НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
677
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
677
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Значение на числата / Разбиране на числата (Учудване и съжаление)
,
ООК
, София, 9.4.1930г.,
И при любовта, като отидеш, казваш „ох".
(втори вариант)
Излиза един старец, казва: „Какво искаш? " „Нищо, почивам си." „Как си почиваш? „Ох" казваш. Мен ми е името Ох." Пътникът много се учудил. При чешмата, като седиш, никога не се казва „ох".
И при любовта, като отидеш, казваш „ох".
Някой се влюби, седне при любовта, казва: „Ох от тази жена. " Какво искаш сега? Че ти, щом се оплакваш от жената, ти се оплакваш от Бога. Че жената Бог я направил. Щом кажеш „Ох от тази жена".
към втори вариант >>
Ти кората като ядеш, всичко може да стане от тебе.
(втори вариант)
Когато в ума е мъдростта, не съм ли богат? Когато във всички мои постъпки се проявява истината, не съм ли богат? Къде е сиромашията? Когато имам здраво тяло, ям сладко. Кое е по-хубаво - да бъда богат и да имам болен стомах или като взема сух хляб, натопен във вода и ям сладко, кое по-хубаво?
Ти кората като ядеш, всичко може да стане от тебе.
Вие седите, казвате „кора". Но като ядеш чорбица, пържено, нищо не излиза от тебе.
към втори вариант >>
Някой се влюби, седне при любовта, казва: „Ох от тази жена.
(втори вариант)
" „Нищо, почивам си." „Как си почиваш? „Ох" казваш. Мен ми е името Ох." Пътникът много се учудил. При чешмата, като седиш, никога не се казва „ох". И при любовта, като отидеш, казваш „ох".
Някой се влюби, седне при любовта, казва: „Ох от тази жена.
" Какво искаш сега? Че ти, щом се оплакваш от жената, ти се оплакваш от Бога. Че жената Бог я направил. Щом кажеш „Ох от тази жена". Господ дойде и казва: „Какво искаш?
към втори вариант >>
Вие седите, казвате „кора".
(втори вариант)
Когато във всички мои постъпки се проявява истината, не съм ли богат? Къде е сиромашията? Когато имам здраво тяло, ям сладко. Кое е по-хубаво - да бъда богат и да имам болен стомах или като взема сух хляб, натопен във вода и ям сладко, кое по-хубаво? Ти кората като ядеш, всичко може да стане от тебе.
Вие седите, казвате „кора".
Но като ядеш чорбица, пържено, нищо не излиза от тебе.
към втори вариант >>
" Какво искаш сега?
(втори вариант)
„Ох" казваш. Мен ми е името Ох." Пътникът много се учудил. При чешмата, като седиш, никога не се казва „ох". И при любовта, като отидеш, казваш „ох". Някой се влюби, седне при любовта, казва: „Ох от тази жена.
" Какво искаш сега?
Че ти, щом се оплакваш от жената, ти се оплакваш от Бога. Че жената Бог я направил. Щом кажеш „Ох от тази жена". Господ дойде и казва: „Какво искаш? " Тогава
към втори вариант >>
Но като ядеш чорбица, пържено, нищо не излиза от тебе.
(втори вариант)
Къде е сиромашията? Когато имам здраво тяло, ям сладко. Кое е по-хубаво - да бъда богат и да имам болен стомах или като взема сух хляб, натопен във вода и ям сладко, кое по-хубаво? Ти кората като ядеш, всичко може да стане от тебе. Вие седите, казвате „кора".
Но като ядеш чорбица, пържено, нищо не излиза от тебе.
към втори вариант >>
Че ти, щом се оплакваш от жената, ти се оплакваш от Бога.
(втори вариант)
Мен ми е името Ох." Пътникът много се учудил. При чешмата, като седиш, никога не се казва „ох". И при любовта, като отидеш, казваш „ох". Някой се влюби, седне при любовта, казва: „Ох от тази жена. " Какво искаш сега?
Че ти, щом се оплакваш от жената, ти се оплакваш от Бога.
Че жената Бог я направил. Щом кажеш „Ох от тази жена". Господ дойде и казва: „Какво искаш? " Тогава
към втори вариант >>
Аз засягам съществената страна по вътрешния закон, когато е благодарен.
(втори вариант)
Аз засягам съществената страна по вътрешния закон, когато е благодарен.
Аз не засягам вътрешните отношения, но казвам в дадения случай: когато имам хляб, ако аз съм благодарен, от туй парче мога да извадя всичката сила, която е скрита. Най-хубавите неща са скрити в най-хубави работи. Ако аз разбирам този закон. Бог ще трансформира тази енергия.
към втори вариант >>
Че жената Бог я направил.
(втори вариант)
При чешмата, като седиш, никога не се казва „ох". И при любовта, като отидеш, казваш „ох". Някой се влюби, седне при любовта, казва: „Ох от тази жена. " Какво искаш сега? Че ти, щом се оплакваш от жената, ти се оплакваш от Бога.
Че жената Бог я направил.
Щом кажеш „Ох от тази жена". Господ дойде и казва: „Какво искаш? " Тогава
към втори вариант >>
Аз не засягам вътрешните отношения, но казвам в дадения случай: когато имам хляб, ако аз съм благодарен, от туй парче мога да извадя всичката сила, която е скрита.
(втори вариант)
Аз засягам съществената страна по вътрешния закон, когато е благодарен.
Аз не засягам вътрешните отношения, но казвам в дадения случай: когато имам хляб, ако аз съм благодарен, от туй парче мога да извадя всичката сила, която е скрита.
Най-хубавите неща са скрити в най-хубави работи. Ако аз разбирам този закон. Бог ще трансформира тази енергия.
към втори вариант >>
Щом кажеш „Ох от тази жена".
(втори вариант)
И при любовта, като отидеш, казваш „ох". Някой се влюби, седне при любовта, казва: „Ох от тази жена. " Какво искаш сега? Че ти, щом се оплакваш от жената, ти се оплакваш от Бога. Че жената Бог я направил.
Щом кажеш „Ох от тази жена".
Господ дойде и казва: „Какво искаш? " Тогава
към втори вариант >>
Най-хубавите неща са скрити в най-хубави работи.
(втори вариант)
Аз засягам съществената страна по вътрешния закон, когато е благодарен. Аз не засягам вътрешните отношения, но казвам в дадения случай: когато имам хляб, ако аз съм благодарен, от туй парче мога да извадя всичката сила, която е скрита.
Най-хубавите неща са скрити в най-хубави работи.
Ако аз разбирам този закон. Бог ще трансформира тази енергия.
към втори вариант >>
Господ дойде и казва: „Какво искаш?
(втори вариант)
Някой се влюби, седне при любовта, казва: „Ох от тази жена. " Какво искаш сега? Че ти, щом се оплакваш от жената, ти се оплакваш от Бога. Че жената Бог я направил. Щом кажеш „Ох от тази жена".
Господ дойде и казва: „Какво искаш?
" Тогава
към втори вариант >>
Ако аз разбирам този закон.
(втори вариант)
Аз засягам съществената страна по вътрешния закон, когато е благодарен. Аз не засягам вътрешните отношения, но казвам в дадения случай: когато имам хляб, ако аз съм благодарен, от туй парче мога да извадя всичката сила, която е скрита. Най-хубавите неща са скрити в най-хубави работи.
Ако аз разбирам този закон.
Бог ще трансформира тази енергия.
към втори вариант >>
" Тогава
(втори вариант)
" Какво искаш сега? Че ти, щом се оплакваш от жената, ти се оплакваш от Бога. Че жената Бог я направил. Щом кажеш „Ох от тази жена". Господ дойде и казва: „Какво искаш?
" Тогава
към втори вариант >>
Бог ще трансформира тази енергия.
(втори вариант)
Аз засягам съществената страна по вътрешния закон, когато е благодарен. Аз не засягам вътрешните отношения, но казвам в дадения случай: когато имам хляб, ако аз съм благодарен, от туй парче мога да извадя всичката сила, която е скрита. Най-хубавите неща са скрити в най-хубави работи. Ако аз разбирам този закон.
Бог ще трансформира тази енергия.
към втори вариант >>
Господ казва: „Направете онзи мъж жена." Жената казва: „Лош е този мъж." Че той е мъдростта.
(втори вариант)
Господ казва: „Направете онзи мъж жена." Жената казва: „Лош е този мъж." Че той е мъдростта.
Тогава Господ дойде, казва: „Направете я мъж." Жената става мъж и мъжът става жена.
към втори вариант >>
Казвам, трябва да се самовъзпитате.
(втори вариант)
Казвам, трябва да се самовъзпитате.
Казвате: „Кога ли ще станем достойни, че да ни каже нещо нашият Учител? " Какво ще ви кажа аз? Чакате аз да ви кажа. Като казвате: „Какво ще ни кажеш. Учителю", ще ви кажа.
към втори вариант >>
Тогава Господ дойде, казва: „Направете я мъж." Жената става мъж и мъжът става жена.
(втори вариант)
Господ казва: „Направете онзи мъж жена." Жената казва: „Лош е този мъж." Че той е мъдростта.
Тогава Господ дойде, казва: „Направете я мъж." Жената става мъж и мъжът става жена.
към втори вариант >>
Казвате: „Кога ли ще станем достойни, че да ни каже нещо нашият Учител?
(втори вариант)
Казвам, трябва да се самовъзпитате.
Казвате: „Кога ли ще станем достойни, че да ни каже нещо нашият Учител?
" Какво ще ви кажа аз? Чакате аз да ви кажа. Като казвате: „Какво ще ни кажеш. Учителю", ще ви кажа. Благодарете, че аз, като дойдох от другия свят, направих тоягата на лък, да свири.
към втори вариант >>
Вие сега казвате, нямаме ли право да се произнасяме?
(втори вариант)
Вие сега казвате, нямаме ли право да се произнасяме?
Нямате право да се произнасяте. За мъжа има право да се произнесе Господ и за жената има право да се произнесе Господ. Вие всички тук сте авторитети, и то първокласни. Всеки ден казваш, този мъж не струва, онзи мъж не струва. Мъжът казва, тази жена не струва, тази такава, онази онакава.
към втори вариант >>
" Какво ще ви кажа аз?
(втори вариант)
Казвам, трябва да се самовъзпитате. Казвате: „Кога ли ще станем достойни, че да ни каже нещо нашият Учител?
" Какво ще ви кажа аз?
Чакате аз да ви кажа. Като казвате: „Какво ще ни кажеш. Учителю", ще ви кажа. Благодарете, че аз, като дойдох от другия свят, направих тоягата на лък, да свири. Представете си, че нямах цигулка.
към втори вариант >>
Нямате право да се произнасяте.
(втори вариант)
Вие сега казвате, нямаме ли право да се произнасяме?
Нямате право да се произнасяте.
За мъжа има право да се произнесе Господ и за жената има право да се произнесе Господ. Вие всички тук сте авторитети, и то първокласни. Всеки ден казваш, този мъж не струва, онзи мъж не струва. Мъжът казва, тази жена не струва, тази такава, онази онакава. Че вие мислите ли, че вашата жена, която имате, е жена.
към втори вариант >>
Чакате аз да ви кажа.
(втори вариант)
Казвам, трябва да се самовъзпитате. Казвате: „Кога ли ще станем достойни, че да ни каже нещо нашият Учител? " Какво ще ви кажа аз?
Чакате аз да ви кажа.
Като казвате: „Какво ще ни кажеш. Учителю", ще ви кажа. Благодарете, че аз, като дойдох от другия свят, направих тоягата на лък, да свири. Представете си, че нямах цигулка. Какво щеше да стане тогава?
към втори вариант >>
За мъжа има право да се произнесе Господ и за жената има право да се произнесе Господ.
(втори вариант)
Вие сега казвате, нямаме ли право да се произнасяме? Нямате право да се произнасяте.
За мъжа има право да се произнесе Господ и за жената има право да се произнесе Господ.
Вие всички тук сте авторитети, и то първокласни. Всеки ден казваш, този мъж не струва, онзи мъж не струва. Мъжът казва, тази жена не струва, тази такава, онази онакава. Че вие мислите ли, че вашата жена, която имате, е жена. Вие говорите за жена.
към втори вариант >>
Като казвате: „Какво ще ни кажеш.
(втори вариант)
Казвам, трябва да се самовъзпитате. Казвате: „Кога ли ще станем достойни, че да ни каже нещо нашият Учител? " Какво ще ви кажа аз? Чакате аз да ви кажа.
Като казвате: „Какво ще ни кажеш.
Учителю", ще ви кажа. Благодарете, че аз, като дойдох от другия свят, направих тоягата на лък, да свири. Представете си, че нямах цигулка. Какво щеше да стане тогава? Някои стават с инструмент, някои без инструмент.
към втори вариант >>
Вие всички тук сте авторитети, и то първокласни.
(втори вариант)
Вие сега казвате, нямаме ли право да се произнасяме? Нямате право да се произнасяте. За мъжа има право да се произнесе Господ и за жената има право да се произнесе Господ.
Вие всички тук сте авторитети, и то първокласни.
Всеки ден казваш, този мъж не струва, онзи мъж не струва. Мъжът казва, тази жена не струва, тази такава, онази онакава. Че вие мислите ли, че вашата жена, която имате, е жена. Вие говорите за жена. Вие имате само една кукла.
към втори вариант >>
Учителю", ще ви кажа.
(втори вариант)
Казвам, трябва да се самовъзпитате. Казвате: „Кога ли ще станем достойни, че да ни каже нещо нашият Учител? " Какво ще ви кажа аз? Чакате аз да ви кажа. Като казвате: „Какво ще ни кажеш.
Учителю", ще ви кажа.
Благодарете, че аз, като дойдох от другия свят, направих тоягата на лък, да свири. Представете си, че нямах цигулка. Какво щеше да стане тогава? Някои стават с инструмент, някои без инструмент. Всички цигулари не може да бъдете, защото цигулката е опасен инструмент.
към втори вариант >>
Всеки ден казваш, този мъж не струва, онзи мъж не струва.
(втори вариант)
Вие сега казвате, нямаме ли право да се произнасяме? Нямате право да се произнасяте. За мъжа има право да се произнесе Господ и за жената има право да се произнесе Господ. Вие всички тук сте авторитети, и то първокласни.
Всеки ден казваш, този мъж не струва, онзи мъж не струва.
Мъжът казва, тази жена не струва, тази такава, онази онакава. Че вие мислите ли, че вашата жена, която имате, е жена. Вие говорите за жена. Вие имате само една кукла. За жената никога не говори лошо.
към втори вариант >>
Благодарете, че аз, като дойдох от другия свят, направих тоягата на лък, да свири.
(втори вариант)
Казвате: „Кога ли ще станем достойни, че да ни каже нещо нашият Учител? " Какво ще ви кажа аз? Чакате аз да ви кажа. Като казвате: „Какво ще ни кажеш. Учителю", ще ви кажа.
Благодарете, че аз, като дойдох от другия свят, направих тоягата на лък, да свири.
Представете си, че нямах цигулка. Какво щеше да стане тогава? Някои стават с инструмент, някои без инструмент. Всички цигулари не може да бъдете, защото цигулката е опасен инструмент. Няма по-опасен инструмент от нея.
към втори вариант >>
Мъжът казва, тази жена не струва, тази такава, онази онакава.
(втори вариант)
Вие сега казвате, нямаме ли право да се произнасяме? Нямате право да се произнасяте. За мъжа има право да се произнесе Господ и за жената има право да се произнесе Господ. Вие всички тук сте авторитети, и то първокласни. Всеки ден казваш, този мъж не струва, онзи мъж не струва.
Мъжът казва, тази жена не струва, тази такава, онази онакава.
Че вие мислите ли, че вашата жена, която имате, е жена. Вие говорите за жена. Вие имате само една кукла. За жената никога не говори лошо. Ако искаш някой път да си умен, кажи: „Искам да говоря малко за моята кукла." Тия понятия и образи, които имате за света, ако се спрем и иска кой да е човек да се произнесе, ако той е действително направен от Бога, той може да прояви някои качества, които нам ни се виждат странни.
към втори вариант >>
Представете си, че нямах цигулка.
(втори вариант)
" Какво ще ви кажа аз? Чакате аз да ви кажа. Като казвате: „Какво ще ни кажеш. Учителю", ще ви кажа. Благодарете, че аз, като дойдох от другия свят, направих тоягата на лък, да свири.
Представете си, че нямах цигулка.
Какво щеше да стане тогава? Някои стават с инструмент, някои без инструмент. Всички цигулари не може да бъдете, защото цигулката е опасен инструмент. Няма по-опасен инструмент от нея. По-добър от нея няма, но и по-лош от нея няма.
към втори вариант >>
Че вие мислите ли, че вашата жена, която имате, е жена.
(втори вариант)
Нямате право да се произнасяте. За мъжа има право да се произнесе Господ и за жената има право да се произнесе Господ. Вие всички тук сте авторитети, и то първокласни. Всеки ден казваш, този мъж не струва, онзи мъж не струва. Мъжът казва, тази жена не струва, тази такава, онази онакава.
Че вие мислите ли, че вашата жена, която имате, е жена.
Вие говорите за жена. Вие имате само една кукла. За жената никога не говори лошо. Ако искаш някой път да си умен, кажи: „Искам да говоря малко за моята кукла." Тия понятия и образи, които имате за света, ако се спрем и иска кой да е човек да се произнесе, ако той е действително направен от Бога, той може да прояви някои качества, които нам ни се виждат странни. Ние още не знаем тия странните качества.
към втори вариант >>
Какво щеше да стане тогава?
(втори вариант)
Чакате аз да ви кажа. Като казвате: „Какво ще ни кажеш. Учителю", ще ви кажа. Благодарете, че аз, като дойдох от другия свят, направих тоягата на лък, да свири. Представете си, че нямах цигулка.
Какво щеше да стане тогава?
Някои стават с инструмент, някои без инструмент. Всички цигулари не може да бъдете, защото цигулката е опасен инструмент. Няма по-опасен инструмент от нея. По-добър от нея няма, но и по-лош от нея няма. То е като контраст казано. Хубаво.
към втори вариант >>
Вие говорите за жена.
(втори вариант)
За мъжа има право да се произнесе Господ и за жената има право да се произнесе Господ. Вие всички тук сте авторитети, и то първокласни. Всеки ден казваш, този мъж не струва, онзи мъж не струва. Мъжът казва, тази жена не струва, тази такава, онази онакава. Че вие мислите ли, че вашата жена, която имате, е жена.
Вие говорите за жена.
Вие имате само една кукла. За жената никога не говори лошо. Ако искаш някой път да си умен, кажи: „Искам да говоря малко за моята кукла." Тия понятия и образи, които имате за света, ако се спрем и иска кой да е човек да се произнесе, ако той е действително направен от Бога, той може да прояви някои качества, които нам ни се виждат странни. Ние още не знаем тия странните качества. Туй, което е зло заради нас, не показва, че е зло заради природата, за целокупността.
към втори вариант >>
Някои стават с инструмент, някои без инструмент.
(втори вариант)
Като казвате: „Какво ще ни кажеш. Учителю", ще ви кажа. Благодарете, че аз, като дойдох от другия свят, направих тоягата на лък, да свири. Представете си, че нямах цигулка. Какво щеше да стане тогава?
Някои стават с инструмент, някои без инструмент.
Всички цигулари не може да бъдете, защото цигулката е опасен инструмент. Няма по-опасен инструмент от нея. По-добър от нея няма, но и по-лош от нея няма. То е като контраст казано. Хубаво. Ще ви дам едно упражнение.
към втори вариант >>
Вие имате само една кукла.
(втори вариант)
Вие всички тук сте авторитети, и то първокласни. Всеки ден казваш, този мъж не струва, онзи мъж не струва. Мъжът казва, тази жена не струва, тази такава, онази онакава. Че вие мислите ли, че вашата жена, която имате, е жена. Вие говорите за жена.
Вие имате само една кукла.
За жената никога не говори лошо. Ако искаш някой път да си умен, кажи: „Искам да говоря малко за моята кукла." Тия понятия и образи, които имате за света, ако се спрем и иска кой да е човек да се произнесе, ако той е действително направен от Бога, той може да прояви някои качества, които нам ни се виждат странни. Ние още не знаем тия странните качества. Туй, което е зло заради нас, не показва, че е зло заради природата, за целокупността. Запример, ако се приближа при един накладен огън, има едно качество в огъня, ако зная как да се поставя, може да имам много хубаво възприятие.
към втори вариант >>
Всички цигулари не може да бъдете, защото цигулката е опасен инструмент.
(втори вариант)
Учителю", ще ви кажа. Благодарете, че аз, като дойдох от другия свят, направих тоягата на лък, да свири. Представете си, че нямах цигулка. Какво щеше да стане тогава? Някои стават с инструмент, някои без инструмент.
Всички цигулари не може да бъдете, защото цигулката е опасен инструмент.
Няма по-опасен инструмент от нея. По-добър от нея няма, но и по-лош от нея няма. То е като контраст казано. Хубаво. Ще ви дам едно упражнение. (Учителят свири.) Вие на средата започвате упражнението.
към втори вариант >>
За жената никога не говори лошо.
(втори вариант)
Всеки ден казваш, този мъж не струва, онзи мъж не струва. Мъжът казва, тази жена не струва, тази такава, онази онакава. Че вие мислите ли, че вашата жена, която имате, е жена. Вие говорите за жена. Вие имате само една кукла.
За жената никога не говори лошо.
Ако искаш някой път да си умен, кажи: „Искам да говоря малко за моята кукла." Тия понятия и образи, които имате за света, ако се спрем и иска кой да е човек да се произнесе, ако той е действително направен от Бога, той може да прояви някои качества, които нам ни се виждат странни. Ние още не знаем тия странните качества. Туй, което е зло заради нас, не показва, че е зло заради природата, за целокупността. Запример, ако се приближа при един накладен огън, има едно качество в огъня, ако зная как да се поставя, може да имам много хубаво възприятие.
към втори вариант >>
Няма по-опасен инструмент от нея.
(втори вариант)
Благодарете, че аз, като дойдох от другия свят, направих тоягата на лък, да свири. Представете си, че нямах цигулка. Какво щеше да стане тогава? Някои стават с инструмент, някои без инструмент. Всички цигулари не може да бъдете, защото цигулката е опасен инструмент.
Няма по-опасен инструмент от нея.
По-добър от нея няма, но и по-лош от нея няма. То е като контраст казано. Хубаво. Ще ви дам едно упражнение. (Учителят свири.) Вие на средата започвате упражнението. Миналите идват тъй.
към втори вариант >>
Ако искаш някой път да си умен, кажи: „Искам да говоря малко за моята кукла." Тия понятия и образи, които имате за света, ако се спрем и иска кой да е човек да се произнесе, ако той е действително направен от Бога, той може да прояви някои качества, които нам ни се виждат странни.
(втори вариант)
Мъжът казва, тази жена не струва, тази такава, онази онакава. Че вие мислите ли, че вашата жена, която имате, е жена. Вие говорите за жена. Вие имате само една кукла. За жената никога не говори лошо.
Ако искаш някой път да си умен, кажи: „Искам да говоря малко за моята кукла." Тия понятия и образи, които имате за света, ако се спрем и иска кой да е човек да се произнесе, ако той е действително направен от Бога, той може да прояви някои качества, които нам ни се виждат странни.
Ние още не знаем тия странните качества. Туй, което е зло заради нас, не показва, че е зло заради природата, за целокупността. Запример, ако се приближа при един накладен огън, има едно качество в огъня, ако зная как да се поставя, може да имам много хубаво възприятие.
към втори вариант >>
По-добър от нея няма, но и по-лош от нея няма.
(втори вариант)
Представете си, че нямах цигулка. Какво щеше да стане тогава? Някои стават с инструмент, някои без инструмент. Всички цигулари не може да бъдете, защото цигулката е опасен инструмент. Няма по-опасен инструмент от нея.
По-добър от нея няма, но и по-лош от нея няма.
То е като контраст казано. Хубаво. Ще ви дам едно упражнение. (Учителят свири.) Вие на средата започвате упражнението. Миналите идват тъй. Какво е миналото, докато дойдем?
към втори вариант >>
Ние още не знаем тия странните качества.
(втори вариант)
Че вие мислите ли, че вашата жена, която имате, е жена. Вие говорите за жена. Вие имате само една кукла. За жената никога не говори лошо. Ако искаш някой път да си умен, кажи: „Искам да говоря малко за моята кукла." Тия понятия и образи, които имате за света, ако се спрем и иска кой да е човек да се произнесе, ако той е действително направен от Бога, той може да прояви някои качества, които нам ни се виждат странни.
Ние още не знаем тия странните качества.
Туй, което е зло заради нас, не показва, че е зло заради природата, за целокупността. Запример, ако се приближа при един накладен огън, има едно качество в огъня, ако зная как да се поставя, може да имам много хубаво възприятие.
към втори вариант >>
То е като контраст казано. Хубаво.
(втори вариант)
Какво щеше да стане тогава? Някои стават с инструмент, някои без инструмент. Всички цигулари не може да бъдете, защото цигулката е опасен инструмент. Няма по-опасен инструмент от нея. По-добър от нея няма, но и по-лош от нея няма.
То е като контраст казано. Хубаво.
Ще ви дам едно упражнение. (Учителят свири.) Вие на средата започвате упражнението. Миналите идват тъй. Какво е миналото, докато дойдем? То е един тон, който разрешава всички мъчнотии.
към втори вариант >>
Туй, което е зло заради нас, не показва, че е зло заради природата, за целокупността.
(втори вариант)
Вие говорите за жена. Вие имате само една кукла. За жената никога не говори лошо. Ако искаш някой път да си умен, кажи: „Искам да говоря малко за моята кукла." Тия понятия и образи, които имате за света, ако се спрем и иска кой да е човек да се произнесе, ако той е действително направен от Бога, той може да прояви някои качества, които нам ни се виждат странни. Ние още не знаем тия странните качества.
Туй, което е зло заради нас, не показва, че е зло заради природата, за целокупността.
Запример, ако се приближа при един накладен огън, има едно качество в огъня, ако зная как да се поставя, може да имам много хубаво възприятие.
към втори вариант >>
Ще ви дам едно упражнение.
(втори вариант)
Някои стават с инструмент, някои без инструмент. Всички цигулари не може да бъдете, защото цигулката е опасен инструмент. Няма по-опасен инструмент от нея. По-добър от нея няма, но и по-лош от нея няма. То е като контраст казано. Хубаво.
Ще ви дам едно упражнение.
(Учителят свири.) Вие на средата започвате упражнението. Миналите идват тъй. Какво е миналото, докато дойдем? То е един тон, който разрешава всички мъчнотии. Вие казвате: „Не е за нас това." Ако сте богати, не е за вас.
към втори вариант >>
Запример, ако се приближа при един накладен огън, има едно качество в огъня, ако зная как да се поставя, може да имам много хубаво възприятие.
(втори вариант)
Вие имате само една кукла. За жената никога не говори лошо. Ако искаш някой път да си умен, кажи: „Искам да говоря малко за моята кукла." Тия понятия и образи, които имате за света, ако се спрем и иска кой да е човек да се произнесе, ако той е действително направен от Бога, той може да прояви някои качества, които нам ни се виждат странни. Ние още не знаем тия странните качества. Туй, което е зло заради нас, не показва, че е зло заради природата, за целокупността.
Запример, ако се приближа при един накладен огън, има едно качество в огъня, ако зная как да се поставя, може да имам много хубаво възприятие.
към втори вариант >>
(Учителят свири.) Вие на средата започвате упражнението.
(втори вариант)
Всички цигулари не може да бъдете, защото цигулката е опасен инструмент. Няма по-опасен инструмент от нея. По-добър от нея няма, но и по-лош от нея няма. То е като контраст казано. Хубаво. Ще ви дам едно упражнение.
(Учителят свири.) Вие на средата започвате упражнението.
Миналите идват тъй. Какво е миналото, докато дойдем? То е един тон, който разрешава всички мъчнотии. Вие казвате: „Не е за нас това." Ако сте богати, не е за вас. Ако сте сиромаси, за вас е.
към втори вариант >>
Казвам, най-първо трябва да очистите вашата мисъл от всичките подозрения.
(втори вариант)
Казвам, най-първо трябва да очистите вашата мисъл от всичките подозрения.
С години, има с векове да се борите да очистите ума от подозрения. Запример сънувал си някой сън, кажеш: какво означава твоя сън. Срещнал си -някой поп, какво означава? Вие имате една уста, не се занимавайте. За какво е дадена устата?
към втори вариант >>
Миналите идват тъй.
(втори вариант)
Няма по-опасен инструмент от нея. По-добър от нея няма, но и по-лош от нея няма. То е като контраст казано. Хубаво. Ще ви дам едно упражнение. (Учителят свири.) Вие на средата започвате упражнението.
Миналите идват тъй.
Какво е миналото, докато дойдем? То е един тон, който разрешава всички мъчнотии. Вие казвате: „Не е за нас това." Ако сте богати, не е за вас. Ако сте сиромаси, за вас е.
към втори вариант >>
С години, има с векове да се борите да очистите ума от подозрения.
(втори вариант)
Казвам, най-първо трябва да очистите вашата мисъл от всичките подозрения.
С години, има с векове да се борите да очистите ума от подозрения.
Запример сънувал си някой сън, кажеш: какво означава твоя сън. Срещнал си -някой поп, какво означава? Вие имате една уста, не се занимавайте. За какво е дадена устата? Ако ти не може да разбереш устройството на твоята уста, ако ти не може да разбереш устройството на бърните, на езика, ако ти не знаеш устата колко сантиметра е - нито един от вас не е мерил.
към втори вариант >>
Какво е миналото, докато дойдем?
(втори вариант)
По-добър от нея няма, но и по-лош от нея няма. То е като контраст казано. Хубаво. Ще ви дам едно упражнение. (Учителят свири.) Вие на средата започвате упражнението. Миналите идват тъй.
Какво е миналото, докато дойдем?
То е един тон, който разрешава всички мъчнотии. Вие казвате: „Не е за нас това." Ако сте богати, не е за вас. Ако сте сиромаси, за вас е.
към втори вариант >>
Запример сънувал си някой сън, кажеш: какво означава твоя сън.
(втори вариант)
Казвам, най-първо трябва да очистите вашата мисъл от всичките подозрения. С години, има с векове да се борите да очистите ума от подозрения.
Запример сънувал си някой сън, кажеш: какво означава твоя сън.
Срещнал си -някой поп, какво означава? Вие имате една уста, не се занимавайте. За какво е дадена устата? Ако ти не може да разбереш устройството на твоята уста, ако ти не може да разбереш устройството на бърните, на езика, ако ти не знаеш устата колко сантиметра е - нито един от вас не е мерил. Казвате: малка уста, голяма уста.
към втори вариант >>
То е един тон, който разрешава всички мъчнотии.
(втори вариант)
То е като контраст казано. Хубаво. Ще ви дам едно упражнение. (Учителят свири.) Вие на средата започвате упражнението. Миналите идват тъй. Какво е миналото, докато дойдем?
То е един тон, който разрешава всички мъчнотии.
Вие казвате: „Не е за нас това." Ако сте богати, не е за вас. Ако сте сиромаси, за вас е.
към втори вариант >>
Срещнал си -някой поп, какво означава?
(втори вариант)
Казвам, най-първо трябва да очистите вашата мисъл от всичките подозрения. С години, има с векове да се борите да очистите ума от подозрения. Запример сънувал си някой сън, кажеш: какво означава твоя сън.
Срещнал си -някой поп, какво означава?
Вие имате една уста, не се занимавайте. За какво е дадена устата? Ако ти не може да разбереш устройството на твоята уста, ако ти не може да разбереш устройството на бърните, на езика, ако ти не знаеш устата колко сантиметра е - нито един от вас не е мерил. Казвате: малка уста, голяма уста. Какво означава голямата уста и какво означава малката уста?
към втори вариант >>
Вие казвате: „Не е за нас това." Ако сте богати, не е за вас.
(втори вариант)
Ще ви дам едно упражнение. (Учителят свири.) Вие на средата започвате упражнението. Миналите идват тъй. Какво е миналото, докато дойдем? То е един тон, който разрешава всички мъчнотии.
Вие казвате: „Не е за нас това." Ако сте богати, не е за вас.
Ако сте сиромаси, за вас е.
към втори вариант >>
Вие имате една уста, не се занимавайте.
(втори вариант)
Казвам, най-първо трябва да очистите вашата мисъл от всичките подозрения. С години, има с векове да се борите да очистите ума от подозрения. Запример сънувал си някой сън, кажеш: какво означава твоя сън. Срещнал си -някой поп, какво означава?
Вие имате една уста, не се занимавайте.
За какво е дадена устата? Ако ти не може да разбереш устройството на твоята уста, ако ти не може да разбереш устройството на бърните, на езика, ако ти не знаеш устата колко сантиметра е - нито един от вас не е мерил. Казвате: малка уста, голяма уста. Какво означава голямата уста и какво означава малката уста? Нека дойдем до фигурата.
към втори вариант >>
Ако сте сиромаси, за вас е.
(втори вариант)
(Учителят свири.) Вие на средата започвате упражнението. Миналите идват тъй. Какво е миналото, докато дойдем? То е един тон, който разрешава всички мъчнотии. Вие казвате: „Не е за нас това." Ако сте богати, не е за вас.
Ако сте сиромаси, за вас е.
към втори вариант >>
За какво е дадена устата?
(втори вариант)
Казвам, най-първо трябва да очистите вашата мисъл от всичките подозрения. С години, има с векове да се борите да очистите ума от подозрения. Запример сънувал си някой сън, кажеш: какво означава твоя сън. Срещнал си -някой поп, какво означава? Вие имате една уста, не се занимавайте.
За какво е дадена устата?
Ако ти не може да разбереш устройството на твоята уста, ако ти не може да разбереш устройството на бърните, на езика, ако ти не знаеш устата колко сантиметра е - нито един от вас не е мерил. Казвате: малка уста, голяма уста. Какво означава голямата уста и какво означава малката уста? Нека дойдем до фигурата.
към втори вариант >>
Ако ти не може да разбереш устройството на твоята уста, ако ти не може да разбереш устройството на бърните, на езика, ако ти не знаеш устата колко сантиметра е - нито един от вас не е мерил.
(втори вариант)
С години, има с векове да се борите да очистите ума от подозрения. Запример сънувал си някой сън, кажеш: какво означава твоя сън. Срещнал си -някой поп, какво означава? Вие имате една уста, не се занимавайте. За какво е дадена устата?
Ако ти не може да разбереш устройството на твоята уста, ако ти не може да разбереш устройството на бърните, на езика, ако ти не знаеш устата колко сантиметра е - нито един от вас не е мерил.
Казвате: малка уста, голяма уста. Какво означава голямата уста и какво означава малката уста? Нека дойдем до фигурата.
към втори вариант >>
Казвате: малка уста, голяма уста.
(втори вариант)
Запример сънувал си някой сън, кажеш: какво означава твоя сън. Срещнал си -някой поп, какво означава? Вие имате една уста, не се занимавайте. За какво е дадена устата? Ако ти не може да разбереш устройството на твоята уста, ако ти не може да разбереш устройството на бърните, на езика, ако ти не знаеш устата колко сантиметра е - нито един от вас не е мерил.
Казвате: малка уста, голяма уста.
Какво означава голямата уста и какво означава малката уста? Нека дойдем до фигурата.
към втори вариант >>
Какво означава голямата уста и какво означава малката уста?
(втори вариант)
Срещнал си -някой поп, какво означава? Вие имате една уста, не се занимавайте. За какво е дадена устата? Ако ти не може да разбереш устройството на твоята уста, ако ти не може да разбереш устройството на бърните, на езика, ако ти не знаеш устата колко сантиметра е - нито един от вас не е мерил. Казвате: малка уста, голяма уста.
Какво означава голямата уста и какво означава малката уста?
Нека дойдем до фигурата.
към втори вариант >>
Нека дойдем до фигурата.
(втори вариант)
Вие имате една уста, не се занимавайте. За какво е дадена устата? Ако ти не може да разбереш устройството на твоята уста, ако ти не може да разбереш устройството на бърните, на езика, ако ти не знаеш устата колко сантиметра е - нито един от вас не е мерил. Казвате: малка уста, голяма уста. Какво означава голямата уста и какво означава малката уста?
Нека дойдем до фигурата.
към втори вариант >>
Представете си, че имаме една малка чешма с малко отвърстие.
(втори вариант)
Представете си, че имаме една малка чешма с малко отвърстие.
Ако е малко отвърстието, какво излиза и ако е голямо, какво излиза? Казва: голяма уста. Устата не може да бъде голяма толкоз. Устата каква част съставлява от лицето? Ако вие говорите малко и вашето отвърстие е малко, от туй напрежение на говора може да спукате някой кюнец, да направите голяма катастрофа.
към втори вариант >>
Ако е малко отвърстието, какво излиза и ако е голямо, какво излиза?
(втори вариант)
Представете си, че имаме една малка чешма с малко отвърстие.
Ако е малко отвърстието, какво излиза и ако е голямо, какво излиза?
Казва: голяма уста. Устата не може да бъде голяма толкоз. Устата каква част съставлява от лицето? Ако вие говорите малко и вашето отвърстие е малко, от туй напрежение на говора може да спукате някой кюнец, да направите голяма катастрофа. Ще туриш толкова енергия през туй отвърстие, колкото може да излезе.
към втори вариант >>
Казва: голяма уста.
(втори вариант)
Представете си, че имаме една малка чешма с малко отвърстие. Ако е малко отвърстието, какво излиза и ако е голямо, какво излиза?
Казва: голяма уста.
Устата не може да бъде голяма толкоз. Устата каква част съставлява от лицето? Ако вие говорите малко и вашето отвърстие е малко, от туй напрежение на говора може да спукате някой кюнец, да направите голяма катастрофа. Ще туриш толкова енергия през туй отвърстие, колкото може да излезе. Някой път направите отвърстието - нищо да не излиза, тази дупка ще остане празна.
към втори вариант >>
Устата не може да бъде голяма толкоз.
(втори вариант)
Представете си, че имаме една малка чешма с малко отвърстие. Ако е малко отвърстието, какво излиза и ако е голямо, какво излиза? Казва: голяма уста.
Устата не може да бъде голяма толкоз.
Устата каква част съставлява от лицето? Ако вие говорите малко и вашето отвърстие е малко, от туй напрежение на говора може да спукате някой кюнец, да направите голяма катастрофа. Ще туриш толкова енергия през туй отвърстие, колкото може да излезе. Някой път направите отвърстието - нищо да не излиза, тази дупка ще остане празна. През празните дупки какво влиза?
към втори вариант >>
Устата каква част съставлява от лицето?
(втори вариант)
Представете си, че имаме една малка чешма с малко отвърстие. Ако е малко отвърстието, какво излиза и ако е голямо, какво излиза? Казва: голяма уста. Устата не може да бъде голяма толкоз.
Устата каква част съставлява от лицето?
Ако вие говорите малко и вашето отвърстие е малко, от туй напрежение на говора може да спукате някой кюнец, да направите голяма катастрофа. Ще туриш толкова енергия през туй отвърстие, колкото може да излезе. Някой път направите отвърстието - нищо да не излиза, тази дупка ще остане празна. През празните дупки какво влиза? Когато онзи, който е любимец на виното, влезе в избата на кръчмаря, кое го радва - като види, че устата на бурето са отворени или затворени?
към втори вариант >>
Ако вие говорите малко и вашето отвърстие е малко, от туй напрежение на говора може да спукате някой кюнец, да направите голяма катастрофа.
(втори вариант)
Представете си, че имаме една малка чешма с малко отвърстие. Ако е малко отвърстието, какво излиза и ако е голямо, какво излиза? Казва: голяма уста. Устата не може да бъде голяма толкоз. Устата каква част съставлява от лицето?
Ако вие говорите малко и вашето отвърстие е малко, от туй напрежение на говора може да спукате някой кюнец, да направите голяма катастрофа.
Ще туриш толкова енергия през туй отвърстие, колкото може да излезе. Някой път направите отвърстието - нищо да не излиза, тази дупка ще остане празна. През празните дупки какво влиза? Когато онзи, който е любимец на виното, влезе в избата на кръчмаря, кое го радва - като види, че устата на бурето са отворени или затворени? Че са затворени.
към втори вариант >>
Ще туриш толкова енергия през туй отвърстие, колкото може да излезе.
(втори вариант)
Ако е малко отвърстието, какво излиза и ако е голямо, какво излиза? Казва: голяма уста. Устата не може да бъде голяма толкоз. Устата каква част съставлява от лицето? Ако вие говорите малко и вашето отвърстие е малко, от туй напрежение на говора може да спукате някой кюнец, да направите голяма катастрофа.
Ще туриш толкова енергия през туй отвърстие, колкото може да излезе.
Някой път направите отвърстието - нищо да не излиза, тази дупка ще остане празна. През празните дупки какво влиза? Когато онзи, който е любимец на виното, влезе в избата на кръчмаря, кое го радва - като види, че устата на бурето са отворени или затворени? Че са затворени. Ако са отворени, нищо няма.
към втори вариант >>
Някой път направите отвърстието - нищо да не излиза, тази дупка ще остане празна.
(втори вариант)
Казва: голяма уста. Устата не може да бъде голяма толкоз. Устата каква част съставлява от лицето? Ако вие говорите малко и вашето отвърстие е малко, от туй напрежение на говора може да спукате някой кюнец, да направите голяма катастрофа. Ще туриш толкова енергия през туй отвърстие, колкото може да излезе.
Някой път направите отвърстието - нищо да не излиза, тази дупка ще остане празна.
През празните дупки какво влиза? Когато онзи, който е любимец на виното, влезе в избата на кръчмаря, кое го радва - като види, че устата на бурето са отворени или затворени? Че са затворени. Ако са отворени, нищо няма. Като види, че грездеят е изваден, казва: няма нищо за пиене.
към втори вариант >>
През празните дупки какво влиза?
(втори вариант)
Устата не може да бъде голяма толкоз. Устата каква част съставлява от лицето? Ако вие говорите малко и вашето отвърстие е малко, от туй напрежение на говора може да спукате някой кюнец, да направите голяма катастрофа. Ще туриш толкова енергия през туй отвърстие, колкото може да излезе. Някой път направите отвърстието - нищо да не излиза, тази дупка ще остане празна.
През празните дупки какво влиза?
Когато онзи, който е любимец на виното, влезе в избата на кръчмаря, кое го радва - като види, че устата на бурето са отворени или затворени? Че са затворени. Ако са отворени, нищо няма. Като види, че грездеят е изваден, казва: няма нищо за пиене.
към втори вариант >>
Когато онзи, който е любимец на виното, влезе в избата на кръчмаря, кое го радва - като види, че устата на бурето са отворени или затворени?
(втори вариант)
Устата каква част съставлява от лицето? Ако вие говорите малко и вашето отвърстие е малко, от туй напрежение на говора може да спукате някой кюнец, да направите голяма катастрофа. Ще туриш толкова енергия през туй отвърстие, колкото може да излезе. Някой път направите отвърстието - нищо да не излиза, тази дупка ще остане празна. През празните дупки какво влиза?
Когато онзи, който е любимец на виното, влезе в избата на кръчмаря, кое го радва - като види, че устата на бурето са отворени или затворени?
Че са затворени. Ако са отворени, нищо няма. Като види, че грездеят е изваден, казва: няма нищо за пиене.
към втори вариант >>
Че са затворени.
(втори вариант)
Ако вие говорите малко и вашето отвърстие е малко, от туй напрежение на говора може да спукате някой кюнец, да направите голяма катастрофа. Ще туриш толкова енергия през туй отвърстие, колкото може да излезе. Някой път направите отвърстието - нищо да не излиза, тази дупка ще остане празна. През празните дупки какво влиза? Когато онзи, който е любимец на виното, влезе в избата на кръчмаря, кое го радва - като види, че устата на бурето са отворени или затворени?
Че са затворени.
Ако са отворени, нищо няма. Като види, че грездеят е изваден, казва: няма нищо за пиене.
към втори вариант >>
Ако са отворени, нищо няма.
(втори вариант)
Ще туриш толкова енергия през туй отвърстие, колкото може да излезе. Някой път направите отвърстието - нищо да не излиза, тази дупка ще остане празна. През празните дупки какво влиза? Когато онзи, който е любимец на виното, влезе в избата на кръчмаря, кое го радва - като види, че устата на бурето са отворени или затворени? Че са затворени.
Ако са отворени, нищо няма.
Като види, че грездеят е изваден, казва: няма нищо за пиене.
към втори вариант >>
Като види, че грездеят е изваден, казва: няма нищо за пиене.
(втори вариант)
Някой път направите отвърстието - нищо да не излиза, тази дупка ще остане празна. През празните дупки какво влиза? Когато онзи, който е любимец на виното, влезе в избата на кръчмаря, кое го радва - като види, че устата на бурето са отворени или затворени? Че са затворени. Ако са отворени, нищо няма.
Като види, че грездеят е изваден, казва: няма нищо за пиене.
към втори вариант >>
Един стар турчин забележил на един млад турчин да не пие вино, понеже в корана е забранен.
(втори вариант)
Един стар турчин забележил на един млад турчин да не пие вино, понеже в корана е забранен.
Казва му: „Вино и ракия няма да пиеш, понеже ще идеш в пъкъла, тия големи бъчви ще ги окачат на врата." Той пита ходжата с грездей ли ще бъдат, или без грездей. С грездей. Ще има, казва, дълго време да пия.
към втори вариант >>
Казва му: „Вино и ракия няма да пиеш, понеже ще идеш в пъкъла, тия големи бъчви ще ги окачат на врата." Той пита ходжата с грездей ли ще бъдат, или без грездей.
(втори вариант)
Един стар турчин забележил на един млад турчин да не пие вино, понеже в корана е забранен.
Казва му: „Вино и ракия няма да пиеш, понеже ще идеш в пъкъла, тия големи бъчви ще ги окачат на врата." Той пита ходжата с грездей ли ще бъдат, или без грездей.
С грездей. Ще има, казва, дълго време да пия.
към втори вариант >>
С грездей.
(втори вариант)
Един стар турчин забележил на един млад турчин да не пие вино, понеже в корана е забранен. Казва му: „Вино и ракия няма да пиеш, понеже ще идеш в пъкъла, тия големи бъчви ще ги окачат на врата." Той пита ходжата с грездей ли ще бъдат, или без грездей.
С грездей.
Ще има, казва, дълго време да пия.
към втори вариант >>
Ще има, казва, дълго време да пия.
(втори вариант)
Един стар турчин забележил на един млад турчин да не пие вино, понеже в корана е забранен. Казва му: „Вино и ракия няма да пиеш, понеже ще идеш в пъкъла, тия големи бъчви ще ги окачат на врата." Той пита ходжата с грездей ли ще бъдат, или без грездей. С грездей.
Ще има, казва, дълго време да пия.
към втори вариант >>
Питам, тази уста каква трябва да бъде - отворена или затворена?
(втори вариант)
Питам, тази уста каква трябва да бъде - отворена или затворена?
Отворена трябва да бъде. Но в избата тя трябва да бъде затворена, не да тече постоянно, защото на физическото поле, когато устата е затворена, човек в мисълта си постоянно говори. Той устата не отваря, но говори. Ако вие фотографирате, погледнеш някой човек, брадата, устата, мисълта върви, работи. През една малка пукнатина той се изказва.
към втори вариант >>
Отворена трябва да бъде.
(втори вариант)
Питам, тази уста каква трябва да бъде - отворена или затворена?
Отворена трябва да бъде.
Но в избата тя трябва да бъде затворена, не да тече постоянно, защото на физическото поле, когато устата е затворена, човек в мисълта си постоянно говори. Той устата не отваря, но говори. Ако вие фотографирате, погледнеш някой човек, брадата, устата, мисълта върви, работи. През една малка пукнатина той се изказва. Питам, за да може да говориш правилно, за да употребяваш единицата - тази единица си има творчество, може да се роди от нея.
към втори вариант >>
Но в избата тя трябва да бъде затворена, не да тече постоянно, защото на физическото поле, когато устата е затворена, човек в мисълта си постоянно говори.
(втори вариант)
Питам, тази уста каква трябва да бъде - отворена или затворена? Отворена трябва да бъде.
Но в избата тя трябва да бъде затворена, не да тече постоянно, защото на физическото поле, когато устата е затворена, човек в мисълта си постоянно говори.
Той устата не отваря, но говори. Ако вие фотографирате, погледнеш някой човек, брадата, устата, мисълта върви, работи. През една малка пукнатина той се изказва. Питам, за да може да говориш правилно, за да употребяваш единицата - тази единица си има творчество, може да се роди от нея. Тази единица от какво се е образувала?
към втори вариант >>
Той устата не отваря, но говори.
(втори вариант)
Питам, тази уста каква трябва да бъде - отворена или затворена? Отворена трябва да бъде. Но в избата тя трябва да бъде затворена, не да тече постоянно, защото на физическото поле, когато устата е затворена, човек в мисълта си постоянно говори.
Той устата не отваря, но говори.
Ако вие фотографирате, погледнеш някой човек, брадата, устата, мисълта върви, работи. През една малка пукнатина той се изказва. Питам, за да може да говориш правилно, за да употребяваш единицата - тази единица си има творчество, може да се роди от нея. Тази единица от какво се е образувала? Да кажем, имате единица турена.
към втори вариант >>
Ако вие фотографирате, погледнеш някой човек, брадата, устата, мисълта върви, работи.
(втори вариант)
Питам, тази уста каква трябва да бъде - отворена или затворена? Отворена трябва да бъде. Но в избата тя трябва да бъде затворена, не да тече постоянно, защото на физическото поле, когато устата е затворена, човек в мисълта си постоянно говори. Той устата не отваря, но говори.
Ако вие фотографирате, погледнеш някой човек, брадата, устата, мисълта върви, работи.
През една малка пукнатина той се изказва. Питам, за да може да говориш правилно, за да употребяваш единицата - тази единица си има творчество, може да се роди от нея. Тази единица от какво се е образувала? Да кажем, имате единица турена. Мълчанието е турено като преграда.
към втори вариант >>
През една малка пукнатина той се изказва.
(втори вариант)
Питам, тази уста каква трябва да бъде - отворена или затворена? Отворена трябва да бъде. Но в избата тя трябва да бъде затворена, не да тече постоянно, защото на физическото поле, когато устата е затворена, човек в мисълта си постоянно говори. Той устата не отваря, но говори. Ако вие фотографирате, погледнеш някой човек, брадата, устата, мисълта върви, работи.
През една малка пукнатина той се изказва.
Питам, за да може да говориш правилно, за да употребяваш единицата - тази единица си има творчество, може да се роди от нея. Тази единица от какво се е образувала? Да кажем, имате единица турена. Мълчанието е турено като преграда. Преграда на мълчанието е тази правата линия.
към втори вариант >>
Питам, за да може да говориш правилно, за да употребяваш единицата - тази единица си има творчество, може да се роди от нея.
(втори вариант)
Отворена трябва да бъде. Но в избата тя трябва да бъде затворена, не да тече постоянно, защото на физическото поле, когато устата е затворена, човек в мисълта си постоянно говори. Той устата не отваря, но говори. Ако вие фотографирате, погледнеш някой човек, брадата, устата, мисълта върви, работи. През една малка пукнатина той се изказва.
Питам, за да може да говориш правилно, за да употребяваш единицата - тази единица си има творчество, може да се роди от нея.
Тази единица от какво се е образувала? Да кажем, имате единица турена. Мълчанието е турено като преграда. Преграда на мълчанието е тази правата линия. Но туй мълчание, докато стои, да преодолеете, има някои мъчнотии.
към втори вариант >>
Тази единица от какво се е образувала?
(втори вариант)
Но в избата тя трябва да бъде затворена, не да тече постоянно, защото на физическото поле, когато устата е затворена, човек в мисълта си постоянно говори. Той устата не отваря, но говори. Ако вие фотографирате, погледнеш някой човек, брадата, устата, мисълта върви, работи. През една малка пукнатина той се изказва. Питам, за да може да говориш правилно, за да употребяваш единицата - тази единица си има творчество, може да се роди от нея.
Тази единица от какво се е образувала?
Да кажем, имате единица турена. Мълчанието е турено като преграда. Преграда на мълчанието е тази правата линия. Но туй мълчание, докато стои, да преодолеете, има някои мъчнотии. Когато човек мълчи, или е искрен, или тъжна работа, не върви.
към втори вариант >>
Да кажем, имате единица турена.
(втори вариант)
Той устата не отваря, но говори. Ако вие фотографирате, погледнеш някой човек, брадата, устата, мисълта върви, работи. През една малка пукнатина той се изказва. Питам, за да може да говориш правилно, за да употребяваш единицата - тази единица си има творчество, може да се роди от нея. Тази единица от какво се е образувала?
Да кажем, имате единица турена.
Мълчанието е турено като преграда. Преграда на мълчанието е тази правата линия. Но туй мълчание, докато стои, да преодолеете, има някои мъчнотии. Когато човек мълчи, или е искрен, или тъжна работа, не върви. Замълчал се, стиснал уста.
към втори вариант >>
Мълчанието е турено като преграда.
(втори вариант)
Ако вие фотографирате, погледнеш някой човек, брадата, устата, мисълта върви, работи. През една малка пукнатина той се изказва. Питам, за да може да говориш правилно, за да употребяваш единицата - тази единица си има творчество, може да се роди от нея. Тази единица от какво се е образувала? Да кажем, имате единица турена.
Мълчанието е турено като преграда.
Преграда на мълчанието е тази правата линия. Но туй мълчание, докато стои, да преодолеете, има някои мъчнотии. Когато човек мълчи, или е искрен, или тъжна работа, не върви. Замълчал се, стиснал уста. Има препятствие.
към втори вариант >>
Преграда на мълчанието е тази правата линия.
(втори вариант)
През една малка пукнатина той се изказва. Питам, за да може да говориш правилно, за да употребяваш единицата - тази единица си има творчество, може да се роди от нея. Тази единица от какво се е образувала? Да кажем, имате единица турена. Мълчанието е турено като преграда.
Преграда на мълчанието е тази правата линия.
Но туй мълчание, докато стои, да преодолеете, има някои мъчнотии. Когато човек мълчи, или е искрен, или тъжна работа, не върви. Замълчал се, стиснал уста. Има препятствие. Казва, зашита уста.
към втори вариант >>
Но туй мълчание, докато стои, да преодолеете, има някои мъчнотии.
(втори вариант)
Питам, за да може да говориш правилно, за да употребяваш единицата - тази единица си има творчество, може да се роди от нея. Тази единица от какво се е образувала? Да кажем, имате единица турена. Мълчанието е турено като преграда. Преграда на мълчанието е тази правата линия.
Но туй мълчание, докато стои, да преодолеете, има някои мъчнотии.
Когато човек мълчи, или е искрен, или тъжна работа, не върви. Замълчал се, стиснал уста. Има препятствие. Казва, зашита уста. Сега кое е, което отваря устата?
към втори вариант >>
Когато човек мълчи, или е искрен, или тъжна работа, не върви.
(втори вариант)
Тази единица от какво се е образувала? Да кажем, имате единица турена. Мълчанието е турено като преграда. Преграда на мълчанието е тази правата линия. Но туй мълчание, докато стои, да преодолеете, има някои мъчнотии.
Когато човек мълчи, или е искрен, или тъжна работа, не върви.
Замълчал се, стиснал уста. Има препятствие. Казва, зашита уста. Сега кое е, което отваря устата? Добре, тази е вътрешна линия.
към втори вариант >>
Замълчал се, стиснал уста.
(втори вариант)
Да кажем, имате единица турена. Мълчанието е турено като преграда. Преграда на мълчанието е тази правата линия. Но туй мълчание, докато стои, да преодолеете, има някои мъчнотии. Когато човек мълчи, или е искрен, или тъжна работа, не върви.
Замълчал се, стиснал уста.
Има препятствие. Казва, зашита уста. Сега кое е, което отваря устата? Добре, тази е вътрешна линия. Устата представлява една окръжност.
към втори вариант >>
Има препятствие.
(втори вариант)
Мълчанието е турено като преграда. Преграда на мълчанието е тази правата линия. Но туй мълчание, докато стои, да преодолеете, има някои мъчнотии. Когато човек мълчи, или е искрен, или тъжна работа, не върви. Замълчал се, стиснал уста.
Има препятствие.
Казва, зашита уста. Сега кое е, което отваря устата? Добре, тази е вътрешна линия. Устата представлява една окръжност. То е диаметърът в даден случай.
към втори вариант >>
Казва, зашита уста.
(втори вариант)
Преграда на мълчанието е тази правата линия. Но туй мълчание, докато стои, да преодолеете, има някои мъчнотии. Когато човек мълчи, или е искрен, или тъжна работа, не върви. Замълчал се, стиснал уста. Има препятствие.
Казва, зашита уста.
Сега кое е, което отваря устата? Добре, тази е вътрешна линия. Устата представлява една окръжност. То е диаметърът в даден случай.
към втори вариант >>
Сега кое е, което отваря устата?
(втори вариант)
Но туй мълчание, докато стои, да преодолеете, има някои мъчнотии. Когато човек мълчи, или е искрен, или тъжна работа, не върви. Замълчал се, стиснал уста. Има препятствие. Казва, зашита уста.
Сега кое е, което отваря устата?
Добре, тази е вътрешна линия. Устата представлява една окръжност. То е диаметърът в даден случай.
към втори вариант >>
Добре, тази е вътрешна линия.
(втори вариант)
Когато човек мълчи, или е искрен, или тъжна работа, не върви. Замълчал се, стиснал уста. Има препятствие. Казва, зашита уста. Сега кое е, което отваря устата?
Добре, тази е вътрешна линия.
Устата представлява една окръжност. То е диаметърът в даден случай.
към втори вариант >>
Устата представлява една окръжност.
(втори вариант)
Замълчал се, стиснал уста. Има препятствие. Казва, зашита уста. Сега кое е, което отваря устата? Добре, тази е вътрешна линия.
Устата представлява една окръжност.
То е диаметърът в даден случай.
към втори вариант >>
2.
Хармоничен избор / Първата задача
,
МОК
, София, 11.4.1930г.,
За такъв човек казваме, че е болен.
Следователно, той е здрав. Ако не може да решава задачите си, той не е здрав. Същият закон се отнася и към доброто. Ако е готов всякога да прави добро, човек е здрав. Не може ли да прави добро, той не е буден за него.
За такъв човек казваме, че е болен.
към беседата >>
Новият живот изисква хора, които са готови да правят добро.
Новият живот изисква хора, които са готови да правят добро.
Стане ли нужда да направят едно добро, те всякога казват: Мога да направя това добро. Щом може да прави добро, човек е здрав и силен. Чувате ли някой да казва, че не може да прави добро, той е слаб и болен човек. Дойдете ли до доброто, за предпочитане е да казвате "мога", отколкото "не мога." Буквата "М" прави човека по-силен от онзи, който започва работите си с буквата "Н", която е носител на отрицателното в света. - Защо не може да мисли човек?
към беседата >>
Стане ли нужда да направят едно добро, те всякога казват: Мога да направя това добро.
Новият живот изисква хора, които са готови да правят добро.
Стане ли нужда да направят едно добро, те всякога казват: Мога да направя това добро.
Щом може да прави добро, човек е здрав и силен. Чувате ли някой да казва, че не може да прави добро, той е слаб и болен човек. Дойдете ли до доброто, за предпочитане е да казвате "мога", отколкото "не мога." Буквата "М" прави човека по-силен от онзи, който започва работите си с буквата "Н", която е носител на отрицателното в света. - Защо не може да мисли човек? - Има причини за това.
към беседата >>
Щом може да прави добро, човек е здрав и силен.
Новият живот изисква хора, които са готови да правят добро. Стане ли нужда да направят едно добро, те всякога казват: Мога да направя това добро.
Щом може да прави добро, човек е здрав и силен.
Чувате ли някой да казва, че не може да прави добро, той е слаб и болен човек. Дойдете ли до доброто, за предпочитане е да казвате "мога", отколкото "не мога." Буквата "М" прави човека по-силен от онзи, който започва работите си с буквата "Н", която е носител на отрицателното в света. - Защо не може да мисли човек? - Има причини за това. Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставен голям, тежък камък?
към беседата >>
Чувате ли някой да казва, че не може да прави добро, той е слаб и болен човек.
Новият живот изисква хора, които са готови да правят добро. Стане ли нужда да направят едно добро, те всякога казват: Мога да направя това добро. Щом може да прави добро, човек е здрав и силен.
Чувате ли някой да казва, че не може да прави добро, той е слаб и болен човек.
Дойдете ли до доброто, за предпочитане е да казвате "мога", отколкото "не мога." Буквата "М" прави човека по-силен от онзи, който започва работите си с буквата "Н", която е носител на отрицателното в света. - Защо не може да мисли човек? - Има причини за това. Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставен голям, тежък камък? Щом камъкът се отстрани, тревата започва свободно да расте.
към беседата >>
Дойдете ли до доброто, за предпочитане е да казвате "мога", отколкото "не мога." Буквата "М" прави човека по-силен от онзи, който започва работите си с буквата "Н", която е носител на отрицателното в света.
Новият живот изисква хора, които са готови да правят добро. Стане ли нужда да направят едно добро, те всякога казват: Мога да направя това добро. Щом може да прави добро, човек е здрав и силен. Чувате ли някой да казва, че не може да прави добро, той е слаб и болен човек.
Дойдете ли до доброто, за предпочитане е да казвате "мога", отколкото "не мога." Буквата "М" прави човека по-силен от онзи, който започва работите си с буквата "Н", която е носител на отрицателното в света.
- Защо не може да мисли човек? - Има причини за това. Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставен голям, тежък камък? Щом камъкът се отстрани, тревата започва свободно да расте. Ако върху светла мисъл поставите едно тежко, низко желание, мисълта спира растенето и се осакатява.
към беседата >>
- Защо не може да мисли човек?
Новият живот изисква хора, които са готови да правят добро. Стане ли нужда да направят едно добро, те всякога казват: Мога да направя това добро. Щом може да прави добро, човек е здрав и силен. Чувате ли някой да казва, че не може да прави добро, той е слаб и болен човек. Дойдете ли до доброто, за предпочитане е да казвате "мога", отколкото "не мога." Буквата "М" прави човека по-силен от онзи, който започва работите си с буквата "Н", която е носител на отрицателното в света.
- Защо не може да мисли човек?
- Има причини за това. Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставен голям, тежък камък? Щом камъкът се отстрани, тревата започва свободно да расте. Ако върху светла мисъл поставите едно тежко, низко желание, мисълта спира растенето и се осакатява. Какво трябва да правите, за да расте възвишената мисъл?
към беседата >>
- Има причини за това.
Стане ли нужда да направят едно добро, те всякога казват: Мога да направя това добро. Щом може да прави добро, човек е здрав и силен. Чувате ли някой да казва, че не може да прави добро, той е слаб и болен човек. Дойдете ли до доброто, за предпочитане е да казвате "мога", отколкото "не мога." Буквата "М" прави човека по-силен от онзи, който започва работите си с буквата "Н", която е носител на отрицателното в света. - Защо не може да мисли човек?
- Има причини за това.
Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставен голям, тежък камък? Щом камъкът се отстрани, тревата започва свободно да расте. Ако върху светла мисъл поставите едно тежко, низко желание, мисълта спира растенето и се осакатява. Какво трябва да правите, за да расте възвишената мисъл? Искате ли мисълта ви свободно да расте и да се проявява, махнете тежките и груби желания, които са я затиснали.
към беседата >>
Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставен голям, тежък камък?
Щом може да прави добро, човек е здрав и силен. Чувате ли някой да казва, че не може да прави добро, той е слаб и болен човек. Дойдете ли до доброто, за предпочитане е да казвате "мога", отколкото "не мога." Буквата "М" прави човека по-силен от онзи, който започва работите си с буквата "Н", която е носител на отрицателното в света. - Защо не може да мисли човек? - Има причини за това.
Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставен голям, тежък камък?
Щом камъкът се отстрани, тревата започва свободно да расте. Ако върху светла мисъл поставите едно тежко, низко желание, мисълта спира растенето и се осакатява. Какво трябва да правите, за да расте възвишената мисъл? Искате ли мисълта ви свободно да расте и да се проявява, махнете тежките и груби желания, които са я затиснали. Добри работи има в психологията и във възпитанието, но много от тях са механически, не могат да се приложат в психическия живот на човека.
към беседата >>
Щом камъкът се отстрани, тревата започва свободно да расте.
Чувате ли някой да казва, че не може да прави добро, той е слаб и болен човек. Дойдете ли до доброто, за предпочитане е да казвате "мога", отколкото "не мога." Буквата "М" прави човека по-силен от онзи, който започва работите си с буквата "Н", която е носител на отрицателното в света. - Защо не може да мисли човек? - Има причини за това. Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставен голям, тежък камък?
Щом камъкът се отстрани, тревата започва свободно да расте.
Ако върху светла мисъл поставите едно тежко, низко желание, мисълта спира растенето и се осакатява. Какво трябва да правите, за да расте възвишената мисъл? Искате ли мисълта ви свободно да расте и да се проявява, махнете тежките и груби желания, които са я затиснали. Добри работи има в психологията и във възпитанието, но много от тях са механически, не могат да се приложат в психическия живот на човека.
към беседата >>
Ако върху светла мисъл поставите едно тежко, низко желание, мисълта спира растенето и се осакатява.
Дойдете ли до доброто, за предпочитане е да казвате "мога", отколкото "не мога." Буквата "М" прави човека по-силен от онзи, който започва работите си с буквата "Н", която е носител на отрицателното в света. - Защо не може да мисли човек? - Има причини за това. Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставен голям, тежък камък? Щом камъкът се отстрани, тревата започва свободно да расте.
Ако върху светла мисъл поставите едно тежко, низко желание, мисълта спира растенето и се осакатява.
Какво трябва да правите, за да расте възвишената мисъл? Искате ли мисълта ви свободно да расте и да се проявява, махнете тежките и груби желания, които са я затиснали. Добри работи има в психологията и във възпитанието, но много от тях са механически, не могат да се приложат в психическия живот на човека.
към беседата >>
Какво трябва да правите, за да расте възвишената мисъл?
- Защо не може да мисли човек? - Има причини за това. Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставен голям, тежък камък? Щом камъкът се отстрани, тревата започва свободно да расте. Ако върху светла мисъл поставите едно тежко, низко желание, мисълта спира растенето и се осакатява.
Какво трябва да правите, за да расте възвишената мисъл?
Искате ли мисълта ви свободно да расте и да се проявява, махнете тежките и груби желания, които са я затиснали. Добри работи има в психологията и във възпитанието, но много от тях са механически, не могат да се приложат в психическия живот на човека.
към беседата >>
Искате ли мисълта ви свободно да расте и да се проявява, махнете тежките и груби желания, които са я затиснали.
- Има причини за това. Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставен голям, тежък камък? Щом камъкът се отстрани, тревата започва свободно да расте. Ако върху светла мисъл поставите едно тежко, низко желание, мисълта спира растенето и се осакатява. Какво трябва да правите, за да расте възвишената мисъл?
Искате ли мисълта ви свободно да расте и да се проявява, махнете тежките и груби желания, които са я затиснали.
Добри работи има в психологията и във възпитанието, но много от тях са механически, не могат да се приложат в психическия живот на човека.
към беседата >>
Добри работи има в психологията и във възпитанието, но много от тях са механически, не могат да се приложат в психическия живот на човека.
Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставен голям, тежък камък? Щом камъкът се отстрани, тревата започва свободно да расте. Ако върху светла мисъл поставите едно тежко, низко желание, мисълта спира растенето и се осакатява. Какво трябва да правите, за да расте възвишената мисъл? Искате ли мисълта ви свободно да расте и да се проявява, махнете тежките и груби желания, които са я затиснали.
Добри работи има в психологията и във възпитанието, но много от тях са механически, не могат да се приложат в психическия живот на човека.
към беседата >>
Новото възпитание изисква нови методи за работа.
Новото възпитание изисква нови методи за работа.
И старото възпитание има добри методи, но приложението им е слабо. Тази е причината, поради която, при големи усилия, се получават слаби резултати. Днес нещата се налагат със закони, а където работи законът, там резултатите са малки. Човек трябва да върши нещата с любов, а не чрез закони и правила. Където управляват законите, там всякога се раждат противоречия.
към беседата >>
И старото възпитание има добри методи, но приложението им е слабо.
Новото възпитание изисква нови методи за работа.
И старото възпитание има добри методи, но приложението им е слабо.
Тази е причината, поради която, при големи усилия, се получават слаби резултати. Днес нещата се налагат със закони, а където работи законът, там резултатите са малки. Човек трябва да върши нещата с любов, а не чрез закони и правила. Където управляват законите, там всякога се раждат противоречия. Като прилагат законите отвън, хората са дошли до положение да се изнасилват, да се измъчват, да се борят със себе си.
към беседата >>
Тази е причината, поради която, при големи усилия, се получават слаби резултати.
Новото възпитание изисква нови методи за работа. И старото възпитание има добри методи, но приложението им е слабо.
Тази е причината, поради която, при големи усилия, се получават слаби резултати.
Днес нещата се налагат със закони, а където работи законът, там резултатите са малки. Човек трябва да върши нещата с любов, а не чрез закони и правила. Където управляват законите, там всякога се раждат противоречия. Като прилагат законите отвън, хората са дошли до положение да се изнасилват, да се измъчват, да се борят със себе си. Тия методи не допринасят нищо.
към беседата >>
Днес нещата се налагат със закони, а където работи законът, там резултатите са малки.
Новото възпитание изисква нови методи за работа. И старото възпитание има добри методи, но приложението им е слабо. Тази е причината, поради която, при големи усилия, се получават слаби резултати.
Днес нещата се налагат със закони, а където работи законът, там резултатите са малки.
Човек трябва да върши нещата с любов, а не чрез закони и правила. Където управляват законите, там всякога се раждат противоречия. Като прилагат законите отвън, хората са дошли до положение да се изнасилват, да се измъчват, да се борят със себе си. Тия методи не допринасят нищо. Да се бори човек със себе си, докато се победи, това значи, сам да се обезсили, да се самоунищожи.
към беседата >>
Човек трябва да върши нещата с любов, а не чрез закони и правила.
Новото възпитание изисква нови методи за работа. И старото възпитание има добри методи, но приложението им е слабо. Тази е причината, поради която, при големи усилия, се получават слаби резултати. Днес нещата се налагат със закони, а където работи законът, там резултатите са малки.
Човек трябва да върши нещата с любов, а не чрез закони и правила.
Където управляват законите, там всякога се раждат противоречия. Като прилагат законите отвън, хората са дошли до положение да се изнасилват, да се измъчват, да се борят със себе си. Тия методи не допринасят нищо. Да се бори човек със себе си, докато се победи, това значи, сам да се обезсили, да се самоунищожи. Не казвайте, че човек трябва да победи себе си, но кажете си: Като човек, аз трябва да се повдигна.
към беседата >>
Където управляват законите, там всякога се раждат противоречия.
Новото възпитание изисква нови методи за работа. И старото възпитание има добри методи, но приложението им е слабо. Тази е причината, поради която, при големи усилия, се получават слаби резултати. Днес нещата се налагат със закони, а където работи законът, там резултатите са малки. Човек трябва да върши нещата с любов, а не чрез закони и правила.
Където управляват законите, там всякога се раждат противоречия.
Като прилагат законите отвън, хората са дошли до положение да се изнасилват, да се измъчват, да се борят със себе си. Тия методи не допринасят нищо. Да се бори човек със себе си, докато се победи, това значи, сам да се обезсили, да се самоунищожи. Не казвайте, че човек трябва да победи себе си, но кажете си: Като човек, аз трябва да се повдигна. Аз трябва да се освободя от вътрешното робство, да се повдигна и застана в положението на истински човек.
към беседата >>
Като прилагат законите отвън, хората са дошли до положение да се изнасилват, да се измъчват, да се борят със себе си.
И старото възпитание има добри методи, но приложението им е слабо. Тази е причината, поради която, при големи усилия, се получават слаби резултати. Днес нещата се налагат със закони, а където работи законът, там резултатите са малки. Човек трябва да върши нещата с любов, а не чрез закони и правила. Където управляват законите, там всякога се раждат противоречия.
Като прилагат законите отвън, хората са дошли до положение да се изнасилват, да се измъчват, да се борят със себе си.
Тия методи не допринасят нищо. Да се бори човек със себе си, докато се победи, това значи, сам да се обезсили, да се самоунищожи. Не казвайте, че човек трябва да победи себе си, но кажете си: Като човек, аз трябва да се повдигна. Аз трябва да се освободя от вътрешното робство, да се повдигна и застана в положението на истински човек.
към беседата >>
Тия методи не допринасят нищо.
Тази е причината, поради която, при големи усилия, се получават слаби резултати. Днес нещата се налагат със закони, а където работи законът, там резултатите са малки. Човек трябва да върши нещата с любов, а не чрез закони и правила. Където управляват законите, там всякога се раждат противоречия. Като прилагат законите отвън, хората са дошли до положение да се изнасилват, да се измъчват, да се борят със себе си.
Тия методи не допринасят нищо.
Да се бори човек със себе си, докато се победи, това значи, сам да се обезсили, да се самоунищожи. Не казвайте, че човек трябва да победи себе си, но кажете си: Като човек, аз трябва да се повдигна. Аз трябва да се освободя от вътрешното робство, да се повдигна и застана в положението на истински човек.
към беседата >>
Да се бори човек със себе си, докато се победи, това значи, сам да се обезсили, да се самоунищожи.
Днес нещата се налагат със закони, а където работи законът, там резултатите са малки. Човек трябва да върши нещата с любов, а не чрез закони и правила. Където управляват законите, там всякога се раждат противоречия. Като прилагат законите отвън, хората са дошли до положение да се изнасилват, да се измъчват, да се борят със себе си. Тия методи не допринасят нищо.
Да се бори човек със себе си, докато се победи, това значи, сам да се обезсили, да се самоунищожи.
Не казвайте, че човек трябва да победи себе си, но кажете си: Като човек, аз трябва да се повдигна. Аз трябва да се освободя от вътрешното робство, да се повдигна и застана в положението на истински човек.
към беседата >>
Не казвайте, че човек трябва да победи себе си, но кажете си: Като човек, аз трябва да се повдигна.
Човек трябва да върши нещата с любов, а не чрез закони и правила. Където управляват законите, там всякога се раждат противоречия. Като прилагат законите отвън, хората са дошли до положение да се изнасилват, да се измъчват, да се борят със себе си. Тия методи не допринасят нищо. Да се бори човек със себе си, докато се победи, това значи, сам да се обезсили, да се самоунищожи.
Не казвайте, че човек трябва да победи себе си, но кажете си: Като човек, аз трябва да се повдигна.
Аз трябва да се освободя от вътрешното робство, да се повдигна и застана в положението на истински човек.
към беседата >>
Аз трябва да се освободя от вътрешното робство, да се повдигна и застана в положението на истински човек.
Където управляват законите, там всякога се раждат противоречия. Като прилагат законите отвън, хората са дошли до положение да се изнасилват, да се измъчват, да се борят със себе си. Тия методи не допринасят нищо. Да се бори човек със себе си, докато се победи, това значи, сам да се обезсили, да се самоунищожи. Не казвайте, че човек трябва да победи себе си, но кажете си: Като човек, аз трябва да се повдигна.
Аз трябва да се освободя от вътрешното робство, да се повдигна и застана в положението на истински човек.
към беседата >>
И тъй, първата задача на човека е да се научи да се храни съзнателно.
И тъй, първата задача на човека е да се научи да се храни съзнателно.
Каже ли, че не може да направи това, той е болен човек. Как може новороденото дете да се храни, а възрастният човек не може? Щом заплаче детето и каже "ва", майката веднага поставя пред устата му естествената бутилка. То започва да сучи млякото, и всички около него се радват, че опитът излиза сполучлив. Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено.
към беседата >>
Каже ли, че не може да направи това, той е болен човек.
И тъй, първата задача на човека е да се научи да се храни съзнателно.
Каже ли, че не може да направи това, той е болен човек.
Как може новороденото дете да се храни, а възрастният човек не може? Щом заплаче детето и каже "ва", майката веднага поставя пред устата му естествената бутилка. То започва да сучи млякото, и всички около него се радват, че опитът излиза сполучлив. Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено. По този начин само можете да възприемете живота и да растете.
към беседата >>
Как може новороденото дете да се храни, а възрастният човек не може?
И тъй, първата задача на човека е да се научи да се храни съзнателно. Каже ли, че не може да направи това, той е болен човек.
Как може новороденото дете да се храни, а възрастният човек не може?
Щом заплаче детето и каже "ва", майката веднага поставя пред устата му естествената бутилка. То започва да сучи млякото, и всички около него се радват, че опитът излиза сполучлив. Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено. По този начин само можете да възприемете живота и да растете. Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде любовта, а после - правата мисъл.
към беседата >>
Щом заплаче детето и каже "ва", майката веднага поставя пред устата му естествената бутилка.
И тъй, първата задача на човека е да се научи да се храни съзнателно. Каже ли, че не може да направи това, той е болен човек. Как може новороденото дете да се храни, а възрастният човек не може?
Щом заплаче детето и каже "ва", майката веднага поставя пред устата му естествената бутилка.
То започва да сучи млякото, и всички около него се радват, че опитът излиза сполучлив. Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено. По този начин само можете да възприемете живота и да растете. Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде любовта, а после - правата мисъл. Щом умът работи, и сърцето работи.
към беседата >>
То започва да сучи млякото, и всички около него се радват, че опитът излиза сполучлив.
И тъй, първата задача на човека е да се научи да се храни съзнателно. Каже ли, че не може да направи това, той е болен човек. Как може новороденото дете да се храни, а възрастният човек не може? Щом заплаче детето и каже "ва", майката веднага поставя пред устата му естествената бутилка.
То започва да сучи млякото, и всички около него се радват, че опитът излиза сполучлив.
Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено. По този начин само можете да възприемете живота и да растете. Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде любовта, а после - правата мисъл. Щом умът работи, и сърцето работи. Ум без сърце е подобен на човек без ръце, без крака и без очи.
към беседата >>
Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено.
И тъй, първата задача на човека е да се научи да се храни съзнателно. Каже ли, че не може да направи това, той е болен човек. Как може новороденото дете да се храни, а възрастният човек не може? Щом заплаче детето и каже "ва", майката веднага поставя пред устата му естествената бутилка. То започва да сучи млякото, и всички около него се радват, че опитът излиза сполучлив.
Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено.
По този начин само можете да възприемете живота и да растете. Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде любовта, а после - правата мисъл. Щом умът работи, и сърцето работи. Ум без сърце е подобен на човек без ръце, без крака и без очи. Какъв човек е той?
към беседата >>
По този начин само можете да възприемете живота и да растете.
Каже ли, че не може да направи това, той е болен човек. Как може новороденото дете да се храни, а възрастният човек не може? Щом заплаче детето и каже "ва", майката веднага поставя пред устата му естествената бутилка. То започва да сучи млякото, и всички около него се радват, че опитът излиза сполучлив. Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено.
По този начин само можете да възприемете живота и да растете.
Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде любовта, а после - правата мисъл. Щом умът работи, и сърцето работи. Ум без сърце е подобен на човек без ръце, без крака и без очи. Какъв човек е той? Сърцето носи пълнотата на живота.
към беседата >>
Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде любовта, а после - правата мисъл.
Как може новороденото дете да се храни, а възрастният човек не може? Щом заплаче детето и каже "ва", майката веднага поставя пред устата му естествената бутилка. То започва да сучи млякото, и всички около него се радват, че опитът излиза сполучлив. Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено. По този начин само можете да възприемете живота и да растете.
Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде любовта, а после - правата мисъл.
Щом умът работи, и сърцето работи. Ум без сърце е подобен на човек без ръце, без крака и без очи. Какъв човек е той? Сърцето носи пълнотата на живота. От него излиза кръвта и се разпространява по цялото тяло.
към беседата >>
Щом умът работи, и сърцето работи.
Щом заплаче детето и каже "ва", майката веднага поставя пред устата му естествената бутилка. То започва да сучи млякото, и всички около него се радват, че опитът излиза сполучлив. Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено. По този начин само можете да възприемете живота и да растете. Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде любовта, а после - правата мисъл.
Щом умът работи, и сърцето работи.
Ум без сърце е подобен на човек без ръце, без крака и без очи. Какъв човек е той? Сърцето носи пълнотата на живота. От него излиза кръвта и се разпространява по цялото тяло. Сърцето храни и мозъка.
към беседата >>
Ум без сърце е подобен на човек без ръце, без крака и без очи.
То започва да сучи млякото, и всички около него се радват, че опитът излиза сполучлив. Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено. По този начин само можете да възприемете живота и да растете. Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде любовта, а после - правата мисъл. Щом умът работи, и сърцето работи.
Ум без сърце е подобен на човек без ръце, без крака и без очи.
Какъв човек е той? Сърцето носи пълнотата на живота. От него излиза кръвта и се разпространява по цялото тяло. Сърцето храни и мозъка. Без сърце умът не може да мисли.
към беседата >>
Какъв човек е той?
Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено. По този начин само можете да възприемете живота и да растете. Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде любовта, а после - правата мисъл. Щом умът работи, и сърцето работи. Ум без сърце е подобен на човек без ръце, без крака и без очи.
Какъв човек е той?
Сърцето носи пълнотата на живота. От него излиза кръвта и се разпространява по цялото тяло. Сърцето храни и мозъка. Без сърце умът не може да мисли. Ние се радваме на топлина, на светлина, на знание и на красота, благодарение на ума, на сърцето, на живота в себе си.
към беседата >>
Сърцето носи пълнотата на живота.
По този начин само можете да възприемете живота и да растете. Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде любовта, а после - правата мисъл. Щом умът работи, и сърцето работи. Ум без сърце е подобен на човек без ръце, без крака и без очи. Какъв човек е той?
Сърцето носи пълнотата на живота.
От него излиза кръвта и се разпространява по цялото тяло. Сърцето храни и мозъка. Без сърце умът не може да мисли. Ние се радваме на топлина, на светлина, на знание и на красота, благодарение на ума, на сърцето, на живота в себе си. Животът е в кръвта.
към беседата >>
От него излиза кръвта и се разпространява по цялото тяло.
Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде любовта, а после - правата мисъл. Щом умът работи, и сърцето работи. Ум без сърце е подобен на човек без ръце, без крака и без очи. Какъв човек е той? Сърцето носи пълнотата на живота.
От него излиза кръвта и се разпространява по цялото тяло.
Сърцето храни и мозъка. Без сърце умът не може да мисли. Ние се радваме на топлина, на светлина, на знание и на красота, благодарение на ума, на сърцето, на живота в себе си. Животът е в кръвта. Кръвта пък излиза от сърцето.
към беседата >>
Сърцето храни и мозъка.
Щом умът работи, и сърцето работи. Ум без сърце е подобен на човек без ръце, без крака и без очи. Какъв човек е той? Сърцето носи пълнотата на живота. От него излиза кръвта и се разпространява по цялото тяло.
Сърцето храни и мозъка.
Без сърце умът не може да мисли. Ние се радваме на топлина, на светлина, на знание и на красота, благодарение на ума, на сърцето, на живота в себе си. Животът е в кръвта. Кръвта пък излиза от сърцето. Значи, животът иде от сърцето.
към беседата >>
Без сърце умът не може да мисли.
Ум без сърце е подобен на човек без ръце, без крака и без очи. Какъв човек е той? Сърцето носи пълнотата на живота. От него излиза кръвта и се разпространява по цялото тяло. Сърцето храни и мозъка.
Без сърце умът не може да мисли.
Ние се радваме на топлина, на светлина, на знание и на красота, благодарение на ума, на сърцето, на живота в себе си. Животът е в кръвта. Кръвта пък излиза от сърцето. Значи, животът иде от сърцето. Като знаете това, не намалявайте топлината на сърцето си.
към беседата >>
Ние се радваме на топлина, на светлина, на знание и на красота, благодарение на ума, на сърцето, на живота в себе си.
Какъв човек е той? Сърцето носи пълнотата на живота. От него излиза кръвта и се разпространява по цялото тяло. Сърцето храни и мозъка. Без сърце умът не може да мисли.
Ние се радваме на топлина, на светлина, на знание и на красота, благодарение на ума, на сърцето, на живота в себе си.
Животът е в кръвта. Кръвта пък излиза от сърцето. Значи, животът иде от сърцето. Като знаете това, не намалявайте топлината на сърцето си. Ако нашият свят е лишен от топлина, все едно, че живеем на месечината.
към беседата >>
Животът е в кръвта.
Сърцето носи пълнотата на живота. От него излиза кръвта и се разпространява по цялото тяло. Сърцето храни и мозъка. Без сърце умът не може да мисли. Ние се радваме на топлина, на светлина, на знание и на красота, благодарение на ума, на сърцето, на живота в себе си.
Животът е в кръвта.
Кръвта пък излиза от сърцето. Значи, животът иде от сърцето. Като знаете това, не намалявайте топлината на сърцето си. Ако нашият свят е лишен от топлина, все едно, че живеем на месечината. Да живеете в света със светлина, но без топлина, това значи, да живеете на полюсите, при вечния лед, където никаква зеленина не съществува.
към беседата >>
Кръвта пък излиза от сърцето.
От него излиза кръвта и се разпространява по цялото тяло. Сърцето храни и мозъка. Без сърце умът не може да мисли. Ние се радваме на топлина, на светлина, на знание и на красота, благодарение на ума, на сърцето, на живота в себе си. Животът е в кръвта.
Кръвта пък излиза от сърцето.
Значи, животът иде от сърцето. Като знаете това, не намалявайте топлината на сърцето си. Ако нашият свят е лишен от топлина, все едно, че живеем на месечината. Да живеете в света със светлина, но без топлина, това значи, да живеете на полюсите, при вечния лед, където никаква зеленина не съществува. Да имате знания само, без добродетели, това значи, да сте на полюсите.
към беседата >>
Значи, животът иде от сърцето.
Сърцето храни и мозъка. Без сърце умът не може да мисли. Ние се радваме на топлина, на светлина, на знание и на красота, благодарение на ума, на сърцето, на живота в себе си. Животът е в кръвта. Кръвта пък излиза от сърцето.
Значи, животът иде от сърцето.
Като знаете това, не намалявайте топлината на сърцето си. Ако нашият свят е лишен от топлина, все едно, че живеем на месечината. Да живеете в света със светлина, но без топлина, това значи, да живеете на полюсите, при вечния лед, където никаква зеленина не съществува. Да имате знания само, без добродетели, това значи, да сте на полюсите. Знанието трябва да почива на любовта, т.е.
към беседата >>
Като знаете това, не намалявайте топлината на сърцето си.
Без сърце умът не може да мисли. Ние се радваме на топлина, на светлина, на знание и на красота, благодарение на ума, на сърцето, на живота в себе си. Животът е в кръвта. Кръвта пък излиза от сърцето. Значи, животът иде от сърцето.
Като знаете това, не намалявайте топлината на сърцето си.
Ако нашият свят е лишен от топлина, все едно, че живеем на месечината. Да живеете в света със светлина, но без топлина, това значи, да живеете на полюсите, при вечния лед, където никаква зеленина не съществува. Да имате знания само, без добродетели, това значи, да сте на полюсите. Знанието трябва да почива на любовта, т.е. на живота, който излиза от сърцето.
към беседата >>
Ако нашият свят е лишен от топлина, все едно, че живеем на месечината.
Ние се радваме на топлина, на светлина, на знание и на красота, благодарение на ума, на сърцето, на живота в себе си. Животът е в кръвта. Кръвта пък излиза от сърцето. Значи, животът иде от сърцето. Като знаете това, не намалявайте топлината на сърцето си.
Ако нашият свят е лишен от топлина, все едно, че живеем на месечината.
Да живеете в света със светлина, но без топлина, това значи, да живеете на полюсите, при вечния лед, където никаква зеленина не съществува. Да имате знания само, без добродетели, това значи, да сте на полюсите. Знанието трябва да почива на любовта, т.е. на живота, който излиза от сърцето.
към беседата >>
Да живеете в света със светлина, но без топлина, това значи, да живеете на полюсите, при вечния лед, където никаква зеленина не съществува.
Животът е в кръвта. Кръвта пък излиза от сърцето. Значи, животът иде от сърцето. Като знаете това, не намалявайте топлината на сърцето си. Ако нашият свят е лишен от топлина, все едно, че живеем на месечината.
Да живеете в света със светлина, но без топлина, това значи, да живеете на полюсите, при вечния лед, където никаква зеленина не съществува.
Да имате знания само, без добродетели, това значи, да сте на полюсите. Знанието трябва да почива на любовта, т.е. на живота, който излиза от сърцето.
към беседата >>
Да имате знания само, без добродетели, това значи, да сте на полюсите.
Кръвта пък излиза от сърцето. Значи, животът иде от сърцето. Като знаете това, не намалявайте топлината на сърцето си. Ако нашият свят е лишен от топлина, все едно, че живеем на месечината. Да живеете в света със светлина, но без топлина, това значи, да живеете на полюсите, при вечния лед, където никаква зеленина не съществува.
Да имате знания само, без добродетели, това значи, да сте на полюсите.
Знанието трябва да почива на любовта, т.е. на живота, който излиза от сърцето.
към беседата >>
Знанието трябва да почива на любовта, т.е.
Значи, животът иде от сърцето. Като знаете това, не намалявайте топлината на сърцето си. Ако нашият свят е лишен от топлина, все едно, че живеем на месечината. Да живеете в света със светлина, но без топлина, това значи, да живеете на полюсите, при вечния лед, където никаква зеленина не съществува. Да имате знания само, без добродетели, това значи, да сте на полюсите.
Знанието трябва да почива на любовта, т.е.
на живота, който излиза от сърцето.
към беседата >>
на живота, който излиза от сърцето.
Като знаете това, не намалявайте топлината на сърцето си. Ако нашият свят е лишен от топлина, все едно, че живеем на месечината. Да живеете в света със светлина, но без топлина, това значи, да живеете на полюсите, при вечния лед, където никаква зеленина не съществува. Да имате знания само, без добродетели, това значи, да сте на полюсите. Знанието трябва да почива на любовта, т.е.
на живота, който излиза от сърцето.
към беседата >>
Сега ще ви дам една задача - да работите върху себе си, т.е.
Сега ще ви дам една задача - да работите върху себе си, т.е.
върху кръвообращението си, да направите устните си червени, а лицето - розово. Устните и лицето не трябва да бъдат бледи, но да имат малко червенина. В природата съществуват два основни цвята - белият и червеният. От тези два цвята произлизат всички останали. Червеният цвят е на любовта, а белият - на светлината.
към беседата >>
върху кръвообращението си, да направите устните си червени, а лицето - розово.
Сега ще ви дам една задача - да работите върху себе си, т.е.
върху кръвообращението си, да направите устните си червени, а лицето - розово.
Устните и лицето не трябва да бъдат бледи, но да имат малко червенина. В природата съществуват два основни цвята - белият и червеният. От тези два цвята произлизат всички останали. Червеният цвят е на любовта, а белият - на светлината. Щом станете сутрин от сън, погледнете се в огледалото.
към беседата >>
Устните и лицето не трябва да бъдат бледи, но да имат малко червенина.
Сега ще ви дам една задача - да работите върху себе си, т.е. върху кръвообращението си, да направите устните си червени, а лицето - розово.
Устните и лицето не трябва да бъдат бледи, но да имат малко червенина.
В природата съществуват два основни цвята - белият и червеният. От тези два цвята произлизат всички останали. Червеният цвят е на любовта, а белият - на светлината. Щом станете сутрин от сън, погледнете се в огледалото. Ако устните ви не са червени, а лицето - розово, кръвообращението ви е слабо.
към беседата >>
В природата съществуват два основни цвята - белият и червеният.
Сега ще ви дам една задача - да работите върху себе си, т.е. върху кръвообращението си, да направите устните си червени, а лицето - розово. Устните и лицето не трябва да бъдат бледи, но да имат малко червенина.
В природата съществуват два основни цвята - белият и червеният.
От тези два цвята произлизат всички останали. Червеният цвят е на любовта, а белият - на светлината. Щом станете сутрин от сън, погледнете се в огледалото. Ако устните ви не са червени, а лицето - розово, кръвообращението ви е слабо. Като забележите това, започнете да работите върху кръвообращението си, да го усилите.
към беседата >>
От тези два цвята произлизат всички останали.
Сега ще ви дам една задача - да работите върху себе си, т.е. върху кръвообращението си, да направите устните си червени, а лицето - розово. Устните и лицето не трябва да бъдат бледи, но да имат малко червенина. В природата съществуват два основни цвята - белият и червеният.
От тези два цвята произлизат всички останали.
Червеният цвят е на любовта, а белият - на светлината. Щом станете сутрин от сън, погледнете се в огледалото. Ако устните ви не са червени, а лицето - розово, кръвообращението ви е слабо. Като забележите това, започнете да работите върху кръвообращението си, да го усилите. За да усилите кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си възвишени чувства.
към беседата >>
Червеният цвят е на любовта, а белият - на светлината.
Сега ще ви дам една задача - да работите върху себе си, т.е. върху кръвообращението си, да направите устните си червени, а лицето - розово. Устните и лицето не трябва да бъдат бледи, но да имат малко червенина. В природата съществуват два основни цвята - белият и червеният. От тези два цвята произлизат всички останали.
Червеният цвят е на любовта, а белият - на светлината.
Щом станете сутрин от сън, погледнете се в огледалото. Ако устните ви не са червени, а лицето - розово, кръвообращението ви е слабо. Като забележите това, започнете да работите върху кръвообращението си, да го усилите. За да усилите кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си възвишени чувства. Правете опити в това направление, да видите, дали ще подобрите кръвообращението си.
към беседата >>
Щом станете сутрин от сън, погледнете се в огледалото.
върху кръвообращението си, да направите устните си червени, а лицето - розово. Устните и лицето не трябва да бъдат бледи, но да имат малко червенина. В природата съществуват два основни цвята - белият и червеният. От тези два цвята произлизат всички останали. Червеният цвят е на любовта, а белият - на светлината.
Щом станете сутрин от сън, погледнете се в огледалото.
Ако устните ви не са червени, а лицето - розово, кръвообращението ви е слабо. Като забележите това, започнете да работите върху кръвообращението си, да го усилите. За да усилите кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си възвишени чувства. Правете опити в това направление, да видите, дали ще подобрите кръвообращението си. Всеки е забелязал действието на тревожните мисли върху себе си и това на радостните и приятни чувства.
към беседата >>
Ако устните ви не са червени, а лицето - розово, кръвообращението ви е слабо.
Устните и лицето не трябва да бъдат бледи, но да имат малко червенина. В природата съществуват два основни цвята - белият и червеният. От тези два цвята произлизат всички останали. Червеният цвят е на любовта, а белият - на светлината. Щом станете сутрин от сън, погледнете се в огледалото.
Ако устните ви не са червени, а лицето - розово, кръвообращението ви е слабо.
Като забележите това, започнете да работите върху кръвообращението си, да го усилите. За да усилите кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си възвишени чувства. Правете опити в това направление, да видите, дали ще подобрите кръвообращението си. Всеки е забелязал действието на тревожните мисли върху себе си и това на радостните и приятни чувства. Например, ако ненадейно чуете, че вашият добър приятел, от когото сте очаквали подкрепа, се е поминал, вие веднага ще се стреснете и ще побледнеете.
към беседата >>
Като забележите това, започнете да работите върху кръвообращението си, да го усилите.
В природата съществуват два основни цвята - белият и червеният. От тези два цвята произлизат всички останали. Червеният цвят е на любовта, а белият - на светлината. Щом станете сутрин от сън, погледнете се в огледалото. Ако устните ви не са червени, а лицето - розово, кръвообращението ви е слабо.
Като забележите това, започнете да работите върху кръвообращението си, да го усилите.
За да усилите кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си възвишени чувства. Правете опити в това направление, да видите, дали ще подобрите кръвообращението си. Всеки е забелязал действието на тревожните мисли върху себе си и това на радостните и приятни чувства. Например, ако ненадейно чуете, че вашият добър приятел, от когото сте очаквали подкрепа, се е поминал, вие веднага ще се стреснете и ще побледнеете. Ако пък ви съобщят, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще светне от радост.
към беседата >>
За да усилите кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си възвишени чувства.
От тези два цвята произлизат всички останали. Червеният цвят е на любовта, а белият - на светлината. Щом станете сутрин от сън, погледнете се в огледалото. Ако устните ви не са червени, а лицето - розово, кръвообращението ви е слабо. Като забележите това, започнете да работите върху кръвообращението си, да го усилите.
За да усилите кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си възвишени чувства.
Правете опити в това направление, да видите, дали ще подобрите кръвообращението си. Всеки е забелязал действието на тревожните мисли върху себе си и това на радостните и приятни чувства. Например, ако ненадейно чуете, че вашият добър приятел, от когото сте очаквали подкрепа, се е поминал, вие веднага ще се стреснете и ще побледнеете. Ако пък ви съобщят, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще светне от радост. Светлите мисли и възвишени чувства разширяват човека.
към беседата >>
Правете опити в това направление, да видите, дали ще подобрите кръвообращението си.
Червеният цвят е на любовта, а белият - на светлината. Щом станете сутрин от сън, погледнете се в огледалото. Ако устните ви не са червени, а лицето - розово, кръвообращението ви е слабо. Като забележите това, започнете да работите върху кръвообращението си, да го усилите. За да усилите кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си възвишени чувства.
Правете опити в това направление, да видите, дали ще подобрите кръвообращението си.
Всеки е забелязал действието на тревожните мисли върху себе си и това на радостните и приятни чувства. Например, ако ненадейно чуете, че вашият добър приятел, от когото сте очаквали подкрепа, се е поминал, вие веднага ще се стреснете и ще побледнеете. Ако пък ви съобщят, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще светне от радост. Светлите мисли и възвишени чувства разширяват човека. Това се отразява върху пулса на сърцето, а оттам и върху кръвообращението.
към беседата >>
Всеки е забелязал действието на тревожните мисли върху себе си и това на радостните и приятни чувства.
Щом станете сутрин от сън, погледнете се в огледалото. Ако устните ви не са червени, а лицето - розово, кръвообращението ви е слабо. Като забележите това, започнете да работите върху кръвообращението си, да го усилите. За да усилите кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си възвишени чувства. Правете опити в това направление, да видите, дали ще подобрите кръвообращението си.
Всеки е забелязал действието на тревожните мисли върху себе си и това на радостните и приятни чувства.
Например, ако ненадейно чуете, че вашият добър приятел, от когото сте очаквали подкрепа, се е поминал, вие веднага ще се стреснете и ще побледнеете. Ако пък ви съобщят, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще светне от радост. Светлите мисли и възвишени чувства разширяват човека. Това се отразява върху пулса на сърцето, а оттам и върху кръвообращението. Когато сърцето работи добре и дишането е правилно.
към беседата >>
Например, ако ненадейно чуете, че вашият добър приятел, от когото сте очаквали подкрепа, се е поминал, вие веднага ще се стреснете и ще побледнеете.
Ако устните ви не са червени, а лицето - розово, кръвообращението ви е слабо. Като забележите това, започнете да работите върху кръвообращението си, да го усилите. За да усилите кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си възвишени чувства. Правете опити в това направление, да видите, дали ще подобрите кръвообращението си. Всеки е забелязал действието на тревожните мисли върху себе си и това на радостните и приятни чувства.
Например, ако ненадейно чуете, че вашият добър приятел, от когото сте очаквали подкрепа, се е поминал, вие веднага ще се стреснете и ще побледнеете.
Ако пък ви съобщят, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще светне от радост. Светлите мисли и възвишени чувства разширяват човека. Това се отразява върху пулса на сърцето, а оттам и върху кръвообращението. Когато сърцето работи добре и дишането е правилно. Забелязано е, че при различни състояния на сърцето и на ума, възходящи и низходящи, пулсът е различен.
към беседата >>
Ако пък ви съобщят, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще светне от радост.
Като забележите това, започнете да работите върху кръвообращението си, да го усилите. За да усилите кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си възвишени чувства. Правете опити в това направление, да видите, дали ще подобрите кръвообращението си. Всеки е забелязал действието на тревожните мисли върху себе си и това на радостните и приятни чувства. Например, ако ненадейно чуете, че вашият добър приятел, от когото сте очаквали подкрепа, се е поминал, вие веднага ще се стреснете и ще побледнеете.
Ако пък ви съобщят, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще светне от радост.
Светлите мисли и възвишени чувства разширяват човека. Това се отразява върху пулса на сърцето, а оттам и върху кръвообращението. Когато сърцето работи добре и дишането е правилно. Забелязано е, че при различни състояния на сърцето и на ума, възходящи и низходящи, пулсът е различен. Когато любовта работи в човека, пулсът му е нормален, кръвообращението - правилно и дишането - дълбоко.
към беседата >>
Светлите мисли и възвишени чувства разширяват човека.
За да усилите кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си възвишени чувства. Правете опити в това направление, да видите, дали ще подобрите кръвообращението си. Всеки е забелязал действието на тревожните мисли върху себе си и това на радостните и приятни чувства. Например, ако ненадейно чуете, че вашият добър приятел, от когото сте очаквали подкрепа, се е поминал, вие веднага ще се стреснете и ще побледнеете. Ако пък ви съобщят, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще светне от радост.
Светлите мисли и възвишени чувства разширяват човека.
Това се отразява върху пулса на сърцето, а оттам и върху кръвообращението. Когато сърцето работи добре и дишането е правилно. Забелязано е, че при различни състояния на сърцето и на ума, възходящи и низходящи, пулсът е различен. Когато любовта работи в човека, пулсът му е нормален, кръвообращението - правилно и дишането - дълбоко. Следователно, за да регулира кръвообращението си, човек трябва да хармонизира мислите и чувствата си, да се освободи от всякакво противоречие.
към беседата >>
Това се отразява върху пулса на сърцето, а оттам и върху кръвообращението.
Правете опити в това направление, да видите, дали ще подобрите кръвообращението си. Всеки е забелязал действието на тревожните мисли върху себе си и това на радостните и приятни чувства. Например, ако ненадейно чуете, че вашият добър приятел, от когото сте очаквали подкрепа, се е поминал, вие веднага ще се стреснете и ще побледнеете. Ако пък ви съобщят, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще светне от радост. Светлите мисли и възвишени чувства разширяват човека.
Това се отразява върху пулса на сърцето, а оттам и върху кръвообращението.
Когато сърцето работи добре и дишането е правилно. Забелязано е, че при различни състояния на сърцето и на ума, възходящи и низходящи, пулсът е различен. Когато любовта работи в човека, пулсът му е нормален, кръвообращението - правилно и дишането - дълбоко. Следователно, за да регулира кръвообращението си, човек трябва да хармонизира мислите и чувствата си, да се освободи от всякакво противоречие. Като прилагате това, всеки сам може да се лекува.
към беседата >>
Когато сърцето работи добре и дишането е правилно.
Всеки е забелязал действието на тревожните мисли върху себе си и това на радостните и приятни чувства. Например, ако ненадейно чуете, че вашият добър приятел, от когото сте очаквали подкрепа, се е поминал, вие веднага ще се стреснете и ще побледнеете. Ако пък ви съобщят, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще светне от радост. Светлите мисли и възвишени чувства разширяват човека. Това се отразява върху пулса на сърцето, а оттам и върху кръвообращението.
Когато сърцето работи добре и дишането е правилно.
Забелязано е, че при различни състояния на сърцето и на ума, възходящи и низходящи, пулсът е различен. Когато любовта работи в човека, пулсът му е нормален, кръвообращението - правилно и дишането - дълбоко. Следователно, за да регулира кръвообращението си, човек трябва да хармонизира мислите и чувствата си, да се освободи от всякакво противоречие. Като прилагате това, всеки сам може да се лекува. Светлите мисли и възвишените чувства регулират нервната система, кръвообращението, дишането, а оттам и храносмилането.
към беседата >>
Забелязано е, че при различни състояния на сърцето и на ума, възходящи и низходящи, пулсът е различен.
Например, ако ненадейно чуете, че вашият добър приятел, от когото сте очаквали подкрепа, се е поминал, вие веднага ще се стреснете и ще побледнеете. Ако пък ви съобщят, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще светне от радост. Светлите мисли и възвишени чувства разширяват човека. Това се отразява върху пулса на сърцето, а оттам и върху кръвообращението. Когато сърцето работи добре и дишането е правилно.
Забелязано е, че при различни състояния на сърцето и на ума, възходящи и низходящи, пулсът е различен.
Когато любовта работи в човека, пулсът му е нормален, кръвообращението - правилно и дишането - дълбоко. Следователно, за да регулира кръвообращението си, човек трябва да хармонизира мислите и чувствата си, да се освободи от всякакво противоречие. Като прилагате това, всеки сам може да се лекува. Светлите мисли и възвишените чувства регулират нервната система, кръвообращението, дишането, а оттам и храносмилането.
към беседата >>
Когато любовта работи в човека, пулсът му е нормален, кръвообращението - правилно и дишането - дълбоко.
Ако пък ви съобщят, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще светне от радост. Светлите мисли и възвишени чувства разширяват човека. Това се отразява върху пулса на сърцето, а оттам и върху кръвообращението. Когато сърцето работи добре и дишането е правилно. Забелязано е, че при различни състояния на сърцето и на ума, възходящи и низходящи, пулсът е различен.
Когато любовта работи в човека, пулсът му е нормален, кръвообращението - правилно и дишането - дълбоко.
Следователно, за да регулира кръвообращението си, човек трябва да хармонизира мислите и чувствата си, да се освободи от всякакво противоречие. Като прилагате това, всеки сам може да се лекува. Светлите мисли и възвишените чувства регулират нервната система, кръвообращението, дишането, а оттам и храносмилането.
към беседата >>
Следователно, за да регулира кръвообращението си, човек трябва да хармонизира мислите и чувствата си, да се освободи от всякакво противоречие.
Светлите мисли и възвишени чувства разширяват човека. Това се отразява върху пулса на сърцето, а оттам и върху кръвообращението. Когато сърцето работи добре и дишането е правилно. Забелязано е, че при различни състояния на сърцето и на ума, възходящи и низходящи, пулсът е различен. Когато любовта работи в човека, пулсът му е нормален, кръвообращението - правилно и дишането - дълбоко.
Следователно, за да регулира кръвообращението си, човек трябва да хармонизира мислите и чувствата си, да се освободи от всякакво противоречие.
Като прилагате това, всеки сам може да се лекува. Светлите мисли и възвишените чувства регулират нервната система, кръвообращението, дишането, а оттам и храносмилането.
към беседата >>
Като прилагате това, всеки сам може да се лекува.
Това се отразява върху пулса на сърцето, а оттам и върху кръвообращението. Когато сърцето работи добре и дишането е правилно. Забелязано е, че при различни състояния на сърцето и на ума, възходящи и низходящи, пулсът е различен. Когато любовта работи в човека, пулсът му е нормален, кръвообращението - правилно и дишането - дълбоко. Следователно, за да регулира кръвообращението си, човек трябва да хармонизира мислите и чувствата си, да се освободи от всякакво противоречие.
Като прилагате това, всеки сам може да се лекува.
Светлите мисли и възвишените чувства регулират нервната система, кръвообращението, дишането, а оттам и храносмилането.
към беседата >>
Светлите мисли и възвишените чувства регулират нервната система, кръвообращението, дишането, а оттам и храносмилането.
Когато сърцето работи добре и дишането е правилно. Забелязано е, че при различни състояния на сърцето и на ума, възходящи и низходящи, пулсът е различен. Когато любовта работи в човека, пулсът му е нормален, кръвообращението - правилно и дишането - дълбоко. Следователно, за да регулира кръвообращението си, човек трябва да хармонизира мислите и чувствата си, да се освободи от всякакво противоречие. Като прилагате това, всеки сам може да се лекува.
Светлите мисли и възвишените чувства регулират нервната система, кръвообращението, дишането, а оттам и храносмилането.
към беседата >>
Като ученици, пазете следното: не се гневете, нито се смущавайте.
Като ученици, пазете следното: не се гневете, нито се смущавайте.
Кой какво прави, това не е ваша работа. Този не заслужавал уважение, онзи не бил достоен за вашата любов, и за това не се произнасяйте. Всеки човек има своя задача и предназначение. Има кой да се произнася за неговите работи. Друг ще му даде оценка, а не вие.
към беседата >>
Кой какво прави, това не е ваша работа.
Като ученици, пазете следното: не се гневете, нито се смущавайте.
Кой какво прави, това не е ваша работа.
Този не заслужавал уважение, онзи не бил достоен за вашата любов, и за това не се произнасяйте. Всеки човек има своя задача и предназначение. Има кой да се произнася за неговите работи. Друг ще му даде оценка, а не вие. С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи.
към беседата >>
Този не заслужавал уважение, онзи не бил достоен за вашата любов, и за това не се произнасяйте.
Като ученици, пазете следното: не се гневете, нито се смущавайте. Кой какво прави, това не е ваша работа.
Този не заслужавал уважение, онзи не бил достоен за вашата любов, и за това не се произнасяйте.
Всеки човек има своя задача и предназначение. Има кой да се произнася за неговите работи. Друг ще му даде оценка, а не вие. С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи. Не се заблуждавайте от външността на нещата.
към беседата >>
Всеки човек има своя задача и предназначение.
Като ученици, пазете следното: не се гневете, нито се смущавайте. Кой какво прави, това не е ваша работа. Този не заслужавал уважение, онзи не бил достоен за вашата любов, и за това не се произнасяйте.
Всеки човек има своя задача и предназначение.
Има кой да се произнася за неговите работи. Друг ще му даде оценка, а не вие. С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи. Не се заблуждавайте от външността на нещата. Какво представлява човек отвън, това е едно нещо.
към беседата >>
Има кой да се произнася за неговите работи.
Като ученици, пазете следното: не се гневете, нито се смущавайте. Кой какво прави, това не е ваша работа. Този не заслужавал уважение, онзи не бил достоен за вашата любов, и за това не се произнасяйте. Всеки човек има своя задача и предназначение.
Има кой да се произнася за неговите работи.
Друг ще му даде оценка, а не вие. С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи. Не се заблуждавайте от външността на нещата. Какво представлява човек отвън, това е едно нещо. Важно е, какво е съдържанието му.
към беседата >>
Друг ще му даде оценка, а не вие.
Като ученици, пазете следното: не се гневете, нито се смущавайте. Кой какво прави, това не е ваша работа. Този не заслужавал уважение, онзи не бил достоен за вашата любов, и за това не се произнасяйте. Всеки човек има своя задача и предназначение. Има кой да се произнася за неговите работи.
Друг ще му даде оценка, а не вие.
С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи. Не се заблуждавайте от външността на нещата. Какво представлява човек отвън, това е едно нещо. Важно е, какво е съдържанието му. Външно човек е една кутия, с различна форма, но вътрешно той представлява скъпоценен камък, който с милион не може да се купи.
към беседата >>
С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи.
Кой какво прави, това не е ваша работа. Този не заслужавал уважение, онзи не бил достоен за вашата любов, и за това не се произнасяйте. Всеки човек има своя задача и предназначение. Има кой да се произнася за неговите работи. Друг ще му даде оценка, а не вие.
С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи.
Не се заблуждавайте от външността на нещата. Какво представлява човек отвън, това е едно нещо. Важно е, какво е съдържанието му. Външно човек е една кутия, с различна форма, но вътрешно той представлява скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават, какво се крие в затворената кутия.
към беседата >>
Не се заблуждавайте от външността на нещата.
Този не заслужавал уважение, онзи не бил достоен за вашата любов, и за това не се произнасяйте. Всеки човек има своя задача и предназначение. Има кой да се произнася за неговите работи. Друг ще му даде оценка, а не вие. С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи.
Не се заблуждавайте от външността на нещата.
Какво представлява човек отвън, това е едно нещо. Важно е, какво е съдържанието му. Външно човек е една кутия, с различна форма, но вътрешно той представлява скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават, какво се крие в затворената кутия. Ако плъхът познава, къде има сладко, човек не е ли по-умен от него?
към беседата >>
Какво представлява човек отвън, това е едно нещо.
Всеки човек има своя задача и предназначение. Има кой да се произнася за неговите работи. Друг ще му даде оценка, а не вие. С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи. Не се заблуждавайте от външността на нещата.
Какво представлява човек отвън, това е едно нещо.
Важно е, какво е съдържанието му. Външно човек е една кутия, с различна форма, но вътрешно той представлява скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават, какво се крие в затворената кутия. Ако плъхът познава, къде има сладко, човек не е ли по-умен от него? Плъхът не бърза, първо изпитва нещата и после се произнася.
към беседата >>
Важно е, какво е съдържанието му.
Има кой да се произнася за неговите работи. Друг ще му даде оценка, а не вие. С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи. Не се заблуждавайте от външността на нещата. Какво представлява човек отвън, това е едно нещо.
Важно е, какво е съдържанието му.
Външно човек е една кутия, с различна форма, но вътрешно той представлява скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават, какво се крие в затворената кутия. Ако плъхът познава, къде има сладко, човек не е ли по-умен от него? Плъхът не бърза, първо изпитва нещата и после се произнася. Бъдете тогава като плъха, първо изпитвайте нещата и после се произнасяйте.
към беседата >>
Външно човек е една кутия, с различна форма, но вътрешно той представлява скъпоценен камък, който с милион не може да се купи.
Друг ще му даде оценка, а не вие. С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи. Не се заблуждавайте от външността на нещата. Какво представлява човек отвън, това е едно нещо. Важно е, какво е съдържанието му.
Външно човек е една кутия, с различна форма, но вътрешно той представлява скъпоценен камък, който с милион не може да се купи.
Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават, какво се крие в затворената кутия. Ако плъхът познава, къде има сладко, човек не е ли по-умен от него? Плъхът не бърза, първо изпитва нещата и после се произнася. Бъдете тогава като плъха, първо изпитвайте нещата и после се произнасяйте. Погрешките на хората се заключават главно в бързането.
към беседата >>
Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават, какво се крие в затворената кутия.
С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи. Не се заблуждавайте от външността на нещата. Какво представлява човек отвън, това е едно нещо. Важно е, какво е съдържанието му. Външно човек е една кутия, с различна форма, но вътрешно той представлява скъпоценен камък, който с милион не може да се купи.
Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават, какво се крие в затворената кутия.
Ако плъхът познава, къде има сладко, човек не е ли по-умен от него? Плъхът не бърза, първо изпитва нещата и после се произнася. Бъдете тогава като плъха, първо изпитвайте нещата и после се произнасяйте. Погрешките на хората се заключават главно в бързането. Ако не бързат, погрешките им ще бъдат по-малко.
към беседата >>
Ако плъхът познава, къде има сладко, човек не е ли по-умен от него?
Не се заблуждавайте от външността на нещата. Какво представлява човек отвън, това е едно нещо. Важно е, какво е съдържанието му. Външно човек е една кутия, с различна форма, но вътрешно той представлява скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават, какво се крие в затворената кутия.
Ако плъхът познава, къде има сладко, човек не е ли по-умен от него?
Плъхът не бърза, първо изпитва нещата и после се произнася. Бъдете тогава като плъха, първо изпитвайте нещата и после се произнасяйте. Погрешките на хората се заключават главно в бързането. Ако не бързат, погрешките им ще бъдат по-малко. Работете съзнателно върху себе си, да придобиете правилна оценка на нещата, за да не ги подценявате или надценявате.
към беседата >>
Плъхът не бърза, първо изпитва нещата и после се произнася.
Какво представлява човек отвън, това е едно нещо. Важно е, какво е съдържанието му. Външно човек е една кутия, с различна форма, но вътрешно той представлява скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават, какво се крие в затворената кутия. Ако плъхът познава, къде има сладко, човек не е ли по-умен от него?
Плъхът не бърза, първо изпитва нещата и после се произнася.
Бъдете тогава като плъха, първо изпитвайте нещата и после се произнасяйте. Погрешките на хората се заключават главно в бързането. Ако не бързат, погрешките им ще бъдат по-малко. Работете съзнателно върху себе си, да придобиете правилна оценка на нещата, за да не ги подценявате или надценявате. Изчистете съзнанието си от всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойност, както на вашите мисли и чувства, така и тия на вашите ближни.
към беседата >>
Бъдете тогава като плъха, първо изпитвайте нещата и после се произнасяйте.
Важно е, какво е съдържанието му. Външно човек е една кутия, с различна форма, но вътрешно той представлява скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават, какво се крие в затворената кутия. Ако плъхът познава, къде има сладко, човек не е ли по-умен от него? Плъхът не бърза, първо изпитва нещата и после се произнася.
Бъдете тогава като плъха, първо изпитвайте нещата и после се произнасяйте.
Погрешките на хората се заключават главно в бързането. Ако не бързат, погрешките им ще бъдат по-малко. Работете съзнателно върху себе си, да придобиете правилна оценка на нещата, за да не ги подценявате или надценявате. Изчистете съзнанието си от всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойност, както на вашите мисли и чувства, така и тия на вашите ближни.
към беседата >>
Погрешките на хората се заключават главно в бързането.
Външно човек е една кутия, с различна форма, но вътрешно той представлява скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават, какво се крие в затворената кутия. Ако плъхът познава, къде има сладко, човек не е ли по-умен от него? Плъхът не бърза, първо изпитва нещата и после се произнася. Бъдете тогава като плъха, първо изпитвайте нещата и после се произнасяйте.
Погрешките на хората се заключават главно в бързането.
Ако не бързат, погрешките им ще бъдат по-малко. Работете съзнателно върху себе си, да придобиете правилна оценка на нещата, за да не ги подценявате или надценявате. Изчистете съзнанието си от всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойност, както на вашите мисли и чувства, така и тия на вашите ближни.
към беседата >>
Ако не бързат, погрешките им ще бъдат по-малко.
Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават, какво се крие в затворената кутия. Ако плъхът познава, къде има сладко, човек не е ли по-умен от него? Плъхът не бърза, първо изпитва нещата и после се произнася. Бъдете тогава като плъха, първо изпитвайте нещата и после се произнасяйте. Погрешките на хората се заключават главно в бързането.
Ако не бързат, погрешките им ще бъдат по-малко.
Работете съзнателно върху себе си, да придобиете правилна оценка на нещата, за да не ги подценявате или надценявате. Изчистете съзнанието си от всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойност, както на вашите мисли и чувства, така и тия на вашите ближни.
към беседата >>
Работете съзнателно върху себе си, да придобиете правилна оценка на нещата, за да не ги подценявате или надценявате.
Ако плъхът познава, къде има сладко, човек не е ли по-умен от него? Плъхът не бърза, първо изпитва нещата и после се произнася. Бъдете тогава като плъха, първо изпитвайте нещата и после се произнасяйте. Погрешките на хората се заключават главно в бързането. Ако не бързат, погрешките им ще бъдат по-малко.
Работете съзнателно върху себе си, да придобиете правилна оценка на нещата, за да не ги подценявате или надценявате.
Изчистете съзнанието си от всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойност, както на вашите мисли и чувства, така и тия на вашите ближни.
към беседата >>
Изчистете съзнанието си от всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойност, както на вашите мисли и чувства, така и тия на вашите ближни.
Плъхът не бърза, първо изпитва нещата и после се произнася. Бъдете тогава като плъха, първо изпитвайте нещата и после се произнасяйте. Погрешките на хората се заключават главно в бързането. Ако не бързат, погрешките им ще бъдат по-малко. Работете съзнателно върху себе си, да придобиете правилна оценка на нещата, за да не ги подценявате или надценявате.
Изчистете съзнанието си от всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойност, както на вашите мисли и чувства, така и тия на вашите ближни.
към беседата >>
Задача: Всеки от вас да се опита да състави от дадените думи една поезия.
Задача: Всеки от вас да се опита да състави от дадените думи една поезия.
След това ще изберете помежду си няколко души, да прегледат работите на всички, да отделят най-хубавите настрана, за да съставим от тях една нова песен.
към беседата >>
След това ще изберете помежду си няколко души, да прегледат работите на всички, да отделят най-хубавите настрана, за да съставим от тях една нова песен.
Задача: Всеки от вас да се опита да състави от дадените думи една поезия.
След това ще изберете помежду си няколко души, да прегледат работите на всички, да отделят най-хубавите настрана, за да съставим от тях една нова песен.
към беседата >>
Напишете на дъската следните думи: благост, носи, душа, живот, младост, пълна, добрини, радост.
Напишете на дъската следните думи: благост, носи, душа, живот, младост, пълна, добрини, радост.
към беседата >>
Опитайте се да съчетаете тези думи така, че да образувате едно смислено изречение.
Опитайте се да съчетаете тези думи така, че да образувате едно смислено изречение.
Можете да си послужите със съюзи и предлози. Ако ви кажат, че от съчетанието на тия думи зависи благото на вашия живот, вие ще употребите всичкото си внимание и знание, да излезе изречението по-смислено. Прочетете някои от написаните изречения.
към беседата >>
Можете да си послужите със съюзи и предлози.
Опитайте се да съчетаете тези думи така, че да образувате едно смислено изречение.
Можете да си послужите със съюзи и предлози.
Ако ви кажат, че от съчетанието на тия думи зависи благото на вашия живот, вие ще употребите всичкото си внимание и знание, да излезе изречението по-смислено. Прочетете някои от написаните изречения.
към беседата >>
Ако ви кажат, че от съчетанието на тия думи зависи благото на вашия живот, вие ще употребите всичкото си внимание и знание, да излезе изречението по-смислено.
Опитайте се да съчетаете тези думи така, че да образувате едно смислено изречение. Можете да си послужите със съюзи и предлози.
Ако ви кажат, че от съчетанието на тия думи зависи благото на вашия живот, вие ще употребите всичкото си внимание и знание, да излезе изречението по-смислено.
Прочетете някои от написаните изречения.
към беседата >>
Прочетете някои от написаните изречения.
Опитайте се да съчетаете тези думи така, че да образувате едно смислено изречение. Можете да си послужите със съюзи и предлози. Ако ви кажат, че от съчетанието на тия думи зависи благото на вашия живот, вие ще употребите всичкото си внимание и знание, да излезе изречението по-смислено.
Прочетете някои от написаните изречения.
към беседата >>
Четоха се изреченията: Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост.
Четоха се изреченията: Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост.
Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.
към беседата >>
Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.
Четоха се изреченията: Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост.
Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.
към беседата >>
Кои думи наричаме производни?
Кои думи наричаме производни?
- Производни думи са тези, които имат еднакъв корен с дадена дума, но се различават само чрез представките и наставките. - Как мислите, отде произлиза благостта? - От Бога. - А душата? - Пак от Бога.
към беседата >>
- Производни думи са тези, които имат еднакъв корен с дадена дума, но се различават само чрез представките и наставките.
Кои думи наричаме производни?
- Производни думи са тези, които имат еднакъв корен с дадена дума, но се различават само чрез представките и наставките.
- Как мислите, отде произлиза благостта? - От Бога. - А душата? - Пак от Бога. - Обаче, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса.
към беседата >>
- Как мислите, отде произлиза благостта?
Кои думи наричаме производни? - Производни думи са тези, които имат еднакъв корен с дадена дума, но се различават само чрез представките и наставките.
- Как мислите, отде произлиза благостта?
- От Бога. - А душата? - Пак от Бога. - Обаче, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. В случая, за да се роди душата, любовта и мъдростта се съединили и образували едно цяло.
към беседата >>
- От Бога.
Кои думи наричаме производни? - Производни думи са тези, които имат еднакъв корен с дадена дума, но се различават само чрез представките и наставките. - Как мислите, отде произлиза благостта?
- От Бога.
- А душата? - Пак от Бога. - Обаче, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. В случая, за да се роди душата, любовта и мъдростта се съединили и образували едно цяло. Душата пък се проявила на земята чрез човека.
към беседата >>
- А душата?
Кои думи наричаме производни? - Производни думи са тези, които имат еднакъв корен с дадена дума, но се различават само чрез представките и наставките. - Как мислите, отде произлиза благостта? - От Бога.
- А душата?
- Пак от Бога. - Обаче, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. В случая, за да се роди душата, любовта и мъдростта се съединили и образували едно цяло. Душата пък се проявила на земята чрез човека. Душата е съд, чрез който животът се проявява.
към беседата >>
- Пак от Бога.
Кои думи наричаме производни? - Производни думи са тези, които имат еднакъв корен с дадена дума, но се различават само чрез представките и наставките. - Как мислите, отде произлиза благостта? - От Бога. - А душата?
- Пак от Бога.
- Обаче, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. В случая, за да се роди душата, любовта и мъдростта се съединили и образували едно цяло. Душата пък се проявила на земята чрез човека. Душата е съд, чрез който животът се проявява. Ако извадите любовта и мъдростта от душата, тя ще се разпадне.
към беседата >>
- Обаче, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса.
- Производни думи са тези, които имат еднакъв корен с дадена дума, но се различават само чрез представките и наставките. - Как мислите, отде произлиза благостта? - От Бога. - А душата? - Пак от Бога.
- Обаче, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса.
В случая, за да се роди душата, любовта и мъдростта се съединили и образували едно цяло. Душата пък се проявила на земята чрез човека. Душата е съд, чрез който животът се проявява. Ако извадите любовта и мъдростта от душата, тя ще се разпадне. Първа слиза душата, а след нея - животът.
към беседата >>
В случая, за да се роди душата, любовта и мъдростта се съединили и образували едно цяло.
- Как мислите, отде произлиза благостта? - От Бога. - А душата? - Пак от Бога. - Обаче, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса.
В случая, за да се роди душата, любовта и мъдростта се съединили и образували едно цяло.
Душата пък се проявила на земята чрез човека. Душата е съд, чрез който животът се проявява. Ако извадите любовта и мъдростта от душата, тя ще се разпадне. Първа слиза душата, а след нея - животът. - Какво носи животът?
към беседата >>
Душата пък се проявила на земята чрез човека.
- От Бога. - А душата? - Пак от Бога. - Обаче, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. В случая, за да се роди душата, любовта и мъдростта се съединили и образували едно цяло.
Душата пък се проявила на земята чрез човека.
Душата е съд, чрез който животът се проявява. Ако извадите любовта и мъдростта от душата, тя ще се разпадне. Първа слиза душата, а след нея - животът. - Какво носи животът? - Младост?
към беседата >>
Душата е съд, чрез който животът се проявява.
- А душата? - Пак от Бога. - Обаче, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. В случая, за да се роди душата, любовта и мъдростта се съединили и образували едно цяло. Душата пък се проявила на земята чрез човека.
Душата е съд, чрез който животът се проявява.
Ако извадите любовта и мъдростта от душата, тя ще се разпадне. Първа слиза душата, а след нея - животът. - Какво носи животът? - Младост? - А младостта?
към беседата >>
Ако извадите любовта и мъдростта от душата, тя ще се разпадне.
- Пак от Бога. - Обаче, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. В случая, за да се роди душата, любовта и мъдростта се съединили и образували едно цяло. Душата пък се проявила на земята чрез човека. Душата е съд, чрез който животът се проявява.
Ако извадите любовта и мъдростта от душата, тя ще се разпадне.
Първа слиза душата, а след нея - животът. - Какво носи животът? - Младост? - А младостта? - Добрини и радост.
към беседата >>
Първа слиза душата, а след нея - животът.
- Обаче, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. В случая, за да се роди душата, любовта и мъдростта се съединили и образували едно цяло. Душата пък се проявила на земята чрез човека. Душата е съд, чрез който животът се проявява. Ако извадите любовта и мъдростта от душата, тя ще се разпадне.
Първа слиза душата, а след нея - животът.
- Какво носи животът? - Младост? - А младостта? - Добрини и радост. Значи, душата е пълна с добрини и радост.
към беседата >>
- Какво носи животът?
В случая, за да се роди душата, любовта и мъдростта се съединили и образували едно цяло. Душата пък се проявила на земята чрез човека. Душата е съд, чрез който животът се проявява. Ако извадите любовта и мъдростта от душата, тя ще се разпадне. Първа слиза душата, а след нея - животът.
- Какво носи животът?
- Младост? - А младостта? - Добрини и радост. Значи, душата е пълна с добрини и радост.
към беседата >>
- Младост?
Душата пък се проявила на земята чрез човека. Душата е съд, чрез който животът се проявява. Ако извадите любовта и мъдростта от душата, тя ще се разпадне. Първа слиза душата, а след нея - животът. - Какво носи животът?
- Младост?
- А младостта? - Добрини и радост. Значи, душата е пълна с добрини и радост.
към беседата >>
- А младостта?
Душата е съд, чрез който животът се проявява. Ако извадите любовта и мъдростта от душата, тя ще се разпадне. Първа слиза душата, а след нея - животът. - Какво носи животът? - Младост?
- А младостта?
- Добрини и радост. Значи, душата е пълна с добрини и радост.
към беседата >>
- Добрини и радост.
Ако извадите любовта и мъдростта от душата, тя ще се разпадне. Първа слиза душата, а след нея - животът. - Какво носи животът? - Младост? - А младостта?
- Добрини и радост.
Значи, душата е пълна с добрини и радост.
към беседата >>
Значи, душата е пълна с добрини и радост.
Първа слиза душата, а след нея - животът. - Какво носи животът? - Младост? - А младостта? - Добрини и радост.
Значи, душата е пълна с добрини и радост.
към беседата >>
Сега можете да направите още няколко опита, да наредите думите в логическа последователност.
Сега можете да направите още няколко опита, да наредите думите в логическа последователност.
Каква разлика намирате между думите "душа" и "дух"? Те са два клона от едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от любовта, а духът - това, което излиза от мъдростта. Любовта създава един свят, а мъдростта - друг, съвършено различен от първия. Някои казват, че благостта излиза от душата.
към беседата >>
Каква разлика намирате между думите "душа" и "дух"?
Сега можете да направите още няколко опита, да наредите думите в логическа последователност.
Каква разлика намирате между думите "душа" и "дух"?
Те са два клона от едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от любовта, а духът - това, което излиза от мъдростта. Любовта създава един свят, а мъдростта - друг, съвършено различен от първия. Някои казват, че благостта излиза от душата. Ако е така, защо хората не са благи?
към беседата >>
Те са два клона от едно и също дърво.
Сега можете да направите още няколко опита, да наредите думите в логическа последователност. Каква разлика намирате между думите "душа" и "дух"?
Те са два клона от едно и също дърво.
Душата носи това, което излиза от любовта, а духът - това, което излиза от мъдростта. Любовта създава един свят, а мъдростта - друг, съвършено различен от първия. Някои казват, че благостта излиза от душата. Ако е така, защо хората не са благи? Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост.
към беседата >>
Душата носи това, което излиза от любовта, а духът - това, което излиза от мъдростта.
Сега можете да направите още няколко опита, да наредите думите в логическа последователност. Каква разлика намирате между думите "душа" и "дух"? Те са два клона от едно и също дърво.
Душата носи това, което излиза от любовта, а духът - това, което излиза от мъдростта.
Любовта създава един свят, а мъдростта - друг, съвършено различен от първия. Някои казват, че благостта излиза от душата. Ако е така, защо хората не са благи? Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост. Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма.
към беседата >>
Любовта създава един свят, а мъдростта - друг, съвършено различен от първия.
Сега можете да направите още няколко опита, да наредите думите в логическа последователност. Каква разлика намирате между думите "душа" и "дух"? Те са два клона от едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от любовта, а духът - това, което излиза от мъдростта.
Любовта създава един свят, а мъдростта - друг, съвършено различен от първия.
Някои казват, че благостта излиза от душата. Ако е така, защо хората не са благи? Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост. Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма. Благостта, наистина, носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог.
към беседата >>
Някои казват, че благостта излиза от душата.
Сега можете да направите още няколко опита, да наредите думите в логическа последователност. Каква разлика намирате между думите "душа" и "дух"? Те са два клона от едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от любовта, а духът - това, което излиза от мъдростта. Любовта създава един свят, а мъдростта - друг, съвършено различен от първия.
Някои казват, че благостта излиза от душата.
Ако е така, защо хората не са благи? Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост. Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма. Благостта, наистина, носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог. Благостта е външна проява на Бога.
към беседата >>
Ако е така, защо хората не са благи?
Каква разлика намирате между думите "душа" и "дух"? Те са два клона от едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от любовта, а духът - това, което излиза от мъдростта. Любовта създава един свят, а мъдростта - друг, съвършено различен от първия. Някои казват, че благостта излиза от душата.
Ако е така, защо хората не са благи?
Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост. Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма. Благостта, наистина, носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог. Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ.
към беседата >>
Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост.
Те са два клона от едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от любовта, а духът - това, което излиза от мъдростта. Любовта създава един свят, а мъдростта - друг, съвършено различен от първия. Някои казват, че благостта излиза от душата. Ако е така, защо хората не са благи?
Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост.
Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма. Благостта, наистина, носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог. Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ. - Към кого проявява благостта?
към беседата >>
Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма.
Душата носи това, което излиза от любовта, а духът - това, което излиза от мъдростта. Любовта създава един свят, а мъдростта - друг, съвършено различен от първия. Някои казват, че благостта излиза от душата. Ако е така, защо хората не са благи? Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост.
Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма.
Благостта, наистина, носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог. Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ. - Към кого проявява благостта? - Към съществата, които са излезли от Него.
към беседата >>
Благостта, наистина, носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог.
Любовта създава един свят, а мъдростта - друг, съвършено различен от първия. Някои казват, че благостта излиза от душата. Ако е така, защо хората не са благи? Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост. Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма.
Благостта, наистина, носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог.
Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ. - Към кого проявява благостта? - Към съществата, които са излезли от Него. Преди да роди деца, бащата е любов и мъдрост.
към беседата >>
Благостта е външна проява на Бога.
Някои казват, че благостта излиза от душата. Ако е така, защо хората не са благи? Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост. Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма. Благостта, наистина, носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог.
Благостта е външна проява на Бога.
Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ. - Към кого проявява благостта? - Към съществата, които са излезли от Него. Преди да роди деца, бащата е любов и мъдрост. Щом роди, той проявява благост към тях.
към беседата >>
Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ.
Ако е така, защо хората не са благи? Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост. Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма. Благостта, наистина, носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог. Благостта е външна проява на Бога.
Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ.
- Към кого проявява благостта? - Към съществата, които са излезли от Него. Преди да роди деца, бащата е любов и мъдрост. Щом роди, той проявява благост към тях. Човек може да се отнесе благо само към същество, подобно на себе си.
към беседата >>
- Към кого проявява благостта?
Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост. Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма. Благостта, наистина, носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог. Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ.
- Към кого проявява благостта?
- Към съществата, които са излезли от Него. Преди да роди деца, бащата е любов и мъдрост. Щом роди, той проявява благост към тях. Човек може да се отнесе благо само към същество, подобно на себе си. При това, благостта се проявява само чрез човек, в когото душата е изявена.
към беседата >>
- Към съществата, които са излезли от Него.
Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма. Благостта, наистина, носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог. Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ. - Към кого проявява благостта?
- Към съществата, които са излезли от Него.
Преди да роди деца, бащата е любов и мъдрост. Щом роди, той проявява благост към тях. Човек може да се отнесе благо само към същество, подобно на себе си. При това, благостта се проявява само чрез човек, в когото душата е изявена.
към беседата >>
Преди да роди деца, бащата е любов и мъдрост.
Благостта, наистина, носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог. Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ. - Към кого проявява благостта? - Към съществата, които са излезли от Него.
Преди да роди деца, бащата е любов и мъдрост.
Щом роди, той проявява благост към тях. Човек може да се отнесе благо само към същество, подобно на себе си. При това, благостта се проявява само чрез човек, в когото душата е изявена.
към беседата >>
Щом роди, той проявява благост към тях.
Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ. - Към кого проявява благостта? - Към съществата, които са излезли от Него. Преди да роди деца, бащата е любов и мъдрост.
Щом роди, той проявява благост към тях.
Човек може да се отнесе благо само към същество, подобно на себе си. При това, благостта се проявява само чрез човек, в когото душата е изявена.
към беседата >>
Човек може да се отнесе благо само към същество, подобно на себе си.
Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ. - Към кого проявява благостта? - Към съществата, които са излезли от Него. Преди да роди деца, бащата е любов и мъдрост. Щом роди, той проявява благост към тях.
Човек може да се отнесе благо само към същество, подобно на себе си.
При това, благостта се проявява само чрез човек, в когото душата е изявена.
към беседата >>
При това, благостта се проявява само чрез човек, в когото душата е изявена.
- Към кого проявява благостта? - Към съществата, които са излезли от Него. Преди да роди деца, бащата е любов и мъдрост. Щом роди, той проявява благост към тях. Човек може да се отнесе благо само към същество, подобно на себе си.
При това, благостта се проявява само чрез човек, в когото душата е изявена.
към беседата >>
Представете си, че наредите дадените думи на пет полички, поставени на известно разстояние една от друга.
Представете си, че наредите дадените думи на пет полички, поставени на известно разстояние една от друга.
Ако на първата поличка поставите думата радост, на втората - пълни и добрини, на третата - живот и младост, на четвъртата - благост и носи, а на петата - душа. Около поличките обикалят хора на различни възрасти и височини, всеки иска да вземе по една дума. На седемгодишното дете, което едва достига първата поличка, ще се падне думата "радост"; на 14-годишния юноша ще се паднат думите "пълни и добрини"; на 21-годишния младеж ще се паднат думите "живот и младост"; на 28-годишния ще се паднат думите "благост и носи", а на 35-годишния - думата "душа". Значи, всеки ще си вземе думите, които са поставени на определената за него поличка. Това показва, че всички неща са поставени на местата си, и всеки попада на тия от тях, за които съзнанието му е будно.
към беседата >>
Ако на първата поличка поставите думата радост, на втората - пълни и добрини, на третата - живот и младост, на четвъртата - благост и носи, а на петата - душа.
Представете си, че наредите дадените думи на пет полички, поставени на известно разстояние една от друга.
Ако на първата поличка поставите думата радост, на втората - пълни и добрини, на третата - живот и младост, на четвъртата - благост и носи, а на петата - душа.
Около поличките обикалят хора на различни възрасти и височини, всеки иска да вземе по една дума. На седемгодишното дете, което едва достига първата поличка, ще се падне думата "радост"; на 14-годишния юноша ще се паднат думите "пълни и добрини"; на 21-годишния младеж ще се паднат думите "живот и младост"; на 28-годишния ще се паднат думите "благост и носи", а на 35-годишния - думата "душа". Значи, всеки ще си вземе думите, които са поставени на определената за него поличка. Това показва, че всички неща са поставени на местата си, и всеки попада на тия от тях, за които съзнанието му е будно. За пример, съзнанието на детето е будно само за първата поличка.
към беседата >>
Около поличките обикалят хора на различни възрасти и височини, всеки иска да вземе по една дума.
Представете си, че наредите дадените думи на пет полички, поставени на известно разстояние една от друга. Ако на първата поличка поставите думата радост, на втората - пълни и добрини, на третата - живот и младост, на четвъртата - благост и носи, а на петата - душа.
Около поличките обикалят хора на различни възрасти и височини, всеки иска да вземе по една дума.
На седемгодишното дете, което едва достига първата поличка, ще се падне думата "радост"; на 14-годишния юноша ще се паднат думите "пълни и добрини"; на 21-годишния младеж ще се паднат думите "живот и младост"; на 28-годишния ще се паднат думите "благост и носи", а на 35-годишния - думата "душа". Значи, всеки ще си вземе думите, които са поставени на определената за него поличка. Това показва, че всички неща са поставени на местата си, и всеки попада на тия от тях, за които съзнанието му е будно. За пример, съзнанието на детето е будно само за първата поличка. В този смисъл, казваме, че за всеки човек е важна онази дума, която в даден момент първа достига до съзнанието му.
към беседата >>
На седемгодишното дете, което едва достига първата поличка, ще се падне думата "радост"; на 14-годишния юноша ще се паднат думите "пълни и добрини"; на 21-годишния младеж ще се паднат думите "живот и младост"; на 28-годишния ще се паднат думите "благост и носи", а на 35-годишния - думата "душа".
Представете си, че наредите дадените думи на пет полички, поставени на известно разстояние една от друга. Ако на първата поличка поставите думата радост, на втората - пълни и добрини, на третата - живот и младост, на четвъртата - благост и носи, а на петата - душа. Около поличките обикалят хора на различни възрасти и височини, всеки иска да вземе по една дума.
На седемгодишното дете, което едва достига първата поличка, ще се падне думата "радост"; на 14-годишния юноша ще се паднат думите "пълни и добрини"; на 21-годишния младеж ще се паднат думите "живот и младост"; на 28-годишния ще се паднат думите "благост и носи", а на 35-годишния - думата "душа".
Значи, всеки ще си вземе думите, които са поставени на определената за него поличка. Това показва, че всички неща са поставени на местата си, и всеки попада на тия от тях, за които съзнанието му е будно. За пример, съзнанието на детето е будно само за първата поличка. В този смисъл, казваме, че за всеки човек е важна онази дума, която в даден момент първа достига до съзнанието му. - Коя дума е най-важна за вас днес?
към беседата >>
Значи, всеки ще си вземе думите, които са поставени на определената за него поличка.
Представете си, че наредите дадените думи на пет полички, поставени на известно разстояние една от друга. Ако на първата поличка поставите думата радост, на втората - пълни и добрини, на третата - живот и младост, на четвъртата - благост и носи, а на петата - душа. Около поличките обикалят хора на различни възрасти и височини, всеки иска да вземе по една дума. На седемгодишното дете, което едва достига първата поличка, ще се падне думата "радост"; на 14-годишния юноша ще се паднат думите "пълни и добрини"; на 21-годишния младеж ще се паднат думите "живот и младост"; на 28-годишния ще се паднат думите "благост и носи", а на 35-годишния - думата "душа".
Значи, всеки ще си вземе думите, които са поставени на определената за него поличка.
Това показва, че всички неща са поставени на местата си, и всеки попада на тия от тях, за които съзнанието му е будно. За пример, съзнанието на детето е будно само за първата поличка. В този смисъл, казваме, че за всеки човек е важна онази дума, която в даден момент първа достига до съзнанието му. - Коя дума е най-важна за вас днес? - Живот.
към беседата >>
Това показва, че всички неща са поставени на местата си, и всеки попада на тия от тях, за които съзнанието му е будно.
Представете си, че наредите дадените думи на пет полички, поставени на известно разстояние една от друга. Ако на първата поличка поставите думата радост, на втората - пълни и добрини, на третата - живот и младост, на четвъртата - благост и носи, а на петата - душа. Около поличките обикалят хора на различни възрасти и височини, всеки иска да вземе по една дума. На седемгодишното дете, което едва достига първата поличка, ще се падне думата "радост"; на 14-годишния юноша ще се паднат думите "пълни и добрини"; на 21-годишния младеж ще се паднат думите "живот и младост"; на 28-годишния ще се паднат думите "благост и носи", а на 35-годишния - думата "душа". Значи, всеки ще си вземе думите, които са поставени на определената за него поличка.
Това показва, че всички неща са поставени на местата си, и всеки попада на тия от тях, за които съзнанието му е будно.
За пример, съзнанието на детето е будно само за първата поличка. В този смисъл, казваме, че за всеки човек е важна онази дума, която в даден момент първа достига до съзнанието му. - Коя дума е най-важна за вас днес? - Живот. - Човек трябва да разбира живота, за да използува разумно благата, които той носи.
към беседата >>
За пример, съзнанието на детето е будно само за първата поличка.
Ако на първата поличка поставите думата радост, на втората - пълни и добрини, на третата - живот и младост, на четвъртата - благост и носи, а на петата - душа. Около поличките обикалят хора на различни възрасти и височини, всеки иска да вземе по една дума. На седемгодишното дете, което едва достига първата поличка, ще се падне думата "радост"; на 14-годишния юноша ще се паднат думите "пълни и добрини"; на 21-годишния младеж ще се паднат думите "живот и младост"; на 28-годишния ще се паднат думите "благост и носи", а на 35-годишния - думата "душа". Значи, всеки ще си вземе думите, които са поставени на определената за него поличка. Това показва, че всички неща са поставени на местата си, и всеки попада на тия от тях, за които съзнанието му е будно.
За пример, съзнанието на детето е будно само за първата поличка.
В този смисъл, казваме, че за всеки човек е важна онази дума, която в даден момент първа достига до съзнанието му. - Коя дума е най-важна за вас днес? - Живот. - Човек трябва да разбира живота, за да използува разумно благата, които той носи. Животът носи радости, но същевременно носи и страдания.
към беседата >>
В този смисъл, казваме, че за всеки човек е важна онази дума, която в даден момент първа достига до съзнанието му.
Около поличките обикалят хора на различни възрасти и височини, всеки иска да вземе по една дума. На седемгодишното дете, което едва достига първата поличка, ще се падне думата "радост"; на 14-годишния юноша ще се паднат думите "пълни и добрини"; на 21-годишния младеж ще се паднат думите "живот и младост"; на 28-годишния ще се паднат думите "благост и носи", а на 35-годишния - думата "душа". Значи, всеки ще си вземе думите, които са поставени на определената за него поличка. Това показва, че всички неща са поставени на местата си, и всеки попада на тия от тях, за които съзнанието му е будно. За пример, съзнанието на детето е будно само за първата поличка.
В този смисъл, казваме, че за всеки човек е важна онази дума, която в даден момент първа достига до съзнанието му.
- Коя дума е най-важна за вас днес? - Живот. - Човек трябва да разбира живота, за да използува разумно благата, които той носи. Животът носи радости, но същевременно носи и страдания. Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията, като необходими условия за развитието му.
към беседата >>
- Коя дума е най-важна за вас днес?
На седемгодишното дете, което едва достига първата поличка, ще се падне думата "радост"; на 14-годишния юноша ще се паднат думите "пълни и добрини"; на 21-годишния младеж ще се паднат думите "живот и младост"; на 28-годишния ще се паднат думите "благост и носи", а на 35-годишния - думата "душа". Значи, всеки ще си вземе думите, които са поставени на определената за него поличка. Това показва, че всички неща са поставени на местата си, и всеки попада на тия от тях, за които съзнанието му е будно. За пример, съзнанието на детето е будно само за първата поличка. В този смисъл, казваме, че за всеки човек е важна онази дума, която в даден момент първа достига до съзнанието му.
- Коя дума е най-важна за вас днес?
- Живот. - Човек трябва да разбира живота, за да използува разумно благата, които той носи. Животът носи радости, но същевременно носи и страдания. Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията, като необходими условия за развитието му. Най-стара дума е душата, затова всички и се подчиняват.
към беседата >>
- Живот.
Значи, всеки ще си вземе думите, които са поставени на определената за него поличка. Това показва, че всички неща са поставени на местата си, и всеки попада на тия от тях, за които съзнанието му е будно. За пример, съзнанието на детето е будно само за първата поличка. В този смисъл, казваме, че за всеки човек е важна онази дума, която в даден момент първа достига до съзнанието му. - Коя дума е най-важна за вас днес?
- Живот.
- Човек трябва да разбира живота, за да използува разумно благата, които той носи. Животът носи радости, но същевременно носи и страдания. Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията, като необходими условия за развитието му. Най-стара дума е душата, затова всички и се подчиняват. Тя се скрива някъде и мълчи, слуша, какво говорят.
към беседата >>
- Човек трябва да разбира живота, за да използува разумно благата, които той носи.
Това показва, че всички неща са поставени на местата си, и всеки попада на тия от тях, за които съзнанието му е будно. За пример, съзнанието на детето е будно само за първата поличка. В този смисъл, казваме, че за всеки човек е важна онази дума, която в даден момент първа достига до съзнанието му. - Коя дума е най-важна за вас днес? - Живот.
- Човек трябва да разбира живота, за да използува разумно благата, които той носи.
Животът носи радости, но същевременно носи и страдания. Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията, като необходими условия за развитието му. Най-стара дума е душата, затова всички и се подчиняват. Тя се скрива някъде и мълчи, слуша, какво говорят. Тя всякога заема последно място, но всички и служат, като на царска дъщеря.
към беседата >>
Животът носи радости, но същевременно носи и страдания.
За пример, съзнанието на детето е будно само за първата поличка. В този смисъл, казваме, че за всеки човек е важна онази дума, която в даден момент първа достига до съзнанието му. - Коя дума е най-важна за вас днес? - Живот. - Човек трябва да разбира живота, за да използува разумно благата, които той носи.
Животът носи радости, но същевременно носи и страдания.
Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията, като необходими условия за развитието му. Най-стара дума е душата, затова всички и се подчиняват. Тя се скрива някъде и мълчи, слуша, какво говорят. Тя всякога заема последно място, но всички и служат, като на царска дъщеря. Дето спре, веднага става център, всички се събират около нея.
към беседата >>
Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията, като необходими условия за развитието му.
В този смисъл, казваме, че за всеки човек е важна онази дума, която в даден момент първа достига до съзнанието му. - Коя дума е най-важна за вас днес? - Живот. - Човек трябва да разбира живота, за да използува разумно благата, които той носи. Животът носи радости, но същевременно носи и страдания.
Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията, като необходими условия за развитието му.
Най-стара дума е душата, затова всички и се подчиняват. Тя се скрива някъде и мълчи, слуша, какво говорят. Тя всякога заема последно място, но всички и служат, като на царска дъщеря. Дето спре, веднага става център, всички се събират около нея. - Кое е отличителното качество на душата?
към беседата >>
Най-стара дума е душата, затова всички и се подчиняват.
- Коя дума е най-важна за вас днес? - Живот. - Човек трябва да разбира живота, за да използува разумно благата, които той носи. Животът носи радости, но същевременно носи и страдания. Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията, като необходими условия за развитието му.
Най-стара дума е душата, затова всички и се подчиняват.
Тя се скрива някъде и мълчи, слуша, какво говорят. Тя всякога заема последно място, но всички и служат, като на царска дъщеря. Дето спре, веднага става център, всички се събират около нея. - Кое е отличителното качество на душата? - Младостта.
към беседата >>
Тя се скрива някъде и мълчи, слуша, какво говорят.
- Живот. - Човек трябва да разбира живота, за да използува разумно благата, които той носи. Животът носи радости, но същевременно носи и страдания. Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията, като необходими условия за развитието му. Най-стара дума е душата, затова всички и се подчиняват.
Тя се скрива някъде и мълчи, слуша, какво говорят.
Тя всякога заема последно място, но всички и служат, като на царска дъщеря. Дето спре, веднага става център, всички се събират около нея. - Кое е отличителното качество на душата? - Младостта. Да бъдеш вечно млад, каквато е душата, това значи, да носиш в себе си всички възможности за постигане на своите идеали.
към беседата >>
Тя всякога заема последно място, но всички и служат, като на царска дъщеря.
- Човек трябва да разбира живота, за да използува разумно благата, които той носи. Животът носи радости, но същевременно носи и страдания. Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията, като необходими условия за развитието му. Най-стара дума е душата, затова всички и се подчиняват. Тя се скрива някъде и мълчи, слуша, какво говорят.
Тя всякога заема последно място, но всички и служат, като на царска дъщеря.
Дето спре, веднага става център, всички се събират около нея. - Кое е отличителното качество на душата? - Младостта. Да бъдеш вечно млад, каквато е душата, това значи, да носиш в себе си всички възможности за постигане на своите идеали. Да бъдеш млад, това значи, да използваш условията, които ти са дадени за растене и развитие.
към беседата >>
Дето спре, веднага става център, всички се събират около нея.
Животът носи радости, но същевременно носи и страдания. Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията, като необходими условия за развитието му. Най-стара дума е душата, затова всички и се подчиняват. Тя се скрива някъде и мълчи, слуша, какво говорят. Тя всякога заема последно място, но всички и служат, като на царска дъщеря.
Дето спре, веднага става център, всички се събират около нея.
- Кое е отличителното качество на душата? - Младостта. Да бъдеш вечно млад, каквато е душата, това значи, да носиш в себе си всички възможности за постигане на своите идеали. Да бъдеш млад, това значи, да използваш условията, които ти са дадени за растене и развитие. Човек се е развивал и продължава да се развива, но това не значи, че е започнал от най-малките форми в растителното и животинското царства.
към беседата >>
- Кое е отличителното качество на душата?
Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията, като необходими условия за развитието му. Най-стара дума е душата, затова всички и се подчиняват. Тя се скрива някъде и мълчи, слуша, какво говорят. Тя всякога заема последно място, но всички и служат, като на царска дъщеря. Дето спре, веднага става център, всички се събират около нея.
- Кое е отличителното качество на душата?
- Младостта. Да бъдеш вечно млад, каквато е душата, това значи, да носиш в себе си всички възможности за постигане на своите идеали. Да бъдеш млад, това значи, да използваш условията, които ти са дадени за растене и развитие. Човек се е развивал и продължава да се развива, но това не значи, че е започнал от най-малките форми в растителното и животинското царства.
към беседата >>
- Младостта.
Най-стара дума е душата, затова всички и се подчиняват. Тя се скрива някъде и мълчи, слуша, какво говорят. Тя всякога заема последно място, но всички и служат, като на царска дъщеря. Дето спре, веднага става център, всички се събират около нея. - Кое е отличителното качество на душата?
- Младостта.
Да бъдеш вечно млад, каквато е душата, това значи, да носиш в себе си всички възможности за постигане на своите идеали. Да бъдеш млад, това значи, да използваш условията, които ти са дадени за растене и развитие. Човек се е развивал и продължава да се развива, но това не значи, че е започнал от най-малките форми в растителното и животинското царства.
към беседата >>
Да бъдеш вечно млад, каквато е душата, това значи, да носиш в себе си всички възможности за постигане на своите идеали.
Тя се скрива някъде и мълчи, слуша, какво говорят. Тя всякога заема последно място, но всички и служат, като на царска дъщеря. Дето спре, веднага става център, всички се събират около нея. - Кое е отличителното качество на душата? - Младостта.
Да бъдеш вечно млад, каквато е душата, това значи, да носиш в себе си всички възможности за постигане на своите идеали.
Да бъдеш млад, това значи, да използваш условията, които ти са дадени за растене и развитие. Човек се е развивал и продължава да се развива, но това не значи, че е започнал от най-малките форми в растителното и животинското царства.
към беседата >>
Да бъдеш млад, това значи, да използваш условията, които ти са дадени за растене и развитие.
Тя всякога заема последно място, но всички и служат, като на царска дъщеря. Дето спре, веднага става център, всички се събират около нея. - Кое е отличителното качество на душата? - Младостта. Да бъдеш вечно млад, каквато е душата, това значи, да носиш в себе си всички възможности за постигане на своите идеали.
Да бъдеш млад, това значи, да използваш условията, които ти са дадени за растене и развитие.
Човек се е развивал и продължава да се развива, но това не значи, че е започнал от най-малките форми в растителното и животинското царства.
към беседата >>
Човек се е развивал и продължава да се развива, но това не значи, че е започнал от най-малките форми в растителното и животинското царства.
Дето спре, веднага става център, всички се събират около нея. - Кое е отличителното качество на душата? - Младостта. Да бъдеш вечно млад, каквато е душата, това значи, да носиш в себе си всички възможности за постигане на своите идеали. Да бъдеш млад, това значи, да използваш условията, които ти са дадени за растене и развитие.
Човек се е развивал и продължава да се развива, но това не значи, че е започнал от най-малките форми в растителното и животинското царства.
към беседата >>
Ще обясня тази мисъл със следния пример.
Ще обясня тази мисъл със следния пример.
Представете си, че имате дете, което започвате да фотографирате от първия ден на живота му и го фотографирате всеки ден, до края на неговия живот. Ако това дете расте, развива се и дойде до 50 годишна възраст, вие ще имате от този човек много фотографии. Като наредите всички фотографии една до друга, виждате, как постепенно той се е изменял. Фотографиите ли го измениха, те ли го създадоха, или той ги създаде? От гледището на еволюцията, ние можем да видим всички форми, през които душата е минала.
към беседата >>
Представете си, че имате дете, което започвате да фотографирате от първия ден на живота му и го фотографирате всеки ден, до края на неговия живот.
Ще обясня тази мисъл със следния пример.
Представете си, че имате дете, което започвате да фотографирате от първия ден на живота му и го фотографирате всеки ден, до края на неговия живот.
Ако това дете расте, развива се и дойде до 50 годишна възраст, вие ще имате от този човек много фотографии. Като наредите всички фотографии една до друга, виждате, как постепенно той се е изменял. Фотографиите ли го измениха, те ли го създадоха, или той ги създаде? От гледището на еволюцията, ние можем да видим всички форми, през които душата е минала. Всъщност, формата ли е дала нещо на човека, или човека - на формата?
към беседата >>
Ако това дете расте, развива се и дойде до 50 годишна възраст, вие ще имате от този човек много фотографии.
Ще обясня тази мисъл със следния пример. Представете си, че имате дете, което започвате да фотографирате от първия ден на живота му и го фотографирате всеки ден, до края на неговия живот.
Ако това дете расте, развива се и дойде до 50 годишна възраст, вие ще имате от този човек много фотографии.
Като наредите всички фотографии една до друга, виждате, как постепенно той се е изменял. Фотографиите ли го измениха, те ли го създадоха, или той ги създаде? От гледището на еволюцията, ние можем да видим всички форми, през които душата е минала. Всъщност, формата ли е дала нещо на човека, или човека - на формата? Като е минавал през различни форми, човек е дал нещо от себе си на всяка форма, но формите не са дали нещо на човека.
към беседата >>
Като наредите всички фотографии една до друга, виждате, как постепенно той се е изменял.
Ще обясня тази мисъл със следния пример. Представете си, че имате дете, което започвате да фотографирате от първия ден на живота му и го фотографирате всеки ден, до края на неговия живот. Ако това дете расте, развива се и дойде до 50 годишна възраст, вие ще имате от този човек много фотографии.
Като наредите всички фотографии една до друга, виждате, как постепенно той се е изменял.
Фотографиите ли го измениха, те ли го създадоха, или той ги създаде? От гледището на еволюцията, ние можем да видим всички форми, през които душата е минала. Всъщност, формата ли е дала нещо на човека, или човека - на формата? Като е минавал през различни форми, човек е дал нещо от себе си на всяка форма, но формите не са дали нещо на човека. От значение, както за човека, така и за формата, през която минал, е усилието, което той е правил, за да мине от едно състояние в друго.
към беседата >>
Фотографиите ли го измениха, те ли го създадоха, или той ги създаде?
Ще обясня тази мисъл със следния пример. Представете си, че имате дете, което започвате да фотографирате от първия ден на живота му и го фотографирате всеки ден, до края на неговия живот. Ако това дете расте, развива се и дойде до 50 годишна възраст, вие ще имате от този човек много фотографии. Като наредите всички фотографии една до друга, виждате, как постепенно той се е изменял.
Фотографиите ли го измениха, те ли го създадоха, или той ги създаде?
От гледището на еволюцията, ние можем да видим всички форми, през които душата е минала. Всъщност, формата ли е дала нещо на човека, или човека - на формата? Като е минавал през различни форми, човек е дал нещо от себе си на всяка форма, но формите не са дали нещо на човека. От значение, както за човека, така и за формата, през която минал, е усилието, което той е правил, за да мине от едно състояние в друго. Ще знаете, че усилието, което човек употребява за създаване на формите, го определя като човек, а не формите.
към беседата >>
От гледището на еволюцията, ние можем да видим всички форми, през които душата е минала.
Ще обясня тази мисъл със следния пример. Представете си, че имате дете, което започвате да фотографирате от първия ден на живота му и го фотографирате всеки ден, до края на неговия живот. Ако това дете расте, развива се и дойде до 50 годишна възраст, вие ще имате от този човек много фотографии. Като наредите всички фотографии една до друга, виждате, как постепенно той се е изменял. Фотографиите ли го измениха, те ли го създадоха, или той ги създаде?
От гледището на еволюцията, ние можем да видим всички форми, през които душата е минала.
Всъщност, формата ли е дала нещо на човека, или човека - на формата? Като е минавал през различни форми, човек е дал нещо от себе си на всяка форма, но формите не са дали нещо на човека. От значение, както за човека, така и за формата, през която минал, е усилието, което той е правил, за да мине от едно състояние в друго. Ще знаете, че усилието, което човек употребява за създаване на формите, го определя като човек, а не формите. В обикновения език се казва, че формите създават човека, но това не е вярно.
към беседата >>
Всъщност, формата ли е дала нещо на човека, или човека - на формата?
Представете си, че имате дете, което започвате да фотографирате от първия ден на живота му и го фотографирате всеки ден, до края на неговия живот. Ако това дете расте, развива се и дойде до 50 годишна възраст, вие ще имате от този човек много фотографии. Като наредите всички фотографии една до друга, виждате, как постепенно той се е изменял. Фотографиите ли го измениха, те ли го създадоха, или той ги създаде? От гледището на еволюцията, ние можем да видим всички форми, през които душата е минала.
Всъщност, формата ли е дала нещо на човека, или човека - на формата?
Като е минавал през различни форми, човек е дал нещо от себе си на всяка форма, но формите не са дали нещо на човека. От значение, както за човека, така и за формата, през която минал, е усилието, което той е правил, за да мине от едно състояние в друго. Ще знаете, че усилието, което човек употребява за създаване на формите, го определя като човек, а не формите. В обикновения език се казва, че формите създават човека, но това не е вярно. Не може низшето да създаде висшето.
към беседата >>
Като е минавал през различни форми, човек е дал нещо от себе си на всяка форма, но формите не са дали нещо на човека.
Ако това дете расте, развива се и дойде до 50 годишна възраст, вие ще имате от този човек много фотографии. Като наредите всички фотографии една до друга, виждате, как постепенно той се е изменял. Фотографиите ли го измениха, те ли го създадоха, или той ги създаде? От гледището на еволюцията, ние можем да видим всички форми, през които душата е минала. Всъщност, формата ли е дала нещо на човека, или човека - на формата?
Като е минавал през различни форми, човек е дал нещо от себе си на всяка форма, но формите не са дали нещо на човека.
От значение, както за човека, така и за формата, през която минал, е усилието, което той е правил, за да мине от едно състояние в друго. Ще знаете, че усилието, което човек употребява за създаване на формите, го определя като човек, а не формите. В обикновения език се казва, че формите създават човека, но това не е вярно. Не може низшето да създаде висшето.
към беседата >>
От значение, както за човека, така и за формата, през която минал, е усилието, което той е правил, за да мине от едно състояние в друго.
Като наредите всички фотографии една до друга, виждате, как постепенно той се е изменял. Фотографиите ли го измениха, те ли го създадоха, или той ги създаде? От гледището на еволюцията, ние можем да видим всички форми, през които душата е минала. Всъщност, формата ли е дала нещо на човека, или човека - на формата? Като е минавал през различни форми, човек е дал нещо от себе си на всяка форма, но формите не са дали нещо на човека.
От значение, както за човека, така и за формата, през която минал, е усилието, което той е правил, за да мине от едно състояние в друго.
Ще знаете, че усилието, което човек употребява за създаване на формите, го определя като човек, а не формите. В обикновения език се казва, че формите създават човека, но това не е вярно. Не може низшето да създаде висшето.
към беседата >>
Ще знаете, че усилието, което човек употребява за създаване на формите, го определя като човек, а не формите.
Фотографиите ли го измениха, те ли го създадоха, или той ги създаде? От гледището на еволюцията, ние можем да видим всички форми, през които душата е минала. Всъщност, формата ли е дала нещо на човека, или човека - на формата? Като е минавал през различни форми, човек е дал нещо от себе си на всяка форма, но формите не са дали нещо на човека. От значение, както за човека, така и за формата, през която минал, е усилието, което той е правил, за да мине от едно състояние в друго.
Ще знаете, че усилието, което човек употребява за създаване на формите, го определя като човек, а не формите.
В обикновения език се казва, че формите създават човека, но това не е вярно. Не може низшето да създаде висшето.
към беседата >>
В обикновения език се казва, че формите създават човека, но това не е вярно.
От гледището на еволюцията, ние можем да видим всички форми, през които душата е минала. Всъщност, формата ли е дала нещо на човека, или човека - на формата? Като е минавал през различни форми, човек е дал нещо от себе си на всяка форма, но формите не са дали нещо на човека. От значение, както за човека, така и за формата, през която минал, е усилието, което той е правил, за да мине от едно състояние в друго. Ще знаете, че усилието, което човек употребява за създаване на формите, го определя като човек, а не формите.
В обикновения език се казва, че формите създават човека, но това не е вярно.
Не може низшето да създаде висшето.
към беседата >>
Не може низшето да създаде висшето.
Всъщност, формата ли е дала нещо на човека, или човека - на формата? Като е минавал през различни форми, човек е дал нещо от себе си на всяка форма, но формите не са дали нещо на човека. От значение, както за човека, така и за формата, през която минал, е усилието, което той е правил, за да мине от едно състояние в друго. Ще знаете, че усилието, което човек употребява за създаване на формите, го определя като човек, а не формите. В обикновения език се казва, че формите създават човека, но това не е вярно.
Не може низшето да създаде висшето.
към беседата >>
Правете опити да нареждате дадените думи, докато образувате от тях нещо хармонично.
Правете опити да нареждате дадените думи, докато образувате от тях нещо хармонично.
Ако ги наредите по законите на хармонията, ще постигнете, каквото желаете. Те представят математическа формула, която можете да прилагате навсякъде. Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте. С един ключ ще имате едно постижение, с много ключове - много постижения. Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта си и т.н.
към беседата >>
Ако ги наредите по законите на хармонията, ще постигнете, каквото желаете.
Правете опити да нареждате дадените думи, докато образувате от тях нещо хармонично.
Ако ги наредите по законите на хармонията, ще постигнете, каквото желаете.
Те представят математическа формула, която можете да прилагате навсякъде. Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте. С един ключ ще имате едно постижение, с много ключове - много постижения. Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта си и т.н. Като работите с тия думи, можете да прибавяте към тях нови, но такива, които да образуват нещо красиво и стройно.
към беседата >>
Те представят математическа формула, която можете да прилагате навсякъде.
Правете опити да нареждате дадените думи, докато образувате от тях нещо хармонично. Ако ги наредите по законите на хармонията, ще постигнете, каквото желаете.
Те представят математическа формула, която можете да прилагате навсякъде.
Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте. С един ключ ще имате едно постижение, с много ключове - много постижения. Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта си и т.н. Като работите с тия думи, можете да прибавяте към тях нови, но такива, които да образуват нещо красиво и стройно. Ако не можете да постигнете това, по-добре работете само с дадените думи.
към беседата >>
Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте.
Правете опити да нареждате дадените думи, докато образувате от тях нещо хармонично. Ако ги наредите по законите на хармонията, ще постигнете, каквото желаете. Те представят математическа формула, която можете да прилагате навсякъде.
Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте.
С един ключ ще имате едно постижение, с много ключове - много постижения. Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта си и т.н. Като работите с тия думи, можете да прибавяте към тях нови, но такива, които да образуват нещо красиво и стройно. Ако не можете да постигнете това, по-добре работете само с дадените думи.
към беседата >>
С един ключ ще имате едно постижение, с много ключове - много постижения.
Правете опити да нареждате дадените думи, докато образувате от тях нещо хармонично. Ако ги наредите по законите на хармонията, ще постигнете, каквото желаете. Те представят математическа формула, която можете да прилагате навсякъде. Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте.
С един ключ ще имате едно постижение, с много ключове - много постижения.
Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта си и т.н. Като работите с тия думи, можете да прибавяте към тях нови, но такива, които да образуват нещо красиво и стройно. Ако не можете да постигнете това, по-добре работете само с дадените думи.
към беседата >>
Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта си и т.н.
Правете опити да нареждате дадените думи, докато образувате от тях нещо хармонично. Ако ги наредите по законите на хармонията, ще постигнете, каквото желаете. Те представят математическа формула, която можете да прилагате навсякъде. Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте. С един ключ ще имате едно постижение, с много ключове - много постижения.
Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта си и т.н.
Като работите с тия думи, можете да прибавяте към тях нови, но такива, които да образуват нещо красиво и стройно. Ако не можете да постигнете това, по-добре работете само с дадените думи.
към беседата >>
Като работите с тия думи, можете да прибавяте към тях нови, но такива, които да образуват нещо красиво и стройно.
Ако ги наредите по законите на хармонията, ще постигнете, каквото желаете. Те представят математическа формула, която можете да прилагате навсякъде. Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте. С един ключ ще имате едно постижение, с много ключове - много постижения. Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта си и т.н.
Като работите с тия думи, можете да прибавяте към тях нови, но такива, които да образуват нещо красиво и стройно.
Ако не можете да постигнете това, по-добре работете само с дадените думи.
към беседата >>
Ако не можете да постигнете това, по-добре работете само с дадените думи.
Те представят математическа формула, която можете да прилагате навсякъде. Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте. С един ключ ще имате едно постижение, с много ключове - много постижения. Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта си и т.н. Като работите с тия думи, можете да прибавяте към тях нови, но такива, които да образуват нещо красиво и стройно.
Ако не можете да постигнете това, по-добре работете само с дадените думи.
към беседата >>
И тъй, всяка дума е част от едно цяло.
И тъй, всяка дума е част от едно цяло.
Ако намерите цялото, вие сте постигнали нещо. Когато говорим за частите и за цялото, натъкваме се на два важни закона. Първият закон: частта никога не може да бъде по-голяма от цялото; цялото всякога може да бъде по-голямо от всяка своя част и равно на сбора на всички негови части. Вторият закон: всяко цяло може да бъде толкова малко, колкото е сборът на неговите части, но никога не може да бъде по-малко от тях. Цялото никога не може да бъде по-малко от своята част.
към беседата >>
Ако намерите цялото, вие сте постигнали нещо.
И тъй, всяка дума е част от едно цяло.
Ако намерите цялото, вие сте постигнали нещо.
Когато говорим за частите и за цялото, натъкваме се на два важни закона. Първият закон: частта никога не може да бъде по-голяма от цялото; цялото всякога може да бъде по-голямо от всяка своя част и равно на сбора на всички негови части. Вторият закон: всяко цяло може да бъде толкова малко, колкото е сборът на неговите части, но никога не може да бъде по-малко от тях. Цялото никога не може да бъде по-малко от своята част. Неделимото представя най-малката величина в света.
към беседата >>
Когато говорим за частите и за цялото, натъкваме се на два важни закона.
И тъй, всяка дума е част от едно цяло. Ако намерите цялото, вие сте постигнали нещо.
Когато говорим за частите и за цялото, натъкваме се на два важни закона.
Първият закон: частта никога не може да бъде по-голяма от цялото; цялото всякога може да бъде по-голямо от всяка своя част и равно на сбора на всички негови части. Вторият закон: всяко цяло може да бъде толкова малко, колкото е сборът на неговите части, но никога не може да бъде по-малко от тях. Цялото никога не може да бъде по-малко от своята част. Неделимото представя най-малката величина в света. От единицата, като неделима, не може да има по-малка величина.
към беседата >>
Първият закон: частта никога не може да бъде по-голяма от цялото; цялото всякога може да бъде по-голямо от всяка своя част и равно на сбора на всички негови части.
И тъй, всяка дума е част от едно цяло. Ако намерите цялото, вие сте постигнали нещо. Когато говорим за частите и за цялото, натъкваме се на два важни закона.
Първият закон: частта никога не може да бъде по-голяма от цялото; цялото всякога може да бъде по-голямо от всяка своя част и равно на сбора на всички негови части.
Вторият закон: всяко цяло може да бъде толкова малко, колкото е сборът на неговите части, но никога не може да бъде по-малко от тях. Цялото никога не може да бъде по-малко от своята част. Неделимото представя най-малката величина в света. От единицата, като неделима, не може да има по-малка величина.
към беседата >>
Вторият закон: всяко цяло може да бъде толкова малко, колкото е сборът на неговите части, но никога не може да бъде по-малко от тях.
И тъй, всяка дума е част от едно цяло. Ако намерите цялото, вие сте постигнали нещо. Когато говорим за частите и за цялото, натъкваме се на два важни закона. Първият закон: частта никога не може да бъде по-голяма от цялото; цялото всякога може да бъде по-голямо от всяка своя част и равно на сбора на всички негови части.
Вторият закон: всяко цяло може да бъде толкова малко, колкото е сборът на неговите части, но никога не може да бъде по-малко от тях.
Цялото никога не може да бъде по-малко от своята част. Неделимото представя най-малката величина в света. От единицата, като неделима, не може да има по-малка величина.
към беседата >>
Цялото никога не може да бъде по-малко от своята част.
И тъй, всяка дума е част от едно цяло. Ако намерите цялото, вие сте постигнали нещо. Когато говорим за частите и за цялото, натъкваме се на два важни закона. Първият закон: частта никога не може да бъде по-голяма от цялото; цялото всякога може да бъде по-голямо от всяка своя част и равно на сбора на всички негови части. Вторият закон: всяко цяло може да бъде толкова малко, колкото е сборът на неговите части, но никога не може да бъде по-малко от тях.
Цялото никога не може да бъде по-малко от своята част.
Неделимото представя най-малката величина в света. От единицата, като неделима, не може да има по-малка величина.
към беседата >>
Неделимото представя най-малката величина в света.
Ако намерите цялото, вие сте постигнали нещо. Когато говорим за частите и за цялото, натъкваме се на два важни закона. Първият закон: частта никога не може да бъде по-голяма от цялото; цялото всякога може да бъде по-голямо от всяка своя част и равно на сбора на всички негови части. Вторият закон: всяко цяло може да бъде толкова малко, колкото е сборът на неговите части, но никога не може да бъде по-малко от тях. Цялото никога не може да бъде по-малко от своята част.
Неделимото представя най-малката величина в света.
От единицата, като неделима, не може да има по-малка величина.
към беседата >>
От единицата, като неделима, не може да има по-малка величина.
Когато говорим за частите и за цялото, натъкваме се на два важни закона. Първият закон: частта никога не може да бъде по-голяма от цялото; цялото всякога може да бъде по-голямо от всяка своя част и равно на сбора на всички негови части. Вторият закон: всяко цяло може да бъде толкова малко, колкото е сборът на неговите части, но никога не може да бъде по-малко от тях. Цялото никога не може да бъде по-малко от своята част. Неделимото представя най-малката величина в света.
От единицата, като неделима, не може да има по-малка величина.
към беседата >>
Ние можем да пренесем тия закони и към Бога и да кажем: Никое същество не може да знае повече от Бога.
Ние можем да пренесем тия закони и към Бога и да кажем: Никое същество не може да знае повече от Бога.
И обратно: Бог никога не може да знае по-малко от своите части - живите същества. С други думи казано: Божественото в човека никога не може да бъде по-невежо от самия човек. Божественото в човека е неговият дух, в по-висок свят, и неговият ум, проявен на физическия свят. Когато намисли нещо да направи, човек трябва да почувствува това нещо и, ако умът и сърцето се убедят, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира. Значи, волята не може да се прояви без ума и без сърцето.
към беседата >>
И обратно: Бог никога не може да знае по-малко от своите части - живите същества.
Ние можем да пренесем тия закони и към Бога и да кажем: Никое същество не може да знае повече от Бога.
И обратно: Бог никога не може да знае по-малко от своите части - живите същества.
С други думи казано: Божественото в човека никога не може да бъде по-невежо от самия човек. Божественото в човека е неговият дух, в по-висок свят, и неговият ум, проявен на физическия свят. Когато намисли нещо да направи, човек трябва да почувствува това нещо и, ако умът и сърцето се убедят, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира. Значи, волята не може да се прояви без ума и без сърцето. Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява.
към беседата >>
С други думи казано: Божественото в човека никога не може да бъде по-невежо от самия човек.
Ние можем да пренесем тия закони и към Бога и да кажем: Никое същество не може да знае повече от Бога. И обратно: Бог никога не може да знае по-малко от своите части - живите същества.
С други думи казано: Божественото в човека никога не може да бъде по-невежо от самия човек.
Божественото в човека е неговият дух, в по-висок свят, и неговият ум, проявен на физическия свят. Когато намисли нещо да направи, човек трябва да почувствува това нещо и, ако умът и сърцето се убедят, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира. Значи, волята не може да се прояви без ума и без сърцето. Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява. Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека.
към беседата >>
Божественото в човека е неговият дух, в по-висок свят, и неговият ум, проявен на физическия свят.
Ние можем да пренесем тия закони и към Бога и да кажем: Никое същество не може да знае повече от Бога. И обратно: Бог никога не може да знае по-малко от своите части - живите същества. С други думи казано: Божественото в човека никога не може да бъде по-невежо от самия човек.
Божественото в човека е неговият дух, в по-висок свят, и неговият ум, проявен на физическия свят.
Когато намисли нещо да направи, човек трябва да почувствува това нещо и, ако умът и сърцето се убедят, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира. Значи, волята не може да се прояви без ума и без сърцето. Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява. Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека. Разумността и волята вървят заедно.
към беседата >>
Когато намисли нещо да направи, човек трябва да почувствува това нещо и, ако умът и сърцето се убедят, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира.
Ние можем да пренесем тия закони и към Бога и да кажем: Никое същество не може да знае повече от Бога. И обратно: Бог никога не може да знае по-малко от своите части - живите същества. С други думи казано: Божественото в човека никога не може да бъде по-невежо от самия човек. Божественото в човека е неговият дух, в по-висок свят, и неговият ум, проявен на физическия свят.
Когато намисли нещо да направи, човек трябва да почувствува това нещо и, ако умът и сърцето се убедят, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира.
Значи, волята не може да се прояви без ума и без сърцето. Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява. Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека. Разумността и волята вървят заедно. Най-високата проява на ума е разумността, а на сърцето - волята.
към беседата >>
Значи, волята не може да се прояви без ума и без сърцето.
Ние можем да пренесем тия закони и към Бога и да кажем: Никое същество не може да знае повече от Бога. И обратно: Бог никога не може да знае по-малко от своите части - живите същества. С други думи казано: Божественото в човека никога не може да бъде по-невежо от самия човек. Божественото в човека е неговият дух, в по-висок свят, и неговият ум, проявен на физическия свят. Когато намисли нещо да направи, човек трябва да почувствува това нещо и, ако умът и сърцето се убедят, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира.
Значи, волята не може да се прояви без ума и без сърцето.
Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява. Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека. Разумността и волята вървят заедно. Най-високата проява на ума е разумността, а на сърцето - волята. И разбирането не може да се изяви без воля.
към беседата >>
Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява.
И обратно: Бог никога не може да знае по-малко от своите части - живите същества. С други думи казано: Божественото в човека никога не може да бъде по-невежо от самия човек. Божественото в човека е неговият дух, в по-висок свят, и неговият ум, проявен на физическия свят. Когато намисли нещо да направи, човек трябва да почувствува това нещо и, ако умът и сърцето се убедят, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира. Значи, волята не може да се прояви без ума и без сърцето.
Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява.
Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека. Разумността и волята вървят заедно. Най-високата проява на ума е разумността, а на сърцето - волята. И разбирането не може да се изяви без воля. Без воля и без разбиране умът не може да се прояви.
към беседата >>
Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека.
С други думи казано: Божественото в човека никога не може да бъде по-невежо от самия човек. Божественото в човека е неговият дух, в по-висок свят, и неговият ум, проявен на физическия свят. Когато намисли нещо да направи, човек трябва да почувствува това нещо и, ако умът и сърцето се убедят, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира. Значи, волята не може да се прояви без ума и без сърцето. Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява.
Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека.
Разумността и волята вървят заедно. Най-високата проява на ума е разумността, а на сърцето - волята. И разбирането не може да се изяви без воля. Без воля и без разбиране умът не може да се прояви. Те са негови органи.
към беседата >>
Разумността и волята вървят заедно.
Божественото в човека е неговият дух, в по-висок свят, и неговият ум, проявен на физическия свят. Когато намисли нещо да направи, човек трябва да почувствува това нещо и, ако умът и сърцето се убедят, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира. Значи, волята не може да се прояви без ума и без сърцето. Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява. Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека.
Разумността и волята вървят заедно.
Най-високата проява на ума е разумността, а на сърцето - волята. И разбирането не може да се изяви без воля. Без воля и без разбиране умът не може да се прояви. Те са негови органи.
към беседата >>
Най-високата проява на ума е разумността, а на сърцето - волята.
Когато намисли нещо да направи, човек трябва да почувствува това нещо и, ако умът и сърцето се убедят, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира. Значи, волята не може да се прояви без ума и без сърцето. Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява. Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека. Разумността и волята вървят заедно.
Най-високата проява на ума е разумността, а на сърцето - волята.
И разбирането не може да се изяви без воля. Без воля и без разбиране умът не може да се прояви. Те са негови органи.
към беседата >>
И разбирането не може да се изяви без воля.
Значи, волята не може да се прояви без ума и без сърцето. Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява. Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека. Разумността и волята вървят заедно. Най-високата проява на ума е разумността, а на сърцето - волята.
И разбирането не може да се изяви без воля.
Без воля и без разбиране умът не може да се прояви. Те са негови органи.
към беседата >>
Без воля и без разбиране умът не може да се прояви.
Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява. Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека. Разумността и волята вървят заедно. Най-високата проява на ума е разумността, а на сърцето - волята. И разбирането не може да се изяви без воля.
Без воля и без разбиране умът не може да се прояви.
Те са негови органи.
към беседата >>
Те са негови органи.
Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека. Разумността и волята вървят заедно. Най-високата проява на ума е разумността, а на сърцето - волята. И разбирането не може да се изяви без воля. Без воля и без разбиране умът не може да се прояви.
Те са негови органи.
към беседата >>
Следователно, когато някой казва, че няма воля, това подразбира нежеланието му да прояви ума и духа си.
Следователно, когато някой казва, че няма воля, това подразбира нежеланието му да прояви ума и духа си.
Каже ли някой, че умът му не може да разбере известна работа, той не е прав. По-скоро той не може да разбере ума си, отколкото умът му да не разбира някоя работа. Достатъчно е човек да отправи силите на ума си в известно направление, за да разбере и проучи тази работа. Човек трябва да знае, как да намества и размества мислите си. Мислите вървят по строго определен път.
към беседата >>
Каже ли някой, че умът му не може да разбере известна работа, той не е прав.
Следователно, когато някой казва, че няма воля, това подразбира нежеланието му да прояви ума и духа си.
Каже ли някой, че умът му не може да разбере известна работа, той не е прав.
По-скоро той не може да разбере ума си, отколкото умът му да не разбира някоя работа. Достатъчно е човек да отправи силите на ума си в известно направление, за да разбере и проучи тази работа. Човек трябва да знае, как да намества и размества мислите си. Мислите вървят по строго определен път. Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане.
към беседата >>
По-скоро той не може да разбере ума си, отколкото умът му да не разбира някоя работа.
Следователно, когато някой казва, че няма воля, това подразбира нежеланието му да прояви ума и духа си. Каже ли някой, че умът му не може да разбере известна работа, той не е прав.
По-скоро той не може да разбере ума си, отколкото умът му да не разбира някоя работа.
Достатъчно е човек да отправи силите на ума си в известно направление, за да разбере и проучи тази работа. Човек трябва да знае, как да намества и размества мислите си. Мислите вървят по строго определен път. Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане. Като мисли, човек все трябва да роди нещо.
към беседата >>
Достатъчно е човек да отправи силите на ума си в известно направление, за да разбере и проучи тази работа.
Следователно, когато някой казва, че няма воля, това подразбира нежеланието му да прояви ума и духа си. Каже ли някой, че умът му не може да разбере известна работа, той не е прав. По-скоро той не може да разбере ума си, отколкото умът му да не разбира някоя работа.
Достатъчно е човек да отправи силите на ума си в известно направление, за да разбере и проучи тази работа.
Човек трябва да знае, как да намества и размества мислите си. Мислите вървят по строго определен път. Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане. Като мисли, човек все трябва да роди нещо. Като чувствува, също трябва да роди нещо.
към беседата >>
Човек трябва да знае, как да намества и размества мислите си.
Следователно, когато някой казва, че няма воля, това подразбира нежеланието му да прояви ума и духа си. Каже ли някой, че умът му не може да разбере известна работа, той не е прав. По-скоро той не може да разбере ума си, отколкото умът му да не разбира някоя работа. Достатъчно е човек да отправи силите на ума си в известно направление, за да разбере и проучи тази работа.
Човек трябва да знае, как да намества и размества мислите си.
Мислите вървят по строго определен път. Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане. Като мисли, човек все трябва да роди нещо. Като чувствува, също трябва да роди нещо. Това показва, че и душата, и умът, и сърцето на човека раждат.
към беседата >>
Мислите вървят по строго определен път.
Следователно, когато някой казва, че няма воля, това подразбира нежеланието му да прояви ума и духа си. Каже ли някой, че умът му не може да разбере известна работа, той не е прав. По-скоро той не може да разбере ума си, отколкото умът му да не разбира някоя работа. Достатъчно е човек да отправи силите на ума си в известно направление, за да разбере и проучи тази работа. Човек трябва да знае, как да намества и размества мислите си.
Мислите вървят по строго определен път.
Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане. Като мисли, човек все трябва да роди нещо. Като чувствува, също трябва да роди нещо. Това показва, че и душата, и умът, и сърцето на човека раждат. Кое е първото родено дете от душата?
към беседата >>
Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане.
Каже ли някой, че умът му не може да разбере известна работа, той не е прав. По-скоро той не може да разбере ума си, отколкото умът му да не разбира някоя работа. Достатъчно е човек да отправи силите на ума си в известно направление, за да разбере и проучи тази работа. Човек трябва да знае, как да намества и размества мислите си. Мислите вървят по строго определен път.
Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане.
Като мисли, човек все трябва да роди нещо. Като чувствува, също трябва да роди нещо. Това показва, че и душата, и умът, и сърцето на човека раждат. Кое е първото родено дете от душата? Как се изявило първото и дете?
към беседата >>
Като мисли, човек все трябва да роди нещо.
По-скоро той не може да разбере ума си, отколкото умът му да не разбира някоя работа. Достатъчно е човек да отправи силите на ума си в известно направление, за да разбере и проучи тази работа. Човек трябва да знае, как да намества и размества мислите си. Мислите вървят по строго определен път. Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане.
Като мисли, човек все трябва да роди нещо.
Като чувствува, също трябва да роди нещо. Това показва, че и душата, и умът, и сърцето на човека раждат. Кое е първото родено дете от душата? Как се изявило първото и дете?
към беседата >>
Като чувствува, също трябва да роди нещо.
Достатъчно е човек да отправи силите на ума си в известно направление, за да разбере и проучи тази работа. Човек трябва да знае, как да намества и размества мислите си. Мислите вървят по строго определен път. Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане. Като мисли, човек все трябва да роди нещо.
Като чувствува, също трябва да роди нещо.
Това показва, че и душата, и умът, и сърцето на човека раждат. Кое е първото родено дете от душата? Как се изявило първото и дете?
към беседата >>
Това показва, че и душата, и умът, и сърцето на човека раждат.
Човек трябва да знае, как да намества и размества мислите си. Мислите вървят по строго определен път. Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане. Като мисли, човек все трябва да роди нещо. Като чувствува, също трябва да роди нещо.
Това показва, че и душата, и умът, и сърцето на човека раждат.
Кое е първото родено дете от душата? Как се изявило първото и дете?
към беседата >>
Кое е първото родено дете от душата?
Мислите вървят по строго определен път. Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане. Като мисли, човек все трябва да роди нещо. Като чувствува, също трябва да роди нещо. Това показва, че и душата, и умът, и сърцето на човека раждат.
Кое е първото родено дете от душата?
Как се изявило първото и дете?
към беседата >>
Как се изявило първото и дете?
Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане. Като мисли, човек все трябва да роди нещо. Като чувствува, също трябва да роди нещо. Това показва, че и душата, и умът, и сърцето на човека раждат. Кое е първото родено дете от душата?
Как се изявило първото и дете?
към беседата >>
Ако се зададе този въпрос на майките и на бащите, все могат да отговорят нещо.
Ако се зададе този въпрос на майките и на бащите, все могат да отговорят нещо.
Първата проява на новороденото дете е дишането. Докато е било в утробата на майка си, то не е дишало. Щом излезе на бял свят, детето веднага започва да диша. Дишането се придружава с плач - гласът на волята. С плача детето показва, че има нужда от нещо.
към беседата >>
Първата проява на новороденото дете е дишането.
Ако се зададе този въпрос на майките и на бащите, все могат да отговорят нещо.
Първата проява на новороденото дете е дишането.
Докато е било в утробата на майка си, то не е дишало. Щом излезе на бял свят, детето веднага започва да диша. Дишането се придружава с плач - гласът на волята. С плача детето показва, че има нужда от нещо. Само майката разбира нуждите на детето.
към беседата >>
Докато е било в утробата на майка си, то не е дишало.
Ако се зададе този въпрос на майките и на бащите, все могат да отговорят нещо. Първата проява на новороденото дете е дишането.
Докато е било в утробата на майка си, то не е дишало.
Щом излезе на бял свят, детето веднага започва да диша. Дишането се придружава с плач - гласът на волята. С плача детето показва, че има нужда от нещо. Само майката разбира нуждите на детето. Първият звук, който детето издава със заплакването си, е звукът "ва".
към беседата >>
Щом излезе на бял свят, детето веднага започва да диша.
Ако се зададе този въпрос на майките и на бащите, все могат да отговорят нещо. Първата проява на новороденото дете е дишането. Докато е било в утробата на майка си, то не е дишало.
Щом излезе на бял свят, детето веднага започва да диша.
Дишането се придружава с плач - гласът на волята. С плача детето показва, че има нужда от нещо. Само майката разбира нуждите на детето. Първият звук, който детето издава със заплакването си, е звукът "ва". Всички се радват на плача на детето и казват: Заплака!
към беседата >>
Дишането се придружава с плач - гласът на волята.
Ако се зададе този въпрос на майките и на бащите, все могат да отговорят нещо. Първата проява на новороденото дете е дишането. Докато е било в утробата на майка си, то не е дишало. Щом излезе на бял свят, детето веднага започва да диша.
Дишането се придружава с плач - гласът на волята.
С плача детето показва, че има нужда от нещо. Само майката разбира нуждите на детето. Първият звук, който детето издава със заплакването си, е звукът "ва". Всички се радват на плача на детето и казват: Заплака! Значи, детето е живо.
към беседата >>
С плача детето показва, че има нужда от нещо.
Ако се зададе този въпрос на майките и на бащите, все могат да отговорят нещо. Първата проява на новороденото дете е дишането. Докато е било в утробата на майка си, то не е дишало. Щом излезе на бял свят, детето веднага започва да диша. Дишането се придружава с плач - гласът на волята.
С плача детето показва, че има нужда от нещо.
Само майката разбира нуждите на детето. Първият звук, който детето издава със заплакването си, е звукът "ва". Всички се радват на плача на детето и казват: Заплака! Значи, детето е живо. Ако не заплаче, окръжаващите ще плачат.
към беседата >>
Само майката разбира нуждите на детето.
Първата проява на новороденото дете е дишането. Докато е било в утробата на майка си, то не е дишало. Щом излезе на бял свят, детето веднага започва да диша. Дишането се придружава с плач - гласът на волята. С плача детето показва, че има нужда от нещо.
Само майката разбира нуждите на детето.
Първият звук, който детето издава със заплакването си, е звукът "ва". Всички се радват на плача на детето и казват: Заплака! Значи, детето е живо. Ако не заплаче, окръжаващите ще плачат. Щом заплаче, веднага задоволяват желанието му.
към беседата >>
Първият звук, който детето издава със заплакването си, е звукът "ва".
Докато е било в утробата на майка си, то не е дишало. Щом излезе на бял свят, детето веднага започва да диша. Дишането се придружава с плач - гласът на волята. С плача детето показва, че има нужда от нещо. Само майката разбира нуждите на детето.
Първият звук, който детето издава със заплакването си, е звукът "ва".
Всички се радват на плача на детето и казват: Заплака! Значи, детето е живо. Ако не заплаче, окръжаващите ще плачат. Щом заплаче, веднага задоволяват желанието му. То започва да се храни, без да го е учил някой.
към беседата >>
Всички се радват на плача на детето и казват: Заплака!
Щом излезе на бял свят, детето веднага започва да диша. Дишането се придружава с плач - гласът на волята. С плача детето показва, че има нужда от нещо. Само майката разбира нуждите на детето. Първият звук, който детето издава със заплакването си, е звукът "ва".
Всички се радват на плача на детето и казват: Заплака!
Значи, детето е живо. Ако не заплаче, окръжаващите ще плачат. Щом заплаче, веднага задоволяват желанието му. То започва да се храни, без да го е учил някой. То иде готово, с познания за храненето, за което го поставят на изпит.
към беседата >>
Значи, детето е живо.
Дишането се придружава с плач - гласът на волята. С плача детето показва, че има нужда от нещо. Само майката разбира нуждите на детето. Първият звук, който детето издава със заплакването си, е звукът "ва". Всички се радват на плача на детето и казват: Заплака!
Значи, детето е живо.
Ако не заплаче, окръжаващите ще плачат. Щом заплаче, веднага задоволяват желанието му. То започва да се храни, без да го е учил някой. То иде готово, с познания за храненето, за което го поставят на изпит. След всичко това, казват, че детето било невежа.
към беседата >>
Ако не заплаче, окръжаващите ще плачат.
С плача детето показва, че има нужда от нещо. Само майката разбира нуждите на детето. Първият звук, който детето издава със заплакването си, е звукът "ва". Всички се радват на плача на детето и казват: Заплака! Значи, детето е живо.
Ако не заплаче, окръжаващите ще плачат.
Щом заплаче, веднага задоволяват желанието му. То започва да се храни, без да го е учил някой. То иде готово, с познания за храненето, за което го поставят на изпит. След всичко това, казват, че детето било невежа. Колко учени хора, инженери, физици са търсили начин да извличат вода от земята и най-после са изнамерили помпата.
към беседата >>
Щом заплаче, веднага задоволяват желанието му.
Само майката разбира нуждите на детето. Първият звук, който детето издава със заплакването си, е звукът "ва". Всички се радват на плача на детето и казват: Заплака! Значи, детето е живо. Ако не заплаче, окръжаващите ще плачат.
Щом заплаче, веднага задоволяват желанието му.
То започва да се храни, без да го е учил някой. То иде готово, с познания за храненето, за което го поставят на изпит. След всичко това, казват, че детето било невежа. Колко учени хора, инженери, физици са търсили начин да извличат вода от земята и най-после са изнамерили помпата. А детето, без да мисли много, без никаква предварителна школа, носи в себе си изкуството да се храни.
към беседата >>
То започва да се храни, без да го е учил някой.
Първият звук, който детето издава със заплакването си, е звукът "ва". Всички се радват на плача на детето и казват: Заплака! Значи, детето е живо. Ако не заплаче, окръжаващите ще плачат. Щом заплаче, веднага задоволяват желанието му.
То започва да се храни, без да го е учил някой.
То иде готово, с познания за храненето, за което го поставят на изпит. След всичко това, казват, че детето било невежа. Колко учени хора, инженери, физици са търсили начин да извличат вода от земята и най-после са изнамерили помпата. А детето, без да мисли много, без никаква предварителна школа, носи в себе си изкуството да се храни.
към беседата >>
То иде готово, с познания за храненето, за което го поставят на изпит.
Всички се радват на плача на детето и казват: Заплака! Значи, детето е живо. Ако не заплаче, окръжаващите ще плачат. Щом заплаче, веднага задоволяват желанието му. То започва да се храни, без да го е учил някой.
То иде готово, с познания за храненето, за което го поставят на изпит.
След всичко това, казват, че детето било невежа. Колко учени хора, инженери, физици са търсили начин да извличат вода от земята и най-после са изнамерили помпата. А детето, без да мисли много, без никаква предварителна школа, носи в себе си изкуството да се храни.
към беседата >>
След всичко това, казват, че детето било невежа.
Значи, детето е живо. Ако не заплаче, окръжаващите ще плачат. Щом заплаче, веднага задоволяват желанието му. То започва да се храни, без да го е учил някой. То иде готово, с познания за храненето, за което го поставят на изпит.
След всичко това, казват, че детето било невежа.
Колко учени хора, инженери, физици са търсили начин да извличат вода от земята и най-после са изнамерили помпата. А детето, без да мисли много, без никаква предварителна школа, носи в себе си изкуството да се храни.
към беседата >>
Колко учени хора, инженери, физици са търсили начин да извличат вода от земята и най-после са изнамерили помпата.
Ако не заплаче, окръжаващите ще плачат. Щом заплаче, веднага задоволяват желанието му. То започва да се храни, без да го е учил някой. То иде готово, с познания за храненето, за което го поставят на изпит. След всичко това, казват, че детето било невежа.
Колко учени хора, инженери, физици са търсили начин да извличат вода от земята и най-после са изнамерили помпата.
А детето, без да мисли много, без никаква предварителна школа, носи в себе си изкуството да се храни.
към беседата >>
А детето, без да мисли много, без никаква предварителна школа, носи в себе си изкуството да се храни.
Щом заплаче, веднага задоволяват желанието му. То започва да се храни, без да го е учил някой. То иде готово, с познания за храненето, за което го поставят на изпит. След всичко това, казват, че детето било невежа. Колко учени хора, инженери, физици са търсили начин да извличат вода от земята и най-после са изнамерили помпата.
А детето, без да мисли много, без никаква предварителна школа, носи в себе си изкуството да се храни.
към беседата >>
Всеки човек носи в себе си знания и опитности, придобити от миналото.
Всеки човек носи в себе си знания и опитности, придобити от миналото.
Във всеки човек са вложени инстинкти за запазване на живота. Това виждаме от новороденото дете. Едва дало признак на живот, детето е готово вече да яде. Достатъчно е майката да постави устата му на място, и първият опит още излиза сполучлив. Първият звук "ва" показва, че дихателната система е започнала да действува, а с нея заедно и умът се проявява - мисли.
към беседата >>
Във всеки човек са вложени инстинкти за запазване на живота.
Всеки човек носи в себе си знания и опитности, придобити от миналото.
Във всеки човек са вложени инстинкти за запазване на живота.
Това виждаме от новороденото дете. Едва дало признак на живот, детето е готово вече да яде. Достатъчно е майката да постави устата му на място, и първият опит още излиза сполучлив. Първият звук "ва" показва, че дихателната система е започнала да действува, а с нея заедно и умът се проявява - мисли. Значи, дишането е свързано с мисленето.
към беседата >>
Това виждаме от новороденото дете.
Всеки човек носи в себе си знания и опитности, придобити от миналото. Във всеки човек са вложени инстинкти за запазване на живота.
Това виждаме от новороденото дете.
Едва дало признак на живот, детето е готово вече да яде. Достатъчно е майката да постави устата му на място, и първият опит още излиза сполучлив. Първият звук "ва" показва, че дихателната система е започнала да действува, а с нея заедно и умът се проявява - мисли. Значи, дишането е свързано с мисленето. Когато започне да диша, да се храни и да мисли, детето е здраво.
към беседата >>
Едва дало признак на живот, детето е готово вече да яде.
Всеки човек носи в себе си знания и опитности, придобити от миналото. Във всеки човек са вложени инстинкти за запазване на живота. Това виждаме от новороденото дете.
Едва дало признак на живот, детето е готово вече да яде.
Достатъчно е майката да постави устата му на място, и първият опит още излиза сполучлив. Първият звук "ва" показва, че дихателната система е започнала да действува, а с нея заедно и умът се проявява - мисли. Значи, дишането е свързано с мисленето. Когато започне да диша, да се храни и да мисли, детето е здраво. Когато решава задачите си правилно, човек мисли право.
към беседата >>
Достатъчно е майката да постави устата му на място, и първият опит още излиза сполучлив.
Всеки човек носи в себе си знания и опитности, придобити от миналото. Във всеки човек са вложени инстинкти за запазване на живота. Това виждаме от новороденото дете. Едва дало признак на живот, детето е готово вече да яде.
Достатъчно е майката да постави устата му на място, и първият опит още излиза сполучлив.
Първият звук "ва" показва, че дихателната система е започнала да действува, а с нея заедно и умът се проявява - мисли. Значи, дишането е свързано с мисленето. Когато започне да диша, да се храни и да мисли, детето е здраво. Когато решава задачите си правилно, човек мисли право. Следователно, той е здрав.
към беседата >>
Първият звук "ва" показва, че дихателната система е започнала да действува, а с нея заедно и умът се проявява - мисли.
Всеки човек носи в себе си знания и опитности, придобити от миналото. Във всеки човек са вложени инстинкти за запазване на живота. Това виждаме от новороденото дете. Едва дало признак на живот, детето е готово вече да яде. Достатъчно е майката да постави устата му на място, и първият опит още излиза сполучлив.
Първият звук "ва" показва, че дихателната система е започнала да действува, а с нея заедно и умът се проявява - мисли.
Значи, дишането е свързано с мисленето. Когато започне да диша, да се храни и да мисли, детето е здраво. Когато решава задачите си правилно, човек мисли право. Следователно, той е здрав. Ако не може да решава задачите си, той не е здрав.
към беседата >>
Значи, дишането е свързано с мисленето.
Във всеки човек са вложени инстинкти за запазване на живота. Това виждаме от новороденото дете. Едва дало признак на живот, детето е готово вече да яде. Достатъчно е майката да постави устата му на място, и първият опит още излиза сполучлив. Първият звук "ва" показва, че дихателната система е започнала да действува, а с нея заедно и умът се проявява - мисли.
Значи, дишането е свързано с мисленето.
Когато започне да диша, да се храни и да мисли, детето е здраво. Когато решава задачите си правилно, човек мисли право. Следователно, той е здрав. Ако не може да решава задачите си, той не е здрав. Същият закон се отнася и към доброто.
към беседата >>
Когато започне да диша, да се храни и да мисли, детето е здраво.
Това виждаме от новороденото дете. Едва дало признак на живот, детето е готово вече да яде. Достатъчно е майката да постави устата му на място, и първият опит още излиза сполучлив. Първият звук "ва" показва, че дихателната система е започнала да действува, а с нея заедно и умът се проявява - мисли. Значи, дишането е свързано с мисленето.
Когато започне да диша, да се храни и да мисли, детето е здраво.
Когато решава задачите си правилно, човек мисли право. Следователно, той е здрав. Ако не може да решава задачите си, той не е здрав. Същият закон се отнася и към доброто. Ако е готов всякога да прави добро, човек е здрав.
към беседата >>
Когато решава задачите си правилно, човек мисли право.
Едва дало признак на живот, детето е готово вече да яде. Достатъчно е майката да постави устата му на място, и първият опит още излиза сполучлив. Първият звук "ва" показва, че дихателната система е започнала да действува, а с нея заедно и умът се проявява - мисли. Значи, дишането е свързано с мисленето. Когато започне да диша, да се храни и да мисли, детето е здраво.
Когато решава задачите си правилно, човек мисли право.
Следователно, той е здрав. Ако не може да решава задачите си, той не е здрав. Същият закон се отнася и към доброто. Ако е готов всякога да прави добро, човек е здрав. Не може ли да прави добро, той не е буден за него.
към беседата >>
Следователно, той е здрав.
Достатъчно е майката да постави устата му на място, и първият опит още излиза сполучлив. Първият звук "ва" показва, че дихателната система е започнала да действува, а с нея заедно и умът се проявява - мисли. Значи, дишането е свързано с мисленето. Когато започне да диша, да се храни и да мисли, детето е здраво. Когато решава задачите си правилно, човек мисли право.
Следователно, той е здрав.
Ако не може да решава задачите си, той не е здрав. Същият закон се отнася и към доброто. Ако е готов всякога да прави добро, човек е здрав. Не може ли да прави добро, той не е буден за него. За такъв човек казваме, че е болен.
към беседата >>
Ако не може да решава задачите си, той не е здрав.
Първият звук "ва" показва, че дихателната система е започнала да действува, а с нея заедно и умът се проявява - мисли. Значи, дишането е свързано с мисленето. Когато започне да диша, да се храни и да мисли, детето е здраво. Когато решава задачите си правилно, човек мисли право. Следователно, той е здрав.
Ако не може да решава задачите си, той не е здрав.
Същият закон се отнася и към доброто. Ако е готов всякога да прави добро, човек е здрав. Не може ли да прави добро, той не е буден за него. За такъв човек казваме, че е болен.
към беседата >>
Същият закон се отнася и към доброто.
Значи, дишането е свързано с мисленето. Когато започне да диша, да се храни и да мисли, детето е здраво. Когато решава задачите си правилно, човек мисли право. Следователно, той е здрав. Ако не може да решава задачите си, той не е здрав.
Същият закон се отнася и към доброто.
Ако е готов всякога да прави добро, човек е здрав. Не може ли да прави добро, той не е буден за него. За такъв човек казваме, че е болен.
към беседата >>
Ако е готов всякога да прави добро, човек е здрав.
Когато започне да диша, да се храни и да мисли, детето е здраво. Когато решава задачите си правилно, човек мисли право. Следователно, той е здрав. Ако не може да решава задачите си, той не е здрав. Същият закон се отнася и към доброто.
Ако е готов всякога да прави добро, човек е здрав.
Не може ли да прави добро, той не е буден за него. За такъв човек казваме, че е болен.
към беседата >>
Не може ли да прави добро, той не е буден за него.
Когато решава задачите си правилно, човек мисли право. Следователно, той е здрав. Ако не може да решава задачите си, той не е здрав. Същият закон се отнася и към доброто. Ако е готов всякога да прави добро, човек е здрав.
Не може ли да прави добро, той не е буден за него.
За такъв човек казваме, че е болен.
към беседата >>
турили, какво носи благостта?
(втори вариант)
Но в Божествения свят мъдростта е първа, тя е основа. Любовта създава един по-висок свят, а мъдростта е създала един по-низш свят, по човешки ако се говори. Но може ли душата да бъде благост? Тогава, ако благостта излиза от душата, защо хората не са благи? Тогава как бихте.
турили, какво носи благостта?
Младост за душата. Какво остава за „пълни"? (Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост.) Ако бяхте поети, как щяхте да го напишете? Как ще го направите по съвременните правила на изкуството? В благостта действително има добрини и тя носи младост и радост.
към втори вариант >>
Значи в сърцето на човека седи всичката негова красота.
(втори вариант)
Като изтеглиш млякото, започва живот, след това законът на любовта действа, а след това иде правата мисъл. Той работи. Значи непременно умът, мисълта или мозъкът трябва да работи, но трябва да знаете, че и вашето сърце трябва да работи. Умът без сърце, това е човек без крака, без ръце и без очи. А какъв човек ще бъде това?
Значи в сърцето на човека седи всичката негова красота.
Но само сърцето може да се прояви чрез ума. Умът иде в живота, за да се прояви сърцето. А сърцето носи всичката пълнота, от сърцето излиза всичката кръв и влиза в мозъка. И като влезе тази кръв, от нея се образуват мислите, красотата, силата и знанието. В кръвта е животът.
към втори вариант >>
Младост за душата.
(втори вариант)
Любовта създава един по-висок свят, а мъдростта е създала един по-низш свят, по човешки ако се говори. Но може ли душата да бъде благост? Тогава, ако благостта излиза от душата, защо хората не са благи? Тогава как бихте. турили, какво носи благостта?
Младост за душата.
Какво остава за „пълни"? (Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост.) Ако бяхте поети, как щяхте да го напишете? Как ще го направите по съвременните правила на изкуството? В благостта действително има добрини и тя носи младост и радост. Понеже имате благостта, а благ е Бог.
към втори вариант >>
Но само сърцето може да се прояви чрез ума.
(втори вариант)
Той работи. Значи непременно умът, мисълта или мозъкът трябва да работи, но трябва да знаете, че и вашето сърце трябва да работи. Умът без сърце, това е човек без крака, без ръце и без очи. А какъв човек ще бъде това? Значи в сърцето на човека седи всичката негова красота.
Но само сърцето може да се прояви чрез ума.
Умът иде в живота, за да се прояви сърцето. А сърцето носи всичката пълнота, от сърцето излиза всичката кръв и влиза в мозъка. И като влезе тази кръв, от нея се образуват мислите, красотата, силата и знанието. В кръвта е животът. Значи от сърцето постоянно излиза животът.
към втори вариант >>
Какво остава за „пълни"?
(втори вариант)
Но може ли душата да бъде благост? Тогава, ако благостта излиза от душата, защо хората не са благи? Тогава как бихте. турили, какво носи благостта? Младост за душата.
Какво остава за „пълни"?
(Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост.) Ако бяхте поети, как щяхте да го напишете? Как ще го направите по съвременните правила на изкуството? В благостта действително има добрини и тя носи младост и радост. Понеже имате благостта, а благ е Бог. Но това е външната проява на Бога.
към втори вариант >>
Умът иде в живота, за да се прояви сърцето.
(втори вариант)
Значи непременно умът, мисълта или мозъкът трябва да работи, но трябва да знаете, че и вашето сърце трябва да работи. Умът без сърце, това е човек без крака, без ръце и без очи. А какъв човек ще бъде това? Значи в сърцето на човека седи всичката негова красота. Но само сърцето може да се прояви чрез ума.
Умът иде в живота, за да се прояви сърцето.
А сърцето носи всичката пълнота, от сърцето излиза всичката кръв и влиза в мозъка. И като влезе тази кръв, от нея се образуват мислите, красотата, силата и знанието. В кръвта е животът. Значи от сърцето постоянно излиза животът. Тогава не загасвайте вие светлината.
към втори вариант >>
(Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост.) Ако бяхте поети, как щяхте да го напишете?
(втори вариант)
Тогава, ако благостта излиза от душата, защо хората не са благи? Тогава как бихте. турили, какво носи благостта? Младост за душата. Какво остава за „пълни"?
(Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост.) Ако бяхте поети, как щяхте да го напишете?
Как ще го направите по съвременните правила на изкуството? В благостта действително има добрини и тя носи младост и радост. Понеже имате благостта, а благ е Бог. Но това е външната проява на Бога. Бог най-първо е любов и мъдрост, а после е благост.
към втори вариант >>
А сърцето носи всичката пълнота, от сърцето излиза всичката кръв и влиза в мозъка.
(втори вариант)
Умът без сърце, това е човек без крака, без ръце и без очи. А какъв човек ще бъде това? Значи в сърцето на човека седи всичката негова красота. Но само сърцето може да се прояви чрез ума. Умът иде в живота, за да се прояви сърцето.
А сърцето носи всичката пълнота, от сърцето излиза всичката кръв и влиза в мозъка.
И като влезе тази кръв, от нея се образуват мислите, красотата, силата и знанието. В кръвта е животът. Значи от сърцето постоянно излиза животът. Тогава не загасвайте вие светлината. Не светлината, можем да кажем топлината.
към втори вариант >>
Как ще го направите по съвременните правила на изкуството?
(втори вариант)
Тогава как бихте. турили, какво носи благостта? Младост за душата. Какво остава за „пълни"? (Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост.) Ако бяхте поети, как щяхте да го напишете?
Как ще го направите по съвременните правила на изкуството?
В благостта действително има добрини и тя носи младост и радост. Понеже имате благостта, а благ е Бог. Но това е външната проява на Бога. Бог най-първо е любов и мъдрост, а после е благост. Защото Бог е благ спрямо същества, които са излезли от него.
към втори вариант >>
И като влезе тази кръв, от нея се образуват мислите, красотата, силата и знанието.
(втори вариант)
А какъв човек ще бъде това? Значи в сърцето на човека седи всичката негова красота. Но само сърцето може да се прояви чрез ума. Умът иде в живота, за да се прояви сърцето. А сърцето носи всичката пълнота, от сърцето излиза всичката кръв и влиза в мозъка.
И като влезе тази кръв, от нея се образуват мислите, красотата, силата и знанието.
В кръвта е животът. Значи от сърцето постоянно излиза животът. Тогава не загасвайте вие светлината. Не светлината, можем да кажем топлината. Сърцето има топлина.
към втори вариант >>
В благостта действително има добрини и тя носи младост и радост.
(втори вариант)
турили, какво носи благостта? Младост за душата. Какво остава за „пълни"? (Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост.) Ако бяхте поети, как щяхте да го напишете? Как ще го направите по съвременните правила на изкуството?
В благостта действително има добрини и тя носи младост и радост.
Понеже имате благостта, а благ е Бог. Но това е външната проява на Бога. Бог най-първо е любов и мъдрост, а после е благост. Защото Бог е благ спрямо същества, които са излезли от него. Бащата, след като роди синове, може да бъде благ.
към втори вариант >>
В кръвта е животът.
(втори вариант)
Значи в сърцето на човека седи всичката негова красота. Но само сърцето може да се прояви чрез ума. Умът иде в живота, за да се прояви сърцето. А сърцето носи всичката пълнота, от сърцето излиза всичката кръв и влиза в мозъка. И като влезе тази кръв, от нея се образуват мислите, красотата, силата и знанието.
В кръвта е животът.
Значи от сърцето постоянно излиза животът. Тогава не загасвайте вие светлината. Не светлината, можем да кажем топлината. Сърцето има топлина. Не загасвайте топлината на вашето сърце.
към втори вариант >>
Понеже имате благостта, а благ е Бог.
(втори вариант)
Младост за душата. Какво остава за „пълни"? (Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост.) Ако бяхте поети, как щяхте да го напишете? Как ще го направите по съвременните правила на изкуството? В благостта действително има добрини и тя носи младост и радост.
Понеже имате благостта, а благ е Бог.
Но това е външната проява на Бога. Бог най-първо е любов и мъдрост, а после е благост. Защото Бог е благ спрямо същества, които са излезли от него. Бащата, след като роди синове, може да бъде благ. Преди да ги е родил, той е любов и мъдрост, а след като ги роди, тогава той може да се отнесе благо, любовно към тях.
към втори вариант >>
Значи от сърцето постоянно излиза животът.
(втори вариант)
Но само сърцето може да се прояви чрез ума. Умът иде в живота, за да се прояви сърцето. А сърцето носи всичката пълнота, от сърцето излиза всичката кръв и влиза в мозъка. И като влезе тази кръв, от нея се образуват мислите, красотата, силата и знанието. В кръвта е животът.
Значи от сърцето постоянно излиза животът.
Тогава не загасвайте вие светлината. Не светлината, можем да кажем топлината. Сърцето има топлина. Не загасвайте топлината на вашето сърце.
към втори вариант >>
Но това е външната проява на Бога.
(втори вариант)
Какво остава за „пълни"? (Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост.) Ако бяхте поети, как щяхте да го напишете? Как ще го направите по съвременните правила на изкуството? В благостта действително има добрини и тя носи младост и радост. Понеже имате благостта, а благ е Бог.
Но това е външната проява на Бога.
Бог най-първо е любов и мъдрост, а после е благост. Защото Бог е благ спрямо същества, които са излезли от него. Бащата, след като роди синове, може да бъде благ. Преди да ги е родил, той е любов и мъдрост, а след като ги роди, тогава той може да се отнесе благо, любовно към тях. За да се отнесеш любовно, трябва да има едно същество пред тебе, което да има своята форма.
към втори вариант >>
Тогава не загасвайте вие светлината.
(втори вариант)
Умът иде в живота, за да се прояви сърцето. А сърцето носи всичката пълнота, от сърцето излиза всичката кръв и влиза в мозъка. И като влезе тази кръв, от нея се образуват мислите, красотата, силата и знанието. В кръвта е животът. Значи от сърцето постоянно излиза животът.
Тогава не загасвайте вие светлината.
Не светлината, можем да кажем топлината. Сърцето има топлина. Не загасвайте топлината на вашето сърце.
към втори вариант >>
Бог най-първо е любов и мъдрост, а после е благост.
(втори вариант)
(Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост.) Ако бяхте поети, как щяхте да го напишете? Как ще го направите по съвременните правила на изкуството? В благостта действително има добрини и тя носи младост и радост. Понеже имате благостта, а благ е Бог. Но това е външната проява на Бога.
Бог най-първо е любов и мъдрост, а после е благост.
Защото Бог е благ спрямо същества, които са излезли от него. Бащата, след като роди синове, може да бъде благ. Преди да ги е родил, той е любов и мъдрост, а след като ги роди, тогава той може да се отнесе благо, любовно към тях. За да се отнесеш любовно, трябва да има едно същество пред тебе, което да има своята форма. Най-първо това са принципи, които творят.
към втори вариант >>
Не светлината, можем да кажем топлината.
(втори вариант)
А сърцето носи всичката пълнота, от сърцето излиза всичката кръв и влиза в мозъка. И като влезе тази кръв, от нея се образуват мислите, красотата, силата и знанието. В кръвта е животът. Значи от сърцето постоянно излиза животът. Тогава не загасвайте вие светлината.
Не светлината, можем да кажем топлината.
Сърцето има топлина. Не загасвайте топлината на вашето сърце.
към втори вариант >>
Защото Бог е благ спрямо същества, които са излезли от него.
(втори вариант)
Как ще го направите по съвременните правила на изкуството? В благостта действително има добрини и тя носи младост и радост. Понеже имате благостта, а благ е Бог. Но това е външната проява на Бога. Бог най-първо е любов и мъдрост, а после е благост.
Защото Бог е благ спрямо същества, които са излезли от него.
Бащата, след като роди синове, може да бъде благ. Преди да ги е родил, той е любов и мъдрост, а след като ги роди, тогава той може да се отнесе благо, любовно към тях. За да се отнесеш любовно, трябва да има едно същество пред тебе, което да има своята форма. Най-първо това са принципи, които творят. Щом кажеш „любовен поглед", какво означава това?
към втори вариант >>
Сърцето има топлина.
(втори вариант)
И като влезе тази кръв, от нея се образуват мислите, красотата, силата и знанието. В кръвта е животът. Значи от сърцето постоянно излиза животът. Тогава не загасвайте вие светлината. Не светлината, можем да кажем топлината.
Сърцето има топлина.
Не загасвайте топлината на вашето сърце.
към втори вариант >>
Бащата, след като роди синове, може да бъде благ.
(втори вариант)
В благостта действително има добрини и тя носи младост и радост. Понеже имате благостта, а благ е Бог. Но това е външната проява на Бога. Бог най-първо е любов и мъдрост, а после е благост. Защото Бог е благ спрямо същества, които са излезли от него.
Бащата, след като роди синове, може да бъде благ.
Преди да ги е родил, той е любов и мъдрост, а след като ги роди, тогава той може да се отнесе благо, любовно към тях. За да се отнесеш любовно, трябва да има едно същество пред тебе, което да има своята форма. Най-първо това са принципи, които творят. Щом кажеш „любовен поглед", какво означава това? А „поглед на любовта" какво означава?
към втори вариант >>
Не загасвайте топлината на вашето сърце.
(втори вариант)
В кръвта е животът. Значи от сърцето постоянно излиза животът. Тогава не загасвайте вие светлината. Не светлината, можем да кажем топлината. Сърцето има топлина.
Не загасвайте топлината на вашето сърце.
към втори вариант >>
Преди да ги е родил, той е любов и мъдрост, а след като ги роди, тогава той може да се отнесе благо, любовно към тях.
(втори вариант)
Понеже имате благостта, а благ е Бог. Но това е външната проява на Бога. Бог най-първо е любов и мъдрост, а после е благост. Защото Бог е благ спрямо същества, които са излезли от него. Бащата, след като роди синове, може да бъде благ.
Преди да ги е родил, той е любов и мъдрост, а след като ги роди, тогава той може да се отнесе благо, любовно към тях.
За да се отнесеш любовно, трябва да има едно същество пред тебе, което да има своята форма. Най-първо това са принципи, които творят. Щом кажеш „любовен поглед", какво означава това? А „поглед на любовта" какво означава? Значи ти мислиш за нещо.
към втори вариант >>
Значи там, дето няма топлина, вие имате един свят, подобен на месечината.
(втори вариант)
Значи там, дето няма топлина, вие имате един свят, подобен на месечината.
Представете си, че вие живеете на един свят със светлина, без топлина. Какъв ще бъде този свят? Това ще мяза на един свят при полюсите, при вечния лед. Там всичко е хубаво и красиво, но няма никаква зеленина. Ако вие останете сега, да кажем, на вашето знание, вие ще мязате на полюсите.
към втори вариант >>
За да се отнесеш любовно, трябва да има едно същество пред тебе, което да има своята форма.
(втори вариант)
Но това е външната проява на Бога. Бог най-първо е любов и мъдрост, а после е благост. Защото Бог е благ спрямо същества, които са излезли от него. Бащата, след като роди синове, може да бъде благ. Преди да ги е родил, той е любов и мъдрост, а след като ги роди, тогава той може да се отнесе благо, любовно към тях.
За да се отнесеш любовно, трябва да има едно същество пред тебе, което да има своята форма.
Най-първо това са принципи, които творят. Щом кажеш „любовен поглед", какво означава това? А „поглед на любовта" какво означава? Значи ти мислиш за нещо. Това е погледът на любовта.
към втори вариант >>
Представете си, че вие живеете на един свят със светлина, без топлина.
(втори вариант)
Значи там, дето няма топлина, вие имате един свят, подобен на месечината.
Представете си, че вие живеете на един свят със светлина, без топлина.
Какъв ще бъде този свят? Това ще мяза на един свят при полюсите, при вечния лед. Там всичко е хубаво и красиво, но няма никаква зеленина. Ако вие останете сега, да кажем, на вашето знание, вие ще мязате на полюсите. А какъв е животът при полюсите?
към втори вариант >>
Най-първо това са принципи, които творят.
(втори вариант)
Бог най-първо е любов и мъдрост, а после е благост. Защото Бог е благ спрямо същества, които са излезли от него. Бащата, след като роди синове, може да бъде благ. Преди да ги е родил, той е любов и мъдрост, а след като ги роди, тогава той може да се отнесе благо, любовно към тях. За да се отнесеш любовно, трябва да има едно същество пред тебе, което да има своята форма.
Най-първо това са принципи, които творят.
Щом кажеш „любовен поглед", какво означава това? А „поглед на любовта" какво означава? Значи ти мислиш за нещо. Това е погледът на любовта. А под „любовен поглед" се разбира друго нещо.
към втори вариант >>
Какъв ще бъде този свят?
(втори вариант)
Значи там, дето няма топлина, вие имате един свят, подобен на месечината. Представете си, че вие живеете на един свят със светлина, без топлина.
Какъв ще бъде този свят?
Това ще мяза на един свят при полюсите, при вечния лед. Там всичко е хубаво и красиво, но няма никаква зеленина. Ако вие останете сега, да кажем, на вашето знание, вие ще мязате на полюсите. А какъв е животът при полюсите? Всичката погрешка е там, че хората искат да се издигнат само чрез знанието, което имат.
към втори вариант >>
Щом кажеш „любовен поглед", какво означава това?
(втори вариант)
Защото Бог е благ спрямо същества, които са излезли от него. Бащата, след като роди синове, може да бъде благ. Преди да ги е родил, той е любов и мъдрост, а след като ги роди, тогава той може да се отнесе благо, любовно към тях. За да се отнесеш любовно, трябва да има едно същество пред тебе, което да има своята форма. Най-първо това са принципи, които творят.
Щом кажеш „любовен поглед", какво означава това?
А „поглед на любовта" какво означава? Значи ти мислиш за нещо. Това е погледът на любовта. А под „любовен поглед" се разбира друго нещо. Сега ще ви попитам „поглед на любовта" и „любовен поглед" същото ли означава?
към втори вариант >>
Това ще мяза на един свят при полюсите, при вечния лед.
(втори вариант)
Значи там, дето няма топлина, вие имате един свят, подобен на месечината. Представете си, че вие живеете на един свят със светлина, без топлина. Какъв ще бъде този свят?
Това ще мяза на един свят при полюсите, при вечния лед.
Там всичко е хубаво и красиво, но няма никаква зеленина. Ако вие останете сега, да кажем, на вашето знание, вие ще мязате на полюсите. А какъв е животът при полюсите? Всичката погрешка е там, че хората искат да се издигнат само чрез знанието, което имат. Но знанието трябва да бъде носител на любовта, на човешките чувства или на това, което произтича от сърцето.
към втори вариант >>
А „поглед на любовта" какво означава?
(втори вариант)
Бащата, след като роди синове, може да бъде благ. Преди да ги е родил, той е любов и мъдрост, а след като ги роди, тогава той може да се отнесе благо, любовно към тях. За да се отнесеш любовно, трябва да има едно същество пред тебе, което да има своята форма. Най-първо това са принципи, които творят. Щом кажеш „любовен поглед", какво означава това?
А „поглед на любовта" какво означава?
Значи ти мислиш за нещо. Това е погледът на любовта. А под „любовен поглед" се разбира друго нещо. Сега ще ви попитам „поглед на любовта" и „любовен поглед" същото ли означава? (Не.) Сега най-близкото на любовта кое е?
към втори вариант >>
Там всичко е хубаво и красиво, но няма никаква зеленина.
(втори вариант)
Значи там, дето няма топлина, вие имате един свят, подобен на месечината. Представете си, че вие живеете на един свят със светлина, без топлина. Какъв ще бъде този свят? Това ще мяза на един свят при полюсите, при вечния лед.
Там всичко е хубаво и красиво, но няма никаква зеленина.
Ако вие останете сега, да кажем, на вашето знание, вие ще мязате на полюсите. А какъв е животът при полюсите? Всичката погрешка е там, че хората искат да се издигнат само чрез знанието, което имат. Но знанието трябва да бъде носител на любовта, на човешките чувства или на това, което произтича от сърцето. Сега това няма да турите по отношение на света.
към втори вариант >>
Значи ти мислиш за нещо.
(втори вариант)
Преди да ги е родил, той е любов и мъдрост, а след като ги роди, тогава той може да се отнесе благо, любовно към тях. За да се отнесеш любовно, трябва да има едно същество пред тебе, което да има своята форма. Най-първо това са принципи, които творят. Щом кажеш „любовен поглед", какво означава това? А „поглед на любовта" какво означава?
Значи ти мислиш за нещо.
Това е погледът на любовта. А под „любовен поглед" се разбира друго нещо. Сега ще ви попитам „поглед на любовта" и „любовен поглед" същото ли означава? (Не.) Сега най-близкото на любовта кое е? Благостта сама по себе си може ли да носи нещо?
към втори вариант >>
Ако вие останете сега, да кажем, на вашето знание, вие ще мязате на полюсите.
(втори вариант)
Значи там, дето няма топлина, вие имате един свят, подобен на месечината. Представете си, че вие живеете на един свят със светлина, без топлина. Какъв ще бъде този свят? Това ще мяза на един свят при полюсите, при вечния лед. Там всичко е хубаво и красиво, но няма никаква зеленина.
Ако вие останете сега, да кажем, на вашето знание, вие ще мязате на полюсите.
А какъв е животът при полюсите? Всичката погрешка е там, че хората искат да се издигнат само чрез знанието, което имат. Но знанието трябва да бъде носител на любовта, на човешките чувства или на това, което произтича от сърцето. Сега това няма да турите по отношение на света. Ако искате да възпитате себе си, този е пътят.
към втори вариант >>
Това е погледът на любовта.
(втори вариант)
За да се отнесеш любовно, трябва да има едно същество пред тебе, което да има своята форма. Най-първо това са принципи, които творят. Щом кажеш „любовен поглед", какво означава това? А „поглед на любовта" какво означава? Значи ти мислиш за нещо.
Това е погледът на любовта.
А под „любовен поглед" се разбира друго нещо. Сега ще ви попитам „поглед на любовта" и „любовен поглед" същото ли означава? (Не.) Сега най-близкото на любовта кое е? Благостта сама по себе си може ли да носи нещо? Тук е казано фигуративно.
към втори вариант >>
А какъв е животът при полюсите?
(втори вариант)
Представете си, че вие живеете на един свят със светлина, без топлина. Какъв ще бъде този свят? Това ще мяза на един свят при полюсите, при вечния лед. Там всичко е хубаво и красиво, но няма никаква зеленина. Ако вие останете сега, да кажем, на вашето знание, вие ще мязате на полюсите.
А какъв е животът при полюсите?
Всичката погрешка е там, че хората искат да се издигнат само чрез знанието, което имат. Но знанието трябва да бъде носител на любовта, на човешките чувства или на това, което произтича от сърцето. Сега това няма да турите по отношение на света. Ако искате да възпитате себе си, този е пътят.
към втори вариант >>
А под „любовен поглед" се разбира друго нещо.
(втори вариант)
Най-първо това са принципи, които творят. Щом кажеш „любовен поглед", какво означава това? А „поглед на любовта" какво означава? Значи ти мислиш за нещо. Това е погледът на любовта.
А под „любовен поглед" се разбира друго нещо.
Сега ще ви попитам „поглед на любовта" и „любовен поглед" същото ли означава? (Не.) Сега най-близкото на любовта кое е? Благостта сама по себе си може ли да носи нещо? Тук е казано фигуративно. Благият човек може да носи, но благостта вън от човека може ли да носи нещо?
към втори вариант >>
Всичката погрешка е там, че хората искат да се издигнат само чрез знанието, което имат.
(втори вариант)
Какъв ще бъде този свят? Това ще мяза на един свят при полюсите, при вечния лед. Там всичко е хубаво и красиво, но няма никаква зеленина. Ако вие останете сега, да кажем, на вашето знание, вие ще мязате на полюсите. А какъв е животът при полюсите?
Всичката погрешка е там, че хората искат да се издигнат само чрез знанието, което имат.
Но знанието трябва да бъде носител на любовта, на човешките чувства или на това, което произтича от сърцето. Сега това няма да турите по отношение на света. Ако искате да възпитате себе си, този е пътят.
към втори вариант >>
Сега ще ви попитам „поглед на любовта" и „любовен поглед" същото ли означава?
(втори вариант)
Щом кажеш „любовен поглед", какво означава това? А „поглед на любовта" какво означава? Значи ти мислиш за нещо. Това е погледът на любовта. А под „любовен поглед" се разбира друго нещо.
Сега ще ви попитам „поглед на любовта" и „любовен поглед" същото ли означава?
(Не.) Сега най-близкото на любовта кое е? Благостта сама по себе си може ли да носи нещо? Тук е казано фигуративно. Благият човек може да носи, но благостта вън от човека може ли да носи нещо? (Не.) Защото благостта е само в човека, който има душа.
към втори вариант >>
Но знанието трябва да бъде носител на любовта, на човешките чувства или на това, което произтича от сърцето.
(втори вариант)
Това ще мяза на един свят при полюсите, при вечния лед. Там всичко е хубаво и красиво, но няма никаква зеленина. Ако вие останете сега, да кажем, на вашето знание, вие ще мязате на полюсите. А какъв е животът при полюсите? Всичката погрешка е там, че хората искат да се издигнат само чрез знанието, което имат.
Но знанието трябва да бъде носител на любовта, на човешките чувства или на това, което произтича от сърцето.
Сега това няма да турите по отношение на света. Ако искате да възпитате себе си, този е пътят.
към втори вариант >>
(Не.) Сега най-близкото на любовта кое е?
(втори вариант)
А „поглед на любовта" какво означава? Значи ти мислиш за нещо. Това е погледът на любовта. А под „любовен поглед" се разбира друго нещо. Сега ще ви попитам „поглед на любовта" и „любовен поглед" същото ли означава?
(Не.) Сега най-близкото на любовта кое е?
Благостта сама по себе си може ли да носи нещо? Тук е казано фигуративно. Благият човек може да носи, но благостта вън от човека може ли да носи нещо? (Не.) Защото благостта е само в човека, който има душа. Чрез него може да се прояви благостта.
към втори вариант >>
Сега това няма да турите по отношение на света.
(втори вариант)
Там всичко е хубаво и красиво, но няма никаква зеленина. Ако вие останете сега, да кажем, на вашето знание, вие ще мязате на полюсите. А какъв е животът при полюсите? Всичката погрешка е там, че хората искат да се издигнат само чрез знанието, което имат. Но знанието трябва да бъде носител на любовта, на човешките чувства или на това, което произтича от сърцето.
Сега това няма да турите по отношение на света.
Ако искате да възпитате себе си, този е пътят.
към втори вариант >>
Благостта сама по себе си може ли да носи нещо?
(втори вариант)
Значи ти мислиш за нещо. Това е погледът на любовта. А под „любовен поглед" се разбира друго нещо. Сега ще ви попитам „поглед на любовта" и „любовен поглед" същото ли означава? (Не.) Сега най-близкото на любовта кое е?
Благостта сама по себе си може ли да носи нещо?
Тук е казано фигуративно. Благият човек може да носи, но благостта вън от човека може ли да носи нещо? (Не.) Защото благостта е само в човека, който има душа. Чрез него може да се прояви благостта. Погледнете човека в неговата пълнота, той може да изяви благостта.
към втори вариант >>
Ако искате да възпитате себе си, този е пътят.
(втори вариант)
Ако вие останете сега, да кажем, на вашето знание, вие ще мязате на полюсите. А какъв е животът при полюсите? Всичката погрешка е там, че хората искат да се издигнат само чрез знанието, което имат. Но знанието трябва да бъде носител на любовта, на човешките чувства или на това, което произтича от сърцето. Сега това няма да турите по отношение на света.
Ако искате да възпитате себе си, този е пътят.
към втори вариант >>
Тук е казано фигуративно.
(втори вариант)
Това е погледът на любовта. А под „любовен поглед" се разбира друго нещо. Сега ще ви попитам „поглед на любовта" и „любовен поглед" същото ли означава? (Не.) Сега най-близкото на любовта кое е? Благостта сама по себе си може ли да носи нещо?
Тук е казано фигуративно.
Благият човек може да носи, но благостта вън от човека може ли да носи нещо? (Не.) Защото благостта е само в човека, който има душа. Чрез него може да се прояви благостта. Погледнете човека в неговата пълнота, той може да изяви благостта. Сега да не се ражда някое противоречие във вас.
към втори вариант >>
Ще работите върху сърцето си и затова ще ви кажа едно правило: устата не трябва да бъде бледа и лицето не трябва да бъде бледо.
(втори вариант)
Ще работите върху сърцето си и затова ще ви кажа едно правило: устата не трябва да бъде бледа и лицето не трябва да бъде бледо.
Устата трябва да бъде червена, това е основният цвят на природата. В природата съществуват само два цвята - червеният и белият, от които се явяват всички останали цветове. Червеният цвят е цвят на любовта, а белият цвят е цвят на светлината. Затова, когато станеш сутрин, гледай се в огледалото. Езикът трябва да е червен и устните трябва да са червени, и лицето да е розово, не алено.
към втори вариант >>
Благият човек може да носи, но благостта вън от човека може ли да носи нещо?
(втори вариант)
А под „любовен поглед" се разбира друго нещо. Сега ще ви попитам „поглед на любовта" и „любовен поглед" същото ли означава? (Не.) Сега най-близкото на любовта кое е? Благостта сама по себе си може ли да носи нещо? Тук е казано фигуративно.
Благият човек може да носи, но благостта вън от човека може ли да носи нещо?
(Не.) Защото благостта е само в човека, който има душа. Чрез него може да се прояви благостта. Погледнете човека в неговата пълнота, той може да изяви благостта. Сега да не се ражда някое противоречие във вас. (Душата носи живот, пълна младост с добрини, благост и радост.)
към втори вариант >>
Устата трябва да бъде червена, това е основният цвят на природата.
(втори вариант)
Ще работите върху сърцето си и затова ще ви кажа едно правило: устата не трябва да бъде бледа и лицето не трябва да бъде бледо.
Устата трябва да бъде червена, това е основният цвят на природата.
В природата съществуват само два цвята - червеният и белият, от които се явяват всички останали цветове. Червеният цвят е цвят на любовта, а белият цвят е цвят на светлината. Затова, когато станеш сутрин, гледай се в огледалото. Езикът трябва да е червен и устните трябва да са червени, и лицето да е розово, не алено. Ако устните ви не са червени, изменете ги. Как?
към втори вариант >>
(Не.) Защото благостта е само в човека, който има душа.
(втори вариант)
Сега ще ви попитам „поглед на любовта" и „любовен поглед" същото ли означава? (Не.) Сега най-близкото на любовта кое е? Благостта сама по себе си може ли да носи нещо? Тук е казано фигуративно. Благият човек може да носи, но благостта вън от човека може ли да носи нещо?
(Не.) Защото благостта е само в човека, който има душа.
Чрез него може да се прояви благостта. Погледнете човека в неговата пълнота, той може да изяви благостта. Сега да не се ражда някое противоречие във вас. (Душата носи живот, пълна младост с добрини, благост и радост.)
към втори вариант >>
В природата съществуват само два цвята - червеният и белият, от които се явяват всички останали цветове.
(втори вариант)
Ще работите върху сърцето си и затова ще ви кажа едно правило: устата не трябва да бъде бледа и лицето не трябва да бъде бледо. Устата трябва да бъде червена, това е основният цвят на природата.
В природата съществуват само два цвята - червеният и белият, от които се явяват всички останали цветове.
Червеният цвят е цвят на любовта, а белият цвят е цвят на светлината. Затова, когато станеш сутрин, гледай се в огледалото. Езикът трябва да е червен и устните трябва да са червени, и лицето да е розово, не алено. Ако устните ви не са червени, изменете ги. Как? Изменете мислите си.
към втори вариант >>
Чрез него може да се прояви благостта.
(втори вариант)
(Не.) Сега най-близкото на любовта кое е? Благостта сама по себе си може ли да носи нещо? Тук е казано фигуративно. Благият човек може да носи, но благостта вън от човека може ли да носи нещо? (Не.) Защото благостта е само в човека, който има душа.
Чрез него може да се прояви благостта.
Погледнете човека в неговата пълнота, той може да изяви благостта. Сега да не се ражда някое противоречие във вас. (Душата носи живот, пълна младост с добрини, благост и радост.)
към втори вариант >>
Червеният цвят е цвят на любовта, а белият цвят е цвят на светлината.
(втори вариант)
Ще работите върху сърцето си и затова ще ви кажа едно правило: устата не трябва да бъде бледа и лицето не трябва да бъде бледо. Устата трябва да бъде червена, това е основният цвят на природата. В природата съществуват само два цвята - червеният и белият, от които се явяват всички останали цветове.
Червеният цвят е цвят на любовта, а белият цвят е цвят на светлината.
Затова, когато станеш сутрин, гледай се в огледалото. Езикът трябва да е червен и устните трябва да са червени, и лицето да е розово, не алено. Ако устните ви не са червени, изменете ги. Как? Изменете мислите си. Направете опит, турете една мисъл, втора, трета, четвърта, пета, тургайте мисли, които може да изменят вашето кръвообращение.
към втори вариант >>
Погледнете човека в неговата пълнота, той може да изяви благостта.
(втори вариант)
Благостта сама по себе си може ли да носи нещо? Тук е казано фигуративно. Благият човек може да носи, но благостта вън от човека може ли да носи нещо? (Не.) Защото благостта е само в човека, който има душа. Чрез него може да се прояви благостта.
Погледнете човека в неговата пълнота, той може да изяви благостта.
Сега да не се ражда някое противоречие във вас. (Душата носи живот, пълна младост с добрини, благост и радост.)
към втори вариант >>
Затова, когато станеш сутрин, гледай се в огледалото.
(втори вариант)
Ще работите върху сърцето си и затова ще ви кажа едно правило: устата не трябва да бъде бледа и лицето не трябва да бъде бледо. Устата трябва да бъде червена, това е основният цвят на природата. В природата съществуват само два цвята - червеният и белият, от които се явяват всички останали цветове. Червеният цвят е цвят на любовта, а белият цвят е цвят на светлината.
Затова, когато станеш сутрин, гледай се в огледалото.
Езикът трябва да е червен и устните трябва да са червени, и лицето да е розово, не алено. Ако устните ви не са червени, изменете ги. Как? Изменете мислите си. Направете опит, турете една мисъл, втора, трета, четвърта, пета, тургайте мисли, които може да изменят вашето кръвообращение. Никога не внасяйте мисли, които свиват сърцето ви, които свиват вашето кръвообращение.
към втори вариант >>
Сега да не се ражда някое противоречие във вас.
(втори вариант)
Тук е казано фигуративно. Благият човек може да носи, но благостта вън от човека може ли да носи нещо? (Не.) Защото благостта е само в човека, който има душа. Чрез него може да се прояви благостта. Погледнете човека в неговата пълнота, той може да изяви благостта.
Сега да не се ражда някое противоречие във вас.
(Душата носи живот, пълна младост с добрини, благост и радост.)
към втори вариант >>
Езикът трябва да е червен и устните трябва да са червени, и лицето да е розово, не алено.
(втори вариант)
Ще работите върху сърцето си и затова ще ви кажа едно правило: устата не трябва да бъде бледа и лицето не трябва да бъде бледо. Устата трябва да бъде червена, това е основният цвят на природата. В природата съществуват само два цвята - червеният и белият, от които се явяват всички останали цветове. Червеният цвят е цвят на любовта, а белият цвят е цвят на светлината. Затова, когато станеш сутрин, гледай се в огледалото.
Езикът трябва да е червен и устните трябва да са червени, и лицето да е розово, не алено.
Ако устните ви не са червени, изменете ги. Как? Изменете мислите си. Направете опит, турете една мисъл, втора, трета, четвърта, пета, тургайте мисли, които може да изменят вашето кръвообращение. Никога не внасяйте мисли, които свиват сърцето ви, които свиват вашето кръвообращение. Всеки един от вас може да има бледи устни.
към втори вариант >>
(Душата носи живот, пълна младост с добрини, благост и радост.)
(втори вариант)
Благият човек може да носи, но благостта вън от човека може ли да носи нещо? (Не.) Защото благостта е само в човека, който има душа. Чрез него може да се прояви благостта. Погледнете човека в неговата пълнота, той може да изяви благостта. Сега да не се ражда някое противоречие във вас.
(Душата носи живот, пълна младост с добрини, благост и радост.)
към втори вариант >>
Ако устните ви не са червени, изменете ги. Как?
(втори вариант)
Устата трябва да бъде червена, това е основният цвят на природата. В природата съществуват само два цвята - червеният и белият, от които се явяват всички останали цветове. Червеният цвят е цвят на любовта, а белият цвят е цвят на светлината. Затова, когато станеш сутрин, гледай се в огледалото. Езикът трябва да е червен и устните трябва да са червени, и лицето да е розово, не алено.
Ако устните ви не са червени, изменете ги. Как?
Изменете мислите си. Направете опит, турете една мисъл, втора, трета, четвърта, пета, тургайте мисли, които може да изменят вашето кръвообращение. Никога не внасяйте мисли, които свиват сърцето ви, които свиват вашето кръвообращение. Всеки един от вас може да има бледи устни. Например имате един приятел, когото обичате, но ви кажат - поминал се е вашият приятел, а вие очаквате от него много нещо и изведнъж побледнеете. Защо?
към втори вариант >>
Сега да допуснем, че тук имате пет лавици, полици.
(втори вариант)
Сега да допуснем, че тук имате пет лавици, полици.
Представете си едно седемгодишно дете, което достига едва първата лавица. Какво ще си вземе то? Представете си и друго едно дете на 14 години, трето на 21 години и четвърто едно дете на 28 години, най-високо. Питам тогава, кое дете ще има най-голямо преимущество? Или това дете на 7 години коя дума ще хване?
към втори вариант >>
Изменете мислите си.
(втори вариант)
В природата съществуват само два цвята - червеният и белият, от които се явяват всички останали цветове. Червеният цвят е цвят на любовта, а белият цвят е цвят на светлината. Затова, когато станеш сутрин, гледай се в огледалото. Езикът трябва да е червен и устните трябва да са червени, и лицето да е розово, не алено. Ако устните ви не са червени, изменете ги. Как?
Изменете мислите си.
Направете опит, турете една мисъл, втора, трета, четвърта, пета, тургайте мисли, които може да изменят вашето кръвообращение. Никога не внасяйте мисли, които свиват сърцето ви, които свиват вашето кръвообращение. Всеки един от вас може да има бледи устни. Например имате един приятел, когото обичате, но ви кажат - поминал се е вашият приятел, а вие очаквате от него много нещо и изведнъж побледнеете. Защо? Защото имате интерес от него.
към втори вариант >>
Представете си едно седемгодишно дете, което достига едва първата лавица.
(втори вариант)
Сега да допуснем, че тук имате пет лавици, полици.
Представете си едно седемгодишно дете, което достига едва първата лавица.
Какво ще си вземе то? Представете си и друго едно дете на 14 години, трето на 21 години и четвърто едно дете на 28 години, най-високо. Питам тогава, кое дете ще има най-голямо преимущество? Или това дете на 7 години коя дума ще хване? Ако наредим по тези редици тези думи.
към втори вариант >>
Направете опит, турете една мисъл, втора, трета, четвърта, пета, тургайте мисли, които може да изменят вашето кръвообращение.
(втори вариант)
Червеният цвят е цвят на любовта, а белият цвят е цвят на светлината. Затова, когато станеш сутрин, гледай се в огледалото. Езикът трябва да е червен и устните трябва да са червени, и лицето да е розово, не алено. Ако устните ви не са червени, изменете ги. Как? Изменете мислите си.
Направете опит, турете една мисъл, втора, трета, четвърта, пета, тургайте мисли, които може да изменят вашето кръвообращение.
Никога не внасяйте мисли, които свиват сърцето ви, които свиват вашето кръвообращение. Всеки един от вас може да има бледи устни. Например имате един приятел, когото обичате, но ви кажат - поминал се е вашият приятел, а вие очаквате от него много нещо и изведнъж побледнеете. Защо? Защото имате интерес от него. Може да стане и другото.
към втори вариант >>
Какво ще си вземе то?
(втори вариант)
Сега да допуснем, че тук имате пет лавици, полици. Представете си едно седемгодишно дете, което достига едва първата лавица.
Какво ще си вземе то?
Представете си и друго едно дете на 14 години, трето на 21 години и четвърто едно дете на 28 години, най-високо. Питам тогава, кое дете ще има най-голямо преимущество? Или това дете на 7 години коя дума ще хване? Ако наредим по тези редици тези думи. (Радост.) Детето на 14 години какво ще хване?
към втори вариант >>
Никога не внасяйте мисли, които свиват сърцето ви, които свиват вашето кръвообращение.
(втори вариант)
Затова, когато станеш сутрин, гледай се в огледалото. Езикът трябва да е червен и устните трябва да са червени, и лицето да е розово, не алено. Ако устните ви не са червени, изменете ги. Как? Изменете мислите си. Направете опит, турете една мисъл, втора, трета, четвърта, пета, тургайте мисли, които може да изменят вашето кръвообращение.
Никога не внасяйте мисли, които свиват сърцето ви, които свиват вашето кръвообращение.
Всеки един от вас може да има бледи устни. Например имате един приятел, когото обичате, но ви кажат - поминал се е вашият приятел, а вие очаквате от него много нещо и изведнъж побледнеете. Защо? Защото имате интерес от него. Може да стане и другото. Вие седите и сте замислен, побледнели сте, но кажат ви - баща ви, когото вие много обичате, си иде.
към втори вариант >>
Представете си и друго едно дете на 14 години, трето на 21 години и четвърто едно дете на 28 години, най-високо.
(втори вариант)
Сега да допуснем, че тук имате пет лавици, полици. Представете си едно седемгодишно дете, което достига едва първата лавица. Какво ще си вземе то?
Представете си и друго едно дете на 14 години, трето на 21 години и четвърто едно дете на 28 години, най-високо.
Питам тогава, кое дете ще има най-голямо преимущество? Или това дете на 7 години коя дума ще хване? Ако наредим по тези редици тези думи. (Радост.) Детето на 14 години какво ще хване? (Пълни добрини.) На 21 години?
към втори вариант >>
Всеки един от вас може да има бледи устни.
(втори вариант)
Езикът трябва да е червен и устните трябва да са червени, и лицето да е розово, не алено. Ако устните ви не са червени, изменете ги. Как? Изменете мислите си. Направете опит, турете една мисъл, втора, трета, четвърта, пета, тургайте мисли, които може да изменят вашето кръвообращение. Никога не внасяйте мисли, които свиват сърцето ви, които свиват вашето кръвообращение.
Всеки един от вас може да има бледи устни.
Например имате един приятел, когото обичате, но ви кажат - поминал се е вашият приятел, а вие очаквате от него много нещо и изведнъж побледнеете. Защо? Защото имате интерес от него. Може да стане и другото. Вие седите и сте замислен, побледнели сте, но кажат ви - баща ви, когото вие много обичате, си иде. Веднага лицето ви светне и на устните ви се явява една червенина.
към втори вариант >>
Питам тогава, кое дете ще има най-голямо преимущество?
(втори вариант)
Сега да допуснем, че тук имате пет лавици, полици. Представете си едно седемгодишно дете, което достига едва първата лавица. Какво ще си вземе то? Представете си и друго едно дете на 14 години, трето на 21 години и четвърто едно дете на 28 години, най-високо.
Питам тогава, кое дете ще има най-голямо преимущество?
Или това дете на 7 години коя дума ще хване? Ако наредим по тези редици тези думи. (Радост.) Детето на 14 години какво ще хване? (Пълни добрини.) На 21 години? Живот и младост.
към втори вариант >>
Например имате един приятел, когото обичате, но ви кажат - поминал се е вашият приятел, а вие очаквате от него много нещо и изведнъж побледнеете. Защо?
(втори вариант)
Ако устните ви не са червени, изменете ги. Как? Изменете мислите си. Направете опит, турете една мисъл, втора, трета, четвърта, пета, тургайте мисли, които може да изменят вашето кръвообращение. Никога не внасяйте мисли, които свиват сърцето ви, които свиват вашето кръвообращение. Всеки един от вас може да има бледи устни.
Например имате един приятел, когото обичате, но ви кажат - поминал се е вашият приятел, а вие очаквате от него много нещо и изведнъж побледнеете. Защо?
Защото имате интерес от него. Може да стане и другото. Вие седите и сте замислен, побледнели сте, но кажат ви - баща ви, когото вие много обичате, си иде. Веднага лицето ви светне и на устните ви се явява една червенина. Хубавите мисли внасят едно разширение.
към втори вариант >>
Или това дете на 7 години коя дума ще хване?
(втори вариант)
Сега да допуснем, че тук имате пет лавици, полици. Представете си едно седемгодишно дете, което достига едва първата лавица. Какво ще си вземе то? Представете си и друго едно дете на 14 години, трето на 21 години и четвърто едно дете на 28 години, най-високо. Питам тогава, кое дете ще има най-голямо преимущество?
Или това дете на 7 години коя дума ще хване?
Ако наредим по тези редици тези думи. (Радост.) Детето на 14 години какво ще хване? (Пълни добрини.) На 21 години? Живот и младост. А на 28 години?
към втори вариант >>
Защото имате интерес от него.
(втори вариант)
Изменете мислите си. Направете опит, турете една мисъл, втора, трета, четвърта, пета, тургайте мисли, които може да изменят вашето кръвообращение. Никога не внасяйте мисли, които свиват сърцето ви, които свиват вашето кръвообращение. Всеки един от вас може да има бледи устни. Например имате един приятел, когото обичате, но ви кажат - поминал се е вашият приятел, а вие очаквате от него много нещо и изведнъж побледнеете. Защо?
Защото имате интерес от него.
Може да стане и другото. Вие седите и сте замислен, побледнели сте, но кажат ви - баща ви, когото вие много обичате, си иде. Веднага лицето ви светне и на устните ви се явява една червенина. Хубавите мисли внасят едно разширение. И в това отношение разните душевни състояния си имат свой темп.
към втори вариант >>
Ако наредим по тези редици тези думи.
(втори вариант)
Представете си едно седемгодишно дете, което достига едва първата лавица. Какво ще си вземе то? Представете си и друго едно дете на 14 години, трето на 21 години и четвърто едно дете на 28 години, най-високо. Питам тогава, кое дете ще има най-голямо преимущество? Или това дете на 7 години коя дума ще хване?
Ако наредим по тези редици тези думи.
(Радост.) Детето на 14 години какво ще хване? (Пълни добрини.) На 21 години? Живот и младост. А на 28 години? Благост носи душа.
към втори вариант >>
Може да стане и другото.
(втори вариант)
Направете опит, турете една мисъл, втора, трета, четвърта, пета, тургайте мисли, които може да изменят вашето кръвообращение. Никога не внасяйте мисли, които свиват сърцето ви, които свиват вашето кръвообращение. Всеки един от вас може да има бледи устни. Например имате един приятел, когото обичате, но ви кажат - поминал се е вашият приятел, а вие очаквате от него много нещо и изведнъж побледнеете. Защо? Защото имате интерес от него.
Може да стане и другото.
Вие седите и сте замислен, побледнели сте, но кажат ви - баща ви, когото вие много обичате, си иде. Веднага лицето ви светне и на устните ви се явява една червенина. Хубавите мисли внасят едно разширение. И в това отношение разните душевни състояния си имат свой темп.
към втори вариант >>
(Радост.) Детето на 14 години какво ще хване?
(втори вариант)
Какво ще си вземе то? Представете си и друго едно дете на 14 години, трето на 21 години и четвърто едно дете на 28 години, най-високо. Питам тогава, кое дете ще има най-голямо преимущество? Или това дете на 7 години коя дума ще хване? Ако наредим по тези редици тези думи.
(Радост.) Детето на 14 години какво ще хване?
(Пълни добрини.) На 21 години? Живот и младост. А на 28 години? Благост носи душа. В дадения случай ние можем да си поставим нещата в живота в едно положение.
към втори вариант >>
Вие седите и сте замислен, побледнели сте, но кажат ви - баща ви, когото вие много обичате, си иде.
(втори вариант)
Никога не внасяйте мисли, които свиват сърцето ви, които свиват вашето кръвообращение. Всеки един от вас може да има бледи устни. Например имате един приятел, когото обичате, но ви кажат - поминал се е вашият приятел, а вие очаквате от него много нещо и изведнъж побледнеете. Защо? Защото имате интерес от него. Може да стане и другото.
Вие седите и сте замислен, побледнели сте, но кажат ви - баща ви, когото вие много обичате, си иде.
Веднага лицето ви светне и на устните ви се явява една червенина. Хубавите мисли внасят едно разширение. И в това отношение разните душевни състояния си имат свой темп.
към втори вариант >>
(Пълни добрини.) На 21 години?
(втори вариант)
Представете си и друго едно дете на 14 години, трето на 21 години и четвърто едно дете на 28 години, най-високо. Питам тогава, кое дете ще има най-голямо преимущество? Или това дете на 7 години коя дума ще хване? Ако наредим по тези редици тези думи. (Радост.) Детето на 14 години какво ще хване?
(Пълни добрини.) На 21 години?
Живот и младост. А на 28 години? Благост носи душа. В дадения случай ние можем да си поставим нещата в живота в едно положение. Нещата могат да се представят тъй.
към втори вариант >>
Веднага лицето ви светне и на устните ви се явява една червенина.
(втори вариант)
Всеки един от вас може да има бледи устни. Например имате един приятел, когото обичате, но ви кажат - поминал се е вашият приятел, а вие очаквате от него много нещо и изведнъж побледнеете. Защо? Защото имате интерес от него. Може да стане и другото. Вие седите и сте замислен, побледнели сте, но кажат ви - баща ви, когото вие много обичате, си иде.
Веднага лицето ви светне и на устните ви се явява една червенина.
Хубавите мисли внасят едно разширение. И в това отношение разните душевни състояния си имат свой темп.
към втори вариант >>
Живот и младост.
(втори вариант)
Питам тогава, кое дете ще има най-голямо преимущество? Или това дете на 7 години коя дума ще хване? Ако наредим по тези редици тези думи. (Радост.) Детето на 14 години какво ще хване? (Пълни добрини.) На 21 години?
Живот и младост.
А на 28 години? Благост носи душа. В дадения случай ние можем да си поставим нещата в живота в едно положение. Нещата могат да се представят тъй. Ти виждаш само каквото има в първата лавица, а другите неща ти виждаш само перспективно.
към втори вариант >>
Хубавите мисли внасят едно разширение.
(втори вариант)
Например имате един приятел, когото обичате, но ви кажат - поминал се е вашият приятел, а вие очаквате от него много нещо и изведнъж побледнеете. Защо? Защото имате интерес от него. Може да стане и другото. Вие седите и сте замислен, побледнели сте, но кажат ви - баща ви, когото вие много обичате, си иде. Веднага лицето ви светне и на устните ви се явява една червенина.
Хубавите мисли внасят едно разширение.
И в това отношение разните душевни състояния си имат свой темп.
към втори вариант >>
А на 28 години?
(втори вариант)
Или това дете на 7 години коя дума ще хване? Ако наредим по тези редици тези думи. (Радост.) Детето на 14 години какво ще хване? (Пълни добрини.) На 21 години? Живот и младост.
А на 28 години?
Благост носи душа. В дадения случай ние можем да си поставим нещата в живота в едно положение. Нещата могат да се представят тъй. Ти виждаш само каквото има в първата лавица, а другите неща ти виждаш само перспективно. Твоето съзнание е будно само за първата лавица.
към втори вариант >>
И в това отношение разните душевни състояния си имат свой темп.
(втори вариант)
Защото имате интерес от него. Може да стане и другото. Вие седите и сте замислен, побледнели сте, но кажат ви - баща ви, когото вие много обичате, си иде. Веднага лицето ви светне и на устните ви се явява една червенина. Хубавите мисли внасят едно разширение.
И в това отношение разните душевни състояния си имат свой темп.
към втори вариант >>
Благост носи душа.
(втори вариант)
Ако наредим по тези редици тези думи. (Радост.) Детето на 14 години какво ще хване? (Пълни добрини.) На 21 години? Живот и младост. А на 28 години?
Благост носи душа.
В дадения случай ние можем да си поставим нещата в живота в едно положение. Нещата могат да се представят тъй. Ти виждаш само каквото има в първата лавица, а другите неща ти виждаш само перспективно. Твоето съзнание е будно само за първата лавица. Тогава най-важната дума е тази, която достига до твоето съзнание.
към втори вариант >>
Ако изчислявате удара на сърцето си, пулсът бива различен.
(втори вариант)
Ако изчислявате удара на сърцето си, пулсът бива различен.
Когато сте гневен, сърцето ви бие по един начин, когато имате омраза или някои благородни чувства, пулсът се мени. Значи при различните състояния и пулсът на сърцето е различен. Различно бие сърцето. Даже ако правите измерване на вашата ръка, ще забележите една разлика, значи пулсът зависи от състоянието на вашите мисли и вашите чувства. И тогава нормалното кое е?
към втори вариант >>
В дадения случай ние можем да си поставим нещата в живота в едно положение.
(втори вариант)
(Радост.) Детето на 14 години какво ще хване? (Пълни добрини.) На 21 години? Живот и младост. А на 28 години? Благост носи душа.
В дадения случай ние можем да си поставим нещата в живота в едно положение.
Нещата могат да се представят тъй. Ти виждаш само каквото има в първата лавица, а другите неща ти виждаш само перспективно. Твоето съзнание е будно само за първата лавица. Тогава най-важната дума е тази, която достига до твоето съзнание.
към втори вариант >>
Когато сте гневен, сърцето ви бие по един начин, когато имате омраза или някои благородни чувства, пулсът се мени.
(втори вариант)
Ако изчислявате удара на сърцето си, пулсът бива различен.
Когато сте гневен, сърцето ви бие по един начин, когато имате омраза или някои благородни чувства, пулсът се мени.
Значи при различните състояния и пулсът на сърцето е различен. Различно бие сърцето. Даже ако правите измерване на вашата ръка, ще забележите една разлика, значи пулсът зависи от състоянието на вашите мисли и вашите чувства. И тогава нормалното кое е? Колко удара трябва да има сърцето?
към втори вариант >>
Нещата могат да се представят тъй.
(втори вариант)
(Пълни добрини.) На 21 години? Живот и младост. А на 28 години? Благост носи душа. В дадения случай ние можем да си поставим нещата в живота в едно положение.
Нещата могат да се представят тъй.
Ти виждаш само каквото има в първата лавица, а другите неща ти виждаш само перспективно. Твоето съзнание е будно само за първата лавица. Тогава най-важната дума е тази, която достига до твоето съзнание.
към втори вариант >>
Значи при различните състояния и пулсът на сърцето е различен.
(втори вариант)
Ако изчислявате удара на сърцето си, пулсът бива различен. Когато сте гневен, сърцето ви бие по един начин, когато имате омраза или някои благородни чувства, пулсът се мени.
Значи при различните състояния и пулсът на сърцето е различен.
Различно бие сърцето. Даже ако правите измерване на вашата ръка, ще забележите една разлика, значи пулсът зависи от състоянието на вашите мисли и вашите чувства. И тогава нормалното кое е? Колко удара трябва да има сърцето? Те взимат 72.
към втори вариант >>
Ти виждаш само каквото има в първата лавица, а другите неща ти виждаш само перспективно.
(втори вариант)
Живот и младост. А на 28 години? Благост носи душа. В дадения случай ние можем да си поставим нещата в живота в едно положение. Нещата могат да се представят тъй.
Ти виждаш само каквото има в първата лавица, а другите неща ти виждаш само перспективно.
Твоето съзнание е будно само за първата лавица. Тогава най-важната дума е тази, която достига до твоето съзнание.
към втори вариант >>
Различно бие сърцето.
(втори вариант)
Ако изчислявате удара на сърцето си, пулсът бива различен. Когато сте гневен, сърцето ви бие по един начин, когато имате омраза или някои благородни чувства, пулсът се мени. Значи при различните състояния и пулсът на сърцето е различен.
Различно бие сърцето.
Даже ако правите измерване на вашата ръка, ще забележите една разлика, значи пулсът зависи от състоянието на вашите мисли и вашите чувства. И тогава нормалното кое е? Колко удара трябва да има сърцето? Те взимат 72. Но тези удари могат да се увеличат и могат да се намалят, пък може и много малко удари да има сърцето, малко пулсиране.
към втори вариант >>
Твоето съзнание е будно само за първата лавица.
(втори вариант)
А на 28 години? Благост носи душа. В дадения случай ние можем да си поставим нещата в живота в едно положение. Нещата могат да се представят тъй. Ти виждаш само каквото има в първата лавица, а другите неща ти виждаш само перспективно.
Твоето съзнание е будно само за първата лавица.
Тогава най-важната дума е тази, която достига до твоето съзнание.
към втори вариант >>
Даже ако правите измерване на вашата ръка, ще забележите една разлика, значи пулсът зависи от състоянието на вашите мисли и вашите чувства.
(втори вариант)
Ако изчислявате удара на сърцето си, пулсът бива различен. Когато сте гневен, сърцето ви бие по един начин, когато имате омраза или някои благородни чувства, пулсът се мени. Значи при различните състояния и пулсът на сърцето е различен. Различно бие сърцето.
Даже ако правите измерване на вашата ръка, ще забележите една разлика, значи пулсът зависи от състоянието на вашите мисли и вашите чувства.
И тогава нормалното кое е? Колко удара трябва да има сърцето? Те взимат 72. Но тези удари могат да се увеличат и могат да се намалят, пък може и много малко удари да има сърцето, малко пулсиране. Когато у вас действа законът на любовта, вие имате едно отмерено пулсиране, един бавен ритъм и дълбочина има.
към втори вариант >>
Тогава най-важната дума е тази, която достига до твоето съзнание.
(втори вариант)
Благост носи душа. В дадения случай ние можем да си поставим нещата в живота в едно положение. Нещата могат да се представят тъй. Ти виждаш само каквото има в първата лавица, а другите неща ти виждаш само перспективно. Твоето съзнание е будно само за първата лавица.
Тогава най-важната дума е тази, която достига до твоето съзнание.
към втори вариант >>
И тогава нормалното кое е?
(втори вариант)
Ако изчислявате удара на сърцето си, пулсът бива различен. Когато сте гневен, сърцето ви бие по един начин, когато имате омраза или някои благородни чувства, пулсът се мени. Значи при различните състояния и пулсът на сърцето е различен. Различно бие сърцето. Даже ако правите измерване на вашата ръка, ще забележите една разлика, значи пулсът зависи от състоянието на вашите мисли и вашите чувства.
И тогава нормалното кое е?
Колко удара трябва да има сърцето? Те взимат 72. Но тези удари могат да се увеличат и могат да се намалят, пък може и много малко удари да има сърцето, малко пулсиране. Когато у вас действа законът на любовта, вие имате едно отмерено пулсиране, един бавен ритъм и дълбочина има. Тогава, когато сърцето ви пулсира правилно, имате и гладък пулс, и дълбоко дишане.
към втори вариант >>
Сега запример във вашето съзнание коя дума достига?
(втори вариант)
Сега запример във вашето съзнание коя дума достига?
Коя дума е най-важна за вашето съзнание? (Живот.) Но едновременно животът носи и скръб. Младостта какво носи? Младостта носи радост, но ако не знае как да живее човек, младостта носи и болести. За мен най-силната дума е „душа".
към втори вариант >>
Колко удара трябва да има сърцето?
(втори вариант)
Когато сте гневен, сърцето ви бие по един начин, когато имате омраза или някои благородни чувства, пулсът се мени. Значи при различните състояния и пулсът на сърцето е различен. Различно бие сърцето. Даже ако правите измерване на вашата ръка, ще забележите една разлика, значи пулсът зависи от състоянието на вашите мисли и вашите чувства. И тогава нормалното кое е?
Колко удара трябва да има сърцето?
Те взимат 72. Но тези удари могат да се увеличат и могат да се намалят, пък може и много малко удари да има сърцето, малко пулсиране. Когато у вас действа законът на любовта, вие имате едно отмерено пулсиране, един бавен ритъм и дълбочина има. Тогава, когато сърцето ви пулсира правилно, имате и гладък пулс, и дълбоко дишане. Тогава, когато сърцето ти удря правилно, и дишането е правилно, когато сърцето не пулсира правилно - и дишането не е правилно.
към втори вариант >>
Коя дума е най-важна за вашето съзнание?
(втори вариант)
Сега запример във вашето съзнание коя дума достига?
Коя дума е най-важна за вашето съзнание?
(Живот.) Но едновременно животът носи и скръб. Младостта какво носи? Младостта носи радост, но ако не знае как да живее човек, младостта носи и болести. За мен най-силната дума е „душа". Тя е каката на всичките.
към втори вариант >>
Те взимат 72.
(втори вариант)
Значи при различните състояния и пулсът на сърцето е различен. Различно бие сърцето. Даже ако правите измерване на вашата ръка, ще забележите една разлика, значи пулсът зависи от състоянието на вашите мисли и вашите чувства. И тогава нормалното кое е? Колко удара трябва да има сърцето?
Те взимат 72.
Но тези удари могат да се увеличат и могат да се намалят, пък може и много малко удари да има сърцето, малко пулсиране. Когато у вас действа законът на любовта, вие имате едно отмерено пулсиране, един бавен ритъм и дълбочина има. Тогава, когато сърцето ви пулсира правилно, имате и гладък пулс, и дълбоко дишане. Тогава, когато сърцето ти удря правилно, и дишането е правилно, когато сърцето не пулсира правилно - и дишането не е правилно. А това зависи от мисълта, от ума и сърцето едновременно.
към втори вариант >>
(Живот.) Но едновременно животът носи и скръб.
(втори вариант)
Сега запример във вашето съзнание коя дума достига? Коя дума е най-важна за вашето съзнание?
(Живот.) Но едновременно животът носи и скръб.
Младостта какво носи? Младостта носи радост, но ако не знае как да живее човек, младостта носи и болести. За мен най-силната дума е „душа". Тя е каката на всичките. Душата между всички други думи, каквото и да кажете, всичките думи са подчинени на душата и благост, и живот, и младини, и пълни, добрини, радост, носи.
към втори вариант >>
Но тези удари могат да се увеличат и могат да се намалят, пък може и много малко удари да има сърцето, малко пулсиране.
(втори вариант)
Различно бие сърцето. Даже ако правите измерване на вашата ръка, ще забележите една разлика, значи пулсът зависи от състоянието на вашите мисли и вашите чувства. И тогава нормалното кое е? Колко удара трябва да има сърцето? Те взимат 72.
Но тези удари могат да се увеличат и могат да се намалят, пък може и много малко удари да има сърцето, малко пулсиране.
Когато у вас действа законът на любовта, вие имате едно отмерено пулсиране, един бавен ритъм и дълбочина има. Тогава, когато сърцето ви пулсира правилно, имате и гладък пулс, и дълбоко дишане. Тогава, когато сърцето ти удря правилно, и дишането е правилно, когато сърцето не пулсира правилно - и дишането не е правилно. А това зависи от мисълта, от ума и сърцето едновременно.
към втори вариант >>
Младостта какво носи?
(втори вариант)
Сега запример във вашето съзнание коя дума достига? Коя дума е най-важна за вашето съзнание? (Живот.) Но едновременно животът носи и скръб.
Младостта какво носи?
Младостта носи радост, но ако не знае как да живее човек, младостта носи и болести. За мен най-силната дума е „душа". Тя е каката на всичките. Душата между всички други думи, каквото и да кажете, всичките думи са подчинени на душата и благост, и живот, и младини, и пълни, добрини, радост, носи. Душата само мълчи, сгушила се е някъде и слуша, всички й служат, тя е княжеската дъщеря, която уж на последното място се показва, но където и да я турите, всичко се отнася все до душата.
към втори вариант >>
Когато у вас действа законът на любовта, вие имате едно отмерено пулсиране, един бавен ритъм и дълбочина има.
(втори вариант)
Даже ако правите измерване на вашата ръка, ще забележите една разлика, значи пулсът зависи от състоянието на вашите мисли и вашите чувства. И тогава нормалното кое е? Колко удара трябва да има сърцето? Те взимат 72. Но тези удари могат да се увеличат и могат да се намалят, пък може и много малко удари да има сърцето, малко пулсиране.
Когато у вас действа законът на любовта, вие имате едно отмерено пулсиране, един бавен ритъм и дълбочина има.
Тогава, когато сърцето ви пулсира правилно, имате и гладък пулс, и дълбоко дишане. Тогава, когато сърцето ти удря правилно, и дишането е правилно, когато сърцето не пулсира правилно - и дишането не е правилно. А това зависи от мисълта, от ума и сърцето едновременно.
към втори вариант >>
Младостта носи радост, но ако не знае как да живее човек, младостта носи и болести.
(втори вариант)
Сега запример във вашето съзнание коя дума достига? Коя дума е най-важна за вашето съзнание? (Живот.) Но едновременно животът носи и скръб. Младостта какво носи?
Младостта носи радост, но ако не знае как да живее човек, младостта носи и болести.
За мен най-силната дума е „душа". Тя е каката на всичките. Душата между всички други думи, каквото и да кажете, всичките думи са подчинени на душата и благост, и живот, и младини, и пълни, добрини, радост, носи. Душата само мълчи, сгушила се е някъде и слуша, всички й служат, тя е княжеската дъщеря, която уж на последното място се показва, но където и да я турите, всичко се отнася все до душата. Тя е личността, човекът, съзнанието вътре.
към втори вариант >>
Тогава, когато сърцето ви пулсира правилно, имате и гладък пулс, и дълбоко дишане.
(втори вариант)
И тогава нормалното кое е? Колко удара трябва да има сърцето? Те взимат 72. Но тези удари могат да се увеличат и могат да се намалят, пък може и много малко удари да има сърцето, малко пулсиране. Когато у вас действа законът на любовта, вие имате едно отмерено пулсиране, един бавен ритъм и дълбочина има.
Тогава, когато сърцето ви пулсира правилно, имате и гладък пулс, и дълбоко дишане.
Тогава, когато сърцето ти удря правилно, и дишането е правилно, когато сърцето не пулсира правилно - и дишането не е правилно. А това зависи от мисълта, от ума и сърцето едновременно.
към втори вариант >>
За мен най-силната дума е „душа".
(втори вариант)
Сега запример във вашето съзнание коя дума достига? Коя дума е най-важна за вашето съзнание? (Живот.) Но едновременно животът носи и скръб. Младостта какво носи? Младостта носи радост, но ако не знае как да живее човек, младостта носи и болести.
За мен най-силната дума е „душа".
Тя е каката на всичките. Душата между всички други думи, каквото и да кажете, всичките думи са подчинени на душата и благост, и живот, и младини, и пълни, добрини, радост, носи. Душата само мълчи, сгушила се е някъде и слуша, всички й служат, тя е княжеската дъщеря, която уж на последното място се показва, но където и да я турите, всичко се отнася все до душата. Тя е личността, човекът, съзнанието вътре. А всички други се явяват в душата.
към втори вариант >>
Тогава, когато сърцето ти удря правилно, и дишането е правилно, когато сърцето не пулсира правилно - и дишането не е правилно.
(втори вариант)
Колко удара трябва да има сърцето? Те взимат 72. Но тези удари могат да се увеличат и могат да се намалят, пък може и много малко удари да има сърцето, малко пулсиране. Когато у вас действа законът на любовта, вие имате едно отмерено пулсиране, един бавен ритъм и дълбочина има. Тогава, когато сърцето ви пулсира правилно, имате и гладък пулс, и дълбоко дишане.
Тогава, когато сърцето ти удря правилно, и дишането е правилно, когато сърцето не пулсира правилно - и дишането не е правилно.
А това зависи от мисълта, от ума и сърцето едновременно.
към втори вариант >>
Тя е каката на всичките.
(втори вариант)
Коя дума е най-важна за вашето съзнание? (Живот.) Но едновременно животът носи и скръб. Младостта какво носи? Младостта носи радост, но ако не знае как да живее човек, младостта носи и болести. За мен най-силната дума е „душа".
Тя е каката на всичките.
Душата между всички други думи, каквото и да кажете, всичките думи са подчинени на душата и благост, и живот, и младини, и пълни, добрини, радост, носи. Душата само мълчи, сгушила се е някъде и слуша, всички й служат, тя е княжеската дъщеря, която уж на последното място се показва, но където и да я турите, всичко се отнася все до душата. Тя е личността, човекът, съзнанието вътре. А всички други се явяват в душата. Душата е центърът.
към втори вариант >>
А това зависи от мисълта, от ума и сърцето едновременно.
(втори вариант)
Те взимат 72. Но тези удари могат да се увеличат и могат да се намалят, пък може и много малко удари да има сърцето, малко пулсиране. Когато у вас действа законът на любовта, вие имате едно отмерено пулсиране, един бавен ритъм и дълбочина има. Тогава, когато сърцето ви пулсира правилно, имате и гладък пулс, и дълбоко дишане. Тогава, когато сърцето ти удря правилно, и дишането е правилно, когато сърцето не пулсира правилно - и дишането не е правилно.
А това зависи от мисълта, от ума и сърцето едновременно.
към втори вариант >>
Душата между всички други думи, каквото и да кажете, всичките думи са подчинени на душата и благост, и живот, и младини, и пълни, добрини, радост, носи.
(втори вариант)
(Живот.) Но едновременно животът носи и скръб. Младостта какво носи? Младостта носи радост, но ако не знае как да живее човек, младостта носи и болести. За мен най-силната дума е „душа". Тя е каката на всичките.
Душата между всички други думи, каквото и да кажете, всичките думи са подчинени на душата и благост, и живот, и младини, и пълни, добрини, радост, носи.
Душата само мълчи, сгушила се е някъде и слуша, всички й служат, тя е княжеската дъщеря, която уж на последното място се показва, но където и да я турите, всичко се отнася все до душата. Тя е личността, човекът, съзнанието вътре. А всички други се явяват в душата. Душата е центърът. Тогава какво ще кажете, каква е нейната първа служба?
към втори вариант >>
Затова, ако човек иска да измени състоянието на своето тяло, понеже той е продукт на своя ум, следователно трябва да измени ритъма на своите мисли, ритъма на своите чувства.
(втори вариант)
Затова, ако човек иска да измени състоянието на своето тяло, понеже той е продукт на своя ум, следователно трябва да измени ритъма на своите мисли, ритъма на своите чувства.
Да ги хармонира. Това веднага ще произведе една реакция върху неговите дробове, върху сърцето, върху мозъка - значи ще произведе реакция върху кръвообращението и върху дишането. Та правилно ще започнете да работите над себе си. Нов строеж трябва да имаме. Или да поддържа организма, или да го пресъздава.
към втори вариант >>
Душата само мълчи, сгушила се е някъде и слуша, всички й служат, тя е княжеската дъщеря, която уж на последното място се показва, но където и да я турите, всичко се отнася все до душата.
(втори вариант)
Младостта какво носи? Младостта носи радост, но ако не знае как да живее човек, младостта носи и болести. За мен най-силната дума е „душа". Тя е каката на всичките. Душата между всички други думи, каквото и да кажете, всичките думи са подчинени на душата и благост, и живот, и младини, и пълни, добрини, радост, носи.
Душата само мълчи, сгушила се е някъде и слуша, всички й служат, тя е княжеската дъщеря, която уж на последното място се показва, но където и да я турите, всичко се отнася все до душата.
Тя е личността, човекът, съзнанието вътре. А всички други се явяват в душата. Душата е центърът. Тогава какво ще кажете, каква е нейната първа служба? (Да бъде млада.) Да, душата трябва да бъде млада.
към втори вариант >>
Да ги хармонира.
(втори вариант)
Затова, ако човек иска да измени състоянието на своето тяло, понеже той е продукт на своя ум, следователно трябва да измени ритъма на своите мисли, ритъма на своите чувства.
Да ги хармонира.
Това веднага ще произведе една реакция върху неговите дробове, върху сърцето, върху мозъка - значи ще произведе реакция върху кръвообращението и върху дишането. Та правилно ще започнете да работите над себе си. Нов строеж трябва да имаме. Или да поддържа организма, или да го пресъздава. На това основание отгоре всеки един за в бъдеще може да се лекува сам.
към втори вариант >>
Тя е личността, човекът, съзнанието вътре.
(втори вариант)
Младостта носи радост, но ако не знае как да живее човек, младостта носи и болести. За мен най-силната дума е „душа". Тя е каката на всичките. Душата между всички други думи, каквото и да кажете, всичките думи са подчинени на душата и благост, и живот, и младини, и пълни, добрини, радост, носи. Душата само мълчи, сгушила се е някъде и слуша, всички й служат, тя е княжеската дъщеря, която уж на последното място се показва, но където и да я турите, всичко се отнася все до душата.
Тя е личността, човекът, съзнанието вътре.
А всички други се явяват в душата. Душата е центърът. Тогава какво ще кажете, каква е нейната първа служба? (Да бъде млада.) Да, душата трябва да бъде млада. Но нали младия човек го считат за невежа.
към втори вариант >>
Това веднага ще произведе една реакция върху неговите дробове, върху сърцето, върху мозъка - значи ще произведе реакция върху кръвообращението и върху дишането.
(втори вариант)
Затова, ако човек иска да измени състоянието на своето тяло, понеже той е продукт на своя ум, следователно трябва да измени ритъма на своите мисли, ритъма на своите чувства. Да ги хармонира.
Това веднага ще произведе една реакция върху неговите дробове, върху сърцето, върху мозъка - значи ще произведе реакция върху кръвообращението и върху дишането.
Та правилно ще започнете да работите над себе си. Нов строеж трябва да имаме. Или да поддържа организма, или да го пресъздава. На това основание отгоре всеки един за в бъдеще може да се лекува сам.
към втори вариант >>
А всички други се явяват в душата.
(втори вариант)
За мен най-силната дума е „душа". Тя е каката на всичките. Душата между всички други думи, каквото и да кажете, всичките думи са подчинени на душата и благост, и живот, и младини, и пълни, добрини, радост, носи. Душата само мълчи, сгушила се е някъде и слуша, всички й служат, тя е княжеската дъщеря, която уж на последното място се показва, но където и да я турите, всичко се отнася все до душата. Тя е личността, човекът, съзнанието вътре.
А всички други се явяват в душата.
Душата е центърът. Тогава какво ще кажете, каква е нейната първа служба? (Да бъде млада.) Да, душата трябва да бъде млада. Но нали младия човек го считат за невежа. Не че е невежа, до известна степен да, но той има в себе си всичките възможности.
към втори вариант >>
Та правилно ще започнете да работите над себе си.
(втори вариант)
Затова, ако човек иска да измени състоянието на своето тяло, понеже той е продукт на своя ум, следователно трябва да измени ритъма на своите мисли, ритъма на своите чувства. Да ги хармонира. Това веднага ще произведе една реакция върху неговите дробове, върху сърцето, върху мозъка - значи ще произведе реакция върху кръвообращението и върху дишането.
Та правилно ще започнете да работите над себе си.
Нов строеж трябва да имаме. Или да поддържа организма, или да го пресъздава. На това основание отгоре всеки един за в бъдеще може да се лекува сам.
към втори вариант >>
Душата е центърът.
(втори вариант)
Тя е каката на всичките. Душата между всички други думи, каквото и да кажете, всичките думи са подчинени на душата и благост, и живот, и младини, и пълни, добрини, радост, носи. Душата само мълчи, сгушила се е някъде и слуша, всички й служат, тя е княжеската дъщеря, която уж на последното място се показва, но където и да я турите, всичко се отнася все до душата. Тя е личността, човекът, съзнанието вътре. А всички други се явяват в душата.
Душата е центърът.
Тогава какво ще кажете, каква е нейната първа служба? (Да бъде млада.) Да, душата трябва да бъде млада. Но нали младия човек го считат за невежа. Не че е невежа, до известна степен да, но той има в себе си всичките възможности. Казват, че младият човек не бил развит.
към втори вариант >>
Нов строеж трябва да имаме.
(втори вариант)
Затова, ако човек иска да измени състоянието на своето тяло, понеже той е продукт на своя ум, следователно трябва да измени ритъма на своите мисли, ритъма на своите чувства. Да ги хармонира. Това веднага ще произведе една реакция върху неговите дробове, върху сърцето, върху мозъка - значи ще произведе реакция върху кръвообращението и върху дишането. Та правилно ще започнете да работите над себе си.
Нов строеж трябва да имаме.
Или да поддържа организма, или да го пресъздава. На това основание отгоре всеки един за в бъдеще може да се лекува сам.
към втори вариант >>
Тогава какво ще кажете, каква е нейната първа служба?
(втори вариант)
Душата между всички други думи, каквото и да кажете, всичките думи са подчинени на душата и благост, и живот, и младини, и пълни, добрини, радост, носи. Душата само мълчи, сгушила се е някъде и слуша, всички й служат, тя е княжеската дъщеря, която уж на последното място се показва, но където и да я турите, всичко се отнася все до душата. Тя е личността, човекът, съзнанието вътре. А всички други се явяват в душата. Душата е центърът.
Тогава какво ще кажете, каква е нейната първа служба?
(Да бъде млада.) Да, душата трябва да бъде млада. Но нали младия човек го считат за невежа. Не че е невежа, до известна степен да, но той има в себе си всичките възможности. Казват, че младият човек не бил развит. Да се развива човек, не значи да придобива нещо.
към втори вариант >>
Или да поддържа организма, или да го пресъздава.
(втори вариант)
Затова, ако човек иска да измени състоянието на своето тяло, понеже той е продукт на своя ум, следователно трябва да измени ритъма на своите мисли, ритъма на своите чувства. Да ги хармонира. Това веднага ще произведе една реакция върху неговите дробове, върху сърцето, върху мозъка - значи ще произведе реакция върху кръвообращението и върху дишането. Та правилно ще започнете да работите над себе си. Нов строеж трябва да имаме.
Или да поддържа организма, или да го пресъздава.
На това основание отгоре всеки един за в бъдеще може да се лекува сам.
към втори вариант >>
(Да бъде млада.) Да, душата трябва да бъде млада.
(втори вариант)
Душата само мълчи, сгушила се е някъде и слуша, всички й служат, тя е княжеската дъщеря, която уж на последното място се показва, но където и да я турите, всичко се отнася все до душата. Тя е личността, човекът, съзнанието вътре. А всички други се явяват в душата. Душата е центърът. Тогава какво ще кажете, каква е нейната първа служба?
(Да бъде млада.) Да, душата трябва да бъде млада.
Но нали младия човек го считат за невежа. Не че е невежа, до известна степен да, но той има в себе си всичките възможности. Казват, че младият човек не бил развит. Да се развива човек, не значи да придобива нещо. Вземете сега закона на еволюцията.
към втори вариант >>
На това основание отгоре всеки един за в бъдеще може да се лекува сам.
(втори вариант)
Да ги хармонира. Това веднага ще произведе една реакция върху неговите дробове, върху сърцето, върху мозъка - значи ще произведе реакция върху кръвообращението и върху дишането. Та правилно ще започнете да работите над себе си. Нов строеж трябва да имаме. Или да поддържа организма, или да го пресъздава.
На това основание отгоре всеки един за в бъдеще може да се лекува сам.
към втори вариант >>
Но нали младия човек го считат за невежа.
(втори вариант)
Тя е личността, човекът, съзнанието вътре. А всички други се явяват в душата. Душата е центърът. Тогава какво ще кажете, каква е нейната първа служба? (Да бъде млада.) Да, душата трябва да бъде млада.
Но нали младия човек го считат за невежа.
Не че е невежа, до известна степен да, но той има в себе си всичките възможности. Казват, че младият човек не бил развит. Да се развива човек, не значи да придобива нещо. Вземете сега закона на еволюцията. Нали казват, че човек, като се развивал, се усъвършенствал.
към втори вариант >>
Та първото нещо - не трябва да се дразните.
(втори вариант)
Та първото нещо - не трябва да се дразните.
В това отношение не трябва да се дразните. Недейте казва какво мислиш заради него. Никога не се произнасяй за кой да е човек. Понеже, ако той това прави за Божия работа, него Бог го е направил, а за Божиите работи не се произнасяй. Не изказвай мнението си, не казвай нищо за Божиите работи.
към втори вариант >>
Не че е невежа, до известна степен да, но той има в себе си всичките възможности.
(втори вариант)
А всички други се явяват в душата. Душата е центърът. Тогава какво ще кажете, каква е нейната първа служба? (Да бъде млада.) Да, душата трябва да бъде млада. Но нали младия човек го считат за невежа.
Не че е невежа, до известна степен да, но той има в себе си всичките възможности.
Казват, че младият човек не бил развит. Да се развива човек, не значи да придобива нещо. Вземете сега закона на еволюцията. Нали казват, че човек, като се развивал, се усъвършенствал. Но не от малките форми е произлязъл човекът.
към втори вариант >>
В това отношение не трябва да се дразните.
(втори вариант)
Та първото нещо - не трябва да се дразните.
В това отношение не трябва да се дразните.
Недейте казва какво мислиш заради него. Никога не се произнасяй за кой да е човек. Понеже, ако той това прави за Божия работа, него Бог го е направил, а за Божиите работи не се произнасяй. Не изказвай мнението си, не казвай нищо за Божиите работи. Никога не се произнасяй за Божиите работи.
към втори вариант >>
Казват, че младият човек не бил развит.
(втори вариант)
Душата е центърът. Тогава какво ще кажете, каква е нейната първа служба? (Да бъде млада.) Да, душата трябва да бъде млада. Но нали младия човек го считат за невежа. Не че е невежа, до известна степен да, но той има в себе си всичките възможности.
Казват, че младият човек не бил развит.
Да се развива човек, не значи да придобива нещо. Вземете сега закона на еволюцията. Нали казват, че човек, като се развивал, се усъвършенствал. Но не от малките форми е произлязъл човекът.
към втори вариант >>
Недейте казва какво мислиш заради него.
(втори вариант)
Та първото нещо - не трябва да се дразните. В това отношение не трябва да се дразните.
Недейте казва какво мислиш заради него.
Никога не се произнасяй за кой да е човек. Понеже, ако той това прави за Божия работа, него Бог го е направил, а за Божиите работи не се произнасяй. Не изказвай мнението си, не казвай нищо за Божиите работи. Никога не се произнасяй за Божиите работи. Да кажеш - този човек не струва, онзи човек не струва.
към втори вариант >>
Да се развива човек, не значи да придобива нещо.
(втори вариант)
Тогава какво ще кажете, каква е нейната първа служба? (Да бъде млада.) Да, душата трябва да бъде млада. Но нали младия човек го считат за невежа. Не че е невежа, до известна степен да, но той има в себе си всичките възможности. Казват, че младият човек не бил развит.
Да се развива човек, не значи да придобива нещо.
Вземете сега закона на еволюцията. Нали казват, че човек, като се развивал, се усъвършенствал. Но не от малките форми е произлязъл човекът.
към втори вариант >>
Никога не се произнасяй за кой да е човек.
(втори вариант)
Та първото нещо - не трябва да се дразните. В това отношение не трябва да се дразните. Недейте казва какво мислиш заради него.
Никога не се произнасяй за кой да е човек.
Понеже, ако той това прави за Божия работа, него Бог го е направил, а за Божиите работи не се произнасяй. Не изказвай мнението си, не казвай нищо за Божиите работи. Никога не се произнасяй за Божиите работи. Да кажеш - този човек не струва, онзи човек не струва. Недейте гледа на външността.
към втори вариант >>
Вземете сега закона на еволюцията.
(втори вариант)
(Да бъде млада.) Да, душата трябва да бъде млада. Но нали младия човек го считат за невежа. Не че е невежа, до известна степен да, но той има в себе си всичките възможности. Казват, че младият човек не бил развит. Да се развива човек, не значи да придобива нещо.
Вземете сега закона на еволюцията.
Нали казват, че човек, като се развивал, се усъвършенствал. Но не от малките форми е произлязъл човекът.
към втори вариант >>
Понеже, ако той това прави за Божия работа, него Бог го е направил, а за Божиите работи не се произнасяй.
(втори вариант)
Та първото нещо - не трябва да се дразните. В това отношение не трябва да се дразните. Недейте казва какво мислиш заради него. Никога не се произнасяй за кой да е човек.
Понеже, ако той това прави за Божия работа, него Бог го е направил, а за Божиите работи не се произнасяй.
Не изказвай мнението си, не казвай нищо за Божиите работи. Никога не се произнасяй за Божиите работи. Да кажеш - този човек не струва, онзи човек не струва. Недейте гледа на външността. Не гледайте на кутията, тъй увита с книга, но какво има в тази кутия или в тази книга, или какво има в ума.
към втори вариант >>
Нали казват, че човек, като се развивал, се усъвършенствал.
(втори вариант)
Но нали младия човек го считат за невежа. Не че е невежа, до известна степен да, но той има в себе си всичките възможности. Казват, че младият човек не бил развит. Да се развива човек, не значи да придобива нещо. Вземете сега закона на еволюцията.
Нали казват, че човек, като се развивал, се усъвършенствал.
Но не от малките форми е произлязъл човекът.
към втори вариант >>
Не изказвай мнението си, не казвай нищо за Божиите работи.
(втори вариант)
Та първото нещо - не трябва да се дразните. В това отношение не трябва да се дразните. Недейте казва какво мислиш заради него. Никога не се произнасяй за кой да е човек. Понеже, ако той това прави за Божия работа, него Бог го е направил, а за Божиите работи не се произнасяй.
Не изказвай мнението си, не казвай нищо за Божиите работи.
Никога не се произнасяй за Божиите работи. Да кажеш - този човек не струва, онзи човек не струва. Недейте гледа на външността. Не гледайте на кутията, тъй увита с книга, но какво има в тази кутия или в тази книга, или какво има в ума. Вътре има един скъпоценен камък, който струва десетина милиона английски шилинга.
към втори вариант >>
Но не от малките форми е произлязъл човекът.
(втори вариант)
Не че е невежа, до известна степен да, но той има в себе си всичките възможности. Казват, че младият човек не бил развит. Да се развива човек, не значи да придобива нещо. Вземете сега закона на еволюцията. Нали казват, че човек, като се развивал, се усъвършенствал.
Но не от малките форми е произлязъл човекът.
към втори вариант >>
Никога не се произнасяй за Божиите работи.
(втори вариант)
В това отношение не трябва да се дразните. Недейте казва какво мислиш заради него. Никога не се произнасяй за кой да е човек. Понеже, ако той това прави за Божия работа, него Бог го е направил, а за Божиите работи не се произнасяй. Не изказвай мнението си, не казвай нищо за Божиите работи.
Никога не се произнасяй за Божиите работи.
Да кажеш - този човек не струва, онзи човек не струва. Недейте гледа на външността. Не гледайте на кутията, тъй увита с книга, но какво има в тази кутия или в тази книга, или какво има в ума. Вътре има един скъпоценен камък, който струва десетина милиона английски шилинга. Диамант е този камък.
към втори вариант >>
Сега аз да ви наведа на едно научно противоречие.
(втори вариант)
Сега аз да ви наведа на едно научно противоречие.
Представете си, че вие всеки ден сте фотографирали едно дете. Да кажем, за сто години вие имате всичките негови фотографии. И ако вие ги турите на един кинематограф, ще видите как този човек се е изменял. Питам, фотографиите изменят ли човека, създават ли го? И в закона на еволюцията ние виждаме всичките форми, през които душата е минала.
към втори вариант >>
Да кажеш - този човек не струва, онзи човек не струва.
(втори вариант)
Недейте казва какво мислиш заради него. Никога не се произнасяй за кой да е човек. Понеже, ако той това прави за Божия работа, него Бог го е направил, а за Божиите работи не се произнасяй. Не изказвай мнението си, не казвай нищо за Божиите работи. Никога не се произнасяй за Божиите работи.
Да кажеш - този човек не струва, онзи човек не струва.
Недейте гледа на външността. Не гледайте на кутията, тъй увита с книга, но какво има в тази кутия или в тази книга, или какво има в ума. Вътре има един скъпоценен камък, който струва десетина милиона английски шилинга. Диамант е този камък. A ти не cи oт онези учени хора, да знаеш дa видиш какво има в тази кутия.
към втори вариант >>
Представете си, че вие всеки ден сте фотографирали едно дете.
(втори вариант)
Сега аз да ви наведа на едно научно противоречие.
Представете си, че вие всеки ден сте фотографирали едно дете.
Да кажем, за сто години вие имате всичките негови фотографии. И ако вие ги турите на един кинематограф, ще видите как този човек се е изменял. Питам, фотографиите изменят ли човека, създават ли го? И в закона на еволюцията ние виждаме всичките форми, през които душата е минала. Ние мислим, че всяка една форма е създала нещо за човека. Не.
към втори вариант >>
Недейте гледа на външността.
(втори вариант)
Никога не се произнасяй за кой да е човек. Понеже, ако той това прави за Божия работа, него Бог го е направил, а за Божиите работи не се произнасяй. Не изказвай мнението си, не казвай нищо за Божиите работи. Никога не се произнасяй за Божиите работи. Да кажеш - този човек не струва, онзи човек не струва.
Недейте гледа на външността.
Не гледайте на кутията, тъй увита с книга, но какво има в тази кутия или в тази книга, или какво има в ума. Вътре има един скъпоценен камък, който струва десетина милиона английски шилинга. Диамант е този камък. A ти не cи oт онези учени хора, да знаеш дa видиш какво има в тази кутия. Ти трябва да познаеш, че вътре има нещо скъпоценно за тебе.
към втори вариант >>
Да кажем, за сто години вие имате всичките негови фотографии.
(втори вариант)
Сега аз да ви наведа на едно научно противоречие. Представете си, че вие всеки ден сте фотографирали едно дете.
Да кажем, за сто години вие имате всичките негови фотографии.
И ако вие ги турите на един кинематограф, ще видите как този човек се е изменял. Питам, фотографиите изменят ли човека, създават ли го? И в закона на еволюцията ние виждаме всичките форми, през които душата е минала. Ние мислим, че всяка една форма е създала нещо за човека. Не. Но човекът е създал неща за всяка една форма.
към втори вариант >>
Не гледайте на кутията, тъй увита с книга, но какво има в тази кутия или в тази книга, или какво има в ума.
(втори вариант)
Понеже, ако той това прави за Божия работа, него Бог го е направил, а за Божиите работи не се произнасяй. Не изказвай мнението си, не казвай нищо за Божиите работи. Никога не се произнасяй за Божиите работи. Да кажеш - този човек не струва, онзи човек не струва. Недейте гледа на външността.
Не гледайте на кутията, тъй увита с книга, но какво има в тази кутия или в тази книга, или какво има в ума.
Вътре има един скъпоценен камък, който струва десетина милиона английски шилинга. Диамант е този камък. A ти не cи oт онези учени хора, да знаеш дa видиш какво има в тази кутия. Ти трябва да познаеш, че вътре има нещо скъпоценно за тебе. Някоя сутрин аз ще донеса една кутия, да познаете какво има в кутията вътре, защото не всеки може да познае какво има в кутията.
към втори вариант >>
И ако вие ги турите на един кинематограф, ще видите как този човек се е изменял.
(втори вариант)
Сега аз да ви наведа на едно научно противоречие. Представете си, че вие всеки ден сте фотографирали едно дете. Да кажем, за сто години вие имате всичките негови фотографии.
И ако вие ги турите на един кинематограф, ще видите как този човек се е изменял.
Питам, фотографиите изменят ли човека, създават ли го? И в закона на еволюцията ние виждаме всичките форми, през които душата е минала. Ние мислим, че всяка една форма е създала нещо за човека. Не. Но човекът е създал неща за всяка една форма. А формите нищо не са създали за човека.
към втори вариант >>
Вътре има един скъпоценен камък, който струва десетина милиона английски шилинга.
(втори вариант)
Не изказвай мнението си, не казвай нищо за Божиите работи. Никога не се произнасяй за Божиите работи. Да кажеш - този човек не струва, онзи човек не струва. Недейте гледа на външността. Не гледайте на кутията, тъй увита с книга, но какво има в тази кутия или в тази книга, или какво има в ума.
Вътре има един скъпоценен камък, който струва десетина милиона английски шилинга.
Диамант е този камък. A ти не cи oт онези учени хора, да знаеш дa видиш какво има в тази кутия. Ти трябва да познаеш, че вътре има нещо скъпоценно за тебе. Някоя сутрин аз ще донеса една кутия, да познаете какво има в кутията вътре, защото не всеки може да познае какво има в кутията. Ако един плъх горе на тавана, може да познае какво сладко има затворено в буркана и разпознава сладкото, той най-първо отвори сладкото с боровинки, после дойде до сладкото с боровинки.
към втори вариант >>
Питам, фотографиите изменят ли човека, създават ли го?
(втори вариант)
Сега аз да ви наведа на едно научно противоречие. Представете си, че вие всеки ден сте фотографирали едно дете. Да кажем, за сто години вие имате всичките негови фотографии. И ако вие ги турите на един кинематограф, ще видите как този човек се е изменял.
Питам, фотографиите изменят ли човека, създават ли го?
И в закона на еволюцията ние виждаме всичките форми, през които душата е минала. Ние мислим, че всяка една форма е създала нещо за човека. Не. Но човекът е създал неща за всяка една форма. А формите нищо не са създали за човека. Но вярно е, че във всяка една форма, която е последвала, човек е употребил повече усилие.
към втори вариант >>
Диамант е този камък.
(втори вариант)
Никога не се произнасяй за Божиите работи. Да кажеш - този човек не струва, онзи човек не струва. Недейте гледа на външността. Не гледайте на кутията, тъй увита с книга, но какво има в тази кутия или в тази книга, или какво има в ума. Вътре има един скъпоценен камък, който струва десетина милиона английски шилинга.
Диамант е този камък.
A ти не cи oт онези учени хора, да знаеш дa видиш какво има в тази кутия. Ти трябва да познаеш, че вътре има нещо скъпоценно за тебе. Някоя сутрин аз ще донеса една кутия, да познаете какво има в кутията вътре, защото не всеки може да познае какво има в кутията. Ако един плъх горе на тавана, може да познае какво сладко има затворено в буркана и разпознава сладкото, той най-първо отвори сладкото с боровинки, после дойде до сладкото с боровинки. Няколко пъти се сменят книгите на буркана, но той пак отваря, значи надушва.
към втори вариант >>
И в закона на еволюцията ние виждаме всичките форми, през които душата е минала.
(втори вариант)
Сега аз да ви наведа на едно научно противоречие. Представете си, че вие всеки ден сте фотографирали едно дете. Да кажем, за сто години вие имате всичките негови фотографии. И ако вие ги турите на един кинематограф, ще видите как този човек се е изменял. Питам, фотографиите изменят ли човека, създават ли го?
И в закона на еволюцията ние виждаме всичките форми, през които душата е минала.
Ние мислим, че всяка една форма е създала нещо за човека. Не. Но човекът е създал неща за всяка една форма. А формите нищо не са създали за човека. Но вярно е, че във всяка една форма, която е последвала, човек е употребил повече усилие. Да кажем, той почне от най-малките микроскопически форми.
към втори вариант >>
A ти не cи oт онези учени хора, да знаеш дa видиш какво има в тази кутия.
(втори вариант)
Да кажеш - този човек не струва, онзи човек не струва. Недейте гледа на външността. Не гледайте на кутията, тъй увита с книга, но какво има в тази кутия или в тази книга, или какво има в ума. Вътре има един скъпоценен камък, който струва десетина милиона английски шилинга. Диамант е този камък.
A ти не cи oт онези учени хора, да знаеш дa видиш какво има в тази кутия.
Ти трябва да познаеш, че вътре има нещо скъпоценно за тебе. Някоя сутрин аз ще донеса една кутия, да познаете какво има в кутията вътре, защото не всеки може да познае какво има в кутията. Ако един плъх горе на тавана, може да познае какво сладко има затворено в буркана и разпознава сладкото, той най-първо отвори сладкото с боровинки, после дойде до сладкото с боровинки. Няколко пъти се сменят книгите на буркана, но той пак отваря, значи надушва. Как е познал той?
към втори вариант >>
Ние мислим, че всяка една форма е създала нещо за човека. Не.
(втори вариант)
Представете си, че вие всеки ден сте фотографирали едно дете. Да кажем, за сто години вие имате всичките негови фотографии. И ако вие ги турите на един кинематограф, ще видите как този човек се е изменял. Питам, фотографиите изменят ли човека, създават ли го? И в закона на еволюцията ние виждаме всичките форми, през които душата е минала.
Ние мислим, че всяка една форма е създала нещо за човека. Не.
Но човекът е създал неща за всяка една форма. А формите нищо не са създали за човека. Но вярно е, че във всяка една форма, която е последвала, човек е употребил повече усилие. Да кажем, той почне от най-малките микроскопически форми. Но във всяка една последующа форма той е употребил повече сила, за да създаде тази форма.
към втори вариант >>
Ти трябва да познаеш, че вътре има нещо скъпоценно за тебе.
(втори вариант)
Недейте гледа на външността. Не гледайте на кутията, тъй увита с книга, но какво има в тази кутия или в тази книга, или какво има в ума. Вътре има един скъпоценен камък, който струва десетина милиона английски шилинга. Диамант е този камък. A ти не cи oт онези учени хора, да знаеш дa видиш какво има в тази кутия.
Ти трябва да познаеш, че вътре има нещо скъпоценно за тебе.
Някоя сутрин аз ще донеса една кутия, да познаете какво има в кутията вътре, защото не всеки може да познае какво има в кутията. Ако един плъх горе на тавана, може да познае какво сладко има затворено в буркана и разпознава сладкото, той най-първо отвори сладкото с боровинки, после дойде до сладкото с боровинки. Няколко пъти се сменят книгите на буркана, но той пак отваря, значи надушва. Как е познал той? Има един начин на познаването.
към втори вариант >>
Но човекът е създал неща за всяка една форма.
(втори вариант)
Да кажем, за сто години вие имате всичките негови фотографии. И ако вие ги турите на един кинематограф, ще видите как този човек се е изменял. Питам, фотографиите изменят ли човека, създават ли го? И в закона на еволюцията ние виждаме всичките форми, през които душата е минала. Ние мислим, че всяка една форма е създала нещо за човека. Не.
Но човекът е създал неща за всяка една форма.
А формите нищо не са създали за човека. Но вярно е, че във всяка една форма, която е последвала, човек е употребил повече усилие. Да кажем, той почне от най-малките микроскопически форми. Но във всяка една последующа форма той е употребил повече сила, за да създаде тази форма. Ние сега казваме по обратния път, наместо да кажем това, което човек е употребил, за да създаде формите, казваме формите са създали човека.
към втори вариант >>
Някоя сутрин аз ще донеса една кутия, да познаете какво има в кутията вътре, защото не всеки може да познае какво има в кутията.
(втори вариант)
Не гледайте на кутията, тъй увита с книга, но какво има в тази кутия или в тази книга, или какво има в ума. Вътре има един скъпоценен камък, който струва десетина милиона английски шилинга. Диамант е този камък. A ти не cи oт онези учени хора, да знаеш дa видиш какво има в тази кутия. Ти трябва да познаеш, че вътре има нещо скъпоценно за тебе.
Някоя сутрин аз ще донеса една кутия, да познаете какво има в кутията вътре, защото не всеки може да познае какво има в кутията.
Ако един плъх горе на тавана, може да познае какво сладко има затворено в буркана и разпознава сладкото, той най-първо отвори сладкото с боровинки, после дойде до сладкото с боровинки. Няколко пъти се сменят книгите на буркана, но той пак отваря, значи надушва. Как е познал той? Има един начин на познаването.
към втори вариант >>
А формите нищо не са създали за човека.
(втори вариант)
И ако вие ги турите на един кинематограф, ще видите как този човек се е изменял. Питам, фотографиите изменят ли човека, създават ли го? И в закона на еволюцията ние виждаме всичките форми, през които душата е минала. Ние мислим, че всяка една форма е създала нещо за човека. Не. Но човекът е създал неща за всяка една форма.
А формите нищо не са създали за човека.
Но вярно е, че във всяка една форма, която е последвала, човек е употребил повече усилие. Да кажем, той почне от най-малките микроскопически форми. Но във всяка една последующа форма той е употребил повече сила, за да създаде тази форма. Ние сега казваме по обратния път, наместо да кажем това, което човек е употребил, за да създаде формите, казваме формите са създали човека. Казваш: „Иван еди-кой си е донесъл на господаря си една стомна вода." Нали?
към втори вариант >>
Ако един плъх горе на тавана, може да познае какво сладко има затворено в буркана и разпознава сладкото, той най-първо отвори сладкото с боровинки, после дойде до сладкото с боровинки.
(втори вариант)
Вътре има един скъпоценен камък, който струва десетина милиона английски шилинга. Диамант е този камък. A ти не cи oт онези учени хора, да знаеш дa видиш какво има в тази кутия. Ти трябва да познаеш, че вътре има нещо скъпоценно за тебе. Някоя сутрин аз ще донеса една кутия, да познаете какво има в кутията вътре, защото не всеки може да познае какво има в кутията.
Ако един плъх горе на тавана, може да познае какво сладко има затворено в буркана и разпознава сладкото, той най-първо отвори сладкото с боровинки, после дойде до сладкото с боровинки.
Няколко пъти се сменят книгите на буркана, но той пак отваря, значи надушва. Как е познал той? Има един начин на познаването.
към втори вариант >>
Но вярно е, че във всяка една форма, която е последвала, човек е употребил повече усилие.
(втори вариант)
Питам, фотографиите изменят ли човека, създават ли го? И в закона на еволюцията ние виждаме всичките форми, през които душата е минала. Ние мислим, че всяка една форма е създала нещо за човека. Не. Но човекът е създал неща за всяка една форма. А формите нищо не са създали за човека.
Но вярно е, че във всяка една форма, която е последвала, човек е употребил повече усилие.
Да кажем, той почне от най-малките микроскопически форми. Но във всяка една последующа форма той е употребил повече сила, за да създаде тази форма. Ние сега казваме по обратния път, наместо да кажем това, което човек е употребил, за да създаде формите, казваме формите са създали човека. Казваш: „Иван еди-кой си е донесъл на господаря си една стомна вода." Нали?
към втори вариант >>
Няколко пъти се сменят книгите на буркана, но той пак отваря, значи надушва.
(втори вариант)
Диамант е този камък. A ти не cи oт онези учени хора, да знаеш дa видиш какво има в тази кутия. Ти трябва да познаеш, че вътре има нещо скъпоценно за тебе. Някоя сутрин аз ще донеса една кутия, да познаете какво има в кутията вътре, защото не всеки може да познае какво има в кутията. Ако един плъх горе на тавана, може да познае какво сладко има затворено в буркана и разпознава сладкото, той най-първо отвори сладкото с боровинки, после дойде до сладкото с боровинки.
Няколко пъти се сменят книгите на буркана, но той пак отваря, значи надушва.
Как е познал той? Има един начин на познаването.
към втори вариант >>
Да кажем, той почне от най-малките микроскопически форми.
(втори вариант)
И в закона на еволюцията ние виждаме всичките форми, през които душата е минала. Ние мислим, че всяка една форма е създала нещо за човека. Не. Но човекът е създал неща за всяка една форма. А формите нищо не са създали за човека. Но вярно е, че във всяка една форма, която е последвала, човек е употребил повече усилие.
Да кажем, той почне от най-малките микроскопически форми.
Но във всяка една последующа форма той е употребил повече сила, за да създаде тази форма. Ние сега казваме по обратния път, наместо да кажем това, което човек е употребил, за да създаде формите, казваме формите са създали човека. Казваш: „Иван еди-кой си е донесъл на господаря си една стомна вода." Нали?
към втори вариант >>
Как е познал той?
(втори вариант)
A ти не cи oт онези учени хора, да знаеш дa видиш какво има в тази кутия. Ти трябва да познаеш, че вътре има нещо скъпоценно за тебе. Някоя сутрин аз ще донеса една кутия, да познаете какво има в кутията вътре, защото не всеки може да познае какво има в кутията. Ако един плъх горе на тавана, може да познае какво сладко има затворено в буркана и разпознава сладкото, той най-първо отвори сладкото с боровинки, после дойде до сладкото с боровинки. Няколко пъти се сменят книгите на буркана, но той пак отваря, значи надушва.
Как е познал той?
Има един начин на познаването.
към втори вариант >>
Но във всяка една последующа форма той е употребил повече сила, за да създаде тази форма.
(втори вариант)
Ние мислим, че всяка една форма е създала нещо за човека. Не. Но човекът е създал неща за всяка една форма. А формите нищо не са създали за човека. Но вярно е, че във всяка една форма, която е последвала, човек е употребил повече усилие. Да кажем, той почне от най-малките микроскопически форми.
Но във всяка една последующа форма той е употребил повече сила, за да създаде тази форма.
Ние сега казваме по обратния път, наместо да кажем това, което човек е употребил, за да създаде формите, казваме формите са създали човека. Казваш: „Иван еди-кой си е донесъл на господаря си една стомна вода." Нали?
към втори вариант >>
Има един начин на познаването.
(втори вариант)
Ти трябва да познаеш, че вътре има нещо скъпоценно за тебе. Някоя сутрин аз ще донеса една кутия, да познаете какво има в кутията вътре, защото не всеки може да познае какво има в кутията. Ако един плъх горе на тавана, може да познае какво сладко има затворено в буркана и разпознава сладкото, той най-първо отвори сладкото с боровинки, после дойде до сладкото с боровинки. Няколко пъти се сменят книгите на буркана, но той пак отваря, значи надушва. Как е познал той?
Има един начин на познаването.
към втори вариант >>
Ние сега казваме по обратния път, наместо да кажем това, което човек е употребил, за да създаде формите, казваме формите са създали човека.
(втори вариант)
Но човекът е създал неща за всяка една форма. А формите нищо не са създали за човека. Но вярно е, че във всяка една форма, която е последвала, човек е употребил повече усилие. Да кажем, той почне от най-малките микроскопически форми. Но във всяка една последующа форма той е употребил повече сила, за да създаде тази форма.
Ние сега казваме по обратния път, наместо да кажем това, което човек е употребил, за да създаде формите, казваме формите са създали човека.
Казваш: „Иван еди-кой си е донесъл на господаря си една стомна вода." Нали?
към втори вариант >>
Та сега казвам, не трябва да мислите, че вие сте по-глупави от този плъх.
(втори вариант)
Та сега казвам, не трябва да мислите, че вие сте по-глупави от този плъх.
Един, като турил един наполеон в ръката си, казва: „Познай какво държа в ръката." „Аз не зная, ти кажи." И той самият е забравил какво държи в ръката си. Или както онзи испански поет, който написал едно стихотворение и го питали какво иска да каже с това стихотворение, той казва: „Ами аз сам не зная." Значи в даден случай може да напишем нещо и да загубим смисъла на написаното. Това е възможно. Има една вътрешна връзка, с която може да изгубите смисъла на нещата. Запример неща, които се виждат в известни години със смисъл, след пет или десет години погледнеш - изгубват смисъла си.
към втори вариант >>
Казваш: „Иван еди-кой си е донесъл на господаря си една стомна вода." Нали?
(втори вариант)
А формите нищо не са създали за човека. Но вярно е, че във всяка една форма, която е последвала, човек е употребил повече усилие. Да кажем, той почне от най-малките микроскопически форми. Но във всяка една последующа форма той е употребил повече сила, за да създаде тази форма. Ние сега казваме по обратния път, наместо да кажем това, което човек е употребил, за да създаде формите, казваме формите са създали човека.
Казваш: „Иван еди-кой си е донесъл на господаря си една стомна вода." Нали?
към втори вариант >>
Един, като турил един наполеон в ръката си, казва: „Познай какво държа в ръката." „Аз не зная, ти кажи." И той самият е забравил какво държи в ръката си.
(втори вариант)
Та сега казвам, не трябва да мислите, че вие сте по-глупави от този плъх.
Един, като турил един наполеон в ръката си, казва: „Познай какво държа в ръката." „Аз не зная, ти кажи." И той самият е забравил какво държи в ръката си.
Или както онзи испански поет, който написал едно стихотворение и го питали какво иска да каже с това стихотворение, той казва: „Ами аз сам не зная." Значи в даден случай може да напишем нещо и да загубим смисъла на написаното. Това е възможно. Има една вътрешна връзка, с която може да изгубите смисъла на нещата. Запример неща, които се виждат в известни години със смисъл, след пет или десет години погледнеш - изгубват смисъла си. Значи нещата придобиват и изгубват смисъла.
към втори вариант >>
Сега как бихте наредили тези думи, да ги турите 6 поетическа форма?
(втори вариант)
Сега как бихте наредили тези думи, да ги турите 6 поетическа форма?
О, нали вие се занимавате с поезията? Вашата работа знаеш на какво мяза. Ако ви донесат един плод и вие кажете: „Той Господ знае какво има в ябълката." Но въпросът е друг. Тази ябълка е пратена за тебе, ти да я ядеш и ти ще си изкажеш мнението за нея - хубава ли е, или не. И, представете си сега, тези думи, това е една математическа формула, с която всичко можете да постигнете.
към втори вариант >>
Или както онзи испански поет, който написал едно стихотворение и го питали какво иска да каже с това стихотворение, той казва: „Ами аз сам не зная." Значи в даден случай може да напишем нещо и да загубим смисъла на написаното.
(втори вариант)
Та сега казвам, не трябва да мислите, че вие сте по-глупави от този плъх. Един, като турил един наполеон в ръката си, казва: „Познай какво държа в ръката." „Аз не зная, ти кажи." И той самият е забравил какво държи в ръката си.
Или както онзи испански поет, който написал едно стихотворение и го питали какво иска да каже с това стихотворение, той казва: „Ами аз сам не зная." Значи в даден случай може да напишем нещо и да загубим смисъла на написаното.
Това е възможно. Има една вътрешна връзка, с която може да изгубите смисъла на нещата. Запример неща, които се виждат в известни години със смисъл, след пет или десет години погледнеш - изгубват смисъла си. Значи нещата придобиват и изгубват смисъла. Та и в нашия ум може да изгубите смисъла и да обезцените нещата и може да ги надцените.
към втори вариант >>
О, нали вие се занимавате с поезията?
(втори вариант)
Сега как бихте наредили тези думи, да ги турите 6 поетическа форма?
О, нали вие се занимавате с поезията?
Вашата работа знаеш на какво мяза. Ако ви донесат един плод и вие кажете: „Той Господ знае какво има в ябълката." Но въпросът е друг. Тази ябълка е пратена за тебе, ти да я ядеш и ти ще си изкажеш мнението за нея - хубава ли е, или не. И, представете си сега, тези думи, това е една математическа формула, с която всичко можете да постигнете. Ако знаете как да съчетаете линиите, думите, можете и богат да станете, и поет можете да станете, и здрав можете да станете, и талантлив можете да станете, и силен можете да станете.
към втори вариант >>
Това е възможно.
(втори вариант)
Та сега казвам, не трябва да мислите, че вие сте по-глупави от този плъх. Един, като турил един наполеон в ръката си, казва: „Познай какво държа в ръката." „Аз не зная, ти кажи." И той самият е забравил какво държи в ръката си. Или както онзи испански поет, който написал едно стихотворение и го питали какво иска да каже с това стихотворение, той казва: „Ами аз сам не зная." Значи в даден случай може да напишем нещо и да загубим смисъла на написаното.
Това е възможно.
Има една вътрешна връзка, с която може да изгубите смисъла на нещата. Запример неща, които се виждат в известни години със смисъл, след пет или десет години погледнеш - изгубват смисъла си. Значи нещата придобиват и изгубват смисъла. Та и в нашия ум може да изгубите смисъла и да обезцените нещата и може да ги надцените. Но трябва да имате едно правилно схващане за цената на нещата.
към втори вариант >>
Вашата работа знаеш на какво мяза.
(втори вариант)
Сега как бихте наредили тези думи, да ги турите 6 поетическа форма? О, нали вие се занимавате с поезията?
Вашата работа знаеш на какво мяза.
Ако ви донесат един плод и вие кажете: „Той Господ знае какво има в ябълката." Но въпросът е друг. Тази ябълка е пратена за тебе, ти да я ядеш и ти ще си изкажеш мнението за нея - хубава ли е, или не. И, представете си сега, тези думи, това е една математическа формула, с която всичко можете да постигнете. Ако знаете как да съчетаете линиите, думите, можете и богат да станете, и поет можете да станете, и здрав можете да станете, и талантлив можете да станете, и силен можете да станете. Пък ако не знаете как да ги съчетаете, да ги наместите, можете и слаб да станете, може и болен да станете.
към втори вариант >>
Има една вътрешна връзка, с която може да изгубите смисъла на нещата.
(втори вариант)
Та сега казвам, не трябва да мислите, че вие сте по-глупави от този плъх. Един, като турил един наполеон в ръката си, казва: „Познай какво държа в ръката." „Аз не зная, ти кажи." И той самият е забравил какво държи в ръката си. Или както онзи испански поет, който написал едно стихотворение и го питали какво иска да каже с това стихотворение, той казва: „Ами аз сам не зная." Значи в даден случай може да напишем нещо и да загубим смисъла на написаното. Това е възможно.
Има една вътрешна връзка, с която може да изгубите смисъла на нещата.
Запример неща, които се виждат в известни години със смисъл, след пет или десет години погледнеш - изгубват смисъла си. Значи нещата придобиват и изгубват смисъла. Та и в нашия ум може да изгубите смисъла и да обезцените нещата и може да ги надцените. Но трябва да имате едно правилно схващане за цената на нещата.
към втори вариант >>
Ако ви донесат един плод и вие кажете: „Той Господ знае какво има в ябълката." Но въпросът е друг.
(втори вариант)
Сега как бихте наредили тези думи, да ги турите 6 поетическа форма? О, нали вие се занимавате с поезията? Вашата работа знаеш на какво мяза.
Ако ви донесат един плод и вие кажете: „Той Господ знае какво има в ябълката." Но въпросът е друг.
Тази ябълка е пратена за тебе, ти да я ядеш и ти ще си изкажеш мнението за нея - хубава ли е, или не. И, представете си сега, тези думи, това е една математическа формула, с която всичко можете да постигнете. Ако знаете как да съчетаете линиите, думите, можете и богат да станете, и поет можете да станете, и здрав можете да станете, и талантлив можете да станете, и силен можете да станете. Пък ако не знаете как да ги съчетаете, да ги наместите, можете и слаб да станете, може и болен да станете. Значи всичко зависи от съчетанието на думите.
към втори вариант >>
Запример неща, които се виждат в известни години със смисъл, след пет или десет години погледнеш - изгубват смисъла си.
(втори вариант)
Та сега казвам, не трябва да мислите, че вие сте по-глупави от този плъх. Един, като турил един наполеон в ръката си, казва: „Познай какво държа в ръката." „Аз не зная, ти кажи." И той самият е забравил какво държи в ръката си. Или както онзи испански поет, който написал едно стихотворение и го питали какво иска да каже с това стихотворение, той казва: „Ами аз сам не зная." Значи в даден случай може да напишем нещо и да загубим смисъла на написаното. Това е възможно. Има една вътрешна връзка, с която може да изгубите смисъла на нещата.
Запример неща, които се виждат в известни години със смисъл, след пет или десет години погледнеш - изгубват смисъла си.
Значи нещата придобиват и изгубват смисъла. Та и в нашия ум може да изгубите смисъла и да обезцените нещата и може да ги надцените. Но трябва да имате едно правилно схващане за цената на нещата.
към втори вариант >>
Тази ябълка е пратена за тебе, ти да я ядеш и ти ще си изкажеш мнението за нея - хубава ли е, или не.
(втори вариант)
Сега как бихте наредили тези думи, да ги турите 6 поетическа форма? О, нали вие се занимавате с поезията? Вашата работа знаеш на какво мяза. Ако ви донесат един плод и вие кажете: „Той Господ знае какво има в ябълката." Но въпросът е друг.
Тази ябълка е пратена за тебе, ти да я ядеш и ти ще си изкажеш мнението за нея - хубава ли е, или не.
И, представете си сега, тези думи, това е една математическа формула, с която всичко можете да постигнете. Ако знаете как да съчетаете линиите, думите, можете и богат да станете, и поет можете да станете, и здрав можете да станете, и талантлив можете да станете, и силен можете да станете. Пък ако не знаете как да ги съчетаете, да ги наместите, можете и слаб да станете, може и болен да станете. Значи всичко зависи от съчетанието на думите. Та трябва да знаете как да ги наместите.
към втори вариант >>
Значи нещата придобиват и изгубват смисъла.
(втори вариант)
Един, като турил един наполеон в ръката си, казва: „Познай какво държа в ръката." „Аз не зная, ти кажи." И той самият е забравил какво държи в ръката си. Или както онзи испански поет, който написал едно стихотворение и го питали какво иска да каже с това стихотворение, той казва: „Ами аз сам не зная." Значи в даден случай може да напишем нещо и да загубим смисъла на написаното. Това е възможно. Има една вътрешна връзка, с която може да изгубите смисъла на нещата. Запример неща, които се виждат в известни години със смисъл, след пет или десет години погледнеш - изгубват смисъла си.
Значи нещата придобиват и изгубват смисъла.
Та и в нашия ум може да изгубите смисъла и да обезцените нещата и може да ги надцените. Но трябва да имате едно правилно схващане за цената на нещата.
към втори вариант >>
И, представете си сега, тези думи, това е една математическа формула, с която всичко можете да постигнете.
(втори вариант)
Сега как бихте наредили тези думи, да ги турите 6 поетическа форма? О, нали вие се занимавате с поезията? Вашата работа знаеш на какво мяза. Ако ви донесат един плод и вие кажете: „Той Господ знае какво има в ябълката." Но въпросът е друг. Тази ябълка е пратена за тебе, ти да я ядеш и ти ще си изкажеш мнението за нея - хубава ли е, или не.
И, представете си сега, тези думи, това е една математическа формула, с която всичко можете да постигнете.
Ако знаете как да съчетаете линиите, думите, можете и богат да станете, и поет можете да станете, и здрав можете да станете, и талантлив можете да станете, и силен можете да станете. Пък ако не знаете как да ги съчетаете, да ги наместите, можете и слаб да станете, може и болен да станете. Значи всичко зависи от съчетанието на думите. Та трябва да знаете как да ги наместите. Вие сега ще кажете аз да ги наместя.
към втори вариант >>
Та и в нашия ум може да изгубите смисъла и да обезцените нещата и може да ги надцените.
(втори вариант)
Или както онзи испански поет, който написал едно стихотворение и го питали какво иска да каже с това стихотворение, той казва: „Ами аз сам не зная." Значи в даден случай може да напишем нещо и да загубим смисъла на написаното. Това е възможно. Има една вътрешна връзка, с която може да изгубите смисъла на нещата. Запример неща, които се виждат в известни години със смисъл, след пет или десет години погледнеш - изгубват смисъла си. Значи нещата придобиват и изгубват смисъла.
Та и в нашия ум може да изгубите смисъла и да обезцените нещата и може да ги надцените.
Но трябва да имате едно правилно схващане за цената на нещата.
към втори вариант >>
Ако знаете как да съчетаете линиите, думите, можете и богат да станете, и поет можете да станете, и здрав можете да станете, и талантлив можете да станете, и силен можете да станете.
(втори вариант)
О, нали вие се занимавате с поезията? Вашата работа знаеш на какво мяза. Ако ви донесат един плод и вие кажете: „Той Господ знае какво има в ябълката." Но въпросът е друг. Тази ябълка е пратена за тебе, ти да я ядеш и ти ще си изкажеш мнението за нея - хубава ли е, или не. И, представете си сега, тези думи, това е една математическа формула, с която всичко можете да постигнете.
Ако знаете как да съчетаете линиите, думите, можете и богат да станете, и поет можете да станете, и здрав можете да станете, и талантлив можете да станете, и силен можете да станете.
Пък ако не знаете как да ги съчетаете, да ги наместите, можете и слаб да станете, може и болен да станете. Значи всичко зависи от съчетанието на думите. Та трябва да знаете как да ги наместите. Вие сега ще кажете аз да ги наместя. (Тъй е, защото ние както и да ги турим} Все ще има известен дефект.) Дефект няма да има,.
към втори вариант >>
Но трябва да имате едно правилно схващане за цената на нещата.
(втори вариант)
Това е възможно. Има една вътрешна връзка, с която може да изгубите смисъла на нещата. Запример неща, които се виждат в известни години със смисъл, след пет или десет години погледнеш - изгубват смисъла си. Значи нещата придобиват и изгубват смисъла. Та и в нашия ум може да изгубите смисъла и да обезцените нещата и може да ги надцените.
Но трябва да имате едно правилно схващане за цената на нещата.
към втори вариант >>
Пък ако не знаете как да ги съчетаете, да ги наместите, можете и слаб да станете, може и болен да станете.
(втори вариант)
Вашата работа знаеш на какво мяза. Ако ви донесат един плод и вие кажете: „Той Господ знае какво има в ябълката." Но въпросът е друг. Тази ябълка е пратена за тебе, ти да я ядеш и ти ще си изкажеш мнението за нея - хубава ли е, или не. И, представете си сега, тези думи, това е една математическа формула, с която всичко можете да постигнете. Ако знаете как да съчетаете линиите, думите, можете и богат да станете, и поет можете да станете, и здрав можете да станете, и талантлив можете да станете, и силен можете да станете.
Пък ако не знаете как да ги съчетаете, да ги наместите, можете и слаб да станете, може и болен да станете.
Значи всичко зависи от съчетанието на думите. Та трябва да знаете как да ги наместите. Вие сега ще кажете аз да ги наместя. (Тъй е, защото ние както и да ги турим} Все ще има известен дефект.) Дефект няма да има,. но ще има разни постижения.
към втори вариант >>
Всяко нещо има своята цена.
(втори вариант)
Всяко нещо има своята цена.
И мислите, и желанията на хората си имат определена стойност. Сега вие сте млади, ще кажете: „Тия работи ние ги знаем." Разбиране трябва. Много ваши мисли трябва да ги оперете, тъй абсолютно, със сапун да ги оперете. Има и много ваши желания, които трябва да оперете. Които нямат нужда от пране, оставете ги, а които имат нужда - с топла вода и сапун, за да се изчистят.
към втори вариант >>
Значи всичко зависи от съчетанието на думите.
(втори вариант)
Ако ви донесат един плод и вие кажете: „Той Господ знае какво има в ябълката." Но въпросът е друг. Тази ябълка е пратена за тебе, ти да я ядеш и ти ще си изкажеш мнението за нея - хубава ли е, или не. И, представете си сега, тези думи, това е една математическа формула, с която всичко можете да постигнете. Ако знаете как да съчетаете линиите, думите, можете и богат да станете, и поет можете да станете, и здрав можете да станете, и талантлив можете да станете, и силен можете да станете. Пък ако не знаете как да ги съчетаете, да ги наместите, можете и слаб да станете, може и болен да станете.
Значи всичко зависи от съчетанието на думите.
Та трябва да знаете как да ги наместите. Вие сега ще кажете аз да ги наместя. (Тъй е, защото ние както и да ги турим} Все ще има известен дефект.) Дефект няма да има,. но ще има разни постижения. Ако работите с един ключ, все ще има постижения.
към втори вариант >>
И мислите, и желанията на хората си имат определена стойност.
(втори вариант)
Всяко нещо има своята цена.
И мислите, и желанията на хората си имат определена стойност.
Сега вие сте млади, ще кажете: „Тия работи ние ги знаем." Разбиране трябва. Много ваши мисли трябва да ги оперете, тъй абсолютно, със сапун да ги оперете. Има и много ваши желания, които трябва да оперете. Които нямат нужда от пране, оставете ги, а които имат нужда - с топла вода и сапун, за да се изчистят.
към втори вариант >>
Та трябва да знаете как да ги наместите.
(втори вариант)
Тази ябълка е пратена за тебе, ти да я ядеш и ти ще си изкажеш мнението за нея - хубава ли е, или не. И, представете си сега, тези думи, това е една математическа формула, с която всичко можете да постигнете. Ако знаете как да съчетаете линиите, думите, можете и богат да станете, и поет можете да станете, и здрав можете да станете, и талантлив можете да станете, и силен можете да станете. Пък ако не знаете как да ги съчетаете, да ги наместите, можете и слаб да станете, може и болен да станете. Значи всичко зависи от съчетанието на думите.
Та трябва да знаете как да ги наместите.
Вие сега ще кажете аз да ги наместя. (Тъй е, защото ние както и да ги турим} Все ще има известен дефект.) Дефект няма да има,. но ще има разни постижения. Ако работите с един ключ, все ще има постижения. Като местите думите, можете да получите здраве.
към втори вариант >>
Сега вие сте млади, ще кажете: „Тия работи ние ги знаем." Разбиране трябва.
(втори вариант)
Всяко нещо има своята цена. И мислите, и желанията на хората си имат определена стойност.
Сега вие сте млади, ще кажете: „Тия работи ние ги знаем." Разбиране трябва.
Много ваши мисли трябва да ги оперете, тъй абсолютно, със сапун да ги оперете. Има и много ваши желания, които трябва да оперете. Които нямат нужда от пране, оставете ги, а които имат нужда - с топла вода и сапун, за да се изчистят.
към втори вариант >>
Вие сега ще кажете аз да ги наместя.
(втори вариант)
И, представете си сега, тези думи, това е една математическа формула, с която всичко можете да постигнете. Ако знаете как да съчетаете линиите, думите, можете и богат да станете, и поет можете да станете, и здрав можете да станете, и талантлив можете да станете, и силен можете да станете. Пък ако не знаете как да ги съчетаете, да ги наместите, можете и слаб да станете, може и болен да станете. Значи всичко зависи от съчетанието на думите. Та трябва да знаете как да ги наместите.
Вие сега ще кажете аз да ги наместя.
(Тъй е, защото ние както и да ги турим} Все ще има известен дефект.) Дефект няма да има,. но ще има разни постижения. Ако работите с един ключ, все ще има постижения. Като местите думите, можете да получите здраве. Да кажем ревматизъм имате, но като местите думите, ревматизмът може да изчезне.
към втори вариант >>
Много ваши мисли трябва да ги оперете, тъй абсолютно, със сапун да ги оперете.
(втори вариант)
Всяко нещо има своята цена. И мислите, и желанията на хората си имат определена стойност. Сега вие сте млади, ще кажете: „Тия работи ние ги знаем." Разбиране трябва.
Много ваши мисли трябва да ги оперете, тъй абсолютно, със сапун да ги оперете.
Има и много ваши желания, които трябва да оперете. Които нямат нужда от пране, оставете ги, а които имат нужда - с топла вода и сапун, за да се изчистят.
към втори вариант >>
(Тъй е, защото ние както и да ги турим} Все ще има известен дефект.) Дефект няма да има,.
(втори вариант)
Ако знаете как да съчетаете линиите, думите, можете и богат да станете, и поет можете да станете, и здрав можете да станете, и талантлив можете да станете, и силен можете да станете. Пък ако не знаете как да ги съчетаете, да ги наместите, можете и слаб да станете, може и болен да станете. Значи всичко зависи от съчетанието на думите. Та трябва да знаете как да ги наместите. Вие сега ще кажете аз да ги наместя.
(Тъй е, защото ние както и да ги турим} Все ще има известен дефект.) Дефект няма да има,.
но ще има разни постижения. Ако работите с един ключ, все ще има постижения. Като местите думите, можете да получите здраве. Да кажем ревматизъм имате, но като местите думите, ревматизмът може да изчезне. Или като местите думите, имате безсъница - и тя изчезва.
към втори вариант >>
Има и много ваши желания, които трябва да оперете.
(втори вариант)
Всяко нещо има своята цена. И мислите, и желанията на хората си имат определена стойност. Сега вие сте млади, ще кажете: „Тия работи ние ги знаем." Разбиране трябва. Много ваши мисли трябва да ги оперете, тъй абсолютно, със сапун да ги оперете.
Има и много ваши желания, които трябва да оперете.
Които нямат нужда от пране, оставете ги, а които имат нужда - с топла вода и сапун, за да се изчистят.
към втори вариант >>
но ще има разни постижения.
(втори вариант)
Пък ако не знаете как да ги съчетаете, да ги наместите, можете и слаб да станете, може и болен да станете. Значи всичко зависи от съчетанието на думите. Та трябва да знаете как да ги наместите. Вие сега ще кажете аз да ги наместя. (Тъй е, защото ние както и да ги турим} Все ще има известен дефект.) Дефект няма да има,.
но ще има разни постижения.
Ако работите с един ключ, все ще има постижения. Като местите думите, можете да получите здраве. Да кажем ревматизъм имате, но като местите думите, ревматизмът може да изчезне. Или като местите думите, имате безсъница - и тя изчезва. Или липсва ви памет и вие се занимавате с тези думи един ден, два дена, три и може паметта ви да се усили.
към втори вариант >>
Които нямат нужда от пране, оставете ги, а които имат нужда - с топла вода и сапун, за да се изчистят.
(втори вариант)
Всяко нещо има своята цена. И мислите, и желанията на хората си имат определена стойност. Сега вие сте млади, ще кажете: „Тия работи ние ги знаем." Разбиране трябва. Много ваши мисли трябва да ги оперете, тъй абсолютно, със сапун да ги оперете. Има и много ваши желания, които трябва да оперете.
Които нямат нужда от пране, оставете ги, а които имат нужда - с топла вода и сапун, за да се изчистят.
към втори вариант >>
Ако работите с един ключ, все ще има постижения.
(втори вариант)
Значи всичко зависи от съчетанието на думите. Та трябва да знаете как да ги наместите. Вие сега ще кажете аз да ги наместя. (Тъй е, защото ние както и да ги турим} Все ще има известен дефект.) Дефект няма да има,. но ще има разни постижения.
Ако работите с един ключ, все ще има постижения.
Като местите думите, можете да получите здраве. Да кажем ревматизъм имате, но като местите думите, ревматизмът може да изчезне. Или като местите думите, имате безсъница - и тя изчезва. Или липсва ви памет и вие се занимавате с тези думи един ден, два дена, три и може паметта ви да се усили. Тогава ще кажете: „Сега помня.
към втори вариант >>
Сега съчинете от тези думи нещо, да Видим каква поезия ще изкарате.
(втори вариант)
Сега съчинете от тези думи нещо, да Видим каква поезия ще изкарате.
Всички напишете по нещо и ще изберем петчленна комисия, която да се произнесе Върху написаното на Вашите работи. Комисията ще се произнесе Върху най-хубавата работа и тук от тези думи ще изкараме една песен.
към втори вариант >>
Като местите думите, можете да получите здраве.
(втори вариант)
Та трябва да знаете как да ги наместите. Вие сега ще кажете аз да ги наместя. (Тъй е, защото ние както и да ги турим} Все ще има известен дефект.) Дефект няма да има,. но ще има разни постижения. Ако работите с един ключ, все ще има постижения.
Като местите думите, можете да получите здраве.
Да кажем ревматизъм имате, но като местите думите, ревматизмът може да изчезне. Или като местите думите, имате безсъница - и тя изчезва. Или липсва ви памет и вие се занимавате с тези думи един ден, два дена, три и може паметта ви да се усили. Тогава ще кажете: „Сега помня. Едно време паметта ми беше слаба, но сега се усилила." Или, да кажем, не сте весел.
към втори вариант >>
Всички напишете по нещо и ще изберем петчленна комисия, която да се произнесе Върху написаното на Вашите работи.
(втори вариант)
Сега съчинете от тези думи нещо, да Видим каква поезия ще изкарате.
Всички напишете по нещо и ще изберем петчленна комисия, която да се произнесе Върху написаното на Вашите работи.
Комисията ще се произнесе Върху най-хубавата работа и тук от тези думи ще изкараме една песен.
към втори вариант >>
Да кажем ревматизъм имате, но като местите думите, ревматизмът може да изчезне.
(втори вариант)
Вие сега ще кажете аз да ги наместя. (Тъй е, защото ние както и да ги турим} Все ще има известен дефект.) Дефект няма да има,. но ще има разни постижения. Ако работите с един ключ, все ще има постижения. Като местите думите, можете да получите здраве.
Да кажем ревматизъм имате, но като местите думите, ревматизмът може да изчезне.
Или като местите думите, имате безсъница - и тя изчезва. Или липсва ви памет и вие се занимавате с тези думи един ден, два дена, три и може паметта ви да се усили. Тогава ще кажете: „Сега помня. Едно време паметта ми беше слаба, но сега се усилила." Или, да кажем, не сте весел. Като местите думите, радостта ще дойде и вие ще станете весел.
към втори вариант >>
Комисията ще се произнесе Върху най-хубавата работа и тук от тези думи ще изкараме една песен.
(втори вариант)
Сега съчинете от тези думи нещо, да Видим каква поезия ще изкарате. Всички напишете по нещо и ще изберем петчленна комисия, която да се произнесе Върху написаното на Вашите работи.
Комисията ще се произнесе Върху най-хубавата работа и тук от тези думи ще изкараме една песен.
към втори вариант >>
Или като местите думите, имате безсъница - и тя изчезва.
(втори вариант)
(Тъй е, защото ние както и да ги турим} Все ще има известен дефект.) Дефект няма да има,. но ще има разни постижения. Ако работите с един ключ, все ще има постижения. Като местите думите, можете да получите здраве. Да кажем ревматизъм имате, но като местите думите, ревматизмът може да изчезне.
Или като местите думите, имате безсъница - и тя изчезва.
Или липсва ви памет и вие се занимавате с тези думи един ден, два дена, три и може паметта ви да се усили. Тогава ще кажете: „Сега помня. Едно време паметта ми беше слаба, но сега се усилила." Или, да кажем, не сте весел. Като местите думите, радостта ще дойде и вие ще станете весел. (Може ли други думи да прибавим?) Можете да прибавите колкото думи искате.
към втори вариант >>
Или липсва ви памет и вие се занимавате с тези думи един ден, два дена, три и може паметта ви да се усили.
(втори вариант)
но ще има разни постижения. Ако работите с един ключ, все ще има постижения. Като местите думите, можете да получите здраве. Да кажем ревматизъм имате, но като местите думите, ревматизмът може да изчезне. Или като местите думите, имате безсъница - и тя изчезва.
Или липсва ви памет и вие се занимавате с тези думи един ден, два дена, три и може паметта ви да се усили.
Тогава ще кажете: „Сега помня. Едно време паметта ми беше слаба, но сега се усилила." Или, да кажем, не сте весел. Като местите думите, радостта ще дойде и вие ще станете весел. (Може ли други думи да прибавим?) Можете да прибавите колкото думи искате. Може да прибавите някои думи, ако тези думи могат да се облекат, тогава те са намясто.
към втори вариант >>
Тогава ще кажете: „Сега помня.
(втори вариант)
Ако работите с един ключ, все ще има постижения. Като местите думите, можете да получите здраве. Да кажем ревматизъм имате, но като местите думите, ревматизмът може да изчезне. Или като местите думите, имате безсъница - и тя изчезва. Или липсва ви памет и вие се занимавате с тези думи един ден, два дена, три и може паметта ви да се усили.
Тогава ще кажете: „Сега помня.
Едно време паметта ми беше слаба, но сега се усилила." Или, да кажем, не сте весел. Като местите думите, радостта ще дойде и вие ще станете весел. (Може ли други думи да прибавим?) Можете да прибавите колкото думи искате. Може да прибавите някои думи, ако тези думи могат да се облекат, тогава те са намясто. Но ако не им подхожда костюмът, тогава няма да турите други думи.
към втори вариант >>
Едно време паметта ми беше слаба, но сега се усилила." Или, да кажем, не сте весел.
(втори вариант)
Като местите думите, можете да получите здраве. Да кажем ревматизъм имате, но като местите думите, ревматизмът може да изчезне. Или като местите думите, имате безсъница - и тя изчезва. Или липсва ви памет и вие се занимавате с тези думи един ден, два дена, три и може паметта ви да се усили. Тогава ще кажете: „Сега помня.
Едно време паметта ми беше слаба, но сега се усилила." Или, да кажем, не сте весел.
Като местите думите, радостта ще дойде и вие ще станете весел. (Може ли други думи да прибавим?) Можете да прибавите колкото думи искате. Може да прибавите някои думи, ако тези думи могат да се облекат, тогава те са намясто. Но ако не им подхожда костюмът, тогава няма да турите други думи. Според вас коя дума тука е най-малката дума?
към втори вариант >>
Като местите думите, радостта ще дойде и вие ще станете весел.
(втори вариант)
Да кажем ревматизъм имате, но като местите думите, ревматизмът може да изчезне. Или като местите думите, имате безсъница - и тя изчезва. Или липсва ви памет и вие се занимавате с тези думи един ден, два дена, три и може паметта ви да се усили. Тогава ще кажете: „Сега помня. Едно време паметта ми беше слаба, но сега се усилила." Или, да кажем, не сте весел.
Като местите думите, радостта ще дойде и вие ще станете весел.
(Може ли други думи да прибавим?) Можете да прибавите колкото думи искате. Може да прибавите някои думи, ако тези думи могат да се облекат, тогава те са намясто. Но ако не им подхожда костюмът, тогава няма да турите други думи. Според вас коя дума тука е най-малката дума? Вие трябва да имате една мярка, с която винаги да намествате едно противоречие.
към втори вариант >>
(Може ли други думи да прибавим?) Можете да прибавите колкото думи искате.
(втори вариант)
Или като местите думите, имате безсъница - и тя изчезва. Или липсва ви памет и вие се занимавате с тези думи един ден, два дена, три и може паметта ви да се усили. Тогава ще кажете: „Сега помня. Едно време паметта ми беше слаба, но сега се усилила." Или, да кажем, не сте весел. Като местите думите, радостта ще дойде и вие ще станете весел.
(Може ли други думи да прибавим?) Можете да прибавите колкото думи искате.
Може да прибавите някои думи, ако тези думи могат да се облекат, тогава те са намясто. Но ако не им подхожда костюмът, тогава няма да турите други думи. Според вас коя дума тука е най-малката дума? Вие трябва да имате една мярка, с която винаги да намествате едно противоречие.
към втори вариант >>
Може да прибавите някои думи, ако тези думи могат да се облекат, тогава те са намясто.
(втори вариант)
Или липсва ви памет и вие се занимавате с тези думи един ден, два дена, три и може паметта ви да се усили. Тогава ще кажете: „Сега помня. Едно време паметта ми беше слаба, но сега се усилила." Или, да кажем, не сте весел. Като местите думите, радостта ще дойде и вие ще станете весел. (Може ли други думи да прибавим?) Можете да прибавите колкото думи искате.
Може да прибавите някои думи, ако тези думи могат да се облекат, тогава те са намясто.
Но ако не им подхожда костюмът, тогава няма да турите други думи. Според вас коя дума тука е най-малката дума? Вие трябва да имате една мярка, с която винаги да намествате едно противоречие.
към втори вариант >>
Но ако не им подхожда костюмът, тогава няма да турите други думи.
(втори вариант)
Тогава ще кажете: „Сега помня. Едно време паметта ми беше слаба, но сега се усилила." Или, да кажем, не сте весел. Като местите думите, радостта ще дойде и вие ще станете весел. (Може ли други думи да прибавим?) Можете да прибавите колкото думи искате. Може да прибавите някои думи, ако тези думи могат да се облекат, тогава те са намясто.
Но ако не им подхожда костюмът, тогава няма да турите други думи.
Според вас коя дума тука е най-малката дума? Вие трябва да имате една мярка, с която винаги да намествате едно противоречие.
към втори вариант >>
Според вас коя дума тука е най-малката дума?
(втори вариант)
Едно време паметта ми беше слаба, но сега се усилила." Или, да кажем, не сте весел. Като местите думите, радостта ще дойде и вие ще станете весел. (Може ли други думи да прибавим?) Можете да прибавите колкото думи искате. Може да прибавите някои думи, ако тези думи могат да се облекат, тогава те са намясто. Но ако не им подхожда костюмът, тогава няма да турите други думи.
Според вас коя дума тука е най-малката дума?
Вие трябва да имате една мярка, с която винаги да намествате едно противоречие.
към втори вариант >>
Вие трябва да имате една мярка, с която винаги да намествате едно противоречие.
(втори вариант)
Като местите думите, радостта ще дойде и вие ще станете весел. (Може ли други думи да прибавим?) Можете да прибавите колкото думи искате. Може да прибавите някои думи, ако тези думи могат да се облекат, тогава те са намясто. Но ако не им подхожда костюмът, тогава няма да турите други думи. Според вас коя дума тука е най-малката дума?
Вие трябва да имате една мярка, с която винаги да намествате едно противоречие.
към втори вариант >>
Всяка част може да бъде толкова голяма, колкото цялото, но никога не може да бъде по-голяма от цялото.
(втори вариант)
Всяка част може да бъде толкова голяма, колкото цялото, но никога не може да бъде по-голяма от цялото.
А цялото всякога може да бъде по-голямо от своята част. Това е първото правило. И законът е такъв. И частта никога не може да бъде по-голяма от цялото, а цялото всякога може да бъде по-голямо от своите части. И другият закон е верен по отношение на частите.
към втори вариант >>
А цялото всякога може да бъде по-голямо от своята част.
(втори вариант)
Всяка част може да бъде толкова голяма, колкото цялото, но никога не може да бъде по-голяма от цялото.
А цялото всякога може да бъде по-голямо от своята част.
Това е първото правило. И законът е такъв. И частта никога не може да бъде по-голяма от цялото, а цялото всякога може да бъде по-голямо от своите части. И другият закон е верен по отношение на частите. Всяко голямо цяло може да бъде толкова малко, колкото своята част, но никога не може да бъде по-малко от своята част.
към втори вариант >>
Това е първото правило.
(втори вариант)
Всяка част може да бъде толкова голяма, колкото цялото, но никога не може да бъде по-голяма от цялото. А цялото всякога може да бъде по-голямо от своята част.
Това е първото правило.
И законът е такъв. И частта никога не може да бъде по-голяма от цялото, а цялото всякога може да бъде по-голямо от своите части. И другият закон е верен по отношение на частите. Всяко голямо цяло може да бъде толкова малко, колкото своята част, но никога не може да бъде по-малко от своята част. Цялото не може да стане по-малко от своята част.
към втори вариант >>
И законът е такъв.
(втори вариант)
Всяка част може да бъде толкова голяма, колкото цялото, но никога не може да бъде по-голяма от цялото. А цялото всякога може да бъде по-голямо от своята част. Това е първото правило.
И законът е такъв.
И частта никога не може да бъде по-голяма от цялото, а цялото всякога може да бъде по-голямо от своите части. И другият закон е верен по отношение на частите. Всяко голямо цяло може да бъде толкова малко, колкото своята част, но никога не може да бъде по-малко от своята част. Цялото не може да стане по-малко от своята част. Това, което е неделимо, това е най-малката величина в света.
към втори вариант >>
И частта никога не може да бъде по-голяма от цялото, а цялото всякога може да бъде по-голямо от своите части.
(втори вариант)
Всяка част може да бъде толкова голяма, колкото цялото, но никога не може да бъде по-голяма от цялото. А цялото всякога може да бъде по-голямо от своята част. Това е първото правило. И законът е такъв.
И частта никога не може да бъде по-голяма от цялото, а цялото всякога може да бъде по-голямо от своите части.
И другият закон е верен по отношение на частите. Всяко голямо цяло може да бъде толкова малко, колкото своята част, но никога не може да бъде по-малко от своята част. Цялото не може да стане по-малко от своята част. Това, което е неделимо, това е най-малката величина в света. От единицата не може да има по-малко, тя е най-малката част.
към втори вариант >>
И другият закон е верен по отношение на частите.
(втори вариант)
Всяка част може да бъде толкова голяма, колкото цялото, но никога не може да бъде по-голяма от цялото. А цялото всякога може да бъде по-голямо от своята част. Това е първото правило. И законът е такъв. И частта никога не може да бъде по-голяма от цялото, а цялото всякога може да бъде по-голямо от своите части.
И другият закон е верен по отношение на частите.
Всяко голямо цяло може да бъде толкова малко, колкото своята част, но никога не може да бъде по-малко от своята част. Цялото не може да стане по-малко от своята част. Това, което е неделимо, това е най-малката величина в света. От единицата не може да има по-малко, тя е най-малката част. Сега законът е този: ние не можем да бъдем повече от Бога.
към втори вариант >>
Всяко голямо цяло може да бъде толкова малко, колкото своята част, но никога не може да бъде по-малко от своята част.
(втори вариант)
А цялото всякога може да бъде по-голямо от своята част. Това е първото правило. И законът е такъв. И частта никога не може да бъде по-голяма от цялото, а цялото всякога може да бъде по-голямо от своите части. И другият закон е верен по отношение на частите.
Всяко голямо цяло може да бъде толкова малко, колкото своята част, но никога не може да бъде по-малко от своята част.
Цялото не може да стане по-малко от своята част. Това, което е неделимо, това е най-малката величина в света. От единицата не може да има по-малко, тя е най-малката част. Сега законът е този: ние не можем да бъдем повече от Бога. Той всякога знае повече от нас.
към втори вариант >>
Цялото не може да стане по-малко от своята част.
(втори вариант)
Това е първото правило. И законът е такъв. И частта никога не може да бъде по-голяма от цялото, а цялото всякога може да бъде по-голямо от своите части. И другият закон е верен по отношение на частите. Всяко голямо цяло може да бъде толкова малко, колкото своята част, но никога не може да бъде по-малко от своята част.
Цялото не може да стане по-малко от своята част.
Това, което е неделимо, това е най-малката величина в света. От единицата не може да има по-малко, тя е най-малката част. Сега законът е този: ние не можем да бъдем повече от Бога. Той всякога знае повече от нас. Но и Бог не може да знае по-малко от нас.
към втори вариант >>
Това, което е неделимо, това е най-малката величина в света.
(втори вариант)
И законът е такъв. И частта никога не може да бъде по-голяма от цялото, а цялото всякога може да бъде по-голямо от своите части. И другият закон е верен по отношение на частите. Всяко голямо цяло може да бъде толкова малко, колкото своята част, но никога не може да бъде по-малко от своята част. Цялото не може да стане по-малко от своята част.
Това, което е неделимо, това е най-малката величина в света.
От единицата не може да има по-малко, тя е най-малката част. Сега законът е този: ние не можем да бъдем повече от Бога. Той всякога знае повече от нас. Но и Бог не може да знае по-малко от нас. Той слиза до нас, но Бог не може да знае по-малко от нас.
към втори вариант >>
От единицата не може да има по-малко, тя е най-малката част.
(втори вариант)
И частта никога не може да бъде по-голяма от цялото, а цялото всякога може да бъде по-голямо от своите части. И другият закон е верен по отношение на частите. Всяко голямо цяло може да бъде толкова малко, колкото своята част, но никога не може да бъде по-малко от своята част. Цялото не може да стане по-малко от своята част. Това, което е неделимо, това е най-малката величина в света.
От единицата не може да има по-малко, тя е най-малката част.
Сега законът е този: ние не можем да бъдем повече от Бога. Той всякога знае повече от нас. Но и Бог не може да знае по-малко от нас. Той слиза до нас, но Бог не може да знае по-малко от нас. И по-долу от нас не може да слезе.
към втори вариант >>
Сега законът е този: ние не можем да бъдем повече от Бога.
(втори вариант)
И другият закон е верен по отношение на частите. Всяко голямо цяло може да бъде толкова малко, колкото своята част, но никога не може да бъде по-малко от своята част. Цялото не може да стане по-малко от своята част. Това, което е неделимо, това е най-малката величина в света. От единицата не може да има по-малко, тя е най-малката част.
Сега законът е този: ние не можем да бъдем повече от Бога.
Той всякога знае повече от нас. Но и Бог не може да знае по-малко от нас. Той слиза до нас, но Бог не може да знае по-малко от нас. И по-долу от нас не може да слезе. Или, казано на друг език, Божественото у тебе не може да бъде по невежа от самия тебе.
към втори вариант >>
Той всякога знае повече от нас.
(втори вариант)
Всяко голямо цяло може да бъде толкова малко, колкото своята част, но никога не може да бъде по-малко от своята част. Цялото не може да стане по-малко от своята част. Това, което е неделимо, това е най-малката величина в света. От единицата не може да има по-малко, тя е най-малката част. Сега законът е този: ние не можем да бъдем повече от Бога.
Той всякога знае повече от нас.
Но и Бог не може да знае по-малко от нас. Той слиза до нас, но Бог не може да знае по-малко от нас. И по-долу от нас не може да слезе. Или, казано на друг език, Божественото у тебе не може да бъде по невежа от самия тебе.
към втори вариант >>
Но и Бог не може да знае по-малко от нас.
(втори вариант)
Цялото не може да стане по-малко от своята част. Това, което е неделимо, това е най-малката величина в света. От единицата не може да има по-малко, тя е най-малката част. Сега законът е този: ние не можем да бъдем повече от Бога. Той всякога знае повече от нас.
Но и Бог не може да знае по-малко от нас.
Той слиза до нас, но Бог не може да знае по-малко от нас. И по-долу от нас не може да слезе. Или, казано на друг език, Божественото у тебе не може да бъде по невежа от самия тебе.
към втори вариант >>
Той слиза до нас, но Бог не може да знае по-малко от нас.
(втори вариант)
Това, което е неделимо, това е най-малката величина в света. От единицата не може да има по-малко, тя е най-малката част. Сега законът е този: ние не можем да бъдем повече от Бога. Той всякога знае повече от нас. Но и Бог не може да знае по-малко от нас.
Той слиза до нас, но Бог не може да знае по-малко от нас.
И по-долу от нас не може да слезе. Или, казано на друг език, Божественото у тебе не може да бъде по невежа от самия тебе.
към втори вариант >>
И по-долу от нас не може да слезе.
(втори вариант)
От единицата не може да има по-малко, тя е най-малката част. Сега законът е този: ние не можем да бъдем повече от Бога. Той всякога знае повече от нас. Но и Бог не може да знае по-малко от нас. Той слиза до нас, но Бог не може да знае по-малко от нас.
И по-долу от нас не може да слезе.
Или, казано на друг език, Божественото у тебе не може да бъде по невежа от самия тебе.
към втори вариант >>
Или, казано на друг език, Божественото у тебе не може да бъде по невежа от самия тебе.
(втори вариант)
Сега законът е този: ние не можем да бъдем повече от Бога. Той всякога знае повече от нас. Но и Бог не може да знае по-малко от нас. Той слиза до нас, но Бог не може да знае по-малко от нас. И по-долу от нас не може да слезе.
Или, казано на друг език, Божественото у тебе не може да бъде по невежа от самия тебе.
към втори вариант >>
Ще ви запитам тогава кое е Божественото у човека?
(втори вариант)
Ще ви запитам тогава кое е Божественото у човека?
Божественото у човека е неговият ум в даден случай. Неговият дух е. Ще кажете, човекът - това е неговият ум. А можем да кажем - в ума има две неща: има воля, има и разбиране. Умът е създаден от две неща.
към втори вариант >>
Божественото у човека е неговият ум в даден случай.
(втори вариант)
Ще ви запитам тогава кое е Божественото у човека?
Божественото у човека е неговият ум в даден случай.
Неговият дух е. Ще кажете, човекът - това е неговият ум. А можем да кажем - в ума има две неща: има воля, има и разбиране. Умът е създаден от две неща. Сега в дадения случай кое е по-силното - волята и разбирането или самият ум?
към втори вариант >>
Неговият дух е.
(втори вариант)
Ще ви запитам тогава кое е Божественото у човека? Божественото у човека е неговият ум в даден случай.
Неговият дух е.
Ще кажете, човекът - това е неговият ум. А можем да кажем - в ума има две неща: има воля, има и разбиране. Умът е създаден от две неща. Сега в дадения случай кое е по-силното - волята и разбирането или самият ум? Защото, най-първо, за да прояви човек воля, той трябва да е намислил нещо и да го почувства, и тогава, ако това, което е намислил и почувствал, е право, той има право да го направи, защото умът е по-силен.
към втори вариант >>
Ще кажете, човекът - това е неговият ум.
(втори вариант)
Ще ви запитам тогава кое е Божественото у човека? Божественото у човека е неговият ум в даден случай. Неговият дух е.
Ще кажете, човекът - това е неговият ум.
А можем да кажем - в ума има две неща: има воля, има и разбиране. Умът е създаден от две неща. Сега в дадения случай кое е по-силното - волята и разбирането или самият ум? Защото, най-първо, за да прояви човек воля, той трябва да е намислил нещо и да го почувства, и тогава, ако това, което е намислил и почувствал, е право, той има право да го направи, защото умът е по-силен. Правият ум включва в себе си и правите чувства.
към втори вариант >>
А можем да кажем - в ума има две неща: има воля, има и разбиране.
(втори вариант)
Ще ви запитам тогава кое е Божественото у човека? Божественото у човека е неговият ум в даден случай. Неговият дух е. Ще кажете, човекът - това е неговият ум.
А можем да кажем - в ума има две неща: има воля, има и разбиране.
Умът е създаден от две неща. Сега в дадения случай кое е по-силното - волята и разбирането или самият ум? Защото, най-първо, за да прояви човек воля, той трябва да е намислил нещо и да го почувства, и тогава, ако това, което е намислил и почувствал, е право, той има право да го направи, защото умът е по-силен. Правият ум включва в себе си и правите чувства. А правите мисли и правите чувства се изразяват в силата на волята.
към втори вариант >>
Умът е създаден от две неща.
(втори вариант)
Ще ви запитам тогава кое е Божественото у човека? Божественото у човека е неговият ум в даден случай. Неговият дух е. Ще кажете, човекът - това е неговият ум. А можем да кажем - в ума има две неща: има воля, има и разбиране.
Умът е създаден от две неща.
Сега в дадения случай кое е по-силното - волята и разбирането или самият ум? Защото, най-първо, за да прояви човек воля, той трябва да е намислил нещо и да го почувства, и тогава, ако това, което е намислил и почувствал, е право, той има право да го направи, защото умът е по-силен. Правият ум включва в себе си и правите чувства. А правите мисли и правите чувства се изразяват в силата на волята. Двигател на волята е сърцето, а умът направлява волята.
към втори вариант >>
Сега в дадения случай кое е по-силното - волята и разбирането или самият ум?
(втори вариант)
Божественото у човека е неговият ум в даден случай. Неговият дух е. Ще кажете, човекът - това е неговият ум. А можем да кажем - в ума има две неща: има воля, има и разбиране. Умът е създаден от две неща.
Сега в дадения случай кое е по-силното - волята и разбирането или самият ум?
Защото, най-първо, за да прояви човек воля, той трябва да е намислил нещо и да го почувства, и тогава, ако това, което е намислил и почувствал, е право, той има право да го направи, защото умът е по-силен. Правият ум включва в себе си и правите чувства. А правите мисли и правите чувства се изразяват в силата на волята. Двигател на волята е сърцето, а умът направлява волята. Правата мисъл и правото чувство се проявяват в силната разумна воля.
към втори вариант >>
Защото, най-първо, за да прояви човек воля, той трябва да е намислил нещо и да го почувства, и тогава, ако това, което е намислил и почувствал, е право, той има право да го направи, защото умът е по-силен.
(втори вариант)
Неговият дух е. Ще кажете, човекът - това е неговият ум. А можем да кажем - в ума има две неща: има воля, има и разбиране. Умът е създаден от две неща. Сега в дадения случай кое е по-силното - волята и разбирането или самият ум?
Защото, най-първо, за да прояви човек воля, той трябва да е намислил нещо и да го почувства, и тогава, ако това, което е намислил и почувствал, е право, той има право да го направи, защото умът е по-силен.
Правият ум включва в себе си и правите чувства. А правите мисли и правите чувства се изразяват в силата на волята. Двигател на волята е сърцето, а умът направлява волята. Правата мисъл и правото чувство се проявяват в силната разумна воля. Следователно волята сама по себе си, без човешкия ум и сърце, тя не може да се прояви.
към втори вариант >>
Правият ум включва в себе си и правите чувства.
(втори вариант)
Ще кажете, човекът - това е неговият ум. А можем да кажем - в ума има две неща: има воля, има и разбиране. Умът е създаден от две неща. Сега в дадения случай кое е по-силното - волята и разбирането или самият ум? Защото, най-първо, за да прояви човек воля, той трябва да е намислил нещо и да го почувства, и тогава, ако това, което е намислил и почувствал, е право, той има право да го направи, защото умът е по-силен.
Правият ум включва в себе си и правите чувства.
А правите мисли и правите чувства се изразяват в силата на волята. Двигател на волята е сърцето, а умът направлява волята. Правата мисъл и правото чувство се проявяват в силната разумна воля. Следователно волята сама по себе си, без човешкия ум и сърце, тя не може да се прояви. Сега ние говорим за човешката воля.
към втори вариант >>
А правите мисли и правите чувства се изразяват в силата на волята.
(втори вариант)
А можем да кажем - в ума има две неща: има воля, има и разбиране. Умът е създаден от две неща. Сега в дадения случай кое е по-силното - волята и разбирането или самият ум? Защото, най-първо, за да прояви човек воля, той трябва да е намислил нещо и да го почувства, и тогава, ако това, което е намислил и почувствал, е право, той има право да го направи, защото умът е по-силен. Правият ум включва в себе си и правите чувства.
А правите мисли и правите чувства се изразяват в силата на волята.
Двигател на волята е сърцето, а умът направлява волята. Правата мисъл и правото чувство се проявяват в силната разумна воля. Следователно волята сама по себе си, без човешкия ум и сърце, тя не може да се прояви. Сега ние говорим за човешката воля. Но и човешкото разбиране без воля пак не може да се прояви.
към втори вариант >>
Двигател на волята е сърцето, а умът направлява волята.
(втори вариант)
Умът е създаден от две неща. Сега в дадения случай кое е по-силното - волята и разбирането или самият ум? Защото, най-първо, за да прояви човек воля, той трябва да е намислил нещо и да го почувства, и тогава, ако това, което е намислил и почувствал, е право, той има право да го направи, защото умът е по-силен. Правият ум включва в себе си и правите чувства. А правите мисли и правите чувства се изразяват в силата на волята.
Двигател на волята е сърцето, а умът направлява волята.
Правата мисъл и правото чувство се проявяват в силната разумна воля. Следователно волята сама по себе си, без човешкия ум и сърце, тя не може да се прояви. Сега ние говорим за човешката воля. Но и човешкото разбиране без воля пак не може да се прояви. Но и умът без воля и без разбирането, това са два органа, без които той не може да се прояви.
към втори вариант >>
Правата мисъл и правото чувство се проявяват в силната разумна воля.
(втори вариант)
Сега в дадения случай кое е по-силното - волята и разбирането или самият ум? Защото, най-първо, за да прояви човек воля, той трябва да е намислил нещо и да го почувства, и тогава, ако това, което е намислил и почувствал, е право, той има право да го направи, защото умът е по-силен. Правият ум включва в себе си и правите чувства. А правите мисли и правите чувства се изразяват в силата на волята. Двигател на волята е сърцето, а умът направлява волята.
Правата мисъл и правото чувство се проявяват в силната разумна воля.
Следователно волята сама по себе си, без човешкия ум и сърце, тя не може да се прояви. Сега ние говорим за човешката воля. Но и човешкото разбиране без воля пак не може да се прояви. Но и умът без воля и без разбирането, това са два органа, без които той не може да се прояви. Та, когато казвате: „Ама аз нямам воля", тогава вие отричате вашия ум, вашия дух.
към втори вариант >>
Следователно волята сама по себе си, без човешкия ум и сърце, тя не може да се прояви.
(втори вариант)
Защото, най-първо, за да прояви човек воля, той трябва да е намислил нещо и да го почувства, и тогава, ако това, което е намислил и почувствал, е право, той има право да го направи, защото умът е по-силен. Правият ум включва в себе си и правите чувства. А правите мисли и правите чувства се изразяват в силата на волята. Двигател на волята е сърцето, а умът направлява волята. Правата мисъл и правото чувство се проявяват в силната разумна воля.
Следователно волята сама по себе си, без човешкия ум и сърце, тя не може да се прояви.
Сега ние говорим за човешката воля. Но и човешкото разбиране без воля пак не може да се прояви. Но и умът без воля и без разбирането, това са два органа, без които той не може да се прояви. Та, когато казвате: „Ама аз нямам воля", тогава вие отричате вашия ум, вашия дух. Като кажеш: „Аз нямам воля", значи ти не искаш да проявиш своя ум.
към втори вариант >>
Сега ние говорим за човешката воля.
(втори вариант)
Правият ум включва в себе си и правите чувства. А правите мисли и правите чувства се изразяват в силата на волята. Двигател на волята е сърцето, а умът направлява волята. Правата мисъл и правото чувство се проявяват в силната разумна воля. Следователно волята сама по себе си, без човешкия ум и сърце, тя не може да се прояви.
Сега ние говорим за човешката воля.
Но и човешкото разбиране без воля пак не може да се прояви. Но и умът без воля и без разбирането, това са два органа, без които той не може да се прояви. Та, когато казвате: „Ама аз нямам воля", тогава вие отричате вашия ум, вашия дух. Като кажеш: „Аз нямам воля", значи ти не искаш да проявиш своя ум. Не искаш да проявиш волята си.
към втори вариант >>
Но и човешкото разбиране без воля пак не може да се прояви.
(втори вариант)
А правите мисли и правите чувства се изразяват в силата на волята. Двигател на волята е сърцето, а умът направлява волята. Правата мисъл и правото чувство се проявяват в силната разумна воля. Следователно волята сама по себе си, без човешкия ум и сърце, тя не може да се прояви. Сега ние говорим за човешката воля.
Но и човешкото разбиране без воля пак не може да се прояви.
Но и умът без воля и без разбирането, това са два органа, без които той не може да се прояви. Та, когато казвате: „Ама аз нямам воля", тогава вие отричате вашия ум, вашия дух. Като кажеш: „Аз нямам воля", значи ти не искаш да проявиш своя ум. Не искаш да проявиш волята си. Или, казвате: „Не ми стига умът за тази работа." Не казвайте така.
към втори вариант >>
Но и умът без воля и без разбирането, това са два органа, без които той не може да се прояви.
(втори вариант)
Двигател на волята е сърцето, а умът направлява волята. Правата мисъл и правото чувство се проявяват в силната разумна воля. Следователно волята сама по себе си, без човешкия ум и сърце, тя не може да се прояви. Сега ние говорим за човешката воля. Но и човешкото разбиране без воля пак не може да се прояви.
Но и умът без воля и без разбирането, това са два органа, без които той не може да се прояви.
Та, когато казвате: „Ама аз нямам воля", тогава вие отричате вашия ум, вашия дух. Като кажеш: „Аз нямам воля", значи ти не искаш да проявиш своя ум. Не искаш да проявиш волята си. Или, казвате: „Не ми стига умът за тази работа." Не казвайте така. Може да кажеш: „Не разбирам ума си." Но ти трябва да туриш ума в неговото разбиране.
към втори вариант >>
Та, когато казвате: „Ама аз нямам воля", тогава вие отричате вашия ум, вашия дух.
(втори вариант)
Правата мисъл и правото чувство се проявяват в силната разумна воля. Следователно волята сама по себе си, без човешкия ум и сърце, тя не може да се прояви. Сега ние говорим за човешката воля. Но и човешкото разбиране без воля пак не може да се прояви. Но и умът без воля и без разбирането, това са два органа, без които той не може да се прояви.
Та, когато казвате: „Ама аз нямам воля", тогава вие отричате вашия ум, вашия дух.
Като кажеш: „Аз нямам воля", значи ти не искаш да проявиш своя ум. Не искаш да проявиш волята си. Или, казвате: „Не ми стига умът за тази работа." Не казвайте така. Може да кажеш: „Не разбирам ума си." Но ти трябва да туриш ума в неговото разбиране. А в разбирането ти трябва да знаеш закона да наместваш мислите си и как да разместваш мислите си.
към втори вариант >>
Като кажеш: „Аз нямам воля", значи ти не искаш да проявиш своя ум.
(втори вариант)
Следователно волята сама по себе си, без човешкия ум и сърце, тя не може да се прояви. Сега ние говорим за човешката воля. Но и човешкото разбиране без воля пак не може да се прояви. Но и умът без воля и без разбирането, това са два органа, без които той не може да се прояви. Та, когато казвате: „Ама аз нямам воля", тогава вие отричате вашия ум, вашия дух.
Като кажеш: „Аз нямам воля", значи ти не искаш да проявиш своя ум.
Не искаш да проявиш волята си. Или, казвате: „Не ми стига умът за тази работа." Не казвайте така. Може да кажеш: „Не разбирам ума си." Но ти трябва да туриш ума в неговото разбиране. А в разбирането ти трябва да знаеш закона да наместваш мислите си и как да разместваш мислите си. Защото всяка мисъл върви по известен ред.
към втори вариант >>
Не искаш да проявиш волята си.
(втори вариант)
Сега ние говорим за човешката воля. Но и човешкото разбиране без воля пак не може да се прояви. Но и умът без воля и без разбирането, това са два органа, без които той не може да се прояви. Та, когато казвате: „Ама аз нямам воля", тогава вие отричате вашия ум, вашия дух. Като кажеш: „Аз нямам воля", значи ти не искаш да проявиш своя ум.
Не искаш да проявиш волята си.
Или, казвате: „Не ми стига умът за тази работа." Не казвайте така. Може да кажеш: „Не разбирам ума си." Но ти трябва да туриш ума в неговото разбиране. А в разбирането ти трябва да знаеш закона да наместваш мислите си и как да разместваш мислите си. Защото всяка мисъл върви по известен ред. Кога се раждат мислите у човека?
към втори вариант >>
Или, казвате: „Не ми стига умът за тази работа." Не казвайте така.
(втори вариант)
Но и човешкото разбиране без воля пак не може да се прояви. Но и умът без воля и без разбирането, това са два органа, без които той не може да се прояви. Та, когато казвате: „Ама аз нямам воля", тогава вие отричате вашия ум, вашия дух. Като кажеш: „Аз нямам воля", значи ти не искаш да проявиш своя ум. Не искаш да проявиш волята си.
Или, казвате: „Не ми стига умът за тази работа." Не казвайте така.
Може да кажеш: „Не разбирам ума си." Но ти трябва да туриш ума в неговото разбиране. А в разбирането ти трябва да знаеш закона да наместваш мислите си и как да разместваш мислите си. Защото всяка мисъл върви по известен ред. Кога се раждат мислите у човека? Мисълта - това е раждане у човека.
към втори вариант >>
Може да кажеш: „Не разбирам ума си." Но ти трябва да туриш ума в неговото разбиране.
(втори вариант)
Но и умът без воля и без разбирането, това са два органа, без които той не може да се прояви. Та, когато казвате: „Ама аз нямам воля", тогава вие отричате вашия ум, вашия дух. Като кажеш: „Аз нямам воля", значи ти не искаш да проявиш своя ум. Не искаш да проявиш волята си. Или, казвате: „Не ми стига умът за тази работа." Не казвайте така.
Може да кажеш: „Не разбирам ума си." Но ти трябва да туриш ума в неговото разбиране.
А в разбирането ти трябва да знаеш закона да наместваш мислите си и как да разместваш мислите си. Защото всяка мисъл върви по известен ред. Кога се раждат мислите у човека? Мисълта - това е раждане у човека. И ако дойдете до човека, всеки един човек трябва да роди нещо.
към втори вариант >>
А в разбирането ти трябва да знаеш закона да наместваш мислите си и как да разместваш мислите си.
(втори вариант)
Та, когато казвате: „Ама аз нямам воля", тогава вие отричате вашия ум, вашия дух. Като кажеш: „Аз нямам воля", значи ти не искаш да проявиш своя ум. Не искаш да проявиш волята си. Или, казвате: „Не ми стига умът за тази работа." Не казвайте така. Може да кажеш: „Не разбирам ума си." Но ти трябва да туриш ума в неговото разбиране.
А в разбирането ти трябва да знаеш закона да наместваш мислите си и как да разместваш мислите си.
Защото всяка мисъл върви по известен ред. Кога се раждат мислите у човека? Мисълта - това е раждане у човека. И ако дойдете до човека, всеки един човек трябва да роди нещо. Питам тогава, първото нещо, което е родил човекът, кое е?
към втори вариант >>
Защото всяка мисъл върви по известен ред.
(втори вариант)
Като кажеш: „Аз нямам воля", значи ти не искаш да проявиш своя ум. Не искаш да проявиш волята си. Или, казвате: „Не ми стига умът за тази работа." Не казвайте така. Може да кажеш: „Не разбирам ума си." Но ти трябва да туриш ума в неговото разбиране. А в разбирането ти трябва да знаеш закона да наместваш мислите си и как да разместваш мислите си.
Защото всяка мисъл върви по известен ред.
Кога се раждат мислите у човека? Мисълта - това е раждане у човека. И ако дойдете до човека, всеки един човек трябва да роди нещо. Питам тогава, първото нещо, което е родил човекът, кое е?
към втори вариант >>
Кога се раждат мислите у човека?
(втори вариант)
Не искаш да проявиш волята си. Или, казвате: „Не ми стига умът за тази работа." Не казвайте така. Може да кажеш: „Не разбирам ума си." Но ти трябва да туриш ума в неговото разбиране. А в разбирането ти трябва да знаеш закона да наместваш мислите си и как да разместваш мислите си. Защото всяка мисъл върви по известен ред.
Кога се раждат мислите у човека?
Мисълта - това е раждане у човека. И ако дойдете до човека, всеки един човек трябва да роди нещо. Питам тогава, първото нещо, което е родил човекът, кое е?
към втори вариант >>
Мисълта - това е раждане у човека.
(втори вариант)
Или, казвате: „Не ми стига умът за тази работа." Не казвайте така. Може да кажеш: „Не разбирам ума си." Но ти трябва да туриш ума в неговото разбиране. А в разбирането ти трябва да знаеш закона да наместваш мислите си и как да разместваш мислите си. Защото всяка мисъл върви по известен ред. Кога се раждат мислите у човека?
Мисълта - това е раждане у човека.
И ако дойдете до човека, всеки един човек трябва да роди нещо. Питам тогава, първото нещо, което е родил човекът, кое е?
към втори вариант >>
И ако дойдете до човека, всеки един човек трябва да роди нещо.
(втори вариант)
Може да кажеш: „Не разбирам ума си." Но ти трябва да туриш ума в неговото разбиране. А в разбирането ти трябва да знаеш закона да наместваш мислите си и как да разместваш мислите си. Защото всяка мисъл върви по известен ред. Кога се раждат мислите у човека? Мисълта - това е раждане у човека.
И ако дойдете до човека, всеки един човек трябва да роди нещо.
Питам тогава, първото нещо, което е родил човекът, кое е?
към втори вариант >>
Питам тогава, първото нещо, което е родил човекът, кое е?
(втори вариант)
А в разбирането ти трябва да знаеш закона да наместваш мислите си и как да разместваш мислите си. Защото всяка мисъл върви по известен ред. Кога се раждат мислите у човека? Мисълта - това е раждане у човека. И ако дойдете до човека, всеки един човек трябва да роди нещо.
Питам тогава, първото нещо, което е родил човекът, кое е?
към втори вариант >>
Сега ние не говорим за външното раждане.
(втори вариант)
Сега ние не говорим за външното раждане.
Първото нещо, което се е родило в душата, кое е? Ние вземаме, както е в природата. Да кажем, когато се роди детето, кое е първото желание, което се ражда у него? Ще забележите, когато се роди, детето почва един процес - дишането. Дишането почва с раждането.
към втори вариант >>
Първото нещо, което се е родило в душата, кое е?
(втори вариант)
Сега ние не говорим за външното раждане.
Първото нещо, което се е родило в душата, кое е?
Ние вземаме, както е в природата. Да кажем, когато се роди детето, кое е първото желание, което се ражда у него? Ще забележите, когато се роди, детето почва един процес - дишането. Дишането почва с раждането. Детето не диша в майка си, но с раждането започва този процес на дишането.
към втори вариант >>
Ние вземаме, както е в природата.
(втори вариант)
Сега ние не говорим за външното раждане. Първото нещо, което се е родило в душата, кое е?
Ние вземаме, както е в природата.
Да кажем, когато се роди детето, кое е първото желание, което се ражда у него? Ще забележите, когато се роди, детето почва един процес - дишането. Дишането почва с раждането. Детето не диша в майка си, но с раждането започва този процес на дишането. А с дишането се ражда първият звук - плачът, който е глас на волята.
към втори вариант >>
Да кажем, когато се роди детето, кое е първото желание, което се ражда у него?
(втори вариант)
Сега ние не говорим за външното раждане. Първото нещо, което се е родило в душата, кое е? Ние вземаме, както е в природата.
Да кажем, когато се роди детето, кое е първото желание, което се ражда у него?
Ще забележите, когато се роди, детето почва един процес - дишането. Дишането почва с раждането. Детето не диша в майка си, но с раждането започва този процес на дишането. А с дишането се ражда първият звук - плачът, който е глас на волята. Звукът винаги показва една интензивност - че то има нужда от нещо, но не знае как да изкаже нуждата си.
към втори вариант >>
Ще забележите, когато се роди, детето почва един процес - дишането.
(втори вариант)
Сега ние не говорим за външното раждане. Първото нещо, което се е родило в душата, кое е? Ние вземаме, както е в природата. Да кажем, когато се роди детето, кое е първото желание, което се ражда у него?
Ще забележите, когато се роди, детето почва един процес - дишането.
Дишането почва с раждането. Детето не диша в майка си, но с раждането започва този процес на дишането. А с дишането се ражда първият звук - плачът, който е глас на волята. Звукът винаги показва една интензивност - че то има нужда от нещо, но не знае как да изкаже нуждата си. То издава първия звук, майката го разбира.
към втори вариант >>
Дишането почва с раждането.
(втори вариант)
Сега ние не говорим за външното раждане. Първото нещо, което се е родило в душата, кое е? Ние вземаме, както е в природата. Да кажем, когато се роди детето, кое е първото желание, което се ражда у него? Ще забележите, когато се роди, детето почва един процес - дишането.
Дишането почва с раждането.
Детето не диша в майка си, но с раждането започва този процес на дишането. А с дишането се ражда първият звук - плачът, който е глас на волята. Звукът винаги показва една интензивност - че то има нужда от нещо, но не знае как да изкаже нуждата си. То издава първия звук, майката го разбира. Кой е първият звук, който издава детето?
към втори вариант >>
Детето не диша в майка си, но с раждането започва този процес на дишането.
(втори вариант)
Първото нещо, което се е родило в душата, кое е? Ние вземаме, както е в природата. Да кажем, когато се роди детето, кое е първото желание, което се ражда у него? Ще забележите, когато се роди, детето почва един процес - дишането. Дишането почва с раждането.
Детето не диша в майка си, но с раждането започва този процес на дишането.
А с дишането се ражда първият звук - плачът, който е глас на волята. Звукът винаги показва една интензивност - че то има нужда от нещо, но не знае как да изкаже нуждата си. То издава първия звук, майката го разбира. Кой е първият звук, който издава детето? Какво казва то?
към втори вариант >>
А с дишането се ражда първият звук - плачът, който е глас на волята.
(втори вариант)
Ние вземаме, както е в природата. Да кажем, когато се роди детето, кое е първото желание, което се ражда у него? Ще забележите, когато се роди, детето почва един процес - дишането. Дишането почва с раждането. Детето не диша в майка си, но с раждането започва този процес на дишането.
А с дишането се ражда първият звук - плачът, който е глас на волята.
Звукът винаги показва една интензивност - че то има нужда от нещо, но не знае как да изкаже нуждата си. То издава първия звук, майката го разбира. Кой е първият звук, който издава детето? Какво казва то? Кажете как казва детето?
към втори вариант >>
Звукът винаги показва една интензивност - че то има нужда от нещо, но не знае как да изкаже нуждата си.
(втори вариант)
Да кажем, когато се роди детето, кое е първото желание, което се ражда у него? Ще забележите, когато се роди, детето почва един процес - дишането. Дишането почва с раждането. Детето не диша в майка си, но с раждането започва този процес на дишането. А с дишането се ражда първият звук - плачът, който е глас на волята.
Звукът винаги показва една интензивност - че то има нужда от нещо, но не знае как да изкаже нуждата си.
То издава първия звук, майката го разбира. Кой е първият звук, който издава детето? Какво казва то? Кажете как казва детето? Забравили сте.
към втори вариант >>
То издава първия звук, майката го разбира.
(втори вариант)
Ще забележите, когато се роди, детето почва един процес - дишането. Дишането почва с раждането. Детето не диша в майка си, но с раждането започва този процес на дишането. А с дишането се ражда първият звук - плачът, който е глас на волята. Звукът винаги показва една интензивност - че то има нужда от нещо, но не знае как да изкаже нуждата си.
То издава първия звук, майката го разбира.
Кой е първият звук, който издава детето? Какво казва то? Кажете как казва детето? Забравили сте. „Ву-а-а." Вас ви се вижда смешно.
към втори вариант >>
Кой е първият звук, който издава детето?
(втори вариант)
Дишането почва с раждането. Детето не диша в майка си, но с раждането започва този процес на дишането. А с дишането се ражда първият звук - плачът, който е глас на волята. Звукът винаги показва една интензивност - че то има нужда от нещо, но не знае как да изкаже нуждата си. То издава първия звук, майката го разбира.
Кой е първият звук, който издава детето?
Какво казва то? Кажете как казва детето? Забравили сте. „Ву-а-а." Вас ви се вижда смешно. Смешното, това е радост някой път.
към втори вариант >>
Какво казва то?
(втори вариант)
Детето не диша в майка си, но с раждането започва този процес на дишането. А с дишането се ражда първият звук - плачът, който е глас на волята. Звукът винаги показва една интензивност - че то има нужда от нещо, но не знае как да изкаже нуждата си. То издава първия звук, майката го разбира. Кой е първият звук, който издава детето?
Какво казва то?
Кажете как казва детето? Забравили сте. „Ву-а-а." Вас ви се вижда смешно. Смешното, това е радост някой път. Когато заплаче детето, майката се радва и всички се радват, казват: „Заплака." Детето е живо.
към втори вариант >>
Кажете как казва детето?
(втори вариант)
А с дишането се ражда първият звук - плачът, който е глас на волята. Звукът винаги показва една интензивност - че то има нужда от нещо, но не знае как да изкаже нуждата си. То издава първия звук, майката го разбира. Кой е първият звук, който издава детето? Какво казва то?
Кажете как казва детето?
Забравили сте. „Ву-а-а." Вас ви се вижда смешно. Смешното, това е радост някой път. Когато заплаче детето, майката се радва и всички се радват, казват: „Заплака." Детето е живо. Ако не заплаче, сълзи ще има.
към втори вариант >>
Забравили сте.
(втори вариант)
Звукът винаги показва една интензивност - че то има нужда от нещо, но не знае как да изкаже нуждата си. То издава първия звук, майката го разбира. Кой е първият звук, който издава детето? Какво казва то? Кажете как казва детето?
Забравили сте.
„Ву-а-а." Вас ви се вижда смешно. Смешното, това е радост някой път. Когато заплаче детето, майката се радва и всички се радват, казват: „Заплака." Детето е живо. Ако не заплаче, сълзи ще има. А като каже „Уа-а", всички се радват.
към втори вариант >>
„Ву-а-а." Вас ви се вижда смешно.
(втори вариант)
То издава първия звук, майката го разбира. Кой е първият звук, който издава детето? Какво казва то? Кажете как казва детето? Забравили сте.
„Ву-а-а." Вас ви се вижда смешно.
Смешното, това е радост някой път. Когато заплаче детето, майката се радва и всички се радват, казват: „Заплака." Детето е живо. Ако не заплаче, сълзи ще има. А като каже „Уа-а", всички се радват. Значи „Ва-а", „В-а-в", казва нещо детето.
към втори вариант >>
Смешното, това е радост някой път.
(втори вариант)
Кой е първият звук, който издава детето? Какво казва то? Кажете как казва детето? Забравили сте. „Ву-а-а." Вас ви се вижда смешно.
Смешното, това е радост някой път.
Когато заплаче детето, майката се радва и всички се радват, казват: „Заплака." Детето е живо. Ако не заплаче, сълзи ще има. А като каже „Уа-а", всички се радват. Значи „Ва-а", „В-а-в", казва нещо детето. „А-а" - сега за ядене дайте.
към втори вариант >>
Когато заплаче детето, майката се радва и всички се радват, казват: „Заплака." Детето е живо.
(втори вариант)
Какво казва то? Кажете как казва детето? Забравили сте. „Ву-а-а." Вас ви се вижда смешно. Смешното, това е радост някой път.
Когато заплаче детето, майката се радва и всички се радват, казват: „Заплака." Детето е живо.
Ако не заплаче, сълзи ще има. А като каже „Уа-а", всички се радват. Значи „Ва-а", „В-а-в", казва нещо детето. „А-а" - сега за ядене дайте. Българинът казва „а".
към втори вариант >>
Ако не заплаче, сълзи ще има.
(втори вариант)
Кажете как казва детето? Забравили сте. „Ву-а-а." Вас ви се вижда смешно. Смешното, това е радост някой път. Когато заплаче детето, майката се радва и всички се радват, казват: „Заплака." Детето е живо.
Ако не заплаче, сълзи ще има.
А като каже „Уа-а", всички се радват. Значи „Ва-а", „В-а-в", казва нещо детето. „А-а" - сега за ядене дайте. Българинът казва „а". Значи това, което досега е било бременно в съзнанието на човека, веднага изниква мисъл.
към втори вариант >>
А като каже „Уа-а", всички се радват.
(втори вариант)
Забравили сте. „Ву-а-а." Вас ви се вижда смешно. Смешното, това е радост някой път. Когато заплаче детето, майката се радва и всички се радват, казват: „Заплака." Детето е живо. Ако не заплаче, сълзи ще има.
А като каже „Уа-а", всички се радват.
Значи „Ва-а", „В-а-в", казва нещо детето. „А-а" - сега за ядене дайте. Българинът казва „а". Значи това, което досега е било бременно в съзнанието на човека, веднага изниква мисъл. Казваш, когато детето заплаче, първото нещото научава една дума.
към втори вариант >>
Значи „Ва-а", „В-а-в", казва нещо детето.
(втори вариант)
„Ву-а-а." Вас ви се вижда смешно. Смешното, това е радост някой път. Когато заплаче детето, майката се радва и всички се радват, казват: „Заплака." Детето е живо. Ако не заплаче, сълзи ще има. А като каже „Уа-а", всички се радват.
Значи „Ва-а", „В-а-в", казва нещо детето.
„А-а" - сега за ядене дайте. Българинът казва „а". Значи това, което досега е било бременно в съзнанието на човека, веднага изниква мисъл. Казваш, когато детето заплаче, първото нещото научава една дума. Дават му един предмет, и то следующия - това е една бутилка.
към втори вариант >>
„А-а" - сега за ядене дайте.
(втори вариант)
Смешното, това е радост някой път. Когато заплаче детето, майката се радва и всички се радват, казват: „Заплака." Детето е живо. Ако не заплаче, сълзи ще има. А като каже „Уа-а", всички се радват. Значи „Ва-а", „В-а-в", казва нещо детето.
„А-а" - сега за ядене дайте.
Българинът казва „а". Значи това, което досега е било бременно в съзнанието на човека, веднага изниква мисъл. Казваш, когато детето заплаче, първото нещото научава една дума. Дават му един предмет, и то следующия - това е една бутилка. Майката казва: „Отвори бутилката." И детето тури устата, извади запушалката и после изважда съдържанието на шишето.
към втори вариант >>
Българинът казва „а".
(втори вариант)
Когато заплаче детето, майката се радва и всички се радват, казват: „Заплака." Детето е живо. Ако не заплаче, сълзи ще има. А като каже „Уа-а", всички се радват. Значи „Ва-а", „В-а-в", казва нещо детето. „А-а" - сега за ядене дайте.
Българинът казва „а".
Значи това, което досега е било бременно в съзнанието на човека, веднага изниква мисъл. Казваш, когато детето заплаче, първото нещото научава една дума. Дават му един предмет, и то следующия - това е една бутилка. Майката казва: „Отвори бутилката." И детето тури устата, извади запушалката и после изважда съдържанието на шишето. Значи то като каже „В-у-а", веднага му дават едно шише, да разреши тази задача.
към втори вариант >>
Значи това, което досега е било бременно в съзнанието на човека, веднага изниква мисъл.
(втори вариант)
Ако не заплаче, сълзи ще има. А като каже „Уа-а", всички се радват. Значи „Ва-а", „В-а-в", казва нещо детето. „А-а" - сега за ядене дайте. Българинът казва „а".
Значи това, което досега е било бременно в съзнанието на човека, веднага изниква мисъл.
Казваш, когато детето заплаче, първото нещото научава една дума. Дават му един предмет, и то следующия - това е една бутилка. Майката казва: „Отвори бутилката." И детето тури устата, извади запушалката и после изважда съдържанието на шишето. Значи то като каже „В-у-а", веднага му дават едно шише, да разреши тази задача. И откъде му иде на ума на това невежото дете, откъде е научило то този закон на физиката.
към втори вариант >>
Казваш, когато детето заплаче, първото нещото научава една дума.
(втори вариант)
А като каже „Уа-а", всички се радват. Значи „Ва-а", „В-а-в", казва нещо детето. „А-а" - сега за ядене дайте. Българинът казва „а". Значи това, което досега е било бременно в съзнанието на човека, веднага изниква мисъл.
Казваш, когато детето заплаче, първото нещото научава една дума.
Дават му един предмет, и то следующия - това е една бутилка. Майката казва: „Отвори бутилката." И детето тури устата, извади запушалката и после изважда съдържанието на шишето. Значи то като каже „В-у-а", веднага му дават едно шише, да разреши тази задача. И откъде му иде на ума на това невежото дете, откъде е научило то този закон на физиката. Като каже детето „В-у-а-а", веднага майката постави детето на изпит.
към втори вариант >>
Дават му един предмет, и то следующия - това е една бутилка.
(втори вариант)
Значи „Ва-а", „В-а-в", казва нещо детето. „А-а" - сега за ядене дайте. Българинът казва „а". Значи това, което досега е било бременно в съзнанието на човека, веднага изниква мисъл. Казваш, когато детето заплаче, първото нещото научава една дума.
Дават му един предмет, и то следующия - това е една бутилка.
Майката казва: „Отвори бутилката." И детето тури устата, извади запушалката и после изважда съдържанието на шишето. Значи то като каже „В-у-а", веднага му дават едно шише, да разреши тази задача. И откъде му иде на ума на това невежото дете, откъде е научило то този закон на физиката. Като каже детето „В-у-а-а", веднага майката постави детето на изпит. Но то веднага оперира с предмета.
към втори вариант >>
Майката казва: „Отвори бутилката." И детето тури устата, извади запушалката и после изважда съдържанието на шишето.
(втори вариант)
„А-а" - сега за ядене дайте. Българинът казва „а". Значи това, което досега е било бременно в съзнанието на човека, веднага изниква мисъл. Казваш, когато детето заплаче, първото нещото научава една дума. Дават му един предмет, и то следующия - това е една бутилка.
Майката казва: „Отвори бутилката." И детето тури устата, извади запушалката и после изважда съдържанието на шишето.
Значи то като каже „В-у-а", веднага му дават едно шише, да разреши тази задача. И откъде му иде на ума на това невежото дете, откъде е научило то този закон на физиката. Като каже детето „В-у-а-а", веднага майката постави детето на изпит. Но то веднага оперира с предмета. А казват, че било невежа.
към втори вариант >>
Значи то като каже „В-у-а", веднага му дават едно шише, да разреши тази задача.
(втори вариант)
Българинът казва „а". Значи това, което досега е било бременно в съзнанието на човека, веднага изниква мисъл. Казваш, когато детето заплаче, първото нещото научава една дума. Дават му един предмет, и то следующия - това е една бутилка. Майката казва: „Отвори бутилката." И детето тури устата, извади запушалката и после изважда съдържанието на шишето.
Значи то като каже „В-у-а", веднага му дават едно шише, да разреши тази задача.
И откъде му иде на ума на това невежото дете, откъде е научило то този закон на физиката. Като каже детето „В-у-а-а", веднага майката постави детето на изпит. Но то веднага оперира с предмета. А казват, че било невежа. Хората дълго време са мислили - и инженери, да намерят една помпа, за да могат да изваждат вода, а това дете изведнъж знае това изкуство.
към втори вариант >>
И откъде му иде на ума на това невежото дете, откъде е научило то този закон на физиката.
(втори вариант)
Значи това, което досега е било бременно в съзнанието на човека, веднага изниква мисъл. Казваш, когато детето заплаче, първото нещото научава една дума. Дават му един предмет, и то следующия - това е една бутилка. Майката казва: „Отвори бутилката." И детето тури устата, извади запушалката и после изважда съдържанието на шишето. Значи то като каже „В-у-а", веднага му дават едно шише, да разреши тази задача.
И откъде му иде на ума на това невежото дете, откъде е научило то този закон на физиката.
Като каже детето „В-у-а-а", веднага майката постави детето на изпит. Но то веднага оперира с предмета. А казват, че било невежа. Хората дълго време са мислили - и инженери, да намерят една помпа, за да могат да изваждат вода, а това дете изведнъж знае това изкуство.
към втори вариант >>
Като каже детето „В-у-а-а", веднага майката постави детето на изпит.
(втори вариант)
Казваш, когато детето заплаче, първото нещото научава една дума. Дават му един предмет, и то следующия - това е една бутилка. Майката казва: „Отвори бутилката." И детето тури устата, извади запушалката и после изважда съдържанието на шишето. Значи то като каже „В-у-а", веднага му дават едно шише, да разреши тази задача. И откъде му иде на ума на това невежото дете, откъде е научило то този закон на физиката.
Като каже детето „В-у-а-а", веднага майката постави детето на изпит.
Но то веднага оперира с предмета. А казват, че било невежа. Хората дълго време са мислили - и инженери, да намерят една помпа, за да могат да изваждат вода, а това дете изведнъж знае това изкуство.
към втори вариант >>
Но то веднага оперира с предмета.
(втори вариант)
Дават му един предмет, и то следующия - това е една бутилка. Майката казва: „Отвори бутилката." И детето тури устата, извади запушалката и после изважда съдържанието на шишето. Значи то като каже „В-у-а", веднага му дават едно шише, да разреши тази задача. И откъде му иде на ума на това невежото дете, откъде е научило то този закон на физиката. Като каже детето „В-у-а-а", веднага майката постави детето на изпит.
Но то веднага оперира с предмета.
А казват, че било невежа. Хората дълго време са мислили - и инженери, да намерят една помпа, за да могат да изваждат вода, а това дете изведнъж знае това изкуство.
към втори вариант >>
А казват, че било невежа.
(втори вариант)
Майката казва: „Отвори бутилката." И детето тури устата, извади запушалката и после изважда съдържанието на шишето. Значи то като каже „В-у-а", веднага му дават едно шише, да разреши тази задача. И откъде му иде на ума на това невежото дете, откъде е научило то този закон на физиката. Като каже детето „В-у-а-а", веднага майката постави детето на изпит. Но то веднага оперира с предмета.
А казват, че било невежа.
Хората дълго време са мислили - и инженери, да намерят една помпа, за да могат да изваждат вода, а това дете изведнъж знае това изкуство.
към втори вариант >>
Хората дълго време са мислили - и инженери, да намерят една помпа, за да могат да изваждат вода, а това дете изведнъж знае това изкуство.
(втори вариант)
Значи то като каже „В-у-а", веднага му дават едно шише, да разреши тази задача. И откъде му иде на ума на това невежото дете, откъде е научило то този закон на физиката. Като каже детето „В-у-а-а", веднага майката постави детето на изпит. Но то веднага оперира с предмета. А казват, че било невежа.
Хората дълго време са мислили - и инженери, да намерят една помпа, за да могат да изваждат вода, а това дете изведнъж знае това изкуство.
към втори вариант >>
Та казвам, всичките неща човек ги носи в заложба у себе си.
(втори вариант)
Та казвам, всичките неща човек ги носи в заложба у себе си.
Най-основното нещо е, че онова дете носи вече в себе си онова понятие за добиване на храната. С първата си дума то дава сигнал. То не знае къде да я намери, но майката, като я тури в устата, като намести това шише в устата, ръцете и краката не работят, но то щом напипа с езика си, съзнанието се събужда и първият опит излиза сполучлив. Значи с „В- а-в" то е направило първия опит на яденето. Това е закон на яденето.
към втори вариант >>
Най-основното нещо е, че онова дете носи вече в себе си онова понятие за добиване на храната.
(втори вариант)
Та казвам, всичките неща човек ги носи в заложба у себе си.
Най-основното нещо е, че онова дете носи вече в себе си онова понятие за добиване на храната.
С първата си дума то дава сигнал. То не знае къде да я намери, но майката, като я тури в устата, като намести това шише в устата, ръцете и краката не работят, но то щом напипа с езика си, съзнанието се събужда и първият опит излиза сполучлив. Значи с „В- а-в" то е направило първия опит на яденето. Това е закон на яденето. „В-а-в" показва, че е започнала дихателната система да функционира.
към втори вариант >>
С първата си дума то дава сигнал.
(втори вариант)
Та казвам, всичките неща човек ги носи в заложба у себе си. Най-основното нещо е, че онова дете носи вече в себе си онова понятие за добиване на храната.
С първата си дума то дава сигнал.
То не знае къде да я намери, но майката, като я тури в устата, като намести това шише в устата, ръцете и краката не работят, но то щом напипа с езика си, съзнанието се събужда и първият опит излиза сполучлив. Значи с „В- а-в" то е направило първия опит на яденето. Това е закон на яденето. „В-а-в" показва, че е започнала дихателната система да функционира. А с дишането умът е започнал да мисли.
към втори вариант >>
То не знае къде да я намери, но майката, като я тури в устата, като намести това шише в устата, ръцете и краката не работят, но то щом напипа с езика си, съзнанието се събужда и първият опит излиза сполучлив.
(втори вариант)
Та казвам, всичките неща човек ги носи в заложба у себе си. Най-основното нещо е, че онова дете носи вече в себе си онова понятие за добиване на храната. С първата си дума то дава сигнал.
То не знае къде да я намери, но майката, като я тури в устата, като намести това шише в устата, ръцете и краката не работят, но то щом напипа с езика си, съзнанието се събужда и първият опит излиза сполучлив.
Значи с „В- а-в" то е направило първия опит на яденето. Това е закон на яденето. „В-а-в" показва, че е започнала дихателната система да функционира. А с дишането умът е започнал да мисли. Тогава с дихателната система започва процесът на мисленето, значи и процесът на мисленето е излязъл сполучлив.
към втори вариант >>
Значи с „В- а-в" то е направило първия опит на яденето.
(втори вариант)
Та казвам, всичките неща човек ги носи в заложба у себе си. Най-основното нещо е, че онова дете носи вече в себе си онова понятие за добиване на храната. С първата си дума то дава сигнал. То не знае къде да я намери, но майката, като я тури в устата, като намести това шише в устата, ръцете и краката не работят, но то щом напипа с езика си, съзнанието се събужда и първият опит излиза сполучлив.
Значи с „В- а-в" то е направило първия опит на яденето.
Това е закон на яденето. „В-а-в" показва, че е започнала дихателната система да функционира. А с дишането умът е започнал да мисли. Тогава с дихателната система започва процесът на мисленето, значи и процесът на мисленето е излязъл сполучлив. Щом това дете е започнало да суче, това показва, че това дете е здраво.
към втори вариант >>
Това е закон на яденето.
(втори вариант)
Та казвам, всичките неща човек ги носи в заложба у себе си. Най-основното нещо е, че онова дете носи вече в себе си онова понятие за добиване на храната. С първата си дума то дава сигнал. То не знае къде да я намери, но майката, като я тури в устата, като намести това шише в устата, ръцете и краката не работят, но то щом напипа с езика си, съзнанието се събужда и първият опит излиза сполучлив. Значи с „В- а-в" то е направило първия опит на яденето.
Това е закон на яденето.
„В-а-в" показва, че е започнала дихателната система да функционира. А с дишането умът е започнал да мисли. Тогава с дихателната система започва процесът на мисленето, значи и процесът на мисленето е излязъл сполучлив. Щом това дете е започнало да суче, това показва, че това дете е здраво. Не може ли да суче, не може ли да диша, това дете е болно.
към втори вариант >>
„В-а-в" показва, че е започнала дихателната система да функционира.
(втори вариант)
Най-основното нещо е, че онова дете носи вече в себе си онова понятие за добиване на храната. С първата си дума то дава сигнал. То не знае къде да я намери, но майката, като я тури в устата, като намести това шише в устата, ръцете и краката не работят, но то щом напипа с езика си, съзнанието се събужда и първият опит излиза сполучлив. Значи с „В- а-в" то е направило първия опит на яденето. Това е закон на яденето.
„В-а-в" показва, че е започнала дихателната система да функционира.
А с дишането умът е започнал да мисли. Тогава с дихателната система започва процесът на мисленето, значи и процесът на мисленето е излязъл сполучлив. Щом това дете е започнало да суче, това показва, че това дете е здраво. Не може ли да суче, не може ли да диша, това дете е болно. А ако може да разреши тази първа задача - да диша и да суче, това дете може да мисли то е здраво.
към втори вариант >>
А с дишането умът е започнал да мисли.
(втори вариант)
С първата си дума то дава сигнал. То не знае къде да я намери, но майката, като я тури в устата, като намести това шише в устата, ръцете и краката не работят, но то щом напипа с езика си, съзнанието се събужда и първият опит излиза сполучлив. Значи с „В- а-в" то е направило първия опит на яденето. Това е закон на яденето. „В-а-в" показва, че е започнала дихателната система да функционира.
А с дишането умът е започнал да мисли.
Тогава с дихателната система започва процесът на мисленето, значи и процесът на мисленето е излязъл сполучлив. Щом това дете е започнало да суче, това показва, че това дете е здраво. Не може ли да суче, не може ли да диша, това дете е болно. А ако може да разреши тази първа задача - да диша и да суче, това дете може да мисли то е здраво.
към втори вариант >>
Тогава с дихателната система започва процесът на мисленето, значи и процесът на мисленето е излязъл сполучлив.
(втори вариант)
То не знае къде да я намери, но майката, като я тури в устата, като намести това шише в устата, ръцете и краката не работят, но то щом напипа с езика си, съзнанието се събужда и първият опит излиза сполучлив. Значи с „В- а-в" то е направило първия опит на яденето. Това е закон на яденето. „В-а-в" показва, че е започнала дихателната система да функционира. А с дишането умът е започнал да мисли.
Тогава с дихателната система започва процесът на мисленето, значи и процесът на мисленето е излязъл сполучлив.
Щом това дете е започнало да суче, това показва, че това дете е здраво. Не може ли да суче, не може ли да диша, това дете е болно. А ако може да разреши тази първа задача - да диша и да суче, това дете може да мисли то е здраво.
към втори вариант >>
Щом това дете е започнало да суче, това показва, че това дете е здраво.
(втори вариант)
Значи с „В- а-в" то е направило първия опит на яденето. Това е закон на яденето. „В-а-в" показва, че е започнала дихателната система да функционира. А с дишането умът е започнал да мисли. Тогава с дихателната система започва процесът на мисленето, значи и процесът на мисленето е излязъл сполучлив.
Щом това дете е започнало да суче, това показва, че това дете е здраво.
Не може ли да суче, не може ли да диша, това дете е болно. А ако може да разреши тази първа задача - да диша и да суче, това дете може да мисли то е здраво.
към втори вариант >>
Не може ли да суче, не може ли да диша, това дете е болно.
(втори вариант)
Това е закон на яденето. „В-а-в" показва, че е започнала дихателната система да функционира. А с дишането умът е започнал да мисли. Тогава с дихателната система започва процесът на мисленето, значи и процесът на мисленето е излязъл сполучлив. Щом това дете е започнало да суче, това показва, че това дете е здраво.
Не може ли да суче, не може ли да диша, това дете е болно.
А ако може да разреши тази първа задача - да диша и да суче, това дете може да мисли то е здраво.
към втори вариант >>
А ако може да разреши тази първа задача - да диша и да суче, това дете може да мисли то е здраво.
(втори вариант)
„В-а-в" показва, че е започнала дихателната система да функционира. А с дишането умът е започнал да мисли. Тогава с дихателната система започва процесът на мисленето, значи и процесът на мисленето е излязъл сполучлив. Щом това дете е започнало да суче, това показва, че това дете е здраво. Не може ли да суче, не може ли да диша, това дете е болно.
А ако може да разреши тази първа задача - да диша и да суче, това дете може да мисли то е здраво.
към втори вариант >>
Следователно във всяка една мисъл законът е същ.
(втори вариант)
Следователно във всяка една мисъл законът е същ.
Сега ще изучавате законите. Щом имаш една задача, да я решиш правилно, значи умът е здрав. Но щом не може да разрешиш задачата, значи не може да извадиш това мляко от шише. Ето това е едно болезнено състояние. Законът е същ навсякъде.
към втори вариант >>
Сега ще изучавате законите.
(втори вариант)
Следователно във всяка една мисъл законът е същ.
Сега ще изучавате законите.
Щом имаш една задача, да я решиш правилно, значи умът е здрав. Но щом не може да разрешиш задачата, значи не може да извадиш това мляко от шише. Ето това е едно болезнено състояние. Законът е същ навсякъде. Ти се събуждаш, искаш да направиш едно добро.
към втори вариант >>
Щом имаш една задача, да я решиш правилно, значи умът е здрав.
(втори вариант)
Следователно във всяка една мисъл законът е същ. Сега ще изучавате законите.
Щом имаш една задача, да я решиш правилно, значи умът е здрав.
Но щом не може да разрешиш задачата, значи не може да извадиш това мляко от шише. Ето това е едно болезнено състояние. Законът е същ навсякъде. Ти се събуждаш, искаш да направиш едно добро. Значи твоето съзнание се събужда, доброто се ражда.
към втори вариант >>
Но щом не може да разрешиш задачата, значи не може да извадиш това мляко от шише.
(втори вариант)
Следователно във всяка една мисъл законът е същ. Сега ще изучавате законите. Щом имаш една задача, да я решиш правилно, значи умът е здрав.
Но щом не може да разрешиш задачата, значи не може да извадиш това мляко от шише.
Ето това е едно болезнено състояние. Законът е същ навсякъде. Ти се събуждаш, искаш да направиш едно добро. Значи твоето съзнание се събужда, доброто се ражда. Сега, ако ти не приложиш това добро, ти си болен човек.
към втори вариант >>
Ето това е едно болезнено състояние.
(втори вариант)
Следователно във всяка една мисъл законът е същ. Сега ще изучавате законите. Щом имаш една задача, да я решиш правилно, значи умът е здрав. Но щом не може да разрешиш задачата, значи не може да извадиш това мляко от шише.
Ето това е едно болезнено състояние.
Законът е същ навсякъде. Ти се събуждаш, искаш да направиш едно добро. Значи твоето съзнание се събужда, доброто се ражда. Сега, ако ти не приложиш това добро, ти си болен човек. Лошавината, това е едно болезнено състояние не на душата, на физическия човек.
към втори вариант >>
Законът е същ навсякъде.
(втори вариант)
Следователно във всяка една мисъл законът е същ. Сега ще изучавате законите. Щом имаш една задача, да я решиш правилно, значи умът е здрав. Но щом не може да разрешиш задачата, значи не може да извадиш това мляко от шише. Ето това е едно болезнено състояние.
Законът е същ навсякъде.
Ти се събуждаш, искаш да направиш едно добро. Значи твоето съзнание се събужда, доброто се ражда. Сега, ако ти не приложиш това добро, ти си болен човек. Лошавината, това е едно болезнено състояние не на душата, на физическия човек.
към втори вариант >>
Ти се събуждаш, искаш да направиш едно добро.
(втори вариант)
Сега ще изучавате законите. Щом имаш една задача, да я решиш правилно, значи умът е здрав. Но щом не може да разрешиш задачата, значи не може да извадиш това мляко от шише. Ето това е едно болезнено състояние. Законът е същ навсякъде.
Ти се събуждаш, искаш да направиш едно добро.
Значи твоето съзнание се събужда, доброто се ражда. Сега, ако ти не приложиш това добро, ти си болен човек. Лошавината, това е едно болезнено състояние не на душата, на физическия човек.
към втори вариант >>
Значи твоето съзнание се събужда, доброто се ражда.
(втори вариант)
Щом имаш една задача, да я решиш правилно, значи умът е здрав. Но щом не може да разрешиш задачата, значи не може да извадиш това мляко от шише. Ето това е едно болезнено състояние. Законът е същ навсякъде. Ти се събуждаш, искаш да направиш едно добро.
Значи твоето съзнание се събужда, доброто се ражда.
Сега, ако ти не приложиш това добро, ти си болен човек. Лошавината, това е едно болезнено състояние не на душата, на физическия човек.
към втори вариант >>
Сега, ако ти не приложиш това добро, ти си болен човек.
(втори вариант)
Но щом не може да разрешиш задачата, значи не може да извадиш това мляко от шише. Ето това е едно болезнено състояние. Законът е същ навсякъде. Ти се събуждаш, искаш да направиш едно добро. Значи твоето съзнание се събужда, доброто се ражда.
Сега, ако ти не приложиш това добро, ти си болен човек.
Лошавината, това е едно болезнено състояние не на душата, на физическия човек.
към втори вариант >>
Лошавината, това е едно болезнено състояние не на душата, на физическия човек.
(втори вариант)
Ето това е едно болезнено състояние. Законът е същ навсякъде. Ти се събуждаш, искаш да направиш едно добро. Значи твоето съзнание се събужда, доброто се ражда. Сега, ако ти не приложиш това добро, ти си болен човек.
Лошавината, това е едно болезнено състояние не на душата, на физическия човек.
към втори вариант >>
Та казвам, при новия начин на разсъждение ти не може да кажеш: „Аз не мога да го направя." Ако вие кажете така, това е едно болезнено състояние, затова е по-добре да казва човек „мога", отколкото „не мога".
(втори вариант)
Та казвам, при новия начин на разсъждение ти не може да кажеш: „Аз не мога да го направя." Ако вие кажете така, това е едно болезнено състояние, затова е по-добре да казва човек „мога", отколкото „не мога".
Защото онзи, който казва „мога", е всякога по-силен, отколкото онзи, който казва „не мога". Който започва с „м", е по-силен от онзи, който започва с „н", защото само отрицателното е носител на неможенето. Казваш „н" - не мога да мисля. Защо не можеш да мислиш? Някой път си има причини.
към втори вариант >>
Защото онзи, който казва „мога", е всякога по-силен, отколкото онзи, който казва „не мога".
(втори вариант)
Та казвам, при новия начин на разсъждение ти не може да кажеш: „Аз не мога да го направя." Ако вие кажете така, това е едно болезнено състояние, затова е по-добре да казва човек „мога", отколкото „не мога".
Защото онзи, който казва „мога", е всякога по-силен, отколкото онзи, който казва „не мога".
Който започва с „м", е по-силен от онзи, който започва с „н", защото само отрицателното е носител на неможенето. Казваш „н" - не мога да мисля. Защо не можеш да мислиш? Някой път си има причини. Ако върху една малка трева вие турите един голям камък, питам, тази трева може ли да расте?
към втори вариант >>
Който започва с „м", е по-силен от онзи, който започва с „н", защото само отрицателното е носител на неможенето.
(втори вариант)
Та казвам, при новия начин на разсъждение ти не може да кажеш: „Аз не мога да го направя." Ако вие кажете така, това е едно болезнено състояние, затова е по-добре да казва човек „мога", отколкото „не мога". Защото онзи, който казва „мога", е всякога по-силен, отколкото онзи, който казва „не мога".
Който започва с „м", е по-силен от онзи, който започва с „н", защото само отрицателното е носител на неможенето.
Казваш „н" - не мога да мисля. Защо не можеш да мислиш? Някой път си има причини. Ако върху една малка трева вие турите един голям камък, питам, тази трева може ли да расте? Не може да расте.
към втори вариант >>
Казваш „н" - не мога да мисля.
(втори вариант)
Та казвам, при новия начин на разсъждение ти не може да кажеш: „Аз не мога да го направя." Ако вие кажете така, това е едно болезнено състояние, затова е по-добре да казва човек „мога", отколкото „не мога". Защото онзи, който казва „мога", е всякога по-силен, отколкото онзи, който казва „не мога". Който започва с „м", е по-силен от онзи, който започва с „н", защото само отрицателното е носител на неможенето.
Казваш „н" - не мога да мисля.
Защо не можеш да мислиш? Някой път си има причини. Ако върху една малка трева вие турите един голям камък, питам, тази трева може ли да расте? Не може да расте. Но ако вие вдигнете този камък, тревата ще расте.
към втори вариант >>
Защо не можеш да мислиш?
(втори вариант)
Та казвам, при новия начин на разсъждение ти не може да кажеш: „Аз не мога да го направя." Ако вие кажете така, това е едно болезнено състояние, затова е по-добре да казва човек „мога", отколкото „не мога". Защото онзи, който казва „мога", е всякога по-силен, отколкото онзи, който казва „не мога". Който започва с „м", е по-силен от онзи, който започва с „н", защото само отрицателното е носител на неможенето. Казваш „н" - не мога да мисля.
Защо не можеш да мислиш?
Някой път си има причини. Ако върху една малка трева вие турите един голям камък, питам, тази трева може ли да расте? Не може да расте. Но ако вие вдигнете този камък, тревата ще расте.
към втори вариант >>
Някой път си има причини.
(втори вариант)
Та казвам, при новия начин на разсъждение ти не може да кажеш: „Аз не мога да го направя." Ако вие кажете така, това е едно болезнено състояние, затова е по-добре да казва човек „мога", отколкото „не мога". Защото онзи, който казва „мога", е всякога по-силен, отколкото онзи, който казва „не мога". Който започва с „м", е по-силен от онзи, който започва с „н", защото само отрицателното е носител на неможенето. Казваш „н" - не мога да мисля. Защо не можеш да мислиш?
Някой път си има причини.
Ако върху една малка трева вие турите един голям камък, питам, тази трева може ли да расте? Не може да расте. Но ако вие вдигнете този камък, тревата ще расте.
към втори вариант >>
Ако върху една малка трева вие турите един голям камък, питам, тази трева може ли да расте?
(втори вариант)
Защото онзи, който казва „мога", е всякога по-силен, отколкото онзи, който казва „не мога". Който започва с „м", е по-силен от онзи, който започва с „н", защото само отрицателното е носител на неможенето. Казваш „н" - не мога да мисля. Защо не можеш да мислиш? Някой път си има причини.
Ако върху една малка трева вие турите един голям камък, питам, тази трева може ли да расте?
Не може да расте. Но ако вие вдигнете този камък, тревата ще расте.
към втори вариант >>
Не може да расте.
(втори вариант)
Който започва с „м", е по-силен от онзи, който започва с „н", защото само отрицателното е носител на неможенето. Казваш „н" - не мога да мисля. Защо не можеш да мислиш? Някой път си има причини. Ако върху една малка трева вие турите един голям камък, питам, тази трева може ли да расте?
Не може да расте.
Но ако вие вдигнете този камък, тревата ще расте.
към втори вариант >>
Но ако вие вдигнете този камък, тревата ще расте.
(втори вариант)
Казваш „н" - не мога да мисля. Защо не можеш да мислиш? Някой път си има причини. Ако върху една малка трева вие турите един голям камък, питам, тази трева може ли да расте? Не може да расте.
Но ако вие вдигнете този камък, тревата ще расте.
към втори вариант >>
Следователно, ако върху всяка една мисъл, която е деликатна, вие турите едно тежко желание отгоре, какво ще стане?
(втори вариант)
Следователно, ако върху всяка една мисъл, която е деликатна, вие турите едно тежко желание отгоре, какво ще стане?
Всичките благородни мисли се осакатяват от някое тежко желание. Значи тежките желания осакатяват твоята мисъл, спират твоя растеж. Какво трябва да се направи? Махни това желание, тури го настрана, за да може добрата мисъл да израсне. Значи от нашите благородни мисли ние трябва да отстраним тежките желания, за да могат да израснат.
към втори вариант >>
Всичките благородни мисли се осакатяват от някое тежко желание.
(втори вариант)
Следователно, ако върху всяка една мисъл, която е деликатна, вие турите едно тежко желание отгоре, какво ще стане?
Всичките благородни мисли се осакатяват от някое тежко желание.
Значи тежките желания осакатяват твоята мисъл, спират твоя растеж. Какво трябва да се направи? Махни това желание, тури го настрана, за да може добрата мисъл да израсне. Значи от нашите благородни мисли ние трябва да отстраним тежките желания, за да могат да израснат. Сегашната психология има хубави неща, но процесът на развитие, който те внасят в психологията, е просто един механически процес.
към втори вариант >>
Нека излезе някой на таблата, който е краснописец.
(втори вариант)
Нека излезе някой на таблата, който е краснописец.
Пишете думата „благост", „носи", „душа", „живот", „младост", „пълна", „добрини", „радост". Сега всички съчетайте тези думи, направете нещо цяло. С връзки може да си послужите, съюзи и предлози може да турите. (Значи канапът е от нас.) Представете си сега, че от съчетанието на тези думи зависи целият ви живот. Пишете сега.
към втори вариант >>
Значи тежките желания осакатяват твоята мисъл, спират твоя растеж.
(втори вариант)
Следователно, ако върху всяка една мисъл, която е деликатна, вие турите едно тежко желание отгоре, какво ще стане? Всичките благородни мисли се осакатяват от някое тежко желание.
Значи тежките желания осакатяват твоята мисъл, спират твоя растеж.
Какво трябва да се направи? Махни това желание, тури го настрана, за да може добрата мисъл да израсне. Значи от нашите благородни мисли ние трябва да отстраним тежките желания, за да могат да израснат. Сегашната психология има хубави неща, но процесът на развитие, който те внасят в психологията, е просто един механически процес. Те внасят и доброто, и всичките морали, правила, закони, но това е един механически път.
към втори вариант >>
Пишете думата „благост", „носи", „душа", „живот", „младост", „пълна", „добрини", „радост".
(втори вариант)
Нека излезе някой на таблата, който е краснописец.
Пишете думата „благост", „носи", „душа", „живот", „младост", „пълна", „добрини", „радост".
Сега всички съчетайте тези думи, направете нещо цяло. С връзки може да си послужите, съюзи и предлози може да турите. (Значи канапът е от нас.) Представете си сега, че от съчетанието на тези думи зависи целият ви живот. Пишете сега. (Всички мислят и пишат.) Които са написали, да четат.
към втори вариант >>
Какво трябва да се направи?
(втори вариант)
Следователно, ако върху всяка една мисъл, която е деликатна, вие турите едно тежко желание отгоре, какво ще стане? Всичките благородни мисли се осакатяват от някое тежко желание. Значи тежките желания осакатяват твоята мисъл, спират твоя растеж.
Какво трябва да се направи?
Махни това желание, тури го настрана, за да може добрата мисъл да израсне. Значи от нашите благородни мисли ние трябва да отстраним тежките желания, за да могат да израснат. Сегашната психология има хубави неща, но процесът на развитие, който те внасят в психологията, е просто един механически процес. Те внасят и доброто, и всичките морали, правила, закони, но това е един механически път. Та в самовъзпитанието трябва да се поставят нови методи.
към втори вариант >>
Сега всички съчетайте тези думи, направете нещо цяло.
(втори вариант)
Нека излезе някой на таблата, който е краснописец. Пишете думата „благост", „носи", „душа", „живот", „младост", „пълна", „добрини", „радост".
Сега всички съчетайте тези думи, направете нещо цяло.
С връзки може да си послужите, съюзи и предлози може да турите. (Значи канапът е от нас.) Представете си сега, че от съчетанието на тези думи зависи целият ви живот. Пишете сега. (Всички мислят и пишат.) Които са написали, да четат. (Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост.
към втори вариант >>
Махни това желание, тури го настрана, за да може добрата мисъл да израсне.
(втори вариант)
Следователно, ако върху всяка една мисъл, която е деликатна, вие турите едно тежко желание отгоре, какво ще стане? Всичките благородни мисли се осакатяват от някое тежко желание. Значи тежките желания осакатяват твоята мисъл, спират твоя растеж. Какво трябва да се направи?
Махни това желание, тури го настрана, за да може добрата мисъл да израсне.
Значи от нашите благородни мисли ние трябва да отстраним тежките желания, за да могат да израснат. Сегашната психология има хубави неща, но процесът на развитие, който те внасят в психологията, е просто един механически процес. Те внасят и доброто, и всичките морали, правила, закони, но това е един механически път. Та в самовъзпитанието трябва да се поставят нови методи. Виждам, по този начин, както хората възпитават от толкова хиляди години, не че не правят никакво усилие - човечеството прави грамадни усилия, колко милиони хора работят върху това, но щом останат сами, те не прилагат.
към втори вариант >>
С връзки може да си послужите, съюзи и предлози може да турите.
(втори вариант)
Нека излезе някой на таблата, който е краснописец. Пишете думата „благост", „носи", „душа", „живот", „младост", „пълна", „добрини", „радост". Сега всички съчетайте тези думи, направете нещо цяло.
С връзки може да си послужите, съюзи и предлози може да турите.
(Значи канапът е от нас.) Представете си сега, че от съчетанието на тези думи зависи целият ви живот. Пишете сега. (Всички мислят и пишат.) Които са написали, да четат. (Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост. Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.) Сега нали има закони за реда на нещата.
към втори вариант >>
Значи от нашите благородни мисли ние трябва да отстраним тежките желания, за да могат да израснат.
(втори вариант)
Следователно, ако върху всяка една мисъл, която е деликатна, вие турите едно тежко желание отгоре, какво ще стане? Всичките благородни мисли се осакатяват от някое тежко желание. Значи тежките желания осакатяват твоята мисъл, спират твоя растеж. Какво трябва да се направи? Махни това желание, тури го настрана, за да може добрата мисъл да израсне.
Значи от нашите благородни мисли ние трябва да отстраним тежките желания, за да могат да израснат.
Сегашната психология има хубави неща, но процесът на развитие, който те внасят в психологията, е просто един механически процес. Те внасят и доброто, и всичките морали, правила, закони, но това е един механически път. Та в самовъзпитанието трябва да се поставят нови методи. Виждам, по този начин, както хората възпитават от толкова хиляди години, не че не правят никакво усилие - човечеството прави грамадни усилия, колко милиони хора работят върху това, но щом останат сами, те не прилагат. Тези учители на света, те са проповядвали един закон органически, физиологически закон, а техните ученици винаги са превръщали физиологията в анатомия.
към втори вариант >>
(Значи канапът е от нас.) Представете си сега, че от съчетанието на тези думи зависи целият ви живот.
(втори вариант)
Нека излезе някой на таблата, който е краснописец. Пишете думата „благост", „носи", „душа", „живот", „младост", „пълна", „добрини", „радост". Сега всички съчетайте тези думи, направете нещо цяло. С връзки може да си послужите, съюзи и предлози може да турите.
(Значи канапът е от нас.) Представете си сега, че от съчетанието на тези думи зависи целият ви живот.
Пишете сега. (Всички мислят и пишат.) Които са написали, да четат. (Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост. Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.) Сега нали има закони за реда на нещата. Кои думи са производни?
към втори вариант >>
Сегашната психология има хубави неща, но процесът на развитие, който те внасят в психологията, е просто един механически процес.
(втори вариант)
Всичките благородни мисли се осакатяват от някое тежко желание. Значи тежките желания осакатяват твоята мисъл, спират твоя растеж. Какво трябва да се направи? Махни това желание, тури го настрана, за да може добрата мисъл да израсне. Значи от нашите благородни мисли ние трябва да отстраним тежките желания, за да могат да израснат.
Сегашната психология има хубави неща, но процесът на развитие, който те внасят в психологията, е просто един механически процес.
Те внасят и доброто, и всичките морали, правила, закони, но това е един механически път. Та в самовъзпитанието трябва да се поставят нови методи. Виждам, по този начин, както хората възпитават от толкова хиляди години, не че не правят никакво усилие - човечеството прави грамадни усилия, колко милиони хора работят върху това, но щом останат сами, те не прилагат. Тези учители на света, те са проповядвали един закон органически, физиологически закон, а техните ученици винаги са превръщали физиологията в анатомия. Казвате, да турим едно правило.
към втори вариант >>
Пишете сега.
(втори вариант)
Нека излезе някой на таблата, който е краснописец. Пишете думата „благост", „носи", „душа", „живот", „младост", „пълна", „добрини", „радост". Сега всички съчетайте тези думи, направете нещо цяло. С връзки може да си послужите, съюзи и предлози може да турите. (Значи канапът е от нас.) Представете си сега, че от съчетанието на тези думи зависи целият ви живот.
Пишете сега.
(Всички мислят и пишат.) Които са написали, да четат. (Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост. Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.) Сега нали има закони за реда на нещата. Кои думи са производни? Производни думи са тези, които са взети от други.
към втори вариант >>
Те внасят и доброто, и всичките морали, правила, закони, но това е един механически път.
(втори вариант)
Значи тежките желания осакатяват твоята мисъл, спират твоя растеж. Какво трябва да се направи? Махни това желание, тури го настрана, за да може добрата мисъл да израсне. Значи от нашите благородни мисли ние трябва да отстраним тежките желания, за да могат да израснат. Сегашната психология има хубави неща, но процесът на развитие, който те внасят в психологията, е просто един механически процес.
Те внасят и доброто, и всичките морали, правила, закони, но това е един механически път.
Та в самовъзпитанието трябва да се поставят нови методи. Виждам, по този начин, както хората възпитават от толкова хиляди години, не че не правят никакво усилие - човечеството прави грамадни усилия, колко милиони хора работят върху това, но щом останат сами, те не прилагат. Тези учители на света, те са проповядвали един закон органически, физиологически закон, а техните ученици винаги са превръщали физиологията в анатомия. Казвате, да турим едно правило. И ние казваме всеки да направи нещо за Бога.
към втори вариант >>
(Всички мислят и пишат.) Които са написали, да четат.
(втори вариант)
Пишете думата „благост", „носи", „душа", „живот", „младост", „пълна", „добрини", „радост". Сега всички съчетайте тези думи, направете нещо цяло. С връзки може да си послужите, съюзи и предлози може да турите. (Значи канапът е от нас.) Представете си сега, че от съчетанието на тези думи зависи целият ви живот. Пишете сега.
(Всички мислят и пишат.) Които са написали, да четат.
(Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост. Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.) Сега нали има закони за реда на нещата. Кои думи са производни? Производни думи са тези, които са взети от други. От какво мислите е произлязла благостта?
към втори вариант >>
Та в самовъзпитанието трябва да се поставят нови методи.
(втори вариант)
Какво трябва да се направи? Махни това желание, тури го настрана, за да може добрата мисъл да израсне. Значи от нашите благородни мисли ние трябва да отстраним тежките желания, за да могат да израснат. Сегашната психология има хубави неща, но процесът на развитие, който те внасят в психологията, е просто един механически процес. Те внасят и доброто, и всичките морали, правила, закони, но това е един механически път.
Та в самовъзпитанието трябва да се поставят нови методи.
Виждам, по този начин, както хората възпитават от толкова хиляди години, не че не правят никакво усилие - човечеството прави грамадни усилия, колко милиони хора работят върху това, но щом останат сами, те не прилагат. Тези учители на света, те са проповядвали един закон органически, физиологически закон, а техните ученици винаги са превръщали физиологията в анатомия. Казвате, да турим едно правило. И ние казваме всеки да направи нещо за Бога. Това е физиологически.
към втори вариант >>
(Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост.
(втори вариант)
Сега всички съчетайте тези думи, направете нещо цяло. С връзки може да си послужите, съюзи и предлози може да турите. (Значи канапът е от нас.) Представете си сега, че от съчетанието на тези думи зависи целият ви живот. Пишете сега. (Всички мислят и пишат.) Които са написали, да четат.
(Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост.
Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.) Сега нали има закони за реда на нещата. Кои думи са производни? Производни думи са тези, които са взети от други. От какво мислите е произлязла благостта? (От Бога.) От Бога.
към втори вариант >>
Виждам, по този начин, както хората възпитават от толкова хиляди години, не че не правят никакво усилие - човечеството прави грамадни усилия, колко милиони хора работят върху това, но щом останат сами, те не прилагат.
(втори вариант)
Махни това желание, тури го настрана, за да може добрата мисъл да израсне. Значи от нашите благородни мисли ние трябва да отстраним тежките желания, за да могат да израснат. Сегашната психология има хубави неща, но процесът на развитие, който те внасят в психологията, е просто един механически процес. Те внасят и доброто, и всичките морали, правила, закони, но това е един механически път. Та в самовъзпитанието трябва да се поставят нови методи.
Виждам, по този начин, както хората възпитават от толкова хиляди години, не че не правят никакво усилие - човечеството прави грамадни усилия, колко милиони хора работят върху това, но щом останат сами, те не прилагат.
Тези учители на света, те са проповядвали един закон органически, физиологически закон, а техните ученици винаги са превръщали физиологията в анатомия. Казвате, да турим едно правило. И ние казваме всеки да направи нещо за Бога. Това е физиологически. Обаче, щом замине учителят, другите казват: „Той доброволно няма да го направи, но да наложим този закон." Та ние трябва да заставим някого да направи едно добро.
към втори вариант >>
Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.) Сега нали има закони за реда на нещата.
(втори вариант)
С връзки може да си послужите, съюзи и предлози може да турите. (Значи канапът е от нас.) Представете си сега, че от съчетанието на тези думи зависи целият ви живот. Пишете сега. (Всички мислят и пишат.) Които са написали, да четат. (Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост.
Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.) Сега нали има закони за реда на нещата.
Кои думи са производни? Производни думи са тези, които са взети от други. От какво мислите е произлязла благостта? (От Бога.) От Бога. Тогава от какво е произлязла душата?
към втори вариант >>
Тези учители на света, те са проповядвали един закон органически, физиологически закон, а техните ученици винаги са превръщали физиологията в анатомия.
(втори вариант)
Значи от нашите благородни мисли ние трябва да отстраним тежките желания, за да могат да израснат. Сегашната психология има хубави неща, но процесът на развитие, който те внасят в психологията, е просто един механически процес. Те внасят и доброто, и всичките морали, правила, закони, но това е един механически път. Та в самовъзпитанието трябва да се поставят нови методи. Виждам, по този начин, както хората възпитават от толкова хиляди години, не че не правят никакво усилие - човечеството прави грамадни усилия, колко милиони хора работят върху това, но щом останат сами, те не прилагат.
Тези учители на света, те са проповядвали един закон органически, физиологически закон, а техните ученици винаги са превръщали физиологията в анатомия.
Казвате, да турим едно правило. И ние казваме всеки да направи нещо за Бога. Това е физиологически. Обаче, щом замине учителят, другите казват: „Той доброволно няма да го направи, но да наложим този закон." Та ние трябва да заставим някого да направи едно добро. И какво става?
към втори вариант >>
Кои думи са производни?
(втори вариант)
(Значи канапът е от нас.) Представете си сега, че от съчетанието на тези думи зависи целият ви живот. Пишете сега. (Всички мислят и пишат.) Които са написали, да четат. (Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост. Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.) Сега нали има закони за реда на нещата.
Кои думи са производни?
Производни думи са тези, които са взети от други. От какво мислите е произлязла благостта? (От Бога.) От Бога. Тогава от какво е произлязла душата? (Пак от Бога.) Но за да излезе душата, как да направим съединение?
към втори вариант >>
Казвате, да турим едно правило.
(втори вариант)
Сегашната психология има хубави неща, но процесът на развитие, който те внасят в психологията, е просто един механически процес. Те внасят и доброто, и всичките морали, правила, закони, но това е един механически път. Та в самовъзпитанието трябва да се поставят нови методи. Виждам, по този начин, както хората възпитават от толкова хиляди години, не че не правят никакво усилие - човечеството прави грамадни усилия, колко милиони хора работят върху това, но щом останат сами, те не прилагат. Тези учители на света, те са проповядвали един закон органически, физиологически закон, а техните ученици винаги са превръщали физиологията в анатомия.
Казвате, да турим едно правило.
И ние казваме всеки да направи нещо за Бога. Това е физиологически. Обаче, щом замине учителят, другите казват: „Той доброволно няма да го направи, но да наложим този закон." Та ние трябва да заставим някого да направи едно добро. И какво става? Днес се наложи един закон, утре - друг закон и така се раждат противоречията в света.
към втори вариант >>
Производни думи са тези, които са взети от други.
(втори вариант)
Пишете сега. (Всички мислят и пишат.) Които са написали, да четат. (Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост. Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.) Сега нали има закони за реда на нещата. Кои думи са производни?
Производни думи са тези, които са взети от други.
От какво мислите е произлязла благостта? (От Бога.) От Бога. Тогава от какво е произлязла душата? (Пак от Бога.) Но за да излезе душата, как да направим съединение? Съединени са Божията любов и Божията мъдрост и е излязла душата.
към втори вариант >>
И ние казваме всеки да направи нещо за Бога.
(втори вариант)
Те внасят и доброто, и всичките морали, правила, закони, но това е един механически път. Та в самовъзпитанието трябва да се поставят нови методи. Виждам, по този начин, както хората възпитават от толкова хиляди години, не че не правят никакво усилие - човечеството прави грамадни усилия, колко милиони хора работят върху това, но щом останат сами, те не прилагат. Тези учители на света, те са проповядвали един закон органически, физиологически закон, а техните ученици винаги са превръщали физиологията в анатомия. Казвате, да турим едно правило.
И ние казваме всеки да направи нещо за Бога.
Това е физиологически. Обаче, щом замине учителят, другите казват: „Той доброволно няма да го направи, но да наложим този закон." Та ние трябва да заставим някого да направи едно добро. И какво става? Днес се наложи един закон, утре - друг закон и така се раждат противоречията в света.
към втори вариант >>
От какво мислите е произлязла благостта?
(втори вариант)
(Всички мислят и пишат.) Които са написали, да четат. (Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост. Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.) Сега нали има закони за реда на нещата. Кои думи са производни? Производни думи са тези, които са взети от други.
От какво мислите е произлязла благостта?
(От Бога.) От Бога. Тогава от какво е произлязла душата? (Пак от Бога.) Но за да излезе душата, как да направим съединение? Съединени са Божията любов и Божията мъдрост и е излязла душата. Душата се е родила от любовта и мъдростта.
към втори вариант >>
Това е физиологически.
(втори вариант)
Та в самовъзпитанието трябва да се поставят нови методи. Виждам, по този начин, както хората възпитават от толкова хиляди години, не че не правят никакво усилие - човечеството прави грамадни усилия, колко милиони хора работят върху това, но щом останат сами, те не прилагат. Тези учители на света, те са проповядвали един закон органически, физиологически закон, а техните ученици винаги са превръщали физиологията в анатомия. Казвате, да турим едно правило. И ние казваме всеки да направи нещо за Бога.
Това е физиологически.
Обаче, щом замине учителят, другите казват: „Той доброволно няма да го направи, но да наложим този закон." Та ние трябва да заставим някого да направи едно добро. И какво става? Днес се наложи един закон, утре - друг закон и така се раждат противоречията в света.
към втори вариант >>
(От Бога.) От Бога.
(втори вариант)
(Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост. Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.) Сега нали има закони за реда на нещата. Кои думи са производни? Производни думи са тези, които са взети от други. От какво мислите е произлязла благостта?
(От Бога.) От Бога.
Тогава от какво е произлязла душата? (Пак от Бога.) Но за да излезе душата, как да направим съединение? Съединени са Божията любов и Божията мъдрост и е излязла душата. Душата се е родила от любовта и мъдростта. А душата, това е човекът.
към втори вариант >>
Обаче, щом замине учителят, другите казват: „Той доброволно няма да го направи, но да наложим този закон." Та ние трябва да заставим някого да направи едно добро.
(втори вариант)
Виждам, по този начин, както хората възпитават от толкова хиляди години, не че не правят никакво усилие - човечеството прави грамадни усилия, колко милиони хора работят върху това, но щом останат сами, те не прилагат. Тези учители на света, те са проповядвали един закон органически, физиологически закон, а техните ученици винаги са превръщали физиологията в анатомия. Казвате, да турим едно правило. И ние казваме всеки да направи нещо за Бога. Това е физиологически.
Обаче, щом замине учителят, другите казват: „Той доброволно няма да го направи, но да наложим този закон." Та ние трябва да заставим някого да направи едно добро.
И какво става? Днес се наложи един закон, утре - друг закон и така се раждат противоречията в света.
към втори вариант >>
Тогава от какво е произлязла душата?
(втори вариант)
Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.) Сега нали има закони за реда на нещата. Кои думи са производни? Производни думи са тези, които са взети от други. От какво мислите е произлязла благостта? (От Бога.) От Бога.
Тогава от какво е произлязла душата?
(Пак от Бога.) Но за да излезе душата, как да направим съединение? Съединени са Божията любов и Божията мъдрост и е излязла душата. Душата се е родила от любовта и мъдростта. А душата, това е човекът. Според сегашните разбирания, те мислят, че душата това е вятър.
към втори вариант >>
И какво става?
(втори вариант)
Тези учители на света, те са проповядвали един закон органически, физиологически закон, а техните ученици винаги са превръщали физиологията в анатомия. Казвате, да турим едно правило. И ние казваме всеки да направи нещо за Бога. Това е физиологически. Обаче, щом замине учителят, другите казват: „Той доброволно няма да го направи, но да наложим този закон." Та ние трябва да заставим някого да направи едно добро.
И какво става?
Днес се наложи един закон, утре - друг закон и така се раждат противоречията в света.
към втори вариант >>
(Пак от Бога.) Но за да излезе душата, как да направим съединение?
(втори вариант)
Кои думи са производни? Производни думи са тези, които са взети от други. От какво мислите е произлязла благостта? (От Бога.) От Бога. Тогава от какво е произлязла душата?
(Пак от Бога.) Но за да излезе душата, как да направим съединение?
Съединени са Божията любов и Божията мъдрост и е излязла душата. Душата се е родила от любовта и мъдростта. А душата, това е човекът. Според сегашните разбирания, те мислят, че душата това е вятър. Не, но душата това е човекът.
към втори вариант >>
Днес се наложи един закон, утре - друг закон и така се раждат противоречията в света.
(втори вариант)
Казвате, да турим едно правило. И ние казваме всеки да направи нещо за Бога. Това е физиологически. Обаче, щом замине учителят, другите казват: „Той доброволно няма да го направи, но да наложим този закон." Та ние трябва да заставим някого да направи едно добро. И какво става?
Днес се наложи един закон, утре - друг закон и така се раждат противоречията в света.
към втори вариант >>
Съединени са Божията любов и Божията мъдрост и е излязла душата.
(втори вариант)
Производни думи са тези, които са взети от други. От какво мислите е произлязла благостта? (От Бога.) От Бога. Тогава от какво е произлязла душата? (Пак от Бога.) Но за да излезе душата, как да направим съединение?
Съединени са Божията любов и Божията мъдрост и е излязла душата.
Душата се е родила от любовта и мъдростта. А душата, това е човекът. Според сегашните разбирания, те мислят, че душата това е вятър. Не, но душата това е човекът. Душата носи в себе си едно съединение на любов и мъдрост.
към втори вариант >>
Следователно в приложението на живота по този механически начин е израснала човешката личност.
(втори вариант)
Следователно в приложението на живота по този механически начин е израснала човешката личност.
Та сега човек и да се освободи от себе си, защото този закон е верен само по отношение на себе си. Никой от вас не трябва да изнасилва себе си, да оставим това изнасилване отвън. Питам, ако ти изнасилваш себе си, какво ще добиеш или ако измъчваш себе си, какво ще добиеш, или ако побеждаваш себе си? Не казвай - човек трябва да победи себе си, защото, ако ти победиш себе си, ти ще разслабиш себе си, ще разклатиш себе си и ще унищожиш себе си. Казват: „Победи себе си." Не, въздигни себе си.
към втори вариант >>
Душата се е родила от любовта и мъдростта.
(втори вариант)
От какво мислите е произлязла благостта? (От Бога.) От Бога. Тогава от какво е произлязла душата? (Пак от Бога.) Но за да излезе душата, как да направим съединение? Съединени са Божията любов и Божията мъдрост и е излязла душата.
Душата се е родила от любовта и мъдростта.
А душата, това е човекът. Според сегашните разбирания, те мислят, че душата това е вятър. Не, но душата това е човекът. Душата носи в себе си едно съединение на любов и мъдрост. И извадете любовта и мъдростта от душата, душата сама по себе си изчезва.
към втори вариант >>
Та сега човек и да се освободи от себе си, защото този закон е верен само по отношение на себе си.
(втори вариант)
Следователно в приложението на живота по този механически начин е израснала човешката личност.
Та сега човек и да се освободи от себе си, защото този закон е верен само по отношение на себе си.
Никой от вас не трябва да изнасилва себе си, да оставим това изнасилване отвън. Питам, ако ти изнасилваш себе си, какво ще добиеш или ако измъчваш себе си, какво ще добиеш, или ако побеждаваш себе си? Не казвай - човек трябва да победи себе си, защото, ако ти победиш себе си, ти ще разслабиш себе си, ще разклатиш себе си и ще унищожиш себе си. Казват: „Победи себе си." Не, въздигни себе си. Не казвай да победиш себе си, защото тогава ти си роб на някой отвън, някои външни сили са те заробили.
към втори вариант >>
А душата, това е човекът.
(втори вариант)
(От Бога.) От Бога. Тогава от какво е произлязла душата? (Пак от Бога.) Но за да излезе душата, как да направим съединение? Съединени са Божията любов и Божията мъдрост и е излязла душата. Душата се е родила от любовта и мъдростта.
А душата, това е човекът.
Според сегашните разбирания, те мислят, че душата това е вятър. Не, но душата това е човекът. Душата носи в себе си едно съединение на любов и мъдрост. И извадете любовта и мъдростта от душата, душата сама по себе си изчезва. А душата е съдът, в който животът се явява.
към втори вариант >>
Никой от вас не трябва да изнасилва себе си, да оставим това изнасилване отвън.
(втори вариант)
Следователно в приложението на живота по този механически начин е израснала човешката личност. Та сега човек и да се освободи от себе си, защото този закон е верен само по отношение на себе си.
Никой от вас не трябва да изнасилва себе си, да оставим това изнасилване отвън.
Питам, ако ти изнасилваш себе си, какво ще добиеш или ако измъчваш себе си, какво ще добиеш, или ако побеждаваш себе си? Не казвай - човек трябва да победи себе си, защото, ако ти победиш себе си, ти ще разслабиш себе си, ще разклатиш себе си и ще унищожиш себе си. Казват: „Победи себе си." Не, въздигни себе си. Не казвай да победиш себе си, защото тогава ти си роб на някой отвън, някои външни сили са те заробили. Освободи себе си от робството, подигни себе си, въздигни себе си.
към втори вариант >>
Според сегашните разбирания, те мислят, че душата това е вятър.
(втори вариант)
Тогава от какво е произлязла душата? (Пак от Бога.) Но за да излезе душата, как да направим съединение? Съединени са Божията любов и Божията мъдрост и е излязла душата. Душата се е родила от любовта и мъдростта. А душата, това е човекът.
Според сегашните разбирания, те мислят, че душата това е вятър.
Не, но душата това е човекът. Душата носи в себе си едно съединение на любов и мъдрост. И извадете любовта и мъдростта от душата, душата сама по себе си изчезва. А душата е съдът, в който животът се явява. Откъде се явява животът?
към втори вариант >>
Питам, ако ти изнасилваш себе си, какво ще добиеш или ако измъчваш себе си, какво ще добиеш, или ако побеждаваш себе си?
(втори вариант)
Следователно в приложението на живота по този механически начин е израснала човешката личност. Та сега човек и да се освободи от себе си, защото този закон е верен само по отношение на себе си. Никой от вас не трябва да изнасилва себе си, да оставим това изнасилване отвън.
Питам, ако ти изнасилваш себе си, какво ще добиеш или ако измъчваш себе си, какво ще добиеш, или ако побеждаваш себе си?
Не казвай - човек трябва да победи себе си, защото, ако ти победиш себе си, ти ще разслабиш себе си, ще разклатиш себе си и ще унищожиш себе си. Казват: „Победи себе си." Не, въздигни себе си. Не казвай да победиш себе си, защото тогава ти си роб на някой отвън, някои външни сили са те заробили. Освободи себе си от робството, подигни себе си, въздигни себе си. Това е вътрешният начин.
към втори вариант >>
Не, но душата това е човекът.
(втори вариант)
(Пак от Бога.) Но за да излезе душата, как да направим съединение? Съединени са Божията любов и Божията мъдрост и е излязла душата. Душата се е родила от любовта и мъдростта. А душата, това е човекът. Според сегашните разбирания, те мислят, че душата това е вятър.
Не, но душата това е човекът.
Душата носи в себе си едно съединение на любов и мъдрост. И извадете любовта и мъдростта от душата, душата сама по себе си изчезва. А душата е съдът, в който животът се явява. Откъде се явява животът?
към втори вариант >>
Не казвай - човек трябва да победи себе си, защото, ако ти победиш себе си, ти ще разслабиш себе си, ще разклатиш себе си и ще унищожиш себе си.
(втори вариант)
Следователно в приложението на живота по този механически начин е израснала човешката личност. Та сега човек и да се освободи от себе си, защото този закон е верен само по отношение на себе си. Никой от вас не трябва да изнасилва себе си, да оставим това изнасилване отвън. Питам, ако ти изнасилваш себе си, какво ще добиеш или ако измъчваш себе си, какво ще добиеш, или ако побеждаваш себе си?
Не казвай - човек трябва да победи себе си, защото, ако ти победиш себе си, ти ще разслабиш себе си, ще разклатиш себе си и ще унищожиш себе си.
Казват: „Победи себе си." Не, въздигни себе си. Не казвай да победиш себе си, защото тогава ти си роб на някой отвън, някои външни сили са те заробили. Освободи себе си от робството, подигни себе си, въздигни себе си. Това е вътрешният начин.
към втори вариант >>
Душата носи в себе си едно съединение на любов и мъдрост.
(втори вариант)
Съединени са Божията любов и Божията мъдрост и е излязла душата. Душата се е родила от любовта и мъдростта. А душата, това е човекът. Според сегашните разбирания, те мислят, че душата това е вятър. Не, но душата това е човекът.
Душата носи в себе си едно съединение на любов и мъдрост.
И извадете любовта и мъдростта от душата, душата сама по себе си изчезва. А душата е съдът, в който животът се явява. Откъде се явява животът?
към втори вариант >>
Казват: „Победи себе си." Не, въздигни себе си.
(втори вариант)
Следователно в приложението на живота по този механически начин е израснала човешката личност. Та сега човек и да се освободи от себе си, защото този закон е верен само по отношение на себе си. Никой от вас не трябва да изнасилва себе си, да оставим това изнасилване отвън. Питам, ако ти изнасилваш себе си, какво ще добиеш или ако измъчваш себе си, какво ще добиеш, или ако побеждаваш себе си? Не казвай - човек трябва да победи себе си, защото, ако ти победиш себе си, ти ще разслабиш себе си, ще разклатиш себе си и ще унищожиш себе си.
Казват: „Победи себе си." Не, въздигни себе си.
Не казвай да победиш себе си, защото тогава ти си роб на някой отвън, някои външни сили са те заробили. Освободи себе си от робството, подигни себе си, въздигни себе си. Това е вътрешният начин.
към втори вариант >>
И извадете любовта и мъдростта от душата, душата сама по себе си изчезва.
(втори вариант)
Душата се е родила от любовта и мъдростта. А душата, това е човекът. Според сегашните разбирания, те мислят, че душата това е вятър. Не, но душата това е човекът. Душата носи в себе си едно съединение на любов и мъдрост.
И извадете любовта и мъдростта от душата, душата сама по себе си изчезва.
А душата е съдът, в който животът се явява. Откъде се явява животът?
към втори вариант >>
Не казвай да победиш себе си, защото тогава ти си роб на някой отвън, някои външни сили са те заробили.
(втори вариант)
Та сега човек и да се освободи от себе си, защото този закон е верен само по отношение на себе си. Никой от вас не трябва да изнасилва себе си, да оставим това изнасилване отвън. Питам, ако ти изнасилваш себе си, какво ще добиеш или ако измъчваш себе си, какво ще добиеш, или ако побеждаваш себе си? Не казвай - човек трябва да победи себе си, защото, ако ти победиш себе си, ти ще разслабиш себе си, ще разклатиш себе си и ще унищожиш себе си. Казват: „Победи себе си." Не, въздигни себе си.
Не казвай да победиш себе си, защото тогава ти си роб на някой отвън, някои външни сили са те заробили.
Освободи себе си от робството, подигни себе си, въздигни себе си. Това е вътрешният начин.
към втори вариант >>
А душата е съдът, в който животът се явява.
(втори вариант)
А душата, това е човекът. Според сегашните разбирания, те мислят, че душата това е вятър. Не, но душата това е човекът. Душата носи в себе си едно съединение на любов и мъдрост. И извадете любовта и мъдростта от душата, душата сама по себе си изчезва.
А душата е съдът, в който животът се явява.
Откъде се явява животът?
към втори вариант >>
Освободи себе си от робството, подигни себе си, въздигни себе си.
(втори вариант)
Никой от вас не трябва да изнасилва себе си, да оставим това изнасилване отвън. Питам, ако ти изнасилваш себе си, какво ще добиеш или ако измъчваш себе си, какво ще добиеш, или ако побеждаваш себе си? Не казвай - човек трябва да победи себе си, защото, ако ти победиш себе си, ти ще разслабиш себе си, ще разклатиш себе си и ще унищожиш себе си. Казват: „Победи себе си." Не, въздигни себе си. Не казвай да победиш себе си, защото тогава ти си роб на някой отвън, някои външни сили са те заробили.
Освободи себе си от робството, подигни себе си, въздигни себе си.
Това е вътрешният начин.
към втори вариант >>
Откъде се явява животът?
(втори вариант)
Според сегашните разбирания, те мислят, че душата това е вятър. Не, но душата това е човекът. Душата носи в себе си едно съединение на любов и мъдрост. И извадете любовта и мъдростта от душата, душата сама по себе си изчезва. А душата е съдът, в който животът се явява.
Откъде се явява животът?
към втори вариант >>
Това е вътрешният начин.
(втори вариант)
Питам, ако ти изнасилваш себе си, какво ще добиеш или ако измъчваш себе си, какво ще добиеш, или ако побеждаваш себе си? Не казвай - човек трябва да победи себе си, защото, ако ти победиш себе си, ти ще разслабиш себе си, ще разклатиш себе си и ще унищожиш себе си. Казват: „Победи себе си." Не, въздигни себе си. Не казвай да победиш себе си, защото тогава ти си роб на някой отвън, някои външни сили са те заробили. Освободи себе си от робството, подигни себе си, въздигни себе си.
Това е вътрешният начин.
към втори вариант >>
След като се яви душата, явява се животът.
(втори вариант)
След като се яви душата, явява се животът.
Тогава какво носи животът? Младост. А тази младост какво носи? Добрини и радост. Душата е пълна с добрини и радост. Можете да си турнете думите както искате.
към втори вариант >>
Сега остава въпросът за човека.
(втори вариант)
Сега остава въпросът за човека.
За да се възпитава човекът, най-първо той трябва да се научи да се храни. Казва някой - не може да се храни. Ако на това дете ръцете не могат да работят и неговият ум е толкова слаб, и майка му като му тури това шише, изведнъж здравото дете започва своята работа и свършва опита сполучливо. Значи детето почва да яде. В дадения случай, щом ти дадат една бутилка, гледай да разрешиш задачата.
към втори вариант >>
Тогава какво носи животът?
(втори вариант)
След като се яви душата, явява се животът.
Тогава какво носи животът?
Младост. А тази младост какво носи? Добрини и радост. Душата е пълна с добрини и радост. Можете да си турнете думите както искате. Но естественият път, психологичният път е - нещата трябва да произлизат последователно.
към втори вариант >>
За да се възпитава човекът, най-първо той трябва да се научи да се храни.
(втори вариант)
Сега остава въпросът за човека.
За да се възпитава човекът, най-първо той трябва да се научи да се храни.
Казва някой - не може да се храни. Ако на това дете ръцете не могат да работят и неговият ум е толкова слаб, и майка му като му тури това шише, изведнъж здравото дете започва своята работа и свършва опита сполучливо. Значи детето почва да яде. В дадения случай, щом ти дадат една бутилка, гледай да разрешиш задачата. На малкото дете дават най-малката бутилка, с най-малката шийка.
към втори вариант >>
Младост. А тази младост какво носи?
(втори вариант)
След като се яви душата, явява се животът. Тогава какво носи животът?
Младост. А тази младост какво носи?
Добрини и радост. Душата е пълна с добрини и радост. Можете да си турнете думите както искате. Но естественият път, психологичният път е - нещата трябва да произлизат последователно. Кои думи от кои произлизат?
към втори вариант >>
Казва някой - не може да се храни.
(втори вариант)
Сега остава въпросът за човека. За да се възпитава човекът, най-първо той трябва да се научи да се храни.
Казва някой - не може да се храни.
Ако на това дете ръцете не могат да работят и неговият ум е толкова слаб, и майка му като му тури това шише, изведнъж здравото дете започва своята работа и свършва опита сполучливо. Значи детето почва да яде. В дадения случай, щом ти дадат една бутилка, гледай да разрешиш задачата. На малкото дете дават най-малката бутилка, с най-малката шийка. То не казва: „Дайте ми някоя златна." Веднага започва своята работа.
към втори вариант >>
Добрини и радост.
(втори вариант)
След като се яви душата, явява се животът. Тогава какво носи животът? Младост. А тази младост какво носи?
Добрини и радост.
Душата е пълна с добрини и радост. Можете да си турнете думите както искате. Но естественият път, психологичният път е - нещата трябва да произлизат последователно. Кои думи от кои произлизат? Благостта от душата може ли да излезе?
към втори вариант >>
Ако на това дете ръцете не могат да работят и неговият ум е толкова слаб, и майка му като му тури това шише, изведнъж здравото дете започва своята работа и свършва опита сполучливо.
(втори вариант)
Сега остава въпросът за човека. За да се възпитава човекът, най-първо той трябва да се научи да се храни. Казва някой - не може да се храни.
Ако на това дете ръцете не могат да работят и неговият ум е толкова слаб, и майка му като му тури това шише, изведнъж здравото дете започва своята работа и свършва опита сполучливо.
Значи детето почва да яде. В дадения случай, щом ти дадат една бутилка, гледай да разрешиш задачата. На малкото дете дават най-малката бутилка, с най-малката шийка. То не казва: „Дайте ми някоя златна." Веднага започва своята работа.
към втори вариант >>
Душата е пълна с добрини и радост.
(втори вариант)
След като се яви душата, явява се животът. Тогава какво носи животът? Младост. А тази младост какво носи? Добрини и радост.
Душата е пълна с добрини и радост.
Можете да си турнете думите както искате. Но естественият път, психологичният път е - нещата трябва да произлизат последователно. Кои думи от кои произлизат? Благостта от душата може ли да излезе?
към втори вариант >>
Значи детето почва да яде.
(втори вариант)
Сега остава въпросът за човека. За да се възпитава човекът, най-първо той трябва да се научи да се храни. Казва някой - не може да се храни. Ако на това дете ръцете не могат да работят и неговият ум е толкова слаб, и майка му като му тури това шише, изведнъж здравото дете започва своята работа и свършва опита сполучливо.
Значи детето почва да яде.
В дадения случай, щом ти дадат една бутилка, гледай да разрешиш задачата. На малкото дете дават най-малката бутилка, с най-малката шийка. То не казва: „Дайте ми някоя златна." Веднага започва своята работа.
към втори вариант >>
Можете да си турнете думите както искате.
(втори вариант)
След като се яви душата, явява се животът. Тогава какво носи животът? Младост. А тази младост какво носи? Добрини и радост. Душата е пълна с добрини и радост.
Можете да си турнете думите както искате.
Но естественият път, психологичният път е - нещата трябва да произлизат последователно. Кои думи от кои произлизат? Благостта от душата може ли да излезе?
към втори вариант >>
В дадения случай, щом ти дадат една бутилка, гледай да разрешиш задачата.
(втори вариант)
Сега остава въпросът за човека. За да се възпитава човекът, най-първо той трябва да се научи да се храни. Казва някой - не може да се храни. Ако на това дете ръцете не могат да работят и неговият ум е толкова слаб, и майка му като му тури това шише, изведнъж здравото дете започва своята работа и свършва опита сполучливо. Значи детето почва да яде.
В дадения случай, щом ти дадат една бутилка, гледай да разрешиш задачата.
На малкото дете дават най-малката бутилка, с най-малката шийка. То не казва: „Дайте ми някоя златна." Веднага започва своята работа.
към втори вариант >>
Но естественият път, психологичният път е - нещата трябва да произлизат последователно.
(втори вариант)
Тогава какво носи животът? Младост. А тази младост какво носи? Добрини и радост. Душата е пълна с добрини и радост. Можете да си турнете думите както искате.
Но естественият път, психологичният път е - нещата трябва да произлизат последователно.
Кои думи от кои произлизат? Благостта от душата може ли да излезе?
към втори вариант >>
На малкото дете дават най-малката бутилка, с най-малката шийка.
(втори вариант)
За да се възпитава човекът, най-първо той трябва да се научи да се храни. Казва някой - не може да се храни. Ако на това дете ръцете не могат да работят и неговият ум е толкова слаб, и майка му като му тури това шише, изведнъж здравото дете започва своята работа и свършва опита сполучливо. Значи детето почва да яде. В дадения случай, щом ти дадат една бутилка, гледай да разрешиш задачата.
На малкото дете дават най-малката бутилка, с най-малката шийка.
То не казва: „Дайте ми някоя златна." Веднага започва своята работа.
към втори вариант >>
Кои думи от кои произлизат?
(втори вариант)
Младост. А тази младост какво носи? Добрини и радост. Душата е пълна с добрини и радост. Можете да си турнете думите както искате. Но естественият път, психологичният път е - нещата трябва да произлизат последователно.
Кои думи от кои произлизат?
Благостта от душата може ли да излезе?
към втори вариант >>
То не казва: „Дайте ми някоя златна." Веднага започва своята работа.
(втори вариант)
Казва някой - не може да се храни. Ако на това дете ръцете не могат да работят и неговият ум е толкова слаб, и майка му като му тури това шише, изведнъж здравото дете започва своята работа и свършва опита сполучливо. Значи детето почва да яде. В дадения случай, щом ти дадат една бутилка, гледай да разрешиш задачата. На малкото дете дават най-малката бутилка, с най-малката шийка.
То не казва: „Дайте ми някоя златна." Веднага започва своята работа.
към втори вариант >>
Благостта от душата може ли да излезе?
(втори вариант)
Добрини и радост. Душата е пълна с добрини и радост. Можете да си турнете думите както искате. Но естественият път, психологичният път е - нещата трябва да произлизат последователно. Кои думи от кои произлизат?
Благостта от душата може ли да излезе?
към втори вариант >>
Следователно законът е такъв: най-малкото благо в дадения случай ти не го считай, че е унижение.
(втори вариант)
Следователно законът е такъв: най-малкото благо в дадения случай ти не го считай, че е унижение.
Считай го като една привилегия. Ако не знаеш как да започнеш, кажи: „В-а-а-а". И след това, като дойде бутилката, изтегли млякото. Като изтеглиш млякото, започва живот, след това законът на любовта действа, а след това иде правата мисъл. Той работи.
към втори вариант >>
Вземете дух и душа, двете думи имат едно и също значение.
(втори вариант)
Вземете дух и душа, двете думи имат едно и също значение.
Могат те да се различават, но може това да е едно раздвояване. Душата означава това, което любовта ражда, което излиза от любовта, а духът носи това, което излиза от мъдростта. Но в Божествения свят мъдростта е първа, тя е основа. Любовта създава един по-висок свят, а мъдростта е създала един по-низш свят, по човешки ако се говори. Но може ли душата да бъде благост?
към втори вариант >>
Считай го като една привилегия.
(втори вариант)
Следователно законът е такъв: най-малкото благо в дадения случай ти не го считай, че е унижение.
Считай го като една привилегия.
Ако не знаеш как да започнеш, кажи: „В-а-а-а". И след това, като дойде бутилката, изтегли млякото. Като изтеглиш млякото, започва живот, след това законът на любовта действа, а след това иде правата мисъл. Той работи. Значи непременно умът, мисълта или мозъкът трябва да работи, но трябва да знаете, че и вашето сърце трябва да работи.
към втори вариант >>
Могат те да се различават, но може това да е едно раздвояване.
(втори вариант)
Вземете дух и душа, двете думи имат едно и също значение.
Могат те да се различават, но може това да е едно раздвояване.
Душата означава това, което любовта ражда, което излиза от любовта, а духът носи това, което излиза от мъдростта. Но в Божествения свят мъдростта е първа, тя е основа. Любовта създава един по-висок свят, а мъдростта е създала един по-низш свят, по човешки ако се говори. Но може ли душата да бъде благост? Тогава, ако благостта излиза от душата, защо хората не са благи?
към втори вариант >>
Ако не знаеш как да започнеш, кажи: „В-а-а-а".
(втори вариант)
Следователно законът е такъв: най-малкото благо в дадения случай ти не го считай, че е унижение. Считай го като една привилегия.
Ако не знаеш как да започнеш, кажи: „В-а-а-а".
И след това, като дойде бутилката, изтегли млякото. Като изтеглиш млякото, започва живот, след това законът на любовта действа, а след това иде правата мисъл. Той работи. Значи непременно умът, мисълта или мозъкът трябва да работи, но трябва да знаете, че и вашето сърце трябва да работи. Умът без сърце, това е човек без крака, без ръце и без очи.
към втори вариант >>
Душата означава това, което любовта ражда, което излиза от любовта, а духът носи това, което излиза от мъдростта.
(втори вариант)
Вземете дух и душа, двете думи имат едно и също значение. Могат те да се различават, но може това да е едно раздвояване.
Душата означава това, което любовта ражда, което излиза от любовта, а духът носи това, което излиза от мъдростта.
Но в Божествения свят мъдростта е първа, тя е основа. Любовта създава един по-висок свят, а мъдростта е създала един по-низш свят, по човешки ако се говори. Но може ли душата да бъде благост? Тогава, ако благостта излиза от душата, защо хората не са благи? Тогава как бихте.
към втори вариант >>
И след това, като дойде бутилката, изтегли млякото.
(втори вариант)
Следователно законът е такъв: най-малкото благо в дадения случай ти не го считай, че е унижение. Считай го като една привилегия. Ако не знаеш как да започнеш, кажи: „В-а-а-а".
И след това, като дойде бутилката, изтегли млякото.
Като изтеглиш млякото, започва живот, след това законът на любовта действа, а след това иде правата мисъл. Той работи. Значи непременно умът, мисълта или мозъкът трябва да работи, но трябва да знаете, че и вашето сърце трябва да работи. Умът без сърце, това е човек без крака, без ръце и без очи. А какъв човек ще бъде това?
към втори вариант >>
Но в Божествения свят мъдростта е първа, тя е основа.
(втори вариант)
Вземете дух и душа, двете думи имат едно и също значение. Могат те да се различават, но може това да е едно раздвояване. Душата означава това, което любовта ражда, което излиза от любовта, а духът носи това, което излиза от мъдростта.
Но в Божествения свят мъдростта е първа, тя е основа.
Любовта създава един по-висок свят, а мъдростта е създала един по-низш свят, по човешки ако се говори. Но може ли душата да бъде благост? Тогава, ако благостта излиза от душата, защо хората не са благи? Тогава как бихте. турили, какво носи благостта?
към втори вариант >>
Като изтеглиш млякото, започва живот, след това законът на любовта действа, а след това иде правата мисъл.
(втори вариант)
Следователно законът е такъв: най-малкото благо в дадения случай ти не го считай, че е унижение. Считай го като една привилегия. Ако не знаеш как да започнеш, кажи: „В-а-а-а". И след това, като дойде бутилката, изтегли млякото.
Като изтеглиш млякото, започва живот, след това законът на любовта действа, а след това иде правата мисъл.
Той работи. Значи непременно умът, мисълта или мозъкът трябва да работи, но трябва да знаете, че и вашето сърце трябва да работи. Умът без сърце, това е човек без крака, без ръце и без очи. А какъв човек ще бъде това? Значи в сърцето на човека седи всичката негова красота.
към втори вариант >>
Любовта създава един по-висок свят, а мъдростта е създала един по-низш свят, по човешки ако се говори.
(втори вариант)
Вземете дух и душа, двете думи имат едно и също значение. Могат те да се различават, но може това да е едно раздвояване. Душата означава това, което любовта ражда, което излиза от любовта, а духът носи това, което излиза от мъдростта. Но в Божествения свят мъдростта е първа, тя е основа.
Любовта създава един по-висок свят, а мъдростта е създала един по-низш свят, по човешки ако се говори.
Но може ли душата да бъде благост? Тогава, ако благостта излиза от душата, защо хората не са благи? Тогава как бихте. турили, какво носи благостта? Младост за душата.
към втори вариант >>
Той работи.
(втори вариант)
Следователно законът е такъв: най-малкото благо в дадения случай ти не го считай, че е унижение. Считай го като една привилегия. Ако не знаеш как да започнеш, кажи: „В-а-а-а". И след това, като дойде бутилката, изтегли млякото. Като изтеглиш млякото, започва живот, след това законът на любовта действа, а след това иде правата мисъл.
Той работи.
Значи непременно умът, мисълта или мозъкът трябва да работи, но трябва да знаете, че и вашето сърце трябва да работи. Умът без сърце, това е човек без крака, без ръце и без очи. А какъв човек ще бъде това? Значи в сърцето на човека седи всичката негова красота. Но само сърцето може да се прояви чрез ума.
към втори вариант >>
Но може ли душата да бъде благост?
(втори вариант)
Вземете дух и душа, двете думи имат едно и също значение. Могат те да се различават, но може това да е едно раздвояване. Душата означава това, което любовта ражда, което излиза от любовта, а духът носи това, което излиза от мъдростта. Но в Божествения свят мъдростта е първа, тя е основа. Любовта създава един по-висок свят, а мъдростта е създала един по-низш свят, по човешки ако се говори.
Но може ли душата да бъде благост?
Тогава, ако благостта излиза от душата, защо хората не са благи? Тогава как бихте. турили, какво носи благостта? Младост за душата. Какво остава за „пълни"?
към втори вариант >>
Значи непременно умът, мисълта или мозъкът трябва да работи, но трябва да знаете, че и вашето сърце трябва да работи.
(втори вариант)
Считай го като една привилегия. Ако не знаеш как да започнеш, кажи: „В-а-а-а". И след това, като дойде бутилката, изтегли млякото. Като изтеглиш млякото, започва живот, след това законът на любовта действа, а след това иде правата мисъл. Той работи.
Значи непременно умът, мисълта или мозъкът трябва да работи, но трябва да знаете, че и вашето сърце трябва да работи.
Умът без сърце, това е човек без крака, без ръце и без очи. А какъв човек ще бъде това? Значи в сърцето на човека седи всичката негова красота. Но само сърцето може да се прояви чрез ума. Умът иде в живота, за да се прояви сърцето.
към втори вариант >>
Тогава, ако благостта излиза от душата, защо хората не са благи?
(втори вариант)
Могат те да се различават, но може това да е едно раздвояване. Душата означава това, което любовта ражда, което излиза от любовта, а духът носи това, което излиза от мъдростта. Но в Божествения свят мъдростта е първа, тя е основа. Любовта създава един по-висок свят, а мъдростта е създала един по-низш свят, по човешки ако се говори. Но може ли душата да бъде благост?
Тогава, ако благостта излиза от душата, защо хората не са благи?
Тогава как бихте. турили, какво носи благостта? Младост за душата. Какво остава за „пълни"? (Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост.) Ако бяхте поети, как щяхте да го напишете?
към втори вариант >>
Умът без сърце, това е човек без крака, без ръце и без очи.
(втори вариант)
Ако не знаеш как да започнеш, кажи: „В-а-а-а". И след това, като дойде бутилката, изтегли млякото. Като изтеглиш млякото, започва живот, след това законът на любовта действа, а след това иде правата мисъл. Той работи. Значи непременно умът, мисълта или мозъкът трябва да работи, но трябва да знаете, че и вашето сърце трябва да работи.
Умът без сърце, това е човек без крака, без ръце и без очи.
А какъв човек ще бъде това? Значи в сърцето на човека седи всичката негова красота. Но само сърцето може да се прояви чрез ума. Умът иде в живота, за да се прояви сърцето. А сърцето носи всичката пълнота, от сърцето излиза всичката кръв и влиза в мозъка.
към втори вариант >>
Тогава как бихте.
(втори вариант)
Душата означава това, което любовта ражда, което излиза от любовта, а духът носи това, което излиза от мъдростта. Но в Божествения свят мъдростта е първа, тя е основа. Любовта създава един по-висок свят, а мъдростта е създала един по-низш свят, по човешки ако се говори. Но може ли душата да бъде благост? Тогава, ако благостта излиза от душата, защо хората не са благи?
Тогава как бихте.
турили, какво носи благостта? Младост за душата. Какво остава за „пълни"? (Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост.) Ако бяхте поети, как щяхте да го напишете? Как ще го направите по съвременните правила на изкуството?
към втори вариант >>
А какъв човек ще бъде това?
(втори вариант)
И след това, като дойде бутилката, изтегли млякото. Като изтеглиш млякото, започва живот, след това законът на любовта действа, а след това иде правата мисъл. Той работи. Значи непременно умът, мисълта или мозъкът трябва да работи, но трябва да знаете, че и вашето сърце трябва да работи. Умът без сърце, това е човек без крака, без ръце и без очи.
А какъв човек ще бъде това?
Значи в сърцето на човека седи всичката негова красота. Но само сърцето може да се прояви чрез ума. Умът иде в живота, за да се прояви сърцето. А сърцето носи всичката пълнота, от сърцето излиза всичката кръв и влиза в мозъка. И като влезе тази кръв, от нея се образуват мислите, красотата, силата и знанието.
към втори вариант >>
3.
Господар на съботата
,
НБ
, София, 13.4.1930г.,
Често бащата и майката създават закони за децата си и следят за тяхното изпълнение.
Често бащата и майката създават закони за децата си и следят за тяхното изпълнение.
Майката свари сладко, иска да го скрие от непослушното си дете. Бащата ще направи един шкаф с ключове, дето ще заключат сладкото. Същевременно бащата закачва една пръчица на стената и казва на детето си: Слушай, виждаш ли тази пръчица? Ако си позволиш, без разрешение, да взимаш сладко, ще опиташ пръчицата на гърба си. Детето не смее да пипа без позволение.
към беседата >>
Сегашните хора се страхуват от мнението на близките си, на обществото и старателно прикриват своите престъпни мисли, чувства и постъпки.
Сегашните хора се страхуват от мнението на близките си, на обществото и старателно прикриват своите престъпни мисли, чувства и постъпки.
Те не подозират, че скритото престъпление е по-страшно от онова, което се е проявило вече. Който крие своето безверие, безлюбие, невежество, той е по-страшен от онзи, който открито показва безверието, безлюбието и невежеството си. Искреният човек, макар и безверник, е на по-прав път от онзи, който седи на два стола. Последният казва: Може да съществува Бог, но може и да не съществува. Ако съществува, ще спечеля; ако не съществува, поне нищо не губя.
към беседата >>
Майката свари сладко, иска да го скрие от непослушното си дете.
Често бащата и майката създават закони за децата си и следят за тяхното изпълнение.
Майката свари сладко, иска да го скрие от непослушното си дете.
Бащата ще направи един шкаф с ключове, дето ще заключат сладкото. Същевременно бащата закачва една пръчица на стената и казва на детето си: Слушай, виждаш ли тази пръчица? Ако си позволиш, без разрешение, да взимаш сладко, ще опиташ пръчицата на гърба си. Детето не смее да пипа без позволение. Обаче, когато порасне, стане момък или мома на 21 година, свободно може да си взима сладко, когато пожелае.
към беседата >>
Те не подозират, че скритото престъпление е по-страшно от онова, което се е проявило вече.
Сегашните хора се страхуват от мнението на близките си, на обществото и старателно прикриват своите престъпни мисли, чувства и постъпки.
Те не подозират, че скритото престъпление е по-страшно от онова, което се е проявило вече.
Който крие своето безверие, безлюбие, невежество, той е по-страшен от онзи, който открито показва безверието, безлюбието и невежеството си. Искреният човек, макар и безверник, е на по-прав път от онзи, който седи на два стола. Последният казва: Може да съществува Бог, но може и да не съществува. Ако съществува, ще спечеля; ако не съществува, поне нищо не губя. Тази философия не може да изкара човека на добър край.
към беседата >>
Бащата ще направи един шкаф с ключове, дето ще заключат сладкото.
Често бащата и майката създават закони за децата си и следят за тяхното изпълнение. Майката свари сладко, иска да го скрие от непослушното си дете.
Бащата ще направи един шкаф с ключове, дето ще заключат сладкото.
Същевременно бащата закачва една пръчица на стената и казва на детето си: Слушай, виждаш ли тази пръчица? Ако си позволиш, без разрешение, да взимаш сладко, ще опиташ пръчицата на гърба си. Детето не смее да пипа без позволение. Обаче, когато порасне, стане момък или мома на 21 година, свободно може да си взима сладко, когато пожелае. Значи, законът за малкото дете не е валиден за младия момък.
към беседата >>
Който крие своето безверие, безлюбие, невежество, той е по-страшен от онзи, който открито показва безверието, безлюбието и невежеството си.
Сегашните хора се страхуват от мнението на близките си, на обществото и старателно прикриват своите престъпни мисли, чувства и постъпки. Те не подозират, че скритото престъпление е по-страшно от онова, което се е проявило вече.
Който крие своето безверие, безлюбие, невежество, той е по-страшен от онзи, който открито показва безверието, безлюбието и невежеството си.
Искреният човек, макар и безверник, е на по-прав път от онзи, който седи на два стола. Последният казва: Може да съществува Бог, но може и да не съществува. Ако съществува, ще спечеля; ако не съществува, поне нищо не губя. Тази философия не може да изкара човека на добър край. Кажете ли, че или съществува Бог, или не съществува, това е механическо гледане на въпроса.
към беседата >>
Същевременно бащата закачва една пръчица на стената и казва на детето си: Слушай, виждаш ли тази пръчица?
Често бащата и майката създават закони за децата си и следят за тяхното изпълнение. Майката свари сладко, иска да го скрие от непослушното си дете. Бащата ще направи един шкаф с ключове, дето ще заключат сладкото.
Същевременно бащата закачва една пръчица на стената и казва на детето си: Слушай, виждаш ли тази пръчица?
Ако си позволиш, без разрешение, да взимаш сладко, ще опиташ пръчицата на гърба си. Детето не смее да пипа без позволение. Обаче, когато порасне, стане момък или мома на 21 година, свободно може да си взима сладко, когато пожелае. Значи, законът за малкото дете не е валиден за младия момък. Когато бащата остарее, синът закачва също такава пръчица на стената и казва на баща си: Татко, ако си позволиш да взимаш нещо без разрешение от мене, ще опиташ пръчицата.
към беседата >>
Искреният човек, макар и безверник, е на по-прав път от онзи, който седи на два стола.
Сегашните хора се страхуват от мнението на близките си, на обществото и старателно прикриват своите престъпни мисли, чувства и постъпки. Те не подозират, че скритото престъпление е по-страшно от онова, което се е проявило вече. Който крие своето безверие, безлюбие, невежество, той е по-страшен от онзи, който открито показва безверието, безлюбието и невежеството си.
Искреният човек, макар и безверник, е на по-прав път от онзи, който седи на два стола.
Последният казва: Може да съществува Бог, но може и да не съществува. Ако съществува, ще спечеля; ако не съществува, поне нищо не губя. Тази философия не може да изкара човека на добър край. Кажете ли, че или съществува Бог, или не съществува, това е механическо гледане на въпроса. Не е безразлично, дали Бог съществува, или не.
към беседата >>
Ако си позволиш, без разрешение, да взимаш сладко, ще опиташ пръчицата на гърба си.
Често бащата и майката създават закони за децата си и следят за тяхното изпълнение. Майката свари сладко, иска да го скрие от непослушното си дете. Бащата ще направи един шкаф с ключове, дето ще заключат сладкото. Същевременно бащата закачва една пръчица на стената и казва на детето си: Слушай, виждаш ли тази пръчица?
Ако си позволиш, без разрешение, да взимаш сладко, ще опиташ пръчицата на гърба си.
Детето не смее да пипа без позволение. Обаче, когато порасне, стане момък или мома на 21 година, свободно може да си взима сладко, когато пожелае. Значи, законът за малкото дете не е валиден за младия момък. Когато бащата остарее, синът закачва също такава пръчица на стената и казва на баща си: Татко, ако си позволиш да взимаш нещо без разрешение от мене, ще опиташ пръчицата. Стар ли пипа или млад, все едно.
към беседата >>
Последният казва: Може да съществува Бог, но може и да не съществува.
Сегашните хора се страхуват от мнението на близките си, на обществото и старателно прикриват своите престъпни мисли, чувства и постъпки. Те не подозират, че скритото престъпление е по-страшно от онова, което се е проявило вече. Който крие своето безверие, безлюбие, невежество, той е по-страшен от онзи, който открито показва безверието, безлюбието и невежеството си. Искреният човек, макар и безверник, е на по-прав път от онзи, който седи на два стола.
Последният казва: Може да съществува Бог, но може и да не съществува.
Ако съществува, ще спечеля; ако не съществува, поне нищо не губя. Тази философия не може да изкара човека на добър край. Кажете ли, че или съществува Бог, или не съществува, това е механическо гледане на въпроса. Не е безразлично, дали Бог съществува, или не. Голяма е загубата за човека, ако Бог не съществува; голяма е печалбата му, ако Бог съществува.
към беседата >>
Детето не смее да пипа без позволение.
Често бащата и майката създават закони за децата си и следят за тяхното изпълнение. Майката свари сладко, иска да го скрие от непослушното си дете. Бащата ще направи един шкаф с ключове, дето ще заключат сладкото. Същевременно бащата закачва една пръчица на стената и казва на детето си: Слушай, виждаш ли тази пръчица? Ако си позволиш, без разрешение, да взимаш сладко, ще опиташ пръчицата на гърба си.
Детето не смее да пипа без позволение.
Обаче, когато порасне, стане момък или мома на 21 година, свободно може да си взима сладко, когато пожелае. Значи, законът за малкото дете не е валиден за младия момък. Когато бащата остарее, синът закачва също такава пръчица на стената и казва на баща си: Татко, ако си позволиш да взимаш нещо без разрешение от мене, ще опиташ пръчицата. Стар ли пипа или млад, все едно. И старият не трябва да пипа, без разрешение, за да не опита пръчицата на гърба си.
към беседата >>
Ако съществува, ще спечеля; ако не съществува, поне нищо не губя.
Сегашните хора се страхуват от мнението на близките си, на обществото и старателно прикриват своите престъпни мисли, чувства и постъпки. Те не подозират, че скритото престъпление е по-страшно от онова, което се е проявило вече. Който крие своето безверие, безлюбие, невежество, той е по-страшен от онзи, който открито показва безверието, безлюбието и невежеството си. Искреният човек, макар и безверник, е на по-прав път от онзи, който седи на два стола. Последният казва: Може да съществува Бог, но може и да не съществува.
Ако съществува, ще спечеля; ако не съществува, поне нищо не губя.
Тази философия не може да изкара човека на добър край. Кажете ли, че или съществува Бог, или не съществува, това е механическо гледане на въпроса. Не е безразлично, дали Бог съществува, или не. Голяма е загубата за човека, ако Бог не съществува; голяма е печалбата му, ако Бог съществува. Разумният човек не може да разсъждава така.
към беседата >>
Обаче, когато порасне, стане момък или мома на 21 година, свободно може да си взима сладко, когато пожелае.
Майката свари сладко, иска да го скрие от непослушното си дете. Бащата ще направи един шкаф с ключове, дето ще заключат сладкото. Същевременно бащата закачва една пръчица на стената и казва на детето си: Слушай, виждаш ли тази пръчица? Ако си позволиш, без разрешение, да взимаш сладко, ще опиташ пръчицата на гърба си. Детето не смее да пипа без позволение.
Обаче, когато порасне, стане момък или мома на 21 година, свободно може да си взима сладко, когато пожелае.
Значи, законът за малкото дете не е валиден за младия момък. Когато бащата остарее, синът закачва също такава пръчица на стената и казва на баща си: Татко, ако си позволиш да взимаш нещо без разрешение от мене, ще опиташ пръчицата. Стар ли пипа или млад, все едно. И старият не трябва да пипа, без разрешение, за да не опита пръчицата на гърба си.
към беседата >>
Тази философия не може да изкара човека на добър край.
Те не подозират, че скритото престъпление е по-страшно от онова, което се е проявило вече. Който крие своето безверие, безлюбие, невежество, той е по-страшен от онзи, който открито показва безверието, безлюбието и невежеството си. Искреният човек, макар и безверник, е на по-прав път от онзи, който седи на два стола. Последният казва: Може да съществува Бог, но може и да не съществува. Ако съществува, ще спечеля; ако не съществува, поне нищо не губя.
Тази философия не може да изкара човека на добър край.
Кажете ли, че или съществува Бог, или не съществува, това е механическо гледане на въпроса. Не е безразлично, дали Бог съществува, или не. Голяма е загубата за човека, ако Бог не съществува; голяма е печалбата му, ако Бог съществува. Разумният човек не може да разсъждава така. Той не може да си задава въпроса, съществува ли животът, или не; той не може да каже, че това знаят родителите му.
към беседата >>
Значи, законът за малкото дете не е валиден за младия момък.
Бащата ще направи един шкаф с ключове, дето ще заключат сладкото. Същевременно бащата закачва една пръчица на стената и казва на детето си: Слушай, виждаш ли тази пръчица? Ако си позволиш, без разрешение, да взимаш сладко, ще опиташ пръчицата на гърба си. Детето не смее да пипа без позволение. Обаче, когато порасне, стане момък или мома на 21 година, свободно може да си взима сладко, когато пожелае.
Значи, законът за малкото дете не е валиден за младия момък.
Когато бащата остарее, синът закачва също такава пръчица на стената и казва на баща си: Татко, ако си позволиш да взимаш нещо без разрешение от мене, ще опиташ пръчицата. Стар ли пипа или млад, все едно. И старият не трябва да пипа, без разрешение, за да не опита пръчицата на гърба си.
към беседата >>
Кажете ли, че или съществува Бог, или не съществува, това е механическо гледане на въпроса.
Който крие своето безверие, безлюбие, невежество, той е по-страшен от онзи, който открито показва безверието, безлюбието и невежеството си. Искреният човек, макар и безверник, е на по-прав път от онзи, който седи на два стола. Последният казва: Може да съществува Бог, но може и да не съществува. Ако съществува, ще спечеля; ако не съществува, поне нищо не губя. Тази философия не може да изкара човека на добър край.
Кажете ли, че или съществува Бог, или не съществува, това е механическо гледане на въпроса.
Не е безразлично, дали Бог съществува, или не. Голяма е загубата за човека, ако Бог не съществува; голяма е печалбата му, ако Бог съществува. Разумният човек не може да разсъждава така. Той не може да си задава въпроса, съществува ли животът, или не; той не може да каже, че това знаят родителите му. – Защо само родителите му да знаят, той да не знае?
към беседата >>
Когато бащата остарее, синът закачва също такава пръчица на стената и казва на баща си: Татко, ако си позволиш да взимаш нещо без разрешение от мене, ще опиташ пръчицата.
Същевременно бащата закачва една пръчица на стената и казва на детето си: Слушай, виждаш ли тази пръчица? Ако си позволиш, без разрешение, да взимаш сладко, ще опиташ пръчицата на гърба си. Детето не смее да пипа без позволение. Обаче, когато порасне, стане момък или мома на 21 година, свободно може да си взима сладко, когато пожелае. Значи, законът за малкото дете не е валиден за младия момък.
Когато бащата остарее, синът закачва също такава пръчица на стената и казва на баща си: Татко, ако си позволиш да взимаш нещо без разрешение от мене, ще опиташ пръчицата.
Стар ли пипа или млад, все едно. И старият не трябва да пипа, без разрешение, за да не опита пръчицата на гърба си.
към беседата >>
Не е безразлично, дали Бог съществува, или не.
Искреният човек, макар и безверник, е на по-прав път от онзи, който седи на два стола. Последният казва: Може да съществува Бог, но може и да не съществува. Ако съществува, ще спечеля; ако не съществува, поне нищо не губя. Тази философия не може да изкара човека на добър край. Кажете ли, че или съществува Бог, или не съществува, това е механическо гледане на въпроса.
Не е безразлично, дали Бог съществува, или не.
Голяма е загубата за човека, ако Бог не съществува; голяма е печалбата му, ако Бог съществува. Разумният човек не може да разсъждава така. Той не може да си задава въпроса, съществува ли животът, или не; той не може да каже, че това знаят родителите му. – Защо само родителите му да знаят, той да не знае? – Родителите му го родиха.
към беседата >>
Стар ли пипа или млад, все едно.
Ако си позволиш, без разрешение, да взимаш сладко, ще опиташ пръчицата на гърба си. Детето не смее да пипа без позволение. Обаче, когато порасне, стане момък или мома на 21 година, свободно може да си взима сладко, когато пожелае. Значи, законът за малкото дете не е валиден за младия момък. Когато бащата остарее, синът закачва също такава пръчица на стената и казва на баща си: Татко, ако си позволиш да взимаш нещо без разрешение от мене, ще опиташ пръчицата.
Стар ли пипа или млад, все едно.
И старият не трябва да пипа, без разрешение, за да не опита пръчицата на гърба си.
към беседата >>
Голяма е загубата за човека, ако Бог не съществува; голяма е печалбата му, ако Бог съществува.
Последният казва: Може да съществува Бог, но може и да не съществува. Ако съществува, ще спечеля; ако не съществува, поне нищо не губя. Тази философия не може да изкара човека на добър край. Кажете ли, че или съществува Бог, или не съществува, това е механическо гледане на въпроса. Не е безразлично, дали Бог съществува, или не.
Голяма е загубата за човека, ако Бог не съществува; голяма е печалбата му, ако Бог съществува.
Разумният човек не може да разсъждава така. Той не може да си задава въпроса, съществува ли животът, или не; той не може да каже, че това знаят родителите му. – Защо само родителите му да знаят, той да не знае? – Родителите му го родиха. – Ами тях кой роди?
към беседата >>
И старият не трябва да пипа, без разрешение, за да не опита пръчицата на гърба си.
Детето не смее да пипа без позволение. Обаче, когато порасне, стане момък или мома на 21 година, свободно може да си взима сладко, когато пожелае. Значи, законът за малкото дете не е валиден за младия момък. Когато бащата остарее, синът закачва също такава пръчица на стената и казва на баща си: Татко, ако си позволиш да взимаш нещо без разрешение от мене, ще опиташ пръчицата. Стар ли пипа или млад, все едно.
И старият не трябва да пипа, без разрешение, за да не опита пръчицата на гърба си.
към беседата >>
Разумният човек не може да разсъждава така.
Ако съществува, ще спечеля; ако не съществува, поне нищо не губя. Тази философия не може да изкара човека на добър край. Кажете ли, че или съществува Бог, или не съществува, това е механическо гледане на въпроса. Не е безразлично, дали Бог съществува, или не. Голяма е загубата за човека, ако Бог не съществува; голяма е печалбата му, ако Бог съществува.
Разумният човек не може да разсъждава така.
Той не може да си задава въпроса, съществува ли животът, или не; той не може да каже, че това знаят родителите му. – Защо само родителите му да знаят, той да не знае? – Родителите му го родиха. – Ами тях кой роди? – Техните родители.
към беседата >>
Сега вие мислите, че за децата съществува един закон, а за възрастните – друг.
Сега вие мислите, че за децата съществува един закон, а за възрастните – друг.
Не, и за децата, и за възрастните трябва да съществува един закон. За да се прилага еднакво закона и за децата, и за възрастните, не прави шкаф, в който да криеш сладкото. Свали закона – пръчицата, от стената. Когато говориш, винаги казвай истината. Всякога давай добър пример на децата.
към беседата >>
Той не може да си задава въпроса, съществува ли животът, или не; той не може да каже, че това знаят родителите му.
Тази философия не може да изкара човека на добър край. Кажете ли, че или съществува Бог, или не съществува, това е механическо гледане на въпроса. Не е безразлично, дали Бог съществува, или не. Голяма е загубата за човека, ако Бог не съществува; голяма е печалбата му, ако Бог съществува. Разумният човек не може да разсъждава така.
Той не може да си задава въпроса, съществува ли животът, или не; той не може да каже, че това знаят родителите му.
– Защо само родителите му да знаят, той да не знае? – Родителите му го родиха. – Ами тях кой роди? – Техните родители. – Така не се разсъждава.
към беседата >>
Не, и за децата, и за възрастните трябва да съществува един закон.
Сега вие мислите, че за децата съществува един закон, а за възрастните – друг.
Не, и за децата, и за възрастните трябва да съществува един закон.
За да се прилага еднакво закона и за децата, и за възрастните, не прави шкаф, в който да криеш сладкото. Свали закона – пръчицата, от стената. Когато говориш, винаги казвай истината. Всякога давай добър пример на децата. Не изисквай от тях повече работа от тази, която те могат да свършат.
към беседата >>
– Защо само родителите му да знаят, той да не знае?
Кажете ли, че или съществува Бог, или не съществува, това е механическо гледане на въпроса. Не е безразлично, дали Бог съществува, или не. Голяма е загубата за човека, ако Бог не съществува; голяма е печалбата му, ако Бог съществува. Разумният човек не може да разсъждава така. Той не може да си задава въпроса, съществува ли животът, или не; той не може да каже, че това знаят родителите му.
– Защо само родителите му да знаят, той да не знае?
– Родителите му го родиха. – Ами тях кой роди? – Техните родители. – Така не се разсъждава. Вие посаждате едно семе в земята, и то пораства.
към беседата >>
За да се прилага еднакво закона и за децата, и за възрастните, не прави шкаф, в който да криеш сладкото.
Сега вие мислите, че за децата съществува един закон, а за възрастните – друг. Не, и за децата, и за възрастните трябва да съществува един закон.
За да се прилага еднакво закона и за децата, и за възрастните, не прави шкаф, в който да криеш сладкото.
Свали закона – пръчицата, от стената. Когато говориш, винаги казвай истината. Всякога давай добър пример на децата. Не изисквай от тях повече работа от тази, която те могат да свършат. Искаш ли от децата повече работа, ще се намериш в противоречие.
към беседата >>
– Родителите му го родиха.
Не е безразлично, дали Бог съществува, или не. Голяма е загубата за човека, ако Бог не съществува; голяма е печалбата му, ако Бог съществува. Разумният човек не може да разсъждава така. Той не може да си задава въпроса, съществува ли животът, или не; той не може да каже, че това знаят родителите му. – Защо само родителите му да знаят, той да не знае?
– Родителите му го родиха.
– Ами тях кой роди? – Техните родители. – Така не се разсъждава. Вие посаждате едно семе в земята, и то пораства. От къде взима живот семето?
към беседата >>
Свали закона – пръчицата, от стената.
Сега вие мислите, че за децата съществува един закон, а за възрастните – друг. Не, и за децата, и за възрастните трябва да съществува един закон. За да се прилага еднакво закона и за децата, и за възрастните, не прави шкаф, в който да криеш сладкото.
Свали закона – пръчицата, от стената.
Когато говориш, винаги казвай истината. Всякога давай добър пример на децата. Не изисквай от тях повече работа от тази, която те могат да свършат. Искаш ли от децата повече работа, ще се намериш в противоречие.
към беседата >>
– Ами тях кой роди?
Голяма е загубата за човека, ако Бог не съществува; голяма е печалбата му, ако Бог съществува. Разумният човек не може да разсъждава така. Той не може да си задава въпроса, съществува ли животът, или не; той не може да каже, че това знаят родителите му. – Защо само родителите му да знаят, той да не знае? – Родителите му го родиха.
– Ами тях кой роди?
– Техните родители. – Така не се разсъждава. Вие посаждате едно семе в земята, и то пораства. От къде взима живот семето? Ще кажете, че от земята, от светлината и топлината, от влагата.
към беседата >>
Когато говориш, винаги казвай истината.
Сега вие мислите, че за децата съществува един закон, а за възрастните – друг. Не, и за децата, и за възрастните трябва да съществува един закон. За да се прилага еднакво закона и за децата, и за възрастните, не прави шкаф, в който да криеш сладкото. Свали закона – пръчицата, от стената.
Когато говориш, винаги казвай истината.
Всякога давай добър пример на децата. Не изисквай от тях повече работа от тази, която те могат да свършат. Искаш ли от децата повече работа, ще се намериш в противоречие.
към беседата >>
– Техните родители.
Разумният човек не може да разсъждава така. Той не може да си задава въпроса, съществува ли животът, или не; той не може да каже, че това знаят родителите му. – Защо само родителите му да знаят, той да не знае? – Родителите му го родиха. – Ами тях кой роди?
– Техните родители.
– Така не се разсъждава. Вие посаждате едно семе в земята, и то пораства. От къде взима живот семето? Ще кажете, че от земята, от светлината и топлината, от влагата. Не, семето носи живота в себе си; почвата, влагата, светлината и топлината с условия за проявяване и за диференциране на живота, който е вложен в семето.
към беседата >>
Всякога давай добър пример на децата.
Сега вие мислите, че за децата съществува един закон, а за възрастните – друг. Не, и за децата, и за възрастните трябва да съществува един закон. За да се прилага еднакво закона и за децата, и за възрастните, не прави шкаф, в който да криеш сладкото. Свали закона – пръчицата, от стената. Когато говориш, винаги казвай истината.
Всякога давай добър пример на децата.
Не изисквай от тях повече работа от тази, която те могат да свършат. Искаш ли от децата повече работа, ще се намериш в противоречие.
към беседата >>
– Така не се разсъждава.
Той не може да си задава въпроса, съществува ли животът, или не; той не може да каже, че това знаят родителите му. – Защо само родителите му да знаят, той да не знае? – Родителите му го родиха. – Ами тях кой роди? – Техните родители.
– Така не се разсъждава.
Вие посаждате едно семе в земята, и то пораства. От къде взима живот семето? Ще кажете, че от земята, от светлината и топлината, от влагата. Не, семето носи живота в себе си; почвата, влагата, светлината и топлината с условия за проявяване и за диференциране на живота, който е вложен в семето.
към беседата >>
Не изисквай от тях повече работа от тази, която те могат да свършат.
Не, и за децата, и за възрастните трябва да съществува един закон. За да се прилага еднакво закона и за децата, и за възрастните, не прави шкаф, в който да криеш сладкото. Свали закона – пръчицата, от стената. Когато говориш, винаги казвай истината. Всякога давай добър пример на децата.
Не изисквай от тях повече работа от тази, която те могат да свършат.
Искаш ли от децата повече работа, ще се намериш в противоречие.
към беседата >>
Вие посаждате едно семе в земята, и то пораства.
– Защо само родителите му да знаят, той да не знае? – Родителите му го родиха. – Ами тях кой роди? – Техните родители. – Така не се разсъждава.
Вие посаждате едно семе в земята, и то пораства.
От къде взима живот семето? Ще кажете, че от земята, от светлината и топлината, от влагата. Не, семето носи живота в себе си; почвата, влагата, светлината и топлината с условия за проявяване и за диференциране на живота, който е вложен в семето.
към беседата >>
Искаш ли от децата повече работа, ще се намериш в противоречие.
За да се прилага еднакво закона и за децата, и за възрастните, не прави шкаф, в който да криеш сладкото. Свали закона – пръчицата, от стената. Когато говориш, винаги казвай истината. Всякога давай добър пример на децата. Не изисквай от тях повече работа от тази, която те могат да свършат.
Искаш ли от децата повече работа, ще се намериш в противоречие.
към беседата >>
От къде взима живот семето?
– Родителите му го родиха. – Ами тях кой роди? – Техните родители. – Така не се разсъждава. Вие посаждате едно семе в земята, и то пораства.
От къде взима живот семето?
Ще кажете, че от земята, от светлината и топлината, от влагата. Не, семето носи живота в себе си; почвата, влагата, светлината и топлината с условия за проявяване и за диференциране на живота, който е вложен в семето.
към беседата >>
Ще приведа един пример от руския живот.
Ще приведа един пример от руския живот.
Бащата на някоя княгиня, Матилда Богачевска, млада, високо интелигентна, благородна и даровита мома, решил да я ожени за един млад княз, с когото се запознал в последно време. Бащите на младите дошли до убеждение, че може да се сродят. Като чул разговора на баща си, синът се обнадеждил и решил да се срещне с младата княгиня, да се запознаят. В дена, определен за срещата, княгинята намислила да устрои на княза една изненада. Тя била духовита, съобразителна, искала да изпита княза, да разбере, какво го заставя да се жени.
към беседата >>
Ще кажете, че от земята, от светлината и топлината, от влагата.
– Ами тях кой роди? – Техните родители. – Така не се разсъждава. Вие посаждате едно семе в земята, и то пораства. От къде взима живот семето?
Ще кажете, че от земята, от светлината и топлината, от влагата.
Не, семето носи живота в себе си; почвата, влагата, светлината и топлината с условия за проявяване и за диференциране на живота, който е вложен в семето.
към беседата >>
Бащата на някоя княгиня, Матилда Богачевска, млада, високо интелигентна, благородна и даровита мома, решил да я ожени за един млад княз, с когото се запознал в последно време.
Ще приведа един пример от руския живот.
Бащата на някоя княгиня, Матилда Богачевска, млада, високо интелигентна, благородна и даровита мома, решил да я ожени за един млад княз, с когото се запознал в последно време.
Бащите на младите дошли до убеждение, че може да се сродят. Като чул разговора на баща си, синът се обнадеждил и решил да се срещне с младата княгиня, да се запознаят. В дена, определен за срещата, княгинята намислила да устрои на княза една изненада. Тя била духовита, съобразителна, искала да изпита княза, да разбере, какво го заставя да се жени. Тя имала една добра слугиня, наречена Соня.
към беседата >>
Не, семето носи живота в себе си; почвата, влагата, светлината и топлината с условия за проявяване и за диференциране на живота, който е вложен в семето.
– Техните родители. – Така не се разсъждава. Вие посаждате едно семе в земята, и то пораства. От къде взима живот семето? Ще кажете, че от земята, от светлината и топлината, от влагата.
Не, семето носи живота в себе си; почвата, влагата, светлината и топлината с условия за проявяване и за диференциране на живота, който е вложен в семето.
към беседата >>
Бащите на младите дошли до убеждение, че може да се сродят.
Ще приведа един пример от руския живот. Бащата на някоя княгиня, Матилда Богачевска, млада, високо интелигентна, благородна и даровита мома, решил да я ожени за един млад княз, с когото се запознал в последно време.
Бащите на младите дошли до убеждение, че може да се сродят.
Като чул разговора на баща си, синът се обнадеждил и решил да се срещне с младата княгиня, да се запознаят. В дена, определен за срещата, княгинята намислила да устрои на княза една изненада. Тя била духовита, съобразителна, искала да изпита княза, да разбере, какво го заставя да се жени. Тя имала една добра слугиня, наречена Соня. Извикала при себе си слугинята и казала: Днес ние ще разменим ролите си.
към беседата >>
И тъй, както животът в семето дава подтик за растене, така и животът, вложен в човека, дава потил, импулс за работа.
И тъй, както животът в семето дава подтик за растене, така и животът, вложен в човека, дава потил, импулс за работа.
Животът на човека се проявява чрез неговите мисли и чувства. Ако престане да мисли и чувствува, човек прекъсва връзката си с живота. Значи, животът се проявява чрез правите мисли и правите чувства на човека. Наруши ли отношението между правите мисли и чувства, човек внася в себе си условия за болестите,. които го лишават от живота.
към беседата >>
Като чул разговора на баща си, синът се обнадеждил и решил да се срещне с младата княгиня, да се запознаят.
Ще приведа един пример от руския живот. Бащата на някоя княгиня, Матилда Богачевска, млада, високо интелигентна, благородна и даровита мома, решил да я ожени за един млад княз, с когото се запознал в последно време. Бащите на младите дошли до убеждение, че може да се сродят.
Като чул разговора на баща си, синът се обнадеждил и решил да се срещне с младата княгиня, да се запознаят.
В дена, определен за срещата, княгинята намислила да устрои на княза една изненада. Тя била духовита, съобразителна, искала да изпита княза, да разбере, какво го заставя да се жени. Тя имала една добра слугиня, наречена Соня. Извикала при себе си слугинята и казала: Днес ние ще разменим ролите си. Ти ще заемеш моето място, а аз – твоето, ще работя, каквото ти работиш.
към беседата >>
Животът на човека се проявява чрез неговите мисли и чувства.
И тъй, както животът в семето дава подтик за растене, така и животът, вложен в човека, дава потил, импулс за работа.
Животът на човека се проявява чрез неговите мисли и чувства.
Ако престане да мисли и чувствува, човек прекъсва връзката си с живота. Значи, животът се проявява чрез правите мисли и правите чувства на човека. Наруши ли отношението между правите мисли и чувства, човек внася в себе си условия за болестите,. които го лишават от живота. Каквито физиологически обяснения да се дават за живота, в същност, той е проява на мисли и на чувства.
към беседата >>
В дена, определен за срещата, княгинята намислила да устрои на княза една изненада.
Ще приведа един пример от руския живот. Бащата на някоя княгиня, Матилда Богачевска, млада, високо интелигентна, благородна и даровита мома, решил да я ожени за един млад княз, с когото се запознал в последно време. Бащите на младите дошли до убеждение, че може да се сродят. Като чул разговора на баща си, синът се обнадеждил и решил да се срещне с младата княгиня, да се запознаят.
В дена, определен за срещата, княгинята намислила да устрои на княза една изненада.
Тя била духовита, съобразителна, искала да изпита княза, да разбере, какво го заставя да се жени. Тя имала една добра слугиня, наречена Соня. Извикала при себе си слугинята и казала: Днес ние ще разменим ролите си. Ти ще заемеш моето място, а аз – твоето, ще работя, каквото ти работиш. Княз Мерик Мелизовски ще ни посети, но и пред него ще играеш ролята си.
към беседата >>
Ако престане да мисли и чувствува, човек прекъсва връзката си с живота.
И тъй, както животът в семето дава подтик за растене, така и животът, вложен в човека, дава потил, импулс за работа. Животът на човека се проявява чрез неговите мисли и чувства.
Ако престане да мисли и чувствува, човек прекъсва връзката си с живота.
Значи, животът се проявява чрез правите мисли и правите чувства на човека. Наруши ли отношението между правите мисли и чувства, човек внася в себе си условия за болестите,. които го лишават от живота. Каквито физиологически обяснения да се дават за живота, в същност, той е проява на мисли и на чувства. Ако няма мисъл и чувство, и живот няма.
към беседата >>
Тя била духовита, съобразителна, искала да изпита княза, да разбере, какво го заставя да се жени.
Ще приведа един пример от руския живот. Бащата на някоя княгиня, Матилда Богачевска, млада, високо интелигентна, благородна и даровита мома, решил да я ожени за един млад княз, с когото се запознал в последно време. Бащите на младите дошли до убеждение, че може да се сродят. Като чул разговора на баща си, синът се обнадеждил и решил да се срещне с младата княгиня, да се запознаят. В дена, определен за срещата, княгинята намислила да устрои на княза една изненада.
Тя била духовита, съобразителна, искала да изпита княза, да разбере, какво го заставя да се жени.
Тя имала една добра слугиня, наречена Соня. Извикала при себе си слугинята и казала: Днес ние ще разменим ролите си. Ти ще заемеш моето място, а аз – твоето, ще работя, каквото ти работиш. Княз Мерик Мелизовски ще ни посети, но и пред него ще играеш ролята си. Слугинята изпълнила желанието на своята господарка, която веднага поела работата на Соня.
към беседата >>
Значи, животът се проявява чрез правите мисли и правите чувства на човека.
И тъй, както животът в семето дава подтик за растене, така и животът, вложен в човека, дава потил, импулс за работа. Животът на човека се проявява чрез неговите мисли и чувства. Ако престане да мисли и чувствува, човек прекъсва връзката си с живота.
Значи, животът се проявява чрез правите мисли и правите чувства на човека.
Наруши ли отношението между правите мисли и чувства, човек внася в себе си условия за болестите,. които го лишават от живота. Каквито физиологически обяснения да се дават за живота, в същност, той е проява на мисли и на чувства. Ако няма мисъл и чувство, и живот няма.
към беседата >>
Тя имала една добра слугиня, наречена Соня.
Бащата на някоя княгиня, Матилда Богачевска, млада, високо интелигентна, благородна и даровита мома, решил да я ожени за един млад княз, с когото се запознал в последно време. Бащите на младите дошли до убеждение, че може да се сродят. Като чул разговора на баща си, синът се обнадеждил и решил да се срещне с младата княгиня, да се запознаят. В дена, определен за срещата, княгинята намислила да устрои на княза една изненада. Тя била духовита, съобразителна, искала да изпита княза, да разбере, какво го заставя да се жени.
Тя имала една добра слугиня, наречена Соня.
Извикала при себе си слугинята и казала: Днес ние ще разменим ролите си. Ти ще заемеш моето място, а аз – твоето, ще работя, каквото ти работиш. Княз Мерик Мелизовски ще ни посети, но и пред него ще играеш ролята си. Слугинята изпълнила желанието на своята господарка, която веднага поела работата на Соня. След малко пристигнал князът.
към беседата >>
Наруши ли отношението между правите мисли и чувства, човек внася в себе си условия за болестите,.
И тъй, както животът в семето дава подтик за растене, така и животът, вложен в човека, дава потил, импулс за работа. Животът на човека се проявява чрез неговите мисли и чувства. Ако престане да мисли и чувствува, човек прекъсва връзката си с живота. Значи, животът се проявява чрез правите мисли и правите чувства на човека.
Наруши ли отношението между правите мисли и чувства, човек внася в себе си условия за болестите,.
които го лишават от живота. Каквито физиологически обяснения да се дават за живота, в същност, той е проява на мисли и на чувства. Ако няма мисъл и чувство, и живот няма.
към беседата >>
Извикала при себе си слугинята и казала: Днес ние ще разменим ролите си.
Бащите на младите дошли до убеждение, че може да се сродят. Като чул разговора на баща си, синът се обнадеждил и решил да се срещне с младата княгиня, да се запознаят. В дена, определен за срещата, княгинята намислила да устрои на княза една изненада. Тя била духовита, съобразителна, искала да изпита княза, да разбере, какво го заставя да се жени. Тя имала една добра слугиня, наречена Соня.
Извикала при себе си слугинята и казала: Днес ние ще разменим ролите си.
Ти ще заемеш моето място, а аз – твоето, ще работя, каквото ти работиш. Княз Мерик Мелизовски ще ни посети, но и пред него ще играеш ролята си. Слугинята изпълнила желанието на своята господарка, която веднага поела работата на Соня. След малко пристигнал князът. Запознал се със Соня, която замествала княгинята.
към беседата >>
които го лишават от живота.
И тъй, както животът в семето дава подтик за растене, така и животът, вложен в човека, дава потил, импулс за работа. Животът на човека се проявява чрез неговите мисли и чувства. Ако престане да мисли и чувствува, човек прекъсва връзката си с живота. Значи, животът се проявява чрез правите мисли и правите чувства на човека. Наруши ли отношението между правите мисли и чувства, човек внася в себе си условия за болестите,.
които го лишават от живота.
Каквито физиологически обяснения да се дават за живота, в същност, той е проява на мисли и на чувства. Ако няма мисъл и чувство, и живот няма.
към беседата >>
Ти ще заемеш моето място, а аз – твоето, ще работя, каквото ти работиш.
Като чул разговора на баща си, синът се обнадеждил и решил да се срещне с младата княгиня, да се запознаят. В дена, определен за срещата, княгинята намислила да устрои на княза една изненада. Тя била духовита, съобразителна, искала да изпита княза, да разбере, какво го заставя да се жени. Тя имала една добра слугиня, наречена Соня. Извикала при себе си слугинята и казала: Днес ние ще разменим ролите си.
Ти ще заемеш моето място, а аз – твоето, ще работя, каквото ти работиш.
Княз Мерик Мелизовски ще ни посети, но и пред него ще играеш ролята си. Слугинята изпълнила желанието на своята господарка, която веднага поела работата на Соня. След малко пристигнал князът. Запознал се със Соня, която замествала княгинята. Той поглеждал ту към Соня, ту към Матилда и след един час се обърнал към Матилда и казал: Имам една молба към вас.
към беседата >>
Каквито физиологически обяснения да се дават за живота, в същност, той е проява на мисли и на чувства.
Животът на човека се проявява чрез неговите мисли и чувства. Ако престане да мисли и чувствува, човек прекъсва връзката си с живота. Значи, животът се проявява чрез правите мисли и правите чувства на човека. Наруши ли отношението между правите мисли и чувства, човек внася в себе си условия за болестите,. които го лишават от живота.
Каквито физиологически обяснения да се дават за живота, в същност, той е проява на мисли и на чувства.
Ако няма мисъл и чувство, и живот няма.
към беседата >>
Княз Мерик Мелизовски ще ни посети, но и пред него ще играеш ролята си.
В дена, определен за срещата, княгинята намислила да устрои на княза една изненада. Тя била духовита, съобразителна, искала да изпита княза, да разбере, какво го заставя да се жени. Тя имала една добра слугиня, наречена Соня. Извикала при себе си слугинята и казала: Днес ние ще разменим ролите си. Ти ще заемеш моето място, а аз – твоето, ще работя, каквото ти работиш.
Княз Мерик Мелизовски ще ни посети, но и пред него ще играеш ролята си.
Слугинята изпълнила желанието на своята господарка, която веднага поела работата на Соня. След малко пристигнал князът. Запознал се със Соня, която замествала княгинята. Той поглеждал ту към Соня, ту към Матилда и след един час се обърнал към Матилда и казал: Имам една молба към вас. Досега никога не съм слугувал.
към беседата >>
Ако няма мисъл и чувство, и живот няма.
Ако престане да мисли и чувствува, човек прекъсва връзката си с живота. Значи, животът се проявява чрез правите мисли и правите чувства на човека. Наруши ли отношението между правите мисли и чувства, човек внася в себе си условия за болестите,. които го лишават от живота. Каквито физиологически обяснения да се дават за живота, в същност, той е проява на мисли и на чувства.
Ако няма мисъл и чувство, и живот няма.
към беседата >>
Слугинята изпълнила желанието на своята господарка, която веднага поела работата на Соня.
Тя била духовита, съобразителна, искала да изпита княза, да разбере, какво го заставя да се жени. Тя имала една добра слугиня, наречена Соня. Извикала при себе си слугинята и казала: Днес ние ще разменим ролите си. Ти ще заемеш моето място, а аз – твоето, ще работя, каквото ти работиш. Княз Мерик Мелизовски ще ни посети, но и пред него ще играеш ролята си.
Слугинята изпълнила желанието на своята господарка, която веднага поела работата на Соня.
След малко пристигнал князът. Запознал се със Соня, която замествала княгинята. Той поглеждал ту към Соня, ту към Матилда и след един час се обърнал към Матилда и казал: Имам една молба към вас. Досега никога не съм слугувал. Заемал съм високо положение, на мене са слугували много хора, но аз – на никого.
към беседата >>
Днес всички говорят за новото възпитание на младежта.
Днес всички говорят за новото възпитание на младежта.
Ново възпитание е онова, което може да внесе здраве, веселие и бодрост в човека, да се справя лесно с мъчнотиите на живота си. Това е науката, която старите алхимици са изучавали. Тази наука подразбира познаване на законите на сърцето и на ума. Който познава тези закони, той е господар на своя живот. Някои казват, че познават законите на ума и на сърцето си, а при това отричат концентрацията на ума и молитвата като методи за работа и за постигане на желанията си.
към беседата >>
След малко пристигнал князът.
Тя имала една добра слугиня, наречена Соня. Извикала при себе си слугинята и казала: Днес ние ще разменим ролите си. Ти ще заемеш моето място, а аз – твоето, ще работя, каквото ти работиш. Княз Мерик Мелизовски ще ни посети, но и пред него ще играеш ролята си. Слугинята изпълнила желанието на своята господарка, която веднага поела работата на Соня.
След малко пристигнал князът.
Запознал се със Соня, която замествала княгинята. Той поглеждал ту към Соня, ту към Матилда и след един час се обърнал към Матилда и казал: Имам една молба към вас. Досега никога не съм слугувал. Заемал съм високо положение, на мене са слугували много хора, но аз – на никого. Ще ми позволите днес да стана слуга на княгинята и на вас.
към беседата >>
Ново възпитание е онова, което може да внесе здраве, веселие и бодрост в човека, да се справя лесно с мъчнотиите на живота си.
Днес всички говорят за новото възпитание на младежта.
Ново възпитание е онова, което може да внесе здраве, веселие и бодрост в човека, да се справя лесно с мъчнотиите на живота си.
Това е науката, която старите алхимици са изучавали. Тази наука подразбира познаване на законите на сърцето и на ума. Който познава тези закони, той е господар на своя живот. Някои казват, че познават законите на ума и на сърцето си, а при това отричат концентрацията на ума и молитвата като методи за работа и за постигане на желанията си. Онези пък, които не отричат концентрацията и молитвата, са дошли до механизиране на нещата.
към беседата >>
Запознал се със Соня, която замествала княгинята.
Извикала при себе си слугинята и казала: Днес ние ще разменим ролите си. Ти ще заемеш моето място, а аз – твоето, ще работя, каквото ти работиш. Княз Мерик Мелизовски ще ни посети, но и пред него ще играеш ролята си. Слугинята изпълнила желанието на своята господарка, която веднага поела работата на Соня. След малко пристигнал князът.
Запознал се със Соня, която замествала княгинята.
Той поглеждал ту към Соня, ту към Матилда и след един час се обърнал към Матилда и казал: Имам една молба към вас. Досега никога не съм слугувал. Заемал съм високо положение, на мене са слугували много хора, но аз – на никого. Ще ми позволите днес да стана слуга на княгинята и на вас. Каквото ми заповядате, ще направя.
към беседата >>
Това е науката, която старите алхимици са изучавали.
Днес всички говорят за новото възпитание на младежта. Ново възпитание е онова, което може да внесе здраве, веселие и бодрост в човека, да се справя лесно с мъчнотиите на живота си.
Това е науката, която старите алхимици са изучавали.
Тази наука подразбира познаване на законите на сърцето и на ума. Който познава тези закони, той е господар на своя живот. Някои казват, че познават законите на ума и на сърцето си, а при това отричат концентрацията на ума и молитвата като методи за работа и за постигане на желанията си. Онези пък, които не отричат концентрацията и молитвата, са дошли до механизиране на нещата. Те се концентрират, молят се, но механически.
към беседата >>
Той поглеждал ту към Соня, ту към Матилда и след един час се обърнал към Матилда и казал: Имам една молба към вас.
Ти ще заемеш моето място, а аз – твоето, ще работя, каквото ти работиш. Княз Мерик Мелизовски ще ни посети, но и пред него ще играеш ролята си. Слугинята изпълнила желанието на своята господарка, която веднага поела работата на Соня. След малко пристигнал князът. Запознал се със Соня, която замествала княгинята.
Той поглеждал ту към Соня, ту към Матилда и след един час се обърнал към Матилда и казал: Имам една молба към вас.
Досега никога не съм слугувал. Заемал съм високо положение, на мене са слугували много хора, но аз – на никого. Ще ми позволите днес да стана слуга на княгинята и на вас. Каквото ми заповядате, ще направя. Като получил съгласието на двете жени, той съблякъл своите дрехи, облякъл се като слуга и очаквал заповеди.
към беседата >>
Тази наука подразбира познаване на законите на сърцето и на ума.
Днес всички говорят за новото възпитание на младежта. Ново възпитание е онова, което може да внесе здраве, веселие и бодрост в човека, да се справя лесно с мъчнотиите на живота си. Това е науката, която старите алхимици са изучавали.
Тази наука подразбира познаване на законите на сърцето и на ума.
Който познава тези закони, той е господар на своя живот. Някои казват, че познават законите на ума и на сърцето си, а при това отричат концентрацията на ума и молитвата като методи за работа и за постигане на желанията си. Онези пък, които не отричат концентрацията и молитвата, са дошли до механизиране на нещата. Те се концентрират, молят се, но механически. Молитвата, например, е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия.
към беседата >>
Досега никога не съм слугувал.
Княз Мерик Мелизовски ще ни посети, но и пред него ще играеш ролята си. Слугинята изпълнила желанието на своята господарка, която веднага поела работата на Соня. След малко пристигнал князът. Запознал се със Соня, която замествала княгинята. Той поглеждал ту към Соня, ту към Матилда и след един час се обърнал към Матилда и казал: Имам една молба към вас.
Досега никога не съм слугувал.
Заемал съм високо положение, на мене са слугували много хора, но аз – на никого. Ще ми позволите днес да стана слуга на княгинята и на вас. Каквото ми заповядате, ще направя. Като получил съгласието на двете жени, той съблякъл своите дрехи, облякъл се като слуга и очаквал заповеди. Княгинята го накарала да отиде на реката, да опере всички нечисти чували.
към беседата >>
Който познава тези закони, той е господар на своя живот.
Днес всички говорят за новото възпитание на младежта. Ново възпитание е онова, което може да внесе здраве, веселие и бодрост в човека, да се справя лесно с мъчнотиите на живота си. Това е науката, която старите алхимици са изучавали. Тази наука подразбира познаване на законите на сърцето и на ума.
Който познава тези закони, той е господар на своя живот.
Някои казват, че познават законите на ума и на сърцето си, а при това отричат концентрацията на ума и молитвата като методи за работа и за постигане на желанията си. Онези пък, които не отричат концентрацията и молитвата, са дошли до механизиране на нещата. Те се концентрират, молят се, но механически. Молитвата, например, е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия. Вие не можете да се свържете с природата, ако нямате в себе си онзи непрекъснат молитвен дух.
към беседата >>
Заемал съм високо положение, на мене са слугували много хора, но аз – на никого.
Слугинята изпълнила желанието на своята господарка, която веднага поела работата на Соня. След малко пристигнал князът. Запознал се със Соня, която замествала княгинята. Той поглеждал ту към Соня, ту към Матилда и след един час се обърнал към Матилда и казал: Имам една молба към вас. Досега никога не съм слугувал.
Заемал съм високо положение, на мене са слугували много хора, но аз – на никого.
Ще ми позволите днес да стана слуга на княгинята и на вас. Каквото ми заповядате, ще направя. Като получил съгласието на двете жени, той съблякъл своите дрехи, облякъл се като слуга и очаквал заповеди. Княгинята го накарала да отиде на реката, да опере всички нечисти чували. Като изпрал чувалите, накарали го да очисти обора на конете.
към беседата >>
Някои казват, че познават законите на ума и на сърцето си, а при това отричат концентрацията на ума и молитвата като методи за работа и за постигане на желанията си.
Днес всички говорят за новото възпитание на младежта. Ново възпитание е онова, което може да внесе здраве, веселие и бодрост в човека, да се справя лесно с мъчнотиите на живота си. Това е науката, която старите алхимици са изучавали. Тази наука подразбира познаване на законите на сърцето и на ума. Който познава тези закони, той е господар на своя живот.
Някои казват, че познават законите на ума и на сърцето си, а при това отричат концентрацията на ума и молитвата като методи за работа и за постигане на желанията си.
Онези пък, които не отричат концентрацията и молитвата, са дошли до механизиране на нещата. Те се концентрират, молят се, но механически. Молитвата, например, е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия. Вие не можете да се свържете с природата, ако нямате в себе си онзи непрекъснат молитвен дух. И химикът не може да се свърже с химическите реакции, ако няма лампичка, с която постоянно да нагрява веществата.
към беседата >>
Ще ми позволите днес да стана слуга на княгинята и на вас.
След малко пристигнал князът. Запознал се със Соня, която замествала княгинята. Той поглеждал ту към Соня, ту към Матилда и след един час се обърнал към Матилда и казал: Имам една молба към вас. Досега никога не съм слугувал. Заемал съм високо положение, на мене са слугували много хора, но аз – на никого.
Ще ми позволите днес да стана слуга на княгинята и на вас.
Каквото ми заповядате, ще направя. Като получил съгласието на двете жени, той съблякъл своите дрехи, облякъл се като слуга и очаквал заповеди. Княгинята го накарала да отиде на реката, да опере всички нечисти чували. Като изпрал чувалите, накарали го да очисти обора на конете. Най-после го изпратили на лозето да копае.
към беседата >>
Онези пък, които не отричат концентрацията и молитвата, са дошли до механизиране на нещата.
Ново възпитание е онова, което може да внесе здраве, веселие и бодрост в човека, да се справя лесно с мъчнотиите на живота си. Това е науката, която старите алхимици са изучавали. Тази наука подразбира познаване на законите на сърцето и на ума. Който познава тези закони, той е господар на своя живот. Някои казват, че познават законите на ума и на сърцето си, а при това отричат концентрацията на ума и молитвата като методи за работа и за постигане на желанията си.
Онези пък, които не отричат концентрацията и молитвата, са дошли до механизиране на нещата.
Те се концентрират, молят се, но механически. Молитвата, например, е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия. Вие не можете да се свържете с природата, ако нямате в себе си онзи непрекъснат молитвен дух. И химикът не може да се свърже с химическите реакции, ако няма лампичка, с която постоянно да нагрява веществата. В този смисъл, молитвата представя светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа.
към беседата >>
Каквото ми заповядате, ще направя.
Запознал се със Соня, която замествала княгинята. Той поглеждал ту към Соня, ту към Матилда и след един час се обърнал към Матилда и казал: Имам една молба към вас. Досега никога не съм слугувал. Заемал съм високо положение, на мене са слугували много хора, но аз – на никого. Ще ми позволите днес да стана слуга на княгинята и на вас.
Каквото ми заповядате, ще направя.
Като получил съгласието на двете жени, той съблякъл своите дрехи, облякъл се като слуга и очаквал заповеди. Княгинята го накарала да отиде на реката, да опере всички нечисти чували. Като изпрал чувалите, накарали го да очисти обора на конете. Най-после го изпратили на лозето да копае. Той свършил всичката работа отлично, и вечерта тръгнал да си отива.
към беседата >>
Те се концентрират, молят се, но механически.
Това е науката, която старите алхимици са изучавали. Тази наука подразбира познаване на законите на сърцето и на ума. Който познава тези закони, той е господар на своя живот. Някои казват, че познават законите на ума и на сърцето си, а при това отричат концентрацията на ума и молитвата като методи за работа и за постигане на желанията си. Онези пък, които не отричат концентрацията и молитвата, са дошли до механизиране на нещата.
Те се концентрират, молят се, но механически.
Молитвата, например, е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия. Вие не можете да се свържете с природата, ако нямате в себе си онзи непрекъснат молитвен дух. И химикът не може да се свърже с химическите реакции, ако няма лампичка, с която постоянно да нагрява веществата. В този смисъл, молитвата представя светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа. Наистина, ако не направиш връзка с природата, с всички разумни същества и с всичко разумно в света, ти нищо не можеш да постигнеш.
към беседата >>
Като получил съгласието на двете жени, той съблякъл своите дрехи, облякъл се като слуга и очаквал заповеди.
Той поглеждал ту към Соня, ту към Матилда и след един час се обърнал към Матилда и казал: Имам една молба към вас. Досега никога не съм слугувал. Заемал съм високо положение, на мене са слугували много хора, но аз – на никого. Ще ми позволите днес да стана слуга на княгинята и на вас. Каквото ми заповядате, ще направя.
Като получил съгласието на двете жени, той съблякъл своите дрехи, облякъл се като слуга и очаквал заповеди.
Княгинята го накарала да отиде на реката, да опере всички нечисти чували. Като изпрал чувалите, накарали го да очисти обора на конете. Най-после го изпратили на лозето да копае. Той свършил всичката работа отлично, и вечерта тръгнал да си отива. Като отишъл у дома си той си казал: Аз няма да се оженя за княгинята, не ми харесва.
към беседата >>
Молитвата, например, е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия.
Тази наука подразбира познаване на законите на сърцето и на ума. Който познава тези закони, той е господар на своя живот. Някои казват, че познават законите на ума и на сърцето си, а при това отричат концентрацията на ума и молитвата като методи за работа и за постигане на желанията си. Онези пък, които не отричат концентрацията и молитвата, са дошли до механизиране на нещата. Те се концентрират, молят се, но механически.
Молитвата, например, е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия.
Вие не можете да се свържете с природата, ако нямате в себе си онзи непрекъснат молитвен дух. И химикът не може да се свърже с химическите реакции, ако няма лампичка, с която постоянно да нагрява веществата. В този смисъл, молитвата представя светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа. Наистина, ако не направиш връзка с природата, с всички разумни същества и с всичко разумно в света, ти нищо не можеш да постигнеш.
към беседата >>
Княгинята го накарала да отиде на реката, да опере всички нечисти чували.
Досега никога не съм слугувал. Заемал съм високо положение, на мене са слугували много хора, но аз – на никого. Ще ми позволите днес да стана слуга на княгинята и на вас. Каквото ми заповядате, ще направя. Като получил съгласието на двете жени, той съблякъл своите дрехи, облякъл се като слуга и очаквал заповеди.
Княгинята го накарала да отиде на реката, да опере всички нечисти чували.
Като изпрал чувалите, накарали го да очисти обора на конете. Най-после го изпратили на лозето да копае. Той свършил всичката работа отлично, и вечерта тръгнал да си отива. Като отишъл у дома си той си казал: Аз няма да се оженя за княгинята, не ми харесва. Ако е въпрос за харесване, сърцето ми трепна за слугинята.
към беседата >>
Вие не можете да се свържете с природата, ако нямате в себе си онзи непрекъснат молитвен дух.
Който познава тези закони, той е господар на своя живот. Някои казват, че познават законите на ума и на сърцето си, а при това отричат концентрацията на ума и молитвата като методи за работа и за постигане на желанията си. Онези пък, които не отричат концентрацията и молитвата, са дошли до механизиране на нещата. Те се концентрират, молят се, но механически. Молитвата, например, е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия.
Вие не можете да се свържете с природата, ако нямате в себе си онзи непрекъснат молитвен дух.
И химикът не може да се свърже с химическите реакции, ако няма лампичка, с която постоянно да нагрява веществата. В този смисъл, молитвата представя светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа. Наистина, ако не направиш връзка с природата, с всички разумни същества и с всичко разумно в света, ти нищо не можеш да постигнеш.
към беседата >>
Като изпрал чувалите, накарали го да очисти обора на конете.
Заемал съм високо положение, на мене са слугували много хора, но аз – на никого. Ще ми позволите днес да стана слуга на княгинята и на вас. Каквото ми заповядате, ще направя. Като получил съгласието на двете жени, той съблякъл своите дрехи, облякъл се като слуга и очаквал заповеди. Княгинята го накарала да отиде на реката, да опере всички нечисти чували.
Като изпрал чувалите, накарали го да очисти обора на конете.
Най-после го изпратили на лозето да копае. Той свършил всичката работа отлично, и вечерта тръгнал да си отива. Като отишъл у дома си той си казал: Аз няма да се оженя за княгинята, не ми харесва. Ако е въпрос за харесване, сърцето ми трепна за слугинята. Тя е умна, благородна мома.
към беседата >>
И химикът не може да се свърже с химическите реакции, ако няма лампичка, с която постоянно да нагрява веществата.
Някои казват, че познават законите на ума и на сърцето си, а при това отричат концентрацията на ума и молитвата като методи за работа и за постигане на желанията си. Онези пък, които не отричат концентрацията и молитвата, са дошли до механизиране на нещата. Те се концентрират, молят се, но механически. Молитвата, например, е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия. Вие не можете да се свържете с природата, ако нямате в себе си онзи непрекъснат молитвен дух.
И химикът не може да се свърже с химическите реакции, ако няма лампичка, с която постоянно да нагрява веществата.
В този смисъл, молитвата представя светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа. Наистина, ако не направиш връзка с природата, с всички разумни същества и с всичко разумно в света, ти нищо не можеш да постигнеш.
към беседата >>
Най-после го изпратили на лозето да копае.
Ще ми позволите днес да стана слуга на княгинята и на вас. Каквото ми заповядате, ще направя. Като получил съгласието на двете жени, той съблякъл своите дрехи, облякъл се като слуга и очаквал заповеди. Княгинята го накарала да отиде на реката, да опере всички нечисти чували. Като изпрал чувалите, накарали го да очисти обора на конете.
Най-после го изпратили на лозето да копае.
Той свършил всичката работа отлично, и вечерта тръгнал да си отива. Като отишъл у дома си той си казал: Аз няма да се оженя за княгинята, не ми харесва. Ако е въпрос за харесване, сърцето ми трепна за слугинята. Тя е умна, благородна мома. Обаче, като княз не ми е позволено да взема мома от простолюдието.
към беседата >>
В този смисъл, молитвата представя светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа.
Онези пък, които не отричат концентрацията и молитвата, са дошли до механизиране на нещата. Те се концентрират, молят се, но механически. Молитвата, например, е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия. Вие не можете да се свържете с природата, ако нямате в себе си онзи непрекъснат молитвен дух. И химикът не може да се свърже с химическите реакции, ако няма лампичка, с която постоянно да нагрява веществата.
В този смисъл, молитвата представя светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа.
Наистина, ако не направиш връзка с природата, с всички разумни същества и с всичко разумно в света, ти нищо не можеш да постигнеш.
към беседата >>
Той свършил всичката работа отлично, и вечерта тръгнал да си отива.
Каквото ми заповядате, ще направя. Като получил съгласието на двете жени, той съблякъл своите дрехи, облякъл се като слуга и очаквал заповеди. Княгинята го накарала да отиде на реката, да опере всички нечисти чували. Като изпрал чувалите, накарали го да очисти обора на конете. Най-после го изпратили на лозето да копае.
Той свършил всичката работа отлично, и вечерта тръгнал да си отива.
Като отишъл у дома си той си казал: Аз няма да се оженя за княгинята, не ми харесва. Ако е въпрос за харесване, сърцето ми трепна за слугинята. Тя е умна, благородна мома. Обаче, като княз не ми е позволено да взема мома от простолюдието. Предпочитам да не се женя, отколкото да ми натрапят княгинята, която не харесвам.
към беседата >>
Наистина, ако не направиш връзка с природата, с всички разумни същества и с всичко разумно в света, ти нищо не можеш да постигнеш.
Те се концентрират, молят се, но механически. Молитвата, например, е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия. Вие не можете да се свържете с природата, ако нямате в себе си онзи непрекъснат молитвен дух. И химикът не може да се свърже с химическите реакции, ако няма лампичка, с която постоянно да нагрява веществата. В този смисъл, молитвата представя светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа.
Наистина, ако не направиш връзка с природата, с всички разумни същества и с всичко разумно в света, ти нищо не можеш да постигнеш.
към беседата >>
Като отишъл у дома си той си казал: Аз няма да се оженя за княгинята, не ми харесва.
Като получил съгласието на двете жени, той съблякъл своите дрехи, облякъл се като слуга и очаквал заповеди. Княгинята го накарала да отиде на реката, да опере всички нечисти чували. Като изпрал чувалите, накарали го да очисти обора на конете. Най-после го изпратили на лозето да копае. Той свършил всичката работа отлично, и вечерта тръгнал да си отива.
Като отишъл у дома си той си казал: Аз няма да се оженя за княгинята, не ми харесва.
Ако е въпрос за харесване, сърцето ми трепна за слугинята. Тя е умна, благородна мома. Обаче, като княз не ми е позволено да взема мома от простолюдието. Предпочитам да не се женя, отколкото да ми натрапят княгинята, която не харесвам. Така, той решил да не се жени.
към беседата >>
Следователно, който иска да постигне своите идеали, преди всичко, трябва да има вяра във великото, абсолютно начало, а после и в себе си, като част от това начало.
Следователно, който иска да постигне своите идеали, преди всичко, трябва да има вяра във великото, абсолютно начало, а после и в себе си, като част от това начало.
Ще каже някой, че вярва в обществото. – Какво представя обществото? – Сбор от много хора. Щом е така, човек може да вярва в обществото дотолкова, доколкото и в себе си. Колкото е добър отделният човек, толкова може да бъде добро и обществото.
към беседата >>
Ако е въпрос за харесване, сърцето ми трепна за слугинята.
Княгинята го накарала да отиде на реката, да опере всички нечисти чували. Като изпрал чувалите, накарали го да очисти обора на конете. Най-после го изпратили на лозето да копае. Той свършил всичката работа отлично, и вечерта тръгнал да си отива. Като отишъл у дома си той си казал: Аз няма да се оженя за княгинята, не ми харесва.
Ако е въпрос за харесване, сърцето ми трепна за слугинята.
Тя е умна, благородна мома. Обаче, като княз не ми е позволено да взема мома от простолюдието. Предпочитам да не се женя, отколкото да ми натрапят княгинята, която не харесвам. Така, той решил да не се жени. Или за слугинята, или за никоя друга.
към беседата >>
Ще каже някой, че вярва в обществото.
Следователно, който иска да постигне своите идеали, преди всичко, трябва да има вяра във великото, абсолютно начало, а после и в себе си, като част от това начало.
Ще каже някой, че вярва в обществото.
– Какво представя обществото? – Сбор от много хора. Щом е така, човек може да вярва в обществото дотолкова, доколкото и в себе си. Колкото е добър отделният човек, толкова може да бъде добро и обществото. Колкото е добър проявеният човек, толкова добър ще бъде и онзи, който ще се прояви в бъдеще.
към беседата >>
Тя е умна, благородна мома.
Като изпрал чувалите, накарали го да очисти обора на конете. Най-после го изпратили на лозето да копае. Той свършил всичката работа отлично, и вечерта тръгнал да си отива. Като отишъл у дома си той си казал: Аз няма да се оженя за княгинята, не ми харесва. Ако е въпрос за харесване, сърцето ми трепна за слугинята.
Тя е умна, благородна мома.
Обаче, като княз не ми е позволено да взема мома от простолюдието. Предпочитам да не се женя, отколкото да ми натрапят княгинята, която не харесвам. Така, той решил да не се жени. Или за слугинята, или за никоя друга.
към беседата >>
– Какво представя обществото?
Следователно, който иска да постигне своите идеали, преди всичко, трябва да има вяра във великото, абсолютно начало, а после и в себе си, като част от това начало. Ще каже някой, че вярва в обществото.
– Какво представя обществото?
– Сбор от много хора. Щом е така, човек може да вярва в обществото дотолкова, доколкото и в себе си. Колкото е добър отделният човек, толкова може да бъде добро и обществото. Колкото е добър проявеният човек, толкова добър ще бъде и онзи, който ще се прояви в бъдеще. Затова Христос казва: „Достатъчно е ученикът да бъде като учителя си”.
към беседата >>
Обаче, като княз не ми е позволено да взема мома от простолюдието.
Най-после го изпратили на лозето да копае. Той свършил всичката работа отлично, и вечерта тръгнал да си отива. Като отишъл у дома си той си казал: Аз няма да се оженя за княгинята, не ми харесва. Ако е въпрос за харесване, сърцето ми трепна за слугинята. Тя е умна, благородна мома.
Обаче, като княз не ми е позволено да взема мома от простолюдието.
Предпочитам да не се женя, отколкото да ми натрапят княгинята, която не харесвам. Така, той решил да не се жени. Или за слугинята, или за никоя друга.
към беседата >>
– Сбор от много хора.
Следователно, който иска да постигне своите идеали, преди всичко, трябва да има вяра във великото, абсолютно начало, а после и в себе си, като част от това начало. Ще каже някой, че вярва в обществото. – Какво представя обществото?
– Сбор от много хора.
Щом е така, човек може да вярва в обществото дотолкова, доколкото и в себе си. Колкото е добър отделният човек, толкова може да бъде добро и обществото. Колкото е добър проявеният човек, толкова добър ще бъде и онзи, който ще се прояви в бъдеще. Затова Христос казва: „Достатъчно е ученикът да бъде като учителя си”. И ученикът може да бъде толкова способен, колкото учителя си, но никога учителят не може да бъде по-долу от ученика.
към беседата >>
Предпочитам да не се женя, отколкото да ми натрапят княгинята, която не харесвам.
Той свършил всичката работа отлично, и вечерта тръгнал да си отива. Като отишъл у дома си той си казал: Аз няма да се оженя за княгинята, не ми харесва. Ако е въпрос за харесване, сърцето ми трепна за слугинята. Тя е умна, благородна мома. Обаче, като княз не ми е позволено да взема мома от простолюдието.
Предпочитам да не се женя, отколкото да ми натрапят княгинята, която не харесвам.
Така, той решил да не се жени. Или за слугинята, или за никоя друга.
към беседата >>
Щом е така, човек може да вярва в обществото дотолкова, доколкото и в себе си.
Следователно, който иска да постигне своите идеали, преди всичко, трябва да има вяра във великото, абсолютно начало, а после и в себе си, като част от това начало. Ще каже някой, че вярва в обществото. – Какво представя обществото? – Сбор от много хора.
Щом е така, човек може да вярва в обществото дотолкова, доколкото и в себе си.
Колкото е добър отделният човек, толкова може да бъде добро и обществото. Колкото е добър проявеният човек, толкова добър ще бъде и онзи, който ще се прояви в бъдеще. Затова Христос казва: „Достатъчно е ученикът да бъде като учителя си”. И ученикът може да бъде толкова способен, колкото учителя си, но никога учителят не може да бъде по-долу от ученика. Колкото него може да бъде, но не и по-долен от него.
към беседата >>
Така, той решил да не се жени.
Като отишъл у дома си той си казал: Аз няма да се оженя за княгинята, не ми харесва. Ако е въпрос за харесване, сърцето ми трепна за слугинята. Тя е умна, благородна мома. Обаче, като княз не ми е позволено да взема мома от простолюдието. Предпочитам да не се женя, отколкото да ми натрапят княгинята, която не харесвам.
Така, той решил да не се жени.
Или за слугинята, или за никоя друга.
към беседата >>
Колкото е добър отделният човек, толкова може да бъде добро и обществото.
Следователно, който иска да постигне своите идеали, преди всичко, трябва да има вяра във великото, абсолютно начало, а после и в себе си, като част от това начало. Ще каже някой, че вярва в обществото. – Какво представя обществото? – Сбор от много хора. Щом е така, човек може да вярва в обществото дотолкова, доколкото и в себе си.
Колкото е добър отделният човек, толкова може да бъде добро и обществото.
Колкото е добър проявеният човек, толкова добър ще бъде и онзи, който ще се прояви в бъдеще. Затова Христос казва: „Достатъчно е ученикът да бъде като учителя си”. И ученикът може да бъде толкова способен, колкото учителя си, но никога учителят не може да бъде по-долу от ученика. Колкото него може да бъде, но не и по-долен от него.
към беседата >>
Или за слугинята, или за никоя друга.
Ако е въпрос за харесване, сърцето ми трепна за слугинята. Тя е умна, благородна мома. Обаче, като княз не ми е позволено да взема мома от простолюдието. Предпочитам да не се женя, отколкото да ми натрапят княгинята, която не харесвам. Така, той решил да не се жени.
Или за слугинята, или за никоя друга.
към беседата >>
Колкото е добър проявеният човек, толкова добър ще бъде и онзи, който ще се прояви в бъдеще.
Ще каже някой, че вярва в обществото. – Какво представя обществото? – Сбор от много хора. Щом е така, човек може да вярва в обществото дотолкова, доколкото и в себе си. Колкото е добър отделният човек, толкова може да бъде добро и обществото.
Колкото е добър проявеният човек, толкова добър ще бъде и онзи, който ще се прояви в бъдеще.
Затова Христос казва: „Достатъчно е ученикът да бъде като учителя си”. И ученикът може да бъде толкова способен, колкото учителя си, но никога учителят не може да бъде по-долу от ученика. Колкото него може да бъде, но не и по-долен от него.
към беседата >>
Слугинята представя закона.
Слугинята представя закона.
На каквото място и да го турите, каквото име и да му дадете, Соня си остава Соня, т. е. слугинята си остава слугиня. Същото се отнася и до княгинята: колкото низко и да я поставите, княгинята си остава княгиня. Княгинята пък представя любовта. Дето и да я турите, любовта си остава любов.
към беседата >>
Затова Христос казва: „Достатъчно е ученикът да бъде като учителя си”.
– Какво представя обществото? – Сбор от много хора. Щом е така, човек може да вярва в обществото дотолкова, доколкото и в себе си. Колкото е добър отделният човек, толкова може да бъде добро и обществото. Колкото е добър проявеният човек, толкова добър ще бъде и онзи, който ще се прояви в бъдеще.
Затова Христос казва: „Достатъчно е ученикът да бъде като учителя си”.
И ученикът може да бъде толкова способен, колкото учителя си, но никога учителят не може да бъде по-долу от ученика. Колкото него може да бъде, но не и по-долен от него.
към беседата >>
На каквото място и да го турите, каквото име и да му дадете, Соня си остава Соня, т. е.
Слугинята представя закона.
На каквото място и да го турите, каквото име и да му дадете, Соня си остава Соня, т. е.
слугинята си остава слугиня. Същото се отнася и до княгинята: колкото низко и да я поставите, княгинята си остава княгиня. Княгинята пък представя любовта. Дето и да я турите, любовта си остава любов. Тя носи светлина навсякъде.
към беседата >>
И ученикът може да бъде толкова способен, колкото учителя си, но никога учителят не може да бъде по-долу от ученика.
– Сбор от много хора. Щом е така, човек може да вярва в обществото дотолкова, доколкото и в себе си. Колкото е добър отделният човек, толкова може да бъде добро и обществото. Колкото е добър проявеният човек, толкова добър ще бъде и онзи, който ще се прояви в бъдеще. Затова Христос казва: „Достатъчно е ученикът да бъде като учителя си”.
И ученикът може да бъде толкова способен, колкото учителя си, но никога учителят не може да бъде по-долу от ученика.
Колкото него може да бъде, но не и по-долен от него.
към беседата >>
слугинята си остава слугиня.
Слугинята представя закона. На каквото място и да го турите, каквото име и да му дадете, Соня си остава Соня, т. е.
слугинята си остава слугиня.
Същото се отнася и до княгинята: колкото низко и да я поставите, княгинята си остава княгиня. Княгинята пък представя любовта. Дето и да я турите, любовта си остава любов. Тя носи светлина навсякъде.
към беседата >>
Колкото него може да бъде, но не и по-долен от него.
Щом е така, човек може да вярва в обществото дотолкова, доколкото и в себе си. Колкото е добър отделният човек, толкова може да бъде добро и обществото. Колкото е добър проявеният човек, толкова добър ще бъде и онзи, който ще се прояви в бъдеще. Затова Христос казва: „Достатъчно е ученикът да бъде като учителя си”. И ученикът може да бъде толкова способен, колкото учителя си, но никога учителят не може да бъде по-долу от ученика.
Колкото него може да бъде, но не и по-долен от него.
към беседата >>
Същото се отнася и до княгинята: колкото низко и да я поставите, княгинята си остава княгиня.
Слугинята представя закона. На каквото място и да го турите, каквото име и да му дадете, Соня си остава Соня, т. е. слугинята си остава слугиня.
Същото се отнася и до княгинята: колкото низко и да я поставите, княгинята си остава княгиня.
Княгинята пък представя любовта. Дето и да я турите, любовта си остава любов. Тя носи светлина навсякъде.
към беседата >>
Ако науката, към която се стремим, стане основа на нашия живот и не може да ни преобрази, каква наука е тя?
Ако науката, към която се стремим, стане основа на нашия живот и не може да ни преобрази, каква наука е тя?
Каква наука е тази, която не може да свърже личния, семейния и обществения живот в едно цяло? Каква наука е тази, която не може да свърже живота на ума, на сърцето, на душата и на духа в едно цяло? Някои се опитват да говорят за душата, разглеждат състава й, но не знаят, какво в същност представя тя. Душата е съединение на два Божествени принципа: любовта и мъдростта. те служат за основа на душата.
към беседата >>
Княгинята пък представя любовта.
Слугинята представя закона. На каквото място и да го турите, каквото име и да му дадете, Соня си остава Соня, т. е. слугинята си остава слугиня. Същото се отнася и до княгинята: колкото низко и да я поставите, княгинята си остава княгиня.
Княгинята пък представя любовта.
Дето и да я турите, любовта си остава любов. Тя носи светлина навсякъде.
към беседата >>
Каква наука е тази, която не може да свърже личния, семейния и обществения живот в едно цяло?
Ако науката, към която се стремим, стане основа на нашия живот и не може да ни преобрази, каква наука е тя?
Каква наука е тази, която не може да свърже личния, семейния и обществения живот в едно цяло?
Каква наука е тази, която не може да свърже живота на ума, на сърцето, на душата и на духа в едно цяло? Някои се опитват да говорят за душата, разглеждат състава й, но не знаят, какво в същност представя тя. Душата е съединение на два Божествени принципа: любовта и мъдростта. те служат за основа на душата. Казано е в Писанието: „И вдъхна Бог дихание в ноздрите на човека, и стана той жива душа”.
към беседата >>
Дето и да я турите, любовта си остава любов.
Слугинята представя закона. На каквото място и да го турите, каквото име и да му дадете, Соня си остава Соня, т. е. слугинята си остава слугиня. Същото се отнася и до княгинята: колкото низко и да я поставите, княгинята си остава княгиня. Княгинята пък представя любовта.
Дето и да я турите, любовта си остава любов.
Тя носи светлина навсякъде.
към беседата >>
Каква наука е тази, която не може да свърже живота на ума, на сърцето, на душата и на духа в едно цяло?
Ако науката, към която се стремим, стане основа на нашия живот и не може да ни преобрази, каква наука е тя? Каква наука е тази, която не може да свърже личния, семейния и обществения живот в едно цяло?
Каква наука е тази, която не може да свърже живота на ума, на сърцето, на душата и на духа в едно цяло?
Някои се опитват да говорят за душата, разглеждат състава й, но не знаят, какво в същност представя тя. Душата е съединение на два Божествени принципа: любовта и мъдростта. те служат за основа на душата. Казано е в Писанието: „И вдъхна Бог дихание в ноздрите на човека, и стана той жива душа”. Това дихание, именно, представя съединяване на двата принципа в човека – любовта и мъдростта.
към беседата >>
Тя носи светлина навсякъде.
На каквото място и да го турите, каквото име и да му дадете, Соня си остава Соня, т. е. слугинята си остава слугиня. Същото се отнася и до княгинята: колкото низко и да я поставите, княгинята си остава княгиня. Княгинята пък представя любовта. Дето и да я турите, любовта си остава любов.
Тя носи светлина навсякъде.
към беседата >>
Някои се опитват да говорят за душата, разглеждат състава й, но не знаят, какво в същност представя тя.
Ако науката, към която се стремим, стане основа на нашия живот и не може да ни преобрази, каква наука е тя? Каква наука е тази, която не може да свърже личния, семейния и обществения живот в едно цяло? Каква наука е тази, която не може да свърже живота на ума, на сърцето, на душата и на духа в едно цяло?
Някои се опитват да говорят за душата, разглеждат състава й, но не знаят, какво в същност представя тя.
Душата е съединение на два Божествени принципа: любовта и мъдростта. те служат за основа на душата. Казано е в Писанието: „И вдъхна Бог дихание в ноздрите на човека, и стана той жива душа”. Това дихание, именно, представя съединяване на двата принципа в човека – любовта и мъдростта. Докато се държиш здраво за тези принципи, ти си човек, ти си жива душа.
към беседата >>
Любовта е единствената сила, която постъпва абсолютно безпристрастно.
Любовта е единствената сила, която постъпва абсолютно безпристрастно.
– Защо? – Защото тя произлиза от Бога. Казано е в Писанието: „Бог е Любов”. Сърцето е единственият орган в човека, който не се подчинява на неговата воля. То има определен ритъм, с определено число удари в минута, които се определят от степента на човешкото развитие, т. е.
към беседата >>
Душата е съединение на два Божествени принципа: любовта и мъдростта.
Ако науката, към която се стремим, стане основа на нашия живот и не може да ни преобрази, каква наука е тя? Каква наука е тази, която не може да свърже личния, семейния и обществения живот в едно цяло? Каква наука е тази, която не може да свърже живота на ума, на сърцето, на душата и на духа в едно цяло? Някои се опитват да говорят за душата, разглеждат състава й, но не знаят, какво в същност представя тя.
Душата е съединение на два Божествени принципа: любовта и мъдростта.
те служат за основа на душата. Казано е в Писанието: „И вдъхна Бог дихание в ноздрите на човека, и стана той жива душа”. Това дихание, именно, представя съединяване на двата принципа в човека – любовта и мъдростта. Докато се държиш здраво за тези принципи, ти си човек, ти си жива душа. Вън от тези принципи човек не съществува като разумна, съзнателна душа.
към беседата >>
– Защо?
Любовта е единствената сила, която постъпва абсолютно безпристрастно.
– Защо?
– Защото тя произлиза от Бога. Казано е в Писанието: „Бог е Любов”. Сърцето е единственият орган в човека, който не се подчинява на неговата воля. То има определен ритъм, с определено число удари в минута, които се определят от степента на човешкото развитие, т. е. от мястото, до което човек е стигнал в своето развитие.
към беседата >>
те служат за основа на душата.
Ако науката, към която се стремим, стане основа на нашия живот и не може да ни преобрази, каква наука е тя? Каква наука е тази, която не може да свърже личния, семейния и обществения живот в едно цяло? Каква наука е тази, която не може да свърже живота на ума, на сърцето, на душата и на духа в едно цяло? Някои се опитват да говорят за душата, разглеждат състава й, но не знаят, какво в същност представя тя. Душата е съединение на два Божествени принципа: любовта и мъдростта.
те служат за основа на душата.
Казано е в Писанието: „И вдъхна Бог дихание в ноздрите на човека, и стана той жива душа”. Това дихание, именно, представя съединяване на двата принципа в човека – любовта и мъдростта. Докато се държиш здраво за тези принципи, ти си човек, ти си жива душа. Вън от тези принципи човек не съществува като разумна, съзнателна душа. Какво представя човек, ако извади от себе си любовта и мъдростта?
към беседата >>
– Защото тя произлиза от Бога.
Любовта е единствената сила, която постъпва абсолютно безпристрастно. – Защо?
– Защото тя произлиза от Бога.
Казано е в Писанието: „Бог е Любов”. Сърцето е единственият орган в човека, който не се подчинява на неговата воля. То има определен ритъм, с определено число удари в минута, които се определят от степента на човешкото развитие, т. е. от мястото, до което човек е стигнал в своето развитие. Като се изследва пулса на човека, може да се разбере, какво го очаква в бъдеще.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „И вдъхна Бог дихание в ноздрите на човека, и стана той жива душа”.
Каква наука е тази, която не може да свърже личния, семейния и обществения живот в едно цяло? Каква наука е тази, която не може да свърже живота на ума, на сърцето, на душата и на духа в едно цяло? Някои се опитват да говорят за душата, разглеждат състава й, но не знаят, какво в същност представя тя. Душата е съединение на два Божествени принципа: любовта и мъдростта. те служат за основа на душата.
Казано е в Писанието: „И вдъхна Бог дихание в ноздрите на човека, и стана той жива душа”.
Това дихание, именно, представя съединяване на двата принципа в човека – любовта и мъдростта. Докато се държиш здраво за тези принципи, ти си човек, ти си жива душа. Вън от тези принципи човек не съществува като разумна, съзнателна душа. Какво представя човек, ако извади от себе си любовта и мъдростта? Какво остава от човека, като извадите мислите, чувствата и постъпките му?
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Бог е Любов”.
Любовта е единствената сила, която постъпва абсолютно безпристрастно. – Защо? – Защото тя произлиза от Бога.
Казано е в Писанието: „Бог е Любов”.
Сърцето е единственият орган в човека, който не се подчинява на неговата воля. То има определен ритъм, с определено число удари в минута, които се определят от степента на човешкото развитие, т. е. от мястото, до което човек е стигнал в своето развитие. Като се изследва пулса на човека, може да се разбере, какво го очаква в бъдеще. По пулса на човека познавате, какво положение ще заема той: професор, министър, музикант, майка, баща и т.н.
към беседата >>
Това дихание, именно, представя съединяване на двата принципа в човека – любовта и мъдростта.
Каква наука е тази, която не може да свърже живота на ума, на сърцето, на душата и на духа в едно цяло? Някои се опитват да говорят за душата, разглеждат състава й, но не знаят, какво в същност представя тя. Душата е съединение на два Божествени принципа: любовта и мъдростта. те служат за основа на душата. Казано е в Писанието: „И вдъхна Бог дихание в ноздрите на човека, и стана той жива душа”.
Това дихание, именно, представя съединяване на двата принципа в човека – любовта и мъдростта.
Докато се държиш здраво за тези принципи, ти си човек, ти си жива душа. Вън от тези принципи човек не съществува като разумна, съзнателна душа. Какво представя човек, ако извади от себе си любовта и мъдростта? Какво остава от човека, като извадите мислите, чувствата и постъпките му? Какво става с шишето, ако извадите водата от него?
към беседата >>
Сърцето е единственият орган в човека, който не се подчинява на неговата воля.
Любовта е единствената сила, която постъпва абсолютно безпристрастно. – Защо? – Защото тя произлиза от Бога. Казано е в Писанието: „Бог е Любов”.
Сърцето е единственият орган в човека, който не се подчинява на неговата воля.
То има определен ритъм, с определено число удари в минута, които се определят от степента на човешкото развитие, т. е. от мястото, до което човек е стигнал в своето развитие. Като се изследва пулса на човека, може да се разбере, какво го очаква в бъдеще. По пулса на човека познавате, какво положение ще заема той: професор, министър, музикант, майка, баща и т.н. Ако пипнете пулса на новородено дете, познавате, ще живее ли то, или скоро ще замине за другия свят.
към беседата >>
Докато се държиш здраво за тези принципи, ти си човек, ти си жива душа.
Някои се опитват да говорят за душата, разглеждат състава й, но не знаят, какво в същност представя тя. Душата е съединение на два Божествени принципа: любовта и мъдростта. те служат за основа на душата. Казано е в Писанието: „И вдъхна Бог дихание в ноздрите на човека, и стана той жива душа”. Това дихание, именно, представя съединяване на двата принципа в човека – любовта и мъдростта.
Докато се държиш здраво за тези принципи, ти си човек, ти си жива душа.
Вън от тези принципи човек не съществува като разумна, съзнателна душа. Какво представя човек, ако извади от себе си любовта и мъдростта? Какво остава от човека, като извадите мислите, чувствата и постъпките му? Какво става с шишето, ако извадите водата от него? Шишето е важно, докато има вода.
към беседата >>
То има определен ритъм, с определено число удари в минута, които се определят от степента на човешкото развитие, т. е.
Любовта е единствената сила, която постъпва абсолютно безпристрастно. – Защо? – Защото тя произлиза от Бога. Казано е в Писанието: „Бог е Любов”. Сърцето е единственият орган в човека, който не се подчинява на неговата воля.
То има определен ритъм, с определено число удари в минута, които се определят от степента на човешкото развитие, т. е.
от мястото, до което човек е стигнал в своето развитие. Като се изследва пулса на човека, може да се разбере, какво го очаква в бъдеще. По пулса на човека познавате, какво положение ще заема той: професор, министър, музикант, майка, баща и т.н. Ако пипнете пулса на новородено дете, познавате, ще живее ли то, или скоро ще замине за другия свят. Изобщо сърцето не се подчинява на човешки закони.
към беседата >>
Вън от тези принципи човек не съществува като разумна, съзнателна душа.
Душата е съединение на два Божествени принципа: любовта и мъдростта. те служат за основа на душата. Казано е в Писанието: „И вдъхна Бог дихание в ноздрите на човека, и стана той жива душа”. Това дихание, именно, представя съединяване на двата принципа в човека – любовта и мъдростта. Докато се държиш здраво за тези принципи, ти си човек, ти си жива душа.
Вън от тези принципи човек не съществува като разумна, съзнателна душа.
Какво представя човек, ако извади от себе си любовта и мъдростта? Какво остава от човека, като извадите мислите, чувствата и постъпките му? Какво става с шишето, ако извадите водата от него? Шишето е важно, докато има вода. Без вода то губи цената си.
към беседата >>
от мястото, до което човек е стигнал в своето развитие.
– Защо? – Защото тя произлиза от Бога. Казано е в Писанието: „Бог е Любов”. Сърцето е единственият орган в човека, който не се подчинява на неговата воля. То има определен ритъм, с определено число удари в минута, които се определят от степента на човешкото развитие, т. е.
от мястото, до което човек е стигнал в своето развитие.
Като се изследва пулса на човека, може да се разбере, какво го очаква в бъдеще. По пулса на човека познавате, какво положение ще заема той: професор, министър, музикант, майка, баща и т.н. Ако пипнете пулса на новородено дете, познавате, ще живее ли то, или скоро ще замине за другия свят. Изобщо сърцето не се подчинява на човешки закони. Когато сърцето спре, спира и цялата дейност на човека.
към беседата >>
Какво представя човек, ако извади от себе си любовта и мъдростта?
те служат за основа на душата. Казано е в Писанието: „И вдъхна Бог дихание в ноздрите на човека, и стана той жива душа”. Това дихание, именно, представя съединяване на двата принципа в човека – любовта и мъдростта. Докато се държиш здраво за тези принципи, ти си човек, ти си жива душа. Вън от тези принципи човек не съществува като разумна, съзнателна душа.
Какво представя човек, ако извади от себе си любовта и мъдростта?
Какво остава от човека, като извадите мислите, чувствата и постъпките му? Какво става с шишето, ако извадите водата от него? Шишето е важно, докато има вода. Без вода то губи цената си. Водата е важна като елемент, който утолява жаждата на човека.
към беседата >>
Като се изследва пулса на човека, може да се разбере, какво го очаква в бъдеще.
– Защото тя произлиза от Бога. Казано е в Писанието: „Бог е Любов”. Сърцето е единственият орган в човека, който не се подчинява на неговата воля. То има определен ритъм, с определено число удари в минута, които се определят от степента на човешкото развитие, т. е. от мястото, до което човек е стигнал в своето развитие.
Като се изследва пулса на човека, може да се разбере, какво го очаква в бъдеще.
По пулса на човека познавате, какво положение ще заема той: професор, министър, музикант, майка, баща и т.н. Ако пипнете пулса на новородено дете, познавате, ще живее ли то, или скоро ще замине за другия свят. Изобщо сърцето не се подчинява на човешки закони. Когато сърцето спре, спира и цялата дейност на човека. Дейността на човешкия ум се направлява от сърцето, както и от симпатичната нервна система, която също не се подчинява на човешката воля.
към беседата >>
Какво остава от човека, като извадите мислите, чувствата и постъпките му?
Казано е в Писанието: „И вдъхна Бог дихание в ноздрите на човека, и стана той жива душа”. Това дихание, именно, представя съединяване на двата принципа в човека – любовта и мъдростта. Докато се държиш здраво за тези принципи, ти си човек, ти си жива душа. Вън от тези принципи човек не съществува като разумна, съзнателна душа. Какво представя човек, ако извади от себе си любовта и мъдростта?
Какво остава от човека, като извадите мислите, чувствата и постъпките му?
Какво става с шишето, ако извадите водата от него? Шишето е важно, докато има вода. Без вода то губи цената си. Водата е важна като елемент, който утолява жаждата на човека. Дали е в шишето, или вън от него, водата не губи значението си.
към беседата >>
По пулса на човека познавате, какво положение ще заема той: професор, министър, музикант, майка, баща и т.н.
Казано е в Писанието: „Бог е Любов”. Сърцето е единственият орган в човека, който не се подчинява на неговата воля. То има определен ритъм, с определено число удари в минута, които се определят от степента на човешкото развитие, т. е. от мястото, до което човек е стигнал в своето развитие. Като се изследва пулса на човека, може да се разбере, какво го очаква в бъдеще.
По пулса на човека познавате, какво положение ще заема той: професор, министър, музикант, майка, баща и т.н.
Ако пипнете пулса на новородено дете, познавате, ще живее ли то, или скоро ще замине за другия свят. Изобщо сърцето не се подчинява на човешки закони. Когато сърцето спре, спира и цялата дейност на човека. Дейността на човешкия ум се направлява от сърцето, както и от симпатичната нервна система, която също не се подчинява на човешката воля.
към беседата >>
Какво става с шишето, ако извадите водата от него?
Това дихание, именно, представя съединяване на двата принципа в човека – любовта и мъдростта. Докато се държиш здраво за тези принципи, ти си човек, ти си жива душа. Вън от тези принципи човек не съществува като разумна, съзнателна душа. Какво представя човек, ако извади от себе си любовта и мъдростта? Какво остава от човека, като извадите мислите, чувствата и постъпките му?
Какво става с шишето, ако извадите водата от него?
Шишето е важно, докато има вода. Без вода то губи цената си. Водата е важна като елемент, който утолява жаждата на човека. Дали е в шишето, или вън от него, водата не губи значението си. Обаче, въпросът с шишето не е същ.
към беседата >>
Ако пипнете пулса на новородено дете, познавате, ще живее ли то, или скоро ще замине за другия свят.
Сърцето е единственият орган в човека, който не се подчинява на неговата воля. То има определен ритъм, с определено число удари в минута, които се определят от степента на човешкото развитие, т. е. от мястото, до което човек е стигнал в своето развитие. Като се изследва пулса на човека, може да се разбере, какво го очаква в бъдеще. По пулса на човека познавате, какво положение ще заема той: професор, министър, музикант, майка, баща и т.н.
Ако пипнете пулса на новородено дете, познавате, ще живее ли то, или скоро ще замине за другия свят.
Изобщо сърцето не се подчинява на човешки закони. Когато сърцето спре, спира и цялата дейност на човека. Дейността на човешкия ум се направлява от сърцето, както и от симпатичната нервна система, която също не се подчинява на човешката воля.
към беседата >>
Шишето е важно, докато има вода.
Докато се държиш здраво за тези принципи, ти си човек, ти си жива душа. Вън от тези принципи човек не съществува като разумна, съзнателна душа. Какво представя човек, ако извади от себе си любовта и мъдростта? Какво остава от човека, като извадите мислите, чувствата и постъпките му? Какво става с шишето, ако извадите водата от него?
Шишето е важно, докато има вода.
Без вода то губи цената си. Водата е важна като елемент, който утолява жаждата на човека. Дали е в шишето, или вън от него, водата не губи значението си. Обаче, въпросът с шишето не е същ. Шишето е ценно, докато има вода в него; изгуби ли водата си, то се обезценява.
към беседата >>
Изобщо сърцето не се подчинява на човешки закони.
То има определен ритъм, с определено число удари в минута, които се определят от степента на човешкото развитие, т. е. от мястото, до което човек е стигнал в своето развитие. Като се изследва пулса на човека, може да се разбере, какво го очаква в бъдеще. По пулса на човека познавате, какво положение ще заема той: професор, министър, музикант, майка, баща и т.н. Ако пипнете пулса на новородено дете, познавате, ще живее ли то, или скоро ще замине за другия свят.
Изобщо сърцето не се подчинява на човешки закони.
Когато сърцето спре, спира и цялата дейност на човека. Дейността на човешкия ум се направлява от сърцето, както и от симпатичната нервна система, която също не се подчинява на човешката воля.
към беседата >>
Без вода то губи цената си.
Вън от тези принципи човек не съществува като разумна, съзнателна душа. Какво представя човек, ако извади от себе си любовта и мъдростта? Какво остава от човека, като извадите мислите, чувствата и постъпките му? Какво става с шишето, ако извадите водата от него? Шишето е важно, докато има вода.
Без вода то губи цената си.
Водата е важна като елемент, който утолява жаждата на човека. Дали е в шишето, или вън от него, водата не губи значението си. Обаче, въпросът с шишето не е същ. Шишето е ценно, докато има вода в него; изгуби ли водата си, то се обезценява.
към беседата >>
Когато сърцето спре, спира и цялата дейност на човека.
от мястото, до което човек е стигнал в своето развитие. Като се изследва пулса на човека, може да се разбере, какво го очаква в бъдеще. По пулса на човека познавате, какво положение ще заема той: професор, министър, музикант, майка, баща и т.н. Ако пипнете пулса на новородено дете, познавате, ще живее ли то, или скоро ще замине за другия свят. Изобщо сърцето не се подчинява на човешки закони.
Когато сърцето спре, спира и цялата дейност на човека.
Дейността на човешкия ум се направлява от сърцето, както и от симпатичната нервна система, която също не се подчинява на човешката воля.
към беседата >>
Водата е важна като елемент, който утолява жаждата на човека.
Какво представя човек, ако извади от себе си любовта и мъдростта? Какво остава от човека, като извадите мислите, чувствата и постъпките му? Какво става с шишето, ако извадите водата от него? Шишето е важно, докато има вода. Без вода то губи цената си.
Водата е важна като елемент, който утолява жаждата на човека.
Дали е в шишето, или вън от него, водата не губи значението си. Обаче, въпросът с шишето не е същ. Шишето е ценно, докато има вода в него; изгуби ли водата си, то се обезценява.
към беседата >>
Дейността на човешкия ум се направлява от сърцето, както и от симпатичната нервна система, която също не се подчинява на човешката воля.
Като се изследва пулса на човека, може да се разбере, какво го очаква в бъдеще. По пулса на човека познавате, какво положение ще заема той: професор, министър, музикант, майка, баща и т.н. Ако пипнете пулса на новородено дете, познавате, ще живее ли то, или скоро ще замине за другия свят. Изобщо сърцето не се подчинява на човешки закони. Когато сърцето спре, спира и цялата дейност на човека.
Дейността на човешкия ум се направлява от сърцето, както и от симпатичната нервна система, която също не се подчинява на човешката воля.
към беседата >>
Дали е в шишето, или вън от него, водата не губи значението си.
Какво остава от човека, като извадите мислите, чувствата и постъпките му? Какво става с шишето, ако извадите водата от него? Шишето е важно, докато има вода. Без вода то губи цената си. Водата е важна като елемент, който утолява жаждата на човека.
Дали е в шишето, или вън от него, водата не губи значението си.
Обаче, въпросът с шишето не е същ. Шишето е ценно, докато има вода в него; изгуби ли водата си, то се обезценява.
към беседата >>
Мнозина се оплакват от неуспехи в живота си.
Мнозина се оплакват от неуспехи в живота си.
– Защо не успяват? – Защото са влезли в разрез със сърцето си и искат да го подчинят на волята си. Ако човек проявява своята разумна воля, защо трябва да подчини сърцето си? В разумната воля действува любовта, а в любовта е Бог. Щом е така, трябва ли да подчините или да победите сърцето си?
към беседата >>
Обаче, въпросът с шишето не е същ.
Какво става с шишето, ако извадите водата от него? Шишето е важно, докато има вода. Без вода то губи цената си. Водата е важна като елемент, който утолява жаждата на човека. Дали е в шишето, или вън от него, водата не губи значението си.
Обаче, въпросът с шишето не е същ.
Шишето е ценно, докато има вода в него; изгуби ли водата си, то се обезценява.
към беседата >>
– Защо не успяват?
Мнозина се оплакват от неуспехи в живота си.
– Защо не успяват?
– Защото са влезли в разрез със сърцето си и искат да го подчинят на волята си. Ако човек проявява своята разумна воля, защо трябва да подчини сърцето си? В разумната воля действува любовта, а в любовта е Бог. Щом е така, трябва ли да подчините или да победите сърцето си? Какво печели човек, ако победи себе си?
към беседата >>
Шишето е ценно, докато има вода в него; изгуби ли водата си, то се обезценява.
Шишето е важно, докато има вода. Без вода то губи цената си. Водата е важна като елемент, който утолява жаждата на човека. Дали е в шишето, или вън от него, водата не губи значението си. Обаче, въпросът с шишето не е същ.
Шишето е ценно, докато има вода в него; изгуби ли водата си, то се обезценява.
към беседата >>
– Защото са влезли в разрез със сърцето си и искат да го подчинят на волята си.
Мнозина се оплакват от неуспехи в живота си. – Защо не успяват?
– Защото са влезли в разрез със сърцето си и искат да го подчинят на волята си.
Ако човек проявява своята разумна воля, защо трябва да подчини сърцето си? В разумната воля действува любовта, а в любовта е Бог. Щом е така, трябва ли да подчините или да победите сърцето си? Какво печели човек, ако победи себе си? Да победиш себе си, това значи, да победиш Бога.
към беседата >>
Много от сегашните християни се разочароват в Бога, понеже не отговаря на молитвите им.
Много от сегашните християни се разочароват в Бога, понеже не отговаря на молитвите им.
Коя мома, или кой момък отговарят на молитвите си? Докато момъкът не коленичи пред момата и не й обещае, че е готов на всички жертви за нея, тя не го поглежда. Щом коленичи пред нея и каже, че е готов да й служи, да й стане роб, момата поглежда благосклонно към него и му се усмихва. Не прави ли същото и момата? Когато иска да постигне желанието си, тя обещава на момъка, че е готова да се пожертвува за него, да му служи.
към беседата >>
Ако човек проявява своята разумна воля, защо трябва да подчини сърцето си?
Мнозина се оплакват от неуспехи в живота си. – Защо не успяват? – Защото са влезли в разрез със сърцето си и искат да го подчинят на волята си.
Ако човек проявява своята разумна воля, защо трябва да подчини сърцето си?
В разумната воля действува любовта, а в любовта е Бог. Щом е така, трябва ли да подчините или да победите сърцето си? Какво печели човек, ако победи себе си? Да победиш себе си, това значи, да победиш Бога. – Ама трябва да се възпитаваме.
към беседата >>
Коя мома, или кой момък отговарят на молитвите си?
Много от сегашните християни се разочароват в Бога, понеже не отговаря на молитвите им.
Коя мома, или кой момък отговарят на молитвите си?
Докато момъкът не коленичи пред момата и не й обещае, че е готов на всички жертви за нея, тя не го поглежда. Щом коленичи пред нея и каже, че е готов да й служи, да й стане роб, момата поглежда благосклонно към него и му се усмихва. Не прави ли същото и момата? Когато иска да постигне желанието си, тя обещава на момъка, че е готова да се пожертвува за него, да му служи. Едва тогава момъкът спира вниманието си върху момата.
към беседата >>
В разумната воля действува любовта, а в любовта е Бог.
Мнозина се оплакват от неуспехи в живота си. – Защо не успяват? – Защото са влезли в разрез със сърцето си и искат да го подчинят на волята си. Ако човек проявява своята разумна воля, защо трябва да подчини сърцето си?
В разумната воля действува любовта, а в любовта е Бог.
Щом е така, трябва ли да подчините или да победите сърцето си? Какво печели човек, ако победи себе си? Да победиш себе си, това значи, да победиш Бога. – Ама трябва да се възпитаваме. – По естество човек е добър, следователно, няма защо да се възпитава.
към беседата >>
Докато момъкът не коленичи пред момата и не й обещае, че е готов на всички жертви за нея, тя не го поглежда.
Много от сегашните християни се разочароват в Бога, понеже не отговаря на молитвите им. Коя мома, или кой момък отговарят на молитвите си?
Докато момъкът не коленичи пред момата и не й обещае, че е готов на всички жертви за нея, тя не го поглежда.
Щом коленичи пред нея и каже, че е готов да й служи, да й стане роб, момата поглежда благосклонно към него и му се усмихва. Не прави ли същото и момата? Когато иска да постигне желанието си, тя обещава на момъка, че е готова да се пожертвува за него, да му служи. Едва тогава момъкът спира вниманието си върху момата. Обаче, ако те не са готови да обещаят, че ще се жертват взаимно, те ще останат далеч един от друг.
към беседата >>
Щом е така, трябва ли да подчините или да победите сърцето си?
Мнозина се оплакват от неуспехи в живота си. – Защо не успяват? – Защото са влезли в разрез със сърцето си и искат да го подчинят на волята си. Ако човек проявява своята разумна воля, защо трябва да подчини сърцето си? В разумната воля действува любовта, а в любовта е Бог.
Щом е така, трябва ли да подчините или да победите сърцето си?
Какво печели човек, ако победи себе си? Да победиш себе си, това значи, да победиш Бога. – Ама трябва да се възпитаваме. – По естество човек е добър, следователно, няма защо да се възпитава. Как можете да възпитате доброто?
към беседата >>
Щом коленичи пред нея и каже, че е готов да й служи, да й стане роб, момата поглежда благосклонно към него и му се усмихва.
Много от сегашните християни се разочароват в Бога, понеже не отговаря на молитвите им. Коя мома, или кой момък отговарят на молитвите си? Докато момъкът не коленичи пред момата и не й обещае, че е готов на всички жертви за нея, тя не го поглежда.
Щом коленичи пред нея и каже, че е готов да й служи, да й стане роб, момата поглежда благосклонно към него и му се усмихва.
Не прави ли същото и момата? Когато иска да постигне желанието си, тя обещава на момъка, че е готова да се пожертвува за него, да му служи. Едва тогава момъкът спира вниманието си върху момата. Обаче, ако те не са готови да обещаят, че ще се жертват взаимно, те ще останат далеч един от друг. Ако момъкът и момата не са готови да се жертват един за друг, любовта никога няма да им се разкрие.
към беседата >>
Какво печели човек, ако победи себе си?
– Защо не успяват? – Защото са влезли в разрез със сърцето си и искат да го подчинят на волята си. Ако човек проявява своята разумна воля, защо трябва да подчини сърцето си? В разумната воля действува любовта, а в любовта е Бог. Щом е така, трябва ли да подчините или да победите сърцето си?
Какво печели човек, ако победи себе си?
Да победиш себе си, това значи, да победиш Бога. – Ама трябва да се възпитаваме. – По естество човек е добър, следователно, няма защо да се възпитава. Как можете да възпитате доброто? Човек трябва да запази доброто в себе си, т.е.
към беседата >>
Не прави ли същото и момата?
Много от сегашните християни се разочароват в Бога, понеже не отговаря на молитвите им. Коя мома, или кой момък отговарят на молитвите си? Докато момъкът не коленичи пред момата и не й обещае, че е готов на всички жертви за нея, тя не го поглежда. Щом коленичи пред нея и каже, че е готов да й служи, да й стане роб, момата поглежда благосклонно към него и му се усмихва.
Не прави ли същото и момата?
Когато иска да постигне желанието си, тя обещава на момъка, че е готова да се пожертвува за него, да му служи. Едва тогава момъкът спира вниманието си върху момата. Обаче, ако те не са готови да обещаят, че ще се жертват взаимно, те ще останат далеч един от друг. Ако момъкът и момата не са готови да се жертват един за друг, любовта никога няма да им се разкрие. Думата „коленичене” подразбира даване нещо от себе си.
към беседата >>
Да победиш себе си, това значи, да победиш Бога.
– Защото са влезли в разрез със сърцето си и искат да го подчинят на волята си. Ако човек проявява своята разумна воля, защо трябва да подчини сърцето си? В разумната воля действува любовта, а в любовта е Бог. Щом е така, трябва ли да подчините или да победите сърцето си? Какво печели човек, ако победи себе си?
Да победиш себе си, това значи, да победиш Бога.
– Ама трябва да се възпитаваме. – По естество човек е добър, следователно, няма защо да се възпитава. Как можете да възпитате доброто? Човек трябва да запази доброто в себе си, т.е. своето естествено възпитание.
към беседата >>
Когато иска да постигне желанието си, тя обещава на момъка, че е готова да се пожертвува за него, да му служи.
Много от сегашните християни се разочароват в Бога, понеже не отговаря на молитвите им. Коя мома, или кой момък отговарят на молитвите си? Докато момъкът не коленичи пред момата и не й обещае, че е готов на всички жертви за нея, тя не го поглежда. Щом коленичи пред нея и каже, че е готов да й служи, да й стане роб, момата поглежда благосклонно към него и му се усмихва. Не прави ли същото и момата?
Когато иска да постигне желанието си, тя обещава на момъка, че е готова да се пожертвува за него, да му служи.
Едва тогава момъкът спира вниманието си върху момата. Обаче, ако те не са готови да обещаят, че ще се жертват взаимно, те ще останат далеч един от друг. Ако момъкът и момата не са готови да се жертват един за друг, любовта никога няма да им се разкрие. Думата „коленичене” подразбира даване нещо от себе си. На същото основание питам: Мислите ли, че ще познаете любовта, ако не сте готови да коленичите пред Бога и да обещаете, че сте готови да Му служите?
към беседата >>
– Ама трябва да се възпитаваме.
Ако човек проявява своята разумна воля, защо трябва да подчини сърцето си? В разумната воля действува любовта, а в любовта е Бог. Щом е така, трябва ли да подчините или да победите сърцето си? Какво печели човек, ако победи себе си? Да победиш себе си, това значи, да победиш Бога.
– Ама трябва да се възпитаваме.
– По естество човек е добър, следователно, няма защо да се възпитава. Как можете да възпитате доброто? Човек трябва да запази доброто в себе си, т.е. своето естествено възпитание. Поставете човека на естественото му положение и ще видите, че в него ще се проявят всички благородни качества.
към беседата >>
Едва тогава момъкът спира вниманието си върху момата.
Коя мома, или кой момък отговарят на молитвите си? Докато момъкът не коленичи пред момата и не й обещае, че е готов на всички жертви за нея, тя не го поглежда. Щом коленичи пред нея и каже, че е готов да й служи, да й стане роб, момата поглежда благосклонно към него и му се усмихва. Не прави ли същото и момата? Когато иска да постигне желанието си, тя обещава на момъка, че е готова да се пожертвува за него, да му служи.
Едва тогава момъкът спира вниманието си върху момата.
Обаче, ако те не са готови да обещаят, че ще се жертват взаимно, те ще останат далеч един от друг. Ако момъкът и момата не са готови да се жертват един за друг, любовта никога няма да им се разкрие. Думата „коленичене” подразбира даване нещо от себе си. На същото основание питам: Мислите ли, че ще познаете любовта, ако не сте готови да коленичите пред Бога и да обещаете, че сте готови да Му служите? Чудни са хората!
към беседата >>
– По естество човек е добър, следователно, няма защо да се възпитава.
В разумната воля действува любовта, а в любовта е Бог. Щом е така, трябва ли да подчините или да победите сърцето си? Какво печели човек, ако победи себе си? Да победиш себе си, това значи, да победиш Бога. – Ама трябва да се възпитаваме.
– По естество човек е добър, следователно, няма защо да се възпитава.
Как можете да възпитате доброто? Човек трябва да запази доброто в себе си, т.е. своето естествено възпитание. Поставете човека на естественото му положение и ще видите, че в него ще се проявят всички благородни качества. За да се убедите в истинността на моите думи, направете следния опит: предайте едно дете в ръцете на видни педагози, а друго оставете да се развива свободно, без никакви педагогически правила.
към беседата >>
Обаче, ако те не са готови да обещаят, че ще се жертват взаимно, те ще останат далеч един от друг.
Докато момъкът не коленичи пред момата и не й обещае, че е готов на всички жертви за нея, тя не го поглежда. Щом коленичи пред нея и каже, че е готов да й служи, да й стане роб, момата поглежда благосклонно към него и му се усмихва. Не прави ли същото и момата? Когато иска да постигне желанието си, тя обещава на момъка, че е готова да се пожертвува за него, да му служи. Едва тогава момъкът спира вниманието си върху момата.
Обаче, ако те не са готови да обещаят, че ще се жертват взаимно, те ще останат далеч един от друг.
Ако момъкът и момата не са готови да се жертват един за друг, любовта никога няма да им се разкрие. Думата „коленичене” подразбира даване нещо от себе си. На същото основание питам: Мислите ли, че ще познаете любовта, ако не сте готови да коленичите пред Бога и да обещаете, че сте готови да Му служите? Чудни са хората! Без да дадат нещо от себе си, те искат даже да заповядват на Бога.
към беседата >>
Как можете да възпитате доброто?
Щом е така, трябва ли да подчините или да победите сърцето си? Какво печели човек, ако победи себе си? Да победиш себе си, това значи, да победиш Бога. – Ама трябва да се възпитаваме. – По естество човек е добър, следователно, няма защо да се възпитава.
Как можете да възпитате доброто?
Човек трябва да запази доброто в себе си, т.е. своето естествено възпитание. Поставете човека на естественото му положение и ще видите, че в него ще се проявят всички благородни качества. За да се убедите в истинността на моите думи, направете следния опит: предайте едно дете в ръцете на видни педагози, а друго оставете да се развива свободно, без никакви педагогически правила. Първото дете ще се възпитава под строгия надзор и морал на педагозите, а второто – под влиянието на добрите примери в живота.
към беседата >>
Ако момъкът и момата не са готови да се жертват един за друг, любовта никога няма да им се разкрие.
Щом коленичи пред нея и каже, че е готов да й служи, да й стане роб, момата поглежда благосклонно към него и му се усмихва. Не прави ли същото и момата? Когато иска да постигне желанието си, тя обещава на момъка, че е готова да се пожертвува за него, да му служи. Едва тогава момъкът спира вниманието си върху момата. Обаче, ако те не са готови да обещаят, че ще се жертват взаимно, те ще останат далеч един от друг.
Ако момъкът и момата не са готови да се жертват един за друг, любовта никога няма да им се разкрие.
Думата „коленичене” подразбира даване нещо от себе си. На същото основание питам: Мислите ли, че ще познаете любовта, ако не сте готови да коленичите пред Бога и да обещаете, че сте готови да Му служите? Чудни са хората! Без да дадат нещо от себе си, те искат даже да заповядват на Бога. Молитвите им не съответстват на човек, който люби Бога и иска да Му служи, но са на господар, който знае само да заповядва.
към беседата >>
Човек трябва да запази доброто в себе си, т.е.
Какво печели човек, ако победи себе си? Да победиш себе си, това значи, да победиш Бога. – Ама трябва да се възпитаваме. – По естество човек е добър, следователно, няма защо да се възпитава. Как можете да възпитате доброто?
Човек трябва да запази доброто в себе си, т.е.
своето естествено възпитание. Поставете човека на естественото му положение и ще видите, че в него ще се проявят всички благородни качества. За да се убедите в истинността на моите думи, направете следния опит: предайте едно дете в ръцете на видни педагози, а друго оставете да се развива свободно, без никакви педагогически правила. Първото дете ще се възпитава под строгия надзор и морал на педагозите, а второто – под влиянието на добрите примери в живота. Резултатите от възпитанието на двете деца ще бъдат различни.
към беседата >>
Думата „коленичене” подразбира даване нещо от себе си.
Не прави ли същото и момата? Когато иска да постигне желанието си, тя обещава на момъка, че е готова да се пожертвува за него, да му служи. Едва тогава момъкът спира вниманието си върху момата. Обаче, ако те не са готови да обещаят, че ще се жертват взаимно, те ще останат далеч един от друг. Ако момъкът и момата не са готови да се жертват един за друг, любовта никога няма да им се разкрие.
Думата „коленичене” подразбира даване нещо от себе си.
На същото основание питам: Мислите ли, че ще познаете любовта, ако не сте готови да коленичите пред Бога и да обещаете, че сте готови да Му служите? Чудни са хората! Без да дадат нещо от себе си, те искат даже да заповядват на Бога. Молитвите им не съответстват на човек, който люби Бога и иска да Му служи, но са на господар, който знае само да заповядва.
към беседата >>
своето естествено възпитание.
Да победиш себе си, това значи, да победиш Бога. – Ама трябва да се възпитаваме. – По естество човек е добър, следователно, няма защо да се възпитава. Как можете да възпитате доброто? Човек трябва да запази доброто в себе си, т.е.
своето естествено възпитание.
Поставете човека на естественото му положение и ще видите, че в него ще се проявят всички благородни качества. За да се убедите в истинността на моите думи, направете следния опит: предайте едно дете в ръцете на видни педагози, а друго оставете да се развива свободно, без никакви педагогически правила. Първото дете ще се възпитава под строгия надзор и морал на педагозите, а второто – под влиянието на добрите примери в живота. Резултатите от възпитанието на двете деца ще бъдат различни. В повечето случаи, при свободното възпитание излизат по-добри деца, отколкото тези, които са расли при ограничения и строг надзор.
към беседата >>
На същото основание питам: Мислите ли, че ще познаете любовта, ако не сте готови да коленичите пред Бога и да обещаете, че сте готови да Му служите?
Когато иска да постигне желанието си, тя обещава на момъка, че е готова да се пожертвува за него, да му служи. Едва тогава момъкът спира вниманието си върху момата. Обаче, ако те не са готови да обещаят, че ще се жертват взаимно, те ще останат далеч един от друг. Ако момъкът и момата не са готови да се жертват един за друг, любовта никога няма да им се разкрие. Думата „коленичене” подразбира даване нещо от себе си.
На същото основание питам: Мислите ли, че ще познаете любовта, ако не сте готови да коленичите пред Бога и да обещаете, че сте готови да Му служите?
Чудни са хората! Без да дадат нещо от себе си, те искат даже да заповядват на Бога. Молитвите им не съответстват на човек, който люби Бога и иска да Му служи, но са на господар, който знае само да заповядва.
към беседата >>
Поставете човека на естественото му положение и ще видите, че в него ще се проявят всички благородни качества.
– Ама трябва да се възпитаваме. – По естество човек е добър, следователно, няма защо да се възпитава. Как можете да възпитате доброто? Човек трябва да запази доброто в себе си, т.е. своето естествено възпитание.
Поставете човека на естественото му положение и ще видите, че в него ще се проявят всички благородни качества.
За да се убедите в истинността на моите думи, направете следния опит: предайте едно дете в ръцете на видни педагози, а друго оставете да се развива свободно, без никакви педагогически правила. Първото дете ще се възпитава под строгия надзор и морал на педагозите, а второто – под влиянието на добрите примери в живота. Резултатите от възпитанието на двете деца ще бъдат различни. В повечето случаи, при свободното възпитание излизат по-добри деца, отколкото тези, които са расли при ограничения и строг надзор. Хора, които са излезли от калта на живота, проявяват по-голямо благородство, отколкото тези, които са израсли в благородна среда, обиколени от внимание и грижи на окръжаващите.
към беседата >>
Чудни са хората!
Едва тогава момъкът спира вниманието си върху момата. Обаче, ако те не са готови да обещаят, че ще се жертват взаимно, те ще останат далеч един от друг. Ако момъкът и момата не са готови да се жертват един за друг, любовта никога няма да им се разкрие. Думата „коленичене” подразбира даване нещо от себе си. На същото основание питам: Мислите ли, че ще познаете любовта, ако не сте готови да коленичите пред Бога и да обещаете, че сте готови да Му служите?
Чудни са хората!
Без да дадат нещо от себе си, те искат даже да заповядват на Бога. Молитвите им не съответстват на човек, който люби Бога и иска да Му служи, но са на господар, който знае само да заповядва.
към беседата >>
За да се убедите в истинността на моите думи, направете следния опит: предайте едно дете в ръцете на видни педагози, а друго оставете да се развива свободно, без никакви педагогически правила.
– По естество човек е добър, следователно, няма защо да се възпитава. Как можете да възпитате доброто? Човек трябва да запази доброто в себе си, т.е. своето естествено възпитание. Поставете човека на естественото му положение и ще видите, че в него ще се проявят всички благородни качества.
За да се убедите в истинността на моите думи, направете следния опит: предайте едно дете в ръцете на видни педагози, а друго оставете да се развива свободно, без никакви педагогически правила.
Първото дете ще се възпитава под строгия надзор и морал на педагозите, а второто – под влиянието на добрите примери в живота. Резултатите от възпитанието на двете деца ще бъдат различни. В повечето случаи, при свободното възпитание излизат по-добри деца, отколкото тези, които са расли при ограничения и строг надзор. Хора, които са излезли от калта на живота, проявяват по-голямо благородство, отколкото тези, които са израсли в благородна среда, обиколени от внимание и грижи на окръжаващите. И едните, и другите примери са ценни дотолкова, доколкото ни убеждават в силата на доброто, вложено в човека.
към беседата >>
Без да дадат нещо от себе си, те искат даже да заповядват на Бога.
Обаче, ако те не са готови да обещаят, че ще се жертват взаимно, те ще останат далеч един от друг. Ако момъкът и момата не са готови да се жертват един за друг, любовта никога няма да им се разкрие. Думата „коленичене” подразбира даване нещо от себе си. На същото основание питам: Мислите ли, че ще познаете любовта, ако не сте готови да коленичите пред Бога и да обещаете, че сте готови да Му служите? Чудни са хората!
Без да дадат нещо от себе си, те искат даже да заповядват на Бога.
Молитвите им не съответстват на човек, който люби Бога и иска да Му служи, но са на господар, който знае само да заповядва.
към беседата >>
Първото дете ще се възпитава под строгия надзор и морал на педагозите, а второто – под влиянието на добрите примери в живота.
Как можете да възпитате доброто? Човек трябва да запази доброто в себе си, т.е. своето естествено възпитание. Поставете човека на естественото му положение и ще видите, че в него ще се проявят всички благородни качества. За да се убедите в истинността на моите думи, направете следния опит: предайте едно дете в ръцете на видни педагози, а друго оставете да се развива свободно, без никакви педагогически правила.
Първото дете ще се възпитава под строгия надзор и морал на педагозите, а второто – под влиянието на добрите примери в живота.
Резултатите от възпитанието на двете деца ще бъдат различни. В повечето случаи, при свободното възпитание излизат по-добри деца, отколкото тези, които са расли при ограничения и строг надзор. Хора, които са излезли от калта на живота, проявяват по-голямо благородство, отколкото тези, които са израсли в благородна среда, обиколени от внимание и грижи на окръжаващите. И едните, и другите примери са ценни дотолкова, доколкото ни убеждават в силата на доброто, вложено в човека. Ето защо, задачата на съвременните педагози се свежда към това, именно, да се даде възможност и условия на детето да прояви доброто в себе си.
към беседата >>
Молитвите им не съответстват на човек, който люби Бога и иска да Му служи, но са на господар, който знае само да заповядва.
Ако момъкът и момата не са готови да се жертват един за друг, любовта никога няма да им се разкрие. Думата „коленичене” подразбира даване нещо от себе си. На същото основание питам: Мислите ли, че ще познаете любовта, ако не сте готови да коленичите пред Бога и да обещаете, че сте готови да Му служите? Чудни са хората! Без да дадат нещо от себе си, те искат даже да заповядват на Бога.
Молитвите им не съответстват на човек, който люби Бога и иска да Му служи, но са на господар, който знае само да заповядва.
към беседата >>
Резултатите от възпитанието на двете деца ще бъдат различни.
Човек трябва да запази доброто в себе си, т.е. своето естествено възпитание. Поставете човека на естественото му положение и ще видите, че в него ще се проявят всички благородни качества. За да се убедите в истинността на моите думи, направете следния опит: предайте едно дете в ръцете на видни педагози, а друго оставете да се развива свободно, без никакви педагогически правила. Първото дете ще се възпитава под строгия надзор и морал на педагозите, а второто – под влиянието на добрите примери в живота.
Резултатите от възпитанието на двете деца ще бъдат различни.
В повечето случаи, при свободното възпитание излизат по-добри деца, отколкото тези, които са расли при ограничения и строг надзор. Хора, които са излезли от калта на живота, проявяват по-голямо благородство, отколкото тези, които са израсли в благородна среда, обиколени от внимание и грижи на окръжаващите. И едните, и другите примери са ценни дотолкова, доколкото ни убеждават в силата на доброто, вложено в човека. Ето защо, задачата на съвременните педагози се свежда към това, именно, да се даде възможност и условия на детето да прояви доброто в себе си. Щом прояви доброто, детето се намира в безопасност; то се намира на прав път.
към беседата >>
Хората, религиозни и светски, не са доволни от живота си, искат нещо друго, и затова често се запитват: Какво, наистина, е Бог?
Хората, религиозни и светски, не са доволни от живота си, искат нещо друго, и затова често се запитват: Какво, наистина, е Бог?
Много лесно може да се отговори на този въпрос. Бог е Онзи, Който те е създал, Който ти е дал живот. А ти, който не можеш да създадеш Бога, нито си създал живота, се осмеляваш да Го отричаш, да се питаш, какво представя Той. Следователно, ти нямаш право да бъдеш господар на своя Създател. Той ти е дал ум и сърце да Му служиш.
към беседата >>
В повечето случаи, при свободното възпитание излизат по-добри деца, отколкото тези, които са расли при ограничения и строг надзор.
своето естествено възпитание. Поставете човека на естественото му положение и ще видите, че в него ще се проявят всички благородни качества. За да се убедите в истинността на моите думи, направете следния опит: предайте едно дете в ръцете на видни педагози, а друго оставете да се развива свободно, без никакви педагогически правила. Първото дете ще се възпитава под строгия надзор и морал на педагозите, а второто – под влиянието на добрите примери в живота. Резултатите от възпитанието на двете деца ще бъдат различни.
В повечето случаи, при свободното възпитание излизат по-добри деца, отколкото тези, които са расли при ограничения и строг надзор.
Хора, които са излезли от калта на живота, проявяват по-голямо благородство, отколкото тези, които са израсли в благородна среда, обиколени от внимание и грижи на окръжаващите. И едните, и другите примери са ценни дотолкова, доколкото ни убеждават в силата на доброто, вложено в човека. Ето защо, задачата на съвременните педагози се свежда към това, именно, да се даде възможност и условия на детето да прояви доброто в себе си. Щом прояви доброто, детето се намира в безопасност; то се намира на прав път. В природата, т.е.
към беседата >>
Много лесно може да се отговори на този въпрос.
Хората, религиозни и светски, не са доволни от живота си, искат нещо друго, и затова често се запитват: Какво, наистина, е Бог?
Много лесно може да се отговори на този въпрос.
Бог е Онзи, Който те е създал, Който ти е дал живот. А ти, който не можеш да създадеш Бога, нито си създал живота, се осмеляваш да Го отричаш, да се питаш, какво представя Той. Следователно, ти нямаш право да бъдеш господар на своя Създател. Той ти е дал ум и сърце да Му служиш. След това четете индуската религиозна философия, в която се казва: „Убий всяко желание в себе си”.
към беседата >>
Хора, които са излезли от калта на живота, проявяват по-голямо благородство, отколкото тези, които са израсли в благородна среда, обиколени от внимание и грижи на окръжаващите.
Поставете човека на естественото му положение и ще видите, че в него ще се проявят всички благородни качества. За да се убедите в истинността на моите думи, направете следния опит: предайте едно дете в ръцете на видни педагози, а друго оставете да се развива свободно, без никакви педагогически правила. Първото дете ще се възпитава под строгия надзор и морал на педагозите, а второто – под влиянието на добрите примери в живота. Резултатите от възпитанието на двете деца ще бъдат различни. В повечето случаи, при свободното възпитание излизат по-добри деца, отколкото тези, които са расли при ограничения и строг надзор.
Хора, които са излезли от калта на живота, проявяват по-голямо благородство, отколкото тези, които са израсли в благородна среда, обиколени от внимание и грижи на окръжаващите.
И едните, и другите примери са ценни дотолкова, доколкото ни убеждават в силата на доброто, вложено в човека. Ето защо, задачата на съвременните педагози се свежда към това, именно, да се даде възможност и условия на детето да прояви доброто в себе си. Щом прояви доброто, детето се намира в безопасност; то се намира на прав път. В природата, т.е. в естеството на всеки човек е вложено нещо добро и разумно.
към беседата >>
Бог е Онзи, Който те е създал, Който ти е дал живот.
Хората, религиозни и светски, не са доволни от живота си, искат нещо друго, и затова често се запитват: Какво, наистина, е Бог? Много лесно може да се отговори на този въпрос.
Бог е Онзи, Който те е създал, Който ти е дал живот.
А ти, който не можеш да създадеш Бога, нито си създал живота, се осмеляваш да Го отричаш, да се питаш, какво представя Той. Следователно, ти нямаш право да бъдеш господар на своя Създател. Той ти е дал ум и сърце да Му служиш. След това четете индуската религиозна философия, в която се казва: „Убий всяко желание в себе си”. Желанията са храна на сърцето.
към беседата >>
И едните, и другите примери са ценни дотолкова, доколкото ни убеждават в силата на доброто, вложено в човека.
За да се убедите в истинността на моите думи, направете следния опит: предайте едно дете в ръцете на видни педагози, а друго оставете да се развива свободно, без никакви педагогически правила. Първото дете ще се възпитава под строгия надзор и морал на педагозите, а второто – под влиянието на добрите примери в живота. Резултатите от възпитанието на двете деца ще бъдат различни. В повечето случаи, при свободното възпитание излизат по-добри деца, отколкото тези, които са расли при ограничения и строг надзор. Хора, които са излезли от калта на живота, проявяват по-голямо благородство, отколкото тези, които са израсли в благородна среда, обиколени от внимание и грижи на окръжаващите.
И едните, и другите примери са ценни дотолкова, доколкото ни убеждават в силата на доброто, вложено в човека.
Ето защо, задачата на съвременните педагози се свежда към това, именно, да се даде възможност и условия на детето да прояви доброто в себе си. Щом прояви доброто, детето се намира в безопасност; то се намира на прав път. В природата, т.е. в естеството на всеки човек е вложено нещо добро и разумно.
към беседата >>
А ти, който не можеш да създадеш Бога, нито си създал живота, се осмеляваш да Го отричаш, да се питаш, какво представя Той.
Хората, религиозни и светски, не са доволни от живота си, искат нещо друго, и затова често се запитват: Какво, наистина, е Бог? Много лесно може да се отговори на този въпрос. Бог е Онзи, Който те е създал, Който ти е дал живот.
А ти, който не можеш да създадеш Бога, нито си създал живота, се осмеляваш да Го отричаш, да се питаш, какво представя Той.
Следователно, ти нямаш право да бъдеш господар на своя Създател. Той ти е дал ум и сърце да Му служиш. След това четете индуската религиозна философия, в която се казва: „Убий всяко желание в себе си”. Желанията са храна на сърцето. Да убиеш желанията си, значи, да унищожиш сърцето си.
към беседата >>
Ето защо, задачата на съвременните педагози се свежда към това, именно, да се даде възможност и условия на детето да прояви доброто в себе си.
Първото дете ще се възпитава под строгия надзор и морал на педагозите, а второто – под влиянието на добрите примери в живота. Резултатите от възпитанието на двете деца ще бъдат различни. В повечето случаи, при свободното възпитание излизат по-добри деца, отколкото тези, които са расли при ограничения и строг надзор. Хора, които са излезли от калта на живота, проявяват по-голямо благородство, отколкото тези, които са израсли в благородна среда, обиколени от внимание и грижи на окръжаващите. И едните, и другите примери са ценни дотолкова, доколкото ни убеждават в силата на доброто, вложено в човека.
Ето защо, задачата на съвременните педагози се свежда към това, именно, да се даде възможност и условия на детето да прояви доброто в себе си.
Щом прояви доброто, детето се намира в безопасност; то се намира на прав път. В природата, т.е. в естеството на всеки човек е вложено нещо добро и разумно.
към беседата >>
Следователно, ти нямаш право да бъдеш господар на своя Създател.
Хората, религиозни и светски, не са доволни от живота си, искат нещо друго, и затова често се запитват: Какво, наистина, е Бог? Много лесно може да се отговори на този въпрос. Бог е Онзи, Който те е създал, Който ти е дал живот. А ти, който не можеш да създадеш Бога, нито си създал живота, се осмеляваш да Го отричаш, да се питаш, какво представя Той.
Следователно, ти нямаш право да бъдеш господар на своя Създател.
Той ти е дал ум и сърце да Му служиш. След това четете индуската религиозна философия, в която се казва: „Убий всяко желание в себе си”. Желанията са храна на сърцето. Да убиеш желанията си, значи, да унищожиш сърцето си. Тази философия не търпи критика, затова, именно, пропадна.
към беседата >>
Щом прояви доброто, детето се намира в безопасност; то се намира на прав път.
Резултатите от възпитанието на двете деца ще бъдат различни. В повечето случаи, при свободното възпитание излизат по-добри деца, отколкото тези, които са расли при ограничения и строг надзор. Хора, които са излезли от калта на живота, проявяват по-голямо благородство, отколкото тези, които са израсли в благородна среда, обиколени от внимание и грижи на окръжаващите. И едните, и другите примери са ценни дотолкова, доколкото ни убеждават в силата на доброто, вложено в човека. Ето защо, задачата на съвременните педагози се свежда към това, именно, да се даде възможност и условия на детето да прояви доброто в себе си.
Щом прояви доброто, детето се намира в безопасност; то се намира на прав път.
В природата, т.е. в естеството на всеки човек е вложено нещо добро и разумно.
към беседата >>
Той ти е дал ум и сърце да Му служиш.
Хората, религиозни и светски, не са доволни от живота си, искат нещо друго, и затова често се запитват: Какво, наистина, е Бог? Много лесно може да се отговори на този въпрос. Бог е Онзи, Който те е създал, Който ти е дал живот. А ти, който не можеш да създадеш Бога, нито си създал живота, се осмеляваш да Го отричаш, да се питаш, какво представя Той. Следователно, ти нямаш право да бъдеш господар на своя Създател.
Той ти е дал ум и сърце да Му служиш.
След това четете индуската религиозна философия, в която се казва: „Убий всяко желание в себе си”. Желанията са храна на сърцето. Да убиеш желанията си, значи, да унищожиш сърцето си. Тази философия не търпи критика, затова, именно, пропадна. Онези, които разбраха криво тази философия, изпаднаха в крайност.
към беседата >>
В природата, т.е.
В повечето случаи, при свободното възпитание излизат по-добри деца, отколкото тези, които са расли при ограничения и строг надзор. Хора, които са излезли от калта на живота, проявяват по-голямо благородство, отколкото тези, които са израсли в благородна среда, обиколени от внимание и грижи на окръжаващите. И едните, и другите примери са ценни дотолкова, доколкото ни убеждават в силата на доброто, вложено в човека. Ето защо, задачата на съвременните педагози се свежда към това, именно, да се даде възможност и условия на детето да прояви доброто в себе си. Щом прояви доброто, детето се намира в безопасност; то се намира на прав път.
В природата, т.е.
в естеството на всеки човек е вложено нещо добро и разумно.
към беседата >>
След това четете индуската религиозна философия, в която се казва: „Убий всяко желание в себе си”.
Много лесно може да се отговори на този въпрос. Бог е Онзи, Който те е създал, Който ти е дал живот. А ти, който не можеш да създадеш Бога, нито си създал живота, се осмеляваш да Го отричаш, да се питаш, какво представя Той. Следователно, ти нямаш право да бъдеш господар на своя Създател. Той ти е дал ум и сърце да Му служиш.
След това четете индуската религиозна философия, в която се казва: „Убий всяко желание в себе си”.
Желанията са храна на сърцето. Да убиеш желанията си, значи, да унищожиш сърцето си. Тази философия не търпи критика, затова, именно, пропадна. Онези, които разбраха криво тази философия, изпаднаха в крайност. Много от Христовите последователи също така разбраха криво мисълта на Христа за самоотричането.
към беседата >>
в естеството на всеки човек е вложено нещо добро и разумно.
Хора, които са излезли от калта на живота, проявяват по-голямо благородство, отколкото тези, които са израсли в благородна среда, обиколени от внимание и грижи на окръжаващите. И едните, и другите примери са ценни дотолкова, доколкото ни убеждават в силата на доброто, вложено в човека. Ето защо, задачата на съвременните педагози се свежда към това, именно, да се даде възможност и условия на детето да прояви доброто в себе си. Щом прояви доброто, детето се намира в безопасност; то се намира на прав път. В природата, т.е.
в естеството на всеки човек е вложено нещо добро и разумно.
към беседата >>
Желанията са храна на сърцето.
Бог е Онзи, Който те е създал, Който ти е дал живот. А ти, който не можеш да създадеш Бога, нито си създал живота, се осмеляваш да Го отричаш, да се питаш, какво представя Той. Следователно, ти нямаш право да бъдеш господар на своя Създател. Той ти е дал ум и сърце да Му служиш. След това четете индуската религиозна философия, в която се казва: „Убий всяко желание в себе си”.
Желанията са храна на сърцето.
Да убиеш желанията си, значи, да унищожиш сърцето си. Тази философия не търпи критика, затова, именно, пропадна. Онези, които разбраха криво тази философия, изпаднаха в крайност. Много от Христовите последователи също така разбраха криво мисълта на Христа за самоотричането. Според тях, самоотричането подразбира отричане от живота, от желанията си.
към беседата >>
Ние ще разгледаме този стих в преносен смисъл.
Ние ще разгледаме този стих в преносен смисъл.
Зачитането на съботата се отнася към Мойсеевите закони. Ако някой се осмеляваше да не празнува съботата, наказваше се със смърт – животът му се отнемаше. По това време имаше строги закони. Тежко на онзи, който се осмеляваше да каже нещо против държавата и нейните закони! ; Обаче, Христос казваше, кой е Син Человечески.
към беседата >>
Днес всички говорят за възпитанието на младото поколение и вярват, че чрез него могат да постигнат всичко, каквото желаят.
Днес всички говорят за възпитанието на младото поколение и вярват, че чрез него могат да постигнат всичко, каквото желаят.
Истинското възпитание подразбира познаване на законите на сърцето и на ума. Като познава законите на ума, човек вижда, че единственото нещо, на което може да разчита, е неговият ум, вследствие на което той може да прави различни опити с него. Дойде ли до сърцето, до света на желанията, там опити не се позволяват. Значи, Бог иска от човека сърцето, а не ума му. Сърцето е за Бога, а умът – за самия човек.
към беседата >>
Да убиеш желанията си, значи, да унищожиш сърцето си.
А ти, който не можеш да създадеш Бога, нито си създал живота, се осмеляваш да Го отричаш, да се питаш, какво представя Той. Следователно, ти нямаш право да бъдеш господар на своя Създател. Той ти е дал ум и сърце да Му служиш. След това четете индуската религиозна философия, в която се казва: „Убий всяко желание в себе си”. Желанията са храна на сърцето.
Да убиеш желанията си, значи, да унищожиш сърцето си.
Тази философия не търпи критика, затова, именно, пропадна. Онези, които разбраха криво тази философия, изпаднаха в крайност. Много от Христовите последователи също така разбраха криво мисълта на Христа за самоотричането. Според тях, самоотричането подразбира отричане от живота, от желанията си. Под думата „самоотричане” Христос разбира отричане на човека от всички свои глупости и беззакония, от лъжата, от безверието, малодушието недоволството, болестите, от всички лоши наследствени черти.
към беседата >>
Зачитането на съботата се отнася към Мойсеевите закони.
Ние ще разгледаме този стих в преносен смисъл.
Зачитането на съботата се отнася към Мойсеевите закони.
Ако някой се осмеляваше да не празнува съботата, наказваше се със смърт – животът му се отнемаше. По това време имаше строги закони. Тежко на онзи, който се осмеляваше да каже нещо против държавата и нейните закони! ; Обаче, Христос казваше, кой е Син Человечески. Значи, по това време и съботата имала господар.
към беседата >>
Истинското възпитание подразбира познаване на законите на сърцето и на ума.
Днес всички говорят за възпитанието на младото поколение и вярват, че чрез него могат да постигнат всичко, каквото желаят.
Истинското възпитание подразбира познаване на законите на сърцето и на ума.
Като познава законите на ума, човек вижда, че единственото нещо, на което може да разчита, е неговият ум, вследствие на което той може да прави различни опити с него. Дойде ли до сърцето, до света на желанията, там опити не се позволяват. Значи, Бог иска от човека сърцето, а не ума му. Сърцето е за Бога, а умът – за самия човек. Следователно, ако човек не даде място на Бога в сърцето си, сам затваря пътя си в живота.
към беседата >>
Тази философия не търпи критика, затова, именно, пропадна.
Следователно, ти нямаш право да бъдеш господар на своя Създател. Той ти е дал ум и сърце да Му служиш. След това четете индуската религиозна философия, в която се казва: „Убий всяко желание в себе си”. Желанията са храна на сърцето. Да убиеш желанията си, значи, да унищожиш сърцето си.
Тази философия не търпи критика, затова, именно, пропадна.
Онези, които разбраха криво тази философия, изпаднаха в крайност. Много от Христовите последователи също така разбраха криво мисълта на Христа за самоотричането. Според тях, самоотричането подразбира отричане от живота, от желанията си. Под думата „самоотричане” Христос разбира отричане на човека от всички свои глупости и беззакония, от лъжата, от безверието, малодушието недоволството, болестите, от всички лоши наследствени черти. С други думи казано: Човек трябва да се отрече от всичко животинско в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т.н.
към беседата >>
Ако някой се осмеляваше да не празнува съботата, наказваше се със смърт – животът му се отнемаше.
Ние ще разгледаме този стих в преносен смисъл. Зачитането на съботата се отнася към Мойсеевите закони.
Ако някой се осмеляваше да не празнува съботата, наказваше се със смърт – животът му се отнемаше.
По това време имаше строги закони. Тежко на онзи, който се осмеляваше да каже нещо против държавата и нейните закони! ; Обаче, Христос казваше, кой е Син Человечески. Значи, по това време и съботата имала господар. Щом имала господар, ще излезе, че съботата била слугиня.
към беседата >>
Като познава законите на ума, човек вижда, че единственото нещо, на което може да разчита, е неговият ум, вследствие на което той може да прави различни опити с него.
Днес всички говорят за възпитанието на младото поколение и вярват, че чрез него могат да постигнат всичко, каквото желаят. Истинското възпитание подразбира познаване на законите на сърцето и на ума.
Като познава законите на ума, човек вижда, че единственото нещо, на което може да разчита, е неговият ум, вследствие на което той може да прави различни опити с него.
Дойде ли до сърцето, до света на желанията, там опити не се позволяват. Значи, Бог иска от човека сърцето, а не ума му. Сърцето е за Бога, а умът – за самия човек. Следователно, ако човек не даде място на Бога в сърцето си, сам затваря пътя си в живота. – Защо?
към беседата >>
Онези, които разбраха криво тази философия, изпаднаха в крайност.
Той ти е дал ум и сърце да Му служиш. След това четете индуската религиозна философия, в която се казва: „Убий всяко желание в себе си”. Желанията са храна на сърцето. Да убиеш желанията си, значи, да унищожиш сърцето си. Тази философия не търпи критика, затова, именно, пропадна.
Онези, които разбраха криво тази философия, изпаднаха в крайност.
Много от Христовите последователи също така разбраха криво мисълта на Христа за самоотричането. Според тях, самоотричането подразбира отричане от живота, от желанията си. Под думата „самоотричане” Христос разбира отричане на човека от всички свои глупости и беззакония, от лъжата, от безверието, малодушието недоволството, болестите, от всички лоши наследствени черти. С други думи казано: Човек трябва да се отрече от всичко животинско в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т.н. А да се отрече човек от живота който Бог му е дал, това не е подразбирал Христос.
към беседата >>
По това време имаше строги закони.
Ние ще разгледаме този стих в преносен смисъл. Зачитането на съботата се отнася към Мойсеевите закони. Ако някой се осмеляваше да не празнува съботата, наказваше се със смърт – животът му се отнемаше.
По това време имаше строги закони.
Тежко на онзи, който се осмеляваше да каже нещо против държавата и нейните закони! ; Обаче, Христос казваше, кой е Син Человечески. Значи, по това време и съботата имала господар. Щом имала господар, ще излезе, че съботата била слугиня. Следователно, който не се подчинява на тази слугиня, плаща с живота си.
към беседата >>
Дойде ли до сърцето, до света на желанията, там опити не се позволяват.
Днес всички говорят за възпитанието на младото поколение и вярват, че чрез него могат да постигнат всичко, каквото желаят. Истинското възпитание подразбира познаване на законите на сърцето и на ума. Като познава законите на ума, човек вижда, че единственото нещо, на което може да разчита, е неговият ум, вследствие на което той може да прави различни опити с него.
Дойде ли до сърцето, до света на желанията, там опити не се позволяват.
Значи, Бог иска от човека сърцето, а не ума му. Сърцето е за Бога, а умът – за самия човек. Следователно, ако човек не даде място на Бога в сърцето си, сам затваря пътя си в живота. – Защо? – Защото животът излиза от Бога.
към беседата >>
Много от Христовите последователи също така разбраха криво мисълта на Христа за самоотричането.
След това четете индуската религиозна философия, в която се казва: „Убий всяко желание в себе си”. Желанията са храна на сърцето. Да убиеш желанията си, значи, да унищожиш сърцето си. Тази философия не търпи критика, затова, именно, пропадна. Онези, които разбраха криво тази философия, изпаднаха в крайност.
Много от Христовите последователи също така разбраха криво мисълта на Христа за самоотричането.
Според тях, самоотричането подразбира отричане от живота, от желанията си. Под думата „самоотричане” Христос разбира отричане на човека от всички свои глупости и беззакония, от лъжата, от безверието, малодушието недоволството, болестите, от всички лоши наследствени черти. С други думи казано: Човек трябва да се отрече от всичко животинско в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т.н. А да се отрече човек от живота който Бог му е дал, това не е подразбирал Христос. Напротив, Христос говори в един стих за придобиване на вечния живот.
към беседата >>
Тежко на онзи, който се осмеляваше да каже нещо против държавата и нейните закони!
Ние ще разгледаме този стих в преносен смисъл. Зачитането на съботата се отнася към Мойсеевите закони. Ако някой се осмеляваше да не празнува съботата, наказваше се със смърт – животът му се отнемаше. По това време имаше строги закони.
Тежко на онзи, който се осмеляваше да каже нещо против държавата и нейните закони!
; Обаче, Христос казваше, кой е Син Человечески. Значи, по това време и съботата имала господар. Щом имала господар, ще излезе, че съботата била слугиня. Следователно, който не се подчинява на тази слугиня, плаща с живота си. Трябвало той да стане жертва на слугинята.
към беседата >>
Значи, Бог иска от човека сърцето, а не ума му.
Днес всички говорят за възпитанието на младото поколение и вярват, че чрез него могат да постигнат всичко, каквото желаят. Истинското възпитание подразбира познаване на законите на сърцето и на ума. Като познава законите на ума, човек вижда, че единственото нещо, на което може да разчита, е неговият ум, вследствие на което той може да прави различни опити с него. Дойде ли до сърцето, до света на желанията, там опити не се позволяват.
Значи, Бог иска от човека сърцето, а не ума му.
Сърцето е за Бога, а умът – за самия човек. Следователно, ако човек не даде място на Бога в сърцето си, сам затваря пътя си в живота. – Защо? – Защото животът излиза от Бога. – Къде е Бог?
към беседата >>
Според тях, самоотричането подразбира отричане от живота, от желанията си.
Желанията са храна на сърцето. Да убиеш желанията си, значи, да унищожиш сърцето си. Тази философия не търпи критика, затова, именно, пропадна. Онези, които разбраха криво тази философия, изпаднаха в крайност. Много от Христовите последователи също така разбраха криво мисълта на Христа за самоотричането.
Според тях, самоотричането подразбира отричане от живота, от желанията си.
Под думата „самоотричане” Христос разбира отричане на човека от всички свои глупости и беззакония, от лъжата, от безверието, малодушието недоволството, болестите, от всички лоши наследствени черти. С други думи казано: Човек трябва да се отрече от всичко животинско в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т.н. А да се отрече човек от живота който Бог му е дал, това не е подразбирал Христос. Напротив, Христос говори в един стих за придобиване на вечния живот. Той казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил на земята”.
към беседата >>
; Обаче, Христос казваше, кой е Син Человечески.
Ние ще разгледаме този стих в преносен смисъл. Зачитането на съботата се отнася към Мойсеевите закони. Ако някой се осмеляваше да не празнува съботата, наказваше се със смърт – животът му се отнемаше. По това време имаше строги закони. Тежко на онзи, който се осмеляваше да каже нещо против държавата и нейните закони!
; Обаче, Христос казваше, кой е Син Человечески.
Значи, по това време и съботата имала господар. Щом имала господар, ще излезе, че съботата била слугиня. Следователно, който не се подчинява на тази слугиня, плаща с живота си. Трябвало той да стане жертва на слугинята. Смешно е тогава да поставяте слугинята на мястото на една царица или княгиня.
към беседата >>
Сърцето е за Бога, а умът – за самия човек.
Днес всички говорят за възпитанието на младото поколение и вярват, че чрез него могат да постигнат всичко, каквото желаят. Истинското възпитание подразбира познаване на законите на сърцето и на ума. Като познава законите на ума, човек вижда, че единственото нещо, на което може да разчита, е неговият ум, вследствие на което той може да прави различни опити с него. Дойде ли до сърцето, до света на желанията, там опити не се позволяват. Значи, Бог иска от човека сърцето, а не ума му.
Сърцето е за Бога, а умът – за самия човек.
Следователно, ако човек не даде място на Бога в сърцето си, сам затваря пътя си в живота. – Защо? – Защото животът излиза от Бога. – Къде е Бог? – Дето е животът.
към беседата >>
Под думата „самоотричане” Христос разбира отричане на човека от всички свои глупости и беззакония, от лъжата, от безверието, малодушието недоволството, болестите, от всички лоши наследствени черти.
Да убиеш желанията си, значи, да унищожиш сърцето си. Тази философия не търпи критика, затова, именно, пропадна. Онези, които разбраха криво тази философия, изпаднаха в крайност. Много от Христовите последователи също така разбраха криво мисълта на Христа за самоотричането. Според тях, самоотричането подразбира отричане от живота, от желанията си.
Под думата „самоотричане” Христос разбира отричане на човека от всички свои глупости и беззакония, от лъжата, от безверието, малодушието недоволството, болестите, от всички лоши наследствени черти.
С други думи казано: Човек трябва да се отрече от всичко животинско в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т.н. А да се отрече човек от живота който Бог му е дал, това не е подразбирал Христос. Напротив, Христос говори в един стих за придобиване на вечния живот. Той казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил на земята”. Значи, една от задачите на човека е да познае Бога във всичките Му прояви.
към беседата >>
Значи, по това време и съботата имала господар.
Зачитането на съботата се отнася към Мойсеевите закони. Ако някой се осмеляваше да не празнува съботата, наказваше се със смърт – животът му се отнемаше. По това време имаше строги закони. Тежко на онзи, който се осмеляваше да каже нещо против държавата и нейните закони! ; Обаче, Христос казваше, кой е Син Человечески.
Значи, по това време и съботата имала господар.
Щом имала господар, ще излезе, че съботата била слугиня. Следователно, който не се подчинява на тази слугиня, плаща с живота си. Трябвало той да стане жертва на слугинята. Смешно е тогава да поставяте слугинята на мястото на една царица или княгиня.
към беседата >>
Следователно, ако човек не даде място на Бога в сърцето си, сам затваря пътя си в живота.
Истинското възпитание подразбира познаване на законите на сърцето и на ума. Като познава законите на ума, човек вижда, че единственото нещо, на което може да разчита, е неговият ум, вследствие на което той може да прави различни опити с него. Дойде ли до сърцето, до света на желанията, там опити не се позволяват. Значи, Бог иска от човека сърцето, а не ума му. Сърцето е за Бога, а умът – за самия човек.
Следователно, ако човек не даде място на Бога в сърцето си, сам затваря пътя си в живота.
– Защо? – Защото животът излиза от Бога. – Къде е Бог? – Дето е животът. – Къде е Бог?
към беседата >>
С други думи казано: Човек трябва да се отрече от всичко животинско в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т.н.
Тази философия не търпи критика, затова, именно, пропадна. Онези, които разбраха криво тази философия, изпаднаха в крайност. Много от Христовите последователи също така разбраха криво мисълта на Христа за самоотричането. Според тях, самоотричането подразбира отричане от живота, от желанията си. Под думата „самоотричане” Христос разбира отричане на човека от всички свои глупости и беззакония, от лъжата, от безверието, малодушието недоволството, болестите, от всички лоши наследствени черти.
С други думи казано: Човек трябва да се отрече от всичко животинско в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т.н.
А да се отрече човек от живота който Бог му е дал, това не е подразбирал Христос. Напротив, Христос говори в един стих за придобиване на вечния живот. Той казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил на земята”. Значи, една от задачите на човека е да познае Бога във всичките Му прояви. – Къде ще Го познае?
към беседата >>
Щом имала господар, ще излезе, че съботата била слугиня.
Ако някой се осмеляваше да не празнува съботата, наказваше се със смърт – животът му се отнемаше. По това време имаше строги закони. Тежко на онзи, който се осмеляваше да каже нещо против държавата и нейните закони! ; Обаче, Христос казваше, кой е Син Человечески. Значи, по това време и съботата имала господар.
Щом имала господар, ще излезе, че съботата била слугиня.
Следователно, който не се подчинява на тази слугиня, плаща с живота си. Трябвало той да стане жертва на слугинята. Смешно е тогава да поставяте слугинята на мястото на една царица или княгиня.
към беседата >>
– Защо?
Като познава законите на ума, човек вижда, че единственото нещо, на което може да разчита, е неговият ум, вследствие на което той може да прави различни опити с него. Дойде ли до сърцето, до света на желанията, там опити не се позволяват. Значи, Бог иска от човека сърцето, а не ума му. Сърцето е за Бога, а умът – за самия човек. Следователно, ако човек не даде място на Бога в сърцето си, сам затваря пътя си в живота.
– Защо?
– Защото животът излиза от Бога. – Къде е Бог? – Дето е животът. – Къде е Бог? — Дето е мисълта.
към беседата >>
А да се отрече човек от живота който Бог му е дал, това не е подразбирал Христос.
Онези, които разбраха криво тази философия, изпаднаха в крайност. Много от Христовите последователи също така разбраха криво мисълта на Христа за самоотричането. Според тях, самоотричането подразбира отричане от живота, от желанията си. Под думата „самоотричане” Христос разбира отричане на човека от всички свои глупости и беззакония, от лъжата, от безверието, малодушието недоволството, болестите, от всички лоши наследствени черти. С други думи казано: Човек трябва да се отрече от всичко животинско в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т.н.
А да се отрече човек от живота който Бог му е дал, това не е подразбирал Христос.
Напротив, Христос говори в един стих за придобиване на вечния живот. Той казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил на земята”. Значи, една от задачите на човека е да познае Бога във всичките Му прояви. – Къде ще Го познае? – В живота.
към беседата >>
Следователно, който не се подчинява на тази слугиня, плаща с живота си.
По това време имаше строги закони. Тежко на онзи, който се осмеляваше да каже нещо против държавата и нейните закони! ; Обаче, Христос казваше, кой е Син Человечески. Значи, по това време и съботата имала господар. Щом имала господар, ще излезе, че съботата била слугиня.
Следователно, който не се подчинява на тази слугиня, плаща с живота си.
Трябвало той да стане жертва на слугинята. Смешно е тогава да поставяте слугинята на мястото на една царица или княгиня.
към беседата >>
– Защото животът излиза от Бога.
Дойде ли до сърцето, до света на желанията, там опити не се позволяват. Значи, Бог иска от човека сърцето, а не ума му. Сърцето е за Бога, а умът – за самия човек. Следователно, ако човек не даде място на Бога в сърцето си, сам затваря пътя си в живота. – Защо?
– Защото животът излиза от Бога.
– Къде е Бог? – Дето е животът. – Къде е Бог? — Дето е мисълта. – Къде е Бог?
към беседата >>
Напротив, Христос говори в един стих за придобиване на вечния живот.
Много от Христовите последователи също така разбраха криво мисълта на Христа за самоотричането. Според тях, самоотричането подразбира отричане от живота, от желанията си. Под думата „самоотричане” Христос разбира отричане на човека от всички свои глупости и беззакония, от лъжата, от безверието, малодушието недоволството, болестите, от всички лоши наследствени черти. С други думи казано: Човек трябва да се отрече от всичко животинско в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т.н. А да се отрече човек от живота който Бог му е дал, това не е подразбирал Христос.
Напротив, Христос говори в един стих за придобиване на вечния живот.
Той казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил на земята”. Значи, една от задачите на човека е да познае Бога във всичките Му прояви. – Къде ще Го познае? – В живота. Изучавайте, живота във всички живи същества – в човека, в коня, в овцата, във вола и подражавайте на добрите черти.
към беседата >>
Трябвало той да стане жертва на слугинята.
Тежко на онзи, който се осмеляваше да каже нещо против държавата и нейните закони! ; Обаче, Христос казваше, кой е Син Человечески. Значи, по това време и съботата имала господар. Щом имала господар, ще излезе, че съботата била слугиня. Следователно, който не се подчинява на тази слугиня, плаща с живота си.
Трябвало той да стане жертва на слугинята.
Смешно е тогава да поставяте слугинята на мястото на една царица или княгиня.
към беседата >>
– Къде е Бог?
Значи, Бог иска от човека сърцето, а не ума му. Сърцето е за Бога, а умът – за самия човек. Следователно, ако човек не даде място на Бога в сърцето си, сам затваря пътя си в живота. – Защо? – Защото животът излиза от Бога.
– Къде е Бог?
– Дето е животът. – Къде е Бог? — Дето е мисълта. – Къде е Бог? – Дето е разумността и законността.
към беседата >>
Той казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил на земята”.
Според тях, самоотричането подразбира отричане от живота, от желанията си. Под думата „самоотричане” Христос разбира отричане на човека от всички свои глупости и беззакония, от лъжата, от безверието, малодушието недоволството, болестите, от всички лоши наследствени черти. С други думи казано: Човек трябва да се отрече от всичко животинско в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т.н. А да се отрече човек от живота който Бог му е дал, това не е подразбирал Христос. Напротив, Христос говори в един стих за придобиване на вечния живот.
Той казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил на земята”.
Значи, една от задачите на човека е да познае Бога във всичките Му прояви. – Къде ще Го познае? – В живота. Изучавайте, живота във всички живи същества – в човека, в коня, в овцата, във вола и подражавайте на добрите черти. Бъдете търпеливи, като вола, да ви впрягат и да мълчите; бъдете пожертвователни като овцата, да взимат млекото, вълната ви и да не роптаете; бъдете като коня, всеки момент готови за работа – да ви яздят, да ви впрягат в кола и т. н.
към беседата >>
Смешно е тогава да поставяте слугинята на мястото на една царица или княгиня.
; Обаче, Христос казваше, кой е Син Человечески. Значи, по това време и съботата имала господар. Щом имала господар, ще излезе, че съботата била слугиня. Следователно, който не се подчинява на тази слугиня, плаща с живота си. Трябвало той да стане жертва на слугинята.
Смешно е тогава да поставяте слугинята на мястото на една царица или княгиня.
към беседата >>
– Дето е животът.
Сърцето е за Бога, а умът – за самия човек. Следователно, ако човек не даде място на Бога в сърцето си, сам затваря пътя си в живота. – Защо? – Защото животът излиза от Бога. – Къде е Бог?
– Дето е животът.
– Къде е Бог? — Дето е мисълта. – Къде е Бог? – Дето е разумността и законността. – Къде е Бог?
към беседата >>
Значи, една от задачите на човека е да познае Бога във всичките Му прояви.
Под думата „самоотричане” Христос разбира отричане на човека от всички свои глупости и беззакония, от лъжата, от безверието, малодушието недоволството, болестите, от всички лоши наследствени черти. С други думи казано: Човек трябва да се отрече от всичко животинско в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т.н. А да се отрече човек от живота който Бог му е дал, това не е подразбирал Христос. Напротив, Христос говори в един стих за придобиване на вечния живот. Той казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил на земята”.
Значи, една от задачите на човека е да познае Бога във всичките Му прояви.
– Къде ще Го познае? – В живота. Изучавайте, живота във всички живи същества – в човека, в коня, в овцата, във вола и подражавайте на добрите черти. Бъдете търпеливи, като вола, да ви впрягат и да мълчите; бъдете пожертвователни като овцата, да взимат млекото, вълната ви и да не роптаете; бъдете като коня, всеки момент готови за работа – да ви яздят, да ви впрягат в кола и т. н.
към беседата >>
„Син Человeчески е господар и на съботата”.
„Син Человeчески е господар и на съботата”.
– Защо Син Человeчески може да бъде господар на съботата? – Защото е разумен. Само разумният човек може да бъде господар. Преди всичко господарят трябва да бъде умен, волев човек. Волев човек е този който има любов.
към беседата >>
– Къде е Бог?
Следователно, ако човек не даде място на Бога в сърцето си, сам затваря пътя си в живота. – Защо? – Защото животът излиза от Бога. – Къде е Бог? – Дето е животът.
– Къде е Бог?
— Дето е мисълта. – Къде е Бог? – Дето е разумността и законността. – Къде е Бог? – В добрия, здравия и благороден човек.
към беседата >>
– Къде ще Го познае?
С други думи казано: Човек трябва да се отрече от всичко животинско в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т.н. А да се отрече човек от живота който Бог му е дал, това не е подразбирал Христос. Напротив, Христос говори в един стих за придобиване на вечния живот. Той казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил на земята”. Значи, една от задачите на човека е да познае Бога във всичките Му прояви.
– Къде ще Го познае?
– В живота. Изучавайте, живота във всички живи същества – в човека, в коня, в овцата, във вола и подражавайте на добрите черти. Бъдете търпеливи, като вола, да ви впрягат и да мълчите; бъдете пожертвователни като овцата, да взимат млекото, вълната ви и да не роптаете; бъдете като коня, всеки момент готови за работа – да ви яздят, да ви впрягат в кола и т. н.
към беседата >>
– Защо Син Человeчески може да бъде господар на съботата?
„Син Человeчески е господар и на съботата”.
– Защо Син Человeчески може да бъде господар на съботата?
– Защото е разумен. Само разумният човек може да бъде господар. Преди всичко господарят трябва да бъде умен, волев човек. Волев човек е този който има любов. Воля без любов не може да се прояви.
към беседата >>
— Дето е мисълта.
– Защо? – Защото животът излиза от Бога. – Къде е Бог? – Дето е животът. – Къде е Бог?
— Дето е мисълта.
– Къде е Бог? – Дето е разумността и законността. – Къде е Бог? – В добрия, здравия и благороден човек. И обратно: дойдете ли до ада, дето е мъчението, нещастието, болестите – там Бог не съществува.
към беседата >>
– В живота.
А да се отрече човек от живота който Бог му е дал, това не е подразбирал Христос. Напротив, Христос говори в един стих за придобиване на вечния живот. Той казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил на земята”. Значи, една от задачите на човека е да познае Бога във всичките Му прояви. – Къде ще Го познае?
– В живота.
Изучавайте, живота във всички живи същества – в човека, в коня, в овцата, във вола и подражавайте на добрите черти. Бъдете търпеливи, като вола, да ви впрягат и да мълчите; бъдете пожертвователни като овцата, да взимат млекото, вълната ви и да не роптаете; бъдете като коня, всеки момент готови за работа – да ви яздят, да ви впрягат в кола и т. н.
към беседата >>
– Защото е разумен.
„Син Человeчески е господар и на съботата”. – Защо Син Человeчески може да бъде господар на съботата?
– Защото е разумен.
Само разумният човек може да бъде господар. Преди всичко господарят трябва да бъде умен, волев човек. Волев човек е този който има любов. Воля без любов не може да се прояви. Дето има любов, там може да има воля; дето няма любов, никаква воля не може да има.
към беседата >>
– Къде е Бог?
– Защото животът излиза от Бога. – Къде е Бог? – Дето е животът. – Къде е Бог? — Дето е мисълта.
– Къде е Бог?
– Дето е разумността и законността. – Къде е Бог? – В добрия, здравия и благороден човек. И обратно: дойдете ли до ада, дето е мъчението, нещастието, болестите – там Бог не съществува. – Ама аз вярвам в Бога!
към беседата >>
Изучавайте, живота във всички живи същества – в човека, в коня, в овцата, във вола и подражавайте на добрите черти.
Напротив, Христос говори в един стих за придобиване на вечния живот. Той казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил на земята”. Значи, една от задачите на човека е да познае Бога във всичките Му прояви. – Къде ще Го познае? – В живота.
Изучавайте, живота във всички живи същества – в човека, в коня, в овцата, във вола и подражавайте на добрите черти.
Бъдете търпеливи, като вола, да ви впрягат и да мълчите; бъдете пожертвователни като овцата, да взимат млекото, вълната ви и да не роптаете; бъдете като коня, всеки момент готови за работа – да ви яздят, да ви впрягат в кола и т. н.
към беседата >>
Само разумният човек може да бъде господар.
„Син Человeчески е господар и на съботата”. – Защо Син Человeчески може да бъде господар на съботата? – Защото е разумен.
Само разумният човек може да бъде господар.
Преди всичко господарят трябва да бъде умен, волев човек. Волев човек е този който има любов. Воля без любов не може да се прояви. Дето има любов, там може да има воля; дето няма любов, никаква воля не може да има. Дето е безлюбието, там се проявява своеволие, а не воля.
към беседата >>
– Дето е разумността и законността.
– Къде е Бог? – Дето е животът. – Къде е Бог? — Дето е мисълта. – Къде е Бог?
– Дето е разумността и законността.
– Къде е Бог? – В добрия, здравия и благороден човек. И обратно: дойдете ли до ада, дето е мъчението, нещастието, болестите – там Бог не съществува. – Ама аз вярвам в Бога! — Здрав ли си?
към беседата >>
Бъдете търпеливи, като вола, да ви впрягат и да мълчите; бъдете пожертвователни като овцата, да взимат млекото, вълната ви и да не роптаете; бъдете като коня, всеки момент готови за работа – да ви яздят, да ви впрягат в кола и т. н.
Той казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил на земята”. Значи, една от задачите на човека е да познае Бога във всичките Му прояви. – Къде ще Го познае? – В живота. Изучавайте, живота във всички живи същества – в човека, в коня, в овцата, във вола и подражавайте на добрите черти.
Бъдете търпеливи, като вола, да ви впрягат и да мълчите; бъдете пожертвователни като овцата, да взимат млекото, вълната ви и да не роптаете; бъдете като коня, всеки момент готови за работа – да ви яздят, да ви впрягат в кола и т. н.
към беседата >>
Преди всичко господарят трябва да бъде умен, волев човек.
„Син Человeчески е господар и на съботата”. – Защо Син Человeчески може да бъде господар на съботата? – Защото е разумен. Само разумният човек може да бъде господар.
Преди всичко господарят трябва да бъде умен, волев човек.
Волев човек е този който има любов. Воля без любов не може да се прояви. Дето има любов, там може да има воля; дето няма любов, никаква воля не може да има. Дето е безлюбието, там се проявява своеволие, а не воля. Дето се проявява инстинктът, там е своеволието.
към беседата >>
– Къде е Бог?
– Дето е животът. – Къде е Бог? — Дето е мисълта. – Къде е Бог? – Дето е разумността и законността.
– Къде е Бог?
– В добрия, здравия и благороден човек. И обратно: дойдете ли до ада, дето е мъчението, нещастието, болестите – там Бог не съществува. – Ама аз вярвам в Бога! — Здрав ли си? –Не съм здрав.– Щом боледуваш, първата ти работа е да се примириш с Бога, да изправиш живота си.
към беседата >>
Човек трябва да си състави ясна представа за вътрешния смисъл на живота, а не да се задоволява само с разглеждането му от социално становище.
Човек трябва да си състави ясна представа за вътрешния смисъл на живота, а не да се задоволява само с разглеждането му от социално становище.
Социалното гледище за живота представя външно гледане, което не води към онези практически резултати, нежни за едно здраво, положително възпитание. Големи са постиженията на съвременната наука, но жалко е, че много от нейните изобретения се прилагат за унищожаване на човечеството. Днес са изнамерени такива електрически лъчи, които могат не само да изгарят телата, но и да топят мъчнотопимите метали. Това още не е истинска наука. Ние наричаме истинска, положителна наука онази, която прилага откритията си за благото, както на отделния човек, така и на всички народи, на цялото човечество.
към беседата >>
Волев човек е този който има любов.
„Син Человeчески е господар и на съботата”. – Защо Син Человeчески може да бъде господар на съботата? – Защото е разумен. Само разумният човек може да бъде господар. Преди всичко господарят трябва да бъде умен, волев човек.
Волев човек е този който има любов.
Воля без любов не може да се прояви. Дето има любов, там може да има воля; дето няма любов, никаква воля не може да има. Дето е безлюбието, там се проявява своеволие, а не воля. Дето се проявява инстинктът, там е своеволието. Ако своеволието, инстинктът и нагонът наричате воля, такава воля имат всички животни: и лъвът, и тигърът, и мечката, и вълкът.
към беседата >>
– В добрия, здравия и благороден човек.
– Къде е Бог? — Дето е мисълта. – Къде е Бог? – Дето е разумността и законността. – Къде е Бог?
– В добрия, здравия и благороден човек.
И обратно: дойдете ли до ада, дето е мъчението, нещастието, болестите – там Бог не съществува. – Ама аз вярвам в Бога! — Здрав ли си? –Не съм здрав.– Щом боледуваш, първата ти работа е да се примириш с Бога, да изправиш живота си. Истински вярващ е само здравият, понеже животът му излиза от Бога.
към беседата >>
Социалното гледище за живота представя външно гледане, което не води към онези практически резултати, нежни за едно здраво, положително възпитание.
Човек трябва да си състави ясна представа за вътрешния смисъл на живота, а не да се задоволява само с разглеждането му от социално становище.
Социалното гледище за живота представя външно гледане, което не води към онези практически резултати, нежни за едно здраво, положително възпитание.
Големи са постиженията на съвременната наука, но жалко е, че много от нейните изобретения се прилагат за унищожаване на човечеството. Днес са изнамерени такива електрически лъчи, които могат не само да изгарят телата, но и да топят мъчнотопимите метали. Това още не е истинска наука. Ние наричаме истинска, положителна наука онази, която прилага откритията си за благото, както на отделния човек, така и на всички народи, на цялото човечество. Наука, която унищожава човека, своя изобретател, носи повече регрес, отколкото прогрес.
към беседата >>
Воля без любов не може да се прояви.
– Защо Син Человeчески може да бъде господар на съботата? – Защото е разумен. Само разумният човек може да бъде господар. Преди всичко господарят трябва да бъде умен, волев човек. Волев човек е този който има любов.
Воля без любов не може да се прояви.
Дето има любов, там може да има воля; дето няма любов, никаква воля не може да има. Дето е безлюбието, там се проявява своеволие, а не воля. Дето се проявява инстинктът, там е своеволието. Ако своеволието, инстинктът и нагонът наричате воля, такава воля имат всички животни: и лъвът, и тигърът, и мечката, и вълкът. Своеволие има и канарата, която се спуща от някой планински връх; своеволие има и водопадът, който се спуща с шум и бучене от някоя планинска канара; своеволие има и вятърът, който изкоренява дървета, събаря камъни, завлича хора и говеда.
към беседата >>
И обратно: дойдете ли до ада, дето е мъчението, нещастието, болестите – там Бог не съществува.
— Дето е мисълта. – Къде е Бог? – Дето е разумността и законността. – Къде е Бог? – В добрия, здравия и благороден човек.
И обратно: дойдете ли до ада, дето е мъчението, нещастието, болестите – там Бог не съществува.
– Ама аз вярвам в Бога! — Здрав ли си? –Не съм здрав.– Щом боледуваш, първата ти работа е да се примириш с Бога, да изправиш живота си. Истински вярващ е само здравият, понеже животът му излиза от Бога. Затова е казано: От здрав баща и от здрава майка всякога се раждат здрави деца.
към беседата >>
Големи са постиженията на съвременната наука, но жалко е, че много от нейните изобретения се прилагат за унищожаване на човечеството.
Човек трябва да си състави ясна представа за вътрешния смисъл на живота, а не да се задоволява само с разглеждането му от социално становище. Социалното гледище за живота представя външно гледане, което не води към онези практически резултати, нежни за едно здраво, положително възпитание.
Големи са постиженията на съвременната наука, но жалко е, че много от нейните изобретения се прилагат за унищожаване на човечеството.
Днес са изнамерени такива електрически лъчи, които могат не само да изгарят телата, но и да топят мъчнотопимите метали. Това още не е истинска наука. Ние наричаме истинска, положителна наука онази, която прилага откритията си за благото, както на отделния човек, така и на всички народи, на цялото човечество. Наука, която унищожава човека, своя изобретател, носи повече регрес, отколкото прогрес. Тя спъва главно духовното развитие на човека.
към беседата >>
Дето има любов, там може да има воля; дето няма любов, никаква воля не може да има.
– Защото е разумен. Само разумният човек може да бъде господар. Преди всичко господарят трябва да бъде умен, волев човек. Волев човек е този който има любов. Воля без любов не може да се прояви.
Дето има любов, там може да има воля; дето няма любов, никаква воля не може да има.
Дето е безлюбието, там се проявява своеволие, а не воля. Дето се проявява инстинктът, там е своеволието. Ако своеволието, инстинктът и нагонът наричате воля, такава воля имат всички животни: и лъвът, и тигърът, и мечката, и вълкът. Своеволие има и канарата, която се спуща от някой планински връх; своеволие има и водопадът, който се спуща с шум и бучене от някоя планинска канара; своеволие има и вятърът, който изкоренява дървета, събаря камъни, завлича хора и говеда. Това не е воля, но своеволие, а своеволието показва, че животът е неразбран.
към беседата >>
– Ама аз вярвам в Бога!
– Къде е Бог? – Дето е разумността и законността. – Къде е Бог? – В добрия, здравия и благороден човек. И обратно: дойдете ли до ада, дето е мъчението, нещастието, болестите – там Бог не съществува.
– Ама аз вярвам в Бога!
— Здрав ли си? –Не съм здрав.– Щом боледуваш, първата ти работа е да се примириш с Бога, да изправиш живота си. Истински вярващ е само здравият, понеже животът му излиза от Бога. Затова е казано: От здрав баща и от здрава майка всякога се раждат здрави деца. Това е закон, в който няма изключения.
към беседата >>
Днес са изнамерени такива електрически лъчи, които могат не само да изгарят телата, но и да топят мъчнотопимите метали.
Човек трябва да си състави ясна представа за вътрешния смисъл на живота, а не да се задоволява само с разглеждането му от социално становище. Социалното гледище за живота представя външно гледане, което не води към онези практически резултати, нежни за едно здраво, положително възпитание. Големи са постиженията на съвременната наука, но жалко е, че много от нейните изобретения се прилагат за унищожаване на човечеството.
Днес са изнамерени такива електрически лъчи, които могат не само да изгарят телата, но и да топят мъчнотопимите метали.
Това още не е истинска наука. Ние наричаме истинска, положителна наука онази, която прилага откритията си за благото, както на отделния човек, така и на всички народи, на цялото човечество. Наука, която унищожава човека, своя изобретател, носи повече регрес, отколкото прогрес. Тя спъва главно духовното развитие на човека.
към беседата >>
Дето е безлюбието, там се проявява своеволие, а не воля.
Само разумният човек може да бъде господар. Преди всичко господарят трябва да бъде умен, волев човек. Волев човек е този който има любов. Воля без любов не може да се прояви. Дето има любов, там може да има воля; дето няма любов, никаква воля не може да има.
Дето е безлюбието, там се проявява своеволие, а не воля.
Дето се проявява инстинктът, там е своеволието. Ако своеволието, инстинктът и нагонът наричате воля, такава воля имат всички животни: и лъвът, и тигърът, и мечката, и вълкът. Своеволие има и канарата, която се спуща от някой планински връх; своеволие има и водопадът, който се спуща с шум и бучене от някоя планинска канара; своеволие има и вятърът, който изкоренява дървета, събаря камъни, завлича хора и говеда. Това не е воля, но своеволие, а своеволието показва, че животът е неразбран.
към беседата >>
— Здрав ли си?
– Дето е разумността и законността. – Къде е Бог? – В добрия, здравия и благороден човек. И обратно: дойдете ли до ада, дето е мъчението, нещастието, болестите – там Бог не съществува. – Ама аз вярвам в Бога!
— Здрав ли си?
–Не съм здрав.– Щом боледуваш, първата ти работа е да се примириш с Бога, да изправиш живота си. Истински вярващ е само здравият, понеже животът му излиза от Бога. Затова е казано: От здрав баща и от здрава майка всякога се раждат здрави деца. Това е закон, в който няма изключения. Невъзможно е здрави родители да родят болни деца.
към беседата >>
Това още не е истинска наука.
Човек трябва да си състави ясна представа за вътрешния смисъл на живота, а не да се задоволява само с разглеждането му от социално становище. Социалното гледище за живота представя външно гледане, което не води към онези практически резултати, нежни за едно здраво, положително възпитание. Големи са постиженията на съвременната наука, но жалко е, че много от нейните изобретения се прилагат за унищожаване на човечеството. Днес са изнамерени такива електрически лъчи, които могат не само да изгарят телата, но и да топят мъчнотопимите метали.
Това още не е истинска наука.
Ние наричаме истинска, положителна наука онази, която прилага откритията си за благото, както на отделния човек, така и на всички народи, на цялото човечество. Наука, която унищожава човека, своя изобретател, носи повече регрес, отколкото прогрес. Тя спъва главно духовното развитие на човека.
към беседата >>
Дето се проявява инстинктът, там е своеволието.
Преди всичко господарят трябва да бъде умен, волев човек. Волев човек е този който има любов. Воля без любов не може да се прояви. Дето има любов, там може да има воля; дето няма любов, никаква воля не може да има. Дето е безлюбието, там се проявява своеволие, а не воля.
Дето се проявява инстинктът, там е своеволието.
Ако своеволието, инстинктът и нагонът наричате воля, такава воля имат всички животни: и лъвът, и тигърът, и мечката, и вълкът. Своеволие има и канарата, която се спуща от някой планински връх; своеволие има и водопадът, който се спуща с шум и бучене от някоя планинска канара; своеволие има и вятърът, който изкоренява дървета, събаря камъни, завлича хора и говеда. Това не е воля, но своеволие, а своеволието показва, че животът е неразбран.
към беседата >>
–Не съм здрав.– Щом боледуваш, първата ти работа е да се примириш с Бога, да изправиш живота си.
– Къде е Бог? – В добрия, здравия и благороден човек. И обратно: дойдете ли до ада, дето е мъчението, нещастието, болестите – там Бог не съществува. – Ама аз вярвам в Бога! — Здрав ли си?
–Не съм здрав.– Щом боледуваш, първата ти работа е да се примириш с Бога, да изправиш живота си.
Истински вярващ е само здравият, понеже животът му излиза от Бога. Затова е казано: От здрав баща и от здрава майка всякога се раждат здрави деца. Това е закон, в който няма изключения. Невъзможно е здрави родители да родят болни деца. Ако родителите са болни, и децата им ще бъдат болни.
към беседата >>
Ние наричаме истинска, положителна наука онази, която прилага откритията си за благото, както на отделния човек, така и на всички народи, на цялото човечество.
Човек трябва да си състави ясна представа за вътрешния смисъл на живота, а не да се задоволява само с разглеждането му от социално становище. Социалното гледище за живота представя външно гледане, което не води към онези практически резултати, нежни за едно здраво, положително възпитание. Големи са постиженията на съвременната наука, но жалко е, че много от нейните изобретения се прилагат за унищожаване на човечеството. Днес са изнамерени такива електрически лъчи, които могат не само да изгарят телата, но и да топят мъчнотопимите метали. Това още не е истинска наука.
Ние наричаме истинска, положителна наука онази, която прилага откритията си за благото, както на отделния човек, така и на всички народи, на цялото човечество.
Наука, която унищожава човека, своя изобретател, носи повече регрес, отколкото прогрес. Тя спъва главно духовното развитие на човека.
към беседата >>
Ако своеволието, инстинктът и нагонът наричате воля, такава воля имат всички животни: и лъвът, и тигърът, и мечката, и вълкът.
Волев човек е този който има любов. Воля без любов не може да се прояви. Дето има любов, там може да има воля; дето няма любов, никаква воля не може да има. Дето е безлюбието, там се проявява своеволие, а не воля. Дето се проявява инстинктът, там е своеволието.
Ако своеволието, инстинктът и нагонът наричате воля, такава воля имат всички животни: и лъвът, и тигърът, и мечката, и вълкът.
Своеволие има и канарата, която се спуща от някой планински връх; своеволие има и водопадът, който се спуща с шум и бучене от някоя планинска канара; своеволие има и вятърът, който изкоренява дървета, събаря камъни, завлича хора и говеда. Това не е воля, но своеволие, а своеволието показва, че животът е неразбран.
към беседата >>
Истински вярващ е само здравият, понеже животът му излиза от Бога.
– В добрия, здравия и благороден човек. И обратно: дойдете ли до ада, дето е мъчението, нещастието, болестите – там Бог не съществува. – Ама аз вярвам в Бога! — Здрав ли си? –Не съм здрав.– Щом боледуваш, първата ти работа е да се примириш с Бога, да изправиш живота си.
Истински вярващ е само здравият, понеже животът му излиза от Бога.
Затова е казано: От здрав баща и от здрава майка всякога се раждат здрави деца. Това е закон, в който няма изключения. Невъзможно е здрави родители да родят болни деца. Ако родителите са болни, и децата им ще бъдат болни. Даровитите родители всякога раждат даровити деца, а бездарните родители – бездарни деца.
към беседата >>
Наука, която унищожава човека, своя изобретател, носи повече регрес, отколкото прогрес.
Социалното гледище за живота представя външно гледане, което не води към онези практически резултати, нежни за едно здраво, положително възпитание. Големи са постиженията на съвременната наука, но жалко е, че много от нейните изобретения се прилагат за унищожаване на човечеството. Днес са изнамерени такива електрически лъчи, които могат не само да изгарят телата, но и да топят мъчнотопимите метали. Това още не е истинска наука. Ние наричаме истинска, положителна наука онази, която прилага откритията си за благото, както на отделния човек, така и на всички народи, на цялото човечество.
Наука, която унищожава човека, своя изобретател, носи повече регрес, отколкото прогрес.
Тя спъва главно духовното развитие на човека.
към беседата >>
Своеволие има и канарата, която се спуща от някой планински връх; своеволие има и водопадът, който се спуща с шум и бучене от някоя планинска канара; своеволие има и вятърът, който изкоренява дървета, събаря камъни, завлича хора и говеда.
Воля без любов не може да се прояви. Дето има любов, там може да има воля; дето няма любов, никаква воля не може да има. Дето е безлюбието, там се проявява своеволие, а не воля. Дето се проявява инстинктът, там е своеволието. Ако своеволието, инстинктът и нагонът наричате воля, такава воля имат всички животни: и лъвът, и тигърът, и мечката, и вълкът.
Своеволие има и канарата, която се спуща от някой планински връх; своеволие има и водопадът, който се спуща с шум и бучене от някоя планинска канара; своеволие има и вятърът, който изкоренява дървета, събаря камъни, завлича хора и говеда.
Това не е воля, но своеволие, а своеволието показва, че животът е неразбран.
към беседата >>
Затова е казано: От здрав баща и от здрава майка всякога се раждат здрави деца.
И обратно: дойдете ли до ада, дето е мъчението, нещастието, болестите – там Бог не съществува. – Ама аз вярвам в Бога! — Здрав ли си? –Не съм здрав.– Щом боледуваш, първата ти работа е да се примириш с Бога, да изправиш живота си. Истински вярващ е само здравият, понеже животът му излиза от Бога.
Затова е казано: От здрав баща и от здрава майка всякога се раждат здрави деца.
Това е закон, в който няма изключения. Невъзможно е здрави родители да родят болни деца. Ако родителите са болни, и децата им ще бъдат болни. Даровитите родители всякога раждат даровити деца, а бездарните родители – бездарни деца. Затова е казано, че дървото се познава от плодовете.
към беседата >>
Тя спъва главно духовното развитие на човека.
Големи са постиженията на съвременната наука, но жалко е, че много от нейните изобретения се прилагат за унищожаване на човечеството. Днес са изнамерени такива електрически лъчи, които могат не само да изгарят телата, но и да топят мъчнотопимите метали. Това още не е истинска наука. Ние наричаме истинска, положителна наука онази, която прилага откритията си за благото, както на отделния човек, така и на всички народи, на цялото човечество. Наука, която унищожава човека, своя изобретател, носи повече регрес, отколкото прогрес.
Тя спъва главно духовното развитие на човека.
към беседата >>
Това не е воля, но своеволие, а своеволието показва, че животът е неразбран.
Дето има любов, там може да има воля; дето няма любов, никаква воля не може да има. Дето е безлюбието, там се проявява своеволие, а не воля. Дето се проявява инстинктът, там е своеволието. Ако своеволието, инстинктът и нагонът наричате воля, такава воля имат всички животни: и лъвът, и тигърът, и мечката, и вълкът. Своеволие има и канарата, която се спуща от някой планински връх; своеволие има и водопадът, който се спуща с шум и бучене от някоя планинска канара; своеволие има и вятърът, който изкоренява дървета, събаря камъни, завлича хора и говеда.
Това не е воля, но своеволие, а своеволието показва, че животът е неразбран.
към беседата >>
Това е закон, в който няма изключения.
– Ама аз вярвам в Бога! — Здрав ли си? –Не съм здрав.– Щом боледуваш, първата ти работа е да се примириш с Бога, да изправиш живота си. Истински вярващ е само здравият, понеже животът му излиза от Бога. Затова е казано: От здрав баща и от здрава майка всякога се раждат здрави деца.
Това е закон, в който няма изключения.
Невъзможно е здрави родители да родят болни деца. Ако родителите са болни, и децата им ще бъдат болни. Даровитите родители всякога раждат даровити деца, а бездарните родители – бездарни деца. Затова е казано, че дървото се познава от плодовете.
към беседата >>
В древността живели двама адепти, които имали големи постижения.
В древността живели двама адепти, които имали големи постижения.
Един ден те решили, всеки от тях да направи някакъв опит, да покаже, докъде е достигнал във възможностите си. Първият турил в чутура един човек и го счукал. Не се минало много време, вместо живия човек, от чутурата адептът извадил злато. Значи, той превърнал човека в злато. След това вторият адепт пристъпил към опита си.
към беседата >>
След всичко това чувате да казват за някого, че е волев човек.– Защо е волев?
След всичко това чувате да казват за някого, че е волев човек.– Защо е волев?
–Защото бил смел, излязъл срещу врага си и го убил. И това е своеволие, а не воля. Каква воля е тази, чрез която човек в един момент може да разруши великото и красивото, което Бог е създал в продължение на милиони и милиарди години? Каква воля е тази, която взима чука в ръка и разрушава красивата статуя на един виден художник? Каква воля е тази, която изгаря съчинението на един виден писател или поет?
към беседата >>
Невъзможно е здрави родители да родят болни деца.
— Здрав ли си? –Не съм здрав.– Щом боледуваш, първата ти работа е да се примириш с Бога, да изправиш живота си. Истински вярващ е само здравият, понеже животът му излиза от Бога. Затова е казано: От здрав баща и от здрава майка всякога се раждат здрави деца. Това е закон, в който няма изключения.
Невъзможно е здрави родители да родят болни деца.
Ако родителите са болни, и децата им ще бъдат болни. Даровитите родители всякога раждат даровити деца, а бездарните родители – бездарни деца. Затова е казано, че дървото се познава от плодовете.
към беседата >>
Един ден те решили, всеки от тях да направи някакъв опит, да покаже, докъде е достигнал във възможностите си.
В древността живели двама адепти, които имали големи постижения.
Един ден те решили, всеки от тях да направи някакъв опит, да покаже, докъде е достигнал във възможностите си.
Първият турил в чутура един човек и го счукал. Не се минало много време, вместо живия човек, от чутурата адептът извадил злато. Значи, той превърнал човека в злато. След това вторият адепт пристъпил към опита си. Той взел също така един човек, но стар, прегърбен, немощен.
към беседата >>
–Защото бил смел, излязъл срещу врага си и го убил.
След всичко това чувате да казват за някого, че е волев човек.– Защо е волев?
–Защото бил смел, излязъл срещу врага си и го убил.
И това е своеволие, а не воля. Каква воля е тази, чрез която човек в един момент може да разруши великото и красивото, което Бог е създал в продължение на милиони и милиарди години? Каква воля е тази, която взима чука в ръка и разрушава красивата статуя на един виден художник? Каква воля е тази, която изгаря съчинението на един виден писател или поет? Каква воля е тази, която унищожава съчинението на един велик учен, което има за цел да подобри състоянието на цялото човечество?
към беседата >>
Ако родителите са болни, и децата им ще бъдат болни.
–Не съм здрав.– Щом боледуваш, първата ти работа е да се примириш с Бога, да изправиш живота си. Истински вярващ е само здравият, понеже животът му излиза от Бога. Затова е казано: От здрав баща и от здрава майка всякога се раждат здрави деца. Това е закон, в който няма изключения. Невъзможно е здрави родители да родят болни деца.
Ако родителите са болни, и децата им ще бъдат болни.
Даровитите родители всякога раждат даровити деца, а бездарните родители – бездарни деца. Затова е казано, че дървото се познава от плодовете.
към беседата >>
Първият турил в чутура един човек и го счукал.
В древността живели двама адепти, които имали големи постижения. Един ден те решили, всеки от тях да направи някакъв опит, да покаже, докъде е достигнал във възможностите си.
Първият турил в чутура един човек и го счукал.
Не се минало много време, вместо живия човек, от чутурата адептът извадил злато. Значи, той превърнал човека в злато. След това вторият адепт пристъпил към опита си. Той взел също така един човек, но стар, прегърбен, немощен. Турил го в чутурата и го сгрухал.
към беседата >>
И това е своеволие, а не воля.
След всичко това чувате да казват за някого, че е волев човек.– Защо е волев? –Защото бил смел, излязъл срещу врага си и го убил.
И това е своеволие, а не воля.
Каква воля е тази, чрез която човек в един момент може да разруши великото и красивото, което Бог е създал в продължение на милиони и милиарди години? Каква воля е тази, която взима чука в ръка и разрушава красивата статуя на един виден художник? Каква воля е тази, която изгаря съчинението на един виден писател или поет? Каква воля е тази, която унищожава съчинението на един велик учен, което има за цел да подобри състоянието на цялото човечество? Това не е воля.
към беседата >>
Даровитите родители всякога раждат даровити деца, а бездарните родители – бездарни деца.
Истински вярващ е само здравият, понеже животът му излиза от Бога. Затова е казано: От здрав баща и от здрава майка всякога се раждат здрави деца. Това е закон, в който няма изключения. Невъзможно е здрави родители да родят болни деца. Ако родителите са болни, и децата им ще бъдат болни.
Даровитите родители всякога раждат даровити деца, а бездарните родители – бездарни деца.
Затова е казано, че дървото се познава от плодовете.
към беседата >>
НАГОРЕ