НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1716
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1716
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Даване и вземане
,
МОК
, София, 1.11.1940г.,
От туй тяло трябва да дадете.
Та първото нещо, създайте в себе си едно разбиране. Имайте предвид, че не може да вземеш, докато не си дал. Не може да даваш, докато не си взел и не може да вземеш, докато не си дал. При сегашните условия вече ни е дадено: имате вече даден живот, имате дадено вещество, имате дадено тяло.
От туй тяло трябва да дадете.
Има неща, които може да ги дадете. Когато вие посявате едно дърво, защо го посявате? Щом го посеете, вие му давате нещо от себе си. От благодарност за онова, което вие сте му дали, след една–две години туй дърво ще ви даде плодове. Че плодът се откача, излиза вън от това дърво.
към беседата >>
То е най-хубавото състояние.
Вижте сега какъв малък опит може да направите. Когато човек е нормален, като тури ръката си, ако ръката е чувствителна, като тури ръката си върху една глава, ще забележите, че от дясната страна излиза едно студено течение, а от лявата едно топло течение. Когато човек се разболее, цялата глава е топла. Щом туриш ръката си и цялата глава е топла навсякъде, този човек не е в нормално състояние. Когато туриш ръката си, да отбелязваш студеното и топлото течение на главата.
То е най-хубавото състояние.
Ако туриш ръката си на главата на един човек и отвсякъде излиза топлина, то е анормално състояние. Тогава между ума, между мозъка на човека и симпатичната система има връзка. От челото ти, от главата ти да лъха хладина, а от лъжичката ти да излиза топлина. Горе на главата е месечината, челото е отражението на студената светлина, на лъжичката е отражението на слънчевата светлина. Ти като туриш ръката си на слънчевия възел, трябва да излиза топлина.
към беседата >>
Те са създадени за движение.
И в живота ние започваме с онзи, предметния, свят. Запример, защо са създадени краката? За движение. Значи, ако ви попитат кои са средствата за движение, ще кажете, че са краката.
Те са създадени за движение.
Ръцете са създадени за какво? За работа. Очите са създадени за гледане, ушите за слушане, носът за обоняние. Устата е създадена за три неща: за ядене, за вкусване и за говорене. Три служби има тя.
към беседата >>
Има неща, които може да ги дадете.
Та първото нещо, създайте в себе си едно разбиране. Имайте предвид, че не може да вземеш, докато не си дал. Не може да даваш, докато не си взел и не може да вземеш, докато не си дал. При сегашните условия вече ни е дадено: имате вече даден живот, имате дадено вещество, имате дадено тяло. От туй тяло трябва да дадете.
Има неща, които може да ги дадете.
Когато вие посявате едно дърво, защо го посявате? Щом го посеете, вие му давате нещо от себе си. От благодарност за онова, което вие сте му дали, след една–две години туй дърво ще ви даде плодове. Че плодът се откача, излиза вън от това дърво. Значи туй, което вие сте дали на дървото, то ви го връща назад.
към беседата >>
Ако туриш ръката си на главата на един човек и отвсякъде излиза топлина, то е анормално състояние.
Когато човек е нормален, като тури ръката си, ако ръката е чувствителна, като тури ръката си върху една глава, ще забележите, че от дясната страна излиза едно студено течение, а от лявата едно топло течение. Когато човек се разболее, цялата глава е топла. Щом туриш ръката си и цялата глава е топла навсякъде, този човек не е в нормално състояние. Когато туриш ръката си, да отбелязваш студеното и топлото течение на главата. То е най-хубавото състояние.
Ако туриш ръката си на главата на един човек и отвсякъде излиза топлина, то е анормално състояние.
Тогава между ума, между мозъка на човека и симпатичната система има връзка. От челото ти, от главата ти да лъха хладина, а от лъжичката ти да излиза топлина. Горе на главата е месечината, челото е отражението на студената светлина, на лъжичката е отражението на слънчевата светлина. Ти като туриш ръката си на слънчевия възел, трябва да излиза топлина. Сърцето, за което вие говорите, то не е физическото сърце, то е слънчевият възел.
към беседата >>
Ръцете са създадени за какво?
И в живота ние започваме с онзи, предметния, свят. Запример, защо са създадени краката? За движение. Значи, ако ви попитат кои са средствата за движение, ще кажете, че са краката. Те са създадени за движение.
Ръцете са създадени за какво?
За работа. Очите са създадени за гледане, ушите за слушане, носът за обоняние. Устата е създадена за три неща: за ядене, за вкусване и за говорене. Три служби има тя. Човек, който не знае да яде хубаво, който няма и вкус, той не може и да говори.
към беседата >>
Когато вие посявате едно дърво, защо го посявате?
Имайте предвид, че не може да вземеш, докато не си дал. Не може да даваш, докато не си взел и не може да вземеш, докато не си дал. При сегашните условия вече ни е дадено: имате вече даден живот, имате дадено вещество, имате дадено тяло. От туй тяло трябва да дадете. Има неща, които може да ги дадете.
Когато вие посявате едно дърво, защо го посявате?
Щом го посеете, вие му давате нещо от себе си. От благодарност за онова, което вие сте му дали, след една–две години туй дърво ще ви даде плодове. Че плодът се откача, излиза вън от това дърво. Значи туй, което вие сте дали на дървото, то ви го връща назад. Образуваните плодове не са нищо друго, освен вашата мисъл, с която вие сте му помогнали.
към беседата >>
Тогава между ума, между мозъка на човека и симпатичната система има връзка.
Когато човек се разболее, цялата глава е топла. Щом туриш ръката си и цялата глава е топла навсякъде, този човек не е в нормално състояние. Когато туриш ръката си, да отбелязваш студеното и топлото течение на главата. То е най-хубавото състояние. Ако туриш ръката си на главата на един човек и отвсякъде излиза топлина, то е анормално състояние.
Тогава между ума, между мозъка на човека и симпатичната система има връзка.
От челото ти, от главата ти да лъха хладина, а от лъжичката ти да излиза топлина. Горе на главата е месечината, челото е отражението на студената светлина, на лъжичката е отражението на слънчевата светлина. Ти като туриш ръката си на слънчевия възел, трябва да излиза топлина. Сърцето, за което вие говорите, то не е физическото сърце, то е слънчевият възел. Другото сърце, то е само физическото сърце.
към беседата >>
За работа.
Запример, защо са създадени краката? За движение. Значи, ако ви попитат кои са средствата за движение, ще кажете, че са краката. Те са създадени за движение. Ръцете са създадени за какво?
За работа.
Очите са създадени за гледане, ушите за слушане, носът за обоняние. Устата е създадена за три неща: за ядене, за вкусване и за говорене. Три служби има тя. Човек, който не знае да яде хубаво, който няма и вкус, той не може и да говори. Ако знае добре да яде, ако разбира яденето, ако има и вкус, той ще знае и да говори.
към беседата >>
Щом го посеете, вие му давате нещо от себе си.
Не може да даваш, докато не си взел и не може да вземеш, докато не си дал. При сегашните условия вече ни е дадено: имате вече даден живот, имате дадено вещество, имате дадено тяло. От туй тяло трябва да дадете. Има неща, които може да ги дадете. Когато вие посявате едно дърво, защо го посявате?
Щом го посеете, вие му давате нещо от себе си.
От благодарност за онова, което вие сте му дали, след една–две години туй дърво ще ви даде плодове. Че плодът се откача, излиза вън от това дърво. Значи туй, което вие сте дали на дървото, то ви го връща назад. Образуваните плодове не са нищо друго, освен вашата мисъл, с която вие сте му помогнали. Дървото в замяна на това ви дава своите плодове.
към беседата >>
От челото ти, от главата ти да лъха хладина, а от лъжичката ти да излиза топлина.
Щом туриш ръката си и цялата глава е топла навсякъде, този човек не е в нормално състояние. Когато туриш ръката си, да отбелязваш студеното и топлото течение на главата. То е най-хубавото състояние. Ако туриш ръката си на главата на един човек и отвсякъде излиза топлина, то е анормално състояние. Тогава между ума, между мозъка на човека и симпатичната система има връзка.
От челото ти, от главата ти да лъха хладина, а от лъжичката ти да излиза топлина.
Горе на главата е месечината, челото е отражението на студената светлина, на лъжичката е отражението на слънчевата светлина. Ти като туриш ръката си на слънчевия възел, трябва да излиза топлина. Сърцето, за което вие говорите, то не е физическото сърце, то е слънчевият възел. Другото сърце, то е само физическото сърце. Човек има три сърца.
към беседата >>
Очите са създадени за гледане, ушите за слушане, носът за обоняние.
За движение. Значи, ако ви попитат кои са средствата за движение, ще кажете, че са краката. Те са създадени за движение. Ръцете са създадени за какво? За работа.
Очите са създадени за гледане, ушите за слушане, носът за обоняние.
Устата е създадена за три неща: за ядене, за вкусване и за говорене. Три служби има тя. Човек, който не знае да яде хубаво, който няма и вкус, той не може и да говори. Ако знае добре да яде, ако разбира яденето, ако има и вкус, той ще знае и да говори.
към беседата >>
От благодарност за онова, което вие сте му дали, след една–две години туй дърво ще ви даде плодове.
При сегашните условия вече ни е дадено: имате вече даден живот, имате дадено вещество, имате дадено тяло. От туй тяло трябва да дадете. Има неща, които може да ги дадете. Когато вие посявате едно дърво, защо го посявате? Щом го посеете, вие му давате нещо от себе си.
От благодарност за онова, което вие сте му дали, след една–две години туй дърво ще ви даде плодове.
Че плодът се откача, излиза вън от това дърво. Значи туй, което вие сте дали на дървото, то ви го връща назад. Образуваните плодове не са нищо друго, освен вашата мисъл, с която вие сте му помогнали. Дървото в замяна на това ви дава своите плодове. Вие мислите, че това дърво не е разумно.
към беседата >>
Горе на главата е месечината, челото е отражението на студената светлина, на лъжичката е отражението на слънчевата светлина.
Когато туриш ръката си, да отбелязваш студеното и топлото течение на главата. То е най-хубавото състояние. Ако туриш ръката си на главата на един човек и отвсякъде излиза топлина, то е анормално състояние. Тогава между ума, между мозъка на човека и симпатичната система има връзка. От челото ти, от главата ти да лъха хладина, а от лъжичката ти да излиза топлина.
Горе на главата е месечината, челото е отражението на студената светлина, на лъжичката е отражението на слънчевата светлина.
Ти като туриш ръката си на слънчевия възел, трябва да излиза топлина. Сърцето, за което вие говорите, то не е физическото сърце, то е слънчевият възел. Другото сърце, то е само физическото сърце. Човек има три сърца. Едното сърце е лъжичката, другото е между дробовете и третото е отзад на главата.
към беседата >>
Устата е създадена за три неща: за ядене, за вкусване и за говорене.
Значи, ако ви попитат кои са средствата за движение, ще кажете, че са краката. Те са създадени за движение. Ръцете са създадени за какво? За работа. Очите са създадени за гледане, ушите за слушане, носът за обоняние.
Устата е създадена за три неща: за ядене, за вкусване и за говорене.
Три служби има тя. Човек, който не знае да яде хубаво, който няма и вкус, той не може и да говори. Ако знае добре да яде, ако разбира яденето, ако има и вкус, той ще знае и да говори.
към беседата >>
Че плодът се откача, излиза вън от това дърво.
От туй тяло трябва да дадете. Има неща, които може да ги дадете. Когато вие посявате едно дърво, защо го посявате? Щом го посеете, вие му давате нещо от себе си. От благодарност за онова, което вие сте му дали, след една–две години туй дърво ще ви даде плодове.
Че плодът се откача, излиза вън от това дърво.
Значи туй, което вие сте дали на дървото, то ви го връща назад. Образуваните плодове не са нищо друго, освен вашата мисъл, с която вие сте му помогнали. Дървото в замяна на това ви дава своите плодове. Вие мислите, че това дърво не е разумно. Вашата мисъл то обработва, в своите плодове ви я дава назад.
към беседата >>
Ти като туриш ръката си на слънчевия възел, трябва да излиза топлина.
То е най-хубавото състояние. Ако туриш ръката си на главата на един човек и отвсякъде излиза топлина, то е анормално състояние. Тогава между ума, между мозъка на човека и симпатичната система има връзка. От челото ти, от главата ти да лъха хладина, а от лъжичката ти да излиза топлина. Горе на главата е месечината, челото е отражението на студената светлина, на лъжичката е отражението на слънчевата светлина.
Ти като туриш ръката си на слънчевия възел, трябва да излиза топлина.
Сърцето, за което вие говорите, то не е физическото сърце, то е слънчевият възел. Другото сърце, то е само физическото сърце. Човек има три сърца. Едното сърце е лъжичката, другото е между дробовете и третото е отзад на главата. Когато тия три сърца функционират правилно, когато слънчевият възел функционира правилно, когато сърцето прекарва движението на кръвта правилно, то е нормално състояние.
към беседата >>
Три служби има тя.
Те са създадени за движение. Ръцете са създадени за какво? За работа. Очите са създадени за гледане, ушите за слушане, носът за обоняние. Устата е създадена за три неща: за ядене, за вкусване и за говорене.
Три служби има тя.
Човек, който не знае да яде хубаво, който няма и вкус, той не може и да говори. Ако знае добре да яде, ако разбира яденето, ако има и вкус, той ще знае и да говори.
към беседата >>
Значи туй, което вие сте дали на дървото, то ви го връща назад.
Има неща, които може да ги дадете. Когато вие посявате едно дърво, защо го посявате? Щом го посеете, вие му давате нещо от себе си. От благодарност за онова, което вие сте му дали, след една–две години туй дърво ще ви даде плодове. Че плодът се откача, излиза вън от това дърво.
Значи туй, което вие сте дали на дървото, то ви го връща назад.
Образуваните плодове не са нищо друго, освен вашата мисъл, с която вие сте му помогнали. Дървото в замяна на това ви дава своите плодове. Вие мислите, че това дърво не е разумно. Вашата мисъл то обработва, в своите плодове ви я дава назад. Аз само обяснявам факта.
към беседата >>
Сърцето, за което вие говорите, то не е физическото сърце, то е слънчевият възел.
Ако туриш ръката си на главата на един човек и отвсякъде излиза топлина, то е анормално състояние. Тогава между ума, между мозъка на човека и симпатичната система има връзка. От челото ти, от главата ти да лъха хладина, а от лъжичката ти да излиза топлина. Горе на главата е месечината, челото е отражението на студената светлина, на лъжичката е отражението на слънчевата светлина. Ти като туриш ръката си на слънчевия възел, трябва да излиза топлина.
Сърцето, за което вие говорите, то не е физическото сърце, то е слънчевият възел.
Другото сърце, то е само физическото сърце. Човек има три сърца. Едното сърце е лъжичката, другото е между дробовете и третото е отзад на главата. Когато тия три сърца функционират правилно, когато слънчевият възел функционира правилно, когато сърцето прекарва движението на кръвта правилно, то е нормално състояние.
към беседата >>
Човек, който не знае да яде хубаво, който няма и вкус, той не може и да говори.
Ръцете са създадени за какво? За работа. Очите са създадени за гледане, ушите за слушане, носът за обоняние. Устата е създадена за три неща: за ядене, за вкусване и за говорене. Три служби има тя.
Човек, който не знае да яде хубаво, който няма и вкус, той не може и да говори.
Ако знае добре да яде, ако разбира яденето, ако има и вкус, той ще знае и да говори.
към беседата >>
Образуваните плодове не са нищо друго, освен вашата мисъл, с която вие сте му помогнали.
Когато вие посявате едно дърво, защо го посявате? Щом го посеете, вие му давате нещо от себе си. От благодарност за онова, което вие сте му дали, след една–две години туй дърво ще ви даде плодове. Че плодът се откача, излиза вън от това дърво. Значи туй, което вие сте дали на дървото, то ви го връща назад.
Образуваните плодове не са нищо друго, освен вашата мисъл, с която вие сте му помогнали.
Дървото в замяна на това ви дава своите плодове. Вие мислите, че това дърво не е разумно. Вашата мисъл то обработва, в своите плодове ви я дава назад. Аз само обяснявам факта.
към беседата >>
Другото сърце, то е само физическото сърце.
Тогава между ума, между мозъка на човека и симпатичната система има връзка. От челото ти, от главата ти да лъха хладина, а от лъжичката ти да излиза топлина. Горе на главата е месечината, челото е отражението на студената светлина, на лъжичката е отражението на слънчевата светлина. Ти като туриш ръката си на слънчевия възел, трябва да излиза топлина. Сърцето, за което вие говорите, то не е физическото сърце, то е слънчевият възел.
Другото сърце, то е само физическото сърце.
Човек има три сърца. Едното сърце е лъжичката, другото е между дробовете и третото е отзад на главата. Когато тия три сърца функционират правилно, когато слънчевият възел функционира правилно, когато сърцето прекарва движението на кръвта правилно, то е нормално състояние.
към беседата >>
Ако знае добре да яде, ако разбира яденето, ако има и вкус, той ще знае и да говори.
За работа. Очите са създадени за гледане, ушите за слушане, носът за обоняние. Устата е създадена за три неща: за ядене, за вкусване и за говорене. Три служби има тя. Човек, който не знае да яде хубаво, който няма и вкус, той не може и да говори.
Ако знае добре да яде, ако разбира яденето, ако има и вкус, той ще знае и да говори.
към беседата >>
Дървото в замяна на това ви дава своите плодове.
Щом го посеете, вие му давате нещо от себе си. От благодарност за онова, което вие сте му дали, след една–две години туй дърво ще ви даде плодове. Че плодът се откача, излиза вън от това дърво. Значи туй, което вие сте дали на дървото, то ви го връща назад. Образуваните плодове не са нищо друго, освен вашата мисъл, с която вие сте му помогнали.
Дървото в замяна на това ви дава своите плодове.
Вие мислите, че това дърво не е разумно. Вашата мисъл то обработва, в своите плодове ви я дава назад. Аз само обяснявам факта.
към беседата >>
Човек има три сърца.
От челото ти, от главата ти да лъха хладина, а от лъжичката ти да излиза топлина. Горе на главата е месечината, челото е отражението на студената светлина, на лъжичката е отражението на слънчевата светлина. Ти като туриш ръката си на слънчевия възел, трябва да излиза топлина. Сърцето, за което вие говорите, то не е физическото сърце, то е слънчевият възел. Другото сърце, то е само физическото сърце.
Човек има три сърца.
Едното сърце е лъжичката, другото е между дробовете и третото е отзад на главата. Когато тия три сърца функционират правилно, когато слънчевият възел функционира правилно, когато сърцето прекарва движението на кръвта правилно, то е нормално състояние.
към беседата >>
Ако човек не знае да гледа на нещата, той не може да мисли.
Ако човек не знае да гледа на нещата, той не може да мисли.
Следователно в умствения свят гледането е ядене. Да знаеш да гледаш, то е да знаеш да ядеш. Ако не знаеш как да възприемаш тази храна, да стане един процес, да се създадат условия, да се образува онзи материал, да се образуват основните форми, да създадеш една мисъл… Материал имаш, но ти трябва да създадеш една мисъл. Да кажем, един човек ти е направил едно добро на тебе. Най-първо, човек не знае какво нещо е добро.
към беседата >>
Вие мислите, че това дърво не е разумно.
От благодарност за онова, което вие сте му дали, след една–две години туй дърво ще ви даде плодове. Че плодът се откача, излиза вън от това дърво. Значи туй, което вие сте дали на дървото, то ви го връща назад. Образуваните плодове не са нищо друго, освен вашата мисъл, с която вие сте му помогнали. Дървото в замяна на това ви дава своите плодове.
Вие мислите, че това дърво не е разумно.
Вашата мисъл то обработва, в своите плодове ви я дава назад. Аз само обяснявам факта.
към беседата >>
Едното сърце е лъжичката, другото е между дробовете и третото е отзад на главата.
Горе на главата е месечината, челото е отражението на студената светлина, на лъжичката е отражението на слънчевата светлина. Ти като туриш ръката си на слънчевия възел, трябва да излиза топлина. Сърцето, за което вие говорите, то не е физическото сърце, то е слънчевият възел. Другото сърце, то е само физическото сърце. Човек има три сърца.
Едното сърце е лъжичката, другото е между дробовете и третото е отзад на главата.
Когато тия три сърца функционират правилно, когато слънчевият възел функционира правилно, когато сърцето прекарва движението на кръвта правилно, то е нормално състояние.
към беседата >>
Следователно в умствения свят гледането е ядене.
Ако човек не знае да гледа на нещата, той не може да мисли.
Следователно в умствения свят гледането е ядене.
Да знаеш да гледаш, то е да знаеш да ядеш. Ако не знаеш как да възприемаш тази храна, да стане един процес, да се създадат условия, да се образува онзи материал, да се образуват основните форми, да създадеш една мисъл… Материал имаш, но ти трябва да създадеш една мисъл. Да кажем, един човек ти е направил едно добро на тебе. Най-първо, човек не знае какво нещо е добро. Той създал една форма, нахранил те е с хляб.
към беседата >>
Вашата мисъл то обработва, в своите плодове ви я дава назад.
Че плодът се откача, излиза вън от това дърво. Значи туй, което вие сте дали на дървото, то ви го връща назад. Образуваните плодове не са нищо друго, освен вашата мисъл, с която вие сте му помогнали. Дървото в замяна на това ви дава своите плодове. Вие мислите, че това дърво не е разумно.
Вашата мисъл то обработва, в своите плодове ви я дава назад.
Аз само обяснявам факта.
към беседата >>
Когато тия три сърца функционират правилно, когато слънчевият възел функционира правилно, когато сърцето прекарва движението на кръвта правилно, то е нормално състояние.
Ти като туриш ръката си на слънчевия възел, трябва да излиза топлина. Сърцето, за което вие говорите, то не е физическото сърце, то е слънчевият възел. Другото сърце, то е само физическото сърце. Човек има три сърца. Едното сърце е лъжичката, другото е между дробовете и третото е отзад на главата.
Когато тия три сърца функционират правилно, когато слънчевият възел функционира правилно, когато сърцето прекарва движението на кръвта правилно, то е нормално състояние.
към беседата >>
Да знаеш да гледаш, то е да знаеш да ядеш.
Ако човек не знае да гледа на нещата, той не може да мисли. Следователно в умствения свят гледането е ядене.
Да знаеш да гледаш, то е да знаеш да ядеш.
Ако не знаеш как да възприемаш тази храна, да стане един процес, да се създадат условия, да се образува онзи материал, да се образуват основните форми, да създадеш една мисъл… Материал имаш, но ти трябва да създадеш една мисъл. Да кажем, един човек ти е направил едно добро на тебе. Най-първо, човек не знае какво нещо е добро. Той създал една форма, нахранил те е с хляб. Ти започваш да създаваш в себе си една форма.
към беседата >>
Аз само обяснявам факта.
Значи туй, което вие сте дали на дървото, то ви го връща назад. Образуваните плодове не са нищо друго, освен вашата мисъл, с която вие сте му помогнали. Дървото в замяна на това ви дава своите плодове. Вие мислите, че това дърво не е разумно. Вашата мисъл то обработва, в своите плодове ви я дава назад.
Аз само обяснявам факта.
към беседата >>
Та всякога се стремете да имате едно разположение.
Та всякога се стремете да имате едно разположение.
Разположението на човека се дължи на слънчевия възел. Щом той нормално действа, мисълта вече е правилна. Щом слънчевият възел не действа правилно, мисълта е прекъсната: мислиш за едно, второ, трето, четвърто. Най-после си недоволен от себе си, има нещо в слънчевия възел. Ако в една къща огънят е много силен, това не е нормално.
към беседата >>
Ако не знаеш как да възприемаш тази храна, да стане един процес, да се създадат условия, да се образува онзи материал, да се образуват основните форми, да създадеш една мисъл… Материал имаш, но ти трябва да създадеш една мисъл.
Ако човек не знае да гледа на нещата, той не може да мисли. Следователно в умствения свят гледането е ядене. Да знаеш да гледаш, то е да знаеш да ядеш.
Ако не знаеш как да възприемаш тази храна, да стане един процес, да се създадат условия, да се образува онзи материал, да се образуват основните форми, да създадеш една мисъл… Материал имаш, но ти трябва да създадеш една мисъл.
Да кажем, един човек ти е направил едно добро на тебе. Най-първо, човек не знае какво нещо е добро. Той създал една форма, нахранил те е с хляб. Ти започваш да създаваш в себе си една форма. Какво нещо е доброто?
към беседата >>
По някой път вие мислите: „Защо човек трябва да живее добре?
По някой път вие мислите: „Защо човек трябва да живее добре?
“ Защо човек трябва да сажда? Ако не саждаш, нищо няма да придобиеш. Най-първо, трябва да имаш желание да дадеш нещо от себе си. Туй, даденото от тебе, то един ден ще се възвърне. Сега тази е правата мисъл.
към беседата >>
Разположението на човека се дължи на слънчевия възел.
Та всякога се стремете да имате едно разположение.
Разположението на човека се дължи на слънчевия възел.
Щом той нормално действа, мисълта вече е правилна. Щом слънчевият възел не действа правилно, мисълта е прекъсната: мислиш за едно, второ, трето, четвърто. Най-после си недоволен от себе си, има нещо в слънчевия възел. Ако в една къща огънят е много силен, това не е нормално. Да кажем, вкъщи имате трийсет градуса топлина, усещате се неразположен.
към беседата >>
Да кажем, един човек ти е направил едно добро на тебе.
Ако човек не знае да гледа на нещата, той не може да мисли. Следователно в умствения свят гледането е ядене. Да знаеш да гледаш, то е да знаеш да ядеш. Ако не знаеш как да възприемаш тази храна, да стане един процес, да се създадат условия, да се образува онзи материал, да се образуват основните форми, да създадеш една мисъл… Материал имаш, но ти трябва да създадеш една мисъл.
Да кажем, един човек ти е направил едно добро на тебе.
Най-първо, човек не знае какво нещо е добро. Той създал една форма, нахранил те е с хляб. Ти започваш да създаваш в себе си една форма. Какво нещо е доброто? Какво нещо е доброто само по себе си?
към беседата >>
“ Защо човек трябва да сажда?
По някой път вие мислите: „Защо човек трябва да живее добре?
“ Защо човек трябва да сажда?
Ако не саждаш, нищо няма да придобиеш. Най-първо, трябва да имаш желание да дадеш нещо от себе си. Туй, даденото от тебе, то един ден ще се възвърне. Сега тази е правата мисъл. Дясната страна дава, лявата взема.
към беседата >>
Щом той нормално действа, мисълта вече е правилна.
Та всякога се стремете да имате едно разположение. Разположението на човека се дължи на слънчевия възел.
Щом той нормално действа, мисълта вече е правилна.
Щом слънчевият възел не действа правилно, мисълта е прекъсната: мислиш за едно, второ, трето, четвърто. Най-после си недоволен от себе си, има нещо в слънчевия възел. Ако в една къща огънят е много силен, това не е нормално. Да кажем, вкъщи имате трийсет градуса топлина, усещате се неразположен. Каква е нормалната топлина?
към беседата >>
Най-първо, човек не знае какво нещо е добро.
Ако човек не знае да гледа на нещата, той не може да мисли. Следователно в умствения свят гледането е ядене. Да знаеш да гледаш, то е да знаеш да ядеш. Ако не знаеш как да възприемаш тази храна, да стане един процес, да се създадат условия, да се образува онзи материал, да се образуват основните форми, да създадеш една мисъл… Материал имаш, но ти трябва да създадеш една мисъл. Да кажем, един човек ти е направил едно добро на тебе.
Най-първо, човек не знае какво нещо е добро.
Той създал една форма, нахранил те е с хляб. Ти започваш да създаваш в себе си една форма. Какво нещо е доброто? Какво нещо е доброто само по себе си? Или каква е формата на доброто?
към беседата >>
Ако не саждаш, нищо няма да придобиеш.
По някой път вие мислите: „Защо човек трябва да живее добре? “ Защо човек трябва да сажда?
Ако не саждаш, нищо няма да придобиеш.
Най-първо, трябва да имаш желание да дадеш нещо от себе си. Туй, даденото от тебе, то един ден ще се възвърне. Сега тази е правата мисъл. Дясната страна дава, лявата взема. Дясното око дава, лявото взема.
към беседата >>
Щом слънчевият възел не действа правилно, мисълта е прекъсната: мислиш за едно, второ, трето, четвърто.
Та всякога се стремете да имате едно разположение. Разположението на човека се дължи на слънчевия възел. Щом той нормално действа, мисълта вече е правилна.
Щом слънчевият възел не действа правилно, мисълта е прекъсната: мислиш за едно, второ, трето, четвърто.
Най-после си недоволен от себе си, има нещо в слънчевия възел. Ако в една къща огънят е много силен, това не е нормално. Да кажем, вкъщи имате трийсет градуса топлина, усещате се неразположен. Каква е нормалната топлина? Мисля, нормалната топлина е деветнайсет градуса.
към беседата >>
Той създал една форма, нахранил те е с хляб.
Следователно в умствения свят гледането е ядене. Да знаеш да гледаш, то е да знаеш да ядеш. Ако не знаеш как да възприемаш тази храна, да стане един процес, да се създадат условия, да се образува онзи материал, да се образуват основните форми, да създадеш една мисъл… Материал имаш, но ти трябва да създадеш една мисъл. Да кажем, един човек ти е направил едно добро на тебе. Най-първо, човек не знае какво нещо е добро.
Той създал една форма, нахранил те е с хляб.
Ти започваш да създаваш в себе си една форма. Какво нещо е доброто? Какво нещо е доброто само по себе си? Или каква е формата на доброто?
към беседата >>
Най-първо, трябва да имаш желание да дадеш нещо от себе си.
По някой път вие мислите: „Защо човек трябва да живее добре? “ Защо човек трябва да сажда? Ако не саждаш, нищо няма да придобиеш.
Най-първо, трябва да имаш желание да дадеш нещо от себе си.
Туй, даденото от тебе, то един ден ще се възвърне. Сега тази е правата мисъл. Дясната страна дава, лявата взема. Дясното око дава, лявото взема. Дясното ухо дава, лявото взема.
към беседата >>
Най-после си недоволен от себе си, има нещо в слънчевия възел.
Та всякога се стремете да имате едно разположение. Разположението на човека се дължи на слънчевия възел. Щом той нормално действа, мисълта вече е правилна. Щом слънчевият възел не действа правилно, мисълта е прекъсната: мислиш за едно, второ, трето, четвърто.
Най-после си недоволен от себе си, има нещо в слънчевия възел.
Ако в една къща огънят е много силен, това не е нормално. Да кажем, вкъщи имате трийсет градуса топлина, усещате се неразположен. Каква е нормалната топлина? Мисля, нормалната топлина е деветнайсет градуса. В една къща деветнайсет градуса са нормална топлина: едно хубаво число и достатъчна топлина.
към беседата >>
Ти започваш да създаваш в себе си една форма.
Да знаеш да гледаш, то е да знаеш да ядеш. Ако не знаеш как да възприемаш тази храна, да стане един процес, да се създадат условия, да се образува онзи материал, да се образуват основните форми, да създадеш една мисъл… Материал имаш, но ти трябва да създадеш една мисъл. Да кажем, един човек ти е направил едно добро на тебе. Най-първо, човек не знае какво нещо е добро. Той създал една форма, нахранил те е с хляб.
Ти започваш да създаваш в себе си една форма.
Какво нещо е доброто? Какво нещо е доброто само по себе си? Или каква е формата на доброто?
към беседата >>
Туй, даденото от тебе, то един ден ще се възвърне.
По някой път вие мислите: „Защо човек трябва да живее добре? “ Защо човек трябва да сажда? Ако не саждаш, нищо няма да придобиеш. Най-първо, трябва да имаш желание да дадеш нещо от себе си.
Туй, даденото от тебе, то един ден ще се възвърне.
Сега тази е правата мисъл. Дясната страна дава, лявата взема. Дясното око дава, лявото взема. Дясното ухо дава, лявото взема. Навсякъде има даване и вземане.
към беседата >>
Ако в една къща огънят е много силен, това не е нормално.
Та всякога се стремете да имате едно разположение. Разположението на човека се дължи на слънчевия възел. Щом той нормално действа, мисълта вече е правилна. Щом слънчевият възел не действа правилно, мисълта е прекъсната: мислиш за едно, второ, трето, четвърто. Най-после си недоволен от себе си, има нещо в слънчевия възел.
Ако в една къща огънят е много силен, това не е нормално.
Да кажем, вкъщи имате трийсет градуса топлина, усещате се неразположен. Каква е нормалната топлина? Мисля, нормалната топлина е деветнайсет градуса. В една къща деветнайсет градуса са нормална топлина: едно хубаво число и достатъчна топлина. Двайсет и един, двайсет и пет не са вредни, но най-нормалната топлина вкъщи е деветнайсет градуса топлина при един здрав организъм.
към беседата >>
Какво нещо е доброто?
Ако не знаеш как да възприемаш тази храна, да стане един процес, да се създадат условия, да се образува онзи материал, да се образуват основните форми, да създадеш една мисъл… Материал имаш, но ти трябва да създадеш една мисъл. Да кажем, един човек ти е направил едно добро на тебе. Най-първо, човек не знае какво нещо е добро. Той създал една форма, нахранил те е с хляб. Ти започваш да създаваш в себе си една форма.
Какво нещо е доброто?
Какво нещо е доброто само по себе си? Или каква е формата на доброто?
към беседата >>
Сега тази е правата мисъл.
По някой път вие мислите: „Защо човек трябва да живее добре? “ Защо човек трябва да сажда? Ако не саждаш, нищо няма да придобиеш. Най-първо, трябва да имаш желание да дадеш нещо от себе си. Туй, даденото от тебе, то един ден ще се възвърне.
Сега тази е правата мисъл.
Дясната страна дава, лявата взема. Дясното око дава, лявото взема. Дясното ухо дава, лявото взема. Навсякъде има даване и вземане. Когато даването и вземането са правилни, ние имаме онзи естествен живот.
към беседата >>
Да кажем, вкъщи имате трийсет градуса топлина, усещате се неразположен.
Разположението на човека се дължи на слънчевия възел. Щом той нормално действа, мисълта вече е правилна. Щом слънчевият възел не действа правилно, мисълта е прекъсната: мислиш за едно, второ, трето, четвърто. Най-после си недоволен от себе си, има нещо в слънчевия възел. Ако в една къща огънят е много силен, това не е нормално.
Да кажем, вкъщи имате трийсет градуса топлина, усещате се неразположен.
Каква е нормалната топлина? Мисля, нормалната топлина е деветнайсет градуса. В една къща деветнайсет градуса са нормална топлина: едно хубаво число и достатъчна топлина. Двайсет и един, двайсет и пет не са вредни, но най-нормалната топлина вкъщи е деветнайсет градуса топлина при един здрав организъм. Щом се повиши топлината на двайсет и един градуса, нормата не е правилна.
към беседата >>
Какво нещо е доброто само по себе си?
Да кажем, един човек ти е направил едно добро на тебе. Най-първо, човек не знае какво нещо е добро. Той създал една форма, нахранил те е с хляб. Ти започваш да създаваш в себе си една форма. Какво нещо е доброто?
Какво нещо е доброто само по себе си?
Или каква е формата на доброто?
към беседата >>
Дясната страна дава, лявата взема.
“ Защо човек трябва да сажда? Ако не саждаш, нищо няма да придобиеш. Най-първо, трябва да имаш желание да дадеш нещо от себе си. Туй, даденото от тебе, то един ден ще се възвърне. Сега тази е правата мисъл.
Дясната страна дава, лявата взема.
Дясното око дава, лявото взема. Дясното ухо дава, лявото взема. Навсякъде има даване и вземане. Когато даването и вземането са правилни, ние имаме онзи естествен живот.
към беседата >>
Каква е нормалната топлина?
Щом той нормално действа, мисълта вече е правилна. Щом слънчевият възел не действа правилно, мисълта е прекъсната: мислиш за едно, второ, трето, четвърто. Най-после си недоволен от себе си, има нещо в слънчевия възел. Ако в една къща огънят е много силен, това не е нормално. Да кажем, вкъщи имате трийсет градуса топлина, усещате се неразположен.
Каква е нормалната топлина?
Мисля, нормалната топлина е деветнайсет градуса. В една къща деветнайсет градуса са нормална топлина: едно хубаво число и достатъчна топлина. Двайсет и един, двайсет и пет не са вредни, но най-нормалната топлина вкъщи е деветнайсет градуса топлина при един здрав организъм. Щом се повиши топлината на двайсет и един градуса, нормата не е правилна.
към беседата >>
Или каква е формата на доброто?
Най-първо, човек не знае какво нещо е добро. Той създал една форма, нахранил те е с хляб. Ти започваш да създаваш в себе си една форма. Какво нещо е доброто? Какво нещо е доброто само по себе си?
Или каква е формата на доброто?
към беседата >>
Дясното око дава, лявото взема.
Ако не саждаш, нищо няма да придобиеш. Най-първо, трябва да имаш желание да дадеш нещо от себе си. Туй, даденото от тебе, то един ден ще се възвърне. Сега тази е правата мисъл. Дясната страна дава, лявата взема.
Дясното око дава, лявото взема.
Дясното ухо дава, лявото взема. Навсякъде има даване и вземане. Когато даването и вземането са правилни, ние имаме онзи естествен живот.
към беседата >>
Мисля, нормалната топлина е деветнайсет градуса.
Щом слънчевият възел не действа правилно, мисълта е прекъсната: мислиш за едно, второ, трето, четвърто. Най-после си недоволен от себе си, има нещо в слънчевия възел. Ако в една къща огънят е много силен, това не е нормално. Да кажем, вкъщи имате трийсет градуса топлина, усещате се неразположен. Каква е нормалната топлина?
Мисля, нормалната топлина е деветнайсет градуса.
В една къща деветнайсет градуса са нормална топлина: едно хубаво число и достатъчна топлина. Двайсет и един, двайсет и пет не са вредни, но най-нормалната топлина вкъщи е деветнайсет градуса топлина при един здрав организъм. Щом се повиши топлината на двайсет и един градуса, нормата не е правилна.
към беседата >>
Сега аз искам да ви освободя.
Сега аз искам да ви освободя.
Вие мислите, че ако не разбирате някои работи, вие сте невежа. Красотата на нещата седи в неразбирането на нещата. Ти най-първо имаш една храна, имаш една ябълка. Изучаваш я, гледаш нейния цвят, нейната форма, тежестта ѝ. В тебе се заражда едно желание да отвориш ябълката – разрязваш я и я сдъвкваш.
към беседата >>
Дясното ухо дава, лявото взема.
Най-първо, трябва да имаш желание да дадеш нещо от себе си. Туй, даденото от тебе, то един ден ще се възвърне. Сега тази е правата мисъл. Дясната страна дава, лявата взема. Дясното око дава, лявото взема.
Дясното ухо дава, лявото взема.
Навсякъде има даване и вземане. Когато даването и вземането са правилни, ние имаме онзи естествен живот.
към беседата >>
В една къща деветнайсет градуса са нормална топлина: едно хубаво число и достатъчна топлина.
Най-после си недоволен от себе си, има нещо в слънчевия възел. Ако в една къща огънят е много силен, това не е нормално. Да кажем, вкъщи имате трийсет градуса топлина, усещате се неразположен. Каква е нормалната топлина? Мисля, нормалната топлина е деветнайсет градуса.
В една къща деветнайсет градуса са нормална топлина: едно хубаво число и достатъчна топлина.
Двайсет и един, двайсет и пет не са вредни, но най-нормалната топлина вкъщи е деветнайсет градуса топлина при един здрав организъм. Щом се повиши топлината на двайсет и един градуса, нормата не е правилна.
към беседата >>
Вие мислите, че ако не разбирате някои работи, вие сте невежа.
Сега аз искам да ви освободя.
Вие мислите, че ако не разбирате някои работи, вие сте невежа.
Красотата на нещата седи в неразбирането на нещата. Ти най-първо имаш една храна, имаш една ябълка. Изучаваш я, гледаш нейния цвят, нейната форма, тежестта ѝ. В тебе се заражда едно желание да отвориш ябълката – разрязваш я и я сдъвкваш. Езикът ти усеща една приятност, зъбите ти започват да дъвчат тази ябълка и ти я пратиш долу в лабораторията при учените хора да я анализират, да видят какво съдържа ябълката, че те после да правят своите научни изследвания.
към беседата >>
Навсякъде има даване и вземане.
Туй, даденото от тебе, то един ден ще се възвърне. Сега тази е правата мисъл. Дясната страна дава, лявата взема. Дясното око дава, лявото взема. Дясното ухо дава, лявото взема.
Навсякъде има даване и вземане.
Когато даването и вземането са правилни, ние имаме онзи естествен живот.
към беседата >>
Двайсет и един, двайсет и пет не са вредни, но най-нормалната топлина вкъщи е деветнайсет градуса топлина при един здрав организъм.
Ако в една къща огънят е много силен, това не е нормално. Да кажем, вкъщи имате трийсет градуса топлина, усещате се неразположен. Каква е нормалната топлина? Мисля, нормалната топлина е деветнайсет градуса. В една къща деветнайсет градуса са нормална топлина: едно хубаво число и достатъчна топлина.
Двайсет и един, двайсет и пет не са вредни, но най-нормалната топлина вкъщи е деветнайсет градуса топлина при един здрав организъм.
Щом се повиши топлината на двайсет и един градуса, нормата не е правилна.
към беседата >>
Красотата на нещата седи в неразбирането на нещата.
Сега аз искам да ви освободя. Вие мислите, че ако не разбирате някои работи, вие сте невежа.
Красотата на нещата седи в неразбирането на нещата.
Ти най-първо имаш една храна, имаш една ябълка. Изучаваш я, гледаш нейния цвят, нейната форма, тежестта ѝ. В тебе се заражда едно желание да отвориш ябълката – разрязваш я и я сдъвкваш. Езикът ти усеща една приятност, зъбите ти започват да дъвчат тази ябълка и ти я пратиш долу в лабораторията при учените хора да я анализират, да видят какво съдържа ябълката, че те после да правят своите научни изследвания. Какво съдържа тази ябълка?
към беседата >>
Когато даването и вземането са правилни, ние имаме онзи естествен живот.
Сега тази е правата мисъл. Дясната страна дава, лявата взема. Дясното око дава, лявото взема. Дясното ухо дава, лявото взема. Навсякъде има даване и вземане.
Когато даването и вземането са правилни, ние имаме онзи естествен живот.
към беседата >>
Щом се повиши топлината на двайсет и един градуса, нормата не е правилна.
Да кажем, вкъщи имате трийсет градуса топлина, усещате се неразположен. Каква е нормалната топлина? Мисля, нормалната топлина е деветнайсет градуса. В една къща деветнайсет градуса са нормална топлина: едно хубаво число и достатъчна топлина. Двайсет и един, двайсет и пет не са вредни, но най-нормалната топлина вкъщи е деветнайсет градуса топлина при един здрав организъм.
Щом се повиши топлината на двайсет и един градуса, нормата не е правилна.
към беседата >>
Ти най-първо имаш една храна, имаш една ябълка.
Сега аз искам да ви освободя. Вие мислите, че ако не разбирате някои работи, вие сте невежа. Красотата на нещата седи в неразбирането на нещата.
Ти най-първо имаш една храна, имаш една ябълка.
Изучаваш я, гледаш нейния цвят, нейната форма, тежестта ѝ. В тебе се заражда едно желание да отвориш ябълката – разрязваш я и я сдъвкваш. Езикът ти усеща една приятност, зъбите ти започват да дъвчат тази ябълка и ти я пратиш долу в лабораторията при учените хора да я анализират, да видят какво съдържа ябълката, че те после да правят своите научни изследвания. Какво съдържа тази ябълка? От ябълката какво остава във вас?
към беседата >>
Хората остаряват по единствената причина, понеже дават повече и вземат по-малко, затова остаряват.
Хората остаряват по единствената причина, понеже дават повече и вземат по-малко, затова остаряват.
Мъжете остаряват по единствената причина, че дават повече. А пък жените остаряват по единствената причина, че вземат повече. Аз тъй определям остаряването. Мъжете остаряват, че дават повече. Не трябва да дават повече, не трябва да нарушават равновесието вътре в себе си.
към беседата >>
Та ние съвременните хора – топлината не е правилна, не е естествена, защото нашият слънчев възел не е в нормално състояние – ние всякога повишаваме топлината.
Та ние съвременните хора – топлината не е правилна, не е естествена, защото нашият слънчев възел не е в нормално състояние – ние всякога повишаваме топлината.
Знаете, че в природата всякога, когато се повишава топлината, има нещо неестествено. Когато триенето на пластовете става много силно, тогава се повишава тази топлина. Щом става нормално триене между частиците на тялото, тогава се харчи повече енергия. Има едно здравословно триене, но щом туй триене се усили, човек харчи повече енергия. Тогава човек обеднява.
към беседата >>
Изучаваш я, гледаш нейния цвят, нейната форма, тежестта ѝ.
Сега аз искам да ви освободя. Вие мислите, че ако не разбирате някои работи, вие сте невежа. Красотата на нещата седи в неразбирането на нещата. Ти най-първо имаш една храна, имаш една ябълка.
Изучаваш я, гледаш нейния цвят, нейната форма, тежестта ѝ.
В тебе се заражда едно желание да отвориш ябълката – разрязваш я и я сдъвкваш. Езикът ти усеща една приятност, зъбите ти започват да дъвчат тази ябълка и ти я пратиш долу в лабораторията при учените хора да я анализират, да видят какво съдържа ябълката, че те после да правят своите научни изследвания. Какво съдържа тази ябълка? От ябълката какво остава във вас? В ума остава една красива форма, която очите ви са видели.
към беседата >>
Мъжете остаряват по единствената причина, че дават повече.
Хората остаряват по единствената причина, понеже дават повече и вземат по-малко, затова остаряват.
Мъжете остаряват по единствената причина, че дават повече.
А пък жените остаряват по единствената причина, че вземат повече. Аз тъй определям остаряването. Мъжете остаряват, че дават повече. Не трябва да дават повече, не трябва да нарушават равновесието вътре в себе си. Онзи капитал, ти може от лихвите на капитала, който придобиваш, да даваш, но капиталът трябва всякога да остава една и съща величина.
към беседата >>
Знаете, че в природата всякога, когато се повишава топлината, има нещо неестествено.
Та ние съвременните хора – топлината не е правилна, не е естествена, защото нашият слънчев възел не е в нормално състояние – ние всякога повишаваме топлината.
Знаете, че в природата всякога, когато се повишава топлината, има нещо неестествено.
Когато триенето на пластовете става много силно, тогава се повишава тази топлина. Щом става нормално триене между частиците на тялото, тогава се харчи повече енергия. Има едно здравословно триене, но щом туй триене се усили, човек харчи повече енергия. Тогава човек обеднява.
към беседата >>
В тебе се заражда едно желание да отвориш ябълката – разрязваш я и я сдъвкваш.
Сега аз искам да ви освободя. Вие мислите, че ако не разбирате някои работи, вие сте невежа. Красотата на нещата седи в неразбирането на нещата. Ти най-първо имаш една храна, имаш една ябълка. Изучаваш я, гледаш нейния цвят, нейната форма, тежестта ѝ.
В тебе се заражда едно желание да отвориш ябълката – разрязваш я и я сдъвкваш.
Езикът ти усеща една приятност, зъбите ти започват да дъвчат тази ябълка и ти я пратиш долу в лабораторията при учените хора да я анализират, да видят какво съдържа ябълката, че те после да правят своите научни изследвания. Какво съдържа тази ябълка? От ябълката какво остава във вас? В ума остава една красива форма, която очите ви са видели. Понеже в ръката сте я държали, остава една тежест, какво положение вземала.
към беседата >>
А пък жените остаряват по единствената причина, че вземат повече.
Хората остаряват по единствената причина, понеже дават повече и вземат по-малко, затова остаряват. Мъжете остаряват по единствената причина, че дават повече.
А пък жените остаряват по единствената причина, че вземат повече.
Аз тъй определям остаряването. Мъжете остаряват, че дават повече. Не трябва да дават повече, не трябва да нарушават равновесието вътре в себе си. Онзи капитал, ти може от лихвите на капитала, който придобиваш, да даваш, но капиталът трябва всякога да остава една и съща величина. Сега да обясня.
към беседата >>
Когато триенето на пластовете става много силно, тогава се повишава тази топлина.
Та ние съвременните хора – топлината не е правилна, не е естествена, защото нашият слънчев възел не е в нормално състояние – ние всякога повишаваме топлината. Знаете, че в природата всякога, когато се повишава топлината, има нещо неестествено.
Когато триенето на пластовете става много силно, тогава се повишава тази топлина.
Щом става нормално триене между частиците на тялото, тогава се харчи повече енергия. Има едно здравословно триене, но щом туй триене се усили, човек харчи повече енергия. Тогава човек обеднява.
към беседата >>
Езикът ти усеща една приятност, зъбите ти започват да дъвчат тази ябълка и ти я пратиш долу в лабораторията при учените хора да я анализират, да видят какво съдържа ябълката, че те после да правят своите научни изследвания.
Вие мислите, че ако не разбирате някои работи, вие сте невежа. Красотата на нещата седи в неразбирането на нещата. Ти най-първо имаш една храна, имаш една ябълка. Изучаваш я, гледаш нейния цвят, нейната форма, тежестта ѝ. В тебе се заражда едно желание да отвориш ябълката – разрязваш я и я сдъвкваш.
Езикът ти усеща една приятност, зъбите ти започват да дъвчат тази ябълка и ти я пратиш долу в лабораторията при учените хора да я анализират, да видят какво съдържа ябълката, че те после да правят своите научни изследвания.
Какво съдържа тази ябълка? От ябълката какво остава във вас? В ума остава една красива форма, която очите ви са видели. Понеже в ръката сте я държали, остава една тежест, какво положение вземала. Остава [на] езика, че тя ви оставила едно приятно впечатление.
към беседата >>
Аз тъй определям остаряването.
Хората остаряват по единствената причина, понеже дават повече и вземат по-малко, затова остаряват. Мъжете остаряват по единствената причина, че дават повече. А пък жените остаряват по единствената причина, че вземат повече.
Аз тъй определям остаряването.
Мъжете остаряват, че дават повече. Не трябва да дават повече, не трябва да нарушават равновесието вътре в себе си. Онзи капитал, ти може от лихвите на капитала, който придобиваш, да даваш, но капиталът трябва всякога да остава една и съща величина. Сега да обясня. Ако човек взема повече, ще остарее.
към беседата >>
Щом става нормално триене между частиците на тялото, тогава се харчи повече енергия.
Та ние съвременните хора – топлината не е правилна, не е естествена, защото нашият слънчев възел не е в нормално състояние – ние всякога повишаваме топлината. Знаете, че в природата всякога, когато се повишава топлината, има нещо неестествено. Когато триенето на пластовете става много силно, тогава се повишава тази топлина.
Щом става нормално триене между частиците на тялото, тогава се харчи повече енергия.
Има едно здравословно триене, но щом туй триене се усили, човек харчи повече енергия. Тогава човек обеднява.
към беседата >>
Какво съдържа тази ябълка?
Красотата на нещата седи в неразбирането на нещата. Ти най-първо имаш една храна, имаш една ябълка. Изучаваш я, гледаш нейния цвят, нейната форма, тежестта ѝ. В тебе се заражда едно желание да отвориш ябълката – разрязваш я и я сдъвкваш. Езикът ти усеща една приятност, зъбите ти започват да дъвчат тази ябълка и ти я пратиш долу в лабораторията при учените хора да я анализират, да видят какво съдържа ябълката, че те после да правят своите научни изследвания.
Какво съдържа тази ябълка?
От ябълката какво остава във вас? В ума остава една красива форма, която очите ви са видели. Понеже в ръката сте я държали, остава една тежест, какво положение вземала. Остава [на] езика, че тя ви оставила едно приятно впечатление. Другото всичко може да изчезне, но във вас остава нещо от тази ябълка, че има нещо хубаво.
към беседата >>
Мъжете остаряват, че дават повече.
Хората остаряват по единствената причина, понеже дават повече и вземат по-малко, затова остаряват. Мъжете остаряват по единствената причина, че дават повече. А пък жените остаряват по единствената причина, че вземат повече. Аз тъй определям остаряването.
Мъжете остаряват, че дават повече.
Не трябва да дават повече, не трябва да нарушават равновесието вътре в себе си. Онзи капитал, ти може от лихвите на капитала, който придобиваш, да даваш, но капиталът трябва всякога да остава една и съща величина. Сега да обясня. Ако човек взема повече, ще остарее. Ако дава повече, ще остарее.
към беседата >>
Има едно здравословно триене, но щом туй триене се усили, човек харчи повече енергия.
Та ние съвременните хора – топлината не е правилна, не е естествена, защото нашият слънчев възел не е в нормално състояние – ние всякога повишаваме топлината. Знаете, че в природата всякога, когато се повишава топлината, има нещо неестествено. Когато триенето на пластовете става много силно, тогава се повишава тази топлина. Щом става нормално триене между частиците на тялото, тогава се харчи повече енергия.
Има едно здравословно триене, но щом туй триене се усили, човек харчи повече енергия.
Тогава човек обеднява.
към беседата >>
От ябълката какво остава във вас?
Ти най-първо имаш една храна, имаш една ябълка. Изучаваш я, гледаш нейния цвят, нейната форма, тежестта ѝ. В тебе се заражда едно желание да отвориш ябълката – разрязваш я и я сдъвкваш. Езикът ти усеща една приятност, зъбите ти започват да дъвчат тази ябълка и ти я пратиш долу в лабораторията при учените хора да я анализират, да видят какво съдържа ябълката, че те после да правят своите научни изследвания. Какво съдържа тази ябълка?
От ябълката какво остава във вас?
В ума остава една красива форма, която очите ви са видели. Понеже в ръката сте я държали, остава една тежест, какво положение вземала. Остава [на] езика, че тя ви оставила едно приятно впечатление. Другото всичко може да изчезне, но във вас остава нещо от тази ябълка, че има нещо хубаво. На туй хубавото каква форма му давате?
към беседата >>
Не трябва да дават повече, не трябва да нарушават равновесието вътре в себе си.
Хората остаряват по единствената причина, понеже дават повече и вземат по-малко, затова остаряват. Мъжете остаряват по единствената причина, че дават повече. А пък жените остаряват по единствената причина, че вземат повече. Аз тъй определям остаряването. Мъжете остаряват, че дават повече.
Не трябва да дават повече, не трябва да нарушават равновесието вътре в себе си.
Онзи капитал, ти може от лихвите на капитала, който придобиваш, да даваш, но капиталът трябва всякога да остава една и съща величина. Сега да обясня. Ако човек взема повече, ще остарее. Ако дава повече, ще остарее. Ако дава толкоз, колкото трябва, и ако взема толкоз, колкото трябва, това е вечният живот.
към беседата >>
Тогава човек обеднява.
Та ние съвременните хора – топлината не е правилна, не е естествена, защото нашият слънчев възел не е в нормално състояние – ние всякога повишаваме топлината. Знаете, че в природата всякога, когато се повишава топлината, има нещо неестествено. Когато триенето на пластовете става много силно, тогава се повишава тази топлина. Щом става нормално триене между частиците на тялото, тогава се харчи повече енергия. Има едно здравословно триене, но щом туй триене се усили, човек харчи повече енергия.
Тогава човек обеднява.
към беседата >>
В ума остава една красива форма, която очите ви са видели.
Изучаваш я, гледаш нейния цвят, нейната форма, тежестта ѝ. В тебе се заражда едно желание да отвориш ябълката – разрязваш я и я сдъвкваш. Езикът ти усеща една приятност, зъбите ти започват да дъвчат тази ябълка и ти я пратиш долу в лабораторията при учените хора да я анализират, да видят какво съдържа ябълката, че те после да правят своите научни изследвания. Какво съдържа тази ябълка? От ябълката какво остава във вас?
В ума остава една красива форма, която очите ви са видели.
Понеже в ръката сте я държали, остава една тежест, какво положение вземала. Остава [на] езика, че тя ви оставила едно приятно впечатление. Другото всичко може да изчезне, но във вас остава нещо от тази ябълка, че има нещо хубаво. На туй хубавото каква форма му давате? Имате вие впечатление, че някакъв ценен вкус ви е причинила ябълката и години минават, седи този вкус, чувствате го как приятно подействал на езика ви.
към беседата >>
Онзи капитал, ти може от лихвите на капитала, който придобиваш, да даваш, но капиталът трябва всякога да остава една и съща величина.
Мъжете остаряват по единствената причина, че дават повече. А пък жените остаряват по единствената причина, че вземат повече. Аз тъй определям остаряването. Мъжете остаряват, че дават повече. Не трябва да дават повече, не трябва да нарушават равновесието вътре в себе си.
Онзи капитал, ти може от лихвите на капитала, който придобиваш, да даваш, но капиталът трябва всякога да остава една и съща величина.
Сега да обясня. Ако човек взема повече, ще остарее. Ако дава повече, ще остарее. Ако дава толкоз, колкото трябва, и ако взема толкоз, колкото трябва, това е вечният живот. Болестите се дължат на две причини, същият закон е и там: или че си взел повече, или че си дал повече.
към беседата >>
Затова ние казваме, правата мисъл е потребна.
Затова ние казваме, правата мисъл е потребна.
Мозъкът да възприема толкоз светлина, колкото му е потребна, сърцето да образува толкова топлина, колкото е потребна, и волята да изхарчва толкоз енергия, колкото е потребна. То е здравословното състояние на човека.
към беседата >>
Понеже в ръката сте я държали, остава една тежест, какво положение вземала.
В тебе се заражда едно желание да отвориш ябълката – разрязваш я и я сдъвкваш. Езикът ти усеща една приятност, зъбите ти започват да дъвчат тази ябълка и ти я пратиш долу в лабораторията при учените хора да я анализират, да видят какво съдържа ябълката, че те после да правят своите научни изследвания. Какво съдържа тази ябълка? От ябълката какво остава във вас? В ума остава една красива форма, която очите ви са видели.
Понеже в ръката сте я държали, остава една тежест, какво положение вземала.
Остава [на] езика, че тя ви оставила едно приятно впечатление. Другото всичко може да изчезне, но във вас остава нещо от тази ябълка, че има нещо хубаво. На туй хубавото каква форма му давате? Имате вие впечатление, че някакъв ценен вкус ви е причинила ябълката и години минават, седи този вкус, чувствате го как приятно подействал на езика ви. Туй е реалното в света.
към беседата >>
Сега да обясня.
А пък жените остаряват по единствената причина, че вземат повече. Аз тъй определям остаряването. Мъжете остаряват, че дават повече. Не трябва да дават повече, не трябва да нарушават равновесието вътре в себе си. Онзи капитал, ти може от лихвите на капитала, който придобиваш, да даваш, но капиталът трябва всякога да остава една и съща величина.
Сега да обясня.
Ако човек взема повече, ще остарее. Ако дава повече, ще остарее. Ако дава толкоз, колкото трябва, и ако взема толкоз, колкото трябва, това е вечният живот. Болестите се дължат на две причини, същият закон е и там: или че си взел повече, или че си дал повече. Здравето е да вземеш нормално, законно да вземеш – толкоз, колкото трябва, и да даваш, колкото трябва.
към беседата >>
Мозъкът да възприема толкоз светлина, колкото му е потребна, сърцето да образува толкова топлина, колкото е потребна, и волята да изхарчва толкоз енергия, колкото е потребна.
Затова ние казваме, правата мисъл е потребна.
Мозъкът да възприема толкоз светлина, колкото му е потребна, сърцето да образува толкова топлина, колкото е потребна, и волята да изхарчва толкоз енергия, колкото е потребна.
То е здравословното състояние на човека.
към беседата >>
Остава [на] езика, че тя ви оставила едно приятно впечатление.
Езикът ти усеща една приятност, зъбите ти започват да дъвчат тази ябълка и ти я пратиш долу в лабораторията при учените хора да я анализират, да видят какво съдържа ябълката, че те после да правят своите научни изследвания. Какво съдържа тази ябълка? От ябълката какво остава във вас? В ума остава една красива форма, която очите ви са видели. Понеже в ръката сте я държали, остава една тежест, какво положение вземала.
Остава [на] езика, че тя ви оставила едно приятно впечатление.
Другото всичко може да изчезне, но във вас остава нещо от тази ябълка, че има нещо хубаво. На туй хубавото каква форма му давате? Имате вие впечатление, че някакъв ценен вкус ви е причинила ябълката и години минават, седи този вкус, чувствате го как приятно подействал на езика ви. Туй е реалното в света. Вие не го виждате, но във вас седи ябълката, нейната форма, нейната тежест.
към беседата >>
Ако човек взема повече, ще остарее.
Аз тъй определям остаряването. Мъжете остаряват, че дават повече. Не трябва да дават повече, не трябва да нарушават равновесието вътре в себе си. Онзи капитал, ти може от лихвите на капитала, който придобиваш, да даваш, но капиталът трябва всякога да остава една и съща величина. Сега да обясня.
Ако човек взема повече, ще остарее.
Ако дава повече, ще остарее. Ако дава толкоз, колкото трябва, и ако взема толкоз, колкото трябва, това е вечният живот. Болестите се дължат на две причини, същият закон е и там: или че си взел повече, или че си дал повече. Здравето е да вземеш нормално, законно да вземеш – толкоз, колкото трябва, и да даваш, колкото трябва. То е здравият човек.
към беседата >>
То е здравословното състояние на човека.
Затова ние казваме, правата мисъл е потребна. Мозъкът да възприема толкоз светлина, колкото му е потребна, сърцето да образува толкова топлина, колкото е потребна, и волята да изхарчва толкоз енергия, колкото е потребна.
То е здравословното състояние на човека.
към беседата >>
Другото всичко може да изчезне, но във вас остава нещо от тази ябълка, че има нещо хубаво.
Какво съдържа тази ябълка? От ябълката какво остава във вас? В ума остава една красива форма, която очите ви са видели. Понеже в ръката сте я държали, остава една тежест, какво положение вземала. Остава [на] езика, че тя ви оставила едно приятно впечатление.
Другото всичко може да изчезне, но във вас остава нещо от тази ябълка, че има нещо хубаво.
На туй хубавото каква форма му давате? Имате вие впечатление, че някакъв ценен вкус ви е причинила ябълката и години минават, седи този вкус, чувствате го как приятно подействал на езика ви. Туй е реалното в света. Вие не го виждате, но във вас седи ябълката, нейната форма, нейната тежест. Ябълката изчезнала, но във вас останало туй реалното, понятието, което вие сте образували за ябълката.
към беседата >>
Ако дава повече, ще остарее.
Мъжете остаряват, че дават повече. Не трябва да дават повече, не трябва да нарушават равновесието вътре в себе си. Онзи капитал, ти може от лихвите на капитала, който придобиваш, да даваш, но капиталът трябва всякога да остава една и съща величина. Сега да обясня. Ако човек взема повече, ще остарее.
Ако дава повече, ще остарее.
Ако дава толкоз, колкото трябва, и ако взема толкоз, колкото трябва, това е вечният живот. Болестите се дължат на две причини, същият закон е и там: или че си взел повече, или че си дал повече. Здравето е да вземеш нормално, законно да вземеш – толкоз, колкото трябва, и да даваш, колкото трябва. То е здравият човек. Става една обмяна.
към беседата >>
Сега малко музика.
Сега малко музика.
Сега ще пеете една песен с „хм“. (Учителят свири.)
към беседата >>
На туй хубавото каква форма му давате?
От ябълката какво остава във вас? В ума остава една красива форма, която очите ви са видели. Понеже в ръката сте я държали, остава една тежест, какво положение вземала. Остава [на] езика, че тя ви оставила едно приятно впечатление. Другото всичко може да изчезне, но във вас остава нещо от тази ябълка, че има нещо хубаво.
На туй хубавото каква форма му давате?
Имате вие впечатление, че някакъв ценен вкус ви е причинила ябълката и години минават, седи този вкус, чувствате го как приятно подействал на езика ви. Туй е реалното в света. Вие не го виждате, но във вас седи ябълката, нейната форма, нейната тежест. Ябълката изчезнала, но във вас останало туй реалното, понятието, което вие сте образували за ябълката.
към беседата >>
Ако дава толкоз, колкото трябва, и ако взема толкоз, колкото трябва, това е вечният живот.
Не трябва да дават повече, не трябва да нарушават равновесието вътре в себе си. Онзи капитал, ти може от лихвите на капитала, който придобиваш, да даваш, но капиталът трябва всякога да остава една и съща величина. Сега да обясня. Ако човек взема повече, ще остарее. Ако дава повече, ще остарее.
Ако дава толкоз, колкото трябва, и ако взема толкоз, колкото трябва, това е вечният живот.
Болестите се дължат на две причини, същият закон е и там: или че си взел повече, или че си дал повече. Здравето е да вземеш нормално, законно да вземеш – толкоз, колкото трябва, и да даваш, колкото трябва. То е здравият човек. Става една обмяна.
към беседата >>
Сега ще пеете една песен с „хм“.
Сега малко музика.
Сега ще пеете една песен с „хм“.
(Учителят свири.)
към беседата >>
Имате вие впечатление, че някакъв ценен вкус ви е причинила ябълката и години минават, седи този вкус, чувствате го как приятно подействал на езика ви.
В ума остава една красива форма, която очите ви са видели. Понеже в ръката сте я държали, остава една тежест, какво положение вземала. Остава [на] езика, че тя ви оставила едно приятно впечатление. Другото всичко може да изчезне, но във вас остава нещо от тази ябълка, че има нещо хубаво. На туй хубавото каква форма му давате?
Имате вие впечатление, че някакъв ценен вкус ви е причинила ябълката и години минават, седи този вкус, чувствате го как приятно подействал на езика ви.
Туй е реалното в света. Вие не го виждате, но във вас седи ябълката, нейната форма, нейната тежест. Ябълката изчезнала, но във вас останало туй реалното, понятието, което вие сте образували за ябълката.
към беседата >>
Болестите се дължат на две причини, същият закон е и там: или че си взел повече, или че си дал повече.
Онзи капитал, ти може от лихвите на капитала, който придобиваш, да даваш, но капиталът трябва всякога да остава една и съща величина. Сега да обясня. Ако човек взема повече, ще остарее. Ако дава повече, ще остарее. Ако дава толкоз, колкото трябва, и ако взема толкоз, колкото трябва, това е вечният живот.
Болестите се дължат на две причини, същият закон е и там: или че си взел повече, или че си дал повече.
Здравето е да вземеш нормално, законно да вземеш – толкоз, колкото трябва, и да даваш, колкото трябва. То е здравият човек. Става една обмяна.
към беседата >>
(Учителят свири.)
Сега малко музика. Сега ще пеете една песен с „хм“.
(Учителят свири.)
към беседата >>
Туй е реалното в света.
Понеже в ръката сте я държали, остава една тежест, какво положение вземала. Остава [на] езика, че тя ви оставила едно приятно впечатление. Другото всичко може да изчезне, но във вас остава нещо от тази ябълка, че има нещо хубаво. На туй хубавото каква форма му давате? Имате вие впечатление, че някакъв ценен вкус ви е причинила ябълката и години минават, седи този вкус, чувствате го как приятно подействал на езика ви.
Туй е реалното в света.
Вие не го виждате, но във вас седи ябълката, нейната форма, нейната тежест. Ябълката изчезнала, но във вас останало туй реалното, понятието, което вие сте образували за ябълката.
към беседата >>
Здравето е да вземеш нормално, законно да вземеш – толкоз, колкото трябва, и да даваш, колкото трябва.
Сега да обясня. Ако човек взема повече, ще остарее. Ако дава повече, ще остарее. Ако дава толкоз, колкото трябва, и ако взема толкоз, колкото трябва, това е вечният живот. Болестите се дължат на две причини, същият закон е и там: или че си взел повече, или че си дал повече.
Здравето е да вземеш нормално, законно да вземеш – толкоз, колкото трябва, и да даваш, колкото трябва.
То е здравият човек. Става една обмяна.
към беседата >>
Някой път атмосферата има повече електричество и музикантите не могат да свирят.
Някой път атмосферата има повече електричество и музикантите не могат да свирят.
Ако те вътре са положителни, става едно отделяне, тоновете не са приятни. Ако въздухът е положителен, ти ще станеш отрицателен, мек ще станеш. Ако въздухът е отрицателен, ти ще станеш положителен. Всякога трябва да се нагаждаме. Някой път тялото е положително, трябва да станем отрицателни.
към беседата >>
Вие не го виждате, но във вас седи ябълката, нейната форма, нейната тежест.
Остава [на] езика, че тя ви оставила едно приятно впечатление. Другото всичко може да изчезне, но във вас остава нещо от тази ябълка, че има нещо хубаво. На туй хубавото каква форма му давате? Имате вие впечатление, че някакъв ценен вкус ви е причинила ябълката и години минават, седи този вкус, чувствате го как приятно подействал на езика ви. Туй е реалното в света.
Вие не го виждате, но във вас седи ябълката, нейната форма, нейната тежест.
Ябълката изчезнала, но във вас останало туй реалното, понятието, което вие сте образували за ябълката.
към беседата >>
То е здравият човек.
Ако човек взема повече, ще остарее. Ако дава повече, ще остарее. Ако дава толкоз, колкото трябва, и ако взема толкоз, колкото трябва, това е вечният живот. Болестите се дължат на две причини, същият закон е и там: или че си взел повече, или че си дал повече. Здравето е да вземеш нормално, законно да вземеш – толкоз, колкото трябва, и да даваш, колкото трябва.
То е здравият човек.
Става една обмяна.
към беседата >>
Ако те вътре са положителни, става едно отделяне, тоновете не са приятни.
Някой път атмосферата има повече електричество и музикантите не могат да свирят.
Ако те вътре са положителни, става едно отделяне, тоновете не са приятни.
Ако въздухът е положителен, ти ще станеш отрицателен, мек ще станеш. Ако въздухът е отрицателен, ти ще станеш положителен. Всякога трябва да се нагаждаме. Някой път тялото е положително, трябва да станем отрицателни. Когато тялото е отрицателно, ние трябва да станем положителни.
към беседата >>
Ябълката изчезнала, но във вас останало туй реалното, понятието, което вие сте образували за ябълката.
Другото всичко може да изчезне, но във вас остава нещо от тази ябълка, че има нещо хубаво. На туй хубавото каква форма му давате? Имате вие впечатление, че някакъв ценен вкус ви е причинила ябълката и години минават, седи този вкус, чувствате го как приятно подействал на езика ви. Туй е реалното в света. Вие не го виждате, но във вас седи ябълката, нейната форма, нейната тежест.
Ябълката изчезнала, но във вас останало туй реалното, понятието, което вие сте образували за ябълката.
към беседата >>
Става една обмяна.
Ако дава повече, ще остарее. Ако дава толкоз, колкото трябва, и ако взема толкоз, колкото трябва, това е вечният живот. Болестите се дължат на две причини, същият закон е и там: или че си взел повече, или че си дал повече. Здравето е да вземеш нормално, законно да вземеш – толкоз, колкото трябва, и да даваш, колкото трябва. То е здравият човек.
Става една обмяна.
към беседата >>
Ако въздухът е положителен, ти ще станеш отрицателен, мек ще станеш.
Някой път атмосферата има повече електричество и музикантите не могат да свирят. Ако те вътре са положителни, става едно отделяне, тоновете не са приятни.
Ако въздухът е положителен, ти ще станеш отрицателен, мек ще станеш.
Ако въздухът е отрицателен, ти ще станеш положителен. Всякога трябва да се нагаждаме. Някой път тялото е положително, трябва да станем отрицателни. Когато тялото е отрицателно, ние трябва да станем положителни. Някой път природата дава, някой път взема.
към беседата >>
Вие, най-първо, имате една цигулка.
Вие, най-първо, имате една цигулка.
С един от пръстите вземете един тон. Това впечатление, което сте приели с ухото си – може години да минат, но вие помните известен пасаж от няколко тона – това съчетание на тоновете с години остава във вашия ум. Другото сте забравили, цялата музикална пиеса не помните, но този пасаж остава. Туй, което остава във вас, то е реалното. Тази реалност, тия тонове, вие не ги виждате.
към беседата >>
Когато даваш, да ти е приятно.
Когато даваш, да ти е приятно.
Запример, като даваш една ябълка някому, като усетиш, че ти е приятно, то е правилното. Ако си кажеш, че много си дал, или чувстваш, че не си дал толкоз, колкото трябва, обмяната е неправилна. Всякога в една мисъл или когато говориш, като ходиш, навсякъде да ти е приятно. Като ходиш, да ти е приятно. Вървиш, не ти е приятно, спреш се, умориш се, казваш: „Уморих се.“ Всякога в човешката воля трябва да има една приятност, в чувствата трябва да има една приятност и в мислите трябва да има една малка приятност.
към беседата >>
Ако въздухът е отрицателен, ти ще станеш положителен.
Някой път атмосферата има повече електричество и музикантите не могат да свирят. Ако те вътре са положителни, става едно отделяне, тоновете не са приятни. Ако въздухът е положителен, ти ще станеш отрицателен, мек ще станеш.
Ако въздухът е отрицателен, ти ще станеш положителен.
Всякога трябва да се нагаждаме. Някой път тялото е положително, трябва да станем отрицателни. Когато тялото е отрицателно, ние трябва да станем положителни. Някой път природата дава, някой път взема. Когато тя взема, ние трябва да даваме.
към беседата >>
С един от пръстите вземете един тон.
Вие, най-първо, имате една цигулка.
С един от пръстите вземете един тон.
Това впечатление, което сте приели с ухото си – може години да минат, но вие помните известен пасаж от няколко тона – това съчетание на тоновете с години остава във вашия ум. Другото сте забравили, цялата музикална пиеса не помните, но този пасаж остава. Туй, което остава във вас, то е реалното. Тази реалност, тия тонове, вие не ги виждате. Нали някой път казвате: „Това което не виждам, не вярвам в него.“ Чуваш го.
към беседата >>
Запример, като даваш една ябълка някому, като усетиш, че ти е приятно, то е правилното.
Когато даваш, да ти е приятно.
Запример, като даваш една ябълка някому, като усетиш, че ти е приятно, то е правилното.
Ако си кажеш, че много си дал, или чувстваш, че не си дал толкоз, колкото трябва, обмяната е неправилна. Всякога в една мисъл или когато говориш, като ходиш, навсякъде да ти е приятно. Като ходиш, да ти е приятно. Вървиш, не ти е приятно, спреш се, умориш се, казваш: „Уморих се.“ Всякога в човешката воля трябва да има една приятност, в чувствата трябва да има една приятност и в мислите трябва да има една малка приятност. Това е елементарна работа, от която човек може да се подмлади.
към беседата >>
Всякога трябва да се нагаждаме.
Някой път атмосферата има повече електричество и музикантите не могат да свирят. Ако те вътре са положителни, става едно отделяне, тоновете не са приятни. Ако въздухът е положителен, ти ще станеш отрицателен, мек ще станеш. Ако въздухът е отрицателен, ти ще станеш положителен.
Всякога трябва да се нагаждаме.
Някой път тялото е положително, трябва да станем отрицателни. Когато тялото е отрицателно, ние трябва да станем положителни. Някой път природата дава, някой път взема. Когато тя взема, ние трябва да даваме. Когато тя дава, ние трябва да вземаме.
към беседата >>
Това впечатление, което сте приели с ухото си – може години да минат, но вие помните известен пасаж от няколко тона – това съчетание на тоновете с години остава във вашия ум.
Вие, най-първо, имате една цигулка. С един от пръстите вземете един тон.
Това впечатление, което сте приели с ухото си – може години да минат, но вие помните известен пасаж от няколко тона – това съчетание на тоновете с години остава във вашия ум.
Другото сте забравили, цялата музикална пиеса не помните, но този пасаж остава. Туй, което остава във вас, то е реалното. Тази реалност, тия тонове, вие не ги виждате. Нали някой път казвате: „Това което не виждам, не вярвам в него.“ Чуваш го. Тогава има неща реални, които виждаме, има неща реални, които чуваме, има неща реални, които вкусваме, има реални неща, които пипаме.
към беседата >>
Ако си кажеш, че много си дал, или чувстваш, че не си дал толкоз, колкото трябва, обмяната е неправилна.
Когато даваш, да ти е приятно. Запример, като даваш една ябълка някому, като усетиш, че ти е приятно, то е правилното.
Ако си кажеш, че много си дал, или чувстваш, че не си дал толкоз, колкото трябва, обмяната е неправилна.
Всякога в една мисъл или когато говориш, като ходиш, навсякъде да ти е приятно. Като ходиш, да ти е приятно. Вървиш, не ти е приятно, спреш се, умориш се, казваш: „Уморих се.“ Всякога в човешката воля трябва да има една приятност, в чувствата трябва да има една приятност и в мислите трябва да има една малка приятност. Това е елементарна работа, от която човек може да се подмлади.
към беседата >>
Някой път тялото е положително, трябва да станем отрицателни.
Някой път атмосферата има повече електричество и музикантите не могат да свирят. Ако те вътре са положителни, става едно отделяне, тоновете не са приятни. Ако въздухът е положителен, ти ще станеш отрицателен, мек ще станеш. Ако въздухът е отрицателен, ти ще станеш положителен. Всякога трябва да се нагаждаме.
Някой път тялото е положително, трябва да станем отрицателни.
Когато тялото е отрицателно, ние трябва да станем положителни. Някой път природата дава, някой път взема. Когато тя взема, ние трябва да даваме. Когато тя дава, ние трябва да вземаме. Каквото ни даде, да бъдем благодарни и на малкото.
към беседата >>
Другото сте забравили, цялата музикална пиеса не помните, но този пасаж остава.
Вие, най-първо, имате една цигулка. С един от пръстите вземете един тон. Това впечатление, което сте приели с ухото си – може години да минат, но вие помните известен пасаж от няколко тона – това съчетание на тоновете с години остава във вашия ум.
Другото сте забравили, цялата музикална пиеса не помните, но този пасаж остава.
Туй, което остава във вас, то е реалното. Тази реалност, тия тонове, вие не ги виждате. Нали някой път казвате: „Това което не виждам, не вярвам в него.“ Чуваш го. Тогава има неща реални, които виждаме, има неща реални, които чуваме, има неща реални, които вкусваме, има реални неща, които пипаме. Но и това, което виждаме, не е реалността.
към беседата >>
Всякога в една мисъл или когато говориш, като ходиш, навсякъде да ти е приятно.
Когато даваш, да ти е приятно. Запример, като даваш една ябълка някому, като усетиш, че ти е приятно, то е правилното. Ако си кажеш, че много си дал, или чувстваш, че не си дал толкоз, колкото трябва, обмяната е неправилна.
Всякога в една мисъл или когато говориш, като ходиш, навсякъде да ти е приятно.
Като ходиш, да ти е приятно. Вървиш, не ти е приятно, спреш се, умориш се, казваш: „Уморих се.“ Всякога в човешката воля трябва да има една приятност, в чувствата трябва да има една приятност и в мислите трябва да има една малка приятност. Това е елементарна работа, от която човек може да се подмлади.
към беседата >>
Когато тялото е отрицателно, ние трябва да станем положителни.
Ако те вътре са положителни, става едно отделяне, тоновете не са приятни. Ако въздухът е положителен, ти ще станеш отрицателен, мек ще станеш. Ако въздухът е отрицателен, ти ще станеш положителен. Всякога трябва да се нагаждаме. Някой път тялото е положително, трябва да станем отрицателни.
Когато тялото е отрицателно, ние трябва да станем положителни.
Някой път природата дава, някой път взема. Когато тя взема, ние трябва да даваме. Когато тя дава, ние трябва да вземаме. Каквото ни даде, да бъдем благодарни и на малкото. Защото то е ценно.
към беседата >>
Туй, което остава във вас, то е реалното.
Вие, най-първо, имате една цигулка. С един от пръстите вземете един тон. Това впечатление, което сте приели с ухото си – може години да минат, но вие помните известен пасаж от няколко тона – това съчетание на тоновете с години остава във вашия ум. Другото сте забравили, цялата музикална пиеса не помните, но този пасаж остава.
Туй, което остава във вас, то е реалното.
Тази реалност, тия тонове, вие не ги виждате. Нали някой път казвате: „Това което не виждам, не вярвам в него.“ Чуваш го. Тогава има неща реални, които виждаме, има неща реални, които чуваме, има неща реални, които вкусваме, има реални неща, които пипаме. Но и това, което виждаме, не е реалността. Самата реалност остава винаги невидима.
към беседата >>
Като ходиш, да ти е приятно.
Когато даваш, да ти е приятно. Запример, като даваш една ябълка някому, като усетиш, че ти е приятно, то е правилното. Ако си кажеш, че много си дал, или чувстваш, че не си дал толкоз, колкото трябва, обмяната е неправилна. Всякога в една мисъл или когато говориш, като ходиш, навсякъде да ти е приятно.
Като ходиш, да ти е приятно.
Вървиш, не ти е приятно, спреш се, умориш се, казваш: „Уморих се.“ Всякога в човешката воля трябва да има една приятност, в чувствата трябва да има една приятност и в мислите трябва да има една малка приятност. Това е елементарна работа, от която човек може да се подмлади.
към беседата >>
Някой път природата дава, някой път взема.
Ако въздухът е положителен, ти ще станеш отрицателен, мек ще станеш. Ако въздухът е отрицателен, ти ще станеш положителен. Всякога трябва да се нагаждаме. Някой път тялото е положително, трябва да станем отрицателни. Когато тялото е отрицателно, ние трябва да станем положителни.
Някой път природата дава, някой път взема.
Когато тя взема, ние трябва да даваме. Когато тя дава, ние трябва да вземаме. Каквото ни даде, да бъдем благодарни и на малкото. Защото то е ценно. Всяко нещо, което природата даде, колкото и да е малко, то е ценно, то се увеличава.
към беседата >>
Тази реалност, тия тонове, вие не ги виждате.
Вие, най-първо, имате една цигулка. С един от пръстите вземете един тон. Това впечатление, което сте приели с ухото си – може години да минат, но вие помните известен пасаж от няколко тона – това съчетание на тоновете с години остава във вашия ум. Другото сте забравили, цялата музикална пиеса не помните, но този пасаж остава. Туй, което остава във вас, то е реалното.
Тази реалност, тия тонове, вие не ги виждате.
Нали някой път казвате: „Това което не виждам, не вярвам в него.“ Чуваш го. Тогава има неща реални, които виждаме, има неща реални, които чуваме, има неща реални, които вкусваме, има реални неща, които пипаме. Но и това, което виждаме, не е реалността. Самата реалност остава винаги невидима. Ти може да виждаш нещо, но то е само външната страна на реалността.
към беседата >>
Вървиш, не ти е приятно, спреш се, умориш се, казваш: „Уморих се.“ Всякога в човешката воля трябва да има една приятност, в чувствата трябва да има една приятност и в мислите трябва да има една малка приятност.
Когато даваш, да ти е приятно. Запример, като даваш една ябълка някому, като усетиш, че ти е приятно, то е правилното. Ако си кажеш, че много си дал, или чувстваш, че не си дал толкоз, колкото трябва, обмяната е неправилна. Всякога в една мисъл или когато говориш, като ходиш, навсякъде да ти е приятно. Като ходиш, да ти е приятно.
Вървиш, не ти е приятно, спреш се, умориш се, казваш: „Уморих се.“ Всякога в човешката воля трябва да има една приятност, в чувствата трябва да има една приятност и в мислите трябва да има една малка приятност.
Това е елементарна работа, от която човек може да се подмлади.
към беседата >>
Когато тя взема, ние трябва да даваме.
Ако въздухът е отрицателен, ти ще станеш положителен. Всякога трябва да се нагаждаме. Някой път тялото е положително, трябва да станем отрицателни. Когато тялото е отрицателно, ние трябва да станем положителни. Някой път природата дава, някой път взема.
Когато тя взема, ние трябва да даваме.
Когато тя дава, ние трябва да вземаме. Каквото ни даде, да бъдем благодарни и на малкото. Защото то е ценно. Всяко нещо, което природата даде, колкото и да е малко, то е ценно, то се увеличава. Всяко нещо, което ти дадеш на природата, тя го използва много добре – ще го повърне пак назад.
към беседата >>
Нали някой път казвате: „Това което не виждам, не вярвам в него.“ Чуваш го.
С един от пръстите вземете един тон. Това впечатление, което сте приели с ухото си – може години да минат, но вие помните известен пасаж от няколко тона – това съчетание на тоновете с години остава във вашия ум. Другото сте забравили, цялата музикална пиеса не помните, но този пасаж остава. Туй, което остава във вас, то е реалното. Тази реалност, тия тонове, вие не ги виждате.
Нали някой път казвате: „Това което не виждам, не вярвам в него.“ Чуваш го.
Тогава има неща реални, които виждаме, има неща реални, които чуваме, има неща реални, които вкусваме, има реални неща, които пипаме. Но и това, което виждаме, не е реалността. Самата реалност остава винаги невидима. Ти може да виждаш нещо, но то е само външната страна на реалността. Ти може да я чуваш, но то е само външната страна.
към беседата >>
Това е елементарна работа, от която човек може да се подмлади.
Запример, като даваш една ябълка някому, като усетиш, че ти е приятно, то е правилното. Ако си кажеш, че много си дал, или чувстваш, че не си дал толкоз, колкото трябва, обмяната е неправилна. Всякога в една мисъл или когато говориш, като ходиш, навсякъде да ти е приятно. Като ходиш, да ти е приятно. Вървиш, не ти е приятно, спреш се, умориш се, казваш: „Уморих се.“ Всякога в човешката воля трябва да има една приятност, в чувствата трябва да има една приятност и в мислите трябва да има една малка приятност.
Това е елементарна работа, от която човек може да се подмлади.
към беседата >>
Когато тя дава, ние трябва да вземаме.
Всякога трябва да се нагаждаме. Някой път тялото е положително, трябва да станем отрицателни. Когато тялото е отрицателно, ние трябва да станем положителни. Някой път природата дава, някой път взема. Когато тя взема, ние трябва да даваме.
Когато тя дава, ние трябва да вземаме.
Каквото ни даде, да бъдем благодарни и на малкото. Защото то е ценно. Всяко нещо, което природата даде, колкото и да е малко, то е ценно, то се увеличава. Всяко нещо, което ти дадеш на природата, тя го използва много добре – ще го повърне пак назад. (Учителят пее: „Живот.“)
към беседата >>
Тогава има неща реални, които виждаме, има неща реални, които чуваме, има неща реални, които вкусваме, има реални неща, които пипаме.
Това впечатление, което сте приели с ухото си – може години да минат, но вие помните известен пасаж от няколко тона – това съчетание на тоновете с години остава във вашия ум. Другото сте забравили, цялата музикална пиеса не помните, но този пасаж остава. Туй, което остава във вас, то е реалното. Тази реалност, тия тонове, вие не ги виждате. Нали някой път казвате: „Това което не виждам, не вярвам в него.“ Чуваш го.
Тогава има неща реални, които виждаме, има неща реални, които чуваме, има неща реални, които вкусваме, има реални неща, които пипаме.
Но и това, което виждаме, не е реалността. Самата реалност остава винаги невидима. Ти може да виждаш нещо, но то е само външната страна на реалността. Ти може да я чуваш, но то е само външната страна. Ти може да я вкусиш, но то е само външната страна.
към беседата >>
Сега някой ще дойде да каже: „Не му трябва на човека да се моли.“ Ти се молиш, не ти е приятно.
Сега някой ще дойде да каже: „Не му трябва на човека да се моли.“ Ти се молиш, не ти е приятно.
Тази молитва ще те осакати. Ако така се молиш, ще остарееш. Ако се молиш, при молитвата трябва да дадеш нещо, да излееш душата си. Като се молиш, ще идеш при Бога, ще дадеш нещо от себе си и ще вземеш нещо от Бога. От Господа няма да вземеш повече, отколкото трябва, и няма да Му даваш повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Каквото ни даде, да бъдем благодарни и на малкото.
Някой път тялото е положително, трябва да станем отрицателни. Когато тялото е отрицателно, ние трябва да станем положителни. Някой път природата дава, някой път взема. Когато тя взема, ние трябва да даваме. Когато тя дава, ние трябва да вземаме.
Каквото ни даде, да бъдем благодарни и на малкото.
Защото то е ценно. Всяко нещо, което природата даде, колкото и да е малко, то е ценно, то се увеличава. Всяко нещо, което ти дадеш на природата, тя го използва много добре – ще го повърне пак назад. (Учителят пее: „Живот.“)
към беседата >>
Но и това, което виждаме, не е реалността.
Другото сте забравили, цялата музикална пиеса не помните, но този пасаж остава. Туй, което остава във вас, то е реалното. Тази реалност, тия тонове, вие не ги виждате. Нали някой път казвате: „Това което не виждам, не вярвам в него.“ Чуваш го. Тогава има неща реални, които виждаме, има неща реални, които чуваме, има неща реални, които вкусваме, има реални неща, които пипаме.
Но и това, което виждаме, не е реалността.
Самата реалност остава винаги невидима. Ти може да виждаш нещо, но то е само външната страна на реалността. Ти може да я чуваш, но то е само външната страна. Ти може да я вкусиш, но то е само външната страна. Ти може да пипнеш, но то е само външната страна на реалността.
към беседата >>
Тази молитва ще те осакати.
Сега някой ще дойде да каже: „Не му трябва на човека да се моли.“ Ти се молиш, не ти е приятно.
Тази молитва ще те осакати.
Ако така се молиш, ще остарееш. Ако се молиш, при молитвата трябва да дадеш нещо, да излееш душата си. Като се молиш, ще идеш при Бога, ще дадеш нещо от себе си и ще вземеш нещо от Бога. От Господа няма да вземеш повече, отколкото трябва, и няма да Му даваш повече, отколкото трябва. Той не иска повече.
към беседата >>
Защото то е ценно.
Когато тялото е отрицателно, ние трябва да станем положителни. Някой път природата дава, някой път взема. Когато тя взема, ние трябва да даваме. Когато тя дава, ние трябва да вземаме. Каквото ни даде, да бъдем благодарни и на малкото.
Защото то е ценно.
Всяко нещо, което природата даде, колкото и да е малко, то е ценно, то се увеличава. Всяко нещо, което ти дадеш на природата, тя го използва много добре – ще го повърне пак назад. (Учителят пее: „Живот.“)
към беседата >>
Самата реалност остава винаги невидима.
Туй, което остава във вас, то е реалното. Тази реалност, тия тонове, вие не ги виждате. Нали някой път казвате: „Това което не виждам, не вярвам в него.“ Чуваш го. Тогава има неща реални, които виждаме, има неща реални, които чуваме, има неща реални, които вкусваме, има реални неща, които пипаме. Но и това, което виждаме, не е реалността.
Самата реалност остава винаги невидима.
Ти може да виждаш нещо, но то е само външната страна на реалността. Ти може да я чуваш, но то е само външната страна. Ти може да я вкусиш, но то е само външната страна. Ти може да пипнеш, но то е само външната страна на реалността. Самата реалност остава скрита.
към беседата >>
Ако така се молиш, ще остарееш.
Сега някой ще дойде да каже: „Не му трябва на човека да се моли.“ Ти се молиш, не ти е приятно. Тази молитва ще те осакати.
Ако така се молиш, ще остарееш.
Ако се молиш, при молитвата трябва да дадеш нещо, да излееш душата си. Като се молиш, ще идеш при Бога, ще дадеш нещо от себе си и ще вземеш нещо от Бога. От Господа няма да вземеш повече, отколкото трябва, и няма да Му даваш повече, отколкото трябва. Той не иска повече. Ще дадеш толкова, колкото трябва, че Господ да е доволен, че си Му дал толкоз.
към беседата >>
Всяко нещо, което природата даде, колкото и да е малко, то е ценно, то се увеличава.
Някой път природата дава, някой път взема. Когато тя взема, ние трябва да даваме. Когато тя дава, ние трябва да вземаме. Каквото ни даде, да бъдем благодарни и на малкото. Защото то е ценно.
Всяко нещо, което природата даде, колкото и да е малко, то е ценно, то се увеличава.
Всяко нещо, което ти дадеш на природата, тя го използва много добре – ще го повърне пак назад. (Учителят пее: „Живот.“)
към беседата >>
Ти може да виждаш нещо, но то е само външната страна на реалността.
Тази реалност, тия тонове, вие не ги виждате. Нали някой път казвате: „Това което не виждам, не вярвам в него.“ Чуваш го. Тогава има неща реални, които виждаме, има неща реални, които чуваме, има неща реални, които вкусваме, има реални неща, които пипаме. Но и това, което виждаме, не е реалността. Самата реалност остава винаги невидима.
Ти може да виждаш нещо, но то е само външната страна на реалността.
Ти може да я чуваш, но то е само външната страна. Ти може да я вкусиш, но то е само външната страна. Ти може да пипнеш, но то е само външната страна на реалността. Самата реалност остава скрита. Туй, което виждате, то е проявление на реалността.
към беседата >>
Ако се молиш, при молитвата трябва да дадеш нещо, да излееш душата си.
Сега някой ще дойде да каже: „Не му трябва на човека да се моли.“ Ти се молиш, не ти е приятно. Тази молитва ще те осакати. Ако така се молиш, ще остарееш.
Ако се молиш, при молитвата трябва да дадеш нещо, да излееш душата си.
Като се молиш, ще идеш при Бога, ще дадеш нещо от себе си и ще вземеш нещо от Бога. От Господа няма да вземеш повече, отколкото трябва, и няма да Му даваш повече, отколкото трябва. Той не иска повече. Ще дадеш толкова, колкото трябва, че Господ да е доволен, че си Му дал толкоз. Ти казваш: „Какво може да дам на Господа?
към беседата >>
Всяко нещо, което ти дадеш на природата, тя го използва много добре – ще го повърне пак назад.
Когато тя взема, ние трябва да даваме. Когато тя дава, ние трябва да вземаме. Каквото ни даде, да бъдем благодарни и на малкото. Защото то е ценно. Всяко нещо, което природата даде, колкото и да е малко, то е ценно, то се увеличава.
Всяко нещо, което ти дадеш на природата, тя го използва много добре – ще го повърне пак назад.
(Учителят пее: „Живот.“)
към беседата >>
Ти може да я чуваш, но то е само външната страна.
Нали някой път казвате: „Това което не виждам, не вярвам в него.“ Чуваш го. Тогава има неща реални, които виждаме, има неща реални, които чуваме, има неща реални, които вкусваме, има реални неща, които пипаме. Но и това, което виждаме, не е реалността. Самата реалност остава винаги невидима. Ти може да виждаш нещо, но то е само външната страна на реалността.
Ти може да я чуваш, но то е само външната страна.
Ти може да я вкусиш, но то е само външната страна. Ти може да пипнеш, но то е само външната страна на реалността. Самата реалност остава скрита. Туй, което виждате, то е проявление на реалността.
към беседата >>
Като се молиш, ще идеш при Бога, ще дадеш нещо от себе си и ще вземеш нещо от Бога.
Сега някой ще дойде да каже: „Не му трябва на човека да се моли.“ Ти се молиш, не ти е приятно. Тази молитва ще те осакати. Ако така се молиш, ще остарееш. Ако се молиш, при молитвата трябва да дадеш нещо, да излееш душата си.
Като се молиш, ще идеш при Бога, ще дадеш нещо от себе си и ще вземеш нещо от Бога.
От Господа няма да вземеш повече, отколкото трябва, и няма да Му даваш повече, отколкото трябва. Той не иска повече. Ще дадеш толкова, колкото трябва, че Господ да е доволен, че си Му дал толкоз. Ти казваш: „Какво може да дам на Господа? “ Ето какво ще дадеш.
към беседата >>
(Учителят пее: „Живот.“)
Когато тя дава, ние трябва да вземаме. Каквото ни даде, да бъдем благодарни и на малкото. Защото то е ценно. Всяко нещо, което природата даде, колкото и да е малко, то е ценно, то се увеличава. Всяко нещо, което ти дадеш на природата, тя го използва много добре – ще го повърне пак назад.
(Учителят пее: „Живот.“)
към беседата >>
Ти може да я вкусиш, но то е само външната страна.
Тогава има неща реални, които виждаме, има неща реални, които чуваме, има неща реални, които вкусваме, има реални неща, които пипаме. Но и това, което виждаме, не е реалността. Самата реалност остава винаги невидима. Ти може да виждаш нещо, но то е само външната страна на реалността. Ти може да я чуваш, но то е само външната страна.
Ти може да я вкусиш, но то е само външната страна.
Ти може да пипнеш, но то е само външната страна на реалността. Самата реалност остава скрита. Туй, което виждате, то е проявление на реалността.
към беседата >>
От Господа няма да вземеш повече, отколкото трябва, и няма да Му даваш повече, отколкото трябва.
Сега някой ще дойде да каже: „Не му трябва на човека да се моли.“ Ти се молиш, не ти е приятно. Тази молитва ще те осакати. Ако така се молиш, ще остарееш. Ако се молиш, при молитвата трябва да дадеш нещо, да излееш душата си. Като се молиш, ще идеш при Бога, ще дадеш нещо от себе си и ще вземеш нещо от Бога.
От Господа няма да вземеш повече, отколкото трябва, и няма да Му даваш повече, отколкото трябва.
Той не иска повече. Ще дадеш толкова, колкото трябва, че Господ да е доволен, че си Му дал толкоз. Ти казваш: „Какво може да дам на Господа? “ Ето какво ще дадеш. Като идеш при Господа, ще осветиш Името Му.
към беседата >>
В ж-то имате едно движение.
В ж-то имате едно движение.
Животът понеже слиза отгоре, първият слог е по-висок, вторият – по-нисък при пеенето. Ако първият слог е по-нисък, вторият е по-висок, то е неестествено. Животът слиза, дава своята форма. След туй ще се подигне. (Учителят пее: „Живот, за тебе моята душа жадува.“) Живот.
към беседата >>
Ти може да пипнеш, но то е само външната страна на реалността.
Но и това, което виждаме, не е реалността. Самата реалност остава винаги невидима. Ти може да виждаш нещо, но то е само външната страна на реалността. Ти може да я чуваш, но то е само външната страна. Ти може да я вкусиш, но то е само външната страна.
Ти може да пипнеш, но то е само външната страна на реалността.
Самата реалност остава скрита. Туй, което виждате, то е проявление на реалността.
към беседата >>
Той не иска повече.
Тази молитва ще те осакати. Ако така се молиш, ще остарееш. Ако се молиш, при молитвата трябва да дадеш нещо, да излееш душата си. Като се молиш, ще идеш при Бога, ще дадеш нещо от себе си и ще вземеш нещо от Бога. От Господа няма да вземеш повече, отколкото трябва, и няма да Му даваш повече, отколкото трябва.
Той не иска повече.
Ще дадеш толкова, колкото трябва, че Господ да е доволен, че си Му дал толкоз. Ти казваш: „Какво може да дам на Господа? “ Ето какво ще дадеш. Като идеш при Господа, ще осветиш Името Му. Да имаш само едно мнение, както за никое друго същество в света.
към беседата >>
Животът понеже слиза отгоре, първият слог е по-висок, вторият – по-нисък при пеенето.
В ж-то имате едно движение.
Животът понеже слиза отгоре, първият слог е по-висок, вторият – по-нисък при пеенето.
Ако първият слог е по-нисък, вторият е по-висок, то е неестествено. Животът слиза, дава своята форма. След туй ще се подигне. (Учителят пее: „Живот, за тебе моята душа жадува.“) Живот. Ако имате думата живеене, как ще я изпеете?
към беседата >>
Самата реалност остава скрита.
Самата реалност остава винаги невидима. Ти може да виждаш нещо, но то е само външната страна на реалността. Ти може да я чуваш, но то е само външната страна. Ти може да я вкусиш, но то е само външната страна. Ти може да пипнеш, но то е само външната страна на реалността.
Самата реалност остава скрита.
Туй, което виждате, то е проявление на реалността.
към беседата >>
Ще дадеш толкова, колкото трябва, че Господ да е доволен, че си Му дал толкоз.
Ако така се молиш, ще остарееш. Ако се молиш, при молитвата трябва да дадеш нещо, да излееш душата си. Като се молиш, ще идеш при Бога, ще дадеш нещо от себе си и ще вземеш нещо от Бога. От Господа няма да вземеш повече, отколкото трябва, и няма да Му даваш повече, отколкото трябва. Той не иска повече.
Ще дадеш толкова, колкото трябва, че Господ да е доволен, че си Му дал толкоз.
Ти казваш: „Какво може да дам на Господа? “ Ето какво ще дадеш. Като идеш при Господа, ще осветиш Името Му. Да имаш само едно мнение, както за никое друго същество в света. Като идеш при Него, трябва да знаеш, че ти си при едно Съвършено Същество.
към беседата >>
Ако първият слог е по-нисък, вторият е по-висок, то е неестествено.
В ж-то имате едно движение. Животът понеже слиза отгоре, първият слог е по-висок, вторият – по-нисък при пеенето.
Ако първият слог е по-нисък, вторият е по-висок, то е неестествено.
Животът слиза, дава своята форма. След туй ще се подигне. (Учителят пее: „Живот, за тебе моята душа жадува.“) Живот. Ако имате думата живеене, как ще я изпеете?
към беседата >>
Туй, което виждате, то е проявление на реалността.
Ти може да виждаш нещо, но то е само външната страна на реалността. Ти може да я чуваш, но то е само външната страна. Ти може да я вкусиш, но то е само външната страна. Ти може да пипнеш, но то е само външната страна на реалността. Самата реалност остава скрита.
Туй, което виждате, то е проявление на реалността.
към беседата >>
Ти казваш: „Какво може да дам на Господа?
Ако се молиш, при молитвата трябва да дадеш нещо, да излееш душата си. Като се молиш, ще идеш при Бога, ще дадеш нещо от себе си и ще вземеш нещо от Бога. От Господа няма да вземеш повече, отколкото трябва, и няма да Му даваш повече, отколкото трябва. Той не иска повече. Ще дадеш толкова, колкото трябва, че Господ да е доволен, че си Му дал толкоз.
Ти казваш: „Какво може да дам на Господа?
“ Ето какво ще дадеш. Като идеш при Господа, ще осветиш Името Му. Да имаш само едно мнение, както за никое друго същество в света. Като идеш при Него, трябва да знаеш, че ти си при едно Съвършено Същество. Да ти е приятно, че си при Бога.
към беседата >>
Животът слиза, дава своята форма.
В ж-то имате едно движение. Животът понеже слиза отгоре, първият слог е по-висок, вторият – по-нисък при пеенето. Ако първият слог е по-нисък, вторият е по-висок, то е неестествено.
Животът слиза, дава своята форма.
След туй ще се подигне. (Учителят пее: „Живот, за тебе моята душа жадува.“) Живот. Ако имате думата живеене, как ще я изпеете?
към беседата >>
Сега във всичките хора се заражда едно желание: искат да знаят смисъла, да разбират всичко в природата.
Сега във всичките хора се заражда едно желание: искат да знаят смисъла, да разбират всичко в природата.
Не е възможно. Вие виждате, ходите по земята, но имате ли ясна представа за туй голямото кълбо, да видиш тази земя, че отвсякъде да я обгърнеш със своето съзнание? Направете опит да обхванете със своето съзнание цялата земя – отгоре, отдолу, отвсякъде да я обхванете. Искат някои да обхванат слънцето. Ти не можеш да обхванеш слънцето.
към беседата >>
“ Ето какво ще дадеш.
Като се молиш, ще идеш при Бога, ще дадеш нещо от себе си и ще вземеш нещо от Бога. От Господа няма да вземеш повече, отколкото трябва, и няма да Му даваш повече, отколкото трябва. Той не иска повече. Ще дадеш толкова, колкото трябва, че Господ да е доволен, че си Му дал толкоз. Ти казваш: „Какво може да дам на Господа?
“ Ето какво ще дадеш.
Като идеш при Господа, ще осветиш Името Му. Да имаш само едно мнение, както за никое друго същество в света. Като идеш при Него, трябва да знаеш, че ти си при едно Съвършено Същество. Да ти е приятно, че си при Бога. Да не те е страх, но да ти е приятно, да имаш една готовност да направиш каквото ти каже.
към беседата >>
След туй ще се подигне.
В ж-то имате едно движение. Животът понеже слиза отгоре, първият слог е по-висок, вторият – по-нисък при пеенето. Ако първият слог е по-нисък, вторият е по-висок, то е неестествено. Животът слиза, дава своята форма.
След туй ще се подигне.
(Учителят пее: „Живот, за тебе моята душа жадува.“) Живот. Ако имате думата живеене, как ще я изпеете?
към беседата >>
Не е възможно.
Сега във всичките хора се заражда едно желание: искат да знаят смисъла, да разбират всичко в природата.
Не е възможно.
Вие виждате, ходите по земята, но имате ли ясна представа за туй голямото кълбо, да видиш тази земя, че отвсякъде да я обгърнеш със своето съзнание? Направете опит да обхванете със своето съзнание цялата земя – отгоре, отдолу, отвсякъде да я обхванете. Искат някои да обхванат слънцето. Ти не можеш да обхванеш слънцето. Самата реалност е толкова голяма в своето проявление, че само нейното проявление едва може да схващате.
към беседата >>
Като идеш при Господа, ще осветиш Името Му.
От Господа няма да вземеш повече, отколкото трябва, и няма да Му даваш повече, отколкото трябва. Той не иска повече. Ще дадеш толкова, колкото трябва, че Господ да е доволен, че си Му дал толкоз. Ти казваш: „Какво може да дам на Господа? “ Ето какво ще дадеш.
Като идеш при Господа, ще осветиш Името Му.
Да имаш само едно мнение, както за никое друго същество в света. Като идеш при Него, трябва да знаеш, че ти си при едно Съвършено Същество. Да ти е приятно, че си при Бога. Да не те е страх, но да ти е приятно, да имаш една готовност да направиш каквото ти каже. Ако ти каже в морето да се хвърлиш, да се хвърлиш с любов.
към беседата >>
(Учителят пее: „Живот, за тебе моята душа жадува.“) Живот.
В ж-то имате едно движение. Животът понеже слиза отгоре, първият слог е по-висок, вторият – по-нисък при пеенето. Ако първият слог е по-нисък, вторият е по-висок, то е неестествено. Животът слиза, дава своята форма. След туй ще се подигне.
(Учителят пее: „Живот, за тебе моята душа жадува.“) Живот.
Ако имате думата живеене, как ще я изпеете?
към беседата >>
Вие виждате, ходите по земята, но имате ли ясна представа за туй голямото кълбо, да видиш тази земя, че отвсякъде да я обгърнеш със своето съзнание?
Сега във всичките хора се заражда едно желание: искат да знаят смисъла, да разбират всичко в природата. Не е възможно.
Вие виждате, ходите по земята, но имате ли ясна представа за туй голямото кълбо, да видиш тази земя, че отвсякъде да я обгърнеш със своето съзнание?
Направете опит да обхванете със своето съзнание цялата земя – отгоре, отдолу, отвсякъде да я обхванете. Искат някои да обхванат слънцето. Ти не можеш да обхванеш слънцето. Самата реалност е толкова голяма в своето проявление, че само нейното проявление едва може да схващате. Нейното проявление е достатъчно за нас в дадения случай.
към беседата >>
Да имаш само едно мнение, както за никое друго същество в света.
Той не иска повече. Ще дадеш толкова, колкото трябва, че Господ да е доволен, че си Му дал толкоз. Ти казваш: „Какво може да дам на Господа? “ Ето какво ще дадеш. Като идеш при Господа, ще осветиш Името Му.
Да имаш само едно мнение, както за никое друго същество в света.
Като идеш при Него, трябва да знаеш, че ти си при едно Съвършено Същество. Да ти е приятно, че си при Бога. Да не те е страх, но да ти е приятно, да имаш една готовност да направиш каквото ти каже. Ако ти каже в морето да се хвърлиш, да се хвърлиш с любов.
към беседата >>
Ако имате думата живеене, как ще я изпеете?
Животът понеже слиза отгоре, първият слог е по-висок, вторият – по-нисък при пеенето. Ако първият слог е по-нисък, вторият е по-висок, то е неестествено. Животът слиза, дава своята форма. След туй ще се подигне. (Учителят пее: „Живот, за тебе моята душа жадува.“) Живот.
Ако имате думата живеене, как ще я изпеете?
към беседата >>
Направете опит да обхванете със своето съзнание цялата земя – отгоре, отдолу, отвсякъде да я обхванете.
Сега във всичките хора се заражда едно желание: искат да знаят смисъла, да разбират всичко в природата. Не е възможно. Вие виждате, ходите по земята, но имате ли ясна представа за туй голямото кълбо, да видиш тази земя, че отвсякъде да я обгърнеш със своето съзнание?
Направете опит да обхванете със своето съзнание цялата земя – отгоре, отдолу, отвсякъде да я обхванете.
Искат някои да обхванат слънцето. Ти не можеш да обхванеш слънцето. Самата реалност е толкова голяма в своето проявление, че само нейното проявление едва може да схващате. Нейното проявление е достатъчно за нас в дадения случай. Някои искат да знаят какво нещо е животът.
към беседата >>
Като идеш при Него, трябва да знаеш, че ти си при едно Съвършено Същество.
Ще дадеш толкова, колкото трябва, че Господ да е доволен, че си Му дал толкоз. Ти казваш: „Какво може да дам на Господа? “ Ето какво ще дадеш. Като идеш при Господа, ще осветиш Името Му. Да имаш само едно мнение, както за никое друго същество в света.
Като идеш при Него, трябва да знаеш, че ти си при едно Съвършено Същество.
Да ти е приятно, че си при Бога. Да не те е страх, но да ти е приятно, да имаш една готовност да направиш каквото ти каже. Ако ти каже в морето да се хвърлиш, да се хвърлиш с любов.
към беседата >>
Изпяхме „Тъги, скърби“.
Изпяхме „Тъги, скърби“.
към беседата >>
Искат някои да обхванат слънцето.
Сега във всичките хора се заражда едно желание: искат да знаят смисъла, да разбират всичко в природата. Не е възможно. Вие виждате, ходите по земята, но имате ли ясна представа за туй голямото кълбо, да видиш тази земя, че отвсякъде да я обгърнеш със своето съзнание? Направете опит да обхванете със своето съзнание цялата земя – отгоре, отдолу, отвсякъде да я обхванете.
Искат някои да обхванат слънцето.
Ти не можеш да обхванеш слънцето. Самата реалност е толкова голяма в своето проявление, че само нейното проявление едва може да схващате. Нейното проявление е достатъчно за нас в дадения случай. Някои искат да знаят какво нещо е животът. То ще остане една тайна.
към беседата >>
Да ти е приятно, че си при Бога.
Ти казваш: „Какво може да дам на Господа? “ Ето какво ще дадеш. Като идеш при Господа, ще осветиш Името Му. Да имаш само едно мнение, както за никое друго същество в света. Като идеш при Него, трябва да знаеш, че ти си при едно Съвършено Същество.
Да ти е приятно, че си при Бога.
Да не те е страх, но да ти е приятно, да имаш една готовност да направиш каквото ти каже. Ако ти каже в морето да се хвърлиш, да се хвърлиш с любов.
към беседата >>
Сега всички имате хубави разбирания.
Сега всички имате хубави разбирания.
Не мислете, че туй, което ви говоря сега, трябва да го учите. Всички вие имате правилни разбирания, но вие не вървите по вашите правилни разбирания. Ще се оставите свободни според онова, което е вложено в душата ви, и няма да се спирате от посторонни влияния. Всякога ще вярвате, че разбирате. Слушаш музика, не казвай, че не разбираш.
към беседата >>
Ти не можеш да обхванеш слънцето.
Сега във всичките хора се заражда едно желание: искат да знаят смисъла, да разбират всичко в природата. Не е възможно. Вие виждате, ходите по земята, но имате ли ясна представа за туй голямото кълбо, да видиш тази земя, че отвсякъде да я обгърнеш със своето съзнание? Направете опит да обхванете със своето съзнание цялата земя – отгоре, отдолу, отвсякъде да я обхванете. Искат някои да обхванат слънцето.
Ти не можеш да обхванеш слънцето.
Самата реалност е толкова голяма в своето проявление, че само нейното проявление едва може да схващате. Нейното проявление е достатъчно за нас в дадения случай. Някои искат да знаят какво нещо е животът. То ще остане една тайна. Като живееш, страдаш и се радваш.
към беседата >>
Да не те е страх, но да ти е приятно, да имаш една готовност да направиш каквото ти каже.
“ Ето какво ще дадеш. Като идеш при Господа, ще осветиш Името Му. Да имаш само едно мнение, както за никое друго същество в света. Като идеш при Него, трябва да знаеш, че ти си при едно Съвършено Същество. Да ти е приятно, че си при Бога.
Да не те е страх, но да ти е приятно, да имаш една готовност да направиш каквото ти каже.
Ако ти каже в морето да се хвърлиш, да се хвърлиш с любов.
към беседата >>
Не мислете, че туй, което ви говоря сега, трябва да го учите.
Сега всички имате хубави разбирания.
Не мислете, че туй, което ви говоря сега, трябва да го учите.
Всички вие имате правилни разбирания, но вие не вървите по вашите правилни разбирания. Ще се оставите свободни според онова, което е вложено в душата ви, и няма да се спирате от посторонни влияния. Всякога ще вярвате, че разбирате. Слушаш музика, не казвай, че не разбираш. Ще кажеш: „Разбирам, но има нещо, което ме спъва.“ Ще оставиш душата си свободна.
към беседата >>
Самата реалност е толкова голяма в своето проявление, че само нейното проявление едва може да схващате.
Не е възможно. Вие виждате, ходите по земята, но имате ли ясна представа за туй голямото кълбо, да видиш тази земя, че отвсякъде да я обгърнеш със своето съзнание? Направете опит да обхванете със своето съзнание цялата земя – отгоре, отдолу, отвсякъде да я обхванете. Искат някои да обхванат слънцето. Ти не можеш да обхванеш слънцето.
Самата реалност е толкова голяма в своето проявление, че само нейното проявление едва може да схващате.
Нейното проявление е достатъчно за нас в дадения случай. Някои искат да знаят какво нещо е животът. То ще остане една тайна. Като живееш, страдаш и се радваш. Но и като страдаш, да ти е приятно, и като се радваш, пак да ти е приятно.
към беседата >>
Ако ти каже в морето да се хвърлиш, да се хвърлиш с любов.
Като идеш при Господа, ще осветиш Името Му. Да имаш само едно мнение, както за никое друго същество в света. Като идеш при Него, трябва да знаеш, че ти си при едно Съвършено Същество. Да ти е приятно, че си при Бога. Да не те е страх, но да ти е приятно, да имаш една готовност да направиш каквото ти каже.
Ако ти каже в морето да се хвърлиш, да се хвърлиш с любов.
към беседата >>
Всички вие имате правилни разбирания, но вие не вървите по вашите правилни разбирания.
Сега всички имате хубави разбирания. Не мислете, че туй, което ви говоря сега, трябва да го учите.
Всички вие имате правилни разбирания, но вие не вървите по вашите правилни разбирания.
Ще се оставите свободни според онова, което е вложено в душата ви, и няма да се спирате от посторонни влияния. Всякога ще вярвате, че разбирате. Слушаш музика, не казвай, че не разбираш. Ще кажеш: „Разбирам, но има нещо, което ме спъва.“ Ще оставиш душата си свободна. Когато някой пее, никога не туряйте критика, да критикувате.
към беседата >>
Нейното проявление е достатъчно за нас в дадения случай.
Вие виждате, ходите по земята, но имате ли ясна представа за туй голямото кълбо, да видиш тази земя, че отвсякъде да я обгърнеш със своето съзнание? Направете опит да обхванете със своето съзнание цялата земя – отгоре, отдолу, отвсякъде да я обхванете. Искат някои да обхванат слънцето. Ти не можеш да обхванеш слънцето. Самата реалност е толкова голяма в своето проявление, че само нейното проявление едва може да схващате.
Нейното проявление е достатъчно за нас в дадения случай.
Някои искат да знаят какво нещо е животът. То ще остане една тайна. Като живееш, страдаш и се радваш. Но и като страдаш, да ти е приятно, и като се радваш, пак да ти е приятно. Има едно страдание в живота, което, като искат да ти го вземат, не го даваш.
към беседата >>
Ще кажеш: „Ако съм тъй готов, и ако ми каже да направя нещо, което не е за мое добро?
Ще кажеш: „Ако съм тъй готов, и ако ми каже да направя нещо, което не е за мое добро?
“ Ти нямаш понятие за Бога. Ти ще държиш тази вътрешна мисъл, че туй Същество каквото направи, ще бъде за твое добро. Каквото Бог направи за тебе, ще бъде за твое добро. Няма изключение. Бог всичко в света каквото прави – и добро, и зло – все е за добро.
към беседата >>
Ще се оставите свободни според онова, което е вложено в душата ви, и няма да се спирате от посторонни влияния.
Сега всички имате хубави разбирания. Не мислете, че туй, което ви говоря сега, трябва да го учите. Всички вие имате правилни разбирания, но вие не вървите по вашите правилни разбирания.
Ще се оставите свободни според онова, което е вложено в душата ви, и няма да се спирате от посторонни влияния.
Всякога ще вярвате, че разбирате. Слушаш музика, не казвай, че не разбираш. Ще кажеш: „Разбирам, но има нещо, което ме спъва.“ Ще оставиш душата си свободна. Когато някой пее, никога не туряйте критика, да критикувате. Ако пее лошо, то причините са външни.
към беседата >>
Някои искат да знаят какво нещо е животът.
Направете опит да обхванете със своето съзнание цялата земя – отгоре, отдолу, отвсякъде да я обхванете. Искат някои да обхванат слънцето. Ти не можеш да обхванеш слънцето. Самата реалност е толкова голяма в своето проявление, че само нейното проявление едва може да схващате. Нейното проявление е достатъчно за нас в дадения случай.
Някои искат да знаят какво нещо е животът.
То ще остане една тайна. Като живееш, страдаш и се радваш. Но и като страдаш, да ти е приятно, и като се радваш, пак да ти е приятно. Има едно страдание в живота, което, като искат да ти го вземат, не го даваш. С него е зле, но без него – още по-зле.
към беседата >>
“ Ти нямаш понятие за Бога.
Ще кажеш: „Ако съм тъй готов, и ако ми каже да направя нещо, което не е за мое добро?
“ Ти нямаш понятие за Бога.
Ти ще държиш тази вътрешна мисъл, че туй Същество каквото направи, ще бъде за твое добро. Каквото Бог направи за тебе, ще бъде за твое добро. Няма изключение. Бог всичко в света каквото прави – и добро, и зло – все е за добро. И като те накара да страдаш, пак е за твое добро.
към беседата >>
Всякога ще вярвате, че разбирате.
Сега всички имате хубави разбирания. Не мислете, че туй, което ви говоря сега, трябва да го учите. Всички вие имате правилни разбирания, но вие не вървите по вашите правилни разбирания. Ще се оставите свободни според онова, което е вложено в душата ви, и няма да се спирате от посторонни влияния.
Всякога ще вярвате, че разбирате.
Слушаш музика, не казвай, че не разбираш. Ще кажеш: „Разбирам, но има нещо, което ме спъва.“ Ще оставиш душата си свободна. Когато някой пее, никога не туряйте критика, да критикувате. Ако пее лошо, то причините са външни. Защо така пее, има си причини.
към беседата >>
То ще остане една тайна.
Искат някои да обхванат слънцето. Ти не можеш да обхванеш слънцето. Самата реалност е толкова голяма в своето проявление, че само нейното проявление едва може да схващате. Нейното проявление е достатъчно за нас в дадения случай. Някои искат да знаят какво нещо е животът.
То ще остане една тайна.
Като живееш, страдаш и се радваш. Но и като страдаш, да ти е приятно, и като се радваш, пак да ти е приятно. Има едно страдание в живота, което, като искат да ти го вземат, не го даваш. С него е зле, но без него – още по-зле. Има една малка радост, от която не си доволен, но ако рекат да ти я вземат, не искаш да я дадеш.
към беседата >>
Ти ще държиш тази вътрешна мисъл, че туй Същество каквото направи, ще бъде за твое добро.
Ще кажеш: „Ако съм тъй готов, и ако ми каже да направя нещо, което не е за мое добро? “ Ти нямаш понятие за Бога.
Ти ще държиш тази вътрешна мисъл, че туй Същество каквото направи, ще бъде за твое добро.
Каквото Бог направи за тебе, ще бъде за твое добро. Няма изключение. Бог всичко в света каквото прави – и добро, и зло – все е за добро. И като те накара да страдаш, пак е за твое добро. И като те накара да се радваш, пак е за твое добро.
към беседата >>
Слушаш музика, не казвай, че не разбираш.
Сега всички имате хубави разбирания. Не мислете, че туй, което ви говоря сега, трябва да го учите. Всички вие имате правилни разбирания, но вие не вървите по вашите правилни разбирания. Ще се оставите свободни според онова, което е вложено в душата ви, и няма да се спирате от посторонни влияния. Всякога ще вярвате, че разбирате.
Слушаш музика, не казвай, че не разбираш.
Ще кажеш: „Разбирам, но има нещо, което ме спъва.“ Ще оставиш душата си свободна. Когато някой пее, никога не туряйте критика, да критикувате. Ако пее лошо, то причините са външни. Защо така пее, има си причини. Ти го коригирай в себе си.
към беседата >>
Като живееш, страдаш и се радваш.
Ти не можеш да обхванеш слънцето. Самата реалност е толкова голяма в своето проявление, че само нейното проявление едва може да схващате. Нейното проявление е достатъчно за нас в дадения случай. Някои искат да знаят какво нещо е животът. То ще остане една тайна.
Като живееш, страдаш и се радваш.
Но и като страдаш, да ти е приятно, и като се радваш, пак да ти е приятно. Има едно страдание в живота, което, като искат да ти го вземат, не го даваш. С него е зле, но без него – още по-зле. Има една малка радост, от която не си доволен, но ако рекат да ти я вземат, не искаш да я дадеш. Без нея е още по-зле.
към беседата >>
Каквото Бог направи за тебе, ще бъде за твое добро.
Ще кажеш: „Ако съм тъй готов, и ако ми каже да направя нещо, което не е за мое добро? “ Ти нямаш понятие за Бога. Ти ще държиш тази вътрешна мисъл, че туй Същество каквото направи, ще бъде за твое добро.
Каквото Бог направи за тебе, ще бъде за твое добро.
Няма изключение. Бог всичко в света каквото прави – и добро, и зло – все е за добро. И като те накара да страдаш, пак е за твое добро. И като те накара да се радваш, пак е за твое добро. Той ще те накара да се радваш, и в тази радост ще приготви една скръб заради тебе, една преходна фаза.
към беседата >>
Ще кажеш: „Разбирам, но има нещо, което ме спъва.“ Ще оставиш душата си свободна.
Не мислете, че туй, което ви говоря сега, трябва да го учите. Всички вие имате правилни разбирания, но вие не вървите по вашите правилни разбирания. Ще се оставите свободни според онова, което е вложено в душата ви, и няма да се спирате от посторонни влияния. Всякога ще вярвате, че разбирате. Слушаш музика, не казвай, че не разбираш.
Ще кажеш: „Разбирам, но има нещо, което ме спъва.“ Ще оставиш душата си свободна.
Когато някой пее, никога не туряйте критика, да критикувате. Ако пее лошо, то причините са външни. Защо така пее, има си причини. Ти го коригирай в себе си. Ти може всякога да помогнеш.
към беседата >>
Но и като страдаш, да ти е приятно, и като се радваш, пак да ти е приятно.
Самата реалност е толкова голяма в своето проявление, че само нейното проявление едва може да схващате. Нейното проявление е достатъчно за нас в дадения случай. Някои искат да знаят какво нещо е животът. То ще остане една тайна. Като живееш, страдаш и се радваш.
Но и като страдаш, да ти е приятно, и като се радваш, пак да ти е приятно.
Има едно страдание в живота, което, като искат да ти го вземат, не го даваш. С него е зле, но без него – още по-зле. Има една малка радост, от която не си доволен, но ако рекат да ти я вземат, не искаш да я дадеш. Без нея е още по-зле.
към беседата >>
Няма изключение.
Ще кажеш: „Ако съм тъй готов, и ако ми каже да направя нещо, което не е за мое добро? “ Ти нямаш понятие за Бога. Ти ще държиш тази вътрешна мисъл, че туй Същество каквото направи, ще бъде за твое добро. Каквото Бог направи за тебе, ще бъде за твое добро.
Няма изключение.
Бог всичко в света каквото прави – и добро, и зло – все е за добро. И като те накара да страдаш, пак е за твое добро. И като те накара да се радваш, пак е за твое добро. Той ще те накара да се радваш, и в тази радост ще приготви една скръб заради тебе, една преходна фаза. Защото скръбта е, която взема, радостта е, която дава.
към беседата >>
Когато някой пее, никога не туряйте критика, да критикувате.
Всички вие имате правилни разбирания, но вие не вървите по вашите правилни разбирания. Ще се оставите свободни според онова, което е вложено в душата ви, и няма да се спирате от посторонни влияния. Всякога ще вярвате, че разбирате. Слушаш музика, не казвай, че не разбираш. Ще кажеш: „Разбирам, но има нещо, което ме спъва.“ Ще оставиш душата си свободна.
Когато някой пее, никога не туряйте критика, да критикувате.
Ако пее лошо, то причините са външни. Защо така пее, има си причини. Ти го коригирай в себе си. Ти може всякога да помогнеш. Някой пее, ти го коригирай в себе си.
към беседата >>
Има едно страдание в живота, което, като искат да ти го вземат, не го даваш.
Нейното проявление е достатъчно за нас в дадения случай. Някои искат да знаят какво нещо е животът. То ще остане една тайна. Като живееш, страдаш и се радваш. Но и като страдаш, да ти е приятно, и като се радваш, пак да ти е приятно.
Има едно страдание в живота, което, като искат да ти го вземат, не го даваш.
С него е зле, но без него – още по-зле. Има една малка радост, от която не си доволен, но ако рекат да ти я вземат, не искаш да я дадеш. Без нея е още по-зле.
към беседата >>
Бог всичко в света каквото прави – и добро, и зло – все е за добро.
Ще кажеш: „Ако съм тъй готов, и ако ми каже да направя нещо, което не е за мое добро? “ Ти нямаш понятие за Бога. Ти ще държиш тази вътрешна мисъл, че туй Същество каквото направи, ще бъде за твое добро. Каквото Бог направи за тебе, ще бъде за твое добро. Няма изключение.
Бог всичко в света каквото прави – и добро, и зло – все е за добро.
И като те накара да страдаш, пак е за твое добро. И като те накара да се радваш, пак е за твое добро. Той ще те накара да се радваш, и в тази радост ще приготви една скръб заради тебе, една преходна фаза. Защото скръбта е, която взема, радостта е, която дава. Скръбта като вземе нещо, ще чакаш.
към беседата >>
Ако пее лошо, то причините са външни.
Ще се оставите свободни според онова, което е вложено в душата ви, и няма да се спирате от посторонни влияния. Всякога ще вярвате, че разбирате. Слушаш музика, не казвай, че не разбираш. Ще кажеш: „Разбирам, но има нещо, което ме спъва.“ Ще оставиш душата си свободна. Когато някой пее, никога не туряйте критика, да критикувате.
Ако пее лошо, то причините са външни.
Защо така пее, има си причини. Ти го коригирай в себе си. Ти може всякога да помогнеш. Някой пее, ти го коригирай в себе си. Ти като го коригираш, втория път ще пее по-хубаво.
към беседата >>
С него е зле, но без него – още по-зле.
Някои искат да знаят какво нещо е животът. То ще остане една тайна. Като живееш, страдаш и се радваш. Но и като страдаш, да ти е приятно, и като се радваш, пак да ти е приятно. Има едно страдание в живота, което, като искат да ти го вземат, не го даваш.
С него е зле, но без него – още по-зле.
Има една малка радост, от която не си доволен, но ако рекат да ти я вземат, не искаш да я дадеш. Без нея е още по-зле.
към беседата >>
И като те накара да страдаш, пак е за твое добро.
“ Ти нямаш понятие за Бога. Ти ще държиш тази вътрешна мисъл, че туй Същество каквото направи, ще бъде за твое добро. Каквото Бог направи за тебе, ще бъде за твое добро. Няма изключение. Бог всичко в света каквото прави – и добро, и зло – все е за добро.
И като те накара да страдаш, пак е за твое добро.
И като те накара да се радваш, пак е за твое добро. Той ще те накара да се радваш, и в тази радост ще приготви една скръб заради тебе, една преходна фаза. Защото скръбта е, която взема, радостта е, която дава. Скръбта като вземе нещо, ще чакаш. Тя ще обработи този материал, ще ти даде нова радост, която ще бъде по-голяма от първата, която си изгубил.
към беседата >>
Защо така пее, има си причини.
Всякога ще вярвате, че разбирате. Слушаш музика, не казвай, че не разбираш. Ще кажеш: „Разбирам, но има нещо, което ме спъва.“ Ще оставиш душата си свободна. Когато някой пее, никога не туряйте критика, да критикувате. Ако пее лошо, то причините са външни.
Защо така пее, има си причини.
Ти го коригирай в себе си. Ти може всякога да помогнеш. Някой пее, ти го коригирай в себе си. Ти като го коригираш, втория път ще пее по-хубаво. Като го критикуваш, нищо няма да донесе.
към беседата >>
Има една малка радост, от която не си доволен, но ако рекат да ти я вземат, не искаш да я дадеш.
То ще остане една тайна. Като живееш, страдаш и се радваш. Но и като страдаш, да ти е приятно, и като се радваш, пак да ти е приятно. Има едно страдание в живота, което, като искат да ти го вземат, не го даваш. С него е зле, но без него – още по-зле.
Има една малка радост, от която не си доволен, но ако рекат да ти я вземат, не искаш да я дадеш.
Без нея е още по-зле.
към беседата >>
И като те накара да се радваш, пак е за твое добро.
Ти ще държиш тази вътрешна мисъл, че туй Същество каквото направи, ще бъде за твое добро. Каквото Бог направи за тебе, ще бъде за твое добро. Няма изключение. Бог всичко в света каквото прави – и добро, и зло – все е за добро. И като те накара да страдаш, пак е за твое добро.
И като те накара да се радваш, пак е за твое добро.
Той ще те накара да се радваш, и в тази радост ще приготви една скръб заради тебе, една преходна фаза. Защото скръбта е, която взема, радостта е, която дава. Скръбта като вземе нещо, ще чакаш. Тя ще обработи този материал, ще ти даде нова радост, която ще бъде по-голяма от първата, която си изгубил. Следователно във всяка скръб ще се приготви път за една по-голяма радост и всяка една радост приготвя път за една по-голяма скръб.
към беседата >>
Ти го коригирай в себе си.
Слушаш музика, не казвай, че не разбираш. Ще кажеш: „Разбирам, но има нещо, което ме спъва.“ Ще оставиш душата си свободна. Когато някой пее, никога не туряйте критика, да критикувате. Ако пее лошо, то причините са външни. Защо така пее, има си причини.
Ти го коригирай в себе си.
Ти може всякога да помогнеш. Някой пее, ти го коригирай в себе си. Ти като го коригираш, втория път ще пее по-хубаво. Като го критикуваш, нищо няма да донесе. Коригирай го в себе си.
към беседата >>
Без нея е още по-зле.
Като живееш, страдаш и се радваш. Но и като страдаш, да ти е приятно, и като се радваш, пак да ти е приятно. Има едно страдание в живота, което, като искат да ти го вземат, не го даваш. С него е зле, но без него – още по-зле. Има една малка радост, от която не си доволен, но ако рекат да ти я вземат, не искаш да я дадеш.
Без нея е още по-зле.
към беседата >>
Той ще те накара да се радваш, и в тази радост ще приготви една скръб заради тебе, една преходна фаза.
Каквото Бог направи за тебе, ще бъде за твое добро. Няма изключение. Бог всичко в света каквото прави – и добро, и зло – все е за добро. И като те накара да страдаш, пак е за твое добро. И като те накара да се радваш, пак е за твое добро.
Той ще те накара да се радваш, и в тази радост ще приготви една скръб заради тебе, една преходна фаза.
Защото скръбта е, която взема, радостта е, която дава. Скръбта като вземе нещо, ще чакаш. Тя ще обработи този материал, ще ти даде нова радост, която ще бъде по-голяма от първата, която си изгубил. Следователно във всяка скръб ще се приготви път за една по-голяма радост и всяка една радост приготвя път за една по-голяма скръб. То са две фази, който разбира.
към беседата >>
Ти може всякога да помогнеш.
Ще кажеш: „Разбирам, но има нещо, което ме спъва.“ Ще оставиш душата си свободна. Когато някой пее, никога не туряйте критика, да критикувате. Ако пее лошо, то причините са външни. Защо така пее, има си причини. Ти го коригирай в себе си.
Ти може всякога да помогнеш.
Някой пее, ти го коригирай в себе си. Ти като го коригираш, втория път ще пее по-хубаво. Като го критикуваш, нищо няма да донесе. Коригирай го в себе си. Не оставяй погрешки на една песен.
към беседата >>
Та казвам, вие трябва да знаете как да освободите вашия ум.
Та казвам, вие трябва да знаете как да освободите вашия ум.
Не туряйте препятствия на вашето зрение. Ти искаш да видиш слънцето, туряш ръката си пред очите. Тази ръка препятства. Ходиш в природата, туряш ръката си пред очите, не може да виждаш природата такава, каквато е. По някой път и в зрението на вашето сърце – защото и сърцето има зрение – и там има препятствие.
към беседата >>
Защото скръбта е, която взема, радостта е, която дава.
Няма изключение. Бог всичко в света каквото прави – и добро, и зло – все е за добро. И като те накара да страдаш, пак е за твое добро. И като те накара да се радваш, пак е за твое добро. Той ще те накара да се радваш, и в тази радост ще приготви една скръб заради тебе, една преходна фаза.
Защото скръбта е, която взема, радостта е, която дава.
Скръбта като вземе нещо, ще чакаш. Тя ще обработи този материал, ще ти даде нова радост, която ще бъде по-голяма от първата, която си изгубил. Следователно във всяка скръб ще се приготви път за една по-голяма радост и всяка една радост приготвя път за една по-голяма скръб. То са две фази, който разбира. Който не разбира, казва: „Не искам да страдам.“ Да не искаш да страдаш, то е статическо положение.
към беседата >>
Някой пее, ти го коригирай в себе си.
Когато някой пее, никога не туряйте критика, да критикувате. Ако пее лошо, то причините са външни. Защо така пее, има си причини. Ти го коригирай в себе си. Ти може всякога да помогнеш.
Някой пее, ти го коригирай в себе си.
Ти като го коригираш, втория път ще пее по-хубаво. Като го критикуваш, нищо няма да донесе. Коригирай го в себе си. Не оставяй погрешки на една песен. Коригирай в себе си, за да знаеш причините, които са го накарали да сгреши.
към беседата >>
Не туряйте препятствия на вашето зрение.
Та казвам, вие трябва да знаете как да освободите вашия ум.
Не туряйте препятствия на вашето зрение.
Ти искаш да видиш слънцето, туряш ръката си пред очите. Тази ръка препятства. Ходиш в природата, туряш ръката си пред очите, не може да виждаш природата такава, каквато е. По някой път и в зрението на вашето сърце – защото и сърцето има зрение – и там има препятствие. Дойде някаква скръб.
към беседата >>
Скръбта като вземе нещо, ще чакаш.
Бог всичко в света каквото прави – и добро, и зло – все е за добро. И като те накара да страдаш, пак е за твое добро. И като те накара да се радваш, пак е за твое добро. Той ще те накара да се радваш, и в тази радост ще приготви една скръб заради тебе, една преходна фаза. Защото скръбта е, която взема, радостта е, която дава.
Скръбта като вземе нещо, ще чакаш.
Тя ще обработи този материал, ще ти даде нова радост, която ще бъде по-голяма от първата, която си изгубил. Следователно във всяка скръб ще се приготви път за една по-голяма радост и всяка една радост приготвя път за една по-голяма скръб. То са две фази, който разбира. Който не разбира, казва: „Не искам да страдам.“ Да не искаш да страдаш, то е статическо положение. Скръбта и радостта, това е едно движение на човешката душа.
към беседата >>
Ти като го коригираш, втория път ще пее по-хубаво.
Ако пее лошо, то причините са външни. Защо така пее, има си причини. Ти го коригирай в себе си. Ти може всякога да помогнеш. Някой пее, ти го коригирай в себе си.
Ти като го коригираш, втория път ще пее по-хубаво.
Като го критикуваш, нищо няма да донесе. Коригирай го в себе си. Не оставяй погрешки на една песен. Коригирай в себе си, за да знаеш причините, които са го накарали да сгреши. Може би гърлото му е простудено, може би той е неразположен или някой път го е страх какво ще каже публиката, или пък личните му чувства са силни, че иска да даде повече, отколкото може, иска да вземе по-високи тонове.
към беседата >>
Ти искаш да видиш слънцето, туряш ръката си пред очите.
Та казвам, вие трябва да знаете как да освободите вашия ум. Не туряйте препятствия на вашето зрение.
Ти искаш да видиш слънцето, туряш ръката си пред очите.
Тази ръка препятства. Ходиш в природата, туряш ръката си пред очите, не може да виждаш природата такава, каквато е. По някой път и в зрението на вашето сърце – защото и сърцето има зрение – и там има препятствие. Дойде някаква скръб. Че една скръб е един предмет, който дошъл близо до очите на сърцето, че ти не може да виждаш, затова скърбиш.
към беседата >>
Тя ще обработи този материал, ще ти даде нова радост, която ще бъде по-голяма от първата, която си изгубил.
И като те накара да страдаш, пак е за твое добро. И като те накара да се радваш, пак е за твое добро. Той ще те накара да се радваш, и в тази радост ще приготви една скръб заради тебе, една преходна фаза. Защото скръбта е, която взема, радостта е, която дава. Скръбта като вземе нещо, ще чакаш.
Тя ще обработи този материал, ще ти даде нова радост, която ще бъде по-голяма от първата, която си изгубил.
Следователно във всяка скръб ще се приготви път за една по-голяма радост и всяка една радост приготвя път за една по-голяма скръб. То са две фази, който разбира. Който не разбира, казва: „Не искам да страдам.“ Да не искаш да страдаш, то е статическо положение. Скръбта и радостта, това е едно движение на човешката душа. Когато човек разбира смисъла на радостта и скръбта, той ще стане учен човек.
към беседата >>
Като го критикуваш, нищо няма да донесе.
Защо така пее, има си причини. Ти го коригирай в себе си. Ти може всякога да помогнеш. Някой пее, ти го коригирай в себе си. Ти като го коригираш, втория път ще пее по-хубаво.
Като го критикуваш, нищо няма да донесе.
Коригирай го в себе си. Не оставяй погрешки на една песен. Коригирай в себе си, за да знаеш причините, които са го накарали да сгреши. Може би гърлото му е простудено, може би той е неразположен или някой път го е страх какво ще каже публиката, или пък личните му чувства са силни, че иска да даде повече, отколкото може, иска да вземе по-високи тонове. Не, не, той трябва да даде това, което музиката носи.
към беседата >>
Тази ръка препятства.
Та казвам, вие трябва да знаете как да освободите вашия ум. Не туряйте препятствия на вашето зрение. Ти искаш да видиш слънцето, туряш ръката си пред очите.
Тази ръка препятства.
Ходиш в природата, туряш ръката си пред очите, не може да виждаш природата такава, каквато е. По някой път и в зрението на вашето сърце – защото и сърцето има зрение – и там има препятствие. Дойде някаква скръб. Че една скръб е един предмет, който дошъл близо до очите на сърцето, че ти не може да виждаш, затова скърбиш. Ти скърбиш, че не може да виждаш този, когото обичаш.
към беседата >>
Следователно във всяка скръб ще се приготви път за една по-голяма радост и всяка една радост приготвя път за една по-голяма скръб.
И като те накара да се радваш, пак е за твое добро. Той ще те накара да се радваш, и в тази радост ще приготви една скръб заради тебе, една преходна фаза. Защото скръбта е, която взема, радостта е, която дава. Скръбта като вземе нещо, ще чакаш. Тя ще обработи този материал, ще ти даде нова радост, която ще бъде по-голяма от първата, която си изгубил.
Следователно във всяка скръб ще се приготви път за една по-голяма радост и всяка една радост приготвя път за една по-голяма скръб.
То са две фази, който разбира. Който не разбира, казва: „Не искам да страдам.“ Да не искаш да страдаш, то е статическо положение. Скръбта и радостта, това е едно движение на човешката душа. Когато човек разбира смисъла на радостта и скръбта, той ще стане учен човек.
към беседата >>
Коригирай го в себе си.
Ти го коригирай в себе си. Ти може всякога да помогнеш. Някой пее, ти го коригирай в себе си. Ти като го коригираш, втория път ще пее по-хубаво. Като го критикуваш, нищо няма да донесе.
Коригирай го в себе си.
Не оставяй погрешки на една песен. Коригирай в себе си, за да знаеш причините, които са го накарали да сгреши. Може би гърлото му е простудено, може би той е неразположен или някой път го е страх какво ще каже публиката, или пък личните му чувства са силни, че иска да даде повече, отколкото може, иска да вземе по-високи тонове. Не, не, той трябва да даде това, което музиката носи.
към беседата >>
Ходиш в природата, туряш ръката си пред очите, не може да виждаш природата такава, каквато е.
Та казвам, вие трябва да знаете как да освободите вашия ум. Не туряйте препятствия на вашето зрение. Ти искаш да видиш слънцето, туряш ръката си пред очите. Тази ръка препятства.
Ходиш в природата, туряш ръката си пред очите, не може да виждаш природата такава, каквато е.
По някой път и в зрението на вашето сърце – защото и сърцето има зрение – и там има препятствие. Дойде някаква скръб. Че една скръб е един предмет, който дошъл близо до очите на сърцето, че ти не може да виждаш, затова скърбиш. Ти скърбиш, че не може да виждаш този, когото обичаш. Или някой път децата често скърбят, че нямат хляб, не виждат хляба.
към беседата >>
То са две фази, който разбира.
Той ще те накара да се радваш, и в тази радост ще приготви една скръб заради тебе, една преходна фаза. Защото скръбта е, която взема, радостта е, която дава. Скръбта като вземе нещо, ще чакаш. Тя ще обработи този материал, ще ти даде нова радост, която ще бъде по-голяма от първата, която си изгубил. Следователно във всяка скръб ще се приготви път за една по-голяма радост и всяка една радост приготвя път за една по-голяма скръб.
То са две фази, който разбира.
Който не разбира, казва: „Не искам да страдам.“ Да не искаш да страдаш, то е статическо положение. Скръбта и радостта, това е едно движение на човешката душа. Когато човек разбира смисъла на радостта и скръбта, той ще стане учен човек.
към беседата >>
Не оставяй погрешки на една песен.
Ти може всякога да помогнеш. Някой пее, ти го коригирай в себе си. Ти като го коригираш, втория път ще пее по-хубаво. Като го критикуваш, нищо няма да донесе. Коригирай го в себе си.
Не оставяй погрешки на една песен.
Коригирай в себе си, за да знаеш причините, които са го накарали да сгреши. Може би гърлото му е простудено, може би той е неразположен или някой път го е страх какво ще каже публиката, или пък личните му чувства са силни, че иска да даде повече, отколкото може, иска да вземе по-високи тонове. Не, не, той трябва да даде това, което музиката носи.
към беседата >>
По някой път и в зрението на вашето сърце – защото и сърцето има зрение – и там има препятствие.
Та казвам, вие трябва да знаете как да освободите вашия ум. Не туряйте препятствия на вашето зрение. Ти искаш да видиш слънцето, туряш ръката си пред очите. Тази ръка препятства. Ходиш в природата, туряш ръката си пред очите, не може да виждаш природата такава, каквато е.
По някой път и в зрението на вашето сърце – защото и сърцето има зрение – и там има препятствие.
Дойде някаква скръб. Че една скръб е един предмет, който дошъл близо до очите на сърцето, че ти не може да виждаш, затова скърбиш. Ти скърбиш, че не може да виждаш този, когото обичаш. Или някой път децата често скърбят, че нямат хляб, не виждат хляба. Щом като видят хляба, зарадват се.
към беседата >>
Който не разбира, казва: „Не искам да страдам.“ Да не искаш да страдаш, то е статическо положение.
Защото скръбта е, която взема, радостта е, която дава. Скръбта като вземе нещо, ще чакаш. Тя ще обработи този материал, ще ти даде нова радост, която ще бъде по-голяма от първата, която си изгубил. Следователно във всяка скръб ще се приготви път за една по-голяма радост и всяка една радост приготвя път за една по-голяма скръб. То са две фази, който разбира.
Който не разбира, казва: „Не искам да страдам.“ Да не искаш да страдаш, то е статическо положение.
Скръбта и радостта, това е едно движение на човешката душа. Когато човек разбира смисъла на радостта и скръбта, той ще стане учен човек.
към беседата >>
Коригирай в себе си, за да знаеш причините, които са го накарали да сгреши.
Някой пее, ти го коригирай в себе си. Ти като го коригираш, втория път ще пее по-хубаво. Като го критикуваш, нищо няма да донесе. Коригирай го в себе си. Не оставяй погрешки на една песен.
Коригирай в себе си, за да знаеш причините, които са го накарали да сгреши.
Може би гърлото му е простудено, може би той е неразположен или някой път го е страх какво ще каже публиката, или пък личните му чувства са силни, че иска да даде повече, отколкото може, иска да вземе по-високи тонове. Не, не, той трябва да даде това, което музиката носи.
към беседата >>
Дойде някаква скръб.
Не туряйте препятствия на вашето зрение. Ти искаш да видиш слънцето, туряш ръката си пред очите. Тази ръка препятства. Ходиш в природата, туряш ръката си пред очите, не може да виждаш природата такава, каквато е. По някой път и в зрението на вашето сърце – защото и сърцето има зрение – и там има препятствие.
Дойде някаква скръб.
Че една скръб е един предмет, който дошъл близо до очите на сърцето, че ти не може да виждаш, затова скърбиш. Ти скърбиш, че не може да виждаш този, когото обичаш. Или някой път децата често скърбят, че нямат хляб, не виждат хляба. Щом като видят хляба, зарадват се.
към беседата >>
Скръбта и радостта, това е едно движение на човешката душа.
Скръбта като вземе нещо, ще чакаш. Тя ще обработи този материал, ще ти даде нова радост, която ще бъде по-голяма от първата, която си изгубил. Следователно във всяка скръб ще се приготви път за една по-голяма радост и всяка една радост приготвя път за една по-голяма скръб. То са две фази, който разбира. Който не разбира, казва: „Не искам да страдам.“ Да не искаш да страдаш, то е статическо положение.
Скръбта и радостта, това е едно движение на човешката душа.
Когато човек разбира смисъла на радостта и скръбта, той ще стане учен човек.
към беседата >>
Може би гърлото му е простудено, може би той е неразположен или някой път го е страх какво ще каже публиката, или пък личните му чувства са силни, че иска да даде повече, отколкото може, иска да вземе по-високи тонове.
Ти като го коригираш, втория път ще пее по-хубаво. Като го критикуваш, нищо няма да донесе. Коригирай го в себе си. Не оставяй погрешки на една песен. Коригирай в себе си, за да знаеш причините, които са го накарали да сгреши.
Може би гърлото му е простудено, може би той е неразположен или някой път го е страх какво ще каже публиката, или пък личните му чувства са силни, че иска да даде повече, отколкото може, иска да вземе по-високи тонове.
Не, не, той трябва да даде това, което музиката носи.
към беседата >>
Че една скръб е един предмет, който дошъл близо до очите на сърцето, че ти не може да виждаш, затова скърбиш.
Ти искаш да видиш слънцето, туряш ръката си пред очите. Тази ръка препятства. Ходиш в природата, туряш ръката си пред очите, не може да виждаш природата такава, каквато е. По някой път и в зрението на вашето сърце – защото и сърцето има зрение – и там има препятствие. Дойде някаква скръб.
Че една скръб е един предмет, който дошъл близо до очите на сърцето, че ти не може да виждаш, затова скърбиш.
Ти скърбиш, че не може да виждаш този, когото обичаш. Или някой път децата често скърбят, че нямат хляб, не виждат хляба. Щом като видят хляба, зарадват се.
към беседата >>
Когато човек разбира смисъла на радостта и скръбта, той ще стане учен човек.
Тя ще обработи този материал, ще ти даде нова радост, която ще бъде по-голяма от първата, която си изгубил. Следователно във всяка скръб ще се приготви път за една по-голяма радост и всяка една радост приготвя път за една по-голяма скръб. То са две фази, който разбира. Който не разбира, казва: „Не искам да страдам.“ Да не искаш да страдаш, то е статическо положение. Скръбта и радостта, това е едно движение на човешката душа.
Когато човек разбира смисъла на радостта и скръбта, той ще стане учен човек.
към беседата >>
Не, не, той трябва да даде това, което музиката носи.
Като го критикуваш, нищо няма да донесе. Коригирай го в себе си. Не оставяй погрешки на една песен. Коригирай в себе си, за да знаеш причините, които са го накарали да сгреши. Може би гърлото му е простудено, може би той е неразположен или някой път го е страх какво ще каже публиката, или пък личните му чувства са силни, че иска да даде повече, отколкото може, иска да вземе по-високи тонове.
Не, не, той трябва да даде това, което музиката носи.
към беседата >>
Ти скърбиш, че не може да виждаш този, когото обичаш.
Тази ръка препятства. Ходиш в природата, туряш ръката си пред очите, не може да виждаш природата такава, каквато е. По някой път и в зрението на вашето сърце – защото и сърцето има зрение – и там има препятствие. Дойде някаква скръб. Че една скръб е един предмет, който дошъл близо до очите на сърцето, че ти не може да виждаш, затова скърбиш.
Ти скърбиш, че не може да виждаш този, когото обичаш.
Или някой път децата често скърбят, че нямат хляб, не виждат хляба. Щом като видят хляба, зарадват се.
към беседата >>
Когато ти дойде светлината на гости, не я приемай през ушите, тя ще се докачи.
Когато ти дойде светлината на гости, не я приемай през ушите, тя ще се докачи.
Когато дойде говорът – речта на гости, не я приемай през очите, и тя ще се докачи. Приеми речта през ушите си. То е входната врата и оттам като влезе, тя е доволна. Като дойде красотата в света, не я приемай през ушите си, ами я приеми през очите си. Когато дойде уханието, нито през ушите, нито през очите, приеми го през носа си.
към беседата >>
Искам да пея „Тъги, скърби“.
Искам да пея „Тъги, скърби“.
Ти си тъжен – ще туря онзи ритъм, ще изпея песента. Всяка песен трябва да ни облекчи. Тя или ще вземе, или ще даде нещо. Има песни, които ни придават. Има песни, които вземат нещо от нас.
към беседата >>
Или някой път децата често скърбят, че нямат хляб, не виждат хляба.
Ходиш в природата, туряш ръката си пред очите, не може да виждаш природата такава, каквато е. По някой път и в зрението на вашето сърце – защото и сърцето има зрение – и там има препятствие. Дойде някаква скръб. Че една скръб е един предмет, който дошъл близо до очите на сърцето, че ти не може да виждаш, затова скърбиш. Ти скърбиш, че не може да виждаш този, когото обичаш.
Или някой път децата често скърбят, че нямат хляб, не виждат хляба.
Щом като видят хляба, зарадват се.
към беседата >>
Когато дойде говорът – речта на гости, не я приемай през очите, и тя ще се докачи.
Когато ти дойде светлината на гости, не я приемай през ушите, тя ще се докачи.
Когато дойде говорът – речта на гости, не я приемай през очите, и тя ще се докачи.
Приеми речта през ушите си. То е входната врата и оттам като влезе, тя е доволна. Като дойде красотата в света, не я приемай през ушите си, ами я приеми през очите си. Когато дойде уханието, нито през ушите, нито през очите, приеми го през носа си. Когато дойде храната, приеми я през устата.
към беседата >>
Ти си тъжен – ще туря онзи ритъм, ще изпея песента.
Искам да пея „Тъги, скърби“.
Ти си тъжен – ще туря онзи ритъм, ще изпея песента.
Всяка песен трябва да ни облекчи. Тя или ще вземе, или ще даде нещо. Има песни, които ни придават. Има песни, които вземат нещо от нас. Скърбен си, като дойде и вземе скръбта, то е правилно.
към беседата >>
Щом като видят хляба, зарадват се.
По някой път и в зрението на вашето сърце – защото и сърцето има зрение – и там има препятствие. Дойде някаква скръб. Че една скръб е един предмет, който дошъл близо до очите на сърцето, че ти не може да виждаш, затова скърбиш. Ти скърбиш, че не може да виждаш този, когото обичаш. Или някой път децата често скърбят, че нямат хляб, не виждат хляба.
Щом като видят хляба, зарадват се.
към беседата >>
Приеми речта през ушите си.
Когато ти дойде светлината на гости, не я приемай през ушите, тя ще се докачи. Когато дойде говорът – речта на гости, не я приемай през очите, и тя ще се докачи.
Приеми речта през ушите си.
То е входната врата и оттам като влезе, тя е доволна. Като дойде красотата в света, не я приемай през ушите си, ами я приеми през очите си. Когато дойде уханието, нито през ушите, нито през очите, приеми го през носа си. Когато дойде храната, приеми я през устата. Тя е входната врата.
към беседата >>
Всяка песен трябва да ни облекчи.
Искам да пея „Тъги, скърби“. Ти си тъжен – ще туря онзи ритъм, ще изпея песента.
Всяка песен трябва да ни облекчи.
Тя или ще вземе, или ще даде нещо. Има песни, които ни придават. Има песни, които вземат нещо от нас. Скърбен си, като дойде и вземе скръбта, то е правилно. Нямаш нищо, като дойде една песен да ти го даде, то е тогава правилно.
към беседата >>
Та най-първо, човек трябва да се освободи от ненужни мисли, които нищо не допринасят.
Та най-първо, човек трябва да се освободи от ненужни мисли, които нищо не допринасят.
Запример във вас може да се зароди едно желание да знаете какъв ще бъде животът ви след двайсет години. Защо искате да знаете какъв ще бъде животът ви след двайсет години? Че ти, ако знаеш, ще загубиш своя интерес. Ако ти отиваш на едно представление и знаеш какво ще играят, тебе не те интересува. Тебе те интересува това, което не знаеш.
към беседата >>
То е входната врата и оттам като влезе, тя е доволна.
Когато ти дойде светлината на гости, не я приемай през ушите, тя ще се докачи. Когато дойде говорът – речта на гости, не я приемай през очите, и тя ще се докачи. Приеми речта през ушите си.
То е входната врата и оттам като влезе, тя е доволна.
Като дойде красотата в света, не я приемай през ушите си, ами я приеми през очите си. Когато дойде уханието, нито през ушите, нито през очите, приеми го през носа си. Когато дойде храната, приеми я през устата. Тя е входната врата. Туй са неща положителни, неща, с които човек постоянно трябва да се занимава, да знае във всеки даден случай как да постъпи.
към беседата >>
Тя или ще вземе, или ще даде нещо.
Искам да пея „Тъги, скърби“. Ти си тъжен – ще туря онзи ритъм, ще изпея песента. Всяка песен трябва да ни облекчи.
Тя или ще вземе, или ще даде нещо.
Има песни, които ни придават. Има песни, които вземат нещо от нас. Скърбен си, като дойде и вземе скръбта, то е правилно. Нямаш нищо, като дойде една песен да ти го даде, то е тогава правилно. Музиката е хубава в туй отношение, че правилно се дава.
към беседата >>
Запример във вас може да се зароди едно желание да знаете какъв ще бъде животът ви след двайсет години.
Та най-първо, човек трябва да се освободи от ненужни мисли, които нищо не допринасят.
Запример във вас може да се зароди едно желание да знаете какъв ще бъде животът ви след двайсет години.
Защо искате да знаете какъв ще бъде животът ви след двайсет години? Че ти, ако знаеш, ще загубиш своя интерес. Ако ти отиваш на едно представление и знаеш какво ще играят, тебе не те интересува. Тебе те интересува това, което не знаеш. Как актьорите ще играят тая роля, това те интересува.
към беседата >>
Като дойде красотата в света, не я приемай през ушите си, ами я приеми през очите си.
Когато ти дойде светлината на гости, не я приемай през ушите, тя ще се докачи. Когато дойде говорът – речта на гости, не я приемай през очите, и тя ще се докачи. Приеми речта през ушите си. То е входната врата и оттам като влезе, тя е доволна.
Като дойде красотата в света, не я приемай през ушите си, ами я приеми през очите си.
Когато дойде уханието, нито през ушите, нито през очите, приеми го през носа си. Когато дойде храната, приеми я през устата. Тя е входната врата. Туй са неща положителни, неща, с които човек постоянно трябва да се занимава, да знае във всеки даден случай как да постъпи.
към беседата >>
Има песни, които ни придават.
Искам да пея „Тъги, скърби“. Ти си тъжен – ще туря онзи ритъм, ще изпея песента. Всяка песен трябва да ни облекчи. Тя или ще вземе, или ще даде нещо.
Има песни, които ни придават.
Има песни, които вземат нещо от нас. Скърбен си, като дойде и вземе скръбта, то е правилно. Нямаш нищо, като дойде една песен да ти го даде, то е тогава правилно. Музиката е хубава в туй отношение, че правилно се дава. Винаги човек, който иска правилно да дава, той трябва да бъде музикален.
към беседата >>
Защо искате да знаете какъв ще бъде животът ви след двайсет години?
Та най-първо, човек трябва да се освободи от ненужни мисли, които нищо не допринасят. Запример във вас може да се зароди едно желание да знаете какъв ще бъде животът ви след двайсет години.
Защо искате да знаете какъв ще бъде животът ви след двайсет години?
Че ти, ако знаеш, ще загубиш своя интерес. Ако ти отиваш на едно представление и знаеш какво ще играят, тебе не те интересува. Тебе те интересува това, което не знаеш. Как актьорите ще играят тая роля, това те интересува. Може би ти си виждал много пъти как хората страдат, как са бедни, как се крадат.
към беседата >>
Когато дойде уханието, нито през ушите, нито през очите, приеми го през носа си.
Когато ти дойде светлината на гости, не я приемай през ушите, тя ще се докачи. Когато дойде говорът – речта на гости, не я приемай през очите, и тя ще се докачи. Приеми речта през ушите си. То е входната врата и оттам като влезе, тя е доволна. Като дойде красотата в света, не я приемай през ушите си, ами я приеми през очите си.
Когато дойде уханието, нито през ушите, нито през очите, приеми го през носа си.
Когато дойде храната, приеми я през устата. Тя е входната врата. Туй са неща положителни, неща, с които човек постоянно трябва да се занимава, да знае във всеки даден случай как да постъпи.
към беседата >>
Има песни, които вземат нещо от нас.
Искам да пея „Тъги, скърби“. Ти си тъжен – ще туря онзи ритъм, ще изпея песента. Всяка песен трябва да ни облекчи. Тя или ще вземе, или ще даде нещо. Има песни, които ни придават.
Има песни, които вземат нещо от нас.
Скърбен си, като дойде и вземе скръбта, то е правилно. Нямаш нищо, като дойде една песен да ти го даде, то е тогава правилно. Музиката е хубава в туй отношение, че правилно се дава. Винаги човек, който иска правилно да дава, той трябва да бъде музикален. Ако не може да даде и не може да вземе правилно, не е музикален.
към беседата >>
Че ти, ако знаеш, ще загубиш своя интерес.
Та най-първо, човек трябва да се освободи от ненужни мисли, които нищо не допринасят. Запример във вас може да се зароди едно желание да знаете какъв ще бъде животът ви след двайсет години. Защо искате да знаете какъв ще бъде животът ви след двайсет години?
Че ти, ако знаеш, ще загубиш своя интерес.
Ако ти отиваш на едно представление и знаеш какво ще играят, тебе не те интересува. Тебе те интересува това, което не знаеш. Как актьорите ще играят тая роля, това те интересува. Може би ти си виждал много пъти как хората страдат, как са бедни, как се крадат. Всичко туй го знаеш, станало обикновено.
към беседата >>
Когато дойде храната, приеми я през устата.
Когато дойде говорът – речта на гости, не я приемай през очите, и тя ще се докачи. Приеми речта през ушите си. То е входната врата и оттам като влезе, тя е доволна. Като дойде красотата в света, не я приемай през ушите си, ами я приеми през очите си. Когато дойде уханието, нито през ушите, нито през очите, приеми го през носа си.
Когато дойде храната, приеми я през устата.
Тя е входната врата. Туй са неща положителни, неща, с които човек постоянно трябва да се занимава, да знае във всеки даден случай как да постъпи.
към беседата >>
Скърбен си, като дойде и вземе скръбта, то е правилно.
Ти си тъжен – ще туря онзи ритъм, ще изпея песента. Всяка песен трябва да ни облекчи. Тя или ще вземе, или ще даде нещо. Има песни, които ни придават. Има песни, които вземат нещо от нас.
Скърбен си, като дойде и вземе скръбта, то е правилно.
Нямаш нищо, като дойде една песен да ти го даде, то е тогава правилно. Музиката е хубава в туй отношение, че правилно се дава. Винаги човек, който иска правилно да дава, той трябва да бъде музикален. Ако не може да даде и не може да вземе правилно, не е музикален. Музиката е да координира нещата, правилно да дадеш и правилно да вземеш.
към беседата >>
Ако ти отиваш на едно представление и знаеш какво ще играят, тебе не те интересува.
Та най-първо, човек трябва да се освободи от ненужни мисли, които нищо не допринасят. Запример във вас може да се зароди едно желание да знаете какъв ще бъде животът ви след двайсет години. Защо искате да знаете какъв ще бъде животът ви след двайсет години? Че ти, ако знаеш, ще загубиш своя интерес.
Ако ти отиваш на едно представление и знаеш какво ще играят, тебе не те интересува.
Тебе те интересува това, което не знаеш. Как актьорите ще играят тая роля, това те интересува. Може би ти си виждал много пъти как хората страдат, как са бедни, как се крадат. Всичко туй го знаеш, станало обикновено. Интересува те как крадецът ще открадне нещо, как ще започва да краде.
към беседата >>
Тя е входната врата.
Приеми речта през ушите си. То е входната врата и оттам като влезе, тя е доволна. Като дойде красотата в света, не я приемай през ушите си, ами я приеми през очите си. Когато дойде уханието, нито през ушите, нито през очите, приеми го през носа си. Когато дойде храната, приеми я през устата.
Тя е входната врата.
Туй са неща положителни, неща, с които човек постоянно трябва да се занимава, да знае във всеки даден случай как да постъпи.
към беседата >>
Нямаш нищо, като дойде една песен да ти го даде, то е тогава правилно.
Всяка песен трябва да ни облекчи. Тя или ще вземе, или ще даде нещо. Има песни, които ни придават. Има песни, които вземат нещо от нас. Скърбен си, като дойде и вземе скръбта, то е правилно.
Нямаш нищо, като дойде една песен да ти го даде, то е тогава правилно.
Музиката е хубава в туй отношение, че правилно се дава. Винаги човек, който иска правилно да дава, той трябва да бъде музикален. Ако не може да даде и не може да вземе правилно, не е музикален. Музиката е да координира нещата, правилно да дадеш и правилно да вземеш. Като станеш сутрин, попей си, да можеш правилно да дадеш и правилно да вземеш.
към беседата >>
Тебе те интересува това, което не знаеш.
Та най-първо, човек трябва да се освободи от ненужни мисли, които нищо не допринасят. Запример във вас може да се зароди едно желание да знаете какъв ще бъде животът ви след двайсет години. Защо искате да знаете какъв ще бъде животът ви след двайсет години? Че ти, ако знаеш, ще загубиш своя интерес. Ако ти отиваш на едно представление и знаеш какво ще играят, тебе не те интересува.
Тебе те интересува това, което не знаеш.
Как актьорите ще играят тая роля, това те интересува. Може би ти си виждал много пъти как хората страдат, как са бедни, как се крадат. Всичко туй го знаеш, станало обикновено. Интересува те как крадецът ще открадне нещо, как ще започва да краде. Или на сцената искате да видите как ще се развие едно дело – ще съдят някого, направил едно престъпление.
към беседата >>
Туй са неща положителни, неща, с които човек постоянно трябва да се занимава, да знае във всеки даден случай как да постъпи.
То е входната врата и оттам като влезе, тя е доволна. Като дойде красотата в света, не я приемай през ушите си, ами я приеми през очите си. Когато дойде уханието, нито през ушите, нито през очите, приеми го през носа си. Когато дойде храната, приеми я през устата. Тя е входната врата.
Туй са неща положителни, неща, с които човек постоянно трябва да се занимава, да знае във всеки даден случай как да постъпи.
към беседата >>
Музиката е хубава в туй отношение, че правилно се дава.
Тя или ще вземе, или ще даде нещо. Има песни, които ни придават. Има песни, които вземат нещо от нас. Скърбен си, като дойде и вземе скръбта, то е правилно. Нямаш нищо, като дойде една песен да ти го даде, то е тогава правилно.
Музиката е хубава в туй отношение, че правилно се дава.
Винаги човек, който иска правилно да дава, той трябва да бъде музикален. Ако не може да даде и не може да вземе правилно, не е музикален. Музиката е да координира нещата, правилно да дадеш и правилно да вземеш. Като станеш сутрин, попей си, да можеш правилно да дадеш и правилно да вземеш. Като възпитателно средство е музиката.
към беседата >>
Как актьорите ще играят тая роля, това те интересува.
Запример във вас може да се зароди едно желание да знаете какъв ще бъде животът ви след двайсет години. Защо искате да знаете какъв ще бъде животът ви след двайсет години? Че ти, ако знаеш, ще загубиш своя интерес. Ако ти отиваш на едно представление и знаеш какво ще играят, тебе не те интересува. Тебе те интересува това, което не знаеш.
Как актьорите ще играят тая роля, това те интересува.
Може би ти си виждал много пъти как хората страдат, как са бедни, как се крадат. Всичко туй го знаеш, станало обикновено. Интересува те как крадецът ще открадне нещо, как ще започва да краде. Или на сцената искате да видите как ще се развие едно дело – ще съдят някого, направил едно престъпление. Или вие сте виждали много пъти как се карат хората на реално, но на сцената е интересно да видите двама души как се карат.
към беседата >>
Туй е границата на една плоскост.
Туй е границата на една плоскост.
Така поставена, какво показва тази плоскост? Ние ще кажем, че това е перпендикуляр. Така е, но тук вече има мисъл. Ако кажете, че е перпендикуляр, имате две измерения, а тук са показани три измерения. На една плоскост имате ли три измерения?
към беседата >>
Винаги човек, който иска правилно да дава, той трябва да бъде музикален.
Има песни, които ни придават. Има песни, които вземат нещо от нас. Скърбен си, като дойде и вземе скръбта, то е правилно. Нямаш нищо, като дойде една песен да ти го даде, то е тогава правилно. Музиката е хубава в туй отношение, че правилно се дава.
Винаги човек, който иска правилно да дава, той трябва да бъде музикален.
Ако не може да даде и не може да вземе правилно, не е музикален. Музиката е да координира нещата, правилно да дадеш и правилно да вземеш. Като станеш сутрин, попей си, да можеш правилно да дадеш и правилно да вземеш. Като възпитателно средство е музиката.
към беседата >>
Може би ти си виждал много пъти как хората страдат, как са бедни, как се крадат.
Защо искате да знаете какъв ще бъде животът ви след двайсет години? Че ти, ако знаеш, ще загубиш своя интерес. Ако ти отиваш на едно представление и знаеш какво ще играят, тебе не те интересува. Тебе те интересува това, което не знаеш. Как актьорите ще играят тая роля, това те интересува.
Може би ти си виждал много пъти как хората страдат, как са бедни, как се крадат.
Всичко туй го знаеш, станало обикновено. Интересува те как крадецът ще открадне нещо, как ще започва да краде. Или на сцената искате да видите как ще се развие едно дело – ще съдят някого, направил едно престъпление. Или вие сте виждали много пъти как се карат хората на реално, но на сцената е интересно да видите двама души как се карат.
към беседата >>
Така поставена, какво показва тази плоскост?
Туй е границата на една плоскост.
Така поставена, какво показва тази плоскост?
Ние ще кажем, че това е перпендикуляр. Така е, но тук вече има мисъл. Ако кажете, че е перпендикуляр, имате две измерения, а тук са показани три измерения. На една плоскост имате ли три измерения? По някой път някои от вас искате да знаете какво нещо е четвъртото измерение.
към беседата >>
Ако не може да даде и не може да вземе правилно, не е музикален.
Има песни, които вземат нещо от нас. Скърбен си, като дойде и вземе скръбта, то е правилно. Нямаш нищо, като дойде една песен да ти го даде, то е тогава правилно. Музиката е хубава в туй отношение, че правилно се дава. Винаги човек, който иска правилно да дава, той трябва да бъде музикален.
Ако не може да даде и не може да вземе правилно, не е музикален.
Музиката е да координира нещата, правилно да дадеш и правилно да вземеш. Като станеш сутрин, попей си, да можеш правилно да дадеш и правилно да вземеш. Като възпитателно средство е музиката.
към беседата >>
Всичко туй го знаеш, станало обикновено.
Че ти, ако знаеш, ще загубиш своя интерес. Ако ти отиваш на едно представление и знаеш какво ще играят, тебе не те интересува. Тебе те интересува това, което не знаеш. Как актьорите ще играят тая роля, това те интересува. Може би ти си виждал много пъти как хората страдат, как са бедни, как се крадат.
Всичко туй го знаеш, станало обикновено.
Интересува те как крадецът ще открадне нещо, как ще започва да краде. Или на сцената искате да видите как ще се развие едно дело – ще съдят някого, направил едно престъпление. Или вие сте виждали много пъти как се карат хората на реално, но на сцената е интересно да видите двама души как се карат.
към беседата >>
Ние ще кажем, че това е перпендикуляр.
Туй е границата на една плоскост. Така поставена, какво показва тази плоскост?
Ние ще кажем, че това е перпендикуляр.
Така е, но тук вече има мисъл. Ако кажете, че е перпендикуляр, имате две измерения, а тук са показани три измерения. На една плоскост имате ли три измерения? По някой път някои от вас искате да знаете какво нещо е четвъртото измерение. Какво представя третото измерение в една плоскост, как ще го видите?
към беседата >>
Музиката е да координира нещата, правилно да дадеш и правилно да вземеш.
Скърбен си, като дойде и вземе скръбта, то е правилно. Нямаш нищо, като дойде една песен да ти го даде, то е тогава правилно. Музиката е хубава в туй отношение, че правилно се дава. Винаги човек, който иска правилно да дава, той трябва да бъде музикален. Ако не може да даде и не може да вземе правилно, не е музикален.
Музиката е да координира нещата, правилно да дадеш и правилно да вземеш.
Като станеш сутрин, попей си, да можеш правилно да дадеш и правилно да вземеш. Като възпитателно средство е музиката.
към беседата >>
Интересува те как крадецът ще открадне нещо, как ще започва да краде.
Ако ти отиваш на едно представление и знаеш какво ще играят, тебе не те интересува. Тебе те интересува това, което не знаеш. Как актьорите ще играят тая роля, това те интересува. Може би ти си виждал много пъти как хората страдат, как са бедни, как се крадат. Всичко туй го знаеш, станало обикновено.
Интересува те как крадецът ще открадне нещо, как ще започва да краде.
Или на сцената искате да видите как ще се развие едно дело – ще съдят някого, направил едно престъпление. Или вие сте виждали много пъти как се карат хората на реално, но на сцената е интересно да видите двама души как се карат.
към беседата >>
Така е, но тук вече има мисъл.
Туй е границата на една плоскост. Така поставена, какво показва тази плоскост? Ние ще кажем, че това е перпендикуляр.
Така е, но тук вече има мисъл.
Ако кажете, че е перпендикуляр, имате две измерения, а тук са показани три измерения. На една плоскост имате ли три измерения? По някой път някои от вас искате да знаете какво нещо е четвъртото измерение. Какво представя третото измерение в една плоскост, как ще го видите? Вие имате едно тяло, представено на плоскост.
към беседата >>
Като станеш сутрин, попей си, да можеш правилно да дадеш и правилно да вземеш.
Нямаш нищо, като дойде една песен да ти го даде, то е тогава правилно. Музиката е хубава в туй отношение, че правилно се дава. Винаги човек, който иска правилно да дава, той трябва да бъде музикален. Ако не може да даде и не може да вземе правилно, не е музикален. Музиката е да координира нещата, правилно да дадеш и правилно да вземеш.
Като станеш сутрин, попей си, да можеш правилно да дадеш и правилно да вземеш.
Като възпитателно средство е музиката.
към беседата >>
Или на сцената искате да видите как ще се развие едно дело – ще съдят някого, направил едно престъпление.
Тебе те интересува това, което не знаеш. Как актьорите ще играят тая роля, това те интересува. Може би ти си виждал много пъти как хората страдат, как са бедни, как се крадат. Всичко туй го знаеш, станало обикновено. Интересува те как крадецът ще открадне нещо, как ще започва да краде.
Или на сцената искате да видите как ще се развие едно дело – ще съдят някого, направил едно престъпление.
Или вие сте виждали много пъти как се карат хората на реално, но на сцената е интересно да видите двама души как се карат.
към беседата >>
Ако кажете, че е перпендикуляр, имате две измерения, а тук са показани три измерения.
Туй е границата на една плоскост. Така поставена, какво показва тази плоскост? Ние ще кажем, че това е перпендикуляр. Така е, но тук вече има мисъл.
Ако кажете, че е перпендикуляр, имате две измерения, а тук са показани три измерения.
На една плоскост имате ли три измерения? По някой път някои от вас искате да знаете какво нещо е четвъртото измерение. Какво представя третото измерение в една плоскост, как ще го видите? Вие имате едно тяло, представено на плоскост. Като погледнете тялото, виждате вече третото измерение.
към беседата >>
Като възпитателно средство е музиката.
Музиката е хубава в туй отношение, че правилно се дава. Винаги човек, който иска правилно да дава, той трябва да бъде музикален. Ако не може да даде и не може да вземе правилно, не е музикален. Музиката е да координира нещата, правилно да дадеш и правилно да вземеш. Като станеш сутрин, попей си, да можеш правилно да дадеш и правилно да вземеш.
Като възпитателно средство е музиката.
към беседата >>
Или вие сте виждали много пъти как се карат хората на реално, но на сцената е интересно да видите двама души как се карат.
Как актьорите ще играят тая роля, това те интересува. Може би ти си виждал много пъти как хората страдат, как са бедни, как се крадат. Всичко туй го знаеш, станало обикновено. Интересува те как крадецът ще открадне нещо, как ще започва да краде. Или на сцената искате да видите как ще се развие едно дело – ще съдят някого, направил едно престъпление.
Или вие сте виждали много пъти как се карат хората на реално, но на сцената е интересно да видите двама души как се карат.
към беседата >>
На една плоскост имате ли три измерения?
Туй е границата на една плоскост. Така поставена, какво показва тази плоскост? Ние ще кажем, че това е перпендикуляр. Така е, но тук вече има мисъл. Ако кажете, че е перпендикуляр, имате две измерения, а тук са показани три измерения.
На една плоскост имате ли три измерения?
По някой път някои от вас искате да знаете какво нещо е четвъртото измерение. Какво представя третото измерение в една плоскост, как ще го видите? Вие имате едно тяло, представено на плоскост. Като погледнете тялото, виждате вече третото измерение. Страните на тялото се отделят от плоскостта, не са в плоскостта.
към беседата >>
Чувствата са изкуство – да чувстваш първо за тебе, после за другите.
Чувствата са изкуство – да чувстваш първо за тебе, после за другите.
Мисълта е изкуство – да мислиш заради тебе и после за другите. Волята, и то е изкуство – да знаеш как да постъпваш първо заради тебе и после заради другите. Най-после, ще идем до онова Божественото начало – да постъпваш тъй, както Бог постъпва. Значи, след като си богат, да знаеш навсякъде, във всяко отношение какво да дадеш.
към беседата >>
Та първото нещо, трябва да се освободите от ония впечатления, които носите от миналото.
Та първото нещо, трябва да се освободите от ония впечатления, които носите от миналото.
Представете си, че ти тръгваш в пътя на живота си и носиш своите дрешки, когато си бил на една година, на две, на три, на четири, на пет и тъй нататък, а ти си човек на двайсет и една години. Носиш двайсет и един костюма, показваш ги. Защо ги носиш? Какво ще носите двайсет костюма на гърба си? Аз така си представям миналото.
към беседата >>
По някой път някои от вас искате да знаете какво нещо е четвъртото измерение.
Така поставена, какво показва тази плоскост? Ние ще кажем, че това е перпендикуляр. Така е, но тук вече има мисъл. Ако кажете, че е перпендикуляр, имате две измерения, а тук са показани три измерения. На една плоскост имате ли три измерения?
По някой път някои от вас искате да знаете какво нещо е четвъртото измерение.
Какво представя третото измерение в една плоскост, как ще го видите? Вие имате едно тяло, представено на плоскост. Като погледнете тялото, виждате вече третото измерение. Страните на тялото се отделят от плоскостта, не са в плоскостта. Вие така го виждате.
към беседата >>
Мисълта е изкуство – да мислиш заради тебе и после за другите.
Чувствата са изкуство – да чувстваш първо за тебе, после за другите.
Мисълта е изкуство – да мислиш заради тебе и после за другите.
Волята, и то е изкуство – да знаеш как да постъпваш първо заради тебе и после заради другите. Най-после, ще идем до онова Божественото начало – да постъпваш тъй, както Бог постъпва. Значи, след като си богат, да знаеш навсякъде, във всяко отношение какво да дадеш.
към беседата >>
Представете си, че ти тръгваш в пътя на живота си и носиш своите дрешки, когато си бил на една година, на две, на три, на четири, на пет и тъй нататък, а ти си човек на двайсет и една години.
Та първото нещо, трябва да се освободите от ония впечатления, които носите от миналото.
Представете си, че ти тръгваш в пътя на живота си и носиш своите дрешки, когато си бил на една година, на две, на три, на четири, на пет и тъй нататък, а ти си човек на двайсет и една години.
Носиш двайсет и един костюма, показваш ги. Защо ги носиш? Какво ще носите двайсет костюма на гърба си? Аз така си представям миналото. В дадения случай ти е потребен онзи костюм, на двайсет и една година.
към беседата >>
Какво представя третото измерение в една плоскост, как ще го видите?
Ние ще кажем, че това е перпендикуляр. Така е, но тук вече има мисъл. Ако кажете, че е перпендикуляр, имате две измерения, а тук са показани три измерения. На една плоскост имате ли три измерения? По някой път някои от вас искате да знаете какво нещо е четвъртото измерение.
Какво представя третото измерение в една плоскост, как ще го видите?
Вие имате едно тяло, представено на плоскост. Като погледнете тялото, виждате вече третото измерение. Страните на тялото се отделят от плоскостта, не са в плоскостта. Вие така го виждате. Част от това тяло е на плоскостта, част се отделя от това пространство.
към беседата >>
Волята, и то е изкуство – да знаеш как да постъпваш първо заради тебе и после заради другите.
Чувствата са изкуство – да чувстваш първо за тебе, после за другите. Мисълта е изкуство – да мислиш заради тебе и после за другите.
Волята, и то е изкуство – да знаеш как да постъпваш първо заради тебе и после заради другите.
Най-после, ще идем до онова Божественото начало – да постъпваш тъй, както Бог постъпва. Значи, след като си богат, да знаеш навсякъде, във всяко отношение какво да дадеш.
към беседата >>
Носиш двайсет и един костюма, показваш ги.
Та първото нещо, трябва да се освободите от ония впечатления, които носите от миналото. Представете си, че ти тръгваш в пътя на живота си и носиш своите дрешки, когато си бил на една година, на две, на три, на четири, на пет и тъй нататък, а ти си човек на двайсет и една години.
Носиш двайсет и един костюма, показваш ги.
Защо ги носиш? Какво ще носите двайсет костюма на гърба си? Аз така си представям миналото. В дадения случай ти е потребен онзи костюм, на двайсет и една година. На двайсет и една година тебе ти трябва костюм на двайсет и една година.
към беседата >>
Вие имате едно тяло, представено на плоскост.
Така е, но тук вече има мисъл. Ако кажете, че е перпендикуляр, имате две измерения, а тук са показани три измерения. На една плоскост имате ли три измерения? По някой път някои от вас искате да знаете какво нещо е четвъртото измерение. Какво представя третото измерение в една плоскост, как ще го видите?
Вие имате едно тяло, представено на плоскост.
Като погледнете тялото, виждате вече третото измерение. Страните на тялото се отделят от плоскостта, не са в плоскостта. Вие така го виждате. Част от това тяло е на плоскостта, част се отделя от това пространство. Значи в четвъртото измерение има едно пространство по-голямо, отделя се от третото измерение, както телата се отделят от плоскостта.
към беседата >>
Най-после, ще идем до онова Божественото начало – да постъпваш тъй, както Бог постъпва.
Чувствата са изкуство – да чувстваш първо за тебе, после за другите. Мисълта е изкуство – да мислиш заради тебе и после за другите. Волята, и то е изкуство – да знаеш как да постъпваш първо заради тебе и после заради другите.
Най-после, ще идем до онова Божественото начало – да постъпваш тъй, както Бог постъпва.
Значи, след като си богат, да знаеш навсякъде, във всяко отношение какво да дадеш.
към беседата >>
Защо ги носиш?
Та първото нещо, трябва да се освободите от ония впечатления, които носите от миналото. Представете си, че ти тръгваш в пътя на живота си и носиш своите дрешки, когато си бил на една година, на две, на три, на четири, на пет и тъй нататък, а ти си човек на двайсет и една години. Носиш двайсет и един костюма, показваш ги.
Защо ги носиш?
Какво ще носите двайсет костюма на гърба си? Аз така си представям миналото. В дадения случай ти е потребен онзи костюм, на двайсет и една година. На двайсет и една година тебе ти трябва костюм на двайсет и една година. Другите – остави ги в гардероба.
към беседата >>
Като погледнете тялото, виждате вече третото измерение.
Ако кажете, че е перпендикуляр, имате две измерения, а тук са показани три измерения. На една плоскост имате ли три измерения? По някой път някои от вас искате да знаете какво нещо е четвъртото измерение. Какво представя третото измерение в една плоскост, как ще го видите? Вие имате едно тяло, представено на плоскост.
Като погледнете тялото, виждате вече третото измерение.
Страните на тялото се отделят от плоскостта, не са в плоскостта. Вие така го виждате. Част от това тяло е на плоскостта, част се отделя от това пространство. Значи в четвъртото измерение има едно пространство по-голямо, отделя се от третото измерение, както телата се отделят от плоскостта. Начертаното тяло вие го виждате да се отделя от плоскостта.
към беседата >>
Значи, след като си богат, да знаеш навсякъде, във всяко отношение какво да дадеш.
Чувствата са изкуство – да чувстваш първо за тебе, после за другите. Мисълта е изкуство – да мислиш заради тебе и после за другите. Волята, и то е изкуство – да знаеш как да постъпваш първо заради тебе и после заради другите. Най-после, ще идем до онова Божественото начало – да постъпваш тъй, както Бог постъпва.
Значи, след като си богат, да знаеш навсякъде, във всяко отношение какво да дадеш.
към беседата >>
Какво ще носите двайсет костюма на гърба си?
Та първото нещо, трябва да се освободите от ония впечатления, които носите от миналото. Представете си, че ти тръгваш в пътя на живота си и носиш своите дрешки, когато си бил на една година, на две, на три, на четири, на пет и тъй нататък, а ти си човек на двайсет и една години. Носиш двайсет и един костюма, показваш ги. Защо ги носиш?
Какво ще носите двайсет костюма на гърба си?
Аз така си представям миналото. В дадения случай ти е потребен онзи костюм, на двайсет и една година. На двайсет и една година тебе ти трябва костюм на двайсет и една година. Другите – остави ги в гардероба. Другите те е страх да не ги вземат.
към беседата >>
Страните на тялото се отделят от плоскостта, не са в плоскостта.
На една плоскост имате ли три измерения? По някой път някои от вас искате да знаете какво нещо е четвъртото измерение. Какво представя третото измерение в една плоскост, как ще го видите? Вие имате едно тяло, представено на плоскост. Като погледнете тялото, виждате вече третото измерение.
Страните на тялото се отделят от плоскостта, не са в плоскостта.
Вие така го виждате. Част от това тяло е на плоскостта, част се отделя от това пространство. Значи в четвъртото измерение има едно пространство по-голямо, отделя се от третото измерение, както телата се отделят от плоскостта. Начертаното тяло вие го виждате да се отделя от плоскостта.
към беседата >>
Та във вас трябва да събудите спящите таланти.
Та във вас трябва да събудите спящите таланти.
Едно време съжалявахте, че онзи, който имал един талант, го заровил. Пък аз виждам мнозина, които сте заровили петте таланта. Казвам сега: който има един талант, да го не заравя, но на работа. Не казвайте, че нямате нищо. Имате повече.
към беседата >>
Аз така си представям миналото.
Та първото нещо, трябва да се освободите от ония впечатления, които носите от миналото. Представете си, че ти тръгваш в пътя на живота си и носиш своите дрешки, когато си бил на една година, на две, на три, на четири, на пет и тъй нататък, а ти си човек на двайсет и една години. Носиш двайсет и един костюма, показваш ги. Защо ги носиш? Какво ще носите двайсет костюма на гърба си?
Аз така си представям миналото.
В дадения случай ти е потребен онзи костюм, на двайсет и една година. На двайсет и една година тебе ти трябва костюм на двайсет и една година. Другите – остави ги в гардероба. Другите те е страх да не ги вземат. Ако ги вземат, какво ще изгубиш?
към беседата >>
Вие така го виждате.
По някой път някои от вас искате да знаете какво нещо е четвъртото измерение. Какво представя третото измерение в една плоскост, как ще го видите? Вие имате едно тяло, представено на плоскост. Като погледнете тялото, виждате вече третото измерение. Страните на тялото се отделят от плоскостта, не са в плоскостта.
Вие така го виждате.
Част от това тяло е на плоскостта, част се отделя от това пространство. Значи в четвъртото измерение има едно пространство по-голямо, отделя се от третото измерение, както телата се отделят от плоскостта. Начертаното тяло вие го виждате да се отделя от плоскостта.
към беседата >>
Едно време съжалявахте, че онзи, който имал един талант, го заровил.
Та във вас трябва да събудите спящите таланти.
Едно време съжалявахте, че онзи, който имал един талант, го заровил.
Пък аз виждам мнозина, които сте заровили петте таланта. Казвам сега: който има един талант, да го не заравя, но на работа. Не казвайте, че нямате нищо. Имате повече. Някои имате по пет таланта, някои по три, а някои и по десет таланта.
към беседата >>
В дадения случай ти е потребен онзи костюм, на двайсет и една година.
Представете си, че ти тръгваш в пътя на живота си и носиш своите дрешки, когато си бил на една година, на две, на три, на четири, на пет и тъй нататък, а ти си човек на двайсет и една години. Носиш двайсет и един костюма, показваш ги. Защо ги носиш? Какво ще носите двайсет костюма на гърба си? Аз така си представям миналото.
В дадения случай ти е потребен онзи костюм, на двайсет и една година.
На двайсет и една година тебе ти трябва костюм на двайсет и една година. Другите – остави ги в гардероба. Другите те е страх да не ги вземат. Ако ги вземат, какво ще изгубиш? Ако ти вземат сегашния костюм, може да изгубиш нещо, тялото може да се простуди.
към беседата >>
Част от това тяло е на плоскостта, част се отделя от това пространство.
Какво представя третото измерение в една плоскост, как ще го видите? Вие имате едно тяло, представено на плоскост. Като погледнете тялото, виждате вече третото измерение. Страните на тялото се отделят от плоскостта, не са в плоскостта. Вие така го виждате.
Част от това тяло е на плоскостта, част се отделя от това пространство.
Значи в четвъртото измерение има едно пространство по-голямо, отделя се от третото измерение, както телата се отделят от плоскостта. Начертаното тяло вие го виждате да се отделя от плоскостта.
към беседата >>
Пък аз виждам мнозина, които сте заровили петте таланта.
Та във вас трябва да събудите спящите таланти. Едно време съжалявахте, че онзи, който имал един талант, го заровил.
Пък аз виждам мнозина, които сте заровили петте таланта.
Казвам сега: който има един талант, да го не заравя, но на работа. Не казвайте, че нямате нищо. Имате повече. Някои имате по пет таланта, някои по три, а някои и по десет таланта. Повече от десет таланта не може да ви се дадат.
към беседата >>
На двайсет и една година тебе ти трябва костюм на двайсет и една година.
Носиш двайсет и един костюма, показваш ги. Защо ги носиш? Какво ще носите двайсет костюма на гърба си? Аз така си представям миналото. В дадения случай ти е потребен онзи костюм, на двайсет и една година.
На двайсет и една година тебе ти трябва костюм на двайсет и една година.
Другите – остави ги в гардероба. Другите те е страх да не ги вземат. Ако ги вземат, какво ще изгубиш? Ако ти вземат сегашния костюм, може да изгубиш нещо, тялото може да се простуди. Но ако ти вземат костюма на втората ти година, на третата, на четвъртата и тъй нататък години – те вече са изиграли своята роля, те са като историческо възпоминание.
към беседата >>
Значи в четвъртото измерение има едно пространство по-голямо, отделя се от третото измерение, както телата се отделят от плоскостта.
Вие имате едно тяло, представено на плоскост. Като погледнете тялото, виждате вече третото измерение. Страните на тялото се отделят от плоскостта, не са в плоскостта. Вие така го виждате. Част от това тяло е на плоскостта, част се отделя от това пространство.
Значи в четвъртото измерение има едно пространство по-голямо, отделя се от третото измерение, както телата се отделят от плоскостта.
Начертаното тяло вие го виждате да се отделя от плоскостта.
към беседата >>
Казвам сега: който има един талант, да го не заравя, но на работа.
Та във вас трябва да събудите спящите таланти. Едно време съжалявахте, че онзи, който имал един талант, го заровил. Пък аз виждам мнозина, които сте заровили петте таланта.
Казвам сега: който има един талант, да го не заравя, но на работа.
Не казвайте, че нямате нищо. Имате повече. Някои имате по пет таланта, някои по три, а някои и по десет таланта. Повече от десет таланта не може да ви се дадат. Някои от вас, гледам, десет таланта имате, пък не работите.
към беседата >>
Другите – остави ги в гардероба.
Защо ги носиш? Какво ще носите двайсет костюма на гърба си? Аз така си представям миналото. В дадения случай ти е потребен онзи костюм, на двайсет и една година. На двайсет и една година тебе ти трябва костюм на двайсет и една година.
Другите – остави ги в гардероба.
Другите те е страх да не ги вземат. Ако ги вземат, какво ще изгубиш? Ако ти вземат сегашния костюм, може да изгубиш нещо, тялото може да се простуди. Но ако ти вземат костюма на втората ти година, на третата, на четвъртата и тъй нататък години – те вече са изиграли своята роля, те са като историческо възпоминание. Защо ще ги носиш?
към беседата >>
Начертаното тяло вие го виждате да се отделя от плоскостта.
Като погледнете тялото, виждате вече третото измерение. Страните на тялото се отделят от плоскостта, не са в плоскостта. Вие така го виждате. Част от това тяло е на плоскостта, част се отделя от това пространство. Значи в четвъртото измерение има едно пространство по-голямо, отделя се от третото измерение, както телата се отделят от плоскостта.
Начертаното тяло вие го виждате да се отделя от плоскостта.
към беседата >>
Не казвайте, че нямате нищо.
Та във вас трябва да събудите спящите таланти. Едно време съжалявахте, че онзи, който имал един талант, го заровил. Пък аз виждам мнозина, които сте заровили петте таланта. Казвам сега: който има един талант, да го не заравя, но на работа.
Не казвайте, че нямате нищо.
Имате повече. Някои имате по пет таланта, някои по три, а някои и по десет таланта. Повече от десет таланта не може да ви се дадат. Някои от вас, гледам, десет таланта имате, пък не работите. Някои имате един отличен ум, едно отлично сърце и една отлична воля, и не работите.
към беседата >>
Другите те е страх да не ги вземат.
Какво ще носите двайсет костюма на гърба си? Аз така си представям миналото. В дадения случай ти е потребен онзи костюм, на двайсет и една година. На двайсет и една година тебе ти трябва костюм на двайсет и една година. Другите – остави ги в гардероба.
Другите те е страх да не ги вземат.
Ако ги вземат, какво ще изгубиш? Ако ти вземат сегашния костюм, може да изгубиш нещо, тялото може да се простуди. Но ако ти вземат костюма на втората ти година, на третата, на четвъртата и тъй нататък години – те вече са изиграли своята роля, те са като историческо възпоминание. Защо ще ги носиш? Имай ги някъде.
към беседата >>
Когато ние говорим за четвъртото измерение, трябва да разбирате.
Когато ние говорим за четвъртото измерение, трябва да разбирате.
Една мисъл, която расте и се развива, тя е в четвъртото измерение. Когато една мисъл става устойчива, тя е в третото измерение. Когато една идея придобива широчина, тя е във второто измерение. Когато става клин, тя е в първото измерение. Само една мисъл когато ви докосва, тя е в първото измерение.
към беседата >>
Имате повече.
Та във вас трябва да събудите спящите таланти. Едно време съжалявахте, че онзи, който имал един талант, го заровил. Пък аз виждам мнозина, които сте заровили петте таланта. Казвам сега: който има един талант, да го не заравя, но на работа. Не казвайте, че нямате нищо.
Имате повече.
Някои имате по пет таланта, някои по три, а някои и по десет таланта. Повече от десет таланта не може да ви се дадат. Някои от вас, гледам, десет таланта имате, пък не работите. Някои имате един отличен ум, едно отлично сърце и една отлична воля, и не работите. Сега работа се изисква.
към беседата >>
Ако ги вземат, какво ще изгубиш?
Аз така си представям миналото. В дадения случай ти е потребен онзи костюм, на двайсет и една година. На двайсет и една година тебе ти трябва костюм на двайсет и една година. Другите – остави ги в гардероба. Другите те е страх да не ги вземат.
Ако ги вземат, какво ще изгубиш?
Ако ти вземат сегашния костюм, може да изгубиш нещо, тялото може да се простуди. Но ако ти вземат костюма на втората ти година, на третата, на четвъртата и тъй нататък години – те вече са изиграли своята роля, те са като историческо възпоминание. Защо ще ги носиш? Имай ги някъде. Носиш ги със себе си и разправяш: „Това са моите гащи от една година, моята рокличка, моята шапка, обуща.“
към беседата >>
Една мисъл, която расте и се развива, тя е в четвъртото измерение.
Когато ние говорим за четвъртото измерение, трябва да разбирате.
Една мисъл, която расте и се развива, тя е в четвъртото измерение.
Когато една мисъл става устойчива, тя е в третото измерение. Когато една идея придобива широчина, тя е във второто измерение. Когато става клин, тя е в първото измерение. Само една мисъл когато ви докосва, тя е в първото измерение.
към беседата >>
Някои имате по пет таланта, някои по три, а някои и по десет таланта.
Едно време съжалявахте, че онзи, който имал един талант, го заровил. Пък аз виждам мнозина, които сте заровили петте таланта. Казвам сега: който има един талант, да го не заравя, но на работа. Не казвайте, че нямате нищо. Имате повече.
Някои имате по пет таланта, някои по три, а някои и по десет таланта.
Повече от десет таланта не може да ви се дадат. Някои от вас, гледам, десет таланта имате, пък не работите. Някои имате един отличен ум, едно отлично сърце и една отлична воля, и не работите. Сега работа се изисква.
към беседата >>
Ако ти вземат сегашния костюм, може да изгубиш нещо, тялото може да се простуди.
В дадения случай ти е потребен онзи костюм, на двайсет и една година. На двайсет и една година тебе ти трябва костюм на двайсет и една година. Другите – остави ги в гардероба. Другите те е страх да не ги вземат. Ако ги вземат, какво ще изгубиш?
Ако ти вземат сегашния костюм, може да изгубиш нещо, тялото може да се простуди.
Но ако ти вземат костюма на втората ти година, на третата, на четвъртата и тъй нататък години – те вече са изиграли своята роля, те са като историческо възпоминание. Защо ще ги носиш? Имай ги някъде. Носиш ги със себе си и разправяш: „Това са моите гащи от една година, моята рокличка, моята шапка, обуща.“
към беседата >>
Когато една мисъл става устойчива, тя е в третото измерение.
Когато ние говорим за четвъртото измерение, трябва да разбирате. Една мисъл, която расте и се развива, тя е в четвъртото измерение.
Когато една мисъл става устойчива, тя е в третото измерение.
Когато една идея придобива широчина, тя е във второто измерение. Когато става клин, тя е в първото измерение. Само една мисъл когато ви докосва, тя е в първото измерение.
към беседата >>
Повече от десет таланта не може да ви се дадат.
Пък аз виждам мнозина, които сте заровили петте таланта. Казвам сега: който има един талант, да го не заравя, но на работа. Не казвайте, че нямате нищо. Имате повече. Някои имате по пет таланта, някои по три, а някои и по десет таланта.
Повече от десет таланта не може да ви се дадат.
Някои от вас, гледам, десет таланта имате, пък не работите. Някои имате един отличен ум, едно отлично сърце и една отлична воля, и не работите. Сега работа се изисква.
към беседата >>
Но ако ти вземат костюма на втората ти година, на третата, на четвъртата и тъй нататък години – те вече са изиграли своята роля, те са като историческо възпоминание.
На двайсет и една година тебе ти трябва костюм на двайсет и една година. Другите – остави ги в гардероба. Другите те е страх да не ги вземат. Ако ги вземат, какво ще изгубиш? Ако ти вземат сегашния костюм, може да изгубиш нещо, тялото може да се простуди.
Но ако ти вземат костюма на втората ти година, на третата, на четвъртата и тъй нататък години – те вече са изиграли своята роля, те са като историческо възпоминание.
Защо ще ги носиш? Имай ги някъде. Носиш ги със себе си и разправяш: „Това са моите гащи от една година, моята рокличка, моята шапка, обуща.“
към беседата >>
Когато една идея придобива широчина, тя е във второто измерение.
Когато ние говорим за четвъртото измерение, трябва да разбирате. Една мисъл, която расте и се развива, тя е в четвъртото измерение. Когато една мисъл става устойчива, тя е в третото измерение.
Когато една идея придобива широчина, тя е във второто измерение.
Когато става клин, тя е в първото измерение. Само една мисъл когато ви докосва, тя е в първото измерение.
към беседата >>
Някои от вас, гледам, десет таланта имате, пък не работите.
Казвам сега: който има един талант, да го не заравя, но на работа. Не казвайте, че нямате нищо. Имате повече. Някои имате по пет таланта, някои по три, а някои и по десет таланта. Повече от десет таланта не може да ви се дадат.
Някои от вас, гледам, десет таланта имате, пък не работите.
Някои имате един отличен ум, едно отлично сърце и една отлична воля, и не работите. Сега работа се изисква.
към беседата >>
Защо ще ги носиш?
Другите – остави ги в гардероба. Другите те е страх да не ги вземат. Ако ги вземат, какво ще изгубиш? Ако ти вземат сегашния костюм, може да изгубиш нещо, тялото може да се простуди. Но ако ти вземат костюма на втората ти година, на третата, на четвъртата и тъй нататък години – те вече са изиграли своята роля, те са като историческо възпоминание.
Защо ще ги носиш?
Имай ги някъде. Носиш ги със себе си и разправяш: „Това са моите гащи от една година, моята рокличка, моята шапка, обуща.“
към беседата >>
Когато става клин, тя е в първото измерение.
Когато ние говорим за четвъртото измерение, трябва да разбирате. Една мисъл, която расте и се развива, тя е в четвъртото измерение. Когато една мисъл става устойчива, тя е в третото измерение. Когато една идея придобива широчина, тя е във второто измерение.
Когато става клин, тя е в първото измерение.
Само една мисъл когато ви докосва, тя е в първото измерение.
към беседата >>
Някои имате един отличен ум, едно отлично сърце и една отлична воля, и не работите.
Не казвайте, че нямате нищо. Имате повече. Някои имате по пет таланта, някои по три, а някои и по десет таланта. Повече от десет таланта не може да ви се дадат. Някои от вас, гледам, десет таланта имате, пък не работите.
Някои имате един отличен ум, едно отлично сърце и една отлична воля, и не работите.
Сега работа се изисква.
към беседата >>
Имай ги някъде.
Другите те е страх да не ги вземат. Ако ги вземат, какво ще изгубиш? Ако ти вземат сегашния костюм, може да изгубиш нещо, тялото може да се простуди. Но ако ти вземат костюма на втората ти година, на третата, на четвъртата и тъй нататък години – те вече са изиграли своята роля, те са като историческо възпоминание. Защо ще ги носиш?
Имай ги някъде.
Носиш ги със себе си и разправяш: „Това са моите гащи от една година, моята рокличка, моята шапка, обуща.“
към беседата >>
Само една мисъл когато ви докосва, тя е в първото измерение.
Когато ние говорим за четвъртото измерение, трябва да разбирате. Една мисъл, която расте и се развива, тя е в четвъртото измерение. Когато една мисъл става устойчива, тя е в третото измерение. Когато една идея придобива широчина, тя е във второто измерение. Когато става клин, тя е в първото измерение.
Само една мисъл когато ви докосва, тя е в първото измерение.
към беседата >>
Сега работа се изисква.
Имате повече. Някои имате по пет таланта, някои по три, а някои и по десет таланта. Повече от десет таланта не може да ви се дадат. Някои от вас, гледам, десет таланта имате, пък не работите. Някои имате един отличен ум, едно отлично сърце и една отлична воля, и не работите.
Сега работа се изисква.
към беседата >>
Носиш ги със себе си и разправяш: „Това са моите гащи от една година, моята рокличка, моята шапка, обуща.“
Ако ги вземат, какво ще изгубиш? Ако ти вземат сегашния костюм, може да изгубиш нещо, тялото може да се простуди. Но ако ти вземат костюма на втората ти година, на третата, на четвъртата и тъй нататък години – те вече са изиграли своята роля, те са като историческо възпоминание. Защо ще ги носиш? Имай ги някъде.
Носиш ги със себе си и разправяш: „Това са моите гащи от една година, моята рокличка, моята шапка, обуща.“
към беседата >>
Вие се усещате някой път в една ваша мисъл ограничени.
Вие се усещате някой път в една ваша мисъл ограничени.
В кое пространство е? Идеи, които ви ограничават, в кое пространство се намират? Ако ви турят на върха на една игла отгоре, да си турите крака и да седите на нея, какво ще бъде положението ви? Турите една игла така, че вие сте отгоре, какво ще бъде вашето положение? Какво усилие на ума трябва да имате, да запазите онова равновесие?
към беседата >>
Та казвам сега, умът трябва да разработва способностите, които има, сърцето, и то трябва да се разработва и волята трябва да се разработва.
Та казвам сега, умът трябва да разработва способностите, които има, сърцето, и то трябва да се разработва и волята трябва да се разработва.
Започнете с най-малките величини.
към беседата >>
Съвременните хора мязат на такива хора, които са турили раниците, носят цял багаж с дрехи от първата година, втората.
Съвременните хора мязат на такива хора, които са турили раниците, носят цял багаж с дрехи от първата година, втората.
Станал на осемдесет години, и цял багаж носи, че едва го мъкне, остарял. Остарял по единствената причина, че носи багажа си. Казвам: целта на живота не седи да носите големи багажи. Освободете се от костюмите на миналите години. Онези първите ги турете в гардероба.
към беседата >>
В кое пространство е?
Вие се усещате някой път в една ваша мисъл ограничени.
В кое пространство е?
Идеи, които ви ограничават, в кое пространство се намират? Ако ви турят на върха на една игла отгоре, да си турите крака и да седите на нея, какво ще бъде положението ви? Турите една игла така, че вие сте отгоре, какво ще бъде вашето положение? Какво усилие на ума трябва да имате, да запазите онова равновесие? При най-малкото помръдване може да изгубите равновесие.
към беседата >>
Започнете с най-малките величини.
Та казвам сега, умът трябва да разработва способностите, които има, сърцето, и то трябва да се разработва и волята трябва да се разработва.
Започнете с най-малките величини.
към беседата >>
Станал на осемдесет години, и цял багаж носи, че едва го мъкне, остарял.
Съвременните хора мязат на такива хора, които са турили раниците, носят цял багаж с дрехи от първата година, втората.
Станал на осемдесет години, и цял багаж носи, че едва го мъкне, остарял.
Остарял по единствената причина, че носи багажа си. Казвам: целта на живота не седи да носите големи багажи. Освободете се от костюмите на миналите години. Онези първите ги турете в гардероба. Вие казвате: „Защо трябва да ги напуснем?
към беседата >>
Идеи, които ви ограничават, в кое пространство се намират?
Вие се усещате някой път в една ваша мисъл ограничени. В кое пространство е?
Идеи, които ви ограничават, в кое пространство се намират?
Ако ви турят на върха на една игла отгоре, да си турите крака и да седите на нея, какво ще бъде положението ви? Турите една игла така, че вие сте отгоре, какво ще бъде вашето положение? Какво усилие на ума трябва да имате, да запазите онова равновесие? При най-малкото помръдване може да изгубите равновесие. Намирате се на една точка.
към беседата >>
Остарял по единствената причина, че носи багажа си.
Съвременните хора мязат на такива хора, които са турили раниците, носят цял багаж с дрехи от първата година, втората. Станал на осемдесет години, и цял багаж носи, че едва го мъкне, остарял.
Остарял по единствената причина, че носи багажа си.
Казвам: целта на живота не седи да носите големи багажи. Освободете се от костюмите на миналите години. Онези първите ги турете в гардероба. Вие казвате: „Защо трябва да ги напуснем? “ Много мисли на миналото трябва да се оставят.
към беседата >>
Ако ви турят на върха на една игла отгоре, да си турите крака и да седите на нея, какво ще бъде положението ви?
Вие се усещате някой път в една ваша мисъл ограничени. В кое пространство е? Идеи, които ви ограничават, в кое пространство се намират?
Ако ви турят на върха на една игла отгоре, да си турите крака и да седите на нея, какво ще бъде положението ви?
Турите една игла така, че вие сте отгоре, какво ще бъде вашето положение? Какво усилие на ума трябва да имате, да запазите онова равновесие? При най-малкото помръдване може да изгубите равновесие. Намирате се на една точка. Туй положение ще се подобри – тази точка на иглата ще стане плоскост.
към беседата >>
Казвам: целта на живота не седи да носите големи багажи.
Съвременните хора мязат на такива хора, които са турили раниците, носят цял багаж с дрехи от първата година, втората. Станал на осемдесет години, и цял багаж носи, че едва го мъкне, остарял. Остарял по единствената причина, че носи багажа си.
Казвам: целта на живота не седи да носите големи багажи.
Освободете се от костюмите на миналите години. Онези първите ги турете в гардероба. Вие казвате: „Защо трябва да ги напуснем? “ Много мисли на миналото трябва да се оставят. Нас трябва да ни интересува в дадения случай туй, сегашното.
към беседата >>
Турите една игла така, че вие сте отгоре, какво ще бъде вашето положение?
Вие се усещате някой път в една ваша мисъл ограничени. В кое пространство е? Идеи, които ви ограничават, в кое пространство се намират? Ако ви турят на върха на една игла отгоре, да си турите крака и да седите на нея, какво ще бъде положението ви?
Турите една игла така, че вие сте отгоре, какво ще бъде вашето положение?
Какво усилие на ума трябва да имате, да запазите онова равновесие? При най-малкото помръдване може да изгубите равновесие. Намирате се на една точка. Туй положение ще се подобри – тази точка на иглата ще стане плоскост. Вашето положение ще се подобри, ще усетите разширение, ще бъдете по-стабилен.
към беседата >>
Освободете се от костюмите на миналите години.
Съвременните хора мязат на такива хора, които са турили раниците, носят цял багаж с дрехи от първата година, втората. Станал на осемдесет години, и цял багаж носи, че едва го мъкне, остарял. Остарял по единствената причина, че носи багажа си. Казвам: целта на живота не седи да носите големи багажи.
Освободете се от костюмите на миналите години.
Онези първите ги турете в гардероба. Вие казвате: „Защо трябва да ги напуснем? “ Много мисли на миналото трябва да се оставят. Нас трябва да ни интересува в дадения случай туй, сегашното. То е важно заради нас.
към беседата >>
Какво усилие на ума трябва да имате, да запазите онова равновесие?
Вие се усещате някой път в една ваша мисъл ограничени. В кое пространство е? Идеи, които ви ограничават, в кое пространство се намират? Ако ви турят на върха на една игла отгоре, да си турите крака и да седите на нея, какво ще бъде положението ви? Турите една игла така, че вие сте отгоре, какво ще бъде вашето положение?
Какво усилие на ума трябва да имате, да запазите онова равновесие?
При най-малкото помръдване може да изгубите равновесие. Намирате се на една точка. Туй положение ще се подобри – тази точка на иглата ще стане плоскост. Вашето положение ще се подобри, ще усетите разширение, ще бъдете по-стабилен. Ако придобиете третото измерение, вие ще усетите, че сте запазени.
към беседата >>
Онези първите ги турете в гардероба.
Съвременните хора мязат на такива хора, които са турили раниците, носят цял багаж с дрехи от първата година, втората. Станал на осемдесет години, и цял багаж носи, че едва го мъкне, остарял. Остарял по единствената причина, че носи багажа си. Казвам: целта на живота не седи да носите големи багажи. Освободете се от костюмите на миналите години.
Онези първите ги турете в гардероба.
Вие казвате: „Защо трябва да ги напуснем? “ Много мисли на миналото трябва да се оставят. Нас трябва да ни интересува в дадения случай туй, сегашното. То е важно заради нас.
към беседата >>
При най-малкото помръдване може да изгубите равновесие.
В кое пространство е? Идеи, които ви ограничават, в кое пространство се намират? Ако ви турят на върха на една игла отгоре, да си турите крака и да седите на нея, какво ще бъде положението ви? Турите една игла така, че вие сте отгоре, какво ще бъде вашето положение? Какво усилие на ума трябва да имате, да запазите онова равновесие?
При най-малкото помръдване може да изгубите равновесие.
Намирате се на една точка. Туй положение ще се подобри – тази точка на иглата ще стане плоскост. Вашето положение ще се подобри, ще усетите разширение, ще бъдете по-стабилен. Ако придобиете третото измерение, вие ще усетите, че сте запазени. Всички ние живеем в третото измерение.
към беседата >>
Вие казвате: „Защо трябва да ги напуснем?
Станал на осемдесет години, и цял багаж носи, че едва го мъкне, остарял. Остарял по единствената причина, че носи багажа си. Казвам: целта на живота не седи да носите големи багажи. Освободете се от костюмите на миналите години. Онези първите ги турете в гардероба.
Вие казвате: „Защо трябва да ги напуснем?
“ Много мисли на миналото трябва да се оставят. Нас трябва да ни интересува в дадения случай туй, сегашното. То е важно заради нас.
към беседата >>
Намирате се на една точка.
Идеи, които ви ограничават, в кое пространство се намират? Ако ви турят на върха на една игла отгоре, да си турите крака и да седите на нея, какво ще бъде положението ви? Турите една игла така, че вие сте отгоре, какво ще бъде вашето положение? Какво усилие на ума трябва да имате, да запазите онова равновесие? При най-малкото помръдване може да изгубите равновесие.
Намирате се на една точка.
Туй положение ще се подобри – тази точка на иглата ще стане плоскост. Вашето положение ще се подобри, ще усетите разширение, ще бъдете по-стабилен. Ако придобиете третото измерение, вие ще усетите, че сте запазени. Всички ние живеем в третото измерение. Зимно време ние се скрием вътре в това тяло, усещаме се защитени от противоречията, които съществуват в природата.
към беседата >>
“ Много мисли на миналото трябва да се оставят.
Остарял по единствената причина, че носи багажа си. Казвам: целта на живота не седи да носите големи багажи. Освободете се от костюмите на миналите години. Онези първите ги турете в гардероба. Вие казвате: „Защо трябва да ги напуснем?
“ Много мисли на миналото трябва да се оставят.
Нас трябва да ни интересува в дадения случай туй, сегашното. То е важно заради нас.
към беседата >>
Туй положение ще се подобри – тази точка на иглата ще стане плоскост.
Ако ви турят на върха на една игла отгоре, да си турите крака и да седите на нея, какво ще бъде положението ви? Турите една игла така, че вие сте отгоре, какво ще бъде вашето положение? Какво усилие на ума трябва да имате, да запазите онова равновесие? При най-малкото помръдване може да изгубите равновесие. Намирате се на една точка.
Туй положение ще се подобри – тази точка на иглата ще стане плоскост.
Вашето положение ще се подобри, ще усетите разширение, ще бъдете по-стабилен. Ако придобиете третото измерение, вие ще усетите, че сте запазени. Всички ние живеем в третото измерение. Зимно време ние се скрием вътре в това тяло, усещаме се защитени от противоречията, които съществуват в природата. В четвъртото измерение човек става господар.
към беседата >>
Нас трябва да ни интересува в дадения случай туй, сегашното.
Казвам: целта на живота не седи да носите големи багажи. Освободете се от костюмите на миналите години. Онези първите ги турете в гардероба. Вие казвате: „Защо трябва да ги напуснем? “ Много мисли на миналото трябва да се оставят.
Нас трябва да ни интересува в дадения случай туй, сегашното.
То е важно заради нас.
към беседата >>
Вашето положение ще се подобри, ще усетите разширение, ще бъдете по-стабилен.
Турите една игла така, че вие сте отгоре, какво ще бъде вашето положение? Какво усилие на ума трябва да имате, да запазите онова равновесие? При най-малкото помръдване може да изгубите равновесие. Намирате се на една точка. Туй положение ще се подобри – тази точка на иглата ще стане плоскост.
Вашето положение ще се подобри, ще усетите разширение, ще бъдете по-стабилен.
Ако придобиете третото измерение, вие ще усетите, че сте запазени. Всички ние живеем в третото измерение. Зимно време ние се скрием вътре в това тяло, усещаме се защитени от противоречията, които съществуват в природата. В четвъртото измерение човек става господар. В третото измерение – то е позиционна война, крие се в своята крепост.
към беседата >>
То е важно заради нас.
Освободете се от костюмите на миналите години. Онези първите ги турете в гардероба. Вие казвате: „Защо трябва да ги напуснем? “ Много мисли на миналото трябва да се оставят. Нас трябва да ни интересува в дадения случай туй, сегашното.
То е важно заради нас.
към беседата >>
Ако придобиете третото измерение, вие ще усетите, че сте запазени.
Какво усилие на ума трябва да имате, да запазите онова равновесие? При най-малкото помръдване може да изгубите равновесие. Намирате се на една точка. Туй положение ще се подобри – тази точка на иглата ще стане плоскост. Вашето положение ще се подобри, ще усетите разширение, ще бъдете по-стабилен.
Ако придобиете третото измерение, вие ще усетите, че сте запазени.
Всички ние живеем в третото измерение. Зимно време ние се скрием вътре в това тяло, усещаме се защитени от противоречията, които съществуват в природата. В четвъртото измерение човек става господар. В третото измерение – то е позиционна война, крие се в своята крепост. В четвъртото измерение вече той е свободен по действие, той е извън тялото.
към беседата >>
Да допуснем, че вие искате да бъдете здрав.
Да допуснем, че вие искате да бъдете здрав.
Какво говори съвременната хигиена за здравето? За да бъдеш здрав, ти най-първо трябва да имаш обич към храната, която ядеш. Ако искаш да бъдеш здрав, никога не трябва да преядаш. От много ядене се разваля стомахът. При изморяване стомахът изхарчва излишна енергия.
към беседата >>
Всички ние живеем в третото измерение.
При най-малкото помръдване може да изгубите равновесие. Намирате се на една точка. Туй положение ще се подобри – тази точка на иглата ще стане плоскост. Вашето положение ще се подобри, ще усетите разширение, ще бъдете по-стабилен. Ако придобиете третото измерение, вие ще усетите, че сте запазени.
Всички ние живеем в третото измерение.
Зимно време ние се скрием вътре в това тяло, усещаме се защитени от противоречията, които съществуват в природата. В четвъртото измерение човек става господар. В третото измерение – то е позиционна война, крие се в своята крепост. В четвъртото измерение вече той е свободен по действие, той е извън тялото.
към беседата >>
Какво говори съвременната хигиена за здравето?
Да допуснем, че вие искате да бъдете здрав.
Какво говори съвременната хигиена за здравето?
За да бъдеш здрав, ти най-първо трябва да имаш обич към храната, която ядеш. Ако искаш да бъдеш здрав, никога не трябва да преядаш. От много ядене се разваля стомахът. При изморяване стомахът изхарчва излишна енергия. Ако работиш повече, отколкото трябва, ти сам нарушаваш хармонията на тялото.
към беседата >>
Зимно време ние се скрием вътре в това тяло, усещаме се защитени от противоречията, които съществуват в природата.
Намирате се на една точка. Туй положение ще се подобри – тази точка на иглата ще стане плоскост. Вашето положение ще се подобри, ще усетите разширение, ще бъдете по-стабилен. Ако придобиете третото измерение, вие ще усетите, че сте запазени. Всички ние живеем в третото измерение.
Зимно време ние се скрием вътре в това тяло, усещаме се защитени от противоречията, които съществуват в природата.
В четвъртото измерение човек става господар. В третото измерение – то е позиционна война, крие се в своята крепост. В четвъртото измерение вече той е свободен по действие, той е извън тялото.
към беседата >>
За да бъдеш здрав, ти най-първо трябва да имаш обич към храната, която ядеш.
Да допуснем, че вие искате да бъдете здрав. Какво говори съвременната хигиена за здравето?
За да бъдеш здрав, ти най-първо трябва да имаш обич към храната, която ядеш.
Ако искаш да бъдеш здрав, никога не трябва да преядаш. От много ядене се разваля стомахът. При изморяване стомахът изхарчва излишна енергия. Ако работиш повече, отколкото трябва, ти сам нарушаваш хармонията на тялото. Човек остарява по единствената причина, че харчи повече, печели по-малко.
към беседата >>
В четвъртото измерение човек става господар.
Туй положение ще се подобри – тази точка на иглата ще стане плоскост. Вашето положение ще се подобри, ще усетите разширение, ще бъдете по-стабилен. Ако придобиете третото измерение, вие ще усетите, че сте запазени. Всички ние живеем в третото измерение. Зимно време ние се скрием вътре в това тяло, усещаме се защитени от противоречията, които съществуват в природата.
В четвъртото измерение човек става господар.
В третото измерение – то е позиционна война, крие се в своята крепост. В четвъртото измерение вече той е свободен по действие, той е извън тялото.
към беседата >>
Ако искаш да бъдеш здрав, никога не трябва да преядаш.
Да допуснем, че вие искате да бъдете здрав. Какво говори съвременната хигиена за здравето? За да бъдеш здрав, ти най-първо трябва да имаш обич към храната, която ядеш.
Ако искаш да бъдеш здрав, никога не трябва да преядаш.
От много ядене се разваля стомахът. При изморяване стомахът изхарчва излишна енергия. Ако работиш повече, отколкото трябва, ти сам нарушаваш хармонията на тялото. Човек остарява по единствената причина, че харчи повече, печели по-малко. Всеки, който остарява, харчи повече.
към беседата >>
В третото измерение – то е позиционна война, крие се в своята крепост.
Вашето положение ще се подобри, ще усетите разширение, ще бъдете по-стабилен. Ако придобиете третото измерение, вие ще усетите, че сте запазени. Всички ние живеем в третото измерение. Зимно време ние се скрием вътре в това тяло, усещаме се защитени от противоречията, които съществуват в природата. В четвъртото измерение човек става господар.
В третото измерение – то е позиционна война, крие се в своята крепост.
В четвъртото измерение вече той е свободен по действие, той е извън тялото.
към беседата >>
От много ядене се разваля стомахът.
Да допуснем, че вие искате да бъдете здрав. Какво говори съвременната хигиена за здравето? За да бъдеш здрав, ти най-първо трябва да имаш обич към храната, която ядеш. Ако искаш да бъдеш здрав, никога не трябва да преядаш.
От много ядене се разваля стомахът.
При изморяване стомахът изхарчва излишна енергия. Ако работиш повече, отколкото трябва, ти сам нарушаваш хармонията на тялото. Човек остарява по единствената причина, че харчи повече, печели по-малко. Всеки, който остарява, харчи повече. Той е разточителен човек.
към беседата >>
В четвъртото измерение вече той е свободен по действие, той е извън тялото.
Ако придобиете третото измерение, вие ще усетите, че сте запазени. Всички ние живеем в третото измерение. Зимно време ние се скрием вътре в това тяло, усещаме се защитени от противоречията, които съществуват в природата. В четвъртото измерение човек става господар. В третото измерение – то е позиционна война, крие се в своята крепост.
В четвъртото измерение вече той е свободен по действие, той е извън тялото.
към беседата >>
При изморяване стомахът изхарчва излишна енергия.
Да допуснем, че вие искате да бъдете здрав. Какво говори съвременната хигиена за здравето? За да бъдеш здрав, ти най-първо трябва да имаш обич към храната, която ядеш. Ако искаш да бъдеш здрав, никога не трябва да преядаш. От много ядене се разваля стомахът.
При изморяване стомахът изхарчва излишна енергия.
Ако работиш повече, отколкото трябва, ти сам нарушаваш хармонията на тялото. Човек остарява по единствената причина, че харчи повече, печели по-малко. Всеки, който остарява, харчи повече. Той е разточителен човек. Следователно старостта произтича от голямата органическа разточителност: разточителност в умствено отношение, разточителност в сърдечно отношение, разточителност във физическо отношение.
към беседата >>
Тия работи сега колко са трудни заради вас.
Тия работи сега колко са трудни заради вас.
Учените хора си служат с разни знаци. Той туря положителен знак, туря отрицателен знак, казва: „Сменят се.“ Означи едно движение със стрелка, означи друго движение пак със стрелка. Аз не виждам никакво движение. Той показва с тия стрели известни движения, казва: „Тия стрели се движат.“ Аз не виждам никакво движение, те не се движат, но умът ти трябва да работи.
към беседата >>
Ако работиш повече, отколкото трябва, ти сам нарушаваш хармонията на тялото.
Какво говори съвременната хигиена за здравето? За да бъдеш здрав, ти най-първо трябва да имаш обич към храната, която ядеш. Ако искаш да бъдеш здрав, никога не трябва да преядаш. От много ядене се разваля стомахът. При изморяване стомахът изхарчва излишна енергия.
Ако работиш повече, отколкото трябва, ти сам нарушаваш хармонията на тялото.
Човек остарява по единствената причина, че харчи повече, печели по-малко. Всеки, който остарява, харчи повече. Той е разточителен човек. Следователно старостта произтича от голямата органическа разточителност: разточителност в умствено отношение, разточителност в сърдечно отношение, разточителност във физическо отношение. Работим много, искаме да се осигурим.
към беседата >>
Учените хора си служат с разни знаци.
Тия работи сега колко са трудни заради вас.
Учените хора си служат с разни знаци.
Той туря положителен знак, туря отрицателен знак, казва: „Сменят се.“ Означи едно движение със стрелка, означи друго движение пак със стрелка. Аз не виждам никакво движение. Той показва с тия стрели известни движения, казва: „Тия стрели се движат.“ Аз не виждам никакво движение, те не се движат, но умът ти трябва да работи.
към беседата >>
Човек остарява по единствената причина, че харчи повече, печели по-малко.
За да бъдеш здрав, ти най-първо трябва да имаш обич към храната, която ядеш. Ако искаш да бъдеш здрав, никога не трябва да преядаш. От много ядене се разваля стомахът. При изморяване стомахът изхарчва излишна енергия. Ако работиш повече, отколкото трябва, ти сам нарушаваш хармонията на тялото.
Човек остарява по единствената причина, че харчи повече, печели по-малко.
Всеки, който остарява, харчи повече. Той е разточителен човек. Следователно старостта произтича от голямата органическа разточителност: разточителност в умствено отношение, разточителност в сърдечно отношение, разточителност във физическо отношение. Работим много, искаме да се осигурим. Работата трябва да бъде приятна.
към беседата >>
Той туря положителен знак, туря отрицателен знак, казва: „Сменят се.“ Означи едно движение със стрелка, означи друго движение пак със стрелка.
Тия работи сега колко са трудни заради вас. Учените хора си служат с разни знаци.
Той туря положителен знак, туря отрицателен знак, казва: „Сменят се.“ Означи едно движение със стрелка, означи друго движение пак със стрелка.
Аз не виждам никакво движение. Той показва с тия стрели известни движения, казва: „Тия стрели се движат.“ Аз не виждам никакво движение, те не се движат, но умът ти трябва да работи.
към беседата >>
Всеки, който остарява, харчи повече.
Ако искаш да бъдеш здрав, никога не трябва да преядаш. От много ядене се разваля стомахът. При изморяване стомахът изхарчва излишна енергия. Ако работиш повече, отколкото трябва, ти сам нарушаваш хармонията на тялото. Човек остарява по единствената причина, че харчи повече, печели по-малко.
Всеки, който остарява, харчи повече.
Той е разточителен човек. Следователно старостта произтича от голямата органическа разточителност: разточителност в умствено отношение, разточителност в сърдечно отношение, разточителност във физическо отношение. Работим много, искаме да се осигурим. Работата трябва да бъде приятна. Като изучаваш един предмет, този предмет да ти е приятен.
към беседата >>
Аз не виждам никакво движение.
Тия работи сега колко са трудни заради вас. Учените хора си служат с разни знаци. Той туря положителен знак, туря отрицателен знак, казва: „Сменят се.“ Означи едно движение със стрелка, означи друго движение пак със стрелка.
Аз не виждам никакво движение.
Той показва с тия стрели известни движения, казва: „Тия стрели се движат.“ Аз не виждам никакво движение, те не се движат, но умът ти трябва да работи.
към беседата >>
Той е разточителен човек.
От много ядене се разваля стомахът. При изморяване стомахът изхарчва излишна енергия. Ако работиш повече, отколкото трябва, ти сам нарушаваш хармонията на тялото. Човек остарява по единствената причина, че харчи повече, печели по-малко. Всеки, който остарява, харчи повече.
Той е разточителен човек.
Следователно старостта произтича от голямата органическа разточителност: разточителност в умствено отношение, разточителност в сърдечно отношение, разточителност във физическо отношение. Работим много, искаме да се осигурим. Работата трябва да бъде приятна. Като изучаваш един предмет, този предмет да ти е приятен. Ако влезеш в чувствения свят, в духовния свят – човек трябва да чувства, че чувствата допринасят нещо на човека.
към беседата >>
Той показва с тия стрели известни движения, казва: „Тия стрели се движат.“ Аз не виждам никакво движение, те не се движат, но умът ти трябва да работи.
Тия работи сега колко са трудни заради вас. Учените хора си служат с разни знаци. Той туря положителен знак, туря отрицателен знак, казва: „Сменят се.“ Означи едно движение със стрелка, означи друго движение пак със стрелка. Аз не виждам никакво движение.
Той показва с тия стрели известни движения, казва: „Тия стрели се движат.“ Аз не виждам никакво движение, те не се движат, но умът ти трябва да работи.
към беседата >>
2.
По образ и подобие
,
НБ
, София, 3.11.1940г.,
Най-важното е утрешния ден.
Най-важното е утрешния ден.
Днешният ден той представя миналото. Каквото човек е мислил и правил в миналото, то е настоящият ден. Всеки един човек жъне плода на миналото. Туй, което има да постига за бъдаще, то е утрешният ден. Днес каквото прави, то е за утрешния ден, то ще му бъде жетва.
към беседата >>
Вие сте болен, чуете, някой да ви казва: Не бойте се, ще оздравеете.
Всеки ден по три пъти се храниш на физическото поле, ядеш най-хубавата храна, която съществува. Малко по-хубава храна вземай! После, трябва да дишаш най-хубавия въздух! Трябва да възприемеш най-хубавия звук през ушите! И през ушите се храни човек.
Вие сте болен, чуете, някой да ви казва: Не бойте се, ще оздравеете.
Виждам, веднага след тази дума, вие се окуражите.
към беседата >>
Днешният ден той представя миналото.
Най-важното е утрешния ден.
Днешният ден той представя миналото.
Каквото човек е мислил и правил в миналото, то е настоящият ден. Всеки един човек жъне плода на миналото. Туй, което има да постига за бъдаще, то е утрешният ден. Днес каквото прави, то е за утрешния ден, то ще му бъде жетва. Искат да кажат някои, защо Бог създаде човека по образ и подобие свое?
към беседата >>
Виждам, веднага след тази дума, вие се окуражите.
Малко по-хубава храна вземай! После, трябва да дишаш най-хубавия въздух! Трябва да възприемеш най-хубавия звук през ушите! И през ушите се храни човек. Вие сте болен, чуете, някой да ви казва: Не бойте се, ще оздравеете.
Виждам, веднага след тази дума, вие се окуражите.
към беседата >>
Каквото човек е мислил и правил в миналото, то е настоящият ден.
Най-важното е утрешния ден. Днешният ден той представя миналото.
Каквото човек е мислил и правил в миналото, то е настоящият ден.
Всеки един човек жъне плода на миналото. Туй, което има да постига за бъдаще, то е утрешният ден. Днес каквото прави, то е за утрешния ден, то ще му бъде жетва. Искат да кажат някои, защо Бог създаде човека по образ и подобие свое? Направил го Бог по подобие свое, но Бог оставил нещо, което не дал на човека.
към беседата >>
Всички искат да бъдат големи.
Всички искат да бъдат големи.
Големината има своите неудобства. Никой не иска да бъде малък. Най-малката форма е по-удобна. Голямата не е толкоз удобна. Тя е удобна при други условия.
към беседата >>
Всеки един човек жъне плода на миналото.
Най-важното е утрешния ден. Днешният ден той представя миналото. Каквото човек е мислил и правил в миналото, то е настоящият ден.
Всеки един човек жъне плода на миналото.
Туй, което има да постига за бъдаще, то е утрешният ден. Днес каквото прави, то е за утрешния ден, то ще му бъде жетва. Искат да кажат някои, защо Бог създаде човека по образ и подобие свое? Направил го Бог по подобие свое, но Бог оставил нещо, което не дал на човека. Значи, създаде го по образ и подобие на своя ум, създаде го по образ и подобие на своето сърце, но не го създаде по образ и подобие на своята воля.
към беседата >>
Големината има своите неудобства.
Всички искат да бъдат големи.
Големината има своите неудобства.
Никой не иска да бъде малък. Най-малката форма е по-удобна. Голямата не е толкоз удобна. Тя е удобна при други условия. Бог създал в света големи и малки същества.
към беседата >>
Туй, което има да постига за бъдаще, то е утрешният ден.
Най-важното е утрешния ден. Днешният ден той представя миналото. Каквото човек е мислил и правил в миналото, то е настоящият ден. Всеки един човек жъне плода на миналото.
Туй, което има да постига за бъдаще, то е утрешният ден.
Днес каквото прави, то е за утрешния ден, то ще му бъде жетва. Искат да кажат някои, защо Бог създаде човека по образ и подобие свое? Направил го Бог по подобие свое, но Бог оставил нещо, което не дал на човека. Значи, създаде го по образ и подобие на своя ум, създаде го по образ и подобие на своето сърце, но не го създаде по образ и подобие на своята воля. И понеже човек си е позволил да присвои това, което Бог не му дал, той внесе греха в света, престъплението, страданията.
към беседата >>
Никой не иска да бъде малък.
Всички искат да бъдат големи. Големината има своите неудобства.
Никой не иска да бъде малък.
Най-малката форма е по-удобна. Голямата не е толкоз удобна. Тя е удобна при други условия. Бог създал в света големи и малки същества. Един цар в миналото направил две врати – малка и голяма.
към беседата >>
Днес каквото прави, то е за утрешния ден, то ще му бъде жетва.
Най-важното е утрешния ден. Днешният ден той представя миналото. Каквото човек е мислил и правил в миналото, то е настоящият ден. Всеки един човек жъне плода на миналото. Туй, което има да постига за бъдаще, то е утрешният ден.
Днес каквото прави, то е за утрешния ден, то ще му бъде жетва.
Искат да кажат някои, защо Бог създаде човека по образ и подобие свое? Направил го Бог по подобие свое, но Бог оставил нещо, което не дал на човека. Значи, създаде го по образ и подобие на своя ум, създаде го по образ и подобие на своето сърце, но не го създаде по образ и подобие на своята воля. И понеже човек си е позволил да присвои това, което Бог не му дал, той внесе греха в света, престъплението, страданията. Всичките страдания на хората се дължат, че те искат да бъдат и по воля като Бога, да заповядват.
към беседата >>
Най-малката форма е по-удобна.
Всички искат да бъдат големи. Големината има своите неудобства. Никой не иска да бъде малък.
Най-малката форма е по-удобна.
Голямата не е толкоз удобна. Тя е удобна при други условия. Бог създал в света големи и малки същества. Един цар в миналото направил две врати – малка и голяма. През голямата врата влизали големите същества, а през малката – малките.
към беседата >>
Искат да кажат някои, защо Бог създаде човека по образ и подобие свое?
Днешният ден той представя миналото. Каквото човек е мислил и правил в миналото, то е настоящият ден. Всеки един човек жъне плода на миналото. Туй, което има да постига за бъдаще, то е утрешният ден. Днес каквото прави, то е за утрешния ден, то ще му бъде жетва.
Искат да кажат някои, защо Бог създаде човека по образ и подобие свое?
Направил го Бог по подобие свое, но Бог оставил нещо, което не дал на човека. Значи, създаде го по образ и подобие на своя ум, създаде го по образ и подобие на своето сърце, но не го създаде по образ и подобие на своята воля. И понеже човек си е позволил да присвои това, което Бог не му дал, той внесе греха в света, престъплението, страданията. Всичките страдания на хората се дължат, че те искат да бъдат и по воля като Бога, да заповядват. Запример, когато един възлюбен изтупва праха на своята възлюблена, прави нещо, което не е по Бога.
към беседата >>
Голямата не е толкоз удобна.
Всички искат да бъдат големи. Големината има своите неудобства. Никой не иска да бъде малък. Най-малката форма е по-удобна.
Голямата не е толкоз удобна.
Тя е удобна при други условия. Бог създал в света големи и малки същества. Един цар в миналото направил две врати – малка и голяма. През голямата врата влизали големите същества, а през малката – малките. Какво се оказало?
към беседата >>
Направил го Бог по подобие свое, но Бог оставил нещо, което не дал на човека.
Каквото човек е мислил и правил в миналото, то е настоящият ден. Всеки един човек жъне плода на миналото. Туй, което има да постига за бъдаще, то е утрешният ден. Днес каквото прави, то е за утрешния ден, то ще му бъде жетва. Искат да кажат някои, защо Бог създаде човека по образ и подобие свое?
Направил го Бог по подобие свое, но Бог оставил нещо, което не дал на човека.
Значи, създаде го по образ и подобие на своя ум, създаде го по образ и подобие на своето сърце, но не го създаде по образ и подобие на своята воля. И понеже човек си е позволил да присвои това, което Бог не му дал, той внесе греха в света, престъплението, страданията. Всичките страдания на хората се дължат, че те искат да бъдат и по воля като Бога, да заповядват. Запример, когато един възлюбен изтупва праха на своята възлюблена, прави нещо, което не е по Бога. Когато банкеринът взема по насилствен начин от бедния, той прави нещо, което не е позволено.
към беседата >>
Тя е удобна при други условия.
Всички искат да бъдат големи. Големината има своите неудобства. Никой не иска да бъде малък. Най-малката форма е по-удобна. Голямата не е толкоз удобна.
Тя е удобна при други условия.
Бог създал в света големи и малки същества. Един цар в миналото направил две врати – малка и голяма. През голямата врата влизали големите същества, а през малката – малките. Какво се оказало? Малките същества можели да влизат и през големите и през малките врати.
към беседата >>
Значи, създаде го по образ и подобие на своя ум, създаде го по образ и подобие на своето сърце, но не го създаде по образ и подобие на своята воля.
Всеки един човек жъне плода на миналото. Туй, което има да постига за бъдаще, то е утрешният ден. Днес каквото прави, то е за утрешния ден, то ще му бъде жетва. Искат да кажат някои, защо Бог създаде човека по образ и подобие свое? Направил го Бог по подобие свое, но Бог оставил нещо, което не дал на човека.
Значи, създаде го по образ и подобие на своя ум, създаде го по образ и подобие на своето сърце, но не го създаде по образ и подобие на своята воля.
И понеже човек си е позволил да присвои това, което Бог не му дал, той внесе греха в света, престъплението, страданията. Всичките страдания на хората се дължат, че те искат да бъдат и по воля като Бога, да заповядват. Запример, когато един възлюбен изтупва праха на своята възлюблена, прави нещо, което не е по Бога. Когато банкеринът взема по насилствен начин от бедния, той прави нещо, което не е позволено. Когато ти заколваш една овца и я ядеш, правиш нещо, което не е позволено.
към беседата >>
Бог създал в света големи и малки същества.
Големината има своите неудобства. Никой не иска да бъде малък. Най-малката форма е по-удобна. Голямата не е толкоз удобна. Тя е удобна при други условия.
Бог създал в света големи и малки същества.
Един цар в миналото направил две врати – малка и голяма. През голямата врата влизали големите същества, а през малката – малките. Какво се оказало? Малките същества можели да влизат и през големите и през малките врати. Тогава големите за да могат да видят, какво се крие зад малката врата, в апартаментите на малките същества, те разтрошили вратата и направили престъпление.
към беседата >>
И понеже човек си е позволил да присвои това, което Бог не му дал, той внесе греха в света, престъплението, страданията.
Туй, което има да постига за бъдаще, то е утрешният ден. Днес каквото прави, то е за утрешния ден, то ще му бъде жетва. Искат да кажат някои, защо Бог създаде човека по образ и подобие свое? Направил го Бог по подобие свое, но Бог оставил нещо, което не дал на човека. Значи, създаде го по образ и подобие на своя ум, създаде го по образ и подобие на своето сърце, но не го създаде по образ и подобие на своята воля.
И понеже човек си е позволил да присвои това, което Бог не му дал, той внесе греха в света, престъплението, страданията.
Всичките страдания на хората се дължат, че те искат да бъдат и по воля като Бога, да заповядват. Запример, когато един възлюбен изтупва праха на своята възлюблена, прави нещо, което не е по Бога. Когато банкеринът взема по насилствен начин от бедния, той прави нещо, което не е позволено. Когато ти заколваш една овца и я ядеш, правиш нещо, което не е позволено. Когато говориш на хората туй, което не е истина, то не е по Бога.
към беседата >>
Един цар в миналото направил две врати – малка и голяма.
Никой не иска да бъде малък. Най-малката форма е по-удобна. Голямата не е толкоз удобна. Тя е удобна при други условия. Бог създал в света големи и малки същества.
Един цар в миналото направил две врати – малка и голяма.
През голямата врата влизали големите същества, а през малката – малките. Какво се оказало? Малките същества можели да влизат и през големите и през малките врати. Тогава големите за да могат да видят, какво се крие зад малката врата, в апартаментите на малките същества, те разтрошили вратата и направили престъпление. Та кое е по-хубаво в дадения случай – да си малък или да си голям.
към беседата >>
Всичките страдания на хората се дължат, че те искат да бъдат и по воля като Бога, да заповядват.
Днес каквото прави, то е за утрешния ден, то ще му бъде жетва. Искат да кажат някои, защо Бог създаде човека по образ и подобие свое? Направил го Бог по подобие свое, но Бог оставил нещо, което не дал на човека. Значи, създаде го по образ и подобие на своя ум, създаде го по образ и подобие на своето сърце, но не го създаде по образ и подобие на своята воля. И понеже човек си е позволил да присвои това, което Бог не му дал, той внесе греха в света, престъплението, страданията.
Всичките страдания на хората се дължат, че те искат да бъдат и по воля като Бога, да заповядват.
Запример, когато един възлюбен изтупва праха на своята възлюблена, прави нещо, което не е по Бога. Когато банкеринът взема по насилствен начин от бедния, той прави нещо, което не е позволено. Когато ти заколваш една овца и я ядеш, правиш нещо, което не е позволено. Когато говориш на хората туй, което не е истина, то не е по Бога. Искаш да ги заставиш да вярват и правят това, което не е по Бога.
към беседата >>
През голямата врата влизали големите същества, а през малката – малките.
Най-малката форма е по-удобна. Голямата не е толкоз удобна. Тя е удобна при други условия. Бог създал в света големи и малки същества. Един цар в миналото направил две врати – малка и голяма.
През голямата врата влизали големите същества, а през малката – малките.
Какво се оказало? Малките същества можели да влизат и през големите и през малките врати. Тогава големите за да могат да видят, какво се крие зад малката врата, в апартаментите на малките същества, те разтрошили вратата и направили престъпление. Та кое е по-хубаво в дадения случай – да си малък или да си голям. Ако си малък можеш да влизаш и през голямата и през малката врата.
към беседата >>
Запример, когато един възлюбен изтупва праха на своята възлюблена, прави нещо, което не е по Бога.
Искат да кажат някои, защо Бог създаде човека по образ и подобие свое? Направил го Бог по подобие свое, но Бог оставил нещо, което не дал на човека. Значи, създаде го по образ и подобие на своя ум, създаде го по образ и подобие на своето сърце, но не го създаде по образ и подобие на своята воля. И понеже човек си е позволил да присвои това, което Бог не му дал, той внесе греха в света, престъплението, страданията. Всичките страдания на хората се дължат, че те искат да бъдат и по воля като Бога, да заповядват.
Запример, когато един възлюбен изтупва праха на своята възлюблена, прави нещо, което не е по Бога.
Когато банкеринът взема по насилствен начин от бедния, той прави нещо, което не е позволено. Когато ти заколваш една овца и я ядеш, правиш нещо, което не е позволено. Когато говориш на хората туй, което не е истина, то не е по Бога. Искаш да ги заставиш да вярват и правят това, което не е по Бога. Питат: Защо хората страдат?
към беседата >>
Какво се оказало?
Голямата не е толкоз удобна. Тя е удобна при други условия. Бог създал в света големи и малки същества. Един цар в миналото направил две врати – малка и голяма. През голямата врата влизали големите същества, а през малката – малките.
Какво се оказало?
Малките същества можели да влизат и през големите и през малките врати. Тогава големите за да могат да видят, какво се крие зад малката врата, в апартаментите на малките същества, те разтрошили вратата и направили престъпление. Та кое е по-хубаво в дадения случай – да си малък или да си голям. Ако си малък можеш да влизаш и през голямата и през малката врата. Ако си голям, само през голямата врата ще влизаш.
към беседата >>
Когато банкеринът взема по насилствен начин от бедния, той прави нещо, което не е позволено.
Направил го Бог по подобие свое, но Бог оставил нещо, което не дал на човека. Значи, създаде го по образ и подобие на своя ум, създаде го по образ и подобие на своето сърце, но не го създаде по образ и подобие на своята воля. И понеже човек си е позволил да присвои това, което Бог не му дал, той внесе греха в света, престъплението, страданията. Всичките страдания на хората се дължат, че те искат да бъдат и по воля като Бога, да заповядват. Запример, когато един възлюбен изтупва праха на своята възлюблена, прави нещо, което не е по Бога.
Когато банкеринът взема по насилствен начин от бедния, той прави нещо, което не е позволено.
Когато ти заколваш една овца и я ядеш, правиш нещо, което не е позволено. Когато говориш на хората туй, което не е истина, то не е по Бога. Искаш да ги заставиш да вярват и правят това, което не е по Бога. Питат: Защо хората страдат? – Защото правят това, което не е по Бога.
към беседата >>
Малките същества можели да влизат и през големите и през малките врати.
Тя е удобна при други условия. Бог създал в света големи и малки същества. Един цар в миналото направил две врати – малка и голяма. През голямата врата влизали големите същества, а през малката – малките. Какво се оказало?
Малките същества можели да влизат и през големите и през малките врати.
Тогава големите за да могат да видят, какво се крие зад малката врата, в апартаментите на малките същества, те разтрошили вратата и направили престъпление. Та кое е по-хубаво в дадения случай – да си малък или да си голям. Ако си малък можеш да влизаш и през голямата и през малката врата. Ако си голям, само през голямата врата ще влизаш.
към беседата >>
Когато ти заколваш една овца и я ядеш, правиш нещо, което не е позволено.
Значи, създаде го по образ и подобие на своя ум, създаде го по образ и подобие на своето сърце, но не го създаде по образ и подобие на своята воля. И понеже човек си е позволил да присвои това, което Бог не му дал, той внесе греха в света, престъплението, страданията. Всичките страдания на хората се дължат, че те искат да бъдат и по воля като Бога, да заповядват. Запример, когато един възлюбен изтупва праха на своята възлюблена, прави нещо, което не е по Бога. Когато банкеринът взема по насилствен начин от бедния, той прави нещо, което не е позволено.
Когато ти заколваш една овца и я ядеш, правиш нещо, което не е позволено.
Когато говориш на хората туй, което не е истина, то не е по Бога. Искаш да ги заставиш да вярват и правят това, което не е по Бога. Питат: Защо хората страдат? – Защото правят това, което не е по Бога. Всичките страдания в света, индивидуални, семейни, обществени, народни, общочовешки, произтичат, че всички правят това, което не е по Бога.
към беседата >>
Тогава големите за да могат да видят, какво се крие зад малката врата, в апартаментите на малките същества, те разтрошили вратата и направили престъпление.
Бог създал в света големи и малки същества. Един цар в миналото направил две врати – малка и голяма. През голямата врата влизали големите същества, а през малката – малките. Какво се оказало? Малките същества можели да влизат и през големите и през малките врати.
Тогава големите за да могат да видят, какво се крие зад малката врата, в апартаментите на малките същества, те разтрошили вратата и направили престъпление.
Та кое е по-хубаво в дадения случай – да си малък или да си голям. Ако си малък можеш да влизаш и през голямата и през малката врата. Ако си голям, само през голямата врата ще влизаш.
към беседата >>
Когато говориш на хората туй, което не е истина, то не е по Бога.
И понеже човек си е позволил да присвои това, което Бог не му дал, той внесе греха в света, престъплението, страданията. Всичките страдания на хората се дължат, че те искат да бъдат и по воля като Бога, да заповядват. Запример, когато един възлюбен изтупва праха на своята възлюблена, прави нещо, което не е по Бога. Когато банкеринът взема по насилствен начин от бедния, той прави нещо, което не е позволено. Когато ти заколваш една овца и я ядеш, правиш нещо, което не е позволено.
Когато говориш на хората туй, което не е истина, то не е по Бога.
Искаш да ги заставиш да вярват и правят това, което не е по Бога. Питат: Защо хората страдат? – Защото правят това, което не е по Бога. Всичките страдания в света, индивидуални, семейни, обществени, народни, общочовешки, произтичат, че всички правят това, което не е по Бога. Там дето правят по Бога, излизат всичките блага.
към беседата >>
Та кое е по-хубаво в дадения случай – да си малък или да си голям.
Един цар в миналото направил две врати – малка и голяма. През голямата врата влизали големите същества, а през малката – малките. Какво се оказало? Малките същества можели да влизат и през големите и през малките врати. Тогава големите за да могат да видят, какво се крие зад малката врата, в апартаментите на малките същества, те разтрошили вратата и направили престъпление.
Та кое е по-хубаво в дадения случай – да си малък или да си голям.
Ако си малък можеш да влизаш и през голямата и през малката врата. Ако си голям, само през голямата врата ще влизаш.
към беседата >>
Искаш да ги заставиш да вярват и правят това, което не е по Бога.
Всичките страдания на хората се дължат, че те искат да бъдат и по воля като Бога, да заповядват. Запример, когато един възлюбен изтупва праха на своята възлюблена, прави нещо, което не е по Бога. Когато банкеринът взема по насилствен начин от бедния, той прави нещо, което не е позволено. Когато ти заколваш една овца и я ядеш, правиш нещо, което не е позволено. Когато говориш на хората туй, което не е истина, то не е по Бога.
Искаш да ги заставиш да вярват и правят това, което не е по Бога.
Питат: Защо хората страдат? – Защото правят това, което не е по Бога. Всичките страдания в света, индивидуални, семейни, обществени, народни, общочовешки, произтичат, че всички правят това, което не е по Бога. Там дето правят по Бога, излизат всичките блага. Има такава една формула.
към беседата >>
Ако си малък можеш да влизаш и през голямата и през малката врата.
През голямата врата влизали големите същества, а през малката – малките. Какво се оказало? Малките същества можели да влизат и през големите и през малките врати. Тогава големите за да могат да видят, какво се крие зад малката врата, в апартаментите на малките същества, те разтрошили вратата и направили престъпление. Та кое е по-хубаво в дадения случай – да си малък или да си голям.
Ако си малък можеш да влизаш и през голямата и през малката врата.
Ако си голям, само през голямата врата ще влизаш.
към беседата >>
Питат: Защо хората страдат?
Запример, когато един възлюбен изтупва праха на своята възлюблена, прави нещо, което не е по Бога. Когато банкеринът взема по насилствен начин от бедния, той прави нещо, което не е позволено. Когато ти заколваш една овца и я ядеш, правиш нещо, което не е позволено. Когато говориш на хората туй, което не е истина, то не е по Бога. Искаш да ги заставиш да вярват и правят това, което не е по Бога.
Питат: Защо хората страдат?
– Защото правят това, което не е по Бога. Всичките страдания в света, индивидуални, семейни, обществени, народни, общочовешки, произтичат, че всички правят това, което не е по Бога. Там дето правят по Бога, излизат всичките блага. Има такава една формула. Безконечното голямо накъде се стреми?
към беседата >>
Ако си голям, само през голямата врата ще влизаш.
Какво се оказало? Малките същества можели да влизат и през големите и през малките врати. Тогава големите за да могат да видят, какво се крие зад малката врата, в апартаментите на малките същества, те разтрошили вратата и направили престъпление. Та кое е по-хубаво в дадения случай – да си малък или да си голям. Ако си малък можеш да влизаш и през голямата и през малката врата.
Ако си голям, само през голямата врата ще влизаш.
към беседата >>
– Защото правят това, което не е по Бога.
Когато банкеринът взема по насилствен начин от бедния, той прави нещо, което не е позволено. Когато ти заколваш една овца и я ядеш, правиш нещо, което не е позволено. Когато говориш на хората туй, което не е истина, то не е по Бога. Искаш да ги заставиш да вярват и правят това, което не е по Бога. Питат: Защо хората страдат?
– Защото правят това, което не е по Бога.
Всичките страдания в света, индивидуални, семейни, обществени, народни, общочовешки, произтичат, че всички правят това, което не е по Бога. Там дето правят по Бога, излизат всичките блага. Има такава една формула. Безконечното голямо накъде се стреми? Безграничното голямо няма накъде да се стреми.
към беседата >>
Да кажем, ти гледаш на хората с пренебрежение, казваш: Този невежа, онзи невежа – това не е свет.
Да кажем, ти гледаш на хората с пренебрежение, казваш: Този невежа, онзи невежа – това не е свет.
Ти мислиш, че си нещо по-хубаво. Грешните хора са комарчета. Тия грешните хора в светите места влизат и в грешните места влизат. Свети не тъй, както хората схаващат. Хората схаващат, че един свет човек трябва да мине през големите врата.
към беседата >>
Всичките страдания в света, индивидуални, семейни, обществени, народни, общочовешки, произтичат, че всички правят това, което не е по Бога.
Когато ти заколваш една овца и я ядеш, правиш нещо, което не е позволено. Когато говориш на хората туй, което не е истина, то не е по Бога. Искаш да ги заставиш да вярват и правят това, което не е по Бога. Питат: Защо хората страдат? – Защото правят това, което не е по Бога.
Всичките страдания в света, индивидуални, семейни, обществени, народни, общочовешки, произтичат, че всички правят това, което не е по Бога.
Там дето правят по Бога, излизат всичките блага. Има такава една формула. Безконечното голямо накъде се стреми? Безграничното голямо няма накъде да се стреми. По-голямото от себе си няма накъде да се стреми.
към беседата >>
Ти мислиш, че си нещо по-хубаво.
Да кажем, ти гледаш на хората с пренебрежение, казваш: Този невежа, онзи невежа – това не е свет.
Ти мислиш, че си нещо по-хубаво.
Грешните хора са комарчета. Тия грешните хора в светите места влизат и в грешните места влизат. Свети не тъй, както хората схаващат. Хората схаващат, че един свет човек трябва да мине през големите врата. Грешникът аз го считам едно малко комарче, което може да няма тази цена, както този светия човек.
към беседата >>
Там дето правят по Бога, излизат всичките блага.
Когато говориш на хората туй, което не е истина, то не е по Бога. Искаш да ги заставиш да вярват и правят това, което не е по Бога. Питат: Защо хората страдат? – Защото правят това, което не е по Бога. Всичките страдания в света, индивидуални, семейни, обществени, народни, общочовешки, произтичат, че всички правят това, което не е по Бога.
Там дето правят по Бога, излизат всичките блага.
Има такава една формула. Безконечното голямо накъде се стреми? Безграничното голямо няма накъде да се стреми. По-голямото от себе си няма накъде да се стреми. Безграничното малко няма по-малко от себе си, накъде се стреми?
към беседата >>
Грешните хора са комарчета.
Да кажем, ти гледаш на хората с пренебрежение, казваш: Този невежа, онзи невежа – това не е свет. Ти мислиш, че си нещо по-хубаво.
Грешните хора са комарчета.
Тия грешните хора в светите места влизат и в грешните места влизат. Свети не тъй, както хората схаващат. Хората схаващат, че един свет човек трябва да мине през големите врата. Грешникът аз го считам едно малко комарче, което може да няма тази цена, както този светия човек. Аз наричам свети ония хора, които разбират много добре.
към беседата >>
Има такава една формула.
Искаш да ги заставиш да вярват и правят това, което не е по Бога. Питат: Защо хората страдат? – Защото правят това, което не е по Бога. Всичките страдания в света, индивидуални, семейни, обществени, народни, общочовешки, произтичат, че всички правят това, което не е по Бога. Там дето правят по Бога, излизат всичките блага.
Има такава една формула.
Безконечното голямо накъде се стреми? Безграничното голямо няма накъде да се стреми. По-голямото от себе си няма накъде да се стреми. Безграничното малко няма по-малко от себе си, накъде се стреми?
към беседата >>
Тия грешните хора в светите места влизат и в грешните места влизат.
Да кажем, ти гледаш на хората с пренебрежение, казваш: Този невежа, онзи невежа – това не е свет. Ти мислиш, че си нещо по-хубаво. Грешните хора са комарчета.
Тия грешните хора в светите места влизат и в грешните места влизат.
Свети не тъй, както хората схаващат. Хората схаващат, че един свет човек трябва да мине през големите врата. Грешникът аз го считам едно малко комарче, което може да няма тази цена, както този светия човек. Аз наричам свети ония хора, които разбират много добре. В моя ум: всеки човек, който разбира онова, което Бог е направил и го прилага, той е свет човек, той е добър човек.
към беседата >>
Безконечното голямо накъде се стреми?
Питат: Защо хората страдат? – Защото правят това, което не е по Бога. Всичките страдания в света, индивидуални, семейни, обществени, народни, общочовешки, произтичат, че всички правят това, което не е по Бога. Там дето правят по Бога, излизат всичките блага. Има такава една формула.
Безконечното голямо накъде се стреми?
Безграничното голямо няма накъде да се стреми. По-голямото от себе си няма накъде да се стреми. Безграничното малко няма по-малко от себе си, накъде се стреми?
към беседата >>
Свети не тъй, както хората схаващат.
Да кажем, ти гледаш на хората с пренебрежение, казваш: Този невежа, онзи невежа – това не е свет. Ти мислиш, че си нещо по-хубаво. Грешните хора са комарчета. Тия грешните хора в светите места влизат и в грешните места влизат.
Свети не тъй, както хората схаващат.
Хората схаващат, че един свет човек трябва да мине през големите врата. Грешникът аз го считам едно малко комарче, което може да няма тази цена, както този светия човек. Аз наричам свети ония хора, които разбират много добре. В моя ум: всеки човек, който разбира онова, което Бог е направил и го прилага, той е свет човек, той е добър човек. Всеки човек, който и да е, може да е светия.
към беседата >>
Безграничното голямо няма накъде да се стреми.
– Защото правят това, което не е по Бога. Всичките страдания в света, индивидуални, семейни, обществени, народни, общочовешки, произтичат, че всички правят това, което не е по Бога. Там дето правят по Бога, излизат всичките блага. Има такава една формула. Безконечното голямо накъде се стреми?
Безграничното голямо няма накъде да се стреми.
По-голямото от себе си няма накъде да се стреми. Безграничното малко няма по-малко от себе си, накъде се стреми?
към беседата >>
Хората схаващат, че един свет човек трябва да мине през големите врата.
Да кажем, ти гледаш на хората с пренебрежение, казваш: Този невежа, онзи невежа – това не е свет. Ти мислиш, че си нещо по-хубаво. Грешните хора са комарчета. Тия грешните хора в светите места влизат и в грешните места влизат. Свети не тъй, както хората схаващат.
Хората схаващат, че един свет човек трябва да мине през големите врата.
Грешникът аз го считам едно малко комарче, което може да няма тази цена, както този светия човек. Аз наричам свети ония хора, които разбират много добре. В моя ум: всеки човек, който разбира онова, което Бог е направил и го прилага, той е свет човек, той е добър човек. Всеки човек, който и да е, може да е светия. Мярка е това.
към беседата >>
По-голямото от себе си няма накъде да се стреми.
Всичките страдания в света, индивидуални, семейни, обществени, народни, общочовешки, произтичат, че всички правят това, което не е по Бога. Там дето правят по Бога, излизат всичките блага. Има такава една формула. Безконечното голямо накъде се стреми? Безграничното голямо няма накъде да се стреми.
По-голямото от себе си няма накъде да се стреми.
Безграничното малко няма по-малко от себе си, накъде се стреми?
към беседата >>
Грешникът аз го считам едно малко комарче, което може да няма тази цена, както този светия човек.
Ти мислиш, че си нещо по-хубаво. Грешните хора са комарчета. Тия грешните хора в светите места влизат и в грешните места влизат. Свети не тъй, както хората схаващат. Хората схаващат, че един свет човек трябва да мине през големите врата.
Грешникът аз го считам едно малко комарче, което може да няма тази цена, както този светия човек.
Аз наричам свети ония хора, които разбират много добре. В моя ум: всеки човек, който разбира онова, което Бог е направил и го прилага, той е свет човек, той е добър човек. Всеки човек, който и да е, може да е светия. Мярка е това. Светията, ако прави разиденения между хората, светия ли е?
към беседата >>
Безграничното малко няма по-малко от себе си, накъде се стреми?
Там дето правят по Бога, излизат всичките блага. Има такава една формула. Безконечното голямо накъде се стреми? Безграничното голямо няма накъде да се стреми. По-голямото от себе си няма накъде да се стреми.
Безграничното малко няма по-малко от себе си, накъде се стреми?
към беседата >>
Аз наричам свети ония хора, които разбират много добре.
Грешните хора са комарчета. Тия грешните хора в светите места влизат и в грешните места влизат. Свети не тъй, както хората схаващат. Хората схаващат, че един свет човек трябва да мине през големите врата. Грешникът аз го считам едно малко комарче, което може да няма тази цена, както този светия човек.
Аз наричам свети ония хора, които разбират много добре.
В моя ум: всеки човек, който разбира онова, което Бог е направил и го прилага, той е свет човек, той е добър човек. Всеки човек, който и да е, може да е светия. Мярка е това. Светията, ако прави разиденения между хората, светия ли е? Че като дойде Христос на земята, кои събра?
към беседата >>
Следователно, стремежът на безграничното голямо е към безграничното малко.
Следователно, стремежът на безграничното голямо е към безграничното малко.
Нататък отива. Безграничното малко, като няма да иде по-надолу, по-малко от него няма, в него има желание да се стреми към безграничното голямо. Виждаме големите хора слизат при малките и малките отиват при големите. Питат някои: Защо този бедняк е отишъл при този учен човек. – Там е пътят.
към беседата >>
В моя ум: всеки човек, който разбира онова, което Бог е направил и го прилага, той е свет човек, той е добър човек.
Тия грешните хора в светите места влизат и в грешните места влизат. Свети не тъй, както хората схаващат. Хората схаващат, че един свет човек трябва да мине през големите врата. Грешникът аз го считам едно малко комарче, което може да няма тази цена, както този светия човек. Аз наричам свети ония хора, които разбират много добре.
В моя ум: всеки човек, който разбира онова, което Бог е направил и го прилага, той е свет човек, той е добър човек.
Всеки човек, който и да е, може да е светия. Мярка е това. Светията, ако прави разиденения между хората, светия ли е? Че като дойде Христос на земята, кои събра? Праведните ли събра?
към беседата >>
Нататък отива.
Следователно, стремежът на безграничното голямо е към безграничното малко.
Нататък отива.
Безграничното малко, като няма да иде по-надолу, по-малко от него няма, в него има желание да се стреми към безграничното голямо. Виждаме големите хора слизат при малките и малките отиват при големите. Питат някои: Защо този бедняк е отишъл при този учен човек. – Там е пътят. – Защо учения слиза при бедния?
към беседата >>
Всеки човек, който и да е, може да е светия.
Свети не тъй, както хората схаващат. Хората схаващат, че един свет човек трябва да мине през големите врата. Грешникът аз го считам едно малко комарче, което може да няма тази цена, както този светия човек. Аз наричам свети ония хора, които разбират много добре. В моя ум: всеки човек, който разбира онова, което Бог е направил и го прилага, той е свет човек, той е добър човек.
Всеки човек, който и да е, може да е светия.
Мярка е това. Светията, ако прави разиденения между хората, светия ли е? Че като дойде Христос на земята, кои събра? Праведните ли събра? Казва: „Син човечески не дойде заради праведните“.
към беседата >>
Безграничното малко, като няма да иде по-надолу, по-малко от него няма, в него има желание да се стреми към безграничното голямо.
Следователно, стремежът на безграничното голямо е към безграничното малко. Нататък отива.
Безграничното малко, като няма да иде по-надолу, по-малко от него няма, в него има желание да се стреми към безграничното голямо.
Виждаме големите хора слизат при малките и малките отиват при големите. Питат някои: Защо този бедняк е отишъл при този учен човек. – Там е пътят. – Защо учения слиза при бедния? – Там е пътят му.
към беседата >>
Мярка е това.
Хората схаващат, че един свет човек трябва да мине през големите врата. Грешникът аз го считам едно малко комарче, което може да няма тази цена, както този светия човек. Аз наричам свети ония хора, които разбират много добре. В моя ум: всеки човек, който разбира онова, което Бог е направил и го прилага, той е свет човек, той е добър човек. Всеки човек, който и да е, може да е светия.
Мярка е това.
Светията, ако прави разиденения между хората, светия ли е? Че като дойде Христос на земята, кои събра? Праведните ли събра? Казва: „Син човечески не дойде заради праведните“. Лекарят за кои идва – за здравите или за болните?
към беседата >>
Виждаме големите хора слизат при малките и малките отиват при големите.
Следователно, стремежът на безграничното голямо е към безграничното малко. Нататък отива. Безграничното малко, като няма да иде по-надолу, по-малко от него няма, в него има желание да се стреми към безграничното голямо.
Виждаме големите хора слизат при малките и малките отиват при големите.
Питат някои: Защо този бедняк е отишъл при този учен човек. – Там е пътят. – Защо учения слиза при бедния? – Там е пътят му. Той няма друг път.
към беседата >>
Светията, ако прави разиденения между хората, светия ли е?
Грешникът аз го считам едно малко комарче, което може да няма тази цена, както този светия човек. Аз наричам свети ония хора, които разбират много добре. В моя ум: всеки човек, който разбира онова, което Бог е направил и го прилага, той е свет човек, той е добър човек. Всеки човек, който и да е, може да е светия. Мярка е това.
Светията, ако прави разиденения между хората, светия ли е?
Че като дойде Христос на земята, кои събра? Праведните ли събра? Казва: „Син човечески не дойде заради праведните“. Лекарят за кои идва – за здравите или за болните? Ще бъде смешно лекаря да дойде и да лекува здравите.
към беседата >>
Питат някои: Защо този бедняк е отишъл при този учен човек.
Следователно, стремежът на безграничното голямо е към безграничното малко. Нататък отива. Безграничното малко, като няма да иде по-надолу, по-малко от него няма, в него има желание да се стреми към безграничното голямо. Виждаме големите хора слизат при малките и малките отиват при големите.
Питат някои: Защо този бедняк е отишъл при този учен човек.
– Там е пътят. – Защо учения слиза при бедния? – Там е пътят му. Той няма друг път. Той нагоре не може да иде.
към беседата >>
Че като дойде Христос на земята, кои събра?
Аз наричам свети ония хора, които разбират много добре. В моя ум: всеки човек, който разбира онова, което Бог е направил и го прилага, той е свет човек, той е добър човек. Всеки човек, който и да е, може да е светия. Мярка е това. Светията, ако прави разиденения между хората, светия ли е?
Че като дойде Христос на земята, кои събра?
Праведните ли събра? Казва: „Син човечески не дойде заради праведните“. Лекарят за кои идва – за здравите или за болните? Ще бъде смешно лекаря да дойде и да лекува здравите. Или да тури ръката си на пулса, да види да нямат някаква болест.
към беседата >>
– Там е пътят.
Следователно, стремежът на безграничното голямо е към безграничното малко. Нататък отива. Безграничното малко, като няма да иде по-надолу, по-малко от него няма, в него има желание да се стреми към безграничното голямо. Виждаме големите хора слизат при малките и малките отиват при големите. Питат някои: Защо този бедняк е отишъл при този учен човек.
– Там е пътят.
– Защо учения слиза при бедния? – Там е пътят му. Той няма друг път. Той нагоре не може да иде.
към беседата >>
Праведните ли събра?
В моя ум: всеки човек, който разбира онова, което Бог е направил и го прилага, той е свет човек, той е добър човек. Всеки човек, който и да е, може да е светия. Мярка е това. Светията, ако прави разиденения между хората, светия ли е? Че като дойде Христос на земята, кои събра?
Праведните ли събра?
Казва: „Син човечески не дойде заради праведните“. Лекарят за кои идва – за здравите или за болните? Ще бъде смешно лекаря да дойде и да лекува здравите. Или да тури ръката си на пулса, да види да нямат някаква болест. Ако е болен може да го изпитваш.
към беседата >>
– Защо учения слиза при бедния?
Нататък отива. Безграничното малко, като няма да иде по-надолу, по-малко от него няма, в него има желание да се стреми към безграничното голямо. Виждаме големите хора слизат при малките и малките отиват при големите. Питат някои: Защо този бедняк е отишъл при този учен човек. – Там е пътят.
– Защо учения слиза при бедния?
– Там е пътят му. Той няма друг път. Той нагоре не може да иде.
към беседата >>
Казва: „Син човечески не дойде заради праведните“.
Всеки човек, който и да е, може да е светия. Мярка е това. Светията, ако прави разиденения между хората, светия ли е? Че като дойде Христос на земята, кои събра? Праведните ли събра?
Казва: „Син човечески не дойде заради праведните“.
Лекарят за кои идва – за здравите или за болните? Ще бъде смешно лекаря да дойде и да лекува здравите. Или да тури ръката си на пулса, да види да нямат някаква болест. Ако е болен може да го изпитваш. Вие се възмущавате от болестите.
към беседата >>
– Там е пътят му.
Безграничното малко, като няма да иде по-надолу, по-малко от него няма, в него има желание да се стреми към безграничното голямо. Виждаме големите хора слизат при малките и малките отиват при големите. Питат някои: Защо този бедняк е отишъл при този учен човек. – Там е пътят. – Защо учения слиза при бедния?
– Там е пътят му.
Той няма друг път. Той нагоре не може да иде.
към беседата >>
Лекарят за кои идва – за здравите или за болните?
Мярка е това. Светията, ако прави разиденения между хората, светия ли е? Че като дойде Христос на земята, кои събра? Праведните ли събра? Казва: „Син човечески не дойде заради праведните“.
Лекарят за кои идва – за здравите или за болните?
Ще бъде смешно лекаря да дойде и да лекува здравите. Или да тури ръката си на пулса, да види да нямат някаква болест. Ако е болен може да го изпитваш. Вие се възмущавате от болестите. Болестта е един метод.
към беседата >>
Той няма друг път.
Виждаме големите хора слизат при малките и малките отиват при големите. Питат някои: Защо този бедняк е отишъл при този учен човек. – Там е пътят. – Защо учения слиза при бедния? – Там е пътят му.
Той няма друг път.
Той нагоре не може да иде.
към беседата >>
Ще бъде смешно лекаря да дойде и да лекува здравите.
Светията, ако прави разиденения между хората, светия ли е? Че като дойде Христос на земята, кои събра? Праведните ли събра? Казва: „Син човечески не дойде заради праведните“. Лекарят за кои идва – за здравите или за болните?
Ще бъде смешно лекаря да дойде и да лекува здравите.
Или да тури ръката си на пулса, да види да нямат някаква болест. Ако е болен може да го изпитваш. Вие се възмущавате от болестите. Болестта е един метод. Ако болести в света нямаше, ако страдания нямаше, хората щяха да бъдат крайно жестоки, твърди.
към беседата >>
Той нагоре не може да иде.
Питат някои: Защо този бедняк е отишъл при този учен човек. – Там е пътят. – Защо учения слиза при бедния? – Там е пътят му. Той няма друг път.
Той нагоре не може да иде.
към беседата >>
Или да тури ръката си на пулса, да види да нямат някаква болест.
Че като дойде Христос на земята, кои събра? Праведните ли събра? Казва: „Син човечески не дойде заради праведните“. Лекарят за кои идва – за здравите или за болните? Ще бъде смешно лекаря да дойде и да лекува здравите.
Или да тури ръката си на пулса, да види да нямат някаква болест.
Ако е болен може да го изпитваш. Вие се възмущавате от болестите. Болестта е един метод. Ако болести в света нямаше, ако страдания нямаше, хората щяха да бъдат крайно жестоки, твърди. Твърди като диамант.
към беседата >>
Сега аз искам всички да разсъждавате, кой както може.
Сега аз искам всички да разсъждавате, кой както може.
Защото всичките хора не разсъждават еднакво. Запример, сега казват, че всяко нещо си има причина. То е една философска област. Какво значи, че всяко нещо си има причина. Причината и тя си има причини, и последната причина има и тя своя причина и така до безкрайност.
към беседата >>
Ако е болен може да го изпитваш.
Праведните ли събра? Казва: „Син човечески не дойде заради праведните“. Лекарят за кои идва – за здравите или за болните? Ще бъде смешно лекаря да дойде и да лекува здравите. Или да тури ръката си на пулса, да види да нямат някаква болест.
Ако е болен може да го изпитваш.
Вие се възмущавате от болестите. Болестта е един метод. Ако болести в света нямаше, ако страдания нямаше, хората щяха да бъдат крайно жестоки, твърди. Твърди като диамант. Вие не може да влезете между тях.
към беседата >>
Защото всичките хора не разсъждават еднакво.
Сега аз искам всички да разсъждавате, кой както може.
Защото всичките хора не разсъждават еднакво.
Запример, сега казват, че всяко нещо си има причина. То е една философска област. Какво значи, че всяко нещо си има причина. Причината и тя си има причини, и последната причина има и тя своя причина и така до безкрайност. Следователно, ние живеем в един свят, дето има едни явления, които обуславят други явления и казвате, че първото е причината на второто.
към беседата >>
Вие се възмущавате от болестите.
Казва: „Син човечески не дойде заради праведните“. Лекарят за кои идва – за здравите или за болните? Ще бъде смешно лекаря да дойде и да лекува здравите. Или да тури ръката си на пулса, да види да нямат някаква болест. Ако е болен може да го изпитваш.
Вие се възмущавате от болестите.
Болестта е един метод. Ако болести в света нямаше, ако страдания нямаше, хората щяха да бъдат крайно жестоки, твърди. Твърди като диамант. Вие не може да влезете между тях. Благодарение на тия страдания, между хората се образуват известни връзки.
към беседата >>
Запример, сега казват, че всяко нещо си има причина.
Сега аз искам всички да разсъждавате, кой както може. Защото всичките хора не разсъждават еднакво.
Запример, сега казват, че всяко нещо си има причина.
То е една философска област. Какво значи, че всяко нещо си има причина. Причината и тя си има причини, и последната причина има и тя своя причина и така до безкрайност. Следователно, ние живеем в един свят, дето има едни явления, които обуславят други явления и казвате, че първото е причината на второто. То е резултат, от него произтича друг по-голям резултат.
към беседата >>
Болестта е един метод.
Лекарят за кои идва – за здравите или за болните? Ще бъде смешно лекаря да дойде и да лекува здравите. Или да тури ръката си на пулса, да види да нямат някаква болест. Ако е болен може да го изпитваш. Вие се възмущавате от болестите.
Болестта е един метод.
Ако болести в света нямаше, ако страдания нямаше, хората щяха да бъдат крайно жестоки, твърди. Твърди като диамант. Вие не може да влезете между тях. Благодарение на тия страдания, между хората се образуват известни връзки. Та в тази война запример, английските бедни и богати ги побратимява.
към беседата >>
То е една философска област.
Сега аз искам всички да разсъждавате, кой както може. Защото всичките хора не разсъждават еднакво. Запример, сега казват, че всяко нещо си има причина.
То е една философска област.
Какво значи, че всяко нещо си има причина. Причината и тя си има причини, и последната причина има и тя своя причина и така до безкрайност. Следователно, ние живеем в един свят, дето има едни явления, които обуславят други явления и казвате, че първото е причината на второто. То е резултат, от него произтича друг по-голям резултат. Да кажем имаме една река като резултат на много изворчета.
към беседата >>
Ако болести в света нямаше, ако страдания нямаше, хората щяха да бъдат крайно жестоки, твърди.
Ще бъде смешно лекаря да дойде и да лекува здравите. Или да тури ръката си на пулса, да види да нямат някаква болест. Ако е болен може да го изпитваш. Вие се възмущавате от болестите. Болестта е един метод.
Ако болести в света нямаше, ако страдания нямаше, хората щяха да бъдат крайно жестоки, твърди.
Твърди като диамант. Вие не може да влезете между тях. Благодарение на тия страдания, между хората се образуват известни връзки. Та в тази война запример, английските бедни и богати ги побратимява. В скривалищата долу по братски си помагат.
към беседата >>
Какво значи, че всяко нещо си има причина.
Сега аз искам всички да разсъждавате, кой както може. Защото всичките хора не разсъждават еднакво. Запример, сега казват, че всяко нещо си има причина. То е една философска област.
Какво значи, че всяко нещо си има причина.
Причината и тя си има причини, и последната причина има и тя своя причина и така до безкрайност. Следователно, ние живеем в един свят, дето има едни явления, които обуславят други явления и казвате, че първото е причината на второто. То е резултат, от него произтича друг по-голям резултат. Да кажем имаме една река като резултат на много изворчета. Тази река се отбива в градините – то е друг резултат.
към беседата >>
Твърди като диамант.
Или да тури ръката си на пулса, да види да нямат някаква болест. Ако е болен може да го изпитваш. Вие се възмущавате от болестите. Болестта е един метод. Ако болести в света нямаше, ако страдания нямаше, хората щяха да бъдат крайно жестоки, твърди.
Твърди като диамант.
Вие не може да влезете между тях. Благодарение на тия страдания, между хората се образуват известни връзки. Та в тази война запример, английските бедни и богати ги побратимява. В скривалищата долу по братски си помагат. Започнаха англичаните да мислят, че могат богати и бедни на едно място да живеят и да се разбират.
към беседата >>
Причината и тя си има причини, и последната причина има и тя своя причина и така до безкрайност.
Сега аз искам всички да разсъждавате, кой както може. Защото всичките хора не разсъждават еднакво. Запример, сега казват, че всяко нещо си има причина. То е една философска област. Какво значи, че всяко нещо си има причина.
Причината и тя си има причини, и последната причина има и тя своя причина и така до безкрайност.
Следователно, ние живеем в един свят, дето има едни явления, които обуславят други явления и казвате, че първото е причината на второто. То е резултат, от него произтича друг по-голям резултат. Да кажем имаме една река като резултат на много изворчета. Тази река се отбива в градините – то е друг резултат. Казват, че реката е причина.
към беседата >>
Вие не може да влезете между тях.
Ако е болен може да го изпитваш. Вие се възмущавате от болестите. Болестта е един метод. Ако болести в света нямаше, ако страдания нямаше, хората щяха да бъдат крайно жестоки, твърди. Твърди като диамант.
Вие не може да влезете между тях.
Благодарение на тия страдания, между хората се образуват известни връзки. Та в тази война запример, английските бедни и богати ги побратимява. В скривалищата долу по братски си помагат. Започнаха англичаните да мислят, че могат богати и бедни на едно място да живеят и да се разбират. Някои вземат думите от евангелието, какво Христос е казал и плашат хората, че богатите ще бъдат в ада.
към беседата >>
Следователно, ние живеем в един свят, дето има едни явления, които обуславят други явления и казвате, че първото е причината на второто.
Защото всичките хора не разсъждават еднакво. Запример, сега казват, че всяко нещо си има причина. То е една философска област. Какво значи, че всяко нещо си има причина. Причината и тя си има причини, и последната причина има и тя своя причина и така до безкрайност.
Следователно, ние живеем в един свят, дето има едни явления, които обуславят други явления и казвате, че първото е причината на второто.
То е резултат, от него произтича друг по-голям резултат. Да кажем имаме една река като резултат на много изворчета. Тази река се отбива в градините – то е друг резултат. Казват, че реката е причина. Но то е второстепенна причина.
към беседата >>
Благодарение на тия страдания, между хората се образуват известни връзки.
Вие се възмущавате от болестите. Болестта е един метод. Ако болести в света нямаше, ако страдания нямаше, хората щяха да бъдат крайно жестоки, твърди. Твърди като диамант. Вие не може да влезете между тях.
Благодарение на тия страдания, между хората се образуват известни връзки.
Та в тази война запример, английските бедни и богати ги побратимява. В скривалищата долу по братски си помагат. Започнаха англичаните да мислят, че могат богати и бедни на едно място да живеят и да се разбират. Някои вземат думите от евангелието, какво Христос е казал и плашат хората, че богатите ще бъдат в ада. Светът с плашене няма да се оправи.
към беседата >>
То е резултат, от него произтича друг по-голям резултат.
Запример, сега казват, че всяко нещо си има причина. То е една философска област. Какво значи, че всяко нещо си има причина. Причината и тя си има причини, и последната причина има и тя своя причина и така до безкрайност. Следователно, ние живеем в един свят, дето има едни явления, които обуславят други явления и казвате, че първото е причината на второто.
То е резултат, от него произтича друг по-голям резултат.
Да кажем имаме една река като резултат на много изворчета. Тази река се отбива в градините – то е друг резултат. Казват, че реката е причина. Но то е второстепенна причина. Главната причина не знаете, къде се намира.
към беседата >>
Та в тази война запример, английските бедни и богати ги побратимява.
Болестта е един метод. Ако болести в света нямаше, ако страдания нямаше, хората щяха да бъдат крайно жестоки, твърди. Твърди като диамант. Вие не може да влезете между тях. Благодарение на тия страдания, между хората се образуват известни връзки.
Та в тази война запример, английските бедни и богати ги побратимява.
В скривалищата долу по братски си помагат. Започнаха англичаните да мислят, че могат богати и бедни на едно място да живеят и да се разбират. Някои вземат думите от евангелието, какво Христос е казал и плашат хората, че богатите ще бъдат в ада. Светът с плашене няма да се оправи. То е един отживял метод.
към беседата >>
Да кажем имаме една река като резултат на много изворчета.
То е една философска област. Какво значи, че всяко нещо си има причина. Причината и тя си има причини, и последната причина има и тя своя причина и така до безкрайност. Следователно, ние живеем в един свят, дето има едни явления, които обуславят други явления и казвате, че първото е причината на второто. То е резултат, от него произтича друг по-голям резултат.
Да кажем имаме една река като резултат на много изворчета.
Тази река се отбива в градините – то е друг резултат. Казват, че реката е причина. Но то е второстепенна причина. Главната причина не знаете, къде се намира. Ако някой слуга е донесъл един подарък на вас, слугата не е причина, той е резултат.
към беседата >>
В скривалищата долу по братски си помагат.
Ако болести в света нямаше, ако страдания нямаше, хората щяха да бъдат крайно жестоки, твърди. Твърди като диамант. Вие не може да влезете между тях. Благодарение на тия страдания, между хората се образуват известни връзки. Та в тази война запример, английските бедни и богати ги побратимява.
В скривалищата долу по братски си помагат.
Започнаха англичаните да мислят, че могат богати и бедни на едно място да живеят и да се разбират. Някои вземат думите от евангелието, какво Христос е казал и плашат хората, че богатите ще бъдат в ада. Светът с плашене няма да се оправи. То е един отживял метод. Че има ад, има.
към беседата >>
Тази река се отбива в градините – то е друг резултат.
Какво значи, че всяко нещо си има причина. Причината и тя си има причини, и последната причина има и тя своя причина и така до безкрайност. Следователно, ние живеем в един свят, дето има едни явления, които обуславят други явления и казвате, че първото е причината на второто. То е резултат, от него произтича друг по-голям резултат. Да кажем имаме една река като резултат на много изворчета.
Тази река се отбива в градините – то е друг резултат.
Казват, че реката е причина. Но то е второстепенна причина. Главната причина не знаете, къде се намира. Ако някой слуга е донесъл един подарък на вас, слугата не е причина, той е резултат. Той е само едно условие.
към беседата >>
Започнаха англичаните да мислят, че могат богати и бедни на едно място да живеят и да се разбират.
Твърди като диамант. Вие не може да влезете между тях. Благодарение на тия страдания, между хората се образуват известни връзки. Та в тази война запример, английските бедни и богати ги побратимява. В скривалищата долу по братски си помагат.
Започнаха англичаните да мислят, че могат богати и бедни на едно място да живеят и да се разбират.
Някои вземат думите от евангелието, какво Христос е казал и плашат хората, че богатите ще бъдат в ада. Светът с плашене няма да се оправи. То е един отживял метод. Че има ад, има. Но трябва да се знае какво е адът.
към беседата >>
Казват, че реката е причина.
Причината и тя си има причини, и последната причина има и тя своя причина и така до безкрайност. Следователно, ние живеем в един свят, дето има едни явления, които обуславят други явления и казвате, че първото е причината на второто. То е резултат, от него произтича друг по-голям резултат. Да кажем имаме една река като резултат на много изворчета. Тази река се отбива в градините – то е друг резултат.
Казват, че реката е причина.
Но то е второстепенна причина. Главната причина не знаете, къде се намира. Ако някой слуга е донесъл един подарък на вас, слугата не е причина, той е резултат. Той е само едно условие. Зад слугата седи Онзи, който се е погрижил заради вас.Ние в света виждаме само слугите.
към беседата >>
Някои вземат думите от евангелието, какво Христос е казал и плашат хората, че богатите ще бъдат в ада.
Вие не може да влезете между тях. Благодарение на тия страдания, между хората се образуват известни връзки. Та в тази война запример, английските бедни и богати ги побратимява. В скривалищата долу по братски си помагат. Започнаха англичаните да мислят, че могат богати и бедни на едно място да живеят и да се разбират.
Някои вземат думите от евангелието, какво Христос е казал и плашат хората, че богатите ще бъдат в ада.
Светът с плашене няма да се оправи. То е един отживял метод. Че има ад, има. Но трябва да се знае какво е адът.
към беседата >>
Но то е второстепенна причина.
Следователно, ние живеем в един свят, дето има едни явления, които обуславят други явления и казвате, че първото е причината на второто. То е резултат, от него произтича друг по-голям резултат. Да кажем имаме една река като резултат на много изворчета. Тази река се отбива в градините – то е друг резултат. Казват, че реката е причина.
Но то е второстепенна причина.
Главната причина не знаете, къде се намира. Ако някой слуга е донесъл един подарък на вас, слугата не е причина, той е резултат. Той е само едно условие. Зад слугата седи Онзи, който се е погрижил заради вас.Ние в света виждаме само слугите. Онзи, Който изпраща всичките благословения, не го виждаме.
към беседата >>
Светът с плашене няма да се оправи.
Благодарение на тия страдания, между хората се образуват известни връзки. Та в тази война запример, английските бедни и богати ги побратимява. В скривалищата долу по братски си помагат. Започнаха англичаните да мислят, че могат богати и бедни на едно място да живеят и да се разбират. Някои вземат думите от евангелието, какво Христос е казал и плашат хората, че богатите ще бъдат в ада.
Светът с плашене няма да се оправи.
То е един отживял метод. Че има ад, има. Но трябва да се знае какво е адът.
към беседата >>
Главната причина не знаете, къде се намира.
То е резултат, от него произтича друг по-голям резултат. Да кажем имаме една река като резултат на много изворчета. Тази река се отбива в градините – то е друг резултат. Казват, че реката е причина. Но то е второстепенна причина.
Главната причина не знаете, къде се намира.
Ако някой слуга е донесъл един подарък на вас, слугата не е причина, той е резултат. Той е само едно условие. Зад слугата седи Онзи, който се е погрижил заради вас.Ние в света виждаме само слугите. Онзи, Който изпраща всичките благословения, не го виждаме. Той е причината, а казваме: Баща ми направи туй заради мене, майка ми направи туй заради мене, приятелят направи това, но те са само слугите.
към беседата >>
То е един отживял метод.
Та в тази война запример, английските бедни и богати ги побратимява. В скривалищата долу по братски си помагат. Започнаха англичаните да мислят, че могат богати и бедни на едно място да живеят и да се разбират. Някои вземат думите от евангелието, какво Христос е казал и плашат хората, че богатите ще бъдат в ада. Светът с плашене няма да се оправи.
То е един отживял метод.
Че има ад, има. Но трябва да се знае какво е адът.
към беседата >>
Ако някой слуга е донесъл един подарък на вас, слугата не е причина, той е резултат.
Да кажем имаме една река като резултат на много изворчета. Тази река се отбива в градините – то е друг резултат. Казват, че реката е причина. Но то е второстепенна причина. Главната причина не знаете, къде се намира.
Ако някой слуга е донесъл един подарък на вас, слугата не е причина, той е резултат.
Той е само едно условие. Зад слугата седи Онзи, който се е погрижил заради вас.Ние в света виждаме само слугите. Онзи, Който изпраща всичките благословения, не го виждаме. Той е причината, а казваме: Баща ми направи туй заради мене, майка ми направи туй заради мене, приятелят направи това, но те са само слугите. Бащата, майката, приятелят – всичките те са слугите.
към беседата >>
Че има ад, има.
В скривалищата долу по братски си помагат. Започнаха англичаните да мислят, че могат богати и бедни на едно място да живеят и да се разбират. Някои вземат думите от евангелието, какво Христос е казал и плашат хората, че богатите ще бъдат в ада. Светът с плашене няма да се оправи. То е един отживял метод.
Че има ад, има.
Но трябва да се знае какво е адът.
към беседата >>
Той е само едно условие.
Тази река се отбива в градините – то е друг резултат. Казват, че реката е причина. Но то е второстепенна причина. Главната причина не знаете, къде се намира. Ако някой слуга е донесъл един подарък на вас, слугата не е причина, той е резултат.
Той е само едно условие.
Зад слугата седи Онзи, който се е погрижил заради вас.Ние в света виждаме само слугите. Онзи, Който изпраща всичките благословения, не го виждаме. Той е причината, а казваме: Баща ми направи туй заради мене, майка ми направи туй заради мене, приятелят направи това, но те са само слугите. Бащата, майката, приятелят – всичките те са слугите. И без тях не може да се прояви реалното.
към беседата >>
Но трябва да се знае какво е адът.
Започнаха англичаните да мислят, че могат богати и бедни на едно място да живеят и да се разбират. Някои вземат думите от евангелието, какво Христос е казал и плашат хората, че богатите ще бъдат в ада. Светът с плашене няма да се оправи. То е един отживял метод. Че има ад, има.
Но трябва да се знае какво е адът.
към беседата >>
Зад слугата седи Онзи, който се е погрижил заради вас.Ние в света виждаме само слугите.
Казват, че реката е причина. Но то е второстепенна причина. Главната причина не знаете, къде се намира. Ако някой слуга е донесъл един подарък на вас, слугата не е причина, той е резултат. Той е само едно условие.
Зад слугата седи Онзи, който се е погрижил заради вас.Ние в света виждаме само слугите.
Онзи, Който изпраща всичките благословения, не го виждаме. Той е причината, а казваме: Баща ми направи туй заради мене, майка ми направи туй заради мене, приятелят направи това, но те са само слугите. Бащата, майката, приятелят – всичките те са слугите. И без тях не може да се прояви реалното. Сега не съм за онази философия, която отделя слугите от господарите.
към беседата >>
Ще ви приведа един анекдот из турския живот.
Ще ви приведа един анекдот из турския живот.
Един турски бей имал един син. Бащата бил много благочестив, синът обаче започнал да пие. Бащата му казва: А бе синко, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш. Казва: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е. Казва: Не пий тази ракия, всичките тия бъчви ще се окачат на врата ти.
към беседата >>
Онзи, Който изпраща всичките благословения, не го виждаме.
Но то е второстепенна причина. Главната причина не знаете, къде се намира. Ако някой слуга е донесъл един подарък на вас, слугата не е причина, той е резултат. Той е само едно условие. Зад слугата седи Онзи, който се е погрижил заради вас.Ние в света виждаме само слугите.
Онзи, Който изпраща всичките благословения, не го виждаме.
Той е причината, а казваме: Баща ми направи туй заради мене, майка ми направи туй заради мене, приятелят направи това, но те са само слугите. Бащата, майката, приятелят – всичките те са слугите. И без тях не може да се прояви реалното. Сега не съм за онази философия, която отделя слугите от господарите. Нито пък съм за онази философия, която отделя учителите от учениците им.
към беседата >>
Един турски бей имал един син.
Ще ви приведа един анекдот из турския живот.
Един турски бей имал един син.
Бащата бил много благочестив, синът обаче започнал да пие. Бащата му казва: А бе синко, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш. Казва: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е. Казва: Не пий тази ракия, всичките тия бъчви ще се окачат на врата ти. Той пита: Ами пълни ли ще бъдат?
към беседата >>
Той е причината, а казваме: Баща ми направи туй заради мене, майка ми направи туй заради мене, приятелят направи това, но те са само слугите.
Главната причина не знаете, къде се намира. Ако някой слуга е донесъл един подарък на вас, слугата не е причина, той е резултат. Той е само едно условие. Зад слугата седи Онзи, който се е погрижил заради вас.Ние в света виждаме само слугите. Онзи, Който изпраща всичките благословения, не го виждаме.
Той е причината, а казваме: Баща ми направи туй заради мене, майка ми направи туй заради мене, приятелят направи това, но те са само слугите.
Бащата, майката, приятелят – всичките те са слугите. И без тях не може да се прояви реалното. Сега не съм за онази философия, която отделя слугите от господарите. Нито пък съм за онази философия, която отделя учителите от учениците им. Не съм и за онази философия, която отделя живите от мъртвите, и мъртвите от живите.
към беседата >>
Бащата бил много благочестив, синът обаче започнал да пие.
Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски бей имал един син.
Бащата бил много благочестив, синът обаче започнал да пие.
Бащата му казва: А бе синко, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш. Казва: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е. Казва: Не пий тази ракия, всичките тия бъчви ще се окачат на врата ти. Той пита: Ами пълни ли ще бъдат? – Разбира се , пълни.
към беседата >>
Бащата, майката, приятелят – всичките те са слугите.
Ако някой слуга е донесъл един подарък на вас, слугата не е причина, той е резултат. Той е само едно условие. Зад слугата седи Онзи, който се е погрижил заради вас.Ние в света виждаме само слугите. Онзи, Който изпраща всичките благословения, не го виждаме. Той е причината, а казваме: Баща ми направи туй заради мене, майка ми направи туй заради мене, приятелят направи това, но те са само слугите.
Бащата, майката, приятелят – всичките те са слугите.
И без тях не може да се прояви реалното. Сега не съм за онази философия, която отделя слугите от господарите. Нито пък съм за онази философия, която отделя учителите от учениците им. Не съм и за онази философия, която отделя живите от мъртвите, и мъртвите от живите. Сега искат да се отделят живите от мъртвите.
към беседата >>
Бащата му казва: А бе синко, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш.
Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски бей имал един син. Бащата бил много благочестив, синът обаче започнал да пие.
Бащата му казва: А бе синко, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш.
Казва: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е. Казва: Не пий тази ракия, всичките тия бъчви ще се окачат на врата ти. Той пита: Ами пълни ли ще бъдат? – Разбира се , пълни. – Има какво да се пие.
към беседата >>
И без тях не може да се прояви реалното.
Той е само едно условие. Зад слугата седи Онзи, който се е погрижил заради вас.Ние в света виждаме само слугите. Онзи, Който изпраща всичките благословения, не го виждаме. Той е причината, а казваме: Баща ми направи туй заради мене, майка ми направи туй заради мене, приятелят направи това, но те са само слугите. Бащата, майката, приятелят – всичките те са слугите.
И без тях не може да се прояви реалното.
Сега не съм за онази философия, която отделя слугите от господарите. Нито пък съм за онази философия, която отделя учителите от учениците им. Не съм и за онази философия, която отделя живите от мъртвите, и мъртвите от живите. Сега искат да се отделят живите от мъртвите. Че кой се грижи за мъртвите?
към беседата >>
Казва: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е.
Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски бей имал един син. Бащата бил много благочестив, синът обаче започнал да пие. Бащата му казва: А бе синко, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш.
Казва: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е.
Казва: Не пий тази ракия, всичките тия бъчви ще се окачат на врата ти. Той пита: Ами пълни ли ще бъдат? – Разбира се , пълни. – Има какво да се пие. Той си мислил за пиенето.
към беседата >>
Сега не съм за онази философия, която отделя слугите от господарите.
Зад слугата седи Онзи, който се е погрижил заради вас.Ние в света виждаме само слугите. Онзи, Който изпраща всичките благословения, не го виждаме. Той е причината, а казваме: Баща ми направи туй заради мене, майка ми направи туй заради мене, приятелят направи това, но те са само слугите. Бащата, майката, приятелят – всичките те са слугите. И без тях не може да се прояви реалното.
Сега не съм за онази философия, която отделя слугите от господарите.
Нито пък съм за онази философия, която отделя учителите от учениците им. Не съм и за онази философия, която отделя живите от мъртвите, и мъртвите от живите. Сега искат да се отделят живите от мъртвите. Че кой се грижи за мъртвите? – Живите.
към беседата >>
Казва: Не пий тази ракия, всичките тия бъчви ще се окачат на врата ти.
Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски бей имал един син. Бащата бил много благочестив, синът обаче започнал да пие. Бащата му казва: А бе синко, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш. Казва: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е.
Казва: Не пий тази ракия, всичките тия бъчви ще се окачат на врата ти.
Той пита: Ами пълни ли ще бъдат? – Разбира се , пълни. – Има какво да се пие. Той си мислил за пиенето. То е едно криво разбиране.
към беседата >>
Нито пък съм за онази философия, която отделя учителите от учениците им.
Онзи, Който изпраща всичките благословения, не го виждаме. Той е причината, а казваме: Баща ми направи туй заради мене, майка ми направи туй заради мене, приятелят направи това, но те са само слугите. Бащата, майката, приятелят – всичките те са слугите. И без тях не може да се прояви реалното. Сега не съм за онази философия, която отделя слугите от господарите.
Нито пък съм за онази философия, която отделя учителите от учениците им.
Не съм и за онази философия, която отделя живите от мъртвите, и мъртвите от живите. Сега искат да се отделят живите от мъртвите. Че кой се грижи за мъртвите? – Живите. – Кой се грижи за живите?
към беседата >>
Той пита: Ами пълни ли ще бъдат?
Един турски бей имал един син. Бащата бил много благочестив, синът обаче започнал да пие. Бащата му казва: А бе синко, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш. Казва: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е. Казва: Не пий тази ракия, всичките тия бъчви ще се окачат на врата ти.
Той пита: Ами пълни ли ще бъдат?
– Разбира се , пълни. – Има какво да се пие. Той си мислил за пиенето. То е едно криво разбиране. Ние заплашваме хората.
към беседата >>
Не съм и за онази философия, която отделя живите от мъртвите, и мъртвите от живите.
Той е причината, а казваме: Баща ми направи туй заради мене, майка ми направи туй заради мене, приятелят направи това, но те са само слугите. Бащата, майката, приятелят – всичките те са слугите. И без тях не може да се прояви реалното. Сега не съм за онази философия, която отделя слугите от господарите. Нито пък съм за онази философия, която отделя учителите от учениците им.
Не съм и за онази философия, която отделя живите от мъртвите, и мъртвите от живите.
Сега искат да се отделят живите от мъртвите. Че кой се грижи за мъртвите? – Живите. – Кой се грижи за живите? – Мъртвите.
към беседата >>
– Разбира се , пълни.
Бащата бил много благочестив, синът обаче започнал да пие. Бащата му казва: А бе синко, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш. Казва: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е. Казва: Не пий тази ракия, всичките тия бъчви ще се окачат на врата ти. Той пита: Ами пълни ли ще бъдат?
– Разбира се , пълни.
– Има какво да се пие. Той си мислил за пиенето. То е едно криво разбиране. Ние заплашваме хората. Ще изкривиш смисъла на живота.
към беседата >>
Сега искат да се отделят живите от мъртвите.
Бащата, майката, приятелят – всичките те са слугите. И без тях не може да се прояви реалното. Сега не съм за онази философия, която отделя слугите от господарите. Нито пък съм за онази философия, която отделя учителите от учениците им. Не съм и за онази философия, която отделя живите от мъртвите, и мъртвите от живите.
Сега искат да се отделят живите от мъртвите.
Че кой се грижи за мъртвите? – Живите. – Кой се грижи за живите? – Мъртвите. Сега вас ви се вижда тази работа малко странна.
към беседата >>
– Има какво да се пие.
Бащата му казва: А бе синко, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш. Казва: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е. Казва: Не пий тази ракия, всичките тия бъчви ще се окачат на врата ти. Той пита: Ами пълни ли ще бъдат? – Разбира се , пълни.
– Има какво да се пие.
Той си мислил за пиенето. То е едно криво разбиране. Ние заплашваме хората. Ще изкривиш смисъла на живота. Човек може да бъде щастлив и в своите страдания.
към беседата >>
Че кой се грижи за мъртвите?
И без тях не може да се прояви реалното. Сега не съм за онази философия, която отделя слугите от господарите. Нито пък съм за онази философия, която отделя учителите от учениците им. Не съм и за онази философия, която отделя живите от мъртвите, и мъртвите от живите. Сега искат да се отделят живите от мъртвите.
Че кой се грижи за мъртвите?
– Живите. – Кой се грижи за живите? – Мъртвите. Сега вас ви се вижда тази работа малко странна. Как е възможно?
към беседата >>
Той си мислил за пиенето.
Казва: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е. Казва: Не пий тази ракия, всичките тия бъчви ще се окачат на врата ти. Той пита: Ами пълни ли ще бъдат? – Разбира се , пълни. – Има какво да се пие.
Той си мислил за пиенето.
То е едно криво разбиране. Ние заплашваме хората. Ще изкривиш смисъла на живота. Човек може да бъде щастлив и в своите страдания. Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране.
към беседата >>
– Живите.
Сега не съм за онази философия, която отделя слугите от господарите. Нито пък съм за онази философия, която отделя учителите от учениците им. Не съм и за онази философия, която отделя живите от мъртвите, и мъртвите от живите. Сега искат да се отделят живите от мъртвите. Че кой се грижи за мъртвите?
– Живите.
– Кой се грижи за живите? – Мъртвите. Сега вас ви се вижда тази работа малко странна. Как е възможно? Една несъобразителност има.
към беседата >>
То е едно криво разбиране.
Казва: Не пий тази ракия, всичките тия бъчви ще се окачат на врата ти. Той пита: Ами пълни ли ще бъдат? – Разбира се , пълни. – Има какво да се пие. Той си мислил за пиенето.
То е едно криво разбиране.
Ние заплашваме хората. Ще изкривиш смисъла на живота. Човек може да бъде щастлив и в своите страдания. Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране. Ако хората вярваха тъй, както е писано в евангелието, светът трябваше да се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат.
към беседата >>
– Кой се грижи за живите?
Нито пък съм за онази философия, която отделя учителите от учениците им. Не съм и за онази философия, която отделя живите от мъртвите, и мъртвите от живите. Сега искат да се отделят живите от мъртвите. Че кой се грижи за мъртвите? – Живите.
– Кой се грижи за живите?
– Мъртвите. Сега вас ви се вижда тази работа малко странна. Как е възможно? Една несъобразителност има. Онези умрелите листа на дърветата, които падат под корените, нали остават всичкото си богатство.
към беседата >>
Ние заплашваме хората.
Той пита: Ами пълни ли ще бъдат? – Разбира се , пълни. – Има какво да се пие. Той си мислил за пиенето. То е едно криво разбиране.
Ние заплашваме хората.
Ще изкривиш смисъла на живота. Човек може да бъде щастлив и в своите страдания. Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране. Ако хората вярваха тъй, както е писано в евангелието, светът трябваше да се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат. Аз често виждах картини за мъчението на хората в ада, вътре турени владици, проповедници, попове – все в ада.
към беседата >>
– Мъртвите.
Не съм и за онази философия, която отделя живите от мъртвите, и мъртвите от живите. Сега искат да се отделят живите от мъртвите. Че кой се грижи за мъртвите? – Живите. – Кой се грижи за живите?
– Мъртвите.
Сега вас ви се вижда тази работа малко странна. Как е възможно? Една несъобразителност има. Онези умрелите листа на дърветата, които падат под корените, нали остават всичкото си богатство. Тия листа, които умират оставят всичкото си богатство на корените и оттам започват да живеят пак наново.
към беседата >>
Ще изкривиш смисъла на живота.
– Разбира се , пълни. – Има какво да се пие. Той си мислил за пиенето. То е едно криво разбиране. Ние заплашваме хората.
Ще изкривиш смисъла на живота.
Човек може да бъде щастлив и в своите страдания. Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране. Ако хората вярваха тъй, както е писано в евангелието, светът трябваше да се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат. Аз често виждах картини за мъчението на хората в ада, вътре турени владици, проповедници, попове – все в ада. Сега ги няма вече, изчезнаха тия картини.
към беседата >>
Сега вас ви се вижда тази работа малко странна.
Сега искат да се отделят живите от мъртвите. Че кой се грижи за мъртвите? – Живите. – Кой се грижи за живите? – Мъртвите.
Сега вас ви се вижда тази работа малко странна.
Как е възможно? Една несъобразителност има. Онези умрелите листа на дърветата, които падат под корените, нали остават всичкото си богатство. Тия листа, които умират оставят всичкото си богатство на корените и оттам започват да живеят пак наново. Благодарение на умрелите вие се проявявате.
към беседата >>
Човек може да бъде щастлив и в своите страдания.
– Има какво да се пие. Той си мислил за пиенето. То е едно криво разбиране. Ние заплашваме хората. Ще изкривиш смисъла на живота.
Човек може да бъде щастлив и в своите страдания.
Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране. Ако хората вярваха тъй, както е писано в евангелието, светът трябваше да се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат. Аз често виждах картини за мъчението на хората в ада, вътре турени владици, проповедници, попове – все в ада. Сега ги няма вече, изчезнаха тия картини. Такава руска идея беше.
към беседата >>
Как е възможно?
Че кой се грижи за мъртвите? – Живите. – Кой се грижи за живите? – Мъртвите. Сега вас ви се вижда тази работа малко странна.
Как е възможно?
Една несъобразителност има. Онези умрелите листа на дърветата, които падат под корените, нали остават всичкото си богатство. Тия листа, които умират оставят всичкото си богатство на корените и оттам започват да живеят пак наново. Благодарение на умрелите вие се проявявате. И благодарение на живите, умрелите забогатяват.
към беседата >>
Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране.
Той си мислил за пиенето. То е едно криво разбиране. Ние заплашваме хората. Ще изкривиш смисъла на живота. Човек може да бъде щастлив и в своите страдания.
Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране.
Ако хората вярваха тъй, както е писано в евангелието, светът трябваше да се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат. Аз често виждах картини за мъчението на хората в ада, вътре турени владици, проповедници, попове – все в ада. Сега ги няма вече, изчезнаха тия картини. Такава руска идея беше. От Русия носеха тия картини.
към беседата >>
Една несъобразителност има.
– Живите. – Кой се грижи за живите? – Мъртвите. Сега вас ви се вижда тази работа малко странна. Как е възможно?
Една несъобразителност има.
Онези умрелите листа на дърветата, които падат под корените, нали остават всичкото си богатство. Тия листа, които умират оставят всичкото си богатство на корените и оттам започват да живеят пак наново. Благодарение на умрелите вие се проявявате. И благодарение на живите, умрелите забогатяват. Понеже умрелите са богати.
към беседата >>
Ако хората вярваха тъй, както е писано в евангелието, светът трябваше да се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат.
То е едно криво разбиране. Ние заплашваме хората. Ще изкривиш смисъла на живота. Човек може да бъде щастлив и в своите страдания. Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране.
Ако хората вярваха тъй, както е писано в евангелието, светът трябваше да се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат.
Аз често виждах картини за мъчението на хората в ада, вътре турени владици, проповедници, попове – все в ада. Сега ги няма вече, изчезнаха тия картини. Такава руска идея беше. От Русия носеха тия картини. Тогава гледах какво се проповядва.
към беседата >>
Онези умрелите листа на дърветата, които падат под корените, нали остават всичкото си богатство.
– Кой се грижи за живите? – Мъртвите. Сега вас ви се вижда тази работа малко странна. Как е възможно? Една несъобразителност има.
Онези умрелите листа на дърветата, които падат под корените, нали остават всичкото си богатство.
Тия листа, които умират оставят всичкото си богатство на корените и оттам започват да живеят пак наново. Благодарение на умрелите вие се проявявате. И благодарение на живите, умрелите забогатяват. Понеже умрелите са богати. Защото богатите умират, сиромасите не умират.
към беседата >>
Аз често виждах картини за мъчението на хората в ада, вътре турени владици, проповедници, попове – все в ада.
Ние заплашваме хората. Ще изкривиш смисъла на живота. Човек може да бъде щастлив и в своите страдания. Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране. Ако хората вярваха тъй, както е писано в евангелието, светът трябваше да се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат.
Аз често виждах картини за мъчението на хората в ада, вътре турени владици, проповедници, попове – все в ада.
Сега ги няма вече, изчезнаха тия картини. Такава руска идея беше. От Русия носеха тия картини. Тогава гледах какво се проповядва. В ада отиваха тези, които са ни учили – тогава защо да ги слушаме?
към беседата >>
Тия листа, които умират оставят всичкото си богатство на корените и оттам започват да живеят пак наново.
– Мъртвите. Сега вас ви се вижда тази работа малко странна. Как е възможно? Една несъобразителност има. Онези умрелите листа на дърветата, които падат под корените, нали остават всичкото си богатство.
Тия листа, които умират оставят всичкото си богатство на корените и оттам започват да живеят пак наново.
Благодарение на умрелите вие се проявявате. И благодарение на живите, умрелите забогатяват. Понеже умрелите са богати. Защото богатите умират, сиромасите не умират. Сиромахът, като стане богат, умира.
към беседата >>
Сега ги няма вече, изчезнаха тия картини.
Ще изкривиш смисъла на живота. Човек може да бъде щастлив и в своите страдания. Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране. Ако хората вярваха тъй, както е писано в евангелието, светът трябваше да се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат. Аз често виждах картини за мъчението на хората в ада, вътре турени владици, проповедници, попове – все в ада.
Сега ги няма вече, изчезнаха тия картини.
Такава руска идея беше. От Русия носеха тия картини. Тогава гледах какво се проповядва. В ада отиваха тези, които са ни учили – тогава защо да ги слушаме? Владици и попове, които са първи в ада, не могат ли да отидат и да бъдат първи в рая?
към беседата >>
Благодарение на умрелите вие се проявявате.
Сега вас ви се вижда тази работа малко странна. Как е възможно? Една несъобразителност има. Онези умрелите листа на дърветата, които падат под корените, нали остават всичкото си богатство. Тия листа, които умират оставят всичкото си богатство на корените и оттам започват да живеят пак наново.
Благодарение на умрелите вие се проявявате.
И благодарение на живите, умрелите забогатяват. Понеже умрелите са богати. Защото богатите умират, сиромасите не умират. Сиромахът, като стане богат, умира. Богатият като стане сиромах, оживява.
към беседата >>
Такава руска идея беше.
Човек може да бъде щастлив и в своите страдания. Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране. Ако хората вярваха тъй, както е писано в евангелието, светът трябваше да се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат. Аз често виждах картини за мъчението на хората в ада, вътре турени владици, проповедници, попове – все в ада. Сега ги няма вече, изчезнаха тия картини.
Такава руска идея беше.
От Русия носеха тия картини. Тогава гледах какво се проповядва. В ада отиваха тези, които са ни учили – тогава защо да ги слушаме? Владици и попове, които са първи в ада, не могат ли да отидат и да бъдат първи в рая? Могат, защо не.
към беседата >>
И благодарение на живите, умрелите забогатяват.
Как е възможно? Една несъобразителност има. Онези умрелите листа на дърветата, които падат под корените, нали остават всичкото си богатство. Тия листа, които умират оставят всичкото си богатство на корените и оттам започват да живеят пак наново. Благодарение на умрелите вие се проявявате.
И благодарение на живите, умрелите забогатяват.
Понеже умрелите са богати. Защото богатите умират, сиромасите не умират. Сиромахът, като стане богат, умира. Богатият като стане сиромах, оживява. Казвам сега: Горко вам богати!
към беседата >>
От Русия носеха тия картини.
Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране. Ако хората вярваха тъй, както е писано в евангелието, светът трябваше да се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат. Аз често виждах картини за мъчението на хората в ада, вътре турени владици, проповедници, попове – все в ада. Сега ги няма вече, изчезнаха тия картини. Такава руска идея беше.
От Русия носеха тия картини.
Тогава гледах какво се проповядва. В ада отиваха тези, които са ни учили – тогава защо да ги слушаме? Владици и попове, които са първи в ада, не могат ли да отидат и да бъдат първи в рая? Могат, защо не.
към беседата >>
Понеже умрелите са богати.
Една несъобразителност има. Онези умрелите листа на дърветата, които падат под корените, нали остават всичкото си богатство. Тия листа, които умират оставят всичкото си богатство на корените и оттам започват да живеят пак наново. Благодарение на умрелите вие се проявявате. И благодарение на живите, умрелите забогатяват.
Понеже умрелите са богати.
Защото богатите умират, сиромасите не умират. Сиромахът, като стане богат, умира. Богатият като стане сиромах, оживява. Казвам сега: Горко вам богати! Вие ще умрете.
към беседата >>
Тогава гледах какво се проповядва.
Ако хората вярваха тъй, както е писано в евангелието, светът трябваше да се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат. Аз често виждах картини за мъчението на хората в ада, вътре турени владици, проповедници, попове – все в ада. Сега ги няма вече, изчезнаха тия картини. Такава руска идея беше. От Русия носеха тия картини.
Тогава гледах какво се проповядва.
В ада отиваха тези, които са ни учили – тогава защо да ги слушаме? Владици и попове, които са първи в ада, не могат ли да отидат и да бъдат първи в рая? Могат, защо не.
към беседата >>
Защото богатите умират, сиромасите не умират.
Онези умрелите листа на дърветата, които падат под корените, нали остават всичкото си богатство. Тия листа, които умират оставят всичкото си богатство на корените и оттам започват да живеят пак наново. Благодарение на умрелите вие се проявявате. И благодарение на живите, умрелите забогатяват. Понеже умрелите са богати.
Защото богатите умират, сиромасите не умират.
Сиромахът, като стане богат, умира. Богатият като стане сиромах, оживява. Казвам сега: Горко вам богати! Вие ще умрете. Казват: Блажени сиромасите, защото ще се родят в света.
към беседата >>
В ада отиваха тези, които са ни учили – тогава защо да ги слушаме?
Аз често виждах картини за мъчението на хората в ада, вътре турени владици, проповедници, попове – все в ада. Сега ги няма вече, изчезнаха тия картини. Такава руска идея беше. От Русия носеха тия картини. Тогава гледах какво се проповядва.
В ада отиваха тези, които са ни учили – тогава защо да ги слушаме?
Владици и попове, които са първи в ада, не могат ли да отидат и да бъдат първи в рая? Могат, защо не.
към беседата >>
Сиромахът, като стане богат, умира.
Тия листа, които умират оставят всичкото си богатство на корените и оттам започват да живеят пак наново. Благодарение на умрелите вие се проявявате. И благодарение на живите, умрелите забогатяват. Понеже умрелите са богати. Защото богатите умират, сиромасите не умират.
Сиромахът, като стане богат, умира.
Богатият като стане сиромах, оживява. Казвам сега: Горко вам богати! Вие ще умрете. Казват: Блажени сиромасите, защото ще се родят в света.
към беседата >>
Владици и попове, които са първи в ада, не могат ли да отидат и да бъдат първи в рая?
Сега ги няма вече, изчезнаха тия картини. Такава руска идея беше. От Русия носеха тия картини. Тогава гледах какво се проповядва. В ада отиваха тези, които са ни учили – тогава защо да ги слушаме?
Владици и попове, които са първи в ада, не могат ли да отидат и да бъдат първи в рая?
Могат, защо не.
към беседата >>
Богатият като стане сиромах, оживява.
Благодарение на умрелите вие се проявявате. И благодарение на живите, умрелите забогатяват. Понеже умрелите са богати. Защото богатите умират, сиромасите не умират. Сиромахът, като стане богат, умира.
Богатият като стане сиромах, оживява.
Казвам сега: Горко вам богати! Вие ще умрете. Казват: Блажени сиромасите, защото ще се родят в света.
към беседата >>
Могат, защо не.
Такава руска идея беше. От Русия носеха тия картини. Тогава гледах какво се проповядва. В ада отиваха тези, които са ни учили – тогава защо да ги слушаме? Владици и попове, които са първи в ада, не могат ли да отидат и да бъдат първи в рая?
Могат, защо не.
към беседата >>
Казвам сега: Горко вам богати!
И благодарение на живите, умрелите забогатяват. Понеже умрелите са богати. Защото богатите умират, сиромасите не умират. Сиромахът, като стане богат, умира. Богатият като стане сиромах, оживява.
Казвам сега: Горко вам богати!
Вие ще умрете. Казват: Блажени сиромасите, защото ще се родят в света.
към беседата >>
В ада отиват всички хора, които са вземали повече.
В ада отиват всички хора, които са вземали повече.
В небето отиват всички, които са вземали по-малко. Че то е по онези физически закони. Всички тежки тела падат на дъното на океана, а всички леки тела излизат нагоре, отиват в рая. Някои питат как да идат в рая. Лесно. Освободи се от всичките тяжести, които имаш, освободи се от своето щестлавие, освободи се от своята гордост, освободи се от чувството , че си всесилен, че всичко може да направиш.
към беседата >>
Вие ще умрете.
Понеже умрелите са богати. Защото богатите умират, сиромасите не умират. Сиромахът, като стане богат, умира. Богатият като стане сиромах, оживява. Казвам сега: Горко вам богати!
Вие ще умрете.
Казват: Блажени сиромасите, защото ще се родят в света.
към беседата >>
В небето отиват всички, които са вземали по-малко.
В ада отиват всички хора, които са вземали повече.
В небето отиват всички, които са вземали по-малко.
Че то е по онези физически закони. Всички тежки тела падат на дъното на океана, а всички леки тела излизат нагоре, отиват в рая. Някои питат как да идат в рая. Лесно. Освободи се от всичките тяжести, които имаш, освободи се от своето щестлавие, освободи се от своята гордост, освободи се от чувството , че си всесилен, че всичко може да направиш. Възприеми онази, светлата мисъл на любовта, че влез в положението на всичките хора, че всичките имат страдания и несгоди.
към беседата >>
Казват: Блажени сиромасите, защото ще се родят в света.
Защото богатите умират, сиромасите не умират. Сиромахът, като стане богат, умира. Богатият като стане сиромах, оживява. Казвам сега: Горко вам богати! Вие ще умрете.
Казват: Блажени сиромасите, защото ще се родят в света.
към беседата >>
Че то е по онези физически закони.
В ада отиват всички хора, които са вземали повече. В небето отиват всички, които са вземали по-малко.
Че то е по онези физически закони.
Всички тежки тела падат на дъното на океана, а всички леки тела излизат нагоре, отиват в рая. Някои питат как да идат в рая. Лесно. Освободи се от всичките тяжести, които имаш, освободи се от своето щестлавие, освободи се от своята гордост, освободи се от чувството , че си всесилен, че всичко може да направиш. Възприеми онази, светлата мисъл на любовта, че влез в положението на всичките хора, че всичките имат страдания и несгоди. Влез в тяхното положение, после започни да мислиш.
към беседата >>
Сега тази философия хората не я знаят.
Сега тази философия хората не я знаят.
Вие всички искате богатство. Вие търсите белата си. Не, че е лошо да си богат, но вашето неразбиране е лошото. Едновременно като станеш богат, ти започваш да търсиш начин да се освободиш. Ако не знаеш как да се освободиш, смъртта е едно освобождение от най-голямото зло.
към беседата >>
Всички тежки тела падат на дъното на океана, а всички леки тела излизат нагоре, отиват в рая.
В ада отиват всички хора, които са вземали повече. В небето отиват всички, които са вземали по-малко. Че то е по онези физически закони.
Всички тежки тела падат на дъното на океана, а всички леки тела излизат нагоре, отиват в рая.
Някои питат как да идат в рая. Лесно. Освободи се от всичките тяжести, които имаш, освободи се от своето щестлавие, освободи се от своята гордост, освободи се от чувството , че си всесилен, че всичко може да направиш. Възприеми онази, светлата мисъл на любовта, че влез в положението на всичките хора, че всичките имат страдания и несгоди. Влез в тяхното положение, после започни да мислиш. Виж, защо Господ ги е създал, и веднага ще влезеш в рая.
към беседата >>
Вие всички искате богатство.
Сега тази философия хората не я знаят.
Вие всички искате богатство.
Вие търсите белата си. Не, че е лошо да си богат, но вашето неразбиране е лошото. Едновременно като станеш богат, ти започваш да търсиш начин да се освободиш. Ако не знаеш как да се освободиш, смъртта е едно освобождение от най-голямото зло. Тя като дойде, ще освободи богатия от неговото богатство, което го заробва.
към беседата >>
Някои питат как да идат в рая. Лесно.
В ада отиват всички хора, които са вземали повече. В небето отиват всички, които са вземали по-малко. Че то е по онези физически закони. Всички тежки тела падат на дъното на океана, а всички леки тела излизат нагоре, отиват в рая.
Някои питат как да идат в рая. Лесно.
Освободи се от всичките тяжести, които имаш, освободи се от своето щестлавие, освободи се от своята гордост, освободи се от чувството , че си всесилен, че всичко може да направиш. Възприеми онази, светлата мисъл на любовта, че влез в положението на всичките хора, че всичките имат страдания и несгоди. Влез в тяхното положение, после започни да мислиш. Виж, защо Господ ги е създал, и веднага ще влезеш в рая. Сега всеки седи и си мисли, че дядо му е оставил наследство и 20 години някои се съдят.
към беседата >>
Вие търсите белата си.
Сега тази философия хората не я знаят. Вие всички искате богатство.
Вие търсите белата си.
Не, че е лошо да си богат, но вашето неразбиране е лошото. Едновременно като станеш богат, ти започваш да търсиш начин да се освободиш. Ако не знаеш как да се освободиш, смъртта е едно освобождение от най-голямото зло. Тя като дойде, ще освободи богатия от неговото богатство, което го заробва. Богатият не може да мисли.
към беседата >>
Освободи се от всичките тяжести, които имаш, освободи се от своето щестлавие, освободи се от своята гордост, освободи се от чувството , че си всесилен, че всичко може да направиш.
В ада отиват всички хора, които са вземали повече. В небето отиват всички, които са вземали по-малко. Че то е по онези физически закони. Всички тежки тела падат на дъното на океана, а всички леки тела излизат нагоре, отиват в рая. Някои питат как да идат в рая. Лесно.
Освободи се от всичките тяжести, които имаш, освободи се от своето щестлавие, освободи се от своята гордост, освободи се от чувството , че си всесилен, че всичко може да направиш.
Възприеми онази, светлата мисъл на любовта, че влез в положението на всичките хора, че всичките имат страдания и несгоди. Влез в тяхното положение, после започни да мислиш. Виж, защо Господ ги е създал, и веднага ще влезеш в рая. Сега всеки седи и си мисли, че дядо му е оставил наследство и 20 години някои се съдят.
към беседата >>
Не, че е лошо да си богат, но вашето неразбиране е лошото.
Сега тази философия хората не я знаят. Вие всички искате богатство. Вие търсите белата си.
Не, че е лошо да си богат, но вашето неразбиране е лошото.
Едновременно като станеш богат, ти започваш да търсиш начин да се освободиш. Ако не знаеш как да се освободиш, смъртта е едно освобождение от най-голямото зло. Тя като дойде, ще освободи богатия от неговото богатство, което го заробва. Богатият не може да мисли. Той търси охолност, той търси слуги наоколо, да заповядва натук – натам.
към беседата >>
Възприеми онази, светлата мисъл на любовта, че влез в положението на всичките хора, че всичките имат страдания и несгоди.
В небето отиват всички, които са вземали по-малко. Че то е по онези физически закони. Всички тежки тела падат на дъното на океана, а всички леки тела излизат нагоре, отиват в рая. Някои питат как да идат в рая. Лесно. Освободи се от всичките тяжести, които имаш, освободи се от своето щестлавие, освободи се от своята гордост, освободи се от чувството , че си всесилен, че всичко може да направиш.
Възприеми онази, светлата мисъл на любовта, че влез в положението на всичките хора, че всичките имат страдания и несгоди.
Влез в тяхното положение, после започни да мислиш. Виж, защо Господ ги е създал, и веднага ще влезеш в рая. Сега всеки седи и си мисли, че дядо му е оставил наследство и 20 години някои се съдят.
към беседата >>
Едновременно като станеш богат, ти започваш да търсиш начин да се освободиш.
Сега тази философия хората не я знаят. Вие всички искате богатство. Вие търсите белата си. Не, че е лошо да си богат, но вашето неразбиране е лошото.
Едновременно като станеш богат, ти започваш да търсиш начин да се освободиш.
Ако не знаеш как да се освободиш, смъртта е едно освобождение от най-голямото зло. Тя като дойде, ще освободи богатия от неговото богатство, което го заробва. Богатият не може да мисли. Той търси охолност, той търси слуги наоколо, да заповядва натук – натам. Те са разпределили всичко и понеже не се нареждат работите, както господарят иска, постоянно ги вика горе, за да ги пита, на кое основание правят това.
към беседата >>
Влез в тяхното положение, после започни да мислиш.
Че то е по онези физически закони. Всички тежки тела падат на дъното на океана, а всички леки тела излизат нагоре, отиват в рая. Някои питат как да идат в рая. Лесно. Освободи се от всичките тяжести, които имаш, освободи се от своето щестлавие, освободи се от своята гордост, освободи се от чувството , че си всесилен, че всичко може да направиш. Възприеми онази, светлата мисъл на любовта, че влез в положението на всичките хора, че всичките имат страдания и несгоди.
Влез в тяхното положение, после започни да мислиш.
Виж, защо Господ ги е създал, и веднага ще влезеш в рая. Сега всеки седи и си мисли, че дядо му е оставил наследство и 20 години някои се съдят.
към беседата >>
Ако не знаеш как да се освободиш, смъртта е едно освобождение от най-голямото зло.
Сега тази философия хората не я знаят. Вие всички искате богатство. Вие търсите белата си. Не, че е лошо да си богат, но вашето неразбиране е лошото. Едновременно като станеш богат, ти започваш да търсиш начин да се освободиш.
Ако не знаеш как да се освободиш, смъртта е едно освобождение от най-голямото зло.
Тя като дойде, ще освободи богатия от неговото богатство, което го заробва. Богатият не може да мисли. Той търси охолност, той търси слуги наоколо, да заповядва натук – натам. Те са разпределили всичко и понеже не се нареждат работите, както господарят иска, постоянно ги вика горе, за да ги пита, на кое основание правят това. Като идат, Той пак ги праща тук, на земята, да поправят своите погрешки.
към беседата >>
Виж, защо Господ ги е създал, и веднага ще влезеш в рая.
Всички тежки тела падат на дъното на океана, а всички леки тела излизат нагоре, отиват в рая. Някои питат как да идат в рая. Лесно. Освободи се от всичките тяжести, които имаш, освободи се от своето щестлавие, освободи се от своята гордост, освободи се от чувството , че си всесилен, че всичко може да направиш. Възприеми онази, светлата мисъл на любовта, че влез в положението на всичките хора, че всичките имат страдания и несгоди. Влез в тяхното положение, после започни да мислиш.
Виж, защо Господ ги е създал, и веднага ще влезеш в рая.
Сега всеки седи и си мисли, че дядо му е оставил наследство и 20 години някои се съдят.
към беседата >>
Тя като дойде, ще освободи богатия от неговото богатство, което го заробва.
Вие всички искате богатство. Вие търсите белата си. Не, че е лошо да си богат, но вашето неразбиране е лошото. Едновременно като станеш богат, ти започваш да търсиш начин да се освободиш. Ако не знаеш как да се освободиш, смъртта е едно освобождение от най-голямото зло.
Тя като дойде, ще освободи богатия от неговото богатство, което го заробва.
Богатият не може да мисли. Той търси охолност, той търси слуги наоколо, да заповядва натук – натам. Те са разпределили всичко и понеже не се нареждат работите, както господарят иска, постоянно ги вика горе, за да ги пита, на кое основание правят това. Като идат, Той пак ги праща тук, на земята, да поправят своите погрешки. Сега вие сте от онези богатите, които сте дошли на земята, да си поправите погрешките.
към беседата >>
Сега всеки седи и си мисли, че дядо му е оставил наследство и 20 години някои се съдят.
Някои питат как да идат в рая. Лесно. Освободи се от всичките тяжести, които имаш, освободи се от своето щестлавие, освободи се от своята гордост, освободи се от чувството , че си всесилен, че всичко може да направиш. Възприеми онази, светлата мисъл на любовта, че влез в положението на всичките хора, че всичките имат страдания и несгоди. Влез в тяхното положение, после започни да мислиш. Виж, защо Господ ги е създал, и веднага ще влезеш в рая.
Сега всеки седи и си мисли, че дядо му е оставил наследство и 20 години някои се съдят.
към беседата >>
Богатият не може да мисли.
Вие търсите белата си. Не, че е лошо да си богат, но вашето неразбиране е лошото. Едновременно като станеш богат, ти започваш да търсиш начин да се освободиш. Ако не знаеш как да се освободиш, смъртта е едно освобождение от най-голямото зло. Тя като дойде, ще освободи богатия от неговото богатство, което го заробва.
Богатият не може да мисли.
Той търси охолност, той търси слуги наоколо, да заповядва натук – натам. Те са разпределили всичко и понеже не се нареждат работите, както господарят иска, постоянно ги вика горе, за да ги пита, на кое основание правят това. Като идат, Той пак ги праща тук, на земята, да поправят своите погрешки. Сега вие сте от онези богатите, които сте дошли на земята, да си поправите погрешките.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример тук, от София.
Ще ви приведа един пример тук, от София.
Мисля, били трима братя македонци. Единият, най-големият брат иде тук в България, в София, става търговец, въздига се, става заможен. Повиква другите си братя да дойдат и те. Идват, работят, работата им провървява. Един ден, когато големият брат искал да отдели братята си, те искали да се делят по равно, но той не искал по равно.
към беседата >>
Той търси охолност, той търси слуги наоколо, да заповядва натук – натам.
Не, че е лошо да си богат, но вашето неразбиране е лошото. Едновременно като станеш богат, ти започваш да търсиш начин да се освободиш. Ако не знаеш как да се освободиш, смъртта е едно освобождение от най-голямото зло. Тя като дойде, ще освободи богатия от неговото богатство, което го заробва. Богатият не може да мисли.
Той търси охолност, той търси слуги наоколо, да заповядва натук – натам.
Те са разпределили всичко и понеже не се нареждат работите, както господарят иска, постоянно ги вика горе, за да ги пита, на кое основание правят това. Като идат, Той пак ги праща тук, на земята, да поправят своите погрешки. Сега вие сте от онези богатите, които сте дошли на земята, да си поправите погрешките.
към беседата >>
Мисля, били трима братя македонци.
Ще ви приведа един пример тук, от София.
Мисля, били трима братя македонци.
Единият, най-големият брат иде тук в България, в София, става търговец, въздига се, става заможен. Повиква другите си братя да дойдат и те. Идват, работят, работата им провървява. Един ден, когато големият брат искал да отдели братята си, те искали да се делят по равно, но той не искал по равно. Казва: Не искам по равно, ако не, ще се съдим.
към беседата >>
Те са разпределили всичко и понеже не се нареждат работите, както господарят иска, постоянно ги вика горе, за да ги пита, на кое основание правят това.
Едновременно като станеш богат, ти започваш да търсиш начин да се освободиш. Ако не знаеш как да се освободиш, смъртта е едно освобождение от най-голямото зло. Тя като дойде, ще освободи богатия от неговото богатство, което го заробва. Богатият не може да мисли. Той търси охолност, той търси слуги наоколо, да заповядва натук – натам.
Те са разпределили всичко и понеже не се нареждат работите, както господарят иска, постоянно ги вика горе, за да ги пита, на кое основание правят това.
Като идат, Той пак ги праща тук, на земята, да поправят своите погрешки. Сега вие сте от онези богатите, които сте дошли на земята, да си поправите погрешките.
към беседата >>
Единият, най-големият брат иде тук в България, в София, става търговец, въздига се, става заможен.
Ще ви приведа един пример тук, от София. Мисля, били трима братя македонци.
Единият, най-големият брат иде тук в България, в София, става търговец, въздига се, става заможен.
Повиква другите си братя да дойдат и те. Идват, работят, работата им провървява. Един ден, когато големият брат искал да отдели братята си, те искали да се делят по равно, но той не искал по равно. Казва: Не искам по равно, ако не, ще се съдим. Започват да се съдят.
към беседата >>
Като идат, Той пак ги праща тук, на земята, да поправят своите погрешки.
Ако не знаеш как да се освободиш, смъртта е едно освобождение от най-голямото зло. Тя като дойде, ще освободи богатия от неговото богатство, което го заробва. Богатият не може да мисли. Той търси охолност, той търси слуги наоколо, да заповядва натук – натам. Те са разпределили всичко и понеже не се нареждат работите, както господарят иска, постоянно ги вика горе, за да ги пита, на кое основание правят това.
Като идат, Той пак ги праща тук, на земята, да поправят своите погрешки.
Сега вие сте от онези богатите, които сте дошли на земята, да си поправите погрешките.
към беседата >>
Повиква другите си братя да дойдат и те.
Ще ви приведа един пример тук, от София. Мисля, били трима братя македонци. Единият, най-големият брат иде тук в България, в София, става търговец, въздига се, става заможен.
Повиква другите си братя да дойдат и те.
Идват, работят, работата им провървява. Един ден, когато големият брат искал да отдели братята си, те искали да се делят по равно, но той не искал по равно. Казва: Не искам по равно, ако не, ще се съдим. Започват да се съдят. Големият брат, като видял, че ще му вземат това, приписва имането на жена си, прави я наследница.
към беседата >>
Сега вие сте от онези богатите, които сте дошли на земята, да си поправите погрешките.
Тя като дойде, ще освободи богатия от неговото богатство, което го заробва. Богатият не може да мисли. Той търси охолност, той търси слуги наоколо, да заповядва натук – натам. Те са разпределили всичко и понеже не се нареждат работите, както господарят иска, постоянно ги вика горе, за да ги пита, на кое основание правят това. Като идат, Той пак ги праща тук, на земята, да поправят своите погрешки.
Сега вие сте от онези богатите, които сте дошли на земята, да си поправите погрешките.
към беседата >>
Идват, работят, работата им провървява.
Ще ви приведа един пример тук, от София. Мисля, били трима братя македонци. Единият, най-големият брат иде тук в България, в София, става търговец, въздига се, става заможен. Повиква другите си братя да дойдат и те.
Идват, работят, работата им провървява.
Един ден, когато големият брат искал да отдели братята си, те искали да се делят по равно, но той не искал по равно. Казва: Не искам по равно, ако не, ще се съдим. Започват да се съдят. Големият брат, като видял, че ще му вземат това, приписва имането на жена си, прави я наследница. Съдят се 8 години.
към беседата >>
Едно време сте били големи богаташи, какво не сте били: Царе сте били, князе сте били, владици, патриарси, хахами, жреци, генерали.
Едно време сте били големи богаташи, какво не сте били: Царе сте били, князе сте били, владици, патриарси, хахами, жреци, генерали.
Не са лоши тия работи. Лошото на човека седи в това, че е патриарх, пък не изпълнява това, което патриаршеството изисква. Когато човек е владика, не изпълнява това, което владичеството изисква. Когато ученият човек не е изпълнил това, което науката изисква. Може да е баща или майка – каквото и да е, не е във формата, но в изпълнението на нещата.
към беседата >>
Един ден, когато големият брат искал да отдели братята си, те искали да се делят по равно, но той не искал по равно.
Ще ви приведа един пример тук, от София. Мисля, били трима братя македонци. Единият, най-големият брат иде тук в България, в София, става търговец, въздига се, става заможен. Повиква другите си братя да дойдат и те. Идват, работят, работата им провървява.
Един ден, когато големият брат искал да отдели братята си, те искали да се делят по равно, но той не искал по равно.
Казва: Не искам по равно, ако не, ще се съдим. Започват да се съдят. Големият брат, като видял, че ще му вземат това, приписва имането на жена си, прави я наследница. Съдят се 8 години. Но жената на големия брат намира по-умен от него, който по-добре я оценява и отива с него.
към беседата >>
Не са лоши тия работи.
Едно време сте били големи богаташи, какво не сте били: Царе сте били, князе сте били, владици, патриарси, хахами, жреци, генерали.
Не са лоши тия работи.
Лошото на човека седи в това, че е патриарх, пък не изпълнява това, което патриаршеството изисква. Когато човек е владика, не изпълнява това, което владичеството изисква. Когато ученият човек не е изпълнил това, което науката изисква. Може да е баща или майка – каквото и да е, не е във формата, но в изпълнението на нещата. Лошото на богатия е в това, че те мислят, че парите, които имат в банката – 10–15 милиона, че са техни.
към беседата >>
Казва: Не искам по равно, ако не, ще се съдим.
Мисля, били трима братя македонци. Единият, най-големият брат иде тук в България, в София, става търговец, въздига се, става заможен. Повиква другите си братя да дойдат и те. Идват, работят, работата им провървява. Един ден, когато големият брат искал да отдели братята си, те искали да се делят по равно, но той не искал по равно.
Казва: Не искам по равно, ако не, ще се съдим.
Започват да се съдят. Големият брат, като видял, че ще му вземат това, приписва имането на жена си, прави я наследница. Съдят се 8 години. Но жената на големия брат намира по-умен от него, който по-добре я оценява и отива с него. Другите братя, след 8 години като се съдили, идат при брата си и казват: Съгласни сме да ни дадеш, каквото ти искаш.
към беседата >>
Лошото на човека седи в това, че е патриарх, пък не изпълнява това, което патриаршеството изисква.
Едно време сте били големи богаташи, какво не сте били: Царе сте били, князе сте били, владици, патриарси, хахами, жреци, генерали. Не са лоши тия работи.
Лошото на човека седи в това, че е патриарх, пък не изпълнява това, което патриаршеството изисква.
Когато човек е владика, не изпълнява това, което владичеството изисква. Когато ученият човек не е изпълнил това, което науката изисква. Може да е баща или майка – каквото и да е, не е във формата, но в изпълнението на нещата. Лошото на богатия е в това, че те мислят, че парите, които имат в банката – 10–15 милиона, че са техни. Нерде Шам, нерде Багдат.
към беседата >>
Започват да се съдят.
Единият, най-големият брат иде тук в България, в София, става търговец, въздига се, става заможен. Повиква другите си братя да дойдат и те. Идват, работят, работата им провървява. Един ден, когато големият брат искал да отдели братята си, те искали да се делят по равно, но той не искал по равно. Казва: Не искам по равно, ако не, ще се съдим.
Започват да се съдят.
Големият брат, като видял, че ще му вземат това, приписва имането на жена си, прави я наследница. Съдят се 8 години. Но жената на големия брат намира по-умен от него, който по-добре я оценява и отива с него. Другите братя, след 8 години като се съдили, идат при брата си и казват: Съгласни сме да ни дадеш, каквото ти искаш. Казва: Нямам, жена ми го взе.
към беседата >>
Когато човек е владика, не изпълнява това, което владичеството изисква.
Едно време сте били големи богаташи, какво не сте били: Царе сте били, князе сте били, владици, патриарси, хахами, жреци, генерали. Не са лоши тия работи. Лошото на човека седи в това, че е патриарх, пък не изпълнява това, което патриаршеството изисква.
Когато човек е владика, не изпълнява това, което владичеството изисква.
Когато ученият човек не е изпълнил това, което науката изисква. Може да е баща или майка – каквото и да е, не е във формата, но в изпълнението на нещата. Лошото на богатия е в това, че те мислят, че парите, които имат в банката – 10–15 милиона, че са техни. Нерде Шам, нерде Багдат.
към беседата >>
Големият брат, като видял, че ще му вземат това, приписва имането на жена си, прави я наследница.
Повиква другите си братя да дойдат и те. Идват, работят, работата им провървява. Един ден, когато големият брат искал да отдели братята си, те искали да се делят по равно, но той не искал по равно. Казва: Не искам по равно, ако не, ще се съдим. Започват да се съдят.
Големият брат, като видял, че ще му вземат това, приписва имането на жена си, прави я наследница.
Съдят се 8 години. Но жената на големия брат намира по-умен от него, който по-добре я оценява и отива с него. Другите братя, след 8 години като се съдили, идат при брата си и казват: Съгласни сме да ни дадеш, каквото ти искаш. Казва: Нямам, жена ми го взе. Остават и големият и малките братя без нищо.
към беседата >>
Когато ученият човек не е изпълнил това, което науката изисква.
Едно време сте били големи богаташи, какво не сте били: Царе сте били, князе сте били, владици, патриарси, хахами, жреци, генерали. Не са лоши тия работи. Лошото на човека седи в това, че е патриарх, пък не изпълнява това, което патриаршеството изисква. Когато човек е владика, не изпълнява това, което владичеството изисква.
Когато ученият човек не е изпълнил това, което науката изисква.
Може да е баща или майка – каквото и да е, не е във формата, но в изпълнението на нещата. Лошото на богатия е в това, че те мислят, че парите, които имат в банката – 10–15 милиона, че са техни. Нерде Шам, нерде Багдат.
към беседата >>
Съдят се 8 години.
Идват, работят, работата им провървява. Един ден, когато големият брат искал да отдели братята си, те искали да се делят по равно, но той не искал по равно. Казва: Не искам по равно, ако не, ще се съдим. Започват да се съдят. Големият брат, като видял, че ще му вземат това, приписва имането на жена си, прави я наследница.
Съдят се 8 години.
Но жената на големия брат намира по-умен от него, който по-добре я оценява и отива с него. Другите братя, след 8 години като се съдили, идат при брата си и казват: Съгласни сме да ни дадеш, каквото ти искаш. Казва: Нямам, жена ми го взе. Остават и големият и малките братя без нищо.
към беседата >>
Може да е баща или майка – каквото и да е, не е във формата, но в изпълнението на нещата.
Едно време сте били големи богаташи, какво не сте били: Царе сте били, князе сте били, владици, патриарси, хахами, жреци, генерали. Не са лоши тия работи. Лошото на човека седи в това, че е патриарх, пък не изпълнява това, което патриаршеството изисква. Когато човек е владика, не изпълнява това, което владичеството изисква. Когато ученият човек не е изпълнил това, което науката изисква.
Може да е баща или майка – каквото и да е, не е във формата, но в изпълнението на нещата.
Лошото на богатия е в това, че те мислят, че парите, които имат в банката – 10–15 милиона, че са техни. Нерде Шам, нерде Багдат.
към беседата >>
Но жената на големия брат намира по-умен от него, който по-добре я оценява и отива с него.
Един ден, когато големият брат искал да отдели братята си, те искали да се делят по равно, но той не искал по равно. Казва: Не искам по равно, ако не, ще се съдим. Започват да се съдят. Големият брат, като видял, че ще му вземат това, приписва имането на жена си, прави я наследница. Съдят се 8 години.
Но жената на големия брат намира по-умен от него, който по-добре я оценява и отива с него.
Другите братя, след 8 години като се съдили, идат при брата си и казват: Съгласни сме да ни дадеш, каквото ти искаш. Казва: Нямам, жена ми го взе. Остават и големият и малките братя без нищо.
към беседата >>
Лошото на богатия е в това, че те мислят, че парите, които имат в банката – 10–15 милиона, че са техни.
Не са лоши тия работи. Лошото на човека седи в това, че е патриарх, пък не изпълнява това, което патриаршеството изисква. Когато човек е владика, не изпълнява това, което владичеството изисква. Когато ученият човек не е изпълнил това, което науката изисква. Може да е баща или майка – каквото и да е, не е във формата, но в изпълнението на нещата.
Лошото на богатия е в това, че те мислят, че парите, които имат в банката – 10–15 милиона, че са техни.
Нерде Шам, нерде Багдат.
към беседата >>
Другите братя, след 8 години като се съдили, идат при брата си и казват: Съгласни сме да ни дадеш, каквото ти искаш.
Казва: Не искам по равно, ако не, ще се съдим. Започват да се съдят. Големият брат, като видял, че ще му вземат това, приписва имането на жена си, прави я наследница. Съдят се 8 години. Но жената на големия брат намира по-умен от него, който по-добре я оценява и отива с него.
Другите братя, след 8 години като се съдили, идат при брата си и казват: Съгласни сме да ни дадеш, каквото ти искаш.
Казва: Нямам, жена ми го взе. Остават и големият и малките братя без нищо.
към беседата >>
Нерде Шам, нерде Багдат.
Лошото на човека седи в това, че е патриарх, пък не изпълнява това, което патриаршеството изисква. Когато човек е владика, не изпълнява това, което владичеството изисква. Когато ученият човек не е изпълнил това, което науката изисква. Може да е баща или майка – каквото и да е, не е във формата, но в изпълнението на нещата. Лошото на богатия е в това, че те мислят, че парите, които имат в банката – 10–15 милиона, че са техни.
Нерде Шам, нерде Багдат.
към беседата >>
Казва: Нямам, жена ми го взе.
Започват да се съдят. Големият брат, като видял, че ще му вземат това, приписва имането на жена си, прави я наследница. Съдят се 8 години. Но жената на големия брат намира по-умен от него, който по-добре я оценява и отива с него. Другите братя, след 8 години като се съдили, идат при брата си и казват: Съгласни сме да ни дадеш, каквото ти искаш.
Казва: Нямам, жена ми го взе.
Остават и големият и малките братя без нищо.
към беседата >>
Един турчин, който бил в Багдат, като се върнал в България, казва: Когато бях в Багдат , скачах на 20 метра.
Един турчин, който бил в Багдат, като се върнал в България, казва: Когато бях в Багдат , скачах на 20 метра.
Турили го да прескочи два метра един трап и в трапа влязъл вътре. Не могъл да го прескочи. Казва: Тук въздухът не помага, в Багдат въздухът помага на 20 метра да скачам. Този анекдот, той е турски. Турците много обичат да преувеличават.
към беседата >>
Остават и големият и малките братя без нищо.
Големият брат, като видял, че ще му вземат това, приписва имането на жена си, прави я наследница. Съдят се 8 години. Но жената на големия брат намира по-умен от него, който по-добре я оценява и отива с него. Другите братя, след 8 години като се съдили, идат при брата си и казват: Съгласни сме да ни дадеш, каквото ти искаш. Казва: Нямам, жена ми го взе.
Остават и големият и малките братя без нищо.
към беседата >>
Турили го да прескочи два метра един трап и в трапа влязъл вътре.
Един турчин, който бил в Багдат, като се върнал в България, казва: Когато бях в Багдат , скачах на 20 метра.
Турили го да прескочи два метра един трап и в трапа влязъл вътре.
Не могъл да го прескочи. Казва: Тук въздухът не помага, в Багдат въздухът помага на 20 метра да скачам. Този анекдот, той е турски. Турците много обичат да преувеличават. Българите имат такъв анекдот, турен в друга област.
към беседата >>
Та ние искаме по тънкия конец да вземем.
Та ние искаме по тънкия конец да вземем.
Да благодарим за онова, което Бог ни дава. Всеки ден ни дава изобилно въздух, изобилно светлина, после онова хубавото за слушане, после онова ухание на цветята. Благодари на Бога за всичко. Благодари на Бога за очите си. Един ден Бог ще те повика и ти ще трябва да дадеш един отчет.
към беседата >>
Не могъл да го прескочи.
Един турчин, който бил в Багдат, като се върнал в България, казва: Когато бях в Багдат , скачах на 20 метра. Турили го да прескочи два метра един трап и в трапа влязъл вътре.
Не могъл да го прескочи.
Казва: Тук въздухът не помага, в Багдат въздухът помага на 20 метра да скачам. Този анекдот, той е турски. Турците много обичат да преувеличават. Българите имат такъв анекдот, турен в друга област. Един български старец, на 85 години, веднъж дошъл до един трап и казва: На млади години щях да го прескоча.
към беседата >>
Да благодарим за онова, което Бог ни дава.
Та ние искаме по тънкия конец да вземем.
Да благодарим за онова, което Бог ни дава.
Всеки ден ни дава изобилно въздух, изобилно светлина, после онова хубавото за слушане, после онова ухание на цветята. Благодари на Бога за всичко. Благодари на Бога за очите си. Един ден Бог ще те повика и ти ще трябва да дадеш един отчет. Ще се върнеш в дома си като ученикът, който носи дипломата си.
към беседата >>
Казва: Тук въздухът не помага, в Багдат въздухът помага на 20 метра да скачам.
Един турчин, който бил в Багдат, като се върнал в България, казва: Когато бях в Багдат , скачах на 20 метра. Турили го да прескочи два метра един трап и в трапа влязъл вътре. Не могъл да го прескочи.
Казва: Тук въздухът не помага, в Багдат въздухът помага на 20 метра да скачам.
Този анекдот, той е турски. Турците много обичат да преувеличават. Българите имат такъв анекдот, турен в друга област. Един български старец, на 85 години, веднъж дошъл до един трап и казва: На млади години щях да го прескоча. Засилил се да прескочи трапа.
към беседата >>
Всеки ден ни дава изобилно въздух, изобилно светлина, после онова хубавото за слушане, после онова ухание на цветята.
Та ние искаме по тънкия конец да вземем. Да благодарим за онова, което Бог ни дава.
Всеки ден ни дава изобилно въздух, изобилно светлина, после онова хубавото за слушане, после онова ухание на цветята.
Благодари на Бога за всичко. Благодари на Бога за очите си. Един ден Бог ще те повика и ти ще трябва да дадеш един отчет. Ще се върнеш в дома си като ученикът, който носи дипломата си. Той ще иска да види, че си свършил училището добре, че носиш диплома, че си завършил образованието на земята.
към беседата >>
Този анекдот, той е турски.
Един турчин, който бил в Багдат, като се върнал в България, казва: Когато бях в Багдат , скачах на 20 метра. Турили го да прескочи два метра един трап и в трапа влязъл вътре. Не могъл да го прескочи. Казва: Тук въздухът не помага, в Багдат въздухът помага на 20 метра да скачам.
Този анекдот, той е турски.
Турците много обичат да преувеличават. Българите имат такъв анекдот, турен в друга област. Един български старец, на 85 години, веднъж дошъл до един трап и казва: На млади години щях да го прескоча. Засилил се да прескочи трапа. Като паднал вътре, казва: На млади години друго беше, но като остарее човек, така е.
към беседата >>
Благодари на Бога за всичко.
Та ние искаме по тънкия конец да вземем. Да благодарим за онова, което Бог ни дава. Всеки ден ни дава изобилно въздух, изобилно светлина, после онова хубавото за слушане, после онова ухание на цветята.
Благодари на Бога за всичко.
Благодари на Бога за очите си. Един ден Бог ще те повика и ти ще трябва да дадеш един отчет. Ще се върнеш в дома си като ученикът, който носи дипломата си. Той ще иска да види, че си свършил училището добре, че носиш диплома, че си завършил образованието на земята. Сега някои искат да идат в оня свят да се оплакват.
към беседата >>
Турците много обичат да преувеличават.
Един турчин, който бил в Багдат, като се върнал в България, казва: Когато бях в Багдат , скачах на 20 метра. Турили го да прескочи два метра един трап и в трапа влязъл вътре. Не могъл да го прескочи. Казва: Тук въздухът не помага, в Багдат въздухът помага на 20 метра да скачам. Този анекдот, той е турски.
Турците много обичат да преувеличават.
Българите имат такъв анекдот, турен в друга област. Един български старец, на 85 години, веднъж дошъл до един трап и казва: На млади години щях да го прескоча. Засилил се да прескочи трапа. Като паднал вътре, казва: На млади години друго беше, но като остарее човек, така е. Огледал се и като видял, че няма никой да го чуе, казва: А бе, каквото беше на млади години, такова е и на стари години
към беседата >>
Благодари на Бога за очите си.
Та ние искаме по тънкия конец да вземем. Да благодарим за онова, което Бог ни дава. Всеки ден ни дава изобилно въздух, изобилно светлина, после онова хубавото за слушане, после онова ухание на цветята. Благодари на Бога за всичко.
Благодари на Бога за очите си.
Един ден Бог ще те повика и ти ще трябва да дадеш един отчет. Ще се върнеш в дома си като ученикът, който носи дипломата си. Той ще иска да види, че си свършил училището добре, че носиш диплома, че си завършил образованието на земята. Сега някои искат да идат в оня свят да се оплакват. Оплакване в оня свят няма.
към беседата >>
Българите имат такъв анекдот, турен в друга област.
Турили го да прескочи два метра един трап и в трапа влязъл вътре. Не могъл да го прескочи. Казва: Тук въздухът не помага, в Багдат въздухът помага на 20 метра да скачам. Този анекдот, той е турски. Турците много обичат да преувеличават.
Българите имат такъв анекдот, турен в друга област.
Един български старец, на 85 години, веднъж дошъл до един трап и казва: На млади години щях да го прескоча. Засилил се да прескочи трапа. Като паднал вътре, казва: На млади години друго беше, но като остарее човек, така е. Огледал се и като видял, че няма никой да го чуе, казва: А бе, каквото беше на млади години, такова е и на стари години
към беседата >>
Един ден Бог ще те повика и ти ще трябва да дадеш един отчет.
Та ние искаме по тънкия конец да вземем. Да благодарим за онова, което Бог ни дава. Всеки ден ни дава изобилно въздух, изобилно светлина, после онова хубавото за слушане, после онова ухание на цветята. Благодари на Бога за всичко. Благодари на Бога за очите си.
Един ден Бог ще те повика и ти ще трябва да дадеш един отчет.
Ще се върнеш в дома си като ученикът, който носи дипломата си. Той ще иска да види, че си свършил училището добре, че носиш диплома, че си завършил образованието на земята. Сега някои искат да идат в оня свят да се оплакват. Оплакване в оня свят няма. В оня свят трябва да бъдеш доволен.
към беседата >>
Един български старец, на 85 години, веднъж дошъл до един трап и казва: На млади години щях да го прескоча.
Не могъл да го прескочи. Казва: Тук въздухът не помага, в Багдат въздухът помага на 20 метра да скачам. Този анекдот, той е турски. Турците много обичат да преувеличават. Българите имат такъв анекдот, турен в друга област.
Един български старец, на 85 години, веднъж дошъл до един трап и казва: На млади години щях да го прескоча.
Засилил се да прескочи трапа. Като паднал вътре, казва: На млади години друго беше, но като остарее човек, така е. Огледал се и като видял, че няма никой да го чуе, казва: А бе, каквото беше на млади години, такова е и на стари години
към беседата >>
Ще се върнеш в дома си като ученикът, който носи дипломата си.
Да благодарим за онова, което Бог ни дава. Всеки ден ни дава изобилно въздух, изобилно светлина, после онова хубавото за слушане, после онова ухание на цветята. Благодари на Бога за всичко. Благодари на Бога за очите си. Един ден Бог ще те повика и ти ще трябва да дадеш един отчет.
Ще се върнеш в дома си като ученикът, който носи дипломата си.
Той ще иска да види, че си свършил училището добре, че носиш диплома, че си завършил образованието на земята. Сега някои искат да идат в оня свят да се оплакват. Оплакване в оня свят няма. В оня свят трябва да бъдеш доволен. Трябва да забравиш умразата, злобата, да бъдеш разположен, там всичко ще забравиш.
към беседата >>
Засилил се да прескочи трапа.
Казва: Тук въздухът не помага, в Багдат въздухът помага на 20 метра да скачам. Този анекдот, той е турски. Турците много обичат да преувеличават. Българите имат такъв анекдот, турен в друга област. Един български старец, на 85 години, веднъж дошъл до един трап и казва: На млади години щях да го прескоча.
Засилил се да прескочи трапа.
Като паднал вътре, казва: На млади години друго беше, но като остарее човек, така е. Огледал се и като видял, че няма никой да го чуе, казва: А бе, каквото беше на млади години, такова е и на стари години
към беседата >>
Той ще иска да види, че си свършил училището добре, че носиш диплома, че си завършил образованието на земята.
Всеки ден ни дава изобилно въздух, изобилно светлина, после онова хубавото за слушане, после онова ухание на цветята. Благодари на Бога за всичко. Благодари на Бога за очите си. Един ден Бог ще те повика и ти ще трябва да дадеш един отчет. Ще се върнеш в дома си като ученикът, който носи дипломата си.
Той ще иска да види, че си свършил училището добре, че носиш диплома, че си завършил образованието на земята.
Сега някои искат да идат в оня свят да се оплакват. Оплакване в оня свят няма. В оня свят трябва да бъдеш доволен. Трябва да забравиш умразата, злобата, да бъдеш разположен, там всичко ще забравиш. Ако остане само един малък повод, не може да останеш в рая.
към беседата >>
Като паднал вътре, казва: На млади години друго беше, но като остарее човек, така е.
Този анекдот, той е турски. Турците много обичат да преувеличават. Българите имат такъв анекдот, турен в друга област. Един български старец, на 85 години, веднъж дошъл до един трап и казва: На млади години щях да го прескоча. Засилил се да прескочи трапа.
Като паднал вътре, казва: На млади години друго беше, но като остарее човек, така е.
Огледал се и като видял, че няма никой да го чуе, казва: А бе, каквото беше на млади години, такова е и на стари години
към беседата >>
Сега някои искат да идат в оня свят да се оплакват.
Благодари на Бога за всичко. Благодари на Бога за очите си. Един ден Бог ще те повика и ти ще трябва да дадеш един отчет. Ще се върнеш в дома си като ученикът, който носи дипломата си. Той ще иска да види, че си свършил училището добре, че носиш диплома, че си завършил образованието на земята.
Сега някои искат да идат в оня свят да се оплакват.
Оплакване в оня свят няма. В оня свят трябва да бъдеш доволен. Трябва да забравиш умразата, злобата, да бъдеш разположен, там всичко ще забравиш. Ако остане само един малък повод, не може да останеш в рая.
към беседата >>
Огледал се и като видял, че няма никой да го чуе, казва: А бе, каквото беше на млади години, такова е и на стари години
Турците много обичат да преувеличават. Българите имат такъв анекдот, турен в друга област. Един български старец, на 85 години, веднъж дошъл до един трап и казва: На млади години щях да го прескоча. Засилил се да прескочи трапа. Като паднал вътре, казва: На млади години друго беше, но като остарее човек, така е.
Огледал се и като видял, че няма никой да го чуе, казва: А бе, каквото беше на млади години, такова е и на стари години
към беседата >>
Оплакване в оня свят няма.
Благодари на Бога за очите си. Един ден Бог ще те повика и ти ще трябва да дадеш един отчет. Ще се върнеш в дома си като ученикът, който носи дипломата си. Той ще иска да види, че си свършил училището добре, че носиш диплома, че си завършил образованието на земята. Сега някои искат да идат в оня свят да се оплакват.
Оплакване в оня свят няма.
В оня свят трябва да бъдеш доволен. Трябва да забравиш умразата, злобата, да бъдеш разположен, там всичко ще забравиш. Ако остане само един малък повод, не може да останеш в рая.
към беседата >>
Направи Бог човека по образ и подобие свое, по ум да мисли.
Направи Бог човека по образ и подобие свое, по ум да мисли.
И човек трябва да мисли , понеже като мисли, мозъкът е едно динамо – човек образува светлина. А светлината е една необходимост за човешкия живот. Подобието е сърцето. Сърцето е динамо, дето се образува топлината. Топлината е една необходимост за живота.
към беседата >>
В оня свят трябва да бъдеш доволен.
Един ден Бог ще те повика и ти ще трябва да дадеш един отчет. Ще се върнеш в дома си като ученикът, който носи дипломата си. Той ще иска да види, че си свършил училището добре, че носиш диплома, че си завършил образованието на земята. Сега някои искат да идат в оня свят да се оплакват. Оплакване в оня свят няма.
В оня свят трябва да бъдеш доволен.
Трябва да забравиш умразата, злобата, да бъдеш разположен, там всичко ще забравиш. Ако остане само един малък повод, не може да останеш в рая.
към беседата >>
И човек трябва да мисли , понеже като мисли, мозъкът е едно динамо – човек образува светлина.
Направи Бог човека по образ и подобие свое, по ум да мисли.
И човек трябва да мисли , понеже като мисли, мозъкът е едно динамо – човек образува светлина.
А светлината е една необходимост за човешкия живот. Подобието е сърцето. Сърцето е динамо, дето се образува топлината. Топлината е една необходимост за живота. Значи в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът.
към беседата >>
Трябва да забравиш умразата, злобата, да бъдеш разположен, там всичко ще забравиш.
Ще се върнеш в дома си като ученикът, който носи дипломата си. Той ще иска да види, че си свършил училището добре, че носиш диплома, че си завършил образованието на земята. Сега някои искат да идат в оня свят да се оплакват. Оплакване в оня свят няма. В оня свят трябва да бъдеш доволен.
Трябва да забравиш умразата, злобата, да бъдеш разположен, там всичко ще забравиш.
Ако остане само един малък повод, не може да останеш в рая.
към беседата >>
А светлината е една необходимост за човешкия живот.
Направи Бог човека по образ и подобие свое, по ум да мисли. И човек трябва да мисли , понеже като мисли, мозъкът е едно динамо – човек образува светлина.
А светлината е една необходимост за човешкия живот.
Подобието е сърцето. Сърцето е динамо, дето се образува топлината. Топлината е една необходимост за живота. Значи в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът. Следователно, ако изгубиш Божия образ, ще изгубиш Божията мисъл.
към беседата >>
Ако остане само един малък повод, не може да останеш в рая.
Той ще иска да види, че си свършил училището добре, че носиш диплома, че си завършил образованието на земята. Сега някои искат да идат в оня свят да се оплакват. Оплакване в оня свят няма. В оня свят трябва да бъдеш доволен. Трябва да забравиш умразата, злобата, да бъдеш разположен, там всичко ще забравиш.
Ако остане само един малък повод, не може да останеш в рая.
към беседата >>
Подобието е сърцето.
Направи Бог човека по образ и подобие свое, по ум да мисли. И човек трябва да мисли , понеже като мисли, мозъкът е едно динамо – човек образува светлина. А светлината е една необходимост за човешкия живот.
Подобието е сърцето.
Сърцето е динамо, дето се образува топлината. Топлината е една необходимост за живота. Значи в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът. Следователно, ако изгубиш Божия образ, ще изгубиш Божията мисъл. Ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си.
към беседата >>
Има един анекдот, че един евреин, адвокат, влязъл в оня свят.
Има един анекдот, че един евреин, адвокат, влязъл в оня свят.
Понеже там нямало спорове, той бил винаги на особено мнение. Кажат: Да направим това, и той ще си даде мнението. Не може да го изобличат, не искат да спорят. Започнали да мислят, как да го извадят. Казват: Има едно голямо предприятие вън от рая.
към беседата >>
Сърцето е динамо, дето се образува топлината.
Направи Бог човека по образ и подобие свое, по ум да мисли. И човек трябва да мисли , понеже като мисли, мозъкът е едно динамо – човек образува светлина. А светлината е една необходимост за човешкия живот. Подобието е сърцето.
Сърцето е динамо, дето се образува топлината.
Топлината е една необходимост за живота. Значи в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът. Следователно, ако изгубиш Божия образ, ще изгубиш Божията мисъл. Ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си. Тогава животът не може да се прояви.
към беседата >>
Понеже там нямало спорове, той бил винаги на особено мнение.
Има един анекдот, че един евреин, адвокат, влязъл в оня свят.
Понеже там нямало спорове, той бил винаги на особено мнение.
Кажат: Да направим това, и той ще си даде мнението. Не може да го изобличат, не искат да спорят. Започнали да мислят, как да го извадят. Казват: Има едно голямо предприятие вън от рая. Казва: Аз съм първият, отивам.
към беседата >>
Топлината е една необходимост за живота.
Направи Бог човека по образ и подобие свое, по ум да мисли. И човек трябва да мисли , понеже като мисли, мозъкът е едно динамо – човек образува светлина. А светлината е една необходимост за човешкия живот. Подобието е сърцето. Сърцето е динамо, дето се образува топлината.
Топлината е една необходимост за живота.
Значи в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът. Следователно, ако изгубиш Божия образ, ще изгубиш Божията мисъл. Ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си. Тогава животът не може да се прояви.
към беседата >>
Кажат: Да направим това, и той ще си даде мнението.
Има един анекдот, че един евреин, адвокат, влязъл в оня свят. Понеже там нямало спорове, той бил винаги на особено мнение.
Кажат: Да направим това, и той ще си даде мнението.
Не може да го изобличат, не искат да спорят. Започнали да мислят, как да го извадят. Казват: Има едно голямо предприятие вън от рая. Казва: Аз съм първият, отивам. Отварят вратата на рая и той излиза да оправя света.
към беседата >>
Значи в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът.
И човек трябва да мисли , понеже като мисли, мозъкът е едно динамо – човек образува светлина. А светлината е една необходимост за човешкия живот. Подобието е сърцето. Сърцето е динамо, дето се образува топлината. Топлината е една необходимост за живота.
Значи в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът.
Следователно, ако изгубиш Божия образ, ще изгубиш Божията мисъл. Ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си. Тогава животът не може да се прояви.
към беседата >>
Не може да го изобличат, не искат да спорят.
Има един анекдот, че един евреин, адвокат, влязъл в оня свят. Понеже там нямало спорове, той бил винаги на особено мнение. Кажат: Да направим това, и той ще си даде мнението.
Не може да го изобличат, не искат да спорят.
Започнали да мислят, как да го извадят. Казват: Има едно голямо предприятие вън от рая. Казва: Аз съм първият, отивам. Отварят вратата на рая и той излиза да оправя света. Сега евреинът оправя светът, както го виждате.
към беседата >>
Следователно, ако изгубиш Божия образ, ще изгубиш Божията мисъл.
А светлината е една необходимост за човешкия живот. Подобието е сърцето. Сърцето е динамо, дето се образува топлината. Топлината е една необходимост за живота. Значи в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът.
Следователно, ако изгубиш Божия образ, ще изгубиш Божията мисъл.
Ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си. Тогава животът не може да се прояви.
към беседата >>
Започнали да мислят, как да го извадят.
Има един анекдот, че един евреин, адвокат, влязъл в оня свят. Понеже там нямало спорове, той бил винаги на особено мнение. Кажат: Да направим това, и той ще си даде мнението. Не може да го изобличат, не искат да спорят.
Започнали да мислят, как да го извадят.
Казват: Има едно голямо предприятие вън от рая. Казва: Аз съм първият, отивам. Отварят вратата на рая и той излиза да оправя света. Сега евреинът оправя светът, както го виждате.
към беседата >>
Ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си.
Подобието е сърцето. Сърцето е динамо, дето се образува топлината. Топлината е една необходимост за живота. Значи в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът. Следователно, ако изгубиш Божия образ, ще изгубиш Божията мисъл.
Ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си.
Тогава животът не може да се прояви.
към беседата >>
Казват: Има едно голямо предприятие вън от рая.
Има един анекдот, че един евреин, адвокат, влязъл в оня свят. Понеже там нямало спорове, той бил винаги на особено мнение. Кажат: Да направим това, и той ще си даде мнението. Не може да го изобличат, не искат да спорят. Започнали да мислят, как да го извадят.
Казват: Има едно голямо предприятие вън от рая.
Казва: Аз съм първият, отивам. Отварят вратата на рая и той излиза да оправя света. Сега евреинът оправя светът, както го виждате.
към беседата >>
Тогава животът не може да се прояви.
Сърцето е динамо, дето се образува топлината. Топлината е една необходимост за живота. Значи в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът. Следователно, ако изгубиш Божия образ, ще изгубиш Божията мисъл. Ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си.
Тогава животът не може да се прояви.
към беседата >>
Казва: Аз съм първият, отивам.
Понеже там нямало спорове, той бил винаги на особено мнение. Кажат: Да направим това, и той ще си даде мнението. Не може да го изобличат, не искат да спорят. Започнали да мислят, как да го извадят. Казват: Има едно голямо предприятие вън от рая.
Казва: Аз съм първият, отивам.
Отварят вратата на рая и той излиза да оправя света. Сега евреинът оправя светът, както го виждате.
към беседата >>
Сега може да се зароди друга мисъл: защо светът е така създаден?
Сега може да се зароди друга мисъл: защо светът е така създаден?
Че как трябваше да се направи? Какъв образ може да дадете на света? Съвременният свят върви по най-добрият път. От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища. Милиони и милиони опити е правила природата, и този път, по който светът върви, е най-добрият.
към беседата >>
Отварят вратата на рая и той излиза да оправя света.
Кажат: Да направим това, и той ще си даде мнението. Не може да го изобличат, не искат да спорят. Започнали да мислят, как да го извадят. Казват: Има едно голямо предприятие вън от рая. Казва: Аз съм първият, отивам.
Отварят вратата на рая и той излиза да оправя света.
Сега евреинът оправя светът, както го виждате.
към беседата >>
Че как трябваше да се направи?
Сега може да се зароди друга мисъл: защо светът е така създаден?
Че как трябваше да се направи?
Какъв образ може да дадете на света? Съвременният свят върви по най-добрият път. От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища. Милиони и милиони опити е правила природата, и този път, по който светът върви, е най-добрият. За бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви светът.
към беседата >>
Сега евреинът оправя светът, както го виждате.
Не може да го изобличат, не искат да спорят. Започнали да мислят, как да го извадят. Казват: Има едно голямо предприятие вън от рая. Казва: Аз съм първият, отивам. Отварят вратата на рая и той излиза да оправя света.
Сега евреинът оправя светът, както го виждате.
към беседата >>
Какъв образ може да дадете на света?
Сега може да се зароди друга мисъл: защо светът е така създаден? Че как трябваше да се направи?
Какъв образ може да дадете на света?
Съвременният свят върви по най-добрият път. От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища. Милиони и милиони опити е правила природата, и този път, по който светът върви, е най-добрият. За бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви светът. Следната епоха по друг път ще върви.
към беседата >>
Всеки един от вас прави погрешката на евреина.
Всеки един от вас прави погрешката на евреина.
Седите и вие искате да оправите себе си. Вие искате да бъдете по-добри, отколкото Господ ви е направил. Благодарете на Бога за онова, което Той ви е дал. Вие сте по-добри, отколкото вие предполагате. Всичката ви погрешка седи , че добротата, която имате, не я проявявате.
към беседата >>
Съвременният свят върви по най-добрият път.
Сега може да се зароди друга мисъл: защо светът е така създаден? Че как трябваше да се направи? Какъв образ може да дадете на света?
Съвременният свят върви по най-добрият път.
От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища. Милиони и милиони опити е правила природата, и този път, по който светът върви, е най-добрият. За бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви светът. Следната епоха по друг път ще върви. Нищо в природата не е статично.
към беседата >>
Седите и вие искате да оправите себе си.
Всеки един от вас прави погрешката на евреина.
Седите и вие искате да оправите себе си.
Вие искате да бъдете по-добри, отколкото Господ ви е направил. Благодарете на Бога за онова, което Той ви е дал. Вие сте по-добри, отколкото вие предполагате. Всичката ви погрешка седи , че добротата, която имате, не я проявявате. Да кажем, един виртуоз, който свири, чака някаква публика, че да свири.
към беседата >>
От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища.
Сега може да се зароди друга мисъл: защо светът е така създаден? Че как трябваше да се направи? Какъв образ може да дадете на света? Съвременният свят върви по най-добрият път.
От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища.
Милиони и милиони опити е правила природата, и този път, по който светът върви, е най-добрият. За бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви светът. Следната епоха по друг път ще върви. Нищо в природата не е статично. И там е красотата на живота.
към беседата >>
Вие искате да бъдете по-добри, отколкото Господ ви е направил.
Всеки един от вас прави погрешката на евреина. Седите и вие искате да оправите себе си.
Вие искате да бъдете по-добри, отколкото Господ ви е направил.
Благодарете на Бога за онова, което Той ви е дал. Вие сте по-добри, отколкото вие предполагате. Всичката ви погрешка седи , че добротата, която имате, не я проявявате. Да кажем, един виртуоз, който свири, чака някаква публика, че да свири. Де му е погрешката?
към беседата >>
Милиони и милиони опити е правила природата, и този път, по който светът върви, е най-добрият.
Сега може да се зароди друга мисъл: защо светът е така създаден? Че как трябваше да се направи? Какъв образ може да дадете на света? Съвременният свят върви по най-добрият път. От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища.
Милиони и милиони опити е правила природата, и този път, по който светът върви, е най-добрият.
За бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви светът. Следната епоха по друг път ще върви. Нищо в природата не е статично. И там е красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен.
към беседата >>
Благодарете на Бога за онова, което Той ви е дал.
Всеки един от вас прави погрешката на евреина. Седите и вие искате да оправите себе си. Вие искате да бъдете по-добри, отколкото Господ ви е направил.
Благодарете на Бога за онова, което Той ви е дал.
Вие сте по-добри, отколкото вие предполагате. Всичката ви погрешка седи , че добротата, която имате, не я проявявате. Да кажем, един виртуоз, който свири, чака някаква публика, че да свири. Де му е погрешката? Той може да свири, но той не иска.
към беседата >>
За бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви светът.
Че как трябваше да се направи? Какъв образ може да дадете на света? Съвременният свят върви по най-добрият път. От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища. Милиони и милиони опити е правила природата, и този път, по който светът върви, е най-добрият.
За бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви светът.
Следната епоха по друг път ще върви. Нищо в природата не е статично. И там е красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен. Запример вие помислете, че сте остарели.
към беседата >>
Вие сте по-добри, отколкото вие предполагате.
Всеки един от вас прави погрешката на евреина. Седите и вие искате да оправите себе си. Вие искате да бъдете по-добри, отколкото Господ ви е направил. Благодарете на Бога за онова, което Той ви е дал.
Вие сте по-добри, отколкото вие предполагате.
Всичката ви погрешка седи , че добротата, която имате, не я проявявате. Да кажем, един виртуоз, който свири, чака някаква публика, че да свири. Де му е погрешката? Той може да свири, но той не иска. На двама да свири, на трима.
към беседата >>
Следната епоха по друг път ще върви.
Какъв образ може да дадете на света? Съвременният свят върви по най-добрият път. От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища. Милиони и милиони опити е правила природата, и този път, по който светът върви, е най-добрият. За бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви светът.
Следната епоха по друг път ще върви.
Нищо в природата не е статично. И там е красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен. Запример вие помислете, че сте остарели. Старостта е еднообразие.
към беседата >>
Всичката ви погрешка седи , че добротата, която имате, не я проявявате.
Всеки един от вас прави погрешката на евреина. Седите и вие искате да оправите себе си. Вие искате да бъдете по-добри, отколкото Господ ви е направил. Благодарете на Бога за онова, което Той ви е дал. Вие сте по-добри, отколкото вие предполагате.
Всичката ви погрешка седи , че добротата, която имате, не я проявявате.
Да кажем, един виртуоз, който свири, чака някаква публика, че да свири. Де му е погрешката? Той може да свири, но той не иска. На двама да свири, на трима. Не искай голяма публика.
към беседата >>
Нищо в природата не е статично.
Съвременният свят върви по най-добрият път. От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища. Милиони и милиони опити е правила природата, и този път, по който светът върви, е най-добрият. За бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви светът. Следната епоха по друг път ще върви.
Нищо в природата не е статично.
И там е красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен. Запример вие помислете, че сте остарели. Старостта е еднообразие. В старостта вашият ум трябва да работи.
към беседата >>
Да кажем, един виртуоз, който свири, чака някаква публика, че да свири.
Седите и вие искате да оправите себе си. Вие искате да бъдете по-добри, отколкото Господ ви е направил. Благодарете на Бога за онова, което Той ви е дал. Вие сте по-добри, отколкото вие предполагате. Всичката ви погрешка седи , че добротата, която имате, не я проявявате.
Да кажем, един виртуоз, който свири, чака някаква публика, че да свири.
Де му е погрешката? Той може да свири, но той не иска. На двама да свири, на трима. Не искай голяма публика. Един е толкоз важен, колкото и многото; многото са толкоз важни, колкото единият.
към беседата >>
И там е красотата на живота.
От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища. Милиони и милиони опити е правила природата, и този път, по който светът върви, е най-добрият. За бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви светът. Следната епоха по друг път ще върви. Нищо в природата не е статично.
И там е красотата на живота.
Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен. Запример вие помислете, че сте остарели. Старостта е еднообразие. В старостта вашият ум трябва да работи. Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, вас трябва да ви интересува музика, художество.
към беседата >>
Де му е погрешката?
Вие искате да бъдете по-добри, отколкото Господ ви е направил. Благодарете на Бога за онова, което Той ви е дал. Вие сте по-добри, отколкото вие предполагате. Всичката ви погрешка седи , че добротата, която имате, не я проявявате. Да кажем, един виртуоз, който свири, чака някаква публика, че да свири.
Де му е погрешката?
Той може да свири, но той не иска. На двама да свири, на трима. Не искай голяма публика. Един е толкоз важен, колкото и многото; многото са толкоз важни, колкото единият. В един концерт всеки виртуоз има един приятел, за когото свири.
към беседата >>
Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен.
Милиони и милиони опити е правила природата, и този път, по който светът върви, е най-добрият. За бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви светът. Следната епоха по друг път ще върви. Нищо в природата не е статично. И там е красотата на живота.
Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен.
Запример вие помислете, че сте остарели. Старостта е еднообразие. В старостта вашият ум трябва да работи. Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, вас трябва да ви интересува музика, художество. Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономия,трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува.
към беседата >>
Той може да свири, но той не иска.
Благодарете на Бога за онова, което Той ви е дал. Вие сте по-добри, отколкото вие предполагате. Всичката ви погрешка седи , че добротата, която имате, не я проявявате. Да кажем, един виртуоз, който свири, чака някаква публика, че да свири. Де му е погрешката?
Той може да свири, но той не иска.
На двама да свири, на трима. Не искай голяма публика. Един е толкоз важен, колкото и многото; многото са толкоз важни, колкото единият. В един концерт всеки виртуоз има един приятел, за когото свири. Всяка певица, аз като ида, зная вече накъде е обърната – тя има един фокус.
към беседата >>
Запример вие помислете, че сте остарели.
За бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви светът. Следната епоха по друг път ще върви. Нищо в природата не е статично. И там е красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен.
Запример вие помислете, че сте остарели.
Старостта е еднообразие. В старостта вашият ум трябва да работи. Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, вас трябва да ви интересува музика, художество. Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономия,трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува. Пък сега като остарее човек, той иска неговите внучета да дойдат при него, той да има един чувал с орехи, да им дава орехи, те да му донасят водица, да му казват: Дядо, дядо!
към беседата >>
На двама да свири, на трима.
Вие сте по-добри, отколкото вие предполагате. Всичката ви погрешка седи , че добротата, която имате, не я проявявате. Да кажем, един виртуоз, който свири, чака някаква публика, че да свири. Де му е погрешката? Той може да свири, но той не иска.
На двама да свири, на трима.
Не искай голяма публика. Един е толкоз важен, колкото и многото; многото са толкоз важни, колкото единият. В един концерт всеки виртуоз има един приятел, за когото свири. Всяка певица, аз като ида, зная вече накъде е обърната – тя има един фокус. Тогава пее хубаво.
към беседата >>
Старостта е еднообразие.
Следната епоха по друг път ще върви. Нищо в природата не е статично. И там е красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен. Запример вие помислете, че сте остарели.
Старостта е еднообразие.
В старостта вашият ум трябва да работи. Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, вас трябва да ви интересува музика, художество. Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономия,трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува. Пък сега като остарее човек, той иска неговите внучета да дойдат при него, той да има един чувал с орехи, да им дава орехи, те да му донасят водица, да му казват: Дядо, дядо! Хубави са тия работи, но това не е смисълът.
към беседата >>
Не искай голяма публика.
Всичката ви погрешка седи , че добротата, която имате, не я проявявате. Да кажем, един виртуоз, който свири, чака някаква публика, че да свири. Де му е погрешката? Той може да свири, но той не иска. На двама да свири, на трима.
Не искай голяма публика.
Един е толкоз важен, колкото и многото; многото са толкоз важни, колкото единият. В един концерт всеки виртуоз има един приятел, за когото свири. Всяка певица, аз като ида, зная вече накъде е обърната – тя има един фокус. Тогава пее хубаво. Някой певец, който не може да пее, няма фокус.
към беседата >>
В старостта вашият ум трябва да работи.
Нищо в природата не е статично. И там е красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен. Запример вие помислете, че сте остарели. Старостта е еднообразие.
В старостта вашият ум трябва да работи.
Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, вас трябва да ви интересува музика, художество. Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономия,трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува. Пък сега като остарее човек, той иска неговите внучета да дойдат при него, той да има един чувал с орехи, да им дава орехи, те да му донасят водица, да му казват: Дядо, дядо! Хубави са тия работи, но това не е смисълът. Това не е по образ.
към беседата >>
Един е толкоз важен, колкото и многото; многото са толкоз важни, колкото единият.
Да кажем, един виртуоз, който свири, чака някаква публика, че да свири. Де му е погрешката? Той може да свири, но той не иска. На двама да свири, на трима. Не искай голяма публика.
Един е толкоз важен, колкото и многото; многото са толкоз важни, колкото единият.
В един концерт всеки виртуоз има един приятел, за когото свири. Всяка певица, аз като ида, зная вече накъде е обърната – тя има един фокус. Тогава пее хубаво. Някой певец, който не може да пее, няма фокус.
към беседата >>
Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, вас трябва да ви интересува музика, художество.
И там е красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен. Запример вие помислете, че сте остарели. Старостта е еднообразие. В старостта вашият ум трябва да работи.
Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, вас трябва да ви интересува музика, художество.
Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономия,трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува. Пък сега като остарее човек, той иска неговите внучета да дойдат при него, той да има един чувал с орехи, да им дава орехи, те да му донасят водица, да му казват: Дядо, дядо! Хубави са тия работи, но това не е смисълът. Това не е по образ. Мисълта трябва да бъде светла, а пък чувствата трябва да бъдат топли.
към беседата >>
В един концерт всеки виртуоз има един приятел, за когото свири.
Де му е погрешката? Той може да свири, но той не иска. На двама да свири, на трима. Не искай голяма публика. Един е толкоз важен, колкото и многото; многото са толкоз важни, колкото единият.
В един концерт всеки виртуоз има един приятел, за когото свири.
Всяка певица, аз като ида, зная вече накъде е обърната – тя има един фокус. Тогава пее хубаво. Някой певец, който не може да пее, няма фокус.
към беседата >>
Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономия,трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува.
Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен. Запример вие помислете, че сте остарели. Старостта е еднообразие. В старостта вашият ум трябва да работи. Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, вас трябва да ви интересува музика, художество.
Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономия,трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува.
Пък сега като остарее човек, той иска неговите внучета да дойдат при него, той да има един чувал с орехи, да им дава орехи, те да му донасят водица, да му казват: Дядо, дядо! Хубави са тия работи, но това не е смисълът. Това не е по образ. Мисълта трябва да бъде светла, а пък чувствата трябва да бъдат топли. Когато човек има светлина, той е силен.
към беседата >>
Всяка певица, аз като ида, зная вече накъде е обърната – тя има един фокус.
Той може да свири, но той не иска. На двама да свири, на трима. Не искай голяма публика. Един е толкоз важен, колкото и многото; многото са толкоз важни, колкото единият. В един концерт всеки виртуоз има един приятел, за когото свири.
Всяка певица, аз като ида, зная вече накъде е обърната – тя има един фокус.
Тогава пее хубаво. Някой певец, който не може да пее, няма фокус.
към беседата >>
Пък сега като остарее човек, той иска неговите внучета да дойдат при него, той да има един чувал с орехи, да им дава орехи, те да му донасят водица, да му казват: Дядо, дядо!
Запример вие помислете, че сте остарели. Старостта е еднообразие. В старостта вашият ум трябва да работи. Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, вас трябва да ви интересува музика, художество. Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономия,трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува.
Пък сега като остарее човек, той иска неговите внучета да дойдат при него, той да има един чувал с орехи, да им дава орехи, те да му донасят водица, да му казват: Дядо, дядо!
Хубави са тия работи, но това не е смисълът. Това не е по образ. Мисълта трябва да бъде светла, а пък чувствата трябва да бъдат топли. Когато човек има светлина, той е силен. Когато човек има топлина, той е силен.
към беседата >>
Тогава пее хубаво.
На двама да свири, на трима. Не искай голяма публика. Един е толкоз важен, колкото и многото; многото са толкоз важни, колкото единият. В един концерт всеки виртуоз има един приятел, за когото свири. Всяка певица, аз като ида, зная вече накъде е обърната – тя има един фокус.
Тогава пее хубаво.
Някой певец, който не може да пее, няма фокус.
към беседата >>
Хубави са тия работи, но това не е смисълът.
Старостта е еднообразие. В старостта вашият ум трябва да работи. Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, вас трябва да ви интересува музика, художество. Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономия,трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува. Пък сега като остарее човек, той иска неговите внучета да дойдат при него, той да има един чувал с орехи, да им дава орехи, те да му донасят водица, да му казват: Дядо, дядо!
Хубави са тия работи, но това не е смисълът.
Това не е по образ. Мисълта трябва да бъде светла, а пък чувствата трябва да бъдат топли. Когато човек има светлина, той е силен. Когато човек има топлина, той е силен. Щом изгуби светлината си, той отслабва; щом изгуби топилината си, пак отслабва.
към беседата >>
Някой певец, който не може да пее, няма фокус.
Не искай голяма публика. Един е толкоз важен, колкото и многото; многото са толкоз важни, колкото единият. В един концерт всеки виртуоз има един приятел, за когото свири. Всяка певица, аз като ида, зная вече накъде е обърната – тя има един фокус. Тогава пее хубаво.
Някой певец, който не може да пее, няма фокус.
към беседата >>
Това не е по образ.
В старостта вашият ум трябва да работи. Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, вас трябва да ви интересува музика, художество. Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономия,трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува. Пък сега като остарее човек, той иска неговите внучета да дойдат при него, той да има един чувал с орехи, да им дава орехи, те да му донасят водица, да му казват: Дядо, дядо! Хубави са тия работи, но това не е смисълът.
Това не е по образ.
Мисълта трябва да бъде светла, а пък чувствата трябва да бъдат топли. Когато човек има светлина, той е силен. Когато човек има топлина, той е силен. Щом изгуби светлината си, той отслабва; щом изгуби топилината си, пак отслабва.
към беседата >>
Ако любовта на Бога не е в твоя ум; ако любовта на Бога не е в твоето сърце, ти нямаш фокус.
Ако любовта на Бога не е в твоя ум; ако любовта на Бога не е в твоето сърце, ти нямаш фокус.
Тогава ти се уплашиш, че онова любовното око го няма. Ти паднеш духом. Та казвам: Дръжте във волята фокуса. Любовта на Бога във волята живее. Всичкото богатство, което е вложил, като дойде Господ на земята – сега иде на земята!
към беседата >>
Мисълта трябва да бъде светла, а пък чувствата трябва да бъдат топли.
Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, вас трябва да ви интересува музика, художество. Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономия,трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува. Пък сега като остарее човек, той иска неговите внучета да дойдат при него, той да има един чувал с орехи, да им дава орехи, те да му донасят водица, да му казват: Дядо, дядо! Хубави са тия работи, но това не е смисълът. Това не е по образ.
Мисълта трябва да бъде светла, а пък чувствата трябва да бъдат топли.
Когато човек има светлина, той е силен. Когато човек има топлина, той е силен. Щом изгуби светлината си, той отслабва; щом изгуби топилината си, пак отслабва.
към беседата >>
Тогава ти се уплашиш, че онова любовното око го няма.
Ако любовта на Бога не е в твоя ум; ако любовта на Бога не е в твоето сърце, ти нямаш фокус.
Тогава ти се уплашиш, че онова любовното око го няма.
Ти паднеш духом. Та казвам: Дръжте във волята фокуса. Любовта на Бога във волята живее. Всичкото богатство, което е вложил, като дойде Господ на земята – сега иде на земята! Не че сега иде, от хиляди години ходи инкогнито.
към беседата >>
Когато човек има светлина, той е силен.
Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономия,трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува. Пък сега като остарее човек, той иска неговите внучета да дойдат при него, той да има един чувал с орехи, да им дава орехи, те да му донасят водица, да му казват: Дядо, дядо! Хубави са тия работи, но това не е смисълът. Това не е по образ. Мисълта трябва да бъде светла, а пък чувствата трябва да бъдат топли.
Когато човек има светлина, той е силен.
Когато човек има топлина, той е силен. Щом изгуби светлината си, той отслабва; щом изгуби топилината си, пак отслабва.
към беседата >>
Ти паднеш духом.
Ако любовта на Бога не е в твоя ум; ако любовта на Бога не е в твоето сърце, ти нямаш фокус. Тогава ти се уплашиш, че онова любовното око го няма.
Ти паднеш духом.
Та казвам: Дръжте във волята фокуса. Любовта на Бога във волята живее. Всичкото богатство, което е вложил, като дойде Господ на земята – сега иде на земята! Не че сега иде, от хиляди години ходи инкогнито.
към беседата >>
Когато човек има топлина, той е силен.
Пък сега като остарее човек, той иска неговите внучета да дойдат при него, той да има един чувал с орехи, да им дава орехи, те да му донасят водица, да му казват: Дядо, дядо! Хубави са тия работи, но това не е смисълът. Това не е по образ. Мисълта трябва да бъде светла, а пък чувствата трябва да бъдат топли. Когато човек има светлина, той е силен.
Когато човек има топлина, той е силен.
Щом изгуби светлината си, той отслабва; щом изгуби топилината си, пак отслабва.
към беседата >>
Та казвам: Дръжте във волята фокуса.
Ако любовта на Бога не е в твоя ум; ако любовта на Бога не е в твоето сърце, ти нямаш фокус. Тогава ти се уплашиш, че онова любовното око го няма. Ти паднеш духом.
Та казвам: Дръжте във волята фокуса.
Любовта на Бога във волята живее. Всичкото богатство, което е вложил, като дойде Господ на земята – сега иде на земята! Не че сега иде, от хиляди години ходи инкогнито.
към беседата >>
Щом изгуби светлината си, той отслабва; щом изгуби топилината си, пак отслабва.
Хубави са тия работи, но това не е смисълът. Това не е по образ. Мисълта трябва да бъде светла, а пък чувствата трябва да бъдат топли. Когато човек има светлина, той е силен. Когато човек има топлина, той е силен.
Щом изгуби светлината си, той отслабва; щом изгуби топилината си, пак отслабва.
към беседата >>
Любовта на Бога във волята живее.
Ако любовта на Бога не е в твоя ум; ако любовта на Бога не е в твоето сърце, ти нямаш фокус. Тогава ти се уплашиш, че онова любовното око го няма. Ти паднеш духом. Та казвам: Дръжте във волята фокуса.
Любовта на Бога във волята живее.
Всичкото богатство, което е вложил, като дойде Господ на земята – сега иде на земята! Не че сега иде, от хиляди години ходи инкогнито.
към беседата >>
Сега някои от вас искате да бъдете доктори по медицината.
Сега някои от вас искате да бъдете доктори по медицината.
Каква наука е медицината. Тя само с болни хора се занимава. Пък трябва да имаме медицина за здравите хора и тогава да изучаваме болните. Болните са едно явление на здравите. Най-първо трябва да има доктори, които да изучават живите, как здравият човек трябва да живее.
към беседата >>
Всичкото богатство, което е вложил, като дойде Господ на земята – сега иде на земята!
Ако любовта на Бога не е в твоя ум; ако любовта на Бога не е в твоето сърце, ти нямаш фокус. Тогава ти се уплашиш, че онова любовното око го няма. Ти паднеш духом. Та казвам: Дръжте във волята фокуса. Любовта на Бога във волята живее.
Всичкото богатство, което е вложил, като дойде Господ на земята – сега иде на земята!
Не че сега иде, от хиляди години ходи инкогнито.
към беседата >>
Каква наука е медицината.
Сега някои от вас искате да бъдете доктори по медицината.
Каква наука е медицината.
Тя само с болни хора се занимава. Пък трябва да имаме медицина за здравите хора и тогава да изучаваме болните. Болните са едно явление на здравите. Най-първо трябва да има доктори, които да изучават живите, как здравият човек трябва да живее. Сега лекарите в България са дошли до една мисъл, трезви станали, прокарали една резолюция, че здравите трябва да плащат, пък болните да не плащат.
към беседата >>
Не че сега иде, от хиляди години ходи инкогнито.
Тогава ти се уплашиш, че онова любовното око го няма. Ти паднеш духом. Та казвам: Дръжте във волята фокуса. Любовта на Бога във волята живее. Всичкото богатство, което е вложил, като дойде Господ на земята – сега иде на земята!
Не че сега иде, от хиляди години ходи инкогнито.
към беседата >>
Тя само с болни хора се занимава.
Сега някои от вас искате да бъдете доктори по медицината. Каква наука е медицината.
Тя само с болни хора се занимава.
Пък трябва да имаме медицина за здравите хора и тогава да изучаваме болните. Болните са едно явление на здравите. Най-първо трябва да има доктори, които да изучават живите, как здравият човек трябва да живее. Сега лекарите в България са дошли до една мисъл, трезви станали, прокарали една резолюция, че здравите трябва да плащат, пък болните да не плащат. Като се разболее човек, не може да работи – тогава даром да го лекуват.
към беседата >>
Ще ви преведа един пример.
Ще ви преведа един пример.
Един цар искал да знае, дали неговите министри са честни, справедливи. Той имал 12 души министри. Повикал ги един ден и им казал, че той ще напусне страната, ще иде във странство за неопределено време и дотогава им дал властта, оставил на всекиго наследство. Казал им: Употребете, както вие намерите за добре. След като заминал, върнал се предрешен в царството си, отива при първия министър като бедняк и проси.
към беседата >>
Пък трябва да имаме медицина за здравите хора и тогава да изучаваме болните.
Сега някои от вас искате да бъдете доктори по медицината. Каква наука е медицината. Тя само с болни хора се занимава.
Пък трябва да имаме медицина за здравите хора и тогава да изучаваме болните.
Болните са едно явление на здравите. Най-първо трябва да има доктори, които да изучават живите, как здравият човек трябва да живее. Сега лекарите в България са дошли до една мисъл, трезви станали, прокарали една резолюция, че здравите трябва да плащат, пък болните да не плащат. Като се разболее човек, не може да работи – тогава даром да го лекуват. А здравите понеже работят, здравите трябва да плащат.
към беседата >>
Един цар искал да знае, дали неговите министри са честни, справедливи.
Ще ви преведа един пример.
Един цар искал да знае, дали неговите министри са честни, справедливи.
Той имал 12 души министри. Повикал ги един ден и им казал, че той ще напусне страната, ще иде във странство за неопределено време и дотогава им дал властта, оставил на всекиго наследство. Казал им: Употребете, както вие намерите за добре. След като заминал, върнал се предрешен в царството си, отива при първия министър като бедняк и проси. Той му дава едно сухо парче хлебец.
към беседата >>
Болните са едно явление на здравите.
Сега някои от вас искате да бъдете доктори по медицината. Каква наука е медицината. Тя само с болни хора се занимава. Пък трябва да имаме медицина за здравите хора и тогава да изучаваме болните.
Болните са едно явление на здравите.
Най-първо трябва да има доктори, които да изучават живите, как здравият човек трябва да живее. Сега лекарите в България са дошли до една мисъл, трезви станали, прокарали една резолюция, че здравите трябва да плащат, пък болните да не плащат. Като се разболее човек, не може да работи – тогава даром да го лекуват. А здравите понеже работят, здравите трябва да плащат. Кой трябва да разреши мъчнотията?
към беседата >>
Той имал 12 души министри.
Ще ви преведа един пример. Един цар искал да знае, дали неговите министри са честни, справедливи.
Той имал 12 души министри.
Повикал ги един ден и им казал, че той ще напусне страната, ще иде във странство за неопределено време и дотогава им дал властта, оставил на всекиго наследство. Казал им: Употребете, както вие намерите за добре. След като заминал, върнал се предрешен в царството си, отива при първия министър като бедняк и проси. Той му дава едно сухо парче хлебец. Той го турил в торбата.
към беседата >>
Най-първо трябва да има доктори, които да изучават живите, как здравият човек трябва да живее.
Сега някои от вас искате да бъдете доктори по медицината. Каква наука е медицината. Тя само с болни хора се занимава. Пък трябва да имаме медицина за здравите хора и тогава да изучаваме болните. Болните са едно явление на здравите.
Най-първо трябва да има доктори, които да изучават живите, как здравият човек трябва да живее.
Сега лекарите в България са дошли до една мисъл, трезви станали, прокарали една резолюция, че здравите трябва да плащат, пък болните да не плащат. Като се разболее човек, не може да работи – тогава даром да го лекуват. А здравите понеже работят, здравите трябва да плащат. Кой трябва да разреши мъчнотията? – Здравите.
към беседата >>
Повикал ги един ден и им казал, че той ще напусне страната, ще иде във странство за неопределено време и дотогава им дал властта, оставил на всекиго наследство.
Ще ви преведа един пример. Един цар искал да знае, дали неговите министри са честни, справедливи. Той имал 12 души министри.
Повикал ги един ден и им казал, че той ще напусне страната, ще иде във странство за неопределено време и дотогава им дал властта, оставил на всекиго наследство.
Казал им: Употребете, както вие намерите за добре. След като заминал, върнал се предрешен в царството си, отива при първия министър като бедняк и проси. Той му дава едно сухо парче хлебец. Той го турил в торбата. Отива при друг, той му дава съдрани обуща – обиколил всичките министри и всичките му давали скъсани дрехи, шапки, обуща, ризи, съдрани жилетки.
към беседата >>
Сега лекарите в България са дошли до една мисъл, трезви станали, прокарали една резолюция, че здравите трябва да плащат, пък болните да не плащат.
Каква наука е медицината. Тя само с болни хора се занимава. Пък трябва да имаме медицина за здравите хора и тогава да изучаваме болните. Болните са едно явление на здравите. Най-първо трябва да има доктори, които да изучават живите, как здравият човек трябва да живее.
Сега лекарите в България са дошли до една мисъл, трезви станали, прокарали една резолюция, че здравите трябва да плащат, пък болните да не плащат.
Като се разболее човек, не може да работи – тогава даром да го лекуват. А здравите понеже работят, здравите трябва да плащат. Кой трябва да разреши мъчнотията? – Здравите. Болните са аристократи.
към беседата >>
Казал им: Употребете, както вие намерите за добре.
Ще ви преведа един пример. Един цар искал да знае, дали неговите министри са честни, справедливи. Той имал 12 души министри. Повикал ги един ден и им казал, че той ще напусне страната, ще иде във странство за неопределено време и дотогава им дал властта, оставил на всекиго наследство.
Казал им: Употребете, както вие намерите за добре.
След като заминал, върнал се предрешен в царството си, отива при първия министър като бедняк и проси. Той му дава едно сухо парче хлебец. Той го турил в торбата. Отива при друг, той му дава съдрани обуща – обиколил всичките министри и всичките му давали скъсани дрехи, шапки, обуща, ризи, съдрани жилетки. 12 години отсъствувал.
към беседата >>
Като се разболее човек, не може да работи – тогава даром да го лекуват.
Тя само с болни хора се занимава. Пък трябва да имаме медицина за здравите хора и тогава да изучаваме болните. Болните са едно явление на здравите. Най-първо трябва да има доктори, които да изучават живите, как здравият човек трябва да живее. Сега лекарите в България са дошли до една мисъл, трезви станали, прокарали една резолюция, че здравите трябва да плащат, пък болните да не плащат.
Като се разболее човек, не може да работи – тогава даром да го лекуват.
А здравите понеже работят, здравите трябва да плащат. Кой трябва да разреши мъчнотията? – Здравите. Болните са аристократи. Сега болестта е едно средство.
към беседата >>
След като заминал, върнал се предрешен в царството си, отива при първия министър като бедняк и проси.
Ще ви преведа един пример. Един цар искал да знае, дали неговите министри са честни, справедливи. Той имал 12 души министри. Повикал ги един ден и им казал, че той ще напусне страната, ще иде във странство за неопределено време и дотогава им дал властта, оставил на всекиго наследство. Казал им: Употребете, както вие намерите за добре.
След като заминал, върнал се предрешен в царството си, отива при първия министър като бедняк и проси.
Той му дава едно сухо парче хлебец. Той го турил в торбата. Отива при друг, той му дава съдрани обуща – обиколил всичките министри и всичките му давали скъсани дрехи, шапки, обуща, ризи, съдрани жилетки. 12 години отсъствувал. Връща се в царството си.
към беседата >>
А здравите понеже работят, здравите трябва да плащат.
Пък трябва да имаме медицина за здравите хора и тогава да изучаваме болните. Болните са едно явление на здравите. Най-първо трябва да има доктори, които да изучават живите, как здравият човек трябва да живее. Сега лекарите в България са дошли до една мисъл, трезви станали, прокарали една резолюция, че здравите трябва да плащат, пък болните да не плащат. Като се разболее човек, не може да работи – тогава даром да го лекуват.
А здравите понеже работят, здравите трябва да плащат.
Кой трябва да разреши мъчнотията? – Здравите. Болните са аристократи. Сега болестта е едно средство. Когато човек искат да го смирят, пращат му болест.
към беседата >>
Той му дава едно сухо парче хлебец.
Един цар искал да знае, дали неговите министри са честни, справедливи. Той имал 12 души министри. Повикал ги един ден и им казал, че той ще напусне страната, ще иде във странство за неопределено време и дотогава им дал властта, оставил на всекиго наследство. Казал им: Употребете, както вие намерите за добре. След като заминал, върнал се предрешен в царството си, отива при първия министър като бедняк и проси.
Той му дава едно сухо парче хлебец.
Той го турил в торбата. Отива при друг, той му дава съдрани обуща – обиколил всичките министри и всичките му давали скъсани дрехи, шапки, обуща, ризи, съдрани жилетки. 12 години отсъствувал. Връща се в царството си. Дошъл указ, че царят се връща.
към беседата >>
Кой трябва да разреши мъчнотията?
Болните са едно явление на здравите. Най-първо трябва да има доктори, които да изучават живите, как здравият човек трябва да живее. Сега лекарите в България са дошли до една мисъл, трезви станали, прокарали една резолюция, че здравите трябва да плащат, пък болните да не плащат. Като се разболее човек, не може да работи – тогава даром да го лекуват. А здравите понеже работят, здравите трябва да плащат.
Кой трябва да разреши мъчнотията?
– Здравите. Болните са аристократи. Сега болестта е едно средство. Когато човек искат да го смирят, пращат му болест. Има нещо по-страшно от злото.
към беседата >>
Той го турил в торбата.
Той имал 12 души министри. Повикал ги един ден и им казал, че той ще напусне страната, ще иде във странство за неопределено време и дотогава им дал властта, оставил на всекиго наследство. Казал им: Употребете, както вие намерите за добре. След като заминал, върнал се предрешен в царството си, отива при първия министър като бедняк и проси. Той му дава едно сухо парче хлебец.
Той го турил в торбата.
Отива при друг, той му дава съдрани обуща – обиколил всичките министри и всичките му давали скъсани дрехи, шапки, обуща, ризи, съдрани жилетки. 12 години отсъствувал. Връща се в царството си. Дошъл указ, че царят се връща. Като дошъл той дал угощение на министрите си, един банкет.
към беседата >>
– Здравите.
Най-първо трябва да има доктори, които да изучават живите, как здравият човек трябва да живее. Сега лекарите в България са дошли до една мисъл, трезви станали, прокарали една резолюция, че здравите трябва да плащат, пък болните да не плащат. Като се разболее човек, не може да работи – тогава даром да го лекуват. А здравите понеже работят, здравите трябва да плащат. Кой трябва да разреши мъчнотията?
– Здравите.
Болните са аристократи. Сега болестта е едно средство. Когато човек искат да го смирят, пращат му болест. Има нещо по-страшно от злото. Това е човешката гордост.
към беседата >>
Отива при друг, той му дава съдрани обуща – обиколил всичките министри и всичките му давали скъсани дрехи, шапки, обуща, ризи, съдрани жилетки.
Повикал ги един ден и им казал, че той ще напусне страната, ще иде във странство за неопределено време и дотогава им дал властта, оставил на всекиго наследство. Казал им: Употребете, както вие намерите за добре. След като заминал, върнал се предрешен в царството си, отива при първия министър като бедняк и проси. Той му дава едно сухо парче хлебец. Той го турил в торбата.
Отива при друг, той му дава съдрани обуща – обиколил всичките министри и всичките му давали скъсани дрехи, шапки, обуща, ризи, съдрани жилетки.
12 години отсъствувал. Връща се в царството си. Дошъл указ, че царят се връща. Като дошъл той дал угощение на министрите си, един банкет. За всичките имало подаръци под големи похлупаци.
към беседата >>
Болните са аристократи.
Сега лекарите в България са дошли до една мисъл, трезви станали, прокарали една резолюция, че здравите трябва да плащат, пък болните да не плащат. Като се разболее човек, не може да работи – тогава даром да го лекуват. А здравите понеже работят, здравите трябва да плащат. Кой трябва да разреши мъчнотията? – Здравите.
Болните са аристократи.
Сега болестта е едно средство. Когато човек искат да го смирят, пращат му болест. Има нещо по-страшно от злото. Това е човешката гордост. Гордостта в света става причина за всичкото падение на хората.
към беседата >>
12 години отсъствувал.
Казал им: Употребете, както вие намерите за добре. След като заминал, върнал се предрешен в царството си, отива при първия министър като бедняк и проси. Той му дава едно сухо парче хлебец. Той го турил в торбата. Отива при друг, той му дава съдрани обуща – обиколил всичките министри и всичките му давали скъсани дрехи, шапки, обуща, ризи, съдрани жилетки.
12 години отсъствувал.
Връща се в царството си. Дошъл указ, че царят се връща. Като дошъл той дал угощение на министрите си, един банкет. За всичките имало подаръци под големи похлупаци. Мислят си: Какво ли е донесъл царят?
към беседата >>
Сега болестта е едно средство.
Като се разболее човек, не може да работи – тогава даром да го лекуват. А здравите понеже работят, здравите трябва да плащат. Кой трябва да разреши мъчнотията? – Здравите. Болните са аристократи.
Сега болестта е едно средство.
Когато човек искат да го смирят, пращат му болест. Има нещо по-страшно от злото. Това е човешката гордост. Гордостта в света става причина за всичкото падение на хората. Някой човек седи и се изправя, че иска да заповядва на човека, като върви.
към беседата >>
Връща се в царството си.
След като заминал, върнал се предрешен в царството си, отива при първия министър като бедняк и проси. Той му дава едно сухо парче хлебец. Той го турил в торбата. Отива при друг, той му дава съдрани обуща – обиколил всичките министри и всичките му давали скъсани дрехи, шапки, обуща, ризи, съдрани жилетки. 12 години отсъствувал.
Връща се в царството си.
Дошъл указ, че царят се връща. Като дошъл той дал угощение на министрите си, един банкет. За всичките имало подаръци под големи похлупаци. Мислят си: Какво ли е донесъл царят? Дават подаръците и 12-те министри намерили ония подаръци, които дали на царя.
към беседата >>
Когато човек искат да го смирят, пращат му болест.
А здравите понеже работят, здравите трябва да плащат. Кой трябва да разреши мъчнотията? – Здравите. Болните са аристократи. Сега болестта е едно средство.
Когато човек искат да го смирят, пращат му болест.
Има нещо по-страшно от злото. Това е човешката гордост. Гордостта в света става причина за всичкото падение на хората. Някой човек седи и се изправя, че иска да заповядва на човека, като върви. По-неустойчива машина от човешкото тяло няма.
към беседата >>
Дошъл указ, че царят се връща.
Той му дава едно сухо парче хлебец. Той го турил в торбата. Отива при друг, той му дава съдрани обуща – обиколил всичките министри и всичките му давали скъсани дрехи, шапки, обуща, ризи, съдрани жилетки. 12 години отсъствувал. Връща се в царството си.
Дошъл указ, че царят се връща.
Като дошъл той дал угощение на министрите си, един банкет. За всичките имало подаръци под големи похлупаци. Мислят си: Какво ли е донесъл царят? Дават подаръците и 12-те министри намерили ония подаръци, които дали на царя.
към беседата >>
Има нещо по-страшно от злото.
Кой трябва да разреши мъчнотията? – Здравите. Болните са аристократи. Сега болестта е едно средство. Когато човек искат да го смирят, пращат му болест.
Има нещо по-страшно от злото.
Това е човешката гордост. Гордостта в света става причина за всичкото падение на хората. Някой човек седи и се изправя, че иска да заповядва на човека, като върви. По-неустойчива машина от човешкото тяло няма. Трябва да имаш отличен ум и сърце, за да можеш да запазиш своето равновесие.
към беседата >>
Като дошъл той дал угощение на министрите си, един банкет.
Той го турил в торбата. Отива при друг, той му дава съдрани обуща – обиколил всичките министри и всичките му давали скъсани дрехи, шапки, обуща, ризи, съдрани жилетки. 12 години отсъствувал. Връща се в царството си. Дошъл указ, че царят се връща.
Като дошъл той дал угощение на министрите си, един банкет.
За всичките имало подаръци под големи похлупаци. Мислят си: Какво ли е донесъл царят? Дават подаръците и 12-те министри намерили ония подаръци, които дали на царя.
към беседата >>
Това е човешката гордост.
– Здравите. Болните са аристократи. Сега болестта е едно средство. Когато човек искат да го смирят, пращат му болест. Има нещо по-страшно от злото.
Това е човешката гордост.
Гордостта в света става причина за всичкото падение на хората. Някой човек седи и се изправя, че иска да заповядва на човека, като върви. По-неустойчива машина от човешкото тяло няма. Трябва да имаш отличен ум и сърце, за да можеш да запазиш своето равновесие. Докато ти мислиш, можеш да ходиш; щом престанеш да мислиш, падаш на земята.
към беседата >>
За всичките имало подаръци под големи похлупаци.
Отива при друг, той му дава съдрани обуща – обиколил всичките министри и всичките му давали скъсани дрехи, шапки, обуща, ризи, съдрани жилетки. 12 години отсъствувал. Връща се в царството си. Дошъл указ, че царят се връща. Като дошъл той дал угощение на министрите си, един банкет.
За всичките имало подаръци под големи похлупаци.
Мислят си: Какво ли е донесъл царят? Дават подаръците и 12-те министри намерили ония подаръци, които дали на царя.
към беседата >>
Гордостта в света става причина за всичкото падение на хората.
Болните са аристократи. Сега болестта е едно средство. Когато човек искат да го смирят, пращат му болест. Има нещо по-страшно от злото. Това е човешката гордост.
Гордостта в света става причина за всичкото падение на хората.
Някой човек седи и се изправя, че иска да заповядва на човека, като върви. По-неустойчива машина от човешкото тяло няма. Трябва да имаш отличен ум и сърце, за да можеш да запазиш своето равновесие. Докато ти мислиш, можеш да ходиш; щом престанеш да мислиш, падаш на земята. Докато сърцето е топло, ти ще ходиш изправен; щом сърцето истине, ще останеш на едно място.
към беседата >>
Мислят си: Какво ли е донесъл царят?
12 години отсъствувал. Връща се в царството си. Дошъл указ, че царят се връща. Като дошъл той дал угощение на министрите си, един банкет. За всичките имало подаръци под големи похлупаци.
Мислят си: Какво ли е донесъл царят?
Дават подаръците и 12-те министри намерили ония подаръци, които дали на царя.
към беседата >>
Някой човек седи и се изправя, че иска да заповядва на човека, като върви.
Сега болестта е едно средство. Когато човек искат да го смирят, пращат му болест. Има нещо по-страшно от злото. Това е човешката гордост. Гордостта в света става причина за всичкото падение на хората.
Някой човек седи и се изправя, че иска да заповядва на човека, като върви.
По-неустойчива машина от човешкото тяло няма. Трябва да имаш отличен ум и сърце, за да можеш да запазиш своето равновесие. Докато ти мислиш, можеш да ходиш; щом престанеш да мислиш, падаш на земята. Докато сърцето е топло, ти ще ходиш изправен; щом сърцето истине, ще останеш на едно място.
към беседата >>
Дават подаръците и 12-те министри намерили ония подаръци, които дали на царя.
Връща се в царството си. Дошъл указ, че царят се връща. Като дошъл той дал угощение на министрите си, един банкет. За всичките имало подаръци под големи похлупаци. Мислят си: Какво ли е донесъл царят?
Дават подаръците и 12-те министри намерили ония подаръци, които дали на царя.
към беседата >>
По-неустойчива машина от човешкото тяло няма.
Когато човек искат да го смирят, пращат му болест. Има нещо по-страшно от злото. Това е човешката гордост. Гордостта в света става причина за всичкото падение на хората. Някой човек седи и се изправя, че иска да заповядва на човека, като върви.
По-неустойчива машина от човешкото тяло няма.
Трябва да имаш отличен ум и сърце, за да можеш да запазиш своето равновесие. Докато ти мислиш, можеш да ходиш; щом престанеш да мислиш, падаш на земята. Докато сърцето е топло, ти ще ходиш изправен; щом сърцето истине, ще останеш на едно място.
към беседата >>
Та един ден, когато Господ даде угощение, всички ще намерите подаръците, които сте дали.
Та един ден, когато Господ даде угощение, всички ще намерите подаръците, които сте дали.
Когато Господ дойде при вас, дайте Му най-хубавото, което имате в дома си, за да го благослови.
към беседата >>
Трябва да имаш отличен ум и сърце, за да можеш да запазиш своето равновесие.
Има нещо по-страшно от злото. Това е човешката гордост. Гордостта в света става причина за всичкото падение на хората. Някой човек седи и се изправя, че иска да заповядва на човека, като върви. По-неустойчива машина от човешкото тяло няма.
Трябва да имаш отличен ум и сърце, за да можеш да запазиш своето равновесие.
Докато ти мислиш, можеш да ходиш; щом престанеш да мислиш, падаш на земята. Докато сърцето е топло, ти ще ходиш изправен; щом сърцето истине, ще останеш на едно място.
към беседата >>
Когато Господ дойде при вас, дайте Му най-хубавото, което имате в дома си, за да го благослови.
Та един ден, когато Господ даде угощение, всички ще намерите подаръците, които сте дали.
Когато Господ дойде при вас, дайте Му най-хубавото, което имате в дома си, за да го благослови.
към беседата >>
Докато ти мислиш, можеш да ходиш; щом престанеш да мислиш, падаш на земята.
Това е човешката гордост. Гордостта в света става причина за всичкото падение на хората. Някой човек седи и се изправя, че иска да заповядва на човека, като върви. По-неустойчива машина от човешкото тяло няма. Трябва да имаш отличен ум и сърце, за да можеш да запазиш своето равновесие.
Докато ти мислиш, можеш да ходиш; щом престанеш да мислиш, падаш на земята.
Докато сърцето е топло, ти ще ходиш изправен; щом сърцето истине, ще останеш на едно място.
към беседата >>
Хранете в себе си най-хубавите мисли и най-хубавите чувства.
Хранете в себе си най-хубавите мисли и най-хубавите чувства.
Бъдете верни на себе си и верни на Онзи, който живее във вас.
към беседата >>
Докато сърцето е топло, ти ще ходиш изправен; щом сърцето истине, ще останеш на едно място.
Гордостта в света става причина за всичкото падение на хората. Някой човек седи и се изправя, че иска да заповядва на човека, като върви. По-неустойчива машина от човешкото тяло няма. Трябва да имаш отличен ум и сърце, за да можеш да запазиш своето равновесие. Докато ти мислиш, можеш да ходиш; щом престанеш да мислиш, падаш на земята.
Докато сърцето е топло, ти ще ходиш изправен; щом сърцето истине, ще останеш на едно място.
към беседата >>
Бъдете верни на себе си и верни на Онзи, който живее във вас.
Хранете в себе си най-хубавите мисли и най-хубавите чувства.
Бъдете верни на себе си и верни на Онзи, който живее във вас.
към беседата >>
Сега учените хора искат да направят накои машини да се движат не по две релси, но по една релса.
Сега учените хора искат да направят накои машини да се движат не по две релси, но по една релса.
Когато Господ направи света, по две релси го направи – по релсата на ума и по релсата на сърцето, по тия две релси да върви. Сега учените хора искат да направят по една релса да се движи – по човешката воля. То е най-опасно по една релса. По една релса може да пътува един влак. Докато един влак върви, една топка се държи – като спре влакът, топката се преобърне.
към беседата >>
Когато Господ направи света, по две релси го направи – по релсата на ума и по релсата на сърцето, по тия две релси да върви.
Сега учените хора искат да направят накои машини да се движат не по две релси, но по една релса.
Когато Господ направи света, по две релси го направи – по релсата на ума и по релсата на сърцето, по тия две релси да върви.
Сега учените хора искат да направят по една релса да се движи – по човешката воля. То е най-опасно по една релса. По една релса може да пътува един влак. Докато един влак върви, една топка се държи – като спре влакът, топката се преобърне. И човешката мисъл докато работи, човек може да се движи.
към беседата >>
Сега учените хора искат да направят по една релса да се движи – по човешката воля.
Сега учените хора искат да направят накои машини да се движат не по две релси, но по една релса. Когато Господ направи света, по две релси го направи – по релсата на ума и по релсата на сърцето, по тия две релси да върви.
Сега учените хора искат да направят по една релса да се движи – по човешката воля.
То е най-опасно по една релса. По една релса може да пътува един влак. Докато един влак върви, една топка се държи – като спре влакът, топката се преобърне. И човешката мисъл докато работи, човек може да се движи. Щом престане да мисли, той веднага се препъне и падне.
към беседата >>
То е най-опасно по една релса.
Сега учените хора искат да направят накои машини да се движат не по две релси, но по една релса. Когато Господ направи света, по две релси го направи – по релсата на ума и по релсата на сърцето, по тия две релси да върви. Сега учените хора искат да направят по една релса да се движи – по човешката воля.
То е най-опасно по една релса.
По една релса може да пътува един влак. Докато един влак върви, една топка се държи – като спре влакът, топката се преобърне. И човешката мисъл докато работи, човек може да се движи. Щом престане да мисли, той веднага се препъне и падне. Казва: Вече не държи силата ми.
към беседата >>
По една релса може да пътува един влак.
Сега учените хора искат да направят накои машини да се движат не по две релси, но по една релса. Когато Господ направи света, по две релси го направи – по релсата на ума и по релсата на сърцето, по тия две релси да върви. Сега учените хора искат да направят по една релса да се движи – по човешката воля. То е най-опасно по една релса.
По една релса може да пътува един влак.
Докато един влак върви, една топка се държи – като спре влакът, топката се преобърне. И човешката мисъл докато работи, човек може да се движи. Щом престане да мисли, той веднага се препъне и падне. Казва: Вече не държи силата ми. Аз засягам тия въпроси, понеже те са свързани със здравето на човека.
към беседата >>
Докато един влак върви, една топка се държи – като спре влакът, топката се преобърне.
Сега учените хора искат да направят накои машини да се движат не по две релси, но по една релса. Когато Господ направи света, по две релси го направи – по релсата на ума и по релсата на сърцето, по тия две релси да върви. Сега учените хора искат да направят по една релса да се движи – по човешката воля. То е най-опасно по една релса. По една релса може да пътува един влак.
Докато един влак върви, една топка се държи – като спре влакът, топката се преобърне.
И човешката мисъл докато работи, човек може да се движи. Щом престане да мисли, той веднага се препъне и падне. Казва: Вече не държи силата ми. Аз засягам тия въпроси, понеже те са свързани със здравето на човека. Човек не може да бъде здрав, ако той не мисли.
към беседата >>
И човешката мисъл докато работи, човек може да се движи.
Когато Господ направи света, по две релси го направи – по релсата на ума и по релсата на сърцето, по тия две релси да върви. Сега учените хора искат да направят по една релса да се движи – по човешката воля. То е най-опасно по една релса. По една релса може да пътува един влак. Докато един влак върви, една топка се държи – като спре влакът, топката се преобърне.
И човешката мисъл докато работи, човек може да се движи.
Щом престане да мисли, той веднага се препъне и падне. Казва: Вече не държи силата ми. Аз засягам тия въпроси, понеже те са свързани със здравето на човека. Човек не може да бъде здрав, ако той не мисли. Човек не може да бъде здрав, ако той не чувствува правилно.
към беседата >>
Щом престане да мисли, той веднага се препъне и падне.
Сега учените хора искат да направят по една релса да се движи – по човешката воля. То е най-опасно по една релса. По една релса може да пътува един влак. Докато един влак върви, една топка се държи – като спре влакът, топката се преобърне. И човешката мисъл докато работи, човек може да се движи.
Щом престане да мисли, той веднага се препъне и падне.
Казва: Вече не държи силата ми. Аз засягам тия въпроси, понеже те са свързани със здравето на човека. Човек не може да бъде здрав, ако той не мисли. Човек не може да бъде здрав, ако той не чувствува правилно. И най-първо трябва да приложи своята мисъл в сърцето си и своите чувства в ума си.
към беседата >>
Казва: Вече не държи силата ми.
То е най-опасно по една релса. По една релса може да пътува един влак. Докато един влак върви, една топка се държи – като спре влакът, топката се преобърне. И човешката мисъл докато работи, човек може да се движи. Щом престане да мисли, той веднага се препъне и падне.
Казва: Вече не държи силата ми.
Аз засягам тия въпроси, понеже те са свързани със здравето на човека. Човек не може да бъде здрав, ако той не мисли. Човек не може да бъде здрав, ако той не чувствува правилно. И най-първо трябва да приложи своята мисъл в сърцето си и своите чувства в ума си. „Мъжки и женски пол.“ Мисълта може да се приложи само в сърцето и чувството може да се приложи в мисълта.
към беседата >>
Аз засягам тия въпроси, понеже те са свързани със здравето на човека.
По една релса може да пътува един влак. Докато един влак върви, една топка се държи – като спре влакът, топката се преобърне. И човешката мисъл докато работи, човек може да се движи. Щом престане да мисли, той веднага се препъне и падне. Казва: Вече не държи силата ми.
Аз засягам тия въпроси, понеже те са свързани със здравето на човека.
Човек не може да бъде здрав, ако той не мисли. Човек не може да бъде здрав, ако той не чувствува правилно. И най-първо трябва да приложи своята мисъл в сърцето си и своите чувства в ума си. „Мъжки и женски пол.“ Мисълта може да се приложи само в сърцето и чувството може да се приложи в мисълта. Туй сега хората на новите поколения трябва да го учат.
към беседата >>
Човек не може да бъде здрав, ако той не мисли.
Докато един влак върви, една топка се държи – като спре влакът, топката се преобърне. И човешката мисъл докато работи, човек може да се движи. Щом престане да мисли, той веднага се препъне и падне. Казва: Вече не държи силата ми. Аз засягам тия въпроси, понеже те са свързани със здравето на човека.
Човек не може да бъде здрав, ако той не мисли.
Човек не може да бъде здрав, ако той не чувствува правилно. И най-първо трябва да приложи своята мисъл в сърцето си и своите чувства в ума си. „Мъжки и женски пол.“ Мисълта може да се приложи само в сърцето и чувството може да се приложи в мисълта. Туй сега хората на новите поколения трябва да го учат. Някой път ние сме недоволни от онова, което имаме.
към беседата >>
Човек не може да бъде здрав, ако той не чувствува правилно.
И човешката мисъл докато работи, човек може да се движи. Щом престане да мисли, той веднага се препъне и падне. Казва: Вече не държи силата ми. Аз засягам тия въпроси, понеже те са свързани със здравето на човека. Човек не може да бъде здрав, ако той не мисли.
Човек не може да бъде здрав, ако той не чувствува правилно.
И най-първо трябва да приложи своята мисъл в сърцето си и своите чувства в ума си. „Мъжки и женски пол.“ Мисълта може да се приложи само в сърцето и чувството може да се приложи в мисълта. Туй сега хората на новите поколения трябва да го учат. Някой път ние сме недоволни от онова, което имаме. Че животът седи в дишането.
към беседата >>
И най-първо трябва да приложи своята мисъл в сърцето си и своите чувства в ума си.
Щом престане да мисли, той веднага се препъне и падне. Казва: Вече не държи силата ми. Аз засягам тия въпроси, понеже те са свързани със здравето на човека. Човек не може да бъде здрав, ако той не мисли. Човек не може да бъде здрав, ако той не чувствува правилно.
И най-първо трябва да приложи своята мисъл в сърцето си и своите чувства в ума си.
„Мъжки и женски пол.“ Мисълта може да се приложи само в сърцето и чувството може да се приложи в мисълта. Туй сега хората на новите поколения трябва да го учат. Някой път ние сме недоволни от онова, което имаме. Че животът седи в дишането.
към беседата >>
„Мъжки и женски пол.“ Мисълта може да се приложи само в сърцето и чувството може да се приложи в мисълта.
Казва: Вече не държи силата ми. Аз засягам тия въпроси, понеже те са свързани със здравето на човека. Човек не може да бъде здрав, ако той не мисли. Човек не може да бъде здрав, ако той не чувствува правилно. И най-първо трябва да приложи своята мисъл в сърцето си и своите чувства в ума си.
„Мъжки и женски пол.“ Мисълта може да се приложи само в сърцето и чувството може да се приложи в мисълта.
Туй сега хората на новите поколения трябва да го учат. Някой път ние сме недоволни от онова, което имаме. Че животът седи в дишането.
към беседата >>
Туй сега хората на новите поколения трябва да го учат.
Аз засягам тия въпроси, понеже те са свързани със здравето на човека. Човек не може да бъде здрав, ако той не мисли. Човек не може да бъде здрав, ако той не чувствува правилно. И най-първо трябва да приложи своята мисъл в сърцето си и своите чувства в ума си. „Мъжки и женски пол.“ Мисълта може да се приложи само в сърцето и чувството може да се приложи в мисълта.
Туй сега хората на новите поколения трябва да го учат.
Някой път ние сме недоволни от онова, което имаме. Че животът седи в дишането.
към беседата >>
Някой път ние сме недоволни от онова, което имаме.
Човек не може да бъде здрав, ако той не мисли. Човек не може да бъде здрав, ако той не чувствува правилно. И най-първо трябва да приложи своята мисъл в сърцето си и своите чувства в ума си. „Мъжки и женски пол.“ Мисълта може да се приложи само в сърцето и чувството може да се приложи в мисълта. Туй сега хората на новите поколения трябва да го учат.
Някой път ние сме недоволни от онова, което имаме.
Че животът седи в дишането.
към беседата >>
Че животът седи в дишането.
Човек не може да бъде здрав, ако той не чувствува правилно. И най-първо трябва да приложи своята мисъл в сърцето си и своите чувства в ума си. „Мъжки и женски пол.“ Мисълта може да се приложи само в сърцето и чувството може да се приложи в мисълта. Туй сега хората на новите поколения трябва да го учат. Някой път ние сме недоволни от онова, което имаме.
Че животът седи в дишането.
към беседата >>
Най-първо ти като станеш сутрин, ти дишаш, и в дишането какво ще приемеш от Бога?
Най-първо ти като станеш сутрин, ти дишаш, и в дишането какво ще приемеш от Бога?
Какво ще добиеш? Всякога, когато човек дава толкоз, колкото приема, той е здрав. Щом престане да дава или дава по-малко, той се разболява. Щом дава по-малко и взема повече, пак се разболява. Значи природата не обича лакомия.
към беседата >>
Какво ще добиеш?
Най-първо ти като станеш сутрин, ти дишаш, и в дишането какво ще приемеш от Бога?
Какво ще добиеш?
Всякога, когато човек дава толкоз, колкото приема, той е здрав. Щом престане да дава или дава по-малко, той се разболява. Щом дава по-малко и взема повече, пак се разболява. Значи природата не обича лакомия. Някои хора са лакоми в умствено отношение, те искат да знаят всичко.
към беседата >>
Всякога, когато човек дава толкоз, колкото приема, той е здрав.
Най-първо ти като станеш сутрин, ти дишаш, и в дишането какво ще приемеш от Бога? Какво ще добиеш?
Всякога, когато човек дава толкоз, колкото приема, той е здрав.
Щом престане да дава или дава по-малко, той се разболява. Щом дава по-малко и взема повече, пак се разболява. Значи природата не обича лакомия. Някои хора са лакоми в умствено отношение, те искат да знаят всичко. Хората, ако всичко знаеха, какво щяха да направят?
към беседата >>
Щом престане да дава или дава по-малко, той се разболява.
Най-първо ти като станеш сутрин, ти дишаш, и в дишането какво ще приемеш от Бога? Какво ще добиеш? Всякога, когато човек дава толкоз, колкото приема, той е здрав.
Щом престане да дава или дава по-малко, той се разболява.
Щом дава по-малко и взема повече, пак се разболява. Значи природата не обича лакомия. Някои хора са лакоми в умствено отношение, те искат да знаят всичко. Хората, ако всичко знаеха, какво щяха да направят? Да допуснем, че всичките хора всичко знаеха – какво отношение щеше да има между хората?
към беседата >>
Щом дава по-малко и взема повече, пак се разболява.
Най-първо ти като станеш сутрин, ти дишаш, и в дишането какво ще приемеш от Бога? Какво ще добиеш? Всякога, когато човек дава толкоз, колкото приема, той е здрав. Щом престане да дава или дава по-малко, той се разболява.
Щом дава по-малко и взема повече, пак се разболява.
Значи природата не обича лакомия. Някои хора са лакоми в умствено отношение, те искат да знаят всичко. Хората, ако всичко знаеха, какво щяха да направят? Да допуснем, че всичките хора всичко знаеха – какво отношение щеше да има между хората? Може да остане да мислите върху туй.
към беседата >>
Значи природата не обича лакомия.
Най-първо ти като станеш сутрин, ти дишаш, и в дишането какво ще приемеш от Бога? Какво ще добиеш? Всякога, когато човек дава толкоз, колкото приема, той е здрав. Щом престане да дава или дава по-малко, той се разболява. Щом дава по-малко и взема повече, пак се разболява.
Значи природата не обича лакомия.
Някои хора са лакоми в умствено отношение, те искат да знаят всичко. Хората, ако всичко знаеха, какво щяха да направят? Да допуснем, че всичките хора всичко знаеха – какво отношение щеше да има между хората? Може да остане да мислите върху туй. То е философски стремеж, то е нещо невъзможно.
към беседата >>
Някои хора са лакоми в умствено отношение, те искат да знаят всичко.
Какво ще добиеш? Всякога, когато човек дава толкоз, колкото приема, той е здрав. Щом престане да дава или дава по-малко, той се разболява. Щом дава по-малко и взема повече, пак се разболява. Значи природата не обича лакомия.
Някои хора са лакоми в умствено отношение, те искат да знаят всичко.
Хората, ако всичко знаеха, какво щяха да направят? Да допуснем, че всичките хора всичко знаеха – какво отношение щеше да има между хората? Може да остане да мислите върху туй. То е философски стремеж, то е нещо невъзможно. Невъзможно е органите на тялото всеки да бъде еднакво голям, колкото тялото и силен колкото тялото.
към беседата >>
Хората, ако всичко знаеха, какво щяха да направят?
Всякога, когато човек дава толкоз, колкото приема, той е здрав. Щом престане да дава или дава по-малко, той се разболява. Щом дава по-малко и взема повече, пак се разболява. Значи природата не обича лакомия. Някои хора са лакоми в умствено отношение, те искат да знаят всичко.
Хората, ако всичко знаеха, какво щяха да направят?
Да допуснем, че всичките хора всичко знаеха – какво отношение щеше да има между хората? Може да остане да мислите върху туй. То е философски стремеж, то е нещо невъзможно. Невъзможно е органите на тялото всеки да бъде еднакво голям, колкото тялото и силен колкото тялото. Ако главата стане колкото тялото, де ще бъде тялото?
към беседата >>
Да допуснем, че всичките хора всичко знаеха – какво отношение щеше да има между хората?
Щом престане да дава или дава по-малко, той се разболява. Щом дава по-малко и взема повече, пак се разболява. Значи природата не обича лакомия. Някои хора са лакоми в умствено отношение, те искат да знаят всичко. Хората, ако всичко знаеха, какво щяха да направят?
Да допуснем, че всичките хора всичко знаеха – какво отношение щеше да има между хората?
Може да остане да мислите върху туй. То е философски стремеж, то е нещо невъзможно. Невъзможно е органите на тялото всеки да бъде еднакво голям, колкото тялото и силен колкото тялото. Ако главата стане колкото тялото, де ще бъде тялото? Ако ръката стане толкоз голяма, колкото тялото, къде ще бъде тялото?
към беседата >>
Може да остане да мислите върху туй.
Щом дава по-малко и взема повече, пак се разболява. Значи природата не обича лакомия. Някои хора са лакоми в умствено отношение, те искат да знаят всичко. Хората, ако всичко знаеха, какво щяха да направят? Да допуснем, че всичките хора всичко знаеха – какво отношение щеше да има между хората?
Може да остане да мислите върху туй.
То е философски стремеж, то е нещо невъзможно. Невъзможно е органите на тялото всеки да бъде еднакво голям, колкото тялото и силен колкото тялото. Ако главата стане колкото тялото, де ще бъде тялото? Ако ръката стане толкоз голяма, колкото тялото, къде ще бъде тялото? Всички удове всякога ще бъдат по-малки от колкото тялото.
към беседата >>
То е философски стремеж, то е нещо невъзможно.
Значи природата не обича лакомия. Някои хора са лакоми в умствено отношение, те искат да знаят всичко. Хората, ако всичко знаеха, какво щяха да направят? Да допуснем, че всичките хора всичко знаеха – какво отношение щеше да има между хората? Може да остане да мислите върху туй.
То е философски стремеж, то е нещо невъзможно.
Невъзможно е органите на тялото всеки да бъде еднакво голям, колкото тялото и силен колкото тялото. Ако главата стане колкото тялото, де ще бъде тялото? Ако ръката стане толкоз голяма, колкото тялото, къде ще бъде тялото? Всички удове всякога ще бъдат по-малки от колкото тялото. Вие искате вътре в Божествения свят, както Бог направил света, да измени реда на нещата, да направите ръката по-голяма, отколкото трябва.
към беседата >>
Невъзможно е органите на тялото всеки да бъде еднакво голям, колкото тялото и силен колкото тялото.
Някои хора са лакоми в умствено отношение, те искат да знаят всичко. Хората, ако всичко знаеха, какво щяха да направят? Да допуснем, че всичките хора всичко знаеха – какво отношение щеше да има между хората? Може да остане да мислите върху туй. То е философски стремеж, то е нещо невъзможно.
Невъзможно е органите на тялото всеки да бъде еднакво голям, колкото тялото и силен колкото тялото.
Ако главата стане колкото тялото, де ще бъде тялото? Ако ръката стане толкоз голяма, колкото тялото, къде ще бъде тялото? Всички удове всякога ще бъдат по-малки от колкото тялото. Вие искате вътре в Божествения свят, както Бог направил света, да измени реда на нещата, да направите ръката по-голяма, отколкото трябва. Защо ви е една голяма ръка, или защо ви е една голяма глава?
към беседата >>
Ако главата стане колкото тялото, де ще бъде тялото?
Хората, ако всичко знаеха, какво щяха да направят? Да допуснем, че всичките хора всичко знаеха – какво отношение щеше да има между хората? Може да остане да мислите върху туй. То е философски стремеж, то е нещо невъзможно. Невъзможно е органите на тялото всеки да бъде еднакво голям, колкото тялото и силен колкото тялото.
Ако главата стане колкото тялото, де ще бъде тялото?
Ако ръката стане толкоз голяма, колкото тялото, къде ще бъде тялото? Всички удове всякога ще бъдат по-малки от колкото тялото. Вие искате вътре в Божествения свят, както Бог направил света, да измени реда на нещата, да направите ръката по-голяма, отколкото трябва. Защо ви е една голяма ръка, или защо ви е една голяма глава? Не главата да бъде малка, не да турим една комарска глава на човешкото тяло.
към беседата >>
Ако ръката стане толкоз голяма, колкото тялото, къде ще бъде тялото?
Да допуснем, че всичките хора всичко знаеха – какво отношение щеше да има между хората? Може да остане да мислите върху туй. То е философски стремеж, то е нещо невъзможно. Невъзможно е органите на тялото всеки да бъде еднакво голям, колкото тялото и силен колкото тялото. Ако главата стане колкото тялото, де ще бъде тялото?
Ако ръката стане толкоз голяма, колкото тялото, къде ще бъде тялото?
Всички удове всякога ще бъдат по-малки от колкото тялото. Вие искате вътре в Божествения свят, както Бог направил света, да измени реда на нещата, да направите ръката по-голяма, отколкото трябва. Защо ви е една голяма ръка, или защо ви е една голяма глава? Не главата да бъде малка, не да турим една комарска глава на човешкото тяло.
към беседата >>
Всички удове всякога ще бъдат по-малки от колкото тялото.
Може да остане да мислите върху туй. То е философски стремеж, то е нещо невъзможно. Невъзможно е органите на тялото всеки да бъде еднакво голям, колкото тялото и силен колкото тялото. Ако главата стане колкото тялото, де ще бъде тялото? Ако ръката стане толкоз голяма, колкото тялото, къде ще бъде тялото?
Всички удове всякога ще бъдат по-малки от колкото тялото.
Вие искате вътре в Божествения свят, както Бог направил света, да измени реда на нещата, да направите ръката по-голяма, отколкото трябва. Защо ви е една голяма ръка, или защо ви е една голяма глава? Не главата да бъде малка, не да турим една комарска глава на човешкото тяло.
към беседата >>
Вие искате вътре в Божествения свят, както Бог направил света, да измени реда на нещата, да направите ръката по-голяма, отколкото трябва.
То е философски стремеж, то е нещо невъзможно. Невъзможно е органите на тялото всеки да бъде еднакво голям, колкото тялото и силен колкото тялото. Ако главата стане колкото тялото, де ще бъде тялото? Ако ръката стане толкоз голяма, колкото тялото, къде ще бъде тялото? Всички удове всякога ще бъдат по-малки от колкото тялото.
Вие искате вътре в Божествения свят, както Бог направил света, да измени реда на нещата, да направите ръката по-голяма, отколкото трябва.
Защо ви е една голяма ръка, или защо ви е една голяма глава? Не главата да бъде малка, не да турим една комарска глава на човешкото тяло.
към беседата >>
Защо ви е една голяма ръка, или защо ви е една голяма глава?
Невъзможно е органите на тялото всеки да бъде еднакво голям, колкото тялото и силен колкото тялото. Ако главата стане колкото тялото, де ще бъде тялото? Ако ръката стане толкоз голяма, колкото тялото, къде ще бъде тялото? Всички удове всякога ще бъдат по-малки от колкото тялото. Вие искате вътре в Божествения свят, както Бог направил света, да измени реда на нещата, да направите ръката по-голяма, отколкото трябва.
Защо ви е една голяма ръка, или защо ви е една голяма глава?
Не главата да бъде малка, не да турим една комарска глава на човешкото тяло.
към беседата >>
Не главата да бъде малка, не да турим една комарска глава на човешкото тяло.
Ако главата стане колкото тялото, де ще бъде тялото? Ако ръката стане толкоз голяма, колкото тялото, къде ще бъде тялото? Всички удове всякога ще бъдат по-малки от колкото тялото. Вие искате вътре в Божествения свят, както Бог направил света, да измени реда на нещата, да направите ръката по-голяма, отколкото трябва. Защо ви е една голяма ръка, или защо ви е една голяма глава?
Не главата да бъде малка, не да турим една комарска глава на човешкото тяло.
към беседата >>
Сега проповядвам едно учение на хората, че като идат в оня свят, там да се поправят.
Сега проповядвам едно учение на хората, че като идат в оня свят, там да се поправят.
Кой е оня свят? То е утрешния ден. Че вие мислите за днешния ден. Днешният ден разрешава въпроса. Днешният ден ще реши утрешния ден.
към беседата >>
Кой е оня свят?
Сега проповядвам едно учение на хората, че като идат в оня свят, там да се поправят.
Кой е оня свят?
То е утрешния ден. Че вие мислите за днешния ден. Днешният ден разрешава въпроса. Днешният ден ще реши утрешния ден. Днешните мисли друго разрешават.
към беседата >>
То е утрешния ден.
Сега проповядвам едно учение на хората, че като идат в оня свят, там да се поправят. Кой е оня свят?
То е утрешния ден.
Че вие мислите за днешния ден. Днешният ден разрешава въпроса. Днешният ден ще реши утрешния ден. Днешните мисли друго разрешават. Вие мислите, че като идете в оня свят, ще намерите Христа.
към беседата >>
Че вие мислите за днешния ден.
Сега проповядвам едно учение на хората, че като идат в оня свят, там да се поправят. Кой е оня свят? То е утрешния ден.
Че вие мислите за днешния ден.
Днешният ден разрешава въпроса. Днешният ден ще реши утрешния ден. Днешните мисли друго разрешават. Вие мислите, че като идете в оня свят, ще намерите Христа. И мислите, че Христос ще ви приеме.
към беседата >>
Днешният ден разрешава въпроса.
Сега проповядвам едно учение на хората, че като идат в оня свят, там да се поправят. Кой е оня свят? То е утрешния ден. Че вие мислите за днешния ден.
Днешният ден разрешава въпроса.
Днешният ден ще реши утрешния ден. Днешните мисли друго разрешават. Вие мислите, че като идете в оня свят, ще намерите Христа. И мислите, че Христос ще ви приеме. То е смешна идея.
към беседата >>
Днешният ден ще реши утрешния ден.
Сега проповядвам едно учение на хората, че като идат в оня свят, там да се поправят. Кой е оня свят? То е утрешния ден. Че вие мислите за днешния ден. Днешният ден разрешава въпроса.
Днешният ден ще реши утрешния ден.
Днешните мисли друго разрешават. Вие мислите, че като идете в оня свят, ще намерите Христа. И мислите, че Христос ще ви приеме. То е смешна идея. Колко пъти Христос е идвал във вашия дом и вие не сте го познали?
към беседата >>
Днешните мисли друго разрешават.
Кой е оня свят? То е утрешния ден. Че вие мислите за днешния ден. Днешният ден разрешава въпроса. Днешният ден ще реши утрешния ден.
Днешните мисли друго разрешават.
Вие мислите, че като идете в оня свят, ще намерите Христа. И мислите, че Христос ще ви приеме. То е смешна идея. Колко пъти Христос е идвал във вашия дом и вие не сте го познали? Много пъти е идвал и вие не сте Го познали.
към беседата >>
Вие мислите, че като идете в оня свят, ще намерите Христа.
То е утрешния ден. Че вие мислите за днешния ден. Днешният ден разрешава въпроса. Днешният ден ще реши утрешния ден. Днешните мисли друго разрешават.
Вие мислите, че като идете в оня свят, ще намерите Христа.
И мислите, че Христос ще ви приеме. То е смешна идея. Колко пъти Христос е идвал във вашия дом и вие не сте го познали? Много пъти е идвал и вие не сте Го познали. Не сте Го приели.
към беседата >>
И мислите, че Христос ще ви приеме.
Че вие мислите за днешния ден. Днешният ден разрешава въпроса. Днешният ден ще реши утрешния ден. Днешните мисли друго разрешават. Вие мислите, че като идете в оня свят, ще намерите Христа.
И мислите, че Христос ще ви приеме.
То е смешна идея. Колко пъти Христос е идвал във вашия дом и вие не сте го познали? Много пъти е идвал и вие не сте Го познали. Не сте Го приели. Вие си въобразявате, да Го срещнете и да Му кажете, колко сте страдал.
към беседата >>
То е смешна идея.
Днешният ден разрешава въпроса. Днешният ден ще реши утрешния ден. Днешните мисли друго разрешават. Вие мислите, че като идете в оня свят, ще намерите Христа. И мислите, че Христос ще ви приеме.
То е смешна идея.
Колко пъти Христос е идвал във вашия дом и вие не сте го познали? Много пъти е идвал и вие не сте Го познали. Не сте Го приели. Вие си въобразявате, да Го срещнете и да Му кажете, колко сте страдал. Той участвува във всичките ви страдания, даже страда повече, отколкото вие страдате.
към беседата >>
Колко пъти Христос е идвал във вашия дом и вие не сте го познали?
Днешният ден ще реши утрешния ден. Днешните мисли друго разрешават. Вие мислите, че като идете в оня свят, ще намерите Христа. И мислите, че Христос ще ви приеме. То е смешна идея.
Колко пъти Христос е идвал във вашия дом и вие не сте го познали?
Много пъти е идвал и вие не сте Го познали. Не сте Го приели. Вие си въобразявате, да Го срещнете и да Му кажете, колко сте страдал. Той участвува във всичките ви страдания, даже страда повече, отколкото вие страдате. Вие ще му разправяте за вашето микроскопично страдание, много големи мъченици сте били.
към беседата >>
Много пъти е идвал и вие не сте Го познали.
Днешните мисли друго разрешават. Вие мислите, че като идете в оня свят, ще намерите Христа. И мислите, че Христос ще ви приеме. То е смешна идея. Колко пъти Христос е идвал във вашия дом и вие не сте го познали?
Много пъти е идвал и вие не сте Го познали.
Не сте Го приели. Вие си въобразявате, да Го срещнете и да Му кажете, колко сте страдал. Той участвува във всичките ви страдания, даже страда повече, отколкото вие страдате. Вие ще му разправяте за вашето микроскопично страдание, много големи мъченици сте били. Питам: Един съвременен проповедник, ако иде при Христа, какво ще му каже?
към беседата >>
Не сте Го приели.
Вие мислите, че като идете в оня свят, ще намерите Христа. И мислите, че Христос ще ви приеме. То е смешна идея. Колко пъти Христос е идвал във вашия дом и вие не сте го познали? Много пъти е идвал и вие не сте Го познали.
Не сте Го приели.
Вие си въобразявате, да Го срещнете и да Му кажете, колко сте страдал. Той участвува във всичките ви страдания, даже страда повече, отколкото вие страдате. Вие ще му разправяте за вашето микроскопично страдание, много големи мъченици сте били. Питам: Един съвременен проповедник, ако иде при Христа, какво ще му каже? Най-новите теории, какво хората мислят.
към беседата >>
Вие си въобразявате, да Го срещнете и да Му кажете, колко сте страдал.
И мислите, че Христос ще ви приеме. То е смешна идея. Колко пъти Христос е идвал във вашия дом и вие не сте го познали? Много пъти е идвал и вие не сте Го познали. Не сте Го приели.
Вие си въобразявате, да Го срещнете и да Му кажете, колко сте страдал.
Той участвува във всичките ви страдания, даже страда повече, отколкото вие страдате. Вие ще му разправяте за вашето микроскопично страдание, много големи мъченици сте били. Питам: Един съвременен проповедник, ако иде при Христа, какво ще му каже? Най-новите теории, какво хората мислят. Христос от две хиляди години как работи, онзи е толкоз невежа!
към беседата >>
Той участвува във всичките ви страдания, даже страда повече, отколкото вие страдате.
То е смешна идея. Колко пъти Христос е идвал във вашия дом и вие не сте го познали? Много пъти е идвал и вие не сте Го познали. Не сте Го приели. Вие си въобразявате, да Го срещнете и да Му кажете, колко сте страдал.
Той участвува във всичките ви страдания, даже страда повече, отколкото вие страдате.
Вие ще му разправяте за вашето микроскопично страдание, много големи мъченици сте били. Питам: Един съвременен проповедник, ако иде при Христа, какво ще му каже? Най-новите теории, какво хората мислят. Христос от две хиляди години как работи, онзи е толкоз невежа! Две хиляди години се учи.
към беседата >>
Вие ще му разправяте за вашето микроскопично страдание, много големи мъченици сте били.
Колко пъти Христос е идвал във вашия дом и вие не сте го познали? Много пъти е идвал и вие не сте Го познали. Не сте Го приели. Вие си въобразявате, да Го срещнете и да Му кажете, колко сте страдал. Той участвува във всичките ви страдания, даже страда повече, отколкото вие страдате.
Вие ще му разправяте за вашето микроскопично страдание, много големи мъченици сте били.
Питам: Един съвременен проповедник, ако иде при Христа, какво ще му каже? Най-новите теории, какво хората мислят. Христос от две хиляди години как работи, онзи е толкоз невежа! Две хиляди години се учи. Той е научил толкоз!
към беседата >>
Питам: Един съвременен проповедник, ако иде при Христа, какво ще му каже?
Много пъти е идвал и вие не сте Го познали. Не сте Го приели. Вие си въобразявате, да Го срещнете и да Му кажете, колко сте страдал. Той участвува във всичките ви страдания, даже страда повече, отколкото вие страдате. Вие ще му разправяте за вашето микроскопично страдание, много големи мъченици сте били.
Питам: Един съвременен проповедник, ако иде при Христа, какво ще му каже?
Най-новите теории, какво хората мислят. Христос от две хиляди години как работи, онзи е толкоз невежа! Две хиляди години се учи. Той е научил толкоз! Проповедникът е едва на 40–50 години – иска да се сравнява с Христа, който две хиляди години е учил.
към беседата >>
Най-новите теории, какво хората мислят.
Не сте Го приели. Вие си въобразявате, да Го срещнете и да Му кажете, колко сте страдал. Той участвува във всичките ви страдания, даже страда повече, отколкото вие страдате. Вие ще му разправяте за вашето микроскопично страдание, много големи мъченици сте били. Питам: Един съвременен проповедник, ако иде при Христа, какво ще му каже?
Най-новите теории, какво хората мислят.
Христос от две хиляди години как работи, онзи е толкоз невежа! Две хиляди години се учи. Той е научил толкоз! Проповедникът е едва на 40–50 години – иска да се сравнява с Христа, който две хиляди години е учил. Казва: В твоето време хората бяха прости, ти не знаеш толкоз работи, колкото ние знаем.
към беседата >>
Христос от две хиляди години как работи, онзи е толкоз невежа!
Вие си въобразявате, да Го срещнете и да Му кажете, колко сте страдал. Той участвува във всичките ви страдания, даже страда повече, отколкото вие страдате. Вие ще му разправяте за вашето микроскопично страдание, много големи мъченици сте били. Питам: Един съвременен проповедник, ако иде при Христа, какво ще му каже? Най-новите теории, какво хората мислят.
Христос от две хиляди години как работи, онзи е толкоз невежа!
Две хиляди години се учи. Той е научил толкоз! Проповедникът е едва на 40–50 години – иска да се сравнява с Христа, който две хиляди години е учил. Казва: В твоето време хората бяха прости, ти не знаеш толкоз работи, колкото ние знаем. Сега вие по някой път, вие си представлявате някои неща не такива, каквито са.
към беседата >>
Две хиляди години се учи.
Той участвува във всичките ви страдания, даже страда повече, отколкото вие страдате. Вие ще му разправяте за вашето микроскопично страдание, много големи мъченици сте били. Питам: Един съвременен проповедник, ако иде при Христа, какво ще му каже? Най-новите теории, какво хората мислят. Христос от две хиляди години как работи, онзи е толкоз невежа!
Две хиляди години се учи.
Той е научил толкоз! Проповедникът е едва на 40–50 години – иска да се сравнява с Христа, който две хиляди години е учил. Казва: В твоето време хората бяха прости, ти не знаеш толкоз работи, колкото ние знаем. Сега вие по някой път, вие си представлявате някои неща не такива, каквито са. Не намирам някаква погрешка в това.
към беседата >>
Той е научил толкоз!
Вие ще му разправяте за вашето микроскопично страдание, много големи мъченици сте били. Питам: Един съвременен проповедник, ако иде при Христа, какво ще му каже? Най-новите теории, какво хората мислят. Христос от две хиляди години как работи, онзи е толкоз невежа! Две хиляди години се учи.
Той е научил толкоз!
Проповедникът е едва на 40–50 години – иска да се сравнява с Христа, който две хиляди години е учил. Казва: В твоето време хората бяха прости, ти не знаеш толкоз работи, колкото ние знаем. Сега вие по някой път, вие си представлявате някои неща не такива, каквито са. Не намирам някаква погрешка в това. Слънцето трябва да си го представим малко, за да бъде достъпно за нас.
към беседата >>
Проповедникът е едва на 40–50 години – иска да се сравнява с Христа, който две хиляди години е учил.
Питам: Един съвременен проповедник, ако иде при Христа, какво ще му каже? Най-новите теории, какво хората мислят. Христос от две хиляди години как работи, онзи е толкоз невежа! Две хиляди години се учи. Той е научил толкоз!
Проповедникът е едва на 40–50 години – иска да се сравнява с Христа, който две хиляди години е учил.
Казва: В твоето време хората бяха прости, ти не знаеш толкоз работи, колкото ние знаем. Сега вие по някой път, вие си представлявате някои неща не такива, каквито са. Не намирам някаква погрешка в това. Слънцето трябва да си го представим малко, за да бъде достъпно за нас. Слънцето навсякъде го представят малко, по книгите го представят като малка топка, че децата се радват на това слънце.
към беседата >>
Казва: В твоето време хората бяха прости, ти не знаеш толкоз работи, колкото ние знаем.
Най-новите теории, какво хората мислят. Христос от две хиляди години как работи, онзи е толкоз невежа! Две хиляди години се учи. Той е научил толкоз! Проповедникът е едва на 40–50 години – иска да се сравнява с Христа, който две хиляди години е учил.
Казва: В твоето време хората бяха прости, ти не знаеш толкоз работи, колкото ние знаем.
Сега вие по някой път, вие си представлявате някои неща не такива, каквито са. Не намирам някаква погрешка в това. Слънцето трябва да си го представим малко, за да бъде достъпно за нас. Слънцето навсякъде го представят малко, по книгите го представят като малка топка, че децата се радват на това слънце. Един човек, който не разбира, ще каже, че това е лъжа.
към беседата >>
Сега вие по някой път, вие си представлявате някои неща не такива, каквито са.
Христос от две хиляди години как работи, онзи е толкоз невежа! Две хиляди години се учи. Той е научил толкоз! Проповедникът е едва на 40–50 години – иска да се сравнява с Христа, който две хиляди години е учил. Казва: В твоето време хората бяха прости, ти не знаеш толкоз работи, колкото ние знаем.
Сега вие по някой път, вие си представлявате някои неща не такива, каквито са.
Не намирам някаква погрешка в това. Слънцето трябва да си го представим малко, за да бъде достъпно за нас. Слънцето навсякъде го представят малко, по книгите го представят като малка топка, че децата се радват на това слънце. Един човек, който не разбира, ще каже, че това е лъжа. Не е лъжа ни най-малко.
към беседата >>
Не намирам някаква погрешка в това.
Две хиляди години се учи. Той е научил толкоз! Проповедникът е едва на 40–50 години – иска да се сравнява с Христа, който две хиляди години е учил. Казва: В твоето време хората бяха прости, ти не знаеш толкоз работи, колкото ние знаем. Сега вие по някой път, вие си представлявате някои неща не такива, каквито са.
Не намирам някаква погрешка в това.
Слънцето трябва да си го представим малко, за да бъде достъпно за нас. Слънцето навсякъде го представят малко, по книгите го представят като малка топка, че децата се радват на това слънце. Един човек, който не разбира, ще каже, че това е лъжа. Не е лъжа ни най-малко. То е една истина, която се изявява на 92 милиона мили.
към беседата >>
Слънцето трябва да си го представим малко, за да бъде достъпно за нас.
Той е научил толкоз! Проповедникът е едва на 40–50 години – иска да се сравнява с Христа, който две хиляди години е учил. Казва: В твоето време хората бяха прости, ти не знаеш толкоз работи, колкото ние знаем. Сега вие по някой път, вие си представлявате някои неща не такива, каквито са. Не намирам някаква погрешка в това.
Слънцето трябва да си го представим малко, за да бъде достъпно за нас.
Слънцето навсякъде го представят малко, по книгите го представят като малка топка, че децата се радват на това слънце. Един човек, който не разбира, ще каже, че това е лъжа. Не е лъжа ни най-малко. То е една истина, която се изявява на 92 милиона мили. Туй положение на слънцето е вярно, само когато то се намира на 92 милиона мили.
към беседата >>
Слънцето навсякъде го представят малко, по книгите го представят като малка топка, че децата се радват на това слънце.
Проповедникът е едва на 40–50 години – иска да се сравнява с Христа, който две хиляди години е учил. Казва: В твоето време хората бяха прости, ти не знаеш толкоз работи, колкото ние знаем. Сега вие по някой път, вие си представлявате някои неща не такива, каквито са. Не намирам някаква погрешка в това. Слънцето трябва да си го представим малко, за да бъде достъпно за нас.
Слънцето навсякъде го представят малко, по книгите го представят като малка топка, че децата се радват на това слънце.
Един човек, който не разбира, ще каже, че това е лъжа. Не е лъжа ни най-малко. То е една истина, която се изявява на 92 милиона мили. Туй положение на слънцето е вярно, само когато то се намира на 92 милиона мили.
към беседата >>
Един човек, който не разбира, ще каже, че това е лъжа.
Казва: В твоето време хората бяха прости, ти не знаеш толкоз работи, колкото ние знаем. Сега вие по някой път, вие си представлявате някои неща не такива, каквито са. Не намирам някаква погрешка в това. Слънцето трябва да си го представим малко, за да бъде достъпно за нас. Слънцето навсякъде го представят малко, по книгите го представят като малка топка, че децата се радват на това слънце.
Един човек, който не разбира, ще каже, че това е лъжа.
Не е лъжа ни най-малко. То е една истина, която се изявява на 92 милиона мили. Туй положение на слънцето е вярно, само когато то се намира на 92 милиона мили.
към беседата >>
Не е лъжа ни най-малко.
Сега вие по някой път, вие си представлявате някои неща не такива, каквито са. Не намирам някаква погрешка в това. Слънцето трябва да си го представим малко, за да бъде достъпно за нас. Слънцето навсякъде го представят малко, по книгите го представят като малка топка, че децата се радват на това слънце. Един човек, който не разбира, ще каже, че това е лъжа.
Не е лъжа ни най-малко.
То е една истина, която се изявява на 92 милиона мили. Туй положение на слънцето е вярно, само когато то се намира на 92 милиона мили.
към беседата >>
То е една истина, която се изявява на 92 милиона мили.
Не намирам някаква погрешка в това. Слънцето трябва да си го представим малко, за да бъде достъпно за нас. Слънцето навсякъде го представят малко, по книгите го представят като малка топка, че децата се радват на това слънце. Един човек, който не разбира, ще каже, че това е лъжа. Не е лъжа ни най-малко.
То е една истина, която се изявява на 92 милиона мили.
Туй положение на слънцето е вярно, само когато то се намира на 92 милиона мили.
към беседата >>
Туй положение на слънцето е вярно, само когато то се намира на 92 милиона мили.
Слънцето трябва да си го представим малко, за да бъде достъпно за нас. Слънцето навсякъде го представят малко, по книгите го представят като малка топка, че децата се радват на това слънце. Един човек, който не разбира, ще каже, че това е лъжа. Не е лъжа ни най-малко. То е една истина, която се изявява на 92 милиона мили.
Туй положение на слънцето е вярно, само когато то се намира на 92 милиона мили.
към беседата >>
Ако се отдалечи, слънцето ще се намали още повече – ако се приближи, ще се увеличи.
Ако се отдалечи, слънцето ще се намали още повече – ако се приближи, ще се увеличи.
Ако се приближим при истината, ще се прояви по един начин, ако се отдалечаваш, ще се прояви по друг начин. Няма нищо лошо в това. То е една обстановка. И в живота ако във вас се намалява светлината, вие се отдалечавате от Бога; ако се увеличава светлината, вие се приближавате при Бога. Ако се намали топлината, чувствата ви отслабват.
към беседата >>
Ако се приближим при истината, ще се прояви по един начин, ако се отдалечаваш, ще се прояви по друг начин.
Ако се отдалечи, слънцето ще се намали още повече – ако се приближи, ще се увеличи.
Ако се приближим при истината, ще се прояви по един начин, ако се отдалечаваш, ще се прояви по друг начин.
Няма нищо лошо в това. То е една обстановка. И в живота ако във вас се намалява светлината, вие се отдалечавате от Бога; ако се увеличава светлината, вие се приближавате при Бога. Ако се намали топлината, чувствата ви отслабват. Казвате: Едно време какво беше в нашите сърца, а пък сега .
към беседата >>
Няма нищо лошо в това.
Ако се отдалечи, слънцето ще се намали още повече – ако се приближи, ще се увеличи. Ако се приближим при истината, ще се прояви по един начин, ако се отдалечаваш, ще се прояви по друг начин.
Няма нищо лошо в това.
То е една обстановка. И в живота ако във вас се намалява светлината, вие се отдалечавате от Бога; ако се увеличава светлината, вие се приближавате при Бога. Ако се намали топлината, чувствата ви отслабват. Казвате: Едно време какво беше в нашите сърца, а пък сега . В Откровението се казва: „Понеже нито си студен нито си топъл, а си хладен, ще те избълвам.“ Една храна, която е нездравословна, стомахът я изхвърля.
към беседата >>
То е една обстановка.
Ако се отдалечи, слънцето ще се намали още повече – ако се приближи, ще се увеличи. Ако се приближим при истината, ще се прояви по един начин, ако се отдалечаваш, ще се прояви по друг начин. Няма нищо лошо в това.
То е една обстановка.
И в живота ако във вас се намалява светлината, вие се отдалечавате от Бога; ако се увеличава светлината, вие се приближавате при Бога. Ако се намали топлината, чувствата ви отслабват. Казвате: Едно време какво беше в нашите сърца, а пък сега . В Откровението се казва: „Понеже нито си студен нито си топъл, а си хладен, ще те избълвам.“ Една храна, която е нездравословна, стомахът я изхвърля. Казва: Не искам да се занимавам с тази храна.
към беседата >>
И в живота ако във вас се намалява светлината, вие се отдалечавате от Бога; ако се увеличава светлината, вие се приближавате при Бога.
Ако се отдалечи, слънцето ще се намали още повече – ако се приближи, ще се увеличи. Ако се приближим при истината, ще се прояви по един начин, ако се отдалечаваш, ще се прояви по друг начин. Няма нищо лошо в това. То е една обстановка.
И в живота ако във вас се намалява светлината, вие се отдалечавате от Бога; ако се увеличава светлината, вие се приближавате при Бога.
Ако се намали топлината, чувствата ви отслабват. Казвате: Едно време какво беше в нашите сърца, а пък сега . В Откровението се казва: „Понеже нито си студен нито си топъл, а си хладен, ще те избълвам.“ Една храна, която е нездравословна, стомахът я изхвърля. Казва: Не искам да се занимавам с тази храна. Извън стомаха!
към беседата >>
Ако се намали топлината, чувствата ви отслабват.
Ако се отдалечи, слънцето ще се намали още повече – ако се приближи, ще се увеличи. Ако се приближим при истината, ще се прояви по един начин, ако се отдалечаваш, ще се прояви по друг начин. Няма нищо лошо в това. То е една обстановка. И в живота ако във вас се намалява светлината, вие се отдалечавате от Бога; ако се увеличава светлината, вие се приближавате при Бога.
Ако се намали топлината, чувствата ви отслабват.
Казвате: Едно време какво беше в нашите сърца, а пък сега . В Откровението се казва: „Понеже нито си студен нито си топъл, а си хладен, ще те избълвам.“ Една храна, която е нездравословна, стомахът я изхвърля. Казва: Не искам да се занимавам с тази храна. Извън стомаха! Всяка храна извън стомаха е изгубена.
към беседата >>
Казвате: Едно време какво беше в нашите сърца, а пък сега .
Ако се приближим при истината, ще се прояви по един начин, ако се отдалечаваш, ще се прояви по друг начин. Няма нищо лошо в това. То е една обстановка. И в живота ако във вас се намалява светлината, вие се отдалечавате от Бога; ако се увеличава светлината, вие се приближавате при Бога. Ако се намали топлината, чувствата ви отслабват.
Казвате: Едно време какво беше в нашите сърца, а пък сега .
В Откровението се казва: „Понеже нито си студен нито си топъл, а си хладен, ще те избълвам.“ Една храна, която е нездравословна, стомахът я изхвърля. Казва: Не искам да се занимавам с тази храна. Извън стомаха! Всяка храна извън стомаха е изгубена. Стомахът е много учен.
към беседата >>
В Откровението се казва: „Понеже нито си студен нито си топъл, а си хладен, ще те избълвам.“ Една храна, която е нездравословна, стомахът я изхвърля.
Няма нищо лошо в това. То е една обстановка. И в живота ако във вас се намалява светлината, вие се отдалечавате от Бога; ако се увеличава светлината, вие се приближавате при Бога. Ако се намали топлината, чувствата ви отслабват. Казвате: Едно време какво беше в нашите сърца, а пък сега .
В Откровението се казва: „Понеже нито си студен нито си топъл, а си хладен, ще те избълвам.“ Една храна, която е нездравословна, стомахът я изхвърля.
Казва: Не искам да се занимавам с тази храна. Извън стомаха! Всяка храна извън стомаха е изгубена. Стомахът е много учен. Той е един авторитет.
към беседата >>
Ще взема онова изречение от Писанието, дето казва, че „Бог създаде човека по образ и подобие свое“.
Ще взема онова изречение от Писанието, дето казва, че „Бог създаде човека по образ и подобие свое“.
И после прилага „създаде ги мъжки и женски пол“. Туй извлечение не е разбрано. Какво значи човек да бъде създаден по образ и подобие Божие, мъжки и женски пол? Разни теории има. Теориите нас ни интересуват само като скици.
към беседата >>
Казва: Не искам да се занимавам с тази храна.
То е една обстановка. И в живота ако във вас се намалява светлината, вие се отдалечавате от Бога; ако се увеличава светлината, вие се приближавате при Бога. Ако се намали топлината, чувствата ви отслабват. Казвате: Едно време какво беше в нашите сърца, а пък сега . В Откровението се казва: „Понеже нито си студен нито си топъл, а си хладен, ще те избълвам.“ Една храна, която е нездравословна, стомахът я изхвърля.
Казва: Не искам да се занимавам с тази храна.
Извън стомаха! Всяка храна извън стомаха е изгубена. Стомахът е много учен. Той е един авторитет. Като каже на господаря, ще ми туряш хубава храна, ако господарят не го слуша, стомахът изхвърля храната.
към беседата >>
И после прилага „създаде ги мъжки и женски пол“.
Ще взема онова изречение от Писанието, дето казва, че „Бог създаде човека по образ и подобие свое“.
И после прилага „създаде ги мъжки и женски пол“.
Туй извлечение не е разбрано. Какво значи човек да бъде създаден по образ и подобие Божие, мъжки и женски пол? Разни теории има. Теориите нас ни интересуват само като скици. Всяка теория е една скица.
към беседата >>
Извън стомаха!
И в живота ако във вас се намалява светлината, вие се отдалечавате от Бога; ако се увеличава светлината, вие се приближавате при Бога. Ако се намали топлината, чувствата ви отслабват. Казвате: Едно време какво беше в нашите сърца, а пък сега . В Откровението се казва: „Понеже нито си студен нито си топъл, а си хладен, ще те избълвам.“ Една храна, която е нездравословна, стомахът я изхвърля. Казва: Не искам да се занимавам с тази храна.
Извън стомаха!
Всяка храна извън стомаха е изгубена. Стомахът е много учен. Той е един авторитет. Като каже на господаря, ще ми туряш хубава храна, ако господарят не го слуша, стомахът изхвърля храната. Когато стомахът престане да работи за господаря, краката на господаря ослабват.
към беседата >>
Туй извлечение не е разбрано.
Ще взема онова изречение от Писанието, дето казва, че „Бог създаде човека по образ и подобие свое“. И после прилага „създаде ги мъжки и женски пол“.
Туй извлечение не е разбрано.
Какво значи човек да бъде създаден по образ и подобие Божие, мъжки и женски пол? Разни теории има. Теориите нас ни интересуват само като скици. Всяка теория е една скица. Тази скица не може всякога да се реализира, да се разбира.
към беседата >>
Всяка храна извън стомаха е изгубена.
Ако се намали топлината, чувствата ви отслабват. Казвате: Едно време какво беше в нашите сърца, а пък сега . В Откровението се казва: „Понеже нито си студен нито си топъл, а си хладен, ще те избълвам.“ Една храна, която е нездравословна, стомахът я изхвърля. Казва: Не искам да се занимавам с тази храна. Извън стомаха!
Всяка храна извън стомаха е изгубена.
Стомахът е много учен. Той е един авторитет. Като каже на господаря, ще ми туряш хубава храна, ако господарят не го слуша, стомахът изхвърля храната. Когато стомахът престане да работи за господаря, краката на господаря ослабват. И цар да си, и патриарх да си, и владика да си – каквото и да си, ако стомахът ти не работи, краката отслабват.
към беседата >>
Какво значи човек да бъде създаден по образ и подобие Божие, мъжки и женски пол?
Ще взема онова изречение от Писанието, дето казва, че „Бог създаде човека по образ и подобие свое“. И после прилага „създаде ги мъжки и женски пол“. Туй извлечение не е разбрано.
Какво значи човек да бъде създаден по образ и подобие Божие, мъжки и женски пол?
Разни теории има. Теориите нас ни интересуват само като скици. Всяка теория е една скица. Тази скица не може всякога да се реализира, да се разбира. Трябва да претърпи ред промени.
към беседата >>
Стомахът е много учен.
Казвате: Едно време какво беше в нашите сърца, а пък сега . В Откровението се казва: „Понеже нито си студен нито си топъл, а си хладен, ще те избълвам.“ Една храна, която е нездравословна, стомахът я изхвърля. Казва: Не искам да се занимавам с тази храна. Извън стомаха! Всяка храна извън стомаха е изгубена.
Стомахът е много учен.
Той е един авторитет. Като каже на господаря, ще ми туряш хубава храна, ако господарят не го слуша, стомахът изхвърля храната. Когато стомахът престане да работи за господаря, краката на господаря ослабват. И цар да си, и патриарх да си, и владика да си – каквото и да си, ако стомахът ти не работи, краката отслабват. Стомахът казва: Здрава храна ще внасяш.
към беседата >>
Разни теории има.
Ще взема онова изречение от Писанието, дето казва, че „Бог създаде човека по образ и подобие свое“. И после прилага „създаде ги мъжки и женски пол“. Туй извлечение не е разбрано. Какво значи човек да бъде създаден по образ и подобие Божие, мъжки и женски пол?
Разни теории има.
Теориите нас ни интересуват само като скици. Всяка теория е една скица. Тази скица не може всякога да се реализира, да се разбира. Трябва да претърпи ред промени. Всички вие имате такива скици в живота си.
към беседата >>
Той е един авторитет.
В Откровението се казва: „Понеже нито си студен нито си топъл, а си хладен, ще те избълвам.“ Една храна, която е нездравословна, стомахът я изхвърля. Казва: Не искам да се занимавам с тази храна. Извън стомаха! Всяка храна извън стомаха е изгубена. Стомахът е много учен.
Той е един авторитет.
Като каже на господаря, ще ми туряш хубава храна, ако господарят не го слуша, стомахът изхвърля храната. Когато стомахът престане да работи за господаря, краката на господаря ослабват. И цар да си, и патриарх да си, и владика да си – каквото и да си, ако стомахът ти не работи, краката отслабват. Стомахът казва: Здрава храна ще внасяш. Умът е по същия закон.
към беседата >>
Теориите нас ни интересуват само като скици.
Ще взема онова изречение от Писанието, дето казва, че „Бог създаде човека по образ и подобие свое“. И после прилага „създаде ги мъжки и женски пол“. Туй извлечение не е разбрано. Какво значи човек да бъде създаден по образ и подобие Божие, мъжки и женски пол? Разни теории има.
Теориите нас ни интересуват само като скици.
Всяка теория е една скица. Тази скица не може всякога да се реализира, да се разбира. Трябва да претърпи ред промени. Всички вие имате такива скици в живота си. И всички страдания произтичат от скиците.
към беседата >>
Като каже на господаря, ще ми туряш хубава храна, ако господарят не го слуша, стомахът изхвърля храната.
Казва: Не искам да се занимавам с тази храна. Извън стомаха! Всяка храна извън стомаха е изгубена. Стомахът е много учен. Той е един авторитет.
Като каже на господаря, ще ми туряш хубава храна, ако господарят не го слуша, стомахът изхвърля храната.
Когато стомахът престане да работи за господаря, краката на господаря ослабват. И цар да си, и патриарх да си, и владика да си – каквото и да си, ако стомахът ти не работи, краката отслабват. Стомахът казва: Здрава храна ще внасяш. Умът е по същия закон. Ще внасяте най-хубави мисли в ума си.
към беседата >>
Всяка теория е една скица.
И после прилага „създаде ги мъжки и женски пол“. Туй извлечение не е разбрано. Какво значи човек да бъде създаден по образ и подобие Божие, мъжки и женски пол? Разни теории има. Теориите нас ни интересуват само като скици.
Всяка теория е една скица.
Тази скица не може всякога да се реализира, да се разбира. Трябва да претърпи ред промени. Всички вие имате такива скици в живота си. И всички страдания произтичат от скиците. Запример вие теоретически имате една полица да ви плащат от 25 или 50 хиляди лева.
към беседата >>
Когато стомахът престане да работи за господаря, краката на господаря ослабват.
Извън стомаха! Всяка храна извън стомаха е изгубена. Стомахът е много учен. Той е един авторитет. Като каже на господаря, ще ми туряш хубава храна, ако господарят не го слуша, стомахът изхвърля храната.
Когато стомахът престане да работи за господаря, краката на господаря ослабват.
И цар да си, и патриарх да си, и владика да си – каквото и да си, ако стомахът ти не работи, краката отслабват. Стомахът казва: Здрава храна ще внасяш. Умът е по същия закон. Ще внасяте най-хубави мисли в ума си. Защото мисълта трябва да работи, да се тури на работа.
към беседата >>
Тази скица не може всякога да се реализира, да се разбира.
Туй извлечение не е разбрано. Какво значи човек да бъде създаден по образ и подобие Божие, мъжки и женски пол? Разни теории има. Теориите нас ни интересуват само като скици. Всяка теория е една скица.
Тази скица не може всякога да се реализира, да се разбира.
Трябва да претърпи ред промени. Всички вие имате такива скици в живота си. И всички страдания произтичат от скиците. Запример вие теоретически имате една полица да ви плащат от 25 или 50 хиляди лева. Това е теория.
към беседата >>
И цар да си, и патриарх да си, и владика да си – каквото и да си, ако стомахът ти не работи, краката отслабват.
Всяка храна извън стомаха е изгубена. Стомахът е много учен. Той е един авторитет. Като каже на господаря, ще ми туряш хубава храна, ако господарят не го слуша, стомахът изхвърля храната. Когато стомахът престане да работи за господаря, краката на господаря ослабват.
И цар да си, и патриарх да си, и владика да си – каквото и да си, ако стомахът ти не работи, краката отслабват.
Стомахът казва: Здрава храна ще внасяш. Умът е по същия закон. Ще внасяте най-хубави мисли в ума си. Защото мисълта трябва да работи, да се тури на работа. Най-хубави чувства, най-хубави желания трябва да внасяте в сърцето си.
към беседата >>
Трябва да претърпи ред промени.
Какво значи човек да бъде създаден по образ и подобие Божие, мъжки и женски пол? Разни теории има. Теориите нас ни интересуват само като скици. Всяка теория е една скица. Тази скица не може всякога да се реализира, да се разбира.
Трябва да претърпи ред промени.
Всички вие имате такива скици в живота си. И всички страдания произтичат от скиците. Запример вие теоретически имате една полица да ви плащат от 25 или 50 хиляди лева. Това е теория. Онзи, от когото имате да вземате, ако се добере до тази полица и я скъса, всичко отиде.
към беседата >>
Стомахът казва: Здрава храна ще внасяш.
Стомахът е много учен. Той е един авторитет. Като каже на господаря, ще ми туряш хубава храна, ако господарят не го слуша, стомахът изхвърля храната. Когато стомахът престане да работи за господаря, краката на господаря ослабват. И цар да си, и патриарх да си, и владика да си – каквото и да си, ако стомахът ти не работи, краката отслабват.
Стомахът казва: Здрава храна ще внасяш.
Умът е по същия закон. Ще внасяте най-хубави мисли в ума си. Защото мисълта трябва да работи, да се тури на работа. Най-хубави чувства, най-хубави желания трябва да внасяте в сърцето си. Казвате: Аз живея добре.
към беседата >>
Всички вие имате такива скици в живота си.
Разни теории има. Теориите нас ни интересуват само като скици. Всяка теория е една скица. Тази скица не може всякога да се реализира, да се разбира. Трябва да претърпи ред промени.
Всички вие имате такива скици в живота си.
И всички страдания произтичат от скиците. Запример вие теоретически имате една полица да ви плащат от 25 или 50 хиляди лева. Това е теория. Онзи, от когото имате да вземате, ако се добере до тази полица и я скъса, всичко отиде. Вие не може да докажете, че имате да вземате.
към беседата >>
Умът е по същия закон.
Той е един авторитет. Като каже на господаря, ще ми туряш хубава храна, ако господарят не го слуша, стомахът изхвърля храната. Когато стомахът престане да работи за господаря, краката на господаря ослабват. И цар да си, и патриарх да си, и владика да си – каквото и да си, ако стомахът ти не работи, краката отслабват. Стомахът казва: Здрава храна ще внасяш.
Умът е по същия закон.
Ще внасяте най-хубави мисли в ума си. Защото мисълта трябва да работи, да се тури на работа. Най-хубави чувства, най-хубави желания трябва да внасяте в сърцето си. Казвате: Аз живея добре. Всеки ден по три пъти се храниш на физическото поле, ядеш най-хубавата храна, която съществува.
към беседата >>
И всички страдания произтичат от скиците.
Теориите нас ни интересуват само като скици. Всяка теория е една скица. Тази скица не може всякога да се реализира, да се разбира. Трябва да претърпи ред промени. Всички вие имате такива скици в живота си.
И всички страдания произтичат от скиците.
Запример вие теоретически имате една полица да ви плащат от 25 или 50 хиляди лева. Това е теория. Онзи, от когото имате да вземате, ако се добере до тази полица и я скъса, всичко отиде. Вие не може да докажете, че имате да вземате. Теорията е само като документ, че имате да вземате.
към беседата >>
Ще внасяте най-хубави мисли в ума си.
Като каже на господаря, ще ми туряш хубава храна, ако господарят не го слуша, стомахът изхвърля храната. Когато стомахът престане да работи за господаря, краката на господаря ослабват. И цар да си, и патриарх да си, и владика да си – каквото и да си, ако стомахът ти не работи, краката отслабват. Стомахът казва: Здрава храна ще внасяш. Умът е по същия закон.
Ще внасяте най-хубави мисли в ума си.
Защото мисълта трябва да работи, да се тури на работа. Най-хубави чувства, най-хубави желания трябва да внасяте в сърцето си. Казвате: Аз живея добре. Всеки ден по три пъти се храниш на физическото поле, ядеш най-хубавата храна, която съществува. Малко по-хубава храна вземай!
към беседата >>
Запример вие теоретически имате една полица да ви плащат от 25 или 50 хиляди лева.
Всяка теория е една скица. Тази скица не може всякога да се реализира, да се разбира. Трябва да претърпи ред промени. Всички вие имате такива скици в живота си. И всички страдания произтичат от скиците.
Запример вие теоретически имате една полица да ви плащат от 25 или 50 хиляди лева.
Това е теория. Онзи, от когото имате да вземате, ако се добере до тази полица и я скъса, всичко отиде. Вие не може да докажете, че имате да вземате. Теорията е само като документ, че имате да вземате. Дали ще вземете, то е въпрос.
към беседата >>
Защото мисълта трябва да работи, да се тури на работа.
Когато стомахът престане да работи за господаря, краката на господаря ослабват. И цар да си, и патриарх да си, и владика да си – каквото и да си, ако стомахът ти не работи, краката отслабват. Стомахът казва: Здрава храна ще внасяш. Умът е по същия закон. Ще внасяте най-хубави мисли в ума си.
Защото мисълта трябва да работи, да се тури на работа.
Най-хубави чувства, най-хубави желания трябва да внасяте в сърцето си. Казвате: Аз живея добре. Всеки ден по три пъти се храниш на физическото поле, ядеш най-хубавата храна, която съществува. Малко по-хубава храна вземай! После, трябва да дишаш най-хубавия въздух!
към беседата >>
Това е теория.
Тази скица не може всякога да се реализира, да се разбира. Трябва да претърпи ред промени. Всички вие имате такива скици в живота си. И всички страдания произтичат от скиците. Запример вие теоретически имате една полица да ви плащат от 25 или 50 хиляди лева.
Това е теория.
Онзи, от когото имате да вземате, ако се добере до тази полица и я скъса, всичко отиде. Вие не може да докажете, че имате да вземате. Теорията е само като документ, че имате да вземате. Дали ще вземете, то е въпрос. Ако има вашият длъжник, ще вземете.
към беседата >>
Най-хубави чувства, най-хубави желания трябва да внасяте в сърцето си.
И цар да си, и патриарх да си, и владика да си – каквото и да си, ако стомахът ти не работи, краката отслабват. Стомахът казва: Здрава храна ще внасяш. Умът е по същия закон. Ще внасяте най-хубави мисли в ума си. Защото мисълта трябва да работи, да се тури на работа.
Най-хубави чувства, най-хубави желания трябва да внасяте в сърцето си.
Казвате: Аз живея добре. Всеки ден по три пъти се храниш на физическото поле, ядеш най-хубавата храна, която съществува. Малко по-хубава храна вземай! После, трябва да дишаш най-хубавия въздух! Трябва да възприемеш най-хубавия звук през ушите!
към беседата >>
Онзи, от когото имате да вземате, ако се добере до тази полица и я скъса, всичко отиде.
Трябва да претърпи ред промени. Всички вие имате такива скици в живота си. И всички страдания произтичат от скиците. Запример вие теоретически имате една полица да ви плащат от 25 или 50 хиляди лева. Това е теория.
Онзи, от когото имате да вземате, ако се добере до тази полица и я скъса, всичко отиде.
Вие не може да докажете, че имате да вземате. Теорията е само като документ, че имате да вземате. Дали ще вземете, то е въпрос. Ако има вашият длъжник, ще вземете. Сега не искам да се спирате върху полицата.
към беседата >>
Казвате: Аз живея добре.
Стомахът казва: Здрава храна ще внасяш. Умът е по същия закон. Ще внасяте най-хубави мисли в ума си. Защото мисълта трябва да работи, да се тури на работа. Най-хубави чувства, най-хубави желания трябва да внасяте в сърцето си.
Казвате: Аз живея добре.
Всеки ден по три пъти се храниш на физическото поле, ядеш най-хубавата храна, която съществува. Малко по-хубава храна вземай! После, трябва да дишаш най-хубавия въздух! Трябва да възприемеш най-хубавия звук през ушите! И през ушите се храни човек.
към беседата >>
Вие не може да докажете, че имате да вземате.
Всички вие имате такива скици в живота си. И всички страдания произтичат от скиците. Запример вие теоретически имате една полица да ви плащат от 25 или 50 хиляди лева. Това е теория. Онзи, от когото имате да вземате, ако се добере до тази полица и я скъса, всичко отиде.
Вие не може да докажете, че имате да вземате.
Теорията е само като документ, че имате да вземате. Дали ще вземете, то е въпрос. Ако има вашият длъжник, ще вземете. Сега не искам да се спирате върху полицата.
към беседата >>
Всеки ден по три пъти се храниш на физическото поле, ядеш най-хубавата храна, която съществува.
Умът е по същия закон. Ще внасяте най-хубави мисли в ума си. Защото мисълта трябва да работи, да се тури на работа. Най-хубави чувства, най-хубави желания трябва да внасяте в сърцето си. Казвате: Аз живея добре.
Всеки ден по три пъти се храниш на физическото поле, ядеш най-хубавата храна, която съществува.
Малко по-хубава храна вземай! После, трябва да дишаш най-хубавия въздух! Трябва да възприемеш най-хубавия звук през ушите! И през ушите се храни човек. Вие сте болен, чуете, някой да ви казва: Не бойте се, ще оздравеете.
към беседата >>
Теорията е само като документ, че имате да вземате.
И всички страдания произтичат от скиците. Запример вие теоретически имате една полица да ви плащат от 25 или 50 хиляди лева. Това е теория. Онзи, от когото имате да вземате, ако се добере до тази полица и я скъса, всичко отиде. Вие не може да докажете, че имате да вземате.
Теорията е само като документ, че имате да вземате.
Дали ще вземете, то е въпрос. Ако има вашият длъжник, ще вземете. Сега не искам да се спирате върху полицата.
към беседата >>
Малко по-хубава храна вземай!
Ще внасяте най-хубави мисли в ума си. Защото мисълта трябва да работи, да се тури на работа. Най-хубави чувства, най-хубави желания трябва да внасяте в сърцето си. Казвате: Аз живея добре. Всеки ден по три пъти се храниш на физическото поле, ядеш най-хубавата храна, която съществува.
Малко по-хубава храна вземай!
После, трябва да дишаш най-хубавия въздух! Трябва да възприемеш най-хубавия звук през ушите! И през ушите се храни човек. Вие сте болен, чуете, някой да ви казва: Не бойте се, ще оздравеете. Виждам, веднага след тази дума, вие се окуражите.
към беседата >>
Дали ще вземете, то е въпрос.
Запример вие теоретически имате една полица да ви плащат от 25 или 50 хиляди лева. Това е теория. Онзи, от когото имате да вземате, ако се добере до тази полица и я скъса, всичко отиде. Вие не може да докажете, че имате да вземате. Теорията е само като документ, че имате да вземате.
Дали ще вземете, то е въпрос.
Ако има вашият длъжник, ще вземете. Сега не искам да се спирате върху полицата.
към беседата >>
После, трябва да дишаш най-хубавия въздух!
Защото мисълта трябва да работи, да се тури на работа. Най-хубави чувства, най-хубави желания трябва да внасяте в сърцето си. Казвате: Аз живея добре. Всеки ден по три пъти се храниш на физическото поле, ядеш най-хубавата храна, която съществува. Малко по-хубава храна вземай!
После, трябва да дишаш най-хубавия въздух!
Трябва да възприемеш най-хубавия звук през ушите! И през ушите се храни човек. Вие сте болен, чуете, някой да ви казва: Не бойте се, ще оздравеете. Виждам, веднага след тази дума, вие се окуражите.
към беседата >>
Ако има вашият длъжник, ще вземете.
Това е теория. Онзи, от когото имате да вземате, ако се добере до тази полица и я скъса, всичко отиде. Вие не може да докажете, че имате да вземате. Теорията е само като документ, че имате да вземате. Дали ще вземете, то е въпрос.
Ако има вашият длъжник, ще вземете.
Сега не искам да се спирате върху полицата.
към беседата >>
Трябва да възприемеш най-хубавия звук през ушите!
Най-хубави чувства, най-хубави желания трябва да внасяте в сърцето си. Казвате: Аз живея добре. Всеки ден по три пъти се храниш на физическото поле, ядеш най-хубавата храна, която съществува. Малко по-хубава храна вземай! После, трябва да дишаш най-хубавия въздух!
Трябва да възприемеш най-хубавия звук през ушите!
И през ушите се храни човек. Вие сте болен, чуете, някой да ви казва: Не бойте се, ще оздравеете. Виждам, веднага след тази дума, вие се окуражите.
към беседата >>
Сега не искам да се спирате върху полицата.
Онзи, от когото имате да вземате, ако се добере до тази полица и я скъса, всичко отиде. Вие не може да докажете, че имате да вземате. Теорията е само като документ, че имате да вземате. Дали ще вземете, то е въпрос. Ако има вашият длъжник, ще вземете.
Сега не искам да се спирате върху полицата.
към беседата >>
И през ушите се храни човек.
Казвате: Аз живея добре. Всеки ден по три пъти се храниш на физическото поле, ядеш най-хубавата храна, която съществува. Малко по-хубава храна вземай! После, трябва да дишаш най-хубавия въздух! Трябва да възприемеш най-хубавия звук през ушите!
И през ушите се храни човек.
Вие сте болен, чуете, някой да ви казва: Не бойте се, ще оздравеете. Виждам, веднага след тази дума, вие се окуражите.
към беседата >>
3.
Три седмици
,
ООК
, София, 6.11.1940г.,
Трѣбва да се създаде една здравословна атмосфера.
Трѣбва да се създаде една здравословна атмосфера.
Всичко, каквото ние вършимъ на земята, то ще се превърне за добро. Азъ другояче гледамъ на нѣщата, но се създава една тягостна атмосфера, вие се спирате. Много болести се явяватъ, че нѣмате физическа свобода. Нѣкои казватъ: „Не трѣбва да се работи“. Като станете духовни, мислите, че не трѣбва да работите.
към беседата >>
Ти досега много си се разсейвалъ отвънъ.
Следствие на това се затъкнали пѫтищата, по които кръвьта върви. Ти си човѣкъ, който не държишъ пѫтищата си въ изправность. Че започни да ядешъ правилно. Виждамъ, че не ходишъ да посрещашъ слънцето, въздуха не приемашъ, страхъ те е отъ въздуха като дишашъ много да не си простудишъ дробоветѣ. Или най-малкото, като дойде една болка, то е единъ начинъ за концентриране.
Ти досега много си се разсейвалъ отвънъ.
Дойде една болесть на вратътъ – започнешъ да мислишъ. Дотогава, докато те заболи вратътъ, мислеше за Драгана, за Стояна – е, нервирашъ се. Като те заболи вратътъ – забравишъ. Казвашъ: „Не зная какво стана съ мене“. За предпочитане е да те боли вратътъ, отколкото да се занимавашъ съ другитѣ хора отвънъ.
към беседата >>
Десеть пѫти ще бѫде по-добре.
Пъкъ и азъ ще го направя. Три седмици и азъ ще търся нѣщо добро въ васъ. Въ надеждата ще търся, въ вѣрата ще търся нѣщо хубаво. Ще бѫде по-добре. Знаете (ли) колко пѫти ще бѫде по-добре?
Десеть пѫти ще бѫде по-добре.
Вѫтрешно ще бѫде по-добре, не отвънъ да ви се ухиля. Като дойде нѣкой при мене, ще го кредитирамъ десеть пѫти. Не, десеть пѫти е много, както виждамъ вие сами не вѣрвате, но три пѫти ще ви кредитирамъ. Три пѫти ще ви кредитирамъ. Единъ кредитъ за вашата надежда, единъ кредитъ за вашата вѣра, единъ кредитъ за вашата Любовь.
към беседата >>
Всичко, каквото ние вършимъ на земята, то ще се превърне за добро.
Трѣбва да се създаде една здравословна атмосфера.
Всичко, каквото ние вършимъ на земята, то ще се превърне за добро.
Азъ другояче гледамъ на нѣщата, но се създава една тягостна атмосфера, вие се спирате. Много болести се явяватъ, че нѣмате физическа свобода. Нѣкои казватъ: „Не трѣбва да се работи“. Като станете духовни, мислите, че не трѣбва да работите. Минавате нѣкѫде, нѣкое камъче не е на мѣсто, казвате: „Да се махне“.
към беседата >>
Дойде една болесть на вратътъ – започнешъ да мислишъ.
Ти си човѣкъ, който не държишъ пѫтищата си въ изправность. Че започни да ядешъ правилно. Виждамъ, че не ходишъ да посрещашъ слънцето, въздуха не приемашъ, страхъ те е отъ въздуха като дишашъ много да не си простудишъ дробоветѣ. Или най-малкото, като дойде една болка, то е единъ начинъ за концентриране. Ти досега много си се разсейвалъ отвънъ.
Дойде една болесть на вратътъ – започнешъ да мислишъ.
Дотогава, докато те заболи вратътъ, мислеше за Драгана, за Стояна – е, нервирашъ се. Като те заболи вратътъ – забравишъ. Казвашъ: „Не зная какво стана съ мене“. За предпочитане е да те боли вратътъ, отколкото да се занимавашъ съ другитѣ хора отвънъ. Невидимиятъ свѣтъ казва: „Подобри врата си – никаква болка на врата не трѣбва да имашъ“.
към беседата >>
Вѫтрешно ще бѫде по-добре, не отвънъ да ви се ухиля.
Три седмици и азъ ще търся нѣщо добро въ васъ. Въ надеждата ще търся, въ вѣрата ще търся нѣщо хубаво. Ще бѫде по-добре. Знаете (ли) колко пѫти ще бѫде по-добре? Десеть пѫти ще бѫде по-добре.
Вѫтрешно ще бѫде по-добре, не отвънъ да ви се ухиля.
Като дойде нѣкой при мене, ще го кредитирамъ десеть пѫти. Не, десеть пѫти е много, както виждамъ вие сами не вѣрвате, но три пѫти ще ви кредитирамъ. Три пѫти ще ви кредитирамъ. Единъ кредитъ за вашата надежда, единъ кредитъ за вашата вѣра, единъ кредитъ за вашата Любовь. Три седмици азъ ще кредитирамъ.
към беседата >>
Азъ другояче гледамъ на нѣщата, но се създава една тягостна атмосфера, вие се спирате.
Трѣбва да се създаде една здравословна атмосфера. Всичко, каквото ние вършимъ на земята, то ще се превърне за добро.
Азъ другояче гледамъ на нѣщата, но се създава една тягостна атмосфера, вие се спирате.
Много болести се явяватъ, че нѣмате физическа свобода. Нѣкои казватъ: „Не трѣбва да се работи“. Като станете духовни, мислите, че не трѣбва да работите. Минавате нѣкѫде, нѣкое камъче не е на мѣсто, казвате: „Да се махне“. Видите пръчица на пѫтя, казвате: „Да се махне“.
към беседата >>
Дотогава, докато те заболи вратътъ, мислеше за Драгана, за Стояна – е, нервирашъ се.
Че започни да ядешъ правилно. Виждамъ, че не ходишъ да посрещашъ слънцето, въздуха не приемашъ, страхъ те е отъ въздуха като дишашъ много да не си простудишъ дробоветѣ. Или най-малкото, като дойде една болка, то е единъ начинъ за концентриране. Ти досега много си се разсейвалъ отвънъ. Дойде една болесть на вратътъ – започнешъ да мислишъ.
Дотогава, докато те заболи вратътъ, мислеше за Драгана, за Стояна – е, нервирашъ се.
Като те заболи вратътъ – забравишъ. Казвашъ: „Не зная какво стана съ мене“. За предпочитане е да те боли вратътъ, отколкото да се занимавашъ съ другитѣ хора отвънъ. Невидимиятъ свѣтъ казва: „Подобри врата си – никаква болка на врата не трѣбва да имашъ“. Щомъ те заболи колѣното, то е диагноза.
към беседата >>
Като дойде нѣкой при мене, ще го кредитирамъ десеть пѫти.
Въ надеждата ще търся, въ вѣрата ще търся нѣщо хубаво. Ще бѫде по-добре. Знаете (ли) колко пѫти ще бѫде по-добре? Десеть пѫти ще бѫде по-добре. Вѫтрешно ще бѫде по-добре, не отвънъ да ви се ухиля.
Като дойде нѣкой при мене, ще го кредитирамъ десеть пѫти.
Не, десеть пѫти е много, както виждамъ вие сами не вѣрвате, но три пѫти ще ви кредитирамъ. Три пѫти ще ви кредитирамъ. Единъ кредитъ за вашата надежда, единъ кредитъ за вашата вѣра, единъ кредитъ за вашата Любовь. Три седмици азъ ще кредитирамъ. Затуй виждамъ, че всинца сте съгласни.
към беседата >>
Много болести се явяватъ, че нѣмате физическа свобода.
Трѣбва да се създаде една здравословна атмосфера. Всичко, каквото ние вършимъ на земята, то ще се превърне за добро. Азъ другояче гледамъ на нѣщата, но се създава една тягостна атмосфера, вие се спирате.
Много болести се явяватъ, че нѣмате физическа свобода.
Нѣкои казватъ: „Не трѣбва да се работи“. Като станете духовни, мислите, че не трѣбва да работите. Минавате нѣкѫде, нѣкое камъче не е на мѣсто, казвате: „Да се махне“. Видите пръчица на пѫтя, казвате: „Да се махне“. Че наведи се, отмѣсти камъчето, тури го на мѣсто.
към беседата >>
Като те заболи вратътъ – забравишъ.
Виждамъ, че не ходишъ да посрещашъ слънцето, въздуха не приемашъ, страхъ те е отъ въздуха като дишашъ много да не си простудишъ дробоветѣ. Или най-малкото, като дойде една болка, то е единъ начинъ за концентриране. Ти досега много си се разсейвалъ отвънъ. Дойде една болесть на вратътъ – започнешъ да мислишъ. Дотогава, докато те заболи вратътъ, мислеше за Драгана, за Стояна – е, нервирашъ се.
Като те заболи вратътъ – забравишъ.
Казвашъ: „Не зная какво стана съ мене“. За предпочитане е да те боли вратътъ, отколкото да се занимавашъ съ другитѣ хора отвънъ. Невидимиятъ свѣтъ казва: „Подобри врата си – никаква болка на врата не трѣбва да имашъ“. Щомъ те заболи колѣното, то е диагноза. Ако болестьта е долу въ ставитѣ на пръститѣ, азъ зная каква е болестьта.
към беседата >>
Не, десеть пѫти е много, както виждамъ вие сами не вѣрвате, но три пѫти ще ви кредитирамъ.
Ще бѫде по-добре. Знаете (ли) колко пѫти ще бѫде по-добре? Десеть пѫти ще бѫде по-добре. Вѫтрешно ще бѫде по-добре, не отвънъ да ви се ухиля. Като дойде нѣкой при мене, ще го кредитирамъ десеть пѫти.
Не, десеть пѫти е много, както виждамъ вие сами не вѣрвате, но три пѫти ще ви кредитирамъ.
Три пѫти ще ви кредитирамъ. Единъ кредитъ за вашата надежда, единъ кредитъ за вашата вѣра, единъ кредитъ за вашата Любовь. Три седмици азъ ще кредитирамъ. Затуй виждамъ, че всинца сте съгласни.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: „Не трѣбва да се работи“.
Трѣбва да се създаде една здравословна атмосфера. Всичко, каквото ние вършимъ на земята, то ще се превърне за добро. Азъ другояче гледамъ на нѣщата, но се създава една тягостна атмосфера, вие се спирате. Много болести се явяватъ, че нѣмате физическа свобода.
Нѣкои казватъ: „Не трѣбва да се работи“.
Като станете духовни, мислите, че не трѣбва да работите. Минавате нѣкѫде, нѣкое камъче не е на мѣсто, казвате: „Да се махне“. Видите пръчица на пѫтя, казвате: „Да се махне“. Че наведи се, отмѣсти камъчето, тури го на мѣсто. Казвате: „Азъ съмъ отъ старитѣ хора.
към беседата >>
Казвашъ: „Не зная какво стана съ мене“.
Или най-малкото, като дойде една болка, то е единъ начинъ за концентриране. Ти досега много си се разсейвалъ отвънъ. Дойде една болесть на вратътъ – започнешъ да мислишъ. Дотогава, докато те заболи вратътъ, мислеше за Драгана, за Стояна – е, нервирашъ се. Като те заболи вратътъ – забравишъ.
Казвашъ: „Не зная какво стана съ мене“.
За предпочитане е да те боли вратътъ, отколкото да се занимавашъ съ другитѣ хора отвънъ. Невидимиятъ свѣтъ казва: „Подобри врата си – никаква болка на врата не трѣбва да имашъ“. Щомъ те заболи колѣното, то е диагноза. Ако болестьта е долу въ ставитѣ на пръститѣ, азъ зная каква е болестьта. Ако е въ колѣното, ако е въ хълбока, ако е въ врата или въ слѣпитѣ очи, ако те стѣга нѣкѫде въ мозъка отзадъ, или на друго мѣсто въ мозъка – това сѫ диагнози.
към беседата >>
Три пѫти ще ви кредитирамъ.
Знаете (ли) колко пѫти ще бѫде по-добре? Десеть пѫти ще бѫде по-добре. Вѫтрешно ще бѫде по-добре, не отвънъ да ви се ухиля. Като дойде нѣкой при мене, ще го кредитирамъ десеть пѫти. Не, десеть пѫти е много, както виждамъ вие сами не вѣрвате, но три пѫти ще ви кредитирамъ.
Три пѫти ще ви кредитирамъ.
Единъ кредитъ за вашата надежда, единъ кредитъ за вашата вѣра, единъ кредитъ за вашата Любовь. Три седмици азъ ще кредитирамъ. Затуй виждамъ, че всинца сте съгласни.
към беседата >>
Като станете духовни, мислите, че не трѣбва да работите.
Трѣбва да се създаде една здравословна атмосфера. Всичко, каквото ние вършимъ на земята, то ще се превърне за добро. Азъ другояче гледамъ на нѣщата, но се създава една тягостна атмосфера, вие се спирате. Много болести се явяватъ, че нѣмате физическа свобода. Нѣкои казватъ: „Не трѣбва да се работи“.
Като станете духовни, мислите, че не трѣбва да работите.
Минавате нѣкѫде, нѣкое камъче не е на мѣсто, казвате: „Да се махне“. Видите пръчица на пѫтя, казвате: „Да се махне“. Че наведи се, отмѣсти камъчето, тури го на мѣсто. Казвате: „Азъ съмъ отъ старитѣ хора. Не съмъ се научилъ да се прегъвамъ“.
към беседата >>
За предпочитане е да те боли вратътъ, отколкото да се занимавашъ съ другитѣ хора отвънъ.
Ти досега много си се разсейвалъ отвънъ. Дойде една болесть на вратътъ – започнешъ да мислишъ. Дотогава, докато те заболи вратътъ, мислеше за Драгана, за Стояна – е, нервирашъ се. Като те заболи вратътъ – забравишъ. Казвашъ: „Не зная какво стана съ мене“.
За предпочитане е да те боли вратътъ, отколкото да се занимавашъ съ другитѣ хора отвънъ.
Невидимиятъ свѣтъ казва: „Подобри врата си – никаква болка на врата не трѣбва да имашъ“. Щомъ те заболи колѣното, то е диагноза. Ако болестьта е долу въ ставитѣ на пръститѣ, азъ зная каква е болестьта. Ако е въ колѣното, ако е въ хълбока, ако е въ врата или въ слѣпитѣ очи, ако те стѣга нѣкѫде въ мозъка отзадъ, или на друго мѣсто въ мозъка – това сѫ диагнози. Вие сега търсете нѣкакъвъ цѣръ.
към беседата >>
Единъ кредитъ за вашата надежда, единъ кредитъ за вашата вѣра, единъ кредитъ за вашата Любовь.
Десеть пѫти ще бѫде по-добре. Вѫтрешно ще бѫде по-добре, не отвънъ да ви се ухиля. Като дойде нѣкой при мене, ще го кредитирамъ десеть пѫти. Не, десеть пѫти е много, както виждамъ вие сами не вѣрвате, но три пѫти ще ви кредитирамъ. Три пѫти ще ви кредитирамъ.
Единъ кредитъ за вашата надежда, единъ кредитъ за вашата вѣра, единъ кредитъ за вашата Любовь.
Три седмици азъ ще кредитирамъ. Затуй виждамъ, че всинца сте съгласни.
към беседата >>
Минавате нѣкѫде, нѣкое камъче не е на мѣсто, казвате: „Да се махне“.
Всичко, каквото ние вършимъ на земята, то ще се превърне за добро. Азъ другояче гледамъ на нѣщата, но се създава една тягостна атмосфера, вие се спирате. Много болести се явяватъ, че нѣмате физическа свобода. Нѣкои казватъ: „Не трѣбва да се работи“. Като станете духовни, мислите, че не трѣбва да работите.
Минавате нѣкѫде, нѣкое камъче не е на мѣсто, казвате: „Да се махне“.
Видите пръчица на пѫтя, казвате: „Да се махне“. Че наведи се, отмѣсти камъчето, тури го на мѣсто. Казвате: „Азъ съмъ отъ старитѣ хора. Не съмъ се научилъ да се прегъвамъ“. Ти си туряшъ една идея, която те осака(тява).
към беседата >>
Невидимиятъ свѣтъ казва: „Подобри врата си – никаква болка на врата не трѣбва да имашъ“.
Дойде една болесть на вратътъ – започнешъ да мислишъ. Дотогава, докато те заболи вратътъ, мислеше за Драгана, за Стояна – е, нервирашъ се. Като те заболи вратътъ – забравишъ. Казвашъ: „Не зная какво стана съ мене“. За предпочитане е да те боли вратътъ, отколкото да се занимавашъ съ другитѣ хора отвънъ.
Невидимиятъ свѣтъ казва: „Подобри врата си – никаква болка на врата не трѣбва да имашъ“.
Щомъ те заболи колѣното, то е диагноза. Ако болестьта е долу въ ставитѣ на пръститѣ, азъ зная каква е болестьта. Ако е въ колѣното, ако е въ хълбока, ако е въ врата или въ слѣпитѣ очи, ако те стѣга нѣкѫде въ мозъка отзадъ, или на друго мѣсто въ мозъка – това сѫ диагнози. Вие сега търсете нѣкакъвъ цѣръ.
към беседата >>
Три седмици азъ ще кредитирамъ.
Вѫтрешно ще бѫде по-добре, не отвънъ да ви се ухиля. Като дойде нѣкой при мене, ще го кредитирамъ десеть пѫти. Не, десеть пѫти е много, както виждамъ вие сами не вѣрвате, но три пѫти ще ви кредитирамъ. Три пѫти ще ви кредитирамъ. Единъ кредитъ за вашата надежда, единъ кредитъ за вашата вѣра, единъ кредитъ за вашата Любовь.
Три седмици азъ ще кредитирамъ.
Затуй виждамъ, че всинца сте съгласни.
към беседата >>
Видите пръчица на пѫтя, казвате: „Да се махне“.
Азъ другояче гледамъ на нѣщата, но се създава една тягостна атмосфера, вие се спирате. Много болести се явяватъ, че нѣмате физическа свобода. Нѣкои казватъ: „Не трѣбва да се работи“. Като станете духовни, мислите, че не трѣбва да работите. Минавате нѣкѫде, нѣкое камъче не е на мѣсто, казвате: „Да се махне“.
Видите пръчица на пѫтя, казвате: „Да се махне“.
Че наведи се, отмѣсти камъчето, тури го на мѣсто. Казвате: „Азъ съмъ отъ старитѣ хора. Не съмъ се научилъ да се прегъвамъ“. Ти си туряшъ една идея, която те осака(тява). Ти си на 45 години и мислишъ, че си старъ.
към беседата >>
Щомъ те заболи колѣното, то е диагноза.
Дотогава, докато те заболи вратътъ, мислеше за Драгана, за Стояна – е, нервирашъ се. Като те заболи вратътъ – забравишъ. Казвашъ: „Не зная какво стана съ мене“. За предпочитане е да те боли вратътъ, отколкото да се занимавашъ съ другитѣ хора отвънъ. Невидимиятъ свѣтъ казва: „Подобри врата си – никаква болка на врата не трѣбва да имашъ“.
Щомъ те заболи колѣното, то е диагноза.
Ако болестьта е долу въ ставитѣ на пръститѣ, азъ зная каква е болестьта. Ако е въ колѣното, ако е въ хълбока, ако е въ врата или въ слѣпитѣ очи, ако те стѣга нѣкѫде въ мозъка отзадъ, или на друго мѣсто въ мозъка – това сѫ диагнози. Вие сега търсете нѣкакъвъ цѣръ.
към беседата >>
Затуй виждамъ, че всинца сте съгласни.
Като дойде нѣкой при мене, ще го кредитирамъ десеть пѫти. Не, десеть пѫти е много, както виждамъ вие сами не вѣрвате, но три пѫти ще ви кредитирамъ. Три пѫти ще ви кредитирамъ. Единъ кредитъ за вашата надежда, единъ кредитъ за вашата вѣра, единъ кредитъ за вашата Любовь. Три седмици азъ ще кредитирамъ.
Затуй виждамъ, че всинца сте съгласни.
към беседата >>
Че наведи се, отмѣсти камъчето, тури го на мѣсто.
Много болести се явяватъ, че нѣмате физическа свобода. Нѣкои казватъ: „Не трѣбва да се работи“. Като станете духовни, мислите, че не трѣбва да работите. Минавате нѣкѫде, нѣкое камъче не е на мѣсто, казвате: „Да се махне“. Видите пръчица на пѫтя, казвате: „Да се махне“.
Че наведи се, отмѣсти камъчето, тури го на мѣсто.
Казвате: „Азъ съмъ отъ старитѣ хора. Не съмъ се научилъ да се прегъвамъ“. Ти си туряшъ една идея, която те осака(тява). Ти си на 45 години и мислишъ, че си старъ. Смѣшна работа.
към беседата >>
Ако болестьта е долу въ ставитѣ на пръститѣ, азъ зная каква е болестьта.
Като те заболи вратътъ – забравишъ. Казвашъ: „Не зная какво стана съ мене“. За предпочитане е да те боли вратътъ, отколкото да се занимавашъ съ другитѣ хора отвънъ. Невидимиятъ свѣтъ казва: „Подобри врата си – никаква болка на врата не трѣбва да имашъ“. Щомъ те заболи колѣното, то е диагноза.
Ако болестьта е долу въ ставитѣ на пръститѣ, азъ зная каква е болестьта.
Ако е въ колѣното, ако е въ хълбока, ако е въ врата или въ слѣпитѣ очи, ако те стѣга нѣкѫде въ мозъка отзадъ, или на друго мѣсто въ мозъка – това сѫ диагнози. Вие сега търсете нѣкакъвъ цѣръ.
към беседата >>
Въ името на добритѣ хора направете, това е надеждата.
Въ името на добритѣ хора направете, това е надеждата.
Въ името на добритѣ хора ще го направите това. Въ името на всички Свѣти Духове, ще го направите това. И въ името на Любовьта направете това. Въ името на всички добри хора, въ името на всички добри духове и въ името на Бога, заради Неговата Любовь, ще го направимъ. Каквото и да вършишъ, навсѣкѫде да виждашъ доброто.
към беседата >>
Казвате: „Азъ съмъ отъ старитѣ хора.
Нѣкои казватъ: „Не трѣбва да се работи“. Като станете духовни, мислите, че не трѣбва да работите. Минавате нѣкѫде, нѣкое камъче не е на мѣсто, казвате: „Да се махне“. Видите пръчица на пѫтя, казвате: „Да се махне“. Че наведи се, отмѣсти камъчето, тури го на мѣсто.
Казвате: „Азъ съмъ отъ старитѣ хора.
Не съмъ се научилъ да се прегъвамъ“. Ти си туряшъ една идея, която те осака(тява). Ти си на 45 години и мислишъ, че си старъ. Смѣшна работа. На 60 години тамънъ е човѣкъ да се жени.
към беседата >>
Ако е въ колѣното, ако е въ хълбока, ако е въ врата или въ слѣпитѣ очи, ако те стѣга нѣкѫде въ мозъка отзадъ, или на друго мѣсто въ мозъка – това сѫ диагнози.
Казвашъ: „Не зная какво стана съ мене“. За предпочитане е да те боли вратътъ, отколкото да се занимавашъ съ другитѣ хора отвънъ. Невидимиятъ свѣтъ казва: „Подобри врата си – никаква болка на врата не трѣбва да имашъ“. Щомъ те заболи колѣното, то е диагноза. Ако болестьта е долу въ ставитѣ на пръститѣ, азъ зная каква е болестьта.
Ако е въ колѣното, ако е въ хълбока, ако е въ врата или въ слѣпитѣ очи, ако те стѣга нѣкѫде въ мозъка отзадъ, или на друго мѣсто въ мозъка – това сѫ диагнози.
Вие сега търсете нѣкакъвъ цѣръ.
към беседата >>
Въ името на добритѣ хора ще го направите това.
Въ името на добритѣ хора направете, това е надеждата.
Въ името на добритѣ хора ще го направите това.
Въ името на всички Свѣти Духове, ще го направите това. И въ името на Любовьта направете това. Въ името на всички добри хора, въ името на всички добри духове и въ името на Бога, заради Неговата Любовь, ще го направимъ. Каквото и да вършишъ, навсѣкѫде да виждашъ доброто. Ще имате изкушения, се ще имате нѣкакви спънки, но това да не ви смущава.
към беседата >>
Не съмъ се научилъ да се прегъвамъ“.
Като станете духовни, мислите, че не трѣбва да работите. Минавате нѣкѫде, нѣкое камъче не е на мѣсто, казвате: „Да се махне“. Видите пръчица на пѫтя, казвате: „Да се махне“. Че наведи се, отмѣсти камъчето, тури го на мѣсто. Казвате: „Азъ съмъ отъ старитѣ хора.
Не съмъ се научилъ да се прегъвамъ“.
Ти си туряшъ една идея, която те осака(тява). Ти си на 45 години и мислишъ, че си старъ. Смѣшна работа. На 60 години тамънъ е човѣкъ да се жени. Нищо не е смѣшно.
към беседата >>
Вие сега търсете нѣкакъвъ цѣръ.
За предпочитане е да те боли вратътъ, отколкото да се занимавашъ съ другитѣ хора отвънъ. Невидимиятъ свѣтъ казва: „Подобри врата си – никаква болка на врата не трѣбва да имашъ“. Щомъ те заболи колѣното, то е диагноза. Ако болестьта е долу въ ставитѣ на пръститѣ, азъ зная каква е болестьта. Ако е въ колѣното, ако е въ хълбока, ако е въ врата или въ слѣпитѣ очи, ако те стѣга нѣкѫде въ мозъка отзадъ, или на друго мѣсто въ мозъка – това сѫ диагнози.
Вие сега търсете нѣкакъвъ цѣръ.
към беседата >>
Въ името на всички Свѣти Духове, ще го направите това.
Въ името на добритѣ хора направете, това е надеждата. Въ името на добритѣ хора ще го направите това.
Въ името на всички Свѣти Духове, ще го направите това.
И въ името на Любовьта направете това. Въ името на всички добри хора, въ името на всички добри духове и въ името на Бога, заради Неговата Любовь, ще го направимъ. Каквото и да вършишъ, навсѣкѫде да виждашъ доброто. Ще имате изкушения, се ще имате нѣкакви спънки, но това да не ви смущава.
към беседата >>
Ти си туряшъ една идея, която те осака(тява).
Минавате нѣкѫде, нѣкое камъче не е на мѣсто, казвате: „Да се махне“. Видите пръчица на пѫтя, казвате: „Да се махне“. Че наведи се, отмѣсти камъчето, тури го на мѣсто. Казвате: „Азъ съмъ отъ старитѣ хора. Не съмъ се научилъ да се прегъвамъ“.
Ти си туряшъ една идея, която те осака(тява).
Ти си на 45 години и мислишъ, че си старъ. Смѣшна работа. На 60 години тамънъ е човѣкъ да се жени. Нищо не е смѣшно. Вие имате въпроса за женитбата.
към беседата >>
Сега наскоро дойде една жена и не искахъ да я приема.
Сега наскоро дойде една жена и не искахъ да я приема.
То бѣше вчера – искахъ да бѫда свободенъ, не искахъ да приемамъ болни. Нѣкоя сестра казва, че нѣкоя болна има. Казвамъ: Да чака. Слѣзохъ долу при лозето. Връщамъ се вече късно.
към беседата >>
И въ името на Любовьта направете това.
Въ името на добритѣ хора направете, това е надеждата. Въ името на добритѣ хора ще го направите това. Въ името на всички Свѣти Духове, ще го направите това.
И въ името на Любовьта направете това.
Въ името на всички добри хора, въ името на всички добри духове и въ името на Бога, заради Неговата Любовь, ще го направимъ. Каквото и да вършишъ, навсѣкѫде да виждашъ доброто. Ще имате изкушения, се ще имате нѣкакви спънки, но това да не ви смущава.
към беседата >>
Ти си на 45 години и мислишъ, че си старъ.
Видите пръчица на пѫтя, казвате: „Да се махне“. Че наведи се, отмѣсти камъчето, тури го на мѣсто. Казвате: „Азъ съмъ отъ старитѣ хора. Не съмъ се научилъ да се прегъвамъ“. Ти си туряшъ една идея, която те осака(тява).
Ти си на 45 години и мислишъ, че си старъ.
Смѣшна работа. На 60 години тамънъ е човѣкъ да се жени. Нищо не е смѣшно. Вие имате въпроса за женитбата. Женитбата не е нищо друго, освенъ да завържешъ приятелство съ противоложния полъ и да те види, че си благодаренъ.
към беседата >>
То бѣше вчера – искахъ да бѫда свободенъ, не искахъ да приемамъ болни.
Сега наскоро дойде една жена и не искахъ да я приема.
То бѣше вчера – искахъ да бѫда свободенъ, не искахъ да приемамъ болни.
Нѣкоя сестра казва, че нѣкоя болна има. Казвамъ: Да чака. Слѣзохъ долу при лозето. Връщамъ се вече късно. Една жена доста угледна, на 35 години, дойде.
към беседата >>
Въ името на всички добри хора, въ името на всички добри духове и въ името на Бога, заради Неговата Любовь, ще го направимъ.
Въ името на добритѣ хора направете, това е надеждата. Въ името на добритѣ хора ще го направите това. Въ името на всички Свѣти Духове, ще го направите това. И въ името на Любовьта направете това.
Въ името на всички добри хора, въ името на всички добри духове и въ името на Бога, заради Неговата Любовь, ще го направимъ.
Каквото и да вършишъ, навсѣкѫде да виждашъ доброто. Ще имате изкушения, се ще имате нѣкакви спънки, но това да не ви смущава.
към беседата >>
Смѣшна работа.
Че наведи се, отмѣсти камъчето, тури го на мѣсто. Казвате: „Азъ съмъ отъ старитѣ хора. Не съмъ се научилъ да се прегъвамъ“. Ти си туряшъ една идея, която те осака(тява). Ти си на 45 години и мислишъ, че си старъ.
Смѣшна работа.
На 60 години тамънъ е човѣкъ да се жени. Нищо не е смѣшно. Вие имате въпроса за женитбата. Женитбата не е нищо друго, освенъ да завържешъ приятелство съ противоложния полъ и да те види, че си благодаренъ. И тя, и ти.
към беседата >>
Нѣкоя сестра казва, че нѣкоя болна има.
Сега наскоро дойде една жена и не искахъ да я приема. То бѣше вчера – искахъ да бѫда свободенъ, не искахъ да приемамъ болни.
Нѣкоя сестра казва, че нѣкоя болна има.
Казвамъ: Да чака. Слѣзохъ долу при лозето. Връщамъ се вече късно. Една жена доста угледна, на 35 години, дойде. Влѣзе вѫтре и ми се оплаква, че е болна отъ ракъ.
към беседата >>
Каквото и да вършишъ, навсѣкѫде да виждашъ доброто.
Въ името на добритѣ хора направете, това е надеждата. Въ името на добритѣ хора ще го направите това. Въ името на всички Свѣти Духове, ще го направите това. И въ името на Любовьта направете това. Въ името на всички добри хора, въ името на всички добри духове и въ името на Бога, заради Неговата Любовь, ще го направимъ.
Каквото и да вършишъ, навсѣкѫде да виждашъ доброто.
Ще имате изкушения, се ще имате нѣкакви спънки, но това да не ви смущава.
към беседата >>
На 60 години тамънъ е човѣкъ да се жени.
Казвате: „Азъ съмъ отъ старитѣ хора. Не съмъ се научилъ да се прегъвамъ“. Ти си туряшъ една идея, която те осака(тява). Ти си на 45 години и мислишъ, че си старъ. Смѣшна работа.
На 60 години тамънъ е човѣкъ да се жени.
Нищо не е смѣшно. Вие имате въпроса за женитбата. Женитбата не е нищо друго, освенъ да завържешъ приятелство съ противоложния полъ и да те види, че си благодаренъ. И тя, и ти. Да се видите, да се опознаете.
към беседата >>
Казвамъ: Да чака.
Сега наскоро дойде една жена и не искахъ да я приема. То бѣше вчера – искахъ да бѫда свободенъ, не искахъ да приемамъ болни. Нѣкоя сестра казва, че нѣкоя болна има.
Казвамъ: Да чака.
Слѣзохъ долу при лозето. Връщамъ се вече късно. Една жена доста угледна, на 35 години, дойде. Влѣзе вѫтре и ми се оплаква, че е болна отъ ракъ. Два пѫти правили операция и трети пѫть искатъ да ѝ правятъ операция.
към беседата >>
Ще имате изкушения, се ще имате нѣкакви спънки, но това да не ви смущава.
Въ името на добритѣ хора ще го направите това. Въ името на всички Свѣти Духове, ще го направите това. И въ името на Любовьта направете това. Въ името на всички добри хора, въ името на всички добри духове и въ името на Бога, заради Неговата Любовь, ще го направимъ. Каквото и да вършишъ, навсѣкѫде да виждашъ доброто.
Ще имате изкушения, се ще имате нѣкакви спънки, но това да не ви смущава.
към беседата >>
Нищо не е смѣшно.
Не съмъ се научилъ да се прегъвамъ“. Ти си туряшъ една идея, която те осака(тява). Ти си на 45 години и мислишъ, че си старъ. Смѣшна работа. На 60 години тамънъ е човѣкъ да се жени.
Нищо не е смѣшно.
Вие имате въпроса за женитбата. Женитбата не е нищо друго, освенъ да завържешъ приятелство съ противоложния полъ и да те види, че си благодаренъ. И тя, и ти. Да се видите, да се опознаете. Туй е една възпитателна служба.
към беседата >>
Слѣзохъ долу при лозето.
Сега наскоро дойде една жена и не искахъ да я приема. То бѣше вчера – искахъ да бѫда свободенъ, не искахъ да приемамъ болни. Нѣкоя сестра казва, че нѣкоя болна има. Казвамъ: Да чака.
Слѣзохъ долу при лозето.
Връщамъ се вече късно. Една жена доста угледна, на 35 години, дойде. Влѣзе вѫтре и ми се оплаква, че е болна отъ ракъ. Два пѫти правили операция и трети пѫть искатъ да ѝ правятъ операция. Пита ме да си направи ли операция или не.
към беседата >>
Сила, здраве, животъ сѫ богатство за човѣка, що носи Любовьта, красотата на Духа.
Сила, здраве, животъ сѫ богатство за човѣка, що носи Любовьта, красотата на Духа.
Отъ това ще направимъ една пѣсень.
към беседата >>
Вие имате въпроса за женитбата.
Ти си туряшъ една идея, която те осака(тява). Ти си на 45 години и мислишъ, че си старъ. Смѣшна работа. На 60 години тамънъ е човѣкъ да се жени. Нищо не е смѣшно.
Вие имате въпроса за женитбата.
Женитбата не е нищо друго, освенъ да завържешъ приятелство съ противоложния полъ и да те види, че си благодаренъ. И тя, и ти. Да се видите, да се опознаете. Туй е една възпитателна служба. Ти ще се оженишъ, после ще се оплаквашъ отъ женитбата.
към беседата >>
Връщамъ се вече късно.
Сега наскоро дойде една жена и не искахъ да я приема. То бѣше вчера – искахъ да бѫда свободенъ, не искахъ да приемамъ болни. Нѣкоя сестра казва, че нѣкоя болна има. Казвамъ: Да чака. Слѣзохъ долу при лозето.
Връщамъ се вече късно.
Една жена доста угледна, на 35 години, дойде. Влѣзе вѫтре и ми се оплаква, че е болна отъ ракъ. Два пѫти правили операция и трети пѫть искатъ да ѝ правятъ операция. Пита ме да си направи ли операция или не. Нѣкои лѣкари я съветвали да си не прави операция, понеже е опасно – може да си замине.
към беседата >>
Отъ това ще направимъ една пѣсень.
Сила, здраве, животъ сѫ богатство за човѣка, що носи Любовьта, красотата на Духа.
Отъ това ще направимъ една пѣсень.
към беседата >>
Женитбата не е нищо друго, освенъ да завържешъ приятелство съ противоложния полъ и да те види, че си благодаренъ.
Ти си на 45 години и мислишъ, че си старъ. Смѣшна работа. На 60 години тамънъ е човѣкъ да се жени. Нищо не е смѣшно. Вие имате въпроса за женитбата.
Женитбата не е нищо друго, освенъ да завържешъ приятелство съ противоложния полъ и да те види, че си благодаренъ.
И тя, и ти. Да се видите, да се опознаете. Туй е една възпитателна служба. Ти ще се оженишъ, после ще се оплаквашъ отъ женитбата. Това не е женитба.
към беседата >>
Една жена доста угледна, на 35 години, дойде.
То бѣше вчера – искахъ да бѫда свободенъ, не искахъ да приемамъ болни. Нѣкоя сестра казва, че нѣкоя болна има. Казвамъ: Да чака. Слѣзохъ долу при лозето. Връщамъ се вече късно.
Една жена доста угледна, на 35 години, дойде.
Влѣзе вѫтре и ми се оплаква, че е болна отъ ракъ. Два пѫти правили операция и трети пѫть искатъ да ѝ правятъ операция. Пита ме да си направи ли операция или не. Нѣкои лѣкари я съветвали да си не прави операция, понеже е опасно – може да си замине. Казва: „Какво да правя?
към беседата >>
/Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“/. Импровизирано.
/Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“/. Импровизирано.
/Учительтъ изпѣ „Сила, здраве, животъ сѫ богатство за човѣка, що носи Любовьта, красотата на Духа“/. Ето какъ лесно става пѣсеньта. Когато Духоветѣ работятъ, лесно става.
към беседата >>
И тя, и ти.
Смѣшна работа. На 60 години тамънъ е човѣкъ да се жени. Нищо не е смѣшно. Вие имате въпроса за женитбата. Женитбата не е нищо друго, освенъ да завържешъ приятелство съ противоложния полъ и да те види, че си благодаренъ.
И тя, и ти.
Да се видите, да се опознаете. Туй е една възпитателна служба. Ти ще се оженишъ, после ще се оплаквашъ отъ женитбата. Това не е женитба. Да се женишъ, значи опознаването на двама души – да тръгнатъ да пѫтуватъ, екскурзианти по свѣта, разхождатъ се.
към беседата >>
Влѣзе вѫтре и ми се оплаква, че е болна отъ ракъ.
Нѣкоя сестра казва, че нѣкоя болна има. Казвамъ: Да чака. Слѣзохъ долу при лозето. Връщамъ се вече късно. Една жена доста угледна, на 35 години, дойде.
Влѣзе вѫтре и ми се оплаква, че е болна отъ ракъ.
Два пѫти правили операция и трети пѫть искатъ да ѝ правятъ операция. Пита ме да си направи ли операция или не. Нѣкои лѣкари я съветвали да си не прави операция, понеже е опасно – може да си замине. Казва: „Какво да правя? “ Казвамъ: Женена ли си?
към беседата >>
/Учительтъ изпѣ „Сила, здраве, животъ сѫ богатство за човѣка, що носи Любовьта, красотата на Духа“/.
/Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“/. Импровизирано.
/Учительтъ изпѣ „Сила, здраве, животъ сѫ богатство за човѣка, що носи Любовьта, красотата на Духа“/.
Ето какъ лесно става пѣсеньта. Когато Духоветѣ работятъ, лесно става.
към беседата >>
Да се видите, да се опознаете.
На 60 години тамънъ е човѣкъ да се жени. Нищо не е смѣшно. Вие имате въпроса за женитбата. Женитбата не е нищо друго, освенъ да завържешъ приятелство съ противоложния полъ и да те види, че си благодаренъ. И тя, и ти.
Да се видите, да се опознаете.
Туй е една възпитателна служба. Ти ще се оженишъ, после ще се оплаквашъ отъ женитбата. Това не е женитба. Да се женишъ, значи опознаването на двама души – да тръгнатъ да пѫтуватъ, екскурзианти по свѣта, разхождатъ се. Всѣки си носи бележникъ, изучава природата.
към беседата >>
Два пѫти правили операция и трети пѫть искатъ да ѝ правятъ операция.
Казвамъ: Да чака. Слѣзохъ долу при лозето. Връщамъ се вече късно. Една жена доста угледна, на 35 години, дойде. Влѣзе вѫтре и ми се оплаква, че е болна отъ ракъ.
Два пѫти правили операция и трети пѫть искатъ да ѝ правятъ операция.
Пита ме да си направи ли операция или не. Нѣкои лѣкари я съветвали да си не прави операция, понеже е опасно – може да си замине. Казва: „Какво да правя? “ Казвамъ: Женена ли си? – „Женена съмъ“.
към беседата >>
Ето какъ лесно става пѣсеньта.
/Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“/. Импровизирано. /Учительтъ изпѣ „Сила, здраве, животъ сѫ богатство за човѣка, що носи Любовьта, красотата на Духа“/.
Ето какъ лесно става пѣсеньта.
Когато Духоветѣ работятъ, лесно става.
към беседата >>
Туй е една възпитателна служба.
Нищо не е смѣшно. Вие имате въпроса за женитбата. Женитбата не е нищо друго, освенъ да завържешъ приятелство съ противоложния полъ и да те види, че си благодаренъ. И тя, и ти. Да се видите, да се опознаете.
Туй е една възпитателна служба.
Ти ще се оженишъ, после ще се оплаквашъ отъ женитбата. Това не е женитба. Да се женишъ, значи опознаването на двама души – да тръгнатъ да пѫтуватъ, екскурзианти по свѣта, разхождатъ се. Всѣки си носи бележникъ, изучава природата. Вие си мислите да се жените, да направите една малка колибка, да се приютите тамъ, да си гугуцате.
към беседата >>
Пита ме да си направи ли операция или не.
Слѣзохъ долу при лозето. Връщамъ се вече късно. Една жена доста угледна, на 35 години, дойде. Влѣзе вѫтре и ми се оплаква, че е болна отъ ракъ. Два пѫти правили операция и трети пѫть искатъ да ѝ правятъ операция.
Пита ме да си направи ли операция или не.
Нѣкои лѣкари я съветвали да си не прави операция, понеже е опасно – може да си замине. Казва: „Какво да правя? “ Казвамъ: Женена ли си? – „Женена съмъ“. – Деца имашъ ли?
към беседата >>
Когато Духоветѣ работятъ, лесно става.
/Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“/. Импровизирано. /Учительтъ изпѣ „Сила, здраве, животъ сѫ богатство за човѣка, що носи Любовьта, красотата на Духа“/. Ето какъ лесно става пѣсеньта.
Когато Духоветѣ работятъ, лесно става.
към беседата >>
Ти ще се оженишъ, после ще се оплаквашъ отъ женитбата.
Вие имате въпроса за женитбата. Женитбата не е нищо друго, освенъ да завържешъ приятелство съ противоложния полъ и да те види, че си благодаренъ. И тя, и ти. Да се видите, да се опознаете. Туй е една възпитателна служба.
Ти ще се оженишъ, после ще се оплаквашъ отъ женитбата.
Това не е женитба. Да се женишъ, значи опознаването на двама души – да тръгнатъ да пѫтуватъ, екскурзианти по свѣта, разхождатъ се. Всѣки си носи бележникъ, изучава природата. Вие си мислите да се жените, да направите една малка колибка, да се приютите тамъ, да си гугуцате. Хубаво е то, нѣмамъ нищо противъ гугуцането.
към беседата >>
Нѣкои лѣкари я съветвали да си не прави операция, понеже е опасно – може да си замине.
Връщамъ се вече късно. Една жена доста угледна, на 35 години, дойде. Влѣзе вѫтре и ми се оплаква, че е болна отъ ракъ. Два пѫти правили операция и трети пѫть искатъ да ѝ правятъ операция. Пита ме да си направи ли операция или не.
Нѣкои лѣкари я съветвали да си не прави операция, понеже е опасно – може да си замине.
Казва: „Какво да правя? “ Казвамъ: Женена ли си? – „Женена съмъ“. – Деца имашъ ли? – „Нѣмамъ деца“.
към беседата >>
Ще имате всичкото Божие благословение и Божията подкрепа презъ тия три седмици на упражнението.
Ще имате всичкото Божие благословение и Божията подкрепа презъ тия три седмици на упражнението.
към беседата >>
Това не е женитба.
Женитбата не е нищо друго, освенъ да завържешъ приятелство съ противоложния полъ и да те види, че си благодаренъ. И тя, и ти. Да се видите, да се опознаете. Туй е една възпитателна служба. Ти ще се оженишъ, после ще се оплаквашъ отъ женитбата.
Това не е женитба.
Да се женишъ, значи опознаването на двама души – да тръгнатъ да пѫтуватъ, екскурзианти по свѣта, разхождатъ се. Всѣки си носи бележникъ, изучава природата. Вие си мислите да се жените, да направите една малка колибка, да се приютите тамъ, да си гугуцате. Хубаво е то, нѣмамъ нищо противъ гугуцането. Но азъ не виждамъ никакво гугуцане.
към беседата >>
Казва: „Какво да правя?
Една жена доста угледна, на 35 години, дойде. Влѣзе вѫтре и ми се оплаква, че е болна отъ ракъ. Два пѫти правили операция и трети пѫть искатъ да ѝ правятъ операция. Пита ме да си направи ли операция или не. Нѣкои лѣкари я съветвали да си не прави операция, понеже е опасно – може да си замине.
Казва: „Какво да правя?
“ Казвамъ: Женена ли си? – „Женена съмъ“. – Деца имашъ ли? – „Нѣмамъ деца“. Каза ми кѫде сѫ ѝ правили операция.
към беседата >>
Да се женишъ, значи опознаването на двама души – да тръгнатъ да пѫтуватъ, екскурзианти по свѣта, разхождатъ се.
И тя, и ти. Да се видите, да се опознаете. Туй е една възпитателна служба. Ти ще се оженишъ, после ще се оплаквашъ отъ женитбата. Това не е женитба.
Да се женишъ, значи опознаването на двама души – да тръгнатъ да пѫтуватъ, екскурзианти по свѣта, разхождатъ се.
Всѣки си носи бележникъ, изучава природата. Вие си мислите да се жените, да направите една малка колибка, да се приютите тамъ, да си гугуцате. Хубаво е то, нѣмамъ нищо противъ гугуцането. Но азъ не виждамъ никакво гугуцане. Чувамъ нѣкакво крѣкане.
към беседата >>
“ Казвамъ: Женена ли си?
Влѣзе вѫтре и ми се оплаква, че е болна отъ ракъ. Два пѫти правили операция и трети пѫть искатъ да ѝ правятъ операция. Пита ме да си направи ли операция или не. Нѣкои лѣкари я съветвали да си не прави операция, понеже е опасно – може да си замине. Казва: „Какво да правя?
“ Казвамъ: Женена ли си?
– „Женена съмъ“. – Деца имашъ ли? – „Нѣмамъ деца“. Каза ми кѫде сѫ ѝ правили операция. Казвамъ: Ти страдашъ отъ потиснати чувства.
към беседата >>
Всѣки си носи бележникъ, изучава природата.
Да се видите, да се опознаете. Туй е една възпитателна служба. Ти ще се оженишъ, после ще се оплаквашъ отъ женитбата. Това не е женитба. Да се женишъ, значи опознаването на двама души – да тръгнатъ да пѫтуватъ, екскурзианти по свѣта, разхождатъ се.
Всѣки си носи бележникъ, изучава природата.
Вие си мислите да се жените, да направите една малка колибка, да се приютите тамъ, да си гугуцате. Хубаво е то, нѣмамъ нищо противъ гугуцането. Но азъ не виждамъ никакво гугуцане. Чувамъ нѣкакво крѣкане. Колкото съмъ срѣщалъ мѫже и жени, казватъ: „Какво ми е патила главата“.
към беседата >>
– „Женена съмъ“.
Два пѫти правили операция и трети пѫть искатъ да ѝ правятъ операция. Пита ме да си направи ли операция или не. Нѣкои лѣкари я съветвали да си не прави операция, понеже е опасно – може да си замине. Казва: „Какво да правя? “ Казвамъ: Женена ли си?
– „Женена съмъ“.
– Деца имашъ ли? – „Нѣмамъ деца“. Каза ми кѫде сѫ ѝ правили операция. Казвамъ: Ти страдашъ отъ потиснати чувства. Ти си много добра, но между твоятъ умъ и твоето сърдце има дисхармония.
към беседата >>
Вие си мислите да се жените, да направите една малка колибка, да се приютите тамъ, да си гугуцате.
Туй е една възпитателна служба. Ти ще се оженишъ, после ще се оплаквашъ отъ женитбата. Това не е женитба. Да се женишъ, значи опознаването на двама души – да тръгнатъ да пѫтуватъ, екскурзианти по свѣта, разхождатъ се. Всѣки си носи бележникъ, изучава природата.
Вие си мислите да се жените, да направите една малка колибка, да се приютите тамъ, да си гугуцате.
Хубаво е то, нѣмамъ нищо противъ гугуцането. Но азъ не виждамъ никакво гугуцане. Чувамъ нѣкакво крѣкане. Колкото съмъ срѣщалъ мѫже и жени, казватъ: „Какво ми е патила главата“. Казвамъ: Какво ти е патила?
към беседата >>
– Деца имашъ ли?
Пита ме да си направи ли операция или не. Нѣкои лѣкари я съветвали да си не прави операция, понеже е опасно – може да си замине. Казва: „Какво да правя? “ Казвамъ: Женена ли си? – „Женена съмъ“.
– Деца имашъ ли?
– „Нѣмамъ деца“. Каза ми кѫде сѫ ѝ правили операция. Казвамъ: Ти страдашъ отъ потиснати чувства. Ти си много добра, но между твоятъ умъ и твоето сърдце има дисхармония. После, ти обичашъ мѫжа си повече, отколкото трѣбва.
към беседата >>
Хубаво е то, нѣмамъ нищо противъ гугуцането.
Ти ще се оженишъ, после ще се оплаквашъ отъ женитбата. Това не е женитба. Да се женишъ, значи опознаването на двама души – да тръгнатъ да пѫтуватъ, екскурзианти по свѣта, разхождатъ се. Всѣки си носи бележникъ, изучава природата. Вие си мислите да се жените, да направите една малка колибка, да се приютите тамъ, да си гугуцате.
Хубаво е то, нѣмамъ нищо противъ гугуцането.
Но азъ не виждамъ никакво гугуцане. Чувамъ нѣкакво крѣкане. Колкото съмъ срѣщалъ мѫже и жени, казватъ: „Какво ми е патила главата“. Казвамъ: Какво ти е патила? – „Не можемъ да се разберемъ“.
към беседата >>
– „Нѣмамъ деца“.
Нѣкои лѣкари я съветвали да си не прави операция, понеже е опасно – може да си замине. Казва: „Какво да правя? “ Казвамъ: Женена ли си? – „Женена съмъ“. – Деца имашъ ли?
– „Нѣмамъ деца“.
Каза ми кѫде сѫ ѝ правили операция. Казвамъ: Ти страдашъ отъ потиснати чувства. Ти си много добра, но между твоятъ умъ и твоето сърдце има дисхармония. После, ти обичашъ мѫжа си повече, отколкото трѣбва. После, той (е) малко угледенъ, пъкъ го ревнувашъ отъ другитѣ жени.
към беседата >>
Но азъ не виждамъ никакво гугуцане.
Това не е женитба. Да се женишъ, значи опознаването на двама души – да тръгнатъ да пѫтуватъ, екскурзианти по свѣта, разхождатъ се. Всѣки си носи бележникъ, изучава природата. Вие си мислите да се жените, да направите една малка колибка, да се приютите тамъ, да си гугуцате. Хубаво е то, нѣмамъ нищо противъ гугуцането.
Но азъ не виждамъ никакво гугуцане.
Чувамъ нѣкакво крѣкане. Колкото съмъ срѣщалъ мѫже и жени, казватъ: „Какво ми е патила главата“. Казвамъ: Какво ти е патила? – „Не можемъ да се разберемъ“. Казвамъ: Какъ?
към беседата >>
Каза ми кѫде сѫ ѝ правили операция.
Казва: „Какво да правя? “ Казвамъ: Женена ли си? – „Женена съмъ“. – Деца имашъ ли? – „Нѣмамъ деца“.
Каза ми кѫде сѫ ѝ правили операция.
Казвамъ: Ти страдашъ отъ потиснати чувства. Ти си много добра, но между твоятъ умъ и твоето сърдце има дисхармония. После, ти обичашъ мѫжа си повече, отколкото трѣбва. После, той (е) малко угледенъ, пъкъ го ревнувашъ отъ другитѣ жени. Много го обичашъ и го ревнувашъ.
към беседата >>
Чувамъ нѣкакво крѣкане.
Да се женишъ, значи опознаването на двама души – да тръгнатъ да пѫтуватъ, екскурзианти по свѣта, разхождатъ се. Всѣки си носи бележникъ, изучава природата. Вие си мислите да се жените, да направите една малка колибка, да се приютите тамъ, да си гугуцате. Хубаво е то, нѣмамъ нищо противъ гугуцането. Но азъ не виждамъ никакво гугуцане.
Чувамъ нѣкакво крѣкане.
Колкото съмъ срѣщалъ мѫже и жени, казватъ: „Какво ми е патила главата“. Казвамъ: Какво ти е патила? – „Не можемъ да се разберемъ“. Казвамъ: Какъ? Той французинъ ли е, не е ли българинъ?
към беседата >>
Казвамъ: Ти страдашъ отъ потиснати чувства.
“ Казвамъ: Женена ли си? – „Женена съмъ“. – Деца имашъ ли? – „Нѣмамъ деца“. Каза ми кѫде сѫ ѝ правили операция.
Казвамъ: Ти страдашъ отъ потиснати чувства.
Ти си много добра, но между твоятъ умъ и твоето сърдце има дисхармония. После, ти обичашъ мѫжа си повече, отколкото трѣбва. После, той (е) малко угледенъ, пъкъ го ревнувашъ отъ другитѣ жени. Много го обичашъ и го ревнувашъ. Туй е станало причина, че имашъ тази болесть.
към беседата >>
Колкото съмъ срѣщалъ мѫже и жени, казватъ: „Какво ми е патила главата“.
Всѣки си носи бележникъ, изучава природата. Вие си мислите да се жените, да направите една малка колибка, да се приютите тамъ, да си гугуцате. Хубаво е то, нѣмамъ нищо противъ гугуцането. Но азъ не виждамъ никакво гугуцане. Чувамъ нѣкакво крѣкане.
Колкото съмъ срѣщалъ мѫже и жени, казватъ: „Какво ми е патила главата“.
Казвамъ: Какво ти е патила? – „Не можемъ да се разберемъ“. Казвамъ: Какъ? Той французинъ ли е, не е ли българинъ? На какъвъ езикъ говори?
към беседата >>
Ти си много добра, но между твоятъ умъ и твоето сърдце има дисхармония.
– „Женена съмъ“. – Деца имашъ ли? – „Нѣмамъ деца“. Каза ми кѫде сѫ ѝ правили операция. Казвамъ: Ти страдашъ отъ потиснати чувства.
Ти си много добра, но между твоятъ умъ и твоето сърдце има дисхармония.
После, ти обичашъ мѫжа си повече, отколкото трѣбва. После, той (е) малко угледенъ, пъкъ го ревнувашъ отъ другитѣ жени. Много го обичашъ и го ревнувашъ. Туй е станало причина, че имашъ тази болесть. Казва: „Правъ си.
към беседата >>
Казвамъ: Какво ти е патила?
Вие си мислите да се жените, да направите една малка колибка, да се приютите тамъ, да си гугуцате. Хубаво е то, нѣмамъ нищо противъ гугуцането. Но азъ не виждамъ никакво гугуцане. Чувамъ нѣкакво крѣкане. Колкото съмъ срѣщалъ мѫже и жени, казватъ: „Какво ми е патила главата“.
Казвамъ: Какво ти е патила?
– „Не можемъ да се разберемъ“. Казвамъ: Какъ? Той французинъ ли е, не е ли българинъ? На какъвъ езикъ говори? Не си разбиратъ езика.
към беседата >>
После, ти обичашъ мѫжа си повече, отколкото трѣбва.
– Деца имашъ ли? – „Нѣмамъ деца“. Каза ми кѫде сѫ ѝ правили операция. Казвамъ: Ти страдашъ отъ потиснати чувства. Ти си много добра, но между твоятъ умъ и твоето сърдце има дисхармония.
После, ти обичашъ мѫжа си повече, отколкото трѣбва.
После, той (е) малко угледенъ, пъкъ го ревнувашъ отъ другитѣ жени. Много го обичашъ и го ревнувашъ. Туй е станало причина, че имашъ тази болесть. Казва: „Правъ си. Азъ мѫжа си обичамъ, другитѣ не обичамъ“.
към беседата >>
– „Не можемъ да се разберемъ“.
Хубаво е то, нѣмамъ нищо противъ гугуцането. Но азъ не виждамъ никакво гугуцане. Чувамъ нѣкакво крѣкане. Колкото съмъ срѣщалъ мѫже и жени, казватъ: „Какво ми е патила главата“. Казвамъ: Какво ти е патила?
– „Не можемъ да се разберемъ“.
Казвамъ: Какъ? Той французинъ ли е, не е ли българинъ? На какъвъ езикъ говори? Не си разбиратъ езика. Сега то е научна тема.
към беседата >>
После, той (е) малко угледенъ, пъкъ го ревнувашъ отъ другитѣ жени.
– „Нѣмамъ деца“. Каза ми кѫде сѫ ѝ правили операция. Казвамъ: Ти страдашъ отъ потиснати чувства. Ти си много добра, но между твоятъ умъ и твоето сърдце има дисхармония. После, ти обичашъ мѫжа си повече, отколкото трѣбва.
После, той (е) малко угледенъ, пъкъ го ревнувашъ отъ другитѣ жени.
Много го обичашъ и го ревнувашъ. Туй е станало причина, че имашъ тази болесть. Казва: „Правъ си. Азъ мѫжа си обичамъ, другитѣ не обичамъ“. Казвамъ: Че Господь не те е пратилъ на земята да обичашъ само единъ мѫжъ.
към беседата >>
Казвамъ: Какъ?
Но азъ не виждамъ никакво гугуцане. Чувамъ нѣкакво крѣкане. Колкото съмъ срѣщалъ мѫже и жени, казватъ: „Какво ми е патила главата“. Казвамъ: Какво ти е патила? – „Не можемъ да се разберемъ“.
Казвамъ: Какъ?
Той французинъ ли е, не е ли българинъ? На какъвъ езикъ говори? Не си разбиратъ езика. Сега то е научна тема. Виждамъ моята екскурзия изъ външния свѣтъ какъ е.
към беседата >>
Много го обичашъ и го ревнувашъ.
Каза ми кѫде сѫ ѝ правили операция. Казвамъ: Ти страдашъ отъ потиснати чувства. Ти си много добра, но между твоятъ умъ и твоето сърдце има дисхармония. После, ти обичашъ мѫжа си повече, отколкото трѣбва. После, той (е) малко угледенъ, пъкъ го ревнувашъ отъ другитѣ жени.
Много го обичашъ и го ревнувашъ.
Туй е станало причина, че имашъ тази болесть. Казва: „Правъ си. Азъ мѫжа си обичамъ, другитѣ не обичамъ“. Казвамъ: Че Господь не те е пратилъ на земята да обичашъ само единъ мѫжъ. Че го обичашъ – добре е, но ти носишъ потиснати чувства.
към беседата >>
Той французинъ ли е, не е ли българинъ?
Чувамъ нѣкакво крѣкане. Колкото съмъ срѣщалъ мѫже и жени, казватъ: „Какво ми е патила главата“. Казвамъ: Какво ти е патила? – „Не можемъ да се разберемъ“. Казвамъ: Какъ?
Той французинъ ли е, не е ли българинъ?
На какъвъ езикъ говори? Не си разбиратъ езика. Сега то е научна тема. Виждамъ моята екскурзия изъ външния свѣтъ какъ е. Щомъ човѣкъ попадне въ едно такова състояние, той не е въ Школата.
към беседата >>
Туй е станало причина, че имашъ тази болесть.
Казвамъ: Ти страдашъ отъ потиснати чувства. Ти си много добра, но между твоятъ умъ и твоето сърдце има дисхармония. После, ти обичашъ мѫжа си повече, отколкото трѣбва. После, той (е) малко угледенъ, пъкъ го ревнувашъ отъ другитѣ жени. Много го обичашъ и го ревнувашъ.
Туй е станало причина, че имашъ тази болесть.
Казва: „Правъ си. Азъ мѫжа си обичамъ, другитѣ не обичамъ“. Казвамъ: Че Господь не те е пратилъ на земята да обичашъ само единъ мѫжъ. Че го обичашъ – добре е, но ти носишъ потиснати чувства. После, малко си мързелива, не обичашъ да работишъ.
към беседата >>
На какъвъ езикъ говори?
Колкото съмъ срѣщалъ мѫже и жени, казватъ: „Какво ми е патила главата“. Казвамъ: Какво ти е патила? – „Не можемъ да се разберемъ“. Казвамъ: Какъ? Той французинъ ли е, не е ли българинъ?
На какъвъ езикъ говори?
Не си разбиратъ езика. Сега то е научна тема. Виждамъ моята екскурзия изъ външния свѣтъ какъ е. Щомъ човѣкъ попадне въ едно такова състояние, той не е въ Школата. Той е извънъ Школата.
към беседата >>
Казва: „Правъ си.
Ти си много добра, но между твоятъ умъ и твоето сърдце има дисхармония. После, ти обичашъ мѫжа си повече, отколкото трѣбва. После, той (е) малко угледенъ, пъкъ го ревнувашъ отъ другитѣ жени. Много го обичашъ и го ревнувашъ. Туй е станало причина, че имашъ тази болесть.
Казва: „Правъ си.
Азъ мѫжа си обичамъ, другитѣ не обичамъ“. Казвамъ: Че Господь не те е пратилъ на земята да обичашъ само единъ мѫжъ. Че го обичашъ – добре е, но ти носишъ потиснати чувства. После, малко си мързелива, не обичашъ да работишъ. Казва: „Правъ си“.
към беседата >>
Не си разбиратъ езика.
Казвамъ: Какво ти е патила? – „Не можемъ да се разберемъ“. Казвамъ: Какъ? Той французинъ ли е, не е ли българинъ? На какъвъ езикъ говори?
Не си разбиратъ езика.
Сега то е научна тема. Виждамъ моята екскурзия изъ външния свѣтъ какъ е. Щомъ човѣкъ попадне въ едно такова състояние, той не е въ Школата. Той е извънъ Школата. Въ свѣта ще изпадне.
към беседата >>
Азъ мѫжа си обичамъ, другитѣ не обичамъ“.
После, ти обичашъ мѫжа си повече, отколкото трѣбва. После, той (е) малко угледенъ, пъкъ го ревнувашъ отъ другитѣ жени. Много го обичашъ и го ревнувашъ. Туй е станало причина, че имашъ тази болесть. Казва: „Правъ си.
Азъ мѫжа си обичамъ, другитѣ не обичамъ“.
Казвамъ: Че Господь не те е пратилъ на земята да обичашъ само единъ мѫжъ. Че го обичашъ – добре е, но ти носишъ потиснати чувства. После, малко си мързелива, не обичашъ да работишъ. Казва: „Правъ си“. Дадохъ ѝ наставления, казвамъ: Нѣма да си правишъ операция.
към беседата >>
Сега то е научна тема.
– „Не можемъ да се разберемъ“. Казвамъ: Какъ? Той французинъ ли е, не е ли българинъ? На какъвъ езикъ говори? Не си разбиратъ езика.
Сега то е научна тема.
Виждамъ моята екскурзия изъ външния свѣтъ какъ е. Щомъ човѣкъ попадне въ едно такова състояние, той не е въ Школата. Той е извънъ Школата. Въ свѣта ще изпадне. Слушашъ едно радио въ Англия, не е въ България.
към беседата >>
Казвамъ: Че Господь не те е пратилъ на земята да обичашъ само единъ мѫжъ.
После, той (е) малко угледенъ, пъкъ го ревнувашъ отъ другитѣ жени. Много го обичашъ и го ревнувашъ. Туй е станало причина, че имашъ тази болесть. Казва: „Правъ си. Азъ мѫжа си обичамъ, другитѣ не обичамъ“.
Казвамъ: Че Господь не те е пратилъ на земята да обичашъ само единъ мѫжъ.
Че го обичашъ – добре е, но ти носишъ потиснати чувства. После, малко си мързелива, не обичашъ да работишъ. Казва: „Правъ си“. Дадохъ ѝ наставления, казвамъ: Нѣма да си правишъ операция. По-преди цѣрътъ бѣше евтинъ – за петь пари да се освободишъ.
към беседата >>
Виждамъ моята екскурзия изъ външния свѣтъ какъ е.
Казвамъ: Какъ? Той французинъ ли е, не е ли българинъ? На какъвъ езикъ говори? Не си разбиратъ езика. Сега то е научна тема.
Виждамъ моята екскурзия изъ външния свѣтъ какъ е.
Щомъ човѣкъ попадне въ едно такова състояние, той не е въ Школата. Той е извънъ Школата. Въ свѣта ще изпадне. Слушашъ едно радио въ Англия, не е въ България. Защо ще те безпокои?
към беседата >>
Че го обичашъ – добре е, но ти носишъ потиснати чувства.
Много го обичашъ и го ревнувашъ. Туй е станало причина, че имашъ тази болесть. Казва: „Правъ си. Азъ мѫжа си обичамъ, другитѣ не обичамъ“. Казвамъ: Че Господь не те е пратилъ на земята да обичашъ само единъ мѫжъ.
Че го обичашъ – добре е, но ти носишъ потиснати чувства.
После, малко си мързелива, не обичашъ да работишъ. Казва: „Правъ си“. Дадохъ ѝ наставления, казвамъ: Нѣма да си правишъ операция. По-преди цѣрътъ бѣше евтинъ – за петь пари да се освободишъ. Сега много скѫпо струва.
към беседата >>
Щомъ човѣкъ попадне въ едно такова състояние, той не е въ Школата.
Той французинъ ли е, не е ли българинъ? На какъвъ езикъ говори? Не си разбиратъ езика. Сега то е научна тема. Виждамъ моята екскурзия изъ външния свѣтъ какъ е.
Щомъ човѣкъ попадне въ едно такова състояние, той не е въ Школата.
Той е извънъ Школата. Въ свѣта ще изпадне. Слушашъ едно радио въ Англия, не е въ България. Защо ще те безпокои? Нѣкой ораторъ говори въ Англия, то не е въ България.
към беседата >>
После, малко си мързелива, не обичашъ да работишъ.
Туй е станало причина, че имашъ тази болесть. Казва: „Правъ си. Азъ мѫжа си обичамъ, другитѣ не обичамъ“. Казвамъ: Че Господь не те е пратилъ на земята да обичашъ само единъ мѫжъ. Че го обичашъ – добре е, но ти носишъ потиснати чувства.
После, малко си мързелива, не обичашъ да работишъ.
Казва: „Правъ си“. Дадохъ ѝ наставления, казвамъ: Нѣма да си правишъ операция. По-преди цѣрътъ бѣше евтинъ – за петь пари да се освободишъ. Сега много скѫпо струва. Препорѫчахъ ѝ да яде печенъ лукъ.
към беседата >>
Той е извънъ Школата.
На какъвъ езикъ говори? Не си разбиратъ езика. Сега то е научна тема. Виждамъ моята екскурзия изъ външния свѣтъ какъ е. Щомъ човѣкъ попадне въ едно такова състояние, той не е въ Школата.
Той е извънъ Школата.
Въ свѣта ще изпадне. Слушашъ едно радио въ Англия, не е въ България. Защо ще те безпокои? Нѣкой ораторъ говори въ Англия, то не е въ България. Криятъ се хората подъ земята въ Англия, не е въ България.
към беседата >>
Казва: „Правъ си“.
Казва: „Правъ си. Азъ мѫжа си обичамъ, другитѣ не обичамъ“. Казвамъ: Че Господь не те е пратилъ на земята да обичашъ само единъ мѫжъ. Че го обичашъ – добре е, но ти носишъ потиснати чувства. После, малко си мързелива, не обичашъ да работишъ.
Казва: „Правъ си“.
Дадохъ ѝ наставления, казвамъ: Нѣма да си правишъ операция. По-преди цѣрътъ бѣше евтинъ – за петь пари да се освободишъ. Сега много скѫпо струва. Препорѫчахъ ѝ да яде печенъ лукъ. Казвамъ ѝ после: Ще казвашъ – „Не съмъ болна, по-добре съмъ“ .
към беседата >>
Въ свѣта ще изпадне.
Не си разбиратъ езика. Сега то е научна тема. Виждамъ моята екскурзия изъ външния свѣтъ какъ е. Щомъ човѣкъ попадне въ едно такова състояние, той не е въ Школата. Той е извънъ Школата.
Въ свѣта ще изпадне.
Слушашъ едно радио въ Англия, не е въ България. Защо ще те безпокои? Нѣкой ораторъ говори въ Англия, то не е въ България. Криятъ се хората подъ земята въ Англия, не е въ България. Какво ще кажете?
към беседата >>
Дадохъ ѝ наставления, казвамъ: Нѣма да си правишъ операция.
Азъ мѫжа си обичамъ, другитѣ не обичамъ“. Казвамъ: Че Господь не те е пратилъ на земята да обичашъ само единъ мѫжъ. Че го обичашъ – добре е, но ти носишъ потиснати чувства. После, малко си мързелива, не обичашъ да работишъ. Казва: „Правъ си“.
Дадохъ ѝ наставления, казвамъ: Нѣма да си правишъ операция.
По-преди цѣрътъ бѣше евтинъ – за петь пари да се освободишъ. Сега много скѫпо струва. Препорѫчахъ ѝ да яде печенъ лукъ. Казвамъ ѝ после: Ще казвашъ – „Не съмъ болна, по-добре съмъ“ . „Какъ да казвамъ, като съмъ болна“.
към беседата >>
Слушашъ едно радио въ Англия, не е въ България.
Сега то е научна тема. Виждамъ моята екскурзия изъ външния свѣтъ какъ е. Щомъ човѣкъ попадне въ едно такова състояние, той не е въ Школата. Той е извънъ Школата. Въ свѣта ще изпадне.
Слушашъ едно радио въ Англия, не е въ България.
Защо ще те безпокои? Нѣкой ораторъ говори въ Англия, то не е въ България. Криятъ се хората подъ земята въ Англия, не е въ България. Какво ще кажете? И ние българитѣ се криемъ.
към беседата >>
По-преди цѣрътъ бѣше евтинъ – за петь пари да се освободишъ.
Казвамъ: Че Господь не те е пратилъ на земята да обичашъ само единъ мѫжъ. Че го обичашъ – добре е, но ти носишъ потиснати чувства. После, малко си мързелива, не обичашъ да работишъ. Казва: „Правъ си“. Дадохъ ѝ наставления, казвамъ: Нѣма да си правишъ операция.
По-преди цѣрътъ бѣше евтинъ – за петь пари да се освободишъ.
Сега много скѫпо струва. Препорѫчахъ ѝ да яде печенъ лукъ. Казвамъ ѝ после: Ще казвашъ – „Не съмъ болна, по-добре съмъ“ . „Какъ да казвамъ, като съмъ болна“. Ще казвашъ – „Не съмъ болна“.
към беседата >>
Защо ще те безпокои?
Виждамъ моята екскурзия изъ външния свѣтъ какъ е. Щомъ човѣкъ попадне въ едно такова състояние, той не е въ Школата. Той е извънъ Школата. Въ свѣта ще изпадне. Слушашъ едно радио въ Англия, не е въ България.
Защо ще те безпокои?
Нѣкой ораторъ говори въ Англия, то не е въ България. Криятъ се хората подъ земята въ Англия, не е въ България. Какво ще кажете? И ние българитѣ се криемъ. Българитѣ искатъ да се криятъ, но не е дошло времето още.
към беседата >>
Сега много скѫпо струва.
Че го обичашъ – добре е, но ти носишъ потиснати чувства. После, малко си мързелива, не обичашъ да работишъ. Казва: „Правъ си“. Дадохъ ѝ наставления, казвамъ: Нѣма да си правишъ операция. По-преди цѣрътъ бѣше евтинъ – за петь пари да се освободишъ.
Сега много скѫпо струва.
Препорѫчахъ ѝ да яде печенъ лукъ. Казвамъ ѝ после: Ще казвашъ – „Не съмъ болна, по-добре съмъ“ . „Какъ да казвамъ, като съмъ болна“. Ще казвашъ – „Не съмъ болна“. Като станешъ сутринь, ще кажешъ: „По-добре съмъ“.
към беседата >>
Нѣкой ораторъ говори въ Англия, то не е въ България.
Щомъ човѣкъ попадне въ едно такова състояние, той не е въ Школата. Той е извънъ Школата. Въ свѣта ще изпадне. Слушашъ едно радио въ Англия, не е въ България. Защо ще те безпокои?
Нѣкой ораторъ говори въ Англия, то не е въ България.
Криятъ се хората подъ земята въ Англия, не е въ България. Какво ще кажете? И ние българитѣ се криемъ. Българитѣ искатъ да се криятъ, но не е дошло времето още. Нали децата играятъ и се криятъ?
към беседата >>
Препорѫчахъ ѝ да яде печенъ лукъ.
После, малко си мързелива, не обичашъ да работишъ. Казва: „Правъ си“. Дадохъ ѝ наставления, казвамъ: Нѣма да си правишъ операция. По-преди цѣрътъ бѣше евтинъ – за петь пари да се освободишъ. Сега много скѫпо струва.
Препорѫчахъ ѝ да яде печенъ лукъ.
Казвамъ ѝ после: Ще казвашъ – „Не съмъ болна, по-добре съмъ“ . „Какъ да казвамъ, като съмъ болна“. Ще казвашъ – „Не съмъ болна“. Като станешъ сутринь, ще кажешъ: „По-добре съмъ“. Прави това нѣколко месеца.
към беседата >>
Криятъ се хората подъ земята въ Англия, не е въ България.
Той е извънъ Школата. Въ свѣта ще изпадне. Слушашъ едно радио въ Англия, не е въ България. Защо ще те безпокои? Нѣкой ораторъ говори въ Англия, то не е въ България.
Криятъ се хората подъ земята въ Англия, не е въ България.
Какво ще кажете? И ние българитѣ се криемъ. Българитѣ искатъ да се криятъ, но не е дошло времето още. Нали децата играятъ и се криятъ? Сега англичанитѣ играятъ на криеница.
към беседата >>
Казвамъ ѝ после: Ще казвашъ – „Не съмъ болна, по-добре съмъ“ .
Казва: „Правъ си“. Дадохъ ѝ наставления, казвамъ: Нѣма да си правишъ операция. По-преди цѣрътъ бѣше евтинъ – за петь пари да се освободишъ. Сега много скѫпо струва. Препорѫчахъ ѝ да яде печенъ лукъ.
Казвамъ ѝ после: Ще казвашъ – „Не съмъ болна, по-добре съмъ“ .
„Какъ да казвамъ, като съмъ болна“. Ще казвашъ – „Не съмъ болна“. Като станешъ сутринь, ще кажешъ: „По-добре съмъ“. Прави това нѣколко месеца. После ще пиешъ топла вода.
към беседата >>
Какво ще кажете?
Въ свѣта ще изпадне. Слушашъ едно радио въ Англия, не е въ България. Защо ще те безпокои? Нѣкой ораторъ говори въ Англия, то не е въ България. Криятъ се хората подъ земята въ Англия, не е въ България.
Какво ще кажете?
И ние българитѣ се криемъ. Българитѣ искатъ да се криятъ, но не е дошло времето още. Нали децата играятъ и се криятъ? Сега англичанитѣ играятъ на криеница.
към беседата >>
„Какъ да казвамъ, като съмъ болна“.
Дадохъ ѝ наставления, казвамъ: Нѣма да си правишъ операция. По-преди цѣрътъ бѣше евтинъ – за петь пари да се освободишъ. Сега много скѫпо струва. Препорѫчахъ ѝ да яде печенъ лукъ. Казвамъ ѝ после: Ще казвашъ – „Не съмъ болна, по-добре съмъ“ .
„Какъ да казвамъ, като съмъ болна“.
Ще казвашъ – „Не съмъ болна“. Като станешъ сутринь, ще кажешъ: „По-добре съмъ“. Прави това нѣколко месеца. После ще пиешъ топла вода. Студена вода нѣма да пиешъ.
към беседата >>
И ние българитѣ се криемъ.
Слушашъ едно радио въ Англия, не е въ България. Защо ще те безпокои? Нѣкой ораторъ говори въ Англия, то не е въ България. Криятъ се хората подъ земята въ Англия, не е въ България. Какво ще кажете?
И ние българитѣ се криемъ.
Българитѣ искатъ да се криятъ, но не е дошло времето още. Нали децата играятъ и се криятъ? Сега англичанитѣ играятъ на криеница.
към беседата >>
Ще казвашъ – „Не съмъ болна“.
По-преди цѣрътъ бѣше евтинъ – за петь пари да се освободишъ. Сега много скѫпо струва. Препорѫчахъ ѝ да яде печенъ лукъ. Казвамъ ѝ после: Ще казвашъ – „Не съмъ болна, по-добре съмъ“ . „Какъ да казвамъ, като съмъ болна“.
Ще казвашъ – „Не съмъ болна“.
Като станешъ сутринь, ще кажешъ: „По-добре съмъ“. Прави това нѣколко месеца. После ще пиешъ топла вода. Студена вода нѣма да пиешъ. Ще обикнешъ хората, ще имъ вѣрвашъ.
към беседата >>
Българитѣ искатъ да се криятъ, но не е дошло времето още.
Защо ще те безпокои? Нѣкой ораторъ говори въ Англия, то не е въ България. Криятъ се хората подъ земята въ Англия, не е въ България. Какво ще кажете? И ние българитѣ се криемъ.
Българитѣ искатъ да се криятъ, но не е дошло времето още.
Нали децата играятъ и се криятъ? Сега англичанитѣ играятъ на криеница.
към беседата >>
Като станешъ сутринь, ще кажешъ: „По-добре съмъ“.
Сега много скѫпо струва. Препорѫчахъ ѝ да яде печенъ лукъ. Казвамъ ѝ после: Ще казвашъ – „Не съмъ болна, по-добре съмъ“ . „Какъ да казвамъ, като съмъ болна“. Ще казвашъ – „Не съмъ болна“.
Като станешъ сутринь, ще кажешъ: „По-добре съмъ“.
Прави това нѣколко месеца. После ще пиешъ топла вода. Студена вода нѣма да пиешъ. Ще обикнешъ хората, ще имъ вѣрвашъ. Като нѣмашъ деца, ще започнешъ да посещавашъ беднитѣ (хора), които иматъ деца и тѣзи деца ще ги чувствувашъ като че сѫ твои, като че ти си ги родила.
към беседата >>
Нали децата играятъ и се криятъ?
Нѣкой ораторъ говори въ Англия, то не е въ България. Криятъ се хората подъ земята въ Англия, не е въ България. Какво ще кажете? И ние българитѣ се криемъ. Българитѣ искатъ да се криятъ, но не е дошло времето още.
Нали децата играятъ и се криятъ?
Сега англичанитѣ играятъ на криеница.
към беседата >>
Прави това нѣколко месеца.
Препорѫчахъ ѝ да яде печенъ лукъ. Казвамъ ѝ после: Ще казвашъ – „Не съмъ болна, по-добре съмъ“ . „Какъ да казвамъ, като съмъ болна“. Ще казвашъ – „Не съмъ болна“. Като станешъ сутринь, ще кажешъ: „По-добре съмъ“.
Прави това нѣколко месеца.
После ще пиешъ топла вода. Студена вода нѣма да пиешъ. Ще обикнешъ хората, ще имъ вѣрвашъ. Като нѣмашъ деца, ще започнешъ да посещавашъ беднитѣ (хора), които иматъ деца и тѣзи деца ще ги чувствувашъ като че сѫ твои, като че ти си ги родила. Ако го направишъ туй, ще оздравѣешъ.
към беседата >>
Сега англичанитѣ играятъ на криеница.
Криятъ се хората подъ земята въ Англия, не е въ България. Какво ще кажете? И ние българитѣ се криемъ. Българитѣ искатъ да се криятъ, но не е дошло времето още. Нали децата играятъ и се криятъ?
Сега англичанитѣ играятъ на криеница.
към беседата >>
После ще пиешъ топла вода.
Казвамъ ѝ после: Ще казвашъ – „Не съмъ болна, по-добре съмъ“ . „Какъ да казвамъ, като съмъ болна“. Ще казвашъ – „Не съмъ болна“. Като станешъ сутринь, ще кажешъ: „По-добре съмъ“. Прави това нѣколко месеца.
После ще пиешъ топла вода.
Студена вода нѣма да пиешъ. Ще обикнешъ хората, ще имъ вѣрвашъ. Като нѣмашъ деца, ще започнешъ да посещавашъ беднитѣ (хора), които иматъ деца и тѣзи деца ще ги чувствувашъ като че сѫ твои, като че ти си ги родила. Ако го направишъ туй, ще оздравѣешъ. Ако не го направишъ, не отговарямъ.
към беседата >>
Много отъ възгледитѣ на хората сѫ стари.
Много отъ възгледитѣ на хората сѫ стари.
Тия, старитѣ възгледи, тѣ сѫ мода. Тѣ не струватъ. Малко ще ги измѣните, ще ги бракувате, да дойдатъ нови възгледи. Ако човѣкъ всѣки день не се измѣнява, той остарѣва. Казвамъ: Обновявайте се въ вашия умъ.
към беседата >>
Студена вода нѣма да пиешъ.
„Какъ да казвамъ, като съмъ болна“. Ще казвашъ – „Не съмъ болна“. Като станешъ сутринь, ще кажешъ: „По-добре съмъ“. Прави това нѣколко месеца. После ще пиешъ топла вода.
Студена вода нѣма да пиешъ.
Ще обикнешъ хората, ще имъ вѣрвашъ. Като нѣмашъ деца, ще започнешъ да посещавашъ беднитѣ (хора), които иматъ деца и тѣзи деца ще ги чувствувашъ като че сѫ твои, като че ти си ги родила. Ако го направишъ туй, ще оздравѣешъ. Ако не го направишъ, не отговарямъ.
към беседата >>
Тия, старитѣ възгледи, тѣ сѫ мода.
Много отъ възгледитѣ на хората сѫ стари.
Тия, старитѣ възгледи, тѣ сѫ мода.
Тѣ не струватъ. Малко ще ги измѣните, ще ги бракувате, да дойдатъ нови възгледи. Ако човѣкъ всѣки день не се измѣнява, той остарѣва. Казвамъ: Обновявайте се въ вашия умъ. Що ще ходимъ да се занимаваме съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора?
към беседата >>
Ще обикнешъ хората, ще имъ вѣрвашъ.
Ще казвашъ – „Не съмъ болна“. Като станешъ сутринь, ще кажешъ: „По-добре съмъ“. Прави това нѣколко месеца. После ще пиешъ топла вода. Студена вода нѣма да пиешъ.
Ще обикнешъ хората, ще имъ вѣрвашъ.
Като нѣмашъ деца, ще започнешъ да посещавашъ беднитѣ (хора), които иматъ деца и тѣзи деца ще ги чувствувашъ като че сѫ твои, като че ти си ги родила. Ако го направишъ туй, ще оздравѣешъ. Ако не го направишъ, не отговарямъ.
към беседата >>
Тѣ не струватъ.
Много отъ възгледитѣ на хората сѫ стари. Тия, старитѣ възгледи, тѣ сѫ мода.
Тѣ не струватъ.
Малко ще ги измѣните, ще ги бракувате, да дойдатъ нови възгледи. Ако човѣкъ всѣки день не се измѣнява, той остарѣва. Казвамъ: Обновявайте се въ вашия умъ. Що ще ходимъ да се занимаваме съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора?
към беседата >>
Като нѣмашъ деца, ще започнешъ да посещавашъ беднитѣ (хора), които иматъ деца и тѣзи деца ще ги чувствувашъ като че сѫ твои, като че ти си ги родила.
Като станешъ сутринь, ще кажешъ: „По-добре съмъ“. Прави това нѣколко месеца. После ще пиешъ топла вода. Студена вода нѣма да пиешъ. Ще обикнешъ хората, ще имъ вѣрвашъ.
Като нѣмашъ деца, ще започнешъ да посещавашъ беднитѣ (хора), които иматъ деца и тѣзи деца ще ги чувствувашъ като че сѫ твои, като че ти си ги родила.
Ако го направишъ туй, ще оздравѣешъ. Ако не го направишъ, не отговарямъ.
към беседата >>
Малко ще ги измѣните, ще ги бракувате, да дойдатъ нови възгледи.
Много отъ възгледитѣ на хората сѫ стари. Тия, старитѣ възгледи, тѣ сѫ мода. Тѣ не струватъ.
Малко ще ги измѣните, ще ги бракувате, да дойдатъ нови възгледи.
Ако човѣкъ всѣки день не се измѣнява, той остарѣва. Казвамъ: Обновявайте се въ вашия умъ. Що ще ходимъ да се занимаваме съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора?
към беседата >>
Ако го направишъ туй, ще оздравѣешъ.
Прави това нѣколко месеца. После ще пиешъ топла вода. Студена вода нѣма да пиешъ. Ще обикнешъ хората, ще имъ вѣрвашъ. Като нѣмашъ деца, ще започнешъ да посещавашъ беднитѣ (хора), които иматъ деца и тѣзи деца ще ги чувствувашъ като че сѫ твои, като че ти си ги родила.
Ако го направишъ туй, ще оздравѣешъ.
Ако не го направишъ, не отговарямъ.
към беседата >>
Ако човѣкъ всѣки день не се измѣнява, той остарѣва.
Много отъ възгледитѣ на хората сѫ стари. Тия, старитѣ възгледи, тѣ сѫ мода. Тѣ не струватъ. Малко ще ги измѣните, ще ги бракувате, да дойдатъ нови възгледи.
Ако човѣкъ всѣки день не се измѣнява, той остарѣва.
Казвамъ: Обновявайте се въ вашия умъ. Що ще ходимъ да се занимаваме съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора?
към беседата >>
Ако не го направишъ, не отговарямъ.
После ще пиешъ топла вода. Студена вода нѣма да пиешъ. Ще обикнешъ хората, ще имъ вѣрвашъ. Като нѣмашъ деца, ще започнешъ да посещавашъ беднитѣ (хора), които иматъ деца и тѣзи деца ще ги чувствувашъ като че сѫ твои, като че ти си ги родила. Ако го направишъ туй, ще оздравѣешъ.
Ако не го направишъ, не отговарямъ.
към беседата >>
Казвамъ: Обновявайте се въ вашия умъ.
Много отъ възгледитѣ на хората сѫ стари. Тия, старитѣ възгледи, тѣ сѫ мода. Тѣ не струватъ. Малко ще ги измѣните, ще ги бракувате, да дойдатъ нови възгледи. Ако човѣкъ всѣки день не се измѣнява, той остарѣва.
Казвамъ: Обновявайте се въ вашия умъ.
Що ще ходимъ да се занимаваме съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора?
към беседата >>
Казвамъ: Оставете си сърдцето свободно.
Казвамъ: Оставете си сърдцето свободно.
Вие имате една Любовь, която всичкитѣ хора иматъ. Да обичашъ единъ свой приятель, който те обича, е лесна работа. Да обичашъ жена си, която трепери надъ тебе, е лесно. Лесно е да обичашъ и единъ мѫжъ, който трепери надъ тебе. Много естествено.
към беседата >>
Що ще ходимъ да се занимаваме съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора?
Тия, старитѣ възгледи, тѣ сѫ мода. Тѣ не струватъ. Малко ще ги измѣните, ще ги бракувате, да дойдатъ нови възгледи. Ако човѣкъ всѣки день не се измѣнява, той остарѣва. Казвамъ: Обновявайте се въ вашия умъ.
Що ще ходимъ да се занимаваме съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора?
към беседата >>
Вие имате една Любовь, която всичкитѣ хора иматъ.
Казвамъ: Оставете си сърдцето свободно.
Вие имате една Любовь, която всичкитѣ хора иматъ.
Да обичашъ единъ свой приятель, който те обича, е лесна работа. Да обичашъ жена си, която трепери надъ тебе, е лесно. Лесно е да обичашъ и единъ мѫжъ, който трепери надъ тебе. Много естествено. Хубаво, тогава или мѫжътъ трѣбва да трепери или жената трѣбва да трепери.
към беседата >>
Сега ми казватъ: „Учителю, какво да правимъ?
Сега ми казватъ: „Учителю, какво да правимъ?
Щѣло да има тревога. Трѣбва да се затъмни“. Ако има затъмнение, затвори електричеството, въ тъмното да седятъ. Питатъ: „Да купуваме ли книги или да не купуваме? “ Ако имашъ пари – купи, ако нѣмашъ пари – не купувай.
към беседата >>
Да обичашъ единъ свой приятель, който те обича, е лесна работа.
Казвамъ: Оставете си сърдцето свободно. Вие имате една Любовь, която всичкитѣ хора иматъ.
Да обичашъ единъ свой приятель, който те обича, е лесна работа.
Да обичашъ жена си, която трепери надъ тебе, е лесно. Лесно е да обичашъ и единъ мѫжъ, който трепери надъ тебе. Много естествено. Хубаво, тогава или мѫжътъ трѣбва да трепери или жената трѣбва да трепери. Има едно треперѣне отъ Любовь, има едно треперѣне отъ безлюбие.
към беседата >>
Щѣло да има тревога.
Сега ми казватъ: „Учителю, какво да правимъ?
Щѣло да има тревога.
Трѣбва да се затъмни“. Ако има затъмнение, затвори електричеството, въ тъмното да седятъ. Питатъ: „Да купуваме ли книги или да не купуваме? “ Ако имашъ пари – купи, ако нѣмашъ пари – не купувай.
към беседата >>
Да обичашъ жена си, която трепери надъ тебе, е лесно.
Казвамъ: Оставете си сърдцето свободно. Вие имате една Любовь, която всичкитѣ хора иматъ. Да обичашъ единъ свой приятель, който те обича, е лесна работа.
Да обичашъ жена си, която трепери надъ тебе, е лесно.
Лесно е да обичашъ и единъ мѫжъ, който трепери надъ тебе. Много естествено. Хубаво, тогава или мѫжътъ трѣбва да трепери или жената трѣбва да трепери. Има едно треперѣне отъ Любовь, има едно треперѣне отъ безлюбие. Има едно треперѣне отъ знание, има едно треперѣне отъ глупость.
към беседата >>
Трѣбва да се затъмни“.
Сега ми казватъ: „Учителю, какво да правимъ? Щѣло да има тревога.
Трѣбва да се затъмни“.
Ако има затъмнение, затвори електричеството, въ тъмното да седятъ. Питатъ: „Да купуваме ли книги или да не купуваме? “ Ако имашъ пари – купи, ако нѣмашъ пари – не купувай.
към беседата >>
Лесно е да обичашъ и единъ мѫжъ, който трепери надъ тебе.
Казвамъ: Оставете си сърдцето свободно. Вие имате една Любовь, която всичкитѣ хора иматъ. Да обичашъ единъ свой приятель, който те обича, е лесна работа. Да обичашъ жена си, която трепери надъ тебе, е лесно.
Лесно е да обичашъ и единъ мѫжъ, който трепери надъ тебе.
Много естествено. Хубаво, тогава или мѫжътъ трѣбва да трепери или жената трѣбва да трепери. Има едно треперѣне отъ Любовь, има едно треперѣне отъ безлюбие. Има едно треперѣне отъ знание, има едно треперѣне отъ глупость. Има едно треперѣне отъ свобода, има едно треперѣне отъ ограничение въ чувствата.
към беседата >>
Ако има затъмнение, затвори електричеството, въ тъмното да седятъ.
Сега ми казватъ: „Учителю, какво да правимъ? Щѣло да има тревога. Трѣбва да се затъмни“.
Ако има затъмнение, затвори електричеството, въ тъмното да седятъ.
Питатъ: „Да купуваме ли книги или да не купуваме? “ Ако имашъ пари – купи, ако нѣмашъ пари – не купувай.
към беседата >>
Много естествено.
Казвамъ: Оставете си сърдцето свободно. Вие имате една Любовь, която всичкитѣ хора иматъ. Да обичашъ единъ свой приятель, който те обича, е лесна работа. Да обичашъ жена си, която трепери надъ тебе, е лесно. Лесно е да обичашъ и единъ мѫжъ, който трепери надъ тебе.
Много естествено.
Хубаво, тогава или мѫжътъ трѣбва да трепери или жената трѣбва да трепери. Има едно треперѣне отъ Любовь, има едно треперѣне отъ безлюбие. Има едно треперѣне отъ знание, има едно треперѣне отъ глупость. Има едно треперѣне отъ свобода, има едно треперѣне отъ ограничение въ чувствата.
към беседата >>
Питатъ: „Да купуваме ли книги или да не купуваме?
Сега ми казватъ: „Учителю, какво да правимъ? Щѣло да има тревога. Трѣбва да се затъмни“. Ако има затъмнение, затвори електричеството, въ тъмното да седятъ.
Питатъ: „Да купуваме ли книги или да не купуваме?
“ Ако имашъ пари – купи, ако нѣмашъ пари – не купувай.
към беседата >>
Хубаво, тогава или мѫжътъ трѣбва да трепери или жената трѣбва да трепери.
Вие имате една Любовь, която всичкитѣ хора иматъ. Да обичашъ единъ свой приятель, който те обича, е лесна работа. Да обичашъ жена си, която трепери надъ тебе, е лесно. Лесно е да обичашъ и единъ мѫжъ, който трепери надъ тебе. Много естествено.
Хубаво, тогава или мѫжътъ трѣбва да трепери или жената трѣбва да трепери.
Има едно треперѣне отъ Любовь, има едно треперѣне отъ безлюбие. Има едно треперѣне отъ знание, има едно треперѣне отъ глупость. Има едно треперѣне отъ свобода, има едно треперѣне отъ ограничение въ чувствата.
към беседата >>
“ Ако имашъ пари – купи, ако нѣмашъ пари – не купувай.
Сега ми казватъ: „Учителю, какво да правимъ? Щѣло да има тревога. Трѣбва да се затъмни“. Ако има затъмнение, затвори електричеството, въ тъмното да седятъ. Питатъ: „Да купуваме ли книги или да не купуваме?
“ Ако имашъ пари – купи, ако нѣмашъ пари – не купувай.
към беседата >>
Има едно треперѣне отъ Любовь, има едно треперѣне отъ безлюбие.
Да обичашъ единъ свой приятель, който те обича, е лесна работа. Да обичашъ жена си, която трепери надъ тебе, е лесно. Лесно е да обичашъ и единъ мѫжъ, който трепери надъ тебе. Много естествено. Хубаво, тогава или мѫжътъ трѣбва да трепери или жената трѣбва да трепери.
Има едно треперѣне отъ Любовь, има едно треперѣне отъ безлюбие.
Има едно треперѣне отъ знание, има едно треперѣне отъ глупость. Има едно треперѣне отъ свобода, има едно треперѣне отъ ограничение въ чувствата.
към беседата >>
Казватъ: „Не сѫ добри хората, лоши сѫ хората“.
Казватъ: „Не сѫ добри хората, лоши сѫ хората“.
Азъ имамъ другъ възгледъ. За мене лошиятъ животъ е нощенъ животъ. Добриятъ животъ е дневенъ животъ. Щомъ е нощенъ животъ – да спятъ хората. Щомъ е день – да работятъ.
към беседата >>
Има едно треперѣне отъ знание, има едно треперѣне отъ глупость.
Да обичашъ жена си, която трепери надъ тебе, е лесно. Лесно е да обичашъ и единъ мѫжъ, който трепери надъ тебе. Много естествено. Хубаво, тогава или мѫжътъ трѣбва да трепери или жената трѣбва да трепери. Има едно треперѣне отъ Любовь, има едно треперѣне отъ безлюбие.
Има едно треперѣне отъ знание, има едно треперѣне отъ глупость.
Има едно треперѣне отъ свобода, има едно треперѣне отъ ограничение въ чувствата.
към беседата >>
Азъ имамъ другъ възгледъ.
Казватъ: „Не сѫ добри хората, лоши сѫ хората“.
Азъ имамъ другъ възгледъ.
За мене лошиятъ животъ е нощенъ животъ. Добриятъ животъ е дневенъ животъ. Щомъ е нощенъ животъ – да спятъ хората. Щомъ е день – да работятъ. Доброто е день, злото е нощь.
към беседата >>
Има едно треперѣне отъ свобода, има едно треперѣне отъ ограничение въ чувствата.
Лесно е да обичашъ и единъ мѫжъ, който трепери надъ тебе. Много естествено. Хубаво, тогава или мѫжътъ трѣбва да трепери или жената трѣбва да трепери. Има едно треперѣне отъ Любовь, има едно треперѣне отъ безлюбие. Има едно треперѣне отъ знание, има едно треперѣне отъ глупость.
Има едно треперѣне отъ свобода, има едно треперѣне отъ ограничение въ чувствата.
към беседата >>
За мене лошиятъ животъ е нощенъ животъ.
Казватъ: „Не сѫ добри хората, лоши сѫ хората“. Азъ имамъ другъ възгледъ.
За мене лошиятъ животъ е нощенъ животъ.
Добриятъ животъ е дневенъ животъ. Щомъ е нощенъ животъ – да спятъ хората. Щомъ е день – да работятъ. Доброто е день, злото е нощь. Потрѣбни сѫ.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ да имате тази свобода, която никой да не може да я наруши.
Азъ бихъ желалъ да имате тази свобода, която никой да не може да я наруши.
Сега, ако сте богатъ, никой нѣма да каже. Ако сте и най-голѣмъ сиромахъ, пакъ сѫщата свобода да имате. То не е така лесна работа. Понеже това сѫ навици, придобити отъ хиляди години, водата е минавала и трѣбва да я отбиешъ. Сега най-първо трѣбва да се даде свобода.
към беседата >>
Добриятъ животъ е дневенъ животъ.
Казватъ: „Не сѫ добри хората, лоши сѫ хората“. Азъ имамъ другъ възгледъ. За мене лошиятъ животъ е нощенъ животъ.
Добриятъ животъ е дневенъ животъ.
Щомъ е нощенъ животъ – да спятъ хората. Щомъ е день – да работятъ. Доброто е день, злото е нощь. Потрѣбни сѫ. Земята, като се върти, прави день и нощь.
към беседата >>
Сега, ако сте богатъ, никой нѣма да каже.
Азъ бихъ желалъ да имате тази свобода, която никой да не може да я наруши.
Сега, ако сте богатъ, никой нѣма да каже.
Ако сте и най-голѣмъ сиромахъ, пакъ сѫщата свобода да имате. То не е така лесна работа. Понеже това сѫ навици, придобити отъ хиляди години, водата е минавала и трѣбва да я отбиешъ. Сега най-първо трѣбва да се даде свобода. Сега на всинца ви казвамъ: Не искамъ да ви виждамъ прегърбени, никаква гърбавина.
към беседата >>
Щомъ е нощенъ животъ – да спятъ хората.
Казватъ: „Не сѫ добри хората, лоши сѫ хората“. Азъ имамъ другъ възгледъ. За мене лошиятъ животъ е нощенъ животъ. Добриятъ животъ е дневенъ животъ.
Щомъ е нощенъ животъ – да спятъ хората.
Щомъ е день – да работятъ. Доброто е день, злото е нощь. Потрѣбни сѫ. Земята, като се върти, прави день и нощь. Като живѣе злото въ човѣка, е нощь.
към беседата >>
Ако сте и най-голѣмъ сиромахъ, пакъ сѫщата свобода да имате.
Азъ бихъ желалъ да имате тази свобода, която никой да не може да я наруши. Сега, ако сте богатъ, никой нѣма да каже.
Ако сте и най-голѣмъ сиромахъ, пакъ сѫщата свобода да имате.
То не е така лесна работа. Понеже това сѫ навици, придобити отъ хиляди години, водата е минавала и трѣбва да я отбиешъ. Сега най-първо трѣбва да се даде свобода. Сега на всинца ви казвамъ: Не искамъ да ви виждамъ прегърбени, никаква гърбавина. Станешъ сутринь, ще се изправишъ и постой 5–10 минути изправенъ.
към беседата >>
Щомъ е день – да работятъ.
Казватъ: „Не сѫ добри хората, лоши сѫ хората“. Азъ имамъ другъ възгледъ. За мене лошиятъ животъ е нощенъ животъ. Добриятъ животъ е дневенъ животъ. Щомъ е нощенъ животъ – да спятъ хората.
Щомъ е день – да работятъ.
Доброто е день, злото е нощь. Потрѣбни сѫ. Земята, като се върти, прави день и нощь. Като живѣе злото въ човѣка, е нощь. Нѣма нищо лошо.
към беседата >>
То не е така лесна работа.
Азъ бихъ желалъ да имате тази свобода, която никой да не може да я наруши. Сега, ако сте богатъ, никой нѣма да каже. Ако сте и най-голѣмъ сиромахъ, пакъ сѫщата свобода да имате.
То не е така лесна работа.
Понеже това сѫ навици, придобити отъ хиляди години, водата е минавала и трѣбва да я отбиешъ. Сега най-първо трѣбва да се даде свобода. Сега на всинца ви казвамъ: Не искамъ да ви виждамъ прегърбени, никаква гърбавина. Станешъ сутринь, ще се изправишъ и постой 5–10 минути изправенъ. Сега ще ви представя вие какъ стоите.
към беседата >>
Доброто е день, злото е нощь.
Азъ имамъ другъ възгледъ. За мене лошиятъ животъ е нощенъ животъ. Добриятъ животъ е дневенъ животъ. Щомъ е нощенъ животъ – да спятъ хората. Щомъ е день – да работятъ.
Доброто е день, злото е нощь.
Потрѣбни сѫ. Земята, като се върти, прави день и нощь. Като живѣе злото въ човѣка, е нощь. Нѣма нищо лошо. Лошото е, ако не може да спишъ.
към беседата >>
Понеже това сѫ навици, придобити отъ хиляди години, водата е минавала и трѣбва да я отбиешъ.
Азъ бихъ желалъ да имате тази свобода, която никой да не може да я наруши. Сега, ако сте богатъ, никой нѣма да каже. Ако сте и най-голѣмъ сиромахъ, пакъ сѫщата свобода да имате. То не е така лесна работа.
Понеже това сѫ навици, придобити отъ хиляди години, водата е минавала и трѣбва да я отбиешъ.
Сега най-първо трѣбва да се даде свобода. Сега на всинца ви казвамъ: Не искамъ да ви виждамъ прегърбени, никаква гърбавина. Станешъ сутринь, ще се изправишъ и постой 5–10 минути изправенъ. Сега ще ви представя вие какъ стоите. Сега ще играя една роля.
към беседата >>
Потрѣбни сѫ.
За мене лошиятъ животъ е нощенъ животъ. Добриятъ животъ е дневенъ животъ. Щомъ е нощенъ животъ – да спятъ хората. Щомъ е день – да работятъ. Доброто е день, злото е нощь.
Потрѣбни сѫ.
Земята, като се върти, прави день и нощь. Като живѣе злото въ човѣка, е нощь. Нѣма нищо лошо. Лошото е, ако не може да спишъ. Вечерно време трѣбва да спишъ.
към беседата >>
Сега най-първо трѣбва да се даде свобода.
Азъ бихъ желалъ да имате тази свобода, която никой да не може да я наруши. Сега, ако сте богатъ, никой нѣма да каже. Ако сте и най-голѣмъ сиромахъ, пакъ сѫщата свобода да имате. То не е така лесна работа. Понеже това сѫ навици, придобити отъ хиляди години, водата е минавала и трѣбва да я отбиешъ.
Сега най-първо трѣбва да се даде свобода.
Сега на всинца ви казвамъ: Не искамъ да ви виждамъ прегърбени, никаква гърбавина. Станешъ сутринь, ще се изправишъ и постой 5–10 минути изправенъ. Сега ще ви представя вие какъ стоите. Сега ще играя една роля. Намѣсто да карамъ другъ да я представя, азъ ще я представя сега.
към беседата >>
Земята, като се върти, прави день и нощь.
Добриятъ животъ е дневенъ животъ. Щомъ е нощенъ животъ – да спятъ хората. Щомъ е день – да работятъ. Доброто е день, злото е нощь. Потрѣбни сѫ.
Земята, като се върти, прави день и нощь.
Като живѣе злото въ човѣка, е нощь. Нѣма нищо лошо. Лошото е, ако не може да спишъ. Вечерно време трѣбва да спишъ. Ако не спишъ вечерно време, презъ деня не може да работишъ.
към беседата >>
Сега на всинца ви казвамъ: Не искамъ да ви виждамъ прегърбени, никаква гърбавина.
Сега, ако сте богатъ, никой нѣма да каже. Ако сте и най-голѣмъ сиромахъ, пакъ сѫщата свобода да имате. То не е така лесна работа. Понеже това сѫ навици, придобити отъ хиляди години, водата е минавала и трѣбва да я отбиешъ. Сега най-първо трѣбва да се даде свобода.
Сега на всинца ви казвамъ: Не искамъ да ви виждамъ прегърбени, никаква гърбавина.
Станешъ сутринь, ще се изправишъ и постой 5–10 минути изправенъ. Сега ще ви представя вие какъ стоите. Сега ще играя една роля. Намѣсто да карамъ другъ да я представя, азъ ще я представя сега. Понеже погрѣшката, която ще направя, ще бѫде най-малката погрѣшка.
към беседата >>
Като живѣе злото въ човѣка, е нощь.
Щомъ е нощенъ животъ – да спятъ хората. Щомъ е день – да работятъ. Доброто е день, злото е нощь. Потрѣбни сѫ. Земята, като се върти, прави день и нощь.
Като живѣе злото въ човѣка, е нощь.
Нѣма нищо лошо. Лошото е, ако не може да спишъ. Вечерно време трѣбва да спишъ. Ако не спишъ вечерно време, презъ деня не може да работишъ.
към беседата >>
Станешъ сутринь, ще се изправишъ и постой 5–10 минути изправенъ.
Ако сте и най-голѣмъ сиромахъ, пакъ сѫщата свобода да имате. То не е така лесна работа. Понеже това сѫ навици, придобити отъ хиляди години, водата е минавала и трѣбва да я отбиешъ. Сега най-първо трѣбва да се даде свобода. Сега на всинца ви казвамъ: Не искамъ да ви виждамъ прегърбени, никаква гърбавина.
Станешъ сутринь, ще се изправишъ и постой 5–10 минути изправенъ.
Сега ще ви представя вие какъ стоите. Сега ще играя една роля. Намѣсто да карамъ другъ да я представя, азъ ще я представя сега. Понеже погрѣшката, която ще направя, ще бѫде най-малката погрѣшка. Ти станешъ сутринь, свиешъ си рамената, свиешъ си веждитѣ, намръщишъ си лицето, като че всичко въ свѣта си изгубилъ.
към беседата >>
Нѣма нищо лошо.
Щомъ е день – да работятъ. Доброто е день, злото е нощь. Потрѣбни сѫ. Земята, като се върти, прави день и нощь. Като живѣе злото въ човѣка, е нощь.
Нѣма нищо лошо.
Лошото е, ако не може да спишъ. Вечерно време трѣбва да спишъ. Ако не спишъ вечерно време, презъ деня не може да работишъ.
към беседата >>
Сега ще ви представя вие какъ стоите.
То не е така лесна работа. Понеже това сѫ навици, придобити отъ хиляди години, водата е минавала и трѣбва да я отбиешъ. Сега най-първо трѣбва да се даде свобода. Сега на всинца ви казвамъ: Не искамъ да ви виждамъ прегърбени, никаква гърбавина. Станешъ сутринь, ще се изправишъ и постой 5–10 минути изправенъ.
Сега ще ви представя вие какъ стоите.
Сега ще играя една роля. Намѣсто да карамъ другъ да я представя, азъ ще я представя сега. Понеже погрѣшката, която ще направя, ще бѫде най-малката погрѣшка. Ти станешъ сутринь, свиешъ си рамената, свиешъ си веждитѣ, намръщишъ си лицето, като че всичко въ свѣта си изгубилъ. /Представя го/.
към беседата >>
Лошото е, ако не може да спишъ.
Доброто е день, злото е нощь. Потрѣбни сѫ. Земята, като се върти, прави день и нощь. Като живѣе злото въ човѣка, е нощь. Нѣма нищо лошо.
Лошото е, ако не може да спишъ.
Вечерно време трѣбва да спишъ. Ако не спишъ вечерно време, презъ деня не може да работишъ.
към беседата >>
Сега ще играя една роля.
Понеже това сѫ навици, придобити отъ хиляди години, водата е минавала и трѣбва да я отбиешъ. Сега най-първо трѣбва да се даде свобода. Сега на всинца ви казвамъ: Не искамъ да ви виждамъ прегърбени, никаква гърбавина. Станешъ сутринь, ще се изправишъ и постой 5–10 минути изправенъ. Сега ще ви представя вие какъ стоите.
Сега ще играя една роля.
Намѣсто да карамъ другъ да я представя, азъ ще я представя сега. Понеже погрѣшката, която ще направя, ще бѫде най-малката погрѣшка. Ти станешъ сутринь, свиешъ си рамената, свиешъ си веждитѣ, намръщишъ си лицето, като че всичко въ свѣта си изгубилъ. /Представя го/.
към беседата >>
Вечерно време трѣбва да спишъ.
Потрѣбни сѫ. Земята, като се върти, прави день и нощь. Като живѣе злото въ човѣка, е нощь. Нѣма нищо лошо. Лошото е, ако не може да спишъ.
Вечерно време трѣбва да спишъ.
Ако не спишъ вечерно време, презъ деня не може да работишъ.
към беседата >>
Намѣсто да карамъ другъ да я представя, азъ ще я представя сега.
Сега най-първо трѣбва да се даде свобода. Сега на всинца ви казвамъ: Не искамъ да ви виждамъ прегърбени, никаква гърбавина. Станешъ сутринь, ще се изправишъ и постой 5–10 минути изправенъ. Сега ще ви представя вие какъ стоите. Сега ще играя една роля.
Намѣсто да карамъ другъ да я представя, азъ ще я представя сега.
Понеже погрѣшката, която ще направя, ще бѫде най-малката погрѣшка. Ти станешъ сутринь, свиешъ си рамената, свиешъ си веждитѣ, намръщишъ си лицето, като че всичко въ свѣта си изгубилъ. /Представя го/.
към беседата >>
Ако не спишъ вечерно време, презъ деня не може да работишъ.
Земята, като се върти, прави день и нощь. Като живѣе злото въ човѣка, е нощь. Нѣма нищо лошо. Лошото е, ако не може да спишъ. Вечерно време трѣбва да спишъ.
Ако не спишъ вечерно време, презъ деня не може да работишъ.
към беседата >>
Понеже погрѣшката, която ще направя, ще бѫде най-малката погрѣшка.
Сега на всинца ви казвамъ: Не искамъ да ви виждамъ прегърбени, никаква гърбавина. Станешъ сутринь, ще се изправишъ и постой 5–10 минути изправенъ. Сега ще ви представя вие какъ стоите. Сега ще играя една роля. Намѣсто да карамъ другъ да я представя, азъ ще я представя сега.
Понеже погрѣшката, която ще направя, ще бѫде най-малката погрѣшка.
Ти станешъ сутринь, свиешъ си рамената, свиешъ си веждитѣ, намръщишъ си лицето, като че всичко въ свѣта си изгубилъ. /Представя го/.
към беседата >>
Сега да се повърнемъ.
Сега да се повърнемъ.
Необходима е свободата. Азъ ви говоря за подмладяването. Необходима е физическата свобода на човѣка. Често нѣкои отъ васъ забелязватъ, че краката ви треперятъ. Азъ ви наблюдавамъ като правите упражненията.
към беседата >>
Ти станешъ сутринь, свиешъ си рамената, свиешъ си веждитѣ, намръщишъ си лицето, като че всичко въ свѣта си изгубилъ.
Станешъ сутринь, ще се изправишъ и постой 5–10 минути изправенъ. Сега ще ви представя вие какъ стоите. Сега ще играя една роля. Намѣсто да карамъ другъ да я представя, азъ ще я представя сега. Понеже погрѣшката, която ще направя, ще бѫде най-малката погрѣшка.
Ти станешъ сутринь, свиешъ си рамената, свиешъ си веждитѣ, намръщишъ си лицето, като че всичко въ свѣта си изгубилъ.
/Представя го/.
към беседата >>
Необходима е свободата.
Сега да се повърнемъ.
Необходима е свободата.
Азъ ви говоря за подмладяването. Необходима е физическата свобода на човѣка. Често нѣкои отъ васъ забелязватъ, че краката ви треперятъ. Азъ ви наблюдавамъ като правите упражненията. Като застанешъ на единия кракъ, клатишъ се.
към беседата >>
/Представя го/.
Сега ще ви представя вие какъ стоите. Сега ще играя една роля. Намѣсто да карамъ другъ да я представя, азъ ще я представя сега. Понеже погрѣшката, която ще направя, ще бѫде най-малката погрѣшка. Ти станешъ сутринь, свиешъ си рамената, свиешъ си веждитѣ, намръщишъ си лицето, като че всичко въ свѣта си изгубилъ.
/Представя го/.
към беседата >>
Азъ ви говоря за подмладяването.
Сега да се повърнемъ. Необходима е свободата.
Азъ ви говоря за подмладяването.
Необходима е физическата свобода на човѣка. Често нѣкои отъ васъ забелязватъ, че краката ви треперятъ. Азъ ви наблюдавамъ като правите упражненията. Като застанешъ на единия кракъ, клатишъ се. Нервната ви система е ша(шн)ата.
към беседата >>
Ти стани сутринь, изправи се, успокой лицето си, погледни спокойно нагоре, помисли си, че всичко, каквото Богъ направилъ, е добро.
Ти стани сутринь, изправи се, успокой лицето си, погледни спокойно нагоре, помисли си, че всичко, каквото Богъ направилъ, е добро.
Помисли си за небето, за цвѣтята, за дърветата, за всичкитѣ хора. Остави ада. Нека да дигатъ шумъ, нека да плачатъ, да крѣкатъ – тѣхна работа е. Тѣ сѫ актьори тамъ. Тѣ си играятъ ролята.
към беседата >>
Необходима е физическата свобода на човѣка.
Сега да се повърнемъ. Необходима е свободата. Азъ ви говоря за подмладяването.
Необходима е физическата свобода на човѣка.
Често нѣкои отъ васъ забелязватъ, че краката ви треперятъ. Азъ ви наблюдавамъ като правите упражненията. Като застанешъ на единия кракъ, клатишъ се. Нервната ви система е ша(шн)ата. Застани на единия си кракъ, на другия, да видишъ колко е устойчива нервната система.
към беседата >>
Помисли си за небето, за цвѣтята, за дърветата, за всичкитѣ хора.
Ти стани сутринь, изправи се, успокой лицето си, погледни спокойно нагоре, помисли си, че всичко, каквото Богъ направилъ, е добро.
Помисли си за небето, за цвѣтята, за дърветата, за всичкитѣ хора.
Остави ада. Нека да дигатъ шумъ, нека да плачатъ, да крѣкатъ – тѣхна работа е. Тѣ сѫ актьори тамъ. Тѣ си играятъ ролята. Тия духове, които ги мѫчатъ, тѣ сѫ нужни.
към беседата >>
Често нѣкои отъ васъ забелязватъ, че краката ви треперятъ.
Сега да се повърнемъ. Необходима е свободата. Азъ ви говоря за подмладяването. Необходима е физическата свобода на човѣка.
Често нѣкои отъ васъ забелязватъ, че краката ви треперятъ.
Азъ ви наблюдавамъ като правите упражненията. Като застанешъ на единия кракъ, клатишъ се. Нервната ви система е ша(шн)ата. Застани на единия си кракъ, на другия, да видишъ колко е устойчива нервната система. Щомъ си раздвоенъ, има противоречие между ума и сърдцето – не можешъ да стоишъ спокойно.
към беседата >>
Остави ада.
Ти стани сутринь, изправи се, успокой лицето си, погледни спокойно нагоре, помисли си, че всичко, каквото Богъ направилъ, е добро. Помисли си за небето, за цвѣтята, за дърветата, за всичкитѣ хора.
Остави ада.
Нека да дигатъ шумъ, нека да плачатъ, да крѣкатъ – тѣхна работа е. Тѣ сѫ актьори тамъ. Тѣ си играятъ ролята. Тия духове, които ги мѫчатъ, тѣ сѫ нужни. То е тѣхна работа.
към беседата >>
Азъ ви наблюдавамъ като правите упражненията.
Сега да се повърнемъ. Необходима е свободата. Азъ ви говоря за подмладяването. Необходима е физическата свобода на човѣка. Често нѣкои отъ васъ забелязватъ, че краката ви треперятъ.
Азъ ви наблюдавамъ като правите упражненията.
Като застанешъ на единия кракъ, клатишъ се. Нервната ви система е ша(шн)ата. Застани на единия си кракъ, на другия, да видишъ колко е устойчива нервната система. Щомъ си раздвоенъ, има противоречие между ума и сърдцето – не можешъ да стоишъ спокойно. Ще възстановите равновесието.
към беседата >>
Нека да дигатъ шумъ, нека да плачатъ, да крѣкатъ – тѣхна работа е.
Ти стани сутринь, изправи се, успокой лицето си, погледни спокойно нагоре, помисли си, че всичко, каквото Богъ направилъ, е добро. Помисли си за небето, за цвѣтята, за дърветата, за всичкитѣ хора. Остави ада.
Нека да дигатъ шумъ, нека да плачатъ, да крѣкатъ – тѣхна работа е.
Тѣ сѫ актьори тамъ. Тѣ си играятъ ролята. Тия духове, които ги мѫчатъ, тѣ сѫ нужни. То е тѣхна работа. Вие мислите какво ще стане съ дявола, какво ще стане съ васъ.
към беседата >>
Като застанешъ на единия кракъ, клатишъ се.
Необходима е свободата. Азъ ви говоря за подмладяването. Необходима е физическата свобода на човѣка. Често нѣкои отъ васъ забелязватъ, че краката ви треперятъ. Азъ ви наблюдавамъ като правите упражненията.
Като застанешъ на единия кракъ, клатишъ се.
Нервната ви система е ша(шн)ата. Застани на единия си кракъ, на другия, да видишъ колко е устойчива нервната система. Щомъ си раздвоенъ, има противоречие между ума и сърдцето – не можешъ да стоишъ спокойно. Ще възстановите равновесието. Искашъ да знаешъ какво е положението на нервната система.
към беседата >>
Тѣ сѫ актьори тамъ.
Ти стани сутринь, изправи се, успокой лицето си, погледни спокойно нагоре, помисли си, че всичко, каквото Богъ направилъ, е добро. Помисли си за небето, за цвѣтята, за дърветата, за всичкитѣ хора. Остави ада. Нека да дигатъ шумъ, нека да плачатъ, да крѣкатъ – тѣхна работа е.
Тѣ сѫ актьори тамъ.
Тѣ си играятъ ролята. Тия духове, които ги мѫчатъ, тѣ сѫ нужни. То е тѣхна работа. Вие мислите какво ще стане съ дявола, какво ще стане съ васъ. Въпросътъ не е личниятъ животъ.
към беседата >>
Нервната ви система е ша(шн)ата.
Азъ ви говоря за подмладяването. Необходима е физическата свобода на човѣка. Често нѣкои отъ васъ забелязватъ, че краката ви треперятъ. Азъ ви наблюдавамъ като правите упражненията. Като застанешъ на единия кракъ, клатишъ се.
Нервната ви система е ша(шн)ата.
Застани на единия си кракъ, на другия, да видишъ колко е устойчива нервната система. Щомъ си раздвоенъ, има противоречие между ума и сърдцето – не можешъ да стоишъ спокойно. Ще възстановите равновесието. Искашъ да знаешъ какво е положението на нервната система. Като идете въ кѫщи, стѫпете спокойно на единия кракъ, после на другия, и ще видите може ли да стоите спокойно.
към беседата >>
Тѣ си играятъ ролята.
Ти стани сутринь, изправи се, успокой лицето си, погледни спокойно нагоре, помисли си, че всичко, каквото Богъ направилъ, е добро. Помисли си за небето, за цвѣтята, за дърветата, за всичкитѣ хора. Остави ада. Нека да дигатъ шумъ, нека да плачатъ, да крѣкатъ – тѣхна работа е. Тѣ сѫ актьори тамъ.
Тѣ си играятъ ролята.
Тия духове, които ги мѫчатъ, тѣ сѫ нужни. То е тѣхна работа. Вие мислите какво ще стане съ дявола, какво ще стане съ васъ. Въпросътъ не е личниятъ животъ. Личниятъ животъ – настрана.
към беседата >>
Застани на единия си кракъ, на другия, да видишъ колко е устойчива нервната система.
Необходима е физическата свобода на човѣка. Често нѣкои отъ васъ забелязватъ, че краката ви треперятъ. Азъ ви наблюдавамъ като правите упражненията. Като застанешъ на единия кракъ, клатишъ се. Нервната ви система е ша(шн)ата.
Застани на единия си кракъ, на другия, да видишъ колко е устойчива нервната система.
Щомъ си раздвоенъ, има противоречие между ума и сърдцето – не можешъ да стоишъ спокойно. Ще възстановите равновесието. Искашъ да знаешъ какво е положението на нервната система. Като идете въ кѫщи, стѫпете спокойно на единия кракъ, после на другия, и ще видите може ли да стоите спокойно. Какво ще донесе това?
към беседата >>
Тия духове, които ги мѫчатъ, тѣ сѫ нужни.
Помисли си за небето, за цвѣтята, за дърветата, за всичкитѣ хора. Остави ада. Нека да дигатъ шумъ, нека да плачатъ, да крѣкатъ – тѣхна работа е. Тѣ сѫ актьори тамъ. Тѣ си играятъ ролята.
Тия духове, които ги мѫчатъ, тѣ сѫ нужни.
То е тѣхна работа. Вие мислите какво ще стане съ дявола, какво ще стане съ васъ. Въпросътъ не е личниятъ животъ. Личниятъ животъ – настрана. Седни, помисли за краката си, вижъ пръститѣ си, погледни ги, вижъ ноктитѣ.
към беседата >>
Щомъ си раздвоенъ, има противоречие между ума и сърдцето – не можешъ да стоишъ спокойно.
Често нѣкои отъ васъ забелязватъ, че краката ви треперятъ. Азъ ви наблюдавамъ като правите упражненията. Като застанешъ на единия кракъ, клатишъ се. Нервната ви система е ша(шн)ата. Застани на единия си кракъ, на другия, да видишъ колко е устойчива нервната система.
Щомъ си раздвоенъ, има противоречие между ума и сърдцето – не можешъ да стоишъ спокойно.
Ще възстановите равновесието. Искашъ да знаешъ какво е положението на нервната система. Като идете въ кѫщи, стѫпете спокойно на единия кракъ, после на другия, и ще видите може ли да стоите спокойно. Какво ще донесе това? Всѣко действие, което човѣкъ направи, то се отбелязва нѣкѫде по тѣлото.
към беседата >>
НАГОРЕ