НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
231
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
231
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тритѣ допирни точки / Трите допирни точки
,
НБ
,
ИБ
, София, 22.3.1923г.,
И ние се връщаме да живѣемъ въ този великия законъ.
Втората допирна точка, това е Мѫдростьта. Значи, каквото гради Той, това е Мѫдрость. И отъ това гледище, нѣма зло. Той постепенно всичко може да превърне, и злото може да превърне въ добро. Ще знаемъ всички Истината, че въ Бога всичко е добро, ама въ Бога; и вънъ отъ Бога всичко е зло.
И ние се връщаме да живѣемъ въ този великия законъ.
Този е Пѫтьтъ. Почнете ли вие да не вървите по този пѫть, животътъ ви почва да става по-тежъкъ, да отслабва.
към беседата >>
Този е Пѫтьтъ.
Значи, каквото гради Той, това е Мѫдрость. И отъ това гледище, нѣма зло. Той постепенно всичко може да превърне, и злото може да превърне въ добро. Ще знаемъ всички Истината, че въ Бога всичко е добро, ама въ Бога; и вънъ отъ Бога всичко е зло. И ние се връщаме да живѣемъ въ този великия законъ.
Този е Пѫтьтъ.
Почнете ли вие да не вървите по този пѫть, животътъ ви почва да става по-тежъкъ, да отслабва.
към беседата >>
Почнете ли вие да не вървите по този пѫть, животътъ ви почва да става по-тежъкъ, да отслабва.
И отъ това гледище, нѣма зло. Той постепенно всичко може да превърне, и злото може да превърне въ добро. Ще знаемъ всички Истината, че въ Бога всичко е добро, ама въ Бога; и вънъ отъ Бога всичко е зло. И ние се връщаме да живѣемъ въ този великия законъ. Този е Пѫтьтъ.
Почнете ли вие да не вървите по този пѫть, животътъ ви почва да става по-тежъкъ, да отслабва.
към беседата >>
Сега, тази вечерь азъ вѣрвамъ въ едно нѣщо.
Сега, тази вечерь азъ вѣрвамъ въ едно нѣщо.
Отъ вашето гледище вие всички имате доброто желание, но се колебаете, страхувате се. Мислите нѣкой пѫть, че сте много умни, тъй ви схващамъ. Като се мислите за умни, страхувате се да не би да ви измамятъ нѣщо. Нѣма какво да ви мамимъ, лъжете се. Допуснете сега, че азъ искамъ да ви измамя.
към беседата >>
Отъ вашето гледище вие всички имате доброто желание, но се колебаете, страхувате се.
Сега, тази вечерь азъ вѣрвамъ въ едно нѣщо.
Отъ вашето гледище вие всички имате доброто желание, но се колебаете, страхувате се.
Мислите нѣкой пѫть, че сте много умни, тъй ви схващамъ. Като се мислите за умни, страхувате се да не би да ви измамятъ нѣщо. Нѣма какво да ви мамимъ, лъжете се. Допуснете сега, че азъ искамъ да ви измамя. Какво ще спечеля отъ васъ, ако ви излъжа?
към беседата >>
Мислите нѣкой пѫть, че сте много умни, тъй ви схващамъ.
Сега, тази вечерь азъ вѣрвамъ въ едно нѣщо. Отъ вашето гледище вие всички имате доброто желание, но се колебаете, страхувате се.
Мислите нѣкой пѫть, че сте много умни, тъй ви схващамъ.
Като се мислите за умни, страхувате се да не би да ви измамятъ нѣщо. Нѣма какво да ви мамимъ, лъжете се. Допуснете сега, че азъ искамъ да ви измамя. Какво ще спечеля отъ васъ, ако ви излъжа? Трѣбва да имамъ обектъ.
към беседата >>
Като се мислите за умни, страхувате се да не би да ви измамятъ нѣщо.
Сега, тази вечерь азъ вѣрвамъ въ едно нѣщо. Отъ вашето гледище вие всички имате доброто желание, но се колебаете, страхувате се. Мислите нѣкой пѫть, че сте много умни, тъй ви схващамъ.
Като се мислите за умни, страхувате се да не би да ви измамятъ нѣщо.
Нѣма какво да ви мамимъ, лъжете се. Допуснете сега, че азъ искамъ да ви измамя. Какво ще спечеля отъ васъ, ако ви излъжа? Трѣбва да имамъ обектъ. Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля?
към беседата >>
Нѣма какво да ви мамимъ, лъжете се.
Сега, тази вечерь азъ вѣрвамъ въ едно нѣщо. Отъ вашето гледище вие всички имате доброто желание, но се колебаете, страхувате се. Мислите нѣкой пѫть, че сте много умни, тъй ви схващамъ. Като се мислите за умни, страхувате се да не би да ви измамятъ нѣщо.
Нѣма какво да ви мамимъ, лъжете се.
Допуснете сега, че азъ искамъ да ви измамя. Какво ще спечеля отъ васъ, ако ви излъжа? Трѣбва да имамъ обектъ. Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля? Нищо, абсолютно нищо.
към беседата >>
Допуснете сега, че азъ искамъ да ви измамя.
Сега, тази вечерь азъ вѣрвамъ въ едно нѣщо. Отъ вашето гледище вие всички имате доброто желание, но се колебаете, страхувате се. Мислите нѣкой пѫть, че сте много умни, тъй ви схващамъ. Като се мислите за умни, страхувате се да не би да ви измамятъ нѣщо. Нѣма какво да ви мамимъ, лъжете се.
Допуснете сега, че азъ искамъ да ви измамя.
Какво ще спечеля отъ васъ, ако ви излъжа? Трѣбва да имамъ обектъ. Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля? Нищо, абсолютно нищо. Тази мисъль не е ваша, освободете се отъ нея.
към беседата >>
Какво ще спечеля отъ васъ, ако ви излъжа?
Отъ вашето гледище вие всички имате доброто желание, но се колебаете, страхувате се. Мислите нѣкой пѫть, че сте много умни, тъй ви схващамъ. Като се мислите за умни, страхувате се да не би да ви измамятъ нѣщо. Нѣма какво да ви мамимъ, лъжете се. Допуснете сега, че азъ искамъ да ви измамя.
Какво ще спечеля отъ васъ, ако ви излъжа?
Трѣбва да имамъ обектъ. Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля? Нищо, абсолютно нищо. Тази мисъль не е ваша, освободете се отъ нея. Това именно е най-важното доказателство, че ви говоря истината.
към беседата >>
Трѣбва да имамъ обектъ.
Мислите нѣкой пѫть, че сте много умни, тъй ви схващамъ. Като се мислите за умни, страхувате се да не би да ви измамятъ нѣщо. Нѣма какво да ви мамимъ, лъжете се. Допуснете сега, че азъ искамъ да ви измамя. Какво ще спечеля отъ васъ, ако ви излъжа?
Трѣбва да имамъ обектъ.
Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля? Нищо, абсолютно нищо. Тази мисъль не е ваша, освободете се отъ нея. Това именно е най-важното доказателство, че ви говоря истината. Казвамъ: съмнѣвате се, опитайте!
към беседата >>
Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля?
Като се мислите за умни, страхувате се да не би да ви измамятъ нѣщо. Нѣма какво да ви мамимъ, лъжете се. Допуснете сега, че азъ искамъ да ви измамя. Какво ще спечеля отъ васъ, ако ви излъжа? Трѣбва да имамъ обектъ.
Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля?
Нищо, абсолютно нищо. Тази мисъль не е ваша, освободете се отъ нея. Това именно е най-важното доказателство, че ви говоря истината. Казвамъ: съмнѣвате се, опитайте! Азъ ви оставямъ да видите най-страшнитѣ нѣща, най-голѣмитѣ противоречия.
към беседата >>
Нищо, абсолютно нищо.
Нѣма какво да ви мамимъ, лъжете се. Допуснете сега, че азъ искамъ да ви измамя. Какво ще спечеля отъ васъ, ако ви излъжа? Трѣбва да имамъ обектъ. Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля?
Нищо, абсолютно нищо.
Тази мисъль не е ваша, освободете се отъ нея. Това именно е най-важното доказателство, че ви говоря истината. Казвамъ: съмнѣвате се, опитайте! Азъ ви оставямъ да видите най-страшнитѣ нѣща, най-голѣмитѣ противоречия. Опитай, и следъ 5 минути ще познаешъ вѣрни ли сѫ моитѣ думи или не.
към беседата >>
Тази мисъль не е ваша, освободете се отъ нея.
Допуснете сега, че азъ искамъ да ви измамя. Какво ще спечеля отъ васъ, ако ви излъжа? Трѣбва да имамъ обектъ. Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля? Нищо, абсолютно нищо.
Тази мисъль не е ваша, освободете се отъ нея.
Това именно е най-важното доказателство, че ви говоря истината. Казвамъ: съмнѣвате се, опитайте! Азъ ви оставямъ да видите най-страшнитѣ нѣща, най-голѣмитѣ противоречия. Опитай, и следъ 5 минути ще познаешъ вѣрни ли сѫ моитѣ думи или не.
към беседата >>
Това именно е най-важното доказателство, че ви говоря истината.
Какво ще спечеля отъ васъ, ако ви излъжа? Трѣбва да имамъ обектъ. Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля? Нищо, абсолютно нищо. Тази мисъль не е ваша, освободете се отъ нея.
Това именно е най-важното доказателство, че ви говоря истината.
Казвамъ: съмнѣвате се, опитайте! Азъ ви оставямъ да видите най-страшнитѣ нѣща, най-голѣмитѣ противоречия. Опитай, и следъ 5 минути ще познаешъ вѣрни ли сѫ моитѣ думи или не.
към беседата >>
Казвамъ: съмнѣвате се, опитайте!
Трѣбва да имамъ обектъ. Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля? Нищо, абсолютно нищо. Тази мисъль не е ваша, освободете се отъ нея. Това именно е най-важното доказателство, че ви говоря истината.
Казвамъ: съмнѣвате се, опитайте!
Азъ ви оставямъ да видите най-страшнитѣ нѣща, най-голѣмитѣ противоречия. Опитай, и следъ 5 минути ще познаешъ вѣрни ли сѫ моитѣ думи или не.
към беседата >>
Азъ ви оставямъ да видите най-страшнитѣ нѣща, най-голѣмитѣ противоречия.
Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля? Нищо, абсолютно нищо. Тази мисъль не е ваша, освободете се отъ нея. Това именно е най-важното доказателство, че ви говоря истината. Казвамъ: съмнѣвате се, опитайте!
Азъ ви оставямъ да видите най-страшнитѣ нѣща, най-голѣмитѣ противоречия.
Опитай, и следъ 5 минути ще познаешъ вѣрни ли сѫ моитѣ думи или не.
към беседата >>
Опитай, и следъ 5 минути ще познаешъ вѣрни ли сѫ моитѣ думи или не.
Нищо, абсолютно нищо. Тази мисъль не е ваша, освободете се отъ нея. Това именно е най-важното доказателство, че ви говоря истината. Казвамъ: съмнѣвате се, опитайте! Азъ ви оставямъ да видите най-страшнитѣ нѣща, най-голѣмитѣ противоречия.
Опитай, и следъ 5 минути ще познаешъ вѣрни ли сѫ моитѣ думи или не.
към беседата >>
Ще идешъ при нѣкой химикъ да му кажешъ: Я анализирай този хлѣбъ, вижъ какви елементи има въ него!
Ще идешъ при нѣкой химикъ да му кажешъ: Я анализирай този хлѣбъ, вижъ какви елементи има въ него!
Слушай, докато този химикъ отиде въ лабораторията си, и анализира хлѣба, ще мине цѣла седмица. Ти го опитай, вкуси, и следъ 5–10 минути ще бѫдешъ готовъ за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне. Ама вѣрно ли е това? Опитай, и въ 5–10 минути истината ще излѣзе на лице. Щомъ провѣришъ и излѣзе истината, ще видишъ че говоря истината, а ако не излѣзе вѣрно, не говоря истината. Опитай!
към беседата >>
Слушай, докато този химикъ отиде въ лабораторията си, и анализира хлѣба, ще мине цѣла седмица.
Ще идешъ при нѣкой химикъ да му кажешъ: Я анализирай този хлѣбъ, вижъ какви елементи има въ него!
Слушай, докато този химикъ отиде въ лабораторията си, и анализира хлѣба, ще мине цѣла седмица.
Ти го опитай, вкуси, и следъ 5–10 минути ще бѫдешъ готовъ за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне. Ама вѣрно ли е това? Опитай, и въ 5–10 минути истината ще излѣзе на лице. Щомъ провѣришъ и излѣзе истината, ще видишъ че говоря истината, а ако не излѣзе вѣрно, не говоря истината. Опитай! Тъй казва Христосъ въ Писанието: „Опитайте ме, и ще видите, че азъ съмъ благъ.“ Слѣдователно, ние ще Го опитаме въ всичкитѣ нѣща, и ще знаемъ, че Той е благъ.
към беседата >>
Ти го опитай, вкуси, и следъ 5–10 минути ще бѫдешъ готовъ за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне.
Ще идешъ при нѣкой химикъ да му кажешъ: Я анализирай този хлѣбъ, вижъ какви елементи има въ него! Слушай, докато този химикъ отиде въ лабораторията си, и анализира хлѣба, ще мине цѣла седмица.
Ти го опитай, вкуси, и следъ 5–10 минути ще бѫдешъ готовъ за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне.
Ама вѣрно ли е това? Опитай, и въ 5–10 минути истината ще излѣзе на лице. Щомъ провѣришъ и излѣзе истината, ще видишъ че говоря истината, а ако не излѣзе вѣрно, не говоря истината. Опитай! Тъй казва Христосъ въ Писанието: „Опитайте ме, и ще видите, че азъ съмъ благъ.“ Слѣдователно, ние ще Го опитаме въ всичкитѣ нѣща, и ще знаемъ, че Той е благъ. Каквото и да направимъ, ние ще се обърнемъ къмъ НЕГО.
към беседата >>
Ама вѣрно ли е това?
Ще идешъ при нѣкой химикъ да му кажешъ: Я анализирай този хлѣбъ, вижъ какви елементи има въ него! Слушай, докато този химикъ отиде въ лабораторията си, и анализира хлѣба, ще мине цѣла седмица. Ти го опитай, вкуси, и следъ 5–10 минути ще бѫдешъ готовъ за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне.
Ама вѣрно ли е това?
Опитай, и въ 5–10 минути истината ще излѣзе на лице. Щомъ провѣришъ и излѣзе истината, ще видишъ че говоря истината, а ако не излѣзе вѣрно, не говоря истината. Опитай! Тъй казва Христосъ въ Писанието: „Опитайте ме, и ще видите, че азъ съмъ благъ.“ Слѣдователно, ние ще Го опитаме въ всичкитѣ нѣща, и ще знаемъ, че Той е благъ. Каквото и да направимъ, ние ще се обърнемъ къмъ НЕГО.
към беседата >>
Опитай, и въ 5–10 минути истината ще излѣзе на лице.
Ще идешъ при нѣкой химикъ да му кажешъ: Я анализирай този хлѣбъ, вижъ какви елементи има въ него! Слушай, докато този химикъ отиде въ лабораторията си, и анализира хлѣба, ще мине цѣла седмица. Ти го опитай, вкуси, и следъ 5–10 минути ще бѫдешъ готовъ за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне. Ама вѣрно ли е това?
Опитай, и въ 5–10 минути истината ще излѣзе на лице.
Щомъ провѣришъ и излѣзе истината, ще видишъ че говоря истината, а ако не излѣзе вѣрно, не говоря истината. Опитай! Тъй казва Христосъ въ Писанието: „Опитайте ме, и ще видите, че азъ съмъ благъ.“ Слѣдователно, ние ще Го опитаме въ всичкитѣ нѣща, и ще знаемъ, че Той е благъ. Каквото и да направимъ, ние ще се обърнемъ къмъ НЕГО.
към беседата >>
Щомъ провѣришъ и излѣзе истината, ще видишъ че говоря истината, а ако не излѣзе вѣрно, не говоря истината. Опитай!
Ще идешъ при нѣкой химикъ да му кажешъ: Я анализирай този хлѣбъ, вижъ какви елементи има въ него! Слушай, докато този химикъ отиде въ лабораторията си, и анализира хлѣба, ще мине цѣла седмица. Ти го опитай, вкуси, и следъ 5–10 минути ще бѫдешъ готовъ за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне. Ама вѣрно ли е това? Опитай, и въ 5–10 минути истината ще излѣзе на лице.
Щомъ провѣришъ и излѣзе истината, ще видишъ че говоря истината, а ако не излѣзе вѣрно, не говоря истината. Опитай!
Тъй казва Христосъ въ Писанието: „Опитайте ме, и ще видите, че азъ съмъ благъ.“ Слѣдователно, ние ще Го опитаме въ всичкитѣ нѣща, и ще знаемъ, че Той е благъ. Каквото и да направимъ, ние ще се обърнемъ къмъ НЕГО.
към беседата >>
Тъй казва Христосъ въ Писанието: „Опитайте ме, и ще видите, че азъ съмъ благъ.“ Слѣдователно, ние ще Го опитаме въ всичкитѣ нѣща, и ще знаемъ, че Той е благъ.
Слушай, докато този химикъ отиде въ лабораторията си, и анализира хлѣба, ще мине цѣла седмица. Ти го опитай, вкуси, и следъ 5–10 минути ще бѫдешъ готовъ за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне. Ама вѣрно ли е това? Опитай, и въ 5–10 минути истината ще излѣзе на лице. Щомъ провѣришъ и излѣзе истината, ще видишъ че говоря истината, а ако не излѣзе вѣрно, не говоря истината. Опитай!
Тъй казва Христосъ въ Писанието: „Опитайте ме, и ще видите, че азъ съмъ благъ.“ Слѣдователно, ние ще Го опитаме въ всичкитѣ нѣща, и ще знаемъ, че Той е благъ.
Каквото и да направимъ, ние ще се обърнемъ къмъ НЕГО.
към беседата >>
Каквото и да направимъ, ние ще се обърнемъ къмъ НЕГО.
Ти го опитай, вкуси, и следъ 5–10 минути ще бѫдешъ готовъ за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне. Ама вѣрно ли е това? Опитай, и въ 5–10 минути истината ще излѣзе на лице. Щомъ провѣришъ и излѣзе истината, ще видишъ че говоря истината, а ако не излѣзе вѣрно, не говоря истината. Опитай! Тъй казва Христосъ въ Писанието: „Опитайте ме, и ще видите, че азъ съмъ благъ.“ Слѣдователно, ние ще Го опитаме въ всичкитѣ нѣща, и ще знаемъ, че Той е благъ.
Каквото и да направимъ, ние ще се обърнемъ къмъ НЕГО.
към беседата >>
Сега, ще искамъ да идете, да турите контакта си на Любовьта, да дойде живота; да турите вашия контактъ на Мѫдростьта, да дойде знанието и ума; да турите контакта на Истината съ Бога, да дойде силната воля.
Сега, ще искамъ да идете, да турите контакта си на Любовьта, да дойде живота; да турите вашия контактъ на Мѫдростьта, да дойде знанието и ума; да турите контакта на Истината съ Бога, да дойде силната воля.
И тогава, ние ще бѫдемъ въ състояние да разрешимъ всичко въ свѣта.
към беседата >>
И тогава, ние ще бѫдемъ въ състояние да разрешимъ всичко въ свѣта.
Сега, ще искамъ да идете, да турите контакта си на Любовьта, да дойде живота; да турите вашия контактъ на Мѫдростьта, да дойде знанието и ума; да турите контакта на Истината съ Бога, да дойде силната воля.
И тогава, ние ще бѫдемъ въ състояние да разрешимъ всичко въ свѣта.
към беседата >>
Туй е учението на този день.
Туй е учението на този день.
Този день е подигнатъ, хубавъ е, сухота има. Днешниятъ день показва, че Господь говори така: Азъ днесъ мисля да говоря и да имъ кажа, че ако тѣ иматъ съ мене първата, втората и третата допирна точка, животътъ имъ ще бѫде тъй улесненъ и приятенъ, както никога други пѫть. Туй е емблема, но ако се малко усъмняватъ (на изтокъ има малки облачета), нещастията ще почнатъ да извиратъ, само малко ако се усъмнятъ.
към беседата >>
Този день е подигнатъ, хубавъ е, сухота има.
Туй е учението на този день.
Този день е подигнатъ, хубавъ е, сухота има.
Днешниятъ день показва, че Господь говори така: Азъ днесъ мисля да говоря и да имъ кажа, че ако тѣ иматъ съ мене първата, втората и третата допирна точка, животътъ имъ ще бѫде тъй улесненъ и приятенъ, както никога други пѫть. Туй е емблема, но ако се малко усъмняватъ (на изтокъ има малки облачета), нещастията ще почнатъ да извиратъ, само малко ако се усъмнятъ.
към беседата >>
Днешниятъ день показва, че Господь говори така: Азъ днесъ мисля да говоря и да имъ кажа, че ако тѣ иматъ съ мене първата, втората и третата допирна точка, животътъ имъ ще бѫде тъй улесненъ и приятенъ, както никога други пѫть.
Туй е учението на този день. Този день е подигнатъ, хубавъ е, сухота има.
Днешниятъ день показва, че Господь говори така: Азъ днесъ мисля да говоря и да имъ кажа, че ако тѣ иматъ съ мене първата, втората и третата допирна точка, животътъ имъ ще бѫде тъй улесненъ и приятенъ, както никога други пѫть.
Туй е емблема, но ако се малко усъмняватъ (на изтокъ има малки облачета), нещастията ще почнатъ да извиратъ, само малко ако се усъмнятъ.
към беседата >>
Туй е емблема, но ако се малко усъмняватъ (на изтокъ има малки облачета), нещастията ще почнатъ да извиратъ, само малко ако се усъмнятъ.
Туй е учението на този день. Този день е подигнатъ, хубавъ е, сухота има. Днешниятъ день показва, че Господь говори така: Азъ днесъ мисля да говоря и да имъ кажа, че ако тѣ иматъ съ мене първата, втората и третата допирна точка, животътъ имъ ще бѫде тъй улесненъ и приятенъ, както никога други пѫть.
Туй е емблема, но ако се малко усъмняватъ (на изтокъ има малки облачета), нещастията ще почнатъ да извиратъ, само малко ако се усъмнятъ.
към беседата >>
И утрѣ времето ще бѫде хубаво.
И утрѣ времето ще бѫде хубаво.
към беседата >>
Ние имаме нужда отъ абсолютна воля, мѫдрость и любовь, да осмислимъ, нашия животъ.
Ние имаме нужда отъ абсолютна воля, мѫдрость и любовь, да осмислимъ, нашия животъ.
Този животъ ще го осмислимъ, тъй, както никога до сега. И ние трѣбва да бѫдемъ единъ образецъ, единъ примѣръ, да покажемъ на този свѣтъ какъ трѣбва да се живѣе. Е, какъ трѣбва да бѫде обоснованъ бѫдащия свѣтъ? Ще имъ покажемъ какъ трѣбва да се лѣкуватъ, затвори нѣма да има, абсолютно никакви закони нѣма да има, ще имъ покажемъ какъ трѣбва да бѫдатъ наредени програмитѣ имъ. Всичко имаме ние.
към беседата >>
Този животъ ще го осмислимъ, тъй, както никога до сега.
Ние имаме нужда отъ абсолютна воля, мѫдрость и любовь, да осмислимъ, нашия животъ.
Този животъ ще го осмислимъ, тъй, както никога до сега.
И ние трѣбва да бѫдемъ единъ образецъ, единъ примѣръ, да покажемъ на този свѣтъ какъ трѣбва да се живѣе. Е, какъ трѣбва да бѫде обоснованъ бѫдащия свѣтъ? Ще имъ покажемъ какъ трѣбва да се лѣкуватъ, затвори нѣма да има, абсолютно никакви закони нѣма да има, ще имъ покажемъ какъ трѣбва да бѫдатъ наредени програмитѣ имъ. Всичко имаме ние.
към беседата >>
И ние трѣбва да бѫдемъ единъ образецъ, единъ примѣръ, да покажемъ на този свѣтъ какъ трѣбва да се живѣе.
Ние имаме нужда отъ абсолютна воля, мѫдрость и любовь, да осмислимъ, нашия животъ. Този животъ ще го осмислимъ, тъй, както никога до сега.
И ние трѣбва да бѫдемъ единъ образецъ, единъ примѣръ, да покажемъ на този свѣтъ какъ трѣбва да се живѣе.
Е, какъ трѣбва да бѫде обоснованъ бѫдащия свѣтъ? Ще имъ покажемъ какъ трѣбва да се лѣкуватъ, затвори нѣма да има, абсолютно никакви закони нѣма да има, ще имъ покажемъ какъ трѣбва да бѫдатъ наредени програмитѣ имъ. Всичко имаме ние.
към беседата >>
Е, какъ трѣбва да бѫде обоснованъ бѫдащия свѣтъ?
Ние имаме нужда отъ абсолютна воля, мѫдрость и любовь, да осмислимъ, нашия животъ. Този животъ ще го осмислимъ, тъй, както никога до сега. И ние трѣбва да бѫдемъ единъ образецъ, единъ примѣръ, да покажемъ на този свѣтъ какъ трѣбва да се живѣе.
Е, какъ трѣбва да бѫде обоснованъ бѫдащия свѣтъ?
Ще имъ покажемъ какъ трѣбва да се лѣкуватъ, затвори нѣма да има, абсолютно никакви закони нѣма да има, ще имъ покажемъ какъ трѣбва да бѫдатъ наредени програмитѣ имъ. Всичко имаме ние.
към беседата >>
Ще имъ покажемъ какъ трѣбва да се лѣкуватъ, затвори нѣма да има, абсолютно никакви закони нѣма да има, ще имъ покажемъ какъ трѣбва да бѫдатъ наредени програмитѣ имъ.
Ние имаме нужда отъ абсолютна воля, мѫдрость и любовь, да осмислимъ, нашия животъ. Този животъ ще го осмислимъ, тъй, както никога до сега. И ние трѣбва да бѫдемъ единъ образецъ, единъ примѣръ, да покажемъ на този свѣтъ какъ трѣбва да се живѣе. Е, какъ трѣбва да бѫде обоснованъ бѫдащия свѣтъ?
Ще имъ покажемъ какъ трѣбва да се лѣкуватъ, затвори нѣма да има, абсолютно никакви закони нѣма да има, ще имъ покажемъ какъ трѣбва да бѫдатъ наредени програмитѣ имъ.
Всичко имаме ние.
към беседата >>
Всичко имаме ние.
Ние имаме нужда отъ абсолютна воля, мѫдрость и любовь, да осмислимъ, нашия животъ. Този животъ ще го осмислимъ, тъй, както никога до сега. И ние трѣбва да бѫдемъ единъ образецъ, единъ примѣръ, да покажемъ на този свѣтъ какъ трѣбва да се живѣе. Е, какъ трѣбва да бѫде обоснованъ бѫдащия свѣтъ? Ще имъ покажемъ какъ трѣбва да се лѣкуватъ, затвори нѣма да има, абсолютно никакви закони нѣма да има, ще имъ покажемъ какъ трѣбва да бѫдатъ наредени програмитѣ имъ.
Всичко имаме ние.
към беседата >>
За въ бѫдаще, когато нѣкой направи една погрѣшка въ нашата култура, ние ще му дадемъ единъ банкетъ.
За въ бѫдаще, когато нѣкой направи една погрѣшка въ нашата култура, ние ще му дадемъ единъ банкетъ.
И тъй, като му дадемъ единъ банкетъ, втори пѫть той нѣма да съгрѣшава. Тъй щото тия банкети ще се даватъ само на онѣзи хора, които правятъ погрѣшки.
към беседата >>
И тъй, като му дадемъ единъ банкетъ, втори пѫть той нѣма да съгрѣшава.
За въ бѫдаще, когато нѣкой направи една погрѣшка въ нашата култура, ние ще му дадемъ единъ банкетъ.
И тъй, като му дадемъ единъ банкетъ, втори пѫть той нѣма да съгрѣшава.
Тъй щото тия банкети ще се даватъ само на онѣзи хора, които правятъ погрѣшки.
към беседата >>
Тъй щото тия банкети ще се даватъ само на онѣзи хора, които правятъ погрѣшки.
За въ бѫдаще, когато нѣкой направи една погрѣшка въ нашата култура, ние ще му дадемъ единъ банкетъ. И тъй, като му дадемъ единъ банкетъ, втори пѫть той нѣма да съгрѣшава.
Тъй щото тия банкети ще се даватъ само на онѣзи хора, които правятъ погрѣшки.
към беседата >>
ТОВА ЗНАЧИ, ЧЕ НАШАТА ЛЮБОВЬ ТРѢБВА ДА БѪДЕ ТОЛКОВА ВЕЛИКА, ЧЕ ДА НАДРАСНЕМЪ ВСИЧКО
ТОВА ЗНАЧИ, ЧЕ НАШАТА ЛЮБОВЬ ТРѢБВА ДА БѪДЕ ТОЛКОВА ВЕЛИКА, ЧЕ ДА НАДРАСНЕМЪ ВСИЧКО
към беседата >>
Трѣбва да бѫдемъ герои, да надвиемъ нашата карма, и да кажемъ: МОГА азъ имамъ единъ контактъ съ Бога, имамъ Божията Любовь, имамъ живота.
Трѣбва да бѫдемъ герои, да надвиемъ нашата карма, и да кажемъ: МОГА азъ имамъ единъ контактъ съ Бога, имамъ Божията Любовь, имамъ живота.
Имамъ другъ контактъ съ Богъ – Божията Мѫдрость – имамъ ума, знанията, и свѣтлината. Имамъ трети контактъ съ Бога съ Божията Истина – имамъ силна воля.
към беседата >>
Имамъ другъ контактъ съ Богъ – Божията Мѫдрость – имамъ ума, знанията, и свѣтлината.
Трѣбва да бѫдемъ герои, да надвиемъ нашата карма, и да кажемъ: МОГА азъ имамъ единъ контактъ съ Бога, имамъ Божията Любовь, имамъ живота.
Имамъ другъ контактъ съ Богъ – Божията Мѫдрость – имамъ ума, знанията, и свѣтлината.
Имамъ трети контактъ съ Бога съ Божията Истина – имамъ силна воля.
към беседата >>
Имамъ трети контактъ съ Бога съ Божията Истина – имамъ силна воля.
Трѣбва да бѫдемъ герои, да надвиемъ нашата карма, и да кажемъ: МОГА азъ имамъ единъ контактъ съ Бога, имамъ Божията Любовь, имамъ живота. Имамъ другъ контактъ съ Богъ – Божията Мѫдрость – имамъ ума, знанията, и свѣтлината.
Имамъ трети контактъ съ Бога съ Божията Истина – имамъ силна воля.
към беседата >>
Всички въпроси които ме спѫватъ, мога да ги разреша.
Всички въпроси които ме спѫватъ, мога да ги разреша.
Съ Бога, „всичко мога“ да направя. Слѣдователно, всичко мога да направя съ Бога.
към беседата >>
Съ Бога, „всичко мога“ да направя.
Всички въпроси които ме спѫватъ, мога да ги разреша.
Съ Бога, „всичко мога“ да направя.
Слѣдователно, всичко мога да направя съ Бога.
към беседата >>
Слѣдователно, всичко мога да направя съ Бога.
Всички въпроси които ме спѫватъ, мога да ги разреша. Съ Бога, „всичко мога“ да направя.
Слѣдователно, всичко мога да направя съ Бога.
към беседата >>
И тъй ние любимъ само Едного.
И тъй ние любимъ само Едного.
Ние Го познаваме и въ тритѣ точки. Сега, азъ желая туй благословение да мине на васъ. (Аминъ.)
към беседата >>
Ние Го познаваме и въ тритѣ точки.
И тъй ние любимъ само Едного.
Ние Го познаваме и въ тритѣ точки.
Сега, азъ желая туй благословение да мине на васъ. (Аминъ.)
към беседата >>
Сега, азъ желая туй благословение да мине на васъ. (Аминъ.)
И тъй ние любимъ само Едного. Ние Го познаваме и въ тритѣ точки.
Сега, азъ желая туй благословение да мине на васъ. (Аминъ.)
към беседата >>
Желая благословението на Любовьта да се излѣе въ живота ви. (Аминъ)
Желая благословението на Любовьта да се излѣе въ живота ви. (Аминъ)
към беседата >>
Желая благословението на Мѫдростьта да се излѣе въ умоветѣ ви. (Аминъ.)
Желая благословението на Мѫдростьта да се излѣе въ умоветѣ ви. (Аминъ.)
към беседата >>
Желая благословението на Истината да се излѣе въ вашата воля и вашитѣ дѣйствия, и Богъ да бѫде съ насъ и да работимъ всички за Неговата слава, и за въдворяването на Неговото царство, царството Божие на земята. (Аминъ.)
Желая благословението на Истината да се излѣе въ вашата воля и вашитѣ дѣйствия, и Богъ да бѫде съ насъ и да работимъ всички за Неговата слава, и за въдворяването на Неговото царство, царството Божие на земята. (Аминъ.)
към беседата >>
8 часа вечерьта.
8 часа вечерьта.
към беседата >>
Въ 8.15 ч. Вечеря.
Въ 8.15 ч. Вечеря.
(Жито, оризъ, плодове.)
към беседата >>
(Жито, оризъ, плодове.)
Въ 8.15 ч. Вечеря.
(Жито, оризъ, плодове.)
към беседата >>
Въ 9.15 ч. Пѣсни.
Въ 9.15 ч. Пѣсни.
Учительтъ предложи да се пѣятъ следнитѣ окултни упражнения:
към беседата >>
Учительтъ предложи да се пѣятъ следнитѣ окултни упражнения:
Въ 9.15 ч. Пѣсни.
Учительтъ предложи да се пѣятъ следнитѣ окултни упражнения:
към беседата >>
Сладко медено,
Сладко медено,
към беседата >>
Блага дума на устата,
Блага дума на устата,
към беседата >>
Единъ си ти мой Мусалла,
Единъ си ти мой Мусалла,
към беседата >>
Махаръ Бену Аба.
Махаръ Бену Аба.
към беседата >>
Следъ тѣзи упражнения Учительтъ самъ запѣ едно окултно упражнение:
Следъ тѣзи упражнения Учительтъ самъ запѣ едно окултно упражнение:
към беседата >>
Свѣтла е Зората на новия день
Свѣтла е Зората на новия день
към беседата >>
Свѣтла е Зората на новия день,
Свѣтла е Зората на новия день,
към беседата >>
День на Любовьта День на Мѫдростьта,
День на Любовьта День на Мѫдростьта,
към беседата >>
День на Истина и Свобода,
День на Истина и Свобода,
към беседата >>
День на Истина и Свобода.
День на Истина и Свобода.
към беседата >>
Слѣдъ това хорътъ пѣ вече по свое желание слѣднитѣ пѣсни:
Слѣдъ това хорътъ пѣ вече по свое желание слѣднитѣ пѣсни:
към беседата >>
Напредъ да ходимъ смѣло,
Напредъ да ходимъ смѣло,
към беседата >>
Изгрѣва вече день тържественъ,
Изгрѣва вече день тържественъ,
към беседата >>
Изгрѣва слънцето, и сила жива…
Изгрѣва слънцето, и сила жива…
към беседата >>
Учителю благословенъ…
Учителю благословенъ…
към беседата >>
Слѣдъ пѣснитѣ изговорихме тритѣ формули:
Слѣдъ пѣснитѣ изговорихме тритѣ формули:
към беседата >>
Нѣма Любовь като Божията Любовь,
Нѣма Любовь като Божията Любовь,
към беседата >>
Само Божията Любовь е Любовь,
Само Божията Любовь е Любовь,
към беседата >>
Нѣма Мѫдрость като Божията Мѫдрость,
Нѣма Мѫдрость като Божията Мѫдрость,
към беседата >>
Само Божията Мѫдрость е Мѫдрость,
Само Божията Мѫдрость е Мѫдрость,
към беседата >>
Нѣма Истина като Божията Истина,
Нѣма Истина като Божията Истина,
към беседата >>
Само Божията Истина е Истина.
Само Божията Истина е Истина.
към беседата >>
Три нѣща сѫ необходими въ живота.
Три нѣща сѫ необходими въ живота.
Тѣзи необходимитѣ нѣща изтичатъ вънка отъ нашата воля. Тѣ не представляватъ още сѫщинския животъ. Животътъ не започва съ необходимостьта, животътъ започва съ свободата на духа. Необходимостьта е едно условие за проявление на живота, тя е само условие, почва, а духътъ е, който развива живота.
към беседата >>
Тѣзи необходимитѣ нѣща изтичатъ вънка отъ нашата воля.
Три нѣща сѫ необходими въ живота.
Тѣзи необходимитѣ нѣща изтичатъ вънка отъ нашата воля.
Тѣ не представляватъ още сѫщинския животъ. Животътъ не започва съ необходимостьта, животътъ започва съ свободата на духа. Необходимостьта е едно условие за проявление на живота, тя е само условие, почва, а духътъ е, който развива живота.
към беседата >>
Тѣ не представляватъ още сѫщинския животъ.
Три нѣща сѫ необходими въ живота. Тѣзи необходимитѣ нѣща изтичатъ вънка отъ нашата воля.
Тѣ не представляватъ още сѫщинския животъ.
Животътъ не започва съ необходимостьта, животътъ започва съ свободата на духа. Необходимостьта е едно условие за проявление на живота, тя е само условие, почва, а духътъ е, който развива живота.
към беседата >>
Животътъ не започва съ необходимостьта, животътъ започва съ свободата на духа.
Три нѣща сѫ необходими въ живота. Тѣзи необходимитѣ нѣща изтичатъ вънка отъ нашата воля. Тѣ не представляватъ още сѫщинския животъ.
Животътъ не започва съ необходимостьта, животътъ започва съ свободата на духа.
Необходимостьта е едно условие за проявление на живота, тя е само условие, почва, а духътъ е, който развива живота.
към беседата >>
Необходимостьта е едно условие за проявление на живота, тя е само условие, почва, а духътъ е, който развива живота.
Три нѣща сѫ необходими въ живота. Тѣзи необходимитѣ нѣща изтичатъ вънка отъ нашата воля. Тѣ не представляватъ още сѫщинския животъ. Животътъ не започва съ необходимостьта, животътъ започва съ свободата на духа.
Необходимостьта е едно условие за проявление на живота, тя е само условие, почва, а духътъ е, който развива живота.
към беседата >>
Слѣдователно, ние трѣбва да имаме три допирни точки съ Бога.
Слѣдователно, ние трѣбва да имаме три допирни точки съ Бога.
Сега, вие, които ме слушате тази вечерь, можете да кажете, че вѣрвате въ Бога, но това вѣрване не е ваше. Баща ви е говорилъ, майка ви е говорила, много философи сѫ ви говорили, но всичко това е чуждо. Туй може да сте го опитали, а може и да не сте го опитали.
към беседата >>
Сега, вие, които ме слушате тази вечерь, можете да кажете, че вѣрвате въ Бога, но това вѣрване не е ваше.
Слѣдователно, ние трѣбва да имаме три допирни точки съ Бога.
Сега, вие, които ме слушате тази вечерь, можете да кажете, че вѣрвате въ Бога, но това вѣрване не е ваше.
Баща ви е говорилъ, майка ви е говорила, много философи сѫ ви говорили, но всичко това е чуждо. Туй може да сте го опитали, а може и да не сте го опитали.
към беседата >>
Баща ви е говорилъ, майка ви е говорила, много философи сѫ ви говорили, но всичко това е чуждо.
Слѣдователно, ние трѣбва да имаме три допирни точки съ Бога. Сега, вие, които ме слушате тази вечерь, можете да кажете, че вѣрвате въ Бога, но това вѣрване не е ваше.
Баща ви е говорилъ, майка ви е говорила, много философи сѫ ви говорили, но всичко това е чуждо.
Туй може да сте го опитали, а може и да не сте го опитали.
към беседата >>
Туй може да сте го опитали, а може и да не сте го опитали.
Слѣдователно, ние трѣбва да имаме три допирни точки съ Бога. Сега, вие, които ме слушате тази вечерь, можете да кажете, че вѣрвате въ Бога, но това вѣрване не е ваше. Баща ви е говорилъ, майка ви е говорила, много философи сѫ ви говорили, но всичко това е чуждо.
Туй може да сте го опитали, а може и да не сте го опитали.
към беседата >>
Слѣдователно, първата допирна точка трѣбва да бѫде изпитана въ вашето съзнание, въ вашия духъ.
Слѣдователно, първата допирна точка трѣбва да бѫде изпитана въ вашето съзнание, въ вашия духъ.
И тъй, първата допирна точка, това е Любовьта. Тогава какъ ще признаете, че имате първата допирна точка? Слѣдъ като имате първата допирна точка, у васъ ще дойде съзнателната Любовь. Любовьта, това е качество, това е доказателство, и вие не само ще я почувствувате, но ще я имате въ съзнанието си.
към беседата >>
И тъй, първата допирна точка, това е Любовьта.
Слѣдователно, първата допирна точка трѣбва да бѫде изпитана въ вашето съзнание, въ вашия духъ.
И тъй, първата допирна точка, това е Любовьта.
Тогава какъ ще признаете, че имате първата допирна точка? Слѣдъ като имате първата допирна точка, у васъ ще дойде съзнателната Любовь. Любовьта, това е качество, това е доказателство, и вие не само ще я почувствувате, но ще я имате въ съзнанието си.
към беседата >>
Тогава какъ ще признаете, че имате първата допирна точка?
Слѣдователно, първата допирна точка трѣбва да бѫде изпитана въ вашето съзнание, въ вашия духъ. И тъй, първата допирна точка, това е Любовьта.
Тогава какъ ще признаете, че имате първата допирна точка?
Слѣдъ като имате първата допирна точка, у васъ ще дойде съзнателната Любовь. Любовьта, това е качество, това е доказателство, и вие не само ще я почувствувате, но ще я имате въ съзнанието си.
към беседата >>
Слѣдъ като имате първата допирна точка, у васъ ще дойде съзнателната Любовь.
Слѣдователно, първата допирна точка трѣбва да бѫде изпитана въ вашето съзнание, въ вашия духъ. И тъй, първата допирна точка, това е Любовьта. Тогава какъ ще признаете, че имате първата допирна точка?
Слѣдъ като имате първата допирна точка, у васъ ще дойде съзнателната Любовь.
Любовьта, това е качество, това е доказателство, и вие не само ще я почувствувате, но ще я имате въ съзнанието си.
към беседата >>
Любовьта, това е качество, това е доказателство, и вие не само ще я почувствувате, но ще я имате въ съзнанието си.
Слѣдователно, първата допирна точка трѣбва да бѫде изпитана въ вашето съзнание, въ вашия духъ. И тъй, първата допирна точка, това е Любовьта. Тогава какъ ще признаете, че имате първата допирна точка? Слѣдъ като имате първата допирна точка, у васъ ще дойде съзнателната Любовь.
Любовьта, това е качество, това е доказателство, и вие не само ще я почувствувате, но ще я имате въ съзнанието си.
към беседата >>
Втората допирна точка, това е Мѫдростьта.
Втората допирна точка, това е Мѫдростьта.
По какво ще познаете, че имате тази допирна точка? Тя ще ви даде ума, ще роди знание, ще роди свѣтлина. Слѣдователно, това сѫ качествата на Мѫдростьта. И тъй, азъ казвамъ: Само свѣтлия пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.
към беседата >>
По какво ще познаете, че имате тази допирна точка?
Втората допирна точка, това е Мѫдростьта.
По какво ще познаете, че имате тази допирна точка?
Тя ще ви даде ума, ще роди знание, ще роди свѣтлина. Слѣдователно, това сѫ качествата на Мѫдростьта. И тъй, азъ казвамъ: Само свѣтлия пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.
към беседата >>
Тя ще ви даде ума, ще роди знание, ще роди свѣтлина.
Втората допирна точка, това е Мѫдростьта. По какво ще познаете, че имате тази допирна точка?
Тя ще ви даде ума, ще роди знание, ще роди свѣтлина.
Слѣдователно, това сѫ качествата на Мѫдростьта. И тъй, азъ казвамъ: Само свѣтлия пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.
към беседата >>
Слѣдователно, това сѫ качествата на Мѫдростьта.
Втората допирна точка, това е Мѫдростьта. По какво ще познаете, че имате тази допирна точка? Тя ще ви даде ума, ще роди знание, ще роди свѣтлина.
Слѣдователно, това сѫ качествата на Мѫдростьта.
И тъй, азъ казвамъ: Само свѣтлия пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.
към беседата >>
И тъй, азъ казвамъ: Само свѣтлия пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.
Втората допирна точка, това е Мѫдростьта. По какво ще познаете, че имате тази допирна точка? Тя ще ви даде ума, ще роди знание, ще роди свѣтлина. Слѣдователно, това сѫ качествата на Мѫдростьта.
И тъй, азъ казвамъ: Само свѣтлия пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.
към беседата >>
Третата допирна точка, това е Истината.
Третата допирна точка, това е Истината.
Какво ще ви даде Истината? Тя ще ви даде воля. И всѣки отъ васъ, който иска да има воля, трѣбва да знае, че волята е качество на Истината. Хора, които сѫ се допирали до Истината, само тя имъ е дала воля.
към беседата >>
Какво ще ви даде Истината?
Третата допирна точка, това е Истината.
Какво ще ви даде Истината?
Тя ще ви даде воля. И всѣки отъ васъ, който иска да има воля, трѣбва да знае, че волята е качество на Истината. Хора, които сѫ се допирали до Истината, само тя имъ е дала воля.
към беседата >>
Тя ще ви даде воля.
Третата допирна точка, това е Истината. Какво ще ви даде Истината?
Тя ще ви даде воля.
И всѣки отъ васъ, който иска да има воля, трѣбва да знае, че волята е качество на Истината. Хора, които сѫ се допирали до Истината, само тя имъ е дала воля.
към беседата >>
И всѣки отъ васъ, който иска да има воля, трѣбва да знае, че волята е качество на Истината.
Третата допирна точка, това е Истината. Какво ще ви даде Истината? Тя ще ви даде воля.
И всѣки отъ васъ, който иска да има воля, трѣбва да знае, че волята е качество на Истината.
Хора, които сѫ се допирали до Истината, само тя имъ е дала воля.
към беседата >>
Хора, които сѫ се допирали до Истината, само тя имъ е дала воля.
Третата допирна точка, това е Истината. Какво ще ви даде Истината? Тя ще ви даде воля. И всѣки отъ васъ, който иска да има воля, трѣбва да знае, че волята е качество на Истината.
Хора, които сѫ се допирали до Истината, само тя имъ е дала воля.
към беседата >>
Сега, ще помните: Любовьта ще създаде живота, Мѫдростьта ще създаде вашия умъ, а Истината ще даде воля, която ви е необходима.
Сега, ще помните: Любовьта ще създаде живота, Мѫдростьта ще създаде вашия умъ, а Истината ще даде воля, която ви е необходима.
А веднъжъ имате тия три качества – умъ, знание, воля, вече ще можете да работите. Своеволието не е воля, чувствуванието не е любовь, и повърхностното знание, това не е качество на ума. Ние трѣбва да знаемъ нѣщата положително. Запримѣръ, ако вие дойдете при мене, и ви кажа едно прѣдложение, говоря ви, а вие ми кажете: Не ви разбирамъ, опредѣлете се по добре, значи нѣма разбиране въ нѣщата, а трѣбва да има разбиране. Какво има?
към беседата >>
А веднъжъ имате тия три качества – умъ, знание, воля, вече ще можете да работите.
Сега, ще помните: Любовьта ще създаде живота, Мѫдростьта ще създаде вашия умъ, а Истината ще даде воля, която ви е необходима.
А веднъжъ имате тия три качества – умъ, знание, воля, вече ще можете да работите.
Своеволието не е воля, чувствуванието не е любовь, и повърхностното знание, това не е качество на ума. Ние трѣбва да знаемъ нѣщата положително. Запримѣръ, ако вие дойдете при мене, и ви кажа едно прѣдложение, говоря ви, а вие ми кажете: Не ви разбирамъ, опредѣлете се по добре, значи нѣма разбиране въ нѣщата, а трѣбва да има разбиране. Какво има? Любовьта има две положения въ свѣта: да любимъ Единния Богъ, и да любимъ другитѣ.
към беседата >>
Своеволието не е воля, чувствуванието не е любовь, и повърхностното знание, това не е качество на ума.
Сега, ще помните: Любовьта ще създаде живота, Мѫдростьта ще създаде вашия умъ, а Истината ще даде воля, която ви е необходима. А веднъжъ имате тия три качества – умъ, знание, воля, вече ще можете да работите.
Своеволието не е воля, чувствуванието не е любовь, и повърхностното знание, това не е качество на ума.
Ние трѣбва да знаемъ нѣщата положително. Запримѣръ, ако вие дойдете при мене, и ви кажа едно прѣдложение, говоря ви, а вие ми кажете: Не ви разбирамъ, опредѣлете се по добре, значи нѣма разбиране въ нѣщата, а трѣбва да има разбиране. Какво има? Любовьта има две положения въ свѣта: да любимъ Единния Богъ, и да любимъ другитѣ. Щомъ имаме истинската Любовь, трѣбва да любимъ само Единния, Бога – значи Единния.
към беседата >>
Ние трѣбва да знаемъ нѣщата положително.
Сега, ще помните: Любовьта ще създаде живота, Мѫдростьта ще създаде вашия умъ, а Истината ще даде воля, която ви е необходима. А веднъжъ имате тия три качества – умъ, знание, воля, вече ще можете да работите. Своеволието не е воля, чувствуванието не е любовь, и повърхностното знание, това не е качество на ума.
Ние трѣбва да знаемъ нѣщата положително.
Запримѣръ, ако вие дойдете при мене, и ви кажа едно прѣдложение, говоря ви, а вие ми кажете: Не ви разбирамъ, опредѣлете се по добре, значи нѣма разбиране въ нѣщата, а трѣбва да има разбиране. Какво има? Любовьта има две положения въ свѣта: да любимъ Единния Богъ, и да любимъ другитѣ. Щомъ имаме истинската Любовь, трѣбва да любимъ само Единния, Бога – значи Единния. Щомъ кажешъ: не може ли да любимъ другитѣ, така ти нарушавашъ закона.
към беседата >>
Запримѣръ, ако вие дойдете при мене, и ви кажа едно прѣдложение, говоря ви, а вие ми кажете: Не ви разбирамъ, опредѣлете се по добре, значи нѣма разбиране въ нѣщата, а трѣбва да има разбиране.
Сега, ще помните: Любовьта ще създаде живота, Мѫдростьта ще създаде вашия умъ, а Истината ще даде воля, която ви е необходима. А веднъжъ имате тия три качества – умъ, знание, воля, вече ще можете да работите. Своеволието не е воля, чувствуванието не е любовь, и повърхностното знание, това не е качество на ума. Ние трѣбва да знаемъ нѣщата положително.
Запримѣръ, ако вие дойдете при мене, и ви кажа едно прѣдложение, говоря ви, а вие ми кажете: Не ви разбирамъ, опредѣлете се по добре, значи нѣма разбиране въ нѣщата, а трѣбва да има разбиране.
Какво има? Любовьта има две положения въ свѣта: да любимъ Единния Богъ, и да любимъ другитѣ. Щомъ имаме истинската Любовь, трѣбва да любимъ само Единния, Бога – значи Единния. Щомъ кажешъ: не може ли да любимъ другитѣ, така ти нарушавашъ закона. Щомъ любите Бога, кажете: Азъ не мога да любя другиго.
към беседата >>
Какво има?
Сега, ще помните: Любовьта ще създаде живота, Мѫдростьта ще създаде вашия умъ, а Истината ще даде воля, която ви е необходима. А веднъжъ имате тия три качества – умъ, знание, воля, вече ще можете да работите. Своеволието не е воля, чувствуванието не е любовь, и повърхностното знание, това не е качество на ума. Ние трѣбва да знаемъ нѣщата положително. Запримѣръ, ако вие дойдете при мене, и ви кажа едно прѣдложение, говоря ви, а вие ми кажете: Не ви разбирамъ, опредѣлете се по добре, значи нѣма разбиране въ нѣщата, а трѣбва да има разбиране.
Какво има?
Любовьта има две положения въ свѣта: да любимъ Единния Богъ, и да любимъ другитѣ. Щомъ имаме истинската Любовь, трѣбва да любимъ само Единния, Бога – значи Единния. Щомъ кажешъ: не може ли да любимъ другитѣ, така ти нарушавашъ закона. Щомъ любите Бога, кажете: Азъ не мога да любя другиго. Бога ще любишъ, и като любишъ Бога, ти включвашъ всичко въ себе си.
към беседата >>
Любовьта има две положения въ свѣта: да любимъ Единния Богъ, и да любимъ другитѣ.
А веднъжъ имате тия три качества – умъ, знание, воля, вече ще можете да работите. Своеволието не е воля, чувствуванието не е любовь, и повърхностното знание, това не е качество на ума. Ние трѣбва да знаемъ нѣщата положително. Запримѣръ, ако вие дойдете при мене, и ви кажа едно прѣдложение, говоря ви, а вие ми кажете: Не ви разбирамъ, опредѣлете се по добре, значи нѣма разбиране въ нѣщата, а трѣбва да има разбиране. Какво има?
Любовьта има две положения въ свѣта: да любимъ Единния Богъ, и да любимъ другитѣ.
Щомъ имаме истинската Любовь, трѣбва да любимъ само Единния, Бога – значи Единния. Щомъ кажешъ: не може ли да любимъ другитѣ, така ти нарушавашъ закона. Щомъ любите Бога, кажете: Азъ не мога да любя другиго. Бога ще любишъ, и като любишъ Бога, ти включвашъ всичко въ себе си. Ти ще любишъ Бога.
към беседата >>
Щомъ имаме истинската Любовь, трѣбва да любимъ само Единния, Бога – значи Единния.
Своеволието не е воля, чувствуванието не е любовь, и повърхностното знание, това не е качество на ума. Ние трѣбва да знаемъ нѣщата положително. Запримѣръ, ако вие дойдете при мене, и ви кажа едно прѣдложение, говоря ви, а вие ми кажете: Не ви разбирамъ, опредѣлете се по добре, значи нѣма разбиране въ нѣщата, а трѣбва да има разбиране. Какво има? Любовьта има две положения въ свѣта: да любимъ Единния Богъ, и да любимъ другитѣ.
Щомъ имаме истинската Любовь, трѣбва да любимъ само Единния, Бога – значи Единния.
Щомъ кажешъ: не може ли да любимъ другитѣ, така ти нарушавашъ закона. Щомъ любите Бога, кажете: Азъ не мога да любя другиго. Бога ще любишъ, и като любишъ Бога, ти включвашъ всичко въ себе си. Ти ще любишъ Бога.
към беседата >>
Щомъ кажешъ: не може ли да любимъ другитѣ, така ти нарушавашъ закона.
Ние трѣбва да знаемъ нѣщата положително. Запримѣръ, ако вие дойдете при мене, и ви кажа едно прѣдложение, говоря ви, а вие ми кажете: Не ви разбирамъ, опредѣлете се по добре, значи нѣма разбиране въ нѣщата, а трѣбва да има разбиране. Какво има? Любовьта има две положения въ свѣта: да любимъ Единния Богъ, и да любимъ другитѣ. Щомъ имаме истинската Любовь, трѣбва да любимъ само Единния, Бога – значи Единния.
Щомъ кажешъ: не може ли да любимъ другитѣ, така ти нарушавашъ закона.
Щомъ любите Бога, кажете: Азъ не мога да любя другиго. Бога ще любишъ, и като любишъ Бога, ти включвашъ всичко въ себе си. Ти ще любишъ Бога.
към беседата >>
Щомъ любите Бога, кажете: Азъ не мога да любя другиго.
Запримѣръ, ако вие дойдете при мене, и ви кажа едно прѣдложение, говоря ви, а вие ми кажете: Не ви разбирамъ, опредѣлете се по добре, значи нѣма разбиране въ нѣщата, а трѣбва да има разбиране. Какво има? Любовьта има две положения въ свѣта: да любимъ Единния Богъ, и да любимъ другитѣ. Щомъ имаме истинската Любовь, трѣбва да любимъ само Единния, Бога – значи Единния. Щомъ кажешъ: не може ли да любимъ другитѣ, така ти нарушавашъ закона.
Щомъ любите Бога, кажете: Азъ не мога да любя другиго.
Бога ще любишъ, и като любишъ Бога, ти включвашъ всичко въ себе си. Ти ще любишъ Бога.
към беседата >>
Бога ще любишъ, и като любишъ Бога, ти включвашъ всичко въ себе си.
Какво има? Любовьта има две положения въ свѣта: да любимъ Единния Богъ, и да любимъ другитѣ. Щомъ имаме истинската Любовь, трѣбва да любимъ само Единния, Бога – значи Единния. Щомъ кажешъ: не може ли да любимъ другитѣ, така ти нарушавашъ закона. Щомъ любите Бога, кажете: Азъ не мога да любя другиго.
Бога ще любишъ, и като любишъ Бога, ти включвашъ всичко въ себе си.
Ти ще любишъ Бога.
към беседата >>
Ти ще любишъ Бога.
Любовьта има две положения въ свѣта: да любимъ Единния Богъ, и да любимъ другитѣ. Щомъ имаме истинската Любовь, трѣбва да любимъ само Единния, Бога – значи Единния. Щомъ кажешъ: не може ли да любимъ другитѣ, така ти нарушавашъ закона. Щомъ любите Бога, кажете: Азъ не мога да любя другиго. Бога ще любишъ, и като любишъ Бога, ти включвашъ всичко въ себе си.
Ти ще любишъ Бога.
към беседата >>
Това е първия законъ, въ който съврѣменитѣ християни сѫ изопачили учението на Господа.
Това е първия законъ, въ който съврѣменитѣ християни сѫ изопачили учението на Господа.
Тъй сѫ изопачили тѣ Божието учение. Нѣкой те пита: обичашъ ли ме, любишъ ли ме? Нѣма да кажешъ: азъ те обичамъ, само тебе обичамъ. Не, ще кажешъ: обичамъ всички! И като кажемъ, че ние обичаме само нѣкого, ще знаемъ че този, когото обичаме, това е Богъ.
към беседата >>
Тъй сѫ изопачили тѣ Божието учение.
Това е първия законъ, въ който съврѣменитѣ християни сѫ изопачили учението на Господа.
Тъй сѫ изопачили тѣ Божието учение.
Нѣкой те пита: обичашъ ли ме, любишъ ли ме? Нѣма да кажешъ: азъ те обичамъ, само тебе обичамъ. Не, ще кажешъ: обичамъ всички! И като кажемъ, че ние обичаме само нѣкого, ще знаемъ че този, когото обичаме, това е Богъ. Този е великиятъ принципъ.
към беседата >>
Нѣкой те пита: обичашъ ли ме, любишъ ли ме?
Това е първия законъ, въ който съврѣменитѣ християни сѫ изопачили учението на Господа. Тъй сѫ изопачили тѣ Божието учение.
Нѣкой те пита: обичашъ ли ме, любишъ ли ме?
Нѣма да кажешъ: азъ те обичамъ, само тебе обичамъ. Не, ще кажешъ: обичамъ всички! И като кажемъ, че ние обичаме само нѣкого, ще знаемъ че този, когото обичаме, това е Богъ. Този е великиятъ принципъ. Кажешъ ли, че обичашъ само нѣкой твой приятель, само него, ти си въ кривия пѫтъ.
към беседата >>
Нѣма да кажешъ: азъ те обичамъ, само тебе обичамъ.
Това е първия законъ, въ който съврѣменитѣ християни сѫ изопачили учението на Господа. Тъй сѫ изопачили тѣ Божието учение. Нѣкой те пита: обичашъ ли ме, любишъ ли ме?
Нѣма да кажешъ: азъ те обичамъ, само тебе обичамъ.
Не, ще кажешъ: обичамъ всички! И като кажемъ, че ние обичаме само нѣкого, ще знаемъ че този, когото обичаме, това е Богъ. Този е великиятъ принципъ. Кажешъ ли, че обичашъ само нѣкой твой приятель, само него, ти си въ кривия пѫтъ. Не, ти ще кажешъ: обичамъ всинца.
към беседата >>
Не, ще кажешъ: обичамъ всички!
Това е първия законъ, въ който съврѣменитѣ християни сѫ изопачили учението на Господа. Тъй сѫ изопачили тѣ Божието учение. Нѣкой те пита: обичашъ ли ме, любишъ ли ме? Нѣма да кажешъ: азъ те обичамъ, само тебе обичамъ.
Не, ще кажешъ: обичамъ всички!
И като кажемъ, че ние обичаме само нѣкого, ще знаемъ че този, когото обичаме, това е Богъ. Този е великиятъ принципъ. Кажешъ ли, че обичашъ само нѣкой твой приятель, само него, ти си въ кривия пѫтъ. Не, ти ще кажешъ: обичамъ всинца. И тъй, ако ние обичаме всички, ние започваме съ най-малката любовь, която трѣбва да проявимъ.
към беседата >>
И като кажемъ, че ние обичаме само нѣкого, ще знаемъ че този, когото обичаме, това е Богъ.
Това е първия законъ, въ който съврѣменитѣ християни сѫ изопачили учението на Господа. Тъй сѫ изопачили тѣ Божието учение. Нѣкой те пита: обичашъ ли ме, любишъ ли ме? Нѣма да кажешъ: азъ те обичамъ, само тебе обичамъ. Не, ще кажешъ: обичамъ всички!
И като кажемъ, че ние обичаме само нѣкого, ще знаемъ че този, когото обичаме, това е Богъ.
Този е великиятъ принципъ. Кажешъ ли, че обичашъ само нѣкой твой приятель, само него, ти си въ кривия пѫтъ. Не, ти ще кажешъ: обичамъ всинца. И тъй, ако ние обичаме всички, ние започваме съ най-малката любовь, която трѣбва да проявимъ.
към беседата >>
Този е великиятъ принципъ.
Тъй сѫ изопачили тѣ Божието учение. Нѣкой те пита: обичашъ ли ме, любишъ ли ме? Нѣма да кажешъ: азъ те обичамъ, само тебе обичамъ. Не, ще кажешъ: обичамъ всички! И като кажемъ, че ние обичаме само нѣкого, ще знаемъ че този, когото обичаме, това е Богъ.
Този е великиятъ принципъ.
Кажешъ ли, че обичашъ само нѣкой твой приятель, само него, ти си въ кривия пѫтъ. Не, ти ще кажешъ: обичамъ всинца. И тъй, ако ние обичаме всички, ние започваме съ най-малката любовь, която трѣбва да проявимъ.
към беседата >>
Кажешъ ли, че обичашъ само нѣкой твой приятель, само него, ти си въ кривия пѫтъ.
Нѣкой те пита: обичашъ ли ме, любишъ ли ме? Нѣма да кажешъ: азъ те обичамъ, само тебе обичамъ. Не, ще кажешъ: обичамъ всички! И като кажемъ, че ние обичаме само нѣкого, ще знаемъ че този, когото обичаме, това е Богъ. Този е великиятъ принципъ.
Кажешъ ли, че обичашъ само нѣкой твой приятель, само него, ти си въ кривия пѫтъ.
Не, ти ще кажешъ: обичамъ всинца. И тъй, ако ние обичаме всички, ние започваме съ най-малката любовь, която трѣбва да проявимъ.
към беседата >>
Не, ти ще кажешъ: обичамъ всинца.
Нѣма да кажешъ: азъ те обичамъ, само тебе обичамъ. Не, ще кажешъ: обичамъ всички! И като кажемъ, че ние обичаме само нѣкого, ще знаемъ че този, когото обичаме, това е Богъ. Този е великиятъ принципъ. Кажешъ ли, че обичашъ само нѣкой твой приятель, само него, ти си въ кривия пѫтъ.
Не, ти ще кажешъ: обичамъ всинца.
И тъй, ако ние обичаме всички, ние започваме съ най-малката любовь, която трѣбва да проявимъ.
към беседата >>
И тъй, ако ние обичаме всички, ние започваме съ най-малката любовь, която трѣбва да проявимъ.
Не, ще кажешъ: обичамъ всички! И като кажемъ, че ние обичаме само нѣкого, ще знаемъ че този, когото обичаме, това е Богъ. Този е великиятъ принципъ. Кажешъ ли, че обичашъ само нѣкой твой приятель, само него, ти си въ кривия пѫтъ. Не, ти ще кажешъ: обичамъ всинца.
И тъй, ако ние обичаме всички, ние започваме съ най-малката любовь, която трѣбва да проявимъ.
към беседата >>
Тогава трѣбва да проявимъ нашето знание.
Тогава трѣбва да проявимъ нашето знание.
Въ какво ще се прояви туй знание? Въ туй знание не трѣбва да сѫществува никакво, абсолютно никакво лицемерие, никакво извъртане на истината. Всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде толкова досѣтливъ, че да тачи Божественитѣ чувства, не моите чувства, а Божественитѣ чувства, които се проявявятъ въ насъ, не сѣнката на нѣщата.
към беседата >>
Въ какво ще се прояви туй знание?
Тогава трѣбва да проявимъ нашето знание.
Въ какво ще се прояви туй знание?
Въ туй знание не трѣбва да сѫществува никакво, абсолютно никакво лицемерие, никакво извъртане на истината. Всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде толкова досѣтливъ, че да тачи Божественитѣ чувства, не моите чувства, а Божественитѣ чувства, които се проявявятъ въ насъ, не сѣнката на нѣщата.
към беседата >>
Въ туй знание не трѣбва да сѫществува никакво, абсолютно никакво лицемерие, никакво извъртане на истината.
Тогава трѣбва да проявимъ нашето знание. Въ какво ще се прояви туй знание?
Въ туй знание не трѣбва да сѫществува никакво, абсолютно никакво лицемерие, никакво извъртане на истината.
Всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде толкова досѣтливъ, че да тачи Божественитѣ чувства, не моите чувства, а Божественитѣ чувства, които се проявявятъ въ насъ, не сѣнката на нѣщата.
към беседата >>
Всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде толкова досѣтливъ, че да тачи Божественитѣ чувства, не моите чувства, а Божественитѣ чувства, които се проявявятъ въ насъ, не сѣнката на нѣщата.
Тогава трѣбва да проявимъ нашето знание. Въ какво ще се прояви туй знание? Въ туй знание не трѣбва да сѫществува никакво, абсолютно никакво лицемерие, никакво извъртане на истината.
Всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде толкова досѣтливъ, че да тачи Божественитѣ чувства, не моите чувства, а Божественитѣ чувства, които се проявявятъ въ насъ, не сѣнката на нѣщата.
към беседата >>
И тъй азъ ви поздравлявамъ съ този праздникъ.
И тъй азъ ви поздравлявамъ съ този праздникъ.
Слънцето за насъ е емблема, емблема на живия Годподь, на живата природа. Въ всички вѣкове, въ всичкитѣ дни на живота ни, Богъ все се проявява. Богъ има и друго име, което азъ не смѣя да произнеса. Защо не смѣя да Го произнеса? Понеже устата на хората не сѫ чисти, а туй име е свято, то не се произнася.
към беседата >>
Слънцето за насъ е емблема, емблема на живия Годподь, на живата природа.
И тъй азъ ви поздравлявамъ съ този праздникъ.
Слънцето за насъ е емблема, емблема на живия Годподь, на живата природа.
Въ всички вѣкове, въ всичкитѣ дни на живота ни, Богъ все се проявява. Богъ има и друго име, което азъ не смѣя да произнеса. Защо не смѣя да Го произнеса? Понеже устата на хората не сѫ чисти, а туй име е свято, то не се произнася. Туй свещеното име е толкова велико, че върху Него се крѣпи цѣлата вселенна, и всички духове, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ върху това име се крѣпятъ.
към беседата >>
Въ всички вѣкове, въ всичкитѣ дни на живота ни, Богъ все се проявява.
И тъй азъ ви поздравлявамъ съ този праздникъ. Слънцето за насъ е емблема, емблема на живия Годподь, на живата природа.
Въ всички вѣкове, въ всичкитѣ дни на живота ни, Богъ все се проявява.
Богъ има и друго име, което азъ не смѣя да произнеса. Защо не смѣя да Го произнеса? Понеже устата на хората не сѫ чисти, а туй име е свято, то не се произнася. Туй свещеното име е толкова велико, че върху Него се крѣпи цѣлата вселенна, и всички духове, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ върху това име се крѣпятъ. И когато се произнесе това име, То твори и всинца ние трѣбва да се стремимъ да освещаваме името Божие, да освещаваме Божиятъ Духъ.
към беседата >>
Богъ има и друго име, което азъ не смѣя да произнеса.
И тъй азъ ви поздравлявамъ съ този праздникъ. Слънцето за насъ е емблема, емблема на живия Годподь, на живата природа. Въ всички вѣкове, въ всичкитѣ дни на живота ни, Богъ все се проявява.
Богъ има и друго име, което азъ не смѣя да произнеса.
Защо не смѣя да Го произнеса? Понеже устата на хората не сѫ чисти, а туй име е свято, то не се произнася. Туй свещеното име е толкова велико, че върху Него се крѣпи цѣлата вселенна, и всички духове, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ върху това име се крѣпятъ. И когато се произнесе това име, То твори и всинца ние трѣбва да се стремимъ да освещаваме името Божие, да освещаваме Божиятъ Духъ. Отъ туй име произтичатъ тия качества: Любовь, Мѫдрость и Истина.
към беседата >>
Защо не смѣя да Го произнеса?
И тъй азъ ви поздравлявамъ съ този праздникъ. Слънцето за насъ е емблема, емблема на живия Годподь, на живата природа. Въ всички вѣкове, въ всичкитѣ дни на живота ни, Богъ все се проявява. Богъ има и друго име, което азъ не смѣя да произнеса.
Защо не смѣя да Го произнеса?
Понеже устата на хората не сѫ чисти, а туй име е свято, то не се произнася. Туй свещеното име е толкова велико, че върху Него се крѣпи цѣлата вселенна, и всички духове, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ върху това име се крѣпятъ. И когато се произнесе това име, То твори и всинца ние трѣбва да се стремимъ да освещаваме името Божие, да освещаваме Божиятъ Духъ. Отъ туй име произтичатъ тия качества: Любовь, Мѫдрость и Истина. Самото име не може да се произнесе, и никой другъ до сега не го е произнесълъ.
към беседата >>
Понеже устата на хората не сѫ чисти, а туй име е свято, то не се произнася.
И тъй азъ ви поздравлявамъ съ този праздникъ. Слънцето за насъ е емблема, емблема на живия Годподь, на живата природа. Въ всички вѣкове, въ всичкитѣ дни на живота ни, Богъ все се проявява. Богъ има и друго име, което азъ не смѣя да произнеса. Защо не смѣя да Го произнеса?
Понеже устата на хората не сѫ чисти, а туй име е свято, то не се произнася.
Туй свещеното име е толкова велико, че върху Него се крѣпи цѣлата вселенна, и всички духове, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ върху това име се крѣпятъ. И когато се произнесе това име, То твори и всинца ние трѣбва да се стремимъ да освещаваме името Божие, да освещаваме Божиятъ Духъ. Отъ туй име произтичатъ тия качества: Любовь, Мѫдрость и Истина. Самото име не може да се произнесе, и никой другъ до сега не го е произнесълъ. На земята това име не може да се произнесе, а ние говоримъ за Любовь, Мѫдрость и Истина.
към беседата >>
Туй свещеното име е толкова велико, че върху Него се крѣпи цѣлата вселенна, и всички духове, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ върху това име се крѣпятъ.
Слънцето за насъ е емблема, емблема на живия Годподь, на живата природа. Въ всички вѣкове, въ всичкитѣ дни на живота ни, Богъ все се проявява. Богъ има и друго име, което азъ не смѣя да произнеса. Защо не смѣя да Го произнеса? Понеже устата на хората не сѫ чисти, а туй име е свято, то не се произнася.
Туй свещеното име е толкова велико, че върху Него се крѣпи цѣлата вселенна, и всички духове, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ върху това име се крѣпятъ.
И когато се произнесе това име, То твори и всинца ние трѣбва да се стремимъ да освещаваме името Божие, да освещаваме Божиятъ Духъ. Отъ туй име произтичатъ тия качества: Любовь, Мѫдрость и Истина. Самото име не може да се произнесе, и никой другъ до сега не го е произнесълъ. На земята това име не може да се произнесе, а ние говоримъ за Любовь, Мѫдрость и Истина. А за туй тайнствено име казваме, че то е Духътъ.
към беседата >>
И когато се произнесе това име, То твори и всинца ние трѣбва да се стремимъ да освещаваме името Божие, да освещаваме Божиятъ Духъ.
Въ всички вѣкове, въ всичкитѣ дни на живота ни, Богъ все се проявява. Богъ има и друго име, което азъ не смѣя да произнеса. Защо не смѣя да Го произнеса? Понеже устата на хората не сѫ чисти, а туй име е свято, то не се произнася. Туй свещеното име е толкова велико, че върху Него се крѣпи цѣлата вселенна, и всички духове, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ върху това име се крѣпятъ.
И когато се произнесе това име, То твори и всинца ние трѣбва да се стремимъ да освещаваме името Божие, да освещаваме Божиятъ Духъ.
Отъ туй име произтичатъ тия качества: Любовь, Мѫдрость и Истина. Самото име не може да се произнесе, и никой другъ до сега не го е произнесълъ. На земята това име не може да се произнесе, а ние говоримъ за Любовь, Мѫдрость и Истина. А за туй тайнствено име казваме, че то е Духътъ. Но Духътъ не е сѫщинското име, затова трѣбва да се стремимъ да разбираме Бога най-първо въ любовьта.
към беседата >>
Отъ туй име произтичатъ тия качества: Любовь, Мѫдрость и Истина.
Богъ има и друго име, което азъ не смѣя да произнеса. Защо не смѣя да Го произнеса? Понеже устата на хората не сѫ чисти, а туй име е свято, то не се произнася. Туй свещеното име е толкова велико, че върху Него се крѣпи цѣлата вселенна, и всички духове, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ върху това име се крѣпятъ. И когато се произнесе това име, То твори и всинца ние трѣбва да се стремимъ да освещаваме името Божие, да освещаваме Божиятъ Духъ.
Отъ туй име произтичатъ тия качества: Любовь, Мѫдрость и Истина.
Самото име не може да се произнесе, и никой другъ до сега не го е произнесълъ. На земята това име не може да се произнесе, а ние говоримъ за Любовь, Мѫдрость и Истина. А за туй тайнствено име казваме, че то е Духътъ. Но Духътъ не е сѫщинското име, затова трѣбва да се стремимъ да разбираме Бога най-първо въ любовьта. Въ какво седи тази любовь?
към беседата >>
Самото име не може да се произнесе, и никой другъ до сега не го е произнесълъ.
Защо не смѣя да Го произнеса? Понеже устата на хората не сѫ чисти, а туй име е свято, то не се произнася. Туй свещеното име е толкова велико, че върху Него се крѣпи цѣлата вселенна, и всички духове, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ върху това име се крѣпятъ. И когато се произнесе това име, То твори и всинца ние трѣбва да се стремимъ да освещаваме името Божие, да освещаваме Божиятъ Духъ. Отъ туй име произтичатъ тия качества: Любовь, Мѫдрость и Истина.
Самото име не може да се произнесе, и никой другъ до сега не го е произнесълъ.
На земята това име не може да се произнесе, а ние говоримъ за Любовь, Мѫдрость и Истина. А за туй тайнствено име казваме, че то е Духътъ. Но Духътъ не е сѫщинското име, затова трѣбва да се стремимъ да разбираме Бога най-първо въ любовьта. Въ какво седи тази любовь? Ние нѣма да смѣсваме човѣшката съ Божествената Любовь.
към беседата >>
На земята това име не може да се произнесе, а ние говоримъ за Любовь, Мѫдрость и Истина.
Понеже устата на хората не сѫ чисти, а туй име е свято, то не се произнася. Туй свещеното име е толкова велико, че върху Него се крѣпи цѣлата вселенна, и всички духове, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ върху това име се крѣпятъ. И когато се произнесе това име, То твори и всинца ние трѣбва да се стремимъ да освещаваме името Божие, да освещаваме Божиятъ Духъ. Отъ туй име произтичатъ тия качества: Любовь, Мѫдрость и Истина. Самото име не може да се произнесе, и никой другъ до сега не го е произнесълъ.
На земята това име не може да се произнесе, а ние говоримъ за Любовь, Мѫдрость и Истина.
А за туй тайнствено име казваме, че то е Духътъ. Но Духътъ не е сѫщинското име, затова трѣбва да се стремимъ да разбираме Бога най-първо въ любовьта. Въ какво седи тази любовь? Ние нѣма да смѣсваме човѣшката съ Божествената Любовь. Азъ забелѣзвамъ сега, че нѣкои отъ васъ често ги смѣсвате.
към беседата >>
А за туй тайнствено име казваме, че то е Духътъ.
Туй свещеното име е толкова велико, че върху Него се крѣпи цѣлата вселенна, и всички духове, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ върху това име се крѣпятъ. И когато се произнесе това име, То твори и всинца ние трѣбва да се стремимъ да освещаваме името Божие, да освещаваме Божиятъ Духъ. Отъ туй име произтичатъ тия качества: Любовь, Мѫдрость и Истина. Самото име не може да се произнесе, и никой другъ до сега не го е произнесълъ. На земята това име не може да се произнесе, а ние говоримъ за Любовь, Мѫдрость и Истина.
А за туй тайнствено име казваме, че то е Духътъ.
Но Духътъ не е сѫщинското име, затова трѣбва да се стремимъ да разбираме Бога най-първо въ любовьта. Въ какво седи тази любовь? Ние нѣма да смѣсваме човѣшката съ Божествената Любовь. Азъ забелѣзвамъ сега, че нѣкои отъ васъ често ги смѣсвате. И тѣ иматъ любовь, но тѣ смѣсватъ човѣшката съ Божествената.
към беседата >>
Но Духътъ не е сѫщинското име, затова трѣбва да се стремимъ да разбираме Бога най-първо въ любовьта.
И когато се произнесе това име, То твори и всинца ние трѣбва да се стремимъ да освещаваме името Божие, да освещаваме Божиятъ Духъ. Отъ туй име произтичатъ тия качества: Любовь, Мѫдрость и Истина. Самото име не може да се произнесе, и никой другъ до сега не го е произнесълъ. На земята това име не може да се произнесе, а ние говоримъ за Любовь, Мѫдрость и Истина. А за туй тайнствено име казваме, че то е Духътъ.
Но Духътъ не е сѫщинското име, затова трѣбва да се стремимъ да разбираме Бога най-първо въ любовьта.
Въ какво седи тази любовь? Ние нѣма да смѣсваме човѣшката съ Божествената Любовь. Азъ забелѣзвамъ сега, че нѣкои отъ васъ често ги смѣсвате. И тѣ иматъ любовь, но тѣ смѣсватъ човѣшката съ Божествената. И едната и другата иматъ едно и сѫщо произхождение, но човѣшката любовь трѣбва да се филтрира, тя трѣбва да мине презъ много филтрирания, трѣбва да знаете кое е човѣшкото.
към беседата >>
Въ какво седи тази любовь?
Отъ туй име произтичатъ тия качества: Любовь, Мѫдрость и Истина. Самото име не може да се произнесе, и никой другъ до сега не го е произнесълъ. На земята това име не може да се произнесе, а ние говоримъ за Любовь, Мѫдрость и Истина. А за туй тайнствено име казваме, че то е Духътъ. Но Духътъ не е сѫщинското име, затова трѣбва да се стремимъ да разбираме Бога най-първо въ любовьта.
Въ какво седи тази любовь?
Ние нѣма да смѣсваме човѣшката съ Божествената Любовь. Азъ забелѣзвамъ сега, че нѣкои отъ васъ често ги смѣсвате. И тѣ иматъ любовь, но тѣ смѣсватъ човѣшката съ Божествената. И едната и другата иматъ едно и сѫщо произхождение, но човѣшката любовь трѣбва да се филтрира, тя трѣбва да мине презъ много филтрирания, трѣбва да знаете кое е човѣшкото. А Божественото, това е сѫщинската Любовь, тя носи истинския животъ.
към беседата >>
Ние нѣма да смѣсваме човѣшката съ Божествената Любовь.
Самото име не може да се произнесе, и никой другъ до сега не го е произнесълъ. На земята това име не може да се произнесе, а ние говоримъ за Любовь, Мѫдрость и Истина. А за туй тайнствено име казваме, че то е Духътъ. Но Духътъ не е сѫщинското име, затова трѣбва да се стремимъ да разбираме Бога най-първо въ любовьта. Въ какво седи тази любовь?
Ние нѣма да смѣсваме човѣшката съ Божествената Любовь.
Азъ забелѣзвамъ сега, че нѣкои отъ васъ често ги смѣсвате. И тѣ иматъ любовь, но тѣ смѣсватъ човѣшката съ Божествената. И едната и другата иматъ едно и сѫщо произхождение, но човѣшката любовь трѣбва да се филтрира, тя трѣбва да мине презъ много филтрирания, трѣбва да знаете кое е човѣшкото. А Божественото, това е сѫщинската Любовь, тя носи истинския животъ.
към беседата >>
Азъ забелѣзвамъ сега, че нѣкои отъ васъ често ги смѣсвате.
На земята това име не може да се произнесе, а ние говоримъ за Любовь, Мѫдрость и Истина. А за туй тайнствено име казваме, че то е Духътъ. Но Духътъ не е сѫщинското име, затова трѣбва да се стремимъ да разбираме Бога най-първо въ любовьта. Въ какво седи тази любовь? Ние нѣма да смѣсваме човѣшката съ Божествената Любовь.
Азъ забелѣзвамъ сега, че нѣкои отъ васъ често ги смѣсвате.
И тѣ иматъ любовь, но тѣ смѣсватъ човѣшката съ Божествената. И едната и другата иматъ едно и сѫщо произхождение, но човѣшката любовь трѣбва да се филтрира, тя трѣбва да мине презъ много филтрирания, трѣбва да знаете кое е човѣшкото. А Божественото, това е сѫщинската Любовь, тя носи истинския животъ.
към беседата >>
И тѣ иматъ любовь, но тѣ смѣсватъ човѣшката съ Божествената.
А за туй тайнствено име казваме, че то е Духътъ. Но Духътъ не е сѫщинското име, затова трѣбва да се стремимъ да разбираме Бога най-първо въ любовьта. Въ какво седи тази любовь? Ние нѣма да смѣсваме човѣшката съ Божествената Любовь. Азъ забелѣзвамъ сега, че нѣкои отъ васъ често ги смѣсвате.
И тѣ иматъ любовь, но тѣ смѣсватъ човѣшката съ Божествената.
И едната и другата иматъ едно и сѫщо произхождение, но човѣшката любовь трѣбва да се филтрира, тя трѣбва да мине презъ много филтрирания, трѣбва да знаете кое е човѣшкото. А Божественото, това е сѫщинската Любовь, тя носи истинския животъ.
към беседата >>
И едната и другата иматъ едно и сѫщо произхождение, но човѣшката любовь трѣбва да се филтрира, тя трѣбва да мине презъ много филтрирания, трѣбва да знаете кое е човѣшкото.
Но Духътъ не е сѫщинското име, затова трѣбва да се стремимъ да разбираме Бога най-първо въ любовьта. Въ какво седи тази любовь? Ние нѣма да смѣсваме човѣшката съ Божествената Любовь. Азъ забелѣзвамъ сега, че нѣкои отъ васъ често ги смѣсвате. И тѣ иматъ любовь, но тѣ смѣсватъ човѣшката съ Божествената.
И едната и другата иматъ едно и сѫщо произхождение, но човѣшката любовь трѣбва да се филтрира, тя трѣбва да мине презъ много филтрирания, трѣбва да знаете кое е човѣшкото.
А Божественото, това е сѫщинската Любовь, тя носи истинския животъ.
към беседата >>
А Божественото, това е сѫщинската Любовь, тя носи истинския животъ.
Въ какво седи тази любовь? Ние нѣма да смѣсваме човѣшката съ Божествената Любовь. Азъ забелѣзвамъ сега, че нѣкои отъ васъ често ги смѣсвате. И тѣ иматъ любовь, но тѣ смѣсватъ човѣшката съ Божествената. И едната и другата иматъ едно и сѫщо произхождение, но човѣшката любовь трѣбва да се филтрира, тя трѣбва да мине презъ много филтрирания, трѣбва да знаете кое е човѣшкото.
А Божественото, това е сѫщинската Любовь, тя носи истинския животъ.
към беседата >>
Слѣдователно, въ Писанието се казва: Бога не Го познаваме.
Слѣдователно, въ Писанието се казва: Бога не Го познаваме.
Въ Писанието още се казва, че трѣбва да започнемъ съ човѣшката любовь, но сѫ нѣкой трѣбва да започнемъ съ Божествената Любовь. И когато Христосъ е дошълъ на земята, Той не казва, че трѣбва да започнемъ съ човѣшката любовь. Какво трѣбва да правимъ? Той казва: „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего сѫ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Веднага Той туря основния законъ – Любовьта.
към беседата >>
Въ Писанието още се казва, че трѣбва да започнемъ съ човѣшката любовь, но сѫ нѣкой трѣбва да започнемъ съ Божествената Любовь.
Слѣдователно, въ Писанието се казва: Бога не Го познаваме.
Въ Писанието още се казва, че трѣбва да започнемъ съ човѣшката любовь, но сѫ нѣкой трѣбва да започнемъ съ Божествената Любовь.
И когато Христосъ е дошълъ на земята, Той не казва, че трѣбва да започнемъ съ човѣшката любовь. Какво трѣбва да правимъ? Той казва: „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего сѫ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Веднага Той туря основния законъ – Любовьта.
към беседата >>
И когато Христосъ е дошълъ на земята, Той не казва, че трѣбва да започнемъ съ човѣшката любовь.
Слѣдователно, въ Писанието се казва: Бога не Го познаваме. Въ Писанието още се казва, че трѣбва да започнемъ съ човѣшката любовь, но сѫ нѣкой трѣбва да започнемъ съ Божествената Любовь.
И когато Христосъ е дошълъ на земята, Той не казва, че трѣбва да започнемъ съ човѣшката любовь.
Какво трѣбва да правимъ? Той казва: „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего сѫ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Веднага Той туря основния законъ – Любовьта.
към беседата >>
Какво трѣбва да правимъ?
Слѣдователно, въ Писанието се казва: Бога не Го познаваме. Въ Писанието още се казва, че трѣбва да започнемъ съ човѣшката любовь, но сѫ нѣкой трѣбва да започнемъ съ Божествената Любовь. И когато Христосъ е дошълъ на земята, Той не казва, че трѣбва да започнемъ съ човѣшката любовь.
Какво трѣбва да правимъ?
Той казва: „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего сѫ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Веднага Той туря основния законъ – Любовьта.
към беседата >>
Той казва: „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего сѫ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила“.
Слѣдователно, въ Писанието се казва: Бога не Го познаваме. Въ Писанието още се казва, че трѣбва да започнемъ съ човѣшката любовь, но сѫ нѣкой трѣбва да започнемъ съ Божествената Любовь. И когато Христосъ е дошълъ на земята, Той не казва, че трѣбва да започнемъ съ човѣшката любовь. Какво трѣбва да правимъ?
Той казва: „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего сѫ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила“.
Веднага Той туря основния законъ – Любовьта.
към беседата >>
Веднага Той туря основния законъ – Любовьта.
Слѣдователно, въ Писанието се казва: Бога не Го познаваме. Въ Писанието още се казва, че трѣбва да започнемъ съ човѣшката любовь, но сѫ нѣкой трѣбва да започнемъ съ Божествената Любовь. И когато Христосъ е дошълъ на земята, Той не казва, че трѣбва да започнемъ съ човѣшката любовь. Какво трѣбва да правимъ? Той казва: „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего сѫ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила“.
Веднага Той туря основния законъ – Любовьта.
към беседата >>
И сега казвамъ: „Ние Бога не Го знаемъ.“ Слѣдователно, ако не любишъ брата си, Бога не можешъ позна.
И сега казвамъ: „Ние Бога не Го знаемъ.“ Слѣдователно, ако не любишъ брата си, Бога не можешъ позна.
И веднага и апостолитѣ даже се разколебаха и казваха: „Ние не познаваме брата си, че Бога…“ Не, не, азъ казвамъ: Единствениятъ, Когото азъ познавамъ, това е Богъ. Какво нѣщо е брата?
към беседата >>
И веднага и апостолитѣ даже се разколебаха и казваха: „Ние не познаваме брата си, че Бога…“ Не, не, азъ казвамъ: Единствениятъ, Когото азъ познавамъ, това е Богъ.
И сега казвамъ: „Ние Бога не Го знаемъ.“ Слѣдователно, ако не любишъ брата си, Бога не можешъ позна.
И веднага и апостолитѣ даже се разколебаха и казваха: „Ние не познаваме брата си, че Бога…“ Не, не, азъ казвамъ: Единствениятъ, Когото азъ познавамъ, това е Богъ.
Какво нѣщо е брата?
към беседата >>
Какво нѣщо е брата?
И сега казвамъ: „Ние Бога не Го знаемъ.“ Слѣдователно, ако не любишъ брата си, Бога не можешъ позна. И веднага и апостолитѣ даже се разколебаха и казваха: „Ние не познаваме брата си, че Бога…“ Не, не, азъ казвамъ: Единствениятъ, Когото азъ познавамъ, това е Богъ.
Какво нѣщо е брата?
към беседата >>
Христосъ казва въ своето учение: „Никой не може да дойде до мене, освѣнъ чрезъ Отца ми“.
Христосъ казва въ своето учение: „Никой не може да дойде до мене, освѣнъ чрезъ Отца ми“.
Кой ти е братъ? – Когото Богъ е привлѣкалъ къмъ тебе. Ти ще признаешъ въ себе си Божественото проявление и никаква друга любовь. Признаете ли го веднъжъ, вие ще се освободите отъ редъ нещастия, които имате сега: нещастия, съмнения. Ако имашъ Божествената Любовь, ти нѣма какво да се нуждаешъ, ще бѫдешъ богатъ, а щомъ сѫ всички богати, ще има какво да раздаваме; щомъ има пари, и беднитѣ ще бѫдатъ нахранени.
към беседата >>
Кой ти е братъ?
Христосъ казва въ своето учение: „Никой не може да дойде до мене, освѣнъ чрезъ Отца ми“.
Кой ти е братъ?
– Когото Богъ е привлѣкалъ къмъ тебе. Ти ще признаешъ въ себе си Божественото проявление и никаква друга любовь. Признаете ли го веднъжъ, вие ще се освободите отъ редъ нещастия, които имате сега: нещастия, съмнения. Ако имашъ Божествената Любовь, ти нѣма какво да се нуждаешъ, ще бѫдешъ богатъ, а щомъ сѫ всички богати, ще има какво да раздаваме; щомъ има пари, и беднитѣ ще бѫдатъ нахранени.
към беседата >>
– Когото Богъ е привлѣкалъ къмъ тебе.
Христосъ казва въ своето учение: „Никой не може да дойде до мене, освѣнъ чрезъ Отца ми“. Кой ти е братъ?
– Когото Богъ е привлѣкалъ къмъ тебе.
Ти ще признаешъ въ себе си Божественото проявление и никаква друга любовь. Признаете ли го веднъжъ, вие ще се освободите отъ редъ нещастия, които имате сега: нещастия, съмнения. Ако имашъ Божествената Любовь, ти нѣма какво да се нуждаешъ, ще бѫдешъ богатъ, а щомъ сѫ всички богати, ще има какво да раздаваме; щомъ има пари, и беднитѣ ще бѫдатъ нахранени.
към беседата >>
Ти ще признаешъ въ себе си Божественото проявление и никаква друга любовь.
Христосъ казва въ своето учение: „Никой не може да дойде до мене, освѣнъ чрезъ Отца ми“. Кой ти е братъ? – Когото Богъ е привлѣкалъ къмъ тебе.
Ти ще признаешъ въ себе си Божественото проявление и никаква друга любовь.
Признаете ли го веднъжъ, вие ще се освободите отъ редъ нещастия, които имате сега: нещастия, съмнения. Ако имашъ Божествената Любовь, ти нѣма какво да се нуждаешъ, ще бѫдешъ богатъ, а щомъ сѫ всички богати, ще има какво да раздаваме; щомъ има пари, и беднитѣ ще бѫдатъ нахранени.
към беседата >>
Признаете ли го веднъжъ, вие ще се освободите отъ редъ нещастия, които имате сега: нещастия, съмнения.
Христосъ казва въ своето учение: „Никой не може да дойде до мене, освѣнъ чрезъ Отца ми“. Кой ти е братъ? – Когото Богъ е привлѣкалъ къмъ тебе. Ти ще признаешъ въ себе си Божественото проявление и никаква друга любовь.
Признаете ли го веднъжъ, вие ще се освободите отъ редъ нещастия, които имате сега: нещастия, съмнения.
Ако имашъ Божествената Любовь, ти нѣма какво да се нуждаешъ, ще бѫдешъ богатъ, а щомъ сѫ всички богати, ще има какво да раздаваме; щомъ има пари, и беднитѣ ще бѫдатъ нахранени.
към беседата >>
Ако имашъ Божествената Любовь, ти нѣма какво да се нуждаешъ, ще бѫдешъ богатъ, а щомъ сѫ всички богати, ще има какво да раздаваме; щомъ има пари, и беднитѣ ще бѫдатъ нахранени.
Христосъ казва въ своето учение: „Никой не може да дойде до мене, освѣнъ чрезъ Отца ми“. Кой ти е братъ? – Когото Богъ е привлѣкалъ къмъ тебе. Ти ще признаешъ въ себе си Божественото проявление и никаква друга любовь. Признаете ли го веднъжъ, вие ще се освободите отъ редъ нещастия, които имате сега: нещастия, съмнения.
Ако имашъ Божествената Любовь, ти нѣма какво да се нуждаешъ, ще бѫдешъ богатъ, а щомъ сѫ всички богати, ще има какво да раздаваме; щомъ има пари, и беднитѣ ще бѫдатъ нахранени.
към беседата >>
Сега искамъ да изпитате тритѣ допирни точки: първата, втората и третата допирна точка.
Сега искамъ да изпитате тритѣ допирни точки: първата, втората и третата допирна точка.
Въ тия точки сега се съгражда новото човѣчество и новата култура, не сегашното християнство. Съгражда се основата на шестата раса. Или въдворяването на Царството Божие на земята, вѫтрѣ въ човѣшкитѣ души, се съгражда върху тия три основи. Трѣбва да знаемъ, туй е принципъ. И тогава нищо не е въ състояние да ви разклати.
към беседата >>
Въ тия точки сега се съгражда новото човѣчество и новата култура, не сегашното християнство.
Сега искамъ да изпитате тритѣ допирни точки: първата, втората и третата допирна точка.
Въ тия точки сега се съгражда новото човѣчество и новата култура, не сегашното християнство.
Съгражда се основата на шестата раса. Или въдворяването на Царството Божие на земята, вѫтрѣ въ човѣшкитѣ души, се съгражда върху тия три основи. Трѣбва да знаемъ, туй е принципъ. И тогава нищо не е въ състояние да ви разклати. Ще знаете, че това сѫ тритѣ символи, никакви други символи.
към беседата >>
Съгражда се основата на шестата раса.
Сега искамъ да изпитате тритѣ допирни точки: първата, втората и третата допирна точка. Въ тия точки сега се съгражда новото човѣчество и новата култура, не сегашното християнство.
Съгражда се основата на шестата раса.
Или въдворяването на Царството Божие на земята, вѫтрѣ въ човѣшкитѣ души, се съгражда върху тия три основи. Трѣбва да знаемъ, туй е принципъ. И тогава нищо не е въ състояние да ви разклати. Ще знаете, че това сѫ тритѣ символи, никакви други символи. Ние имаме три допирни точки: първата – Любовьта, която дава животъ, втората – Мѫдростьта, която ще донесе въ ума знание, свѣтлина и третата допирна точка ще даде Истината, тя ще създаде у васъ волята.
към беседата >>
Или въдворяването на Царството Божие на земята, вѫтрѣ въ човѣшкитѣ души, се съгражда върху тия три основи.
Сега искамъ да изпитате тритѣ допирни точки: първата, втората и третата допирна точка. Въ тия точки сега се съгражда новото човѣчество и новата култура, не сегашното християнство. Съгражда се основата на шестата раса.
Или въдворяването на Царството Божие на земята, вѫтрѣ въ човѣшкитѣ души, се съгражда върху тия три основи.
Трѣбва да знаемъ, туй е принципъ. И тогава нищо не е въ състояние да ви разклати. Ще знаете, че това сѫ тритѣ символи, никакви други символи. Ние имаме три допирни точки: първата – Любовьта, която дава животъ, втората – Мѫдростьта, която ще донесе въ ума знание, свѣтлина и третата допирна точка ще даде Истината, тя ще създаде у васъ волята. Онзи човѣкъ, който веднъжъ възлюби Истината, той е твърдъ като диамантъ, той казва: Азъ зная Истината, и съ нищо не можешъ да го разколебаешъ.
към беседата >>
Трѣбва да знаемъ, туй е принципъ.
Сега искамъ да изпитате тритѣ допирни точки: първата, втората и третата допирна точка. Въ тия точки сега се съгражда новото човѣчество и новата култура, не сегашното християнство. Съгражда се основата на шестата раса. Или въдворяването на Царството Божие на земята, вѫтрѣ въ човѣшкитѣ души, се съгражда върху тия три основи.
Трѣбва да знаемъ, туй е принципъ.
И тогава нищо не е въ състояние да ви разклати. Ще знаете, че това сѫ тритѣ символи, никакви други символи. Ние имаме три допирни точки: първата – Любовьта, която дава животъ, втората – Мѫдростьта, която ще донесе въ ума знание, свѣтлина и третата допирна точка ще даде Истината, тя ще създаде у васъ волята. Онзи човѣкъ, който веднъжъ възлюби Истината, той е твърдъ като диамантъ, той казва: Азъ зная Истината, и съ нищо не можешъ да го разколебаешъ.
към беседата >>
И тогава нищо не е въ състояние да ви разклати.
Сега искамъ да изпитате тритѣ допирни точки: първата, втората и третата допирна точка. Въ тия точки сега се съгражда новото човѣчество и новата култура, не сегашното християнство. Съгражда се основата на шестата раса. Или въдворяването на Царството Божие на земята, вѫтрѣ въ човѣшкитѣ души, се съгражда върху тия три основи. Трѣбва да знаемъ, туй е принципъ.
И тогава нищо не е въ състояние да ви разклати.
Ще знаете, че това сѫ тритѣ символи, никакви други символи. Ние имаме три допирни точки: първата – Любовьта, която дава животъ, втората – Мѫдростьта, която ще донесе въ ума знание, свѣтлина и третата допирна точка ще даде Истината, тя ще създаде у васъ волята. Онзи човѣкъ, който веднъжъ възлюби Истината, той е твърдъ като диамантъ, той казва: Азъ зная Истината, и съ нищо не можешъ да го разколебаешъ.
към беседата >>
Ще знаете, че това сѫ тритѣ символи, никакви други символи.
Въ тия точки сега се съгражда новото човѣчество и новата култура, не сегашното християнство. Съгражда се основата на шестата раса. Или въдворяването на Царството Божие на земята, вѫтрѣ въ човѣшкитѣ души, се съгражда върху тия три основи. Трѣбва да знаемъ, туй е принципъ. И тогава нищо не е въ състояние да ви разклати.
Ще знаете, че това сѫ тритѣ символи, никакви други символи.
Ние имаме три допирни точки: първата – Любовьта, която дава животъ, втората – Мѫдростьта, която ще донесе въ ума знание, свѣтлина и третата допирна точка ще даде Истината, тя ще създаде у васъ волята. Онзи човѣкъ, който веднъжъ възлюби Истината, той е твърдъ като диамантъ, той казва: Азъ зная Истината, и съ нищо не можешъ да го разколебаешъ.
към беседата >>
Ние имаме три допирни точки: първата – Любовьта, която дава животъ, втората – Мѫдростьта, която ще донесе въ ума знание, свѣтлина и третата допирна точка ще даде Истината, тя ще създаде у васъ волята.
Съгражда се основата на шестата раса. Или въдворяването на Царството Божие на земята, вѫтрѣ въ човѣшкитѣ души, се съгражда върху тия три основи. Трѣбва да знаемъ, туй е принципъ. И тогава нищо не е въ състояние да ви разклати. Ще знаете, че това сѫ тритѣ символи, никакви други символи.
Ние имаме три допирни точки: първата – Любовьта, която дава животъ, втората – Мѫдростьта, която ще донесе въ ума знание, свѣтлина и третата допирна точка ще даде Истината, тя ще създаде у васъ волята.
Онзи човѣкъ, който веднъжъ възлюби Истината, той е твърдъ като диамантъ, той казва: Азъ зная Истината, и съ нищо не можешъ да го разколебаешъ.
към беседата >>
Онзи човѣкъ, който веднъжъ възлюби Истината, той е твърдъ като диамантъ, той казва: Азъ зная Истината, и съ нищо не можешъ да го разколебаешъ.
Или въдворяването на Царството Божие на земята, вѫтрѣ въ човѣшкитѣ души, се съгражда върху тия три основи. Трѣбва да знаемъ, туй е принципъ. И тогава нищо не е въ състояние да ви разклати. Ще знаете, че това сѫ тритѣ символи, никакви други символи. Ние имаме три допирни точки: първата – Любовьта, която дава животъ, втората – Мѫдростьта, която ще донесе въ ума знание, свѣтлина и третата допирна точка ще даде Истината, тя ще създаде у васъ волята.
Онзи човѣкъ, който веднъжъ възлюби Истината, той е твърдъ като диамантъ, той казва: Азъ зная Истината, и съ нищо не можешъ да го разколебаешъ.
към беседата >>
Този е Пѫтьтъ, този е свѣтлиятъ Пѫть, може да го опитате.
Този е Пѫтьтъ, този е свѣтлиятъ Пѫть, може да го опитате.
Туй е едно Божествено учение. Вие сте призовани да бѫдете свободни, а сега сте свободни, но по необходимость. Ние сме свободни и трѣбва да скъсаме всичкитѣ връзки, които ни държатъ до сега. Всички тия стари връзки, ние ликвидираме съ тѣхъ. Нѣкои мислятъ, че като се скъсатъ тия връзки, ще умратъ, ще заминатъ за другия свѣтъ.
към беседата >>
Туй е едно Божествено учение.
Този е Пѫтьтъ, този е свѣтлиятъ Пѫть, може да го опитате.
Туй е едно Божествено учение.
Вие сте призовани да бѫдете свободни, а сега сте свободни, но по необходимость. Ние сме свободни и трѣбва да скъсаме всичкитѣ връзки, които ни държатъ до сега. Всички тия стари връзки, ние ликвидираме съ тѣхъ. Нѣкои мислятъ, че като се скъсатъ тия връзки, ще умратъ, ще заминатъ за другия свѣтъ. Чудни сѫ хората!
към беседата >>
Вие сте призовани да бѫдете свободни, а сега сте свободни, но по необходимость.
Този е Пѫтьтъ, този е свѣтлиятъ Пѫть, може да го опитате. Туй е едно Божествено учение.
Вие сте призовани да бѫдете свободни, а сега сте свободни, но по необходимость.
Ние сме свободни и трѣбва да скъсаме всичкитѣ връзки, които ни държатъ до сега. Всички тия стари връзки, ние ликвидираме съ тѣхъ. Нѣкои мислятъ, че като се скъсатъ тия връзки, ще умратъ, ще заминатъ за другия свѣтъ. Чудни сѫ хората! Когато пуснатъ нѣкого отъ затвора той умира ли?
към беседата >>
Ние сме свободни и трѣбва да скъсаме всичкитѣ връзки, които ни държатъ до сега.
Този е Пѫтьтъ, този е свѣтлиятъ Пѫть, може да го опитате. Туй е едно Божествено учение. Вие сте призовани да бѫдете свободни, а сега сте свободни, но по необходимость.
Ние сме свободни и трѣбва да скъсаме всичкитѣ връзки, които ни държатъ до сега.
Всички тия стари връзки, ние ликвидираме съ тѣхъ. Нѣкои мислятъ, че като се скъсатъ тия връзки, ще умратъ, ще заминатъ за другия свѣтъ. Чудни сѫ хората! Когато пуснатъ нѣкого отъ затвора той умира ли? Ще кажете: да не го пущаме, защото отвънъ има снѣгъ.
към беседата >>
Всички тия стари връзки, ние ликвидираме съ тѣхъ.
Този е Пѫтьтъ, този е свѣтлиятъ Пѫть, може да го опитате. Туй е едно Божествено учение. Вие сте призовани да бѫдете свободни, а сега сте свободни, но по необходимость. Ние сме свободни и трѣбва да скъсаме всичкитѣ връзки, които ни държатъ до сега.
Всички тия стари връзки, ние ликвидираме съ тѣхъ.
Нѣкои мислятъ, че като се скъсатъ тия връзки, ще умратъ, ще заминатъ за другия свѣтъ. Чудни сѫ хората! Когато пуснатъ нѣкого отъ затвора той умира ли? Ще кажете: да не го пущаме, защото отвънъ има снѣгъ. Не, това е лъжа.
към беседата >>
Нѣкои мислятъ, че като се скъсатъ тия връзки, ще умратъ, ще заминатъ за другия свѣтъ.
Този е Пѫтьтъ, този е свѣтлиятъ Пѫть, може да го опитате. Туй е едно Божествено учение. Вие сте призовани да бѫдете свободни, а сега сте свободни, но по необходимость. Ние сме свободни и трѣбва да скъсаме всичкитѣ връзки, които ни държатъ до сега. Всички тия стари връзки, ние ликвидираме съ тѣхъ.
Нѣкои мислятъ, че като се скъсатъ тия връзки, ще умратъ, ще заминатъ за другия свѣтъ.
Чудни сѫ хората! Когато пуснатъ нѣкого отъ затвора той умира ли? Ще кажете: да не го пущаме, защото отвънъ има снѣгъ. Не, това е лъжа. Онѣзи, които проповѣдватъ, говорятъ лъжа, майки и бащи, всички лъжатъ не говорятъ истината.
към беседата >>
Чудни сѫ хората!
Туй е едно Божествено учение. Вие сте призовани да бѫдете свободни, а сега сте свободни, но по необходимость. Ние сме свободни и трѣбва да скъсаме всичкитѣ връзки, които ни държатъ до сега. Всички тия стари връзки, ние ликвидираме съ тѣхъ. Нѣкои мислятъ, че като се скъсатъ тия връзки, ще умратъ, ще заминатъ за другия свѣтъ.
Чудни сѫ хората!
Когато пуснатъ нѣкого отъ затвора той умира ли? Ще кажете: да не го пущаме, защото отвънъ има снѣгъ. Не, това е лъжа. Онѣзи, които проповѣдватъ, говорятъ лъжа, майки и бащи, всички лъжатъ не говорятъ истината. Истината трѣбва да се говори.
към беседата >>
Когато пуснатъ нѣкого отъ затвора той умира ли?
Вие сте призовани да бѫдете свободни, а сега сте свободни, но по необходимость. Ние сме свободни и трѣбва да скъсаме всичкитѣ връзки, които ни държатъ до сега. Всички тия стари връзки, ние ликвидираме съ тѣхъ. Нѣкои мислятъ, че като се скъсатъ тия връзки, ще умратъ, ще заминатъ за другия свѣтъ. Чудни сѫ хората!
Когато пуснатъ нѣкого отъ затвора той умира ли?
Ще кажете: да не го пущаме, защото отвънъ има снѣгъ. Не, това е лъжа. Онѣзи, които проповѣдватъ, говорятъ лъжа, майки и бащи, всички лъжатъ не говорятъ истината. Истината трѣбва да се говори. Казватъ: не може да се говори истината.
към беседата >>
Ще кажете: да не го пущаме, защото отвънъ има снѣгъ.
Ние сме свободни и трѣбва да скъсаме всичкитѣ връзки, които ни държатъ до сега. Всички тия стари връзки, ние ликвидираме съ тѣхъ. Нѣкои мислятъ, че като се скъсатъ тия връзки, ще умратъ, ще заминатъ за другия свѣтъ. Чудни сѫ хората! Когато пуснатъ нѣкого отъ затвора той умира ли?
Ще кажете: да не го пущаме, защото отвънъ има снѣгъ.
Не, това е лъжа. Онѣзи, които проповѣдватъ, говорятъ лъжа, майки и бащи, всички лъжатъ не говорятъ истината. Истината трѣбва да се говори. Казватъ: не може да се говори истината. Може да се говори!
към беседата >>
Не, това е лъжа.
Всички тия стари връзки, ние ликвидираме съ тѣхъ. Нѣкои мислятъ, че като се скъсатъ тия връзки, ще умратъ, ще заминатъ за другия свѣтъ. Чудни сѫ хората! Когато пуснатъ нѣкого отъ затвора той умира ли? Ще кажете: да не го пущаме, защото отвънъ има снѣгъ.
Не, това е лъжа.
Онѣзи, които проповѣдватъ, говорятъ лъжа, майки и бащи, всички лъжатъ не говорятъ истината. Истината трѣбва да се говори. Казватъ: не може да се говори истината. Може да се говори! Че това иска Богъ отъ насъ, да говоримъ истината!
към беседата >>
Онѣзи, които проповѣдватъ, говорятъ лъжа, майки и бащи, всички лъжатъ не говорятъ истината.
Нѣкои мислятъ, че като се скъсатъ тия връзки, ще умратъ, ще заминатъ за другия свѣтъ. Чудни сѫ хората! Когато пуснатъ нѣкого отъ затвора той умира ли? Ще кажете: да не го пущаме, защото отвънъ има снѣгъ. Не, това е лъжа.
Онѣзи, които проповѣдватъ, говорятъ лъжа, майки и бащи, всички лъжатъ не говорятъ истината.
Истината трѣбва да се говори. Казватъ: не може да се говори истината. Може да се говори! Че това иска Богъ отъ насъ, да говоримъ истината! Ама, казвате, ако говоримъ истината, ние ще пропаднемъ.
към беседата >>
Истината трѣбва да се говори.
Чудни сѫ хората! Когато пуснатъ нѣкого отъ затвора той умира ли? Ще кажете: да не го пущаме, защото отвънъ има снѣгъ. Не, това е лъжа. Онѣзи, които проповѣдватъ, говорятъ лъжа, майки и бащи, всички лъжатъ не говорятъ истината.
Истината трѣбва да се говори.
Казватъ: не може да се говори истината. Може да се говори! Че това иска Богъ отъ насъ, да говоримъ истината! Ама, казвате, ако говоримъ истината, ние ще пропаднемъ. Ти не си правилъ още опити, да говоришъ истината, та да видишъ ще пропаднешъ ли.
към беседата >>
Казватъ: не може да се говори истината.
Когато пуснатъ нѣкого отъ затвора той умира ли? Ще кажете: да не го пущаме, защото отвънъ има снѣгъ. Не, това е лъжа. Онѣзи, които проповѣдватъ, говорятъ лъжа, майки и бащи, всички лъжатъ не говорятъ истината. Истината трѣбва да се говори.
Казватъ: не може да се говори истината.
Може да се говори! Че това иска Богъ отъ насъ, да говоримъ истината! Ама, казвате, ако говоримъ истината, ние ще пропаднемъ. Ти не си правилъ още опити, да говоришъ истината, та да видишъ ще пропаднешъ ли. Защото говоримъ лъжата, затова пропадаме.
към беседата >>
Може да се говори!
Ще кажете: да не го пущаме, защото отвънъ има снѣгъ. Не, това е лъжа. Онѣзи, които проповѣдватъ, говорятъ лъжа, майки и бащи, всички лъжатъ не говорятъ истината. Истината трѣбва да се говори. Казватъ: не може да се говори истината.
Може да се говори!
Че това иска Богъ отъ насъ, да говоримъ истината! Ама, казвате, ако говоримъ истината, ние ще пропаднемъ. Ти не си правилъ още опити, да говоришъ истината, та да видишъ ще пропаднешъ ли. Защото говоримъ лъжата, затова пропадаме. Защо умирате вие?
към беседата >>
Че това иска Богъ отъ насъ, да говоримъ истината!
Не, това е лъжа. Онѣзи, които проповѣдватъ, говорятъ лъжа, майки и бащи, всички лъжатъ не говорятъ истината. Истината трѣбва да се говори. Казватъ: не може да се говори истината. Може да се говори!
Че това иска Богъ отъ насъ, да говоримъ истината!
Ама, казвате, ако говоримъ истината, ние ще пропаднемъ. Ти не си правилъ още опити, да говоришъ истината, та да видишъ ще пропаднешъ ли. Защото говоримъ лъжата, затова пропадаме. Защо умирате вие? Раждашъ дѣца, умиратъ; раждашъ дѣца, оглушаватъ, ослепяватъ, майки, бащи – умиратъ. Защо?
към беседата >>
Ама, казвате, ако говоримъ истината, ние ще пропаднемъ.
Онѣзи, които проповѣдватъ, говорятъ лъжа, майки и бащи, всички лъжатъ не говорятъ истината. Истината трѣбва да се говори. Казватъ: не може да се говори истината. Може да се говори! Че това иска Богъ отъ насъ, да говоримъ истината!
Ама, казвате, ако говоримъ истината, ние ще пропаднемъ.
Ти не си правилъ още опити, да говоришъ истината, та да видишъ ще пропаднешъ ли. Защото говоримъ лъжата, затова пропадаме. Защо умирате вие? Раждашъ дѣца, умиратъ; раждашъ дѣца, оглушаватъ, ослепяватъ, майки, бащи – умиратъ. Защо? Защото ние не сме се още съгласили да говоримъ истината.
към беседата >>
Ти не си правилъ още опити, да говоришъ истината, та да видишъ ще пропаднешъ ли.
Истината трѣбва да се говори. Казватъ: не може да се говори истината. Може да се говори! Че това иска Богъ отъ насъ, да говоримъ истината! Ама, казвате, ако говоримъ истината, ние ще пропаднемъ.
Ти не си правилъ още опити, да говоришъ истината, та да видишъ ще пропаднешъ ли.
Защото говоримъ лъжата, затова пропадаме. Защо умирате вие? Раждашъ дѣца, умиратъ; раждашъ дѣца, оглушаватъ, ослепяватъ, майки, бащи – умиратъ. Защо? Защото ние не сме се още съгласили да говоримъ истината. Ще спрешъ, ще кажешъ: първата допирна точка е Любовьта, втората допирна точка е Мѫдростьта, третата – Истината.
към беседата >>
Защото говоримъ лъжата, затова пропадаме.
Казватъ: не може да се говори истината. Може да се говори! Че това иска Богъ отъ насъ, да говоримъ истината! Ама, казвате, ако говоримъ истината, ние ще пропаднемъ. Ти не си правилъ още опити, да говоришъ истината, та да видишъ ще пропаднешъ ли.
Защото говоримъ лъжата, затова пропадаме.
Защо умирате вие? Раждашъ дѣца, умиратъ; раждашъ дѣца, оглушаватъ, ослепяватъ, майки, бащи – умиратъ. Защо? Защото ние не сме се още съгласили да говоримъ истината. Ще спрешъ, ще кажешъ: първата допирна точка е Любовьта, втората допирна точка е Мѫдростьта, третата – Истината.
към беседата >>
Защо умирате вие?
Може да се говори! Че това иска Богъ отъ насъ, да говоримъ истината! Ама, казвате, ако говоримъ истината, ние ще пропаднемъ. Ти не си правилъ още опити, да говоришъ истината, та да видишъ ще пропаднешъ ли. Защото говоримъ лъжата, затова пропадаме.
Защо умирате вие?
Раждашъ дѣца, умиратъ; раждашъ дѣца, оглушаватъ, ослепяватъ, майки, бащи – умиратъ. Защо? Защото ние не сме се още съгласили да говоримъ истината. Ще спрешъ, ще кажешъ: първата допирна точка е Любовьта, втората допирна точка е Мѫдростьта, третата – Истината.
към беседата >>
Раждашъ дѣца, умиратъ; раждашъ дѣца, оглушаватъ, ослепяватъ, майки, бащи – умиратъ. Защо?
Че това иска Богъ отъ насъ, да говоримъ истината! Ама, казвате, ако говоримъ истината, ние ще пропаднемъ. Ти не си правилъ още опити, да говоришъ истината, та да видишъ ще пропаднешъ ли. Защото говоримъ лъжата, затова пропадаме. Защо умирате вие?
Раждашъ дѣца, умиратъ; раждашъ дѣца, оглушаватъ, ослепяватъ, майки, бащи – умиратъ. Защо?
Защото ние не сме се още съгласили да говоримъ истината. Ще спрешъ, ще кажешъ: първата допирна точка е Любовьта, втората допирна точка е Мѫдростьта, третата – Истината.
към беседата >>
Защото ние не сме се още съгласили да говоримъ истината.
Ама, казвате, ако говоримъ истината, ние ще пропаднемъ. Ти не си правилъ още опити, да говоришъ истината, та да видишъ ще пропаднешъ ли. Защото говоримъ лъжата, затова пропадаме. Защо умирате вие? Раждашъ дѣца, умиратъ; раждашъ дѣца, оглушаватъ, ослепяватъ, майки, бащи – умиратъ. Защо?
Защото ние не сме се още съгласили да говоримъ истината.
Ще спрешъ, ще кажешъ: първата допирна точка е Любовьта, втората допирна точка е Мѫдростьта, третата – Истината.
към беседата >>
Ще спрешъ, ще кажешъ: първата допирна точка е Любовьта, втората допирна точка е Мѫдростьта, третата – Истината.
Ти не си правилъ още опити, да говоришъ истината, та да видишъ ще пропаднешъ ли. Защото говоримъ лъжата, затова пропадаме. Защо умирате вие? Раждашъ дѣца, умиратъ; раждашъ дѣца, оглушаватъ, ослепяватъ, майки, бащи – умиратъ. Защо? Защото ние не сме се още съгласили да говоримъ истината.
Ще спрешъ, ще кажешъ: първата допирна точка е Любовьта, втората допирна точка е Мѫдростьта, третата – Истината.
към беседата >>
Ще се спрешъ и ще мислишъ за Бога.
Ще се спрешъ и ще мислишъ за Бога.
Нѣкой ти казва: Какво ще мислишъ? Ще мислишъ за Бога, и нищо повече. Ще бѫдемъ свободни. Вие още не сте правили опити. Вие мислите, че като кажете истината ще си попречите.
към беседата >>
Нѣкой ти казва: Какво ще мислишъ?
Ще се спрешъ и ще мислишъ за Бога.
Нѣкой ти казва: Какво ще мислишъ?
Ще мислишъ за Бога, и нищо повече. Ще бѫдемъ свободни. Вие още не сте правили опити. Вие мислите, че като кажете истината ще си попречите. Ако кажемъ истината на своя неприятель, преди още да сме готови, ще мязашъ на онзи, който излиза насрѣща ти съ онази чекмаклия пушка, съ патрони, пълни само съ малко барутъ – фалшиви патрони, но като си готовъ да говоришъ истината, то, като засѣгнешъ нѣкого съ тази истина, трѣбва да подскача; като целунешъ нѣкого единъ пѫть съ истината, той ще каже: „Стига вече, азъ разбрахъ.“
към беседата >>
Ще мислишъ за Бога, и нищо повече.
Ще се спрешъ и ще мислишъ за Бога. Нѣкой ти казва: Какво ще мислишъ?
Ще мислишъ за Бога, и нищо повече.
Ще бѫдемъ свободни. Вие още не сте правили опити. Вие мислите, че като кажете истината ще си попречите. Ако кажемъ истината на своя неприятель, преди още да сме готови, ще мязашъ на онзи, който излиза насрѣща ти съ онази чекмаклия пушка, съ патрони, пълни само съ малко барутъ – фалшиви патрони, но като си готовъ да говоришъ истината, то, като засѣгнешъ нѣкого съ тази истина, трѣбва да подскача; като целунешъ нѣкого единъ пѫть съ истината, той ще каже: „Стига вече, азъ разбрахъ.“
към беседата >>
Ще бѫдемъ свободни.
Ще се спрешъ и ще мислишъ за Бога. Нѣкой ти казва: Какво ще мислишъ? Ще мислишъ за Бога, и нищо повече.
Ще бѫдемъ свободни.
Вие още не сте правили опити. Вие мислите, че като кажете истината ще си попречите. Ако кажемъ истината на своя неприятель, преди още да сме готови, ще мязашъ на онзи, който излиза насрѣща ти съ онази чекмаклия пушка, съ патрони, пълни само съ малко барутъ – фалшиви патрони, но като си готовъ да говоришъ истината, то, като засѣгнешъ нѣкого съ тази истина, трѣбва да подскача; като целунешъ нѣкого единъ пѫть съ истината, той ще каже: „Стига вече, азъ разбрахъ.“
към беседата >>
Вие още не сте правили опити.
Ще се спрешъ и ще мислишъ за Бога. Нѣкой ти казва: Какво ще мислишъ? Ще мислишъ за Бога, и нищо повече. Ще бѫдемъ свободни.
Вие още не сте правили опити.
Вие мислите, че като кажете истината ще си попречите. Ако кажемъ истината на своя неприятель, преди още да сме готови, ще мязашъ на онзи, който излиза насрѣща ти съ онази чекмаклия пушка, съ патрони, пълни само съ малко барутъ – фалшиви патрони, но като си готовъ да говоришъ истината, то, като засѣгнешъ нѣкого съ тази истина, трѣбва да подскача; като целунешъ нѣкого единъ пѫть съ истината, той ще каже: „Стига вече, азъ разбрахъ.“
към беседата >>
Вие мислите, че като кажете истината ще си попречите.
Ще се спрешъ и ще мислишъ за Бога. Нѣкой ти казва: Какво ще мислишъ? Ще мислишъ за Бога, и нищо повече. Ще бѫдемъ свободни. Вие още не сте правили опити.
Вие мислите, че като кажете истината ще си попречите.
Ако кажемъ истината на своя неприятель, преди още да сме готови, ще мязашъ на онзи, който излиза насрѣща ти съ онази чекмаклия пушка, съ патрони, пълни само съ малко барутъ – фалшиви патрони, но като си готовъ да говоришъ истината, то, като засѣгнешъ нѣкого съ тази истина, трѣбва да подскача; като целунешъ нѣкого единъ пѫть съ истината, той ще каже: „Стига вече, азъ разбрахъ.“
към беседата >>
Ако кажемъ истината на своя неприятель, преди още да сме готови, ще мязашъ на онзи, който излиза насрѣща ти съ онази чекмаклия пушка, съ патрони, пълни само съ малко барутъ – фалшиви патрони, но като си готовъ да говоришъ истината, то, като засѣгнешъ нѣкого съ тази истина, трѣбва да подскача; като целунешъ нѣкого единъ пѫть съ истината, той ще каже: „Стига вече, азъ разбрахъ.“
Нѣкой ти казва: Какво ще мислишъ? Ще мислишъ за Бога, и нищо повече. Ще бѫдемъ свободни. Вие още не сте правили опити. Вие мислите, че като кажете истината ще си попречите.
Ако кажемъ истината на своя неприятель, преди още да сме готови, ще мязашъ на онзи, който излиза насрѣща ти съ онази чекмаклия пушка, съ патрони, пълни само съ малко барутъ – фалшиви патрони, но като си готовъ да говоришъ истината, то, като засѣгнешъ нѣкого съ тази истина, трѣбва да подскача; като целунешъ нѣкого единъ пѫть съ истината, той ще каже: „Стига вече, азъ разбрахъ.“
към беседата >>
ИСТИНАТА НЕ УМЪРТВЯВА ХОРАТА, ТЯ ЩЕ ИМЪ ПОКАЖЕ ИСТИНСКИЯ ПѪТЬ.
ИСТИНАТА НЕ УМЪРТВЯВА ХОРАТА, ТЯ ЩЕ ИМЪ ПОКАЖЕ ИСТИНСКИЯ ПѪТЬ.
към беседата >>
Сега, друго нѣщо.
Сега, друго нѣщо.
Не мислете, че туй учение, този пѫть, по който вървите е най-мѫчния пѫть. Той е най-лесниятъ пѫть, най-благословениятъ пѫть. Не, не, въ всички свои провѣрки, който съмъ правилъ, азъ казвамъ, че той е най-лесниятъ пѫтъ – пѫтьтъ, въ който има Любовь, Мѫдрость и Истина. А въ другитѣ пѫтища какви мѫчнотии има! Хората избиратъ най-лошитѣ, най-мѫчнитѣ пѫтища.
към беседата >>
Не мислете, че туй учение, този пѫть, по който вървите е най-мѫчния пѫть.
Сега, друго нѣщо.
Не мислете, че туй учение, този пѫть, по който вървите е най-мѫчния пѫть.
Той е най-лесниятъ пѫть, най-благословениятъ пѫть. Не, не, въ всички свои провѣрки, който съмъ правилъ, азъ казвамъ, че той е най-лесниятъ пѫтъ – пѫтьтъ, въ който има Любовь, Мѫдрость и Истина. А въ другитѣ пѫтища какви мѫчнотии има! Хората избиратъ най-лошитѣ, най-мѫчнитѣ пѫтища. Казватъ: Този животъ нѣма да ни даде никакво щастие, нѣма да вкусимъ нищо отъ него, не разбираме смисъла.
към беседата >>
Той е най-лесниятъ пѫть, най-благословениятъ пѫть.
Сега, друго нѣщо. Не мислете, че туй учение, този пѫть, по който вървите е най-мѫчния пѫть.
Той е най-лесниятъ пѫть, най-благословениятъ пѫть.
Не, не, въ всички свои провѣрки, който съмъ правилъ, азъ казвамъ, че той е най-лесниятъ пѫтъ – пѫтьтъ, въ който има Любовь, Мѫдрость и Истина. А въ другитѣ пѫтища какви мѫчнотии има! Хората избиратъ най-лошитѣ, най-мѫчнитѣ пѫтища. Казватъ: Този животъ нѣма да ни даде никакво щастие, нѣма да вкусимъ нищо отъ него, не разбираме смисъла. Не, ти ще ядешъ нѣкой плодъ, портокалъ, и той като влезе въ стомаха ти, ще каже: „Братко, азъ ти много благодаря, че ме прие въ себе си“.
към беседата >>
Не, не, въ всички свои провѣрки, който съмъ правилъ, азъ казвамъ, че той е най-лесниятъ пѫтъ – пѫтьтъ, въ който има Любовь, Мѫдрость и Истина.
Сега, друго нѣщо. Не мислете, че туй учение, този пѫть, по който вървите е най-мѫчния пѫть. Той е най-лесниятъ пѫть, най-благословениятъ пѫть.
Не, не, въ всички свои провѣрки, който съмъ правилъ, азъ казвамъ, че той е най-лесниятъ пѫтъ – пѫтьтъ, въ който има Любовь, Мѫдрость и Истина.
А въ другитѣ пѫтища какви мѫчнотии има! Хората избиратъ най-лошитѣ, най-мѫчнитѣ пѫтища. Казватъ: Този животъ нѣма да ни даде никакво щастие, нѣма да вкусимъ нищо отъ него, не разбираме смисъла. Не, ти ще ядешъ нѣкой плодъ, портокалъ, и той като влезе въ стомаха ти, ще каже: „Братко, азъ ти много благодаря, че ме прие въ себе си“. И ти ще му благодаришъ.
към беседата >>
А въ другитѣ пѫтища какви мѫчнотии има!
Сега, друго нѣщо. Не мислете, че туй учение, този пѫть, по който вървите е най-мѫчния пѫть. Той е най-лесниятъ пѫть, най-благословениятъ пѫть. Не, не, въ всички свои провѣрки, който съмъ правилъ, азъ казвамъ, че той е най-лесниятъ пѫтъ – пѫтьтъ, въ който има Любовь, Мѫдрость и Истина.
А въ другитѣ пѫтища какви мѫчнотии има!
Хората избиратъ най-лошитѣ, най-мѫчнитѣ пѫтища. Казватъ: Този животъ нѣма да ни даде никакво щастие, нѣма да вкусимъ нищо отъ него, не разбираме смисъла. Не, ти ще ядешъ нѣкой плодъ, портокалъ, и той като влезе въ стомаха ти, ще каже: „Братко, азъ ти много благодаря, че ме прие въ себе си“. И ти ще му благодаришъ. И той и ти, и двамата ще се радвате.
към беседата >>
Хората избиратъ най-лошитѣ, най-мѫчнитѣ пѫтища.
Сега, друго нѣщо. Не мислете, че туй учение, този пѫть, по който вървите е най-мѫчния пѫть. Той е най-лесниятъ пѫть, най-благословениятъ пѫть. Не, не, въ всички свои провѣрки, който съмъ правилъ, азъ казвамъ, че той е най-лесниятъ пѫтъ – пѫтьтъ, въ който има Любовь, Мѫдрость и Истина. А въ другитѣ пѫтища какви мѫчнотии има!
Хората избиратъ най-лошитѣ, най-мѫчнитѣ пѫтища.
Казватъ: Този животъ нѣма да ни даде никакво щастие, нѣма да вкусимъ нищо отъ него, не разбираме смисъла. Не, ти ще ядешъ нѣкой плодъ, портокалъ, и той като влезе въ стомаха ти, ще каже: „Братко, азъ ти много благодаря, че ме прие въ себе си“. И ти ще му благодаришъ. И той и ти, и двамата ще се радвате. А сега, ядешъ и не мислишъ за нищо.
към беседата >>
Казватъ: Този животъ нѣма да ни даде никакво щастие, нѣма да вкусимъ нищо отъ него, не разбираме смисъла.
Не мислете, че туй учение, този пѫть, по който вървите е най-мѫчния пѫть. Той е най-лесниятъ пѫть, най-благословениятъ пѫть. Не, не, въ всички свои провѣрки, който съмъ правилъ, азъ казвамъ, че той е най-лесниятъ пѫтъ – пѫтьтъ, въ който има Любовь, Мѫдрость и Истина. А въ другитѣ пѫтища какви мѫчнотии има! Хората избиратъ най-лошитѣ, най-мѫчнитѣ пѫтища.
Казватъ: Този животъ нѣма да ни даде никакво щастие, нѣма да вкусимъ нищо отъ него, не разбираме смисъла.
Не, ти ще ядешъ нѣкой плодъ, портокалъ, и той като влезе въ стомаха ти, ще каже: „Братко, азъ ти много благодаря, че ме прие въ себе си“. И ти ще му благодаришъ. И той и ти, и двамата ще се радвате. А сега, ядешъ и не мислишъ за нищо. Че какъ, като вземешъ отъ този хлѣбъ една хапка вѫтрѣ въ себе си, той е нѣщо живо!
към беседата >>
Не, ти ще ядешъ нѣкой плодъ, портокалъ, и той като влезе въ стомаха ти, ще каже: „Братко, азъ ти много благодаря, че ме прие въ себе си“.
Той е най-лесниятъ пѫть, най-благословениятъ пѫть. Не, не, въ всички свои провѣрки, който съмъ правилъ, азъ казвамъ, че той е най-лесниятъ пѫтъ – пѫтьтъ, въ който има Любовь, Мѫдрость и Истина. А въ другитѣ пѫтища какви мѫчнотии има! Хората избиратъ най-лошитѣ, най-мѫчнитѣ пѫтища. Казватъ: Този животъ нѣма да ни даде никакво щастие, нѣма да вкусимъ нищо отъ него, не разбираме смисъла.
Не, ти ще ядешъ нѣкой плодъ, портокалъ, и той като влезе въ стомаха ти, ще каже: „Братко, азъ ти много благодаря, че ме прие въ себе си“.
И ти ще му благодаришъ. И той и ти, и двамата ще се радвате. А сега, ядешъ и не мислишъ за нищо. Че какъ, като вземешъ отъ този хлѣбъ една хапка вѫтрѣ въ себе си, той е нѣщо живо! Слѣдователно, когато Богъ проговори у насъ съ цѣлото си тѣло, умъ, сърдце и воля, всички ние ще бѫдемъ хора възкръснали, и нѣма да задаваме въпроса какъ трѣбва да живѣемъ.
към беседата >>
И ти ще му благодаришъ.
Не, не, въ всички свои провѣрки, който съмъ правилъ, азъ казвамъ, че той е най-лесниятъ пѫтъ – пѫтьтъ, въ който има Любовь, Мѫдрость и Истина. А въ другитѣ пѫтища какви мѫчнотии има! Хората избиратъ най-лошитѣ, най-мѫчнитѣ пѫтища. Казватъ: Този животъ нѣма да ни даде никакво щастие, нѣма да вкусимъ нищо отъ него, не разбираме смисъла. Не, ти ще ядешъ нѣкой плодъ, портокалъ, и той като влезе въ стомаха ти, ще каже: „Братко, азъ ти много благодаря, че ме прие въ себе си“.
И ти ще му благодаришъ.
И той и ти, и двамата ще се радвате. А сега, ядешъ и не мислишъ за нищо. Че какъ, като вземешъ отъ този хлѣбъ една хапка вѫтрѣ въ себе си, той е нѣщо живо! Слѣдователно, когато Богъ проговори у насъ съ цѣлото си тѣло, умъ, сърдце и воля, всички ние ще бѫдемъ хора възкръснали, и нѣма да задаваме въпроса какъ трѣбва да живѣемъ.
към беседата >>
И той и ти, и двамата ще се радвате.
А въ другитѣ пѫтища какви мѫчнотии има! Хората избиратъ най-лошитѣ, най-мѫчнитѣ пѫтища. Казватъ: Този животъ нѣма да ни даде никакво щастие, нѣма да вкусимъ нищо отъ него, не разбираме смисъла. Не, ти ще ядешъ нѣкой плодъ, портокалъ, и той като влезе въ стомаха ти, ще каже: „Братко, азъ ти много благодаря, че ме прие въ себе си“. И ти ще му благодаришъ.
И той и ти, и двамата ще се радвате.
А сега, ядешъ и не мислишъ за нищо. Че какъ, като вземешъ отъ този хлѣбъ една хапка вѫтрѣ въ себе си, той е нѣщо живо! Слѣдователно, когато Богъ проговори у насъ съ цѣлото си тѣло, умъ, сърдце и воля, всички ние ще бѫдемъ хора възкръснали, и нѣма да задаваме въпроса какъ трѣбва да живѣемъ.
към беседата >>
А сега, ядешъ и не мислишъ за нищо.
Хората избиратъ най-лошитѣ, най-мѫчнитѣ пѫтища. Казватъ: Този животъ нѣма да ни даде никакво щастие, нѣма да вкусимъ нищо отъ него, не разбираме смисъла. Не, ти ще ядешъ нѣкой плодъ, портокалъ, и той като влезе въ стомаха ти, ще каже: „Братко, азъ ти много благодаря, че ме прие въ себе си“. И ти ще му благодаришъ. И той и ти, и двамата ще се радвате.
А сега, ядешъ и не мислишъ за нищо.
Че какъ, като вземешъ отъ този хлѣбъ една хапка вѫтрѣ въ себе си, той е нѣщо живо! Слѣдователно, когато Богъ проговори у насъ съ цѣлото си тѣло, умъ, сърдце и воля, всички ние ще бѫдемъ хора възкръснали, и нѣма да задаваме въпроса какъ трѣбва да живѣемъ.
към беседата >>
Че какъ, като вземешъ отъ този хлѣбъ една хапка вѫтрѣ въ себе си, той е нѣщо живо!
Казватъ: Този животъ нѣма да ни даде никакво щастие, нѣма да вкусимъ нищо отъ него, не разбираме смисъла. Не, ти ще ядешъ нѣкой плодъ, портокалъ, и той като влезе въ стомаха ти, ще каже: „Братко, азъ ти много благодаря, че ме прие въ себе си“. И ти ще му благодаришъ. И той и ти, и двамата ще се радвате. А сега, ядешъ и не мислишъ за нищо.
Че какъ, като вземешъ отъ този хлѣбъ една хапка вѫтрѣ въ себе си, той е нѣщо живо!
Слѣдователно, когато Богъ проговори у насъ съ цѣлото си тѣло, умъ, сърдце и воля, всички ние ще бѫдемъ хора възкръснали, и нѣма да задаваме въпроса какъ трѣбва да живѣемъ.
към беседата >>
Слѣдователно, когато Богъ проговори у насъ съ цѣлото си тѣло, умъ, сърдце и воля, всички ние ще бѫдемъ хора възкръснали, и нѣма да задаваме въпроса какъ трѣбва да живѣемъ.
Не, ти ще ядешъ нѣкой плодъ, портокалъ, и той като влезе въ стомаха ти, ще каже: „Братко, азъ ти много благодаря, че ме прие въ себе си“. И ти ще му благодаришъ. И той и ти, и двамата ще се радвате. А сега, ядешъ и не мислишъ за нищо. Че какъ, като вземешъ отъ този хлѣбъ една хапка вѫтрѣ въ себе си, той е нѣщо живо!
Слѣдователно, когато Богъ проговори у насъ съ цѣлото си тѣло, умъ, сърдце и воля, всички ние ще бѫдемъ хора възкръснали, и нѣма да задаваме въпроса какъ трѣбва да живѣемъ.
към беседата >>
Сега, азъ желая вие да си напишете това мото:
Сега, азъ желая вие да си напишете това мото:
към беседата >>
САМО СВЕТЛИЯТЪ ПѪТЬ НА МѪДРОСТЬТА ВОДИ КЪМЪ ИСТИНАТА!
САМО СВЕТЛИЯТЪ ПѪТЬ НА МѪДРОСТЬТА ВОДИ КЪМЪ ИСТИНАТА!
към беседата >>
И въ този пѫть ще се реализиратъ думитѣ, дето казва единъ отъ пророцитѣ, че онѣзи който чакатъ Господа, тѣхната сила ще се възобнови тѣ ще се подмладятъ.
И въ този пѫть ще се реализиратъ думитѣ, дето казва единъ отъ пророцитѣ, че онѣзи който чакатъ Господа, тѣхната сила ще се възобнови тѣ ще се подмладятъ.
Такъвъ е законътъ. Любовьта, Мѫдростьта и Истината подмладяватъ, обновяватъ, новоражда се човѣкъ. Човѣкъ постепенно трѣбва да се възражда. Този е вѣчниятъ законъ на възраждането, защото, само въ вѣчния животъ, като се съединимъ съ Бога, само Божествениятъ животъ може да внесе онѣзи елементи, който донасятъ подмладяване, който обновяватъ човѣкъ, иначе изгубвате смисъла на живота. Всѣки който е изгубилъ вѣрата въ Бога, той е остарѣлъ.
към беседата >>
Такъвъ е законътъ.
И въ този пѫть ще се реализиратъ думитѣ, дето казва единъ отъ пророцитѣ, че онѣзи който чакатъ Господа, тѣхната сила ще се възобнови тѣ ще се подмладятъ.
Такъвъ е законътъ.
Любовьта, Мѫдростьта и Истината подмладяватъ, обновяватъ, новоражда се човѣкъ. Човѣкъ постепенно трѣбва да се възражда. Този е вѣчниятъ законъ на възраждането, защото, само въ вѣчния животъ, като се съединимъ съ Бога, само Божествениятъ животъ може да внесе онѣзи елементи, който донасятъ подмладяване, който обновяватъ човѣкъ, иначе изгубвате смисъла на живота. Всѣки който е изгубилъ вѣрата въ Бога, той е остарѣлъ. Дойде ли вѣрата, ти се подмладишъ, ти си готовъ на всичко.
към беседата >>
Любовьта, Мѫдростьта и Истината подмладяватъ, обновяватъ, новоражда се човѣкъ.
И въ този пѫть ще се реализиратъ думитѣ, дето казва единъ отъ пророцитѣ, че онѣзи който чакатъ Господа, тѣхната сила ще се възобнови тѣ ще се подмладятъ. Такъвъ е законътъ.
Любовьта, Мѫдростьта и Истината подмладяватъ, обновяватъ, новоражда се човѣкъ.
Човѣкъ постепенно трѣбва да се възражда. Този е вѣчниятъ законъ на възраждането, защото, само въ вѣчния животъ, като се съединимъ съ Бога, само Божествениятъ животъ може да внесе онѣзи елементи, който донасятъ подмладяване, който обновяватъ човѣкъ, иначе изгубвате смисъла на живота. Всѣки който е изгубилъ вѣрата въ Бога, той е остарѣлъ. Дойде ли вѣрата, ти се подмладишъ, ти си готовъ на всичко. Каквото пипнешъ, Богъ те благославя.
към беседата >>
Човѣкъ постепенно трѣбва да се възражда.
И въ този пѫть ще се реализиратъ думитѣ, дето казва единъ отъ пророцитѣ, че онѣзи който чакатъ Господа, тѣхната сила ще се възобнови тѣ ще се подмладятъ. Такъвъ е законътъ. Любовьта, Мѫдростьта и Истината подмладяватъ, обновяватъ, новоражда се човѣкъ.
Човѣкъ постепенно трѣбва да се възражда.
Този е вѣчниятъ законъ на възраждането, защото, само въ вѣчния животъ, като се съединимъ съ Бога, само Божествениятъ животъ може да внесе онѣзи елементи, който донасятъ подмладяване, който обновяватъ човѣкъ, иначе изгубвате смисъла на живота. Всѣки който е изгубилъ вѣрата въ Бога, той е остарѣлъ. Дойде ли вѣрата, ти се подмладишъ, ти си готовъ на всичко. Каквото пипнешъ, Богъ те благославя. Ако посѣешъ една нива, Богъ ще те възнагради; ако съградишъ една кѫща, Богъ ще те благослови, въ всѣко направление ще имашъ благословението Му.
към беседата >>
Този е вѣчниятъ законъ на възраждането, защото, само въ вѣчния животъ, като се съединимъ съ Бога, само Божествениятъ животъ може да внесе онѣзи елементи, който донасятъ подмладяване, който обновяватъ човѣкъ, иначе изгубвате смисъла на живота.
И въ този пѫть ще се реализиратъ думитѣ, дето казва единъ отъ пророцитѣ, че онѣзи който чакатъ Господа, тѣхната сила ще се възобнови тѣ ще се подмладятъ. Такъвъ е законътъ. Любовьта, Мѫдростьта и Истината подмладяватъ, обновяватъ, новоражда се човѣкъ. Човѣкъ постепенно трѣбва да се възражда.
Този е вѣчниятъ законъ на възраждането, защото, само въ вѣчния животъ, като се съединимъ съ Бога, само Божествениятъ животъ може да внесе онѣзи елементи, който донасятъ подмладяване, който обновяватъ човѣкъ, иначе изгубвате смисъла на живота.
Всѣки който е изгубилъ вѣрата въ Бога, той е остарѣлъ. Дойде ли вѣрата, ти се подмладишъ, ти си готовъ на всичко. Каквото пипнешъ, Богъ те благославя. Ако посѣешъ една нива, Богъ ще те възнагради; ако съградишъ една кѫща, Богъ ще те благослови, въ всѣко направление ще имашъ благословението Му.
към беседата >>
Всѣки който е изгубилъ вѣрата въ Бога, той е остарѣлъ.
И въ този пѫть ще се реализиратъ думитѣ, дето казва единъ отъ пророцитѣ, че онѣзи който чакатъ Господа, тѣхната сила ще се възобнови тѣ ще се подмладятъ. Такъвъ е законътъ. Любовьта, Мѫдростьта и Истината подмладяватъ, обновяватъ, новоражда се човѣкъ. Човѣкъ постепенно трѣбва да се възражда. Този е вѣчниятъ законъ на възраждането, защото, само въ вѣчния животъ, като се съединимъ съ Бога, само Божествениятъ животъ може да внесе онѣзи елементи, който донасятъ подмладяване, който обновяватъ човѣкъ, иначе изгубвате смисъла на живота.
Всѣки който е изгубилъ вѣрата въ Бога, той е остарѣлъ.
Дойде ли вѣрата, ти се подмладишъ, ти си готовъ на всичко. Каквото пипнешъ, Богъ те благославя. Ако посѣешъ една нива, Богъ ще те възнагради; ако съградишъ една кѫща, Богъ ще те благослови, въ всѣко направление ще имашъ благословението Му.
към беседата >>
Дойде ли вѣрата, ти се подмладишъ, ти си готовъ на всичко.
Такъвъ е законътъ. Любовьта, Мѫдростьта и Истината подмладяватъ, обновяватъ, новоражда се човѣкъ. Човѣкъ постепенно трѣбва да се възражда. Този е вѣчниятъ законъ на възраждането, защото, само въ вѣчния животъ, като се съединимъ съ Бога, само Божествениятъ животъ може да внесе онѣзи елементи, който донасятъ подмладяване, който обновяватъ човѣкъ, иначе изгубвате смисъла на живота. Всѣки който е изгубилъ вѣрата въ Бога, той е остарѣлъ.
Дойде ли вѣрата, ти се подмладишъ, ти си готовъ на всичко.
Каквото пипнешъ, Богъ те благославя. Ако посѣешъ една нива, Богъ ще те възнагради; ако съградишъ една кѫща, Богъ ще те благослови, въ всѣко направление ще имашъ благословението Му.
към беседата >>
Каквото пипнешъ, Богъ те благославя.
Любовьта, Мѫдростьта и Истината подмладяватъ, обновяватъ, новоражда се човѣкъ. Човѣкъ постепенно трѣбва да се възражда. Този е вѣчниятъ законъ на възраждането, защото, само въ вѣчния животъ, като се съединимъ съ Бога, само Божествениятъ животъ може да внесе онѣзи елементи, който донасятъ подмладяване, който обновяватъ човѣкъ, иначе изгубвате смисъла на живота. Всѣки който е изгубилъ вѣрата въ Бога, той е остарѣлъ. Дойде ли вѣрата, ти се подмладишъ, ти си готовъ на всичко.
Каквото пипнешъ, Богъ те благославя.
Ако посѣешъ една нива, Богъ ще те възнагради; ако съградишъ една кѫща, Богъ ще те благослови, въ всѣко направление ще имашъ благословението Му.
към беседата >>
Ако посѣешъ една нива, Богъ ще те възнагради; ако съградишъ една кѫща, Богъ ще те благослови, въ всѣко направление ще имашъ благословението Му.
Човѣкъ постепенно трѣбва да се възражда. Този е вѣчниятъ законъ на възраждането, защото, само въ вѣчния животъ, като се съединимъ съ Бога, само Божествениятъ животъ може да внесе онѣзи елементи, който донасятъ подмладяване, който обновяватъ човѣкъ, иначе изгубвате смисъла на живота. Всѣки който е изгубилъ вѣрата въ Бога, той е остарѣлъ. Дойде ли вѣрата, ти се подмладишъ, ти си готовъ на всичко. Каквото пипнешъ, Богъ те благославя.
Ако посѣешъ една нива, Богъ ще те възнагради; ако съградишъ една кѫща, Богъ ще те благослови, въ всѣко направление ще имашъ благословението Му.
към беседата >>
Сега ние мислимъ, че духовниятъ животъ изключва всичко въ свѣта.
Сега ние мислимъ, че духовниятъ животъ изключва всичко въ свѣта.
Не, всичко въ свѣта е духовно. Всичко е въ Бога, но ние чрезъ своя животъ опорочаваме духовнитѣ работи. Ние трѣбва да престанемъ да опорочаваме благата, който Богъ ни дава. Да не опорочаваме великата Истина. Щомъ опорочимъ Истината, изгубваме волята си, а щомъ изгубимъ волята си, ние сме роби на свѣта.
към беседата >>
Ще им покажем, как трябва да се лекуват; затвори няма да има; абсолютно никакви закони няма да има; ще им покажем, как трябва да бъдат наредени програмите им.
(втори вариант)
Ние имаме нужда от абсолютна воля, мъдрост и любов, да осмислим нашия живот. Този живот ще го осмислим, тъй както никога досега. И ние трябва да бъдем един образец, един пример, да покажем на този свят, как трябва да се живее. Е, как трябва да бъде обоснован бъдещият свят?
Ще им покажем, как трябва да се лекуват; затвори няма да има; абсолютно никакви закони няма да има; ще им покажем, как трябва да бъдат наредени програмите им.
Всичко имаме ние.
към втори вариант >>
Всичко имаме ние.
(втори вариант)
Ние имаме нужда от абсолютна воля, мъдрост и любов, да осмислим нашия живот. Този живот ще го осмислим, тъй както никога досега. И ние трябва да бъдем един образец, един пример, да покажем на този свят, как трябва да се живее. Е, как трябва да бъде обоснован бъдещият свят? Ще им покажем, как трябва да се лекуват; затвори няма да има; абсолютно никакви закони няма да има; ще им покажем, как трябва да бъдат наредени програмите им.
Всичко имаме ние.
към втори вариант >>
За в бъдеще, когато някой направи една погрешка в нашата култура, ние ще му дадем един банкет.
(втори вариант)
За в бъдеще, когато някой направи една погрешка в нашата култура, ние ще му дадем един банкет.
И тъй, като му дадем един банкет, втори път той няма да съгрешава. Тъй щото, тия банкети ще се дават само на онези хора, които правят погрешки.
към втори вариант >>
И тъй, като му дадем един банкет, втори път той няма да съгрешава.
(втори вариант)
За в бъдеще, когато някой направи една погрешка в нашата култура, ние ще му дадем един банкет.
И тъй, като му дадем един банкет, втори път той няма да съгрешава.
Тъй щото, тия банкети ще се дават само на онези хора, които правят погрешки.
към втори вариант >>
Тъй щото, тия банкети ще се дават само на онези хора, които правят погрешки.
(втори вариант)
За в бъдеще, когато някой направи една погрешка в нашата култура, ние ще му дадем един банкет. И тъй, като му дадем един банкет, втори път той няма да съгрешава.
Тъй щото, тия банкети ще се дават само на онези хора, които правят погрешки.
към втори вариант >>
Това значи, че нашата любов трябва да бъде толкова велика, че да надрастнем всичко.
(втори вариант)
Това значи, че нашата любов трябва да бъде толкова велика, че да надрастнем всичко.
към втори вариант >>
Трябва да бъдем герои, да надвием нашата карма и да кажем: "Мога.
(втори вариант)
Трябва да бъдем герои, да надвием нашата карма и да кажем: "Мога.
Аз имам един контакт с Бога, имам Божията Любов. Имам живота. Имам друг контакт с Бога – Божията Мъдрост – имам ума, знанията и светлината. Имам трети контакт с Бога, с Божията Истина имам силна воля."
към втори вариант >>
Аз имам един контакт с Бога, имам Божията Любов.
(втори вариант)
Трябва да бъдем герои, да надвием нашата карма и да кажем: "Мога.
Аз имам един контакт с Бога, имам Божията Любов.
Имам живота. Имам друг контакт с Бога – Божията Мъдрост – имам ума, знанията и светлината. Имам трети контакт с Бога, с Божията Истина имам силна воля."
към втори вариант >>
Имам живота.
(втори вариант)
Трябва да бъдем герои, да надвием нашата карма и да кажем: "Мога. Аз имам един контакт с Бога, имам Божията Любов.
Имам живота.
Имам друг контакт с Бога – Божията Мъдрост – имам ума, знанията и светлината. Имам трети контакт с Бога, с Божията Истина имам силна воля."
към втори вариант >>
Имам друг контакт с Бога – Божията Мъдрост – имам ума, знанията и светлината.
(втори вариант)
Трябва да бъдем герои, да надвием нашата карма и да кажем: "Мога. Аз имам един контакт с Бога, имам Божията Любов. Имам живота.
Имам друг контакт с Бога – Божията Мъдрост – имам ума, знанията и светлината.
Имам трети контакт с Бога, с Божията Истина имам силна воля."
към втори вариант >>
Имам трети контакт с Бога, с Божията Истина имам силна воля."
(втори вариант)
Трябва да бъдем герои, да надвием нашата карма и да кажем: "Мога. Аз имам един контакт с Бога, имам Божията Любов. Имам живота. Имам друг контакт с Бога – Божията Мъдрост – имам ума, знанията и светлината.
Имам трети контакт с Бога, с Божията Истина имам силна воля."
към втори вариант >>
Всички въпроси, които ме спъват, мога да ги разреша.
(втори вариант)
Всички въпроси, които ме спъват, мога да ги разреша.
С Бога всичко мога да направя. Следователно, всичко мога да направя с Бога.
към втори вариант >>
С Бога всичко мога да направя.
(втори вариант)
Всички въпроси, които ме спъват, мога да ги разреша.
С Бога всичко мога да направя.
Следователно, всичко мога да направя с Бога.
към втори вариант >>
Следователно, всичко мога да направя с Бога.
(втори вариант)
Всички въпроси, които ме спъват, мога да ги разреша. С Бога всичко мога да направя.
Следователно, всичко мога да направя с Бога.
към втори вариант >>
И тъй, ние любим само Едного.
(втори вариант)
И тъй, ние любим само Едного.
Ние Го познаваме и в трите точки. Сега аз желая туй благословение да мине на вас.
към втори вариант >>
Ние Го познаваме и в трите точки.
(втори вариант)
И тъй, ние любим само Едного.
Ние Го познаваме и в трите точки.
Сега аз желая туй благословение да мине на вас.
към втори вариант >>
Сега аз желая туй благословение да мине на вас.
(втори вариант)
И тъй, ние любим само Едного. Ние Го познаваме и в трите точки.
Сега аз желая туй благословение да мине на вас.
към втори вариант >>
Амин.
(втори вариант)
Амин.
към втори вариант >>
Желая благословението на Любовта да се излее в живота ви.
(втори вариант)
Желая благословението на Любовта да се излее в живота ви.
към втори вариант >>
Амин.
(втори вариант)
Амин.
към втори вариант >>
Желая благословението на Мъдростта да се излее в умовете ви.
(втори вариант)
Желая благословението на Мъдростта да се излее в умовете ви.
към втори вариант >>
Амин.
(втори вариант)
Амин.
към втори вариант >>
Желая благословението на Истината да се излее във вашата воля и вашите действия и Бог да бъде с нас, и да работим всички за Неговата слава и за въдворяването на Неговото Царство, Царството Божие на земята.
(втори вариант)
Желая благословението на Истината да се излее във вашата воля и вашите действия и Бог да бъде с нас, и да работим всички за Неговата слава и за въдворяването на Неговото Царство, Царството Божие на земята.
към втори вариант >>
Амин.
(втори вариант)
Амин.
към втори вариант >>
22 март 1923 г., четвъртък, 19 ч.
(втори вариант)
22 март 1923 г., четвъртък, 19 ч.
и 30 мин.
към втори вариант >>
и 30 мин.
(втори вариант)
22 март 1923 г., четвъртък, 19 ч.
и 30 мин.
към втори вариант >>
Денят на пролетта
(втори вариант)
Денят на пролетта
към втори вариант >>
20ч. и 15 мин.
(втори вариант)
20ч. и 15 мин.
Вечеря – жито, ориз, плодове.
към втори вариант >>
Вечеря – жито, ориз, плодове.
(втори вариант)
20ч. и 15 мин.
Вечеря – жито, ориз, плодове.
към втори вариант >>
21ч. и 15 мин. Песни.
(втори вариант)
21ч. и 15 мин. Песни.
Учителят предложи да се пеят следните окултни упражнения:
към втори вариант >>
Учителят предложи да се пеят следните окултни упражнения:
(втори вариант)
21ч. и 15 мин. Песни.
Учителят предложи да се пеят следните окултни упражнения:
към втори вариант >>
"Сладко медено",
(втори вариант)
"Сладко медено",
към втори вариант >>
"Блага дума на устата",
(втори вариант)
"Блага дума на устата",
към втори вариант >>
"Един си ти, мой Мусала",
(втори вариант)
"Един си ти, мой Мусала",
към втори вариант >>
"Махар Бену Аба".
(втори вариант)
"Махар Бену Аба".
към втори вариант >>
След тези упражнения, Учителят сам запя едно окултно упражнение:
(втори вариант)
След тези упражнения, Учителят сам запя едно окултно упражнение:
към втори вариант >>
Светла е Зората на новия ден,
(втори вариант)
Светла е Зората на новия ден,
към втори вариант >>
Светла е Зората на новия ден,
(втори вариант)
Светла е Зората на новия ден,
към втори вариант >>
Ден на Любовта,
(втори вариант)
Ден на Любовта,
към втори вариант >>
Ден на Мъдростта,
(втори вариант)
Ден на Мъдростта,
към втори вариант >>
Ден на Истина и свобода,
(втори вариант)
Ден на Истина и свобода,
към втори вариант >>
Ден на Истина и свобода.
(втори вариант)
Ден на Истина и свобода.
към втори вариант >>
След това хорът пя, вече по свое желание, следните песни:
(втори вариант)
След това хорът пя, вече по свое желание, следните песни:
към втори вариант >>
"Напред да ходим смело",
(втори вариант)
"Напред да ходим смело",
към втори вариант >>
"Изгрява вече ден тържествен",
(втори вариант)
"Изгрява вече ден тържествен",
към втори вариант >>
"Изгрява слънцето" и "Сила жива",
(втори вариант)
"Изгрява слънцето" и "Сила жива",
към втори вариант >>
"Учителю благословен".
(втори вариант)
"Учителю благословен".
към втори вариант >>
Изговорихме трите формули:
(втори вариант)
Изговорихме трите формули:
към втори вариант >>
Няма любов като Божията Любов.
(втори вариант)
Няма любов като Божията Любов.
към втори вариант >>
Само Божията Любов е Любов.
(втори вариант)
Само Божията Любов е Любов.
към втори вариант >>
Няма мъдрост като Божията Мъдрост.
(втори вариант)
Няма мъдрост като Божията Мъдрост.
към втори вариант >>
Само Божията Мъдрост е Мъдрост.
(втори вариант)
Само Божията Мъдрост е Мъдрост.
към втори вариант >>
Няма истина като Божията Истина.
(втори вариант)
Няма истина като Божията Истина.
към втори вариант >>
Само Божията Истина е Истина.
(втори вариант)
Само Божията Истина е Истина.
към втори вариант >>
Три неща са необходими в живота.
(втори вариант)
Три неща са необходими в живота.
Тези, необходимите неща, изтичат вънка от нашата воля. Те не представляват още същинския живот. Животът не започва с необходимостта, животът започва със свободата на Духа. Необходимостта е едно условие за проявление на живот, тя е само условие, почва, а Духът е, Който развива живота.
към втори вариант >>
Тези, необходимите неща, изтичат вънка от нашата воля.
(втори вариант)
Три неща са необходими в живота.
Тези, необходимите неща, изтичат вънка от нашата воля.
Те не представляват още същинския живот. Животът не започва с необходимостта, животът започва със свободата на Духа. Необходимостта е едно условие за проявление на живот, тя е само условие, почва, а Духът е, Който развива живота.
към втори вариант >>
Те не представляват още същинския живот.
(втори вариант)
Три неща са необходими в живота. Тези, необходимите неща, изтичат вънка от нашата воля.
Те не представляват още същинския живот.
Животът не започва с необходимостта, животът започва със свободата на Духа. Необходимостта е едно условие за проявление на живот, тя е само условие, почва, а Духът е, Който развива живота.
към втори вариант >>
Животът не започва с необходимостта, животът започва със свободата на Духа.
(втори вариант)
Три неща са необходими в живота. Тези, необходимите неща, изтичат вънка от нашата воля. Те не представляват още същинския живот.
Животът не започва с необходимостта, животът започва със свободата на Духа.
Необходимостта е едно условие за проявление на живот, тя е само условие, почва, а Духът е, Който развива живота.
към втори вариант >>
Необходимостта е едно условие за проявление на живот, тя е само условие, почва, а Духът е, Който развива живота.
(втори вариант)
Три неща са необходими в живота. Тези, необходимите неща, изтичат вънка от нашата воля. Те не представляват още същинския живот. Животът не започва с необходимостта, животът започва със свободата на Духа.
Необходимостта е едно условие за проявление на живот, тя е само условие, почва, а Духът е, Който развива живота.
към втори вариант >>
Следователно, ние трябва да имаме три допирни точки с Бога.
(втори вариант)
Следователно, ние трябва да имаме три допирни точки с Бога.
Сега вие, които ме слушате тази вечер, можете да кажете, че вярвате в Бога, но това вярване не е ваше. Баща ви е говорил, майка ви е говорила, много философи са ви говорили, но всичко това е чуждо. Туй може да сте го опитали, а може и да не сте го опитали.
към втори вариант >>
Сега вие, които ме слушате тази вечер, можете да кажете, че вярвате в Бога, но това вярване не е ваше.
(втори вариант)
Следователно, ние трябва да имаме три допирни точки с Бога.
Сега вие, които ме слушате тази вечер, можете да кажете, че вярвате в Бога, но това вярване не е ваше.
Баща ви е говорил, майка ви е говорила, много философи са ви говорили, но всичко това е чуждо. Туй може да сте го опитали, а може и да не сте го опитали.
към втори вариант >>
Баща ви е говорил, майка ви е говорила, много философи са ви говорили, но всичко това е чуждо.
(втори вариант)
Следователно, ние трябва да имаме три допирни точки с Бога. Сега вие, които ме слушате тази вечер, можете да кажете, че вярвате в Бога, но това вярване не е ваше.
Баща ви е говорил, майка ви е говорила, много философи са ви говорили, но всичко това е чуждо.
Туй може да сте го опитали, а може и да не сте го опитали.
към втори вариант >>
Туй може да сте го опитали, а може и да не сте го опитали.
(втори вариант)
Следователно, ние трябва да имаме три допирни точки с Бога. Сега вие, които ме слушате тази вечер, можете да кажете, че вярвате в Бога, но това вярване не е ваше. Баща ви е говорил, майка ви е говорила, много философи са ви говорили, но всичко това е чуждо.
Туй може да сте го опитали, а може и да не сте го опитали.
към втори вариант >>
Следователно, първата допирна точка трябва да бъде изпитана във вашето съзнание, във вашия дух.
(втори вариант)
Следователно, първата допирна точка трябва да бъде изпитана във вашето съзнание, във вашия дух.
И тъй, първата допирна точка, това е Любовта. Тогава, как ще познаете, че имате първата допирна точка? След като имате първата допирна точка, у вас ще дойде съзнателната любов. Любовта, това е качество, това е доказателство и вие не само ще я почувствате, но ще я имате в съзнанието си.
към втори вариант >>
И тъй, първата допирна точка, това е Любовта.
(втори вариант)
Следователно, първата допирна точка трябва да бъде изпитана във вашето съзнание, във вашия дух.
И тъй, първата допирна точка, това е Любовта.
Тогава, как ще познаете, че имате първата допирна точка? След като имате първата допирна точка, у вас ще дойде съзнателната любов. Любовта, това е качество, това е доказателство и вие не само ще я почувствате, но ще я имате в съзнанието си.
към втори вариант >>
Тогава, как ще познаете, че имате първата допирна точка?
(втори вариант)
Следователно, първата допирна точка трябва да бъде изпитана във вашето съзнание, във вашия дух. И тъй, първата допирна точка, това е Любовта.
Тогава, как ще познаете, че имате първата допирна точка?
След като имате първата допирна точка, у вас ще дойде съзнателната любов. Любовта, това е качество, това е доказателство и вие не само ще я почувствате, но ще я имате в съзнанието си.
към втори вариант >>
След като имате първата допирна точка, у вас ще дойде съзнателната любов.
(втори вариант)
Следователно, първата допирна точка трябва да бъде изпитана във вашето съзнание, във вашия дух. И тъй, първата допирна точка, това е Любовта. Тогава, как ще познаете, че имате първата допирна точка?
След като имате първата допирна точка, у вас ще дойде съзнателната любов.
Любовта, това е качество, това е доказателство и вие не само ще я почувствате, но ще я имате в съзнанието си.
към втори вариант >>
Любовта, това е качество, това е доказателство и вие не само ще я почувствате, но ще я имате в съзнанието си.
(втори вариант)
Следователно, първата допирна точка трябва да бъде изпитана във вашето съзнание, във вашия дух. И тъй, първата допирна точка, това е Любовта. Тогава, как ще познаете, че имате първата допирна точка? След като имате първата допирна точка, у вас ще дойде съзнателната любов.
Любовта, това е качество, това е доказателство и вие не само ще я почувствате, но ще я имате в съзнанието си.
към втори вариант >>
Втората допирна точка, това е Мъдростта.
(втори вариант)
Втората допирна точка, това е Мъдростта.
По какво ще познаете, че имате тази допирна точка? Тя ще ви даде ума, ще роди знание, ще роди светлина. Следователно, това са качествата на Мъдростта. И тъй, аз казвам: Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
към втори вариант >>
По какво ще познаете, че имате тази допирна точка?
(втори вариант)
Втората допирна точка, това е Мъдростта.
По какво ще познаете, че имате тази допирна точка?
Тя ще ви даде ума, ще роди знание, ще роди светлина. Следователно, това са качествата на Мъдростта. И тъй, аз казвам: Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
към втори вариант >>
Тя ще ви даде ума, ще роди знание, ще роди светлина.
(втори вариант)
Втората допирна точка, това е Мъдростта. По какво ще познаете, че имате тази допирна точка?
Тя ще ви даде ума, ще роди знание, ще роди светлина.
Следователно, това са качествата на Мъдростта. И тъй, аз казвам: Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
към втори вариант >>
Следователно, това са качествата на Мъдростта.
(втори вариант)
Втората допирна точка, това е Мъдростта. По какво ще познаете, че имате тази допирна точка? Тя ще ви даде ума, ще роди знание, ще роди светлина.
Следователно, това са качествата на Мъдростта.
И тъй, аз казвам: Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
към втори вариант >>
И тъй, аз казвам: Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
(втори вариант)
Втората допирна точка, това е Мъдростта. По какво ще познаете, че имате тази допирна точка? Тя ще ви даде ума, ще роди знание, ще роди светлина. Следователно, това са качествата на Мъдростта.
И тъй, аз казвам: Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
към втори вариант >>
Третата допирна точка, това е Истината.
(втори вариант)
Третата допирна точка, това е Истината.
Какво ще ви даде Истината? Тя ще ви даде воля. И всеки от вас, който иска да има воля, трябва да знае, че волята е качество на Истината. Хора, които са се допирали до Истината, само тя им е дала воля.
към втори вариант >>
Какво ще ви даде Истината?
(втори вариант)
Третата допирна точка, това е Истината.
Какво ще ви даде Истината?
Тя ще ви даде воля. И всеки от вас, който иска да има воля, трябва да знае, че волята е качество на Истината. Хора, които са се допирали до Истината, само тя им е дала воля.
към втори вариант >>
Тя ще ви даде воля.
(втори вариант)
Третата допирна точка, това е Истината. Какво ще ви даде Истината?
Тя ще ви даде воля.
И всеки от вас, който иска да има воля, трябва да знае, че волята е качество на Истината. Хора, които са се допирали до Истината, само тя им е дала воля.
към втори вариант >>
И всеки от вас, който иска да има воля, трябва да знае, че волята е качество на Истината.
(втори вариант)
Третата допирна точка, това е Истината. Какво ще ви даде Истината? Тя ще ви даде воля.
И всеки от вас, който иска да има воля, трябва да знае, че волята е качество на Истината.
Хора, които са се допирали до Истината, само тя им е дала воля.
към втори вариант >>
Хора, които са се допирали до Истината, само тя им е дала воля.
(втори вариант)
Третата допирна точка, това е Истината. Какво ще ви даде Истината? Тя ще ви даде воля. И всеки от вас, който иска да има воля, трябва да знае, че волята е качество на Истината.
Хора, които са се допирали до Истината, само тя им е дала воля.
към втори вариант >>
Сега ще помните: Любовта ще създаде живота, Мъдростта ще създаде вашия ум, а Истината ще даде воля, която ви е необходима.
(втори вариант)
Сега ще помните: Любовта ще създаде живота, Мъдростта ще създаде вашия ум, а Истината ще даде воля, която ви е необходима.
А веднъж имате ли тия три качества – ум, знание и воля – вече ще можете да работите. Своеволието не е воля, чувстването не е любов и повърхностното знание, това не е качество на ума. Ние трябва да знаем нещата положително. За пример, ако вие дойдете при мене и ви кажа едно предложение, говоря ви, а вие ми кажете: "Не ви разбирам, определете се по-добре", значи, няма разбиране в нещата, а трябва да има разбиране. Какво има?
към втори вариант >>
А веднъж имате ли тия три качества – ум, знание и воля – вече ще можете да работите.
(втори вариант)
Сега ще помните: Любовта ще създаде живота, Мъдростта ще създаде вашия ум, а Истината ще даде воля, която ви е необходима.
А веднъж имате ли тия три качества – ум, знание и воля – вече ще можете да работите.
Своеволието не е воля, чувстването не е любов и повърхностното знание, това не е качество на ума. Ние трябва да знаем нещата положително. За пример, ако вие дойдете при мене и ви кажа едно предложение, говоря ви, а вие ми кажете: "Не ви разбирам, определете се по-добре", значи, няма разбиране в нещата, а трябва да има разбиране. Какво има? Любовта има две положения в света: да любим Единия Бог и да любим другите.
към втори вариант >>
Своеволието не е воля, чувстването не е любов и повърхностното знание, това не е качество на ума.
(втори вариант)
Сега ще помните: Любовта ще създаде живота, Мъдростта ще създаде вашия ум, а Истината ще даде воля, която ви е необходима. А веднъж имате ли тия три качества – ум, знание и воля – вече ще можете да работите.
Своеволието не е воля, чувстването не е любов и повърхностното знание, това не е качество на ума.
Ние трябва да знаем нещата положително. За пример, ако вие дойдете при мене и ви кажа едно предложение, говоря ви, а вие ми кажете: "Не ви разбирам, определете се по-добре", значи, няма разбиране в нещата, а трябва да има разбиране. Какво има? Любовта има две положения в света: да любим Единия Бог и да любим другите. Щом имаме истинската любов, трябва да любим само Единия Бог – значи Единия.
към втори вариант >>
Ние трябва да знаем нещата положително.
(втори вариант)
Сега ще помните: Любовта ще създаде живота, Мъдростта ще създаде вашия ум, а Истината ще даде воля, която ви е необходима. А веднъж имате ли тия три качества – ум, знание и воля – вече ще можете да работите. Своеволието не е воля, чувстването не е любов и повърхностното знание, това не е качество на ума.
Ние трябва да знаем нещата положително.
За пример, ако вие дойдете при мене и ви кажа едно предложение, говоря ви, а вие ми кажете: "Не ви разбирам, определете се по-добре", значи, няма разбиране в нещата, а трябва да има разбиране. Какво има? Любовта има две положения в света: да любим Единия Бог и да любим другите. Щом имаме истинската любов, трябва да любим само Единия Бог – значи Единия. Щом кажеш: "Не може ли да любим другите", така ти нарушаваш закона.
към втори вариант >>
За пример, ако вие дойдете при мене и ви кажа едно предложение, говоря ви, а вие ми кажете: "Не ви разбирам, определете се по-добре", значи, няма разбиране в нещата, а трябва да има разбиране.
(втори вариант)
Сега ще помните: Любовта ще създаде живота, Мъдростта ще създаде вашия ум, а Истината ще даде воля, която ви е необходима. А веднъж имате ли тия три качества – ум, знание и воля – вече ще можете да работите. Своеволието не е воля, чувстването не е любов и повърхностното знание, това не е качество на ума. Ние трябва да знаем нещата положително.
За пример, ако вие дойдете при мене и ви кажа едно предложение, говоря ви, а вие ми кажете: "Не ви разбирам, определете се по-добре", значи, няма разбиране в нещата, а трябва да има разбиране.
Какво има? Любовта има две положения в света: да любим Единия Бог и да любим другите. Щом имаме истинската любов, трябва да любим само Единия Бог – значи Единия. Щом кажеш: "Не може ли да любим другите", така ти нарушаваш закона. Щом любите Бога, кажете: "Аз не мога да любя другиго." Бога ще любиш и като любиш Бога, ти включваш всичко в себе си.
към втори вариант >>
Какво има?
(втори вариант)
Сега ще помните: Любовта ще създаде живота, Мъдростта ще създаде вашия ум, а Истината ще даде воля, която ви е необходима. А веднъж имате ли тия три качества – ум, знание и воля – вече ще можете да работите. Своеволието не е воля, чувстването не е любов и повърхностното знание, това не е качество на ума. Ние трябва да знаем нещата положително. За пример, ако вие дойдете при мене и ви кажа едно предложение, говоря ви, а вие ми кажете: "Не ви разбирам, определете се по-добре", значи, няма разбиране в нещата, а трябва да има разбиране.
Какво има?
Любовта има две положения в света: да любим Единия Бог и да любим другите. Щом имаме истинската любов, трябва да любим само Единия Бог – значи Единия. Щом кажеш: "Не може ли да любим другите", така ти нарушаваш закона. Щом любите Бога, кажете: "Аз не мога да любя другиго." Бога ще любиш и като любиш Бога, ти включваш всичко в себе си. Ти ще любиш Бога.
към втори вариант >>
Любовта има две положения в света: да любим Единия Бог и да любим другите.
(втори вариант)
А веднъж имате ли тия три качества – ум, знание и воля – вече ще можете да работите. Своеволието не е воля, чувстването не е любов и повърхностното знание, това не е качество на ума. Ние трябва да знаем нещата положително. За пример, ако вие дойдете при мене и ви кажа едно предложение, говоря ви, а вие ми кажете: "Не ви разбирам, определете се по-добре", значи, няма разбиране в нещата, а трябва да има разбиране. Какво има?
Любовта има две положения в света: да любим Единия Бог и да любим другите.
Щом имаме истинската любов, трябва да любим само Единия Бог – значи Единия. Щом кажеш: "Не може ли да любим другите", така ти нарушаваш закона. Щом любите Бога, кажете: "Аз не мога да любя другиго." Бога ще любиш и като любиш Бога, ти включваш всичко в себе си. Ти ще любиш Бога.
към втори вариант >>
Щом имаме истинската любов, трябва да любим само Единия Бог – значи Единия.
(втори вариант)
Своеволието не е воля, чувстването не е любов и повърхностното знание, това не е качество на ума. Ние трябва да знаем нещата положително. За пример, ако вие дойдете при мене и ви кажа едно предложение, говоря ви, а вие ми кажете: "Не ви разбирам, определете се по-добре", значи, няма разбиране в нещата, а трябва да има разбиране. Какво има? Любовта има две положения в света: да любим Единия Бог и да любим другите.
Щом имаме истинската любов, трябва да любим само Единия Бог – значи Единия.
Щом кажеш: "Не може ли да любим другите", така ти нарушаваш закона. Щом любите Бога, кажете: "Аз не мога да любя другиго." Бога ще любиш и като любиш Бога, ти включваш всичко в себе си. Ти ще любиш Бога.
към втори вариант >>
Щом кажеш: "Не може ли да любим другите", така ти нарушаваш закона.
(втори вариант)
Ние трябва да знаем нещата положително. За пример, ако вие дойдете при мене и ви кажа едно предложение, говоря ви, а вие ми кажете: "Не ви разбирам, определете се по-добре", значи, няма разбиране в нещата, а трябва да има разбиране. Какво има? Любовта има две положения в света: да любим Единия Бог и да любим другите. Щом имаме истинската любов, трябва да любим само Единия Бог – значи Единия.
Щом кажеш: "Не може ли да любим другите", така ти нарушаваш закона.
Щом любите Бога, кажете: "Аз не мога да любя другиго." Бога ще любиш и като любиш Бога, ти включваш всичко в себе си. Ти ще любиш Бога.
към втори вариант >>
Щом любите Бога, кажете: "Аз не мога да любя другиго." Бога ще любиш и като любиш Бога, ти включваш всичко в себе си.
(втори вариант)
За пример, ако вие дойдете при мене и ви кажа едно предложение, говоря ви, а вие ми кажете: "Не ви разбирам, определете се по-добре", значи, няма разбиране в нещата, а трябва да има разбиране. Какво има? Любовта има две положения в света: да любим Единия Бог и да любим другите. Щом имаме истинската любов, трябва да любим само Единия Бог – значи Единия. Щом кажеш: "Не може ли да любим другите", така ти нарушаваш закона.
Щом любите Бога, кажете: "Аз не мога да любя другиго." Бога ще любиш и като любиш Бога, ти включваш всичко в себе си.
Ти ще любиш Бога.
към втори вариант >>
Ти ще любиш Бога.
(втори вариант)
Какво има? Любовта има две положения в света: да любим Единия Бог и да любим другите. Щом имаме истинската любов, трябва да любим само Единия Бог – значи Единия. Щом кажеш: "Не може ли да любим другите", така ти нарушаваш закона. Щом любите Бога, кажете: "Аз не мога да любя другиго." Бога ще любиш и като любиш Бога, ти включваш всичко в себе си.
Ти ще любиш Бога.
към втори вариант >>
Това е първият закон, в който съвременните християни са изопачили учението на Господа.
(втори вариант)
Това е първият закон, в който съвременните християни са изопачили учението на Господа.
Тъй са изопачили учението Божие. Някой те пита: "Обичаш ли ме, любиш ли ме? " Няма да кажеш: "Аз те обичам, само тебе обичам." Не, ще кажеш: "Обичам всички! " И като кажем, че ние обичаме само някого, ще знаем, че този, когото обичаме, това е Бог. Този е великият принцип.
към втори вариант >>
Тъй са изопачили учението Божие.
(втори вариант)
Това е първият закон, в който съвременните християни са изопачили учението на Господа.
Тъй са изопачили учението Божие.
Някой те пита: "Обичаш ли ме, любиш ли ме? " Няма да кажеш: "Аз те обичам, само тебе обичам." Не, ще кажеш: "Обичам всички! " И като кажем, че ние обичаме само някого, ще знаем, че този, когото обичаме, това е Бог. Този е великият принцип. Кажеш ли, че обичаш само някой твой приятел, само него, ти си в кривия път.
към втори вариант >>
Някой те пита: "Обичаш ли ме, любиш ли ме?
(втори вариант)
Това е първият закон, в който съвременните християни са изопачили учението на Господа. Тъй са изопачили учението Божие.
Някой те пита: "Обичаш ли ме, любиш ли ме?
" Няма да кажеш: "Аз те обичам, само тебе обичам." Не, ще кажеш: "Обичам всички! " И като кажем, че ние обичаме само някого, ще знаем, че този, когото обичаме, това е Бог. Този е великият принцип. Кажеш ли, че обичаш само някой твой приятел, само него, ти си в кривия път. Не, ти ще кажеш: "Обичам всинца." И тъй, ако ние обичаме всички, ние започваме с най-малката любов, която трябва да проявим.
към втори вариант >>
" Няма да кажеш: "Аз те обичам, само тебе обичам." Не, ще кажеш: "Обичам всички!
(втори вариант)
Това е първият закон, в който съвременните християни са изопачили учението на Господа. Тъй са изопачили учението Божие. Някой те пита: "Обичаш ли ме, любиш ли ме?
" Няма да кажеш: "Аз те обичам, само тебе обичам." Не, ще кажеш: "Обичам всички!
" И като кажем, че ние обичаме само някого, ще знаем, че този, когото обичаме, това е Бог. Този е великият принцип. Кажеш ли, че обичаш само някой твой приятел, само него, ти си в кривия път. Не, ти ще кажеш: "Обичам всинца." И тъй, ако ние обичаме всички, ние започваме с най-малката любов, която трябва да проявим.
към втори вариант >>
" И като кажем, че ние обичаме само някого, ще знаем, че този, когото обичаме, това е Бог.
(втори вариант)
Това е първият закон, в който съвременните християни са изопачили учението на Господа. Тъй са изопачили учението Божие. Някой те пита: "Обичаш ли ме, любиш ли ме? " Няма да кажеш: "Аз те обичам, само тебе обичам." Не, ще кажеш: "Обичам всички!
" И като кажем, че ние обичаме само някого, ще знаем, че този, когото обичаме, това е Бог.
Този е великият принцип. Кажеш ли, че обичаш само някой твой приятел, само него, ти си в кривия път. Не, ти ще кажеш: "Обичам всинца." И тъй, ако ние обичаме всички, ние започваме с най-малката любов, която трябва да проявим.
към втори вариант >>
Този е великият принцип.
(втори вариант)
Това е първият закон, в който съвременните християни са изопачили учението на Господа. Тъй са изопачили учението Божие. Някой те пита: "Обичаш ли ме, любиш ли ме? " Няма да кажеш: "Аз те обичам, само тебе обичам." Не, ще кажеш: "Обичам всички! " И като кажем, че ние обичаме само някого, ще знаем, че този, когото обичаме, това е Бог.
Този е великият принцип.
Кажеш ли, че обичаш само някой твой приятел, само него, ти си в кривия път. Не, ти ще кажеш: "Обичам всинца." И тъй, ако ние обичаме всички, ние започваме с най-малката любов, която трябва да проявим.
към втори вариант >>
Кажеш ли, че обичаш само някой твой приятел, само него, ти си в кривия път.
(втори вариант)
Тъй са изопачили учението Божие. Някой те пита: "Обичаш ли ме, любиш ли ме? " Няма да кажеш: "Аз те обичам, само тебе обичам." Не, ще кажеш: "Обичам всички! " И като кажем, че ние обичаме само някого, ще знаем, че този, когото обичаме, това е Бог. Този е великият принцип.
Кажеш ли, че обичаш само някой твой приятел, само него, ти си в кривия път.
Не, ти ще кажеш: "Обичам всинца." И тъй, ако ние обичаме всички, ние започваме с най-малката любов, която трябва да проявим.
към втори вариант >>
Не, ти ще кажеш: "Обичам всинца." И тъй, ако ние обичаме всички, ние започваме с най-малката любов, която трябва да проявим.
(втори вариант)
Някой те пита: "Обичаш ли ме, любиш ли ме? " Няма да кажеш: "Аз те обичам, само тебе обичам." Не, ще кажеш: "Обичам всички! " И като кажем, че ние обичаме само някого, ще знаем, че този, когото обичаме, това е Бог. Този е великият принцип. Кажеш ли, че обичаш само някой твой приятел, само него, ти си в кривия път.
Не, ти ще кажеш: "Обичам всинца." И тъй, ако ние обичаме всички, ние започваме с най-малката любов, която трябва да проявим.
към втори вариант >>
Тогава трябва да проявим нашето знание.
(втори вариант)
Тогава трябва да проявим нашето знание.
В какво ще се прояви туй знание? В туй знание не трябва да съществува никакво, абсолютно никакво лицемерие, никакво извъртане на истината. Всеки от нас трябва да бъде толкова досетлив, че да тачи Божествените чувства, не моите чувства, а Божествените чувства, които се проявяват в нас, не сянката на нещата.
към втори вариант >>
В какво ще се прояви туй знание?
(втори вариант)
Тогава трябва да проявим нашето знание.
В какво ще се прояви туй знание?
В туй знание не трябва да съществува никакво, абсолютно никакво лицемерие, никакво извъртане на истината. Всеки от нас трябва да бъде толкова досетлив, че да тачи Божествените чувства, не моите чувства, а Божествените чувства, които се проявяват в нас, не сянката на нещата.
към втори вариант >>
В туй знание не трябва да съществува никакво, абсолютно никакво лицемерие, никакво извъртане на истината.
(втори вариант)
Тогава трябва да проявим нашето знание. В какво ще се прояви туй знание?
В туй знание не трябва да съществува никакво, абсолютно никакво лицемерие, никакво извъртане на истината.
Всеки от нас трябва да бъде толкова досетлив, че да тачи Божествените чувства, не моите чувства, а Божествените чувства, които се проявяват в нас, не сянката на нещата.
към втори вариант >>
Всеки от нас трябва да бъде толкова досетлив, че да тачи Божествените чувства, не моите чувства, а Божествените чувства, които се проявяват в нас, не сянката на нещата.
(втори вариант)
Тогава трябва да проявим нашето знание. В какво ще се прояви туй знание? В туй знание не трябва да съществува никакво, абсолютно никакво лицемерие, никакво извъртане на истината.
Всеки от нас трябва да бъде толкова досетлив, че да тачи Божествените чувства, не моите чувства, а Божествените чувства, които се проявяват в нас, не сянката на нещата.
към втори вариант >>
И тъй, аз ви поздравлявам с този празник.
(втори вариант)
И тъй, аз ви поздравлявам с този празник.
Слънцето за нас е емблема, емблема на живия Господ, на живата природа. Във всички векове, във всичките дни на живота ни Бог все се проявява. Бог има и друго име, което аз не смея да произнеса. Защо не смея да го произнеса? Понеже устата на хората не са чисти, а туй име е свято, то не се произнася.
към втори вариант >>
Слънцето за нас е емблема, емблема на живия Господ, на живата природа.
(втори вариант)
И тъй, аз ви поздравлявам с този празник.
Слънцето за нас е емблема, емблема на живия Господ, на живата природа.
Във всички векове, във всичките дни на живота ни Бог все се проявява. Бог има и друго име, което аз не смея да произнеса. Защо не смея да го произнеса? Понеже устата на хората не са чисти, а туй име е свято, то не се произнася. Туй, свещеното име е толкова велико, че върху него се крепи цялата вселена и всички духове, от най-висшите до най-нисшите, върху това име се крепят.
към втори вариант >>
Във всички векове, във всичките дни на живота ни Бог все се проявява.
(втори вариант)
И тъй, аз ви поздравлявам с този празник. Слънцето за нас е емблема, емблема на живия Господ, на живата природа.
Във всички векове, във всичките дни на живота ни Бог все се проявява.
Бог има и друго име, което аз не смея да произнеса. Защо не смея да го произнеса? Понеже устата на хората не са чисти, а туй име е свято, то не се произнася. Туй, свещеното име е толкова велико, че върху него се крепи цялата вселена и всички духове, от най-висшите до най-нисшите, върху това име се крепят. И когато се произнесе това име, то твори и всинца ние трябва да се стремим да освещаваме името Божие, да освещаваме Божия Дух.
към втори вариант >>
Бог има и друго име, което аз не смея да произнеса.
(втори вариант)
И тъй, аз ви поздравлявам с този празник. Слънцето за нас е емблема, емблема на живия Господ, на живата природа. Във всички векове, във всичките дни на живота ни Бог все се проявява.
Бог има и друго име, което аз не смея да произнеса.
Защо не смея да го произнеса? Понеже устата на хората не са чисти, а туй име е свято, то не се произнася. Туй, свещеното име е толкова велико, че върху него се крепи цялата вселена и всички духове, от най-висшите до най-нисшите, върху това име се крепят. И когато се произнесе това име, то твори и всинца ние трябва да се стремим да освещаваме името Божие, да освещаваме Божия Дух. Оттуй име произтичат тия качества: Любов, Мъдрост и Истина.
към втори вариант >>
Защо не смея да го произнеса?
(втори вариант)
И тъй, аз ви поздравлявам с този празник. Слънцето за нас е емблема, емблема на живия Господ, на живата природа. Във всички векове, във всичките дни на живота ни Бог все се проявява. Бог има и друго име, което аз не смея да произнеса.
Защо не смея да го произнеса?
Понеже устата на хората не са чисти, а туй име е свято, то не се произнася. Туй, свещеното име е толкова велико, че върху него се крепи цялата вселена и всички духове, от най-висшите до най-нисшите, върху това име се крепят. И когато се произнесе това име, то твори и всинца ние трябва да се стремим да освещаваме името Божие, да освещаваме Божия Дух. Оттуй име произтичат тия качества: Любов, Мъдрост и Истина. Самото име не може да се произнесе и никой друг досега не го е произнесъл.
към втори вариант >>
Понеже устата на хората не са чисти, а туй име е свято, то не се произнася.
(втори вариант)
И тъй, аз ви поздравлявам с този празник. Слънцето за нас е емблема, емблема на живия Господ, на живата природа. Във всички векове, във всичките дни на живота ни Бог все се проявява. Бог има и друго име, което аз не смея да произнеса. Защо не смея да го произнеса?
Понеже устата на хората не са чисти, а туй име е свято, то не се произнася.
Туй, свещеното име е толкова велико, че върху него се крепи цялата вселена и всички духове, от най-висшите до най-нисшите, върху това име се крепят. И когато се произнесе това име, то твори и всинца ние трябва да се стремим да освещаваме името Божие, да освещаваме Божия Дух. Оттуй име произтичат тия качества: Любов, Мъдрост и Истина. Самото име не може да се произнесе и никой друг досега не го е произнесъл. На земята това име не може да се произнесе, а ние говорим за Любов, Мъдрост и Истина.
към втори вариант >>
Туй, свещеното име е толкова велико, че върху него се крепи цялата вселена и всички духове, от най-висшите до най-нисшите, върху това име се крепят.
(втори вариант)
Слънцето за нас е емблема, емблема на живия Господ, на живата природа. Във всички векове, във всичките дни на живота ни Бог все се проявява. Бог има и друго име, което аз не смея да произнеса. Защо не смея да го произнеса? Понеже устата на хората не са чисти, а туй име е свято, то не се произнася.
Туй, свещеното име е толкова велико, че върху него се крепи цялата вселена и всички духове, от най-висшите до най-нисшите, върху това име се крепят.
И когато се произнесе това име, то твори и всинца ние трябва да се стремим да освещаваме името Божие, да освещаваме Божия Дух. Оттуй име произтичат тия качества: Любов, Мъдрост и Истина. Самото име не може да се произнесе и никой друг досега не го е произнесъл. На земята това име не може да се произнесе, а ние говорим за Любов, Мъдрост и Истина. А за туй тайнствено име казваме, че то е Духът.
към втори вариант >>
И когато се произнесе това име, то твори и всинца ние трябва да се стремим да освещаваме името Божие, да освещаваме Божия Дух.
(втори вариант)
Във всички векове, във всичките дни на живота ни Бог все се проявява. Бог има и друго име, което аз не смея да произнеса. Защо не смея да го произнеса? Понеже устата на хората не са чисти, а туй име е свято, то не се произнася. Туй, свещеното име е толкова велико, че върху него се крепи цялата вселена и всички духове, от най-висшите до най-нисшите, върху това име се крепят.
И когато се произнесе това име, то твори и всинца ние трябва да се стремим да освещаваме името Божие, да освещаваме Божия Дух.
Оттуй име произтичат тия качества: Любов, Мъдрост и Истина. Самото име не може да се произнесе и никой друг досега не го е произнесъл. На земята това име не може да се произнесе, а ние говорим за Любов, Мъдрост и Истина. А за туй тайнствено име казваме, че то е Духът. Но Духът не е същинското име, затова трябва да се стремим да разбираме Бога, най-първо в любовта.
към втори вариант >>
Оттуй име произтичат тия качества: Любов, Мъдрост и Истина.
(втори вариант)
Бог има и друго име, което аз не смея да произнеса. Защо не смея да го произнеса? Понеже устата на хората не са чисти, а туй име е свято, то не се произнася. Туй, свещеното име е толкова велико, че върху него се крепи цялата вселена и всички духове, от най-висшите до най-нисшите, върху това име се крепят. И когато се произнесе това име, то твори и всинца ние трябва да се стремим да освещаваме името Божие, да освещаваме Божия Дух.
Оттуй име произтичат тия качества: Любов, Мъдрост и Истина.
Самото име не може да се произнесе и никой друг досега не го е произнесъл. На земята това име не може да се произнесе, а ние говорим за Любов, Мъдрост и Истина. А за туй тайнствено име казваме, че то е Духът. Но Духът не е същинското име, затова трябва да се стремим да разбираме Бога, най-първо в любовта. В какво седи тази любов?
към втори вариант >>
Самото име не може да се произнесе и никой друг досега не го е произнесъл.
(втори вариант)
Защо не смея да го произнеса? Понеже устата на хората не са чисти, а туй име е свято, то не се произнася. Туй, свещеното име е толкова велико, че върху него се крепи цялата вселена и всички духове, от най-висшите до най-нисшите, върху това име се крепят. И когато се произнесе това име, то твори и всинца ние трябва да се стремим да освещаваме името Божие, да освещаваме Божия Дух. Оттуй име произтичат тия качества: Любов, Мъдрост и Истина.
Самото име не може да се произнесе и никой друг досега не го е произнесъл.
На земята това име не може да се произнесе, а ние говорим за Любов, Мъдрост и Истина. А за туй тайнствено име казваме, че то е Духът. Но Духът не е същинското име, затова трябва да се стремим да разбираме Бога, най-първо в любовта. В какво седи тази любов? Ние няма да смесваме човешката с Божествената Любов.
към втори вариант >>
На земята това име не може да се произнесе, а ние говорим за Любов, Мъдрост и Истина.
(втори вариант)
Понеже устата на хората не са чисти, а туй име е свято, то не се произнася. Туй, свещеното име е толкова велико, че върху него се крепи цялата вселена и всички духове, от най-висшите до най-нисшите, върху това име се крепят. И когато се произнесе това име, то твори и всинца ние трябва да се стремим да освещаваме името Божие, да освещаваме Божия Дух. Оттуй име произтичат тия качества: Любов, Мъдрост и Истина. Самото име не може да се произнесе и никой друг досега не го е произнесъл.
На земята това име не може да се произнесе, а ние говорим за Любов, Мъдрост и Истина.
А за туй тайнствено име казваме, че то е Духът. Но Духът не е същинското име, затова трябва да се стремим да разбираме Бога, най-първо в любовта. В какво седи тази любов? Ние няма да смесваме човешката с Божествената Любов. Аз забелязвам сега, че някои от вас често ги смесвате.
към втори вариант >>
А за туй тайнствено име казваме, че то е Духът.
(втори вариант)
Туй, свещеното име е толкова велико, че върху него се крепи цялата вселена и всички духове, от най-висшите до най-нисшите, върху това име се крепят. И когато се произнесе това име, то твори и всинца ние трябва да се стремим да освещаваме името Божие, да освещаваме Божия Дух. Оттуй име произтичат тия качества: Любов, Мъдрост и Истина. Самото име не може да се произнесе и никой друг досега не го е произнесъл. На земята това име не може да се произнесе, а ние говорим за Любов, Мъдрост и Истина.
А за туй тайнствено име казваме, че то е Духът.
Но Духът не е същинското име, затова трябва да се стремим да разбираме Бога, най-първо в любовта. В какво седи тази любов? Ние няма да смесваме човешката с Божествената Любов. Аз забелязвам сега, че някои от вас често ги смесвате. И те имат любов, но те смесват човешката с Божествената.
към втори вариант >>
Но Духът не е същинското име, затова трябва да се стремим да разбираме Бога, най-първо в любовта.
(втори вариант)
И когато се произнесе това име, то твори и всинца ние трябва да се стремим да освещаваме името Божие, да освещаваме Божия Дух. Оттуй име произтичат тия качества: Любов, Мъдрост и Истина. Самото име не може да се произнесе и никой друг досега не го е произнесъл. На земята това име не може да се произнесе, а ние говорим за Любов, Мъдрост и Истина. А за туй тайнствено име казваме, че то е Духът.
Но Духът не е същинското име, затова трябва да се стремим да разбираме Бога, най-първо в любовта.
В какво седи тази любов? Ние няма да смесваме човешката с Божествената Любов. Аз забелязвам сега, че някои от вас често ги смесвате. И те имат любов, но те смесват човешката с Божествената. И едната, и другата имат едно и също произхождение, но човешката любов трябва да се филтрира, тя трябва да мине през много филтрирания.
към втори вариант >>
В какво седи тази любов?
(втори вариант)
Оттуй име произтичат тия качества: Любов, Мъдрост и Истина. Самото име не може да се произнесе и никой друг досега не го е произнесъл. На земята това име не може да се произнесе, а ние говорим за Любов, Мъдрост и Истина. А за туй тайнствено име казваме, че то е Духът. Но Духът не е същинското име, затова трябва да се стремим да разбираме Бога, най-първо в любовта.
В какво седи тази любов?
Ние няма да смесваме човешката с Божествената Любов. Аз забелязвам сега, че някои от вас често ги смесвате. И те имат любов, но те смесват човешката с Божествената. И едната, и другата имат едно и също произхождение, но човешката любов трябва да се филтрира, тя трябва да мине през много филтрирания. Трябва да знаете, кое е човешкото.
към втори вариант >>
Ние няма да смесваме човешката с Божествената Любов.
(втори вариант)
Самото име не може да се произнесе и никой друг досега не го е произнесъл. На земята това име не може да се произнесе, а ние говорим за Любов, Мъдрост и Истина. А за туй тайнствено име казваме, че то е Духът. Но Духът не е същинското име, затова трябва да се стремим да разбираме Бога, най-първо в любовта. В какво седи тази любов?
Ние няма да смесваме човешката с Божествената Любов.
Аз забелязвам сега, че някои от вас често ги смесвате. И те имат любов, но те смесват човешката с Божествената. И едната, и другата имат едно и също произхождение, но човешката любов трябва да се филтрира, тя трябва да мине през много филтрирания. Трябва да знаете, кое е човешкото. А Божественото, това е същинската Любов, тя носи истинския живот.
към втори вариант >>
Аз забелязвам сега, че някои от вас често ги смесвате.
(втори вариант)
На земята това име не може да се произнесе, а ние говорим за Любов, Мъдрост и Истина. А за туй тайнствено име казваме, че то е Духът. Но Духът не е същинското име, затова трябва да се стремим да разбираме Бога, най-първо в любовта. В какво седи тази любов? Ние няма да смесваме човешката с Божествената Любов.
Аз забелязвам сега, че някои от вас често ги смесвате.
И те имат любов, но те смесват човешката с Божествената. И едната, и другата имат едно и също произхождение, но човешката любов трябва да се филтрира, тя трябва да мине през много филтрирания. Трябва да знаете, кое е човешкото. А Божественото, това е същинската Любов, тя носи истинския живот.
към втори вариант >>
И те имат любов, но те смесват човешката с Божествената.
(втори вариант)
А за туй тайнствено име казваме, че то е Духът. Но Духът не е същинското име, затова трябва да се стремим да разбираме Бога, най-първо в любовта. В какво седи тази любов? Ние няма да смесваме човешката с Божествената Любов. Аз забелязвам сега, че някои от вас често ги смесвате.
И те имат любов, но те смесват човешката с Божествената.
И едната, и другата имат едно и също произхождение, но човешката любов трябва да се филтрира, тя трябва да мине през много филтрирания. Трябва да знаете, кое е човешкото. А Божественото, това е същинската Любов, тя носи истинския живот.
към втори вариант >>
И едната, и другата имат едно и също произхождение, но човешката любов трябва да се филтрира, тя трябва да мине през много филтрирания.
(втори вариант)
Но Духът не е същинското име, затова трябва да се стремим да разбираме Бога, най-първо в любовта. В какво седи тази любов? Ние няма да смесваме човешката с Божествената Любов. Аз забелязвам сега, че някои от вас често ги смесвате. И те имат любов, но те смесват човешката с Божествената.
И едната, и другата имат едно и също произхождение, но човешката любов трябва да се филтрира, тя трябва да мине през много филтрирания.
Трябва да знаете, кое е човешкото. А Божественото, това е същинската Любов, тя носи истинския живот.
към втори вариант >>
Трябва да знаете, кое е човешкото.
(втори вариант)
В какво седи тази любов? Ние няма да смесваме човешката с Божествената Любов. Аз забелязвам сега, че някои от вас често ги смесвате. И те имат любов, но те смесват човешката с Божествената. И едната, и другата имат едно и също произхождение, но човешката любов трябва да се филтрира, тя трябва да мине през много филтрирания.
Трябва да знаете, кое е човешкото.
А Божественото, това е същинската Любов, тя носи истинския живот.
към втори вариант >>
А Божественото, това е същинската Любов, тя носи истинския живот.
(втори вариант)
Ние няма да смесваме човешката с Божествената Любов. Аз забелязвам сега, че някои от вас често ги смесвате. И те имат любов, но те смесват човешката с Божествената. И едната, и другата имат едно и също произхождение, но човешката любов трябва да се филтрира, тя трябва да мине през много филтрирания. Трябва да знаете, кое е човешкото.
А Божественото, това е същинската Любов, тя носи истинския живот.
към втори вариант >>
Следователно, в Писанието се казва: "Бога не Го познаваме." В Писанието още се казва, че не трябва да започнем с човешката любов, но трябва да започнем с Божествената Любов.
(втори вариант)
Следователно, в Писанието се казва: "Бога не Го познаваме." В Писанието още се казва, че не трябва да започнем с човешката любов, но трябва да започнем с Божествената Любов.
И когато Христос е дошъл на земята, Той не казва, че трябва да започнем с човешката любов. Какво трябва да правим? Той казва: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила." Веднага Той туря основния закон – Любовта.
към втори вариант >>
И когато Христос е дошъл на земята, Той не казва, че трябва да започнем с човешката любов.
(втори вариант)
Следователно, в Писанието се казва: "Бога не Го познаваме." В Писанието още се казва, че не трябва да започнем с човешката любов, но трябва да започнем с Божествената Любов.
И когато Христос е дошъл на земята, Той не казва, че трябва да започнем с човешката любов.
Какво трябва да правим? Той казва: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила." Веднага Той туря основния закон – Любовта.
към втори вариант >>
Какво трябва да правим?
(втори вариант)
Следователно, в Писанието се казва: "Бога не Го познаваме." В Писанието още се казва, че не трябва да започнем с човешката любов, но трябва да започнем с Божествената Любов. И когато Христос е дошъл на земята, Той не казва, че трябва да започнем с човешката любов.
Какво трябва да правим?
Той казва: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила." Веднага Той туря основния закон – Любовта.
към втори вариант >>
Той казва: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила." Веднага Той туря основния закон – Любовта.
(втори вариант)
Следователно, в Писанието се казва: "Бога не Го познаваме." В Писанието още се казва, че не трябва да започнем с човешката любов, но трябва да започнем с Божествената Любов. И когато Христос е дошъл на земята, Той не казва, че трябва да започнем с човешката любов. Какво трябва да правим?
Той казва: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила." Веднага Той туря основния закон – Любовта.
към втори вариант >>
И сега някои казват.
(втори вариант)
И сега някои казват.
"Ние Бога не Го знаем." Следователно, ако не любиш брата си, Бога не можеш позна. И веднага и апостолите даже се разколебаха и казваха: "Ние не познаваме брата си, че Бога..." Не, не, аз казвам: Единственият, когото аз познавам, това е Бога. Какво нещо е братът?
към втори вариант >>
"Ние Бога не Го знаем." Следователно, ако не любиш брата си, Бога не можеш позна.
(втори вариант)
И сега някои казват.
"Ние Бога не Го знаем." Следователно, ако не любиш брата си, Бога не можеш позна.
И веднага и апостолите даже се разколебаха и казваха: "Ние не познаваме брата си, че Бога..." Не, не, аз казвам: Единственият, когото аз познавам, това е Бога. Какво нещо е братът?
към втори вариант >>
И веднага и апостолите даже се разколебаха и казваха: "Ние не познаваме брата си, че Бога..." Не, не, аз казвам: Единственият, когото аз познавам, това е Бога.
(втори вариант)
И сега някои казват. "Ние Бога не Го знаем." Следователно, ако не любиш брата си, Бога не можеш позна.
И веднага и апостолите даже се разколебаха и казваха: "Ние не познаваме брата си, че Бога..." Не, не, аз казвам: Единственият, когото аз познавам, това е Бога.
Какво нещо е братът?
към втори вариант >>
Какво нещо е братът?
(втори вариант)
И сега някои казват. "Ние Бога не Го знаем." Следователно, ако не любиш брата си, Бога не можеш позна. И веднага и апостолите даже се разколебаха и казваха: "Ние не познаваме брата си, че Бога..." Не, не, аз казвам: Единственият, когото аз познавам, това е Бога.
Какво нещо е братът?
към втори вариант >>
Христос казва в Своето учение: "Никой не може да дойде до Мене, освен чрез Отца Ми." Кой ти е брат?
(втори вариант)
Христос казва в Своето учение: "Никой не може да дойде до Мене, освен чрез Отца Ми." Кой ти е брат?
– Когото Бог е привлякъл към тебе. Ти ще признаеш в себе си Божественото проявление и никаква друга любов. Признаете ли го веднъж, вие ще се освободите от ред нещастия, които имате сега – нещастия, съмнения. Ако имаш Божествената Любов, ти няма какво да се нуждаеш, ще бъдеш богат; а щом са всички богати, ще има какво да раздаваме; щом има пари, и бедните ще бъдат нахранени.
към втори вариант >>
– Когото Бог е привлякъл към тебе.
(втори вариант)
Христос казва в Своето учение: "Никой не може да дойде до Мене, освен чрез Отца Ми." Кой ти е брат?
– Когото Бог е привлякъл към тебе.
Ти ще признаеш в себе си Божественото проявление и никаква друга любов. Признаете ли го веднъж, вие ще се освободите от ред нещастия, които имате сега – нещастия, съмнения. Ако имаш Божествената Любов, ти няма какво да се нуждаеш, ще бъдеш богат; а щом са всички богати, ще има какво да раздаваме; щом има пари, и бедните ще бъдат нахранени.
към втори вариант >>
Ти ще признаеш в себе си Божественото проявление и никаква друга любов.
(втори вариант)
Христос казва в Своето учение: "Никой не може да дойде до Мене, освен чрез Отца Ми." Кой ти е брат? – Когото Бог е привлякъл към тебе.
Ти ще признаеш в себе си Божественото проявление и никаква друга любов.
Признаете ли го веднъж, вие ще се освободите от ред нещастия, които имате сега – нещастия, съмнения. Ако имаш Божествената Любов, ти няма какво да се нуждаеш, ще бъдеш богат; а щом са всички богати, ще има какво да раздаваме; щом има пари, и бедните ще бъдат нахранени.
към втори вариант >>
Признаете ли го веднъж, вие ще се освободите от ред нещастия, които имате сега – нещастия, съмнения.
(втори вариант)
Христос казва в Своето учение: "Никой не може да дойде до Мене, освен чрез Отца Ми." Кой ти е брат? – Когото Бог е привлякъл към тебе. Ти ще признаеш в себе си Божественото проявление и никаква друга любов.
Признаете ли го веднъж, вие ще се освободите от ред нещастия, които имате сега – нещастия, съмнения.
Ако имаш Божествената Любов, ти няма какво да се нуждаеш, ще бъдеш богат; а щом са всички богати, ще има какво да раздаваме; щом има пари, и бедните ще бъдат нахранени.
към втори вариант >>
Ако имаш Божествената Любов, ти няма какво да се нуждаеш, ще бъдеш богат; а щом са всички богати, ще има какво да раздаваме; щом има пари, и бедните ще бъдат нахранени.
(втори вариант)
Христос казва в Своето учение: "Никой не може да дойде до Мене, освен чрез Отца Ми." Кой ти е брат? – Когото Бог е привлякъл към тебе. Ти ще признаеш в себе си Божественото проявление и никаква друга любов. Признаете ли го веднъж, вие ще се освободите от ред нещастия, които имате сега – нещастия, съмнения.
Ако имаш Божествената Любов, ти няма какво да се нуждаеш, ще бъдеш богат; а щом са всички богати, ще има какво да раздаваме; щом има пари, и бедните ще бъдат нахранени.
към втори вариант >>
Сега искам да изпитате трите допирни точки: първата, втората и третата допирна точка.
(втори вариант)
Сега искам да изпитате трите допирни точки: първата, втората и третата допирна точка.
В тия точки сега се съгражда новото човечество и новата култура, не сегашното християнство. Съгражда се основата на шестата раса. Или, въдворяването на Царството Божие на земята, вътре в човешките души, се съгражда върху тия три основи. Трябва да знаете, туй е принцип. И тогава нищо не е в състояние да ви разклати.
към втори вариант >>
В тия точки сега се съгражда новото човечество и новата култура, не сегашното християнство.
(втори вариант)
Сега искам да изпитате трите допирни точки: първата, втората и третата допирна точка.
В тия точки сега се съгражда новото човечество и новата култура, не сегашното християнство.
Съгражда се основата на шестата раса. Или, въдворяването на Царството Божие на земята, вътре в човешките души, се съгражда върху тия три основи. Трябва да знаете, туй е принцип. И тогава нищо не е в състояние да ви разклати. Ще знаете, че това са трите символа; никакви други символи.
към втори вариант >>
Съгражда се основата на шестата раса.
(втори вариант)
Сега искам да изпитате трите допирни точки: първата, втората и третата допирна точка. В тия точки сега се съгражда новото човечество и новата култура, не сегашното християнство.
Съгражда се основата на шестата раса.
Или, въдворяването на Царството Божие на земята, вътре в човешките души, се съгражда върху тия три основи. Трябва да знаете, туй е принцип. И тогава нищо не е в състояние да ви разклати. Ще знаете, че това са трите символа; никакви други символи. Ние имаме три допирни точки: първата – Любовта, която дава живот; втората – Мъдростта, която ще донесе ум, знание, светлина; и третата допирна точка ще даде Истината, тя ще създаде у вас волята.
към втори вариант >>
Или, въдворяването на Царството Божие на земята, вътре в човешките души, се съгражда върху тия три основи.
(втори вариант)
Сега искам да изпитате трите допирни точки: първата, втората и третата допирна точка. В тия точки сега се съгражда новото човечество и новата култура, не сегашното християнство. Съгражда се основата на шестата раса.
Или, въдворяването на Царството Божие на земята, вътре в човешките души, се съгражда върху тия три основи.
Трябва да знаете, туй е принцип. И тогава нищо не е в състояние да ви разклати. Ще знаете, че това са трите символа; никакви други символи. Ние имаме три допирни точки: първата – Любовта, която дава живот; втората – Мъдростта, която ще донесе ум, знание, светлина; и третата допирна точка ще даде Истината, тя ще създаде у вас волята. Онзи човек, който веднъж възлюби истината, той е твърд като диамант, той казва: "Аз зная истината" и с нищо не можеш да го разколебаеш.
към втори вариант >>
Трябва да знаете, туй е принцип.
(втори вариант)
Сега искам да изпитате трите допирни точки: първата, втората и третата допирна точка. В тия точки сега се съгражда новото човечество и новата култура, не сегашното християнство. Съгражда се основата на шестата раса. Или, въдворяването на Царството Божие на земята, вътре в човешките души, се съгражда върху тия три основи.
Трябва да знаете, туй е принцип.
И тогава нищо не е в състояние да ви разклати. Ще знаете, че това са трите символа; никакви други символи. Ние имаме три допирни точки: първата – Любовта, която дава живот; втората – Мъдростта, която ще донесе ум, знание, светлина; и третата допирна точка ще даде Истината, тя ще създаде у вас волята. Онзи човек, който веднъж възлюби истината, той е твърд като диамант, той казва: "Аз зная истината" и с нищо не можеш да го разколебаеш.
към втори вариант >>
И тогава нищо не е в състояние да ви разклати.
(втори вариант)
Сега искам да изпитате трите допирни точки: първата, втората и третата допирна точка. В тия точки сега се съгражда новото човечество и новата култура, не сегашното християнство. Съгражда се основата на шестата раса. Или, въдворяването на Царството Божие на земята, вътре в човешките души, се съгражда върху тия три основи. Трябва да знаете, туй е принцип.
И тогава нищо не е в състояние да ви разклати.
Ще знаете, че това са трите символа; никакви други символи. Ние имаме три допирни точки: първата – Любовта, която дава живот; втората – Мъдростта, която ще донесе ум, знание, светлина; и третата допирна точка ще даде Истината, тя ще създаде у вас волята. Онзи човек, който веднъж възлюби истината, той е твърд като диамант, той казва: "Аз зная истината" и с нищо не можеш да го разколебаеш.
към втори вариант >>
Ще знаете, че това са трите символа; никакви други символи.
(втори вариант)
В тия точки сега се съгражда новото човечество и новата култура, не сегашното християнство. Съгражда се основата на шестата раса. Или, въдворяването на Царството Божие на земята, вътре в човешките души, се съгражда върху тия три основи. Трябва да знаете, туй е принцип. И тогава нищо не е в състояние да ви разклати.
Ще знаете, че това са трите символа; никакви други символи.
Ние имаме три допирни точки: първата – Любовта, която дава живот; втората – Мъдростта, която ще донесе ум, знание, светлина; и третата допирна точка ще даде Истината, тя ще създаде у вас волята. Онзи човек, който веднъж възлюби истината, той е твърд като диамант, той казва: "Аз зная истината" и с нищо не можеш да го разколебаеш.
към втори вариант >>
Ние имаме три допирни точки: първата – Любовта, която дава живот; втората – Мъдростта, която ще донесе ум, знание, светлина; и третата допирна точка ще даде Истината, тя ще създаде у вас волята.
(втори вариант)
Съгражда се основата на шестата раса. Или, въдворяването на Царството Божие на земята, вътре в човешките души, се съгражда върху тия три основи. Трябва да знаете, туй е принцип. И тогава нищо не е в състояние да ви разклати. Ще знаете, че това са трите символа; никакви други символи.
Ние имаме три допирни точки: първата – Любовта, която дава живот; втората – Мъдростта, която ще донесе ум, знание, светлина; и третата допирна точка ще даде Истината, тя ще създаде у вас волята.
Онзи човек, който веднъж възлюби истината, той е твърд като диамант, той казва: "Аз зная истината" и с нищо не можеш да го разколебаеш.
към втори вариант >>
Онзи човек, който веднъж възлюби истината, той е твърд като диамант, той казва: "Аз зная истината" и с нищо не можеш да го разколебаеш.
(втори вариант)
Или, въдворяването на Царството Божие на земята, вътре в човешките души, се съгражда върху тия три основи. Трябва да знаете, туй е принцип. И тогава нищо не е в състояние да ви разклати. Ще знаете, че това са трите символа; никакви други символи. Ние имаме три допирни точки: първата – Любовта, която дава живот; втората – Мъдростта, която ще донесе ум, знание, светлина; и третата допирна точка ще даде Истината, тя ще създаде у вас волята.
Онзи човек, който веднъж възлюби истината, той е твърд като диамант, той казва: "Аз зная истината" и с нищо не можеш да го разколебаеш.
към втори вариант >>
Този е пътят, той е светлият път, може да го опитате.
(втори вариант)
Този е пътят, той е светлият път, може да го опитате.
Туй е едно Божествено учение. Вие сте призовани да бъдете свободни, а сега сте свободни, но по необходимост. Ние сме свободни и трябва да скъсаме всичките връзки, които ни държат досега. Всички тия стари връзки, ние ликвидираме с тях. Някои мислят, че като се скъсат тия връзки, ще умрат, ще заминат за другия свят.
към втори вариант >>
Туй е едно Божествено учение.
(втори вариант)
Този е пътят, той е светлият път, може да го опитате.
Туй е едно Божествено учение.
Вие сте призовани да бъдете свободни, а сега сте свободни, но по необходимост. Ние сме свободни и трябва да скъсаме всичките връзки, които ни държат досега. Всички тия стари връзки, ние ликвидираме с тях. Някои мислят, че като се скъсат тия връзки, ще умрат, ще заминат за другия свят. Чудни са хората!
към втори вариант >>
Вие сте призовани да бъдете свободни, а сега сте свободни, но по необходимост.
(втори вариант)
Този е пътят, той е светлият път, може да го опитате. Туй е едно Божествено учение.
Вие сте призовани да бъдете свободни, а сега сте свободни, но по необходимост.
Ние сме свободни и трябва да скъсаме всичките връзки, които ни държат досега. Всички тия стари връзки, ние ликвидираме с тях. Някои мислят, че като се скъсат тия връзки, ще умрат, ще заминат за другия свят. Чудни са хората! Когато пуснат някого от затвора, той умира ли?
към втори вариант >>
Ние сме свободни и трябва да скъсаме всичките връзки, които ни държат досега.
(втори вариант)
Този е пътят, той е светлият път, може да го опитате. Туй е едно Божествено учение. Вие сте призовани да бъдете свободни, а сега сте свободни, но по необходимост.
Ние сме свободни и трябва да скъсаме всичките връзки, които ни държат досега.
Всички тия стари връзки, ние ликвидираме с тях. Някои мислят, че като се скъсат тия връзки, ще умрат, ще заминат за другия свят. Чудни са хората! Когато пуснат някого от затвора, той умира ли? Ще кажете, да не го пущате, защото отвън има сняг. Не.
към втори вариант >>
Всички тия стари връзки, ние ликвидираме с тях.
(втори вариант)
Този е пътят, той е светлият път, може да го опитате. Туй е едно Божествено учение. Вие сте призовани да бъдете свободни, а сега сте свободни, но по необходимост. Ние сме свободни и трябва да скъсаме всичките връзки, които ни държат досега.
Всички тия стари връзки, ние ликвидираме с тях.
Някои мислят, че като се скъсат тия връзки, ще умрат, ще заминат за другия свят. Чудни са хората! Когато пуснат някого от затвора, той умира ли? Ще кажете, да не го пущате, защото отвън има сняг. Не. Това е лъжа.
към втори вариант >>
Някои мислят, че като се скъсат тия връзки, ще умрат, ще заминат за другия свят.
(втори вариант)
Този е пътят, той е светлият път, може да го опитате. Туй е едно Божествено учение. Вие сте призовани да бъдете свободни, а сега сте свободни, но по необходимост. Ние сме свободни и трябва да скъсаме всичките връзки, които ни държат досега. Всички тия стари връзки, ние ликвидираме с тях.
Някои мислят, че като се скъсат тия връзки, ще умрат, ще заминат за другия свят.
Чудни са хората! Когато пуснат някого от затвора, той умира ли? Ще кажете, да не го пущате, защото отвън има сняг. Не. Това е лъжа. Разбирате ли какво е лъжа?
към втори вариант >>
Чудни са хората!
(втори вариант)
Туй е едно Божествено учение. Вие сте призовани да бъдете свободни, а сега сте свободни, но по необходимост. Ние сме свободни и трябва да скъсаме всичките връзки, които ни държат досега. Всички тия стари връзки, ние ликвидираме с тях. Някои мислят, че като се скъсат тия връзки, ще умрат, ще заминат за другия свят.
Чудни са хората!
Когато пуснат някого от затвора, той умира ли? Ще кажете, да не го пущате, защото отвън има сняг. Не. Това е лъжа. Разбирате ли какво е лъжа? Трябва да изобличим всичко в лъжа.
към втори вариант >>
Когато пуснат някого от затвора, той умира ли?
(втори вариант)
Вие сте призовани да бъдете свободни, а сега сте свободни, но по необходимост. Ние сме свободни и трябва да скъсаме всичките връзки, които ни държат досега. Всички тия стари връзки, ние ликвидираме с тях. Някои мислят, че като се скъсат тия връзки, ще умрат, ще заминат за другия свят. Чудни са хората!
Когато пуснат някого от затвора, той умира ли?
Ще кажете, да не го пущате, защото отвън има сняг. Не. Това е лъжа. Разбирате ли какво е лъжа? Трябва да изобличим всичко в лъжа. Онези, които проповядват, говорят лъжа, майки и бащи, всички лъжат, не говорят истината.
към втори вариант >>
Ще кажете, да не го пущате, защото отвън има сняг. Не.
(втори вариант)
Ние сме свободни и трябва да скъсаме всичките връзки, които ни държат досега. Всички тия стари връзки, ние ликвидираме с тях. Някои мислят, че като се скъсат тия връзки, ще умрат, ще заминат за другия свят. Чудни са хората! Когато пуснат някого от затвора, той умира ли?
Ще кажете, да не го пущате, защото отвън има сняг. Не.
Това е лъжа. Разбирате ли какво е лъжа? Трябва да изобличим всичко в лъжа. Онези, които проповядват, говорят лъжа, майки и бащи, всички лъжат, не говорят истината. Истината трябва да се говори.
към втори вариант >>
Това е лъжа.
(втори вариант)
Всички тия стари връзки, ние ликвидираме с тях. Някои мислят, че като се скъсат тия връзки, ще умрат, ще заминат за другия свят. Чудни са хората! Когато пуснат някого от затвора, той умира ли? Ще кажете, да не го пущате, защото отвън има сняг. Не.
Това е лъжа.
Разбирате ли какво е лъжа? Трябва да изобличим всичко в лъжа. Онези, които проповядват, говорят лъжа, майки и бащи, всички лъжат, не говорят истината. Истината трябва да се говори. Казват: "Не може да се говори истината!
към втори вариант >>
Разбирате ли какво е лъжа?
(втори вариант)
Някои мислят, че като се скъсат тия връзки, ще умрат, ще заминат за другия свят. Чудни са хората! Когато пуснат някого от затвора, той умира ли? Ще кажете, да не го пущате, защото отвън има сняг. Не. Това е лъжа.
Разбирате ли какво е лъжа?
Трябва да изобличим всичко в лъжа. Онези, които проповядват, говорят лъжа, майки и бащи, всички лъжат, не говорят истината. Истината трябва да се говори. Казват: "Не може да се говори истината! " – Може да се говори!
към втори вариант >>
Трябва да изобличим всичко в лъжа.
(втори вариант)
Чудни са хората! Когато пуснат някого от затвора, той умира ли? Ще кажете, да не го пущате, защото отвън има сняг. Не. Това е лъжа. Разбирате ли какво е лъжа?
Трябва да изобличим всичко в лъжа.
Онези, които проповядват, говорят лъжа, майки и бащи, всички лъжат, не говорят истината. Истината трябва да се говори. Казват: "Не може да се говори истината! " – Може да се говори! Че това иска Бог от нас – да говорим истината.
към втори вариант >>
Онези, които проповядват, говорят лъжа, майки и бащи, всички лъжат, не говорят истината.
(втори вариант)
Когато пуснат някого от затвора, той умира ли? Ще кажете, да не го пущате, защото отвън има сняг. Не. Това е лъжа. Разбирате ли какво е лъжа? Трябва да изобличим всичко в лъжа.
Онези, които проповядват, говорят лъжа, майки и бащи, всички лъжат, не говорят истината.
Истината трябва да се говори. Казват: "Не може да се говори истината! " – Може да се говори! Че това иска Бог от нас – да говорим истината. – "Ама – казвате – ако говорим истината, ние ще пропаднем." – Ти не си правил още опити да говориш истината, та да видиш, ще пропаднеш ли.
към втори вариант >>
Истината трябва да се говори.
(втори вариант)
Ще кажете, да не го пущате, защото отвън има сняг. Не. Това е лъжа. Разбирате ли какво е лъжа? Трябва да изобличим всичко в лъжа. Онези, които проповядват, говорят лъжа, майки и бащи, всички лъжат, не говорят истината.
Истината трябва да се говори.
Казват: "Не може да се говори истината! " – Може да се говори! Че това иска Бог от нас – да говорим истината. – "Ама – казвате – ако говорим истината, ние ще пропаднем." – Ти не си правил още опити да говориш истината, та да видиш, ще пропаднеш ли. Защото говорим лъжата, затова пропадаме.
към втори вариант >>
Казват: "Не може да се говори истината!
(втори вариант)
Това е лъжа. Разбирате ли какво е лъжа? Трябва да изобличим всичко в лъжа. Онези, които проповядват, говорят лъжа, майки и бащи, всички лъжат, не говорят истината. Истината трябва да се говори.
Казват: "Не може да се говори истината!
" – Може да се говори! Че това иска Бог от нас – да говорим истината. – "Ама – казвате – ако говорим истината, ние ще пропаднем." – Ти не си правил още опити да говориш истината, та да видиш, ще пропаднеш ли. Защото говорим лъжата, затова пропадаме. Защо умирате вие?
към втори вариант >>
" – Може да се говори!
(втори вариант)
Разбирате ли какво е лъжа? Трябва да изобличим всичко в лъжа. Онези, които проповядват, говорят лъжа, майки и бащи, всички лъжат, не говорят истината. Истината трябва да се говори. Казват: "Не може да се говори истината!
" – Може да се говори!
Че това иска Бог от нас – да говорим истината. – "Ама – казвате – ако говорим истината, ние ще пропаднем." – Ти не си правил още опити да говориш истината, та да видиш, ще пропаднеш ли. Защото говорим лъжата, затова пропадаме. Защо умирате вие? Раждаш деца – умират; раждаш деца – оглушават, ослепяват; майки, бащи умират. Защо?
към втори вариант >>
Че това иска Бог от нас – да говорим истината.
(втори вариант)
Трябва да изобличим всичко в лъжа. Онези, които проповядват, говорят лъжа, майки и бащи, всички лъжат, не говорят истината. Истината трябва да се говори. Казват: "Не може да се говори истината! " – Може да се говори!
Че това иска Бог от нас – да говорим истината.
– "Ама – казвате – ако говорим истината, ние ще пропаднем." – Ти не си правил още опити да говориш истината, та да видиш, ще пропаднеш ли. Защото говорим лъжата, затова пропадаме. Защо умирате вие? Раждаш деца – умират; раждаш деца – оглушават, ослепяват; майки, бащи умират. Защо? Защото ние не сме се още съгласили да говорим истината.
към втори вариант >>
– "Ама – казвате – ако говорим истината, ние ще пропаднем." – Ти не си правил още опити да говориш истината, та да видиш, ще пропаднеш ли.
(втори вариант)
Онези, които проповядват, говорят лъжа, майки и бащи, всички лъжат, не говорят истината. Истината трябва да се говори. Казват: "Не може да се говори истината! " – Може да се говори! Че това иска Бог от нас – да говорим истината.
– "Ама – казвате – ако говорим истината, ние ще пропаднем." – Ти не си правил още опити да говориш истината, та да видиш, ще пропаднеш ли.
Защото говорим лъжата, затова пропадаме. Защо умирате вие? Раждаш деца – умират; раждаш деца – оглушават, ослепяват; майки, бащи умират. Защо? Защото ние не сме се още съгласили да говорим истината. Ще се спреш, ще кажеш: "Първата допирна точка е Любовта, втората допирна точка е Мъдростта, третата – Истината."
към втори вариант >>
Защото говорим лъжата, затова пропадаме.
(втори вариант)
Истината трябва да се говори. Казват: "Не може да се говори истината! " – Може да се говори! Че това иска Бог от нас – да говорим истината. – "Ама – казвате – ако говорим истината, ние ще пропаднем." – Ти не си правил още опити да говориш истината, та да видиш, ще пропаднеш ли.
Защото говорим лъжата, затова пропадаме.
Защо умирате вие? Раждаш деца – умират; раждаш деца – оглушават, ослепяват; майки, бащи умират. Защо? Защото ние не сме се още съгласили да говорим истината. Ще се спреш, ще кажеш: "Първата допирна точка е Любовта, втората допирна точка е Мъдростта, третата – Истината."
към втори вариант >>
Защо умирате вие?
(втори вариант)
Казват: "Не може да се говори истината! " – Може да се говори! Че това иска Бог от нас – да говорим истината. – "Ама – казвате – ако говорим истината, ние ще пропаднем." – Ти не си правил още опити да говориш истината, та да видиш, ще пропаднеш ли. Защото говорим лъжата, затова пропадаме.
Защо умирате вие?
Раждаш деца – умират; раждаш деца – оглушават, ослепяват; майки, бащи умират. Защо? Защото ние не сме се още съгласили да говорим истината. Ще се спреш, ще кажеш: "Първата допирна точка е Любовта, втората допирна точка е Мъдростта, третата – Истината."
към втори вариант >>
Раждаш деца – умират; раждаш деца – оглушават, ослепяват; майки, бащи умират. Защо?
(втори вариант)
" – Може да се говори! Че това иска Бог от нас – да говорим истината. – "Ама – казвате – ако говорим истината, ние ще пропаднем." – Ти не си правил още опити да говориш истината, та да видиш, ще пропаднеш ли. Защото говорим лъжата, затова пропадаме. Защо умирате вие?
Раждаш деца – умират; раждаш деца – оглушават, ослепяват; майки, бащи умират. Защо?
Защото ние не сме се още съгласили да говорим истината. Ще се спреш, ще кажеш: "Първата допирна точка е Любовта, втората допирна точка е Мъдростта, третата – Истината."
към втори вариант >>
Защото ние не сме се още съгласили да говорим истината.
(втори вариант)
Че това иска Бог от нас – да говорим истината. – "Ама – казвате – ако говорим истината, ние ще пропаднем." – Ти не си правил още опити да говориш истината, та да видиш, ще пропаднеш ли. Защото говорим лъжата, затова пропадаме. Защо умирате вие? Раждаш деца – умират; раждаш деца – оглушават, ослепяват; майки, бащи умират. Защо?
Защото ние не сме се още съгласили да говорим истината.
Ще се спреш, ще кажеш: "Първата допирна точка е Любовта, втората допирна точка е Мъдростта, третата – Истината."
към втори вариант >>
Ще се спреш, ще кажеш: "Първата допирна точка е Любовта, втората допирна точка е Мъдростта, третата – Истината."
(втори вариант)
– "Ама – казвате – ако говорим истината, ние ще пропаднем." – Ти не си правил още опити да говориш истината, та да видиш, ще пропаднеш ли. Защото говорим лъжата, затова пропадаме. Защо умирате вие? Раждаш деца – умират; раждаш деца – оглушават, ослепяват; майки, бащи умират. Защо? Защото ние не сме се още съгласили да говорим истината.
Ще се спреш, ще кажеш: "Първата допирна точка е Любовта, втората допирна точка е Мъдростта, третата – Истината."
към втори вариант >>
Ще се спреш и ще мислиш за Бога.
(втори вариант)
Ще се спреш и ще мислиш за Бога.
Някой ти казва: "Какво ще мислиш? " – Ще мислиш за Бога и нищо повече. Ще бъдем свободни. Вие още не сте правили опити. Вие мислите, че като кажете истината, ще си попречите.
към втори вариант >>
Някой ти казва: "Какво ще мислиш?
(втори вариант)
Ще се спреш и ще мислиш за Бога.
Някой ти казва: "Какво ще мислиш?
" – Ще мислиш за Бога и нищо повече. Ще бъдем свободни. Вие още не сте правили опити. Вие мислите, че като кажете истината, ще си попречите. Ако кажем истината на своя неприятел, преди още да сме готови, ще мязаш на онзи, който излиза насреща ти с онази чакмаклия* пушка, с патрони, пълни само с малко барут – фалшиви патрони, но като си готов да говориш истината, та като засегнеш някого с тази истина, трябва да подскача; като целунеш някого един път с истината, той ще каже: "Стига вече, аз разбрах."
към втори вариант >>
" – Ще мислиш за Бога и нищо повече.
(втори вариант)
Ще се спреш и ще мислиш за Бога. Някой ти казва: "Какво ще мислиш?
" – Ще мислиш за Бога и нищо повече.
Ще бъдем свободни. Вие още не сте правили опити. Вие мислите, че като кажете истината, ще си попречите. Ако кажем истината на своя неприятел, преди още да сме готови, ще мязаш на онзи, който излиза насреща ти с онази чакмаклия* пушка, с патрони, пълни само с малко барут – фалшиви патрони, но като си готов да говориш истината, та като засегнеш някого с тази истина, трябва да подскача; като целунеш някого един път с истината, той ще каже: "Стига вече, аз разбрах."
към втори вариант >>
Ще бъдем свободни.
(втори вариант)
Ще се спреш и ще мислиш за Бога. Някой ти казва: "Какво ще мислиш? " – Ще мислиш за Бога и нищо повече.
Ще бъдем свободни.
Вие още не сте правили опити. Вие мислите, че като кажете истината, ще си попречите. Ако кажем истината на своя неприятел, преди още да сме готови, ще мязаш на онзи, който излиза насреща ти с онази чакмаклия* пушка, с патрони, пълни само с малко барут – фалшиви патрони, но като си готов да говориш истината, та като засегнеш някого с тази истина, трябва да подскача; като целунеш някого един път с истината, той ще каже: "Стига вече, аз разбрах."
към втори вариант >>
Вие още не сте правили опити.
(втори вариант)
Ще се спреш и ще мислиш за Бога. Някой ти казва: "Какво ще мислиш? " – Ще мислиш за Бога и нищо повече. Ще бъдем свободни.
Вие още не сте правили опити.
Вие мислите, че като кажете истината, ще си попречите. Ако кажем истината на своя неприятел, преди още да сме готови, ще мязаш на онзи, който излиза насреща ти с онази чакмаклия* пушка, с патрони, пълни само с малко барут – фалшиви патрони, но като си готов да говориш истината, та като засегнеш някого с тази истина, трябва да подскача; като целунеш някого един път с истината, той ще каже: "Стига вече, аз разбрах."
към втори вариант >>
Вие мислите, че като кажете истината, ще си попречите.
(втори вариант)
Ще се спреш и ще мислиш за Бога. Някой ти казва: "Какво ще мислиш? " – Ще мислиш за Бога и нищо повече. Ще бъдем свободни. Вие още не сте правили опити.
Вие мислите, че като кажете истината, ще си попречите.
Ако кажем истината на своя неприятел, преди още да сме готови, ще мязаш на онзи, който излиза насреща ти с онази чакмаклия* пушка, с патрони, пълни само с малко барут – фалшиви патрони, но като си готов да говориш истината, та като засегнеш някого с тази истина, трябва да подскача; като целунеш някого един път с истината, той ще каже: "Стига вече, аз разбрах."
към втори вариант >>
Ако кажем истината на своя неприятел, преди още да сме готови, ще мязаш на онзи, който излиза насреща ти с онази чакмаклия* пушка, с патрони, пълни само с малко барут – фалшиви патрони, но като си готов да говориш истината, та като засегнеш някого с тази истина, трябва да подскача; като целунеш някого един път с истината, той ще каже: "Стига вече, аз разбрах."
(втори вариант)
Някой ти казва: "Какво ще мислиш? " – Ще мислиш за Бога и нищо повече. Ще бъдем свободни. Вие още не сте правили опити. Вие мислите, че като кажете истината, ще си попречите.
Ако кажем истината на своя неприятел, преди още да сме готови, ще мязаш на онзи, който излиза насреща ти с онази чакмаклия* пушка, с патрони, пълни само с малко барут – фалшиви патрони, но като си готов да говориш истината, та като засегнеш някого с тази истина, трябва да подскача; като целунеш някого един път с истината, той ще каже: "Стига вече, аз разбрах."
към втори вариант >>
Истината не умъртвява хората, тя ще им покаже истинския път.
(втори вариант)
Истината не умъртвява хората, тя ще им покаже истинския път.
към втори вариант >>
Сега друго нещо, не мислете, че туй учение, този път, по който вървите, е най-мъчният път.
(втори вариант)
Сега друго нещо, не мислете, че туй учение, този път, по който вървите, е най-мъчният път.
Той е най-лесният път, най-благословеният път. От гледището на другите пътища казват, че той е тесният път. Не, не, във всички свои проверки, които съм правил, аз казвам, че той е най-лесният път – пътят, в който има Любов, Мъдрост и Истина. А в другите пътища какви мъчнотии има? Хората избират най-лошите, най-мъчните пътища.
към втори вариант >>
Той е най-лесният път, най-благословеният път.
(втори вариант)
Сега друго нещо, не мислете, че туй учение, този път, по който вървите, е най-мъчният път.
Той е най-лесният път, най-благословеният път.
От гледището на другите пътища казват, че той е тесният път. Не, не, във всички свои проверки, които съм правил, аз казвам, че той е най-лесният път – пътят, в който има Любов, Мъдрост и Истина. А в другите пътища какви мъчнотии има? Хората избират най-лошите, най-мъчните пътища. Казват: "Този живот няма да ни даде никакво щастие, няма да вкусим нищо от него, не разбираме смисъла." – Не, ти ще ядеш някой плод – портокал – и той като влезе в стомаха ти, ще каже: "Братко, аз ти много благодаря, че ме прие в себе си." И ти ще му благодариш.
към втори вариант >>
От гледището на другите пътища казват, че той е тесният път.
(втори вариант)
Сега друго нещо, не мислете, че туй учение, този път, по който вървите, е най-мъчният път. Той е най-лесният път, най-благословеният път.
От гледището на другите пътища казват, че той е тесният път.
Не, не, във всички свои проверки, които съм правил, аз казвам, че той е най-лесният път – пътят, в който има Любов, Мъдрост и Истина. А в другите пътища какви мъчнотии има? Хората избират най-лошите, най-мъчните пътища. Казват: "Този живот няма да ни даде никакво щастие, няма да вкусим нищо от него, не разбираме смисъла." – Не, ти ще ядеш някой плод – портокал – и той като влезе в стомаха ти, ще каже: "Братко, аз ти много благодаря, че ме прие в себе си." И ти ще му благодариш. И той, и ти, и двамата ще се радвате.
към втори вариант >>
Не, не, във всички свои проверки, които съм правил, аз казвам, че той е най-лесният път – пътят, в който има Любов, Мъдрост и Истина.
(втори вариант)
Сега друго нещо, не мислете, че туй учение, този път, по който вървите, е най-мъчният път. Той е най-лесният път, най-благословеният път. От гледището на другите пътища казват, че той е тесният път.
Не, не, във всички свои проверки, които съм правил, аз казвам, че той е най-лесният път – пътят, в който има Любов, Мъдрост и Истина.
А в другите пътища какви мъчнотии има? Хората избират най-лошите, най-мъчните пътища. Казват: "Този живот няма да ни даде никакво щастие, няма да вкусим нищо от него, не разбираме смисъла." – Не, ти ще ядеш някой плод – портокал – и той като влезе в стомаха ти, ще каже: "Братко, аз ти много благодаря, че ме прие в себе си." И ти ще му благодариш. И той, и ти, и двамата ще се радвате. А сега ядеш и не мислиш за нищо.
към втори вариант >>
А в другите пътища какви мъчнотии има?
(втори вариант)
Сега друго нещо, не мислете, че туй учение, този път, по който вървите, е най-мъчният път. Той е най-лесният път, най-благословеният път. От гледището на другите пътища казват, че той е тесният път. Не, не, във всички свои проверки, които съм правил, аз казвам, че той е най-лесният път – пътят, в който има Любов, Мъдрост и Истина.
А в другите пътища какви мъчнотии има?
Хората избират най-лошите, най-мъчните пътища. Казват: "Този живот няма да ни даде никакво щастие, няма да вкусим нищо от него, не разбираме смисъла." – Не, ти ще ядеш някой плод – портокал – и той като влезе в стомаха ти, ще каже: "Братко, аз ти много благодаря, че ме прие в себе си." И ти ще му благодариш. И той, и ти, и двамата ще се радвате. А сега ядеш и не мислиш за нищо. Че как, като вземеш от този хляб, една хапка вътре в себе си, той е нещо живо!
към втори вариант >>
Хората избират най-лошите, най-мъчните пътища.
(втори вариант)
Сега друго нещо, не мислете, че туй учение, този път, по който вървите, е най-мъчният път. Той е най-лесният път, най-благословеният път. От гледището на другите пътища казват, че той е тесният път. Не, не, във всички свои проверки, които съм правил, аз казвам, че той е най-лесният път – пътят, в който има Любов, Мъдрост и Истина. А в другите пътища какви мъчнотии има?
Хората избират най-лошите, най-мъчните пътища.
Казват: "Този живот няма да ни даде никакво щастие, няма да вкусим нищо от него, не разбираме смисъла." – Не, ти ще ядеш някой плод – портокал – и той като влезе в стомаха ти, ще каже: "Братко, аз ти много благодаря, че ме прие в себе си." И ти ще му благодариш. И той, и ти, и двамата ще се радвате. А сега ядеш и не мислиш за нищо. Че как, като вземеш от този хляб, една хапка вътре в себе си, той е нещо живо! Следователно, когато Бог проговори у нас, с цялото си тяло, ум, сърце и воля, всички ние ще бъдем хора възкръснали и няма да задаваме въпроса, как трябва да живеем.
към втори вариант >>
Казват: "Този живот няма да ни даде никакво щастие, няма да вкусим нищо от него, не разбираме смисъла." – Не, ти ще ядеш някой плод – портокал – и той като влезе в стомаха ти, ще каже: "Братко, аз ти много благодаря, че ме прие в себе си." И ти ще му благодариш.
(втори вариант)
Той е най-лесният път, най-благословеният път. От гледището на другите пътища казват, че той е тесният път. Не, не, във всички свои проверки, които съм правил, аз казвам, че той е най-лесният път – пътят, в който има Любов, Мъдрост и Истина. А в другите пътища какви мъчнотии има? Хората избират най-лошите, най-мъчните пътища.
Казват: "Този живот няма да ни даде никакво щастие, няма да вкусим нищо от него, не разбираме смисъла." – Не, ти ще ядеш някой плод – портокал – и той като влезе в стомаха ти, ще каже: "Братко, аз ти много благодаря, че ме прие в себе си." И ти ще му благодариш.
И той, и ти, и двамата ще се радвате. А сега ядеш и не мислиш за нищо. Че как, като вземеш от този хляб, една хапка вътре в себе си, той е нещо живо! Следователно, когато Бог проговори у нас, с цялото си тяло, ум, сърце и воля, всички ние ще бъдем хора възкръснали и няма да задаваме въпроса, как трябва да живеем.
към втори вариант >>
И той, и ти, и двамата ще се радвате.
(втори вариант)
От гледището на другите пътища казват, че той е тесният път. Не, не, във всички свои проверки, които съм правил, аз казвам, че той е най-лесният път – пътят, в който има Любов, Мъдрост и Истина. А в другите пътища какви мъчнотии има? Хората избират най-лошите, най-мъчните пътища. Казват: "Този живот няма да ни даде никакво щастие, няма да вкусим нищо от него, не разбираме смисъла." – Не, ти ще ядеш някой плод – портокал – и той като влезе в стомаха ти, ще каже: "Братко, аз ти много благодаря, че ме прие в себе си." И ти ще му благодариш.
И той, и ти, и двамата ще се радвате.
А сега ядеш и не мислиш за нищо. Че как, като вземеш от този хляб, една хапка вътре в себе си, той е нещо живо! Следователно, когато Бог проговори у нас, с цялото си тяло, ум, сърце и воля, всички ние ще бъдем хора възкръснали и няма да задаваме въпроса, как трябва да живеем.
към втори вариант >>
А сега ядеш и не мислиш за нищо.
(втори вариант)
Не, не, във всички свои проверки, които съм правил, аз казвам, че той е най-лесният път – пътят, в който има Любов, Мъдрост и Истина. А в другите пътища какви мъчнотии има? Хората избират най-лошите, най-мъчните пътища. Казват: "Този живот няма да ни даде никакво щастие, няма да вкусим нищо от него, не разбираме смисъла." – Не, ти ще ядеш някой плод – портокал – и той като влезе в стомаха ти, ще каже: "Братко, аз ти много благодаря, че ме прие в себе си." И ти ще му благодариш. И той, и ти, и двамата ще се радвате.
А сега ядеш и не мислиш за нищо.
Че как, като вземеш от този хляб, една хапка вътре в себе си, той е нещо живо! Следователно, когато Бог проговори у нас, с цялото си тяло, ум, сърце и воля, всички ние ще бъдем хора възкръснали и няма да задаваме въпроса, как трябва да живеем.
към втори вариант >>
Че как, като вземеш от този хляб, една хапка вътре в себе си, той е нещо живо!
(втори вариант)
А в другите пътища какви мъчнотии има? Хората избират най-лошите, най-мъчните пътища. Казват: "Този живот няма да ни даде никакво щастие, няма да вкусим нищо от него, не разбираме смисъла." – Не, ти ще ядеш някой плод – портокал – и той като влезе в стомаха ти, ще каже: "Братко, аз ти много благодаря, че ме прие в себе си." И ти ще му благодариш. И той, и ти, и двамата ще се радвате. А сега ядеш и не мислиш за нищо.
Че как, като вземеш от този хляб, една хапка вътре в себе си, той е нещо живо!
Следователно, когато Бог проговори у нас, с цялото си тяло, ум, сърце и воля, всички ние ще бъдем хора възкръснали и няма да задаваме въпроса, как трябва да живеем.
към втори вариант >>
Следователно, когато Бог проговори у нас, с цялото си тяло, ум, сърце и воля, всички ние ще бъдем хора възкръснали и няма да задаваме въпроса, как трябва да живеем.
(втори вариант)
Хората избират най-лошите, най-мъчните пътища. Казват: "Този живот няма да ни даде никакво щастие, няма да вкусим нищо от него, не разбираме смисъла." – Не, ти ще ядеш някой плод – портокал – и той като влезе в стомаха ти, ще каже: "Братко, аз ти много благодаря, че ме прие в себе си." И ти ще му благодариш. И той, и ти, и двамата ще се радвате. А сега ядеш и не мислиш за нищо. Че как, като вземеш от този хляб, една хапка вътре в себе си, той е нещо живо!
Следователно, когато Бог проговори у нас, с цялото си тяло, ум, сърце и воля, всички ние ще бъдем хора възкръснали и няма да задаваме въпроса, как трябва да живеем.
към втори вариант >>
Сега аз желая, вие да си напишете това мото:
(втори вариант)
Сега аз желая, вие да си напишете това мото:
към втори вариант >>
САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА!
(втори вариант)
САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА!
към втори вариант >>
И в този път ще се реализират думите, дето казва един от пророците, че "онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови." Те ще се подмладят.
(втори вариант)
И в този път ще се реализират думите, дето казва един от пророците, че "онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови." Те ще се подмладят.
Такъв е законът. Любовта, Мъдростта и Истината подмладяват, обновяват, новоражда се човек. Човек постоянно трябва да се възражда. Този е вечният закон на възраждането, защото само във вечния живот, като се съединим с Бога, само Божественият живот може да внесе онези елементи, които донасят подмладяване, които обновяват човека; иначе изгубвате смисъла на живота. Всеки, който е изгубил вярата в Бога, той е остарял.
към втори вариант >>
Такъв е законът.
(втори вариант)
И в този път ще се реализират думите, дето казва един от пророците, че "онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови." Те ще се подмладят.
Такъв е законът.
Любовта, Мъдростта и Истината подмладяват, обновяват, новоражда се човек. Човек постоянно трябва да се възражда. Този е вечният закон на възраждането, защото само във вечния живот, като се съединим с Бога, само Божественият живот може да внесе онези елементи, които донасят подмладяване, които обновяват човека; иначе изгубвате смисъла на живота. Всеки, който е изгубил вярата в Бога, той е остарял. Дойде ли вярата, ти се подмладиш, ти си готов на всичко.
към втори вариант >>
Любовта, Мъдростта и Истината подмладяват, обновяват, новоражда се човек.
(втори вариант)
И в този път ще се реализират думите, дето казва един от пророците, че "онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови." Те ще се подмладят. Такъв е законът.
Любовта, Мъдростта и Истината подмладяват, обновяват, новоражда се човек.
Човек постоянно трябва да се възражда. Този е вечният закон на възраждането, защото само във вечния живот, като се съединим с Бога, само Божественият живот може да внесе онези елементи, които донасят подмладяване, които обновяват човека; иначе изгубвате смисъла на живота. Всеки, който е изгубил вярата в Бога, той е остарял. Дойде ли вярата, ти се подмладиш, ти си готов на всичко. Каквото пипнеш, Бог те благославя.
към втори вариант >>
Човек постоянно трябва да се възражда.
(втори вариант)
И в този път ще се реализират думите, дето казва един от пророците, че "онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови." Те ще се подмладят. Такъв е законът. Любовта, Мъдростта и Истината подмладяват, обновяват, новоражда се човек.
Човек постоянно трябва да се възражда.
Този е вечният закон на възраждането, защото само във вечния живот, като се съединим с Бога, само Божественият живот може да внесе онези елементи, които донасят подмладяване, които обновяват човека; иначе изгубвате смисъла на живота. Всеки, който е изгубил вярата в Бога, той е остарял. Дойде ли вярата, ти се подмладиш, ти си готов на всичко. Каквото пипнеш, Бог те благославя. Ако посееш една нива, Бог ще те възнагради; ако съградиш една къща, Бог ще те благослови; във всяко направление ще имаш благословението Му.
към втори вариант >>
Този е вечният закон на възраждането, защото само във вечния живот, като се съединим с Бога, само Божественият живот може да внесе онези елементи, които донасят подмладяване, които обновяват човека; иначе изгубвате смисъла на живота.
(втори вариант)
И в този път ще се реализират думите, дето казва един от пророците, че "онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови." Те ще се подмладят. Такъв е законът. Любовта, Мъдростта и Истината подмладяват, обновяват, новоражда се човек. Човек постоянно трябва да се възражда.
Този е вечният закон на възраждането, защото само във вечния живот, като се съединим с Бога, само Божественият живот може да внесе онези елементи, които донасят подмладяване, които обновяват човека; иначе изгубвате смисъла на живота.
Всеки, който е изгубил вярата в Бога, той е остарял. Дойде ли вярата, ти се подмладиш, ти си готов на всичко. Каквото пипнеш, Бог те благославя. Ако посееш една нива, Бог ще те възнагради; ако съградиш една къща, Бог ще те благослови; във всяко направление ще имаш благословението Му.
към втори вариант >>
Всеки, който е изгубил вярата в Бога, той е остарял.
(втори вариант)
И в този път ще се реализират думите, дето казва един от пророците, че "онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови." Те ще се подмладят. Такъв е законът. Любовта, Мъдростта и Истината подмладяват, обновяват, новоражда се човек. Човек постоянно трябва да се възражда. Този е вечният закон на възраждането, защото само във вечния живот, като се съединим с Бога, само Божественият живот може да внесе онези елементи, които донасят подмладяване, които обновяват човека; иначе изгубвате смисъла на живота.
Всеки, който е изгубил вярата в Бога, той е остарял.
Дойде ли вярата, ти се подмладиш, ти си готов на всичко. Каквото пипнеш, Бог те благославя. Ако посееш една нива, Бог ще те възнагради; ако съградиш една къща, Бог ще те благослови; във всяко направление ще имаш благословението Му.
към втори вариант >>
Дойде ли вярата, ти се подмладиш, ти си готов на всичко.
(втори вариант)
Такъв е законът. Любовта, Мъдростта и Истината подмладяват, обновяват, новоражда се човек. Човек постоянно трябва да се възражда. Този е вечният закон на възраждането, защото само във вечния живот, като се съединим с Бога, само Божественият живот може да внесе онези елементи, които донасят подмладяване, които обновяват човека; иначе изгубвате смисъла на живота. Всеки, който е изгубил вярата в Бога, той е остарял.
Дойде ли вярата, ти се подмладиш, ти си готов на всичко.
Каквото пипнеш, Бог те благославя. Ако посееш една нива, Бог ще те възнагради; ако съградиш една къща, Бог ще те благослови; във всяко направление ще имаш благословението Му.
към втори вариант >>
Каквото пипнеш, Бог те благославя.
(втори вариант)
Любовта, Мъдростта и Истината подмладяват, обновяват, новоражда се човек. Човек постоянно трябва да се възражда. Този е вечният закон на възраждането, защото само във вечния живот, като се съединим с Бога, само Божественият живот може да внесе онези елементи, които донасят подмладяване, които обновяват човека; иначе изгубвате смисъла на живота. Всеки, който е изгубил вярата в Бога, той е остарял. Дойде ли вярата, ти се подмладиш, ти си готов на всичко.
Каквото пипнеш, Бог те благославя.
Ако посееш една нива, Бог ще те възнагради; ако съградиш една къща, Бог ще те благослови; във всяко направление ще имаш благословението Му.
към втори вариант >>
Ако посееш една нива, Бог ще те възнагради; ако съградиш една къща, Бог ще те благослови; във всяко направление ще имаш благословението Му.
(втори вариант)
Човек постоянно трябва да се възражда. Този е вечният закон на възраждането, защото само във вечния живот, като се съединим с Бога, само Божественият живот може да внесе онези елементи, които донасят подмладяване, които обновяват човека; иначе изгубвате смисъла на живота. Всеки, който е изгубил вярата в Бога, той е остарял. Дойде ли вярата, ти се подмладиш, ти си готов на всичко. Каквото пипнеш, Бог те благославя.
Ако посееш една нива, Бог ще те възнагради; ако съградиш една къща, Бог ще те благослови; във всяко направление ще имаш благословението Му.
към втори вариант >>
Сега ние мислим, че духовният живот изключва всичко в света.
(втори вариант)
Сега ние мислим, че духовният живот изключва всичко в света.
Не, всичко в света е духовно. Всичко е в Бога, но ние, чрез своя живот опорочаваме духовните работи. Ние трябва да престанем да опорочаваме благата, които Бог ни дава. Да не опорочаваме великата истина. Щом опорочим истината, изгубваме волята си, а щом изгубим волята си, ние сме роби на света.
към втори вариант >>
Не, всичко в света е духовно.
(втори вариант)
Сега ние мислим, че духовният живот изключва всичко в света.
Не, всичко в света е духовно.
Всичко е в Бога, но ние, чрез своя живот опорочаваме духовните работи. Ние трябва да престанем да опорочаваме благата, които Бог ни дава. Да не опорочаваме великата истина. Щом опорочим истината, изгубваме волята си, а щом изгубим волята си, ние сме роби на света. Така идва робството.
към втори вариант >>
Всичко е в Бога, но ние, чрез своя живот опорочаваме духовните работи.
(втори вариант)
Сега ние мислим, че духовният живот изключва всичко в света. Не, всичко в света е духовно.
Всичко е в Бога, но ние, чрез своя живот опорочаваме духовните работи.
Ние трябва да престанем да опорочаваме благата, които Бог ни дава. Да не опорочаваме великата истина. Щом опорочим истината, изгубваме волята си, а щом изгубим волята си, ние сме роби на света. Така идва робството.
към втори вариант >>
Ние трябва да престанем да опорочаваме благата, които Бог ни дава.
(втори вариант)
Сега ние мислим, че духовният живот изключва всичко в света. Не, всичко в света е духовно. Всичко е в Бога, но ние, чрез своя живот опорочаваме духовните работи.
Ние трябва да престанем да опорочаваме благата, които Бог ни дава.
Да не опорочаваме великата истина. Щом опорочим истината, изгубваме волята си, а щом изгубим волята си, ние сме роби на света. Така идва робството.
към втори вариант >>
Да не опорочаваме великата истина.
(втори вариант)
Сега ние мислим, че духовният живот изключва всичко в света. Не, всичко в света е духовно. Всичко е в Бога, но ние, чрез своя живот опорочаваме духовните работи. Ние трябва да престанем да опорочаваме благата, които Бог ни дава.
Да не опорочаваме великата истина.
Щом опорочим истината, изгубваме волята си, а щом изгубим волята си, ние сме роби на света. Така идва робството.
към втори вариант >>
Щом опорочим истината, изгубваме волята си, а щом изгубим волята си, ние сме роби на света.
(втори вариант)
Сега ние мислим, че духовният живот изключва всичко в света. Не, всичко в света е духовно. Всичко е в Бога, но ние, чрез своя живот опорочаваме духовните работи. Ние трябва да престанем да опорочаваме благата, които Бог ни дава. Да не опорочаваме великата истина.
Щом опорочим истината, изгубваме волята си, а щом изгубим волята си, ние сме роби на света.
Така идва робството.
към втори вариант >>
Така идва робството.
(втори вариант)
Не, всичко в света е духовно. Всичко е в Бога, но ние, чрез своя живот опорочаваме духовните работи. Ние трябва да престанем да опорочаваме благата, които Бог ни дава. Да не опорочаваме великата истина. Щом опорочим истината, изгубваме волята си, а щом изгубим волята си, ние сме роби на света.
Така идва робството.
към втори вариант >>
И тъй, ние сега сме свободни, понеже имаме първата допирна точка с Бога.
(втори вариант)
И тъй, ние сега сме свободни, понеже имаме първата допирна точка с Бога.
Това е Любовта. Значи, Бог е Любов.
към втори вариант >>
Това е Любовта.
(втори вариант)
И тъй, ние сега сме свободни, понеже имаме първата допирна точка с Бога.
Това е Любовта.
Значи, Бог е Любов.
към втори вариант >>
Значи, Бог е Любов.
(втори вариант)
И тъй, ние сега сме свободни, понеже имаме първата допирна точка с Бога. Това е Любовта.
Значи, Бог е Любов.
към втори вариант >>
Втората допирна точка, това е Мъдростта.
(втори вариант)
Втората допирна точка, това е Мъдростта.
Значи, каквото гради Той, това е Мъдрост. И от това гледище няма зло. Той постепенно всичко може да превърне в добро, и злото може да превърне в добро. Ще знаем всички истината, че в Бога всичко е добро, ама в Бога, и вън от Бога всичко е зло. И ние се връщаме да живеем в този, великия закон.
към втори вариант >>
Значи, каквото гради Той, това е Мъдрост.
(втори вариант)
Втората допирна точка, това е Мъдростта.
Значи, каквото гради Той, това е Мъдрост.
И от това гледище няма зло. Той постепенно всичко може да превърне в добро, и злото може да превърне в добро. Ще знаем всички истината, че в Бога всичко е добро, ама в Бога, и вън от Бога всичко е зло. И ние се връщаме да живеем в този, великия закон. Този е пътят.
към втори вариант >>
И от това гледище няма зло.
(втори вариант)
Втората допирна точка, това е Мъдростта. Значи, каквото гради Той, това е Мъдрост.
И от това гледище няма зло.
Той постепенно всичко може да превърне в добро, и злото може да превърне в добро. Ще знаем всички истината, че в Бога всичко е добро, ама в Бога, и вън от Бога всичко е зло. И ние се връщаме да живеем в този, великия закон. Този е пътят. Почнете ли вие да не вървите по този път, животът ви почва да става по-тежък, да отслабва.
към втори вариант >>
Той постепенно всичко може да превърне в добро, и злото може да превърне в добро.
(втори вариант)
Втората допирна точка, това е Мъдростта. Значи, каквото гради Той, това е Мъдрост. И от това гледище няма зло.
Той постепенно всичко може да превърне в добро, и злото може да превърне в добро.
Ще знаем всички истината, че в Бога всичко е добро, ама в Бога, и вън от Бога всичко е зло. И ние се връщаме да живеем в този, великия закон. Този е пътят. Почнете ли вие да не вървите по този път, животът ви почва да става по-тежък, да отслабва.
към втори вариант >>
Ще знаем всички истината, че в Бога всичко е добро, ама в Бога, и вън от Бога всичко е зло.
(втори вариант)
Втората допирна точка, това е Мъдростта. Значи, каквото гради Той, това е Мъдрост. И от това гледище няма зло. Той постепенно всичко може да превърне в добро, и злото може да превърне в добро.
Ще знаем всички истината, че в Бога всичко е добро, ама в Бога, и вън от Бога всичко е зло.
И ние се връщаме да живеем в този, великия закон. Този е пътят. Почнете ли вие да не вървите по този път, животът ви почва да става по-тежък, да отслабва.
към втори вариант >>
И ние се връщаме да живеем в този, великия закон.
(втори вариант)
Втората допирна точка, това е Мъдростта. Значи, каквото гради Той, това е Мъдрост. И от това гледище няма зло. Той постепенно всичко може да превърне в добро, и злото може да превърне в добро. Ще знаем всички истината, че в Бога всичко е добро, ама в Бога, и вън от Бога всичко е зло.
И ние се връщаме да живеем в този, великия закон.
Този е пътят. Почнете ли вие да не вървите по този път, животът ви почва да става по-тежък, да отслабва.
към втори вариант >>
Този е пътят.
(втори вариант)
Значи, каквото гради Той, това е Мъдрост. И от това гледище няма зло. Той постепенно всичко може да превърне в добро, и злото може да превърне в добро. Ще знаем всички истината, че в Бога всичко е добро, ама в Бога, и вън от Бога всичко е зло. И ние се връщаме да живеем в този, великия закон.
Този е пътят.
Почнете ли вие да не вървите по този път, животът ви почва да става по-тежък, да отслабва.
към втори вариант >>
Почнете ли вие да не вървите по този път, животът ви почва да става по-тежък, да отслабва.
(втори вариант)
И от това гледище няма зло. Той постепенно всичко може да превърне в добро, и злото може да превърне в добро. Ще знаем всички истината, че в Бога всичко е добро, ама в Бога, и вън от Бога всичко е зло. И ние се връщаме да живеем в този, великия закон. Този е пътят.
Почнете ли вие да не вървите по този път, животът ви почва да става по-тежък, да отслабва.
към втори вариант >>
Сега, тази вечер, аз вярвам в едно нещо.
(втори вариант)
Сега, тази вечер, аз вярвам в едно нещо.
От вашето гледище, вие всички имате доброто желание, но се колебаете, страхувате се. Мислите някой път, че сте много умни, тъй ви схващам. Като се мислите за умни, страхувате се, да не би да ви измамят нещо. Няма какво да ви мамим, лъжете се. Допуснете сега, че аз искам да ви измамя.
към втори вариант >>
От вашето гледище, вие всички имате доброто желание, но се колебаете, страхувате се.
(втори вариант)
Сега, тази вечер, аз вярвам в едно нещо.
От вашето гледище, вие всички имате доброто желание, но се колебаете, страхувате се.
Мислите някой път, че сте много умни, тъй ви схващам. Като се мислите за умни, страхувате се, да не би да ви измамят нещо. Няма какво да ви мамим, лъжете се. Допуснете сега, че аз искам да ви измамя. Какво ще спечеля от вас, ако ви излъжа?
към втори вариант >>
Мислите някой път, че сте много умни, тъй ви схващам.
(втори вариант)
Сега, тази вечер, аз вярвам в едно нещо. От вашето гледище, вие всички имате доброто желание, но се колебаете, страхувате се.
Мислите някой път, че сте много умни, тъй ви схващам.
Като се мислите за умни, страхувате се, да не би да ви измамят нещо. Няма какво да ви мамим, лъжете се. Допуснете сега, че аз искам да ви измамя. Какво ще спечеля от вас, ако ви излъжа? Трябва да имам обект.
към втори вариант >>
Като се мислите за умни, страхувате се, да не би да ви измамят нещо.
(втори вариант)
Сега, тази вечер, аз вярвам в едно нещо. От вашето гледище, вие всички имате доброто желание, но се колебаете, страхувате се. Мислите някой път, че сте много умни, тъй ви схващам.
Като се мислите за умни, страхувате се, да не би да ви измамят нещо.
Няма какво да ви мамим, лъжете се. Допуснете сега, че аз искам да ви измамя. Какво ще спечеля от вас, ако ви излъжа? Трябва да имам обект. Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля?
към втори вариант >>
Няма какво да ви мамим, лъжете се.
(втори вариант)
Сега, тази вечер, аз вярвам в едно нещо. От вашето гледище, вие всички имате доброто желание, но се колебаете, страхувате се. Мислите някой път, че сте много умни, тъй ви схващам. Като се мислите за умни, страхувате се, да не би да ви измамят нещо.
Няма какво да ви мамим, лъжете се.
Допуснете сега, че аз искам да ви измамя. Какво ще спечеля от вас, ако ви излъжа? Трябва да имам обект. Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля? Нищо, абсолютно нищо.
към втори вариант >>
Допуснете сега, че аз искам да ви измамя.
(втори вариант)
Сега, тази вечер, аз вярвам в едно нещо. От вашето гледище, вие всички имате доброто желание, но се колебаете, страхувате се. Мислите някой път, че сте много умни, тъй ви схващам. Като се мислите за умни, страхувате се, да не би да ви измамят нещо. Няма какво да ви мамим, лъжете се.
Допуснете сега, че аз искам да ви измамя.
Какво ще спечеля от вас, ако ви излъжа? Трябва да имам обект. Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля? Нищо, абсолютно нищо. Тази мисъл не е ваша, освободете се от нея.
към втори вариант >>
Какво ще спечеля от вас, ако ви излъжа?
(втори вариант)
От вашето гледище, вие всички имате доброто желание, но се колебаете, страхувате се. Мислите някой път, че сте много умни, тъй ви схващам. Като се мислите за умни, страхувате се, да не би да ви измамят нещо. Няма какво да ви мамим, лъжете се. Допуснете сега, че аз искам да ви измамя.
Какво ще спечеля от вас, ако ви излъжа?
Трябва да имам обект. Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля? Нищо, абсолютно нищо. Тази мисъл не е ваша, освободете се от нея. Това именно, е най-важното доказателство, че ви говоря истината.
към втори вариант >>
Трябва да имам обект.
(втори вариант)
Мислите някой път, че сте много умни, тъй ви схващам. Като се мислите за умни, страхувате се, да не би да ви измамят нещо. Няма какво да ви мамим, лъжете се. Допуснете сега, че аз искам да ви измамя. Какво ще спечеля от вас, ако ви излъжа?
Трябва да имам обект.
Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля? Нищо, абсолютно нищо. Тази мисъл не е ваша, освободете се от нея. Това именно, е най-важното доказателство, че ви говоря истината. Казвам: Съмнявате се, опитайте!
към втори вариант >>
Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля?
(втори вариант)
Като се мислите за умни, страхувате се, да не би да ви измамят нещо. Няма какво да ви мамим, лъжете се. Допуснете сега, че аз искам да ви измамя. Какво ще спечеля от вас, ако ви излъжа? Трябва да имам обект.
Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля?
Нищо, абсолютно нищо. Тази мисъл не е ваша, освободете се от нея. Това именно, е най-важното доказателство, че ви говоря истината. Казвам: Съмнявате се, опитайте! Аз ви оставям да видите най-страшните неща, най-големите противоречия.
към втори вариант >>
Нищо, абсолютно нищо.
(втори вариант)
Няма какво да ви мамим, лъжете се. Допуснете сега, че аз искам да ви измамя. Какво ще спечеля от вас, ако ви излъжа? Трябва да имам обект. Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля?
Нищо, абсолютно нищо.
Тази мисъл не е ваша, освободете се от нея. Това именно, е най-важното доказателство, че ви говоря истината. Казвам: Съмнявате се, опитайте! Аз ви оставям да видите най-страшните неща, най-големите противоречия. Опитай и след пет минути ще познаеш, верни ли са моите думи или не.
към втори вариант >>
Тази мисъл не е ваша, освободете се от нея.
(втори вариант)
Допуснете сега, че аз искам да ви измамя. Какво ще спечеля от вас, ако ви излъжа? Трябва да имам обект. Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля? Нищо, абсолютно нищо.
Тази мисъл не е ваша, освободете се от нея.
Това именно, е най-важното доказателство, че ви говоря истината. Казвам: Съмнявате се, опитайте! Аз ви оставям да видите най-страшните неща, най-големите противоречия. Опитай и след пет минути ще познаеш, верни ли са моите думи или не.
към втори вариант >>
Това именно, е най-важното доказателство, че ви говоря истината.
(втори вариант)
Какво ще спечеля от вас, ако ви излъжа? Трябва да имам обект. Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля? Нищо, абсолютно нищо. Тази мисъл не е ваша, освободете се от нея.
Това именно, е най-важното доказателство, че ви говоря истината.
Казвам: Съмнявате се, опитайте! Аз ви оставям да видите най-страшните неща, най-големите противоречия. Опитай и след пет минути ще познаеш, верни ли са моите думи или не.
към втори вариант >>
Казвам: Съмнявате се, опитайте!
(втори вариант)
Трябва да имам обект. Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля? Нищо, абсолютно нищо. Тази мисъл не е ваша, освободете се от нея. Това именно, е най-важното доказателство, че ви говоря истината.
Казвам: Съмнявате се, опитайте!
Аз ви оставям да видите най-страшните неща, най-големите противоречия. Опитай и след пет минути ще познаеш, верни ли са моите думи или не.
към втори вариант >>
Аз ви оставям да видите най-страшните неща, най-големите противоречия.
(втори вариант)
Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля? Нищо, абсолютно нищо. Тази мисъл не е ваша, освободете се от нея. Това именно, е най-важното доказателство, че ви говоря истината. Казвам: Съмнявате се, опитайте!
Аз ви оставям да видите най-страшните неща, най-големите противоречия.
Опитай и след пет минути ще познаеш, верни ли са моите думи или не.
към втори вариант >>
Опитай и след пет минути ще познаеш, верни ли са моите думи или не.
(втори вариант)
Нищо, абсолютно нищо. Тази мисъл не е ваша, освободете се от нея. Това именно, е най-важното доказателство, че ви говоря истината. Казвам: Съмнявате се, опитайте! Аз ви оставям да видите най-страшните неща, най-големите противоречия.
Опитай и след пет минути ще познаеш, верни ли са моите думи или не.
към втори вариант >>
Ще идеш при някой химик, да му кажеш: "Я анализирай този хляб и виж какви елементи има в него!
(втори вариант)
Ще идеш при някой химик, да му кажеш: "Я анализирай този хляб и виж какви елементи има в него!
" Слушай, докато този химик отиде в лабораторията си и анализира хляба, ще мине цяла седмица. Ти го опитай, вкуси и след 5-10 минути ще бъдеш готов за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне. Ама вярно ли е това? Опитай и в 5-10 минути истината ще излезе налице. Щом провериш и излезе истината, ще видиш, че говоря истината, а ако не излезе вярно, не говоря истината. Опитай!
към втори вариант >>
" Слушай, докато този химик отиде в лабораторията си и анализира хляба, ще мине цяла седмица.
(втори вариант)
Ще идеш при някой химик, да му кажеш: "Я анализирай този хляб и виж какви елементи има в него!
" Слушай, докато този химик отиде в лабораторията си и анализира хляба, ще мине цяла седмица.
Ти го опитай, вкуси и след 5-10 минути ще бъдеш готов за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне. Ама вярно ли е това? Опитай и в 5-10 минути истината ще излезе налице. Щом провериш и излезе истината, ще видиш, че говоря истината, а ако не излезе вярно, не говоря истината. Опитай! Тъй казва Христос в Писанието: "Опитайте Ме, и ще видите, че Аз съм благ." Следователно, ние ще Го опитаме във всичките неща и ще знаем, че Той е благ.
към втори вариант >>
Ти го опитай, вкуси и след 5-10 минути ще бъдеш готов за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне.
(втори вариант)
Ще идеш при някой химик, да му кажеш: "Я анализирай този хляб и виж какви елементи има в него! " Слушай, докато този химик отиде в лабораторията си и анализира хляба, ще мине цяла седмица.
Ти го опитай, вкуси и след 5-10 минути ще бъдеш готов за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне.
Ама вярно ли е това? Опитай и в 5-10 минути истината ще излезе налице. Щом провериш и излезе истината, ще видиш, че говоря истината, а ако не излезе вярно, не говоря истината. Опитай! Тъй казва Христос в Писанието: "Опитайте Ме, и ще видите, че Аз съм благ." Следователно, ние ще Го опитаме във всичките неща и ще знаем, че Той е благ. Каквото и да направим, ние ще се обърнем към Него.
към втори вариант >>
Ама вярно ли е това?
(втори вариант)
Ще идеш при някой химик, да му кажеш: "Я анализирай този хляб и виж какви елементи има в него! " Слушай, докато този химик отиде в лабораторията си и анализира хляба, ще мине цяла седмица. Ти го опитай, вкуси и след 5-10 минути ще бъдеш готов за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне.
Ама вярно ли е това?
Опитай и в 5-10 минути истината ще излезе налице. Щом провериш и излезе истината, ще видиш, че говоря истината, а ако не излезе вярно, не говоря истината. Опитай! Тъй казва Христос в Писанието: "Опитайте Ме, и ще видите, че Аз съм благ." Следователно, ние ще Го опитаме във всичките неща и ще знаем, че Той е благ. Каквото и да направим, ние ще се обърнем към Него.
към втори вариант >>
Опитай и в 5-10 минути истината ще излезе налице.
(втори вариант)
Ще идеш при някой химик, да му кажеш: "Я анализирай този хляб и виж какви елементи има в него! " Слушай, докато този химик отиде в лабораторията си и анализира хляба, ще мине цяла седмица. Ти го опитай, вкуси и след 5-10 минути ще бъдеш готов за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне. Ама вярно ли е това?
Опитай и в 5-10 минути истината ще излезе налице.
Щом провериш и излезе истината, ще видиш, че говоря истината, а ако не излезе вярно, не говоря истината. Опитай! Тъй казва Христос в Писанието: "Опитайте Ме, и ще видите, че Аз съм благ." Следователно, ние ще Го опитаме във всичките неща и ще знаем, че Той е благ. Каквото и да направим, ние ще се обърнем към Него.
към втори вариант >>
Щом провериш и излезе истината, ще видиш, че говоря истината, а ако не излезе вярно, не говоря истината. Опитай!
(втори вариант)
Ще идеш при някой химик, да му кажеш: "Я анализирай този хляб и виж какви елементи има в него! " Слушай, докато този химик отиде в лабораторията си и анализира хляба, ще мине цяла седмица. Ти го опитай, вкуси и след 5-10 минути ще бъдеш готов за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне. Ама вярно ли е това? Опитай и в 5-10 минути истината ще излезе налице.
Щом провериш и излезе истината, ще видиш, че говоря истината, а ако не излезе вярно, не говоря истината. Опитай!
Тъй казва Христос в Писанието: "Опитайте Ме, и ще видите, че Аз съм благ." Следователно, ние ще Го опитаме във всичките неща и ще знаем, че Той е благ. Каквото и да направим, ние ще се обърнем към Него.
към втори вариант >>
Тъй казва Христос в Писанието: "Опитайте Ме, и ще видите, че Аз съм благ." Следователно, ние ще Го опитаме във всичките неща и ще знаем, че Той е благ.
(втори вариант)
" Слушай, докато този химик отиде в лабораторията си и анализира хляба, ще мине цяла седмица. Ти го опитай, вкуси и след 5-10 минути ще бъдеш готов за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне. Ама вярно ли е това? Опитай и в 5-10 минути истината ще излезе налице. Щом провериш и излезе истината, ще видиш, че говоря истината, а ако не излезе вярно, не говоря истината. Опитай!
Тъй казва Христос в Писанието: "Опитайте Ме, и ще видите, че Аз съм благ." Следователно, ние ще Го опитаме във всичките неща и ще знаем, че Той е благ.
Каквото и да направим, ние ще се обърнем към Него.
към втори вариант >>
Каквото и да направим, ние ще се обърнем към Него.
(втори вариант)
Ти го опитай, вкуси и след 5-10 минути ще бъдеш готов за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне. Ама вярно ли е това? Опитай и в 5-10 минути истината ще излезе налице. Щом провериш и излезе истината, ще видиш, че говоря истината, а ако не излезе вярно, не говоря истината. Опитай! Тъй казва Христос в Писанието: "Опитайте Ме, и ще видите, че Аз съм благ." Следователно, ние ще Го опитаме във всичките неща и ще знаем, че Той е благ.
Каквото и да направим, ние ще се обърнем към Него.
към втори вариант >>
Сега ще искам да идете, да турите контакта си на Любовта, да дойде животът; да турите вашия контакт на Мъдростта, да дойде знанието и умът; да турите контакта на Истината с Бога, да дойде силната воля.
(втори вариант)
Сега ще искам да идете, да турите контакта си на Любовта, да дойде животът; да турите вашия контакт на Мъдростта, да дойде знанието и умът; да турите контакта на Истината с Бога, да дойде силната воля.
И тогава, ние ще бъдем в състояние да разрешим всичко в света.
към втори вариант >>
И тогава, ние ще бъдем в състояние да разрешим всичко в света.
(втори вариант)
Сега ще искам да идете, да турите контакта си на Любовта, да дойде животът; да турите вашия контакт на Мъдростта, да дойде знанието и умът; да турите контакта на Истината с Бога, да дойде силната воля.
И тогава, ние ще бъдем в състояние да разрешим всичко в света.
към втори вариант >>
Туй е учението на този ден.
(втори вариант)
Туй е учението на този ден.
Този ден е повдигнат, хубав е, сухота има. Днешният ден показва, че Господ говори така: "Аз днес мисля да говоря и да им кажа, че ако те имат с Мене първата, втората и третата допирна точка, животът им ще бъде тъй улеснен и приятен, както никога друг път. Туй е емблема, но ако се малко усъмнят (на изток има малки облачета), нещастията ще почнат да извират, само малко ако се усъмнят." И утре времето ще бъде хубаво.
към втори вариант >>
Този ден е повдигнат, хубав е, сухота има.
(втори вариант)
Туй е учението на този ден.
Този ден е повдигнат, хубав е, сухота има.
Днешният ден показва, че Господ говори така: "Аз днес мисля да говоря и да им кажа, че ако те имат с Мене първата, втората и третата допирна точка, животът им ще бъде тъй улеснен и приятен, както никога друг път. Туй е емблема, но ако се малко усъмнят (на изток има малки облачета), нещастията ще почнат да извират, само малко ако се усъмнят." И утре времето ще бъде хубаво.
към втори вариант >>
Днешният ден показва, че Господ говори така: "Аз днес мисля да говоря и да им кажа, че ако те имат с Мене първата, втората и третата допирна точка, животът им ще бъде тъй улеснен и приятен, както никога друг път.
(втори вариант)
Туй е учението на този ден. Този ден е повдигнат, хубав е, сухота има.
Днешният ден показва, че Господ говори така: "Аз днес мисля да говоря и да им кажа, че ако те имат с Мене първата, втората и третата допирна точка, животът им ще бъде тъй улеснен и приятен, както никога друг път.
Туй е емблема, но ако се малко усъмнят (на изток има малки облачета), нещастията ще почнат да извират, само малко ако се усъмнят." И утре времето ще бъде хубаво.
към втори вариант >>
Туй е емблема, но ако се малко усъмнят (на изток има малки облачета), нещастията ще почнат да извират, само малко ако се усъмнят." И утре времето ще бъде хубаво.
(втори вариант)
Туй е учението на този ден. Този ден е повдигнат, хубав е, сухота има. Днешният ден показва, че Господ говори така: "Аз днес мисля да говоря и да им кажа, че ако те имат с Мене първата, втората и третата допирна точка, животът им ще бъде тъй улеснен и приятен, както никога друг път.
Туй е емблема, но ако се малко усъмнят (на изток има малки облачета), нещастията ще почнат да извират, само малко ако се усъмнят." И утре времето ще бъде хубаво.
към втори вариант >>
Ние имаме нужда от абсолютна воля, мъдрост и любов, да осмислим нашия живот.
(втори вариант)
Ние имаме нужда от абсолютна воля, мъдрост и любов, да осмислим нашия живот.
Този живот ще го осмислим, тъй както никога досега. И ние трябва да бъдем един образец, един пример, да покажем на този свят, как трябва да се живее. Е, как трябва да бъде обоснован бъдещият свят? Ще им покажем, как трябва да се лекуват; затвори няма да има; абсолютно никакви закони няма да има; ще им покажем, как трябва да бъдат наредени програмите им. Всичко имаме ние.
към втори вариант >>
Този живот ще го осмислим, тъй както никога досега.
(втори вариант)
Ние имаме нужда от абсолютна воля, мъдрост и любов, да осмислим нашия живот.
Този живот ще го осмислим, тъй както никога досега.
И ние трябва да бъдем един образец, един пример, да покажем на този свят, как трябва да се живее. Е, как трябва да бъде обоснован бъдещият свят? Ще им покажем, как трябва да се лекуват; затвори няма да има; абсолютно никакви закони няма да има; ще им покажем, как трябва да бъдат наредени програмите им. Всичко имаме ние.
към втори вариант >>
И ние трябва да бъдем един образец, един пример, да покажем на този свят, как трябва да се живее.
(втори вариант)
Ние имаме нужда от абсолютна воля, мъдрост и любов, да осмислим нашия живот. Този живот ще го осмислим, тъй както никога досега.
И ние трябва да бъдем един образец, един пример, да покажем на този свят, как трябва да се живее.
Е, как трябва да бъде обоснован бъдещият свят? Ще им покажем, как трябва да се лекуват; затвори няма да има; абсолютно никакви закони няма да има; ще им покажем, как трябва да бъдат наредени програмите им. Всичко имаме ние.
към втори вариант >>
Е, как трябва да бъде обоснован бъдещият свят?
(втори вариант)
Ние имаме нужда от абсолютна воля, мъдрост и любов, да осмислим нашия живот. Този живот ще го осмислим, тъй както никога досега. И ние трябва да бъдем един образец, един пример, да покажем на този свят, как трябва да се живее.
Е, как трябва да бъде обоснован бъдещият свят?
Ще им покажем, как трябва да се лекуват; затвори няма да има; абсолютно никакви закони няма да има; ще им покажем, как трябва да бъдат наредени програмите им. Всичко имаме ние.
към втори вариант >>
2.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
Може да ни кажатъ истината, но ние трѣбва да бѫдемъ готови, да разберемъ тази велика истина.
И тъй, ще се запитате: кукла ли съмъ, или съмъ едно сѫщество родено отъ Бога, отъ хората ли съмъ роденъ или отъ Бога съмъ роденъ? Щомъ се съмнѣвашъ, че си отъ Бога, кукла си, и нищо повече. Усъмнишъ ли се, ще приемешъ, че си кукла; приемешъ ли факта, че си роденъ отъ Бога, товарътъ ще ти олекне, и въ ума ти ще се роди свѣтлина. Сега ние съврѣменнитѣ хора, когато сме отеготени, когато паднемъ въ нѣкое противорѣчие, търсимъ нѣкой братъ или сестра, да ни утеши, да ни каже истината.
Може да ни кажатъ истината, но ние трѣбва да бѫдемъ готови, да разберемъ тази велика истина.
Кое се мени? – Мени се врѣменното. За Бога казватъ, че прѣзъ всичкитѣ врѣмена остава неизмѣняемъ, а всѣко друго нещо се мени. Отъ една страна ние ще схванемъ, че туй, което се мени, то е проявената реалность, а това, което не се мени, то е сѫщественото. И тогава можемъ да съзнаемъ, че има у насъ неща, които не се менятъ, но казватъ, състоянието ни, че ние сме излѣзли отъ Бога.
към беседата >>
Тѣхенъ рѣдъ е сега, и трѣбва, трѣбва да дойдатъ въ новото учение.
– Не искаме да дигаме скандали. Защото, ако влѣземъ, ще ви кажемъ нещо, което не е съгласно съ вашитѣ форми. Вашето кръщение не искаме, вашето венчаване не искаме. Ние ще вземемъ отъ васъ това хилавото, което не искате, и отъ това хилавото ще направимъ нещо. Ние не искаме тѣхнитѣ набожни, ние ще привлѣчемъ анархиститѣ, сакатитѣ, хромитѣ, това искаме ние.
Тѣхенъ рѣдъ е сега, и трѣбва, трѣбва да дойдатъ въ новото учение.
Туй младото поколение, все хилави сѫ тѣ. Сега, въ съврѣменната църква, казватъ: „А, младъ, човѣкъ е той; то съ новото учение, все млади сѫ тамъ, млади-зелени“. Тѣ, тѣ, тѣ сѫ млади-зелени, тѣ. Туй, което расте правилно, се развива правилно, то не е зелено. Това е законъ на развитие.
към беседата >>
Кое се мени?
И тъй, ще се запитате: кукла ли съмъ, или съмъ едно сѫщество родено отъ Бога, отъ хората ли съмъ роденъ или отъ Бога съмъ роденъ? Щомъ се съмнѣвашъ, че си отъ Бога, кукла си, и нищо повече. Усъмнишъ ли се, ще приемешъ, че си кукла; приемешъ ли факта, че си роденъ отъ Бога, товарътъ ще ти олекне, и въ ума ти ще се роди свѣтлина. Сега ние съврѣменнитѣ хора, когато сме отеготени, когато паднемъ въ нѣкое противорѣчие, търсимъ нѣкой братъ или сестра, да ни утеши, да ни каже истината. Може да ни кажатъ истината, но ние трѣбва да бѫдемъ готови, да разберемъ тази велика истина.
Кое се мени?
– Мени се врѣменното. За Бога казватъ, че прѣзъ всичкитѣ врѣмена остава неизмѣняемъ, а всѣко друго нещо се мени. Отъ една страна ние ще схванемъ, че туй, което се мени, то е проявената реалность, а това, което не се мени, то е сѫщественото. И тогава можемъ да съзнаемъ, че има у насъ неща, които не се менятъ, но казватъ, състоянието ни, че ние сме излѣзли отъ Бога. Онова, което се мени и онова, което не се мени, това сѫ дветѣ фази на живота и трѣбва да се разбере тази реалность.
към беседата >>
Туй младото поколение, все хилави сѫ тѣ.
Защото, ако влѣземъ, ще ви кажемъ нещо, което не е съгласно съ вашитѣ форми. Вашето кръщение не искаме, вашето венчаване не искаме. Ние ще вземемъ отъ васъ това хилавото, което не искате, и отъ това хилавото ще направимъ нещо. Ние не искаме тѣхнитѣ набожни, ние ще привлѣчемъ анархиститѣ, сакатитѣ, хромитѣ, това искаме ние. Тѣхенъ рѣдъ е сега, и трѣбва, трѣбва да дойдатъ въ новото учение.
Туй младото поколение, все хилави сѫ тѣ.
Сега, въ съврѣменната църква, казватъ: „А, младъ, човѣкъ е той; то съ новото учение, все млади сѫ тамъ, млади-зелени“. Тѣ, тѣ, тѣ сѫ млади-зелени, тѣ. Туй, което расте правилно, се развива правилно, то не е зелено. Това е законъ на развитие. Подъ, думата „зеленъ“ се разбира нещо, което се развива.
към беседата >>
– Мени се врѣменното.
Щомъ се съмнѣвашъ, че си отъ Бога, кукла си, и нищо повече. Усъмнишъ ли се, ще приемешъ, че си кукла; приемешъ ли факта, че си роденъ отъ Бога, товарътъ ще ти олекне, и въ ума ти ще се роди свѣтлина. Сега ние съврѣменнитѣ хора, когато сме отеготени, когато паднемъ въ нѣкое противорѣчие, търсимъ нѣкой братъ или сестра, да ни утеши, да ни каже истината. Може да ни кажатъ истината, но ние трѣбва да бѫдемъ готови, да разберемъ тази велика истина. Кое се мени?
– Мени се врѣменното.
За Бога казватъ, че прѣзъ всичкитѣ врѣмена остава неизмѣняемъ, а всѣко друго нещо се мени. Отъ една страна ние ще схванемъ, че туй, което се мени, то е проявената реалность, а това, което не се мени, то е сѫщественото. И тогава можемъ да съзнаемъ, че има у насъ неща, които не се менятъ, но казватъ, състоянието ни, че ние сме излѣзли отъ Бога. Онова, което се мени и онова, което не се мени, това сѫ дветѣ фази на живота и трѣбва да се разбере тази реалность. А туй сѫщественото у насъ, това е Богъ, Който не се измѣня.
към беседата >>
Сега, въ съврѣменната църква, казватъ: „А, младъ, човѣкъ е той; то съ новото учение, все млади сѫ тамъ, млади-зелени“.
Вашето кръщение не искаме, вашето венчаване не искаме. Ние ще вземемъ отъ васъ това хилавото, което не искате, и отъ това хилавото ще направимъ нещо. Ние не искаме тѣхнитѣ набожни, ние ще привлѣчемъ анархиститѣ, сакатитѣ, хромитѣ, това искаме ние. Тѣхенъ рѣдъ е сега, и трѣбва, трѣбва да дойдатъ въ новото учение. Туй младото поколение, все хилави сѫ тѣ.
Сега, въ съврѣменната църква, казватъ: „А, младъ, човѣкъ е той; то съ новото учение, все млади сѫ тамъ, млади-зелени“.
Тѣ, тѣ, тѣ сѫ млади-зелени, тѣ. Туй, което расте правилно, се развива правилно, то не е зелено. Това е законъ на развитие. Подъ, думата „зеленъ“ се разбира нещо, което се развива. Зеленото е единъ добъръ признакъ.
към беседата >>
За Бога казватъ, че прѣзъ всичкитѣ врѣмена остава неизмѣняемъ, а всѣко друго нещо се мени.
Усъмнишъ ли се, ще приемешъ, че си кукла; приемешъ ли факта, че си роденъ отъ Бога, товарътъ ще ти олекне, и въ ума ти ще се роди свѣтлина. Сега ние съврѣменнитѣ хора, когато сме отеготени, когато паднемъ въ нѣкое противорѣчие, търсимъ нѣкой братъ или сестра, да ни утеши, да ни каже истината. Може да ни кажатъ истината, но ние трѣбва да бѫдемъ готови, да разберемъ тази велика истина. Кое се мени? – Мени се врѣменното.
За Бога казватъ, че прѣзъ всичкитѣ врѣмена остава неизмѣняемъ, а всѣко друго нещо се мени.
Отъ една страна ние ще схванемъ, че туй, което се мени, то е проявената реалность, а това, което не се мени, то е сѫщественото. И тогава можемъ да съзнаемъ, че има у насъ неща, които не се менятъ, но казватъ, състоянието ни, че ние сме излѣзли отъ Бога. Онова, което се мени и онова, което не се мени, това сѫ дветѣ фази на живота и трѣбва да се разбере тази реалность. А туй сѫщественото у насъ, това е Богъ, Който не се измѣня. Сега, тази философия е необходима за васъ, а тя седи въ това, да познаете сѫщественото, което не се измѣня.
към беседата >>
Тѣ, тѣ, тѣ сѫ млади-зелени, тѣ.
Ние ще вземемъ отъ васъ това хилавото, което не искате, и отъ това хилавото ще направимъ нещо. Ние не искаме тѣхнитѣ набожни, ние ще привлѣчемъ анархиститѣ, сакатитѣ, хромитѣ, това искаме ние. Тѣхенъ рѣдъ е сега, и трѣбва, трѣбва да дойдатъ въ новото учение. Туй младото поколение, все хилави сѫ тѣ. Сега, въ съврѣменната църква, казватъ: „А, младъ, човѣкъ е той; то съ новото учение, все млади сѫ тамъ, млади-зелени“.
Тѣ, тѣ, тѣ сѫ млади-зелени, тѣ.
Туй, което расте правилно, се развива правилно, то не е зелено. Това е законъ на развитие. Подъ, думата „зеленъ“ се разбира нещо, което се развива. Зеленото е единъ добъръ признакъ.
към беседата >>
Отъ една страна ние ще схванемъ, че туй, което се мени, то е проявената реалность, а това, което не се мени, то е сѫщественото.
Сега ние съврѣменнитѣ хора, когато сме отеготени, когато паднемъ въ нѣкое противорѣчие, търсимъ нѣкой братъ или сестра, да ни утеши, да ни каже истината. Може да ни кажатъ истината, но ние трѣбва да бѫдемъ готови, да разберемъ тази велика истина. Кое се мени? – Мени се врѣменното. За Бога казватъ, че прѣзъ всичкитѣ врѣмена остава неизмѣняемъ, а всѣко друго нещо се мени.
Отъ една страна ние ще схванемъ, че туй, което се мени, то е проявената реалность, а това, което не се мени, то е сѫщественото.
И тогава можемъ да съзнаемъ, че има у насъ неща, които не се менятъ, но казватъ, състоянието ни, че ние сме излѣзли отъ Бога. Онова, което се мени и онова, което не се мени, това сѫ дветѣ фази на живота и трѣбва да се разбере тази реалность. А туй сѫщественото у насъ, това е Богъ, Който не се измѣня. Сега, тази философия е необходима за васъ, а тя седи въ това, да познаете сѫщественото, което не се измѣня. Тогава вие ще се намѣритѣ въ едно противорѣчие, и вие казвате: „Азъ човѣкъ ли съмъ, или съмъ една кукла?
към беседата >>
Туй, което расте правилно, се развива правилно, то не е зелено.
Ние не искаме тѣхнитѣ набожни, ние ще привлѣчемъ анархиститѣ, сакатитѣ, хромитѣ, това искаме ние. Тѣхенъ рѣдъ е сега, и трѣбва, трѣбва да дойдатъ въ новото учение. Туй младото поколение, все хилави сѫ тѣ. Сега, въ съврѣменната църква, казватъ: „А, младъ, човѣкъ е той; то съ новото учение, все млади сѫ тамъ, млади-зелени“. Тѣ, тѣ, тѣ сѫ млади-зелени, тѣ.
Туй, което расте правилно, се развива правилно, то не е зелено.
Това е законъ на развитие. Подъ, думата „зеленъ“ се разбира нещо, което се развива. Зеленото е единъ добъръ признакъ.
към беседата >>
И тогава можемъ да съзнаемъ, че има у насъ неща, които не се менятъ, но казватъ, състоянието ни, че ние сме излѣзли отъ Бога.
Може да ни кажатъ истината, но ние трѣбва да бѫдемъ готови, да разберемъ тази велика истина. Кое се мени? – Мени се врѣменното. За Бога казватъ, че прѣзъ всичкитѣ врѣмена остава неизмѣняемъ, а всѣко друго нещо се мени. Отъ една страна ние ще схванемъ, че туй, което се мени, то е проявената реалность, а това, което не се мени, то е сѫщественото.
И тогава можемъ да съзнаемъ, че има у насъ неща, които не се менятъ, но казватъ, състоянието ни, че ние сме излѣзли отъ Бога.
Онова, което се мени и онова, което не се мени, това сѫ дветѣ фази на живота и трѣбва да се разбере тази реалность. А туй сѫщественото у насъ, това е Богъ, Който не се измѣня. Сега, тази философия е необходима за васъ, а тя седи въ това, да познаете сѫщественото, което не се измѣня. Тогава вие ще се намѣритѣ въ едно противорѣчие, и вие казвате: „Азъ човѣкъ ли съмъ, или съмъ една кукла? “ Че ако всѣки день ти втълпяватъ различни идеи, и ако всѣки съ тебе може да си играе, това показва, че си кукла.
към беседата >>
Това е законъ на развитие.
Тѣхенъ рѣдъ е сега, и трѣбва, трѣбва да дойдатъ въ новото учение. Туй младото поколение, все хилави сѫ тѣ. Сега, въ съврѣменната църква, казватъ: „А, младъ, човѣкъ е той; то съ новото учение, все млади сѫ тамъ, млади-зелени“. Тѣ, тѣ, тѣ сѫ млади-зелени, тѣ. Туй, което расте правилно, се развива правилно, то не е зелено.
Това е законъ на развитие.
Подъ, думата „зеленъ“ се разбира нещо, което се развива. Зеленото е единъ добъръ признакъ.
към беседата >>
Онова, което се мени и онова, което не се мени, това сѫ дветѣ фази на живота и трѣбва да се разбере тази реалность.
Кое се мени? – Мени се врѣменното. За Бога казватъ, че прѣзъ всичкитѣ врѣмена остава неизмѣняемъ, а всѣко друго нещо се мени. Отъ една страна ние ще схванемъ, че туй, което се мени, то е проявената реалность, а това, което не се мени, то е сѫщественото. И тогава можемъ да съзнаемъ, че има у насъ неща, които не се менятъ, но казватъ, състоянието ни, че ние сме излѣзли отъ Бога.
Онова, което се мени и онова, което не се мени, това сѫ дветѣ фази на живота и трѣбва да се разбере тази реалность.
А туй сѫщественото у насъ, това е Богъ, Който не се измѣня. Сега, тази философия е необходима за васъ, а тя седи въ това, да познаете сѫщественото, което не се измѣня. Тогава вие ще се намѣритѣ въ едно противорѣчие, и вие казвате: „Азъ човѣкъ ли съмъ, или съмъ една кукла? “ Че ако всѣки день ти втълпяватъ различни идеи, и ако всѣки съ тебе може да си играе, това показва, че си кукла. Днесъ едни идеи, утрѣ други, днесъ си социалистъ, утрѣ си комунистъ, днесъ си майка, утрѣ си баща, слѣдъ туй си сестра, актьоръ, но това показва, че си кукла, залъгвашъ се.
към беседата >>
Подъ, думата „зеленъ“ се разбира нещо, което се развива.
Туй младото поколение, все хилави сѫ тѣ. Сега, въ съврѣменната църква, казватъ: „А, младъ, човѣкъ е той; то съ новото учение, все млади сѫ тамъ, млади-зелени“. Тѣ, тѣ, тѣ сѫ млади-зелени, тѣ. Туй, което расте правилно, се развива правилно, то не е зелено. Това е законъ на развитие.
Подъ, думата „зеленъ“ се разбира нещо, което се развива.
Зеленото е единъ добъръ признакъ.
към беседата >>
А туй сѫщественото у насъ, това е Богъ, Който не се измѣня.
– Мени се врѣменното. За Бога казватъ, че прѣзъ всичкитѣ врѣмена остава неизмѣняемъ, а всѣко друго нещо се мени. Отъ една страна ние ще схванемъ, че туй, което се мени, то е проявената реалность, а това, което не се мени, то е сѫщественото. И тогава можемъ да съзнаемъ, че има у насъ неща, които не се менятъ, но казватъ, състоянието ни, че ние сме излѣзли отъ Бога. Онова, което се мени и онова, което не се мени, това сѫ дветѣ фази на живота и трѣбва да се разбере тази реалность.
А туй сѫщественото у насъ, това е Богъ, Който не се измѣня.
Сега, тази философия е необходима за васъ, а тя седи въ това, да познаете сѫщественото, което не се измѣня. Тогава вие ще се намѣритѣ въ едно противорѣчие, и вие казвате: „Азъ човѣкъ ли съмъ, или съмъ една кукла? “ Че ако всѣки день ти втълпяватъ различни идеи, и ако всѣки съ тебе може да си играе, това показва, че си кукла. Днесъ едни идеи, утрѣ други, днесъ си социалистъ, утрѣ си комунистъ, днесъ си майка, утрѣ си баща, слѣдъ туй си сестра, актьоръ, но това показва, че си кукла, залъгвашъ се. Написалъ съмъ една книга, има ли Господь или не.
към беседата >>
Зеленото е единъ добъръ признакъ.
Сега, въ съврѣменната църква, казватъ: „А, младъ, човѣкъ е той; то съ новото учение, все млади сѫ тамъ, млади-зелени“. Тѣ, тѣ, тѣ сѫ млади-зелени, тѣ. Туй, което расте правилно, се развива правилно, то не е зелено. Това е законъ на развитие. Подъ, думата „зеленъ“ се разбира нещо, което се развива.
Зеленото е единъ добъръ признакъ.
към беседата >>
Сега, тази философия е необходима за васъ, а тя седи въ това, да познаете сѫщественото, което не се измѣня.
За Бога казватъ, че прѣзъ всичкитѣ врѣмена остава неизмѣняемъ, а всѣко друго нещо се мени. Отъ една страна ние ще схванемъ, че туй, което се мени, то е проявената реалность, а това, което не се мени, то е сѫщественото. И тогава можемъ да съзнаемъ, че има у насъ неща, които не се менятъ, но казватъ, състоянието ни, че ние сме излѣзли отъ Бога. Онова, което се мени и онова, което не се мени, това сѫ дветѣ фази на живота и трѣбва да се разбере тази реалность. А туй сѫщественото у насъ, това е Богъ, Който не се измѣня.
Сега, тази философия е необходима за васъ, а тя седи въ това, да познаете сѫщественото, което не се измѣня.
Тогава вие ще се намѣритѣ въ едно противорѣчие, и вие казвате: „Азъ човѣкъ ли съмъ, или съмъ една кукла? “ Че ако всѣки день ти втълпяватъ различни идеи, и ако всѣки съ тебе може да си играе, това показва, че си кукла. Днесъ едни идеи, утрѣ други, днесъ си социалистъ, утрѣ си комунистъ, днесъ си майка, утрѣ си баща, слѣдъ туй си сестра, актьоръ, но това показва, че си кукла, залъгвашъ се. Написалъ съмъ една книга, има ли Господь или не. Че какъ мислите, мога ли съ моитѣ аргументи да докажа има ли Господь или не?
към беседата >>
Сега, Христосъ, Който е вѫтрѣ въ свѣта, вие искате да Го видите въ една форма, но, ако Той изпълни сърдцата ви съ едни хубави, възвишени чувства, какво искате повече, не е ли Той?
Сега, Христосъ, Който е вѫтрѣ въ свѣта, вие искате да Го видите въ една форма, но, ако Той изпълни сърдцата ви съ едни хубави, възвишени чувства, какво искате повече, не е ли Той?
Искате едно дѣте да го носите на рѫцѣтѣ си, да го галите, да го цѣлувате, но това не е идея. Или у васъ може да се зароди друга една идея, казвате: „Христосъ ще се роди въ свѣта“. Не, Христосъ трѣбва да се роди въ една душа. Вие не можете да го очаквате сега, да се роди Той отъ една жена. Има мнозина отъ ученицитѣ заблудени, които чакатъ Спасителя да се роди отъ тѣхъ.
към беседата >>
Тогава вие ще се намѣритѣ въ едно противорѣчие, и вие казвате: „Азъ човѣкъ ли съмъ, или съмъ една кукла?
Отъ една страна ние ще схванемъ, че туй, което се мени, то е проявената реалность, а това, което не се мени, то е сѫщественото. И тогава можемъ да съзнаемъ, че има у насъ неща, които не се менятъ, но казватъ, състоянието ни, че ние сме излѣзли отъ Бога. Онова, което се мени и онова, което не се мени, това сѫ дветѣ фази на живота и трѣбва да се разбере тази реалность. А туй сѫщественото у насъ, това е Богъ, Който не се измѣня. Сега, тази философия е необходима за васъ, а тя седи въ това, да познаете сѫщественото, което не се измѣня.
Тогава вие ще се намѣритѣ въ едно противорѣчие, и вие казвате: „Азъ човѣкъ ли съмъ, или съмъ една кукла?
“ Че ако всѣки день ти втълпяватъ различни идеи, и ако всѣки съ тебе може да си играе, това показва, че си кукла. Днесъ едни идеи, утрѣ други, днесъ си социалистъ, утрѣ си комунистъ, днесъ си майка, утрѣ си баща, слѣдъ туй си сестра, актьоръ, но това показва, че си кукла, залъгвашъ се. Написалъ съмъ една книга, има ли Господь или не. Че какъ мислите, мога ли съ моитѣ аргументи да докажа има ли Господь или не? Мислите ли, че съ моитѣ аргументи мога да оправя свѣта?
към беседата >>
Искате едно дѣте да го носите на рѫцѣтѣ си, да го галите, да го цѣлувате, но това не е идея.
Сега, Христосъ, Който е вѫтрѣ въ свѣта, вие искате да Го видите въ една форма, но, ако Той изпълни сърдцата ви съ едни хубави, възвишени чувства, какво искате повече, не е ли Той?
Искате едно дѣте да го носите на рѫцѣтѣ си, да го галите, да го цѣлувате, но това не е идея.
Или у васъ може да се зароди друга една идея, казвате: „Христосъ ще се роди въ свѣта“. Не, Христосъ трѣбва да се роди въ една душа. Вие не можете да го очаквате сега, да се роди Той отъ една жена. Има мнозина отъ ученицитѣ заблудени, които чакатъ Спасителя да се роди отъ тѣхъ. Не, Христосъ ако се роди, трѣбва въ душата ни да се роди; Той може едноврѣменно да се роди въ много души.
към беседата >>
“ Че ако всѣки день ти втълпяватъ различни идеи, и ако всѣки съ тебе може да си играе, това показва, че си кукла.
И тогава можемъ да съзнаемъ, че има у насъ неща, които не се менятъ, но казватъ, състоянието ни, че ние сме излѣзли отъ Бога. Онова, което се мени и онова, което не се мени, това сѫ дветѣ фази на живота и трѣбва да се разбере тази реалность. А туй сѫщественото у насъ, това е Богъ, Който не се измѣня. Сега, тази философия е необходима за васъ, а тя седи въ това, да познаете сѫщественото, което не се измѣня. Тогава вие ще се намѣритѣ въ едно противорѣчие, и вие казвате: „Азъ човѣкъ ли съмъ, или съмъ една кукла?
“ Че ако всѣки день ти втълпяватъ различни идеи, и ако всѣки съ тебе може да си играе, това показва, че си кукла.
Днесъ едни идеи, утрѣ други, днесъ си социалистъ, утрѣ си комунистъ, днесъ си майка, утрѣ си баща, слѣдъ туй си сестра, актьоръ, но това показва, че си кукла, залъгвашъ се. Написалъ съмъ една книга, има ли Господь или не. Че какъ мислите, мога ли съ моитѣ аргументи да докажа има ли Господь или не? Мислите ли, че съ моитѣ аргументи мога да оправя свѣта? Не, това е едно забавлѣние.
към беседата >>
Или у васъ може да се зароди друга една идея, казвате: „Христосъ ще се роди въ свѣта“.
Сега, Христосъ, Който е вѫтрѣ въ свѣта, вие искате да Го видите въ една форма, но, ако Той изпълни сърдцата ви съ едни хубави, възвишени чувства, какво искате повече, не е ли Той? Искате едно дѣте да го носите на рѫцѣтѣ си, да го галите, да го цѣлувате, но това не е идея.
Или у васъ може да се зароди друга една идея, казвате: „Христосъ ще се роди въ свѣта“.
Не, Христосъ трѣбва да се роди въ една душа. Вие не можете да го очаквате сега, да се роди Той отъ една жена. Има мнозина отъ ученицитѣ заблудени, които чакатъ Спасителя да се роди отъ тѣхъ. Не, Христосъ ако се роди, трѣбва въ душата ни да се роди; Той може едноврѣменно да се роди въ много души. И като се роди въ твоята душа, тогава ти ще бѫдешъ въ полза на себе си, и на всички окръжающи.
към беседата >>
Днесъ едни идеи, утрѣ други, днесъ си социалистъ, утрѣ си комунистъ, днесъ си майка, утрѣ си баща, слѣдъ туй си сестра, актьоръ, но това показва, че си кукла, залъгвашъ се.
Онова, което се мени и онова, което не се мени, това сѫ дветѣ фази на живота и трѣбва да се разбере тази реалность. А туй сѫщественото у насъ, това е Богъ, Който не се измѣня. Сега, тази философия е необходима за васъ, а тя седи въ това, да познаете сѫщественото, което не се измѣня. Тогава вие ще се намѣритѣ въ едно противорѣчие, и вие казвате: „Азъ човѣкъ ли съмъ, или съмъ една кукла? “ Че ако всѣки день ти втълпяватъ различни идеи, и ако всѣки съ тебе може да си играе, това показва, че си кукла.
Днесъ едни идеи, утрѣ други, днесъ си социалистъ, утрѣ си комунистъ, днесъ си майка, утрѣ си баща, слѣдъ туй си сестра, актьоръ, но това показва, че си кукла, залъгвашъ се.
Написалъ съмъ една книга, има ли Господь или не. Че какъ мислите, мога ли съ моитѣ аргументи да докажа има ли Господь или не? Мислите ли, че съ моитѣ аргументи мога да оправя свѣта? Не, това е едно забавлѣние. Азъ мога да ви докажа дали има Господь или не и по другъ начинъ.
към беседата >>
Не, Христосъ трѣбва да се роди въ една душа.
Сега, Христосъ, Който е вѫтрѣ въ свѣта, вие искате да Го видите въ една форма, но, ако Той изпълни сърдцата ви съ едни хубави, възвишени чувства, какво искате повече, не е ли Той? Искате едно дѣте да го носите на рѫцѣтѣ си, да го галите, да го цѣлувате, но това не е идея. Или у васъ може да се зароди друга една идея, казвате: „Христосъ ще се роди въ свѣта“.
Не, Христосъ трѣбва да се роди въ една душа.
Вие не можете да го очаквате сега, да се роди Той отъ една жена. Има мнозина отъ ученицитѣ заблудени, които чакатъ Спасителя да се роди отъ тѣхъ. Не, Христосъ ако се роди, трѣбва въ душата ни да се роди; Той може едноврѣменно да се роди въ много души. И като се роди въ твоята душа, тогава ти ще бѫдешъ въ полза на себе си, и на всички окръжающи. Туй е възкресение, туй е пробуждане на човѣшкитѣ души, да знаятъ, че Богъ може да живѣе и въ тѣхъ, и когато дойде Той да живѣе въ хората, всички ще бѫдемъ живи.
към беседата >>
Написалъ съмъ една книга, има ли Господь или не.
А туй сѫщественото у насъ, това е Богъ, Който не се измѣня. Сега, тази философия е необходима за васъ, а тя седи въ това, да познаете сѫщественото, което не се измѣня. Тогава вие ще се намѣритѣ въ едно противорѣчие, и вие казвате: „Азъ човѣкъ ли съмъ, или съмъ една кукла? “ Че ако всѣки день ти втълпяватъ различни идеи, и ако всѣки съ тебе може да си играе, това показва, че си кукла. Днесъ едни идеи, утрѣ други, днесъ си социалистъ, утрѣ си комунистъ, днесъ си майка, утрѣ си баща, слѣдъ туй си сестра, актьоръ, но това показва, че си кукла, залъгвашъ се.
Написалъ съмъ една книга, има ли Господь или не.
Че какъ мислите, мога ли съ моитѣ аргументи да докажа има ли Господь или не? Мислите ли, че съ моитѣ аргументи мога да оправя свѣта? Не, това е едно забавлѣние. Азъ мога да ви докажа дали има Господь или не и по другъ начинъ. Ти си единъ безвѣрникъ, отричашъ Бога, философствувашъ, а азъ безъ да напиша нѣкоя книга, има ли Господь или не, мога да ти кажа това. Какъ?
към беседата >>
Вие не можете да го очаквате сега, да се роди Той отъ една жена.
Сега, Христосъ, Който е вѫтрѣ въ свѣта, вие искате да Го видите въ една форма, но, ако Той изпълни сърдцата ви съ едни хубави, възвишени чувства, какво искате повече, не е ли Той? Искате едно дѣте да го носите на рѫцѣтѣ си, да го галите, да го цѣлувате, но това не е идея. Или у васъ може да се зароди друга една идея, казвате: „Христосъ ще се роди въ свѣта“. Не, Христосъ трѣбва да се роди въ една душа.
Вие не можете да го очаквате сега, да се роди Той отъ една жена.
Има мнозина отъ ученицитѣ заблудени, които чакатъ Спасителя да се роди отъ тѣхъ. Не, Христосъ ако се роди, трѣбва въ душата ни да се роди; Той може едноврѣменно да се роди въ много души. И като се роди въ твоята душа, тогава ти ще бѫдешъ въ полза на себе си, и на всички окръжающи. Туй е възкресение, туй е пробуждане на човѣшкитѣ души, да знаятъ, че Богъ може да живѣе и въ тѣхъ, и когато дойде Той да живѣе въ хората, всички ще бѫдемъ живи.
към беседата >>
Че какъ мислите, мога ли съ моитѣ аргументи да докажа има ли Господь или не?
Сега, тази философия е необходима за васъ, а тя седи въ това, да познаете сѫщественото, което не се измѣня. Тогава вие ще се намѣритѣ въ едно противорѣчие, и вие казвате: „Азъ човѣкъ ли съмъ, или съмъ една кукла? “ Че ако всѣки день ти втълпяватъ различни идеи, и ако всѣки съ тебе може да си играе, това показва, че си кукла. Днесъ едни идеи, утрѣ други, днесъ си социалистъ, утрѣ си комунистъ, днесъ си майка, утрѣ си баща, слѣдъ туй си сестра, актьоръ, но това показва, че си кукла, залъгвашъ се. Написалъ съмъ една книга, има ли Господь или не.
Че какъ мислите, мога ли съ моитѣ аргументи да докажа има ли Господь или не?
Мислите ли, че съ моитѣ аргументи мога да оправя свѣта? Не, това е едно забавлѣние. Азъ мога да ви докажа дали има Господь или не и по другъ начинъ. Ти си единъ безвѣрникъ, отричашъ Бога, философствувашъ, а азъ безъ да напиша нѣкоя книга, има ли Господь или не, мога да ти кажа това. Какъ? Ти си пѫтувалъ прѣзъ нѣкоя мрачна нощь, изстиналъ си, и дойдешъ въ моята колиба, казваш: „Има ли Господь или не?
към беседата >>
Има мнозина отъ ученицитѣ заблудени, които чакатъ Спасителя да се роди отъ тѣхъ.
Сега, Христосъ, Който е вѫтрѣ въ свѣта, вие искате да Го видите въ една форма, но, ако Той изпълни сърдцата ви съ едни хубави, възвишени чувства, какво искате повече, не е ли Той? Искате едно дѣте да го носите на рѫцѣтѣ си, да го галите, да го цѣлувате, но това не е идея. Или у васъ може да се зароди друга една идея, казвате: „Христосъ ще се роди въ свѣта“. Не, Христосъ трѣбва да се роди въ една душа. Вие не можете да го очаквате сега, да се роди Той отъ една жена.
Има мнозина отъ ученицитѣ заблудени, които чакатъ Спасителя да се роди отъ тѣхъ.
Не, Христосъ ако се роди, трѣбва въ душата ни да се роди; Той може едноврѣменно да се роди въ много души. И като се роди въ твоята душа, тогава ти ще бѫдешъ въ полза на себе си, и на всички окръжающи. Туй е възкресение, туй е пробуждане на човѣшкитѣ души, да знаятъ, че Богъ може да живѣе и въ тѣхъ, и когато дойде Той да живѣе въ хората, всички ще бѫдемъ живи.
към беседата >>
Мислите ли, че съ моитѣ аргументи мога да оправя свѣта?
Тогава вие ще се намѣритѣ въ едно противорѣчие, и вие казвате: „Азъ човѣкъ ли съмъ, или съмъ една кукла? “ Че ако всѣки день ти втълпяватъ различни идеи, и ако всѣки съ тебе може да си играе, това показва, че си кукла. Днесъ едни идеи, утрѣ други, днесъ си социалистъ, утрѣ си комунистъ, днесъ си майка, утрѣ си баща, слѣдъ туй си сестра, актьоръ, но това показва, че си кукла, залъгвашъ се. Написалъ съмъ една книга, има ли Господь или не. Че какъ мислите, мога ли съ моитѣ аргументи да докажа има ли Господь или не?
Мислите ли, че съ моитѣ аргументи мога да оправя свѣта?
Не, това е едно забавлѣние. Азъ мога да ви докажа дали има Господь или не и по другъ начинъ. Ти си единъ безвѣрникъ, отричашъ Бога, философствувашъ, а азъ безъ да напиша нѣкоя книга, има ли Господь или не, мога да ти кажа това. Какъ? Ти си пѫтувалъ прѣзъ нѣкоя мрачна нощь, изстиналъ си, и дойдешъ въ моята колиба, казваш: „Има ли Господь или не? “ Не се занимавамъ съ този въпросъ.
към беседата >>
Не, Христосъ ако се роди, трѣбва въ душата ни да се роди; Той може едноврѣменно да се роди въ много души.
Искате едно дѣте да го носите на рѫцѣтѣ си, да го галите, да го цѣлувате, но това не е идея. Или у васъ може да се зароди друга една идея, казвате: „Христосъ ще се роди въ свѣта“. Не, Христосъ трѣбва да се роди въ една душа. Вие не можете да го очаквате сега, да се роди Той отъ една жена. Има мнозина отъ ученицитѣ заблудени, които чакатъ Спасителя да се роди отъ тѣхъ.
Не, Христосъ ако се роди, трѣбва въ душата ни да се роди; Той може едноврѣменно да се роди въ много души.
И като се роди въ твоята душа, тогава ти ще бѫдешъ въ полза на себе си, и на всички окръжающи. Туй е възкресение, туй е пробуждане на човѣшкитѣ души, да знаятъ, че Богъ може да живѣе и въ тѣхъ, и когато дойде Той да живѣе въ хората, всички ще бѫдемъ живи.
към беседата >>
Не, това е едно забавлѣние.
“ Че ако всѣки день ти втълпяватъ различни идеи, и ако всѣки съ тебе може да си играе, това показва, че си кукла. Днесъ едни идеи, утрѣ други, днесъ си социалистъ, утрѣ си комунистъ, днесъ си майка, утрѣ си баща, слѣдъ туй си сестра, актьоръ, но това показва, че си кукла, залъгвашъ се. Написалъ съмъ една книга, има ли Господь или не. Че какъ мислите, мога ли съ моитѣ аргументи да докажа има ли Господь или не? Мислите ли, че съ моитѣ аргументи мога да оправя свѣта?
Не, това е едно забавлѣние.
Азъ мога да ви докажа дали има Господь или не и по другъ начинъ. Ти си единъ безвѣрникъ, отричашъ Бога, философствувашъ, а азъ безъ да напиша нѣкоя книга, има ли Господь или не, мога да ти кажа това. Какъ? Ти си пѫтувалъ прѣзъ нѣкоя мрачна нощь, изстиналъ си, и дойдешъ въ моята колиба, казваш: „Има ли Господь или не? “ Не се занимавамъ съ този въпросъ. Ти нали си гладенъ, краката ти изстинали ли сѫ?
към беседата >>
И като се роди въ твоята душа, тогава ти ще бѫдешъ въ полза на себе си, и на всички окръжающи.
Или у васъ може да се зароди друга една идея, казвате: „Христосъ ще се роди въ свѣта“. Не, Христосъ трѣбва да се роди въ една душа. Вие не можете да го очаквате сега, да се роди Той отъ една жена. Има мнозина отъ ученицитѣ заблудени, които чакатъ Спасителя да се роди отъ тѣхъ. Не, Христосъ ако се роди, трѣбва въ душата ни да се роди; Той може едноврѣменно да се роди въ много души.
И като се роди въ твоята душа, тогава ти ще бѫдешъ въ полза на себе си, и на всички окръжающи.
Туй е възкресение, туй е пробуждане на човѣшкитѣ души, да знаятъ, че Богъ може да живѣе и въ тѣхъ, и когато дойде Той да живѣе въ хората, всички ще бѫдемъ живи.
към беседата >>
Азъ мога да ви докажа дали има Господь или не и по другъ начинъ.
Днесъ едни идеи, утрѣ други, днесъ си социалистъ, утрѣ си комунистъ, днесъ си майка, утрѣ си баща, слѣдъ туй си сестра, актьоръ, но това показва, че си кукла, залъгвашъ се. Написалъ съмъ една книга, има ли Господь или не. Че какъ мислите, мога ли съ моитѣ аргументи да докажа има ли Господь или не? Мислите ли, че съ моитѣ аргументи мога да оправя свѣта? Не, това е едно забавлѣние.
Азъ мога да ви докажа дали има Господь или не и по другъ начинъ.
Ти си единъ безвѣрникъ, отричашъ Бога, философствувашъ, а азъ безъ да напиша нѣкоя книга, има ли Господь или не, мога да ти кажа това. Какъ? Ти си пѫтувалъ прѣзъ нѣкоя мрачна нощь, изстиналъ си, и дойдешъ въ моята колиба, казваш: „Има ли Господь или не? “ Не се занимавамъ съ този въпросъ. Ти нали си гладенъ, краката ти изстинали ли сѫ? Наклаждамъ огънь, слагамъ ти трапеза, угощавамъ те, направя ти леглото, и те питамъ: Въ моята колиба има ли Господь или не?
към беседата >>
Туй е възкресение, туй е пробуждане на човѣшкитѣ души, да знаятъ, че Богъ може да живѣе и въ тѣхъ, и когато дойде Той да живѣе въ хората, всички ще бѫдемъ живи.
Не, Христосъ трѣбва да се роди въ една душа. Вие не можете да го очаквате сега, да се роди Той отъ една жена. Има мнозина отъ ученицитѣ заблудени, които чакатъ Спасителя да се роди отъ тѣхъ. Не, Христосъ ако се роди, трѣбва въ душата ни да се роди; Той може едноврѣменно да се роди въ много души. И като се роди въ твоята душа, тогава ти ще бѫдешъ въ полза на себе си, и на всички окръжающи.
Туй е възкресение, туй е пробуждане на човѣшкитѣ души, да знаятъ, че Богъ може да живѣе и въ тѣхъ, и когато дойде Той да живѣе въ хората, всички ще бѫдемъ живи.
към беседата >>
Ти си единъ безвѣрникъ, отричашъ Бога, философствувашъ, а азъ безъ да напиша нѣкоя книга, има ли Господь или не, мога да ти кажа това. Какъ?
Написалъ съмъ една книга, има ли Господь или не. Че какъ мислите, мога ли съ моитѣ аргументи да докажа има ли Господь или не? Мислите ли, че съ моитѣ аргументи мога да оправя свѣта? Не, това е едно забавлѣние. Азъ мога да ви докажа дали има Господь или не и по другъ начинъ.
Ти си единъ безвѣрникъ, отричашъ Бога, философствувашъ, а азъ безъ да напиша нѣкоя книга, има ли Господь или не, мога да ти кажа това. Какъ?
Ти си пѫтувалъ прѣзъ нѣкоя мрачна нощь, изстиналъ си, и дойдешъ въ моята колиба, казваш: „Има ли Господь или не? “ Не се занимавамъ съ този въпросъ. Ти нали си гладенъ, краката ти изстинали ли сѫ? Наклаждамъ огънь, слагамъ ти трапеза, угощавамъ те, направя ти леглото, и те питамъ: Въ моята колиба има ли Господь или не? Не, този въпросъ е изключенъ.
към беседата >>
Първото нещо: Сега вие съзнавате ли това?
Първото нещо: Сега вие съзнавате ли това?
Трѣбва да го съзнаете. Ще кажете: „Е, въ това учение! “ – Вѣрвайте въ това учение! Въ какво седи вѣрата? Онова съмнѣние, което е проникнало въ васъ, взѣмете че го изхвърлете; премахнете и съмнѣнието отъ дълбочината на душата си, и веднага ще дойде свѣтлина въ ума ви, ще дойде вѣрата.
към беседата >>
Ти си пѫтувалъ прѣзъ нѣкоя мрачна нощь, изстиналъ си, и дойдешъ въ моята колиба, казваш: „Има ли Господь или не?
Че какъ мислите, мога ли съ моитѣ аргументи да докажа има ли Господь или не? Мислите ли, че съ моитѣ аргументи мога да оправя свѣта? Не, това е едно забавлѣние. Азъ мога да ви докажа дали има Господь или не и по другъ начинъ. Ти си единъ безвѣрникъ, отричашъ Бога, философствувашъ, а азъ безъ да напиша нѣкоя книга, има ли Господь или не, мога да ти кажа това. Какъ?
Ти си пѫтувалъ прѣзъ нѣкоя мрачна нощь, изстиналъ си, и дойдешъ въ моята колиба, казваш: „Има ли Господь или не?
“ Не се занимавамъ съ този въпросъ. Ти нали си гладенъ, краката ти изстинали ли сѫ? Наклаждамъ огънь, слагамъ ти трапеза, угощавамъ те, направя ти леглото, и те питамъ: Въ моята колиба има ли Господь или не? Не, този въпросъ е изключенъ. Ние се разговаряме за хлѣбъ, за огънь, а за Бога въпросъ не става, за Бога се разговаряме послѣ.
към беседата >>
Трѣбва да го съзнаете.
Първото нещо: Сега вие съзнавате ли това?
Трѣбва да го съзнаете.
Ще кажете: „Е, въ това учение! “ – Вѣрвайте въ това учение! Въ какво седи вѣрата? Онова съмнѣние, което е проникнало въ васъ, взѣмете че го изхвърлете; премахнете и съмнѣнието отъ дълбочината на душата си, и веднага ще дойде свѣтлина въ ума ви, ще дойде вѣрата. Вие можете да направите и туй усилие въ себе си.
към беседата >>
“ Не се занимавамъ съ този въпросъ.
Мислите ли, че съ моитѣ аргументи мога да оправя свѣта? Не, това е едно забавлѣние. Азъ мога да ви докажа дали има Господь или не и по другъ начинъ. Ти си единъ безвѣрникъ, отричашъ Бога, философствувашъ, а азъ безъ да напиша нѣкоя книга, има ли Господь или не, мога да ти кажа това. Какъ? Ти си пѫтувалъ прѣзъ нѣкоя мрачна нощь, изстиналъ си, и дойдешъ въ моята колиба, казваш: „Има ли Господь или не?
“ Не се занимавамъ съ този въпросъ.
Ти нали си гладенъ, краката ти изстинали ли сѫ? Наклаждамъ огънь, слагамъ ти трапеза, угощавамъ те, направя ти леглото, и те питамъ: Въ моята колиба има ли Господь или не? Не, този въпросъ е изключенъ. Ние се разговаряме за хлѣбъ, за огънь, а за Бога въпросъ не става, за Бога се разговаряме послѣ. Ти нахрани ли се?
към беседата >>
Ще кажете: „Е, въ това учение!
Първото нещо: Сега вие съзнавате ли това? Трѣбва да го съзнаете.
Ще кажете: „Е, въ това учение!
“ – Вѣрвайте въ това учение! Въ какво седи вѣрата? Онова съмнѣние, което е проникнало въ васъ, взѣмете че го изхвърлете; премахнете и съмнѣнието отъ дълбочината на душата си, и веднага ще дойде свѣтлина въ ума ви, ще дойде вѣрата. Вие можете да направите и туй усилие въ себе си. Въ какво може да се съмнѣвате?
към беседата >>
Ти нали си гладенъ, краката ти изстинали ли сѫ?
Не, това е едно забавлѣние. Азъ мога да ви докажа дали има Господь или не и по другъ начинъ. Ти си единъ безвѣрникъ, отричашъ Бога, философствувашъ, а азъ безъ да напиша нѣкоя книга, има ли Господь или не, мога да ти кажа това. Какъ? Ти си пѫтувалъ прѣзъ нѣкоя мрачна нощь, изстиналъ си, и дойдешъ въ моята колиба, казваш: „Има ли Господь или не? “ Не се занимавамъ съ този въпросъ.
Ти нали си гладенъ, краката ти изстинали ли сѫ?
Наклаждамъ огънь, слагамъ ти трапеза, угощавамъ те, направя ти леглото, и те питамъ: Въ моята колиба има ли Господь или не? Не, този въпросъ е изключенъ. Ние се разговаряме за хлѣбъ, за огънь, а за Бога въпросъ не става, за Бога се разговаряме послѣ. Ти нахрани ли се? Ти вѣрвашъ ли, че тази вечерь те нахранихъ?
към беседата >>
“ – Вѣрвайте въ това учение!
Първото нещо: Сега вие съзнавате ли това? Трѣбва да го съзнаете. Ще кажете: „Е, въ това учение!
“ – Вѣрвайте въ това учение!
Въ какво седи вѣрата? Онова съмнѣние, което е проникнало въ васъ, взѣмете че го изхвърлете; премахнете и съмнѣнието отъ дълбочината на душата си, и веднага ще дойде свѣтлина въ ума ви, ще дойде вѣрата. Вие можете да направите и туй усилие въ себе си. Въ какво може да се съмнѣвате? Сегашниятъ общественъ строй е като една дреха и сега той си отива, но не се съмнявайте.
към беседата >>
Наклаждамъ огънь, слагамъ ти трапеза, угощавамъ те, направя ти леглото, и те питамъ: Въ моята колиба има ли Господь или не?
Азъ мога да ви докажа дали има Господь или не и по другъ начинъ. Ти си единъ безвѣрникъ, отричашъ Бога, философствувашъ, а азъ безъ да напиша нѣкоя книга, има ли Господь или не, мога да ти кажа това. Какъ? Ти си пѫтувалъ прѣзъ нѣкоя мрачна нощь, изстиналъ си, и дойдешъ въ моята колиба, казваш: „Има ли Господь или не? “ Не се занимавамъ съ този въпросъ. Ти нали си гладенъ, краката ти изстинали ли сѫ?
Наклаждамъ огънь, слагамъ ти трапеза, угощавамъ те, направя ти леглото, и те питамъ: Въ моята колиба има ли Господь или не?
Не, този въпросъ е изключенъ. Ние се разговаряме за хлѣбъ, за огънь, а за Бога въпросъ не става, за Бога се разговаряме послѣ. Ти нахрани ли се? Ти вѣрвашъ ли, че тази вечерь те нахранихъ? Той ще ми каже: „Не вѣрвамъ, докажи ми, че ме нахрани“. философствува.
към беседата >>
Въ какво седи вѣрата?
Първото нещо: Сега вие съзнавате ли това? Трѣбва да го съзнаете. Ще кажете: „Е, въ това учение! “ – Вѣрвайте въ това учение!
Въ какво седи вѣрата?
Онова съмнѣние, което е проникнало въ васъ, взѣмете че го изхвърлете; премахнете и съмнѣнието отъ дълбочината на душата си, и веднага ще дойде свѣтлина въ ума ви, ще дойде вѣрата. Вие можете да направите и туй усилие въ себе си. Въ какво може да се съмнѣвате? Сегашниятъ общественъ строй е като една дреха и сега той си отива, но не се съмнявайте. Отъ това отиване не се плашете, друга дреха има приготвена.
към беседата >>
Не, този въпросъ е изключенъ.
Ти си единъ безвѣрникъ, отричашъ Бога, философствувашъ, а азъ безъ да напиша нѣкоя книга, има ли Господь или не, мога да ти кажа това. Какъ? Ти си пѫтувалъ прѣзъ нѣкоя мрачна нощь, изстиналъ си, и дойдешъ въ моята колиба, казваш: „Има ли Господь или не? “ Не се занимавамъ съ този въпросъ. Ти нали си гладенъ, краката ти изстинали ли сѫ? Наклаждамъ огънь, слагамъ ти трапеза, угощавамъ те, направя ти леглото, и те питамъ: Въ моята колиба има ли Господь или не?
Не, този въпросъ е изключенъ.
Ние се разговаряме за хлѣбъ, за огънь, а за Бога въпросъ не става, за Бога се разговаряме послѣ. Ти нахрани ли се? Ти вѣрвашъ ли, че тази вечерь те нахранихъ? Той ще ми каже: „Не вѣрвамъ, докажи ми, че ме нахрани“. философствува. Добре, азъ съмъ снаженъ, взема едно дърво, наложа го 1, 2, 3, 4 пѫти, казвамъ му: „Ти вѣрвашъ ли сега, че те убихъ?
към беседата >>
Онова съмнѣние, което е проникнало въ васъ, взѣмете че го изхвърлете; премахнете и съмнѣнието отъ дълбочината на душата си, и веднага ще дойде свѣтлина въ ума ви, ще дойде вѣрата.
Първото нещо: Сега вие съзнавате ли това? Трѣбва да го съзнаете. Ще кажете: „Е, въ това учение! “ – Вѣрвайте въ това учение! Въ какво седи вѣрата?
Онова съмнѣние, което е проникнало въ васъ, взѣмете че го изхвърлете; премахнете и съмнѣнието отъ дълбочината на душата си, и веднага ще дойде свѣтлина въ ума ви, ще дойде вѣрата.
Вие можете да направите и туй усилие въ себе си. Въ какво може да се съмнѣвате? Сегашниятъ общественъ строй е като една дреха и сега той си отива, но не се съмнявайте. Отъ това отиване не се плашете, друга дреха има приготвена. Стариятъ строй е една дреха, която може да се смени.
към беседата >>
Ние се разговаряме за хлѣбъ, за огънь, а за Бога въпросъ не става, за Бога се разговаряме послѣ.
Ти си пѫтувалъ прѣзъ нѣкоя мрачна нощь, изстиналъ си, и дойдешъ въ моята колиба, казваш: „Има ли Господь или не? “ Не се занимавамъ съ този въпросъ. Ти нали си гладенъ, краката ти изстинали ли сѫ? Наклаждамъ огънь, слагамъ ти трапеза, угощавамъ те, направя ти леглото, и те питамъ: Въ моята колиба има ли Господь или не? Не, този въпросъ е изключенъ.
Ние се разговаряме за хлѣбъ, за огънь, а за Бога въпросъ не става, за Бога се разговаряме послѣ.
Ти нахрани ли се? Ти вѣрвашъ ли, че тази вечерь те нахранихъ? Той ще ми каже: „Не вѣрвамъ, докажи ми, че ме нахрани“. философствува. Добре, азъ съмъ снаженъ, взема едно дърво, наложа го 1, 2, 3, 4 пѫти, казвамъ му: „Ти вѣрвашъ ли сега, че те убихъ? “ Ако той каже, че не вѣрва, ще го понатисна още единъ пѫть.
към беседата >>
Вие можете да направите и туй усилие въ себе си.
Трѣбва да го съзнаете. Ще кажете: „Е, въ това учение! “ – Вѣрвайте въ това учение! Въ какво седи вѣрата? Онова съмнѣние, което е проникнало въ васъ, взѣмете че го изхвърлете; премахнете и съмнѣнието отъ дълбочината на душата си, и веднага ще дойде свѣтлина въ ума ви, ще дойде вѣрата.
Вие можете да направите и туй усилие въ себе си.
Въ какво може да се съмнѣвате? Сегашниятъ общественъ строй е като една дреха и сега той си отива, но не се съмнявайте. Отъ това отиване не се плашете, друга дреха има приготвена. Стариятъ строй е една дреха, която може да се смени. Това не е сѫщественото.
към беседата >>
Ти нахрани ли се?
“ Не се занимавамъ съ този въпросъ. Ти нали си гладенъ, краката ти изстинали ли сѫ? Наклаждамъ огънь, слагамъ ти трапеза, угощавамъ те, направя ти леглото, и те питамъ: Въ моята колиба има ли Господь или не? Не, този въпросъ е изключенъ. Ние се разговаряме за хлѣбъ, за огънь, а за Бога въпросъ не става, за Бога се разговаряме послѣ.
Ти нахрани ли се?
Ти вѣрвашъ ли, че тази вечерь те нахранихъ? Той ще ми каже: „Не вѣрвамъ, докажи ми, че ме нахрани“. философствува. Добре, азъ съмъ снаженъ, взема едно дърво, наложа го 1, 2, 3, 4 пѫти, казвамъ му: „Ти вѣрвашъ ли сега, че те убихъ? “ Ако той каже, че не вѣрва, ще го понатисна още единъ пѫть. Питамъ сега: Като го наложа още десетина пѫти нѣма ли да вѣрва?
към беседата >>
Въ какво може да се съмнѣвате?
Ще кажете: „Е, въ това учение! “ – Вѣрвайте въ това учение! Въ какво седи вѣрата? Онова съмнѣние, което е проникнало въ васъ, взѣмете че го изхвърлете; премахнете и съмнѣнието отъ дълбочината на душата си, и веднага ще дойде свѣтлина въ ума ви, ще дойде вѣрата. Вие можете да направите и туй усилие въ себе си.
Въ какво може да се съмнѣвате?
Сегашниятъ общественъ строй е като една дреха и сега той си отива, но не се съмнявайте. Отъ това отиване не се плашете, друга дреха има приготвена. Стариятъ строй е една дреха, която може да се смени. Това не е сѫщественото. Сѫщественото, това сѫ човѣшкитѣ души и духове, а слѣдъ това идватъ човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката воля, съ които ние трѣбва да работимъ.
към беседата >>
Ти вѣрвашъ ли, че тази вечерь те нахранихъ?
Ти нали си гладенъ, краката ти изстинали ли сѫ? Наклаждамъ огънь, слагамъ ти трапеза, угощавамъ те, направя ти леглото, и те питамъ: Въ моята колиба има ли Господь или не? Не, този въпросъ е изключенъ. Ние се разговаряме за хлѣбъ, за огънь, а за Бога въпросъ не става, за Бога се разговаряме послѣ. Ти нахрани ли се?
Ти вѣрвашъ ли, че тази вечерь те нахранихъ?
Той ще ми каже: „Не вѣрвамъ, докажи ми, че ме нахрани“. философствува. Добре, азъ съмъ снаженъ, взема едно дърво, наложа го 1, 2, 3, 4 пѫти, казвамъ му: „Ти вѣрвашъ ли сега, че те убихъ? “ Ако той каже, че не вѣрва, ще го понатисна още единъ пѫть. Питамъ сега: Като го наложа още десетина пѫти нѣма ли да вѣрва? Ще повѣрва.
към беседата >>
Сегашниятъ общественъ строй е като една дреха и сега той си отива, но не се съмнявайте.
“ – Вѣрвайте въ това учение! Въ какво седи вѣрата? Онова съмнѣние, което е проникнало въ васъ, взѣмете че го изхвърлете; премахнете и съмнѣнието отъ дълбочината на душата си, и веднага ще дойде свѣтлина въ ума ви, ще дойде вѣрата. Вие можете да направите и туй усилие въ себе си. Въ какво може да се съмнѣвате?
Сегашниятъ общественъ строй е като една дреха и сега той си отива, но не се съмнявайте.
Отъ това отиване не се плашете, друга дреха има приготвена. Стариятъ строй е една дреха, която може да се смени. Това не е сѫщественото. Сѫщественото, това сѫ човѣшкитѣ души и духове, а слѣдъ това идватъ човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката воля, съ които ние трѣбва да работимъ. И бѫдещата култура ще бѫде култура на човѣшкото сърдце.
към беседата >>
Той ще ми каже: „Не вѣрвамъ, докажи ми, че ме нахрани“. философствува.
Наклаждамъ огънь, слагамъ ти трапеза, угощавамъ те, направя ти леглото, и те питамъ: Въ моята колиба има ли Господь или не? Не, този въпросъ е изключенъ. Ние се разговаряме за хлѣбъ, за огънь, а за Бога въпросъ не става, за Бога се разговаряме послѣ. Ти нахрани ли се? Ти вѣрвашъ ли, че тази вечерь те нахранихъ?
Той ще ми каже: „Не вѣрвамъ, докажи ми, че ме нахрани“. философствува.
Добре, азъ съмъ снаженъ, взема едно дърво, наложа го 1, 2, 3, 4 пѫти, казвамъ му: „Ти вѣрвашъ ли сега, че те убихъ? “ Ако той каже, че не вѣрва, ще го понатисна още единъ пѫть. Питамъ сега: Като го наложа още десетина пѫти нѣма ли да вѣрва? Ще повѣрва. Слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора понеже не вѣрваме въ тия блага, които Господь ни ги дава, Той казва: „Я наложете този!
към беседата >>
Отъ това отиване не се плашете, друга дреха има приготвена.
Въ какво седи вѣрата? Онова съмнѣние, което е проникнало въ васъ, взѣмете че го изхвърлете; премахнете и съмнѣнието отъ дълбочината на душата си, и веднага ще дойде свѣтлина въ ума ви, ще дойде вѣрата. Вие можете да направите и туй усилие въ себе си. Въ какво може да се съмнѣвате? Сегашниятъ общественъ строй е като една дреха и сега той си отива, но не се съмнявайте.
Отъ това отиване не се плашете, друга дреха има приготвена.
Стариятъ строй е една дреха, която може да се смени. Това не е сѫщественото. Сѫщественото, това сѫ човѣшкитѣ души и духове, а слѣдъ това идватъ човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката воля, съ които ние трѣбва да работимъ. И бѫдещата култура ще бѫде култура на човѣшкото сърдце. Подъ „сърдце“ не разбирамъ афекция на вашитѣ чувства.
към беседата >>
Добре, азъ съмъ снаженъ, взема едно дърво, наложа го 1, 2, 3, 4 пѫти, казвамъ му: „Ти вѣрвашъ ли сега, че те убихъ?
Не, този въпросъ е изключенъ. Ние се разговаряме за хлѣбъ, за огънь, а за Бога въпросъ не става, за Бога се разговаряме послѣ. Ти нахрани ли се? Ти вѣрвашъ ли, че тази вечерь те нахранихъ? Той ще ми каже: „Не вѣрвамъ, докажи ми, че ме нахрани“. философствува.
Добре, азъ съмъ снаженъ, взема едно дърво, наложа го 1, 2, 3, 4 пѫти, казвамъ му: „Ти вѣрвашъ ли сега, че те убихъ?
“ Ако той каже, че не вѣрва, ще го понатисна още единъ пѫть. Питамъ сега: Като го наложа още десетина пѫти нѣма ли да вѣрва? Ще повѣрва. Слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора понеже не вѣрваме въ тия блага, които Господь ни ги дава, Той казва: „Я наложете този! “ Като ви наложатъ, казвате: „А, каквото изживѣхъ, разбрахъ реалностьта“.
към беседата >>
Стариятъ строй е една дреха, която може да се смени.
Онова съмнѣние, което е проникнало въ васъ, взѣмете че го изхвърлете; премахнете и съмнѣнието отъ дълбочината на душата си, и веднага ще дойде свѣтлина въ ума ви, ще дойде вѣрата. Вие можете да направите и туй усилие въ себе си. Въ какво може да се съмнѣвате? Сегашниятъ общественъ строй е като една дреха и сега той си отива, но не се съмнявайте. Отъ това отиване не се плашете, друга дреха има приготвена.
Стариятъ строй е една дреха, която може да се смени.
Това не е сѫщественото. Сѫщественото, това сѫ човѣшкитѣ души и духове, а слѣдъ това идватъ човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката воля, съ които ние трѣбва да работимъ. И бѫдещата култура ще бѫде култура на човѣшкото сърдце. Подъ „сърдце“ не разбирамъ афекция на вашитѣ чувства. Не мислете, че чувствата, че афекцията, това е любовь.
към беседата >>
“ Ако той каже, че не вѣрва, ще го понатисна още единъ пѫть.
Ние се разговаряме за хлѣбъ, за огънь, а за Бога въпросъ не става, за Бога се разговаряме послѣ. Ти нахрани ли се? Ти вѣрвашъ ли, че тази вечерь те нахранихъ? Той ще ми каже: „Не вѣрвамъ, докажи ми, че ме нахрани“. философствува. Добре, азъ съмъ снаженъ, взема едно дърво, наложа го 1, 2, 3, 4 пѫти, казвамъ му: „Ти вѣрвашъ ли сега, че те убихъ?
“ Ако той каже, че не вѣрва, ще го понатисна още единъ пѫть.
Питамъ сега: Като го наложа още десетина пѫти нѣма ли да вѣрва? Ще повѣрва. Слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора понеже не вѣрваме въ тия блага, които Господь ни ги дава, Той казва: „Я наложете този! “ Като ви наложатъ, казвате: „А, каквото изживѣхъ, разбрахъ реалностьта“. Повѣрваме – по обратенъ пѫть, но това е сега кривия пѫть.
към беседата >>
Това не е сѫщественото.
Вие можете да направите и туй усилие въ себе си. Въ какво може да се съмнѣвате? Сегашниятъ общественъ строй е като една дреха и сега той си отива, но не се съмнявайте. Отъ това отиване не се плашете, друга дреха има приготвена. Стариятъ строй е една дреха, която може да се смени.
Това не е сѫщественото.
Сѫщественото, това сѫ човѣшкитѣ души и духове, а слѣдъ това идватъ човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката воля, съ които ние трѣбва да работимъ. И бѫдещата култура ще бѫде култура на човѣшкото сърдце. Подъ „сърдце“ не разбирамъ афекция на вашитѣ чувства. Не мислете, че чувствата, че афекцията, това е любовь. Че имашъ едно малко въодушевление, това не е любовь.
към беседата >>
Питамъ сега: Като го наложа още десетина пѫти нѣма ли да вѣрва?
Ти нахрани ли се? Ти вѣрвашъ ли, че тази вечерь те нахранихъ? Той ще ми каже: „Не вѣрвамъ, докажи ми, че ме нахрани“. философствува. Добре, азъ съмъ снаженъ, взема едно дърво, наложа го 1, 2, 3, 4 пѫти, казвамъ му: „Ти вѣрвашъ ли сега, че те убихъ? “ Ако той каже, че не вѣрва, ще го понатисна още единъ пѫть.
Питамъ сега: Като го наложа още десетина пѫти нѣма ли да вѣрва?
Ще повѣрва. Слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора понеже не вѣрваме въ тия блага, които Господь ни ги дава, Той казва: „Я наложете този! “ Като ви наложатъ, казвате: „А, каквото изживѣхъ, разбрахъ реалностьта“. Повѣрваме – по обратенъ пѫть, но това е сега кривия пѫть. Вие сте дошли вече въ друга фаза, трѣбва да повѣрвате въ Божествената Любовь.
към беседата >>
Сѫщественото, това сѫ човѣшкитѣ души и духове, а слѣдъ това идватъ човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката воля, съ които ние трѣбва да работимъ.
Въ какво може да се съмнѣвате? Сегашниятъ общественъ строй е като една дреха и сега той си отива, но не се съмнявайте. Отъ това отиване не се плашете, друга дреха има приготвена. Стариятъ строй е една дреха, която може да се смени. Това не е сѫщественото.
Сѫщественото, това сѫ човѣшкитѣ души и духове, а слѣдъ това идватъ човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката воля, съ които ние трѣбва да работимъ.
И бѫдещата култура ще бѫде култура на човѣшкото сърдце. Подъ „сърдце“ не разбирамъ афекция на вашитѣ чувства. Не мислете, че чувствата, че афекцията, това е любовь. Че имашъ едно малко въодушевление, това не е любовь. Любовьта е нещо неизмѣнно, постоянно, едно силно чувство, което може да издигне човѣка, да го държи въ равновѣсие.
към беседата >>
Ще повѣрва.
Ти вѣрвашъ ли, че тази вечерь те нахранихъ? Той ще ми каже: „Не вѣрвамъ, докажи ми, че ме нахрани“. философствува. Добре, азъ съмъ снаженъ, взема едно дърво, наложа го 1, 2, 3, 4 пѫти, казвамъ му: „Ти вѣрвашъ ли сега, че те убихъ? “ Ако той каже, че не вѣрва, ще го понатисна още единъ пѫть. Питамъ сега: Като го наложа още десетина пѫти нѣма ли да вѣрва?
Ще повѣрва.
Слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора понеже не вѣрваме въ тия блага, които Господь ни ги дава, Той казва: „Я наложете този! “ Като ви наложатъ, казвате: „А, каквото изживѣхъ, разбрахъ реалностьта“. Повѣрваме – по обратенъ пѫть, но това е сега кривия пѫть. Вие сте дошли вече въ друга фаза, трѣбва да повѣрвате въ Божествената Любовь. Приложението на Божествената Любовь седи въ слѣдующето: не изисквай отъ хората да те любятъ!
към беседата >>
И бѫдещата култура ще бѫде култура на човѣшкото сърдце.
Сегашниятъ общественъ строй е като една дреха и сега той си отива, но не се съмнявайте. Отъ това отиване не се плашете, друга дреха има приготвена. Стариятъ строй е една дреха, която може да се смени. Това не е сѫщественото. Сѫщественото, това сѫ човѣшкитѣ души и духове, а слѣдъ това идватъ човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката воля, съ които ние трѣбва да работимъ.
И бѫдещата култура ще бѫде култура на човѣшкото сърдце.
Подъ „сърдце“ не разбирамъ афекция на вашитѣ чувства. Не мислете, че чувствата, че афекцията, това е любовь. Че имашъ едно малко въодушевление, това не е любовь. Любовьта е нещо неизмѣнно, постоянно, едно силно чувство, което може да издигне човѣка, да го държи въ равновѣсие. Сега, всички напримѣръ, имате условия да провѣрите Божественото.
към беседата >>
Слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора понеже не вѣрваме въ тия блага, които Господь ни ги дава, Той казва: „Я наложете този!
Той ще ми каже: „Не вѣрвамъ, докажи ми, че ме нахрани“. философствува. Добре, азъ съмъ снаженъ, взема едно дърво, наложа го 1, 2, 3, 4 пѫти, казвамъ му: „Ти вѣрвашъ ли сега, че те убихъ? “ Ако той каже, че не вѣрва, ще го понатисна още единъ пѫть. Питамъ сега: Като го наложа още десетина пѫти нѣма ли да вѣрва? Ще повѣрва.
Слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора понеже не вѣрваме въ тия блага, които Господь ни ги дава, Той казва: „Я наложете този!
“ Като ви наложатъ, казвате: „А, каквото изживѣхъ, разбрахъ реалностьта“. Повѣрваме – по обратенъ пѫть, но това е сега кривия пѫть. Вие сте дошли вече въ друга фаза, трѣбва да повѣрвате въ Божествената Любовь. Приложението на Божествената Любовь седи въ слѣдующето: не изисквай отъ хората да те любятъ! Искай отъ себе си ти да любишъ.
към беседата >>
Подъ „сърдце“ не разбирамъ афекция на вашитѣ чувства.
Отъ това отиване не се плашете, друга дреха има приготвена. Стариятъ строй е една дреха, която може да се смени. Това не е сѫщественото. Сѫщественото, това сѫ човѣшкитѣ души и духове, а слѣдъ това идватъ човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката воля, съ които ние трѣбва да работимъ. И бѫдещата култура ще бѫде култура на човѣшкото сърдце.
Подъ „сърдце“ не разбирамъ афекция на вашитѣ чувства.
Не мислете, че чувствата, че афекцията, това е любовь. Че имашъ едно малко въодушевление, това не е любовь. Любовьта е нещо неизмѣнно, постоянно, едно силно чувство, което може да издигне човѣка, да го държи въ равновѣсие. Сега, всички напримѣръ, имате условия да провѣрите Божественото. Имате простуда, имате кашлица, ревматизъмъ, защо да не проявите вашата воля, защо да не я упражните?
към беседата >>
“ Като ви наложатъ, казвате: „А, каквото изживѣхъ, разбрахъ реалностьта“.
Добре, азъ съмъ снаженъ, взема едно дърво, наложа го 1, 2, 3, 4 пѫти, казвамъ му: „Ти вѣрвашъ ли сега, че те убихъ? “ Ако той каже, че не вѣрва, ще го понатисна още единъ пѫть. Питамъ сега: Като го наложа още десетина пѫти нѣма ли да вѣрва? Ще повѣрва. Слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора понеже не вѣрваме въ тия блага, които Господь ни ги дава, Той казва: „Я наложете този!
“ Като ви наложатъ, казвате: „А, каквото изживѣхъ, разбрахъ реалностьта“.
Повѣрваме – по обратенъ пѫть, но това е сега кривия пѫть. Вие сте дошли вече въ друга фаза, трѣбва да повѣрвате въ Божествената Любовь. Приложението на Божествената Любовь седи въ слѣдующето: не изисквай отъ хората да те любятъ! Искай отъ себе си ти да любишъ. Ти на Бога нѣма да му заповѣдвашъ.
към беседата >>
Не мислете, че чувствата, че афекцията, това е любовь.
Стариятъ строй е една дреха, която може да се смени. Това не е сѫщественото. Сѫщественото, това сѫ човѣшкитѣ души и духове, а слѣдъ това идватъ човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката воля, съ които ние трѣбва да работимъ. И бѫдещата култура ще бѫде култура на човѣшкото сърдце. Подъ „сърдце“ не разбирамъ афекция на вашитѣ чувства.
Не мислете, че чувствата, че афекцията, това е любовь.
Че имашъ едно малко въодушевление, това не е любовь. Любовьта е нещо неизмѣнно, постоянно, едно силно чувство, което може да издигне човѣка, да го държи въ равновѣсие. Сега, всички напримѣръ, имате условия да провѣрите Божественото. Имате простуда, имате кашлица, ревматизъмъ, защо да не проявите вашата воля, защо да не я упражните? И азъ ще пристѫпя къмъ практическото приложение.
към беседата >>
Повѣрваме – по обратенъ пѫть, но това е сега кривия пѫть.
“ Ако той каже, че не вѣрва, ще го понатисна още единъ пѫть. Питамъ сега: Като го наложа още десетина пѫти нѣма ли да вѣрва? Ще повѣрва. Слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора понеже не вѣрваме въ тия блага, които Господь ни ги дава, Той казва: „Я наложете този! “ Като ви наложатъ, казвате: „А, каквото изживѣхъ, разбрахъ реалностьта“.
Повѣрваме – по обратенъ пѫть, но това е сега кривия пѫть.
Вие сте дошли вече въ друга фаза, трѣбва да повѣрвате въ Божествената Любовь. Приложението на Божествената Любовь седи въ слѣдующето: не изисквай отъ хората да те любятъ! Искай отъ себе си ти да любишъ. Ти на Бога нѣма да му заповѣдвашъ. Ти изисквай отъ Бога Той да се прояви въ тебе, да присъствува въ тебе, и да прояви Любовьта Си.
към беседата >>
Че имашъ едно малко въодушевление, това не е любовь.
Това не е сѫщественото. Сѫщественото, това сѫ човѣшкитѣ души и духове, а слѣдъ това идватъ човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката воля, съ които ние трѣбва да работимъ. И бѫдещата култура ще бѫде култура на човѣшкото сърдце. Подъ „сърдце“ не разбирамъ афекция на вашитѣ чувства. Не мислете, че чувствата, че афекцията, това е любовь.
Че имашъ едно малко въодушевление, това не е любовь.
Любовьта е нещо неизмѣнно, постоянно, едно силно чувство, което може да издигне човѣка, да го държи въ равновѣсие. Сега, всички напримѣръ, имате условия да провѣрите Божественото. Имате простуда, имате кашлица, ревматизъмъ, защо да не проявите вашата воля, защо да не я упражните? И азъ ще пристѫпя къмъ практическото приложение.
към беседата >>
Вие сте дошли вече въ друга фаза, трѣбва да повѣрвате въ Божествената Любовь.
Питамъ сега: Като го наложа още десетина пѫти нѣма ли да вѣрва? Ще повѣрва. Слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора понеже не вѣрваме въ тия блага, които Господь ни ги дава, Той казва: „Я наложете този! “ Като ви наложатъ, казвате: „А, каквото изживѣхъ, разбрахъ реалностьта“. Повѣрваме – по обратенъ пѫть, но това е сега кривия пѫть.
Вие сте дошли вече въ друга фаза, трѣбва да повѣрвате въ Божествената Любовь.
Приложението на Божествената Любовь седи въ слѣдующето: не изисквай отъ хората да те любятъ! Искай отъ себе си ти да любишъ. Ти на Бога нѣма да му заповѣдвашъ. Ти изисквай отъ Бога Той да се прояви въ тебе, да присъствува въ тебе, и да прояви Любовьта Си. Въ туй седи закона.
към беседата >>
Любовьта е нещо неизмѣнно, постоянно, едно силно чувство, което може да издигне човѣка, да го държи въ равновѣсие.
Сѫщественото, това сѫ човѣшкитѣ души и духове, а слѣдъ това идватъ човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката воля, съ които ние трѣбва да работимъ. И бѫдещата култура ще бѫде култура на човѣшкото сърдце. Подъ „сърдце“ не разбирамъ афекция на вашитѣ чувства. Не мислете, че чувствата, че афекцията, това е любовь. Че имашъ едно малко въодушевление, това не е любовь.
Любовьта е нещо неизмѣнно, постоянно, едно силно чувство, което може да издигне човѣка, да го държи въ равновѣсие.
Сега, всички напримѣръ, имате условия да провѣрите Божественото. Имате простуда, имате кашлица, ревматизъмъ, защо да не проявите вашата воля, защо да не я упражните? И азъ ще пристѫпя къмъ практическото приложение.
към беседата >>
Приложението на Божествената Любовь седи въ слѣдующето: не изисквай отъ хората да те любятъ!
Ще повѣрва. Слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора понеже не вѣрваме въ тия блага, които Господь ни ги дава, Той казва: „Я наложете този! “ Като ви наложатъ, казвате: „А, каквото изживѣхъ, разбрахъ реалностьта“. Повѣрваме – по обратенъ пѫть, но това е сега кривия пѫть. Вие сте дошли вече въ друга фаза, трѣбва да повѣрвате въ Божествената Любовь.
Приложението на Божествената Любовь седи въ слѣдующето: не изисквай отъ хората да те любятъ!
Искай отъ себе си ти да любишъ. Ти на Бога нѣма да му заповѣдвашъ. Ти изисквай отъ Бога Той да се прояви въ тебе, да присъствува въ тебе, и да прояви Любовьта Си. Въ туй седи закона. Значи всѣки човѣкъ самъ трѣбва да си попроси.
към беседата >>
Сега, всички напримѣръ, имате условия да провѣрите Божественото.
И бѫдещата култура ще бѫде култура на човѣшкото сърдце. Подъ „сърдце“ не разбирамъ афекция на вашитѣ чувства. Не мислете, че чувствата, че афекцията, това е любовь. Че имашъ едно малко въодушевление, това не е любовь. Любовьта е нещо неизмѣнно, постоянно, едно силно чувство, което може да издигне човѣка, да го държи въ равновѣсие.
Сега, всички напримѣръ, имате условия да провѣрите Божественото.
Имате простуда, имате кашлица, ревматизъмъ, защо да не проявите вашата воля, защо да не я упражните? И азъ ще пристѫпя къмъ практическото приложение.
към беседата >>
Искай отъ себе си ти да любишъ.
Слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора понеже не вѣрваме въ тия блага, които Господь ни ги дава, Той казва: „Я наложете този! “ Като ви наложатъ, казвате: „А, каквото изживѣхъ, разбрахъ реалностьта“. Повѣрваме – по обратенъ пѫть, но това е сега кривия пѫть. Вие сте дошли вече въ друга фаза, трѣбва да повѣрвате въ Божествената Любовь. Приложението на Божествената Любовь седи въ слѣдующето: не изисквай отъ хората да те любятъ!
Искай отъ себе си ти да любишъ.
Ти на Бога нѣма да му заповѣдвашъ. Ти изисквай отъ Бога Той да се прояви въ тебе, да присъствува въ тебе, и да прояви Любовьта Си. Въ туй седи закона. Значи всѣки човѣкъ самъ трѣбва да си попроси. Ако азъ самъ не си попрося, никой никого не може да обърне въ свѣта.
към беседата >>
Имате простуда, имате кашлица, ревматизъмъ, защо да не проявите вашата воля, защо да не я упражните?
Подъ „сърдце“ не разбирамъ афекция на вашитѣ чувства. Не мислете, че чувствата, че афекцията, това е любовь. Че имашъ едно малко въодушевление, това не е любовь. Любовьта е нещо неизмѣнно, постоянно, едно силно чувство, което може да издигне човѣка, да го държи въ равновѣсие. Сега, всички напримѣръ, имате условия да провѣрите Божественото.
Имате простуда, имате кашлица, ревматизъмъ, защо да не проявите вашата воля, защо да не я упражните?
И азъ ще пристѫпя къмъ практическото приложение.
към беседата >>
Ти на Бога нѣма да му заповѣдвашъ.
“ Като ви наложатъ, казвате: „А, каквото изживѣхъ, разбрахъ реалностьта“. Повѣрваме – по обратенъ пѫть, но това е сега кривия пѫть. Вие сте дошли вече въ друга фаза, трѣбва да повѣрвате въ Божествената Любовь. Приложението на Божествената Любовь седи въ слѣдующето: не изисквай отъ хората да те любятъ! Искай отъ себе си ти да любишъ.
Ти на Бога нѣма да му заповѣдвашъ.
Ти изисквай отъ Бога Той да се прояви въ тебе, да присъствува въ тебе, и да прояви Любовьта Си. Въ туй седи закона. Значи всѣки човѣкъ самъ трѣбва да си попроси. Ако азъ самъ не си попрося, никой никого не може да обърне въ свѣта. Да не мислите, че можете да обърнете нѣкого.
към беседата >>
И азъ ще пристѫпя къмъ практическото приложение.
Не мислете, че чувствата, че афекцията, това е любовь. Че имашъ едно малко въодушевление, това не е любовь. Любовьта е нещо неизмѣнно, постоянно, едно силно чувство, което може да издигне човѣка, да го държи въ равновѣсие. Сега, всички напримѣръ, имате условия да провѣрите Божественото. Имате простуда, имате кашлица, ревматизъмъ, защо да не проявите вашата воля, защо да не я упражните?
И азъ ще пристѫпя къмъ практическото приложение.
към беседата >>
Ти изисквай отъ Бога Той да се прояви въ тебе, да присъствува въ тебе, и да прояви Любовьта Си.
Повѣрваме – по обратенъ пѫть, но това е сега кривия пѫть. Вие сте дошли вече въ друга фаза, трѣбва да повѣрвате въ Божествената Любовь. Приложението на Божествената Любовь седи въ слѣдующето: не изисквай отъ хората да те любятъ! Искай отъ себе си ти да любишъ. Ти на Бога нѣма да му заповѣдвашъ.
Ти изисквай отъ Бога Той да се прояви въ тебе, да присъствува въ тебе, и да прояви Любовьта Си.
Въ туй седи закона. Значи всѣки човѣкъ самъ трѣбва да си попроси. Ако азъ самъ не си попрося, никой никого не може да обърне въ свѣта. Да не мислите, че можете да обърнете нѣкого. Единствениятъ, Който може да обърне хората въ свѣта, това е Богъ, който работи отвѫтрѣ въ хората.
към беседата >>
„Вѣрвайте въ Бога, и въ мене вѣрвайте!
„Вѣрвайте въ Бога, и въ мене вѣрвайте!
“ Ако азъ уподобя това на двѣ, течения, едното течение ще бѫде на сърдцето, което идва отъ клонищата, отъ цвѣтоветѣ, а другото течение излиза отъ центъра на земята, отъ коренитѣ.
към беседата >>
Въ туй седи закона.
Вие сте дошли вече въ друга фаза, трѣбва да повѣрвате въ Божествената Любовь. Приложението на Божествената Любовь седи въ слѣдующето: не изисквай отъ хората да те любятъ! Искай отъ себе си ти да любишъ. Ти на Бога нѣма да му заповѣдвашъ. Ти изисквай отъ Бога Той да се прояви въ тебе, да присъствува въ тебе, и да прояви Любовьта Си.
Въ туй седи закона.
Значи всѣки човѣкъ самъ трѣбва да си попроси. Ако азъ самъ не си попрося, никой никого не може да обърне въ свѣта. Да не мислите, че можете да обърнете нѣкого. Единствениятъ, Който може да обърне хората въ свѣта, това е Богъ, който работи отвѫтрѣ въ хората. И азъ нѣма да казвамъ, че Господь ме обърна.
към беседата >>
“ Ако азъ уподобя това на двѣ, течения, едното течение ще бѫде на сърдцето, което идва отъ клонищата, отъ цвѣтоветѣ, а другото течение излиза отъ центъра на земята, отъ коренитѣ.
„Вѣрвайте въ Бога, и въ мене вѣрвайте!
“ Ако азъ уподобя това на двѣ, течения, едното течение ще бѫде на сърдцето, което идва отъ клонищата, отъ цвѣтоветѣ, а другото течение излиза отъ центъра на земята, отъ коренитѣ.
към беседата >>
Значи всѣки човѣкъ самъ трѣбва да си попроси.
Приложението на Божествената Любовь седи въ слѣдующето: не изисквай отъ хората да те любятъ! Искай отъ себе си ти да любишъ. Ти на Бога нѣма да му заповѣдвашъ. Ти изисквай отъ Бога Той да се прояви въ тебе, да присъствува въ тебе, и да прояви Любовьта Си. Въ туй седи закона.
Значи всѣки човѣкъ самъ трѣбва да си попроси.
Ако азъ самъ не си попрося, никой никого не може да обърне въ свѣта. Да не мислите, че можете да обърнете нѣкого. Единствениятъ, Който може да обърне хората въ свѣта, това е Богъ, който работи отвѫтрѣ въ хората. И азъ нѣма да казвамъ, че Господь ме обърна. Не мога да доказвамъ, че Богъ ме обърна, и нѣма да доказвамъ това.
към беседата >>
Да допуснемъ тогава, че вие имате една болка въ гърдитѣ си, ако взѣмете туй течение, което идва въ мозъка, то, ако умътъ ви присъствува, чрѣзъ концентриране на вашия умъ, ще можете да го прекарате къмъ центъръ на земята, и послѣ пакъ къмъ сърдцето, да стане едно движение, и така ще можете да си помогнете.
Да допуснемъ тогава, че вие имате една болка въ гърдитѣ си, ако взѣмете туй течение, което идва въ мозъка, то, ако умътъ ви присъствува, чрѣзъ концентриране на вашия умъ, ще можете да го прекарате къмъ центъръ на земята, и послѣ пакъ къмъ сърдцето, да стане едно движение, и така ще можете да си помогнете.
Но, не се плашете. Нѣкои се плашатъ, че щѣли да се свържатъ съ земята. Не се плашете, нито отъ земята, нито отъ слънцето. Не се плашете! Туй течение отъ слънцето трѣбва да мине прѣзъ центъра на земята отдолу, да виждашъ, че отъ центъра на слънцето образува единъ цѣль свѣтълъ крѫгъ.
към беседата >>
Ако азъ самъ не си попрося, никой никого не може да обърне въ свѣта.
Искай отъ себе си ти да любишъ. Ти на Бога нѣма да му заповѣдвашъ. Ти изисквай отъ Бога Той да се прояви въ тебе, да присъствува въ тебе, и да прояви Любовьта Си. Въ туй седи закона. Значи всѣки човѣкъ самъ трѣбва да си попроси.
Ако азъ самъ не си попрося, никой никого не може да обърне въ свѣта.
Да не мислите, че можете да обърнете нѣкого. Единствениятъ, Който може да обърне хората въ свѣта, това е Богъ, който работи отвѫтрѣ въ хората. И азъ нѣма да казвамъ, че Господь ме обърна. Не мога да доказвамъ, че Богъ ме обърна, и нѣма да доказвамъ това. Азъ трѣбва да зная нещо въ себе си.
към беседата >>
Но, не се плашете.
Да допуснемъ тогава, че вие имате една болка въ гърдитѣ си, ако взѣмете туй течение, което идва въ мозъка, то, ако умътъ ви присъствува, чрѣзъ концентриране на вашия умъ, ще можете да го прекарате къмъ центъръ на земята, и послѣ пакъ къмъ сърдцето, да стане едно движение, и така ще можете да си помогнете.
Но, не се плашете.
Нѣкои се плашатъ, че щѣли да се свържатъ съ земята. Не се плашете, нито отъ земята, нито отъ слънцето. Не се плашете! Туй течение отъ слънцето трѣбва да мине прѣзъ центъра на земята отдолу, да виждашъ, че отъ центъра на слънцето образува единъ цѣль свѣтълъ крѫгъ. Този свѣтълъ крѫгъ ще върви правилно.
към беседата >>
Да не мислите, че можете да обърнете нѣкого.
Ти на Бога нѣма да му заповѣдвашъ. Ти изисквай отъ Бога Той да се прояви въ тебе, да присъствува въ тебе, и да прояви Любовьта Си. Въ туй седи закона. Значи всѣки човѣкъ самъ трѣбва да си попроси. Ако азъ самъ не си попрося, никой никого не може да обърне въ свѣта.
Да не мислите, че можете да обърнете нѣкого.
Единствениятъ, Който може да обърне хората въ свѣта, това е Богъ, който работи отвѫтрѣ въ хората. И азъ нѣма да казвамъ, че Господь ме обърна. Не мога да доказвамъ, че Богъ ме обърна, и нѣма да доказвамъ това. Азъ трѣбва да зная нещо въ себе си. За мене то не съставлява никакво съмнѣние.
към беседата >>
Нѣкои се плашатъ, че щѣли да се свържатъ съ земята.
Да допуснемъ тогава, че вие имате една болка въ гърдитѣ си, ако взѣмете туй течение, което идва въ мозъка, то, ако умътъ ви присъствува, чрѣзъ концентриране на вашия умъ, ще можете да го прекарате къмъ центъръ на земята, и послѣ пакъ къмъ сърдцето, да стане едно движение, и така ще можете да си помогнете. Но, не се плашете.
Нѣкои се плашатъ, че щѣли да се свържатъ съ земята.
Не се плашете, нито отъ земята, нито отъ слънцето. Не се плашете! Туй течение отъ слънцето трѣбва да мине прѣзъ центъра на земята отдолу, да виждашъ, че отъ центъра на слънцето образува единъ цѣль свѣтълъ крѫгъ. Този свѣтълъ крѫгъ ще върви правилно. Започнете така, и ще се образува единъ свѣтълъ крѫгъ, а умътъ ви постепенно ще почне у васъ да се разведрява.
към беседата >>
Единствениятъ, Който може да обърне хората въ свѣта, това е Богъ, който работи отвѫтрѣ въ хората.
Ти изисквай отъ Бога Той да се прояви въ тебе, да присъствува въ тебе, и да прояви Любовьта Си. Въ туй седи закона. Значи всѣки човѣкъ самъ трѣбва да си попроси. Ако азъ самъ не си попрося, никой никого не може да обърне въ свѣта. Да не мислите, че можете да обърнете нѣкого.
Единствениятъ, Който може да обърне хората въ свѣта, това е Богъ, който работи отвѫтрѣ въ хората.
И азъ нѣма да казвамъ, че Господь ме обърна. Не мога да доказвамъ, че Богъ ме обърна, и нѣма да доказвамъ това. Азъ трѣбва да зная нещо въ себе си. За мене то не съставлява никакво съмнѣние. Когато азъ живѣя въ любовь съ Бога, за тази любовь азъ нѣма да говоря на другитѣ хора.
към беседата >>
Не се плашете, нито отъ земята, нито отъ слънцето.
Да допуснемъ тогава, че вие имате една болка въ гърдитѣ си, ако взѣмете туй течение, което идва въ мозъка, то, ако умътъ ви присъствува, чрѣзъ концентриране на вашия умъ, ще можете да го прекарате къмъ центъръ на земята, и послѣ пакъ къмъ сърдцето, да стане едно движение, и така ще можете да си помогнете. Но, не се плашете. Нѣкои се плашатъ, че щѣли да се свържатъ съ земята.
Не се плашете, нито отъ земята, нито отъ слънцето.
Не се плашете! Туй течение отъ слънцето трѣбва да мине прѣзъ центъра на земята отдолу, да виждашъ, че отъ центъра на слънцето образува единъ цѣль свѣтълъ крѫгъ. Този свѣтълъ крѫгъ ще върви правилно. Започнете така, и ще се образува единъ свѣтълъ крѫгъ, а умътъ ви постепенно ще почне у васъ да се разведрява. Щомъ се излѣкувате, тогава може да обърнете течението надолу.
към беседата >>
И азъ нѣма да казвамъ, че Господь ме обърна.
Въ туй седи закона. Значи всѣки човѣкъ самъ трѣбва да си попроси. Ако азъ самъ не си попрося, никой никого не може да обърне въ свѣта. Да не мислите, че можете да обърнете нѣкого. Единствениятъ, Който може да обърне хората въ свѣта, това е Богъ, който работи отвѫтрѣ въ хората.
И азъ нѣма да казвамъ, че Господь ме обърна.
Не мога да доказвамъ, че Богъ ме обърна, и нѣма да доказвамъ това. Азъ трѣбва да зная нещо въ себе си. За мене то не съставлява никакво съмнѣние. Когато азъ живѣя въ любовь съ Бога, за тази любовь азъ нѣма да говоря на другитѣ хора. За тази любовь ще познаятъ по излишъка, който е у тѣхъ, които имъ давамъ.
към беседата >>
Не се плашете!
Да допуснемъ тогава, че вие имате една болка въ гърдитѣ си, ако взѣмете туй течение, което идва въ мозъка, то, ако умътъ ви присъствува, чрѣзъ концентриране на вашия умъ, ще можете да го прекарате къмъ центъръ на земята, и послѣ пакъ къмъ сърдцето, да стане едно движение, и така ще можете да си помогнете. Но, не се плашете. Нѣкои се плашатъ, че щѣли да се свържатъ съ земята. Не се плашете, нито отъ земята, нито отъ слънцето.
Не се плашете!
Туй течение отъ слънцето трѣбва да мине прѣзъ центъра на земята отдолу, да виждашъ, че отъ центъра на слънцето образува единъ цѣль свѣтълъ крѫгъ. Този свѣтълъ крѫгъ ще върви правилно. Започнете така, и ще се образува единъ свѣтълъ крѫгъ, а умътъ ви постепенно ще почне у васъ да се разведрява. Щомъ се излѣкувате, тогава може да обърнете течението надолу. Защото, забелѣжете, вашата духовна природа е уякнала, но вашата воля е отслабнала.
към беседата >>
Не мога да доказвамъ, че Богъ ме обърна, и нѣма да доказвамъ това.
Значи всѣки човѣкъ самъ трѣбва да си попроси. Ако азъ самъ не си попрося, никой никого не може да обърне въ свѣта. Да не мислите, че можете да обърнете нѣкого. Единствениятъ, Който може да обърне хората въ свѣта, това е Богъ, който работи отвѫтрѣ въ хората. И азъ нѣма да казвамъ, че Господь ме обърна.
Не мога да доказвамъ, че Богъ ме обърна, и нѣма да доказвамъ това.
Азъ трѣбва да зная нещо въ себе си. За мене то не съставлява никакво съмнѣние. Когато азъ живѣя въ любовь съ Бога, за тази любовь азъ нѣма да говоря на другитѣ хора. За тази любовь ще познаятъ по излишъка, който е у тѣхъ, които имъ давамъ. Казвамъ: „Ти отъ моята вода, ако ти се хареса, въ моята градина, въ моя разсадникъ може да идвашъ всѣки день, въ него има много плодове, и можешъ да си взимашъ, колкото ти трѣбватъ.
към беседата >>
Туй течение отъ слънцето трѣбва да мине прѣзъ центъра на земята отдолу, да виждашъ, че отъ центъра на слънцето образува единъ цѣль свѣтълъ крѫгъ.
Да допуснемъ тогава, че вие имате една болка въ гърдитѣ си, ако взѣмете туй течение, което идва въ мозъка, то, ако умътъ ви присъствува, чрѣзъ концентриране на вашия умъ, ще можете да го прекарате къмъ центъръ на земята, и послѣ пакъ къмъ сърдцето, да стане едно движение, и така ще можете да си помогнете. Но, не се плашете. Нѣкои се плашатъ, че щѣли да се свържатъ съ земята. Не се плашете, нито отъ земята, нито отъ слънцето. Не се плашете!
Туй течение отъ слънцето трѣбва да мине прѣзъ центъра на земята отдолу, да виждашъ, че отъ центъра на слънцето образува единъ цѣль свѣтълъ крѫгъ.
Този свѣтълъ крѫгъ ще върви правилно. Започнете така, и ще се образува единъ свѣтълъ крѫгъ, а умътъ ви постепенно ще почне у васъ да се разведрява. Щомъ се излѣкувате, тогава може да обърнете течението надолу. Защото, забелѣжете, вашата духовна природа е уякнала, но вашата воля е отслабнала. За да запазите вашата воля, друго едно течение има, обърнете течението отъ центъра на земята къмъ слънцето.
към беседата >>
Азъ трѣбва да зная нещо въ себе си.
Ако азъ самъ не си попрося, никой никого не може да обърне въ свѣта. Да не мислите, че можете да обърнете нѣкого. Единствениятъ, Който може да обърне хората въ свѣта, това е Богъ, който работи отвѫтрѣ въ хората. И азъ нѣма да казвамъ, че Господь ме обърна. Не мога да доказвамъ, че Богъ ме обърна, и нѣма да доказвамъ това.
Азъ трѣбва да зная нещо въ себе си.
За мене то не съставлява никакво съмнѣние. Когато азъ живѣя въ любовь съ Бога, за тази любовь азъ нѣма да говоря на другитѣ хора. За тази любовь ще познаятъ по излишъка, който е у тѣхъ, които имъ давамъ. Казвамъ: „Ти отъ моята вода, ако ти се хареса, въ моята градина, въ моя разсадникъ може да идвашъ всѣки день, въ него има много плодове, и можешъ да си взимашъ, колкото ти трѣбватъ. Каквото ти е потрѣбно за живота, можешъ да си взѣмешъ, нѣма да се осигурявашъ“.
към беседата >>
Този свѣтълъ крѫгъ ще върви правилно.
Но, не се плашете. Нѣкои се плашатъ, че щѣли да се свържатъ съ земята. Не се плашете, нито отъ земята, нито отъ слънцето. Не се плашете! Туй течение отъ слънцето трѣбва да мине прѣзъ центъра на земята отдолу, да виждашъ, че отъ центъра на слънцето образува единъ цѣль свѣтълъ крѫгъ.
Този свѣтълъ крѫгъ ще върви правилно.
Започнете така, и ще се образува единъ свѣтълъ крѫгъ, а умътъ ви постепенно ще почне у васъ да се разведрява. Щомъ се излѣкувате, тогава може да обърнете течението надолу. Защото, забелѣжете, вашата духовна природа е уякнала, но вашата воля е отслабнала. За да запазите вашата воля, друго едно течение има, обърнете течението отъ центъра на земята къмъ слънцето. Тамъ, гдѣто се прѣкръстосватъ тия два крѫга, започва истинската култура на вашето тѣло, у васъ се създава истинския животъ.
към беседата >>
За мене то не съставлява никакво съмнѣние.
Да не мислите, че можете да обърнете нѣкого. Единствениятъ, Който може да обърне хората въ свѣта, това е Богъ, който работи отвѫтрѣ въ хората. И азъ нѣма да казвамъ, че Господь ме обърна. Не мога да доказвамъ, че Богъ ме обърна, и нѣма да доказвамъ това. Азъ трѣбва да зная нещо въ себе си.
За мене то не съставлява никакво съмнѣние.
Когато азъ живѣя въ любовь съ Бога, за тази любовь азъ нѣма да говоря на другитѣ хора. За тази любовь ще познаятъ по излишъка, който е у тѣхъ, които имъ давамъ. Казвамъ: „Ти отъ моята вода, ако ти се хареса, въ моята градина, въ моя разсадникъ може да идвашъ всѣки день, въ него има много плодове, и можешъ да си взимашъ, колкото ти трѣбватъ. Каквото ти е потрѣбно за живота, можешъ да си взѣмешъ, нѣма да се осигурявашъ“.
към беседата >>
Започнете така, и ще се образува единъ свѣтълъ крѫгъ, а умътъ ви постепенно ще почне у васъ да се разведрява.
Нѣкои се плашатъ, че щѣли да се свържатъ съ земята. Не се плашете, нито отъ земята, нито отъ слънцето. Не се плашете! Туй течение отъ слънцето трѣбва да мине прѣзъ центъра на земята отдолу, да виждашъ, че отъ центъра на слънцето образува единъ цѣль свѣтълъ крѫгъ. Този свѣтълъ крѫгъ ще върви правилно.
Започнете така, и ще се образува единъ свѣтълъ крѫгъ, а умътъ ви постепенно ще почне у васъ да се разведрява.
Щомъ се излѣкувате, тогава може да обърнете течението надолу. Защото, забелѣжете, вашата духовна природа е уякнала, но вашата воля е отслабнала. За да запазите вашата воля, друго едно течение има, обърнете течението отъ центъра на земята къмъ слънцето. Тамъ, гдѣто се прѣкръстосватъ тия два крѫга, започва истинската култура на вашето тѣло, у васъ се създава истинския животъ. Не мислете, че тия течения, които идватъ отъ центъра на земята сѫ вредни.
към беседата >>
Когато азъ живѣя въ любовь съ Бога, за тази любовь азъ нѣма да говоря на другитѣ хора.
Единствениятъ, Който може да обърне хората въ свѣта, това е Богъ, който работи отвѫтрѣ въ хората. И азъ нѣма да казвамъ, че Господь ме обърна. Не мога да доказвамъ, че Богъ ме обърна, и нѣма да доказвамъ това. Азъ трѣбва да зная нещо въ себе си. За мене то не съставлява никакво съмнѣние.
Когато азъ живѣя въ любовь съ Бога, за тази любовь азъ нѣма да говоря на другитѣ хора.
За тази любовь ще познаятъ по излишъка, който е у тѣхъ, които имъ давамъ. Казвамъ: „Ти отъ моята вода, ако ти се хареса, въ моята градина, въ моя разсадникъ може да идвашъ всѣки день, въ него има много плодове, и можешъ да си взимашъ, колкото ти трѣбватъ. Каквото ти е потрѣбно за живота, можешъ да си взѣмешъ, нѣма да се осигурявашъ“.
към беседата >>
Щомъ се излѣкувате, тогава може да обърнете течението надолу.
Не се плашете, нито отъ земята, нито отъ слънцето. Не се плашете! Туй течение отъ слънцето трѣбва да мине прѣзъ центъра на земята отдолу, да виждашъ, че отъ центъра на слънцето образува единъ цѣль свѣтълъ крѫгъ. Този свѣтълъ крѫгъ ще върви правилно. Започнете така, и ще се образува единъ свѣтълъ крѫгъ, а умътъ ви постепенно ще почне у васъ да се разведрява.
Щомъ се излѣкувате, тогава може да обърнете течението надолу.
Защото, забелѣжете, вашата духовна природа е уякнала, но вашата воля е отслабнала. За да запазите вашата воля, друго едно течение има, обърнете течението отъ центъра на земята къмъ слънцето. Тамъ, гдѣто се прѣкръстосватъ тия два крѫга, започва истинската култура на вашето тѣло, у васъ се създава истинския животъ. Не мислете, че тия течения, които идватъ отъ центъра на земята сѫ вредни. Не, тѣ сѫ вредни, само ако постоянно текатъ.
към беседата >>
За тази любовь ще познаятъ по излишъка, който е у тѣхъ, които имъ давамъ.
И азъ нѣма да казвамъ, че Господь ме обърна. Не мога да доказвамъ, че Богъ ме обърна, и нѣма да доказвамъ това. Азъ трѣбва да зная нещо въ себе си. За мене то не съставлява никакво съмнѣние. Когато азъ живѣя въ любовь съ Бога, за тази любовь азъ нѣма да говоря на другитѣ хора.
За тази любовь ще познаятъ по излишъка, който е у тѣхъ, които имъ давамъ.
Казвамъ: „Ти отъ моята вода, ако ти се хареса, въ моята градина, въ моя разсадникъ може да идвашъ всѣки день, въ него има много плодове, и можешъ да си взимашъ, колкото ти трѣбватъ. Каквото ти е потрѣбно за живота, можешъ да си взѣмешъ, нѣма да се осигурявашъ“.
към беседата >>
Защото, забелѣжете, вашата духовна природа е уякнала, но вашата воля е отслабнала.
Не се плашете! Туй течение отъ слънцето трѣбва да мине прѣзъ центъра на земята отдолу, да виждашъ, че отъ центъра на слънцето образува единъ цѣль свѣтълъ крѫгъ. Този свѣтълъ крѫгъ ще върви правилно. Започнете така, и ще се образува единъ свѣтълъ крѫгъ, а умътъ ви постепенно ще почне у васъ да се разведрява. Щомъ се излѣкувате, тогава може да обърнете течението надолу.
Защото, забелѣжете, вашата духовна природа е уякнала, но вашата воля е отслабнала.
За да запазите вашата воля, друго едно течение има, обърнете течението отъ центъра на земята къмъ слънцето. Тамъ, гдѣто се прѣкръстосватъ тия два крѫга, започва истинската култура на вашето тѣло, у васъ се създава истинския животъ. Не мислете, че тия течения, които идватъ отъ центъра на земята сѫ вредни. Не, тѣ сѫ вредни, само ако постоянно текатъ. Забелѣжете, навсѣкѫдѣ имате единъ приливъ и единъ отливъ.
към беседата >>
Казвамъ: „Ти отъ моята вода, ако ти се хареса, въ моята градина, въ моя разсадникъ може да идвашъ всѣки день, въ него има много плодове, и можешъ да си взимашъ, колкото ти трѣбватъ.
Не мога да доказвамъ, че Богъ ме обърна, и нѣма да доказвамъ това. Азъ трѣбва да зная нещо въ себе си. За мене то не съставлява никакво съмнѣние. Когато азъ живѣя въ любовь съ Бога, за тази любовь азъ нѣма да говоря на другитѣ хора. За тази любовь ще познаятъ по излишъка, който е у тѣхъ, които имъ давамъ.
Казвамъ: „Ти отъ моята вода, ако ти се хареса, въ моята градина, въ моя разсадникъ може да идвашъ всѣки день, въ него има много плодове, и можешъ да си взимашъ, колкото ти трѣбватъ.
Каквото ти е потрѣбно за живота, можешъ да си взѣмешъ, нѣма да се осигурявашъ“.
към беседата >>
За да запазите вашата воля, друго едно течение има, обърнете течението отъ центъра на земята къмъ слънцето.
Туй течение отъ слънцето трѣбва да мине прѣзъ центъра на земята отдолу, да виждашъ, че отъ центъра на слънцето образува единъ цѣль свѣтълъ крѫгъ. Този свѣтълъ крѫгъ ще върви правилно. Започнете така, и ще се образува единъ свѣтълъ крѫгъ, а умътъ ви постепенно ще почне у васъ да се разведрява. Щомъ се излѣкувате, тогава може да обърнете течението надолу. Защото, забелѣжете, вашата духовна природа е уякнала, но вашата воля е отслабнала.
За да запазите вашата воля, друго едно течение има, обърнете течението отъ центъра на земята къмъ слънцето.
Тамъ, гдѣто се прѣкръстосватъ тия два крѫга, започва истинската култура на вашето тѣло, у васъ се създава истинския животъ. Не мислете, че тия течения, които идватъ отъ центъра на земята сѫ вредни. Не, тѣ сѫ вредни, само ако постоянно текатъ. Забелѣжете, навсѣкѫдѣ имате единъ приливъ и единъ отливъ. Това става и у вашето сърдце.
към беседата >>
Каквото ти е потрѣбно за живота, можешъ да си взѣмешъ, нѣма да се осигурявашъ“.
Азъ трѣбва да зная нещо въ себе си. За мене то не съставлява никакво съмнѣние. Когато азъ живѣя въ любовь съ Бога, за тази любовь азъ нѣма да говоря на другитѣ хора. За тази любовь ще познаятъ по излишъка, който е у тѣхъ, които имъ давамъ. Казвамъ: „Ти отъ моята вода, ако ти се хареса, въ моята градина, въ моя разсадникъ може да идвашъ всѣки день, въ него има много плодове, и можешъ да си взимашъ, колкото ти трѣбватъ.
Каквото ти е потрѣбно за живота, можешъ да си взѣмешъ, нѣма да се осигурявашъ“.
към беседата >>
Тамъ, гдѣто се прѣкръстосватъ тия два крѫга, започва истинската култура на вашето тѣло, у васъ се създава истинския животъ.
Този свѣтълъ крѫгъ ще върви правилно. Започнете така, и ще се образува единъ свѣтълъ крѫгъ, а умътъ ви постепенно ще почне у васъ да се разведрява. Щомъ се излѣкувате, тогава може да обърнете течението надолу. Защото, забелѣжете, вашата духовна природа е уякнала, но вашата воля е отслабнала. За да запазите вашата воля, друго едно течение има, обърнете течението отъ центъра на земята къмъ слънцето.
Тамъ, гдѣто се прѣкръстосватъ тия два крѫга, започва истинската култура на вашето тѣло, у васъ се създава истинския животъ.
Не мислете, че тия течения, които идватъ отъ центъра на земята сѫ вредни. Не, тѣ сѫ вредни, само ако постоянно текатъ. Забелѣжете, навсѣкѫдѣ имате единъ приливъ и единъ отливъ. Това става и у вашето сърдце. Имате едно приятно настроение, то трае 1 минута, 2 минути, половинъ часъ, 1 часъ, единъ день и се сменя, изгубите го, у васъ настава една реакция, тъмнина – имате обратно течение.
към беседата >>
Когато Христосъ въ тази глава се обръща къмъ ученицитѣ си, Той казва: „Вѣрвайте въ Бога и въ мене вѣрвайте“.
Когато Христосъ въ тази глава се обръща къмъ ученицитѣ си, Той казва: „Вѣрвайте въ Бога и въ мене вѣрвайте“.
Вѣрвайте въ абсолютното, което не се измѣня вѣрвайте и въ мене, който обяснѣва променитѣ.
към беседата >>
Не мислете, че тия течения, които идватъ отъ центъра на земята сѫ вредни.
Започнете така, и ще се образува единъ свѣтълъ крѫгъ, а умътъ ви постепенно ще почне у васъ да се разведрява. Щомъ се излѣкувате, тогава може да обърнете течението надолу. Защото, забелѣжете, вашата духовна природа е уякнала, но вашата воля е отслабнала. За да запазите вашата воля, друго едно течение има, обърнете течението отъ центъра на земята къмъ слънцето. Тамъ, гдѣто се прѣкръстосватъ тия два крѫга, започва истинската култура на вашето тѣло, у васъ се създава истинския животъ.
Не мислете, че тия течения, които идватъ отъ центъра на земята сѫ вредни.
Не, тѣ сѫ вредни, само ако постоянно текатъ. Забелѣжете, навсѣкѫдѣ имате единъ приливъ и единъ отливъ. Това става и у вашето сърдце. Имате едно приятно настроение, то трае 1 минута, 2 минути, половинъ часъ, 1 часъ, единъ день и се сменя, изгубите го, у васъ настава една реакция, тъмнина – имате обратно течение. Ако вие разбирате закона, вие тогава ще си приготвите, ще си създадете една нощь и единъ огънь, та като дойде туй течение отдолу, непрѣменно трѣбва да имате една запалена свѣщь и огънь на огнището си.
към беседата >>
Вѣрвайте въ абсолютното, което не се измѣня вѣрвайте и въ мене, който обяснѣва променитѣ.
Когато Христосъ въ тази глава се обръща къмъ ученицитѣ си, Той казва: „Вѣрвайте въ Бога и въ мене вѣрвайте“.
Вѣрвайте въ абсолютното, което не се измѣня вѣрвайте и въ мене, който обяснѣва променитѣ.
към беседата >>
Не, тѣ сѫ вредни, само ако постоянно текатъ.
Щомъ се излѣкувате, тогава може да обърнете течението надолу. Защото, забелѣжете, вашата духовна природа е уякнала, но вашата воля е отслабнала. За да запазите вашата воля, друго едно течение има, обърнете течението отъ центъра на земята къмъ слънцето. Тамъ, гдѣто се прѣкръстосватъ тия два крѫга, започва истинската култура на вашето тѣло, у васъ се създава истинския животъ. Не мислете, че тия течения, които идватъ отъ центъра на земята сѫ вредни.
Не, тѣ сѫ вредни, само ако постоянно текатъ.
Забелѣжете, навсѣкѫдѣ имате единъ приливъ и единъ отливъ. Това става и у вашето сърдце. Имате едно приятно настроение, то трае 1 минута, 2 минути, половинъ часъ, 1 часъ, единъ день и се сменя, изгубите го, у васъ настава една реакция, тъмнина – имате обратно течение. Ако вие разбирате закона, вие тогава ще си приготвите, ще си създадете една нощь и единъ огънь, та като дойде туй течение отдолу, непрѣменно трѣбва да имате една запалена свѣщь и огънь на огнището си. И този материалъ веднага ще го използувате като едно гориво.
към беседата >>
И въ съврѣменната философия, и въ съврѣменната наука се обяснѣватъ всички противорѣчия.
И въ съврѣменната философия, и въ съврѣменната наука се обяснѣватъ всички противорѣчия.
Науката, това е едната страна на реалностьта, а другата – философитѣ обяснѣватъ туй абсолютното, метафизическото, неизмѣняемото. Сега, ние разглеждаме тия двѣ реалности, и трѣбва да ги приложимъ въ живота си. Често съмъ ви казвалъ, че можете да опитате Бога. Какъвто опить и да направите, вие ще се усъмните. Казвамъ ви тъй: Вие днесъ ще застанете на еди-коя си улица, и ще чакате, въ 10 часа тамъ ще мине еди-кой се господинъ.
към беседата >>
Забелѣжете, навсѣкѫдѣ имате единъ приливъ и единъ отливъ.
Защото, забелѣжете, вашата духовна природа е уякнала, но вашата воля е отслабнала. За да запазите вашата воля, друго едно течение има, обърнете течението отъ центъра на земята къмъ слънцето. Тамъ, гдѣто се прѣкръстосватъ тия два крѫга, започва истинската култура на вашето тѣло, у васъ се създава истинския животъ. Не мислете, че тия течения, които идватъ отъ центъра на земята сѫ вредни. Не, тѣ сѫ вредни, само ако постоянно текатъ.
Забелѣжете, навсѣкѫдѣ имате единъ приливъ и единъ отливъ.
Това става и у вашето сърдце. Имате едно приятно настроение, то трае 1 минута, 2 минути, половинъ часъ, 1 часъ, единъ день и се сменя, изгубите го, у васъ настава една реакция, тъмнина – имате обратно течение. Ако вие разбирате закона, вие тогава ще си приготвите, ще си създадете една нощь и единъ огънь, та като дойде туй течение отдолу, непрѣменно трѣбва да имате една запалена свѣщь и огънь на огнището си. И този материалъ веднага ще го използувате като едно гориво. Та, като ставатъ тия смѣни на течения, вие казвате: „Не мога, азъ изгубихъ вѣрата си“.
към беседата >>
Науката, това е едната страна на реалностьта, а другата – философитѣ обяснѣватъ туй абсолютното, метафизическото, неизмѣняемото.
И въ съврѣменната философия, и въ съврѣменната наука се обяснѣватъ всички противорѣчия.
Науката, това е едната страна на реалностьта, а другата – философитѣ обяснѣватъ туй абсолютното, метафизическото, неизмѣняемото.
Сега, ние разглеждаме тия двѣ реалности, и трѣбва да ги приложимъ въ живота си. Често съмъ ви казвалъ, че можете да опитате Бога. Какъвто опить и да направите, вие ще се усъмните. Казвамъ ви тъй: Вие днесъ ще застанете на еди-коя си улица, и ще чакате, въ 10 часа тамъ ще мине еди-кой се господинъ. Вие не го познавате, но той ще ви чака и ще ви помогне.
към беседата >>
Това става и у вашето сърдце.
За да запазите вашата воля, друго едно течение има, обърнете течението отъ центъра на земята къмъ слънцето. Тамъ, гдѣто се прѣкръстосватъ тия два крѫга, започва истинската култура на вашето тѣло, у васъ се създава истинския животъ. Не мислете, че тия течения, които идватъ отъ центъра на земята сѫ вредни. Не, тѣ сѫ вредни, само ако постоянно текатъ. Забелѣжете, навсѣкѫдѣ имате единъ приливъ и единъ отливъ.
Това става и у вашето сърдце.
Имате едно приятно настроение, то трае 1 минута, 2 минути, половинъ часъ, 1 часъ, единъ день и се сменя, изгубите го, у васъ настава една реакция, тъмнина – имате обратно течение. Ако вие разбирате закона, вие тогава ще си приготвите, ще си създадете една нощь и единъ огънь, та като дойде туй течение отдолу, непрѣменно трѣбва да имате една запалена свѣщь и огънь на огнището си. И този материалъ веднага ще го използувате като едно гориво. Та, като ставатъ тия смѣни на течения, вие казвате: „Не мога, азъ изгубихъ вѣрата си“. Не си изгубилъ вѣрата си.
към беседата >>
Сега, ние разглеждаме тия двѣ реалности, и трѣбва да ги приложимъ въ живота си.
И въ съврѣменната философия, и въ съврѣменната наука се обяснѣватъ всички противорѣчия. Науката, това е едната страна на реалностьта, а другата – философитѣ обяснѣватъ туй абсолютното, метафизическото, неизмѣняемото.
Сега, ние разглеждаме тия двѣ реалности, и трѣбва да ги приложимъ въ живота си.
Често съмъ ви казвалъ, че можете да опитате Бога. Какъвто опить и да направите, вие ще се усъмните. Казвамъ ви тъй: Вие днесъ ще застанете на еди-коя си улица, и ще чакате, въ 10 часа тамъ ще мине еди-кой се господинъ. Вие не го познавате, но той ще ви чака и ще ви помогне. Знаете ли какво ще се случи?
към беседата >>
Имате едно приятно настроение, то трае 1 минута, 2 минути, половинъ часъ, 1 часъ, единъ день и се сменя, изгубите го, у васъ настава една реакция, тъмнина – имате обратно течение.
Тамъ, гдѣто се прѣкръстосватъ тия два крѫга, започва истинската култура на вашето тѣло, у васъ се създава истинския животъ. Не мислете, че тия течения, които идватъ отъ центъра на земята сѫ вредни. Не, тѣ сѫ вредни, само ако постоянно текатъ. Забелѣжете, навсѣкѫдѣ имате единъ приливъ и единъ отливъ. Това става и у вашето сърдце.
Имате едно приятно настроение, то трае 1 минута, 2 минути, половинъ часъ, 1 часъ, единъ день и се сменя, изгубите го, у васъ настава една реакция, тъмнина – имате обратно течение.
Ако вие разбирате закона, вие тогава ще си приготвите, ще си създадете една нощь и единъ огънь, та като дойде туй течение отдолу, непрѣменно трѣбва да имате една запалена свѣщь и огънь на огнището си. И този материалъ веднага ще го използувате като едно гориво. Та, като ставатъ тия смѣни на течения, вие казвате: „Не мога, азъ изгубихъ вѣрата си“. Не си изгубилъ вѣрата си. „Азъ станахъ по-лошъ“.
към беседата >>
Често съмъ ви казвалъ, че можете да опитате Бога.
И въ съврѣменната философия, и въ съврѣменната наука се обяснѣватъ всички противорѣчия. Науката, това е едната страна на реалностьта, а другата – философитѣ обяснѣватъ туй абсолютното, метафизическото, неизмѣняемото. Сега, ние разглеждаме тия двѣ реалности, и трѣбва да ги приложимъ въ живота си.
Често съмъ ви казвалъ, че можете да опитате Бога.
Какъвто опить и да направите, вие ще се усъмните. Казвамъ ви тъй: Вие днесъ ще застанете на еди-коя си улица, и ще чакате, въ 10 часа тамъ ще мине еди-кой се господинъ. Вие не го познавате, но той ще ви чака и ще ви помогне. Знаете ли какво ще се случи? Вие сте извадили часовника си и чакате, точно въ 10 часа ще дойде този господинъ, обаче между вашиятъ часовникъ и този на господина ще има една разлика най-много отъ половинъ часъ.
към беседата >>
Ако вие разбирате закона, вие тогава ще си приготвите, ще си създадете една нощь и единъ огънь, та като дойде туй течение отдолу, непрѣменно трѣбва да имате една запалена свѣщь и огънь на огнището си.
Не мислете, че тия течения, които идватъ отъ центъра на земята сѫ вредни. Не, тѣ сѫ вредни, само ако постоянно текатъ. Забелѣжете, навсѣкѫдѣ имате единъ приливъ и единъ отливъ. Това става и у вашето сърдце. Имате едно приятно настроение, то трае 1 минута, 2 минути, половинъ часъ, 1 часъ, единъ день и се сменя, изгубите го, у васъ настава една реакция, тъмнина – имате обратно течение.
Ако вие разбирате закона, вие тогава ще си приготвите, ще си създадете една нощь и единъ огънь, та като дойде туй течение отдолу, непрѣменно трѣбва да имате една запалена свѣщь и огънь на огнището си.
И този материалъ веднага ще го използувате като едно гориво. Та, като ставатъ тия смѣни на течения, вие казвате: „Не мога, азъ изгубихъ вѣрата си“. Не си изгубилъ вѣрата си. „Азъ станахъ по-лошъ“. – Не си станалъ по-лошъ.
към беседата >>
Какъвто опить и да направите, вие ще се усъмните.
И въ съврѣменната философия, и въ съврѣменната наука се обяснѣватъ всички противорѣчия. Науката, това е едната страна на реалностьта, а другата – философитѣ обяснѣватъ туй абсолютното, метафизическото, неизмѣняемото. Сега, ние разглеждаме тия двѣ реалности, и трѣбва да ги приложимъ въ живота си. Често съмъ ви казвалъ, че можете да опитате Бога.
Какъвто опить и да направите, вие ще се усъмните.
Казвамъ ви тъй: Вие днесъ ще застанете на еди-коя си улица, и ще чакате, въ 10 часа тамъ ще мине еди-кой се господинъ. Вие не го познавате, но той ще ви чака и ще ви помогне. Знаете ли какво ще се случи? Вие сте извадили часовника си и чакате, точно въ 10 часа ще дойде този господинъ, обаче между вашиятъ часовникъ и този на господина ще има една разлика най-много отъ половинъ часъ. Вие седите, чакате, става 10 часа.
към беседата >>
И този материалъ веднага ще го използувате като едно гориво.
Не, тѣ сѫ вредни, само ако постоянно текатъ. Забелѣжете, навсѣкѫдѣ имате единъ приливъ и единъ отливъ. Това става и у вашето сърдце. Имате едно приятно настроение, то трае 1 минута, 2 минути, половинъ часъ, 1 часъ, единъ день и се сменя, изгубите го, у васъ настава една реакция, тъмнина – имате обратно течение. Ако вие разбирате закона, вие тогава ще си приготвите, ще си създадете една нощь и единъ огънь, та като дойде туй течение отдолу, непрѣменно трѣбва да имате една запалена свѣщь и огънь на огнището си.
И този материалъ веднага ще го използувате като едно гориво.
Та, като ставатъ тия смѣни на течения, вие казвате: „Не мога, азъ изгубихъ вѣрата си“. Не си изгубилъ вѣрата си. „Азъ станахъ по-лошъ“. – Не си станалъ по-лошъ. Това е едно врѣменно състояние.
към беседата >>
Казвамъ ви тъй: Вие днесъ ще застанете на еди-коя си улица, и ще чакате, въ 10 часа тамъ ще мине еди-кой се господинъ.
И въ съврѣменната философия, и въ съврѣменната наука се обяснѣватъ всички противорѣчия. Науката, това е едната страна на реалностьта, а другата – философитѣ обяснѣватъ туй абсолютното, метафизическото, неизмѣняемото. Сега, ние разглеждаме тия двѣ реалности, и трѣбва да ги приложимъ въ живота си. Често съмъ ви казвалъ, че можете да опитате Бога. Какъвто опить и да направите, вие ще се усъмните.
Казвамъ ви тъй: Вие днесъ ще застанете на еди-коя си улица, и ще чакате, въ 10 часа тамъ ще мине еди-кой се господинъ.
Вие не го познавате, но той ще ви чака и ще ви помогне. Знаете ли какво ще се случи? Вие сте извадили часовника си и чакате, точно въ 10 часа ще дойде този господинъ, обаче между вашиятъ часовникъ и този на господина ще има една разлика най-много отъ половинъ часъ. Вие седите, чакате, става 10 часа. А той ще дойде спорѣдъ своя часовникъ.
към беседата >>
Та, като ставатъ тия смѣни на течения, вие казвате: „Не мога, азъ изгубихъ вѣрата си“.
Забелѣжете, навсѣкѫдѣ имате единъ приливъ и единъ отливъ. Това става и у вашето сърдце. Имате едно приятно настроение, то трае 1 минута, 2 минути, половинъ часъ, 1 часъ, единъ день и се сменя, изгубите го, у васъ настава една реакция, тъмнина – имате обратно течение. Ако вие разбирате закона, вие тогава ще си приготвите, ще си създадете една нощь и единъ огънь, та като дойде туй течение отдолу, непрѣменно трѣбва да имате една запалена свѣщь и огънь на огнището си. И този материалъ веднага ще го използувате като едно гориво.
Та, като ставатъ тия смѣни на течения, вие казвате: „Не мога, азъ изгубихъ вѣрата си“.
Не си изгубилъ вѣрата си. „Азъ станахъ по-лошъ“. – Не си станалъ по-лошъ. Това е едно врѣменно състояние. Тия състояния, у младитѣ ги има повече.
към беседата >>
Вие не го познавате, но той ще ви чака и ще ви помогне.
Науката, това е едната страна на реалностьта, а другата – философитѣ обяснѣватъ туй абсолютното, метафизическото, неизмѣняемото. Сега, ние разглеждаме тия двѣ реалности, и трѣбва да ги приложимъ въ живота си. Често съмъ ви казвалъ, че можете да опитате Бога. Какъвто опить и да направите, вие ще се усъмните. Казвамъ ви тъй: Вие днесъ ще застанете на еди-коя си улица, и ще чакате, въ 10 часа тамъ ще мине еди-кой се господинъ.
Вие не го познавате, но той ще ви чака и ще ви помогне.
Знаете ли какво ще се случи? Вие сте извадили часовника си и чакате, точно въ 10 часа ще дойде този господинъ, обаче между вашиятъ часовникъ и този на господина ще има една разлика най-много отъ половинъ часъ. Вие седите, чакате, става 10 часа. А той ще дойде спорѣдъ своя часовникъ. Вие се тревожите, казвате: „Ето, не се сбѫдна.
към беседата >>
Не си изгубилъ вѣрата си.
Това става и у вашето сърдце. Имате едно приятно настроение, то трае 1 минута, 2 минути, половинъ часъ, 1 часъ, единъ день и се сменя, изгубите го, у васъ настава една реакция, тъмнина – имате обратно течение. Ако вие разбирате закона, вие тогава ще си приготвите, ще си създадете една нощь и единъ огънь, та като дойде туй течение отдолу, непрѣменно трѣбва да имате една запалена свѣщь и огънь на огнището си. И този материалъ веднага ще го използувате като едно гориво. Та, като ставатъ тия смѣни на течения, вие казвате: „Не мога, азъ изгубихъ вѣрата си“.
Не си изгубилъ вѣрата си.
„Азъ станахъ по-лошъ“. – Не си станалъ по-лошъ. Това е едно врѣменно състояние. Тия състояния, у младитѣ ги има повече. Тия течения, тия настроения, у момата и момъка се смѣнятъ по нѣколко пѫти на день.
към беседата >>
Знаете ли какво ще се случи?
Сега, ние разглеждаме тия двѣ реалности, и трѣбва да ги приложимъ въ живота си. Често съмъ ви казвалъ, че можете да опитате Бога. Какъвто опить и да направите, вие ще се усъмните. Казвамъ ви тъй: Вие днесъ ще застанете на еди-коя си улица, и ще чакате, въ 10 часа тамъ ще мине еди-кой се господинъ. Вие не го познавате, но той ще ви чака и ще ви помогне.
Знаете ли какво ще се случи?
Вие сте извадили часовника си и чакате, точно въ 10 часа ще дойде този господинъ, обаче между вашиятъ часовникъ и този на господина ще има една разлика най-много отъ половинъ часъ. Вие седите, чакате, става 10 часа. А той ще дойде спорѣдъ своя часовникъ. Вие се тревожите, казвате: „Ето, не се сбѫдна. Друго яче, какъ може да бѫде?
към беседата >>
„Азъ станахъ по-лошъ“.
Имате едно приятно настроение, то трае 1 минута, 2 минути, половинъ часъ, 1 часъ, единъ день и се сменя, изгубите го, у васъ настава една реакция, тъмнина – имате обратно течение. Ако вие разбирате закона, вие тогава ще си приготвите, ще си създадете една нощь и единъ огънь, та като дойде туй течение отдолу, непрѣменно трѣбва да имате една запалена свѣщь и огънь на огнището си. И този материалъ веднага ще го използувате като едно гориво. Та, като ставатъ тия смѣни на течения, вие казвате: „Не мога, азъ изгубихъ вѣрата си“. Не си изгубилъ вѣрата си.
„Азъ станахъ по-лошъ“.
– Не си станалъ по-лошъ. Това е едно врѣменно състояние. Тия състояния, у младитѣ ги има повече. Тия течения, тия настроения, у момата и момъка се смѣнятъ по нѣколко пѫти на день. Когато дойде врѣме момата да се жени, тия течения се смѣнятъ по 100 пѫти на день.
към беседата >>
Вие сте извадили часовника си и чакате, точно въ 10 часа ще дойде този господинъ, обаче между вашиятъ часовникъ и този на господина ще има една разлика най-много отъ половинъ часъ.
Често съмъ ви казвалъ, че можете да опитате Бога. Какъвто опить и да направите, вие ще се усъмните. Казвамъ ви тъй: Вие днесъ ще застанете на еди-коя си улица, и ще чакате, въ 10 часа тамъ ще мине еди-кой се господинъ. Вие не го познавате, но той ще ви чака и ще ви помогне. Знаете ли какво ще се случи?
Вие сте извадили часовника си и чакате, точно въ 10 часа ще дойде този господинъ, обаче между вашиятъ часовникъ и този на господина ще има една разлика най-много отъ половинъ часъ.
Вие седите, чакате, става 10 часа. А той ще дойде спорѣдъ своя часовникъ. Вие се тревожите, казвате: „Ето, не се сбѫдна. Друго яче, какъ може да бѫде? Може ли той да закъснѣва?
към беседата >>
– Не си станалъ по-лошъ.
Ако вие разбирате закона, вие тогава ще си приготвите, ще си създадете една нощь и единъ огънь, та като дойде туй течение отдолу, непрѣменно трѣбва да имате една запалена свѣщь и огънь на огнището си. И този материалъ веднага ще го използувате като едно гориво. Та, като ставатъ тия смѣни на течения, вие казвате: „Не мога, азъ изгубихъ вѣрата си“. Не си изгубилъ вѣрата си. „Азъ станахъ по-лошъ“.
– Не си станалъ по-лошъ.
Това е едно врѣменно състояние. Тия състояния, у младитѣ ги има повече. Тия течения, тия настроения, у момата и момъка се смѣнятъ по нѣколко пѫти на день. Когато дойде врѣме момата да се жени, тия течения се смѣнятъ по 100 пѫти на день. Нѣкой пѫть тя казва: „Азъ ще го взѣма“.
към беседата >>
Вие седите, чакате, става 10 часа.
Какъвто опить и да направите, вие ще се усъмните. Казвамъ ви тъй: Вие днесъ ще застанете на еди-коя си улица, и ще чакате, въ 10 часа тамъ ще мине еди-кой се господинъ. Вие не го познавате, но той ще ви чака и ще ви помогне. Знаете ли какво ще се случи? Вие сте извадили часовника си и чакате, точно въ 10 часа ще дойде този господинъ, обаче между вашиятъ часовникъ и този на господина ще има една разлика най-много отъ половинъ часъ.
Вие седите, чакате, става 10 часа.
А той ще дойде спорѣдъ своя часовникъ. Вие се тревожите, казвате: „Ето, не се сбѫдна. Друго яче, какъ може да бѫде? Може ли той да закъснѣва? “ Не, не, той ще дойде спорѣдъ часовника си.
към беседата >>
Това е едно врѣменно състояние.
И този материалъ веднага ще го използувате като едно гориво. Та, като ставатъ тия смѣни на течения, вие казвате: „Не мога, азъ изгубихъ вѣрата си“. Не си изгубилъ вѣрата си. „Азъ станахъ по-лошъ“. – Не си станалъ по-лошъ.
Това е едно врѣменно състояние.
Тия състояния, у младитѣ ги има повече. Тия течения, тия настроения, у момата и момъка се смѣнятъ по нѣколко пѫти на день. Когато дойде врѣме момата да се жени, тия течения се смѣнятъ по 100 пѫти на день. Нѣкой пѫть тя казва: „Азъ ще го взѣма“. Това е учението на сърдцето.
към беседата >>
А той ще дойде спорѣдъ своя часовникъ.
Казвамъ ви тъй: Вие днесъ ще застанете на еди-коя си улица, и ще чакате, въ 10 часа тамъ ще мине еди-кой се господинъ. Вие не го познавате, но той ще ви чака и ще ви помогне. Знаете ли какво ще се случи? Вие сте извадили часовника си и чакате, точно въ 10 часа ще дойде този господинъ, обаче между вашиятъ часовникъ и този на господина ще има една разлика най-много отъ половинъ часъ. Вие седите, чакате, става 10 часа.
А той ще дойде спорѣдъ своя часовникъ.
Вие се тревожите, казвате: „Ето, не се сбѫдна. Друго яче, какъ може да бѫде? Може ли той да закъснѣва? “ Не, не, той ще дойде спорѣдъ часовника си. По което врѣме дойде, то е неговото врѣме, точно ще дойде той, нито една минута нѣма да закъснѣе, може да опитате.
към беседата >>
Тия състояния, у младитѣ ги има повече.
Та, като ставатъ тия смѣни на течения, вие казвате: „Не мога, азъ изгубихъ вѣрата си“. Не си изгубилъ вѣрата си. „Азъ станахъ по-лошъ“. – Не си станалъ по-лошъ. Това е едно врѣменно състояние.
Тия състояния, у младитѣ ги има повече.
Тия течения, тия настроения, у момата и момъка се смѣнятъ по нѣколко пѫти на день. Когато дойде врѣме момата да се жени, тия течения се смѣнятъ по 100 пѫти на день. Нѣкой пѫть тя казва: „Азъ ще го взѣма“. Това е учението на сърдцето. Дойде друго течение, тя казва: „Не го искамъ, черенъ ми е той, черенъ ми е, не го искамъ“.
към беседата >>
Вие се тревожите, казвате: „Ето, не се сбѫдна.
Вие не го познавате, но той ще ви чака и ще ви помогне. Знаете ли какво ще се случи? Вие сте извадили часовника си и чакате, точно въ 10 часа ще дойде този господинъ, обаче между вашиятъ часовникъ и този на господина ще има една разлика най-много отъ половинъ часъ. Вие седите, чакате, става 10 часа. А той ще дойде спорѣдъ своя часовникъ.
Вие се тревожите, казвате: „Ето, не се сбѫдна.
Друго яче, какъ може да бѫде? Може ли той да закъснѣва? “ Не, не, той ще дойде спорѣдъ часовника си. По което врѣме дойде, то е неговото врѣме, точно ще дойде той, нито една минута нѣма да закъснѣе, може да опитате. Когато той наближи, какво ще стане у васъ?
към беседата >>
Тия течения, тия настроения, у момата и момъка се смѣнятъ по нѣколко пѫти на день.
Не си изгубилъ вѣрата си. „Азъ станахъ по-лошъ“. – Не си станалъ по-лошъ. Това е едно врѣменно състояние. Тия състояния, у младитѣ ги има повече.
Тия течения, тия настроения, у момата и момъка се смѣнятъ по нѣколко пѫти на день.
Когато дойде врѣме момата да се жени, тия течения се смѣнятъ по 100 пѫти на день. Нѣкой пѫть тя казва: „Азъ ще го взѣма“. Това е учението на сърдцето. Дойде друго течение, тя казва: „Не го искамъ, черенъ ми е той, черенъ ми е, не го искамъ“. Това е другото течение.
към беседата >>
Друго яче, какъ може да бѫде?
Знаете ли какво ще се случи? Вие сте извадили часовника си и чакате, точно въ 10 часа ще дойде този господинъ, обаче между вашиятъ часовникъ и този на господина ще има една разлика най-много отъ половинъ часъ. Вие седите, чакате, става 10 часа. А той ще дойде спорѣдъ своя часовникъ. Вие се тревожите, казвате: „Ето, не се сбѫдна.
Друго яче, какъ може да бѫде?
Може ли той да закъснѣва? “ Не, не, той ще дойде спорѣдъ часовника си. По което врѣме дойде, то е неговото врѣме, точно ще дойде той, нито една минута нѣма да закъснѣе, може да опитате. Когато той наближи, какво ще стане у васъ? Докато се тревожите за нещо въ душата си, въ сърдцето си, той е далечъ.
към беседата >>
Когато дойде врѣме момата да се жени, тия течения се смѣнятъ по 100 пѫти на день.
„Азъ станахъ по-лошъ“. – Не си станалъ по-лошъ. Това е едно врѣменно състояние. Тия състояния, у младитѣ ги има повече. Тия течения, тия настроения, у момата и момъка се смѣнятъ по нѣколко пѫти на день.
Когато дойде врѣме момата да се жени, тия течения се смѣнятъ по 100 пѫти на день.
Нѣкой пѫть тя казва: „Азъ ще го взѣма“. Това е учението на сърдцето. Дойде друго течение, тя казва: „Не го искамъ, черенъ ми е той, черенъ ми е, не го искамъ“. Това е другото течение. Майката казва: „Ще го взѣмешъ, дъще“.
към беседата >>
Може ли той да закъснѣва?
Вие сте извадили часовника си и чакате, точно въ 10 часа ще дойде този господинъ, обаче между вашиятъ часовникъ и този на господина ще има една разлика най-много отъ половинъ часъ. Вие седите, чакате, става 10 часа. А той ще дойде спорѣдъ своя часовникъ. Вие се тревожите, казвате: „Ето, не се сбѫдна. Друго яче, какъ може да бѫде?
Може ли той да закъснѣва?
“ Не, не, той ще дойде спорѣдъ часовника си. По което врѣме дойде, то е неговото врѣме, точно ще дойде той, нито една минута нѣма да закъснѣе, може да опитате. Когато той наближи, какво ще стане у васъ? Докато се тревожите за нещо въ душата си, въ сърдцето си, той е далечъ. Докато вие вѫтрѣшно се тревожите, докато се смущавате, той е далечъ, нѣма да дойде скоро.
към беседата >>
Нѣкой пѫть тя казва: „Азъ ще го взѣма“.
– Не си станалъ по-лошъ. Това е едно врѣменно състояние. Тия състояния, у младитѣ ги има повече. Тия течения, тия настроения, у момата и момъка се смѣнятъ по нѣколко пѫти на день. Когато дойде врѣме момата да се жени, тия течения се смѣнятъ по 100 пѫти на день.
Нѣкой пѫть тя казва: „Азъ ще го взѣма“.
Това е учението на сърдцето. Дойде друго течение, тя казва: „Не го искамъ, черенъ ми е той, черенъ ми е, не го искамъ“. Това е другото течение. Майката казва: „Ще го взѣмешъ, дъще“. – Ще го взѣмешъ – първото течение на сърдцето.
към беседата >>
“ Не, не, той ще дойде спорѣдъ часовника си.
Вие седите, чакате, става 10 часа. А той ще дойде спорѣдъ своя часовникъ. Вие се тревожите, казвате: „Ето, не се сбѫдна. Друго яче, какъ може да бѫде? Може ли той да закъснѣва?
“ Не, не, той ще дойде спорѣдъ часовника си.
По което врѣме дойде, то е неговото врѣме, точно ще дойде той, нито една минута нѣма да закъснѣе, може да опитате. Когато той наближи, какво ще стане у васъ? Докато се тревожите за нещо въ душата си, въ сърдцето си, той е далечъ. Докато вие вѫтрѣшно се тревожите, докато се смущавате, той е далечъ, нѣма да дойде скоро. И колкото повече се тревожите, колкото повече се съмнѣвате, много надалечъ е, нѣколко дни надалечъ, не бързайте!
към беседата >>
Това е учението на сърдцето.
Това е едно врѣменно състояние. Тия състояния, у младитѣ ги има повече. Тия течения, тия настроения, у момата и момъка се смѣнятъ по нѣколко пѫти на день. Когато дойде врѣме момата да се жени, тия течения се смѣнятъ по 100 пѫти на день. Нѣкой пѫть тя казва: „Азъ ще го взѣма“.
Това е учението на сърдцето.
Дойде друго течение, тя казва: „Не го искамъ, черенъ ми е той, черенъ ми е, не го искамъ“. Това е другото течение. Майката казва: „Ще го взѣмешъ, дъще“. – Ще го взѣмешъ – първото течение на сърдцето. Ще го взѣма, нѣма да го взѣма.
към беседата >>
По което врѣме дойде, то е неговото врѣме, точно ще дойде той, нито една минута нѣма да закъснѣе, може да опитате.
А той ще дойде спорѣдъ своя часовникъ. Вие се тревожите, казвате: „Ето, не се сбѫдна. Друго яче, какъ може да бѫде? Може ли той да закъснѣва? “ Не, не, той ще дойде спорѣдъ часовника си.
По което врѣме дойде, то е неговото врѣме, точно ще дойде той, нито една минута нѣма да закъснѣе, може да опитате.
Когато той наближи, какво ще стане у васъ? Докато се тревожите за нещо въ душата си, въ сърдцето си, той е далечъ. Докато вие вѫтрѣшно се тревожите, докато се смущавате, той е далечъ, нѣма да дойде скоро. И колкото повече се тревожите, колкото повече се съмнѣвате, много надалечъ е, нѣколко дни надалечъ, не бързайте! Почва ли сърдцето ви да утихва, умътъ да се стабилизира, вие сте се примирили, утихвате, и почвате да усещате една дълбока, тиха радость, едно зазоряване – той е вече наблизо.
към беседата >>
Дойде друго течение, тя казва: „Не го искамъ, черенъ ми е той, черенъ ми е, не го искамъ“.
Тия състояния, у младитѣ ги има повече. Тия течения, тия настроения, у момата и момъка се смѣнятъ по нѣколко пѫти на день. Когато дойде врѣме момата да се жени, тия течения се смѣнятъ по 100 пѫти на день. Нѣкой пѫть тя казва: „Азъ ще го взѣма“. Това е учението на сърдцето.
Дойде друго течение, тя казва: „Не го искамъ, черенъ ми е той, черенъ ми е, не го искамъ“.
Това е другото течение. Майката казва: „Ще го взѣмешъ, дъще“. – Ще го взѣмешъ – първото течение на сърдцето. Ще го взѣма, нѣма да го взѣма. Майката казва: „Въ чудо съмъ сега, ту го иска, ту не го иска“.
към беседата >>
Когато той наближи, какво ще стане у васъ?
Вие се тревожите, казвате: „Ето, не се сбѫдна. Друго яче, какъ може да бѫде? Може ли той да закъснѣва? “ Не, не, той ще дойде спорѣдъ часовника си. По което врѣме дойде, то е неговото врѣме, точно ще дойде той, нито една минута нѣма да закъснѣе, може да опитате.
Когато той наближи, какво ще стане у васъ?
Докато се тревожите за нещо въ душата си, въ сърдцето си, той е далечъ. Докато вие вѫтрѣшно се тревожите, докато се смущавате, той е далечъ, нѣма да дойде скоро. И колкото повече се тревожите, колкото повече се съмнѣвате, много надалечъ е, нѣколко дни надалечъ, не бързайте! Почва ли сърдцето ви да утихва, умътъ да се стабилизира, вие сте се примирили, утихвате, и почвате да усещате една дълбока, тиха радость, едно зазоряване – той е вече наблизо. Има единъ моментъ, въ който ще проблѣсне тази радость, вие сте се примирили въ свѣта, и казвате: „От сега нататъкъ съмъ готовъ на всичко, нищо не очаквамъ, и на работа съмъ готовъ.“ Кажешъ ли така, че си готовъ, да сторишъ всичко, каквото Богъ иска, тогава ти си на благата страна.
към беседата >>
Това е другото течение.
Тия течения, тия настроения, у момата и момъка се смѣнятъ по нѣколко пѫти на день. Когато дойде врѣме момата да се жени, тия течения се смѣнятъ по 100 пѫти на день. Нѣкой пѫть тя казва: „Азъ ще го взѣма“. Това е учението на сърдцето. Дойде друго течение, тя казва: „Не го искамъ, черенъ ми е той, черенъ ми е, не го искамъ“.
Това е другото течение.
Майката казва: „Ще го взѣмешъ, дъще“. – Ще го взѣмешъ – първото течение на сърдцето. Ще го взѣма, нѣма да го взѣма. Майката казва: „Въ чудо съмъ сега, ту го иска, ту не го иска“. Ще го взѣма, нѣма да го взѣма.
към беседата >>
Докато се тревожите за нещо въ душата си, въ сърдцето си, той е далечъ.
Друго яче, какъ може да бѫде? Може ли той да закъснѣва? “ Не, не, той ще дойде спорѣдъ часовника си. По което врѣме дойде, то е неговото врѣме, точно ще дойде той, нито една минута нѣма да закъснѣе, може да опитате. Когато той наближи, какво ще стане у васъ?
Докато се тревожите за нещо въ душата си, въ сърдцето си, той е далечъ.
Докато вие вѫтрѣшно се тревожите, докато се смущавате, той е далечъ, нѣма да дойде скоро. И колкото повече се тревожите, колкото повече се съмнѣвате, много надалечъ е, нѣколко дни надалечъ, не бързайте! Почва ли сърдцето ви да утихва, умътъ да се стабилизира, вие сте се примирили, утихвате, и почвате да усещате една дълбока, тиха радость, едно зазоряване – той е вече наблизо. Има единъ моментъ, въ който ще проблѣсне тази радость, вие сте се примирили въ свѣта, и казвате: „От сега нататъкъ съмъ готовъ на всичко, нищо не очаквамъ, и на работа съмъ готовъ.“ Кажешъ ли така, че си готовъ, да сторишъ всичко, каквото Богъ иска, тогава ти си на благата страна. Кажешъ ли въ този моментъ, така: „Азъ съмъ готовъ да направя всичко, каквото Богъ иска, примирихъ се, взимамъ мотиката“, веднага Той ще дойде.
към беседата >>
Майката казва: „Ще го взѣмешъ, дъще“.
Когато дойде врѣме момата да се жени, тия течения се смѣнятъ по 100 пѫти на день. Нѣкой пѫть тя казва: „Азъ ще го взѣма“. Това е учението на сърдцето. Дойде друго течение, тя казва: „Не го искамъ, черенъ ми е той, черенъ ми е, не го искамъ“. Това е другото течение.
Майката казва: „Ще го взѣмешъ, дъще“.
– Ще го взѣмешъ – първото течение на сърдцето. Ще го взѣма, нѣма да го взѣма. Майката казва: „Въ чудо съмъ сега, ту го иска, ту не го иска“. Ще го взѣма, нѣма да го взѣма. Това сѫ течения отъ цѣнтъра къмъ слънцето.
към беседата >>
Докато вие вѫтрѣшно се тревожите, докато се смущавате, той е далечъ, нѣма да дойде скоро.
Може ли той да закъснѣва? “ Не, не, той ще дойде спорѣдъ часовника си. По което врѣме дойде, то е неговото врѣме, точно ще дойде той, нито една минута нѣма да закъснѣе, може да опитате. Когато той наближи, какво ще стане у васъ? Докато се тревожите за нещо въ душата си, въ сърдцето си, той е далечъ.
Докато вие вѫтрѣшно се тревожите, докато се смущавате, той е далечъ, нѣма да дойде скоро.
И колкото повече се тревожите, колкото повече се съмнѣвате, много надалечъ е, нѣколко дни надалечъ, не бързайте! Почва ли сърдцето ви да утихва, умътъ да се стабилизира, вие сте се примирили, утихвате, и почвате да усещате една дълбока, тиха радость, едно зазоряване – той е вече наблизо. Има единъ моментъ, въ който ще проблѣсне тази радость, вие сте се примирили въ свѣта, и казвате: „От сега нататъкъ съмъ готовъ на всичко, нищо не очаквамъ, и на работа съмъ готовъ.“ Кажешъ ли така, че си готовъ, да сторишъ всичко, каквото Богъ иска, тогава ти си на благата страна. Кажешъ ли въ този моментъ, така: „Азъ съмъ готовъ да направя всичко, каквото Богъ иска, примирихъ се, взимамъ мотиката“, веднага Той ще дойде. Той ще ти каже „добъръ день“, ще ти донесе тази мотика, това ще ти бѫде първиятъ урокъ.
към беседата >>
– Ще го взѣмешъ – първото течение на сърдцето.
Нѣкой пѫть тя казва: „Азъ ще го взѣма“. Това е учението на сърдцето. Дойде друго течение, тя казва: „Не го искамъ, черенъ ми е той, черенъ ми е, не го искамъ“. Това е другото течение. Майката казва: „Ще го взѣмешъ, дъще“.
– Ще го взѣмешъ – първото течение на сърдцето.
Ще го взѣма, нѣма да го взѣма. Майката казва: „Въ чудо съмъ сега, ту го иска, ту не го иска“. Ще го взѣма, нѣма да го взѣма. Това сѫ течения отъ цѣнтъра къмъ слънцето. Тя е на кръстопѫть, трѣбва да излѣзе отъ това състояние.
към беседата >>
И колкото повече се тревожите, колкото повече се съмнѣвате, много надалечъ е, нѣколко дни надалечъ, не бързайте!
“ Не, не, той ще дойде спорѣдъ часовника си. По което врѣме дойде, то е неговото врѣме, точно ще дойде той, нито една минута нѣма да закъснѣе, може да опитате. Когато той наближи, какво ще стане у васъ? Докато се тревожите за нещо въ душата си, въ сърдцето си, той е далечъ. Докато вие вѫтрѣшно се тревожите, докато се смущавате, той е далечъ, нѣма да дойде скоро.
И колкото повече се тревожите, колкото повече се съмнѣвате, много надалечъ е, нѣколко дни надалечъ, не бързайте!
Почва ли сърдцето ви да утихва, умътъ да се стабилизира, вие сте се примирили, утихвате, и почвате да усещате една дълбока, тиха радость, едно зазоряване – той е вече наблизо. Има единъ моментъ, въ който ще проблѣсне тази радость, вие сте се примирили въ свѣта, и казвате: „От сега нататъкъ съмъ готовъ на всичко, нищо не очаквамъ, и на работа съмъ готовъ.“ Кажешъ ли така, че си готовъ, да сторишъ всичко, каквото Богъ иска, тогава ти си на благата страна. Кажешъ ли въ този моментъ, така: „Азъ съмъ готовъ да направя всичко, каквото Богъ иска, примирихъ се, взимамъ мотиката“, веднага Той ще дойде. Той ще ти каже „добъръ день“, ще ти донесе тази мотика, това ще ти бѫде първиятъ урокъ. Той ще бѫде твоятъ Учитель, него день ще имашъ радость въ твоята душа, той ще ти разправи правия смисълъ на новия животъ, на вѫтрѣшния животъ.
към беседата >>
Ще го взѣма, нѣма да го взѣма.
Това е учението на сърдцето. Дойде друго течение, тя казва: „Не го искамъ, черенъ ми е той, черенъ ми е, не го искамъ“. Това е другото течение. Майката казва: „Ще го взѣмешъ, дъще“. – Ще го взѣмешъ – първото течение на сърдцето.
Ще го взѣма, нѣма да го взѣма.
Майката казва: „Въ чудо съмъ сега, ту го иска, ту не го иска“. Ще го взѣма, нѣма да го взѣма. Това сѫ течения отъ цѣнтъра къмъ слънцето. Тя е на кръстопѫть, трѣбва да излѣзе отъ това състояние. Тя не може да направи единъ изборъ.
към беседата >>
Почва ли сърдцето ви да утихва, умътъ да се стабилизира, вие сте се примирили, утихвате, и почвате да усещате една дълбока, тиха радость, едно зазоряване – той е вече наблизо.
По което врѣме дойде, то е неговото врѣме, точно ще дойде той, нито една минута нѣма да закъснѣе, може да опитате. Когато той наближи, какво ще стане у васъ? Докато се тревожите за нещо въ душата си, въ сърдцето си, той е далечъ. Докато вие вѫтрѣшно се тревожите, докато се смущавате, той е далечъ, нѣма да дойде скоро. И колкото повече се тревожите, колкото повече се съмнѣвате, много надалечъ е, нѣколко дни надалечъ, не бързайте!
Почва ли сърдцето ви да утихва, умътъ да се стабилизира, вие сте се примирили, утихвате, и почвате да усещате една дълбока, тиха радость, едно зазоряване – той е вече наблизо.
Има единъ моментъ, въ който ще проблѣсне тази радость, вие сте се примирили въ свѣта, и казвате: „От сега нататъкъ съмъ готовъ на всичко, нищо не очаквамъ, и на работа съмъ готовъ.“ Кажешъ ли така, че си готовъ, да сторишъ всичко, каквото Богъ иска, тогава ти си на благата страна. Кажешъ ли въ този моментъ, така: „Азъ съмъ готовъ да направя всичко, каквото Богъ иска, примирихъ се, взимамъ мотиката“, веднага Той ще дойде. Той ще ти каже „добъръ день“, ще ти донесе тази мотика, това ще ти бѫде първиятъ урокъ. Той ще бѫде твоятъ Учитель, него день ще имашъ радость въ твоята душа, той ще ти разправи правия смисълъ на новия животъ, на вѫтрѣшния животъ. И дойде ли Той, цѣлиятъ свѣтъ за тебе ще проблѣсне и който човѣкъ те срещне от тогазъ насетне, нѣма да те гледа съ криво око.
към беседата >>
Майката казва: „Въ чудо съмъ сега, ту го иска, ту не го иска“.
Дойде друго течение, тя казва: „Не го искамъ, черенъ ми е той, черенъ ми е, не го искамъ“. Това е другото течение. Майката казва: „Ще го взѣмешъ, дъще“. – Ще го взѣмешъ – първото течение на сърдцето. Ще го взѣма, нѣма да го взѣма.
Майката казва: „Въ чудо съмъ сега, ту го иска, ту не го иска“.
Ще го взѣма, нѣма да го взѣма. Това сѫ течения отъ цѣнтъра къмъ слънцето. Тя е на кръстопѫть, трѣбва да излѣзе отъ това състояние. Тя не може да направи единъ изборъ. И въ съврѣменната женидба най-голѣмата погрѣшка е тамъ.
към беседата >>
Има единъ моментъ, въ който ще проблѣсне тази радость, вие сте се примирили въ свѣта, и казвате: „От сега нататъкъ съмъ готовъ на всичко, нищо не очаквамъ, и на работа съмъ готовъ.“ Кажешъ ли така, че си готовъ, да сторишъ всичко, каквото Богъ иска, тогава ти си на благата страна.
Когато той наближи, какво ще стане у васъ? Докато се тревожите за нещо въ душата си, въ сърдцето си, той е далечъ. Докато вие вѫтрѣшно се тревожите, докато се смущавате, той е далечъ, нѣма да дойде скоро. И колкото повече се тревожите, колкото повече се съмнѣвате, много надалечъ е, нѣколко дни надалечъ, не бързайте! Почва ли сърдцето ви да утихва, умътъ да се стабилизира, вие сте се примирили, утихвате, и почвате да усещате една дълбока, тиха радость, едно зазоряване – той е вече наблизо.
Има единъ моментъ, въ който ще проблѣсне тази радость, вие сте се примирили въ свѣта, и казвате: „От сега нататъкъ съмъ готовъ на всичко, нищо не очаквамъ, и на работа съмъ готовъ.“ Кажешъ ли така, че си готовъ, да сторишъ всичко, каквото Богъ иска, тогава ти си на благата страна.
Кажешъ ли въ този моментъ, така: „Азъ съмъ готовъ да направя всичко, каквото Богъ иска, примирихъ се, взимамъ мотиката“, веднага Той ще дойде. Той ще ти каже „добъръ день“, ще ти донесе тази мотика, това ще ти бѫде първиятъ урокъ. Той ще бѫде твоятъ Учитель, него день ще имашъ радость въ твоята душа, той ще ти разправи правия смисълъ на новия животъ, на вѫтрѣшния животъ. И дойде ли Той, цѣлиятъ свѣтъ за тебе ще проблѣсне и който човѣкъ те срещне от тогазъ насетне, нѣма да те гледа съ криво око. Когато Богъ дойде да живѣе у насъ, невъзможно е хората да ни мразятъ.
към беседата >>
Ще го взѣма, нѣма да го взѣма.
Това е другото течение. Майката казва: „Ще го взѣмешъ, дъще“. – Ще го взѣмешъ – първото течение на сърдцето. Ще го взѣма, нѣма да го взѣма. Майката казва: „Въ чудо съмъ сега, ту го иска, ту не го иска“.
Ще го взѣма, нѣма да го взѣма.
Това сѫ течения отъ цѣнтъра къмъ слънцето. Тя е на кръстопѫть, трѣбва да излѣзе отъ това състояние. Тя не може да направи единъ изборъ. И въ съврѣменната женидба най-голѣмата погрѣшка е тамъ. Щомъ почне да прави тъй, ту се жени, ту нѣма да се жени, оставете я, оставете го.
към беседата >>
Кажешъ ли въ този моментъ, така: „Азъ съмъ готовъ да направя всичко, каквото Богъ иска, примирихъ се, взимамъ мотиката“, веднага Той ще дойде.
Докато се тревожите за нещо въ душата си, въ сърдцето си, той е далечъ. Докато вие вѫтрѣшно се тревожите, докато се смущавате, той е далечъ, нѣма да дойде скоро. И колкото повече се тревожите, колкото повече се съмнѣвате, много надалечъ е, нѣколко дни надалечъ, не бързайте! Почва ли сърдцето ви да утихва, умътъ да се стабилизира, вие сте се примирили, утихвате, и почвате да усещате една дълбока, тиха радость, едно зазоряване – той е вече наблизо. Има единъ моментъ, въ който ще проблѣсне тази радость, вие сте се примирили въ свѣта, и казвате: „От сега нататъкъ съмъ готовъ на всичко, нищо не очаквамъ, и на работа съмъ готовъ.“ Кажешъ ли така, че си готовъ, да сторишъ всичко, каквото Богъ иска, тогава ти си на благата страна.
Кажешъ ли въ този моментъ, така: „Азъ съмъ готовъ да направя всичко, каквото Богъ иска, примирихъ се, взимамъ мотиката“, веднага Той ще дойде.
Той ще ти каже „добъръ день“, ще ти донесе тази мотика, това ще ти бѫде първиятъ урокъ. Той ще бѫде твоятъ Учитель, него день ще имашъ радость въ твоята душа, той ще ти разправи правия смисълъ на новия животъ, на вѫтрѣшния животъ. И дойде ли Той, цѣлиятъ свѣтъ за тебе ще проблѣсне и който човѣкъ те срещне от тогазъ насетне, нѣма да те гледа съ криво око. Когато Богъ дойде да живѣе у насъ, невъзможно е хората да ни мразятъ. Едно отъ двѣтѣ ще стане: или хората ще бѣгатъ отъ насъ, или ще приематъ отъ нашето, ще го признаятъ, нищо повече.
към беседата >>
Това сѫ течения отъ цѣнтъра къмъ слънцето.
Майката казва: „Ще го взѣмешъ, дъще“. – Ще го взѣмешъ – първото течение на сърдцето. Ще го взѣма, нѣма да го взѣма. Майката казва: „Въ чудо съмъ сега, ту го иска, ту не го иска“. Ще го взѣма, нѣма да го взѣма.
Това сѫ течения отъ цѣнтъра къмъ слънцето.
Тя е на кръстопѫть, трѣбва да излѣзе отъ това състояние. Тя не може да направи единъ изборъ. И въ съврѣменната женидба най-голѣмата погрѣшка е тамъ. Щомъ почне да прави тъй, ту се жени, ту нѣма да се жени, оставете я, оставете го. Защото, който е измислилъ думата женидба, тя има другъ смисълъ отъ тозъ, който сега и даватъ.
към беседата >>
Той ще ти каже „добъръ день“, ще ти донесе тази мотика, това ще ти бѫде първиятъ урокъ.
Докато вие вѫтрѣшно се тревожите, докато се смущавате, той е далечъ, нѣма да дойде скоро. И колкото повече се тревожите, колкото повече се съмнѣвате, много надалечъ е, нѣколко дни надалечъ, не бързайте! Почва ли сърдцето ви да утихва, умътъ да се стабилизира, вие сте се примирили, утихвате, и почвате да усещате една дълбока, тиха радость, едно зазоряване – той е вече наблизо. Има единъ моментъ, въ който ще проблѣсне тази радость, вие сте се примирили въ свѣта, и казвате: „От сега нататъкъ съмъ готовъ на всичко, нищо не очаквамъ, и на работа съмъ готовъ.“ Кажешъ ли така, че си готовъ, да сторишъ всичко, каквото Богъ иска, тогава ти си на благата страна. Кажешъ ли въ този моментъ, така: „Азъ съмъ готовъ да направя всичко, каквото Богъ иска, примирихъ се, взимамъ мотиката“, веднага Той ще дойде.
Той ще ти каже „добъръ день“, ще ти донесе тази мотика, това ще ти бѫде първиятъ урокъ.
Той ще бѫде твоятъ Учитель, него день ще имашъ радость въ твоята душа, той ще ти разправи правия смисълъ на новия животъ, на вѫтрѣшния животъ. И дойде ли Той, цѣлиятъ свѣтъ за тебе ще проблѣсне и който човѣкъ те срещне от тогазъ насетне, нѣма да те гледа съ криво око. Когато Богъ дойде да живѣе у насъ, невъзможно е хората да ни мразятъ. Едно отъ двѣтѣ ще стане: или хората ще бѣгатъ отъ насъ, или ще приематъ отъ нашето, ще го признаятъ, нищо повече. Законъ е туй.
към беседата >>
Тя е на кръстопѫть, трѣбва да излѣзе отъ това състояние.
– Ще го взѣмешъ – първото течение на сърдцето. Ще го взѣма, нѣма да го взѣма. Майката казва: „Въ чудо съмъ сега, ту го иска, ту не го иска“. Ще го взѣма, нѣма да го взѣма. Това сѫ течения отъ цѣнтъра къмъ слънцето.
Тя е на кръстопѫть, трѣбва да излѣзе отъ това състояние.
Тя не може да направи единъ изборъ. И въ съврѣменната женидба най-голѣмата погрѣшка е тамъ. Щомъ почне да прави тъй, ту се жени, ту нѣма да се жени, оставете я, оставете го. Защото, който е измислилъ думата женидба, тя има другъ смисълъ отъ тозъ, който сега и даватъ. Подъ думата „женидба“ се разбира осигуряване.
към беседата >>
Той ще бѫде твоятъ Учитель, него день ще имашъ радость въ твоята душа, той ще ти разправи правия смисълъ на новия животъ, на вѫтрѣшния животъ.
И колкото повече се тревожите, колкото повече се съмнѣвате, много надалечъ е, нѣколко дни надалечъ, не бързайте! Почва ли сърдцето ви да утихва, умътъ да се стабилизира, вие сте се примирили, утихвате, и почвате да усещате една дълбока, тиха радость, едно зазоряване – той е вече наблизо. Има единъ моментъ, въ който ще проблѣсне тази радость, вие сте се примирили въ свѣта, и казвате: „От сега нататъкъ съмъ готовъ на всичко, нищо не очаквамъ, и на работа съмъ готовъ.“ Кажешъ ли така, че си готовъ, да сторишъ всичко, каквото Богъ иска, тогава ти си на благата страна. Кажешъ ли въ този моментъ, така: „Азъ съмъ готовъ да направя всичко, каквото Богъ иска, примирихъ се, взимамъ мотиката“, веднага Той ще дойде. Той ще ти каже „добъръ день“, ще ти донесе тази мотика, това ще ти бѫде първиятъ урокъ.
Той ще бѫде твоятъ Учитель, него день ще имашъ радость въ твоята душа, той ще ти разправи правия смисълъ на новия животъ, на вѫтрѣшния животъ.
И дойде ли Той, цѣлиятъ свѣтъ за тебе ще проблѣсне и който човѣкъ те срещне от тогазъ насетне, нѣма да те гледа съ криво око. Когато Богъ дойде да живѣе у насъ, невъзможно е хората да ни мразятъ. Едно отъ двѣтѣ ще стане: или хората ще бѣгатъ отъ насъ, или ще приематъ отъ нашето, ще го признаятъ, нищо повече. Законъ е туй. Нѣкой казва: „Защо ще бѣгатъ отъ насъ?
към беседата >>
Тя не може да направи единъ изборъ.
Ще го взѣма, нѣма да го взѣма. Майката казва: „Въ чудо съмъ сега, ту го иска, ту не го иска“. Ще го взѣма, нѣма да го взѣма. Това сѫ течения отъ цѣнтъра къмъ слънцето. Тя е на кръстопѫть, трѣбва да излѣзе отъ това състояние.
Тя не може да направи единъ изборъ.
И въ съврѣменната женидба най-голѣмата погрѣшка е тамъ. Щомъ почне да прави тъй, ту се жени, ту нѣма да се жени, оставете я, оставете го. Защото, който е измислилъ думата женидба, тя има другъ смисълъ отъ тозъ, който сега и даватъ. Подъ думата „женидба“ се разбира осигуряване. Значи женидбата е едно осигурително дружество нѣкои се осигуряватъ за 10,000 лв., други за 20,000, за 100,000, за 200,000 лв.
към беседата >>
И дойде ли Той, цѣлиятъ свѣтъ за тебе ще проблѣсне и който човѣкъ те срещне от тогазъ насетне, нѣма да те гледа съ криво око.
Почва ли сърдцето ви да утихва, умътъ да се стабилизира, вие сте се примирили, утихвате, и почвате да усещате една дълбока, тиха радость, едно зазоряване – той е вече наблизо. Има единъ моментъ, въ който ще проблѣсне тази радость, вие сте се примирили въ свѣта, и казвате: „От сега нататъкъ съмъ готовъ на всичко, нищо не очаквамъ, и на работа съмъ готовъ.“ Кажешъ ли така, че си готовъ, да сторишъ всичко, каквото Богъ иска, тогава ти си на благата страна. Кажешъ ли въ този моментъ, така: „Азъ съмъ готовъ да направя всичко, каквото Богъ иска, примирихъ се, взимамъ мотиката“, веднага Той ще дойде. Той ще ти каже „добъръ день“, ще ти донесе тази мотика, това ще ти бѫде първиятъ урокъ. Той ще бѫде твоятъ Учитель, него день ще имашъ радость въ твоята душа, той ще ти разправи правия смисълъ на новия животъ, на вѫтрѣшния животъ.
И дойде ли Той, цѣлиятъ свѣтъ за тебе ще проблѣсне и който човѣкъ те срещне от тогазъ насетне, нѣма да те гледа съ криво око.
Когато Богъ дойде да живѣе у насъ, невъзможно е хората да ни мразятъ. Едно отъ двѣтѣ ще стане: или хората ще бѣгатъ отъ насъ, или ще приематъ отъ нашето, ще го признаятъ, нищо повече. Законъ е туй. Нѣкой казва: „Защо ще бѣгатъ отъ насъ? “ Друго яче не може.
към беседата >>
И въ съврѣменната женидба най-голѣмата погрѣшка е тамъ.
Майката казва: „Въ чудо съмъ сега, ту го иска, ту не го иска“. Ще го взѣма, нѣма да го взѣма. Това сѫ течения отъ цѣнтъра къмъ слънцето. Тя е на кръстопѫть, трѣбва да излѣзе отъ това състояние. Тя не може да направи единъ изборъ.
И въ съврѣменната женидба най-голѣмата погрѣшка е тамъ.
Щомъ почне да прави тъй, ту се жени, ту нѣма да се жени, оставете я, оставете го. Защото, който е измислилъ думата женидба, тя има другъ смисълъ отъ тозъ, който сега и даватъ. Подъ думата „женидба“ се разбира осигуряване. Значи женидбата е едно осигурително дружество нѣкои се осигуряватъ за 10,000 лв., други за 20,000, за 100,000, за 200,000 лв. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде осигуренъ, да вѣрва първо на своя духъ, на своята душа, на своя умъ, на своето сърдце, на своята воля.
към беседата >>
Когато Богъ дойде да живѣе у насъ, невъзможно е хората да ни мразятъ.
Има единъ моментъ, въ който ще проблѣсне тази радость, вие сте се примирили въ свѣта, и казвате: „От сега нататъкъ съмъ готовъ на всичко, нищо не очаквамъ, и на работа съмъ готовъ.“ Кажешъ ли така, че си готовъ, да сторишъ всичко, каквото Богъ иска, тогава ти си на благата страна. Кажешъ ли въ този моментъ, така: „Азъ съмъ готовъ да направя всичко, каквото Богъ иска, примирихъ се, взимамъ мотиката“, веднага Той ще дойде. Той ще ти каже „добъръ день“, ще ти донесе тази мотика, това ще ти бѫде първиятъ урокъ. Той ще бѫде твоятъ Учитель, него день ще имашъ радость въ твоята душа, той ще ти разправи правия смисълъ на новия животъ, на вѫтрѣшния животъ. И дойде ли Той, цѣлиятъ свѣтъ за тебе ще проблѣсне и който човѣкъ те срещне от тогазъ насетне, нѣма да те гледа съ криво око.
Когато Богъ дойде да живѣе у насъ, невъзможно е хората да ни мразятъ.
Едно отъ двѣтѣ ще стане: или хората ще бѣгатъ отъ насъ, или ще приематъ отъ нашето, ще го признаятъ, нищо повече. Законъ е туй. Нѣкой казва: „Защо ще бѣгатъ отъ насъ? “ Друго яче не може. Защото Господь казва: „На пѫтя ми никой да се не поставя“.
към беседата >>
Щомъ почне да прави тъй, ту се жени, ту нѣма да се жени, оставете я, оставете го.
Ще го взѣма, нѣма да го взѣма. Това сѫ течения отъ цѣнтъра къмъ слънцето. Тя е на кръстопѫть, трѣбва да излѣзе отъ това състояние. Тя не може да направи единъ изборъ. И въ съврѣменната женидба най-голѣмата погрѣшка е тамъ.
Щомъ почне да прави тъй, ту се жени, ту нѣма да се жени, оставете я, оставете го.
Защото, който е измислилъ думата женидба, тя има другъ смисълъ отъ тозъ, който сега и даватъ. Подъ думата „женидба“ се разбира осигуряване. Значи женидбата е едно осигурително дружество нѣкои се осигуряватъ за 10,000 лв., други за 20,000, за 100,000, за 200,000 лв. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде осигуренъ, да вѣрва първо на своя духъ, на своята душа, на своя умъ, на своето сърдце, на своята воля. Тъй трѣбва да учатъ всички майки своитѣ дъщери и синове.
към беседата >>
Едно отъ двѣтѣ ще стане: или хората ще бѣгатъ отъ насъ, или ще приематъ отъ нашето, ще го признаятъ, нищо повече.
Кажешъ ли въ този моментъ, така: „Азъ съмъ готовъ да направя всичко, каквото Богъ иска, примирихъ се, взимамъ мотиката“, веднага Той ще дойде. Той ще ти каже „добъръ день“, ще ти донесе тази мотика, това ще ти бѫде първиятъ урокъ. Той ще бѫде твоятъ Учитель, него день ще имашъ радость въ твоята душа, той ще ти разправи правия смисълъ на новия животъ, на вѫтрѣшния животъ. И дойде ли Той, цѣлиятъ свѣтъ за тебе ще проблѣсне и който човѣкъ те срещне от тогазъ насетне, нѣма да те гледа съ криво око. Когато Богъ дойде да живѣе у насъ, невъзможно е хората да ни мразятъ.
Едно отъ двѣтѣ ще стане: или хората ще бѣгатъ отъ насъ, или ще приематъ отъ нашето, ще го признаятъ, нищо повече.
Законъ е туй. Нѣкой казва: „Защо ще бѣгатъ отъ насъ? “ Друго яче не може. Защото Господь казва: „На пѫтя ми никой да се не поставя“. Който е вънъ отъ пѫтя ми, той си минава.
към беседата >>
Защото, който е измислилъ думата женидба, тя има другъ смисълъ отъ тозъ, който сега и даватъ.
Това сѫ течения отъ цѣнтъра къмъ слънцето. Тя е на кръстопѫть, трѣбва да излѣзе отъ това състояние. Тя не може да направи единъ изборъ. И въ съврѣменната женидба най-голѣмата погрѣшка е тамъ. Щомъ почне да прави тъй, ту се жени, ту нѣма да се жени, оставете я, оставете го.
Защото, който е измислилъ думата женидба, тя има другъ смисълъ отъ тозъ, който сега и даватъ.
Подъ думата „женидба“ се разбира осигуряване. Значи женидбата е едно осигурително дружество нѣкои се осигуряватъ за 10,000 лв., други за 20,000, за 100,000, за 200,000 лв. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде осигуренъ, да вѣрва първо на своя духъ, на своята душа, на своя умъ, на своето сърдце, на своята воля. Тъй трѣбва да учатъ всички майки своитѣ дъщери и синове. Въ новата култура може да се жените, но да не казвате: Ти го взѣми, вѣрвай въ него, не бой се!
към беседата >>
Законъ е туй.
Той ще ти каже „добъръ день“, ще ти донесе тази мотика, това ще ти бѫде първиятъ урокъ. Той ще бѫде твоятъ Учитель, него день ще имашъ радость въ твоята душа, той ще ти разправи правия смисълъ на новия животъ, на вѫтрѣшния животъ. И дойде ли Той, цѣлиятъ свѣтъ за тебе ще проблѣсне и който човѣкъ те срещне от тогазъ насетне, нѣма да те гледа съ криво око. Когато Богъ дойде да живѣе у насъ, невъзможно е хората да ни мразятъ. Едно отъ двѣтѣ ще стане: или хората ще бѣгатъ отъ насъ, или ще приематъ отъ нашето, ще го признаятъ, нищо повече.
Законъ е туй.
Нѣкой казва: „Защо ще бѣгатъ отъ насъ? “ Друго яче не може. Защото Господь казва: „На пѫтя ми никой да се не поставя“. Който е вънъ отъ пѫтя ми, той си минава. И тъй, трѣбва да имате тази абсолютна вѣра.
към беседата >>
Подъ думата „женидба“ се разбира осигуряване.
Тя е на кръстопѫть, трѣбва да излѣзе отъ това състояние. Тя не може да направи единъ изборъ. И въ съврѣменната женидба най-голѣмата погрѣшка е тамъ. Щомъ почне да прави тъй, ту се жени, ту нѣма да се жени, оставете я, оставете го. Защото, който е измислилъ думата женидба, тя има другъ смисълъ отъ тозъ, който сега и даватъ.
Подъ думата „женидба“ се разбира осигуряване.
Значи женидбата е едно осигурително дружество нѣкои се осигуряватъ за 10,000 лв., други за 20,000, за 100,000, за 200,000 лв. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде осигуренъ, да вѣрва първо на своя духъ, на своята душа, на своя умъ, на своето сърдце, на своята воля. Тъй трѣбва да учатъ всички майки своитѣ дъщери и синове. Въ новата култура може да се жените, но да не казвате: Ти го взѣми, вѣрвай въ него, не бой се! Не, тя трѣбва да вѣрва на своя духъ, на своята душа, на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, та, като дойдатъ да се прѣплетатъ два разбрани ума, двѣ разбрани души, и сърдца, така ще дойде разумниятъ животъ.
към беседата >>
Нѣкой казва: „Защо ще бѣгатъ отъ насъ?
Той ще бѫде твоятъ Учитель, него день ще имашъ радость въ твоята душа, той ще ти разправи правия смисълъ на новия животъ, на вѫтрѣшния животъ. И дойде ли Той, цѣлиятъ свѣтъ за тебе ще проблѣсне и който човѣкъ те срещне от тогазъ насетне, нѣма да те гледа съ криво око. Когато Богъ дойде да живѣе у насъ, невъзможно е хората да ни мразятъ. Едно отъ двѣтѣ ще стане: или хората ще бѣгатъ отъ насъ, или ще приематъ отъ нашето, ще го признаятъ, нищо повече. Законъ е туй.
Нѣкой казва: „Защо ще бѣгатъ отъ насъ?
“ Друго яче не може. Защото Господь казва: „На пѫтя ми никой да се не поставя“. Който е вънъ отъ пѫтя ми, той си минава. И тъй, трѣбва да имате тази абсолютна вѣра. Първото нещо отъ толкова врѣме е, искамъ да всадя въ васъ живата вѣра.
към беседата >>
Значи женидбата е едно осигурително дружество нѣкои се осигуряватъ за 10,000 лв., други за 20,000, за 100,000, за 200,000 лв.
Тя не може да направи единъ изборъ. И въ съврѣменната женидба най-голѣмата погрѣшка е тамъ. Щомъ почне да прави тъй, ту се жени, ту нѣма да се жени, оставете я, оставете го. Защото, който е измислилъ думата женидба, тя има другъ смисълъ отъ тозъ, който сега и даватъ. Подъ думата „женидба“ се разбира осигуряване.
Значи женидбата е едно осигурително дружество нѣкои се осигуряватъ за 10,000 лв., други за 20,000, за 100,000, за 200,000 лв.
Не, човѣкъ трѣбва да бѫде осигуренъ, да вѣрва първо на своя духъ, на своята душа, на своя умъ, на своето сърдце, на своята воля. Тъй трѣбва да учатъ всички майки своитѣ дъщери и синове. Въ новата култура може да се жените, но да не казвате: Ти го взѣми, вѣрвай въ него, не бой се! Не, тя трѣбва да вѣрва на своя духъ, на своята душа, на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, та, като дойдатъ да се прѣплетатъ два разбрани ума, двѣ разбрани души, и сърдца, така ще дойде разумниятъ животъ. Така трѣбва да се проповѣдва и да се не лъже!
към беседата >>
“ Друго яче не може.
И дойде ли Той, цѣлиятъ свѣтъ за тебе ще проблѣсне и който човѣкъ те срещне от тогазъ насетне, нѣма да те гледа съ криво око. Когато Богъ дойде да живѣе у насъ, невъзможно е хората да ни мразятъ. Едно отъ двѣтѣ ще стане: или хората ще бѣгатъ отъ насъ, или ще приематъ отъ нашето, ще го признаятъ, нищо повече. Законъ е туй. Нѣкой казва: „Защо ще бѣгатъ отъ насъ?
“ Друго яче не може.
Защото Господь казва: „На пѫтя ми никой да се не поставя“. Който е вънъ отъ пѫтя ми, той си минава. И тъй, трѣбва да имате тази абсолютна вѣра. Първото нещо отъ толкова врѣме е, искамъ да всадя въ васъ живата вѣра. Има начини, чрѣзъ който може да провѣрите, да направите опита си, има ли Господь или не.
към беседата >>
Не, човѣкъ трѣбва да бѫде осигуренъ, да вѣрва първо на своя духъ, на своята душа, на своя умъ, на своето сърдце, на своята воля.
И въ съврѣменната женидба най-голѣмата погрѣшка е тамъ. Щомъ почне да прави тъй, ту се жени, ту нѣма да се жени, оставете я, оставете го. Защото, който е измислилъ думата женидба, тя има другъ смисълъ отъ тозъ, който сега и даватъ. Подъ думата „женидба“ се разбира осигуряване. Значи женидбата е едно осигурително дружество нѣкои се осигуряватъ за 10,000 лв., други за 20,000, за 100,000, за 200,000 лв.
Не, човѣкъ трѣбва да бѫде осигуренъ, да вѣрва първо на своя духъ, на своята душа, на своя умъ, на своето сърдце, на своята воля.
Тъй трѣбва да учатъ всички майки своитѣ дъщери и синове. Въ новата култура може да се жените, но да не казвате: Ти го взѣми, вѣрвай въ него, не бой се! Не, тя трѣбва да вѣрва на своя духъ, на своята душа, на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, та, като дойдатъ да се прѣплетатъ два разбрани ума, двѣ разбрани души, и сърдца, така ще дойде разумниятъ животъ. Така трѣбва да се проповѣдва и да се не лъже!
към беседата >>
Защото Господь казва: „На пѫтя ми никой да се не поставя“.
Когато Богъ дойде да живѣе у насъ, невъзможно е хората да ни мразятъ. Едно отъ двѣтѣ ще стане: или хората ще бѣгатъ отъ насъ, или ще приематъ отъ нашето, ще го признаятъ, нищо повече. Законъ е туй. Нѣкой казва: „Защо ще бѣгатъ отъ насъ? “ Друго яче не може.
Защото Господь казва: „На пѫтя ми никой да се не поставя“.
Който е вънъ отъ пѫтя ми, той си минава. И тъй, трѣбва да имате тази абсолютна вѣра. Първото нещо отъ толкова врѣме е, искамъ да всадя въ васъ живата вѣра. Има начини, чрѣзъ който може да провѣрите, да направите опита си, има ли Господь или не. Ние не доказваме нещата.
към беседата >>
Тъй трѣбва да учатъ всички майки своитѣ дъщери и синове.
Щомъ почне да прави тъй, ту се жени, ту нѣма да се жени, оставете я, оставете го. Защото, който е измислилъ думата женидба, тя има другъ смисълъ отъ тозъ, който сега и даватъ. Подъ думата „женидба“ се разбира осигуряване. Значи женидбата е едно осигурително дружество нѣкои се осигуряватъ за 10,000 лв., други за 20,000, за 100,000, за 200,000 лв. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде осигуренъ, да вѣрва първо на своя духъ, на своята душа, на своя умъ, на своето сърдце, на своята воля.
Тъй трѣбва да учатъ всички майки своитѣ дъщери и синове.
Въ новата култура може да се жените, но да не казвате: Ти го взѣми, вѣрвай въ него, не бой се! Не, тя трѣбва да вѣрва на своя духъ, на своята душа, на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, та, като дойдатъ да се прѣплетатъ два разбрани ума, двѣ разбрани души, и сърдца, така ще дойде разумниятъ животъ. Така трѣбва да се проповѣдва и да се не лъже!
към беседата >>
Който е вънъ отъ пѫтя ми, той си минава.
Едно отъ двѣтѣ ще стане: или хората ще бѣгатъ отъ насъ, или ще приематъ отъ нашето, ще го признаятъ, нищо повече. Законъ е туй. Нѣкой казва: „Защо ще бѣгатъ отъ насъ? “ Друго яче не може. Защото Господь казва: „На пѫтя ми никой да се не поставя“.
Който е вънъ отъ пѫтя ми, той си минава.
И тъй, трѣбва да имате тази абсолютна вѣра. Първото нещо отъ толкова врѣме е, искамъ да всадя въ васъ живата вѣра. Има начини, чрѣзъ който може да провѣрите, да направите опита си, има ли Господь или не. Ние не доказваме нещата. Туй нещо може да стане въ нашето съзнание.
към беседата >>
Въ новата култура може да се жените, но да не казвате: Ти го взѣми, вѣрвай въ него, не бой се!
Защото, който е измислилъ думата женидба, тя има другъ смисълъ отъ тозъ, който сега и даватъ. Подъ думата „женидба“ се разбира осигуряване. Значи женидбата е едно осигурително дружество нѣкои се осигуряватъ за 10,000 лв., други за 20,000, за 100,000, за 200,000 лв. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде осигуренъ, да вѣрва първо на своя духъ, на своята душа, на своя умъ, на своето сърдце, на своята воля. Тъй трѣбва да учатъ всички майки своитѣ дъщери и синове.
Въ новата култура може да се жените, но да не казвате: Ти го взѣми, вѣрвай въ него, не бой се!
Не, тя трѣбва да вѣрва на своя духъ, на своята душа, на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, та, като дойдатъ да се прѣплетатъ два разбрани ума, двѣ разбрани души, и сърдца, така ще дойде разумниятъ животъ. Така трѣбва да се проповѣдва и да се не лъже!
към беседата >>
И тъй, трѣбва да имате тази абсолютна вѣра.
Законъ е туй. Нѣкой казва: „Защо ще бѣгатъ отъ насъ? “ Друго яче не може. Защото Господь казва: „На пѫтя ми никой да се не поставя“. Който е вънъ отъ пѫтя ми, той си минава.
И тъй, трѣбва да имате тази абсолютна вѣра.
Първото нещо отъ толкова врѣме е, искамъ да всадя въ васъ живата вѣра. Има начини, чрѣзъ който може да провѣрите, да направите опита си, има ли Господь или не. Ние не доказваме нещата. Туй нещо може да стане въ нашето съзнание. При тази фаза, при която сега се намираме, необходимо е при тия двѣтѣ положения, да вѣрваме въ Бога, Който е неизмѣняемъ, да вѣрваме въ туй, което не се измѣня, т.е.
към беседата >>
Не, тя трѣбва да вѣрва на своя духъ, на своята душа, на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, та, като дойдатъ да се прѣплетатъ два разбрани ума, двѣ разбрани души, и сърдца, така ще дойде разумниятъ животъ.
Подъ думата „женидба“ се разбира осигуряване. Значи женидбата е едно осигурително дружество нѣкои се осигуряватъ за 10,000 лв., други за 20,000, за 100,000, за 200,000 лв. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде осигуренъ, да вѣрва първо на своя духъ, на своята душа, на своя умъ, на своето сърдце, на своята воля. Тъй трѣбва да учатъ всички майки своитѣ дъщери и синове. Въ новата култура може да се жените, но да не казвате: Ти го взѣми, вѣрвай въ него, не бой се!
Не, тя трѣбва да вѣрва на своя духъ, на своята душа, на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, та, като дойдатъ да се прѣплетатъ два разбрани ума, двѣ разбрани души, и сърдца, така ще дойде разумниятъ животъ.
Така трѣбва да се проповѣдва и да се не лъже!
към беседата >>
Първото нещо отъ толкова врѣме е, искамъ да всадя въ васъ живата вѣра.
Нѣкой казва: „Защо ще бѣгатъ отъ насъ? “ Друго яче не може. Защото Господь казва: „На пѫтя ми никой да се не поставя“. Който е вънъ отъ пѫтя ми, той си минава. И тъй, трѣбва да имате тази абсолютна вѣра.
Първото нещо отъ толкова врѣме е, искамъ да всадя въ васъ живата вѣра.
Има начини, чрѣзъ който може да провѣрите, да направите опита си, има ли Господь или не. Ние не доказваме нещата. Туй нещо може да стане въ нашето съзнание. При тази фаза, при която сега се намираме, необходимо е при тия двѣтѣ положения, да вѣрваме въ Бога, Който е неизмѣняемъ, да вѣрваме въ туй, което не се измѣня, т.е. промѣня се и не се измѣня въ себе си.
към беседата >>
Така трѣбва да се проповѣдва и да се не лъже!
Значи женидбата е едно осигурително дружество нѣкои се осигуряватъ за 10,000 лв., други за 20,000, за 100,000, за 200,000 лв. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде осигуренъ, да вѣрва първо на своя духъ, на своята душа, на своя умъ, на своето сърдце, на своята воля. Тъй трѣбва да учатъ всички майки своитѣ дъщери и синове. Въ новата култура може да се жените, но да не казвате: Ти го взѣми, вѣрвай въ него, не бой се! Не, тя трѣбва да вѣрва на своя духъ, на своята душа, на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, та, като дойдатъ да се прѣплетатъ два разбрани ума, двѣ разбрани души, и сърдца, така ще дойде разумниятъ животъ.
Така трѣбва да се проповѣдва и да се не лъже!
към беседата >>
Има начини, чрѣзъ който може да провѣрите, да направите опита си, има ли Господь или не.
“ Друго яче не може. Защото Господь казва: „На пѫтя ми никой да се не поставя“. Който е вънъ отъ пѫтя ми, той си минава. И тъй, трѣбва да имате тази абсолютна вѣра. Първото нещо отъ толкова врѣме е, искамъ да всадя въ васъ живата вѣра.
Има начини, чрѣзъ който може да провѣрите, да направите опита си, има ли Господь или не.
Ние не доказваме нещата. Туй нещо може да стане въ нашето съзнание. При тази фаза, при която сега се намираме, необходимо е при тия двѣтѣ положения, да вѣрваме въ Бога, Който е неизмѣняемъ, да вѣрваме въ туй, което не се измѣня, т.е. промѣня се и не се измѣня въ себе си. И въ мене – казва, „вѣрвайте“, и слѣдъ туй ще дойде онази вѣра въ самите васъ.
към беседата >>
Сега, всички отъ васъ не можете да гледате еднакво, понеже плоскостьта на вашия мозъкъ не е еднакво създадена у всички ви, мозъцитѣ ви не сѫ еднакво доброкачествени.
Сега, всички отъ васъ не можете да гледате еднакво, понеже плоскостьта на вашия мозъкъ не е еднакво създадена у всички ви, мозъцитѣ ви не сѫ еднакво доброкачествени.
И нѣкои отъ васъ дълго врѣме трѣбва да мислите, да мислите за Бога, докато се прѣустроятъ мозъцитѣ. Мозъцитѣ ви съвършенно трѣбва да се прѣустроятъ. Въ тѣхъ има извѣстни гниющи вещества, който прѣпятствуватъ за въдворяването на истината. Гниющи вещества има въ мозъка! И всичко туй по закона на поляризирането трѣбва да се прѣчисти.
към беседата >>
Ние не доказваме нещата.
Защото Господь казва: „На пѫтя ми никой да се не поставя“. Който е вънъ отъ пѫтя ми, той си минава. И тъй, трѣбва да имате тази абсолютна вѣра. Първото нещо отъ толкова врѣме е, искамъ да всадя въ васъ живата вѣра. Има начини, чрѣзъ който може да провѣрите, да направите опита си, има ли Господь или не.
Ние не доказваме нещата.
Туй нещо може да стане въ нашето съзнание. При тази фаза, при която сега се намираме, необходимо е при тия двѣтѣ положения, да вѣрваме въ Бога, Който е неизмѣняемъ, да вѣрваме въ туй, което не се измѣня, т.е. промѣня се и не се измѣня въ себе си. И въ мене – казва, „вѣрвайте“, и слѣдъ туй ще дойде онази вѣра въ самите васъ. Защото, важно е, преди да минете границата на Царството Божие, да изживѣете тия двѣ състояния, тѣ сѫ потрѣбни за васъ, та като ще минете за въ Царството Божие, не може да се спрете на границата, и да кажете: „Да влѣза или не“.
към беседата >>
И нѣкои отъ васъ дълго врѣме трѣбва да мислите, да мислите за Бога, докато се прѣустроятъ мозъцитѣ.
Сега, всички отъ васъ не можете да гледате еднакво, понеже плоскостьта на вашия мозъкъ не е еднакво създадена у всички ви, мозъцитѣ ви не сѫ еднакво доброкачествени.
И нѣкои отъ васъ дълго врѣме трѣбва да мислите, да мислите за Бога, докато се прѣустроятъ мозъцитѣ.
Мозъцитѣ ви съвършенно трѣбва да се прѣустроятъ. Въ тѣхъ има извѣстни гниющи вещества, който прѣпятствуватъ за въдворяването на истината. Гниющи вещества има въ мозъка! И всичко туй по закона на поляризирането трѣбва да се прѣчисти. И когато се пречисти, тогава вашиятъ носъ, вашитѣ очи, сърдца, всичко почва да взима правилна форма.
към беседата >>
Туй нещо може да стане въ нашето съзнание.
Който е вънъ отъ пѫтя ми, той си минава. И тъй, трѣбва да имате тази абсолютна вѣра. Първото нещо отъ толкова врѣме е, искамъ да всадя въ васъ живата вѣра. Има начини, чрѣзъ който може да провѣрите, да направите опита си, има ли Господь или не. Ние не доказваме нещата.
Туй нещо може да стане въ нашето съзнание.
При тази фаза, при която сега се намираме, необходимо е при тия двѣтѣ положения, да вѣрваме въ Бога, Който е неизмѣняемъ, да вѣрваме въ туй, което не се измѣня, т.е. промѣня се и не се измѣня въ себе си. И въ мене – казва, „вѣрвайте“, и слѣдъ туй ще дойде онази вѣра въ самите васъ. Защото, важно е, преди да минете границата на Царството Божие, да изживѣете тия двѣ състояния, тѣ сѫ потрѣбни за васъ, та като ще минете за въ Царството Божие, не може да се спрете на границата, и да кажете: „Да влѣза или не“. Кажете ли да влѣза или не, работата съ васъ е свършена.
към беседата >>
Мозъцитѣ ви съвършенно трѣбва да се прѣустроятъ.
Сега, всички отъ васъ не можете да гледате еднакво, понеже плоскостьта на вашия мозъкъ не е еднакво създадена у всички ви, мозъцитѣ ви не сѫ еднакво доброкачествени. И нѣкои отъ васъ дълго врѣме трѣбва да мислите, да мислите за Бога, докато се прѣустроятъ мозъцитѣ.
Мозъцитѣ ви съвършенно трѣбва да се прѣустроятъ.
Въ тѣхъ има извѣстни гниющи вещества, който прѣпятствуватъ за въдворяването на истината. Гниющи вещества има въ мозъка! И всичко туй по закона на поляризирането трѣбва да се прѣчисти. И когато се пречисти, тогава вашиятъ носъ, вашитѣ очи, сърдца, всичко почва да взима правилна форма. А сега, какво мислите?
към беседата >>
При тази фаза, при която сега се намираме, необходимо е при тия двѣтѣ положения, да вѣрваме въ Бога, Който е неизмѣняемъ, да вѣрваме въ туй, което не се измѣня, т.е.
И тъй, трѣбва да имате тази абсолютна вѣра. Първото нещо отъ толкова врѣме е, искамъ да всадя въ васъ живата вѣра. Има начини, чрѣзъ който може да провѣрите, да направите опита си, има ли Господь или не. Ние не доказваме нещата. Туй нещо може да стане въ нашето съзнание.
При тази фаза, при която сега се намираме, необходимо е при тия двѣтѣ положения, да вѣрваме въ Бога, Който е неизмѣняемъ, да вѣрваме въ туй, което не се измѣня, т.е.
промѣня се и не се измѣня въ себе си. И въ мене – казва, „вѣрвайте“, и слѣдъ туй ще дойде онази вѣра въ самите васъ. Защото, важно е, преди да минете границата на Царството Божие, да изживѣете тия двѣ състояния, тѣ сѫ потрѣбни за васъ, та като ще минете за въ Царството Божие, не може да се спрете на границата, и да кажете: „Да влѣза или не“. Кажете ли да влѣза или не, работата съ васъ е свършена. Въ Божествения свѣтъ не искатъ, не обичатъ никакви колебания.
към беседата >>
Въ тѣхъ има извѣстни гниющи вещества, който прѣпятствуватъ за въдворяването на истината.
Сега, всички отъ васъ не можете да гледате еднакво, понеже плоскостьта на вашия мозъкъ не е еднакво създадена у всички ви, мозъцитѣ ви не сѫ еднакво доброкачествени. И нѣкои отъ васъ дълго врѣме трѣбва да мислите, да мислите за Бога, докато се прѣустроятъ мозъцитѣ. Мозъцитѣ ви съвършенно трѣбва да се прѣустроятъ.
Въ тѣхъ има извѣстни гниющи вещества, който прѣпятствуватъ за въдворяването на истината.
Гниющи вещества има въ мозъка! И всичко туй по закона на поляризирането трѣбва да се прѣчисти. И когато се пречисти, тогава вашиятъ носъ, вашитѣ очи, сърдца, всичко почва да взима правилна форма. А сега, какво мислите? Нѣкой дошълъ, казва за нѣкого: „Отличенъ братъ е“, очакватъ много.
към беседата >>
промѣня се и не се измѣня въ себе си.
Първото нещо отъ толкова врѣме е, искамъ да всадя въ васъ живата вѣра. Има начини, чрѣзъ който може да провѣрите, да направите опита си, има ли Господь или не. Ние не доказваме нещата. Туй нещо може да стане въ нашето съзнание. При тази фаза, при която сега се намираме, необходимо е при тия двѣтѣ положения, да вѣрваме въ Бога, Който е неизмѣняемъ, да вѣрваме въ туй, което не се измѣня, т.е.
промѣня се и не се измѣня въ себе си.
И въ мене – казва, „вѣрвайте“, и слѣдъ туй ще дойде онази вѣра въ самите васъ. Защото, важно е, преди да минете границата на Царството Божие, да изживѣете тия двѣ състояния, тѣ сѫ потрѣбни за васъ, та като ще минете за въ Царството Божие, не може да се спрете на границата, и да кажете: „Да влѣза или не“. Кажете ли да влѣза или не, работата съ васъ е свършена. Въ Божествения свѣтъ не искатъ, не обичатъ никакви колебания. Ти трѣбва да рѣшишъ туй абсолютно въ себе си.
към беседата >>
Гниющи вещества има въ мозъка!
Сега, всички отъ васъ не можете да гледате еднакво, понеже плоскостьта на вашия мозъкъ не е еднакво създадена у всички ви, мозъцитѣ ви не сѫ еднакво доброкачествени. И нѣкои отъ васъ дълго врѣме трѣбва да мислите, да мислите за Бога, докато се прѣустроятъ мозъцитѣ. Мозъцитѣ ви съвършенно трѣбва да се прѣустроятъ. Въ тѣхъ има извѣстни гниющи вещества, който прѣпятствуватъ за въдворяването на истината.
Гниющи вещества има въ мозъка!
И всичко туй по закона на поляризирането трѣбва да се прѣчисти. И когато се пречисти, тогава вашиятъ носъ, вашитѣ очи, сърдца, всичко почва да взима правилна форма. А сега, какво мислите? Нѣкой дошълъ, казва за нѣкого: „Отличенъ братъ е“, очакватъ много. Гледамъ го азъ, казвамъ: „Той е разногледъ, очитѣ, главата му сѫ деформирани, лицето му сѫщо не е правилно.“ За да очаквашъ нещо отъ него, той трѣбва да е работилъ, той трѣбва да има воля, да изправи лицето си.
към беседата >>
И въ мене – казва, „вѣрвайте“, и слѣдъ туй ще дойде онази вѣра въ самите васъ.
Има начини, чрѣзъ който може да провѣрите, да направите опита си, има ли Господь или не. Ние не доказваме нещата. Туй нещо може да стане въ нашето съзнание. При тази фаза, при която сега се намираме, необходимо е при тия двѣтѣ положения, да вѣрваме въ Бога, Който е неизмѣняемъ, да вѣрваме въ туй, което не се измѣня, т.е. промѣня се и не се измѣня въ себе си.
И въ мене – казва, „вѣрвайте“, и слѣдъ туй ще дойде онази вѣра въ самите васъ.
Защото, важно е, преди да минете границата на Царството Божие, да изживѣете тия двѣ състояния, тѣ сѫ потрѣбни за васъ, та като ще минете за въ Царството Божие, не може да се спрете на границата, и да кажете: „Да влѣза или не“. Кажете ли да влѣза или не, работата съ васъ е свършена. Въ Божествения свѣтъ не искатъ, не обичатъ никакви колебания. Ти трѣбва да рѣшишъ туй абсолютно въ себе си. Ти ще скъсашъ всички връзки съ свѣта, всички тия кукли ще ги взѣмешъ, ще ги туришъ въ единъ сандъкъ, ще ги оставишъ наслѣдство на другитѣ, и нѣма да помисляшъ за куклитѣ.
към беседата >>
И всичко туй по закона на поляризирането трѣбва да се прѣчисти.
Сега, всички отъ васъ не можете да гледате еднакво, понеже плоскостьта на вашия мозъкъ не е еднакво създадена у всички ви, мозъцитѣ ви не сѫ еднакво доброкачествени. И нѣкои отъ васъ дълго врѣме трѣбва да мислите, да мислите за Бога, докато се прѣустроятъ мозъцитѣ. Мозъцитѣ ви съвършенно трѣбва да се прѣустроятъ. Въ тѣхъ има извѣстни гниющи вещества, който прѣпятствуватъ за въдворяването на истината. Гниющи вещества има въ мозъка!
И всичко туй по закона на поляризирането трѣбва да се прѣчисти.
И когато се пречисти, тогава вашиятъ носъ, вашитѣ очи, сърдца, всичко почва да взима правилна форма. А сега, какво мислите? Нѣкой дошълъ, казва за нѣкого: „Отличенъ братъ е“, очакватъ много. Гледамъ го азъ, казвамъ: „Той е разногледъ, очитѣ, главата му сѫ деформирани, лицето му сѫщо не е правилно.“ За да очаквашъ нещо отъ него, той трѣбва да е работилъ, той трѣбва да има воля, да изправи лицето си. Ами че ако той каже, че вѣрва въ Христа, че се е обърналъ къмъ Бога, а не е изплатилъ дълга си, толкова полици има, не му вѣрвай тогава.
към беседата >>
Защото, важно е, преди да минете границата на Царството Божие, да изживѣете тия двѣ състояния, тѣ сѫ потрѣбни за васъ, та като ще минете за въ Царството Божие, не може да се спрете на границата, и да кажете: „Да влѣза или не“.
Ние не доказваме нещата. Туй нещо може да стане въ нашето съзнание. При тази фаза, при която сега се намираме, необходимо е при тия двѣтѣ положения, да вѣрваме въ Бога, Който е неизмѣняемъ, да вѣрваме въ туй, което не се измѣня, т.е. промѣня се и не се измѣня въ себе си. И въ мене – казва, „вѣрвайте“, и слѣдъ туй ще дойде онази вѣра въ самите васъ.
Защото, важно е, преди да минете границата на Царството Божие, да изживѣете тия двѣ състояния, тѣ сѫ потрѣбни за васъ, та като ще минете за въ Царството Божие, не може да се спрете на границата, и да кажете: „Да влѣза или не“.
Кажете ли да влѣза или не, работата съ васъ е свършена. Въ Божествения свѣтъ не искатъ, не обичатъ никакви колебания. Ти трѣбва да рѣшишъ туй абсолютно въ себе си. Ти ще скъсашъ всички връзки съ свѣта, всички тия кукли ще ги взѣмешъ, ще ги туришъ въ единъ сандъкъ, ще ги оставишъ наслѣдство на другитѣ, и нѣма да помисляшъ за куклитѣ. Прѣдъ тебе има нещо много по-хубаво, което Богъ е приготвилъ.
към беседата >>
И когато се пречисти, тогава вашиятъ носъ, вашитѣ очи, сърдца, всичко почва да взима правилна форма.
И нѣкои отъ васъ дълго врѣме трѣбва да мислите, да мислите за Бога, докато се прѣустроятъ мозъцитѣ. Мозъцитѣ ви съвършенно трѣбва да се прѣустроятъ. Въ тѣхъ има извѣстни гниющи вещества, който прѣпятствуватъ за въдворяването на истината. Гниющи вещества има въ мозъка! И всичко туй по закона на поляризирането трѣбва да се прѣчисти.
И когато се пречисти, тогава вашиятъ носъ, вашитѣ очи, сърдца, всичко почва да взима правилна форма.
А сега, какво мислите? Нѣкой дошълъ, казва за нѣкого: „Отличенъ братъ е“, очакватъ много. Гледамъ го азъ, казвамъ: „Той е разногледъ, очитѣ, главата му сѫ деформирани, лицето му сѫщо не е правилно.“ За да очаквашъ нещо отъ него, той трѣбва да е работилъ, той трѣбва да има воля, да изправи лицето си. Ами че ако той каже, че вѣрва въ Христа, че се е обърналъ къмъ Бога, а не е изплатилъ дълга си, толкова полици има, не му вѣрвай тогава. Щомъ се обърне къмъ Христа и каже: „Ето, азъ изплатихъ дълга си“, въ такова обръщение азъ вѣрвамъ.
към беседата >>
Пробудя значи „будя“, т.е.
Пробудя значи „будя“, т.е.
човѣшката душа трѣбва да съзнае ония блага, които и сѫ дадени, да ги обхване.
към беседата >>
Кажете ли да влѣза или не, работата съ васъ е свършена.
Туй нещо може да стане въ нашето съзнание. При тази фаза, при която сега се намираме, необходимо е при тия двѣтѣ положения, да вѣрваме въ Бога, Който е неизмѣняемъ, да вѣрваме въ туй, което не се измѣня, т.е. промѣня се и не се измѣня въ себе си. И въ мене – казва, „вѣрвайте“, и слѣдъ туй ще дойде онази вѣра въ самите васъ. Защото, важно е, преди да минете границата на Царството Божие, да изживѣете тия двѣ състояния, тѣ сѫ потрѣбни за васъ, та като ще минете за въ Царството Божие, не може да се спрете на границата, и да кажете: „Да влѣза или не“.
Кажете ли да влѣза или не, работата съ васъ е свършена.
Въ Божествения свѣтъ не искатъ, не обичатъ никакви колебания. Ти трѣбва да рѣшишъ туй абсолютно въ себе си. Ти ще скъсашъ всички връзки съ свѣта, всички тия кукли ще ги взѣмешъ, ще ги туришъ въ единъ сандъкъ, ще ги оставишъ наслѣдство на другитѣ, и нѣма да помисляшъ за куклитѣ. Прѣдъ тебе има нещо много по-хубаво, което Богъ е приготвилъ. Туй е положението.
към беседата >>
А сега, какво мислите?
Мозъцитѣ ви съвършенно трѣбва да се прѣустроятъ. Въ тѣхъ има извѣстни гниющи вещества, който прѣпятствуватъ за въдворяването на истината. Гниющи вещества има въ мозъка! И всичко туй по закона на поляризирането трѣбва да се прѣчисти. И когато се пречисти, тогава вашиятъ носъ, вашитѣ очи, сърдца, всичко почва да взима правилна форма.
А сега, какво мислите?
Нѣкой дошълъ, казва за нѣкого: „Отличенъ братъ е“, очакватъ много. Гледамъ го азъ, казвамъ: „Той е разногледъ, очитѣ, главата му сѫ деформирани, лицето му сѫщо не е правилно.“ За да очаквашъ нещо отъ него, той трѣбва да е работилъ, той трѣбва да има воля, да изправи лицето си. Ами че ако той каже, че вѣрва въ Христа, че се е обърналъ къмъ Бога, а не е изплатилъ дълга си, толкова полици има, не му вѣрвай тогава. Щомъ се обърне къмъ Христа и каже: „Ето, азъ изплатихъ дълга си“, въ такова обръщение азъ вѣрвамъ. Да, азъ вѣрвамъ въ такова обръщение, което обръща кесията на хората.
към беседата >>
човѣшката душа трѣбва да съзнае ония блага, които и сѫ дадени, да ги обхване.
Пробудя значи „будя“, т.е.
човѣшката душа трѣбва да съзнае ония блага, които и сѫ дадени, да ги обхване.
към беседата >>
Въ Божествения свѣтъ не искатъ, не обичатъ никакви колебания.
При тази фаза, при която сега се намираме, необходимо е при тия двѣтѣ положения, да вѣрваме въ Бога, Който е неизмѣняемъ, да вѣрваме въ туй, което не се измѣня, т.е. промѣня се и не се измѣня въ себе си. И въ мене – казва, „вѣрвайте“, и слѣдъ туй ще дойде онази вѣра въ самите васъ. Защото, важно е, преди да минете границата на Царството Божие, да изживѣете тия двѣ състояния, тѣ сѫ потрѣбни за васъ, та като ще минете за въ Царството Божие, не може да се спрете на границата, и да кажете: „Да влѣза или не“. Кажете ли да влѣза или не, работата съ васъ е свършена.
Въ Божествения свѣтъ не искатъ, не обичатъ никакви колебания.
Ти трѣбва да рѣшишъ туй абсолютно въ себе си. Ти ще скъсашъ всички връзки съ свѣта, всички тия кукли ще ги взѣмешъ, ще ги туришъ въ единъ сандъкъ, ще ги оставишъ наслѣдство на другитѣ, и нѣма да помисляшъ за куклитѣ. Прѣдъ тебе има нещо много по-хубаво, което Богъ е приготвилъ. Туй е положението.
към беседата >>
Нѣкой дошълъ, казва за нѣкого: „Отличенъ братъ е“, очакватъ много.
Въ тѣхъ има извѣстни гниющи вещества, който прѣпятствуватъ за въдворяването на истината. Гниющи вещества има въ мозъка! И всичко туй по закона на поляризирането трѣбва да се прѣчисти. И когато се пречисти, тогава вашиятъ носъ, вашитѣ очи, сърдца, всичко почва да взима правилна форма. А сега, какво мислите?
Нѣкой дошълъ, казва за нѣкого: „Отличенъ братъ е“, очакватъ много.
Гледамъ го азъ, казвамъ: „Той е разногледъ, очитѣ, главата му сѫ деформирани, лицето му сѫщо не е правилно.“ За да очаквашъ нещо отъ него, той трѣбва да е работилъ, той трѣбва да има воля, да изправи лицето си. Ами че ако той каже, че вѣрва въ Христа, че се е обърналъ къмъ Бога, а не е изплатилъ дълга си, толкова полици има, не му вѣрвай тогава. Щомъ се обърне къмъ Христа и каже: „Ето, азъ изплатихъ дълга си“, въ такова обръщение азъ вѣрвамъ. Да, азъ вѣрвамъ въ такова обръщение, което обръща кесията на хората. Не вѣрвамъ, въ обръщането на хора, който не обръщатъ кесията си.
към беседата >>
Сега въ свѣта, въ който живѣетѣ, има извѣстни илюзии, ние ги наричаме несѫществени неща.
Сега въ свѣта, въ който живѣетѣ, има извѣстни илюзии, ние ги наричаме несѫществени неща.
Най-първо значи започватъ съ несѫщественото. Вечерно врѣме можете да уплашите когото и да е. Защо? – Защото тогава нещата сѫ преувѣличени, въ тѣхъ нѣма свѣтлина. Вземете една проста илюзия: срещне ви нѣкой и ви се опули на среща, така, особено ви изгледа. И ти почвашъ да мислишъ, защо така ми се опули, какво искаше да каже.
към беседата >>
Ти трѣбва да рѣшишъ туй абсолютно въ себе си.
промѣня се и не се измѣня въ себе си. И въ мене – казва, „вѣрвайте“, и слѣдъ туй ще дойде онази вѣра въ самите васъ. Защото, важно е, преди да минете границата на Царството Божие, да изживѣете тия двѣ състояния, тѣ сѫ потрѣбни за васъ, та като ще минете за въ Царството Божие, не може да се спрете на границата, и да кажете: „Да влѣза или не“. Кажете ли да влѣза или не, работата съ васъ е свършена. Въ Божествения свѣтъ не искатъ, не обичатъ никакви колебания.
Ти трѣбва да рѣшишъ туй абсолютно въ себе си.
Ти ще скъсашъ всички връзки съ свѣта, всички тия кукли ще ги взѣмешъ, ще ги туришъ въ единъ сандъкъ, ще ги оставишъ наслѣдство на другитѣ, и нѣма да помисляшъ за куклитѣ. Прѣдъ тебе има нещо много по-хубаво, което Богъ е приготвилъ. Туй е положението.
към беседата >>
Гледамъ го азъ, казвамъ: „Той е разногледъ, очитѣ, главата му сѫ деформирани, лицето му сѫщо не е правилно.“ За да очаквашъ нещо отъ него, той трѣбва да е работилъ, той трѣбва да има воля, да изправи лицето си.
Гниющи вещества има въ мозъка! И всичко туй по закона на поляризирането трѣбва да се прѣчисти. И когато се пречисти, тогава вашиятъ носъ, вашитѣ очи, сърдца, всичко почва да взима правилна форма. А сега, какво мислите? Нѣкой дошълъ, казва за нѣкого: „Отличенъ братъ е“, очакватъ много.
Гледамъ го азъ, казвамъ: „Той е разногледъ, очитѣ, главата му сѫ деформирани, лицето му сѫщо не е правилно.“ За да очаквашъ нещо отъ него, той трѣбва да е работилъ, той трѣбва да има воля, да изправи лицето си.
Ами че ако той каже, че вѣрва въ Христа, че се е обърналъ къмъ Бога, а не е изплатилъ дълга си, толкова полици има, не му вѣрвай тогава. Щомъ се обърне къмъ Христа и каже: „Ето, азъ изплатихъ дълга си“, въ такова обръщение азъ вѣрвамъ. Да, азъ вѣрвамъ въ такова обръщение, което обръща кесията на хората. Не вѣрвамъ, въ обръщането на хора, който не обръщатъ кесията си. Като дойде Христосъ, Той трѣбва да обърне кесиитѣ на всичкитѣ хора.
към беседата >>
Най-първо значи започватъ съ несѫщественото.
Сега въ свѣта, въ който живѣетѣ, има извѣстни илюзии, ние ги наричаме несѫществени неща.
Най-първо значи започватъ съ несѫщественото.
Вечерно врѣме можете да уплашите когото и да е. Защо? – Защото тогава нещата сѫ преувѣличени, въ тѣхъ нѣма свѣтлина. Вземете една проста илюзия: срещне ви нѣкой и ви се опули на среща, така, особено ви изгледа. И ти почвашъ да мислишъ, защо така ми се опули, какво искаше да каже. Е, прѣдставете си, че азъ направя една опулена маска, като за артистъ, и ви я показвамъ.
към беседата >>
Ти ще скъсашъ всички връзки съ свѣта, всички тия кукли ще ги взѣмешъ, ще ги туришъ въ единъ сандъкъ, ще ги оставишъ наслѣдство на другитѣ, и нѣма да помисляшъ за куклитѣ.
И въ мене – казва, „вѣрвайте“, и слѣдъ туй ще дойде онази вѣра въ самите васъ. Защото, важно е, преди да минете границата на Царството Божие, да изживѣете тия двѣ състояния, тѣ сѫ потрѣбни за васъ, та като ще минете за въ Царството Божие, не може да се спрете на границата, и да кажете: „Да влѣза или не“. Кажете ли да влѣза или не, работата съ васъ е свършена. Въ Божествения свѣтъ не искатъ, не обичатъ никакви колебания. Ти трѣбва да рѣшишъ туй абсолютно въ себе си.
Ти ще скъсашъ всички връзки съ свѣта, всички тия кукли ще ги взѣмешъ, ще ги туришъ въ единъ сандъкъ, ще ги оставишъ наслѣдство на другитѣ, и нѣма да помисляшъ за куклитѣ.
Прѣдъ тебе има нещо много по-хубаво, което Богъ е приготвилъ. Туй е положението.
към беседата >>
Ами че ако той каже, че вѣрва въ Христа, че се е обърналъ къмъ Бога, а не е изплатилъ дълга си, толкова полици има, не му вѣрвай тогава.
И всичко туй по закона на поляризирането трѣбва да се прѣчисти. И когато се пречисти, тогава вашиятъ носъ, вашитѣ очи, сърдца, всичко почва да взима правилна форма. А сега, какво мислите? Нѣкой дошълъ, казва за нѣкого: „Отличенъ братъ е“, очакватъ много. Гледамъ го азъ, казвамъ: „Той е разногледъ, очитѣ, главата му сѫ деформирани, лицето му сѫщо не е правилно.“ За да очаквашъ нещо отъ него, той трѣбва да е работилъ, той трѣбва да има воля, да изправи лицето си.
Ами че ако той каже, че вѣрва въ Христа, че се е обърналъ къмъ Бога, а не е изплатилъ дълга си, толкова полици има, не му вѣрвай тогава.
Щомъ се обърне къмъ Христа и каже: „Ето, азъ изплатихъ дълга си“, въ такова обръщение азъ вѣрвамъ. Да, азъ вѣрвамъ въ такова обръщение, което обръща кесията на хората. Не вѣрвамъ, въ обръщането на хора, който не обръщатъ кесията си. Като дойде Христосъ, Той трѣбва да обърне кесиитѣ на всичкитѣ хора. Една обща кесия, трѣбва да има у хората, но не всички да бъркатъ въ кесията.
към беседата >>
Вечерно врѣме можете да уплашите когото и да е. Защо?
Сега въ свѣта, въ който живѣетѣ, има извѣстни илюзии, ние ги наричаме несѫществени неща. Най-първо значи започватъ съ несѫщественото.
Вечерно врѣме можете да уплашите когото и да е. Защо?
– Защото тогава нещата сѫ преувѣличени, въ тѣхъ нѣма свѣтлина. Вземете една проста илюзия: срещне ви нѣкой и ви се опули на среща, така, особено ви изгледа. И ти почвашъ да мислишъ, защо така ми се опули, какво искаше да каже. Е, прѣдставете си, че азъ направя една опулена маска, като за артистъ, и ви я показвамъ. Вие казвате: „Защо тази маска се е тъй опулила?
към беседата >>
Прѣдъ тебе има нещо много по-хубаво, което Богъ е приготвилъ.
Защото, важно е, преди да минете границата на Царството Божие, да изживѣете тия двѣ състояния, тѣ сѫ потрѣбни за васъ, та като ще минете за въ Царството Божие, не може да се спрете на границата, и да кажете: „Да влѣза или не“. Кажете ли да влѣза или не, работата съ васъ е свършена. Въ Божествения свѣтъ не искатъ, не обичатъ никакви колебания. Ти трѣбва да рѣшишъ туй абсолютно въ себе си. Ти ще скъсашъ всички връзки съ свѣта, всички тия кукли ще ги взѣмешъ, ще ги туришъ въ единъ сандъкъ, ще ги оставишъ наслѣдство на другитѣ, и нѣма да помисляшъ за куклитѣ.
Прѣдъ тебе има нещо много по-хубаво, което Богъ е приготвилъ.
Туй е положението.
към беседата >>
Щомъ се обърне къмъ Христа и каже: „Ето, азъ изплатихъ дълга си“, въ такова обръщение азъ вѣрвамъ.
И когато се пречисти, тогава вашиятъ носъ, вашитѣ очи, сърдца, всичко почва да взима правилна форма. А сега, какво мислите? Нѣкой дошълъ, казва за нѣкого: „Отличенъ братъ е“, очакватъ много. Гледамъ го азъ, казвамъ: „Той е разногледъ, очитѣ, главата му сѫ деформирани, лицето му сѫщо не е правилно.“ За да очаквашъ нещо отъ него, той трѣбва да е работилъ, той трѣбва да има воля, да изправи лицето си. Ами че ако той каже, че вѣрва въ Христа, че се е обърналъ къмъ Бога, а не е изплатилъ дълга си, толкова полици има, не му вѣрвай тогава.
Щомъ се обърне къмъ Христа и каже: „Ето, азъ изплатихъ дълга си“, въ такова обръщение азъ вѣрвамъ.
Да, азъ вѣрвамъ въ такова обръщение, което обръща кесията на хората. Не вѣрвамъ, въ обръщането на хора, който не обръщатъ кесията си. Като дойде Христосъ, Той трѣбва да обърне кесиитѣ на всичкитѣ хора. Една обща кесия, трѣбва да има у хората, но не всички да бъркатъ въ кесията. Азъ вѣрвамъ, че тази кесия е като единъ изворъ, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всѣки ще може да се ползува свободно отъ туй Божествено благо.
към беседата >>
– Защото тогава нещата сѫ преувѣличени, въ тѣхъ нѣма свѣтлина.
Сега въ свѣта, въ който живѣетѣ, има извѣстни илюзии, ние ги наричаме несѫществени неща. Най-първо значи започватъ съ несѫщественото. Вечерно врѣме можете да уплашите когото и да е. Защо?
– Защото тогава нещата сѫ преувѣличени, въ тѣхъ нѣма свѣтлина.
Вземете една проста илюзия: срещне ви нѣкой и ви се опули на среща, така, особено ви изгледа. И ти почвашъ да мислишъ, защо така ми се опули, какво искаше да каже. Е, прѣдставете си, че азъ направя една опулена маска, като за артистъ, и ви я показвамъ. Вие казвате: „Защо тази маска се е тъй опулила? “ Мислите, че е реална.
към беседата >>
Туй е положението.
Кажете ли да влѣза или не, работата съ васъ е свършена. Въ Божествения свѣтъ не искатъ, не обичатъ никакви колебания. Ти трѣбва да рѣшишъ туй абсолютно въ себе си. Ти ще скъсашъ всички връзки съ свѣта, всички тия кукли ще ги взѣмешъ, ще ги туришъ въ единъ сандъкъ, ще ги оставишъ наслѣдство на другитѣ, и нѣма да помисляшъ за куклитѣ. Прѣдъ тебе има нещо много по-хубаво, което Богъ е приготвилъ.
Туй е положението.
към беседата >>
Да, азъ вѣрвамъ въ такова обръщение, което обръща кесията на хората.
А сега, какво мислите? Нѣкой дошълъ, казва за нѣкого: „Отличенъ братъ е“, очакватъ много. Гледамъ го азъ, казвамъ: „Той е разногледъ, очитѣ, главата му сѫ деформирани, лицето му сѫщо не е правилно.“ За да очаквашъ нещо отъ него, той трѣбва да е работилъ, той трѣбва да има воля, да изправи лицето си. Ами че ако той каже, че вѣрва въ Христа, че се е обърналъ къмъ Бога, а не е изплатилъ дълга си, толкова полици има, не му вѣрвай тогава. Щомъ се обърне къмъ Христа и каже: „Ето, азъ изплатихъ дълга си“, въ такова обръщение азъ вѣрвамъ.
Да, азъ вѣрвамъ въ такова обръщение, което обръща кесията на хората.
Не вѣрвамъ, въ обръщането на хора, който не обръщатъ кесията си. Като дойде Христосъ, Той трѣбва да обърне кесиитѣ на всичкитѣ хора. Една обща кесия, трѣбва да има у хората, но не всички да бъркатъ въ кесията. Азъ вѣрвамъ, че тази кесия е като единъ изворъ, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всѣки ще може да се ползува свободно отъ туй Божествено благо. Ние не трѣбва да изпадаме въ сѫщите заблуждѣния, въ който сѫ изпадали много социални реформатори.
към беседата >>
Вземете една проста илюзия: срещне ви нѣкой и ви се опули на среща, така, особено ви изгледа.
Сега въ свѣта, въ който живѣетѣ, има извѣстни илюзии, ние ги наричаме несѫществени неща. Най-първо значи започватъ съ несѫщественото. Вечерно врѣме можете да уплашите когото и да е. Защо? – Защото тогава нещата сѫ преувѣличени, въ тѣхъ нѣма свѣтлина.
Вземете една проста илюзия: срещне ви нѣкой и ви се опули на среща, така, особено ви изгледа.
И ти почвашъ да мислишъ, защо така ми се опули, какво искаше да каже. Е, прѣдставете си, че азъ направя една опулена маска, като за артистъ, и ви я показвамъ. Вие казвате: „Защо тази маска се е тъй опулила? “ Мислите, че е реална. Не то е една илюзия, художникъ я е направилъ.
към беседата >>
Ние влизаме въ положение на шестата раса, да имаме вече съзнателно общение съ ангелитѣ, съ светиитѣ, а тѣ не обичатъ двоеумнитѣ хора.
Ние влизаме въ положение на шестата раса, да имаме вече съзнателно общение съ ангелитѣ, съ светиитѣ, а тѣ не обичатъ двоеумнитѣ хора.
„Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища“. Нѣкой ще дойде, запримѣръ, при мене, не харесва моята бесѣда, ще иде при теософитѣ. Какво е теософията? Какво ще ви даде тя? Тя е бръщолевене, прѣмелване на булгуръ.
към беседата >>
Не вѣрвамъ, въ обръщането на хора, който не обръщатъ кесията си.
Нѣкой дошълъ, казва за нѣкого: „Отличенъ братъ е“, очакватъ много. Гледамъ го азъ, казвамъ: „Той е разногледъ, очитѣ, главата му сѫ деформирани, лицето му сѫщо не е правилно.“ За да очаквашъ нещо отъ него, той трѣбва да е работилъ, той трѣбва да има воля, да изправи лицето си. Ами че ако той каже, че вѣрва въ Христа, че се е обърналъ къмъ Бога, а не е изплатилъ дълга си, толкова полици има, не му вѣрвай тогава. Щомъ се обърне къмъ Христа и каже: „Ето, азъ изплатихъ дълга си“, въ такова обръщение азъ вѣрвамъ. Да, азъ вѣрвамъ въ такова обръщение, което обръща кесията на хората.
Не вѣрвамъ, въ обръщането на хора, който не обръщатъ кесията си.
Като дойде Христосъ, Той трѣбва да обърне кесиитѣ на всичкитѣ хора. Една обща кесия, трѣбва да има у хората, но не всички да бъркатъ въ кесията. Азъ вѣрвамъ, че тази кесия е като единъ изворъ, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всѣки ще може да се ползува свободно отъ туй Божествено благо. Ние не трѣбва да изпадаме въ сѫщите заблуждѣния, въ който сѫ изпадали много социални реформатори. Ние не можемъ да комунизираме труда на миналите поколения и да го използуваме.
към беседата >>
И ти почвашъ да мислишъ, защо така ми се опули, какво искаше да каже.
Сега въ свѣта, въ който живѣетѣ, има извѣстни илюзии, ние ги наричаме несѫществени неща. Най-първо значи започватъ съ несѫщественото. Вечерно врѣме можете да уплашите когото и да е. Защо? – Защото тогава нещата сѫ преувѣличени, въ тѣхъ нѣма свѣтлина. Вземете една проста илюзия: срещне ви нѣкой и ви се опули на среща, така, особено ви изгледа.
И ти почвашъ да мислишъ, защо така ми се опули, какво искаше да каже.
Е, прѣдставете си, че азъ направя една опулена маска, като за артистъ, и ви я показвамъ. Вие казвате: „Защо тази маска се е тъй опулила? “ Мислите, че е реална. Не то е една илюзия, художникъ я е направилъ. Въ дадения моментъ, когато художникътъ дойде и донесе тази маска, важно е, у тебе да е пробудено съзнанието, да схванешъ, вѣрно ли е това или не.
към беседата >>
„Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища“.
Ние влизаме въ положение на шестата раса, да имаме вече съзнателно общение съ ангелитѣ, съ светиитѣ, а тѣ не обичатъ двоеумнитѣ хора.
„Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища“.
Нѣкой ще дойде, запримѣръ, при мене, не харесва моята бесѣда, ще иде при теософитѣ. Какво е теософията? Какво ще ви даде тя? Тя е бръщолевене, прѣмелване на булгуръ. Че астралното тѣло било такова, че менталното било такова.
към беседата >>
Като дойде Христосъ, Той трѣбва да обърне кесиитѣ на всичкитѣ хора.
Гледамъ го азъ, казвамъ: „Той е разногледъ, очитѣ, главата му сѫ деформирани, лицето му сѫщо не е правилно.“ За да очаквашъ нещо отъ него, той трѣбва да е работилъ, той трѣбва да има воля, да изправи лицето си. Ами че ако той каже, че вѣрва въ Христа, че се е обърналъ къмъ Бога, а не е изплатилъ дълга си, толкова полици има, не му вѣрвай тогава. Щомъ се обърне къмъ Христа и каже: „Ето, азъ изплатихъ дълга си“, въ такова обръщение азъ вѣрвамъ. Да, азъ вѣрвамъ въ такова обръщение, което обръща кесията на хората. Не вѣрвамъ, въ обръщането на хора, който не обръщатъ кесията си.
Като дойде Христосъ, Той трѣбва да обърне кесиитѣ на всичкитѣ хора.
Една обща кесия, трѣбва да има у хората, но не всички да бъркатъ въ кесията. Азъ вѣрвамъ, че тази кесия е като единъ изворъ, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всѣки ще може да се ползува свободно отъ туй Божествено благо. Ние не трѣбва да изпадаме въ сѫщите заблуждѣния, въ който сѫ изпадали много социални реформатори. Ние не можемъ да комунизираме труда на миналите поколения и да го използуваме. Ние трѣбва да комунизираме само нашия настоящемъ трудъ, само туй, което сега изкарваме.
към беседата >>
Е, прѣдставете си, че азъ направя една опулена маска, като за артистъ, и ви я показвамъ.
Най-първо значи започватъ съ несѫщественото. Вечерно врѣме можете да уплашите когото и да е. Защо? – Защото тогава нещата сѫ преувѣличени, въ тѣхъ нѣма свѣтлина. Вземете една проста илюзия: срещне ви нѣкой и ви се опули на среща, така, особено ви изгледа. И ти почвашъ да мислишъ, защо така ми се опули, какво искаше да каже.
Е, прѣдставете си, че азъ направя една опулена маска, като за артистъ, и ви я показвамъ.
Вие казвате: „Защо тази маска се е тъй опулила? “ Мислите, че е реална. Не то е една илюзия, художникъ я е направилъ. Въ дадения моментъ, когато художникътъ дойде и донесе тази маска, важно е, у тебе да е пробудено съзнанието, да схванешъ, вѣрно ли е това или не.
към беседата >>
Нѣкой ще дойде, запримѣръ, при мене, не харесва моята бесѣда, ще иде при теософитѣ.
Ние влизаме въ положение на шестата раса, да имаме вече съзнателно общение съ ангелитѣ, съ светиитѣ, а тѣ не обичатъ двоеумнитѣ хора. „Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища“.
Нѣкой ще дойде, запримѣръ, при мене, не харесва моята бесѣда, ще иде при теософитѣ.
Какво е теософията? Какво ще ви даде тя? Тя е бръщолевене, прѣмелване на булгуръ. Че астралното тѣло било такова, че менталното било такова. Казвамъ: „Ти това астрално видѣ ли го, менталното тѣло видѣ ли го?
към беседата >>
Една обща кесия, трѣбва да има у хората, но не всички да бъркатъ въ кесията.
Ами че ако той каже, че вѣрва въ Христа, че се е обърналъ къмъ Бога, а не е изплатилъ дълга си, толкова полици има, не му вѣрвай тогава. Щомъ се обърне къмъ Христа и каже: „Ето, азъ изплатихъ дълга си“, въ такова обръщение азъ вѣрвамъ. Да, азъ вѣрвамъ въ такова обръщение, което обръща кесията на хората. Не вѣрвамъ, въ обръщането на хора, който не обръщатъ кесията си. Като дойде Христосъ, Той трѣбва да обърне кесиитѣ на всичкитѣ хора.
Една обща кесия, трѣбва да има у хората, но не всички да бъркатъ въ кесията.
Азъ вѣрвамъ, че тази кесия е като единъ изворъ, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всѣки ще може да се ползува свободно отъ туй Божествено благо. Ние не трѣбва да изпадаме въ сѫщите заблуждѣния, въ който сѫ изпадали много социални реформатори. Ние не можемъ да комунизираме труда на миналите поколения и да го използуваме. Ние трѣбва да комунизираме само нашия настоящемъ трудъ, само туй, което сега изкарваме. Чудни сѫ хората, до сега тѣ сѫ печелили, и сега искатъ пакъ тъй да печелятъ, като използуватъ труда на миналитѣ поколения.
към беседата >>
Вие казвате: „Защо тази маска се е тъй опулила?
Вечерно врѣме можете да уплашите когото и да е. Защо? – Защото тогава нещата сѫ преувѣличени, въ тѣхъ нѣма свѣтлина. Вземете една проста илюзия: срещне ви нѣкой и ви се опули на среща, така, особено ви изгледа. И ти почвашъ да мислишъ, защо така ми се опули, какво искаше да каже. Е, прѣдставете си, че азъ направя една опулена маска, като за артистъ, и ви я показвамъ.
Вие казвате: „Защо тази маска се е тъй опулила?
“ Мислите, че е реална. Не то е една илюзия, художникъ я е направилъ. Въ дадения моментъ, когато художникътъ дойде и донесе тази маска, важно е, у тебе да е пробудено съзнанието, да схванешъ, вѣрно ли е това или не.
към беседата >>
Какво е теософията?
Ние влизаме въ положение на шестата раса, да имаме вече съзнателно общение съ ангелитѣ, съ светиитѣ, а тѣ не обичатъ двоеумнитѣ хора. „Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища“. Нѣкой ще дойде, запримѣръ, при мене, не харесва моята бесѣда, ще иде при теософитѣ.
Какво е теософията?
Какво ще ви даде тя? Тя е бръщолевене, прѣмелване на булгуръ. Че астралното тѣло било такова, че менталното било такова. Казвамъ: „Ти това астрално видѣ ли го, менталното тѣло видѣ ли го? “ – Така пишатъ.
към беседата >>
Азъ вѣрвамъ, че тази кесия е като единъ изворъ, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всѣки ще може да се ползува свободно отъ туй Божествено благо.
Щомъ се обърне къмъ Христа и каже: „Ето, азъ изплатихъ дълга си“, въ такова обръщение азъ вѣрвамъ. Да, азъ вѣрвамъ въ такова обръщение, което обръща кесията на хората. Не вѣрвамъ, въ обръщането на хора, който не обръщатъ кесията си. Като дойде Христосъ, Той трѣбва да обърне кесиитѣ на всичкитѣ хора. Една обща кесия, трѣбва да има у хората, но не всички да бъркатъ въ кесията.
Азъ вѣрвамъ, че тази кесия е като единъ изворъ, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всѣки ще може да се ползува свободно отъ туй Божествено благо.
Ние не трѣбва да изпадаме въ сѫщите заблуждѣния, въ който сѫ изпадали много социални реформатори. Ние не можемъ да комунизираме труда на миналите поколения и да го използуваме. Ние трѣбва да комунизираме само нашия настоящемъ трудъ, само туй, което сега изкарваме. Чудни сѫ хората, до сега тѣ сѫ печелили, и сега искатъ пакъ тъй да печелятъ, като използуватъ труда на миналитѣ поколения. Не, не, трѣбва да викаме и тѣхъ, и тѣ иматъ дѣлъ, да ги питаме, съгласни ли сѫ тѣ въ тази печалба.
към беседата >>
“ Мислите, че е реална.
– Защото тогава нещата сѫ преувѣличени, въ тѣхъ нѣма свѣтлина. Вземете една проста илюзия: срещне ви нѣкой и ви се опули на среща, така, особено ви изгледа. И ти почвашъ да мислишъ, защо така ми се опули, какво искаше да каже. Е, прѣдставете си, че азъ направя една опулена маска, като за артистъ, и ви я показвамъ. Вие казвате: „Защо тази маска се е тъй опулила?
“ Мислите, че е реална.
Не то е една илюзия, художникъ я е направилъ. Въ дадения моментъ, когато художникътъ дойде и донесе тази маска, важно е, у тебе да е пробудено съзнанието, да схванешъ, вѣрно ли е това или не.
към беседата >>
Какво ще ви даде тя?
Ние влизаме въ положение на шестата раса, да имаме вече съзнателно общение съ ангелитѣ, съ светиитѣ, а тѣ не обичатъ двоеумнитѣ хора. „Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища“. Нѣкой ще дойде, запримѣръ, при мене, не харесва моята бесѣда, ще иде при теософитѣ. Какво е теософията?
Какво ще ви даде тя?
Тя е бръщолевене, прѣмелване на булгуръ. Че астралното тѣло било такова, че менталното било такова. Казвамъ: „Ти това астрално видѣ ли го, менталното тѣло видѣ ли го? “ – Така пишатъ. Много работи могатъ да се пишатъ.
към беседата >>
Ние не трѣбва да изпадаме въ сѫщите заблуждѣния, въ който сѫ изпадали много социални реформатори.
Да, азъ вѣрвамъ въ такова обръщение, което обръща кесията на хората. Не вѣрвамъ, въ обръщането на хора, който не обръщатъ кесията си. Като дойде Христосъ, Той трѣбва да обърне кесиитѣ на всичкитѣ хора. Една обща кесия, трѣбва да има у хората, но не всички да бъркатъ въ кесията. Азъ вѣрвамъ, че тази кесия е като единъ изворъ, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всѣки ще може да се ползува свободно отъ туй Божествено благо.
Ние не трѣбва да изпадаме въ сѫщите заблуждѣния, въ който сѫ изпадали много социални реформатори.
Ние не можемъ да комунизираме труда на миналите поколения и да го използуваме. Ние трѣбва да комунизираме само нашия настоящемъ трудъ, само туй, което сега изкарваме. Чудни сѫ хората, до сега тѣ сѫ печелили, и сега искатъ пакъ тъй да печелятъ, като използуватъ труда на миналитѣ поколения. Не, не, трѣбва да викаме и тѣхъ, и тѣ иматъ дѣлъ, да ги питаме, съгласни ли сѫ тѣ въ тази печалба. Сегашното благо, което сѫществува сега въ свѣта, ние не можемъ да разполагаме съ него.
към беседата >>
Не то е една илюзия, художникъ я е направилъ.
Вземете една проста илюзия: срещне ви нѣкой и ви се опули на среща, така, особено ви изгледа. И ти почвашъ да мислишъ, защо така ми се опули, какво искаше да каже. Е, прѣдставете си, че азъ направя една опулена маска, като за артистъ, и ви я показвамъ. Вие казвате: „Защо тази маска се е тъй опулила? “ Мислите, че е реална.
Не то е една илюзия, художникъ я е направилъ.
Въ дадения моментъ, когато художникътъ дойде и донесе тази маска, важно е, у тебе да е пробудено съзнанието, да схванешъ, вѣрно ли е това или не.
към беседата >>
Тя е бръщолевене, прѣмелване на булгуръ.
Ние влизаме въ положение на шестата раса, да имаме вече съзнателно общение съ ангелитѣ, съ светиитѣ, а тѣ не обичатъ двоеумнитѣ хора. „Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища“. Нѣкой ще дойде, запримѣръ, при мене, не харесва моята бесѣда, ще иде при теософитѣ. Какво е теософията? Какво ще ви даде тя?
Тя е бръщолевене, прѣмелване на булгуръ.
Че астралното тѣло било такова, че менталното било такова. Казвамъ: „Ти това астрално видѣ ли го, менталното тѣло видѣ ли го? “ – Така пишатъ. Много работи могатъ да се пишатъ. Нещата трѣбва да бѫдатъ вѣрни въ себе си, вѣрни.
към беседата >>
Ние не можемъ да комунизираме труда на миналите поколения и да го използуваме.
Не вѣрвамъ, въ обръщането на хора, който не обръщатъ кесията си. Като дойде Христосъ, Той трѣбва да обърне кесиитѣ на всичкитѣ хора. Една обща кесия, трѣбва да има у хората, но не всички да бъркатъ въ кесията. Азъ вѣрвамъ, че тази кесия е като единъ изворъ, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всѣки ще може да се ползува свободно отъ туй Божествено благо. Ние не трѣбва да изпадаме въ сѫщите заблуждѣния, въ който сѫ изпадали много социални реформатори.
Ние не можемъ да комунизираме труда на миналите поколения и да го използуваме.
Ние трѣбва да комунизираме само нашия настоящемъ трудъ, само туй, което сега изкарваме. Чудни сѫ хората, до сега тѣ сѫ печелили, и сега искатъ пакъ тъй да печелятъ, като използуватъ труда на миналитѣ поколения. Не, не, трѣбва да викаме и тѣхъ, и тѣ иматъ дѣлъ, да ги питаме, съгласни ли сѫ тѣ въ тази печалба. Сегашното благо, което сѫществува сега въ свѣта, ние не можемъ да разполагаме съ него. Всички, който сѫ се опитали по този начинъ да комунизиратъ благата на другитѣ, нищо не сѫ изкарали.
към беседата >>
Въ дадения моментъ, когато художникътъ дойде и донесе тази маска, важно е, у тебе да е пробудено съзнанието, да схванешъ, вѣрно ли е това или не.
И ти почвашъ да мислишъ, защо така ми се опули, какво искаше да каже. Е, прѣдставете си, че азъ направя една опулена маска, като за артистъ, и ви я показвамъ. Вие казвате: „Защо тази маска се е тъй опулила? “ Мислите, че е реална. Не то е една илюзия, художникъ я е направилъ.
Въ дадения моментъ, когато художникътъ дойде и донесе тази маска, важно е, у тебе да е пробудено съзнанието, да схванешъ, вѣрно ли е това или не.
към беседата >>
Че астралното тѣло било такова, че менталното било такова.
„Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища“. Нѣкой ще дойде, запримѣръ, при мене, не харесва моята бесѣда, ще иде при теософитѣ. Какво е теософията? Какво ще ви даде тя? Тя е бръщолевене, прѣмелване на булгуръ.
Че астралното тѣло било такова, че менталното било такова.
Казвамъ: „Ти това астрално видѣ ли го, менталното тѣло видѣ ли го? “ – Така пишатъ. Много работи могатъ да се пишатъ. Нещата трѣбва да бѫдатъ вѣрни въ себе си, вѣрни. Ти опиталъ ли си това, което говоришъ?
към беседата >>
Ние трѣбва да комунизираме само нашия настоящемъ трудъ, само туй, което сега изкарваме.
Като дойде Христосъ, Той трѣбва да обърне кесиитѣ на всичкитѣ хора. Една обща кесия, трѣбва да има у хората, но не всички да бъркатъ въ кесията. Азъ вѣрвамъ, че тази кесия е като единъ изворъ, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всѣки ще може да се ползува свободно отъ туй Божествено благо. Ние не трѣбва да изпадаме въ сѫщите заблуждѣния, въ който сѫ изпадали много социални реформатори. Ние не можемъ да комунизираме труда на миналите поколения и да го използуваме.
Ние трѣбва да комунизираме само нашия настоящемъ трудъ, само туй, което сега изкарваме.
Чудни сѫ хората, до сега тѣ сѫ печелили, и сега искатъ пакъ тъй да печелятъ, като използуватъ труда на миналитѣ поколения. Не, не, трѣбва да викаме и тѣхъ, и тѣ иматъ дѣлъ, да ги питаме, съгласни ли сѫ тѣ въ тази печалба. Сегашното благо, което сѫществува сега въ свѣта, ние не можемъ да разполагаме съ него. Всички, който сѫ се опитали по този начинъ да комунизиратъ благата на другитѣ, нищо не сѫ изкарали. Не, всички ще работимъ, и туй, което изкараме, него ще използуваме.
към беседата >>
Въ пробуждането на душата, тя трѣбва да схване нѣщата не отъ становището, въ което тя се намира, но тя трѣбва да схване нѣщата отъ становището на своя духъ или на Бога, който е основа на нейното битие.
Въ пробуждането на душата, тя трѣбва да схване нѣщата не отъ становището, въ което тя се намира, но тя трѣбва да схване нѣщата отъ становището на своя духъ или на Бога, който е основа на нейното битие.
Понеже и този случай ние употрѣбѣваме душата като едно облѣкло, тя вѫтрѣ представлява като една вселенна, и всички богатства, които сѫ милиони години въ нея, трѣбва да се развиятъ. Толкова богатства има тя! Не е въпросътъ, малкото, което сме приготвили, да го изядемъ и изпиемъ. Нѣкои отъ васъ искатъ да бѫдатъ щастливи, но мога да ви опрѣдѣля математически, за колко врѣме може да трае вашето щастие. У нѣкои може да трае една минута, у други – единъ часъ, една недѣля, единъ месѣцъ, а за една цѣла година не може.
към беседата >>
Казвамъ: „Ти това астрално видѣ ли го, менталното тѣло видѣ ли го?
Нѣкой ще дойде, запримѣръ, при мене, не харесва моята бесѣда, ще иде при теософитѣ. Какво е теософията? Какво ще ви даде тя? Тя е бръщолевене, прѣмелване на булгуръ. Че астралното тѣло било такова, че менталното било такова.
Казвамъ: „Ти това астрално видѣ ли го, менталното тѣло видѣ ли го?
“ – Така пишатъ. Много работи могатъ да се пишатъ. Нещата трѣбва да бѫдатъ вѣрни въ себе си, вѣрни. Ти опиталъ ли си това, което говоришъ? Питамъ сега: Ако туй, което учите е вѣрно, защо това учение не ви повдига, не ви донесе спасение?
към беседата >>
Чудни сѫ хората, до сега тѣ сѫ печелили, и сега искатъ пакъ тъй да печелятъ, като използуватъ труда на миналитѣ поколения.
Една обща кесия, трѣбва да има у хората, но не всички да бъркатъ въ кесията. Азъ вѣрвамъ, че тази кесия е като единъ изворъ, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всѣки ще може да се ползува свободно отъ туй Божествено благо. Ние не трѣбва да изпадаме въ сѫщите заблуждѣния, въ който сѫ изпадали много социални реформатори. Ние не можемъ да комунизираме труда на миналите поколения и да го използуваме. Ние трѣбва да комунизираме само нашия настоящемъ трудъ, само туй, което сега изкарваме.
Чудни сѫ хората, до сега тѣ сѫ печелили, и сега искатъ пакъ тъй да печелятъ, като използуватъ труда на миналитѣ поколения.
Не, не, трѣбва да викаме и тѣхъ, и тѣ иматъ дѣлъ, да ги питаме, съгласни ли сѫ тѣ въ тази печалба. Сегашното благо, което сѫществува сега въ свѣта, ние не можемъ да разполагаме съ него. Всички, който сѫ се опитали по този начинъ да комунизиратъ благата на другитѣ, нищо не сѫ изкарали. Не, всички ще работимъ, и туй, което изкараме, него ще използуваме. Туй е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ едно врѣме, и това е носилъ Той въ свѣта.
към беседата >>
Понеже и този случай ние употрѣбѣваме душата като едно облѣкло, тя вѫтрѣ представлява като една вселенна, и всички богатства, които сѫ милиони години въ нея, трѣбва да се развиятъ.
Въ пробуждането на душата, тя трѣбва да схване нѣщата не отъ становището, въ което тя се намира, но тя трѣбва да схване нѣщата отъ становището на своя духъ или на Бога, който е основа на нейното битие.
Понеже и този случай ние употрѣбѣваме душата като едно облѣкло, тя вѫтрѣ представлява като една вселенна, и всички богатства, които сѫ милиони години въ нея, трѣбва да се развиятъ.
Толкова богатства има тя! Не е въпросътъ, малкото, което сме приготвили, да го изядемъ и изпиемъ. Нѣкои отъ васъ искатъ да бѫдатъ щастливи, но мога да ви опрѣдѣля математически, за колко врѣме може да трае вашето щастие. У нѣкои може да трае една минута, у други – единъ часъ, една недѣля, единъ месѣцъ, а за една цѣла година не може. Нѣма хора щастливи за една година.
към беседата >>
“ – Така пишатъ.
Какво е теософията? Какво ще ви даде тя? Тя е бръщолевене, прѣмелване на булгуръ. Че астралното тѣло било такова, че менталното било такова. Казвамъ: „Ти това астрално видѣ ли го, менталното тѣло видѣ ли го?
“ – Така пишатъ.
Много работи могатъ да се пишатъ. Нещата трѣбва да бѫдатъ вѣрни въ себе си, вѣрни. Ти опиталъ ли си това, което говоришъ? Питамъ сега: Ако туй, което учите е вѣрно, защо това учение не ви повдига, не ви донесе спасение? Питамъ: Защо индуситѣ, които знаеха туй учение не се повдигнаха?
към беседата >>
Не, не, трѣбва да викаме и тѣхъ, и тѣ иматъ дѣлъ, да ги питаме, съгласни ли сѫ тѣ въ тази печалба.
Азъ вѣрвамъ, че тази кесия е като единъ изворъ, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всѣки ще може да се ползува свободно отъ туй Божествено благо. Ние не трѣбва да изпадаме въ сѫщите заблуждѣния, въ който сѫ изпадали много социални реформатори. Ние не можемъ да комунизираме труда на миналите поколения и да го използуваме. Ние трѣбва да комунизираме само нашия настоящемъ трудъ, само туй, което сега изкарваме. Чудни сѫ хората, до сега тѣ сѫ печелили, и сега искатъ пакъ тъй да печелятъ, като използуватъ труда на миналитѣ поколения.
Не, не, трѣбва да викаме и тѣхъ, и тѣ иматъ дѣлъ, да ги питаме, съгласни ли сѫ тѣ въ тази печалба.
Сегашното благо, което сѫществува сега въ свѣта, ние не можемъ да разполагаме съ него. Всички, който сѫ се опитали по този начинъ да комунизиратъ благата на другитѣ, нищо не сѫ изкарали. Не, всички ще работимъ, и туй, което изкараме, него ще използуваме. Туй е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ едно врѣме, и това е носилъ Той въ свѣта. Като е говорилъ за Царството Божие, Той е подразбиралъ Божествената Мѫдрость, да се разбира онзи законъ на съотношение, по който да се разбиратъ майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици.
към беседата >>
Толкова богатства има тя!
Въ пробуждането на душата, тя трѣбва да схване нѣщата не отъ становището, въ което тя се намира, но тя трѣбва да схване нѣщата отъ становището на своя духъ или на Бога, който е основа на нейното битие. Понеже и този случай ние употрѣбѣваме душата като едно облѣкло, тя вѫтрѣ представлява като една вселенна, и всички богатства, които сѫ милиони години въ нея, трѣбва да се развиятъ.
Толкова богатства има тя!
Не е въпросътъ, малкото, което сме приготвили, да го изядемъ и изпиемъ. Нѣкои отъ васъ искатъ да бѫдатъ щастливи, но мога да ви опрѣдѣля математически, за колко врѣме може да трае вашето щастие. У нѣкои може да трае една минута, у други – единъ часъ, една недѣля, единъ месѣцъ, а за една цѣла година не може. Нѣма хора щастливи за една година. За една цѣла година нѣма човѣкъ, който да е щастливъ.
към беседата >>
Много работи могатъ да се пишатъ.
Какво ще ви даде тя? Тя е бръщолевене, прѣмелване на булгуръ. Че астралното тѣло било такова, че менталното било такова. Казвамъ: „Ти това астрално видѣ ли го, менталното тѣло видѣ ли го? “ – Така пишатъ.
Много работи могатъ да се пишатъ.
Нещата трѣбва да бѫдатъ вѣрни въ себе си, вѣрни. Ти опиталъ ли си това, което говоришъ? Питамъ сега: Ако туй, което учите е вѣрно, защо това учение не ви повдига, не ви донесе спасение? Питамъ: Защо индуситѣ, които знаеха туй учение не се повдигнаха? Защото чакатъ новъ Учитель да ги повдигне?
към беседата >>
Сегашното благо, което сѫществува сега въ свѣта, ние не можемъ да разполагаме съ него.
Ние не трѣбва да изпадаме въ сѫщите заблуждѣния, въ който сѫ изпадали много социални реформатори. Ние не можемъ да комунизираме труда на миналите поколения и да го използуваме. Ние трѣбва да комунизираме само нашия настоящемъ трудъ, само туй, което сега изкарваме. Чудни сѫ хората, до сега тѣ сѫ печелили, и сега искатъ пакъ тъй да печелятъ, като използуватъ труда на миналитѣ поколения. Не, не, трѣбва да викаме и тѣхъ, и тѣ иматъ дѣлъ, да ги питаме, съгласни ли сѫ тѣ въ тази печалба.
Сегашното благо, което сѫществува сега въ свѣта, ние не можемъ да разполагаме съ него.
Всички, който сѫ се опитали по този начинъ да комунизиратъ благата на другитѣ, нищо не сѫ изкарали. Не, всички ще работимъ, и туй, което изкараме, него ще използуваме. Туй е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ едно врѣме, и това е носилъ Той въ свѣта. Като е говорилъ за Царството Божие, Той е подразбиралъ Божествената Мѫдрость, да се разбира онзи законъ на съотношение, по който да се разбиратъ майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици. И ако между учители и ученици нѣма спогодба, нѣма вѣра между тѣхъ, и ако между майки и бащи, между братя и сестри нѣма спогодба, тогава какъ ще съградимъ туй съврѣменно общество?
към беседата >>
Не е въпросътъ, малкото, което сме приготвили, да го изядемъ и изпиемъ.
Въ пробуждането на душата, тя трѣбва да схване нѣщата не отъ становището, въ което тя се намира, но тя трѣбва да схване нѣщата отъ становището на своя духъ или на Бога, който е основа на нейното битие. Понеже и този случай ние употрѣбѣваме душата като едно облѣкло, тя вѫтрѣ представлява като една вселенна, и всички богатства, които сѫ милиони години въ нея, трѣбва да се развиятъ. Толкова богатства има тя!
Не е въпросътъ, малкото, което сме приготвили, да го изядемъ и изпиемъ.
Нѣкои отъ васъ искатъ да бѫдатъ щастливи, но мога да ви опрѣдѣля математически, за колко врѣме може да трае вашето щастие. У нѣкои може да трае една минута, у други – единъ часъ, една недѣля, единъ месѣцъ, а за една цѣла година не може. Нѣма хора щастливи за една година. За една цѣла година нѣма човѣкъ, който да е щастливъ. Ти си посялъ една череша, която слѣдъ нѣколко години вързала, и ти се радвашъ, хапвашъ си отъ черешитѣ ѝ.
към беседата >>
Нещата трѣбва да бѫдатъ вѣрни въ себе си, вѣрни.
Тя е бръщолевене, прѣмелване на булгуръ. Че астралното тѣло било такова, че менталното било такова. Казвамъ: „Ти това астрално видѣ ли го, менталното тѣло видѣ ли го? “ – Така пишатъ. Много работи могатъ да се пишатъ.
Нещата трѣбва да бѫдатъ вѣрни въ себе си, вѣрни.
Ти опиталъ ли си това, което говоришъ? Питамъ сега: Ако туй, което учите е вѣрно, защо това учение не ви повдига, не ви донесе спасение? Питамъ: Защо индуситѣ, които знаеха туй учение не се повдигнаха? Защото чакатъ новъ Учитель да ги повдигне? Ако туй учение можеше да ги спаси, защо чакатъ другъ Учитель?
към беседата >>
Всички, който сѫ се опитали по този начинъ да комунизиратъ благата на другитѣ, нищо не сѫ изкарали.
Ние не можемъ да комунизираме труда на миналите поколения и да го използуваме. Ние трѣбва да комунизираме само нашия настоящемъ трудъ, само туй, което сега изкарваме. Чудни сѫ хората, до сега тѣ сѫ печелили, и сега искатъ пакъ тъй да печелятъ, като използуватъ труда на миналитѣ поколения. Не, не, трѣбва да викаме и тѣхъ, и тѣ иматъ дѣлъ, да ги питаме, съгласни ли сѫ тѣ въ тази печалба. Сегашното благо, което сѫществува сега въ свѣта, ние не можемъ да разполагаме съ него.
Всички, който сѫ се опитали по този начинъ да комунизиратъ благата на другитѣ, нищо не сѫ изкарали.
Не, всички ще работимъ, и туй, което изкараме, него ще използуваме. Туй е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ едно врѣме, и това е носилъ Той въ свѣта. Като е говорилъ за Царството Божие, Той е подразбиралъ Божествената Мѫдрость, да се разбира онзи законъ на съотношение, по който да се разбиратъ майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици. И ако между учители и ученици нѣма спогодба, нѣма вѣра между тѣхъ, и ако между майки и бащи, между братя и сестри нѣма спогодба, тогава какъ ще съградимъ туй съврѣменно общество? Запримѣръ, насъ ни казватъ: „Това е лъжливо учение“.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ искатъ да бѫдатъ щастливи, но мога да ви опрѣдѣля математически, за колко врѣме може да трае вашето щастие.
Въ пробуждането на душата, тя трѣбва да схване нѣщата не отъ становището, въ което тя се намира, но тя трѣбва да схване нѣщата отъ становището на своя духъ или на Бога, който е основа на нейното битие. Понеже и този случай ние употрѣбѣваме душата като едно облѣкло, тя вѫтрѣ представлява като една вселенна, и всички богатства, които сѫ милиони години въ нея, трѣбва да се развиятъ. Толкова богатства има тя! Не е въпросътъ, малкото, което сме приготвили, да го изядемъ и изпиемъ.
Нѣкои отъ васъ искатъ да бѫдатъ щастливи, но мога да ви опрѣдѣля математически, за колко врѣме може да трае вашето щастие.
У нѣкои може да трае една минута, у други – единъ часъ, една недѣля, единъ месѣцъ, а за една цѣла година не може. Нѣма хора щастливи за една година. За една цѣла година нѣма човѣкъ, който да е щастливъ. Ти си посялъ една череша, която слѣдъ нѣколко години вързала, и ти се радвашъ, хапвашъ си отъ черешитѣ ѝ. Е, за колко врѣме е вашето щастие, ако се хранитѣ само съ череши?
към беседата >>
Ти опиталъ ли си това, което говоришъ?
Че астралното тѣло било такова, че менталното било такова. Казвамъ: „Ти това астрално видѣ ли го, менталното тѣло видѣ ли го? “ – Така пишатъ. Много работи могатъ да се пишатъ. Нещата трѣбва да бѫдатъ вѣрни въ себе си, вѣрни.
Ти опиталъ ли си това, което говоришъ?
Питамъ сега: Ако туй, което учите е вѣрно, защо това учение не ви повдига, не ви донесе спасение? Питамъ: Защо индуситѣ, които знаеха туй учение не се повдигнаха? Защото чакатъ новъ Учитель да ги повдигне? Ако туй учение можеше да ги спаси, защо чакатъ другъ Учитель? А, има нещо, което тѣ чакатъ.
към беседата >>
Не, всички ще работимъ, и туй, което изкараме, него ще използуваме.
Ние трѣбва да комунизираме само нашия настоящемъ трудъ, само туй, което сега изкарваме. Чудни сѫ хората, до сега тѣ сѫ печелили, и сега искатъ пакъ тъй да печелятъ, като използуватъ труда на миналитѣ поколения. Не, не, трѣбва да викаме и тѣхъ, и тѣ иматъ дѣлъ, да ги питаме, съгласни ли сѫ тѣ въ тази печалба. Сегашното благо, което сѫществува сега въ свѣта, ние не можемъ да разполагаме съ него. Всички, който сѫ се опитали по този начинъ да комунизиратъ благата на другитѣ, нищо не сѫ изкарали.
Не, всички ще работимъ, и туй, което изкараме, него ще използуваме.
Туй е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ едно врѣме, и това е носилъ Той въ свѣта. Като е говорилъ за Царството Божие, Той е подразбиралъ Божествената Мѫдрость, да се разбира онзи законъ на съотношение, по който да се разбиратъ майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици. И ако между учители и ученици нѣма спогодба, нѣма вѣра между тѣхъ, и ако между майки и бащи, между братя и сестри нѣма спогодба, тогава какъ ще съградимъ туй съврѣменно общество? Запримѣръ, насъ ни казватъ: „Това е лъжливо учение“. Е, хубаво, тогава гдѣ е истинското учение?
към беседата >>
У нѣкои може да трае една минута, у други – единъ часъ, една недѣля, единъ месѣцъ, а за една цѣла година не може.
Въ пробуждането на душата, тя трѣбва да схване нѣщата не отъ становището, въ което тя се намира, но тя трѣбва да схване нѣщата отъ становището на своя духъ или на Бога, който е основа на нейното битие. Понеже и този случай ние употрѣбѣваме душата като едно облѣкло, тя вѫтрѣ представлява като една вселенна, и всички богатства, които сѫ милиони години въ нея, трѣбва да се развиятъ. Толкова богатства има тя! Не е въпросътъ, малкото, което сме приготвили, да го изядемъ и изпиемъ. Нѣкои отъ васъ искатъ да бѫдатъ щастливи, но мога да ви опрѣдѣля математически, за колко врѣме може да трае вашето щастие.
У нѣкои може да трае една минута, у други – единъ часъ, една недѣля, единъ месѣцъ, а за една цѣла година не може.
Нѣма хора щастливи за една година. За една цѣла година нѣма човѣкъ, който да е щастливъ. Ти си посялъ една череша, която слѣдъ нѣколко години вързала, и ти се радвашъ, хапвашъ си отъ черешитѣ ѝ. Е, за колко врѣме е вашето щастие, ако се хранитѣ само съ череши? Черешитѣ ще презрѣятъ, и вашето щастие ще изчезне.
към беседата >>
Питамъ сега: Ако туй, което учите е вѣрно, защо това учение не ви повдига, не ви донесе спасение?
Казвамъ: „Ти това астрално видѣ ли го, менталното тѣло видѣ ли го? “ – Така пишатъ. Много работи могатъ да се пишатъ. Нещата трѣбва да бѫдатъ вѣрни въ себе си, вѣрни. Ти опиталъ ли си това, което говоришъ?
Питамъ сега: Ако туй, което учите е вѣрно, защо това учение не ви повдига, не ви донесе спасение?
Питамъ: Защо индуситѣ, които знаеха туй учение не се повдигнаха? Защото чакатъ новъ Учитель да ги повдигне? Ако туй учение можеше да ги спаси, защо чакатъ другъ Учитель? А, има нещо, което тѣ чакатъ. Е всичко друго, това сѫ външни забавлѣния.
към беседата >>
Туй е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ едно врѣме, и това е носилъ Той въ свѣта.
Чудни сѫ хората, до сега тѣ сѫ печелили, и сега искатъ пакъ тъй да печелятъ, като използуватъ труда на миналитѣ поколения. Не, не, трѣбва да викаме и тѣхъ, и тѣ иматъ дѣлъ, да ги питаме, съгласни ли сѫ тѣ въ тази печалба. Сегашното благо, което сѫществува сега въ свѣта, ние не можемъ да разполагаме съ него. Всички, който сѫ се опитали по този начинъ да комунизиратъ благата на другитѣ, нищо не сѫ изкарали. Не, всички ще работимъ, и туй, което изкараме, него ще използуваме.
Туй е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ едно врѣме, и това е носилъ Той въ свѣта.
Като е говорилъ за Царството Божие, Той е подразбиралъ Божествената Мѫдрость, да се разбира онзи законъ на съотношение, по който да се разбиратъ майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици. И ако между учители и ученици нѣма спогодба, нѣма вѣра между тѣхъ, и ако между майки и бащи, между братя и сестри нѣма спогодба, тогава какъ ще съградимъ туй съврѣменно общество? Запримѣръ, насъ ни казватъ: „Това е лъжливо учение“. Е, хубаво, тогава гдѣ е истинското учение? Нѣкои ни казватъ: „Вие сте на кривия пѫть“.
към беседата >>
Нѣма хора щастливи за една година.
Понеже и този случай ние употрѣбѣваме душата като едно облѣкло, тя вѫтрѣ представлява като една вселенна, и всички богатства, които сѫ милиони години въ нея, трѣбва да се развиятъ. Толкова богатства има тя! Не е въпросътъ, малкото, което сме приготвили, да го изядемъ и изпиемъ. Нѣкои отъ васъ искатъ да бѫдатъ щастливи, но мога да ви опрѣдѣля математически, за колко врѣме може да трае вашето щастие. У нѣкои може да трае една минута, у други – единъ часъ, една недѣля, единъ месѣцъ, а за една цѣла година не може.
Нѣма хора щастливи за една година.
За една цѣла година нѣма човѣкъ, който да е щастливъ. Ти си посялъ една череша, която слѣдъ нѣколко години вързала, и ти се радвашъ, хапвашъ си отъ черешитѣ ѝ. Е, за колко врѣме е вашето щастие, ако се хранитѣ само съ череши? Черешитѣ ще презрѣятъ, и вашето щастие ще изчезне. Запримѣръ, такъвъ нѣкой артистъ, или нѣкоя певица, която пѣе хубаво, мисли, че като излѣзе на сцената, ще я посрещнатъ съ цветя, всички ще заговорятъ за нея, какъвъ великъ талантъ има тя.
към беседата >>
Питамъ: Защо индуситѣ, които знаеха туй учение не се повдигнаха?
“ – Така пишатъ. Много работи могатъ да се пишатъ. Нещата трѣбва да бѫдатъ вѣрни въ себе си, вѣрни. Ти опиталъ ли си това, което говоришъ? Питамъ сега: Ако туй, което учите е вѣрно, защо това учение не ви повдига, не ви донесе спасение?
Питамъ: Защо индуситѣ, които знаеха туй учение не се повдигнаха?
Защото чакатъ новъ Учитель да ги повдигне? Ако туй учение можеше да ги спаси, защо чакатъ другъ Учитель? А, има нещо, което тѣ чакатъ. Е всичко друго, това сѫ външни забавлѣния. Забавлѣния сѫ това!
към беседата >>
Като е говорилъ за Царството Божие, Той е подразбиралъ Божествената Мѫдрость, да се разбира онзи законъ на съотношение, по който да се разбиратъ майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици.
Не, не, трѣбва да викаме и тѣхъ, и тѣ иматъ дѣлъ, да ги питаме, съгласни ли сѫ тѣ въ тази печалба. Сегашното благо, което сѫществува сега въ свѣта, ние не можемъ да разполагаме съ него. Всички, който сѫ се опитали по този начинъ да комунизиратъ благата на другитѣ, нищо не сѫ изкарали. Не, всички ще работимъ, и туй, което изкараме, него ще използуваме. Туй е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ едно врѣме, и това е носилъ Той въ свѣта.
Като е говорилъ за Царството Божие, Той е подразбиралъ Божествената Мѫдрость, да се разбира онзи законъ на съотношение, по който да се разбиратъ майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици.
И ако между учители и ученици нѣма спогодба, нѣма вѣра между тѣхъ, и ако между майки и бащи, между братя и сестри нѣма спогодба, тогава какъ ще съградимъ туй съврѣменно общество? Запримѣръ, насъ ни казватъ: „Това е лъжливо учение“. Е, хубаво, тогава гдѣ е истинското учение? Нѣкои ни казватъ: „Вие сте на кривия пѫть“. Казвамъ: Вашето учение право ли е?
към беседата >>
За една цѣла година нѣма човѣкъ, който да е щастливъ.
Толкова богатства има тя! Не е въпросътъ, малкото, което сме приготвили, да го изядемъ и изпиемъ. Нѣкои отъ васъ искатъ да бѫдатъ щастливи, но мога да ви опрѣдѣля математически, за колко врѣме може да трае вашето щастие. У нѣкои може да трае една минута, у други – единъ часъ, една недѣля, единъ месѣцъ, а за една цѣла година не може. Нѣма хора щастливи за една година.
За една цѣла година нѣма човѣкъ, който да е щастливъ.
Ти си посялъ една череша, която слѣдъ нѣколко години вързала, и ти се радвашъ, хапвашъ си отъ черешитѣ ѝ. Е, за колко врѣме е вашето щастие, ако се хранитѣ само съ череши? Черешитѣ ще презрѣятъ, и вашето щастие ще изчезне. Запримѣръ, такъвъ нѣкой артистъ, или нѣкоя певица, която пѣе хубаво, мисли, че като излѣзе на сцената, ще я посрещнатъ съ цветя, всички ще заговорятъ за нея, какъвъ великъ талантъ има тя. Тя сега живѣе съ въображението, но, между въображаемиятъ и действителниятъ свѣтъ има голѣма разлика.
към беседата >>
Защото чакатъ новъ Учитель да ги повдигне?
Много работи могатъ да се пишатъ. Нещата трѣбва да бѫдатъ вѣрни въ себе си, вѣрни. Ти опиталъ ли си това, което говоришъ? Питамъ сега: Ако туй, което учите е вѣрно, защо това учение не ви повдига, не ви донесе спасение? Питамъ: Защо индуситѣ, които знаеха туй учение не се повдигнаха?
Защото чакатъ новъ Учитель да ги повдигне?
Ако туй учение можеше да ги спаси, защо чакатъ другъ Учитель? А, има нещо, което тѣ чакатъ. Е всичко друго, това сѫ външни забавлѣния. Забавлѣния сѫ това!
към беседата >>
И ако между учители и ученици нѣма спогодба, нѣма вѣра между тѣхъ, и ако между майки и бащи, между братя и сестри нѣма спогодба, тогава какъ ще съградимъ туй съврѣменно общество?
Сегашното благо, което сѫществува сега въ свѣта, ние не можемъ да разполагаме съ него. Всички, който сѫ се опитали по този начинъ да комунизиратъ благата на другитѣ, нищо не сѫ изкарали. Не, всички ще работимъ, и туй, което изкараме, него ще използуваме. Туй е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ едно врѣме, и това е носилъ Той въ свѣта. Като е говорилъ за Царството Божие, Той е подразбиралъ Божествената Мѫдрость, да се разбира онзи законъ на съотношение, по който да се разбиратъ майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици.
И ако между учители и ученици нѣма спогодба, нѣма вѣра между тѣхъ, и ако между майки и бащи, между братя и сестри нѣма спогодба, тогава какъ ще съградимъ туй съврѣменно общество?
Запримѣръ, насъ ни казватъ: „Това е лъжливо учение“. Е, хубаво, тогава гдѣ е истинското учение? Нѣкои ни казватъ: „Вие сте на кривия пѫть“. Казвамъ: Вашето учение право ли е? Ами че съ всички ваши учения поправихте ли свѣта?
към беседата >>
Ти си посялъ една череша, която слѣдъ нѣколко години вързала, и ти се радвашъ, хапвашъ си отъ черешитѣ ѝ.
Не е въпросътъ, малкото, което сме приготвили, да го изядемъ и изпиемъ. Нѣкои отъ васъ искатъ да бѫдатъ щастливи, но мога да ви опрѣдѣля математически, за колко врѣме може да трае вашето щастие. У нѣкои може да трае една минута, у други – единъ часъ, една недѣля, единъ месѣцъ, а за една цѣла година не може. Нѣма хора щастливи за една година. За една цѣла година нѣма човѣкъ, който да е щастливъ.
Ти си посялъ една череша, която слѣдъ нѣколко години вързала, и ти се радвашъ, хапвашъ си отъ черешитѣ ѝ.
Е, за колко врѣме е вашето щастие, ако се хранитѣ само съ череши? Черешитѣ ще презрѣятъ, и вашето щастие ще изчезне. Запримѣръ, такъвъ нѣкой артистъ, или нѣкоя певица, която пѣе хубаво, мисли, че като излѣзе на сцената, ще я посрещнатъ съ цветя, всички ще заговорятъ за нея, какъвъ великъ талантъ има тя. Тя сега живѣе съ въображението, но, между въображаемиятъ и действителниятъ свѣтъ има голѣма разлика. Тя е следующата: въ въображаемия свѣтъ мѫчнотии нѣма, тамъ всичко върви безъ мѫчнотии, тамъ всичко върви отлично.
към беседата >>
Ако туй учение можеше да ги спаси, защо чакатъ другъ Учитель?
Нещата трѣбва да бѫдатъ вѣрни въ себе си, вѣрни. Ти опиталъ ли си това, което говоришъ? Питамъ сега: Ако туй, което учите е вѣрно, защо това учение не ви повдига, не ви донесе спасение? Питамъ: Защо индуситѣ, които знаеха туй учение не се повдигнаха? Защото чакатъ новъ Учитель да ги повдигне?
Ако туй учение можеше да ги спаси, защо чакатъ другъ Учитель?
А, има нещо, което тѣ чакатъ. Е всичко друго, това сѫ външни забавлѣния. Забавлѣния сѫ това!
към беседата >>
Запримѣръ, насъ ни казватъ: „Това е лъжливо учение“.
Всички, който сѫ се опитали по този начинъ да комунизиратъ благата на другитѣ, нищо не сѫ изкарали. Не, всички ще работимъ, и туй, което изкараме, него ще използуваме. Туй е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ едно врѣме, и това е носилъ Той въ свѣта. Като е говорилъ за Царството Божие, Той е подразбиралъ Божествената Мѫдрость, да се разбира онзи законъ на съотношение, по който да се разбиратъ майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици. И ако между учители и ученици нѣма спогодба, нѣма вѣра между тѣхъ, и ако между майки и бащи, между братя и сестри нѣма спогодба, тогава какъ ще съградимъ туй съврѣменно общество?
Запримѣръ, насъ ни казватъ: „Това е лъжливо учение“.
Е, хубаво, тогава гдѣ е истинското учение? Нѣкои ни казватъ: „Вие сте на кривия пѫть“. Казвамъ: Вашето учение право ли е? Ами че съ всички ваши учения поправихте ли свѣта? Всички ваши учения разлагатъ свѣта, а не поправятъ.
към беседата >>
Е, за колко врѣме е вашето щастие, ако се хранитѣ само съ череши?
Нѣкои отъ васъ искатъ да бѫдатъ щастливи, но мога да ви опрѣдѣля математически, за колко врѣме може да трае вашето щастие. У нѣкои може да трае една минута, у други – единъ часъ, една недѣля, единъ месѣцъ, а за една цѣла година не може. Нѣма хора щастливи за една година. За една цѣла година нѣма човѣкъ, който да е щастливъ. Ти си посялъ една череша, която слѣдъ нѣколко години вързала, и ти се радвашъ, хапвашъ си отъ черешитѣ ѝ.
Е, за колко врѣме е вашето щастие, ако се хранитѣ само съ череши?
Черешитѣ ще презрѣятъ, и вашето щастие ще изчезне. Запримѣръ, такъвъ нѣкой артистъ, или нѣкоя певица, която пѣе хубаво, мисли, че като излѣзе на сцената, ще я посрещнатъ съ цветя, всички ще заговорятъ за нея, какъвъ великъ талантъ има тя. Тя сега живѣе съ въображението, но, между въображаемиятъ и действителниятъ свѣтъ има голѣма разлика. Тя е следующата: въ въображаемия свѣтъ мѫчнотии нѣма, тамъ всичко върви безъ мѫчнотии, тамъ всичко върви отлично. Вие си проектиратѣ въ ума една градина отъ 100 декара, насаждате въ нея цветя, плодни дървета, всички заговарятъ за вашата градина.
към беседата >>
А, има нещо, което тѣ чакатъ.
Ти опиталъ ли си това, което говоришъ? Питамъ сега: Ако туй, което учите е вѣрно, защо това учение не ви повдига, не ви донесе спасение? Питамъ: Защо индуситѣ, които знаеха туй учение не се повдигнаха? Защото чакатъ новъ Учитель да ги повдигне? Ако туй учение можеше да ги спаси, защо чакатъ другъ Учитель?
А, има нещо, което тѣ чакатъ.
Е всичко друго, това сѫ външни забавлѣния. Забавлѣния сѫ това!
към беседата >>
Е, хубаво, тогава гдѣ е истинското учение?
Не, всички ще работимъ, и туй, което изкараме, него ще използуваме. Туй е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ едно врѣме, и това е носилъ Той въ свѣта. Като е говорилъ за Царството Божие, Той е подразбиралъ Божествената Мѫдрость, да се разбира онзи законъ на съотношение, по който да се разбиратъ майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици. И ако между учители и ученици нѣма спогодба, нѣма вѣра между тѣхъ, и ако между майки и бащи, между братя и сестри нѣма спогодба, тогава какъ ще съградимъ туй съврѣменно общество? Запримѣръ, насъ ни казватъ: „Това е лъжливо учение“.
Е, хубаво, тогава гдѣ е истинското учение?
Нѣкои ни казватъ: „Вие сте на кривия пѫть“. Казвамъ: Вашето учение право ли е? Ами че съ всички ваши учения поправихте ли свѣта? Всички ваши учения разлагатъ свѣта, а не поправятъ. Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо сѫ тия разрушени градове, тия войни и кръстове?
към беседата >>
Черешитѣ ще презрѣятъ, и вашето щастие ще изчезне.
У нѣкои може да трае една минута, у други – единъ часъ, една недѣля, единъ месѣцъ, а за една цѣла година не може. Нѣма хора щастливи за една година. За една цѣла година нѣма човѣкъ, който да е щастливъ. Ти си посялъ една череша, която слѣдъ нѣколко години вързала, и ти се радвашъ, хапвашъ си отъ черешитѣ ѝ. Е, за колко врѣме е вашето щастие, ако се хранитѣ само съ череши?
Черешитѣ ще презрѣятъ, и вашето щастие ще изчезне.
Запримѣръ, такъвъ нѣкой артистъ, или нѣкоя певица, която пѣе хубаво, мисли, че като излѣзе на сцената, ще я посрещнатъ съ цветя, всички ще заговорятъ за нея, какъвъ великъ талантъ има тя. Тя сега живѣе съ въображението, но, между въображаемиятъ и действителниятъ свѣтъ има голѣма разлика. Тя е следующата: въ въображаемия свѣтъ мѫчнотии нѣма, тамъ всичко върви безъ мѫчнотии, тамъ всичко върви отлично. Вие си проектиратѣ въ ума една градина отъ 100 декара, насаждате въ нея цветя, плодни дървета, всички заговарятъ за вашата градина. Вие продавате плодове и всички се радватъ.
към беседата >>
Е всичко друго, това сѫ външни забавлѣния.
Питамъ сега: Ако туй, което учите е вѣрно, защо това учение не ви повдига, не ви донесе спасение? Питамъ: Защо индуситѣ, които знаеха туй учение не се повдигнаха? Защото чакатъ новъ Учитель да ги повдигне? Ако туй учение можеше да ги спаси, защо чакатъ другъ Учитель? А, има нещо, което тѣ чакатъ.
Е всичко друго, това сѫ външни забавлѣния.
Забавлѣния сѫ това!
към беседата >>
Нѣкои ни казватъ: „Вие сте на кривия пѫть“.
Туй е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ едно врѣме, и това е носилъ Той въ свѣта. Като е говорилъ за Царството Божие, Той е подразбиралъ Божествената Мѫдрость, да се разбира онзи законъ на съотношение, по който да се разбиратъ майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици. И ако между учители и ученици нѣма спогодба, нѣма вѣра между тѣхъ, и ако между майки и бащи, между братя и сестри нѣма спогодба, тогава какъ ще съградимъ туй съврѣменно общество? Запримѣръ, насъ ни казватъ: „Това е лъжливо учение“. Е, хубаво, тогава гдѣ е истинското учение?
Нѣкои ни казватъ: „Вие сте на кривия пѫть“.
Казвамъ: Вашето учение право ли е? Ами че съ всички ваши учения поправихте ли свѣта? Всички ваши учения разлагатъ свѣта, а не поправятъ. Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо сѫ тия разрушени градове, тия войни и кръстове? Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо не дадоха примѣръ?
към беседата >>
Запримѣръ, такъвъ нѣкой артистъ, или нѣкоя певица, която пѣе хубаво, мисли, че като излѣзе на сцената, ще я посрещнатъ съ цветя, всички ще заговорятъ за нея, какъвъ великъ талантъ има тя.
Нѣма хора щастливи за една година. За една цѣла година нѣма човѣкъ, който да е щастливъ. Ти си посялъ една череша, която слѣдъ нѣколко години вързала, и ти се радвашъ, хапвашъ си отъ черешитѣ ѝ. Е, за колко врѣме е вашето щастие, ако се хранитѣ само съ череши? Черешитѣ ще презрѣятъ, и вашето щастие ще изчезне.
Запримѣръ, такъвъ нѣкой артистъ, или нѣкоя певица, която пѣе хубаво, мисли, че като излѣзе на сцената, ще я посрещнатъ съ цветя, всички ще заговорятъ за нея, какъвъ великъ талантъ има тя.
Тя сега живѣе съ въображението, но, между въображаемиятъ и действителниятъ свѣтъ има голѣма разлика. Тя е следующата: въ въображаемия свѣтъ мѫчнотии нѣма, тамъ всичко върви безъ мѫчнотии, тамъ всичко върви отлично. Вие си проектиратѣ въ ума една градина отъ 100 декара, насаждате въ нея цветя, плодни дървета, всички заговарятъ за вашата градина. Вие продавате плодове и всички се радватъ. Знаете ли на какво ще замязате?
към беседата >>
Забавлѣния сѫ това!
Питамъ: Защо индуситѣ, които знаеха туй учение не се повдигнаха? Защото чакатъ новъ Учитель да ги повдигне? Ако туй учение можеше да ги спаси, защо чакатъ другъ Учитель? А, има нещо, което тѣ чакатъ. Е всичко друго, това сѫ външни забавлѣния.
Забавлѣния сѫ това!
към беседата >>
Казвамъ: Вашето учение право ли е?
Като е говорилъ за Царството Божие, Той е подразбиралъ Божествената Мѫдрость, да се разбира онзи законъ на съотношение, по който да се разбиратъ майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици. И ако между учители и ученици нѣма спогодба, нѣма вѣра между тѣхъ, и ако между майки и бащи, между братя и сестри нѣма спогодба, тогава какъ ще съградимъ туй съврѣменно общество? Запримѣръ, насъ ни казватъ: „Това е лъжливо учение“. Е, хубаво, тогава гдѣ е истинското учение? Нѣкои ни казватъ: „Вие сте на кривия пѫть“.
Казвамъ: Вашето учение право ли е?
Ами че съ всички ваши учения поправихте ли свѣта? Всички ваши учения разлагатъ свѣта, а не поправятъ. Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо сѫ тия разрушени градове, тия войни и кръстове? Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо не дадоха примѣръ? Ами че свѣтътъ е пъленъ само съ болници!
към беседата >>
Тя сега живѣе съ въображението, но, между въображаемиятъ и действителниятъ свѣтъ има голѣма разлика.
За една цѣла година нѣма човѣкъ, който да е щастливъ. Ти си посялъ една череша, която слѣдъ нѣколко години вързала, и ти се радвашъ, хапвашъ си отъ черешитѣ ѝ. Е, за колко врѣме е вашето щастие, ако се хранитѣ само съ череши? Черешитѣ ще презрѣятъ, и вашето щастие ще изчезне. Запримѣръ, такъвъ нѣкой артистъ, или нѣкоя певица, която пѣе хубаво, мисли, че като излѣзе на сцената, ще я посрещнатъ съ цветя, всички ще заговорятъ за нея, какъвъ великъ талантъ има тя.
Тя сега живѣе съ въображението, но, между въображаемиятъ и действителниятъ свѣтъ има голѣма разлика.
Тя е следующата: въ въображаемия свѣтъ мѫчнотии нѣма, тамъ всичко върви безъ мѫчнотии, тамъ всичко върви отлично. Вие си проектиратѣ въ ума една градина отъ 100 декара, насаждате въ нея цветя, плодни дървета, всички заговарятъ за вашата градина. Вие продавате плодове и всички се радватъ. Знаете ли на какво ще замязате? Ще замязате на онзи богатъ циганинъ, който дава на своя синъ да продава млѣкото, да го разнася по кѫщитѣ.
към беседата >>
А Мара, а Марийка, а Драганка!
А Мара, а Марийка, а Драганка!
Момата не е доволна. Казватъ ѝ: Ние ще тѣ оженимъ, ще ти намѣримъ единъ момъкъ, онзи тамъ, той е много добъръ, той е много ученъ, свършилъ е два факултета. Той казва на момата: „Ние сме богати, двѣ големи градини имаме; ще си направимъ нова кѫща, ще си купимъ едно лозе, хубаво винце ще имаме, ще ти направя хубава рокля, модерни чепичета, нова шапка съ хубавъ воалъ“. Тя слуша, започва малко да се развеселява, става доволна. Майката казва: „А, на добро положение е нашата дъщеря“.
към беседата >>
Ами че съ всички ваши учения поправихте ли свѣта?
И ако между учители и ученици нѣма спогодба, нѣма вѣра между тѣхъ, и ако между майки и бащи, между братя и сестри нѣма спогодба, тогава какъ ще съградимъ туй съврѣменно общество? Запримѣръ, насъ ни казватъ: „Това е лъжливо учение“. Е, хубаво, тогава гдѣ е истинското учение? Нѣкои ни казватъ: „Вие сте на кривия пѫть“. Казвамъ: Вашето учение право ли е?
Ами че съ всички ваши учения поправихте ли свѣта?
Всички ваши учения разлагатъ свѣта, а не поправятъ. Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо сѫ тия разрушени градове, тия войни и кръстове? Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо не дадоха примѣръ? Ами че свѣтътъ е пъленъ само съ болници! Вие ни казвате: „Вие сте на кривия пѫть“.
към беседата >>
Тя е следующата: въ въображаемия свѣтъ мѫчнотии нѣма, тамъ всичко върви безъ мѫчнотии, тамъ всичко върви отлично.
Ти си посялъ една череша, която слѣдъ нѣколко години вързала, и ти се радвашъ, хапвашъ си отъ черешитѣ ѝ. Е, за колко врѣме е вашето щастие, ако се хранитѣ само съ череши? Черешитѣ ще презрѣятъ, и вашето щастие ще изчезне. Запримѣръ, такъвъ нѣкой артистъ, или нѣкоя певица, която пѣе хубаво, мисли, че като излѣзе на сцената, ще я посрещнатъ съ цветя, всички ще заговорятъ за нея, какъвъ великъ талантъ има тя. Тя сега живѣе съ въображението, но, между въображаемиятъ и действителниятъ свѣтъ има голѣма разлика.
Тя е следующата: въ въображаемия свѣтъ мѫчнотии нѣма, тамъ всичко върви безъ мѫчнотии, тамъ всичко върви отлично.
Вие си проектиратѣ въ ума една градина отъ 100 декара, насаждате въ нея цветя, плодни дървета, всички заговарятъ за вашата градина. Вие продавате плодове и всички се радватъ. Знаете ли на какво ще замязате? Ще замязате на онзи богатъ циганинъ, който дава на своя синъ да продава млѣкото, да го разнася по кѫщитѣ. Носи го той въ една кѫща, въ друга, и си размишлява.
към беседата >>
Момата не е доволна.
А Мара, а Марийка, а Драганка!
Момата не е доволна.
Казватъ ѝ: Ние ще тѣ оженимъ, ще ти намѣримъ единъ момъкъ, онзи тамъ, той е много добъръ, той е много ученъ, свършилъ е два факултета. Той казва на момата: „Ние сме богати, двѣ големи градини имаме; ще си направимъ нова кѫща, ще си купимъ едно лозе, хубаво винце ще имаме, ще ти направя хубава рокля, модерни чепичета, нова шапка съ хубавъ воалъ“. Тя слуша, започва малко да се развеселява, става доволна. Майката казва: „А, на добро положение е нашата дъщеря“. Венчаватъ я но работата не върви.
към беседата >>
Всички ваши учения разлагатъ свѣта, а не поправятъ.
Запримѣръ, насъ ни казватъ: „Това е лъжливо учение“. Е, хубаво, тогава гдѣ е истинското учение? Нѣкои ни казватъ: „Вие сте на кривия пѫть“. Казвамъ: Вашето учение право ли е? Ами че съ всички ваши учения поправихте ли свѣта?
Всички ваши учения разлагатъ свѣта, а не поправятъ.
Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо сѫ тия разрушени градове, тия войни и кръстове? Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо не дадоха примѣръ? Ами че свѣтътъ е пъленъ само съ болници! Вие ни казвате: „Вие сте на кривия пѫть“. Ако ние сме на кривия пѫть, готови сме да дойдемъ въ вашия, но покажете ни вашия пѫть.
към беседата >>
Вие си проектиратѣ въ ума една градина отъ 100 декара, насаждате въ нея цветя, плодни дървета, всички заговарятъ за вашата градина.
Е, за колко врѣме е вашето щастие, ако се хранитѣ само съ череши? Черешитѣ ще презрѣятъ, и вашето щастие ще изчезне. Запримѣръ, такъвъ нѣкой артистъ, или нѣкоя певица, която пѣе хубаво, мисли, че като излѣзе на сцената, ще я посрещнатъ съ цветя, всички ще заговорятъ за нея, какъвъ великъ талантъ има тя. Тя сега живѣе съ въображението, но, между въображаемиятъ и действителниятъ свѣтъ има голѣма разлика. Тя е следующата: въ въображаемия свѣтъ мѫчнотии нѣма, тамъ всичко върви безъ мѫчнотии, тамъ всичко върви отлично.
Вие си проектиратѣ въ ума една градина отъ 100 декара, насаждате въ нея цветя, плодни дървета, всички заговарятъ за вашата градина.
Вие продавате плодове и всички се радватъ. Знаете ли на какво ще замязате? Ще замязате на онзи богатъ циганинъ, който дава на своя синъ да продава млѣкото, да го разнася по кѫщитѣ. Носи го той въ една кѫща, въ друга, и си размишлява. Казва си: Като продамъ това млѣко, ще си купя една кокошка, която ще ми снася яйца.
към беседата >>
Казватъ ѝ: Ние ще тѣ оженимъ, ще ти намѣримъ единъ момъкъ, онзи тамъ, той е много добъръ, той е много ученъ, свършилъ е два факултета.
А Мара, а Марийка, а Драганка! Момата не е доволна.
Казватъ ѝ: Ние ще тѣ оженимъ, ще ти намѣримъ единъ момъкъ, онзи тамъ, той е много добъръ, той е много ученъ, свършилъ е два факултета.
Той казва на момата: „Ние сме богати, двѣ големи градини имаме; ще си направимъ нова кѫща, ще си купимъ едно лозе, хубаво винце ще имаме, ще ти направя хубава рокля, модерни чепичета, нова шапка съ хубавъ воалъ“. Тя слуша, започва малко да се развеселява, става доволна. Майката казва: „А, на добро положение е нашата дъщеря“. Венчаватъ я но работата не върви. Съ тия лъжи въ свѣта не се върви.
към беседата >>
Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо сѫ тия разрушени градове, тия войни и кръстове?
Е, хубаво, тогава гдѣ е истинското учение? Нѣкои ни казватъ: „Вие сте на кривия пѫть“. Казвамъ: Вашето учение право ли е? Ами че съ всички ваши учения поправихте ли свѣта? Всички ваши учения разлагатъ свѣта, а не поправятъ.
Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо сѫ тия разрушени градове, тия войни и кръстове?
Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо не дадоха примѣръ? Ами че свѣтътъ е пъленъ само съ болници! Вие ни казвате: „Вие сте на кривия пѫть“. Ако ние сме на кривия пѫть, готови сме да дойдемъ въ вашия, но покажете ни вашия пѫть. Не, пѫтьтъ на съврѣменниятъ свѣтъ е най-красивиятъ пѫть.
към беседата >>
Вие продавате плодове и всички се радватъ.
Черешитѣ ще презрѣятъ, и вашето щастие ще изчезне. Запримѣръ, такъвъ нѣкой артистъ, или нѣкоя певица, която пѣе хубаво, мисли, че като излѣзе на сцената, ще я посрещнатъ съ цветя, всички ще заговорятъ за нея, какъвъ великъ талантъ има тя. Тя сега живѣе съ въображението, но, между въображаемиятъ и действителниятъ свѣтъ има голѣма разлика. Тя е следующата: въ въображаемия свѣтъ мѫчнотии нѣма, тамъ всичко върви безъ мѫчнотии, тамъ всичко върви отлично. Вие си проектиратѣ въ ума една градина отъ 100 декара, насаждате въ нея цветя, плодни дървета, всички заговарятъ за вашата градина.
Вие продавате плодове и всички се радватъ.
Знаете ли на какво ще замязате? Ще замязате на онзи богатъ циганинъ, който дава на своя синъ да продава млѣкото, да го разнася по кѫщитѣ. Носи го той въ една кѫща, въ друга, и си размишлява. Казва си: Като продамъ това млѣко, ще си купя една кокошка, която ще ми снася яйца. Ще продамъ яйцата по толкова и толкова едното.
към беседата >>
Той казва на момата: „Ние сме богати, двѣ големи градини имаме; ще си направимъ нова кѫща, ще си купимъ едно лозе, хубаво винце ще имаме, ще ти направя хубава рокля, модерни чепичета, нова шапка съ хубавъ воалъ“.
А Мара, а Марийка, а Драганка! Момата не е доволна. Казватъ ѝ: Ние ще тѣ оженимъ, ще ти намѣримъ единъ момъкъ, онзи тамъ, той е много добъръ, той е много ученъ, свършилъ е два факултета.
Той казва на момата: „Ние сме богати, двѣ големи градини имаме; ще си направимъ нова кѫща, ще си купимъ едно лозе, хубаво винце ще имаме, ще ти направя хубава рокля, модерни чепичета, нова шапка съ хубавъ воалъ“.
Тя слуша, започва малко да се развеселява, става доволна. Майката казва: „А, на добро положение е нашата дъщеря“. Венчаватъ я но работата не върви. Съ тия лъжи въ свѣта не се върви. Ще те викатъ въ еди-коя си църква, ще те кръщаватъ, радвашъ се за 1–2 дни, но положението не върви.
към беседата >>
Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо не дадоха примѣръ?
Нѣкои ни казватъ: „Вие сте на кривия пѫть“. Казвамъ: Вашето учение право ли е? Ами че съ всички ваши учения поправихте ли свѣта? Всички ваши учения разлагатъ свѣта, а не поправятъ. Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо сѫ тия разрушени градове, тия войни и кръстове?
Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо не дадоха примѣръ?
Ами че свѣтътъ е пъленъ само съ болници! Вие ни казвате: „Вие сте на кривия пѫть“. Ако ние сме на кривия пѫть, готови сме да дойдемъ въ вашия, но покажете ни вашия пѫть. Не, пѫтьтъ на съврѣменниятъ свѣтъ е най-красивиятъ пѫть. Нищо повече.
към беседата >>
Знаете ли на какво ще замязате?
Запримѣръ, такъвъ нѣкой артистъ, или нѣкоя певица, която пѣе хубаво, мисли, че като излѣзе на сцената, ще я посрещнатъ съ цветя, всички ще заговорятъ за нея, какъвъ великъ талантъ има тя. Тя сега живѣе съ въображението, но, между въображаемиятъ и действителниятъ свѣтъ има голѣма разлика. Тя е следующата: въ въображаемия свѣтъ мѫчнотии нѣма, тамъ всичко върви безъ мѫчнотии, тамъ всичко върви отлично. Вие си проектиратѣ въ ума една градина отъ 100 декара, насаждате въ нея цветя, плодни дървета, всички заговарятъ за вашата градина. Вие продавате плодове и всички се радватъ.
Знаете ли на какво ще замязате?
Ще замязате на онзи богатъ циганинъ, който дава на своя синъ да продава млѣкото, да го разнася по кѫщитѣ. Носи го той въ една кѫща, въ друга, и си размишлява. Казва си: Като продамъ това млѣко, ще си купя една кокошка, която ще ми снася яйца. Ще продамъ яйцата по толкова и толкова едното. Съ спечелените пари ще си купя една овца и една коза.
към беседата >>
Тя слуша, започва малко да се развеселява, става доволна.
А Мара, а Марийка, а Драганка! Момата не е доволна. Казватъ ѝ: Ние ще тѣ оженимъ, ще ти намѣримъ единъ момъкъ, онзи тамъ, той е много добъръ, той е много ученъ, свършилъ е два факултета. Той казва на момата: „Ние сме богати, двѣ големи градини имаме; ще си направимъ нова кѫща, ще си купимъ едно лозе, хубаво винце ще имаме, ще ти направя хубава рокля, модерни чепичета, нова шапка съ хубавъ воалъ“.
Тя слуша, започва малко да се развеселява, става доволна.
Майката казва: „А, на добро положение е нашата дъщеря“. Венчаватъ я но работата не върви. Съ тия лъжи въ свѣта не се върви. Ще те викатъ въ еди-коя си църква, ще те кръщаватъ, радвашъ се за 1–2 дни, но положението не върви. Православенъ станешъ, радвашъ се, 1–2 дни цѣлувашъ иконитѣ, вѣрвашъ въ кръста, по, друго нещо ти трѣбва.
към беседата >>
Ами че свѣтътъ е пъленъ само съ болници!
Казвамъ: Вашето учение право ли е? Ами че съ всички ваши учения поправихте ли свѣта? Всички ваши учения разлагатъ свѣта, а не поправятъ. Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо сѫ тия разрушени градове, тия войни и кръстове? Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо не дадоха примѣръ?
Ами че свѣтътъ е пъленъ само съ болници!
Вие ни казвате: „Вие сте на кривия пѫть“. Ако ние сме на кривия пѫть, готови сме да дойдемъ въ вашия, но покажете ни вашия пѫть. Не, пѫтьтъ на съврѣменниятъ свѣтъ е най-красивиятъ пѫть. Нищо повече. Най-красивиятъ пѫть е той, и този пѫть трѣбва да се оправи, ние трѣбва да се върнемъ къмъ онази възвишена Божествена Любовь, Любовь на абсолютното безкористие.
към беседата >>
Ще замязате на онзи богатъ циганинъ, който дава на своя синъ да продава млѣкото, да го разнася по кѫщитѣ.
Тя сега живѣе съ въображението, но, между въображаемиятъ и действителниятъ свѣтъ има голѣма разлика. Тя е следующата: въ въображаемия свѣтъ мѫчнотии нѣма, тамъ всичко върви безъ мѫчнотии, тамъ всичко върви отлично. Вие си проектиратѣ въ ума една градина отъ 100 декара, насаждате въ нея цветя, плодни дървета, всички заговарятъ за вашата градина. Вие продавате плодове и всички се радватъ. Знаете ли на какво ще замязате?
Ще замязате на онзи богатъ циганинъ, който дава на своя синъ да продава млѣкото, да го разнася по кѫщитѣ.
Носи го той въ една кѫща, въ друга, и си размишлява. Казва си: Като продамъ това млѣко, ще си купя една кокошка, която ще ми снася яйца. Ще продамъ яйцата по толкова и толкова едното. Съ спечелените пари ще си купя една овца и една коза. Слѣдъ това, и тѣхъ ще продамъ, и отъ получените пари ще си купя една крава.
към беседата >>
Майката казва: „А, на добро положение е нашата дъщеря“.
А Мара, а Марийка, а Драганка! Момата не е доволна. Казватъ ѝ: Ние ще тѣ оженимъ, ще ти намѣримъ единъ момъкъ, онзи тамъ, той е много добъръ, той е много ученъ, свършилъ е два факултета. Той казва на момата: „Ние сме богати, двѣ големи градини имаме; ще си направимъ нова кѫща, ще си купимъ едно лозе, хубаво винце ще имаме, ще ти направя хубава рокля, модерни чепичета, нова шапка съ хубавъ воалъ“. Тя слуша, започва малко да се развеселява, става доволна.
Майката казва: „А, на добро положение е нашата дъщеря“.
Венчаватъ я но работата не върви. Съ тия лъжи въ свѣта не се върви. Ще те викатъ въ еди-коя си църква, ще те кръщаватъ, радвашъ се за 1–2 дни, но положението не върви. Православенъ станешъ, радвашъ се, 1–2 дни цѣлувашъ иконитѣ, вѣрвашъ въ кръста, по, друго нещо ти трѣбва. Нещо съществено ти трѣбва.
към беседата >>
Вие ни казвате: „Вие сте на кривия пѫть“.
Ами че съ всички ваши учения поправихте ли свѣта? Всички ваши учения разлагатъ свѣта, а не поправятъ. Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо сѫ тия разрушени градове, тия войни и кръстове? Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо не дадоха примѣръ? Ами че свѣтътъ е пъленъ само съ болници!
Вие ни казвате: „Вие сте на кривия пѫть“.
Ако ние сме на кривия пѫть, готови сме да дойдемъ въ вашия, но покажете ни вашия пѫть. Не, пѫтьтъ на съврѣменниятъ свѣтъ е най-красивиятъ пѫть. Нищо повече. Най-красивиятъ пѫть е той, и този пѫть трѣбва да се оправи, ние трѣбва да се върнемъ къмъ онази възвишена Божествена Любовь, Любовь на абсолютното безкористие. Днесъ нѣма нито една религия права, т.е.
към беседата >>
Носи го той въ една кѫща, въ друга, и си размишлява.
Тя е следующата: въ въображаемия свѣтъ мѫчнотии нѣма, тамъ всичко върви безъ мѫчнотии, тамъ всичко върви отлично. Вие си проектиратѣ въ ума една градина отъ 100 декара, насаждате въ нея цветя, плодни дървета, всички заговарятъ за вашата градина. Вие продавате плодове и всички се радватъ. Знаете ли на какво ще замязате? Ще замязате на онзи богатъ циганинъ, който дава на своя синъ да продава млѣкото, да го разнася по кѫщитѣ.
Носи го той въ една кѫща, въ друга, и си размишлява.
Казва си: Като продамъ това млѣко, ще си купя една кокошка, която ще ми снася яйца. Ще продамъ яйцата по толкова и толкова едното. Съ спечелените пари ще си купя една овца и една коза. Слѣдъ това, и тѣхъ ще продамъ, и отъ получените пари ще си купя една крава. Тъй като си вървѣлъ и разсъждавалъ, слѣдъ 4–5 часа станалъ милионеръ.
към беседата >>
Венчаватъ я но работата не върви.
Момата не е доволна. Казватъ ѝ: Ние ще тѣ оженимъ, ще ти намѣримъ единъ момъкъ, онзи тамъ, той е много добъръ, той е много ученъ, свършилъ е два факултета. Той казва на момата: „Ние сме богати, двѣ големи градини имаме; ще си направимъ нова кѫща, ще си купимъ едно лозе, хубаво винце ще имаме, ще ти направя хубава рокля, модерни чепичета, нова шапка съ хубавъ воалъ“. Тя слуша, започва малко да се развеселява, става доволна. Майката казва: „А, на добро положение е нашата дъщеря“.
Венчаватъ я но работата не върви.
Съ тия лъжи въ свѣта не се върви. Ще те викатъ въ еди-коя си църква, ще те кръщаватъ, радвашъ се за 1–2 дни, но положението не върви. Православенъ станешъ, радвашъ се, 1–2 дни цѣлувашъ иконитѣ, вѣрвашъ въ кръста, по, друго нещо ти трѣбва. Нещо съществено ти трѣбва. А кое е съществено?
към беседата >>
Ако ние сме на кривия пѫть, готови сме да дойдемъ въ вашия, но покажете ни вашия пѫть.
Всички ваши учения разлагатъ свѣта, а не поправятъ. Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо сѫ тия разрушени градове, тия войни и кръстове? Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо не дадоха примѣръ? Ами че свѣтътъ е пъленъ само съ болници! Вие ни казвате: „Вие сте на кривия пѫть“.
Ако ние сме на кривия пѫть, готови сме да дойдемъ въ вашия, но покажете ни вашия пѫть.
Не, пѫтьтъ на съврѣменниятъ свѣтъ е най-красивиятъ пѫть. Нищо повече. Най-красивиятъ пѫть е той, и този пѫть трѣбва да се оправи, ние трѣбва да се върнемъ къмъ онази възвишена Божествена Любовь, Любовь на абсолютното безкористие. Днесъ нѣма нито една религия права, т.е. всички религии иматъ нещо Божествено, но сѫ пълни съ заблуждѣния, филтриране трѣбва.
към беседата >>
Казва си: Като продамъ това млѣко, ще си купя една кокошка, която ще ми снася яйца.
Вие си проектиратѣ въ ума една градина отъ 100 декара, насаждате въ нея цветя, плодни дървета, всички заговарятъ за вашата градина. Вие продавате плодове и всички се радватъ. Знаете ли на какво ще замязате? Ще замязате на онзи богатъ циганинъ, който дава на своя синъ да продава млѣкото, да го разнася по кѫщитѣ. Носи го той въ една кѫща, въ друга, и си размишлява.
Казва си: Като продамъ това млѣко, ще си купя една кокошка, която ще ми снася яйца.
Ще продамъ яйцата по толкова и толкова едното. Съ спечелените пари ще си купя една овца и една коза. Слѣдъ това, и тѣхъ ще продамъ, и отъ получените пари ще си купя една крава. Тъй като си вървѣлъ и разсъждавалъ, слѣдъ 4–5 часа станалъ милионеръ. И тогава продължавалъ да си разсъждава, като стана милионеръ, ще предложа на царската дъщеря да се оженя за нея, и ще си имаме дѣтенце.
към беседата >>
Съ тия лъжи въ свѣта не се върви.
Казватъ ѝ: Ние ще тѣ оженимъ, ще ти намѣримъ единъ момъкъ, онзи тамъ, той е много добъръ, той е много ученъ, свършилъ е два факултета. Той казва на момата: „Ние сме богати, двѣ големи градини имаме; ще си направимъ нова кѫща, ще си купимъ едно лозе, хубаво винце ще имаме, ще ти направя хубава рокля, модерни чепичета, нова шапка съ хубавъ воалъ“. Тя слуша, започва малко да се развеселява, става доволна. Майката казва: „А, на добро положение е нашата дъщеря“. Венчаватъ я но работата не върви.
Съ тия лъжи въ свѣта не се върви.
Ще те викатъ въ еди-коя си църква, ще те кръщаватъ, радвашъ се за 1–2 дни, но положението не върви. Православенъ станешъ, радвашъ се, 1–2 дни цѣлувашъ иконитѣ, вѣрвашъ въ кръста, по, друго нещо ти трѣбва. Нещо съществено ти трѣбва. А кое е съществено? То е общението на душата съ любовьта.
към беседата >>
Не, пѫтьтъ на съврѣменниятъ свѣтъ е най-красивиятъ пѫть.
Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо сѫ тия разрушени градове, тия войни и кръстове? Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо не дадоха примѣръ? Ами че свѣтътъ е пъленъ само съ болници! Вие ни казвате: „Вие сте на кривия пѫть“. Ако ние сме на кривия пѫть, готови сме да дойдемъ въ вашия, но покажете ни вашия пѫть.
Не, пѫтьтъ на съврѣменниятъ свѣтъ е най-красивиятъ пѫть.
Нищо повече. Най-красивиятъ пѫть е той, и този пѫть трѣбва да се оправи, ние трѣбва да се върнемъ къмъ онази възвишена Божествена Любовь, Любовь на абсолютното безкористие. Днесъ нѣма нито една религия права, т.е. всички религии иматъ нещо Божествено, но сѫ пълни съ заблуждѣния, филтриране трѣбва. Това сѫ външни форми, учения на тѣхнитѣ интереси.
към беседата >>
Ще продамъ яйцата по толкова и толкова едното.
Вие продавате плодове и всички се радватъ. Знаете ли на какво ще замязате? Ще замязате на онзи богатъ циганинъ, който дава на своя синъ да продава млѣкото, да го разнася по кѫщитѣ. Носи го той въ една кѫща, въ друга, и си размишлява. Казва си: Като продамъ това млѣко, ще си купя една кокошка, която ще ми снася яйца.
Ще продамъ яйцата по толкова и толкова едното.
Съ спечелените пари ще си купя една овца и една коза. Слѣдъ това, и тѣхъ ще продамъ, и отъ получените пари ще си купя една крава. Тъй като си вървѣлъ и разсъждавалъ, слѣдъ 4–5 часа станалъ милионеръ. И тогава продължавалъ да си разсъждава, като стана милионеръ, ще предложа на царската дъщеря да се оженя за нея, и ще си имаме дѣтенце. Като си помислилъ туй, подскочилъ отъ радость, гърнето паднало на земята, и млѣкото се разлѣло.
към беседата >>
Ще те викатъ въ еди-коя си църква, ще те кръщаватъ, радвашъ се за 1–2 дни, но положението не върви.
Той казва на момата: „Ние сме богати, двѣ големи градини имаме; ще си направимъ нова кѫща, ще си купимъ едно лозе, хубаво винце ще имаме, ще ти направя хубава рокля, модерни чепичета, нова шапка съ хубавъ воалъ“. Тя слуша, започва малко да се развеселява, става доволна. Майката казва: „А, на добро положение е нашата дъщеря“. Венчаватъ я но работата не върви. Съ тия лъжи въ свѣта не се върви.
Ще те викатъ въ еди-коя си църква, ще те кръщаватъ, радвашъ се за 1–2 дни, но положението не върви.
Православенъ станешъ, радвашъ се, 1–2 дни цѣлувашъ иконитѣ, вѣрвашъ въ кръста, по, друго нещо ти трѣбва. Нещо съществено ти трѣбва. А кое е съществено? То е общението на душата съ любовьта. Като дойде любовьта, и като ме срешнешъ, не да ме питашъ какво мисля, а да знаешъ какво мисля.
към беседата >>
Нищо повече.
Ако вашитѣ учения бѣха прави, защо не дадоха примѣръ? Ами че свѣтътъ е пъленъ само съ болници! Вие ни казвате: „Вие сте на кривия пѫть“. Ако ние сме на кривия пѫть, готови сме да дойдемъ въ вашия, но покажете ни вашия пѫть. Не, пѫтьтъ на съврѣменниятъ свѣтъ е най-красивиятъ пѫть.
Нищо повече.
Най-красивиятъ пѫть е той, и този пѫть трѣбва да се оправи, ние трѣбва да се върнемъ къмъ онази възвишена Божествена Любовь, Любовь на абсолютното безкористие. Днесъ нѣма нито една религия права, т.е. всички религии иматъ нещо Божествено, но сѫ пълни съ заблуждѣния, филтриране трѣбва. Това сѫ външни форми, учения на тѣхнитѣ интереси. Всички съзнаваме това.
към беседата >>
Съ спечелените пари ще си купя една овца и една коза.
Знаете ли на какво ще замязате? Ще замязате на онзи богатъ циганинъ, който дава на своя синъ да продава млѣкото, да го разнася по кѫщитѣ. Носи го той въ една кѫща, въ друга, и си размишлява. Казва си: Като продамъ това млѣко, ще си купя една кокошка, която ще ми снася яйца. Ще продамъ яйцата по толкова и толкова едното.
Съ спечелените пари ще си купя една овца и една коза.
Слѣдъ това, и тѣхъ ще продамъ, и отъ получените пари ще си купя една крава. Тъй като си вървѣлъ и разсъждавалъ, слѣдъ 4–5 часа станалъ милионеръ. И тогава продължавалъ да си разсъждава, като стана милионеръ, ще предложа на царската дъщеря да се оженя за нея, и ще си имаме дѣтенце. Като си помислилъ туй, подскочилъ отъ радость, гърнето паднало на земята, и млѣкото се разлѣло. Сега, това вамъ се вижда смешно, но всички цигани, това сме ние.
към беседата >>
Православенъ станешъ, радвашъ се, 1–2 дни цѣлувашъ иконитѣ, вѣрвашъ въ кръста, по, друго нещо ти трѣбва.
Тя слуша, започва малко да се развеселява, става доволна. Майката казва: „А, на добро положение е нашата дъщеря“. Венчаватъ я но работата не върви. Съ тия лъжи въ свѣта не се върви. Ще те викатъ въ еди-коя си църква, ще те кръщаватъ, радвашъ се за 1–2 дни, но положението не върви.
Православенъ станешъ, радвашъ се, 1–2 дни цѣлувашъ иконитѣ, вѣрвашъ въ кръста, по, друго нещо ти трѣбва.
Нещо съществено ти трѣбва. А кое е съществено? То е общението на душата съ любовьта. Като дойде любовьта, и като ме срешнешъ, не да ме питашъ какво мисля, а да знаешъ какво мисля. Да нѣма двѣ мисли.
към беседата >>
Най-красивиятъ пѫть е той, и този пѫть трѣбва да се оправи, ние трѣбва да се върнемъ къмъ онази възвишена Божествена Любовь, Любовь на абсолютното безкористие.
Ами че свѣтътъ е пъленъ само съ болници! Вие ни казвате: „Вие сте на кривия пѫть“. Ако ние сме на кривия пѫть, готови сме да дойдемъ въ вашия, но покажете ни вашия пѫть. Не, пѫтьтъ на съврѣменниятъ свѣтъ е най-красивиятъ пѫть. Нищо повече.
Най-красивиятъ пѫть е той, и този пѫть трѣбва да се оправи, ние трѣбва да се върнемъ къмъ онази възвишена Божествена Любовь, Любовь на абсолютното безкористие.
Днесъ нѣма нито една религия права, т.е. всички религии иматъ нещо Божествено, но сѫ пълни съ заблуждѣния, филтриране трѣбва. Това сѫ външни форми, учения на тѣхнитѣ интереси. Всички съзнаваме това. Между богомолцитѣ и владицитѣ има ли любовь?
към беседата >>
Слѣдъ това, и тѣхъ ще продамъ, и отъ получените пари ще си купя една крава.
Ще замязате на онзи богатъ циганинъ, който дава на своя синъ да продава млѣкото, да го разнася по кѫщитѣ. Носи го той въ една кѫща, въ друга, и си размишлява. Казва си: Като продамъ това млѣко, ще си купя една кокошка, която ще ми снася яйца. Ще продамъ яйцата по толкова и толкова едното. Съ спечелените пари ще си купя една овца и една коза.
Слѣдъ това, и тѣхъ ще продамъ, и отъ получените пари ще си купя една крава.
Тъй като си вървѣлъ и разсъждавалъ, слѣдъ 4–5 часа станалъ милионеръ. И тогава продължавалъ да си разсъждава, като стана милионеръ, ще предложа на царската дъщеря да се оженя за нея, и ще си имаме дѣтенце. Като си помислилъ туй, подскочилъ отъ радость, гърнето паднало на земята, и млѣкото се разлѣло. Сега, това вамъ се вижда смешно, но всички цигани, това сме ние. Нѣкой день подскочишъ, идеята се родила, но млѣкото го нѣма.
към беседата >>
Нещо съществено ти трѣбва.
Майката казва: „А, на добро положение е нашата дъщеря“. Венчаватъ я но работата не върви. Съ тия лъжи въ свѣта не се върви. Ще те викатъ въ еди-коя си църква, ще те кръщаватъ, радвашъ се за 1–2 дни, но положението не върви. Православенъ станешъ, радвашъ се, 1–2 дни цѣлувашъ иконитѣ, вѣрвашъ въ кръста, по, друго нещо ти трѣбва.
Нещо съществено ти трѣбва.
А кое е съществено? То е общението на душата съ любовьта. Като дойде любовьта, и като ме срешнешъ, не да ме питашъ какво мисля, а да знаешъ какво мисля. Да нѣма двѣ мисли. Кажа ли дума думата ми да си е дума.
към беседата >>
Днесъ нѣма нито една религия права, т.е.
Вие ни казвате: „Вие сте на кривия пѫть“. Ако ние сме на кривия пѫть, готови сме да дойдемъ въ вашия, но покажете ни вашия пѫть. Не, пѫтьтъ на съврѣменниятъ свѣтъ е най-красивиятъ пѫть. Нищо повече. Най-красивиятъ пѫть е той, и този пѫть трѣбва да се оправи, ние трѣбва да се върнемъ къмъ онази възвишена Божествена Любовь, Любовь на абсолютното безкористие.
Днесъ нѣма нито една религия права, т.е.
всички религии иматъ нещо Божествено, но сѫ пълни съ заблуждѣния, филтриране трѣбва. Това сѫ външни форми, учения на тѣхнитѣ интереси. Всички съзнаваме това. Между богомолцитѣ и владицитѣ има ли любовь? Ако единъ владика влѣзе въ нѣкое село, и се срещне съ хората тамъ, той ще заповѣда, ще разпорѣжда, стражари ще има, ще иска да се изпѫлни заповѣдьта му.
към беседата >>
Тъй като си вървѣлъ и разсъждавалъ, слѣдъ 4–5 часа станалъ милионеръ.
Носи го той въ една кѫща, въ друга, и си размишлява. Казва си: Като продамъ това млѣко, ще си купя една кокошка, която ще ми снася яйца. Ще продамъ яйцата по толкова и толкова едното. Съ спечелените пари ще си купя една овца и една коза. Слѣдъ това, и тѣхъ ще продамъ, и отъ получените пари ще си купя една крава.
Тъй като си вървѣлъ и разсъждавалъ, слѣдъ 4–5 часа станалъ милионеръ.
И тогава продължавалъ да си разсъждава, като стана милионеръ, ще предложа на царската дъщеря да се оженя за нея, и ще си имаме дѣтенце. Като си помислилъ туй, подскочилъ отъ радость, гърнето паднало на земята, и млѣкото се разлѣло. Сега, това вамъ се вижда смешно, но всички цигани, това сме ние. Нѣкой день подскочишъ, идеята се родила, но млѣкото го нѣма. А въ дадения случай важното е млѣкото, а не дѣтето.
към беседата >>
А кое е съществено?
Венчаватъ я но работата не върви. Съ тия лъжи въ свѣта не се върви. Ще те викатъ въ еди-коя си църква, ще те кръщаватъ, радвашъ се за 1–2 дни, но положението не върви. Православенъ станешъ, радвашъ се, 1–2 дни цѣлувашъ иконитѣ, вѣрвашъ въ кръста, по, друго нещо ти трѣбва. Нещо съществено ти трѣбва.
А кое е съществено?
То е общението на душата съ любовьта. Като дойде любовьта, и като ме срешнешъ, не да ме питашъ какво мисля, а да знаешъ какво мисля. Да нѣма двѣ мисли. Кажа ли дума думата ми да си е дума. И мислите ми да сѫ една мисъль. Какъ?
към беседата >>
всички религии иматъ нещо Божествено, но сѫ пълни съ заблуждѣния, филтриране трѣбва.
Ако ние сме на кривия пѫть, готови сме да дойдемъ въ вашия, но покажете ни вашия пѫть. Не, пѫтьтъ на съврѣменниятъ свѣтъ е най-красивиятъ пѫть. Нищо повече. Най-красивиятъ пѫть е той, и този пѫть трѣбва да се оправи, ние трѣбва да се върнемъ къмъ онази възвишена Божествена Любовь, Любовь на абсолютното безкористие. Днесъ нѣма нито една религия права, т.е.
всички религии иматъ нещо Божествено, но сѫ пълни съ заблуждѣния, филтриране трѣбва.
Това сѫ външни форми, учения на тѣхнитѣ интереси. Всички съзнаваме това. Между богомолцитѣ и владицитѣ има ли любовь? Ако единъ владика влѣзе въ нѣкое село, и се срещне съ хората тамъ, той ще заповѣда, ще разпорѣжда, стражари ще има, ще иска да се изпѫлни заповѣдьта му. Това любовь ли е?
към беседата >>
И тогава продължавалъ да си разсъждава, като стана милионеръ, ще предложа на царската дъщеря да се оженя за нея, и ще си имаме дѣтенце.
Казва си: Като продамъ това млѣко, ще си купя една кокошка, която ще ми снася яйца. Ще продамъ яйцата по толкова и толкова едното. Съ спечелените пари ще си купя една овца и една коза. Слѣдъ това, и тѣхъ ще продамъ, и отъ получените пари ще си купя една крава. Тъй като си вървѣлъ и разсъждавалъ, слѣдъ 4–5 часа станалъ милионеръ.
И тогава продължавалъ да си разсъждава, като стана милионеръ, ще предложа на царската дъщеря да се оженя за нея, и ще си имаме дѣтенце.
Като си помислилъ туй, подскочилъ отъ радость, гърнето паднало на земята, и млѣкото се разлѣло. Сега, това вамъ се вижда смешно, но всички цигани, това сме ние. Нѣкой день подскочишъ, идеята се родила, но млѣкото го нѣма. А въ дадения случай важното е млѣкото, а не дѣтето. Обаче, като вземете да реализирате, да насаждате тази идея на физическото поле, мѫчнотии ще се явятъ, пришки ще излѣзатъ по главата ви, ще видите, че тази работа не е тъй лесна.
към беседата >>
То е общението на душата съ любовьта.
Съ тия лъжи въ свѣта не се върви. Ще те викатъ въ еди-коя си църква, ще те кръщаватъ, радвашъ се за 1–2 дни, но положението не върви. Православенъ станешъ, радвашъ се, 1–2 дни цѣлувашъ иконитѣ, вѣрвашъ въ кръста, по, друго нещо ти трѣбва. Нещо съществено ти трѣбва. А кое е съществено?
То е общението на душата съ любовьта.
Като дойде любовьта, и като ме срешнешъ, не да ме питашъ какво мисля, а да знаешъ какво мисля. Да нѣма двѣ мисли. Кажа ли дума думата ми да си е дума. И мислите ми да сѫ една мисъль. Какъ? Да гледамъ на тебе тъй, както на себе си; да чувствувамъ твоето добро тъй, както чувствувамъ своето добро.
към беседата >>
Това сѫ външни форми, учения на тѣхнитѣ интереси.
Не, пѫтьтъ на съврѣменниятъ свѣтъ е най-красивиятъ пѫть. Нищо повече. Най-красивиятъ пѫть е той, и този пѫть трѣбва да се оправи, ние трѣбва да се върнемъ къмъ онази възвишена Божествена Любовь, Любовь на абсолютното безкористие. Днесъ нѣма нито една религия права, т.е. всички религии иматъ нещо Божествено, но сѫ пълни съ заблуждѣния, филтриране трѣбва.
Това сѫ външни форми, учения на тѣхнитѣ интереси.
Всички съзнаваме това. Между богомолцитѣ и владицитѣ има ли любовь? Ако единъ владика влѣзе въ нѣкое село, и се срещне съ хората тамъ, той ще заповѣда, ще разпорѣжда, стражари ще има, ще иска да се изпѫлни заповѣдьта му. Това любовь ли е? Ще опитаме любовьта му.
към беседата >>
Като си помислилъ туй, подскочилъ отъ радость, гърнето паднало на земята, и млѣкото се разлѣло.
Ще продамъ яйцата по толкова и толкова едното. Съ спечелените пари ще си купя една овца и една коза. Слѣдъ това, и тѣхъ ще продамъ, и отъ получените пари ще си купя една крава. Тъй като си вървѣлъ и разсъждавалъ, слѣдъ 4–5 часа станалъ милионеръ. И тогава продължавалъ да си разсъждава, като стана милионеръ, ще предложа на царската дъщеря да се оженя за нея, и ще си имаме дѣтенце.
Като си помислилъ туй, подскочилъ отъ радость, гърнето паднало на земята, и млѣкото се разлѣло.
Сега, това вамъ се вижда смешно, но всички цигани, това сме ние. Нѣкой день подскочишъ, идеята се родила, но млѣкото го нѣма. А въ дадения случай важното е млѣкото, а не дѣтето. Обаче, като вземете да реализирате, да насаждате тази идея на физическото поле, мѫчнотии ще се явятъ, пришки ще излѣзатъ по главата ви, ще видите, че тази работа не е тъй лесна. Послѣ, плесници ще дойдатъ, че това, онова, и най-послѣ вие ще сполучите.
към беседата >>
Като дойде любовьта, и като ме срешнешъ, не да ме питашъ какво мисля, а да знаешъ какво мисля.
Ще те викатъ въ еди-коя си църква, ще те кръщаватъ, радвашъ се за 1–2 дни, но положението не върви. Православенъ станешъ, радвашъ се, 1–2 дни цѣлувашъ иконитѣ, вѣрвашъ въ кръста, по, друго нещо ти трѣбва. Нещо съществено ти трѣбва. А кое е съществено? То е общението на душата съ любовьта.
Като дойде любовьта, и като ме срешнешъ, не да ме питашъ какво мисля, а да знаешъ какво мисля.
Да нѣма двѣ мисли. Кажа ли дума думата ми да си е дума. И мислите ми да сѫ една мисъль. Какъ? Да гледамъ на тебе тъй, както на себе си; да чувствувамъ твоето добро тъй, както чувствувамъ своето добро. Щомъ влѣза въ кѫщата ти, да има вече туй общение помежду ни.
към беседата >>
Всички съзнаваме това.
Нищо повече. Най-красивиятъ пѫть е той, и този пѫть трѣбва да се оправи, ние трѣбва да се върнемъ къмъ онази възвишена Божествена Любовь, Любовь на абсолютното безкористие. Днесъ нѣма нито една религия права, т.е. всички религии иматъ нещо Божествено, но сѫ пълни съ заблуждѣния, филтриране трѣбва. Това сѫ външни форми, учения на тѣхнитѣ интереси.
Всички съзнаваме това.
Между богомолцитѣ и владицитѣ има ли любовь? Ако единъ владика влѣзе въ нѣкое село, и се срещне съ хората тамъ, той ще заповѣда, ще разпорѣжда, стражари ще има, ще иска да се изпѫлни заповѣдьта му. Това любовь ли е? Ще опитаме любовьта му. Ако има любовь, той трѣбва да отиде между тѣхъ като единъ простъ гражданинъ, безъ патерици, безъ епатрахилъ, нѣма да има нужда и отъ трѣбникъ.
към беседата >>
Сега, това вамъ се вижда смешно, но всички цигани, това сме ние.
Съ спечелените пари ще си купя една овца и една коза. Слѣдъ това, и тѣхъ ще продамъ, и отъ получените пари ще си купя една крава. Тъй като си вървѣлъ и разсъждавалъ, слѣдъ 4–5 часа станалъ милионеръ. И тогава продължавалъ да си разсъждава, като стана милионеръ, ще предложа на царската дъщеря да се оженя за нея, и ще си имаме дѣтенце. Като си помислилъ туй, подскочилъ отъ радость, гърнето паднало на земята, и млѣкото се разлѣло.
Сега, това вамъ се вижда смешно, но всички цигани, това сме ние.
Нѣкой день подскочишъ, идеята се родила, но млѣкото го нѣма. А въ дадения случай важното е млѣкото, а не дѣтето. Обаче, като вземете да реализирате, да насаждате тази идея на физическото поле, мѫчнотии ще се явятъ, пришки ще излѣзатъ по главата ви, ще видите, че тази работа не е тъй лесна. Послѣ, плесници ще дойдатъ, че това, онова, и най-послѣ вие ще сполучите. И като сполучите, вашата идея ще бѫде може би, 100 пѫти повече реализирана, отколкото първоначално.
към беседата >>
Да нѣма двѣ мисли.
Православенъ станешъ, радвашъ се, 1–2 дни цѣлувашъ иконитѣ, вѣрвашъ въ кръста, по, друго нещо ти трѣбва. Нещо съществено ти трѣбва. А кое е съществено? То е общението на душата съ любовьта. Като дойде любовьта, и като ме срешнешъ, не да ме питашъ какво мисля, а да знаешъ какво мисля.
Да нѣма двѣ мисли.
Кажа ли дума думата ми да си е дума. И мислите ми да сѫ една мисъль. Какъ? Да гледамъ на тебе тъй, както на себе си; да чувствувамъ твоето добро тъй, както чувствувамъ своето добро. Щомъ влѣза въ кѫщата ти, да има вече туй общение помежду ни. Сега, не че нѣма връзка, не че нѣма общение, не че между насъ нѣма стрѣмежъ, но червеи има.
към беседата >>
Между богомолцитѣ и владицитѣ има ли любовь?
Най-красивиятъ пѫть е той, и този пѫть трѣбва да се оправи, ние трѣбва да се върнемъ къмъ онази възвишена Божествена Любовь, Любовь на абсолютното безкористие. Днесъ нѣма нито една религия права, т.е. всички религии иматъ нещо Божествено, но сѫ пълни съ заблуждѣния, филтриране трѣбва. Това сѫ външни форми, учения на тѣхнитѣ интереси. Всички съзнаваме това.
Между богомолцитѣ и владицитѣ има ли любовь?
Ако единъ владика влѣзе въ нѣкое село, и се срещне съ хората тамъ, той ще заповѣда, ще разпорѣжда, стражари ще има, ще иска да се изпѫлни заповѣдьта му. Това любовь ли е? Ще опитаме любовьта му. Ако има любовь, той трѣбва да отиде между тѣхъ като единъ простъ гражданинъ, безъ патерици, безъ епатрахилъ, нѣма да има нужда и отъ трѣбникъ. А той, най-първо ще отиде въ църквата.
към беседата >>
Нѣкой день подскочишъ, идеята се родила, но млѣкото го нѣма.
Слѣдъ това, и тѣхъ ще продамъ, и отъ получените пари ще си купя една крава. Тъй като си вървѣлъ и разсъждавалъ, слѣдъ 4–5 часа станалъ милионеръ. И тогава продължавалъ да си разсъждава, като стана милионеръ, ще предложа на царската дъщеря да се оженя за нея, и ще си имаме дѣтенце. Като си помислилъ туй, подскочилъ отъ радость, гърнето паднало на земята, и млѣкото се разлѣло. Сега, това вамъ се вижда смешно, но всички цигани, това сме ние.
Нѣкой день подскочишъ, идеята се родила, но млѣкото го нѣма.
А въ дадения случай важното е млѣкото, а не дѣтето. Обаче, като вземете да реализирате, да насаждате тази идея на физическото поле, мѫчнотии ще се явятъ, пришки ще излѣзатъ по главата ви, ще видите, че тази работа не е тъй лесна. Послѣ, плесници ще дойдатъ, че това, онова, и най-послѣ вие ще сполучите. И като сполучите, вашата идея ще бѫде може би, 100 пѫти повече реализирана, отколкото първоначално. Тъй ще имате нѣщо реално.
към беседата >>
Кажа ли дума думата ми да си е дума.
Нещо съществено ти трѣбва. А кое е съществено? То е общението на душата съ любовьта. Като дойде любовьта, и като ме срешнешъ, не да ме питашъ какво мисля, а да знаешъ какво мисля. Да нѣма двѣ мисли.
Кажа ли дума думата ми да си е дума.
И мислите ми да сѫ една мисъль. Какъ? Да гледамъ на тебе тъй, както на себе си; да чувствувамъ твоето добро тъй, както чувствувамъ своето добро. Щомъ влѣза въ кѫщата ти, да има вече туй общение помежду ни. Сега, не че нѣма връзка, не че нѣма общение, не че между насъ нѣма стрѣмежъ, но червеи има. Тия червеи сѫ външни, и тѣ, постепенно прогризватъ вашите нишки.
към беседата >>
Ако единъ владика влѣзе въ нѣкое село, и се срещне съ хората тамъ, той ще заповѣда, ще разпорѣжда, стражари ще има, ще иска да се изпѫлни заповѣдьта му.
Днесъ нѣма нито една религия права, т.е. всички религии иматъ нещо Божествено, но сѫ пълни съ заблуждѣния, филтриране трѣбва. Това сѫ външни форми, учения на тѣхнитѣ интереси. Всички съзнаваме това. Между богомолцитѣ и владицитѣ има ли любовь?
Ако единъ владика влѣзе въ нѣкое село, и се срещне съ хората тамъ, той ще заповѣда, ще разпорѣжда, стражари ще има, ще иска да се изпѫлни заповѣдьта му.
Това любовь ли е? Ще опитаме любовьта му. Ако има любовь, той трѣбва да отиде между тѣхъ като единъ простъ гражданинъ, безъ патерици, безъ епатрахилъ, нѣма да има нужда и отъ трѣбникъ. А той, най-първо ще отиде въ църквата. Е, хубаво, отъ толкова хиляди години хората всѣкога, въ църква ходятъ, ходятъ.
към беседата >>
А въ дадения случай важното е млѣкото, а не дѣтето.
Тъй като си вървѣлъ и разсъждавалъ, слѣдъ 4–5 часа станалъ милионеръ. И тогава продължавалъ да си разсъждава, като стана милионеръ, ще предложа на царската дъщеря да се оженя за нея, и ще си имаме дѣтенце. Като си помислилъ туй, подскочилъ отъ радость, гърнето паднало на земята, и млѣкото се разлѣло. Сега, това вамъ се вижда смешно, но всички цигани, това сме ние. Нѣкой день подскочишъ, идеята се родила, но млѣкото го нѣма.
А въ дадения случай важното е млѣкото, а не дѣтето.
Обаче, като вземете да реализирате, да насаждате тази идея на физическото поле, мѫчнотии ще се явятъ, пришки ще излѣзатъ по главата ви, ще видите, че тази работа не е тъй лесна. Послѣ, плесници ще дойдатъ, че това, онова, и най-послѣ вие ще сполучите. И като сполучите, вашата идея ще бѫде може би, 100 пѫти повече реализирана, отколкото първоначално. Тъй ще имате нѣщо реално. Та, сега ние живѣемъ съ своитѣ първоначални илюзии, съ които сме излезли отъ Бога.
към беседата >>
И мислите ми да сѫ една мисъль. Какъ?
А кое е съществено? То е общението на душата съ любовьта. Като дойде любовьта, и като ме срешнешъ, не да ме питашъ какво мисля, а да знаешъ какво мисля. Да нѣма двѣ мисли. Кажа ли дума думата ми да си е дума.
И мислите ми да сѫ една мисъль. Какъ?
Да гледамъ на тебе тъй, както на себе си; да чувствувамъ твоето добро тъй, както чувствувамъ своето добро. Щомъ влѣза въ кѫщата ти, да има вече туй общение помежду ни. Сега, не че нѣма връзка, не че нѣма общение, не че между насъ нѣма стрѣмежъ, но червеи има. Тия червеи сѫ външни, и тѣ, постепенно прогризватъ вашите нишки. Тия червеи сѫ вашитѣ заблуждѣния.
към беседата >>
Това любовь ли е?
всички религии иматъ нещо Божествено, но сѫ пълни съ заблуждѣния, филтриране трѣбва. Това сѫ външни форми, учения на тѣхнитѣ интереси. Всички съзнаваме това. Между богомолцитѣ и владицитѣ има ли любовь? Ако единъ владика влѣзе въ нѣкое село, и се срещне съ хората тамъ, той ще заповѣда, ще разпорѣжда, стражари ще има, ще иска да се изпѫлни заповѣдьта му.
Това любовь ли е?
Ще опитаме любовьта му. Ако има любовь, той трѣбва да отиде между тѣхъ като единъ простъ гражданинъ, безъ патерици, безъ епатрахилъ, нѣма да има нужда и отъ трѣбникъ. А той, най-първо ще отиде въ църквата. Е, хубаво, отъ толкова хиляди години хората всѣкога, въ църква ходятъ, ходятъ. Кога се образува тази църква?
към беседата >>
Обаче, като вземете да реализирате, да насаждате тази идея на физическото поле, мѫчнотии ще се явятъ, пришки ще излѣзатъ по главата ви, ще видите, че тази работа не е тъй лесна.
И тогава продължавалъ да си разсъждава, като стана милионеръ, ще предложа на царската дъщеря да се оженя за нея, и ще си имаме дѣтенце. Като си помислилъ туй, подскочилъ отъ радость, гърнето паднало на земята, и млѣкото се разлѣло. Сега, това вамъ се вижда смешно, но всички цигани, това сме ние. Нѣкой день подскочишъ, идеята се родила, но млѣкото го нѣма. А въ дадения случай важното е млѣкото, а не дѣтето.
Обаче, като вземете да реализирате, да насаждате тази идея на физическото поле, мѫчнотии ще се явятъ, пришки ще излѣзатъ по главата ви, ще видите, че тази работа не е тъй лесна.
Послѣ, плесници ще дойдатъ, че това, онова, и най-послѣ вие ще сполучите. И като сполучите, вашата идея ще бѫде може би, 100 пѫти повече реализирана, отколкото първоначално. Тъй ще имате нѣщо реално. Та, сега ние живѣемъ съ своитѣ първоначални илюзии, съ които сме излезли отъ Бога. Ние искаме, обаче, не само да спремъ върху това, какъ сѫ били тия неща въ ума и сърдцето ви, искаме тия нѣща да се реализиратъ въ физическия свѣтъ, защото физическия свѣтъ е въ миниатюръ реализиране на Божествения свѣтъ.
към беседата >>
Да гледамъ на тебе тъй, както на себе си; да чувствувамъ твоето добро тъй, както чувствувамъ своето добро.
То е общението на душата съ любовьта. Като дойде любовьта, и като ме срешнешъ, не да ме питашъ какво мисля, а да знаешъ какво мисля. Да нѣма двѣ мисли. Кажа ли дума думата ми да си е дума. И мислите ми да сѫ една мисъль. Какъ?
Да гледамъ на тебе тъй, както на себе си; да чувствувамъ твоето добро тъй, както чувствувамъ своето добро.
Щомъ влѣза въ кѫщата ти, да има вече туй общение помежду ни. Сега, не че нѣма връзка, не че нѣма общение, не че между насъ нѣма стрѣмежъ, но червеи има. Тия червеи сѫ външни, и тѣ, постепенно прогризватъ вашите нишки. Тия червеи сѫ вашитѣ заблуждѣния. Ние трѣбва да се освободимъ отъ своитѣ заблуждѣния.
към беседата >>
Ще опитаме любовьта му.
Това сѫ външни форми, учения на тѣхнитѣ интереси. Всички съзнаваме това. Между богомолцитѣ и владицитѣ има ли любовь? Ако единъ владика влѣзе въ нѣкое село, и се срещне съ хората тамъ, той ще заповѣда, ще разпорѣжда, стражари ще има, ще иска да се изпѫлни заповѣдьта му. Това любовь ли е?
Ще опитаме любовьта му.
Ако има любовь, той трѣбва да отиде между тѣхъ като единъ простъ гражданинъ, безъ патерици, безъ епатрахилъ, нѣма да има нужда и отъ трѣбникъ. А той, най-първо ще отиде въ църквата. Е, хубаво, отъ толкова хиляди години хората всѣкога, въ църква ходятъ, ходятъ. Кога се образува тази църква? Когато хората изгубиха рая, когато изгубиха църквата въ душата си, тѣ почнаха да си правятъ каменна църква.
към беседата >>
Послѣ, плесници ще дойдатъ, че това, онова, и най-послѣ вие ще сполучите.
Като си помислилъ туй, подскочилъ отъ радость, гърнето паднало на земята, и млѣкото се разлѣло. Сега, това вамъ се вижда смешно, но всички цигани, това сме ние. Нѣкой день подскочишъ, идеята се родила, но млѣкото го нѣма. А въ дадения случай важното е млѣкото, а не дѣтето. Обаче, като вземете да реализирате, да насаждате тази идея на физическото поле, мѫчнотии ще се явятъ, пришки ще излѣзатъ по главата ви, ще видите, че тази работа не е тъй лесна.
Послѣ, плесници ще дойдатъ, че това, онова, и най-послѣ вие ще сполучите.
И като сполучите, вашата идея ще бѫде може би, 100 пѫти повече реализирана, отколкото първоначално. Тъй ще имате нѣщо реално. Та, сега ние живѣемъ съ своитѣ първоначални илюзии, съ които сме излезли отъ Бога. Ние искаме, обаче, не само да спремъ върху това, какъ сѫ били тия неща въ ума и сърдцето ви, искаме тия нѣща да се реализиратъ въ физическия свѣтъ, защото физическия свѣтъ е въ миниатюръ реализиране на Божествения свѣтъ. Макрокозмоса, това е Богъ, Божествения свѣтъ, който трѣбва въ миниатюръ да се реализира на земята.
към беседата >>
Щомъ влѣза въ кѫщата ти, да има вече туй общение помежду ни.
Като дойде любовьта, и като ме срешнешъ, не да ме питашъ какво мисля, а да знаешъ какво мисля. Да нѣма двѣ мисли. Кажа ли дума думата ми да си е дума. И мислите ми да сѫ една мисъль. Какъ? Да гледамъ на тебе тъй, както на себе си; да чувствувамъ твоето добро тъй, както чувствувамъ своето добро.
Щомъ влѣза въ кѫщата ти, да има вече туй общение помежду ни.
Сега, не че нѣма връзка, не че нѣма общение, не че между насъ нѣма стрѣмежъ, но червеи има. Тия червеи сѫ външни, и тѣ, постепенно прогризватъ вашите нишки. Тия червеи сѫ вашитѣ заблуждѣния. Ние трѣбва да се освободимъ отъ своитѣ заблуждѣния. И ние правимъ първия опитъ.
към беседата >>
Ако има любовь, той трѣбва да отиде между тѣхъ като единъ простъ гражданинъ, безъ патерици, безъ епатрахилъ, нѣма да има нужда и отъ трѣбникъ.
Всички съзнаваме това. Между богомолцитѣ и владицитѣ има ли любовь? Ако единъ владика влѣзе въ нѣкое село, и се срещне съ хората тамъ, той ще заповѣда, ще разпорѣжда, стражари ще има, ще иска да се изпѫлни заповѣдьта му. Това любовь ли е? Ще опитаме любовьта му.
Ако има любовь, той трѣбва да отиде между тѣхъ като единъ простъ гражданинъ, безъ патерици, безъ епатрахилъ, нѣма да има нужда и отъ трѣбникъ.
А той, най-първо ще отиде въ църквата. Е, хубаво, отъ толкова хиляди години хората всѣкога, въ църква ходятъ, ходятъ. Кога се образува тази църква? Когато хората изгубиха рая, когато изгубиха църквата въ душата си, тѣ почнаха да си правятъ каменна църква. Насъ ни трѣбва една църква, съградена вѫтрѣ въ душитѣ ни, дѣто да туримъ Бога като Любовь, като първосвещеникъ.
към беседата >>
И като сполучите, вашата идея ще бѫде може би, 100 пѫти повече реализирана, отколкото първоначално.
Сега, това вамъ се вижда смешно, но всички цигани, това сме ние. Нѣкой день подскочишъ, идеята се родила, но млѣкото го нѣма. А въ дадения случай важното е млѣкото, а не дѣтето. Обаче, като вземете да реализирате, да насаждате тази идея на физическото поле, мѫчнотии ще се явятъ, пришки ще излѣзатъ по главата ви, ще видите, че тази работа не е тъй лесна. Послѣ, плесници ще дойдатъ, че това, онова, и най-послѣ вие ще сполучите.
И като сполучите, вашата идея ще бѫде може би, 100 пѫти повече реализирана, отколкото първоначално.
Тъй ще имате нѣщо реално. Та, сега ние живѣемъ съ своитѣ първоначални илюзии, съ които сме излезли отъ Бога. Ние искаме, обаче, не само да спремъ върху това, какъ сѫ били тия неща въ ума и сърдцето ви, искаме тия нѣща да се реализиратъ въ физическия свѣтъ, защото физическия свѣтъ е въ миниатюръ реализиране на Божествения свѣтъ. Макрокозмоса, това е Богъ, Божествения свѣтъ, който трѣбва въ миниатюръ да се реализира на земята. А какво е реализиране?
към беседата >>
Сега, не че нѣма връзка, не че нѣма общение, не че между насъ нѣма стрѣмежъ, но червеи има.
Да нѣма двѣ мисли. Кажа ли дума думата ми да си е дума. И мислите ми да сѫ една мисъль. Какъ? Да гледамъ на тебе тъй, както на себе си; да чувствувамъ твоето добро тъй, както чувствувамъ своето добро. Щомъ влѣза въ кѫщата ти, да има вече туй общение помежду ни.
Сега, не че нѣма връзка, не че нѣма общение, не че между насъ нѣма стрѣмежъ, но червеи има.
Тия червеи сѫ външни, и тѣ, постепенно прогризватъ вашите нишки. Тия червеи сѫ вашитѣ заблуждѣния. Ние трѣбва да се освободимъ отъ своитѣ заблуждѣния. И ние правимъ първия опитъ. Този опитъ ще го направимъ, но съ правила.
към беседата >>
А той, най-първо ще отиде въ църквата.
Между богомолцитѣ и владицитѣ има ли любовь? Ако единъ владика влѣзе въ нѣкое село, и се срещне съ хората тамъ, той ще заповѣда, ще разпорѣжда, стражари ще има, ще иска да се изпѫлни заповѣдьта му. Това любовь ли е? Ще опитаме любовьта му. Ако има любовь, той трѣбва да отиде между тѣхъ като единъ простъ гражданинъ, безъ патерици, безъ епатрахилъ, нѣма да има нужда и отъ трѣбникъ.
А той, най-първо ще отиде въ църквата.
Е, хубаво, отъ толкова хиляди години хората всѣкога, въ църква ходятъ, ходятъ. Кога се образува тази църква? Когато хората изгубиха рая, когато изгубиха църквата въ душата си, тѣ почнаха да си правятъ каменна църква. Насъ ни трѣбва една църква, съградена вѫтрѣ въ душитѣ ни, дѣто да туримъ Бога като Любовь, като първосвещеникъ. Тогава ще направимъ само една църква, ще имаме една сграда, ще туримъ единъ кръстъ и тази църква ще бѫде толкова голѣма, прочетете Откровението, че ще могатъ всички хора да се молятъ въ нея.
към беседата >>
Тъй ще имате нѣщо реално.
Нѣкой день подскочишъ, идеята се родила, но млѣкото го нѣма. А въ дадения случай важното е млѣкото, а не дѣтето. Обаче, като вземете да реализирате, да насаждате тази идея на физическото поле, мѫчнотии ще се явятъ, пришки ще излѣзатъ по главата ви, ще видите, че тази работа не е тъй лесна. Послѣ, плесници ще дойдатъ, че това, онова, и най-послѣ вие ще сполучите. И като сполучите, вашата идея ще бѫде може би, 100 пѫти повече реализирана, отколкото първоначално.
Тъй ще имате нѣщо реално.
Та, сега ние живѣемъ съ своитѣ първоначални илюзии, съ които сме излезли отъ Бога. Ние искаме, обаче, не само да спремъ върху това, какъ сѫ били тия неща въ ума и сърдцето ви, искаме тия нѣща да се реализиратъ въ физическия свѣтъ, защото физическия свѣтъ е въ миниатюръ реализиране на Божествения свѣтъ. Макрокозмоса, това е Богъ, Божествения свѣтъ, който трѣбва въ миниатюръ да се реализира на земята. А какво е реализиране? Когато искате да изкарате, да фотографирате единъ прѣдметъ или една местность въ една камера обскура, нали тази местность се смалѣва на една малка плочка, като се запазватъ сѫщите отношения.
към беседата >>
Тия червеи сѫ външни, и тѣ, постепенно прогризватъ вашите нишки.
Кажа ли дума думата ми да си е дума. И мислите ми да сѫ една мисъль. Какъ? Да гледамъ на тебе тъй, както на себе си; да чувствувамъ твоето добро тъй, както чувствувамъ своето добро. Щомъ влѣза въ кѫщата ти, да има вече туй общение помежду ни. Сега, не че нѣма връзка, не че нѣма общение, не че между насъ нѣма стрѣмежъ, но червеи има.
Тия червеи сѫ външни, и тѣ, постепенно прогризватъ вашите нишки.
Тия червеи сѫ вашитѣ заблуждѣния. Ние трѣбва да се освободимъ отъ своитѣ заблуждѣния. И ние правимъ първия опитъ. Този опитъ ще го направимъ, но съ правила. Ще туримъ закона.
към беседата >>
Е, хубаво, отъ толкова хиляди години хората всѣкога, въ църква ходятъ, ходятъ.
Ако единъ владика влѣзе въ нѣкое село, и се срещне съ хората тамъ, той ще заповѣда, ще разпорѣжда, стражари ще има, ще иска да се изпѫлни заповѣдьта му. Това любовь ли е? Ще опитаме любовьта му. Ако има любовь, той трѣбва да отиде между тѣхъ като единъ простъ гражданинъ, безъ патерици, безъ епатрахилъ, нѣма да има нужда и отъ трѣбникъ. А той, най-първо ще отиде въ църквата.
Е, хубаво, отъ толкова хиляди години хората всѣкога, въ църква ходятъ, ходятъ.
Кога се образува тази църква? Когато хората изгубиха рая, когато изгубиха църквата въ душата си, тѣ почнаха да си правятъ каменна църква. Насъ ни трѣбва една църква, съградена вѫтрѣ въ душитѣ ни, дѣто да туримъ Бога като Любовь, като първосвещеникъ. Тогава ще направимъ само една църква, ще имаме една сграда, ще туримъ единъ кръстъ и тази църква ще бѫде толкова голѣма, прочетете Откровението, че ще могатъ всички хора да се молятъ въ нея. Сметнете колко голѣма ще бѫде тя, колко кубически метра обемъ ще има, какво грамадно здание ще трѣбва да е, та да могатъ всички да се молятъ въ нея.
към беседата >>
Та, сега ние живѣемъ съ своитѣ първоначални илюзии, съ които сме излезли отъ Бога.
А въ дадения случай важното е млѣкото, а не дѣтето. Обаче, като вземете да реализирате, да насаждате тази идея на физическото поле, мѫчнотии ще се явятъ, пришки ще излѣзатъ по главата ви, ще видите, че тази работа не е тъй лесна. Послѣ, плесници ще дойдатъ, че това, онова, и най-послѣ вие ще сполучите. И като сполучите, вашата идея ще бѫде може би, 100 пѫти повече реализирана, отколкото първоначално. Тъй ще имате нѣщо реално.
Та, сега ние живѣемъ съ своитѣ първоначални илюзии, съ които сме излезли отъ Бога.
Ние искаме, обаче, не само да спремъ върху това, какъ сѫ били тия неща въ ума и сърдцето ви, искаме тия нѣща да се реализиратъ въ физическия свѣтъ, защото физическия свѣтъ е въ миниатюръ реализиране на Божествения свѣтъ. Макрокозмоса, това е Богъ, Божествения свѣтъ, който трѣбва въ миниатюръ да се реализира на земята. А какво е реализиране? Когато искате да изкарате, да фотографирате единъ прѣдметъ или една местность въ една камера обскура, нали тази местность се смалѣва на една малка плочка, като се запазватъ сѫщите отношения. Та и ние трѣбва да реализираме Божествения свѣтъ въ една идея, която може да се схване.
към беседата >>
Тия червеи сѫ вашитѣ заблуждѣния.
И мислите ми да сѫ една мисъль. Какъ? Да гледамъ на тебе тъй, както на себе си; да чувствувамъ твоето добро тъй, както чувствувамъ своето добро. Щомъ влѣза въ кѫщата ти, да има вече туй общение помежду ни. Сега, не че нѣма връзка, не че нѣма общение, не че между насъ нѣма стрѣмежъ, но червеи има. Тия червеи сѫ външни, и тѣ, постепенно прогризватъ вашите нишки.
Тия червеи сѫ вашитѣ заблуждѣния.
Ние трѣбва да се освободимъ отъ своитѣ заблуждѣния. И ние правимъ първия опитъ. Този опитъ ще го направимъ, но съ правила. Ще туримъ закона. Азъ ще ви дамъ нѣкой правила, тѣ сѫ свободни правила.
към беседата >>
Кога се образува тази църква?
Това любовь ли е? Ще опитаме любовьта му. Ако има любовь, той трѣбва да отиде между тѣхъ като единъ простъ гражданинъ, безъ патерици, безъ епатрахилъ, нѣма да има нужда и отъ трѣбникъ. А той, най-първо ще отиде въ църквата. Е, хубаво, отъ толкова хиляди години хората всѣкога, въ църква ходятъ, ходятъ.
Кога се образува тази църква?
Когато хората изгубиха рая, когато изгубиха църквата въ душата си, тѣ почнаха да си правятъ каменна църква. Насъ ни трѣбва една църква, съградена вѫтрѣ въ душитѣ ни, дѣто да туримъ Бога като Любовь, като първосвещеникъ. Тогава ще направимъ само една църква, ще имаме една сграда, ще туримъ единъ кръстъ и тази църква ще бѫде толкова голѣма, прочетете Откровението, че ще могатъ всички хора да се молятъ въ нея. Сметнете колко голѣма ще бѫде тя, колко кубически метра обемъ ще има, какво грамадно здание ще трѣбва да е, та да могатъ всички да се молятъ въ нея. Едно вѣрую имаме всички ние, но за туй всички ще трѣбва да имаме широки възгледи.
към беседата >>
Ние искаме, обаче, не само да спремъ върху това, какъ сѫ били тия неща въ ума и сърдцето ви, искаме тия нѣща да се реализиратъ въ физическия свѣтъ, защото физическия свѣтъ е въ миниатюръ реализиране на Божествения свѣтъ.
Обаче, като вземете да реализирате, да насаждате тази идея на физическото поле, мѫчнотии ще се явятъ, пришки ще излѣзатъ по главата ви, ще видите, че тази работа не е тъй лесна. Послѣ, плесници ще дойдатъ, че това, онова, и най-послѣ вие ще сполучите. И като сполучите, вашата идея ще бѫде може би, 100 пѫти повече реализирана, отколкото първоначално. Тъй ще имате нѣщо реално. Та, сега ние живѣемъ съ своитѣ първоначални илюзии, съ които сме излезли отъ Бога.
Ние искаме, обаче, не само да спремъ върху това, какъ сѫ били тия неща въ ума и сърдцето ви, искаме тия нѣща да се реализиратъ въ физическия свѣтъ, защото физическия свѣтъ е въ миниатюръ реализиране на Божествения свѣтъ.
Макрокозмоса, това е Богъ, Божествения свѣтъ, който трѣбва въ миниатюръ да се реализира на земята. А какво е реализиране? Когато искате да изкарате, да фотографирате единъ прѣдметъ или една местность въ една камера обскура, нали тази местность се смалѣва на една малка плочка, като се запазватъ сѫщите отношения. Та и ние трѣбва да реализираме Божествения свѣтъ въ една идея, която може да се схване. Сега, въ този свѣтъ тази илюзия е потрѣбна, защото иначе, ако вие знаете всичко, ще имате толкова нещастия, че нѣма да знаете какво да правите.
към беседата >>
Ние трѣбва да се освободимъ отъ своитѣ заблуждѣния.
Да гледамъ на тебе тъй, както на себе си; да чувствувамъ твоето добро тъй, както чувствувамъ своето добро. Щомъ влѣза въ кѫщата ти, да има вече туй общение помежду ни. Сега, не че нѣма връзка, не че нѣма общение, не че между насъ нѣма стрѣмежъ, но червеи има. Тия червеи сѫ външни, и тѣ, постепенно прогризватъ вашите нишки. Тия червеи сѫ вашитѣ заблуждѣния.
Ние трѣбва да се освободимъ отъ своитѣ заблуждѣния.
И ние правимъ първия опитъ. Този опитъ ще го направимъ, но съ правила. Ще туримъ закона. Азъ ще ви дамъ нѣкой правила, тѣ сѫ свободни правила. У насъ всичко става по закона на любовьта.
към беседата >>
Когато хората изгубиха рая, когато изгубиха църквата въ душата си, тѣ почнаха да си правятъ каменна църква.
Ще опитаме любовьта му. Ако има любовь, той трѣбва да отиде между тѣхъ като единъ простъ гражданинъ, безъ патерици, безъ епатрахилъ, нѣма да има нужда и отъ трѣбникъ. А той, най-първо ще отиде въ църквата. Е, хубаво, отъ толкова хиляди години хората всѣкога, въ църква ходятъ, ходятъ. Кога се образува тази църква?
Когато хората изгубиха рая, когато изгубиха църквата въ душата си, тѣ почнаха да си правятъ каменна църква.
Насъ ни трѣбва една църква, съградена вѫтрѣ въ душитѣ ни, дѣто да туримъ Бога като Любовь, като първосвещеникъ. Тогава ще направимъ само една църква, ще имаме една сграда, ще туримъ единъ кръстъ и тази църква ще бѫде толкова голѣма, прочетете Откровението, че ще могатъ всички хора да се молятъ въ нея. Сметнете колко голѣма ще бѫде тя, колко кубически метра обемъ ще има, какво грамадно здание ще трѣбва да е, та да могатъ всички да се молятъ въ нея. Едно вѣрую имаме всички ние, но за туй всички ще трѣбва да имаме широки възгледи. Всички вие трѣбва да се освободите отъ тия сегашни форми, отъ тия вѣрвания.
към беседата >>
Макрокозмоса, това е Богъ, Божествения свѣтъ, който трѣбва въ миниатюръ да се реализира на земята.
Послѣ, плесници ще дойдатъ, че това, онова, и най-послѣ вие ще сполучите. И като сполучите, вашата идея ще бѫде може би, 100 пѫти повече реализирана, отколкото първоначално. Тъй ще имате нѣщо реално. Та, сега ние живѣемъ съ своитѣ първоначални илюзии, съ които сме излезли отъ Бога. Ние искаме, обаче, не само да спремъ върху това, какъ сѫ били тия неща въ ума и сърдцето ви, искаме тия нѣща да се реализиратъ въ физическия свѣтъ, защото физическия свѣтъ е въ миниатюръ реализиране на Божествения свѣтъ.
Макрокозмоса, това е Богъ, Божествения свѣтъ, който трѣбва въ миниатюръ да се реализира на земята.
А какво е реализиране? Когато искате да изкарате, да фотографирате единъ прѣдметъ или една местность въ една камера обскура, нали тази местность се смалѣва на една малка плочка, като се запазватъ сѫщите отношения. Та и ние трѣбва да реализираме Божествения свѣтъ въ една идея, която може да се схване. Сега, въ този свѣтъ тази илюзия е потрѣбна, защото иначе, ако вие знаете всичко, ще имате толкова нещастия, че нѣма да знаете какво да правите. Сега, запримѣръ, има толкова религиозни вѣрвания, и нѣкой пѫть вие сте увѣрени, че има Господь, но дойде день и вие се усъмните въ Бога.
към беседата >>
И ние правимъ първия опитъ.
Щомъ влѣза въ кѫщата ти, да има вече туй общение помежду ни. Сега, не че нѣма връзка, не че нѣма общение, не че между насъ нѣма стрѣмежъ, но червеи има. Тия червеи сѫ външни, и тѣ, постепенно прогризватъ вашите нишки. Тия червеи сѫ вашитѣ заблуждѣния. Ние трѣбва да се освободимъ отъ своитѣ заблуждѣния.
И ние правимъ първия опитъ.
Този опитъ ще го направимъ, но съ правила. Ще туримъ закона. Азъ ще ви дамъ нѣкой правила, тѣ сѫ свободни правила. У насъ всичко става по закона на любовьта. Само тия правила, които се прилагатъ по закона на любовьта, само тѣ сѫ вѣрни, само тѣ сѫ устойчиви.
към беседата >>
Насъ ни трѣбва една църква, съградена вѫтрѣ въ душитѣ ни, дѣто да туримъ Бога като Любовь, като първосвещеникъ.
Ако има любовь, той трѣбва да отиде между тѣхъ като единъ простъ гражданинъ, безъ патерици, безъ епатрахилъ, нѣма да има нужда и отъ трѣбникъ. А той, най-първо ще отиде въ църквата. Е, хубаво, отъ толкова хиляди години хората всѣкога, въ църква ходятъ, ходятъ. Кога се образува тази църква? Когато хората изгубиха рая, когато изгубиха църквата въ душата си, тѣ почнаха да си правятъ каменна църква.
Насъ ни трѣбва една църква, съградена вѫтрѣ въ душитѣ ни, дѣто да туримъ Бога като Любовь, като първосвещеникъ.
Тогава ще направимъ само една църква, ще имаме една сграда, ще туримъ единъ кръстъ и тази църква ще бѫде толкова голѣма, прочетете Откровението, че ще могатъ всички хора да се молятъ въ нея. Сметнете колко голѣма ще бѫде тя, колко кубически метра обемъ ще има, какво грамадно здание ще трѣбва да е, та да могатъ всички да се молятъ въ нея. Едно вѣрую имаме всички ние, но за туй всички ще трѣбва да имаме широки възгледи. Всички вие трѣбва да се освободите отъ тия сегашни форми, отъ тия вѣрвания. Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣхъ, но тѣ сѫ изпѫлнили своето предназначение.
към беседата >>
А какво е реализиране?
И като сполучите, вашата идея ще бѫде може би, 100 пѫти повече реализирана, отколкото първоначално. Тъй ще имате нѣщо реално. Та, сега ние живѣемъ съ своитѣ първоначални илюзии, съ които сме излезли отъ Бога. Ние искаме, обаче, не само да спремъ върху това, какъ сѫ били тия неща въ ума и сърдцето ви, искаме тия нѣща да се реализиратъ въ физическия свѣтъ, защото физическия свѣтъ е въ миниатюръ реализиране на Божествения свѣтъ. Макрокозмоса, това е Богъ, Божествения свѣтъ, който трѣбва въ миниатюръ да се реализира на земята.
А какво е реализиране?
Когато искате да изкарате, да фотографирате единъ прѣдметъ или една местность въ една камера обскура, нали тази местность се смалѣва на една малка плочка, като се запазватъ сѫщите отношения. Та и ние трѣбва да реализираме Божествения свѣтъ въ една идея, която може да се схване. Сега, въ този свѣтъ тази илюзия е потрѣбна, защото иначе, ако вие знаете всичко, ще имате толкова нещастия, че нѣма да знаете какво да правите. Сега, запримѣръ, има толкова религиозни вѣрвания, и нѣкой пѫть вие сте увѣрени, че има Господь, но дойде день и вие се усъмните въ Бога. Имате нѣкой вашъ приятель, когото обичате, идеализирате го, но дойде день, че изгубите това упование въ него, и казвате: „Излъгалъ съмъ се“.
към беседата >>
Този опитъ ще го направимъ, но съ правила.
Сега, не че нѣма връзка, не че нѣма общение, не че между насъ нѣма стрѣмежъ, но червеи има. Тия червеи сѫ външни, и тѣ, постепенно прогризватъ вашите нишки. Тия червеи сѫ вашитѣ заблуждѣния. Ние трѣбва да се освободимъ отъ своитѣ заблуждѣния. И ние правимъ първия опитъ.
Този опитъ ще го направимъ, но съ правила.
Ще туримъ закона. Азъ ще ви дамъ нѣкой правила, тѣ сѫ свободни правила. У насъ всичко става по закона на любовьта. Само тия правила, които се прилагатъ по закона на любовьта, само тѣ сѫ вѣрни, само тѣ сѫ устойчиви. Всички други правила – тѣ сѫ палеативни.
към беседата >>
Тогава ще направимъ само една църква, ще имаме една сграда, ще туримъ единъ кръстъ и тази църква ще бѫде толкова голѣма, прочетете Откровението, че ще могатъ всички хора да се молятъ въ нея.
А той, най-първо ще отиде въ църквата. Е, хубаво, отъ толкова хиляди години хората всѣкога, въ църква ходятъ, ходятъ. Кога се образува тази църква? Когато хората изгубиха рая, когато изгубиха църквата въ душата си, тѣ почнаха да си правятъ каменна църква. Насъ ни трѣбва една църква, съградена вѫтрѣ въ душитѣ ни, дѣто да туримъ Бога като Любовь, като първосвещеникъ.
Тогава ще направимъ само една църква, ще имаме една сграда, ще туримъ единъ кръстъ и тази църква ще бѫде толкова голѣма, прочетете Откровението, че ще могатъ всички хора да се молятъ въ нея.
Сметнете колко голѣма ще бѫде тя, колко кубически метра обемъ ще има, какво грамадно здание ще трѣбва да е, та да могатъ всички да се молятъ въ нея. Едно вѣрую имаме всички ние, но за туй всички ще трѣбва да имаме широки възгледи. Всички вие трѣбва да се освободите отъ тия сегашни форми, отъ тия вѣрвания. Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣхъ, но тѣ сѫ изпѫлнили своето предназначение. Новото, което иде, Царството Божие, бѫдещата нова култура изисква нещо съвършено, нещо абсолютно ново отъ тия стари възгледи, вѣрвания.
към беседата >>
Когато искате да изкарате, да фотографирате единъ прѣдметъ или една местность въ една камера обскура, нали тази местность се смалѣва на една малка плочка, като се запазватъ сѫщите отношения.
Тъй ще имате нѣщо реално. Та, сега ние живѣемъ съ своитѣ първоначални илюзии, съ които сме излезли отъ Бога. Ние искаме, обаче, не само да спремъ върху това, какъ сѫ били тия неща въ ума и сърдцето ви, искаме тия нѣща да се реализиратъ въ физическия свѣтъ, защото физическия свѣтъ е въ миниатюръ реализиране на Божествения свѣтъ. Макрокозмоса, това е Богъ, Божествения свѣтъ, който трѣбва въ миниатюръ да се реализира на земята. А какво е реализиране?
Когато искате да изкарате, да фотографирате единъ прѣдметъ или една местность въ една камера обскура, нали тази местность се смалѣва на една малка плочка, като се запазватъ сѫщите отношения.
Та и ние трѣбва да реализираме Божествения свѣтъ въ една идея, която може да се схване. Сега, въ този свѣтъ тази илюзия е потрѣбна, защото иначе, ако вие знаете всичко, ще имате толкова нещастия, че нѣма да знаете какво да правите. Сега, запримѣръ, има толкова религиозни вѣрвания, и нѣкой пѫть вие сте увѣрени, че има Господь, но дойде день и вие се усъмните въ Бога. Имате нѣкой вашъ приятель, когото обичате, идеализирате го, но дойде день, че изгубите това упование въ него, и казвате: „Излъгалъ съмъ се“. Имате синъ или дъщеря, на които възлагате голѣма надежда, но се усъмните.
към беседата >>
Ще туримъ закона.
Тия червеи сѫ външни, и тѣ, постепенно прогризватъ вашите нишки. Тия червеи сѫ вашитѣ заблуждѣния. Ние трѣбва да се освободимъ отъ своитѣ заблуждѣния. И ние правимъ първия опитъ. Този опитъ ще го направимъ, но съ правила.
Ще туримъ закона.
Азъ ще ви дамъ нѣкой правила, тѣ сѫ свободни правила. У насъ всичко става по закона на любовьта. Само тия правила, които се прилагатъ по закона на любовьта, само тѣ сѫ вѣрни, само тѣ сѫ устойчиви. Всички други правила – тѣ сѫ палеативни. И ученицитѣ, които вѣрваха въ Христа, докато приемаха Неговото учение, тѣ вървѣха много добре, но щомъ се усъмниха, почнаха да вѣрватъ въ своитѣ събори.
към беседата >>
Сметнете колко голѣма ще бѫде тя, колко кубически метра обемъ ще има, какво грамадно здание ще трѣбва да е, та да могатъ всички да се молятъ въ нея.
Е, хубаво, отъ толкова хиляди години хората всѣкога, въ църква ходятъ, ходятъ. Кога се образува тази църква? Когато хората изгубиха рая, когато изгубиха църквата въ душата си, тѣ почнаха да си правятъ каменна църква. Насъ ни трѣбва една църква, съградена вѫтрѣ въ душитѣ ни, дѣто да туримъ Бога като Любовь, като първосвещеникъ. Тогава ще направимъ само една църква, ще имаме една сграда, ще туримъ единъ кръстъ и тази църква ще бѫде толкова голѣма, прочетете Откровението, че ще могатъ всички хора да се молятъ въ нея.
Сметнете колко голѣма ще бѫде тя, колко кубически метра обемъ ще има, какво грамадно здание ще трѣбва да е, та да могатъ всички да се молятъ въ нея.
Едно вѣрую имаме всички ние, но за туй всички ще трѣбва да имаме широки възгледи. Всички вие трѣбва да се освободите отъ тия сегашни форми, отъ тия вѣрвания. Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣхъ, но тѣ сѫ изпѫлнили своето предназначение. Новото, което иде, Царството Божие, бѫдещата нова култура изисква нещо съвършено, нещо абсолютно ново отъ тия стари възгледи, вѣрвания. И въ Писанието се казва: „Ето, азъ ще туря всичко ново, старото като една дреха ще замине“.
към беседата >>
Та и ние трѣбва да реализираме Божествения свѣтъ въ една идея, която може да се схване.
Та, сега ние живѣемъ съ своитѣ първоначални илюзии, съ които сме излезли отъ Бога. Ние искаме, обаче, не само да спремъ върху това, какъ сѫ били тия неща въ ума и сърдцето ви, искаме тия нѣща да се реализиратъ въ физическия свѣтъ, защото физическия свѣтъ е въ миниатюръ реализиране на Божествения свѣтъ. Макрокозмоса, това е Богъ, Божествения свѣтъ, който трѣбва въ миниатюръ да се реализира на земята. А какво е реализиране? Когато искате да изкарате, да фотографирате единъ прѣдметъ или една местность въ една камера обскура, нали тази местность се смалѣва на една малка плочка, като се запазватъ сѫщите отношения.
Та и ние трѣбва да реализираме Божествения свѣтъ въ една идея, която може да се схване.
Сега, въ този свѣтъ тази илюзия е потрѣбна, защото иначе, ако вие знаете всичко, ще имате толкова нещастия, че нѣма да знаете какво да правите. Сега, запримѣръ, има толкова религиозни вѣрвания, и нѣкой пѫть вие сте увѣрени, че има Господь, но дойде день и вие се усъмните въ Бога. Имате нѣкой вашъ приятель, когото обичате, идеализирате го, но дойде день, че изгубите това упование въ него, и казвате: „Излъгалъ съмъ се“. Имате синъ или дъщеря, на които възлагате голѣма надежда, но се усъмните. Слѣдъ туй идватъ тия крушения.
към беседата >>
Азъ ще ви дамъ нѣкой правила, тѣ сѫ свободни правила.
Тия червеи сѫ вашитѣ заблуждѣния. Ние трѣбва да се освободимъ отъ своитѣ заблуждѣния. И ние правимъ първия опитъ. Този опитъ ще го направимъ, но съ правила. Ще туримъ закона.
Азъ ще ви дамъ нѣкой правила, тѣ сѫ свободни правила.
У насъ всичко става по закона на любовьта. Само тия правила, които се прилагатъ по закона на любовьта, само тѣ сѫ вѣрни, само тѣ сѫ устойчиви. Всички други правила – тѣ сѫ палеативни. И ученицитѣ, които вѣрваха въ Христа, докато приемаха Неговото учение, тѣ вървѣха много добре, но щомъ се усъмниха, почнаха да вѣрватъ въ своитѣ събори. Сега и насъ ни питатъ: Въ свѣтитѣ събори вѣрвате ли, въ иконитѣ, въ кръста вѣрвате ли?
към беседата >>
Едно вѣрую имаме всички ние, но за туй всички ще трѣбва да имаме широки възгледи.
Кога се образува тази църква? Когато хората изгубиха рая, когато изгубиха църквата въ душата си, тѣ почнаха да си правятъ каменна църква. Насъ ни трѣбва една църква, съградена вѫтрѣ въ душитѣ ни, дѣто да туримъ Бога като Любовь, като първосвещеникъ. Тогава ще направимъ само една църква, ще имаме една сграда, ще туримъ единъ кръстъ и тази църква ще бѫде толкова голѣма, прочетете Откровението, че ще могатъ всички хора да се молятъ въ нея. Сметнете колко голѣма ще бѫде тя, колко кубически метра обемъ ще има, какво грамадно здание ще трѣбва да е, та да могатъ всички да се молятъ въ нея.
Едно вѣрую имаме всички ние, но за туй всички ще трѣбва да имаме широки възгледи.
Всички вие трѣбва да се освободите отъ тия сегашни форми, отъ тия вѣрвания. Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣхъ, но тѣ сѫ изпѫлнили своето предназначение. Новото, което иде, Царството Божие, бѫдещата нова култура изисква нещо съвършено, нещо абсолютно ново отъ тия стари възгледи, вѣрвания. И въ Писанието се казва: „Ето, азъ ще туря всичко ново, старото като една дреха ще замине“. Този старъ дѣдо, който е умрѣлъ, заровенъ въ гроба, и послѣ възкръсва, той старъ дѣдо ли ще си остане?
към беседата >>
Сега, въ този свѣтъ тази илюзия е потрѣбна, защото иначе, ако вие знаете всичко, ще имате толкова нещастия, че нѣма да знаете какво да правите.
Ние искаме, обаче, не само да спремъ върху това, какъ сѫ били тия неща въ ума и сърдцето ви, искаме тия нѣща да се реализиратъ въ физическия свѣтъ, защото физическия свѣтъ е въ миниатюръ реализиране на Божествения свѣтъ. Макрокозмоса, това е Богъ, Божествения свѣтъ, който трѣбва въ миниатюръ да се реализира на земята. А какво е реализиране? Когато искате да изкарате, да фотографирате единъ прѣдметъ или една местность въ една камера обскура, нали тази местность се смалѣва на една малка плочка, като се запазватъ сѫщите отношения. Та и ние трѣбва да реализираме Божествения свѣтъ въ една идея, която може да се схване.
Сега, въ този свѣтъ тази илюзия е потрѣбна, защото иначе, ако вие знаете всичко, ще имате толкова нещастия, че нѣма да знаете какво да правите.
Сега, запримѣръ, има толкова религиозни вѣрвания, и нѣкой пѫть вие сте увѣрени, че има Господь, но дойде день и вие се усъмните въ Бога. Имате нѣкой вашъ приятель, когото обичате, идеализирате го, но дойде день, че изгубите това упование въ него, и казвате: „Излъгалъ съмъ се“. Имате синъ или дъщеря, на които възлагате голѣма надежда, но се усъмните. Слѣдъ туй идватъ тия крушения. Всѣкога съмнѣнието въ Бога е съмнѣние въ самите насъ.
към беседата >>
У насъ всичко става по закона на любовьта.
Ние трѣбва да се освободимъ отъ своитѣ заблуждѣния. И ние правимъ първия опитъ. Този опитъ ще го направимъ, но съ правила. Ще туримъ закона. Азъ ще ви дамъ нѣкой правила, тѣ сѫ свободни правила.
У насъ всичко става по закона на любовьта.
Само тия правила, които се прилагатъ по закона на любовьта, само тѣ сѫ вѣрни, само тѣ сѫ устойчиви. Всички други правила – тѣ сѫ палеативни. И ученицитѣ, които вѣрваха въ Христа, докато приемаха Неговото учение, тѣ вървѣха много добре, но щомъ се усъмниха, почнаха да вѣрватъ въ своитѣ събори. Сега и насъ ни питатъ: Въ свѣтитѣ събори вѣрвате ли, въ иконитѣ, въ кръста вѣрвате ли? – Не, ние учимъ сега да вѣрваме само въ едно нещо: искамъ да вѣрваме въ Божията Любовь, Която е неизмѣнна, да вѣрваме въ Божията Мѫдрость, да вѣрваме и въ Божията Истина.
към беседата >>
Всички вие трѣбва да се освободите отъ тия сегашни форми, отъ тия вѣрвания.
Когато хората изгубиха рая, когато изгубиха църквата въ душата си, тѣ почнаха да си правятъ каменна църква. Насъ ни трѣбва една църква, съградена вѫтрѣ въ душитѣ ни, дѣто да туримъ Бога като Любовь, като първосвещеникъ. Тогава ще направимъ само една църква, ще имаме една сграда, ще туримъ единъ кръстъ и тази църква ще бѫде толкова голѣма, прочетете Откровението, че ще могатъ всички хора да се молятъ въ нея. Сметнете колко голѣма ще бѫде тя, колко кубически метра обемъ ще има, какво грамадно здание ще трѣбва да е, та да могатъ всички да се молятъ въ нея. Едно вѣрую имаме всички ние, но за туй всички ще трѣбва да имаме широки възгледи.
Всички вие трѣбва да се освободите отъ тия сегашни форми, отъ тия вѣрвания.
Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣхъ, но тѣ сѫ изпѫлнили своето предназначение. Новото, което иде, Царството Божие, бѫдещата нова култура изисква нещо съвършено, нещо абсолютно ново отъ тия стари възгледи, вѣрвания. И въ Писанието се казва: „Ето, азъ ще туря всичко ново, старото като една дреха ще замине“. Този старъ дѣдо, който е умрѣлъ, заровенъ въ гроба, и послѣ възкръсва, той старъ дѣдо ли ще си остане? Не, млади ще бѫдатъ всички Туй се изисква сега.
към беседата >>
Сега, запримѣръ, има толкова религиозни вѣрвания, и нѣкой пѫть вие сте увѣрени, че има Господь, но дойде день и вие се усъмните въ Бога.
Макрокозмоса, това е Богъ, Божествения свѣтъ, който трѣбва въ миниатюръ да се реализира на земята. А какво е реализиране? Когато искате да изкарате, да фотографирате единъ прѣдметъ или една местность въ една камера обскура, нали тази местность се смалѣва на една малка плочка, като се запазватъ сѫщите отношения. Та и ние трѣбва да реализираме Божествения свѣтъ въ една идея, която може да се схване. Сега, въ този свѣтъ тази илюзия е потрѣбна, защото иначе, ако вие знаете всичко, ще имате толкова нещастия, че нѣма да знаете какво да правите.
Сега, запримѣръ, има толкова религиозни вѣрвания, и нѣкой пѫть вие сте увѣрени, че има Господь, но дойде день и вие се усъмните въ Бога.
Имате нѣкой вашъ приятель, когото обичате, идеализирате го, но дойде день, че изгубите това упование въ него, и казвате: „Излъгалъ съмъ се“. Имате синъ или дъщеря, на които възлагате голѣма надежда, но се усъмните. Слѣдъ туй идватъ тия крушения. Всѣкога съмнѣнието въ Бога е съмнѣние въ самите насъ. Животътъ у насъ не е положенъ на една сѫщинска основа.
към беседата >>
Само тия правила, които се прилагатъ по закона на любовьта, само тѣ сѫ вѣрни, само тѣ сѫ устойчиви.
И ние правимъ първия опитъ. Този опитъ ще го направимъ, но съ правила. Ще туримъ закона. Азъ ще ви дамъ нѣкой правила, тѣ сѫ свободни правила. У насъ всичко става по закона на любовьта.
Само тия правила, които се прилагатъ по закона на любовьта, само тѣ сѫ вѣрни, само тѣ сѫ устойчиви.
Всички други правила – тѣ сѫ палеативни. И ученицитѣ, които вѣрваха въ Христа, докато приемаха Неговото учение, тѣ вървѣха много добре, но щомъ се усъмниха, почнаха да вѣрватъ въ своитѣ събори. Сега и насъ ни питатъ: Въ свѣтитѣ събори вѣрвате ли, въ иконитѣ, въ кръста вѣрвате ли? – Не, ние учимъ сега да вѣрваме само въ едно нещо: искамъ да вѣрваме въ Божията Любовь, Която е неизмѣнна, да вѣрваме въ Божията Мѫдрость, да вѣрваме и въ Божията Истина. Искамъ да вѣрваме въ тия три допирни точки.
към беседата >>
Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣхъ, но тѣ сѫ изпѫлнили своето предназначение.
Насъ ни трѣбва една църква, съградена вѫтрѣ въ душитѣ ни, дѣто да туримъ Бога като Любовь, като първосвещеникъ. Тогава ще направимъ само една църква, ще имаме една сграда, ще туримъ единъ кръстъ и тази църква ще бѫде толкова голѣма, прочетете Откровението, че ще могатъ всички хора да се молятъ въ нея. Сметнете колко голѣма ще бѫде тя, колко кубически метра обемъ ще има, какво грамадно здание ще трѣбва да е, та да могатъ всички да се молятъ въ нея. Едно вѣрую имаме всички ние, но за туй всички ще трѣбва да имаме широки възгледи. Всички вие трѣбва да се освободите отъ тия сегашни форми, отъ тия вѣрвания.
Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣхъ, но тѣ сѫ изпѫлнили своето предназначение.
Новото, което иде, Царството Божие, бѫдещата нова култура изисква нещо съвършено, нещо абсолютно ново отъ тия стари възгледи, вѣрвания. И въ Писанието се казва: „Ето, азъ ще туря всичко ново, старото като една дреха ще замине“. Този старъ дѣдо, който е умрѣлъ, заровенъ въ гроба, и послѣ възкръсва, той старъ дѣдо ли ще си остане? Не, млади ще бѫдатъ всички Туй се изисква сега.
към беседата >>
Имате нѣкой вашъ приятель, когото обичате, идеализирате го, но дойде день, че изгубите това упование въ него, и казвате: „Излъгалъ съмъ се“.
А какво е реализиране? Когато искате да изкарате, да фотографирате единъ прѣдметъ или една местность въ една камера обскура, нали тази местность се смалѣва на една малка плочка, като се запазватъ сѫщите отношения. Та и ние трѣбва да реализираме Божествения свѣтъ въ една идея, която може да се схване. Сега, въ този свѣтъ тази илюзия е потрѣбна, защото иначе, ако вие знаете всичко, ще имате толкова нещастия, че нѣма да знаете какво да правите. Сега, запримѣръ, има толкова религиозни вѣрвания, и нѣкой пѫть вие сте увѣрени, че има Господь, но дойде день и вие се усъмните въ Бога.
Имате нѣкой вашъ приятель, когото обичате, идеализирате го, но дойде день, че изгубите това упование въ него, и казвате: „Излъгалъ съмъ се“.
Имате синъ или дъщеря, на които възлагате голѣма надежда, но се усъмните. Слѣдъ туй идватъ тия крушения. Всѣкога съмнѣнието въ Бога е съмнѣние въ самите насъ. Животътъ у насъ не е положенъ на една сѫщинска основа. Причината на крушението не е външна, не е вънка отъ насъ.
към беседата >>
Всички други правила – тѣ сѫ палеативни.
Този опитъ ще го направимъ, но съ правила. Ще туримъ закона. Азъ ще ви дамъ нѣкой правила, тѣ сѫ свободни правила. У насъ всичко става по закона на любовьта. Само тия правила, които се прилагатъ по закона на любовьта, само тѣ сѫ вѣрни, само тѣ сѫ устойчиви.
Всички други правила – тѣ сѫ палеативни.
И ученицитѣ, които вѣрваха въ Христа, докато приемаха Неговото учение, тѣ вървѣха много добре, но щомъ се усъмниха, почнаха да вѣрватъ въ своитѣ събори. Сега и насъ ни питатъ: Въ свѣтитѣ събори вѣрвате ли, въ иконитѣ, въ кръста вѣрвате ли? – Не, ние учимъ сега да вѣрваме само въ едно нещо: искамъ да вѣрваме въ Божията Любовь, Която е неизмѣнна, да вѣрваме въ Божията Мѫдрость, да вѣрваме и въ Божията Истина. Искамъ да вѣрваме въ тия три допирни точки. Но, трѣбва да се прилага.
към беседата >>
Новото, което иде, Царството Божие, бѫдещата нова култура изисква нещо съвършено, нещо абсолютно ново отъ тия стари възгледи, вѣрвания.
Тогава ще направимъ само една църква, ще имаме една сграда, ще туримъ единъ кръстъ и тази църква ще бѫде толкова голѣма, прочетете Откровението, че ще могатъ всички хора да се молятъ въ нея. Сметнете колко голѣма ще бѫде тя, колко кубически метра обемъ ще има, какво грамадно здание ще трѣбва да е, та да могатъ всички да се молятъ въ нея. Едно вѣрую имаме всички ние, но за туй всички ще трѣбва да имаме широки възгледи. Всички вие трѣбва да се освободите отъ тия сегашни форми, отъ тия вѣрвания. Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣхъ, но тѣ сѫ изпѫлнили своето предназначение.
Новото, което иде, Царството Божие, бѫдещата нова култура изисква нещо съвършено, нещо абсолютно ново отъ тия стари възгледи, вѣрвания.
И въ Писанието се казва: „Ето, азъ ще туря всичко ново, старото като една дреха ще замине“. Този старъ дѣдо, който е умрѣлъ, заровенъ въ гроба, и послѣ възкръсва, той старъ дѣдо ли ще си остане? Не, млади ще бѫдатъ всички Туй се изисква сега.
към беседата >>
Имате синъ или дъщеря, на които възлагате голѣма надежда, но се усъмните.
Когато искате да изкарате, да фотографирате единъ прѣдметъ или една местность въ една камера обскура, нали тази местность се смалѣва на една малка плочка, като се запазватъ сѫщите отношения. Та и ние трѣбва да реализираме Божествения свѣтъ въ една идея, която може да се схване. Сега, въ този свѣтъ тази илюзия е потрѣбна, защото иначе, ако вие знаете всичко, ще имате толкова нещастия, че нѣма да знаете какво да правите. Сега, запримѣръ, има толкова религиозни вѣрвания, и нѣкой пѫть вие сте увѣрени, че има Господь, но дойде день и вие се усъмните въ Бога. Имате нѣкой вашъ приятель, когото обичате, идеализирате го, но дойде день, че изгубите това упование въ него, и казвате: „Излъгалъ съмъ се“.
Имате синъ или дъщеря, на които възлагате голѣма надежда, но се усъмните.
Слѣдъ туй идватъ тия крушения. Всѣкога съмнѣнието въ Бога е съмнѣние въ самите насъ. Животътъ у насъ не е положенъ на една сѫщинска основа. Причината на крушението не е външна, не е вънка отъ насъ. Защо за примѣръ ще искамъ да живѣетѣ вие по-добрѣ отъ мене, защо ще искамъ да живѣетѣ вие единъ животъ по чисто, по-святъ, отколкото азъ самия?
към беседата >>
И ученицитѣ, които вѣрваха въ Христа, докато приемаха Неговото учение, тѣ вървѣха много добре, но щомъ се усъмниха, почнаха да вѣрватъ въ своитѣ събори.
Ще туримъ закона. Азъ ще ви дамъ нѣкой правила, тѣ сѫ свободни правила. У насъ всичко става по закона на любовьта. Само тия правила, които се прилагатъ по закона на любовьта, само тѣ сѫ вѣрни, само тѣ сѫ устойчиви. Всички други правила – тѣ сѫ палеативни.
И ученицитѣ, които вѣрваха въ Христа, докато приемаха Неговото учение, тѣ вървѣха много добре, но щомъ се усъмниха, почнаха да вѣрватъ въ своитѣ събори.
Сега и насъ ни питатъ: Въ свѣтитѣ събори вѣрвате ли, въ иконитѣ, въ кръста вѣрвате ли? – Не, ние учимъ сега да вѣрваме само въ едно нещо: искамъ да вѣрваме въ Божията Любовь, Която е неизмѣнна, да вѣрваме въ Божията Мѫдрость, да вѣрваме и въ Божията Истина. Искамъ да вѣрваме въ тия три допирни точки. Но, трѣбва да се прилага. Запримѣръ, какво сме приложили ние за тази Любовь къмъ Бога?
към беседата >>
И въ Писанието се казва: „Ето, азъ ще туря всичко ново, старото като една дреха ще замине“.
Сметнете колко голѣма ще бѫде тя, колко кубически метра обемъ ще има, какво грамадно здание ще трѣбва да е, та да могатъ всички да се молятъ въ нея. Едно вѣрую имаме всички ние, но за туй всички ще трѣбва да имаме широки възгледи. Всички вие трѣбва да се освободите отъ тия сегашни форми, отъ тия вѣрвания. Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣхъ, но тѣ сѫ изпѫлнили своето предназначение. Новото, което иде, Царството Божие, бѫдещата нова култура изисква нещо съвършено, нещо абсолютно ново отъ тия стари възгледи, вѣрвания.
И въ Писанието се казва: „Ето, азъ ще туря всичко ново, старото като една дреха ще замине“.
Този старъ дѣдо, който е умрѣлъ, заровенъ въ гроба, и послѣ възкръсва, той старъ дѣдо ли ще си остане? Не, млади ще бѫдатъ всички Туй се изисква сега.
към беседата >>
Слѣдъ туй идватъ тия крушения.
Та и ние трѣбва да реализираме Божествения свѣтъ въ една идея, която може да се схване. Сега, въ този свѣтъ тази илюзия е потрѣбна, защото иначе, ако вие знаете всичко, ще имате толкова нещастия, че нѣма да знаете какво да правите. Сега, запримѣръ, има толкова религиозни вѣрвания, и нѣкой пѫть вие сте увѣрени, че има Господь, но дойде день и вие се усъмните въ Бога. Имате нѣкой вашъ приятель, когото обичате, идеализирате го, но дойде день, че изгубите това упование въ него, и казвате: „Излъгалъ съмъ се“. Имате синъ или дъщеря, на които възлагате голѣма надежда, но се усъмните.
Слѣдъ туй идватъ тия крушения.
Всѣкога съмнѣнието въ Бога е съмнѣние въ самите насъ. Животътъ у насъ не е положенъ на една сѫщинска основа. Причината на крушението не е външна, не е вънка отъ насъ. Защо за примѣръ ще искамъ да живѣетѣ вие по-добрѣ отъ мене, защо ще искамъ да живѣетѣ вие единъ животъ по чисто, по-святъ, отколкото азъ самия? Защо ще бѫда къмъ васъ по-взискателенъ, отколкото къмъ себе си?
към беседата >>
Сега и насъ ни питатъ: Въ свѣтитѣ събори вѣрвате ли, въ иконитѣ, въ кръста вѣрвате ли?
Азъ ще ви дамъ нѣкой правила, тѣ сѫ свободни правила. У насъ всичко става по закона на любовьта. Само тия правила, които се прилагатъ по закона на любовьта, само тѣ сѫ вѣрни, само тѣ сѫ устойчиви. Всички други правила – тѣ сѫ палеативни. И ученицитѣ, които вѣрваха въ Христа, докато приемаха Неговото учение, тѣ вървѣха много добре, но щомъ се усъмниха, почнаха да вѣрватъ въ своитѣ събори.
Сега и насъ ни питатъ: Въ свѣтитѣ събори вѣрвате ли, въ иконитѣ, въ кръста вѣрвате ли?
– Не, ние учимъ сега да вѣрваме само въ едно нещо: искамъ да вѣрваме въ Божията Любовь, Която е неизмѣнна, да вѣрваме въ Божията Мѫдрость, да вѣрваме и въ Божията Истина. Искамъ да вѣрваме въ тия три допирни точки. Но, трѣбва да се прилага. Запримѣръ, какво сме приложили ние за тази Любовь къмъ Бога? Ами азъ ви казвамъ: Този день, който имаме днесъ, тази гледка, която е насреща ни, какво можемъ да дадемъ на Бога за всичко туй?
към беседата >>
Този старъ дѣдо, който е умрѣлъ, заровенъ въ гроба, и послѣ възкръсва, той старъ дѣдо ли ще си остане?
Едно вѣрую имаме всички ние, но за туй всички ще трѣбва да имаме широки възгледи. Всички вие трѣбва да се освободите отъ тия сегашни форми, отъ тия вѣрвания. Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣхъ, но тѣ сѫ изпѫлнили своето предназначение. Новото, което иде, Царството Божие, бѫдещата нова култура изисква нещо съвършено, нещо абсолютно ново отъ тия стари възгледи, вѣрвания. И въ Писанието се казва: „Ето, азъ ще туря всичко ново, старото като една дреха ще замине“.
Този старъ дѣдо, който е умрѣлъ, заровенъ въ гроба, и послѣ възкръсва, той старъ дѣдо ли ще си остане?
Не, млади ще бѫдатъ всички Туй се изисква сега.
към беседата >>
Всѣкога съмнѣнието въ Бога е съмнѣние въ самите насъ.
Сега, въ този свѣтъ тази илюзия е потрѣбна, защото иначе, ако вие знаете всичко, ще имате толкова нещастия, че нѣма да знаете какво да правите. Сега, запримѣръ, има толкова религиозни вѣрвания, и нѣкой пѫть вие сте увѣрени, че има Господь, но дойде день и вие се усъмните въ Бога. Имате нѣкой вашъ приятель, когото обичате, идеализирате го, но дойде день, че изгубите това упование въ него, и казвате: „Излъгалъ съмъ се“. Имате синъ или дъщеря, на които възлагате голѣма надежда, но се усъмните. Слѣдъ туй идватъ тия крушения.
Всѣкога съмнѣнието въ Бога е съмнѣние въ самите насъ.
Животътъ у насъ не е положенъ на една сѫщинска основа. Причината на крушението не е външна, не е вънка отъ насъ. Защо за примѣръ ще искамъ да живѣетѣ вие по-добрѣ отъ мене, защо ще искамъ да живѣетѣ вие единъ животъ по чисто, по-святъ, отколкото азъ самия? Защо ще бѫда къмъ васъ по-взискателенъ, отколкото къмъ себе си? Запримѣръ, къмъ себе си ние сме по-малко взискателни, а къмъ външнитѣ сме по-строги.
към беседата >>
– Не, ние учимъ сега да вѣрваме само въ едно нещо: искамъ да вѣрваме въ Божията Любовь, Която е неизмѣнна, да вѣрваме въ Божията Мѫдрость, да вѣрваме и въ Божията Истина.
У насъ всичко става по закона на любовьта. Само тия правила, които се прилагатъ по закона на любовьта, само тѣ сѫ вѣрни, само тѣ сѫ устойчиви. Всички други правила – тѣ сѫ палеативни. И ученицитѣ, които вѣрваха въ Христа, докато приемаха Неговото учение, тѣ вървѣха много добре, но щомъ се усъмниха, почнаха да вѣрватъ въ своитѣ събори. Сега и насъ ни питатъ: Въ свѣтитѣ събори вѣрвате ли, въ иконитѣ, въ кръста вѣрвате ли?
– Не, ние учимъ сега да вѣрваме само въ едно нещо: искамъ да вѣрваме въ Божията Любовь, Която е неизмѣнна, да вѣрваме въ Божията Мѫдрость, да вѣрваме и въ Божията Истина.
Искамъ да вѣрваме въ тия три допирни точки. Но, трѣбва да се прилага. Запримѣръ, какво сме приложили ние за тази Любовь къмъ Бога? Ами азъ ви казвамъ: Този день, който имаме днесъ, тази гледка, която е насреща ни, какво можемъ да дадемъ на Бога за всичко туй? Ами че това е Неговата Любовь!
към беседата >>
Не, млади ще бѫдатъ всички Туй се изисква сега.
Всички вие трѣбва да се освободите отъ тия сегашни форми, отъ тия вѣрвания. Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣхъ, но тѣ сѫ изпѫлнили своето предназначение. Новото, което иде, Царството Божие, бѫдещата нова култура изисква нещо съвършено, нещо абсолютно ново отъ тия стари възгледи, вѣрвания. И въ Писанието се казва: „Ето, азъ ще туря всичко ново, старото като една дреха ще замине“. Този старъ дѣдо, който е умрѣлъ, заровенъ въ гроба, и послѣ възкръсва, той старъ дѣдо ли ще си остане?
Не, млади ще бѫдатъ всички Туй се изисква сега.
към беседата >>
Животътъ у насъ не е положенъ на една сѫщинска основа.
Сега, запримѣръ, има толкова религиозни вѣрвания, и нѣкой пѫть вие сте увѣрени, че има Господь, но дойде день и вие се усъмните въ Бога. Имате нѣкой вашъ приятель, когото обичате, идеализирате го, но дойде день, че изгубите това упование въ него, и казвате: „Излъгалъ съмъ се“. Имате синъ или дъщеря, на които възлагате голѣма надежда, но се усъмните. Слѣдъ туй идватъ тия крушения. Всѣкога съмнѣнието въ Бога е съмнѣние въ самите насъ.
Животътъ у насъ не е положенъ на една сѫщинска основа.
Причината на крушението не е външна, не е вънка отъ насъ. Защо за примѣръ ще искамъ да живѣетѣ вие по-добрѣ отъ мене, защо ще искамъ да живѣетѣ вие единъ животъ по чисто, по-святъ, отколкото азъ самия? Защо ще бѫда къмъ васъ по-взискателенъ, отколкото къмъ себе си? Запримѣръ, къмъ себе си ние сме по-малко взискателни, а къмъ външнитѣ сме по-строги. Когато направимъ нѣкоя погрѣшка ние я извиняваме, а погрѣшката на другитѣ не я извиняваме.
към беседата >>
Искамъ да вѣрваме въ тия три допирни точки.
Само тия правила, които се прилагатъ по закона на любовьта, само тѣ сѫ вѣрни, само тѣ сѫ устойчиви. Всички други правила – тѣ сѫ палеативни. И ученицитѣ, които вѣрваха въ Христа, докато приемаха Неговото учение, тѣ вървѣха много добре, но щомъ се усъмниха, почнаха да вѣрватъ въ своитѣ събори. Сега и насъ ни питатъ: Въ свѣтитѣ събори вѣрвате ли, въ иконитѣ, въ кръста вѣрвате ли? – Не, ние учимъ сега да вѣрваме само въ едно нещо: искамъ да вѣрваме въ Божията Любовь, Която е неизмѣнна, да вѣрваме въ Божията Мѫдрость, да вѣрваме и въ Божията Истина.
Искамъ да вѣрваме въ тия три допирни точки.
Но, трѣбва да се прилага. Запримѣръ, какво сме приложили ние за тази Любовь къмъ Бога? Ами азъ ви казвамъ: Този день, който имаме днесъ, тази гледка, която е насреща ни, какво можемъ да дадемъ на Бога за всичко туй? Ами че това е Неговата Любовь! Той седи, гледа ни, угощава ни, дава ни чай, хлѣбецъ, това-онова, дава ни и мотички за работа.
към беседата >>
Новото учение е учение на любовь.
Новото учение е учение на любовь.
Туй учение ще го приложимъ, ще го носимъ въ себе си. Това, което бѫдещата култура налага, то е, че тя ще бѫде култура на любовь, тя ще бѫде култура на мѫдрость и култура на истина. И тогава нѣма да има нужда отъ полици. Въ бѫдещата култура полици нѣма да имаме, нѣма да казваме – подпиши. Сега нѣмамъ врѣме да ви описвамъ какви ще бѫдатъ съобщенията въ бѫдещата култура.
към беседата >>
Причината на крушението не е външна, не е вънка отъ насъ.
Имате нѣкой вашъ приятель, когото обичате, идеализирате го, но дойде день, че изгубите това упование въ него, и казвате: „Излъгалъ съмъ се“. Имате синъ или дъщеря, на които възлагате голѣма надежда, но се усъмните. Слѣдъ туй идватъ тия крушения. Всѣкога съмнѣнието въ Бога е съмнѣние въ самите насъ. Животътъ у насъ не е положенъ на една сѫщинска основа.
Причината на крушението не е външна, не е вънка отъ насъ.
Защо за примѣръ ще искамъ да живѣетѣ вие по-добрѣ отъ мене, защо ще искамъ да живѣетѣ вие единъ животъ по чисто, по-святъ, отколкото азъ самия? Защо ще бѫда къмъ васъ по-взискателенъ, отколкото къмъ себе си? Запримѣръ, къмъ себе си ние сме по-малко взискателни, а къмъ външнитѣ сме по-строги. Когато направимъ нѣкоя погрѣшка ние я извиняваме, а погрѣшката на другитѣ не я извиняваме. Не, ние най-напрѣдъ нѣмаме една мѣрка, съ която да можемъ да отмѣрваме, да знаемъ туй, което виждаме, погрѣшка ли е или добродѣтель.
към беседата >>
Но, трѣбва да се прилага.
Всички други правила – тѣ сѫ палеативни. И ученицитѣ, които вѣрваха въ Христа, докато приемаха Неговото учение, тѣ вървѣха много добре, но щомъ се усъмниха, почнаха да вѣрватъ въ своитѣ събори. Сега и насъ ни питатъ: Въ свѣтитѣ събори вѣрвате ли, въ иконитѣ, въ кръста вѣрвате ли? – Не, ние учимъ сега да вѣрваме само въ едно нещо: искамъ да вѣрваме въ Божията Любовь, Която е неизмѣнна, да вѣрваме въ Божията Мѫдрость, да вѣрваме и въ Божията Истина. Искамъ да вѣрваме въ тия три допирни точки.
Но, трѣбва да се прилага.
Запримѣръ, какво сме приложили ние за тази Любовь къмъ Бога? Ами азъ ви казвамъ: Този день, който имаме днесъ, тази гледка, която е насреща ни, какво можемъ да дадемъ на Бога за всичко туй? Ами че това е Неговата Любовь! Той седи, гледа ни, угощава ни, дава ни чай, хлѣбецъ, това-онова, дава ни и мотички за работа. Имаме и хубави борчета, всички хора около насъ и спрѣмо насъ сѫ добре разположени, макаръ че дигатъ шумъ, и не ни искатъ, но Господь чрѣзъ тия братчета казва: „Тия хора нѣма да ги закачате, нѣма да ги бутате; ако ги закачите, виждате ли тази тояга, отъ васъ нищо нѣма да остане“.
към беседата >>
Туй учение ще го приложимъ, ще го носимъ въ себе си.
Новото учение е учение на любовь.
Туй учение ще го приложимъ, ще го носимъ въ себе си.
Това, което бѫдещата култура налага, то е, че тя ще бѫде култура на любовь, тя ще бѫде култура на мѫдрость и култура на истина. И тогава нѣма да има нужда отъ полици. Въ бѫдещата култура полици нѣма да имаме, нѣма да казваме – подпиши. Сега нѣмамъ врѣме да ви описвамъ какви ще бѫдатъ съобщенията въ бѫдещата култура. Тъй че къмъ срѣдата на тази култура ние нѣма да имаме нужда отъ съобщения съ железници и аероплани.
към беседата >>
Защо за примѣръ ще искамъ да живѣетѣ вие по-добрѣ отъ мене, защо ще искамъ да живѣетѣ вие единъ животъ по чисто, по-святъ, отколкото азъ самия?
Имате синъ или дъщеря, на които възлагате голѣма надежда, но се усъмните. Слѣдъ туй идватъ тия крушения. Всѣкога съмнѣнието въ Бога е съмнѣние въ самите насъ. Животътъ у насъ не е положенъ на една сѫщинска основа. Причината на крушението не е външна, не е вънка отъ насъ.
Защо за примѣръ ще искамъ да живѣетѣ вие по-добрѣ отъ мене, защо ще искамъ да живѣетѣ вие единъ животъ по чисто, по-святъ, отколкото азъ самия?
Защо ще бѫда къмъ васъ по-взискателенъ, отколкото къмъ себе си? Запримѣръ, къмъ себе си ние сме по-малко взискателни, а къмъ външнитѣ сме по-строги. Когато направимъ нѣкоя погрѣшка ние я извиняваме, а погрѣшката на другитѣ не я извиняваме. Не, ние най-напрѣдъ нѣмаме една мѣрка, съ която да можемъ да отмѣрваме, да знаемъ туй, което виждаме, погрѣшка ли е или добродѣтель. Защото нашитѣ грѣхове, които виждаме, прѣдъ Бога не сѫ грѣхове, и добродѣтелитѣ, които мислимъ, че сѫ такива, прѣдъ Бога не сѫ добродѣтели.
към беседата >>
Запримѣръ, какво сме приложили ние за тази Любовь къмъ Бога?
И ученицитѣ, които вѣрваха въ Христа, докато приемаха Неговото учение, тѣ вървѣха много добре, но щомъ се усъмниха, почнаха да вѣрватъ въ своитѣ събори. Сега и насъ ни питатъ: Въ свѣтитѣ събори вѣрвате ли, въ иконитѣ, въ кръста вѣрвате ли? – Не, ние учимъ сега да вѣрваме само въ едно нещо: искамъ да вѣрваме въ Божията Любовь, Която е неизмѣнна, да вѣрваме въ Божията Мѫдрость, да вѣрваме и въ Божията Истина. Искамъ да вѣрваме въ тия три допирни точки. Но, трѣбва да се прилага.
Запримѣръ, какво сме приложили ние за тази Любовь къмъ Бога?
Ами азъ ви казвамъ: Този день, който имаме днесъ, тази гледка, която е насреща ни, какво можемъ да дадемъ на Бога за всичко туй? Ами че това е Неговата Любовь! Той седи, гледа ни, угощава ни, дава ни чай, хлѣбецъ, това-онова, дава ни и мотички за работа. Имаме и хубави борчета, всички хора около насъ и спрѣмо насъ сѫ добре разположени, макаръ че дигатъ шумъ, и не ни искатъ, но Господь чрѣзъ тия братчета казва: „Тия хора нѣма да ги закачате, нѣма да ги бутате; ако ги закачите, виждате ли тази тояга, отъ васъ нищо нѣма да остане“. На владицитѣ, на свѣщеницитѣ казва: „Тояги, всичко това е за васъ, тия хора нѣма да ги бутате“.
към беседата >>
Това, което бѫдещата култура налага, то е, че тя ще бѫде култура на любовь, тя ще бѫде култура на мѫдрость и култура на истина.
Новото учение е учение на любовь. Туй учение ще го приложимъ, ще го носимъ въ себе си.
Това, което бѫдещата култура налага, то е, че тя ще бѫде култура на любовь, тя ще бѫде култура на мѫдрость и култура на истина.
И тогава нѣма да има нужда отъ полици. Въ бѫдещата култура полици нѣма да имаме, нѣма да казваме – подпиши. Сега нѣмамъ врѣме да ви описвамъ какви ще бѫдатъ съобщенията въ бѫдещата култура. Тъй че къмъ срѣдата на тази култура ние нѣма да имаме нужда отъ съобщения съ железници и аероплани. Железницитѣ, аеропланитѣ да не мислите, че тѣ сѫ една култура.
към беседата >>
Защо ще бѫда къмъ васъ по-взискателенъ, отколкото къмъ себе си?
Слѣдъ туй идватъ тия крушения. Всѣкога съмнѣнието въ Бога е съмнѣние въ самите насъ. Животътъ у насъ не е положенъ на една сѫщинска основа. Причината на крушението не е външна, не е вънка отъ насъ. Защо за примѣръ ще искамъ да живѣетѣ вие по-добрѣ отъ мене, защо ще искамъ да живѣетѣ вие единъ животъ по чисто, по-святъ, отколкото азъ самия?
Защо ще бѫда къмъ васъ по-взискателенъ, отколкото къмъ себе си?
Запримѣръ, къмъ себе си ние сме по-малко взискателни, а къмъ външнитѣ сме по-строги. Когато направимъ нѣкоя погрѣшка ние я извиняваме, а погрѣшката на другитѣ не я извиняваме. Не, ние най-напрѣдъ нѣмаме една мѣрка, съ която да можемъ да отмѣрваме, да знаемъ туй, което виждаме, погрѣшка ли е или добродѣтель. Защото нашитѣ грѣхове, които виждаме, прѣдъ Бога не сѫ грѣхове, и добродѣтелитѣ, които мислимъ, че сѫ такива, прѣдъ Бога не сѫ добродѣтели. Туй не иска голѣма философия, за да се докаже.
към беседата >>
Ами азъ ви казвамъ: Този день, който имаме днесъ, тази гледка, която е насреща ни, какво можемъ да дадемъ на Бога за всичко туй?
Сега и насъ ни питатъ: Въ свѣтитѣ събори вѣрвате ли, въ иконитѣ, въ кръста вѣрвате ли? – Не, ние учимъ сега да вѣрваме само въ едно нещо: искамъ да вѣрваме въ Божията Любовь, Която е неизмѣнна, да вѣрваме въ Божията Мѫдрость, да вѣрваме и въ Божията Истина. Искамъ да вѣрваме въ тия три допирни точки. Но, трѣбва да се прилага. Запримѣръ, какво сме приложили ние за тази Любовь къмъ Бога?
Ами азъ ви казвамъ: Този день, който имаме днесъ, тази гледка, която е насреща ни, какво можемъ да дадемъ на Бога за всичко туй?
Ами че това е Неговата Любовь! Той седи, гледа ни, угощава ни, дава ни чай, хлѣбецъ, това-онова, дава ни и мотички за работа. Имаме и хубави борчета, всички хора около насъ и спрѣмо насъ сѫ добре разположени, макаръ че дигатъ шумъ, и не ни искатъ, но Господь чрѣзъ тия братчета казва: „Тия хора нѣма да ги закачате, нѣма да ги бутате; ако ги закачите, виждате ли тази тояга, отъ васъ нищо нѣма да остане“. На владицитѣ, на свѣщеницитѣ казва: „Тояги, всичко това е за васъ, тия хора нѣма да ги бутате“. Ама тѣ сѫ еретици!
към беседата >>
И тогава нѣма да има нужда отъ полици.
Новото учение е учение на любовь. Туй учение ще го приложимъ, ще го носимъ въ себе си. Това, което бѫдещата култура налага, то е, че тя ще бѫде култура на любовь, тя ще бѫде култура на мѫдрость и култура на истина.
И тогава нѣма да има нужда отъ полици.
Въ бѫдещата култура полици нѣма да имаме, нѣма да казваме – подпиши. Сега нѣмамъ врѣме да ви описвамъ какви ще бѫдатъ съобщенията въ бѫдещата култура. Тъй че къмъ срѣдата на тази култура ние нѣма да имаме нужда отъ съобщения съ железници и аероплани. Железницитѣ, аеропланитѣ да не мислите, че тѣ сѫ една култура. Нѣкой приятель иска да ми изпрати едно писмо.
към беседата >>
Запримѣръ, къмъ себе си ние сме по-малко взискателни, а къмъ външнитѣ сме по-строги.
Всѣкога съмнѣнието въ Бога е съмнѣние въ самите насъ. Животътъ у насъ не е положенъ на една сѫщинска основа. Причината на крушението не е външна, не е вънка отъ насъ. Защо за примѣръ ще искамъ да живѣетѣ вие по-добрѣ отъ мене, защо ще искамъ да живѣетѣ вие единъ животъ по чисто, по-святъ, отколкото азъ самия? Защо ще бѫда къмъ васъ по-взискателенъ, отколкото къмъ себе си?
Запримѣръ, къмъ себе си ние сме по-малко взискателни, а къмъ външнитѣ сме по-строги.
Когато направимъ нѣкоя погрѣшка ние я извиняваме, а погрѣшката на другитѣ не я извиняваме. Не, ние най-напрѣдъ нѣмаме една мѣрка, съ която да можемъ да отмѣрваме, да знаемъ туй, което виждаме, погрѣшка ли е или добродѣтель. Защото нашитѣ грѣхове, които виждаме, прѣдъ Бога не сѫ грѣхове, и добродѣтелитѣ, които мислимъ, че сѫ такива, прѣдъ Бога не сѫ добродѣтели. Туй не иска голѣма философия, за да се докаже. Когато у нѣкой човѣкъ се оправятъ материалнитѣ работи, забатачватъ се духовнитѣ работи.
към беседата >>
Ами че това е Неговата Любовь!
– Не, ние учимъ сега да вѣрваме само въ едно нещо: искамъ да вѣрваме въ Божията Любовь, Която е неизмѣнна, да вѣрваме въ Божията Мѫдрость, да вѣрваме и въ Божията Истина. Искамъ да вѣрваме въ тия три допирни точки. Но, трѣбва да се прилага. Запримѣръ, какво сме приложили ние за тази Любовь къмъ Бога? Ами азъ ви казвамъ: Този день, който имаме днесъ, тази гледка, която е насреща ни, какво можемъ да дадемъ на Бога за всичко туй?
Ами че това е Неговата Любовь!
Той седи, гледа ни, угощава ни, дава ни чай, хлѣбецъ, това-онова, дава ни и мотички за работа. Имаме и хубави борчета, всички хора около насъ и спрѣмо насъ сѫ добре разположени, макаръ че дигатъ шумъ, и не ни искатъ, но Господь чрѣзъ тия братчета казва: „Тия хора нѣма да ги закачате, нѣма да ги бутате; ако ги закачите, виждате ли тази тояга, отъ васъ нищо нѣма да остане“. На владицитѣ, на свѣщеницитѣ казва: „Тояги, всичко това е за васъ, тия хора нѣма да ги бутате“. Ама тѣ сѫ еретици! „Тѣ сѫ мойте дѣца, азъ ги познавамъ, нѣма да ги бутате, тѣ сѫ единственитѣ дѣца, които ме слушатъ сега“.
към беседата >>
Въ бѫдещата култура полици нѣма да имаме, нѣма да казваме – подпиши.
Новото учение е учение на любовь. Туй учение ще го приложимъ, ще го носимъ въ себе си. Това, което бѫдещата култура налага, то е, че тя ще бѫде култура на любовь, тя ще бѫде култура на мѫдрость и култура на истина. И тогава нѣма да има нужда отъ полици.
Въ бѫдещата култура полици нѣма да имаме, нѣма да казваме – подпиши.
Сега нѣмамъ врѣме да ви описвамъ какви ще бѫдатъ съобщенията въ бѫдещата култура. Тъй че къмъ срѣдата на тази култура ние нѣма да имаме нужда отъ съобщения съ железници и аероплани. Железницитѣ, аеропланитѣ да не мислите, че тѣ сѫ една култура. Нѣкой приятель иска да ми изпрати едно писмо. Ще постѫпи така: писмото ще бѫде направено отъ най-ефирна материя, и този мой приятель, по силата на своя умъ, по силата на своята воля ще го изпрати презъ пространството, ще го материализира въ моя домъ.
към беседата >>
Когато направимъ нѣкоя погрѣшка ние я извиняваме, а погрѣшката на другитѣ не я извиняваме.
Животътъ у насъ не е положенъ на една сѫщинска основа. Причината на крушението не е външна, не е вънка отъ насъ. Защо за примѣръ ще искамъ да живѣетѣ вие по-добрѣ отъ мене, защо ще искамъ да живѣетѣ вие единъ животъ по чисто, по-святъ, отколкото азъ самия? Защо ще бѫда къмъ васъ по-взискателенъ, отколкото къмъ себе си? Запримѣръ, къмъ себе си ние сме по-малко взискателни, а къмъ външнитѣ сме по-строги.
Когато направимъ нѣкоя погрѣшка ние я извиняваме, а погрѣшката на другитѣ не я извиняваме.
Не, ние най-напрѣдъ нѣмаме една мѣрка, съ която да можемъ да отмѣрваме, да знаемъ туй, което виждаме, погрѣшка ли е или добродѣтель. Защото нашитѣ грѣхове, които виждаме, прѣдъ Бога не сѫ грѣхове, и добродѣтелитѣ, които мислимъ, че сѫ такива, прѣдъ Бога не сѫ добродѣтели. Туй не иска голѣма философия, за да се докаже. Когато у нѣкой човѣкъ се оправятъ материалнитѣ работи, забатачватъ се духовнитѣ работи. Вижте всички търговци, на които сѫ оправени материалнитѣ работи, идете да ги видите какъ сѫ въ духовно отношение.
към беседата >>
Той седи, гледа ни, угощава ни, дава ни чай, хлѣбецъ, това-онова, дава ни и мотички за работа.
Искамъ да вѣрваме въ тия три допирни точки. Но, трѣбва да се прилага. Запримѣръ, какво сме приложили ние за тази Любовь къмъ Бога? Ами азъ ви казвамъ: Този день, който имаме днесъ, тази гледка, която е насреща ни, какво можемъ да дадемъ на Бога за всичко туй? Ами че това е Неговата Любовь!
Той седи, гледа ни, угощава ни, дава ни чай, хлѣбецъ, това-онова, дава ни и мотички за работа.
Имаме и хубави борчета, всички хора около насъ и спрѣмо насъ сѫ добре разположени, макаръ че дигатъ шумъ, и не ни искатъ, но Господь чрѣзъ тия братчета казва: „Тия хора нѣма да ги закачате, нѣма да ги бутате; ако ги закачите, виждате ли тази тояга, отъ васъ нищо нѣма да остане“. На владицитѣ, на свѣщеницитѣ казва: „Тояги, всичко това е за васъ, тия хора нѣма да ги бутате“. Ама тѣ сѫ еретици! „Тѣ сѫ мойте дѣца, азъ ги познавамъ, нѣма да ги бутате, тѣ сѫ единственитѣ дѣца, които ме слушатъ сега“. Ама че питамъ ви: Кои дѣца сѫ възлюбленитѣ на Бога, здравитѣ или болнитѣ?
към беседата >>
Сега нѣмамъ врѣме да ви описвамъ какви ще бѫдатъ съобщенията въ бѫдещата култура.
Новото учение е учение на любовь. Туй учение ще го приложимъ, ще го носимъ въ себе си. Това, което бѫдещата култура налага, то е, че тя ще бѫде култура на любовь, тя ще бѫде култура на мѫдрость и култура на истина. И тогава нѣма да има нужда отъ полици. Въ бѫдещата култура полици нѣма да имаме, нѣма да казваме – подпиши.
Сега нѣмамъ врѣме да ви описвамъ какви ще бѫдатъ съобщенията въ бѫдещата култура.
Тъй че къмъ срѣдата на тази култура ние нѣма да имаме нужда отъ съобщения съ железници и аероплани. Железницитѣ, аеропланитѣ да не мислите, че тѣ сѫ една култура. Нѣкой приятель иска да ми изпрати едно писмо. Ще постѫпи така: писмото ще бѫде направено отъ най-ефирна материя, и този мой приятель, по силата на своя умъ, по силата на своята воля ще го изпрати презъ пространството, ще го материализира въ моя домъ. Азъ съмъ, да кажемъ, на 1,000 клм, разстояние отъ него, въ една минута писмото ще бѫде на масата ми.
към беседата >>
Не, ние най-напрѣдъ нѣмаме една мѣрка, съ която да можемъ да отмѣрваме, да знаемъ туй, което виждаме, погрѣшка ли е или добродѣтель.
Причината на крушението не е външна, не е вънка отъ насъ. Защо за примѣръ ще искамъ да живѣетѣ вие по-добрѣ отъ мене, защо ще искамъ да живѣетѣ вие единъ животъ по чисто, по-святъ, отколкото азъ самия? Защо ще бѫда къмъ васъ по-взискателенъ, отколкото къмъ себе си? Запримѣръ, къмъ себе си ние сме по-малко взискателни, а къмъ външнитѣ сме по-строги. Когато направимъ нѣкоя погрѣшка ние я извиняваме, а погрѣшката на другитѣ не я извиняваме.
Не, ние най-напрѣдъ нѣмаме една мѣрка, съ която да можемъ да отмѣрваме, да знаемъ туй, което виждаме, погрѣшка ли е или добродѣтель.
Защото нашитѣ грѣхове, които виждаме, прѣдъ Бога не сѫ грѣхове, и добродѣтелитѣ, които мислимъ, че сѫ такива, прѣдъ Бога не сѫ добродѣтели. Туй не иска голѣма философия, за да се докаже. Когато у нѣкой човѣкъ се оправятъ материалнитѣ работи, забатачватъ се духовнитѣ работи. Вижте всички търговци, на които сѫ оправени материалнитѣ работи, идете да ги видите какъ сѫ въ духовно отношение. Щомъ се забатачатъ материалнитѣ работи, духовнитѣ се оправятъ.
към беседата >>
Имаме и хубави борчета, всички хора около насъ и спрѣмо насъ сѫ добре разположени, макаръ че дигатъ шумъ, и не ни искатъ, но Господь чрѣзъ тия братчета казва: „Тия хора нѣма да ги закачате, нѣма да ги бутате; ако ги закачите, виждате ли тази тояга, отъ васъ нищо нѣма да остане“.
Но, трѣбва да се прилага. Запримѣръ, какво сме приложили ние за тази Любовь къмъ Бога? Ами азъ ви казвамъ: Този день, който имаме днесъ, тази гледка, която е насреща ни, какво можемъ да дадемъ на Бога за всичко туй? Ами че това е Неговата Любовь! Той седи, гледа ни, угощава ни, дава ни чай, хлѣбецъ, това-онова, дава ни и мотички за работа.
Имаме и хубави борчета, всички хора около насъ и спрѣмо насъ сѫ добре разположени, макаръ че дигатъ шумъ, и не ни искатъ, но Господь чрѣзъ тия братчета казва: „Тия хора нѣма да ги закачате, нѣма да ги бутате; ако ги закачите, виждате ли тази тояга, отъ васъ нищо нѣма да остане“.
На владицитѣ, на свѣщеницитѣ казва: „Тояги, всичко това е за васъ, тия хора нѣма да ги бутате“. Ама тѣ сѫ еретици! „Тѣ сѫ мойте дѣца, азъ ги познавамъ, нѣма да ги бутате, тѣ сѫ единственитѣ дѣца, които ме слушатъ сега“. Ама че питамъ ви: Кои дѣца сѫ възлюбленитѣ на Бога, здравитѣ или болнитѣ? – Здравитѣ.
към беседата >>
Тъй че къмъ срѣдата на тази култура ние нѣма да имаме нужда отъ съобщения съ железници и аероплани.
Туй учение ще го приложимъ, ще го носимъ въ себе си. Това, което бѫдещата култура налага, то е, че тя ще бѫде култура на любовь, тя ще бѫде култура на мѫдрость и култура на истина. И тогава нѣма да има нужда отъ полици. Въ бѫдещата култура полици нѣма да имаме, нѣма да казваме – подпиши. Сега нѣмамъ врѣме да ви описвамъ какви ще бѫдатъ съобщенията въ бѫдещата култура.
Тъй че къмъ срѣдата на тази култура ние нѣма да имаме нужда отъ съобщения съ железници и аероплани.
Железницитѣ, аеропланитѣ да не мислите, че тѣ сѫ една култура. Нѣкой приятель иска да ми изпрати едно писмо. Ще постѫпи така: писмото ще бѫде направено отъ най-ефирна материя, и този мой приятель, по силата на своя умъ, по силата на своята воля ще го изпрати презъ пространството, ще го материализира въ моя домъ. Азъ съмъ, да кажемъ, на 1,000 клм, разстояние отъ него, въ една минута писмото ще бѫде на масата ми. Искамъ да напиша нѣкому писмо, марки нѣмамъ, ще напиша, ще го адресирамъ: До любезния ми приятель, ще го изпратя съ силата на волята си до него.
към беседата >>
Защото нашитѣ грѣхове, които виждаме, прѣдъ Бога не сѫ грѣхове, и добродѣтелитѣ, които мислимъ, че сѫ такива, прѣдъ Бога не сѫ добродѣтели.
Защо за примѣръ ще искамъ да живѣетѣ вие по-добрѣ отъ мене, защо ще искамъ да живѣетѣ вие единъ животъ по чисто, по-святъ, отколкото азъ самия? Защо ще бѫда къмъ васъ по-взискателенъ, отколкото къмъ себе си? Запримѣръ, къмъ себе си ние сме по-малко взискателни, а къмъ външнитѣ сме по-строги. Когато направимъ нѣкоя погрѣшка ние я извиняваме, а погрѣшката на другитѣ не я извиняваме. Не, ние най-напрѣдъ нѣмаме една мѣрка, съ която да можемъ да отмѣрваме, да знаемъ туй, което виждаме, погрѣшка ли е или добродѣтель.
Защото нашитѣ грѣхове, които виждаме, прѣдъ Бога не сѫ грѣхове, и добродѣтелитѣ, които мислимъ, че сѫ такива, прѣдъ Бога не сѫ добродѣтели.
Туй не иска голѣма философия, за да се докаже. Когато у нѣкой човѣкъ се оправятъ материалнитѣ работи, забатачватъ се духовнитѣ работи. Вижте всички търговци, на които сѫ оправени материалнитѣ работи, идете да ги видите какъ сѫ въ духовно отношение. Щомъ се забатачатъ материалнитѣ работи, духовнитѣ се оправятъ. Кѫща нѣма, пари нѣма, това-онова, но съ Бога говори, съ ангелитѣ се разправя, красиви чувства има, светли идеи има.
към беседата >>
На владицитѣ, на свѣщеницитѣ казва: „Тояги, всичко това е за васъ, тия хора нѣма да ги бутате“.
Запримѣръ, какво сме приложили ние за тази Любовь къмъ Бога? Ами азъ ви казвамъ: Този день, който имаме днесъ, тази гледка, която е насреща ни, какво можемъ да дадемъ на Бога за всичко туй? Ами че това е Неговата Любовь! Той седи, гледа ни, угощава ни, дава ни чай, хлѣбецъ, това-онова, дава ни и мотички за работа. Имаме и хубави борчета, всички хора около насъ и спрѣмо насъ сѫ добре разположени, макаръ че дигатъ шумъ, и не ни искатъ, но Господь чрѣзъ тия братчета казва: „Тия хора нѣма да ги закачате, нѣма да ги бутате; ако ги закачите, виждате ли тази тояга, отъ васъ нищо нѣма да остане“.
На владицитѣ, на свѣщеницитѣ казва: „Тояги, всичко това е за васъ, тия хора нѣма да ги бутате“.
Ама тѣ сѫ еретици! „Тѣ сѫ мойте дѣца, азъ ги познавамъ, нѣма да ги бутате, тѣ сѫ единственитѣ дѣца, които ме слушатъ сега“. Ама че питамъ ви: Кои дѣца сѫ възлюбленитѣ на Бога, здравитѣ или болнитѣ? – Здравитѣ. Защото, щомъ не слушаме Бога, ние сме болни, щомъ не вѣрваме въ Бога, ние сме болни.
към беседата >>
Железницитѣ, аеропланитѣ да не мислите, че тѣ сѫ една култура.
Това, което бѫдещата култура налага, то е, че тя ще бѫде култура на любовь, тя ще бѫде култура на мѫдрость и култура на истина. И тогава нѣма да има нужда отъ полици. Въ бѫдещата култура полици нѣма да имаме, нѣма да казваме – подпиши. Сега нѣмамъ врѣме да ви описвамъ какви ще бѫдатъ съобщенията въ бѫдещата култура. Тъй че къмъ срѣдата на тази култура ние нѣма да имаме нужда отъ съобщения съ железници и аероплани.
Железницитѣ, аеропланитѣ да не мислите, че тѣ сѫ една култура.
Нѣкой приятель иска да ми изпрати едно писмо. Ще постѫпи така: писмото ще бѫде направено отъ най-ефирна материя, и този мой приятель, по силата на своя умъ, по силата на своята воля ще го изпрати презъ пространството, ще го материализира въ моя домъ. Азъ съмъ, да кажемъ, на 1,000 клм, разстояние отъ него, въ една минута писмото ще бѫде на масата ми. Искамъ да напиша нѣкому писмо, марки нѣмамъ, ще напиша, ще го адресирамъ: До любезния ми приятель, ще го изпратя съ силата на волята си до него. И тъй, дойде си той, на масата му писмо.
към беседата >>
Туй не иска голѣма философия, за да се докаже.
Защо ще бѫда къмъ васъ по-взискателенъ, отколкото къмъ себе си? Запримѣръ, къмъ себе си ние сме по-малко взискателни, а къмъ външнитѣ сме по-строги. Когато направимъ нѣкоя погрѣшка ние я извиняваме, а погрѣшката на другитѣ не я извиняваме. Не, ние най-напрѣдъ нѣмаме една мѣрка, съ която да можемъ да отмѣрваме, да знаемъ туй, което виждаме, погрѣшка ли е или добродѣтель. Защото нашитѣ грѣхове, които виждаме, прѣдъ Бога не сѫ грѣхове, и добродѣтелитѣ, които мислимъ, че сѫ такива, прѣдъ Бога не сѫ добродѣтели.
Туй не иска голѣма философия, за да се докаже.
Когато у нѣкой човѣкъ се оправятъ материалнитѣ работи, забатачватъ се духовнитѣ работи. Вижте всички търговци, на които сѫ оправени материалнитѣ работи, идете да ги видите какъ сѫ въ духовно отношение. Щомъ се забатачатъ материалнитѣ работи, духовнитѣ се оправятъ. Кѫща нѣма, пари нѣма, това-онова, но съ Бога говори, съ ангелитѣ се разправя, красиви чувства има, светли идеи има. Казватъ: „Съ треска се чеши, на съ Бога се разговаря.“ А пъкъ онзи съ гребѣнъ се чеши, но вратата за небето му е затворена.
към беседата >>
Ама тѣ сѫ еретици!
Ами азъ ви казвамъ: Този день, който имаме днесъ, тази гледка, която е насреща ни, какво можемъ да дадемъ на Бога за всичко туй? Ами че това е Неговата Любовь! Той седи, гледа ни, угощава ни, дава ни чай, хлѣбецъ, това-онова, дава ни и мотички за работа. Имаме и хубави борчета, всички хора около насъ и спрѣмо насъ сѫ добре разположени, макаръ че дигатъ шумъ, и не ни искатъ, но Господь чрѣзъ тия братчета казва: „Тия хора нѣма да ги закачате, нѣма да ги бутате; ако ги закачите, виждате ли тази тояга, отъ васъ нищо нѣма да остане“. На владицитѣ, на свѣщеницитѣ казва: „Тояги, всичко това е за васъ, тия хора нѣма да ги бутате“.
Ама тѣ сѫ еретици!
„Тѣ сѫ мойте дѣца, азъ ги познавамъ, нѣма да ги бутате, тѣ сѫ единственитѣ дѣца, които ме слушатъ сега“. Ама че питамъ ви: Кои дѣца сѫ възлюбленитѣ на Бога, здравитѣ или болнитѣ? – Здравитѣ. Защото, щомъ не слушаме Бога, ние сме болни, щомъ не вѣрваме въ Бога, ние сме болни. Свѣтътъ е една болница, а Богъ иска здрави дѣца.
към беседата >>
Нѣкой приятель иска да ми изпрати едно писмо.
И тогава нѣма да има нужда отъ полици. Въ бѫдещата култура полици нѣма да имаме, нѣма да казваме – подпиши. Сега нѣмамъ врѣме да ви описвамъ какви ще бѫдатъ съобщенията въ бѫдещата култура. Тъй че къмъ срѣдата на тази култура ние нѣма да имаме нужда отъ съобщения съ железници и аероплани. Железницитѣ, аеропланитѣ да не мислите, че тѣ сѫ една култура.
Нѣкой приятель иска да ми изпрати едно писмо.
Ще постѫпи така: писмото ще бѫде направено отъ най-ефирна материя, и този мой приятель, по силата на своя умъ, по силата на своята воля ще го изпрати презъ пространството, ще го материализира въ моя домъ. Азъ съмъ, да кажемъ, на 1,000 клм, разстояние отъ него, въ една минута писмото ще бѫде на масата ми. Искамъ да напиша нѣкому писмо, марки нѣмамъ, ще напиша, ще го адресирамъ: До любезния ми приятель, ще го изпратя съ силата на волята си до него. И тъй, дойде си той, на масата му писмо. Послѣ, нѣма да пращате слугиня та да купи едно кило картошки.
към беседата >>
Когато у нѣкой човѣкъ се оправятъ материалнитѣ работи, забатачватъ се духовнитѣ работи.
Запримѣръ, къмъ себе си ние сме по-малко взискателни, а къмъ външнитѣ сме по-строги. Когато направимъ нѣкоя погрѣшка ние я извиняваме, а погрѣшката на другитѣ не я извиняваме. Не, ние най-напрѣдъ нѣмаме една мѣрка, съ която да можемъ да отмѣрваме, да знаемъ туй, което виждаме, погрѣшка ли е или добродѣтель. Защото нашитѣ грѣхове, които виждаме, прѣдъ Бога не сѫ грѣхове, и добродѣтелитѣ, които мислимъ, че сѫ такива, прѣдъ Бога не сѫ добродѣтели. Туй не иска голѣма философия, за да се докаже.
Когато у нѣкой човѣкъ се оправятъ материалнитѣ работи, забатачватъ се духовнитѣ работи.
Вижте всички търговци, на които сѫ оправени материалнитѣ работи, идете да ги видите какъ сѫ въ духовно отношение. Щомъ се забатачатъ материалнитѣ работи, духовнитѣ се оправятъ. Кѫща нѣма, пари нѣма, това-онова, но съ Бога говори, съ ангелитѣ се разправя, красиви чувства има, светли идеи има. Казватъ: „Съ треска се чеши, на съ Бога се разговаря.“ А пъкъ онзи съ гребѣнъ се чеши, но вратата за небето му е затворена. Значи, ние трѣбва да схванемъ онѣзи правилни отношения.
към беседата >>
„Тѣ сѫ мойте дѣца, азъ ги познавамъ, нѣма да ги бутате, тѣ сѫ единственитѣ дѣца, които ме слушатъ сега“.
Ами че това е Неговата Любовь! Той седи, гледа ни, угощава ни, дава ни чай, хлѣбецъ, това-онова, дава ни и мотички за работа. Имаме и хубави борчета, всички хора около насъ и спрѣмо насъ сѫ добре разположени, макаръ че дигатъ шумъ, и не ни искатъ, но Господь чрѣзъ тия братчета казва: „Тия хора нѣма да ги закачате, нѣма да ги бутате; ако ги закачите, виждате ли тази тояга, отъ васъ нищо нѣма да остане“. На владицитѣ, на свѣщеницитѣ казва: „Тояги, всичко това е за васъ, тия хора нѣма да ги бутате“. Ама тѣ сѫ еретици!
„Тѣ сѫ мойте дѣца, азъ ги познавамъ, нѣма да ги бутате, тѣ сѫ единственитѣ дѣца, които ме слушатъ сега“.
Ама че питамъ ви: Кои дѣца сѫ възлюбленитѣ на Бога, здравитѣ или болнитѣ? – Здравитѣ. Защото, щомъ не слушаме Бога, ние сме болни, щомъ не вѣрваме въ Бога, ние сме болни. Свѣтътъ е една болница, а Богъ иска здрави дѣца. Навънка отъ болницата!
към беседата >>
Ще постѫпи така: писмото ще бѫде направено отъ най-ефирна материя, и този мой приятель, по силата на своя умъ, по силата на своята воля ще го изпрати презъ пространството, ще го материализира въ моя домъ.
Въ бѫдещата култура полици нѣма да имаме, нѣма да казваме – подпиши. Сега нѣмамъ врѣме да ви описвамъ какви ще бѫдатъ съобщенията въ бѫдещата култура. Тъй че къмъ срѣдата на тази култура ние нѣма да имаме нужда отъ съобщения съ железници и аероплани. Железницитѣ, аеропланитѣ да не мислите, че тѣ сѫ една култура. Нѣкой приятель иска да ми изпрати едно писмо.
Ще постѫпи така: писмото ще бѫде направено отъ най-ефирна материя, и този мой приятель, по силата на своя умъ, по силата на своята воля ще го изпрати презъ пространството, ще го материализира въ моя домъ.
Азъ съмъ, да кажемъ, на 1,000 клм, разстояние отъ него, въ една минута писмото ще бѫде на масата ми. Искамъ да напиша нѣкому писмо, марки нѣмамъ, ще напиша, ще го адресирамъ: До любезния ми приятель, ще го изпратя съ силата на волята си до него. И тъй, дойде си той, на масата му писмо. Послѣ, нѣма да пращате слугиня та да купи едно кило картошки. Тебе ти трѣбва едно кило картошки, и нѣкой твой приятель приелъ мисълта ти, знае, че имашъ нужда отъ картошки, и ти изпратилъ.
към беседата >>
Вижте всички търговци, на които сѫ оправени материалнитѣ работи, идете да ги видите какъ сѫ въ духовно отношение.
Когато направимъ нѣкоя погрѣшка ние я извиняваме, а погрѣшката на другитѣ не я извиняваме. Не, ние най-напрѣдъ нѣмаме една мѣрка, съ която да можемъ да отмѣрваме, да знаемъ туй, което виждаме, погрѣшка ли е или добродѣтель. Защото нашитѣ грѣхове, които виждаме, прѣдъ Бога не сѫ грѣхове, и добродѣтелитѣ, които мислимъ, че сѫ такива, прѣдъ Бога не сѫ добродѣтели. Туй не иска голѣма философия, за да се докаже. Когато у нѣкой човѣкъ се оправятъ материалнитѣ работи, забатачватъ се духовнитѣ работи.
Вижте всички търговци, на които сѫ оправени материалнитѣ работи, идете да ги видите какъ сѫ въ духовно отношение.
Щомъ се забатачатъ материалнитѣ работи, духовнитѣ се оправятъ. Кѫща нѣма, пари нѣма, това-онова, но съ Бога говори, съ ангелитѣ се разправя, красиви чувства има, светли идеи има. Казватъ: „Съ треска се чеши, на съ Бога се разговаря.“ А пъкъ онзи съ гребѣнъ се чеши, но вратата за небето му е затворена. Значи, ние трѣбва да схванемъ онѣзи правилни отношения. Сега, това още е едно заблуждѣние.
към беседата >>
Ама че питамъ ви: Кои дѣца сѫ възлюбленитѣ на Бога, здравитѣ или болнитѣ?
Той седи, гледа ни, угощава ни, дава ни чай, хлѣбецъ, това-онова, дава ни и мотички за работа. Имаме и хубави борчета, всички хора около насъ и спрѣмо насъ сѫ добре разположени, макаръ че дигатъ шумъ, и не ни искатъ, но Господь чрѣзъ тия братчета казва: „Тия хора нѣма да ги закачате, нѣма да ги бутате; ако ги закачите, виждате ли тази тояга, отъ васъ нищо нѣма да остане“. На владицитѣ, на свѣщеницитѣ казва: „Тояги, всичко това е за васъ, тия хора нѣма да ги бутате“. Ама тѣ сѫ еретици! „Тѣ сѫ мойте дѣца, азъ ги познавамъ, нѣма да ги бутате, тѣ сѫ единственитѣ дѣца, които ме слушатъ сега“.
Ама че питамъ ви: Кои дѣца сѫ възлюбленитѣ на Бога, здравитѣ или болнитѣ?
– Здравитѣ. Защото, щомъ не слушаме Бога, ние сме болни, щомъ не вѣрваме въ Бога, ние сме болни. Свѣтътъ е една болница, а Богъ иска здрави дѣца. Навънка отъ болницата! Ама докторътъ не разрѣшава.
към беседата >>
Азъ съмъ, да кажемъ, на 1,000 клм, разстояние отъ него, въ една минута писмото ще бѫде на масата ми.
Сега нѣмамъ врѣме да ви описвамъ какви ще бѫдатъ съобщенията въ бѫдещата култура. Тъй че къмъ срѣдата на тази култура ние нѣма да имаме нужда отъ съобщения съ железници и аероплани. Железницитѣ, аеропланитѣ да не мислите, че тѣ сѫ една култура. Нѣкой приятель иска да ми изпрати едно писмо. Ще постѫпи така: писмото ще бѫде направено отъ най-ефирна материя, и този мой приятель, по силата на своя умъ, по силата на своята воля ще го изпрати презъ пространството, ще го материализира въ моя домъ.
Азъ съмъ, да кажемъ, на 1,000 клм, разстояние отъ него, въ една минута писмото ще бѫде на масата ми.
Искамъ да напиша нѣкому писмо, марки нѣмамъ, ще напиша, ще го адресирамъ: До любезния ми приятель, ще го изпратя съ силата на волята си до него. И тъй, дойде си той, на масата му писмо. Послѣ, нѣма да пращате слугиня та да купи едно кило картошки. Тебе ти трѣбва едно кило картошки, и нѣкой твой приятель приелъ мисълта ти, знае, че имашъ нужда отъ картошки, и ти изпратилъ. И ти, хопъ, виждашъ на масата си едно кило картошки, Послѣ, пожелавашъ ябълки, нѣкой братъ ти приелъ мисълта, и току вижъ, презъ въздуха пристигатъ малко ябълки – нѣма да има излишъкъ.
към беседата >>
Щомъ се забатачатъ материалнитѣ работи, духовнитѣ се оправятъ.
Не, ние най-напрѣдъ нѣмаме една мѣрка, съ която да можемъ да отмѣрваме, да знаемъ туй, което виждаме, погрѣшка ли е или добродѣтель. Защото нашитѣ грѣхове, които виждаме, прѣдъ Бога не сѫ грѣхове, и добродѣтелитѣ, които мислимъ, че сѫ такива, прѣдъ Бога не сѫ добродѣтели. Туй не иска голѣма философия, за да се докаже. Когато у нѣкой човѣкъ се оправятъ материалнитѣ работи, забатачватъ се духовнитѣ работи. Вижте всички търговци, на които сѫ оправени материалнитѣ работи, идете да ги видите какъ сѫ въ духовно отношение.
Щомъ се забатачатъ материалнитѣ работи, духовнитѣ се оправятъ.
Кѫща нѣма, пари нѣма, това-онова, но съ Бога говори, съ ангелитѣ се разправя, красиви чувства има, светли идеи има. Казватъ: „Съ треска се чеши, на съ Бога се разговаря.“ А пъкъ онзи съ гребѣнъ се чеши, но вратата за небето му е затворена. Значи, ние трѣбва да схванемъ онѣзи правилни отношения. Сега, това още е едно заблуждѣние. Това сѫ заблуждѣния, въ които живѣемъ.
към беседата >>
– Здравитѣ.
Имаме и хубави борчета, всички хора около насъ и спрѣмо насъ сѫ добре разположени, макаръ че дигатъ шумъ, и не ни искатъ, но Господь чрѣзъ тия братчета казва: „Тия хора нѣма да ги закачате, нѣма да ги бутате; ако ги закачите, виждате ли тази тояга, отъ васъ нищо нѣма да остане“. На владицитѣ, на свѣщеницитѣ казва: „Тояги, всичко това е за васъ, тия хора нѣма да ги бутате“. Ама тѣ сѫ еретици! „Тѣ сѫ мойте дѣца, азъ ги познавамъ, нѣма да ги бутате, тѣ сѫ единственитѣ дѣца, които ме слушатъ сега“. Ама че питамъ ви: Кои дѣца сѫ възлюбленитѣ на Бога, здравитѣ или болнитѣ?
– Здравитѣ.
Защото, щомъ не слушаме Бога, ние сме болни, щомъ не вѣрваме въ Бога, ние сме болни. Свѣтътъ е една болница, а Богъ иска здрави дѣца. Навънка отъ болницата! Ама докторътъ не разрѣшава. Тия дѣца сѫ здрави, и нѣма какво да седятъ въ църквата.
към беседата >>
Искамъ да напиша нѣкому писмо, марки нѣмамъ, ще напиша, ще го адресирамъ: До любезния ми приятель, ще го изпратя съ силата на волята си до него.
Тъй че къмъ срѣдата на тази култура ние нѣма да имаме нужда отъ съобщения съ железници и аероплани. Железницитѣ, аеропланитѣ да не мислите, че тѣ сѫ една култура. Нѣкой приятель иска да ми изпрати едно писмо. Ще постѫпи така: писмото ще бѫде направено отъ най-ефирна материя, и този мой приятель, по силата на своя умъ, по силата на своята воля ще го изпрати презъ пространството, ще го материализира въ моя домъ. Азъ съмъ, да кажемъ, на 1,000 клм, разстояние отъ него, въ една минута писмото ще бѫде на масата ми.
Искамъ да напиша нѣкому писмо, марки нѣмамъ, ще напиша, ще го адресирамъ: До любезния ми приятель, ще го изпратя съ силата на волята си до него.
И тъй, дойде си той, на масата му писмо. Послѣ, нѣма да пращате слугиня та да купи едно кило картошки. Тебе ти трѣбва едно кило картошки, и нѣкой твой приятель приелъ мисълта ти, знае, че имашъ нужда отъ картошки, и ти изпратилъ. И ти, хопъ, виждашъ на масата си едно кило картошки, Послѣ, пожелавашъ ябълки, нѣкой братъ ти приелъ мисълта, и току вижъ, презъ въздуха пристигатъ малко ябълки – нѣма да има излишъкъ. Навсѣкѫдѣ по свѣта ще намѣришъ туй, отъ което ти се нуждаешъ.
към беседата >>
Кѫща нѣма, пари нѣма, това-онова, но съ Бога говори, съ ангелитѣ се разправя, красиви чувства има, светли идеи има.
Защото нашитѣ грѣхове, които виждаме, прѣдъ Бога не сѫ грѣхове, и добродѣтелитѣ, които мислимъ, че сѫ такива, прѣдъ Бога не сѫ добродѣтели. Туй не иска голѣма философия, за да се докаже. Когато у нѣкой човѣкъ се оправятъ материалнитѣ работи, забатачватъ се духовнитѣ работи. Вижте всички търговци, на които сѫ оправени материалнитѣ работи, идете да ги видите какъ сѫ въ духовно отношение. Щомъ се забатачатъ материалнитѣ работи, духовнитѣ се оправятъ.
Кѫща нѣма, пари нѣма, това-онова, но съ Бога говори, съ ангелитѣ се разправя, красиви чувства има, светли идеи има.
Казватъ: „Съ треска се чеши, на съ Бога се разговаря.“ А пъкъ онзи съ гребѣнъ се чеши, но вратата за небето му е затворена. Значи, ние трѣбва да схванемъ онѣзи правилни отношения. Сега, това още е едно заблуждѣние. Това сѫ заблуждѣния, въ които живѣемъ. Не е тъй лесно да се освободимъ отъ едно заблуждѣние.
към беседата >>
Защото, щомъ не слушаме Бога, ние сме болни, щомъ не вѣрваме въ Бога, ние сме болни.
На владицитѣ, на свѣщеницитѣ казва: „Тояги, всичко това е за васъ, тия хора нѣма да ги бутате“. Ама тѣ сѫ еретици! „Тѣ сѫ мойте дѣца, азъ ги познавамъ, нѣма да ги бутате, тѣ сѫ единственитѣ дѣца, които ме слушатъ сега“. Ама че питамъ ви: Кои дѣца сѫ възлюбленитѣ на Бога, здравитѣ или болнитѣ? – Здравитѣ.
Защото, щомъ не слушаме Бога, ние сме болни, щомъ не вѣрваме въ Бога, ние сме болни.
Свѣтътъ е една болница, а Богъ иска здрави дѣца. Навънка отъ болницата! Ама докторътъ не разрѣшава. Тия дѣца сѫ здрави, и нѣма какво да седятъ въ църквата. Ама какъ?
към беседата >>
И тъй, дойде си той, на масата му писмо.
Железницитѣ, аеропланитѣ да не мислите, че тѣ сѫ една култура. Нѣкой приятель иска да ми изпрати едно писмо. Ще постѫпи така: писмото ще бѫде направено отъ най-ефирна материя, и този мой приятель, по силата на своя умъ, по силата на своята воля ще го изпрати презъ пространството, ще го материализира въ моя домъ. Азъ съмъ, да кажемъ, на 1,000 клм, разстояние отъ него, въ една минута писмото ще бѫде на масата ми. Искамъ да напиша нѣкому писмо, марки нѣмамъ, ще напиша, ще го адресирамъ: До любезния ми приятель, ще го изпратя съ силата на волята си до него.
И тъй, дойде си той, на масата му писмо.
Послѣ, нѣма да пращате слугиня та да купи едно кило картошки. Тебе ти трѣбва едно кило картошки, и нѣкой твой приятель приелъ мисълта ти, знае, че имашъ нужда отъ картошки, и ти изпратилъ. И ти, хопъ, виждашъ на масата си едно кило картошки, Послѣ, пожелавашъ ябълки, нѣкой братъ ти приелъ мисълта, и току вижъ, презъ въздуха пристигатъ малко ябълки – нѣма да има излишъкъ. Навсѣкѫдѣ по свѣта ще намѣришъ туй, отъ което ти се нуждаешъ. И послѣ, когато ще искамъ да пѫтувамъ, ще седна на стола, ще проектирамъ мисълта си къмъ моя приятель, и тъй, както си седя на стола, ще изчезна – хопъ при приятеля си.
към беседата >>
Казватъ: „Съ треска се чеши, на съ Бога се разговаря.“ А пъкъ онзи съ гребѣнъ се чеши, но вратата за небето му е затворена.
Туй не иска голѣма философия, за да се докаже. Когато у нѣкой човѣкъ се оправятъ материалнитѣ работи, забатачватъ се духовнитѣ работи. Вижте всички търговци, на които сѫ оправени материалнитѣ работи, идете да ги видите какъ сѫ въ духовно отношение. Щомъ се забатачатъ материалнитѣ работи, духовнитѣ се оправятъ. Кѫща нѣма, пари нѣма, това-онова, но съ Бога говори, съ ангелитѣ се разправя, красиви чувства има, светли идеи има.
Казватъ: „Съ треска се чеши, на съ Бога се разговаря.“ А пъкъ онзи съ гребѣнъ се чеши, но вратата за небето му е затворена.
Значи, ние трѣбва да схванемъ онѣзи правилни отношения. Сега, това още е едно заблуждѣние. Това сѫ заблуждѣния, въ които живѣемъ. Не е тъй лесно да се освободимъ отъ едно заблуждѣние. Не мислете, че е тъй лесно да се освободите.
към беседата >>
Свѣтътъ е една болница, а Богъ иска здрави дѣца.
Ама тѣ сѫ еретици! „Тѣ сѫ мойте дѣца, азъ ги познавамъ, нѣма да ги бутате, тѣ сѫ единственитѣ дѣца, които ме слушатъ сега“. Ама че питамъ ви: Кои дѣца сѫ възлюбленитѣ на Бога, здравитѣ или болнитѣ? – Здравитѣ. Защото, щомъ не слушаме Бога, ние сме болни, щомъ не вѣрваме въ Бога, ние сме болни.
Свѣтътъ е една болница, а Богъ иска здрави дѣца.
Навънка отъ болницата! Ама докторътъ не разрѣшава. Тия дѣца сѫ здрави, и нѣма какво да седятъ въ църквата. Ама какъ? Тѣ ще простинатъ!
към беседата >>
Послѣ, нѣма да пращате слугиня та да купи едно кило картошки.
Нѣкой приятель иска да ми изпрати едно писмо. Ще постѫпи така: писмото ще бѫде направено отъ най-ефирна материя, и този мой приятель, по силата на своя умъ, по силата на своята воля ще го изпрати презъ пространството, ще го материализира въ моя домъ. Азъ съмъ, да кажемъ, на 1,000 клм, разстояние отъ него, въ една минута писмото ще бѫде на масата ми. Искамъ да напиша нѣкому писмо, марки нѣмамъ, ще напиша, ще го адресирамъ: До любезния ми приятель, ще го изпратя съ силата на волята си до него. И тъй, дойде си той, на масата му писмо.
Послѣ, нѣма да пращате слугиня та да купи едно кило картошки.
Тебе ти трѣбва едно кило картошки, и нѣкой твой приятель приелъ мисълта ти, знае, че имашъ нужда отъ картошки, и ти изпратилъ. И ти, хопъ, виждашъ на масата си едно кило картошки, Послѣ, пожелавашъ ябълки, нѣкой братъ ти приелъ мисълта, и току вижъ, презъ въздуха пристигатъ малко ябълки – нѣма да има излишъкъ. Навсѣкѫдѣ по свѣта ще намѣришъ туй, отъ което ти се нуждаешъ. И послѣ, когато ще искамъ да пѫтувамъ, ще седна на стола, ще проектирамъ мисълта си къмъ моя приятель, и тъй, както си седя на стола, ще изчезна – хопъ при приятеля си. Поразговарямъ се съ него, и отъ тамъ изчезвамъ.
към беседата >>
Значи, ние трѣбва да схванемъ онѣзи правилни отношения.
Когато у нѣкой човѣкъ се оправятъ материалнитѣ работи, забатачватъ се духовнитѣ работи. Вижте всички търговци, на които сѫ оправени материалнитѣ работи, идете да ги видите какъ сѫ въ духовно отношение. Щомъ се забатачатъ материалнитѣ работи, духовнитѣ се оправятъ. Кѫща нѣма, пари нѣма, това-онова, но съ Бога говори, съ ангелитѣ се разправя, красиви чувства има, светли идеи има. Казватъ: „Съ треска се чеши, на съ Бога се разговаря.“ А пъкъ онзи съ гребѣнъ се чеши, но вратата за небето му е затворена.
Значи, ние трѣбва да схванемъ онѣзи правилни отношения.
Сега, това още е едно заблуждѣние. Това сѫ заблуждѣния, въ които живѣемъ. Не е тъй лесно да се освободимъ отъ едно заблуждѣние. Не мислете, че е тъй лесно да се освободите. Не, не, трѣбва да знаете всички изходни пѫтища.
към беседата >>
Навънка отъ болницата!
„Тѣ сѫ мойте дѣца, азъ ги познавамъ, нѣма да ги бутате, тѣ сѫ единственитѣ дѣца, които ме слушатъ сега“. Ама че питамъ ви: Кои дѣца сѫ възлюбленитѣ на Бога, здравитѣ или болнитѣ? – Здравитѣ. Защото, щомъ не слушаме Бога, ние сме болни, щомъ не вѣрваме въ Бога, ние сме болни. Свѣтътъ е една болница, а Богъ иска здрави дѣца.
Навънка отъ болницата!
Ама докторътъ не разрѣшава. Тия дѣца сѫ здрави, и нѣма какво да седятъ въ църквата. Ама какъ? Тѣ ще простинатъ! Че нѣма какво да вѣрваме на църквата.
към беседата >>
Тебе ти трѣбва едно кило картошки, и нѣкой твой приятель приелъ мисълта ти, знае, че имашъ нужда отъ картошки, и ти изпратилъ.
Ще постѫпи така: писмото ще бѫде направено отъ най-ефирна материя, и този мой приятель, по силата на своя умъ, по силата на своята воля ще го изпрати презъ пространството, ще го материализира въ моя домъ. Азъ съмъ, да кажемъ, на 1,000 клм, разстояние отъ него, въ една минута писмото ще бѫде на масата ми. Искамъ да напиша нѣкому писмо, марки нѣмамъ, ще напиша, ще го адресирамъ: До любезния ми приятель, ще го изпратя съ силата на волята си до него. И тъй, дойде си той, на масата му писмо. Послѣ, нѣма да пращате слугиня та да купи едно кило картошки.
Тебе ти трѣбва едно кило картошки, и нѣкой твой приятель приелъ мисълта ти, знае, че имашъ нужда отъ картошки, и ти изпратилъ.
И ти, хопъ, виждашъ на масата си едно кило картошки, Послѣ, пожелавашъ ябълки, нѣкой братъ ти приелъ мисълта, и току вижъ, презъ въздуха пристигатъ малко ябълки – нѣма да има излишъкъ. Навсѣкѫдѣ по свѣта ще намѣришъ туй, отъ което ти се нуждаешъ. И послѣ, когато ще искамъ да пѫтувамъ, ще седна на стола, ще проектирамъ мисълта си къмъ моя приятель, и тъй, както си седя на стола, ще изчезна – хопъ при приятеля си. Поразговарямъ се съ него, и отъ тамъ изчезвамъ. Тъй ще започнатъ въ свѣта съобщенията, нѣма да има трѣнове, параходи и тия газове около тѣхъ, нѣма да има трамваи, дрехитѣ ще бѫдатъ чисти.
към беседата >>
Сега, това още е едно заблуждѣние.
Вижте всички търговци, на които сѫ оправени материалнитѣ работи, идете да ги видите какъ сѫ въ духовно отношение. Щомъ се забатачатъ материалнитѣ работи, духовнитѣ се оправятъ. Кѫща нѣма, пари нѣма, това-онова, но съ Бога говори, съ ангелитѣ се разправя, красиви чувства има, светли идеи има. Казватъ: „Съ треска се чеши, на съ Бога се разговаря.“ А пъкъ онзи съ гребѣнъ се чеши, но вратата за небето му е затворена. Значи, ние трѣбва да схванемъ онѣзи правилни отношения.
Сега, това още е едно заблуждѣние.
Това сѫ заблуждѣния, въ които живѣемъ. Не е тъй лесно да се освободимъ отъ едно заблуждѣние. Не мислете, че е тъй лесно да се освободите. Не, не, трѣбва да знаете всички изходни пѫтища. Когато изпаднете въ едно заблуждѣние, то е, както когато сте въ единъ градъ, въ единъ лабиринтъ, и не можете да минете отгдѣто искате, трѣбва да знаете ония улици, които ще тѣ изведатъ.
към беседата >>
Ама докторътъ не разрѣшава.
Ама че питамъ ви: Кои дѣца сѫ възлюбленитѣ на Бога, здравитѣ или болнитѣ? – Здравитѣ. Защото, щомъ не слушаме Бога, ние сме болни, щомъ не вѣрваме въ Бога, ние сме болни. Свѣтътъ е една болница, а Богъ иска здрави дѣца. Навънка отъ болницата!
Ама докторътъ не разрѣшава.
Тия дѣца сѫ здрави, и нѣма какво да седятъ въ църквата. Ама какъ? Тѣ ще простинатъ! Че нѣма какво да вѣрваме на църквата. Църквата, това сѫ болнитѣ хора.
към беседата >>
И ти, хопъ, виждашъ на масата си едно кило картошки, Послѣ, пожелавашъ ябълки, нѣкой братъ ти приелъ мисълта, и току вижъ, презъ въздуха пристигатъ малко ябълки – нѣма да има излишъкъ.
Азъ съмъ, да кажемъ, на 1,000 клм, разстояние отъ него, въ една минута писмото ще бѫде на масата ми. Искамъ да напиша нѣкому писмо, марки нѣмамъ, ще напиша, ще го адресирамъ: До любезния ми приятель, ще го изпратя съ силата на волята си до него. И тъй, дойде си той, на масата му писмо. Послѣ, нѣма да пращате слугиня та да купи едно кило картошки. Тебе ти трѣбва едно кило картошки, и нѣкой твой приятель приелъ мисълта ти, знае, че имашъ нужда отъ картошки, и ти изпратилъ.
И ти, хопъ, виждашъ на масата си едно кило картошки, Послѣ, пожелавашъ ябълки, нѣкой братъ ти приелъ мисълта, и току вижъ, презъ въздуха пристигатъ малко ябълки – нѣма да има излишъкъ.
Навсѣкѫдѣ по свѣта ще намѣришъ туй, отъ което ти се нуждаешъ. И послѣ, когато ще искамъ да пѫтувамъ, ще седна на стола, ще проектирамъ мисълта си къмъ моя приятель, и тъй, както си седя на стола, ще изчезна – хопъ при приятеля си. Поразговарямъ се съ него, и отъ тамъ изчезвамъ. Тъй ще започнатъ въ свѣта съобщенията, нѣма да има трѣнове, параходи и тия газове около тѣхъ, нѣма да има трамваи, дрехитѣ ще бѫдатъ чисти. Тогава ще бѫде една възвишена култура.
към беседата >>
Това сѫ заблуждѣния, въ които живѣемъ.
Щомъ се забатачатъ материалнитѣ работи, духовнитѣ се оправятъ. Кѫща нѣма, пари нѣма, това-онова, но съ Бога говори, съ ангелитѣ се разправя, красиви чувства има, светли идеи има. Казватъ: „Съ треска се чеши, на съ Бога се разговаря.“ А пъкъ онзи съ гребѣнъ се чеши, но вратата за небето му е затворена. Значи, ние трѣбва да схванемъ онѣзи правилни отношения. Сега, това още е едно заблуждѣние.
Това сѫ заблуждѣния, въ които живѣемъ.
Не е тъй лесно да се освободимъ отъ едно заблуждѣние. Не мислете, че е тъй лесно да се освободите. Не, не, трѣбва да знаете всички изходни пѫтища. Когато изпаднете въ едно заблуждѣние, то е, както когато сте въ единъ градъ, въ единъ лабиринтъ, и не можете да минете отгдѣто искате, трѣбва да знаете ония улици, които ще тѣ изведатъ. Трѣбва да знаешъ изходния пѫть на живота.
към беседата >>
Тия дѣца сѫ здрави, и нѣма какво да седятъ въ църквата.
– Здравитѣ. Защото, щомъ не слушаме Бога, ние сме болни, щомъ не вѣрваме въ Бога, ние сме болни. Свѣтътъ е една болница, а Богъ иска здрави дѣца. Навънка отъ болницата! Ама докторътъ не разрѣшава.
Тия дѣца сѫ здрави, и нѣма какво да седятъ въ църквата.
Ама какъ? Тѣ ще простинатъ! Че нѣма какво да вѣрваме на църквата. Църквата, това сѫ болнитѣ хора. Ами за спасението?
към беседата >>
Навсѣкѫдѣ по свѣта ще намѣришъ туй, отъ което ти се нуждаешъ.
Искамъ да напиша нѣкому писмо, марки нѣмамъ, ще напиша, ще го адресирамъ: До любезния ми приятель, ще го изпратя съ силата на волята си до него. И тъй, дойде си той, на масата му писмо. Послѣ, нѣма да пращате слугиня та да купи едно кило картошки. Тебе ти трѣбва едно кило картошки, и нѣкой твой приятель приелъ мисълта ти, знае, че имашъ нужда отъ картошки, и ти изпратилъ. И ти, хопъ, виждашъ на масата си едно кило картошки, Послѣ, пожелавашъ ябълки, нѣкой братъ ти приелъ мисълта, и току вижъ, презъ въздуха пристигатъ малко ябълки – нѣма да има излишъкъ.
Навсѣкѫдѣ по свѣта ще намѣришъ туй, отъ което ти се нуждаешъ.
И послѣ, когато ще искамъ да пѫтувамъ, ще седна на стола, ще проектирамъ мисълта си къмъ моя приятель, и тъй, както си седя на стола, ще изчезна – хопъ при приятеля си. Поразговарямъ се съ него, и отъ тамъ изчезвамъ. Тъй ще започнатъ въ свѣта съобщенията, нѣма да има трѣнове, параходи и тия газове около тѣхъ, нѣма да има трамваи, дрехитѣ ще бѫдатъ чисти. Тогава ще бѫде една възвишена култура. Ще се минава направо прѣзъ вратата ти, била тя отворена или затворена.
към беседата >>
Не е тъй лесно да се освободимъ отъ едно заблуждѣние.
Кѫща нѣма, пари нѣма, това-онова, но съ Бога говори, съ ангелитѣ се разправя, красиви чувства има, светли идеи има. Казватъ: „Съ треска се чеши, на съ Бога се разговаря.“ А пъкъ онзи съ гребѣнъ се чеши, но вратата за небето му е затворена. Значи, ние трѣбва да схванемъ онѣзи правилни отношения. Сега, това още е едно заблуждѣние. Това сѫ заблуждѣния, въ които живѣемъ.
Не е тъй лесно да се освободимъ отъ едно заблуждѣние.
Не мислете, че е тъй лесно да се освободите. Не, не, трѣбва да знаете всички изходни пѫтища. Когато изпаднете въ едно заблуждѣние, то е, както когато сте въ единъ градъ, въ единъ лабиринтъ, и не можете да минете отгдѣто искате, трѣбва да знаете ония улици, които ще тѣ изведатъ. Трѣбва да знаешъ изходния пѫть на живота. Ами че такива заплитания нали имате?
към беседата >>
Ама какъ?
Защото, щомъ не слушаме Бога, ние сме болни, щомъ не вѣрваме въ Бога, ние сме болни. Свѣтътъ е една болница, а Богъ иска здрави дѣца. Навънка отъ болницата! Ама докторътъ не разрѣшава. Тия дѣца сѫ здрави, и нѣма какво да седятъ въ църквата.
Ама какъ?
Тѣ ще простинатъ! Че нѣма какво да вѣрваме на църквата. Църквата, това сѫ болнитѣ хора. Ами за спасението? Ами че туй се хипнотизиралъ въ единъ кръсть, въ иконитѣ.
към беседата >>
И послѣ, когато ще искамъ да пѫтувамъ, ще седна на стола, ще проектирамъ мисълта си къмъ моя приятель, и тъй, както си седя на стола, ще изчезна – хопъ при приятеля си.
И тъй, дойде си той, на масата му писмо. Послѣ, нѣма да пращате слугиня та да купи едно кило картошки. Тебе ти трѣбва едно кило картошки, и нѣкой твой приятель приелъ мисълта ти, знае, че имашъ нужда отъ картошки, и ти изпратилъ. И ти, хопъ, виждашъ на масата си едно кило картошки, Послѣ, пожелавашъ ябълки, нѣкой братъ ти приелъ мисълта, и току вижъ, презъ въздуха пристигатъ малко ябълки – нѣма да има излишъкъ. Навсѣкѫдѣ по свѣта ще намѣришъ туй, отъ което ти се нуждаешъ.
И послѣ, когато ще искамъ да пѫтувамъ, ще седна на стола, ще проектирамъ мисълта си къмъ моя приятель, и тъй, както си седя на стола, ще изчезна – хопъ при приятеля си.
Поразговарямъ се съ него, и отъ тамъ изчезвамъ. Тъй ще започнатъ въ свѣта съобщенията, нѣма да има трѣнове, параходи и тия газове около тѣхъ, нѣма да има трамваи, дрехитѣ ще бѫдатъ чисти. Тогава ще бѫде една възвишена култура. Ще се минава направо прѣзъ вратата ти, била тя отворена или затворена. И да е затворена вратата ти, азъ ще те намеря, ще влѣза, ще приказвамъ и ще си замина.
към беседата >>
Не мислете, че е тъй лесно да се освободите.
Казватъ: „Съ треска се чеши, на съ Бога се разговаря.“ А пъкъ онзи съ гребѣнъ се чеши, но вратата за небето му е затворена. Значи, ние трѣбва да схванемъ онѣзи правилни отношения. Сега, това още е едно заблуждѣние. Това сѫ заблуждѣния, въ които живѣемъ. Не е тъй лесно да се освободимъ отъ едно заблуждѣние.
Не мислете, че е тъй лесно да се освободите.
Не, не, трѣбва да знаете всички изходни пѫтища. Когато изпаднете въ едно заблуждѣние, то е, както когато сте въ единъ градъ, въ единъ лабиринтъ, и не можете да минете отгдѣто искате, трѣбва да знаете ония улици, които ще тѣ изведатъ. Трѣбва да знаешъ изходния пѫть на живота. Ами че такива заплитания нали имате? На, двѣ сестри имате, скаратъ се, не могатъ да се споразумеятъ, не могатъ да се спогодятъ, прощаватъ се, но не знаятъ какъ да възстановятъ, да възвърнатъ работата, която сѫ загубили. Защо?
към беседата >>
Тѣ ще простинатъ!
Свѣтътъ е една болница, а Богъ иска здрави дѣца. Навънка отъ болницата! Ама докторътъ не разрѣшава. Тия дѣца сѫ здрави, и нѣма какво да седятъ въ църквата. Ама какъ?
Тѣ ще простинатъ!
Че нѣма какво да вѣрваме на църквата. Църквата, това сѫ болнитѣ хора. Ами за спасението? Ами че туй се хипнотизиралъ въ единъ кръсть, въ иконитѣ. Нѣма какво да се занимавате съ иконитѣ.
към беседата >>
Поразговарямъ се съ него, и отъ тамъ изчезвамъ.
Послѣ, нѣма да пращате слугиня та да купи едно кило картошки. Тебе ти трѣбва едно кило картошки, и нѣкой твой приятель приелъ мисълта ти, знае, че имашъ нужда отъ картошки, и ти изпратилъ. И ти, хопъ, виждашъ на масата си едно кило картошки, Послѣ, пожелавашъ ябълки, нѣкой братъ ти приелъ мисълта, и току вижъ, презъ въздуха пристигатъ малко ябълки – нѣма да има излишъкъ. Навсѣкѫдѣ по свѣта ще намѣришъ туй, отъ което ти се нуждаешъ. И послѣ, когато ще искамъ да пѫтувамъ, ще седна на стола, ще проектирамъ мисълта си къмъ моя приятель, и тъй, както си седя на стола, ще изчезна – хопъ при приятеля си.
Поразговарямъ се съ него, и отъ тамъ изчезвамъ.
Тъй ще започнатъ въ свѣта съобщенията, нѣма да има трѣнове, параходи и тия газове около тѣхъ, нѣма да има трамваи, дрехитѣ ще бѫдатъ чисти. Тогава ще бѫде една възвишена култура. Ще се минава направо прѣзъ вратата ти, била тя отворена или затворена. И да е затворена вратата ти, азъ ще те намеря, ще влѣза, ще приказвамъ и ще си замина. Турцитѣ казватъ: „Аджеибшей“ – т.е.
към беседата >>
Не, не, трѣбва да знаете всички изходни пѫтища.
Значи, ние трѣбва да схванемъ онѣзи правилни отношения. Сега, това още е едно заблуждѣние. Това сѫ заблуждѣния, въ които живѣемъ. Не е тъй лесно да се освободимъ отъ едно заблуждѣние. Не мислете, че е тъй лесно да се освободите.
Не, не, трѣбва да знаете всички изходни пѫтища.
Когато изпаднете въ едно заблуждѣние, то е, както когато сте въ единъ градъ, въ единъ лабиринтъ, и не можете да минете отгдѣто искате, трѣбва да знаете ония улици, които ще тѣ изведатъ. Трѣбва да знаешъ изходния пѫть на живота. Ами че такива заплитания нали имате? На, двѣ сестри имате, скаратъ се, не могатъ да се споразумеятъ, не могатъ да се спогодятъ, прощаватъ се, но не знаятъ какъ да възстановятъ, да възвърнатъ работата, която сѫ загубили. Защо? Знаете ли коя е причината?
към беседата >>
Че нѣма какво да вѣрваме на църквата.
Навънка отъ болницата! Ама докторътъ не разрѣшава. Тия дѣца сѫ здрави, и нѣма какво да седятъ въ църквата. Ама какъ? Тѣ ще простинатъ!
Че нѣма какво да вѣрваме на църквата.
Църквата, това сѫ болнитѣ хора. Ами за спасението? Ами че туй се хипнотизиралъ въ единъ кръсть, въ иконитѣ. Нѣма какво да се занимавате съ иконитѣ. Вземе онази мома портрета на любимия си, стиска го, стиска го.
към беседата >>
Тъй ще започнатъ въ свѣта съобщенията, нѣма да има трѣнове, параходи и тия газове около тѣхъ, нѣма да има трамваи, дрехитѣ ще бѫдатъ чисти.
Тебе ти трѣбва едно кило картошки, и нѣкой твой приятель приелъ мисълта ти, знае, че имашъ нужда отъ картошки, и ти изпратилъ. И ти, хопъ, виждашъ на масата си едно кило картошки, Послѣ, пожелавашъ ябълки, нѣкой братъ ти приелъ мисълта, и току вижъ, презъ въздуха пристигатъ малко ябълки – нѣма да има излишъкъ. Навсѣкѫдѣ по свѣта ще намѣришъ туй, отъ което ти се нуждаешъ. И послѣ, когато ще искамъ да пѫтувамъ, ще седна на стола, ще проектирамъ мисълта си къмъ моя приятель, и тъй, както си седя на стола, ще изчезна – хопъ при приятеля си. Поразговарямъ се съ него, и отъ тамъ изчезвамъ.
Тъй ще започнатъ въ свѣта съобщенията, нѣма да има трѣнове, параходи и тия газове около тѣхъ, нѣма да има трамваи, дрехитѣ ще бѫдатъ чисти.
Тогава ще бѫде една възвишена култура. Ще се минава направо прѣзъ вратата ти, била тя отворена или затворена. И да е затворена вратата ти, азъ ще те намеря, ще влѣза, ще приказвамъ и ще си замина. Турцитѣ казватъ: „Аджеибшей“ – т.е. странни работи!
към беседата >>
Когато изпаднете въ едно заблуждѣние, то е, както когато сте въ единъ градъ, въ единъ лабиринтъ, и не можете да минете отгдѣто искате, трѣбва да знаете ония улици, които ще тѣ изведатъ.
Сега, това още е едно заблуждѣние. Това сѫ заблуждѣния, въ които живѣемъ. Не е тъй лесно да се освободимъ отъ едно заблуждѣние. Не мислете, че е тъй лесно да се освободите. Не, не, трѣбва да знаете всички изходни пѫтища.
Когато изпаднете въ едно заблуждѣние, то е, както когато сте въ единъ градъ, въ единъ лабиринтъ, и не можете да минете отгдѣто искате, трѣбва да знаете ония улици, които ще тѣ изведатъ.
Трѣбва да знаешъ изходния пѫть на живота. Ами че такива заплитания нали имате? На, двѣ сестри имате, скаратъ се, не могатъ да се споразумеятъ, не могатъ да се спогодятъ, прощаватъ се, но не знаятъ какъ да възстановятъ, да възвърнатъ работата, която сѫ загубили. Защо? Знаете ли коя е причината? Причината е, че вие още не сте изучили себе си, че човѣкъ едноврѣменно функционира въ три свѣта, има три вида способности, три вида чувства, три вида воля има въ себе си.
към беседата >>
Църквата, това сѫ болнитѣ хора.
Ама докторътъ не разрѣшава. Тия дѣца сѫ здрави, и нѣма какво да седятъ въ църквата. Ама какъ? Тѣ ще простинатъ! Че нѣма какво да вѣрваме на църквата.
Църквата, това сѫ болнитѣ хора.
Ами за спасението? Ами че туй се хипнотизиралъ въ единъ кръсть, въ иконитѣ. Нѣма какво да се занимавате съ иконитѣ. Вземе онази мома портрета на любимия си, стиска го, стиска го. Ами тогава, като дойде той самиятъ, тя какво трѣбва да направи?
към беседата >>
Тогава ще бѫде една възвишена култура.
И ти, хопъ, виждашъ на масата си едно кило картошки, Послѣ, пожелавашъ ябълки, нѣкой братъ ти приелъ мисълта, и току вижъ, презъ въздуха пристигатъ малко ябълки – нѣма да има излишъкъ. Навсѣкѫдѣ по свѣта ще намѣришъ туй, отъ което ти се нуждаешъ. И послѣ, когато ще искамъ да пѫтувамъ, ще седна на стола, ще проектирамъ мисълта си къмъ моя приятель, и тъй, както си седя на стола, ще изчезна – хопъ при приятеля си. Поразговарямъ се съ него, и отъ тамъ изчезвамъ. Тъй ще започнатъ въ свѣта съобщенията, нѣма да има трѣнове, параходи и тия газове около тѣхъ, нѣма да има трамваи, дрехитѣ ще бѫдатъ чисти.
Тогава ще бѫде една възвишена култура.
Ще се минава направо прѣзъ вратата ти, била тя отворена или затворена. И да е затворена вратата ти, азъ ще те намеря, ще влѣза, ще приказвамъ и ще си замина. Турцитѣ казватъ: „Аджеибшей“ – т.е. странни работи! Но, тъй ще бѫде.
към беседата >>
Трѣбва да знаешъ изходния пѫть на живота.
Това сѫ заблуждѣния, въ които живѣемъ. Не е тъй лесно да се освободимъ отъ едно заблуждѣние. Не мислете, че е тъй лесно да се освободите. Не, не, трѣбва да знаете всички изходни пѫтища. Когато изпаднете въ едно заблуждѣние, то е, както когато сте въ единъ градъ, въ единъ лабиринтъ, и не можете да минете отгдѣто искате, трѣбва да знаете ония улици, които ще тѣ изведатъ.
Трѣбва да знаешъ изходния пѫть на живота.
Ами че такива заплитания нали имате? На, двѣ сестри имате, скаратъ се, не могатъ да се споразумеятъ, не могатъ да се спогодятъ, прощаватъ се, но не знаятъ какъ да възстановятъ, да възвърнатъ работата, която сѫ загубили. Защо? Знаете ли коя е причината? Причината е, че вие още не сте изучили себе си, че човѣкъ едноврѣменно функционира въ три свѣта, има три вида способности, три вида чувства, три вида воля има въ себе си. Има една воля, която функционира въ физическия свѣтъ, една воля, която функционира въ астралния свѣтъ, и една воля, която функционира въ умствения, въ духовния свѣтъ.
към беседата >>
Ами за спасението?
Тия дѣца сѫ здрави, и нѣма какво да седятъ въ църквата. Ама какъ? Тѣ ще простинатъ! Че нѣма какво да вѣрваме на църквата. Църквата, това сѫ болнитѣ хора.
Ами за спасението?
Ами че туй се хипнотизиралъ въ единъ кръсть, въ иконитѣ. Нѣма какво да се занимавате съ иконитѣ. Вземе онази мома портрета на любимия си, стиска го, стиска го. Ами тогава, като дойде той самиятъ, тя какво трѣбва да направи? Той идва при нея, портретътъ тя трѣбва да го остави на почетно мѣсто, и да отиде при него, да се разговаря съ него.
към беседата >>
Ще се минава направо прѣзъ вратата ти, била тя отворена или затворена.
Навсѣкѫдѣ по свѣта ще намѣришъ туй, отъ което ти се нуждаешъ. И послѣ, когато ще искамъ да пѫтувамъ, ще седна на стола, ще проектирамъ мисълта си къмъ моя приятель, и тъй, както си седя на стола, ще изчезна – хопъ при приятеля си. Поразговарямъ се съ него, и отъ тамъ изчезвамъ. Тъй ще започнатъ въ свѣта съобщенията, нѣма да има трѣнове, параходи и тия газове около тѣхъ, нѣма да има трамваи, дрехитѣ ще бѫдатъ чисти. Тогава ще бѫде една възвишена култура.
Ще се минава направо прѣзъ вратата ти, била тя отворена или затворена.
И да е затворена вратата ти, азъ ще те намеря, ще влѣза, ще приказвамъ и ще си замина. Турцитѣ казватъ: „Аджеибшей“ – т.е. странни работи! Но, тъй ще бѫде. Тогава ще има култура между хората.
към беседата >>
Ами че такива заплитания нали имате?
Не е тъй лесно да се освободимъ отъ едно заблуждѣние. Не мислете, че е тъй лесно да се освободите. Не, не, трѣбва да знаете всички изходни пѫтища. Когато изпаднете въ едно заблуждѣние, то е, както когато сте въ единъ градъ, въ единъ лабиринтъ, и не можете да минете отгдѣто искате, трѣбва да знаете ония улици, които ще тѣ изведатъ. Трѣбва да знаешъ изходния пѫть на живота.
Ами че такива заплитания нали имате?
На, двѣ сестри имате, скаратъ се, не могатъ да се споразумеятъ, не могатъ да се спогодятъ, прощаватъ се, но не знаятъ какъ да възстановятъ, да възвърнатъ работата, която сѫ загубили. Защо? Знаете ли коя е причината? Причината е, че вие още не сте изучили себе си, че човѣкъ едноврѣменно функционира въ три свѣта, има три вида способности, три вида чувства, три вида воля има въ себе си. Има една воля, която функционира въ физическия свѣтъ, една воля, която функционира въ астралния свѣтъ, и една воля, която функционира въ умствения, въ духовния свѣтъ. Човѣкъ има единъ умъ, който функционира въ физическия свѣтъ, втори, който функционира въ умствения свѣтъ и трети, който функционира въ Божествения свѣтъ.
към беседата >>
Ами че туй се хипнотизиралъ въ единъ кръсть, въ иконитѣ.
Ама какъ? Тѣ ще простинатъ! Че нѣма какво да вѣрваме на църквата. Църквата, това сѫ болнитѣ хора. Ами за спасението?
Ами че туй се хипнотизиралъ въ единъ кръсть, въ иконитѣ.
Нѣма какво да се занимавате съ иконитѣ. Вземе онази мома портрета на любимия си, стиска го, стиска го. Ами тогава, като дойде той самиятъ, тя какво трѣбва да направи? Той идва при нея, портретътъ тя трѣбва да го остави на почетно мѣсто, и да отиде при него, да се разговаря съ него. Ще кажете: „Ами съ иконитѣ, какво?
към беседата >>
И да е затворена вратата ти, азъ ще те намеря, ще влѣза, ще приказвамъ и ще си замина.
И послѣ, когато ще искамъ да пѫтувамъ, ще седна на стола, ще проектирамъ мисълта си къмъ моя приятель, и тъй, както си седя на стола, ще изчезна – хопъ при приятеля си. Поразговарямъ се съ него, и отъ тамъ изчезвамъ. Тъй ще започнатъ въ свѣта съобщенията, нѣма да има трѣнове, параходи и тия газове около тѣхъ, нѣма да има трамваи, дрехитѣ ще бѫдатъ чисти. Тогава ще бѫде една възвишена култура. Ще се минава направо прѣзъ вратата ти, била тя отворена или затворена.
И да е затворена вратата ти, азъ ще те намеря, ще влѣза, ще приказвамъ и ще си замина.
Турцитѣ казватъ: „Аджеибшей“ – т.е. странни работи! Но, тъй ще бѫде. Тогава ще има култура между хората. И тогава хората нѣма да се питатъ, какви ще бѫдатъ отношенията между мѫжете и жените.
към беседата >>
На, двѣ сестри имате, скаратъ се, не могатъ да се споразумеятъ, не могатъ да се спогодятъ, прощаватъ се, но не знаятъ какъ да възстановятъ, да възвърнатъ работата, която сѫ загубили. Защо?
Не мислете, че е тъй лесно да се освободите. Не, не, трѣбва да знаете всички изходни пѫтища. Когато изпаднете въ едно заблуждѣние, то е, както когато сте въ единъ градъ, въ единъ лабиринтъ, и не можете да минете отгдѣто искате, трѣбва да знаете ония улици, които ще тѣ изведатъ. Трѣбва да знаешъ изходния пѫть на живота. Ами че такива заплитания нали имате?
На, двѣ сестри имате, скаратъ се, не могатъ да се споразумеятъ, не могатъ да се спогодятъ, прощаватъ се, но не знаятъ какъ да възстановятъ, да възвърнатъ работата, която сѫ загубили. Защо?
Знаете ли коя е причината? Причината е, че вие още не сте изучили себе си, че човѣкъ едноврѣменно функционира въ три свѣта, има три вида способности, три вида чувства, три вида воля има въ себе си. Има една воля, която функционира въ физическия свѣтъ, една воля, която функционира въ астралния свѣтъ, и една воля, която функционира въ умствения, въ духовния свѣтъ. Човѣкъ има единъ умъ, който функционира въ физическия свѣтъ, втори, който функционира въ умствения свѣтъ и трети, който функционира въ Божествения свѣтъ. Съ вашия физически умъ вие никога не можете да разберетѣ Божественитѣ работи.
към беседата >>
Нѣма какво да се занимавате съ иконитѣ.
Тѣ ще простинатъ! Че нѣма какво да вѣрваме на църквата. Църквата, това сѫ болнитѣ хора. Ами за спасението? Ами че туй се хипнотизиралъ въ единъ кръсть, въ иконитѣ.
Нѣма какво да се занимавате съ иконитѣ.
Вземе онази мома портрета на любимия си, стиска го, стиска го. Ами тогава, като дойде той самиятъ, тя какво трѣбва да направи? Той идва при нея, портретътъ тя трѣбва да го остави на почетно мѣсто, и да отиде при него, да се разговаря съ него. Ще кажете: „Ами съ иконитѣ, какво? “ Ще кажете: „Господь, е дошълъ, ще прощавате, ние не се нуждаемъ отъ иконитѣ, ще идемъ при Бога на работа.
към беседата >>
Турцитѣ казватъ: „Аджеибшей“ – т.е.
Поразговарямъ се съ него, и отъ тамъ изчезвамъ. Тъй ще започнатъ въ свѣта съобщенията, нѣма да има трѣнове, параходи и тия газове около тѣхъ, нѣма да има трамваи, дрехитѣ ще бѫдатъ чисти. Тогава ще бѫде една възвишена култура. Ще се минава направо прѣзъ вратата ти, била тя отворена или затворена. И да е затворена вратата ти, азъ ще те намеря, ще влѣза, ще приказвамъ и ще си замина.
Турцитѣ казватъ: „Аджеибшей“ – т.е.
странни работи! Но, тъй ще бѫде. Тогава ще има култура между хората. И тогава хората нѣма да се питатъ, какви ще бѫдатъ отношенията между мѫжете и жените. Пакъ ще има мѫже и жени, но тѣ ще иматъ отдѣлни апартаменти, нѣма да има плачене.
към беседата >>
Знаете ли коя е причината?
Не, не, трѣбва да знаете всички изходни пѫтища. Когато изпаднете въ едно заблуждѣние, то е, както когато сте въ единъ градъ, въ единъ лабиринтъ, и не можете да минете отгдѣто искате, трѣбва да знаете ония улици, които ще тѣ изведатъ. Трѣбва да знаешъ изходния пѫть на живота. Ами че такива заплитания нали имате? На, двѣ сестри имате, скаратъ се, не могатъ да се споразумеятъ, не могатъ да се спогодятъ, прощаватъ се, но не знаятъ какъ да възстановятъ, да възвърнатъ работата, която сѫ загубили. Защо?
Знаете ли коя е причината?
Причината е, че вие още не сте изучили себе си, че човѣкъ едноврѣменно функционира въ три свѣта, има три вида способности, три вида чувства, три вида воля има въ себе си. Има една воля, която функционира въ физическия свѣтъ, една воля, която функционира въ астралния свѣтъ, и една воля, която функционира въ умствения, въ духовния свѣтъ. Човѣкъ има единъ умъ, който функционира въ физическия свѣтъ, втори, който функционира въ умствения свѣтъ и трети, който функционира въ Божествения свѣтъ. Съ вашия физически умъ вие никога не можете да разберетѣ Божественитѣ работи. Тогава идва нашата теория: че, ако съ нашия умъ не можемъ да схванемъ Божиитѣ работи, тогава защо ни е този умъ?
към беседата >>
Вземе онази мома портрета на любимия си, стиска го, стиска го.
Че нѣма какво да вѣрваме на църквата. Църквата, това сѫ болнитѣ хора. Ами за спасението? Ами че туй се хипнотизиралъ въ единъ кръсть, въ иконитѣ. Нѣма какво да се занимавате съ иконитѣ.
Вземе онази мома портрета на любимия си, стиска го, стиска го.
Ами тогава, като дойде той самиятъ, тя какво трѣбва да направи? Той идва при нея, портретътъ тя трѣбва да го остави на почетно мѣсто, и да отиде при него, да се разговаря съ него. Ще кажете: „Ами съ иконитѣ, какво? “ Ще кажете: „Господь, е дошълъ, ще прощавате, ние не се нуждаемъ отъ иконитѣ, ще идемъ при Бога на работа. На работа ни вика Той, на една свѣщенна работа!
към беседата >>
странни работи!
Тъй ще започнатъ въ свѣта съобщенията, нѣма да има трѣнове, параходи и тия газове около тѣхъ, нѣма да има трамваи, дрехитѣ ще бѫдатъ чисти. Тогава ще бѫде една възвишена култура. Ще се минава направо прѣзъ вратата ти, била тя отворена или затворена. И да е затворена вратата ти, азъ ще те намеря, ще влѣза, ще приказвамъ и ще си замина. Турцитѣ казватъ: „Аджеибшей“ – т.е.
странни работи!
Но, тъй ще бѫде. Тогава ще има култура между хората. И тогава хората нѣма да се питатъ, какви ще бѫдатъ отношенията между мѫжете и жените. Пакъ ще има мѫже и жени, но тѣ ще иматъ отдѣлни апартаменти, нѣма да има плачене. Шестата раса ще бѫде тогава.
към беседата >>
Причината е, че вие още не сте изучили себе си, че човѣкъ едноврѣменно функционира въ три свѣта, има три вида способности, три вида чувства, три вида воля има въ себе си.
Когато изпаднете въ едно заблуждѣние, то е, както когато сте въ единъ градъ, въ единъ лабиринтъ, и не можете да минете отгдѣто искате, трѣбва да знаете ония улици, които ще тѣ изведатъ. Трѣбва да знаешъ изходния пѫть на живота. Ами че такива заплитания нали имате? На, двѣ сестри имате, скаратъ се, не могатъ да се споразумеятъ, не могатъ да се спогодятъ, прощаватъ се, но не знаятъ какъ да възстановятъ, да възвърнатъ работата, която сѫ загубили. Защо? Знаете ли коя е причината?
Причината е, че вие още не сте изучили себе си, че човѣкъ едноврѣменно функционира въ три свѣта, има три вида способности, три вида чувства, три вида воля има въ себе си.
Има една воля, която функционира въ физическия свѣтъ, една воля, която функционира въ астралния свѣтъ, и една воля, която функционира въ умствения, въ духовния свѣтъ. Човѣкъ има единъ умъ, който функционира въ физическия свѣтъ, втори, който функционира въ умствения свѣтъ и трети, който функционира въ Божествения свѣтъ. Съ вашия физически умъ вие никога не можете да разберетѣ Божественитѣ работи. Тогава идва нашата теория: че, ако съ нашия умъ не можемъ да схванемъ Божиитѣ работи, тогава защо ни е този умъ? Ако моятъ умъ може да разбере Божественитѣ работи, защо ми е тогава Христовия умъ?
към беседата >>
Ами тогава, като дойде той самиятъ, тя какво трѣбва да направи?
Църквата, това сѫ болнитѣ хора. Ами за спасението? Ами че туй се хипнотизиралъ въ единъ кръсть, въ иконитѣ. Нѣма какво да се занимавате съ иконитѣ. Вземе онази мома портрета на любимия си, стиска го, стиска го.
Ами тогава, като дойде той самиятъ, тя какво трѣбва да направи?
Той идва при нея, портретътъ тя трѣбва да го остави на почетно мѣсто, и да отиде при него, да се разговаря съ него. Ще кажете: „Ами съ иконитѣ, какво? “ Ще кажете: „Господь, е дошълъ, ще прощавате, ние не се нуждаемъ отъ иконитѣ, ще идемъ при Бога на работа. На работа ни вика Той, на една свѣщенна работа! “
към беседата >>
Но, тъй ще бѫде.
Тогава ще бѫде една възвишена култура. Ще се минава направо прѣзъ вратата ти, била тя отворена или затворена. И да е затворена вратата ти, азъ ще те намеря, ще влѣза, ще приказвамъ и ще си замина. Турцитѣ казватъ: „Аджеибшей“ – т.е. странни работи!
Но, тъй ще бѫде.
Тогава ще има култура между хората. И тогава хората нѣма да се питатъ, какви ще бѫдатъ отношенията между мѫжете и жените. Пакъ ще има мѫже и жени, но тѣ ще иматъ отдѣлни апартаменти, нѣма да има плачене. Шестата раса ще бѫде тогава. Кѫщи ще иматъ пакъ голѣми, градини, всички ще ходятъ, ще се разхождатъ, ще работятъ заедно.
към беседата >>
Има една воля, която функционира въ физическия свѣтъ, една воля, която функционира въ астралния свѣтъ, и една воля, която функционира въ умствения, въ духовния свѣтъ.
Трѣбва да знаешъ изходния пѫть на живота. Ами че такива заплитания нали имате? На, двѣ сестри имате, скаратъ се, не могатъ да се споразумеятъ, не могатъ да се спогодятъ, прощаватъ се, но не знаятъ какъ да възстановятъ, да възвърнатъ работата, която сѫ загубили. Защо? Знаете ли коя е причината? Причината е, че вие още не сте изучили себе си, че човѣкъ едноврѣменно функционира въ три свѣта, има три вида способности, три вида чувства, три вида воля има въ себе си.
Има една воля, която функционира въ физическия свѣтъ, една воля, която функционира въ астралния свѣтъ, и една воля, която функционира въ умствения, въ духовния свѣтъ.
Човѣкъ има единъ умъ, който функционира въ физическия свѣтъ, втори, който функционира въ умствения свѣтъ и трети, който функционира въ Божествения свѣтъ. Съ вашия физически умъ вие никога не можете да разберетѣ Божественитѣ работи. Тогава идва нашата теория: че, ако съ нашия умъ не можемъ да схванемъ Божиитѣ работи, тогава защо ни е този умъ? Ако моятъ умъ може да разбере Божественитѣ работи, защо ми е тогава Христовия умъ? Другъ умъ има, той ни трѣбва.
към беседата >>
Той идва при нея, портретътъ тя трѣбва да го остави на почетно мѣсто, и да отиде при него, да се разговаря съ него.
Ами за спасението? Ами че туй се хипнотизиралъ въ единъ кръсть, въ иконитѣ. Нѣма какво да се занимавате съ иконитѣ. Вземе онази мома портрета на любимия си, стиска го, стиска го. Ами тогава, като дойде той самиятъ, тя какво трѣбва да направи?
Той идва при нея, портретътъ тя трѣбва да го остави на почетно мѣсто, и да отиде при него, да се разговаря съ него.
Ще кажете: „Ами съ иконитѣ, какво? “ Ще кажете: „Господь, е дошълъ, ще прощавате, ние не се нуждаемъ отъ иконитѣ, ще идемъ при Бога на работа. На работа ни вика Той, на една свѣщенна работа! “
към беседата >>
Тогава ще има култура между хората.
Ще се минава направо прѣзъ вратата ти, била тя отворена или затворена. И да е затворена вратата ти, азъ ще те намеря, ще влѣза, ще приказвамъ и ще си замина. Турцитѣ казватъ: „Аджеибшей“ – т.е. странни работи! Но, тъй ще бѫде.
Тогава ще има култура между хората.
И тогава хората нѣма да се питатъ, какви ще бѫдатъ отношенията между мѫжете и жените. Пакъ ще има мѫже и жени, но тѣ ще иматъ отдѣлни апартаменти, нѣма да има плачене. Шестата раса ще бѫде тогава. Кѫщи ще иматъ пакъ голѣми, градини, всички ще ходятъ, ще се разхождатъ, ще работятъ заедно. Въ малко врѣме много ще иматъ, много работа ще свършатъ.
към беседата >>
Човѣкъ има единъ умъ, който функционира въ физическия свѣтъ, втори, който функционира въ умствения свѣтъ и трети, който функционира въ Божествения свѣтъ.
Ами че такива заплитания нали имате? На, двѣ сестри имате, скаратъ се, не могатъ да се споразумеятъ, не могатъ да се спогодятъ, прощаватъ се, но не знаятъ какъ да възстановятъ, да възвърнатъ работата, която сѫ загубили. Защо? Знаете ли коя е причината? Причината е, че вие още не сте изучили себе си, че човѣкъ едноврѣменно функционира въ три свѣта, има три вида способности, три вида чувства, три вида воля има въ себе си. Има една воля, която функционира въ физическия свѣтъ, една воля, която функционира въ астралния свѣтъ, и една воля, която функционира въ умствения, въ духовния свѣтъ.
Човѣкъ има единъ умъ, който функционира въ физическия свѣтъ, втори, който функционира въ умствения свѣтъ и трети, който функционира въ Божествения свѣтъ.
Съ вашия физически умъ вие никога не можете да разберетѣ Божественитѣ работи. Тогава идва нашата теория: че, ако съ нашия умъ не можемъ да схванемъ Божиитѣ работи, тогава защо ни е този умъ? Ако моятъ умъ може да разбере Божественитѣ работи, защо ми е тогава Христовия умъ? Другъ умъ има, той ни трѣбва. Значи, трѣбва да имамъ отъ Христовия умъ, да Го присъединя къмъ моя отгоре, и да взема отъ тия събраните факти, да ги разбера и да ги обсъдя.
към беседата >>
Ще кажете: „Ами съ иконитѣ, какво?
Ами че туй се хипнотизиралъ въ единъ кръсть, въ иконитѣ. Нѣма какво да се занимавате съ иконитѣ. Вземе онази мома портрета на любимия си, стиска го, стиска го. Ами тогава, като дойде той самиятъ, тя какво трѣбва да направи? Той идва при нея, портретътъ тя трѣбва да го остави на почетно мѣсто, и да отиде при него, да се разговаря съ него.
Ще кажете: „Ами съ иконитѣ, какво?
“ Ще кажете: „Господь, е дошълъ, ще прощавате, ние не се нуждаемъ отъ иконитѣ, ще идемъ при Бога на работа. На работа ни вика Той, на една свѣщенна работа! “
към беседата >>
И тогава хората нѣма да се питатъ, какви ще бѫдатъ отношенията между мѫжете и жените.
И да е затворена вратата ти, азъ ще те намеря, ще влѣза, ще приказвамъ и ще си замина. Турцитѣ казватъ: „Аджеибшей“ – т.е. странни работи! Но, тъй ще бѫде. Тогава ще има култура между хората.
И тогава хората нѣма да се питатъ, какви ще бѫдатъ отношенията между мѫжете и жените.
Пакъ ще има мѫже и жени, но тѣ ще иматъ отдѣлни апартаменти, нѣма да има плачене. Шестата раса ще бѫде тогава. Кѫщи ще иматъ пакъ голѣми, градини, всички ще ходятъ, ще се разхождатъ, ще работятъ заедно. Въ малко врѣме много ще иматъ, много работа ще свършатъ. Ще има много врѣме за учение.
към беседата >>
Съ вашия физически умъ вие никога не можете да разберетѣ Божественитѣ работи.
На, двѣ сестри имате, скаратъ се, не могатъ да се споразумеятъ, не могатъ да се спогодятъ, прощаватъ се, но не знаятъ какъ да възстановятъ, да възвърнатъ работата, която сѫ загубили. Защо? Знаете ли коя е причината? Причината е, че вие още не сте изучили себе си, че човѣкъ едноврѣменно функционира въ три свѣта, има три вида способности, три вида чувства, три вида воля има въ себе си. Има една воля, която функционира въ физическия свѣтъ, една воля, която функционира въ астралния свѣтъ, и една воля, която функционира въ умствения, въ духовния свѣтъ. Човѣкъ има единъ умъ, който функционира въ физическия свѣтъ, втори, който функционира въ умствения свѣтъ и трети, който функционира въ Божествения свѣтъ.
Съ вашия физически умъ вие никога не можете да разберетѣ Божественитѣ работи.
Тогава идва нашата теория: че, ако съ нашия умъ не можемъ да схванемъ Божиитѣ работи, тогава защо ни е този умъ? Ако моятъ умъ може да разбере Божественитѣ работи, защо ми е тогава Христовия умъ? Другъ умъ има, той ни трѣбва. Значи, трѣбва да имамъ отъ Христовия умъ, да Го присъединя къмъ моя отгоре, и да взема отъ тия събраните факти, да ги разбера и да ги обсъдя. Сега, като слушате за тия три ума, ще си кажете: „Сложна работа е това тогава!
към беседата >>
“ Ще кажете: „Господь, е дошълъ, ще прощавате, ние не се нуждаемъ отъ иконитѣ, ще идемъ при Бога на работа.
Нѣма какво да се занимавате съ иконитѣ. Вземе онази мома портрета на любимия си, стиска го, стиска го. Ами тогава, като дойде той самиятъ, тя какво трѣбва да направи? Той идва при нея, портретътъ тя трѣбва да го остави на почетно мѣсто, и да отиде при него, да се разговаря съ него. Ще кажете: „Ами съ иконитѣ, какво?
“ Ще кажете: „Господь, е дошълъ, ще прощавате, ние не се нуждаемъ отъ иконитѣ, ще идемъ при Бога на работа.
На работа ни вика Той, на една свѣщенна работа! “
към беседата >>
Пакъ ще има мѫже и жени, но тѣ ще иматъ отдѣлни апартаменти, нѣма да има плачене.
Турцитѣ казватъ: „Аджеибшей“ – т.е. странни работи! Но, тъй ще бѫде. Тогава ще има култура между хората. И тогава хората нѣма да се питатъ, какви ще бѫдатъ отношенията между мѫжете и жените.
Пакъ ще има мѫже и жени, но тѣ ще иматъ отдѣлни апартаменти, нѣма да има плачене.
Шестата раса ще бѫде тогава. Кѫщи ще иматъ пакъ голѣми, градини, всички ще ходятъ, ще се разхождатъ, ще работятъ заедно. Въ малко врѣме много ще иматъ, много работа ще свършатъ. Ще има много врѣме за учение. Ще се разхождатъ не само по земята, но и по слънцето и по луната, и ще правятъ такива опити, каквито и не сѫ помисляли.
към беседата >>
Тогава идва нашата теория: че, ако съ нашия умъ не можемъ да схванемъ Божиитѣ работи, тогава защо ни е този умъ?
Знаете ли коя е причината? Причината е, че вие още не сте изучили себе си, че човѣкъ едноврѣменно функционира въ три свѣта, има три вида способности, три вида чувства, три вида воля има въ себе си. Има една воля, която функционира въ физическия свѣтъ, една воля, която функционира въ астралния свѣтъ, и една воля, която функционира въ умствения, въ духовния свѣтъ. Човѣкъ има единъ умъ, който функционира въ физическия свѣтъ, втори, който функционира въ умствения свѣтъ и трети, който функционира въ Божествения свѣтъ. Съ вашия физически умъ вие никога не можете да разберетѣ Божественитѣ работи.
Тогава идва нашата теория: че, ако съ нашия умъ не можемъ да схванемъ Божиитѣ работи, тогава защо ни е този умъ?
Ако моятъ умъ може да разбере Божественитѣ работи, защо ми е тогава Христовия умъ? Другъ умъ има, той ни трѣбва. Значи, трѣбва да имамъ отъ Христовия умъ, да Го присъединя къмъ моя отгоре, и да взема отъ тия събраните факти, да ги разбера и да ги обсъдя. Сега, като слушате за тия три ума, ще си кажете: „Сложна работа е това тогава! Три ума!
към беседата >>
На работа ни вика Той, на една свѣщенна работа!
Вземе онази мома портрета на любимия си, стиска го, стиска го. Ами тогава, като дойде той самиятъ, тя какво трѣбва да направи? Той идва при нея, портретътъ тя трѣбва да го остави на почетно мѣсто, и да отиде при него, да се разговаря съ него. Ще кажете: „Ами съ иконитѣ, какво? “ Ще кажете: „Господь, е дошълъ, ще прощавате, ние не се нуждаемъ отъ иконитѣ, ще идемъ при Бога на работа.
На работа ни вика Той, на една свѣщенна работа!
“
към беседата >>
Шестата раса ще бѫде тогава.
странни работи! Но, тъй ще бѫде. Тогава ще има култура между хората. И тогава хората нѣма да се питатъ, какви ще бѫдатъ отношенията между мѫжете и жените. Пакъ ще има мѫже и жени, но тѣ ще иматъ отдѣлни апартаменти, нѣма да има плачене.
Шестата раса ще бѫде тогава.
Кѫщи ще иматъ пакъ голѣми, градини, всички ще ходятъ, ще се разхождатъ, ще работятъ заедно. Въ малко врѣме много ще иматъ, много работа ще свършатъ. Ще има много врѣме за учение. Ще се разхождатъ не само по земята, но и по слънцето и по луната, и ще правятъ такива опити, каквито и не сѫ помисляли.
към беседата >>
Ако моятъ умъ може да разбере Божественитѣ работи, защо ми е тогава Христовия умъ?
Причината е, че вие още не сте изучили себе си, че човѣкъ едноврѣменно функционира въ три свѣта, има три вида способности, три вида чувства, три вида воля има въ себе си. Има една воля, която функционира въ физическия свѣтъ, една воля, която функционира въ астралния свѣтъ, и една воля, която функционира въ умствения, въ духовния свѣтъ. Човѣкъ има единъ умъ, който функционира въ физическия свѣтъ, втори, който функционира въ умствения свѣтъ и трети, който функционира въ Божествения свѣтъ. Съ вашия физически умъ вие никога не можете да разберетѣ Божественитѣ работи. Тогава идва нашата теория: че, ако съ нашия умъ не можемъ да схванемъ Божиитѣ работи, тогава защо ни е този умъ?
Ако моятъ умъ може да разбере Божественитѣ работи, защо ми е тогава Христовия умъ?
Другъ умъ има, той ни трѣбва. Значи, трѣбва да имамъ отъ Христовия умъ, да Го присъединя къмъ моя отгоре, и да взема отъ тия събраните факти, да ги разбера и да ги обсъдя. Сега, като слушате за тия три ума, ще си кажете: „Сложна работа е това тогава! Три ума! Ние съ единъ умъ едва се справяме, а съ тритѣ какъ?
към беседата >>
“
Ами тогава, като дойде той самиятъ, тя какво трѣбва да направи? Той идва при нея, портретътъ тя трѣбва да го остави на почетно мѣсто, и да отиде при него, да се разговаря съ него. Ще кажете: „Ами съ иконитѣ, какво? “ Ще кажете: „Господь, е дошълъ, ще прощавате, ние не се нуждаемъ отъ иконитѣ, ще идемъ при Бога на работа. На работа ни вика Той, на една свѣщенна работа!
“
към беседата >>
Кѫщи ще иматъ пакъ голѣми, градини, всички ще ходятъ, ще се разхождатъ, ще работятъ заедно.
Но, тъй ще бѫде. Тогава ще има култура между хората. И тогава хората нѣма да се питатъ, какви ще бѫдатъ отношенията между мѫжете и жените. Пакъ ще има мѫже и жени, но тѣ ще иматъ отдѣлни апартаменти, нѣма да има плачене. Шестата раса ще бѫде тогава.
Кѫщи ще иматъ пакъ голѣми, градини, всички ще ходятъ, ще се разхождатъ, ще работятъ заедно.
Въ малко врѣме много ще иматъ, много работа ще свършатъ. Ще има много врѣме за учение. Ще се разхождатъ не само по земята, но и по слънцето и по луната, и ще правятъ такива опити, каквито и не сѫ помисляли.
към беседата >>
Другъ умъ има, той ни трѣбва.
Има една воля, която функционира въ физическия свѣтъ, една воля, която функционира въ астралния свѣтъ, и една воля, която функционира въ умствения, въ духовния свѣтъ. Човѣкъ има единъ умъ, който функционира въ физическия свѣтъ, втори, който функционира въ умствения свѣтъ и трети, който функционира въ Божествения свѣтъ. Съ вашия физически умъ вие никога не можете да разберетѣ Божественитѣ работи. Тогава идва нашата теория: че, ако съ нашия умъ не можемъ да схванемъ Божиитѣ работи, тогава защо ни е този умъ? Ако моятъ умъ може да разбере Божественитѣ работи, защо ми е тогава Христовия умъ?
Другъ умъ има, той ни трѣбва.
Значи, трѣбва да имамъ отъ Христовия умъ, да Го присъединя къмъ моя отгоре, и да взема отъ тия събраните факти, да ги разбера и да ги обсъдя. Сега, като слушате за тия три ума, ще си кажете: „Сложна работа е това тогава! Три ума! Ние съ единъ умъ едва се справяме, а съ тритѣ какъ? “ Единиятъ умъ той е въ насъ, а Божествениятъ умъ Той е отгоре, ние за Него трѣбва да се държимъ.
към беседата >>
Сега вие, които ме слушате, нѣма да се спрете, да казвате: „Ами тукъ е България, въ свѣта има толкова учени хора!
Сега вие, които ме слушате, нѣма да се спрете, да казвате: „Ами тукъ е България, въ свѣта има толкова учени хора!
“ Питамъ: Кои сѫ ученитѣ хора въ България? – Въ България има натоварени камили. Нѣкой казва: „Ами владиката? “ Не е ученъ човѣкъ той, той е натоварена камила. Натоварили го и пѫшка.
към беседата >>
Въ малко врѣме много ще иматъ, много работа ще свършатъ.
Тогава ще има култура между хората. И тогава хората нѣма да се питатъ, какви ще бѫдатъ отношенията между мѫжете и жените. Пакъ ще има мѫже и жени, но тѣ ще иматъ отдѣлни апартаменти, нѣма да има плачене. Шестата раса ще бѫде тогава. Кѫщи ще иматъ пакъ голѣми, градини, всички ще ходятъ, ще се разхождатъ, ще работятъ заедно.
Въ малко врѣме много ще иматъ, много работа ще свършатъ.
Ще има много врѣме за учение. Ще се разхождатъ не само по земята, но и по слънцето и по луната, и ще правятъ такива опити, каквито и не сѫ помисляли.
към беседата >>
Значи, трѣбва да имамъ отъ Христовия умъ, да Го присъединя къмъ моя отгоре, и да взема отъ тия събраните факти, да ги разбера и да ги обсъдя.
Човѣкъ има единъ умъ, който функционира въ физическия свѣтъ, втори, който функционира въ умствения свѣтъ и трети, който функционира въ Божествения свѣтъ. Съ вашия физически умъ вие никога не можете да разберетѣ Божественитѣ работи. Тогава идва нашата теория: че, ако съ нашия умъ не можемъ да схванемъ Божиитѣ работи, тогава защо ни е този умъ? Ако моятъ умъ може да разбере Божественитѣ работи, защо ми е тогава Христовия умъ? Другъ умъ има, той ни трѣбва.
Значи, трѣбва да имамъ отъ Христовия умъ, да Го присъединя къмъ моя отгоре, и да взема отъ тия събраните факти, да ги разбера и да ги обсъдя.
Сега, като слушате за тия три ума, ще си кажете: „Сложна работа е това тогава! Три ума! Ние съ единъ умъ едва се справяме, а съ тритѣ какъ? “ Единиятъ умъ той е въ насъ, а Божествениятъ умъ Той е отгоре, ние за Него трѣбва да се държимъ. Съ Божественото трѣбва да започнемъ.
към беседата >>
“ Питамъ: Кои сѫ ученитѣ хора въ България?
Сега вие, които ме слушате, нѣма да се спрете, да казвате: „Ами тукъ е България, въ свѣта има толкова учени хора!
“ Питамъ: Кои сѫ ученитѣ хора въ България?
– Въ България има натоварени камили. Нѣкой казва: „Ами владиката? “ Не е ученъ човѣкъ той, той е натоварена камила. Натоварили го и пѫшка. Ние не се нуждаемъ отъ много владици.
към беседата >>
Ще има много врѣме за учение.
И тогава хората нѣма да се питатъ, какви ще бѫдатъ отношенията между мѫжете и жените. Пакъ ще има мѫже и жени, но тѣ ще иматъ отдѣлни апартаменти, нѣма да има плачене. Шестата раса ще бѫде тогава. Кѫщи ще иматъ пакъ голѣми, градини, всички ще ходятъ, ще се разхождатъ, ще работятъ заедно. Въ малко врѣме много ще иматъ, много работа ще свършатъ.
Ще има много врѣме за учение.
Ще се разхождатъ не само по земята, но и по слънцето и по луната, и ще правятъ такива опити, каквито и не сѫ помисляли.
към беседата >>
Сега, като слушате за тия три ума, ще си кажете: „Сложна работа е това тогава!
Съ вашия физически умъ вие никога не можете да разберетѣ Божественитѣ работи. Тогава идва нашата теория: че, ако съ нашия умъ не можемъ да схванемъ Божиитѣ работи, тогава защо ни е този умъ? Ако моятъ умъ може да разбере Божественитѣ работи, защо ми е тогава Христовия умъ? Другъ умъ има, той ни трѣбва. Значи, трѣбва да имамъ отъ Христовия умъ, да Го присъединя къмъ моя отгоре, и да взема отъ тия събраните факти, да ги разбера и да ги обсъдя.
Сега, като слушате за тия три ума, ще си кажете: „Сложна работа е това тогава!
Три ума! Ние съ единъ умъ едва се справяме, а съ тритѣ какъ? “ Единиятъ умъ той е въ насъ, а Божествениятъ умъ Той е отгоре, ние за Него трѣбва да се държимъ. Съ Божественото трѣбва да започнемъ. А другитѣ два ума, това сѫ спомагателни, тѣ сѫ спомагателни средства за човѣшкия животъ.
към беседата >>
– Въ България има натоварени камили.
Сега вие, които ме слушате, нѣма да се спрете, да казвате: „Ами тукъ е България, въ свѣта има толкова учени хора! “ Питамъ: Кои сѫ ученитѣ хора въ България?
– Въ България има натоварени камили.
Нѣкой казва: „Ами владиката? “ Не е ученъ човѣкъ той, той е натоварена камила. Натоварили го и пѫшка. Ние не се нуждаемъ отъ много владици. Насъ ни трѣбва само единъ владика.
към беседата >>
Ще се разхождатъ не само по земята, но и по слънцето и по луната, и ще правятъ такива опити, каквито и не сѫ помисляли.
Пакъ ще има мѫже и жени, но тѣ ще иматъ отдѣлни апартаменти, нѣма да има плачене. Шестата раса ще бѫде тогава. Кѫщи ще иматъ пакъ голѣми, градини, всички ще ходятъ, ще се разхождатъ, ще работятъ заедно. Въ малко врѣме много ще иматъ, много работа ще свършатъ. Ще има много врѣме за учение.
Ще се разхождатъ не само по земята, но и по слънцето и по луната, и ще правятъ такива опити, каквито и не сѫ помисляли.
към беседата >>
Три ума!
Тогава идва нашата теория: че, ако съ нашия умъ не можемъ да схванемъ Божиитѣ работи, тогава защо ни е този умъ? Ако моятъ умъ може да разбере Божественитѣ работи, защо ми е тогава Христовия умъ? Другъ умъ има, той ни трѣбва. Значи, трѣбва да имамъ отъ Христовия умъ, да Го присъединя къмъ моя отгоре, и да взема отъ тия събраните факти, да ги разбера и да ги обсъдя. Сега, като слушате за тия три ума, ще си кажете: „Сложна работа е това тогава!
Три ума!
Ние съ единъ умъ едва се справяме, а съ тритѣ какъ? “ Единиятъ умъ той е въ насъ, а Божествениятъ умъ Той е отгоре, ние за Него трѣбва да се държимъ. Съ Божественото трѣбва да започнемъ. А другитѣ два ума, това сѫ спомагателни, тѣ сѫ спомагателни средства за човѣшкия животъ. И за сърдцето е сѫщото.
към беседата >>
Нѣкой казва: „Ами владиката?
Сега вие, които ме слушате, нѣма да се спрете, да казвате: „Ами тукъ е България, въ свѣта има толкова учени хора! “ Питамъ: Кои сѫ ученитѣ хора въ България? – Въ България има натоварени камили.
Нѣкой казва: „Ами владиката?
“ Не е ученъ човѣкъ той, той е натоварена камила. Натоварили го и пѫшка. Ние не се нуждаемъ отъ много владици. Насъ ни трѣбва само единъ владика. А тѣ, като ни укоряватъ, влизатъ въ едно противорѣчие, то е слѣдующето: тѣ казватъ нѣкой пѫтъ за мене, че съмъ се провъзгласилъ за Христосъ.
към беседата >>
Та, сега едва започваме.
Та, сега едва започваме.
Казвате: „Какъвъ ще бѫде свѣтътъ? “ – Това, което имаме сега, то не е свѣтъ. Отъ тази шеста раса има за сега сѫщества, които живѣятъ тукъ на земята. И сегашнитѣ хора ще влѣземъ въ тази нова култура. Тя е създадена.
към беседата >>
Ние съ единъ умъ едва се справяме, а съ тритѣ какъ?
Ако моятъ умъ може да разбере Божественитѣ работи, защо ми е тогава Христовия умъ? Другъ умъ има, той ни трѣбва. Значи, трѣбва да имамъ отъ Христовия умъ, да Го присъединя къмъ моя отгоре, и да взема отъ тия събраните факти, да ги разбера и да ги обсъдя. Сега, като слушате за тия три ума, ще си кажете: „Сложна работа е това тогава! Три ума!
Ние съ единъ умъ едва се справяме, а съ тритѣ какъ?
“ Единиятъ умъ той е въ насъ, а Божествениятъ умъ Той е отгоре, ние за Него трѣбва да се държимъ. Съ Божественото трѣбва да започнемъ. А другитѣ два ума, това сѫ спомагателни, тѣ сѫ спомагателни средства за човѣшкия животъ. И за сърдцето е сѫщото. И въ Писанието се говори за сърдцето.
към беседата >>
“ Не е ученъ човѣкъ той, той е натоварена камила.
Сега вие, които ме слушате, нѣма да се спрете, да казвате: „Ами тукъ е България, въ свѣта има толкова учени хора! “ Питамъ: Кои сѫ ученитѣ хора въ България? – Въ България има натоварени камили. Нѣкой казва: „Ами владиката?
“ Не е ученъ човѣкъ той, той е натоварена камила.
Натоварили го и пѫшка. Ние не се нуждаемъ отъ много владици. Насъ ни трѣбва само единъ владика. А тѣ, като ни укоряватъ, влизатъ въ едно противорѣчие, то е слѣдующето: тѣ казватъ нѣкой пѫтъ за мене, че съмъ се провъзгласилъ за Христосъ. Че азъ не съмъ се провъзгласилъ, тѣ, владицитѣ сѫ се провъзгласили, тѣ казватъ, че сѫ архиереи.
към беседата >>
Казвате: „Какъвъ ще бѫде свѣтътъ?
Та, сега едва започваме.
Казвате: „Какъвъ ще бѫде свѣтътъ?
“ – Това, което имаме сега, то не е свѣтъ. Отъ тази шеста раса има за сега сѫщества, които живѣятъ тукъ на земята. И сегашнитѣ хора ще влѣземъ въ тази нова култура. Тя е създадена.
към беседата >>
“ Единиятъ умъ той е въ насъ, а Божествениятъ умъ Той е отгоре, ние за Него трѣбва да се държимъ.
Другъ умъ има, той ни трѣбва. Значи, трѣбва да имамъ отъ Христовия умъ, да Го присъединя къмъ моя отгоре, и да взема отъ тия събраните факти, да ги разбера и да ги обсъдя. Сега, като слушате за тия три ума, ще си кажете: „Сложна работа е това тогава! Три ума! Ние съ единъ умъ едва се справяме, а съ тритѣ какъ?
“ Единиятъ умъ той е въ насъ, а Божествениятъ умъ Той е отгоре, ние за Него трѣбва да се държимъ.
Съ Божественото трѣбва да започнемъ. А другитѣ два ума, това сѫ спомагателни, тѣ сѫ спомагателни средства за човѣшкия животъ. И за сърдцето е сѫщото. И въ Писанието се говори за сърдцето. Сегашното сърдце е направено отъ камъкъ.
към беседата >>
Натоварили го и пѫшка.
Сега вие, които ме слушате, нѣма да се спрете, да казвате: „Ами тукъ е България, въ свѣта има толкова учени хора! “ Питамъ: Кои сѫ ученитѣ хора въ България? – Въ България има натоварени камили. Нѣкой казва: „Ами владиката? “ Не е ученъ човѣкъ той, той е натоварена камила.
Натоварили го и пѫшка.
Ние не се нуждаемъ отъ много владици. Насъ ни трѣбва само единъ владика. А тѣ, като ни укоряватъ, влизатъ въ едно противорѣчие, то е слѣдующето: тѣ казватъ нѣкой пѫтъ за мене, че съмъ се провъзгласилъ за Христосъ. Че азъ не съмъ се провъзгласилъ, тѣ, владицитѣ сѫ се провъзгласили, тѣ казватъ, че сѫ архиереи. Архиерей е само Христосъ.
към беседата >>
“ – Това, което имаме сега, то не е свѣтъ.
Та, сега едва започваме. Казвате: „Какъвъ ще бѫде свѣтътъ?
“ – Това, което имаме сега, то не е свѣтъ.
Отъ тази шеста раса има за сега сѫщества, които живѣятъ тукъ на земята. И сегашнитѣ хора ще влѣземъ въ тази нова култура. Тя е създадена.
към беседата >>
Съ Божественото трѣбва да започнемъ.
Значи, трѣбва да имамъ отъ Христовия умъ, да Го присъединя къмъ моя отгоре, и да взема отъ тия събраните факти, да ги разбера и да ги обсъдя. Сега, като слушате за тия три ума, ще си кажете: „Сложна работа е това тогава! Три ума! Ние съ единъ умъ едва се справяме, а съ тритѣ какъ? “ Единиятъ умъ той е въ насъ, а Божествениятъ умъ Той е отгоре, ние за Него трѣбва да се държимъ.
Съ Божественото трѣбва да започнемъ.
А другитѣ два ума, това сѫ спомагателни, тѣ сѫ спомагателни средства за човѣшкия животъ. И за сърдцето е сѫщото. И въ Писанието се говори за сърдцето. Сегашното сърдце е направено отъ камъкъ. Казва се въ Писанието: „Ще имъ отнема каменнитѣ сърдца“.
към беседата >>
Ние не се нуждаемъ отъ много владици.
“ Питамъ: Кои сѫ ученитѣ хора въ България? – Въ България има натоварени камили. Нѣкой казва: „Ами владиката? “ Не е ученъ човѣкъ той, той е натоварена камила. Натоварили го и пѫшка.
Ние не се нуждаемъ отъ много владици.
Насъ ни трѣбва само единъ владика. А тѣ, като ни укоряватъ, влизатъ въ едно противорѣчие, то е слѣдующето: тѣ казватъ нѣкой пѫтъ за мене, че съмъ се провъзгласилъ за Христосъ. Че азъ не съмъ се провъзгласилъ, тѣ, владицитѣ сѫ се провъзгласили, тѣ казватъ, че сѫ архиереи. Архиерей е само Христосъ. Единъ е архиерей, Той е Христосъ.
към беседата >>
Отъ тази шеста раса има за сега сѫщества, които живѣятъ тукъ на земята.
Та, сега едва започваме. Казвате: „Какъвъ ще бѫде свѣтътъ? “ – Това, което имаме сега, то не е свѣтъ.
Отъ тази шеста раса има за сега сѫщества, които живѣятъ тукъ на земята.
И сегашнитѣ хора ще влѣземъ въ тази нова култура. Тя е създадена.
към беседата >>
А другитѣ два ума, това сѫ спомагателни, тѣ сѫ спомагателни средства за човѣшкия животъ.
Сега, като слушате за тия три ума, ще си кажете: „Сложна работа е това тогава! Три ума! Ние съ единъ умъ едва се справяме, а съ тритѣ какъ? “ Единиятъ умъ той е въ насъ, а Божествениятъ умъ Той е отгоре, ние за Него трѣбва да се държимъ. Съ Божественото трѣбва да започнемъ.
А другитѣ два ума, това сѫ спомагателни, тѣ сѫ спомагателни средства за човѣшкия животъ.
И за сърдцето е сѫщото. И въ Писанието се говори за сърдцето. Сегашното сърдце е направено отъ камъкъ. Казва се въ Писанието: „Ще имъ отнема каменнитѣ сърдца“. Нѣма какво да осѫждате нѣкого – каменно му е сърдцето.
към беседата >>
Насъ ни трѣбва само единъ владика.
– Въ България има натоварени камили. Нѣкой казва: „Ами владиката? “ Не е ученъ човѣкъ той, той е натоварена камила. Натоварили го и пѫшка. Ние не се нуждаемъ отъ много владици.
Насъ ни трѣбва само единъ владика.
А тѣ, като ни укоряватъ, влизатъ въ едно противорѣчие, то е слѣдующето: тѣ казватъ нѣкой пѫтъ за мене, че съмъ се провъзгласилъ за Христосъ. Че азъ не съмъ се провъзгласилъ, тѣ, владицитѣ сѫ се провъзгласили, тѣ казватъ, че сѫ архиереи. Архиерей е само Христосъ. Единъ е архиерей, Той е Христосъ. Единъ е архиерей, отъ памти вѣка, ще си признаете и нищо повече.
към беседата >>
И сегашнитѣ хора ще влѣземъ въ тази нова култура.
Та, сега едва започваме. Казвате: „Какъвъ ще бѫде свѣтътъ? “ – Това, което имаме сега, то не е свѣтъ. Отъ тази шеста раса има за сега сѫщества, които живѣятъ тукъ на земята.
И сегашнитѣ хора ще влѣземъ въ тази нова култура.
Тя е създадена.
към беседата >>
И за сърдцето е сѫщото.
Три ума! Ние съ единъ умъ едва се справяме, а съ тритѣ какъ? “ Единиятъ умъ той е въ насъ, а Божествениятъ умъ Той е отгоре, ние за Него трѣбва да се държимъ. Съ Божественото трѣбва да започнемъ. А другитѣ два ума, това сѫ спомагателни, тѣ сѫ спомагателни средства за човѣшкия животъ.
И за сърдцето е сѫщото.
И въ Писанието се говори за сърдцето. Сегашното сърдце е направено отъ камъкъ. Казва се въ Писанието: „Ще имъ отнема каменнитѣ сърдца“. Нѣма какво да осѫждате нѣкого – каменно му е сърдцето. Какъ ще разберешъ свѣта съ туй сърдце?
към беседата >>
А тѣ, като ни укоряватъ, влизатъ въ едно противорѣчие, то е слѣдующето: тѣ казватъ нѣкой пѫтъ за мене, че съмъ се провъзгласилъ за Христосъ.
Нѣкой казва: „Ами владиката? “ Не е ученъ човѣкъ той, той е натоварена камила. Натоварили го и пѫшка. Ние не се нуждаемъ отъ много владици. Насъ ни трѣбва само единъ владика.
А тѣ, като ни укоряватъ, влизатъ въ едно противорѣчие, то е слѣдующето: тѣ казватъ нѣкой пѫтъ за мене, че съмъ се провъзгласилъ за Христосъ.
Че азъ не съмъ се провъзгласилъ, тѣ, владицитѣ сѫ се провъзгласили, тѣ казватъ, че сѫ архиереи. Архиерей е само Христосъ. Единъ е архиерей, Той е Христосъ. Единъ е архиерей, отъ памти вѣка, ще си признаете и нищо повече. Само Той е архиерей, ще си смените одеждитѣ, ще си турите одеждитѣ на ученици.
към беседата >>
Тя е създадена.
Та, сега едва започваме. Казвате: „Какъвъ ще бѫде свѣтътъ? “ – Това, което имаме сега, то не е свѣтъ. Отъ тази шеста раса има за сега сѫщества, които живѣятъ тукъ на земята. И сегашнитѣ хора ще влѣземъ въ тази нова култура.
Тя е създадена.
към беседата >>
И въ Писанието се говори за сърдцето.
Ние съ единъ умъ едва се справяме, а съ тритѣ какъ? “ Единиятъ умъ той е въ насъ, а Божествениятъ умъ Той е отгоре, ние за Него трѣбва да се държимъ. Съ Божественото трѣбва да започнемъ. А другитѣ два ума, това сѫ спомагателни, тѣ сѫ спомагателни средства за човѣшкия животъ. И за сърдцето е сѫщото.
И въ Писанието се говори за сърдцето.
Сегашното сърдце е направено отъ камъкъ. Казва се въ Писанието: „Ще имъ отнема каменнитѣ сърдца“. Нѣма какво да осѫждате нѣкого – каменно му е сърдцето. Какъ ще разберешъ свѣта съ туй сърдце? Съ туй сърдце не можемъ да бѫдемъ щастливи.
към беседата >>
Че азъ не съмъ се провъзгласилъ, тѣ, владицитѣ сѫ се провъзгласили, тѣ казватъ, че сѫ архиереи.
“ Не е ученъ човѣкъ той, той е натоварена камила. Натоварили го и пѫшка. Ние не се нуждаемъ отъ много владици. Насъ ни трѣбва само единъ владика. А тѣ, като ни укоряватъ, влизатъ въ едно противорѣчие, то е слѣдующето: тѣ казватъ нѣкой пѫтъ за мене, че съмъ се провъзгласилъ за Христосъ.
Че азъ не съмъ се провъзгласилъ, тѣ, владицитѣ сѫ се провъзгласили, тѣ казватъ, че сѫ архиереи.
Архиерей е само Христосъ. Единъ е архиерей, Той е Христосъ. Единъ е архиерей, отъ памти вѣка, ще си признаете и нищо повече. Само Той е архиерей, ще си смените одеждитѣ, ще си турите одеждитѣ на ученици. Владиката ще знае, че не е свършилъ нищо.
към беседата >>
Та, християнството въ сегашната си форма е приготовление на хората къмъ този възвишенъ и благороденъ животъ.
Та, християнството въ сегашната си форма е приготовление на хората къмъ този възвишенъ и благороденъ животъ.
Този възвишенъ животъ ще настане между хората, но трѣбва да направимъ извѣстно усилие. Ще има неща, които ще се подложатъ на опитъ, за да нѣма съмнения. Защото, всѣко нещо, което не е опитано, то подлежи на опитъ. Затуй всички трѣбва да се повърнемъ, всички да станемъ млади, млади по умъ, съ свѣтли идеи, млади по сърдце, и млади по воля. Взимамъ това въ най-широка смисълъ – всичко е на младитѣ.
към беседата >>
Сегашното сърдце е направено отъ камъкъ.
“ Единиятъ умъ той е въ насъ, а Божествениятъ умъ Той е отгоре, ние за Него трѣбва да се държимъ. Съ Божественото трѣбва да започнемъ. А другитѣ два ума, това сѫ спомагателни, тѣ сѫ спомагателни средства за човѣшкия животъ. И за сърдцето е сѫщото. И въ Писанието се говори за сърдцето.
Сегашното сърдце е направено отъ камъкъ.
Казва се въ Писанието: „Ще имъ отнема каменнитѣ сърдца“. Нѣма какво да осѫждате нѣкого – каменно му е сърдцето. Какъ ще разберешъ свѣта съ туй сърдце? Съ туй сърдце не можемъ да бѫдемъ щастливи. То е студено, хладно, пълно е само съ снѣгъ, съ лѣдъ, доста гробища, кости има вѫтрѣ въ него.
към беседата >>
Архиерей е само Христосъ.
Натоварили го и пѫшка. Ние не се нуждаемъ отъ много владици. Насъ ни трѣбва само единъ владика. А тѣ, като ни укоряватъ, влизатъ въ едно противорѣчие, то е слѣдующето: тѣ казватъ нѣкой пѫтъ за мене, че съмъ се провъзгласилъ за Христосъ. Че азъ не съмъ се провъзгласилъ, тѣ, владицитѣ сѫ се провъзгласили, тѣ казватъ, че сѫ архиереи.
Архиерей е само Христосъ.
Единъ е архиерей, Той е Христосъ. Единъ е архиерей, отъ памти вѣка, ще си признаете и нищо повече. Само Той е архиерей, ще си смените одеждитѣ, ще си турите одеждитѣ на ученици. Владиката ще знае, че не е свършилъ нищо. Ами че тѣ още не могатъ да свалятъ ремъцитѣ отъ обущата на единъ окултенъ ученикъ, а ще оправятъ България!
към беседата >>
Този възвишенъ животъ ще настане между хората, но трѣбва да направимъ извѣстно усилие.
Та, християнството въ сегашната си форма е приготовление на хората къмъ този възвишенъ и благороденъ животъ.
Този възвишенъ животъ ще настане между хората, но трѣбва да направимъ извѣстно усилие.
Ще има неща, които ще се подложатъ на опитъ, за да нѣма съмнения. Защото, всѣко нещо, което не е опитано, то подлежи на опитъ. Затуй всички трѣбва да се повърнемъ, всички да станемъ млади, млади по умъ, съ свѣтли идеи, млади по сърдце, и млади по воля. Взимамъ това въ най-широка смисълъ – всичко е на младитѣ. Затуй казва Христосъ: „На такива е Царството Божие – на младитѣ, на дѣцата“.
към беседата >>
Казва се въ Писанието: „Ще имъ отнема каменнитѣ сърдца“.
Съ Божественото трѣбва да започнемъ. А другитѣ два ума, това сѫ спомагателни, тѣ сѫ спомагателни средства за човѣшкия животъ. И за сърдцето е сѫщото. И въ Писанието се говори за сърдцето. Сегашното сърдце е направено отъ камъкъ.
Казва се въ Писанието: „Ще имъ отнема каменнитѣ сърдца“.
Нѣма какво да осѫждате нѣкого – каменно му е сърдцето. Какъ ще разберешъ свѣта съ туй сърдце? Съ туй сърдце не можемъ да бѫдемъ щастливи. То е студено, хладно, пълно е само съ снѣгъ, съ лѣдъ, доста гробища, кости има вѫтрѣ въ него. Е, питамъ: При такова едно състояние какъ можете да бѫдете щастливи?
към беседата >>
Единъ е архиерей, Той е Христосъ.
Ние не се нуждаемъ отъ много владици. Насъ ни трѣбва само единъ владика. А тѣ, като ни укоряватъ, влизатъ въ едно противорѣчие, то е слѣдующето: тѣ казватъ нѣкой пѫтъ за мене, че съмъ се провъзгласилъ за Христосъ. Че азъ не съмъ се провъзгласилъ, тѣ, владицитѣ сѫ се провъзгласили, тѣ казватъ, че сѫ архиереи. Архиерей е само Христосъ.
Единъ е архиерей, Той е Христосъ.
Единъ е архиерей, отъ памти вѣка, ще си признаете и нищо повече. Само Той е архиерей, ще си смените одеждитѣ, ще си турите одеждитѣ на ученици. Владиката ще знае, че не е свършилъ нищо. Ами че тѣ още не могатъ да свалятъ ремъцитѣ отъ обущата на единъ окултенъ ученикъ, а ще оправятъ България! Какъ ще я оправятъ?
към беседата >>
Ще има неща, които ще се подложатъ на опитъ, за да нѣма съмнения.
Та, християнството въ сегашната си форма е приготовление на хората къмъ този възвишенъ и благороденъ животъ. Този възвишенъ животъ ще настане между хората, но трѣбва да направимъ извѣстно усилие.
Ще има неща, които ще се подложатъ на опитъ, за да нѣма съмнения.
Защото, всѣко нещо, което не е опитано, то подлежи на опитъ. Затуй всички трѣбва да се повърнемъ, всички да станемъ млади, млади по умъ, съ свѣтли идеи, млади по сърдце, и млади по воля. Взимамъ това въ най-широка смисълъ – всичко е на младитѣ. Затуй казва Христосъ: „На такива е Царството Божие – на младитѣ, на дѣцата“. Всички трѣбва да бѫдемъ Божествени дѣца.
към беседата >>
Нѣма какво да осѫждате нѣкого – каменно му е сърдцето.
А другитѣ два ума, това сѫ спомагателни, тѣ сѫ спомагателни средства за човѣшкия животъ. И за сърдцето е сѫщото. И въ Писанието се говори за сърдцето. Сегашното сърдце е направено отъ камъкъ. Казва се въ Писанието: „Ще имъ отнема каменнитѣ сърдца“.
Нѣма какво да осѫждате нѣкого – каменно му е сърдцето.
Какъ ще разберешъ свѣта съ туй сърдце? Съ туй сърдце не можемъ да бѫдемъ щастливи. То е студено, хладно, пълно е само съ снѣгъ, съ лѣдъ, доста гробища, кости има вѫтрѣ въ него. Е, питамъ: При такова едно състояние какъ можете да бѫдете щастливи? И казвамъ: „Това сърдце ще имъ се отнеме, ще имъ се даде друго едно сърдце по-пластично.“ Но, да се повърнемъ къмъ чисто практическата страна, къмъ страната, която вие можете да разберете при сегашните условия.
към беседата >>
Единъ е архиерей, отъ памти вѣка, ще си признаете и нищо повече.
Насъ ни трѣбва само единъ владика. А тѣ, като ни укоряватъ, влизатъ въ едно противорѣчие, то е слѣдующето: тѣ казватъ нѣкой пѫтъ за мене, че съмъ се провъзгласилъ за Христосъ. Че азъ не съмъ се провъзгласилъ, тѣ, владицитѣ сѫ се провъзгласили, тѣ казватъ, че сѫ архиереи. Архиерей е само Христосъ. Единъ е архиерей, Той е Христосъ.
Единъ е архиерей, отъ памти вѣка, ще си признаете и нищо повече.
Само Той е архиерей, ще си смените одеждитѣ, ще си турите одеждитѣ на ученици. Владиката ще знае, че не е свършилъ нищо. Ами че тѣ още не могатъ да свалятъ ремъцитѣ отъ обущата на единъ окултенъ ученикъ, а ще оправятъ България! Какъ ще я оправятъ? Казвате: „Ще излѣзатъ между народа да му говорятъ, да проповѣдватъ“.
към беседата >>
Защото, всѣко нещо, което не е опитано, то подлежи на опитъ.
Та, християнството въ сегашната си форма е приготовление на хората къмъ този възвишенъ и благороденъ животъ. Този възвишенъ животъ ще настане между хората, но трѣбва да направимъ извѣстно усилие. Ще има неща, които ще се подложатъ на опитъ, за да нѣма съмнения.
Защото, всѣко нещо, което не е опитано, то подлежи на опитъ.
Затуй всички трѣбва да се повърнемъ, всички да станемъ млади, млади по умъ, съ свѣтли идеи, млади по сърдце, и млади по воля. Взимамъ това въ най-широка смисълъ – всичко е на младитѣ. Затуй казва Христосъ: „На такива е Царството Божие – на младитѣ, на дѣцата“. Всички трѣбва да бѫдемъ Божествени дѣца. Всѣко съмнѣние, всички тия раздори ще ги оставимъ настрана, и ще работимъ, защото има сили у насъ, които не сѫ засегнати.
към беседата >>
Какъ ще разберешъ свѣта съ туй сърдце?
И за сърдцето е сѫщото. И въ Писанието се говори за сърдцето. Сегашното сърдце е направено отъ камъкъ. Казва се въ Писанието: „Ще имъ отнема каменнитѣ сърдца“. Нѣма какво да осѫждате нѣкого – каменно му е сърдцето.
Какъ ще разберешъ свѣта съ туй сърдце?
Съ туй сърдце не можемъ да бѫдемъ щастливи. То е студено, хладно, пълно е само съ снѣгъ, съ лѣдъ, доста гробища, кости има вѫтрѣ въ него. Е, питамъ: При такова едно състояние какъ можете да бѫдете щастливи? И казвамъ: „Това сърдце ще имъ се отнеме, ще имъ се даде друго едно сърдце по-пластично.“ Но, да се повърнемъ къмъ чисто практическата страна, къмъ страната, която вие можете да разберете при сегашните условия. Да допуснемъ сега, че вие се намирате въ едно затруднение въ живота.
към беседата >>
Само Той е архиерей, ще си смените одеждитѣ, ще си турите одеждитѣ на ученици.
А тѣ, като ни укоряватъ, влизатъ въ едно противорѣчие, то е слѣдующето: тѣ казватъ нѣкой пѫтъ за мене, че съмъ се провъзгласилъ за Христосъ. Че азъ не съмъ се провъзгласилъ, тѣ, владицитѣ сѫ се провъзгласили, тѣ казватъ, че сѫ архиереи. Архиерей е само Христосъ. Единъ е архиерей, Той е Христосъ. Единъ е архиерей, отъ памти вѣка, ще си признаете и нищо повече.
Само Той е архиерей, ще си смените одеждитѣ, ще си турите одеждитѣ на ученици.
Владиката ще знае, че не е свършилъ нищо. Ами че тѣ още не могатъ да свалятъ ремъцитѣ отъ обущата на единъ окултенъ ученикъ, а ще оправятъ България! Какъ ще я оправятъ? Казвате: „Ще излѣзатъ между народа да му говорятъ, да проповѣдватъ“. Единъ владика ще излѣзе.
към беседата >>
Затуй всички трѣбва да се повърнемъ, всички да станемъ млади, млади по умъ, съ свѣтли идеи, млади по сърдце, и млади по воля.
Та, християнството въ сегашната си форма е приготовление на хората къмъ този възвишенъ и благороденъ животъ. Този възвишенъ животъ ще настане между хората, но трѣбва да направимъ извѣстно усилие. Ще има неща, които ще се подложатъ на опитъ, за да нѣма съмнения. Защото, всѣко нещо, което не е опитано, то подлежи на опитъ.
Затуй всички трѣбва да се повърнемъ, всички да станемъ млади, млади по умъ, съ свѣтли идеи, млади по сърдце, и млади по воля.
Взимамъ това въ най-широка смисълъ – всичко е на младитѣ. Затуй казва Христосъ: „На такива е Царството Божие – на младитѣ, на дѣцата“. Всички трѣбва да бѫдемъ Божествени дѣца. Всѣко съмнѣние, всички тия раздори ще ги оставимъ настрана, и ще работимъ, защото има сили у насъ, които не сѫ засегнати. Единъ день, въ новата култура, ще дойде друго гориво, освѣтлението ще става по другъ начинъ, храната ще се добива по другъ начинъ.
към беседата >>
Съ туй сърдце не можемъ да бѫдемъ щастливи.
И въ Писанието се говори за сърдцето. Сегашното сърдце е направено отъ камъкъ. Казва се въ Писанието: „Ще имъ отнема каменнитѣ сърдца“. Нѣма какво да осѫждате нѣкого – каменно му е сърдцето. Какъ ще разберешъ свѣта съ туй сърдце?
Съ туй сърдце не можемъ да бѫдемъ щастливи.
То е студено, хладно, пълно е само съ снѣгъ, съ лѣдъ, доста гробища, кости има вѫтрѣ въ него. Е, питамъ: При такова едно състояние какъ можете да бѫдете щастливи? И казвамъ: „Това сърдце ще имъ се отнеме, ще имъ се даде друго едно сърдце по-пластично.“ Но, да се повърнемъ къмъ чисто практическата страна, къмъ страната, която вие можете да разберете при сегашните условия. Да допуснемъ сега, че вие се намирате въ едно затруднение въ живота. Отъ какво произтича затруднението?
към беседата >>
Владиката ще знае, че не е свършилъ нищо.
Че азъ не съмъ се провъзгласилъ, тѣ, владицитѣ сѫ се провъзгласили, тѣ казватъ, че сѫ архиереи. Архиерей е само Христосъ. Единъ е архиерей, Той е Христосъ. Единъ е архиерей, отъ памти вѣка, ще си признаете и нищо повече. Само Той е архиерей, ще си смените одеждитѣ, ще си турите одеждитѣ на ученици.
Владиката ще знае, че не е свършилъ нищо.
Ами че тѣ още не могатъ да свалятъ ремъцитѣ отъ обущата на единъ окултенъ ученикъ, а ще оправятъ България! Какъ ще я оправятъ? Казвате: „Ще излѣзатъ между народа да му говорятъ, да проповѣдватъ“. Единъ владика ще излѣзе. Е, какво ще каже на този народъ?
към беседата >>
Взимамъ това въ най-широка смисълъ – всичко е на младитѣ.
Та, християнството въ сегашната си форма е приготовление на хората къмъ този възвишенъ и благороденъ животъ. Този възвишенъ животъ ще настане между хората, но трѣбва да направимъ извѣстно усилие. Ще има неща, които ще се подложатъ на опитъ, за да нѣма съмнения. Защото, всѣко нещо, което не е опитано, то подлежи на опитъ. Затуй всички трѣбва да се повърнемъ, всички да станемъ млади, млади по умъ, съ свѣтли идеи, млади по сърдце, и млади по воля.
Взимамъ това въ най-широка смисълъ – всичко е на младитѣ.
Затуй казва Христосъ: „На такива е Царството Божие – на младитѣ, на дѣцата“. Всички трѣбва да бѫдемъ Божествени дѣца. Всѣко съмнѣние, всички тия раздори ще ги оставимъ настрана, и ще работимъ, защото има сили у насъ, които не сѫ засегнати. Единъ день, въ новата култура, ще дойде друго гориво, освѣтлението ще става по другъ начинъ, храната ще се добива по другъ начинъ. Това сѫ все задачи за шестата раса.
към беседата >>
То е студено, хладно, пълно е само съ снѣгъ, съ лѣдъ, доста гробища, кости има вѫтрѣ въ него.
Сегашното сърдце е направено отъ камъкъ. Казва се въ Писанието: „Ще имъ отнема каменнитѣ сърдца“. Нѣма какво да осѫждате нѣкого – каменно му е сърдцето. Какъ ще разберешъ свѣта съ туй сърдце? Съ туй сърдце не можемъ да бѫдемъ щастливи.
То е студено, хладно, пълно е само съ снѣгъ, съ лѣдъ, доста гробища, кости има вѫтрѣ въ него.
Е, питамъ: При такова едно състояние какъ можете да бѫдете щастливи? И казвамъ: „Това сърдце ще имъ се отнеме, ще имъ се даде друго едно сърдце по-пластично.“ Но, да се повърнемъ къмъ чисто практическата страна, къмъ страната, която вие можете да разберете при сегашните условия. Да допуснемъ сега, че вие се намирате въ едно затруднение въ живота. Отъ какво произтича затруднението? Всѣко затруднение произтича отъ неразбиране на ония съотношения, които сѫществуватъ между нещата въ природата, и вие, живите сѫщества, които стоите тамъ.
към беседата >>
Ами че тѣ още не могатъ да свалятъ ремъцитѣ отъ обущата на единъ окултенъ ученикъ, а ще оправятъ България!
Архиерей е само Христосъ. Единъ е архиерей, Той е Христосъ. Единъ е архиерей, отъ памти вѣка, ще си признаете и нищо повече. Само Той е архиерей, ще си смените одеждитѣ, ще си турите одеждитѣ на ученици. Владиката ще знае, че не е свършилъ нищо.
Ами че тѣ още не могатъ да свалятъ ремъцитѣ отъ обущата на единъ окултенъ ученикъ, а ще оправятъ България!
Какъ ще я оправятъ? Казвате: „Ще излѣзатъ между народа да му говорятъ, да проповѣдватъ“. Единъ владика ще излѣзе. Е, какво ще каже на този народъ? Нѣкой отъ народа ще му каже: „Дѣдо владика, имамъ болно дѣте“.
към беседата >>
Затуй казва Христосъ: „На такива е Царството Божие – на младитѣ, на дѣцата“.
Този възвишенъ животъ ще настане между хората, но трѣбва да направимъ извѣстно усилие. Ще има неща, които ще се подложатъ на опитъ, за да нѣма съмнения. Защото, всѣко нещо, което не е опитано, то подлежи на опитъ. Затуй всички трѣбва да се повърнемъ, всички да станемъ млади, млади по умъ, съ свѣтли идеи, млади по сърдце, и млади по воля. Взимамъ това въ най-широка смисълъ – всичко е на младитѣ.
Затуй казва Христосъ: „На такива е Царството Божие – на младитѣ, на дѣцата“.
Всички трѣбва да бѫдемъ Божествени дѣца. Всѣко съмнѣние, всички тия раздори ще ги оставимъ настрана, и ще работимъ, защото има сили у насъ, които не сѫ засегнати. Единъ день, въ новата култура, ще дойде друго гориво, освѣтлението ще става по другъ начинъ, храната ще се добива по другъ начинъ. Това сѫ все задачи за шестата раса. И тя си има своя програма, ще внесе нещо ново за човѣчеството.
към беседата >>
Е, питамъ: При такова едно състояние какъ можете да бѫдете щастливи?
Казва се въ Писанието: „Ще имъ отнема каменнитѣ сърдца“. Нѣма какво да осѫждате нѣкого – каменно му е сърдцето. Какъ ще разберешъ свѣта съ туй сърдце? Съ туй сърдце не можемъ да бѫдемъ щастливи. То е студено, хладно, пълно е само съ снѣгъ, съ лѣдъ, доста гробища, кости има вѫтрѣ въ него.
Е, питамъ: При такова едно състояние какъ можете да бѫдете щастливи?
И казвамъ: „Това сърдце ще имъ се отнеме, ще имъ се даде друго едно сърдце по-пластично.“ Но, да се повърнемъ къмъ чисто практическата страна, къмъ страната, която вие можете да разберете при сегашните условия. Да допуснемъ сега, че вие се намирате въ едно затруднение въ живота. Отъ какво произтича затруднението? Всѣко затруднение произтича отъ неразбиране на ония съотношения, които сѫществуватъ между нещата въ природата, и вие, живите сѫщества, които стоите тамъ. Запримѣръ, ако седите на брега на една рѣка, и мислите, че ще можете да я прѣбродите, нѣма опасность, но, щомъ влезете въ нея, тя ви задига, и почва да ви носи.
към беседата >>
Какъ ще я оправятъ?
Единъ е архиерей, Той е Христосъ. Единъ е архиерей, отъ памти вѣка, ще си признаете и нищо повече. Само Той е архиерей, ще си смените одеждитѣ, ще си турите одеждитѣ на ученици. Владиката ще знае, че не е свършилъ нищо. Ами че тѣ още не могатъ да свалятъ ремъцитѣ отъ обущата на единъ окултенъ ученикъ, а ще оправятъ България!
Какъ ще я оправятъ?
Казвате: „Ще излѣзатъ между народа да му говорятъ, да проповѣдватъ“. Единъ владика ще излѣзе. Е, какво ще каже на този народъ? Нѣкой отъ народа ще му каже: „Дѣдо владика, имамъ болно дѣте“. Е, викайте лѣкаря!
към беседата >>
Всички трѣбва да бѫдемъ Божествени дѣца.
Ще има неща, които ще се подложатъ на опитъ, за да нѣма съмнения. Защото, всѣко нещо, което не е опитано, то подлежи на опитъ. Затуй всички трѣбва да се повърнемъ, всички да станемъ млади, млади по умъ, съ свѣтли идеи, млади по сърдце, и млади по воля. Взимамъ това въ най-широка смисълъ – всичко е на младитѣ. Затуй казва Христосъ: „На такива е Царството Божие – на младитѣ, на дѣцата“.
Всички трѣбва да бѫдемъ Божествени дѣца.
Всѣко съмнѣние, всички тия раздори ще ги оставимъ настрана, и ще работимъ, защото има сили у насъ, които не сѫ засегнати. Единъ день, въ новата култура, ще дойде друго гориво, освѣтлението ще става по другъ начинъ, храната ще се добива по другъ начинъ. Това сѫ все задачи за шестата раса. И тя си има своя програма, ще внесе нещо ново за човѣчеството. Нейната култура въ сравнение съ настоящата, ще бѫде култура на истинско братство.
към беседата >>
И казвамъ: „Това сърдце ще имъ се отнеме, ще имъ се даде друго едно сърдце по-пластично.“ Но, да се повърнемъ къмъ чисто практическата страна, къмъ страната, която вие можете да разберете при сегашните условия.
Нѣма какво да осѫждате нѣкого – каменно му е сърдцето. Какъ ще разберешъ свѣта съ туй сърдце? Съ туй сърдце не можемъ да бѫдемъ щастливи. То е студено, хладно, пълно е само съ снѣгъ, съ лѣдъ, доста гробища, кости има вѫтрѣ въ него. Е, питамъ: При такова едно състояние какъ можете да бѫдете щастливи?
И казвамъ: „Това сърдце ще имъ се отнеме, ще имъ се даде друго едно сърдце по-пластично.“ Но, да се повърнемъ къмъ чисто практическата страна, къмъ страната, която вие можете да разберете при сегашните условия.
Да допуснемъ сега, че вие се намирате въ едно затруднение въ живота. Отъ какво произтича затруднението? Всѣко затруднение произтича отъ неразбиране на ония съотношения, които сѫществуватъ между нещата въ природата, и вие, живите сѫщества, които стоите тамъ. Запримѣръ, ако седите на брега на една рѣка, и мислите, че ще можете да я прѣбродите, нѣма опасность, но, щомъ влезете въ нея, тя ви задига, и почва да ви носи. Вие се уплашвате, и почвате да викате, ще дойде нѣкой да ви извади.
към беседата >>
Казвате: „Ще излѣзатъ между народа да му говорятъ, да проповѣдватъ“.
Единъ е архиерей, отъ памти вѣка, ще си признаете и нищо повече. Само Той е архиерей, ще си смените одеждитѣ, ще си турите одеждитѣ на ученици. Владиката ще знае, че не е свършилъ нищо. Ами че тѣ още не могатъ да свалятъ ремъцитѣ отъ обущата на единъ окултенъ ученикъ, а ще оправятъ България! Какъ ще я оправятъ?
Казвате: „Ще излѣзатъ между народа да му говорятъ, да проповѣдватъ“.
Единъ владика ще излѣзе. Е, какво ще каже на този народъ? Нѣкой отъ народа ще му каже: „Дѣдо владика, имамъ болно дѣте“. Е, викайте лѣкаря! Другъ ще дойде: „Дѣдо владика, имамъ нужда отъ пари“.
към беседата >>
Всѣко съмнѣние, всички тия раздори ще ги оставимъ настрана, и ще работимъ, защото има сили у насъ, които не сѫ засегнати.
Защото, всѣко нещо, което не е опитано, то подлежи на опитъ. Затуй всички трѣбва да се повърнемъ, всички да станемъ млади, млади по умъ, съ свѣтли идеи, млади по сърдце, и млади по воля. Взимамъ това въ най-широка смисълъ – всичко е на младитѣ. Затуй казва Христосъ: „На такива е Царството Божие – на младитѣ, на дѣцата“. Всички трѣбва да бѫдемъ Божествени дѣца.
Всѣко съмнѣние, всички тия раздори ще ги оставимъ настрана, и ще работимъ, защото има сили у насъ, които не сѫ засегнати.
Единъ день, въ новата култура, ще дойде друго гориво, освѣтлението ще става по другъ начинъ, храната ще се добива по другъ начинъ. Това сѫ все задачи за шестата раса. И тя си има своя програма, ще внесе нещо ново за човѣчеството. Нейната култура въ сравнение съ настоящата, ще бѫде култура на истинско братство.
към беседата >>
Да допуснемъ сега, че вие се намирате въ едно затруднение въ живота.
Какъ ще разберешъ свѣта съ туй сърдце? Съ туй сърдце не можемъ да бѫдемъ щастливи. То е студено, хладно, пълно е само съ снѣгъ, съ лѣдъ, доста гробища, кости има вѫтрѣ въ него. Е, питамъ: При такова едно състояние какъ можете да бѫдете щастливи? И казвамъ: „Това сърдце ще имъ се отнеме, ще имъ се даде друго едно сърдце по-пластично.“ Но, да се повърнемъ къмъ чисто практическата страна, къмъ страната, която вие можете да разберете при сегашните условия.
Да допуснемъ сега, че вие се намирате въ едно затруднение въ живота.
Отъ какво произтича затруднението? Всѣко затруднение произтича отъ неразбиране на ония съотношения, които сѫществуватъ между нещата въ природата, и вие, живите сѫщества, които стоите тамъ. Запримѣръ, ако седите на брега на една рѣка, и мислите, че ще можете да я прѣбродите, нѣма опасность, но, щомъ влезете въ нея, тя ви задига, и почва да ви носи. Вие се уплашвате, и почвате да викате, ще дойде нѣкой да ви извади. Ако сте умни, когато дойде да прѣброждате тази рѣка, вие ще забиете на брѣга единъ голѣмъ колецъ, ще завържете едно голѣмо дебѣло въже за него, и вие ще се завържете съ въжето, и полека-лека ще правите сондажъ да минете рѣката.
към беседата >>
Единъ владика ще излѣзе.
Само Той е архиерей, ще си смените одеждитѣ, ще си турите одеждитѣ на ученици. Владиката ще знае, че не е свършилъ нищо. Ами че тѣ още не могатъ да свалятъ ремъцитѣ отъ обущата на единъ окултенъ ученикъ, а ще оправятъ България! Какъ ще я оправятъ? Казвате: „Ще излѣзатъ между народа да му говорятъ, да проповѣдватъ“.
Единъ владика ще излѣзе.
Е, какво ще каже на този народъ? Нѣкой отъ народа ще му каже: „Дѣдо владика, имамъ болно дѣте“. Е, викайте лѣкаря! Другъ ще дойде: „Дѣдо владика, имамъ нужда отъ пари“. – Е, има банкери!
към беседата >>
Единъ день, въ новата култура, ще дойде друго гориво, освѣтлението ще става по другъ начинъ, храната ще се добива по другъ начинъ.
Затуй всички трѣбва да се повърнемъ, всички да станемъ млади, млади по умъ, съ свѣтли идеи, млади по сърдце, и млади по воля. Взимамъ това въ най-широка смисълъ – всичко е на младитѣ. Затуй казва Христосъ: „На такива е Царството Божие – на младитѣ, на дѣцата“. Всички трѣбва да бѫдемъ Божествени дѣца. Всѣко съмнѣние, всички тия раздори ще ги оставимъ настрана, и ще работимъ, защото има сили у насъ, които не сѫ засегнати.
Единъ день, въ новата култура, ще дойде друго гориво, освѣтлението ще става по другъ начинъ, храната ще се добива по другъ начинъ.
Това сѫ все задачи за шестата раса. И тя си има своя програма, ще внесе нещо ново за човѣчеството. Нейната култура въ сравнение съ настоящата, ще бѫде култура на истинско братство.
към беседата >>
Отъ какво произтича затруднението?
Съ туй сърдце не можемъ да бѫдемъ щастливи. То е студено, хладно, пълно е само съ снѣгъ, съ лѣдъ, доста гробища, кости има вѫтрѣ въ него. Е, питамъ: При такова едно състояние какъ можете да бѫдете щастливи? И казвамъ: „Това сърдце ще имъ се отнеме, ще имъ се даде друго едно сърдце по-пластично.“ Но, да се повърнемъ къмъ чисто практическата страна, къмъ страната, която вие можете да разберете при сегашните условия. Да допуснемъ сега, че вие се намирате въ едно затруднение въ живота.
Отъ какво произтича затруднението?
Всѣко затруднение произтича отъ неразбиране на ония съотношения, които сѫществуватъ между нещата въ природата, и вие, живите сѫщества, които стоите тамъ. Запримѣръ, ако седите на брега на една рѣка, и мислите, че ще можете да я прѣбродите, нѣма опасность, но, щомъ влезете въ нея, тя ви задига, и почва да ви носи. Вие се уплашвате, и почвате да викате, ще дойде нѣкой да ви извади. Ако сте умни, когато дойде да прѣброждате тази рѣка, вие ще забиете на брѣга единъ голѣмъ колецъ, ще завържете едно голѣмо дебѣло въже за него, и вие ще се завържете съ въжето, и полека-лека ще правите сондажъ да минете рѣката. Ако рѣката е дълбока, ще се върнете назадъ.
към беседата >>
Е, какво ще каже на този народъ?
Владиката ще знае, че не е свършилъ нищо. Ами че тѣ още не могатъ да свалятъ ремъцитѣ отъ обущата на единъ окултенъ ученикъ, а ще оправятъ България! Какъ ще я оправятъ? Казвате: „Ще излѣзатъ между народа да му говорятъ, да проповѣдватъ“. Единъ владика ще излѣзе.
Е, какво ще каже на този народъ?
Нѣкой отъ народа ще му каже: „Дѣдо владика, имамъ болно дѣте“. Е, викайте лѣкаря! Другъ ще дойде: „Дѣдо владика, имамъ нужда отъ пари“. – Е, има банкери! Не не ставай такъвъ владика!
към беседата >>
Това сѫ все задачи за шестата раса.
Взимамъ това въ най-широка смисълъ – всичко е на младитѣ. Затуй казва Христосъ: „На такива е Царството Божие – на младитѣ, на дѣцата“. Всички трѣбва да бѫдемъ Божествени дѣца. Всѣко съмнѣние, всички тия раздори ще ги оставимъ настрана, и ще работимъ, защото има сили у насъ, които не сѫ засегнати. Единъ день, въ новата култура, ще дойде друго гориво, освѣтлението ще става по другъ начинъ, храната ще се добива по другъ начинъ.
Това сѫ все задачи за шестата раса.
И тя си има своя програма, ще внесе нещо ново за човѣчеството. Нейната култура въ сравнение съ настоящата, ще бѫде култура на истинско братство.
към беседата >>
Всѣко затруднение произтича отъ неразбиране на ония съотношения, които сѫществуватъ между нещата въ природата, и вие, живите сѫщества, които стоите тамъ.
То е студено, хладно, пълно е само съ снѣгъ, съ лѣдъ, доста гробища, кости има вѫтрѣ въ него. Е, питамъ: При такова едно състояние какъ можете да бѫдете щастливи? И казвамъ: „Това сърдце ще имъ се отнеме, ще имъ се даде друго едно сърдце по-пластично.“ Но, да се повърнемъ къмъ чисто практическата страна, къмъ страната, която вие можете да разберете при сегашните условия. Да допуснемъ сега, че вие се намирате въ едно затруднение въ живота. Отъ какво произтича затруднението?
Всѣко затруднение произтича отъ неразбиране на ония съотношения, които сѫществуватъ между нещата въ природата, и вие, живите сѫщества, които стоите тамъ.
Запримѣръ, ако седите на брега на една рѣка, и мислите, че ще можете да я прѣбродите, нѣма опасность, но, щомъ влезете въ нея, тя ви задига, и почва да ви носи. Вие се уплашвате, и почвате да викате, ще дойде нѣкой да ви извади. Ако сте умни, когато дойде да прѣброждате тази рѣка, вие ще забиете на брѣга единъ голѣмъ колецъ, ще завържете едно голѣмо дебѣло въже за него, и вие ще се завържете съ въжето, и полека-лека ще правите сондажъ да минете рѣката. Ако рѣката е дълбока, ще се върнете назадъ. Сега, при всички неблагоприятни условия, въ които се намираме въ живота, трѣбва да имаме едно въже, а то е умътъ, то е човѣшкиятъ умъ, за него трѣбва да се държимъ.
към беседата >>
Нѣкой отъ народа ще му каже: „Дѣдо владика, имамъ болно дѣте“.
Ами че тѣ още не могатъ да свалятъ ремъцитѣ отъ обущата на единъ окултенъ ученикъ, а ще оправятъ България! Какъ ще я оправятъ? Казвате: „Ще излѣзатъ между народа да му говорятъ, да проповѣдватъ“. Единъ владика ще излѣзе. Е, какво ще каже на този народъ?
Нѣкой отъ народа ще му каже: „Дѣдо владика, имамъ болно дѣте“.
Е, викайте лѣкаря! Другъ ще дойде: „Дѣдо владика, имамъ нужда отъ пари“. – Е, има банкери! Не не ставай такъвъ владика! Онзи, който излѣзе между народа, трѣбва да има сила, Божествена сила.
към беседата >>
И тя си има своя програма, ще внесе нещо ново за човѣчеството.
Затуй казва Христосъ: „На такива е Царството Божие – на младитѣ, на дѣцата“. Всички трѣбва да бѫдемъ Божествени дѣца. Всѣко съмнѣние, всички тия раздори ще ги оставимъ настрана, и ще работимъ, защото има сили у насъ, които не сѫ засегнати. Единъ день, въ новата култура, ще дойде друго гориво, освѣтлението ще става по другъ начинъ, храната ще се добива по другъ начинъ. Това сѫ все задачи за шестата раса.
И тя си има своя програма, ще внесе нещо ново за човѣчеството.
Нейната култура въ сравнение съ настоящата, ще бѫде култура на истинско братство.
към беседата >>
Запримѣръ, ако седите на брега на една рѣка, и мислите, че ще можете да я прѣбродите, нѣма опасность, но, щомъ влезете въ нея, тя ви задига, и почва да ви носи.
Е, питамъ: При такова едно състояние какъ можете да бѫдете щастливи? И казвамъ: „Това сърдце ще имъ се отнеме, ще имъ се даде друго едно сърдце по-пластично.“ Но, да се повърнемъ къмъ чисто практическата страна, къмъ страната, която вие можете да разберете при сегашните условия. Да допуснемъ сега, че вие се намирате въ едно затруднение въ живота. Отъ какво произтича затруднението? Всѣко затруднение произтича отъ неразбиране на ония съотношения, които сѫществуватъ между нещата въ природата, и вие, живите сѫщества, които стоите тамъ.
Запримѣръ, ако седите на брега на една рѣка, и мислите, че ще можете да я прѣбродите, нѣма опасность, но, щомъ влезете въ нея, тя ви задига, и почва да ви носи.
Вие се уплашвате, и почвате да викате, ще дойде нѣкой да ви извади. Ако сте умни, когато дойде да прѣброждате тази рѣка, вие ще забиете на брѣга единъ голѣмъ колецъ, ще завържете едно голѣмо дебѣло въже за него, и вие ще се завържете съ въжето, и полека-лека ще правите сондажъ да минете рѣката. Ако рѣката е дълбока, ще се върнете назадъ. Сега, при всички неблагоприятни условия, въ които се намираме въ живота, трѣбва да имаме едно въже, а то е умътъ, то е човѣшкиятъ умъ, за него трѣбва да се държимъ.
към беседата >>
НАГОРЕ