я срам да каже, че слушала певеца. Ще посмотулеви, казва: „Бях някъде, слушах нещо, слушах някого, слушах един певец. Слушах един певец, много хубаво пее.“ Защо го слуша? В нея се заражда желание да спечели. Царят искаше да обеси певеца, ако не пее, богатият искаше да му даде пари, за да пее.
Момата искаше да хване този певец, да го окошари някъде.
Ето аз какво разбирам. Този певец е като едно канарче, което пее някъде в тропическите места. Дойде една мома, хване го, тури го в кафез, занесе го в Европа. Всяка сутрин туря зрънца в кафеза. Момата не е виновата.
към беседата >>
Аз го предавам по своему.
Ние трябва да създадем един нов свят с добри мисли, един свят с други чувствувания, с други постъпки. В този свят като влезем, всичко е възможно. Сега ние придобиваме нещата с много големи мъчнотии. След като ги добием не може да ги използуваме. Българите имат един пример, той е горе долу така: Отива един беден при един богат чифликчия, че му се оплаква.
Аз го предавам по своему.
Оплаква се, че той е много беден в живота. Този помешчик казва на бедния: „Колкото място обиколиш, ще ти го дам за твое.“ Най-първо в ума му имало малко място. После се зародило в ума му да направи един кръг много голям. Но условията били такива: От изгрев до залез – изгубва всичкото. Той взел такъв голям кръг да обикаля, че [се] пресилил да стигне на време, паднал и умрял.
към беседата >>
Едновременно трябва да функционира в трите свята, това е мисъл.
Турям втора чаена лъжица, пак не е солен, турям три, пет, десет – не е солен. Казва: „Каква е тази сол, че не осолява? “ Казвам: Хас сол. Има нещо, което не достига, тъй както мислят хората. Мисълта, която [е] едновременно на физическото поле, умствения свят и духовния свят не е непълна мисъл.
Едновременно трябва да функционира в трите свята, това е мисъл.
Щом функционира само в едно поле, то е начало на мисъл. Но когато кажем: С мисълта всичко може, разбираме мисъл, която функционира едновременно в трите свята. Значи мислиш, чувствуваш и правиш, това е мисъл. Мислиш, пък не действуваш, това не е мисъл, това е начало на мисъл. Има малко по-друго понятие за мисълта.
към беседата >>
Ето аз какво разбирам.
Ще посмотулеви, казва: „Бях някъде, слушах нещо, слушах някого, слушах един певец. Слушах един певец, много хубаво пее.“ Защо го слуша? В нея се заражда желание да спечели. Царят искаше да обеси певеца, ако не пее, богатият искаше да му даде пари, за да пее. Момата искаше да хване този певец, да го окошари някъде.
Ето аз какво разбирам.
Този певец е като едно канарче, което пее някъде в тропическите места. Дойде една мома, хване го, тури го в кафез, занесе го в Европа. Всяка сутрин туря зрънца в кафеза. Момата не е виновата. Царят го няма, богатият го няма.
към беседата >>
Оплаква се, че той е много беден в живота.
В този свят като влезем, всичко е възможно. Сега ние придобиваме нещата с много големи мъчнотии. След като ги добием не може да ги използуваме. Българите имат един пример, той е горе долу така: Отива един беден при един богат чифликчия, че му се оплаква. Аз го предавам по своему.
Оплаква се, че той е много беден в живота.
Този помешчик казва на бедния: „Колкото място обиколиш, ще ти го дам за твое.“ Най-първо в ума му имало малко място. После се зародило в ума му да направи един кръг много голям. Но условията били такива: От изгрев до залез – изгубва всичкото. Той взел такъв голям кръг да обикаля, че [се] пресилил да стигне на време, паднал и умрял.
към беседата >>
Щом функционира само в едно поле, то е начало на мисъл.
Казва: „Каква е тази сол, че не осолява? “ Казвам: Хас сол. Има нещо, което не достига, тъй както мислят хората. Мисълта, която [е] едновременно на физическото поле, умствения свят и духовния свят не е непълна мисъл. Едновременно трябва да функционира в трите свята, това е мисъл.
Щом функционира само в едно поле, то е начало на мисъл.
Но когато кажем: С мисълта всичко може, разбираме мисъл, която функционира едновременно в трите свята. Значи мислиш, чувствуваш и правиш, това е мисъл. Мислиш, пък не действуваш, това не е мисъл, това е начало на мисъл. Има малко по-друго понятие за мисълта. Някой път можеш да мислиш, защо каквото мислиш не се постига.
към беседата >>
Този певец е като едно канарче, което пее някъде в тропическите места.
Слушах един певец, много хубаво пее.“ Защо го слуша? В нея се заражда желание да спечели. Царят искаше да обеси певеца, ако не пее, богатият искаше да му даде пари, за да пее. Момата искаше да хване този певец, да го окошари някъде. Ето аз какво разбирам.
Този певец е като едно канарче, което пее някъде в тропическите места.
Дойде една мома, хване го, тури го в кафез, занесе го в Европа. Всяка сутрин туря зрънца в кафеза. Момата не е виновата. Царят го няма, богатият го няма. Това са наши разсъждения.
към беседата >>
Този помешчик казва на бедния: „Колкото място обиколиш, ще ти го дам за твое.“ Най-първо в ума му имало малко място.
Сега ние придобиваме нещата с много големи мъчнотии. След като ги добием не може да ги използуваме. Българите имат един пример, той е горе долу така: Отива един беден при един богат чифликчия, че му се оплаква. Аз го предавам по своему. Оплаква се, че той е много беден в живота.
Този помешчик казва на бедния: „Колкото място обиколиш, ще ти го дам за твое.“ Най-първо в ума му имало малко място.
После се зародило в ума му да направи един кръг много голям. Но условията били такива: От изгрев до залез – изгубва всичкото. Той взел такъв голям кръг да обикаля, че [се] пресилил да стигне на време, паднал и умрял.
към беседата >>
Но когато кажем: С мисълта всичко може, разбираме мисъл, която функционира едновременно в трите свята.
“ Казвам: Хас сол. Има нещо, което не достига, тъй както мислят хората. Мисълта, която [е] едновременно на физическото поле, умствения свят и духовния свят не е непълна мисъл. Едновременно трябва да функционира в трите свята, това е мисъл. Щом функционира само в едно поле, то е начало на мисъл.
Но когато кажем: С мисълта всичко може, разбираме мисъл, която функционира едновременно в трите свята.
Значи мислиш, чувствуваш и правиш, това е мисъл. Мислиш, пък не действуваш, това не е мисъл, това е начало на мисъл. Има малко по-друго понятие за мисълта. Някой път можеш да мислиш, защо каквото мислиш не се постига. Някой път казваш: „Да си сваря боба, турил съм го на огъня.“ Но трябва да вземеш гърнето, да го туриш на огъня и след туй да се свари.
към беседата >>
Дойде една мома, хване го, тури го в кафез, занесе го в Европа.
В нея се заражда желание да спечели. Царят искаше да обеси певеца, ако не пее, богатият искаше да му даде пари, за да пее. Момата искаше да хване този певец, да го окошари някъде. Ето аз какво разбирам. Този певец е като едно канарче, което пее някъде в тропическите места.
Дойде една мома, хване го, тури го в кафез, занесе го в Европа.
Всяка сутрин туря зрънца в кафеза. Момата не е виновата. Царят го няма, богатият го няма. Това са наши разсъждения. Вие чели ли сте някъде, някой цар да обеси някой певец?
към беседата >>
После се зародило в ума му да направи един кръг много голям.
След като ги добием не може да ги използуваме. Българите имат един пример, той е горе долу така: Отива един беден при един богат чифликчия, че му се оплаква. Аз го предавам по своему. Оплаква се, че той е много беден в живота. Този помешчик казва на бедния: „Колкото място обиколиш, ще ти го дам за твое.“ Най-първо в ума му имало малко място.
После се зародило в ума му да направи един кръг много голям.
Но условията били такива: От изгрев до залез – изгубва всичкото. Той взел такъв голям кръг да обикаля, че [се] пресилил да стигне на време, паднал и умрял.
към беседата >>
Значи мислиш, чувствуваш и правиш, това е мисъл.
Има нещо, което не достига, тъй както мислят хората. Мисълта, която [е] едновременно на физическото поле, умствения свят и духовния свят не е непълна мисъл. Едновременно трябва да функционира в трите свята, това е мисъл. Щом функционира само в едно поле, то е начало на мисъл. Но когато кажем: С мисълта всичко може, разбираме мисъл, която функционира едновременно в трите свята.
Значи мислиш, чувствуваш и правиш, това е мисъл.
Мислиш, пък не действуваш, това не е мисъл, това е начало на мисъл. Има малко по-друго понятие за мисълта. Някой път можеш да мислиш, защо каквото мислиш не се постига. Някой път казваш: „Да си сваря боба, турил съм го на огъня.“ Но трябва да вземеш гърнето, да го туриш на огъня и след туй да се свари. Но само като се свари този боб трябва да го поканиш на гости.
към беседата >>
Всяка сутрин туря зрънца в кафеза.
Царят искаше да обеси певеца, ако не пее, богатият искаше да му даде пари, за да пее. Момата искаше да хване този певец, да го окошари някъде. Ето аз какво разбирам. Този певец е като едно канарче, което пее някъде в тропическите места. Дойде една мома, хване го, тури го в кафез, занесе го в Европа.
Всяка сутрин туря зрънца в кафеза.
Момата не е виновата. Царят го няма, богатият го няма. Това са наши разсъждения. Вие чели ли сте някъде, някой цар да обеси някой певец? То са ред разсъждения, сега.
към беседата >>
Но условията били такива: От изгрев до залез – изгубва всичкото.
Българите имат един пример, той е горе долу така: Отива един беден при един богат чифликчия, че му се оплаква. Аз го предавам по своему. Оплаква се, че той е много беден в живота. Този помешчик казва на бедния: „Колкото място обиколиш, ще ти го дам за твое.“ Най-първо в ума му имало малко място. После се зародило в ума му да направи един кръг много голям.
Но условията били такива: От изгрев до залез – изгубва всичкото.
Той взел такъв голям кръг да обикаля, че [се] пресилил да стигне на време, паднал и умрял.
към беседата >>
Мислиш, пък не действуваш, това не е мисъл, това е начало на мисъл.
Мисълта, която [е] едновременно на физическото поле, умствения свят и духовния свят не е непълна мисъл. Едновременно трябва да функционира в трите свята, това е мисъл. Щом функционира само в едно поле, то е начало на мисъл. Но когато кажем: С мисълта всичко може, разбираме мисъл, която функционира едновременно в трите свята. Значи мислиш, чувствуваш и правиш, това е мисъл.
Мислиш, пък не действуваш, това не е мисъл, това е начало на мисъл.
Има малко по-друго понятие за мисълта. Някой път можеш да мислиш, защо каквото мислиш не се постига. Някой път казваш: „Да си сваря боба, турил съм го на огъня.“ Но трябва да вземеш гърнето, да го туриш на огъня и след туй да се свари. Но само като се свари този боб трябва да го поканиш на гости. Ти, като идеш някъде, ще вземеш боба, където отиваш.
към беседата >>
Момата не е виновата.
Момата искаше да хване този певец, да го окошари някъде. Ето аз какво разбирам. Този певец е като едно канарче, което пее някъде в тропическите места. Дойде една мома, хване го, тури го в кафез, занесе го в Европа. Всяка сутрин туря зрънца в кафеза.
Момата не е виновата.
Царят го няма, богатият го няма. Това са наши разсъждения. Вие чели ли сте някъде, някой цар да обеси някой певец? То са ред разсъждения, сега. Този цар иска да обеси певеца само при изключителни условия, ако той не изпълни царската дума.
към беседата >>
Той взел такъв голям кръг да обикаля, че [се] пресилил да стигне на време, паднал и умрял.
Аз го предавам по своему. Оплаква се, че той е много беден в живота. Този помешчик казва на бедния: „Колкото място обиколиш, ще ти го дам за твое.“ Най-първо в ума му имало малко място. После се зародило в ума му да направи един кръг много голям. Но условията били такива: От изгрев до залез – изгубва всичкото.
Той взел такъв голям кръг да обикаля, че [се] пресилил да стигне на време, паднал и умрял.
към беседата >>
Има малко по-друго понятие за мисълта.
Едновременно трябва да функционира в трите свята, това е мисъл. Щом функционира само в едно поле, то е начало на мисъл. Но когато кажем: С мисълта всичко може, разбираме мисъл, която функционира едновременно в трите свята. Значи мислиш, чувствуваш и правиш, това е мисъл. Мислиш, пък не действуваш, това не е мисъл, това е начало на мисъл.
Има малко по-друго понятие за мисълта.
Някой път можеш да мислиш, защо каквото мислиш не се постига. Някой път казваш: „Да си сваря боба, турил съм го на огъня.“ Но трябва да вземеш гърнето, да го туриш на огъня и след туй да се свари. Но само като се свари този боб трябва да го поканиш на гости. Ти, като идеш някъде, ще вземеш боба, където отиваш. И двамата на гости отидете.
към беседата >>
Царят го няма, богатият го няма.
Ето аз какво разбирам. Този певец е като едно канарче, което пее някъде в тропическите места. Дойде една мома, хване го, тури го в кафез, занесе го в Европа. Всяка сутрин туря зрънца в кафеза. Момата не е виновата.
Царят го няма, богатият го няма.
Това са наши разсъждения. Вие чели ли сте някъде, някой цар да обеси някой певец? То са ред разсъждения, сега. Този цар иска да обеси певеца само при изключителни условия, ако той не изпълни царската дума. Само тогава царят ще го обеси.
към беседата >>
Всичката лакомия е да имате повече.
Всичката лакомия е да имате повече.
Ако ще умреш защо ти е? По-малко вземи, колкото можеш да обиколиш. То е достатъчно. Или когато ще обработваш, ония ваши мисли, които ще обработвате, ония ваши чувства, които ще обработвате, ония ваши постъпки, които туряте в действие, те са полезни. Мисли, които не можете да приложите, чувствувания, които не може да приложите, те са едно бреме.
към беседата >>
Някой път можеш да мислиш, защо каквото мислиш не се постига.
Щом функционира само в едно поле, то е начало на мисъл. Но когато кажем: С мисълта всичко може, разбираме мисъл, която функционира едновременно в трите свята. Значи мислиш, чувствуваш и правиш, това е мисъл. Мислиш, пък не действуваш, това не е мисъл, това е начало на мисъл. Има малко по-друго понятие за мисълта.
Някой път можеш да мислиш, защо каквото мислиш не се постига.
Някой път казваш: „Да си сваря боба, турил съм го на огъня.“ Но трябва да вземеш гърнето, да го туриш на огъня и след туй да се свари. Но само като се свари този боб трябва да го поканиш на гости. Ти, като идеш някъде, ще вземеш боба, където отиваш. И двамата на гости отидете. Но основната мисъл едновременно трябва да функционира в трите свята, тогава всичко се реализира.
към беседата >>
Това са наши разсъждения.
Този певец е като едно канарче, което пее някъде в тропическите места. Дойде една мома, хване го, тури го в кафез, занесе го в Европа. Всяка сутрин туря зрънца в кафеза. Момата не е виновата. Царят го няма, богатият го няма.
Това са наши разсъждения.
Вие чели ли сте някъде, някой цар да обеси някой певец? То са ред разсъждения, сега. Този цар иска да обеси певеца само при изключителни условия, ако той не изпълни царската дума. Само тогава царят ще го обеси. Ако не пее на богатия, той няма да даде пари.
към беседата >>
Ако ще умреш защо ти е?
Всичката лакомия е да имате повече.
Ако ще умреш защо ти е?
По-малко вземи, колкото можеш да обиколиш. То е достатъчно. Или когато ще обработваш, ония ваши мисли, които ще обработвате, ония ваши чувства, които ще обработвате, ония ваши постъпки, които туряте в действие, те са полезни. Мисли, които не можете да приложите, чувствувания, които не може да приложите, те са едно бреме. И те са полезни, но те са полезни по обратен път.
към беседата >>
Някой път казваш: „Да си сваря боба, турил съм го на огъня.“ Но трябва да вземеш гърнето, да го туриш на огъня и след туй да се свари.
Но когато кажем: С мисълта всичко може, разбираме мисъл, която функционира едновременно в трите свята. Значи мислиш, чувствуваш и правиш, това е мисъл. Мислиш, пък не действуваш, това не е мисъл, това е начало на мисъл. Има малко по-друго понятие за мисълта. Някой път можеш да мислиш, защо каквото мислиш не се постига.
Някой път казваш: „Да си сваря боба, турил съм го на огъня.“ Но трябва да вземеш гърнето, да го туриш на огъня и след туй да се свари.
Но само като се свари този боб трябва да го поканиш на гости. Ти, като идеш някъде, ще вземеш боба, където отиваш. И двамата на гости отидете. Но основната мисъл едновременно трябва да функционира в трите свята, тогава всичко се реализира. Божиите мисли се изпълняват, понеже Бог действува едновременно във всички светове.
към беседата >>
Вие чели ли сте някъде, някой цар да обеси някой певец?
Дойде една мома, хване го, тури го в кафез, занесе го в Европа. Всяка сутрин туря зрънца в кафеза. Момата не е виновата. Царят го няма, богатият го няма. Това са наши разсъждения.
Вие чели ли сте някъде, някой цар да обеси някой певец?
То са ред разсъждения, сега. Този цар иска да обеси певеца само при изключителни условия, ако той не изпълни царската дума. Само тогава царят ще го обеси. Ако не пее на богатия, той няма да даде пари. Най-после на този певец му трябват пари.
към беседата >>
По-малко вземи, колкото можеш да обиколиш.
Всичката лакомия е да имате повече. Ако ще умреш защо ти е?
По-малко вземи, колкото можеш да обиколиш.
То е достатъчно. Или когато ще обработваш, ония ваши мисли, които ще обработвате, ония ваши чувства, които ще обработвате, ония ваши постъпки, които туряте в действие, те са полезни. Мисли, които не можете да приложите, чувствувания, които не може да приложите, те са едно бреме. И те са полезни, но те са полезни по обратен път. Колко неща трябват сега?
към беседата >>
Но само като се свари този боб трябва да го поканиш на гости.
Значи мислиш, чувствуваш и правиш, това е мисъл. Мислиш, пък не действуваш, това не е мисъл, това е начало на мисъл. Има малко по-друго понятие за мисълта. Някой път можеш да мислиш, защо каквото мислиш не се постига. Някой път казваш: „Да си сваря боба, турил съм го на огъня.“ Но трябва да вземеш гърнето, да го туриш на огъня и след туй да се свари.
Но само като се свари този боб трябва да го поканиш на гости.
Ти, като идеш някъде, ще вземеш боба, където отиваш. И двамата на гости отидете. Но основната мисъл едновременно трябва да функционира в трите свята, тогава всичко се реализира. Божиите мисли се изпълняват, понеже Бог действува едновременно във всички светове. Неговата мисъл е реална, понеже действува едновременно навсякъде.
към беседата >>
То са ред разсъждения, сега.
Всяка сутрин туря зрънца в кафеза. Момата не е виновата. Царят го няма, богатият го няма. Това са наши разсъждения. Вие чели ли сте някъде, някой цар да обеси някой певец?
То са ред разсъждения, сега.
Този цар иска да обеси певеца само при изключителни условия, ако той не изпълни царската дума. Само тогава царят ще го обеси. Ако не пее на богатия, той няма да даде пари. Най-после на този певец му трябват пари. Той казва: „Стоката ми трябва да се продаде“, когато пее на момата.
към беседата >>
То е достатъчно.
Всичката лакомия е да имате повече. Ако ще умреш защо ти е? По-малко вземи, колкото можеш да обиколиш.
То е достатъчно.
Или когато ще обработваш, ония ваши мисли, които ще обработвате, ония ваши чувства, които ще обработвате, ония ваши постъпки, които туряте в действие, те са полезни. Мисли, които не можете да приложите, чувствувания, които не може да приложите, те са едно бреме. И те са полезни, но те са полезни по обратен път. Колко неща трябват сега? Колко качества има причината?
към беседата >>
Ти, като идеш някъде, ще вземеш боба, където отиваш.
Мислиш, пък не действуваш, това не е мисъл, това е начало на мисъл. Има малко по-друго понятие за мисълта. Някой път можеш да мислиш, защо каквото мислиш не се постига. Някой път казваш: „Да си сваря боба, турил съм го на огъня.“ Но трябва да вземеш гърнето, да го туриш на огъня и след туй да се свари. Но само като се свари този боб трябва да го поканиш на гости.
Ти, като идеш някъде, ще вземеш боба, където отиваш.
И двамата на гости отидете. Но основната мисъл едновременно трябва да функционира в трите свята, тогава всичко се реализира. Божиите мисли се изпълняват, понеже Бог действува едновременно във всички светове. Неговата мисъл е реална, понеже действува едновременно навсякъде. Сега причината.
към беседата >>
Този цар иска да обеси певеца само при изключителни условия, ако той не изпълни царската дума.
Момата не е виновата. Царят го няма, богатият го няма. Това са наши разсъждения. Вие чели ли сте някъде, някой цар да обеси някой певец? То са ред разсъждения, сега.
Този цар иска да обеси певеца само при изключителни условия, ако той не изпълни царската дума.
Само тогава царят ще го обеси. Ако не пее на богатия, той няма да даде пари. Най-после на този певец му трябват пари. Той казва: „Стоката ми трябва да се продаде“, когато пее на момата. И той мисли.
към беседата >>
Или когато ще обработваш, ония ваши мисли, които ще обработвате, ония ваши чувства, които ще обработвате, ония ваши постъпки, които туряте в действие, те са полезни.
Всичката лакомия е да имате повече. Ако ще умреш защо ти е? По-малко вземи, колкото можеш да обиколиш. То е достатъчно.
Или когато ще обработваш, ония ваши мисли, които ще обработвате, ония ваши чувства, които ще обработвате, ония ваши постъпки, които туряте в действие, те са полезни.
Мисли, които не можете да приложите, чувствувания, които не може да приложите, те са едно бреме. И те са полезни, но те са полезни по обратен път. Колко неща трябват сега? Колко качества има причината? Причина и последствие, нали?
към беседата >>
И двамата на гости отидете.
Има малко по-друго понятие за мисълта. Някой път можеш да мислиш, защо каквото мислиш не се постига. Някой път казваш: „Да си сваря боба, турил съм го на огъня.“ Но трябва да вземеш гърнето, да го туриш на огъня и след туй да се свари. Но само като се свари този боб трябва да го поканиш на гости. Ти, като идеш някъде, ще вземеш боба, където отиваш.
И двамата на гости отидете.
Но основната мисъл едновременно трябва да функционира в трите свята, тогава всичко се реализира. Божиите мисли се изпълняват, понеже Бог действува едновременно във всички светове. Неговата мисъл е реална, понеже действува едновременно навсякъде. Сега причината.
към беседата >>
Само тогава царят ще го обеси.
Царят го няма, богатият го няма. Това са наши разсъждения. Вие чели ли сте някъде, някой цар да обеси някой певец? То са ред разсъждения, сега. Този цар иска да обеси певеца само при изключителни условия, ако той не изпълни царската дума.
Само тогава царят ще го обеси.
Ако не пее на богатия, той няма да даде пари. Най-после на този певец му трябват пари. Той казва: „Стоката ми трябва да се продаде“, когато пее на момата. И той мисли. Той не е от глупавите певци.
към беседата >>
Мисли, които не можете да приложите, чувствувания, които не може да приложите, те са едно бреме.
Всичката лакомия е да имате повече. Ако ще умреш защо ти е? По-малко вземи, колкото можеш да обиколиш. То е достатъчно. Или когато ще обработваш, ония ваши мисли, които ще обработвате, ония ваши чувства, които ще обработвате, ония ваши постъпки, които туряте в действие, те са полезни.
Мисли, които не можете да приложите, чувствувания, които не може да приложите, те са едно бреме.
И те са полезни, но те са полезни по обратен път. Колко неща трябват сега? Колко качества има причината? Причина и последствие, нали? Всяко последствие има причина.
към беседата >>
Но основната мисъл едновременно трябва да функционира в трите свята, тогава всичко се реализира.
Някой път можеш да мислиш, защо каквото мислиш не се постига. Някой път казваш: „Да си сваря боба, турил съм го на огъня.“ Но трябва да вземеш гърнето, да го туриш на огъня и след туй да се свари. Но само като се свари този боб трябва да го поканиш на гости. Ти, като идеш някъде, ще вземеш боба, където отиваш. И двамата на гости отидете.
Но основната мисъл едновременно трябва да функционира в трите свята, тогава всичко се реализира.
Божиите мисли се изпълняват, понеже Бог действува едновременно във всички светове. Неговата мисъл е реална, понеже действува едновременно навсякъде. Сега причината.
към беседата >>
Ако не пее на богатия, той няма да даде пари.
Това са наши разсъждения. Вие чели ли сте някъде, някой цар да обеси някой певец? То са ред разсъждения, сега. Този цар иска да обеси певеца само при изключителни условия, ако той не изпълни царската дума. Само тогава царят ще го обеси.
Ако не пее на богатия, той няма да даде пари.
Най-после на този певец му трябват пари. Той казва: „Стоката ми трябва да се продаде“, когато пее на момата. И той мисли. Той не е от глупавите певци. Той иска да привлече вниманието на тази мома.
към беседата >>
И те са полезни, но те са полезни по обратен път.
Ако ще умреш защо ти е? По-малко вземи, колкото можеш да обиколиш. То е достатъчно. Или когато ще обработваш, ония ваши мисли, които ще обработвате, ония ваши чувства, които ще обработвате, ония ваши постъпки, които туряте в действие, те са полезни. Мисли, които не можете да приложите, чувствувания, които не може да приложите, те са едно бреме.
И те са полезни, но те са полезни по обратен път.
Колко неща трябват сега? Колко качества има причината? Причина и последствие, нали? Всяко последствие има причина. И всяка причина има последствие.
към беседата >>
Божиите мисли се изпълняват, понеже Бог действува едновременно във всички светове.
Някой път казваш: „Да си сваря боба, турил съм го на огъня.“ Но трябва да вземеш гърнето, да го туриш на огъня и след туй да се свари. Но само като се свари този боб трябва да го поканиш на гости. Ти, като идеш някъде, ще вземеш боба, където отиваш. И двамата на гости отидете. Но основната мисъл едновременно трябва да функционира в трите свята, тогава всичко се реализира.
Божиите мисли се изпълняват, понеже Бог действува едновременно във всички светове.
Неговата мисъл е реална, понеже действува едновременно навсякъде. Сега причината.
към беседата >>
Най-после на този певец му трябват пари.
Вие чели ли сте някъде, някой цар да обеси някой певец? То са ред разсъждения, сега. Този цар иска да обеси певеца само при изключителни условия, ако той не изпълни царската дума. Само тогава царят ще го обеси. Ако не пее на богатия, той няма да даде пари.
Най-после на този певец му трябват пари.
Той казва: „Стоката ми трябва да се продаде“, когато пее на момата. И той мисли. Той не е от глупавите певци. Той иска да привлече вниманието на тази мома.
към беседата >>
Колко неща трябват сега?
По-малко вземи, колкото можеш да обиколиш. То е достатъчно. Или когато ще обработваш, ония ваши мисли, които ще обработвате, ония ваши чувства, които ще обработвате, ония ваши постъпки, които туряте в действие, те са полезни. Мисли, които не можете да приложите, чувствувания, които не може да приложите, те са едно бреме. И те са полезни, но те са полезни по обратен път.
Колко неща трябват сега?
Колко качества има причината? Причина и последствие, нали? Всяко последствие има причина. И всяка причина има последствие. За пример едно огледало нали е последствие на моята мисъл?
към беседата >>
Неговата мисъл е реална, понеже действува едновременно навсякъде.
Но само като се свари този боб трябва да го поканиш на гости. Ти, като идеш някъде, ще вземеш боба, където отиваш. И двамата на гости отидете. Но основната мисъл едновременно трябва да функционира в трите свята, тогава всичко се реализира. Божиите мисли се изпълняват, понеже Бог действува едновременно във всички светове.
Неговата мисъл е реална, понеже действува едновременно навсякъде.
Сега причината.
към беседата >>
Той казва: „Стоката ми трябва да се продаде“, когато пее на момата.
То са ред разсъждения, сега. Този цар иска да обеси певеца само при изключителни условия, ако той не изпълни царската дума. Само тогава царят ще го обеси. Ако не пее на богатия, той няма да даде пари. Най-после на този певец му трябват пари.
Той казва: „Стоката ми трябва да се продаде“, когато пее на момата.
И той мисли. Той не е от глупавите певци. Той иска да привлече вниманието на тази мома.
към беседата >>
Колко качества има причината?
То е достатъчно. Или когато ще обработваш, ония ваши мисли, които ще обработвате, ония ваши чувства, които ще обработвате, ония ваши постъпки, които туряте в действие, те са полезни. Мисли, които не можете да приложите, чувствувания, които не може да приложите, те са едно бреме. И те са полезни, но те са полезни по обратен път. Колко неща трябват сега?
Колко качества има причината?
Причина и последствие, нали? Всяко последствие има причина. И всяка причина има последствие. За пример едно огледало нали е последствие на моята мисъл? Направя едно огледало, но аз, като се погледна, виждам себе си.
към беседата >>
Сега причината.
Ти, като идеш някъде, ще вземеш боба, където отиваш. И двамата на гости отидете. Но основната мисъл едновременно трябва да функционира в трите свята, тогава всичко се реализира. Божиите мисли се изпълняват, понеже Бог действува едновременно във всички светове. Неговата мисъл е реална, понеже действува едновременно навсякъде.
Сега причината.
към беседата >>
И той мисли.
Този цар иска да обеси певеца само при изключителни условия, ако той не изпълни царската дума. Само тогава царят ще го обеси. Ако не пее на богатия, той няма да даде пари. Най-после на този певец му трябват пари. Той казва: „Стоката ми трябва да се продаде“, когато пее на момата.
И той мисли.
Той не е от глупавите певци. Той иска да привлече вниманието на тази мома.
към беседата >>
Причина и последствие, нали?
Или когато ще обработваш, ония ваши мисли, които ще обработвате, ония ваши чувства, които ще обработвате, ония ваши постъпки, които туряте в действие, те са полезни. Мисли, които не можете да приложите, чувствувания, които не може да приложите, те са едно бреме. И те са полезни, но те са полезни по обратен път. Колко неща трябват сега? Колко качества има причината?
Причина и последствие, нали?
Всяко последствие има причина. И всяка причина има последствие. За пример едно огледало нали е последствие на моята мисъл? Направя едно огледало, но аз, като се погледна, виждам себе си. Огледалото е причина.
към беседата >>
Какво трябва да разбираме под думата причина?
Какво трябва да разбираме под думата причина?
(– „Създава мъчнотии.“) Причината не ги създава, но само дава повод. Има нещо по-дълбоко от причината. Казва: „Всяко нещо има своя причина.“ Това е една седма от истината. Причината е толкова силна, колкото ритмуса. Ритъмът е тъй силен, както причината.
към беседата >>
Той не е от глупавите певци.
Само тогава царят ще го обеси. Ако не пее на богатия, той няма да даде пари. Най-после на този певец му трябват пари. Той казва: „Стоката ми трябва да се продаде“, когато пее на момата. И той мисли.
Той не е от глупавите певци.
Той иска да привлече вниманието на тази мома.
към беседата >>
Всяко последствие има причина.
Мисли, които не можете да приложите, чувствувания, които не може да приложите, те са едно бреме. И те са полезни, но те са полезни по обратен път. Колко неща трябват сега? Колко качества има причината? Причина и последствие, нали?
Всяко последствие има причина.
И всяка причина има последствие. За пример едно огледало нали е последствие на моята мисъл? Направя едно огледало, но аз, като се погледна, виждам себе си. Огледалото е причина. Мен ми е приятно за последствията.
към беседата >>
(– „Създава мъчнотии.“) Причината не ги създава, но само дава повод.
Какво трябва да разбираме под думата причина?
(– „Създава мъчнотии.“) Причината не ги създава, но само дава повод.
Има нещо по-дълбоко от причината. Казва: „Всяко нещо има своя причина.“ Това е една седма от истината. Причината е толкова силна, колкото ритмуса. Ритъмът е тъй силен, както причината. Причината подбужда, причината подтиква нещата и ритмусът определя нещата.
към беседата >>
Той иска да привлече вниманието на тази мома.
Ако не пее на богатия, той няма да даде пари. Най-после на този певец му трябват пари. Той казва: „Стоката ми трябва да се продаде“, когато пее на момата. И той мисли. Той не е от глупавите певци.
Той иска да привлече вниманието на тази мома.
към беседата >>
И всяка причина има последствие.
И те са полезни, но те са полезни по обратен път. Колко неща трябват сега? Колко качества има причината? Причина и последствие, нали? Всяко последствие има причина.
И всяка причина има последствие.
За пример едно огледало нали е последствие на моята мисъл? Направя едно огледало, но аз, като се погледна, виждам себе си. Огледалото е причина. Мен ми е приятно за последствията. Виждам себе си в последствията.
към беседата >>
Има нещо по-дълбоко от причината.
Какво трябва да разбираме под думата причина? (– „Създава мъчнотии.“) Причината не ги създава, но само дава повод.
Има нещо по-дълбоко от причината.
Казва: „Всяко нещо има своя причина.“ Това е една седма от истината. Причината е толкова силна, колкото ритмуса. Ритъмът е тъй силен, както причината. Причината подбужда, причината подтиква нещата и ритмусът определя нещата. Причината ги подбутва.
към беседата >>
Представете си, че вие сте певец.
Представете си, че вие сте певец.
Представете си, че всеки от вас има опитността на певеца: че вас царят ви заплашвал да ви обеси, богатият ви подкупил, младата мома е привлякла вашето внимание. Казвате: „Опък свят е този.“ Ама, вие не сте ли опък? Какво си изгубил ако пееш на царя, ако пееш на богатия или ако пееш на младата мома? Ти нищо няма да изгубиш ако пееш на царя, на богатия и на младата мома. Това е едно разсъждение.
към беседата >>
За пример едно огледало нали е последствие на моята мисъл?
Колко неща трябват сега? Колко качества има причината? Причина и последствие, нали? Всяко последствие има причина. И всяка причина има последствие.
За пример едно огледало нали е последствие на моята мисъл?
Направя едно огледало, но аз, като се погледна, виждам себе си. Огледалото е причина. Мен ми е приятно за последствията. Виждам себе си в последствията. То е причина и последствието става причина.
към беседата >>
Казва: „Всяко нещо има своя причина.“ Това е една седма от истината.
Какво трябва да разбираме под думата причина? (– „Създава мъчнотии.“) Причината не ги създава, но само дава повод. Има нещо по-дълбоко от причината.
Казва: „Всяко нещо има своя причина.“ Това е една седма от истината.
Причината е толкова силна, колкото ритмуса. Ритъмът е тъй силен, както причината. Причината подбужда, причината подтиква нещата и ритмусът определя нещата. Причината ги подбутва. Дадеш един малък подтик, причина е туй.
към беседата >>
Представете си, че всеки от вас има опитността на певеца: че вас царят ви заплашвал да ви обеси, богатият ви подкупил, младата мома е привлякла вашето внимание.
Представете си, че вие сте певец.
Представете си, че всеки от вас има опитността на певеца: че вас царят ви заплашвал да ви обеси, богатият ви подкупил, младата мома е привлякла вашето внимание.
Казвате: „Опък свят е този.“ Ама, вие не сте ли опък? Какво си изгубил ако пееш на царя, ако пееш на богатия или ако пееш на младата мома? Ти нищо няма да изгубиш ако пееш на царя, на богатия и на младата мома. Това е едно разсъждение. Вие ще кажете: „На младата мома всеки пее.“ Но този певец чувствуваше, че тази мома, като върви животът ѝ е обезсмислен, мрачен.
към беседата >>
Направя едно огледало, но аз, като се погледна, виждам себе си.
Колко качества има причината? Причина и последствие, нали? Всяко последствие има причина. И всяка причина има последствие. За пример едно огледало нали е последствие на моята мисъл?
Направя едно огледало, но аз, като се погледна, виждам себе си.
Огледалото е причина. Мен ми е приятно за последствията. Виждам себе си в последствията. То е причина и последствието става причина. Като се гледам в огледалото, мене ми става приятно, че в това последствие виждам себе си.
към беседата >>
Причината е толкова силна, колкото ритмуса.
Какво трябва да разбираме под думата причина? (– „Създава мъчнотии.“) Причината не ги създава, но само дава повод. Има нещо по-дълбоко от причината. Казва: „Всяко нещо има своя причина.“ Това е една седма от истината.
Причината е толкова силна, колкото ритмуса.
Ритъмът е тъй силен, както причината. Причината подбужда, причината подтиква нещата и ритмусът определя нещата. Причината ги подбутва. Дадеш един малък подтик, причина е туй. Какви ще бъдат резултатите, не знаеш.
към беседата >>
Казвате: „Опък свят е този.“ Ама, вие не сте ли опък?
Представете си, че вие сте певец. Представете си, че всеки от вас има опитността на певеца: че вас царят ви заплашвал да ви обеси, богатият ви подкупил, младата мома е привлякла вашето внимание.
Казвате: „Опък свят е този.“ Ама, вие не сте ли опък?
Какво си изгубил ако пееш на царя, ако пееш на богатия или ако пееш на младата мома? Ти нищо няма да изгубиш ако пееш на царя, на богатия и на младата мома. Това е едно разсъждение. Вие ще кажете: „На младата мома всеки пее.“ Но този певец чувствуваше, че тази мома, като върви животът ѝ е обезсмислен, мрачен. Той иска да ѝ привлече вниманието, да ѝ помогне.
към беседата >>
Огледалото е причина.
Причина и последствие, нали? Всяко последствие има причина. И всяка причина има последствие. За пример едно огледало нали е последствие на моята мисъл? Направя едно огледало, но аз, като се погледна, виждам себе си.
Огледалото е причина.
Мен ми е приятно за последствията. Виждам себе си в последствията. То е причина и последствието става причина. Като се гледам в огледалото, мене ми става приятно, че в това последствие виждам себе си.
към беседата >>
Ритъмът е тъй силен, както причината.
Какво трябва да разбираме под думата причина? (– „Създава мъчнотии.“) Причината не ги създава, но само дава повод. Има нещо по-дълбоко от причината. Казва: „Всяко нещо има своя причина.“ Това е една седма от истината. Причината е толкова силна, колкото ритмуса.
Ритъмът е тъй силен, както причината.
Причината подбужда, причината подтиква нещата и ритмусът определя нещата. Причината ги подбутва. Дадеш един малък подтик, причина е туй. Какви ще бъдат резултатите, не знаеш. Да кажем драснеш една кибритена клечка, оставиш клечката така сама да изгори.
към беседата >>
Какво си изгубил ако пееш на царя, ако пееш на богатия или ако пееш на младата мома?
Представете си, че вие сте певец. Представете си, че всеки от вас има опитността на певеца: че вас царят ви заплашвал да ви обеси, богатият ви подкупил, младата мома е привлякла вашето внимание. Казвате: „Опък свят е този.“ Ама, вие не сте ли опък?
Какво си изгубил ако пееш на царя, ако пееш на богатия или ако пееш на младата мома?
Ти нищо няма да изгубиш ако пееш на царя, на богатия и на младата мома. Това е едно разсъждение. Вие ще кажете: „На младата мома всеки пее.“ Но този певец чувствуваше, че тази мома, като върви животът ѝ е обезсмислен, мрачен. Той иска да ѝ привлече вниманието, да ѝ помогне. Като слуша певеца, всичката тъга си отива и се връща весела при майка си.
към беседата >>
Мен ми е приятно за последствията.
Всяко последствие има причина. И всяка причина има последствие. За пример едно огледало нали е последствие на моята мисъл? Направя едно огледало, но аз, като се погледна, виждам себе си. Огледалото е причина.
Мен ми е приятно за последствията.
Виждам себе си в последствията. То е причина и последствието става причина. Като се гледам в огледалото, мене ми става приятно, че в това последствие виждам себе си.
към беседата >>
Причината подбужда, причината подтиква нещата и ритмусът определя нещата.
(– „Създава мъчнотии.“) Причината не ги създава, но само дава повод. Има нещо по-дълбоко от причината. Казва: „Всяко нещо има своя причина.“ Това е една седма от истината. Причината е толкова силна, колкото ритмуса. Ритъмът е тъй силен, както причината.
Причината подбужда, причината подтиква нещата и ритмусът определя нещата.
Причината ги подбутва. Дадеш един малък подтик, причина е туй. Какви ще бъдат резултатите, не знаеш. Да кажем драснеш една кибритена клечка, оставиш клечката така сама да изгори. Ти си в една плевня, драснеш и не знаеш последствията, туриш в сламата.
към беседата >>
Ти нищо няма да изгубиш ако пееш на царя, на богатия и на младата мома.
Представете си, че вие сте певец. Представете си, че всеки от вас има опитността на певеца: че вас царят ви заплашвал да ви обеси, богатият ви подкупил, младата мома е привлякла вашето внимание. Казвате: „Опък свят е този.“ Ама, вие не сте ли опък? Какво си изгубил ако пееш на царя, ако пееш на богатия или ако пееш на младата мома?
Ти нищо няма да изгубиш ако пееш на царя, на богатия и на младата мома.
Това е едно разсъждение. Вие ще кажете: „На младата мома всеки пее.“ Но този певец чувствуваше, че тази мома, като върви животът ѝ е обезсмислен, мрачен. Той иска да ѝ привлече вниманието, да ѝ помогне. Като слуша певеца, всичката тъга си отива и се връща весела при майка си. Като не разбира, какво ще каже?
към беседата >>
Виждам себе си в последствията.
И всяка причина има последствие. За пример едно огледало нали е последствие на моята мисъл? Направя едно огледало, но аз, като се погледна, виждам себе си. Огледалото е причина. Мен ми е приятно за последствията.
Виждам себе си в последствията.
То е причина и последствието става причина. Като се гледам в огледалото, мене ми става приятно, че в това последствие виждам себе си.
към беседата >>
Причината ги подбутва.
Има нещо по-дълбоко от причината. Казва: „Всяко нещо има своя причина.“ Това е една седма от истината. Причината е толкова силна, колкото ритмуса. Ритъмът е тъй силен, както причината. Причината подбужда, причината подтиква нещата и ритмусът определя нещата.
Причината ги подбутва.
Дадеш един малък подтик, причина е туй. Какви ще бъдат резултатите, не знаеш. Да кажем драснеш една кибритена клечка, оставиш клечката така сама да изгори. Ти си в една плевня, драснеш и не знаеш последствията, туриш в сламата. Целия ден плевнята гори.
към беседата >>
Това е едно разсъждение.
Представете си, че вие сте певец. Представете си, че всеки от вас има опитността на певеца: че вас царят ви заплашвал да ви обеси, богатият ви подкупил, младата мома е привлякла вашето внимание. Казвате: „Опък свят е този.“ Ама, вие не сте ли опък? Какво си изгубил ако пееш на царя, ако пееш на богатия или ако пееш на младата мома? Ти нищо няма да изгубиш ако пееш на царя, на богатия и на младата мома.
Това е едно разсъждение.
Вие ще кажете: „На младата мома всеки пее.“ Но този певец чувствуваше, че тази мома, като върви животът ѝ е обезсмислен, мрачен. Той иска да ѝ привлече вниманието, да ѝ помогне. Като слуша певеца, всичката тъга си отива и се връща весела при майка си. Като не разбира, какво ще каже? Но песента на певеца излекува един болен.
към беседата >>
То е причина и последствието става причина.
За пример едно огледало нали е последствие на моята мисъл? Направя едно огледало, но аз, като се погледна, виждам себе си. Огледалото е причина. Мен ми е приятно за последствията. Виждам себе си в последствията.
То е причина и последствието става причина.
Като се гледам в огледалото, мене ми става приятно, че в това последствие виждам себе си.
към беседата >>
Дадеш един малък подтик, причина е туй.
Казва: „Всяко нещо има своя причина.“ Това е една седма от истината. Причината е толкова силна, колкото ритмуса. Ритъмът е тъй силен, както причината. Причината подбужда, причината подтиква нещата и ритмусът определя нещата. Причината ги подбутва.
Дадеш един малък подтик, причина е туй.
Какви ще бъдат резултатите, не знаеш. Да кажем драснеш една кибритена клечка, оставиш клечката така сама да изгори. Ти си в една плевня, драснеш и не знаеш последствията, туриш в сламата. Целия ден плевнята гори. Ако има слама, гори.
към беседата >>
Вие ще кажете: „На младата мома всеки пее.“ Но този певец чувствуваше, че тази мома, като върви животът ѝ е обезсмислен, мрачен.
Представете си, че всеки от вас има опитността на певеца: че вас царят ви заплашвал да ви обеси, богатият ви подкупил, младата мома е привлякла вашето внимание. Казвате: „Опък свят е този.“ Ама, вие не сте ли опък? Какво си изгубил ако пееш на царя, ако пееш на богатия или ако пееш на младата мома? Ти нищо няма да изгубиш ако пееш на царя, на богатия и на младата мома. Това е едно разсъждение.
Вие ще кажете: „На младата мома всеки пее.“ Но този певец чувствуваше, че тази мома, като върви животът ѝ е обезсмислен, мрачен.
Той иска да ѝ привлече вниманието, да ѝ помогне. Като слуша певеца, всичката тъга си отива и се връща весела при майка си. Като не разбира, какво ще каже? Но песента на певеца излекува един болен. В този случай хубавата страна е, че той помогна на момата.
към беседата >>
Като се гледам в огледалото, мене ми става приятно, че в това последствие виждам себе си.
Направя едно огледало, но аз, като се погледна, виждам себе си. Огледалото е причина. Мен ми е приятно за последствията. Виждам себе си в последствията. То е причина и последствието става причина.
Като се гледам в огледалото, мене ми става приятно, че в това последствие виждам себе си.
към беседата >>
Какви ще бъдат резултатите, не знаеш.
Причината е толкова силна, колкото ритмуса. Ритъмът е тъй силен, както причината. Причината подбужда, причината подтиква нещата и ритмусът определя нещата. Причината ги подбутва. Дадеш един малък подтик, причина е туй.
Какви ще бъдат резултатите, не знаеш.
Да кажем драснеш една кибритена клечка, оставиш клечката така сама да изгори. Ти си в една плевня, драснеш и не знаеш последствията, туриш в сламата. Целия ден плевнята гори. Ако има слама, гори. Ако тази плевня е направена от желязо е безопасна.
към беседата >>
Той иска да ѝ привлече вниманието, да ѝ помогне.
Казвате: „Опък свят е този.“ Ама, вие не сте ли опък? Какво си изгубил ако пееш на царя, ако пееш на богатия или ако пееш на младата мома? Ти нищо няма да изгубиш ако пееш на царя, на богатия и на младата мома. Това е едно разсъждение. Вие ще кажете: „На младата мома всеки пее.“ Но този певец чувствуваше, че тази мома, като върви животът ѝ е обезсмислен, мрачен.
Той иска да ѝ привлече вниманието, да ѝ помогне.
Като слуша певеца, всичката тъга си отива и се връща весела при майка си. Като не разбира, какво ще каже? Но песента на певеца излекува един болен. В този случай хубавата страна е, че той помогна на момата. Де е виноват певецът, че я спрял на пътя?
към беседата >>
Заключението какво е?
Заключението какво е?
Ако направиш едно огледало, в което не можеш да се огледаш, работата не е добре свършена. Ако можеш добре да се оглеждаш, работата е добре свършена. Всяка една мисъл от която ти можеш да бъдеш доволен има отражение. Всяко последствие има причина, че има правилно отражение. Сам да се отражаваш в огледалото, виждаш себе си.
към беседата >>
Да кажем драснеш една кибритена клечка, оставиш клечката така сама да изгори.
Ритъмът е тъй силен, както причината. Причината подбужда, причината подтиква нещата и ритмусът определя нещата. Причината ги подбутва. Дадеш един малък подтик, причина е туй. Какви ще бъдат резултатите, не знаеш.
Да кажем драснеш една кибритена клечка, оставиш клечката така сама да изгори.
Ти си в една плевня, драснеш и не знаеш последствията, туриш в сламата. Целия ден плевнята гори. Ако има слама, гори. Ако тази плевня е направена от желязо е безопасна. Казват сега в музиката: ритъм.
към беседата >>
Като слуша певеца, всичката тъга си отива и се връща весела при майка си.
Какво си изгубил ако пееш на царя, ако пееш на богатия или ако пееш на младата мома? Ти нищо няма да изгубиш ако пееш на царя, на богатия и на младата мома. Това е едно разсъждение. Вие ще кажете: „На младата мома всеки пее.“ Но този певец чувствуваше, че тази мома, като върви животът ѝ е обезсмислен, мрачен. Той иска да ѝ привлече вниманието, да ѝ помогне.
Като слуша певеца, всичката тъга си отива и се връща весела при майка си.
Като не разбира, какво ще каже? Но песента на певеца излекува един болен. В този случай хубавата страна е, че той помогна на момата. Де е виноват певецът, че я спрял на пътя? Тя изгубила част от времето си, пък спечелила едно разположение, което не можеше да го има, ако певецът не беше пял.
към беседата >>
Ако направиш едно огледало, в което не можеш да се огледаш, работата не е добре свършена.
Заключението какво е?
Ако направиш едно огледало, в което не можеш да се огледаш, работата не е добре свършена.
Ако можеш добре да се оглеждаш, работата е добре свършена. Всяка една мисъл от която ти можеш да бъдеш доволен има отражение. Всяко последствие има причина, че има правилно отражение. Сам да се отражаваш в огледалото, виждаш себе си. Приятно ти е, че имаш едно огледало.
към беседата >>
Ти си в една плевня, драснеш и не знаеш последствията, туриш в сламата.
Причината подбужда, причината подтиква нещата и ритмусът определя нещата. Причината ги подбутва. Дадеш един малък подтик, причина е туй. Какви ще бъдат резултатите, не знаеш. Да кажем драснеш една кибритена клечка, оставиш клечката така сама да изгори.
Ти си в една плевня, драснеш и не знаеш последствията, туриш в сламата.
Целия ден плевнята гори. Ако има слама, гори. Ако тази плевня е направена от желязо е безопасна. Казват сега в музиката: ритъм. Това е една седма.
към беседата >>
Като не разбира, какво ще каже?
Ти нищо няма да изгубиш ако пееш на царя, на богатия и на младата мома. Това е едно разсъждение. Вие ще кажете: „На младата мома всеки пее.“ Но този певец чувствуваше, че тази мома, като върви животът ѝ е обезсмислен, мрачен. Той иска да ѝ привлече вниманието, да ѝ помогне. Като слуша певеца, всичката тъга си отива и се връща весела при майка си.
Като не разбира, какво ще каже?
Но песента на певеца излекува един болен. В този случай хубавата страна е, че той помогна на момата. Де е виноват певецът, че я спрял на пътя? Тя изгубила част от времето си, пък спечелила едно разположение, което не можеше да го има, ако певецът не беше пял. Аз ви превеждам този пример правя една аналогия.
към беседата >>
Ако можеш добре да се оглеждаш, работата е добре свършена.
Заключението какво е? Ако направиш едно огледало, в което не можеш да се огледаш, работата не е добре свършена.
Ако можеш добре да се оглеждаш, работата е добре свършена.
Всяка една мисъл от която ти можеш да бъдеш доволен има отражение. Всяко последствие има причина, че има правилно отражение. Сам да се отражаваш в огледалото, виждаш себе си. Приятно ти е, че имаш едно огледало. Ако в огледалото не можеш да видиш себе си, то не е направено както трябва.
към беседата >>
Целия ден плевнята гори.
Причината ги подбутва. Дадеш един малък подтик, причина е туй. Какви ще бъдат резултатите, не знаеш. Да кажем драснеш една кибритена клечка, оставиш клечката така сама да изгори. Ти си в една плевня, драснеш и не знаеш последствията, туриш в сламата.
Целия ден плевнята гори.
Ако има слама, гори. Ако тази плевня е направена от желязо е безопасна. Казват сега в музиката: ритъм. Това е една седма. Но в музиката не всичко [е] ритъм.
към беседата >>
Но песента на певеца излекува един болен.
Това е едно разсъждение. Вие ще кажете: „На младата мома всеки пее.“ Но този певец чувствуваше, че тази мома, като върви животът ѝ е обезсмислен, мрачен. Той иска да ѝ привлече вниманието, да ѝ помогне. Като слуша певеца, всичката тъга си отива и се връща весела при майка си. Като не разбира, какво ще каже?
Но песента на певеца излекува един болен.
В този случай хубавата страна е, че той помогна на момата. Де е виноват певецът, че я спрял на пътя? Тя изгубила част от времето си, пък спечелила едно разположение, което не можеше да го има, ако певецът не беше пял. Аз ви превеждам този пример правя една аналогия.
към беседата >>
Всяка една мисъл от която ти можеш да бъдеш доволен има отражение.
Заключението какво е? Ако направиш едно огледало, в което не можеш да се огледаш, работата не е добре свършена. Ако можеш добре да се оглеждаш, работата е добре свършена.
Всяка една мисъл от която ти можеш да бъдеш доволен има отражение.
Всяко последствие има причина, че има правилно отражение. Сам да се отражаваш в огледалото, виждаш себе си. Приятно ти е, че имаш едно огледало. Ако в огледалото не можеш да видиш себе си, то не е направено както трябва. Ако направиш едно добро и не можеш да видиш себе си в доброто, доброто не е направено.
към беседата >>
Ако има слама, гори.
Дадеш един малък подтик, причина е туй. Какви ще бъдат резултатите, не знаеш. Да кажем драснеш една кибритена клечка, оставиш клечката така сама да изгори. Ти си в една плевня, драснеш и не знаеш последствията, туриш в сламата. Целия ден плевнята гори.
Ако има слама, гори.
Ако тази плевня е направена от желязо е безопасна. Казват сега в музиката: ритъм. Това е една седма. Но в музиката не всичко [е] ритъм. Някои вземат като че ритъмът съдържа душата на нещата, като че съдържа всичко.
към беседата >>
В този случай хубавата страна е, че той помогна на момата.
Вие ще кажете: „На младата мома всеки пее.“ Но този певец чувствуваше, че тази мома, като върви животът ѝ е обезсмислен, мрачен. Той иска да ѝ привлече вниманието, да ѝ помогне. Като слуша певеца, всичката тъга си отива и се връща весела при майка си. Като не разбира, какво ще каже? Но песента на певеца излекува един болен.
В този случай хубавата страна е, че той помогна на момата.
Де е виноват певецът, че я спрял на пътя? Тя изгубила част от времето си, пък спечелила едно разположение, което не можеше да го има, ако певецът не беше пял. Аз ви превеждам този пример правя една аналогия.
към беседата >>
Всяко последствие има причина, че има правилно отражение.
Заключението какво е? Ако направиш едно огледало, в което не можеш да се огледаш, работата не е добре свършена. Ако можеш добре да се оглеждаш, работата е добре свършена. Всяка една мисъл от която ти можеш да бъдеш доволен има отражение.
Всяко последствие има причина, че има правилно отражение.
Сам да се отражаваш в огледалото, виждаш себе си. Приятно ти е, че имаш едно огледало. Ако в огледалото не можеш да видиш себе си, то не е направено както трябва. Ако направиш едно добро и не можеш да видиш себе си в доброто, доброто не е направено. Ако видиш себе си в доброто, доброто е добре направено.
към беседата >>
Ако тази плевня е направена от желязо е безопасна.
Какви ще бъдат резултатите, не знаеш. Да кажем драснеш една кибритена клечка, оставиш клечката така сама да изгори. Ти си в една плевня, драснеш и не знаеш последствията, туриш в сламата. Целия ден плевнята гори. Ако има слама, гори.
Ако тази плевня е направена от желязо е безопасна.
Казват сега в музиката: ритъм. Това е една седма. Но в музиката не всичко [е] ритъм. Някои вземат като че ритъмът съдържа душата на нещата, като че съдържа всичко. Яйцето съдържа всичко в себе, но не тъй както е поставено в кошницата.
към беседата >>
Де е виноват певецът, че я спрял на пътя?
Той иска да ѝ привлече вниманието, да ѝ помогне. Като слуша певеца, всичката тъга си отива и се връща весела при майка си. Като не разбира, какво ще каже? Но песента на певеца излекува един болен. В този случай хубавата страна е, че той помогна на момата.
Де е виноват певецът, че я спрял на пътя?
Тя изгубила част от времето си, пък спечелила едно разположение, което не можеше да го има, ако певецът не беше пял. Аз ви превеждам този пример правя една аналогия.
към беседата >>
Сам да се отражаваш в огледалото, виждаш себе си.
Заключението какво е? Ако направиш едно огледало, в което не можеш да се огледаш, работата не е добре свършена. Ако можеш добре да се оглеждаш, работата е добре свършена. Всяка една мисъл от която ти можеш да бъдеш доволен има отражение. Всяко последствие има причина, че има правилно отражение.
Сам да се отражаваш в огледалото, виждаш себе си.
Приятно ти е, че имаш едно огледало. Ако в огледалото не можеш да видиш себе си, то не е направено както трябва. Ако направиш едно добро и не можеш да видиш себе си в доброто, доброто не е направено. Ако видиш себе си в доброто, доброто е добре направено.
към беседата >>
Казват сега в музиката: ритъм.
Да кажем драснеш една кибритена клечка, оставиш клечката така сама да изгори. Ти си в една плевня, драснеш и не знаеш последствията, туриш в сламата. Целия ден плевнята гори. Ако има слама, гори. Ако тази плевня е направена от желязо е безопасна.
Казват сега в музиката: ритъм.
Това е една седма. Но в музиката не всичко [е] ритъм. Някои вземат като че ритъмът съдържа душата на нещата, като че съдържа всичко. Яйцето съдържа всичко в себе, но не тъй както е поставено в кошницата. Там какво може да излезе от него?
към беседата >>
Тя изгубила част от времето си, пък спечелила едно разположение, което не можеше да го има, ако певецът не беше пял.
Като слуша певеца, всичката тъга си отива и се връща весела при майка си. Като не разбира, какво ще каже? Но песента на певеца излекува един болен. В този случай хубавата страна е, че той помогна на момата. Де е виноват певецът, че я спрял на пътя?
Тя изгубила част от времето си, пък спечелила едно разположение, което не можеше да го има, ако певецът не беше пял.
Аз ви превеждам този пример правя една аналогия.
към беседата >>
Приятно ти е, че имаш едно огледало.
Ако направиш едно огледало, в което не можеш да се огледаш, работата не е добре свършена. Ако можеш добре да се оглеждаш, работата е добре свършена. Всяка една мисъл от която ти можеш да бъдеш доволен има отражение. Всяко последствие има причина, че има правилно отражение. Сам да се отражаваш в огледалото, виждаш себе си.
Приятно ти е, че имаш едно огледало.
Ако в огледалото не можеш да видиш себе си, то не е направено както трябва. Ако направиш едно добро и не можеш да видиш себе си в доброто, доброто не е направено. Ако видиш себе си в доброто, доброто е добре направено.
към беседата >>
Това е една седма.
Ти си в една плевня, драснеш и не знаеш последствията, туриш в сламата. Целия ден плевнята гори. Ако има слама, гори. Ако тази плевня е направена от желязо е безопасна. Казват сега в музиката: ритъм.
Това е една седма.
Но в музиката не всичко [е] ритъм. Някои вземат като че ритъмът съдържа душата на нещата, като че съдържа всичко. Яйцето съдържа всичко в себе, но не тъй както е поставено в кошницата. Там какво може да излезе от него? Едно яйце може да хвърка.
към беседата >>
Аз ви превеждам този пример правя една аналогия.
Като не разбира, какво ще каже? Но песента на певеца излекува един болен. В този случай хубавата страна е, че той помогна на момата. Де е виноват певецът, че я спрял на пътя? Тя изгубила част от времето си, пък спечелила едно разположение, което не можеше да го има, ако певецът не беше пял.
Аз ви превеждам този пример правя една аналогия.
към беседата >>
Ако в огледалото не можеш да видиш себе си, то не е направено както трябва.
Ако можеш добре да се оглеждаш, работата е добре свършена. Всяка една мисъл от която ти можеш да бъдеш доволен има отражение. Всяко последствие има причина, че има правилно отражение. Сам да се отражаваш в огледалото, виждаш себе си. Приятно ти е, че имаш едно огледало.
Ако в огледалото не можеш да видиш себе си, то не е направено както трябва.
Ако направиш едно добро и не можеш да видиш себе си в доброто, доброто не е направено. Ако видиш себе си в доброто, доброто е добре направено.
към беседата >>
Но в музиката не всичко [е] ритъм.
Целия ден плевнята гори. Ако има слама, гори. Ако тази плевня е направена от желязо е безопасна. Казват сега в музиката: ритъм. Това е една седма.
Но в музиката не всичко [е] ритъм.
Някои вземат като че ритъмът съдържа душата на нещата, като че съдържа всичко. Яйцето съдържа всичко в себе, но не тъй както е поставено в кошницата. Там какво може да излезе от него? Едно яйце може да хвърка. Едно яйце може да рови, едно яйце може да пръсне главата, едно яйце може да пее.
към беседата >>
Човешката мисъл, според мене това отличава певеца.
Човешката мисъл, според мене това отличава певеца.
Който не е спрял при него, той не е спрял при човешката мисъл. Ако си се спрял да слушаш певеца – аз разбирам реализираната мисъл. А пък пеенето е сгъстена светлина. Светлината е израз на мисълта. Само при светлината може да се яви мисълта.
към беседата >>
Ако направиш едно добро и не можеш да видиш себе си в доброто, доброто не е направено.
Всяка една мисъл от която ти можеш да бъдеш доволен има отражение. Всяко последствие има причина, че има правилно отражение. Сам да се отражаваш в огледалото, виждаш себе си. Приятно ти е, че имаш едно огледало. Ако в огледалото не можеш да видиш себе си, то не е направено както трябва.
Ако направиш едно добро и не можеш да видиш себе си в доброто, доброто не е направено.
Ако видиш себе си в доброто, доброто е добре направено.
към беседата >>
Някои вземат като че ритъмът съдържа душата на нещата, като че съдържа всичко.
Ако има слама, гори. Ако тази плевня е направена от желязо е безопасна. Казват сега в музиката: ритъм. Това е една седма. Но в музиката не всичко [е] ритъм.
Някои вземат като че ритъмът съдържа душата на нещата, като че съдържа всичко.
Яйцето съдържа всичко в себе, но не тъй както е поставено в кошницата. Там какво може да излезе от него? Едно яйце може да хвърка. Едно яйце може да рови, едно яйце може да пръсне главата, едно яйце може да пее. Едно яйце може да спи.
към беседата >>
Който не е спрял при него, той не е спрял при човешката мисъл.
Човешката мисъл, според мене това отличава певеца.
Който не е спрял при него, той не е спрял при човешката мисъл.
Ако си се спрял да слушаш певеца – аз разбирам реализираната мисъл. А пък пеенето е сгъстена светлина. Светлината е израз на мисълта. Само при светлината може да се яви мисълта. Красивият певец е човешката мисъл или може да го наречем, когато вашето внимание трябва да се привлече.
към беседата >>
Ако видиш себе си в доброто, доброто е добре направено.
Всяко последствие има причина, че има правилно отражение. Сам да се отражаваш в огледалото, виждаш себе си. Приятно ти е, че имаш едно огледало. Ако в огледалото не можеш да видиш себе си, то не е направено както трябва. Ако направиш едно добро и не можеш да видиш себе си в доброто, доброто не е направено.
Ако видиш себе си в доброто, доброто е добре направено.
към беседата >>
Яйцето съдържа всичко в себе, но не тъй както е поставено в кошницата.
Ако тази плевня е направена от желязо е безопасна. Казват сега в музиката: ритъм. Това е една седма. Но в музиката не всичко [е] ритъм. Някои вземат като че ритъмът съдържа душата на нещата, като че съдържа всичко.
Яйцето съдържа всичко в себе, но не тъй както е поставено в кошницата.
Там какво може да излезе от него? Едно яйце може да хвърка. Едно яйце може да рови, едно яйце може да пръсне главата, едно яйце може да пее. Едно яйце може да спи. Казвам: Как тъй?
към беседата >>
Ако си се спрял да слушаш певеца – аз разбирам реализираната мисъл.
Човешката мисъл, според мене това отличава певеца. Който не е спрял при него, той не е спрял при човешката мисъл.
Ако си се спрял да слушаш певеца – аз разбирам реализираната мисъл.
А пък пеенето е сгъстена светлина. Светлината е израз на мисълта. Само при светлината може да се яви мисълта. Красивият певец е човешката мисъл или може да го наречем, когато вашето внимание трябва да се привлече. Може да се привлече по пътя на царя, може да се привлече по пътя на богатия, може да се привлече по пътя на красивата мома и т.н.
към беседата >>
То са сега ред разсъждения, за да ви избавя от ред противоречия.
То са сега ред разсъждения, за да ви избавя от ред противоречия.
Като живеете, като умирате да бъдете доволни. Казваш: „Живях и какво ли научих! “ Учил съм толкова, но какво [съм] научил? Правих добро, правих, но нищо не направих. Да бъдеш доволен от учението, да бъдеш доволен от доброто, да бъдеш доволен, че умираш.
към беседата >>
Там какво може да излезе от него?
Казват сега в музиката: ритъм. Това е една седма. Но в музиката не всичко [е] ритъм. Някои вземат като че ритъмът съдържа душата на нещата, като че съдържа всичко. Яйцето съдържа всичко в себе, но не тъй както е поставено в кошницата.
Там какво може да излезе от него?
Едно яйце може да хвърка. Едно яйце може да рови, едно яйце може да пръсне главата, едно яйце може да пее. Едно яйце може да спи. Казвам: Как тъй? Сто положения може да има яйцето сега.
към беседата >>
А пък пеенето е сгъстена светлина.
Човешката мисъл, според мене това отличава певеца. Който не е спрял при него, той не е спрял при човешката мисъл. Ако си се спрял да слушаш певеца – аз разбирам реализираната мисъл.
А пък пеенето е сгъстена светлина.
Светлината е израз на мисълта. Само при светлината може да се яви мисълта. Красивият певец е човешката мисъл или може да го наречем, когато вашето внимание трябва да се привлече. Може да се привлече по пътя на царя, може да се привлече по пътя на богатия, може да се привлече по пътя на красивата мома и т.н. Това са методи или начини.
към беседата >>
Като живеете, като умирате да бъдете доволни.
То са сега ред разсъждения, за да ви избавя от ред противоречия.
Като живеете, като умирате да бъдете доволни.
Казваш: „Живях и какво ли научих! “ Учил съм толкова, но какво [съм] научил? Правих добро, правих, но нищо не направих. Да бъдеш доволен от учението, да бъдеш доволен от доброто, да бъдеш доволен, че умираш. Лошо ли е човек да е умрял?
към беседата >>
Едно яйце може да хвърка.
Това е една седма. Но в музиката не всичко [е] ритъм. Някои вземат като че ритъмът съдържа душата на нещата, като че съдържа всичко. Яйцето съдържа всичко в себе, но не тъй както е поставено в кошницата. Там какво може да излезе от него?
Едно яйце може да хвърка.
Едно яйце може да рови, едно яйце може да пръсне главата, едно яйце може да пее. Едно яйце може да спи. Казвам: Как тъй? Сто положения може да има яйцето сега.
към беседата >>
Светлината е израз на мисълта.
Човешката мисъл, според мене това отличава певеца. Който не е спрял при него, той не е спрял при човешката мисъл. Ако си се спрял да слушаш певеца – аз разбирам реализираната мисъл. А пък пеенето е сгъстена светлина.
Светлината е израз на мисълта.
Само при светлината може да се яви мисълта. Красивият певец е човешката мисъл или може да го наречем, когато вашето внимание трябва да се привлече. Може да се привлече по пътя на царя, може да се привлече по пътя на богатия, може да се привлече по пътя на красивата мома и т.н. Това са методи или начини. Вие, ако сте един певец, кому ще пеете?
към беседата >>
Казваш: „Живях и какво ли научих!
То са сега ред разсъждения, за да ви избавя от ред противоречия. Като живеете, като умирате да бъдете доволни.
Казваш: „Живях и какво ли научих!
“ Учил съм толкова, но какво [съм] научил? Правих добро, правих, но нищо не направих. Да бъдеш доволен от учението, да бъдеш доволен от доброто, да бъдеш доволен, че умираш. Лошо ли е човек да е умрял? Турете сега умира.
към беседата >>
Едно яйце може да рови, едно яйце може да пръсне главата, едно яйце може да пее.
Но в музиката не всичко [е] ритъм. Някои вземат като че ритъмът съдържа душата на нещата, като че съдържа всичко. Яйцето съдържа всичко в себе, но не тъй както е поставено в кошницата. Там какво може да излезе от него? Едно яйце може да хвърка.
Едно яйце може да рови, едно яйце може да пръсне главата, едно яйце може да пее.
Едно яйце може да спи. Казвам: Как тъй? Сто положения може да има яйцето сега.
към беседата >>
Само при светлината може да се яви мисълта.
Човешката мисъл, според мене това отличава певеца. Който не е спрял при него, той не е спрял при човешката мисъл. Ако си се спрял да слушаш певеца – аз разбирам реализираната мисъл. А пък пеенето е сгъстена светлина. Светлината е израз на мисълта.
Само при светлината може да се яви мисълта.
Красивият певец е човешката мисъл или може да го наречем, когато вашето внимание трябва да се привлече. Може да се привлече по пътя на царя, може да се привлече по пътя на богатия, може да се привлече по пътя на красивата мома и т.н. Това са методи или начини. Вие, ако сте един певец, кому ще пеете? Човек на себе си може ли да пее?
към беседата >>
“ Учил съм толкова, но какво [съм] научил?
То са сега ред разсъждения, за да ви избавя от ред противоречия. Като живеете, като умирате да бъдете доволни. Казваш: „Живях и какво ли научих!
“ Учил съм толкова, но какво [съм] научил?
Правих добро, правих, но нищо не направих. Да бъдеш доволен от учението, да бъдеш доволен от доброто, да бъдеш доволен, че умираш. Лошо ли е човек да е умрял? Турете сега умира. Умира значи влиза в света.
към беседата >>
Едно яйце може да спи.
Някои вземат като че ритъмът съдържа душата на нещата, като че съдържа всичко. Яйцето съдържа всичко в себе, но не тъй както е поставено в кошницата. Там какво може да излезе от него? Едно яйце може да хвърка. Едно яйце може да рови, едно яйце може да пръсне главата, едно яйце може да пее.
Едно яйце може да спи.
Казвам: Как тъй? Сто положения може да има яйцето сега.
към беседата >>
Красивият певец е човешката мисъл или може да го наречем, когато вашето внимание трябва да се привлече.
Който не е спрял при него, той не е спрял при човешката мисъл. Ако си се спрял да слушаш певеца – аз разбирам реализираната мисъл. А пък пеенето е сгъстена светлина. Светлината е израз на мисълта. Само при светлината може да се яви мисълта.
Красивият певец е човешката мисъл или може да го наречем, когато вашето внимание трябва да се привлече.
Може да се привлече по пътя на царя, може да се привлече по пътя на богатия, може да се привлече по пътя на красивата мома и т.н. Това са методи или начини. Вие, ако сте един певец, кому ще пеете? Човек на себе си може ли да пее? – Не може човек да пее на себе си.
към беседата >>
Правих добро, правих, но нищо не направих.
То са сега ред разсъждения, за да ви избавя от ред противоречия. Като живеете, като умирате да бъдете доволни. Казваш: „Живях и какво ли научих! “ Учил съм толкова, но какво [съм] научил?
Правих добро, правих, но нищо не направих.
Да бъдеш доволен от учението, да бъдеш доволен от доброто, да бъдеш доволен, че умираш. Лошо ли е човек да е умрял? Турете сега умира. Умира значи влиза в света. Съвсем са го изопачили.
към беседата >>
Казвам: Как тъй?
Яйцето съдържа всичко в себе, но не тъй както е поставено в кошницата. Там какво може да излезе от него? Едно яйце може да хвърка. Едно яйце може да рови, едно яйце може да пръсне главата, едно яйце може да пее. Едно яйце може да спи.
Казвам: Как тъй?
Сто положения може да има яйцето сега.
към беседата >>
Може да се привлече по пътя на царя, може да се привлече по пътя на богатия, може да се привлече по пътя на красивата мома и т.н.
Ако си се спрял да слушаш певеца – аз разбирам реализираната мисъл. А пък пеенето е сгъстена светлина. Светлината е израз на мисълта. Само при светлината може да се яви мисълта. Красивият певец е човешката мисъл или може да го наречем, когато вашето внимание трябва да се привлече.
Може да се привлече по пътя на царя, може да се привлече по пътя на богатия, може да се привлече по пътя на красивата мома и т.н.
Това са методи или начини. Вие, ако сте един певец, кому ще пеете? Човек на себе си може ли да пее? – Не може човек да пее на себе си. Певецът най-първо пее на въздуха.
към беседата >>
Да бъдеш доволен от учението, да бъдеш доволен от доброто, да бъдеш доволен, че умираш.
То са сега ред разсъждения, за да ви избавя от ред противоречия. Като живеете, като умирате да бъдете доволни. Казваш: „Живях и какво ли научих! “ Учил съм толкова, но какво [съм] научил? Правих добро, правих, но нищо не направих.
Да бъдеш доволен от учението, да бъдеш доволен от доброто, да бъдеш доволен, че умираш.
Лошо ли е човек да е умрял? Турете сега умира. Умира значи влиза в света. Съвсем са го изопачили. Казва: „Умира този човек.“ Нека умира.
към беседата >>
Сто положения може да има яйцето сега.
Там какво може да излезе от него? Едно яйце може да хвърка. Едно яйце може да рови, едно яйце може да пръсне главата, едно яйце може да пее. Едно яйце може да спи. Казвам: Как тъй?
Сто положения може да има яйцето сега.
към беседата >>
Това са методи или начини.
А пък пеенето е сгъстена светлина. Светлината е израз на мисълта. Само при светлината може да се яви мисълта. Красивият певец е човешката мисъл или може да го наречем, когато вашето внимание трябва да се привлече. Може да се привлече по пътя на царя, може да се привлече по пътя на богатия, може да се привлече по пътя на красивата мома и т.н.
Това са методи или начини.
Вие, ако сте един певец, кому ще пеете? Човек на себе си може ли да пее? – Не може човек да пее на себе си. Певецът най-първо пее на въздуха. Той казва: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Ако не пееш, той ще те хване за гърлото.
към беседата >>
Лошо ли е човек да е умрял?
Като живеете, като умирате да бъдете доволни. Казваш: „Живях и какво ли научих! “ Учил съм толкова, но какво [съм] научил? Правих добро, правих, но нищо не направих. Да бъдеш доволен от учението, да бъдеш доволен от доброто, да бъдеш доволен, че умираш.
Лошо ли е човек да е умрял?
Турете сега умира. Умира значи влиза в света. Съвсем са го изопачили. Казва: „Умира този човек.“ Нека умира. Стига да идете в мира, в света, стига [да] идете в училище.
към беседата >>
Сега, не искам да остане в ума ви, че причината не е нищо.
Сега, не искам да остане в ума ви, че причината не е нищо.
Но разбирането ви за причината не е пълно. Да кажем, ако ти можеш да вземеш само тона „до“, а не можеш да вземеш друг. Тогава в какво седи причината? Значи пееш само „до“, „ре“ не можеш да вземеш, „ми “ не можеш да вземеш, „фа“ не можеш да вземеш, „сол“ не можеш да вземеш, „ла“ не можеш да вземеш, „си“ не можеш да вземеш, горно „до“ не можеш да вземеш. После, нагоре пак не можеш.
към беседата >>
Вие, ако сте един певец, кому ще пеете?
Светлината е израз на мисълта. Само при светлината може да се яви мисълта. Красивият певец е човешката мисъл или може да го наречем, когато вашето внимание трябва да се привлече. Може да се привлече по пътя на царя, може да се привлече по пътя на богатия, може да се привлече по пътя на красивата мома и т.н. Това са методи или начини.
Вие, ако сте един певец, кому ще пеете?
Човек на себе си може ли да пее? – Не може човек да пее на себе си. Певецът най-първо пее на въздуха. Той казва: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Ако не пееш, той ще те хване за гърлото. Той е царя.
към беседата >>
Турете сега умира.
Казваш: „Живях и какво ли научих! “ Учил съм толкова, но какво [съм] научил? Правих добро, правих, но нищо не направих. Да бъдеш доволен от учението, да бъдеш доволен от доброто, да бъдеш доволен, че умираш. Лошо ли е човек да е умрял?
Турете сега умира.
Умира значи влиза в света. Съвсем са го изопачили. Казва: „Умира този човек.“ Нека умира. Стига да идете в мира, в света, стига [да] идете в училище. Нека умира.
към беседата >>
Но разбирането ви за причината не е пълно.
Сега, не искам да остане в ума ви, че причината не е нищо.
Но разбирането ви за причината не е пълно.
Да кажем, ако ти можеш да вземеш само тона „до“, а не можеш да вземеш друг. Тогава в какво седи причината? Значи пееш само „до“, „ре“ не можеш да вземеш, „ми “ не можеш да вземеш, „фа“ не можеш да вземеш, „сол“ не можеш да вземеш, „ла“ не можеш да вземеш, „си“ не можеш да вземеш, горно „до“ не можеш да вземеш. После, нагоре пак не можеш. Да допуснем, че гласът ти е много хубав в три до четири октави нагоре.
към беседата >>
Човек на себе си може ли да пее?
Само при светлината може да се яви мисълта. Красивият певец е човешката мисъл или може да го наречем, когато вашето внимание трябва да се привлече. Може да се привлече по пътя на царя, може да се привлече по пътя на богатия, може да се привлече по пътя на красивата мома и т.н. Това са методи или начини. Вие, ако сте един певец, кому ще пеете?
Човек на себе си може ли да пее?
– Не може човек да пее на себе си. Певецът най-първо пее на въздуха. Той казва: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Ако не пееш, той ще те хване за гърлото. Той е царя. Има ли право въздухът да заповядва на певеца да пее?
към беседата >>
Умира значи влиза в света.
“ Учил съм толкова, но какво [съм] научил? Правих добро, правих, но нищо не направих. Да бъдеш доволен от учението, да бъдеш доволен от доброто, да бъдеш доволен, че умираш. Лошо ли е човек да е умрял? Турете сега умира.
Умира значи влиза в света.
Съвсем са го изопачили. Казва: „Умира този човек.“ Нека умира. Стига да идете в мира, в света, стига [да] идете в училище. Нека умира. Лошо е когато не сте отишли в училище.
към беседата >>
Да кажем, ако ти можеш да вземеш само тона „до“, а не можеш да вземеш друг.
Сега, не искам да остане в ума ви, че причината не е нищо. Но разбирането ви за причината не е пълно.
Да кажем, ако ти можеш да вземеш само тона „до“, а не можеш да вземеш друг.
Тогава в какво седи причината? Значи пееш само „до“, „ре“ не можеш да вземеш, „ми “ не можеш да вземеш, „фа“ не можеш да вземеш, „сол“ не можеш да вземеш, „ла“ не можеш да вземеш, „си“ не можеш да вземеш, горно „до“ не можеш да вземеш. После, нагоре пак не можеш. Да допуснем, че гласът ти е много хубав в три до четири октави нагоре. Сега рядко можете да вземете четири октави.
към беседата >>
– Не може човек да пее на себе си.
Красивият певец е човешката мисъл или може да го наречем, когато вашето внимание трябва да се привлече. Може да се привлече по пътя на царя, може да се привлече по пътя на богатия, може да се привлече по пътя на красивата мома и т.н. Това са методи или начини. Вие, ако сте един певец, кому ще пеете? Човек на себе си може ли да пее?
– Не може човек да пее на себе си.
Певецът най-първо пее на въздуха. Той казва: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Ако не пееш, той ще те хване за гърлото. Той е царя. Има ли право въздухът да заповядва на певеца да пее? За да пее певецът въздух трябва.
към беседата >>
Съвсем са го изопачили.
Правих добро, правих, но нищо не направих. Да бъдеш доволен от учението, да бъдеш доволен от доброто, да бъдеш доволен, че умираш. Лошо ли е човек да е умрял? Турете сега умира. Умира значи влиза в света.
Съвсем са го изопачили.
Казва: „Умира този човек.“ Нека умира. Стига да идете в мира, в света, стига [да] идете в училище. Нека умира. Лошо е когато не сте отишли в училище. Щом идете в училище, добре е.
към беседата >>
Тогава в какво седи причината?
Сега, не искам да остане в ума ви, че причината не е нищо. Но разбирането ви за причината не е пълно. Да кажем, ако ти можеш да вземеш само тона „до“, а не можеш да вземеш друг.
Тогава в какво седи причината?
Значи пееш само „до“, „ре“ не можеш да вземеш, „ми “ не можеш да вземеш, „фа“ не можеш да вземеш, „сол“ не можеш да вземеш, „ла“ не можеш да вземеш, „си“ не можеш да вземеш, горно „до“ не можеш да вземеш. После, нагоре пак не можеш. Да допуснем, че гласът ти е много хубав в три до четири октави нагоре. Сега рядко можете да вземете четири октави. Четири октави да вземат историята помни малко певци.
към беседата >>
Певецът най-първо пее на въздуха.
Може да се привлече по пътя на царя, може да се привлече по пътя на богатия, може да се привлече по пътя на красивата мома и т.н. Това са методи или начини. Вие, ако сте един певец, кому ще пеете? Човек на себе си може ли да пее? – Не може човек да пее на себе си.
Певецът най-първо пее на въздуха.
Той казва: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Ако не пееш, той ще те хване за гърлото. Той е царя. Има ли право въздухът да заповядва на певеца да пее? За да пее певецът въздух трябва. За другото вие какъв превод ще направите?
към беседата >>
Казва: „Умира този човек.“ Нека умира.
Да бъдеш доволен от учението, да бъдеш доволен от доброто, да бъдеш доволен, че умираш. Лошо ли е човек да е умрял? Турете сега умира. Умира значи влиза в света. Съвсем са го изопачили.
Казва: „Умира този човек.“ Нека умира.
Стига да идете в мира, в света, стига [да] идете в училище. Нека умира. Лошо е когато не сте отишли в училище. Щом идете в училище, добре е. Та да умира не е лоша дума.
към беседата >>
Значи пееш само „до“, „ре“ не можеш да вземеш, „ми “ не можеш да вземеш, „фа“ не можеш да вземеш, „сол“ не можеш да вземеш, „ла“ не можеш да вземеш, „си“ не можеш да вземеш, горно „до“ не можеш да вземеш.
Сега, не искам да остане в ума ви, че причината не е нищо. Но разбирането ви за причината не е пълно. Да кажем, ако ти можеш да вземеш само тона „до“, а не можеш да вземеш друг. Тогава в какво седи причината?
Значи пееш само „до“, „ре“ не можеш да вземеш, „ми “ не можеш да вземеш, „фа“ не можеш да вземеш, „сол“ не можеш да вземеш, „ла“ не можеш да вземеш, „си“ не можеш да вземеш, горно „до“ не можеш да вземеш.
После, нагоре пак не можеш. Да допуснем, че гласът ти е много хубав в три до четири октави нагоре. Сега рядко можете да вземете четири октави. Четири октави да вземат историята помни малко певци. Досега малко, четири души певци, които вземали четири октави на земята.
към беседата >>
Той казва: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Ако не пееш, той ще те хване за гърлото.
Това са методи или начини. Вие, ако сте един певец, кому ще пеете? Човек на себе си може ли да пее? – Не може човек да пее на себе си. Певецът най-първо пее на въздуха.
Той казва: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Ако не пееш, той ще те хване за гърлото.
Той е царя. Има ли право въздухът да заповядва на певеца да пее? За да пее певецът въздух трябва. За другото вие какъв превод ще направите? Казвам: Въздухът е царя.
към беседата >>
Стига да идете в мира, в света, стига [да] идете в училище.
Лошо ли е човек да е умрял? Турете сега умира. Умира значи влиза в света. Съвсем са го изопачили. Казва: „Умира този човек.“ Нека умира.
Стига да идете в мира, в света, стига [да] идете в училище.
Нека умира. Лошо е когато не сте отишли в училище. Щом идете в училище, добре е. Та да умира не е лоша дума. Разглеждате лошите страни на живота.
към беседата >>
После, нагоре пак не можеш.
Сега, не искам да остане в ума ви, че причината не е нищо. Но разбирането ви за причината не е пълно. Да кажем, ако ти можеш да вземеш само тона „до“, а не можеш да вземеш друг. Тогава в какво седи причината? Значи пееш само „до“, „ре“ не можеш да вземеш, „ми “ не можеш да вземеш, „фа“ не можеш да вземеш, „сол“ не можеш да вземеш, „ла“ не можеш да вземеш, „си“ не можеш да вземеш, горно „до“ не можеш да вземеш.
После, нагоре пак не можеш.
Да допуснем, че гласът ти е много хубав в три до четири октави нагоре. Сега рядко можете да вземете четири октави. Четири октави да вземат историята помни малко певци. Досега малко, четири души певци, които вземали четири октави на земята. Така да може да пее на четири октави, така да взема, като че си играе.
към беседата >>
Той е царя.
Вие, ако сте един певец, кому ще пеете? Човек на себе си може ли да пее? – Не може човек да пее на себе си. Певецът най-първо пее на въздуха. Той казва: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Ако не пееш, той ще те хване за гърлото.
Той е царя.
Има ли право въздухът да заповядва на певеца да пее? За да пее певецът въздух трябва. За другото вие какъв превод ще направите? Казвам: Въздухът е царя. Ако не пееш, казва: „Ще те обеся, нищо повече.“ Превеждам сега: Непременно, като вземеш този въздух, ти трябва да пееш, пак ще го дадеш.
към беседата >>
Нека умира.
Турете сега умира. Умира значи влиза в света. Съвсем са го изопачили. Казва: „Умира този човек.“ Нека умира. Стига да идете в мира, в света, стига [да] идете в училище.
Нека умира.
Лошо е когато не сте отишли в училище. Щом идете в училище, добре е. Та да умира не е лоша дума. Разглеждате лошите страни на живота. Неразбрано има в нас.
към беседата >>
Да допуснем, че гласът ти е много хубав в три до четири октави нагоре.
Но разбирането ви за причината не е пълно. Да кажем, ако ти можеш да вземеш само тона „до“, а не можеш да вземеш друг. Тогава в какво седи причината? Значи пееш само „до“, „ре“ не можеш да вземеш, „ми “ не можеш да вземеш, „фа“ не можеш да вземеш, „сол“ не можеш да вземеш, „ла“ не можеш да вземеш, „си“ не можеш да вземеш, горно „до“ не можеш да вземеш. После, нагоре пак не можеш.
Да допуснем, че гласът ти е много хубав в три до четири октави нагоре.
Сега рядко можете да вземете четири октави. Четири октави да вземат историята помни малко певци. Досега малко, четири души певци, които вземали четири октави на земята. Така да може да пее на четири октави, така да взема, като че си играе. Ако един от вас си позволи на четири октави, как мислите, колко време ви трябва, някой път?
към беседата >>
Има ли право въздухът да заповядва на певеца да пее?
Човек на себе си може ли да пее? – Не може човек да пее на себе си. Певецът най-първо пее на въздуха. Той казва: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Ако не пееш, той ще те хване за гърлото. Той е царя.
Има ли право въздухът да заповядва на певеца да пее?
За да пее певецът въздух трябва. За другото вие какъв превод ще направите? Казвам: Въздухът е царя. Ако не пееш, казва: „Ще те обеся, нищо повече.“ Превеждам сега: Непременно, като вземеш този въздух, ти трябва да пееш, пак ще го дадеш. Какво има ако аз изкарам музикално въздуха от гърлото.
към беседата >>
Лошо е когато не сте отишли в училище.
Умира значи влиза в света. Съвсем са го изопачили. Казва: „Умира този човек.“ Нека умира. Стига да идете в мира, в света, стига [да] идете в училище. Нека умира.
Лошо е когато не сте отишли в училище.
Щом идете в училище, добре е. Та да умира не е лоша дума. Разглеждате лошите страни на живота. Неразбрано има в нас. Онези хубавите неща в природата ние ги тълкуваме криво и следствие на това си създаваме наследството.
към беседата >>
Сега рядко можете да вземете четири октави.
Да кажем, ако ти можеш да вземеш само тона „до“, а не можеш да вземеш друг. Тогава в какво седи причината? Значи пееш само „до“, „ре“ не можеш да вземеш, „ми “ не можеш да вземеш, „фа“ не можеш да вземеш, „сол“ не можеш да вземеш, „ла“ не можеш да вземеш, „си“ не можеш да вземеш, горно „до“ не можеш да вземеш. После, нагоре пак не можеш. Да допуснем, че гласът ти е много хубав в три до четири октави нагоре.
Сега рядко можете да вземете четири октави.
Четири октави да вземат историята помни малко певци. Досега малко, четири души певци, които вземали четири октави на земята. Така да може да пее на четири октави, така да взема, като че си играе. Ако един от вас си позволи на четири октави, как мислите, колко време ви трябва, някой път? Зависи. Вашият ларинкс трябва да бъде направен от много хубав материал.
към беседата >>
За да пее певецът въздух трябва.
– Не може човек да пее на себе си. Певецът най-първо пее на въздуха. Той казва: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Ако не пееш, той ще те хване за гърлото. Той е царя. Има ли право въздухът да заповядва на певеца да пее?
За да пее певецът въздух трябва.
За другото вие какъв превод ще направите? Казвам: Въздухът е царя. Ако не пееш, казва: „Ще те обеся, нищо повече.“ Превеждам сега: Непременно, като вземеш този въздух, ти трябва да пееш, пак ще го дадеш. Какво има ако аз изкарам музикално въздуха от гърлото. Няма никакво противоречие.
към беседата >>
Щом идете в училище, добре е.
Съвсем са го изопачили. Казва: „Умира този човек.“ Нека умира. Стига да идете в мира, в света, стига [да] идете в училище. Нека умира. Лошо е когато не сте отишли в училище.
Щом идете в училище, добре е.
Та да умира не е лоша дума. Разглеждате лошите страни на живота. Неразбрано има в нас. Онези хубавите неща в природата ние ги тълкуваме криво и следствие на това си създаваме наследството. Казваме: „Лош е животът.“ Не че е лош животът.
към беседата >>
Четири октави да вземат историята помни малко певци.
Тогава в какво седи причината? Значи пееш само „до“, „ре“ не можеш да вземеш, „ми “ не можеш да вземеш, „фа“ не можеш да вземеш, „сол“ не можеш да вземеш, „ла“ не можеш да вземеш, „си“ не можеш да вземеш, горно „до“ не можеш да вземеш. После, нагоре пак не можеш. Да допуснем, че гласът ти е много хубав в три до четири октави нагоре. Сега рядко можете да вземете четири октави.
Четири октави да вземат историята помни малко певци.
Досега малко, четири души певци, които вземали четири октави на земята. Така да може да пее на четири октави, така да взема, като че си играе. Ако един от вас си позволи на четири октави, как мислите, колко време ви трябва, някой път? Зависи. Вашият ларинкс трябва да бъде направен от много хубав материал. Някой път можеш да имаш материал, но с този материал не може така да пееш.
към беседата >>
За другото вие какъв превод ще направите?
Певецът най-първо пее на въздуха. Той казва: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Ако не пееш, той ще те хване за гърлото. Той е царя. Има ли право въздухът да заповядва на певеца да пее? За да пее певецът въздух трябва.
За другото вие какъв превод ще направите?
Казвам: Въздухът е царя. Ако не пееш, казва: „Ще те обеся, нищо повече.“ Превеждам сега: Непременно, като вземеш този въздух, ти трябва да пееш, пак ще го дадеш. Какво има ако аз изкарам музикално въздуха от гърлото. Няма никакво противоречие. Второто положение на какво може да го сравните?
към беседата >>
Та да умира не е лоша дума.
Казва: „Умира този човек.“ Нека умира. Стига да идете в мира, в света, стига [да] идете в училище. Нека умира. Лошо е когато не сте отишли в училище. Щом идете в училище, добре е.
Та да умира не е лоша дума.
Разглеждате лошите страни на живота. Неразбрано има в нас. Онези хубавите неща в природата ние ги тълкуваме криво и следствие на това си създаваме наследството. Казваме: „Лош е животът.“ Не че е лош животът. Животът има нещо неразбрано.
към беседата >>
Досега малко, четири души певци, които вземали четири октави на земята.
Значи пееш само „до“, „ре“ не можеш да вземеш, „ми “ не можеш да вземеш, „фа“ не можеш да вземеш, „сол“ не можеш да вземеш, „ла“ не можеш да вземеш, „си“ не можеш да вземеш, горно „до“ не можеш да вземеш. После, нагоре пак не можеш. Да допуснем, че гласът ти е много хубав в три до четири октави нагоре. Сега рядко можете да вземете четири октави. Четири октави да вземат историята помни малко певци.
Досега малко, четири души певци, които вземали четири октави на земята.
Така да може да пее на четири октави, така да взема, като че си играе. Ако един от вас си позволи на четири октави, как мислите, колко време ви трябва, някой път? Зависи. Вашият ларинкс трябва да бъде направен от много хубав материал. Някой път можеш да имаш материал, но с този материал не може така да пееш.
към беседата >>
Казвам: Въздухът е царя.
Той казва: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Ако не пееш, той ще те хване за гърлото. Той е царя. Има ли право въздухът да заповядва на певеца да пее? За да пее певецът въздух трябва. За другото вие какъв превод ще направите?
Казвам: Въздухът е царя.
Ако не пееш, казва: „Ще те обеся, нищо повече.“ Превеждам сега: Непременно, като вземеш този въздух, ти трябва да пееш, пак ще го дадеш. Какво има ако аз изкарам музикално въздуха от гърлото. Няма никакво противоречие. Второто положение на какво може да го сравните? – Наял си се, ще пееш.
към беседата >>
Разглеждате лошите страни на живота.
Стига да идете в мира, в света, стига [да] идете в училище. Нека умира. Лошо е когато не сте отишли в училище. Щом идете в училище, добре е. Та да умира не е лоша дума.
Разглеждате лошите страни на живота.
Неразбрано има в нас. Онези хубавите неща в природата ние ги тълкуваме криво и следствие на това си създаваме наследството. Казваме: „Лош е животът.“ Не че е лош животът. Животът има нещо неразбрано.
към беседата >>
Така да може да пее на четири октави, така да взема, като че си играе.
После, нагоре пак не можеш. Да допуснем, че гласът ти е много хубав в три до четири октави нагоре. Сега рядко можете да вземете четири октави. Четири октави да вземат историята помни малко певци. Досега малко, четири души певци, които вземали четири октави на земята.
Така да може да пее на четири октави, така да взема, като че си играе.
Ако един от вас си позволи на четири октави, как мислите, колко време ви трябва, някой път? Зависи. Вашият ларинкс трябва да бъде направен от много хубав материал. Някой път можеш да имаш материал, но с този материал не може така да пееш.
към беседата >>
Ако не пееш, казва: „Ще те обеся, нищо повече.“ Превеждам сега: Непременно, като вземеш този въздух, ти трябва да пееш, пак ще го дадеш.
Той е царя. Има ли право въздухът да заповядва на певеца да пее? За да пее певецът въздух трябва. За другото вие какъв превод ще направите? Казвам: Въздухът е царя.
Ако не пееш, казва: „Ще те обеся, нищо повече.“ Превеждам сега: Непременно, като вземеш този въздух, ти трябва да пееш, пак ще го дадеш.
Какво има ако аз изкарам музикално въздуха от гърлото. Няма никакво противоречие. Второто положение на какво може да го сравните? – Наял си се, ще пееш. На тази храна трябва да пееш.
към беседата >>
Неразбрано има в нас.
Нека умира. Лошо е когато не сте отишли в училище. Щом идете в училище, добре е. Та да умира не е лоша дума. Разглеждате лошите страни на живота.
Неразбрано има в нас.
Онези хубавите неща в природата ние ги тълкуваме криво и следствие на това си създаваме наследството. Казваме: „Лош е животът.“ Не че е лош животът. Животът има нещо неразбрано.
към беседата >>
Ако един от вас си позволи на четири октави, как мислите, колко време ви трябва, някой път?
Да допуснем, че гласът ти е много хубав в три до четири октави нагоре. Сега рядко можете да вземете четири октави. Четири октави да вземат историята помни малко певци. Досега малко, четири души певци, които вземали четири октави на земята. Така да може да пее на четири октави, така да взема, като че си играе.
Ако един от вас си позволи на четири октави, как мислите, колко време ви трябва, някой път?
Зависи. Вашият ларинкс трябва да бъде направен от много хубав материал. Някой път можеш да имаш материал, но с този материал не може така да пееш.
към беседата >>
Какво има ако аз изкарам музикално въздуха от гърлото.
Има ли право въздухът да заповядва на певеца да пее? За да пее певецът въздух трябва. За другото вие какъв превод ще направите? Казвам: Въздухът е царя. Ако не пееш, казва: „Ще те обеся, нищо повече.“ Превеждам сега: Непременно, като вземеш този въздух, ти трябва да пееш, пак ще го дадеш.
Какво има ако аз изкарам музикално въздуха от гърлото.
Няма никакво противоречие. Второто положение на какво може да го сравните? – Наял си се, ще пееш. На тази храна трябва да пееш.
към беседата >>
Онези хубавите неща в природата ние ги тълкуваме криво и следствие на това си създаваме наследството.
Лошо е когато не сте отишли в училище. Щом идете в училище, добре е. Та да умира не е лоша дума. Разглеждате лошите страни на живота. Неразбрано има в нас.
Онези хубавите неща в природата ние ги тълкуваме криво и следствие на това си създаваме наследството.
Казваме: „Лош е животът.“ Не че е лош животът. Животът има нещо неразбрано.
към беседата >>
Зависи. Вашият ларинкс трябва да бъде направен от много хубав материал.
Сега рядко можете да вземете четири октави. Четири октави да вземат историята помни малко певци. Досега малко, четири души певци, които вземали четири октави на земята. Така да може да пее на четири октави, така да взема, като че си играе. Ако един от вас си позволи на четири октави, как мислите, колко време ви трябва, някой път?
Зависи. Вашият ларинкс трябва да бъде направен от много хубав материал.
Някой път можеш да имаш материал, но с този материал не може така да пееш.
към беседата >>
Няма никакво противоречие.
За да пее певецът въздух трябва. За другото вие какъв превод ще направите? Казвам: Въздухът е царя. Ако не пееш, казва: „Ще те обеся, нищо повече.“ Превеждам сега: Непременно, като вземеш този въздух, ти трябва да пееш, пак ще го дадеш. Какво има ако аз изкарам музикално въздуха от гърлото.
Няма никакво противоречие.
Второто положение на какво може да го сравните? – Наял си се, ще пееш. На тази храна трябва да пееш.
към беседата >>
Казваме: „Лош е животът.“ Не че е лош животът.
Щом идете в училище, добре е. Та да умира не е лоша дума. Разглеждате лошите страни на живота. Неразбрано има в нас. Онези хубавите неща в природата ние ги тълкуваме криво и следствие на това си създаваме наследството.
Казваме: „Лош е животът.“ Не че е лош животът.
Животът има нещо неразбрано.
към беседата >>
Някой път можеш да имаш материал, но с този материал не може така да пееш.
Четири октави да вземат историята помни малко певци. Досега малко, четири души певци, които вземали четири октави на земята. Така да може да пее на четири октави, така да взема, като че си играе. Ако един от вас си позволи на четири октави, как мислите, колко време ви трябва, някой път? Зависи. Вашият ларинкс трябва да бъде направен от много хубав материал.
Някой път можеш да имаш материал, но с този материал не може така да пееш.
към беседата >>
Второто положение на какво може да го сравните?
За другото вие какъв превод ще направите? Казвам: Въздухът е царя. Ако не пееш, казва: „Ще те обеся, нищо повече.“ Превеждам сега: Непременно, като вземеш този въздух, ти трябва да пееш, пак ще го дадеш. Какво има ако аз изкарам музикално въздуха от гърлото. Няма никакво противоречие.
Второто положение на какво може да го сравните?
– Наял си се, ще пееш. На тази храна трябва да пееш.
към беседата >>
Животът има нещо неразбрано.
Та да умира не е лоша дума. Разглеждате лошите страни на живота. Неразбрано има в нас. Онези хубавите неща в природата ние ги тълкуваме криво и следствие на това си създаваме наследството. Казваме: „Лош е животът.“ Не че е лош животът.
Животът има нещо неразбрано.
към беседата >>
Вие разбирате, в причината има нещо разумно, което създава нещата.
Вие разбирате, в причината има нещо разумно, което създава нещата.
Но това не е причина. Та причината, кое е причина? Кое онова, което е подбудило причината да е причина? Вие предполагате, че причината е причина на себе си. Как е причина сама на себе си причина?
към беседата >>
– Наял си се, ще пееш.
Казвам: Въздухът е царя. Ако не пееш, казва: „Ще те обеся, нищо повече.“ Превеждам сега: Непременно, като вземеш този въздух, ти трябва да пееш, пак ще го дадеш. Какво има ако аз изкарам музикално въздуха от гърлото. Няма никакво противоречие. Второто положение на какво може да го сравните?
– Наял си се, ще пееш.
На тази храна трябва да пееш.
към беседата >>
Колко работи разбрахте сега, които можете да приложите?
Колко работи разбрахте сега, които можете да приложите?
Магнитът винаги привлича малките частици, не големите. Ако имате едно желязо от десет килограма не може да го привлече. Щом са по-малки можеш да се справиш. Мъчнотиите понеже ги привличаш, ще се справиш с тях. Това са войници, ще ги туриш на служба.
към беседата >>
Но това не е причина.
Вие разбирате, в причината има нещо разумно, което създава нещата.
Но това не е причина.
Та причината, кое е причина? Кое онова, което е подбудило причината да е причина? Вие предполагате, че причината е причина на себе си. Как е причина сама на себе си причина? Допуснете, че аз свиря.
към беседата >>
На тази храна трябва да пееш.
Ако не пееш, казва: „Ще те обеся, нищо повече.“ Превеждам сега: Непременно, като вземеш този въздух, ти трябва да пееш, пак ще го дадеш. Какво има ако аз изкарам музикално въздуха от гърлото. Няма никакво противоречие. Второто положение на какво може да го сравните? – Наял си се, ще пееш.
На тази храна трябва да пееш.
към беседата >>
Магнитът винаги привлича малките частици, не големите.
Колко работи разбрахте сега, които можете да приложите?
Магнитът винаги привлича малките частици, не големите.
Ако имате едно желязо от десет килограма не може да го привлече. Щом са по-малки можеш да се справиш. Мъчнотиите понеже ги привличаш, ще се справиш с тях. Това са войници, ще ги туриш на служба. То са кандидати за служба, ще ги назначиш: кои учители, кого чиновник, слуги някъде.
към беседата >>
Та причината, кое е причина?
Вие разбирате, в причината има нещо разумно, което създава нещата. Но това не е причина.
Та причината, кое е причина?
Кое онова, което е подбудило причината да е причина? Вие предполагате, че причината е причина на себе си. Как е причина сама на себе си причина? Допуснете, че аз свиря. Коя е причината у мене?
към беседата >>
Сега да напуснем този ред на разсъждения.
Сега да напуснем този ред на разсъждения.
Вие в себе си да разсъждавате така. Сега да ви приведа друг пример. Представете си, че вие сте един беден студент, аз към банкерин. От немай къде вие сте заставени да дойдете при мене, искате да свършите университет, трябват ви пари. Аз като човек ви давам пари, но ви казвам: „Трябва да ги върнете на време.
към беседата >>
Ако имате едно желязо от десет килограма не може да го привлече.
Колко работи разбрахте сега, които можете да приложите? Магнитът винаги привлича малките частици, не големите.
Ако имате едно желязо от десет килограма не може да го привлече.
Щом са по-малки можеш да се справиш. Мъчнотиите понеже ги привличаш, ще се справиш с тях. Това са войници, ще ги туриш на служба. То са кандидати за служба, ще ги назначиш: кои учители, кого чиновник, слуги някъде. До вечерта ще ги назначиш и те ще ти благодарят.
към беседата >>
Кое онова, което е подбудило причината да е причина?
Вие разбирате, в причината има нещо разумно, което създава нещата. Но това не е причина. Та причината, кое е причина?
Кое онова, което е подбудило причината да е причина?
Вие предполагате, че причината е причина на себе си. Как е причина сама на себе си причина? Допуснете, че аз свиря. Коя е причината у мене? Допуснете, че вие пеете, коя е причината на вашето пеене?
към беседата >>
Вие в себе си да разсъждавате така.
Сега да напуснем този ред на разсъждения.
Вие в себе си да разсъждавате така.
Сега да ви приведа друг пример. Представете си, че вие сте един беден студент, аз към банкерин. От немай къде вие сте заставени да дойдете при мене, искате да свършите университет, трябват ви пари. Аз като човек ви давам пари, но ви казвам: „Трябва да ги върнете на време. Каква гаранция ще ми дадете?
към беседата >>
Щом са по-малки можеш да се справиш.
Колко работи разбрахте сега, които можете да приложите? Магнитът винаги привлича малките частици, не големите. Ако имате едно желязо от десет килограма не може да го привлече.
Щом са по-малки можеш да се справиш.
Мъчнотиите понеже ги привличаш, ще се справиш с тях. Това са войници, ще ги туриш на служба. То са кандидати за служба, ще ги назначиш: кои учители, кого чиновник, слуги някъде. До вечерта ще ги назначиш и те ще ти благодарят.
към беседата >>
Вие предполагате, че причината е причина на себе си.
Вие разбирате, в причината има нещо разумно, което създава нещата. Но това не е причина. Та причината, кое е причина? Кое онова, което е подбудило причината да е причина?
Вие предполагате, че причината е причина на себе си.
Как е причина сама на себе си причина? Допуснете, че аз свиря. Коя е причината у мене? Допуснете, че вие пеете, коя е причината на вашето пеене? Кой ви заставя да пеете?
към беседата >>
Сега да ви приведа друг пример.
Сега да напуснем този ред на разсъждения. Вие в себе си да разсъждавате така.
Сега да ви приведа друг пример.
Представете си, че вие сте един беден студент, аз към банкерин. От немай къде вие сте заставени да дойдете при мене, искате да свършите университет, трябват ви пари. Аз като човек ви давам пари, но ви казвам: „Трябва да ги върнете на време. Каква гаранция ще ми дадете? “ Вие дадете едно доказателство, второ, трето.
към беседата >>
Мъчнотиите понеже ги привличаш, ще се справиш с тях.
Колко работи разбрахте сега, които можете да приложите? Магнитът винаги привлича малките частици, не големите. Ако имате едно желязо от десет килограма не може да го привлече. Щом са по-малки можеш да се справиш.
Мъчнотиите понеже ги привличаш, ще се справиш с тях.
Това са войници, ще ги туриш на служба. То са кандидати за служба, ще ги назначиш: кои учители, кого чиновник, слуги някъде. До вечерта ще ги назначиш и те ще ти благодарят.
към беседата >>
Как е причина сама на себе си причина?
Вие разбирате, в причината има нещо разумно, което създава нещата. Но това не е причина. Та причината, кое е причина? Кое онова, което е подбудило причината да е причина? Вие предполагате, че причината е причина на себе си.
Как е причина сама на себе си причина?
Допуснете, че аз свиря. Коя е причината у мене? Допуснете, че вие пеете, коя е причината на вашето пеене? Кой ви заставя да пеете? Допуснете, че имате едната струна опъната от двете страни.
към беседата >>
Представете си, че вие сте един беден студент, аз към банкерин.
Сега да напуснем този ред на разсъждения. Вие в себе си да разсъждавате така. Сега да ви приведа друг пример.
Представете си, че вие сте един беден студент, аз към банкерин.
От немай къде вие сте заставени да дойдете при мене, искате да свършите университет, трябват ви пари. Аз като човек ви давам пари, но ви казвам: „Трябва да ги върнете на време. Каква гаранция ще ми дадете? “ Вие дадете едно доказателство, второ, трето. Вие ще се намерите в положението на ония, които искат да докажат на един богат американец, че земята е валчеста.
към беседата >>
Това са войници, ще ги туриш на служба.
Колко работи разбрахте сега, които можете да приложите? Магнитът винаги привлича малките частици, не големите. Ако имате едно желязо от десет килограма не може да го привлече. Щом са по-малки можеш да се справиш. Мъчнотиите понеже ги привличаш, ще се справиш с тях.
Това са войници, ще ги туриш на служба.
То са кандидати за служба, ще ги назначиш: кои учители, кого чиновник, слуги някъде. До вечерта ще ги назначиш и те ще ти благодарят.
към беседата >>
Допуснете, че аз свиря.
Но това не е причина. Та причината, кое е причина? Кое онова, което е подбудило причината да е причина? Вие предполагате, че причината е причина на себе си. Как е причина сама на себе си причина?
Допуснете, че аз свиря.
Коя е причината у мене? Допуснете, че вие пеете, коя е причината на вашето пеене? Кой ви заставя да пеете? Допуснете, че имате едната струна опъната от двете страни. Тя седи в покой.
към беседата >>
От немай къде вие сте заставени да дойдете при мене, искате да свършите университет, трябват ви пари.
Сега да напуснем този ред на разсъждения. Вие в себе си да разсъждавате така. Сега да ви приведа друг пример. Представете си, че вие сте един беден студент, аз към банкерин.
От немай къде вие сте заставени да дойдете при мене, искате да свършите университет, трябват ви пари.
Аз като човек ви давам пари, но ви казвам: „Трябва да ги върнете на време. Каква гаранция ще ми дадете? “ Вие дадете едно доказателство, второ, трето. Вие ще се намерите в положението на ония, които искат да докажат на един богат американец, че земята е валчеста. Той обявил, че дава пет хиляди долара, на онзи, който му докаже, че земята е валчеста.
към беседата >>
То са кандидати за служба, ще ги назначиш: кои учители, кого чиновник, слуги някъде.
Магнитът винаги привлича малките частици, не големите. Ако имате едно желязо от десет килограма не може да го привлече. Щом са по-малки можеш да се справиш. Мъчнотиите понеже ги привличаш, ще се справиш с тях. Това са войници, ще ги туриш на служба.
То са кандидати за служба, ще ги назначиш: кои учители, кого чиновник, слуги някъде.
До вечерта ще ги назначиш и те ще ти благодарят.
към беседата >>
Коя е причината у мене?
Та причината, кое е причина? Кое онова, което е подбудило причината да е причина? Вие предполагате, че причината е причина на себе си. Как е причина сама на себе си причина? Допуснете, че аз свиря.
Коя е причината у мене?
Допуснете, че вие пеете, коя е причината на вашето пеене? Кой ви заставя да пеете? Допуснете, че имате едната струна опъната от двете страни. Тя седи в покой. Тя вече издава един тон.
към беседата >>
Аз като човек ви давам пари, но ви казвам: „Трябва да ги върнете на време.
Сега да напуснем този ред на разсъждения. Вие в себе си да разсъждавате така. Сега да ви приведа друг пример. Представете си, че вие сте един беден студент, аз към банкерин. От немай къде вие сте заставени да дойдете при мене, искате да свършите университет, трябват ви пари.
Аз като човек ви давам пари, но ви казвам: „Трябва да ги върнете на време.
Каква гаранция ще ми дадете? “ Вие дадете едно доказателство, второ, трето. Вие ще се намерите в положението на ония, които искат да докажат на един богат американец, че земята е валчеста. Той обявил, че дава пет хиляди долара, на онзи, който му докаже, че земята е валчеста. Досега са се явили мнозина но не могат да му докажат, да го убедят.
към беседата >>
До вечерта ще ги назначиш и те ще ти благодарят.
Ако имате едно желязо от десет килограма не може да го привлече. Щом са по-малки можеш да се справиш. Мъчнотиите понеже ги привличаш, ще се справиш с тях. Това са войници, ще ги туриш на служба. То са кандидати за служба, ще ги назначиш: кои учители, кого чиновник, слуги някъде.
До вечерта ще ги назначиш и те ще ти благодарят.
към беседата >>
Допуснете, че вие пеете, коя е причината на вашето пеене?
Кое онова, което е подбудило причината да е причина? Вие предполагате, че причината е причина на себе си. Как е причина сама на себе си причина? Допуснете, че аз свиря. Коя е причината у мене?
Допуснете, че вие пеете, коя е причината на вашето пеене?
Кой ви заставя да пеете? Допуснете, че имате едната струна опъната от двете страни. Тя седи в покой. Тя вече издава един тон. Но какво ме е заставило мене да бутам тази причина?
към беседата >>
Каква гаранция ще ми дадете?
Вие в себе си да разсъждавате така. Сега да ви приведа друг пример. Представете си, че вие сте един беден студент, аз към банкерин. От немай къде вие сте заставени да дойдете при мене, искате да свършите университет, трябват ви пари. Аз като човек ви давам пари, но ви казвам: „Трябва да ги върнете на време.
Каква гаранция ще ми дадете?
“ Вие дадете едно доказателство, второ, трето. Вие ще се намерите в положението на ония, които искат да докажат на един богат американец, че земята е валчеста. Той обявил, че дава пет хиляди долара, на онзи, който му докаже, че земята е валчеста. Досега са се явили мнозина но не могат да му докажат, да го убедят. Той мисли, че земята е плоска.
към беседата >>
Сега нека остане нещо неразбрано.
Сега нека остане нещо неразбрано.
към беседата >>
Кой ви заставя да пеете?
Вие предполагате, че причината е причина на себе си. Как е причина сама на себе си причина? Допуснете, че аз свиря. Коя е причината у мене? Допуснете, че вие пеете, коя е причината на вашето пеене?
Кой ви заставя да пеете?
Допуснете, че имате едната струна опъната от двете страни. Тя седи в покой. Тя вече издава един тон. Но какво ме е заставило мене да бутам тази причина? Защо я бутам?
към беседата >>
“ Вие дадете едно доказателство, второ, трето.
Сега да ви приведа друг пример. Представете си, че вие сте един беден студент, аз към банкерин. От немай къде вие сте заставени да дойдете при мене, искате да свършите университет, трябват ви пари. Аз като човек ви давам пари, но ви казвам: „Трябва да ги върнете на време. Каква гаранция ще ми дадете?
“ Вие дадете едно доказателство, второ, трето.
Вие ще се намерите в положението на ония, които искат да докажат на един богат американец, че земята е валчеста. Той обявил, че дава пет хиляди долара, на онзи, който му докаже, че земята е валчеста. Досега са се явили мнозина но не могат да му докажат, да го убедят. Той мисли, че земята е плоска. Той [е] богат милионер, пет хиляди долара дава на онзи, който може да му докаже, че земята е валчеста.
към беседата >>
Царят ли ви привлича, богатият ли ви привлича, момата ли ви привлича?
Царят ли ви привлича, богатият ли ви привлича, момата ли ви привлича?
Какво трябва да правите?
към беседата >>
Допуснете, че имате едната струна опъната от двете страни.
Как е причина сама на себе си причина? Допуснете, че аз свиря. Коя е причината у мене? Допуснете, че вие пеете, коя е причината на вашето пеене? Кой ви заставя да пеете?
Допуснете, че имате едната струна опъната от двете страни.
Тя седи в покой. Тя вече издава един тон. Но какво ме е заставило мене да бутам тази причина? Защо я бутам? Допуснете, че дойде вятър, духне вятър и тя запее пак и без да я бутам, вятърът я бута.
към беседата >>
Вие ще се намерите в положението на ония, които искат да докажат на един богат американец, че земята е валчеста.
Представете си, че вие сте един беден студент, аз към банкерин. От немай къде вие сте заставени да дойдете при мене, искате да свършите университет, трябват ви пари. Аз като човек ви давам пари, но ви казвам: „Трябва да ги върнете на време. Каква гаранция ще ми дадете? “ Вие дадете едно доказателство, второ, трето.
Вие ще се намерите в положението на ония, които искат да докажат на един богат американец, че земята е валчеста.
Той обявил, че дава пет хиляди долара, на онзи, който му докаже, че земята е валчеста. Досега са се явили мнозина но не могат да му докажат, да го убедят. Той мисли, че земята е плоска. Той [е] богат милионер, пет хиляди долара дава на онзи, който може да му докаже, че земята е валчеста. Ефикасно доказателство, да се задоволи.
към беседата >>
Какво трябва да правите?
Царят ли ви привлича, богатият ли ви привлича, момата ли ви привлича?
Какво трябва да правите?
към беседата >>
Тя седи в покой.
Допуснете, че аз свиря. Коя е причината у мене? Допуснете, че вие пеете, коя е причината на вашето пеене? Кой ви заставя да пеете? Допуснете, че имате едната струна опъната от двете страни.
Тя седи в покой.
Тя вече издава един тон. Но какво ме е заставило мене да бутам тази причина? Защо я бутам? Допуснете, че дойде вятър, духне вятър и тя запее пак и без да я бутам, вятърът я бута. Ако идете в Индия, често ще видите, че има бамбукова тръстика, която свири.
към беседата >>
Той обявил, че дава пет хиляди долара, на онзи, който му докаже, че земята е валчеста.
От немай къде вие сте заставени да дойдете при мене, искате да свършите университет, трябват ви пари. Аз като човек ви давам пари, но ви казвам: „Трябва да ги върнете на време. Каква гаранция ще ми дадете? “ Вие дадете едно доказателство, второ, трето. Вие ще се намерите в положението на ония, които искат да докажат на един богат американец, че земята е валчеста.
Той обявил, че дава пет хиляди долара, на онзи, който му докаже, че земята е валчеста.
Досега са се явили мнозина но не могат да му докажат, да го убедят. Той мисли, че земята е плоска. Той [е] богат милионер, пет хиляди долара дава на онзи, който може да му докаже, че земята е валчеста. Ефикасно доказателство, да се задоволи. Казва: „Празна работа е, това не доказателство, то е предположение, не е валчеста, ние не я виждаме валчеста.“ Сега вие ще кажете: „Има доказателства.“ Но тия доказателства не хващат.
към беседата >>
Тя вече издава един тон.
Коя е причината у мене? Допуснете, че вие пеете, коя е причината на вашето пеене? Кой ви заставя да пеете? Допуснете, че имате едната струна опъната от двете страни. Тя седи в покой.
Тя вече издава един тон.
Но какво ме е заставило мене да бутам тази причина? Защо я бутам? Допуснете, че дойде вятър, духне вятър и тя запее пак и без да я бутам, вятърът я бута. Ако идете в Индия, често ще видите, че има бамбукова тръстика, която свири. Имат такива от хиляда и една нощ приказни неща, вечерно време ще чуете.
към беседата >>
Досега са се явили мнозина но не могат да му докажат, да го убедят.
Аз като човек ви давам пари, но ви казвам: „Трябва да ги върнете на време. Каква гаранция ще ми дадете? “ Вие дадете едно доказателство, второ, трето. Вие ще се намерите в положението на ония, които искат да докажат на един богат американец, че земята е валчеста. Той обявил, че дава пет хиляди долара, на онзи, който му докаже, че земята е валчеста.
Досега са се явили мнозина но не могат да му докажат, да го убедят.
Той мисли, че земята е плоска. Той [е] богат милионер, пет хиляди долара дава на онзи, който може да му докаже, че земята е валчеста. Ефикасно доказателство, да се задоволи. Казва: „Празна работа е, това не доказателство, то е предположение, не е валчеста, ние не я виждаме валчеста.“ Сега вие ще кажете: „Има доказателства.“ Но тия доказателства не хващат. Този американец, той иска много материално доказателство, да види, че земята е като глобус, че е валчеста.
към беседата >>
Но какво ме е заставило мене да бутам тази причина?
Допуснете, че вие пеете, коя е причината на вашето пеене? Кой ви заставя да пеете? Допуснете, че имате едната струна опъната от двете страни. Тя седи в покой. Тя вече издава един тон.
Но какво ме е заставило мене да бутам тази причина?
Защо я бутам? Допуснете, че дойде вятър, духне вятър и тя запее пак и без да я бутам, вятърът я бута. Ако идете в Индия, често ще видите, че има бамбукова тръстика, която свири. Имат такива от хиляда и една нощ приказни неща, вечерно време ще чуете. Има един род мухи, които правят дупки в тия бамбукови тояжки и от вятъра пеят.
към беседата >>
Той мисли, че земята е плоска.
Каква гаранция ще ми дадете? “ Вие дадете едно доказателство, второ, трето. Вие ще се намерите в положението на ония, които искат да докажат на един богат американец, че земята е валчеста. Той обявил, че дава пет хиляди долара, на онзи, който му докаже, че земята е валчеста. Досега са се явили мнозина но не могат да му докажат, да го убедят.
Той мисли, че земята е плоска.
Той [е] богат милионер, пет хиляди долара дава на онзи, който може да му докаже, че земята е валчеста. Ефикасно доказателство, да се задоволи. Казва: „Празна работа е, това не доказателство, то е предположение, не е валчеста, ние не я виждаме валчеста.“ Сега вие ще кажете: „Има доказателства.“ Но тия доказателства не хващат. Този американец, той иска много материално доказателство, да види, че земята е като глобус, че е валчеста.
към беседата >>
Защо я бутам?
Кой ви заставя да пеете? Допуснете, че имате едната струна опъната от двете страни. Тя седи в покой. Тя вече издава един тон. Но какво ме е заставило мене да бутам тази причина?
Защо я бутам?
Допуснете, че дойде вятър, духне вятър и тя запее пак и без да я бутам, вятърът я бута. Ако идете в Индия, често ще видите, че има бамбукова тръстика, която свири. Имат такива от хиляда и една нощ приказни неща, вечерно време ще чуете. Има един род мухи, които правят дупки в тия бамбукови тояжки и от вятъра пеят. Тия мухи ни най-малко не искат да създадат музика, те само като го направят дойде вятърът и издава всевъзможни тонове.
към беседата >>
Той [е] богат милионер, пет хиляди долара дава на онзи, който може да му докаже, че земята е валчеста.
“ Вие дадете едно доказателство, второ, трето. Вие ще се намерите в положението на ония, които искат да докажат на един богат американец, че земята е валчеста. Той обявил, че дава пет хиляди долара, на онзи, който му докаже, че земята е валчеста. Досега са се явили мнозина но не могат да му докажат, да го убедят. Той мисли, че земята е плоска.
Той [е] богат милионер, пет хиляди долара дава на онзи, който може да му докаже, че земята е валчеста.
Ефикасно доказателство, да се задоволи. Казва: „Празна работа е, това не доказателство, то е предположение, не е валчеста, ние не я виждаме валчеста.“ Сега вие ще кажете: „Има доказателства.“ Но тия доказателства не хващат. Този американец, той иска много материално доказателство, да види, че земята е като глобус, че е валчеста.
към беседата >>
Допуснете, че дойде вятър, духне вятър и тя запее пак и без да я бутам, вятърът я бута.
Допуснете, че имате едната струна опъната от двете страни. Тя седи в покой. Тя вече издава един тон. Но какво ме е заставило мене да бутам тази причина? Защо я бутам?
Допуснете, че дойде вятър, духне вятър и тя запее пак и без да я бутам, вятърът я бута.
Ако идете в Индия, често ще видите, че има бамбукова тръстика, която свири. Имат такива от хиляда и една нощ приказни неща, вечерно време ще чуете. Има един род мухи, които правят дупки в тия бамбукови тояжки и от вятъра пеят. Тия мухи ни най-малко не искат да създадат музика, те само като го направят дойде вятърът и издава всевъзможни тонове. Това се дължи на тия мухи, които правят дупки по тръстиката и правят цялата гора да пее, когато пее вятърът.
към беседата >>
Ефикасно доказателство, да се задоволи.
Вие ще се намерите в положението на ония, които искат да докажат на един богат американец, че земята е валчеста. Той обявил, че дава пет хиляди долара, на онзи, който му докаже, че земята е валчеста. Досега са се явили мнозина но не могат да му докажат, да го убедят. Той мисли, че земята е плоска. Той [е] богат милионер, пет хиляди долара дава на онзи, който може да му докаже, че земята е валчеста.
Ефикасно доказателство, да се задоволи.
Казва: „Празна работа е, това не доказателство, то е предположение, не е валчеста, ние не я виждаме валчеста.“ Сега вие ще кажете: „Има доказателства.“ Но тия доказателства не хващат. Този американец, той иска много материално доказателство, да види, че земята е като глобус, че е валчеста.
към беседата >>
3.
Предпоследната врата. За това което е
,
МОК
, София, 7.2.1936г.,
Вие всички обичате разнообразието.
Туй, което наричат философски разнообразие в живота, то е външно.
Вие всички обичате разнообразието.
Еднообразието е скука в живота. В еднообразието е скуката, а разнообразието е музика. Във вас, когато не знаете какво да правите, то е скука. Няма нещо музикално. Страданията или мъченията са един живот еднообразен.
към беседата >>
Това ни интересува, специфичното в него, това разнообразното.
Човек трябва да се възпита в това, което носи в себе си. Да разбие това, което носи в себе си, туй което е. Затова трябва да ги почитаме. Интересуваш се от един младеж, който е музикален, има някаква дарба, художник е или това, онова. Интересува ни някой, някаква добродетел, сила специфична има.
Това ни интересува, специфичното в него, това разнообразното.
Има някои хора, като срещнете нищо няма да ви каже човекът, но като ви погледне, има нещо в очите. Ти си неразположен, той хвърли един поглед и в тебе онова неразположение, лошото изчезне. Този човек друго не ти казва. Той, като те погледне, ти казваш: „Този човек, като минах край него, внесе нещо много хубаво.“
към беседата >>
Онзи който слиза е ученият, другият – невежия.
Представете си две същества. Едното слиза в кладенеца долу, другото остава горе. Кое същество ще стане по-учено, което слиза долу или което остава горе? Долу в този кладенец има едно богатство и този, който слиза ще го вземе, а другият ще го изтегли.
Онзи който слиза е ученият, другият – невежия.
Понеже и двамата са работили, разпределят равномерно тия блага. Тъй щото ако кажеш, че в миналото си изгубил нещо, ти си останал горе. Изтегли макарата, извади го, не го дръж долу. Може да си користолюбив, извади го от кладенеца. Този за да излезе, от тебе зависи.
към беседата >>
Еднообразието е скука в живота.
Туй, което наричат философски разнообразие в живота, то е външно. Вие всички обичате разнообразието.
Еднообразието е скука в живота.
В еднообразието е скуката, а разнообразието е музика. Във вас, когато не знаете какво да правите, то е скука. Няма нещо музикално. Страданията или мъченията са един живот еднообразен. Няма никаква музика там.
към беседата >>
Има някои хора, като срещнете нищо няма да ви каже човекът, но като ви погледне, има нещо в очите.
Да разбие това, което носи в себе си, туй което е. Затова трябва да ги почитаме. Интересуваш се от един младеж, който е музикален, има някаква дарба, художник е или това, онова. Интересува ни някой, някаква добродетел, сила специфична има. Това ни интересува, специфичното в него, това разнообразното.
Има някои хора, като срещнете нищо няма да ви каже човекът, но като ви погледне, има нещо в очите.
Ти си неразположен, той хвърли един поглед и в тебе онова неразположение, лошото изчезне. Този човек друго не ти казва. Той, като те погледне, ти казваш: „Този човек, като минах край него, внесе нещо много хубаво.“
към беседата >>
Понеже и двамата са работили, разпределят равномерно тия блага.
Представете си две същества. Едното слиза в кладенеца долу, другото остава горе. Кое същество ще стане по-учено, което слиза долу или което остава горе? Долу в този кладенец има едно богатство и този, който слиза ще го вземе, а другият ще го изтегли. Онзи който слиза е ученият, другият – невежия.
Понеже и двамата са работили, разпределят равномерно тия блага.
Тъй щото ако кажеш, че в миналото си изгубил нещо, ти си останал горе. Изтегли макарата, извади го, не го дръж долу. Може да си користолюбив, извади го от кладенеца. Този за да излезе, от тебе зависи. Ако кажеш: „Че едно време го пуснах в кладенеца“, питам: Извади ли го?
към беседата >>
В еднообразието е скуката, а разнообразието е музика.
Туй, което наричат философски разнообразие в живота, то е външно. Вие всички обичате разнообразието. Еднообразието е скука в живота.
В еднообразието е скуката, а разнообразието е музика.
Във вас, когато не знаете какво да правите, то е скука. Няма нещо музикално. Страданията или мъченията са един живот еднообразен. Няма никаква музика там. Ако вземете цветовете, те са наредени музикално.
към беседата >>
Ти си неразположен, той хвърли един поглед и в тебе онова неразположение, лошото изчезне.
Затова трябва да ги почитаме. Интересуваш се от един младеж, който е музикален, има някаква дарба, художник е или това, онова. Интересува ни някой, някаква добродетел, сила специфична има. Това ни интересува, специфичното в него, това разнообразното. Има някои хора, като срещнете нищо няма да ви каже човекът, но като ви погледне, има нещо в очите.
Ти си неразположен, той хвърли един поглед и в тебе онова неразположение, лошото изчезне.
Този човек друго не ти казва. Той, като те погледне, ти казваш: „Този човек, като минах край него, внесе нещо много хубаво.“
към беседата >>
Тъй щото ако кажеш, че в миналото си изгубил нещо, ти си останал горе.
Едното слиза в кладенеца долу, другото остава горе. Кое същество ще стане по-учено, което слиза долу или което остава горе? Долу в този кладенец има едно богатство и този, който слиза ще го вземе, а другият ще го изтегли. Онзи който слиза е ученият, другият – невежия. Понеже и двамата са работили, разпределят равномерно тия блага.
Тъй щото ако кажеш, че в миналото си изгубил нещо, ти си останал горе.
Изтегли макарата, извади го, не го дръж долу. Може да си користолюбив, извади го от кладенеца. Този за да излезе, от тебе зависи. Ако кажеш: „Че едно време го пуснах в кладенеца“, питам: Извади ли го? – „Не го извадих.“ Ти, докато не го извадиш, не можеш да прокопсаш.
към беседата >>
Във вас, когато не знаете какво да правите, то е скука.
Туй, което наричат философски разнообразие в живота, то е външно. Вие всички обичате разнообразието. Еднообразието е скука в живота. В еднообразието е скуката, а разнообразието е музика.
Във вас, когато не знаете какво да правите, то е скука.
Няма нещо музикално. Страданията или мъченията са един живот еднообразен. Няма никаква музика там. Ако вземете цветовете, те са наредени музикално. Седемте цвята са наредени музикално.
към беседата >>
Този човек друго не ти казва.
Интересуваш се от един младеж, който е музикален, има някаква дарба, художник е или това, онова. Интересува ни някой, някаква добродетел, сила специфична има. Това ни интересува, специфичното в него, това разнообразното. Има някои хора, като срещнете нищо няма да ви каже човекът, но като ви погледне, има нещо в очите. Ти си неразположен, той хвърли един поглед и в тебе онова неразположение, лошото изчезне.
Този човек друго не ти казва.
Той, като те погледне, ти казваш: „Този човек, като минах край него, внесе нещо много хубаво.“
към беседата >>
Изтегли макарата, извади го, не го дръж долу.
Кое същество ще стане по-учено, което слиза долу или което остава горе? Долу в този кладенец има едно богатство и този, който слиза ще го вземе, а другият ще го изтегли. Онзи който слиза е ученият, другият – невежия. Понеже и двамата са работили, разпределят равномерно тия блага. Тъй щото ако кажеш, че в миналото си изгубил нещо, ти си останал горе.
Изтегли макарата, извади го, не го дръж долу.
Може да си користолюбив, извади го от кладенеца. Този за да излезе, от тебе зависи. Ако кажеш: „Че едно време го пуснах в кладенеца“, питам: Извади ли го? – „Не го извадих.“ Ти, докато не го извадиш, не можеш да прокопсаш. Къде е погрешката?
към беседата >>
Няма нещо музикално.
Туй, което наричат философски разнообразие в живота, то е външно. Вие всички обичате разнообразието. Еднообразието е скука в живота. В еднообразието е скуката, а разнообразието е музика. Във вас, когато не знаете какво да правите, то е скука.
Няма нещо музикално.
Страданията или мъченията са един живот еднообразен. Няма никаква музика там. Ако вземете цветовете, те са наредени музикално. Седемте цвята са наредени музикално. Цяла една песен може да имате.
към беседата >>
Той, като те погледне, ти казваш: „Този човек, като минах край него, внесе нещо много хубаво.“
Интересува ни някой, някаква добродетел, сила специфична има. Това ни интересува, специфичното в него, това разнообразното. Има някои хора, като срещнете нищо няма да ви каже човекът, но като ви погледне, има нещо в очите. Ти си неразположен, той хвърли един поглед и в тебе онова неразположение, лошото изчезне. Този човек друго не ти казва.
Той, като те погледне, ти казваш: „Този човек, като минах край него, внесе нещо много хубаво.“
към беседата >>
Може да си користолюбив, извади го от кладенеца.
Долу в този кладенец има едно богатство и този, който слиза ще го вземе, а другият ще го изтегли. Онзи който слиза е ученият, другият – невежия. Понеже и двамата са работили, разпределят равномерно тия блага. Тъй щото ако кажеш, че в миналото си изгубил нещо, ти си останал горе. Изтегли макарата, извади го, не го дръж долу.
Може да си користолюбив, извади го от кладенеца.
Този за да излезе, от тебе зависи. Ако кажеш: „Че едно време го пуснах в кладенеца“, питам: Извади ли го? – „Не го извадих.“ Ти, докато не го извадиш, не можеш да прокопсаш. Къде е погрешката? Не само да пуснеш човека в кладенеца, но да го извадиш.
към беседата >>
Страданията или мъченията са един живот еднообразен.
Вие всички обичате разнообразието. Еднообразието е скука в живота. В еднообразието е скуката, а разнообразието е музика. Във вас, когато не знаете какво да правите, то е скука. Няма нещо музикално.
Страданията или мъченията са един живот еднообразен.
Няма никаква музика там. Ако вземете цветовете, те са наредени музикално. Седемте цвята са наредени музикално. Цяла една песен може да имате. Разхвърляните цветове по цветята, то е цяла музика.
към беседата >>
Казвам: По този начин като разглеждате живота, той е благо.
Казвам: По този начин като разглеждате живота, той е благо.
Аз ще ви кажа философията. Всяко живо същество, като ви срещне, всеки човек, когото вие срещате на земята и които са създадени от Бога, те внасят нещо хубаво във вас. Ако вашето съзнание е будно, вие ще приемете това благо; ако не е будно съзнанието, благото ще мине. Туй благо ще падне както дъждът пада върху камъните и изтича, образуват се порои, изтичат някъде и вие оставате такива каквито сте били. В туй отношение бъдете като почвата.
към беседата >>
Този за да излезе, от тебе зависи.
Онзи който слиза е ученият, другият – невежия. Понеже и двамата са работили, разпределят равномерно тия блага. Тъй щото ако кажеш, че в миналото си изгубил нещо, ти си останал горе. Изтегли макарата, извади го, не го дръж долу. Може да си користолюбив, извади го от кладенеца.
Този за да излезе, от тебе зависи.
Ако кажеш: „Че едно време го пуснах в кладенеца“, питам: Извади ли го? – „Не го извадих.“ Ти, докато не го извадиш, не можеш да прокопсаш. Къде е погрешката? Не само да пуснеш човека в кладенеца, но да го извадиш. И невежият, който останал горе, като изтегли онзи, когото пуснал в кладенеца и той ще стане учен.
към беседата >>
Няма никаква музика там.
Еднообразието е скука в живота. В еднообразието е скуката, а разнообразието е музика. Във вас, когато не знаете какво да правите, то е скука. Няма нещо музикално. Страданията или мъченията са един живот еднообразен.
Няма никаква музика там.
Ако вземете цветовете, те са наредени музикално. Седемте цвята са наредени музикално. Цяла една песен може да имате. Разхвърляните цветове по цветята, то е цяла музика. Аз ако влеза в една градина, ще направя една ария.
към беседата >>
Аз ще ви кажа философията.
Казвам: По този начин като разглеждате живота, той е благо.
Аз ще ви кажа философията.
Всяко живо същество, като ви срещне, всеки човек, когото вие срещате на земята и които са създадени от Бога, те внасят нещо хубаво във вас. Ако вашето съзнание е будно, вие ще приемете това благо; ако не е будно съзнанието, благото ще мине. Туй благо ще падне както дъждът пада върху камъните и изтича, образуват се порои, изтичат някъде и вие оставате такива каквито сте били. В туй отношение бъдете като почвата. Възприемете благото и онова, което е посадено във вас да започне да расте.
към беседата >>
Ако кажеш: „Че едно време го пуснах в кладенеца“, питам: Извади ли го?
Понеже и двамата са работили, разпределят равномерно тия блага. Тъй щото ако кажеш, че в миналото си изгубил нещо, ти си останал горе. Изтегли макарата, извади го, не го дръж долу. Може да си користолюбив, извади го от кладенеца. Този за да излезе, от тебе зависи.
Ако кажеш: „Че едно време го пуснах в кладенеца“, питам: Извади ли го?
– „Не го извадих.“ Ти, докато не го извадиш, не можеш да прокопсаш. Къде е погрешката? Не само да пуснеш човека в кладенеца, но да го извадиш. И невежият, който останал горе, като изтегли онзи, когото пуснал в кладенеца и той ще стане учен. Другият е невежа, пък онзи е учен.
към беседата >>
Ако вземете цветовете, те са наредени музикално.
В еднообразието е скуката, а разнообразието е музика. Във вас, когато не знаете какво да правите, то е скука. Няма нещо музикално. Страданията или мъченията са един живот еднообразен. Няма никаква музика там.
Ако вземете цветовете, те са наредени музикално.
Седемте цвята са наредени музикално. Цяла една песен може да имате. Разхвърляните цветове по цветята, то е цяла музика. Аз ако влеза в една градина, ще направя една ария. Сега музикантите, ако съчетаят цветята – сини, червени, бели, може да съчинят най-хубавата песен.
към беседата >>
Всяко живо същество, като ви срещне, всеки човек, когото вие срещате на земята и които са създадени от Бога, те внасят нещо хубаво във вас.
Казвам: По този начин като разглеждате живота, той е благо. Аз ще ви кажа философията.
Всяко живо същество, като ви срещне, всеки човек, когото вие срещате на земята и които са създадени от Бога, те внасят нещо хубаво във вас.
Ако вашето съзнание е будно, вие ще приемете това благо; ако не е будно съзнанието, благото ще мине. Туй благо ще падне както дъждът пада върху камъните и изтича, образуват се порои, изтичат някъде и вие оставате такива каквито сте били. В туй отношение бъдете като почвата. Възприемете благото и онова, което е посадено във вас да започне да расте. Няма да бъде като сухите камъни само мъх да бъде по вас.
към беседата >>
– „Не го извадих.“ Ти, докато не го извадиш, не можеш да прокопсаш.
Тъй щото ако кажеш, че в миналото си изгубил нещо, ти си останал горе. Изтегли макарата, извади го, не го дръж долу. Може да си користолюбив, извади го от кладенеца. Този за да излезе, от тебе зависи. Ако кажеш: „Че едно време го пуснах в кладенеца“, питам: Извади ли го?
– „Не го извадих.“ Ти, докато не го извадиш, не можеш да прокопсаш.
Къде е погрешката? Не само да пуснеш човека в кладенеца, но да го извадиш. И невежият, който останал горе, като изтегли онзи, когото пуснал в кладенеца и той ще стане учен. Другият е невежа, пък онзи е учен. Онзи, като слиза, става учен, другият, като тегли тази макара, става учен.
към беседата >>
Седемте цвята са наредени музикално.
Във вас, когато не знаете какво да правите, то е скука. Няма нещо музикално. Страданията или мъченията са един живот еднообразен. Няма никаква музика там. Ако вземете цветовете, те са наредени музикално.
Седемте цвята са наредени музикално.
Цяла една песен може да имате. Разхвърляните цветове по цветята, то е цяла музика. Аз ако влеза в една градина, ще направя една ария. Сега музикантите, ако съчетаят цветята – сини, червени, бели, може да съчинят най-хубавата песен. То е философска мисъл.
към беседата >>
Ако вашето съзнание е будно, вие ще приемете това благо; ако не е будно съзнанието, благото ще мине.
Казвам: По този начин като разглеждате живота, той е благо. Аз ще ви кажа философията. Всяко живо същество, като ви срещне, всеки човек, когото вие срещате на земята и които са създадени от Бога, те внасят нещо хубаво във вас.
Ако вашето съзнание е будно, вие ще приемете това благо; ако не е будно съзнанието, благото ще мине.
Туй благо ще падне както дъждът пада върху камъните и изтича, образуват се порои, изтичат някъде и вие оставате такива каквито сте били. В туй отношение бъдете като почвата. Възприемете благото и онова, което е посадено във вас да започне да расте. Няма да бъде като сухите камъни само мъх да бъде по вас. И тогава ще има култура, да има нещо да расте.
към беседата >>
Къде е погрешката?
Изтегли макарата, извади го, не го дръж долу. Може да си користолюбив, извади го от кладенеца. Този за да излезе, от тебе зависи. Ако кажеш: „Че едно време го пуснах в кладенеца“, питам: Извади ли го? – „Не го извадих.“ Ти, докато не го извадиш, не можеш да прокопсаш.
Къде е погрешката?
Не само да пуснеш човека в кладенеца, но да го извадиш. И невежият, който останал горе, като изтегли онзи, когото пуснал в кладенеца и той ще стане учен. Другият е невежа, пък онзи е учен. Онзи, като слиза, става учен, другият, като тегли тази макара, става учен. Тъй щото в края на краищата и двамата ще станат учени, само при две обстановки.
към беседата >>
Цяла една песен може да имате.
Няма нещо музикално. Страданията или мъченията са един живот еднообразен. Няма никаква музика там. Ако вземете цветовете, те са наредени музикално. Седемте цвята са наредени музикално.
Цяла една песен може да имате.
Разхвърляните цветове по цветята, то е цяла музика. Аз ако влеза в една градина, ще направя една ария. Сега музикантите, ако съчетаят цветята – сини, червени, бели, може да съчинят най-хубавата песен. То е философска мисъл.
към беседата >>
Туй благо ще падне както дъждът пада върху камъните и изтича, образуват се порои, изтичат някъде и вие оставате такива каквито сте били.
Казвам: По този начин като разглеждате живота, той е благо. Аз ще ви кажа философията. Всяко живо същество, като ви срещне, всеки човек, когото вие срещате на земята и които са създадени от Бога, те внасят нещо хубаво във вас. Ако вашето съзнание е будно, вие ще приемете това благо; ако не е будно съзнанието, благото ще мине.
Туй благо ще падне както дъждът пада върху камъните и изтича, образуват се порои, изтичат някъде и вие оставате такива каквито сте били.
В туй отношение бъдете като почвата. Възприемете благото и онова, което е посадено във вас да започне да расте. Няма да бъде като сухите камъни само мъх да бъде по вас. И тогава ще има култура, да има нещо да расте.
към беседата >>
Не само да пуснеш човека в кладенеца, но да го извадиш.
Може да си користолюбив, извади го от кладенеца. Този за да излезе, от тебе зависи. Ако кажеш: „Че едно време го пуснах в кладенеца“, питам: Извади ли го? – „Не го извадих.“ Ти, докато не го извадиш, не можеш да прокопсаш. Къде е погрешката?
Не само да пуснеш човека в кладенеца, но да го извадиш.
И невежият, който останал горе, като изтегли онзи, когото пуснал в кладенеца и той ще стане учен. Другият е невежа, пък онзи е учен. Онзи, като слиза, става учен, другият, като тегли тази макара, става учен. Тъй щото в края на краищата и двамата ще станат учени, само при две обстановки. Ако в младини си пуснал нещо, в старини ще започнеш да изтегляш, ще извадиш онзи, когото си пуснал.
към беседата >>
Разхвърляните цветове по цветята, то е цяла музика.
Страданията или мъченията са един живот еднообразен. Няма никаква музика там. Ако вземете цветовете, те са наредени музикално. Седемте цвята са наредени музикално. Цяла една песен може да имате.
Разхвърляните цветове по цветята, то е цяла музика.
Аз ако влеза в една градина, ще направя една ария. Сега музикантите, ако съчетаят цветята – сини, червени, бели, може да съчинят най-хубавата песен. То е философска мисъл.
към беседата >>
В туй отношение бъдете като почвата.
Казвам: По този начин като разглеждате живота, той е благо. Аз ще ви кажа философията. Всяко живо същество, като ви срещне, всеки човек, когото вие срещате на земята и които са създадени от Бога, те внасят нещо хубаво във вас. Ако вашето съзнание е будно, вие ще приемете това благо; ако не е будно съзнанието, благото ще мине. Туй благо ще падне както дъждът пада върху камъните и изтича, образуват се порои, изтичат някъде и вие оставате такива каквито сте били.
В туй отношение бъдете като почвата.
Възприемете благото и онова, което е посадено във вас да започне да расте. Няма да бъде като сухите камъни само мъх да бъде по вас. И тогава ще има култура, да има нещо да расте.
към беседата >>
И невежият, който останал горе, като изтегли онзи, когото пуснал в кладенеца и той ще стане учен.
Този за да излезе, от тебе зависи. Ако кажеш: „Че едно време го пуснах в кладенеца“, питам: Извади ли го? – „Не го извадих.“ Ти, докато не го извадиш, не можеш да прокопсаш. Къде е погрешката? Не само да пуснеш човека в кладенеца, но да го извадиш.
И невежият, който останал горе, като изтегли онзи, когото пуснал в кладенеца и той ще стане учен.
Другият е невежа, пък онзи е учен. Онзи, като слиза, става учен, другият, като тегли тази макара, става учен. Тъй щото в края на краищата и двамата ще станат учени, само при две обстановки. Ако в младини си пуснал нещо, в старини ще започнеш да изтегляш, ще извадиш онзи, когото си пуснал. Как ще го изтълкувате?
към беседата >>
Аз ако влеза в една градина, ще направя една ария.
Няма никаква музика там. Ако вземете цветовете, те са наредени музикално. Седемте цвята са наредени музикално. Цяла една песен може да имате. Разхвърляните цветове по цветята, то е цяла музика.
Аз ако влеза в една градина, ще направя една ария.
Сега музикантите, ако съчетаят цветята – сини, червени, бели, може да съчинят най-хубавата песен. То е философска мисъл.
към беседата >>
Възприемете благото и онова, което е посадено във вас да започне да расте.
Аз ще ви кажа философията. Всяко живо същество, като ви срещне, всеки човек, когото вие срещате на земята и които са създадени от Бога, те внасят нещо хубаво във вас. Ако вашето съзнание е будно, вие ще приемете това благо; ако не е будно съзнанието, благото ще мине. Туй благо ще падне както дъждът пада върху камъните и изтича, образуват се порои, изтичат някъде и вие оставате такива каквито сте били. В туй отношение бъдете като почвата.
Възприемете благото и онова, което е посадено във вас да започне да расте.
Няма да бъде като сухите камъни само мъх да бъде по вас. И тогава ще има култура, да има нещо да расте.
към беседата >>
Другият е невежа, пък онзи е учен.
Ако кажеш: „Че едно време го пуснах в кладенеца“, питам: Извади ли го? – „Не го извадих.“ Ти, докато не го извадиш, не можеш да прокопсаш. Къде е погрешката? Не само да пуснеш човека в кладенеца, но да го извадиш. И невежият, който останал горе, като изтегли онзи, когото пуснал в кладенеца и той ще стане учен.
Другият е невежа, пък онзи е учен.
Онзи, като слиза, става учен, другият, като тегли тази макара, става учен. Тъй щото в края на краищата и двамата ще станат учени, само при две обстановки. Ако в младини си пуснал нещо, в старини ще започнеш да изтегляш, ще извадиш онзи, когото си пуснал. Как ще го изтълкувате? Аз вземам фигуративно този образ.
към беседата >>
Сега музикантите, ако съчетаят цветята – сини, червени, бели, може да съчинят най-хубавата песен.
Ако вземете цветовете, те са наредени музикално. Седемте цвята са наредени музикално. Цяла една песен може да имате. Разхвърляните цветове по цветята, то е цяла музика. Аз ако влеза в една градина, ще направя една ария.
Сега музикантите, ако съчетаят цветята – сини, червени, бели, може да съчинят най-хубавата песен.
То е философска мисъл.
към беседата >>
Няма да бъде като сухите камъни само мъх да бъде по вас.
Всяко живо същество, като ви срещне, всеки човек, когото вие срещате на земята и които са създадени от Бога, те внасят нещо хубаво във вас. Ако вашето съзнание е будно, вие ще приемете това благо; ако не е будно съзнанието, благото ще мине. Туй благо ще падне както дъждът пада върху камъните и изтича, образуват се порои, изтичат някъде и вие оставате такива каквито сте били. В туй отношение бъдете като почвата. Възприемете благото и онова, което е посадено във вас да започне да расте.
Няма да бъде като сухите камъни само мъх да бъде по вас.
И тогава ще има култура, да има нещо да расте.
към беседата >>
Онзи, като слиза, става учен, другият, като тегли тази макара, става учен.
– „Не го извадих.“ Ти, докато не го извадиш, не можеш да прокопсаш. Къде е погрешката? Не само да пуснеш човека в кладенеца, но да го извадиш. И невежият, който останал горе, като изтегли онзи, когото пуснал в кладенеца и той ще стане учен. Другият е невежа, пък онзи е учен.
Онзи, като слиза, става учен, другият, като тегли тази макара, става учен.
Тъй щото в края на краищата и двамата ще станат учени, само при две обстановки. Ако в младини си пуснал нещо, в старини ще започнеш да изтегляш, ще извадиш онзи, когото си пуснал. Как ще го изтълкувате? Аз вземам фигуративно този образ. Някой човек в младини не е сполучил нещо, но той има шанс в старини да го сполучи.
към беседата >>
То е философска мисъл.
Седемте цвята са наредени музикално. Цяла една песен може да имате. Разхвърляните цветове по цветята, то е цяла музика. Аз ако влеза в една градина, ще направя една ария. Сега музикантите, ако съчетаят цветята – сини, червени, бели, може да съчинят най-хубавата песен.
То е философска мисъл.
към беседата >>
И тогава ще има култура, да има нещо да расте.
Ако вашето съзнание е будно, вие ще приемете това благо; ако не е будно съзнанието, благото ще мине. Туй благо ще падне както дъждът пада върху камъните и изтича, образуват се порои, изтичат някъде и вие оставате такива каквито сте били. В туй отношение бъдете като почвата. Възприемете благото и онова, което е посадено във вас да започне да расте. Няма да бъде като сухите камъни само мъх да бъде по вас.
И тогава ще има култура, да има нещо да расте.
към беседата >>
Тъй щото в края на краищата и двамата ще станат учени, само при две обстановки.
Къде е погрешката? Не само да пуснеш човека в кладенеца, но да го извадиш. И невежият, който останал горе, като изтегли онзи, когото пуснал в кладенеца и той ще стане учен. Другият е невежа, пък онзи е учен. Онзи, като слиза, става учен, другият, като тегли тази макара, става учен.
Тъй щото в края на краищата и двамата ще станат учени, само при две обстановки.
Ако в младини си пуснал нещо, в старини ще започнеш да изтегляш, ще извадиш онзи, когото си пуснал. Как ще го изтълкувате? Аз вземам фигуративно този образ. Някой човек в младини не е сполучил нещо, но той има шанс в старини да го сполучи.
към беседата >>
Да мислиш положително.
Да мислиш положително.
Не можеш да пееш, ако не мислиш. Най-първо трябва да се научиш да мислиш. Ако не мислите може да направите една погрешка.
към беседата >>
За какво говорех?
За какво говорех?
– За почитта. Не да се обхождате, а почит трябва да имате. Добра обхода е още по-сложно. И ти, ако нямаш почитанието и другото не можеш да имаш. Почитанието е естествено свойство.
към беседата >>
Ако в младини си пуснал нещо, в старини ще започнеш да изтегляш, ще извадиш онзи, когото си пуснал.
Не само да пуснеш човека в кладенеца, но да го извадиш. И невежият, който останал горе, като изтегли онзи, когото пуснал в кладенеца и той ще стане учен. Другият е невежа, пък онзи е учен. Онзи, като слиза, става учен, другият, като тегли тази макара, става учен. Тъй щото в края на краищата и двамата ще станат учени, само при две обстановки.
Ако в младини си пуснал нещо, в старини ще започнеш да изтегляш, ще извадиш онзи, когото си пуснал.
Как ще го изтълкувате? Аз вземам фигуративно този образ. Някой човек в младини не е сполучил нещо, но той има шанс в старини да го сполучи.
към беседата >>
Не можеш да пееш, ако не мислиш.
Да мислиш положително.
Не можеш да пееш, ако не мислиш.
Най-първо трябва да се научиш да мислиш. Ако не мислите може да направите една погрешка.
към беседата >>
– За почитта.
За какво говорех?
– За почитта.
Не да се обхождате, а почит трябва да имате. Добра обхода е още по-сложно. И ти, ако нямаш почитанието и другото не можеш да имаш. Почитанието е естествено свойство. И след туй, ако нямате почитание, се зараждат лошите отношения между хората.
към беседата >>
Как ще го изтълкувате?
И невежият, който останал горе, като изтегли онзи, когото пуснал в кладенеца и той ще стане учен. Другият е невежа, пък онзи е учен. Онзи, като слиза, става учен, другият, като тегли тази макара, става учен. Тъй щото в края на краищата и двамата ще станат учени, само при две обстановки. Ако в младини си пуснал нещо, в старини ще започнеш да изтегляш, ще извадиш онзи, когото си пуснал.
Как ще го изтълкувате?
Аз вземам фигуративно този образ. Някой човек в младини не е сполучил нещо, но той има шанс в старини да го сполучи.
към беседата >>
Най-първо трябва да се научиш да мислиш.
Да мислиш положително. Не можеш да пееш, ако не мислиш.
Най-първо трябва да се научиш да мислиш.
Ако не мислите може да направите една погрешка.
към беседата >>
Не да се обхождате, а почит трябва да имате.
За какво говорех? – За почитта.
Не да се обхождате, а почит трябва да имате.
Добра обхода е още по-сложно. И ти, ако нямаш почитанието и другото не можеш да имаш. Почитанието е естествено свойство. И след туй, ако нямате почитание, се зараждат лошите отношения между хората. Казвате: „Не ме уважават, не ме почитат.“ Почит трябва.
към беседата >>
Аз вземам фигуративно този образ.
Другият е невежа, пък онзи е учен. Онзи, като слиза, става учен, другият, като тегли тази макара, става учен. Тъй щото в края на краищата и двамата ще станат учени, само при две обстановки. Ако в младини си пуснал нещо, в старини ще започнеш да изтегляш, ще извадиш онзи, когото си пуснал. Как ще го изтълкувате?
Аз вземам фигуративно този образ.
Някой човек в младини не е сполучил нещо, но той има шанс в старини да го сполучи.
към беседата >>
Ако не мислите може да направите една погрешка.
Да мислиш положително. Не можеш да пееш, ако не мислиш. Най-първо трябва да се научиш да мислиш.
Ако не мислите може да направите една погрешка.
към беседата >>
Добра обхода е още по-сложно.
За какво говорех? – За почитта. Не да се обхождате, а почит трябва да имате.
Добра обхода е още по-сложно.
И ти, ако нямаш почитанието и другото не можеш да имаш. Почитанието е естествено свойство. И след туй, ако нямате почитание, се зараждат лошите отношения между хората. Казвате: „Не ме уважават, не ме почитат.“ Почит трябва. Всеки един човек трябва да се почита за това, което е, а не за това, което не е.
към беседата >>
Някой човек в младини не е сполучил нещо, но той има шанс в старини да го сполучи.
Онзи, като слиза, става учен, другият, като тегли тази макара, става учен. Тъй щото в края на краищата и двамата ще станат учени, само при две обстановки. Ако в младини си пуснал нещо, в старини ще започнеш да изтегляш, ще извадиш онзи, когото си пуснал. Как ще го изтълкувате? Аз вземам фигуративно този образ.
Някой човек в младини не е сполучил нещо, но той има шанс в старини да го сполучи.
към беседата >>
Искате да знаете какво нещо е пеенето.
Искате да знаете какво нещо е пеенето.
Този въпрос не го засягам. Какво нещо е пеенето оставете настрана. Какво нещо е пеенето? Какво нещо е лукът? Кажете ми какво нещо е лукът?
към беседата >>
И ти, ако нямаш почитанието и другото не можеш да имаш.
За какво говорех? – За почитта. Не да се обхождате, а почит трябва да имате. Добра обхода е още по-сложно.
И ти, ако нямаш почитанието и другото не можеш да имаш.
Почитанието е естествено свойство. И след туй, ако нямате почитание, се зараждат лошите отношения между хората. Казвате: „Не ме уважават, не ме почитат.“ Почит трябва. Всеки един човек трябва да се почита за това, което е, а не за това, което не е.
към беседата >>
Една права мисъл да имате: Никога не считайте, че вие сте загубили нещо.
Една права мисъл да имате: Никога не считайте, че вие сте загубили нещо.
То е онзи, който не разбира процеса. Един загубил в младини, ще спечели в старини, този който разбира закона. Привидно може да имате една загуба. Да допуснем, дойде някой голям музикант. Вие не можете да идете, вие това го считате за загуба.
към беседата >>
Този въпрос не го засягам.
Искате да знаете какво нещо е пеенето.
Този въпрос не го засягам.
Какво нещо е пеенето оставете настрана. Какво нещо е пеенето? Какво нещо е лукът? Кажете ми какво нещо е лукът? Някой иска да знае какво нещо е лукът и започва да обелва люспите.
към беседата >>
Почитанието е естествено свойство.
За какво говорех? – За почитта. Не да се обхождате, а почит трябва да имате. Добра обхода е още по-сложно. И ти, ако нямаш почитанието и другото не можеш да имаш.
Почитанието е естествено свойство.
И след туй, ако нямате почитание, се зараждат лошите отношения между хората. Казвате: „Не ме уважават, не ме почитат.“ Почит трябва. Всеки един човек трябва да се почита за това, което е, а не за това, което не е.
към беседата >>
То е онзи, който не разбира процеса.
Една права мисъл да имате: Никога не считайте, че вие сте загубили нещо.
То е онзи, който не разбира процеса.
Един загубил в младини, ще спечели в старини, този който разбира закона. Привидно може да имате една загуба. Да допуснем, дойде някой голям музикант. Вие не можете да идете, вие това го считате за загуба. Но може би изпращате един ваш приятел, той да го слуша.
към беседата >>
Какво нещо е пеенето оставете настрана.
Искате да знаете какво нещо е пеенето. Този въпрос не го засягам.
Какво нещо е пеенето оставете настрана.
Какво нещо е пеенето? Какво нещо е лукът? Кажете ми какво нещо е лукът? Някой иска да знае какво нещо е лукът и започва да обелва люспите. Има 20 люспи, отгоре има една тънка люспа, после има лютив вкус малко.
към беседата >>
И след туй, ако нямате почитание, се зараждат лошите отношения между хората.
– За почитта. Не да се обхождате, а почит трябва да имате. Добра обхода е още по-сложно. И ти, ако нямаш почитанието и другото не можеш да имаш. Почитанието е естествено свойство.
И след туй, ако нямате почитание, се зараждат лошите отношения между хората.
Казвате: „Не ме уважават, не ме почитат.“ Почит трябва. Всеки един човек трябва да се почита за това, което е, а не за това, което не е.
към беседата >>
Един загубил в младини, ще спечели в старини, този който разбира закона.
Една права мисъл да имате: Никога не считайте, че вие сте загубили нещо. То е онзи, който не разбира процеса.
Един загубил в младини, ще спечели в старини, този който разбира закона.
Привидно може да имате една загуба. Да допуснем, дойде някой голям музикант. Вие не можете да идете, вие това го считате за загуба. Но може би изпращате един ваш приятел, той да го слуша. Ако той го слушал, той може да ви разправя.
към беседата >>
Какво нещо е пеенето?
Искате да знаете какво нещо е пеенето. Този въпрос не го засягам. Какво нещо е пеенето оставете настрана.
Какво нещо е пеенето?
Какво нещо е лукът? Кажете ми какво нещо е лукът? Някой иска да знае какво нещо е лукът и започва да обелва люспите. Има 20 люспи, отгоре има една тънка люспа, после има лютив вкус малко. Какво е лукът?
към беседата >>
Казвате: „Не ме уважават, не ме почитат.“ Почит трябва.
Не да се обхождате, а почит трябва да имате. Добра обхода е още по-сложно. И ти, ако нямаш почитанието и другото не можеш да имаш. Почитанието е естествено свойство. И след туй, ако нямате почитание, се зараждат лошите отношения между хората.
Казвате: „Не ме уважават, не ме почитат.“ Почит трябва.
Всеки един човек трябва да се почита за това, което е, а не за това, което не е.
към беседата >>
Привидно може да имате една загуба.
Една права мисъл да имате: Никога не считайте, че вие сте загубили нещо. То е онзи, който не разбира процеса. Един загубил в младини, ще спечели в старини, този който разбира закона.
Привидно може да имате една загуба.
Да допуснем, дойде някой голям музикант. Вие не можете да идете, вие това го считате за загуба. Но може би изпращате един ваш приятел, той да го слуша. Ако той го слушал, той може да ви разправя. Какво сте загубили?
към беседата >>
Какво нещо е лукът?
Искате да знаете какво нещо е пеенето. Този въпрос не го засягам. Какво нещо е пеенето оставете настрана. Какво нещо е пеенето?
Какво нещо е лукът?
Кажете ми какво нещо е лукът? Някой иска да знае какво нещо е лукът и започва да обелва люспите. Има 20 люспи, отгоре има една тънка люспа, после има лютив вкус малко. Какво е лукът? Но оставете го, лукът си е лук.
към беседата >>
Всеки един човек трябва да се почита за това, което е, а не за това, което не е.
Добра обхода е още по-сложно. И ти, ако нямаш почитанието и другото не можеш да имаш. Почитанието е естествено свойство. И след туй, ако нямате почитание, се зараждат лошите отношения между хората. Казвате: „Не ме уважават, не ме почитат.“ Почит трябва.
Всеки един човек трябва да се почита за това, което е, а не за това, което не е.
към беседата >>
Да допуснем, дойде някой голям музикант.
Една права мисъл да имате: Никога не считайте, че вие сте загубили нещо. То е онзи, който не разбира процеса. Един загубил в младини, ще спечели в старини, този който разбира закона. Привидно може да имате една загуба.
Да допуснем, дойде някой голям музикант.
Вие не можете да идете, вие това го считате за загуба. Но може би изпращате един ваш приятел, той да го слуша. Ако той го слушал, той може да ви разправя. Какво сте загубили? Този музикант ще дойде втори път, пък втория път ти ще идеш.
към беседата >>
Кажете ми какво нещо е лукът?
Искате да знаете какво нещо е пеенето. Този въпрос не го засягам. Какво нещо е пеенето оставете настрана. Какво нещо е пеенето? Какво нещо е лукът?
Кажете ми какво нещо е лукът?
Някой иска да знае какво нещо е лукът и започва да обелва люспите. Има 20 люспи, отгоре има една тънка люспа, после има лютив вкус малко. Какво е лукът? Но оставете го, лукът си е лук. Лукът може да служи и за храна, но лукът първо е лечебно растение.
към беседата >>
В един петоъгълник колко градуса има всеки негов ъгъл?
В един петоъгълник колко градуса има всеки негов ъгъл?
На един шестоъгълник на колко е равен всеки ъгъл? На един десетоъгълник? Вие изучавате всички геометрията. Един шестоъгълник то е основа. При обикновената геометрия какво разбирате?
към беседата >>
Вие не можете да идете, вие това го считате за загуба.
Една права мисъл да имате: Никога не считайте, че вие сте загубили нещо. То е онзи, който не разбира процеса. Един загубил в младини, ще спечели в старини, този който разбира закона. Привидно може да имате една загуба. Да допуснем, дойде някой голям музикант.
Вие не можете да идете, вие това го считате за загуба.
Но може би изпращате един ваш приятел, той да го слуша. Ако той го слушал, той може да ви разправя. Какво сте загубили? Този музикант ще дойде втори път, пък втория път ти ще идеш. В Божествения свят нещата се реализират, само когато човек мисли, чувствува и постъпва.
към беседата >>
Някой иска да знае какво нещо е лукът и започва да обелва люспите.
Този въпрос не го засягам. Какво нещо е пеенето оставете настрана. Какво нещо е пеенето? Какво нещо е лукът? Кажете ми какво нещо е лукът?
Някой иска да знае какво нещо е лукът и започва да обелва люспите.
Има 20 люспи, отгоре има една тънка люспа, после има лютив вкус малко. Какво е лукът? Но оставете го, лукът си е лук. Лукът може да служи и за храна, но лукът първо е лечебно растение. То е тоническо растение в природата.
към беседата >>
На един шестоъгълник на колко е равен всеки ъгъл?
В един петоъгълник колко градуса има всеки негов ъгъл?
На един шестоъгълник на колко е равен всеки ъгъл?
На един десетоъгълник? Вие изучавате всички геометрията. Един шестоъгълник то е основа. При обикновената геометрия какво разбирате? – Фигура с [6] ъгъла нали?
към беседата >>
Но може би изпращате един ваш приятел, той да го слуша.
То е онзи, който не разбира процеса. Един загубил в младини, ще спечели в старини, този който разбира закона. Привидно може да имате една загуба. Да допуснем, дойде някой голям музикант. Вие не можете да идете, вие това го считате за загуба.
Но може би изпращате един ваш приятел, той да го слуша.
Ако той го слушал, той може да ви разправя. Какво сте загубили? Този музикант ще дойде втори път, пък втория път ти ще идеш. В Божествения свят нещата се реализират, само когато човек мисли, чувствува и постъпва. Тогава нещата се постигат.
към беседата >>
Има 20 люспи, отгоре има една тънка люспа, после има лютив вкус малко.
Какво нещо е пеенето оставете настрана. Какво нещо е пеенето? Какво нещо е лукът? Кажете ми какво нещо е лукът? Някой иска да знае какво нещо е лукът и започва да обелва люспите.
Има 20 люспи, отгоре има една тънка люспа, после има лютив вкус малко.
Какво е лукът? Но оставете го, лукът си е лук. Лукът може да служи и за храна, но лукът първо е лечебно растение. То е тоническо растение в природата. В него лютевината е преходна.
към беседата >>
На един десетоъгълник?
В един петоъгълник колко градуса има всеки негов ъгъл? На един шестоъгълник на колко е равен всеки ъгъл?
На един десетоъгълник?
Вие изучавате всички геометрията. Един шестоъгълник то е основа. При обикновената геометрия какво разбирате? – Фигура с [6] ъгъла нали? Но в един шестоъгълник има две течения: едното течение низходяще, другото възходяще.
към беседата >>
Ако той го слушал, той може да ви разправя.
Един загубил в младини, ще спечели в старини, този който разбира закона. Привидно може да имате една загуба. Да допуснем, дойде някой голям музикант. Вие не можете да идете, вие това го считате за загуба. Но може би изпращате един ваш приятел, той да го слуша.
Ако той го слушал, той може да ви разправя.
Какво сте загубили? Този музикант ще дойде втори път, пък втория път ти ще идеш. В Божествения свят нещата се реализират, само когато човек мисли, чувствува и постъпва. Тогава нещата се постигат. Щом ти мислиш, а не чувствуваш нещата, не можеш да реализираш нещата.
към беседата >>
Какво е лукът?
Какво нещо е пеенето? Какво нещо е лукът? Кажете ми какво нещо е лукът? Някой иска да знае какво нещо е лукът и започва да обелва люспите. Има 20 люспи, отгоре има една тънка люспа, после има лютив вкус малко.
Какво е лукът?
Но оставете го, лукът си е лук. Лукът може да служи и за храна, но лукът първо е лечебно растение. То е тоническо растение в природата. В него лютевината е преходна. Щом го туриш в топла вода, лютевината изчезва.
към беседата >>
Вие изучавате всички геометрията.
В един петоъгълник колко градуса има всеки негов ъгъл? На един шестоъгълник на колко е равен всеки ъгъл? На един десетоъгълник?
Вие изучавате всички геометрията.
Един шестоъгълник то е основа. При обикновената геометрия какво разбирате? – Фигура с [6] ъгъла нали? Но в един шестоъгълник има две течения: едното течение низходяще, другото възходяще. Следователно един от ъглите в шестоъгълника е положителен, другият отрицателен.
към беседата >>
Какво сте загубили?
Привидно може да имате една загуба. Да допуснем, дойде някой голям музикант. Вие не можете да идете, вие това го считате за загуба. Но може би изпращате един ваш приятел, той да го слуша. Ако той го слушал, той може да ви разправя.
Какво сте загубили?
Този музикант ще дойде втори път, пък втория път ти ще идеш. В Божествения свят нещата се реализират, само когато човек мисли, чувствува и постъпва. Тогава нещата се постигат. Щом ти мислиш, а не чувствуваш нещата, не можеш да реализираш нещата. Щом мислиш, чувствуваш и не постъпваш, ти не можеш да реализираш нещата.
към беседата >>
Но оставете го, лукът си е лук.
Какво нещо е лукът? Кажете ми какво нещо е лукът? Някой иска да знае какво нещо е лукът и започва да обелва люспите. Има 20 люспи, отгоре има една тънка люспа, после има лютив вкус малко. Какво е лукът?
Но оставете го, лукът си е лук.
Лукът може да служи и за храна, но лукът първо е лечебно растение. То е тоническо растение в природата. В него лютевината е преходна. Щом го туриш в топла вода, лютевината изчезва. Някой лук е по-сладък, друг е по-лют.
към беседата >>
Един шестоъгълник то е основа.
В един петоъгълник колко градуса има всеки негов ъгъл? На един шестоъгълник на колко е равен всеки ъгъл? На един десетоъгълник? Вие изучавате всички геометрията.
Един шестоъгълник то е основа.
При обикновената геометрия какво разбирате? – Фигура с [6] ъгъла нали? Но в един шестоъгълник има две течения: едното течение низходяще, другото възходяще. Следователно един от ъглите в шестоъгълника е положителен, другият отрицателен. Имате по два противоположни ъгла.
към беседата >>
Този музикант ще дойде втори път, пък втория път ти ще идеш.
Да допуснем, дойде някой голям музикант. Вие не можете да идете, вие това го считате за загуба. Но може би изпращате един ваш приятел, той да го слуша. Ако той го слушал, той може да ви разправя. Какво сте загубили?
Този музикант ще дойде втори път, пък втория път ти ще идеш.
В Божествения свят нещата се реализират, само когато човек мисли, чувствува и постъпва. Тогава нещата се постигат. Щом ти мислиш, а не чувствуваш нещата, не можеш да реализираш нещата. Щом мислиш, чувствуваш и не постъпваш, ти не можеш да реализираш нещата. Едновременно трябва да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш, да съвпаднат.
към беседата >>
Лукът може да служи и за храна, но лукът първо е лечебно растение.
Кажете ми какво нещо е лукът? Някой иска да знае какво нещо е лукът и започва да обелва люспите. Има 20 люспи, отгоре има една тънка люспа, после има лютив вкус малко. Какво е лукът? Но оставете го, лукът си е лук.
Лукът може да служи и за храна, но лукът първо е лечебно растение.
То е тоническо растение в природата. В него лютевината е преходна. Щом го туриш в топла вода, лютевината изчезва. Някой лук е по-сладък, друг е по-лют. Степени има на лютевината.
към беседата >>
При обикновената геометрия какво разбирате?
В един петоъгълник колко градуса има всеки негов ъгъл? На един шестоъгълник на колко е равен всеки ъгъл? На един десетоъгълник? Вие изучавате всички геометрията. Един шестоъгълник то е основа.
При обикновената геометрия какво разбирате?
– Фигура с [6] ъгъла нали? Но в един шестоъгълник има две течения: едното течение низходяще, другото възходяще. Следователно един от ъглите в шестоъгълника е положителен, другият отрицателен. Имате по два противоположни ъгла. Имате тогава отношението: 1:2; 3:4; 5:6.
към беседата >>
В Божествения свят нещата се реализират, само когато човек мисли, чувствува и постъпва.
Вие не можете да идете, вие това го считате за загуба. Но може би изпращате един ваш приятел, той да го слуша. Ако той го слушал, той може да ви разправя. Какво сте загубили? Този музикант ще дойде втори път, пък втория път ти ще идеш.
В Божествения свят нещата се реализират, само когато човек мисли, чувствува и постъпва.
Тогава нещата се постигат. Щом ти мислиш, а не чувствуваш нещата, не можеш да реализираш нещата. Щом мислиш, чувствуваш и не постъпваш, ти не можеш да реализираш нещата. Едновременно трябва да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш, да съвпаднат. Тогава нещата се реализират.
към беседата >>
То е тоническо растение в природата.
Някой иска да знае какво нещо е лукът и започва да обелва люспите. Има 20 люспи, отгоре има една тънка люспа, после има лютив вкус малко. Какво е лукът? Но оставете го, лукът си е лук. Лукът може да служи и за храна, но лукът първо е лечебно растение.
То е тоническо растение в природата.
В него лютевината е преходна. Щом го туриш в топла вода, лютевината изчезва. Някой лук е по-сладък, друг е по-лют. Степени има на лютевината. Има и сладчина.
към беседата >>
– Фигура с [6] ъгъла нали?
На един шестоъгълник на колко е равен всеки ъгъл? На един десетоъгълник? Вие изучавате всички геометрията. Един шестоъгълник то е основа. При обикновената геометрия какво разбирате?
– Фигура с [6] ъгъла нали?
Но в един шестоъгълник има две течения: едното течение низходяще, другото възходяще. Следователно един от ъглите в шестоъгълника е положителен, другият отрицателен. Имате по два противоположни ъгла. Имате тогава отношението: 1:2; 3:4; 5:6. Кои ъгли тук са положителни?
към беседата >>
Тогава нещата се постигат.
Но може би изпращате един ваш приятел, той да го слуша. Ако той го слушал, той може да ви разправя. Какво сте загубили? Този музикант ще дойде втори път, пък втория път ти ще идеш. В Божествения свят нещата се реализират, само когато човек мисли, чувствува и постъпва.
Тогава нещата се постигат.
Щом ти мислиш, а не чувствуваш нещата, не можеш да реализираш нещата. Щом мислиш, чувствуваш и не постъпваш, ти не можеш да реализираш нещата. Едновременно трябва да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш, да съвпаднат. Тогава нещата се реализират. Затуй в света без мисъл, без чувствувания, без постъпки нещата не се постигат.
към беседата >>
В него лютевината е преходна.
Има 20 люспи, отгоре има една тънка люспа, после има лютив вкус малко. Какво е лукът? Но оставете го, лукът си е лук. Лукът може да служи и за храна, но лукът първо е лечебно растение. То е тоническо растение в природата.
В него лютевината е преходна.
Щом го туриш в топла вода, лютевината изчезва. Някой лук е по-сладък, друг е по-лют. Степени има на лютевината. Има и сладчина. Някой лук е опреснителен.
към беседата >>
Но в един шестоъгълник има две течения: едното течение низходяще, другото възходяще.
На един десетоъгълник? Вие изучавате всички геометрията. Един шестоъгълник то е основа. При обикновената геометрия какво разбирате? – Фигура с [6] ъгъла нали?
Но в един шестоъгълник има две течения: едното течение низходяще, другото възходяще.
Следователно един от ъглите в шестоъгълника е положителен, другият отрицателен. Имате по два противоположни ъгла. Имате тогава отношението: 1:2; 3:4; 5:6. Кои ъгли тук са положителни? Ъгълът 1 е положителен, 2 е отрицателен.
към беседата >>
Щом ти мислиш, а не чувствуваш нещата, не можеш да реализираш нещата.
Ако той го слушал, той може да ви разправя. Какво сте загубили? Този музикант ще дойде втори път, пък втория път ти ще идеш. В Божествения свят нещата се реализират, само когато човек мисли, чувствува и постъпва. Тогава нещата се постигат.
Щом ти мислиш, а не чувствуваш нещата, не можеш да реализираш нещата.
Щом мислиш, чувствуваш и не постъпваш, ти не можеш да реализираш нещата. Едновременно трябва да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш, да съвпаднат. Тогава нещата се реализират. Затуй в света без мисъл, без чувствувания, без постъпки нещата не се постигат. Когато Бог мисли, ние чувствуваме нещата и ние сме в най-щастливото положение.
към беседата >>
Щом го туриш в топла вода, лютевината изчезва.
Какво е лукът? Но оставете го, лукът си е лук. Лукът може да служи и за храна, но лукът първо е лечебно растение. То е тоническо растение в природата. В него лютевината е преходна.
Щом го туриш в топла вода, лютевината изчезва.
Някой лук е по-сладък, друг е по-лют. Степени има на лютевината. Има и сладчина. Някой лук е опреснителен. Той има едно опреснително свойство.
към беседата >>
Следователно един от ъглите в шестоъгълника е положителен, другият отрицателен.
Вие изучавате всички геометрията. Един шестоъгълник то е основа. При обикновената геометрия какво разбирате? – Фигура с [6] ъгъла нали? Но в един шестоъгълник има две течения: едното течение низходяще, другото възходяще.
Следователно един от ъглите в шестоъгълника е положителен, другият отрицателен.
Имате по два противоположни ъгла. Имате тогава отношението: 1:2; 3:4; 5:6. Кои ъгли тук са положителни? Ъгълът 1 е положителен, 2 е отрицателен. Линията между тия ъгли е положителна.
към беседата >>
Щом мислиш, чувствуваш и не постъпваш, ти не можеш да реализираш нещата.
Какво сте загубили? Този музикант ще дойде втори път, пък втория път ти ще идеш. В Божествения свят нещата се реализират, само когато човек мисли, чувствува и постъпва. Тогава нещата се постигат. Щом ти мислиш, а не чувствуваш нещата, не можеш да реализираш нещата.
Щом мислиш, чувствуваш и не постъпваш, ти не можеш да реализираш нещата.
Едновременно трябва да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш, да съвпаднат. Тогава нещата се реализират. Затуй в света без мисъл, без чувствувания, без постъпки нещата не се постигат. Когато Бог мисли, ние чувствуваме нещата и ние сме в най-щастливото положение. Когато някога вие сте били въодушевени, че сте се пренесли някъде, то се дължи на Божествената мисъл, която се превърнала на едно чувствувание във вас.
към беседата >>
Някой лук е по-сладък, друг е по-лют.
Но оставете го, лукът си е лук. Лукът може да служи и за храна, но лукът първо е лечебно растение. То е тоническо растение в природата. В него лютевината е преходна. Щом го туриш в топла вода, лютевината изчезва.
Някой лук е по-сладък, друг е по-лют.
Степени има на лютевината. Има и сладчина. Някой лук е опреснителен. Той има едно опреснително свойство. И научно може да се опише лука, свойствата му.
към беседата >>
Имате по два противоположни ъгла.
Един шестоъгълник то е основа. При обикновената геометрия какво разбирате? – Фигура с [6] ъгъла нали? Но в един шестоъгълник има две течения: едното течение низходяще, другото възходяще. Следователно един от ъглите в шестоъгълника е положителен, другият отрицателен.
Имате по два противоположни ъгла.
Имате тогава отношението: 1:2; 3:4; 5:6. Кои ъгли тук са положителни? Ъгълът 1 е положителен, 2 е отрицателен. Линията между тия ъгли е положителна. Ъгълът 2 – отрицателен, линията между тия ъгли е положителна.
към беседата >>
Едновременно трябва да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш, да съвпаднат.
Този музикант ще дойде втори път, пък втория път ти ще идеш. В Божествения свят нещата се реализират, само когато човек мисли, чувствува и постъпва. Тогава нещата се постигат. Щом ти мислиш, а не чувствуваш нещата, не можеш да реализираш нещата. Щом мислиш, чувствуваш и не постъпваш, ти не можеш да реализираш нещата.
Едновременно трябва да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш, да съвпаднат.
Тогава нещата се реализират. Затуй в света без мисъл, без чувствувания, без постъпки нещата не се постигат. Когато Бог мисли, ние чувствуваме нещата и ние сме в най-щастливото положение. Когато някога вие сте били въодушевени, че сте се пренесли някъде, то се дължи на Божествената мисъл, която се превърнала на едно чувствувание във вас. Вие сте се усещали много блажени.
към беседата >>
Степени има на лютевината.
Лукът може да служи и за храна, но лукът първо е лечебно растение. То е тоническо растение в природата. В него лютевината е преходна. Щом го туриш в топла вода, лютевината изчезва. Някой лук е по-сладък, друг е по-лют.
Степени има на лютевината.
Има и сладчина. Някой лук е опреснителен. Той има едно опреснително свойство. И научно може да се опише лука, свойствата му. Но казвам, лукът е тоническо растение.
към беседата >>
Имате тогава отношението: 1:2; 3:4; 5:6.
При обикновената геометрия какво разбирате? – Фигура с [6] ъгъла нали? Но в един шестоъгълник има две течения: едното течение низходяще, другото възходяще. Следователно един от ъглите в шестоъгълника е положителен, другият отрицателен. Имате по два противоположни ъгла.
Имате тогава отношението: 1:2; 3:4; 5:6.
Кои ъгли тук са положителни? Ъгълът 1 е положителен, 2 е отрицателен. Линията между тия ъгли е положителна. Ъгълът 2 – отрицателен, линията между тия ъгли е положителна. Ъгълът 2 – отрицателен.
към беседата >>
Тогава нещата се реализират.
В Божествения свят нещата се реализират, само когато човек мисли, чувствува и постъпва. Тогава нещата се постигат. Щом ти мислиш, а не чувствуваш нещата, не можеш да реализираш нещата. Щом мислиш, чувствуваш и не постъпваш, ти не можеш да реализираш нещата. Едновременно трябва да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш, да съвпаднат.
Тогава нещата се реализират.
Затуй в света без мисъл, без чувствувания, без постъпки нещата не се постигат. Когато Бог мисли, ние чувствуваме нещата и ние сме в най-щастливото положение. Когато някога вие сте били въодушевени, че сте се пренесли някъде, то се дължи на Божествената мисъл, която се превърнала на едно чувствувание във вас. Вие сте се усещали много блажени. Когато спирал този процес, вие сте ставали нещастни.
към беседата >>
Има и сладчина.
То е тоническо растение в природата. В него лютевината е преходна. Щом го туриш в топла вода, лютевината изчезва. Някой лук е по-сладък, друг е по-лют. Степени има на лютевината.
Има и сладчина.
Някой лук е опреснителен. Той има едно опреснително свойство. И научно може да се опише лука, свойствата му. Но казвам, лукът е тоническо растение. В органическия свят този лук е за хората и за животните.
към беседата >>
Кои ъгли тук са положителни?
– Фигура с [6] ъгъла нали? Но в един шестоъгълник има две течения: едното течение низходяще, другото възходяще. Следователно един от ъглите в шестоъгълника е положителен, другият отрицателен. Имате по два противоположни ъгла. Имате тогава отношението: 1:2; 3:4; 5:6.
Кои ъгли тук са положителни?
Ъгълът 1 е положителен, 2 е отрицателен. Линията между тия ъгли е положителна. Ъгълът 2 – отрицателен, линията между тия ъгли е положителна. Ъгълът 2 – отрицателен. Линията между ъглите 2 и 6 е отрицателна.
към беседата >>
Затуй в света без мисъл, без чувствувания, без постъпки нещата не се постигат.
Тогава нещата се постигат. Щом ти мислиш, а не чувствуваш нещата, не можеш да реализираш нещата. Щом мислиш, чувствуваш и не постъпваш, ти не можеш да реализираш нещата. Едновременно трябва да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш, да съвпаднат. Тогава нещата се реализират.
Затуй в света без мисъл, без чувствувания, без постъпки нещата не се постигат.
Когато Бог мисли, ние чувствуваме нещата и ние сме в най-щастливото положение. Когато някога вие сте били въодушевени, че сте се пренесли някъде, то се дължи на Божествената мисъл, която се превърнала на едно чувствувание във вас. Вие сте се усещали много блажени. Когато спирал този процес, вие сте ставали нещастни. Защото вашият процес на чувствувание не минал в ангелите, да започнете да работите.
към беседата >>
Някой лук е опреснителен.
В него лютевината е преходна. Щом го туриш в топла вода, лютевината изчезва. Някой лук е по-сладък, друг е по-лют. Степени има на лютевината. Има и сладчина.
Някой лук е опреснителен.
Той има едно опреснително свойство. И научно може да се опише лука, свойствата му. Но казвам, лукът е тоническо растение. В органическия свят този лук е за хората и за животните. Всички тонира.
към беседата >>
Ъгълът 1 е положителен, 2 е отрицателен.
Но в един шестоъгълник има две течения: едното течение низходяще, другото възходяще. Следователно един от ъглите в шестоъгълника е положителен, другият отрицателен. Имате по два противоположни ъгла. Имате тогава отношението: 1:2; 3:4; 5:6. Кои ъгли тук са положителни?
Ъгълът 1 е положителен, 2 е отрицателен.
Линията между тия ъгли е положителна. Ъгълът 2 – отрицателен, линията между тия ъгли е положителна. Ъгълът 2 – отрицателен. Линията между ъглите 2 и 6 е отрицателна. Всяко едно движение, което влиза в по-гъста материя, е отрицателно.
към беседата >>
Когато Бог мисли, ние чувствуваме нещата и ние сме в най-щастливото положение.
Щом ти мислиш, а не чувствуваш нещата, не можеш да реализираш нещата. Щом мислиш, чувствуваш и не постъпваш, ти не можеш да реализираш нещата. Едновременно трябва да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш, да съвпаднат. Тогава нещата се реализират. Затуй в света без мисъл, без чувствувания, без постъпки нещата не се постигат.
Когато Бог мисли, ние чувствуваме нещата и ние сме в най-щастливото положение.
Когато някога вие сте били въодушевени, че сте се пренесли някъде, то се дължи на Божествената мисъл, която се превърнала на едно чувствувание във вас. Вие сте се усещали много блажени. Когато спирал този процес, вие сте ставали нещастни. Защото вашият процес на чувствувание не минал в ангелите, да започнете да работите. Вие по някой път се спъвате и само се насърчавате в това.
към беседата >>
Той има едно опреснително свойство.
Щом го туриш в топла вода, лютевината изчезва. Някой лук е по-сладък, друг е по-лют. Степени има на лютевината. Има и сладчина. Някой лук е опреснителен.
Той има едно опреснително свойство.
И научно може да се опише лука, свойствата му. Но казвам, лукът е тоническо растение. В органическия свят този лук е за хората и за животните. Всички тонира.
към беседата >>
Линията между тия ъгли е положителна.
Следователно един от ъглите в шестоъгълника е положителен, другият отрицателен. Имате по два противоположни ъгла. Имате тогава отношението: 1:2; 3:4; 5:6. Кои ъгли тук са положителни? Ъгълът 1 е положителен, 2 е отрицателен.
Линията между тия ъгли е положителна.
Ъгълът 2 – отрицателен, линията между тия ъгли е положителна. Ъгълът 2 – отрицателен. Линията между ъглите 2 и 6 е отрицателна. Всяко едно движение, което влиза в по-гъста материя, е отрицателно. Всяко движение, което влиза в по-рядка среда, е положително.
към беседата >>
Когато някога вие сте били въодушевени, че сте се пренесли някъде, то се дължи на Божествената мисъл, която се превърнала на едно чувствувание във вас.
Щом мислиш, чувствуваш и не постъпваш, ти не можеш да реализираш нещата. Едновременно трябва да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш, да съвпаднат. Тогава нещата се реализират. Затуй в света без мисъл, без чувствувания, без постъпки нещата не се постигат. Когато Бог мисли, ние чувствуваме нещата и ние сме в най-щастливото положение.
Когато някога вие сте били въодушевени, че сте се пренесли някъде, то се дължи на Божествената мисъл, която се превърнала на едно чувствувание във вас.
Вие сте се усещали много блажени. Когато спирал този процес, вие сте ставали нещастни. Защото вашият процес на чувствувание не минал в ангелите, да започнете да работите. Вие по някой път се спъвате и само се насърчавате в това. То е хубаво, но то е само една трета от земния живот.
към беседата >>
И научно може да се опише лука, свойствата му.
Някой лук е по-сладък, друг е по-лют. Степени има на лютевината. Има и сладчина. Някой лук е опреснителен. Той има едно опреснително свойство.
И научно може да се опише лука, свойствата му.
Но казвам, лукът е тоническо растение. В органическия свят този лук е за хората и за животните. Всички тонира.
към беседата >>
Ъгълът 2 – отрицателен, линията между тия ъгли е положителна.
Имате по два противоположни ъгла. Имате тогава отношението: 1:2; 3:4; 5:6. Кои ъгли тук са положителни? Ъгълът 1 е положителен, 2 е отрицателен. Линията между тия ъгли е положителна.
Ъгълът 2 – отрицателен, линията между тия ъгли е положителна.
Ъгълът 2 – отрицателен. Линията между ъглите 2 и 6 е отрицателна. Всяко едно движение, което влиза в по-гъста материя, е отрицателно. Всяко движение, което влиза в по-рядка среда, е положително. Едновременно имате едно положение възходяще и имате едно положение низходяще.
към беседата >>
Вие сте се усещали много блажени.
Едновременно трябва да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш, да съвпаднат. Тогава нещата се реализират. Затуй в света без мисъл, без чувствувания, без постъпки нещата не се постигат. Когато Бог мисли, ние чувствуваме нещата и ние сме в най-щастливото положение. Когато някога вие сте били въодушевени, че сте се пренесли някъде, то се дължи на Божествената мисъл, която се превърнала на едно чувствувание във вас.
Вие сте се усещали много блажени.
Когато спирал този процес, вие сте ставали нещастни. Защото вашият процес на чувствувание не минал в ангелите, да започнете да работите. Вие по някой път се спъвате и само се насърчавате в това. То е хубаво, но то е само една трета от земния живот. Онова, което мислиш, е една трета и онова, което постъпваш и то е една трета.
към беседата >>
Но казвам, лукът е тоническо растение.
Степени има на лютевината. Има и сладчина. Някой лук е опреснителен. Той има едно опреснително свойство. И научно може да се опише лука, свойствата му.
Но казвам, лукът е тоническо растение.
В органическия свят този лук е за хората и за животните. Всички тонира.
към беседата >>
Ъгълът 2 – отрицателен.
Имате тогава отношението: 1:2; 3:4; 5:6. Кои ъгли тук са положителни? Ъгълът 1 е положителен, 2 е отрицателен. Линията между тия ъгли е положителна. Ъгълът 2 – отрицателен, линията между тия ъгли е положителна.
Ъгълът 2 – отрицателен.
Линията между ъглите 2 и 6 е отрицателна. Всяко едно движение, което влиза в по-гъста материя, е отрицателно. Всяко движение, което влиза в по-рядка среда, е положително. Едновременно имате едно положение възходяще и имате едно положение низходяще. Както виждате, общата страна на ъглите 1 и 5 и общата страна на ъглите 2 и 6 са успоредни.
към беседата >>
Когато спирал този процес, вие сте ставали нещастни.
Тогава нещата се реализират. Затуй в света без мисъл, без чувствувания, без постъпки нещата не се постигат. Когато Бог мисли, ние чувствуваме нещата и ние сме в най-щастливото положение. Когато някога вие сте били въодушевени, че сте се пренесли някъде, то се дължи на Божествената мисъл, която се превърнала на едно чувствувание във вас. Вие сте се усещали много блажени.
Когато спирал този процес, вие сте ставали нещастни.
Защото вашият процес на чувствувание не минал в ангелите, да започнете да работите. Вие по някой път се спъвате и само се насърчавате в това. То е хубаво, но то е само една трета от земния живот. Онова, което мислиш, е една трета и онова, което постъпваш и то е една трета. Но те са отвлечени работи.
към беседата >>
В органическия свят този лук е за хората и за животните.
Има и сладчина. Някой лук е опреснителен. Той има едно опреснително свойство. И научно може да се опише лука, свойствата му. Но казвам, лукът е тоническо растение.
В органическия свят този лук е за хората и за животните.
Всички тонира.
към беседата >>
Линията между ъглите 2 и 6 е отрицателна.
Кои ъгли тук са положителни? Ъгълът 1 е положителен, 2 е отрицателен. Линията между тия ъгли е положителна. Ъгълът 2 – отрицателен, линията между тия ъгли е положителна. Ъгълът 2 – отрицателен.
Линията между ъглите 2 и 6 е отрицателна.
Всяко едно движение, което влиза в по-гъста материя, е отрицателно. Всяко движение, което влиза в по-рядка среда, е положително. Едновременно имате едно положение възходяще и имате едно положение низходяще. Както виждате, общата страна на ъглите 1 и 5 и общата страна на ъглите 2 и 6 са успоредни.
към беседата >>
Защото вашият процес на чувствувание не минал в ангелите, да започнете да работите.
Затуй в света без мисъл, без чувствувания, без постъпки нещата не се постигат. Когато Бог мисли, ние чувствуваме нещата и ние сме в най-щастливото положение. Когато някога вие сте били въодушевени, че сте се пренесли някъде, то се дължи на Божествената мисъл, която се превърнала на едно чувствувание във вас. Вие сте се усещали много блажени. Когато спирал този процес, вие сте ставали нещастни.
Защото вашият процес на чувствувание не минал в ангелите, да започнете да работите.
Вие по някой път се спъвате и само се насърчавате в това. То е хубаво, но то е само една трета от земния живот. Онова, което мислиш, е една трета и онова, което постъпваш и то е една трета. Но те са отвлечени работи.
към беседата >>
Всички тонира.
Някой лук е опреснителен. Той има едно опреснително свойство. И научно може да се опише лука, свойствата му. Но казвам, лукът е тоническо растение. В органическия свят този лук е за хората и за животните.
Всички тонира.
към беседата >>
Всяко едно движение, което влиза в по-гъста материя, е отрицателно.
Ъгълът 1 е положителен, 2 е отрицателен. Линията между тия ъгли е положителна. Ъгълът 2 – отрицателен, линията между тия ъгли е положителна. Ъгълът 2 – отрицателен. Линията между ъглите 2 и 6 е отрицателна.
Всяко едно движение, което влиза в по-гъста материя, е отрицателно.
Всяко движение, което влиза в по-рядка среда, е положително. Едновременно имате едно положение възходяще и имате едно положение низходяще. Както виждате, общата страна на ъглите 1 и 5 и общата страна на ъглите 2 и 6 са успоредни.
към беседата >>
Вие по някой път се спъвате и само се насърчавате в това.
Когато Бог мисли, ние чувствуваме нещата и ние сме в най-щастливото положение. Когато някога вие сте били въодушевени, че сте се пренесли някъде, то се дължи на Божествената мисъл, която се превърнала на едно чувствувание във вас. Вие сте се усещали много блажени. Когато спирал този процес, вие сте ставали нещастни. Защото вашият процес на чувствувание не минал в ангелите, да започнете да работите.
Вие по някой път се спъвате и само се насърчавате в това.
То е хубаво, но то е само една трета от земния живот. Онова, което мислиш, е една трета и онова, което постъпваш и то е една трета. Но те са отвлечени работи.
към беседата >>
Та казвам: И пеенето е едно и също.
Та казвам: И пеенето е едно и също.
И пеенето е като лука. Едно съвпадение има. Казва: „Лукова глава.“ Но вие не разбирате още какво значи лук. Вие казвате „лук“ и англичанинът казва „лук“ (от англ. „гледам“), което значи „виж“.
към беседата >>
Всяко движение, което влиза в по-рядка среда, е положително.
Линията между тия ъгли е положителна. Ъгълът 2 – отрицателен, линията между тия ъгли е положителна. Ъгълът 2 – отрицателен. Линията между ъглите 2 и 6 е отрицателна. Всяко едно движение, което влиза в по-гъста материя, е отрицателно.
Всяко движение, което влиза в по-рядка среда, е положително.
Едновременно имате едно положение възходяще и имате едно положение низходяще. Както виждате, общата страна на ъглите 1 и 5 и общата страна на ъглите 2 и 6 са успоредни.
към беседата >>
То е хубаво, но то е само една трета от земния живот.
Когато някога вие сте били въодушевени, че сте се пренесли някъде, то се дължи на Божествената мисъл, която се превърнала на едно чувствувание във вас. Вие сте се усещали много блажени. Когато спирал този процес, вие сте ставали нещастни. Защото вашият процес на чувствувание не минал в ангелите, да започнете да работите. Вие по някой път се спъвате и само се насърчавате в това.
То е хубаво, но то е само една трета от земния живот.
Онова, което мислиш, е една трета и онова, което постъпваш и то е една трета. Но те са отвлечени работи.
към беседата >>
И пеенето е като лука.
Та казвам: И пеенето е едно и също.
И пеенето е като лука.
Едно съвпадение има. Казва: „Лукова глава.“ Но вие не разбирате още какво значи лук. Вие казвате „лук“ и англичанинът казва „лук“ (от англ. „гледам“), което значи „виж“. Следователно, какво нещо е „лук“?
към беседата >>
Едновременно имате едно положение възходяще и имате едно положение низходяще.
Ъгълът 2 – отрицателен, линията между тия ъгли е положителна. Ъгълът 2 – отрицателен. Линията между ъглите 2 и 6 е отрицателна. Всяко едно движение, което влиза в по-гъста материя, е отрицателно. Всяко движение, което влиза в по-рядка среда, е положително.
Едновременно имате едно положение възходяще и имате едно положение низходяще.
Както виждате, общата страна на ъглите 1 и 5 и общата страна на ъглите 2 и 6 са успоредни.
към беседата >>
Онова, което мислиш, е една трета и онова, което постъпваш и то е една трета.
Вие сте се усещали много блажени. Когато спирал този процес, вие сте ставали нещастни. Защото вашият процес на чувствувание не минал в ангелите, да започнете да работите. Вие по някой път се спъвате и само се насърчавате в това. То е хубаво, но то е само една трета от земния живот.
Онова, което мислиш, е една трета и онова, което постъпваш и то е една трета.
Но те са отвлечени работи.
към беседата >>
Едно съвпадение има.
Та казвам: И пеенето е едно и също. И пеенето е като лука.
Едно съвпадение има.
Казва: „Лукова глава.“ Но вие не разбирате още какво значи лук. Вие казвате „лук“ и англичанинът казва „лук“ (от англ. „гледам“), което значи „виж“. Следователно, какво нещо е „лук“? – Да видиш.
към беседата >>
Както виждате, общата страна на ъглите 1 и 5 и общата страна на ъглите 2 и 6 са успоредни.
Ъгълът 2 – отрицателен. Линията между ъглите 2 и 6 е отрицателна. Всяко едно движение, което влиза в по-гъста материя, е отрицателно. Всяко движение, което влиза в по-рядка среда, е положително. Едновременно имате едно положение възходяще и имате едно положение низходяще.
Както виждате, общата страна на ъглите 1 и 5 и общата страна на ъглите 2 и 6 са успоредни.
към беседата >>
Но те са отвлечени работи.
Когато спирал този процес, вие сте ставали нещастни. Защото вашият процес на чувствувание не минал в ангелите, да започнете да работите. Вие по някой път се спъвате и само се насърчавате в това. То е хубаво, но то е само една трета от земния живот. Онова, което мислиш, е една трета и онова, което постъпваш и то е една трета.
Но те са отвлечени работи.
към беседата >>
Казва: „Лукова глава.“ Но вие не разбирате още какво значи лук.
Та казвам: И пеенето е едно и също. И пеенето е като лука. Едно съвпадение има.
Казва: „Лукова глава.“ Но вие не разбирате още какво значи лук.
Вие казвате „лук“ и англичанинът казва „лук“ (от англ. „гледам“), което значи „виж“. Следователно, какво нещо е „лук“? – Да видиш. Какво нещо е музиката?
към беседата >>
Както съществува в природата – две същества, които вървят заедно, едното е положително, другото е отрицателно.
Както съществува в природата – две същества, които вървят заедно, едното е положително, другото е отрицателно.
Вие считате, че двама хора вървят в една и съща посока. Не, единият е отрицателен, другият е положителен. Същества, които се допълват винаги вървят успоредно, съставят една система, вървят в две противоположни посоки. Действията им съвпадат: единият се движи напред, другият се движи назад и после обратното. Такова движение имате в парната машина.
към беседата >>
Казва: „Кой го знае, какво мисли Господ.“ Не го знаем.
Казва: „Кой го знае, какво мисли Господ.“ Не го знаем.
Какво мислят ангелите и него не знаем. Под думата ангели аз разбирам най-съвършените хора. Същества от човешкия род, които са завършили, минали по този път. Същества, на които думата е дума. Каквото каже е казано, свършено е, не си взимат никога думата назад.
към беседата >>
Вие казвате „лук“ и англичанинът казва „лук“ (от англ.
Та казвам: И пеенето е едно и също. И пеенето е като лука. Едно съвпадение има. Казва: „Лукова глава.“ Но вие не разбирате още какво значи лук.
Вие казвате „лук“ и англичанинът казва „лук“ (от англ.
„гледам“), което значи „виж“. Следователно, какво нещо е „лук“? – Да видиш. Какво нещо е музиката? – Да видиш.
към беседата >>
Вие считате, че двама хора вървят в една и съща посока.
Както съществува в природата – две същества, които вървят заедно, едното е положително, другото е отрицателно.
Вие считате, че двама хора вървят в една и съща посока.
Не, единият е отрицателен, другият е положителен. Същества, които се допълват винаги вървят успоредно, съставят една система, вървят в две противоположни посоки. Действията им съвпадат: единият се движи напред, другият се движи назад и после обратното. Такова движение имате в парната машина. Едното движение е положително, другото – отрицателно.
към беседата >>
Какво мислят ангелите и него не знаем.
Казва: „Кой го знае, какво мисли Господ.“ Не го знаем.
Какво мислят ангелите и него не знаем.
Под думата ангели аз разбирам най-съвършените хора. Същества от човешкия род, които са завършили, минали по този път. Същества, на които думата е дума. Каквото каже е казано, свършено е, не си взимат никога думата назад. Само при едно условие може да не си изпълнят думата.
към беседата >>
„гледам“), което значи „виж“.
Та казвам: И пеенето е едно и също. И пеенето е като лука. Едно съвпадение има. Казва: „Лукова глава.“ Но вие не разбирате още какво значи лук. Вие казвате „лук“ и англичанинът казва „лук“ (от англ.
„гледам“), което значи „виж“.
Следователно, какво нещо е „лук“? – Да видиш. Какво нещо е музиката? – Да видиш. Като казвам, че лукът и музиката си мязат, то е едно съвпадение.
към беседата >>
Не, единият е отрицателен, другият е положителен.
Както съществува в природата – две същества, които вървят заедно, едното е положително, другото е отрицателно. Вие считате, че двама хора вървят в една и съща посока.
Не, единият е отрицателен, другият е положителен.
Същества, които се допълват винаги вървят успоредно, съставят една система, вървят в две противоположни посоки. Действията им съвпадат: единият се движи напред, другият се движи назад и после обратното. Такова движение имате в парната машина. Едното движение е положително, другото – отрицателно. Влиза парата, излиза буталото.
към беседата >>
Под думата ангели аз разбирам най-съвършените хора.
Казва: „Кой го знае, какво мисли Господ.“ Не го знаем. Какво мислят ангелите и него не знаем.
Под думата ангели аз разбирам най-съвършените хора.
Същества от човешкия род, които са завършили, минали по този път. Същества, на които думата е дума. Каквото каже е казано, свършено е, не си взимат никога думата назад. Само при едно условие може да не си изпълнят думата. Никога не си взима думата назад, но ако то даде обещание, казва: „При тия условия, при които си, не мога да изпълня това, което казах.
към беседата >>
Следователно, какво нещо е „лук“?
И пеенето е като лука. Едно съвпадение има. Казва: „Лукова глава.“ Но вие не разбирате още какво значи лук. Вие казвате „лук“ и англичанинът казва „лук“ (от англ. „гледам“), което значи „виж“.
Следователно, какво нещо е „лук“?
– Да видиш. Какво нещо е музиката? – Да видиш. Като казвам, че лукът и музиката си мязат, то е едно съвпадение. Значи „виж“, да разбираш, да мислиш.
към беседата >>
Същества, които се допълват винаги вървят успоредно, съставят една система, вървят в две противоположни посоки.
Както съществува в природата – две същества, които вървят заедно, едното е положително, другото е отрицателно. Вие считате, че двама хора вървят в една и съща посока. Не, единият е отрицателен, другият е положителен.
Същества, които се допълват винаги вървят успоредно, съставят една система, вървят в две противоположни посоки.
Действията им съвпадат: единият се движи напред, другият се движи назад и после обратното. Такова движение имате в парната машина. Едното движение е положително, другото – отрицателно. Влиза парата, излиза буталото. Излиза парата, връща се буталото.
към беседата >>
Същества от човешкия род, които са завършили, минали по този път.
Казва: „Кой го знае, какво мисли Господ.“ Не го знаем. Какво мислят ангелите и него не знаем. Под думата ангели аз разбирам най-съвършените хора.
Същества от човешкия род, които са завършили, минали по този път.
Същества, на които думата е дума. Каквото каже е казано, свършено е, не си взимат никога думата назад. Само при едно условие може да не си изпълнят думата. Никога не си взима думата назад, но ако то даде обещание, казва: „При тия условия, при които си, не мога да изпълня това, което казах. Ако измениш живота си, аз ще го изпълня.“ Или другояче казано, представете си, че имате едно разумно същество.
към беседата >>
– Да видиш.
Едно съвпадение има. Казва: „Лукова глава.“ Но вие не разбирате още какво значи лук. Вие казвате „лук“ и англичанинът казва „лук“ (от англ. „гледам“), което значи „виж“. Следователно, какво нещо е „лук“?
– Да видиш.
Какво нещо е музиката? – Да видиш. Като казвам, че лукът и музиката си мязат, то е едно съвпадение. Значи „виж“, да разбираш, да мислиш. Лукът, за да види, започва да мисли.
към беседата >>
Действията им съвпадат: единият се движи напред, другият се движи назад и после обратното.
Както съществува в природата – две същества, които вървят заедно, едното е положително, другото е отрицателно. Вие считате, че двама хора вървят в една и съща посока. Не, единият е отрицателен, другият е положителен. Същества, които се допълват винаги вървят успоредно, съставят една система, вървят в две противоположни посоки.
Действията им съвпадат: единият се движи напред, другият се движи назад и после обратното.
Такова движение имате в парната машина. Едното движение е положително, другото – отрицателно. Влиза парата, излиза буталото. Излиза парата, връща се буталото. Имате положително и отрицателно – едното приема, другото изпразва.
към беседата >>
Същества, на които думата е дума.
Казва: „Кой го знае, какво мисли Господ.“ Не го знаем. Какво мислят ангелите и него не знаем. Под думата ангели аз разбирам най-съвършените хора. Същества от човешкия род, които са завършили, минали по този път.
Същества, на които думата е дума.
Каквото каже е казано, свършено е, не си взимат никога думата назад. Само при едно условие може да не си изпълнят думата. Никога не си взима думата назад, но ако то даде обещание, казва: „При тия условия, при които си, не мога да изпълня това, което казах. Ако измениш живота си, аз ще го изпълня.“ Или другояче казано, представете си, че имате едно разумно същество. Да представим, че имате един баща идеален.
към беседата >>
Какво нещо е музиката?
Казва: „Лукова глава.“ Но вие не разбирате още какво значи лук. Вие казвате „лук“ и англичанинът казва „лук“ (от англ. „гледам“), което значи „виж“. Следователно, какво нещо е „лук“? – Да видиш.
Какво нещо е музиката?
– Да видиш. Като казвам, че лукът и музиката си мязат, то е едно съвпадение. Значи „виж“, да разбираш, да мислиш. Лукът, за да види, започва да мисли. За туй българинът обича лук.
към беседата >>
Такова движение имате в парната машина.
Както съществува в природата – две същества, които вървят заедно, едното е положително, другото е отрицателно. Вие считате, че двама хора вървят в една и съща посока. Не, единият е отрицателен, другият е положителен. Същества, които се допълват винаги вървят успоредно, съставят една система, вървят в две противоположни посоки. Действията им съвпадат: единият се движи напред, другият се движи назад и после обратното.
Такова движение имате в парната машина.
Едното движение е положително, другото – отрицателно. Влиза парата, излиза буталото. Излиза парата, връща се буталото. Имате положително и отрицателно – едното приема, другото изпразва. Приемане, изпразване, образува се движение.
към беседата >>
Каквото каже е казано, свършено е, не си взимат никога думата назад.
Казва: „Кой го знае, какво мисли Господ.“ Не го знаем. Какво мислят ангелите и него не знаем. Под думата ангели аз разбирам най-съвършените хора. Същества от човешкия род, които са завършили, минали по този път. Същества, на които думата е дума.
Каквото каже е казано, свършено е, не си взимат никога думата назад.
Само при едно условие може да не си изпълнят думата. Никога не си взима думата назад, но ако то даде обещание, казва: „При тия условия, при които си, не мога да изпълня това, което казах. Ако измениш живота си, аз ще го изпълня.“ Или другояче казано, представете си, че имате едно разумно същество. Да представим, че имате един баща идеален. Представете си, че неговият син е едно своеобразно и своенравно дете.
към беседата >>
– Да видиш.
Вие казвате „лук“ и англичанинът казва „лук“ (от англ. „гледам“), което значи „виж“. Следователно, какво нещо е „лук“? – Да видиш. Какво нещо е музиката?
– Да видиш.
Като казвам, че лукът и музиката си мязат, то е едно съвпадение. Значи „виж“, да разбираш, да мислиш. Лукът, за да види, започва да мисли. За туй българинът обича лук. Понеже не може да мисли, той много лук яде.
към беседата >>
Едното движение е положително, другото – отрицателно.
Вие считате, че двама хора вървят в една и съща посока. Не, единият е отрицателен, другият е положителен. Същества, които се допълват винаги вървят успоредно, съставят една система, вървят в две противоположни посоки. Действията им съвпадат: единият се движи напред, другият се движи назад и после обратното. Такова движение имате в парната машина.
Едното движение е положително, другото – отрицателно.
Влиза парата, излиза буталото. Излиза парата, връща се буталото. Имате положително и отрицателно – едното приема, другото изпразва. Приемане, изпразване, образува се движение. Вие мислите двама, за да се обичате, трябва да вървите в една и съща посока.
към беседата >>
Само при едно условие може да не си изпълнят думата.
Какво мислят ангелите и него не знаем. Под думата ангели аз разбирам най-съвършените хора. Същества от човешкия род, които са завършили, минали по този път. Същества, на които думата е дума. Каквото каже е казано, свършено е, не си взимат никога думата назад.
Само при едно условие може да не си изпълнят думата.
Никога не си взима думата назад, но ако то даде обещание, казва: „При тия условия, при които си, не мога да изпълня това, което казах. Ако измениш живота си, аз ще го изпълня.“ Или другояче казано, представете си, че имате едно разумно същество. Да представим, че имате един баща идеален. Представете си, че неговият син е едно своеобразно и своенравно дете. Каквито дрехи и да му дадат, то ги скъсва, остава дрипи.
към беседата >>
Като казвам, че лукът и музиката си мязат, то е едно съвпадение.
„гледам“), което значи „виж“. Следователно, какво нещо е „лук“? – Да видиш. Какво нещо е музиката? – Да видиш.
Като казвам, че лукът и музиката си мязат, то е едно съвпадение.
Значи „виж“, да разбираш, да мислиш. Лукът, за да види, започва да мисли. За туй българинът обича лук. Понеже не може да мисли, той много лук яде. И прав е.
към беседата >>
Влиза парата, излиза буталото.
Не, единият е отрицателен, другият е положителен. Същества, които се допълват винаги вървят успоредно, съставят една система, вървят в две противоположни посоки. Действията им съвпадат: единият се движи напред, другият се движи назад и после обратното. Такова движение имате в парната машина. Едното движение е положително, другото – отрицателно.
Влиза парата, излиза буталото.
Излиза парата, връща се буталото. Имате положително и отрицателно – едното приема, другото изпразва. Приемане, изпразване, образува се движение. Вие мислите двама, за да се обичате, трябва да вървите в една и съща посока. В една и съща посока ще вървите, но не можете да вървите едновременно.
към беседата >>
Никога не си взима думата назад, но ако то даде обещание, казва: „При тия условия, при които си, не мога да изпълня това, което казах.
Под думата ангели аз разбирам най-съвършените хора. Същества от човешкия род, които са завършили, минали по този път. Същества, на които думата е дума. Каквото каже е казано, свършено е, не си взимат никога думата назад. Само при едно условие може да не си изпълнят думата.
Никога не си взима думата назад, но ако то даде обещание, казва: „При тия условия, при които си, не мога да изпълня това, което казах.
Ако измениш живота си, аз ще го изпълня.“ Или другояче казано, представете си, че имате едно разумно същество. Да представим, че имате един баща идеален. Представете си, че неговият син е едно своеобразно и своенравно дете. Каквито дрехи и да му дадат, то ги скъсва, остава дрипи. Взема дрехата, че я скъсва на парчета.
към беседата >>
Значи „виж“, да разбираш, да мислиш.
Следователно, какво нещо е „лук“? – Да видиш. Какво нещо е музиката? – Да видиш. Като казвам, че лукът и музиката си мязат, то е едно съвпадение.
Значи „виж“, да разбираш, да мислиш.
Лукът, за да види, започва да мисли. За туй българинът обича лук. Понеже не може да мисли, той много лук яде. И прав е. Всякога ще намериш в българската торба 3–4 глави лук.
към беседата >>
Излиза парата, връща се буталото.
Същества, които се допълват винаги вървят успоредно, съставят една система, вървят в две противоположни посоки. Действията им съвпадат: единият се движи напред, другият се движи назад и после обратното. Такова движение имате в парната машина. Едното движение е положително, другото – отрицателно. Влиза парата, излиза буталото.
Излиза парата, връща се буталото.
Имате положително и отрицателно – едното приема, другото изпразва. Приемане, изпразване, образува се движение. Вие мислите двама, за да се обичате, трябва да вървите в една и съща посока. В една и съща посока ще вървите, но не можете да вървите едновременно. Единият ще се движи точно в противоположна посока, но пак ще бъдете успоредни.
към беседата >>
Ако измениш живота си, аз ще го изпълня.“ Или другояче казано, представете си, че имате едно разумно същество.
Същества от човешкия род, които са завършили, минали по този път. Същества, на които думата е дума. Каквото каже е казано, свършено е, не си взимат никога думата назад. Само при едно условие може да не си изпълнят думата. Никога не си взима думата назад, но ако то даде обещание, казва: „При тия условия, при които си, не мога да изпълня това, което казах.
Ако измениш живота си, аз ще го изпълня.“ Или другояче казано, представете си, че имате едно разумно същество.
Да представим, че имате един баща идеален. Представете си, че неговият син е едно своеобразно и своенравно дете. Каквито дрехи и да му дадат, то ги скъсва, остава дрипи. Взема дрехата, че я скъсва на парчета. Питам, този умният баща, каква дреха ще направи на детето?
към беседата >>
Лукът, за да види, започва да мисли.
– Да видиш. Какво нещо е музиката? – Да видиш. Като казвам, че лукът и музиката си мязат, то е едно съвпадение. Значи „виж“, да разбираш, да мислиш.
Лукът, за да види, започва да мисли.
За туй българинът обича лук. Понеже не може да мисли, той много лук яде. И прав е. Всякога ще намериш в българската торба 3–4 глави лук. Българинът казва: „Лукова глава!
към беседата >>
Имате положително и отрицателно – едното приема, другото изпразва.
Действията им съвпадат: единият се движи напред, другият се движи назад и после обратното. Такова движение имате в парната машина. Едното движение е положително, другото – отрицателно. Влиза парата, излиза буталото. Излиза парата, връща се буталото.
Имате положително и отрицателно – едното приема, другото изпразва.
Приемане, изпразване, образува се движение. Вие мислите двама, за да се обичате, трябва да вървите в една и съща посока. В една и съща посока ще вървите, но не можете да вървите едновременно. Единият ще се движи точно в противоположна посока, но пак ще бъдете успоредни. Най-първо дясната ръка напред, лявата назад, после имате лявата напред, дясната назад.
към беседата >>
Да представим, че имате един баща идеален.
Същества, на които думата е дума. Каквото каже е казано, свършено е, не си взимат никога думата назад. Само при едно условие може да не си изпълнят думата. Никога не си взима думата назад, но ако то даде обещание, казва: „При тия условия, при които си, не мога да изпълня това, което казах. Ако измениш живота си, аз ще го изпълня.“ Или другояче казано, представете си, че имате едно разумно същество.
Да представим, че имате един баща идеален.
Представете си, че неговият син е едно своеобразно и своенравно дете. Каквито дрехи и да му дадат, то ги скъсва, остава дрипи. Взема дрехата, че я скъсва на парчета. Питам, този умният баща, каква дреха ще направи на детето? Ще му направи ли хубава дреха?
към беседата >>
За туй българинът обича лук.
Какво нещо е музиката? – Да видиш. Като казвам, че лукът и музиката си мязат, то е едно съвпадение. Значи „виж“, да разбираш, да мислиш. Лукът, за да види, започва да мисли.
За туй българинът обича лук.
Понеже не може да мисли, той много лук яде. И прав е. Всякога ще намериш в българската торба 3–4 глави лук. Българинът казва: „Лукова глава! “ Но лукът не е станал още човек, т.е.
към беседата >>
Приемане, изпразване, образува се движение.
Такова движение имате в парната машина. Едното движение е положително, другото – отрицателно. Влиза парата, излиза буталото. Излиза парата, връща се буталото. Имате положително и отрицателно – едното приема, другото изпразва.
Приемане, изпразване, образува се движение.
Вие мислите двама, за да се обичате, трябва да вървите в една и съща посока. В една и съща посока ще вървите, но не можете да вървите едновременно. Единият ще се движи точно в противоположна посока, но пак ще бъдете успоредни. Най-първо дясната ръка напред, лявата назад, после имате лявата напред, дясната назад. Двама души, които си хармонират, когато единият отива напред, другият отива назад и когато вторият отива напред, първият – назад.
към беседата >>
Представете си, че неговият син е едно своеобразно и своенравно дете.
Каквото каже е казано, свършено е, не си взимат никога думата назад. Само при едно условие може да не си изпълнят думата. Никога не си взима думата назад, но ако то даде обещание, казва: „При тия условия, при които си, не мога да изпълня това, което казах. Ако измениш живота си, аз ще го изпълня.“ Или другояче казано, представете си, че имате едно разумно същество. Да представим, че имате един баща идеален.
Представете си, че неговият син е едно своеобразно и своенравно дете.
Каквито дрехи и да му дадат, то ги скъсва, остава дрипи. Взема дрехата, че я скъсва на парчета. Питам, този умният баща, каква дреха ще направи на детето? Ще му направи ли хубава дреха? Защо няма да му направи хубава?
към беседата >>
Понеже не може да мисли, той много лук яде.
– Да видиш. Като казвам, че лукът и музиката си мязат, то е едно съвпадение. Значи „виж“, да разбираш, да мислиш. Лукът, за да види, започва да мисли. За туй българинът обича лук.
Понеже не може да мисли, той много лук яде.
И прав е. Всякога ще намериш в българската торба 3–4 глави лук. Българинът казва: „Лукова глава! “ Но лукът не е станал още човек, т.е. да има желанието да види.
към беседата >>
Вие мислите двама, за да се обичате, трябва да вървите в една и съща посока.
Едното движение е положително, другото – отрицателно. Влиза парата, излиза буталото. Излиза парата, връща се буталото. Имате положително и отрицателно – едното приема, другото изпразва. Приемане, изпразване, образува се движение.
Вие мислите двама, за да се обичате, трябва да вървите в една и съща посока.
В една и съща посока ще вървите, но не можете да вървите едновременно. Единият ще се движи точно в противоположна посока, но пак ще бъдете успоредни. Най-първо дясната ръка напред, лявата назад, после имате лявата напред, дясната назад. Двама души, които си хармонират, когато единият отива напред, другият отива назад и когато вторият отива напред, първият – назад. При това разнообразие единият напред, другият назад, колата върви.
към беседата >>
Каквито дрехи и да му дадат, то ги скъсва, остава дрипи.
Само при едно условие може да не си изпълнят думата. Никога не си взима думата назад, но ако то даде обещание, казва: „При тия условия, при които си, не мога да изпълня това, което казах. Ако измениш живота си, аз ще го изпълня.“ Или другояче казано, представете си, че имате едно разумно същество. Да представим, че имате един баща идеален. Представете си, че неговият син е едно своеобразно и своенравно дете.
Каквито дрехи и да му дадат, то ги скъсва, остава дрипи.
Взема дрехата, че я скъсва на парчета. Питам, този умният баща, каква дреха ще направи на детето? Ще му направи ли хубава дреха? Защо няма да му направи хубава? – Ще ги скъса.
към беседата >>
И прав е.
Като казвам, че лукът и музиката си мязат, то е едно съвпадение. Значи „виж“, да разбираш, да мислиш. Лукът, за да види, започва да мисли. За туй българинът обича лук. Понеже не може да мисли, той много лук яде.
И прав е.
Всякога ще намериш в българската торба 3–4 глави лук. Българинът казва: „Лукова глава! “ Но лукът не е станал още човек, т.е. да има желанието да види. Някой човек погледне така, няма желание да гледа, да разбира, но само да си играе с нещата от любопитство.
към беседата >>
В една и съща посока ще вървите, но не можете да вървите едновременно.
Влиза парата, излиза буталото. Излиза парата, връща се буталото. Имате положително и отрицателно – едното приема, другото изпразва. Приемане, изпразване, образува се движение. Вие мислите двама, за да се обичате, трябва да вървите в една и съща посока.
В една и съща посока ще вървите, но не можете да вървите едновременно.
Единият ще се движи точно в противоположна посока, но пак ще бъдете успоредни. Най-първо дясната ръка напред, лявата назад, после имате лявата напред, дясната назад. Двама души, които си хармонират, когато единият отива напред, другият отива назад и когато вторият отива напред, първият – назад. При това разнообразие единият напред, другият назад, колата върви. Ако двама отиват назад, колата се връща.
към беседата >>
Взема дрехата, че я скъсва на парчета.
Никога не си взима думата назад, но ако то даде обещание, казва: „При тия условия, при които си, не мога да изпълня това, което казах. Ако измениш живота си, аз ще го изпълня.“ Или другояче казано, представете си, че имате едно разумно същество. Да представим, че имате един баща идеален. Представете си, че неговият син е едно своеобразно и своенравно дете. Каквито дрехи и да му дадат, то ги скъсва, остава дрипи.
Взема дрехата, че я скъсва на парчета.
Питам, този умният баща, каква дреха ще направи на детето? Ще му направи ли хубава дреха? Защо няма да му направи хубава? – Ще ги скъса.
към беседата >>
Всякога ще намериш в българската торба 3–4 глави лук.
Значи „виж“, да разбираш, да мислиш. Лукът, за да види, започва да мисли. За туй българинът обича лук. Понеже не може да мисли, той много лук яде. И прав е.
Всякога ще намериш в българската торба 3–4 глави лук.
Българинът казва: „Лукова глава! “ Но лукът не е станал още човек, т.е. да има желанието да види. Някой човек погледне така, няма желание да гледа, да разбира, но само да си играе с нещата от любопитство. Едно съвпадение дошло с думата лук.
към беседата >>
Единият ще се движи точно в противоположна посока, но пак ще бъдете успоредни.
Излиза парата, връща се буталото. Имате положително и отрицателно – едното приема, другото изпразва. Приемане, изпразване, образува се движение. Вие мислите двама, за да се обичате, трябва да вървите в една и съща посока. В една и съща посока ще вървите, но не можете да вървите едновременно.
Единият ще се движи точно в противоположна посока, но пак ще бъдете успоредни.
Най-първо дясната ръка напред, лявата назад, после имате лявата напред, дясната назад. Двама души, които си хармонират, когато единият отива напред, другият отива назад и когато вторият отива напред, първият – назад. При това разнообразие единият напред, другият назад, колата върви. Ако двама отиват назад, колата се връща. Казват: „Да впрегнем двата вола, да вървят напред.“ Двата вола вървят напред, но в краката не вървят заедно.
към беседата >>
Питам, този умният баща, каква дреха ще направи на детето?
Ако измениш живота си, аз ще го изпълня.“ Или другояче казано, представете си, че имате едно разумно същество. Да представим, че имате един баща идеален. Представете си, че неговият син е едно своеобразно и своенравно дете. Каквито дрехи и да му дадат, то ги скъсва, остава дрипи. Взема дрехата, че я скъсва на парчета.
Питам, този умният баща, каква дреха ще направи на детето?
Ще му направи ли хубава дреха? Защо няма да му направи хубава? – Ще ги скъса.
към беседата >>
Българинът казва: „Лукова глава!
Лукът, за да види, започва да мисли. За туй българинът обича лук. Понеже не може да мисли, той много лук яде. И прав е. Всякога ще намериш в българската торба 3–4 глави лук.
Българинът казва: „Лукова глава!
“ Но лукът не е станал още човек, т.е. да има желанието да види. Някой човек погледне така, няма желание да гледа, да разбира, но само да си играе с нещата от любопитство. Едно съвпадение дошло с думата лук. Сега казвате: „За лук ще ми разправяте!
към беседата >>
Най-първо дясната ръка напред, лявата назад, после имате лявата напред, дясната назад.
Имате положително и отрицателно – едното приема, другото изпразва. Приемане, изпразване, образува се движение. Вие мислите двама, за да се обичате, трябва да вървите в една и съща посока. В една и съща посока ще вървите, но не можете да вървите едновременно. Единият ще се движи точно в противоположна посока, но пак ще бъдете успоредни.
Най-първо дясната ръка напред, лявата назад, после имате лявата напред, дясната назад.
Двама души, които си хармонират, когато единият отива напред, другият отива назад и когато вторият отива напред, първият – назад. При това разнообразие единият напред, другият назад, колата върви. Ако двама отиват назад, колата се връща. Казват: „Да впрегнем двата вола, да вървят напред.“ Двата вола вървят напред, но в краката не вървят заедно. В краката има разнообразие.
към беседата >>
Ще му направи ли хубава дреха?
Да представим, че имате един баща идеален. Представете си, че неговият син е едно своеобразно и своенравно дете. Каквито дрехи и да му дадат, то ги скъсва, остава дрипи. Взема дрехата, че я скъсва на парчета. Питам, този умният баща, каква дреха ще направи на детето?
Ще му направи ли хубава дреха?
Защо няма да му направи хубава? – Ще ги скъса.
към беседата >>
“ Но лукът не е станал още човек, т.е.
За туй българинът обича лук. Понеже не може да мисли, той много лук яде. И прав е. Всякога ще намериш в българската торба 3–4 глави лук. Българинът казва: „Лукова глава!
“ Но лукът не е станал още човек, т.е.
да има желанието да види. Някой човек погледне така, няма желание да гледа, да разбира, но само да си играе с нещата от любопитство. Едно съвпадение дошло с думата лук. Сега казвате: „За лук ще ми разправяте! “ Но ти като кажеш „лук“, разбираш едно; англичанинът като каже „лук“, разбира друго.
към беседата >>
Двама души, които си хармонират, когато единият отива напред, другият отива назад и когато вторият отива напред, първият – назад.
Приемане, изпразване, образува се движение. Вие мислите двама, за да се обичате, трябва да вървите в една и съща посока. В една и съща посока ще вървите, но не можете да вървите едновременно. Единият ще се движи точно в противоположна посока, но пак ще бъдете успоредни. Най-първо дясната ръка напред, лявата назад, после имате лявата напред, дясната назад.
Двама души, които си хармонират, когато единият отива напред, другият отива назад и когато вторият отива напред, първият – назад.
При това разнообразие единият напред, другият назад, колата върви. Ако двама отиват назад, колата се връща. Казват: „Да впрегнем двата вола, да вървят напред.“ Двата вола вървят напред, но в краката не вървят заедно. В краката има разнообразие. Може да се заблудиш от външната форма.
към беседата >>
Защо няма да му направи хубава?
Представете си, че неговият син е едно своеобразно и своенравно дете. Каквито дрехи и да му дадат, то ги скъсва, остава дрипи. Взема дрехата, че я скъсва на парчета. Питам, този умният баща, каква дреха ще направи на детето? Ще му направи ли хубава дреха?
Защо няма да му направи хубава?
– Ще ги скъса.
към беседата >>
да има желанието да види.
Понеже не може да мисли, той много лук яде. И прав е. Всякога ще намериш в българската торба 3–4 глави лук. Българинът казва: „Лукова глава! “ Но лукът не е станал още човек, т.е.
да има желанието да види.
Някой човек погледне така, няма желание да гледа, да разбира, но само да си играе с нещата от любопитство. Едно съвпадение дошло с думата лук. Сега казвате: „За лук ще ми разправяте! “ Но ти като кажеш „лук“, разбираш едно; англичанинът като каже „лук“, разбира друго. Англичанинът е на правата страна.
към беседата >>
При това разнообразие единият напред, другият назад, колата върви.
Вие мислите двама, за да се обичате, трябва да вървите в една и съща посока. В една и съща посока ще вървите, но не можете да вървите едновременно. Единият ще се движи точно в противоположна посока, но пак ще бъдете успоредни. Най-първо дясната ръка напред, лявата назад, после имате лявата напред, дясната назад. Двама души, които си хармонират, когато единият отива напред, другият отива назад и когато вторият отива напред, първият – назад.
При това разнообразие единият напред, другият назад, колата върви.
Ако двама отиват назад, колата се връща. Казват: „Да впрегнем двата вола, да вървят напред.“ Двата вола вървят напред, но в краката не вървят заедно. В краката има разнообразие. Може да се заблудиш от външната форма. Вие виждате, че и двата вървят, но краката вървят по тази закон: единият крак напред, другият – назад.
към беседата >>
– Ще ги скъса.
Каквито дрехи и да му дадат, то ги скъсва, остава дрипи. Взема дрехата, че я скъсва на парчета. Питам, този умният баща, каква дреха ще направи на детето? Ще му направи ли хубава дреха? Защо няма да му направи хубава?
– Ще ги скъса.
към беседата >>
Някой човек погледне така, няма желание да гледа, да разбира, но само да си играе с нещата от любопитство.
И прав е. Всякога ще намериш в българската торба 3–4 глави лук. Българинът казва: „Лукова глава! “ Но лукът не е станал още човек, т.е. да има желанието да види.
Някой човек погледне така, няма желание да гледа, да разбира, но само да си играе с нещата от любопитство.
Едно съвпадение дошло с думата лук. Сега казвате: „За лук ще ми разправяте! “ Но ти като кажеш „лук“, разбираш едно; англичанинът като каже „лук“, разбира друго. Англичанинът е на правата страна. Българинът знае да яде лука, англичанинът знае да го гледа, да говори.
към беседата >>
Ако двама отиват назад, колата се връща.
В една и съща посока ще вървите, но не можете да вървите едновременно. Единият ще се движи точно в противоположна посока, но пак ще бъдете успоредни. Най-първо дясната ръка напред, лявата назад, после имате лявата напред, дясната назад. Двама души, които си хармонират, когато единият отива напред, другият отива назад и когато вторият отива напред, първият – назад. При това разнообразие единият напред, другият назад, колата върви.
Ако двама отиват назад, колата се връща.
Казват: „Да впрегнем двата вола, да вървят напред.“ Двата вола вървят напред, но в краката не вървят заедно. В краката има разнообразие. Може да се заблудиш от външната форма. Вие виждате, че и двата вървят, но краката вървят по тази закон: единият крак напред, другият – назад. Често вие се спъвате в туй движение.
към беседата >>
Сега, за да разберете истината, ще ви дам друг пример.
Сега, за да разберете истината, ще ви дам друг пример.
Когато измивате една паница най-първо туряте чиста вода и миете паницата. Водата се оцапва. Взимате тази вода и я изливате. После пак наливате тази вода, взимате малка дрипка и миете паницата. Изливате пак водата и наливате наново чиста вода, докато измиете паницата.
към беседата >>
Едно съвпадение дошло с думата лук.
Всякога ще намериш в българската торба 3–4 глави лук. Българинът казва: „Лукова глава! “ Но лукът не е станал още човек, т.е. да има желанието да види. Някой човек погледне така, няма желание да гледа, да разбира, но само да си играе с нещата от любопитство.
Едно съвпадение дошло с думата лук.
Сега казвате: „За лук ще ми разправяте! “ Но ти като кажеш „лук“, разбираш едно; англичанинът като каже „лук“, разбира друго. Англичанинът е на правата страна. Българинът знае да яде лука, англичанинът знае да го гледа, да говори.
към беседата >>
Казват: „Да впрегнем двата вола, да вървят напред.“ Двата вола вървят напред, но в краката не вървят заедно.
Единият ще се движи точно в противоположна посока, но пак ще бъдете успоредни. Най-първо дясната ръка напред, лявата назад, после имате лявата напред, дясната назад. Двама души, които си хармонират, когато единият отива напред, другият отива назад и когато вторият отива напред, първият – назад. При това разнообразие единият напред, другият назад, колата върви. Ако двама отиват назад, колата се връща.
Казват: „Да впрегнем двата вола, да вървят напред.“ Двата вола вървят напред, но в краката не вървят заедно.
В краката има разнообразие. Може да се заблудиш от външната форма. Вие виждате, че и двата вървят, но краката вървят по тази закон: единият крак напред, другият – назад. Често вие се спъвате в туй движение. Вие искате всички хора, в даден случай, да вървят както вие вървите.
към беседата >>
Когато измивате една паница най-първо туряте чиста вода и миете паницата.
Сега, за да разберете истината, ще ви дам друг пример.
Когато измивате една паница най-първо туряте чиста вода и миете паницата.
Водата се оцапва. Взимате тази вода и я изливате. После пак наливате тази вода, взимате малка дрипка и миете паницата. Изливате пак водата и наливате наново чиста вода, докато измиете паницата. Ако налеете вода и водата не е чиста, целта не се постига.
към беседата >>
Сега казвате: „За лук ще ми разправяте!
Българинът казва: „Лукова глава! “ Но лукът не е станал още човек, т.е. да има желанието да види. Някой човек погледне така, няма желание да гледа, да разбира, но само да си играе с нещата от любопитство. Едно съвпадение дошло с думата лук.
Сега казвате: „За лук ще ми разправяте!
“ Но ти като кажеш „лук“, разбираш едно; англичанинът като каже „лук“, разбира друго. Англичанинът е на правата страна. Българинът знае да яде лука, англичанинът знае да го гледа, да говори.
към беседата >>
В краката има разнообразие.
Най-първо дясната ръка напред, лявата назад, после имате лявата напред, дясната назад. Двама души, които си хармонират, когато единият отива напред, другият отива назад и когато вторият отива напред, първият – назад. При това разнообразие единият напред, другият назад, колата върви. Ако двама отиват назад, колата се връща. Казват: „Да впрегнем двата вола, да вървят напред.“ Двата вола вървят напред, но в краката не вървят заедно.
В краката има разнообразие.
Може да се заблудиш от външната форма. Вие виждате, че и двата вървят, но краката вървят по тази закон: единият крак напред, другият – назад. Често вие се спъвате в туй движение. Вие искате всички хора, в даден случай, да вървят както вие вървите. Какво разбирате под думата: Човек да мисли както вас?
към беседата >>
Водата се оцапва.
Сега, за да разберете истината, ще ви дам друг пример. Когато измивате една паница най-първо туряте чиста вода и миете паницата.
Водата се оцапва.
Взимате тази вода и я изливате. После пак наливате тази вода, взимате малка дрипка и миете паницата. Изливате пак водата и наливате наново чиста вода, докато измиете паницата. Ако налеете вода и водата не е чиста, целта не се постига. Вашите стари мисли, вие трябва да ги чистите.
към беседата >>
“ Но ти като кажеш „лук“, разбираш едно; англичанинът като каже „лук“, разбира друго.
“ Но лукът не е станал още човек, т.е. да има желанието да види. Някой човек погледне така, няма желание да гледа, да разбира, но само да си играе с нещата от любопитство. Едно съвпадение дошло с думата лук. Сега казвате: „За лук ще ми разправяте!
“ Но ти като кажеш „лук“, разбираш едно; англичанинът като каже „лук“, разбира друго.
Англичанинът е на правата страна. Българинът знае да яде лука, англичанинът знае да го гледа, да говори.
към беседата >>
Може да се заблудиш от външната форма.
Двама души, които си хармонират, когато единият отива напред, другият отива назад и когато вторият отива напред, първият – назад. При това разнообразие единият напред, другият назад, колата върви. Ако двама отиват назад, колата се връща. Казват: „Да впрегнем двата вола, да вървят напред.“ Двата вола вървят напред, но в краката не вървят заедно. В краката има разнообразие.
Може да се заблудиш от външната форма.
Вие виждате, че и двата вървят, но краката вървят по тази закон: единият крак напред, другият – назад. Често вие се спъвате в туй движение. Вие искате всички хора, в даден случай, да вървят както вие вървите. Какво разбирате под думата: Човек да мисли както вас? Какво подразбирате?
към беседата >>
Взимате тази вода и я изливате.
Сега, за да разберете истината, ще ви дам друг пример. Когато измивате една паница най-първо туряте чиста вода и миете паницата. Водата се оцапва.
Взимате тази вода и я изливате.
После пак наливате тази вода, взимате малка дрипка и миете паницата. Изливате пак водата и наливате наново чиста вода, докато измиете паницата. Ако налеете вода и водата не е чиста, целта не се постига. Вашите стари мисли, вие трябва да ги чистите. Вашите чинии трябва да изпразните.
към беседата >>
Англичанинът е на правата страна.
да има желанието да види. Някой човек погледне така, няма желание да гледа, да разбира, но само да си играе с нещата от любопитство. Едно съвпадение дошло с думата лук. Сега казвате: „За лук ще ми разправяте! “ Но ти като кажеш „лук“, разбираш едно; англичанинът като каже „лук“, разбира друго.
Англичанинът е на правата страна.
Българинът знае да яде лука, англичанинът знае да го гледа, да говори.
към беседата >>
Вие виждате, че и двата вървят, но краката вървят по тази закон: единият крак напред, другият – назад.
При това разнообразие единият напред, другият назад, колата върви. Ако двама отиват назад, колата се връща. Казват: „Да впрегнем двата вола, да вървят напред.“ Двата вола вървят напред, но в краката не вървят заедно. В краката има разнообразие. Може да се заблудиш от външната форма.
Вие виждате, че и двата вървят, но краката вървят по тази закон: единият крак напред, другият – назад.
Често вие се спъвате в туй движение. Вие искате всички хора, в даден случай, да вървят както вие вървите. Какво разбирате под думата: Човек да мисли както вас? Какво подразбирате? Никой не може да мисли като вас.
към беседата >>
После пак наливате тази вода, взимате малка дрипка и миете паницата.
Сега, за да разберете истината, ще ви дам друг пример. Когато измивате една паница най-първо туряте чиста вода и миете паницата. Водата се оцапва. Взимате тази вода и я изливате.
После пак наливате тази вода, взимате малка дрипка и миете паницата.
Изливате пак водата и наливате наново чиста вода, докато измиете паницата. Ако налеете вода и водата не е чиста, целта не се постига. Вашите стари мисли, вие трябва да ги чистите. Вашите чинии трябва да изпразните. Всички ваши стари мисли, чувствувания и постъпки трябва да ги излеете на земята и да налеете чиста вода.
към беседата >>
Българинът знае да яде лука, англичанинът знае да го гледа, да говори.
Някой човек погледне така, няма желание да гледа, да разбира, но само да си играе с нещата от любопитство. Едно съвпадение дошло с думата лук. Сега казвате: „За лук ще ми разправяте! “ Но ти като кажеш „лук“, разбираш едно; англичанинът като каже „лук“, разбира друго. Англичанинът е на правата страна.
Българинът знае да яде лука, англичанинът знае да го гледа, да говори.
към беседата >>
НАГОРЕ