НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1401
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1401
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Правилно приемане
,
ООК
, София, 2.6.1937г.,
Неприятните работи може да бъдат верни, може да бъдат неверни.
А ако изпратиш една мисъл, чрез своите лични чувства, те си дават подтик. Тя ще има друго влияние. Сега вие не изучавате себе си. Някой път трябва да се спреш, да изучаваш човека като един предмет, отделен от всичко онова, което той чувствува. Да кажем ти чувствуваш приятни работи и неприятни работи.
Неприятните работи може да бъдат верни, може да бъдат неверни.
Приятните работи може да бъдат верни, може да бъдат неверни. Туй, което чувствуваш, може да бъде приятно, може да бъде и неприятно. Приятните работи и неприятните работи, ни най-малко не туряйте качество, че са лоши. Може някое нещо да е неприятно чувствувание от неразбиране. А пък може да ти е приятно, понеже мислиш, че си го разбрал, но в дадения случай да не е никак полезно за тебе.
към беседата >>
Пълнолуние е тогава.
Не зная за кого се женила. Кога се оженила и развела. Земята е нейна дъщеря, и понеже дъщерята и майката са влюбени в един и същи любовник, дъщерята казва: „Аз не искам да те виждам“. И затуй тя мени лицето си. Някой път дотъжее за майка ѝ, и тя става голяма.
Пълнолуние е тогава.
Като се разсърдила, че тя е хвърлила око на този, когото и тя обича, тя тогава се скрива. Вие ще разберете или да ви кажа туй, което няма да ви съблазни. Майката не хареса избранника ѝ и тя се докачила, как тъй майка ѝ да не хареса този, когото тя обича! Между месечината и земята едно стълкновение има. Но да оставим, това са истории за деца.
към беседата >>
Приятните работи може да бъдат верни, може да бъдат неверни.
Тя ще има друго влияние. Сега вие не изучавате себе си. Някой път трябва да се спреш, да изучаваш човека като един предмет, отделен от всичко онова, което той чувствува. Да кажем ти чувствуваш приятни работи и неприятни работи. Неприятните работи може да бъдат верни, може да бъдат неверни.
Приятните работи може да бъдат верни, може да бъдат неверни.
Туй, което чувствуваш, може да бъде приятно, може да бъде и неприятно. Приятните работи и неприятните работи, ни най-малко не туряйте качество, че са лоши. Може някое нещо да е неприятно чувствувание от неразбиране. А пък може да ти е приятно, понеже мислиш, че си го разбрал, но в дадения случай да не е никак полезно за тебе. Да ви дам пример.
към беседата >>
Като се разсърдила, че тя е хвърлила око на този, когото и тя обича, тя тогава се скрива.
Кога се оженила и развела. Земята е нейна дъщеря, и понеже дъщерята и майката са влюбени в един и същи любовник, дъщерята казва: „Аз не искам да те виждам“. И затуй тя мени лицето си. Някой път дотъжее за майка ѝ, и тя става голяма. Пълнолуние е тогава.
Като се разсърдила, че тя е хвърлила око на този, когото и тя обича, тя тогава се скрива.
Вие ще разберете или да ви кажа туй, което няма да ви съблазни. Майката не хареса избранника ѝ и тя се докачила, как тъй майка ѝ да не хареса този, когото тя обича! Между месечината и земята едно стълкновение има. Но да оставим, това са истории за деца. Слънцето има свои дъщери и синове, разрешават тези въпроси.
към беседата >>
Туй, което чувствуваш, може да бъде приятно, може да бъде и неприятно.
Сега вие не изучавате себе си. Някой път трябва да се спреш, да изучаваш човека като един предмет, отделен от всичко онова, което той чувствува. Да кажем ти чувствуваш приятни работи и неприятни работи. Неприятните работи може да бъдат верни, може да бъдат неверни. Приятните работи може да бъдат верни, може да бъдат неверни.
Туй, което чувствуваш, може да бъде приятно, може да бъде и неприятно.
Приятните работи и неприятните работи, ни най-малко не туряйте качество, че са лоши. Може някое нещо да е неприятно чувствувание от неразбиране. А пък може да ти е приятно, понеже мислиш, че си го разбрал, но в дадения случай да не е никак полезно за тебе. Да ви дам пример. Срещам някого и казвам: В лотарията ти се е паднал един милион, спечелил си.
към беседата >>
Вие ще разберете или да ви кажа туй, което няма да ви съблазни.
Земята е нейна дъщеря, и понеже дъщерята и майката са влюбени в един и същи любовник, дъщерята казва: „Аз не искам да те виждам“. И затуй тя мени лицето си. Някой път дотъжее за майка ѝ, и тя става голяма. Пълнолуние е тогава. Като се разсърдила, че тя е хвърлила око на този, когото и тя обича, тя тогава се скрива.
Вие ще разберете или да ви кажа туй, което няма да ви съблазни.
Майката не хареса избранника ѝ и тя се докачила, как тъй майка ѝ да не хареса този, когото тя обича! Между месечината и земята едно стълкновение има. Но да оставим, това са истории за деца. Слънцето има свои дъщери и синове, разрешават тези въпроси. Ние сме създадени в шестия ден, той е ден на илюзиите.
към беседата >>
Приятните работи и неприятните работи, ни най-малко не туряйте качество, че са лоши.
Някой път трябва да се спреш, да изучаваш човека като един предмет, отделен от всичко онова, което той чувствува. Да кажем ти чувствуваш приятни работи и неприятни работи. Неприятните работи може да бъдат верни, може да бъдат неверни. Приятните работи може да бъдат верни, може да бъдат неверни. Туй, което чувствуваш, може да бъде приятно, може да бъде и неприятно.
Приятните работи и неприятните работи, ни най-малко не туряйте качество, че са лоши.
Може някое нещо да е неприятно чувствувание от неразбиране. А пък може да ти е приятно, понеже мислиш, че си го разбрал, но в дадения случай да не е никак полезно за тебе. Да ви дам пример. Срещам някого и казвам: В лотарията ти се е паднал един милион, спечелил си. Изведнъж се зарадва.
към беседата >>
Майката не хареса избранника ѝ и тя се докачила, как тъй майка ѝ да не хареса този, когото тя обича!
И затуй тя мени лицето си. Някой път дотъжее за майка ѝ, и тя става голяма. Пълнолуние е тогава. Като се разсърдила, че тя е хвърлила око на този, когото и тя обича, тя тогава се скрива. Вие ще разберете или да ви кажа туй, което няма да ви съблазни.
Майката не хареса избранника ѝ и тя се докачила, как тъй майка ѝ да не хареса този, когото тя обича!
Между месечината и земята едно стълкновение има. Но да оставим, това са истории за деца. Слънцето има свои дъщери и синове, разрешават тези въпроси. Ние сме създадени в шестия ден, той е ден на илюзиите. Ние се занимаваме с неща, които нямат никаква реалност.
към беседата >>
Може някое нещо да е неприятно чувствувание от неразбиране.
Да кажем ти чувствуваш приятни работи и неприятни работи. Неприятните работи може да бъдат верни, може да бъдат неверни. Приятните работи може да бъдат верни, може да бъдат неверни. Туй, което чувствуваш, може да бъде приятно, може да бъде и неприятно. Приятните работи и неприятните работи, ни най-малко не туряйте качество, че са лоши.
Може някое нещо да е неприятно чувствувание от неразбиране.
А пък може да ти е приятно, понеже мислиш, че си го разбрал, но в дадения случай да не е никак полезно за тебе. Да ви дам пример. Срещам някого и казвам: В лотарията ти се е паднал един милион, спечелил си. Изведнъж се зарадва. Отива, вижда билета си, и една реакция става.
към беседата >>
Между месечината и земята едно стълкновение има.
Някой път дотъжее за майка ѝ, и тя става голяма. Пълнолуние е тогава. Като се разсърдила, че тя е хвърлила око на този, когото и тя обича, тя тогава се скрива. Вие ще разберете или да ви кажа туй, което няма да ви съблазни. Майката не хареса избранника ѝ и тя се докачила, как тъй майка ѝ да не хареса този, когото тя обича!
Между месечината и земята едно стълкновение има.
Но да оставим, това са истории за деца. Слънцето има свои дъщери и синове, разрешават тези въпроси. Ние сме създадени в шестия ден, той е ден на илюзиите. Ние се занимаваме с неща, които нямат никаква реалност. Ти се занимаваш с една къща, с една нива.
към беседата >>
А пък може да ти е приятно, понеже мислиш, че си го разбрал, но в дадения случай да не е никак полезно за тебе.
Неприятните работи може да бъдат верни, може да бъдат неверни. Приятните работи може да бъдат верни, може да бъдат неверни. Туй, което чувствуваш, може да бъде приятно, може да бъде и неприятно. Приятните работи и неприятните работи, ни най-малко не туряйте качество, че са лоши. Може някое нещо да е неприятно чувствувание от неразбиране.
А пък може да ти е приятно, понеже мислиш, че си го разбрал, но в дадения случай да не е никак полезно за тебе.
Да ви дам пример. Срещам някого и казвам: В лотарията ти се е паднал един милион, спечелил си. Изведнъж се зарадва. Отива, вижда билета си, и една реакция става. Казвам: Кое е онова, което му е дало приятно чувство?
към беседата >>
Но да оставим, това са истории за деца.
Пълнолуние е тогава. Като се разсърдила, че тя е хвърлила око на този, когото и тя обича, тя тогава се скрива. Вие ще разберете или да ви кажа туй, което няма да ви съблазни. Майката не хареса избранника ѝ и тя се докачила, как тъй майка ѝ да не хареса този, когото тя обича! Между месечината и земята едно стълкновение има.
Но да оставим, това са истории за деца.
Слънцето има свои дъщери и синове, разрешават тези въпроси. Ние сме създадени в шестия ден, той е ден на илюзиите. Ние се занимаваме с неща, които нямат никаква реалност. Ти се занимаваш с една къща, с една нива. Вземеш крепостен акт, собственост за къщата, ходиш 60 години да правиш давия, да доказваш, че къщата е твоя.
към беседата >>
Да ви дам пример.
Приятните работи може да бъдат верни, може да бъдат неверни. Туй, което чувствуваш, може да бъде приятно, може да бъде и неприятно. Приятните работи и неприятните работи, ни най-малко не туряйте качество, че са лоши. Може някое нещо да е неприятно чувствувание от неразбиране. А пък може да ти е приятно, понеже мислиш, че си го разбрал, но в дадения случай да не е никак полезно за тебе.
Да ви дам пример.
Срещам някого и казвам: В лотарията ти се е паднал един милион, спечелил си. Изведнъж се зарадва. Отива, вижда билета си, и една реакция става. Казвам: Кое е онова, което му е дало приятно чувство? Аз съм го накарал да мисли, че е спечелил.
към беседата >>
Слънцето има свои дъщери и синове, разрешават тези въпроси.
Като се разсърдила, че тя е хвърлила око на този, когото и тя обича, тя тогава се скрива. Вие ще разберете или да ви кажа туй, което няма да ви съблазни. Майката не хареса избранника ѝ и тя се докачила, как тъй майка ѝ да не хареса този, когото тя обича! Между месечината и земята едно стълкновение има. Но да оставим, това са истории за деца.
Слънцето има свои дъщери и синове, разрешават тези въпроси.
Ние сме създадени в шестия ден, той е ден на илюзиите. Ние се занимаваме с неща, които нямат никаква реалност. Ти се занимаваш с една къща, с една нива. Вземеш крепостен акт, собственост за къщата, ходиш 60 години да правиш давия, да доказваш, че къщата е твоя. Утре умираш и къщата остане в този свят.
към беседата >>
Срещам някого и казвам: В лотарията ти се е паднал един милион, спечелил си.
Туй, което чувствуваш, може да бъде приятно, може да бъде и неприятно. Приятните работи и неприятните работи, ни най-малко не туряйте качество, че са лоши. Може някое нещо да е неприятно чувствувание от неразбиране. А пък може да ти е приятно, понеже мислиш, че си го разбрал, но в дадения случай да не е никак полезно за тебе. Да ви дам пример.
Срещам някого и казвам: В лотарията ти се е паднал един милион, спечелил си.
Изведнъж се зарадва. Отива, вижда билета си, и една реакция става. Казвам: Кое е онова, което му е дало приятно чувство? Аз съм го накарал да мисли, че е спечелил. Аз му предавам моята мисъл, че е спечелил, но то е схващане.
към беседата >>
Ние сме създадени в шестия ден, той е ден на илюзиите.
Вие ще разберете или да ви кажа туй, което няма да ви съблазни. Майката не хареса избранника ѝ и тя се докачила, как тъй майка ѝ да не хареса този, когото тя обича! Между месечината и земята едно стълкновение има. Но да оставим, това са истории за деца. Слънцето има свои дъщери и синове, разрешават тези въпроси.
Ние сме създадени в шестия ден, той е ден на илюзиите.
Ние се занимаваме с неща, които нямат никаква реалност. Ти се занимаваш с една къща, с една нива. Вземеш крепостен акт, собственост за къщата, ходиш 60 години да правиш давия, да доказваш, че къщата е твоя. Утре умираш и къщата остане в този свят. Не може да я продадеш.
към беседата >>
Изведнъж се зарадва.
Приятните работи и неприятните работи, ни най-малко не туряйте качество, че са лоши. Може някое нещо да е неприятно чувствувание от неразбиране. А пък може да ти е приятно, понеже мислиш, че си го разбрал, но в дадения случай да не е никак полезно за тебе. Да ви дам пример. Срещам някого и казвам: В лотарията ти се е паднал един милион, спечелил си.
Изведнъж се зарадва.
Отива, вижда билета си, и една реакция става. Казвам: Кое е онова, което му е дало приятно чувство? Аз съм го накарал да мисли, че е спечелил. Аз му предавам моята мисъл, че е спечелил, но то е схващане. Той като се обоснове на моето схващане, зарадва се.
към беседата >>
Ние се занимаваме с неща, които нямат никаква реалност.
Майката не хареса избранника ѝ и тя се докачила, как тъй майка ѝ да не хареса този, когото тя обича! Между месечината и земята едно стълкновение има. Но да оставим, това са истории за деца. Слънцето има свои дъщери и синове, разрешават тези въпроси. Ние сме създадени в шестия ден, той е ден на илюзиите.
Ние се занимаваме с неща, които нямат никаква реалност.
Ти се занимаваш с една къща, с една нива. Вземеш крепостен акт, собственост за къщата, ходиш 60 години да правиш давия, да доказваш, че къщата е твоя. Утре умираш и къщата остане в този свят. Не може да я продадеш. Идеш в другия свят, мислиш, че имаш къща от този свят.
към беседата >>
Отива, вижда билета си, и една реакция става.
Може някое нещо да е неприятно чувствувание от неразбиране. А пък може да ти е приятно, понеже мислиш, че си го разбрал, но в дадения случай да не е никак полезно за тебе. Да ви дам пример. Срещам някого и казвам: В лотарията ти се е паднал един милион, спечелил си. Изведнъж се зарадва.
Отива, вижда билета си, и една реакция става.
Казвам: Кое е онова, което му е дало приятно чувство? Аз съм го накарал да мисли, че е спечелил. Аз му предавам моята мисъл, че е спечелил, но то е схващане. Той като се обоснове на моето схващане, зарадва се. След това иде и казва: „Излъга ме“.
към беседата >>
Ти се занимаваш с една къща, с една нива.
Между месечината и земята едно стълкновение има. Но да оставим, това са истории за деца. Слънцето има свои дъщери и синове, разрешават тези въпроси. Ние сме създадени в шестия ден, той е ден на илюзиите. Ние се занимаваме с неща, които нямат никаква реалност.
Ти се занимаваш с една къща, с една нива.
Вземеш крепостен акт, собственост за къщата, ходиш 60 години да правиш давия, да доказваш, че къщата е твоя. Утре умираш и къщата остане в този свят. Не може да я продадеш. Идеш в другия свят, мислиш, че имаш къща от този свят. Не може да я продадеш.
към беседата >>
Казвам: Кое е онова, което му е дало приятно чувство?
А пък може да ти е приятно, понеже мислиш, че си го разбрал, но в дадения случай да не е никак полезно за тебе. Да ви дам пример. Срещам някого и казвам: В лотарията ти се е паднал един милион, спечелил си. Изведнъж се зарадва. Отива, вижда билета си, и една реакция става.
Казвам: Кое е онова, което му е дало приятно чувство?
Аз съм го накарал да мисли, че е спечелил. Аз му предавам моята мисъл, че е спечелил, но то е схващане. Той като се обоснове на моето схващане, зарадва се. След това иде и казва: „Излъга ме“. Не съм го излъгал.
към беседата >>
Вземеш крепостен акт, собственост за къщата, ходиш 60 години да правиш давия, да доказваш, че къщата е твоя.
Но да оставим, това са истории за деца. Слънцето има свои дъщери и синове, разрешават тези въпроси. Ние сме създадени в шестия ден, той е ден на илюзиите. Ние се занимаваме с неща, които нямат никаква реалност. Ти се занимаваш с една къща, с една нива.
Вземеш крепостен акт, собственост за къщата, ходиш 60 години да правиш давия, да доказваш, че къщата е твоя.
Утре умираш и къщата остане в този свят. Не може да я продадеш. Идеш в другия свят, мислиш, че имаш къща от този свят. Не може да я продадеш. Тази къща не може да я дадеш, пари вземате от къщата, но не можеш да ги пращаш в другият свят.
към беседата >>
Аз съм го накарал да мисли, че е спечелил.
Да ви дам пример. Срещам някого и казвам: В лотарията ти се е паднал един милион, спечелил си. Изведнъж се зарадва. Отива, вижда билета си, и една реакция става. Казвам: Кое е онова, което му е дало приятно чувство?
Аз съм го накарал да мисли, че е спечелил.
Аз му предавам моята мисъл, че е спечелил, но то е схващане. Той като се обоснове на моето схващане, зарадва се. След това иде и казва: „Излъга ме“. Не съм го излъгал. Спечелил е, защото всяка лотария се тегли на три места: На физическия свят, в духовният и в умственият свят.
към беседата >>
Утре умираш и къщата остане в този свят.
Слънцето има свои дъщери и синове, разрешават тези въпроси. Ние сме създадени в шестия ден, той е ден на илюзиите. Ние се занимаваме с неща, които нямат никаква реалност. Ти се занимаваш с една къща, с една нива. Вземеш крепостен акт, собственост за къщата, ходиш 60 години да правиш давия, да доказваш, че къщата е твоя.
Утре умираш и къщата остане в този свят.
Не може да я продадеш. Идеш в другия свят, мислиш, че имаш къща от този свят. Не може да я продадеш. Тази къща не може да я дадеш, пари вземате от къщата, но не можеш да ги пращаш в другият свят. Пари нямаш, казваш: „Две къщи имам“.
към беседата >>
Аз му предавам моята мисъл, че е спечелил, но то е схващане.
Срещам някого и казвам: В лотарията ти се е паднал един милион, спечелил си. Изведнъж се зарадва. Отива, вижда билета си, и една реакция става. Казвам: Кое е онова, което му е дало приятно чувство? Аз съм го накарал да мисли, че е спечелил.
Аз му предавам моята мисъл, че е спечелил, но то е схващане.
Той като се обоснове на моето схващане, зарадва се. След това иде и казва: „Излъга ме“. Не съм го излъгал. Спечелил е, защото всяка лотария се тегли на три места: На физическия свят, в духовният и в умственият свят. Няма някой, който да (не) е взел лотариен билет.
към беседата >>
Не може да я продадеш.
Ние сме създадени в шестия ден, той е ден на илюзиите. Ние се занимаваме с неща, които нямат никаква реалност. Ти се занимаваш с една къща, с една нива. Вземеш крепостен акт, собственост за къщата, ходиш 60 години да правиш давия, да доказваш, че къщата е твоя. Утре умираш и къщата остане в този свят.
Не може да я продадеш.
Идеш в другия свят, мислиш, че имаш къща от този свят. Не може да я продадеш. Тази къща не може да я дадеш, пари вземате от къщата, но не можеш да ги пращаш в другият свят. Пари нямаш, казваш: „Две къщи имам“. Валута между небето и земята не е уредена.
към беседата >>
Той като се обоснове на моето схващане, зарадва се.
Изведнъж се зарадва. Отива, вижда билета си, и една реакция става. Казвам: Кое е онова, което му е дало приятно чувство? Аз съм го накарал да мисли, че е спечелил. Аз му предавам моята мисъл, че е спечелил, но то е схващане.
Той като се обоснове на моето схващане, зарадва се.
След това иде и казва: „Излъга ме“. Не съм го излъгал. Спечелил е, защото всяка лотария се тегли на три места: На физическия свят, в духовният и в умственият свят. Няма някой, който да (не) е взел лотариен билет. И в умственият свят има билети, и в духовният свят има билети.
към беседата >>
Идеш в другия свят, мислиш, че имаш къща от този свят.
Ние се занимаваме с неща, които нямат никаква реалност. Ти се занимаваш с една къща, с една нива. Вземеш крепостен акт, собственост за къщата, ходиш 60 години да правиш давия, да доказваш, че къщата е твоя. Утре умираш и къщата остане в този свят. Не може да я продадеш.
Идеш в другия свят, мислиш, че имаш къща от този свят.
Не може да я продадеш. Тази къща не може да я дадеш, пари вземате от къщата, но не можеш да ги пращаш в другият свят. Пари нямаш, казваш: „Две къщи имам“. Валута между небето и земята не е уредена. Че земята не отпуща валута за онзи свят.
към беседата >>
След това иде и казва: „Излъга ме“.
Отива, вижда билета си, и една реакция става. Казвам: Кое е онова, което му е дало приятно чувство? Аз съм го накарал да мисли, че е спечелил. Аз му предавам моята мисъл, че е спечелил, но то е схващане. Той като се обоснове на моето схващане, зарадва се.
След това иде и казва: „Излъга ме“.
Не съм го излъгал. Спечелил е, защото всяка лотария се тегли на три места: На физическия свят, в духовният и в умственият свят. Няма някой, който да (не) е взел лотариен билет. И в умственият свят има билети, и в духовният свят има билети. Някои очакват да умрат и да идат в рая.
към беседата >>
Не може да я продадеш.
Ти се занимаваш с една къща, с една нива. Вземеш крепостен акт, собственост за къщата, ходиш 60 години да правиш давия, да доказваш, че къщата е твоя. Утре умираш и къщата остане в този свят. Не може да я продадеш. Идеш в другия свят, мислиш, че имаш къща от този свят.
Не може да я продадеш.
Тази къща не може да я дадеш, пари вземате от къщата, но не можеш да ги пращаш в другият свят. Пари нямаш, казваш: „Две къщи имам“. Валута между небето и земята не е уредена. Че земята не отпуща валута за онзи свят. За тук на земята от едно място за друго може, но за небето пет пари не дава.
към беседата >>
Не съм го излъгал.
Казвам: Кое е онова, което му е дало приятно чувство? Аз съм го накарал да мисли, че е спечелил. Аз му предавам моята мисъл, че е спечелил, но то е схващане. Той като се обоснове на моето схващане, зарадва се. След това иде и казва: „Излъга ме“.
Не съм го излъгал.
Спечелил е, защото всяка лотария се тегли на три места: На физическия свят, в духовният и в умственият свят. Няма някой, който да (не) е взел лотариен билет. И в умственият свят има билети, и в духовният свят има билети. Някои очакват да умрат и да идат в рая. Че то е билет.
към беседата >>
Тази къща не може да я дадеш, пари вземате от къщата, но не можеш да ги пращаш в другият свят.
Вземеш крепостен акт, собственост за къщата, ходиш 60 години да правиш давия, да доказваш, че къщата е твоя. Утре умираш и къщата остане в този свят. Не може да я продадеш. Идеш в другия свят, мислиш, че имаш къща от този свят. Не може да я продадеш.
Тази къща не може да я дадеш, пари вземате от къщата, но не можеш да ги пращаш в другият свят.
Пари нямаш, казваш: „Две къщи имам“. Валута между небето и земята не е уредена. Че земята не отпуща валута за онзи свят. За тук на земята от едно място за друго може, но за небето пет пари не дава. Толкоз скържава е, че нищо не дава, какво ще направиш?
към беседата >>
Спечелил е, защото всяка лотария се тегли на три места: На физическия свят, в духовният и в умственият свят.
Аз съм го накарал да мисли, че е спечелил. Аз му предавам моята мисъл, че е спечелил, но то е схващане. Той като се обоснове на моето схващане, зарадва се. След това иде и казва: „Излъга ме“. Не съм го излъгал.
Спечелил е, защото всяка лотария се тегли на три места: На физическия свят, в духовният и в умственият свят.
Няма някой, който да (не) е взел лотариен билет. И в умственият свят има билети, и в духовният свят има билети. Някои очакват да умрат и да идат в рая. Че то е билет. Ако по трена тръгнеш и кажеш: „Билет не вземам“, може ли да вървиш без билет.
към беседата >>
Пари нямаш, казваш: „Две къщи имам“.
Утре умираш и къщата остане в този свят. Не може да я продадеш. Идеш в другия свят, мислиш, че имаш къща от този свят. Не може да я продадеш. Тази къща не може да я дадеш, пари вземате от къщата, но не можеш да ги пращаш в другият свят.
Пари нямаш, казваш: „Две къщи имам“.
Валута между небето и земята не е уредена. Че земята не отпуща валута за онзи свят. За тук на земята от едно място за друго може, но за небето пет пари не дава. Толкоз скържава е, че нищо не дава, какво ще направиш? – Идеш в другият свят, ще се мъчиш и най-после като плачеш, молиш се, в другият свят ти дадат даром един билет, дойдеш да търсиш тия, които са взели къщата.
към беседата >>
Няма някой, който да (не) е взел лотариен билет.
Аз му предавам моята мисъл, че е спечелил, но то е схващане. Той като се обоснове на моето схващане, зарадва се. След това иде и казва: „Излъга ме“. Не съм го излъгал. Спечелил е, защото всяка лотария се тегли на три места: На физическия свят, в духовният и в умственият свят.
Няма някой, който да (не) е взел лотариен билет.
И в умственият свят има билети, и в духовният свят има билети. Някои очакват да умрат и да идат в рая. Че то е билет. Ако по трена тръгнеш и кажеш: „Билет не вземам“, може ли да вървиш без билет. Дойде кондукторът и казва: „Господине, тук има закон“.
към беседата >>
Валута между небето и земята не е уредена.
Не може да я продадеш. Идеш в другия свят, мислиш, че имаш къща от този свят. Не може да я продадеш. Тази къща не може да я дадеш, пари вземате от къщата, но не можеш да ги пращаш в другият свят. Пари нямаш, казваш: „Две къщи имам“.
Валута между небето и земята не е уредена.
Че земята не отпуща валута за онзи свят. За тук на земята от едно място за друго може, но за небето пет пари не дава. Толкоз скържава е, че нищо не дава, какво ще направиш? – Идеш в другият свят, ще се мъчиш и най-после като плачеш, молиш се, в другият свят ти дадат даром един билет, дойдеш да търсиш тия, които са взели къщата. Пак започват другите илюзии.
към беседата >>
И в умственият свят има билети, и в духовният свят има билети.
Той като се обоснове на моето схващане, зарадва се. След това иде и казва: „Излъга ме“. Не съм го излъгал. Спечелил е, защото всяка лотария се тегли на три места: На физическия свят, в духовният и в умственият свят. Няма някой, който да (не) е взел лотариен билет.
И в умственият свят има билети, и в духовният свят има билети.
Някои очакват да умрат и да идат в рая. Че то е билет. Ако по трена тръгнеш и кажеш: „Билет не вземам“, може ли да вървиш без билет. Дойде кондукторът и казва: „Господине, тук има закон“. Ако вие не си вземете билет, ако той е благороден, няма да ви глоби, ще ви предупреди, че втори път, ако ви намери, тогава ще ви глоби.
към беседата >>
Че земята не отпуща валута за онзи свят.
Идеш в другия свят, мислиш, че имаш къща от този свят. Не може да я продадеш. Тази къща не може да я дадеш, пари вземате от къщата, но не можеш да ги пращаш в другият свят. Пари нямаш, казваш: „Две къщи имам“. Валута между небето и земята не е уредена.
Че земята не отпуща валута за онзи свят.
За тук на земята от едно място за друго може, но за небето пет пари не дава. Толкоз скържава е, че нищо не дава, какво ще направиш? – Идеш в другият свят, ще се мъчиш и най-после като плачеш, молиш се, в другият свят ти дадат даром един билет, дойдеш да търсиш тия, които са взели къщата. Пак започват другите илюзии. Пак мислиш за къщата или ходиш да търсиш жена си.
към беседата >>
Някои очакват да умрат и да идат в рая.
След това иде и казва: „Излъга ме“. Не съм го излъгал. Спечелил е, защото всяка лотария се тегли на три места: На физическия свят, в духовният и в умственият свят. Няма някой, който да (не) е взел лотариен билет. И в умственият свят има билети, и в духовният свят има билети.
Някои очакват да умрат и да идат в рая.
Че то е билет. Ако по трена тръгнеш и кажеш: „Билет не вземам“, може ли да вървиш без билет. Дойде кондукторът и казва: „Господине, тук има закон“. Ако вие не си вземете билет, ако той е благороден, няма да ви глоби, ще ви предупреди, че втори път, ако ви намери, тогава ще ви глоби.
към беседата >>
За тук на земята от едно място за друго може, но за небето пет пари не дава.
Не може да я продадеш. Тази къща не може да я дадеш, пари вземате от къщата, но не можеш да ги пращаш в другият свят. Пари нямаш, казваш: „Две къщи имам“. Валута между небето и земята не е уредена. Че земята не отпуща валута за онзи свят.
За тук на земята от едно място за друго може, но за небето пет пари не дава.
Толкоз скържава е, че нищо не дава, какво ще направиш? – Идеш в другият свят, ще се мъчиш и най-после като плачеш, молиш се, в другият свят ти дадат даром един билет, дойдеш да търсиш тия, които са взели къщата. Пак започват другите илюзии. Пак мислиш за къщата или ходиш да търсиш жена си. Тази жена къде е отишла.
към беседата >>
Че то е билет.
Не съм го излъгал. Спечелил е, защото всяка лотария се тегли на три места: На физическия свят, в духовният и в умственият свят. Няма някой, който да (не) е взел лотариен билет. И в умственият свят има билети, и в духовният свят има билети. Някои очакват да умрат и да идат в рая.
Че то е билет.
Ако по трена тръгнеш и кажеш: „Билет не вземам“, може ли да вървиш без билет. Дойде кондукторът и казва: „Господине, тук има закон“. Ако вие не си вземете билет, ако той е благороден, няма да ви глоби, ще ви предупреди, че втори път, ако ви намери, тогава ще ви глоби.
към беседата >>
Толкоз скържава е, че нищо не дава, какво ще направиш?
Тази къща не може да я дадеш, пари вземате от къщата, но не можеш да ги пращаш в другият свят. Пари нямаш, казваш: „Две къщи имам“. Валута между небето и земята не е уредена. Че земята не отпуща валута за онзи свят. За тук на земята от едно място за друго може, но за небето пет пари не дава.
Толкоз скържава е, че нищо не дава, какво ще направиш?
– Идеш в другият свят, ще се мъчиш и най-после като плачеш, молиш се, в другият свят ти дадат даром един билет, дойдеш да търсиш тия, които са взели къщата. Пак започват другите илюзии. Пак мислиш за къщата или ходиш да търсиш жена си. Тази жена къде е отишла. Децата ти е взел някой, търсиш ги къде са, това са все илюзии.
към беседата >>
Ако по трена тръгнеш и кажеш: „Билет не вземам“, може ли да вървиш без билет.
Спечелил е, защото всяка лотария се тегли на три места: На физическия свят, в духовният и в умственият свят. Няма някой, който да (не) е взел лотариен билет. И в умственият свят има билети, и в духовният свят има билети. Някои очакват да умрат и да идат в рая. Че то е билет.
Ако по трена тръгнеш и кажеш: „Билет не вземам“, може ли да вървиш без билет.
Дойде кондукторът и казва: „Господине, тук има закон“. Ако вие не си вземете билет, ако той е благороден, няма да ви глоби, ще ви предупреди, че втори път, ако ви намери, тогава ще ви глоби.
към беседата >>
– Идеш в другият свят, ще се мъчиш и най-после като плачеш, молиш се, в другият свят ти дадат даром един билет, дойдеш да търсиш тия, които са взели къщата.
Пари нямаш, казваш: „Две къщи имам“. Валута между небето и земята не е уредена. Че земята не отпуща валута за онзи свят. За тук на земята от едно място за друго може, но за небето пет пари не дава. Толкоз скържава е, че нищо не дава, какво ще направиш?
– Идеш в другият свят, ще се мъчиш и най-после като плачеш, молиш се, в другият свят ти дадат даром един билет, дойдеш да търсиш тия, които са взели къщата.
Пак започват другите илюзии. Пак мислиш за къщата или ходиш да търсиш жена си. Тази жена къде е отишла. Децата ти е взел някой, търсиш ги къде са, това са все илюзии. Онова дете, което ти си направил твоя кукла, ти вземат, ти не си на правия път.
към беседата >>
Дойде кондукторът и казва: „Господине, тук има закон“.
Няма някой, който да (не) е взел лотариен билет. И в умственият свят има билети, и в духовният свят има билети. Някои очакват да умрат и да идат в рая. Че то е билет. Ако по трена тръгнеш и кажеш: „Билет не вземам“, може ли да вървиш без билет.
Дойде кондукторът и казва: „Господине, тук има закон“.
Ако вие не си вземете билет, ако той е благороден, няма да ви глоби, ще ви предупреди, че втори път, ако ви намери, тогава ще ви глоби.
към беседата >>
Пак започват другите илюзии.
Валута между небето и земята не е уредена. Че земята не отпуща валута за онзи свят. За тук на земята от едно място за друго може, но за небето пет пари не дава. Толкоз скържава е, че нищо не дава, какво ще направиш? – Идеш в другият свят, ще се мъчиш и най-после като плачеш, молиш се, в другият свят ти дадат даром един билет, дойдеш да търсиш тия, които са взели къщата.
Пак започват другите илюзии.
Пак мислиш за къщата или ходиш да търсиш жена си. Тази жена къде е отишла. Децата ти е взел някой, търсиш ги къде са, това са все илюзии. Онова дете, което ти си направил твоя кукла, ти вземат, ти не си на правия път.
към беседата >>
Ако вие не си вземете билет, ако той е благороден, няма да ви глоби, ще ви предупреди, че втори път, ако ви намери, тогава ще ви глоби.
И в умственият свят има билети, и в духовният свят има билети. Някои очакват да умрат и да идат в рая. Че то е билет. Ако по трена тръгнеш и кажеш: „Билет не вземам“, може ли да вървиш без билет. Дойде кондукторът и казва: „Господине, тук има закон“.
Ако вие не си вземете билет, ако той е благороден, няма да ви глоби, ще ви предупреди, че втори път, ако ви намери, тогава ще ви глоби.
към беседата >>
Пак мислиш за къщата или ходиш да търсиш жена си.
Че земята не отпуща валута за онзи свят. За тук на земята от едно място за друго може, но за небето пет пари не дава. Толкоз скържава е, че нищо не дава, какво ще направиш? – Идеш в другият свят, ще се мъчиш и най-после като плачеш, молиш се, в другият свят ти дадат даром един билет, дойдеш да търсиш тия, които са взели къщата. Пак започват другите илюзии.
Пак мислиш за къщата или ходиш да търсиш жена си.
Тази жена къде е отишла. Децата ти е взел някой, търсиш ги къде са, това са все илюзии. Онова дете, което ти си направил твоя кукла, ти вземат, ти не си на правия път.
към беседата >>
Та казвам: Ние сме дошли до едно опасно място.
Та казвам: Ние сме дошли до едно опасно място.
Аз ги наричам опасните, плъзгавите места на живота. Разместване, разни радиостанции, които имаме. Някъде музика учиш като се върнеш, обидил си се; религия учиш, обидил си се, значи разместени са станциите на радиото. Предава ти се едно нещо, разбираш друго. Едно очакваш, друго иде.
към беседата >>
Тази жена къде е отишла.
За тук на земята от едно място за друго може, но за небето пет пари не дава. Толкоз скържава е, че нищо не дава, какво ще направиш? – Идеш в другият свят, ще се мъчиш и най-после като плачеш, молиш се, в другият свят ти дадат даром един билет, дойдеш да търсиш тия, които са взели къщата. Пак започват другите илюзии. Пак мислиш за къщата или ходиш да търсиш жена си.
Тази жена къде е отишла.
Децата ти е взел някой, търсиш ги къде са, това са все илюзии. Онова дете, което ти си направил твоя кукла, ти вземат, ти не си на правия път.
към беседата >>
Аз ги наричам опасните, плъзгавите места на живота.
Та казвам: Ние сме дошли до едно опасно място.
Аз ги наричам опасните, плъзгавите места на живота.
Разместване, разни радиостанции, които имаме. Някъде музика учиш като се върнеш, обидил си се; религия учиш, обидил си се, значи разместени са станциите на радиото. Предава ти се едно нещо, разбираш друго. Едно очакваш, друго иде.
към беседата >>
Децата ти е взел някой, търсиш ги къде са, това са все илюзии.
Толкоз скържава е, че нищо не дава, какво ще направиш? – Идеш в другият свят, ще се мъчиш и най-после като плачеш, молиш се, в другият свят ти дадат даром един билет, дойдеш да търсиш тия, които са взели къщата. Пак започват другите илюзии. Пак мислиш за къщата или ходиш да търсиш жена си. Тази жена къде е отишла.
Децата ти е взел някой, търсиш ги къде са, това са все илюзии.
Онова дете, което ти си направил твоя кукла, ти вземат, ти не си на правия път.
към беседата >>
Разместване, разни радиостанции, които имаме.
Та казвам: Ние сме дошли до едно опасно място. Аз ги наричам опасните, плъзгавите места на живота.
Разместване, разни радиостанции, които имаме.
Някъде музика учиш като се върнеш, обидил си се; религия учиш, обидил си се, значи разместени са станциите на радиото. Предава ти се едно нещо, разбираш друго. Едно очакваш, друго иде.
към беседата >>
Онова дете, което ти си направил твоя кукла, ти вземат, ти не си на правия път.
– Идеш в другият свят, ще се мъчиш и най-после като плачеш, молиш се, в другият свят ти дадат даром един билет, дойдеш да търсиш тия, които са взели къщата. Пак започват другите илюзии. Пак мислиш за къщата или ходиш да търсиш жена си. Тази жена къде е отишла. Децата ти е взел някой, търсиш ги къде са, това са все илюзии.
Онова дете, което ти си направил твоя кукла, ти вземат, ти не си на правия път.
към беседата >>
Някъде музика учиш като се върнеш, обидил си се; религия учиш, обидил си се, значи разместени са станциите на радиото.
Та казвам: Ние сме дошли до едно опасно място. Аз ги наричам опасните, плъзгавите места на живота. Разместване, разни радиостанции, които имаме.
Някъде музика учиш като се върнеш, обидил си се; религия учиш, обидил си се, значи разместени са станциите на радиото.
Предава ти се едно нещо, разбираш друго. Едно очакваш, друго иде.
към беседата >>
Реално е само онова в живота, което никой не може да ти вземе.
Реално е само онова в живота, което никой не може да ти вземе.
Всяко нещо, което може да ти вземат, искат да ти покажат, че нещата не са реални, те са илюзия. Следователно, тревогата ти да бъде временна. Ти ще туриш: „Защо да се счупят краката на моята кукла? “ Нищо не значи, по-хубаво беше да се не счупят, но кукла е. Куклата не е реално.
към беседата >>
Предава ти се едно нещо, разбираш друго.
Та казвам: Ние сме дошли до едно опасно място. Аз ги наричам опасните, плъзгавите места на живота. Разместване, разни радиостанции, които имаме. Някъде музика учиш като се върнеш, обидил си се; религия учиш, обидил си се, значи разместени са станциите на радиото.
Предава ти се едно нещо, разбираш друго.
Едно очакваш, друго иде.
към беседата >>
Всяко нещо, което може да ти вземат, искат да ти покажат, че нещата не са реални, те са илюзия.
Реално е само онова в живота, което никой не може да ти вземе.
Всяко нещо, което може да ти вземат, искат да ти покажат, че нещата не са реални, те са илюзия.
Следователно, тревогата ти да бъде временна. Ти ще туриш: „Защо да се счупят краката на моята кукла? “ Нищо не значи, по-хубаво беше да се не счупят, но кукла е. Куклата не е реално. Ако куклата беше реална.
към беседата >>
Едно очакваш, друго иде.
Та казвам: Ние сме дошли до едно опасно място. Аз ги наричам опасните, плъзгавите места на живота. Разместване, разни радиостанции, които имаме. Някъде музика учиш като се върнеш, обидил си се; религия учиш, обидил си се, значи разместени са станциите на радиото. Предава ти се едно нещо, разбираш друго.
Едно очакваш, друго иде.
към беседата >>
Следователно, тревогата ти да бъде временна.
Реално е само онова в живота, което никой не може да ти вземе. Всяко нещо, което може да ти вземат, искат да ти покажат, че нещата не са реални, те са илюзия.
Следователно, тревогата ти да бъде временна.
Ти ще туриш: „Защо да се счупят краката на моята кукла? “ Нищо не значи, по-хубаво беше да се не счупят, но кукла е. Куклата не е реално. Ако куклата беше реална. На реалната кукла краката не се чупят.
към беседата >>
Сега, най-после пяхте „Аум“.
Сега, най-после пяхте „Аум“.
Защо пеете „Аум“? – То е все таки да ви питам, защо ядете и защо пиете вода. Ни най-малко след като съм ял, постъпката е добра. Но още не е постигнато туй, което искам. Във всяко ядене трябва да има едно малко постижение.
към беседата >>
Ти ще туриш: „Защо да се счупят краката на моята кукла?
Реално е само онова в живота, което никой не може да ти вземе. Всяко нещо, което може да ти вземат, искат да ти покажат, че нещата не са реални, те са илюзия. Следователно, тревогата ти да бъде временна.
Ти ще туриш: „Защо да се счупят краката на моята кукла?
“ Нищо не значи, по-хубаво беше да се не счупят, но кукла е. Куклата не е реално. Ако куклата беше реална. На реалната кукла краката не се чупят.
към беседата >>
Защо пеете „Аум“?
Сега, най-после пяхте „Аум“.
Защо пеете „Аум“?
– То е все таки да ви питам, защо ядете и защо пиете вода. Ни най-малко след като съм ял, постъпката е добра. Но още не е постигнато туй, което искам. Във всяко ядене трябва да има едно малко постижение. Във всяка мисъл, във всяко чувствувание, във всяка постъпка трябва да има едно микроскопическо постижение.
към беседата >>
“ Нищо не значи, по-хубаво беше да се не счупят, но кукла е.
Реално е само онова в живота, което никой не може да ти вземе. Всяко нещо, което може да ти вземат, искат да ти покажат, че нещата не са реални, те са илюзия. Следователно, тревогата ти да бъде временна. Ти ще туриш: „Защо да се счупят краката на моята кукла?
“ Нищо не значи, по-хубаво беше да се не счупят, но кукла е.
Куклата не е реално. Ако куклата беше реална. На реалната кукла краката не се чупят.
към беседата >>
– То е все таки да ви питам, защо ядете и защо пиете вода.
Сега, най-после пяхте „Аум“. Защо пеете „Аум“?
– То е все таки да ви питам, защо ядете и защо пиете вода.
Ни най-малко след като съм ял, постъпката е добра. Но още не е постигнато туй, което искам. Във всяко ядене трябва да има едно малко постижение. Във всяка мисъл, във всяко чувствувание, във всяка постъпка трябва да има едно микроскопическо постижение. Понякой път вие се спирате, имате неразположение.
към беседата >>
Куклата не е реално.
Реално е само онова в живота, което никой не може да ти вземе. Всяко нещо, което може да ти вземат, искат да ти покажат, че нещата не са реални, те са илюзия. Следователно, тревогата ти да бъде временна. Ти ще туриш: „Защо да се счупят краката на моята кукла? “ Нищо не значи, по-хубаво беше да се не счупят, но кукла е.
Куклата не е реално.
Ако куклата беше реална. На реалната кукла краката не се чупят.
към беседата >>
Ни най-малко след като съм ял, постъпката е добра.
Сега, най-после пяхте „Аум“. Защо пеете „Аум“? – То е все таки да ви питам, защо ядете и защо пиете вода.
Ни най-малко след като съм ял, постъпката е добра.
Но още не е постигнато туй, което искам. Във всяко ядене трябва да има едно малко постижение. Във всяка мисъл, във всяко чувствувание, във всяка постъпка трябва да има едно микроскопическо постижение. Понякой път вие се спирате, имате неразположение. Имате болка, която дошла в коляното.
към беседата >>
Ако куклата беше реална.
Всяко нещо, което може да ти вземат, искат да ти покажат, че нещата не са реални, те са илюзия. Следователно, тревогата ти да бъде временна. Ти ще туриш: „Защо да се счупят краката на моята кукла? “ Нищо не значи, по-хубаво беше да се не счупят, но кукла е. Куклата не е реално.
Ако куклата беше реална.
На реалната кукла краката не се чупят.
към беседата >>
Но още не е постигнато туй, което искам.
Сега, най-после пяхте „Аум“. Защо пеете „Аум“? – То е все таки да ви питам, защо ядете и защо пиете вода. Ни най-малко след като съм ял, постъпката е добра.
Но още не е постигнато туй, което искам.
Във всяко ядене трябва да има едно малко постижение. Във всяка мисъл, във всяко чувствувание, във всяка постъпка трябва да има едно микроскопическо постижение. Понякой път вие се спирате, имате неразположение. Имате болка, която дошла в коляното. То е цяла наука.
към беседата >>
На реалната кукла краката не се чупят.
Следователно, тревогата ти да бъде временна. Ти ще туриш: „Защо да се счупят краката на моята кукла? “ Нищо не значи, по-хубаво беше да се не счупят, но кукла е. Куклата не е реално. Ако куклата беше реална.
На реалната кукла краката не се чупят.
към беседата >>
Във всяко ядене трябва да има едно малко постижение.
Сега, най-после пяхте „Аум“. Защо пеете „Аум“? – То е все таки да ви питам, защо ядете и защо пиете вода. Ни най-малко след като съм ял, постъпката е добра. Но още не е постигнато туй, което искам.
Във всяко ядене трябва да има едно малко постижение.
Във всяка мисъл, във всяко чувствувание, във всяка постъпка трябва да има едно микроскопическо постижение. Понякой път вие се спирате, имате неразположение. Имате болка, която дошла в коляното. То е цяла наука. Защо болката е в коляното или някъде в долния глезен, или някой път в големия палец, или в гръбнака, в слабините, или в бъбреците.
към беседата >>
Казвам: В онзи свят ще се познаваме, ако Любов имаме.
Казвам: В онзи свят ще се познаваме, ако Любов имаме.
Че Любовта на земята, аз бих желал с Любовта, която имаме тук на земята, не бих желал да имаме. В този свят ще имаме една Любов, която никога не престава. Има една Любов, която свързва хората. Когато вие се запознаете с тази Любов, тя е реалността на живота. Тази Любов, аз я наричам Любов към Бога.
към беседата >>
Във всяка мисъл, във всяко чувствувание, във всяка постъпка трябва да има едно микроскопическо постижение.
Защо пеете „Аум“? – То е все таки да ви питам, защо ядете и защо пиете вода. Ни най-малко след като съм ял, постъпката е добра. Но още не е постигнато туй, което искам. Във всяко ядене трябва да има едно малко постижение.
Във всяка мисъл, във всяко чувствувание, във всяка постъпка трябва да има едно микроскопическо постижение.
Понякой път вие се спирате, имате неразположение. Имате болка, която дошла в коляното. То е цяла наука. Защо болката е в коляното или някъде в долния глезен, или някой път в големия палец, или в гръбнака, в слабините, или в бъбреците. Болестта има свои причини.
към беседата >>
Че Любовта на земята, аз бих желал с Любовта, която имаме тук на земята, не бих желал да имаме.
Казвам: В онзи свят ще се познаваме, ако Любов имаме.
Че Любовта на земята, аз бих желал с Любовта, която имаме тук на земята, не бих желал да имаме.
В този свят ще имаме една Любов, която никога не престава. Има една Любов, която свързва хората. Когато вие се запознаете с тази Любов, тя е реалността на живота. Тази Любов, аз я наричам Любов към Бога. Любов, която обединява всичките хора, осмисля живота, осмисля всичките постъпки.
към беседата >>
Понякой път вие се спирате, имате неразположение.
– То е все таки да ви питам, защо ядете и защо пиете вода. Ни най-малко след като съм ял, постъпката е добра. Но още не е постигнато туй, което искам. Във всяко ядене трябва да има едно малко постижение. Във всяка мисъл, във всяко чувствувание, във всяка постъпка трябва да има едно микроскопическо постижение.
Понякой път вие се спирате, имате неразположение.
Имате болка, която дошла в коляното. То е цяла наука. Защо болката е в коляното или някъде в долния глезен, или някой път в големия палец, или в гръбнака, в слабините, или в бъбреците. Болестта има свои причини. Тогава един лекар ще констатира.
към беседата >>
В този свят ще имаме една Любов, която никога не престава.
Казвам: В онзи свят ще се познаваме, ако Любов имаме. Че Любовта на земята, аз бих желал с Любовта, която имаме тук на земята, не бих желал да имаме.
В този свят ще имаме една Любов, която никога не престава.
Има една Любов, която свързва хората. Когато вие се запознаете с тази Любов, тя е реалността на живота. Тази Любов, аз я наричам Любов към Бога. Любов, която обединява всичките хора, осмисля живота, осмисля всичките постъпки. Това наричам Любов към Бога или Любов към всичките души.
към беседата >>
Имате болка, която дошла в коляното.
Ни най-малко след като съм ял, постъпката е добра. Но още не е постигнато туй, което искам. Във всяко ядене трябва да има едно малко постижение. Във всяка мисъл, във всяко чувствувание, във всяка постъпка трябва да има едно микроскопическо постижение. Понякой път вие се спирате, имате неразположение.
Имате болка, която дошла в коляното.
То е цяла наука. Защо болката е в коляното или някъде в долния глезен, или някой път в големия палец, или в гръбнака, в слабините, или в бъбреците. Болестта има свои причини. Тогава един лекар ще констатира. Ако ви боли кръст или бъбреците, тия отправления за водата, която трябва да се изхвърли навън, не функционира добре.
към беседата >>
Има една Любов, която свързва хората.
Казвам: В онзи свят ще се познаваме, ако Любов имаме. Че Любовта на земята, аз бих желал с Любовта, която имаме тук на земята, не бих желал да имаме. В този свят ще имаме една Любов, която никога не престава.
Има една Любов, която свързва хората.
Когато вие се запознаете с тази Любов, тя е реалността на живота. Тази Любов, аз я наричам Любов към Бога. Любов, която обединява всичките хора, осмисля живота, осмисля всичките постъпки. Това наричам Любов към Бога или Любов към всичките души. Тя е една.
към беседата >>
То е цяла наука.
Но още не е постигнато туй, което искам. Във всяко ядене трябва да има едно малко постижение. Във всяка мисъл, във всяко чувствувание, във всяка постъпка трябва да има едно микроскопическо постижение. Понякой път вие се спирате, имате неразположение. Имате болка, която дошла в коляното.
То е цяла наука.
Защо болката е в коляното или някъде в долния глезен, или някой път в големия палец, или в гръбнака, в слабините, или в бъбреците. Болестта има свои причини. Тогава един лекар ще констатира. Ако ви боли кръст или бъбреците, тия отправления за водата, която трябва да се изхвърли навън, не функционира добре. Ако ви кажа, че не функционира добре, вие ще се успокоите (ли)?
към беседата >>
Когато вие се запознаете с тази Любов, тя е реалността на живота.
Казвам: В онзи свят ще се познаваме, ако Любов имаме. Че Любовта на земята, аз бих желал с Любовта, която имаме тук на земята, не бих желал да имаме. В този свят ще имаме една Любов, която никога не престава. Има една Любов, която свързва хората.
Когато вие се запознаете с тази Любов, тя е реалността на живота.
Тази Любов, аз я наричам Любов към Бога. Любов, която обединява всичките хора, осмисля живота, осмисля всичките постъпки. Това наричам Любов към Бога или Любов към всичките души. Тя е една. Сега може да зададете въпроса: „Възможно ли е да обичаме всичките хора“.
към беседата >>
Защо болката е в коляното или някъде в долния глезен, или някой път в големия палец, или в гръбнака, в слабините, или в бъбреците.
Във всяко ядене трябва да има едно малко постижение. Във всяка мисъл, във всяко чувствувание, във всяка постъпка трябва да има едно микроскопическо постижение. Понякой път вие се спирате, имате неразположение. Имате болка, която дошла в коляното. То е цяла наука.
Защо болката е в коляното или някъде в долния глезен, или някой път в големия палец, или в гръбнака, в слабините, или в бъбреците.
Болестта има свои причини. Тогава един лекар ще констатира. Ако ви боли кръст или бъбреците, тия отправления за водата, която трябва да се изхвърли навън, не функционира добре. Ако ви кажа, че не функционира добре, вие ще се успокоите (ли)? Едно малко нарушение на бъбреците е.
към беседата >>
Тази Любов, аз я наричам Любов към Бога.
Казвам: В онзи свят ще се познаваме, ако Любов имаме. Че Любовта на земята, аз бих желал с Любовта, която имаме тук на земята, не бих желал да имаме. В този свят ще имаме една Любов, която никога не престава. Има една Любов, която свързва хората. Когато вие се запознаете с тази Любов, тя е реалността на живота.
Тази Любов, аз я наричам Любов към Бога.
Любов, която обединява всичките хора, осмисля живота, осмисля всичките постъпки. Това наричам Любов към Бога или Любов към всичките души. Тя е една. Сега може да зададете въпроса: „Възможно ли е да обичаме всичките хора“. Със сегашната Любов, невъзможно е.
към беседата >>
Болестта има свои причини.
Във всяка мисъл, във всяко чувствувание, във всяка постъпка трябва да има едно микроскопическо постижение. Понякой път вие се спирате, имате неразположение. Имате болка, която дошла в коляното. То е цяла наука. Защо болката е в коляното или някъде в долния глезен, или някой път в големия палец, или в гръбнака, в слабините, или в бъбреците.
Болестта има свои причини.
Тогава един лекар ще констатира. Ако ви боли кръст или бъбреците, тия отправления за водата, която трябва да се изхвърли навън, не функционира добре. Ако ви кажа, че не функционира добре, вие ще се успокоите (ли)? Едно малко нарушение на бъбреците е. Хубаво, какво трябва да правите, ако ви боли кръста?
към беседата >>
Любов, която обединява всичките хора, осмисля живота, осмисля всичките постъпки.
Че Любовта на земята, аз бих желал с Любовта, която имаме тук на земята, не бих желал да имаме. В този свят ще имаме една Любов, която никога не престава. Има една Любов, която свързва хората. Когато вие се запознаете с тази Любов, тя е реалността на живота. Тази Любов, аз я наричам Любов към Бога.
Любов, която обединява всичките хора, осмисля живота, осмисля всичките постъпки.
Това наричам Любов към Бога или Любов към всичките души. Тя е една. Сега може да зададете въпроса: „Възможно ли е да обичаме всичките хора“. Със сегашната Любов, невъзможно е. Да ви обясня.
към беседата >>
Тогава един лекар ще констатира.
Понякой път вие се спирате, имате неразположение. Имате болка, която дошла в коляното. То е цяла наука. Защо болката е в коляното или някъде в долния глезен, или някой път в големия палец, или в гръбнака, в слабините, или в бъбреците. Болестта има свои причини.
Тогава един лекар ще констатира.
Ако ви боли кръст или бъбреците, тия отправления за водата, която трябва да се изхвърли навън, не функционира добре. Ако ви кажа, че не функционира добре, вие ще се успокоите (ли)? Едно малко нарушение на бъбреците е. Хубаво, какво трябва да правите, ако ви боли кръста? – Как ще преодолеете, вие не знаете.
към беседата >>
Това наричам Любов към Бога или Любов към всичките души.
В този свят ще имаме една Любов, която никога не престава. Има една Любов, която свързва хората. Когато вие се запознаете с тази Любов, тя е реалността на живота. Тази Любов, аз я наричам Любов към Бога. Любов, която обединява всичките хора, осмисля живота, осмисля всичките постъпки.
Това наричам Любов към Бога или Любов към всичките души.
Тя е една. Сега може да зададете въпроса: „Възможно ли е да обичаме всичките хора“. Със сегашната Любов, невъзможно е. Да ви обясня. С една малка лампичка, вечерно време, аз може да виждам само близките предмети, но с тази малката светлина, не може да виждам всичките предмети, туй означава.
към беседата >>
Ако ви боли кръст или бъбреците, тия отправления за водата, която трябва да се изхвърли навън, не функционира добре.
Имате болка, която дошла в коляното. То е цяла наука. Защо болката е в коляното или някъде в долния глезен, или някой път в големия палец, или в гръбнака, в слабините, или в бъбреците. Болестта има свои причини. Тогава един лекар ще констатира.
Ако ви боли кръст или бъбреците, тия отправления за водата, която трябва да се изхвърли навън, не функционира добре.
Ако ви кажа, че не функционира добре, вие ще се успокоите (ли)? Едно малко нарушение на бъбреците е. Хубаво, какво трябва да правите, ако ви боли кръста? – Как ще преодолеете, вие не знаете. (Учителят показва с двата показалеца кръста)
към беседата >>
Тя е една.
Има една Любов, която свързва хората. Когато вие се запознаете с тази Любов, тя е реалността на живота. Тази Любов, аз я наричам Любов към Бога. Любов, която обединява всичките хора, осмисля живота, осмисля всичките постъпки. Това наричам Любов към Бога или Любов към всичките души.
Тя е една.
Сега може да зададете въпроса: „Възможно ли е да обичаме всичките хора“. Със сегашната Любов, невъзможно е. Да ви обясня. С една малка лампичка, вечерно време, аз може да виждам само близките предмети, но с тази малката светлина, не може да виждам всичките предмети, туй означава. Човек трябва да мисли.
към беседата >>
Ако ви кажа, че не функционира добре, вие ще се успокоите (ли)?
То е цяла наука. Защо болката е в коляното или някъде в долния глезен, или някой път в големия палец, или в гръбнака, в слабините, или в бъбреците. Болестта има свои причини. Тогава един лекар ще констатира. Ако ви боли кръст или бъбреците, тия отправления за водата, която трябва да се изхвърли навън, не функционира добре.
Ако ви кажа, че не функционира добре, вие ще се успокоите (ли)?
Едно малко нарушение на бъбреците е. Хубаво, какво трябва да правите, ако ви боли кръста? – Как ще преодолеете, вие не знаете. (Учителят показва с двата показалеца кръста)
към беседата >>
Сега може да зададете въпроса: „Възможно ли е да обичаме всичките хора“.
Когато вие се запознаете с тази Любов, тя е реалността на живота. Тази Любов, аз я наричам Любов към Бога. Любов, която обединява всичките хора, осмисля живота, осмисля всичките постъпки. Това наричам Любов към Бога или Любов към всичките души. Тя е една.
Сега може да зададете въпроса: „Възможно ли е да обичаме всичките хора“.
Със сегашната Любов, невъзможно е. Да ви обясня. С една малка лампичка, вечерно време, аз може да виждам само близките предмети, но с тази малката светлина, не може да виждам всичките предмети, туй означава. Човек трябва да мисли. Щом дойде дневната светлина, на слънцето, с тази светлина всичко може да виждате.
към беседата >>
Едно малко нарушение на бъбреците е.
Защо болката е в коляното или някъде в долния глезен, или някой път в големия палец, или в гръбнака, в слабините, или в бъбреците. Болестта има свои причини. Тогава един лекар ще констатира. Ако ви боли кръст или бъбреците, тия отправления за водата, която трябва да се изхвърли навън, не функционира добре. Ако ви кажа, че не функционира добре, вие ще се успокоите (ли)?
Едно малко нарушение на бъбреците е.
Хубаво, какво трябва да правите, ако ви боли кръста? – Как ще преодолеете, вие не знаете. (Учителят показва с двата показалеца кръста)
към беседата >>
Със сегашната Любов, невъзможно е.
Тази Любов, аз я наричам Любов към Бога. Любов, която обединява всичките хора, осмисля живота, осмисля всичките постъпки. Това наричам Любов към Бога или Любов към всичките души. Тя е една. Сега може да зададете въпроса: „Възможно ли е да обичаме всичките хора“.
Със сегашната Любов, невъзможно е.
Да ви обясня. С една малка лампичка, вечерно време, аз може да виждам само близките предмети, но с тази малката светлина, не може да виждам всичките предмети, туй означава. Човек трябва да мисли. Щом дойде дневната светлина, на слънцето, с тази светлина всичко може да виждате. Ако вие имате един далекоглед, работите стават ясни.
към беседата >>
Хубаво, какво трябва да правите, ако ви боли кръста?
Болестта има свои причини. Тогава един лекар ще констатира. Ако ви боли кръст или бъбреците, тия отправления за водата, която трябва да се изхвърли навън, не функционира добре. Ако ви кажа, че не функционира добре, вие ще се успокоите (ли)? Едно малко нарушение на бъбреците е.
Хубаво, какво трябва да правите, ако ви боли кръста?
– Как ще преодолеете, вие не знаете. (Учителят показва с двата показалеца кръста)
към беседата >>
Да ви обясня.
Любов, която обединява всичките хора, осмисля живота, осмисля всичките постъпки. Това наричам Любов към Бога или Любов към всичките души. Тя е една. Сега може да зададете въпроса: „Възможно ли е да обичаме всичките хора“. Със сегашната Любов, невъзможно е.
Да ви обясня.
С една малка лампичка, вечерно време, аз може да виждам само близките предмети, но с тази малката светлина, не може да виждам всичките предмети, туй означава. Човек трябва да мисли. Щом дойде дневната светлина, на слънцето, с тази светлина всичко може да виждате. Ако вие имате един далекоглед, работите стават ясни. Много неща в нашия живот, не са ясни, понеже ние носим една малка светлина.
към беседата >>
– Как ще преодолеете, вие не знаете.
Тогава един лекар ще констатира. Ако ви боли кръст или бъбреците, тия отправления за водата, която трябва да се изхвърли навън, не функционира добре. Ако ви кажа, че не функционира добре, вие ще се успокоите (ли)? Едно малко нарушение на бъбреците е. Хубаво, какво трябва да правите, ако ви боли кръста?
– Как ще преодолеете, вие не знаете.
(Учителят показва с двата показалеца кръста)
към беседата >>
С една малка лампичка, вечерно време, аз може да виждам само близките предмети, но с тази малката светлина, не може да виждам всичките предмети, туй означава.
Това наричам Любов към Бога или Любов към всичките души. Тя е една. Сега може да зададете въпроса: „Възможно ли е да обичаме всичките хора“. Със сегашната Любов, невъзможно е. Да ви обясня.
С една малка лампичка, вечерно време, аз може да виждам само близките предмети, но с тази малката светлина, не може да виждам всичките предмети, туй означава.
Човек трябва да мисли. Щом дойде дневната светлина, на слънцето, с тази светлина всичко може да виждате. Ако вие имате един далекоглед, работите стават ясни. Много неща в нашия живот, не са ясни, понеже ние носим една малка светлина. Трябва една по-голяма светлина.
към беседата >>
(Учителят показва с двата показалеца кръста)
Ако ви боли кръст или бъбреците, тия отправления за водата, която трябва да се изхвърли навън, не функционира добре. Ако ви кажа, че не функционира добре, вие ще се успокоите (ли)? Едно малко нарушение на бъбреците е. Хубаво, какво трябва да правите, ако ви боли кръста? – Как ще преодолеете, вие не знаете.
(Учителят показва с двата показалеца кръста)
към беседата >>
Човек трябва да мисли.
Тя е една. Сега може да зададете въпроса: „Възможно ли е да обичаме всичките хора“. Със сегашната Любов, невъзможно е. Да ви обясня. С една малка лампичка, вечерно време, аз може да виждам само близките предмети, но с тази малката светлина, не може да виждам всичките предмети, туй означава.
Човек трябва да мисли.
Щом дойде дневната светлина, на слънцето, с тази светлина всичко може да виждате. Ако вие имате един далекоглед, работите стават ясни. Много неща в нашия живот, не са ясни, понеже ние носим една малка светлина. Трябва една по-голяма светлина. Затуй всеки един от вас, какъвто и да е, трябва да намери един приятел, който да бъде отзвук на неговите мисли, отзвук на неговите чувства.
към беседата >>
Фиг. 1
Фиг. 1
към беседата >>
Щом дойде дневната светлина, на слънцето, с тази светлина всичко може да виждате.
Сега може да зададете въпроса: „Възможно ли е да обичаме всичките хора“. Със сегашната Любов, невъзможно е. Да ви обясня. С една малка лампичка, вечерно време, аз може да виждам само близките предмети, но с тази малката светлина, не може да виждам всичките предмети, туй означава. Човек трябва да мисли.
Щом дойде дневната светлина, на слънцето, с тази светлина всичко може да виждате.
Ако вие имате един далекоглед, работите стават ясни. Много неща в нашия живот, не са ясни, понеже ние носим една малка светлина. Трябва една по-голяма светлина. Затуй всеки един от вас, какъвто и да е, трябва да намери един приятел, който да бъде отзвук на неговите мисли, отзвук на неговите чувства. Един приятел трябва да имате.
към беседата >>
Кръстът какво трябва да правите?
Кръстът какво трябва да правите?
Как ще преодолеете (болките) вие не знаете. Как правим геометрически? (фиг. 1) Туй е Божествено. (Успоредните линии) В кръст ще ги туриш и ще ги направиш хоризонтални. Ще премахнеш противодействието.
към беседата >>
Ако вие имате един далекоглед, работите стават ясни.
Със сегашната Любов, невъзможно е. Да ви обясня. С една малка лампичка, вечерно време, аз може да виждам само близките предмети, но с тази малката светлина, не може да виждам всичките предмети, туй означава. Човек трябва да мисли. Щом дойде дневната светлина, на слънцето, с тази светлина всичко може да виждате.
Ако вие имате един далекоглед, работите стават ясни.
Много неща в нашия живот, не са ясни, понеже ние носим една малка светлина. Трябва една по-голяма светлина. Затуй всеки един от вас, какъвто и да е, трябва да намери един приятел, който да бъде отзвук на неговите мисли, отзвук на неговите чувства. Един приятел трябва да имате. Ако си сам, нямаш един приятел, ти ще минаваш, (заминаваш).
към беседата >>
Как ще преодолеете (болките) вие не знаете.
Кръстът какво трябва да правите?
Как ще преодолеете (болките) вие не знаете.
Как правим геометрически? (фиг. 1) Туй е Божествено. (Успоредните линии) В кръст ще ги туриш и ще ги направиш хоризонтални. Ще премахнеш противодействието. Да кажем вие противодействувате на вашите чувства.
към беседата >>
Много неща в нашия живот, не са ясни, понеже ние носим една малка светлина.
Да ви обясня. С една малка лампичка, вечерно време, аз може да виждам само близките предмети, но с тази малката светлина, не може да виждам всичките предмети, туй означава. Човек трябва да мисли. Щом дойде дневната светлина, на слънцето, с тази светлина всичко може да виждате. Ако вие имате един далекоглед, работите стават ясни.
Много неща в нашия живот, не са ясни, понеже ние носим една малка светлина.
Трябва една по-голяма светлина. Затуй всеки един от вас, какъвто и да е, трябва да намери един приятел, който да бъде отзвук на неговите мисли, отзвук на неговите чувства. Един приятел трябва да имате. Ако си сам, нямаш един приятел, ти ще минаваш, (заминаваш). Ти няма да имаш никакъв импулс.
към беседата >>
Как правим геометрически?
Кръстът какво трябва да правите? Как ще преодолеете (болките) вие не знаете.
Как правим геометрически?
(фиг. 1) Туй е Божествено. (Успоредните линии) В кръст ще ги туриш и ще ги направиш хоризонтални. Ще премахнеш противодействието. Да кажем вие противодействувате на вашите чувства. Тази болка дошла в едно стълкновение за вашите чувства.
към беседата >>
Трябва една по-голяма светлина.
С една малка лампичка, вечерно време, аз може да виждам само близките предмети, но с тази малката светлина, не може да виждам всичките предмети, туй означава. Човек трябва да мисли. Щом дойде дневната светлина, на слънцето, с тази светлина всичко може да виждате. Ако вие имате един далекоглед, работите стават ясни. Много неща в нашия живот, не са ясни, понеже ние носим една малка светлина.
Трябва една по-голяма светлина.
Затуй всеки един от вас, какъвто и да е, трябва да намери един приятел, който да бъде отзвук на неговите мисли, отзвук на неговите чувства. Един приятел трябва да имате. Ако си сам, нямаш един приятел, ти ще минаваш, (заминаваш). Ти няма да имаш никакъв импулс. Връх Еверест е важен, по отношение за всичките планини.
към беседата >>
(фиг. 1) Туй е Божествено.
Кръстът какво трябва да правите? Как ще преодолеете (болките) вие не знаете. Как правим геометрически?
(фиг. 1) Туй е Божествено.
(Успоредните линии) В кръст ще ги туриш и ще ги направиш хоризонтални. Ще премахнеш противодействието. Да кажем вие противодействувате на вашите чувства. Тази болка дошла в едно стълкновение за вашите чувства. Всичките страдания произтичат от стълкновението във вашите чувства.
към беседата >>
Затуй всеки един от вас, какъвто и да е, трябва да намери един приятел, който да бъде отзвук на неговите мисли, отзвук на неговите чувства.
Човек трябва да мисли. Щом дойде дневната светлина, на слънцето, с тази светлина всичко може да виждате. Ако вие имате един далекоглед, работите стават ясни. Много неща в нашия живот, не са ясни, понеже ние носим една малка светлина. Трябва една по-голяма светлина.
Затуй всеки един от вас, какъвто и да е, трябва да намери един приятел, който да бъде отзвук на неговите мисли, отзвук на неговите чувства.
Един приятел трябва да имате. Ако си сам, нямаш един приятел, ти ще минаваш, (заминаваш). Ти няма да имаш никакъв импулс. Връх Еверест е важен, по отношение за всичките планини. Но, ако той седеше сам по себе си, нямаше никакви други планински вериги, той щеше да бъде безпредметен.
към беседата >>
(Успоредните линии) В кръст ще ги туриш и ще ги направиш хоризонтални.
Кръстът какво трябва да правите? Как ще преодолеете (болките) вие не знаете. Как правим геометрически? (фиг. 1) Туй е Божествено.
(Успоредните линии) В кръст ще ги туриш и ще ги направиш хоризонтални.
Ще премахнеш противодействието. Да кажем вие противодействувате на вашите чувства. Тази болка дошла в едно стълкновение за вашите чувства. Всичките страдания произтичат от стълкновението във вашите чувства. Имаш чувства с дълги вълни, от 4–5 км.
към беседата >>
Един приятел трябва да имате.
Щом дойде дневната светлина, на слънцето, с тази светлина всичко може да виждате. Ако вие имате един далекоглед, работите стават ясни. Много неща в нашия живот, не са ясни, понеже ние носим една малка светлина. Трябва една по-голяма светлина. Затуй всеки един от вас, какъвто и да е, трябва да намери един приятел, който да бъде отзвук на неговите мисли, отзвук на неговите чувства.
Един приятел трябва да имате.
Ако си сам, нямаш един приятел, ти ще минаваш, (заминаваш). Ти няма да имаш никакъв импулс. Връх Еверест е важен, по отношение за всичките планини. Но, ако той седеше сам по себе си, нямаше никакви други планински вериги, той щеше да бъде безпредметен. Но тия планински вериги, те си имат свое предназначение.
към беседата >>
Ще премахнеш противодействието.
Кръстът какво трябва да правите? Как ще преодолеете (болките) вие не знаете. Как правим геометрически? (фиг. 1) Туй е Божествено. (Успоредните линии) В кръст ще ги туриш и ще ги направиш хоризонтални.
Ще премахнеш противодействието.
Да кажем вие противодействувате на вашите чувства. Тази болка дошла в едно стълкновение за вашите чувства. Всичките страдания произтичат от стълкновението във вашите чувства. Имаш чувства с дълги вълни, от 4–5 км. Имаш чувствувание с 3–4 см.
към беседата >>
Ако си сам, нямаш един приятел, ти ще минаваш, (заминаваш).
Ако вие имате един далекоглед, работите стават ясни. Много неща в нашия живот, не са ясни, понеже ние носим една малка светлина. Трябва една по-голяма светлина. Затуй всеки един от вас, какъвто и да е, трябва да намери един приятел, който да бъде отзвук на неговите мисли, отзвук на неговите чувства. Един приятел трябва да имате.
Ако си сам, нямаш един приятел, ти ще минаваш, (заминаваш).
Ти няма да имаш никакъв импулс. Връх Еверест е важен, по отношение за всичките планини. Но, ако той седеше сам по себе си, нямаше никакви други планински вериги, той щеше да бъде безпредметен. Но тия планински вериги, те си имат свое предназначение. Казвам: И човек има висок връх.
към беседата >>
Да кажем вие противодействувате на вашите чувства.
Как ще преодолеете (болките) вие не знаете. Как правим геометрически? (фиг. 1) Туй е Божествено. (Успоредните линии) В кръст ще ги туриш и ще ги направиш хоризонтални. Ще премахнеш противодействието.
Да кажем вие противодействувате на вашите чувства.
Тази болка дошла в едно стълкновение за вашите чувства. Всичките страдания произтичат от стълкновението във вашите чувства. Имаш чувства с дълги вълни, от 4–5 км. Имаш чувствувание с 3–4 см. Те са по-силни.
към беседата >>
Ти няма да имаш никакъв импулс.
Много неща в нашия живот, не са ясни, понеже ние носим една малка светлина. Трябва една по-голяма светлина. Затуй всеки един от вас, какъвто и да е, трябва да намери един приятел, който да бъде отзвук на неговите мисли, отзвук на неговите чувства. Един приятел трябва да имате. Ако си сам, нямаш един приятел, ти ще минаваш, (заминаваш).
Ти няма да имаш никакъв импулс.
Връх Еверест е важен, по отношение за всичките планини. Но, ако той седеше сам по себе си, нямаше никакви други планински вериги, той щеше да бъде безпредметен. Но тия планински вериги, те си имат свое предназначение. Казвам: И човек има висок връх. Сега не мислете, че индусите, което наричат Суат (суата), е първото откровение, което е дадено на човечеството.
към беседата >>
Тази болка дошла в едно стълкновение за вашите чувства.
Как правим геометрически? (фиг. 1) Туй е Божествено. (Успоредните линии) В кръст ще ги туриш и ще ги направиш хоризонтални. Ще премахнеш противодействието. Да кажем вие противодействувате на вашите чувства.
Тази болка дошла в едно стълкновение за вашите чувства.
Всичките страдания произтичат от стълкновението във вашите чувства. Имаш чувства с дълги вълни, от 4–5 км. Имаш чувствувание с 3–4 см. Те са по-силни. Но, ако не функционираме с тия късите и дълги вълни, болките ще останат.
към беседата >>
Връх Еверест е важен, по отношение за всичките планини.
Трябва една по-голяма светлина. Затуй всеки един от вас, какъвто и да е, трябва да намери един приятел, който да бъде отзвук на неговите мисли, отзвук на неговите чувства. Един приятел трябва да имате. Ако си сам, нямаш един приятел, ти ще минаваш, (заминаваш). Ти няма да имаш никакъв импулс.
Връх Еверест е важен, по отношение за всичките планини.
Но, ако той седеше сам по себе си, нямаше никакви други планински вериги, той щеше да бъде безпредметен. Но тия планински вериги, те си имат свое предназначение. Казвам: И човек има висок връх. Сега не мислете, че индусите, което наричат Суат (суата), е първото откровение, което е дадено на човечеството. Имаме и думата Ману, от (мене) човек започнал да мисли.
към беседата >>
Всичките страдания произтичат от стълкновението във вашите чувства.
(фиг. 1) Туй е Божествено. (Успоредните линии) В кръст ще ги туриш и ще ги направиш хоризонтални. Ще премахнеш противодействието. Да кажем вие противодействувате на вашите чувства. Тази болка дошла в едно стълкновение за вашите чувства.
Всичките страдания произтичат от стълкновението във вашите чувства.
Имаш чувства с дълги вълни, от 4–5 км. Имаш чувствувание с 3–4 см. Те са по-силни. Но, ако не функционираме с тия късите и дълги вълни, болките ще останат. Сега някой път дойде някой човек при мене и казва, че го боли кръста.
към беседата >>
Но, ако той седеше сам по себе си, нямаше никакви други планински вериги, той щеше да бъде безпредметен.
Затуй всеки един от вас, какъвто и да е, трябва да намери един приятел, който да бъде отзвук на неговите мисли, отзвук на неговите чувства. Един приятел трябва да имате. Ако си сам, нямаш един приятел, ти ще минаваш, (заминаваш). Ти няма да имаш никакъв импулс. Връх Еверест е важен, по отношение за всичките планини.
Но, ако той седеше сам по себе си, нямаше никакви други планински вериги, той щеше да бъде безпредметен.
Но тия планински вериги, те си имат свое предназначение. Казвам: И човек има висок връх. Сега не мислете, че индусите, което наричат Суат (суата), е първото откровение, което е дадено на човечеството. Имаме и думата Ману, от (мене) човек започнал да мисли. Ние мислим още по втори начин.
към беседата >>
Имаш чувства с дълги вълни, от 4–5 км.
(Успоредните линии) В кръст ще ги туриш и ще ги направиш хоризонтални. Ще премахнеш противодействието. Да кажем вие противодействувате на вашите чувства. Тази болка дошла в едно стълкновение за вашите чувства. Всичките страдания произтичат от стълкновението във вашите чувства.
Имаш чувства с дълги вълни, от 4–5 км.
Имаш чувствувание с 3–4 см. Те са по-силни. Но, ако не функционираме с тия късите и дълги вълни, болките ще останат. Сега някой път дойде някой човек при мене и казва, че го боли кръста. И мене ме хване.
към беседата >>
Но тия планински вериги, те си имат свое предназначение.
Един приятел трябва да имате. Ако си сам, нямаш един приятел, ти ще минаваш, (заминаваш). Ти няма да имаш никакъв импулс. Връх Еверест е важен, по отношение за всичките планини. Но, ако той седеше сам по себе си, нямаше никакви други планински вериги, той щеше да бъде безпредметен.
Но тия планински вериги, те си имат свое предназначение.
Казвам: И човек има висок връх. Сега не мислете, че индусите, което наричат Суат (суата), е първото откровение, което е дадено на човечеството. Имаме и думата Ману, от (мене) човек започнал да мисли. Ние мислим още по втори начин. Откровението, което е предадено е Суат.
към беседата >>
Имаш чувствувание с 3–4 см.
Ще премахнеш противодействието. Да кажем вие противодействувате на вашите чувства. Тази болка дошла в едно стълкновение за вашите чувства. Всичките страдания произтичат от стълкновението във вашите чувства. Имаш чувства с дълги вълни, от 4–5 км.
Имаш чувствувание с 3–4 см.
Те са по-силни. Но, ако не функционираме с тия късите и дълги вълни, болките ще останат. Сега някой път дойде някой човек при мене и казва, че го боли кръста. И мене ме хване. Много смешно.
към беседата >>
Казвам: И човек има висок връх.
Ако си сам, нямаш един приятел, ти ще минаваш, (заминаваш). Ти няма да имаш никакъв импулс. Връх Еверест е важен, по отношение за всичките планини. Но, ако той седеше сам по себе си, нямаше никакви други планински вериги, той щеше да бъде безпредметен. Но тия планински вериги, те си имат свое предназначение.
Казвам: И човек има висок връх.
Сега не мислете, че индусите, което наричат Суат (суата), е първото откровение, което е дадено на човечеството. Имаме и думата Ману, от (мене) човек започнал да мисли. Ние мислим още по втори начин. Откровението, което е предадено е Суат. Ние не сме в състояние да ни се предава по този език.
към беседата >>
Те са по-силни.
Да кажем вие противодействувате на вашите чувства. Тази болка дошла в едно стълкновение за вашите чувства. Всичките страдания произтичат от стълкновението във вашите чувства. Имаш чувства с дълги вълни, от 4–5 км. Имаш чувствувание с 3–4 см.
Те са по-силни.
Но, ако не функционираме с тия късите и дълги вълни, болките ще останат. Сега някой път дойде някой човек при мене и казва, че го боли кръста. И мене ме хване. Много смешно. Аз, който го лекувам, хване ме и мене кръста.
към беседата >>
Сега не мислете, че индусите, което наричат Суат (суата), е първото откровение, което е дадено на човечеството.
Ти няма да имаш никакъв импулс. Връх Еверест е важен, по отношение за всичките планини. Но, ако той седеше сам по себе си, нямаше никакви други планински вериги, той щеше да бъде безпредметен. Но тия планински вериги, те си имат свое предназначение. Казвам: И човек има висок връх.
Сега не мислете, че индусите, което наричат Суат (суата), е първото откровение, което е дадено на човечеството.
Имаме и думата Ману, от (мене) човек започнал да мисли. Ние мислим още по втори начин. Откровението, което е предадено е Суат. Ние не сме в състояние да ни се предава по този език. Идва едно приспособление, схващането на човешката мисъл.
към беседата >>
Но, ако не функционираме с тия късите и дълги вълни, болките ще останат.
Тази болка дошла в едно стълкновение за вашите чувства. Всичките страдания произтичат от стълкновението във вашите чувства. Имаш чувства с дълги вълни, от 4–5 км. Имаш чувствувание с 3–4 см. Те са по-силни.
Но, ако не функционираме с тия късите и дълги вълни, болките ще останат.
Сега някой път дойде някой човек при мене и казва, че го боли кръста. И мене ме хване. Много смешно. Аз, който го лекувам, хване ме и мене кръста. Забелязвам понякой път колко деня ще минат, докато мине болката от кръста.
към беседата >>
Имаме и думата Ману, от (мене) човек започнал да мисли.
Връх Еверест е важен, по отношение за всичките планини. Но, ако той седеше сам по себе си, нямаше никакви други планински вериги, той щеше да бъде безпредметен. Но тия планински вериги, те си имат свое предназначение. Казвам: И човек има висок връх. Сега не мислете, че индусите, което наричат Суат (суата), е първото откровение, което е дадено на човечеството.
Имаме и думата Ману, от (мене) човек започнал да мисли.
Ние мислим още по втори начин. Откровението, което е предадено е Суат. Ние не сме в състояние да ни се предава по този език. Идва едно приспособление, схващането на човешката мисъл. Човешката мисъл не може да бъде родена, докато ти в себе си нямаш едно чувство и човешките постъпки не може да бъдат оценени, човешкото чувствувание не може да бъде оценено, да има отражение, докато няма постъпки.
към беседата >>
Сега някой път дойде някой човек при мене и казва, че го боли кръста.
Всичките страдания произтичат от стълкновението във вашите чувства. Имаш чувства с дълги вълни, от 4–5 км. Имаш чувствувание с 3–4 см. Те са по-силни. Но, ако не функционираме с тия късите и дълги вълни, болките ще останат.
Сега някой път дойде някой човек при мене и казва, че го боли кръста.
И мене ме хване. Много смешно. Аз, който го лекувам, хване ме и мене кръста. Забелязвам понякой път колко деня ще минат, докато мине болката от кръста. Правя своите научни изследвания.
към беседата >>
Ние мислим още по втори начин.
Но, ако той седеше сам по себе си, нямаше никакви други планински вериги, той щеше да бъде безпредметен. Но тия планински вериги, те си имат свое предназначение. Казвам: И човек има висок връх. Сега не мислете, че индусите, което наричат Суат (суата), е първото откровение, което е дадено на човечеството. Имаме и думата Ману, от (мене) човек започнал да мисли.
Ние мислим още по втори начин.
Откровението, което е предадено е Суат. Ние не сме в състояние да ни се предава по този език. Идва едно приспособление, схващането на човешката мисъл. Човешката мисъл не може да бъде родена, докато ти в себе си нямаш едно чувство и човешките постъпки не може да бъдат оценени, човешкото чувствувание не може да бъде оценено, да има отражение, докато няма постъпки. Постъпките са подкрепа на чувствата, чувствата са подкрепа на човешката мисъл, а човешката мисъл е за подкрепа на човешката душа.
към беседата >>
И мене ме хване.
Имаш чувства с дълги вълни, от 4–5 км. Имаш чувствувание с 3–4 см. Те са по-силни. Но, ако не функционираме с тия късите и дълги вълни, болките ще останат. Сега някой път дойде някой човек при мене и казва, че го боли кръста.
И мене ме хване.
Много смешно. Аз, който го лекувам, хване ме и мене кръста. Забелязвам понякой път колко деня ще минат, докато мине болката от кръста. Правя своите научни изследвания. Някой път пея една песен, някой път чета една молитва.
към беседата >>
Откровението, което е предадено е Суат.
Но тия планински вериги, те си имат свое предназначение. Казвам: И човек има висок връх. Сега не мислете, че индусите, което наричат Суат (суата), е първото откровение, което е дадено на човечеството. Имаме и думата Ману, от (мене) човек започнал да мисли. Ние мислим още по втори начин.
Откровението, което е предадено е Суат.
Ние не сме в състояние да ни се предава по този език. Идва едно приспособление, схващането на човешката мисъл. Човешката мисъл не може да бъде родена, докато ти в себе си нямаш едно чувство и човешките постъпки не може да бъдат оценени, човешкото чувствувание не може да бъде оценено, да има отражение, докато няма постъпки. Постъпките са подкрепа на чувствата, чувствата са подкрепа на човешката мисъл, а човешката мисъл е за подкрепа на човешката душа. Всичките тия неща идват за подкрепа на душата ти.
към беседата >>
Много смешно.
Имаш чувствувание с 3–4 см. Те са по-силни. Но, ако не функционираме с тия късите и дълги вълни, болките ще останат. Сега някой път дойде някой човек при мене и казва, че го боли кръста. И мене ме хване.
Много смешно.
Аз, който го лекувам, хване ме и мене кръста. Забелязвам понякой път колко деня ще минат, докато мине болката от кръста. Правя своите научни изследвания. Някой път пея една песен, някой път чета една молитва. Не слуша.
към беседата >>
Ние не сме в състояние да ни се предава по този език.
Казвам: И човек има висок връх. Сега не мислете, че индусите, което наричат Суат (суата), е първото откровение, което е дадено на човечеството. Имаме и думата Ману, от (мене) човек започнал да мисли. Ние мислим още по втори начин. Откровението, което е предадено е Суат.
Ние не сме в състояние да ни се предава по този език.
Идва едно приспособление, схващането на човешката мисъл. Човешката мисъл не може да бъде родена, докато ти в себе си нямаш едно чувство и човешките постъпки не може да бъдат оценени, човешкото чувствувание не може да бъде оценено, да има отражение, докато няма постъпки. Постъпките са подкрепа на чувствата, чувствата са подкрепа на човешката мисъл, а човешката мисъл е за подкрепа на човешката душа. Всичките тия неща идват за подкрепа на душата ти. За да познаеш душата си, трябва да мислиш, трябва да чувствуваш, трябва да си постъпвал.
към беседата >>
Аз, който го лекувам, хване ме и мене кръста.
Те са по-силни. Но, ако не функционираме с тия късите и дълги вълни, болките ще останат. Сега някой път дойде някой човек при мене и казва, че го боли кръста. И мене ме хване. Много смешно.
Аз, който го лекувам, хване ме и мене кръста.
Забелязвам понякой път колко деня ще минат, докато мине болката от кръста. Правя своите научни изследвания. Някой път пея една песен, някой път чета една молитва. Не слуша. Чета друга молитва, няма отговор.
към беседата >>
Идва едно приспособление, схващането на човешката мисъл.
Сега не мислете, че индусите, което наричат Суат (суата), е първото откровение, което е дадено на човечеството. Имаме и думата Ману, от (мене) човек започнал да мисли. Ние мислим още по втори начин. Откровението, което е предадено е Суат. Ние не сме в състояние да ни се предава по този език.
Идва едно приспособление, схващането на човешката мисъл.
Човешката мисъл не може да бъде родена, докато ти в себе си нямаш едно чувство и човешките постъпки не може да бъдат оценени, човешкото чувствувание не може да бъде оценено, да има отражение, докато няма постъпки. Постъпките са подкрепа на чувствата, чувствата са подкрепа на човешката мисъл, а човешката мисъл е за подкрепа на човешката душа. Всичките тия неща идват за подкрепа на душата ти. За да познаеш душата си, трябва да мислиш, трябва да чувствуваш, трябва да си постъпвал. Само човек може да познае душата си.
към беседата >>
Забелязвам понякой път колко деня ще минат, докато мине болката от кръста.
Но, ако не функционираме с тия късите и дълги вълни, болките ще останат. Сега някой път дойде някой човек при мене и казва, че го боли кръста. И мене ме хване. Много смешно. Аз, който го лекувам, хване ме и мене кръста.
Забелязвам понякой път колко деня ще минат, докато мине болката от кръста.
Правя своите научни изследвания. Някой път пея една песен, някой път чета една молитва. Не слуша. Чета друга молитва, няма отговор. Моля се в Името на Бога, не слуша.
към беседата >>
Човешката мисъл не може да бъде родена, докато ти в себе си нямаш едно чувство и човешките постъпки не може да бъдат оценени, човешкото чувствувание не може да бъде оценено, да има отражение, докато няма постъпки.
Имаме и думата Ману, от (мене) човек започнал да мисли. Ние мислим още по втори начин. Откровението, което е предадено е Суат. Ние не сме в състояние да ни се предава по този език. Идва едно приспособление, схващането на човешката мисъл.
Човешката мисъл не може да бъде родена, докато ти в себе си нямаш едно чувство и човешките постъпки не може да бъдат оценени, човешкото чувствувание не може да бъде оценено, да има отражение, докато няма постъпки.
Постъпките са подкрепа на чувствата, чувствата са подкрепа на човешката мисъл, а човешката мисъл е за подкрепа на човешката душа. Всичките тия неща идват за подкрепа на душата ти. За да познаеш душата си, трябва да мислиш, трябва да чувствуваш, трябва да си постъпвал. Само човек може да познае душата си.
към беседата >>
Правя своите научни изследвания.
Сега някой път дойде някой човек при мене и казва, че го боли кръста. И мене ме хване. Много смешно. Аз, който го лекувам, хване ме и мене кръста. Забелязвам понякой път колко деня ще минат, докато мине болката от кръста.
Правя своите научни изследвания.
Някой път пея една песен, някой път чета една молитва. Не слуша. Чета друга молитва, няма отговор. Моля се в Името на Бога, не слуша. Един ден му намеря цаката на това.
към беседата >>
Постъпките са подкрепа на чувствата, чувствата са подкрепа на човешката мисъл, а човешката мисъл е за подкрепа на човешката душа.
Ние мислим още по втори начин. Откровението, което е предадено е Суат. Ние не сме в състояние да ни се предава по този език. Идва едно приспособление, схващането на човешката мисъл. Човешката мисъл не може да бъде родена, докато ти в себе си нямаш едно чувство и човешките постъпки не може да бъдат оценени, човешкото чувствувание не може да бъде оценено, да има отражение, докато няма постъпки.
Постъпките са подкрепа на чувствата, чувствата са подкрепа на човешката мисъл, а човешката мисъл е за подкрепа на човешката душа.
Всичките тия неща идват за подкрепа на душата ти. За да познаеш душата си, трябва да мислиш, трябва да чувствуваш, трябва да си постъпвал. Само човек може да познае душата си.
към беседата >>
Някой път пея една песен, някой път чета една молитва.
И мене ме хване. Много смешно. Аз, който го лекувам, хване ме и мене кръста. Забелязвам понякой път колко деня ще минат, докато мине болката от кръста. Правя своите научни изследвания.
Някой път пея една песен, някой път чета една молитва.
Не слуша. Чета друга молитва, няма отговор. Моля се в Името на Бога, не слуша. Един ден му намеря цаката на това. Дотогава, докато ме боли кръста, този човек не е оздравял.
към беседата >>
Всичките тия неща идват за подкрепа на душата ти.
Откровението, което е предадено е Суат. Ние не сме в състояние да ни се предава по този език. Идва едно приспособление, схващането на човешката мисъл. Човешката мисъл не може да бъде родена, докато ти в себе си нямаш едно чувство и човешките постъпки не може да бъдат оценени, човешкото чувствувание не може да бъде оценено, да има отражение, докато няма постъпки. Постъпките са подкрепа на чувствата, чувствата са подкрепа на човешката мисъл, а човешката мисъл е за подкрепа на човешката душа.
Всичките тия неща идват за подкрепа на душата ти.
За да познаеш душата си, трябва да мислиш, трябва да чувствуваш, трябва да си постъпвал. Само човек може да познае душата си.
към беседата >>
Не слуша.
Много смешно. Аз, който го лекувам, хване ме и мене кръста. Забелязвам понякой път колко деня ще минат, докато мине болката от кръста. Правя своите научни изследвания. Някой път пея една песен, някой път чета една молитва.
Не слуша.
Чета друга молитва, няма отговор. Моля се в Името на Бога, не слуша. Един ден му намеря цаката на това. Дотогава, докато ме боли кръста, този човек не е оздравял. Ида потърся го, той като спи, раздрусам го, ударя му няколко плесници.
към беседата >>
За да познаеш душата си, трябва да мислиш, трябва да чувствуваш, трябва да си постъпвал.
Ние не сме в състояние да ни се предава по този език. Идва едно приспособление, схващането на човешката мисъл. Човешката мисъл не може да бъде родена, докато ти в себе си нямаш едно чувство и човешките постъпки не може да бъдат оценени, човешкото чувствувание не може да бъде оценено, да има отражение, докато няма постъпки. Постъпките са подкрепа на чувствата, чувствата са подкрепа на човешката мисъл, а човешката мисъл е за подкрепа на човешката душа. Всичките тия неща идват за подкрепа на душата ти.
За да познаеш душата си, трябва да мислиш, трябва да чувствуваш, трябва да си постъпвал.
Само човек може да познае душата си.
към беседата >>
Чета друга молитва, няма отговор.
Аз, който го лекувам, хване ме и мене кръста. Забелязвам понякой път колко деня ще минат, докато мине болката от кръста. Правя своите научни изследвания. Някой път пея една песен, някой път чета една молитва. Не слуша.
Чета друга молитва, няма отговор.
Моля се в Името на Бога, не слуша. Един ден му намеря цаката на това. Дотогава, докато ме боли кръста, този човек не е оздравял. Ида потърся го, той като спи, раздрусам го, ударя му няколко плесници. Ти ще слушаш или няма да слушаш, защо те боли кръста?
към беседата >>
Само човек може да познае душата си.
Идва едно приспособление, схващането на човешката мисъл. Човешката мисъл не може да бъде родена, докато ти в себе си нямаш едно чувство и човешките постъпки не може да бъдат оценени, човешкото чувствувание не може да бъде оценено, да има отражение, докато няма постъпки. Постъпките са подкрепа на чувствата, чувствата са подкрепа на човешката мисъл, а човешката мисъл е за подкрепа на човешката душа. Всичките тия неща идват за подкрепа на душата ти. За да познаеш душата си, трябва да мислиш, трябва да чувствуваш, трябва да си постъпвал.
Само човек може да познае душата си.
към беседата >>
Моля се в Името на Бога, не слуша.
Забелязвам понякой път колко деня ще минат, докато мине болката от кръста. Правя своите научни изследвания. Някой път пея една песен, някой път чета една молитва. Не слуша. Чета друга молитва, няма отговор.
Моля се в Името на Бога, не слуша.
Един ден му намеря цаката на това. Дотогава, докато ме боли кръста, този човек не е оздравял. Ида потърся го, той като спи, раздрусам го, ударя му няколко плесници. Ти ще слушаш или няма да слушаш, защо те боли кръста? Той се стресне, оздравее.
към беседата >>
Има ли някой певец от вас да ми изпее някаква песен?
Има ли някой певец от вас да ми изпее някаква песен?
Каква песен ще ми изпеете? – Да изпее една песен „Господи, Боже мой“. Кой от вас е направил „Господи, Боже мой“? Има ли някой, който да е съчинил „Господи, Боже мой“? Една сестра ми казваше, тя е съчинила нещо, но като рекла да каже, потреперало ѝ сърцето.
към беседата >>
Един ден му намеря цаката на това.
Правя своите научни изследвания. Някой път пея една песен, някой път чета една молитва. Не слуша. Чета друга молитва, няма отговор. Моля се в Името на Бога, не слуша.
Един ден му намеря цаката на това.
Дотогава, докато ме боли кръста, този човек не е оздравял. Ида потърся го, той като спи, раздрусам го, ударя му няколко плесници. Ти ще слушаш или няма да слушаш, защо те боли кръста? Той се стресне, оздравее. Като оздравее, изчезне болестта, и моята болест.
към беседата >>
Каква песен ще ми изпеете?
Има ли някой певец от вас да ми изпее някаква песен?
Каква песен ще ми изпеете?
– Да изпее една песен „Господи, Боже мой“. Кой от вас е направил „Господи, Боже мой“? Има ли някой, който да е съчинил „Господи, Боже мой“? Една сестра ми казваше, тя е съчинила нещо, но като рекла да каже, потреперало ѝ сърцето. Трябва да бъдете свободни.
към беседата >>
Дотогава, докато ме боли кръста, този човек не е оздравял.
Някой път пея една песен, някой път чета една молитва. Не слуша. Чета друга молитва, няма отговор. Моля се в Името на Бога, не слуша. Един ден му намеря цаката на това.
Дотогава, докато ме боли кръста, този човек не е оздравял.
Ида потърся го, той като спи, раздрусам го, ударя му няколко плесници. Ти ще слушаш или няма да слушаш, защо те боли кръста? Той се стресне, оздравее. Като оздравее, изчезне болестта, и моята болест. Ти ще кажеш: „Защо ще го биеш?
към беседата >>
– Да изпее една песен „Господи, Боже мой“.
Има ли някой певец от вас да ми изпее някаква песен? Каква песен ще ми изпеете?
– Да изпее една песен „Господи, Боже мой“.
Кой от вас е направил „Господи, Боже мой“? Има ли някой, който да е съчинил „Господи, Боже мой“? Една сестра ми казваше, тя е съчинила нещо, но като рекла да каже, потреперало ѝ сърцето. Трябва да бъдете свободни. Ако стане някой да пее, неговата погрешка е там, че той иска да изпъкне, иска да покаже, че знае.
към беседата >>
Ида потърся го, той като спи, раздрусам го, ударя му няколко плесници.
Не слуша. Чета друга молитва, няма отговор. Моля се в Името на Бога, не слуша. Един ден му намеря цаката на това. Дотогава, докато ме боли кръста, този човек не е оздравял.
Ида потърся го, той като спи, раздрусам го, ударя му няколко плесници.
Ти ще слушаш или няма да слушаш, защо те боли кръста? Той се стресне, оздравее. Като оздравее, изчезне болестта, и моята болест. Ти ще кажеш: „Защо ще го биеш? “ Хубаво, вечерно време как ще го бия?
към беседата >>
Кой от вас е направил „Господи, Боже мой“?
Има ли някой певец от вас да ми изпее някаква песен? Каква песен ще ми изпеете? – Да изпее една песен „Господи, Боже мой“.
Кой от вас е направил „Господи, Боже мой“?
Има ли някой, който да е съчинил „Господи, Боже мой“? Една сестра ми казваше, тя е съчинила нещо, но като рекла да каже, потреперало ѝ сърцето. Трябва да бъдете свободни. Ако стане някой да пее, неговата погрешка е там, че той иска да изпъкне, иска да покаже, че знае. Туй е на погрешна страна.
към беседата >>
Ти ще слушаш или няма да слушаш, защо те боли кръста?
Чета друга молитва, няма отговор. Моля се в Името на Бога, не слуша. Един ден му намеря цаката на това. Дотогава, докато ме боли кръста, този човек не е оздравял. Ида потърся го, той като спи, раздрусам го, ударя му няколко плесници.
Ти ще слушаш или няма да слушаш, защо те боли кръста?
Той се стресне, оздравее. Като оздравее, изчезне болестта, и моята болест. Ти ще кажеш: „Защо ще го биеш? “ Хубаво, вечерно време как ще го бия? Вие казвате на френски bien (добре).
към беседата >>
Има ли някой, който да е съчинил „Господи, Боже мой“?
Има ли някой певец от вас да ми изпее някаква песен? Каква песен ще ми изпеете? – Да изпее една песен „Господи, Боже мой“. Кой от вас е направил „Господи, Боже мой“?
Има ли някой, който да е съчинил „Господи, Боже мой“?
Една сестра ми казваше, тя е съчинила нещо, но като рекла да каже, потреперало ѝ сърцето. Трябва да бъдете свободни. Ако стане някой да пее, неговата погрешка е там, че той иска да изпъкне, иска да покаже, че знае. Туй е на погрешна страна. А като стане, другите ще кажат: „Този ли се намери“.
към беседата >>
Той се стресне, оздравее.
Моля се в Името на Бога, не слуша. Един ден му намеря цаката на това. Дотогава, докато ме боли кръста, този човек не е оздравял. Ида потърся го, той като спи, раздрусам го, ударя му няколко плесници. Ти ще слушаш или няма да слушаш, защо те боли кръста?
Той се стресне, оздравее.
Като оздравее, изчезне болестта, и моята болест. Ти ще кажеш: „Защо ще го биеш? “ Хубаво, вечерно време как ще го бия? Вие казвате на френски bien (добре). Аз говоря на френски, бия го значи добре.
към беседата >>
Една сестра ми казваше, тя е съчинила нещо, но като рекла да каже, потреперало ѝ сърцето.
Има ли някой певец от вас да ми изпее някаква песен? Каква песен ще ми изпеете? – Да изпее една песен „Господи, Боже мой“. Кой от вас е направил „Господи, Боже мой“? Има ли някой, който да е съчинил „Господи, Боже мой“?
Една сестра ми казваше, тя е съчинила нещо, но като рекла да каже, потреперало ѝ сърцето.
Трябва да бъдете свободни. Ако стане някой да пее, неговата погрешка е там, че той иска да изпъкне, иска да покаже, че знае. Туй е на погрешна страна. А като стане, другите ще кажат: „Този ли се намери“. Като стане някой да пее, като че вие пеете, и като изпее, като че вие сте пяли.
към беседата >>
Като оздравее, изчезне болестта, и моята болест.
Един ден му намеря цаката на това. Дотогава, докато ме боли кръста, този човек не е оздравял. Ида потърся го, той като спи, раздрусам го, ударя му няколко плесници. Ти ще слушаш или няма да слушаш, защо те боли кръста? Той се стресне, оздравее.
Като оздравее, изчезне болестта, и моята болест.
Ти ще кажеш: „Защо ще го биеш? “ Хубаво, вечерно време как ще го бия? Вие казвате на френски bien (добре). Аз говоря на френски, бия го значи добре. Вие вземате тълкуванието на български, биел.
към беседата >>
Трябва да бъдете свободни.
Каква песен ще ми изпеете? – Да изпее една песен „Господи, Боже мой“. Кой от вас е направил „Господи, Боже мой“? Има ли някой, който да е съчинил „Господи, Боже мой“? Една сестра ми казваше, тя е съчинила нещо, но като рекла да каже, потреперало ѝ сърцето.
Трябва да бъдете свободни.
Ако стане някой да пее, неговата погрешка е там, че той иска да изпъкне, иска да покаже, че знае. Туй е на погрешна страна. А като стане, другите ще кажат: „Този ли се намери“. Като стане някой да пее, като че вие пеете, и като изпее, като че вие сте пяли. Да схванете нещо.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Защо ще го биеш?
Дотогава, докато ме боли кръста, този човек не е оздравял. Ида потърся го, той като спи, раздрусам го, ударя му няколко плесници. Ти ще слушаш или няма да слушаш, защо те боли кръста? Той се стресне, оздравее. Като оздравее, изчезне болестта, и моята болест.
Ти ще кажеш: „Защо ще го биеш?
“ Хубаво, вечерно време как ще го бия? Вие казвате на френски bien (добре). Аз говоря на френски, бия го значи добре. Вие вземате тълкуванието на български, биел. Често, когато се говори, вие сте разбрали много неща криво.
към беседата >>
Ако стане някой да пее, неговата погрешка е там, че той иска да изпъкне, иска да покаже, че знае.
– Да изпее една песен „Господи, Боже мой“. Кой от вас е направил „Господи, Боже мой“? Има ли някой, който да е съчинил „Господи, Боже мой“? Една сестра ми казваше, тя е съчинила нещо, но като рекла да каже, потреперало ѝ сърцето. Трябва да бъдете свободни.
Ако стане някой да пее, неговата погрешка е там, че той иска да изпъкне, иска да покаже, че знае.
Туй е на погрешна страна. А като стане, другите ще кажат: „Този ли се намери“. Като стане някой да пее, като че вие пеете, и като изпее, като че вие сте пяли. Да схванете нещо. Каквато и малка погрешка да направи, да разберете в какво седи.
към беседата >>
“ Хубаво, вечерно време как ще го бия?
Ида потърся го, той като спи, раздрусам го, ударя му няколко плесници. Ти ще слушаш или няма да слушаш, защо те боли кръста? Той се стресне, оздравее. Като оздравее, изчезне болестта, и моята болест. Ти ще кажеш: „Защо ще го биеш?
“ Хубаво, вечерно време как ще го бия?
Вие казвате на френски bien (добре). Аз говоря на френски, бия го значи добре. Вие вземате тълкуванието на български, биел. Често, когато се говори, вие сте разбрали много неща криво. Има едно механическо разбиране.
към беседата >>
Туй е на погрешна страна.
Кой от вас е направил „Господи, Боже мой“? Има ли някой, който да е съчинил „Господи, Боже мой“? Една сестра ми казваше, тя е съчинила нещо, но като рекла да каже, потреперало ѝ сърцето. Трябва да бъдете свободни. Ако стане някой да пее, неговата погрешка е там, че той иска да изпъкне, иска да покаже, че знае.
Туй е на погрешна страна.
А като стане, другите ще кажат: „Този ли се намери“. Като стане някой да пее, като че вие пеете, и като изпее, като че вие сте пяли. Да схванете нещо. Каквато и малка погрешка да направи, да разберете в какво седи. Някой път има едни тонове, които не сте изучавали.
към беседата >>
Вие казвате на френски bien (добре).
Ти ще слушаш или няма да слушаш, защо те боли кръста? Той се стресне, оздравее. Като оздравее, изчезне болестта, и моята болест. Ти ще кажеш: „Защо ще го биеш? “ Хубаво, вечерно време как ще го бия?
Вие казвате на френски bien (добре).
Аз говоря на френски, бия го значи добре. Вие вземате тълкуванието на български, биел. Често, когато се говори, вие сте разбрали много неща криво. Има едно механическо разбиране. Някой казва: „Учителят говори тъй, както аз мисля“.
към беседата >>
А като стане, другите ще кажат: „Този ли се намери“.
Има ли някой, който да е съчинил „Господи, Боже мой“? Една сестра ми казваше, тя е съчинила нещо, но като рекла да каже, потреперало ѝ сърцето. Трябва да бъдете свободни. Ако стане някой да пее, неговата погрешка е там, че той иска да изпъкне, иска да покаже, че знае. Туй е на погрешна страна.
А като стане, другите ще кажат: „Този ли се намери“.
Като стане някой да пее, като че вие пеете, и като изпее, като че вие сте пяли. Да схванете нещо. Каквато и малка погрешка да направи, да разберете в какво седи. Някой път има едни тонове, които не сте изучавали. Вие не сте изучавали безгласната музика.
към беседата >>
Аз говоря на френски, бия го значи добре.
Той се стресне, оздравее. Като оздравее, изчезне болестта, и моята болест. Ти ще кажеш: „Защо ще го биеш? “ Хубаво, вечерно време как ще го бия? Вие казвате на френски bien (добре).
Аз говоря на френски, бия го значи добре.
Вие вземате тълкуванието на български, биел. Често, когато се говори, вие сте разбрали много неща криво. Има едно механическо разбиране. Някой казва: „Учителят говори тъй, както аз мисля“. Някой път аз говоря за младата мома – отгде ги намери Учителят тези младите, все за млади говори.
към беседата >>
Като стане някой да пее, като че вие пеете, и като изпее, като че вие сте пяли.
Една сестра ми казваше, тя е съчинила нещо, но като рекла да каже, потреперало ѝ сърцето. Трябва да бъдете свободни. Ако стане някой да пее, неговата погрешка е там, че той иска да изпъкне, иска да покаже, че знае. Туй е на погрешна страна. А като стане, другите ще кажат: „Този ли се намери“.
Като стане някой да пее, като че вие пеете, и като изпее, като че вие сте пяли.
Да схванете нещо. Каквато и малка погрешка да направи, да разберете в какво седи. Някой път има едни тонове, които не сте изучавали. Вие не сте изучавали безгласната музика. Аз на вас не бих ви свирил, защото на когото и да съм свирил, все аз съм плащал.
към беседата >>
Вие вземате тълкуванието на български, биел.
Като оздравее, изчезне болестта, и моята болест. Ти ще кажеш: „Защо ще го биеш? “ Хубаво, вечерно време как ще го бия? Вие казвате на френски bien (добре). Аз говоря на френски, бия го значи добре.
Вие вземате тълкуванието на български, биел.
Често, когато се говори, вие сте разбрали много неща криво. Има едно механическо разбиране. Някой казва: „Учителят говори тъй, както аз мисля“. Някой път аз говоря за младата мома – отгде ги намери Учителят тези младите, все за млади говори. Ами, че в Швейцария тази Юнг Фрау, която е близо до Мон Блан, като изгрява слънцето, като изгрява, зачервява се.
към беседата >>
Да схванете нещо.
Трябва да бъдете свободни. Ако стане някой да пее, неговата погрешка е там, че той иска да изпъкне, иска да покаже, че знае. Туй е на погрешна страна. А като стане, другите ще кажат: „Този ли се намери“. Като стане някой да пее, като че вие пеете, и като изпее, като че вие сте пяли.
Да схванете нещо.
Каквато и малка погрешка да направи, да разберете в какво седи. Някой път има едни тонове, които не сте изучавали. Вие не сте изучавали безгласната музика. Аз на вас не бих ви свирил, защото на когото и да съм свирил, все аз съм плащал. След като свиря, плащам.
към беседата >>
Често, когато се говори, вие сте разбрали много неща криво.
Ти ще кажеш: „Защо ще го биеш? “ Хубаво, вечерно време как ще го бия? Вие казвате на френски bien (добре). Аз говоря на френски, бия го значи добре. Вие вземате тълкуванието на български, биел.
Често, когато се говори, вие сте разбрали много неща криво.
Има едно механическо разбиране. Някой казва: „Учителят говори тъй, както аз мисля“. Някой път аз говоря за младата мома – отгде ги намери Учителят тези младите, все за млади говори. Ами, че в Швейцария тази Юнг Фрау, която е близо до Мон Блан, като изгрява слънцето, като изгрява, зачервява се. Червеничко е, красивичко е.
към беседата >>
Каквато и малка погрешка да направи, да разберете в какво седи.
Ако стане някой да пее, неговата погрешка е там, че той иска да изпъкне, иска да покаже, че знае. Туй е на погрешна страна. А като стане, другите ще кажат: „Този ли се намери“. Като стане някой да пее, като че вие пеете, и като изпее, като че вие сте пяли. Да схванете нещо.
Каквато и малка погрешка да направи, да разберете в какво седи.
Някой път има едни тонове, които не сте изучавали. Вие не сте изучавали безгласната музика. Аз на вас не бих ви свирил, защото на когото и да съм свирил, все аз съм плащал. След като свиря, плащам. Аз не обичам да свиря, понеже трябва да плащам.
към беседата >>
Има едно механическо разбиране.
“ Хубаво, вечерно време как ще го бия? Вие казвате на френски bien (добре). Аз говоря на френски, бия го значи добре. Вие вземате тълкуванието на български, биел. Често, когато се говори, вие сте разбрали много неща криво.
Има едно механическо разбиране.
Някой казва: „Учителят говори тъй, както аз мисля“. Някой път аз говоря за младата мома – отгде ги намери Учителят тези младите, все за млади говори. Ами, че в Швейцария тази Юнг Фрау, която е близо до Мон Блан, като изгрява слънцето, като изгрява, зачервява се. Червеничко е, красивичко е. Тази мома мъчно може да се качи горе да я целуне.
към беседата >>
Някой път има едни тонове, които не сте изучавали.
Туй е на погрешна страна. А като стане, другите ще кажат: „Този ли се намери“. Като стане някой да пее, като че вие пеете, и като изпее, като че вие сте пяли. Да схванете нещо. Каквато и малка погрешка да направи, да разберете в какво седи.
Някой път има едни тонове, които не сте изучавали.
Вие не сте изучавали безгласната музика. Аз на вас не бих ви свирил, защото на когото и да съм свирил, все аз съм плащал. След като свиря, плащам. Аз не обичам да свиря, понеже трябва да плащам. Някой път след като съм свирил, и четирите струни ще ми се скъсат.
към беседата >>
Някой казва: „Учителят говори тъй, както аз мисля“.
Вие казвате на френски bien (добре). Аз говоря на френски, бия го значи добре. Вие вземате тълкуванието на български, биел. Често, когато се говори, вие сте разбрали много неща криво. Има едно механическо разбиране.
Някой казва: „Учителят говори тъй, както аз мисля“.
Някой път аз говоря за младата мома – отгде ги намери Учителят тези младите, все за млади говори. Ами, че в Швейцария тази Юнг Фрау, която е близо до Мон Блан, като изгрява слънцето, като изгрява, зачервява се. Червеничко е, красивичко е. Тази мома мъчно може да се качи горе да я целуне. Аз като казвам Юнг Фрау: „Вие влюбвали ли сте се в Юнг Фрау“ какво ще разберете?
към беседата >>
Вие не сте изучавали безгласната музика.
А като стане, другите ще кажат: „Този ли се намери“. Като стане някой да пее, като че вие пеете, и като изпее, като че вие сте пяли. Да схванете нещо. Каквато и малка погрешка да направи, да разберете в какво седи. Някой път има едни тонове, които не сте изучавали.
Вие не сте изучавали безгласната музика.
Аз на вас не бих ви свирил, защото на когото и да съм свирил, все аз съм плащал. След като свиря, плащам. Аз не обичам да свиря, понеже трябва да плащам. Някой път след като съм свирил, и четирите струни ще ми се скъсат. Някой път като свиря, някоя пакост ще стане на лъка.
към беседата >>
Някой път аз говоря за младата мома – отгде ги намери Учителят тези младите, все за млади говори.
Аз говоря на френски, бия го значи добре. Вие вземате тълкуванието на български, биел. Често, когато се говори, вие сте разбрали много неща криво. Има едно механическо разбиране. Някой казва: „Учителят говори тъй, както аз мисля“.
Някой път аз говоря за младата мома – отгде ги намери Учителят тези младите, все за млади говори.
Ами, че в Швейцария тази Юнг Фрау, която е близо до Мон Блан, като изгрява слънцето, като изгрява, зачервява се. Червеничко е, красивичко е. Тази мома мъчно може да се качи горе да я целуне. Аз като казвам Юнг Фрау: „Вие влюбвали ли сте се в Юнг Фрау“ какво ще разберете? Или тези изследователи се влюбват в Еверест.
към беседата >>
Аз на вас не бих ви свирил, защото на когото и да съм свирил, все аз съм плащал.
Като стане някой да пее, като че вие пеете, и като изпее, като че вие сте пяли. Да схванете нещо. Каквато и малка погрешка да направи, да разберете в какво седи. Някой път има едни тонове, които не сте изучавали. Вие не сте изучавали безгласната музика.
Аз на вас не бих ви свирил, защото на когото и да съм свирил, все аз съм плащал.
След като свиря, плащам. Аз не обичам да свиря, понеже трябва да плащам. Някой път след като съм свирил, и четирите струни ще ми се скъсат. Някой път като свиря, някоя пакост ще стане на лъка. Не мислете, че от цигулката ще излезе нещо.
към беседата >>
Ами, че в Швейцария тази Юнг Фрау, която е близо до Мон Блан, като изгрява слънцето, като изгрява, зачервява се.
Вие вземате тълкуванието на български, биел. Често, когато се говори, вие сте разбрали много неща криво. Има едно механическо разбиране. Някой казва: „Учителят говори тъй, както аз мисля“. Някой път аз говоря за младата мома – отгде ги намери Учителят тези младите, все за млади говори.
Ами, че в Швейцария тази Юнг Фрау, която е близо до Мон Блан, като изгрява слънцето, като изгрява, зачервява се.
Червеничко е, красивичко е. Тази мома мъчно може да се качи горе да я целуне. Аз като казвам Юнг Фрау: „Вие влюбвали ли сте се в Юнг Фрау“ какво ще разберете? Или тези изследователи се влюбват в Еверест. И той е хубава мома, за която постоянно идват да видят лицето, как живее.
към беседата >>
След като свиря, плащам.
Да схванете нещо. Каквато и малка погрешка да направи, да разберете в какво седи. Някой път има едни тонове, които не сте изучавали. Вие не сте изучавали безгласната музика. Аз на вас не бих ви свирил, защото на когото и да съм свирил, все аз съм плащал.
След като свиря, плащам.
Аз не обичам да свиря, понеже трябва да плащам. Някой път след като съм свирил, и четирите струни ще ми се скъсат. Някой път като свиря, някоя пакост ще стане на лъка. Не мислете, че от цигулката ще излезе нещо. Цигулката е само едно условие.
към беседата >>
Червеничко е, красивичко е.
Често, когато се говори, вие сте разбрали много неща криво. Има едно механическо разбиране. Някой казва: „Учителят говори тъй, както аз мисля“. Някой път аз говоря за младата мома – отгде ги намери Учителят тези младите, все за млади говори. Ами, че в Швейцария тази Юнг Фрау, която е близо до Мон Блан, като изгрява слънцето, като изгрява, зачервява се.
Червеничко е, красивичко е.
Тази мома мъчно може да се качи горе да я целуне. Аз като казвам Юнг Фрау: „Вие влюбвали ли сте се в Юнг Фрау“ какво ще разберете? Или тези изследователи се влюбват в Еверест. И той е хубава мома, за която постоянно идват да видят лицето, как живее. Пък тя е такава морална, не иска да стъпи там човешки крак.
към беседата >>
Аз не обичам да свиря, понеже трябва да плащам.
Каквато и малка погрешка да направи, да разберете в какво седи. Някой път има едни тонове, които не сте изучавали. Вие не сте изучавали безгласната музика. Аз на вас не бих ви свирил, защото на когото и да съм свирил, все аз съм плащал. След като свиря, плащам.
Аз не обичам да свиря, понеже трябва да плащам.
Някой път след като съм свирил, и четирите струни ще ми се скъсат. Някой път като свиря, някоя пакост ще стане на лъка. Не мислете, че от цигулката ще излезе нещо. Цигулката е само едно условие. Истинската музика е вътре в човека.
към беседата >>
Тази мома мъчно може да се качи горе да я целуне.
Има едно механическо разбиране. Някой казва: „Учителят говори тъй, както аз мисля“. Някой път аз говоря за младата мома – отгде ги намери Учителят тези младите, все за млади говори. Ами, че в Швейцария тази Юнг Фрау, която е близо до Мон Блан, като изгрява слънцето, като изгрява, зачервява се. Червеничко е, красивичко е.
Тази мома мъчно може да се качи горе да я целуне.
Аз като казвам Юнг Фрау: „Вие влюбвали ли сте се в Юнг Фрау“ какво ще разберете? Или тези изследователи се влюбват в Еверест. И той е хубава мома, за която постоянно идват да видят лицето, как живее. Пък тя е такава морална, не иска да стъпи там човешки крак. Как ще ме разберете?
към беседата >>
Някой път след като съм свирил, и четирите струни ще ми се скъсат.
Някой път има едни тонове, които не сте изучавали. Вие не сте изучавали безгласната музика. Аз на вас не бих ви свирил, защото на когото и да съм свирил, все аз съм плащал. След като свиря, плащам. Аз не обичам да свиря, понеже трябва да плащам.
Някой път след като съм свирил, и четирите струни ще ми се скъсат.
Някой път като свиря, някоя пакост ще стане на лъка. Не мислете, че от цигулката ще излезе нещо. Цигулката е само едно условие. Истинската музика е вътре в човека. Ти не можеш да свириш, ако умът ти не пее, ако умът ти не е музикален, ако сърцето ти не е музикално, ти не можеш да бъдеш музикален.
към беседата >>
Аз като казвам Юнг Фрау: „Вие влюбвали ли сте се в Юнг Фрау“ какво ще разберете?
Някой казва: „Учителят говори тъй, както аз мисля“. Някой път аз говоря за младата мома – отгде ги намери Учителят тези младите, все за млади говори. Ами, че в Швейцария тази Юнг Фрау, която е близо до Мон Блан, като изгрява слънцето, като изгрява, зачервява се. Червеничко е, красивичко е. Тази мома мъчно може да се качи горе да я целуне.
Аз като казвам Юнг Фрау: „Вие влюбвали ли сте се в Юнг Фрау“ какво ще разберете?
Или тези изследователи се влюбват в Еверест. И той е хубава мома, за която постоянно идват да видят лицето, как живее. Пък тя е такава морална, не иска да стъпи там човешки крак. Как ще ме разберете?
към беседата >>
Някой път като свиря, някоя пакост ще стане на лъка.
Вие не сте изучавали безгласната музика. Аз на вас не бих ви свирил, защото на когото и да съм свирил, все аз съм плащал. След като свиря, плащам. Аз не обичам да свиря, понеже трябва да плащам. Някой път след като съм свирил, и четирите струни ще ми се скъсат.
Някой път като свиря, някоя пакост ще стане на лъка.
Не мислете, че от цигулката ще излезе нещо. Цигулката е само едно условие. Истинската музика е вътре в човека. Ти не можеш да свириш, ако умът ти не пее, ако умът ти не е музикален, ако сърцето ти не е музикално, ти не можеш да бъдеш музикален. (Учителят удря с лъка поотделно на струните).
към беседата >>
Или тези изследователи се влюбват в Еверест.
Някой път аз говоря за младата мома – отгде ги намери Учителят тези младите, все за млади говори. Ами, че в Швейцария тази Юнг Фрау, която е близо до Мон Блан, като изгрява слънцето, като изгрява, зачервява се. Червеничко е, красивичко е. Тази мома мъчно може да се качи горе да я целуне. Аз като казвам Юнг Фрау: „Вие влюбвали ли сте се в Юнг Фрау“ какво ще разберете?
Или тези изследователи се влюбват в Еверест.
И той е хубава мома, за която постоянно идват да видят лицето, как живее. Пък тя е такава морална, не иска да стъпи там човешки крак. Как ще ме разберете?
към беседата >>
Не мислете, че от цигулката ще излезе нещо.
Аз на вас не бих ви свирил, защото на когото и да съм свирил, все аз съм плащал. След като свиря, плащам. Аз не обичам да свиря, понеже трябва да плащам. Някой път след като съм свирил, и четирите струни ще ми се скъсат. Някой път като свиря, някоя пакост ще стане на лъка.
Не мислете, че от цигулката ще излезе нещо.
Цигулката е само едно условие. Истинската музика е вътре в човека. Ти не можеш да свириш, ако умът ти не пее, ако умът ти не е музикален, ако сърцето ти не е музикално, ти не можеш да бъдеш музикален. (Учителят удря с лъка поотделно на струните). Защо са неясни тоновете?
към беседата >>
И той е хубава мома, за която постоянно идват да видят лицето, как живее.
Ами, че в Швейцария тази Юнг Фрау, която е близо до Мон Блан, като изгрява слънцето, като изгрява, зачервява се. Червеничко е, красивичко е. Тази мома мъчно може да се качи горе да я целуне. Аз като казвам Юнг Фрау: „Вие влюбвали ли сте се в Юнг Фрау“ какво ще разберете? Или тези изследователи се влюбват в Еверест.
И той е хубава мома, за която постоянно идват да видят лицето, как живее.
Пък тя е такава морална, не иска да стъпи там човешки крак. Как ще ме разберете?
към беседата >>
Цигулката е само едно условие.
След като свиря, плащам. Аз не обичам да свиря, понеже трябва да плащам. Някой път след като съм свирил, и четирите струни ще ми се скъсат. Някой път като свиря, някоя пакост ще стане на лъка. Не мислете, че от цигулката ще излезе нещо.
Цигулката е само едно условие.
Истинската музика е вътре в човека. Ти не можеш да свириш, ако умът ти не пее, ако умът ти не е музикален, ако сърцето ти не е музикално, ти не можеш да бъдеш музикален. (Учителят удря с лъка поотделно на струните). Защо са неясни тоновете? Или някое дете, което за пръв път свири, в детето има амбиция, иска да се покаже, да даде концерт, да каже майката: „Не свири ли моето дете хубаво?
към беседата >>
Пък тя е такава морална, не иска да стъпи там човешки крак.
Червеничко е, красивичко е. Тази мома мъчно може да се качи горе да я целуне. Аз като казвам Юнг Фрау: „Вие влюбвали ли сте се в Юнг Фрау“ какво ще разберете? Или тези изследователи се влюбват в Еверест. И той е хубава мома, за която постоянно идват да видят лицето, как живее.
Пък тя е такава морална, не иска да стъпи там човешки крак.
Как ще ме разберете?
към беседата >>
Истинската музика е вътре в човека.
Аз не обичам да свиря, понеже трябва да плащам. Някой път след като съм свирил, и четирите струни ще ми се скъсат. Някой път като свиря, някоя пакост ще стане на лъка. Не мислете, че от цигулката ще излезе нещо. Цигулката е само едно условие.
Истинската музика е вътре в човека.
Ти не можеш да свириш, ако умът ти не пее, ако умът ти не е музикален, ако сърцето ти не е музикално, ти не можеш да бъдеш музикален. (Учителят удря с лъка поотделно на струните). Защо са неясни тоновете? Или някое дете, което за пръв път свири, в детето има амбиция, иска да се покаже, да даде концерт, да каже майката: „Не свири ли моето дете хубаво? “. (Учителят свири българска песен).
към беседата >>
Как ще ме разберете?
Тази мома мъчно може да се качи горе да я целуне. Аз като казвам Юнг Фрау: „Вие влюбвали ли сте се в Юнг Фрау“ какво ще разберете? Или тези изследователи се влюбват в Еверест. И той е хубава мома, за която постоянно идват да видят лицето, как живее. Пък тя е такава морална, не иска да стъпи там човешки крак.
Как ще ме разберете?
към беседата >>
Ти не можеш да свириш, ако умът ти не пее, ако умът ти не е музикален, ако сърцето ти не е музикално, ти не можеш да бъдеш музикален.
Някой път след като съм свирил, и четирите струни ще ми се скъсат. Някой път като свиря, някоя пакост ще стане на лъка. Не мислете, че от цигулката ще излезе нещо. Цигулката е само едно условие. Истинската музика е вътре в човека.
Ти не можеш да свириш, ако умът ти не пее, ако умът ти не е музикален, ако сърцето ти не е музикално, ти не можеш да бъдеш музикален.
(Учителят удря с лъка поотделно на струните). Защо са неясни тоновете? Или някое дете, което за пръв път свири, в детето има амбиция, иска да се покаже, да даде концерт, да каже майката: „Не свири ли моето дете хубаво? “. (Учителят свири българска песен). В българските песни, българинът е майстор на „фа“.
към беседата >>
Има някои идеи недостъпни за живота.
Има някои идеи недостъпни за живота.
Не, че са невъзможни, но трябва да измените чистотата, трябва да измените мекотата, човек трябва да олекне. Че думата „олекване“ какво означава? – Казват: „Олекнал този човек“. Вие ще го разберете. Мислите, че ако един светия не олекне, той светия не може да стане.
към беседата >>
(Учителят удря с лъка поотделно на струните).
Някой път като свиря, някоя пакост ще стане на лъка. Не мислете, че от цигулката ще излезе нещо. Цигулката е само едно условие. Истинската музика е вътре в човека. Ти не можеш да свириш, ако умът ти не пее, ако умът ти не е музикален, ако сърцето ти не е музикално, ти не можеш да бъдеш музикален.
(Учителят удря с лъка поотделно на струните).
Защо са неясни тоновете? Или някое дете, което за пръв път свири, в детето има амбиция, иска да се покаже, да даде концерт, да каже майката: „Не свири ли моето дете хубаво? “. (Учителят свири българска песен). В българските песни, българинът е майстор на „фа“. Туй е тъжно, мелодично.
към беседата >>
Не, че са невъзможни, но трябва да измените чистотата, трябва да измените мекотата, човек трябва да олекне.
Има някои идеи недостъпни за живота.
Не, че са невъзможни, но трябва да измените чистотата, трябва да измените мекотата, човек трябва да олекне.
Че думата „олекване“ какво означава? – Казват: „Олекнал този човек“. Вие ще го разберете. Мислите, че ако един светия не олекне, той светия не може да стане. Запример, ако вие стъпвате да се тресе цялото здание, можете ли да бъдете религиозен човек.
към беседата >>
Защо са неясни тоновете?
Не мислете, че от цигулката ще излезе нещо. Цигулката е само едно условие. Истинската музика е вътре в човека. Ти не можеш да свириш, ако умът ти не пее, ако умът ти не е музикален, ако сърцето ти не е музикално, ти не можеш да бъдеш музикален. (Учителят удря с лъка поотделно на струните).
Защо са неясни тоновете?
Или някое дете, което за пръв път свири, в детето има амбиция, иска да се покаже, да даде концерт, да каже майката: „Не свири ли моето дете хубаво? “. (Учителят свири българска песен). В българските песни, българинът е майстор на „фа“. Туй е тъжно, мелодично. Казва: „Спечелил съм нещо, имам си хубава къщица“.
към беседата >>
Че думата „олекване“ какво означава?
Има някои идеи недостъпни за живота. Не, че са невъзможни, но трябва да измените чистотата, трябва да измените мекотата, човек трябва да олекне.
Че думата „олекване“ какво означава?
– Казват: „Олекнал този човек“. Вие ще го разберете. Мислите, че ако един светия не олекне, той светия не може да стане. Запример, ако вие стъпвате да се тресе цялото здание, можете ли да бъдете религиозен човек. Като видите тресе се зданието, ако е религия?
към беседата >>
Или някое дете, което за пръв път свири, в детето има амбиция, иска да се покаже, да даде концерт, да каже майката: „Не свири ли моето дете хубаво?
Цигулката е само едно условие. Истинската музика е вътре в човека. Ти не можеш да свириш, ако умът ти не пее, ако умът ти не е музикален, ако сърцето ти не е музикално, ти не можеш да бъдеш музикален. (Учителят удря с лъка поотделно на струните). Защо са неясни тоновете?
Или някое дете, което за пръв път свири, в детето има амбиция, иска да се покаже, да даде концерт, да каже майката: „Не свири ли моето дете хубаво?
“. (Учителят свири българска песен). В българските песни, българинът е майстор на „фа“. Туй е тъжно, мелодично. Казва: „Спечелил съм нещо, имам си хубава къщица“. Но с българските песни, българите доникъде не са дошли.
към беседата >>
– Казват: „Олекнал този човек“.
Има някои идеи недостъпни за живота. Не, че са невъзможни, но трябва да измените чистотата, трябва да измените мекотата, човек трябва да олекне. Че думата „олекване“ какво означава?
– Казват: „Олекнал този човек“.
Вие ще го разберете. Мислите, че ако един светия не олекне, той светия не може да стане. Запример, ако вие стъпвате да се тресе цялото здание, можете ли да бъдете религиозен човек. Като видите тресе се зданието, ако е религия? – Че вие имате нещо твърдо във вашето тяло.
към беседата >>
“. (Учителят свири българска песен).
Истинската музика е вътре в човека. Ти не можеш да свириш, ако умът ти не пее, ако умът ти не е музикален, ако сърцето ти не е музикално, ти не можеш да бъдеш музикален. (Учителят удря с лъка поотделно на струните). Защо са неясни тоновете? Или някое дете, което за пръв път свири, в детето има амбиция, иска да се покаже, да даде концерт, да каже майката: „Не свири ли моето дете хубаво?
“. (Учителят свири българска песен).
В българските песни, българинът е майстор на „фа“. Туй е тъжно, мелодично. Казва: „Спечелил съм нещо, имам си хубава къщица“. Но с българските песни, българите доникъде не са дошли. Много малък кръг е.
към беседата >>
Вие ще го разберете.
Има някои идеи недостъпни за живота. Не, че са невъзможни, но трябва да измените чистотата, трябва да измените мекотата, човек трябва да олекне. Че думата „олекване“ какво означава? – Казват: „Олекнал този човек“.
Вие ще го разберете.
Мислите, че ако един светия не олекне, той светия не може да стане. Запример, ако вие стъпвате да се тресе цялото здание, можете ли да бъдете религиозен човек. Като видите тресе се зданието, ако е религия? – Че вие имате нещо твърдо във вашето тяло. Може да ви турят да градите къща, но не и да ви турят с този (тропот) да възпитавате хората.
към беседата >>
В българските песни, българинът е майстор на „фа“.
Ти не можеш да свириш, ако умът ти не пее, ако умът ти не е музикален, ако сърцето ти не е музикално, ти не можеш да бъдеш музикален. (Учителят удря с лъка поотделно на струните). Защо са неясни тоновете? Или някое дете, което за пръв път свири, в детето има амбиция, иска да се покаже, да даде концерт, да каже майката: „Не свири ли моето дете хубаво? “. (Учителят свири българска песен).
В българските песни, българинът е майстор на „фа“.
Туй е тъжно, мелодично. Казва: „Спечелил съм нещо, имам си хубава къщица“. Но с българските песни, българите доникъде не са дошли. Много малък кръг е. Понеже българинът не е намерил път да свърже мелодията с хармонията, не върви.
към беседата >>
Мислите, че ако един светия не олекне, той светия не може да стане.
Има някои идеи недостъпни за живота. Не, че са невъзможни, но трябва да измените чистотата, трябва да измените мекотата, човек трябва да олекне. Че думата „олекване“ какво означава? – Казват: „Олекнал този човек“. Вие ще го разберете.
Мислите, че ако един светия не олекне, той светия не може да стане.
Запример, ако вие стъпвате да се тресе цялото здание, можете ли да бъдете религиозен човек. Като видите тресе се зданието, ако е религия? – Че вие имате нещо твърдо във вашето тяло. Може да ви турят да градите къща, но не и да ви турят с този (тропот) да възпитавате хората. Вие ще накарате и те да тропат като вас.
към беседата >>
Туй е тъжно, мелодично.
(Учителят удря с лъка поотделно на струните). Защо са неясни тоновете? Или някое дете, което за пръв път свири, в детето има амбиция, иска да се покаже, да даде концерт, да каже майката: „Не свири ли моето дете хубаво? “. (Учителят свири българска песен). В българските песни, българинът е майстор на „фа“.
Туй е тъжно, мелодично.
Казва: „Спечелил съм нещо, имам си хубава къщица“. Но с българските песни, българите доникъде не са дошли. Много малък кръг е. Понеже българинът не е намерил път да свърже мелодията с хармонията, не върви. Навсякъде българските песни в мелодично отношение има такива трели, които в европейските песни не се употребяват.
към беседата >>
Запример, ако вие стъпвате да се тресе цялото здание, можете ли да бъдете религиозен човек.
Не, че са невъзможни, но трябва да измените чистотата, трябва да измените мекотата, човек трябва да олекне. Че думата „олекване“ какво означава? – Казват: „Олекнал този човек“. Вие ще го разберете. Мислите, че ако един светия не олекне, той светия не може да стане.
Запример, ако вие стъпвате да се тресе цялото здание, можете ли да бъдете религиозен човек.
Като видите тресе се зданието, ако е религия? – Че вие имате нещо твърдо във вашето тяло. Може да ви турят да градите къща, но не и да ви турят с този (тропот) да възпитавате хората. Вие ще накарате и те да тропат като вас. Всеки човек може да предаде на другите това, което той има и без да иска може да го предаде.
към беседата >>
Казва: „Спечелил съм нещо, имам си хубава къщица“.
Защо са неясни тоновете? Или някое дете, което за пръв път свири, в детето има амбиция, иска да се покаже, да даде концерт, да каже майката: „Не свири ли моето дете хубаво? “. (Учителят свири българска песен). В българските песни, българинът е майстор на „фа“. Туй е тъжно, мелодично.
Казва: „Спечелил съм нещо, имам си хубава къщица“.
Но с българските песни, българите доникъде не са дошли. Много малък кръг е. Понеже българинът не е намерил път да свърже мелодията с хармонията, не върви. Навсякъде българските песни в мелодично отношение има такива трели, които в европейските песни не се употребяват. Много дребнички трели, много хубави.
към беседата >>
Като видите тресе се зданието, ако е религия?
Че думата „олекване“ какво означава? – Казват: „Олекнал този човек“. Вие ще го разберете. Мислите, че ако един светия не олекне, той светия не може да стане. Запример, ако вие стъпвате да се тресе цялото здание, можете ли да бъдете религиозен човек.
Като видите тресе се зданието, ако е религия?
– Че вие имате нещо твърдо във вашето тяло. Може да ви турят да градите къща, но не и да ви турят с този (тропот) да възпитавате хората. Вие ще накарате и те да тропат като вас. Всеки човек може да предаде на другите това, което той има и без да иска може да го предаде.
към беседата >>
Но с българските песни, българите доникъде не са дошли.
Или някое дете, което за пръв път свири, в детето има амбиция, иска да се покаже, да даде концерт, да каже майката: „Не свири ли моето дете хубаво? “. (Учителят свири българска песен). В българските песни, българинът е майстор на „фа“. Туй е тъжно, мелодично. Казва: „Спечелил съм нещо, имам си хубава къщица“.
Но с българските песни, българите доникъде не са дошли.
Много малък кръг е. Понеже българинът не е намерил път да свърже мелодията с хармонията, не върви. Навсякъде българските песни в мелодично отношение има такива трели, които в европейските песни не се употребяват. Много дребнички трели, много хубави.
към беседата >>
– Че вие имате нещо твърдо във вашето тяло.
– Казват: „Олекнал този човек“. Вие ще го разберете. Мислите, че ако един светия не олекне, той светия не може да стане. Запример, ако вие стъпвате да се тресе цялото здание, можете ли да бъдете религиозен човек. Като видите тресе се зданието, ако е религия?
– Че вие имате нещо твърдо във вашето тяло.
Може да ви турят да градите къща, но не и да ви турят с този (тропот) да възпитавате хората. Вие ще накарате и те да тропат като вас. Всеки човек може да предаде на другите това, което той има и без да иска може да го предаде.
към беседата >>
Много малък кръг е.
“. (Учителят свири българска песен). В българските песни, българинът е майстор на „фа“. Туй е тъжно, мелодично. Казва: „Спечелил съм нещо, имам си хубава къщица“. Но с българските песни, българите доникъде не са дошли.
Много малък кръг е.
Понеже българинът не е намерил път да свърже мелодията с хармонията, не върви. Навсякъде българските песни в мелодично отношение има такива трели, които в европейските песни не се употребяват. Много дребнички трели, много хубави.
към беседата >>
Може да ви турят да градите къща, но не и да ви турят с този (тропот) да възпитавате хората.
Вие ще го разберете. Мислите, че ако един светия не олекне, той светия не може да стане. Запример, ако вие стъпвате да се тресе цялото здание, можете ли да бъдете религиозен човек. Като видите тресе се зданието, ако е религия? – Че вие имате нещо твърдо във вашето тяло.
Може да ви турят да градите къща, но не и да ви турят с този (тропот) да възпитавате хората.
Вие ще накарате и те да тропат като вас. Всеки човек може да предаде на другите това, което той има и без да иска може да го предаде.
към беседата >>
Понеже българинът не е намерил път да свърже мелодията с хармонията, не върви.
В българските песни, българинът е майстор на „фа“. Туй е тъжно, мелодично. Казва: „Спечелил съм нещо, имам си хубава къщица“. Но с българските песни, българите доникъде не са дошли. Много малък кръг е.
Понеже българинът не е намерил път да свърже мелодията с хармонията, не върви.
Навсякъде българските песни в мелодично отношение има такива трели, които в европейските песни не се употребяват. Много дребнички трели, много хубави.
към беседата >>
Вие ще накарате и те да тропат като вас.
Мислите, че ако един светия не олекне, той светия не може да стане. Запример, ако вие стъпвате да се тресе цялото здание, можете ли да бъдете религиозен човек. Като видите тресе се зданието, ако е религия? – Че вие имате нещо твърдо във вашето тяло. Може да ви турят да градите къща, но не и да ви турят с този (тропот) да възпитавате хората.
Вие ще накарате и те да тропат като вас.
Всеки човек може да предаде на другите това, което той има и без да иска може да го предаде.
към беседата >>
Навсякъде българските песни в мелодично отношение има такива трели, които в европейските песни не се употребяват.
Туй е тъжно, мелодично. Казва: „Спечелил съм нещо, имам си хубава къщица“. Но с българските песни, българите доникъде не са дошли. Много малък кръг е. Понеже българинът не е намерил път да свърже мелодията с хармонията, не върви.
Навсякъде българските песни в мелодично отношение има такива трели, които в европейските песни не се употребяват.
Много дребнички трели, много хубави.
към беседата >>
Всеки човек може да предаде на другите това, което той има и без да иска може да го предаде.
Запример, ако вие стъпвате да се тресе цялото здание, можете ли да бъдете религиозен човек. Като видите тресе се зданието, ако е религия? – Че вие имате нещо твърдо във вашето тяло. Може да ви турят да градите къща, но не и да ви турят с този (тропот) да възпитавате хората. Вие ще накарате и те да тропат като вас.
Всеки човек може да предаде на другите това, което той има и без да иска може да го предаде.
към беседата >>
Много дребнички трели, много хубави.
Казва: „Спечелил съм нещо, имам си хубава къщица“. Но с българските песни, българите доникъде не са дошли. Много малък кръг е. Понеже българинът не е намерил път да свърже мелодията с хармонията, не върви. Навсякъде българските песни в мелодично отношение има такива трели, които в европейските песни не се употребяват.
Много дребнички трели, много хубави.
към беседата >>
Казвам: Колко е хубаво да се пречисти езика ни.
Казвам: Колко е хубаво да се пречисти езика ни.
Сегашният език да се очисти от онази своя плътност. Има една неестествена плътност, неорганизирана плътност. Тогава вие говорите и казвате: „Нима не разбираш? “ – „Хубаво, ти не разбираш ли? “ (Учителят го изговаря силно).
към беседата >>
Та казвам: Някой път песните са мелодични.
Та казвам: Някой път песните са мелодични.
Но една песен трябва да стане хармонична. Някой от вас, щом се свири една стара песен, но старите песни нищо не ви донасят. Тази песен е стара, аз съм я преобразил, съвсем друг характер съм ѝ дал. (Учителят свири българска песен). Аз съм изменил много работи.
към беседата >>
Сегашният език да се очисти от онази своя плътност.
Казвам: Колко е хубаво да се пречисти езика ни.
Сегашният език да се очисти от онази своя плътност.
Има една неестествена плътност, неорганизирана плътност. Тогава вие говорите и казвате: „Нима не разбираш? “ – „Хубаво, ти не разбираш ли? “ (Учителят го изговаря силно). Казва: „Бъдете тъй добри да разберете“ (Учителят го изговаря много меко).
към беседата >>
Но една песен трябва да стане хармонична.
Та казвам: Някой път песните са мелодични.
Но една песен трябва да стане хармонична.
Някой от вас, щом се свири една стара песен, но старите песни нищо не ви донасят. Тази песен е стара, аз съм я преобразил, съвсем друг характер съм ѝ дал. (Учителят свири българска песен). Аз съм изменил много работи. Ще каже някой, че не е така, както е старовременската песен.
към беседата >>
Има една неестествена плътност, неорганизирана плътност.
Казвам: Колко е хубаво да се пречисти езика ни. Сегашният език да се очисти от онази своя плътност.
Има една неестествена плътност, неорганизирана плътност.
Тогава вие говорите и казвате: „Нима не разбираш? “ – „Хубаво, ти не разбираш ли? “ (Учителят го изговаря силно). Казва: „Бъдете тъй добри да разберете“ (Учителят го изговаря много меко). Защо не кажете така?
към беседата >>
Някой от вас, щом се свири една стара песен, но старите песни нищо не ви донасят.
Та казвам: Някой път песните са мелодични. Но една песен трябва да стане хармонична.
Някой от вас, щом се свири една стара песен, но старите песни нищо не ви донасят.
Тази песен е стара, аз съм я преобразил, съвсем друг характер съм ѝ дал. (Учителят свири българска песен). Аз съм изменил много работи. Ще каже някой, че не е така, както е старовременската песен. Вече минаваме от мелодията в хармонията.
към беседата >>
Тогава вие говорите и казвате: „Нима не разбираш?
Казвам: Колко е хубаво да се пречисти езика ни. Сегашният език да се очисти от онази своя плътност. Има една неестествена плътност, неорганизирана плътност.
Тогава вие говорите и казвате: „Нима не разбираш?
“ – „Хубаво, ти не разбираш ли? “ (Учителят го изговаря силно). Казва: „Бъдете тъй добри да разберете“ (Учителят го изговаря много меко). Защо не кажете така? – „Ти знаеш ли кой съм аз?
към беседата >>
Тази песен е стара, аз съм я преобразил, съвсем друг характер съм ѝ дал.
Та казвам: Някой път песните са мелодични. Но една песен трябва да стане хармонична. Някой от вас, щом се свири една стара песен, но старите песни нищо не ви донасят.
Тази песен е стара, аз съм я преобразил, съвсем друг характер съм ѝ дал.
(Учителят свири българска песен). Аз съм изменил много работи. Ще каже някой, че не е така, както е старовременската песен. Вече минаваме от мелодията в хармонията. (Учителят свири българска песен).
към беседата >>
“ – „Хубаво, ти не разбираш ли?
Казвам: Колко е хубаво да се пречисти езика ни. Сегашният език да се очисти от онази своя плътност. Има една неестествена плътност, неорганизирана плътност. Тогава вие говорите и казвате: „Нима не разбираш?
“ – „Хубаво, ти не разбираш ли?
“ (Учителят го изговаря силно). Казва: „Бъдете тъй добри да разберете“ (Учителят го изговаря много меко). Защо не кажете така? – „Ти знаеш ли кой съм аз? “ – И дяволът като дойде, всякога пита: „Ти знаеш ли кой съм?
към беседата >>
(Учителят свири българска песен).
Та казвам: Някой път песните са мелодични. Но една песен трябва да стане хармонична. Някой от вас, щом се свири една стара песен, но старите песни нищо не ви донасят. Тази песен е стара, аз съм я преобразил, съвсем друг характер съм ѝ дал.
(Учителят свири българска песен).
Аз съм изменил много работи. Ще каже някой, че не е така, както е старовременската песен. Вече минаваме от мелодията в хармонията. (Учителят свири българска песен). Тогава как пеят адептите?
към беседата >>
“ (Учителят го изговаря силно).
Казвам: Колко е хубаво да се пречисти езика ни. Сегашният език да се очисти от онази своя плътност. Има една неестествена плътност, неорганизирана плътност. Тогава вие говорите и казвате: „Нима не разбираш? “ – „Хубаво, ти не разбираш ли?
“ (Учителят го изговаря силно).
Казва: „Бъдете тъй добри да разберете“ (Учителят го изговаря много меко). Защо не кажете така? – „Ти знаеш ли кой съм аз? “ – И дяволът като дойде, всякога пита: „Ти знаеш ли кой съм? “ Казвам: Бъдете тъй добри да кажете кой сте.
към беседата >>
Аз съм изменил много работи.
Та казвам: Някой път песните са мелодични. Но една песен трябва да стане хармонична. Някой от вас, щом се свири една стара песен, но старите песни нищо не ви донасят. Тази песен е стара, аз съм я преобразил, съвсем друг характер съм ѝ дал. (Учителят свири българска песен).
Аз съм изменил много работи.
Ще каже някой, че не е така, както е старовременската песен. Вече минаваме от мелодията в хармонията. (Учителят свири българска песен). Тогава как пеят адептите? (Учителят свири).
към беседата >>
Казва: „Бъдете тъй добри да разберете“ (Учителят го изговаря много меко).
Сегашният език да се очисти от онази своя плътност. Има една неестествена плътност, неорганизирана плътност. Тогава вие говорите и казвате: „Нима не разбираш? “ – „Хубаво, ти не разбираш ли? “ (Учителят го изговаря силно).
Казва: „Бъдете тъй добри да разберете“ (Учителят го изговаря много меко).
Защо не кажете така? – „Ти знаеш ли кой съм аз? “ – И дяволът като дойде, всякога пита: „Ти знаеш ли кой съм? “ Казвам: Бъдете тъй добри да кажете кой сте. – „Аз съм онова величие, което преди хората да бъдат на земята беше; този свят аз го създадох, разбирам законите.
към беседата >>
Ще каже някой, че не е така, както е старовременската песен.
Но една песен трябва да стане хармонична. Някой от вас, щом се свири една стара песен, но старите песни нищо не ви донасят. Тази песен е стара, аз съм я преобразил, съвсем друг характер съм ѝ дал. (Учителят свири българска песен). Аз съм изменил много работи.
Ще каже някой, че не е така, както е старовременската песен.
Вече минаваме от мелодията в хармонията. (Учителят свири българска песен). Тогава как пеят адептите? (Учителят свири). Това е един обикновен тон.
към беседата >>
Защо не кажете така?
Има една неестествена плътност, неорганизирана плътност. Тогава вие говорите и казвате: „Нима не разбираш? “ – „Хубаво, ти не разбираш ли? “ (Учителят го изговаря силно). Казва: „Бъдете тъй добри да разберете“ (Учителят го изговаря много меко).
Защо не кажете така?
– „Ти знаеш ли кой съм аз? “ – И дяволът като дойде, всякога пита: „Ти знаеш ли кой съм? “ Казвам: Бъдете тъй добри да кажете кой сте. – „Аз съм онова величие, което преди хората да бъдат на земята беше; този свят аз го създадох, разбирам законите. Какво мислиш?
към беседата >>
Вече минаваме от мелодията в хармонията.
Някой от вас, щом се свири една стара песен, но старите песни нищо не ви донасят. Тази песен е стара, аз съм я преобразил, съвсем друг характер съм ѝ дал. (Учителят свири българска песен). Аз съм изменил много работи. Ще каже някой, че не е така, както е старовременската песен.
Вече минаваме от мелодията в хармонията.
(Учителят свири българска песен). Тогава как пеят адептите? (Учителят свири). Това е един обикновен тон. (Учителят свири и пее).
към беседата >>
– „Ти знаеш ли кой съм аз?
Тогава вие говорите и казвате: „Нима не разбираш? “ – „Хубаво, ти не разбираш ли? “ (Учителят го изговаря силно). Казва: „Бъдете тъй добри да разберете“ (Учителят го изговаря много меко). Защо не кажете така?
– „Ти знаеш ли кой съм аз?
“ – И дяволът като дойде, всякога пита: „Ти знаеш ли кой съм? “ Казвам: Бъдете тъй добри да кажете кой сте. – „Аз съм онова величие, което преди хората да бъдат на земята беше; този свят аз го създадох, разбирам законите. Какво мислиш? “ Сега ще каже някой, разговаря се някой с някой велик Дух.
към беседата >>
(Учителят свири българска песен).
Тази песен е стара, аз съм я преобразил, съвсем друг характер съм ѝ дал. (Учителят свири българска песен). Аз съм изменил много работи. Ще каже някой, че не е така, както е старовременската песен. Вече минаваме от мелодията в хармонията.
(Учителят свири българска песен).
Тогава как пеят адептите? (Учителят свири). Това е един обикновен тон. (Учителят свири и пее). Един адепт пял така, но свързва той живота с едно подигане, всичко се завършва.
към беседата >>
“ – И дяволът като дойде, всякога пита: „Ти знаеш ли кой съм?
“ – „Хубаво, ти не разбираш ли? “ (Учителят го изговаря силно). Казва: „Бъдете тъй добри да разберете“ (Учителят го изговаря много меко). Защо не кажете така? – „Ти знаеш ли кой съм аз?
“ – И дяволът като дойде, всякога пита: „Ти знаеш ли кой съм?
“ Казвам: Бъдете тъй добри да кажете кой сте. – „Аз съм онова величие, което преди хората да бъдат на земята беше; този свят аз го създадох, разбирам законите. Какво мислиш? “ Сега ще каже някой, разговаря се някой с някой велик Дух. След като се разговаряш знаеш ли какво ще стане, ще те хване краста, цяла година ще се дръгнеш, ще се мъчиш.
към беседата >>
Тогава как пеят адептите?
(Учителят свири българска песен). Аз съм изменил много работи. Ще каже някой, че не е така, както е старовременската песен. Вече минаваме от мелодията в хармонията. (Учителят свири българска песен).
Тогава как пеят адептите?
(Учителят свири). Това е един обикновен тон. (Учителят свири и пее). Един адепт пял така, но свързва той живота с едно подигане, всичко се завършва. (Учителят пее).
към беседата >>
“ Казвам: Бъдете тъй добри да кажете кой сте.
“ (Учителят го изговаря силно). Казва: „Бъдете тъй добри да разберете“ (Учителят го изговаря много меко). Защо не кажете така? – „Ти знаеш ли кой съм аз? “ – И дяволът като дойде, всякога пита: „Ти знаеш ли кой съм?
“ Казвам: Бъдете тъй добри да кажете кой сте.
– „Аз съм онова величие, което преди хората да бъдат на земята беше; този свят аз го създадох, разбирам законите. Какво мислиш? “ Сега ще каже някой, разговаря се някой с някой велик Дух. След като се разговаряш знаеш ли какво ще стане, ще те хване краста, цяла година ще се дръгнеш, ще се мъчиш. Като отвориш тази станция ще се чешиш цяла година или понякой път онези, които се занимават със спиритизъма отварят станции и говорят с духовете.
към беседата >>
(Учителят свири).
Аз съм изменил много работи. Ще каже някой, че не е така, както е старовременската песен. Вече минаваме от мелодията в хармонията. (Учителят свири българска песен). Тогава как пеят адептите?
(Учителят свири).
Това е един обикновен тон. (Учителят свири и пее). Един адепт пял така, но свързва той живота с едно подигане, всичко се завършва. (Учителят пее). Ако усиля чувствата си, не е за мене.
към беседата >>
– „Аз съм онова величие, което преди хората да бъдат на земята беше; този свят аз го създадох, разбирам законите.
Казва: „Бъдете тъй добри да разберете“ (Учителят го изговаря много меко). Защо не кажете така? – „Ти знаеш ли кой съм аз? “ – И дяволът като дойде, всякога пита: „Ти знаеш ли кой съм? “ Казвам: Бъдете тъй добри да кажете кой сте.
– „Аз съм онова величие, което преди хората да бъдат на земята беше; този свят аз го създадох, разбирам законите.
Какво мислиш? “ Сега ще каже някой, разговаря се някой с някой велик Дух. След като се разговаряш знаеш ли какво ще стане, ще те хване краста, цяла година ще се дръгнеш, ще се мъчиш. Като отвориш тази станция ще се чешиш цяла година или понякой път онези, които се занимават със спиритизъма отварят станции и говорят с духовете. Откъде го чуват?
към беседата >>
Това е един обикновен тон.
Ще каже някой, че не е така, както е старовременската песен. Вече минаваме от мелодията в хармонията. (Учителят свири българска песен). Тогава как пеят адептите? (Учителят свири).
Това е един обикновен тон.
(Учителят свири и пее). Един адепт пял така, но свързва той живота с едно подигане, всичко се завършва. (Учителят пее). Ако усиля чувствата си, не е за мене. (Учителят пее гърлено) То не е музикално.
към беседата >>
Какво мислиш?
Защо не кажете така? – „Ти знаеш ли кой съм аз? “ – И дяволът като дойде, всякога пита: „Ти знаеш ли кой съм? “ Казвам: Бъдете тъй добри да кажете кой сте. – „Аз съм онова величие, което преди хората да бъдат на земята беше; този свят аз го създадох, разбирам законите.
Какво мислиш?
“ Сега ще каже някой, разговаря се някой с някой велик Дух. След като се разговаряш знаеш ли какво ще стане, ще те хване краста, цяла година ще се дръгнеш, ще се мъчиш. Като отвориш тази станция ще се чешиш цяла година или понякой път онези, които се занимават със спиритизъма отварят станции и говорят с духовете. Откъде го чуват? До ухото.
към беседата >>
(Учителят свири и пее).
Вече минаваме от мелодията в хармонията. (Учителят свири българска песен). Тогава как пеят адептите? (Учителят свири). Това е един обикновен тон.
(Учителят свири и пее).
Един адепт пял така, но свързва той живота с едно подигане, всичко се завършва. (Учителят пее). Ако усиля чувствата си, не е за мене. (Учителят пее гърлено) То не е музикално. (Учителят пее отворено).
към беседата >>
“ Сега ще каже някой, разговаря се някой с някой велик Дух.
– „Ти знаеш ли кой съм аз? “ – И дяволът като дойде, всякога пита: „Ти знаеш ли кой съм? “ Казвам: Бъдете тъй добри да кажете кой сте. – „Аз съм онова величие, което преди хората да бъдат на земята беше; този свят аз го създадох, разбирам законите. Какво мислиш?
“ Сега ще каже някой, разговаря се някой с някой велик Дух.
След като се разговаряш знаеш ли какво ще стане, ще те хване краста, цяла година ще се дръгнеш, ще се мъчиш. Като отвориш тази станция ще се чешиш цяла година или понякой път онези, които се занимават със спиритизъма отварят станции и говорят с духовете. Откъде го чуват? До ухото. Тия неща, които тук се говорят, те не са верни.
към беседата >>
Един адепт пял така, но свързва той живота с едно подигане, всичко се завършва.
(Учителят свири българска песен). Тогава как пеят адептите? (Учителят свири). Това е един обикновен тон. (Учителят свири и пее).
Един адепт пял така, но свързва той живота с едно подигане, всичко се завършва.
(Учителят пее). Ако усиля чувствата си, не е за мене. (Учителят пее гърлено) То не е музикално. (Учителят пее отворено). Казвам: Всички можете да пеете добре.
към беседата >>
След като се разговаряш знаеш ли какво ще стане, ще те хване краста, цяла година ще се дръгнеш, ще се мъчиш.
“ – И дяволът като дойде, всякога пита: „Ти знаеш ли кой съм? “ Казвам: Бъдете тъй добри да кажете кой сте. – „Аз съм онова величие, което преди хората да бъдат на земята беше; този свят аз го създадох, разбирам законите. Какво мислиш? “ Сега ще каже някой, разговаря се някой с някой велик Дух.
След като се разговаряш знаеш ли какво ще стане, ще те хване краста, цяла година ще се дръгнеш, ще се мъчиш.
Като отвориш тази станция ще се чешиш цяла година или понякой път онези, които се занимават със спиритизъма отварят станции и говорят с духовете. Откъде го чуват? До ухото. Тия неща, които тук се говорят, те не са верни. Колкото са по-близо до ухото, не са верни.
към беседата >>
(Учителят пее).
Тогава как пеят адептите? (Учителят свири). Това е един обикновен тон. (Учителят свири и пее). Един адепт пял така, но свързва той живота с едно подигане, всичко се завършва.
(Учителят пее).
Ако усиля чувствата си, не е за мене. (Учителят пее гърлено) То не е музикално. (Учителят пее отворено). Казвам: Всички можете да пеете добре. Понякой път вземете два, три тона, дотогава, докато вие почувствувате една малка топлинка.
към беседата >>
Като отвориш тази станция ще се чешиш цяла година или понякой път онези, които се занимават със спиритизъма отварят станции и говорят с духовете.
“ Казвам: Бъдете тъй добри да кажете кой сте. – „Аз съм онова величие, което преди хората да бъдат на земята беше; този свят аз го създадох, разбирам законите. Какво мислиш? “ Сега ще каже някой, разговаря се някой с някой велик Дух. След като се разговаряш знаеш ли какво ще стане, ще те хване краста, цяла година ще се дръгнеш, ще се мъчиш.
Като отвориш тази станция ще се чешиш цяла година или понякой път онези, които се занимават със спиритизъма отварят станции и говорят с духовете.
Откъде го чуват? До ухото. Тия неща, които тук се говорят, те не са верни. Колкото са по-близо до ухото, не са верни. Някой казва, че отвътре възприема.
към беседата >>
Ако усиля чувствата си, не е за мене.
(Учителят свири). Това е един обикновен тон. (Учителят свири и пее). Един адепт пял така, но свързва той живота с едно подигане, всичко се завършва. (Учителят пее).
Ако усиля чувствата си, не е за мене.
(Учителят пее гърлено) То не е музикално. (Учителят пее отворено). Казвам: Всички можете да пеете добре. Понякой път вземете два, три тона, дотогава, докато вие почувствувате една малка топлинка. Аз вземам музиката не като изкуство, но като метод за живота е музиката.
към беседата >>
Откъде го чуват?
– „Аз съм онова величие, което преди хората да бъдат на земята беше; този свят аз го създадох, разбирам законите. Какво мислиш? “ Сега ще каже някой, разговаря се някой с някой велик Дух. След като се разговаряш знаеш ли какво ще стане, ще те хване краста, цяла година ще се дръгнеш, ще се мъчиш. Като отвориш тази станция ще се чешиш цяла година или понякой път онези, които се занимават със спиритизъма отварят станции и говорят с духовете.
Откъде го чуват?
До ухото. Тия неща, които тук се говорят, те не са верни. Колкото са по-близо до ухото, не са верни. Някой казва, че отвътре възприема. Какво подразбира?
към беседата >>
(Учителят пее гърлено) То не е музикално.
Това е един обикновен тон. (Учителят свири и пее). Един адепт пял така, но свързва той живота с едно подигане, всичко се завършва. (Учителят пее). Ако усиля чувствата си, не е за мене.
(Учителят пее гърлено) То не е музикално.
(Учителят пее отворено). Казвам: Всички можете да пеете добре. Понякой път вземете два, три тона, дотогава, докато вие почувствувате една малка топлинка. Аз вземам музиката не като изкуство, но като метод за живота е музиката. Във всичките области ти не можеш да мислиш правилно, ако не си музикален.
към беседата >>
До ухото.
Какво мислиш? “ Сега ще каже някой, разговаря се някой с някой велик Дух. След като се разговаряш знаеш ли какво ще стане, ще те хване краста, цяла година ще се дръгнеш, ще се мъчиш. Като отвориш тази станция ще се чешиш цяла година или понякой път онези, които се занимават със спиритизъма отварят станции и говорят с духовете. Откъде го чуват?
До ухото.
Тия неща, които тук се говорят, те не са верни. Колкото са по-близо до ухото, не са верни. Някой казва, че отвътре възприема. Какво подразбира? – Има някои неща, като ветропоказатели.
към беседата >>
(Учителят пее отворено).
(Учителят свири и пее). Един адепт пял така, но свързва той живота с едно подигане, всичко се завършва. (Учителят пее). Ако усиля чувствата си, не е за мене. (Учителят пее гърлено) То не е музикално.
(Учителят пее отворено).
Казвам: Всички можете да пеете добре. Понякой път вземете два, три тона, дотогава, докато вие почувствувате една малка топлинка. Аз вземам музиката не като изкуство, но като метод за живота е музиката. Във всичките области ти не можеш да мислиш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да чувствуваш правилно, ако не си музикален.
към беседата >>
Тия неща, които тук се говорят, те не са верни.
“ Сега ще каже някой, разговаря се някой с някой велик Дух. След като се разговаряш знаеш ли какво ще стане, ще те хване краста, цяла година ще се дръгнеш, ще се мъчиш. Като отвориш тази станция ще се чешиш цяла година или понякой път онези, които се занимават със спиритизъма отварят станции и говорят с духовете. Откъде го чуват? До ухото.
Тия неща, които тук се говорят, те не са верни.
Колкото са по-близо до ухото, не са верни. Някой казва, че отвътре възприема. Какво подразбира? – Има някои неща, като ветропоказатели. Щом от пъпа разбираш тази работа, тя е от нисшия свят.
към беседата >>
Казвам: Всички можете да пеете добре.
Един адепт пял така, но свързва той живота с едно подигане, всичко се завършва. (Учителят пее). Ако усиля чувствата си, не е за мене. (Учителят пее гърлено) То не е музикално. (Учителят пее отворено).
Казвам: Всички можете да пеете добре.
Понякой път вземете два, три тона, дотогава, докато вие почувствувате една малка топлинка. Аз вземам музиката не като изкуство, но като метод за живота е музиката. Във всичките области ти не можеш да мислиш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да чувствуваш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да постъпваш правилно, ако не си музикален.
към беседата >>
Колкото са по-близо до ухото, не са верни.
След като се разговаряш знаеш ли какво ще стане, ще те хване краста, цяла година ще се дръгнеш, ще се мъчиш. Като отвориш тази станция ще се чешиш цяла година или понякой път онези, които се занимават със спиритизъма отварят станции и говорят с духовете. Откъде го чуват? До ухото. Тия неща, които тук се говорят, те не са верни.
Колкото са по-близо до ухото, не са верни.
Някой казва, че отвътре възприема. Какво подразбира? – Има някои неща, като ветропоказатели. Щом от пъпа разбираш тази работа, тя е от нисшия свят. А щом разбираш под лъжичката, то е вече нормален свят, на чувствата.
към беседата >>
Понякой път вземете два, три тона, дотогава, докато вие почувствувате една малка топлинка.
(Учителят пее). Ако усиля чувствата си, не е за мене. (Учителят пее гърлено) То не е музикално. (Учителят пее отворено). Казвам: Всички можете да пеете добре.
Понякой път вземете два, три тона, дотогава, докато вие почувствувате една малка топлинка.
Аз вземам музиката не като изкуство, но като метод за живота е музиката. Във всичките области ти не можеш да мислиш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да чувствуваш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да постъпваш правилно, ако не си музикален. Музиката я употребете, като един метод, да изрази живота ти.
към беседата >>
Някой казва, че отвътре възприема.
Като отвориш тази станция ще се чешиш цяла година или понякой път онези, които се занимават със спиритизъма отварят станции и говорят с духовете. Откъде го чуват? До ухото. Тия неща, които тук се говорят, те не са верни. Колкото са по-близо до ухото, не са верни.
Някой казва, че отвътре възприема.
Какво подразбира? – Има някои неща, като ветропоказатели. Щом от пъпа разбираш тази работа, тя е от нисшия свят. А щом разбираш под лъжичката, то е вече нормален свят, на чувствата. Следователно, всякога вие тази станция (слушайте)!
към беседата >>
Аз вземам музиката не като изкуство, но като метод за живота е музиката.
Ако усиля чувствата си, не е за мене. (Учителят пее гърлено) То не е музикално. (Учителят пее отворено). Казвам: Всички можете да пеете добре. Понякой път вземете два, три тона, дотогава, докато вие почувствувате една малка топлинка.
Аз вземам музиката не като изкуство, но като метод за живота е музиката.
Във всичките области ти не можеш да мислиш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да чувствуваш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да постъпваш правилно, ако не си музикален. Музиката я употребете, като един метод, да изрази живота ти. Не като външно изкуство.
към беседата >>
Какво подразбира?
Откъде го чуват? До ухото. Тия неща, които тук се говорят, те не са верни. Колкото са по-близо до ухото, не са верни. Някой казва, че отвътре възприема.
Какво подразбира?
– Има някои неща, като ветропоказатели. Щом от пъпа разбираш тази работа, тя е от нисшия свят. А щом разбираш под лъжичката, то е вече нормален свят, на чувствата. Следователно, всякога вие тази станция (слушайте)! Когато мислите, тази станция на лъжичката, трябва да действува постоянно.
към беседата >>
Във всичките области ти не можеш да мислиш правилно, ако не си музикален.
(Учителят пее гърлено) То не е музикално. (Учителят пее отворено). Казвам: Всички можете да пеете добре. Понякой път вземете два, три тона, дотогава, докато вие почувствувате една малка топлинка. Аз вземам музиката не като изкуство, но като метод за живота е музиката.
Във всичките области ти не можеш да мислиш правилно, ако не си музикален.
Ти не можеш да чувствуваш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да постъпваш правилно, ако не си музикален. Музиката я употребете, като един метод, да изрази живота ти. Не като външно изкуство. Сега, аз не искам вие да станете цигулари.
към беседата >>
– Има някои неща, като ветропоказатели.
До ухото. Тия неща, които тук се говорят, те не са верни. Колкото са по-близо до ухото, не са верни. Някой казва, че отвътре възприема. Какво подразбира?
– Има някои неща, като ветропоказатели.
Щом от пъпа разбираш тази работа, тя е от нисшия свят. А щом разбираш под лъжичката, то е вече нормален свят, на чувствата. Следователно, всякога вие тази станция (слушайте)! Когато мислите, тази станция на лъжичката, трябва да действува постоянно. Тя показва, че нещата са верни.
към беседата >>
Ти не можеш да чувствуваш правилно, ако не си музикален.
(Учителят пее отворено). Казвам: Всички можете да пеете добре. Понякой път вземете два, три тона, дотогава, докато вие почувствувате една малка топлинка. Аз вземам музиката не като изкуство, но като метод за живота е музиката. Във всичките области ти не можеш да мислиш правилно, ако не си музикален.
Ти не можеш да чувствуваш правилно, ако не си музикален.
Ти не можеш да постъпваш правилно, ако не си музикален. Музиката я употребете, като един метод, да изрази живота ти. Не като външно изкуство. Сега, аз не искам вие да станете цигулари. Много мъчно се свири.
към беседата >>
Щом от пъпа разбираш тази работа, тя е от нисшия свят.
Тия неща, които тук се говорят, те не са верни. Колкото са по-близо до ухото, не са верни. Някой казва, че отвътре възприема. Какво подразбира? – Има някои неща, като ветропоказатели.
Щом от пъпа разбираш тази работа, тя е от нисшия свят.
А щом разбираш под лъжичката, то е вече нормален свят, на чувствата. Следователно, всякога вие тази станция (слушайте)! Когато мислите, тази станция на лъжичката, трябва да действува постоянно. Тя показва, че нещата са верни. Нещо, което се усеща от симпатичната нервна система.
към беседата >>
Ти не можеш да постъпваш правилно, ако не си музикален.
Казвам: Всички можете да пеете добре. Понякой път вземете два, три тона, дотогава, докато вие почувствувате една малка топлинка. Аз вземам музиката не като изкуство, но като метод за живота е музиката. Във всичките области ти не можеш да мислиш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да чувствуваш правилно, ако не си музикален.
Ти не можеш да постъпваш правилно, ако не си музикален.
Музиката я употребете, като един метод, да изрази живота ти. Не като външно изкуство. Сега, аз не искам вие да станете цигулари. Много мъчно се свири. Може някой на китара, на мандолина, на тамбура да свири.
към беседата >>
А щом разбираш под лъжичката, то е вече нормален свят, на чувствата.
Колкото са по-близо до ухото, не са верни. Някой казва, че отвътре възприема. Какво подразбира? – Има някои неща, като ветропоказатели. Щом от пъпа разбираш тази работа, тя е от нисшия свят.
А щом разбираш под лъжичката, то е вече нормален свят, на чувствата.
Следователно, всякога вие тази станция (слушайте)! Когато мислите, тази станция на лъжичката, трябва да действува постоянно. Тя показва, че нещата са верни. Нещо, което се усеща от симпатичната нервна система. Седалището, старото седалище на душата е под лъжичката.
към беседата >>
Музиката я употребете, като един метод, да изрази живота ти.
Понякой път вземете два, три тона, дотогава, докато вие почувствувате една малка топлинка. Аз вземам музиката не като изкуство, но като метод за живота е музиката. Във всичките области ти не можеш да мислиш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да чувствуваш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да постъпваш правилно, ако не си музикален.
Музиката я употребете, като един метод, да изрази живота ти.
Не като външно изкуство. Сега, аз не искам вие да станете цигулари. Много мъчно се свири. Може някой на китара, на мандолина, на тамбура да свири. Може с два тела да свири.
към беседата >>
Следователно, всякога вие тази станция (слушайте)!
Някой казва, че отвътре възприема. Какво подразбира? – Има някои неща, като ветропоказатели. Щом от пъпа разбираш тази работа, тя е от нисшия свят. А щом разбираш под лъжичката, то е вече нормален свят, на чувствата.
Следователно, всякога вие тази станция (слушайте)!
Когато мислите, тази станция на лъжичката, трябва да действува постоянно. Тя показва, че нещата са верни. Нещо, което се усеща от симпатичната нервна система. Седалището, старото седалище на душата е под лъжичката. Човек не се хваща за главата.
към беседата >>
Не като външно изкуство.
Аз вземам музиката не като изкуство, но като метод за живота е музиката. Във всичките области ти не можеш да мислиш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да чувствуваш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да постъпваш правилно, ако не си музикален. Музиката я употребете, като един метод, да изрази живота ти.
Не като външно изкуство.
Сега, аз не искам вие да станете цигулари. Много мъчно се свири. Може някой на китара, на мандолина, на тамбура да свири. Може с два тела да свири. Поне всеки един от вас да има тамбура.
към беседата >>
Когато мислите, тази станция на лъжичката, трябва да действува постоянно.
Какво подразбира? – Има някои неща, като ветропоказатели. Щом от пъпа разбираш тази работа, тя е от нисшия свят. А щом разбираш под лъжичката, то е вече нормален свят, на чувствата. Следователно, всякога вие тази станция (слушайте)!
Когато мислите, тази станция на лъжичката, трябва да действува постоянно.
Тя показва, че нещата са верни. Нещо, което се усеща от симпатичната нервна система. Седалището, старото седалище на душата е под лъжичката. Човек не се хваща за главата. Седалището на Духа, то е горе.
към беседата >>
Сега, аз не искам вие да станете цигулари.
Във всичките области ти не можеш да мислиш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да чувствуваш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да постъпваш правилно, ако не си музикален. Музиката я употребете, като един метод, да изрази живота ти. Не като външно изкуство.
Сега, аз не искам вие да станете цигулари.
Много мъчно се свири. Може някой на китара, на мандолина, на тамбура да свири. Може с два тела да свири. Поне всеки един от вас да има тамбура. Най-малко да имате едно тъпанче, дааре.
към беседата >>
Тя показва, че нещата са верни.
– Има някои неща, като ветропоказатели. Щом от пъпа разбираш тази работа, тя е от нисшия свят. А щом разбираш под лъжичката, то е вече нормален свят, на чувствата. Следователно, всякога вие тази станция (слушайте)! Когато мислите, тази станция на лъжичката, трябва да действува постоянно.
Тя показва, че нещата са верни.
Нещо, което се усеща от симпатичната нервна система. Седалището, старото седалище на душата е под лъжичката. Човек не се хваща за главата. Седалището на Духа, то е горе. То са само идеи, за да може вашето въображение да работи, за разсъждение.
към беседата >>
Много мъчно се свири.
Ти не можеш да чувствуваш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да постъпваш правилно, ако не си музикален. Музиката я употребете, като един метод, да изрази живота ти. Не като външно изкуство. Сега, аз не искам вие да станете цигулари.
Много мъчно се свири.
Може някой на китара, на мандолина, на тамбура да свири. Може с два тела да свири. Поне всеки един от вас да има тамбура. Най-малко да имате едно тъпанче, дааре. Станеш от леглото, вземи даарето.
към беседата >>
Нещо, което се усеща от симпатичната нервна система.
Щом от пъпа разбираш тази работа, тя е от нисшия свят. А щом разбираш под лъжичката, то е вече нормален свят, на чувствата. Следователно, всякога вие тази станция (слушайте)! Когато мислите, тази станция на лъжичката, трябва да действува постоянно. Тя показва, че нещата са верни.
Нещо, което се усеща от симпатичната нервна система.
Седалището, старото седалище на душата е под лъжичката. Човек не се хваща за главата. Седалището на Духа, то е горе. То са само идеи, за да може вашето въображение да работи, за разсъждение. В геометрията има да изучавате.
към беседата >>
Може някой на китара, на мандолина, на тамбура да свири.
Ти не можеш да постъпваш правилно, ако не си музикален. Музиката я употребете, като един метод, да изрази живота ти. Не като външно изкуство. Сега, аз не искам вие да станете цигулари. Много мъчно се свири.
Може някой на китара, на мандолина, на тамбура да свири.
Може с два тела да свири. Поне всеки един от вас да има тамбура. Най-малко да имате едно тъпанче, дааре. Станеш от леглото, вземи даарето. Музиката трябва да се преподава.
към беседата >>
Седалището, старото седалище на душата е под лъжичката.
А щом разбираш под лъжичката, то е вече нормален свят, на чувствата. Следователно, всякога вие тази станция (слушайте)! Когато мислите, тази станция на лъжичката, трябва да действува постоянно. Тя показва, че нещата са верни. Нещо, което се усеща от симпатичната нервна система.
Седалището, старото седалище на душата е под лъжичката.
Човек не се хваща за главата. Седалището на Духа, то е горе. То са само идеи, за да може вашето въображение да работи, за разсъждение. В геометрията има да изучавате. Всеки един от вас да започне най-малко да изучава своето чело.
към беседата >>
Може с два тела да свири.
Музиката я употребете, като един метод, да изрази живота ти. Не като външно изкуство. Сега, аз не искам вие да станете цигулари. Много мъчно се свири. Може някой на китара, на мандолина, на тамбура да свири.
Може с два тела да свири.
Поне всеки един от вас да има тамбура. Най-малко да имате едно тъпанче, дааре. Станеш от леглото, вземи даарето. Музиката трябва да се преподава. Изискват се особени условия.
към беседата >>
Човек не се хваща за главата.
Следователно, всякога вие тази станция (слушайте)! Когато мислите, тази станция на лъжичката, трябва да действува постоянно. Тя показва, че нещата са верни. Нещо, което се усеща от симпатичната нервна система. Седалището, старото седалище на душата е под лъжичката.
Човек не се хваща за главата.
Седалището на Духа, то е горе. То са само идеи, за да може вашето въображение да работи, за разсъждение. В геометрията има да изучавате. Всеки един от вас да започне най-малко да изучава своето чело. Да направите сравнения на вашите братя, на баща си, на майка си, на сестра си, на вашите слуги, какво знание бихте имали и колко бихте се ползували.
към беседата >>
Поне всеки един от вас да има тамбура.
Не като външно изкуство. Сега, аз не искам вие да станете цигулари. Много мъчно се свири. Може някой на китара, на мандолина, на тамбура да свири. Може с два тела да свири.
Поне всеки един от вас да има тамбура.
Най-малко да имате едно тъпанче, дааре. Станеш от леглото, вземи даарето. Музиката трябва да се преподава. Изискват се особени условия. Туй дисхармонични състояния има у нас.
към беседата >>
Седалището на Духа, то е горе.
Когато мислите, тази станция на лъжичката, трябва да действува постоянно. Тя показва, че нещата са верни. Нещо, което се усеща от симпатичната нервна система. Седалището, старото седалище на душата е под лъжичката. Човек не се хваща за главата.
Седалището на Духа, то е горе.
То са само идеи, за да може вашето въображение да работи, за разсъждение. В геометрията има да изучавате. Всеки един от вас да започне най-малко да изучава своето чело. Да направите сравнения на вашите братя, на баща си, на майка си, на сестра си, на вашите слуги, какво знание бихте имали и колко бихте се ползували. Да видите какви хубави неща има.
към беседата >>
Най-малко да имате едно тъпанче, дааре.
Сега, аз не искам вие да станете цигулари. Много мъчно се свири. Може някой на китара, на мандолина, на тамбура да свири. Може с два тела да свири. Поне всеки един от вас да има тамбура.
Най-малко да имате едно тъпанче, дааре.
Станеш от леглото, вземи даарето. Музиката трябва да се преподава. Изискват се особени условия. Туй дисхармонични състояния има у нас. Ние не можем да ги премахнем.
към беседата >>
То са само идеи, за да може вашето въображение да работи, за разсъждение.
Тя показва, че нещата са верни. Нещо, което се усеща от симпатичната нервна система. Седалището, старото седалище на душата е под лъжичката. Човек не се хваща за главата. Седалището на Духа, то е горе.
То са само идеи, за да може вашето въображение да работи, за разсъждение.
В геометрията има да изучавате. Всеки един от вас да започне най-малко да изучава своето чело. Да направите сравнения на вашите братя, на баща си, на майка си, на сестра си, на вашите слуги, какво знание бихте имали и колко бихте се ползували. Да видите какви хубави неща има. Някои наши недостатъци на какво се дължат.
към беседата >>
Станеш от леглото, вземи даарето.
Много мъчно се свири. Може някой на китара, на мандолина, на тамбура да свири. Може с два тела да свири. Поне всеки един от вас да има тамбура. Най-малко да имате едно тъпанче, дааре.
Станеш от леглото, вземи даарето.
Музиката трябва да се преподава. Изискват се особени условия. Туй дисхармонични състояния има у нас. Ние не можем да ги премахнем. Аз бих желал да се занимавате.
към беседата >>
В геометрията има да изучавате.
Нещо, което се усеща от симпатичната нервна система. Седалището, старото седалище на душата е под лъжичката. Човек не се хваща за главата. Седалището на Духа, то е горе. То са само идеи, за да може вашето въображение да работи, за разсъждение.
В геометрията има да изучавате.
Всеки един от вас да започне най-малко да изучава своето чело. Да направите сравнения на вашите братя, на баща си, на майка си, на сестра си, на вашите слуги, какво знание бихте имали и колко бихте се ползували. Да видите какви хубави неща има. Някои наши недостатъци на какво се дължат. Имаш някъде малка трапчинка на челото.
към беседата >>
Музиката трябва да се преподава.
Може някой на китара, на мандолина, на тамбура да свири. Може с два тела да свири. Поне всеки един от вас да има тамбура. Най-малко да имате едно тъпанче, дааре. Станеш от леглото, вземи даарето.
Музиката трябва да се преподава.
Изискват се особени условия. Туй дисхармонични състояния има у нас. Ние не можем да ги премахнем. Аз бих желал да се занимавате. Аз с музика се занимавам между другото.
към беседата >>
Всеки един от вас да започне най-малко да изучава своето чело.
Седалището, старото седалище на душата е под лъжичката. Човек не се хваща за главата. Седалището на Духа, то е горе. То са само идеи, за да може вашето въображение да работи, за разсъждение. В геометрията има да изучавате.
Всеки един от вас да започне най-малко да изучава своето чело.
Да направите сравнения на вашите братя, на баща си, на майка си, на сестра си, на вашите слуги, какво знание бихте имали и колко бихте се ползували. Да видите какви хубави неща има. Някои наши недостатъци на какво се дължат. Имаш някъде малка трапчинка на челото. Да знаеш, тази трапчинка какво ти препятствува.
към беседата >>
Изискват се особени условия.
Може с два тела да свири. Поне всеки един от вас да има тамбура. Най-малко да имате едно тъпанче, дааре. Станеш от леглото, вземи даарето. Музиката трябва да се преподава.
Изискват се особени условия.
Туй дисхармонични състояния има у нас. Ние не можем да ги премахнем. Аз бих желал да се занимавате. Аз с музика се занимавам между другото. С философия на музиката аз съм се занимавал по 5–10 минути.
към беседата >>
Да направите сравнения на вашите братя, на баща си, на майка си, на сестра си, на вашите слуги, какво знание бихте имали и колко бихте се ползували.
Човек не се хваща за главата. Седалището на Духа, то е горе. То са само идеи, за да може вашето въображение да работи, за разсъждение. В геометрията има да изучавате. Всеки един от вас да започне най-малко да изучава своето чело.
Да направите сравнения на вашите братя, на баща си, на майка си, на сестра си, на вашите слуги, какво знание бихте имали и колко бихте се ползували.
Да видите какви хубави неща има. Някои наши недостатъци на какво се дължат. Имаш някъде малка трапчинка на челото. Да знаеш, тази трапчинка какво ти препятствува. Може да имаш една вдлъбнатинка, може да показва, че си умен, практичен човек, но показва човек, който има слаба памет, на хиляди думи една запомня.
към беседата >>
Туй дисхармонични състояния има у нас.
Поне всеки един от вас да има тамбура. Най-малко да имате едно тъпанче, дааре. Станеш от леглото, вземи даарето. Музиката трябва да се преподава. Изискват се особени условия.
Туй дисхармонични състояния има у нас.
Ние не можем да ги премахнем. Аз бих желал да се занимавате. Аз с музика се занимавам между другото. С философия на музиката аз съм се занимавал по 5–10 минути. Навсякъде, дето са пели жени, моми и други изучавал съм философията на музиката, вземал съм известни пасажи.
към беседата >>
Да видите какви хубави неща има.
Седалището на Духа, то е горе. То са само идеи, за да може вашето въображение да работи, за разсъждение. В геометрията има да изучавате. Всеки един от вас да започне най-малко да изучава своето чело. Да направите сравнения на вашите братя, на баща си, на майка си, на сестра си, на вашите слуги, какво знание бихте имали и колко бихте се ползували.
Да видите какви хубави неща има.
Някои наши недостатъци на какво се дължат. Имаш някъде малка трапчинка на челото. Да знаеш, тази трапчинка какво ти препятствува. Може да имаш една вдлъбнатинка, може да показва, че си умен, практичен човек, но показва човек, който има слаба памет, на хиляди думи една запомня. Сега вие хората, ако имате развит център, там ще имате силна памет.
към беседата >>
Ние не можем да ги премахнем.
Най-малко да имате едно тъпанче, дааре. Станеш от леглото, вземи даарето. Музиката трябва да се преподава. Изискват се особени условия. Туй дисхармонични състояния има у нас.
Ние не можем да ги премахнем.
Аз бих желал да се занимавате. Аз с музика се занимавам между другото. С философия на музиката аз съм се занимавал по 5–10 минути. Навсякъде, дето са пели жени, моми и други изучавал съм философията на музиката, вземал съм известни пасажи. Тя е област широка.
към беседата >>
Някои наши недостатъци на какво се дължат.
То са само идеи, за да може вашето въображение да работи, за разсъждение. В геометрията има да изучавате. Всеки един от вас да започне най-малко да изучава своето чело. Да направите сравнения на вашите братя, на баща си, на майка си, на сестра си, на вашите слуги, какво знание бихте имали и колко бихте се ползували. Да видите какви хубави неща има.
Някои наши недостатъци на какво се дължат.
Имаш някъде малка трапчинка на челото. Да знаеш, тази трапчинка какво ти препятствува. Може да имаш една вдлъбнатинка, може да показва, че си умен, практичен човек, но показва човек, който има слаба памет, на хиляди думи една запомня. Сега вие хората, ако имате развит център, там ще имате силна памет. Сега напосоки може да наблюдавате.
към беседата >>
Аз бих желал да се занимавате.
Станеш от леглото, вземи даарето. Музиката трябва да се преподава. Изискват се особени условия. Туй дисхармонични състояния има у нас. Ние не можем да ги премахнем.
Аз бих желал да се занимавате.
Аз с музика се занимавам между другото. С философия на музиката аз съм се занимавал по 5–10 минути. Навсякъде, дето са пели жени, моми и други изучавал съм философията на музиката, вземал съм известни пасажи. Тя е област широка. Вие ще влезете там.
към беседата >>
Имаш някъде малка трапчинка на челото.
В геометрията има да изучавате. Всеки един от вас да започне най-малко да изучава своето чело. Да направите сравнения на вашите братя, на баща си, на майка си, на сестра си, на вашите слуги, какво знание бихте имали и колко бихте се ползували. Да видите какви хубави неща има. Някои наши недостатъци на какво се дължат.
Имаш някъде малка трапчинка на челото.
Да знаеш, тази трапчинка какво ти препятствува. Може да имаш една вдлъбнатинка, може да показва, че си умен, практичен човек, но показва човек, който има слаба памет, на хиляди думи една запомня. Сега вие хората, ако имате развит център, там ще имате силна памет. Сега напосоки може да наблюдавате. Верно е това, но още не е наука.
към беседата >>
Аз с музика се занимавам между другото.
Музиката трябва да се преподава. Изискват се особени условия. Туй дисхармонични състояния има у нас. Ние не можем да ги премахнем. Аз бих желал да се занимавате.
Аз с музика се занимавам между другото.
С философия на музиката аз съм се занимавал по 5–10 минути. Навсякъде, дето са пели жени, моми и други изучавал съм философията на музиката, вземал съм известни пасажи. Тя е област широка. Вие ще влезете там.
към беседата >>
Да знаеш, тази трапчинка какво ти препятствува.
Всеки един от вас да започне най-малко да изучава своето чело. Да направите сравнения на вашите братя, на баща си, на майка си, на сестра си, на вашите слуги, какво знание бихте имали и колко бихте се ползували. Да видите какви хубави неща има. Някои наши недостатъци на какво се дължат. Имаш някъде малка трапчинка на челото.
Да знаеш, тази трапчинка какво ти препятствува.
Може да имаш една вдлъбнатинка, може да показва, че си умен, практичен човек, но показва човек, който има слаба памет, на хиляди думи една запомня. Сега вие хората, ако имате развит център, там ще имате силна памет. Сега напосоки може да наблюдавате. Верно е това, но още не е наука. Нещата може да бъдат верни, без да бъдат научни, от наше гледище.
към беседата >>
С философия на музиката аз съм се занимавал по 5–10 минути.
Изискват се особени условия. Туй дисхармонични състояния има у нас. Ние не можем да ги премахнем. Аз бих желал да се занимавате. Аз с музика се занимавам между другото.
С философия на музиката аз съм се занимавал по 5–10 минути.
Навсякъде, дето са пели жени, моми и други изучавал съм философията на музиката, вземал съм известни пасажи. Тя е област широка. Вие ще влезете там.
към беседата >>
Може да имаш една вдлъбнатинка, може да показва, че си умен, практичен човек, но показва човек, който има слаба памет, на хиляди думи една запомня.
Да направите сравнения на вашите братя, на баща си, на майка си, на сестра си, на вашите слуги, какво знание бихте имали и колко бихте се ползували. Да видите какви хубави неща има. Някои наши недостатъци на какво се дължат. Имаш някъде малка трапчинка на челото. Да знаеш, тази трапчинка какво ти препятствува.
Може да имаш една вдлъбнатинка, може да показва, че си умен, практичен човек, но показва човек, който има слаба памет, на хиляди думи една запомня.
Сега вие хората, ако имате развит център, там ще имате силна памет. Сега напосоки може да наблюдавате. Верно е това, но още не е наука. Нещата може да бъдат верни, без да бъдат научни, от наше гледище. Нещата може да бъдат и верни, когато не са верни.
към беседата >>
Навсякъде, дето са пели жени, моми и други изучавал съм философията на музиката, вземал съм известни пасажи.
Туй дисхармонични състояния има у нас. Ние не можем да ги премахнем. Аз бих желал да се занимавате. Аз с музика се занимавам между другото. С философия на музиката аз съм се занимавал по 5–10 минути.
Навсякъде, дето са пели жени, моми и други изучавал съм философията на музиката, вземал съм известни пасажи.
Тя е област широка. Вие ще влезете там.
към беседата >>
Сега вие хората, ако имате развит център, там ще имате силна памет.
Да видите какви хубави неща има. Някои наши недостатъци на какво се дължат. Имаш някъде малка трапчинка на челото. Да знаеш, тази трапчинка какво ти препятствува. Може да имаш една вдлъбнатинка, може да показва, че си умен, практичен човек, но показва човек, който има слаба памет, на хиляди думи една запомня.
Сега вие хората, ако имате развит център, там ще имате силна памет.
Сега напосоки може да наблюдавате. Верно е това, но още не е наука. Нещата може да бъдат верни, без да бъдат научни, от наше гледище. Нещата може да бъдат и верни, когато не са верни. И в безверието казвате: „Този е човек безверен“.
към беседата >>
Тя е област широка.
Ние не можем да ги премахнем. Аз бих желал да се занимавате. Аз с музика се занимавам между другото. С философия на музиката аз съм се занимавал по 5–10 минути. Навсякъде, дето са пели жени, моми и други изучавал съм философията на музиката, вземал съм известни пасажи.
Тя е област широка.
Вие ще влезете там.
към беседата >>
Сега напосоки може да наблюдавате.
Някои наши недостатъци на какво се дължат. Имаш някъде малка трапчинка на челото. Да знаеш, тази трапчинка какво ти препятствува. Може да имаш една вдлъбнатинка, може да показва, че си умен, практичен човек, но показва човек, който има слаба памет, на хиляди думи една запомня. Сега вие хората, ако имате развит център, там ще имате силна памет.
Сега напосоки може да наблюдавате.
Верно е това, но още не е наука. Нещата може да бъдат верни, без да бъдат научни, от наше гледище. Нещата може да бъдат и верни, когато не са верни. И в безверието казвате: „Този е човек безверен“. Срещал съм хора безверни, които имат по-правилни идеи, отколкото някои, които казват, че вярват в Бога.
към беседата >>
Вие ще влезете там.
Аз бих желал да се занимавате. Аз с музика се занимавам между другото. С философия на музиката аз съм се занимавал по 5–10 минути. Навсякъде, дето са пели жени, моми и други изучавал съм философията на музиката, вземал съм известни пасажи. Тя е област широка.
Вие ще влезете там.
към беседата >>
Верно е това, но още не е наука.
Имаш някъде малка трапчинка на челото. Да знаеш, тази трапчинка какво ти препятствува. Може да имаш една вдлъбнатинка, може да показва, че си умен, практичен човек, но показва човек, който има слаба памет, на хиляди думи една запомня. Сега вие хората, ако имате развит център, там ще имате силна памет. Сега напосоки може да наблюдавате.
Верно е това, но още не е наука.
Нещата може да бъдат верни, без да бъдат научни, от наше гледище. Нещата може да бъдат и верни, когато не са верни. И в безверието казвате: „Този е човек безверен“. Срещал съм хора безверни, които имат по-правилни идеи, отколкото някои, които казват, че вярват в Бога. Веднага щом го засегнеш като човек казва: „Човещина, трябва да покажеш човещина“.
към беседата >>
Сегашната работа е едно благо.
Сегашната работа е едно благо.
Музиката ще излезе. Сегашната хармония ще излезе. Светилище на посветените. За бъдеще още повече ще дойдат, ще дойдат тогава тия музиканти и оттам ще стопят. За да разберем музиката трябва да имаме тия чувства.
към беседата >>
Нещата може да бъдат верни, без да бъдат научни, от наше гледище.
Да знаеш, тази трапчинка какво ти препятствува. Може да имаш една вдлъбнатинка, може да показва, че си умен, практичен човек, но показва човек, който има слаба памет, на хиляди думи една запомня. Сега вие хората, ако имате развит център, там ще имате силна памет. Сега напосоки може да наблюдавате. Верно е това, но още не е наука.
Нещата може да бъдат верни, без да бъдат научни, от наше гледище.
Нещата може да бъдат и верни, когато не са верни. И в безверието казвате: „Този е човек безверен“. Срещал съм хора безверни, които имат по-правилни идеи, отколкото някои, които казват, че вярват в Бога. Веднага щом го засегнеш като човек казва: „Човещина, трябва да покажеш човещина“. Щом засегнеш тълкуванието за Бога, Той казва: „Остави тия работи, не искам да мисля“.
към беседата >>
Музиката ще излезе.
Сегашната работа е едно благо.
Музиката ще излезе.
Сегашната хармония ще излезе. Светилище на посветените. За бъдеще още повече ще дойдат, ще дойдат тогава тия музиканти и оттам ще стопят. За да разберем музиката трябва да имаме тия чувства. Не само музикални чувства, но много работи трябват, за да бъде човек музикален.
към беседата >>
Нещата може да бъдат и верни, когато не са верни.
Може да имаш една вдлъбнатинка, може да показва, че си умен, практичен човек, но показва човек, който има слаба памет, на хиляди думи една запомня. Сега вие хората, ако имате развит център, там ще имате силна памет. Сега напосоки може да наблюдавате. Верно е това, но още не е наука. Нещата може да бъдат верни, без да бъдат научни, от наше гледище.
Нещата може да бъдат и верни, когато не са верни.
И в безверието казвате: „Този е човек безверен“. Срещал съм хора безверни, които имат по-правилни идеи, отколкото някои, които казват, че вярват в Бога. Веднага щом го засегнеш като човек казва: „Човещина, трябва да покажеш човещина“. Щом засегнеш тълкуванието за Бога, Той казва: „Остави тия работи, не искам да мисля“. Той не иска да мисли за човешките схващания, казва: „И аз имам схващания, но моето схващане за Бога не може да бъде за всички хора“.
към беседата >>
Сегашната хармония ще излезе.
Сегашната работа е едно благо. Музиката ще излезе.
Сегашната хармония ще излезе.
Светилище на посветените. За бъдеще още повече ще дойдат, ще дойдат тогава тия музиканти и оттам ще стопят. За да разберем музиката трябва да имаме тия чувства. Не само музикални чувства, но много работи трябват, за да бъде човек музикален. Той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце.
към беседата >>
И в безверието казвате: „Този е човек безверен“.
Сега вие хората, ако имате развит център, там ще имате силна памет. Сега напосоки може да наблюдавате. Верно е това, но още не е наука. Нещата може да бъдат верни, без да бъдат научни, от наше гледище. Нещата може да бъдат и верни, когато не са верни.
И в безверието казвате: „Този е човек безверен“.
Срещал съм хора безверни, които имат по-правилни идеи, отколкото някои, които казват, че вярват в Бога. Веднага щом го засегнеш като човек казва: „Човещина, трябва да покажеш човещина“. Щом засегнеш тълкуванието за Бога, Той казва: „Остави тия работи, не искам да мисля“. Той не иска да мисли за човешките схващания, казва: „И аз имам схващания, но моето схващане за Бога не може да бъде за всички хора“. А има едно схващане, което е общо за всичките.
към беседата >>
Светилище на посветените.
Сегашната работа е едно благо. Музиката ще излезе. Сегашната хармония ще излезе.
Светилище на посветените.
За бъдеще още повече ще дойдат, ще дойдат тогава тия музиканти и оттам ще стопят. За да разберем музиката трябва да имаме тия чувства. Не само музикални чувства, но много работи трябват, за да бъде човек музикален. Той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце. Та сега изучавайте вашето чело.
към беседата >>
Срещал съм хора безверни, които имат по-правилни идеи, отколкото някои, които казват, че вярват в Бога.
Сега напосоки може да наблюдавате. Верно е това, но още не е наука. Нещата може да бъдат верни, без да бъдат научни, от наше гледище. Нещата може да бъдат и верни, когато не са верни. И в безверието казвате: „Този е човек безверен“.
Срещал съм хора безверни, които имат по-правилни идеи, отколкото някои, които казват, че вярват в Бога.
Веднага щом го засегнеш като човек казва: „Човещина, трябва да покажеш човещина“. Щом засегнеш тълкуванието за Бога, Той казва: „Остави тия работи, не искам да мисля“. Той не иска да мисли за човешките схващания, казва: „И аз имам схващания, но моето схващане за Бога не може да бъде за всички хора“. А има едно схващане, което е общо за всичките. Щом ядеш, ти е приятно.
към беседата >>
За бъдеще още повече ще дойдат, ще дойдат тогава тия музиканти и оттам ще стопят.
Сегашната работа е едно благо. Музиката ще излезе. Сегашната хармония ще излезе. Светилище на посветените.
За бъдеще още повече ще дойдат, ще дойдат тогава тия музиканти и оттам ще стопят.
За да разберем музиката трябва да имаме тия чувства. Не само музикални чувства, но много работи трябват, за да бъде човек музикален. Той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце. Та сега изучавайте вашето чело. Някои от вас в музиката не сте работили.
към беседата >>
Веднага щом го засегнеш като човек казва: „Човещина, трябва да покажеш човещина“.
Верно е това, но още не е наука. Нещата може да бъдат верни, без да бъдат научни, от наше гледище. Нещата може да бъдат и верни, когато не са верни. И в безверието казвате: „Този е човек безверен“. Срещал съм хора безверни, които имат по-правилни идеи, отколкото някои, които казват, че вярват в Бога.
Веднага щом го засегнеш като човек казва: „Човещина, трябва да покажеш човещина“.
Щом засегнеш тълкуванието за Бога, Той казва: „Остави тия работи, не искам да мисля“. Той не иска да мисли за човешките схващания, казва: „И аз имам схващания, но моето схващане за Бога не може да бъде за всички хора“. А има едно схващане, което е общо за всичките. Щом ядеш, ти е приятно. Щом аз ям и мен ми е приятно.
към беседата >>
За да разберем музиката трябва да имаме тия чувства.
Сегашната работа е едно благо. Музиката ще излезе. Сегашната хармония ще излезе. Светилище на посветените. За бъдеще още повече ще дойдат, ще дойдат тогава тия музиканти и оттам ще стопят.
За да разберем музиката трябва да имаме тия чувства.
Не само музикални чувства, но много работи трябват, за да бъде човек музикален. Той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце. Та сега изучавайте вашето чело. Някои от вас в музиката не сте работили. Дарбите си не сте разработили.
към беседата >>
Щом засегнеш тълкуванието за Бога, Той казва: „Остави тия работи, не искам да мисля“.
Нещата може да бъдат верни, без да бъдат научни, от наше гледище. Нещата може да бъдат и верни, когато не са верни. И в безверието казвате: „Този е човек безверен“. Срещал съм хора безверни, които имат по-правилни идеи, отколкото някои, които казват, че вярват в Бога. Веднага щом го засегнеш като човек казва: „Човещина, трябва да покажеш човещина“.
Щом засегнеш тълкуванието за Бога, Той казва: „Остави тия работи, не искам да мисля“.
Той не иска да мисли за човешките схващания, казва: „И аз имам схващания, но моето схващане за Бога не може да бъде за всички хора“. А има едно схващане, което е общо за всичките. Щом ядеш, ти е приятно. Щом аз ям и мен ми е приятно. Ние имаме едно и също схващане, съществувание имаме.
към беседата >>
Не само музикални чувства, но много работи трябват, за да бъде човек музикален.
Музиката ще излезе. Сегашната хармония ще излезе. Светилище на посветените. За бъдеще още повече ще дойдат, ще дойдат тогава тия музиканти и оттам ще стопят. За да разберем музиката трябва да имаме тия чувства.
Не само музикални чувства, но много работи трябват, за да бъде човек музикален.
Той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце. Та сега изучавайте вашето чело. Някои от вас в музиката не сте работили. Дарбите си не сте разработили. Капиталът ви не е разработен.
към беседата >>
Той не иска да мисли за човешките схващания, казва: „И аз имам схващания, но моето схващане за Бога не може да бъде за всички хора“.
Нещата може да бъдат и верни, когато не са верни. И в безверието казвате: „Този е човек безверен“. Срещал съм хора безверни, които имат по-правилни идеи, отколкото някои, които казват, че вярват в Бога. Веднага щом го засегнеш като човек казва: „Човещина, трябва да покажеш човещина“. Щом засегнеш тълкуванието за Бога, Той казва: „Остави тия работи, не искам да мисля“.
Той не иска да мисли за човешките схващания, казва: „И аз имам схващания, но моето схващане за Бога не може да бъде за всички хора“.
А има едно схващане, което е общо за всичките. Щом ядеш, ти е приятно. Щом аз ям и мен ми е приятно. Ние имаме едно и също схващане, съществувание имаме. Щом аз пия вода и съм в здравословно състояние, и ти си в здравословно състояние; щом и твоята жажда се уталожва, имаме еднакви чувствувания и след туй разбираме, че имаме еднакви разбирания.
към беседата >>
Той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце.
Сегашната хармония ще излезе. Светилище на посветените. За бъдеще още повече ще дойдат, ще дойдат тогава тия музиканти и оттам ще стопят. За да разберем музиката трябва да имаме тия чувства. Не само музикални чувства, но много работи трябват, за да бъде човек музикален.
Той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце.
Та сега изучавайте вашето чело. Някои от вас в музиката не сте работили. Дарбите си не сте разработили. Капиталът ви не е разработен. Ако речете да пеете, нямате търпение.
към беседата >>
А има едно схващане, което е общо за всичките.
И в безверието казвате: „Този е човек безверен“. Срещал съм хора безверни, които имат по-правилни идеи, отколкото някои, които казват, че вярват в Бога. Веднага щом го засегнеш като човек казва: „Човещина, трябва да покажеш човещина“. Щом засегнеш тълкуванието за Бога, Той казва: „Остави тия работи, не искам да мисля“. Той не иска да мисли за човешките схващания, казва: „И аз имам схващания, но моето схващане за Бога не може да бъде за всички хора“.
А има едно схващане, което е общо за всичките.
Щом ядеш, ти е приятно. Щом аз ям и мен ми е приятно. Ние имаме едно и също схващане, съществувание имаме. Щом аз пия вода и съм в здравословно състояние, и ти си в здравословно състояние; щом и твоята жажда се уталожва, имаме еднакви чувствувания и след туй разбираме, че имаме еднакви разбирания.
към беседата >>
Та сега изучавайте вашето чело.
Светилище на посветените. За бъдеще още повече ще дойдат, ще дойдат тогава тия музиканти и оттам ще стопят. За да разберем музиката трябва да имаме тия чувства. Не само музикални чувства, но много работи трябват, за да бъде човек музикален. Той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце.
Та сега изучавайте вашето чело.
Някои от вас в музиката не сте работили. Дарбите си не сте разработили. Капиталът ви не е разработен. Ако речете да пеете, нямате търпение. Нямате търпение да изпеете някой тон.
към беседата >>
Щом ядеш, ти е приятно.
Срещал съм хора безверни, които имат по-правилни идеи, отколкото някои, които казват, че вярват в Бога. Веднага щом го засегнеш като човек казва: „Човещина, трябва да покажеш човещина“. Щом засегнеш тълкуванието за Бога, Той казва: „Остави тия работи, не искам да мисля“. Той не иска да мисли за човешките схващания, казва: „И аз имам схващания, но моето схващане за Бога не може да бъде за всички хора“. А има едно схващане, което е общо за всичките.
Щом ядеш, ти е приятно.
Щом аз ям и мен ми е приятно. Ние имаме едно и също схващане, съществувание имаме. Щом аз пия вода и съм в здравословно състояние, и ти си в здравословно състояние; щом и твоята жажда се уталожва, имаме еднакви чувствувания и след туй разбираме, че имаме еднакви разбирания.
към беседата >>
Някои от вас в музиката не сте работили.
За бъдеще още повече ще дойдат, ще дойдат тогава тия музиканти и оттам ще стопят. За да разберем музиката трябва да имаме тия чувства. Не само музикални чувства, но много работи трябват, за да бъде човек музикален. Той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце. Та сега изучавайте вашето чело.
Някои от вас в музиката не сте работили.
Дарбите си не сте разработили. Капиталът ви не е разработен. Ако речете да пеете, нямате търпение. Нямате търпение да изпеете някой тон. Запример вземете сега „до“.
към беседата >>
Щом аз ям и мен ми е приятно.
Веднага щом го засегнеш като човек казва: „Човещина, трябва да покажеш човещина“. Щом засегнеш тълкуванието за Бога, Той казва: „Остави тия работи, не искам да мисля“. Той не иска да мисли за човешките схващания, казва: „И аз имам схващания, но моето схващане за Бога не може да бъде за всички хора“. А има едно схващане, което е общо за всичките. Щом ядеш, ти е приятно.
Щом аз ям и мен ми е приятно.
Ние имаме едно и също схващане, съществувание имаме. Щом аз пия вода и съм в здравословно състояние, и ти си в здравословно състояние; щом и твоята жажда се уталожва, имаме еднакви чувствувания и след туй разбираме, че имаме еднакви разбирания.
към беседата >>
Дарбите си не сте разработили.
За да разберем музиката трябва да имаме тия чувства. Не само музикални чувства, но много работи трябват, за да бъде човек музикален. Той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце. Та сега изучавайте вашето чело. Някои от вас в музиката не сте работили.
Дарбите си не сте разработили.
Капиталът ви не е разработен. Ако речете да пеете, нямате търпение. Нямате търпение да изпеете някой тон. Запример вземете сега „до“. Вземете изведнъж горно „до“.
към беседата >>
Ние имаме едно и също схващане, съществувание имаме.
Щом засегнеш тълкуванието за Бога, Той казва: „Остави тия работи, не искам да мисля“. Той не иска да мисли за човешките схващания, казва: „И аз имам схващания, но моето схващане за Бога не може да бъде за всички хора“. А има едно схващане, което е общо за всичките. Щом ядеш, ти е приятно. Щом аз ям и мен ми е приятно.
Ние имаме едно и също схващане, съществувание имаме.
Щом аз пия вода и съм в здравословно състояние, и ти си в здравословно състояние; щом и твоята жажда се уталожва, имаме еднакви чувствувания и след туй разбираме, че имаме еднакви разбирания.
към беседата >>
Капиталът ви не е разработен.
Не само музикални чувства, но много работи трябват, за да бъде човек музикален. Той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце. Та сега изучавайте вашето чело. Някои от вас в музиката не сте работили. Дарбите си не сте разработили.
Капиталът ви не е разработен.
Ако речете да пеете, нямате търпение. Нямате търпение да изпеете някой тон. Запример вземете сега „до“. Вземете изведнъж горно „до“. Ако вземете в този смисъл „до“-то, вие разрешавате някой път работата.
към беседата >>
Щом аз пия вода и съм в здравословно състояние, и ти си в здравословно състояние; щом и твоята жажда се уталожва, имаме еднакви чувствувания и след туй разбираме, че имаме еднакви разбирания.
Той не иска да мисли за човешките схващания, казва: „И аз имам схващания, но моето схващане за Бога не може да бъде за всички хора“. А има едно схващане, което е общо за всичките. Щом ядеш, ти е приятно. Щом аз ям и мен ми е приятно. Ние имаме едно и също схващане, съществувание имаме.
Щом аз пия вода и съм в здравословно състояние, и ти си в здравословно състояние; щом и твоята жажда се уталожва, имаме еднакви чувствувания и след туй разбираме, че имаме еднакви разбирания.
към беседата >>
Ако речете да пеете, нямате търпение.
Той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце. Та сега изучавайте вашето чело. Някои от вас в музиката не сте работили. Дарбите си не сте разработили. Капиталът ви не е разработен.
Ако речете да пеете, нямате търпение.
Нямате търпение да изпеете някой тон. Запример вземете сега „до“. Вземете изведнъж горно „до“. Ако вземете в този смисъл „до“-то, вие разрешавате някой път работата. Ако кръг някъде можете да теглите, не знаете какво да правите.
към беседата >>
Вие мислите, че имате силна мисъл.
Вие мислите, че имате силна мисъл.
Мисъл, която не може да измени човешката коруба е слаба мисъл. Чувства, които не могат да изменят човешката коруба, са слаби чувства.П постъпки, които не могат да изменят човешката коруба са слаби постъпки. Всяко нещо, което е слабо, не може да измени човешката глава. Пък на едно място станала пертурбация, станала известна промяна. Ако главата на децата не расте.
към беседата >>
Нямате търпение да изпеете някой тон.
Та сега изучавайте вашето чело. Някои от вас в музиката не сте работили. Дарбите си не сте разработили. Капиталът ви не е разработен. Ако речете да пеете, нямате търпение.
Нямате търпение да изпеете някой тон.
Запример вземете сега „до“. Вземете изведнъж горно „до“. Ако вземете в този смисъл „до“-то, вие разрешавате някой път работата. Ако кръг някъде можете да теглите, не знаете какво да правите. Вие сте яйце под квачката, което се мъти.
към беседата >>
Мисъл, която не може да измени човешката коруба е слаба мисъл.
Вие мислите, че имате силна мисъл.
Мисъл, която не може да измени човешката коруба е слаба мисъл.
Чувства, които не могат да изменят човешката коруба, са слаби чувства.П постъпки, които не могат да изменят човешката коруба са слаби постъпки. Всяко нещо, което е слабо, не може да измени човешката глава. Пък на едно място станала пертурбация, станала известна промяна. Ако главата на децата не расте. В стари години, старите хора трябва най-малко да развият горната част на главата.
към беседата >>
Запример вземете сега „до“.
Някои от вас в музиката не сте работили. Дарбите си не сте разработили. Капиталът ви не е разработен. Ако речете да пеете, нямате търпение. Нямате търпение да изпеете някой тон.
Запример вземете сега „до“.
Вземете изведнъж горно „до“. Ако вземете в този смисъл „до“-то, вие разрешавате някой път работата. Ако кръг някъде можете да теглите, не знаете какво да правите. Вие сте яйце под квачката, което се мъти. Квачката в дадения случай може да бъде музиката.
към беседата >>
Коя тема е свободна?
Коя тема е свободна?
Кои са качествата на свободната тема? – Свободна тема е онази, в която има една трезва мисъл, едно трезво чувство, една трезва постъпка. Свободна тема. Самата дума „тема“ какво означава? Я ти, дядо Благо, ти си поет, кажи ми какво означава думата тема?
към беседата >>
Чувства, които не могат да изменят човешката коруба, са слаби чувства.П постъпки, които не могат да изменят човешката коруба са слаби постъпки.
Вие мислите, че имате силна мисъл. Мисъл, която не може да измени човешката коруба е слаба мисъл.
Чувства, които не могат да изменят човешката коруба, са слаби чувства.П постъпки, които не могат да изменят човешката коруба са слаби постъпки.
Всяко нещо, което е слабо, не може да измени човешката глава. Пък на едно място станала пертурбация, станала известна промяна. Ако главата на децата не расте. В стари години, старите хора трябва най-малко да развият горната част на главата. Някой път някои хора развиват главата при ушите.
към беседата >>
Вземете изведнъж горно „до“.
Дарбите си не сте разработили. Капиталът ви не е разработен. Ако речете да пеете, нямате търпение. Нямате търпение да изпеете някой тон. Запример вземете сега „до“.
Вземете изведнъж горно „до“.
Ако вземете в този смисъл „до“-то, вие разрешавате някой път работата. Ако кръг някъде можете да теглите, не знаете какво да правите. Вие сте яйце под квачката, което се мъти. Квачката в дадения случай може да бъде музиката. Като седнете под нейното крило, ще се измъти пилето, и след туй ще дойдете да учите „ре“.
към беседата >>
Кои са качествата на свободната тема?
Коя тема е свободна?
Кои са качествата на свободната тема?
– Свободна тема е онази, в която има една трезва мисъл, едно трезво чувство, една трезва постъпка. Свободна тема. Самата дума „тема“ какво означава? Я ти, дядо Благо, ти си поет, кажи ми какво означава думата тема? (Гръцка дума е, значи задача, нещо, което се поставя за разрешение).
към беседата >>
Всяко нещо, което е слабо, не може да измени човешката глава.
Вие мислите, че имате силна мисъл. Мисъл, която не може да измени човешката коруба е слаба мисъл. Чувства, които не могат да изменят човешката коруба, са слаби чувства.П постъпки, които не могат да изменят човешката коруба са слаби постъпки.
Всяко нещо, което е слабо, не може да измени човешката глава.
Пък на едно място станала пертурбация, станала известна промяна. Ако главата на децата не расте. В стари години, старите хора трябва най-малко да развият горната част на главата. Някой път някои хора развиват главата при ушите. Някои развиват главата отзад, дето е малкият мозък; някои развиват долната част на челото; някои развиват горната част на челото.
към беседата >>
Ако вземете в този смисъл „до“-то, вие разрешавате някой път работата.
Капиталът ви не е разработен. Ако речете да пеете, нямате търпение. Нямате търпение да изпеете някой тон. Запример вземете сега „до“. Вземете изведнъж горно „до“.
Ако вземете в този смисъл „до“-то, вие разрешавате някой път работата.
Ако кръг някъде можете да теглите, не знаете какво да правите. Вие сте яйце под квачката, което се мъти. Квачката в дадения случай може да бъде музиката. Като седнете под нейното крило, ще се измъти пилето, и след туй ще дойдете да учите „ре“. Дълго време, 20 дни трябва да седите под квачката.
към беседата >>
– Свободна тема е онази, в която има една трезва мисъл, едно трезво чувство, една трезва постъпка.
Коя тема е свободна? Кои са качествата на свободната тема?
– Свободна тема е онази, в която има една трезва мисъл, едно трезво чувство, една трезва постъпка.
Свободна тема. Самата дума „тема“ какво означава? Я ти, дядо Благо, ти си поет, кажи ми какво означава думата тема? (Гръцка дума е, значи задача, нещо, което се поставя за разрешение). Значи нещо, което предизвиква човешката мисъл.
към беседата >>
Пък на едно място станала пертурбация, станала известна промяна.
Вие мислите, че имате силна мисъл. Мисъл, която не може да измени човешката коруба е слаба мисъл. Чувства, които не могат да изменят човешката коруба, са слаби чувства.П постъпки, които не могат да изменят човешката коруба са слаби постъпки. Всяко нещо, което е слабо, не може да измени човешката глава.
Пък на едно място станала пертурбация, станала известна промяна.
Ако главата на децата не расте. В стари години, старите хора трябва най-малко да развият горната част на главата. Някой път някои хора развиват главата при ушите. Някои развиват главата отзад, дето е малкият мозък; някои развиват долната част на челото; някои развиват горната част на челото. След туй някой може да развие своите уши.
към беседата >>
Ако кръг някъде можете да теглите, не знаете какво да правите.
Ако речете да пеете, нямате търпение. Нямате търпение да изпеете някой тон. Запример вземете сега „до“. Вземете изведнъж горно „до“. Ако вземете в този смисъл „до“-то, вие разрешавате някой път работата.
Ако кръг някъде можете да теглите, не знаете какво да правите.
Вие сте яйце под квачката, което се мъти. Квачката в дадения случай може да бъде музиката. Като седнете под нейното крило, ще се измъти пилето, и след туй ще дойдете да учите „ре“. Дълго време, 20 дни трябва да седите под квачката. Ще пеете във всичкото разнообразие.
към беседата >>
Свободна тема.
Коя тема е свободна? Кои са качествата на свободната тема? – Свободна тема е онази, в която има една трезва мисъл, едно трезво чувство, една трезва постъпка.
Свободна тема.
Самата дума „тема“ какво означава? Я ти, дядо Благо, ти си поет, кажи ми какво означава думата тема? (Гръцка дума е, значи задача, нещо, което се поставя за разрешение). Значи нещо, което предизвиква човешката мисъл. Филологически, според звуковете „те“ значи множество; „ма“ някое разумно същество, което поставя нещо разумно.
към беседата >>
Ако главата на децата не расте.
Вие мислите, че имате силна мисъл. Мисъл, която не може да измени човешката коруба е слаба мисъл. Чувства, които не могат да изменят човешката коруба, са слаби чувства.П постъпки, които не могат да изменят човешката коруба са слаби постъпки. Всяко нещо, което е слабо, не може да измени човешката глава. Пък на едно място станала пертурбация, станала известна промяна.
Ако главата на децата не расте.
В стари години, старите хора трябва най-малко да развият горната част на главата. Някой път някои хора развиват главата при ушите. Някои развиват главата отзад, дето е малкият мозък; някои развиват долната част на челото; някои развиват горната част на челото. След туй някой може да развие своите уши. Има хора на които ушите с време се продължават.
към беседата >>
Вие сте яйце под квачката, което се мъти.
Нямате търпение да изпеете някой тон. Запример вземете сега „до“. Вземете изведнъж горно „до“. Ако вземете в този смисъл „до“-то, вие разрешавате някой път работата. Ако кръг някъде можете да теглите, не знаете какво да правите.
Вие сте яйце под квачката, което се мъти.
Квачката в дадения случай може да бъде музиката. Като седнете под нейното крило, ще се измъти пилето, и след туй ще дойдете да учите „ре“. Дълго време, 20 дни трябва да седите под квачката. Ще пеете във всичкото разнообразие. А като излезете от квачката, целият живот ще пеете все „ре“.
към беседата >>
Самата дума „тема“ какво означава?
Коя тема е свободна? Кои са качествата на свободната тема? – Свободна тема е онази, в която има една трезва мисъл, едно трезво чувство, една трезва постъпка. Свободна тема.
Самата дума „тема“ какво означава?
Я ти, дядо Благо, ти си поет, кажи ми какво означава думата тема? (Гръцка дума е, значи задача, нещо, което се поставя за разрешение). Значи нещо, което предизвиква човешката мисъл. Филологически, според звуковете „те“ значи множество; „ма“ някое разумно същество, което поставя нещо разумно. Гласът, този звук, слогът какво показва?
към беседата >>
В стари години, старите хора трябва най-малко да развият горната част на главата.
Мисъл, която не може да измени човешката коруба е слаба мисъл. Чувства, които не могат да изменят човешката коруба, са слаби чувства.П постъпки, които не могат да изменят човешката коруба са слаби постъпки. Всяко нещо, което е слабо, не може да измени човешката глава. Пък на едно място станала пертурбация, станала известна промяна. Ако главата на децата не расте.
В стари години, старите хора трябва най-малко да развият горната част на главата.
Някой път някои хора развиват главата при ушите. Някои развиват главата отзад, дето е малкият мозък; някои развиват долната част на челото; някои развиват горната част на челото. След туй някой може да развие своите уши. Има хора на които ушите с време се продължават. Има хора, у които с времето ушите се скъсяват, то е лош признак да се скъсят ушите.
към беседата >>
Квачката в дадения случай може да бъде музиката.
Запример вземете сега „до“. Вземете изведнъж горно „до“. Ако вземете в този смисъл „до“-то, вие разрешавате някой път работата. Ако кръг някъде можете да теглите, не знаете какво да правите. Вие сте яйце под квачката, което се мъти.
Квачката в дадения случай може да бъде музиката.
Като седнете под нейното крило, ще се измъти пилето, и след туй ще дойдете да учите „ре“. Дълго време, 20 дни трябва да седите под квачката. Ще пеете във всичкото разнообразие. А като излезете от квачката, целият живот ще пеете все „ре“. Животът е едно движение.
към беседата >>
Я ти, дядо Благо, ти си поет, кажи ми какво означава думата тема?
Коя тема е свободна? Кои са качествата на свободната тема? – Свободна тема е онази, в която има една трезва мисъл, едно трезво чувство, една трезва постъпка. Свободна тема. Самата дума „тема“ какво означава?
Я ти, дядо Благо, ти си поет, кажи ми какво означава думата тема?
(Гръцка дума е, значи задача, нещо, което се поставя за разрешение). Значи нещо, което предизвиква човешката мисъл. Филологически, според звуковете „те“ значи множество; „ма“ някое разумно същество, което поставя нещо разумно. Гласът, този звук, слогът какво показва? – „Те“, означава някоя енергия, която слиза не отдолу нагоре, но която слиза и като слиза едновременно тя среща известни мъчнотии.
към беседата >>
Някой път някои хора развиват главата при ушите.
Чувства, които не могат да изменят човешката коруба, са слаби чувства.П постъпки, които не могат да изменят човешката коруба са слаби постъпки. Всяко нещо, което е слабо, не може да измени човешката глава. Пък на едно място станала пертурбация, станала известна промяна. Ако главата на децата не расте. В стари години, старите хора трябва най-малко да развият горната част на главата.
Някой път някои хора развиват главата при ушите.
Някои развиват главата отзад, дето е малкият мозък; някои развиват долната част на челото; някои развиват горната част на челото. След туй някой може да развие своите уши. Има хора на които ушите с време се продължават. Има хора, у които с времето ушите се скъсяват, то е лош признак да се скъсят ушите. Лош признак е, ако тази меката част се скъсява.
към беседата >>
Като седнете под нейното крило, ще се измъти пилето, и след туй ще дойдете да учите „ре“.
Вземете изведнъж горно „до“. Ако вземете в този смисъл „до“-то, вие разрешавате някой път работата. Ако кръг някъде можете да теглите, не знаете какво да правите. Вие сте яйце под квачката, което се мъти. Квачката в дадения случай може да бъде музиката.
Като седнете под нейното крило, ще се измъти пилето, и след туй ще дойдете да учите „ре“.
Дълго време, 20 дни трябва да седите под квачката. Ще пеете във всичкото разнообразие. А като излезете от квачката, целият живот ще пеете все „ре“. Животът е едно движение. „ре“, ще пееш.
към беседата >>
(Гръцка дума е, значи задача, нещо, което се поставя за разрешение).
Кои са качествата на свободната тема? – Свободна тема е онази, в която има една трезва мисъл, едно трезво чувство, една трезва постъпка. Свободна тема. Самата дума „тема“ какво означава? Я ти, дядо Благо, ти си поет, кажи ми какво означава думата тема?
(Гръцка дума е, значи задача, нещо, което се поставя за разрешение).
Значи нещо, което предизвиква човешката мисъл. Филологически, според звуковете „те“ значи множество; „ма“ някое разумно същество, което поставя нещо разумно. Гласът, този звук, слогът какво показва? – „Те“, означава някоя енергия, която слиза не отдолу нагоре, но която слиза и като слиза едновременно тя среща известни мъчнотии. Запример, някой път вие мислите, че нагоре е туй движение.
към беседата >>
Някои развиват главата отзад, дето е малкият мозък; някои развиват долната част на челото; някои развиват горната част на челото.
Всяко нещо, което е слабо, не може да измени човешката глава. Пък на едно място станала пертурбация, станала известна промяна. Ако главата на децата не расте. В стари години, старите хора трябва най-малко да развият горната част на главата. Някой път някои хора развиват главата при ушите.
Някои развиват главата отзад, дето е малкият мозък; някои развиват долната част на челото; някои развиват горната част на челото.
След туй някой може да развие своите уши. Има хора на които ушите с време се продължават. Има хора, у които с времето ушите се скъсяват, то е лош признак да се скъсят ушите. Лош признак е, ако тази меката част се скъсява. Тя не трябва да се скъсява.
към беседата >>
Дълго време, 20 дни трябва да седите под квачката.
Ако вземете в този смисъл „до“-то, вие разрешавате някой път работата. Ако кръг някъде можете да теглите, не знаете какво да правите. Вие сте яйце под квачката, което се мъти. Квачката в дадения случай може да бъде музиката. Като седнете под нейното крило, ще се измъти пилето, и след туй ще дойдете да учите „ре“.
Дълго време, 20 дни трябва да седите под квачката.
Ще пеете във всичкото разнообразие. А като излезете от квачката, целият живот ще пеете все „ре“. Животът е едно движение. „ре“, ще пееш. Тонът на движението „ре“, навсякъде се отличава.
към беседата >>
Значи нещо, което предизвиква човешката мисъл.
– Свободна тема е онази, в която има една трезва мисъл, едно трезво чувство, една трезва постъпка. Свободна тема. Самата дума „тема“ какво означава? Я ти, дядо Благо, ти си поет, кажи ми какво означава думата тема? (Гръцка дума е, значи задача, нещо, което се поставя за разрешение).
Значи нещо, което предизвиква човешката мисъл.
Филологически, според звуковете „те“ значи множество; „ма“ някое разумно същество, което поставя нещо разумно. Гласът, този звук, слогът какво показва? – „Те“, означава някоя енергия, която слиза не отдолу нагоре, но която слиза и като слиза едновременно тя среща известни мъчнотии. Запример, някой път вие мислите, че нагоре е туй движение. Всяко едно движение, което слиза надолу, може да срещне противодействие и едно движение, което се качва нагоре, може да срещне противодействие.
към беседата >>
След туй някой може да развие своите уши.
Пък на едно място станала пертурбация, станала известна промяна. Ако главата на децата не расте. В стари години, старите хора трябва най-малко да развият горната част на главата. Някой път някои хора развиват главата при ушите. Някои развиват главата отзад, дето е малкият мозък; някои развиват долната част на челото; някои развиват горната част на челото.
След туй някой може да развие своите уши.
Има хора на които ушите с време се продължават. Има хора, у които с времето ушите се скъсяват, то е лош признак да се скъсят ушите. Лош признак е, ако тази меката част се скъсява. Тя не трябва да се скъсява. Ако стане много дълга, повече, трябва пропорция да има.
към беседата >>
Ще пеете във всичкото разнообразие.
Ако кръг някъде можете да теглите, не знаете какво да правите. Вие сте яйце под квачката, което се мъти. Квачката в дадения случай може да бъде музиката. Като седнете под нейното крило, ще се измъти пилето, и след туй ще дойдете да учите „ре“. Дълго време, 20 дни трябва да седите под квачката.
Ще пеете във всичкото разнообразие.
А като излезете от квачката, целият живот ще пеете все „ре“. Животът е едно движение. „ре“, ще пееш. Тонът на движението „ре“, навсякъде се отличава. Ти отсичаш нещата.
към беседата >>
Филологически, според звуковете „те“ значи множество; „ма“ някое разумно същество, което поставя нещо разумно.
Свободна тема. Самата дума „тема“ какво означава? Я ти, дядо Благо, ти си поет, кажи ми какво означава думата тема? (Гръцка дума е, значи задача, нещо, което се поставя за разрешение). Значи нещо, което предизвиква човешката мисъл.
Филологически, според звуковете „те“ значи множество; „ма“ някое разумно същество, което поставя нещо разумно.
Гласът, този звук, слогът какво показва? – „Те“, означава някоя енергия, която слиза не отдолу нагоре, но която слиза и като слиза едновременно тя среща известни мъчнотии. Запример, някой път вие мислите, че нагоре е туй движение. Всяко едно движение, което слиза надолу, може да срещне противодействие и едно движение, което се качва нагоре, може да срещне противодействие. Ние досега сме запознати само с движение.
към беседата >>
Има хора на които ушите с време се продължават.
Ако главата на децата не расте. В стари години, старите хора трябва най-малко да развият горната част на главата. Някой път някои хора развиват главата при ушите. Някои развиват главата отзад, дето е малкият мозък; някои развиват долната част на челото; някои развиват горната част на челото. След туй някой може да развие своите уши.
Има хора на които ушите с време се продължават.
Има хора, у които с времето ушите се скъсяват, то е лош признак да се скъсят ушите. Лош признак е, ако тази меката част се скъсява. Тя не трябва да се скъсява. Ако стане много дълга, повече, трябва пропорция да има. Тази част може да стане по-голяма.
към беседата >>
А като излезете от квачката, целият живот ще пеете все „ре“.
Вие сте яйце под квачката, което се мъти. Квачката в дадения случай може да бъде музиката. Като седнете под нейното крило, ще се измъти пилето, и след туй ще дойдете да учите „ре“. Дълго време, 20 дни трябва да седите под квачката. Ще пеете във всичкото разнообразие.
А като излезете от квачката, целият живот ще пеете все „ре“.
Животът е едно движение. „ре“, ще пееш. Тонът на движението „ре“, навсякъде се отличава. Ти отсичаш нещата. И животните имат едно търкане, то е „ре“.
към беседата >>
Гласът, този звук, слогът какво показва?
Самата дума „тема“ какво означава? Я ти, дядо Благо, ти си поет, кажи ми какво означава думата тема? (Гръцка дума е, значи задача, нещо, което се поставя за разрешение). Значи нещо, което предизвиква човешката мисъл. Филологически, според звуковете „те“ значи множество; „ма“ някое разумно същество, което поставя нещо разумно.
Гласът, този звук, слогът какво показва?
– „Те“, означава някоя енергия, която слиза не отдолу нагоре, но която слиза и като слиза едновременно тя среща известни мъчнотии. Запример, някой път вие мислите, че нагоре е туй движение. Всяко едно движение, което слиза надолу, може да срещне противодействие и едно движение, което се качва нагоре, може да срещне противодействие. Ние досега сме запознати само с движение. Казваме: „Нагоре е туй движение“.
към беседата >>
Има хора, у които с времето ушите се скъсяват, то е лош признак да се скъсят ушите.
В стари години, старите хора трябва най-малко да развият горната част на главата. Някой път някои хора развиват главата при ушите. Някои развиват главата отзад, дето е малкият мозък; някои развиват долната част на челото; някои развиват горната част на челото. След туй някой може да развие своите уши. Има хора на които ушите с време се продължават.
Има хора, у които с времето ушите се скъсяват, то е лош признак да се скъсят ушите.
Лош признак е, ако тази меката част се скъсява. Тя не трябва да се скъсява. Ако стане много дълга, повече, трябва пропорция да има. Тази част може да стане по-голяма. Сега туй да ви не плаши.
към беседата >>
Животът е едно движение.
Квачката в дадения случай може да бъде музиката. Като седнете под нейното крило, ще се измъти пилето, и след туй ще дойдете да учите „ре“. Дълго време, 20 дни трябва да седите под квачката. Ще пеете във всичкото разнообразие. А като излезете от квачката, целият живот ще пеете все „ре“.
Животът е едно движение.
„ре“, ще пееш. Тонът на движението „ре“, навсякъде се отличава. Ти отсичаш нещата. И животните имат едно търкане, то е „ре“. Те не са се научили да пеят, да дадат правилен ход на своите чувства.
към беседата >>
– „Те“, означава някоя енергия, която слиза не отдолу нагоре, но която слиза и като слиза едновременно тя среща известни мъчнотии.
Я ти, дядо Благо, ти си поет, кажи ми какво означава думата тема? (Гръцка дума е, значи задача, нещо, което се поставя за разрешение). Значи нещо, което предизвиква човешката мисъл. Филологически, според звуковете „те“ значи множество; „ма“ някое разумно същество, което поставя нещо разумно. Гласът, този звук, слогът какво показва?
– „Те“, означава някоя енергия, която слиза не отдолу нагоре, но която слиза и като слиза едновременно тя среща известни мъчнотии.
Запример, някой път вие мислите, че нагоре е туй движение. Всяко едно движение, което слиза надолу, може да срещне противодействие и едно движение, което се качва нагоре, може да срещне противодействие. Ние досега сме запознати само с движение. Казваме: „Нагоре е туй движение“. Когато се стремим нагоре тогава срещаме някои противодействия.
към беседата >>
Лош признак е, ако тази меката част се скъсява.
Някой път някои хора развиват главата при ушите. Някои развиват главата отзад, дето е малкият мозък; някои развиват долната част на челото; някои развиват горната част на челото. След туй някой може да развие своите уши. Има хора на които ушите с време се продължават. Има хора, у които с времето ушите се скъсяват, то е лош признак да се скъсят ушите.
Лош признак е, ако тази меката част се скъсява.
Тя не трябва да се скъсява. Ако стане много дълга, повече, трябва пропорция да има. Тази част може да стане по-голяма. Сега туй да ви не плаши. Не вземайте сега тия общите твърдения да се изпоплашите.
към беседата >>
„ре“, ще пееш.
Като седнете под нейното крило, ще се измъти пилето, и след туй ще дойдете да учите „ре“. Дълго време, 20 дни трябва да седите под квачката. Ще пеете във всичкото разнообразие. А като излезете от квачката, целият живот ще пеете все „ре“. Животът е едно движение.
„ре“, ще пееш.
Тонът на движението „ре“, навсякъде се отличава. Ти отсичаш нещата. И животните имат едно търкане, то е „ре“. Те не са се научили да пеят, да дадат правилен ход на своите чувства. Всяко недоволство, музикално, тонът не излиза както трябва.
към беседата >>
Запример, някой път вие мислите, че нагоре е туй движение.
(Гръцка дума е, значи задача, нещо, което се поставя за разрешение). Значи нещо, което предизвиква човешката мисъл. Филологически, според звуковете „те“ значи множество; „ма“ някое разумно същество, което поставя нещо разумно. Гласът, този звук, слогът какво показва? – „Те“, означава някоя енергия, която слиза не отдолу нагоре, но която слиза и като слиза едновременно тя среща известни мъчнотии.
Запример, някой път вие мислите, че нагоре е туй движение.
Всяко едно движение, което слиза надолу, може да срещне противодействие и едно движение, което се качва нагоре, може да срещне противодействие. Ние досега сме запознати само с движение. Казваме: „Нагоре е туй движение“. Когато се стремим нагоре тогава срещаме някои противодействия. А много пъти, когато слизаме надолу, пак имаме противодействие.
към беседата >>
Тя не трябва да се скъсява.
Някои развиват главата отзад, дето е малкият мозък; някои развиват долната част на челото; някои развиват горната част на челото. След туй някой може да развие своите уши. Има хора на които ушите с време се продължават. Има хора, у които с времето ушите се скъсяват, то е лош признак да се скъсят ушите. Лош признак е, ако тази меката част се скъсява.
Тя не трябва да се скъсява.
Ако стане много дълга, повече, трябва пропорция да има. Тази част може да стане по-голяма. Сега туй да ви не плаши. Не вземайте сега тия общите твърдения да се изпоплашите. То си има известни мерки, колко трябва да бъде дълго ухото.
към беседата >>
Тонът на движението „ре“, навсякъде се отличава.
Дълго време, 20 дни трябва да седите под квачката. Ще пеете във всичкото разнообразие. А като излезете от квачката, целият живот ще пеете все „ре“. Животът е едно движение. „ре“, ще пееш.
Тонът на движението „ре“, навсякъде се отличава.
Ти отсичаш нещата. И животните имат едно търкане, то е „ре“. Те не са се научили да пеят, да дадат правилен ход на своите чувства. Всяко недоволство, музикално, тонът не излиза както трябва. Вие се намирате в едно противоречие.
към беседата >>
Всяко едно движение, което слиза надолу, може да срещне противодействие и едно движение, което се качва нагоре, може да срещне противодействие.
Значи нещо, което предизвиква човешката мисъл. Филологически, според звуковете „те“ значи множество; „ма“ някое разумно същество, което поставя нещо разумно. Гласът, този звук, слогът какво показва? – „Те“, означава някоя енергия, която слиза не отдолу нагоре, но която слиза и като слиза едновременно тя среща известни мъчнотии. Запример, някой път вие мислите, че нагоре е туй движение.
Всяко едно движение, което слиза надолу, може да срещне противодействие и едно движение, което се качва нагоре, може да срещне противодействие.
Ние досега сме запознати само с движение. Казваме: „Нагоре е туй движение“. Когато се стремим нагоре тогава срещаме някои противодействия. А много пъти, когато слизаме надолу, пак имаме противодействие. Представете си сега, тъй както представят земята, ние сме сега обърнати към слънцето.
към беседата >>
Ако стане много дълга, повече, трябва пропорция да има.
След туй някой може да развие своите уши. Има хора на които ушите с време се продължават. Има хора, у които с времето ушите се скъсяват, то е лош признак да се скъсят ушите. Лош признак е, ако тази меката част се скъсява. Тя не трябва да се скъсява.
Ако стане много дълга, повече, трябва пропорция да има.
Тази част може да стане по-голяма. Сега туй да ви не плаши. Не вземайте сега тия общите твърдения да се изпоплашите. То си има известни мерки, колко трябва да бъде дълго ухото. Когато Господ създаде света, определи точно геометрически.
към беседата >>
Ти отсичаш нещата.
Ще пеете във всичкото разнообразие. А като излезете от квачката, целият живот ще пеете все „ре“. Животът е едно движение. „ре“, ще пееш. Тонът на движението „ре“, навсякъде се отличава.
Ти отсичаш нещата.
И животните имат едно търкане, то е „ре“. Те не са се научили да пеят, да дадат правилен ход на своите чувства. Всяко недоволство, музикално, тонът не излиза както трябва. Вие се намирате в едно противоречие. Казвате: „Да служим на Бога“.
към беседата >>
Ние досега сме запознати само с движение.
Филологически, според звуковете „те“ значи множество; „ма“ някое разумно същество, което поставя нещо разумно. Гласът, този звук, слогът какво показва? – „Те“, означава някоя енергия, която слиза не отдолу нагоре, но която слиза и като слиза едновременно тя среща известни мъчнотии. Запример, някой път вие мислите, че нагоре е туй движение. Всяко едно движение, което слиза надолу, може да срещне противодействие и едно движение, което се качва нагоре, може да срещне противодействие.
Ние досега сме запознати само с движение.
Казваме: „Нагоре е туй движение“. Когато се стремим нагоре тогава срещаме някои противодействия. А много пъти, когато слизаме надолу, пак имаме противодействие. Представете си сега, тъй както представят земята, ние сме сега обърнати към слънцето. Но ако земята се обърне от другата страна, тогава ние повидимому, пак имаме стремеж към центъра на земята.
към беседата >>
Тази част може да стане по-голяма.
Има хора на които ушите с време се продължават. Има хора, у които с времето ушите се скъсяват, то е лош признак да се скъсят ушите. Лош признак е, ако тази меката част се скъсява. Тя не трябва да се скъсява. Ако стане много дълга, повече, трябва пропорция да има.
Тази част може да стане по-голяма.
Сега туй да ви не плаши. Не вземайте сега тия общите твърдения да се изпоплашите. То си има известни мерки, колко трябва да бъде дълго ухото. Когато Господ създаде света, определи точно геометрически. Според тази висша геометрия определено е, колко трябва да бъде дълго.
към беседата >>
И животните имат едно търкане, то е „ре“.
А като излезете от квачката, целият живот ще пеете все „ре“. Животът е едно движение. „ре“, ще пееш. Тонът на движението „ре“, навсякъде се отличава. Ти отсичаш нещата.
И животните имат едно търкане, то е „ре“.
Те не са се научили да пеят, да дадат правилен ход на своите чувства. Всяко недоволство, музикално, тонът не излиза както трябва. Вие се намирате в едно противоречие. Казвате: „Да служим на Бога“. Учили ли сте вие какво нещо е служенето на Бога?
към беседата >>
Казваме: „Нагоре е туй движение“.
Гласът, този звук, слогът какво показва? – „Те“, означава някоя енергия, която слиза не отдолу нагоре, но която слиза и като слиза едновременно тя среща известни мъчнотии. Запример, някой път вие мислите, че нагоре е туй движение. Всяко едно движение, което слиза надолу, може да срещне противодействие и едно движение, което се качва нагоре, може да срещне противодействие. Ние досега сме запознати само с движение.
Казваме: „Нагоре е туй движение“.
Когато се стремим нагоре тогава срещаме някои противодействия. А много пъти, когато слизаме надолу, пак имаме противодействие. Представете си сега, тъй както представят земята, ние сме сега обърнати към слънцето. Но ако земята се обърне от другата страна, тогава ние повидимому, пак имаме стремеж към центъра на земята. Но когато мислим надолу – додето стигнем до центъра на земята.
към беседата >>
Сега туй да ви не плаши.
Има хора, у които с времето ушите се скъсяват, то е лош признак да се скъсят ушите. Лош признак е, ако тази меката част се скъсява. Тя не трябва да се скъсява. Ако стане много дълга, повече, трябва пропорция да има. Тази част може да стане по-голяма.
Сега туй да ви не плаши.
Не вземайте сега тия общите твърдения да се изпоплашите. То си има известни мерки, колко трябва да бъде дълго ухото. Когато Господ създаде света, определи точно геометрически. Според тази висша геометрия определено е, колко трябва да бъде дълго. И като се продължи твоя нос, определено е.
към беседата >>
Те не са се научили да пеят, да дадат правилен ход на своите чувства.
Животът е едно движение. „ре“, ще пееш. Тонът на движението „ре“, навсякъде се отличава. Ти отсичаш нещата. И животните имат едно търкане, то е „ре“.
Те не са се научили да пеят, да дадат правилен ход на своите чувства.
Всяко недоволство, музикално, тонът не излиза както трябва. Вие се намирате в едно противоречие. Казвате: „Да служим на Бога“. Учили ли сте вие какво нещо е служенето на Бога? Били ли сте вие на небето?
към беседата >>
Когато се стремим нагоре тогава срещаме някои противодействия.
– „Те“, означава някоя енергия, която слиза не отдолу нагоре, но която слиза и като слиза едновременно тя среща известни мъчнотии. Запример, някой път вие мислите, че нагоре е туй движение. Всяко едно движение, което слиза надолу, може да срещне противодействие и едно движение, което се качва нагоре, може да срещне противодействие. Ние досега сме запознати само с движение. Казваме: „Нагоре е туй движение“.
Когато се стремим нагоре тогава срещаме някои противодействия.
А много пъти, когато слизаме надолу, пак имаме противодействие. Представете си сега, тъй както представят земята, ние сме сега обърнати към слънцето. Но ако земята се обърне от другата страна, тогава ние повидимому, пак имаме стремеж към центъра на земята. Но когато мислим надолу – додето стигнем до центъра на земята. Щом мислим за центъра на земята, то е надолу, щом мислим за центъра на слънцето, то е нагоре.
към беседата >>
Не вземайте сега тия общите твърдения да се изпоплашите.
Лош признак е, ако тази меката част се скъсява. Тя не трябва да се скъсява. Ако стане много дълга, повече, трябва пропорция да има. Тази част може да стане по-голяма. Сега туй да ви не плаши.
Не вземайте сега тия общите твърдения да се изпоплашите.
То си има известни мерки, колко трябва да бъде дълго ухото. Когато Господ създаде света, определи точно геометрически. Според тази висша геометрия определено е, колко трябва да бъде дълго. И като се продължи твоя нос, определено е. С една десета от милиметъра да се продължи, ти си извършил нещо.
към беседата >>
Всяко недоволство, музикално, тонът не излиза както трябва.
„ре“, ще пееш. Тонът на движението „ре“, навсякъде се отличава. Ти отсичаш нещата. И животните имат едно търкане, то е „ре“. Те не са се научили да пеят, да дадат правилен ход на своите чувства.
Всяко недоволство, музикално, тонът не излиза както трябва.
Вие се намирате в едно противоречие. Казвате: „Да служим на Бога“. Учили ли сте вие какво нещо е служенето на Бога? Били ли сте вие на небето? На себе си да кажете били ли сте на небето, да слушате небесният хор от 144 000 души, които пеят в хармония?
към беседата >>
А много пъти, когато слизаме надолу, пак имаме противодействие.
Запример, някой път вие мислите, че нагоре е туй движение. Всяко едно движение, което слиза надолу, може да срещне противодействие и едно движение, което се качва нагоре, може да срещне противодействие. Ние досега сме запознати само с движение. Казваме: „Нагоре е туй движение“. Когато се стремим нагоре тогава срещаме някои противодействия.
А много пъти, когато слизаме надолу, пак имаме противодействие.
Представете си сега, тъй както представят земята, ние сме сега обърнати към слънцето. Но ако земята се обърне от другата страна, тогава ние повидимому, пак имаме стремеж към центъра на земята. Но когато мислим надолу – додето стигнем до центъра на земята. Щом мислим за центъра на земята, то е надолу, щом мислим за центъра на слънцето, то е нагоре. Значи надолу, разбираме от главата надолу; нагоре, от главата нагоре.
към беседата >>
То си има известни мерки, колко трябва да бъде дълго ухото.
Тя не трябва да се скъсява. Ако стане много дълга, повече, трябва пропорция да има. Тази част може да стане по-голяма. Сега туй да ви не плаши. Не вземайте сега тия общите твърдения да се изпоплашите.
То си има известни мерки, колко трябва да бъде дълго ухото.
Когато Господ създаде света, определи точно геометрически. Според тази висша геометрия определено е, колко трябва да бъде дълго. И като се продължи твоя нос, определено е. С една десета от милиметъра да се продължи, ти си извършил нещо. Ако през целия живот не се продължи, в умствено отношение не си напреднал.
към беседата >>
Вие се намирате в едно противоречие.
Тонът на движението „ре“, навсякъде се отличава. Ти отсичаш нещата. И животните имат едно търкане, то е „ре“. Те не са се научили да пеят, да дадат правилен ход на своите чувства. Всяко недоволство, музикално, тонът не излиза както трябва.
Вие се намирате в едно противоречие.
Казвате: „Да служим на Бога“. Учили ли сте вие какво нещо е служенето на Бога? Били ли сте вие на небето? На себе си да кажете били ли сте на небето, да слушате небесният хор от 144 000 души, които пеят в хармония? Слушали ли сте вие 144 000 души, които пеят в един хор?
към беседата >>
Представете си сега, тъй както представят земята, ние сме сега обърнати към слънцето.
Всяко едно движение, което слиза надолу, може да срещне противодействие и едно движение, което се качва нагоре, може да срещне противодействие. Ние досега сме запознати само с движение. Казваме: „Нагоре е туй движение“. Когато се стремим нагоре тогава срещаме някои противодействия. А много пъти, когато слизаме надолу, пак имаме противодействие.
Представете си сега, тъй както представят земята, ние сме сега обърнати към слънцето.
Но ако земята се обърне от другата страна, тогава ние повидимому, пак имаме стремеж към центъра на земята. Но когато мислим надолу – додето стигнем до центъра на земята. Щом мислим за центъра на земята, то е надолу, щом мислим за центъра на слънцето, то е нагоре. Значи надолу, разбираме от главата надолу; нагоре, от главата нагоре. Всяко нещо, което седи от главата нагоре, е нагоре.
към беседата >>
Когато Господ създаде света, определи точно геометрически.
Ако стане много дълга, повече, трябва пропорция да има. Тази част може да стане по-голяма. Сега туй да ви не плаши. Не вземайте сега тия общите твърдения да се изпоплашите. То си има известни мерки, колко трябва да бъде дълго ухото.
Когато Господ създаде света, определи точно геометрически.
Според тази висша геометрия определено е, колко трябва да бъде дълго. И като се продължи твоя нос, определено е. С една десета от милиметъра да се продължи, ти си извършил нещо. Ако през целия живот не се продължи, в умствено отношение не си напреднал. Определено е, твоят нос с една пета от милиметъра.
към беседата >>
Казвате: „Да служим на Бога“.
Ти отсичаш нещата. И животните имат едно търкане, то е „ре“. Те не са се научили да пеят, да дадат правилен ход на своите чувства. Всяко недоволство, музикално, тонът не излиза както трябва. Вие се намирате в едно противоречие.
Казвате: „Да служим на Бога“.
Учили ли сте вие какво нещо е служенето на Бога? Били ли сте вие на небето? На себе си да кажете били ли сте на небето, да слушате небесният хор от 144 000 души, които пеят в хармония? Слушали ли сте вие 144 000 души, които пеят в един хор? – Тогава ще разбереш какво нещо е музиката.
към беседата >>
Но ако земята се обърне от другата страна, тогава ние повидимому, пак имаме стремеж към центъра на земята.
Ние досега сме запознати само с движение. Казваме: „Нагоре е туй движение“. Когато се стремим нагоре тогава срещаме някои противодействия. А много пъти, когато слизаме надолу, пак имаме противодействие. Представете си сега, тъй както представят земята, ние сме сега обърнати към слънцето.
Но ако земята се обърне от другата страна, тогава ние повидимому, пак имаме стремеж към центъра на земята.
Но когато мислим надолу – додето стигнем до центъра на земята. Щом мислим за центъра на земята, то е надолу, щом мислим за центъра на слънцето, то е нагоре. Значи надолу, разбираме от главата надолу; нагоре, от главата нагоре. Всяко нещо, което седи от главата нагоре, е нагоре. Всяко нещо, което седи от главата надолу, е надолу.
към беседата >>
Според тази висша геометрия определено е, колко трябва да бъде дълго.
Тази част може да стане по-голяма. Сега туй да ви не плаши. Не вземайте сега тия общите твърдения да се изпоплашите. То си има известни мерки, колко трябва да бъде дълго ухото. Когато Господ създаде света, определи точно геометрически.
Според тази висша геометрия определено е, колко трябва да бъде дълго.
И като се продължи твоя нос, определено е. С една десета от милиметъра да се продължи, ти си извършил нещо. Ако през целия живот не се продължи, в умствено отношение не си напреднал. Определено е, твоят нос с една пета от милиметъра. Не че Господ така го направил, но аз правя превод.
към беседата >>
Учили ли сте вие какво нещо е служенето на Бога?
И животните имат едно търкане, то е „ре“. Те не са се научили да пеят, да дадат правилен ход на своите чувства. Всяко недоволство, музикално, тонът не излиза както трябва. Вие се намирате в едно противоречие. Казвате: „Да служим на Бога“.
Учили ли сте вие какво нещо е служенето на Бога?
Били ли сте вие на небето? На себе си да кажете били ли сте на небето, да слушате небесният хор от 144 000 души, които пеят в хармония? Слушали ли сте вие 144 000 души, които пеят в един хор? – Тогава ще разбереш какво нещо е музиката. Ти като влезеш там, ще се погълнеш, ще забравиш всичките дрязги на живота и ти ще влезеш в този хор, и ти ще започнеш да пееш.
към беседата >>
Но когато мислим надолу – додето стигнем до центъра на земята.
Казваме: „Нагоре е туй движение“. Когато се стремим нагоре тогава срещаме някои противодействия. А много пъти, когато слизаме надолу, пак имаме противодействие. Представете си сега, тъй както представят земята, ние сме сега обърнати към слънцето. Но ако земята се обърне от другата страна, тогава ние повидимому, пак имаме стремеж към центъра на земята.
Но когато мислим надолу – додето стигнем до центъра на земята.
Щом мислим за центъра на земята, то е надолу, щом мислим за центъра на слънцето, то е нагоре. Значи надолу, разбираме от главата надолу; нагоре, от главата нагоре. Всяко нещо, което седи от главата нагоре, е нагоре. Всяко нещо, което седи от главата надолу, е надолу. То са известни положения.
към беседата >>
И като се продължи твоя нос, определено е.
Сега туй да ви не плаши. Не вземайте сега тия общите твърдения да се изпоплашите. То си има известни мерки, колко трябва да бъде дълго ухото. Когато Господ създаде света, определи точно геометрически. Според тази висша геометрия определено е, колко трябва да бъде дълго.
И като се продължи твоя нос, определено е.
С една десета от милиметъра да се продължи, ти си извършил нещо. Ако през целия живот не се продължи, в умствено отношение не си напреднал. Определено е, твоят нос с една пета от милиметъра. Не че Господ така го направил, но аз правя превод. Ако ти не си разширил носа с 1⁄5 от милиметъра, ти в своето сърце нищо не си постигнал.
към беседата >>
Били ли сте вие на небето?
Те не са се научили да пеят, да дадат правилен ход на своите чувства. Всяко недоволство, музикално, тонът не излиза както трябва. Вие се намирате в едно противоречие. Казвате: „Да служим на Бога“. Учили ли сте вие какво нещо е служенето на Бога?
Били ли сте вие на небето?
На себе си да кажете били ли сте на небето, да слушате небесният хор от 144 000 души, които пеят в хармония? Слушали ли сте вие 144 000 души, които пеят в един хор? – Тогава ще разбереш какво нещо е музиката. Ти като влезеш там, ще се погълнеш, ще забравиш всичките дрязги на живота и ти ще влезеш в този хор, и ти ще започнеш да пееш. Тук слушам (хор) от 30, 40, 50, 100 души.
към беседата >>
Щом мислим за центъра на земята, то е надолу, щом мислим за центъра на слънцето, то е нагоре.
Когато се стремим нагоре тогава срещаме някои противодействия. А много пъти, когато слизаме надолу, пак имаме противодействие. Представете си сега, тъй както представят земята, ние сме сега обърнати към слънцето. Но ако земята се обърне от другата страна, тогава ние повидимому, пак имаме стремеж към центъра на земята. Но когато мислим надолу – додето стигнем до центъра на земята.
Щом мислим за центъра на земята, то е надолу, щом мислим за центъра на слънцето, то е нагоре.
Значи надолу, разбираме от главата надолу; нагоре, от главата нагоре. Всяко нещо, което седи от главата нагоре, е нагоре. Всяко нещо, което седи от главата надолу, е надолу. То са известни положения. Сега в човека има една възприемателна станция.
към беседата >>
С една десета от милиметъра да се продължи, ти си извършил нещо.
Не вземайте сега тия общите твърдения да се изпоплашите. То си има известни мерки, колко трябва да бъде дълго ухото. Когато Господ създаде света, определи точно геометрически. Според тази висша геометрия определено е, колко трябва да бъде дълго. И като се продължи твоя нос, определено е.
С една десета от милиметъра да се продължи, ти си извършил нещо.
Ако през целия живот не се продължи, в умствено отношение не си напреднал. Определено е, твоят нос с една пета от милиметъра. Не че Господ така го направил, но аз правя превод. Ако ти не си разширил носа с 1⁄5 от милиметъра, ти в своето сърце нищо не си постигнал. Определено е, с един сантиметър да продължиш ръката.
към беседата >>
На себе си да кажете били ли сте на небето, да слушате небесният хор от 144 000 души, които пеят в хармония?
Всяко недоволство, музикално, тонът не излиза както трябва. Вие се намирате в едно противоречие. Казвате: „Да служим на Бога“. Учили ли сте вие какво нещо е служенето на Бога? Били ли сте вие на небето?
На себе си да кажете били ли сте на небето, да слушате небесният хор от 144 000 души, които пеят в хармония?
Слушали ли сте вие 144 000 души, които пеят в един хор? – Тогава ще разбереш какво нещо е музиката. Ти като влезеш там, ще се погълнеш, ще забравиш всичките дрязги на живота и ти ще влезеш в този хор, и ти ще започнеш да пееш. Тук слушам (хор) от 30, 40, 50, 100 души. Понякой път аз казвам: Не трябва да се дирижира.
към беседата >>
Значи надолу, разбираме от главата надолу; нагоре, от главата нагоре.
А много пъти, когато слизаме надолу, пак имаме противодействие. Представете си сега, тъй както представят земята, ние сме сега обърнати към слънцето. Но ако земята се обърне от другата страна, тогава ние повидимому, пак имаме стремеж към центъра на земята. Но когато мислим надолу – додето стигнем до центъра на земята. Щом мислим за центъра на земята, то е надолу, щом мислим за центъра на слънцето, то е нагоре.
Значи надолу, разбираме от главата надолу; нагоре, от главата нагоре.
Всяко нещо, което седи от главата нагоре, е нагоре. Всяко нещо, което седи от главата надолу, е надолу. То са известни положения. Сега в човека има една възприемателна станция. Туй, което спъва съвременната наука е туй, че ние имаме много радиоактивни станции.
към беседата >>
Ако през целия живот не се продължи, в умствено отношение не си напреднал.
То си има известни мерки, колко трябва да бъде дълго ухото. Когато Господ създаде света, определи точно геометрически. Според тази висша геометрия определено е, колко трябва да бъде дълго. И като се продължи твоя нос, определено е. С една десета от милиметъра да се продължи, ти си извършил нещо.
Ако през целия живот не се продължи, в умствено отношение не си напреднал.
Определено е, твоят нос с една пета от милиметъра. Не че Господ така го направил, но аз правя превод. Ако ти не си разширил носа с 1⁄5 от милиметъра, ти в своето сърце нищо не си постигнал. Определено е, с един сантиметър да продължиш ръката. Ако ти с един сантиметър не си продължил ръката, ти в живота си всичко, каквото си направил, не струва.
към беседата >>
Слушали ли сте вие 144 000 души, които пеят в един хор?
Вие се намирате в едно противоречие. Казвате: „Да служим на Бога“. Учили ли сте вие какво нещо е служенето на Бога? Били ли сте вие на небето? На себе си да кажете били ли сте на небето, да слушате небесният хор от 144 000 души, които пеят в хармония?
Слушали ли сте вие 144 000 души, които пеят в един хор?
– Тогава ще разбереш какво нещо е музиката. Ти като влезеш там, ще се погълнеш, ще забравиш всичките дрязги на живота и ти ще влезеш в този хор, и ти ще започнеш да пееш. Тук слушам (хор) от 30, 40, 50, 100 души. Понякой път аз казвам: Не трябва да се дирижира. Обиждам диригентите.
към беседата >>
Всяко нещо, което седи от главата нагоре, е нагоре.
Представете си сега, тъй както представят земята, ние сме сега обърнати към слънцето. Но ако земята се обърне от другата страна, тогава ние повидимому, пак имаме стремеж към центъра на земята. Но когато мислим надолу – додето стигнем до центъра на земята. Щом мислим за центъра на земята, то е надолу, щом мислим за центъра на слънцето, то е нагоре. Значи надолу, разбираме от главата надолу; нагоре, от главата нагоре.
Всяко нещо, което седи от главата нагоре, е нагоре.
Всяко нещо, което седи от главата надолу, е надолу. То са известни положения. Сега в човека има една възприемателна станция. Туй, което спъва съвременната наука е туй, че ние имаме много радиоактивни станции. Допуснете, че сега можете да изучавате религия или музика, но имате друга отворена станция.
към беседата >>
Определено е, твоят нос с една пета от милиметъра.
Когато Господ създаде света, определи точно геометрически. Според тази висша геометрия определено е, колко трябва да бъде дълго. И като се продължи твоя нос, определено е. С една десета от милиметъра да се продължи, ти си извършил нещо. Ако през целия живот не се продължи, в умствено отношение не си напреднал.
Определено е, твоят нос с една пета от милиметъра.
Не че Господ така го направил, но аз правя превод. Ако ти не си разширил носа с 1⁄5 от милиметъра, ти в своето сърце нищо не си постигнал. Определено е, с един сантиметър да продължиш ръката. Ако ти с един сантиметър не си продължил ръката, ти в живота си всичко, каквото си направил, не струва. То са мерки.
към беседата >>
– Тогава ще разбереш какво нещо е музиката.
Казвате: „Да служим на Бога“. Учили ли сте вие какво нещо е служенето на Бога? Били ли сте вие на небето? На себе си да кажете били ли сте на небето, да слушате небесният хор от 144 000 души, които пеят в хармония? Слушали ли сте вие 144 000 души, които пеят в един хор?
– Тогава ще разбереш какво нещо е музиката.
Ти като влезеш там, ще се погълнеш, ще забравиш всичките дрязги на живота и ти ще влезеш в този хор, и ти ще започнеш да пееш. Тук слушам (хор) от 30, 40, 50, 100 души. Понякой път аз казвам: Не трябва да се дирижира. Обиждам диригентите. Има една музика, диригентът трябва от главата до петите трябва да бъде музикален.
към беседата >>
Всяко нещо, което седи от главата надолу, е надолу.
Но ако земята се обърне от другата страна, тогава ние повидимому, пак имаме стремеж към центъра на земята. Но когато мислим надолу – додето стигнем до центъра на земята. Щом мислим за центъра на земята, то е надолу, щом мислим за центъра на слънцето, то е нагоре. Значи надолу, разбираме от главата надолу; нагоре, от главата нагоре. Всяко нещо, което седи от главата нагоре, е нагоре.
Всяко нещо, което седи от главата надолу, е надолу.
То са известни положения. Сега в човека има една възприемателна станция. Туй, което спъва съвременната наука е туй, че ние имаме много радиоактивни станции. Допуснете, че сега можете да изучавате религия или музика, но имате друга отворена станция. Като изучавате музиката, засягат се вашите лични чувства.
към беседата >>
Не че Господ така го направил, но аз правя превод.
Според тази висша геометрия определено е, колко трябва да бъде дълго. И като се продължи твоя нос, определено е. С една десета от милиметъра да се продължи, ти си извършил нещо. Ако през целия живот не се продължи, в умствено отношение не си напреднал. Определено е, твоят нос с една пета от милиметъра.
Не че Господ така го направил, но аз правя превод.
Ако ти не си разширил носа с 1⁄5 от милиметъра, ти в своето сърце нищо не си постигнал. Определено е, с един сантиметър да продължиш ръката. Ако ти с един сантиметър не си продължил ръката, ти в живота си всичко, каквото си направил, не струва. То са мерки. Щом ти измерват ръката, аз искам да зная продължил ли си ти.
към беседата >>
Ти като влезеш там, ще се погълнеш, ще забравиш всичките дрязги на живота и ти ще влезеш в този хор, и ти ще започнеш да пееш.
Учили ли сте вие какво нещо е служенето на Бога? Били ли сте вие на небето? На себе си да кажете били ли сте на небето, да слушате небесният хор от 144 000 души, които пеят в хармония? Слушали ли сте вие 144 000 души, които пеят в един хор? – Тогава ще разбереш какво нещо е музиката.
Ти като влезеш там, ще се погълнеш, ще забравиш всичките дрязги на живота и ти ще влезеш в този хор, и ти ще започнеш да пееш.
Тук слушам (хор) от 30, 40, 50, 100 души. Понякой път аз казвам: Не трябва да се дирижира. Обиждам диригентите. Има една музика, диригентът трябва от главата до петите трябва да бъде музикален. Всяко помръдване трябва да бъде музикално.
към беседата >>
То са известни положения.
Но когато мислим надолу – додето стигнем до центъра на земята. Щом мислим за центъра на земята, то е надолу, щом мислим за центъра на слънцето, то е нагоре. Значи надолу, разбираме от главата надолу; нагоре, от главата нагоре. Всяко нещо, което седи от главата нагоре, е нагоре. Всяко нещо, което седи от главата надолу, е надолу.
То са известни положения.
Сега в човека има една възприемателна станция. Туй, което спъва съвременната наука е туй, че ние имаме много радиоактивни станции. Допуснете, че сега можете да изучавате религия или музика, но имате друга отворена станция. Като изучавате музиката, засягат се вашите лични чувства. Казва ви някой, че вие не знаете да пеете или вие не знаете да свирите.
към беседата >>
Ако ти не си разширил носа с 1⁄5 от милиметъра, ти в своето сърце нищо не си постигнал.
И като се продължи твоя нос, определено е. С една десета от милиметъра да се продължи, ти си извършил нещо. Ако през целия живот не се продължи, в умствено отношение не си напреднал. Определено е, твоят нос с една пета от милиметъра. Не че Господ така го направил, но аз правя превод.
Ако ти не си разширил носа с 1⁄5 от милиметъра, ти в своето сърце нищо не си постигнал.
Определено е, с един сантиметър да продължиш ръката. Ако ти с един сантиметър не си продължил ръката, ти в живота си всичко, каквото си направил, не струва. То са мерки. Щом ти измерват ръката, аз искам да зная продължил ли си ти. Една мярка имам на хилядни от милиметъра, на една десетохилядна от милиметъра.
към беседата >>
Тук слушам (хор) от 30, 40, 50, 100 души.
Били ли сте вие на небето? На себе си да кажете били ли сте на небето, да слушате небесният хор от 144 000 души, които пеят в хармония? Слушали ли сте вие 144 000 души, които пеят в един хор? – Тогава ще разбереш какво нещо е музиката. Ти като влезеш там, ще се погълнеш, ще забравиш всичките дрязги на живота и ти ще влезеш в този хор, и ти ще започнеш да пееш.
Тук слушам (хор) от 30, 40, 50, 100 души.
Понякой път аз казвам: Не трябва да се дирижира. Обиждам диригентите. Има една музика, диригентът трябва от главата до петите трябва да бъде музикален. Всяко помръдване трябва да бъде музикално. Не съм против движенията.
към беседата >>
Сега в човека има една възприемателна станция.
Щом мислим за центъра на земята, то е надолу, щом мислим за центъра на слънцето, то е нагоре. Значи надолу, разбираме от главата надолу; нагоре, от главата нагоре. Всяко нещо, което седи от главата нагоре, е нагоре. Всяко нещо, което седи от главата надолу, е надолу. То са известни положения.
Сега в човека има една възприемателна станция.
Туй, което спъва съвременната наука е туй, че ние имаме много радиоактивни станции. Допуснете, че сега можете да изучавате религия или музика, но имате друга отворена станция. Като изучавате музиката, засягат се вашите лични чувства. Казва ви някой, че вие не знаете да пеете или вие не знаете да свирите. Вие не знаете да си поставите гласа.
към беседата >>
Определено е, с един сантиметър да продължиш ръката.
С една десета от милиметъра да се продължи, ти си извършил нещо. Ако през целия живот не се продължи, в умствено отношение не си напреднал. Определено е, твоят нос с една пета от милиметъра. Не че Господ така го направил, но аз правя превод. Ако ти не си разширил носа с 1⁄5 от милиметъра, ти в своето сърце нищо не си постигнал.
Определено е, с един сантиметър да продължиш ръката.
Ако ти с един сантиметър не си продължил ръката, ти в живота си всичко, каквото си направил, не струва. То са мерки. Щом ти измерват ръката, аз искам да зная продължил ли си ти. Една мярка имам на хилядни от милиметъра, на една десетохилядна от милиметъра. Казвам: Някой път аз като правя своите изчисления, виждам, трябва с една десетохилядна от милиметъра да се продължи носа.
към беседата >>
Понякой път аз казвам: Не трябва да се дирижира.
На себе си да кажете били ли сте на небето, да слушате небесният хор от 144 000 души, които пеят в хармония? Слушали ли сте вие 144 000 души, които пеят в един хор? – Тогава ще разбереш какво нещо е музиката. Ти като влезеш там, ще се погълнеш, ще забравиш всичките дрязги на живота и ти ще влезеш в този хор, и ти ще започнеш да пееш. Тук слушам (хор) от 30, 40, 50, 100 души.
Понякой път аз казвам: Не трябва да се дирижира.
Обиждам диригентите. Има една музика, диригентът трябва от главата до петите трябва да бъде музикален. Всяко помръдване трябва да бъде музикално. Не съм против движенията. Но всяко движение трябва да бъде израз на музикални вибрации.
към беседата >>
Туй, което спъва съвременната наука е туй, че ние имаме много радиоактивни станции.
Значи надолу, разбираме от главата надолу; нагоре, от главата нагоре. Всяко нещо, което седи от главата нагоре, е нагоре. Всяко нещо, което седи от главата надолу, е надолу. То са известни положения. Сега в човека има една възприемателна станция.
Туй, което спъва съвременната наука е туй, че ние имаме много радиоактивни станции.
Допуснете, че сега можете да изучавате религия или музика, но имате друга отворена станция. Като изучавате музиката, засягат се вашите лични чувства. Казва ви някой, че вие не знаете да пеете или вие не знаете да свирите. Вие не знаете да си поставите гласа. Това вече не засяга областта на музиката, засяга друго едно чувство.
към беседата >>
Ако ти с един сантиметър не си продължил ръката, ти в живота си всичко, каквото си направил, не струва.
Ако през целия живот не се продължи, в умствено отношение не си напреднал. Определено е, твоят нос с една пета от милиметъра. Не че Господ така го направил, но аз правя превод. Ако ти не си разширил носа с 1⁄5 от милиметъра, ти в своето сърце нищо не си постигнал. Определено е, с един сантиметър да продължиш ръката.
Ако ти с един сантиметър не си продължил ръката, ти в живота си всичко, каквото си направил, не струва.
То са мерки. Щом ти измерват ръката, аз искам да зная продължил ли си ти. Една мярка имам на хилядни от милиметъра, на една десетохилядна от милиметъра. Казвам: Някой път аз като правя своите изчисления, виждам, трябва с една десетохилядна от милиметъра да се продължи носа. Може да се продължи на една стохилядна от милиметъра.
към беседата >>
Обиждам диригентите.
Слушали ли сте вие 144 000 души, които пеят в един хор? – Тогава ще разбереш какво нещо е музиката. Ти като влезеш там, ще се погълнеш, ще забравиш всичките дрязги на живота и ти ще влезеш в този хор, и ти ще започнеш да пееш. Тук слушам (хор) от 30, 40, 50, 100 души. Понякой път аз казвам: Не трябва да се дирижира.
Обиждам диригентите.
Има една музика, диригентът трябва от главата до петите трябва да бъде музикален. Всяко помръдване трябва да бъде музикално. Не съм против движенията. Но всяко движение трябва да бъде израз на музикални вибрации. Диригентът от главата до петите трябва да бъде музикален.
към беседата >>
Допуснете, че сега можете да изучавате религия или музика, но имате друга отворена станция.
Всяко нещо, което седи от главата нагоре, е нагоре. Всяко нещо, което седи от главата надолу, е надолу. То са известни положения. Сега в човека има една възприемателна станция. Туй, което спъва съвременната наука е туй, че ние имаме много радиоактивни станции.
Допуснете, че сега можете да изучавате религия или музика, но имате друга отворена станция.
Като изучавате музиката, засягат се вашите лични чувства. Казва ви някой, че вие не знаете да пеете или вие не знаете да свирите. Вие не знаете да си поставите гласа. Това вече не засяга областта на музиката, засяга друго едно чувство. След туй като ви кажа: „Не знаете да пеете“, и ви кажа: „Пейте сега“, отиде вече, иде друго едно чувство.
към беседата >>
То са мерки.
Определено е, твоят нос с една пета от милиметъра. Не че Господ така го направил, но аз правя превод. Ако ти не си разширил носа с 1⁄5 от милиметъра, ти в своето сърце нищо не си постигнал. Определено е, с един сантиметър да продължиш ръката. Ако ти с един сантиметър не си продължил ръката, ти в живота си всичко, каквото си направил, не струва.
То са мерки.
Щом ти измерват ръката, аз искам да зная продължил ли си ти. Една мярка имам на хилядни от милиметъра, на една десетохилядна от милиметъра. Казвам: Някой път аз като правя своите изчисления, виждам, трябва с една десетохилядна от милиметъра да се продължи носа. Може да се продължи на една стохилядна от милиметъра. Каква материя, каква енергия в дадения случай може да обработим.
към беседата >>
Има една музика, диригентът трябва от главата до петите трябва да бъде музикален.
– Тогава ще разбереш какво нещо е музиката. Ти като влезеш там, ще се погълнеш, ще забравиш всичките дрязги на живота и ти ще влезеш в този хор, и ти ще започнеш да пееш. Тук слушам (хор) от 30, 40, 50, 100 души. Понякой път аз казвам: Не трябва да се дирижира. Обиждам диригентите.
Има една музика, диригентът трябва от главата до петите трябва да бъде музикален.
Всяко помръдване трябва да бъде музикално. Не съм против движенията. Но всяко движение трябва да бъде израз на музикални вибрации. Диригентът от главата до петите трябва да бъде музикален. Колкото е по-музикален, толкова по-добре.
към беседата >>
Като изучавате музиката, засягат се вашите лични чувства.
Всяко нещо, което седи от главата надолу, е надолу. То са известни положения. Сега в човека има една възприемателна станция. Туй, което спъва съвременната наука е туй, че ние имаме много радиоактивни станции. Допуснете, че сега можете да изучавате религия или музика, но имате друга отворена станция.
Като изучавате музиката, засягат се вашите лични чувства.
Казва ви някой, че вие не знаете да пеете или вие не знаете да свирите. Вие не знаете да си поставите гласа. Това вече не засяга областта на музиката, засяга друго едно чувство. След туй като ви кажа: „Не знаете да пеете“, и ви кажа: „Пейте сега“, отиде вече, иде друго едно чувство. Та казвам: Има една потънкост, която при съвременните условия, великите музиканти разбират.
към беседата >>
Щом ти измерват ръката, аз искам да зная продължил ли си ти.
Не че Господ така го направил, но аз правя превод. Ако ти не си разширил носа с 1⁄5 от милиметъра, ти в своето сърце нищо не си постигнал. Определено е, с един сантиметър да продължиш ръката. Ако ти с един сантиметър не си продължил ръката, ти в живота си всичко, каквото си направил, не струва. То са мерки.
Щом ти измерват ръката, аз искам да зная продължил ли си ти.
Една мярка имам на хилядни от милиметъра, на една десетохилядна от милиметъра. Казвам: Някой път аз като правя своите изчисления, виждам, трябва с една десетохилядна от милиметъра да се продължи носа. Може да се продължи на една стохилядна от милиметъра. Каква материя, каква енергия в дадения случай може да обработим.
към беседата >>
Всяко помръдване трябва да бъде музикално.
Ти като влезеш там, ще се погълнеш, ще забравиш всичките дрязги на живота и ти ще влезеш в този хор, и ти ще започнеш да пееш. Тук слушам (хор) от 30, 40, 50, 100 души. Понякой път аз казвам: Не трябва да се дирижира. Обиждам диригентите. Има една музика, диригентът трябва от главата до петите трябва да бъде музикален.
Всяко помръдване трябва да бъде музикално.
Не съм против движенията. Но всяко движение трябва да бъде израз на музикални вибрации. Диригентът от главата до петите трябва да бъде музикален. Колкото е по-музикален, толкова по-добре. Щом е от главата до петите музикален, той ще свири.
към беседата >>
Казва ви някой, че вие не знаете да пеете или вие не знаете да свирите.
То са известни положения. Сега в човека има една възприемателна станция. Туй, което спъва съвременната наука е туй, че ние имаме много радиоактивни станции. Допуснете, че сега можете да изучавате религия или музика, но имате друга отворена станция. Като изучавате музиката, засягат се вашите лични чувства.
Казва ви някой, че вие не знаете да пеете или вие не знаете да свирите.
Вие не знаете да си поставите гласа. Това вече не засяга областта на музиката, засяга друго едно чувство. След туй като ви кажа: „Не знаете да пеете“, и ви кажа: „Пейте сега“, отиде вече, иде друго едно чувство. Та казвам: Има една потънкост, която при съвременните условия, великите музиканти разбират. Онези, които се занимават с музика, те разбират в какво седи същината на музиката.
към беседата >>
Една мярка имам на хилядни от милиметъра, на една десетохилядна от милиметъра.
Ако ти не си разширил носа с 1⁄5 от милиметъра, ти в своето сърце нищо не си постигнал. Определено е, с един сантиметър да продължиш ръката. Ако ти с един сантиметър не си продължил ръката, ти в живота си всичко, каквото си направил, не струва. То са мерки. Щом ти измерват ръката, аз искам да зная продължил ли си ти.
Една мярка имам на хилядни от милиметъра, на една десетохилядна от милиметъра.
Казвам: Някой път аз като правя своите изчисления, виждам, трябва с една десетохилядна от милиметъра да се продължи носа. Може да се продължи на една стохилядна от милиметъра. Каква материя, каква енергия в дадения случай може да обработим.
към беседата >>
Не съм против движенията.
Тук слушам (хор) от 30, 40, 50, 100 души. Понякой път аз казвам: Не трябва да се дирижира. Обиждам диригентите. Има една музика, диригентът трябва от главата до петите трябва да бъде музикален. Всяко помръдване трябва да бъде музикално.
Не съм против движенията.
Но всяко движение трябва да бъде израз на музикални вибрации. Диригентът от главата до петите трябва да бъде музикален. Колкото е по-музикален, толкова по-добре. Щом е от главата до петите музикален, той ще свири. Бих желал и вие от главата до петите да бъдете музикални.
към беседата >>
Вие не знаете да си поставите гласа.
Сега в човека има една възприемателна станция. Туй, което спъва съвременната наука е туй, че ние имаме много радиоактивни станции. Допуснете, че сега можете да изучавате религия или музика, но имате друга отворена станция. Като изучавате музиката, засягат се вашите лични чувства. Казва ви някой, че вие не знаете да пеете или вие не знаете да свирите.
Вие не знаете да си поставите гласа.
Това вече не засяга областта на музиката, засяга друго едно чувство. След туй като ви кажа: „Не знаете да пеете“, и ви кажа: „Пейте сега“, отиде вече, иде друго едно чувство. Та казвам: Има една потънкост, която при съвременните условия, великите музиканти разбират. Онези, които се занимават с музика, те разбират в какво седи същината на музиката. Защото музиката, това са трептения от една област, които трябва да се схванат.
към беседата >>
Казвам: Някой път аз като правя своите изчисления, виждам, трябва с една десетохилядна от милиметъра да се продължи носа.
Определено е, с един сантиметър да продължиш ръката. Ако ти с един сантиметър не си продължил ръката, ти в живота си всичко, каквото си направил, не струва. То са мерки. Щом ти измерват ръката, аз искам да зная продължил ли си ти. Една мярка имам на хилядни от милиметъра, на една десетохилядна от милиметъра.
Казвам: Някой път аз като правя своите изчисления, виждам, трябва с една десетохилядна от милиметъра да се продължи носа.
Може да се продължи на една стохилядна от милиметъра. Каква материя, каква енергия в дадения случай може да обработим.
към беседата >>
Но всяко движение трябва да бъде израз на музикални вибрации.
Понякой път аз казвам: Не трябва да се дирижира. Обиждам диригентите. Има една музика, диригентът трябва от главата до петите трябва да бъде музикален. Всяко помръдване трябва да бъде музикално. Не съм против движенията.
Но всяко движение трябва да бъде израз на музикални вибрации.
Диригентът от главата до петите трябва да бъде музикален. Колкото е по-музикален, толкова по-добре. Щом е от главата до петите музикален, той ще свири. Бих желал и вие от главата до петите да бъдете музикални.
към беседата >>
Това вече не засяга областта на музиката, засяга друго едно чувство.
Туй, което спъва съвременната наука е туй, че ние имаме много радиоактивни станции. Допуснете, че сега можете да изучавате религия или музика, но имате друга отворена станция. Като изучавате музиката, засягат се вашите лични чувства. Казва ви някой, че вие не знаете да пеете или вие не знаете да свирите. Вие не знаете да си поставите гласа.
Това вече не засяга областта на музиката, засяга друго едно чувство.
След туй като ви кажа: „Не знаете да пеете“, и ви кажа: „Пейте сега“, отиде вече, иде друго едно чувство. Та казвам: Има една потънкост, която при съвременните условия, великите музиканти разбират. Онези, които се занимават с музика, те разбират в какво седи същината на музиката. Защото музиката, това са трептения от една област, които трябва да се схванат. Сегашните трептения, с които се занимавате, те са физическо раздвижване на въздуха.
към беседата >>
Може да се продължи на една стохилядна от милиметъра.
Ако ти с един сантиметър не си продължил ръката, ти в живота си всичко, каквото си направил, не струва. То са мерки. Щом ти измерват ръката, аз искам да зная продължил ли си ти. Една мярка имам на хилядни от милиметъра, на една десетохилядна от милиметъра. Казвам: Някой път аз като правя своите изчисления, виждам, трябва с една десетохилядна от милиметъра да се продължи носа.
Може да се продължи на една стохилядна от милиметъра.
Каква материя, каква енергия в дадения случай може да обработим.
към беседата >>
Диригентът от главата до петите трябва да бъде музикален.
Обиждам диригентите. Има една музика, диригентът трябва от главата до петите трябва да бъде музикален. Всяко помръдване трябва да бъде музикално. Не съм против движенията. Но всяко движение трябва да бъде израз на музикални вибрации.
Диригентът от главата до петите трябва да бъде музикален.
Колкото е по-музикален, толкова по-добре. Щом е от главата до петите музикален, той ще свири. Бих желал и вие от главата до петите да бъдете музикални.
към беседата >>
2.
Трите велики науки
,
МОК
, София, 4.6.1937г.,
Това е силата на човека – да имате едно желание, което е безсмъртно, и една мисъл, която е безсмъртна в ума ви, т.е да имате нещо, на което да разчитате.
Вие сте ученици и Господ ви дава глава, дава ви ум, дава ви бели дробове, дава ви тяло. Защо ви са всички тези неща? – Дал ви е тяло, за да създадете една отлична и красива форма; дал ви е бял дроб, за да създадете отлични и красиви чувства; дал ви е глава, за да създадете отлична и красива мисъл. Ако създадете отлична мисъл, главата ви е на място; ако създадете отлични чувства, белият дроб ви е на място; ако създадете благородни постъпки, вие сте вече гениален. Гениален човек е онзи, който има отлична и благородна мисъл, отлично желание и отлична постъпка.
Това е силата на човека – да имате едно желание, което е безсмъртно, и една мисъл, която е безсмъртна в ума ви, т.е да имате нещо, на което да разчитате.
Някой път вие сте начумерени, но когато дойдете до своята светла мисъл, всичката тъмнина трябва да ви стане приятна; когато дойдете до благородното чувство, тъгата ви трябва да изчезне; когато дойдете до красивата форма, несгодите ви трябва да изчезнат. Това е идея за бъдеще – да има какво да работите.
към беседата >>
Някой път вие сте начумерени, но когато дойдете до своята светла мисъл, всичката тъмнина трябва да ви стане приятна; когато дойдете до благородното чувство, тъгата ви трябва да изчезне; когато дойдете до красивата форма, несгодите ви трябва да изчезнат.
Защо ви са всички тези неща? – Дал ви е тяло, за да създадете една отлична и красива форма; дал ви е бял дроб, за да създадете отлични и красиви чувства; дал ви е глава, за да създадете отлична и красива мисъл. Ако създадете отлична мисъл, главата ви е на място; ако създадете отлични чувства, белият дроб ви е на място; ако създадете благородни постъпки, вие сте вече гениален. Гениален човек е онзи, който има отлична и благородна мисъл, отлично желание и отлична постъпка. Това е силата на човека – да имате едно желание, което е безсмъртно, и една мисъл, която е безсмъртна в ума ви, т.е да имате нещо, на което да разчитате.
Някой път вие сте начумерени, но когато дойдете до своята светла мисъл, всичката тъмнина трябва да ви стане приятна; когато дойдете до благородното чувство, тъгата ви трябва да изчезне; когато дойдете до красивата форма, несгодите ви трябва да изчезнат.
Това е идея за бъдеще – да има какво да работите.
към беседата >>
Това е идея за бъдеще – да има какво да работите.
– Дал ви е тяло, за да създадете една отлична и красива форма; дал ви е бял дроб, за да създадете отлични и красиви чувства; дал ви е глава, за да създадете отлична и красива мисъл. Ако създадете отлична мисъл, главата ви е на място; ако създадете отлични чувства, белият дроб ви е на място; ако създадете благородни постъпки, вие сте вече гениален. Гениален човек е онзи, който има отлична и благородна мисъл, отлично желание и отлична постъпка. Това е силата на човека – да имате едно желание, което е безсмъртно, и една мисъл, която е безсмъртна в ума ви, т.е да имате нещо, на което да разчитате. Някой път вие сте начумерени, но когато дойдете до своята светла мисъл, всичката тъмнина трябва да ви стане приятна; когато дойдете до благородното чувство, тъгата ви трябва да изчезне; когато дойдете до красивата форма, несгодите ви трябва да изчезнат.
Това е идея за бъдеще – да има какво да работите.
към беседата >>
Това е труден въпрос.
Това е труден въпрос.
към беседата >>
Сега, вие сте млади и казвате: "Когато остареем..." Турците имат една поговорка: "Ако в началото не е било, че на сто години ли", т. е.
Сега, вие сте млади и казвате: "Когато остареем..." Турците имат една поговорка: "Ако в началото не е било, че на сто години ли", т. е.
след като станеш на сто години, това няма да бъде. Вие сега имате най-благоприятните условия за обхода, най-благоприятните условия да учите. По някой път ви гледам, че нямате търпение да изслушате нещо. Изслушвайте един човек. Който иска, може да ми даде един пример – да речем, ако е цигулар и има какво да свири, не е такава философия, ще го изслушам.
към беседата >>
Сега, имаме три свята: физически, умствен и Духовен.
Сега, имаме три свята: физически, умствен и Духовен.
Имаме физическо поле, умствено поле и духовно поле. Светът е отношение, а полето е проява в това отношение. Най-първо, имате известни отношения: физическо или духовно, или умствено отношение. Те не могат да се смесят – физическите отношения са едно, умствените отношения са друго, а духовните пък се различават от предните две. Сега, можем да дойдем до формулата: ''Д : У = ДУ : Ф''.
към беседата >>
след като станеш на сто години, това няма да бъде.
Сега, вие сте млади и казвате: "Когато остареем..." Турците имат една поговорка: "Ако в началото не е било, че на сто години ли", т. е.
след като станеш на сто години, това няма да бъде.
Вие сега имате най-благоприятните условия за обхода, най-благоприятните условия да учите. По някой път ви гледам, че нямате търпение да изслушате нещо. Изслушвайте един човек. Който иска, може да ми даде един пример – да речем, ако е цигулар и има какво да свири, не е такава философия, ще го изслушам. Макар някъде да не взема тоновете правилно, джентълменството изисква да го изслушам спокойно.
към беседата >>
Имаме физическо поле, умствено поле и духовно поле.
Сега, имаме три свята: физически, умствен и Духовен.
Имаме физическо поле, умствено поле и духовно поле.
Светът е отношение, а полето е проява в това отношение. Най-първо, имате известни отношения: физическо или духовно, или умствено отношение. Те не могат да се смесят – физическите отношения са едно, умствените отношения са друго, а духовните пък се различават от предните две. Сега, можем да дойдем до формулата: ''Д : У = ДУ : Ф''. Права ли е тази формула, според която ''Д'' се отнася към ''У'', тъй както ''ДУ'' към ''Ф''?
към беседата >>
Вие сега имате най-благоприятните условия за обхода, най-благоприятните условия да учите.
Сега, вие сте млади и казвате: "Когато остареем..." Турците имат една поговорка: "Ако в началото не е било, че на сто години ли", т. е. след като станеш на сто години, това няма да бъде.
Вие сега имате най-благоприятните условия за обхода, най-благоприятните условия да учите.
По някой път ви гледам, че нямате търпение да изслушате нещо. Изслушвайте един човек. Който иска, може да ми даде един пример – да речем, ако е цигулар и има какво да свири, не е такава философия, ще го изслушам. Макар някъде да не взема тоновете правилно, джентълменството изисква да го изслушам спокойно. Когато съм ходил на концерт, съм наблюдавал как някой не слуша спокойно, а си свива веждите.
към беседата >>
Светът е отношение, а полето е проява в това отношение.
Сега, имаме три свята: физически, умствен и Духовен. Имаме физическо поле, умствено поле и духовно поле.
Светът е отношение, а полето е проява в това отношение.
Най-първо, имате известни отношения: физическо или духовно, или умствено отношение. Те не могат да се смесят – физическите отношения са едно, умствените отношения са друго, а духовните пък се различават от предните две. Сега, можем да дойдем до формулата: ''Д : У = ДУ : Ф''. Права ли е тази формула, според която ''Д'' се отнася към ''У'', тъй както ''ДУ'' към ''Ф''? Това значи, че двата свята – умственият и Духовният – имат еднакво отношение към физическия свят.
към беседата >>
По някой път ви гледам, че нямате търпение да изслушате нещо.
Сега, вие сте млади и казвате: "Когато остареем..." Турците имат една поговорка: "Ако в началото не е било, че на сто години ли", т. е. след като станеш на сто години, това няма да бъде. Вие сега имате най-благоприятните условия за обхода, най-благоприятните условия да учите.
По някой път ви гледам, че нямате търпение да изслушате нещо.
Изслушвайте един човек. Който иска, може да ми даде един пример – да речем, ако е цигулар и има какво да свири, не е такава философия, ще го изслушам. Макар някъде да не взема тоновете правилно, джентълменството изисква да го изслушам спокойно. Когато съм ходил на концерт, съм наблюдавал как някой не слуша спокойно, а си свива веждите. Ако е на мястото на изпълнителите, по-хубаво няма да свири, но той свил вежди, като че ли е авторитет и не може да слуша.
към беседата >>
Най-първо, имате известни отношения: физическо или духовно, или умствено отношение.
Сега, имаме три свята: физически, умствен и Духовен. Имаме физическо поле, умствено поле и духовно поле. Светът е отношение, а полето е проява в това отношение.
Най-първо, имате известни отношения: физическо или духовно, или умствено отношение.
Те не могат да се смесят – физическите отношения са едно, умствените отношения са друго, а духовните пък се различават от предните две. Сега, можем да дойдем до формулата: ''Д : У = ДУ : Ф''. Права ли е тази формула, според която ''Д'' се отнася към ''У'', тъй както ''ДУ'' към ''Ф''? Това значи, че двата свята – умственият и Духовният – имат еднакво отношение към физическия свят.
към беседата >>
Изслушвайте един човек.
Сега, вие сте млади и казвате: "Когато остареем..." Турците имат една поговорка: "Ако в началото не е било, че на сто години ли", т. е. след като станеш на сто години, това няма да бъде. Вие сега имате най-благоприятните условия за обхода, най-благоприятните условия да учите. По някой път ви гледам, че нямате търпение да изслушате нещо.
Изслушвайте един човек.
Който иска, може да ми даде един пример – да речем, ако е цигулар и има какво да свири, не е такава философия, ще го изслушам. Макар някъде да не взема тоновете правилно, джентълменството изисква да го изслушам спокойно. Когато съм ходил на концерт, съм наблюдавал как някой не слуша спокойно, а си свива веждите. Ако е на мястото на изпълнителите, по-хубаво няма да свири, но той свил вежди, като че ли е авторитет и не може да слуша. Често, когато някой пее тук, вие казвате: "Не може да пее", но този, който критикува, не може да пее по-добре.
към беседата >>
Те не могат да се смесят – физическите отношения са едно, умствените отношения са друго, а духовните пък се различават от предните две.
Сега, имаме три свята: физически, умствен и Духовен. Имаме физическо поле, умствено поле и духовно поле. Светът е отношение, а полето е проява в това отношение. Най-първо, имате известни отношения: физическо или духовно, или умствено отношение.
Те не могат да се смесят – физическите отношения са едно, умствените отношения са друго, а духовните пък се различават от предните две.
Сега, можем да дойдем до формулата: ''Д : У = ДУ : Ф''. Права ли е тази формула, според която ''Д'' се отнася към ''У'', тъй както ''ДУ'' към ''Ф''? Това значи, че двата свята – умственият и Духовният – имат еднакво отношение към физическия свят.
към беседата >>
Който иска, може да ми даде един пример – да речем, ако е цигулар и има какво да свири, не е такава философия, ще го изслушам.
Сега, вие сте млади и казвате: "Когато остареем..." Турците имат една поговорка: "Ако в началото не е било, че на сто години ли", т. е. след като станеш на сто години, това няма да бъде. Вие сега имате най-благоприятните условия за обхода, най-благоприятните условия да учите. По някой път ви гледам, че нямате търпение да изслушате нещо. Изслушвайте един човек.
Който иска, може да ми даде един пример – да речем, ако е цигулар и има какво да свири, не е такава философия, ще го изслушам.
Макар някъде да не взема тоновете правилно, джентълменството изисква да го изслушам спокойно. Когато съм ходил на концерт, съм наблюдавал как някой не слуша спокойно, а си свива веждите. Ако е на мястото на изпълнителите, по-хубаво няма да свири, но той свил вежди, като че ли е авторитет и не може да слуша. Често, когато някой пее тук, вие казвате: "Не може да пее", но този, който критикува, не може да пее по-добре. Който не знае да пее, трябва да се научи; който не знае да свири, трябва да се научи; който не знае да мисли, трябва да се научи.
към беседата >>
Сега, можем да дойдем до формулата: ''Д : У = ДУ : Ф''.
Сега, имаме три свята: физически, умствен и Духовен. Имаме физическо поле, умствено поле и духовно поле. Светът е отношение, а полето е проява в това отношение. Най-първо, имате известни отношения: физическо или духовно, или умствено отношение. Те не могат да се смесят – физическите отношения са едно, умствените отношения са друго, а духовните пък се различават от предните две.
Сега, можем да дойдем до формулата: ''Д : У = ДУ : Ф''.
Права ли е тази формула, според която ''Д'' се отнася към ''У'', тъй както ''ДУ'' към ''Ф''? Това значи, че двата свята – умственият и Духовният – имат еднакво отношение към физическия свят.
към беседата >>
Макар някъде да не взема тоновете правилно, джентълменството изисква да го изслушам спокойно.
след като станеш на сто години, това няма да бъде. Вие сега имате най-благоприятните условия за обхода, най-благоприятните условия да учите. По някой път ви гледам, че нямате търпение да изслушате нещо. Изслушвайте един човек. Който иска, може да ми даде един пример – да речем, ако е цигулар и има какво да свири, не е такава философия, ще го изслушам.
Макар някъде да не взема тоновете правилно, джентълменството изисква да го изслушам спокойно.
Когато съм ходил на концерт, съм наблюдавал как някой не слуша спокойно, а си свива веждите. Ако е на мястото на изпълнителите, по-хубаво няма да свири, но той свил вежди, като че ли е авторитет и не може да слуша. Често, когато някой пее тук, вие казвате: "Не може да пее", но този, който критикува, не може да пее по-добре. Който не знае да пее, трябва да се научи; който не знае да свири, трябва да се научи; който не знае да мисли, трябва да се научи. Мисълта е наука, чувстването е наука и постъпките са наука.
към беседата >>
Права ли е тази формула, според която ''Д'' се отнася към ''У'', тъй както ''ДУ'' към ''Ф''?
Имаме физическо поле, умствено поле и духовно поле. Светът е отношение, а полето е проява в това отношение. Най-първо, имате известни отношения: физическо или духовно, или умствено отношение. Те не могат да се смесят – физическите отношения са едно, умствените отношения са друго, а духовните пък се различават от предните две. Сега, можем да дойдем до формулата: ''Д : У = ДУ : Ф''.
Права ли е тази формула, според която ''Д'' се отнася към ''У'', тъй както ''ДУ'' към ''Ф''?
Това значи, че двата свята – умственият и Духовният – имат еднакво отношение към физическия свят.
към беседата >>
Когато съм ходил на концерт, съм наблюдавал как някой не слуша спокойно, а си свива веждите.
Вие сега имате най-благоприятните условия за обхода, най-благоприятните условия да учите. По някой път ви гледам, че нямате търпение да изслушате нещо. Изслушвайте един човек. Който иска, може да ми даде един пример – да речем, ако е цигулар и има какво да свири, не е такава философия, ще го изслушам. Макар някъде да не взема тоновете правилно, джентълменството изисква да го изслушам спокойно.
Когато съм ходил на концерт, съм наблюдавал как някой не слуша спокойно, а си свива веждите.
Ако е на мястото на изпълнителите, по-хубаво няма да свири, но той свил вежди, като че ли е авторитет и не може да слуша. Често, когато някой пее тук, вие казвате: "Не може да пее", но този, който критикува, не може да пее по-добре. Който не знае да пее, трябва да се научи; който не знае да свири, трябва да се научи; който не знае да мисли, трябва да се научи. Мисълта е наука, чувстването е наука и постъпките са наука.
към беседата >>
Това значи, че двата свята – умственият и Духовният – имат еднакво отношение към физическия свят.
Светът е отношение, а полето е проява в това отношение. Най-първо, имате известни отношения: физическо или духовно, или умствено отношение. Те не могат да се смесят – физическите отношения са едно, умствените отношения са друго, а духовните пък се различават от предните две. Сега, можем да дойдем до формулата: ''Д : У = ДУ : Ф''. Права ли е тази формула, според която ''Д'' се отнася към ''У'', тъй както ''ДУ'' към ''Ф''?
Това значи, че двата свята – умственият и Духовният – имат еднакво отношение към физическия свят.
към беседата >>
Ако е на мястото на изпълнителите, по-хубаво няма да свири, но той свил вежди, като че ли е авторитет и не може да слуша.
По някой път ви гледам, че нямате търпение да изслушате нещо. Изслушвайте един човек. Който иска, може да ми даде един пример – да речем, ако е цигулар и има какво да свири, не е такава философия, ще го изслушам. Макар някъде да не взема тоновете правилно, джентълменството изисква да го изслушам спокойно. Когато съм ходил на концерт, съм наблюдавал как някой не слуша спокойно, а си свива веждите.
Ако е на мястото на изпълнителите, по-хубаво няма да свири, но той свил вежди, като че ли е авторитет и не може да слуша.
Често, когато някой пее тук, вие казвате: "Не може да пее", но този, който критикува, не може да пее по-добре. Който не знае да пее, трябва да се научи; който не знае да свири, трябва да се научи; който не знае да мисли, трябва да се научи. Мисълта е наука, чувстването е наука и постъпките са наука.
към беседата >>
Сега, самият Живот е един сложен процес, с който вие постоянно се борите.
Сега, самият Живот е един сложен процес, с който вие постоянно се борите.
Да кажем, че в този процес имате физически прояви. Кое наричаме физически прояви? Посочете една. Да вземем процеса на дъвчене на храната. Ако те заставят да дъвчеш дадена храна, ти не усещаш известна наслада, но имаш някакъв вкус, т. е.
към беседата >>
Често, когато някой пее тук, вие казвате: "Не може да пее", но този, който критикува, не може да пее по-добре.
Изслушвайте един човек. Който иска, може да ми даде един пример – да речем, ако е цигулар и има какво да свири, не е такава философия, ще го изслушам. Макар някъде да не взема тоновете правилно, джентълменството изисква да го изслушам спокойно. Когато съм ходил на концерт, съм наблюдавал как някой не слуша спокойно, а си свива веждите. Ако е на мястото на изпълнителите, по-хубаво няма да свири, но той свил вежди, като че ли е авторитет и не може да слуша.
Често, когато някой пее тук, вие казвате: "Не може да пее", но този, който критикува, не може да пее по-добре.
Който не знае да пее, трябва да се научи; който не знае да свири, трябва да се научи; който не знае да мисли, трябва да се научи. Мисълта е наука, чувстването е наука и постъпките са наука.
към беседата >>
Да кажем, че в този процес имате физически прояви.
Сега, самият Живот е един сложен процес, с който вие постоянно се борите.
Да кажем, че в този процес имате физически прояви.
Кое наричаме физически прояви? Посочете една. Да вземем процеса на дъвчене на храната. Ако те заставят да дъвчеш дадена храна, ти не усещаш известна наслада, но имаш някакъв вкус, т. е. вътре в дъвкането има едно усещане.
към беседата >>
Който не знае да пее, трябва да се научи; който не знае да свири, трябва да се научи; който не знае да мисли, трябва да се научи.
Който иска, може да ми даде един пример – да речем, ако е цигулар и има какво да свири, не е такава философия, ще го изслушам. Макар някъде да не взема тоновете правилно, джентълменството изисква да го изслушам спокойно. Когато съм ходил на концерт, съм наблюдавал как някой не слуша спокойно, а си свива веждите. Ако е на мястото на изпълнителите, по-хубаво няма да свири, но той свил вежди, като че ли е авторитет и не може да слуша. Често, когато някой пее тук, вие казвате: "Не може да пее", но този, който критикува, не може да пее по-добре.
Който не знае да пее, трябва да се научи; който не знае да свири, трябва да се научи; който не знае да мисли, трябва да се научи.
Мисълта е наука, чувстването е наука и постъпките са наука.
към беседата >>
Кое наричаме физически прояви?
Сега, самият Живот е един сложен процес, с който вие постоянно се борите. Да кажем, че в този процес имате физически прояви.
Кое наричаме физически прояви?
Посочете една. Да вземем процеса на дъвчене на храната. Ако те заставят да дъвчеш дадена храна, ти не усещаш известна наслада, но имаш някакъв вкус, т. е. вътре в дъвкането има едно усещане. Първото дъвкане е физическо.
към беседата >>
Мисълта е наука, чувстването е наука и постъпките са наука.
Макар някъде да не взема тоновете правилно, джентълменството изисква да го изслушам спокойно. Когато съм ходил на концерт, съм наблюдавал как някой не слуша спокойно, а си свива веждите. Ако е на мястото на изпълнителите, по-хубаво няма да свири, но той свил вежди, като че ли е авторитет и не може да слуша. Често, когато някой пее тук, вие казвате: "Не може да пее", но този, който критикува, не може да пее по-добре. Който не знае да пее, трябва да се научи; който не знае да свири, трябва да се научи; който не знае да мисли, трябва да се научи.
Мисълта е наука, чувстването е наука и постъпките са наука.
към беседата >>
Посочете една.
Сега, самият Живот е един сложен процес, с който вие постоянно се борите. Да кажем, че в този процес имате физически прояви. Кое наричаме физически прояви?
Посочете една.
Да вземем процеса на дъвчене на храната. Ако те заставят да дъвчеш дадена храна, ти не усещаш известна наслада, но имаш някакъв вкус, т. е. вътре в дъвкането има едно усещане. Първото дъвкане е физическо. Второто дъвкане – това, което усещаш, спада към умствените прояви, т. е.
към беседата >>
Три велики науки има в света, които трябва най-първо да учите: учете се да създавате красиви форми, учете се да създадете красиви чувства, учете се да създадете красиви мисли в света.
Три велики науки има в света, които трябва най-първо да учите: учете се да създавате красиви форми, учете се да създадете красиви чувства, учете се да създадете красиви мисли в света.
Щом имате тия науки, вие ще бъдете гениален човек и навсякъде Животът ще потече за вас като по мед и масло.
към беседата >>
Да вземем процеса на дъвчене на храната.
Сега, самият Живот е един сложен процес, с който вие постоянно се борите. Да кажем, че в този процес имате физически прояви. Кое наричаме физически прояви? Посочете една.
Да вземем процеса на дъвчене на храната.
Ако те заставят да дъвчеш дадена храна, ти не усещаш известна наслада, но имаш някакъв вкус, т. е. вътре в дъвкането има едно усещане. Първото дъвкане е физическо. Второто дъвкане – това, което усещаш, спада към умствените прояви, т. е. ти схващаш с ума си, че има нещо приятно и дъвчеш храната, за да извлечеш нещо за себе си.
към беседата >>
Щом имате тия науки, вие ще бъдете гениален човек и навсякъде Животът ще потече за вас като по мед и масло.
Три велики науки има в света, които трябва най-първо да учите: учете се да създавате красиви форми, учете се да създадете красиви чувства, учете се да създадете красиви мисли в света.
Щом имате тия науки, вие ще бъдете гениален човек и навсякъде Животът ще потече за вас като по мед и масло.
към беседата >>
Ако те заставят да дъвчеш дадена храна, ти не усещаш известна наслада, но имаш някакъв вкус, т. е.
Сега, самият Живот е един сложен процес, с който вие постоянно се борите. Да кажем, че в този процес имате физически прояви. Кое наричаме физически прояви? Посочете една. Да вземем процеса на дъвчене на храната.
Ако те заставят да дъвчеш дадена храна, ти не усещаш известна наслада, но имаш някакъв вкус, т. е.
вътре в дъвкането има едно усещане. Първото дъвкане е физическо. Второто дъвкане – това, което усещаш, спада към умствените прояви, т. е. ти схващаш с ума си, че има нещо приятно и дъвчеш храната, за да извлечеш нещо за себе си. Даже когато човек яде несъзнателно, той все пак има нещо предвид.
към беседата >>
Мисля, че ме разбрахте.
Мисля, че ме разбрахте.
Ако сте ме разбрали, ще започнете да прилагате. Щом не прилагате, не сте ме разбрали. Който не разбира, той нищо не може да постигне.
към беседата >>
вътре в дъвкането има едно усещане.
Да кажем, че в този процес имате физически прояви. Кое наричаме физически прояви? Посочете една. Да вземем процеса на дъвчене на храната. Ако те заставят да дъвчеш дадена храна, ти не усещаш известна наслада, но имаш някакъв вкус, т. е.
вътре в дъвкането има едно усещане.
Първото дъвкане е физическо. Второто дъвкане – това, което усещаш, спада към умствените прояви, т. е. ти схващаш с ума си, че има нещо приятно и дъвчеш храната, за да извлечеш нещо за себе си. Даже когато човек яде несъзнателно, той все пак има нещо предвид. Да допуснем, че гледате една картина, която представя един физически обект, и приемате вътре в ума си известно впечатление.
към беседата >>
Ако сте ме разбрали, ще започнете да прилагате.
Мисля, че ме разбрахте.
Ако сте ме разбрали, ще започнете да прилагате.
Щом не прилагате, не сте ме разбрали. Който не разбира, той нищо не може да постигне.
към беседата >>
Първото дъвкане е физическо.
Кое наричаме физически прояви? Посочете една. Да вземем процеса на дъвчене на храната. Ако те заставят да дъвчеш дадена храна, ти не усещаш известна наслада, но имаш някакъв вкус, т. е. вътре в дъвкането има едно усещане.
Първото дъвкане е физическо.
Второто дъвкане – това, което усещаш, спада към умствените прояви, т. е. ти схващаш с ума си, че има нещо приятно и дъвчеш храната, за да извлечеш нещо за себе си. Даже когато човек яде несъзнателно, той все пак има нещо предвид. Да допуснем, че гледате една картина, която представя един физически обект, и приемате вътре в ума си известно впечатление. Това е умствената страна.
към беседата >>
Щом не прилагате, не сте ме разбрали.
Мисля, че ме разбрахте. Ако сте ме разбрали, ще започнете да прилагате.
Щом не прилагате, не сте ме разбрали.
Който не разбира, той нищо не може да постигне.
към беседата >>
Второто дъвкане – това, което усещаш, спада към умствените прояви, т. е.
Посочете една. Да вземем процеса на дъвчене на храната. Ако те заставят да дъвчеш дадена храна, ти не усещаш известна наслада, но имаш някакъв вкус, т. е. вътре в дъвкането има едно усещане. Първото дъвкане е физическо.
Второто дъвкане – това, което усещаш, спада към умствените прояви, т. е.
ти схващаш с ума си, че има нещо приятно и дъвчеш храната, за да извлечеш нещо за себе си. Даже когато човек яде несъзнателно, той все пак има нещо предвид. Да допуснем, че гледате една картина, която представя един физически обект, и приемате вътре в ума си известно впечатление. Това е умствената страна. После, вие разсъждавате, мислите върху картината.
към беседата >>
Който не разбира, той нищо не може да постигне.
Мисля, че ме разбрахте. Ако сте ме разбрали, ще започнете да прилагате. Щом не прилагате, не сте ме разбрали.
Който не разбира, той нищо не може да постигне.
към беседата >>
ти схващаш с ума си, че има нещо приятно и дъвчеш храната, за да извлечеш нещо за себе си.
Да вземем процеса на дъвчене на храната. Ако те заставят да дъвчеш дадена храна, ти не усещаш известна наслада, но имаш някакъв вкус, т. е. вътре в дъвкането има едно усещане. Първото дъвкане е физическо. Второто дъвкане – това, което усещаш, спада към умствените прояви, т. е.
ти схващаш с ума си, че има нещо приятно и дъвчеш храната, за да извлечеш нещо за себе си.
Даже когато човек яде несъзнателно, той все пак има нещо предвид. Да допуснем, че гледате една картина, която представя един физически обект, и приемате вътре в ума си известно впечатление. Това е умствената страна. После, вие разсъждавате, мислите върху картината. Този процес е умствената страна на картината – когато разсъждавате, тя е вътре в ума ви.
към беседата >>
Даже когато човек яде несъзнателно, той все пак има нещо предвид.
Ако те заставят да дъвчеш дадена храна, ти не усещаш известна наслада, но имаш някакъв вкус, т. е. вътре в дъвкането има едно усещане. Първото дъвкане е физическо. Второто дъвкане – това, което усещаш, спада към умствените прояви, т. е. ти схващаш с ума си, че има нещо приятно и дъвчеш храната, за да извлечеш нещо за себе си.
Даже когато човек яде несъзнателно, той все пак има нещо предвид.
Да допуснем, че гледате една картина, която представя един физически обект, и приемате вътре в ума си известно впечатление. Това е умствената страна. После, вие разсъждавате, мислите върху картината. Този процес е умствената страна на картината – когато разсъждавате, тя е вътре в ума ви. При този процес вие не можете да придадете физически оттенък на туй, което виждате.
към беседата >>
Да допуснем, че гледате една картина, която представя един физически обект, и приемате вътре в ума си известно впечатление.
вътре в дъвкането има едно усещане. Първото дъвкане е физическо. Второто дъвкане – това, което усещаш, спада към умствените прояви, т. е. ти схващаш с ума си, че има нещо приятно и дъвчеш храната, за да извлечеш нещо за себе си. Даже когато човек яде несъзнателно, той все пак има нещо предвид.
Да допуснем, че гледате една картина, която представя един физически обект, и приемате вътре в ума си известно впечатление.
Това е умствената страна. После, вие разсъждавате, мислите върху картината. Този процес е умствената страна на картината – когато разсъждавате, тя е вътре в ума ви. При този процес вие не можете да придадете физически оттенък на туй, което виждате. Физически как ще представите виждането, можете ли да го хванете?
към беседата >>
Това е умствената страна.
Първото дъвкане е физическо. Второто дъвкане – това, което усещаш, спада към умствените прояви, т. е. ти схващаш с ума си, че има нещо приятно и дъвчеш храната, за да извлечеш нещо за себе си. Даже когато човек яде несъзнателно, той все пак има нещо предвид. Да допуснем, че гледате една картина, която представя един физически обект, и приемате вътре в ума си известно впечатление.
Това е умствената страна.
После, вие разсъждавате, мислите върху картината. Този процес е умствената страна на картината – когато разсъждавате, тя е вътре в ума ви. При този процес вие не можете да придадете физически оттенък на туй, което виждате. Физически как ще представите виждането, можете ли да го хванете? Пипането е първото усещане, което се е проявило.
към беседата >>
После, вие разсъждавате, мислите върху картината.
Второто дъвкане – това, което усещаш, спада към умствените прояви, т. е. ти схващаш с ума си, че има нещо приятно и дъвчеш храната, за да извлечеш нещо за себе си. Даже когато човек яде несъзнателно, той все пак има нещо предвид. Да допуснем, че гледате една картина, която представя един физически обект, и приемате вътре в ума си известно впечатление. Това е умствената страна.
После, вие разсъждавате, мислите върху картината.
Този процес е умствената страна на картината – когато разсъждавате, тя е вътре в ума ви. При този процес вие не можете да придадете физически оттенък на туй, което виждате. Физически как ще представите виждането, можете ли да го хванете? Пипането е първото усещане, което се е проявило. Казва някой: "В това, което не усещам, не вярвам." Но ние боравим с пет сетива.
към беседата >>
Този процес е умствената страна на картината – когато разсъждавате, тя е вътре в ума ви.
ти схващаш с ума си, че има нещо приятно и дъвчеш храната, за да извлечеш нещо за себе си. Даже когато човек яде несъзнателно, той все пак има нещо предвид. Да допуснем, че гледате една картина, която представя един физически обект, и приемате вътре в ума си известно впечатление. Това е умствената страна. После, вие разсъждавате, мислите върху картината.
Този процес е умствената страна на картината – когато разсъждавате, тя е вътре в ума ви.
При този процес вие не можете да придадете физически оттенък на туй, което виждате. Физически как ще представите виждането, можете ли да го хванете? Пипането е първото усещане, което се е проявило. Казва някой: "В това, което не усещам, не вярвам." Но ние боравим с пет сетива. На физическото поле ни липсват още две други сетива.
към беседата >>
При този процес вие не можете да придадете физически оттенък на туй, което виждате.
Даже когато човек яде несъзнателно, той все пак има нещо предвид. Да допуснем, че гледате една картина, която представя един физически обект, и приемате вътре в ума си известно впечатление. Това е умствената страна. После, вие разсъждавате, мислите върху картината. Този процес е умствената страна на картината – когато разсъждавате, тя е вътре в ума ви.
При този процес вие не можете да придадете физически оттенък на туй, което виждате.
Физически как ще представите виждането, можете ли да го хванете? Пипането е първото усещане, което се е проявило. Казва някой: "В това, което не усещам, не вярвам." Но ние боравим с пет сетива. На физическото поле ни липсват още две други сетива. Второто сетиво е вкусът.
към беседата >>
Физически как ще представите виждането, можете ли да го хванете?
Да допуснем, че гледате една картина, която представя един физически обект, и приемате вътре в ума си известно впечатление. Това е умствената страна. После, вие разсъждавате, мислите върху картината. Този процес е умствената страна на картината – когато разсъждавате, тя е вътре в ума ви. При този процес вие не можете да придадете физически оттенък на туй, което виждате.
Физически как ще представите виждането, можете ли да го хванете?
Пипането е първото усещане, което се е проявило. Казва някой: "В това, което не усещам, не вярвам." Но ние боравим с пет сетива. На физическото поле ни липсват още две други сетива. Второто сетиво е вкусът. Каква е разликата между това, което усещате със съзнанието, и това, което усещате с вкуса?
към беседата >>
Пипането е първото усещане, което се е проявило.
Това е умствената страна. После, вие разсъждавате, мислите върху картината. Този процес е умствената страна на картината – когато разсъждавате, тя е вътре в ума ви. При този процес вие не можете да придадете физически оттенък на туй, което виждате. Физически как ще представите виждането, можете ли да го хванете?
Пипането е първото усещане, което се е проявило.
Казва някой: "В това, което не усещам, не вярвам." Но ние боравим с пет сетива. На физическото поле ни липсват още две други сетива. Второто сетиво е вкусът. Каква е разликата между това, което усещате със съзнанието, и това, което усещате с вкуса? Вкусът качествено различава, че някои неща са сладки или горчиви, т. е.
към беседата >>
Казва някой: "В това, което не усещам, не вярвам." Но ние боравим с пет сетива.
После, вие разсъждавате, мислите върху картината. Този процес е умствената страна на картината – когато разсъждавате, тя е вътре в ума ви. При този процес вие не можете да придадете физически оттенък на туй, което виждате. Физически как ще представите виждането, можете ли да го хванете? Пипането е първото усещане, което се е проявило.
Казва някой: "В това, което не усещам, не вярвам." Но ние боравим с пет сетива.
На физическото поле ни липсват още две други сетива. Второто сетиво е вкусът. Каква е разликата между това, което усещате със съзнанието, и това, което усещате с вкуса? Вкусът качествено различава, че някои неща са сладки или горчиви, т. е. че някои неща може да са полезни или да са вредни за него.
към беседата >>
На физическото поле ни липсват още две други сетива.
Този процес е умствената страна на картината – когато разсъждавате, тя е вътре в ума ви. При този процес вие не можете да придадете физически оттенък на туй, което виждате. Физически как ще представите виждането, можете ли да го хванете? Пипането е първото усещане, което се е проявило. Казва някой: "В това, което не усещам, не вярвам." Но ние боравим с пет сетива.
На физическото поле ни липсват още две други сетива.
Второто сетиво е вкусът. Каква е разликата между това, което усещате със съзнанието, и това, което усещате с вкуса? Вкусът качествено различава, че някои неща са сладки или горчиви, т. е. че някои неща може да са полезни или да са вредни за него. Ония, които са вредни за него, той ги нарича горчиви.
към беседата >>
Второто сетиво е вкусът.
При този процес вие не можете да придадете физически оттенък на туй, което виждате. Физически как ще представите виждането, можете ли да го хванете? Пипането е първото усещане, което се е проявило. Казва някой: "В това, което не усещам, не вярвам." Но ние боравим с пет сетива. На физическото поле ни липсват още две други сетива.
Второто сетиво е вкусът.
Каква е разликата между това, което усещате със съзнанието, и това, което усещате с вкуса? Вкусът качествено различава, че някои неща са сладки или горчиви, т. е. че някои неща може да са полезни или да са вредни за него. Ония, които са вредни за него, той ги нарича горчиви. А с какво се занимава осезанието?
към беседата >>
Каква е разликата между това, което усещате със съзнанието, и това, което усещате с вкуса?
Физически как ще представите виждането, можете ли да го хванете? Пипането е първото усещане, което се е проявило. Казва някой: "В това, което не усещам, не вярвам." Но ние боравим с пет сетива. На физическото поле ни липсват още две други сетива. Второто сетиво е вкусът.
Каква е разликата между това, което усещате със съзнанието, и това, което усещате с вкуса?
Вкусът качествено различава, че някои неща са сладки или горчиви, т. е. че някои неща може да са полезни или да са вредни за него. Ония, които са вредни за него, той ги нарича горчиви. А с какво се занимава осезанието? Може да чувстваш, че един предмет е топъл или студен, че е твърд или мек, т. е.
към беседата >>
Вкусът качествено различава, че някои неща са сладки или горчиви, т. е.
Пипането е първото усещане, което се е проявило. Казва някой: "В това, което не усещам, не вярвам." Но ние боравим с пет сетива. На физическото поле ни липсват още две други сетива. Второто сетиво е вкусът. Каква е разликата между това, което усещате със съзнанието, и това, което усещате с вкуса?
Вкусът качествено различава, че някои неща са сладки или горчиви, т. е.
че някои неща може да са полезни или да са вредни за него. Ония, които са вредни за него, той ги нарича горчиви. А с какво се занимава осезанието? Може да чувстваш, че един предмет е топъл или студен, че е твърд или мек, т. е. схващаш външната страна на нещата.
към беседата >>
че някои неща може да са полезни или да са вредни за него.
Казва някой: "В това, което не усещам, не вярвам." Но ние боравим с пет сетива. На физическото поле ни липсват още две други сетива. Второто сетиво е вкусът. Каква е разликата между това, което усещате със съзнанието, и това, което усещате с вкуса? Вкусът качествено различава, че някои неща са сладки или горчиви, т. е.
че някои неща може да са полезни или да са вредни за него.
Ония, които са вредни за него, той ги нарича горчиви. А с какво се занимава осезанието? Може да чувстваш, че един предмет е топъл или студен, че е твърд или мек, т. е. схващаш външната страна на нещата. Ако чувствате, че предметът е топъл, към коя категория ще го класифицирате?
към беседата >>
Ония, които са вредни за него, той ги нарича горчиви.
На физическото поле ни липсват още две други сетива. Второто сетиво е вкусът. Каква е разликата между това, което усещате със съзнанието, и това, което усещате с вкуса? Вкусът качествено различава, че някои неща са сладки или горчиви, т. е. че някои неща може да са полезни или да са вредни за него.
Ония, които са вредни за него, той ги нарича горчиви.
А с какво се занимава осезанието? Може да чувстваш, че един предмет е топъл или студен, че е твърд или мек, т. е. схващаш външната страна на нещата. Ако чувствате, че предметът е топъл, към коя категория ще го класифицирате? Например, каква е разликата между топлина и студ на физическото поле?
към беседата >>
А с какво се занимава осезанието?
Второто сетиво е вкусът. Каква е разликата между това, което усещате със съзнанието, и това, което усещате с вкуса? Вкусът качествено различава, че някои неща са сладки или горчиви, т. е. че някои неща може да са полезни или да са вредни за него. Ония, които са вредни за него, той ги нарича горчиви.
А с какво се занимава осезанието?
Може да чувстваш, че един предмет е топъл или студен, че е твърд или мек, т. е. схващаш външната страна на нещата. Ако чувствате, че предметът е топъл, към коя категория ще го класифицирате? Например, каква е разликата между топлина и студ на физическото поле? При топлината нещата се разширяват, а при студа се свиват, т. е.
към беседата >>
Може да чувстваш, че един предмет е топъл или студен, че е твърд или мек, т. е.
Каква е разликата между това, което усещате със съзнанието, и това, което усещате с вкуса? Вкусът качествено различава, че някои неща са сладки или горчиви, т. е. че някои неща може да са полезни или да са вредни за него. Ония, които са вредни за него, той ги нарича горчиви. А с какво се занимава осезанието?
Може да чувстваш, че един предмет е топъл или студен, че е твърд или мек, т. е.
схващаш външната страна на нещата. Ако чувствате, че предметът е топъл, към коя категория ще го класифицирате? Например, каква е разликата между топлина и студ на физическото поле? При топлината нещата се разширяват, а при студа се свиват, т. е. имаме обмяна.
към беседата >>
схващаш външната страна на нещата.
Вкусът качествено различава, че някои неща са сладки или горчиви, т. е. че някои неща може да са полезни или да са вредни за него. Ония, които са вредни за него, той ги нарича горчиви. А с какво се занимава осезанието? Може да чувстваш, че един предмет е топъл или студен, че е твърд или мек, т. е.
схващаш външната страна на нещата.
Ако чувствате, че предметът е топъл, към коя категория ще го класифицирате? Например, каква е разликата между топлина и студ на физическото поле? При топлината нещата се разширяват, а при студа се свиват, т. е. имаме обмяна. Водата прави едно изключение: при студ не се свива, а се разширява.
към беседата >>
Ако чувствате, че предметът е топъл, към коя категория ще го класифицирате?
че някои неща може да са полезни или да са вредни за него. Ония, които са вредни за него, той ги нарича горчиви. А с какво се занимава осезанието? Може да чувстваш, че един предмет е топъл или студен, че е твърд или мек, т. е. схващаш външната страна на нещата.
Ако чувствате, че предметът е топъл, към коя категория ще го класифицирате?
Например, каква е разликата между топлина и студ на физическото поле? При топлината нещата се разширяват, а при студа се свиват, т. е. имаме обмяна. Водата прави едно изключение: при студ не се свива, а се разширява. Но по принцип при студ предметите се свиват, т. е.
към беседата >>
Например, каква е разликата между топлина и студ на физическото поле?
Ония, които са вредни за него, той ги нарича горчиви. А с какво се занимава осезанието? Може да чувстваш, че един предмет е топъл или студен, че е твърд или мек, т. е. схващаш външната страна на нещата. Ако чувствате, че предметът е топъл, към коя категория ще го класифицирате?
Например, каква е разликата между топлина и студ на физическото поле?
При топлината нещата се разширяват, а при студа се свиват, т. е. имаме обмяна. Водата прави едно изключение: при студ не се свива, а се разширява. Но по принцип при студ предметите се свиват, т. е. винаги при студ обемът на телата става по-малък.
към беседата >>
При топлината нещата се разширяват, а при студа се свиват, т. е.
А с какво се занимава осезанието? Може да чувстваш, че един предмет е топъл или студен, че е твърд или мек, т. е. схващаш външната страна на нещата. Ако чувствате, че предметът е топъл, към коя категория ще го класифицирате? Например, каква е разликата между топлина и студ на физическото поле?
При топлината нещата се разширяват, а при студа се свиват, т. е.
имаме обмяна. Водата прави едно изключение: при студ не се свива, а се разширява. Но по принцип при студ предметите се свиват, т. е. винаги при студ обемът на телата става по-малък. Разбира се, свиването е такова, че не се забелязва с просто око.
към беседата >>
имаме обмяна.
Може да чувстваш, че един предмет е топъл или студен, че е твърд или мек, т. е. схващаш външната страна на нещата. Ако чувствате, че предметът е топъл, към коя категория ще го класифицирате? Например, каква е разликата между топлина и студ на физическото поле? При топлината нещата се разширяват, а при студа се свиват, т. е.
имаме обмяна.
Водата прави едно изключение: при студ не се свива, а се разширява. Но по принцип при студ предметите се свиват, т. е. винаги при студ обемът на телата става по-малък. Разбира се, свиването е такова, че не се забелязва с просто око.
към беседата >>
Водата прави едно изключение: при студ не се свива, а се разширява.
схващаш външната страна на нещата. Ако чувствате, че предметът е топъл, към коя категория ще го класифицирате? Например, каква е разликата между топлина и студ на физическото поле? При топлината нещата се разширяват, а при студа се свиват, т. е. имаме обмяна.
Водата прави едно изключение: при студ не се свива, а се разширява.
Но по принцип при студ предметите се свиват, т. е. винаги при студ обемът на телата става по-малък. Разбира се, свиването е такова, че не се забелязва с просто око.
към беседата >>
Но по принцип при студ предметите се свиват, т. е.
Ако чувствате, че предметът е топъл, към коя категория ще го класифицирате? Например, каква е разликата между топлина и студ на физическото поле? При топлината нещата се разширяват, а при студа се свиват, т. е. имаме обмяна. Водата прави едно изключение: при студ не се свива, а се разширява.
Но по принцип при студ предметите се свиват, т. е.
винаги при студ обемът на телата става по-малък. Разбира се, свиването е такова, че не се забелязва с просто око.
към беседата >>
винаги при студ обемът на телата става по-малък.
Например, каква е разликата между топлина и студ на физическото поле? При топлината нещата се разширяват, а при студа се свиват, т. е. имаме обмяна. Водата прави едно изключение: при студ не се свива, а се разширява. Но по принцип при студ предметите се свиват, т. е.
винаги при студ обемът на телата става по-малък.
Разбира се, свиването е такова, че не се забелязва с просто око.
към беседата >>
Разбира се, свиването е такова, че не се забелязва с просто око.
При топлината нещата се разширяват, а при студа се свиват, т. е. имаме обмяна. Водата прави едно изключение: при студ не се свива, а се разширява. Но по принцип при студ предметите се свиват, т. е. винаги при студ обемът на телата става по-малък.
Разбира се, свиването е такова, че не се забелязва с просто око.
към беседата >>
Сега, какво отношение има физическият свят?
Сега, какво отношение има физическият свят?
Той е най-близкият до нас свят, значи това е опитното поле, дето опитваме нещата. Тогава може да кажем, че Духовният свят представлява смисълът на нещата, а Умственият свят – съдържанието. Следователно във физическия свят имаме формите на нещата, в Умствения свят изучаваме съдържанието на нещата, а в Духовния свят изучаваме смисъла на нещата. Смисълът вече е отношение. А щом дойдем до съдържанието, имаме вече границите на геометрията.
към беседата >>
Той е най-близкият до нас свят, значи това е опитното поле, дето опитваме нещата.
Сега, какво отношение има физическият свят?
Той е най-близкият до нас свят, значи това е опитното поле, дето опитваме нещата.
Тогава може да кажем, че Духовният свят представлява смисълът на нещата, а Умственият свят – съдържанието. Следователно във физическия свят имаме формите на нещата, в Умствения свят изучаваме съдържанието на нещата, а в Духовния свят изучаваме смисъла на нещата. Смисълът вече е отношение. А щом дойдем до съдържанието, имаме вече границите на геометрията. В даден случай вие имате една мисъл, която трябва да има форма, трябва да има съдържание в себе си, трябва да има и смисъл в себе си.
към беседата >>
Тогава може да кажем, че Духовният свят представлява смисълът на нещата, а Умственият свят – съдържанието.
Сега, какво отношение има физическият свят? Той е най-близкият до нас свят, значи това е опитното поле, дето опитваме нещата.
Тогава може да кажем, че Духовният свят представлява смисълът на нещата, а Умственият свят – съдържанието.
Следователно във физическия свят имаме формите на нещата, в Умствения свят изучаваме съдържанието на нещата, а в Духовния свят изучаваме смисъла на нещата. Смисълът вече е отношение. А щом дойдем до съдържанието, имаме вече границите на геометрията. В даден случай вие имате една мисъл, която трябва да има форма, трябва да има съдържание в себе си, трябва да има и смисъл в себе си. Под смисъл разбираме подбуждение, т. е.
към беседата >>
Следователно във физическия свят имаме формите на нещата, в Умствения свят изучаваме съдържанието на нещата, а в Духовния свят изучаваме смисъла на нещата.
Сега, какво отношение има физическият свят? Той е най-близкият до нас свят, значи това е опитното поле, дето опитваме нещата. Тогава може да кажем, че Духовният свят представлява смисълът на нещата, а Умственият свят – съдържанието.
Следователно във физическия свят имаме формите на нещата, в Умствения свят изучаваме съдържанието на нещата, а в Духовния свят изучаваме смисъла на нещата.
Смисълът вече е отношение. А щом дойдем до съдържанието, имаме вече границите на геометрията. В даден случай вие имате една мисъл, която трябва да има форма, трябва да има съдържание в себе си, трябва да има и смисъл в себе си. Под смисъл разбираме подбуждение, т. е. вие сте в едно специфично състояние – щом се събудите, искате да познаете нещо.
към беседата >>
Смисълът вече е отношение.
Сега, какво отношение има физическият свят? Той е най-близкият до нас свят, значи това е опитното поле, дето опитваме нещата. Тогава може да кажем, че Духовният свят представлява смисълът на нещата, а Умственият свят – съдържанието. Следователно във физическия свят имаме формите на нещата, в Умствения свят изучаваме съдържанието на нещата, а в Духовния свят изучаваме смисъла на нещата.
Смисълът вече е отношение.
А щом дойдем до съдържанието, имаме вече границите на геометрията. В даден случай вие имате една мисъл, която трябва да има форма, трябва да има съдържание в себе си, трябва да има и смисъл в себе си. Под смисъл разбираме подбуждение, т. е. вие сте в едно специфично състояние – щом се събудите, искате да познаете нещо. С други думи, човек спи някъде, пробужда се и иска да направи разлика между себе си и животното и казва: "Аз не съм животно." Човек не е ли животно?
към беседата >>
А щом дойдем до съдържанието, имаме вече границите на геометрията.
Сега, какво отношение има физическият свят? Той е най-близкият до нас свят, значи това е опитното поле, дето опитваме нещата. Тогава може да кажем, че Духовният свят представлява смисълът на нещата, а Умственият свят – съдържанието. Следователно във физическия свят имаме формите на нещата, в Умствения свят изучаваме съдържанието на нещата, а в Духовния свят изучаваме смисъла на нещата. Смисълът вече е отношение.
А щом дойдем до съдържанието, имаме вече границите на геометрията.
В даден случай вие имате една мисъл, която трябва да има форма, трябва да има съдържание в себе си, трябва да има и смисъл в себе си. Под смисъл разбираме подбуждение, т. е. вие сте в едно специфично състояние – щом се събудите, искате да познаете нещо. С други думи, човек спи някъде, пробужда се и иска да направи разлика между себе си и животното и казва: "Аз не съм животно." Човек не е ли животно? Вярно, че е човек, защото мисли, но и животно е.
към беседата >>
В даден случай вие имате една мисъл, която трябва да има форма, трябва да има съдържание в себе си, трябва да има и смисъл в себе си.
Той е най-близкият до нас свят, значи това е опитното поле, дето опитваме нещата. Тогава може да кажем, че Духовният свят представлява смисълът на нещата, а Умственият свят – съдържанието. Следователно във физическия свят имаме формите на нещата, в Умствения свят изучаваме съдържанието на нещата, а в Духовния свят изучаваме смисъла на нещата. Смисълът вече е отношение. А щом дойдем до съдържанието, имаме вече границите на геометрията.
В даден случай вие имате една мисъл, която трябва да има форма, трябва да има съдържание в себе си, трябва да има и смисъл в себе си.
Под смисъл разбираме подбуждение, т. е. вие сте в едно специфично състояние – щом се събудите, искате да познаете нещо. С други думи, човек спи някъде, пробужда се и иска да направи разлика между себе си и животното и казва: "Аз не съм животно." Човек не е ли животно? Вярно, че е човек, защото мисли, но и животно е. А няма ли животно в него?
към беседата >>
Под смисъл разбираме подбуждение, т. е.
Тогава може да кажем, че Духовният свят представлява смисълът на нещата, а Умственият свят – съдържанието. Следователно във физическия свят имаме формите на нещата, в Умствения свят изучаваме съдържанието на нещата, а в Духовния свят изучаваме смисъла на нещата. Смисълът вече е отношение. А щом дойдем до съдържанието, имаме вече границите на геометрията. В даден случай вие имате една мисъл, която трябва да има форма, трябва да има съдържание в себе си, трябва да има и смисъл в себе си.
Под смисъл разбираме подбуждение, т. е.
вие сте в едно специфично състояние – щом се събудите, искате да познаете нещо. С други думи, човек спи някъде, пробужда се и иска да направи разлика между себе си и животното и казва: "Аз не съм животно." Човек не е ли животно? Вярно, че е човек, защото мисли, но и животно е. А няма ли животно в него? Човек казва: "Не съм животно!
към беседата >>
вие сте в едно специфично състояние – щом се събудите, искате да познаете нещо.
Следователно във физическия свят имаме формите на нещата, в Умствения свят изучаваме съдържанието на нещата, а в Духовния свят изучаваме смисъла на нещата. Смисълът вече е отношение. А щом дойдем до съдържанието, имаме вече границите на геометрията. В даден случай вие имате една мисъл, която трябва да има форма, трябва да има съдържание в себе си, трябва да има и смисъл в себе си. Под смисъл разбираме подбуждение, т. е.
вие сте в едно специфично състояние – щом се събудите, искате да познаете нещо.
С други думи, човек спи някъде, пробужда се и иска да направи разлика между себе си и животното и казва: "Аз не съм животно." Човек не е ли животно? Вярно, че е човек, защото мисли, но и животно е. А няма ли животно в него? Човек казва: "Не съм животно! " и с тези думи той подразбира известно качество, което приписва на животните, т. е.
към беседата >>
С други думи, човек спи някъде, пробужда се и иска да направи разлика между себе си и животното и казва: "Аз не съм животно." Човек не е ли животно?
Смисълът вече е отношение. А щом дойдем до съдържанието, имаме вече границите на геометрията. В даден случай вие имате една мисъл, която трябва да има форма, трябва да има съдържание в себе си, трябва да има и смисъл в себе си. Под смисъл разбираме подбуждение, т. е. вие сте в едно специфично състояние – щом се събудите, искате да познаете нещо.
С други думи, човек спи някъде, пробужда се и иска да направи разлика между себе си и животното и казва: "Аз не съм животно." Човек не е ли животно?
Вярно, че е човек, защото мисли, но и животно е. А няма ли животно в него? Човек казва: "Не съм животно! " и с тези думи той подразбира известно качество, което приписва на животните, т. е. иска да каже, че не е глупав.
към беседата >>
Вярно, че е човек, защото мисли, но и животно е.
А щом дойдем до съдържанието, имаме вече границите на геометрията. В даден случай вие имате една мисъл, която трябва да има форма, трябва да има съдържание в себе си, трябва да има и смисъл в себе си. Под смисъл разбираме подбуждение, т. е. вие сте в едно специфично състояние – щом се събудите, искате да познаете нещо. С други думи, човек спи някъде, пробужда се и иска да направи разлика между себе си и животното и казва: "Аз не съм животно." Човек не е ли животно?
Вярно, че е човек, защото мисли, но и животно е.
А няма ли животно в него? Човек казва: "Не съм животно! " и с тези думи той подразбира известно качество, което приписва на животните, т. е. иска да каже, че не е глупав. Така той туря едно чувство не на място.
към беседата >>
А няма ли животно в него?
В даден случай вие имате една мисъл, която трябва да има форма, трябва да има съдържание в себе си, трябва да има и смисъл в себе си. Под смисъл разбираме подбуждение, т. е. вие сте в едно специфично състояние – щом се събудите, искате да познаете нещо. С други думи, човек спи някъде, пробужда се и иска да направи разлика между себе си и животното и казва: "Аз не съм животно." Човек не е ли животно? Вярно, че е човек, защото мисли, но и животно е.
А няма ли животно в него?
Човек казва: "Не съм животно! " и с тези думи той подразбира известно качество, което приписва на животните, т. е. иска да каже, че не е глупав. Така той туря едно чувство не на място. Като кажат "животно", подразбират един нисш живот.
към беседата >>
Човек казва: "Не съм животно!
Под смисъл разбираме подбуждение, т. е. вие сте в едно специфично състояние – щом се събудите, искате да познаете нещо. С други думи, човек спи някъде, пробужда се и иска да направи разлика между себе си и животното и казва: "Аз не съм животно." Човек не е ли животно? Вярно, че е човек, защото мисли, но и животно е. А няма ли животно в него?
Човек казва: "Не съм животно!
" и с тези думи той подразбира известно качество, което приписва на животните, т. е. иска да каже, че не е глупав. Така той туря едно чувство не на място. Като кажат "животно", подразбират един нисш живот. В случая думата е употребена не на място.
към беседата >>
" и с тези думи той подразбира известно качество, което приписва на животните, т. е.
вие сте в едно специфично състояние – щом се събудите, искате да познаете нещо. С други думи, човек спи някъде, пробужда се и иска да направи разлика между себе си и животното и казва: "Аз не съм животно." Човек не е ли животно? Вярно, че е човек, защото мисли, но и животно е. А няма ли животно в него? Човек казва: "Не съм животно!
" и с тези думи той подразбира известно качество, което приписва на животните, т. е.
иска да каже, че не е глупав. Така той туря едно чувство не на място. Като кажат "животно", подразбират един нисш живот. В случая думата е употребена не на място. Или казват "животински живот", което подразбира животно, в което мисълта не взема участие.
към беседата >>
иска да каже, че не е глупав.
С други думи, човек спи някъде, пробужда се и иска да направи разлика между себе си и животното и казва: "Аз не съм животно." Човек не е ли животно? Вярно, че е човек, защото мисли, но и животно е. А няма ли животно в него? Човек казва: "Не съм животно! " и с тези думи той подразбира известно качество, което приписва на животните, т. е.
иска да каже, че не е глупав.
Така той туря едно чувство не на място. Като кажат "животно", подразбират един нисш живот. В случая думата е употребена не на място. Или казват "животински живот", което подразбира животно, в което мисълта не взема участие. Разликата е там, че човек мисли и тогава извършва работата, а пък животните извършват работата и тогава мислят, т. е.
към беседата >>
Така той туря едно чувство не на място.
Вярно, че е човек, защото мисли, но и животно е. А няма ли животно в него? Човек казва: "Не съм животно! " и с тези думи той подразбира известно качество, което приписва на животните, т. е. иска да каже, че не е глупав.
Така той туря едно чувство не на място.
Като кажат "животно", подразбират един нисш живот. В случая думата е употребена не на място. Или казват "животински живот", което подразбира животно, в което мисълта не взема участие. Разликата е там, че човек мисли и тогава извършва работата, а пък животните извършват работата и тогава мислят, т. е. животните рядко мислят предварително.
към беседата >>
Като кажат "животно", подразбират един нисш живот.
А няма ли животно в него? Човек казва: "Не съм животно! " и с тези думи той подразбира известно качество, което приписва на животните, т. е. иска да каже, че не е глупав. Така той туря едно чувство не на място.
Като кажат "животно", подразбират един нисш живот.
В случая думата е употребена не на място. Или казват "животински живот", което подразбира животно, в което мисълта не взема участие. Разликата е там, че човек мисли и тогава извършва работата, а пък животните извършват работата и тогава мислят, т. е. животните рядко мислят предварително. Едно животно започва да мисли, след като го набиеш хубаво.
към беседата >>
В случая думата е употребена не на място.
Човек казва: "Не съм животно! " и с тези думи той подразбира известно качество, което приписва на животните, т. е. иска да каже, че не е глупав. Така той туря едно чувство не на място. Като кажат "животно", подразбират един нисш живот.
В случая думата е употребена не на място.
Или казват "животински живот", което подразбира животно, в което мисълта не взема участие. Разликата е там, че човек мисли и тогава извършва работата, а пък животните извършват работата и тогава мислят, т. е. животните рядко мислят предварително. Едно животно започва да мисли, след като го набиеш хубаво. Ако го набиеш два-три пъти много добре и после само като му покажеш тоягата, животното вече знае.
към беседата >>
Или казват "животински живот", което подразбира животно, в което мисълта не взема участие.
" и с тези думи той подразбира известно качество, което приписва на животните, т. е. иска да каже, че не е глупав. Така той туря едно чувство не на място. Като кажат "животно", подразбират един нисш живот. В случая думата е употребена не на място.
Или казват "животински живот", което подразбира животно, в което мисълта не взема участие.
Разликата е там, че човек мисли и тогава извършва работата, а пък животните извършват работата и тогава мислят, т. е. животните рядко мислят предварително. Едно животно започва да мисли, след като го набиеш хубаво. Ако го набиеш два-три пъти много добре и после само като му покажеш тоягата, животното вече знае. Човек се отличава по това, че мисли какви ще бъдат последствията.
към беседата >>
Разликата е там, че човек мисли и тогава извършва работата, а пък животните извършват работата и тогава мислят, т. е.
иска да каже, че не е глупав. Така той туря едно чувство не на място. Като кажат "животно", подразбират един нисш живот. В случая думата е употребена не на място. Или казват "животински живот", което подразбира животно, в което мисълта не взема участие.
Разликата е там, че човек мисли и тогава извършва работата, а пък животните извършват работата и тогава мислят, т. е.
животните рядко мислят предварително. Едно животно започва да мисли, след като го набиеш хубаво. Ако го набиеш два-три пъти много добре и после само като му покажеш тоягата, животното вече знае. Човек се отличава по това, че мисли какви ще бъдат последствията. Въобще, днешните културни хора, преди да направят нещо, мислят какви ще бъдат последствията.
към беседата >>
животните рядко мислят предварително.
Така той туря едно чувство не на място. Като кажат "животно", подразбират един нисш живот. В случая думата е употребена не на място. Или казват "животински живот", което подразбира животно, в което мисълта не взема участие. Разликата е там, че човек мисли и тогава извършва работата, а пък животните извършват работата и тогава мислят, т. е.
животните рядко мислят предварително.
Едно животно започва да мисли, след като го набиеш хубаво. Ако го набиеш два-три пъти много добре и после само като му покажеш тоягата, животното вече знае. Човек се отличава по това, че мисли какви ще бъдат последствията. Въобще, днешните културни хора, преди да направят нещо, мислят какви ще бъдат последствията. Да кажем, че изучаваш музика; какви ще бъдат последствията, когато станеш музикант?
към беседата >>
Едно животно започва да мисли, след като го набиеш хубаво.
Като кажат "животно", подразбират един нисш живот. В случая думата е употребена не на място. Или казват "животински живот", което подразбира животно, в което мисълта не взема участие. Разликата е там, че човек мисли и тогава извършва работата, а пък животните извършват работата и тогава мислят, т. е. животните рядко мислят предварително.
Едно животно започва да мисли, след като го набиеш хубаво.
Ако го набиеш два-три пъти много добре и после само като му покажеш тоягата, животното вече знае. Човек се отличава по това, че мисли какви ще бъдат последствията. Въобще, днешните културни хора, преди да направят нещо, мислят какви ще бъдат последствията. Да кажем, че изучаваш музика; какви ще бъдат последствията, когато станеш музикант? Ако те харесат, искаш да станеш музикант; ако не те харесат, намираш, че тази професия не е за теб.
към беседата >>
Ако го набиеш два-три пъти много добре и после само като му покажеш тоягата, животното вече знае.
В случая думата е употребена не на място. Или казват "животински живот", което подразбира животно, в което мисълта не взема участие. Разликата е там, че човек мисли и тогава извършва работата, а пък животните извършват работата и тогава мислят, т. е. животните рядко мислят предварително. Едно животно започва да мисли, след като го набиеш хубаво.
Ако го набиеш два-три пъти много добре и после само като му покажеш тоягата, животното вече знае.
Човек се отличава по това, че мисли какви ще бъдат последствията. Въобще, днешните културни хора, преди да направят нещо, мислят какви ще бъдат последствията. Да кажем, че изучаваш музика; какви ще бъдат последствията, когато станеш музикант? Ако те харесат, искаш да станеш музикант; ако не те харесат, намираш, че тази професия не е за теб. След това искаш да учиш физика, да станеш инженер, но пак мислиш, че тази работа не е за теб.
към беседата >>
Човек се отличава по това, че мисли какви ще бъдат последствията.
Или казват "животински живот", което подразбира животно, в което мисълта не взема участие. Разликата е там, че човек мисли и тогава извършва работата, а пък животните извършват работата и тогава мислят, т. е. животните рядко мислят предварително. Едно животно започва да мисли, след като го набиеш хубаво. Ако го набиеш два-три пъти много добре и после само като му покажеш тоягата, животното вече знае.
Човек се отличава по това, че мисли какви ще бъдат последствията.
Въобще, днешните културни хора, преди да направят нещо, мислят какви ще бъдат последствията. Да кажем, че изучаваш музика; какви ще бъдат последствията, когато станеш музикант? Ако те харесат, искаш да станеш музикант; ако не те харесат, намираш, че тази професия не е за теб. След това искаш да учиш физика, да станеш инженер, но пак мислиш, че тази работа не е за теб. Най-после започваш да изучаваш земята - изучаваш твърдата почва и елементите, изучаваш при какви условия се оре земята, как се садят разни семена и какви ще бъдат последствията.
към беседата >>
Въобще, днешните културни хора, преди да направят нещо, мислят какви ще бъдат последствията.
Разликата е там, че човек мисли и тогава извършва работата, а пък животните извършват работата и тогава мислят, т. е. животните рядко мислят предварително. Едно животно започва да мисли, след като го набиеш хубаво. Ако го набиеш два-три пъти много добре и после само като му покажеш тоягата, животното вече знае. Човек се отличава по това, че мисли какви ще бъдат последствията.
Въобще, днешните културни хора, преди да направят нещо, мислят какви ще бъдат последствията.
Да кажем, че изучаваш музика; какви ще бъдат последствията, когато станеш музикант? Ако те харесат, искаш да станеш музикант; ако не те харесат, намираш, че тази професия не е за теб. След това искаш да учиш физика, да станеш инженер, но пак мислиш, че тази работа не е за теб. Най-после започваш да изучаваш земята - изучаваш твърдата почва и елементите, изучаваш при какви условия се оре земята, как се садят разни семена и какви ще бъдат последствията.
към беседата >>
Да кажем, че изучаваш музика; какви ще бъдат последствията, когато станеш музикант?
животните рядко мислят предварително. Едно животно започва да мисли, след като го набиеш хубаво. Ако го набиеш два-три пъти много добре и после само като му покажеш тоягата, животното вече знае. Човек се отличава по това, че мисли какви ще бъдат последствията. Въобще, днешните културни хора, преди да направят нещо, мислят какви ще бъдат последствията.
Да кажем, че изучаваш музика; какви ще бъдат последствията, когато станеш музикант?
Ако те харесат, искаш да станеш музикант; ако не те харесат, намираш, че тази професия не е за теб. След това искаш да учиш физика, да станеш инженер, но пак мислиш, че тази работа не е за теб. Най-после започваш да изучаваш земята - изучаваш твърдата почва и елементите, изучаваш при какви условия се оре земята, как се садят разни семена и какви ще бъдат последствията.
към беседата >>
Ако те харесат, искаш да станеш музикант; ако не те харесат, намираш, че тази професия не е за теб.
Едно животно започва да мисли, след като го набиеш хубаво. Ако го набиеш два-три пъти много добре и после само като му покажеш тоягата, животното вече знае. Човек се отличава по това, че мисли какви ще бъдат последствията. Въобще, днешните културни хора, преди да направят нещо, мислят какви ще бъдат последствията. Да кажем, че изучаваш музика; какви ще бъдат последствията, когато станеш музикант?
Ако те харесат, искаш да станеш музикант; ако не те харесат, намираш, че тази професия не е за теб.
След това искаш да учиш физика, да станеш инженер, но пак мислиш, че тази работа не е за теб. Най-после започваш да изучаваш земята - изучаваш твърдата почва и елементите, изучаваш при какви условия се оре земята, как се садят разни семена и какви ще бъдат последствията.
към беседата >>
След това искаш да учиш физика, да станеш инженер, но пак мислиш, че тази работа не е за теб.
Ако го набиеш два-три пъти много добре и после само като му покажеш тоягата, животното вече знае. Човек се отличава по това, че мисли какви ще бъдат последствията. Въобще, днешните културни хора, преди да направят нещо, мислят какви ще бъдат последствията. Да кажем, че изучаваш музика; какви ще бъдат последствията, когато станеш музикант? Ако те харесат, искаш да станеш музикант; ако не те харесат, намираш, че тази професия не е за теб.
След това искаш да учиш физика, да станеш инженер, но пак мислиш, че тази работа не е за теб.
Най-после започваш да изучаваш земята - изучаваш твърдата почва и елементите, изучаваш при какви условия се оре земята, как се садят разни семена и какви ще бъдат последствията.
към беседата >>
Най-после започваш да изучаваш земята - изучаваш твърдата почва и елементите, изучаваш при какви условия се оре земята, как се садят разни семена и какви ще бъдат последствията.
Човек се отличава по това, че мисли какви ще бъдат последствията. Въобще, днешните културни хора, преди да направят нещо, мислят какви ще бъдат последствията. Да кажем, че изучаваш музика; какви ще бъдат последствията, когато станеш музикант? Ако те харесат, искаш да станеш музикант; ако не те харесат, намираш, че тази професия не е за теб. След това искаш да учиш физика, да станеш инженер, но пак мислиш, че тази работа не е за теб.
Най-после започваш да изучаваш земята - изучаваш твърдата почва и елементите, изучаваш при какви условия се оре земята, как се садят разни семена и какви ще бъдат последствията.
към беседата >>
Та казвам: всеки един от вас трябва да си даде един ясен отчет, че щом иска да постигне нещо, пътят не е един.
Та казвам: всеки един от вас трябва да си даде един ясен отчет, че щом иска да постигне нещо, пътят не е един.
Много са пътищата на човека. Следователно много пътища има да изучавате. Ще кажете, че има само един път в Живота. Това е друг въпрос. Но разните постижения, които искате да имате, няма да ги придобиете по един и същи път.
към беседата >>
Много са пътищата на човека.
Та казвам: всеки един от вас трябва да си даде един ясен отчет, че щом иска да постигне нещо, пътят не е един.
Много са пътищата на човека.
Следователно много пътища има да изучавате. Ще кажете, че има само един път в Живота. Това е друг въпрос. Но разните постижения, които искате да имате, няма да ги придобиете по един и същи път. Например, ако искате да станете цигулар, ще вземете цигулка, но ако искате да станете художник, няма да употребите метода, който цигуларят употребява, а ще вземете четка и бои.
към беседата >>
Следователно много пътища има да изучавате.
Та казвам: всеки един от вас трябва да си даде един ясен отчет, че щом иска да постигне нещо, пътят не е един. Много са пътищата на човека.
Следователно много пътища има да изучавате.
Ще кажете, че има само един път в Живота. Това е друг въпрос. Но разните постижения, които искате да имате, няма да ги придобиете по един и същи път. Например, ако искате да станете цигулар, ще вземете цигулка, но ако искате да станете художник, няма да употребите метода, който цигуларят употребява, а ще вземете четка и бои. Ние понякога искаме само по един и същ начин да постигаме различни придобивки.
към беседата >>
Ще кажете, че има само един път в Живота.
Та казвам: всеки един от вас трябва да си даде един ясен отчет, че щом иска да постигне нещо, пътят не е един. Много са пътищата на човека. Следователно много пътища има да изучавате.
Ще кажете, че има само един път в Живота.
Това е друг въпрос. Но разните постижения, които искате да имате, няма да ги придобиете по един и същи път. Например, ако искате да станете цигулар, ще вземете цигулка, но ако искате да станете художник, няма да употребите метода, който цигуларят употребява, а ще вземете четка и бои. Ние понякога искаме само по един и същ начин да постигаме различни придобивки. Някой пита защо не може да придобие определено нещо.
към беседата >>
Това е друг въпрос.
Та казвам: всеки един от вас трябва да си даде един ясен отчет, че щом иска да постигне нещо, пътят не е един. Много са пътищата на човека. Следователно много пътища има да изучавате. Ще кажете, че има само един път в Живота.
Това е друг въпрос.
Но разните постижения, които искате да имате, няма да ги придобиете по един и същи път. Например, ако искате да станете цигулар, ще вземете цигулка, но ако искате да станете художник, няма да употребите метода, който цигуларят употребява, а ще вземете четка и бои. Ние понякога искаме само по един и същ начин да постигаме различни придобивки. Някой пита защо не може да придобие определено нещо. Той иска изведнъж, без да се упражнява да започне да свири или иска без да се упражнява да стане художник и да започне да рисува.
към беседата >>
Но разните постижения, които искате да имате, няма да ги придобиете по един и същи път.
Та казвам: всеки един от вас трябва да си даде един ясен отчет, че щом иска да постигне нещо, пътят не е един. Много са пътищата на човека. Следователно много пътища има да изучавате. Ще кажете, че има само един път в Живота. Това е друг въпрос.
Но разните постижения, които искате да имате, няма да ги придобиете по един и същи път.
Например, ако искате да станете цигулар, ще вземете цигулка, но ако искате да станете художник, няма да употребите метода, който цигуларят употребява, а ще вземете четка и бои. Ние понякога искаме само по един и същ начин да постигаме различни придобивки. Някой пита защо не може да придобие определено нещо. Той иска изведнъж, без да се упражнява да започне да свири или иска без да се упражнява да стане художник и да започне да рисува. Може да е рисувал нещо, но той не е художник, ако в своята картина не е вложил трите качества – да й придаде известна форма, да вложи в нея съдържание и смисъл.
към беседата >>
Например, ако искате да станете цигулар, ще вземете цигулка, но ако искате да станете художник, няма да употребите метода, който цигуларят употребява, а ще вземете четка и бои.
Много са пътищата на човека. Следователно много пътища има да изучавате. Ще кажете, че има само един път в Живота. Това е друг въпрос. Но разните постижения, които искате да имате, няма да ги придобиете по един и същи път.
Например, ако искате да станете цигулар, ще вземете цигулка, но ако искате да станете художник, няма да употребите метода, който цигуларят употребява, а ще вземете четка и бои.
Ние понякога искаме само по един и същ начин да постигаме различни придобивки. Някой пита защо не може да придобие определено нещо. Той иска изведнъж, без да се упражнява да започне да свири или иска без да се упражнява да стане художник и да започне да рисува. Може да е рисувал нещо, но той не е художник, ако в своята картина не е вложил трите качества – да й придаде известна форма, да вложи в нея съдържание и смисъл. Един художник е гениален, когато може да развие своето изкуство по начин, че да влага форма, да влага съдържание и да влага смисъл.
към беседата >>
Ние понякога искаме само по един и същ начин да постигаме различни придобивки.
Следователно много пътища има да изучавате. Ще кажете, че има само един път в Живота. Това е друг въпрос. Но разните постижения, които искате да имате, няма да ги придобиете по един и същи път. Например, ако искате да станете цигулар, ще вземете цигулка, но ако искате да станете художник, няма да употребите метода, който цигуларят употребява, а ще вземете четка и бои.
Ние понякога искаме само по един и същ начин да постигаме различни придобивки.
Някой пита защо не може да придобие определено нещо. Той иска изведнъж, без да се упражнява да започне да свири или иска без да се упражнява да стане художник и да започне да рисува. Може да е рисувал нещо, но той не е художник, ако в своята картина не е вложил трите качества – да й придаде известна форма, да вложи в нея съдържание и смисъл. Един художник е гениален, когато може да развие своето изкуство по начин, че да влага форма, да влага съдържание и да влага смисъл. Човек е човек дотолкова, доколкото внася в живота си тия качества – тялото трябва да има една отлична форма, трябва да има съдържание, трябва да има и смисъл.
към беседата >>
Някой пита защо не може да придобие определено нещо.
Ще кажете, че има само един път в Живота. Това е друг въпрос. Но разните постижения, които искате да имате, няма да ги придобиете по един и същи път. Например, ако искате да станете цигулар, ще вземете цигулка, но ако искате да станете художник, няма да употребите метода, който цигуларят употребява, а ще вземете четка и бои. Ние понякога искаме само по един и същ начин да постигаме различни придобивки.
Някой пита защо не може да придобие определено нещо.
Той иска изведнъж, без да се упражнява да започне да свири или иска без да се упражнява да стане художник и да започне да рисува. Може да е рисувал нещо, но той не е художник, ако в своята картина не е вложил трите качества – да й придаде известна форма, да вложи в нея съдържание и смисъл. Един художник е гениален, когато може да развие своето изкуство по начин, че да влага форма, да влага съдържание и да влага смисъл. Човек е човек дотолкова, доколкото внася в живота си тия качества – тялото трябва да има една отлична форма, трябва да има съдържание, трябва да има и смисъл. Тогава казвам: човешката форма се намира в стомаха, съдържанието се намира в белия дроб, а смисълът се намира в главата.
към беседата >>
Той иска изведнъж, без да се упражнява да започне да свири или иска без да се упражнява да стане художник и да започне да рисува.
Това е друг въпрос. Но разните постижения, които искате да имате, няма да ги придобиете по един и същи път. Например, ако искате да станете цигулар, ще вземете цигулка, но ако искате да станете художник, няма да употребите метода, който цигуларят употребява, а ще вземете четка и бои. Ние понякога искаме само по един и същ начин да постигаме различни придобивки. Някой пита защо не може да придобие определено нещо.
Той иска изведнъж, без да се упражнява да започне да свири или иска без да се упражнява да стане художник и да започне да рисува.
Може да е рисувал нещо, но той не е художник, ако в своята картина не е вложил трите качества – да й придаде известна форма, да вложи в нея съдържание и смисъл. Един художник е гениален, когато може да развие своето изкуство по начин, че да влага форма, да влага съдържание и да влага смисъл. Човек е човек дотолкова, доколкото внася в живота си тия качества – тялото трябва да има една отлична форма, трябва да има съдържание, трябва да има и смисъл. Тогава казвам: човешката форма се намира в стомаха, съдържанието се намира в белия дроб, а смисълът се намира в главата. Следователно, художникът, който иска да нарисува един портрет, ще предаде мисълта в главата, ще предаде съдържанието в белия дроб, а формата на нещата ще предаде в стомаха.
към беседата >>
Може да е рисувал нещо, но той не е художник, ако в своята картина не е вложил трите качества – да й придаде известна форма, да вложи в нея съдържание и смисъл.
Но разните постижения, които искате да имате, няма да ги придобиете по един и същи път. Например, ако искате да станете цигулар, ще вземете цигулка, но ако искате да станете художник, няма да употребите метода, който цигуларят употребява, а ще вземете четка и бои. Ние понякога искаме само по един и същ начин да постигаме различни придобивки. Някой пита защо не може да придобие определено нещо. Той иска изведнъж, без да се упражнява да започне да свири или иска без да се упражнява да стане художник и да започне да рисува.
Може да е рисувал нещо, но той не е художник, ако в своята картина не е вложил трите качества – да й придаде известна форма, да вложи в нея съдържание и смисъл.
Един художник е гениален, когато може да развие своето изкуство по начин, че да влага форма, да влага съдържание и да влага смисъл. Човек е човек дотолкова, доколкото внася в живота си тия качества – тялото трябва да има една отлична форма, трябва да има съдържание, трябва да има и смисъл. Тогава казвам: човешката форма се намира в стомаха, съдържанието се намира в белия дроб, а смисълът се намира в главата. Следователно, художникът, който иска да нарисува един портрет, ще предаде мисълта в главата, ще предаде съдържанието в белия дроб, а формата на нещата ще предаде в стомаха. Да кажем, че художникът иска да покаже, че човекът на портрета е материалист и му туря едно благоутробие.
към беседата >>
Един художник е гениален, когато може да развие своето изкуство по начин, че да влага форма, да влага съдържание и да влага смисъл.
Например, ако искате да станете цигулар, ще вземете цигулка, но ако искате да станете художник, няма да употребите метода, който цигуларят употребява, а ще вземете четка и бои. Ние понякога искаме само по един и същ начин да постигаме различни придобивки. Някой пита защо не може да придобие определено нещо. Той иска изведнъж, без да се упражнява да започне да свири или иска без да се упражнява да стане художник и да започне да рисува. Може да е рисувал нещо, но той не е художник, ако в своята картина не е вложил трите качества – да й придаде известна форма, да вложи в нея съдържание и смисъл.
Един художник е гениален, когато може да развие своето изкуство по начин, че да влага форма, да влага съдържание и да влага смисъл.
Човек е човек дотолкова, доколкото внася в живота си тия качества – тялото трябва да има една отлична форма, трябва да има съдържание, трябва да има и смисъл. Тогава казвам: човешката форма се намира в стомаха, съдържанието се намира в белия дроб, а смисълът се намира в главата. Следователно, художникът, който иска да нарисува един портрет, ще предаде мисълта в главата, ще предаде съдържанието в белия дроб, а формата на нещата ще предаде в стомаха. Да кажем, че художникът иска да покаже, че човекът на портрета е материалист и му туря едно благоутробие. Или иска да покаже, че има съдържание – туря му широки рамене, защото всички широкоплещести хора имат съдържание.
към беседата >>
Човек е човек дотолкова, доколкото внася в живота си тия качества – тялото трябва да има една отлична форма, трябва да има съдържание, трябва да има и смисъл.
Ние понякога искаме само по един и същ начин да постигаме различни придобивки. Някой пита защо не може да придобие определено нещо. Той иска изведнъж, без да се упражнява да започне да свири или иска без да се упражнява да стане художник и да започне да рисува. Може да е рисувал нещо, но той не е художник, ако в своята картина не е вложил трите качества – да й придаде известна форма, да вложи в нея съдържание и смисъл. Един художник е гениален, когато може да развие своето изкуство по начин, че да влага форма, да влага съдържание и да влага смисъл.
Човек е човек дотолкова, доколкото внася в живота си тия качества – тялото трябва да има една отлична форма, трябва да има съдържание, трябва да има и смисъл.
Тогава казвам: човешката форма се намира в стомаха, съдържанието се намира в белия дроб, а смисълът се намира в главата. Следователно, художникът, който иска да нарисува един портрет, ще предаде мисълта в главата, ще предаде съдържанието в белия дроб, а формата на нещата ще предаде в стомаха. Да кажем, че художникът иска да покаже, че човекът на портрета е материалист и му туря едно благоутробие. Или иска да покаже, че има съдържание – туря му широки рамене, защото всички широкоплещести хора имат съдържание. А щом дойде до главата и иска да покаже, че човекът има смисъл, придава й обла форма.
към беседата >>
Тогава казвам: човешката форма се намира в стомаха, съдържанието се намира в белия дроб, а смисълът се намира в главата.
Някой пита защо не може да придобие определено нещо. Той иска изведнъж, без да се упражнява да започне да свири или иска без да се упражнява да стане художник и да започне да рисува. Може да е рисувал нещо, но той не е художник, ако в своята картина не е вложил трите качества – да й придаде известна форма, да вложи в нея съдържание и смисъл. Един художник е гениален, когато може да развие своето изкуство по начин, че да влага форма, да влага съдържание и да влага смисъл. Човек е човек дотолкова, доколкото внася в живота си тия качества – тялото трябва да има една отлична форма, трябва да има съдържание, трябва да има и смисъл.
Тогава казвам: човешката форма се намира в стомаха, съдържанието се намира в белия дроб, а смисълът се намира в главата.
Следователно, художникът, който иска да нарисува един портрет, ще предаде мисълта в главата, ще предаде съдържанието в белия дроб, а формата на нещата ще предаде в стомаха. Да кажем, че художникът иска да покаже, че човекът на портрета е материалист и му туря едно благоутробие. Или иска да покаже, че има съдържание – туря му широки рамене, защото всички широкоплещести хора имат съдържание. А щом дойде до главата и иска да покаже, че човекът има смисъл, придава й обла форма. Това е истински художник.
към беседата >>
Следователно, художникът, който иска да нарисува един портрет, ще предаде мисълта в главата, ще предаде съдържанието в белия дроб, а формата на нещата ще предаде в стомаха.
Той иска изведнъж, без да се упражнява да започне да свири или иска без да се упражнява да стане художник и да започне да рисува. Може да е рисувал нещо, но той не е художник, ако в своята картина не е вложил трите качества – да й придаде известна форма, да вложи в нея съдържание и смисъл. Един художник е гениален, когато може да развие своето изкуство по начин, че да влага форма, да влага съдържание и да влага смисъл. Човек е човек дотолкова, доколкото внася в живота си тия качества – тялото трябва да има една отлична форма, трябва да има съдържание, трябва да има и смисъл. Тогава казвам: човешката форма се намира в стомаха, съдържанието се намира в белия дроб, а смисълът се намира в главата.
Следователно, художникът, който иска да нарисува един портрет, ще предаде мисълта в главата, ще предаде съдържанието в белия дроб, а формата на нещата ще предаде в стомаха.
Да кажем, че художникът иска да покаже, че човекът на портрета е материалист и му туря едно благоутробие. Или иска да покаже, че има съдържание – туря му широки рамене, защото всички широкоплещести хора имат съдържание. А щом дойде до главата и иска да покаже, че човекът има смисъл, придава й обла форма. Това е истински художник.
към беседата >>
Да кажем, че художникът иска да покаже, че човекът на портрета е материалист и му туря едно благоутробие.
Може да е рисувал нещо, но той не е художник, ако в своята картина не е вложил трите качества – да й придаде известна форма, да вложи в нея съдържание и смисъл. Един художник е гениален, когато може да развие своето изкуство по начин, че да влага форма, да влага съдържание и да влага смисъл. Човек е човек дотолкова, доколкото внася в живота си тия качества – тялото трябва да има една отлична форма, трябва да има съдържание, трябва да има и смисъл. Тогава казвам: човешката форма се намира в стомаха, съдържанието се намира в белия дроб, а смисълът се намира в главата. Следователно, художникът, който иска да нарисува един портрет, ще предаде мисълта в главата, ще предаде съдържанието в белия дроб, а формата на нещата ще предаде в стомаха.
Да кажем, че художникът иска да покаже, че човекът на портрета е материалист и му туря едно благоутробие.
Или иска да покаже, че има съдържание – туря му широки рамене, защото всички широкоплещести хора имат съдържание. А щом дойде до главата и иска да покаже, че човекът има смисъл, придава й обла форма. Това е истински художник.
към беседата >>
Или иска да покаже, че има съдържание – туря му широки рамене, защото всички широкоплещести хора имат съдържание.
Един художник е гениален, когато може да развие своето изкуство по начин, че да влага форма, да влага съдържание и да влага смисъл. Човек е човек дотолкова, доколкото внася в живота си тия качества – тялото трябва да има една отлична форма, трябва да има съдържание, трябва да има и смисъл. Тогава казвам: човешката форма се намира в стомаха, съдържанието се намира в белия дроб, а смисълът се намира в главата. Следователно, художникът, който иска да нарисува един портрет, ще предаде мисълта в главата, ще предаде съдържанието в белия дроб, а формата на нещата ще предаде в стомаха. Да кажем, че художникът иска да покаже, че човекът на портрета е материалист и му туря едно благоутробие.
Или иска да покаже, че има съдържание – туря му широки рамене, защото всички широкоплещести хора имат съдържание.
А щом дойде до главата и иска да покаже, че човекът има смисъл, придава й обла форма. Това е истински художник.
към беседата >>
А щом дойде до главата и иска да покаже, че човекът има смисъл, придава й обла форма.
Човек е човек дотолкова, доколкото внася в живота си тия качества – тялото трябва да има една отлична форма, трябва да има съдържание, трябва да има и смисъл. Тогава казвам: човешката форма се намира в стомаха, съдържанието се намира в белия дроб, а смисълът се намира в главата. Следователно, художникът, който иска да нарисува един портрет, ще предаде мисълта в главата, ще предаде съдържанието в белия дроб, а формата на нещата ще предаде в стомаха. Да кажем, че художникът иска да покаже, че човекът на портрета е материалист и му туря едно благоутробие. Или иска да покаже, че има съдържание – туря му широки рамене, защото всички широкоплещести хора имат съдържание.
А щом дойде до главата и иска да покаже, че човекът има смисъл, придава й обла форма.
Това е истински художник.
към беседата >>
Това е истински художник.
Тогава казвам: човешката форма се намира в стомаха, съдържанието се намира в белия дроб, а смисълът се намира в главата. Следователно, художникът, който иска да нарисува един портрет, ще предаде мисълта в главата, ще предаде съдържанието в белия дроб, а формата на нещата ще предаде в стомаха. Да кажем, че художникът иска да покаже, че човекът на портрета е материалист и му туря едно благоутробие. Или иска да покаже, че има съдържание – туря му широки рамене, защото всички широкоплещести хора имат съдържание. А щом дойде до главата и иска да покаже, че човекът има смисъл, придава й обла форма.
Това е истински художник.
към беседата >>
Сега, вие, например, искате да постъпите по определен начин – искате да постъпите добре.
Сега, вие, например, искате да постъпите по определен начин – искате да постъпите добре.
Тогава на всяка една постъпка, която си има три качества, трябва да й дадете една добра форма, трябва да й дадете най-доброто съдържание и смисълът й да е добър. Какво нещо е добрата постъпка? В даден случай добра постъпка е тази, която има отлични форма, съдържание и смисъл. Щом има тия три качества, постъпката е добра. Така се създава нещо от физическия свят, т. е.
към беседата >>
Тогава на всяка една постъпка, която си има три качества, трябва да й дадете една добра форма, трябва да й дадете най-доброто съдържание и смисълът й да е добър.
Сега, вие, например, искате да постъпите по определен начин – искате да постъпите добре.
Тогава на всяка една постъпка, която си има три качества, трябва да й дадете една добра форма, трябва да й дадете най-доброто съдържание и смисълът й да е добър.
Какво нещо е добрата постъпка? В даден случай добра постъпка е тази, която има отлични форма, съдържание и смисъл. Щом има тия три качества, постъпката е добра. Така се създава нещо от физическия свят, т. е. добрата постъпка е един резултат.
към беседата >>
Какво нещо е добрата постъпка?
Сега, вие, например, искате да постъпите по определен начин – искате да постъпите добре. Тогава на всяка една постъпка, която си има три качества, трябва да й дадете една добра форма, трябва да й дадете най-доброто съдържание и смисълът й да е добър.
Какво нещо е добрата постъпка?
В даден случай добра постъпка е тази, която има отлични форма, съдържание и смисъл. Щом има тия три качества, постъпката е добра. Така се създава нещо от физическия свят, т. е. добрата постъпка е един резултат. Тогава ще кажа: смисълът е бащата на нещата, съдържанието е майката на нещата, а формата е тяхното дете.
към беседата >>
В даден случай добра постъпка е тази, която има отлични форма, съдържание и смисъл.
Сега, вие, например, искате да постъпите по определен начин – искате да постъпите добре. Тогава на всяка една постъпка, която си има три качества, трябва да й дадете една добра форма, трябва да й дадете най-доброто съдържание и смисълът й да е добър. Какво нещо е добрата постъпка?
В даден случай добра постъпка е тази, която има отлични форма, съдържание и смисъл.
Щом има тия три качества, постъпката е добра. Така се създава нещо от физическия свят, т. е. добрата постъпка е един резултат. Тогава ще кажа: смисълът е бащата на нещата, съдържанието е майката на нещата, а формата е тяхното дете. Не мислете, че буквално е така; изразявам се картинно, за да имате ясна представа.
към беседата >>
Щом има тия три качества, постъпката е добра.
Сега, вие, например, искате да постъпите по определен начин – искате да постъпите добре. Тогава на всяка една постъпка, която си има три качества, трябва да й дадете една добра форма, трябва да й дадете най-доброто съдържание и смисълът й да е добър. Какво нещо е добрата постъпка? В даден случай добра постъпка е тази, която има отлични форма, съдържание и смисъл.
Щом има тия три качества, постъпката е добра.
Така се създава нещо от физическия свят, т. е. добрата постъпка е един резултат. Тогава ще кажа: смисълът е бащата на нещата, съдържанието е майката на нещата, а формата е тяхното дете. Не мислете, че буквално е така; изразявам се картинно, за да имате ясна представа. Защото не мислете, че ако нагорещявам собата, тя от само себе си е станала гореща.
към беседата >>
Така се създава нещо от физическия свят, т. е.
Сега, вие, например, искате да постъпите по определен начин – искате да постъпите добре. Тогава на всяка една постъпка, която си има три качества, трябва да й дадете една добра форма, трябва да й дадете най-доброто съдържание и смисълът й да е добър. Какво нещо е добрата постъпка? В даден случай добра постъпка е тази, която има отлични форма, съдържание и смисъл. Щом има тия три качества, постъпката е добра.
Така се създава нещо от физическия свят, т. е.
добрата постъпка е един резултат. Тогава ще кажа: смисълът е бащата на нещата, съдържанието е майката на нещата, а формата е тяхното дете. Не мислете, че буквално е така; изразявам се картинно, за да имате ясна представа. Защото не мислете, че ако нагорещявам собата, тя от само себе си е станала гореща. Тя може да е гореща, но може да е и студена.
към беседата >>
добрата постъпка е един резултат.
Тогава на всяка една постъпка, която си има три качества, трябва да й дадете една добра форма, трябва да й дадете най-доброто съдържание и смисълът й да е добър. Какво нещо е добрата постъпка? В даден случай добра постъпка е тази, която има отлични форма, съдържание и смисъл. Щом има тия три качества, постъпката е добра. Така се създава нещо от физическия свят, т. е.
добрата постъпка е един резултат.
Тогава ще кажа: смисълът е бащата на нещата, съдържанието е майката на нещата, а формата е тяхното дете. Не мислете, че буквално е така; изразявам се картинно, за да имате ясна представа. Защото не мислете, че ако нагорещявам собата, тя от само себе си е станала гореща. Тя може да е гореща, но може да е и студена. Значи топлината може да дойде в собата и да си замине, т. е.
към беседата >>
Тогава ще кажа: смисълът е бащата на нещата, съдържанието е майката на нещата, а формата е тяхното дете.
Какво нещо е добрата постъпка? В даден случай добра постъпка е тази, която има отлични форма, съдържание и смисъл. Щом има тия три качества, постъпката е добра. Така се създава нещо от физическия свят, т. е. добрата постъпка е един резултат.
Тогава ще кажа: смисълът е бащата на нещата, съдържанието е майката на нещата, а формата е тяхното дете.
Не мислете, че буквално е така; изразявам се картинно, за да имате ясна представа. Защото не мислете, че ако нагорещявам собата, тя от само себе си е станала гореща. Тя може да е гореща, но може да е и студена. Значи топлината може да дойде в собата и да си замине, т. е. тази соба остава със същата форма, но има един елемент, който се нагорещява.
към беседата >>
Не мислете, че буквално е така; изразявам се картинно, за да имате ясна представа.
В даден случай добра постъпка е тази, която има отлични форма, съдържание и смисъл. Щом има тия три качества, постъпката е добра. Така се създава нещо от физическия свят, т. е. добрата постъпка е един резултат. Тогава ще кажа: смисълът е бащата на нещата, съдържанието е майката на нещата, а формата е тяхното дете.
Не мислете, че буквално е така; изразявам се картинно, за да имате ясна представа.
Защото не мислете, че ако нагорещявам собата, тя от само себе си е станала гореща. Тя може да е гореща, но може да е и студена. Значи топлината може да дойде в собата и да си замине, т. е. тази соба остава със същата форма, но има един елемент, който се нагорещява. Когато турите вътре дърва и ги запалите, те представляват съдържанието.
към беседата >>
Защото не мислете, че ако нагорещявам собата, тя от само себе си е станала гореща.
Щом има тия три качества, постъпката е добра. Така се създава нещо от физическия свят, т. е. добрата постъпка е един резултат. Тогава ще кажа: смисълът е бащата на нещата, съдържанието е майката на нещата, а формата е тяхното дете. Не мислете, че буквално е така; изразявам се картинно, за да имате ясна представа.
Защото не мислете, че ако нагорещявам собата, тя от само себе си е станала гореща.
Тя може да е гореща, но може да е и студена. Значи топлината може да дойде в собата и да си замине, т. е. тази соба остава със същата форма, но има един елемент, който се нагорещява. Когато турите вътре дърва и ги запалите, те представляват съдържанието. Значи топлината идва от съдържанието.
към беседата >>
Тя може да е гореща, но може да е и студена.
Така се създава нещо от физическия свят, т. е. добрата постъпка е един резултат. Тогава ще кажа: смисълът е бащата на нещата, съдържанието е майката на нещата, а формата е тяхното дете. Не мислете, че буквално е така; изразявам се картинно, за да имате ясна представа. Защото не мислете, че ако нагорещявам собата, тя от само себе си е станала гореща.
Тя може да е гореща, но може да е и студена.
Значи топлината може да дойде в собата и да си замине, т. е. тази соба остава със същата форма, но има един елемент, който се нагорещява. Когато турите вътре дърва и ги запалите, те представляват съдържанието. Значи топлината идва от съдържанието. Тогава смисълът къде е?
към беседата >>
Значи топлината може да дойде в собата и да си замине, т. е.
добрата постъпка е един резултат. Тогава ще кажа: смисълът е бащата на нещата, съдържанието е майката на нещата, а формата е тяхното дете. Не мислете, че буквално е така; изразявам се картинно, за да имате ясна представа. Защото не мислете, че ако нагорещявам собата, тя от само себе си е станала гореща. Тя може да е гореща, но може да е и студена.
Значи топлината може да дойде в собата и да си замине, т. е.
тази соба остава със същата форма, но има един елемент, който се нагорещява. Когато турите вътре дърва и ги запалите, те представляват съдържанието. Значи топлината идва от съдържанието. Тогава смисълът къде е? Смисълът ще бъде запалената свещ - тя има форма, има топлина, има и светлина.
към беседата >>
тази соба остава със същата форма, но има един елемент, който се нагорещява.
Тогава ще кажа: смисълът е бащата на нещата, съдържанието е майката на нещата, а формата е тяхното дете. Не мислете, че буквално е така; изразявам се картинно, за да имате ясна представа. Защото не мислете, че ако нагорещявам собата, тя от само себе си е станала гореща. Тя може да е гореща, но може да е и студена. Значи топлината може да дойде в собата и да си замине, т. е.
тази соба остава със същата форма, но има един елемент, който се нагорещява.
Когато турите вътре дърва и ги запалите, те представляват съдържанието. Значи топлината идва от съдържанието. Тогава смисълът къде е? Смисълът ще бъде запалената свещ - тя има форма, има топлина, има и светлина. Светлината е смисълът на нещата, защото на нея можете да отворите книгата си и да четете.
към беседата >>
Когато турите вътре дърва и ги запалите, те представляват съдържанието.
Не мислете, че буквално е така; изразявам се картинно, за да имате ясна представа. Защото не мислете, че ако нагорещявам собата, тя от само себе си е станала гореща. Тя може да е гореща, но може да е и студена. Значи топлината може да дойде в собата и да си замине, т. е. тази соба остава със същата форма, но има един елемент, който се нагорещява.
Когато турите вътре дърва и ги запалите, те представляват съдържанието.
Значи топлината идва от съдържанието. Тогава смисълът къде е? Смисълът ще бъде запалената свещ - тя има форма, има топлина, има и светлина. Светлината е смисълът на нещата, защото на нея можете да отворите книгата си и да четете. Светлината представлява смисълът на нещата, понеже при нея добиваме онова, което търсим.
към беседата >>
Значи топлината идва от съдържанието.
Защото не мислете, че ако нагорещявам собата, тя от само себе си е станала гореща. Тя може да е гореща, но може да е и студена. Значи топлината може да дойде в собата и да си замине, т. е. тази соба остава със същата форма, но има един елемент, който се нагорещява. Когато турите вътре дърва и ги запалите, те представляват съдържанието.
Значи топлината идва от съдържанието.
Тогава смисълът къде е? Смисълът ще бъде запалената свещ - тя има форма, има топлина, има и светлина. Светлината е смисълът на нещата, защото на нея можете да отворите книгата си и да четете. Светлината представлява смисълът на нещата, понеже при нея добиваме онова, което търсим. При топлината добиваме разположението, възможността да направим нещо, а при самата форма може да се прояви съдържанието.
към беседата >>
Тогава смисълът къде е?
Тя може да е гореща, но може да е и студена. Значи топлината може да дойде в собата и да си замине, т. е. тази соба остава със същата форма, но има един елемент, който се нагорещява. Когато турите вътре дърва и ги запалите, те представляват съдържанието. Значи топлината идва от съдържанието.
Тогава смисълът къде е?
Смисълът ще бъде запалената свещ - тя има форма, има топлина, има и светлина. Светлината е смисълът на нещата, защото на нея можете да отворите книгата си и да четете. Светлината представлява смисълът на нещата, понеже при нея добиваме онова, което търсим. При топлината добиваме разположението, възможността да направим нещо, а при самата форма може да се прояви съдържанието. Ако нещата нямат форма, съдържание и смисъл, не могат да се проявят.
към беседата >>
Смисълът ще бъде запалената свещ - тя има форма, има топлина, има и светлина.
Значи топлината може да дойде в собата и да си замине, т. е. тази соба остава със същата форма, но има един елемент, който се нагорещява. Когато турите вътре дърва и ги запалите, те представляват съдържанието. Значи топлината идва от съдържанието. Тогава смисълът къде е?
Смисълът ще бъде запалената свещ - тя има форма, има топлина, има и светлина.
Светлината е смисълът на нещата, защото на нея можете да отворите книгата си и да четете. Светлината представлява смисълът на нещата, понеже при нея добиваме онова, което търсим. При топлината добиваме разположението, възможността да направим нещо, а при самата форма може да се прояви съдържанието. Ако нещата нямат форма, съдържание и смисъл, не могат да се проявят.
към беседата >>
Светлината е смисълът на нещата, защото на нея можете да отворите книгата си и да четете.
тази соба остава със същата форма, но има един елемент, който се нагорещява. Когато турите вътре дърва и ги запалите, те представляват съдържанието. Значи топлината идва от съдържанието. Тогава смисълът къде е? Смисълът ще бъде запалената свещ - тя има форма, има топлина, има и светлина.
Светлината е смисълът на нещата, защото на нея можете да отворите книгата си и да четете.
Светлината представлява смисълът на нещата, понеже при нея добиваме онова, което търсим. При топлината добиваме разположението, възможността да направим нещо, а при самата форма може да се прояви съдържанието. Ако нещата нямат форма, съдържание и смисъл, не могат да се проявят.
към беседата >>
Светлината представлява смисълът на нещата, понеже при нея добиваме онова, което търсим.
Когато турите вътре дърва и ги запалите, те представляват съдържанието. Значи топлината идва от съдържанието. Тогава смисълът къде е? Смисълът ще бъде запалената свещ - тя има форма, има топлина, има и светлина. Светлината е смисълът на нещата, защото на нея можете да отворите книгата си и да четете.
Светлината представлява смисълът на нещата, понеже при нея добиваме онова, което търсим.
При топлината добиваме разположението, възможността да направим нещо, а при самата форма може да се прояви съдържанието. Ако нещата нямат форма, съдържание и смисъл, не могат да се проявят.
към беседата >>
При топлината добиваме разположението, възможността да направим нещо, а при самата форма може да се прояви съдържанието.
Значи топлината идва от съдържанието. Тогава смисълът къде е? Смисълът ще бъде запалената свещ - тя има форма, има топлина, има и светлина. Светлината е смисълът на нещата, защото на нея можете да отворите книгата си и да четете. Светлината представлява смисълът на нещата, понеже при нея добиваме онова, което търсим.
При топлината добиваме разположението, възможността да направим нещо, а при самата форма може да се прояви съдържанието.
Ако нещата нямат форма, съдържание и смисъл, не могат да се проявят.
към беседата >>
Ако нещата нямат форма, съдържание и смисъл, не могат да се проявят.
Тогава смисълът къде е? Смисълът ще бъде запалената свещ - тя има форма, има топлина, има и светлина. Светлината е смисълът на нещата, защото на нея можете да отворите книгата си и да четете. Светлината представлява смисълът на нещата, понеже при нея добиваме онова, което търсим. При топлината добиваме разположението, възможността да направим нещо, а при самата форма може да се прояви съдържанието.
Ако нещата нямат форма, съдържание и смисъл, не могат да се проявят.
към беседата >>
В съвременните хора има нещо неопределено.
В съвременните хора има нещо неопределено.
Вие казвате, че човек може всичко да направи. Всичко може да направи, но по законите, по които стават нещата. Например, кога някой от вас може да яде? Когато е здрав. Ако е болен, не може да яде – дори да му дадете и най-хубавото ядене, не може да яде.
към беседата >>
Вие казвате, че човек може всичко да направи.
В съвременните хора има нещо неопределено.
Вие казвате, че човек може всичко да направи.
Всичко може да направи, но по законите, по които стават нещата. Например, кога някой от вас може да яде? Когато е здрав. Ако е болен, не може да яде – дори да му дадете и най-хубавото ядене, не може да яде. Значи само здравият човек може да яде.
към беседата >>
Всичко може да направи, но по законите, по които стават нещата.
В съвременните хора има нещо неопределено. Вие казвате, че човек може всичко да направи.
Всичко може да направи, но по законите, по които стават нещата.
Например, кога някой от вас може да яде? Когато е здрав. Ако е болен, не може да яде – дори да му дадете и най-хубавото ядене, не може да яде. Значи само здравият човек може да яде. Да допуснем, че вие искате да постигнете нещо в света.
към беседата >>
Например, кога някой от вас може да яде?
В съвременните хора има нещо неопределено. Вие казвате, че човек може всичко да направи. Всичко може да направи, но по законите, по които стават нещата.
Например, кога някой от вас може да яде?
Когато е здрав. Ако е болен, не може да яде – дори да му дадете и най-хубавото ядене, не може да яде. Значи само здравият човек може да яде. Да допуснем, че вие искате да постигнете нещо в света. Можете да го постигнете, само ако сте здрав; можете да го постигнете, само ако сте умен.
към беседата >>
Когато е здрав.
В съвременните хора има нещо неопределено. Вие казвате, че човек може всичко да направи. Всичко може да направи, но по законите, по които стават нещата. Например, кога някой от вас може да яде?
Когато е здрав.
Ако е болен, не може да яде – дори да му дадете и най-хубавото ядене, не може да яде. Значи само здравият човек може да яде. Да допуснем, че вие искате да постигнете нещо в света. Можете да го постигнете, само ако сте здрав; можете да го постигнете, само ако сте умен. Под ''умен'' разбирам също ''здрав'', но в друг смисъл.
към беседата >>
Ако е болен, не може да яде – дори да му дадете и най-хубавото ядене, не може да яде.
В съвременните хора има нещо неопределено. Вие казвате, че човек може всичко да направи. Всичко може да направи, но по законите, по които стават нещата. Например, кога някой от вас може да яде? Когато е здрав.
Ако е болен, не може да яде – дори да му дадете и най-хубавото ядене, не може да яде.
Значи само здравият човек може да яде. Да допуснем, че вие искате да постигнете нещо в света. Можете да го постигнете, само ако сте здрав; можете да го постигнете, само ако сте умен. Под ''умен'' разбирам също ''здрав'', но в друг смисъл. Или да допуснем, че искате да бъдете силни; трябва да знаете да манипулирате с тия сили.
към беседата >>
Значи само здравият човек може да яде.
Вие казвате, че човек може всичко да направи. Всичко може да направи, но по законите, по които стават нещата. Например, кога някой от вас може да яде? Когато е здрав. Ако е болен, не може да яде – дори да му дадете и най-хубавото ядене, не може да яде.
Значи само здравият човек може да яде.
Да допуснем, че вие искате да постигнете нещо в света. Можете да го постигнете, само ако сте здрав; можете да го постигнете, само ако сте умен. Под ''умен'' разбирам също ''здрав'', но в друг смисъл. Или да допуснем, че искате да бъдете силни; трябва да знаете да манипулирате с тия сили. Ако не разбирате законите, как ще придобиете постиженията в света?
към беседата >>
Да допуснем, че вие искате да постигнете нещо в света.
Всичко може да направи, но по законите, по които стават нещата. Например, кога някой от вас може да яде? Когато е здрав. Ако е болен, не може да яде – дори да му дадете и най-хубавото ядене, не може да яде. Значи само здравият човек може да яде.
Да допуснем, че вие искате да постигнете нещо в света.
Можете да го постигнете, само ако сте здрав; можете да го постигнете, само ако сте умен. Под ''умен'' разбирам също ''здрав'', но в друг смисъл. Или да допуснем, че искате да бъдете силни; трябва да знаете да манипулирате с тия сили. Ако не разбирате законите, как ще придобиете постиженията в света? Допуснете, че някой от вас иска да бъде красив (често у младите има тази идея да бъдат красиви).
към беседата >>
Можете да го постигнете, само ако сте здрав; можете да го постигнете, само ако сте умен.
Например, кога някой от вас може да яде? Когато е здрав. Ако е болен, не може да яде – дори да му дадете и най-хубавото ядене, не може да яде. Значи само здравият човек може да яде. Да допуснем, че вие искате да постигнете нещо в света.
Можете да го постигнете, само ако сте здрав; можете да го постигнете, само ако сте умен.
Под ''умен'' разбирам също ''здрав'', но в друг смисъл. Или да допуснем, че искате да бъдете силни; трябва да знаете да манипулирате с тия сили. Ако не разбирате законите, как ще придобиете постиженията в света? Допуснете, че някой от вас иска да бъде красив (често у младите има тази идея да бъдат красиви). Старият човек се обезсърчава и казва: "отиде младостта!
към беседата >>
Под ''умен'' разбирам също ''здрав'', но в друг смисъл.
Когато е здрав. Ако е болен, не може да яде – дори да му дадете и най-хубавото ядене, не може да яде. Значи само здравият човек може да яде. Да допуснем, че вие искате да постигнете нещо в света. Можете да го постигнете, само ако сте здрав; можете да го постигнете, само ако сте умен.
Под ''умен'' разбирам също ''здрав'', но в друг смисъл.
Или да допуснем, че искате да бъдете силни; трябва да знаете да манипулирате с тия сили. Ако не разбирате законите, как ще придобиете постиженията в света? Допуснете, че някой от вас иска да бъде красив (често у младите има тази идея да бъдат красиви). Старият човек се обезсърчава и казва: "отиде младостта! ", но младият винаги има амбицията да бъде красив.
към беседата >>
Или да допуснем, че искате да бъдете силни; трябва да знаете да манипулирате с тия сили.
Ако е болен, не може да яде – дори да му дадете и най-хубавото ядене, не може да яде. Значи само здравият човек може да яде. Да допуснем, че вие искате да постигнете нещо в света. Можете да го постигнете, само ако сте здрав; можете да го постигнете, само ако сте умен. Под ''умен'' разбирам също ''здрав'', но в друг смисъл.
Или да допуснем, че искате да бъдете силни; трябва да знаете да манипулирате с тия сили.
Ако не разбирате законите, как ще придобиете постиженията в света? Допуснете, че някой от вас иска да бъде красив (често у младите има тази идея да бъдат красиви). Старият човек се обезсърчава и казва: "отиде младостта! ", но младият винаги има амбицията да бъде красив. Сега, под думата ''красив'' вие разбирате едно чувстване.
към беседата >>
Ако не разбирате законите, как ще придобиете постиженията в света?
Значи само здравият човек може да яде. Да допуснем, че вие искате да постигнете нещо в света. Можете да го постигнете, само ако сте здрав; можете да го постигнете, само ако сте умен. Под ''умен'' разбирам също ''здрав'', но в друг смисъл. Или да допуснем, че искате да бъдете силни; трябва да знаете да манипулирате с тия сили.
Ако не разбирате законите, как ще придобиете постиженията в света?
Допуснете, че някой от вас иска да бъде красив (често у младите има тази идея да бъдат красиви). Старият човек се обезсърчава и казва: "отиде младостта! ", но младият винаги има амбицията да бъде красив. Сега, под думата ''красив'' вие разбирате едно чувстване. Малцина знаят как се добива красотата.
към беседата >>
Допуснете, че някой от вас иска да бъде красив (често у младите има тази идея да бъдат красиви).
Да допуснем, че вие искате да постигнете нещо в света. Можете да го постигнете, само ако сте здрав; можете да го постигнете, само ако сте умен. Под ''умен'' разбирам също ''здрав'', но в друг смисъл. Или да допуснем, че искате да бъдете силни; трябва да знаете да манипулирате с тия сили. Ако не разбирате законите, как ще придобиете постиженията в света?
Допуснете, че някой от вас иска да бъде красив (често у младите има тази идея да бъдат красиви).
Старият човек се обезсърчава и казва: "отиде младостта! ", но младият винаги има амбицията да бъде красив. Сега, под думата ''красив'' вие разбирате едно чувстване. Малцина знаят как се добива красотата. В красотата няма никакво смущение.
към беседата >>
Старият човек се обезсърчава и казва: "отиде младостта!
Можете да го постигнете, само ако сте здрав; можете да го постигнете, само ако сте умен. Под ''умен'' разбирам също ''здрав'', но в друг смисъл. Или да допуснем, че искате да бъдете силни; трябва да знаете да манипулирате с тия сили. Ако не разбирате законите, как ще придобиете постиженията в света? Допуснете, че някой от вас иска да бъде красив (често у младите има тази идея да бъдат красиви).
Старият човек се обезсърчава и казва: "отиде младостта!
", но младият винаги има амбицията да бъде красив. Сега, под думата ''красив'' вие разбирате едно чувстване. Малцина знаят как се добива красотата. В красотата няма никакво смущение. Красивият човек живее в един идеален свят, където всичко е хармонично, всичко е приятно.
към беседата >>
", но младият винаги има амбицията да бъде красив.
Под ''умен'' разбирам също ''здрав'', но в друг смисъл. Или да допуснем, че искате да бъдете силни; трябва да знаете да манипулирате с тия сили. Ако не разбирате законите, как ще придобиете постиженията в света? Допуснете, че някой от вас иска да бъде красив (често у младите има тази идея да бъдат красиви). Старият човек се обезсърчава и казва: "отиде младостта!
", но младият винаги има амбицията да бъде красив.
Сега, под думата ''красив'' вие разбирате едно чувстване. Малцина знаят как се добива красотата. В красотата няма никакво смущение. Красивият човек живее в един идеален свят, където всичко е хармонично, всичко е приятно. Онези, които са погрознели, разбират, че работите не са хармонични.
към беседата >>
Сега, под думата ''красив'' вие разбирате едно чувстване.
Или да допуснем, че искате да бъдете силни; трябва да знаете да манипулирате с тия сили. Ако не разбирате законите, как ще придобиете постиженията в света? Допуснете, че някой от вас иска да бъде красив (често у младите има тази идея да бъдат красиви). Старият човек се обезсърчава и казва: "отиде младостта! ", но младият винаги има амбицията да бъде красив.
Сега, под думата ''красив'' вие разбирате едно чувстване.
Малцина знаят как се добива красотата. В красотата няма никакво смущение. Красивият човек живее в един идеален свят, където всичко е хармонично, всичко е приятно. Онези, които са погрознели, разбират, че работите не са хармонични. Най-първо, за да бъдеш красив, трябва да имаш музика.
към беседата >>
Малцина знаят как се добива красотата.
Ако не разбирате законите, как ще придобиете постиженията в света? Допуснете, че някой от вас иска да бъде красив (често у младите има тази идея да бъдат красиви). Старият човек се обезсърчава и казва: "отиде младостта! ", но младият винаги има амбицията да бъде красив. Сега, под думата ''красив'' вие разбирате едно чувстване.
Малцина знаят как се добива красотата.
В красотата няма никакво смущение. Красивият човек живее в един идеален свят, където всичко е хармонично, всичко е приятно. Онези, които са погрознели, разбират, че работите не са хармонични. Най-първо, за да бъдеш красив, трябва да имаш музика. Без музика никой не може да бъде красив в света.
към беседата >>
В красотата няма никакво смущение.
Допуснете, че някой от вас иска да бъде красив (често у младите има тази идея да бъдат красиви). Старият човек се обезсърчава и казва: "отиде младостта! ", но младият винаги има амбицията да бъде красив. Сега, под думата ''красив'' вие разбирате едно чувстване. Малцина знаят как се добива красотата.
В красотата няма никакво смущение.
Красивият човек живее в един идеален свят, където всичко е хармонично, всичко е приятно. Онези, които са погрознели, разбират, че работите не са хармонични. Най-първо, за да бъдеш красив, трябва да имаш музика. Без музика никой не може да бъде красив в света. Какво внимание ще обърнат хората на музиканта, който свири?
към беседата >>
Красивият човек живее в един идеален свят, където всичко е хармонично, всичко е приятно.
Старият човек се обезсърчава и казва: "отиде младостта! ", но младият винаги има амбицията да бъде красив. Сега, под думата ''красив'' вие разбирате едно чувстване. Малцина знаят как се добива красотата. В красотата няма никакво смущение.
Красивият човек живее в един идеален свят, където всичко е хармонично, всичко е приятно.
Онези, които са погрознели, разбират, че работите не са хармонични. Най-първо, за да бъдеш красив, трябва да имаш музика. Без музика никой не може да бъде красив в света. Какво внимание ще обърнат хората на музиканта, който свири? Ето как разбирам аз гениалния музикант: когато влезеш в стаята му, ще намериш в нея само маса, стол, една книга и един инструмент – цигулка, ако е цигулар, или пиано, ако е пианист.
към беседата >>
Онези, които са погрознели, разбират, че работите не са хармонични.
", но младият винаги има амбицията да бъде красив. Сега, под думата ''красив'' вие разбирате едно чувстване. Малцина знаят как се добива красотата. В красотата няма никакво смущение. Красивият човек живее в един идеален свят, където всичко е хармонично, всичко е приятно.
Онези, които са погрознели, разбират, че работите не са хармонични.
Най-първо, за да бъдеш красив, трябва да имаш музика. Без музика никой не може да бъде красив в света. Какво внимание ще обърнат хората на музиканта, който свири? Ето как разбирам аз гениалния музикант: когато влезеш в стаята му, ще намериш в нея само маса, стол, една книга и един инструмент – цигулка, ако е цигулар, или пиано, ако е пианист. Той лампи няма, но щом засвири, всичко светва; щом засвири, стаята се стопля; щом засвири, хляб идва; щом засвири, обуща идват, всичко идва.
към беседата >>
Най-първо, за да бъдеш красив, трябва да имаш музика.
Сега, под думата ''красив'' вие разбирате едно чувстване. Малцина знаят как се добива красотата. В красотата няма никакво смущение. Красивият човек живее в един идеален свят, където всичко е хармонично, всичко е приятно. Онези, които са погрознели, разбират, че работите не са хармонични.
Най-първо, за да бъдеш красив, трябва да имаш музика.
Без музика никой не може да бъде красив в света. Какво внимание ще обърнат хората на музиканта, който свири? Ето как разбирам аз гениалния музикант: когато влезеш в стаята му, ще намериш в нея само маса, стол, една книга и един инструмент – цигулка, ако е цигулар, или пиано, ако е пианист. Той лампи няма, но щом засвири, всичко светва; щом засвири, стаята се стопля; щом засвири, хляб идва; щом засвири, обуща идват, всичко идва. Понякога казвам: "Туй разбирам цигулар – като засвири, да светне вкъщи." Сега не можете ли да светнете така?
към беседата >>
Без музика никой не може да бъде красив в света.
Малцина знаят как се добива красотата. В красотата няма никакво смущение. Красивият човек живее в един идеален свят, където всичко е хармонично, всичко е приятно. Онези, които са погрознели, разбират, че работите не са хармонични. Най-първо, за да бъдеш красив, трябва да имаш музика.
Без музика никой не може да бъде красив в света.
Какво внимание ще обърнат хората на музиканта, който свири? Ето как разбирам аз гениалния музикант: когато влезеш в стаята му, ще намериш в нея само маса, стол, една книга и един инструмент – цигулка, ако е цигулар, или пиано, ако е пианист. Той лампи няма, но щом засвири, всичко светва; щом засвири, стаята се стопля; щом засвири, хляб идва; щом засвири, обуща идват, всичко идва. Понякога казвам: "Туй разбирам цигулар – като засвири, да светне вкъщи." Сега не можете ли да светнете така? Можете, стига да знаете как да свирите.
към беседата >>
Какво внимание ще обърнат хората на музиканта, който свири?
В красотата няма никакво смущение. Красивият човек живее в един идеален свят, където всичко е хармонично, всичко е приятно. Онези, които са погрознели, разбират, че работите не са хармонични. Най-първо, за да бъдеш красив, трябва да имаш музика. Без музика никой не може да бъде красив в света.
Какво внимание ще обърнат хората на музиканта, който свири?
Ето как разбирам аз гениалния музикант: когато влезеш в стаята му, ще намериш в нея само маса, стол, една книга и един инструмент – цигулка, ако е цигулар, или пиано, ако е пианист. Той лампи няма, но щом засвири, всичко светва; щом засвири, стаята се стопля; щом засвири, хляб идва; щом засвири, обуща идват, всичко идва. Понякога казвам: "Туй разбирам цигулар – като засвири, да светне вкъщи." Сега не можете ли да светнете така? Можете, стига да знаете как да свирите.
към беседата >>
Ето как разбирам аз гениалния музикант: когато влезеш в стаята му, ще намериш в нея само маса, стол, една книга и един инструмент – цигулка, ако е цигулар, или пиано, ако е пианист.
Красивият човек живее в един идеален свят, където всичко е хармонично, всичко е приятно. Онези, които са погрознели, разбират, че работите не са хармонични. Най-първо, за да бъдеш красив, трябва да имаш музика. Без музика никой не може да бъде красив в света. Какво внимание ще обърнат хората на музиканта, който свири?
Ето как разбирам аз гениалния музикант: когато влезеш в стаята му, ще намериш в нея само маса, стол, една книга и един инструмент – цигулка, ако е цигулар, или пиано, ако е пианист.
Той лампи няма, но щом засвири, всичко светва; щом засвири, стаята се стопля; щом засвири, хляб идва; щом засвири, обуща идват, всичко идва. Понякога казвам: "Туй разбирам цигулар – като засвири, да светне вкъщи." Сега не можете ли да светнете така? Можете, стига да знаете как да свирите.
към беседата >>
Той лампи няма, но щом засвири, всичко светва; щом засвири, стаята се стопля; щом засвири, хляб идва; щом засвири, обуща идват, всичко идва.
Онези, които са погрознели, разбират, че работите не са хармонични. Най-първо, за да бъдеш красив, трябва да имаш музика. Без музика никой не може да бъде красив в света. Какво внимание ще обърнат хората на музиканта, който свири? Ето как разбирам аз гениалния музикант: когато влезеш в стаята му, ще намериш в нея само маса, стол, една книга и един инструмент – цигулка, ако е цигулар, или пиано, ако е пианист.
Той лампи няма, но щом засвири, всичко светва; щом засвири, стаята се стопля; щом засвири, хляб идва; щом засвири, обуща идват, всичко идва.
Понякога казвам: "Туй разбирам цигулар – като засвири, да светне вкъщи." Сега не можете ли да светнете така? Можете, стига да знаете как да свирите.
към беседата >>
Понякога казвам: "Туй разбирам цигулар – като засвири, да светне вкъщи." Сега не можете ли да светнете така?
Най-първо, за да бъдеш красив, трябва да имаш музика. Без музика никой не може да бъде красив в света. Какво внимание ще обърнат хората на музиканта, който свири? Ето как разбирам аз гениалния музикант: когато влезеш в стаята му, ще намериш в нея само маса, стол, една книга и един инструмент – цигулка, ако е цигулар, или пиано, ако е пианист. Той лампи няма, но щом засвири, всичко светва; щом засвири, стаята се стопля; щом засвири, хляб идва; щом засвири, обуща идват, всичко идва.
Понякога казвам: "Туй разбирам цигулар – като засвири, да светне вкъщи." Сега не можете ли да светнете така?
Можете, стига да знаете как да свирите.
към беседата >>
Можете, стига да знаете как да свирите.
Без музика никой не може да бъде красив в света. Какво внимание ще обърнат хората на музиканта, който свири? Ето как разбирам аз гениалния музикант: когато влезеш в стаята му, ще намериш в нея само маса, стол, една книга и един инструмент – цигулка, ако е цигулар, или пиано, ако е пианист. Той лампи няма, но щом засвири, всичко светва; щом засвири, стаята се стопля; щом засвири, хляб идва; щом засвири, обуща идват, всичко идва. Понякога казвам: "Туй разбирам цигулар – като засвири, да светне вкъщи." Сега не можете ли да светнете така?
Можете, стига да знаете как да свирите.
към беседата >>
Сега, по какво се отличават цигуларите?
Сега, по какво се отличават цигуларите?
В цигулката има дълги и къси вълни. При дългите вълни се употребява целият лък – от единия до другия край. Когато искат да постигнат къси вълни, употребяват малка част от лъка. Ако цигуларят няма този усет, музиката не излиза добре. И в пианото има дълги и къси вълни... Та казвам: човешката мисъл е музика.
към беседата >>
В цигулката има дълги и къси вълни.
Сега, по какво се отличават цигуларите?
В цигулката има дълги и къси вълни.
При дългите вълни се употребява целият лък – от единия до другия край. Когато искат да постигнат къси вълни, употребяват малка част от лъка. Ако цигуларят няма този усет, музиката не излиза добре. И в пианото има дълги и къси вълни... Та казвам: човешката мисъл е музика. Това е външната страна на мисълта.
към беседата >>
При дългите вълни се употребява целият лък – от единия до другия край.
Сега, по какво се отличават цигуларите? В цигулката има дълги и къси вълни.
При дългите вълни се употребява целият лък – от единия до другия край.
Когато искат да постигнат къси вълни, употребяват малка част от лъка. Ако цигуларят няма този усет, музиката не излиза добре. И в пианото има дълги и къси вълни... Та казвам: човешката мисъл е музика. Това е външната страна на мисълта. Когато говорим за музика, разбираме проявата на ума във външния свят.
към беседата >>
Когато искат да постигнат къси вълни, употребяват малка част от лъка.
Сега, по какво се отличават цигуларите? В цигулката има дълги и къси вълни. При дългите вълни се употребява целият лък – от единия до другия край.
Когато искат да постигнат къси вълни, употребяват малка част от лъка.
Ако цигуларят няма този усет, музиката не излиза добре. И в пианото има дълги и къси вълни... Та казвам: човешката мисъл е музика. Това е външната страна на мисълта. Когато говорим за музика, разбираме проявата на ума във външния свят. Това е пътят, по който човешкият ум действа без препятствия.
към беседата >>
Ако цигуларят няма този усет, музиката не излиза добре.
Сега, по какво се отличават цигуларите? В цигулката има дълги и къси вълни. При дългите вълни се употребява целият лък – от единия до другия край. Когато искат да постигнат къси вълни, употребяват малка част от лъка.
Ако цигуларят няма този усет, музиката не излиза добре.
И в пианото има дълги и къси вълни... Та казвам: човешката мисъл е музика. Това е външната страна на мисълта. Когато говорим за музика, разбираме проявата на ума във външния свят. Това е пътят, по който човешкият ум действа без препятствия. Идеалният път, по който човек може да мисли, е музикален.
към беседата >>
И в пианото има дълги и къси вълни... Та казвам: човешката мисъл е музика.
Сега, по какво се отличават цигуларите? В цигулката има дълги и къси вълни. При дългите вълни се употребява целият лък – от единия до другия край. Когато искат да постигнат къси вълни, употребяват малка част от лъка. Ако цигуларят няма този усет, музиката не излиза добре.
И в пианото има дълги и къси вълни... Та казвам: човешката мисъл е музика.
Това е външната страна на мисълта. Когато говорим за музика, разбираме проявата на ума във външния свят. Това е пътят, по който човешкият ум действа без препятствия. Идеалният път, по който човек може да мисли, е музикален. Това е състоянието, за което вие понякога си мислите – всичко да ви е приятно, да нямате никакво препятствие, да сте охолни.
към беседата >>
Това е външната страна на мисълта.
В цигулката има дълги и къси вълни. При дългите вълни се употребява целият лък – от единия до другия край. Когато искат да постигнат къси вълни, употребяват малка част от лъка. Ако цигуларят няма този усет, музиката не излиза добре. И в пианото има дълги и къси вълни... Та казвам: човешката мисъл е музика.
Това е външната страна на мисълта.
Когато говорим за музика, разбираме проявата на ума във външния свят. Това е пътят, по който човешкият ум действа без препятствия. Идеалният път, по който човек може да мисли, е музикален. Това е състоянието, за което вие понякога си мислите – всичко да ви е приятно, да нямате никакво препятствие, да сте охолни. Казват за някого: "Охолен човек", а аз виждам, че той е музикален.
към беседата >>
Когато говорим за музика, разбираме проявата на ума във външния свят.
При дългите вълни се употребява целият лък – от единия до другия край. Когато искат да постигнат къси вълни, употребяват малка част от лъка. Ако цигуларят няма този усет, музиката не излиза добре. И в пианото има дълги и къси вълни... Та казвам: човешката мисъл е музика. Това е външната страна на мисълта.
Когато говорим за музика, разбираме проявата на ума във външния свят.
Това е пътят, по който човешкият ум действа без препятствия. Идеалният път, по който човек може да мисли, е музикален. Това е състоянието, за което вие понякога си мислите – всичко да ви е приятно, да нямате никакво препятствие, да сте охолни. Казват за някого: "Охолен човек", а аз виждам, че той е музикален. Охолният няма никаква грижа и казват за него, че си е накривил шапката.
към беседата >>
Това е пътят, по който човешкият ум действа без препятствия.
Когато искат да постигнат къси вълни, употребяват малка част от лъка. Ако цигуларят няма този усет, музиката не излиза добре. И в пианото има дълги и къси вълни... Та казвам: човешката мисъл е музика. Това е външната страна на мисълта. Когато говорим за музика, разбираме проявата на ума във външния свят.
Това е пътят, по който човешкият ум действа без препятствия.
Идеалният път, по който човек може да мисли, е музикален. Това е състоянието, за което вие понякога си мислите – всичко да ви е приятно, да нямате никакво препятствие, да сте охолни. Казват за някого: "Охолен човек", а аз виждам, че той е музикален. Охолният няма никаква грижа и казват за него, че си е накривил шапката. Какво има от това, че си е накривил шапката?
към беседата >>
Идеалният път, по който човек може да мисли, е музикален.
Ако цигуларят няма този усет, музиката не излиза добре. И в пианото има дълги и къси вълни... Та казвам: човешката мисъл е музика. Това е външната страна на мисълта. Когато говорим за музика, разбираме проявата на ума във външния свят. Това е пътят, по който човешкият ум действа без препятствия.
Идеалният път, по който човек може да мисли, е музикален.
Това е състоянието, за което вие понякога си мислите – всичко да ви е приятно, да нямате никакво препятствие, да сте охолни. Казват за някого: "Охолен човек", а аз виждам, че той е музикален. Охолният няма никаква грижа и казват за него, че си е накривил шапката. Какво има от това, че си е накривил шапката? Охолният човек, дето влезе, дето една дума каже, всички го приемат.
към беседата >>
Това е състоянието, за което вие понякога си мислите – всичко да ви е приятно, да нямате никакво препятствие, да сте охолни.
И в пианото има дълги и къси вълни... Та казвам: човешката мисъл е музика. Това е външната страна на мисълта. Когато говорим за музика, разбираме проявата на ума във външния свят. Това е пътят, по който човешкият ум действа без препятствия. Идеалният път, по който човек може да мисли, е музикален.
Това е състоянието, за което вие понякога си мислите – всичко да ви е приятно, да нямате никакво препятствие, да сте охолни.
Казват за някого: "Охолен човек", а аз виждам, че той е музикален. Охолният няма никаква грижа и казват за него, че си е накривил шапката. Какво има от това, че си е накривил шапката? Охолният човек, дето влезе, дето една дума каже, всички го приемат. А друг някой, дето влезе, всички го изпъждат.
към беседата >>
Казват за някого: "Охолен човек", а аз виждам, че той е музикален.
Това е външната страна на мисълта. Когато говорим за музика, разбираме проявата на ума във външния свят. Това е пътят, по който човешкият ум действа без препятствия. Идеалният път, по който човек може да мисли, е музикален. Това е състоянието, за което вие понякога си мислите – всичко да ви е приятно, да нямате никакво препятствие, да сте охолни.
Казват за някого: "Охолен човек", а аз виждам, че той е музикален.
Охолният няма никаква грижа и казват за него, че си е накривил шапката. Какво има от това, че си е накривил шапката? Охолният човек, дето влезе, дето една дума каже, всички го приемат. А друг някой, дето влезе, всички го изпъждат. Като онзи млад българин, който ходил в странство и когато се върнал, оплакал се на леля си, че дето ходил, все го изпъждали навън, и казал: "Страх ме е и ти да не ме изпъдиш!
към беседата >>
Охолният няма никаква грижа и казват за него, че си е накривил шапката.
Когато говорим за музика, разбираме проявата на ума във външния свят. Това е пътят, по който човешкият ум действа без препятствия. Идеалният път, по който човек може да мисли, е музикален. Това е състоянието, за което вие понякога си мислите – всичко да ви е приятно, да нямате никакво препятствие, да сте охолни. Казват за някого: "Охолен човек", а аз виждам, че той е музикален.
Охолният няма никаква грижа и казват за него, че си е накривил шапката.
Какво има от това, че си е накривил шапката? Охолният човек, дето влезе, дето една дума каже, всички го приемат. А друг някой, дето влезе, всички го изпъждат. Като онзи млад българин, който ходил в странство и когато се върнал, оплакал се на леля си, че дето ходил, все го изпъждали навън, и казал: "Страх ме е и ти да не ме изпъдиш! " Ако един човек ми каже, че навсякъде го пъдят, какво трябва да мисля за него?
към беседата >>
Какво има от това, че си е накривил шапката?
Това е пътят, по който човешкият ум действа без препятствия. Идеалният път, по който човек може да мисли, е музикален. Това е състоянието, за което вие понякога си мислите – всичко да ви е приятно, да нямате никакво препятствие, да сте охолни. Казват за някого: "Охолен човек", а аз виждам, че той е музикален. Охолният няма никаква грижа и казват за него, че си е накривил шапката.
Какво има от това, че си е накривил шапката?
Охолният човек, дето влезе, дето една дума каже, всички го приемат. А друг някой, дето влезе, всички го изпъждат. Като онзи млад българин, който ходил в странство и когато се върнал, оплакал се на леля си, че дето ходил, все го изпъждали навън, и казал: "Страх ме е и ти да не ме изпъдиш! " Ако един човек ми каже, че навсякъде го пъдят, какво трябва да мисля за него? Когато вървиш някъде, стражар те спира и ти показва къде да минеш; друг пък ти казва: "Заповядайте, минете!
към беседата >>
Охолният човек, дето влезе, дето една дума каже, всички го приемат.
Идеалният път, по който човек може да мисли, е музикален. Това е състоянието, за което вие понякога си мислите – всичко да ви е приятно, да нямате никакво препятствие, да сте охолни. Казват за някого: "Охолен човек", а аз виждам, че той е музикален. Охолният няма никаква грижа и казват за него, че си е накривил шапката. Какво има от това, че си е накривил шапката?
Охолният човек, дето влезе, дето една дума каже, всички го приемат.
А друг някой, дето влезе, всички го изпъждат. Като онзи млад българин, който ходил в странство и когато се върнал, оплакал се на леля си, че дето ходил, все го изпъждали навън, и казал: "Страх ме е и ти да не ме изпъдиш! " Ако един човек ми каже, че навсякъде го пъдят, какво трябва да мисля за него? Когато вървиш някъде, стражар те спира и ти показва къде да минеш; друг пък ти казва: "Заповядайте, минете! " Тоз, който дава път, има едно разположение, а оня, който заповядва, има друго разположение.
към беседата >>
А друг някой, дето влезе, всички го изпъждат.
Това е състоянието, за което вие понякога си мислите – всичко да ви е приятно, да нямате никакво препятствие, да сте охолни. Казват за някого: "Охолен човек", а аз виждам, че той е музикален. Охолният няма никаква грижа и казват за него, че си е накривил шапката. Какво има от това, че си е накривил шапката? Охолният човек, дето влезе, дето една дума каже, всички го приемат.
А друг някой, дето влезе, всички го изпъждат.
Като онзи млад българин, който ходил в странство и когато се върнал, оплакал се на леля си, че дето ходил, все го изпъждали навън, и казал: "Страх ме е и ти да не ме изпъдиш! " Ако един човек ми каже, че навсякъде го пъдят, какво трябва да мисля за него? Когато вървиш някъде, стражар те спира и ти показва къде да минеш; друг пък ти казва: "Заповядайте, минете! " Тоз, който дава път, има едно разположение, а оня, който заповядва, има друго разположение. Тоз, който отстъпва, има музика; тоз, който заповядва, няма музика и постъпката му ти е неприятна.
към беседата >>
Като онзи млад българин, който ходил в странство и когато се върнал, оплакал се на леля си, че дето ходил, все го изпъждали навън, и казал: "Страх ме е и ти да не ме изпъдиш!
Казват за някого: "Охолен човек", а аз виждам, че той е музикален. Охолният няма никаква грижа и казват за него, че си е накривил шапката. Какво има от това, че си е накривил шапката? Охолният човек, дето влезе, дето една дума каже, всички го приемат. А друг някой, дето влезе, всички го изпъждат.
Като онзи млад българин, който ходил в странство и когато се върнал, оплакал се на леля си, че дето ходил, все го изпъждали навън, и казал: "Страх ме е и ти да не ме изпъдиш!
" Ако един човек ми каже, че навсякъде го пъдят, какво трябва да мисля за него? Когато вървиш някъде, стражар те спира и ти показва къде да минеш; друг пък ти казва: "Заповядайте, минете! " Тоз, който дава път, има едно разположение, а оня, който заповядва, има друго разположение. Тоз, който отстъпва, има музика; тоз, който заповядва, няма музика и постъпката му ти е неприятна. Гледам, че вие сте много музикални.
към беседата >>
" Ако един човек ми каже, че навсякъде го пъдят, какво трябва да мисля за него?
Охолният няма никаква грижа и казват за него, че си е накривил шапката. Какво има от това, че си е накривил шапката? Охолният човек, дето влезе, дето една дума каже, всички го приемат. А друг някой, дето влезе, всички го изпъждат. Като онзи млад българин, който ходил в странство и когато се върнал, оплакал се на леля си, че дето ходил, все го изпъждали навън, и казал: "Страх ме е и ти да не ме изпъдиш!
" Ако един човек ми каже, че навсякъде го пъдят, какво трябва да мисля за него?
Когато вървиш някъде, стражар те спира и ти показва къде да минеш; друг пък ти казва: "Заповядайте, минете! " Тоз, който дава път, има едно разположение, а оня, който заповядва, има друго разположение. Тоз, който отстъпва, има музика; тоз, който заповядва, няма музика и постъпката му ти е неприятна. Гледам, че вие сте много музикални.
към беседата >>
Когато вървиш някъде, стражар те спира и ти показва къде да минеш; друг пък ти казва: "Заповядайте, минете!
Какво има от това, че си е накривил шапката? Охолният човек, дето влезе, дето една дума каже, всички го приемат. А друг някой, дето влезе, всички го изпъждат. Като онзи млад българин, който ходил в странство и когато се върнал, оплакал се на леля си, че дето ходил, все го изпъждали навън, и казал: "Страх ме е и ти да не ме изпъдиш! " Ако един човек ми каже, че навсякъде го пъдят, какво трябва да мисля за него?
Когато вървиш някъде, стражар те спира и ти показва къде да минеш; друг пък ти казва: "Заповядайте, минете!
" Тоз, който дава път, има едно разположение, а оня, който заповядва, има друго разположение. Тоз, който отстъпва, има музика; тоз, който заповядва, няма музика и постъпката му ти е неприятна. Гледам, че вие сте много музикални.
към беседата >>
" Тоз, който дава път, има едно разположение, а оня, който заповядва, има друго разположение.
Охолният човек, дето влезе, дето една дума каже, всички го приемат. А друг някой, дето влезе, всички го изпъждат. Като онзи млад българин, който ходил в странство и когато се върнал, оплакал се на леля си, че дето ходил, все го изпъждали навън, и казал: "Страх ме е и ти да не ме изпъдиш! " Ако един човек ми каже, че навсякъде го пъдят, какво трябва да мисля за него? Когато вървиш някъде, стражар те спира и ти показва къде да минеш; друг пък ти казва: "Заповядайте, минете!
" Тоз, който дава път, има едно разположение, а оня, който заповядва, има друго разположение.
Тоз, който отстъпва, има музика; тоз, който заповядва, няма музика и постъпката му ти е неприятна. Гледам, че вие сте много музикални.
към беседата >>
Тоз, който отстъпва, има музика; тоз, който заповядва, няма музика и постъпката му ти е неприятна.
А друг някой, дето влезе, всички го изпъждат. Като онзи млад българин, който ходил в странство и когато се върнал, оплакал се на леля си, че дето ходил, все го изпъждали навън, и казал: "Страх ме е и ти да не ме изпъдиш! " Ако един човек ми каже, че навсякъде го пъдят, какво трябва да мисля за него? Когато вървиш някъде, стражар те спира и ти показва къде да минеш; друг пък ти казва: "Заповядайте, минете! " Тоз, който дава път, има едно разположение, а оня, който заповядва, има друго разположение.
Тоз, който отстъпва, има музика; тоз, който заповядва, няма музика и постъпката му ти е неприятна.
Гледам, че вие сте много музикални.
към беседата >>
Гледам, че вие сте много музикални.
Като онзи млад българин, който ходил в странство и когато се върнал, оплакал се на леля си, че дето ходил, все го изпъждали навън, и казал: "Страх ме е и ти да не ме изпъдиш! " Ако един човек ми каже, че навсякъде го пъдят, какво трябва да мисля за него? Когато вървиш някъде, стражар те спира и ти показва къде да минеш; друг пък ти казва: "Заповядайте, минете! " Тоз, който дава път, има едно разположение, а оня, който заповядва, има друго разположение. Тоз, който отстъпва, има музика; тоз, който заповядва, няма музика и постъпката му ти е неприятна.
Гледам, че вие сте много музикални.
към беседата >>
Сега, някой певец пее и си криви устата; някой цигулар свири и също се криви.
Сега, някой певец пее и си криви устата; някой цигулар свири и също се криви.
Най-първо трябва да бъдете музикални. Искате да философствате; философията почива върху принципа на причина и следствие. Какво нещо е причината на нещата? Всяко нещо има свое следствие. Тогава какъв е резултатът?
към беседата >>
Най-първо трябва да бъдете музикални.
Сега, някой певец пее и си криви устата; някой цигулар свири и също се криви.
Най-първо трябва да бъдете музикални.
Искате да философствате; философията почива върху принципа на причина и следствие. Какво нещо е причината на нещата? Всяко нещо има свое следствие. Тогава какъв е резултатът? Каква е разликата между следствие и резултат?
към беседата >>
Искате да философствате; философията почива върху принципа на причина и следствие.
Сега, някой певец пее и си криви устата; някой цигулар свири и също се криви. Най-първо трябва да бъдете музикални.
Искате да философствате; философията почива върху принципа на причина и следствие.
Какво нещо е причината на нещата? Всяко нещо има свое следствие. Тогава какъв е резултатът? Каква е разликата между следствие и резултат? Всяко начало изразява закона на причината.
към беседата >>
Какво нещо е причината на нещата?
Сега, някой певец пее и си криви устата; някой цигулар свири и също се криви. Най-първо трябва да бъдете музикални. Искате да философствате; философията почива върху принципа на причина и следствие.
Какво нещо е причината на нещата?
Всяко нещо има свое следствие. Тогава какъв е резултатът? Каква е разликата между следствие и резултат? Всяко начало изразява закона на причината. Всяко нещо в Природата има свое начало и свой край.
към беседата >>
Всяко нещо има свое следствие.
Сега, някой певец пее и си криви устата; някой цигулар свири и също се криви. Най-първо трябва да бъдете музикални. Искате да философствате; философията почива върху принципа на причина и следствие. Какво нещо е причината на нещата?
Всяко нещо има свое следствие.
Тогава какъв е резултатът? Каква е разликата между следствие и резултат? Всяко начало изразява закона на причината. Всяко нещо в Природата има свое начало и свой край. Началото – това е Духът, краят – това е умът.
към беседата >>
Тогава какъв е резултатът?
Сега, някой певец пее и си криви устата; някой цигулар свири и също се криви. Най-първо трябва да бъдете музикални. Искате да философствате; философията почива върху принципа на причина и следствие. Какво нещо е причината на нещата? Всяко нещо има свое следствие.
Тогава какъв е резултатът?
Каква е разликата между следствие и резултат? Всяко начало изразява закона на причината. Всяко нещо в Природата има свое начало и свой край. Началото – това е Духът, краят – това е умът. Тогава кое е следствието?
към беседата >>
Каква е разликата между следствие и резултат?
Най-първо трябва да бъдете музикални. Искате да философствате; философията почива върху принципа на причина и следствие. Какво нещо е причината на нещата? Всяко нещо има свое следствие. Тогава какъв е резултатът?
Каква е разликата между следствие и резултат?
Всяко начало изразява закона на причината. Всяко нещо в Природата има свое начало и свой край. Началото – това е Духът, краят – това е умът. Тогава кое е следствието? – Физическият свят.
към беседата >>
Всяко начало изразява закона на причината.
Искате да философствате; философията почива върху принципа на причина и следствие. Какво нещо е причината на нещата? Всяко нещо има свое следствие. Тогава какъв е резултатът? Каква е разликата между следствие и резултат?
Всяко начало изразява закона на причината.
Всяко нещо в Природата има свое начало и свой край. Началото – това е Духът, краят – това е умът. Тогава кое е следствието? – Физическият свят. Следователно, най-първо трябва да бъдем в Духовния свят, който е началото.
към беседата >>
Всяко нещо в Природата има свое начало и свой край.
Какво нещо е причината на нещата? Всяко нещо има свое следствие. Тогава какъв е резултатът? Каква е разликата между следствие и резултат? Всяко начало изразява закона на причината.
Всяко нещо в Природата има свое начало и свой край.
Началото – това е Духът, краят – това е умът. Тогава кое е следствието? – Физическият свят. Следователно, най-първо трябва да бъдем в Духовния свят, който е началото. А щом кажем, че сме в края на нещата, ние сме във физическия свят.
към беседата >>
Началото – това е Духът, краят – това е умът.
Всяко нещо има свое следствие. Тогава какъв е резултатът? Каква е разликата между следствие и резултат? Всяко начало изразява закона на причината. Всяко нещо в Природата има свое начало и свой край.
Началото – това е Духът, краят – това е умът.
Тогава кое е следствието? – Физическият свят. Следователно, най-първо трябва да бъдем в Духовния свят, който е началото. А щом кажем, че сме в края на нещата, ние сме във физическия свят. Какъв ще бъде резултатът, краят на нещата?
към беседата >>
Тогава кое е следствието?
Тогава какъв е резултатът? Каква е разликата между следствие и резултат? Всяко начало изразява закона на причината. Всяко нещо в Природата има свое начало и свой край. Началото – това е Духът, краят – това е умът.
Тогава кое е следствието?
– Физическият свят. Следователно, най-първо трябва да бъдем в Духовния свят, който е началото. А щом кажем, че сме в края на нещата, ние сме във физическия свят. Какъв ще бъде резултатът, краят на нещата? Край има там, дето се мисли; начало има там, дето има Дух.
към беседата >>
– Физическият свят.
Каква е разликата между следствие и резултат? Всяко начало изразява закона на причината. Всяко нещо в Природата има свое начало и свой край. Началото – това е Духът, краят – това е умът. Тогава кое е следствието?
– Физическият свят.
Следователно, най-първо трябва да бъдем в Духовния свят, който е началото. А щом кажем, че сме в края на нещата, ние сме във физическия свят. Какъв ще бъде резултатът, краят на нещата? Край има там, дето се мисли; начало има там, дето има Дух. Следствието резултатът на нещата се намира на физическия свят.
към беседата >>
Следователно, най-първо трябва да бъдем в Духовния свят, който е началото.
Всяко начало изразява закона на причината. Всяко нещо в Природата има свое начало и свой край. Началото – това е Духът, краят – това е умът. Тогава кое е следствието? – Физическият свят.
Следователно, най-първо трябва да бъдем в Духовния свят, който е началото.
А щом кажем, че сме в края на нещата, ние сме във физическия свят. Какъв ще бъде резултатът, краят на нещата? Край има там, дето се мисли; начало има там, дето има Дух. Следствието резултатът на нещата се намира на физическия свят.
към беседата >>
А щом кажем, че сме в края на нещата, ние сме във физическия свят.
Всяко нещо в Природата има свое начало и свой край. Началото – това е Духът, краят – това е умът. Тогава кое е следствието? – Физическият свят. Следователно, най-първо трябва да бъдем в Духовния свят, който е началото.
А щом кажем, че сме в края на нещата, ние сме във физическия свят.
Какъв ще бъде резултатът, краят на нещата? Край има там, дето се мисли; начало има там, дето има Дух. Следствието резултатът на нещата се намира на физическия свят.
към беседата >>
Какъв ще бъде резултатът, краят на нещата?
Началото – това е Духът, краят – това е умът. Тогава кое е следствието? – Физическият свят. Следователно, най-първо трябва да бъдем в Духовния свят, който е началото. А щом кажем, че сме в края на нещата, ние сме във физическия свят.
Какъв ще бъде резултатът, краят на нещата?
Край има там, дето се мисли; начало има там, дето има Дух. Следствието резултатът на нещата се намира на физическия свят.
към беседата >>
Край има там, дето се мисли; начало има там, дето има Дух.
Тогава кое е следствието? – Физическият свят. Следователно, най-първо трябва да бъдем в Духовния свят, който е началото. А щом кажем, че сме в края на нещата, ние сме във физическия свят. Какъв ще бъде резултатът, краят на нещата?
Край има там, дето се мисли; начало има там, дето има Дух.
Следствието резултатът на нещата се намира на физическия свят.
към беседата >>
Следствието резултатът на нещата се намира на физическия свят.
– Физическият свят. Следователно, най-първо трябва да бъдем в Духовния свят, който е началото. А щом кажем, че сме в края на нещата, ние сме във физическия свят. Какъв ще бъде резултатът, краят на нещата? Край има там, дето се мисли; начало има там, дето има Дух.
Следствието резултатът на нещата се намира на физическия свят.
към беседата >>
Сега, искате външният свят да има към вас същото отношение, каквото вие имате към него.
Сега, искате външният свят да има към вас същото отношение, каквото вие имате към него.
Всякога трябва да знаеш, че каквото отношение имаш към хората, и те ще имат същото отношение към теб. Ако един учител влезе в училище и се отнася добре с децата, всички те ще имат добро отношение към него. Ако някоя учителка носи пръчица и налага наляво-надясно, всички деца ще започнат да имат особено мнение за нея. Ще кажете, че всички вие няма да бъдете учители. Някои от вас носят тояги и кого как срещнете – налагате.
към беседата >>
Всякога трябва да знаеш, че каквото отношение имаш към хората, и те ще имат същото отношение към теб.
Сега, искате външният свят да има към вас същото отношение, каквото вие имате към него.
Всякога трябва да знаеш, че каквото отношение имаш към хората, и те ще имат същото отношение към теб.
Ако един учител влезе в училище и се отнася добре с децата, всички те ще имат добро отношение към него. Ако някоя учителка носи пръчица и налага наляво-надясно, всички деца ще започнат да имат особено мнение за нея. Ще кажете, че всички вие няма да бъдете учители. Някои от вас носят тояги и кого как срещнете – налагате. Мислите ли, че с грубост ще се оправи светът?
към беседата >>
Ако един учител влезе в училище и се отнася добре с децата, всички те ще имат добро отношение към него.
Сега, искате външният свят да има към вас същото отношение, каквото вие имате към него. Всякога трябва да знаеш, че каквото отношение имаш към хората, и те ще имат същото отношение към теб.
Ако един учител влезе в училище и се отнася добре с децата, всички те ще имат добро отношение към него.
Ако някоя учителка носи пръчица и налага наляво-надясно, всички деца ще започнат да имат особено мнение за нея. Ще кажете, че всички вие няма да бъдете учители. Някои от вас носят тояги и кого как срещнете – налагате. Мислите ли, че с грубост ще се оправи светът? Помнете: грубостта нищо не допринася.
към беседата >>
Ако някоя учителка носи пръчица и налага наляво-надясно, всички деца ще започнат да имат особено мнение за нея.
Сега, искате външният свят да има към вас същото отношение, каквото вие имате към него. Всякога трябва да знаеш, че каквото отношение имаш към хората, и те ще имат същото отношение към теб. Ако един учител влезе в училище и се отнася добре с децата, всички те ще имат добро отношение към него.
Ако някоя учителка носи пръчица и налага наляво-надясно, всички деца ще започнат да имат особено мнение за нея.
Ще кажете, че всички вие няма да бъдете учители. Някои от вас носят тояги и кого как срещнете – налагате. Мислите ли, че с грубост ще се оправи светът? Помнете: грубостта нищо не допринася. Може да се тревожите, но тоягата не е изкуство.
към беседата >>
Ще кажете, че всички вие няма да бъдете учители.
Сега, искате външният свят да има към вас същото отношение, каквото вие имате към него. Всякога трябва да знаеш, че каквото отношение имаш към хората, и те ще имат същото отношение към теб. Ако един учител влезе в училище и се отнася добре с децата, всички те ще имат добро отношение към него. Ако някоя учителка носи пръчица и налага наляво-надясно, всички деца ще започнат да имат особено мнение за нея.
Ще кажете, че всички вие няма да бъдете учители.
Някои от вас носят тояги и кого как срещнете – налагате. Мислите ли, че с грубост ще се оправи светът? Помнете: грубостта нищо не допринася. Може да се тревожите, но тоягата не е изкуство. Тревожат се глупавите хора, бият глупавите животни.
към беседата >>
Някои от вас носят тояги и кого как срещнете – налагате.
Сега, искате външният свят да има към вас същото отношение, каквото вие имате към него. Всякога трябва да знаеш, че каквото отношение имаш към хората, и те ще имат същото отношение към теб. Ако един учител влезе в училище и се отнася добре с децата, всички те ще имат добро отношение към него. Ако някоя учителка носи пръчица и налага наляво-надясно, всички деца ще започнат да имат особено мнение за нея. Ще кажете, че всички вие няма да бъдете учители.
Някои от вас носят тояги и кого как срещнете – налагате.
Мислите ли, че с грубост ще се оправи светът? Помнете: грубостта нищо не допринася. Може да се тревожите, но тоягата не е изкуство. Тревожат се глупавите хора, бият глупавите животни. Щом се тревожиш, щом се мъчиш, ти си едно животно.
към беседата >>
Мислите ли, че с грубост ще се оправи светът?
Всякога трябва да знаеш, че каквото отношение имаш към хората, и те ще имат същото отношение към теб. Ако един учител влезе в училище и се отнася добре с децата, всички те ще имат добро отношение към него. Ако някоя учителка носи пръчица и налага наляво-надясно, всички деца ще започнат да имат особено мнение за нея. Ще кажете, че всички вие няма да бъдете учители. Някои от вас носят тояги и кого как срещнете – налагате.
Мислите ли, че с грубост ще се оправи светът?
Помнете: грубостта нищо не допринася. Може да се тревожите, но тоягата не е изкуство. Тревожат се глупавите хора, бият глупавите животни. Щом се тревожиш, щом се мъчиш, ти си едно животно. От страданията ставаш по-умен и ставаш здрав.
към беседата >>
Помнете: грубостта нищо не допринася.
Ако един учител влезе в училище и се отнася добре с децата, всички те ще имат добро отношение към него. Ако някоя учителка носи пръчица и налага наляво-надясно, всички деца ще започнат да имат особено мнение за нея. Ще кажете, че всички вие няма да бъдете учители. Някои от вас носят тояги и кого как срещнете – налагате. Мислите ли, че с грубост ще се оправи светът?
Помнете: грубостта нищо не допринася.
Може да се тревожите, но тоягата не е изкуство. Тревожат се глупавите хора, бият глупавите животни. Щом се тревожиш, щом се мъчиш, ти си едно животно. От страданията ставаш по-умен и ставаш здрав. Под думата ''здрав'' разбирам правилно отношение между Духа, ума и следствията на нещата.
към беседата >>
Може да се тревожите, но тоягата не е изкуство.
Ако някоя учителка носи пръчица и налага наляво-надясно, всички деца ще започнат да имат особено мнение за нея. Ще кажете, че всички вие няма да бъдете учители. Някои от вас носят тояги и кого как срещнете – налагате. Мислите ли, че с грубост ще се оправи светът? Помнете: грубостта нищо не допринася.
Може да се тревожите, но тоягата не е изкуство.
Тревожат се глупавите хора, бият глупавите животни. Щом се тревожиш, щом се мъчиш, ти си едно животно. От страданията ставаш по-умен и ставаш здрав. Под думата ''здрав'' разбирам правилно отношение между Духа, ума и следствията на нещата.
към беседата >>
Тревожат се глупавите хора, бият глупавите животни.
Ще кажете, че всички вие няма да бъдете учители. Някои от вас носят тояги и кого как срещнете – налагате. Мислите ли, че с грубост ще се оправи светът? Помнете: грубостта нищо не допринася. Може да се тревожите, но тоягата не е изкуство.
Тревожат се глупавите хора, бият глупавите животни.
Щом се тревожиш, щом се мъчиш, ти си едно животно. От страданията ставаш по-умен и ставаш здрав. Под думата ''здрав'' разбирам правилно отношение между Духа, ума и следствията на нещата.
към беседата >>
Щом се тревожиш, щом се мъчиш, ти си едно животно.
Някои от вас носят тояги и кого как срещнете – налагате. Мислите ли, че с грубост ще се оправи светът? Помнете: грубостта нищо не допринася. Може да се тревожите, но тоягата не е изкуство. Тревожат се глупавите хора, бият глупавите животни.
Щом се тревожиш, щом се мъчиш, ти си едно животно.
От страданията ставаш по-умен и ставаш здрав. Под думата ''здрав'' разбирам правилно отношение между Духа, ума и следствията на нещата.
към беседата >>
От страданията ставаш по-умен и ставаш здрав.
Мислите ли, че с грубост ще се оправи светът? Помнете: грубостта нищо не допринася. Може да се тревожите, но тоягата не е изкуство. Тревожат се глупавите хора, бият глупавите животни. Щом се тревожиш, щом се мъчиш, ти си едно животно.
От страданията ставаш по-умен и ставаш здрав.
Под думата ''здрав'' разбирам правилно отношение между Духа, ума и следствията на нещата.
към беседата >>
Под думата ''здрав'' разбирам правилно отношение между Духа, ума и следствията на нещата.
Помнете: грубостта нищо не допринася. Може да се тревожите, но тоягата не е изкуство. Тревожат се глупавите хора, бият глупавите животни. Щом се тревожиш, щом се мъчиш, ти си едно животно. От страданията ставаш по-умен и ставаш здрав.
Под думата ''здрав'' разбирам правилно отношение между Духа, ума и следствията на нещата.
към беседата >>
Сега, вие можете да приложите тази философия.
Сега, вие можете да приложите тази философия.
Например, ти и вашият събеседник сте двама учени и спорите по физика – да кажем, че професорът говори нещо за светлината и ти казва: "Ти нищо не знаеш." А той какво знае за светлината? Даже и вие тук какво знаете за светлината? Знаете много работи, но можете ли да кажете и да стане светлина? Казва Писанието: "Рече Бог и стана светлина." Явно онзи, който казва, че другия нищо не знае, донякъде е прав. Защото да знаеш значи, че щом кажеш: "Да бъде светлина", и да стане светлина.
към беседата >>
Например, ти и вашият събеседник сте двама учени и спорите по физика – да кажем, че професорът говори нещо за светлината и ти казва: "Ти нищо не знаеш." А той какво знае за светлината?
Сега, вие можете да приложите тази философия.
Например, ти и вашият събеседник сте двама учени и спорите по физика – да кажем, че професорът говори нещо за светлината и ти казва: "Ти нищо не знаеш." А той какво знае за светлината?
Даже и вие тук какво знаете за светлината? Знаете много работи, но можете ли да кажете и да стане светлина? Казва Писанието: "Рече Бог и стана светлина." Явно онзи, който казва, че другия нищо не знае, донякъде е прав. Защото да знаеш значи, че щом кажеш: "Да бъде светлина", и да стане светлина. Аз мога да кажа една дума и да излезе светлина.
към беседата >>
Даже и вие тук какво знаете за светлината?
Сега, вие можете да приложите тази философия. Например, ти и вашият събеседник сте двама учени и спорите по физика – да кажем, че професорът говори нещо за светлината и ти казва: "Ти нищо не знаеш." А той какво знае за светлината?
Даже и вие тук какво знаете за светлината?
Знаете много работи, но можете ли да кажете и да стане светлина? Казва Писанието: "Рече Бог и стана светлина." Явно онзи, който казва, че другия нищо не знае, донякъде е прав. Защото да знаеш значи, че щом кажеш: "Да бъде светлина", и да стане светлина. Аз мога да кажа една дума и да излезе светлина. Например, ти си взел от един свой познат хиляда лева назаем и го докарваш до краен предел на търпение, когато на човека му иде да те набие или утрепе.
към беседата >>
Знаете много работи, но можете ли да кажете и да стане светлина?
Сега, вие можете да приложите тази философия. Например, ти и вашият събеседник сте двама учени и спорите по физика – да кажем, че професорът говори нещо за светлината и ти казва: "Ти нищо не знаеш." А той какво знае за светлината? Даже и вие тук какво знаете за светлината?
Знаете много работи, но можете ли да кажете и да стане светлина?
Казва Писанието: "Рече Бог и стана светлина." Явно онзи, който казва, че другия нищо не знае, донякъде е прав. Защото да знаеш значи, че щом кажеш: "Да бъде светлина", и да стане светлина. Аз мога да кажа една дума и да излезе светлина. Например, ти си взел от един свой познат хиляда лева назаем и го докарваш до краен предел на търпение, когато на човека му иде да те набие или утрепе. Но един ден го срещаш, говориш му с много благи думи и изваждаш парите: "Извинете, много съжалявам, че не устоях на думата си, ще ви платя с лихвите." Веднага от лицето на този човек започва да излиза светлина.
към беседата >>
Казва Писанието: "Рече Бог и стана светлина." Явно онзи, който казва, че другия нищо не знае, донякъде е прав.
Сега, вие можете да приложите тази философия. Например, ти и вашият събеседник сте двама учени и спорите по физика – да кажем, че професорът говори нещо за светлината и ти казва: "Ти нищо не знаеш." А той какво знае за светлината? Даже и вие тук какво знаете за светлината? Знаете много работи, но можете ли да кажете и да стане светлина?
Казва Писанието: "Рече Бог и стана светлина." Явно онзи, който казва, че другия нищо не знае, донякъде е прав.
Защото да знаеш значи, че щом кажеш: "Да бъде светлина", и да стане светлина. Аз мога да кажа една дума и да излезе светлина. Например, ти си взел от един свой познат хиляда лева назаем и го докарваш до краен предел на търпение, когато на човека му иде да те набие или утрепе. Но един ден го срещаш, говориш му с много благи думи и изваждаш парите: "Извинете, много съжалявам, че не устоях на думата си, ще ви платя с лихвите." Веднага от лицето на този човек започва да излиза светлина. А сега твърдите, че не можете да кажете ''светлина'' и да светне.
към беседата >>
Защото да знаеш значи, че щом кажеш: "Да бъде светлина", и да стане светлина.
Сега, вие можете да приложите тази философия. Например, ти и вашият събеседник сте двама учени и спорите по физика – да кажем, че професорът говори нещо за светлината и ти казва: "Ти нищо не знаеш." А той какво знае за светлината? Даже и вие тук какво знаете за светлината? Знаете много работи, но можете ли да кажете и да стане светлина? Казва Писанието: "Рече Бог и стана светлина." Явно онзи, който казва, че другия нищо не знае, донякъде е прав.
Защото да знаеш значи, че щом кажеш: "Да бъде светлина", и да стане светлина.
Аз мога да кажа една дума и да излезе светлина. Например, ти си взел от един свой познат хиляда лева назаем и го докарваш до краен предел на търпение, когато на човека му иде да те набие или утрепе. Но един ден го срещаш, говориш му с много благи думи и изваждаш парите: "Извинете, много съжалявам, че не устоях на думата си, ще ви платя с лихвите." Веднага от лицето на този човек започва да излиза светлина. А сега твърдите, че не можете да кажете ''светлина'' и да светне. Можете да кажете и ''светлина'', и ''топлина'', и ''братство'' – всичко.
към беседата >>
Аз мога да кажа една дума и да излезе светлина.
Например, ти и вашият събеседник сте двама учени и спорите по физика – да кажем, че професорът говори нещо за светлината и ти казва: "Ти нищо не знаеш." А той какво знае за светлината? Даже и вие тук какво знаете за светлината? Знаете много работи, но можете ли да кажете и да стане светлина? Казва Писанието: "Рече Бог и стана светлина." Явно онзи, който казва, че другия нищо не знае, донякъде е прав. Защото да знаеш значи, че щом кажеш: "Да бъде светлина", и да стане светлина.
Аз мога да кажа една дума и да излезе светлина.
Например, ти си взел от един свой познат хиляда лева назаем и го докарваш до краен предел на търпение, когато на човека му иде да те набие или утрепе. Но един ден го срещаш, говориш му с много благи думи и изваждаш парите: "Извинете, много съжалявам, че не устоях на думата си, ще ви платя с лихвите." Веднага от лицето на този човек започва да излиза светлина. А сега твърдите, че не можете да кажете ''светлина'' и да светне. Можете да кажете и ''светлина'', и ''топлина'', и ''братство'' – всичко. Вие искате да кажете една дума тъй, както трябва, и да дойде братството. Не.
към беседата >>
Например, ти си взел от един свой познат хиляда лева назаем и го докарваш до краен предел на търпение, когато на човека му иде да те набие или утрепе.
Даже и вие тук какво знаете за светлината? Знаете много работи, но можете ли да кажете и да стане светлина? Казва Писанието: "Рече Бог и стана светлина." Явно онзи, който казва, че другия нищо не знае, донякъде е прав. Защото да знаеш значи, че щом кажеш: "Да бъде светлина", и да стане светлина. Аз мога да кажа една дума и да излезе светлина.
Например, ти си взел от един свой познат хиляда лева назаем и го докарваш до краен предел на търпение, когато на човека му иде да те набие или утрепе.
Но един ден го срещаш, говориш му с много благи думи и изваждаш парите: "Извинете, много съжалявам, че не устоях на думата си, ще ви платя с лихвите." Веднага от лицето на този човек започва да излиза светлина. А сега твърдите, че не можете да кажете ''светлина'' и да светне. Можете да кажете и ''светлина'', и ''топлина'', и ''братство'' – всичко. Вие искате да кажете една дума тъй, както трябва, и да дойде братството. Не.
към беседата >>
Но един ден го срещаш, говориш му с много благи думи и изваждаш парите: "Извинете, много съжалявам, че не устоях на думата си, ще ви платя с лихвите." Веднага от лицето на този човек започва да излиза светлина.
Знаете много работи, но можете ли да кажете и да стане светлина? Казва Писанието: "Рече Бог и стана светлина." Явно онзи, който казва, че другия нищо не знае, донякъде е прав. Защото да знаеш значи, че щом кажеш: "Да бъде светлина", и да стане светлина. Аз мога да кажа една дума и да излезе светлина. Например, ти си взел от един свой познат хиляда лева назаем и го докарваш до краен предел на търпение, когато на човека му иде да те набие или утрепе.
Но един ден го срещаш, говориш му с много благи думи и изваждаш парите: "Извинете, много съжалявам, че не устоях на думата си, ще ви платя с лихвите." Веднага от лицето на този човек започва да излиза светлина.
А сега твърдите, че не можете да кажете ''светлина'' и да светне. Можете да кажете и ''светлина'', и ''топлина'', и ''братство'' – всичко. Вие искате да кажете една дума тъй, както трябва, и да дойде братството. Не.
към беседата >>
А сега твърдите, че не можете да кажете ''светлина'' и да светне.
Казва Писанието: "Рече Бог и стана светлина." Явно онзи, който казва, че другия нищо не знае, донякъде е прав. Защото да знаеш значи, че щом кажеш: "Да бъде светлина", и да стане светлина. Аз мога да кажа една дума и да излезе светлина. Например, ти си взел от един свой познат хиляда лева назаем и го докарваш до краен предел на търпение, когато на човека му иде да те набие или утрепе. Но един ден го срещаш, говориш му с много благи думи и изваждаш парите: "Извинете, много съжалявам, че не устоях на думата си, ще ви платя с лихвите." Веднага от лицето на този човек започва да излиза светлина.
А сега твърдите, че не можете да кажете ''светлина'' и да светне.
Можете да кажете и ''светлина'', и ''топлина'', и ''братство'' – всичко. Вие искате да кажете една дума тъй, както трябва, и да дойде братството. Не.
към беседата >>
Можете да кажете и ''светлина'', и ''топлина'', и ''братство'' – всичко.
Защото да знаеш значи, че щом кажеш: "Да бъде светлина", и да стане светлина. Аз мога да кажа една дума и да излезе светлина. Например, ти си взел от един свой познат хиляда лева назаем и го докарваш до краен предел на търпение, когато на човека му иде да те набие или утрепе. Но един ден го срещаш, говориш му с много благи думи и изваждаш парите: "Извинете, много съжалявам, че не устоях на думата си, ще ви платя с лихвите." Веднага от лицето на този човек започва да излиза светлина. А сега твърдите, че не можете да кажете ''светлина'' и да светне.
Можете да кажете и ''светлина'', и ''топлина'', и ''братство'' – всичко.
Вие искате да кажете една дума тъй, както трябва, и да дойде братството. Не.
към беседата >>
Вие искате да кажете една дума тъй, както трябва, и да дойде братството. Не.
Аз мога да кажа една дума и да излезе светлина. Например, ти си взел от един свой познат хиляда лева назаем и го докарваш до краен предел на търпение, когато на човека му иде да те набие или утрепе. Но един ден го срещаш, говориш му с много благи думи и изваждаш парите: "Извинете, много съжалявам, че не устоях на думата си, ще ви платя с лихвите." Веднага от лицето на този човек започва да излиза светлина. А сега твърдите, че не можете да кажете ''светлина'' и да светне. Можете да кажете и ''светлина'', и ''топлина'', и ''братство'' – всичко.
Вие искате да кажете една дума тъй, както трябва, и да дойде братството. Не.
към беседата >>
Понякога ви гледам и вашето изкуство не ми харесва.
Понякога ви гледам и вашето изкуство не ми харесва.
Вземете по едно огледало и си наблюдавайте лицето. Препоръчвам ви да си наблюдавате лицето десет дена. Например, станеш някоя сутрин и погледнеш, че си стиснал устните си. Защо, на какво се дължи това? Това са форми и те не са лоши.
към беседата >>
Вземете по едно огледало и си наблюдавайте лицето.
Понякога ви гледам и вашето изкуство не ми харесва.
Вземете по едно огледало и си наблюдавайте лицето.
Препоръчвам ви да си наблюдавате лицето десет дена. Например, станеш някоя сутрин и погледнеш, че си стиснал устните си. Защо, на какво се дължи това? Това са форми и те не са лоши. Има хора, които искат да си придадат и такъв вид.
към беседата >>
Препоръчвам ви да си наблюдавате лицето десет дена.
Понякога ви гледам и вашето изкуство не ми харесва. Вземете по едно огледало и си наблюдавайте лицето.
Препоръчвам ви да си наблюдавате лицето десет дена.
Например, станеш някоя сутрин и погледнеш, че си стиснал устните си. Защо, на какво се дължи това? Това са форми и те не са лоши. Има хора, които искат да си придадат и такъв вид. Но какво ви кара да знаете причината?
към беседата >>
Например, станеш някоя сутрин и погледнеш, че си стиснал устните си.
Понякога ви гледам и вашето изкуство не ми харесва. Вземете по едно огледало и си наблюдавайте лицето. Препоръчвам ви да си наблюдавате лицето десет дена.
Например, станеш някоя сутрин и погледнеш, че си стиснал устните си.
Защо, на какво се дължи това? Това са форми и те не са лоши. Има хора, които искат да си придадат и такъв вид. Но какво ви кара да знаете причината? Когато съм правил наблюдения върху малки деца, виждал съм как някое се занимава с майка си, но щом ме види, иска да се покаже и си надува устните.
към беседата >>
Защо, на какво се дължи това?
Понякога ви гледам и вашето изкуство не ми харесва. Вземете по едно огледало и си наблюдавайте лицето. Препоръчвам ви да си наблюдавате лицето десет дена. Например, станеш някоя сутрин и погледнеш, че си стиснал устните си.
Защо, на какво се дължи това?
Това са форми и те не са лоши. Има хора, които искат да си придадат и такъв вид. Но какво ви кара да знаете причината? Когато съм правил наблюдения върху малки деца, виждал съм как някое се занимава с майка си, но щом ме види, иска да се покаже и си надува устните. Майка му казва да не прави така, но то пак ги надува.
към беседата >>
Това са форми и те не са лоши.
Понякога ви гледам и вашето изкуство не ми харесва. Вземете по едно огледало и си наблюдавайте лицето. Препоръчвам ви да си наблюдавате лицето десет дена. Например, станеш някоя сутрин и погледнеш, че си стиснал устните си. Защо, на какво се дължи това?
Това са форми и те не са лоши.
Има хора, които искат да си придадат и такъв вид. Но какво ви кара да знаете причината? Когато съм правил наблюдения върху малки деца, виждал съм как някое се занимава с майка си, но щом ме види, иска да се покаже и си надува устните. Майка му казва да не прави така, но то пак ги надува. Забелязвал съм други деца, които не се надуват, но щом ме видят, току изведнъж се усмихват и задават въпрос откъде идвам.
към беседата >>
Има хора, които искат да си придадат и такъв вид.
Вземете по едно огледало и си наблюдавайте лицето. Препоръчвам ви да си наблюдавате лицето десет дена. Например, станеш някоя сутрин и погледнеш, че си стиснал устните си. Защо, на какво се дължи това? Това са форми и те не са лоши.
Има хора, които искат да си придадат и такъв вид.
Но какво ви кара да знаете причината? Когато съм правил наблюдения върху малки деца, виждал съм как някое се занимава с майка си, но щом ме види, иска да се покаже и си надува устните. Майка му казва да не прави така, но то пак ги надува. Забелязвал съм други деца, които не се надуват, но щом ме видят, току изведнъж се усмихват и задават въпрос откъде идвам. Сега, и вие понякога, когато станете сутрин недоволни, се надувате.
към беседата >>
Но какво ви кара да знаете причината?
Препоръчвам ви да си наблюдавате лицето десет дена. Например, станеш някоя сутрин и погледнеш, че си стиснал устните си. Защо, на какво се дължи това? Това са форми и те не са лоши. Има хора, които искат да си придадат и такъв вид.
Но какво ви кара да знаете причината?
Когато съм правил наблюдения върху малки деца, виждал съм как някое се занимава с майка си, но щом ме види, иска да се покаже и си надува устните. Майка му казва да не прави така, но то пак ги надува. Забелязвал съм други деца, които не се надуват, но щом ме видят, току изведнъж се усмихват и задават въпрос откъде идвам. Сега, и вие понякога, когато станете сутрин недоволни, се надувате. Казвам на майката: "Остави, това дете не е лошо.
към беседата >>
Когато съм правил наблюдения върху малки деца, виждал съм как някое се занимава с майка си, но щом ме види, иска да се покаже и си надува устните.
Например, станеш някоя сутрин и погледнеш, че си стиснал устните си. Защо, на какво се дължи това? Това са форми и те не са лоши. Има хора, които искат да си придадат и такъв вид. Но какво ви кара да знаете причината?
Когато съм правил наблюдения върху малки деца, виждал съм как някое се занимава с майка си, но щом ме види, иска да се покаже и си надува устните.
Майка му казва да не прави така, но то пак ги надува. Забелязвал съм други деца, които не се надуват, но щом ме видят, току изведнъж се усмихват и задават въпрос откъде идвам. Сега, и вие понякога, когато станете сутрин недоволни, се надувате. Казвам на майката: "Остави, това дете не е лошо. Някои деца имат обратни движения – енергични са и искат да се покажат." Да кажем, че ставате сутрин и не си харесвате лицето.
към беседата >>
Майка му казва да не прави така, но то пак ги надува.
Защо, на какво се дължи това? Това са форми и те не са лоши. Има хора, които искат да си придадат и такъв вид. Но какво ви кара да знаете причината? Когато съм правил наблюдения върху малки деца, виждал съм как някое се занимава с майка си, но щом ме види, иска да се покаже и си надува устните.
Майка му казва да не прави така, но то пак ги надува.
Забелязвал съм други деца, които не се надуват, но щом ме видят, току изведнъж се усмихват и задават въпрос откъде идвам. Сега, и вие понякога, когато станете сутрин недоволни, се надувате. Казвам на майката: "Остави, това дете не е лошо. Някои деца имат обратни движения – енергични са и искат да се покажат." Да кажем, че ставате сутрин и не си харесвате лицето. Кое не харесвате в лицето си?
към беседата >>
Забелязвал съм други деца, които не се надуват, но щом ме видят, току изведнъж се усмихват и задават въпрос откъде идвам.
Това са форми и те не са лоши. Има хора, които искат да си придадат и такъв вид. Но какво ви кара да знаете причината? Когато съм правил наблюдения върху малки деца, виждал съм как някое се занимава с майка си, но щом ме види, иска да се покаже и си надува устните. Майка му казва да не прави така, но то пак ги надува.
Забелязвал съм други деца, които не се надуват, но щом ме видят, току изведнъж се усмихват и задават въпрос откъде идвам.
Сега, и вие понякога, когато станете сутрин недоволни, се надувате. Казвам на майката: "Остави, това дете не е лошо. Някои деца имат обратни движения – енергични са и искат да се покажат." Да кажем, че ставате сутрин и не си харесвате лицето. Кое не харесвате в лицето си? - Погледът ви е замъждял. Защо?
към беседата >>
Сега, и вие понякога, когато станете сутрин недоволни, се надувате.
Има хора, които искат да си придадат и такъв вид. Но какво ви кара да знаете причината? Когато съм правил наблюдения върху малки деца, виждал съм как някое се занимава с майка си, но щом ме види, иска да се покаже и си надува устните. Майка му казва да не прави така, но то пак ги надува. Забелязвал съм други деца, които не се надуват, но щом ме видят, току изведнъж се усмихват и задават въпрос откъде идвам.
Сега, и вие понякога, когато станете сутрин недоволни, се надувате.
Казвам на майката: "Остави, това дете не е лошо. Някои деца имат обратни движения – енергични са и искат да се покажат." Да кажем, че ставате сутрин и не си харесвате лицето. Кое не харесвате в лицето си? - Погледът ви е замъждял. Защо? Защото нямате определена идея.
към беседата >>
Казвам на майката: "Остави, това дете не е лошо.
Но какво ви кара да знаете причината? Когато съм правил наблюдения върху малки деца, виждал съм как някое се занимава с майка си, но щом ме види, иска да се покаже и си надува устните. Майка му казва да не прави така, но то пак ги надува. Забелязвал съм други деца, които не се надуват, но щом ме видят, току изведнъж се усмихват и задават въпрос откъде идвам. Сега, и вие понякога, когато станете сутрин недоволни, се надувате.
Казвам на майката: "Остави, това дете не е лошо.
Някои деца имат обратни движения – енергични са и искат да се покажат." Да кажем, че ставате сутрин и не си харесвате лицето. Кое не харесвате в лицето си? - Погледът ви е замъждял. Защо? Защото нямате определена идея. Устните ви са изкривени, понеже волята ви не действа, както трябва.
към беседата >>
Някои деца имат обратни движения – енергични са и искат да се покажат." Да кажем, че ставате сутрин и не си харесвате лицето.
Когато съм правил наблюдения върху малки деца, виждал съм как някое се занимава с майка си, но щом ме види, иска да се покаже и си надува устните. Майка му казва да не прави така, но то пак ги надува. Забелязвал съм други деца, които не се надуват, но щом ме видят, току изведнъж се усмихват и задават въпрос откъде идвам. Сега, и вие понякога, когато станете сутрин недоволни, се надувате. Казвам на майката: "Остави, това дете не е лошо.
Някои деца имат обратни движения – енергични са и искат да се покажат." Да кажем, че ставате сутрин и не си харесвате лицето.
Кое не харесвате в лицето си? - Погледът ви е замъждял. Защо? Защото нямате определена идея. Устните ви са изкривени, понеже волята ви не действа, както трябва. Щом движенията не стават тъй, както трябва, волята е слаба.
към беседата >>
Кое не харесвате в лицето си?
Майка му казва да не прави така, но то пак ги надува. Забелязвал съм други деца, които не се надуват, но щом ме видят, току изведнъж се усмихват и задават въпрос откъде идвам. Сега, и вие понякога, когато станете сутрин недоволни, се надувате. Казвам на майката: "Остави, това дете не е лошо. Някои деца имат обратни движения – енергични са и искат да се покажат." Да кажем, че ставате сутрин и не си харесвате лицето.
Кое не харесвате в лицето си?
- Погледът ви е замъждял. Защо? Защото нямате определена идея. Устните ви са изкривени, понеже волята ви не действа, както трябва. Щом движенията не стават тъй, както трябва, волята е слаба. Щом нещата не стават навреме, умът ви е слаб, т. е.
към беседата >>
- Погледът ви е замъждял. Защо?
Забелязвал съм други деца, които не се надуват, но щом ме видят, току изведнъж се усмихват и задават въпрос откъде идвам. Сега, и вие понякога, когато станете сутрин недоволни, се надувате. Казвам на майката: "Остави, това дете не е лошо. Някои деца имат обратни движения – енергични са и искат да се покажат." Да кажем, че ставате сутрин и не си харесвате лицето. Кое не харесвате в лицето си?
- Погледът ви е замъждял. Защо?
Защото нямате определена идея. Устните ви са изкривени, понеже волята ви не действа, както трябва. Щом движенията не стават тъй, както трябва, волята е слаба. Щом нещата не стават навреме, умът ви е слаб, т. е. не сте мислили и нещата са разхвърлени.
към беседата >>
Защото нямате определена идея.
Сега, и вие понякога, когато станете сутрин недоволни, се надувате. Казвам на майката: "Остави, това дете не е лошо. Някои деца имат обратни движения – енергични са и искат да се покажат." Да кажем, че ставате сутрин и не си харесвате лицето. Кое не харесвате в лицето си? - Погледът ви е замъждял. Защо?
Защото нямате определена идея.
Устните ви са изкривени, понеже волята ви не действа, както трябва. Щом движенията не стават тъй, както трябва, волята е слаба. Щом нещата не стават навреме, умът ви е слаб, т. е. не сте мислили и нещата са разхвърлени.
към беседата >>
Устните ви са изкривени, понеже волята ви не действа, както трябва.
Казвам на майката: "Остави, това дете не е лошо. Някои деца имат обратни движения – енергични са и искат да се покажат." Да кажем, че ставате сутрин и не си харесвате лицето. Кое не харесвате в лицето си? - Погледът ви е замъждял. Защо? Защото нямате определена идея.
Устните ви са изкривени, понеже волята ви не действа, както трябва.
Щом движенията не стават тъй, както трябва, волята е слаба. Щом нещата не стават навреме, умът ви е слаб, т. е. не сте мислили и нещата са разхвърлени.
към беседата >>
Щом движенията не стават тъй, както трябва, волята е слаба.
Някои деца имат обратни движения – енергични са и искат да се покажат." Да кажем, че ставате сутрин и не си харесвате лицето. Кое не харесвате в лицето си? - Погледът ви е замъждял. Защо? Защото нямате определена идея. Устните ви са изкривени, понеже волята ви не действа, както трябва.
Щом движенията не стават тъй, както трябва, волята е слаба.
Щом нещата не стават навреме, умът ви е слаб, т. е. не сте мислили и нещата са разхвърлени.
към беседата >>
Щом нещата не стават навреме, умът ви е слаб, т. е.
Кое не харесвате в лицето си? - Погледът ви е замъждял. Защо? Защото нямате определена идея. Устните ви са изкривени, понеже волята ви не действа, както трябва. Щом движенията не стават тъй, както трябва, волята е слаба.
Щом нещата не стават навреме, умът ви е слаб, т. е.
не сте мислили и нещата са разхвърлени.
към беседата >>
не сте мислили и нещата са разхвърлени.
- Погледът ви е замъждял. Защо? Защото нямате определена идея. Устните ви са изкривени, понеже волята ви не действа, както трябва. Щом движенията не стават тъй, както трябва, волята е слаба. Щом нещата не стават навреме, умът ви е слаб, т. е.
не сте мислили и нещата са разхвърлени.
към беседата >>
Преди всичко, всинца, ако се наблюдавате, нямате такава обхода, каквато трябва.
Преди всичко, всинца, ако се наблюдавате, нямате такава обхода, каквато трябва.
Обхода има в англичаните, които я изразяват в своето джентълменство. В обходата си англичаните са много благородни. Понякога прекарват три-четири години под строг режим, докато се научат – много голяма наука е това. Някои учат и пак не знаят да се обхождат. Същината на англичанина е, че той знае как да се обхожда.
към беседата >>
Обхода има в англичаните, които я изразяват в своето джентълменство.
Преди всичко, всинца, ако се наблюдавате, нямате такава обхода, каквато трябва.
Обхода има в англичаните, които я изразяват в своето джентълменство.
В обходата си англичаните са много благородни. Понякога прекарват три-четири години под строг режим, докато се научат – много голяма наука е това. Някои учат и пак не знаят да се обхождат. Същината на англичанина е, че той знае как да се обхожда. Ако отидете и в Америка, и другаде, англичанинът навсякъде е джентълмен.
към беседата >>
В обходата си англичаните са много благородни.
Преди всичко, всинца, ако се наблюдавате, нямате такава обхода, каквато трябва. Обхода има в англичаните, които я изразяват в своето джентълменство.
В обходата си англичаните са много благородни.
Понякога прекарват три-четири години под строг режим, докато се научат – много голяма наука е това. Някои учат и пак не знаят да се обхождат. Същината на англичанина е, че той знае как да се обхожда. Ако отидете и в Америка, и другаде, англичанинът навсякъде е джентълмен. Когато види особа от женски пол, той веднага ще стане – учтивост има у него.
към беседата >>
Понякога прекарват три-четири години под строг режим, докато се научат – много голяма наука е това.
Преди всичко, всинца, ако се наблюдавате, нямате такава обхода, каквато трябва. Обхода има в англичаните, които я изразяват в своето джентълменство. В обходата си англичаните са много благородни.
Понякога прекарват три-четири години под строг режим, докато се научат – много голяма наука е това.
Някои учат и пак не знаят да се обхождат. Същината на англичанина е, че той знае как да се обхожда. Ако отидете и в Америка, и другаде, англичанинът навсякъде е джентълмен. Когато види особа от женски пол, той веднага ще стане – учтивост има у него. А българинът седи, идва млада мома, поглежда го, а той казва: "Ще постоиш права, няма нищо." Идва втора мома, а българинът седи и се радва, че си е намерил място.
към беседата >>
Някои учат и пак не знаят да се обхождат.
Преди всичко, всинца, ако се наблюдавате, нямате такава обхода, каквато трябва. Обхода има в англичаните, които я изразяват в своето джентълменство. В обходата си англичаните са много благородни. Понякога прекарват три-четири години под строг режим, докато се научат – много голяма наука е това.
Някои учат и пак не знаят да се обхождат.
Същината на англичанина е, че той знае как да се обхожда. Ако отидете и в Америка, и другаде, англичанинът навсякъде е джентълмен. Когато види особа от женски пол, той веднага ще стане – учтивост има у него. А българинът седи, идва млада мома, поглежда го, а той казва: "Ще постоиш права, няма нищо." Идва втора мома, а българинът седи и се радва, че си е намерил място. Гледам, че понякога и в религиозните хора няма обхода, дори тук, в класа, няма обхода.
към беседата >>
Същината на англичанина е, че той знае как да се обхожда.
Преди всичко, всинца, ако се наблюдавате, нямате такава обхода, каквато трябва. Обхода има в англичаните, които я изразяват в своето джентълменство. В обходата си англичаните са много благородни. Понякога прекарват три-четири години под строг режим, докато се научат – много голяма наука е това. Някои учат и пак не знаят да се обхождат.
Същината на англичанина е, че той знае как да се обхожда.
Ако отидете и в Америка, и другаде, англичанинът навсякъде е джентълмен. Когато види особа от женски пол, той веднага ще стане – учтивост има у него. А българинът седи, идва млада мома, поглежда го, а той казва: "Ще постоиш права, няма нищо." Идва втора мома, а българинът седи и се радва, че си е намерил място. Гледам, че понякога и в религиозните хора няма обхода, дори тук, в класа, няма обхода. Казвам: както вървите, това е закон на израждане!
към беседата >>
Ако отидете и в Америка, и другаде, англичанинът навсякъде е джентълмен.
Обхода има в англичаните, които я изразяват в своето джентълменство. В обходата си англичаните са много благородни. Понякога прекарват три-четири години под строг режим, докато се научат – много голяма наука е това. Някои учат и пак не знаят да се обхождат. Същината на англичанина е, че той знае как да се обхожда.
Ако отидете и в Америка, и другаде, англичанинът навсякъде е джентълмен.
Когато види особа от женски пол, той веднага ще стане – учтивост има у него. А българинът седи, идва млада мома, поглежда го, а той казва: "Ще постоиш права, няма нищо." Идва втора мома, а българинът седи и се радва, че си е намерил място. Гледам, че понякога и в религиозните хора няма обхода, дори тук, в класа, няма обхода. Казвам: както вървите, това е закон на израждане! С тази обхода много ще ви пати главата в бъдеще!
към беседата >>
Когато види особа от женски пол, той веднага ще стане – учтивост има у него.
В обходата си англичаните са много благородни. Понякога прекарват три-четири години под строг режим, докато се научат – много голяма наука е това. Някои учат и пак не знаят да се обхождат. Същината на англичанина е, че той знае как да се обхожда. Ако отидете и в Америка, и другаде, англичанинът навсякъде е джентълмен.
Когато види особа от женски пол, той веднага ще стане – учтивост има у него.
А българинът седи, идва млада мома, поглежда го, а той казва: "Ще постоиш права, няма нищо." Идва втора мома, а българинът седи и се радва, че си е намерил място. Гледам, че понякога и в религиозните хора няма обхода, дори тук, в класа, няма обхода. Казвам: както вървите, това е закон на израждане! С тази обхода много ще ви пати главата в бъдеще! На човек му трябва будно съзнание навсякъде.
към беседата >>
А българинът седи, идва млада мома, поглежда го, а той казва: "Ще постоиш права, няма нищо." Идва втора мома, а българинът седи и се радва, че си е намерил място.
Понякога прекарват три-четири години под строг режим, докато се научат – много голяма наука е това. Някои учат и пак не знаят да се обхождат. Същината на англичанина е, че той знае как да се обхожда. Ако отидете и в Америка, и другаде, англичанинът навсякъде е джентълмен. Когато види особа от женски пол, той веднага ще стане – учтивост има у него.
А българинът седи, идва млада мома, поглежда го, а той казва: "Ще постоиш права, няма нищо." Идва втора мома, а българинът седи и се радва, че си е намерил място.
Гледам, че понякога и в религиозните хора няма обхода, дори тук, в класа, няма обхода. Казвам: както вървите, това е закон на израждане! С тази обхода много ще ви пати главата в бъдеще! На човек му трябва будно съзнание навсякъде. Каквато работа и да работиш, дори слугиня в къщи да имаш, навсякъде трябва благородна обхода.
към беседата >>
Гледам, че понякога и в религиозните хора няма обхода, дори тук, в класа, няма обхода.
Някои учат и пак не знаят да се обхождат. Същината на англичанина е, че той знае как да се обхожда. Ако отидете и в Америка, и другаде, англичанинът навсякъде е джентълмен. Когато види особа от женски пол, той веднага ще стане – учтивост има у него. А българинът седи, идва млада мома, поглежда го, а той казва: "Ще постоиш права, няма нищо." Идва втора мома, а българинът седи и се радва, че си е намерил място.
Гледам, че понякога и в религиозните хора няма обхода, дори тук, в класа, няма обхода.
Казвам: както вървите, това е закон на израждане! С тази обхода много ще ви пати главата в бъдеще! На човек му трябва будно съзнание навсякъде. Каквато работа и да работиш, дори слугиня в къщи да имаш, навсякъде трябва благородна обхода. Ако слугинята знае как да се обхожда със своя господар, ако господарката знае как да се обхожда със своята слугиня, образуват се хармонични състояния.
към беседата >>
Казвам: както вървите, това е закон на израждане!
Същината на англичанина е, че той знае как да се обхожда. Ако отидете и в Америка, и другаде, англичанинът навсякъде е джентълмен. Когато види особа от женски пол, той веднага ще стане – учтивост има у него. А българинът седи, идва млада мома, поглежда го, а той казва: "Ще постоиш права, няма нищо." Идва втора мома, а българинът седи и се радва, че си е намерил място. Гледам, че понякога и в религиозните хора няма обхода, дори тук, в класа, няма обхода.
Казвам: както вървите, това е закон на израждане!
С тази обхода много ще ви пати главата в бъдеще! На човек му трябва будно съзнание навсякъде. Каквато работа и да работиш, дори слугиня в къщи да имаш, навсякъде трябва благородна обхода. Ако слугинята знае как да се обхожда със своя господар, ако господарката знае как да се обхожда със своята слугиня, образуват се хармонични състояния. А когато слугинята не знае да се обхожда с господарката, последната по цял ден се безпокои с нея.
към беседата >>
С тази обхода много ще ви пати главата в бъдеще!
Ако отидете и в Америка, и другаде, англичанинът навсякъде е джентълмен. Когато види особа от женски пол, той веднага ще стане – учтивост има у него. А българинът седи, идва млада мома, поглежда го, а той казва: "Ще постоиш права, няма нищо." Идва втора мома, а българинът седи и се радва, че си е намерил място. Гледам, че понякога и в религиозните хора няма обхода, дори тук, в класа, няма обхода. Казвам: както вървите, това е закон на израждане!
С тази обхода много ще ви пати главата в бъдеще!
На човек му трябва будно съзнание навсякъде. Каквато работа и да работиш, дори слугиня в къщи да имаш, навсякъде трябва благородна обхода. Ако слугинята знае как да се обхожда със своя господар, ако господарката знае как да се обхожда със своята слугиня, образуват се хармонични състояния. А когато слугинята не знае да се обхожда с господарката, последната по цял ден се безпокои с нея. Учителят пък се безпокои със своите ученици.
към беседата >>
На човек му трябва будно съзнание навсякъде.
Когато види особа от женски пол, той веднага ще стане – учтивост има у него. А българинът седи, идва млада мома, поглежда го, а той казва: "Ще постоиш права, няма нищо." Идва втора мома, а българинът седи и се радва, че си е намерил място. Гледам, че понякога и в религиозните хора няма обхода, дори тук, в класа, няма обхода. Казвам: както вървите, това е закон на израждане! С тази обхода много ще ви пати главата в бъдеще!
На човек му трябва будно съзнание навсякъде.
Каквато работа и да работиш, дори слугиня в къщи да имаш, навсякъде трябва благородна обхода. Ако слугинята знае как да се обхожда със своя господар, ако господарката знае как да се обхожда със своята слугиня, образуват се хармонични състояния. А когато слугинята не знае да се обхожда с господарката, последната по цял ден се безпокои с нея. Учителят пък се безпокои със своите ученици. Проповедникът, от друга страна, говори едно, а хората не се разбират.
към беседата >>
Каквато работа и да работиш, дори слугиня в къщи да имаш, навсякъде трябва благородна обхода.
А българинът седи, идва млада мома, поглежда го, а той казва: "Ще постоиш права, няма нищо." Идва втора мома, а българинът седи и се радва, че си е намерил място. Гледам, че понякога и в религиозните хора няма обхода, дори тук, в класа, няма обхода. Казвам: както вървите, това е закон на израждане! С тази обхода много ще ви пати главата в бъдеще! На човек му трябва будно съзнание навсякъде.
Каквато работа и да работиш, дори слугиня в къщи да имаш, навсякъде трябва благородна обхода.
Ако слугинята знае как да се обхожда със своя господар, ако господарката знае как да се обхожда със своята слугиня, образуват се хармонични състояния. А когато слугинята не знае да се обхожда с господарката, последната по цял ден се безпокои с нея. Учителят пък се безпокои със своите ученици. Проповедникът, от друга страна, говори едно, а хората не се разбират. Тогава ние искаме Господ да бъде един и същ към всички.
към беседата >>
Ако слугинята знае как да се обхожда със своя господар, ако господарката знае как да се обхожда със своята слугиня, образуват се хармонични състояния.
Гледам, че понякога и в религиозните хора няма обхода, дори тук, в класа, няма обхода. Казвам: както вървите, това е закон на израждане! С тази обхода много ще ви пати главата в бъдеще! На човек му трябва будно съзнание навсякъде. Каквато работа и да работиш, дори слугиня в къщи да имаш, навсякъде трябва благородна обхода.
Ако слугинята знае как да се обхожда със своя господар, ако господарката знае как да се обхожда със своята слугиня, образуват се хармонични състояния.
А когато слугинята не знае да се обхожда с господарката, последната по цял ден се безпокои с нея. Учителят пък се безпокои със своите ученици. Проповедникът, от друга страна, говори едно, а хората не се разбират. Тогава ние искаме Господ да бъде един и същ към всички. Ние правим разлика и казваме: "Него Господ го е благословил, а другия не е благословил." Когато на майстора цигулар му дадете даже проста цигулка, той ще свири хубаво; на обикновения цигулар и най-хубавата цигулка да му дадете, нищо няма да направи.
към беседата >>
А когато слугинята не знае да се обхожда с господарката, последната по цял ден се безпокои с нея.
Казвам: както вървите, това е закон на израждане! С тази обхода много ще ви пати главата в бъдеще! На човек му трябва будно съзнание навсякъде. Каквато работа и да работиш, дори слугиня в къщи да имаш, навсякъде трябва благородна обхода. Ако слугинята знае как да се обхожда със своя господар, ако господарката знае как да се обхожда със своята слугиня, образуват се хармонични състояния.
А когато слугинята не знае да се обхожда с господарката, последната по цял ден се безпокои с нея.
Учителят пък се безпокои със своите ученици. Проповедникът, от друга страна, говори едно, а хората не се разбират. Тогава ние искаме Господ да бъде един и същ към всички. Ние правим разлика и казваме: "Него Господ го е благословил, а другия не е благословил." Когато на майстора цигулар му дадете даже проста цигулка, той ще свири хубаво; на обикновения цигулар и най-хубавата цигулка да му дадете, нищо няма да направи. Ако на гениалния цигулар му дадете и най-простата цигулка, той ще изкара нещо със своята обхода.
към беседата >>
Учителят пък се безпокои със своите ученици.
С тази обхода много ще ви пати главата в бъдеще! На човек му трябва будно съзнание навсякъде. Каквато работа и да работиш, дори слугиня в къщи да имаш, навсякъде трябва благородна обхода. Ако слугинята знае как да се обхожда със своя господар, ако господарката знае как да се обхожда със своята слугиня, образуват се хармонични състояния. А когато слугинята не знае да се обхожда с господарката, последната по цял ден се безпокои с нея.
Учителят пък се безпокои със своите ученици.
Проповедникът, от друга страна, говори едно, а хората не се разбират. Тогава ние искаме Господ да бъде един и същ към всички. Ние правим разлика и казваме: "Него Господ го е благословил, а другия не е благословил." Когато на майстора цигулар му дадете даже проста цигулка, той ще свири хубаво; на обикновения цигулар и най-хубавата цигулка да му дадете, нищо няма да направи. Ако на гениалния цигулар му дадете и най-простата цигулка, той ще изкара нещо със своята обхода.
към беседата >>
Проповедникът, от друга страна, говори едно, а хората не се разбират.
На човек му трябва будно съзнание навсякъде. Каквато работа и да работиш, дори слугиня в къщи да имаш, навсякъде трябва благородна обхода. Ако слугинята знае как да се обхожда със своя господар, ако господарката знае как да се обхожда със своята слугиня, образуват се хармонични състояния. А когато слугинята не знае да се обхожда с господарката, последната по цял ден се безпокои с нея. Учителят пък се безпокои със своите ученици.
Проповедникът, от друга страна, говори едно, а хората не се разбират.
Тогава ние искаме Господ да бъде един и същ към всички. Ние правим разлика и казваме: "Него Господ го е благословил, а другия не е благословил." Когато на майстора цигулар му дадете даже проста цигулка, той ще свири хубаво; на обикновения цигулар и най-хубавата цигулка да му дадете, нищо няма да направи. Ако на гениалния цигулар му дадете и най-простата цигулка, той ще изкара нещо със своята обхода.
към беседата >>
Тогава ние искаме Господ да бъде един и същ към всички.
Каквато работа и да работиш, дори слугиня в къщи да имаш, навсякъде трябва благородна обхода. Ако слугинята знае как да се обхожда със своя господар, ако господарката знае как да се обхожда със своята слугиня, образуват се хармонични състояния. А когато слугинята не знае да се обхожда с господарката, последната по цял ден се безпокои с нея. Учителят пък се безпокои със своите ученици. Проповедникът, от друга страна, говори едно, а хората не се разбират.
Тогава ние искаме Господ да бъде един и същ към всички.
Ние правим разлика и казваме: "Него Господ го е благословил, а другия не е благословил." Когато на майстора цигулар му дадете даже проста цигулка, той ще свири хубаво; на обикновения цигулар и най-хубавата цигулка да му дадете, нищо няма да направи. Ако на гениалния цигулар му дадете и най-простата цигулка, той ще изкара нещо със своята обхода.
към беседата >>
Ние правим разлика и казваме: "Него Господ го е благословил, а другия не е благословил." Когато на майстора цигулар му дадете даже проста цигулка, той ще свири хубаво; на обикновения цигулар и най-хубавата цигулка да му дадете, нищо няма да направи.
Ако слугинята знае как да се обхожда със своя господар, ако господарката знае как да се обхожда със своята слугиня, образуват се хармонични състояния. А когато слугинята не знае да се обхожда с господарката, последната по цял ден се безпокои с нея. Учителят пък се безпокои със своите ученици. Проповедникът, от друга страна, говори едно, а хората не се разбират. Тогава ние искаме Господ да бъде един и същ към всички.
Ние правим разлика и казваме: "Него Господ го е благословил, а другия не е благословил." Когато на майстора цигулар му дадете даже проста цигулка, той ще свири хубаво; на обикновения цигулар и най-хубавата цигулка да му дадете, нищо няма да направи.
Ако на гениалния цигулар му дадете и най-простата цигулка, той ще изкара нещо със своята обхода.
към беседата >>
Ако на гениалния цигулар му дадете и най-простата цигулка, той ще изкара нещо със своята обхода.
А когато слугинята не знае да се обхожда с господарката, последната по цял ден се безпокои с нея. Учителят пък се безпокои със своите ученици. Проповедникът, от друга страна, говори едно, а хората не се разбират. Тогава ние искаме Господ да бъде един и същ към всички. Ние правим разлика и казваме: "Него Господ го е благословил, а другия не е благословил." Когато на майстора цигулар му дадете даже проста цигулка, той ще свири хубаво; на обикновения цигулар и най-хубавата цигулка да му дадете, нищо няма да направи.
Ако на гениалния цигулар му дадете и най-простата цигулка, той ще изкара нещо със своята обхода.
към беседата >>
Сега, вие седите и не знаете как да употребите главата си.
Сега, вие седите и не знаете как да употребите главата си.
Вие сте ученици и Господ ви дава глава, дава ви ум, дава ви бели дробове, дава ви тяло. Защо ви са всички тези неща? – Дал ви е тяло, за да създадете една отлична и красива форма; дал ви е бял дроб, за да създадете отлични и красиви чувства; дал ви е глава, за да създадете отлична и красива мисъл. Ако създадете отлична мисъл, главата ви е на място; ако създадете отлични чувства, белият дроб ви е на място; ако създадете благородни постъпки, вие сте вече гениален. Гениален човек е онзи, който има отлична и благородна мисъл, отлично желание и отлична постъпка.
към беседата >>
Вие сте ученици и Господ ви дава глава, дава ви ум, дава ви бели дробове, дава ви тяло.
Сега, вие седите и не знаете как да употребите главата си.
Вие сте ученици и Господ ви дава глава, дава ви ум, дава ви бели дробове, дава ви тяло.
Защо ви са всички тези неща? – Дал ви е тяло, за да създадете една отлична и красива форма; дал ви е бял дроб, за да създадете отлични и красиви чувства; дал ви е глава, за да създадете отлична и красива мисъл. Ако създадете отлична мисъл, главата ви е на място; ако създадете отлични чувства, белият дроб ви е на място; ако създадете благородни постъпки, вие сте вече гениален. Гениален човек е онзи, който има отлична и благородна мисъл, отлично желание и отлична постъпка. Това е силата на човека – да имате едно желание, което е безсмъртно, и една мисъл, която е безсмъртна в ума ви, т.е да имате нещо, на което да разчитате.
към беседата >>
Защо ви са всички тези неща?
Сега, вие седите и не знаете как да употребите главата си. Вие сте ученици и Господ ви дава глава, дава ви ум, дава ви бели дробове, дава ви тяло.
Защо ви са всички тези неща?
– Дал ви е тяло, за да създадете една отлична и красива форма; дал ви е бял дроб, за да създадете отлични и красиви чувства; дал ви е глава, за да създадете отлична и красива мисъл. Ако създадете отлична мисъл, главата ви е на място; ако създадете отлични чувства, белият дроб ви е на място; ако създадете благородни постъпки, вие сте вече гениален. Гениален човек е онзи, който има отлична и благородна мисъл, отлично желание и отлична постъпка. Това е силата на човека – да имате едно желание, което е безсмъртно, и една мисъл, която е безсмъртна в ума ви, т.е да имате нещо, на което да разчитате. Някой път вие сте начумерени, но когато дойдете до своята светла мисъл, всичката тъмнина трябва да ви стане приятна; когато дойдете до благородното чувство, тъгата ви трябва да изчезне; когато дойдете до красивата форма, несгодите ви трябва да изчезнат.
към беседата >>
– Дал ви е тяло, за да създадете една отлична и красива форма; дал ви е бял дроб, за да създадете отлични и красиви чувства; дал ви е глава, за да създадете отлична и красива мисъл.
Сега, вие седите и не знаете как да употребите главата си. Вие сте ученици и Господ ви дава глава, дава ви ум, дава ви бели дробове, дава ви тяло. Защо ви са всички тези неща?
– Дал ви е тяло, за да създадете една отлична и красива форма; дал ви е бял дроб, за да създадете отлични и красиви чувства; дал ви е глава, за да създадете отлична и красива мисъл.
Ако създадете отлична мисъл, главата ви е на място; ако създадете отлични чувства, белият дроб ви е на място; ако създадете благородни постъпки, вие сте вече гениален. Гениален човек е онзи, който има отлична и благородна мисъл, отлично желание и отлична постъпка. Това е силата на човека – да имате едно желание, което е безсмъртно, и една мисъл, която е безсмъртна в ума ви, т.е да имате нещо, на което да разчитате. Някой път вие сте начумерени, но когато дойдете до своята светла мисъл, всичката тъмнина трябва да ви стане приятна; когато дойдете до благородното чувство, тъгата ви трябва да изчезне; когато дойдете до красивата форма, несгодите ви трябва да изчезнат. Това е идея за бъдеще – да има какво да работите.
към беседата >>
Ако създадете отлична мисъл, главата ви е на място; ако създадете отлични чувства, белият дроб ви е на място; ако създадете благородни постъпки, вие сте вече гениален.
Сега, вие седите и не знаете как да употребите главата си. Вие сте ученици и Господ ви дава глава, дава ви ум, дава ви бели дробове, дава ви тяло. Защо ви са всички тези неща? – Дал ви е тяло, за да създадете една отлична и красива форма; дал ви е бял дроб, за да създадете отлични и красиви чувства; дал ви е глава, за да създадете отлична и красива мисъл.
Ако създадете отлична мисъл, главата ви е на място; ако създадете отлични чувства, белият дроб ви е на място; ако създадете благородни постъпки, вие сте вече гениален.
Гениален човек е онзи, който има отлична и благородна мисъл, отлично желание и отлична постъпка. Това е силата на човека – да имате едно желание, което е безсмъртно, и една мисъл, която е безсмъртна в ума ви, т.е да имате нещо, на което да разчитате. Някой път вие сте начумерени, но когато дойдете до своята светла мисъл, всичката тъмнина трябва да ви стане приятна; когато дойдете до благородното чувство, тъгата ви трябва да изчезне; когато дойдете до красивата форма, несгодите ви трябва да изчезнат. Това е идея за бъдеще – да има какво да работите.
към беседата >>
Гениален човек е онзи, който има отлична и благородна мисъл, отлично желание и отлична постъпка.
Сега, вие седите и не знаете как да употребите главата си. Вие сте ученици и Господ ви дава глава, дава ви ум, дава ви бели дробове, дава ви тяло. Защо ви са всички тези неща? – Дал ви е тяло, за да създадете една отлична и красива форма; дал ви е бял дроб, за да създадете отлични и красиви чувства; дал ви е глава, за да създадете отлична и красива мисъл. Ако създадете отлична мисъл, главата ви е на място; ако създадете отлични чувства, белият дроб ви е на място; ако създадете благородни постъпки, вие сте вече гениален.
Гениален човек е онзи, който има отлична и благородна мисъл, отлично желание и отлична постъпка.
Това е силата на човека – да имате едно желание, което е безсмъртно, и една мисъл, която е безсмъртна в ума ви, т.е да имате нещо, на което да разчитате. Някой път вие сте начумерени, но когато дойдете до своята светла мисъл, всичката тъмнина трябва да ви стане приятна; когато дойдете до благородното чувство, тъгата ви трябва да изчезне; когато дойдете до красивата форма, несгодите ви трябва да изчезнат. Това е идея за бъдеще – да има какво да работите.
към беседата >>
3.
Бяга в Тарсис
,
НБ
, София, 6.6.1937г.,
Имаме едно духовно поле и един свят на духа.
Въпросът седи малко по-другояче. Не можем ние да разглеждаме живота само от едно гледище. Имаме 3 гледища и за да бъде вярно, трябва да ги вземем предвид. Имаме физическия свят, едно физическо поле. Физическият свят, то е външната страна на физическия свят, а физическото поле е вътрешната страна на физическия свят.
Имаме едно духовно поле и един свят на духа.
Имаме едно духовно поле, имаме умствен свят и умствено поле. Умственото поле, това е външната страна на умствения свят. Казвам: Сегашните учени хора още спорят. Онези, които не знаят дали има живот или не. Чудни са хората!
към беседата >>
Имаме едно духовно поле, имаме умствен свят и умствено поле.
Не можем ние да разглеждаме живота само от едно гледище. Имаме 3 гледища и за да бъде вярно, трябва да ги вземем предвид. Имаме физическия свят, едно физическо поле. Физическият свят, то е външната страна на физическия свят, а физическото поле е вътрешната страна на физическия свят. Имаме едно духовно поле и един свят на духа.
Имаме едно духовно поле, имаме умствен свят и умствено поле.
Умственото поле, това е външната страна на умствения свят. Казвам: Сегашните учени хора още спорят. Онези, които не знаят дали има живот или не. Чудни са хората! То е толкоз очевидно.
към беседата >>
Умственото поле, това е външната страна на умствения свят.
Имаме 3 гледища и за да бъде вярно, трябва да ги вземем предвид. Имаме физическия свят, едно физическо поле. Физическият свят, то е външната страна на физическия свят, а физическото поле е вътрешната страна на физическия свят. Имаме едно духовно поле и един свят на духа. Имаме едно духовно поле, имаме умствен свят и умствено поле.
Умственото поле, това е външната страна на умствения свят.
Казвам: Сегашните учени хора още спорят. Онези, които не знаят дали има живот или не. Чудни са хората! То е толкоз очевидно. За един учен човек, за един адепт е очевидно.
към беседата >>
Казвам: Сегашните учени хора още спорят.
Имаме физическия свят, едно физическо поле. Физическият свят, то е външната страна на физическия свят, а физическото поле е вътрешната страна на физическия свят. Имаме едно духовно поле и един свят на духа. Имаме едно духовно поле, имаме умствен свят и умствено поле. Умственото поле, това е външната страна на умствения свят.
Казвам: Сегашните учени хора още спорят.
Онези, които не знаят дали има живот или не. Чудни са хората! То е толкоз очевидно. За един учен човек, за един адепт е очевидно. Като умре животното, къде ще иде?
към беседата >>
Онези, които не знаят дали има живот или не.
Физическият свят, то е външната страна на физическия свят, а физическото поле е вътрешната страна на физическия свят. Имаме едно духовно поле и един свят на духа. Имаме едно духовно поле, имаме умствен свят и умствено поле. Умственото поле, това е външната страна на умствения свят. Казвам: Сегашните учени хора още спорят.
Онези, които не знаят дали има живот или не.
Чудни са хората! То е толкоз очевидно. За един учен човек, за един адепт е очевидно. Като умре животното, къде ще иде? И хората като умрат, ще идат при хората, в човешкия рай.
към беседата >>
Чудни са хората!
Имаме едно духовно поле и един свят на духа. Имаме едно духовно поле, имаме умствен свят и умствено поле. Умственото поле, това е външната страна на умствения свят. Казвам: Сегашните учени хора още спорят. Онези, които не знаят дали има живот или не.
Чудни са хората!
То е толкоз очевидно. За един учен човек, за един адепт е очевидно. Като умре животното, къде ще иде? И хората като умрат, ще идат при хората, в човешкия рай. Едно животно като умре, ако не го приемат неговите, ако повярва, то ще влезе в човешкия свят на Земята и ще се прероди като човек.
към беседата >>
То е толкоз очевидно.
Имаме едно духовно поле, имаме умствен свят и умствено поле. Умственото поле, това е външната страна на умствения свят. Казвам: Сегашните учени хора още спорят. Онези, които не знаят дали има живот или не. Чудни са хората!
То е толкоз очевидно.
За един учен човек, за един адепт е очевидно. Като умре животното, къде ще иде? И хората като умрат, ще идат при хората, в човешкия рай. Едно животно като умре, ако не го приемат неговите, ако повярва, то ще влезе в човешкия свят на Земята и ще се прероди като човек. Тогава оня свят за животните ще бъде човешкият свят.
към беседата >>
За един учен човек, за един адепт е очевидно.
Умственото поле, това е външната страна на умствения свят. Казвам: Сегашните учени хора още спорят. Онези, които не знаят дали има живот или не. Чудни са хората! То е толкоз очевидно.
За един учен човек, за един адепт е очевидно.
Като умре животното, къде ще иде? И хората като умрат, ще идат при хората, в човешкия рай. Едно животно като умре, ако не го приемат неговите, ако повярва, то ще влезе в човешкия свят на Земята и ще се прероди като човек. Тогава оня свят за животните ще бъде човешкият свят. Значи – минаването!
към беседата >>
Като умре животното, къде ще иде?
Казвам: Сегашните учени хора още спорят. Онези, които не знаят дали има живот или не. Чудни са хората! То е толкоз очевидно. За един учен човек, за един адепт е очевидно.
Като умре животното, къде ще иде?
И хората като умрат, ще идат при хората, в човешкия рай. Едно животно като умре, ако не го приемат неговите, ако повярва, то ще влезе в човешкия свят на Земята и ще се прероди като човек. Тогава оня свят за животните ще бъде човешкият свят. Значи – минаването! Правилно ли е [като] едно животно да те впрегнат целия ден с хомота да ореш?!
към беседата >>
И хората като умрат, ще идат при хората, в човешкия рай.
Онези, които не знаят дали има живот или не. Чудни са хората! То е толкоз очевидно. За един учен човек, за един адепт е очевидно. Като умре животното, къде ще иде?
И хората като умрат, ще идат при хората, в човешкия рай.
Едно животно като умре, ако не го приемат неговите, ако повярва, то ще влезе в човешкия свят на Земята и ще се прероди като човек. Тогава оня свят за животните ще бъде човешкият свят. Значи – минаването! Правилно ли е [като] едно животно да те впрегнат целия ден с хомота да ореш?! Ще кажеш, туй го вършиш от добра воля.
към беседата >>
Едно животно като умре, ако не го приемат неговите, ако повярва, то ще влезе в човешкия свят на Земята и ще се прероди като човек.
Чудни са хората! То е толкоз очевидно. За един учен човек, за един адепт е очевидно. Като умре животното, къде ще иде? И хората като умрат, ще идат при хората, в човешкия рай.
Едно животно като умре, ако не го приемат неговите, ако повярва, то ще влезе в човешкия свят на Земята и ще се прероди като човек.
Тогава оня свят за животните ще бъде човешкият свят. Значи – минаването! Правилно ли е [като] едно животно да те впрегнат целия ден с хомота да ореш?! Ще кажеш, туй го вършиш от добра воля. Не е от добра воля, но насила работиш.
към беседата >>
Тогава оня свят за животните ще бъде човешкият свят.
То е толкоз очевидно. За един учен човек, за един адепт е очевидно. Като умре животното, къде ще иде? И хората като умрат, ще идат при хората, в човешкия рай. Едно животно като умре, ако не го приемат неговите, ако повярва, то ще влезе в човешкия свят на Земята и ще се прероди като човек.
Тогава оня свят за животните ще бъде човешкият свят.
Значи – минаването! Правилно ли е [като] едно животно да те впрегнат целия ден с хомота да ореш?! Ще кажеш, туй го вършиш от добра воля. Не е от добра воля, но насила работиш. Като влезеш от животинското царство в човешкия свят, няма да има хомот.
към беседата >>
Значи – минаването!
За един учен човек, за един адепт е очевидно. Като умре животното, къде ще иде? И хората като умрат, ще идат при хората, в човешкия рай. Едно животно като умре, ако не го приемат неговите, ако повярва, то ще влезе в човешкия свят на Земята и ще се прероди като човек. Тогава оня свят за животните ще бъде човешкият свят.
Значи – минаването!
Правилно ли е [като] едно животно да те впрегнат целия ден с хомота да ореш?! Ще кажеш, туй го вършиш от добра воля. Не е от добра воля, но насила работиш. Като влезеш от животинското царство в човешкия свят, няма да има хомот. Животът пак ще има трудности.
към беседата >>
Правилно ли е [като] едно животно да те впрегнат целия ден с хомота да ореш?!
Като умре животното, къде ще иде? И хората като умрат, ще идат при хората, в човешкия рай. Едно животно като умре, ако не го приемат неговите, ако повярва, то ще влезе в човешкия свят на Земята и ще се прероди като човек. Тогава оня свят за животните ще бъде човешкият свят. Значи – минаването!
Правилно ли е [като] едно животно да те впрегнат целия ден с хомота да ореш?!
Ще кажеш, туй го вършиш от добра воля. Не е от добра воля, но насила работиш. Като влезеш от животинското царство в човешкия свят, няма да има хомот. Животът пак ще има трудности.
към беседата >>
Ще кажеш, туй го вършиш от добра воля.
И хората като умрат, ще идат при хората, в човешкия рай. Едно животно като умре, ако не го приемат неговите, ако повярва, то ще влезе в човешкия свят на Земята и ще се прероди като човек. Тогава оня свят за животните ще бъде човешкият свят. Значи – минаването! Правилно ли е [като] едно животно да те впрегнат целия ден с хомота да ореш?!
Ще кажеш, туй го вършиш от добра воля.
Не е от добра воля, но насила работиш. Като влезеш от животинското царство в човешкия свят, няма да има хомот. Животът пак ще има трудности.
към беседата >>
Не е от добра воля, но насила работиш.
Едно животно като умре, ако не го приемат неговите, ако повярва, то ще влезе в човешкия свят на Земята и ще се прероди като човек. Тогава оня свят за животните ще бъде човешкият свят. Значи – минаването! Правилно ли е [като] едно животно да те впрегнат целия ден с хомота да ореш?! Ще кажеш, туй го вършиш от добра воля.
Не е от добра воля, но насила работиш.
Като влезеш от животинското царство в човешкия свят, няма да има хомот. Животът пак ще има трудности.
към беседата >>
Като влезеш от животинското царство в човешкия свят, няма да има хомот.
Тогава оня свят за животните ще бъде човешкият свят. Значи – минаването! Правилно ли е [като] едно животно да те впрегнат целия ден с хомота да ореш?! Ще кажеш, туй го вършиш от добра воля. Не е от добра воля, но насила работиш.
Като влезеш от животинското царство в човешкия свят, няма да има хомот.
Животът пак ще има трудности.
към беседата >>
Животът пак ще има трудности.
Значи – минаването! Правилно ли е [като] едно животно да те впрегнат целия ден с хомота да ореш?! Ще кажеш, туй го вършиш от добра воля. Не е от добра воля, но насила работиш. Като влезеш от животинското царство в човешкия свят, няма да има хомот.
Животът пак ще има трудности.
към беседата >>
Казвам: Вие като умрете, къде ще идете?
Казвам: Вие като умрете, къде ще идете?
Вие ще идете в оня свят. Вие като умрете, трябва да идете при праведните хора. И те са на Земята и тогава ще се преродите. Праведните като умрат, ще идат при светиите. Светиите като умрат, къде ще идат?
към беседата >>
Вие ще идете в оня свят.
Казвам: Вие като умрете, къде ще идете?
Вие ще идете в оня свят.
Вие като умрете, трябва да идете при праведните хора. И те са на Земята и тогава ще се преродите. Праведните като умрат, ще идат при светиите. Светиите като умрат, къде ще идат? Ще идат при ангелите и т. н.
към беседата >>
Вие като умрете, трябва да идете при праведните хора.
Казвам: Вие като умрете, къде ще идете? Вие ще идете в оня свят.
Вие като умрете, трябва да идете при праведните хора.
И те са на Земята и тогава ще се преродите. Праведните като умрат, ще идат при светиите. Светиите като умрат, къде ще идат? Ще идат при ангелите и т. н. Всичките са тук, на Земята.
към беседата >>
Аз ще взема само две думи: „Ниневия“ и „Тарсис“.
Аз ще взема само две думи: „Ниневия“ и „Тарсис“.
Иона търси своето избавление в Тарсис, бяга в Тарсис. Господ го праща в Ниневия, а той бяга в Тарсис. Тарсис, той е подобен на Земята, а Ниневия е подобна на сегашния живот. Дето Бог изпраща хората на Земята, за да живеят добре. Трябва да изпълни Божия закон.
към беседата >>
И те са на Земята и тогава ще се преродите.
Казвам: Вие като умрете, къде ще идете? Вие ще идете в оня свят. Вие като умрете, трябва да идете при праведните хора.
И те са на Земята и тогава ще се преродите.
Праведните като умрат, ще идат при светиите. Светиите като умрат, къде ще идат? Ще идат при ангелите и т. н. Всичките са тук, на Земята.
към беседата >>
Иона търси своето избавление в Тарсис, бяга в Тарсис.
Аз ще взема само две думи: „Ниневия“ и „Тарсис“.
Иона търси своето избавление в Тарсис, бяга в Тарсис.
Господ го праща в Ниневия, а той бяга в Тарсис. Тарсис, той е подобен на Земята, а Ниневия е подобна на сегашния живот. Дето Бог изпраща хората на Земята, за да живеят добре. Трябва да изпълни Божия закон. Хората имат прави желания, всички искат да живеят добре.
към беседата >>
Праведните като умрат, ще идат при светиите.
Казвам: Вие като умрете, къде ще идете? Вие ще идете в оня свят. Вие като умрете, трябва да идете при праведните хора. И те са на Земята и тогава ще се преродите.
Праведните като умрат, ще идат при светиите.
Светиите като умрат, къде ще идат? Ще идат при ангелите и т. н. Всичките са тук, на Земята.
към беседата >>
Господ го праща в Ниневия, а той бяга в Тарсис.
Аз ще взема само две думи: „Ниневия“ и „Тарсис“. Иона търси своето избавление в Тарсис, бяга в Тарсис.
Господ го праща в Ниневия, а той бяга в Тарсис.
Тарсис, той е подобен на Земята, а Ниневия е подобна на сегашния живот. Дето Бог изпраща хората на Земята, за да живеят добре. Трябва да изпълни Божия закон. Хората имат прави желания, всички искат да живеят добре. Те разбират един живот да бъдат щастливи, да бъдат здрави, да имат достатъчно храна, да имат жилище, да имат дом, да имат деца, да имат приятели, да имат общество, да имат народ, но това са външни условия.
към беседата >>
Светиите като умрат, къде ще идат?
Казвам: Вие като умрете, къде ще идете? Вие ще идете в оня свят. Вие като умрете, трябва да идете при праведните хора. И те са на Земята и тогава ще се преродите. Праведните като умрат, ще идат при светиите.
Светиите като умрат, къде ще идат?
Ще идат при ангелите и т. н. Всичките са тук, на Земята.
към беседата >>
Тарсис, той е подобен на Земята, а Ниневия е подобна на сегашния живот.
Аз ще взема само две думи: „Ниневия“ и „Тарсис“. Иона търси своето избавление в Тарсис, бяга в Тарсис. Господ го праща в Ниневия, а той бяга в Тарсис.
Тарсис, той е подобен на Земята, а Ниневия е подобна на сегашния живот.
Дето Бог изпраща хората на Земята, за да живеят добре. Трябва да изпълни Божия закон. Хората имат прави желания, всички искат да живеят добре. Те разбират един живот да бъдат щастливи, да бъдат здрави, да имат достатъчно храна, да имат жилище, да имат дом, да имат деца, да имат приятели, да имат общество, да имат народ, но това са външни условия. Ние не сме пратени на Земята да я пресъздадем.
към беседата >>
Ще идат при ангелите и т. н.
Вие ще идете в оня свят. Вие като умрете, трябва да идете при праведните хора. И те са на Земята и тогава ще се преродите. Праведните като умрат, ще идат при светиите. Светиите като умрат, къде ще идат?
Ще идат при ангелите и т. н.
Всичките са тук, на Земята.
към беседата >>
Дето Бог изпраща хората на Земята, за да живеят добре.
Аз ще взема само две думи: „Ниневия“ и „Тарсис“. Иона търси своето избавление в Тарсис, бяга в Тарсис. Господ го праща в Ниневия, а той бяга в Тарсис. Тарсис, той е подобен на Земята, а Ниневия е подобна на сегашния живот.
Дето Бог изпраща хората на Земята, за да живеят добре.
Трябва да изпълни Божия закон. Хората имат прави желания, всички искат да живеят добре. Те разбират един живот да бъдат щастливи, да бъдат здрави, да имат достатъчно храна, да имат жилище, да имат дом, да имат деца, да имат приятели, да имат общество, да имат народ, но това са външни условия. Ние не сме пратени на Земята да я пресъздадем. Земята е създадена, тя има всичките условия за живота.
към беседата >>
Всичките са тук, на Земята.
Вие като умрете, трябва да идете при праведните хора. И те са на Земята и тогава ще се преродите. Праведните като умрат, ще идат при светиите. Светиите като умрат, къде ще идат? Ще идат при ангелите и т. н.
Всичките са тук, на Земята.
към беседата >>
Трябва да изпълни Божия закон.
Аз ще взема само две думи: „Ниневия“ и „Тарсис“. Иона търси своето избавление в Тарсис, бяга в Тарсис. Господ го праща в Ниневия, а той бяга в Тарсис. Тарсис, той е подобен на Земята, а Ниневия е подобна на сегашния живот. Дето Бог изпраща хората на Земята, за да живеят добре.
Трябва да изпълни Божия закон.
Хората имат прави желания, всички искат да живеят добре. Те разбират един живот да бъдат щастливи, да бъдат здрави, да имат достатъчно храна, да имат жилище, да имат дом, да имат деца, да имат приятели, да имат общество, да имат народ, но това са външни условия. Ние не сме пратени на Земята да я пресъздадем. Земята е създадена, тя има всичките условия за живота. Не сме изпратени да пресъздадем живота.
към беседата >>
Ама аз като говоря за Земята, още две Земи има.
Ама аз като говоря за Земята, още две Земи има.
Вие една микроскопическа част виждате от физическата Земя, а пък за другите Земи имате такива някой път прозрения вътрешни. Земята какво нещо е в умствено отношение или какво нещо е Земята в духовно отношение? Тя е грамадна, велика е Земята в духовно отношение. Когато Христос се възнасяше, накъде отиде? Той отиде нагоре, в духовната Земя да живее.
към беседата >>
Хората имат прави желания, всички искат да живеят добре.
Иона търси своето избавление в Тарсис, бяга в Тарсис. Господ го праща в Ниневия, а той бяга в Тарсис. Тарсис, той е подобен на Земята, а Ниневия е подобна на сегашния живот. Дето Бог изпраща хората на Земята, за да живеят добре. Трябва да изпълни Божия закон.
Хората имат прави желания, всички искат да живеят добре.
Те разбират един живот да бъдат щастливи, да бъдат здрави, да имат достатъчно храна, да имат жилище, да имат дом, да имат деца, да имат приятели, да имат общество, да имат народ, но това са външни условия. Ние не сме пратени на Земята да я пресъздадем. Земята е създадена, тя има всичките условия за живота. Не сме изпратени да пресъздадем живота. Не сме изпратени нито да пресъздадем любовта, за да я изявим.
към беседата >>
Вие една микроскопическа част виждате от физическата Земя, а пък за другите Земи имате такива някой път прозрения вътрешни.
Ама аз като говоря за Земята, още две Земи има.
Вие една микроскопическа част виждате от физическата Земя, а пък за другите Земи имате такива някой път прозрения вътрешни.
Земята какво нещо е в умствено отношение или какво нещо е Земята в духовно отношение? Тя е грамадна, велика е Земята в духовно отношение. Когато Христос се възнасяше, накъде отиде? Той отиде нагоре, в духовната Земя да живее. Тук беше долу, на физическото поле, излезе от физическото поле и отиде над облаците.
към беседата >>
Те разбират един живот да бъдат щастливи, да бъдат здрави, да имат достатъчно храна, да имат жилище, да имат дом, да имат деца, да имат приятели, да имат общество, да имат народ, но това са външни условия.
Господ го праща в Ниневия, а той бяга в Тарсис. Тарсис, той е подобен на Земята, а Ниневия е подобна на сегашния живот. Дето Бог изпраща хората на Земята, за да живеят добре. Трябва да изпълни Божия закон. Хората имат прави желания, всички искат да живеят добре.
Те разбират един живот да бъдат щастливи, да бъдат здрави, да имат достатъчно храна, да имат жилище, да имат дом, да имат деца, да имат приятели, да имат общество, да имат народ, но това са външни условия.
Ние не сме пратени на Земята да я пресъздадем. Земята е създадена, тя има всичките условия за живота. Не сме изпратени да пресъздадем живота. Не сме изпратени нито да пресъздадем любовта, за да я изявим.
към беседата >>
Земята какво нещо е в умствено отношение или какво нещо е Земята в духовно отношение?
Ама аз като говоря за Земята, още две Земи има. Вие една микроскопическа част виждате от физическата Земя, а пък за другите Земи имате такива някой път прозрения вътрешни.
Земята какво нещо е в умствено отношение или какво нещо е Земята в духовно отношение?
Тя е грамадна, велика е Земята в духовно отношение. Когато Христос се възнасяше, накъде отиде? Той отиде нагоре, в духовната Земя да живее. Тук беше долу, на физическото поле, излезе от физическото поле и отиде над облаците. И казва Писанието, че един ден ще Го видим по същия начин, ще дойде по същия начин.
към беседата >>
Ние не сме пратени на Земята да я пресъздадем.
Тарсис, той е подобен на Земята, а Ниневия е подобна на сегашния живот. Дето Бог изпраща хората на Земята, за да живеят добре. Трябва да изпълни Божия закон. Хората имат прави желания, всички искат да живеят добре. Те разбират един живот да бъдат щастливи, да бъдат здрави, да имат достатъчно храна, да имат жилище, да имат дом, да имат деца, да имат приятели, да имат общество, да имат народ, но това са външни условия.
Ние не сме пратени на Земята да я пресъздадем.
Земята е създадена, тя има всичките условия за живота. Не сме изпратени да пресъздадем живота. Не сме изпратени нито да пресъздадем любовта, за да я изявим.
към беседата >>
Тя е грамадна, велика е Земята в духовно отношение.
Ама аз като говоря за Земята, още две Земи има. Вие една микроскопическа част виждате от физическата Земя, а пък за другите Земи имате такива някой път прозрения вътрешни. Земята какво нещо е в умствено отношение или какво нещо е Земята в духовно отношение?
Тя е грамадна, велика е Земята в духовно отношение.
Когато Христос се възнасяше, накъде отиде? Той отиде нагоре, в духовната Земя да живее. Тук беше долу, на физическото поле, излезе от физическото поле и отиде над облаците. И казва Писанието, че един ден ще Го видим по същия начин, ще дойде по същия начин. Не по същия начин ще дойде на Земята, но „по същия начин“ се разбира на вашето съзнание, защото тия, които Го изпращаха, имаха туй космическо съзнание да видят, че се е възнесъл.
към беседата >>
Земята е създадена, тя има всичките условия за живота.
Дето Бог изпраща хората на Земята, за да живеят добре. Трябва да изпълни Божия закон. Хората имат прави желания, всички искат да живеят добре. Те разбират един живот да бъдат щастливи, да бъдат здрави, да имат достатъчно храна, да имат жилище, да имат дом, да имат деца, да имат приятели, да имат общество, да имат народ, но това са външни условия. Ние не сме пратени на Земята да я пресъздадем.
Земята е създадена, тя има всичките условия за живота.
Не сме изпратени да пресъздадем живота. Не сме изпратени нито да пресъздадем любовта, за да я изявим.
към беседата >>
Когато Христос се възнасяше, накъде отиде?
Ама аз като говоря за Земята, още две Земи има. Вие една микроскопическа част виждате от физическата Земя, а пък за другите Земи имате такива някой път прозрения вътрешни. Земята какво нещо е в умствено отношение или какво нещо е Земята в духовно отношение? Тя е грамадна, велика е Земята в духовно отношение.
Когато Христос се възнасяше, накъде отиде?
Той отиде нагоре, в духовната Земя да живее. Тук беше долу, на физическото поле, излезе от физическото поле и отиде над облаците. И казва Писанието, че един ден ще Го видим по същия начин, ще дойде по същия начин. Не по същия начин ще дойде на Земята, но „по същия начин“ се разбира на вашето съзнание, защото тия, които Го изпращаха, имаха туй космическо съзнание да видят, че се е възнесъл. Даже Писанието казва: които са видели, се усъмниха в тази работа и подозирали.
към беседата >>
Не сме изпратени да пресъздадем живота.
Трябва да изпълни Божия закон. Хората имат прави желания, всички искат да живеят добре. Те разбират един живот да бъдат щастливи, да бъдат здрави, да имат достатъчно храна, да имат жилище, да имат дом, да имат деца, да имат приятели, да имат общество, да имат народ, но това са външни условия. Ние не сме пратени на Земята да я пресъздадем. Земята е създадена, тя има всичките условия за живота.
Не сме изпратени да пресъздадем живота.
Не сме изпратени нито да пресъздадем любовта, за да я изявим.
към беседата >>
Той отиде нагоре, в духовната Земя да живее.
Ама аз като говоря за Земята, още две Земи има. Вие една микроскопическа част виждате от физическата Земя, а пък за другите Земи имате такива някой път прозрения вътрешни. Земята какво нещо е в умствено отношение или какво нещо е Земята в духовно отношение? Тя е грамадна, велика е Земята в духовно отношение. Когато Христос се възнасяше, накъде отиде?
Той отиде нагоре, в духовната Земя да живее.
Тук беше долу, на физическото поле, излезе от физическото поле и отиде над облаците. И казва Писанието, че един ден ще Го видим по същия начин, ще дойде по същия начин. Не по същия начин ще дойде на Земята, но „по същия начин“ се разбира на вашето съзнание, защото тия, които Го изпращаха, имаха туй космическо съзнание да видят, че се е възнесъл. Даже Писанието казва: които са видели, се усъмниха в тази работа и подозирали.
към беседата >>
Не сме изпратени нито да пресъздадем любовта, за да я изявим.
Хората имат прави желания, всички искат да живеят добре. Те разбират един живот да бъдат щастливи, да бъдат здрави, да имат достатъчно храна, да имат жилище, да имат дом, да имат деца, да имат приятели, да имат общество, да имат народ, но това са външни условия. Ние не сме пратени на Земята да я пресъздадем. Земята е създадена, тя има всичките условия за живота. Не сме изпратени да пресъздадем живота.
Не сме изпратени нито да пресъздадем любовта, за да я изявим.
към беседата >>
Тук беше долу, на физическото поле, излезе от физическото поле и отиде над облаците.
Вие една микроскопическа част виждате от физическата Земя, а пък за другите Земи имате такива някой път прозрения вътрешни. Земята какво нещо е в умствено отношение или какво нещо е Земята в духовно отношение? Тя е грамадна, велика е Земята в духовно отношение. Когато Христос се възнасяше, накъде отиде? Той отиде нагоре, в духовната Земя да живее.
Тук беше долу, на физическото поле, излезе от физическото поле и отиде над облаците.
И казва Писанието, че един ден ще Го видим по същия начин, ще дойде по същия начин. Не по същия начин ще дойде на Земята, но „по същия начин“ се разбира на вашето съзнание, защото тия, които Го изпращаха, имаха туй космическо съзнание да видят, че се е възнесъл. Даже Писанието казва: които са видели, се усъмниха в тази работа и подозирали.
към беседата >>
Сега, за няколко време бъдете свободни.
Сега, за няколко време бъдете свободни.
Всички имайте своите възгледи. Те са частични неща. Отчасти виждате, отчасти разбирате. Вие казвате: „Аз виждам.“ Това, което ти виждаш, е част, една микроскопическа част. Казваш: „Аз разбирам живота.“ Това разбиране е микроскопическо.
към беседата >>
И казва Писанието, че един ден ще Го видим по същия начин, ще дойде по същия начин.
Земята какво нещо е в умствено отношение или какво нещо е Земята в духовно отношение? Тя е грамадна, велика е Земята в духовно отношение. Когато Христос се възнасяше, накъде отиде? Той отиде нагоре, в духовната Земя да живее. Тук беше долу, на физическото поле, излезе от физическото поле и отиде над облаците.
И казва Писанието, че един ден ще Го видим по същия начин, ще дойде по същия начин.
Не по същия начин ще дойде на Земята, но „по същия начин“ се разбира на вашето съзнание, защото тия, които Го изпращаха, имаха туй космическо съзнание да видят, че се е възнесъл. Даже Писанието казва: които са видели, се усъмниха в тази работа и подозирали.
към беседата >>
Всички имайте своите възгледи.
Сега, за няколко време бъдете свободни.
Всички имайте своите възгледи.
Те са частични неща. Отчасти виждате, отчасти разбирате. Вие казвате: „Аз виждам.“ Това, което ти виждаш, е част, една микроскопическа част. Казваш: „Аз разбирам живота.“ Това разбиране е микроскопическо. Казваш: „Аз имам познание.“ Това познание е микроскопическо.
към беседата >>
Не по същия начин ще дойде на Земята, но „по същия начин“ се разбира на вашето съзнание, защото тия, които Го изпращаха, имаха туй космическо съзнание да видят, че се е възнесъл.
Тя е грамадна, велика е Земята в духовно отношение. Когато Христос се възнасяше, накъде отиде? Той отиде нагоре, в духовната Земя да живее. Тук беше долу, на физическото поле, излезе от физическото поле и отиде над облаците. И казва Писанието, че един ден ще Го видим по същия начин, ще дойде по същия начин.
Не по същия начин ще дойде на Земята, но „по същия начин“ се разбира на вашето съзнание, защото тия, които Го изпращаха, имаха туй космическо съзнание да видят, че се е възнесъл.
Даже Писанието казва: които са видели, се усъмниха в тази работа и подозирали.
към беседата >>
Те са частични неща.
Сега, за няколко време бъдете свободни. Всички имайте своите възгледи.
Те са частични неща.
Отчасти виждате, отчасти разбирате. Вие казвате: „Аз виждам.“ Това, което ти виждаш, е част, една микроскопическа част. Казваш: „Аз разбирам живота.“ Това разбиране е микроскопическо. Казваш: „Аз имам познание.“ Това познание е микроскопическо. Какво разбира човек от живота?
към беседата >>
Даже Писанието казва: които са видели, се усъмниха в тази работа и подозирали.
Когато Христос се възнасяше, накъде отиде? Той отиде нагоре, в духовната Земя да живее. Тук беше долу, на физическото поле, излезе от физическото поле и отиде над облаците. И казва Писанието, че един ден ще Го видим по същия начин, ще дойде по същия начин. Не по същия начин ще дойде на Земята, но „по същия начин“ се разбира на вашето съзнание, защото тия, които Го изпращаха, имаха туй космическо съзнание да видят, че се е възнесъл.
Даже Писанието казва: които са видели, се усъмниха в тази работа и подозирали.
към беседата >>
Отчасти виждате, отчасти разбирате.
Сега, за няколко време бъдете свободни. Всички имайте своите възгледи. Те са частични неща.
Отчасти виждате, отчасти разбирате.
Вие казвате: „Аз виждам.“ Това, което ти виждаш, е част, една микроскопическа част. Казваш: „Аз разбирам живота.“ Това разбиране е микроскопическо. Казваш: „Аз имам познание.“ Това познание е микроскопическо. Какво разбира човек от живота? Или даже сегашните учени хора, след като са иждивили 30–40 години, за да се създаде такава наука като геологията, да се познае как се е образувала Земята, колко хиляди хора, колко хиляди умове са работили, за да се разгадае.
към беседата >>
Казвам: На първо място във вас трябва да се събуди съзнанието.
Казвам: На първо място във вас трябва да се събуди съзнанието.
Всички хора имат желание да се освободят от вътрешните ограничения на живота. И могат да се освободят. Как ще се освободят? Знание трябва. Рибите се научиха да плават, но те [се] ограничиха и влязоха във водата.
към беседата >>
Вие казвате: „Аз виждам.“ Това, което ти виждаш, е част, една микроскопическа част.
Сега, за няколко време бъдете свободни. Всички имайте своите възгледи. Те са частични неща. Отчасти виждате, отчасти разбирате.
Вие казвате: „Аз виждам.“ Това, което ти виждаш, е част, една микроскопическа част.
Казваш: „Аз разбирам живота.“ Това разбиране е микроскопическо. Казваш: „Аз имам познание.“ Това познание е микроскопическо. Какво разбира човек от живота? Или даже сегашните учени хора, след като са иждивили 30–40 години, за да се създаде такава наука като геологията, да се познае как се е образувала Земята, колко хиляди хора, колко хиляди умове са работили, за да се разгадае. Ние мислим, че геологически е доказано.
към беседата >>
Всички хора имат желание да се освободят от вътрешните ограничения на живота.
Казвам: На първо място във вас трябва да се събуди съзнанието.
Всички хора имат желание да се освободят от вътрешните ограничения на живота.
И могат да се освободят. Как ще се освободят? Знание трябва. Рибите се научиха да плават, но те [се] ограничиха и влязоха във водата. Човек, който плава... И рибите се научиха да плават, но човек не се ограничи, направи си кораби и ходи навсякъде.
към беседата >>
Казваш: „Аз разбирам живота.“ Това разбиране е микроскопическо.
Сега, за няколко време бъдете свободни. Всички имайте своите възгледи. Те са частични неща. Отчасти виждате, отчасти разбирате. Вие казвате: „Аз виждам.“ Това, което ти виждаш, е част, една микроскопическа част.
Казваш: „Аз разбирам живота.“ Това разбиране е микроскопическо.
Казваш: „Аз имам познание.“ Това познание е микроскопическо. Какво разбира човек от живота? Или даже сегашните учени хора, след като са иждивили 30–40 години, за да се създаде такава наука като геологията, да се познае как се е образувала Земята, колко хиляди хора, колко хиляди умове са работили, за да се разгадае. Ние мислим, че геологически е доказано. Геологически доказано е, както един орач, който оре земята, поразровил малко, но какво се крие в нейните дълбочини?
към беседата >>
И могат да се освободят.
Казвам: На първо място във вас трябва да се събуди съзнанието. Всички хора имат желание да се освободят от вътрешните ограничения на живота.
И могат да се освободят.
Как ще се освободят? Знание трябва. Рибите се научиха да плават, но те [се] ограничиха и влязоха във водата. Човек, който плава... И рибите се научиха да плават, но човек не се ограничи, направи си кораби и ходи навсякъде. И човек плава, но не плава като рибите.
към беседата >>
Казваш: „Аз имам познание.“ Това познание е микроскопическо.
Всички имайте своите възгледи. Те са частични неща. Отчасти виждате, отчасти разбирате. Вие казвате: „Аз виждам.“ Това, което ти виждаш, е част, една микроскопическа част. Казваш: „Аз разбирам живота.“ Това разбиране е микроскопическо.
Казваш: „Аз имам познание.“ Това познание е микроскопическо.
Какво разбира човек от живота? Или даже сегашните учени хора, след като са иждивили 30–40 години, за да се създаде такава наука като геологията, да се познае как се е образувала Земята, колко хиляди хора, колко хиляди умове са работили, за да се разгадае. Ние мислим, че геологически е доказано. Геологически доказано е, както един орач, който оре земята, поразровил малко, но какво се крие в нейните дълбочини? От 6000 километра, от повърхността до центъра на Земята – 6000 километра.
към беседата >>
Как ще се освободят?
Казвам: На първо място във вас трябва да се събуди съзнанието. Всички хора имат желание да се освободят от вътрешните ограничения на живота. И могат да се освободят.
Как ще се освободят?
Знание трябва. Рибите се научиха да плават, но те [се] ограничиха и влязоха във водата. Човек, който плава... И рибите се научиха да плават, но човек не се ограничи, направи си кораби и ходи навсякъде. И човек плава, но не плава като рибите. Птиците се научиха да хвъркат, туриха си пера, ограничиха се.
към беседата >>
Какво разбира човек от живота?
Те са частични неща. Отчасти виждате, отчасти разбирате. Вие казвате: „Аз виждам.“ Това, което ти виждаш, е част, една микроскопическа част. Казваш: „Аз разбирам живота.“ Това разбиране е микроскопическо. Казваш: „Аз имам познание.“ Това познание е микроскопическо.
Какво разбира човек от живота?
Или даже сегашните учени хора, след като са иждивили 30–40 години, за да се създаде такава наука като геологията, да се познае как се е образувала Земята, колко хиляди хора, колко хиляди умове са работили, за да се разгадае. Ние мислим, че геологически е доказано. Геологически доказано е, както един орач, който оре земята, поразровил малко, но какво се крие в нейните дълбочини? От 6000 километра, от повърхността до центъра на Земята – 6000 километра. Какво знаят учените хора?
към беседата >>
Знание трябва.
Казвам: На първо място във вас трябва да се събуди съзнанието. Всички хора имат желание да се освободят от вътрешните ограничения на живота. И могат да се освободят. Как ще се освободят?
Знание трябва.
Рибите се научиха да плават, но те [се] ограничиха и влязоха във водата. Човек, който плава... И рибите се научиха да плават, но човек не се ограничи, направи си кораби и ходи навсякъде. И човек плава, но не плава като рибите. Птиците се научиха да хвъркат, туриха си пера, ограничиха се. Човек и той се научи да хвърка, но не като птиците.
към беседата >>
Или даже сегашните учени хора, след като са иждивили 30–40 години, за да се създаде такава наука като геологията, да се познае как се е образувала Земята, колко хиляди хора, колко хиляди умове са работили, за да се разгадае.
Отчасти виждате, отчасти разбирате. Вие казвате: „Аз виждам.“ Това, което ти виждаш, е част, една микроскопическа част. Казваш: „Аз разбирам живота.“ Това разбиране е микроскопическо. Казваш: „Аз имам познание.“ Това познание е микроскопическо. Какво разбира човек от живота?
Или даже сегашните учени хора, след като са иждивили 30–40 години, за да се създаде такава наука като геологията, да се познае как се е образувала Земята, колко хиляди хора, колко хиляди умове са работили, за да се разгадае.
Ние мислим, че геологически е доказано. Геологически доказано е, както един орач, който оре земята, поразровил малко, но какво се крие в нейните дълбочини? От 6000 километра, от повърхността до центъра на Земята – 6000 километра. Какво знаят учените хора? Предполагат както искат.
към беседата >>
Рибите се научиха да плават, но те [се] ограничиха и влязоха във водата.
Казвам: На първо място във вас трябва да се събуди съзнанието. Всички хора имат желание да се освободят от вътрешните ограничения на живота. И могат да се освободят. Как ще се освободят? Знание трябва.
Рибите се научиха да плават, но те [се] ограничиха и влязоха във водата.
Човек, който плава... И рибите се научиха да плават, но човек не се ограничи, направи си кораби и ходи навсякъде. И човек плава, но не плава като рибите. Птиците се научиха да хвъркат, туриха си пера, ограничиха се. Човек и той се научи да хвърка, но не като птиците. Направи си аероплан и вече достига да носи по 10 тона на един аероплан.
към беседата >>
Ние мислим, че геологически е доказано.
Вие казвате: „Аз виждам.“ Това, което ти виждаш, е част, една микроскопическа част. Казваш: „Аз разбирам живота.“ Това разбиране е микроскопическо. Казваш: „Аз имам познание.“ Това познание е микроскопическо. Какво разбира човек от живота? Или даже сегашните учени хора, след като са иждивили 30–40 години, за да се създаде такава наука като геологията, да се познае как се е образувала Земята, колко хиляди хора, колко хиляди умове са работили, за да се разгадае.
Ние мислим, че геологически е доказано.
Геологически доказано е, както един орач, който оре земята, поразровил малко, но какво се крие в нейните дълбочини? От 6000 километра, от повърхността до центъра на Земята – 6000 километра. Какво знаят учените хора? Предполагат както искат. Никой не е ходил в центъра на Земята.
към беседата >>
Човек, който плава... И рибите се научиха да плават, но човек не се ограничи, направи си кораби и ходи навсякъде.
Всички хора имат желание да се освободят от вътрешните ограничения на живота. И могат да се освободят. Как ще се освободят? Знание трябва. Рибите се научиха да плават, но те [се] ограничиха и влязоха във водата.
Човек, който плава... И рибите се научиха да плават, но човек не се ограничи, направи си кораби и ходи навсякъде.
И човек плава, но не плава като рибите. Птиците се научиха да хвъркат, туриха си пера, ограничиха се. Човек и той се научи да хвърка, но не като птиците. Направи си аероплан и вече достига да носи по 10 тона на един аероплан. Като влезе човек в този аероплан, може да пътува с много по-голяма бързина, отколкото птиците.
към беседата >>
Геологически доказано е, както един орач, който оре земята, поразровил малко, но какво се крие в нейните дълбочини?
Казваш: „Аз разбирам живота.“ Това разбиране е микроскопическо. Казваш: „Аз имам познание.“ Това познание е микроскопическо. Какво разбира човек от живота? Или даже сегашните учени хора, след като са иждивили 30–40 години, за да се създаде такава наука като геологията, да се познае как се е образувала Земята, колко хиляди хора, колко хиляди умове са работили, за да се разгадае. Ние мислим, че геологически е доказано.
Геологически доказано е, както един орач, който оре земята, поразровил малко, но какво се крие в нейните дълбочини?
От 6000 километра, от повърхността до центъра на Земята – 6000 километра. Какво знаят учените хора? Предполагат както искат. Никой не е ходил в центъра на Земята. Всички мислят, че центърът на Земята е в разтопено състояние.
към беседата >>
И човек плава, но не плава като рибите.
И могат да се освободят. Как ще се освободят? Знание трябва. Рибите се научиха да плават, но те [се] ограничиха и влязоха във водата. Човек, който плава... И рибите се научиха да плават, но човек не се ограничи, направи си кораби и ходи навсякъде.
И човек плава, но не плава като рибите.
Птиците се научиха да хвъркат, туриха си пера, ограничиха се. Човек и той се научи да хвърка, но не като птиците. Направи си аероплан и вече достига да носи по 10 тона на един аероплан. Като влезе човек в този аероплан, може да пътува с много по-голяма бързина, отколкото птиците.
към беседата >>
От 6000 километра, от повърхността до центъра на Земята – 6000 километра.
Казваш: „Аз имам познание.“ Това познание е микроскопическо. Какво разбира човек от живота? Или даже сегашните учени хора, след като са иждивили 30–40 години, за да се създаде такава наука като геологията, да се познае как се е образувала Земята, колко хиляди хора, колко хиляди умове са работили, за да се разгадае. Ние мислим, че геологически е доказано. Геологически доказано е, както един орач, който оре земята, поразровил малко, но какво се крие в нейните дълбочини?
От 6000 километра, от повърхността до центъра на Земята – 6000 километра.
Какво знаят учените хора? Предполагат както искат. Никой не е ходил в центъра на Земята. Всички мислят, че центърът на Земята е в разтопено състояние. Но центърът на Земята е по-твърд от твърдостта на нашите скали.
към беседата >>
Птиците се научиха да хвъркат, туриха си пера, ограничиха се.
Как ще се освободят? Знание трябва. Рибите се научиха да плават, но те [се] ограничиха и влязоха във водата. Човек, който плава... И рибите се научиха да плават, но човек не се ограничи, направи си кораби и ходи навсякъде. И човек плава, но не плава като рибите.
Птиците се научиха да хвъркат, туриха си пера, ограничиха се.
Човек и той се научи да хвърка, но не като птиците. Направи си аероплан и вече достига да носи по 10 тона на един аероплан. Като влезе човек в този аероплан, може да пътува с много по-голяма бързина, отколкото птиците.
към беседата >>
Какво знаят учените хора?
Какво разбира човек от живота? Или даже сегашните учени хора, след като са иждивили 30–40 години, за да се създаде такава наука като геологията, да се познае как се е образувала Земята, колко хиляди хора, колко хиляди умове са работили, за да се разгадае. Ние мислим, че геологически е доказано. Геологически доказано е, както един орач, който оре земята, поразровил малко, но какво се крие в нейните дълбочини? От 6000 километра, от повърхността до центъра на Земята – 6000 километра.
Какво знаят учените хора?
Предполагат както искат. Никой не е ходил в центъра на Земята. Всички мислят, че центърът на Земята е в разтопено състояние. Но центърът на Земята е по-твърд от твърдостта на нашите скали. Ами вътре има такова голямо налягане.
към беседата >>
Човек и той се научи да хвърка, но не като птиците.
Знание трябва. Рибите се научиха да плават, но те [се] ограничиха и влязоха във водата. Човек, който плава... И рибите се научиха да плават, но човек не се ограничи, направи си кораби и ходи навсякъде. И човек плава, но не плава като рибите. Птиците се научиха да хвъркат, туриха си пера, ограничиха се.
Човек и той се научи да хвърка, но не като птиците.
Направи си аероплан и вече достига да носи по 10 тона на един аероплан. Като влезе човек в този аероплан, може да пътува с много по-голяма бързина, отколкото птиците.
към беседата >>
Предполагат както искат.
Или даже сегашните учени хора, след като са иждивили 30–40 години, за да се създаде такава наука като геологията, да се познае как се е образувала Земята, колко хиляди хора, колко хиляди умове са работили, за да се разгадае. Ние мислим, че геологически е доказано. Геологически доказано е, както един орач, който оре земята, поразровил малко, но какво се крие в нейните дълбочини? От 6000 километра, от повърхността до центъра на Земята – 6000 километра. Какво знаят учените хора?
Предполагат както искат.
Никой не е ходил в центъра на Земята. Всички мислят, че центърът на Земята е в разтопено състояние. Но центърът на Земята е по-твърд от твърдостта на нашите скали. Ами вътре има такова голямо налягане. При такова налягане може ли да има течно състояние?
към беседата >>
Направи си аероплан и вече достига да носи по 10 тона на един аероплан.
Рибите се научиха да плават, но те [се] ограничиха и влязоха във водата. Човек, който плава... И рибите се научиха да плават, но човек не се ограничи, направи си кораби и ходи навсякъде. И човек плава, но не плава като рибите. Птиците се научиха да хвъркат, туриха си пера, ограничиха се. Човек и той се научи да хвърка, но не като птиците.
Направи си аероплан и вече достига да носи по 10 тона на един аероплан.
Като влезе човек в този аероплан, може да пътува с много по-голяма бързина, отколкото птиците.
към беседата >>
Никой не е ходил в центъра на Земята.
Ние мислим, че геологически е доказано. Геологически доказано е, както един орач, който оре земята, поразровил малко, но какво се крие в нейните дълбочини? От 6000 километра, от повърхността до центъра на Земята – 6000 километра. Какво знаят учените хора? Предполагат както искат.
Никой не е ходил в центъра на Земята.
Всички мислят, че центърът на Земята е в разтопено състояние. Но центърът на Земята е по-твърд от твърдостта на нашите скали. Ами вътре има такова голямо налягане. При такова налягане може ли да има течно състояние? По-твърдо от камък е.
към беседата >>
Като влезе човек в този аероплан, може да пътува с много по-голяма бързина, отколкото птиците.
Човек, който плава... И рибите се научиха да плават, но човек не се ограничи, направи си кораби и ходи навсякъде. И човек плава, но не плава като рибите. Птиците се научиха да хвъркат, туриха си пера, ограничиха се. Човек и той се научи да хвърка, но не като птиците. Направи си аероплан и вече достига да носи по 10 тона на един аероплан.
Като влезе човек в този аероплан, може да пътува с много по-голяма бързина, отколкото птиците.
към беседата >>
Всички мислят, че центърът на Земята е в разтопено състояние.
Геологически доказано е, както един орач, който оре земята, поразровил малко, но какво се крие в нейните дълбочини? От 6000 километра, от повърхността до центъра на Земята – 6000 километра. Какво знаят учените хора? Предполагат както искат. Никой не е ходил в центъра на Земята.
Всички мислят, че центърът на Земята е в разтопено състояние.
Но центърът на Земята е по-твърд от твърдостта на нашите скали. Ами вътре има такова голямо налягане. При такова налягане може ли да има течно състояние? По-твърдо от камък е. Центърът на Земята е по-твърд от диамант.
към беседата >>
Та казвам: При сегашните условия, както сме ограничени всичките хора, има вярване, че като дойде Христос, ще оправи света.
Та казвам: При сегашните условия, както сме ограничени всичките хора, има вярване, че като дойде Христос, ще оправи света.
Това подразбира: Христос трябва да влезе в сърцата на хората, в техния духовен свят и да се научат тия хора да живея по любов. После Христос ще влезе в техния умствен свят, ще хвърли светлина и хората ще се научат да мислят. Ако един човек дойде при мене и ако сърцето ми е право... Ако един човек, който и да е от вас, сърцето му е право, умът му е прав, няма какво да иска от мене. Аз зная вече какво му трябва и аз ще му услужа. Аз наричам умните хора са прави.
към беседата >>
Но центърът на Земята е по-твърд от твърдостта на нашите скали.
От 6000 километра, от повърхността до центъра на Земята – 6000 километра. Какво знаят учените хора? Предполагат както искат. Никой не е ходил в центъра на Земята. Всички мислят, че центърът на Земята е в разтопено състояние.
Но центърът на Земята е по-твърд от твърдостта на нашите скали.
Ами вътре има такова голямо налягане. При такова налягане може ли да има течно състояние? По-твърдо от камък е. Центърът на Земята е по-твърд от диамант. Веществата, които са там, са по-твърди от диамант.
към беседата >>
Това подразбира: Христос трябва да влезе в сърцата на хората, в техния духовен свят и да се научат тия хора да живея по любов.
Та казвам: При сегашните условия, както сме ограничени всичките хора, има вярване, че като дойде Христос, ще оправи света.
Това подразбира: Христос трябва да влезе в сърцата на хората, в техния духовен свят и да се научат тия хора да живея по любов.
После Христос ще влезе в техния умствен свят, ще хвърли светлина и хората ще се научат да мислят. Ако един човек дойде при мене и ако сърцето ми е право... Ако един човек, който и да е от вас, сърцето му е право, умът му е прав, няма какво да иска от мене. Аз зная вече какво му трябва и аз ще му услужа. Аз наричам умните хора са прави. Лесно може да се услужва, а онзи, на 20–30 километра болен?
към беседата >>
Ами вътре има такова голямо налягане.
Какво знаят учените хора? Предполагат както искат. Никой не е ходил в центъра на Земята. Всички мислят, че центърът на Земята е в разтопено състояние. Но центърът на Земята е по-твърд от твърдостта на нашите скали.
Ами вътре има такова голямо налягане.
При такова налягане може ли да има течно състояние? По-твърдо от камък е. Центърът на Земята е по-твърд от диамант. Веществата, които са там, са по-твърди от диамант.
към беседата >>
После Христос ще влезе в техния умствен свят, ще хвърли светлина и хората ще се научат да мислят.
Та казвам: При сегашните условия, както сме ограничени всичките хора, има вярване, че като дойде Христос, ще оправи света. Това подразбира: Христос трябва да влезе в сърцата на хората, в техния духовен свят и да се научат тия хора да живея по любов.
После Христос ще влезе в техния умствен свят, ще хвърли светлина и хората ще се научат да мислят.
Ако един човек дойде при мене и ако сърцето ми е право... Ако един човек, който и да е от вас, сърцето му е право, умът му е прав, няма какво да иска от мене. Аз зная вече какво му трябва и аз ще му услужа. Аз наричам умните хора са прави. Лесно може да се услужва, а онзи, на 20–30 километра болен? Аз трябва да напусна работата, аз трябва да му занеса, наместо той да дойде.
към беседата >>
При такова налягане може ли да има течно състояние?
Предполагат както искат. Никой не е ходил в центъра на Земята. Всички мислят, че центърът на Земята е в разтопено състояние. Но центърът на Земята е по-твърд от твърдостта на нашите скали. Ами вътре има такова голямо налягане.
При такова налягане може ли да има течно състояние?
По-твърдо от камък е. Центърът на Земята е по-твърд от диамант. Веществата, които са там, са по-твърди от диамант.
към беседата >>
Ако един човек дойде при мене и ако сърцето ми е право... Ако един човек, който и да е от вас, сърцето му е право, умът му е прав, няма какво да иска от мене.
Та казвам: При сегашните условия, както сме ограничени всичките хора, има вярване, че като дойде Христос, ще оправи света. Това подразбира: Христос трябва да влезе в сърцата на хората, в техния духовен свят и да се научат тия хора да живея по любов. После Христос ще влезе в техния умствен свят, ще хвърли светлина и хората ще се научат да мислят.
Ако един човек дойде при мене и ако сърцето ми е право... Ако един човек, който и да е от вас, сърцето му е право, умът му е прав, няма какво да иска от мене.
Аз зная вече какво му трябва и аз ще му услужа. Аз наричам умните хора са прави. Лесно може да се услужва, а онзи, на 20–30 километра болен? Аз трябва да напусна работата, аз трябва да му занеса, наместо той да дойде. Той е болен, аз трябва да ида.
към беседата >>
По-твърдо от камък е.
Никой не е ходил в центъра на Земята. Всички мислят, че центърът на Земята е в разтопено състояние. Но центърът на Земята е по-твърд от твърдостта на нашите скали. Ами вътре има такова голямо налягане. При такова налягане може ли да има течно състояние?
По-твърдо от камък е.
Центърът на Земята е по-твърд от диамант. Веществата, които са там, са по-твърди от диамант.
към беседата >>
Аз зная вече какво му трябва и аз ще му услужа.
Та казвам: При сегашните условия, както сме ограничени всичките хора, има вярване, че като дойде Христос, ще оправи света. Това подразбира: Христос трябва да влезе в сърцата на хората, в техния духовен свят и да се научат тия хора да живея по любов. После Христос ще влезе в техния умствен свят, ще хвърли светлина и хората ще се научат да мислят. Ако един човек дойде при мене и ако сърцето ми е право... Ако един човек, който и да е от вас, сърцето му е право, умът му е прав, няма какво да иска от мене.
Аз зная вече какво му трябва и аз ще му услужа.
Аз наричам умните хора са прави. Лесно може да се услужва, а онзи, на 20–30 километра болен? Аз трябва да напусна работата, аз трябва да му занеса, наместо той да дойде. Той е болен, аз трябва да ида.
към беседата >>
Центърът на Земята е по-твърд от диамант.
Всички мислят, че центърът на Земята е в разтопено състояние. Но центърът на Земята е по-твърд от твърдостта на нашите скали. Ами вътре има такова голямо налягане. При такова налягане може ли да има течно състояние? По-твърдо от камък е.
Центърът на Земята е по-твърд от диамант.
Веществата, които са там, са по-твърди от диамант.
към беседата >>
Аз наричам умните хора са прави.
Та казвам: При сегашните условия, както сме ограничени всичките хора, има вярване, че като дойде Христос, ще оправи света. Това подразбира: Христос трябва да влезе в сърцата на хората, в техния духовен свят и да се научат тия хора да живея по любов. После Христос ще влезе в техния умствен свят, ще хвърли светлина и хората ще се научат да мислят. Ако един човек дойде при мене и ако сърцето ми е право... Ако един човек, който и да е от вас, сърцето му е право, умът му е прав, няма какво да иска от мене. Аз зная вече какво му трябва и аз ще му услужа.
Аз наричам умните хора са прави.
Лесно може да се услужва, а онзи, на 20–30 километра болен? Аз трябва да напусна работата, аз трябва да му занеса, наместо той да дойде. Той е болен, аз трябва да ида.
към беседата >>
Веществата, които са там, са по-твърди от диамант.
Но центърът на Земята е по-твърд от твърдостта на нашите скали. Ами вътре има такова голямо налягане. При такова налягане може ли да има течно състояние? По-твърдо от камък е. Центърът на Земята е по-твърд от диамант.
Веществата, които са там, са по-твърди от диамант.
към беседата >>
Лесно може да се услужва, а онзи, на 20–30 километра болен?
Това подразбира: Христос трябва да влезе в сърцата на хората, в техния духовен свят и да се научат тия хора да живея по любов. После Христос ще влезе в техния умствен свят, ще хвърли светлина и хората ще се научат да мислят. Ако един човек дойде при мене и ако сърцето ми е право... Ако един човек, който и да е от вас, сърцето му е право, умът му е прав, няма какво да иска от мене. Аз зная вече какво му трябва и аз ще му услужа. Аз наричам умните хора са прави.
Лесно може да се услужва, а онзи, на 20–30 километра болен?
Аз трябва да напусна работата, аз трябва да му занеса, наместо той да дойде. Той е болен, аз трябва да ида.
към беседата >>
Сега може да оспорвате.
Сега може да оспорвате.
Аз твърдя върху научно основание. Който оспорва... В науката има спор. Двама души, които се спорят – двама души като теглят въжето. Коя е посоката на истината, по която вървят хората? Те като спорят в света, тогава се хваща тази диагоналната линия, по която хората ще излязат на спасителния бряг.
към беседата >>
Аз трябва да напусна работата, аз трябва да му занеса, наместо той да дойде.
После Христос ще влезе в техния умствен свят, ще хвърли светлина и хората ще се научат да мислят. Ако един човек дойде при мене и ако сърцето ми е право... Ако един човек, който и да е от вас, сърцето му е право, умът му е прав, няма какво да иска от мене. Аз зная вече какво му трябва и аз ще му услужа. Аз наричам умните хора са прави. Лесно може да се услужва, а онзи, на 20–30 километра болен?
Аз трябва да напусна работата, аз трябва да му занеса, наместо той да дойде.
Той е болен, аз трябва да ида.
към беседата >>
Аз твърдя върху научно основание.
Сега може да оспорвате.
Аз твърдя върху научно основание.
Който оспорва... В науката има спор. Двама души, които се спорят – двама души като теглят въжето. Коя е посоката на истината, по която вървят хората? Те като спорят в света, тогава се хваща тази диагоналната линия, по която хората ще излязат на спасителния бряг. Двама души – единият обича, другият мрази.
към беседата >>
Той е болен, аз трябва да ида.
Ако един човек дойде при мене и ако сърцето ми е право... Ако един човек, който и да е от вас, сърцето му е право, умът му е прав, няма какво да иска от мене. Аз зная вече какво му трябва и аз ще му услужа. Аз наричам умните хора са прави. Лесно може да се услужва, а онзи, на 20–30 километра болен? Аз трябва да напусна работата, аз трябва да му занеса, наместо той да дойде.
Той е болен, аз трябва да ида.
към беседата >>
Който оспорва... В науката има спор.
Сега може да оспорвате. Аз твърдя върху научно основание.
Който оспорва... В науката има спор.
Двама души, които се спорят – двама души като теглят въжето. Коя е посоката на истината, по която вървят хората? Те като спорят в света, тогава се хваща тази диагоналната линия, по която хората ще излязат на спасителния бряг. Двама души – единият обича, другият мрази. Те теглят едно и също въже.
към беседата >>
Христос какво казва: „Болен бях и не дойдохте при Мене.“ Тази е ограничена философия.
Христос какво казва: „Болен бях и не дойдохте при Мене.“ Тази е ограничена философия.
Било е време, когато Христос, когато Господ е слязъл при болните. Сега ние трябва да отидем при Господа. Било е време, когато ние сме ходили при бедните, при болните. Сега болните ще дойдат при нас. Ние сме ги опитали, сега те трябва да дойдат при нас.
към беседата >>
Двама души, които се спорят – двама души като теглят въжето.
Сега може да оспорвате. Аз твърдя върху научно основание. Който оспорва... В науката има спор.
Двама души, които се спорят – двама души като теглят въжето.
Коя е посоката на истината, по която вървят хората? Те като спорят в света, тогава се хваща тази диагоналната линия, по която хората ще излязат на спасителния бряг. Двама души – единият обича, другият мрази. Те теглят едно и също въже. Че, любовта е едно въже – единият на едната страна, който мрази, и другият на другата страна, който обича.
към беседата >>
Било е време, когато Христос, когато Господ е слязъл при болните.
Христос какво казва: „Болен бях и не дойдохте при Мене.“ Тази е ограничена философия.
Било е време, когато Христос, когато Господ е слязъл при болните.
Сега ние трябва да отидем при Господа. Било е време, когато ние сме ходили при бедните, при болните. Сега болните ще дойдат при нас. Ние сме ги опитали, сега те трябва да дойдат при нас. Как трябва да дойде един беден човек?
към беседата >>
Коя е посоката на истината, по която вървят хората?
Сега може да оспорвате. Аз твърдя върху научно основание. Който оспорва... В науката има спор. Двама души, които се спорят – двама души като теглят въжето.
Коя е посоката на истината, по която вървят хората?
Те като спорят в света, тогава се хваща тази диагоналната линия, по която хората ще излязат на спасителния бряг. Двама души – единият обича, другият мрази. Те теглят едно и също въже. Че, любовта е едно въже – единият на едната страна, който мрази, и другият на другата страна, който обича. Онзи, който мрази, тегли въжето към себе си и онзи, който обича, и той тегли въжето към себе си.
към беседата >>
Сега ние трябва да отидем при Господа.
Христос какво казва: „Болен бях и не дойдохте при Мене.“ Тази е ограничена философия. Било е време, когато Христос, когато Господ е слязъл при болните.
Сега ние трябва да отидем при Господа.
Било е време, когато ние сме ходили при бедните, при болните. Сега болните ще дойдат при нас. Ние сме ги опитали, сега те трябва да дойдат при нас. Как трябва да дойде един беден човек? Да дойде бедният със запалено сърце, да дойде бедният при мене със запален светъл ум, добре дошъл е той.
към беседата >>
Те като спорят в света, тогава се хваща тази диагоналната линия, по която хората ще излязат на спасителния бряг.
Сега може да оспорвате. Аз твърдя върху научно основание. Който оспорва... В науката има спор. Двама души, които се спорят – двама души като теглят въжето. Коя е посоката на истината, по която вървят хората?
Те като спорят в света, тогава се хваща тази диагоналната линия, по която хората ще излязат на спасителния бряг.
Двама души – единият обича, другият мрази. Те теглят едно и също въже. Че, любовта е едно въже – единият на едната страна, който мрази, и другият на другата страна, който обича. Онзи, който мрази, тегли въжето към себе си и онзи, който обича, и той тегли въжето към себе си. Тогава има посока по средата.
към беседата >>
Било е време, когато ние сме ходили при бедните, при болните.
Христос какво казва: „Болен бях и не дойдохте при Мене.“ Тази е ограничена философия. Било е време, когато Христос, когато Господ е слязъл при болните. Сега ние трябва да отидем при Господа.
Било е време, когато ние сме ходили при бедните, при болните.
Сега болните ще дойдат при нас. Ние сме ги опитали, сега те трябва да дойдат при нас. Как трябва да дойде един беден човек? Да дойде бедният със запалено сърце, да дойде бедният при мене със запален светъл ум, добре дошъл е той. Този, който има запалено сърце – това са препоръчителни писма.
към беседата >>
Двама души – единият обича, другият мрази.
Аз твърдя върху научно основание. Който оспорва... В науката има спор. Двама души, които се спорят – двама души като теглят въжето. Коя е посоката на истината, по която вървят хората? Те като спорят в света, тогава се хваща тази диагоналната линия, по която хората ще излязат на спасителния бряг.
Двама души – единият обича, другият мрази.
Те теглят едно и също въже. Че, любовта е едно въже – единият на едната страна, който мрази, и другият на другата страна, който обича. Онзи, който мрази, тегли въжето към себе си и онзи, който обича, и той тегли въжето към себе си. Тогава има посока по средата. Тази посока, това е животът, който се изразява от условията на любовта и на омразата.
към беседата >>
Сега болните ще дойдат при нас.
Христос какво казва: „Болен бях и не дойдохте при Мене.“ Тази е ограничена философия. Било е време, когато Христос, когато Господ е слязъл при болните. Сега ние трябва да отидем при Господа. Било е време, когато ние сме ходили при бедните, при болните.
Сега болните ще дойдат при нас.
Ние сме ги опитали, сега те трябва да дойдат при нас. Как трябва да дойде един беден човек? Да дойде бедният със запалено сърце, да дойде бедният при мене със запален светъл ум, добре дошъл е той. Този, който има запалено сърце – това са препоръчителни писма. Това е Законът на Любовта, който гори в неговото сърце.
към беседата >>
Те теглят едно и също въже.
Който оспорва... В науката има спор. Двама души, които се спорят – двама души като теглят въжето. Коя е посоката на истината, по която вървят хората? Те като спорят в света, тогава се хваща тази диагоналната линия, по която хората ще излязат на спасителния бряг. Двама души – единият обича, другият мрази.
Те теглят едно и също въже.
Че, любовта е едно въже – единият на едната страна, който мрази, и другият на другата страна, който обича. Онзи, който мрази, тегли въжето към себе си и онзи, който обича, и той тегли въжето към себе си. Тогава има посока по средата. Тази посока, това е животът, който се изразява от условията на любовта и на омразата. Възражения има.
към беседата >>
Ние сме ги опитали, сега те трябва да дойдат при нас.
Христос какво казва: „Болен бях и не дойдохте при Мене.“ Тази е ограничена философия. Било е време, когато Христос, когато Господ е слязъл при болните. Сега ние трябва да отидем при Господа. Било е време, когато ние сме ходили при бедните, при болните. Сега болните ще дойдат при нас.
Ние сме ги опитали, сега те трябва да дойдат при нас.
Как трябва да дойде един беден човек? Да дойде бедният със запалено сърце, да дойде бедният при мене със запален светъл ум, добре дошъл е той. Този, който има запалено сърце – това са препоръчителни писма. Това е Законът на Любовта, който гори в неговото сърце. Той има свещен огън.
към беседата >>
Че, любовта е едно въже – единият на едната страна, който мрази, и другият на другата страна, който обича.
Двама души, които се спорят – двама души като теглят въжето. Коя е посоката на истината, по която вървят хората? Те като спорят в света, тогава се хваща тази диагоналната линия, по която хората ще излязат на спасителния бряг. Двама души – единият обича, другият мрази. Те теглят едно и също въже.
Че, любовта е едно въже – единият на едната страна, който мрази, и другият на другата страна, който обича.
Онзи, който мрази, тегли въжето към себе си и онзи, който обича, и той тегли въжето към себе си. Тогава има посока по средата. Тази посока, това е животът, който се изразява от условията на любовта и на омразата. Възражения има.
към беседата >>
Как трябва да дойде един беден човек?
Било е време, когато Христос, когато Господ е слязъл при болните. Сега ние трябва да отидем при Господа. Било е време, когато ние сме ходили при бедните, при болните. Сега болните ще дойдат при нас. Ние сме ги опитали, сега те трябва да дойдат при нас.
Как трябва да дойде един беден човек?
Да дойде бедният със запалено сърце, да дойде бедният при мене със запален светъл ум, добре дошъл е той. Този, който има запалено сърце – това са препоръчителни писма. Това е Законът на Любовта, който гори в неговото сърце. Той има свещен огън. Този, на когото умът е запален, той има свещен огън на Божественото знание, на светлината, която излиза.
към беседата >>
Онзи, който мрази, тегли въжето към себе си и онзи, който обича, и той тегли въжето към себе си.
Коя е посоката на истината, по която вървят хората? Те като спорят в света, тогава се хваща тази диагоналната линия, по която хората ще излязат на спасителния бряг. Двама души – единият обича, другият мрази. Те теглят едно и също въже. Че, любовта е едно въже – единият на едната страна, който мрази, и другият на другата страна, който обича.
Онзи, който мрази, тегли въжето към себе си и онзи, който обича, и той тегли въжето към себе си.
Тогава има посока по средата. Тази посока, това е животът, който се изразява от условията на любовта и на омразата. Възражения има.
към беседата >>
Да дойде бедният със запалено сърце, да дойде бедният при мене със запален светъл ум, добре дошъл е той.
Сега ние трябва да отидем при Господа. Било е време, когато ние сме ходили при бедните, при болните. Сега болните ще дойдат при нас. Ние сме ги опитали, сега те трябва да дойдат при нас. Как трябва да дойде един беден човек?
Да дойде бедният със запалено сърце, да дойде бедният при мене със запален светъл ум, добре дошъл е той.
Този, който има запалено сърце – това са препоръчителни писма. Това е Законът на Любовта, който гори в неговото сърце. Той има свещен огън. Този, на когото умът е запален, той има свещен огън на Божественото знание, на светлината, която излиза. Всичко, което аз имам, може да го делим братски, но ако дойде той по същия начин, както е слязъл, нали ние сме слезли, яли сме, пили сме, че всичко сме изхарчили, дошли сме на Земята, тук да търсим братски живот.
към беседата >>
Тогава има посока по средата.
Те като спорят в света, тогава се хваща тази диагоналната линия, по която хората ще излязат на спасителния бряг. Двама души – единият обича, другият мрази. Те теглят едно и също въже. Че, любовта е едно въже – единият на едната страна, който мрази, и другият на другата страна, който обича. Онзи, който мрази, тегли въжето към себе си и онзи, който обича, и той тегли въжето към себе си.
Тогава има посока по средата.
Тази посока, това е животът, който се изразява от условията на любовта и на омразата. Възражения има.
към беседата >>
Този, който има запалено сърце – това са препоръчителни писма.
Било е време, когато ние сме ходили при бедните, при болните. Сега болните ще дойдат при нас. Ние сме ги опитали, сега те трябва да дойдат при нас. Как трябва да дойде един беден човек? Да дойде бедният със запалено сърце, да дойде бедният при мене със запален светъл ум, добре дошъл е той.
Този, който има запалено сърце – това са препоръчителни писма.
Това е Законът на Любовта, който гори в неговото сърце. Той има свещен огън. Този, на когото умът е запален, той има свещен огън на Божественото знание, на светлината, която излиза. Всичко, което аз имам, може да го делим братски, но ако дойде той по същия начин, както е слязъл, нали ние сме слезли, яли сме, пили сме, че всичко сме изхарчили, дошли сме на Земята, тук да търсим братски живот. Такъв живот на червеи!
към беседата >>
Тази посока, това е животът, който се изразява от условията на любовта и на омразата.
Двама души – единият обича, другият мрази. Те теглят едно и също въже. Че, любовта е едно въже – единият на едната страна, който мрази, и другият на другата страна, който обича. Онзи, който мрази, тегли въжето към себе си и онзи, който обича, и той тегли въжето към себе си. Тогава има посока по средата.
Тази посока, това е животът, който се изразява от условията на любовта и на омразата.
Възражения има.
към беседата >>
Това е Законът на Любовта, който гори в неговото сърце.
Сега болните ще дойдат при нас. Ние сме ги опитали, сега те трябва да дойдат при нас. Как трябва да дойде един беден човек? Да дойде бедният със запалено сърце, да дойде бедният при мене със запален светъл ум, добре дошъл е той. Този, който има запалено сърце – това са препоръчителни писма.
Това е Законът на Любовта, който гори в неговото сърце.
Той има свещен огън. Този, на когото умът е запален, той има свещен огън на Божественото знание, на светлината, която излиза. Всичко, което аз имам, може да го делим братски, но ако дойде той по същия начин, както е слязъл, нали ние сме слезли, яли сме, пили сме, че всичко сме изхарчили, дошли сме на Земята, тук да търсим братски живот. Такъв живот на червеи! Обикалям градината, виждам едно дърво изсъхнало, изсъхнали клоните му.
към беседата >>
Възражения има.
Те теглят едно и също въже. Че, любовта е едно въже – единият на едната страна, който мрази, и другият на другата страна, който обича. Онзи, който мрази, тегли въжето към себе си и онзи, който обича, и той тегли въжето към себе си. Тогава има посока по средата. Тази посока, това е животът, който се изразява от условията на любовта и на омразата.
Възражения има.
към беседата >>
Той има свещен огън.
Ние сме ги опитали, сега те трябва да дойдат при нас. Как трябва да дойде един беден човек? Да дойде бедният със запалено сърце, да дойде бедният при мене със запален светъл ум, добре дошъл е той. Този, който има запалено сърце – това са препоръчителни писма. Това е Законът на Любовта, който гори в неговото сърце.
Той има свещен огън.
Този, на когото умът е запален, той има свещен огън на Божественото знание, на светлината, която излиза. Всичко, което аз имам, може да го делим братски, но ако дойде той по същия начин, както е слязъл, нали ние сме слезли, яли сме, пили сме, че всичко сме изхарчили, дошли сме на Земята, тук да търсим братски живот. Такъв живот на червеи! Обикалям градината, виждам едно дърво изсъхнало, изсъхнали клоните му. В неговата градината.
към беседата >>
Всички казвате: „Защо е злото в света?
Всички казвате: „Защо е злото в света?
“ Аз не съм казвал: „Защо е огънят в света? “ Без огън не може. Хиляди жертви стават. Колко пожари стават. Параходи се запалват, хора се изгарят, къщи горят, мъчениците с огън са ги горели.
към беседата >>
Този, на когото умът е запален, той има свещен огън на Божественото знание, на светлината, която излиза.
Как трябва да дойде един беден човек? Да дойде бедният със запалено сърце, да дойде бедният при мене със запален светъл ум, добре дошъл е той. Този, който има запалено сърце – това са препоръчителни писма. Това е Законът на Любовта, който гори в неговото сърце. Той има свещен огън.
Този, на когото умът е запален, той има свещен огън на Божественото знание, на светлината, която излиза.
Всичко, което аз имам, може да го делим братски, но ако дойде той по същия начин, както е слязъл, нали ние сме слезли, яли сме, пили сме, че всичко сме изхарчили, дошли сме на Земята, тук да търсим братски живот. Такъв живот на червеи! Обикалям градината, виждам едно дърво изсъхнало, изсъхнали клоните му. В неговата градината. Казва: „Защо е станало така това дърво?
към беседата >>
“ Аз не съм казвал: „Защо е огънят в света?
Всички казвате: „Защо е злото в света?
“ Аз не съм казвал: „Защо е огънят в света?
“ Без огън не може. Хиляди жертви стават. Колко пожари стават. Параходи се запалват, хора се изгарят, къщи горят, мъчениците с огън са ги горели. И при това зло, този огън допринася много големи злини, но зимно време, при този студ, ако нямате накладен огън, какво ще правите?
към беседата >>
Всичко, което аз имам, може да го делим братски, но ако дойде той по същия начин, както е слязъл, нали ние сме слезли, яли сме, пили сме, че всичко сме изхарчили, дошли сме на Земята, тук да търсим братски живот.
Да дойде бедният със запалено сърце, да дойде бедният при мене със запален светъл ум, добре дошъл е той. Този, който има запалено сърце – това са препоръчителни писма. Това е Законът на Любовта, който гори в неговото сърце. Той има свещен огън. Този, на когото умът е запален, той има свещен огън на Божественото знание, на светлината, която излиза.
Всичко, което аз имам, може да го делим братски, но ако дойде той по същия начин, както е слязъл, нали ние сме слезли, яли сме, пили сме, че всичко сме изхарчили, дошли сме на Земята, тук да търсим братски живот.
Такъв живот на червеи! Обикалям градината, виждам едно дърво изсъхнало, изсъхнали клоните му. В неговата градината. Казва: „Защо е станало така това дърво? “ Някои червейчета го изяли, да ги хванем.
към беседата >>
“ Без огън не може.
Всички казвате: „Защо е злото в света? “ Аз не съм казвал: „Защо е огънят в света?
“ Без огън не може.
Хиляди жертви стават. Колко пожари стават. Параходи се запалват, хора се изгарят, къщи горят, мъчениците с огън са ги горели. И при това зло, този огън допринася много големи злини, но зимно време, при този студ, ако нямате накладен огън, какво ще правите? Даже тия, които са на Северния полюс, са приготвили гориво, за да може да прекарат зимата.
към беседата >>
Такъв живот на червеи!
Този, който има запалено сърце – това са препоръчителни писма. Това е Законът на Любовта, който гори в неговото сърце. Той има свещен огън. Този, на когото умът е запален, той има свещен огън на Божественото знание, на светлината, която излиза. Всичко, което аз имам, може да го делим братски, но ако дойде той по същия начин, както е слязъл, нали ние сме слезли, яли сме, пили сме, че всичко сме изхарчили, дошли сме на Земята, тук да търсим братски живот.
Такъв живот на червеи!
Обикалям градината, виждам едно дърво изсъхнало, изсъхнали клоните му. В неговата градината. Казва: „Защо е станало така това дърво? “ Някои червейчета го изяли, да ги хванем. Трябва да намерим една голяма дупка, някой червей влязъл вътре.
към беседата >>
Хиляди жертви стават.
Всички казвате: „Защо е злото в света? “ Аз не съм казвал: „Защо е огънят в света? “ Без огън не може.
Хиляди жертви стават.
Колко пожари стават. Параходи се запалват, хора се изгарят, къщи горят, мъчениците с огън са ги горели. И при това зло, този огън допринася много големи злини, но зимно време, при този студ, ако нямате накладен огън, какво ще правите? Даже тия, които са на Северния полюс, са приготвили гориво, за да може да прекарат зимата.
към беседата >>
Обикалям градината, виждам едно дърво изсъхнало, изсъхнали клоните му.
Това е Законът на Любовта, който гори в неговото сърце. Той има свещен огън. Този, на когото умът е запален, той има свещен огън на Божественото знание, на светлината, която излиза. Всичко, което аз имам, може да го делим братски, но ако дойде той по същия начин, както е слязъл, нали ние сме слезли, яли сме, пили сме, че всичко сме изхарчили, дошли сме на Земята, тук да търсим братски живот. Такъв живот на червеи!
Обикалям градината, виждам едно дърво изсъхнало, изсъхнали клоните му.
В неговата градината. Казва: „Защо е станало така това дърво? “ Някои червейчета го изяли, да ги хванем. Трябва да намерим една голяма дупка, някой червей влязъл вътре. Преди години една ябълка беше нападната от червеи, изядоха я червеите и тя плати с живота си.
към беседата >>
Колко пожари стават.
Всички казвате: „Защо е злото в света? “ Аз не съм казвал: „Защо е огънят в света? “ Без огън не може. Хиляди жертви стават.
Колко пожари стават.
Параходи се запалват, хора се изгарят, къщи горят, мъчениците с огън са ги горели. И при това зло, този огън допринася много големи злини, но зимно време, при този студ, ако нямате накладен огън, какво ще правите? Даже тия, които са на Северния полюс, са приготвили гориво, за да може да прекарат зимата.
към беседата >>
В неговата градината.
Той има свещен огън. Този, на когото умът е запален, той има свещен огън на Божественото знание, на светлината, която излиза. Всичко, което аз имам, може да го делим братски, но ако дойде той по същия начин, както е слязъл, нали ние сме слезли, яли сме, пили сме, че всичко сме изхарчили, дошли сме на Земята, тук да търсим братски живот. Такъв живот на червеи! Обикалям градината, виждам едно дърво изсъхнало, изсъхнали клоните му.
В неговата градината.
Казва: „Защо е станало така това дърво? “ Някои червейчета го изяли, да ги хванем. Трябва да намерим една голяма дупка, някой червей влязъл вътре. Преди години една ябълка беше нападната от червеи, изядоха я червеите и тя плати с живота си.
към беседата >>
Параходи се запалват, хора се изгарят, къщи горят, мъчениците с огън са ги горели.
Всички казвате: „Защо е злото в света? “ Аз не съм казвал: „Защо е огънят в света? “ Без огън не може. Хиляди жертви стават. Колко пожари стават.
Параходи се запалват, хора се изгарят, къщи горят, мъчениците с огън са ги горели.
И при това зло, този огън допринася много големи злини, но зимно време, при този студ, ако нямате накладен огън, какво ще правите? Даже тия, които са на Северния полюс, са приготвили гориво, за да може да прекарат зимата.
към беседата >>
Казва: „Защо е станало така това дърво?
Този, на когото умът е запален, той има свещен огън на Божественото знание, на светлината, която излиза. Всичко, което аз имам, може да го делим братски, но ако дойде той по същия начин, както е слязъл, нали ние сме слезли, яли сме, пили сме, че всичко сме изхарчили, дошли сме на Земята, тук да търсим братски живот. Такъв живот на червеи! Обикалям градината, виждам едно дърво изсъхнало, изсъхнали клоните му. В неговата градината.
Казва: „Защо е станало така това дърво?
“ Някои червейчета го изяли, да ги хванем. Трябва да намерим една голяма дупка, някой червей влязъл вътре. Преди години една ябълка беше нападната от червеи, изядоха я червеите и тя плати с живота си.
към беседата >>
И при това зло, този огън допринася много големи злини, но зимно време, при този студ, ако нямате накладен огън, какво ще правите?
“ Аз не съм казвал: „Защо е огънят в света? “ Без огън не може. Хиляди жертви стават. Колко пожари стават. Параходи се запалват, хора се изгарят, къщи горят, мъчениците с огън са ги горели.
И при това зло, този огън допринася много големи злини, но зимно време, при този студ, ако нямате накладен огън, какво ще правите?
Даже тия, които са на Северния полюс, са приготвили гориво, за да може да прекарат зимата.
към беседата >>
“ Някои червейчета го изяли, да ги хванем.
Всичко, което аз имам, може да го делим братски, но ако дойде той по същия начин, както е слязъл, нали ние сме слезли, яли сме, пили сме, че всичко сме изхарчили, дошли сме на Земята, тук да търсим братски живот. Такъв живот на червеи! Обикалям градината, виждам едно дърво изсъхнало, изсъхнали клоните му. В неговата градината. Казва: „Защо е станало така това дърво?
“ Някои червейчета го изяли, да ги хванем.
Трябва да намерим една голяма дупка, някой червей влязъл вътре. Преди години една ябълка беше нападната от червеи, изядоха я червеите и тя плати с живота си.
към беседата >>
Даже тия, които са на Северния полюс, са приготвили гориво, за да може да прекарат зимата.
“ Без огън не може. Хиляди жертви стават. Колко пожари стават. Параходи се запалват, хора се изгарят, къщи горят, мъчениците с огън са ги горели. И при това зло, този огън допринася много големи злини, но зимно време, при този студ, ако нямате накладен огън, какво ще правите?
Даже тия, които са на Северния полюс, са приготвили гориво, за да може да прекарат зимата.
към беседата >>
Трябва да намерим една голяма дупка, някой червей влязъл вътре.
Такъв живот на червеи! Обикалям градината, виждам едно дърво изсъхнало, изсъхнали клоните му. В неговата градината. Казва: „Защо е станало така това дърво? “ Някои червейчета го изяли, да ги хванем.
Трябва да намерим една голяма дупка, някой червей влязъл вътре.
Преди години една ябълка беше нападната от червеи, изядоха я червеите и тя плати с живота си.
към беседата >>
Ние казваме в езическите времена, един езичник, който е бил преди Христа – Платон, какво е казал за музиката.
Ние казваме в езическите времена, един езичник, който е бил преди Христа – Платон, какво е казал за музиката.
Ние мислим, че християните, които носят идеите на Христа, те имат всичката истина. Той казва така: Музиката е морален закон. Тя дава душа на вселената, крила на мисълта, утеха на скръбта. Тя дава на всички неща радост и живот. Тя е основа на реда.
към беседата >>
Преди години една ябълка беше нападната от червеи, изядоха я червеите и тя плати с живота си.
Обикалям градината, виждам едно дърво изсъхнало, изсъхнали клоните му. В неговата градината. Казва: „Защо е станало така това дърво? “ Някои червейчета го изяли, да ги хванем. Трябва да намерим една голяма дупка, някой червей влязъл вътре.
Преди години една ябълка беше нападната от червеи, изядоха я червеите и тя плати с живота си.
към беседата >>
Ние мислим, че християните, които носят идеите на Христа, те имат всичката истина.
Ние казваме в езическите времена, един езичник, който е бил преди Христа – Платон, какво е казал за музиката.
Ние мислим, че християните, които носят идеите на Христа, те имат всичката истина.
Той казва така: Музиката е морален закон. Тя дава душа на вселената, крила на мисълта, утеха на скръбта. Тя дава на всички неща радост и живот. Тя е основа на реда. Тя уяква човека, издига го към всичко добро, към всичко, що е добро, хубаво и красиво.
към беседата >>
Казвам: По същия начин този червей като го намериш, този червей, него ще извадиш из дупката навън, за да спасим дървото.
Казвам: По същия начин този червей като го намериш, този червей, него ще извадиш из дупката навън, за да спасим дървото.
Ти си повяхнал в живота, обезсмислил се животът ти – влязъл е някой червей вътре. Бръкни в дупката, дето е влязъл, извади го навън, изхвърли го. Всяка горчива дума, всяко [горчиво] чувство, всяка горчива мисъл турете настрани. Сега много пъти вие мислите, че някой ви е обидил. Ако вас може да ви обидят хората, вие сте слаби хора.
към беседата >>
Той казва така: Музиката е морален закон.
Ние казваме в езическите времена, един езичник, който е бил преди Христа – Платон, какво е казал за музиката. Ние мислим, че християните, които носят идеите на Христа, те имат всичката истина.
Той казва така: Музиката е морален закон.
Тя дава душа на вселената, крила на мисълта, утеха на скръбта. Тя дава на всички неща радост и живот. Тя е основа на реда. Тя уяква човека, издига го към всичко добро, към всичко, що е добро, хубаво и красиво. Какво е разбирал Платон?
към беседата >>
Ти си повяхнал в живота, обезсмислил се животът ти – влязъл е някой червей вътре.
Казвам: По същия начин този червей като го намериш, този червей, него ще извадиш из дупката навън, за да спасим дървото.
Ти си повяхнал в живота, обезсмислил се животът ти – влязъл е някой червей вътре.
Бръкни в дупката, дето е влязъл, извади го навън, изхвърли го. Всяка горчива дума, всяко [горчиво] чувство, всяка горчива мисъл турете настрани. Сега много пъти вие мислите, че някой ви е обидил. Ако вас може да ви обидят хората, вие сте слаби хора. Всеки човек, който се обижда, е слаб.
към беседата >>
Тя дава душа на вселената, крила на мисълта, утеха на скръбта.
Ние казваме в езическите времена, един езичник, който е бил преди Христа – Платон, какво е казал за музиката. Ние мислим, че християните, които носят идеите на Христа, те имат всичката истина. Той казва така: Музиката е морален закон.
Тя дава душа на вселената, крила на мисълта, утеха на скръбта.
Тя дава на всички неща радост и живот. Тя е основа на реда. Тя уяква човека, издига го към всичко добро, към всичко, що е добро, хубаво и красиво. Какво е разбирал Платон? Всичките певци и свирци.
към беседата >>
Бръкни в дупката, дето е влязъл, извади го навън, изхвърли го.
Казвам: По същия начин този червей като го намериш, този червей, него ще извадиш из дупката навън, за да спасим дървото. Ти си повяхнал в живота, обезсмислил се животът ти – влязъл е някой червей вътре.
Бръкни в дупката, дето е влязъл, извади го навън, изхвърли го.
Всяка горчива дума, всяко [горчиво] чувство, всяка горчива мисъл турете настрани. Сега много пъти вие мислите, че някой ви е обидил. Ако вас може да ви обидят хората, вие сте слаби хора. Всеки човек, който се обижда, е слаб. Но да оставим обидата.
към беседата >>
Тя дава на всички неща радост и живот.
Ние казваме в езическите времена, един езичник, който е бил преди Христа – Платон, какво е казал за музиката. Ние мислим, че християните, които носят идеите на Христа, те имат всичката истина. Той казва така: Музиката е морален закон. Тя дава душа на вселената, крила на мисълта, утеха на скръбта.
Тя дава на всички неща радост и живот.
Тя е основа на реда. Тя уяква човека, издига го към всичко добро, към всичко, що е добро, хубаво и красиво. Какво е разбирал Платон? Всичките певци и свирци. Щом певецът влезе при болния човек и му изпее една песен, той трябва да стане.
към беседата >>
Всяка горчива дума, всяко [горчиво] чувство, всяка горчива мисъл турете настрани.
Казвам: По същия начин този червей като го намериш, този червей, него ще извадиш из дупката навън, за да спасим дървото. Ти си повяхнал в живота, обезсмислил се животът ти – влязъл е някой червей вътре. Бръкни в дупката, дето е влязъл, извади го навън, изхвърли го.
Всяка горчива дума, всяко [горчиво] чувство, всяка горчива мисъл турете настрани.
Сега много пъти вие мислите, че някой ви е обидил. Ако вас може да ви обидят хората, вие сте слаби хора. Всеки човек, който се обижда, е слаб. Но да оставим обидата. Че ви е обидил, то е друг въпрос.
към беседата >>
Тя е основа на реда.
Ние казваме в езическите времена, един езичник, който е бил преди Христа – Платон, какво е казал за музиката. Ние мислим, че християните, които носят идеите на Христа, те имат всичката истина. Той казва така: Музиката е морален закон. Тя дава душа на вселената, крила на мисълта, утеха на скръбта. Тя дава на всички неща радост и живот.
Тя е основа на реда.
Тя уяква човека, издига го към всичко добро, към всичко, що е добро, хубаво и красиво. Какво е разбирал Платон? Всичките певци и свирци. Щом певецът влезе при болния човек и му изпее една песен, той трябва да стане. Влезеш в една къща, дето хората са сиромаси, дошли до отчаяние – като посвириш с цигулката, веднага щастието ще дойде.
към беседата >>
Сега много пъти вие мислите, че някой ви е обидил.
Казвам: По същия начин този червей като го намериш, този червей, него ще извадиш из дупката навън, за да спасим дървото. Ти си повяхнал в живота, обезсмислил се животът ти – влязъл е някой червей вътре. Бръкни в дупката, дето е влязъл, извади го навън, изхвърли го. Всяка горчива дума, всяко [горчиво] чувство, всяка горчива мисъл турете настрани.
Сега много пъти вие мислите, че някой ви е обидил.
Ако вас може да ви обидят хората, вие сте слаби хора. Всеки човек, който се обижда, е слаб. Но да оставим обидата. Че ви е обидил, то е друг въпрос. Но всеки, когото може да обидят, той е слаб човек.
към беседата >>
Тя уяква човека, издига го към всичко добро, към всичко, що е добро, хубаво и красиво.
Ние мислим, че християните, които носят идеите на Христа, те имат всичката истина. Той казва така: Музиката е морален закон. Тя дава душа на вселената, крила на мисълта, утеха на скръбта. Тя дава на всички неща радост и живот. Тя е основа на реда.
Тя уяква човека, издига го към всичко добро, към всичко, що е добро, хубаво и красиво.
Какво е разбирал Платон? Всичките певци и свирци. Щом певецът влезе при болния човек и му изпее една песен, той трябва да стане. Влезеш в една къща, дето хората са сиромаси, дошли до отчаяние – като посвириш с цигулката, веднага щастието ще дойде. Ще потече като мед и масло.
към беседата >>
Ако вас може да ви обидят хората, вие сте слаби хора.
Казвам: По същия начин този червей като го намериш, този червей, него ще извадиш из дупката навън, за да спасим дървото. Ти си повяхнал в живота, обезсмислил се животът ти – влязъл е някой червей вътре. Бръкни в дупката, дето е влязъл, извади го навън, изхвърли го. Всяка горчива дума, всяко [горчиво] чувство, всяка горчива мисъл турете настрани. Сега много пъти вие мислите, че някой ви е обидил.
Ако вас може да ви обидят хората, вие сте слаби хора.
Всеки човек, който се обижда, е слаб. Но да оставим обидата. Че ви е обидил, то е друг въпрос. Но всеки, когото може да обидят, той е слаб човек. Силния човек никой не може да обиди.
към беседата >>
Какво е разбирал Платон?
Той казва така: Музиката е морален закон. Тя дава душа на вселената, крила на мисълта, утеха на скръбта. Тя дава на всички неща радост и живот. Тя е основа на реда. Тя уяква човека, издига го към всичко добро, към всичко, що е добро, хубаво и красиво.
Какво е разбирал Платон?
Всичките певци и свирци. Щом певецът влезе при болния човек и му изпее една песен, той трябва да стане. Влезеш в една къща, дето хората са сиромаси, дошли до отчаяние – като посвириш с цигулката, веднага щастието ще дойде. Ще потече като мед и масло. То е музика.
към беседата >>
Всеки човек, който се обижда, е слаб.
Ти си повяхнал в живота, обезсмислил се животът ти – влязъл е някой червей вътре. Бръкни в дупката, дето е влязъл, извади го навън, изхвърли го. Всяка горчива дума, всяко [горчиво] чувство, всяка горчива мисъл турете настрани. Сега много пъти вие мислите, че някой ви е обидил. Ако вас може да ви обидят хората, вие сте слаби хора.
Всеки човек, който се обижда, е слаб.
Но да оставим обидата. Че ви е обидил, то е друг въпрос. Но всеки, когото може да обидят, той е слаб човек. Силния човек никой не може да обиди.
към беседата >>
Всичките певци и свирци.
Тя дава душа на вселената, крила на мисълта, утеха на скръбта. Тя дава на всички неща радост и живот. Тя е основа на реда. Тя уяква човека, издига го към всичко добро, към всичко, що е добро, хубаво и красиво. Какво е разбирал Платон?
Всичките певци и свирци.
Щом певецът влезе при болния човек и му изпее една песен, той трябва да стане. Влезеш в една къща, дето хората са сиромаси, дошли до отчаяние – като посвириш с цигулката, веднага щастието ще дойде. Ще потече като мед и масло. То е музика. Ние изучаваме живота от едно гледище, което не е вярно.
към беседата >>
Но да оставим обидата.
Бръкни в дупката, дето е влязъл, извади го навън, изхвърли го. Всяка горчива дума, всяко [горчиво] чувство, всяка горчива мисъл турете настрани. Сега много пъти вие мислите, че някой ви е обидил. Ако вас може да ви обидят хората, вие сте слаби хора. Всеки човек, който се обижда, е слаб.
Но да оставим обидата.
Че ви е обидил, то е друг въпрос. Но всеки, когото може да обидят, той е слаб човек. Силния човек никой не може да обиди.
към беседата >>
Щом певецът влезе при болния човек и му изпее една песен, той трябва да стане.
Тя дава на всички неща радост и живот. Тя е основа на реда. Тя уяква човека, издига го към всичко добро, към всичко, що е добро, хубаво и красиво. Какво е разбирал Платон? Всичките певци и свирци.
Щом певецът влезе при болния човек и му изпее една песен, той трябва да стане.
Влезеш в една къща, дето хората са сиромаси, дошли до отчаяние – като посвириш с цигулката, веднага щастието ще дойде. Ще потече като мед и масло. То е музика. Ние изучаваме живота от едно гледище, което не е вярно. Ние изучаваме живота от няколко пречупвания.
към беседата >>
Че ви е обидил, то е друг въпрос.
Всяка горчива дума, всяко [горчиво] чувство, всяка горчива мисъл турете настрани. Сега много пъти вие мислите, че някой ви е обидил. Ако вас може да ви обидят хората, вие сте слаби хора. Всеки човек, който се обижда, е слаб. Но да оставим обидата.
Че ви е обидил, то е друг въпрос.
Но всеки, когото може да обидят, той е слаб човек. Силния човек никой не може да обиди.
към беседата >>
Влезеш в една къща, дето хората са сиромаси, дошли до отчаяние – като посвириш с цигулката, веднага щастието ще дойде.
Тя е основа на реда. Тя уяква човека, издига го към всичко добро, към всичко, що е добро, хубаво и красиво. Какво е разбирал Платон? Всичките певци и свирци. Щом певецът влезе при болния човек и му изпее една песен, той трябва да стане.
Влезеш в една къща, дето хората са сиромаси, дошли до отчаяние – като посвириш с цигулката, веднага щастието ще дойде.
Ще потече като мед и масло. То е музика. Ние изучаваме живота от едно гледище, което не е вярно. Ние изучаваме живота от няколко пречупвания.
към беседата >>
Но всеки, когото може да обидят, той е слаб човек.
Сега много пъти вие мислите, че някой ви е обидил. Ако вас може да ви обидят хората, вие сте слаби хора. Всеки човек, който се обижда, е слаб. Но да оставим обидата. Че ви е обидил, то е друг въпрос.
Но всеки, когото може да обидят, той е слаб човек.
Силния човек никой не може да обиди.
към беседата >>
Ще потече като мед и масло.
Тя уяква човека, издига го към всичко добро, към всичко, що е добро, хубаво и красиво. Какво е разбирал Платон? Всичките певци и свирци. Щом певецът влезе при болния човек и му изпее една песен, той трябва да стане. Влезеш в една къща, дето хората са сиромаси, дошли до отчаяние – като посвириш с цигулката, веднага щастието ще дойде.
Ще потече като мед и масло.
То е музика. Ние изучаваме живота от едно гледище, което не е вярно. Ние изучаваме живота от няколко пречупвания.
към беседата >>
Силния човек никой не може да обиди.
Ако вас може да ви обидят хората, вие сте слаби хора. Всеки човек, който се обижда, е слаб. Но да оставим обидата. Че ви е обидил, то е друг въпрос. Но всеки, когото може да обидят, той е слаб човек.
Силния човек никой не може да обиди.
към беседата >>
То е музика.
Какво е разбирал Платон? Всичките певци и свирци. Щом певецът влезе при болния човек и му изпее една песен, той трябва да стане. Влезеш в една къща, дето хората са сиромаси, дошли до отчаяние – като посвириш с цигулката, веднага щастието ще дойде. Ще потече като мед и масло.
То е музика.
Ние изучаваме живота от едно гледище, което не е вярно. Ние изучаваме живота от няколко пречупвания.
към беседата >>
Сега, един господин свършил университет и на друг казва: „Каква баба си.“ Онзи казва: „Баба съм?!
Сега, един господин свършил университет и на друг казва: „Каква баба си.“ Онзи казва: „Баба съм?!
“ Хваща го за крака, вдига във въздуха. „Аз ли съм баба или ти си баба? Кой е баба? “ Че, онзи, който те обижда, хвани го, вдигни го нагоре, надолу го обърни и питай: „Ти ли си баба или аз съм баба? “ Аз не разбирам думата „баба“ така.
към беседата >>
Ние изучаваме живота от едно гледище, което не е вярно.
Всичките певци и свирци. Щом певецът влезе при болния човек и му изпее една песен, той трябва да стане. Влезеш в една къща, дето хората са сиромаси, дошли до отчаяние – като посвириш с цигулката, веднага щастието ще дойде. Ще потече като мед и масло. То е музика.
Ние изучаваме живота от едно гледище, което не е вярно.
Ние изучаваме живота от няколко пречупвания.
към беседата >>
“ Хваща го за крака, вдига във въздуха.
Сега, един господин свършил университет и на друг казва: „Каква баба си.“ Онзи казва: „Баба съм?!
“ Хваща го за крака, вдига във въздуха.
„Аз ли съм баба или ти си баба? Кой е баба? “ Че, онзи, който те обижда, хвани го, вдигни го нагоре, надолу го обърни и питай: „Ти ли си баба или аз съм баба? “ Аз не разбирам думата „баба“ така. Тази дума ние сме я изопачили.
към беседата >>
Ние изучаваме живота от няколко пречупвания.
Щом певецът влезе при болния човек и му изпее една песен, той трябва да стане. Влезеш в една къща, дето хората са сиромаси, дошли до отчаяние – като посвириш с цигулката, веднага щастието ще дойде. Ще потече като мед и масло. То е музика. Ние изучаваме живота от едно гледище, което не е вярно.
Ние изучаваме живота от няколко пречупвания.
към беседата >>
„Аз ли съм баба или ти си баба?
Сега, един господин свършил университет и на друг казва: „Каква баба си.“ Онзи казва: „Баба съм?! “ Хваща го за крака, вдига във въздуха.
„Аз ли съм баба или ти си баба?
Кой е баба? “ Че, онзи, който те обижда, хвани го, вдигни го нагоре, надолу го обърни и питай: „Ти ли си баба или аз съм баба? “ Аз не разбирам думата „баба“ така. Тази дума ние сме я изопачили. „Баб“ е източна дума.
към беседата >>
Под думата „пречупване“ аз разбирам едно, а вие разбирате друго.
Под думата „пречупване“ аз разбирам едно, а вие разбирате друго.
Ако се пречупи човешката воля, е зло. Пречупването не поддържа друго пречупване, а се подразбира отклонение на светлината. Щом светлината се пречупи, тя се отклонява от своя път. Щом топлината се пречупи, тя се отклонява от своя път. Щом доброто се пречупи, то се отклонява от своя път.
към беседата >>
Кой е баба?
Сега, един господин свършил университет и на друг казва: „Каква баба си.“ Онзи казва: „Баба съм?! “ Хваща го за крака, вдига във въздуха. „Аз ли съм баба или ти си баба?
Кой е баба?
“ Че, онзи, който те обижда, хвани го, вдигни го нагоре, надолу го обърни и питай: „Ти ли си баба или аз съм баба? “ Аз не разбирам думата „баба“ така. Тази дума ние сме я изопачили. „Баб“ е източна дума. „Баба“ значи „голям“.
към беседата >>
Ако се пречупи човешката воля, е зло.
Под думата „пречупване“ аз разбирам едно, а вие разбирате друго.
Ако се пречупи човешката воля, е зло.
Пречупването не поддържа друго пречупване, а се подразбира отклонение на светлината. Щом светлината се пречупи, тя се отклонява от своя път. Щом топлината се пречупи, тя се отклонява от своя път. Щом доброто се пречупи, то се отклонява от своя път. Всяко нещо, което се пречупи, се отклонява от своя път.
към беседата >>
“ Че, онзи, който те обижда, хвани го, вдигни го нагоре, надолу го обърни и питай: „Ти ли си баба или аз съм баба?
Сега, един господин свършил университет и на друг казва: „Каква баба си.“ Онзи казва: „Баба съм?! “ Хваща го за крака, вдига във въздуха. „Аз ли съм баба или ти си баба? Кой е баба?
“ Че, онзи, който те обижда, хвани го, вдигни го нагоре, надолу го обърни и питай: „Ти ли си баба или аз съм баба?
“ Аз не разбирам думата „баба“ така. Тази дума ние сме я изопачили. „Баб“ е източна дума. „Баба“ значи „голям“. Баба, набъбва.
към беседата >>
Пречупването не поддържа друго пречупване, а се подразбира отклонение на светлината.
Под думата „пречупване“ аз разбирам едно, а вие разбирате друго. Ако се пречупи човешката воля, е зло.
Пречупването не поддържа друго пречупване, а се подразбира отклонение на светлината.
Щом светлината се пречупи, тя се отклонява от своя път. Щом топлината се пречупи, тя се отклонява от своя път. Щом доброто се пречупи, то се отклонява от своя път. Всяко нещо, което се пречупи, се отклонява от своя път. Всяко отклонение, пречупване, не е отслабване обаче.
към беседата >>
“ Аз не разбирам думата „баба“ така.
Сега, един господин свършил университет и на друг казва: „Каква баба си.“ Онзи казва: „Баба съм?! “ Хваща го за крака, вдига във въздуха. „Аз ли съм баба или ти си баба? Кой е баба? “ Че, онзи, който те обижда, хвани го, вдигни го нагоре, надолу го обърни и питай: „Ти ли си баба или аз съм баба?
“ Аз не разбирам думата „баба“ така.
Тази дума ние сме я изопачили. „Баб“ е източна дума. „Баба“ значи „голям“. Баба, набъбва. И като не знае как да набъбва...
към беседата >>
Щом светлината се пречупи, тя се отклонява от своя път.
Под думата „пречупване“ аз разбирам едно, а вие разбирате друго. Ако се пречупи човешката воля, е зло. Пречупването не поддържа друго пречупване, а се подразбира отклонение на светлината.
Щом светлината се пречупи, тя се отклонява от своя път.
Щом топлината се пречупи, тя се отклонява от своя път. Щом доброто се пречупи, то се отклонява от своя път. Всяко нещо, което се пречупи, се отклонява от своя път. Всяко отклонение, пречупване, не е отслабване обаче. Ако човек престане да живее добре, ако се пречупи в него доброто, последствията ще бъдат смъртта.
към беседата >>
Тази дума ние сме я изопачили.
“ Хваща го за крака, вдига във въздуха. „Аз ли съм баба или ти си баба? Кой е баба? “ Че, онзи, който те обижда, хвани го, вдигни го нагоре, надолу го обърни и питай: „Ти ли си баба или аз съм баба? “ Аз не разбирам думата „баба“ така.
Тази дума ние сме я изопачили.
„Баб“ е източна дума. „Баба“ значи „голям“. Баба, набъбва. И като не знае как да набъбва...
към беседата >>
Щом топлината се пречупи, тя се отклонява от своя път.
Под думата „пречупване“ аз разбирам едно, а вие разбирате друго. Ако се пречупи човешката воля, е зло. Пречупването не поддържа друго пречупване, а се подразбира отклонение на светлината. Щом светлината се пречупи, тя се отклонява от своя път.
Щом топлината се пречупи, тя се отклонява от своя път.
Щом доброто се пречупи, то се отклонява от своя път. Всяко нещо, което се пречупи, се отклонява от своя път. Всяко отклонение, пречупване, не е отслабване обаче. Ако човек престане да живее добре, ако се пречупи в него доброто, последствията ще бъдат смъртта. Когато доброто се пречупва, ражда се смъртта.
към беседата >>
„Баб“ е източна дума.
„Аз ли съм баба или ти си баба? Кой е баба? “ Че, онзи, който те обижда, хвани го, вдигни го нагоре, надолу го обърни и питай: „Ти ли си баба или аз съм баба? “ Аз не разбирам думата „баба“ така. Тази дума ние сме я изопачили.
„Баб“ е източна дума.
„Баба“ значи „голям“. Баба, набъбва. И като не знае как да набъбва...
към беседата >>
Щом доброто се пречупи, то се отклонява от своя път.
Под думата „пречупване“ аз разбирам едно, а вие разбирате друго. Ако се пречупи човешката воля, е зло. Пречупването не поддържа друго пречупване, а се подразбира отклонение на светлината. Щом светлината се пречупи, тя се отклонява от своя път. Щом топлината се пречупи, тя се отклонява от своя път.
Щом доброто се пречупи, то се отклонява от своя път.
Всяко нещо, което се пречупи, се отклонява от своя път. Всяко отклонение, пречупване, не е отслабване обаче. Ако човек престане да живее добре, ако се пречупи в него доброто, последствията ще бъдат смъртта. Когато доброто се пречупва, ражда се смъртта. Когато злото се пречупва, ражда се животът.
към беседата >>
„Баба“ значи „голям“.
Кой е баба? “ Че, онзи, който те обижда, хвани го, вдигни го нагоре, надолу го обърни и питай: „Ти ли си баба или аз съм баба? “ Аз не разбирам думата „баба“ така. Тази дума ние сме я изопачили. „Баб“ е източна дума.
„Баба“ значи „голям“.
Баба, набъбва. И като не знае как да набъбва...
към беседата >>
Всяко нещо, което се пречупи, се отклонява от своя път.
Ако се пречупи човешката воля, е зло. Пречупването не поддържа друго пречупване, а се подразбира отклонение на светлината. Щом светлината се пречупи, тя се отклонява от своя път. Щом топлината се пречупи, тя се отклонява от своя път. Щом доброто се пречупи, то се отклонява от своя път.
Всяко нещо, което се пречупи, се отклонява от своя път.
Всяко отклонение, пречупване, не е отслабване обаче. Ако човек престане да живее добре, ако се пречупи в него доброто, последствията ще бъдат смъртта. Когато доброто се пречупва, ражда се смъртта. Когато злото се пречупва, ражда се животът. Тогава то е един контраст, една философска мисъл.
към беседата >>
Баба, набъбва.
“ Че, онзи, който те обижда, хвани го, вдигни го нагоре, надолу го обърни и питай: „Ти ли си баба или аз съм баба? “ Аз не разбирам думата „баба“ така. Тази дума ние сме я изопачили. „Баб“ е източна дума. „Баба“ значи „голям“.
Баба, набъбва.
И като не знае как да набъбва...
към беседата >>
Всяко отклонение, пречупване, не е отслабване обаче.
Пречупването не поддържа друго пречупване, а се подразбира отклонение на светлината. Щом светлината се пречупи, тя се отклонява от своя път. Щом топлината се пречупи, тя се отклонява от своя път. Щом доброто се пречупи, то се отклонява от своя път. Всяко нещо, което се пречупи, се отклонява от своя път.
Всяко отклонение, пречупване, не е отслабване обаче.
Ако човек престане да живее добре, ако се пречупи в него доброто, последствията ще бъдат смъртта. Когато доброто се пречупва, ражда се смъртта. Когато злото се пречупва, ражда се животът. Тогава то е един контраст, една философска мисъл. Той пречупва злото в себе си, за да се роди животът.
към беседата >>
И като не знае как да набъбва...
“ Аз не разбирам думата „баба“ така. Тази дума ние сме я изопачили. „Баб“ е източна дума. „Баба“ значи „голям“. Баба, набъбва.
И като не знае как да набъбва...
към беседата >>
Ако човек престане да живее добре, ако се пречупи в него доброто, последствията ще бъдат смъртта.
Щом светлината се пречупи, тя се отклонява от своя път. Щом топлината се пречупи, тя се отклонява от своя път. Щом доброто се пречупи, то се отклонява от своя път. Всяко нещо, което се пречупи, се отклонява от своя път. Всяко отклонение, пречупване, не е отслабване обаче.
Ако човек престане да живее добре, ако се пречупи в него доброто, последствията ще бъдат смъртта.
Когато доброто се пречупва, ражда се смъртта. Когато злото се пречупва, ражда се животът. Тогава то е един контраст, една философска мисъл. Той пречупва злото в себе си, за да се роди животът. Защото в дадения случай злото и доброто са две възможности, които съществуват.
към беседата >>
Всеки човек, който се обижда, той е слаб човек.
Всеки човек, който се обижда, той е слаб човек.
Трябва да станеш силен, за да се не обиждаш. Всеки човек, който може да се окаля, той е невежа човек. Умният човек никога не се окаля. Умният човек ще си направи аероплан, в кално време ще се качи на аероплана. Щом дойде вкъщи и е окалян, аз го зная, че пеш е ходил.
към беседата >>
Когато доброто се пречупва, ражда се смъртта.
Щом топлината се пречупи, тя се отклонява от своя път. Щом доброто се пречупи, то се отклонява от своя път. Всяко нещо, което се пречупи, се отклонява от своя път. Всяко отклонение, пречупване, не е отслабване обаче. Ако човек престане да живее добре, ако се пречупи в него доброто, последствията ще бъдат смъртта.
Когато доброто се пречупва, ражда се смъртта.
Когато злото се пречупва, ражда се животът. Тогава то е един контраст, една философска мисъл. Той пречупва злото в себе си, за да се роди животът. Защото в дадения случай злото и доброто са две възможности, които съществуват.
към беседата >>
Трябва да станеш силен, за да се не обиждаш.
Всеки човек, който се обижда, той е слаб човек.
Трябва да станеш силен, за да се не обиждаш.
Всеки човек, който може да се окаля, той е невежа човек. Умният човек никога не се окаля. Умният човек ще си направи аероплан, в кално време ще се качи на аероплана. Щом дойде вкъщи и е окалян, аз го зная, че пеш е ходил. Дойде някой, окалял се, казва: „Много се окалях.“ Другият идва чист.
към беседата >>
Когато злото се пречупва, ражда се животът.
Щом доброто се пречупи, то се отклонява от своя път. Всяко нещо, което се пречупи, се отклонява от своя път. Всяко отклонение, пречупване, не е отслабване обаче. Ако човек престане да живее добре, ако се пречупи в него доброто, последствията ще бъдат смъртта. Когато доброто се пречупва, ражда се смъртта.
Когато злото се пречупва, ражда се животът.
Тогава то е един контраст, една философска мисъл. Той пречупва злото в себе си, за да се роди животът. Защото в дадения случай злото и доброто са две възможности, които съществуват.
към беседата >>
Всеки човек, който може да се окаля, той е невежа човек.
Всеки човек, който се обижда, той е слаб човек. Трябва да станеш силен, за да се не обиждаш.
Всеки човек, който може да се окаля, той е невежа човек.
Умният човек никога не се окаля. Умният човек ще си направи аероплан, в кално време ще се качи на аероплана. Щом дойде вкъщи и е окалян, аз го зная, че пеш е ходил. Дойде някой, окалял се, казва: „Много се окалях.“ Другият идва чист. – „Че как така?
към беседата >>
Тогава то е един контраст, една философска мисъл.
Всяко нещо, което се пречупи, се отклонява от своя път. Всяко отклонение, пречупване, не е отслабване обаче. Ако човек престане да живее добре, ако се пречупи в него доброто, последствията ще бъдат смъртта. Когато доброто се пречупва, ражда се смъртта. Когато злото се пречупва, ражда се животът.
Тогава то е един контраст, една философска мисъл.
Той пречупва злото в себе си, за да се роди животът. Защото в дадения случай злото и доброто са две възможности, които съществуват.
към беседата >>
Умният човек никога не се окаля.
Всеки човек, който се обижда, той е слаб човек. Трябва да станеш силен, за да се не обиждаш. Всеки човек, който може да се окаля, той е невежа човек.
Умният човек никога не се окаля.
Умният човек ще си направи аероплан, в кално време ще се качи на аероплана. Щом дойде вкъщи и е окалян, аз го зная, че пеш е ходил. Дойде някой, окалял се, казва: „Много се окалях.“ Другият идва чист. – „Че как така? Времето беше кално.
към беседата >>
Той пречупва злото в себе си, за да се роди животът.
Всяко отклонение, пречупване, не е отслабване обаче. Ако човек престане да живее добре, ако се пречупи в него доброто, последствията ще бъдат смъртта. Когато доброто се пречупва, ражда се смъртта. Когато злото се пречупва, ражда се животът. Тогава то е един контраст, една философска мисъл.
Той пречупва злото в себе си, за да се роди животът.
Защото в дадения случай злото и доброто са две възможности, които съществуват.
към беседата >>
Умният човек ще си направи аероплан, в кално време ще се качи на аероплана.
Всеки човек, който се обижда, той е слаб човек. Трябва да станеш силен, за да се не обиждаш. Всеки човек, който може да се окаля, той е невежа човек. Умният човек никога не се окаля.
Умният човек ще си направи аероплан, в кално време ще се качи на аероплана.
Щом дойде вкъщи и е окалян, аз го зная, че пеш е ходил. Дойде някой, окалял се, казва: „Много се окалях.“ Другият идва чист. – „Че как така? Времето беше кално. Аз се окалях.
към беседата >>
Защото в дадения случай злото и доброто са две възможности, които съществуват.
Ако човек престане да живее добре, ако се пречупи в него доброто, последствията ще бъдат смъртта. Когато доброто се пречупва, ражда се смъртта. Когато злото се пречупва, ражда се животът. Тогава то е един контраст, една философска мисъл. Той пречупва злото в себе си, за да се роди животът.
Защото в дадения случай злото и доброто са две възможности, които съществуват.
към беседата >>
Щом дойде вкъщи и е окалян, аз го зная, че пеш е ходил.
Всеки човек, който се обижда, той е слаб човек. Трябва да станеш силен, за да се не обиждаш. Всеки човек, който може да се окаля, той е невежа човек. Умният човек никога не се окаля. Умният човек ще си направи аероплан, в кално време ще се качи на аероплана.
Щом дойде вкъщи и е окалян, аз го зная, че пеш е ходил.
Дойде някой, окалял се, казва: „Много се окалях.“ Другият идва чист. – „Че как така? Времето беше кално. Аз се окалях. Онзи защо не се е окалял?
към беседата >>
Ние не знаем всъщност какво нещо е зло.
Ние не знаем всъщност какво нещо е зло.
Ние знаем само проявите на злото, последствията, но и последствията не са една права мярка да покажат кое е зло и кое е добро. Да кажем, някой път може да откажете на един ваш приятел, който има слабост да пие. Може да му откажете да не пие. Той се усеща обиден, понеже вие не зачитате неговите чувства. Ако му дадете пари, ще седне в кръчмата и ще пие, докато изпие парите.
към беседата >>
Дойде някой, окалял се, казва: „Много се окалях.“ Другият идва чист.
Трябва да станеш силен, за да се не обиждаш. Всеки човек, който може да се окаля, той е невежа човек. Умният човек никога не се окаля. Умният човек ще си направи аероплан, в кално време ще се качи на аероплана. Щом дойде вкъщи и е окалян, аз го зная, че пеш е ходил.
Дойде някой, окалял се, казва: „Много се окалях.“ Другият идва чист.
– „Че как така? Времето беше кално. Аз се окалях. Онзи защо не се е окалял? “ Човекът знае да хвърка.
към беседата >>
Ние знаем само проявите на злото, последствията, но и последствията не са една права мярка да покажат кое е зло и кое е добро.
Ние не знаем всъщност какво нещо е зло.
Ние знаем само проявите на злото, последствията, но и последствията не са една права мярка да покажат кое е зло и кое е добро.
Да кажем, някой път може да откажете на един ваш приятел, който има слабост да пие. Може да му откажете да не пие. Той се усеща обиден, понеже вие не зачитате неговите чувства. Ако му дадете пари, ще седне в кръчмата и ще пие, докато изпие парите. Но от това добре ще го боли главата.
към беседата >>
– „Че как така?
Всеки човек, който може да се окаля, той е невежа човек. Умният човек никога не се окаля. Умният човек ще си направи аероплан, в кално време ще се качи на аероплана. Щом дойде вкъщи и е окалян, аз го зная, че пеш е ходил. Дойде някой, окалял се, казва: „Много се окалях.“ Другият идва чист.
– „Че как така?
Времето беше кално. Аз се окалях. Онзи защо не се е окалял? “ Човекът знае да хвърка.
към беседата >>
Да кажем, някой път може да откажете на един ваш приятел, който има слабост да пие.
Ние не знаем всъщност какво нещо е зло. Ние знаем само проявите на злото, последствията, но и последствията не са една права мярка да покажат кое е зло и кое е добро.
Да кажем, някой път може да откажете на един ваш приятел, който има слабост да пие.
Може да му откажете да не пие. Той се усеща обиден, понеже вие не зачитате неговите чувства. Ако му дадете пари, ще седне в кръчмата и ще пие, докато изпие парите. Но от това добре ще го боли главата. Тогава ще мязате като онзи, който се оженил, ходил на кръчмата и се напил.
към беседата >>
Времето беше кално.
Умният човек никога не се окаля. Умният човек ще си направи аероплан, в кално време ще се качи на аероплана. Щом дойде вкъщи и е окалян, аз го зная, че пеш е ходил. Дойде някой, окалял се, казва: „Много се окалях.“ Другият идва чист. – „Че как така?
Времето беше кално.
Аз се окалях. Онзи защо не се е окалял? “ Човекът знае да хвърка.
към беседата >>
Може да му откажете да не пие.
Ние не знаем всъщност какво нещо е зло. Ние знаем само проявите на злото, последствията, но и последствията не са една права мярка да покажат кое е зло и кое е добро. Да кажем, някой път може да откажете на един ваш приятел, който има слабост да пие.
Може да му откажете да не пие.
Той се усеща обиден, понеже вие не зачитате неговите чувства. Ако му дадете пари, ще седне в кръчмата и ще пие, докато изпие парите. Но от това добре ще го боли главата. Тогава ще мязате като онзи, който се оженил, ходил на кръчмата и се напил. Кръчмарят го бил и неговият другар го бил.
към беседата >>
Аз се окалях.
Умният човек ще си направи аероплан, в кално време ще се качи на аероплана. Щом дойде вкъщи и е окалян, аз го зная, че пеш е ходил. Дойде някой, окалял се, казва: „Много се окалях.“ Другият идва чист. – „Че как така? Времето беше кално.
Аз се окалях.
Онзи защо не се е окалял? “ Човекът знае да хвърка.
към беседата >>
Той се усеща обиден, понеже вие не зачитате неговите чувства.
Ние не знаем всъщност какво нещо е зло. Ние знаем само проявите на злото, последствията, но и последствията не са една права мярка да покажат кое е зло и кое е добро. Да кажем, някой път може да откажете на един ваш приятел, който има слабост да пие. Може да му откажете да не пие.
Той се усеща обиден, понеже вие не зачитате неговите чувства.
Ако му дадете пари, ще седне в кръчмата и ще пие, докато изпие парите. Но от това добре ще го боли главата. Тогава ще мязате като онзи, който се оженил, ходил на кръчмата и се напил. Кръчмарят го бил и неговият другар го бил. Като се върнал в къщи, на сутринта става и казва на жена си: „Защо ти снощи ме би?
към беседата >>
Онзи защо не се е окалял?
Щом дойде вкъщи и е окалян, аз го зная, че пеш е ходил. Дойде някой, окалял се, казва: „Много се окалях.“ Другият идва чист. – „Че как така? Времето беше кално. Аз се окалях.
Онзи защо не се е окалял?
“ Човекът знае да хвърка.
към беседата >>
Ако му дадете пари, ще седне в кръчмата и ще пие, докато изпие парите.
Ние не знаем всъщност какво нещо е зло. Ние знаем само проявите на злото, последствията, но и последствията не са една права мярка да покажат кое е зло и кое е добро. Да кажем, някой път може да откажете на един ваш приятел, който има слабост да пие. Може да му откажете да не пие. Той се усеща обиден, понеже вие не зачитате неговите чувства.
Ако му дадете пари, ще седне в кръчмата и ще пие, докато изпие парите.
Но от това добре ще го боли главата. Тогава ще мязате като онзи, който се оженил, ходил на кръчмата и се напил. Кръчмарят го бил и неговият другар го бил. Като се върнал в къщи, на сутринта става и казва на жена си: „Защо ти снощи ме би? Я, месата ми навсякъде сини, дето си ме била.
към беседата >>
“ Човекът знае да хвърка.
Дойде някой, окалял се, казва: „Много се окалях.“ Другият идва чист. – „Че как така? Времето беше кално. Аз се окалях. Онзи защо не се е окалял?
“ Човекът знае да хвърка.
към беседата >>
Но от това добре ще го боли главата.
Ние знаем само проявите на злото, последствията, но и последствията не са една права мярка да покажат кое е зло и кое е добро. Да кажем, някой път може да откажете на един ваш приятел, който има слабост да пие. Може да му откажете да не пие. Той се усеща обиден, понеже вие не зачитате неговите чувства. Ако му дадете пари, ще седне в кръчмата и ще пие, докато изпие парите.
Но от това добре ще го боли главата.
Тогава ще мязате като онзи, който се оженил, ходил на кръчмата и се напил. Кръчмарят го бил и неговият другар го бил. Като се върнал в къщи, на сутринта става и казва на жена си: „Защо ти снощи ме би? Я, месата ми навсякъде сини, дето си ме била. Защо ме би?
към беседата >>
Сега чета във вестниците: 300 американци авиатори, които следвали в едно училище за авиаторство, всеки ден пътували по 180 километра за дома си.
Сега чета във вестниците: 300 американци авиатори, които следвали в едно училище за авиаторство, всеки ден пътували по 180 километра за дома си.
Качи се на машината и вечерта пак се връща. Ако би рекъл човек да ходи пеш, работата е непостижима.
към беседата >>
Тогава ще мязате като онзи, който се оженил, ходил на кръчмата и се напил.
Да кажем, някой път може да откажете на един ваш приятел, който има слабост да пие. Може да му откажете да не пие. Той се усеща обиден, понеже вие не зачитате неговите чувства. Ако му дадете пари, ще седне в кръчмата и ще пие, докато изпие парите. Но от това добре ще го боли главата.
Тогава ще мязате като онзи, който се оженил, ходил на кръчмата и се напил.
Кръчмарят го бил и неговият другар го бил. Като се върнал в къщи, на сутринта става и казва на жена си: „Защо ти снощи ме би? Я, месата ми навсякъде сини, дето си ме била. Защо ме би? “ Питам сега: жена му ли го е била или кръчмарят го е бил?
към беседата >>
Качи се на машината и вечерта пак се връща.
Сега чета във вестниците: 300 американци авиатори, които следвали в едно училище за авиаторство, всеки ден пътували по 180 километра за дома си.
Качи се на машината и вечерта пак се връща.
Ако би рекъл човек да ходи пеш, работата е непостижима.
към беседата >>
Кръчмарят го бил и неговият другар го бил.
Може да му откажете да не пие. Той се усеща обиден, понеже вие не зачитате неговите чувства. Ако му дадете пари, ще седне в кръчмата и ще пие, докато изпие парите. Но от това добре ще го боли главата. Тогава ще мязате като онзи, който се оженил, ходил на кръчмата и се напил.
Кръчмарят го бил и неговият другар го бил.
Като се върнал в къщи, на сутринта става и казва на жена си: „Защо ти снощи ме би? Я, месата ми навсякъде сини, дето си ме била. Защо ме би? “ Питам сега: жена му ли го е била или кръчмарят го е бил? Всичките тия хора казват: „Защо Господ ме наказва така?
към беседата >>
Ако би рекъл човек да ходи пеш, работата е непостижима.
Сега чета във вестниците: 300 американци авиатори, които следвали в едно училище за авиаторство, всеки ден пътували по 180 километра за дома си. Качи се на машината и вечерта пак се връща.
Ако би рекъл човек да ходи пеш, работата е непостижима.
към беседата >>
Като се върнал в къщи, на сутринта става и казва на жена си: „Защо ти снощи ме би?
Той се усеща обиден, понеже вие не зачитате неговите чувства. Ако му дадете пари, ще седне в кръчмата и ще пие, докато изпие парите. Но от това добре ще го боли главата. Тогава ще мязате като онзи, който се оженил, ходил на кръчмата и се напил. Кръчмарят го бил и неговият другар го бил.
Като се върнал в къщи, на сутринта става и казва на жена си: „Защо ти снощи ме би?
Я, месата ми навсякъде сини, дето си ме била. Защо ме би? “ Питам сега: жена му ли го е била или кръчмарят го е бил? Всичките тия хора казват: „Защо Господ ме наказва така? “ Те са в кръчмата.
към беседата >>
Та, сегашните хора искаме без онова Божественото знание, без онази Божествена добродетел, без онази Божествена любов, без онази Божествената истина, ние искаме да постигнем нещо в света.
Та, сегашните хора искаме без онова Божественото знание, без онази Божествена добродетел, без онази Божествена любов, без онази Божествената истина, ние искаме да постигнем нещо в света.
Ние можем да постигнем само обикновени работи. Когото срещнеш, казва: „Къде отиваш? “ – В Тарсис. Гледам чиновниците като тръгнали в Тарсис. Домакините излезли в Тарсис.
към беседата >>
Я, месата ми навсякъде сини, дето си ме била.
Ако му дадете пари, ще седне в кръчмата и ще пие, докато изпие парите. Но от това добре ще го боли главата. Тогава ще мязате като онзи, който се оженил, ходил на кръчмата и се напил. Кръчмарят го бил и неговият другар го бил. Като се върнал в къщи, на сутринта става и казва на жена си: „Защо ти снощи ме би?
Я, месата ми навсякъде сини, дето си ме била.
Защо ме би? “ Питам сега: жена му ли го е била или кръчмарят го е бил? Всичките тия хора казват: „Защо Господ ме наказва така? “ Те са в кръчмата. Тебе кръчмарят те е бил.
към беседата >>
Ние можем да постигнем само обикновени работи.
Та, сегашните хора искаме без онова Божественото знание, без онази Божествена добродетел, без онази Божествена любов, без онази Божествената истина, ние искаме да постигнем нещо в света.
Ние можем да постигнем само обикновени работи.
Когото срещнеш, казва: „Къде отиваш? “ – В Тарсис. Гледам чиновниците като тръгнали в Тарсис. Домакините излезли в Тарсис. Художникът – в Тарсис.
към беседата >>
Защо ме би?
Но от това добре ще го боли главата. Тогава ще мязате като онзи, който се оженил, ходил на кръчмата и се напил. Кръчмарят го бил и неговият другар го бил. Като се върнал в къщи, на сутринта става и казва на жена си: „Защо ти снощи ме би? Я, месата ми навсякъде сини, дето си ме била.
Защо ме би?
“ Питам сега: жена му ли го е била или кръчмарят го е бил? Всичките тия хора казват: „Защо Господ ме наказва така? “ Те са в кръчмата. Тебе кръчмарят те е бил. Не е твоята жена, която те е била, но кръчмарят и твоите другари, [с които си] ял и пил.
към беседата >>
Когото срещнеш, казва: „Къде отиваш?
Та, сегашните хора искаме без онова Божественото знание, без онази Божествена добродетел, без онази Божествена любов, без онази Божествената истина, ние искаме да постигнем нещо в света. Ние можем да постигнем само обикновени работи.
Когото срещнеш, казва: „Къде отиваш?
“ – В Тарсис. Гледам чиновниците като тръгнали в Тарсис. Домакините излезли в Тарсис. Художникът – в Тарсис. Никой в Ниневия не отива.
към беседата >>
“ Питам сега: жена му ли го е била или кръчмарят го е бил?
Тогава ще мязате като онзи, който се оженил, ходил на кръчмата и се напил. Кръчмарят го бил и неговият другар го бил. Като се върнал в къщи, на сутринта става и казва на жена си: „Защо ти снощи ме би? Я, месата ми навсякъде сини, дето си ме била. Защо ме би?
“ Питам сега: жена му ли го е била или кръчмарят го е бил?
Всичките тия хора казват: „Защо Господ ме наказва така? “ Те са в кръчмата. Тебе кръчмарят те е бил. Не е твоята жена, която те е била, но кръчмарят и твоите другари, [с които си] ял и пил. Ти се връщаш и мислиш, че жена ти е крива.
към беседата >>
“ – В Тарсис.
Та, сегашните хора искаме без онова Божественото знание, без онази Божествена добродетел, без онази Божествена любов, без онази Божествената истина, ние искаме да постигнем нещо в света. Ние можем да постигнем само обикновени работи. Когото срещнеш, казва: „Къде отиваш?
“ – В Тарсис.
Гледам чиновниците като тръгнали в Тарсис. Домакините излезли в Тарсис. Художникът – в Тарсис. Никой в Ниневия не отива. След като се върнат, гледам, спорят кой е християнин.
към беседата >>
Всичките тия хора казват: „Защо Господ ме наказва така?
Кръчмарят го бил и неговият другар го бил. Като се върнал в къщи, на сутринта става и казва на жена си: „Защо ти снощи ме би? Я, месата ми навсякъде сини, дето си ме била. Защо ме би? “ Питам сега: жена му ли го е била или кръчмарят го е бил?
Всичките тия хора казват: „Защо Господ ме наказва така?
“ Те са в кръчмата. Тебе кръчмарят те е бил. Не е твоята жена, която те е била, но кръчмарят и твоите другари, [с които си] ял и пил. Ти се връщаш и мислиш, че жена ти е крива. И каквото стане, казваш: „Защо Господ ми даде тази беля?
към беседата >>
Гледам чиновниците като тръгнали в Тарсис.
Та, сегашните хора искаме без онова Божественото знание, без онази Божествена добродетел, без онази Божествена любов, без онази Божествената истина, ние искаме да постигнем нещо в света. Ние можем да постигнем само обикновени работи. Когото срещнеш, казва: „Къде отиваш? “ – В Тарсис.
Гледам чиновниците като тръгнали в Тарсис.
Домакините излезли в Тарсис. Художникът – в Тарсис. Никой в Ниневия не отива. След като се върнат, гледам, спорят кой е християнин.
към беседата >>
“ Те са в кръчмата.
Като се върнал в къщи, на сутринта става и казва на жена си: „Защо ти снощи ме би? Я, месата ми навсякъде сини, дето си ме била. Защо ме би? “ Питам сега: жена му ли го е била или кръчмарят го е бил? Всичките тия хора казват: „Защо Господ ме наказва така?
“ Те са в кръчмата.
Тебе кръчмарят те е бил. Не е твоята жена, която те е била, но кръчмарят и твоите другари, [с които си] ял и пил. Ти се връщаш и мислиш, че жена ти е крива. И каквото стане, казваш: „Защо Господ ми даде тази беля? “ Но ти си ходил в Тарсис, там търсиш своето спасение на запад, на запад е Тарсис.
към беседата >>
Домакините излезли в Тарсис.
Та, сегашните хора искаме без онова Божественото знание, без онази Божествена добродетел, без онази Божествена любов, без онази Божествената истина, ние искаме да постигнем нещо в света. Ние можем да постигнем само обикновени работи. Когото срещнеш, казва: „Къде отиваш? “ – В Тарсис. Гледам чиновниците като тръгнали в Тарсис.
Домакините излезли в Тарсис.
Художникът – в Тарсис. Никой в Ниневия не отива. След като се върнат, гледам, спорят кой е християнин.
към беседата >>
Тебе кръчмарят те е бил.
Я, месата ми навсякъде сини, дето си ме била. Защо ме би? “ Питам сега: жена му ли го е била или кръчмарят го е бил? Всичките тия хора казват: „Защо Господ ме наказва така? “ Те са в кръчмата.
Тебе кръчмарят те е бил.
Не е твоята жена, която те е била, но кръчмарят и твоите другари, [с които си] ял и пил. Ти се връщаш и мислиш, че жена ти е крива. И каквото стане, казваш: „Защо Господ ми даде тази беля? “ Но ти си ходил в Тарсис, там търсиш своето спасение на запад, на запад е Тарсис.
към беседата >>
Художникът – в Тарсис.
Ние можем да постигнем само обикновени работи. Когото срещнеш, казва: „Къде отиваш? “ – В Тарсис. Гледам чиновниците като тръгнали в Тарсис. Домакините излезли в Тарсис.
Художникът – в Тарсис.
Никой в Ниневия не отива. След като се върнат, гледам, спорят кой е християнин.
към беседата >>
Не е твоята жена, която те е била, но кръчмарят и твоите другари, [с които си] ял и пил.
Защо ме би? “ Питам сега: жена му ли го е била или кръчмарят го е бил? Всичките тия хора казват: „Защо Господ ме наказва така? “ Те са в кръчмата. Тебе кръчмарят те е бил.
Не е твоята жена, която те е била, но кръчмарят и твоите другари, [с които си] ял и пил.
Ти се връщаш и мислиш, че жена ти е крива. И каквото стане, казваш: „Защо Господ ми даде тази беля? “ Но ти си ходил в Тарсис, там търсиш своето спасение на запад, на запад е Тарсис.
към беседата >>
Никой в Ниневия не отива.
Когото срещнеш, казва: „Къде отиваш? “ – В Тарсис. Гледам чиновниците като тръгнали в Тарсис. Домакините излезли в Тарсис. Художникът – в Тарсис.
Никой в Ниневия не отива.
След като се върнат, гледам, спорят кой е християнин.
към беседата >>
Ти се връщаш и мислиш, че жена ти е крива.
“ Питам сега: жена му ли го е била или кръчмарят го е бил? Всичките тия хора казват: „Защо Господ ме наказва така? “ Те са в кръчмата. Тебе кръчмарят те е бил. Не е твоята жена, която те е била, но кръчмарят и твоите другари, [с които си] ял и пил.
Ти се връщаш и мислиш, че жена ти е крива.
И каквото стане, казваш: „Защо Господ ми даде тази беля? “ Но ти си ходил в Тарсис, там търсиш своето спасение на запад, на запад е Тарсис.
към беседата >>
След като се върнат, гледам, спорят кой е християнин.
“ – В Тарсис. Гледам чиновниците като тръгнали в Тарсис. Домакините излезли в Тарсис. Художникът – в Тарсис. Никой в Ниневия не отива.
След като се върнат, гледам, спорят кой е християнин.
към беседата >>
И каквото стане, казваш: „Защо Господ ми даде тази беля?
Всичките тия хора казват: „Защо Господ ме наказва така? “ Те са в кръчмата. Тебе кръчмарят те е бил. Не е твоята жена, която те е била, но кръчмарят и твоите другари, [с които си] ял и пил. Ти се връщаш и мислиш, че жена ти е крива.
И каквото стане, казваш: „Защо Господ ми даде тази беля?
“ Но ти си ходил в Тарсис, там търсиш своето спасение на запад, на запад е Тарсис.
към беседата >>
Някои ме питат: „Ти вярваш ли в Христа?
Някои ме питат: „Ти вярваш ли в Христа?
“ Ами ако аз съм Христос – какво ще кажеш? Той казва: „Слабият във вярата, зеле яде.“ – Ако аз съм Христос, какво ще кажеш? Какво разбираш? Две разбирания има за Христа. Ако разбираш Христа тъй, както един еврейски пророк, който казва на Господа: „Господи, Ти си станал като мечка на пътя ми“... Казва: „Като мечка си застанал на пътя.“ Ако ти мислиш за Христа, че Той е мечка на твоя път, ти не можеш да бъдеш като Него.
към беседата >>
“ Но ти си ходил в Тарсис, там търсиш своето спасение на запад, на запад е Тарсис.
“ Те са в кръчмата. Тебе кръчмарят те е бил. Не е твоята жена, която те е била, но кръчмарят и твоите другари, [с които си] ял и пил. Ти се връщаш и мислиш, че жена ти е крива. И каквото стане, казваш: „Защо Господ ми даде тази беля?
“ Но ти си ходил в Тарсис, там търсиш своето спасение на запад, на запад е Тарсис.
към беседата >>
“ Ами ако аз съм Христос – какво ще кажеш?
Някои ме питат: „Ти вярваш ли в Христа?
“ Ами ако аз съм Христос – какво ще кажеш?
Той казва: „Слабият във вярата, зеле яде.“ – Ако аз съм Христос, какво ще кажеш? Какво разбираш? Две разбирания има за Христа. Ако разбираш Христа тъй, както един еврейски пророк, който казва на Господа: „Господи, Ти си станал като мечка на пътя ми“... Казва: „Като мечка си застанал на пътя.“ Ако ти мислиш за Христа, че Той е мечка на твоя път, ти не можеш да бъдеш като Него. Казвате: „Като Христа не можем ли да бъдем?
към беседата >>
Сега аз не искам да ви разубедя във вашите вярвания.
Сега аз не искам да ви разубедя във вашите вярвания.
Каквото вярвате, е право. [Но] искам от вас да направите една малка жертва, да направите едно малко пречупване, една хилядна част от правоъгълника, в едно направление. За пример, решете, че всеки ден като станеш, да кажеш 4–5 хубави думи. Да си туриш за правило, като срещат някой човек угрижен, да му кажеш 4–5 сладки, добри думи, но когато и да е, занят-не занят. Каквато работа имаш, да си оставиш работата и да кажеш тия 4–5 сладки думи.
към беседата >>
Той казва: „Слабият във вярата, зеле яде.“ – Ако аз съм Христос, какво ще кажеш?
Някои ме питат: „Ти вярваш ли в Христа? “ Ами ако аз съм Христос – какво ще кажеш?
Той казва: „Слабият във вярата, зеле яде.“ – Ако аз съм Христос, какво ще кажеш?
Какво разбираш? Две разбирания има за Христа. Ако разбираш Христа тъй, както един еврейски пророк, който казва на Господа: „Господи, Ти си станал като мечка на пътя ми“... Казва: „Като мечка си застанал на пътя.“ Ако ти мислиш за Христа, че Той е мечка на твоя път, ти не можеш да бъдеш като Него. Казвате: „Като Христа не можем ли да бъдем? “ Значи Христос е застанал като мечка на пътя му.
към беседата >>
Каквото вярвате, е право.
Сега аз не искам да ви разубедя във вашите вярвания.
Каквото вярвате, е право.
[Но] искам от вас да направите една малка жертва, да направите едно малко пречупване, една хилядна част от правоъгълника, в едно направление. За пример, решете, че всеки ден като станеш, да кажеш 4–5 хубави думи. Да си туриш за правило, като срещат някой човек угрижен, да му кажеш 4–5 сладки, добри думи, но когато и да е, занят-не занят. Каквато работа имаш, да си оставиш работата и да кажеш тия 4–5 сладки думи. И ако бих отишъл по този начин да изпълня този закон, ето аз как щях да го изпълня.
към беседата >>
Какво разбираш?
Някои ме питат: „Ти вярваш ли в Христа? “ Ами ако аз съм Христос – какво ще кажеш? Той казва: „Слабият във вярата, зеле яде.“ – Ако аз съм Христос, какво ще кажеш?
Какво разбираш?
Две разбирания има за Христа. Ако разбираш Христа тъй, както един еврейски пророк, който казва на Господа: „Господи, Ти си станал като мечка на пътя ми“... Казва: „Като мечка си застанал на пътя.“ Ако ти мислиш за Христа, че Той е мечка на твоя път, ти не можеш да бъдеш като Него. Казвате: „Като Христа не можем ли да бъдем? “ Значи Христос е застанал като мечка на пътя му. Питам тогава: Ако Христос дойде, че влезе в тебе да живее и ти казваш като апостол Павел: „Не живея аз, но Христос живее в мене“?
към беседата >>
[Но] искам от вас да направите една малка жертва, да направите едно малко пречупване, една хилядна част от правоъгълника, в едно направление.
Сега аз не искам да ви разубедя във вашите вярвания. Каквото вярвате, е право.
[Но] искам от вас да направите една малка жертва, да направите едно малко пречупване, една хилядна част от правоъгълника, в едно направление.
За пример, решете, че всеки ден като станеш, да кажеш 4–5 хубави думи. Да си туриш за правило, като срещат някой човек угрижен, да му кажеш 4–5 сладки, добри думи, но когато и да е, занят-не занят. Каквато работа имаш, да си оставиш работата и да кажеш тия 4–5 сладки думи. И ако бих отишъл по този начин да изпълня този закон, ето аз как щях да го изпълня. Ако бях един чиновник, ще си туря заплатата в джоба и като ида при една бедна вдовица, ще кажа: „Добър е Господ.“ – „Как е добър?
към беседата >>
Две разбирания има за Христа.
Някои ме питат: „Ти вярваш ли в Христа? “ Ами ако аз съм Христос – какво ще кажеш? Той казва: „Слабият във вярата, зеле яде.“ – Ако аз съм Христос, какво ще кажеш? Какво разбираш?
Две разбирания има за Христа.
Ако разбираш Христа тъй, както един еврейски пророк, който казва на Господа: „Господи, Ти си станал като мечка на пътя ми“... Казва: „Като мечка си застанал на пътя.“ Ако ти мислиш за Христа, че Той е мечка на твоя път, ти не можеш да бъдеш като Него. Казвате: „Като Христа не можем ли да бъдем? “ Значи Христос е застанал като мечка на пътя му. Питам тогава: Ако Христос дойде, че влезе в тебе да живее и ти казваш като апостол Павел: „Не живея аз, но Христос живее в мене“? И Христос казва: „Сега ще бъде Моята воля.“ Апостол Павел слезе от коня долу и му каза: „Отсега ти няма да гониш християните.“ Пита го: „Кого гониш?
към беседата >>
За пример, решете, че всеки ден като станеш, да кажеш 4–5 хубави думи.
Сега аз не искам да ви разубедя във вашите вярвания. Каквото вярвате, е право. [Но] искам от вас да направите една малка жертва, да направите едно малко пречупване, една хилядна част от правоъгълника, в едно направление.
За пример, решете, че всеки ден като станеш, да кажеш 4–5 хубави думи.
Да си туриш за правило, като срещат някой човек угрижен, да му кажеш 4–5 сладки, добри думи, но когато и да е, занят-не занят. Каквато работа имаш, да си оставиш работата и да кажеш тия 4–5 сладки думи. И ако бих отишъл по този начин да изпълня този закон, ето аз как щях да го изпълня. Ако бях един чиновник, ще си туря заплатата в джоба и като ида при една бедна вдовица, ще кажа: „Добър е Господ.“ – „Как е добър? Три–четири деня гладувам, какъв е този Господ?
към беседата >>
Ако разбираш Христа тъй, както един еврейски пророк, който казва на Господа: „Господи, Ти си станал като мечка на пътя ми“... Казва: „Като мечка си застанал на пътя.“ Ако ти мислиш за Христа, че Той е мечка на твоя път, ти не можеш да бъдеш като Него.
Някои ме питат: „Ти вярваш ли в Христа? “ Ами ако аз съм Христос – какво ще кажеш? Той казва: „Слабият във вярата, зеле яде.“ – Ако аз съм Христос, какво ще кажеш? Какво разбираш? Две разбирания има за Христа.
Ако разбираш Христа тъй, както един еврейски пророк, който казва на Господа: „Господи, Ти си станал като мечка на пътя ми“... Казва: „Като мечка си застанал на пътя.“ Ако ти мислиш за Христа, че Той е мечка на твоя път, ти не можеш да бъдеш като Него.
Казвате: „Като Христа не можем ли да бъдем? “ Значи Христос е застанал като мечка на пътя му. Питам тогава: Ако Христос дойде, че влезе в тебе да живее и ти казваш като апостол Павел: „Не живея аз, но Христос живее в мене“? И Христос казва: „Сега ще бъде Моята воля.“ Апостол Павел слезе от коня долу и му каза: „Отсега ти няма да гониш християните.“ Пита го: „Кого гониш? “ И оттам като слезе, Христос го възседна.
към беседата >>
Да си туриш за правило, като срещат някой човек угрижен, да му кажеш 4–5 сладки, добри думи, но когато и да е, занят-не занят.
Сега аз не искам да ви разубедя във вашите вярвания. Каквото вярвате, е право. [Но] искам от вас да направите една малка жертва, да направите едно малко пречупване, една хилядна част от правоъгълника, в едно направление. За пример, решете, че всеки ден като станеш, да кажеш 4–5 хубави думи.
Да си туриш за правило, като срещат някой човек угрижен, да му кажеш 4–5 сладки, добри думи, но когато и да е, занят-не занят.
Каквато работа имаш, да си оставиш работата и да кажеш тия 4–5 сладки думи. И ако бих отишъл по този начин да изпълня този закон, ето аз как щях да го изпълня. Ако бях един чиновник, ще си туря заплатата в джоба и като ида при една бедна вдовица, ще кажа: „Добър е Господ.“ – „Как е добър? Три–четири деня гладувам, какъв е този Господ? “ – „Добър е Господ.
към беседата >>
Казвате: „Като Христа не можем ли да бъдем?
“ Ами ако аз съм Христос – какво ще кажеш? Той казва: „Слабият във вярата, зеле яде.“ – Ако аз съм Христос, какво ще кажеш? Какво разбираш? Две разбирания има за Христа. Ако разбираш Христа тъй, както един еврейски пророк, който казва на Господа: „Господи, Ти си станал като мечка на пътя ми“... Казва: „Като мечка си застанал на пътя.“ Ако ти мислиш за Христа, че Той е мечка на твоя път, ти не можеш да бъдеш като Него.
Казвате: „Като Христа не можем ли да бъдем?
“ Значи Христос е застанал като мечка на пътя му. Питам тогава: Ако Христос дойде, че влезе в тебе да живее и ти казваш като апостол Павел: „Не живея аз, но Христос живее в мене“? И Христос казва: „Сега ще бъде Моята воля.“ Апостол Павел слезе от коня долу и му каза: „Отсега ти няма да гониш християните.“ Пита го: „Кого гониш? “ И оттам като слезе, Христос го възседна. Казва: „Дето те пратя, ще идеш да проповядваш.
към беседата >>
Каквато работа имаш, да си оставиш работата и да кажеш тия 4–5 сладки думи.
Сега аз не искам да ви разубедя във вашите вярвания. Каквото вярвате, е право. [Но] искам от вас да направите една малка жертва, да направите едно малко пречупване, една хилядна част от правоъгълника, в едно направление. За пример, решете, че всеки ден като станеш, да кажеш 4–5 хубави думи. Да си туриш за правило, като срещат някой човек угрижен, да му кажеш 4–5 сладки, добри думи, но когато и да е, занят-не занят.
Каквато работа имаш, да си оставиш работата и да кажеш тия 4–5 сладки думи.
И ако бих отишъл по този начин да изпълня този закон, ето аз как щях да го изпълня. Ако бях един чиновник, ще си туря заплатата в джоба и като ида при една бедна вдовица, ще кажа: „Добър е Господ.“ – „Как е добър? Три–четири деня гладувам, какъв е този Господ? “ – „Добър е Господ. Ето, изпрати ме да ти кажа нещо.“ Ще оставя малко хляб, ще оставя малко сиренце, ако е пролетно време, ще ѝ оставя череши.
към беседата >>
“ Значи Христос е застанал като мечка на пътя му.
Той казва: „Слабият във вярата, зеле яде.“ – Ако аз съм Христос, какво ще кажеш? Какво разбираш? Две разбирания има за Христа. Ако разбираш Христа тъй, както един еврейски пророк, който казва на Господа: „Господи, Ти си станал като мечка на пътя ми“... Казва: „Като мечка си застанал на пътя.“ Ако ти мислиш за Христа, че Той е мечка на твоя път, ти не можеш да бъдеш като Него. Казвате: „Като Христа не можем ли да бъдем?
“ Значи Христос е застанал като мечка на пътя му.
Питам тогава: Ако Христос дойде, че влезе в тебе да живее и ти казваш като апостол Павел: „Не живея аз, но Христос живее в мене“? И Христос казва: „Сега ще бъде Моята воля.“ Апостол Павел слезе от коня долу и му каза: „Отсега ти няма да гониш християните.“ Пита го: „Кого гониш? “ И оттам като слезе, Христос го възседна. Казва: „Дето те пратя, ще идеш да проповядваш. В Ниневия ще идеш.“ И той ходеше с коня, и той търсеше Тарсис.
към беседата >>
И ако бих отишъл по този начин да изпълня този закон, ето аз как щях да го изпълня.
Каквото вярвате, е право. [Но] искам от вас да направите една малка жертва, да направите едно малко пречупване, една хилядна част от правоъгълника, в едно направление. За пример, решете, че всеки ден като станеш, да кажеш 4–5 хубави думи. Да си туриш за правило, като срещат някой човек угрижен, да му кажеш 4–5 сладки, добри думи, но когато и да е, занят-не занят. Каквато работа имаш, да си оставиш работата и да кажеш тия 4–5 сладки думи.
И ако бих отишъл по този начин да изпълня този закон, ето аз как щях да го изпълня.
Ако бях един чиновник, ще си туря заплатата в джоба и като ида при една бедна вдовица, ще кажа: „Добър е Господ.“ – „Как е добър? Три–четири деня гладувам, какъв е този Господ? “ – „Добър е Господ. Ето, изпрати ме да ти кажа нещо.“ Ще оставя малко хляб, ще оставя малко сиренце, ако е пролетно време, ще ѝ оставя череши. Казвам: „Господ ме е изпратил.“ На второ място отивам, отчаял се човекът, казвам: „Ти си много способен.
към беседата >>
Питам тогава: Ако Христос дойде, че влезе в тебе да живее и ти казваш като апостол Павел: „Не живея аз, но Христос живее в мене“?
Какво разбираш? Две разбирания има за Христа. Ако разбираш Христа тъй, както един еврейски пророк, който казва на Господа: „Господи, Ти си станал като мечка на пътя ми“... Казва: „Като мечка си застанал на пътя.“ Ако ти мислиш за Христа, че Той е мечка на твоя път, ти не можеш да бъдеш като Него. Казвате: „Като Христа не можем ли да бъдем? “ Значи Христос е застанал като мечка на пътя му.
Питам тогава: Ако Христос дойде, че влезе в тебе да живее и ти казваш като апостол Павел: „Не живея аз, но Христос живее в мене“?
И Христос казва: „Сега ще бъде Моята воля.“ Апостол Павел слезе от коня долу и му каза: „Отсега ти няма да гониш християните.“ Пита го: „Кого гониш? “ И оттам като слезе, Христос го възседна. Казва: „Дето те пратя, ще идеш да проповядваш. В Ниневия ще идеш.“ И той ходеше с коня, и той търсеше Тарсис. В Тарсис отиваше.
към беседата >>
Ако бях един чиновник, ще си туря заплатата в джоба и като ида при една бедна вдовица, ще кажа: „Добър е Господ.“ – „Как е добър?
[Но] искам от вас да направите една малка жертва, да направите едно малко пречупване, една хилядна част от правоъгълника, в едно направление. За пример, решете, че всеки ден като станеш, да кажеш 4–5 хубави думи. Да си туриш за правило, като срещат някой човек угрижен, да му кажеш 4–5 сладки, добри думи, но когато и да е, занят-не занят. Каквато работа имаш, да си оставиш работата и да кажеш тия 4–5 сладки думи. И ако бих отишъл по този начин да изпълня този закон, ето аз как щях да го изпълня.
Ако бях един чиновник, ще си туря заплатата в джоба и като ида при една бедна вдовица, ще кажа: „Добър е Господ.“ – „Как е добър?
Три–четири деня гладувам, какъв е този Господ? “ – „Добър е Господ. Ето, изпрати ме да ти кажа нещо.“ Ще оставя малко хляб, ще оставя малко сиренце, ако е пролетно време, ще ѝ оставя череши. Казвам: „Господ ме е изпратил.“ На второ място отивам, отчаял се човекът, казвам: „Ти си много способен. Много се учиш, от тебе човек ще стане.“ – „Какво ще стане от мене?
към беседата >>
И Христос казва: „Сега ще бъде Моята воля.“ Апостол Павел слезе от коня долу и му каза: „Отсега ти няма да гониш християните.“ Пита го: „Кого гониш?
Две разбирания има за Христа. Ако разбираш Христа тъй, както един еврейски пророк, който казва на Господа: „Господи, Ти си станал като мечка на пътя ми“... Казва: „Като мечка си застанал на пътя.“ Ако ти мислиш за Христа, че Той е мечка на твоя път, ти не можеш да бъдеш като Него. Казвате: „Като Христа не можем ли да бъдем? “ Значи Христос е застанал като мечка на пътя му. Питам тогава: Ако Христос дойде, че влезе в тебе да живее и ти казваш като апостол Павел: „Не живея аз, но Христос живее в мене“?
И Христос казва: „Сега ще бъде Моята воля.“ Апостол Павел слезе от коня долу и му каза: „Отсега ти няма да гониш християните.“ Пита го: „Кого гониш?
“ И оттам като слезе, Христос го възседна. Казва: „Дето те пратя, ще идеш да проповядваш. В Ниневия ще идеш.“ И той ходеше с коня, и той търсеше Тарсис. В Тарсис отиваше.
към беседата >>
Три–четири деня гладувам, какъв е този Господ?
За пример, решете, че всеки ден като станеш, да кажеш 4–5 хубави думи. Да си туриш за правило, като срещат някой човек угрижен, да му кажеш 4–5 сладки, добри думи, но когато и да е, занят-не занят. Каквато работа имаш, да си оставиш работата и да кажеш тия 4–5 сладки думи. И ако бих отишъл по този начин да изпълня този закон, ето аз как щях да го изпълня. Ако бях един чиновник, ще си туря заплатата в джоба и като ида при една бедна вдовица, ще кажа: „Добър е Господ.“ – „Как е добър?
Три–четири деня гладувам, какъв е този Господ?
“ – „Добър е Господ. Ето, изпрати ме да ти кажа нещо.“ Ще оставя малко хляб, ще оставя малко сиренце, ако е пролетно време, ще ѝ оставя череши. Казвам: „Господ ме е изпратил.“ На второ място отивам, отчаял се човекът, казвам: „Ти си много способен. Много се учиш, от тебе човек ще стане.“ – „Какво ще стане от мене? Баща ми се кара, нямам условия, сиромашия, беднотия.“ Казвам: „Ето, аз нося хубави книги, давам ти, за днес да прекараш, 100 лева.
към беседата >>
“ И оттам като слезе, Христос го възседна.
Ако разбираш Христа тъй, както един еврейски пророк, който казва на Господа: „Господи, Ти си станал като мечка на пътя ми“... Казва: „Като мечка си застанал на пътя.“ Ако ти мислиш за Христа, че Той е мечка на твоя път, ти не можеш да бъдеш като Него. Казвате: „Като Христа не можем ли да бъдем? “ Значи Христос е застанал като мечка на пътя му. Питам тогава: Ако Христос дойде, че влезе в тебе да живее и ти казваш като апостол Павел: „Не живея аз, но Христос живее в мене“? И Христос казва: „Сега ще бъде Моята воля.“ Апостол Павел слезе от коня долу и му каза: „Отсега ти няма да гониш християните.“ Пита го: „Кого гониш?
“ И оттам като слезе, Христос го възседна.
Казва: „Дето те пратя, ще идеш да проповядваш. В Ниневия ще идеш.“ И той ходеше с коня, и той търсеше Тарсис. В Тарсис отиваше.
към беседата >>
“ – „Добър е Господ.
Да си туриш за правило, като срещат някой човек угрижен, да му кажеш 4–5 сладки, добри думи, но когато и да е, занят-не занят. Каквато работа имаш, да си оставиш работата и да кажеш тия 4–5 сладки думи. И ако бих отишъл по този начин да изпълня този закон, ето аз как щях да го изпълня. Ако бях един чиновник, ще си туря заплатата в джоба и като ида при една бедна вдовица, ще кажа: „Добър е Господ.“ – „Как е добър? Три–четири деня гладувам, какъв е този Господ?
“ – „Добър е Господ.
Ето, изпрати ме да ти кажа нещо.“ Ще оставя малко хляб, ще оставя малко сиренце, ако е пролетно време, ще ѝ оставя череши. Казвам: „Господ ме е изпратил.“ На второ място отивам, отчаял се човекът, казвам: „Ти си много способен. Много се учиш, от тебе човек ще стане.“ – „Какво ще стане от мене? Баща ми се кара, нямам условия, сиромашия, беднотия.“ Казвам: „Ето, аз нося хубави книги, давам ти, за днес да прекараш, 100 лева. Добър е Господ.
към беседата >>
Казва: „Дето те пратя, ще идеш да проповядваш.
Казвате: „Като Христа не можем ли да бъдем? “ Значи Христос е застанал като мечка на пътя му. Питам тогава: Ако Христос дойде, че влезе в тебе да живее и ти казваш като апостол Павел: „Не живея аз, но Христос живее в мене“? И Христос казва: „Сега ще бъде Моята воля.“ Апостол Павел слезе от коня долу и му каза: „Отсега ти няма да гониш християните.“ Пита го: „Кого гониш? “ И оттам като слезе, Христос го възседна.
Казва: „Дето те пратя, ще идеш да проповядваш.
В Ниневия ще идеш.“ И той ходеше с коня, и той търсеше Тарсис. В Тарсис отиваше.
към беседата >>
Ето, изпрати ме да ти кажа нещо.“ Ще оставя малко хляб, ще оставя малко сиренце, ако е пролетно време, ще ѝ оставя череши.
Каквато работа имаш, да си оставиш работата и да кажеш тия 4–5 сладки думи. И ако бих отишъл по този начин да изпълня този закон, ето аз как щях да го изпълня. Ако бях един чиновник, ще си туря заплатата в джоба и като ида при една бедна вдовица, ще кажа: „Добър е Господ.“ – „Как е добър? Три–четири деня гладувам, какъв е този Господ? “ – „Добър е Господ.
Ето, изпрати ме да ти кажа нещо.“ Ще оставя малко хляб, ще оставя малко сиренце, ако е пролетно време, ще ѝ оставя череши.
Казвам: „Господ ме е изпратил.“ На второ място отивам, отчаял се човекът, казвам: „Ти си много способен. Много се учиш, от тебе човек ще стане.“ – „Какво ще стане от мене? Баща ми се кара, нямам условия, сиромашия, беднотия.“ Казвам: „Ето, аз нося хубави книги, давам ти, за днес да прекараш, 100 лева. Добър е Господ. Изпратен съм да ти кажа, че от тебе човек ще стане.“ Ако вярваш, утре друг ще изпрати, ако не вярваш, ще останеш както си бил по-напред.
към беседата >>
В Ниневия ще идеш.“ И той ходеше с коня, и той търсеше Тарсис.
“ Значи Христос е застанал като мечка на пътя му. Питам тогава: Ако Христос дойде, че влезе в тебе да живее и ти казваш като апостол Павел: „Не живея аз, но Христос живее в мене“? И Христос казва: „Сега ще бъде Моята воля.“ Апостол Павел слезе от коня долу и му каза: „Отсега ти няма да гониш християните.“ Пита го: „Кого гониш? “ И оттам като слезе, Христос го възседна. Казва: „Дето те пратя, ще идеш да проповядваш.
В Ниневия ще идеш.“ И той ходеше с коня, и той търсеше Тарсис.
В Тарсис отиваше.
към беседата >>
Казвам: „Господ ме е изпратил.“ На второ място отивам, отчаял се човекът, казвам: „Ти си много способен.
И ако бих отишъл по този начин да изпълня този закон, ето аз как щях да го изпълня. Ако бях един чиновник, ще си туря заплатата в джоба и като ида при една бедна вдовица, ще кажа: „Добър е Господ.“ – „Как е добър? Три–четири деня гладувам, какъв е този Господ? “ – „Добър е Господ. Ето, изпрати ме да ти кажа нещо.“ Ще оставя малко хляб, ще оставя малко сиренце, ако е пролетно време, ще ѝ оставя череши.
Казвам: „Господ ме е изпратил.“ На второ място отивам, отчаял се човекът, казвам: „Ти си много способен.
Много се учиш, от тебе човек ще стане.“ – „Какво ще стане от мене? Баща ми се кара, нямам условия, сиромашия, беднотия.“ Казвам: „Ето, аз нося хубави книги, давам ти, за днес да прекараш, 100 лева. Добър е Господ. Изпратен съм да ти кажа, че от тебе човек ще стане.“ Ако вярваш, утре друг ще изпрати, ако не вярваш, ще останеш както си бил по-напред. Четири думи, като ги кажа, ще бъркам в джоба, няма да раздам всичко, каквото имам в моя джоб.
към беседата >>
В Тарсис отиваше.
Питам тогава: Ако Христос дойде, че влезе в тебе да живее и ти казваш като апостол Павел: „Не живея аз, но Христос живее в мене“? И Христос казва: „Сега ще бъде Моята воля.“ Апостол Павел слезе от коня долу и му каза: „Отсега ти няма да гониш християните.“ Пита го: „Кого гониш? “ И оттам като слезе, Христос го възседна. Казва: „Дето те пратя, ще идеш да проповядваш. В Ниневия ще идеш.“ И той ходеше с коня, и той търсеше Тарсис.
В Тарсис отиваше.
към беседата >>
Много се учиш, от тебе човек ще стане.“ – „Какво ще стане от мене?
Ако бях един чиновник, ще си туря заплатата в джоба и като ида при една бедна вдовица, ще кажа: „Добър е Господ.“ – „Как е добър? Три–четири деня гладувам, какъв е този Господ? “ – „Добър е Господ. Ето, изпрати ме да ти кажа нещо.“ Ще оставя малко хляб, ще оставя малко сиренце, ако е пролетно време, ще ѝ оставя череши. Казвам: „Господ ме е изпратил.“ На второ място отивам, отчаял се човекът, казвам: „Ти си много способен.
Много се учиш, от тебе човек ще стане.“ – „Какво ще стане от мене?
Баща ми се кара, нямам условия, сиромашия, беднотия.“ Казвам: „Ето, аз нося хубави книги, давам ти, за днес да прекараш, 100 лева. Добър е Господ. Изпратен съм да ти кажа, че от тебе човек ще стане.“ Ако вярваш, утре друг ще изпрати, ако не вярваш, ще останеш както си бил по-напред. Четири думи, като ги кажа, ще бъркам в джоба, няма да раздам всичко, каквото имам в моя джоб.
към беседата >>
Та казвам на този: Ако мислите, че аз съм дошъл в света, за да излъжа хората, такива преди мене са били много по-майстори.
Та казвам на този: Ако мислите, че аз съм дошъл в света, за да излъжа хората, такива преди мене са били много по-майстори.
Аз не съм голям майстор. Ако аз съм дошъл да лъжа света, много прост съм. Аз съм последният в тази работа. Ако съм дошъл да завладея света, дошъл съм много късно. Много големи майстори имаше преди мене.
към беседата >>
Баща ми се кара, нямам условия, сиромашия, беднотия.“ Казвам: „Ето, аз нося хубави книги, давам ти, за днес да прекараш, 100 лева.
Три–четири деня гладувам, какъв е този Господ? “ – „Добър е Господ. Ето, изпрати ме да ти кажа нещо.“ Ще оставя малко хляб, ще оставя малко сиренце, ако е пролетно време, ще ѝ оставя череши. Казвам: „Господ ме е изпратил.“ На второ място отивам, отчаял се човекът, казвам: „Ти си много способен. Много се учиш, от тебе човек ще стане.“ – „Какво ще стане от мене?
Баща ми се кара, нямам условия, сиромашия, беднотия.“ Казвам: „Ето, аз нося хубави книги, давам ти, за днес да прекараш, 100 лева.
Добър е Господ. Изпратен съм да ти кажа, че от тебе човек ще стане.“ Ако вярваш, утре друг ще изпрати, ако не вярваш, ще останеш както си бил по-напред. Четири думи, като ги кажа, ще бъркам в джоба, няма да раздам всичко, каквото имам в моя джоб.
към беседата >>
Аз не съм голям майстор.
Та казвам на този: Ако мислите, че аз съм дошъл в света, за да излъжа хората, такива преди мене са били много по-майстори.
Аз не съм голям майстор.
Ако аз съм дошъл да лъжа света, много прост съм. Аз съм последният в тази работа. Ако съм дошъл да завладея света, дошъл съм много късно. Много големи майстори имаше преди мене. Те дойдоха, няма смисъл сега.
към беседата >>
Добър е Господ.
“ – „Добър е Господ. Ето, изпрати ме да ти кажа нещо.“ Ще оставя малко хляб, ще оставя малко сиренце, ако е пролетно време, ще ѝ оставя череши. Казвам: „Господ ме е изпратил.“ На второ място отивам, отчаял се човекът, казвам: „Ти си много способен. Много се учиш, от тебе човек ще стане.“ – „Какво ще стане от мене? Баща ми се кара, нямам условия, сиромашия, беднотия.“ Казвам: „Ето, аз нося хубави книги, давам ти, за днес да прекараш, 100 лева.
Добър е Господ.
Изпратен съм да ти кажа, че от тебе човек ще стане.“ Ако вярваш, утре друг ще изпрати, ако не вярваш, ще останеш както си бил по-напред. Четири думи, като ги кажа, ще бъркам в джоба, няма да раздам всичко, каквото имам в моя джоб.
към беседата >>
Ако аз съм дошъл да лъжа света, много прост съм.
Та казвам на този: Ако мислите, че аз съм дошъл в света, за да излъжа хората, такива преди мене са били много по-майстори. Аз не съм голям майстор.
Ако аз съм дошъл да лъжа света, много прост съм.
Аз съм последният в тази работа. Ако съм дошъл да завладея света, дошъл съм много късно. Много големи майстори имаше преди мене. Те дойдоха, няма смисъл сега. Ние трябва да дойдем да възстановим на ново място.
към беседата >>
Изпратен съм да ти кажа, че от тебе човек ще стане.“ Ако вярваш, утре друг ще изпрати, ако не вярваш, ще останеш както си бил по-напред.
Ето, изпрати ме да ти кажа нещо.“ Ще оставя малко хляб, ще оставя малко сиренце, ако е пролетно време, ще ѝ оставя череши. Казвам: „Господ ме е изпратил.“ На второ място отивам, отчаял се човекът, казвам: „Ти си много способен. Много се учиш, от тебе човек ще стане.“ – „Какво ще стане от мене? Баща ми се кара, нямам условия, сиромашия, беднотия.“ Казвам: „Ето, аз нося хубави книги, давам ти, за днес да прекараш, 100 лева. Добър е Господ.
Изпратен съм да ти кажа, че от тебе човек ще стане.“ Ако вярваш, утре друг ще изпрати, ако не вярваш, ще останеш както си бил по-напред.
Четири думи, като ги кажа, ще бъркам в джоба, няма да раздам всичко, каквото имам в моя джоб.
към беседата >>
Аз съм последният в тази работа.
Та казвам на този: Ако мислите, че аз съм дошъл в света, за да излъжа хората, такива преди мене са били много по-майстори. Аз не съм голям майстор. Ако аз съм дошъл да лъжа света, много прост съм.
Аз съм последният в тази работа.
Ако съм дошъл да завладея света, дошъл съм много късно. Много големи майстори имаше преди мене. Те дойдоха, няма смисъл сега. Ние трябва да дойдем да възстановим на ново място. Под думата „ако аз съм Христос“ – аз съм човекът, който съм дошъл да служа на Бога, да бъда последен слуга, както ми каже, да го направя.
към беседата >>
Четири думи, като ги кажа, ще бъркам в джоба, няма да раздам всичко, каквото имам в моя джоб.
Казвам: „Господ ме е изпратил.“ На второ място отивам, отчаял се човекът, казвам: „Ти си много способен. Много се учиш, от тебе човек ще стане.“ – „Какво ще стане от мене? Баща ми се кара, нямам условия, сиромашия, беднотия.“ Казвам: „Ето, аз нося хубави книги, давам ти, за днес да прекараш, 100 лева. Добър е Господ. Изпратен съм да ти кажа, че от тебе човек ще стане.“ Ако вярваш, утре друг ще изпрати, ако не вярваш, ще останеш както си бил по-напред.
Четири думи, като ги кажа, ще бъркам в джоба, няма да раздам всичко, каквото имам в моя джоб.
към беседата >>
Ако съм дошъл да завладея света, дошъл съм много късно.
Та казвам на този: Ако мислите, че аз съм дошъл в света, за да излъжа хората, такива преди мене са били много по-майстори. Аз не съм голям майстор. Ако аз съм дошъл да лъжа света, много прост съм. Аз съм последният в тази работа.
Ако съм дошъл да завладея света, дошъл съм много късно.
Много големи майстори имаше преди мене. Те дойдоха, няма смисъл сега. Ние трябва да дойдем да възстановим на ново място. Под думата „ако аз съм Христос“ – аз съм човекът, който съм дошъл да служа на Бога, да бъда последен слуга, както ми каже, да го направя. Това разбирам Христос.
към беседата >>
Когато говоря аз за даването в света, разбирам: има един закон, едно вечно даване, което произтича от Бога.
Когато говоря аз за даването в света, разбирам: има един закон, едно вечно даване, което произтича от Бога.
Даването е закон от Бога. Ти не може да даваш, ако не си свързан с онзи Вечен Принцип. Само здравият човек може да раздава, само разумният човек може да раздава. Само умният, само любещият човек, само истинолюбивият, само човекът, който носи истината, той може да раздава. Болният човек какво ще раздава, своите болести ли?
към беседата >>
Много големи майстори имаше преди мене.
Та казвам на този: Ако мислите, че аз съм дошъл в света, за да излъжа хората, такива преди мене са били много по-майстори. Аз не съм голям майстор. Ако аз съм дошъл да лъжа света, много прост съм. Аз съм последният в тази работа. Ако съм дошъл да завладея света, дошъл съм много късно.
Много големи майстори имаше преди мене.
Те дойдоха, няма смисъл сега. Ние трябва да дойдем да възстановим на ново място. Под думата „ако аз съм Христос“ – аз съм човекът, който съм дошъл да служа на Бога, да бъда последен слуга, както ми каже, да го направя. Това разбирам Христос. Сега аз оставям богословските теории, както те разбират, за тях ги оставям.
към беседата >>
Даването е закон от Бога.
Когато говоря аз за даването в света, разбирам: има един закон, едно вечно даване, което произтича от Бога.
Даването е закон от Бога.
Ти не може да даваш, ако не си свързан с онзи Вечен Принцип. Само здравият човек може да раздава, само разумният човек може да раздава. Само умният, само любещият човек, само истинолюбивият, само човекът, който носи истината, той може да раздава. Болният човек какво ще раздава, своите болести ли? Бедният какво ще раздава, своята сиромашия ли ще раздава?
към беседата >>
Те дойдоха, няма смисъл сега.
Аз не съм голям майстор. Ако аз съм дошъл да лъжа света, много прост съм. Аз съм последният в тази работа. Ако съм дошъл да завладея света, дошъл съм много късно. Много големи майстори имаше преди мене.
Те дойдоха, няма смисъл сега.
Ние трябва да дойдем да възстановим на ново място. Под думата „ако аз съм Христос“ – аз съм човекът, който съм дошъл да служа на Бога, да бъда последен слуга, както ми каже, да го направя. Това разбирам Христос. Сега аз оставям богословските теории, както те разбират, за тях ги оставям. Моето разбиране [е] да стана един слуга, да услужвам на всички ония, на които Господ иска да услужи, да услужа на всички, които се обръщат към Бога.
към беседата >>
Ти не може да даваш, ако не си свързан с онзи Вечен Принцип.
Когато говоря аз за даването в света, разбирам: има един закон, едно вечно даване, което произтича от Бога. Даването е закон от Бога.
Ти не може да даваш, ако не си свързан с онзи Вечен Принцип.
Само здравият човек може да раздава, само разумният човек може да раздава. Само умният, само любещият човек, само истинолюбивият, само човекът, който носи истината, той може да раздава. Болният човек какво ще раздава, своите болести ли? Бедният какво ще раздава, своята сиромашия ли ще раздава? Длъжникът какво ще раздава, своите дългове ли ще раздава?
към беседата >>
Ние трябва да дойдем да възстановим на ново място.
Ако аз съм дошъл да лъжа света, много прост съм. Аз съм последният в тази работа. Ако съм дошъл да завладея света, дошъл съм много късно. Много големи майстори имаше преди мене. Те дойдоха, няма смисъл сега.
Ние трябва да дойдем да възстановим на ново място.
Под думата „ако аз съм Христос“ – аз съм човекът, който съм дошъл да служа на Бога, да бъда последен слуга, както ми каже, да го направя. Това разбирам Христос. Сега аз оставям богословските теории, както те разбират, за тях ги оставям. Моето разбиране [е] да стана един слуга, да услужвам на всички ония, на които Господ иска да услужи, да услужа на всички, които се обръщат към Бога. Христос е дошъл.
към беседата >>
Само здравият човек може да раздава, само разумният човек може да раздава.
Когато говоря аз за даването в света, разбирам: има един закон, едно вечно даване, което произтича от Бога. Даването е закон от Бога. Ти не може да даваш, ако не си свързан с онзи Вечен Принцип.
Само здравият човек може да раздава, само разумният човек може да раздава.
Само умният, само любещият човек, само истинолюбивият, само човекът, който носи истината, той може да раздава. Болният човек какво ще раздава, своите болести ли? Бедният какво ще раздава, своята сиромашия ли ще раздава? Длъжникът какво ще раздава, своите дългове ли ще раздава?
към беседата >>
Под думата „ако аз съм Христос“ – аз съм човекът, който съм дошъл да служа на Бога, да бъда последен слуга, както ми каже, да го направя.
Аз съм последният в тази работа. Ако съм дошъл да завладея света, дошъл съм много късно. Много големи майстори имаше преди мене. Те дойдоха, няма смисъл сега. Ние трябва да дойдем да възстановим на ново място.
Под думата „ако аз съм Христос“ – аз съм човекът, който съм дошъл да служа на Бога, да бъда последен слуга, както ми каже, да го направя.
Това разбирам Христос. Сега аз оставям богословските теории, както те разбират, за тях ги оставям. Моето разбиране [е] да стана един слуга, да услужвам на всички ония, на които Господ иска да услужи, да услужа на всички, които се обръщат към Бога. Христос е дошъл. Той казва: „Син Человечески [не] дойде да му послужат на Земята, но да послужи на всички.“
към беседата >>
Само умният, само любещият човек, само истинолюбивият, само човекът, който носи истината, той може да раздава.
Когато говоря аз за даването в света, разбирам: има един закон, едно вечно даване, което произтича от Бога. Даването е закон от Бога. Ти не може да даваш, ако не си свързан с онзи Вечен Принцип. Само здравият човек може да раздава, само разумният човек може да раздава.
Само умният, само любещият човек, само истинолюбивият, само човекът, който носи истината, той може да раздава.
Болният човек какво ще раздава, своите болести ли? Бедният какво ще раздава, своята сиромашия ли ще раздава? Длъжникът какво ще раздава, своите дългове ли ще раздава?
към беседата >>
Това разбирам Христос.
Ако съм дошъл да завладея света, дошъл съм много късно. Много големи майстори имаше преди мене. Те дойдоха, няма смисъл сега. Ние трябва да дойдем да възстановим на ново място. Под думата „ако аз съм Христос“ – аз съм човекът, който съм дошъл да служа на Бога, да бъда последен слуга, както ми каже, да го направя.
Това разбирам Христос.
Сега аз оставям богословските теории, както те разбират, за тях ги оставям. Моето разбиране [е] да стана един слуга, да услужвам на всички ония, на които Господ иска да услужи, да услужа на всички, които се обръщат към Бога. Христос е дошъл. Той казва: „Син Человечески [не] дойде да му послужат на Земята, но да послужи на всички.“
към беседата >>
Болният човек какво ще раздава, своите болести ли?
Когато говоря аз за даването в света, разбирам: има един закон, едно вечно даване, което произтича от Бога. Даването е закон от Бога. Ти не може да даваш, ако не си свързан с онзи Вечен Принцип. Само здравият човек може да раздава, само разумният човек може да раздава. Само умният, само любещият човек, само истинолюбивият, само човекът, който носи истината, той може да раздава.
Болният човек какво ще раздава, своите болести ли?
Бедният какво ще раздава, своята сиромашия ли ще раздава? Длъжникът какво ще раздава, своите дългове ли ще раздава?
към беседата >>
Сега аз оставям богословските теории, както те разбират, за тях ги оставям.
Много големи майстори имаше преди мене. Те дойдоха, няма смисъл сега. Ние трябва да дойдем да възстановим на ново място. Под думата „ако аз съм Христос“ – аз съм човекът, който съм дошъл да служа на Бога, да бъда последен слуга, както ми каже, да го направя. Това разбирам Христос.
Сега аз оставям богословските теории, както те разбират, за тях ги оставям.
Моето разбиране [е] да стана един слуга, да услужвам на всички ония, на които Господ иска да услужи, да услужа на всички, които се обръщат към Бога. Христос е дошъл. Той казва: „Син Человечески [не] дойде да му послужат на Земята, но да послужи на всички.“
към беседата >>
Бедният какво ще раздава, своята сиромашия ли ще раздава?
Даването е закон от Бога. Ти не може да даваш, ако не си свързан с онзи Вечен Принцип. Само здравият човек може да раздава, само разумният човек може да раздава. Само умният, само любещият човек, само истинолюбивият, само човекът, който носи истината, той може да раздава. Болният човек какво ще раздава, своите болести ли?
Бедният какво ще раздава, своята сиромашия ли ще раздава?
Длъжникът какво ще раздава, своите дългове ли ще раздава?
към беседата >>
Моето разбиране [е] да стана един слуга, да услужвам на всички ония, на които Господ иска да услужи, да услужа на всички, които се обръщат към Бога.
Те дойдоха, няма смисъл сега. Ние трябва да дойдем да възстановим на ново място. Под думата „ако аз съм Христос“ – аз съм човекът, който съм дошъл да служа на Бога, да бъда последен слуга, както ми каже, да го направя. Това разбирам Христос. Сега аз оставям богословските теории, както те разбират, за тях ги оставям.
Моето разбиране [е] да стана един слуга, да услужвам на всички ония, на които Господ иска да услужи, да услужа на всички, които се обръщат към Бога.
Христос е дошъл. Той казва: „Син Человечески [не] дойде да му послужат на Земята, но да послужи на всички.“
към беседата >>
Длъжникът какво ще раздава, своите дългове ли ще раздава?
Ти не може да даваш, ако не си свързан с онзи Вечен Принцип. Само здравият човек може да раздава, само разумният човек може да раздава. Само умният, само любещият човек, само истинолюбивият, само човекът, който носи истината, той може да раздава. Болният човек какво ще раздава, своите болести ли? Бедният какво ще раздава, своята сиромашия ли ще раздава?
Длъжникът какво ще раздава, своите дългове ли ще раздава?
към беседата >>
Христос е дошъл.
Ние трябва да дойдем да възстановим на ново място. Под думата „ако аз съм Христос“ – аз съм човекът, който съм дошъл да служа на Бога, да бъда последен слуга, както ми каже, да го направя. Това разбирам Христос. Сега аз оставям богословските теории, както те разбират, за тях ги оставям. Моето разбиране [е] да стана един слуга, да услужвам на всички ония, на които Господ иска да услужи, да услужа на всички, които се обръщат към Бога.
Христос е дошъл.
Той казва: „Син Человечески [не] дойде да му послужат на Земята, но да послужи на всички.“
към беседата >>
Какви ли не положения има в живота за морала на хората.
Какви ли не положения има в живота за морала на хората.
Във Варна един грък, след като играл на комар, един голям търговец бил, като факт ще ви го опиша. Като факт е верен; може да има малко преувеличение, възможно е. Той след като играл, заложил всичко и като нямал какво да залага, заложил и жена си, и това е станало причина жена му да го напусне. Тя като се научила, напуща мъжа си. Питам: каква е била неговата идея, като е заложил жена си?
към беседата >>
Той казва: „Син Человечески [не] дойде да му послужат на Земята, но да послужи на всички.“
Под думата „ако аз съм Христос“ – аз съм човекът, който съм дошъл да служа на Бога, да бъда последен слуга, както ми каже, да го направя. Това разбирам Христос. Сега аз оставям богословските теории, както те разбират, за тях ги оставям. Моето разбиране [е] да стана един слуга, да услужвам на всички ония, на които Господ иска да услужи, да услужа на всички, които се обръщат към Бога. Христос е дошъл.
Той казва: „Син Человечески [не] дойде да му послужат на Земята, но да послужи на всички.“
към беседата >>
Във Варна един грък, след като играл на комар, един голям търговец бил, като факт ще ви го опиша.
Какви ли не положения има в живота за морала на хората.
Във Варна един грък, след като играл на комар, един голям търговец бил, като факт ще ви го опиша.
Като факт е верен; може да има малко преувеличение, възможно е. Той след като играл, заложил всичко и като нямал какво да залага, заложил и жена си, и това е станало причина жена му да го напусне. Тя като се научила, напуща мъжа си. Питам: каква е била неговата идея, като е заложил жена си? Че, ние всеки ден не залагаме ли нашето сърце, не залагаме ли нашите мисли навсякъде?
към беседата >>
Ако дойдем ние до онази страна, която ти обичаш, в света има само една същина.
Ако дойдем ние до онази страна, която ти обичаш, в света има само една същина.
Турците имат едно вярване, то е следующето. То е източната философия. Те вярват, че един ден Господ ще унищожи всички същества, целият свят, няма да остане нито един. Ангелите ще останат, архангелите, архангел Михаил, понеже беше един, сам ще си откъсне главата. Сега Господ ще каже: „Има ли някой?
към беседата >>
Като факт е верен; може да има малко преувеличение, възможно е.
Какви ли не положения има в живота за морала на хората. Във Варна един грък, след като играл на комар, един голям търговец бил, като факт ще ви го опиша.
Като факт е верен; може да има малко преувеличение, възможно е.
Той след като играл, заложил всичко и като нямал какво да залага, заложил и жена си, и това е станало причина жена му да го напусне. Тя като се научила, напуща мъжа си. Питам: каква е била неговата идея, като е заложил жена си? Че, ние всеки ден не залагаме ли нашето сърце, не залагаме ли нашите мисли навсякъде? Не са ли заложени?
към беседата >>
Турците имат едно вярване, то е следующето.
Ако дойдем ние до онази страна, която ти обичаш, в света има само една същина.
Турците имат едно вярване, то е следующето.
То е източната философия. Те вярват, че един ден Господ ще унищожи всички същества, целият свят, няма да остане нито един. Ангелите ще останат, архангелите, архангел Михаил, понеже беше един, сам ще си откъсне главата. Сега Господ ще каже: „Има ли някой? “ Господ ще остане сам и Той ще каже: „Няма никой, Аз съм сам в света.“ Дяволът, всички отидоха, остана Господ сам и светът се изправи.
към беседата >>
Той след като играл, заложил всичко и като нямал какво да залага, заложил и жена си, и това е станало причина жена му да го напусне.
Какви ли не положения има в живота за морала на хората. Във Варна един грък, след като играл на комар, един голям търговец бил, като факт ще ви го опиша. Като факт е верен; може да има малко преувеличение, възможно е.
Той след като играл, заложил всичко и като нямал какво да залага, заложил и жена си, и това е станало причина жена му да го напусне.
Тя като се научила, напуща мъжа си. Питам: каква е била неговата идея, като е заложил жена си? Че, ние всеки ден не залагаме ли нашето сърце, не залагаме ли нашите мисли навсякъде? Не са ли заложени? Кой от нас не е заложил?
към беседата >>
То е източната философия.
Ако дойдем ние до онази страна, която ти обичаш, в света има само една същина. Турците имат едно вярване, то е следующето.
То е източната философия.
Те вярват, че един ден Господ ще унищожи всички същества, целият свят, няма да остане нито един. Ангелите ще останат, архангелите, архангел Михаил, понеже беше един, сам ще си откъсне главата. Сега Господ ще каже: „Има ли някой? “ Господ ще остане сам и Той ще каже: „Няма никой, Аз съм сам в света.“ Дяволът, всички отидоха, остана Господ сам и светът се изправи.
към беседата >>
Тя като се научила, напуща мъжа си.
Какви ли не положения има в живота за морала на хората. Във Варна един грък, след като играл на комар, един голям търговец бил, като факт ще ви го опиша. Като факт е верен; може да има малко преувеличение, възможно е. Той след като играл, заложил всичко и като нямал какво да залага, заложил и жена си, и това е станало причина жена му да го напусне.
Тя като се научила, напуща мъжа си.
Питам: каква е била неговата идея, като е заложил жена си? Че, ние всеки ден не залагаме ли нашето сърце, не залагаме ли нашите мисли навсякъде? Не са ли заложени? Кой от нас не е заложил? Кой е свободен?
към беседата >>
Те вярват, че един ден Господ ще унищожи всички същества, целият свят, няма да остане нито един.
Ако дойдем ние до онази страна, която ти обичаш, в света има само една същина. Турците имат едно вярване, то е следующето. То е източната философия.
Те вярват, че един ден Господ ще унищожи всички същества, целият свят, няма да остане нито един.
Ангелите ще останат, архангелите, архангел Михаил, понеже беше един, сам ще си откъсне главата. Сега Господ ще каже: „Има ли някой? “ Господ ще остане сам и Той ще каже: „Няма никой, Аз съм сам в света.“ Дяволът, всички отидоха, остана Господ сам и светът се изправи.
към беседата >>
Питам: каква е била неговата идея, като е заложил жена си?
Какви ли не положения има в живота за морала на хората. Във Варна един грък, след като играл на комар, един голям търговец бил, като факт ще ви го опиша. Като факт е верен; може да има малко преувеличение, възможно е. Той след като играл, заложил всичко и като нямал какво да залага, заложил и жена си, и това е станало причина жена му да го напусне. Тя като се научила, напуща мъжа си.
Питам: каква е била неговата идея, като е заложил жена си?
Че, ние всеки ден не залагаме ли нашето сърце, не залагаме ли нашите мисли навсякъде? Не са ли заложени? Кой от нас не е заложил? Кой е свободен? Някой се влюбил.
към беседата >>
Ангелите ще останат, архангелите, архангел Михаил, понеже беше един, сам ще си откъсне главата.
Ако дойдем ние до онази страна, която ти обичаш, в света има само една същина. Турците имат едно вярване, то е следующето. То е източната философия. Те вярват, че един ден Господ ще унищожи всички същества, целият свят, няма да остане нито един.
Ангелите ще останат, архангелите, архангел Михаил, понеже беше един, сам ще си откъсне главата.
Сега Господ ще каже: „Има ли някой? “ Господ ще остане сам и Той ще каже: „Няма никой, Аз съм сам в света.“ Дяволът, всички отидоха, остана Господ сам и светът се изправи.
към беседата >>
Че, ние всеки ден не залагаме ли нашето сърце, не залагаме ли нашите мисли навсякъде?
Във Варна един грък, след като играл на комар, един голям търговец бил, като факт ще ви го опиша. Като факт е верен; може да има малко преувеличение, възможно е. Той след като играл, заложил всичко и като нямал какво да залага, заложил и жена си, и това е станало причина жена му да го напусне. Тя като се научила, напуща мъжа си. Питам: каква е била неговата идея, като е заложил жена си?
Че, ние всеки ден не залагаме ли нашето сърце, не залагаме ли нашите мисли навсякъде?
Не са ли заложени? Кой от нас не е заложил? Кой е свободен? Някой се влюбил. Друг тича отподире му.
към беседата >>
Сега Господ ще каже: „Има ли някой?
Ако дойдем ние до онази страна, която ти обичаш, в света има само една същина. Турците имат едно вярване, то е следующето. То е източната философия. Те вярват, че един ден Господ ще унищожи всички същества, целият свят, няма да остане нито един. Ангелите ще останат, архангелите, архангел Михаил, понеже беше един, сам ще си откъсне главата.
Сега Господ ще каже: „Има ли някой?
“ Господ ще остане сам и Той ще каже: „Няма никой, Аз съм сам в света.“ Дяволът, всички отидоха, остана Господ сам и светът се изправи.
към беседата >>
Не са ли заложени?
Като факт е верен; може да има малко преувеличение, възможно е. Той след като играл, заложил всичко и като нямал какво да залага, заложил и жена си, и това е станало причина жена му да го напусне. Тя като се научила, напуща мъжа си. Питам: каква е била неговата идея, като е заложил жена си? Че, ние всеки ден не залагаме ли нашето сърце, не залагаме ли нашите мисли навсякъде?
Не са ли заложени?
Кой от нас не е заложил? Кой е свободен? Някой се влюбил. Друг тича отподире му. Какво от това, че се е влюбил?
към беседата >>
“ Господ ще остане сам и Той ще каже: „Няма никой, Аз съм сам в света.“ Дяволът, всички отидоха, остана Господ сам и светът се изправи.
Турците имат едно вярване, то е следующето. То е източната философия. Те вярват, че един ден Господ ще унищожи всички същества, целият свят, няма да остане нито един. Ангелите ще останат, архангелите, архангел Михаил, понеже беше един, сам ще си откъсне главата. Сега Господ ще каже: „Има ли някой?
“ Господ ще остане сам и Той ще каже: „Няма никой, Аз съм сам в света.“ Дяволът, всички отидоха, остана Господ сам и светът се изправи.
към беседата >>
Кой от нас не е заложил?
Той след като играл, заложил всичко и като нямал какво да залага, заложил и жена си, и това е станало причина жена му да го напусне. Тя като се научила, напуща мъжа си. Питам: каква е била неговата идея, като е заложил жена си? Че, ние всеки ден не залагаме ли нашето сърце, не залагаме ли нашите мисли навсякъде? Не са ли заложени?
Кой от нас не е заложил?
Кой е свободен? Някой се влюбил. Друг тича отподире му. Какво от това, че се е влюбил? Казва: „Аз го обичам.“ Че, ти като го обичаш, при него ли ще идеш?
към беседата >>
Ако вие така разбирате, нямам нищо против туй.
Ако вие така разбирате, нямам нищо против туй.
Вие сте прави, но Той е сам. Един в света, Който е създал света, Който може да го унищожи, той е Бог. Когато дойдем до хората, ако един човек ми казва: „Знаеш какво мога да направя? “, аз казвам: Аз съм майстор в едно нещо – да слугувам съм голям майстор, като мене слуга не може да намерите. Господаруването сега го уча.
към беседата >>
Кой е свободен?
Тя като се научила, напуща мъжа си. Питам: каква е била неговата идея, като е заложил жена си? Че, ние всеки ден не залагаме ли нашето сърце, не залагаме ли нашите мисли навсякъде? Не са ли заложени? Кой от нас не е заложил?
Кой е свободен?
Някой се влюбил. Друг тича отподире му. Какво от това, че се е влюбил? Казва: „Аз го обичам.“ Че, ти като го обичаш, при него ли ще идеш? Слънцето изгрява от изток и залязва на запад.
към беседата >>
НАГОРЕ