НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
339
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
339
:
1000
резултата в
1
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
Ако туй намаление започва отъ сега, какво показва това?
– Прослѣдете промѣнитѣ на водата. Водата може да мине и въ друго състояние. Тя може да стане на пара, пъкъ може да се разложи и на своитѣ елементи и да отиде въ пространството. Като отиде нагорѣ, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използуватъ. Ученитѣ хора забѣлѣзватъ, че водата на земята започва да се намалява.
Ако туй намаление започва отъ сега, какво показва това?
– Че за въ бѫдаще хората ще се нуждаятъ по-малко отъ обикновена вода; тѣ ще се нуждаятъ отъ необикновена вода, която сега ще се яви. На земята ще дойде нова вода. Тя ще извира сама – ще изтича, и пакъ ще се изгубва. И само отъ извора ще може да я пиете. Рѣки нѣма да има.
към беседата >>
Слѣдователно, всѣка хубава мисъль, всѣко хубаво чувство, което човѣкъ може да придобие, това сѫ скѫпоцѣнности, заровени нѣкѫдѣ дълбоко.
И дѣйствително, хубавитѣ нѣща въ живота се придобиватъ мѫчно. Ония скѫпоцѣнни камъни въ земята не се добиватъ лесно. Тѣ се намиратъ на голѣма дълбочина въ земята и трѣбва специално да се изкопаватъ. Има рудници, дѣто множество рудокопачи по цѣль день копаятъ земята, изкарватъ тия камъни отъ тамъ, и слѣдъ като ги шлифоватъ, продаватъ ги на голѣма цѣна.
Слѣдователно, всѣка хубава мисъль, всѣко хубаво чувство, което човѣкъ може да придобие, това сѫ скѫпоцѣнности, заровени нѣкѫдѣ дълбоко.
Нѣкой казва: азъ мисля. Да, има обикновени мисли, като обикновенитѣ камъчета, които всѣки подритва. Тѣ сѫ общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които сѫ подобни на скѫпоцѣнни камъни, изваждани отъ земята. Тъй че тия необикновени мисли сѫ скѫпоцѣннитѣ, хубавитѣ камъни, заровени въ земята.
към беседата >>
Това се дължи все на тия външни обекти.
– Животътъ е въ тѣсния пѫть; въ тѣсния пѫть е смисълътъ му. Отъ тукъ изваждамъ единъ законъ: ние изгубваме живота си, понеже ходимъ въ широкия пѫть. И колкото повече хората остаряватъ, толкова повече изгубватъ смисъла на живота си. Докато сѫ млади, животътъ за тѣхъ има смисълъ – това погледне, онова погледне, радва се на всичко. Но като остарѣятъ, нищо вече не ги задоволява.
Това се дължи все на тия външни обекти.
И понеже човѣкъ не е запознатъ съ истинския животъ, той усѣща едно вѫтрѣшно стискане, едно вкисване, едно прѣсищане отъ тия обекти. Сегашниятъ животъ трѣбва да се трансформира и човѣкъ трѣбва да прѣмине отъ едно състояние въ друго. Това е съзнателниятъ животъ; това е, къмъ което ние се стремимъ. Нѣма какво да говоримъ на свѣта, какво искаме. Туй трансформиране ние трѣбва да направимъ, за да опитаме силата на нашия животъ.
към беседата >>
– Че за въ бѫдаще хората ще се нуждаятъ по-малко отъ обикновена вода; тѣ ще се нуждаятъ отъ необикновена вода, която сега ще се яви.
Водата може да мине и въ друго състояние. Тя може да стане на пара, пъкъ може да се разложи и на своитѣ елементи и да отиде въ пространството. Като отиде нагорѣ, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използуватъ. Ученитѣ хора забѣлѣзватъ, че водата на земята започва да се намалява. Ако туй намаление започва отъ сега, какво показва това?
– Че за въ бѫдаще хората ще се нуждаятъ по-малко отъ обикновена вода; тѣ ще се нуждаятъ отъ необикновена вода, която сега ще се яви.
На земята ще дойде нова вода. Тя ще извира сама – ще изтича, и пакъ ще се изгубва. И само отъ извора ще може да я пиете. Рѣки нѣма да има. Тогава какво ще правитѣ, я ми кажете?
към беседата >>
Нѣкой казва: азъ мисля.
И дѣйствително, хубавитѣ нѣща въ живота се придобиватъ мѫчно. Ония скѫпоцѣнни камъни въ земята не се добиватъ лесно. Тѣ се намиратъ на голѣма дълбочина въ земята и трѣбва специално да се изкопаватъ. Има рудници, дѣто множество рудокопачи по цѣль день копаятъ земята, изкарватъ тия камъни отъ тамъ, и слѣдъ като ги шлифоватъ, продаватъ ги на голѣма цѣна. Слѣдователно, всѣка хубава мисъль, всѣко хубаво чувство, което човѣкъ може да придобие, това сѫ скѫпоцѣнности, заровени нѣкѫдѣ дълбоко.
Нѣкой казва: азъ мисля.
Да, има обикновени мисли, като обикновенитѣ камъчета, които всѣки подритва. Тѣ сѫ общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които сѫ подобни на скѫпоцѣнни камъни, изваждани отъ земята. Тъй че тия необикновени мисли сѫ скѫпоцѣннитѣ, хубавитѣ камъни, заровени въ земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити въ човѣка?
към беседата >>
И понеже човѣкъ не е запознатъ съ истинския животъ, той усѣща едно вѫтрѣшно стискане, едно вкисване, едно прѣсищане отъ тия обекти.
Отъ тукъ изваждамъ единъ законъ: ние изгубваме живота си, понеже ходимъ въ широкия пѫть. И колкото повече хората остаряватъ, толкова повече изгубватъ смисъла на живота си. Докато сѫ млади, животътъ за тѣхъ има смисълъ – това погледне, онова погледне, радва се на всичко. Но като остарѣятъ, нищо вече не ги задоволява. Това се дължи все на тия външни обекти.
И понеже човѣкъ не е запознатъ съ истинския животъ, той усѣща едно вѫтрѣшно стискане, едно вкисване, едно прѣсищане отъ тия обекти.
Сегашниятъ животъ трѣбва да се трансформира и човѣкъ трѣбва да прѣмине отъ едно състояние въ друго. Това е съзнателниятъ животъ; това е, къмъ което ние се стремимъ. Нѣма какво да говоримъ на свѣта, какво искаме. Туй трансформиране ние трѣбва да направимъ, за да опитаме силата на нашия животъ. Защото всѣки единъ животъ се познава по силата, която съдържа въ себе си.
към беседата >>
На земята ще дойде нова вода.
Тя може да стане на пара, пъкъ може да се разложи и на своитѣ елементи и да отиде въ пространството. Като отиде нагорѣ, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използуватъ. Ученитѣ хора забѣлѣзватъ, че водата на земята започва да се намалява. Ако туй намаление започва отъ сега, какво показва това? – Че за въ бѫдаще хората ще се нуждаятъ по-малко отъ обикновена вода; тѣ ще се нуждаятъ отъ необикновена вода, която сега ще се яви.
На земята ще дойде нова вода.
Тя ще извира сама – ще изтича, и пакъ ще се изгубва. И само отъ извора ще може да я пиете. Рѣки нѣма да има. Тогава какво ще правитѣ, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този изворъ?
към беседата >>
Да, има обикновени мисли, като обикновенитѣ камъчета, които всѣки подритва.
Ония скѫпоцѣнни камъни въ земята не се добиватъ лесно. Тѣ се намиратъ на голѣма дълбочина въ земята и трѣбва специално да се изкопаватъ. Има рудници, дѣто множество рудокопачи по цѣль день копаятъ земята, изкарватъ тия камъни отъ тамъ, и слѣдъ като ги шлифоватъ, продаватъ ги на голѣма цѣна. Слѣдователно, всѣка хубава мисъль, всѣко хубаво чувство, което човѣкъ може да придобие, това сѫ скѫпоцѣнности, заровени нѣкѫдѣ дълбоко. Нѣкой казва: азъ мисля.
Да, има обикновени мисли, като обикновенитѣ камъчета, които всѣки подритва.
Тѣ сѫ общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които сѫ подобни на скѫпоцѣнни камъни, изваждани отъ земята. Тъй че тия необикновени мисли сѫ скѫпоцѣннитѣ, хубавитѣ камъни, заровени въ земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити въ човѣка? – Има прозорливи хора, които виждатъ.
към беседата >>
Сегашниятъ животъ трѣбва да се трансформира и човѣкъ трѣбва да прѣмине отъ едно състояние въ друго.
И колкото повече хората остаряватъ, толкова повече изгубватъ смисъла на живота си. Докато сѫ млади, животътъ за тѣхъ има смисълъ – това погледне, онова погледне, радва се на всичко. Но като остарѣятъ, нищо вече не ги задоволява. Това се дължи все на тия външни обекти. И понеже човѣкъ не е запознатъ съ истинския животъ, той усѣща едно вѫтрѣшно стискане, едно вкисване, едно прѣсищане отъ тия обекти.
Сегашниятъ животъ трѣбва да се трансформира и човѣкъ трѣбва да прѣмине отъ едно състояние въ друго.
Това е съзнателниятъ животъ; това е, къмъ което ние се стремимъ. Нѣма какво да говоримъ на свѣта, какво искаме. Туй трансформиране ние трѣбва да направимъ, за да опитаме силата на нашия животъ. Защото всѣки единъ животъ се познава по силата, която съдържа въ себе си. За насъ е важно да видимъ, можемъ ли да използуваме условията, при които живѣемъ.
към беседата >>
Тя ще извира сама – ще изтича, и пакъ ще се изгубва.
Като отиде нагорѣ, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използуватъ. Ученитѣ хора забѣлѣзватъ, че водата на земята започва да се намалява. Ако туй намаление започва отъ сега, какво показва това? – Че за въ бѫдаще хората ще се нуждаятъ по-малко отъ обикновена вода; тѣ ще се нуждаятъ отъ необикновена вода, която сега ще се яви. На земята ще дойде нова вода.
Тя ще извира сама – ще изтича, и пакъ ще се изгубва.
И само отъ извора ще може да я пиете. Рѣки нѣма да има. Тогава какво ще правитѣ, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този изворъ? Вие ще кажете: това сѫ само вѣроятности.
към беседата >>
Тѣ сѫ общото, обикновеното мислене.
Тѣ се намиратъ на голѣма дълбочина въ земята и трѣбва специално да се изкопаватъ. Има рудници, дѣто множество рудокопачи по цѣль день копаятъ земята, изкарватъ тия камъни отъ тамъ, и слѣдъ като ги шлифоватъ, продаватъ ги на голѣма цѣна. Слѣдователно, всѣка хубава мисъль, всѣко хубаво чувство, което човѣкъ може да придобие, това сѫ скѫпоцѣнности, заровени нѣкѫдѣ дълбоко. Нѣкой казва: азъ мисля. Да, има обикновени мисли, като обикновенитѣ камъчета, които всѣки подритва.
Тѣ сѫ общото, обикновеното мислене.
Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които сѫ подобни на скѫпоцѣнни камъни, изваждани отъ земята. Тъй че тия необикновени мисли сѫ скѫпоцѣннитѣ, хубавитѣ камъни, заровени въ земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити въ човѣка? – Има прозорливи хора, които виждатъ. Тѣ сѫ като нѣкой опитенъ бижутеръ.
към беседата >>
Това е съзнателниятъ животъ; това е, къмъ което ние се стремимъ.
Докато сѫ млади, животътъ за тѣхъ има смисълъ – това погледне, онова погледне, радва се на всичко. Но като остарѣятъ, нищо вече не ги задоволява. Това се дължи все на тия външни обекти. И понеже човѣкъ не е запознатъ съ истинския животъ, той усѣща едно вѫтрѣшно стискане, едно вкисване, едно прѣсищане отъ тия обекти. Сегашниятъ животъ трѣбва да се трансформира и човѣкъ трѣбва да прѣмине отъ едно състояние въ друго.
Това е съзнателниятъ животъ; това е, къмъ което ние се стремимъ.
Нѣма какво да говоримъ на свѣта, какво искаме. Туй трансформиране ние трѣбва да направимъ, за да опитаме силата на нашия животъ. Защото всѣки единъ животъ се познава по силата, която съдържа въ себе си. За насъ е важно да видимъ, можемъ ли да използуваме условията, при които живѣемъ. Единъ духовенъ човѣкъ, който така разбира живота, който живѣе безъ обекти, той нѣма да употрѣбява вече ралото, той нѣма да си служи съ фабрики.
към беседата >>
И само отъ извора ще може да я пиете.
Ученитѣ хора забѣлѣзватъ, че водата на земята започва да се намалява. Ако туй намаление започва отъ сега, какво показва това? – Че за въ бѫдаще хората ще се нуждаятъ по-малко отъ обикновена вода; тѣ ще се нуждаятъ отъ необикновена вода, която сега ще се яви. На земята ще дойде нова вода. Тя ще извира сама – ще изтича, и пакъ ще се изгубва.
И само отъ извора ще може да я пиете.
Рѣки нѣма да има. Тогава какво ще правитѣ, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този изворъ? Вие ще кажете: това сѫ само вѣроятности. За васъ – да вѣроятности сѫ, а за менъ – това сѫ велики Истини, които азъ зная.
към беседата >>
Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които сѫ подобни на скѫпоцѣнни камъни, изваждани отъ земята.
Има рудници, дѣто множество рудокопачи по цѣль день копаятъ земята, изкарватъ тия камъни отъ тамъ, и слѣдъ като ги шлифоватъ, продаватъ ги на голѣма цѣна. Слѣдователно, всѣка хубава мисъль, всѣко хубаво чувство, което човѣкъ може да придобие, това сѫ скѫпоцѣнности, заровени нѣкѫдѣ дълбоко. Нѣкой казва: азъ мисля. Да, има обикновени мисли, като обикновенитѣ камъчета, които всѣки подритва. Тѣ сѫ общото, обикновеното мислене.
Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които сѫ подобни на скѫпоцѣнни камъни, изваждани отъ земята.
Тъй че тия необикновени мисли сѫ скѫпоцѣннитѣ, хубавитѣ камъни, заровени въ земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити въ човѣка? – Има прозорливи хора, които виждатъ. Тѣ сѫ като нѣкой опитенъ бижутеръ. Веднага различаватъ цѣнното отъ нецѣнното и ги раздѣлятъ.
към беседата >>
Нѣма какво да говоримъ на свѣта, какво искаме.
Но като остарѣятъ, нищо вече не ги задоволява. Това се дължи все на тия външни обекти. И понеже човѣкъ не е запознатъ съ истинския животъ, той усѣща едно вѫтрѣшно стискане, едно вкисване, едно прѣсищане отъ тия обекти. Сегашниятъ животъ трѣбва да се трансформира и човѣкъ трѣбва да прѣмине отъ едно състояние въ друго. Това е съзнателниятъ животъ; това е, къмъ което ние се стремимъ.
Нѣма какво да говоримъ на свѣта, какво искаме.
Туй трансформиране ние трѣбва да направимъ, за да опитаме силата на нашия животъ. Защото всѣки единъ животъ се познава по силата, която съдържа въ себе си. За насъ е важно да видимъ, можемъ ли да използуваме условията, при които живѣемъ. Единъ духовенъ човѣкъ, който така разбира живота, който живѣе безъ обекти, той нѣма да употрѣбява вече ралото, той нѣма да си служи съ фабрики. При сегашната култура, фабрикитѣ, огъньтъ, всичко това е необходимо, но ще дойде врѣме, когато електричеството ще измѣсти този димъ, и атмосферата нѣма да бѫде пълна съ сажди, както е сега.
към беседата >>
Рѣки нѣма да има.
Ако туй намаление започва отъ сега, какво показва това? – Че за въ бѫдаще хората ще се нуждаятъ по-малко отъ обикновена вода; тѣ ще се нуждаятъ отъ необикновена вода, която сега ще се яви. На земята ще дойде нова вода. Тя ще извира сама – ще изтича, и пакъ ще се изгубва. И само отъ извора ще може да я пиете.
Рѣки нѣма да има.
Тогава какво ще правитѣ, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този изворъ? Вие ще кажете: това сѫ само вѣроятности. За васъ – да вѣроятности сѫ, а за менъ – това сѫ велики Истини, които азъ зная. Азъ, като казвамъ за менъ, подразбирамъ безличното, това, което е безъ обекти, Божественото.
към беседата >>
Тъй че тия необикновени мисли сѫ скѫпоцѣннитѣ, хубавитѣ камъни, заровени въ земята.
Слѣдователно, всѣка хубава мисъль, всѣко хубаво чувство, което човѣкъ може да придобие, това сѫ скѫпоцѣнности, заровени нѣкѫдѣ дълбоко. Нѣкой казва: азъ мисля. Да, има обикновени мисли, като обикновенитѣ камъчета, които всѣки подритва. Тѣ сѫ общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които сѫ подобни на скѫпоцѣнни камъни, изваждани отъ земята.
Тъй че тия необикновени мисли сѫ скѫпоцѣннитѣ, хубавитѣ камъни, заровени въ земята.
Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити въ човѣка? – Има прозорливи хора, които виждатъ. Тѣ сѫ като нѣкой опитенъ бижутеръ. Веднага различаватъ цѣнното отъ нецѣнното и ги раздѣлятъ. Такъвъ човѣкъ срещне нѣкого и казва: този е обикновенъ човѣкъ, отъ обикновенитѣ камъни.
към беседата >>
Туй трансформиране ние трѣбва да направимъ, за да опитаме силата на нашия животъ.
Това се дължи все на тия външни обекти. И понеже човѣкъ не е запознатъ съ истинския животъ, той усѣща едно вѫтрѣшно стискане, едно вкисване, едно прѣсищане отъ тия обекти. Сегашниятъ животъ трѣбва да се трансформира и човѣкъ трѣбва да прѣмине отъ едно състояние въ друго. Това е съзнателниятъ животъ; това е, къмъ което ние се стремимъ. Нѣма какво да говоримъ на свѣта, какво искаме.
Туй трансформиране ние трѣбва да направимъ, за да опитаме силата на нашия животъ.
Защото всѣки единъ животъ се познава по силата, която съдържа въ себе си. За насъ е важно да видимъ, можемъ ли да използуваме условията, при които живѣемъ. Единъ духовенъ човѣкъ, който така разбира живота, който живѣе безъ обекти, той нѣма да употрѣбява вече ралото, той нѣма да си служи съ фабрики. При сегашната култура, фабрикитѣ, огъньтъ, всичко това е необходимо, но ще дойде врѣме, когато електричеството ще измѣсти този димъ, и атмосферата нѣма да бѫде пълна съ сажди, както е сега. По сѫщата аналогия, всички вие, които днесъ ме слушате, и всички ония, които изповѣдватъ Христовото учение, съ какво е пъленъ вашиятъ умъ?
към беседата >>
Тогава какво ще правитѣ, я ми кажете?
– Че за въ бѫдаще хората ще се нуждаятъ по-малко отъ обикновена вода; тѣ ще се нуждаятъ отъ необикновена вода, която сега ще се яви. На земята ще дойде нова вода. Тя ще извира сама – ще изтича, и пакъ ще се изгубва. И само отъ извора ще може да я пиете. Рѣки нѣма да има.
Тогава какво ще правитѣ, я ми кажете?
Какви воденици ще правите на този изворъ? Вие ще кажете: това сѫ само вѣроятности. За васъ – да вѣроятности сѫ, а за менъ – това сѫ велики Истини, които азъ зная. Азъ, като казвамъ за менъ, подразбирамъ безличното, това, което е безъ обекти, Божественото. Казвате си: какво ли мисли нашиятъ Учитель?
към беседата >>
Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити въ човѣка?
Нѣкой казва: азъ мисля. Да, има обикновени мисли, като обикновенитѣ камъчета, които всѣки подритва. Тѣ сѫ общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които сѫ подобни на скѫпоцѣнни камъни, изваждани отъ земята. Тъй че тия необикновени мисли сѫ скѫпоцѣннитѣ, хубавитѣ камъни, заровени въ земята.
Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити въ човѣка?
– Има прозорливи хора, които виждатъ. Тѣ сѫ като нѣкой опитенъ бижутеръ. Веднага различаватъ цѣнното отъ нецѣнното и ги раздѣлятъ. Такъвъ човѣкъ срещне нѣкого и казва: този е обикновенъ човѣкъ, отъ обикновенитѣ камъни. Срещне другъ нѣкой, казва: въ този човѣкъ се крие една отлична, скѫпоцѣнна душа.
към беседата >>
Защото всѣки единъ животъ се познава по силата, която съдържа въ себе си.
И понеже човѣкъ не е запознатъ съ истинския животъ, той усѣща едно вѫтрѣшно стискане, едно вкисване, едно прѣсищане отъ тия обекти. Сегашниятъ животъ трѣбва да се трансформира и човѣкъ трѣбва да прѣмине отъ едно състояние въ друго. Това е съзнателниятъ животъ; това е, къмъ което ние се стремимъ. Нѣма какво да говоримъ на свѣта, какво искаме. Туй трансформиране ние трѣбва да направимъ, за да опитаме силата на нашия животъ.
Защото всѣки единъ животъ се познава по силата, която съдържа въ себе си.
За насъ е важно да видимъ, можемъ ли да използуваме условията, при които живѣемъ. Единъ духовенъ човѣкъ, който така разбира живота, който живѣе безъ обекти, той нѣма да употрѣбява вече ралото, той нѣма да си служи съ фабрики. При сегашната култура, фабрикитѣ, огъньтъ, всичко това е необходимо, но ще дойде врѣме, когато електричеството ще измѣсти този димъ, и атмосферата нѣма да бѫде пълна съ сажди, както е сега. По сѫщата аналогия, всички вие, които днесъ ме слушате, и всички ония, които изповѣдватъ Христовото учение, съ какво е пъленъ вашиятъ умъ? – Умътъ ви е пъленъ съ безполезни, безпрѣдметни нѣща, които нѣматъ никаква цѣна; умътъ ви е пъленъ съ идеи и мисли, които носятъ зараза, и то такава зараза, че и бѫдещето поколѣние дори ще бѫде заразено.
към беседата >>
Какви воденици ще правите на този изворъ?
На земята ще дойде нова вода. Тя ще извира сама – ще изтича, и пакъ ще се изгубва. И само отъ извора ще може да я пиете. Рѣки нѣма да има. Тогава какво ще правитѣ, я ми кажете?
Какви воденици ще правите на този изворъ?
Вие ще кажете: това сѫ само вѣроятности. За васъ – да вѣроятности сѫ, а за менъ – това сѫ велики Истини, които азъ зная. Азъ, като казвамъ за менъ, подразбирамъ безличното, това, което е безъ обекти, Божественото. Казвате си: какво ли мисли нашиятъ Учитель? – Вашиятъ Учитель мисли това, което и Богъ мисли.
към беседата >>
– Има прозорливи хора, които виждатъ.
Да, има обикновени мисли, като обикновенитѣ камъчета, които всѣки подритва. Тѣ сѫ общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които сѫ подобни на скѫпоцѣнни камъни, изваждани отъ земята. Тъй че тия необикновени мисли сѫ скѫпоцѣннитѣ, хубавитѣ камъни, заровени въ земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити въ човѣка?
– Има прозорливи хора, които виждатъ.
Тѣ сѫ като нѣкой опитенъ бижутеръ. Веднага различаватъ цѣнното отъ нецѣнното и ги раздѣлятъ. Такъвъ човѣкъ срещне нѣкого и казва: този е обикновенъ човѣкъ, отъ обикновенитѣ камъни. Срещне другъ нѣкой, казва: въ този човѣкъ се крие една отлична, скѫпоцѣнна душа. Скѫпоцѣненъ камъкъ е той!
към беседата >>
За насъ е важно да видимъ, можемъ ли да използуваме условията, при които живѣемъ.
Сегашниятъ животъ трѣбва да се трансформира и човѣкъ трѣбва да прѣмине отъ едно състояние въ друго. Това е съзнателниятъ животъ; това е, къмъ което ние се стремимъ. Нѣма какво да говоримъ на свѣта, какво искаме. Туй трансформиране ние трѣбва да направимъ, за да опитаме силата на нашия животъ. Защото всѣки единъ животъ се познава по силата, която съдържа въ себе си.
За насъ е важно да видимъ, можемъ ли да използуваме условията, при които живѣемъ.
Единъ духовенъ човѣкъ, който така разбира живота, който живѣе безъ обекти, той нѣма да употрѣбява вече ралото, той нѣма да си служи съ фабрики. При сегашната култура, фабрикитѣ, огъньтъ, всичко това е необходимо, но ще дойде врѣме, когато електричеството ще измѣсти този димъ, и атмосферата нѣма да бѫде пълна съ сажди, както е сега. По сѫщата аналогия, всички вие, които днесъ ме слушате, и всички ония, които изповѣдватъ Христовото учение, съ какво е пъленъ вашиятъ умъ? – Умътъ ви е пъленъ съ безполезни, безпрѣдметни нѣща, които нѣматъ никаква цѣна; умътъ ви е пъленъ съ идеи и мисли, които носятъ зараза, и то такава зараза, че и бѫдещето поколѣние дори ще бѫде заразено. Туй поколѣние, което иде сега, ще бѫде още по-хилаво отъ сегашното, защото ония идеи, съ които тѣ сѫ заквасени, не носятъ животъ въ себе си.
към беседата >>
Вие ще кажете: това сѫ само вѣроятности.
Тя ще извира сама – ще изтича, и пакъ ще се изгубва. И само отъ извора ще може да я пиете. Рѣки нѣма да има. Тогава какво ще правитѣ, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този изворъ?
Вие ще кажете: това сѫ само вѣроятности.
За васъ – да вѣроятности сѫ, а за менъ – това сѫ велики Истини, които азъ зная. Азъ, като казвамъ за менъ, подразбирамъ безличното, това, което е безъ обекти, Божественото. Казвате си: какво ли мисли нашиятъ Учитель? – Вашиятъ Учитель мисли това, което и Богъ мисли. А какво мисли Богъ, вие не знаете.
към беседата >>
Тѣ сѫ като нѣкой опитенъ бижутеръ.
Тѣ сѫ общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които сѫ подобни на скѫпоцѣнни камъни, изваждани отъ земята. Тъй че тия необикновени мисли сѫ скѫпоцѣннитѣ, хубавитѣ камъни, заровени въ земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити въ човѣка? – Има прозорливи хора, които виждатъ.
Тѣ сѫ като нѣкой опитенъ бижутеръ.
Веднага различаватъ цѣнното отъ нецѣнното и ги раздѣлятъ. Такъвъ човѣкъ срещне нѣкого и казва: този е обикновенъ човѣкъ, отъ обикновенитѣ камъни. Срещне другъ нѣкой, казва: въ този човѣкъ се крие една отлична, скѫпоцѣнна душа. Скѫпоцѣненъ камъкъ е той! – Започва да го образува.
към беседата >>
Единъ духовенъ човѣкъ, който така разбира живота, който живѣе безъ обекти, той нѣма да употрѣбява вече ралото, той нѣма да си служи съ фабрики.
Това е съзнателниятъ животъ; това е, къмъ което ние се стремимъ. Нѣма какво да говоримъ на свѣта, какво искаме. Туй трансформиране ние трѣбва да направимъ, за да опитаме силата на нашия животъ. Защото всѣки единъ животъ се познава по силата, която съдържа въ себе си. За насъ е важно да видимъ, можемъ ли да използуваме условията, при които живѣемъ.
Единъ духовенъ човѣкъ, който така разбира живота, който живѣе безъ обекти, той нѣма да употрѣбява вече ралото, той нѣма да си служи съ фабрики.
При сегашната култура, фабрикитѣ, огъньтъ, всичко това е необходимо, но ще дойде врѣме, когато електричеството ще измѣсти този димъ, и атмосферата нѣма да бѫде пълна съ сажди, както е сега. По сѫщата аналогия, всички вие, които днесъ ме слушате, и всички ония, които изповѣдватъ Христовото учение, съ какво е пъленъ вашиятъ умъ? – Умътъ ви е пъленъ съ безполезни, безпрѣдметни нѣща, които нѣматъ никаква цѣна; умътъ ви е пъленъ съ идеи и мисли, които носятъ зараза, и то такава зараза, че и бѫдещето поколѣние дори ще бѫде заразено. Туй поколѣние, което иде сега, ще бѫде още по-хилаво отъ сегашното, защото ония идеи, съ които тѣ сѫ заквасени, не носятъ животъ въ себе си.
към беседата >>
За васъ – да вѣроятности сѫ, а за менъ – това сѫ велики Истини, които азъ зная.
И само отъ извора ще може да я пиете. Рѣки нѣма да има. Тогава какво ще правитѣ, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този изворъ? Вие ще кажете: това сѫ само вѣроятности.
За васъ – да вѣроятности сѫ, а за менъ – това сѫ велики Истини, които азъ зная.
Азъ, като казвамъ за менъ, подразбирамъ безличното, това, което е безъ обекти, Божественото. Казвате си: какво ли мисли нашиятъ Учитель? – Вашиятъ Учитель мисли това, което и Богъ мисли. А какво мисли Богъ, вие не знаете. Богъ мисли да направи една вселена, по-голѣма отъ тази.
към беседата >>
Веднага различаватъ цѣнното отъ нецѣнното и ги раздѣлятъ.
Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които сѫ подобни на скѫпоцѣнни камъни, изваждани отъ земята. Тъй че тия необикновени мисли сѫ скѫпоцѣннитѣ, хубавитѣ камъни, заровени въ земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити въ човѣка? – Има прозорливи хора, които виждатъ. Тѣ сѫ като нѣкой опитенъ бижутеръ.
Веднага различаватъ цѣнното отъ нецѣнното и ги раздѣлятъ.
Такъвъ човѣкъ срещне нѣкого и казва: този е обикновенъ човѣкъ, отъ обикновенитѣ камъни. Срещне другъ нѣкой, казва: въ този човѣкъ се крие една отлична, скѫпоцѣнна душа. Скѫпоцѣненъ камъкъ е той! – Започва да го образува. И самиятъ човѣкъ, като съзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си.
към беседата >>
При сегашната култура, фабрикитѣ, огъньтъ, всичко това е необходимо, но ще дойде врѣме, когато електричеството ще измѣсти този димъ, и атмосферата нѣма да бѫде пълна съ сажди, както е сега.
Нѣма какво да говоримъ на свѣта, какво искаме. Туй трансформиране ние трѣбва да направимъ, за да опитаме силата на нашия животъ. Защото всѣки единъ животъ се познава по силата, която съдържа въ себе си. За насъ е важно да видимъ, можемъ ли да използуваме условията, при които живѣемъ. Единъ духовенъ човѣкъ, който така разбира живота, който живѣе безъ обекти, той нѣма да употрѣбява вече ралото, той нѣма да си служи съ фабрики.
При сегашната култура, фабрикитѣ, огъньтъ, всичко това е необходимо, но ще дойде врѣме, когато електричеството ще измѣсти този димъ, и атмосферата нѣма да бѫде пълна съ сажди, както е сега.
По сѫщата аналогия, всички вие, които днесъ ме слушате, и всички ония, които изповѣдватъ Христовото учение, съ какво е пъленъ вашиятъ умъ? – Умътъ ви е пъленъ съ безполезни, безпрѣдметни нѣща, които нѣматъ никаква цѣна; умътъ ви е пъленъ съ идеи и мисли, които носятъ зараза, и то такава зараза, че и бѫдещето поколѣние дори ще бѫде заразено. Туй поколѣние, което иде сега, ще бѫде още по-хилаво отъ сегашното, защото ония идеи, съ които тѣ сѫ заквасени, не носятъ животъ въ себе си.
към беседата >>
Азъ, като казвамъ за менъ, подразбирамъ безличното, това, което е безъ обекти, Божественото.
Рѣки нѣма да има. Тогава какво ще правитѣ, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този изворъ? Вие ще кажете: това сѫ само вѣроятности. За васъ – да вѣроятности сѫ, а за менъ – това сѫ велики Истини, които азъ зная.
Азъ, като казвамъ за менъ, подразбирамъ безличното, това, което е безъ обекти, Божественото.
Казвате си: какво ли мисли нашиятъ Учитель? – Вашиятъ Учитель мисли това, което и Богъ мисли. А какво мисли Богъ, вие не знаете. Богъ мисли да направи една вселена, по-голѣма отъ тази. Той за въ бѫдаще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всѣко слънце да бѫде 10 милиона пѫти по-голѣмо отъ сегашното.
към беседата >>
Такъвъ човѣкъ срещне нѣкого и казва: този е обикновенъ човѣкъ, отъ обикновенитѣ камъни.
Тъй че тия необикновени мисли сѫ скѫпоцѣннитѣ, хубавитѣ камъни, заровени въ земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити въ човѣка? – Има прозорливи хора, които виждатъ. Тѣ сѫ като нѣкой опитенъ бижутеръ. Веднага различаватъ цѣнното отъ нецѣнното и ги раздѣлятъ.
Такъвъ човѣкъ срещне нѣкого и казва: този е обикновенъ човѣкъ, отъ обикновенитѣ камъни.
Срещне другъ нѣкой, казва: въ този човѣкъ се крие една отлична, скѫпоцѣнна душа. Скѫпоцѣненъ камъкъ е той! – Започва да го образува. И самиятъ човѣкъ, като съзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си. Съврѣменнитѣ хора, обаче, глѣдатъ само на външната страна на нѣщата.
към беседата >>
По сѫщата аналогия, всички вие, които днесъ ме слушате, и всички ония, които изповѣдватъ Христовото учение, съ какво е пъленъ вашиятъ умъ?
Туй трансформиране ние трѣбва да направимъ, за да опитаме силата на нашия животъ. Защото всѣки единъ животъ се познава по силата, която съдържа въ себе си. За насъ е важно да видимъ, можемъ ли да използуваме условията, при които живѣемъ. Единъ духовенъ човѣкъ, който така разбира живота, който живѣе безъ обекти, той нѣма да употрѣбява вече ралото, той нѣма да си служи съ фабрики. При сегашната култура, фабрикитѣ, огъньтъ, всичко това е необходимо, но ще дойде врѣме, когато електричеството ще измѣсти този димъ, и атмосферата нѣма да бѫде пълна съ сажди, както е сега.
По сѫщата аналогия, всички вие, които днесъ ме слушате, и всички ония, които изповѣдватъ Христовото учение, съ какво е пъленъ вашиятъ умъ?
– Умътъ ви е пъленъ съ безполезни, безпрѣдметни нѣща, които нѣматъ никаква цѣна; умътъ ви е пъленъ съ идеи и мисли, които носятъ зараза, и то такава зараза, че и бѫдещето поколѣние дори ще бѫде заразено. Туй поколѣние, което иде сега, ще бѫде още по-хилаво отъ сегашното, защото ония идеи, съ които тѣ сѫ заквасени, не носятъ животъ въ себе си.
към беседата >>
Казвате си: какво ли мисли нашиятъ Учитель?
Тогава какво ще правитѣ, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този изворъ? Вие ще кажете: това сѫ само вѣроятности. За васъ – да вѣроятности сѫ, а за менъ – това сѫ велики Истини, които азъ зная. Азъ, като казвамъ за менъ, подразбирамъ безличното, това, което е безъ обекти, Божественото.
Казвате си: какво ли мисли нашиятъ Учитель?
– Вашиятъ Учитель мисли това, което и Богъ мисли. А какво мисли Богъ, вие не знаете. Богъ мисли да направи една вселена, по-голѣма отъ тази. Той за въ бѫдаще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всѣко слънце да бѫде 10 милиона пѫти по-голѣмо отъ сегашното. И послѣ, Господь мисли да създаде сѫщества още по-велики отъ тия, които днесъ сѫществуватъ.
към беседата >>
Срещне другъ нѣкой, казва: въ този човѣкъ се крие една отлична, скѫпоцѣнна душа.
Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити въ човѣка? – Има прозорливи хора, които виждатъ. Тѣ сѫ като нѣкой опитенъ бижутеръ. Веднага различаватъ цѣнното отъ нецѣнното и ги раздѣлятъ. Такъвъ човѣкъ срещне нѣкого и казва: този е обикновенъ човѣкъ, отъ обикновенитѣ камъни.
Срещне другъ нѣкой, казва: въ този човѣкъ се крие една отлична, скѫпоцѣнна душа.
Скѫпоцѣненъ камъкъ е той! – Започва да го образува. И самиятъ човѣкъ, като съзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си. Съврѣменнитѣ хора, обаче, глѣдатъ само на външната страна на нѣщата. Тѣ цѣнятъ човѣка по това, дали той е богатъ, ученъ или силенъ.
към беседата >>
– Умътъ ви е пъленъ съ безполезни, безпрѣдметни нѣща, които нѣматъ никаква цѣна; умътъ ви е пъленъ съ идеи и мисли, които носятъ зараза, и то такава зараза, че и бѫдещето поколѣние дори ще бѫде заразено.
Защото всѣки единъ животъ се познава по силата, която съдържа въ себе си. За насъ е важно да видимъ, можемъ ли да използуваме условията, при които живѣемъ. Единъ духовенъ човѣкъ, който така разбира живота, който живѣе безъ обекти, той нѣма да употрѣбява вече ралото, той нѣма да си служи съ фабрики. При сегашната култура, фабрикитѣ, огъньтъ, всичко това е необходимо, но ще дойде врѣме, когато електричеството ще измѣсти този димъ, и атмосферата нѣма да бѫде пълна съ сажди, както е сега. По сѫщата аналогия, всички вие, които днесъ ме слушате, и всички ония, които изповѣдватъ Христовото учение, съ какво е пъленъ вашиятъ умъ?
– Умътъ ви е пъленъ съ безполезни, безпрѣдметни нѣща, които нѣматъ никаква цѣна; умътъ ви е пъленъ съ идеи и мисли, които носятъ зараза, и то такава зараза, че и бѫдещето поколѣние дори ще бѫде заразено.
Туй поколѣние, което иде сега, ще бѫде още по-хилаво отъ сегашното, защото ония идеи, съ които тѣ сѫ заквасени, не носятъ животъ въ себе си.
към беседата >>
– Вашиятъ Учитель мисли това, което и Богъ мисли.
Какви воденици ще правите на този изворъ? Вие ще кажете: това сѫ само вѣроятности. За васъ – да вѣроятности сѫ, а за менъ – това сѫ велики Истини, които азъ зная. Азъ, като казвамъ за менъ, подразбирамъ безличното, това, което е безъ обекти, Божественото. Казвате си: какво ли мисли нашиятъ Учитель?
– Вашиятъ Учитель мисли това, което и Богъ мисли.
А какво мисли Богъ, вие не знаете. Богъ мисли да направи една вселена, по-голѣма отъ тази. Той за въ бѫдаще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всѣко слънце да бѫде 10 милиона пѫти по-голѣмо отъ сегашното. И послѣ, Господь мисли да създаде сѫщества още по-велики отъ тия, които днесъ сѫществуватъ. Които отъ васъ сѫ достойни, Богъ ще ви прѣнесе въ тѣзи нови слънца.
към беседата >>
Скѫпоцѣненъ камъкъ е той!
– Има прозорливи хора, които виждатъ. Тѣ сѫ като нѣкой опитенъ бижутеръ. Веднага различаватъ цѣнното отъ нецѣнното и ги раздѣлятъ. Такъвъ човѣкъ срещне нѣкого и казва: този е обикновенъ човѣкъ, отъ обикновенитѣ камъни. Срещне другъ нѣкой, казва: въ този човѣкъ се крие една отлична, скѫпоцѣнна душа.
Скѫпоцѣненъ камъкъ е той!
– Започва да го образува. И самиятъ човѣкъ, като съзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си. Съврѣменнитѣ хора, обаче, глѣдатъ само на външната страна на нѣщата. Тѣ цѣнятъ човѣка по това, дали той е богатъ, ученъ или силенъ. Дали е богатъ!
към беседата >>
Туй поколѣние, което иде сега, ще бѫде още по-хилаво отъ сегашното, защото ония идеи, съ които тѣ сѫ заквасени, не носятъ животъ въ себе си.
За насъ е важно да видимъ, можемъ ли да използуваме условията, при които живѣемъ. Единъ духовенъ човѣкъ, който така разбира живота, който живѣе безъ обекти, той нѣма да употрѣбява вече ралото, той нѣма да си служи съ фабрики. При сегашната култура, фабрикитѣ, огъньтъ, всичко това е необходимо, но ще дойде врѣме, когато електричеството ще измѣсти този димъ, и атмосферата нѣма да бѫде пълна съ сажди, както е сега. По сѫщата аналогия, всички вие, които днесъ ме слушате, и всички ония, които изповѣдватъ Христовото учение, съ какво е пъленъ вашиятъ умъ? – Умътъ ви е пъленъ съ безполезни, безпрѣдметни нѣща, които нѣматъ никаква цѣна; умътъ ви е пъленъ съ идеи и мисли, които носятъ зараза, и то такава зараза, че и бѫдещето поколѣние дори ще бѫде заразено.
Туй поколѣние, което иде сега, ще бѫде още по-хилаво отъ сегашното, защото ония идеи, съ които тѣ сѫ заквасени, не носятъ животъ въ себе си.
към беседата >>
А какво мисли Богъ, вие не знаете.
Вие ще кажете: това сѫ само вѣроятности. За васъ – да вѣроятности сѫ, а за менъ – това сѫ велики Истини, които азъ зная. Азъ, като казвамъ за менъ, подразбирамъ безличното, това, което е безъ обекти, Божественото. Казвате си: какво ли мисли нашиятъ Учитель? – Вашиятъ Учитель мисли това, което и Богъ мисли.
А какво мисли Богъ, вие не знаете.
Богъ мисли да направи една вселена, по-голѣма отъ тази. Той за въ бѫдаще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всѣко слънце да бѫде 10 милиона пѫти по-голѣмо отъ сегашното. И послѣ, Господь мисли да създаде сѫщества още по-велики отъ тия, които днесъ сѫществуватъ. Които отъ васъ сѫ достойни, Богъ ще ви прѣнесе въ тѣзи нови слънца. Ще кажете: тъй ли е всичко това?
към беседата >>
– Започва да го образува.
Тѣ сѫ като нѣкой опитенъ бижутеръ. Веднага различаватъ цѣнното отъ нецѣнното и ги раздѣлятъ. Такъвъ човѣкъ срещне нѣкого и казва: този е обикновенъ човѣкъ, отъ обикновенитѣ камъни. Срещне другъ нѣкой, казва: въ този човѣкъ се крие една отлична, скѫпоцѣнна душа. Скѫпоцѣненъ камъкъ е той!
– Започва да го образува.
И самиятъ човѣкъ, като съзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си. Съврѣменнитѣ хора, обаче, глѣдатъ само на външната страна на нѣщата. Тѣ цѣнятъ човѣка по това, дали той е богатъ, ученъ или силенъ. Дали е богатъ! – Богатството е едно условие за човѣка.
към беседата >>
Казва Христосъ: „Тѣсенъ е пѫтьтъ!
Казва Христосъ: „Тѣсенъ е пѫтьтъ!
“ Това е казано прѣди 2,000 години. Мислите ли, че днесъ този пѫть е станалъ по-широкъ? – Не, той и днесъ е тъй тѣсенъ, както и тогава. Затуй именно трѣбва да се избератъ ония условия, при които да намѣрите това, което ще осмисли живота ви.
към беседата >>
Богъ мисли да направи една вселена, по-голѣма отъ тази.
За васъ – да вѣроятности сѫ, а за менъ – това сѫ велики Истини, които азъ зная. Азъ, като казвамъ за менъ, подразбирамъ безличното, това, което е безъ обекти, Божественото. Казвате си: какво ли мисли нашиятъ Учитель? – Вашиятъ Учитель мисли това, което и Богъ мисли. А какво мисли Богъ, вие не знаете.
Богъ мисли да направи една вселена, по-голѣма отъ тази.
Той за въ бѫдаще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всѣко слънце да бѫде 10 милиона пѫти по-голѣмо отъ сегашното. И послѣ, Господь мисли да създаде сѫщества още по-велики отъ тия, които днесъ сѫществуватъ. Които отъ васъ сѫ достойни, Богъ ще ви прѣнесе въ тѣзи нови слънца. Ще кажете: тъй ли е всичко това? Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вѣрно?
към беседата >>
И самиятъ човѣкъ, като съзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си.
Веднага различаватъ цѣнното отъ нецѣнното и ги раздѣлятъ. Такъвъ човѣкъ срещне нѣкого и казва: този е обикновенъ човѣкъ, отъ обикновенитѣ камъни. Срещне другъ нѣкой, казва: въ този човѣкъ се крие една отлична, скѫпоцѣнна душа. Скѫпоцѣненъ камъкъ е той! – Започва да го образува.
И самиятъ човѣкъ, като съзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си.
Съврѣменнитѣ хора, обаче, глѣдатъ само на външната страна на нѣщата. Тѣ цѣнятъ човѣка по това, дали той е богатъ, ученъ или силенъ. Дали е богатъ! – Богатството е едно условие за човѣка. Дали е ученъ!
към беседата >>
“ Това е казано прѣди 2,000 години.
Казва Христосъ: „Тѣсенъ е пѫтьтъ!
“ Това е казано прѣди 2,000 години.
Мислите ли, че днесъ този пѫть е станалъ по-широкъ? – Не, той и днесъ е тъй тѣсенъ, както и тогава. Затуй именно трѣбва да се избератъ ония условия, при които да намѣрите това, което ще осмисли живота ви.
към беседата >>
Той за въ бѫдаще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всѣко слънце да бѫде 10 милиона пѫти по-голѣмо отъ сегашното.
Азъ, като казвамъ за менъ, подразбирамъ безличното, това, което е безъ обекти, Божественото. Казвате си: какво ли мисли нашиятъ Учитель? – Вашиятъ Учитель мисли това, което и Богъ мисли. А какво мисли Богъ, вие не знаете. Богъ мисли да направи една вселена, по-голѣма отъ тази.
Той за въ бѫдаще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всѣко слънце да бѫде 10 милиона пѫти по-голѣмо отъ сегашното.
И послѣ, Господь мисли да създаде сѫщества още по-велики отъ тия, които днесъ сѫществуватъ. Които отъ васъ сѫ достойни, Богъ ще ви прѣнесе въ тѣзи нови слънца. Ще кажете: тъй ли е всичко това? Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вѣрно? Ако азъ подложа вашитѣ знания на една строга критика, какво знаете въ сѫщность?
към беседата >>
Съврѣменнитѣ хора, обаче, глѣдатъ само на външната страна на нѣщата.
Такъвъ човѣкъ срещне нѣкого и казва: този е обикновенъ човѣкъ, отъ обикновенитѣ камъни. Срещне другъ нѣкой, казва: въ този човѣкъ се крие една отлична, скѫпоцѣнна душа. Скѫпоцѣненъ камъкъ е той! – Започва да го образува. И самиятъ човѣкъ, като съзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си.
Съврѣменнитѣ хора, обаче, глѣдатъ само на външната страна на нѣщата.
Тѣ цѣнятъ човѣка по това, дали той е богатъ, ученъ или силенъ. Дали е богатъ! – Богатството е едно условие за човѣка. Дали е ученъ! – Учението, това е една сила у човѣка.
към беседата >>
Мислите ли, че днесъ този пѫть е станалъ по-широкъ?
Казва Христосъ: „Тѣсенъ е пѫтьтъ! “ Това е казано прѣди 2,000 години.
Мислите ли, че днесъ този пѫть е станалъ по-широкъ?
– Не, той и днесъ е тъй тѣсенъ, както и тогава. Затуй именно трѣбва да се избератъ ония условия, при които да намѣрите това, което ще осмисли живота ви.
към беседата >>
И послѣ, Господь мисли да създаде сѫщества още по-велики отъ тия, които днесъ сѫществуватъ.
Казвате си: какво ли мисли нашиятъ Учитель? – Вашиятъ Учитель мисли това, което и Богъ мисли. А какво мисли Богъ, вие не знаете. Богъ мисли да направи една вселена, по-голѣма отъ тази. Той за въ бѫдаще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всѣко слънце да бѫде 10 милиона пѫти по-голѣмо отъ сегашното.
И послѣ, Господь мисли да създаде сѫщества още по-велики отъ тия, които днесъ сѫществуватъ.
Които отъ васъ сѫ достойни, Богъ ще ви прѣнесе въ тѣзи нови слънца. Ще кажете: тъй ли е всичко това? Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вѣрно? Ако азъ подложа вашитѣ знания на една строга критика, какво знаете въ сѫщность? Питате ме, какво мисли Господь.
към беседата >>
Тѣ цѣнятъ човѣка по това, дали той е богатъ, ученъ или силенъ.
Срещне другъ нѣкой, казва: въ този човѣкъ се крие една отлична, скѫпоцѣнна душа. Скѫпоцѣненъ камъкъ е той! – Започва да го образува. И самиятъ човѣкъ, като съзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си. Съврѣменнитѣ хора, обаче, глѣдатъ само на външната страна на нѣщата.
Тѣ цѣнятъ човѣка по това, дали той е богатъ, ученъ или силенъ.
Дали е богатъ! – Богатството е едно условие за човѣка. Дали е ученъ! – Учението, това е една сила у човѣка. Дали той е богатъ, това значи, дали има условия у него.
към беседата >>
– Не, той и днесъ е тъй тѣсенъ, както и тогава.
Казва Христосъ: „Тѣсенъ е пѫтьтъ! “ Това е казано прѣди 2,000 години. Мислите ли, че днесъ този пѫть е станалъ по-широкъ?
– Не, той и днесъ е тъй тѣсенъ, както и тогава.
Затуй именно трѣбва да се избератъ ония условия, при които да намѣрите това, което ще осмисли живота ви.
към беседата >>
Които отъ васъ сѫ достойни, Богъ ще ви прѣнесе въ тѣзи нови слънца.
– Вашиятъ Учитель мисли това, което и Богъ мисли. А какво мисли Богъ, вие не знаете. Богъ мисли да направи една вселена, по-голѣма отъ тази. Той за въ бѫдаще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всѣко слънце да бѫде 10 милиона пѫти по-голѣмо отъ сегашното. И послѣ, Господь мисли да създаде сѫщества още по-велики отъ тия, които днесъ сѫществуватъ.
Които отъ васъ сѫ достойни, Богъ ще ви прѣнесе въ тѣзи нови слънца.
Ще кажете: тъй ли е всичко това? Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вѣрно? Ако азъ подложа вашитѣ знания на една строга критика, какво знаете въ сѫщность? Питате ме, какво мисли Господь. Това мисли Господь, казахъ ви.
към беседата >>
Дали е богатъ!
Скѫпоцѣненъ камъкъ е той! – Започва да го образува. И самиятъ човѣкъ, като съзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си. Съврѣменнитѣ хора, обаче, глѣдатъ само на външната страна на нѣщата. Тѣ цѣнятъ човѣка по това, дали той е богатъ, ученъ или силенъ.
Дали е богатъ!
– Богатството е едно условие за човѣка. Дали е ученъ! – Учението, това е една сила у човѣка. Дали той е богатъ, това значи, дали има условия у него. Дали той е ученъ, това значи, дали той е силенъ.
към беседата >>
Затуй именно трѣбва да се избератъ ония условия, при които да намѣрите това, което ще осмисли живота ви.
Казва Христосъ: „Тѣсенъ е пѫтьтъ! “ Това е казано прѣди 2,000 години. Мислите ли, че днесъ този пѫть е станалъ по-широкъ? – Не, той и днесъ е тъй тѣсенъ, както и тогава.
Затуй именно трѣбва да се избератъ ония условия, при които да намѣрите това, което ще осмисли живота ви.
към беседата >>
Ще кажете: тъй ли е всичко това?
А какво мисли Богъ, вие не знаете. Богъ мисли да направи една вселена, по-голѣма отъ тази. Той за въ бѫдаще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всѣко слънце да бѫде 10 милиона пѫти по-голѣмо отъ сегашното. И послѣ, Господь мисли да създаде сѫщества още по-велики отъ тия, които днесъ сѫществуватъ. Които отъ васъ сѫ достойни, Богъ ще ви прѣнесе въ тѣзи нови слънца.
Ще кажете: тъй ли е всичко това?
Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вѣрно? Ако азъ подложа вашитѣ знания на една строга критика, какво знаете въ сѫщность? Питате ме, какво мисли Господь. Това мисли Господь, казахъ ви. Вашиятъ умъ може ли да схване това нѣщо?
към беседата >>
– Богатството е едно условие за човѣка.
– Започва да го образува. И самиятъ човѣкъ, като съзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си. Съврѣменнитѣ хора, обаче, глѣдатъ само на външната страна на нѣщата. Тѣ цѣнятъ човѣка по това, дали той е богатъ, ученъ или силенъ. Дали е богатъ!
– Богатството е едно условие за човѣка.
Дали е ученъ! – Учението, това е една сила у човѣка. Дали той е богатъ, това значи, дали има условия у него. Дали той е ученъ, това значи, дали той е силенъ. Слѣдователно, въ всички тия нѣща – богатство, учение, сила – ние включваме извѣстенъ вѫтрѣшенъ интересъ, който ни води къмъ живота.
към беседата >>
Сега ще ви приведа една малка легенда отъ първитѣ врѣмена на християнството.
Сега ще ви приведа една малка легенда отъ първитѣ врѣмена на християнството.
Анунцио, младъ, виденъ римски патриций, билъ уважаванъ и обичанъ отъ всички млади въ тогавашното врѣме, особено отъ красивия полъ. Всички млади моми, които идвали при него, казвали: безъ тебе не можемъ да живѣемъ, ти си нашето спасение, само ти можешъ да ни избавишъ. Той имъ казвалъ: много добрѣ, само че азъ ще ви поставя на единъ изпитъ, и ако вие издържите изпита, тогава азъ ще отговоря на вашитѣ чувства. Имайте предвидъ, че Анунцио билъ запознатъ съ християнството, само че билъ таенъ привърженикъ. Той ималъ за Учитель нѣкакъвъ си постникъ – Салвий, който живѣялъ далечъ отъ хората.
към беседата >>
Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вѣрно?
Богъ мисли да направи една вселена, по-голѣма отъ тази. Той за въ бѫдаще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всѣко слънце да бѫде 10 милиона пѫти по-голѣмо отъ сегашното. И послѣ, Господь мисли да създаде сѫщества още по-велики отъ тия, които днесъ сѫществуватъ. Които отъ васъ сѫ достойни, Богъ ще ви прѣнесе въ тѣзи нови слънца. Ще кажете: тъй ли е всичко това?
Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вѣрно?
Ако азъ подложа вашитѣ знания на една строга критика, какво знаете въ сѫщность? Питате ме, какво мисли Господь. Това мисли Господь, казахъ ви. Вашиятъ умъ може ли да схване това нѣщо? – Не може да го схване.
към беседата >>
Дали е ученъ!
И самиятъ човѣкъ, като съзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си. Съврѣменнитѣ хора, обаче, глѣдатъ само на външната страна на нѣщата. Тѣ цѣнятъ човѣка по това, дали той е богатъ, ученъ или силенъ. Дали е богатъ! – Богатството е едно условие за човѣка.
Дали е ученъ!
– Учението, това е една сила у човѣка. Дали той е богатъ, това значи, дали има условия у него. Дали той е ученъ, това значи, дали той е силенъ. Слѣдователно, въ всички тия нѣща – богатство, учение, сила – ние включваме извѣстенъ вѫтрѣшенъ интересъ, който ни води къмъ живота. Къмъ кой животъ?
към беседата >>
Анунцио, младъ, виденъ римски патриций, билъ уважаванъ и обичанъ отъ всички млади въ тогавашното врѣме, особено отъ красивия полъ.
Сега ще ви приведа една малка легенда отъ първитѣ врѣмена на християнството.
Анунцио, младъ, виденъ римски патриций, билъ уважаванъ и обичанъ отъ всички млади въ тогавашното врѣме, особено отъ красивия полъ.
Всички млади моми, които идвали при него, казвали: безъ тебе не можемъ да живѣемъ, ти си нашето спасение, само ти можешъ да ни избавишъ. Той имъ казвалъ: много добрѣ, само че азъ ще ви поставя на единъ изпитъ, и ако вие издържите изпита, тогава азъ ще отговоря на вашитѣ чувства. Имайте предвидъ, че Анунцио билъ запознатъ съ християнството, само че билъ таенъ привърженикъ. Той ималъ за Учитель нѣкакъвъ си постникъ – Салвий, който живѣялъ далечъ отъ хората. Салвий билъ на около 100 години и затова повече лежалъ на легло, но отъ врѣме на врѣме пишелъ една книга и то съ кръвь – такова било неговото мастило.
към беседата >>
Ако азъ подложа вашитѣ знания на една строга критика, какво знаете въ сѫщность?
Той за въ бѫдаще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всѣко слънце да бѫде 10 милиона пѫти по-голѣмо отъ сегашното. И послѣ, Господь мисли да създаде сѫщества още по-велики отъ тия, които днесъ сѫществуватъ. Които отъ васъ сѫ достойни, Богъ ще ви прѣнесе въ тѣзи нови слънца. Ще кажете: тъй ли е всичко това? Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вѣрно?
Ако азъ подложа вашитѣ знания на една строга критика, какво знаете въ сѫщность?
Питате ме, какво мисли Господь. Това мисли Господь, казахъ ви. Вашиятъ умъ може ли да схване това нѣщо? – Не може да го схване. Слѣдъ като се освободитѣ отъ тлѣнното въ васъ, слѣдъ като се освободитѣ отъ тази материя, съ която сте обгърнати, тогава ще разберете великото въ живота, ще се облѣчете въ радость и веселие, и ще си кажете въ себе си: ние знаемъ защо живѣемъ; ние знаемъ защо страдаме; ние знаемъ защо умираме.
към беседата >>
– Учението, това е една сила у човѣка.
Съврѣменнитѣ хора, обаче, глѣдатъ само на външната страна на нѣщата. Тѣ цѣнятъ човѣка по това, дали той е богатъ, ученъ или силенъ. Дали е богатъ! – Богатството е едно условие за човѣка. Дали е ученъ!
– Учението, това е една сила у човѣка.
Дали той е богатъ, това значи, дали има условия у него. Дали той е ученъ, това значи, дали той е силенъ. Слѣдователно, въ всички тия нѣща – богатство, учение, сила – ние включваме извѣстенъ вѫтрѣшенъ интересъ, който ни води къмъ живота. Къмъ кой животъ? – Къмъ истинския животъ.
към беседата >>
Всички млади моми, които идвали при него, казвали: безъ тебе не можемъ да живѣемъ, ти си нашето спасение, само ти можешъ да ни избавишъ.
Сега ще ви приведа една малка легенда отъ първитѣ врѣмена на християнството. Анунцио, младъ, виденъ римски патриций, билъ уважаванъ и обичанъ отъ всички млади въ тогавашното врѣме, особено отъ красивия полъ.
Всички млади моми, които идвали при него, казвали: безъ тебе не можемъ да живѣемъ, ти си нашето спасение, само ти можешъ да ни избавишъ.
Той имъ казвалъ: много добрѣ, само че азъ ще ви поставя на единъ изпитъ, и ако вие издържите изпита, тогава азъ ще отговоря на вашитѣ чувства. Имайте предвидъ, че Анунцио билъ запознатъ съ християнството, само че билъ таенъ привърженикъ. Той ималъ за Учитель нѣкакъвъ си постникъ – Салвий, който живѣялъ далечъ отъ хората. Салвий билъ на около 100 години и затова повече лежалъ на легло, но отъ врѣме на врѣме пишелъ една книга и то съ кръвь – такова било неговото мастило. Анунцио завеждалъ тия момичета при своя учитель, дѣто по закона на Любовьта, всѣка мома която обичала Анунцио, трѣбвало да се остави да ѝ прѣрѣжатъ една жила на рѫката, за да взематъ малко кръвь, понеже съ човѣшка кръвь трѣбвало да бѫде написана книгата на Учителя Салвий.
към беседата >>
Питате ме, какво мисли Господь.
И послѣ, Господь мисли да създаде сѫщества още по-велики отъ тия, които днесъ сѫществуватъ. Които отъ васъ сѫ достойни, Богъ ще ви прѣнесе въ тѣзи нови слънца. Ще кажете: тъй ли е всичко това? Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вѣрно? Ако азъ подложа вашитѣ знания на една строга критика, какво знаете въ сѫщность?
Питате ме, какво мисли Господь.
Това мисли Господь, казахъ ви. Вашиятъ умъ може ли да схване това нѣщо? – Не може да го схване. Слѣдъ като се освободитѣ отъ тлѣнното въ васъ, слѣдъ като се освободитѣ отъ тази материя, съ която сте обгърнати, тогава ще разберете великото въ живота, ще се облѣчете въ радость и веселие, и ще си кажете въ себе си: ние знаемъ защо живѣемъ; ние знаемъ защо страдаме; ние знаемъ защо умираме. Подъ думата „смърть“ ние разбираме друго нѣщо, а не обикновената смърть.
към беседата >>
Дали той е богатъ, това значи, дали има условия у него.
Тѣ цѣнятъ човѣка по това, дали той е богатъ, ученъ или силенъ. Дали е богатъ! – Богатството е едно условие за човѣка. Дали е ученъ! – Учението, това е една сила у човѣка.
Дали той е богатъ, това значи, дали има условия у него.
Дали той е ученъ, това значи, дали той е силенъ. Слѣдователно, въ всички тия нѣща – богатство, учение, сила – ние включваме извѣстенъ вѫтрѣшенъ интересъ, който ни води къмъ живота. Къмъ кой животъ? – Къмъ истинския животъ. Какъ се намира този животъ?
към беседата >>
Той имъ казвалъ: много добрѣ, само че азъ ще ви поставя на единъ изпитъ, и ако вие издържите изпита, тогава азъ ще отговоря на вашитѣ чувства.
Сега ще ви приведа една малка легенда отъ първитѣ врѣмена на християнството. Анунцио, младъ, виденъ римски патриций, билъ уважаванъ и обичанъ отъ всички млади въ тогавашното врѣме, особено отъ красивия полъ. Всички млади моми, които идвали при него, казвали: безъ тебе не можемъ да живѣемъ, ти си нашето спасение, само ти можешъ да ни избавишъ.
Той имъ казвалъ: много добрѣ, само че азъ ще ви поставя на единъ изпитъ, и ако вие издържите изпита, тогава азъ ще отговоря на вашитѣ чувства.
Имайте предвидъ, че Анунцио билъ запознатъ съ християнството, само че билъ таенъ привърженикъ. Той ималъ за Учитель нѣкакъвъ си постникъ – Салвий, който живѣялъ далечъ отъ хората. Салвий билъ на около 100 години и затова повече лежалъ на легло, но отъ врѣме на врѣме пишелъ една книга и то съ кръвь – такова било неговото мастило. Анунцио завеждалъ тия момичета при своя учитель, дѣто по закона на Любовьта, всѣка мома която обичала Анунцио, трѣбвало да се остави да ѝ прѣрѣжатъ една жила на рѫката, за да взематъ малко кръвь, понеже съ човѣшка кръвь трѣбвало да бѫде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказъ, ще кажете: жестоко е това!
към беседата >>
Това мисли Господь, казахъ ви.
Които отъ васъ сѫ достойни, Богъ ще ви прѣнесе въ тѣзи нови слънца. Ще кажете: тъй ли е всичко това? Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вѣрно? Ако азъ подложа вашитѣ знания на една строга критика, какво знаете въ сѫщность? Питате ме, какво мисли Господь.
Това мисли Господь, казахъ ви.
Вашиятъ умъ може ли да схване това нѣщо? – Не може да го схване. Слѣдъ като се освободитѣ отъ тлѣнното въ васъ, слѣдъ като се освободитѣ отъ тази материя, съ която сте обгърнати, тогава ще разберете великото въ живота, ще се облѣчете въ радость и веселие, и ще си кажете въ себе си: ние знаемъ защо живѣемъ; ние знаемъ защо страдаме; ние знаемъ защо умираме. Подъ думата „смърть“ ние разбираме друго нѣщо, а не обикновената смърть.
към беседата >>
Дали той е ученъ, това значи, дали той е силенъ.
Дали е богатъ! – Богатството е едно условие за човѣка. Дали е ученъ! – Учението, това е една сила у човѣка. Дали той е богатъ, това значи, дали има условия у него.
Дали той е ученъ, това значи, дали той е силенъ.
Слѣдователно, въ всички тия нѣща – богатство, учение, сила – ние включваме извѣстенъ вѫтрѣшенъ интересъ, който ни води къмъ живота. Къмъ кой животъ? – Къмъ истинския животъ. Какъ се намира този животъ?
към беседата >>
Имайте предвидъ, че Анунцио билъ запознатъ съ християнството, само че билъ таенъ привърженикъ.
Сега ще ви приведа една малка легенда отъ първитѣ врѣмена на християнството. Анунцио, младъ, виденъ римски патриций, билъ уважаванъ и обичанъ отъ всички млади въ тогавашното врѣме, особено отъ красивия полъ. Всички млади моми, които идвали при него, казвали: безъ тебе не можемъ да живѣемъ, ти си нашето спасение, само ти можешъ да ни избавишъ. Той имъ казвалъ: много добрѣ, само че азъ ще ви поставя на единъ изпитъ, и ако вие издържите изпита, тогава азъ ще отговоря на вашитѣ чувства.
Имайте предвидъ, че Анунцио билъ запознатъ съ християнството, само че билъ таенъ привърженикъ.
Той ималъ за Учитель нѣкакъвъ си постникъ – Салвий, който живѣялъ далечъ отъ хората. Салвий билъ на около 100 години и затова повече лежалъ на легло, но отъ врѣме на врѣме пишелъ една книга и то съ кръвь – такова било неговото мастило. Анунцио завеждалъ тия момичета при своя учитель, дѣто по закона на Любовьта, всѣка мома която обичала Анунцио, трѣбвало да се остави да ѝ прѣрѣжатъ една жила на рѫката, за да взематъ малко кръвь, понеже съ човѣшка кръвь трѣбвало да бѫде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказъ, ще кажете: жестоко е това! Но я ми кажете, ония хубавитѣ нѣща въ васъ, не се ли написватъ съ кръвь?
към беседата >>
Вашиятъ умъ може ли да схване това нѣщо?
Ще кажете: тъй ли е всичко това? Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вѣрно? Ако азъ подложа вашитѣ знания на една строга критика, какво знаете въ сѫщность? Питате ме, какво мисли Господь. Това мисли Господь, казахъ ви.
Вашиятъ умъ може ли да схване това нѣщо?
– Не може да го схване. Слѣдъ като се освободитѣ отъ тлѣнното въ васъ, слѣдъ като се освободитѣ отъ тази материя, съ която сте обгърнати, тогава ще разберете великото въ живота, ще се облѣчете въ радость и веселие, и ще си кажете въ себе си: ние знаемъ защо живѣемъ; ние знаемъ защо страдаме; ние знаемъ защо умираме. Подъ думата „смърть“ ние разбираме друго нѣщо, а не обикновената смърть.
към беседата >>
Слѣдователно, въ всички тия нѣща – богатство, учение, сила – ние включваме извѣстенъ вѫтрѣшенъ интересъ, който ни води къмъ живота.
– Богатството е едно условие за човѣка. Дали е ученъ! – Учението, това е една сила у човѣка. Дали той е богатъ, това значи, дали има условия у него. Дали той е ученъ, това значи, дали той е силенъ.
Слѣдователно, въ всички тия нѣща – богатство, учение, сила – ние включваме извѣстенъ вѫтрѣшенъ интересъ, който ни води къмъ живота.
Къмъ кой животъ? – Къмъ истинския животъ. Какъ се намира този животъ?
към беседата >>
Той ималъ за Учитель нѣкакъвъ си постникъ – Салвий, който живѣялъ далечъ отъ хората.
Сега ще ви приведа една малка легенда отъ първитѣ врѣмена на християнството. Анунцио, младъ, виденъ римски патриций, билъ уважаванъ и обичанъ отъ всички млади въ тогавашното врѣме, особено отъ красивия полъ. Всички млади моми, които идвали при него, казвали: безъ тебе не можемъ да живѣемъ, ти си нашето спасение, само ти можешъ да ни избавишъ. Той имъ казвалъ: много добрѣ, само че азъ ще ви поставя на единъ изпитъ, и ако вие издържите изпита, тогава азъ ще отговоря на вашитѣ чувства. Имайте предвидъ, че Анунцио билъ запознатъ съ християнството, само че билъ таенъ привърженикъ.
Той ималъ за Учитель нѣкакъвъ си постникъ – Салвий, който живѣялъ далечъ отъ хората.
Салвий билъ на около 100 години и затова повече лежалъ на легло, но отъ врѣме на врѣме пишелъ една книга и то съ кръвь – такова било неговото мастило. Анунцио завеждалъ тия момичета при своя учитель, дѣто по закона на Любовьта, всѣка мома която обичала Анунцио, трѣбвало да се остави да ѝ прѣрѣжатъ една жила на рѫката, за да взематъ малко кръвь, понеже съ човѣшка кръвь трѣбвало да бѫде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказъ, ще кажете: жестоко е това! Но я ми кажете, ония хубавитѣ нѣща въ васъ, не се ли написватъ съ кръвь? Какви страдания трѣбва да се прѣкаратъ, докато се дойде до нѣщо хубаво!
към беседата >>
– Не може да го схване.
Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вѣрно? Ако азъ подложа вашитѣ знания на една строга критика, какво знаете въ сѫщность? Питате ме, какво мисли Господь. Това мисли Господь, казахъ ви. Вашиятъ умъ може ли да схване това нѣщо?
– Не може да го схване.
Слѣдъ като се освободитѣ отъ тлѣнното въ васъ, слѣдъ като се освободитѣ отъ тази материя, съ която сте обгърнати, тогава ще разберете великото въ живота, ще се облѣчете въ радость и веселие, и ще си кажете въ себе си: ние знаемъ защо живѣемъ; ние знаемъ защо страдаме; ние знаемъ защо умираме. Подъ думата „смърть“ ние разбираме друго нѣщо, а не обикновената смърть.
към беседата >>
Къмъ кой животъ?
Дали е ученъ! – Учението, това е една сила у човѣка. Дали той е богатъ, това значи, дали има условия у него. Дали той е ученъ, това значи, дали той е силенъ. Слѣдователно, въ всички тия нѣща – богатство, учение, сила – ние включваме извѣстенъ вѫтрѣшенъ интересъ, който ни води къмъ живота.
Къмъ кой животъ?
– Къмъ истинския животъ. Какъ се намира този животъ?
към беседата >>
Салвий билъ на около 100 години и затова повече лежалъ на легло, но отъ врѣме на врѣме пишелъ една книга и то съ кръвь – такова било неговото мастило.
Анунцио, младъ, виденъ римски патриций, билъ уважаванъ и обичанъ отъ всички млади въ тогавашното врѣме, особено отъ красивия полъ. Всички млади моми, които идвали при него, казвали: безъ тебе не можемъ да живѣемъ, ти си нашето спасение, само ти можешъ да ни избавишъ. Той имъ казвалъ: много добрѣ, само че азъ ще ви поставя на единъ изпитъ, и ако вие издържите изпита, тогава азъ ще отговоря на вашитѣ чувства. Имайте предвидъ, че Анунцио билъ запознатъ съ християнството, само че билъ таенъ привърженикъ. Той ималъ за Учитель нѣкакъвъ си постникъ – Салвий, който живѣялъ далечъ отъ хората.
Салвий билъ на около 100 години и затова повече лежалъ на легло, но отъ врѣме на врѣме пишелъ една книга и то съ кръвь – такова било неговото мастило.
Анунцио завеждалъ тия момичета при своя учитель, дѣто по закона на Любовьта, всѣка мома която обичала Анунцио, трѣбвало да се остави да ѝ прѣрѣжатъ една жила на рѫката, за да взематъ малко кръвь, понеже съ човѣшка кръвь трѣбвало да бѫде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказъ, ще кажете: жестоко е това! Но я ми кажете, ония хубавитѣ нѣща въ васъ, не се ли написватъ съ кръвь? Какви страдания трѣбва да се прѣкаратъ, докато се дойде до нѣщо хубаво! Христосъ не написа ли всичко съ кръвьта си?
към беседата >>
Слѣдъ като се освободитѣ отъ тлѣнното въ васъ, слѣдъ като се освободитѣ отъ тази материя, съ която сте обгърнати, тогава ще разберете великото въ живота, ще се облѣчете въ радость и веселие, и ще си кажете въ себе си: ние знаемъ защо живѣемъ; ние знаемъ защо страдаме; ние знаемъ защо умираме.
Ако азъ подложа вашитѣ знания на една строга критика, какво знаете въ сѫщность? Питате ме, какво мисли Господь. Това мисли Господь, казахъ ви. Вашиятъ умъ може ли да схване това нѣщо? – Не може да го схване.
Слѣдъ като се освободитѣ отъ тлѣнното въ васъ, слѣдъ като се освободитѣ отъ тази материя, съ която сте обгърнати, тогава ще разберете великото въ живота, ще се облѣчете въ радость и веселие, и ще си кажете въ себе си: ние знаемъ защо живѣемъ; ние знаемъ защо страдаме; ние знаемъ защо умираме.
Подъ думата „смърть“ ние разбираме друго нѣщо, а не обикновената смърть.
към беседата >>
– Къмъ истинския животъ.
– Учението, това е една сила у човѣка. Дали той е богатъ, това значи, дали има условия у него. Дали той е ученъ, това значи, дали той е силенъ. Слѣдователно, въ всички тия нѣща – богатство, учение, сила – ние включваме извѣстенъ вѫтрѣшенъ интересъ, който ни води къмъ живота. Къмъ кой животъ?
– Къмъ истинския животъ.
Какъ се намира този животъ?
към беседата >>
Анунцио завеждалъ тия момичета при своя учитель, дѣто по закона на Любовьта, всѣка мома която обичала Анунцио, трѣбвало да се остави да ѝ прѣрѣжатъ една жила на рѫката, за да взематъ малко кръвь, понеже съ човѣшка кръвь трѣбвало да бѫде написана книгата на Учителя Салвий.
Всички млади моми, които идвали при него, казвали: безъ тебе не можемъ да живѣемъ, ти си нашето спасение, само ти можешъ да ни избавишъ. Той имъ казвалъ: много добрѣ, само че азъ ще ви поставя на единъ изпитъ, и ако вие издържите изпита, тогава азъ ще отговоря на вашитѣ чувства. Имайте предвидъ, че Анунцио билъ запознатъ съ християнството, само че билъ таенъ привърженикъ. Той ималъ за Учитель нѣкакъвъ си постникъ – Салвий, който живѣялъ далечъ отъ хората. Салвий билъ на около 100 години и затова повече лежалъ на легло, но отъ врѣме на врѣме пишелъ една книга и то съ кръвь – такова било неговото мастило.
Анунцио завеждалъ тия момичета при своя учитель, дѣто по закона на Любовьта, всѣка мома която обичала Анунцио, трѣбвало да се остави да ѝ прѣрѣжатъ една жила на рѫката, за да взематъ малко кръвь, понеже съ човѣшка кръвь трѣбвало да бѫде написана книгата на Учителя Салвий.
Вие, като слушате този разказъ, ще кажете: жестоко е това! Но я ми кажете, ония хубавитѣ нѣща въ васъ, не се ли написватъ съ кръвь? Какви страдания трѣбва да се прѣкаратъ, докато се дойде до нѣщо хубаво! Христосъ не написа ли всичко съ кръвьта си? Ами мѫченицитѣ?
към беседата >>
Подъ думата „смърть“ ние разбираме друго нѣщо, а не обикновената смърть.
Питате ме, какво мисли Господь. Това мисли Господь, казахъ ви. Вашиятъ умъ може ли да схване това нѣщо? – Не може да го схване. Слѣдъ като се освободитѣ отъ тлѣнното въ васъ, слѣдъ като се освободитѣ отъ тази материя, съ която сте обгърнати, тогава ще разберете великото въ живота, ще се облѣчете въ радость и веселие, и ще си кажете въ себе си: ние знаемъ защо живѣемъ; ние знаемъ защо страдаме; ние знаемъ защо умираме.
Подъ думата „смърть“ ние разбираме друго нѣщо, а не обикновената смърть.
към беседата >>
Какъ се намира този животъ?
Дали той е богатъ, това значи, дали има условия у него. Дали той е ученъ, това значи, дали той е силенъ. Слѣдователно, въ всички тия нѣща – богатство, учение, сила – ние включваме извѣстенъ вѫтрѣшенъ интересъ, който ни води къмъ живота. Къмъ кой животъ? – Къмъ истинския животъ.
Какъ се намира този животъ?
към беседата >>
Вие, като слушате този разказъ, ще кажете: жестоко е това!
Той имъ казвалъ: много добрѣ, само че азъ ще ви поставя на единъ изпитъ, и ако вие издържите изпита, тогава азъ ще отговоря на вашитѣ чувства. Имайте предвидъ, че Анунцио билъ запознатъ съ християнството, само че билъ таенъ привърженикъ. Той ималъ за Учитель нѣкакъвъ си постникъ – Салвий, който живѣялъ далечъ отъ хората. Салвий билъ на около 100 години и затова повече лежалъ на легло, но отъ врѣме на врѣме пишелъ една книга и то съ кръвь – такова било неговото мастило. Анунцио завеждалъ тия момичета при своя учитель, дѣто по закона на Любовьта, всѣка мома която обичала Анунцио, трѣбвало да се остави да ѝ прѣрѣжатъ една жила на рѫката, за да взематъ малко кръвь, понеже съ човѣшка кръвь трѣбвало да бѫде написана книгата на Учителя Салвий.
Вие, като слушате този разказъ, ще кажете: жестоко е това!
Но я ми кажете, ония хубавитѣ нѣща въ васъ, не се ли написватъ съ кръвь? Какви страдания трѣбва да се прѣкаратъ, докато се дойде до нѣщо хубаво! Христосъ не написа ли всичко съ кръвьта си? Ами мѫченицитѣ? Послѣ, днешнитѣ изобрѣтатели, днешнитѣ идеалисти не написватъ ли всичко съ кръвьта си?
към беседата >>
Тѣсенъ е пѫтьтъ, който води въ живота.
Тѣсенъ е пѫтьтъ, който води въ живота.
Всички вие, които ме слушате, трѣбва да имате единъ трѣзвъ умъ. Вие, казвате: врѣмето не е дошло още. Врѣмето е дошло, то е сега; и слѣдъ 10 милиона години, то е пакъ сѫщото. Врѣмето нѣма да се измѣни. Нѣщата по нѣкой пѫть се повтарятъ, но не въ сѫщата форма.
към беседата >>
Христосъ казва: „Тѣсенъ е пѫтьтъ къмъ живота!
Христосъ казва: „Тѣсенъ е пѫтьтъ къмъ живота!
“ То значи: само въ тѣсния пѫть, само въ мъчнотиитѣ се намира истинския животъ. Онзи човѣкъ, който иска да добие истински смисълъ на живота само той ще намѣри тѣсния пѫть. Защо трѣбва да се добие животътъ? Защото, ако не добиете живота, никога нѣма да бѫдете запознати съ проявитѣ на Любовьта. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че иматъ Любовь.
към беседата >>
Но я ми кажете, ония хубавитѣ нѣща въ васъ, не се ли написватъ съ кръвь?
Имайте предвидъ, че Анунцио билъ запознатъ съ християнството, само че билъ таенъ привърженикъ. Той ималъ за Учитель нѣкакъвъ си постникъ – Салвий, който живѣялъ далечъ отъ хората. Салвий билъ на около 100 години и затова повече лежалъ на легло, но отъ врѣме на врѣме пишелъ една книга и то съ кръвь – такова било неговото мастило. Анунцио завеждалъ тия момичета при своя учитель, дѣто по закона на Любовьта, всѣка мома която обичала Анунцио, трѣбвало да се остави да ѝ прѣрѣжатъ една жила на рѫката, за да взематъ малко кръвь, понеже съ човѣшка кръвь трѣбвало да бѫде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказъ, ще кажете: жестоко е това!
Но я ми кажете, ония хубавитѣ нѣща въ васъ, не се ли написватъ съ кръвь?
Какви страдания трѣбва да се прѣкаратъ, докато се дойде до нѣщо хубаво! Христосъ не написа ли всичко съ кръвьта си? Ами мѫченицитѣ? Послѣ, днешнитѣ изобрѣтатели, днешнитѣ идеалисти не написватъ ли всичко съ кръвьта си? Всичко, което е хубаво, съ кръвь се написва.
към беседата >>
Всички вие, които ме слушате, трѣбва да имате единъ трѣзвъ умъ.
Тѣсенъ е пѫтьтъ, който води въ живота.
Всички вие, които ме слушате, трѣбва да имате единъ трѣзвъ умъ.
Вие, казвате: врѣмето не е дошло още. Врѣмето е дошло, то е сега; и слѣдъ 10 милиона години, то е пакъ сѫщото. Врѣмето нѣма да се измѣни. Нѣщата по нѣкой пѫть се повтарятъ, но не въ сѫщата форма. Сега е врѣмето!
към беседата >>
“ То значи: само въ тѣсния пѫть, само въ мъчнотиитѣ се намира истинския животъ.
Христосъ казва: „Тѣсенъ е пѫтьтъ къмъ живота!
“ То значи: само въ тѣсния пѫть, само въ мъчнотиитѣ се намира истинския животъ.
Онзи човѣкъ, който иска да добие истински смисълъ на живота само той ще намѣри тѣсния пѫть. Защо трѣбва да се добие животътъ? Защото, ако не добиете живота, никога нѣма да бѫдете запознати съ проявитѣ на Любовьта. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че иматъ Любовь. Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричатъ любовь, не е никаква любовь!
към беседата >>
Какви страдания трѣбва да се прѣкаратъ, докато се дойде до нѣщо хубаво!
Той ималъ за Учитель нѣкакъвъ си постникъ – Салвий, който живѣялъ далечъ отъ хората. Салвий билъ на около 100 години и затова повече лежалъ на легло, но отъ врѣме на врѣме пишелъ една книга и то съ кръвь – такова било неговото мастило. Анунцио завеждалъ тия момичета при своя учитель, дѣто по закона на Любовьта, всѣка мома която обичала Анунцио, трѣбвало да се остави да ѝ прѣрѣжатъ една жила на рѫката, за да взематъ малко кръвь, понеже съ човѣшка кръвь трѣбвало да бѫде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказъ, ще кажете: жестоко е това! Но я ми кажете, ония хубавитѣ нѣща въ васъ, не се ли написватъ съ кръвь?
Какви страдания трѣбва да се прѣкаратъ, докато се дойде до нѣщо хубаво!
Христосъ не написа ли всичко съ кръвьта си? Ами мѫченицитѣ? Послѣ, днешнитѣ изобрѣтатели, днешнитѣ идеалисти не написватъ ли всичко съ кръвьта си? Всичко, което е хубаво, съ кръвь се написва. Хората още не сѫ намѣрили друго вещество, съ което да написватъ хубавитѣ работи.
към беседата >>
Вие, казвате: врѣмето не е дошло още.
Тѣсенъ е пѫтьтъ, който води въ живота. Всички вие, които ме слушате, трѣбва да имате единъ трѣзвъ умъ.
Вие, казвате: врѣмето не е дошло още.
Врѣмето е дошло, то е сега; и слѣдъ 10 милиона години, то е пакъ сѫщото. Врѣмето нѣма да се измѣни. Нѣщата по нѣкой пѫть се повтарятъ, но не въ сѫщата форма. Сега е врѣмето! Туй учение можете да го приложитѣ още днесъ!
към беседата >>
Онзи човѣкъ, който иска да добие истински смисълъ на живота само той ще намѣри тѣсния пѫть.
Христосъ казва: „Тѣсенъ е пѫтьтъ къмъ живота! “ То значи: само въ тѣсния пѫть, само въ мъчнотиитѣ се намира истинския животъ.
Онзи човѣкъ, който иска да добие истински смисълъ на живота само той ще намѣри тѣсния пѫть.
Защо трѣбва да се добие животътъ? Защото, ако не добиете живота, никога нѣма да бѫдете запознати съ проявитѣ на Любовьта. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че иматъ Любовь. Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричатъ любовь, не е никаква любовь! Това е илюзия на обектитѣ, не е сѫщинската любовь.
към беседата >>
Христосъ не написа ли всичко съ кръвьта си?
Салвий билъ на около 100 години и затова повече лежалъ на легло, но отъ врѣме на врѣме пишелъ една книга и то съ кръвь – такова било неговото мастило. Анунцио завеждалъ тия момичета при своя учитель, дѣто по закона на Любовьта, всѣка мома която обичала Анунцио, трѣбвало да се остави да ѝ прѣрѣжатъ една жила на рѫката, за да взематъ малко кръвь, понеже съ човѣшка кръвь трѣбвало да бѫде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказъ, ще кажете: жестоко е това! Но я ми кажете, ония хубавитѣ нѣща въ васъ, не се ли написватъ съ кръвь? Какви страдания трѣбва да се прѣкаратъ, докато се дойде до нѣщо хубаво!
Христосъ не написа ли всичко съ кръвьта си?
Ами мѫченицитѣ? Послѣ, днешнитѣ изобрѣтатели, днешнитѣ идеалисти не написватъ ли всичко съ кръвьта си? Всичко, което е хубаво, съ кръвь се написва. Хората още не сѫ намѣрили друго вещество, съ което да написватъ хубавитѣ работи. Да се напише нѣщо съ кръвь, това е благословение!
към беседата >>
Врѣмето е дошло, то е сега; и слѣдъ 10 милиона години, то е пакъ сѫщото.
Тѣсенъ е пѫтьтъ, който води въ живота. Всички вие, които ме слушате, трѣбва да имате единъ трѣзвъ умъ. Вие, казвате: врѣмето не е дошло още.
Врѣмето е дошло, то е сега; и слѣдъ 10 милиона години, то е пакъ сѫщото.
Врѣмето нѣма да се измѣни. Нѣщата по нѣкой пѫть се повтарятъ, но не въ сѫщата форма. Сега е врѣмето! Туй учение можете да го приложитѣ още днесъ! Тогава ако вземете буквално Христовитѣ думи „раздай всичко“, ще кажете: азъ ще отида да раздамъ всичко.
към беседата >>
Защо трѣбва да се добие животътъ?
Христосъ казва: „Тѣсенъ е пѫтьтъ къмъ живота! “ То значи: само въ тѣсния пѫть, само въ мъчнотиитѣ се намира истинския животъ. Онзи човѣкъ, който иска да добие истински смисълъ на живота само той ще намѣри тѣсния пѫть.
Защо трѣбва да се добие животътъ?
Защото, ако не добиете живота, никога нѣма да бѫдете запознати съ проявитѣ на Любовьта. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че иматъ Любовь. Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричатъ любовь, не е никаква любовь! Това е илюзия на обектитѣ, не е сѫщинската любовь. Жена обича мѫжа си, умира заради него.
към беседата >>
Ами мѫченицитѣ?
Анунцио завеждалъ тия момичета при своя учитель, дѣто по закона на Любовьта, всѣка мома която обичала Анунцио, трѣбвало да се остави да ѝ прѣрѣжатъ една жила на рѫката, за да взематъ малко кръвь, понеже съ човѣшка кръвь трѣбвало да бѫде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказъ, ще кажете: жестоко е това! Но я ми кажете, ония хубавитѣ нѣща въ васъ, не се ли написватъ съ кръвь? Какви страдания трѣбва да се прѣкаратъ, докато се дойде до нѣщо хубаво! Христосъ не написа ли всичко съ кръвьта си?
Ами мѫченицитѣ?
Послѣ, днешнитѣ изобрѣтатели, днешнитѣ идеалисти не написватъ ли всичко съ кръвьта си? Всичко, което е хубаво, съ кръвь се написва. Хората още не сѫ намѣрили друго вещество, съ което да написватъ хубавитѣ работи. Да се напише нѣщо съ кръвь, това е благословение! Жалко, е обаче, когато се излива мастилото, безъ да се напише нѣщо съ него.
към беседата >>
Врѣмето нѣма да се измѣни.
Тѣсенъ е пѫтьтъ, който води въ живота. Всички вие, които ме слушате, трѣбва да имате единъ трѣзвъ умъ. Вие, казвате: врѣмето не е дошло още. Врѣмето е дошло, то е сега; и слѣдъ 10 милиона години, то е пакъ сѫщото.
Врѣмето нѣма да се измѣни.
Нѣщата по нѣкой пѫть се повтарятъ, но не въ сѫщата форма. Сега е врѣмето! Туй учение можете да го приложитѣ още днесъ! Тогава ако вземете буквално Христовитѣ думи „раздай всичко“, ще кажете: азъ ще отида да раздамъ всичко. Кому ще го раздадешъ?
към беседата >>
Защото, ако не добиете живота, никога нѣма да бѫдете запознати съ проявитѣ на Любовьта.
Христосъ казва: „Тѣсенъ е пѫтьтъ къмъ живота! “ То значи: само въ тѣсния пѫть, само въ мъчнотиитѣ се намира истинския животъ. Онзи човѣкъ, който иска да добие истински смисълъ на живота само той ще намѣри тѣсния пѫть. Защо трѣбва да се добие животътъ?
Защото, ако не добиете живота, никога нѣма да бѫдете запознати съ проявитѣ на Любовьта.
Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че иматъ Любовь. Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричатъ любовь, не е никаква любовь! Това е илюзия на обектитѣ, не е сѫщинската любовь. Жена обича мѫжа си, умира заради него. Защо го обича?
към беседата >>
Послѣ, днешнитѣ изобрѣтатели, днешнитѣ идеалисти не написватъ ли всичко съ кръвьта си?
Вие, като слушате този разказъ, ще кажете: жестоко е това! Но я ми кажете, ония хубавитѣ нѣща въ васъ, не се ли написватъ съ кръвь? Какви страдания трѣбва да се прѣкаратъ, докато се дойде до нѣщо хубаво! Христосъ не написа ли всичко съ кръвьта си? Ами мѫченицитѣ?
Послѣ, днешнитѣ изобрѣтатели, днешнитѣ идеалисти не написватъ ли всичко съ кръвьта си?
Всичко, което е хубаво, съ кръвь се написва. Хората още не сѫ намѣрили друго вещество, съ което да написватъ хубавитѣ работи. Да се напише нѣщо съ кръвь, това е благословение! Жалко, е обаче, когато се излива мастилото, безъ да се напише нѣщо съ него. Нѣкой пѫть ученицитѣ разливатъ мастилата по чиноветѣ си – туй е жалкото.
към беседата >>
Нѣщата по нѣкой пѫть се повтарятъ, но не въ сѫщата форма.
Тѣсенъ е пѫтьтъ, който води въ живота. Всички вие, които ме слушате, трѣбва да имате единъ трѣзвъ умъ. Вие, казвате: врѣмето не е дошло още. Врѣмето е дошло, то е сега; и слѣдъ 10 милиона години, то е пакъ сѫщото. Врѣмето нѣма да се измѣни.
Нѣщата по нѣкой пѫть се повтарятъ, но не въ сѫщата форма.
Сега е врѣмето! Туй учение можете да го приложитѣ още днесъ! Тогава ако вземете буквално Христовитѣ думи „раздай всичко“, ще кажете: азъ ще отида да раздамъ всичко. Кому ще го раздадешъ? Азъ държа единъ списъкъ, кой, какво ми е далъ и ще му го върна назадъ.
към беседата >>
Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че иматъ Любовь.
Христосъ казва: „Тѣсенъ е пѫтьтъ къмъ живота! “ То значи: само въ тѣсния пѫть, само въ мъчнотиитѣ се намира истинския животъ. Онзи човѣкъ, който иска да добие истински смисълъ на живота само той ще намѣри тѣсния пѫть. Защо трѣбва да се добие животътъ? Защото, ако не добиете живота, никога нѣма да бѫдете запознати съ проявитѣ на Любовьта.
Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че иматъ Любовь.
Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричатъ любовь, не е никаква любовь! Това е илюзия на обектитѣ, не е сѫщинската любовь. Жена обича мѫжа си, умира заради него. Защо го обича? – Тя не обича мѫжа си, обича дѣцата си.
към беседата >>
Всичко, което е хубаво, съ кръвь се написва.
Но я ми кажете, ония хубавитѣ нѣща въ васъ, не се ли написватъ съ кръвь? Какви страдания трѣбва да се прѣкаратъ, докато се дойде до нѣщо хубаво! Христосъ не написа ли всичко съ кръвьта си? Ами мѫченицитѣ? Послѣ, днешнитѣ изобрѣтатели, днешнитѣ идеалисти не написватъ ли всичко съ кръвьта си?
Всичко, което е хубаво, съ кръвь се написва.
Хората още не сѫ намѣрили друго вещество, съ което да написватъ хубавитѣ работи. Да се напише нѣщо съ кръвь, това е благословение! Жалко, е обаче, когато се излива мастилото, безъ да се напише нѣщо съ него. Нѣкой пѫть ученицитѣ разливатъ мастилата по чиноветѣ си – туй е жалкото. Разлѣно е мастилото на свещената книга – това е жалкото!
към беседата >>
Сега е врѣмето!
Всички вие, които ме слушате, трѣбва да имате единъ трѣзвъ умъ. Вие, казвате: врѣмето не е дошло още. Врѣмето е дошло, то е сега; и слѣдъ 10 милиона години, то е пакъ сѫщото. Врѣмето нѣма да се измѣни. Нѣщата по нѣкой пѫть се повтарятъ, но не въ сѫщата форма.
Сега е врѣмето!
Туй учение можете да го приложитѣ още днесъ! Тогава ако вземете буквално Христовитѣ думи „раздай всичко“, ще кажете: азъ ще отида да раздамъ всичко. Кому ще го раздадешъ? Азъ държа единъ списъкъ, кой, какво ми е далъ и ще му го върна назадъ. Азъ не се нуждая отъ вашитѣ подаръци.
към беседата >>
Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричатъ любовь, не е никаква любовь!
“ То значи: само въ тѣсния пѫть, само въ мъчнотиитѣ се намира истинския животъ. Онзи човѣкъ, който иска да добие истински смисълъ на живота само той ще намѣри тѣсния пѫть. Защо трѣбва да се добие животътъ? Защото, ако не добиете живота, никога нѣма да бѫдете запознати съ проявитѣ на Любовьта. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че иматъ Любовь.
Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричатъ любовь, не е никаква любовь!
Това е илюзия на обектитѣ, не е сѫщинската любовь. Жена обича мѫжа си, умира заради него. Защо го обича? – Тя не обича мѫжа си, обича дѣцата си. Но и въ любовьта къмъ дѣцата си, тя пакъ има единъ обектъ: на стари години да я гледатъ.
към беседата >>
Хората още не сѫ намѣрили друго вещество, съ което да написватъ хубавитѣ работи.
Какви страдания трѣбва да се прѣкаратъ, докато се дойде до нѣщо хубаво! Христосъ не написа ли всичко съ кръвьта си? Ами мѫченицитѣ? Послѣ, днешнитѣ изобрѣтатели, днешнитѣ идеалисти не написватъ ли всичко съ кръвьта си? Всичко, което е хубаво, съ кръвь се написва.
Хората още не сѫ намѣрили друго вещество, съ което да написватъ хубавитѣ работи.
Да се напише нѣщо съ кръвь, това е благословение! Жалко, е обаче, когато се излива мастилото, безъ да се напише нѣщо съ него. Нѣкой пѫть ученицитѣ разливатъ мастилата по чиноветѣ си – туй е жалкото. Разлѣно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега ставатъ ясни думитѣ на Христа: „Ако не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“.
към беседата >>
Туй учение можете да го приложитѣ още днесъ!
Вие, казвате: врѣмето не е дошло още. Врѣмето е дошло, то е сега; и слѣдъ 10 милиона години, то е пакъ сѫщото. Врѣмето нѣма да се измѣни. Нѣщата по нѣкой пѫть се повтарятъ, но не въ сѫщата форма. Сега е врѣмето!
Туй учение можете да го приложитѣ още днесъ!
Тогава ако вземете буквално Христовитѣ думи „раздай всичко“, ще кажете: азъ ще отида да раздамъ всичко. Кому ще го раздадешъ? Азъ държа единъ списъкъ, кой, какво ми е далъ и ще му го върна назадъ. Азъ не се нуждая отъ вашитѣ подаръци. Азъ мога да живѣя и безъ вашитѣ ризи, и безъ вашитѣ килими, а ако съмъ ги приелъ, това правя отъ друго съображение.
към беседата >>
Това е илюзия на обектитѣ, не е сѫщинската любовь.
Онзи човѣкъ, който иска да добие истински смисълъ на живота само той ще намѣри тѣсния пѫть. Защо трѣбва да се добие животътъ? Защото, ако не добиете живота, никога нѣма да бѫдете запознати съ проявитѣ на Любовьта. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че иматъ Любовь. Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричатъ любовь, не е никаква любовь!
Това е илюзия на обектитѣ, не е сѫщинската любовь.
Жена обича мѫжа си, умира заради него. Защо го обича? – Тя не обича мѫжа си, обича дѣцата си. Но и въ любовьта къмъ дѣцата си, тя пакъ има единъ обектъ: на стари години да я гледатъ. Гдѣ е онази майка, която познава душата на своето дѣте?
към беседата >>
Да се напише нѣщо съ кръвь, това е благословение!
Христосъ не написа ли всичко съ кръвьта си? Ами мѫченицитѣ? Послѣ, днешнитѣ изобрѣтатели, днешнитѣ идеалисти не написватъ ли всичко съ кръвьта си? Всичко, което е хубаво, съ кръвь се написва. Хората още не сѫ намѣрили друго вещество, съ което да написватъ хубавитѣ работи.
Да се напише нѣщо съ кръвь, това е благословение!
Жалко, е обаче, когато се излива мастилото, безъ да се напише нѣщо съ него. Нѣкой пѫть ученицитѣ разливатъ мастилата по чиноветѣ си – туй е жалкото. Разлѣно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега ставатъ ясни думитѣ на Христа: „Ако не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Е, какъ ще разберете този стихъ?
към беседата >>
Тогава ако вземете буквално Христовитѣ думи „раздай всичко“, ще кажете: азъ ще отида да раздамъ всичко.
Врѣмето е дошло, то е сега; и слѣдъ 10 милиона години, то е пакъ сѫщото. Врѣмето нѣма да се измѣни. Нѣщата по нѣкой пѫть се повтарятъ, но не въ сѫщата форма. Сега е врѣмето! Туй учение можете да го приложитѣ още днесъ!
Тогава ако вземете буквално Христовитѣ думи „раздай всичко“, ще кажете: азъ ще отида да раздамъ всичко.
Кому ще го раздадешъ? Азъ държа единъ списъкъ, кой, какво ми е далъ и ще му го върна назадъ. Азъ не се нуждая отъ вашитѣ подаръци. Азъ мога да живѣя и безъ вашитѣ ризи, и безъ вашитѣ килими, а ако съмъ ги приелъ, това правя отъ друго съображение. Това е обикновеното въ свѣта.
към беседата >>
Жена обича мѫжа си, умира заради него.
Защо трѣбва да се добие животътъ? Защото, ако не добиете живота, никога нѣма да бѫдете запознати съ проявитѣ на Любовьта. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че иматъ Любовь. Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричатъ любовь, не е никаква любовь! Това е илюзия на обектитѣ, не е сѫщинската любовь.
Жена обича мѫжа си, умира заради него.
Защо го обича? – Тя не обича мѫжа си, обича дѣцата си. Но и въ любовьта къмъ дѣцата си, тя пакъ има единъ обектъ: на стари години да я гледатъ. Гдѣ е онази майка, която познава душата на своето дѣте? Понятието „майка“ опрѣдѣлямъ така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея въ душата на своята дъщеря.
към беседата >>
Жалко, е обаче, когато се излива мастилото, безъ да се напише нѣщо съ него.
Ами мѫченицитѣ? Послѣ, днешнитѣ изобрѣтатели, днешнитѣ идеалисти не написватъ ли всичко съ кръвьта си? Всичко, което е хубаво, съ кръвь се написва. Хората още не сѫ намѣрили друго вещество, съ което да написватъ хубавитѣ работи. Да се напише нѣщо съ кръвь, това е благословение!
Жалко, е обаче, когато се излива мастилото, безъ да се напише нѣщо съ него.
Нѣкой пѫть ученицитѣ разливатъ мастилата по чиноветѣ си – туй е жалкото. Разлѣно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега ставатъ ясни думитѣ на Христа: „Ако не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Е, какъ ще разберете този стихъ? Буквално ли?
към беседата >>
Кому ще го раздадешъ?
Врѣмето нѣма да се измѣни. Нѣщата по нѣкой пѫть се повтарятъ, но не въ сѫщата форма. Сега е врѣмето! Туй учение можете да го приложитѣ още днесъ! Тогава ако вземете буквално Христовитѣ думи „раздай всичко“, ще кажете: азъ ще отида да раздамъ всичко.
Кому ще го раздадешъ?
Азъ държа единъ списъкъ, кой, какво ми е далъ и ще му го върна назадъ. Азъ не се нуждая отъ вашитѣ подаръци. Азъ мога да живѣя и безъ вашитѣ ризи, и безъ вашитѣ килими, а ако съмъ ги приелъ, това правя отъ друго съображение. Това е обикновеното въ свѣта. Ако азъ ви проповѣдвамъ, за да ме облагодѣтелствувате, това е животътъ на единъ волъ.
към беседата >>
Защо го обича?
Защото, ако не добиете живота, никога нѣма да бѫдете запознати съ проявитѣ на Любовьта. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че иматъ Любовь. Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричатъ любовь, не е никаква любовь! Това е илюзия на обектитѣ, не е сѫщинската любовь. Жена обича мѫжа си, умира заради него.
Защо го обича?
– Тя не обича мѫжа си, обича дѣцата си. Но и въ любовьта къмъ дѣцата си, тя пакъ има единъ обектъ: на стари години да я гледатъ. Гдѣ е онази майка, която познава душата на своето дѣте? Понятието „майка“ опрѣдѣлямъ така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея въ душата на своята дъщеря. Майка, която не може да вложи, Божествена идея въ своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея въ своя синъ, не е баща.
към беседата >>
Нѣкой пѫть ученицитѣ разливатъ мастилата по чиноветѣ си – туй е жалкото.
Послѣ, днешнитѣ изобрѣтатели, днешнитѣ идеалисти не написватъ ли всичко съ кръвьта си? Всичко, което е хубаво, съ кръвь се написва. Хората още не сѫ намѣрили друго вещество, съ което да написватъ хубавитѣ работи. Да се напише нѣщо съ кръвь, това е благословение! Жалко, е обаче, когато се излива мастилото, безъ да се напише нѣщо съ него.
Нѣкой пѫть ученицитѣ разливатъ мастилата по чиноветѣ си – туй е жалкото.
Разлѣно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега ставатъ ясни думитѣ на Христа: „Ако не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Е, какъ ще разберете този стихъ? Буквално ли? – Не.
към беседата >>
Азъ държа единъ списъкъ, кой, какво ми е далъ и ще му го върна назадъ.
Нѣщата по нѣкой пѫть се повтарятъ, но не въ сѫщата форма. Сега е врѣмето! Туй учение можете да го приложитѣ още днесъ! Тогава ако вземете буквално Христовитѣ думи „раздай всичко“, ще кажете: азъ ще отида да раздамъ всичко. Кому ще го раздадешъ?
Азъ държа единъ списъкъ, кой, какво ми е далъ и ще му го върна назадъ.
Азъ не се нуждая отъ вашитѣ подаръци. Азъ мога да живѣя и безъ вашитѣ ризи, и безъ вашитѣ килими, а ако съмъ ги приелъ, това правя отъ друго съображение. Това е обикновеното въ свѣта. Ако азъ ви проповѣдвамъ, за да ме облагодѣтелствувате, това е животътъ на единъ волъ. Ако искате да знаете, въ това отношение, бихъ проповѣдвалъ слѣдното нѣщо: слѣдъ като нахранитѣ всички, които ядатъ много, слѣдъ като вие се нахранитѣ, на вашия Учитель ще дадете по възможность най-малкото, туй, което никой не взима.
към беседата >>
– Тя не обича мѫжа си, обича дѣцата си.
Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че иматъ Любовь. Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричатъ любовь, не е никаква любовь! Това е илюзия на обектитѣ, не е сѫщинската любовь. Жена обича мѫжа си, умира заради него. Защо го обича?
– Тя не обича мѫжа си, обича дѣцата си.
Но и въ любовьта къмъ дѣцата си, тя пакъ има единъ обектъ: на стари години да я гледатъ. Гдѣ е онази майка, която познава душата на своето дѣте? Понятието „майка“ опрѣдѣлямъ така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея въ душата на своята дъщеря. Майка, която не може да вложи, Божествена идея въ своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея въ своя синъ, не е баща. И всички майки, чиито дъщери не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ синове; и всички ученици, които не ходятъ по пѫтя на своя Учитель, не сѫ ученици – нищо повече!
към беседата >>
Разлѣно е мастилото на свещената книга – това е жалкото!
Всичко, което е хубаво, съ кръвь се написва. Хората още не сѫ намѣрили друго вещество, съ което да написватъ хубавитѣ работи. Да се напише нѣщо съ кръвь, това е благословение! Жалко, е обаче, когато се излива мастилото, безъ да се напише нѣщо съ него. Нѣкой пѫть ученицитѣ разливатъ мастилата по чиноветѣ си – туй е жалкото.
Разлѣно е мастилото на свещената книга – това е жалкото!
Сега ставатъ ясни думитѣ на Христа: „Ако не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Е, какъ ще разберете този стихъ? Буквално ли? – Не. Съ думата „кръвь“ Христосъ иска да означи онова живо Слово, което човѣкъ трѣбва да възприеме отъ духовниятъ свѣтъ.
към беседата >>
Азъ не се нуждая отъ вашитѣ подаръци.
Сега е врѣмето! Туй учение можете да го приложитѣ още днесъ! Тогава ако вземете буквално Христовитѣ думи „раздай всичко“, ще кажете: азъ ще отида да раздамъ всичко. Кому ще го раздадешъ? Азъ държа единъ списъкъ, кой, какво ми е далъ и ще му го върна назадъ.
Азъ не се нуждая отъ вашитѣ подаръци.
Азъ мога да живѣя и безъ вашитѣ ризи, и безъ вашитѣ килими, а ако съмъ ги приелъ, това правя отъ друго съображение. Това е обикновеното въ свѣта. Ако азъ ви проповѣдвамъ, за да ме облагодѣтелствувате, това е животътъ на единъ волъ. Ако искате да знаете, въ това отношение, бихъ проповѣдвалъ слѣдното нѣщо: слѣдъ като нахранитѣ всички, които ядатъ много, слѣдъ като вие се нахранитѣ, на вашия Учитель ще дадете по възможность най-малкото, туй, което никой не взима. Защо му е тази изобилна храна?
към беседата >>
Но и въ любовьта къмъ дѣцата си, тя пакъ има единъ обектъ: на стари години да я гледатъ.
Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричатъ любовь, не е никаква любовь! Това е илюзия на обектитѣ, не е сѫщинската любовь. Жена обича мѫжа си, умира заради него. Защо го обича? – Тя не обича мѫжа си, обича дѣцата си.
Но и въ любовьта къмъ дѣцата си, тя пакъ има единъ обектъ: на стари години да я гледатъ.
Гдѣ е онази майка, която познава душата на своето дѣте? Понятието „майка“ опрѣдѣлямъ така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея въ душата на своята дъщеря. Майка, която не може да вложи, Божествена идея въ своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея въ своя синъ, не е баща. И всички майки, чиито дъщери не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ синове; и всички ученици, които не ходятъ по пѫтя на своя Учитель, не сѫ ученици – нищо повече! Всички вие имате по единъ обектъ въ живота си: или кѫщата, или паритѣ, или службата, или дѣцата, или това-онова.
към беседата >>
Сега ставатъ ясни думитѣ на Христа: „Ако не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“.
Хората още не сѫ намѣрили друго вещество, съ което да написватъ хубавитѣ работи. Да се напише нѣщо съ кръвь, това е благословение! Жалко, е обаче, когато се излива мастилото, безъ да се напише нѣщо съ него. Нѣкой пѫть ученицитѣ разливатъ мастилата по чиноветѣ си – туй е жалкото. Разлѣно е мастилото на свещената книга – това е жалкото!
Сега ставатъ ясни думитѣ на Христа: „Ако не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“.
Е, какъ ще разберете този стихъ? Буквално ли? – Не. Съ думата „кръвь“ Христосъ иска да означи онова живо Слово, което човѣкъ трѣбва да възприеме отъ духовниятъ свѣтъ. Ако обичашъ нѣкого, ти ще станешъ едно съ него, нѣма да бѫдешъ обектъ за него.
към беседата >>
Азъ мога да живѣя и безъ вашитѣ ризи, и безъ вашитѣ килими, а ако съмъ ги приелъ, това правя отъ друго съображение.
Туй учение можете да го приложитѣ още днесъ! Тогава ако вземете буквално Христовитѣ думи „раздай всичко“, ще кажете: азъ ще отида да раздамъ всичко. Кому ще го раздадешъ? Азъ държа единъ списъкъ, кой, какво ми е далъ и ще му го върна назадъ. Азъ не се нуждая отъ вашитѣ подаръци.
Азъ мога да живѣя и безъ вашитѣ ризи, и безъ вашитѣ килими, а ако съмъ ги приелъ, това правя отъ друго съображение.
Това е обикновеното въ свѣта. Ако азъ ви проповѣдвамъ, за да ме облагодѣтелствувате, това е животътъ на единъ волъ. Ако искате да знаете, въ това отношение, бихъ проповѣдвалъ слѣдното нѣщо: слѣдъ като нахранитѣ всички, които ядатъ много, слѣдъ като вие се нахранитѣ, на вашия Учитель ще дадете по възможность най-малкото, туй, което никой не взима. Защо му е тази изобилна храна? Той нека живѣе като Учитель!
към беседата >>
Гдѣ е онази майка, която познава душата на своето дѣте?
Това е илюзия на обектитѣ, не е сѫщинската любовь. Жена обича мѫжа си, умира заради него. Защо го обича? – Тя не обича мѫжа си, обича дѣцата си. Но и въ любовьта къмъ дѣцата си, тя пакъ има единъ обектъ: на стари години да я гледатъ.
Гдѣ е онази майка, която познава душата на своето дѣте?
Понятието „майка“ опрѣдѣлямъ така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея въ душата на своята дъщеря. Майка, която не може да вложи, Божествена идея въ своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея въ своя синъ, не е баща. И всички майки, чиито дъщери не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ синове; и всички ученици, които не ходятъ по пѫтя на своя Учитель, не сѫ ученици – нищо повече! Всички вие имате по единъ обектъ въ живота си: или кѫщата, или паритѣ, или службата, или дѣцата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовьта, вие не трѣбва да имате абсолютно никакъвъ обектъ!
към беседата >>
Е, какъ ще разберете този стихъ?
Да се напише нѣщо съ кръвь, това е благословение! Жалко, е обаче, когато се излива мастилото, безъ да се напише нѣщо съ него. Нѣкой пѫть ученицитѣ разливатъ мастилата по чиноветѣ си – туй е жалкото. Разлѣно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега ставатъ ясни думитѣ на Христа: „Ако не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“.
Е, какъ ще разберете този стихъ?
Буквално ли? – Не. Съ думата „кръвь“ Христосъ иска да означи онова живо Слово, което човѣкъ трѣбва да възприеме отъ духовниятъ свѣтъ. Ако обичашъ нѣкого, ти ще станешъ едно съ него, нѣма да бѫдешъ обектъ за него. Станешъ ли обектъ, ти го излагашъ на изкушение.
към беседата >>
Това е обикновеното въ свѣта.
Тогава ако вземете буквално Христовитѣ думи „раздай всичко“, ще кажете: азъ ще отида да раздамъ всичко. Кому ще го раздадешъ? Азъ държа единъ списъкъ, кой, какво ми е далъ и ще му го върна назадъ. Азъ не се нуждая отъ вашитѣ подаръци. Азъ мога да живѣя и безъ вашитѣ ризи, и безъ вашитѣ килими, а ако съмъ ги приелъ, това правя отъ друго съображение.
Това е обикновеното въ свѣта.
Ако азъ ви проповѣдвамъ, за да ме облагодѣтелствувате, това е животътъ на единъ волъ. Ако искате да знаете, въ това отношение, бихъ проповѣдвалъ слѣдното нѣщо: слѣдъ като нахранитѣ всички, които ядатъ много, слѣдъ като вие се нахранитѣ, на вашия Учитель ще дадете по възможность най-малкото, туй, което никой не взима. Защо му е тази изобилна храна? Той нека живѣе като Учитель! – Безъ хлѣбъ.
към беседата >>
Понятието „майка“ опрѣдѣлямъ така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея въ душата на своята дъщеря.
Жена обича мѫжа си, умира заради него. Защо го обича? – Тя не обича мѫжа си, обича дѣцата си. Но и въ любовьта къмъ дѣцата си, тя пакъ има единъ обектъ: на стари години да я гледатъ. Гдѣ е онази майка, която познава душата на своето дѣте?
Понятието „майка“ опрѣдѣлямъ така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея въ душата на своята дъщеря.
Майка, която не може да вложи, Божествена идея въ своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея въ своя синъ, не е баща. И всички майки, чиито дъщери не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ синове; и всички ученици, които не ходятъ по пѫтя на своя Учитель, не сѫ ученици – нищо повече! Всички вие имате по единъ обектъ въ живота си: или кѫщата, или паритѣ, или службата, или дѣцата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовьта, вие не трѣбва да имате абсолютно никакъвъ обектъ! Да имате обектъ, то значи да концентрирате слънчевата свѣтлина въ единъ крайно малъкъ фокусъ, и тамъ да разтопявате мѫчнотопимитѣ и неразтопимитѣ елементи.
към беседата >>
Буквално ли?
Жалко, е обаче, когато се излива мастилото, безъ да се напише нѣщо съ него. Нѣкой пѫть ученицитѣ разливатъ мастилата по чиноветѣ си – туй е жалкото. Разлѣно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега ставатъ ясни думитѣ на Христа: „Ако не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Е, какъ ще разберете този стихъ?
Буквално ли?
– Не. Съ думата „кръвь“ Христосъ иска да означи онова живо Слово, което човѣкъ трѣбва да възприеме отъ духовниятъ свѣтъ. Ако обичашъ нѣкого, ти ще станешъ едно съ него, нѣма да бѫдешъ обектъ за него. Станешъ ли обектъ, ти го излагашъ на изкушение. Нѣща които се виждатъ и пипатъ, се покваряватъ.
към беседата >>
Ако азъ ви проповѣдвамъ, за да ме облагодѣтелствувате, това е животътъ на единъ волъ.
Кому ще го раздадешъ? Азъ държа единъ списъкъ, кой, какво ми е далъ и ще му го върна назадъ. Азъ не се нуждая отъ вашитѣ подаръци. Азъ мога да живѣя и безъ вашитѣ ризи, и безъ вашитѣ килими, а ако съмъ ги приелъ, това правя отъ друго съображение. Това е обикновеното въ свѣта.
Ако азъ ви проповѣдвамъ, за да ме облагодѣтелствувате, това е животътъ на единъ волъ.
Ако искате да знаете, въ това отношение, бихъ проповѣдвалъ слѣдното нѣщо: слѣдъ като нахранитѣ всички, които ядатъ много, слѣдъ като вие се нахранитѣ, на вашия Учитель ще дадете по възможность най-малкото, туй, което никой не взима. Защо му е тази изобилна храна? Той нека живѣе като Учитель! – Безъ хлѣбъ. Пъкъ и защо му е шапка?
към беседата >>
Майка, която не може да вложи, Божествена идея въ своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея въ своя синъ, не е баща.
Защо го обича? – Тя не обича мѫжа си, обича дѣцата си. Но и въ любовьта къмъ дѣцата си, тя пакъ има единъ обектъ: на стари години да я гледатъ. Гдѣ е онази майка, която познава душата на своето дѣте? Понятието „майка“ опрѣдѣлямъ така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея въ душата на своята дъщеря.
Майка, която не може да вложи, Божествена идея въ своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея въ своя синъ, не е баща.
И всички майки, чиито дъщери не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ синове; и всички ученици, които не ходятъ по пѫтя на своя Учитель, не сѫ ученици – нищо повече! Всички вие имате по единъ обектъ въ живота си: или кѫщата, или паритѣ, или службата, или дѣцата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовьта, вие не трѣбва да имате абсолютно никакъвъ обектъ! Да имате обектъ, то значи да концентрирате слънчевата свѣтлина въ единъ крайно малъкъ фокусъ, и тамъ да разтопявате мѫчнотопимитѣ и неразтопимитѣ елементи. Питамъ: на този фокусъ плодоветѣ могатъ ли да зрѣятъ?
към беседата >>
– Не.
Нѣкой пѫть ученицитѣ разливатъ мастилата по чиноветѣ си – туй е жалкото. Разлѣно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега ставатъ ясни думитѣ на Христа: „Ако не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Е, какъ ще разберете този стихъ? Буквално ли?
– Не.
Съ думата „кръвь“ Христосъ иска да означи онова живо Слово, което човѣкъ трѣбва да възприеме отъ духовниятъ свѣтъ. Ако обичашъ нѣкого, ти ще станешъ едно съ него, нѣма да бѫдешъ обектъ за него. Станешъ ли обектъ, ти го излагашъ на изкушение. Нѣща които се виждатъ и пипатъ, се покваряватъ. Човѣкъ самъ се покваря.
към беседата >>
Ако искате да знаете, въ това отношение, бихъ проповѣдвалъ слѣдното нѣщо: слѣдъ като нахранитѣ всички, които ядатъ много, слѣдъ като вие се нахранитѣ, на вашия Учитель ще дадете по възможность най-малкото, туй, което никой не взима.
Азъ държа единъ списъкъ, кой, какво ми е далъ и ще му го върна назадъ. Азъ не се нуждая отъ вашитѣ подаръци. Азъ мога да живѣя и безъ вашитѣ ризи, и безъ вашитѣ килими, а ако съмъ ги приелъ, това правя отъ друго съображение. Това е обикновеното въ свѣта. Ако азъ ви проповѣдвамъ, за да ме облагодѣтелствувате, това е животътъ на единъ волъ.
Ако искате да знаете, въ това отношение, бихъ проповѣдвалъ слѣдното нѣщо: слѣдъ като нахранитѣ всички, които ядатъ много, слѣдъ като вие се нахранитѣ, на вашия Учитель ще дадете по възможность най-малкото, туй, което никой не взима.
Защо му е тази изобилна храна? Той нека живѣе като Учитель! – Безъ хлѣбъ. Пъкъ и защо му е шапка? Той може и безъ шапка да живѣе, и безъ обуща може да ходи.
към беседата >>
И всички майки, чиито дъщери не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ синове; и всички ученици, които не ходятъ по пѫтя на своя Учитель, не сѫ ученици – нищо повече!
– Тя не обича мѫжа си, обича дѣцата си. Но и въ любовьта къмъ дѣцата си, тя пакъ има единъ обектъ: на стари години да я гледатъ. Гдѣ е онази майка, която познава душата на своето дѣте? Понятието „майка“ опрѣдѣлямъ така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея въ душата на своята дъщеря. Майка, която не може да вложи, Божествена идея въ своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея въ своя синъ, не е баща.
И всички майки, чиито дъщери не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ синове; и всички ученици, които не ходятъ по пѫтя на своя Учитель, не сѫ ученици – нищо повече!
Всички вие имате по единъ обектъ въ живота си: или кѫщата, или паритѣ, или службата, или дѣцата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовьта, вие не трѣбва да имате абсолютно никакъвъ обектъ! Да имате обектъ, то значи да концентрирате слънчевата свѣтлина въ единъ крайно малъкъ фокусъ, и тамъ да разтопявате мѫчнотопимитѣ и неразтопимитѣ елементи. Питамъ: на този фокусъ плодоветѣ могатъ ли да зрѣятъ? Ако всички прѣдмети, ако всички хора, ако всички живи сѫщества минаваха прѣзъ такива силни фокуси, щѣха ли да сѫществуватъ, можеха ли да живѣятъ?
към беседата >>
Съ думата „кръвь“ Христосъ иска да означи онова живо Слово, което човѣкъ трѣбва да възприеме отъ духовниятъ свѣтъ.
Разлѣно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега ставатъ ясни думитѣ на Христа: „Ако не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Е, какъ ще разберете този стихъ? Буквално ли? – Не.
Съ думата „кръвь“ Христосъ иска да означи онова живо Слово, което човѣкъ трѣбва да възприеме отъ духовниятъ свѣтъ.
Ако обичашъ нѣкого, ти ще станешъ едно съ него, нѣма да бѫдешъ обектъ за него. Станешъ ли обектъ, ти го излагашъ на изкушение. Нѣща които се виждатъ и пипатъ, се покваряватъ. Човѣкъ самъ се покваря. Въ старо врѣме обвиняваха християнското общество, че правѣло оргии.
към беседата >>
Защо му е тази изобилна храна?
Азъ не се нуждая отъ вашитѣ подаръци. Азъ мога да живѣя и безъ вашитѣ ризи, и безъ вашитѣ килими, а ако съмъ ги приелъ, това правя отъ друго съображение. Това е обикновеното въ свѣта. Ако азъ ви проповѣдвамъ, за да ме облагодѣтелствувате, това е животътъ на единъ волъ. Ако искате да знаете, въ това отношение, бихъ проповѣдвалъ слѣдното нѣщо: слѣдъ като нахранитѣ всички, които ядатъ много, слѣдъ като вие се нахранитѣ, на вашия Учитель ще дадете по възможность най-малкото, туй, което никой не взима.
Защо му е тази изобилна храна?
Той нека живѣе като Учитель! – Безъ хлѣбъ. Пъкъ и защо му е шапка? Той може и безъ шапка да живѣе, и безъ обуща може да ходи. Та нима като му дадете обуща, ще го обичате повече?
към беседата >>
Всички вие имате по единъ обектъ въ живота си: или кѫщата, или паритѣ, или службата, или дѣцата, или това-онова.
Но и въ любовьта къмъ дѣцата си, тя пакъ има единъ обектъ: на стари години да я гледатъ. Гдѣ е онази майка, която познава душата на своето дѣте? Понятието „майка“ опрѣдѣлямъ така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея въ душата на своята дъщеря. Майка, която не може да вложи, Божествена идея въ своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея въ своя синъ, не е баща. И всички майки, чиито дъщери не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ синове; и всички ученици, които не ходятъ по пѫтя на своя Учитель, не сѫ ученици – нищо повече!
Всички вие имате по единъ обектъ въ живота си: или кѫщата, или паритѣ, или службата, или дѣцата, или това-онова.
Не, не, за да се прояви любовьта, вие не трѣбва да имате абсолютно никакъвъ обектъ! Да имате обектъ, то значи да концентрирате слънчевата свѣтлина въ единъ крайно малъкъ фокусъ, и тамъ да разтопявате мѫчнотопимитѣ и неразтопимитѣ елементи. Питамъ: на този фокусъ плодоветѣ могатъ ли да зрѣятъ? Ако всички прѣдмети, ако всички хора, ако всички живи сѫщества минаваха прѣзъ такива силни фокуси, щѣха ли да сѫществуватъ, можеха ли да живѣятъ? – Всичко, което мине отъ тамъ, ще се стопи.
към беседата >>
Ако обичашъ нѣкого, ти ще станешъ едно съ него, нѣма да бѫдешъ обектъ за него.
Сега ставатъ ясни думитѣ на Христа: „Ако не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Е, какъ ще разберете този стихъ? Буквално ли? – Не. Съ думата „кръвь“ Христосъ иска да означи онова живо Слово, което човѣкъ трѣбва да възприеме отъ духовниятъ свѣтъ.
Ако обичашъ нѣкого, ти ще станешъ едно съ него, нѣма да бѫдешъ обектъ за него.
Станешъ ли обектъ, ти го излагашъ на изкушение. Нѣща които се виждатъ и пипатъ, се покваряватъ. Човѣкъ самъ се покваря. Въ старо врѣме обвиняваха християнското общество, че правѣло оргии. Да, въ врѣмето на Нерона римското общество правѣше оргии, но християнството изключва външната, физическа любовь.
към беседата >>
Той нека живѣе като Учитель!
Азъ мога да живѣя и безъ вашитѣ ризи, и безъ вашитѣ килими, а ако съмъ ги приелъ, това правя отъ друго съображение. Това е обикновеното въ свѣта. Ако азъ ви проповѣдвамъ, за да ме облагодѣтелствувате, това е животътъ на единъ волъ. Ако искате да знаете, въ това отношение, бихъ проповѣдвалъ слѣдното нѣщо: слѣдъ като нахранитѣ всички, които ядатъ много, слѣдъ като вие се нахранитѣ, на вашия Учитель ще дадете по възможность най-малкото, туй, което никой не взима. Защо му е тази изобилна храна?
Той нека живѣе като Учитель!
– Безъ хлѣбъ. Пъкъ и защо му е шапка? Той може и безъ шапка да живѣе, и безъ обуща може да ходи. Та нима като му дадете обуща, ще го обичате повече? Не, азъ не съмъ отъ тѣзи, които си правятъ илюзии отъ това.
към беседата >>
Не, не, за да се прояви любовьта, вие не трѣбва да имате абсолютно никакъвъ обектъ!
Гдѣ е онази майка, която познава душата на своето дѣте? Понятието „майка“ опрѣдѣлямъ така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея въ душата на своята дъщеря. Майка, която не може да вложи, Божествена идея въ своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея въ своя синъ, не е баща. И всички майки, чиито дъщери не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ синове; и всички ученици, които не ходятъ по пѫтя на своя Учитель, не сѫ ученици – нищо повече! Всички вие имате по единъ обектъ въ живота си: или кѫщата, или паритѣ, или службата, или дѣцата, или това-онова.
Не, не, за да се прояви любовьта, вие не трѣбва да имате абсолютно никакъвъ обектъ!
Да имате обектъ, то значи да концентрирате слънчевата свѣтлина въ единъ крайно малъкъ фокусъ, и тамъ да разтопявате мѫчнотопимитѣ и неразтопимитѣ елементи. Питамъ: на този фокусъ плодоветѣ могатъ ли да зрѣятъ? Ако всички прѣдмети, ако всички хора, ако всички живи сѫщества минаваха прѣзъ такива силни фокуси, щѣха ли да сѫществуватъ, можеха ли да живѣятъ? – Всичко, което мине отъ тамъ, ще се стопи. Въ природата не сѫществуватъ никакви обекти.
към беседата >>
Станешъ ли обектъ, ти го излагашъ на изкушение.
Е, какъ ще разберете този стихъ? Буквално ли? – Не. Съ думата „кръвь“ Христосъ иска да означи онова живо Слово, което човѣкъ трѣбва да възприеме отъ духовниятъ свѣтъ. Ако обичашъ нѣкого, ти ще станешъ едно съ него, нѣма да бѫдешъ обектъ за него.
Станешъ ли обектъ, ти го излагашъ на изкушение.
Нѣща които се виждатъ и пипатъ, се покваряватъ. Човѣкъ самъ се покваря. Въ старо врѣме обвиняваха християнското общество, че правѣло оргии. Да, въ врѣмето на Нерона римското общество правѣше оргии, но християнството изключва външната, физическа любовь. Християнството изключва прѣдметната любовь, понеже тя не може да бѫде постоянна.
към беседата >>
– Безъ хлѣбъ.
Това е обикновеното въ свѣта. Ако азъ ви проповѣдвамъ, за да ме облагодѣтелствувате, това е животътъ на единъ волъ. Ако искате да знаете, въ това отношение, бихъ проповѣдвалъ слѣдното нѣщо: слѣдъ като нахранитѣ всички, които ядатъ много, слѣдъ като вие се нахранитѣ, на вашия Учитель ще дадете по възможность най-малкото, туй, което никой не взима. Защо му е тази изобилна храна? Той нека живѣе като Учитель!
– Безъ хлѣбъ.
Пъкъ и защо му е шапка? Той може и безъ шапка да живѣе, и безъ обуща може да ходи. Та нима като му дадете обуща, ще го обичате повече? Не, азъ не съмъ отъ тѣзи, които си правятъ илюзии отъ това. Но азъ не искамъ да бѫда съблазънъ никому.
към беседата >>
Да имате обектъ, то значи да концентрирате слънчевата свѣтлина въ единъ крайно малъкъ фокусъ, и тамъ да разтопявате мѫчнотопимитѣ и неразтопимитѣ елементи.
Понятието „майка“ опрѣдѣлямъ така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея въ душата на своята дъщеря. Майка, която не може да вложи, Божествена идея въ своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея въ своя синъ, не е баща. И всички майки, чиито дъщери не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ синове; и всички ученици, които не ходятъ по пѫтя на своя Учитель, не сѫ ученици – нищо повече! Всички вие имате по единъ обектъ въ живота си: или кѫщата, или паритѣ, или службата, или дѣцата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовьта, вие не трѣбва да имате абсолютно никакъвъ обектъ!
Да имате обектъ, то значи да концентрирате слънчевата свѣтлина въ единъ крайно малъкъ фокусъ, и тамъ да разтопявате мѫчнотопимитѣ и неразтопимитѣ елементи.
Питамъ: на този фокусъ плодоветѣ могатъ ли да зрѣятъ? Ако всички прѣдмети, ако всички хора, ако всички живи сѫщества минаваха прѣзъ такива силни фокуси, щѣха ли да сѫществуватъ, можеха ли да живѣятъ? – Всичко, което мине отъ тамъ, ще се стопи. Въ природата не сѫществуватъ никакви обекти. Тя нѣма фокуси, тя разлива свѣтлината.
към беседата >>
Нѣща които се виждатъ и пипатъ, се покваряватъ.
Буквално ли? – Не. Съ думата „кръвь“ Христосъ иска да означи онова живо Слово, което човѣкъ трѣбва да възприеме отъ духовниятъ свѣтъ. Ако обичашъ нѣкого, ти ще станешъ едно съ него, нѣма да бѫдешъ обектъ за него. Станешъ ли обектъ, ти го излагашъ на изкушение.
Нѣща които се виждатъ и пипатъ, се покваряватъ.
Човѣкъ самъ се покваря. Въ старо врѣме обвиняваха християнското общество, че правѣло оргии. Да, въ врѣмето на Нерона римското общество правѣше оргии, но християнството изключва външната, физическа любовь. Християнството изключва прѣдметната любовь, понеже тя не може да бѫде постоянна. Дайте ми вие примѣръ отъ историята, дѣто двама души, отъ каквото и да е положение да сѫ били, които да сѫ имали материална връзка и до 100 години да сѫ живѣли тъй непреривно добрѣ, безъ да сѫ си казали една горчива дума.
към беседата >>
Пъкъ и защо му е шапка?
Ако азъ ви проповѣдвамъ, за да ме облагодѣтелствувате, това е животътъ на единъ волъ. Ако искате да знаете, въ това отношение, бихъ проповѣдвалъ слѣдното нѣщо: слѣдъ като нахранитѣ всички, които ядатъ много, слѣдъ като вие се нахранитѣ, на вашия Учитель ще дадете по възможность най-малкото, туй, което никой не взима. Защо му е тази изобилна храна? Той нека живѣе като Учитель! – Безъ хлѣбъ.
Пъкъ и защо му е шапка?
Той може и безъ шапка да живѣе, и безъ обуща може да ходи. Та нима като му дадете обуща, ще го обичате повече? Не, азъ не съмъ отъ тѣзи, които си правятъ илюзии отъ това. Но азъ не искамъ да бѫда съблазънъ никому. А сега, кой какъ влѣзе въ моята стая, погледне натукъ-натамъ.
към беседата >>
Питамъ: на този фокусъ плодоветѣ могатъ ли да зрѣятъ?
Майка, която не може да вложи, Божествена идея въ своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея въ своя синъ, не е баща. И всички майки, чиито дъщери не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ синове; и всички ученици, които не ходятъ по пѫтя на своя Учитель, не сѫ ученици – нищо повече! Всички вие имате по единъ обектъ въ живота си: или кѫщата, или паритѣ, или службата, или дѣцата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовьта, вие не трѣбва да имате абсолютно никакъвъ обектъ! Да имате обектъ, то значи да концентрирате слънчевата свѣтлина въ единъ крайно малъкъ фокусъ, и тамъ да разтопявате мѫчнотопимитѣ и неразтопимитѣ елементи.
Питамъ: на този фокусъ плодоветѣ могатъ ли да зрѣятъ?
Ако всички прѣдмети, ако всички хора, ако всички живи сѫщества минаваха прѣзъ такива силни фокуси, щѣха ли да сѫществуватъ, можеха ли да живѣятъ? – Всичко, което мине отъ тамъ, ще се стопи. Въ природата не сѫществуватъ никакви обекти. Тя нѣма фокуси, тя разлива свѣтлината.
към беседата >>
Човѣкъ самъ се покваря.
– Не. Съ думата „кръвь“ Христосъ иска да означи онова живо Слово, което човѣкъ трѣбва да възприеме отъ духовниятъ свѣтъ. Ако обичашъ нѣкого, ти ще станешъ едно съ него, нѣма да бѫдешъ обектъ за него. Станешъ ли обектъ, ти го излагашъ на изкушение. Нѣща които се виждатъ и пипатъ, се покваряватъ.
Човѣкъ самъ се покваря.
Въ старо врѣме обвиняваха християнското общество, че правѣло оргии. Да, въ врѣмето на Нерона римското общество правѣше оргии, но християнството изключва външната, физическа любовь. Християнството изключва прѣдметната любовь, понеже тя не може да бѫде постоянна. Дайте ми вие примѣръ отъ историята, дѣто двама души, отъ каквото и да е положение да сѫ били, които да сѫ имали материална връзка и до 100 години да сѫ живѣли тъй непреривно добрѣ, безъ да сѫ си казали една горчива дума. Даже между Христовитѣ ученици имаше голѣма бъркотия, понеже въ тѣхъ се яви извѣстенъ обектъ.
към беседата >>
Той може и безъ шапка да живѣе, и безъ обуща може да ходи.
Ако искате да знаете, въ това отношение, бихъ проповѣдвалъ слѣдното нѣщо: слѣдъ като нахранитѣ всички, които ядатъ много, слѣдъ като вие се нахранитѣ, на вашия Учитель ще дадете по възможность най-малкото, туй, което никой не взима. Защо му е тази изобилна храна? Той нека живѣе като Учитель! – Безъ хлѣбъ. Пъкъ и защо му е шапка?
Той може и безъ шапка да живѣе, и безъ обуща може да ходи.
Та нима като му дадете обуща, ще го обичате повече? Не, азъ не съмъ отъ тѣзи, които си правятъ илюзии отъ това. Но азъ не искамъ да бѫда съблазънъ никому. А сега, кой какъ влѣзе въ моята стая, погледне натукъ-натамъ. Казвамъ: всичко това не е мое, азъ съмъ намислилъ да го върна.
към беседата >>
Ако всички прѣдмети, ако всички хора, ако всички живи сѫщества минаваха прѣзъ такива силни фокуси, щѣха ли да сѫществуватъ, можеха ли да живѣятъ?
И всички майки, чиито дъщери не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ синове; и всички ученици, които не ходятъ по пѫтя на своя Учитель, не сѫ ученици – нищо повече! Всички вие имате по единъ обектъ въ живота си: или кѫщата, или паритѣ, или службата, или дѣцата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовьта, вие не трѣбва да имате абсолютно никакъвъ обектъ! Да имате обектъ, то значи да концентрирате слънчевата свѣтлина въ единъ крайно малъкъ фокусъ, и тамъ да разтопявате мѫчнотопимитѣ и неразтопимитѣ елементи. Питамъ: на този фокусъ плодоветѣ могатъ ли да зрѣятъ?
Ако всички прѣдмети, ако всички хора, ако всички живи сѫщества минаваха прѣзъ такива силни фокуси, щѣха ли да сѫществуватъ, можеха ли да живѣятъ?
– Всичко, което мине отъ тамъ, ще се стопи. Въ природата не сѫществуватъ никакви обекти. Тя нѣма фокуси, тя разлива свѣтлината.
към беседата >>
Въ старо врѣме обвиняваха християнското общество, че правѣло оргии.
Съ думата „кръвь“ Христосъ иска да означи онова живо Слово, което човѣкъ трѣбва да възприеме отъ духовниятъ свѣтъ. Ако обичашъ нѣкого, ти ще станешъ едно съ него, нѣма да бѫдешъ обектъ за него. Станешъ ли обектъ, ти го излагашъ на изкушение. Нѣща които се виждатъ и пипатъ, се покваряватъ. Човѣкъ самъ се покваря.
Въ старо врѣме обвиняваха християнското общество, че правѣло оргии.
Да, въ врѣмето на Нерона римското общество правѣше оргии, но християнството изключва външната, физическа любовь. Християнството изключва прѣдметната любовь, понеже тя не може да бѫде постоянна. Дайте ми вие примѣръ отъ историята, дѣто двама души, отъ каквото и да е положение да сѫ били, които да сѫ имали материална връзка и до 100 години да сѫ живѣли тъй непреривно добрѣ, безъ да сѫ си казали една горчива дума. Даже между Христовитѣ ученици имаше голѣма бъркотия, понеже въ тѣхъ се яви извѣстенъ обектъ. Павелъ стана обектъ за езичницитѣ, Петъръ за евреитѣ, и тогава стана едно спречкване, докато най-послѣ Павелъ каза: азъ не съмъ за васъ обектъ, нито Петъръ, нито Аполосъ.
към беседата >>
Та нима като му дадете обуща, ще го обичате повече?
Защо му е тази изобилна храна? Той нека живѣе като Учитель! – Безъ хлѣбъ. Пъкъ и защо му е шапка? Той може и безъ шапка да живѣе, и безъ обуща може да ходи.
Та нима като му дадете обуща, ще го обичате повече?
Не, азъ не съмъ отъ тѣзи, които си правятъ илюзии отъ това. Но азъ не искамъ да бѫда съблазънъ никому. А сега, кой какъ влѣзе въ моята стая, погледне натукъ-натамъ. Казвамъ: всичко това не е мое, азъ съмъ намислилъ да го върна. Всичко е подаръкъ дадено, азъ го пазя, чуждо е, а чужди нѣща азъ не раздавамъ.
към беседата >>
– Всичко, което мине отъ тамъ, ще се стопи.
Всички вие имате по единъ обектъ въ живота си: или кѫщата, или паритѣ, или службата, или дѣцата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовьта, вие не трѣбва да имате абсолютно никакъвъ обектъ! Да имате обектъ, то значи да концентрирате слънчевата свѣтлина въ единъ крайно малъкъ фокусъ, и тамъ да разтопявате мѫчнотопимитѣ и неразтопимитѣ елементи. Питамъ: на този фокусъ плодоветѣ могатъ ли да зрѣятъ? Ако всички прѣдмети, ако всички хора, ако всички живи сѫщества минаваха прѣзъ такива силни фокуси, щѣха ли да сѫществуватъ, можеха ли да живѣятъ?
– Всичко, което мине отъ тамъ, ще се стопи.
Въ природата не сѫществуватъ никакви обекти. Тя нѣма фокуси, тя разлива свѣтлината.
към беседата >>
Да, въ врѣмето на Нерона римското общество правѣше оргии, но християнството изключва външната, физическа любовь.
Ако обичашъ нѣкого, ти ще станешъ едно съ него, нѣма да бѫдешъ обектъ за него. Станешъ ли обектъ, ти го излагашъ на изкушение. Нѣща които се виждатъ и пипатъ, се покваряватъ. Човѣкъ самъ се покваря. Въ старо врѣме обвиняваха християнското общество, че правѣло оргии.
Да, въ врѣмето на Нерона римското общество правѣше оргии, но християнството изключва външната, физическа любовь.
Християнството изключва прѣдметната любовь, понеже тя не може да бѫде постоянна. Дайте ми вие примѣръ отъ историята, дѣто двама души, отъ каквото и да е положение да сѫ били, които да сѫ имали материална връзка и до 100 години да сѫ живѣли тъй непреривно добрѣ, безъ да сѫ си казали една горчива дума. Даже между Христовитѣ ученици имаше голѣма бъркотия, понеже въ тѣхъ се яви извѣстенъ обектъ. Павелъ стана обектъ за езичницитѣ, Петъръ за евреитѣ, и тогава стана едно спречкване, докато най-послѣ Павелъ каза: азъ не съмъ за васъ обектъ, нито Петъръ, нито Аполосъ. Така постѫпватъ и днесъ – на всѣко учение ще турятъ по единъ обектъ, за да го опетнятъ.
към беседата >>
Не, азъ не съмъ отъ тѣзи, които си правятъ илюзии отъ това.
Той нека живѣе като Учитель! – Безъ хлѣбъ. Пъкъ и защо му е шапка? Той може и безъ шапка да живѣе, и безъ обуща може да ходи. Та нима като му дадете обуща, ще го обичате повече?
Не, азъ не съмъ отъ тѣзи, които си правятъ илюзии отъ това.
Но азъ не искамъ да бѫда съблазънъ никому. А сега, кой какъ влѣзе въ моята стая, погледне натукъ-натамъ. Казвамъ: всичко това не е мое, азъ съмъ намислилъ да го върна. Всичко е подаръкъ дадено, азъ го пазя, чуждо е, а чужди нѣща азъ не раздавамъ. Само Господь може да раздава всичко.
към беседата >>
Въ природата не сѫществуватъ никакви обекти.
Не, не, за да се прояви любовьта, вие не трѣбва да имате абсолютно никакъвъ обектъ! Да имате обектъ, то значи да концентрирате слънчевата свѣтлина въ единъ крайно малъкъ фокусъ, и тамъ да разтопявате мѫчнотопимитѣ и неразтопимитѣ елементи. Питамъ: на този фокусъ плодоветѣ могатъ ли да зрѣятъ? Ако всички прѣдмети, ако всички хора, ако всички живи сѫщества минаваха прѣзъ такива силни фокуси, щѣха ли да сѫществуватъ, можеха ли да живѣятъ? – Всичко, което мине отъ тамъ, ще се стопи.
Въ природата не сѫществуватъ никакви обекти.
Тя нѣма фокуси, тя разлива свѣтлината.
към беседата >>
Християнството изключва прѣдметната любовь, понеже тя не може да бѫде постоянна.
Станешъ ли обектъ, ти го излагашъ на изкушение. Нѣща които се виждатъ и пипатъ, се покваряватъ. Човѣкъ самъ се покваря. Въ старо врѣме обвиняваха християнското общество, че правѣло оргии. Да, въ врѣмето на Нерона римското общество правѣше оргии, но християнството изключва външната, физическа любовь.
Християнството изключва прѣдметната любовь, понеже тя не може да бѫде постоянна.
Дайте ми вие примѣръ отъ историята, дѣто двама души, отъ каквото и да е положение да сѫ били, които да сѫ имали материална връзка и до 100 години да сѫ живѣли тъй непреривно добрѣ, безъ да сѫ си казали една горчива дума. Даже между Христовитѣ ученици имаше голѣма бъркотия, понеже въ тѣхъ се яви извѣстенъ обектъ. Павелъ стана обектъ за езичницитѣ, Петъръ за евреитѣ, и тогава стана едно спречкване, докато най-послѣ Павелъ каза: азъ не съмъ за васъ обектъ, нито Петъръ, нито Аполосъ. Така постѫпватъ и днесъ – на всѣко учение ще турятъ по единъ обектъ, за да го опетнятъ.
към беседата >>
Но азъ не искамъ да бѫда съблазънъ никому.
– Безъ хлѣбъ. Пъкъ и защо му е шапка? Той може и безъ шапка да живѣе, и безъ обуща може да ходи. Та нима като му дадете обуща, ще го обичате повече? Не, азъ не съмъ отъ тѣзи, които си правятъ илюзии отъ това.
Но азъ не искамъ да бѫда съблазънъ никому.
А сега, кой какъ влѣзе въ моята стая, погледне натукъ-натамъ. Казвамъ: всичко това не е мое, азъ съмъ намислилъ да го върна. Всичко е подаръкъ дадено, азъ го пазя, чуждо е, а чужди нѣща азъ не раздавамъ. Само Господь може да раздава всичко. Питатъ ме: Ами ти какво правишъ?
към беседата >>
Тя нѣма фокуси, тя разлива свѣтлината.
Да имате обектъ, то значи да концентрирате слънчевата свѣтлина въ единъ крайно малъкъ фокусъ, и тамъ да разтопявате мѫчнотопимитѣ и неразтопимитѣ елементи. Питамъ: на този фокусъ плодоветѣ могатъ ли да зрѣятъ? Ако всички прѣдмети, ако всички хора, ако всички живи сѫщества минаваха прѣзъ такива силни фокуси, щѣха ли да сѫществуватъ, можеха ли да живѣятъ? – Всичко, което мине отъ тамъ, ще се стопи. Въ природата не сѫществуватъ никакви обекти.
Тя нѣма фокуси, тя разлива свѣтлината.
към беседата >>
Дайте ми вие примѣръ отъ историята, дѣто двама души, отъ каквото и да е положение да сѫ били, които да сѫ имали материална връзка и до 100 години да сѫ живѣли тъй непреривно добрѣ, безъ да сѫ си казали една горчива дума.
Нѣща които се виждатъ и пипатъ, се покваряватъ. Човѣкъ самъ се покваря. Въ старо врѣме обвиняваха християнското общество, че правѣло оргии. Да, въ врѣмето на Нерона римското общество правѣше оргии, но християнството изключва външната, физическа любовь. Християнството изключва прѣдметната любовь, понеже тя не може да бѫде постоянна.
Дайте ми вие примѣръ отъ историята, дѣто двама души, отъ каквото и да е положение да сѫ били, които да сѫ имали материална връзка и до 100 години да сѫ живѣли тъй непреривно добрѣ, безъ да сѫ си казали една горчива дума.
Даже между Христовитѣ ученици имаше голѣма бъркотия, понеже въ тѣхъ се яви извѣстенъ обектъ. Павелъ стана обектъ за езичницитѣ, Петъръ за евреитѣ, и тогава стана едно спречкване, докато най-послѣ Павелъ каза: азъ не съмъ за васъ обектъ, нито Петъръ, нито Аполосъ. Така постѫпватъ и днесъ – на всѣко учение ще турятъ по единъ обектъ, за да го опетнятъ.
към беседата >>
А сега, кой какъ влѣзе въ моята стая, погледне натукъ-натамъ.
Пъкъ и защо му е шапка? Той може и безъ шапка да живѣе, и безъ обуща може да ходи. Та нима като му дадете обуща, ще го обичате повече? Не, азъ не съмъ отъ тѣзи, които си правятъ илюзии отъ това. Но азъ не искамъ да бѫда съблазънъ никому.
А сега, кой какъ влѣзе въ моята стая, погледне натукъ-натамъ.
Казвамъ: всичко това не е мое, азъ съмъ намислилъ да го върна. Всичко е подаръкъ дадено, азъ го пазя, чуждо е, а чужди нѣща азъ не раздавамъ. Само Господь може да раздава всичко. Питатъ ме: Ами ти какво правишъ? – Азъ гледамъ, какво прави Господь и се уча отъ Него.
към беседата >>
Сега, нѣкои отъ васъ, като се молитѣ, казвате: Господи, Ти не знаешъ ли, че азъ страдамъ?
Сега, нѣкои отъ васъ, като се молитѣ, казвате: Господи, Ти не знаешъ ли, че азъ страдамъ?
Че какво отъ това? Значи Господь да те има прѣдъ видъ; да бѫдешъ обектъ заради Него. Че и онази кокошка, тамъ въ курника, като я колятъ и тя кряка. Каква разлика има между нея и тебе? – Ама азъ съмъ човѣкъ!
към беседата >>
Даже между Христовитѣ ученици имаше голѣма бъркотия, понеже въ тѣхъ се яви извѣстенъ обектъ.
Човѣкъ самъ се покваря. Въ старо врѣме обвиняваха християнското общество, че правѣло оргии. Да, въ врѣмето на Нерона римското общество правѣше оргии, но християнството изключва външната, физическа любовь. Християнството изключва прѣдметната любовь, понеже тя не може да бѫде постоянна. Дайте ми вие примѣръ отъ историята, дѣто двама души, отъ каквото и да е положение да сѫ били, които да сѫ имали материална връзка и до 100 години да сѫ живѣли тъй непреривно добрѣ, безъ да сѫ си казали една горчива дума.
Даже между Христовитѣ ученици имаше голѣма бъркотия, понеже въ тѣхъ се яви извѣстенъ обектъ.
Павелъ стана обектъ за езичницитѣ, Петъръ за евреитѣ, и тогава стана едно спречкване, докато най-послѣ Павелъ каза: азъ не съмъ за васъ обектъ, нито Петъръ, нито Аполосъ. Така постѫпватъ и днесъ – на всѣко учение ще турятъ по единъ обектъ, за да го опетнятъ.
към беседата >>
Казвамъ: всичко това не е мое, азъ съмъ намислилъ да го върна.
Той може и безъ шапка да живѣе, и безъ обуща може да ходи. Та нима като му дадете обуща, ще го обичате повече? Не, азъ не съмъ отъ тѣзи, които си правятъ илюзии отъ това. Но азъ не искамъ да бѫда съблазънъ никому. А сега, кой какъ влѣзе въ моята стая, погледне натукъ-натамъ.
Казвамъ: всичко това не е мое, азъ съмъ намислилъ да го върна.
Всичко е подаръкъ дадено, азъ го пазя, чуждо е, а чужди нѣща азъ не раздавамъ. Само Господь може да раздава всичко. Питатъ ме: Ами ти какво правишъ? – Азъ гледамъ, какво прави Господь и се уча отъ Него. Бихъ желалъ всички вие да се учите да постѫпвате, както Богъ постѫпва.
към беседата >>
Че какво отъ това?
Сега, нѣкои отъ васъ, като се молитѣ, казвате: Господи, Ти не знаешъ ли, че азъ страдамъ?
Че какво отъ това?
Значи Господь да те има прѣдъ видъ; да бѫдешъ обектъ заради Него. Че и онази кокошка, тамъ въ курника, като я колятъ и тя кряка. Каква разлика има между нея и тебе? – Ама азъ съмъ човѣкъ! Пъкъ кокошката казва: азъ съмъ кокошка!
към беседата >>
Павелъ стана обектъ за езичницитѣ, Петъръ за евреитѣ, и тогава стана едно спречкване, докато най-послѣ Павелъ каза: азъ не съмъ за васъ обектъ, нито Петъръ, нито Аполосъ.
Въ старо врѣме обвиняваха християнското общество, че правѣло оргии. Да, въ врѣмето на Нерона римското общество правѣше оргии, но християнството изключва външната, физическа любовь. Християнството изключва прѣдметната любовь, понеже тя не може да бѫде постоянна. Дайте ми вие примѣръ отъ историята, дѣто двама души, отъ каквото и да е положение да сѫ били, които да сѫ имали материална връзка и до 100 години да сѫ живѣли тъй непреривно добрѣ, безъ да сѫ си казали една горчива дума. Даже между Христовитѣ ученици имаше голѣма бъркотия, понеже въ тѣхъ се яви извѣстенъ обектъ.
Павелъ стана обектъ за езичницитѣ, Петъръ за евреитѣ, и тогава стана едно спречкване, докато най-послѣ Павелъ каза: азъ не съмъ за васъ обектъ, нито Петъръ, нито Аполосъ.
Така постѫпватъ и днесъ – на всѣко учение ще турятъ по единъ обектъ, за да го опетнятъ.
към беседата >>
Всичко е подаръкъ дадено, азъ го пазя, чуждо е, а чужди нѣща азъ не раздавамъ.
Та нима като му дадете обуща, ще го обичате повече? Не, азъ не съмъ отъ тѣзи, които си правятъ илюзии отъ това. Но азъ не искамъ да бѫда съблазънъ никому. А сега, кой какъ влѣзе въ моята стая, погледне натукъ-натамъ. Казвамъ: всичко това не е мое, азъ съмъ намислилъ да го върна.
Всичко е подаръкъ дадено, азъ го пазя, чуждо е, а чужди нѣща азъ не раздавамъ.
Само Господь може да раздава всичко. Питатъ ме: Ами ти какво правишъ? – Азъ гледамъ, какво прави Господь и се уча отъ Него. Бихъ желалъ всички вие да се учите да постѫпвате, както Богъ постѫпва. Това е благородство, това е жестъ на душата!
към беседата >>
Значи Господь да те има прѣдъ видъ; да бѫдешъ обектъ заради Него.
Сега, нѣкои отъ васъ, като се молитѣ, казвате: Господи, Ти не знаешъ ли, че азъ страдамъ? Че какво отъ това?
Значи Господь да те има прѣдъ видъ; да бѫдешъ обектъ заради Него.
Че и онази кокошка, тамъ въ курника, като я колятъ и тя кряка. Каква разлика има между нея и тебе? – Ама азъ съмъ човѣкъ! Пъкъ кокошката казва: азъ съмъ кокошка! И мене Господь създаде, и тебе Господь създаде – Ама азъ съмъ създаденъ по образъ и подобие Божие!
към беседата >>
Така постѫпватъ и днесъ – на всѣко учение ще турятъ по единъ обектъ, за да го опетнятъ.
Да, въ врѣмето на Нерона римското общество правѣше оргии, но християнството изключва външната, физическа любовь. Християнството изключва прѣдметната любовь, понеже тя не може да бѫде постоянна. Дайте ми вие примѣръ отъ историята, дѣто двама души, отъ каквото и да е положение да сѫ били, които да сѫ имали материална връзка и до 100 години да сѫ живѣли тъй непреривно добрѣ, безъ да сѫ си казали една горчива дума. Даже между Христовитѣ ученици имаше голѣма бъркотия, понеже въ тѣхъ се яви извѣстенъ обектъ. Павелъ стана обектъ за езичницитѣ, Петъръ за евреитѣ, и тогава стана едно спречкване, докато най-послѣ Павелъ каза: азъ не съмъ за васъ обектъ, нито Петъръ, нито Аполосъ.
Така постѫпватъ и днесъ – на всѣко учение ще турятъ по единъ обектъ, за да го опетнятъ.
към беседата >>
Само Господь може да раздава всичко.
Не, азъ не съмъ отъ тѣзи, които си правятъ илюзии отъ това. Но азъ не искамъ да бѫда съблазънъ никому. А сега, кой какъ влѣзе въ моята стая, погледне натукъ-натамъ. Казвамъ: всичко това не е мое, азъ съмъ намислилъ да го върна. Всичко е подаръкъ дадено, азъ го пазя, чуждо е, а чужди нѣща азъ не раздавамъ.
Само Господь може да раздава всичко.
Питатъ ме: Ами ти какво правишъ? – Азъ гледамъ, какво прави Господь и се уча отъ Него. Бихъ желалъ всички вие да се учите да постѫпвате, както Богъ постѫпва. Това е благородство, това е жестъ на душата! Бѫдете смѣли, смѣли!
към беседата >>
Че и онази кокошка, тамъ въ курника, като я колятъ и тя кряка.
Сега, нѣкои отъ васъ, като се молитѣ, казвате: Господи, Ти не знаешъ ли, че азъ страдамъ? Че какво отъ това? Значи Господь да те има прѣдъ видъ; да бѫдешъ обектъ заради Него.
Че и онази кокошка, тамъ въ курника, като я колятъ и тя кряка.
Каква разлика има между нея и тебе? – Ама азъ съмъ човѣкъ! Пъкъ кокошката казва: азъ съмъ кокошка! И мене Господь създаде, и тебе Господь създаде – Ама азъ съмъ създаденъ по образъ и подобие Божие! Още по лошо за тебе.
към беседата >>
Божественото учение не може да бѫде обектно!
Божественото учение не може да бѫде обектно!
То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Азъ мисля, че ако християнитѣ не носѣха кръстове по себе си, ако въ църквитѣ не държаха Христа на кръста, свѣтътъ щѣше да бѫде по-добъръ, хората щѣха по-малко да се заблуждаватъ. Днесъ хората се заблуждаватъ много. Нѣкой човѣкъ види кръстъ, цѣлуне го, а прѣдъ него седи единъ бѣденъ, него не цѣлува.
към беседата >>
Питатъ ме: Ами ти какво правишъ?
Но азъ не искамъ да бѫда съблазънъ никому. А сега, кой какъ влѣзе въ моята стая, погледне натукъ-натамъ. Казвамъ: всичко това не е мое, азъ съмъ намислилъ да го върна. Всичко е подаръкъ дадено, азъ го пазя, чуждо е, а чужди нѣща азъ не раздавамъ. Само Господь може да раздава всичко.
Питатъ ме: Ами ти какво правишъ?
– Азъ гледамъ, какво прави Господь и се уча отъ Него. Бихъ желалъ всички вие да се учите да постѫпвате, както Богъ постѫпва. Това е благородство, това е жестъ на душата! Бѫдете смѣли, смѣли! Казватъ ми нѣкои: тази сестра много си окичила кѫщата.
към беседата >>
Каква разлика има между нея и тебе?
Сега, нѣкои отъ васъ, като се молитѣ, казвате: Господи, Ти не знаешъ ли, че азъ страдамъ? Че какво отъ това? Значи Господь да те има прѣдъ видъ; да бѫдешъ обектъ заради Него. Че и онази кокошка, тамъ въ курника, като я колятъ и тя кряка.
Каква разлика има между нея и тебе?
– Ама азъ съмъ човѣкъ! Пъкъ кокошката казва: азъ съмъ кокошка! И мене Господь създаде, и тебе Господь създаде – Ама азъ съмъ създаденъ по образъ и подобие Божие! Още по лошо за тебе. Ти, който си създаденъ по Бога, не трѣбва да имашъ обектъ, а само една велика идея трѣбва да имашъ въ ума си.
към беседата >>
То не е учение на обекта.
Божественото учение не може да бѫде обектно!
То не е учение на обекта.
Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Азъ мисля, че ако християнитѣ не носѣха кръстове по себе си, ако въ църквитѣ не държаха Христа на кръста, свѣтътъ щѣше да бѫде по-добъръ, хората щѣха по-малко да се заблуждаватъ. Днесъ хората се заблуждаватъ много. Нѣкой човѣкъ види кръстъ, цѣлуне го, а прѣдъ него седи единъ бѣденъ, него не цѣлува. Ако е за цѣлувка, азъ бихъ прѣдпочелъ да цѣлуна единъ живъ кръстъ, отколкото единъ златенъ въ църквата.
към беседата >>
– Азъ гледамъ, какво прави Господь и се уча отъ Него.
А сега, кой какъ влѣзе въ моята стая, погледне натукъ-натамъ. Казвамъ: всичко това не е мое, азъ съмъ намислилъ да го върна. Всичко е подаръкъ дадено, азъ го пазя, чуждо е, а чужди нѣща азъ не раздавамъ. Само Господь може да раздава всичко. Питатъ ме: Ами ти какво правишъ?
– Азъ гледамъ, какво прави Господь и се уча отъ Него.
Бихъ желалъ всички вие да се учите да постѫпвате, както Богъ постѫпва. Това е благородство, това е жестъ на душата! Бѫдете смѣли, смѣли! Казватъ ми нѣкои: тази сестра много си окичила кѫщата. Казвамъ: тази сестра не мисли право.
към беседата >>
– Ама азъ съмъ човѣкъ!
Сега, нѣкои отъ васъ, като се молитѣ, казвате: Господи, Ти не знаешъ ли, че азъ страдамъ? Че какво отъ това? Значи Господь да те има прѣдъ видъ; да бѫдешъ обектъ заради Него. Че и онази кокошка, тамъ въ курника, като я колятъ и тя кряка. Каква разлика има между нея и тебе?
– Ама азъ съмъ човѣкъ!
Пъкъ кокошката казва: азъ съмъ кокошка! И мене Господь създаде, и тебе Господь създаде – Ама азъ съмъ създаденъ по образъ и подобие Божие! Още по лошо за тебе. Ти, който си създаденъ по Бога, не трѣбва да имашъ обектъ, а само една велика идея трѣбва да имашъ въ ума си. Богъ трѣбва да ти бѫде идеята.
към беседата >>
Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение.
Божественото учение не може да бѫде обектно! То не е учение на обекта.
Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение.
Азъ мисля, че ако християнитѣ не носѣха кръстове по себе си, ако въ църквитѣ не държаха Христа на кръста, свѣтътъ щѣше да бѫде по-добъръ, хората щѣха по-малко да се заблуждаватъ. Днесъ хората се заблуждаватъ много. Нѣкой човѣкъ види кръстъ, цѣлуне го, а прѣдъ него седи единъ бѣденъ, него не цѣлува. Ако е за цѣлувка, азъ бихъ прѣдпочелъ да цѣлуна единъ живъ кръстъ, отколкото единъ златенъ въ църквата. Питамъ: какво ви ползува този кръстъ въ църквата?
към беседата >>
Бихъ желалъ всички вие да се учите да постѫпвате, както Богъ постѫпва.
Казвамъ: всичко това не е мое, азъ съмъ намислилъ да го върна. Всичко е подаръкъ дадено, азъ го пазя, чуждо е, а чужди нѣща азъ не раздавамъ. Само Господь може да раздава всичко. Питатъ ме: Ами ти какво правишъ? – Азъ гледамъ, какво прави Господь и се уча отъ Него.
Бихъ желалъ всички вие да се учите да постѫпвате, както Богъ постѫпва.
Това е благородство, това е жестъ на душата! Бѫдете смѣли, смѣли! Казватъ ми нѣкои: тази сестра много си окичила кѫщата. Казвамъ: тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила кѫщата, но духовно не я окичила.
към беседата >>
Пъкъ кокошката казва: азъ съмъ кокошка!
Че какво отъ това? Значи Господь да те има прѣдъ видъ; да бѫдешъ обектъ заради Него. Че и онази кокошка, тамъ въ курника, като я колятъ и тя кряка. Каква разлика има между нея и тебе? – Ама азъ съмъ човѣкъ!
Пъкъ кокошката казва: азъ съмъ кокошка!
И мене Господь създаде, и тебе Господь създаде – Ама азъ съмъ създаденъ по образъ и подобие Божие! Още по лошо за тебе. Ти, който си създаденъ по Бога, не трѣбва да имашъ обектъ, а само една велика идея трѣбва да имашъ въ ума си. Богъ трѣбва да ти бѫде идеята. Никакъвъ обектъ!
към беседата >>
Азъ мисля, че ако християнитѣ не носѣха кръстове по себе си, ако въ църквитѣ не държаха Христа на кръста, свѣтътъ щѣше да бѫде по-добъръ, хората щѣха по-малко да се заблуждаватъ.
Божественото учение не може да бѫде обектно! То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение.
Азъ мисля, че ако християнитѣ не носѣха кръстове по себе си, ако въ църквитѣ не държаха Христа на кръста, свѣтътъ щѣше да бѫде по-добъръ, хората щѣха по-малко да се заблуждаватъ.
Днесъ хората се заблуждаватъ много. Нѣкой човѣкъ види кръстъ, цѣлуне го, а прѣдъ него седи единъ бѣденъ, него не цѣлува. Ако е за цѣлувка, азъ бихъ прѣдпочелъ да цѣлуна единъ живъ кръстъ, отколкото единъ златенъ въ църквата. Питамъ: какво ви ползува този кръстъ въ църквата? Кръстътъ, това е Божествената Свѣтлина, Божествената Любовь на невидимия, на онзи неосѣзаемия животъ, който влиза въ насъ и ни дава веселие и подемъ.
към беседата >>
Това е благородство, това е жестъ на душата!
Всичко е подаръкъ дадено, азъ го пазя, чуждо е, а чужди нѣща азъ не раздавамъ. Само Господь може да раздава всичко. Питатъ ме: Ами ти какво правишъ? – Азъ гледамъ, какво прави Господь и се уча отъ Него. Бихъ желалъ всички вие да се учите да постѫпвате, както Богъ постѫпва.
Това е благородство, това е жестъ на душата!
Бѫдете смѣли, смѣли! Казватъ ми нѣкои: тази сестра много си окичила кѫщата. Казвамъ: тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила кѫщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайтѣ внимание.
към беседата >>
И мене Господь създаде, и тебе Господь създаде – Ама азъ съмъ създаденъ по образъ и подобие Божие!
Значи Господь да те има прѣдъ видъ; да бѫдешъ обектъ заради Него. Че и онази кокошка, тамъ въ курника, като я колятъ и тя кряка. Каква разлика има между нея и тебе? – Ама азъ съмъ човѣкъ! Пъкъ кокошката казва: азъ съмъ кокошка!
И мене Господь създаде, и тебе Господь създаде – Ама азъ съмъ създаденъ по образъ и подобие Божие!
Още по лошо за тебе. Ти, който си създаденъ по Бога, не трѣбва да имашъ обектъ, а само една велика идея трѣбва да имашъ въ ума си. Богъ трѣбва да ти бѫде идеята. Никакъвъ обектъ! Ние говоримъ идейно.
към беседата >>
Днесъ хората се заблуждаватъ много.
Божественото учение не може да бѫде обектно! То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Азъ мисля, че ако християнитѣ не носѣха кръстове по себе си, ако въ църквитѣ не държаха Христа на кръста, свѣтътъ щѣше да бѫде по-добъръ, хората щѣха по-малко да се заблуждаватъ.
Днесъ хората се заблуждаватъ много.
Нѣкой човѣкъ види кръстъ, цѣлуне го, а прѣдъ него седи единъ бѣденъ, него не цѣлува. Ако е за цѣлувка, азъ бихъ прѣдпочелъ да цѣлуна единъ живъ кръстъ, отколкото единъ златенъ въ църквата. Питамъ: какво ви ползува този кръстъ въ църквата? Кръстътъ, това е Божествената Свѣтлина, Божествената Любовь на невидимия, на онзи неосѣзаемия животъ, който влиза въ насъ и ни дава веселие и подемъ. Нѣкой казва: азъ искамъ да видя Бога.
към беседата >>
Бѫдете смѣли, смѣли!
Само Господь може да раздава всичко. Питатъ ме: Ами ти какво правишъ? – Азъ гледамъ, какво прави Господь и се уча отъ Него. Бихъ желалъ всички вие да се учите да постѫпвате, както Богъ постѫпва. Това е благородство, това е жестъ на душата!
Бѫдете смѣли, смѣли!
Казватъ ми нѣкои: тази сестра много си окичила кѫщата. Казвамъ: тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила кѫщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайтѣ внимание. Бѫдете благодарни на малкото!
към беседата >>
Още по лошо за тебе.
Че и онази кокошка, тамъ въ курника, като я колятъ и тя кряка. Каква разлика има между нея и тебе? – Ама азъ съмъ човѣкъ! Пъкъ кокошката казва: азъ съмъ кокошка! И мене Господь създаде, и тебе Господь създаде – Ама азъ съмъ създаденъ по образъ и подобие Божие!
Още по лошо за тебе.
Ти, който си създаденъ по Бога, не трѣбва да имашъ обектъ, а само една велика идея трѣбва да имашъ въ ума си. Богъ трѣбва да ти бѫде идеята. Никакъвъ обектъ! Ние говоримъ идейно. Кой е онзи, който е станалъ щастливъ отъ своитѣ кѫщи?
към беседата >>
Нѣкой човѣкъ види кръстъ, цѣлуне го, а прѣдъ него седи единъ бѣденъ, него не цѣлува.
Божественото учение не може да бѫде обектно! То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Азъ мисля, че ако християнитѣ не носѣха кръстове по себе си, ако въ църквитѣ не държаха Христа на кръста, свѣтътъ щѣше да бѫде по-добъръ, хората щѣха по-малко да се заблуждаватъ. Днесъ хората се заблуждаватъ много.
Нѣкой човѣкъ види кръстъ, цѣлуне го, а прѣдъ него седи единъ бѣденъ, него не цѣлува.
Ако е за цѣлувка, азъ бихъ прѣдпочелъ да цѣлуна единъ живъ кръстъ, отколкото единъ златенъ въ църквата. Питамъ: какво ви ползува този кръстъ въ църквата? Кръстътъ, това е Божествената Свѣтлина, Божествената Любовь на невидимия, на онзи неосѣзаемия животъ, който влиза въ насъ и ни дава веселие и подемъ. Нѣкой казва: азъ искамъ да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете.
към беседата >>
Казватъ ми нѣкои: тази сестра много си окичила кѫщата.
Питатъ ме: Ами ти какво правишъ? – Азъ гледамъ, какво прави Господь и се уча отъ Него. Бихъ желалъ всички вие да се учите да постѫпвате, както Богъ постѫпва. Това е благородство, това е жестъ на душата! Бѫдете смѣли, смѣли!
Казватъ ми нѣкои: тази сестра много си окичила кѫщата.
Казвамъ: тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила кѫщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайтѣ внимание. Бѫдете благодарни на малкото! Ако те поканятъ, благодари!
към беседата >>
Ти, който си създаденъ по Бога, не трѣбва да имашъ обектъ, а само една велика идея трѣбва да имашъ въ ума си.
Каква разлика има между нея и тебе? – Ама азъ съмъ човѣкъ! Пъкъ кокошката казва: азъ съмъ кокошка! И мене Господь създаде, и тебе Господь създаде – Ама азъ съмъ създаденъ по образъ и подобие Божие! Още по лошо за тебе.
Ти, който си създаденъ по Бога, не трѣбва да имашъ обектъ, а само една велика идея трѣбва да имашъ въ ума си.
Богъ трѣбва да ти бѫде идеята. Никакъвъ обектъ! Ние говоримъ идейно. Кой е онзи, който е станалъ щастливъ отъ своитѣ кѫщи? Желанието да имате кѫщи е самонасочване на вашитѣ енергии въ извѣстно направление.
към беседата >>
Ако е за цѣлувка, азъ бихъ прѣдпочелъ да цѣлуна единъ живъ кръстъ, отколкото единъ златенъ въ църквата.
То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Азъ мисля, че ако християнитѣ не носѣха кръстове по себе си, ако въ църквитѣ не държаха Христа на кръста, свѣтътъ щѣше да бѫде по-добъръ, хората щѣха по-малко да се заблуждаватъ. Днесъ хората се заблуждаватъ много. Нѣкой човѣкъ види кръстъ, цѣлуне го, а прѣдъ него седи единъ бѣденъ, него не цѣлува.
Ако е за цѣлувка, азъ бихъ прѣдпочелъ да цѣлуна единъ живъ кръстъ, отколкото единъ златенъ въ църквата.
Питамъ: какво ви ползува този кръстъ въ църквата? Кръстътъ, това е Божествената Свѣтлина, Божествената Любовь на невидимия, на онзи неосѣзаемия животъ, който влиза въ насъ и ни дава веселие и подемъ. Нѣкой казва: азъ искамъ да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можешъ да слушашъ Божествения гласъ.
към беседата >>
Казвамъ: тази сестра не мисли право.
– Азъ гледамъ, какво прави Господь и се уча отъ Него. Бихъ желалъ всички вие да се учите да постѫпвате, както Богъ постѫпва. Това е благородство, това е жестъ на душата! Бѫдете смѣли, смѣли! Казватъ ми нѣкои: тази сестра много си окичила кѫщата.
Казвамъ: тази сестра не мисли право.
Тя физически си е окичила кѫщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайтѣ внимание. Бѫдете благодарни на малкото! Ако те поканятъ, благодари! Ако те поканятъ да седнешъ на земята пакъ благодари!
към беседата >>
Богъ трѣбва да ти бѫде идеята.
– Ама азъ съмъ човѣкъ! Пъкъ кокошката казва: азъ съмъ кокошка! И мене Господь създаде, и тебе Господь създаде – Ама азъ съмъ създаденъ по образъ и подобие Божие! Още по лошо за тебе. Ти, който си създаденъ по Бога, не трѣбва да имашъ обектъ, а само една велика идея трѣбва да имашъ въ ума си.
Богъ трѣбва да ти бѫде идеята.
Никакъвъ обектъ! Ние говоримъ идейно. Кой е онзи, който е станалъ щастливъ отъ своитѣ кѫщи? Желанието да имате кѫщи е самонасочване на вашитѣ енергии въ извѣстно направление. Нима мислите, че онзи художникъ като нарисува нѣкоя картина ще стане по-красивъ?
към беседата >>
Питамъ: какво ви ползува този кръстъ въ църквата?
Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Азъ мисля, че ако християнитѣ не носѣха кръстове по себе си, ако въ църквитѣ не държаха Христа на кръста, свѣтътъ щѣше да бѫде по-добъръ, хората щѣха по-малко да се заблуждаватъ. Днесъ хората се заблуждаватъ много. Нѣкой човѣкъ види кръстъ, цѣлуне го, а прѣдъ него седи единъ бѣденъ, него не цѣлува. Ако е за цѣлувка, азъ бихъ прѣдпочелъ да цѣлуна единъ живъ кръстъ, отколкото единъ златенъ въ църквата.
Питамъ: какво ви ползува този кръстъ въ църквата?
Кръстътъ, това е Божествената Свѣтлина, Божествената Любовь на невидимия, на онзи неосѣзаемия животъ, който влиза въ насъ и ни дава веселие и подемъ. Нѣкой казва: азъ искамъ да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можешъ да слушашъ Божествения гласъ. Той ще ти каже така: еди-кѫдѣ си, на еди-коя си улица, ще видишъ една бѣдна жена, ще отидешъ при нея и ще ѝ занесешъ два чувала брашно, дрѣхи, хлѣбъ.
към беседата >>
Тя физически си е окичила кѫщата, но духовно не я окичила.
Бихъ желалъ всички вие да се учите да постѫпвате, както Богъ постѫпва. Това е благородство, това е жестъ на душата! Бѫдете смѣли, смѣли! Казватъ ми нѣкои: тази сестра много си окичила кѫщата. Казвамъ: тази сестра не мисли право.
Тя физически си е окичила кѫщата, но духовно не я окичила.
На това не обръщайтѣ внимание. Бѫдете благодарни на малкото! Ако те поканятъ, благодари! Ако те поканятъ да седнешъ на земята пакъ благодари! Ако ти дадатъ столъ, пакъ благодари!
към беседата >>
Никакъвъ обектъ!
Пъкъ кокошката казва: азъ съмъ кокошка! И мене Господь създаде, и тебе Господь създаде – Ама азъ съмъ създаденъ по образъ и подобие Божие! Още по лошо за тебе. Ти, който си създаденъ по Бога, не трѣбва да имашъ обектъ, а само една велика идея трѣбва да имашъ въ ума си. Богъ трѣбва да ти бѫде идеята.
Никакъвъ обектъ!
Ние говоримъ идейно. Кой е онзи, който е станалъ щастливъ отъ своитѣ кѫщи? Желанието да имате кѫщи е самонасочване на вашитѣ енергии въ извѣстно направление. Нима мислите, че онзи художникъ като нарисува нѣкоя картина ще стане по-красивъ? Не, той се упражнява само, рисува своитѣ проекции.
към беседата >>
Кръстътъ, това е Божествената Свѣтлина, Божествената Любовь на невидимия, на онзи неосѣзаемия животъ, който влиза въ насъ и ни дава веселие и подемъ.
Азъ мисля, че ако християнитѣ не носѣха кръстове по себе си, ако въ църквитѣ не държаха Христа на кръста, свѣтътъ щѣше да бѫде по-добъръ, хората щѣха по-малко да се заблуждаватъ. Днесъ хората се заблуждаватъ много. Нѣкой човѣкъ види кръстъ, цѣлуне го, а прѣдъ него седи единъ бѣденъ, него не цѣлува. Ако е за цѣлувка, азъ бихъ прѣдпочелъ да цѣлуна единъ живъ кръстъ, отколкото единъ златенъ въ църквата. Питамъ: какво ви ползува този кръстъ въ църквата?
Кръстътъ, това е Божествената Свѣтлина, Божествената Любовь на невидимия, на онзи неосѣзаемия животъ, който влиза въ насъ и ни дава веселие и подемъ.
Нѣкой казва: азъ искамъ да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можешъ да слушашъ Божествения гласъ. Той ще ти каже така: еди-кѫдѣ си, на еди-коя си улица, ще видишъ една бѣдна жена, ще отидешъ при нея и ще ѝ занесешъ два чувала брашно, дрѣхи, хлѣбъ. Тя и дѣцата ѝ отъ два дни сѫ гладни, викатъ къмъ менъ; затова, ти изпълни моята воля, и сърдцето ти ще се изпълни съ радость.
към беседата >>
На това не обръщайтѣ внимание.
Това е благородство, това е жестъ на душата! Бѫдете смѣли, смѣли! Казватъ ми нѣкои: тази сестра много си окичила кѫщата. Казвамъ: тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила кѫщата, но духовно не я окичила.
На това не обръщайтѣ внимание.
Бѫдете благодарни на малкото! Ако те поканятъ, благодари! Ако те поканятъ да седнешъ на земята пакъ благодари! Ако ти дадатъ столъ, пакъ благодари! Доблесть се иска отъ човѣка!
към беседата >>
Ние говоримъ идейно.
И мене Господь създаде, и тебе Господь създаде – Ама азъ съмъ създаденъ по образъ и подобие Божие! Още по лошо за тебе. Ти, който си създаденъ по Бога, не трѣбва да имашъ обектъ, а само една велика идея трѣбва да имашъ въ ума си. Богъ трѣбва да ти бѫде идеята. Никакъвъ обектъ!
Ние говоримъ идейно.
Кой е онзи, който е станалъ щастливъ отъ своитѣ кѫщи? Желанието да имате кѫщи е самонасочване на вашитѣ енергии въ извѣстно направление. Нима мислите, че онзи художникъ като нарисува нѣкоя картина ще стане по-красивъ? Не, той се упражнява само, рисува своитѣ проекции. Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художникъ се свърже съ една отъ тия свои картини и прѣстане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва.
към беседата >>
Нѣкой казва: азъ искамъ да видя Бога.
Днесъ хората се заблуждаватъ много. Нѣкой човѣкъ види кръстъ, цѣлуне го, а прѣдъ него седи единъ бѣденъ, него не цѣлува. Ако е за цѣлувка, азъ бихъ прѣдпочелъ да цѣлуна единъ живъ кръстъ, отколкото единъ златенъ въ църквата. Питамъ: какво ви ползува този кръстъ въ църквата? Кръстътъ, това е Божествената Свѣтлина, Божествената Любовь на невидимия, на онзи неосѣзаемия животъ, който влиза въ насъ и ни дава веселие и подемъ.
Нѣкой казва: азъ искамъ да видя Бога.
Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можешъ да слушашъ Божествения гласъ. Той ще ти каже така: еди-кѫдѣ си, на еди-коя си улица, ще видишъ една бѣдна жена, ще отидешъ при нея и ще ѝ занесешъ два чувала брашно, дрѣхи, хлѣбъ. Тя и дѣцата ѝ отъ два дни сѫ гладни, викатъ къмъ менъ; затова, ти изпълни моята воля, и сърдцето ти ще се изпълни съ радость. Ти казвашъ: чакай, Господи, да Те видя, кой си!
към беседата >>
Бѫдете благодарни на малкото!
Бѫдете смѣли, смѣли! Казватъ ми нѣкои: тази сестра много си окичила кѫщата. Казвамъ: тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила кѫщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайтѣ внимание.
Бѫдете благодарни на малкото!
Ако те поканятъ, благодари! Ако те поканятъ да седнешъ на земята пакъ благодари! Ако ти дадатъ столъ, пакъ благодари! Доблесть се иска отъ човѣка! Въ всички хора забѣлѣзвамъ изопачаване на мислитѣ.
към беседата >>
Кой е онзи, който е станалъ щастливъ отъ своитѣ кѫщи?
Още по лошо за тебе. Ти, който си създаденъ по Бога, не трѣбва да имашъ обектъ, а само една велика идея трѣбва да имашъ въ ума си. Богъ трѣбва да ти бѫде идеята. Никакъвъ обектъ! Ние говоримъ идейно.
Кой е онзи, който е станалъ щастливъ отъ своитѣ кѫщи?
Желанието да имате кѫщи е самонасочване на вашитѣ енергии въ извѣстно направление. Нима мислите, че онзи художникъ като нарисува нѣкоя картина ще стане по-красивъ? Не, той се упражнява само, рисува своитѣ проекции. Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художникъ се свърже съ една отъ тия свои картини и прѣстане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва. А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; послѣ нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо?
към беседата >>
Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете.
Нѣкой човѣкъ види кръстъ, цѣлуне го, а прѣдъ него седи единъ бѣденъ, него не цѣлува. Ако е за цѣлувка, азъ бихъ прѣдпочелъ да цѣлуна единъ живъ кръстъ, отколкото единъ златенъ въ църквата. Питамъ: какво ви ползува този кръстъ въ църквата? Кръстътъ, това е Божествената Свѣтлина, Божествената Любовь на невидимия, на онзи неосѣзаемия животъ, който влиза въ насъ и ни дава веселие и подемъ. Нѣкой казва: азъ искамъ да видя Бога.
Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете.
Ти можешъ да слушашъ Божествения гласъ. Той ще ти каже така: еди-кѫдѣ си, на еди-коя си улица, ще видишъ една бѣдна жена, ще отидешъ при нея и ще ѝ занесешъ два чувала брашно, дрѣхи, хлѣбъ. Тя и дѣцата ѝ отъ два дни сѫ гладни, викатъ къмъ менъ; затова, ти изпълни моята воля, и сърдцето ти ще се изпълни съ радость. Ти казвашъ: чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостолъ Павелъ падна отъ коня си, той чу гласъ, но видѣ ли Господа, видѣ ли Христа?
към беседата >>
Ако те поканятъ, благодари!
Казватъ ми нѣкои: тази сестра много си окичила кѫщата. Казвамъ: тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила кѫщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайтѣ внимание. Бѫдете благодарни на малкото!
Ако те поканятъ, благодари!
Ако те поканятъ да седнешъ на земята пакъ благодари! Ако ти дадатъ столъ, пакъ благодари! Доблесть се иска отъ човѣка! Въ всички хора забѣлѣзвамъ изопачаване на мислитѣ. Въ насъ има само една мисъль, нѣма и онде и овде.
към беседата >>
Желанието да имате кѫщи е самонасочване на вашитѣ енергии въ извѣстно направление.
Ти, който си създаденъ по Бога, не трѣбва да имашъ обектъ, а само една велика идея трѣбва да имашъ въ ума си. Богъ трѣбва да ти бѫде идеята. Никакъвъ обектъ! Ние говоримъ идейно. Кой е онзи, който е станалъ щастливъ отъ своитѣ кѫщи?
Желанието да имате кѫщи е самонасочване на вашитѣ енергии въ извѣстно направление.
Нима мислите, че онзи художникъ като нарисува нѣкоя картина ще стане по-красивъ? Не, той се упражнява само, рисува своитѣ проекции. Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художникъ се свърже съ една отъ тия свои картини и прѣстане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва. А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; послѣ нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо? Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно.
към беседата >>
Ти можешъ да слушашъ Божествения гласъ.
Ако е за цѣлувка, азъ бихъ прѣдпочелъ да цѣлуна единъ живъ кръстъ, отколкото единъ златенъ въ църквата. Питамъ: какво ви ползува този кръстъ въ църквата? Кръстътъ, това е Божествената Свѣтлина, Божествената Любовь на невидимия, на онзи неосѣзаемия животъ, който влиза въ насъ и ни дава веселие и подемъ. Нѣкой казва: азъ искамъ да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете.
Ти можешъ да слушашъ Божествения гласъ.
Той ще ти каже така: еди-кѫдѣ си, на еди-коя си улица, ще видишъ една бѣдна жена, ще отидешъ при нея и ще ѝ занесешъ два чувала брашно, дрѣхи, хлѣбъ. Тя и дѣцата ѝ отъ два дни сѫ гладни, викатъ къмъ менъ; затова, ти изпълни моята воля, и сърдцето ти ще се изпълни съ радость. Ти казвашъ: чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостолъ Павелъ падна отъ коня си, той чу гласъ, но видѣ ли Господа, видѣ ли Христа? \Не, той видѣ само Свѣтлина.
към беседата >>
Ако те поканятъ да седнешъ на земята пакъ благодари!
Казвамъ: тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила кѫщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайтѣ внимание. Бѫдете благодарни на малкото! Ако те поканятъ, благодари!
Ако те поканятъ да седнешъ на земята пакъ благодари!
Ако ти дадатъ столъ, пакъ благодари! Доблесть се иска отъ човѣка! Въ всички хора забѣлѣзвамъ изопачаване на мислитѣ. Въ насъ има само една мисъль, нѣма и онде и овде. Съ пари нито въ джендема, нито въ рая отиваме.
към беседата >>
Нима мислите, че онзи художникъ като нарисува нѣкоя картина ще стане по-красивъ?
Богъ трѣбва да ти бѫде идеята. Никакъвъ обектъ! Ние говоримъ идейно. Кой е онзи, който е станалъ щастливъ отъ своитѣ кѫщи? Желанието да имате кѫщи е самонасочване на вашитѣ енергии въ извѣстно направление.
Нима мислите, че онзи художникъ като нарисува нѣкоя картина ще стане по-красивъ?
Не, той се упражнява само, рисува своитѣ проекции. Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художникъ се свърже съ една отъ тия свои картини и прѣстане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва. А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; послѣ нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо? Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажатъ че нѣкой художникъ е нарисувалъ нѣщо велико, казвамъ: не, това е цапало.
към беседата >>
Той ще ти каже така: еди-кѫдѣ си, на еди-коя си улица, ще видишъ една бѣдна жена, ще отидешъ при нея и ще ѝ занесешъ два чувала брашно, дрѣхи, хлѣбъ.
Питамъ: какво ви ползува този кръстъ въ църквата? Кръстътъ, това е Божествената Свѣтлина, Божествената Любовь на невидимия, на онзи неосѣзаемия животъ, който влиза въ насъ и ни дава веселие и подемъ. Нѣкой казва: азъ искамъ да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можешъ да слушашъ Божествения гласъ.
Той ще ти каже така: еди-кѫдѣ си, на еди-коя си улица, ще видишъ една бѣдна жена, ще отидешъ при нея и ще ѝ занесешъ два чувала брашно, дрѣхи, хлѣбъ.
Тя и дѣцата ѝ отъ два дни сѫ гладни, викатъ къмъ менъ; затова, ти изпълни моята воля, и сърдцето ти ще се изпълни съ радость. Ти казвашъ: чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостолъ Павелъ падна отъ коня си, той чу гласъ, но видѣ ли Господа, видѣ ли Христа? \Не, той видѣ само Свѣтлина. А сега, ще ни прѣдставятъ Христа съ малка брадичка, съ сини очички, съ тънки вѣжди, както другитѣ хора.
към беседата >>
Ако ти дадатъ столъ, пакъ благодари!
Тя физически си е окичила кѫщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайтѣ внимание. Бѫдете благодарни на малкото! Ако те поканятъ, благодари! Ако те поканятъ да седнешъ на земята пакъ благодари!
Ако ти дадатъ столъ, пакъ благодари!
Доблесть се иска отъ човѣка! Въ всички хора забѣлѣзвамъ изопачаване на мислитѣ. Въ насъ има само една мисъль, нѣма и онде и овде. Съ пари нито въ джендема, нито въ рая отиваме. Ние не вѣрваме въ тази максима, която казва Славейковъ: „Парице, парице, всесилна царице“.
към беседата >>
Не, той се упражнява само, рисува своитѣ проекции.
Никакъвъ обектъ! Ние говоримъ идейно. Кой е онзи, който е станалъ щастливъ отъ своитѣ кѫщи? Желанието да имате кѫщи е самонасочване на вашитѣ енергии въ извѣстно направление. Нима мислите, че онзи художникъ като нарисува нѣкоя картина ще стане по-красивъ?
Не, той се упражнява само, рисува своитѣ проекции.
Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художникъ се свърже съ една отъ тия свои картини и прѣстане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва. А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; послѣ нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо? Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажатъ че нѣкой художникъ е нарисувалъ нѣщо велико, казвамъ: не, това е цапало. Ако го погледнешъ, ще видишъ, че действително е така.
към беседата >>
Тя и дѣцата ѝ отъ два дни сѫ гладни, викатъ къмъ менъ; затова, ти изпълни моята воля, и сърдцето ти ще се изпълни съ радость.
Кръстътъ, това е Божествената Свѣтлина, Божествената Любовь на невидимия, на онзи неосѣзаемия животъ, който влиза въ насъ и ни дава веселие и подемъ. Нѣкой казва: азъ искамъ да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можешъ да слушашъ Божествения гласъ. Той ще ти каже така: еди-кѫдѣ си, на еди-коя си улица, ще видишъ една бѣдна жена, ще отидешъ при нея и ще ѝ занесешъ два чувала брашно, дрѣхи, хлѣбъ.
Тя и дѣцата ѝ отъ два дни сѫ гладни, викатъ къмъ менъ; затова, ти изпълни моята воля, и сърдцето ти ще се изпълни съ радость.
Ти казвашъ: чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостолъ Павелъ падна отъ коня си, той чу гласъ, но видѣ ли Господа, видѣ ли Христа? \Не, той видѣ само Свѣтлина. А сега, ще ни прѣдставятъ Христа съ малка брадичка, съ сини очички, съ тънки вѣжди, както другитѣ хора. Искатъ да ни убѣдятъ, че това е разпнатиятъ Христосъ.
към беседата >>
Доблесть се иска отъ човѣка!
На това не обръщайтѣ внимание. Бѫдете благодарни на малкото! Ако те поканятъ, благодари! Ако те поканятъ да седнешъ на земята пакъ благодари! Ако ти дадатъ столъ, пакъ благодари!
Доблесть се иска отъ човѣка!
Въ всички хора забѣлѣзвамъ изопачаване на мислитѣ. Въ насъ има само една мисъль, нѣма и онде и овде. Съ пари нито въ джендема, нито въ рая отиваме. Ние не вѣрваме въ тази максима, която казва Славейковъ: „Парице, парице, всесилна царице“. Ние сме хора, които вѣрваме въ човѣшкия духъ, въ човѣшката мисъль, въ ония възвишени и Божествени чувства.
към беседата >>
Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художникъ се свърже съ една отъ тия свои картини и прѣстане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва.
Ние говоримъ идейно. Кой е онзи, който е станалъ щастливъ отъ своитѣ кѫщи? Желанието да имате кѫщи е самонасочване на вашитѣ енергии въ извѣстно направление. Нима мислите, че онзи художникъ като нарисува нѣкоя картина ще стане по-красивъ? Не, той се упражнява само, рисува своитѣ проекции.
Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художникъ се свърже съ една отъ тия свои картини и прѣстане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва.
А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; послѣ нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо? Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажатъ че нѣкой художникъ е нарисувалъ нѣщо велико, казвамъ: не, това е цапало. Ако го погледнешъ, ще видишъ, че действително е така. Нѣкой музикантъ като свири, казватъ: а тази музика е нѣщо Божествено!
към беседата >>
Ти казвашъ: чакай, Господи, да Те видя, кой си!
Нѣкой казва: азъ искамъ да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можешъ да слушашъ Божествения гласъ. Той ще ти каже така: еди-кѫдѣ си, на еди-коя си улица, ще видишъ една бѣдна жена, ще отидешъ при нея и ще ѝ занесешъ два чувала брашно, дрѣхи, хлѣбъ. Тя и дѣцата ѝ отъ два дни сѫ гладни, викатъ къмъ менъ; затова, ти изпълни моята воля, и сърдцето ти ще се изпълни съ радость.
Ти казвашъ: чакай, Господи, да Те видя, кой си!
Когато апостолъ Павелъ падна отъ коня си, той чу гласъ, но видѣ ли Господа, видѣ ли Христа? \Не, той видѣ само Свѣтлина. А сега, ще ни прѣдставятъ Христа съ малка брадичка, съ сини очички, съ тънки вѣжди, както другитѣ хора. Искатъ да ни убѣдятъ, че това е разпнатиятъ Христосъ. Никакъвъ разпнатъ Христосъ не е това!
към беседата >>
Въ всички хора забѣлѣзвамъ изопачаване на мислитѣ.
Бѫдете благодарни на малкото! Ако те поканятъ, благодари! Ако те поканятъ да седнешъ на земята пакъ благодари! Ако ти дадатъ столъ, пакъ благодари! Доблесть се иска отъ човѣка!
Въ всички хора забѣлѣзвамъ изопачаване на мислитѣ.
Въ насъ има само една мисъль, нѣма и онде и овде. Съ пари нито въ джендема, нито въ рая отиваме. Ние не вѣрваме въ тази максима, която казва Славейковъ: „Парице, парице, всесилна царице“. Ние сме хора, които вѣрваме въ човѣшкия духъ, въ човѣшката мисъль, въ ония възвишени и Божествени чувства. Ние вѣрваме, че въ всички души има нѣщо хубаво, което ще се събуди.
към беседата >>
А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; послѣ нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо?
Кой е онзи, който е станалъ щастливъ отъ своитѣ кѫщи? Желанието да имате кѫщи е самонасочване на вашитѣ енергии въ извѣстно направление. Нима мислите, че онзи художникъ като нарисува нѣкоя картина ще стане по-красивъ? Не, той се упражнява само, рисува своитѣ проекции. Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художникъ се свърже съ една отъ тия свои картини и прѣстане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва.
А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; послѣ нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо?
Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажатъ че нѣкой художникъ е нарисувалъ нѣщо велико, казвамъ: не, това е цапало. Ако го погледнешъ, ще видишъ, че действително е така. Нѣкой музикантъ като свири, казватъ: а тази музика е нѣщо Божествено! Какво ти Божествено!
към беседата >>
Когато апостолъ Павелъ падна отъ коня си, той чу гласъ, но видѣ ли Господа, видѣ ли Христа?
Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можешъ да слушашъ Божествения гласъ. Той ще ти каже така: еди-кѫдѣ си, на еди-коя си улица, ще видишъ една бѣдна жена, ще отидешъ при нея и ще ѝ занесешъ два чувала брашно, дрѣхи, хлѣбъ. Тя и дѣцата ѝ отъ два дни сѫ гладни, викатъ къмъ менъ; затова, ти изпълни моята воля, и сърдцето ти ще се изпълни съ радость. Ти казвашъ: чакай, Господи, да Те видя, кой си!
Когато апостолъ Павелъ падна отъ коня си, той чу гласъ, но видѣ ли Господа, видѣ ли Христа?
\Не, той видѣ само Свѣтлина. А сега, ще ни прѣдставятъ Христа съ малка брадичка, съ сини очички, съ тънки вѣжди, както другитѣ хора. Искатъ да ни убѣдятъ, че това е разпнатиятъ Христосъ. Никакъвъ разпнатъ Христосъ не е това! Онзи великиятъ Учитель на Любовьта не може да бѫде разпнатъ.
към беседата >>
Въ насъ има само една мисъль, нѣма и онде и овде.
Ако те поканятъ, благодари! Ако те поканятъ да седнешъ на земята пакъ благодари! Ако ти дадатъ столъ, пакъ благодари! Доблесть се иска отъ човѣка! Въ всички хора забѣлѣзвамъ изопачаване на мислитѣ.
Въ насъ има само една мисъль, нѣма и онде и овде.
Съ пари нито въ джендема, нито въ рая отиваме. Ние не вѣрваме въ тази максима, която казва Славейковъ: „Парице, парице, всесилна царице“. Ние сме хора, които вѣрваме въ човѣшкия духъ, въ човѣшката мисъль, въ ония възвишени и Божествени чувства. Ние вѣрваме, че въ всички души има нѣщо хубаво, което ще се събуди. У нѣкои вече се е събудило, а у нѣкои още чака.
към беседата >>
Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно.
Желанието да имате кѫщи е самонасочване на вашитѣ енергии въ извѣстно направление. Нима мислите, че онзи художникъ като нарисува нѣкоя картина ще стане по-красивъ? Не, той се упражнява само, рисува своитѣ проекции. Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художникъ се свърже съ една отъ тия свои картини и прѣстане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва. А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; послѣ нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо?
Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно.
И когато ми кажатъ че нѣкой художникъ е нарисувалъ нѣщо велико, казвамъ: не, това е цапало. Ако го погледнешъ, ще видишъ, че действително е така. Нѣкой музикантъ като свири, казватъ: а тази музика е нѣщо Божествено! Какво ти Божествено! Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го?
към беседата >>
\Не, той видѣ само Свѣтлина.
Ти можешъ да слушашъ Божествения гласъ. Той ще ти каже така: еди-кѫдѣ си, на еди-коя си улица, ще видишъ една бѣдна жена, ще отидешъ при нея и ще ѝ занесешъ два чувала брашно, дрѣхи, хлѣбъ. Тя и дѣцата ѝ отъ два дни сѫ гладни, викатъ къмъ менъ; затова, ти изпълни моята воля, и сърдцето ти ще се изпълни съ радость. Ти казвашъ: чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостолъ Павелъ падна отъ коня си, той чу гласъ, но видѣ ли Господа, видѣ ли Христа?
\Не, той видѣ само Свѣтлина.
А сега, ще ни прѣдставятъ Христа съ малка брадичка, съ сини очички, съ тънки вѣжди, както другитѣ хора. Искатъ да ни убѣдятъ, че това е разпнатиятъ Христосъ. Никакъвъ разпнатъ Христосъ не е това! Онзи великиятъ Учитель на Любовьта не може да бѫде разпнатъ. Разпнатъ бѣше човѣкътъ, а онзи великиятъ Учитель, който бѣше затворенъ въ тази черупка, казваше: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да положа живота си, но имамъ власть и да взема живота си.
към беседата >>
Съ пари нито въ джендема, нито въ рая отиваме.
Ако те поканятъ да седнешъ на земята пакъ благодари! Ако ти дадатъ столъ, пакъ благодари! Доблесть се иска отъ човѣка! Въ всички хора забѣлѣзвамъ изопачаване на мислитѣ. Въ насъ има само една мисъль, нѣма и онде и овде.
Съ пари нито въ джендема, нито въ рая отиваме.
Ние не вѣрваме въ тази максима, която казва Славейковъ: „Парице, парице, всесилна царице“. Ние сме хора, които вѣрваме въ човѣшкия духъ, въ човѣшката мисъль, въ ония възвишени и Божествени чувства. Ние вѣрваме, че въ всички души има нѣщо хубаво, което ще се събуди. У нѣкои вече се е събудило, а у нѣкои още чака.
към беседата >>
И когато ми кажатъ че нѣкой художникъ е нарисувалъ нѣщо велико, казвамъ: не, това е цапало.
Нима мислите, че онзи художникъ като нарисува нѣкоя картина ще стане по-красивъ? Не, той се упражнява само, рисува своитѣ проекции. Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художникъ се свърже съ една отъ тия свои картини и прѣстане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва. А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; послѣ нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо? Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно.
И когато ми кажатъ че нѣкой художникъ е нарисувалъ нѣщо велико, казвамъ: не, това е цапало.
Ако го погледнешъ, ще видишъ, че действително е така. Нѣкой музикантъ като свири, казватъ: а тази музика е нѣщо Божествено! Какво ти Божествено! Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го? Ами че вие не можете да се възхищавате отъ една жива картина, пъкъ се възхищавате отъ нѣкоя рисунка!
към беседата >>
А сега, ще ни прѣдставятъ Христа съ малка брадичка, съ сини очички, съ тънки вѣжди, както другитѣ хора.
Той ще ти каже така: еди-кѫдѣ си, на еди-коя си улица, ще видишъ една бѣдна жена, ще отидешъ при нея и ще ѝ занесешъ два чувала брашно, дрѣхи, хлѣбъ. Тя и дѣцата ѝ отъ два дни сѫ гладни, викатъ къмъ менъ; затова, ти изпълни моята воля, и сърдцето ти ще се изпълни съ радость. Ти казвашъ: чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостолъ Павелъ падна отъ коня си, той чу гласъ, но видѣ ли Господа, видѣ ли Христа? \Не, той видѣ само Свѣтлина.
А сега, ще ни прѣдставятъ Христа съ малка брадичка, съ сини очички, съ тънки вѣжди, както другитѣ хора.
Искатъ да ни убѣдятъ, че това е разпнатиятъ Христосъ. Никакъвъ разпнатъ Христосъ не е това! Онзи великиятъ Учитель на Любовьта не може да бѫде разпнатъ. Разпнатъ бѣше човѣкътъ, а онзи великиятъ Учитель, който бѣше затворенъ въ тази черупка, казваше: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да положа живота си, но имамъ власть и да взема живота си. Мога да направя това, което азъ искамъ!
към беседата >>
Ние не вѣрваме въ тази максима, която казва Славейковъ: „Парице, парице, всесилна царице“.
Ако ти дадатъ столъ, пакъ благодари! Доблесть се иска отъ човѣка! Въ всички хора забѣлѣзвамъ изопачаване на мислитѣ. Въ насъ има само една мисъль, нѣма и онде и овде. Съ пари нито въ джендема, нито въ рая отиваме.
Ние не вѣрваме въ тази максима, която казва Славейковъ: „Парице, парице, всесилна царице“.
Ние сме хора, които вѣрваме въ човѣшкия духъ, въ човѣшката мисъль, въ ония възвишени и Божествени чувства. Ние вѣрваме, че въ всички души има нѣщо хубаво, което ще се събуди. У нѣкои вече се е събудило, а у нѣкои още чака.
към беседата >>
Ако го погледнешъ, ще видишъ, че действително е така.
Не, той се упражнява само, рисува своитѣ проекции. Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художникъ се свърже съ една отъ тия свои картини и прѣстане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва. А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; послѣ нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо? Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажатъ че нѣкой художникъ е нарисувалъ нѣщо велико, казвамъ: не, това е цапало.
Ако го погледнешъ, ще видишъ, че действително е така.
Нѣкой музикантъ като свири, казватъ: а тази музика е нѣщо Божествено! Какво ти Божествено! Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го? Ами че вие не можете да се възхищавате отъ една жива картина, пъкъ се възхищавате отъ нѣкоя рисунка! Че хората на земята сѫ по-красиви отъ картинитѣ, рисувани отъ най-великия художникъ.
към беседата >>
Искатъ да ни убѣдятъ, че това е разпнатиятъ Христосъ.
Тя и дѣцата ѝ отъ два дни сѫ гладни, викатъ къмъ менъ; затова, ти изпълни моята воля, и сърдцето ти ще се изпълни съ радость. Ти казвашъ: чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостолъ Павелъ падна отъ коня си, той чу гласъ, но видѣ ли Господа, видѣ ли Христа? \Не, той видѣ само Свѣтлина. А сега, ще ни прѣдставятъ Христа съ малка брадичка, съ сини очички, съ тънки вѣжди, както другитѣ хора.
Искатъ да ни убѣдятъ, че това е разпнатиятъ Христосъ.
Никакъвъ разпнатъ Христосъ не е това! Онзи великиятъ Учитель на Любовьта не може да бѫде разпнатъ. Разпнатъ бѣше човѣкътъ, а онзи великиятъ Учитель, който бѣше затворенъ въ тази черупка, казваше: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да положа живота си, но имамъ власть и да взема живота си. Мога да направя това, което азъ искамъ! “ И той казва на Пилата: „азъ съмъ, който разполагамъ съ себе си!
към беседата >>
Ние сме хора, които вѣрваме въ човѣшкия духъ, въ човѣшката мисъль, въ ония възвишени и Божествени чувства.
Доблесть се иска отъ човѣка! Въ всички хора забѣлѣзвамъ изопачаване на мислитѣ. Въ насъ има само една мисъль, нѣма и онде и овде. Съ пари нито въ джендема, нито въ рая отиваме. Ние не вѣрваме въ тази максима, която казва Славейковъ: „Парице, парице, всесилна царице“.
Ние сме хора, които вѣрваме въ човѣшкия духъ, въ човѣшката мисъль, въ ония възвишени и Божествени чувства.
Ние вѣрваме, че въ всички души има нѣщо хубаво, което ще се събуди. У нѣкои вече се е събудило, а у нѣкои още чака.
към беседата >>
Нѣкой музикантъ като свири, казватъ: а тази музика е нѣщо Божествено!
Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художникъ се свърже съ една отъ тия свои картини и прѣстане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва. А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; послѣ нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо? Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажатъ че нѣкой художникъ е нарисувалъ нѣщо велико, казвамъ: не, това е цапало. Ако го погледнешъ, ще видишъ, че действително е така.
Нѣкой музикантъ като свири, казватъ: а тази музика е нѣщо Божествено!
Какво ти Божествено! Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го? Ами че вие не можете да се възхищавате отъ една жива картина, пъкъ се възхищавате отъ нѣкоя рисунка! Че хората на земята сѫ по-красиви отъ картинитѣ, рисувани отъ най-великия художникъ. Човѣкъ е една жива картина.
към беседата >>
Никакъвъ разпнатъ Христосъ не е това!
Ти казвашъ: чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостолъ Павелъ падна отъ коня си, той чу гласъ, но видѣ ли Господа, видѣ ли Христа? \Не, той видѣ само Свѣтлина. А сега, ще ни прѣдставятъ Христа съ малка брадичка, съ сини очички, съ тънки вѣжди, както другитѣ хора. Искатъ да ни убѣдятъ, че това е разпнатиятъ Христосъ.
Никакъвъ разпнатъ Христосъ не е това!
Онзи великиятъ Учитель на Любовьта не може да бѫде разпнатъ. Разпнатъ бѣше човѣкътъ, а онзи великиятъ Учитель, който бѣше затворенъ въ тази черупка, казваше: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да положа живота си, но имамъ власть и да взема живота си. Мога да направя това, което азъ искамъ! “ И той казва на Пилата: „азъ съмъ, който разполагамъ съ себе си! Азъ ти заповѣдвамъ да ме разпнешъ!
към беседата >>
Ние вѣрваме, че въ всички души има нѣщо хубаво, което ще се събуди.
Въ всички хора забѣлѣзвамъ изопачаване на мислитѣ. Въ насъ има само една мисъль, нѣма и онде и овде. Съ пари нито въ джендема, нито въ рая отиваме. Ние не вѣрваме въ тази максима, която казва Славейковъ: „Парице, парице, всесилна царице“. Ние сме хора, които вѣрваме въ човѣшкия духъ, въ човѣшката мисъль, въ ония възвишени и Божествени чувства.
Ние вѣрваме, че въ всички души има нѣщо хубаво, което ще се събуди.
У нѣкои вече се е събудило, а у нѣкои още чака.
към беседата >>
Какво ти Божествено!
А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; послѣ нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо? Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажатъ че нѣкой художникъ е нарисувалъ нѣщо велико, казвамъ: не, това е цапало. Ако го погледнешъ, ще видишъ, че действително е така. Нѣкой музикантъ като свири, казватъ: а тази музика е нѣщо Божествено!
Какво ти Божествено!
Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го? Ами че вие не можете да се възхищавате отъ една жива картина, пъкъ се възхищавате отъ нѣкоя рисунка! Че хората на земята сѫ по-красиви отъ картинитѣ, рисувани отъ най-великия художникъ. Човѣкъ е една жива картина. Като наблюдавамъ лицето ви, виждамъ, че то играе, има едно постоянно движение отвънъ навѫтрѣ.
към беседата >>
Онзи великиятъ Учитель на Любовьта не може да бѫде разпнатъ.
Когато апостолъ Павелъ падна отъ коня си, той чу гласъ, но видѣ ли Господа, видѣ ли Христа? \Не, той видѣ само Свѣтлина. А сега, ще ни прѣдставятъ Христа съ малка брадичка, съ сини очички, съ тънки вѣжди, както другитѣ хора. Искатъ да ни убѣдятъ, че това е разпнатиятъ Христосъ. Никакъвъ разпнатъ Христосъ не е това!
Онзи великиятъ Учитель на Любовьта не може да бѫде разпнатъ.
Разпнатъ бѣше човѣкътъ, а онзи великиятъ Учитель, който бѣше затворенъ въ тази черупка, казваше: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да положа живота си, но имамъ власть и да взема живота си. Мога да направя това, което азъ искамъ! “ И той казва на Пилата: „азъ съмъ, който разполагамъ съ себе си! Азъ ти заповѣдвамъ да ме разпнешъ! И послѣ пакъ азъ ще заповѣдамъ да ме възкръсятъ“.
към беседата >>
У нѣкои вече се е събудило, а у нѣкои още чака.
Въ насъ има само една мисъль, нѣма и онде и овде. Съ пари нито въ джендема, нито въ рая отиваме. Ние не вѣрваме въ тази максима, която казва Славейковъ: „Парице, парице, всесилна царице“. Ние сме хора, които вѣрваме въ човѣшкия духъ, въ човѣшката мисъль, въ ония възвишени и Божествени чувства. Ние вѣрваме, че въ всички души има нѣщо хубаво, което ще се събуди.
У нѣкои вече се е събудило, а у нѣкои още чака.
към беседата >>
Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го?
Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажатъ че нѣкой художникъ е нарисувалъ нѣщо велико, казвамъ: не, това е цапало. Ако го погледнешъ, ще видишъ, че действително е така. Нѣкой музикантъ като свири, казватъ: а тази музика е нѣщо Божествено! Какво ти Божествено!
Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го?
Ами че вие не можете да се възхищавате отъ една жива картина, пъкъ се възхищавате отъ нѣкоя рисунка! Че хората на земята сѫ по-красиви отъ картинитѣ, рисувани отъ най-великия художникъ. Човѣкъ е една жива картина. Като наблюдавамъ лицето ви, виждамъ, че то играе, има едно постоянно движение отвънъ навѫтрѣ. Вие още не сте живи, не можете да се владѣете още.
към беседата >>
Разпнатъ бѣше човѣкътъ, а онзи великиятъ Учитель, който бѣше затворенъ въ тази черупка, казваше: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да положа живота си, но имамъ власть и да взема живота си.
\Не, той видѣ само Свѣтлина. А сега, ще ни прѣдставятъ Христа съ малка брадичка, съ сини очички, съ тънки вѣжди, както другитѣ хора. Искатъ да ни убѣдятъ, че това е разпнатиятъ Христосъ. Никакъвъ разпнатъ Христосъ не е това! Онзи великиятъ Учитель на Любовьта не може да бѫде разпнатъ.
Разпнатъ бѣше човѣкътъ, а онзи великиятъ Учитель, който бѣше затворенъ въ тази черупка, казваше: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да положа живота си, но имамъ власть и да взема живота си.
Мога да направя това, което азъ искамъ! “ И той казва на Пилата: „азъ съмъ, който разполагамъ съ себе си! Азъ ти заповѣдвамъ да ме разпнешъ! И послѣ пакъ азъ ще заповѣдамъ да ме възкръсятъ“. Туй подразбира Христовата мисъль „имамъ власть“.
към беседата >>
Сега, нѣкои, като изучаватъ Писанието, казватъ: Господи, прати единъ особенъ ангелъ до мене.
Сега, нѣкои, като изучаватъ Писанието, казватъ: Господи, прати единъ особенъ ангелъ до мене.
И всѣки единъ отъ васъ очаква единъ специаленъ ангелъ. Азъ доколкото зная, Господь е изпратилъ до васъ 100 специални ангели, а вие още чакате. До дѣва Мария Той изпрати единъ ангелъ, и тя веднага се събуди. До васъ други ангели нѣма да дойдатъ повече. Никакви ангели не чакайте вече!
към беседата >>
Ами че вие не можете да се възхищавате отъ една жива картина, пъкъ се възхищавате отъ нѣкоя рисунка!
И когато ми кажатъ че нѣкой художникъ е нарисувалъ нѣщо велико, казвамъ: не, това е цапало. Ако го погледнешъ, ще видишъ, че действително е така. Нѣкой музикантъ като свири, казватъ: а тази музика е нѣщо Божествено! Какво ти Божествено! Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го?
Ами че вие не можете да се възхищавате отъ една жива картина, пъкъ се възхищавате отъ нѣкоя рисунка!
Че хората на земята сѫ по-красиви отъ картинитѣ, рисувани отъ най-великия художникъ. Човѣкъ е една жива картина. Като наблюдавамъ лицето ви, виждамъ, че то играе, има едно постоянно движение отвънъ навѫтрѣ. Вие още не сте живи, не можете да се владѣете още. Има сили, които отвънъ ви дѣйствуватъ, тъй че вие се движите не по ваша воля.
към беседата >>
Мога да направя това, което азъ искамъ!
А сега, ще ни прѣдставятъ Христа съ малка брадичка, съ сини очички, съ тънки вѣжди, както другитѣ хора. Искатъ да ни убѣдятъ, че това е разпнатиятъ Христосъ. Никакъвъ разпнатъ Христосъ не е това! Онзи великиятъ Учитель на Любовьта не може да бѫде разпнатъ. Разпнатъ бѣше човѣкътъ, а онзи великиятъ Учитель, който бѣше затворенъ въ тази черупка, казваше: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да положа живота си, но имамъ власть и да взема живота си.
Мога да направя това, което азъ искамъ!
“ И той казва на Пилата: „азъ съмъ, който разполагамъ съ себе си! Азъ ти заповѣдвамъ да ме разпнешъ! И послѣ пакъ азъ ще заповѣдамъ да ме възкръсятъ“. Туй подразбира Христовата мисъль „имамъ власть“. Казва още на Пилата: „Ще ме разпнешъ, такъвъ е законътъ“!
към беседата >>
И всѣки единъ отъ васъ очаква единъ специаленъ ангелъ.
Сега, нѣкои, като изучаватъ Писанието, казватъ: Господи, прати единъ особенъ ангелъ до мене.
И всѣки единъ отъ васъ очаква единъ специаленъ ангелъ.
Азъ доколкото зная, Господь е изпратилъ до васъ 100 специални ангели, а вие още чакате. До дѣва Мария Той изпрати единъ ангелъ, и тя веднага се събуди. До васъ други ангели нѣма да дойдатъ повече. Никакви ангели не чакайте вече! Тѣ дойдоха, но вие спѣхте.
към беседата >>
Че хората на земята сѫ по-красиви отъ картинитѣ, рисувани отъ най-великия художникъ.
Ако го погледнешъ, ще видишъ, че действително е така. Нѣкой музикантъ като свири, казватъ: а тази музика е нѣщо Божествено! Какво ти Божествено! Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го? Ами че вие не можете да се възхищавате отъ една жива картина, пъкъ се възхищавате отъ нѣкоя рисунка!
Че хората на земята сѫ по-красиви отъ картинитѣ, рисувани отъ най-великия художникъ.
Човѣкъ е една жива картина. Като наблюдавамъ лицето ви, виждамъ, че то играе, има едно постоянно движение отвънъ навѫтрѣ. Вие още не сте живи, не можете да се владѣете още. Има сили, които отвънъ ви дѣйствуватъ, тъй че вие се движите не по ваша воля. Напримѣръ, нѣкой пѫть подскачате. Защо?
към беседата >>
“ И той казва на Пилата: „азъ съмъ, който разполагамъ съ себе си!
Искатъ да ни убѣдятъ, че това е разпнатиятъ Христосъ. Никакъвъ разпнатъ Христосъ не е това! Онзи великиятъ Учитель на Любовьта не може да бѫде разпнатъ. Разпнатъ бѣше човѣкътъ, а онзи великиятъ Учитель, който бѣше затворенъ въ тази черупка, казваше: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да положа живота си, но имамъ власть и да взема живота си. Мога да направя това, което азъ искамъ!
“ И той казва на Пилата: „азъ съмъ, който разполагамъ съ себе си!
Азъ ти заповѣдвамъ да ме разпнешъ! И послѣ пакъ азъ ще заповѣдамъ да ме възкръсятъ“. Туй подразбира Христовата мисъль „имамъ власть“. Казва още на Пилата: „Ще ме разпнешъ, такъвъ е законътъ“! Когато се коронясвалъ рускиятъ царь, патриархътъ отъ синода билъ тъй скроменъ, че не искалъ да му тури короната, но рускиятъ царь му казалъ: „Заповѣдвамъ ти да ми туришъ короната, защото народътъ гледа.
към беседата >>
Азъ доколкото зная, Господь е изпратилъ до васъ 100 специални ангели, а вие още чакате.
Сега, нѣкои, като изучаватъ Писанието, казватъ: Господи, прати единъ особенъ ангелъ до мене. И всѣки единъ отъ васъ очаква единъ специаленъ ангелъ.
Азъ доколкото зная, Господь е изпратилъ до васъ 100 специални ангели, а вие още чакате.
До дѣва Мария Той изпрати единъ ангелъ, и тя веднага се събуди. До васъ други ангели нѣма да дойдатъ повече. Никакви ангели не чакайте вече! Тѣ дойдоха, но вие спѣхте. Сега тѣ ще ви кажатъ: закѫснѣли сте!
към беседата >>
Човѣкъ е една жива картина.
Нѣкой музикантъ като свири, казватъ: а тази музика е нѣщо Божествено! Какво ти Божествено! Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го? Ами че вие не можете да се възхищавате отъ една жива картина, пъкъ се възхищавате отъ нѣкоя рисунка! Че хората на земята сѫ по-красиви отъ картинитѣ, рисувани отъ най-великия художникъ.
Човѣкъ е една жива картина.
Като наблюдавамъ лицето ви, виждамъ, че то играе, има едно постоянно движение отвънъ навѫтрѣ. Вие още не сте живи, не можете да се владѣете още. Има сили, които отвънъ ви дѣйствуватъ, тъй че вие се движите не по ваша воля. Напримѣръ, нѣкой пѫть подскачате. Защо? Защото има нѣщо което ви е ухапало.
към беседата >>
Азъ ти заповѣдвамъ да ме разпнешъ!
Никакъвъ разпнатъ Христосъ не е това! Онзи великиятъ Учитель на Любовьта не може да бѫде разпнатъ. Разпнатъ бѣше човѣкътъ, а онзи великиятъ Учитель, който бѣше затворенъ въ тази черупка, казваше: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да положа живота си, но имамъ власть и да взема живота си. Мога да направя това, което азъ искамъ! “ И той казва на Пилата: „азъ съмъ, който разполагамъ съ себе си!
Азъ ти заповѣдвамъ да ме разпнешъ!
И послѣ пакъ азъ ще заповѣдамъ да ме възкръсятъ“. Туй подразбира Христовата мисъль „имамъ власть“. Казва още на Пилата: „Ще ме разпнешъ, такъвъ е законътъ“! Когато се коронясвалъ рускиятъ царь, патриархътъ отъ синода билъ тъй скроменъ, че не искалъ да му тури короната, но рускиятъ царь му казалъ: „Заповѣдвамъ ти да ми туришъ короната, защото народътъ гледа. Ако азъ я туря, ще кажатъ, че съмъ самозванъ.
към беседата >>
До дѣва Мария Той изпрати единъ ангелъ, и тя веднага се събуди.
Сега, нѣкои, като изучаватъ Писанието, казватъ: Господи, прати единъ особенъ ангелъ до мене. И всѣки единъ отъ васъ очаква единъ специаленъ ангелъ. Азъ доколкото зная, Господь е изпратилъ до васъ 100 специални ангели, а вие още чакате.
До дѣва Мария Той изпрати единъ ангелъ, и тя веднага се събуди.
До васъ други ангели нѣма да дойдатъ повече. Никакви ангели не чакайте вече! Тѣ дойдоха, но вие спѣхте. Сега тѣ ще ви кажатъ: закѫснѣли сте! Тогава какво да правимъ?
към беседата >>
Като наблюдавамъ лицето ви, виждамъ, че то играе, има едно постоянно движение отвънъ навѫтрѣ.
Какво ти Божествено! Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го? Ами че вие не можете да се възхищавате отъ една жива картина, пъкъ се възхищавате отъ нѣкоя рисунка! Че хората на земята сѫ по-красиви отъ картинитѣ, рисувани отъ най-великия художникъ. Човѣкъ е една жива картина.
Като наблюдавамъ лицето ви, виждамъ, че то играе, има едно постоянно движение отвънъ навѫтрѣ.
Вие още не сте живи, не можете да се владѣете още. Има сили, които отвънъ ви дѣйствуватъ, тъй че вие се движите не по ваша воля. Напримѣръ, нѣкой пѫть подскачате. Защо? Защото има нѣщо което ви е ухапало. Послѣ се гърчите, свивате. Защо?
към беседата >>
И послѣ пакъ азъ ще заповѣдамъ да ме възкръсятъ“.
Онзи великиятъ Учитель на Любовьта не може да бѫде разпнатъ. Разпнатъ бѣше човѣкътъ, а онзи великиятъ Учитель, който бѣше затворенъ въ тази черупка, казваше: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да положа живота си, но имамъ власть и да взема живота си. Мога да направя това, което азъ искамъ! “ И той казва на Пилата: „азъ съмъ, който разполагамъ съ себе си! Азъ ти заповѣдвамъ да ме разпнешъ!
И послѣ пакъ азъ ще заповѣдамъ да ме възкръсятъ“.
Туй подразбира Христовата мисъль „имамъ власть“. Казва още на Пилата: „Ще ме разпнешъ, такъвъ е законътъ“! Когато се коронясвалъ рускиятъ царь, патриархътъ отъ синода билъ тъй скроменъ, че не искалъ да му тури короната, но рускиятъ царь му казалъ: „Заповѣдвамъ ти да ми туришъ короната, защото народътъ гледа. Ако азъ я туря, ще кажатъ, че съмъ самозванъ. Ти ще ми я туришъ – нищо повече!
към беседата >>
До васъ други ангели нѣма да дойдатъ повече.
Сега, нѣкои, като изучаватъ Писанието, казватъ: Господи, прати единъ особенъ ангелъ до мене. И всѣки единъ отъ васъ очаква единъ специаленъ ангелъ. Азъ доколкото зная, Господь е изпратилъ до васъ 100 специални ангели, а вие още чакате. До дѣва Мария Той изпрати единъ ангелъ, и тя веднага се събуди.
До васъ други ангели нѣма да дойдатъ повече.
Никакви ангели не чакайте вече! Тѣ дойдоха, но вие спѣхте. Сега тѣ ще ви кажатъ: закѫснѣли сте! Тогава какво да правимъ? – Трѣбва да вървимъ въ пѫтя на Божията Любовь!
към беседата >>
Вие още не сте живи, не можете да се владѣете още.
Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го? Ами че вие не можете да се възхищавате отъ една жива картина, пъкъ се възхищавате отъ нѣкоя рисунка! Че хората на земята сѫ по-красиви отъ картинитѣ, рисувани отъ най-великия художникъ. Човѣкъ е една жива картина. Като наблюдавамъ лицето ви, виждамъ, че то играе, има едно постоянно движение отвънъ навѫтрѣ.
Вие още не сте живи, не можете да се владѣете още.
Има сили, които отвънъ ви дѣйствуватъ, тъй че вие се движите не по ваша воля. Напримѣръ, нѣкой пѫть подскачате. Защо? Защото има нѣщо което ви е ухапало. Послѣ се гърчите, свивате. Защо? – Стиска ви нѣщо, боли ви коремъ, храносмилането ви не е правилно.
към беседата >>
Туй подразбира Христовата мисъль „имамъ власть“.
Разпнатъ бѣше човѣкътъ, а онзи великиятъ Учитель, който бѣше затворенъ въ тази черупка, казваше: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да положа живота си, но имамъ власть и да взема живота си. Мога да направя това, което азъ искамъ! “ И той казва на Пилата: „азъ съмъ, който разполагамъ съ себе си! Азъ ти заповѣдвамъ да ме разпнешъ! И послѣ пакъ азъ ще заповѣдамъ да ме възкръсятъ“.
Туй подразбира Христовата мисъль „имамъ власть“.
Казва още на Пилата: „Ще ме разпнешъ, такъвъ е законътъ“! Когато се коронясвалъ рускиятъ царь, патриархътъ отъ синода билъ тъй скроменъ, че не искалъ да му тури короната, но рускиятъ царь му казалъ: „Заповѣдвамъ ти да ми туришъ короната, защото народътъ гледа. Ако азъ я туря, ще кажатъ, че съмъ самозванъ. Ти ще ми я туришъ – нищо повече! “ Чудни сѫ хората, като искатъ да станатъ обекти на Господа.
към беседата >>
Никакви ангели не чакайте вече!
Сега, нѣкои, като изучаватъ Писанието, казватъ: Господи, прати единъ особенъ ангелъ до мене. И всѣки единъ отъ васъ очаква единъ специаленъ ангелъ. Азъ доколкото зная, Господь е изпратилъ до васъ 100 специални ангели, а вие още чакате. До дѣва Мария Той изпрати единъ ангелъ, и тя веднага се събуди. До васъ други ангели нѣма да дойдатъ повече.
Никакви ангели не чакайте вече!
Тѣ дойдоха, но вие спѣхте. Сега тѣ ще ви кажатъ: закѫснѣли сте! Тогава какво да правимъ? – Трѣбва да вървимъ въ пѫтя на Божията Любовь! – Нищо повече.
към беседата >>
Има сили, които отвънъ ви дѣйствуватъ, тъй че вие се движите не по ваша воля.
Ами че вие не можете да се възхищавате отъ една жива картина, пъкъ се възхищавате отъ нѣкоя рисунка! Че хората на земята сѫ по-красиви отъ картинитѣ, рисувани отъ най-великия художникъ. Човѣкъ е една жива картина. Като наблюдавамъ лицето ви, виждамъ, че то играе, има едно постоянно движение отвънъ навѫтрѣ. Вие още не сте живи, не можете да се владѣете още.
Има сили, които отвънъ ви дѣйствуватъ, тъй че вие се движите не по ваша воля.
Напримѣръ, нѣкой пѫть подскачате. Защо? Защото има нѣщо което ви е ухапало. Послѣ се гърчите, свивате. Защо? – Стиска ви нѣщо, боли ви коремъ, храносмилането ви не е правилно. Рѫцѣтѣ ти се свиватъ неврастеникъ си.
към беседата >>
Казва още на Пилата: „Ще ме разпнешъ, такъвъ е законътъ“!
Мога да направя това, което азъ искамъ! “ И той казва на Пилата: „азъ съмъ, който разполагамъ съ себе си! Азъ ти заповѣдвамъ да ме разпнешъ! И послѣ пакъ азъ ще заповѣдамъ да ме възкръсятъ“. Туй подразбира Христовата мисъль „имамъ власть“.
Казва още на Пилата: „Ще ме разпнешъ, такъвъ е законътъ“!
Когато се коронясвалъ рускиятъ царь, патриархътъ отъ синода билъ тъй скроменъ, че не искалъ да му тури короната, но рускиятъ царь му казалъ: „Заповѣдвамъ ти да ми туришъ короната, защото народътъ гледа. Ако азъ я туря, ще кажатъ, че съмъ самозванъ. Ти ще ми я туришъ – нищо повече! “ Чудни сѫ хората, като искатъ да станатъ обекти на Господа. Казватъ: Господи, ти знаешъ ли, колко страдамъ!
към беседата >>
Тѣ дойдоха, но вие спѣхте.
И всѣки единъ отъ васъ очаква единъ специаленъ ангелъ. Азъ доколкото зная, Господь е изпратилъ до васъ 100 специални ангели, а вие още чакате. До дѣва Мария Той изпрати единъ ангелъ, и тя веднага се събуди. До васъ други ангели нѣма да дойдатъ повече. Никакви ангели не чакайте вече!
Тѣ дойдоха, но вие спѣхте.
Сега тѣ ще ви кажатъ: закѫснѣли сте! Тогава какво да правимъ? – Трѣбва да вървимъ въ пѫтя на Божията Любовь! – Нищо повече. Казвате: ще видимъ Христа.
към беседата >>
Напримѣръ, нѣкой пѫть подскачате. Защо?
Че хората на земята сѫ по-красиви отъ картинитѣ, рисувани отъ най-великия художникъ. Човѣкъ е една жива картина. Като наблюдавамъ лицето ви, виждамъ, че то играе, има едно постоянно движение отвънъ навѫтрѣ. Вие още не сте живи, не можете да се владѣете още. Има сили, които отвънъ ви дѣйствуватъ, тъй че вие се движите не по ваша воля.
Напримѣръ, нѣкой пѫть подскачате. Защо?
Защото има нѣщо което ви е ухапало. Послѣ се гърчите, свивате. Защо? – Стиска ви нѣщо, боли ви коремъ, храносмилането ви не е правилно. Рѫцѣтѣ ти се свиватъ неврастеникъ си. Какъ е станалъ този човѣкъ неврастеникъ, отъ какво се разслабили нервитѣ му?
към беседата >>
Когато се коронясвалъ рускиятъ царь, патриархътъ отъ синода билъ тъй скроменъ, че не искалъ да му тури короната, но рускиятъ царь му казалъ: „Заповѣдвамъ ти да ми туришъ короната, защото народътъ гледа.
“ И той казва на Пилата: „азъ съмъ, който разполагамъ съ себе си! Азъ ти заповѣдвамъ да ме разпнешъ! И послѣ пакъ азъ ще заповѣдамъ да ме възкръсятъ“. Туй подразбира Христовата мисъль „имамъ власть“. Казва още на Пилата: „Ще ме разпнешъ, такъвъ е законътъ“!
Когато се коронясвалъ рускиятъ царь, патриархътъ отъ синода билъ тъй скроменъ, че не искалъ да му тури короната, но рускиятъ царь му казалъ: „Заповѣдвамъ ти да ми туришъ короната, защото народътъ гледа.
Ако азъ я туря, ще кажатъ, че съмъ самозванъ. Ти ще ми я туришъ – нищо повече! “ Чудни сѫ хората, като искатъ да станатъ обекти на Господа. Казватъ: Господи, ти знаешъ ли, колко страдамъ! – Това не е вѣрую, това не е религия!
към беседата >>
Сега тѣ ще ви кажатъ: закѫснѣли сте!
Азъ доколкото зная, Господь е изпратилъ до васъ 100 специални ангели, а вие още чакате. До дѣва Мария Той изпрати единъ ангелъ, и тя веднага се събуди. До васъ други ангели нѣма да дойдатъ повече. Никакви ангели не чакайте вече! Тѣ дойдоха, но вие спѣхте.
Сега тѣ ще ви кажатъ: закѫснѣли сте!
Тогава какво да правимъ? – Трѣбва да вървимъ въ пѫтя на Божията Любовь! – Нищо повече. Казвате: ще видимъ Христа. Да, да, всички ще Го видите.
към беседата >>
Защото има нѣщо което ви е ухапало.
Човѣкъ е една жива картина. Като наблюдавамъ лицето ви, виждамъ, че то играе, има едно постоянно движение отвънъ навѫтрѣ. Вие още не сте живи, не можете да се владѣете още. Има сили, които отвънъ ви дѣйствуватъ, тъй че вие се движите не по ваша воля. Напримѣръ, нѣкой пѫть подскачате. Защо?
Защото има нѣщо което ви е ухапало.
Послѣ се гърчите, свивате. Защо? – Стиска ви нѣщо, боли ви коремъ, храносмилането ви не е правилно. Рѫцѣтѣ ти се свиватъ неврастеникъ си. Какъ е станалъ този човѣкъ неврастеникъ, отъ какво се разслабили нервитѣ му? – По простата причина, че той си създалъ толкова много обекти, които сѫ запушили неговата нервна система.
към беседата >>
Ако азъ я туря, ще кажатъ, че съмъ самозванъ.
Азъ ти заповѣдвамъ да ме разпнешъ! И послѣ пакъ азъ ще заповѣдамъ да ме възкръсятъ“. Туй подразбира Христовата мисъль „имамъ власть“. Казва още на Пилата: „Ще ме разпнешъ, такъвъ е законътъ“! Когато се коронясвалъ рускиятъ царь, патриархътъ отъ синода билъ тъй скроменъ, че не искалъ да му тури короната, но рускиятъ царь му казалъ: „Заповѣдвамъ ти да ми туришъ короната, защото народътъ гледа.
Ако азъ я туря, ще кажатъ, че съмъ самозванъ.
Ти ще ми я туришъ – нищо повече! “ Чудни сѫ хората, като искатъ да станатъ обекти на Господа. Казватъ: Господи, ти знаешъ ли, колко страдамъ! – Това не е вѣрую, това не е религия! Който мисли за Бога така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигналъ въ култъ – обектъ е тя за него.
към беседата >>
Тогава какво да правимъ?
До дѣва Мария Той изпрати единъ ангелъ, и тя веднага се събуди. До васъ други ангели нѣма да дойдатъ повече. Никакви ангели не чакайте вече! Тѣ дойдоха, но вие спѣхте. Сега тѣ ще ви кажатъ: закѫснѣли сте!
Тогава какво да правимъ?
– Трѣбва да вървимъ въ пѫтя на Божията Любовь! – Нищо повече. Казвате: ще видимъ Христа. Да, да, всички ще Го видите. Когато влѣзете въ новия животъ, т.е.
към беседата >>
Послѣ се гърчите, свивате. Защо?
Като наблюдавамъ лицето ви, виждамъ, че то играе, има едно постоянно движение отвънъ навѫтрѣ. Вие още не сте живи, не можете да се владѣете още. Има сили, които отвънъ ви дѣйствуватъ, тъй че вие се движите не по ваша воля. Напримѣръ, нѣкой пѫть подскачате. Защо? Защото има нѣщо което ви е ухапало.
Послѣ се гърчите, свивате. Защо?
– Стиска ви нѣщо, боли ви коремъ, храносмилането ви не е правилно. Рѫцѣтѣ ти се свиватъ неврастеникъ си. Какъ е станалъ този човѣкъ неврастеникъ, отъ какво се разслабили нервитѣ му? – По простата причина, че той си създалъ толкова много обекти, които сѫ запушили неговата нервна система. Много обекти има той въ ума си и въ сърдцето си.
към беседата >>
Ти ще ми я туришъ – нищо повече!
И послѣ пакъ азъ ще заповѣдамъ да ме възкръсятъ“. Туй подразбира Христовата мисъль „имамъ власть“. Казва още на Пилата: „Ще ме разпнешъ, такъвъ е законътъ“! Когато се коронясвалъ рускиятъ царь, патриархътъ отъ синода билъ тъй скроменъ, че не искалъ да му тури короната, но рускиятъ царь му казалъ: „Заповѣдвамъ ти да ми туришъ короната, защото народътъ гледа. Ако азъ я туря, ще кажатъ, че съмъ самозванъ.
Ти ще ми я туришъ – нищо повече!
“ Чудни сѫ хората, като искатъ да станатъ обекти на Господа. Казватъ: Господи, ти знаешъ ли, колко страдамъ! – Това не е вѣрую, това не е религия! Който мисли за Бога така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигналъ въ култъ – обектъ е тя за него. Азъ считамъ религия това, когато ти дойдатъ най-голѣмитѣ страдания, да издържашъ и да казвашъ: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми далъ!
към беседата >>
– Трѣбва да вървимъ въ пѫтя на Божията Любовь!
До васъ други ангели нѣма да дойдатъ повече. Никакви ангели не чакайте вече! Тѣ дойдоха, но вие спѣхте. Сега тѣ ще ви кажатъ: закѫснѣли сте! Тогава какво да правимъ?
– Трѣбва да вървимъ въ пѫтя на Божията Любовь!
– Нищо повече. Казвате: ще видимъ Христа. Да, да, всички ще Го видите. Когато влѣзете въ новия животъ, т.е. когато минете прѣзъ тѣсния пѫть, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци.
към беседата >>
– Стиска ви нѣщо, боли ви коремъ, храносмилането ви не е правилно.
Вие още не сте живи, не можете да се владѣете още. Има сили, които отвънъ ви дѣйствуватъ, тъй че вие се движите не по ваша воля. Напримѣръ, нѣкой пѫть подскачате. Защо? Защото има нѣщо което ви е ухапало. Послѣ се гърчите, свивате. Защо?
– Стиска ви нѣщо, боли ви коремъ, храносмилането ви не е правилно.
Рѫцѣтѣ ти се свиватъ неврастеникъ си. Какъ е станалъ този човѣкъ неврастеникъ, отъ какво се разслабили нервитѣ му? – По простата причина, че той си създалъ толкова много обекти, които сѫ запушили неговата нервна система. Много обекти има той въ ума си и въ сърдцето си. И Христосъ когато училъ хората да се отрекатъ отъ себе си, ето какво подразбиралъ Той.
към беседата >>
“ Чудни сѫ хората, като искатъ да станатъ обекти на Господа.
Туй подразбира Христовата мисъль „имамъ власть“. Казва още на Пилата: „Ще ме разпнешъ, такъвъ е законътъ“! Когато се коронясвалъ рускиятъ царь, патриархътъ отъ синода билъ тъй скроменъ, че не искалъ да му тури короната, но рускиятъ царь му казалъ: „Заповѣдвамъ ти да ми туришъ короната, защото народътъ гледа. Ако азъ я туря, ще кажатъ, че съмъ самозванъ. Ти ще ми я туришъ – нищо повече!
“ Чудни сѫ хората, като искатъ да станатъ обекти на Господа.
Казватъ: Господи, ти знаешъ ли, колко страдамъ! – Това не е вѣрую, това не е религия! Който мисли за Бога така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигналъ въ култъ – обектъ е тя за него. Азъ считамъ религия това, когато ти дойдатъ най-голѣмитѣ страдания, да издържашъ и да казвашъ: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми далъ! “ И когато изпаднешъ въ противорѣчия, да кажешъ: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за менъ“.
към беседата >>
– Нищо повече.
Никакви ангели не чакайте вече! Тѣ дойдоха, но вие спѣхте. Сега тѣ ще ви кажатъ: закѫснѣли сте! Тогава какво да правимъ? – Трѣбва да вървимъ въ пѫтя на Божията Любовь!
– Нищо повече.
Казвате: ще видимъ Христа. Да, да, всички ще Го видите. Когато влѣзете въ новия животъ, т.е. когато минете прѣзъ тѣсния пѫть, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господь ще ви прѣкара прѣзъ най-тѣсното мѣсто, че като влѣзете въ другия свѣтъ, нѣма да имате никаква тяжесть.
към беседата >>
Рѫцѣтѣ ти се свиватъ неврастеникъ си.
Има сили, които отвънъ ви дѣйствуватъ, тъй че вие се движите не по ваша воля. Напримѣръ, нѣкой пѫть подскачате. Защо? Защото има нѣщо което ви е ухапало. Послѣ се гърчите, свивате. Защо? – Стиска ви нѣщо, боли ви коремъ, храносмилането ви не е правилно.
Рѫцѣтѣ ти се свиватъ неврастеникъ си.
Какъ е станалъ този човѣкъ неврастеникъ, отъ какво се разслабили нервитѣ му? – По простата причина, че той си създалъ толкова много обекти, които сѫ запушили неговата нервна система. Много обекти има той въ ума си и въ сърдцето си. И Христосъ когато училъ хората да се отрекатъ отъ себе си, ето какво подразбиралъ Той. Отричане отъ всички обекти, които спѫватъ твоя животъ!
към беседата >>
Казватъ: Господи, ти знаешъ ли, колко страдамъ!
Казва още на Пилата: „Ще ме разпнешъ, такъвъ е законътъ“! Когато се коронясвалъ рускиятъ царь, патриархътъ отъ синода билъ тъй скроменъ, че не искалъ да му тури короната, но рускиятъ царь му казалъ: „Заповѣдвамъ ти да ми туришъ короната, защото народътъ гледа. Ако азъ я туря, ще кажатъ, че съмъ самозванъ. Ти ще ми я туришъ – нищо повече! “ Чудни сѫ хората, като искатъ да станатъ обекти на Господа.
Казватъ: Господи, ти знаешъ ли, колко страдамъ!
– Това не е вѣрую, това не е религия! Който мисли за Бога така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигналъ въ култъ – обектъ е тя за него. Азъ считамъ религия това, когато ти дойдатъ най-голѣмитѣ страдания, да издържашъ и да казвашъ: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми далъ! “ И когато изпаднешъ въ противорѣчия, да кажешъ: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за менъ“. Срещна нѣкой пияница човѣкъ и му казвамъ отвѫтрѣ: слушай, нѣма да пиешъ повече.
към беседата >>
Казвате: ще видимъ Христа.
Тѣ дойдоха, но вие спѣхте. Сега тѣ ще ви кажатъ: закѫснѣли сте! Тогава какво да правимъ? – Трѣбва да вървимъ въ пѫтя на Божията Любовь! – Нищо повече.
Казвате: ще видимъ Христа.
Да, да, всички ще Го видите. Когато влѣзете въ новия животъ, т.е. когато минете прѣзъ тѣсния пѫть, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господь ще ви прѣкара прѣзъ най-тѣсното мѣсто, че като влѣзете въ другия свѣтъ, нѣма да имате никаква тяжесть. Ще бѫдете тъй прѣчистени, че ще забравите всичко – и кѫща, и дѣца, и учение, и всичко което сте учили.
към беседата >>
Какъ е станалъ този човѣкъ неврастеникъ, отъ какво се разслабили нервитѣ му?
Напримѣръ, нѣкой пѫть подскачате. Защо? Защото има нѣщо което ви е ухапало. Послѣ се гърчите, свивате. Защо? – Стиска ви нѣщо, боли ви коремъ, храносмилането ви не е правилно. Рѫцѣтѣ ти се свиватъ неврастеникъ си.
Какъ е станалъ този човѣкъ неврастеникъ, отъ какво се разслабили нервитѣ му?
– По простата причина, че той си създалъ толкова много обекти, които сѫ запушили неговата нервна система. Много обекти има той въ ума си и въ сърдцето си. И Христосъ когато училъ хората да се отрекатъ отъ себе си, ето какво подразбиралъ Той. Отричане отъ всички обекти, които спѫватъ твоя животъ! Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обектъ, отъ който да очаквашъ нѣщо.
към беседата >>
– Това не е вѣрую, това не е религия!
Когато се коронясвалъ рускиятъ царь, патриархътъ отъ синода билъ тъй скроменъ, че не искалъ да му тури короната, но рускиятъ царь му казалъ: „Заповѣдвамъ ти да ми туришъ короната, защото народътъ гледа. Ако азъ я туря, ще кажатъ, че съмъ самозванъ. Ти ще ми я туришъ – нищо повече! “ Чудни сѫ хората, като искатъ да станатъ обекти на Господа. Казватъ: Господи, ти знаешъ ли, колко страдамъ!
– Това не е вѣрую, това не е религия!
Който мисли за Бога така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигналъ въ култъ – обектъ е тя за него. Азъ считамъ религия това, когато ти дойдатъ най-голѣмитѣ страдания, да издържашъ и да казвашъ: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми далъ! “ И когато изпаднешъ въ противорѣчия, да кажешъ: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за менъ“. Срещна нѣкой пияница човѣкъ и му казвамъ отвѫтрѣ: слушай, нѣма да пиешъ повече. – Ама не мога!
към беседата >>
Да, да, всички ще Го видите.
Сега тѣ ще ви кажатъ: закѫснѣли сте! Тогава какво да правимъ? – Трѣбва да вървимъ въ пѫтя на Божията Любовь! – Нищо повече. Казвате: ще видимъ Христа.
Да, да, всички ще Го видите.
Когато влѣзете въ новия животъ, т.е. когато минете прѣзъ тѣсния пѫть, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господь ще ви прѣкара прѣзъ най-тѣсното мѣсто, че като влѣзете въ другия свѣтъ, нѣма да имате никаква тяжесть. Ще бѫдете тъй прѣчистени, че ще забравите всичко – и кѫща, и дѣца, и учение, и всичко което сте учили. Тогава ще започнете учението си като малкитѣ дѣца, но като дѣца, които разбиратъ живота другояче.
към беседата >>
– По простата причина, че той си създалъ толкова много обекти, които сѫ запушили неговата нервна система.
Защото има нѣщо което ви е ухапало. Послѣ се гърчите, свивате. Защо? – Стиска ви нѣщо, боли ви коремъ, храносмилането ви не е правилно. Рѫцѣтѣ ти се свиватъ неврастеникъ си. Какъ е станалъ този човѣкъ неврастеникъ, отъ какво се разслабили нервитѣ му?
– По простата причина, че той си създалъ толкова много обекти, които сѫ запушили неговата нервна система.
Много обекти има той въ ума си и въ сърдцето си. И Христосъ когато училъ хората да се отрекатъ отъ себе си, ето какво подразбиралъ Той. Отричане отъ всички обекти, които спѫватъ твоя животъ! Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обектъ, отъ който да очаквашъ нѣщо. Единъ турски генералъ разправя слѣдния анекдотъ: той билъ въ Албания, прѣзъ врѣме на херцеговинското възстание, иде при него единъ старъ човѣкъ, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала.
към беседата >>
Който мисли за Бога така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигналъ въ култъ – обектъ е тя за него.
Ако азъ я туря, ще кажатъ, че съмъ самозванъ. Ти ще ми я туришъ – нищо повече! “ Чудни сѫ хората, като искатъ да станатъ обекти на Господа. Казватъ: Господи, ти знаешъ ли, колко страдамъ! – Това не е вѣрую, това не е религия!
Който мисли за Бога така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигналъ въ култъ – обектъ е тя за него.
Азъ считамъ религия това, когато ти дойдатъ най-голѣмитѣ страдания, да издържашъ и да казвашъ: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми далъ! “ И когато изпаднешъ въ противорѣчия, да кажешъ: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за менъ“. Срещна нѣкой пияница човѣкъ и му казвамъ отвѫтрѣ: слушай, нѣма да пиешъ повече. – Ама не мога! Ти не си роденъ пияница, отпослѣ си станалъ такъвъ.
към беседата >>
Когато влѣзете въ новия животъ, т.е.
Тогава какво да правимъ? – Трѣбва да вървимъ въ пѫтя на Божията Любовь! – Нищо повече. Казвате: ще видимъ Христа. Да, да, всички ще Го видите.
Когато влѣзете въ новия животъ, т.е.
когато минете прѣзъ тѣсния пѫть, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господь ще ви прѣкара прѣзъ най-тѣсното мѣсто, че като влѣзете въ другия свѣтъ, нѣма да имате никаква тяжесть. Ще бѫдете тъй прѣчистени, че ще забравите всичко – и кѫща, и дѣца, и учение, и всичко което сте учили. Тогава ще започнете учението си като малкитѣ дѣца, но като дѣца, които разбиратъ живота другояче. Като погледнете небето, ще го разбирате съвсѣмъ другояче.
към беседата >>
Много обекти има той въ ума си и въ сърдцето си.
Послѣ се гърчите, свивате. Защо? – Стиска ви нѣщо, боли ви коремъ, храносмилането ви не е правилно. Рѫцѣтѣ ти се свиватъ неврастеникъ си. Какъ е станалъ този човѣкъ неврастеникъ, отъ какво се разслабили нервитѣ му? – По простата причина, че той си създалъ толкова много обекти, които сѫ запушили неговата нервна система.
Много обекти има той въ ума си и въ сърдцето си.
И Христосъ когато училъ хората да се отрекатъ отъ себе си, ето какво подразбиралъ Той. Отричане отъ всички обекти, които спѫватъ твоя животъ! Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обектъ, отъ който да очаквашъ нѣщо. Единъ турски генералъ разправя слѣдния анекдотъ: той билъ въ Албания, прѣзъ врѣме на херцеговинското възстание, иде при него единъ старъ човѣкъ, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачешъ?
към беседата >>
Азъ считамъ религия това, когато ти дойдатъ най-голѣмитѣ страдания, да издържашъ и да казвашъ: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми далъ!
Ти ще ми я туришъ – нищо повече! “ Чудни сѫ хората, като искатъ да станатъ обекти на Господа. Казватъ: Господи, ти знаешъ ли, колко страдамъ! – Това не е вѣрую, това не е религия! Който мисли за Бога така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигналъ въ култъ – обектъ е тя за него.
Азъ считамъ религия това, когато ти дойдатъ най-голѣмитѣ страдания, да издържашъ и да казвашъ: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми далъ!
“ И когато изпаднешъ въ противорѣчия, да кажешъ: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за менъ“. Срещна нѣкой пияница човѣкъ и му казвамъ отвѫтрѣ: слушай, нѣма да пиешъ повече. – Ама не мога! Ти не си роденъ пияница, отпослѣ си станалъ такъвъ. На нѣкой крадецъ, прѣстѫпникъ, казвамъ: ти не си роденъ крадецъ; ти не си роденъ прѣстѫпникъ, отпослѣ сте станали такива.
към беседата >>
когато минете прѣзъ тѣсния пѫть, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци.
– Трѣбва да вървимъ въ пѫтя на Божията Любовь! – Нищо повече. Казвате: ще видимъ Христа. Да, да, всички ще Го видите. Когато влѣзете въ новия животъ, т.е.
когато минете прѣзъ тѣсния пѫть, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци.
Господь ще ви прѣкара прѣзъ най-тѣсното мѣсто, че като влѣзете въ другия свѣтъ, нѣма да имате никаква тяжесть. Ще бѫдете тъй прѣчистени, че ще забравите всичко – и кѫща, и дѣца, и учение, и всичко което сте учили. Тогава ще започнете учението си като малкитѣ дѣца, но като дѣца, които разбиратъ живота другояче. Като погледнете небето, ще го разбирате съвсѣмъ другояче. Тогава ще бѫдете по-умни и отъ най-виднитѣ философи на земята.
към беседата >>
И Христосъ когато училъ хората да се отрекатъ отъ себе си, ето какво подразбиралъ Той.
– Стиска ви нѣщо, боли ви коремъ, храносмилането ви не е правилно. Рѫцѣтѣ ти се свиватъ неврастеникъ си. Какъ е станалъ този човѣкъ неврастеникъ, отъ какво се разслабили нервитѣ му? – По простата причина, че той си създалъ толкова много обекти, които сѫ запушили неговата нервна система. Много обекти има той въ ума си и въ сърдцето си.
И Христосъ когато училъ хората да се отрекатъ отъ себе си, ето какво подразбиралъ Той.
Отричане отъ всички обекти, които спѫватъ твоя животъ! Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обектъ, отъ който да очаквашъ нѣщо. Единъ турски генералъ разправя слѣдния анекдотъ: той билъ въ Албания, прѣзъ врѣме на херцеговинското възстание, иде при него единъ старъ човѣкъ, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачешъ? Баща ми ме би.
към беседата >>
“ И когато изпаднешъ въ противорѣчия, да кажешъ: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за менъ“.
“ Чудни сѫ хората, като искатъ да станатъ обекти на Господа. Казватъ: Господи, ти знаешъ ли, колко страдамъ! – Това не е вѣрую, това не е религия! Който мисли за Бога така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигналъ въ култъ – обектъ е тя за него. Азъ считамъ религия това, когато ти дойдатъ най-голѣмитѣ страдания, да издържашъ и да казвашъ: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми далъ!
“ И когато изпаднешъ въ противорѣчия, да кажешъ: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за менъ“.
Срещна нѣкой пияница човѣкъ и му казвамъ отвѫтрѣ: слушай, нѣма да пиешъ повече. – Ама не мога! Ти не си роденъ пияница, отпослѣ си станалъ такъвъ. На нѣкой крадецъ, прѣстѫпникъ, казвамъ: ти не си роденъ крадецъ; ти не си роденъ прѣстѫпникъ, отпослѣ сте станали такива. Други ни накараха.
към беседата >>
Господь ще ви прѣкара прѣзъ най-тѣсното мѣсто, че като влѣзете въ другия свѣтъ, нѣма да имате никаква тяжесть.
– Нищо повече. Казвате: ще видимъ Христа. Да, да, всички ще Го видите. Когато влѣзете въ новия животъ, т.е. когато минете прѣзъ тѣсния пѫть, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци.
Господь ще ви прѣкара прѣзъ най-тѣсното мѣсто, че като влѣзете въ другия свѣтъ, нѣма да имате никаква тяжесть.
Ще бѫдете тъй прѣчистени, че ще забравите всичко – и кѫща, и дѣца, и учение, и всичко което сте учили. Тогава ще започнете учението си като малкитѣ дѣца, но като дѣца, които разбиратъ живота другояче. Като погледнете небето, ще го разбирате съвсѣмъ другояче. Тогава ще бѫдете по-умни и отъ най-виднитѣ философи на земята.
към беседата >>
Отричане отъ всички обекти, които спѫватъ твоя животъ!
Рѫцѣтѣ ти се свиватъ неврастеникъ си. Какъ е станалъ този човѣкъ неврастеникъ, отъ какво се разслабили нервитѣ му? – По простата причина, че той си създалъ толкова много обекти, които сѫ запушили неговата нервна система. Много обекти има той въ ума си и въ сърдцето си. И Христосъ когато училъ хората да се отрекатъ отъ себе си, ето какво подразбиралъ Той.
Отричане отъ всички обекти, които спѫватъ твоя животъ!
Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обектъ, отъ който да очаквашъ нѣщо. Единъ турски генералъ разправя слѣдния анекдотъ: той билъ въ Албания, прѣзъ врѣме на херцеговинското възстание, иде при него единъ старъ човѣкъ, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачешъ? Баща ми ме би. Генералътъ отива да види бащата.
към беседата >>
Срещна нѣкой пияница човѣкъ и му казвамъ отвѫтрѣ: слушай, нѣма да пиешъ повече.
Казватъ: Господи, ти знаешъ ли, колко страдамъ! – Това не е вѣрую, това не е религия! Който мисли за Бога така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигналъ въ култъ – обектъ е тя за него. Азъ считамъ религия това, когато ти дойдатъ най-голѣмитѣ страдания, да издържашъ и да казвашъ: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми далъ! “ И когато изпаднешъ въ противорѣчия, да кажешъ: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за менъ“.
Срещна нѣкой пияница човѣкъ и му казвамъ отвѫтрѣ: слушай, нѣма да пиешъ повече.
– Ама не мога! Ти не си роденъ пияница, отпослѣ си станалъ такъвъ. На нѣкой крадецъ, прѣстѫпникъ, казвамъ: ти не си роденъ крадецъ; ти не си роденъ прѣстѫпникъ, отпослѣ сте станали такива. Други ни накараха. Това сѫ все обекти.
към беседата >>
Ще бѫдете тъй прѣчистени, че ще забравите всичко – и кѫща, и дѣца, и учение, и всичко което сте учили.
Казвате: ще видимъ Христа. Да, да, всички ще Го видите. Когато влѣзете въ новия животъ, т.е. когато минете прѣзъ тѣсния пѫть, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господь ще ви прѣкара прѣзъ най-тѣсното мѣсто, че като влѣзете въ другия свѣтъ, нѣма да имате никаква тяжесть.
Ще бѫдете тъй прѣчистени, че ще забравите всичко – и кѫща, и дѣца, и учение, и всичко което сте учили.
Тогава ще започнете учението си като малкитѣ дѣца, но като дѣца, които разбиратъ живота другояче. Като погледнете небето, ще го разбирате съвсѣмъ другояче. Тогава ще бѫдете по-умни и отъ най-виднитѣ философи на земята.
към беседата >>
Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обектъ, отъ който да очаквашъ нѣщо.
Какъ е станалъ този човѣкъ неврастеникъ, отъ какво се разслабили нервитѣ му? – По простата причина, че той си създалъ толкова много обекти, които сѫ запушили неговата нервна система. Много обекти има той въ ума си и въ сърдцето си. И Христосъ когато училъ хората да се отрекатъ отъ себе си, ето какво подразбиралъ Той. Отричане отъ всички обекти, които спѫватъ твоя животъ!
Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обектъ, отъ който да очаквашъ нѣщо.
Единъ турски генералъ разправя слѣдния анекдотъ: той билъ въ Албания, прѣзъ врѣме на херцеговинското възстание, иде при него единъ старъ човѣкъ, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачешъ? Баща ми ме би. Генералътъ отива да види бащата. Вижда – човѣкъ побѣлѣлъ, старъ, около сто годишенъ, но работи човѣкътъ въ една работилница, коли прави заедно съ баща си, който пъкъ билъ на 120 години.
към беседата >>
– Ама не мога!
– Това не е вѣрую, това не е религия! Който мисли за Бога така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигналъ въ култъ – обектъ е тя за него. Азъ считамъ религия това, когато ти дойдатъ най-голѣмитѣ страдания, да издържашъ и да казвашъ: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми далъ! “ И когато изпаднешъ въ противорѣчия, да кажешъ: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за менъ“. Срещна нѣкой пияница човѣкъ и му казвамъ отвѫтрѣ: слушай, нѣма да пиешъ повече.
– Ама не мога!
Ти не си роденъ пияница, отпослѣ си станалъ такъвъ. На нѣкой крадецъ, прѣстѫпникъ, казвамъ: ти не си роденъ крадецъ; ти не си роденъ прѣстѫпникъ, отпослѣ сте станали такива. Други ни накараха. Това сѫ все обекти. Повѣрвайте въ това, което ви казвамъ и ще видите, че слѣдъ като се разрушатъ тия обекти, които сѫ ви въвели въ грѣхъ, вие ще бѫдете свободни.
към беседата >>
Тогава ще започнете учението си като малкитѣ дѣца, но като дѣца, които разбиратъ живота другояче.
Да, да, всички ще Го видите. Когато влѣзете въ новия животъ, т.е. когато минете прѣзъ тѣсния пѫть, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господь ще ви прѣкара прѣзъ най-тѣсното мѣсто, че като влѣзете въ другия свѣтъ, нѣма да имате никаква тяжесть. Ще бѫдете тъй прѣчистени, че ще забравите всичко – и кѫща, и дѣца, и учение, и всичко което сте учили.
Тогава ще започнете учението си като малкитѣ дѣца, но като дѣца, които разбиратъ живота другояче.
Като погледнете небето, ще го разбирате съвсѣмъ другояче. Тогава ще бѫдете по-умни и отъ най-виднитѣ философи на земята.
към беседата >>
Единъ турски генералъ разправя слѣдния анекдотъ: той билъ въ Албания, прѣзъ врѣме на херцеговинското възстание, иде при него единъ старъ човѣкъ, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала.
– По простата причина, че той си създалъ толкова много обекти, които сѫ запушили неговата нервна система. Много обекти има той въ ума си и въ сърдцето си. И Христосъ когато училъ хората да се отрекатъ отъ себе си, ето какво подразбиралъ Той. Отричане отъ всички обекти, които спѫватъ твоя животъ! Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обектъ, отъ който да очаквашъ нѣщо.
Единъ турски генералъ разправя слѣдния анекдотъ: той билъ въ Албания, прѣзъ врѣме на херцеговинското възстание, иде при него единъ старъ човѣкъ, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала.
Защо плачешъ? Баща ми ме би. Генералътъ отива да види бащата. Вижда – човѣкъ побѣлѣлъ, старъ, около сто годишенъ, но работи човѣкътъ въ една работилница, коли прави заедно съ баща си, който пъкъ билъ на 120 години. Генералътъ пита: защо го биешъ?
към беседата >>
Ти не си роденъ пияница, отпослѣ си станалъ такъвъ.
Който мисли за Бога така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигналъ въ култъ – обектъ е тя за него. Азъ считамъ религия това, когато ти дойдатъ най-голѣмитѣ страдания, да издържашъ и да казвашъ: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми далъ! “ И когато изпаднешъ въ противорѣчия, да кажешъ: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за менъ“. Срещна нѣкой пияница човѣкъ и му казвамъ отвѫтрѣ: слушай, нѣма да пиешъ повече. – Ама не мога!
Ти не си роденъ пияница, отпослѣ си станалъ такъвъ.
На нѣкой крадецъ, прѣстѫпникъ, казвамъ: ти не си роденъ крадецъ; ти не си роденъ прѣстѫпникъ, отпослѣ сте станали такива. Други ни накараха. Това сѫ все обекти. Повѣрвайте въ това, което ви казвамъ и ще видите, че слѣдъ като се разрушатъ тия обекти, които сѫ ви въвели въ грѣхъ, вие ще бѫдете свободни. Нѣкои казватъ: безъ пари може ли?
към беседата >>
Като погледнете небето, ще го разбирате съвсѣмъ другояче.
Когато влѣзете въ новия животъ, т.е. когато минете прѣзъ тѣсния пѫть, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господь ще ви прѣкара прѣзъ най-тѣсното мѣсто, че като влѣзете въ другия свѣтъ, нѣма да имате никаква тяжесть. Ще бѫдете тъй прѣчистени, че ще забравите всичко – и кѫща, и дѣца, и учение, и всичко което сте учили. Тогава ще започнете учението си като малкитѣ дѣца, но като дѣца, които разбиратъ живота другояче.
Като погледнете небето, ще го разбирате съвсѣмъ другояче.
Тогава ще бѫдете по-умни и отъ най-виднитѣ философи на земята.
към беседата >>
Защо плачешъ?
Много обекти има той въ ума си и въ сърдцето си. И Христосъ когато училъ хората да се отрекатъ отъ себе си, ето какво подразбиралъ Той. Отричане отъ всички обекти, които спѫватъ твоя животъ! Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обектъ, отъ който да очаквашъ нѣщо. Единъ турски генералъ разправя слѣдния анекдотъ: той билъ въ Албания, прѣзъ врѣме на херцеговинското възстание, иде при него единъ старъ човѣкъ, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала.
Защо плачешъ?
Баща ми ме би. Генералътъ отива да види бащата. Вижда – човѣкъ побѣлѣлъ, старъ, около сто годишенъ, но работи човѣкътъ въ една работилница, коли прави заедно съ баща си, който пъкъ билъ на 120 години. Генералътъ пита: защо го биешъ? – Не работи!
към беседата >>
На нѣкой крадецъ, прѣстѫпникъ, казвамъ: ти не си роденъ крадецъ; ти не си роденъ прѣстѫпникъ, отпослѣ сте станали такива.
Азъ считамъ религия това, когато ти дойдатъ най-голѣмитѣ страдания, да издържашъ и да казвашъ: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми далъ! “ И когато изпаднешъ въ противорѣчия, да кажешъ: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за менъ“. Срещна нѣкой пияница човѣкъ и му казвамъ отвѫтрѣ: слушай, нѣма да пиешъ повече. – Ама не мога! Ти не си роденъ пияница, отпослѣ си станалъ такъвъ.
На нѣкой крадецъ, прѣстѫпникъ, казвамъ: ти не си роденъ крадецъ; ти не си роденъ прѣстѫпникъ, отпослѣ сте станали такива.
Други ни накараха. Това сѫ все обекти. Повѣрвайте въ това, което ви казвамъ и ще видите, че слѣдъ като се разрушатъ тия обекти, които сѫ ви въвели въ грѣхъ, вие ще бѫдете свободни. Нѣкои казватъ: безъ пари може ли? – Паритѣ не сѫ ли единъ обектъ?
към беседата >>
Тогава ще бѫдете по-умни и отъ най-виднитѣ философи на земята.
когато минете прѣзъ тѣсния пѫть, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господь ще ви прѣкара прѣзъ най-тѣсното мѣсто, че като влѣзете въ другия свѣтъ, нѣма да имате никаква тяжесть. Ще бѫдете тъй прѣчистени, че ще забравите всичко – и кѫща, и дѣца, и учение, и всичко което сте учили. Тогава ще започнете учението си като малкитѣ дѣца, но като дѣца, които разбиратъ живота другояче. Като погледнете небето, ще го разбирате съвсѣмъ другояче.
Тогава ще бѫдете по-умни и отъ най-виднитѣ философи на земята.
към беседата >>
Баща ми ме би.
И Христосъ когато училъ хората да се отрекатъ отъ себе си, ето какво подразбиралъ Той. Отричане отъ всички обекти, които спѫватъ твоя животъ! Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обектъ, отъ който да очаквашъ нѣщо. Единъ турски генералъ разправя слѣдния анекдотъ: той билъ въ Албания, прѣзъ врѣме на херцеговинското възстание, иде при него единъ старъ човѣкъ, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачешъ?
Баща ми ме би.
Генералътъ отива да види бащата. Вижда – човѣкъ побѣлѣлъ, старъ, около сто годишенъ, но работи човѣкътъ въ една работилница, коли прави заедно съ баща си, който пъкъ билъ на 120 години. Генералътъ пита: защо го биешъ? – Не работи! Въ този случай синътъ уповава на бащата, него има за обектъ.
към беседата >>
Други ни накараха.
“ И когато изпаднешъ въ противорѣчия, да кажешъ: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за менъ“. Срещна нѣкой пияница човѣкъ и му казвамъ отвѫтрѣ: слушай, нѣма да пиешъ повече. – Ама не мога! Ти не си роденъ пияница, отпослѣ си станалъ такъвъ. На нѣкой крадецъ, прѣстѫпникъ, казвамъ: ти не си роденъ крадецъ; ти не си роденъ прѣстѫпникъ, отпослѣ сте станали такива.
Други ни накараха.
Това сѫ все обекти. Повѣрвайте въ това, което ви казвамъ и ще видите, че слѣдъ като се разрушатъ тия обекти, които сѫ ви въвели въ грѣхъ, вие ще бѫдете свободни. Нѣкои казватъ: безъ пари може ли? – Паритѣ не сѫ ли единъ обектъ? Паритѣ употрѣбявай безъ да мислишъ за тѣхъ!
към беседата >>
И тъй, ще ви прочета още веднъжъ стиха: „Понеже тѣсни сѫ вратата, и стѣсненъ е пѫтьтъ, който води въ животъ, и малцина сѫ, които ги намѣрватъ“.
И тъй, ще ви прочета още веднъжъ стиха: „Понеже тѣсни сѫ вратата, и стѣсненъ е пѫтьтъ, който води въ животъ, и малцина сѫ, които ги намѣрватъ“.
Въ тѣсния пѫть е великиятъ животъ! Но той е само за силнитѣ хора – само тѣ минаватъ по тѣсния пѫть. И Богъ обича тѣзи, които Му служатъ въ Духъ и Истина. „Отъ сега нататъкъ вие нѣма да се кланяте нито въ Ерусалимъ, нито на тази гора, а ще служите на Бога въ Духъ и Истина“. Това сѫ тия, които обичатъ тази вѣчната свѣтлина, която подига душитѣ къмъ Бога.
към беседата >>
Генералътъ отива да види бащата.
Отричане отъ всички обекти, които спѫватъ твоя животъ! Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обектъ, отъ който да очаквашъ нѣщо. Единъ турски генералъ разправя слѣдния анекдотъ: той билъ въ Албания, прѣзъ врѣме на херцеговинското възстание, иде при него единъ старъ човѣкъ, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачешъ? Баща ми ме би.
Генералътъ отива да види бащата.
Вижда – човѣкъ побѣлѣлъ, старъ, около сто годишенъ, но работи човѣкътъ въ една работилница, коли прави заедно съ баща си, който пъкъ билъ на 120 години. Генералътъ пита: защо го биешъ? – Не работи! Въ този случай синътъ уповава на бащата, него има за обектъ. Другадѣ, бащата уповава на сина; той пъкъ на своя синъ и т.н.
към беседата >>
Това сѫ все обекти.
Срещна нѣкой пияница човѣкъ и му казвамъ отвѫтрѣ: слушай, нѣма да пиешъ повече. – Ама не мога! Ти не си роденъ пияница, отпослѣ си станалъ такъвъ. На нѣкой крадецъ, прѣстѫпникъ, казвамъ: ти не си роденъ крадецъ; ти не си роденъ прѣстѫпникъ, отпослѣ сте станали такива. Други ни накараха.
Това сѫ все обекти.
Повѣрвайте въ това, което ви казвамъ и ще видите, че слѣдъ като се разрушатъ тия обекти, които сѫ ви въвели въ грѣхъ, вие ще бѫдете свободни. Нѣкои казватъ: безъ пари може ли? – Паритѣ не сѫ ли единъ обектъ? Паритѣ употрѣбявай безъ да мислишъ за тѣхъ! Дръжъ ги отвънъ, не ги туряй въ ума си, да не ставатъ обектъ за тебе.
към беседата >>
Въ тѣсния пѫть е великиятъ животъ!
И тъй, ще ви прочета още веднъжъ стиха: „Понеже тѣсни сѫ вратата, и стѣсненъ е пѫтьтъ, който води въ животъ, и малцина сѫ, които ги намѣрватъ“.
Въ тѣсния пѫть е великиятъ животъ!
Но той е само за силнитѣ хора – само тѣ минаватъ по тѣсния пѫть. И Богъ обича тѣзи, които Му служатъ въ Духъ и Истина. „Отъ сега нататъкъ вие нѣма да се кланяте нито въ Ерусалимъ, нито на тази гора, а ще служите на Бога въ Духъ и Истина“. Това сѫ тия, които обичатъ тази вѣчната свѣтлина, която подига душитѣ къмъ Бога. Само така ние ще дойдемъ до онова велико разрѣшение на въпроситѣ, които терзаятъ душитѣ ви.
към беседата >>
Вижда – човѣкъ побѣлѣлъ, старъ, около сто годишенъ, но работи човѣкътъ въ една работилница, коли прави заедно съ баща си, който пъкъ билъ на 120 години.
Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обектъ, отъ който да очаквашъ нѣщо. Единъ турски генералъ разправя слѣдния анекдотъ: той билъ въ Албания, прѣзъ врѣме на херцеговинското възстание, иде при него единъ старъ човѣкъ, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачешъ? Баща ми ме би. Генералътъ отива да види бащата.
Вижда – човѣкъ побѣлѣлъ, старъ, около сто годишенъ, но работи човѣкътъ въ една работилница, коли прави заедно съ баща си, който пъкъ билъ на 120 години.
Генералътъ пита: защо го биешъ? – Не работи! Въ този случай синътъ уповава на бащата, него има за обектъ. Другадѣ, бащата уповава на сина; той пъкъ на своя синъ и т.н. Въ какво могатъ тѣ да си помогнатъ?
към беседата >>
Повѣрвайте въ това, което ви казвамъ и ще видите, че слѣдъ като се разрушатъ тия обекти, които сѫ ви въвели въ грѣхъ, вие ще бѫдете свободни.
– Ама не мога! Ти не си роденъ пияница, отпослѣ си станалъ такъвъ. На нѣкой крадецъ, прѣстѫпникъ, казвамъ: ти не си роденъ крадецъ; ти не си роденъ прѣстѫпникъ, отпослѣ сте станали такива. Други ни накараха. Това сѫ все обекти.
Повѣрвайте въ това, което ви казвамъ и ще видите, че слѣдъ като се разрушатъ тия обекти, които сѫ ви въвели въ грѣхъ, вие ще бѫдете свободни.
Нѣкои казватъ: безъ пари може ли? – Паритѣ не сѫ ли единъ обектъ? Паритѣ употрѣбявай безъ да мислишъ за тѣхъ! Дръжъ ги отвънъ, не ги туряй въ ума си, да не ставатъ обектъ за тебе.
към беседата >>
Но той е само за силнитѣ хора – само тѣ минаватъ по тѣсния пѫть.
И тъй, ще ви прочета още веднъжъ стиха: „Понеже тѣсни сѫ вратата, и стѣсненъ е пѫтьтъ, който води въ животъ, и малцина сѫ, които ги намѣрватъ“. Въ тѣсния пѫть е великиятъ животъ!
Но той е само за силнитѣ хора – само тѣ минаватъ по тѣсния пѫть.
И Богъ обича тѣзи, които Му служатъ въ Духъ и Истина. „Отъ сега нататъкъ вие нѣма да се кланяте нито въ Ерусалимъ, нито на тази гора, а ще служите на Бога въ Духъ и Истина“. Това сѫ тия, които обичатъ тази вѣчната свѣтлина, която подига душитѣ къмъ Бога. Само така ние ще дойдемъ до онова велико разрѣшение на въпроситѣ, които терзаятъ душитѣ ви.
към беседата >>
Генералътъ пита: защо го биешъ?
Единъ турски генералъ разправя слѣдния анекдотъ: той билъ въ Албания, прѣзъ врѣме на херцеговинското възстание, иде при него единъ старъ човѣкъ, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачешъ? Баща ми ме би. Генералътъ отива да види бащата. Вижда – човѣкъ побѣлѣлъ, старъ, около сто годишенъ, но работи човѣкътъ въ една работилница, коли прави заедно съ баща си, който пъкъ билъ на 120 години.
Генералътъ пита: защо го биешъ?
– Не работи! Въ този случай синътъ уповава на бащата, него има за обектъ. Другадѣ, бащата уповава на сина; той пъкъ на своя синъ и т.н. Въ какво могатъ тѣ да си помогнатъ? Въ този случай тѣлото е единъ обектъ.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: безъ пари може ли?
Ти не си роденъ пияница, отпослѣ си станалъ такъвъ. На нѣкой крадецъ, прѣстѫпникъ, казвамъ: ти не си роденъ крадецъ; ти не си роденъ прѣстѫпникъ, отпослѣ сте станали такива. Други ни накараха. Това сѫ все обекти. Повѣрвайте въ това, което ви казвамъ и ще видите, че слѣдъ като се разрушатъ тия обекти, които сѫ ви въвели въ грѣхъ, вие ще бѫдете свободни.
Нѣкои казватъ: безъ пари може ли?
– Паритѣ не сѫ ли единъ обектъ? Паритѣ употрѣбявай безъ да мислишъ за тѣхъ! Дръжъ ги отвънъ, не ги туряй въ ума си, да не ставатъ обектъ за тебе.
към беседата >>
И Богъ обича тѣзи, които Му служатъ въ Духъ и Истина.
И тъй, ще ви прочета още веднъжъ стиха: „Понеже тѣсни сѫ вратата, и стѣсненъ е пѫтьтъ, който води въ животъ, и малцина сѫ, които ги намѣрватъ“. Въ тѣсния пѫть е великиятъ животъ! Но той е само за силнитѣ хора – само тѣ минаватъ по тѣсния пѫть.
И Богъ обича тѣзи, които Му служатъ въ Духъ и Истина.
„Отъ сега нататъкъ вие нѣма да се кланяте нито въ Ерусалимъ, нито на тази гора, а ще служите на Бога въ Духъ и Истина“. Това сѫ тия, които обичатъ тази вѣчната свѣтлина, която подига душитѣ къмъ Бога. Само така ние ще дойдемъ до онова велико разрѣшение на въпроситѣ, които терзаятъ душитѣ ви.
към беседата >>
– Не работи!
Защо плачешъ? Баща ми ме би. Генералътъ отива да види бащата. Вижда – човѣкъ побѣлѣлъ, старъ, около сто годишенъ, но работи човѣкътъ въ една работилница, коли прави заедно съ баща си, който пъкъ билъ на 120 години. Генералътъ пита: защо го биешъ?
– Не работи!
Въ този случай синътъ уповава на бащата, него има за обектъ. Другадѣ, бащата уповава на сина; той пъкъ на своя синъ и т.н. Въ какво могатъ тѣ да си помогнатъ? Въ този случай тѣлото е единъ обектъ. Тѣлото не може да бѫде обектъ!
към беседата >>
– Паритѣ не сѫ ли единъ обектъ?
На нѣкой крадецъ, прѣстѫпникъ, казвамъ: ти не си роденъ крадецъ; ти не си роденъ прѣстѫпникъ, отпослѣ сте станали такива. Други ни накараха. Това сѫ все обекти. Повѣрвайте въ това, което ви казвамъ и ще видите, че слѣдъ като се разрушатъ тия обекти, които сѫ ви въвели въ грѣхъ, вие ще бѫдете свободни. Нѣкои казватъ: безъ пари може ли?
– Паритѣ не сѫ ли единъ обектъ?
Паритѣ употрѣбявай безъ да мислишъ за тѣхъ! Дръжъ ги отвънъ, не ги туряй въ ума си, да не ставатъ обектъ за тебе.
към беседата >>
„Отъ сега нататъкъ вие нѣма да се кланяте нито въ Ерусалимъ, нито на тази гора, а ще служите на Бога въ Духъ и Истина“.
И тъй, ще ви прочета още веднъжъ стиха: „Понеже тѣсни сѫ вратата, и стѣсненъ е пѫтьтъ, който води въ животъ, и малцина сѫ, които ги намѣрватъ“. Въ тѣсния пѫть е великиятъ животъ! Но той е само за силнитѣ хора – само тѣ минаватъ по тѣсния пѫть. И Богъ обича тѣзи, които Му служатъ въ Духъ и Истина.
„Отъ сега нататъкъ вие нѣма да се кланяте нито въ Ерусалимъ, нито на тази гора, а ще служите на Бога въ Духъ и Истина“.
Това сѫ тия, които обичатъ тази вѣчната свѣтлина, която подига душитѣ къмъ Бога. Само така ние ще дойдемъ до онова велико разрѣшение на въпроситѣ, които терзаятъ душитѣ ви.
към беседата >>
Въ този случай синътъ уповава на бащата, него има за обектъ.
Баща ми ме би. Генералътъ отива да види бащата. Вижда – човѣкъ побѣлѣлъ, старъ, около сто годишенъ, но работи човѣкътъ въ една работилница, коли прави заедно съ баща си, който пъкъ билъ на 120 години. Генералътъ пита: защо го биешъ? – Не работи!
Въ този случай синътъ уповава на бащата, него има за обектъ.
Другадѣ, бащата уповава на сина; той пъкъ на своя синъ и т.н. Въ какво могатъ тѣ да си помогнатъ? Въ този случай тѣлото е единъ обектъ. Тѣлото не може да бѫде обектъ! Не уповавайтѣ на това което се измѣня.
към беседата >>
Паритѣ употрѣбявай безъ да мислишъ за тѣхъ!
Други ни накараха. Това сѫ все обекти. Повѣрвайте въ това, което ви казвамъ и ще видите, че слѣдъ като се разрушатъ тия обекти, които сѫ ви въвели въ грѣхъ, вие ще бѫдете свободни. Нѣкои казватъ: безъ пари може ли? – Паритѣ не сѫ ли единъ обектъ?
Паритѣ употрѣбявай безъ да мислишъ за тѣхъ!
Дръжъ ги отвънъ, не ги туряй въ ума си, да не ставатъ обектъ за тебе.
към беседата >>
Това сѫ тия, които обичатъ тази вѣчната свѣтлина, която подига душитѣ къмъ Бога.
И тъй, ще ви прочета още веднъжъ стиха: „Понеже тѣсни сѫ вратата, и стѣсненъ е пѫтьтъ, който води въ животъ, и малцина сѫ, които ги намѣрватъ“. Въ тѣсния пѫть е великиятъ животъ! Но той е само за силнитѣ хора – само тѣ минаватъ по тѣсния пѫть. И Богъ обича тѣзи, които Му служатъ въ Духъ и Истина. „Отъ сега нататъкъ вие нѣма да се кланяте нито въ Ерусалимъ, нито на тази гора, а ще служите на Бога въ Духъ и Истина“.
Това сѫ тия, които обичатъ тази вѣчната свѣтлина, която подига душитѣ къмъ Бога.
Само така ние ще дойдемъ до онова велико разрѣшение на въпроситѣ, които терзаятъ душитѣ ви.
към беседата >>
Другадѣ, бащата уповава на сина; той пъкъ на своя синъ и т.н.
Генералътъ отива да види бащата. Вижда – човѣкъ побѣлѣлъ, старъ, около сто годишенъ, но работи човѣкътъ въ една работилница, коли прави заедно съ баща си, който пъкъ билъ на 120 години. Генералътъ пита: защо го биешъ? – Не работи! Въ този случай синътъ уповава на бащата, него има за обектъ.
Другадѣ, бащата уповава на сина; той пъкъ на своя синъ и т.н.
Въ какво могатъ тѣ да си помогнатъ? Въ този случай тѣлото е единъ обектъ. Тѣлото не може да бѫде обектъ! Не уповавайтѣ на това което се измѣня. Слѣдователно, за да бѫде една идея чиста, свята и неопетнена въ ума ви, трѣбва да бѫде свободна отъ всички ония груби, материални форми – обекти.
към беседата >>
Дръжъ ги отвънъ, не ги туряй въ ума си, да не ставатъ обектъ за тебе.
Това сѫ все обекти. Повѣрвайте въ това, което ви казвамъ и ще видите, че слѣдъ като се разрушатъ тия обекти, които сѫ ви въвели въ грѣхъ, вие ще бѫдете свободни. Нѣкои казватъ: безъ пари може ли? – Паритѣ не сѫ ли единъ обектъ? Паритѣ употрѣбявай безъ да мислишъ за тѣхъ!
Дръжъ ги отвънъ, не ги туряй въ ума си, да не ставатъ обектъ за тебе.
към беседата >>
Само така ние ще дойдемъ до онова велико разрѣшение на въпроситѣ, които терзаятъ душитѣ ви.
Въ тѣсния пѫть е великиятъ животъ! Но той е само за силнитѣ хора – само тѣ минаватъ по тѣсния пѫть. И Богъ обича тѣзи, които Му служатъ въ Духъ и Истина. „Отъ сега нататъкъ вие нѣма да се кланяте нито въ Ерусалимъ, нито на тази гора, а ще служите на Бога въ Духъ и Истина“. Това сѫ тия, които обичатъ тази вѣчната свѣтлина, която подига душитѣ къмъ Бога.
Само така ние ще дойдемъ до онова велико разрѣшение на въпроситѣ, които терзаятъ душитѣ ви.
към беседата >>
Въ какво могатъ тѣ да си помогнатъ?
Вижда – човѣкъ побѣлѣлъ, старъ, около сто годишенъ, но работи човѣкътъ въ една работилница, коли прави заедно съ баща си, който пъкъ билъ на 120 години. Генералътъ пита: защо го биешъ? – Не работи! Въ този случай синътъ уповава на бащата, него има за обектъ. Другадѣ, бащата уповава на сина; той пъкъ на своя синъ и т.н.
Въ какво могатъ тѣ да си помогнатъ?
Въ този случай тѣлото е единъ обектъ. Тѣлото не може да бѫде обектъ! Не уповавайтѣ на това което се измѣня. Слѣдователно, за да бѫде една идея чиста, свята и неопетнена въ ума ви, трѣбва да бѫде свободна отъ всички ония груби, материални форми – обекти.
към беседата >>
И тъй, Христосъ казва: „Тѣсенъ е пѫтьтъ!
И тъй, Христосъ казва: „Тѣсенъ е пѫтьтъ!
“ И цѣлиятъ свѣтъ днесъ е свѣтъ само на раздори, на лоши думи, на клюкарства, на съмнѣния, на зависть и на умраза. Казвамъ: това не е наука, тия нѣща всички ги знаете. Доблесть е да признае човѣкъ, какво се крие въ него! Ние сега се нуждаемъ отъ хора, които казватъ, какво се крие въ тѣхъ. Да се събуди хубавото у човѣка, това е наука!
към беседата >>
Великъ е Божествениятъ животъ!
Великъ е Божествениятъ животъ!
Това трѣбва да бѫде стремежътъ на всеки едного. Добритѣ възможности, които сѫ въ васъ, развийте ги вече. И безъ да ви казвамъ, пакъ ще ги развиете. Въ града Елена се настанява единъ руски полкъ. Идва единъ войникъ и казва на началника си, когото заварилъ малко пийналъ: господинъ полковникъ, турцитѣ идатъ!
към беседата >>
Въ този случай тѣлото е единъ обектъ.
Генералътъ пита: защо го биешъ? – Не работи! Въ този случай синътъ уповава на бащата, него има за обектъ. Другадѣ, бащата уповава на сина; той пъкъ на своя синъ и т.н. Въ какво могатъ тѣ да си помогнатъ?
Въ този случай тѣлото е единъ обектъ.
Тѣлото не може да бѫде обектъ! Не уповавайтѣ на това което се измѣня. Слѣдователно, за да бѫде една идея чиста, свята и неопетнена въ ума ви, трѣбва да бѫде свободна отъ всички ония груби, материални форми – обекти.
към беседата >>
“ И цѣлиятъ свѣтъ днесъ е свѣтъ само на раздори, на лоши думи, на клюкарства, на съмнѣния, на зависть и на умраза.
И тъй, Христосъ казва: „Тѣсенъ е пѫтьтъ!
“ И цѣлиятъ свѣтъ днесъ е свѣтъ само на раздори, на лоши думи, на клюкарства, на съмнѣния, на зависть и на умраза.
Казвамъ: това не е наука, тия нѣща всички ги знаете. Доблесть е да признае човѣкъ, какво се крие въ него! Ние сега се нуждаемъ отъ хора, които казватъ, какво се крие въ тѣхъ. Да се събуди хубавото у човѣка, това е наука! У всѣки единъ човѣкъ се крие нѣщо хубаво, мощно, Божествено.
към беседата >>
Това трѣбва да бѫде стремежътъ на всеки едного.
Великъ е Божествениятъ животъ!
Това трѣбва да бѫде стремежътъ на всеки едного.
Добритѣ възможности, които сѫ въ васъ, развийте ги вече. И безъ да ви казвамъ, пакъ ще ги развиете. Въ града Елена се настанява единъ руски полкъ. Идва единъ войникъ и казва на началника си, когото заварилъ малко пийналъ: господинъ полковникъ, турцитѣ идатъ! – Ничего!
към беседата >>
Тѣлото не може да бѫде обектъ!
– Не работи! Въ този случай синътъ уповава на бащата, него има за обектъ. Другадѣ, бащата уповава на сина; той пъкъ на своя синъ и т.н. Въ какво могатъ тѣ да си помогнатъ? Въ този случай тѣлото е единъ обектъ.
Тѣлото не може да бѫде обектъ!
Не уповавайтѣ на това което се измѣня. Слѣдователно, за да бѫде една идея чиста, свята и неопетнена въ ума ви, трѣбва да бѫде свободна отъ всички ония груби, материални форми – обекти.
към беседата >>
Казвамъ: това не е наука, тия нѣща всички ги знаете.
И тъй, Христосъ казва: „Тѣсенъ е пѫтьтъ! “ И цѣлиятъ свѣтъ днесъ е свѣтъ само на раздори, на лоши думи, на клюкарства, на съмнѣния, на зависть и на умраза.
Казвамъ: това не е наука, тия нѣща всички ги знаете.
Доблесть е да признае човѣкъ, какво се крие въ него! Ние сега се нуждаемъ отъ хора, които казватъ, какво се крие въ тѣхъ. Да се събуди хубавото у човѣка, това е наука! У всѣки единъ човѣкъ се крие нѣщо хубаво, мощно, Божествено. И всѣки единъ отъ васъ е призванъ за нѣщо Божествено!
към беседата >>
Добритѣ възможности, които сѫ въ васъ, развийте ги вече.
Великъ е Божествениятъ животъ! Това трѣбва да бѫде стремежътъ на всеки едного.
Добритѣ възможности, които сѫ въ васъ, развийте ги вече.
И безъ да ви казвамъ, пакъ ще ги развиете. Въ града Елена се настанява единъ руски полкъ. Идва единъ войникъ и казва на началника си, когото заварилъ малко пийналъ: господинъ полковникъ, турцитѣ идатъ! – Ничего! Дохожда втори пѫть, съобщава същото.
към беседата >>
Баща ми ме би.
(втори вариант)
И Христос когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво подразбирал Той. Отричане от всички обекти, които спъват твоя живот! Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обект, от който да очакваш нещо. Един турски генерал разказва следния анекдот: Той бил в Албания, по време на Херцеговинското въстание, идва при него един стар човек, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачеш?
Баща ми ме би.
Генералът отива да види бащата. Вижда – човек побелял, стар, около сто годишен, но работи човекът в една работилница, коли прави заедно с баща си, който пък бил на 120 години. Генералът пита: Защо го биеш? – Не работи! В този случай синът уповава на бащата, него има за обект.
към втори вариант >>
Ти не си роден пияница, отпосле си станал такъв.
(втори вариант)
Който мисли за Бог така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигнал в култ – обект е тя за него. Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал! “ И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен“. Срещна някой пияница човек и му казвам отвътре: Слушай, няма да пиеш повече. – Ама не мога!
Ти не си роден пияница, отпосле си станал такъв.
На някой крадец, престъпник, казвам: Ти не си роден крадец; ти не си роден престъпник, отпосле сте станали такива. Други ни накараха. Това са все обекти. Повярвайте в това, което ви казвам и ще видите, че след като се разрушат тия обекти, които са ви въвели в грях, вие ще бъдете свободни. Някои казват: Без пари може ли?
към втори вариант >>
Тогава ще започнете учението си като малките деца, но като деца, които разбират живота другояче.
(втори вариант)
Да, да, всички ще Го видите. Когато влезете в новия живот, т.е. когато минете през тесния път, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господ ще ви прекара през най-тясното место, че като влезете в другия свят, няма да имате никаква тежест. Ще бъдете тъй пречистени, че ще забравите всичко – и къща, и деца, и учение, и всичко което сте учили.
Тогава ще започнете учението си като малките деца, но като деца, които разбират живота другояче.
Като погледнете небето, ще го разбирате съвсем другояче. Тогава ще бъдете по-умни и от най-видните философи на земята.
към втори вариант >>
Генералът отива да види бащата.
(втори вариант)
Отричане от всички обекти, които спъват твоя живот! Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обект, от който да очакваш нещо. Един турски генерал разказва следния анекдот: Той бил в Албания, по време на Херцеговинското въстание, идва при него един стар човек, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачеш? Баща ми ме би.
Генералът отива да види бащата.
Вижда – човек побелял, стар, около сто годишен, но работи човекът в една работилница, коли прави заедно с баща си, който пък бил на 120 години. Генералът пита: Защо го биеш? – Не работи! В този случай синът уповава на бащата, него има за обект. Другаде, бащата уповава на сина; той пък на своя син и т.н.
към втори вариант >>
На някой крадец, престъпник, казвам: Ти не си роден крадец; ти не си роден престъпник, отпосле сте станали такива.
(втори вариант)
Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал! “ И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен“. Срещна някой пияница човек и му казвам отвътре: Слушай, няма да пиеш повече. – Ама не мога! Ти не си роден пияница, отпосле си станал такъв.
На някой крадец, престъпник, казвам: Ти не си роден крадец; ти не си роден престъпник, отпосле сте станали такива.
Други ни накараха. Това са все обекти. Повярвайте в това, което ви казвам и ще видите, че след като се разрушат тия обекти, които са ви въвели в грях, вие ще бъдете свободни. Някои казват: Без пари може ли? – Парите не са ли един обект?
към втори вариант >>
Като погледнете небето, ще го разбирате съвсем другояче.
(втори вариант)
Когато влезете в новия живот, т.е. когато минете през тесния път, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господ ще ви прекара през най-тясното место, че като влезете в другия свят, няма да имате никаква тежест. Ще бъдете тъй пречистени, че ще забравите всичко – и къща, и деца, и учение, и всичко което сте учили. Тогава ще започнете учението си като малките деца, но като деца, които разбират живота другояче.
Като погледнете небето, ще го разбирате съвсем другояче.
Тогава ще бъдете по-умни и от най-видните философи на земята.
към втори вариант >>
Вижда – човек побелял, стар, около сто годишен, но работи човекът в една работилница, коли прави заедно с баща си, който пък бил на 120 години.
(втори вариант)
Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обект, от който да очакваш нещо. Един турски генерал разказва следния анекдот: Той бил в Албания, по време на Херцеговинското въстание, идва при него един стар човек, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачеш? Баща ми ме би. Генералът отива да види бащата.
Вижда – човек побелял, стар, около сто годишен, но работи човекът в една работилница, коли прави заедно с баща си, който пък бил на 120 години.
Генералът пита: Защо го биеш? – Не работи! В този случай синът уповава на бащата, него има за обект. Другаде, бащата уповава на сина; той пък на своя син и т.н. В какво могат те да си помогнат?
към втори вариант >>
Други ни накараха.
(втори вариант)
“ И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен“. Срещна някой пияница човек и му казвам отвътре: Слушай, няма да пиеш повече. – Ама не мога! Ти не си роден пияница, отпосле си станал такъв. На някой крадец, престъпник, казвам: Ти не си роден крадец; ти не си роден престъпник, отпосле сте станали такива.
Други ни накараха.
Това са все обекти. Повярвайте в това, което ви казвам и ще видите, че след като се разрушат тия обекти, които са ви въвели в грях, вие ще бъдете свободни. Някои казват: Без пари може ли? – Парите не са ли един обект? Парите употребявай без да мислиш за тях!
към втори вариант >>
Тогава ще бъдете по-умни и от най-видните философи на земята.
(втори вариант)
когато минете през тесния път, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господ ще ви прекара през най-тясното место, че като влезете в другия свят, няма да имате никаква тежест. Ще бъдете тъй пречистени, че ще забравите всичко – и къща, и деца, и учение, и всичко което сте учили. Тогава ще започнете учението си като малките деца, но като деца, които разбират живота другояче. Като погледнете небето, ще го разбирате съвсем другояче.
Тогава ще бъдете по-умни и от най-видните философи на земята.
към втори вариант >>
Генералът пита: Защо го биеш?
(втори вариант)
Един турски генерал разказва следния анекдот: Той бил в Албания, по време на Херцеговинското въстание, идва при него един стар човек, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачеш? Баща ми ме би. Генералът отива да види бащата. Вижда – човек побелял, стар, около сто годишен, но работи човекът в една работилница, коли прави заедно с баща си, който пък бил на 120 години.
Генералът пита: Защо го биеш?
– Не работи! В този случай синът уповава на бащата, него има за обект. Другаде, бащата уповава на сина; той пък на своя син и т.н. В какво могат те да си помогнат? В този случай тялото е един обект.
към втори вариант >>
Това са все обекти.
(втори вариант)
Срещна някой пияница човек и му казвам отвътре: Слушай, няма да пиеш повече. – Ама не мога! Ти не си роден пияница, отпосле си станал такъв. На някой крадец, престъпник, казвам: Ти не си роден крадец; ти не си роден престъпник, отпосле сте станали такива. Други ни накараха.
Това са все обекти.
Повярвайте в това, което ви казвам и ще видите, че след като се разрушат тия обекти, които са ви въвели в грях, вие ще бъдете свободни. Някои казват: Без пари може ли? – Парите не са ли един обект? Парите употребявай без да мислиш за тях! Дръж ги отвън, не ги туряй в ума си, да не стават обект за тебе.
към втори вариант >>
И тъй, ще ви прочета още веднъж стиха: „Понеже тесни са вратите, и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са, които го намират“.
(втори вариант)
И тъй, ще ви прочета още веднъж стиха: „Понеже тесни са вратите, и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са, които го намират“.
В тесния път е великият живот! Но той е само за силните хора – само те минават по тесния път. И Бог обича тези, които Му служат в Дух и Истина. „От сега нататък вие няма да се кланяте нито в Ерусалим, нито на тази гора, а ще служите на Бога в Дух и Истина“. Това са тия, които обичат тази вечната светлина, която повдига душите към Бог.
към втори вариант >>
– Не работи!
(втори вариант)
Защо плачеш? Баща ми ме би. Генералът отива да види бащата. Вижда – човек побелял, стар, около сто годишен, но работи човекът в една работилница, коли прави заедно с баща си, който пък бил на 120 години. Генералът пита: Защо го биеш?
– Не работи!
В този случай синът уповава на бащата, него има за обект. Другаде, бащата уповава на сина; той пък на своя син и т.н. В какво могат те да си помогнат? В този случай тялото е един обект. Тялото не може да бъде обект!
към втори вариант >>
Повярвайте в това, което ви казвам и ще видите, че след като се разрушат тия обекти, които са ви въвели в грях, вие ще бъдете свободни.
(втори вариант)
– Ама не мога! Ти не си роден пияница, отпосле си станал такъв. На някой крадец, престъпник, казвам: Ти не си роден крадец; ти не си роден престъпник, отпосле сте станали такива. Други ни накараха. Това са все обекти.
Повярвайте в това, което ви казвам и ще видите, че след като се разрушат тия обекти, които са ви въвели в грях, вие ще бъдете свободни.
Някои казват: Без пари може ли? – Парите не са ли един обект? Парите употребявай без да мислиш за тях! Дръж ги отвън, не ги туряй в ума си, да не стават обект за тебе.
към втори вариант >>
В тесния път е великият живот!
(втори вариант)
И тъй, ще ви прочета още веднъж стиха: „Понеже тесни са вратите, и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са, които го намират“.
В тесния път е великият живот!
Но той е само за силните хора – само те минават по тесния път. И Бог обича тези, които Му служат в Дух и Истина. „От сега нататък вие няма да се кланяте нито в Ерусалим, нито на тази гора, а ще служите на Бога в Дух и Истина“. Това са тия, които обичат тази вечната светлина, която повдига душите към Бог. Само така ние ще дойдем до онова велико разрешение на въпросите, които терзаят душите ви.
към втори вариант >>
В този случай синът уповава на бащата, него има за обект.
(втори вариант)
Баща ми ме би. Генералът отива да види бащата. Вижда – човек побелял, стар, около сто годишен, но работи човекът в една работилница, коли прави заедно с баща си, който пък бил на 120 години. Генералът пита: Защо го биеш? – Не работи!
В този случай синът уповава на бащата, него има за обект.
Другаде, бащата уповава на сина; той пък на своя син и т.н. В какво могат те да си помогнат? В този случай тялото е един обект. Тялото не може да бъде обект! Не уповавайте на това, което се изменя.
към втори вариант >>
Някои казват: Без пари може ли?
(втори вариант)
Ти не си роден пияница, отпосле си станал такъв. На някой крадец, престъпник, казвам: Ти не си роден крадец; ти не си роден престъпник, отпосле сте станали такива. Други ни накараха. Това са все обекти. Повярвайте в това, което ви казвам и ще видите, че след като се разрушат тия обекти, които са ви въвели в грях, вие ще бъдете свободни.
Някои казват: Без пари може ли?
– Парите не са ли един обект? Парите употребявай без да мислиш за тях! Дръж ги отвън, не ги туряй в ума си, да не стават обект за тебе.
към втори вариант >>
Но той е само за силните хора – само те минават по тесния път.
(втори вариант)
И тъй, ще ви прочета още веднъж стиха: „Понеже тесни са вратите, и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са, които го намират“. В тесния път е великият живот!
Но той е само за силните хора – само те минават по тесния път.
И Бог обича тези, които Му служат в Дух и Истина. „От сега нататък вие няма да се кланяте нито в Ерусалим, нито на тази гора, а ще служите на Бога в Дух и Истина“. Това са тия, които обичат тази вечната светлина, която повдига душите към Бог. Само така ние ще дойдем до онова велико разрешение на въпросите, които терзаят душите ви.
към втори вариант >>
Другаде, бащата уповава на сина; той пък на своя син и т.н.
(втори вариант)
Генералът отива да види бащата. Вижда – човек побелял, стар, около сто годишен, но работи човекът в една работилница, коли прави заедно с баща си, който пък бил на 120 години. Генералът пита: Защо го биеш? – Не работи! В този случай синът уповава на бащата, него има за обект.
Другаде, бащата уповава на сина; той пък на своя син и т.н.
В какво могат те да си помогнат? В този случай тялото е един обект. Тялото не може да бъде обект! Не уповавайте на това, което се изменя. Следователно, за да бъде една идея чиста, свята и неопетнена в ума ви, трябва да бъде свободна от всички ония груби, материални форми – обекти.
към втори вариант >>
– Парите не са ли един обект?
(втори вариант)
На някой крадец, престъпник, казвам: Ти не си роден крадец; ти не си роден престъпник, отпосле сте станали такива. Други ни накараха. Това са все обекти. Повярвайте в това, което ви казвам и ще видите, че след като се разрушат тия обекти, които са ви въвели в грях, вие ще бъдете свободни. Някои казват: Без пари може ли?
– Парите не са ли един обект?
Парите употребявай без да мислиш за тях! Дръж ги отвън, не ги туряй в ума си, да не стават обект за тебе.
към втори вариант >>
И Бог обича тези, които Му служат в Дух и Истина.
(втори вариант)
И тъй, ще ви прочета още веднъж стиха: „Понеже тесни са вратите, и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са, които го намират“. В тесния път е великият живот! Но той е само за силните хора – само те минават по тесния път.
И Бог обича тези, които Му служат в Дух и Истина.
„От сега нататък вие няма да се кланяте нито в Ерусалим, нито на тази гора, а ще служите на Бога в Дух и Истина“. Това са тия, които обичат тази вечната светлина, която повдига душите към Бог. Само така ние ще дойдем до онова велико разрешение на въпросите, които терзаят душите ви.
към втори вариант >>
В какво могат те да си помогнат?
(втори вариант)
Вижда – човек побелял, стар, около сто годишен, но работи човекът в една работилница, коли прави заедно с баща си, който пък бил на 120 години. Генералът пита: Защо го биеш? – Не работи! В този случай синът уповава на бащата, него има за обект. Другаде, бащата уповава на сина; той пък на своя син и т.н.
В какво могат те да си помогнат?
В този случай тялото е един обект. Тялото не може да бъде обект! Не уповавайте на това, което се изменя. Следователно, за да бъде една идея чиста, свята и неопетнена в ума ви, трябва да бъде свободна от всички ония груби, материални форми – обекти.
към втори вариант >>
Парите употребявай без да мислиш за тях!
(втори вариант)
Други ни накараха. Това са все обекти. Повярвайте в това, което ви казвам и ще видите, че след като се разрушат тия обекти, които са ви въвели в грях, вие ще бъдете свободни. Някои казват: Без пари може ли? – Парите не са ли един обект?
Парите употребявай без да мислиш за тях!
Дръж ги отвън, не ги туряй в ума си, да не стават обект за тебе.
към втори вариант >>
„От сега нататък вие няма да се кланяте нито в Ерусалим, нито на тази гора, а ще служите на Бога в Дух и Истина“.
(втори вариант)
И тъй, ще ви прочета още веднъж стиха: „Понеже тесни са вратите, и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са, които го намират“. В тесния път е великият живот! Но той е само за силните хора – само те минават по тесния път. И Бог обича тези, които Му служат в Дух и Истина.
„От сега нататък вие няма да се кланяте нито в Ерусалим, нито на тази гора, а ще служите на Бога в Дух и Истина“.
Това са тия, които обичат тази вечната светлина, която повдига душите към Бог. Само така ние ще дойдем до онова велико разрешение на въпросите, които терзаят душите ви.
към втори вариант >>
В този случай тялото е един обект.
(втори вариант)
Генералът пита: Защо го биеш? – Не работи! В този случай синът уповава на бащата, него има за обект. Другаде, бащата уповава на сина; той пък на своя син и т.н. В какво могат те да си помогнат?
В този случай тялото е един обект.
Тялото не може да бъде обект! Не уповавайте на това, което се изменя. Следователно, за да бъде една идея чиста, свята и неопетнена в ума ви, трябва да бъде свободна от всички ония груби, материални форми – обекти.
към втори вариант >>
Дръж ги отвън, не ги туряй в ума си, да не стават обект за тебе.
(втори вариант)
Това са все обекти. Повярвайте в това, което ви казвам и ще видите, че след като се разрушат тия обекти, които са ви въвели в грях, вие ще бъдете свободни. Някои казват: Без пари може ли? – Парите не са ли един обект? Парите употребявай без да мислиш за тях!
Дръж ги отвън, не ги туряй в ума си, да не стават обект за тебе.
към втори вариант >>
Това са тия, които обичат тази вечната светлина, която повдига душите към Бог.
(втори вариант)
И тъй, ще ви прочета още веднъж стиха: „Понеже тесни са вратите, и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са, които го намират“. В тесния път е великият живот! Но той е само за силните хора – само те минават по тесния път. И Бог обича тези, които Му служат в Дух и Истина. „От сега нататък вие няма да се кланяте нито в Ерусалим, нито на тази гора, а ще служите на Бога в Дух и Истина“.
Това са тия, които обичат тази вечната светлина, която повдига душите към Бог.
Само така ние ще дойдем до онова велико разрешение на въпросите, които терзаят душите ви.
към втори вариант >>
Тялото не може да бъде обект!
(втори вариант)
– Не работи! В този случай синът уповава на бащата, него има за обект. Другаде, бащата уповава на сина; той пък на своя син и т.н. В какво могат те да си помогнат? В този случай тялото е един обект.
Тялото не може да бъде обект!
Не уповавайте на това, което се изменя. Следователно, за да бъде една идея чиста, свята и неопетнена в ума ви, трябва да бъде свободна от всички ония груби, материални форми – обекти.
към втори вариант >>
И тъй, Христос казва: „Тесен е пътят!
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Тесен е пътят!
“ И целият свят днес е свят само на раздори, на лоши думи, на клюкарства, на съмнения, на завист и на омраза. Казвам: Това не е наука, тия неща всички ги знаете. Доблест е да признае човек, какво се крие в него! Ние сега се нуждаем от хора, които казват какво се крие в тях. Да се събуди хубавото у човека, това е наука!
към втори вариант >>
Само така ние ще дойдем до онова велико разрешение на въпросите, които терзаят душите ви.
(втори вариант)
В тесния път е великият живот! Но той е само за силните хора – само те минават по тесния път. И Бог обича тези, които Му служат в Дух и Истина. „От сега нататък вие няма да се кланяте нито в Ерусалим, нито на тази гора, а ще служите на Бога в Дух и Истина“. Това са тия, които обичат тази вечната светлина, която повдига душите към Бог.
Само така ние ще дойдем до онова велико разрешение на въпросите, които терзаят душите ви.
към втори вариант >>
Не уповавайте на това, което се изменя.
(втори вариант)
В този случай синът уповава на бащата, него има за обект. Другаде, бащата уповава на сина; той пък на своя син и т.н. В какво могат те да си помогнат? В този случай тялото е един обект. Тялото не може да бъде обект!
Не уповавайте на това, което се изменя.
Следователно, за да бъде една идея чиста, свята и неопетнена в ума ви, трябва да бъде свободна от всички ония груби, материални форми – обекти.
към втори вариант >>
“ И целият свят днес е свят само на раздори, на лоши думи, на клюкарства, на съмнения, на завист и на омраза.
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Тесен е пътят!
“ И целият свят днес е свят само на раздори, на лоши думи, на клюкарства, на съмнения, на завист и на омраза.
Казвам: Това не е наука, тия неща всички ги знаете. Доблест е да признае човек, какво се крие в него! Ние сега се нуждаем от хора, които казват какво се крие в тях. Да се събуди хубавото у човека, това е наука! У всеки един човек се крие нещо хубаво, мощно, Божествено.
към втори вариант >>
Велик е Божественият живот!
(втори вариант)
Велик е Божественият живот!
Това трябва да бъде стремежът на всеки един. Добрите възможности, които са във вас, развийте ги вече. И без да ви казвам, пак ще ги развиете. В града Елена се настанява един руски полк. Идва един войник и казва на началника си, когото заварил малко пийнал: Господин полковник, турците идат!
към втори вариант >>
Следователно, за да бъде една идея чиста, свята и неопетнена в ума ви, трябва да бъде свободна от всички ония груби, материални форми – обекти.
(втори вариант)
Другаде, бащата уповава на сина; той пък на своя син и т.н. В какво могат те да си помогнат? В този случай тялото е един обект. Тялото не може да бъде обект! Не уповавайте на това, което се изменя.
Следователно, за да бъде една идея чиста, свята и неопетнена в ума ви, трябва да бъде свободна от всички ония груби, материални форми – обекти.
към втори вариант >>
Казвам: Това не е наука, тия неща всички ги знаете.
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Тесен е пътят! “ И целият свят днес е свят само на раздори, на лоши думи, на клюкарства, на съмнения, на завист и на омраза.
Казвам: Това не е наука, тия неща всички ги знаете.
Доблест е да признае човек, какво се крие в него! Ние сега се нуждаем от хора, които казват какво се крие в тях. Да се събуди хубавото у човека, това е наука! У всеки един човек се крие нещо хубаво, мощно, Божествено. И всеки един от вас е призван за нещо Божествено!
към втори вариант >>
Това трябва да бъде стремежът на всеки един.
(втори вариант)
Велик е Божественият живот!
Това трябва да бъде стремежът на всеки един.
Добрите възможности, които са във вас, развийте ги вече. И без да ви казвам, пак ще ги развиете. В града Елена се настанява един руски полк. Идва един войник и казва на началника си, когото заварил малко пийнал: Господин полковник, турците идат! – Ничего!
към втори вариант >>
Аз говоря за онези от вас, които имат туй схващане за чистата и свята Любов на вечната светлина.
(втори вариант)
Аз говоря за онези от вас, които имат туй схващане за чистата и свята Любов на вечната светлина.
Казват някои: Не трябва ли да се обичаме? Трябва, но как? – Без материални обекти. Светлината, която обичам, мога ли да я хвана, мога ли да я помилвам? Значи, могат да се обичат неща и без да се хващат.
към втори вариант >>
Доблест е да признае човек, какво се крие в него!
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Тесен е пътят! “ И целият свят днес е свят само на раздори, на лоши думи, на клюкарства, на съмнения, на завист и на омраза. Казвам: Това не е наука, тия неща всички ги знаете.
Доблест е да признае човек, какво се крие в него!
Ние сега се нуждаем от хора, които казват какво се крие в тях. Да се събуди хубавото у човека, това е наука! У всеки един човек се крие нещо хубаво, мощно, Божествено. И всеки един от вас е призван за нещо Божествено! Вие не сте роби на условията!
към втори вариант >>
Добрите възможности, които са във вас, развийте ги вече.
(втори вариант)
Велик е Божественият живот! Това трябва да бъде стремежът на всеки един.
Добрите възможности, които са във вас, развийте ги вече.
И без да ви казвам, пак ще ги развиете. В града Елена се настанява един руски полк. Идва един войник и казва на началника си, когото заварил малко пийнал: Господин полковник, турците идат! – Ничего! Дохожда втори път, съобщава същото.
към втори вариант >>
Казват някои: Не трябва ли да се обичаме?
(втори вариант)
Аз говоря за онези от вас, които имат туй схващане за чистата и свята Любов на вечната светлина.
Казват някои: Не трябва ли да се обичаме?
Трябва, но как? – Без материални обекти. Светлината, която обичам, мога ли да я хвана, мога ли да я помилвам? Значи, могат да се обичат неща и без да се хващат. Когато у вас се събуди едно нежно чувство, едно нежно трептение, можете ли да го хванете и погалите с ръцете си?
към втори вариант >>
Ние сега се нуждаем от хора, които казват какво се крие в тях.
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Тесен е пътят! “ И целият свят днес е свят само на раздори, на лоши думи, на клюкарства, на съмнения, на завист и на омраза. Казвам: Това не е наука, тия неща всички ги знаете. Доблест е да признае човек, какво се крие в него!
Ние сега се нуждаем от хора, които казват какво се крие в тях.
Да се събуди хубавото у човека, това е наука! У всеки един човек се крие нещо хубаво, мощно, Божествено. И всеки един от вас е призван за нещо Божествено! Вие не сте роби на условията! Условията са временни ограничения, създадени от миналите поколения.
към втори вариант >>
И без да ви казвам, пак ще ги развиете.
(втори вариант)
Велик е Божественият живот! Това трябва да бъде стремежът на всеки един. Добрите възможности, които са във вас, развийте ги вече.
И без да ви казвам, пак ще ги развиете.
В града Елена се настанява един руски полк. Идва един войник и казва на началника си, когото заварил малко пийнал: Господин полковник, турците идат! – Ничего! Дохожда втори път, съобщава същото. – Ничего!
към втори вариант >>
Трябва, но как?
(втори вариант)
Аз говоря за онези от вас, които имат туй схващане за чистата и свята Любов на вечната светлина. Казват някои: Не трябва ли да се обичаме?
Трябва, но как?
– Без материални обекти. Светлината, която обичам, мога ли да я хвана, мога ли да я помилвам? Значи, могат да се обичат неща и без да се хващат. Когато у вас се събуди едно нежно чувство, едно нежно трептение, можете ли да го хванете и погалите с ръцете си? – Не можете, но при това то е реално и съществено за съзнанието ви.
към втори вариант >>
Да се събуди хубавото у човека, това е наука!
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Тесен е пътят! “ И целият свят днес е свят само на раздори, на лоши думи, на клюкарства, на съмнения, на завист и на омраза. Казвам: Това не е наука, тия неща всички ги знаете. Доблест е да признае човек, какво се крие в него! Ние сега се нуждаем от хора, които казват какво се крие в тях.
Да се събуди хубавото у човека, това е наука!
У всеки един човек се крие нещо хубаво, мощно, Божествено. И всеки един от вас е призван за нещо Божествено! Вие не сте роби на условията! Условията са временни ограничения, създадени от миналите поколения. Средата не е спънка за човека.
към втори вариант >>
В града Елена се настанява един руски полк.
(втори вариант)
Велик е Божественият живот! Това трябва да бъде стремежът на всеки един. Добрите възможности, които са във вас, развийте ги вече. И без да ви казвам, пак ще ги развиете.
В града Елена се настанява един руски полк.
Идва един войник и казва на началника си, когото заварил малко пийнал: Господин полковник, турците идат! – Ничего! Дохожда втори път, съобщава същото. – Ничего! Трети път съобщава: Турците идат!
към втори вариант >>
– Без материални обекти.
(втори вариант)
Аз говоря за онези от вас, които имат туй схващане за чистата и свята Любов на вечната светлина. Казват някои: Не трябва ли да се обичаме? Трябва, но как?
– Без материални обекти.
Светлината, която обичам, мога ли да я хвана, мога ли да я помилвам? Значи, могат да се обичат неща и без да се хващат. Когато у вас се събуди едно нежно чувство, едно нежно трептение, можете ли да го хванете и погалите с ръцете си? – Не можете, но при това то е реално и съществено за съзнанието ви. Въпреки всичко, по някой път вие разваляте хубавите неща и вас.
към втори вариант >>
У всеки един човек се крие нещо хубаво, мощно, Божествено.
(втори вариант)
“ И целият свят днес е свят само на раздори, на лоши думи, на клюкарства, на съмнения, на завист и на омраза. Казвам: Това не е наука, тия неща всички ги знаете. Доблест е да признае човек, какво се крие в него! Ние сега се нуждаем от хора, които казват какво се крие в тях. Да се събуди хубавото у човека, това е наука!
У всеки един човек се крие нещо хубаво, мощно, Божествено.
И всеки един от вас е призван за нещо Божествено! Вие не сте роби на условията! Условията са временни ограничения, създадени от миналите поколения. Средата не е спънка за човека. Времето и пространството също не са спънки за човека.
към втори вариант >>
Идва един войник и казва на началника си, когото заварил малко пийнал: Господин полковник, турците идат!
(втори вариант)
Велик е Божественият живот! Това трябва да бъде стремежът на всеки един. Добрите възможности, които са във вас, развийте ги вече. И без да ви казвам, пак ще ги развиете. В града Елена се настанява един руски полк.
Идва един войник и казва на началника си, когото заварил малко пийнал: Господин полковник, турците идат!
– Ничего! Дохожда втори път, съобщава същото. – Ничего! Трети път съобщава: Турците идат! – Ничего!
към втори вариант >>
Светлината, която обичам, мога ли да я хвана, мога ли да я помилвам?
(втори вариант)
Аз говоря за онези от вас, които имат туй схващане за чистата и свята Любов на вечната светлина. Казват някои: Не трябва ли да се обичаме? Трябва, но как? – Без материални обекти.
Светлината, която обичам, мога ли да я хвана, мога ли да я помилвам?
Значи, могат да се обичат неща и без да се хващат. Когато у вас се събуди едно нежно чувство, едно нежно трептение, можете ли да го хванете и погалите с ръцете си? – Не можете, но при това то е реално и съществено за съзнанието ви. Въпреки всичко, по някой път вие разваляте хубавите неща и вас. Например, обичаш една душа много нежно, но по едно време в ума ти се яви един обект, ти поставиш вече един обект в своята любов и простреш своите пипала върху нея.
към втори вариант >>
И всеки един от вас е призван за нещо Божествено!
(втори вариант)
Казвам: Това не е наука, тия неща всички ги знаете. Доблест е да признае човек, какво се крие в него! Ние сега се нуждаем от хора, които казват какво се крие в тях. Да се събуди хубавото у човека, това е наука! У всеки един човек се крие нещо хубаво, мощно, Божествено.
И всеки един от вас е призван за нещо Божествено!
Вие не сте роби на условията! Условията са временни ограничения, създадени от миналите поколения. Средата не е спънка за човека. Времето и пространството също не са спънки за човека. Във времето, в пространството, в средата и в условията са скрити всички възможности и сила или качества, с които човек може да работи.
към втори вариант >>
– Ничего!
(втори вариант)
Това трябва да бъде стремежът на всеки един. Добрите възможности, които са във вас, развийте ги вече. И без да ви казвам, пак ще ги развиете. В града Елена се настанява един руски полк. Идва един войник и казва на началника си, когото заварил малко пийнал: Господин полковник, турците идат!
– Ничего!
Дохожда втори път, съобщава същото. – Ничего! Трети път съобщава: Турците идат! – Ничего! Дохождат най-после турците, и всички казаци удрят в бяг.
към втори вариант >>
Значи, могат да се обичат неща и без да се хващат.
(втори вариант)
Аз говоря за онези от вас, които имат туй схващане за чистата и свята Любов на вечната светлина. Казват някои: Не трябва ли да се обичаме? Трябва, но как? – Без материални обекти. Светлината, която обичам, мога ли да я хвана, мога ли да я помилвам?
Значи, могат да се обичат неща и без да се хващат.
Когато у вас се събуди едно нежно чувство, едно нежно трептение, можете ли да го хванете и погалите с ръцете си? – Не можете, но при това то е реално и съществено за съзнанието ви. Въпреки всичко, по някой път вие разваляте хубавите неща и вас. Например, обичаш една душа много нежно, но по едно време в ума ти се яви един обект, ти поставиш вече един обект в своята любов и простреш своите пипала върху нея. Какво става тогава?
към втори вариант >>
Вие не сте роби на условията!
(втори вариант)
Доблест е да признае човек, какво се крие в него! Ние сега се нуждаем от хора, които казват какво се крие в тях. Да се събуди хубавото у човека, това е наука! У всеки един човек се крие нещо хубаво, мощно, Божествено. И всеки един от вас е призван за нещо Божествено!
Вие не сте роби на условията!
Условията са временни ограничения, създадени от миналите поколения. Средата не е спънка за човека. Времето и пространството също не са спънки за човека. Във времето, в пространството, в средата и в условията са скрити всички възможности и сила или качества, с които човек може да работи. Следователно, ние трябва да бъдем като онзи великият професор, който, като влезе в своята лаборатория, знае всяко шишенце къде се намира, и започва своите опити и изследвания.
към втори вариант >>
Дохожда втори път, съобщава същото.
(втори вариант)
Добрите възможности, които са във вас, развийте ги вече. И без да ви казвам, пак ще ги развиете. В града Елена се настанява един руски полк. Идва един войник и казва на началника си, когото заварил малко пийнал: Господин полковник, турците идат! – Ничего!
Дохожда втори път, съобщава същото.
– Ничего! Трети път съобщава: Турците идат! – Ничего! Дохождат най-после турците, и всички казаци удрят в бяг. Не чакайте да дойдат турците, а ги отблъснете, защото ще се нахвърляте долу в пропастта.
към втори вариант >>
Когато у вас се събуди едно нежно чувство, едно нежно трептение, можете ли да го хванете и погалите с ръцете си?
(втори вариант)
Казват някои: Не трябва ли да се обичаме? Трябва, но как? – Без материални обекти. Светлината, която обичам, мога ли да я хвана, мога ли да я помилвам? Значи, могат да се обичат неща и без да се хващат.
Когато у вас се събуди едно нежно чувство, едно нежно трептение, можете ли да го хванете и погалите с ръцете си?
– Не можете, но при това то е реално и съществено за съзнанието ви. Въпреки всичко, по някой път вие разваляте хубавите неща и вас. Например, обичаш една душа много нежно, но по едно време в ума ти се яви един обект, ти поставиш вече един обект в своята любов и простреш своите пипала върху нея. Какво става тогава? – Веднага загасиш тази лампичка на Любовта.
към втори вариант >>
Условията са временни ограничения, създадени от миналите поколения.
(втори вариант)
Ние сега се нуждаем от хора, които казват какво се крие в тях. Да се събуди хубавото у човека, това е наука! У всеки един човек се крие нещо хубаво, мощно, Божествено. И всеки един от вас е призван за нещо Божествено! Вие не сте роби на условията!
Условията са временни ограничения, създадени от миналите поколения.
Средата не е спънка за човека. Времето и пространството също не са спънки за човека. Във времето, в пространството, в средата и в условията са скрити всички възможности и сила или качества, с които човек може да работи. Следователно, ние трябва да бъдем като онзи великият професор, който, като влезе в своята лаборатория, знае всяко шишенце къде се намира, и започва своите опити и изследвания. След като направи опитите си, излиза от своята лаборатория.
към втори вариант >>
– Ничего!
(втори вариант)
И без да ви казвам, пак ще ги развиете. В града Елена се настанява един руски полк. Идва един войник и казва на началника си, когото заварил малко пийнал: Господин полковник, турците идат! – Ничего! Дохожда втори път, съобщава същото.
– Ничего!
Трети път съобщава: Турците идат! – Ничего! Дохождат най-после турците, и всички казаци удрят в бяг. Не чакайте да дойдат турците, а ги отблъснете, защото ще се нахвърляте долу в пропастта. Някои от вас сте в туй заблуждение, искате да уредите всичките си външни работи, че тогава да възприемете Божията Любов.
към втори вариант >>
– Не можете, но при това то е реално и съществено за съзнанието ви.
(втори вариант)
Трябва, но как? – Без материални обекти. Светлината, която обичам, мога ли да я хвана, мога ли да я помилвам? Значи, могат да се обичат неща и без да се хващат. Когато у вас се събуди едно нежно чувство, едно нежно трептение, можете ли да го хванете и погалите с ръцете си?
– Не можете, но при това то е реално и съществено за съзнанието ви.
Въпреки всичко, по някой път вие разваляте хубавите неща и вас. Например, обичаш една душа много нежно, но по едно време в ума ти се яви един обект, ти поставиш вече един обект в своята любов и простреш своите пипала върху нея. Какво става тогава? – Веднага загасиш тази лампичка на Любовта. Невидимият свят е много взискателен в туй отношение.
към втори вариант >>
Средата не е спънка за човека.
(втори вариант)
Да се събуди хубавото у човека, това е наука! У всеки един човек се крие нещо хубаво, мощно, Божествено. И всеки един от вас е призван за нещо Божествено! Вие не сте роби на условията! Условията са временни ограничения, създадени от миналите поколения.
Средата не е спънка за човека.
Времето и пространството също не са спънки за човека. Във времето, в пространството, в средата и в условията са скрити всички възможности и сила или качества, с които човек може да работи. Следователно, ние трябва да бъдем като онзи великият професор, който, като влезе в своята лаборатория, знае всяко шишенце къде се намира, и започва своите опити и изследвания. След като направи опитите си, излиза от своята лаборатория. За нас тялото трябва да бъде като една лаборатория, а не място за постоянно живеене.
към втори вариант >>
Трети път съобщава: Турците идат!
(втори вариант)
В града Елена се настанява един руски полк. Идва един войник и казва на началника си, когото заварил малко пийнал: Господин полковник, турците идат! – Ничего! Дохожда втори път, съобщава същото. – Ничего!
Трети път съобщава: Турците идат!
– Ничего! Дохождат най-после турците, и всички казаци удрят в бяг. Не чакайте да дойдат турците, а ги отблъснете, защото ще се нахвърляте долу в пропастта. Някои от вас сте в туй заблуждение, искате да уредите всичките си външни работи, че тогава да възприемете Божията Любов. Не, турците идват, а ти ще вземеш ножа си и ще разрешиш този въпрос – ще воюваш за свободата на душата си.
към втори вариант >>
Въпреки всичко, по някой път вие разваляте хубавите неща и вас.
(втори вариант)
– Без материални обекти. Светлината, която обичам, мога ли да я хвана, мога ли да я помилвам? Значи, могат да се обичат неща и без да се хващат. Когато у вас се събуди едно нежно чувство, едно нежно трептение, можете ли да го хванете и погалите с ръцете си? – Не можете, но при това то е реално и съществено за съзнанието ви.
Въпреки всичко, по някой път вие разваляте хубавите неща и вас.
Например, обичаш една душа много нежно, но по едно време в ума ти се яви един обект, ти поставиш вече един обект в своята любов и простреш своите пипала върху нея. Какво става тогава? – Веднага загасиш тази лампичка на Любовта. Невидимият свят е много взискателен в туй отношение. Щом види, че ти обичаш един обект, завърти крана, загаси светлината, и ти останеш при Любовта, в която няма Светлина.
към втори вариант >>
Времето и пространството също не са спънки за човека.
(втори вариант)
У всеки един човек се крие нещо хубаво, мощно, Божествено. И всеки един от вас е призван за нещо Божествено! Вие не сте роби на условията! Условията са временни ограничения, създадени от миналите поколения. Средата не е спънка за човека.
Времето и пространството също не са спънки за човека.
Във времето, в пространството, в средата и в условията са скрити всички възможности и сила или качества, с които човек може да работи. Следователно, ние трябва да бъдем като онзи великият професор, който, като влезе в своята лаборатория, знае всяко шишенце къде се намира, и започва своите опити и изследвания. След като направи опитите си, излиза от своята лаборатория. За нас тялото трябва да бъде като една лаборатория, а не място за постоянно живеене. Хубаво е понякога човек да напуска своето тяло и своята лаборатория, понеже въздухът там не е тъй чист, както отвън.
към втори вариант >>
– Ничего!
(втори вариант)
Идва един войник и казва на началника си, когото заварил малко пийнал: Господин полковник, турците идат! – Ничего! Дохожда втори път, съобщава същото. – Ничего! Трети път съобщава: Турците идат!
– Ничего!
Дохождат най-после турците, и всички казаци удрят в бяг. Не чакайте да дойдат турците, а ги отблъснете, защото ще се нахвърляте долу в пропастта. Някои от вас сте в туй заблуждение, искате да уредите всичките си външни работи, че тогава да възприемете Божията Любов. Не, турците идват, а ти ще вземеш ножа си и ще разрешиш този въпрос – ще воюваш за свободата на душата си. Туй е Божественото у вас, което трябва да се събуди.
към втори вариант >>
Например, обичаш една душа много нежно, но по едно време в ума ти се яви един обект, ти поставиш вече един обект в своята любов и простреш своите пипала върху нея.
(втори вариант)
Светлината, която обичам, мога ли да я хвана, мога ли да я помилвам? Значи, могат да се обичат неща и без да се хващат. Когато у вас се събуди едно нежно чувство, едно нежно трептение, можете ли да го хванете и погалите с ръцете си? – Не можете, но при това то е реално и съществено за съзнанието ви. Въпреки всичко, по някой път вие разваляте хубавите неща и вас.
Например, обичаш една душа много нежно, но по едно време в ума ти се яви един обект, ти поставиш вече един обект в своята любов и простреш своите пипала върху нея.
Какво става тогава? – Веднага загасиш тази лампичка на Любовта. Невидимият свят е много взискателен в туй отношение. Щом види, че ти обичаш един обект, завърти крана, загаси светлината, и ти останеш при Любовта, в която няма Светлина. И онзи, когото си прегърнал и целунал е недоволен вече от тебе. Защо?
към втори вариант >>
Във времето, в пространството, в средата и в условията са скрити всички възможности и сила или качества, с които човек може да работи.
(втори вариант)
И всеки един от вас е призван за нещо Божествено! Вие не сте роби на условията! Условията са временни ограничения, създадени от миналите поколения. Средата не е спънка за човека. Времето и пространството също не са спънки за човека.
Във времето, в пространството, в средата и в условията са скрити всички възможности и сила или качества, с които човек може да работи.
Следователно, ние трябва да бъдем като онзи великият професор, който, като влезе в своята лаборатория, знае всяко шишенце къде се намира, и започва своите опити и изследвания. След като направи опитите си, излиза от своята лаборатория. За нас тялото трябва да бъде като една лаборатория, а не място за постоянно живеене. Хубаво е понякога човек да напуска своето тяло и своята лаборатория, понеже въздухът там не е тъй чист, както отвън. И всеки един човек трябва да пази тялото си като една лаборатория.
към втори вариант >>
Дохождат най-после турците, и всички казаци удрят в бяг.
(втори вариант)
– Ничего! Дохожда втори път, съобщава същото. – Ничего! Трети път съобщава: Турците идат! – Ничего!
Дохождат най-после турците, и всички казаци удрят в бяг.
Не чакайте да дойдат турците, а ги отблъснете, защото ще се нахвърляте долу в пропастта. Някои от вас сте в туй заблуждение, искате да уредите всичките си външни работи, че тогава да възприемете Божията Любов. Не, турците идват, а ти ще вземеш ножа си и ще разрешиш този въпрос – ще воюваш за свободата на душата си. Туй е Божественото у вас, което трябва да се събуди. Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект!
към втори вариант >>
Какво става тогава?
(втори вариант)
Значи, могат да се обичат неща и без да се хващат. Когато у вас се събуди едно нежно чувство, едно нежно трептение, можете ли да го хванете и погалите с ръцете си? – Не можете, но при това то е реално и съществено за съзнанието ви. Въпреки всичко, по някой път вие разваляте хубавите неща и вас. Например, обичаш една душа много нежно, но по едно време в ума ти се яви един обект, ти поставиш вече един обект в своята любов и простреш своите пипала върху нея.
Какво става тогава?
– Веднага загасиш тази лампичка на Любовта. Невидимият свят е много взискателен в туй отношение. Щом види, че ти обичаш един обект, завърти крана, загаси светлината, и ти останеш при Любовта, в която няма Светлина. И онзи, когото си прегърнал и целунал е недоволен вече от тебе. Защо? Той казва: Ти трябва да ме обичаш като Светлината, а това, което направи, е светотатство с Любовта.
към втори вариант >>
Следователно, ние трябва да бъдем като онзи великият професор, който, като влезе в своята лаборатория, знае всяко шишенце къде се намира, и започва своите опити и изследвания.
(втори вариант)
Вие не сте роби на условията! Условията са временни ограничения, създадени от миналите поколения. Средата не е спънка за човека. Времето и пространството също не са спънки за човека. Във времето, в пространството, в средата и в условията са скрити всички възможности и сила или качества, с които човек може да работи.
Следователно, ние трябва да бъдем като онзи великият професор, който, като влезе в своята лаборатория, знае всяко шишенце къде се намира, и започва своите опити и изследвания.
След като направи опитите си, излиза от своята лаборатория. За нас тялото трябва да бъде като една лаборатория, а не място за постоянно живеене. Хубаво е понякога човек да напуска своето тяло и своята лаборатория, понеже въздухът там не е тъй чист, както отвън. И всеки един човек трябва да пази тялото си като една лаборатория. Там трябва да се правят само опити.
към втори вариант >>
Не чакайте да дойдат турците, а ги отблъснете, защото ще се нахвърляте долу в пропастта.
(втори вариант)
Дохожда втори път, съобщава същото. – Ничего! Трети път съобщава: Турците идат! – Ничего! Дохождат най-после турците, и всички казаци удрят в бяг.
Не чакайте да дойдат турците, а ги отблъснете, защото ще се нахвърляте долу в пропастта.
Някои от вас сте в туй заблуждение, искате да уредите всичките си външни работи, че тогава да възприемете Божията Любов. Не, турците идват, а ти ще вземеш ножа си и ще разрешиш този въпрос – ще воюваш за свободата на душата си. Туй е Божественото у вас, което трябва да се събуди. Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект! Бога да не виждаме в никаква форма!
към втори вариант >>
– Веднага загасиш тази лампичка на Любовта.
(втори вариант)
Когато у вас се събуди едно нежно чувство, едно нежно трептение, можете ли да го хванете и погалите с ръцете си? – Не можете, но при това то е реално и съществено за съзнанието ви. Въпреки всичко, по някой път вие разваляте хубавите неща и вас. Например, обичаш една душа много нежно, но по едно време в ума ти се яви един обект, ти поставиш вече един обект в своята любов и простреш своите пипала върху нея. Какво става тогава?
– Веднага загасиш тази лампичка на Любовта.
Невидимият свят е много взискателен в туй отношение. Щом види, че ти обичаш един обект, завърти крана, загаси светлината, и ти останеш при Любовта, в която няма Светлина. И онзи, когото си прегърнал и целунал е недоволен вече от тебе. Защо? Той казва: Ти трябва да ме обичаш като Светлината, а това, което направи, е светотатство с Любовта. Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни.
към втори вариант >>
След като направи опитите си, излиза от своята лаборатория.
(втори вариант)
Условията са временни ограничения, създадени от миналите поколения. Средата не е спънка за човека. Времето и пространството също не са спънки за човека. Във времето, в пространството, в средата и в условията са скрити всички възможности и сила или качества, с които човек може да работи. Следователно, ние трябва да бъдем като онзи великият професор, който, като влезе в своята лаборатория, знае всяко шишенце къде се намира, и започва своите опити и изследвания.
След като направи опитите си, излиза от своята лаборатория.
За нас тялото трябва да бъде като една лаборатория, а не място за постоянно живеене. Хубаво е понякога човек да напуска своето тяло и своята лаборатория, понеже въздухът там не е тъй чист, както отвън. И всеки един човек трябва да пази тялото си като една лаборатория. Там трябва да се правят само опити. Защото само в тялото вие ще намерите тия елементи, с които можете да премахнете недъзите си.
към втори вариант >>
Някои от вас сте в туй заблуждение, искате да уредите всичките си външни работи, че тогава да възприемете Божията Любов.
(втори вариант)
– Ничего! Трети път съобщава: Турците идат! – Ничего! Дохождат най-после турците, и всички казаци удрят в бяг. Не чакайте да дойдат турците, а ги отблъснете, защото ще се нахвърляте долу в пропастта.
Някои от вас сте в туй заблуждение, искате да уредите всичките си външни работи, че тогава да възприемете Божията Любов.
Не, турците идват, а ти ще вземеш ножа си и ще разрешиш този въпрос – ще воюваш за свободата на душата си. Туй е Божественото у вас, което трябва да се събуди. Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект! Бога да не виждаме в никаква форма! Христос да не виждаме разпнат!
към втори вариант >>
Невидимият свят е много взискателен в туй отношение.
(втори вариант)
– Не можете, но при това то е реално и съществено за съзнанието ви. Въпреки всичко, по някой път вие разваляте хубавите неща и вас. Например, обичаш една душа много нежно, но по едно време в ума ти се яви един обект, ти поставиш вече един обект в своята любов и простреш своите пипала върху нея. Какво става тогава? – Веднага загасиш тази лампичка на Любовта.
Невидимият свят е много взискателен в туй отношение.
Щом види, че ти обичаш един обект, завърти крана, загаси светлината, и ти останеш при Любовта, в която няма Светлина. И онзи, когото си прегърнал и целунал е недоволен вече от тебе. Защо? Той казва: Ти трябва да ме обичаш като Светлината, а това, което направи, е светотатство с Любовта. Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни. Любовта на обектите аз виждам във всички общества, и в кръчмите – навсякъде в света.
към втори вариант >>
За нас тялото трябва да бъде като една лаборатория, а не място за постоянно живеене.
(втори вариант)
Средата не е спънка за човека. Времето и пространството също не са спънки за човека. Във времето, в пространството, в средата и в условията са скрити всички възможности и сила или качества, с които човек може да работи. Следователно, ние трябва да бъдем като онзи великият професор, който, като влезе в своята лаборатория, знае всяко шишенце къде се намира, и започва своите опити и изследвания. След като направи опитите си, излиза от своята лаборатория.
За нас тялото трябва да бъде като една лаборатория, а не място за постоянно живеене.
Хубаво е понякога човек да напуска своето тяло и своята лаборатория, понеже въздухът там не е тъй чист, както отвън. И всеки един човек трябва да пази тялото си като една лаборатория. Там трябва да се правят само опити. Защото само в тялото вие ще намерите тия елементи, с които можете да премахнете недъзите си. Обаче, да не мислите, че без тази лаборатория вие не можете да съществувате.
към втори вариант >>
Не, турците идват, а ти ще вземеш ножа си и ще разрешиш този въпрос – ще воюваш за свободата на душата си.
(втори вариант)
Трети път съобщава: Турците идат! – Ничего! Дохождат най-после турците, и всички казаци удрят в бяг. Не чакайте да дойдат турците, а ги отблъснете, защото ще се нахвърляте долу в пропастта. Някои от вас сте в туй заблуждение, искате да уредите всичките си външни работи, че тогава да възприемете Божията Любов.
Не, турците идват, а ти ще вземеш ножа си и ще разрешиш този въпрос – ще воюваш за свободата на душата си.
Туй е Божественото у вас, което трябва да се събуди. Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект! Бога да не виждаме в никаква форма! Христос да не виждаме разпнат! Бог е, който носи живот в нас.
към втори вариант >>
Щом види, че ти обичаш един обект, завърти крана, загаси светлината, и ти останеш при Любовта, в която няма Светлина.
(втори вариант)
Въпреки всичко, по някой път вие разваляте хубавите неща и вас. Например, обичаш една душа много нежно, но по едно време в ума ти се яви един обект, ти поставиш вече един обект в своята любов и простреш своите пипала върху нея. Какво става тогава? – Веднага загасиш тази лампичка на Любовта. Невидимият свят е много взискателен в туй отношение.
Щом види, че ти обичаш един обект, завърти крана, загаси светлината, и ти останеш при Любовта, в която няма Светлина.
И онзи, когото си прегърнал и целунал е недоволен вече от тебе. Защо? Той казва: Ти трябва да ме обичаш като Светлината, а това, което направи, е светотатство с Любовта. Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни. Любовта на обектите аз виждам във всички общества, и в кръчмите – навсякъде в света. Отива някой богаташ в кръчмата с пълна кесия.
към втори вариант >>
Хубаво е понякога човек да напуска своето тяло и своята лаборатория, понеже въздухът там не е тъй чист, както отвън.
(втори вариант)
Времето и пространството също не са спънки за човека. Във времето, в пространството, в средата и в условията са скрити всички възможности и сила или качества, с които човек може да работи. Следователно, ние трябва да бъдем като онзи великият професор, който, като влезе в своята лаборатория, знае всяко шишенце къде се намира, и започва своите опити и изследвания. След като направи опитите си, излиза от своята лаборатория. За нас тялото трябва да бъде като една лаборатория, а не място за постоянно живеене.
Хубаво е понякога човек да напуска своето тяло и своята лаборатория, понеже въздухът там не е тъй чист, както отвън.
И всеки един човек трябва да пази тялото си като една лаборатория. Там трябва да се правят само опити. Защото само в тялото вие ще намерите тия елементи, с които можете да премахнете недъзите си. Обаче, да не мислите, че без тази лаборатория вие не можете да съществувате. То е друго заблуждение.
към втори вариант >>
Туй е Божественото у вас, което трябва да се събуди.
(втори вариант)
– Ничего! Дохождат най-после турците, и всички казаци удрят в бяг. Не чакайте да дойдат турците, а ги отблъснете, защото ще се нахвърляте долу в пропастта. Някои от вас сте в туй заблуждение, искате да уредите всичките си външни работи, че тогава да възприемете Божията Любов. Не, турците идват, а ти ще вземеш ножа си и ще разрешиш този въпрос – ще воюваш за свободата на душата си.
Туй е Божественото у вас, което трябва да се събуди.
Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект! Бога да не виждаме в никаква форма! Христос да не виждаме разпнат! Бог е, който носи живот в нас. Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си.
към втори вариант >>
И онзи, когото си прегърнал и целунал е недоволен вече от тебе. Защо?
(втори вариант)
Например, обичаш една душа много нежно, но по едно време в ума ти се яви един обект, ти поставиш вече един обект в своята любов и простреш своите пипала върху нея. Какво става тогава? – Веднага загасиш тази лампичка на Любовта. Невидимият свят е много взискателен в туй отношение. Щом види, че ти обичаш един обект, завърти крана, загаси светлината, и ти останеш при Любовта, в която няма Светлина.
И онзи, когото си прегърнал и целунал е недоволен вече от тебе. Защо?
Той казва: Ти трябва да ме обичаш като Светлината, а това, което направи, е светотатство с Любовта. Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни. Любовта на обектите аз виждам във всички общества, и в кръчмите – навсякъде в света. Отива някой богаташ в кръчмата с пълна кесия. Кръчмарят го посреща: Добре дошъл!
към втори вариант >>
И всеки един човек трябва да пази тялото си като една лаборатория.
(втори вариант)
Във времето, в пространството, в средата и в условията са скрити всички възможности и сила или качества, с които човек може да работи. Следователно, ние трябва да бъдем като онзи великият професор, който, като влезе в своята лаборатория, знае всяко шишенце къде се намира, и започва своите опити и изследвания. След като направи опитите си, излиза от своята лаборатория. За нас тялото трябва да бъде като една лаборатория, а не място за постоянно живеене. Хубаво е понякога човек да напуска своето тяло и своята лаборатория, понеже въздухът там не е тъй чист, както отвън.
И всеки един човек трябва да пази тялото си като една лаборатория.
Там трябва да се правят само опити. Защото само в тялото вие ще намерите тия елементи, с които можете да премахнете недъзите си. Обаче, да не мислите, че без тази лаборатория вие не можете да съществувате. То е друго заблуждение. И тогава хората питат: Аз като умра ще живея ли пак?
към втори вариант >>
Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект!
(втори вариант)
Дохождат най-после турците, и всички казаци удрят в бяг. Не чакайте да дойдат турците, а ги отблъснете, защото ще се нахвърляте долу в пропастта. Някои от вас сте в туй заблуждение, искате да уредите всичките си външни работи, че тогава да възприемете Божията Любов. Не, турците идват, а ти ще вземеш ножа си и ще разрешиш този въпрос – ще воюваш за свободата на душата си. Туй е Божественото у вас, което трябва да се събуди.
Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект!
Бога да не виждаме в никаква форма! Христос да не виждаме разпнат! Бог е, който носи живот в нас. Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си. Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота.
към втори вариант >>
Той казва: Ти трябва да ме обичаш като Светлината, а това, което направи, е светотатство с Любовта.
(втори вариант)
Какво става тогава? – Веднага загасиш тази лампичка на Любовта. Невидимият свят е много взискателен в туй отношение. Щом види, че ти обичаш един обект, завърти крана, загаси светлината, и ти останеш при Любовта, в която няма Светлина. И онзи, когото си прегърнал и целунал е недоволен вече от тебе. Защо?
Той казва: Ти трябва да ме обичаш като Светлината, а това, което направи, е светотатство с Любовта.
Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни. Любовта на обектите аз виждам във всички общества, и в кръчмите – навсякъде в света. Отива някой богаташ в кръчмата с пълна кесия. Кръчмарят го посреща: Добре дошъл! Вземе му шапката, закачва му дрехата, поднася му това-онова, казва му: Като тебе човек няма!
към втори вариант >>
Там трябва да се правят само опити.
(втори вариант)
Следователно, ние трябва да бъдем като онзи великият професор, който, като влезе в своята лаборатория, знае всяко шишенце къде се намира, и започва своите опити и изследвания. След като направи опитите си, излиза от своята лаборатория. За нас тялото трябва да бъде като една лаборатория, а не място за постоянно живеене. Хубаво е понякога човек да напуска своето тяло и своята лаборатория, понеже въздухът там не е тъй чист, както отвън. И всеки един човек трябва да пази тялото си като една лаборатория.
Там трябва да се правят само опити.
Защото само в тялото вие ще намерите тия елементи, с които можете да премахнете недъзите си. Обаче, да не мислите, че без тази лаборатория вие не можете да съществувате. То е друго заблуждение. И тогава хората питат: Аз като умра ще живея ли пак? Че животът никога не се свършва.
към втори вариант >>
Бога да не виждаме в никаква форма!
(втори вариант)
Не чакайте да дойдат турците, а ги отблъснете, защото ще се нахвърляте долу в пропастта. Някои от вас сте в туй заблуждение, искате да уредите всичките си външни работи, че тогава да възприемете Божията Любов. Не, турците идват, а ти ще вземеш ножа си и ще разрешиш този въпрос – ще воюваш за свободата на душата си. Туй е Божественото у вас, което трябва да се събуди. Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект!
Бога да не виждаме в никаква форма!
Христос да не виждаме разпнат! Бог е, който носи живот в нас. Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си. Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен.
към втори вариант >>
Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни.
(втори вариант)
– Веднага загасиш тази лампичка на Любовта. Невидимият свят е много взискателен в туй отношение. Щом види, че ти обичаш един обект, завърти крана, загаси светлината, и ти останеш при Любовта, в която няма Светлина. И онзи, когото си прегърнал и целунал е недоволен вече от тебе. Защо? Той казва: Ти трябва да ме обичаш като Светлината, а това, което направи, е светотатство с Любовта.
Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни.
Любовта на обектите аз виждам във всички общества, и в кръчмите – навсякъде в света. Отива някой богаташ в кръчмата с пълна кесия. Кръчмарят го посреща: Добре дошъл! Вземе му шапката, закачва му дрехата, поднася му това-онова, казва му: Като тебе човек няма! На мен ми е много приятно, това е привилегия, това е чест за мене да посетите кръчмата ми.
към втори вариант >>
Защото само в тялото вие ще намерите тия елементи, с които можете да премахнете недъзите си.
(втори вариант)
След като направи опитите си, излиза от своята лаборатория. За нас тялото трябва да бъде като една лаборатория, а не място за постоянно живеене. Хубаво е понякога човек да напуска своето тяло и своята лаборатория, понеже въздухът там не е тъй чист, както отвън. И всеки един човек трябва да пази тялото си като една лаборатория. Там трябва да се правят само опити.
Защото само в тялото вие ще намерите тия елементи, с които можете да премахнете недъзите си.
Обаче, да не мислите, че без тази лаборатория вие не можете да съществувате. То е друго заблуждение. И тогава хората питат: Аз като умра ще живея ли пак? Че животът никога не се свършва. Той е един у всички хора, не е разделен.
към втори вариант >>
Христос да не виждаме разпнат!
(втори вариант)
Някои от вас сте в туй заблуждение, искате да уредите всичките си външни работи, че тогава да възприемете Божията Любов. Не, турците идват, а ти ще вземеш ножа си и ще разрешиш този въпрос – ще воюваш за свободата на душата си. Туй е Божественото у вас, което трябва да се събуди. Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект! Бога да не виждаме в никаква форма!
Христос да не виждаме разпнат!
Бог е, който носи живот в нас. Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си. Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен. И всеки един от нас трябва да живее, че да познае, какво действително Христос е сега на земята, не разпнатият Христос, но живият.
към втори вариант >>
Любовта на обектите аз виждам във всички общества, и в кръчмите – навсякъде в света.
(втори вариант)
Невидимият свят е много взискателен в туй отношение. Щом види, че ти обичаш един обект, завърти крана, загаси светлината, и ти останеш при Любовта, в която няма Светлина. И онзи, когото си прегърнал и целунал е недоволен вече от тебе. Защо? Той казва: Ти трябва да ме обичаш като Светлината, а това, което направи, е светотатство с Любовта. Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни.
Любовта на обектите аз виждам във всички общества, и в кръчмите – навсякъде в света.
Отива някой богаташ в кръчмата с пълна кесия. Кръчмарят го посреща: Добре дошъл! Вземе му шапката, закачва му дрехата, поднася му това-онова, казва му: Като тебе човек няма! На мен ми е много приятно, това е привилегия, това е чест за мене да посетите кръчмата ми. Обаче, след като богаташът изпие всичко и няма нито пет пари в джоба си, кръчмарят му дава един ритник – и хайде навън от кръчмата!
към втори вариант >>
Обаче, да не мислите, че без тази лаборатория вие не можете да съществувате.
(втори вариант)
За нас тялото трябва да бъде като една лаборатория, а не място за постоянно живеене. Хубаво е понякога човек да напуска своето тяло и своята лаборатория, понеже въздухът там не е тъй чист, както отвън. И всеки един човек трябва да пази тялото си като една лаборатория. Там трябва да се правят само опити. Защото само в тялото вие ще намерите тия елементи, с които можете да премахнете недъзите си.
Обаче, да не мислите, че без тази лаборатория вие не можете да съществувате.
То е друго заблуждение. И тогава хората питат: Аз като умра ще живея ли пак? Че животът никога не се свършва. Той е един у всички хора, не е разделен. Чудни са хората!
към втори вариант >>
Бог е, който носи живот в нас.
(втори вариант)
Не, турците идват, а ти ще вземеш ножа си и ще разрешиш този въпрос – ще воюваш за свободата на душата си. Туй е Божественото у вас, което трябва да се събуди. Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект! Бога да не виждаме в никаква форма! Христос да не виждаме разпнат!
Бог е, който носи живот в нас.
Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си. Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен. И всеки един от нас трябва да живее, че да познае, какво действително Христос е сега на земята, не разпнатият Христос, но живият. Жив е Христос на земята!
към втори вариант >>
Отива някой богаташ в кръчмата с пълна кесия.
(втори вариант)
Щом види, че ти обичаш един обект, завърти крана, загаси светлината, и ти останеш при Любовта, в която няма Светлина. И онзи, когото си прегърнал и целунал е недоволен вече от тебе. Защо? Той казва: Ти трябва да ме обичаш като Светлината, а това, което направи, е светотатство с Любовта. Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни. Любовта на обектите аз виждам във всички общества, и в кръчмите – навсякъде в света.
Отива някой богаташ в кръчмата с пълна кесия.
Кръчмарят го посреща: Добре дошъл! Вземе му шапката, закачва му дрехата, поднася му това-онова, казва му: Като тебе човек няма! На мен ми е много приятно, това е привилегия, това е чест за мене да посетите кръчмата ми. Обаче, след като богаташът изпие всичко и няма нито пет пари в джоба си, кръчмарят му дава един ритник – и хайде навън от кръчмата! Казва му: Аз не искам бедни хора.
към втори вариант >>
То е друго заблуждение.
(втори вариант)
Хубаво е понякога човек да напуска своето тяло и своята лаборатория, понеже въздухът там не е тъй чист, както отвън. И всеки един човек трябва да пази тялото си като една лаборатория. Там трябва да се правят само опити. Защото само в тялото вие ще намерите тия елементи, с които можете да премахнете недъзите си. Обаче, да не мислите, че без тази лаборатория вие не можете да съществувате.
То е друго заблуждение.
И тогава хората питат: Аз като умра ще живея ли пак? Че животът никога не се свършва. Той е един у всички хора, не е разделен. Чудни са хората! Ако аз взема една голяма река и я разделя на хиляди малки рекички, как мислите, тази вода ще бъде ли различна от първата?
към втори вариант >>
Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си.
(втори вариант)
Туй е Божественото у вас, което трябва да се събуди. Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект! Бога да не виждаме в никаква форма! Христос да не виждаме разпнат! Бог е, който носи живот в нас.
Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си.
Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен. И всеки един от нас трябва да живее, че да познае, какво действително Христос е сега на земята, не разпнатият Христос, но живият. Жив е Христос на земята! Ще кажете едно време Христос беше разпнат.
към втори вариант >>
Кръчмарят го посреща: Добре дошъл!
(втори вариант)
И онзи, когото си прегърнал и целунал е недоволен вече от тебе. Защо? Той казва: Ти трябва да ме обичаш като Светлината, а това, което направи, е светотатство с Любовта. Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни. Любовта на обектите аз виждам във всички общества, и в кръчмите – навсякъде в света. Отива някой богаташ в кръчмата с пълна кесия.
Кръчмарят го посреща: Добре дошъл!
Вземе му шапката, закачва му дрехата, поднася му това-онова, казва му: Като тебе човек няма! На мен ми е много приятно, това е привилегия, това е чест за мене да посетите кръчмата ми. Обаче, след като богаташът изпие всичко и няма нито пет пари в джоба си, кръчмарят му дава един ритник – и хайде навън от кръчмата! Казва му: Аз не искам бедни хора. Питам: Каква беше любовта на кръчмаря?
към втори вариант >>
И тогава хората питат: Аз като умра ще живея ли пак?
(втори вариант)
И всеки един човек трябва да пази тялото си като една лаборатория. Там трябва да се правят само опити. Защото само в тялото вие ще намерите тия елементи, с които можете да премахнете недъзите си. Обаче, да не мислите, че без тази лаборатория вие не можете да съществувате. То е друго заблуждение.
И тогава хората питат: Аз като умра ще живея ли пак?
Че животът никога не се свършва. Той е един у всички хора, не е разделен. Чудни са хората! Ако аз взема една голяма река и я разделя на хиляди малки рекички, как мислите, тази вода ще бъде ли различна от първата? – Като я слееш, тя пак се съединява и става една и съща.
към втори вариант >>
Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота.
(втори вариант)
Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект! Бога да не виждаме в никаква форма! Христос да не виждаме разпнат! Бог е, който носи живот в нас. Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си.
Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота.
Тогава само ще позная, че Бог живее в мен. И всеки един от нас трябва да живее, че да познае, какво действително Христос е сега на земята, не разпнатият Христос, но живият. Жив е Христос на земята! Ще кажете едно време Христос беше разпнат. Да разпнат беше човекът, но Христос е жив!
към втори вариант >>
Вземе му шапката, закачва му дрехата, поднася му това-онова, казва му: Като тебе човек няма!
(втори вариант)
Той казва: Ти трябва да ме обичаш като Светлината, а това, което направи, е светотатство с Любовта. Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни. Любовта на обектите аз виждам във всички общества, и в кръчмите – навсякъде в света. Отива някой богаташ в кръчмата с пълна кесия. Кръчмарят го посреща: Добре дошъл!
Вземе му шапката, закачва му дрехата, поднася му това-онова, казва му: Като тебе човек няма!
На мен ми е много приятно, това е привилегия, това е чест за мене да посетите кръчмата ми. Обаче, след като богаташът изпие всичко и няма нито пет пари в джоба си, кръчмарят му дава един ритник – и хайде навън от кръчмата! Казва му: Аз не искам бедни хора. Питам: Каква беше любовта на кръчмаря? – Любов с обекти.
към втори вариант >>
Че животът никога не се свършва.
(втори вариант)
Там трябва да се правят само опити. Защото само в тялото вие ще намерите тия елементи, с които можете да премахнете недъзите си. Обаче, да не мислите, че без тази лаборатория вие не можете да съществувате. То е друго заблуждение. И тогава хората питат: Аз като умра ще живея ли пак?
Че животът никога не се свършва.
Той е един у всички хора, не е разделен. Чудни са хората! Ако аз взема една голяма река и я разделя на хиляди малки рекички, как мислите, тази вода ще бъде ли различна от първата? – Като я слееш, тя пак се съединява и става една и съща. Аз казвам: Водата се е разделила, понеже се яви твърда почва помежду ѝ, но като премине тази почва, водата пак се побратимява, съединява се.
към втори вариант >>
Тогава само ще позная, че Бог живее в мен.
(втори вариант)
Бога да не виждаме в никаква форма! Христос да не виждаме разпнат! Бог е, който носи живот в нас. Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си. Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота.
Тогава само ще позная, че Бог живее в мен.
И всеки един от нас трябва да живее, че да познае, какво действително Христос е сега на земята, не разпнатият Христос, но живият. Жив е Христос на земята! Ще кажете едно време Христос беше разпнат. Да разпнат беше човекът, но Христос е жив!
към втори вариант >>
На мен ми е много приятно, това е привилегия, това е чест за мене да посетите кръчмата ми.
(втори вариант)
Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни. Любовта на обектите аз виждам във всички общества, и в кръчмите – навсякъде в света. Отива някой богаташ в кръчмата с пълна кесия. Кръчмарят го посреща: Добре дошъл! Вземе му шапката, закачва му дрехата, поднася му това-онова, казва му: Като тебе човек няма!
На мен ми е много приятно, това е привилегия, това е чест за мене да посетите кръчмата ми.
Обаче, след като богаташът изпие всичко и няма нито пет пари в джоба си, кръчмарят му дава един ритник – и хайде навън от кръчмата! Казва му: Аз не искам бедни хора. Питам: Каква беше любовта на кръчмаря? – Любов с обекти. Вие какво ще кажете за вашата любов?
към втори вариант >>
Той е един у всички хора, не е разделен.
(втори вариант)
Защото само в тялото вие ще намерите тия елементи, с които можете да премахнете недъзите си. Обаче, да не мислите, че без тази лаборатория вие не можете да съществувате. То е друго заблуждение. И тогава хората питат: Аз като умра ще живея ли пак? Че животът никога не се свършва.
Той е един у всички хора, не е разделен.
Чудни са хората! Ако аз взема една голяма река и я разделя на хиляди малки рекички, как мислите, тази вода ще бъде ли различна от първата? – Като я слееш, тя пак се съединява и става една и съща. Аз казвам: Водата се е разделила, понеже се яви твърда почва помежду ѝ, но като премине тази почва, водата пак се побратимява, съединява се. Това пък, че хората са разделени, причина за това са материалните обекти.
към втори вариант >>
И всеки един от нас трябва да живее, че да познае, какво действително Христос е сега на земята, не разпнатият Христос, но живият.
(втори вариант)
Христос да не виждаме разпнат! Бог е, който носи живот в нас. Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си. Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен.
И всеки един от нас трябва да живее, че да познае, какво действително Христос е сега на земята, не разпнатият Христос, но живият.
Жив е Христос на земята! Ще кажете едно време Христос беше разпнат. Да разпнат беше човекът, но Христос е жив!
към втори вариант >>
Обаче, след като богаташът изпие всичко и няма нито пет пари в джоба си, кръчмарят му дава един ритник – и хайде навън от кръчмата!
(втори вариант)
Любовта на обектите аз виждам във всички общества, и в кръчмите – навсякъде в света. Отива някой богаташ в кръчмата с пълна кесия. Кръчмарят го посреща: Добре дошъл! Вземе му шапката, закачва му дрехата, поднася му това-онова, казва му: Като тебе човек няма! На мен ми е много приятно, това е привилегия, това е чест за мене да посетите кръчмата ми.
Обаче, след като богаташът изпие всичко и няма нито пет пари в джоба си, кръчмарят му дава един ритник – и хайде навън от кръчмата!
Казва му: Аз не искам бедни хора. Питам: Каква беше любовта на кръчмаря? – Любов с обекти. Вие какво ще кажете за вашата любов? От духовно гледище каква е вашата любов?
към втори вариант >>
Чудни са хората!
(втори вариант)
Обаче, да не мислите, че без тази лаборатория вие не можете да съществувате. То е друго заблуждение. И тогава хората питат: Аз като умра ще живея ли пак? Че животът никога не се свършва. Той е един у всички хора, не е разделен.
Чудни са хората!
Ако аз взема една голяма река и я разделя на хиляди малки рекички, как мислите, тази вода ще бъде ли различна от първата? – Като я слееш, тя пак се съединява и става една и съща. Аз казвам: Водата се е разделила, понеже се яви твърда почва помежду ѝ, но като премине тази почва, водата пак се побратимява, съединява се. Това пък, че хората са разделени, причина за това са материалните обекти. Казвате: Ти не си като мене, и аз не съм като тебе.
към втори вариант >>
Жив е Христос на земята!
(втори вариант)
Бог е, който носи живот в нас. Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си. Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен. И всеки един от нас трябва да живее, че да познае, какво действително Христос е сега на земята, не разпнатият Христос, но живият.
Жив е Христос на земята!
Ще кажете едно време Христос беше разпнат. Да разпнат беше човекът, но Христос е жив!
към втори вариант >>
Казва му: Аз не искам бедни хора.
(втори вариант)
Отива някой богаташ в кръчмата с пълна кесия. Кръчмарят го посреща: Добре дошъл! Вземе му шапката, закачва му дрехата, поднася му това-онова, казва му: Като тебе човек няма! На мен ми е много приятно, това е привилегия, това е чест за мене да посетите кръчмата ми. Обаче, след като богаташът изпие всичко и няма нито пет пари в джоба си, кръчмарят му дава един ритник – и хайде навън от кръчмата!
Казва му: Аз не искам бедни хора.
Питам: Каква беше любовта на кръчмаря? – Любов с обекти. Вие какво ще кажете за вашата любов? От духовно гледище каква е вашата любов? Къде е вашата любов?
към втори вариант >>
Ако аз взема една голяма река и я разделя на хиляди малки рекички, как мислите, тази вода ще бъде ли различна от първата?
(втори вариант)
То е друго заблуждение. И тогава хората питат: Аз като умра ще живея ли пак? Че животът никога не се свършва. Той е един у всички хора, не е разделен. Чудни са хората!
Ако аз взема една голяма река и я разделя на хиляди малки рекички, как мислите, тази вода ще бъде ли различна от първата?
– Като я слееш, тя пак се съединява и става една и съща. Аз казвам: Водата се е разделила, понеже се яви твърда почва помежду ѝ, но като премине тази почва, водата пак се побратимява, съединява се. Това пък, че хората са разделени, причина за това са материалните обекти. Казвате: Ти не си като мене, и аз не съм като тебе. Казвам: И ти си като мене, и аз съм като тебе, само че трябва да влезем в голямото море.
към втори вариант >>
Ще кажете едно време Христос беше разпнат.
(втори вариант)
Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си. Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен. И всеки един от нас трябва да живее, че да познае, какво действително Христос е сега на земята, не разпнатият Христос, но живият. Жив е Христос на земята!
Ще кажете едно време Христос беше разпнат.
Да разпнат беше човекът, но Христос е жив!
към втори вариант >>
Питам: Каква беше любовта на кръчмаря?
(втори вариант)
Кръчмарят го посреща: Добре дошъл! Вземе му шапката, закачва му дрехата, поднася му това-онова, казва му: Като тебе човек няма! На мен ми е много приятно, това е привилегия, това е чест за мене да посетите кръчмата ми. Обаче, след като богаташът изпие всичко и няма нито пет пари в джоба си, кръчмарят му дава един ритник – и хайде навън от кръчмата! Казва му: Аз не искам бедни хора.
Питам: Каква беше любовта на кръчмаря?
– Любов с обекти. Вие какво ще кажете за вашата любов? От духовно гледище каква е вашата любов? Къде е вашата любов? Нали все за любов приказвате?
към втори вариант >>
– Като я слееш, тя пак се съединява и става една и съща.
(втори вариант)
И тогава хората питат: Аз като умра ще живея ли пак? Че животът никога не се свършва. Той е един у всички хора, не е разделен. Чудни са хората! Ако аз взема една голяма река и я разделя на хиляди малки рекички, как мислите, тази вода ще бъде ли различна от първата?
– Като я слееш, тя пак се съединява и става една и съща.
Аз казвам: Водата се е разделила, понеже се яви твърда почва помежду ѝ, но като премине тази почва, водата пак се побратимява, съединява се. Това пък, че хората са разделени, причина за това са материалните обекти. Казвате: Ти не си като мене, и аз не съм като тебе. Казвам: И ти си като мене, и аз съм като тебе, само че трябва да влезем в голямото море. Там ще видите, че всички имат един общ живот.
към втори вариант >>
Да разпнат беше човекът, но Христос е жив!
(втори вариант)
Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен. И всеки един от нас трябва да живее, че да познае, какво действително Христос е сега на земята, не разпнатият Христос, но живият. Жив е Христос на земята! Ще кажете едно време Христос беше разпнат.
Да разпнат беше човекът, но Христос е жив!
към втори вариант >>
– Любов с обекти.
(втори вариант)
Вземе му шапката, закачва му дрехата, поднася му това-онова, казва му: Като тебе човек няма! На мен ми е много приятно, това е привилегия, това е чест за мене да посетите кръчмата ми. Обаче, след като богаташът изпие всичко и няма нито пет пари в джоба си, кръчмарят му дава един ритник – и хайде навън от кръчмата! Казва му: Аз не искам бедни хора. Питам: Каква беше любовта на кръчмаря?
– Любов с обекти.
Вие какво ще кажете за вашата любов? От духовно гледище каква е вашата любов? Къде е вашата любов? Нали все за любов приказвате? Ако поставим на критика живота ви, къде са вашите последователни постъпки в Любовта?
към втори вариант >>
Аз казвам: Водата се е разделила, понеже се яви твърда почва помежду ѝ, но като премине тази почва, водата пак се побратимява, съединява се.
(втори вариант)
Че животът никога не се свършва. Той е един у всички хора, не е разделен. Чудни са хората! Ако аз взема една голяма река и я разделя на хиляди малки рекички, как мислите, тази вода ще бъде ли различна от първата? – Като я слееш, тя пак се съединява и става една и съща.
Аз казвам: Водата се е разделила, понеже се яви твърда почва помежду ѝ, но като премине тази почва, водата пак се побратимява, съединява се.
Това пък, че хората са разделени, причина за това са материалните обекти. Казвате: Ти не си като мене, и аз не съм като тебе. Казвам: И ти си като мене, и аз съм като тебе, само че трябва да влезем в голямото море. Там ще видите, че всички имат един общ живот. Общ живот ли?
към втори вариант >>
„Тесен е пътят!
(втори вариант)
„Тесен е пътят!
“ Не търсете широкия път!
към втори вариант >>
Вие какво ще кажете за вашата любов?
(втори вариант)
На мен ми е много приятно, това е привилегия, това е чест за мене да посетите кръчмата ми. Обаче, след като богаташът изпие всичко и няма нито пет пари в джоба си, кръчмарят му дава един ритник – и хайде навън от кръчмата! Казва му: Аз не искам бедни хора. Питам: Каква беше любовта на кръчмаря? – Любов с обекти.
Вие какво ще кажете за вашата любов?
От духовно гледище каква е вашата любов? Къде е вашата любов? Нали все за любов приказвате? Ако поставим на критика живота ви, къде са вашите последователни постъпки в Любовта? В любовта си, всеки от вас не постъпва ли като кръчмаря?
към втори вариант >>
Това пък, че хората са разделени, причина за това са материалните обекти.
(втори вариант)
Той е един у всички хора, не е разделен. Чудни са хората! Ако аз взема една голяма река и я разделя на хиляди малки рекички, как мислите, тази вода ще бъде ли различна от първата? – Като я слееш, тя пак се съединява и става една и съща. Аз казвам: Водата се е разделила, понеже се яви твърда почва помежду ѝ, но като премине тази почва, водата пак се побратимява, съединява се.
Това пък, че хората са разделени, причина за това са материалните обекти.
Казвате: Ти не си като мене, и аз не съм като тебе. Казвам: И ти си като мене, и аз съм като тебе, само че трябва да влезем в голямото море. Там ще видите, че всички имат един общ живот. Общ живот ли? Ами че в общия живот се крият всичките хубави неща.
към втори вариант >>
“ Не търсете широкия път!
(втори вариант)
„Тесен е пътят!
“ Не търсете широкия път!
към втори вариант >>
От духовно гледище каква е вашата любов?
(втори вариант)
Обаче, след като богаташът изпие всичко и няма нито пет пари в джоба си, кръчмарят му дава един ритник – и хайде навън от кръчмата! Казва му: Аз не искам бедни хора. Питам: Каква беше любовта на кръчмаря? – Любов с обекти. Вие какво ще кажете за вашата любов?
От духовно гледище каква е вашата любов?
Къде е вашата любов? Нали все за любов приказвате? Ако поставим на критика живота ви, къде са вашите последователни постъпки в Любовта? В любовта си, всеки от вас не постъпва ли като кръчмаря? Синът не е ли изгонил майка си и баща си?
към втори вариант >>
Казвате: Ти не си като мене, и аз не съм като тебе.
(втори вариант)
Чудни са хората! Ако аз взема една голяма река и я разделя на хиляди малки рекички, как мислите, тази вода ще бъде ли различна от първата? – Като я слееш, тя пак се съединява и става една и съща. Аз казвам: Водата се е разделила, понеже се яви твърда почва помежду ѝ, но като премине тази почва, водата пак се побратимява, съединява се. Това пък, че хората са разделени, причина за това са материалните обекти.
Казвате: Ти не си като мене, и аз не съм като тебе.
Казвам: И ти си като мене, и аз съм като тебе, само че трябва да влезем в голямото море. Там ще видите, че всички имат един общ живот. Общ живот ли? Ами че в общия живот се крият всичките хубави неща. Кое е по-хубаво, да живея един индивидуален живот, или да живея живота на Бог?
към втори вариант >>
Къде е вашата любов?
(втори вариант)
Казва му: Аз не искам бедни хора. Питам: Каква беше любовта на кръчмаря? – Любов с обекти. Вие какво ще кажете за вашата любов? От духовно гледище каква е вашата любов?
Къде е вашата любов?
Нали все за любов приказвате? Ако поставим на критика живота ви, къде са вашите последователни постъпки в Любовта? В любовта си, всеки от вас не постъпва ли като кръчмаря? Синът не е ли изгонил майка си и баща си? Има хора на любовта днес, които за една служба са готови да се отрекат от една свещена идея, от Царството Божие, от всичко.
към втори вариант >>
Казвам: И ти си като мене, и аз съм като тебе, само че трябва да влезем в голямото море.
(втори вариант)
Ако аз взема една голяма река и я разделя на хиляди малки рекички, как мислите, тази вода ще бъде ли различна от първата? – Като я слееш, тя пак се съединява и става една и съща. Аз казвам: Водата се е разделила, понеже се яви твърда почва помежду ѝ, но като премине тази почва, водата пак се побратимява, съединява се. Това пък, че хората са разделени, причина за това са материалните обекти. Казвате: Ти не си като мене, и аз не съм като тебе.
Казвам: И ти си като мене, и аз съм като тебе, само че трябва да влезем в голямото море.
Там ще видите, че всички имат един общ живот. Общ живот ли? Ами че в общия живот се крият всичките хубави неща. Кое е по-хубаво, да живея един индивидуален живот, или да живея живота на Бог? Да имам 4–5 къщи в София, да имам 4–5 деца и да мисля постоянно за тях – за дрехи, за обувки, за кокошки, за пуйки и да кажа: Деца, аз за вас се грижа и за вас всичко жертвам; или, да имам онзи великият Божествен живот, да участвам в живота на целия космос, в живота на всички разумни същества?
към втори вариант >>
Нали все за любов приказвате?
(втори вариант)
Питам: Каква беше любовта на кръчмаря? – Любов с обекти. Вие какво ще кажете за вашата любов? От духовно гледище каква е вашата любов? Къде е вашата любов?
Нали все за любов приказвате?
Ако поставим на критика живота ви, къде са вашите последователни постъпки в Любовта? В любовта си, всеки от вас не постъпва ли като кръчмаря? Синът не е ли изгонил майка си и баща си? Има хора на любовта днес, които за една служба са готови да се отрекат от една свещена идея, от Царството Божие, от всичко. От всичко се отричат, за да запазят своето положение.
към втори вариант >>
Там ще видите, че всички имат един общ живот.
(втори вариант)
– Като я слееш, тя пак се съединява и става една и съща. Аз казвам: Водата се е разделила, понеже се яви твърда почва помежду ѝ, но като премине тази почва, водата пак се побратимява, съединява се. Това пък, че хората са разделени, причина за това са материалните обекти. Казвате: Ти не си като мене, и аз не съм като тебе. Казвам: И ти си като мене, и аз съм като тебе, само че трябва да влезем в голямото море.
Там ще видите, че всички имат един общ живот.
Общ живот ли? Ами че в общия живот се крият всичките хубави неща. Кое е по-хубаво, да живея един индивидуален живот, или да живея живота на Бог? Да имам 4–5 къщи в София, да имам 4–5 деца и да мисля постоянно за тях – за дрехи, за обувки, за кокошки, за пуйки и да кажа: Деца, аз за вас се грижа и за вас всичко жертвам; или, да имам онзи великият Божествен живот, да участвам в живота на целия космос, в живота на всички разумни същества? Това е Божественият живот – да чувстваш радостта и веселието на всичко живо!
към втори вариант >>
Ако поставим на критика живота ви, къде са вашите последователни постъпки в Любовта?
(втори вариант)
– Любов с обекти. Вие какво ще кажете за вашата любов? От духовно гледище каква е вашата любов? Къде е вашата любов? Нали все за любов приказвате?
Ако поставим на критика живота ви, къде са вашите последователни постъпки в Любовта?
В любовта си, всеки от вас не постъпва ли като кръчмаря? Синът не е ли изгонил майка си и баща си? Има хора на любовта днес, които за една служба са готови да се отрекат от една свещена идея, от Царството Божие, от всичко. От всичко се отричат, за да запазят своето положение. Питам: След като падне правителството, този депутат, който се отрече от всичко свято в себе си, какво е спечелил?
към втори вариант >>
Общ живот ли?
(втори вариант)
Аз казвам: Водата се е разделила, понеже се яви твърда почва помежду ѝ, но като премине тази почва, водата пак се побратимява, съединява се. Това пък, че хората са разделени, причина за това са материалните обекти. Казвате: Ти не си като мене, и аз не съм като тебе. Казвам: И ти си като мене, и аз съм като тебе, само че трябва да влезем в голямото море. Там ще видите, че всички имат един общ живот.
Общ живот ли?
Ами че в общия живот се крият всичките хубави неща. Кое е по-хубаво, да живея един индивидуален живот, или да живея живота на Бог? Да имам 4–5 къщи в София, да имам 4–5 деца и да мисля постоянно за тях – за дрехи, за обувки, за кокошки, за пуйки и да кажа: Деца, аз за вас се грижа и за вас всичко жертвам; или, да имам онзи великият Божествен живот, да участвам в живота на целия космос, в живота на всички разумни същества? Това е Божественият живот – да чувстваш радостта и веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво?
към втори вариант >>
В любовта си, всеки от вас не постъпва ли като кръчмаря?
(втори вариант)
Вие какво ще кажете за вашата любов? От духовно гледище каква е вашата любов? Къде е вашата любов? Нали все за любов приказвате? Ако поставим на критика живота ви, къде са вашите последователни постъпки в Любовта?
В любовта си, всеки от вас не постъпва ли като кръчмаря?
Синът не е ли изгонил майка си и баща си? Има хора на любовта днес, които за една служба са готови да се отрекат от една свещена идея, от Царството Божие, от всичко. От всичко се отричат, за да запазят своето положение. Питам: След като падне правителството, този депутат, който се отрече от всичко свято в себе си, какво е спечелил?
към втори вариант >>
Ами че в общия живот се крият всичките хубави неща.
(втори вариант)
Това пък, че хората са разделени, причина за това са материалните обекти. Казвате: Ти не си като мене, и аз не съм като тебе. Казвам: И ти си като мене, и аз съм като тебе, само че трябва да влезем в голямото море. Там ще видите, че всички имат един общ живот. Общ живот ли?
Ами че в общия живот се крият всичките хубави неща.
Кое е по-хубаво, да живея един индивидуален живот, или да живея живота на Бог? Да имам 4–5 къщи в София, да имам 4–5 деца и да мисля постоянно за тях – за дрехи, за обувки, за кокошки, за пуйки и да кажа: Деца, аз за вас се грижа и за вас всичко жертвам; или, да имам онзи великият Божествен живот, да участвам в живота на целия космос, в живота на всички разумни същества? Това е Божественият живот – да чувстваш радостта и веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво? – Божественото, разбира се!
към втори вариант >>
Синът не е ли изгонил майка си и баща си?
(втори вариант)
От духовно гледище каква е вашата любов? Къде е вашата любов? Нали все за любов приказвате? Ако поставим на критика живота ви, къде са вашите последователни постъпки в Любовта? В любовта си, всеки от вас не постъпва ли като кръчмаря?
Синът не е ли изгонил майка си и баща си?
Има хора на любовта днес, които за една служба са готови да се отрекат от една свещена идея, от Царството Божие, от всичко. От всичко се отричат, за да запазят своето положение. Питам: След като падне правителството, този депутат, който се отрече от всичко свято в себе си, какво е спечелил?
към втори вариант >>
Кое е по-хубаво, да живея един индивидуален живот, или да живея живота на Бог?
(втори вариант)
Казвате: Ти не си като мене, и аз не съм като тебе. Казвам: И ти си като мене, и аз съм като тебе, само че трябва да влезем в голямото море. Там ще видите, че всички имат един общ живот. Общ живот ли? Ами че в общия живот се крият всичките хубави неща.
Кое е по-хубаво, да живея един индивидуален живот, или да живея живота на Бог?
Да имам 4–5 къщи в София, да имам 4–5 деца и да мисля постоянно за тях – за дрехи, за обувки, за кокошки, за пуйки и да кажа: Деца, аз за вас се грижа и за вас всичко жертвам; или, да имам онзи великият Божествен живот, да участвам в живота на целия космос, в живота на всички разумни същества? Това е Божественият живот – да чувстваш радостта и веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво? – Божественото, разбира се! Тогава нашият живот ще придобие смисъл.
към втори вариант >>
Има хора на любовта днес, които за една служба са готови да се отрекат от една свещена идея, от Царството Божие, от всичко.
(втори вариант)
Къде е вашата любов? Нали все за любов приказвате? Ако поставим на критика живота ви, къде са вашите последователни постъпки в Любовта? В любовта си, всеки от вас не постъпва ли като кръчмаря? Синът не е ли изгонил майка си и баща си?
Има хора на любовта днес, които за една служба са готови да се отрекат от една свещена идея, от Царството Божие, от всичко.
От всичко се отричат, за да запазят своето положение. Питам: След като падне правителството, този депутат, който се отрече от всичко свято в себе си, какво е спечелил?
към втори вариант >>
Да имам 4–5 къщи в София, да имам 4–5 деца и да мисля постоянно за тях – за дрехи, за обувки, за кокошки, за пуйки и да кажа: Деца, аз за вас се грижа и за вас всичко жертвам; или, да имам онзи великият Божествен живот, да участвам в живота на целия космос, в живота на всички разумни същества?
(втори вариант)
Казвам: И ти си като мене, и аз съм като тебе, само че трябва да влезем в голямото море. Там ще видите, че всички имат един общ живот. Общ живот ли? Ами че в общия живот се крият всичките хубави неща. Кое е по-хубаво, да живея един индивидуален живот, или да живея живота на Бог?
Да имам 4–5 къщи в София, да имам 4–5 деца и да мисля постоянно за тях – за дрехи, за обувки, за кокошки, за пуйки и да кажа: Деца, аз за вас се грижа и за вас всичко жертвам; или, да имам онзи великият Божествен живот, да участвам в живота на целия космос, в живота на всички разумни същества?
Това е Божественият живот – да чувстваш радостта и веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво? – Божественото, разбира се! Тогава нашият живот ще придобие смисъл. Смешни са хората като казват, че в общия живот се губи отделното съзнание.
към втори вариант >>
От всичко се отричат, за да запазят своето положение.
(втори вариант)
Нали все за любов приказвате? Ако поставим на критика живота ви, къде са вашите последователни постъпки в Любовта? В любовта си, всеки от вас не постъпва ли като кръчмаря? Синът не е ли изгонил майка си и баща си? Има хора на любовта днес, които за една служба са готови да се отрекат от една свещена идея, от Царството Божие, от всичко.
От всичко се отричат, за да запазят своето положение.
Питам: След като падне правителството, този депутат, който се отрече от всичко свято в себе си, какво е спечелил?
към втори вариант >>
Това е Божественият живот – да чувстваш радостта и веселието на всичко живо!
(втори вариант)
Там ще видите, че всички имат един общ живот. Общ живот ли? Ами че в общия живот се крият всичките хубави неща. Кое е по-хубаво, да живея един индивидуален живот, или да живея живота на Бог? Да имам 4–5 къщи в София, да имам 4–5 деца и да мисля постоянно за тях – за дрехи, за обувки, за кокошки, за пуйки и да кажа: Деца, аз за вас се грижа и за вас всичко жертвам; или, да имам онзи великият Божествен живот, да участвам в живота на целия космос, в живота на всички разумни същества?
Това е Божественият живот – да чувстваш радостта и веселието на всичко живо!
Кое е по-хубаво? – Божественото, разбира се! Тогава нашият живот ще придобие смисъл. Смешни са хората като казват, че в общия живот се губи отделното съзнание. Не, именно в Божественото, във великия живот ти ще запазиш своето съзнание.
към втори вариант >>
Питам: След като падне правителството, този депутат, който се отрече от всичко свято в себе си, какво е спечелил?
(втори вариант)
Ако поставим на критика живота ви, къде са вашите последователни постъпки в Любовта? В любовта си, всеки от вас не постъпва ли като кръчмаря? Синът не е ли изгонил майка си и баща си? Има хора на любовта днес, които за една служба са готови да се отрекат от една свещена идея, от Царството Божие, от всичко. От всичко се отричат, за да запазят своето положение.
Питам: След като падне правителството, този депутат, който се отрече от всичко свято в себе си, какво е спечелил?
към втори вариант >>
Кое е по-хубаво?
(втори вариант)
Общ живот ли? Ами че в общия живот се крият всичките хубави неща. Кое е по-хубаво, да живея един индивидуален живот, или да живея живота на Бог? Да имам 4–5 къщи в София, да имам 4–5 деца и да мисля постоянно за тях – за дрехи, за обувки, за кокошки, за пуйки и да кажа: Деца, аз за вас се грижа и за вас всичко жертвам; или, да имам онзи великият Божествен живот, да участвам в живота на целия космос, в живота на всички разумни същества? Това е Божественият живот – да чувстваш радостта и веселието на всичко живо!
Кое е по-хубаво?
– Божественото, разбира се! Тогава нашият живот ще придобие смисъл. Смешни са хората като казват, че в общия живот се губи отделното съзнание. Не, именно в Божественото, във великия живот ти ще запазиш своето съзнание. Ето идеята, която трябва да проникне във вашата душа.
към втори вариант >>
Христос казва: „Тесен е пътят, и широк е пътят!
(втори вариант)
Христос казва: „Тесен е пътят, и широк е пътят!
“
към втори вариант >>
– Божественото, разбира се!
(втори вариант)
Ами че в общия живот се крият всичките хубави неща. Кое е по-хубаво, да живея един индивидуален живот, или да живея живота на Бог? Да имам 4–5 къщи в София, да имам 4–5 деца и да мисля постоянно за тях – за дрехи, за обувки, за кокошки, за пуйки и да кажа: Деца, аз за вас се грижа и за вас всичко жертвам; или, да имам онзи великият Божествен живот, да участвам в живота на целия космос, в живота на всички разумни същества? Това е Божественият живот – да чувстваш радостта и веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво?
– Божественото, разбира се!
Тогава нашият живот ще придобие смисъл. Смешни са хората като казват, че в общия живот се губи отделното съзнание. Не, именно в Божественото, във великия живот ти ще запазиш своето съзнание. Ето идеята, която трябва да проникне във вашата душа. И когато тази Божествена Любов проникне във вас, вие другояче ще разбирате нещата.
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Христос казва: „Тесен е пътят, и широк е пътят!
“
към втори вариант >>
Тогава нашият живот ще придобие смисъл.
(втори вариант)
Кое е по-хубаво, да живея един индивидуален живот, или да живея живота на Бог? Да имам 4–5 къщи в София, да имам 4–5 деца и да мисля постоянно за тях – за дрехи, за обувки, за кокошки, за пуйки и да кажа: Деца, аз за вас се грижа и за вас всичко жертвам; или, да имам онзи великият Божествен живот, да участвам в живота на целия космос, в живота на всички разумни същества? Това е Божественият живот – да чувстваш радостта и веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво? – Божественото, разбира се!
Тогава нашият живот ще придобие смисъл.
Смешни са хората като казват, че в общия живот се губи отделното съзнание. Не, именно в Божественото, във великия живот ти ще запазиш своето съзнание. Ето идеята, която трябва да проникне във вашата душа. И когато тази Божествена Любов проникне във вас, вие другояче ще разбирате нещата. Някои сега казват: Братко, раздай си имането!
към втори вариант >>
Съвременните хора се плашат да си кажат Истината.
(втори вариант)
Съвременните хора се плашат да си кажат Истината.
И колкото по-малко говорите за Любовта, толкова повече Любов ще имате. И колкото по-малко питате хората за Любовта, толкова повече Любов ще имате. Питаш ли много, казваш ли, че любиш, ти губиш. Ще бъде смешно, като изляза вечерно време със свещта си да ви светя, да ме питате: Светиш ли ми? Казвам: Сляп ли си?
към втори вариант >>
Смешни са хората като казват, че в общия живот се губи отделното съзнание.
(втори вариант)
Да имам 4–5 къщи в София, да имам 4–5 деца и да мисля постоянно за тях – за дрехи, за обувки, за кокошки, за пуйки и да кажа: Деца, аз за вас се грижа и за вас всичко жертвам; или, да имам онзи великият Божествен живот, да участвам в живота на целия космос, в живота на всички разумни същества? Това е Божественият живот – да чувстваш радостта и веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво? – Божественото, разбира се! Тогава нашият живот ще придобие смисъл.
Смешни са хората като казват, че в общия живот се губи отделното съзнание.
Не, именно в Божественото, във великия живот ти ще запазиш своето съзнание. Ето идеята, която трябва да проникне във вашата душа. И когато тази Божествена Любов проникне във вас, вие другояче ще разбирате нещата. Някои сега казват: Братко, раздай си имането! Не, аз считам за насилие да проповядвате на хората да си раздават имането.
към втори вариант >>
И колкото по-малко говорите за Любовта, толкова повече Любов ще имате.
(втори вариант)
Съвременните хора се плашат да си кажат Истината.
И колкото по-малко говорите за Любовта, толкова повече Любов ще имате.
И колкото по-малко питате хората за Любовта, толкова повече Любов ще имате. Питаш ли много, казваш ли, че любиш, ти губиш. Ще бъде смешно, като изляза вечерно време със свещта си да ви светя, да ме питате: Светиш ли ми? Казвам: Сляп ли си? Във Варненско, един българин карал с колата си слама да я продава.
към втори вариант >>
Не, именно в Божественото, във великия живот ти ще запазиш своето съзнание.
(втори вариант)
Това е Божественият живот – да чувстваш радостта и веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво? – Божественото, разбира се! Тогава нашият живот ще придобие смисъл. Смешни са хората като казват, че в общия живот се губи отделното съзнание.
Не, именно в Божественото, във великия живот ти ще запазиш своето съзнание.
Ето идеята, която трябва да проникне във вашата душа. И когато тази Божествена Любов проникне във вас, вие другояче ще разбирате нещата. Някои сега казват: Братко, раздай си имането! Не, аз считам за насилие да проповядвате на хората да си раздават имането. Ако някой е богат, аз няма да обърна внимание на това.
към втори вариант >>
И колкото по-малко питате хората за Любовта, толкова повече Любов ще имате.
(втори вариант)
Съвременните хора се плашат да си кажат Истината. И колкото по-малко говорите за Любовта, толкова повече Любов ще имате.
И колкото по-малко питате хората за Любовта, толкова повече Любов ще имате.
Питаш ли много, казваш ли, че любиш, ти губиш. Ще бъде смешно, като изляза вечерно време със свещта си да ви светя, да ме питате: Светиш ли ми? Казвам: Сляп ли си? Във Варненско, един българин карал с колата си слама да я продава. Минава друг селянин и го пита: Какво караш?
към втори вариант >>
Ето идеята, която трябва да проникне във вашата душа.
(втори вариант)
Кое е по-хубаво? – Божественото, разбира се! Тогава нашият живот ще придобие смисъл. Смешни са хората като казват, че в общия живот се губи отделното съзнание. Не, именно в Божественото, във великия живот ти ще запазиш своето съзнание.
Ето идеята, която трябва да проникне във вашата душа.
И когато тази Божествена Любов проникне във вас, вие другояче ще разбирате нещата. Някои сега казват: Братко, раздай си имането! Не, аз считам за насилие да проповядвате на хората да си раздават имането. Ако някой е богат, аз няма да обърна внимание на това. Считам че това са въпроси за него и аз няма защо да се бъркам в работите му.
към втори вариант >>
Питаш ли много, казваш ли, че любиш, ти губиш.
(втори вариант)
Съвременните хора се плашат да си кажат Истината. И колкото по-малко говорите за Любовта, толкова повече Любов ще имате. И колкото по-малко питате хората за Любовта, толкова повече Любов ще имате.
Питаш ли много, казваш ли, че любиш, ти губиш.
Ще бъде смешно, като изляза вечерно време със свещта си да ви светя, да ме питате: Светиш ли ми? Казвам: Сляп ли си? Във Варненско, един българин карал с колата си слама да я продава. Минава друг селянин и го пита: Какво караш? – Дърва!
към втори вариант >>
И когато тази Божествена Любов проникне във вас, вие другояче ще разбирате нещата.
(втори вариант)
– Божественото, разбира се! Тогава нашият живот ще придобие смисъл. Смешни са хората като казват, че в общия живот се губи отделното съзнание. Не, именно в Божественото, във великия живот ти ще запазиш своето съзнание. Ето идеята, която трябва да проникне във вашата душа.
И когато тази Божествена Любов проникне във вас, вие другояче ще разбирате нещата.
Някои сега казват: Братко, раздай си имането! Не, аз считам за насилие да проповядвате на хората да си раздават имането. Ако някой е богат, аз няма да обърна внимание на това. Считам че това са въпроси за него и аз няма защо да се бъркам в работите му. За себе си аз имам други въпроси, които трябва да разреша.
към втори вариант >>
Ще бъде смешно, като изляза вечерно време със свещта си да ви светя, да ме питате: Светиш ли ми?
(втори вариант)
Съвременните хора се плашат да си кажат Истината. И колкото по-малко говорите за Любовта, толкова повече Любов ще имате. И колкото по-малко питате хората за Любовта, толкова повече Любов ще имате. Питаш ли много, казваш ли, че любиш, ти губиш.
Ще бъде смешно, като изляза вечерно време със свещта си да ви светя, да ме питате: Светиш ли ми?
Казвам: Сляп ли си? Във Варненско, един българин карал с колата си слама да я продава. Минава друг селянин и го пита: Какво караш? – Дърва! Ами че аз сляп ли съм, нали виждам сламата?
към втори вариант >>
Някои сега казват: Братко, раздай си имането!
(втори вариант)
Тогава нашият живот ще придобие смисъл. Смешни са хората като казват, че в общия живот се губи отделното съзнание. Не, именно в Божественото, във великия живот ти ще запазиш своето съзнание. Ето идеята, която трябва да проникне във вашата душа. И когато тази Божествена Любов проникне във вас, вие другояче ще разбирате нещата.
Някои сега казват: Братко, раздай си имането!
Не, аз считам за насилие да проповядвате на хората да си раздават имането. Ако някой е богат, аз няма да обърна внимание на това. Считам че това са въпроси за него и аз няма защо да се бъркам в работите му. За себе си аз имам други въпроси, които трябва да разреша. Онзи, който служи на Божията Любов, нито дума няма да каже за богатството на хората.
към втори вариант >>
Казвам: Сляп ли си?
(втори вариант)
Съвременните хора се плашат да си кажат Истината. И колкото по-малко говорите за Любовта, толкова повече Любов ще имате. И колкото по-малко питате хората за Любовта, толкова повече Любов ще имате. Питаш ли много, казваш ли, че любиш, ти губиш. Ще бъде смешно, като изляза вечерно време със свещта си да ви светя, да ме питате: Светиш ли ми?
Казвам: Сляп ли си?
Във Варненско, един българин карал с колата си слама да я продава. Минава друг селянин и го пита: Какво караш? – Дърва! Ами че аз сляп ли съм, нали виждам сламата? – Е, като виждаш сламата, защо ме питаш?
към втори вариант >>
Не, аз считам за насилие да проповядвате на хората да си раздават имането.
(втори вариант)
Смешни са хората като казват, че в общия живот се губи отделното съзнание. Не, именно в Божественото, във великия живот ти ще запазиш своето съзнание. Ето идеята, която трябва да проникне във вашата душа. И когато тази Божествена Любов проникне във вас, вие другояче ще разбирате нещата. Някои сега казват: Братко, раздай си имането!
Не, аз считам за насилие да проповядвате на хората да си раздават имането.
Ако някой е богат, аз няма да обърна внимание на това. Считам че това са въпроси за него и аз няма защо да се бъркам в работите му. За себе си аз имам други въпроси, които трябва да разреша. Онзи, който служи на Божията Любов, нито дума няма да каже за богатството на хората. Ако някой е богат, ако някой е красив, нито дума няма да му кажа.
към втори вариант >>
Във Варненско, един българин карал с колата си слама да я продава.
(втори вариант)
И колкото по-малко говорите за Любовта, толкова повече Любов ще имате. И колкото по-малко питате хората за Любовта, толкова повече Любов ще имате. Питаш ли много, казваш ли, че любиш, ти губиш. Ще бъде смешно, като изляза вечерно време със свещта си да ви светя, да ме питате: Светиш ли ми? Казвам: Сляп ли си?
Във Варненско, един българин карал с колата си слама да я продава.
Минава друг селянин и го пита: Какво караш? – Дърва! Ами че аз сляп ли съм, нали виждам сламата? – Е, като виждаш сламата, защо ме питаш? Всички ние се занимаваме с въпроси, които са разрешени.
към втори вариант >>
Ако някой е богат, аз няма да обърна внимание на това.
(втори вариант)
Не, именно в Божественото, във великия живот ти ще запазиш своето съзнание. Ето идеята, която трябва да проникне във вашата душа. И когато тази Божествена Любов проникне във вас, вие другояче ще разбирате нещата. Някои сега казват: Братко, раздай си имането! Не, аз считам за насилие да проповядвате на хората да си раздават имането.
Ако някой е богат, аз няма да обърна внимание на това.
Считам че това са въпроси за него и аз няма защо да се бъркам в работите му. За себе си аз имам други въпроси, които трябва да разреша. Онзи, който служи на Божията Любов, нито дума няма да каже за богатството на хората. Ако някой е богат, ако някой е красив, нито дума няма да му кажа. Това са условия за него, които той сам трябва да разреши.
към втори вариант >>
Минава друг селянин и го пита: Какво караш?
(втори вариант)
И колкото по-малко питате хората за Любовта, толкова повече Любов ще имате. Питаш ли много, казваш ли, че любиш, ти губиш. Ще бъде смешно, като изляза вечерно време със свещта си да ви светя, да ме питате: Светиш ли ми? Казвам: Сляп ли си? Във Варненско, един българин карал с колата си слама да я продава.
Минава друг селянин и го пита: Какво караш?
– Дърва! Ами че аз сляп ли съм, нали виждам сламата? – Е, като виждаш сламата, защо ме питаш? Всички ние се занимаваме с въпроси, които са разрешени. Ти виждаш сламата и питаш, какво караш в колата.
към втори вариант >>
Считам че това са въпроси за него и аз няма защо да се бъркам в работите му.
(втори вариант)
Ето идеята, която трябва да проникне във вашата душа. И когато тази Божествена Любов проникне във вас, вие другояче ще разбирате нещата. Някои сега казват: Братко, раздай си имането! Не, аз считам за насилие да проповядвате на хората да си раздават имането. Ако някой е богат, аз няма да обърна внимание на това.
Считам че това са въпроси за него и аз няма защо да се бъркам в работите му.
За себе си аз имам други въпроси, които трябва да разреша. Онзи, който служи на Божията Любов, нито дума няма да каже за богатството на хората. Ако някой е богат, ако някой е красив, нито дума няма да му кажа. Това са условия за него, които той сам трябва да разреши. А сега хората се намесват да уреждат чуждите работи и са ги разбъркали.
към втори вариант >>
– Дърва!
(втори вариант)
Питаш ли много, казваш ли, че любиш, ти губиш. Ще бъде смешно, като изляза вечерно време със свещта си да ви светя, да ме питате: Светиш ли ми? Казвам: Сляп ли си? Във Варненско, един българин карал с колата си слама да я продава. Минава друг селянин и го пита: Какво караш?
– Дърва!
Ами че аз сляп ли съм, нали виждам сламата? – Е, като виждаш сламата, защо ме питаш? Всички ние се занимаваме с въпроси, които са разрешени. Ти виждаш сламата и питаш, какво караш в колата. Ти виждаш, че хората не се любят, но питаш: Обичат ли се хората?
към втори вариант >>
За себе си аз имам други въпроси, които трябва да разреша.
(втори вариант)
И когато тази Божествена Любов проникне във вас, вие другояче ще разбирате нещата. Някои сега казват: Братко, раздай си имането! Не, аз считам за насилие да проповядвате на хората да си раздават имането. Ако някой е богат, аз няма да обърна внимание на това. Считам че това са въпроси за него и аз няма защо да се бъркам в работите му.
За себе си аз имам други въпроси, които трябва да разреша.
Онзи, който служи на Божията Любов, нито дума няма да каже за богатството на хората. Ако някой е богат, ако някой е красив, нито дума няма да му кажа. Това са условия за него, които той сам трябва да разреши. А сега хората се намесват да уреждат чуждите работи и са ги разбъркали. Не, това са все обекти!
към втори вариант >>
Ами че аз сляп ли съм, нали виждам сламата?
(втори вариант)
Ще бъде смешно, като изляза вечерно време със свещта си да ви светя, да ме питате: Светиш ли ми? Казвам: Сляп ли си? Във Варненско, един българин карал с колата си слама да я продава. Минава друг селянин и го пита: Какво караш? – Дърва!
Ами че аз сляп ли съм, нали виждам сламата?
– Е, като виждаш сламата, защо ме питаш? Всички ние се занимаваме с въпроси, които са разрешени. Ти виждаш сламата и питаш, какво караш в колата. Ти виждаш, че хората не се любят, но питаш: Обичат ли се хората? Хората, които се обичат имат нещо чудно, нещо особено написано на лицето си.
към втори вариант >>
Онзи, който служи на Божията Любов, нито дума няма да каже за богатството на хората.
(втори вариант)
Някои сега казват: Братко, раздай си имането! Не, аз считам за насилие да проповядвате на хората да си раздават имането. Ако някой е богат, аз няма да обърна внимание на това. Считам че това са въпроси за него и аз няма защо да се бъркам в работите му. За себе си аз имам други въпроси, които трябва да разреша.
Онзи, който служи на Божията Любов, нито дума няма да каже за богатството на хората.
Ако някой е богат, ако някой е красив, нито дума няма да му кажа. Това са условия за него, които той сам трябва да разреши. А сега хората се намесват да уреждат чуждите работи и са ги разбъркали. Не, това са все обекти! Ще се върнем и ще живеем без обекти!
към втори вариант >>
– Е, като виждаш сламата, защо ме питаш?
(втори вариант)
Казвам: Сляп ли си? Във Варненско, един българин карал с колата си слама да я продава. Минава друг селянин и го пита: Какво караш? – Дърва! Ами че аз сляп ли съм, нали виждам сламата?
– Е, като виждаш сламата, защо ме питаш?
Всички ние се занимаваме с въпроси, които са разрешени. Ти виждаш сламата и питаш, какво караш в колата. Ти виждаш, че хората не се любят, но питаш: Обичат ли се хората? Хората, които се обичат имат нещо чудно, нещо особено написано на лицето си. Аз не говоря за това лице.
към втори вариант >>
Ако някой е богат, ако някой е красив, нито дума няма да му кажа.
(втори вариант)
Не, аз считам за насилие да проповядвате на хората да си раздават имането. Ако някой е богат, аз няма да обърна внимание на това. Считам че това са въпроси за него и аз няма защо да се бъркам в работите му. За себе си аз имам други въпроси, които трябва да разреша. Онзи, който служи на Божията Любов, нито дума няма да каже за богатството на хората.
Ако някой е богат, ако някой е красив, нито дума няма да му кажа.
Това са условия за него, които той сам трябва да разреши. А сега хората се намесват да уреждат чуждите работи и са ги разбъркали. Не, това са все обекти! Ще се върнем и ще живеем без обекти! От Божествено гледище ще разрешаваме нещата.
към втори вариант >>
Всички ние се занимаваме с въпроси, които са разрешени.
(втори вариант)
Във Варненско, един българин карал с колата си слама да я продава. Минава друг селянин и го пита: Какво караш? – Дърва! Ами че аз сляп ли съм, нали виждам сламата? – Е, като виждаш сламата, защо ме питаш?
Всички ние се занимаваме с въпроси, които са разрешени.
Ти виждаш сламата и питаш, какво караш в колата. Ти виждаш, че хората не се любят, но питаш: Обичат ли се хората? Хората, които се обичат имат нещо чудно, нещо особено написано на лицето си. Аз не говоря за това лице. Това лице за мене е маска.
към втори вариант >>
Това са условия за него, които той сам трябва да разреши.
(втори вариант)
Ако някой е богат, аз няма да обърна внимание на това. Считам че това са въпроси за него и аз няма защо да се бъркам в работите му. За себе си аз имам други въпроси, които трябва да разреша. Онзи, който служи на Божията Любов, нито дума няма да каже за богатството на хората. Ако някой е богат, ако някой е красив, нито дума няма да му кажа.
Това са условия за него, които той сам трябва да разреши.
А сега хората се намесват да уреждат чуждите работи и са ги разбъркали. Не, това са все обекти! Ще се върнем и ще живеем без обекти! От Божествено гледище ще разрешаваме нещата. Само тогава ще ги разрешим правилно, и няма да имаме страх от нищо.
към втори вариант >>
Ти виждаш сламата и питаш, какво караш в колата.
(втори вариант)
Минава друг селянин и го пита: Какво караш? – Дърва! Ами че аз сляп ли съм, нали виждам сламата? – Е, като виждаш сламата, защо ме питаш? Всички ние се занимаваме с въпроси, които са разрешени.
Ти виждаш сламата и питаш, какво караш в колата.
Ти виждаш, че хората не се любят, но питаш: Обичат ли се хората? Хората, които се обичат имат нещо чудно, нещо особено написано на лицето си. Аз не говоря за това лице. Това лице за мене е маска. Друго лице има човек – свещено лице.
към втори вариант >>
А сега хората се намесват да уреждат чуждите работи и са ги разбъркали.
(втори вариант)
Считам че това са въпроси за него и аз няма защо да се бъркам в работите му. За себе си аз имам други въпроси, които трябва да разреша. Онзи, който служи на Божията Любов, нито дума няма да каже за богатството на хората. Ако някой е богат, ако някой е красив, нито дума няма да му кажа. Това са условия за него, които той сам трябва да разреши.
А сега хората се намесват да уреждат чуждите работи и са ги разбъркали.
Не, това са все обекти! Ще се върнем и ще живеем без обекти! От Божествено гледище ще разрешаваме нещата. Само тогава ще ги разрешим правилно, и няма да имаме страх от нищо. Някой казва: Аз без такова ядене не мога. Защо?
към втори вариант >>
Ти виждаш, че хората не се любят, но питаш: Обичат ли се хората?
(втори вариант)
– Дърва! Ами че аз сляп ли съм, нали виждам сламата? – Е, като виждаш сламата, защо ме питаш? Всички ние се занимаваме с въпроси, които са разрешени. Ти виждаш сламата и питаш, какво караш в колата.
Ти виждаш, че хората не се любят, но питаш: Обичат ли се хората?
Хората, които се обичат имат нещо чудно, нещо особено написано на лицето си. Аз не говоря за това лице. Това лице за мене е маска. Друго лице има човек – свещено лице. И на този свещен образ има написано нещо от свещената книга Исавар.
към втори вариант >>
Не, това са все обекти!
(втори вариант)
За себе си аз имам други въпроси, които трябва да разреша. Онзи, който служи на Божията Любов, нито дума няма да каже за богатството на хората. Ако някой е богат, ако някой е красив, нито дума няма да му кажа. Това са условия за него, които той сам трябва да разреши. А сега хората се намесват да уреждат чуждите работи и са ги разбъркали.
Не, това са все обекти!
Ще се върнем и ще живеем без обекти! От Божествено гледище ще разрешаваме нещата. Само тогава ще ги разрешим правилно, и няма да имаме страх от нищо. Някой казва: Аз без такова ядене не мога. Защо? По човешки живееш, а при това минаваш за културен.
към втори вариант >>
Хората, които се обичат имат нещо чудно, нещо особено написано на лицето си.
(втори вариант)
Ами че аз сляп ли съм, нали виждам сламата? – Е, като виждаш сламата, защо ме питаш? Всички ние се занимаваме с въпроси, които са разрешени. Ти виждаш сламата и питаш, какво караш в колата. Ти виждаш, че хората не се любят, но питаш: Обичат ли се хората?
Хората, които се обичат имат нещо чудно, нещо особено написано на лицето си.
Аз не говоря за това лице. Това лице за мене е маска. Друго лице има човек – свещено лице. И на този свещен образ има написано нещо от свещената книга Исавар. И на свещените очи на човека има написано нещо особено.
към втори вариант >>
Ще се върнем и ще живеем без обекти!
(втори вариант)
Онзи, който служи на Божията Любов, нито дума няма да каже за богатството на хората. Ако някой е богат, ако някой е красив, нито дума няма да му кажа. Това са условия за него, които той сам трябва да разреши. А сега хората се намесват да уреждат чуждите работи и са ги разбъркали. Не, това са все обекти!
Ще се върнем и ще живеем без обекти!
От Божествено гледище ще разрешаваме нещата. Само тогава ще ги разрешим правилно, и няма да имаме страх от нищо. Някой казва: Аз без такова ядене не мога. Защо? По човешки живееш, а при това минаваш за културен. Че аз като изям едно симидче, защо да не съм благодарен?
към втори вариант >>
В света всичко се свежда към живота.
(втори вариант)
В света всичко се свежда към живота.
Животът е основа на онова велико проявление на битието. В живота ние проверяваме всичките истини. Какво е битието извън живота, това е непознато за човека. Разбира се, ние не говорим за обикновения, за ограничения живот, който има обекти. Всеки живот, който има известни обекти, е ограничен.
към втори вариант >>
Аз не говоря за това лице.
(втори вариант)
– Е, като виждаш сламата, защо ме питаш? Всички ние се занимаваме с въпроси, които са разрешени. Ти виждаш сламата и питаш, какво караш в колата. Ти виждаш, че хората не се любят, но питаш: Обичат ли се хората? Хората, които се обичат имат нещо чудно, нещо особено написано на лицето си.
Аз не говоря за това лице.
Това лице за мене е маска. Друго лице има човек – свещено лице. И на този свещен образ има написано нещо от свещената книга Исавар. И на свещените очи на човека има написано нещо особено. Техният поглед е свещен.
към втори вариант >>
От Божествено гледище ще разрешаваме нещата.
(втори вариант)
Ако някой е богат, ако някой е красив, нито дума няма да му кажа. Това са условия за него, които той сам трябва да разреши. А сега хората се намесват да уреждат чуждите работи и са ги разбъркали. Не, това са все обекти! Ще се върнем и ще живеем без обекти!
От Божествено гледище ще разрешаваме нещата.
Само тогава ще ги разрешим правилно, и няма да имаме страх от нищо. Някой казва: Аз без такова ядене не мога. Защо? По човешки живееш, а при това минаваш за културен. Че аз като изям едно симидче, защо да не съм благодарен? С моето симидче може би 10,000 пеперуди биха се нахранили.
към втори вариант >>
Животът е основа на онова велико проявление на битието.
(втори вариант)
В света всичко се свежда към живота.
Животът е основа на онова велико проявление на битието.
В живота ние проверяваме всичките истини. Какво е битието извън живота, това е непознато за човека. Разбира се, ние не говорим за обикновения, за ограничения живот, който има обекти. Всеки живот, който има известни обекти, е ограничен. Следователно, индивидът, или човекът, или душата, които имат известен обект, не могат да разберат пълнотата на онзи живот, за който аз говоря.
към втори вариант >>
Това лице за мене е маска.
(втори вариант)
Всички ние се занимаваме с въпроси, които са разрешени. Ти виждаш сламата и питаш, какво караш в колата. Ти виждаш, че хората не се любят, но питаш: Обичат ли се хората? Хората, които се обичат имат нещо чудно, нещо особено написано на лицето си. Аз не говоря за това лице.
Това лице за мене е маска.
Друго лице има човек – свещено лице. И на този свещен образ има написано нещо от свещената книга Исавар. И на свещените очи на човека има написано нещо особено. Техният поглед е свещен. Такъв човек, който има Любовта, ако те срещне на пътя, ти ще усетиш нещо подобно, както когато дойдат сутринните слънчеви лъчи и те помилват.
към втори вариант >>
Само тогава ще ги разрешим правилно, и няма да имаме страх от нищо.
(втори вариант)
Това са условия за него, които той сам трябва да разреши. А сега хората се намесват да уреждат чуждите работи и са ги разбъркали. Не, това са все обекти! Ще се върнем и ще живеем без обекти! От Божествено гледище ще разрешаваме нещата.
Само тогава ще ги разрешим правилно, и няма да имаме страх от нищо.
Някой казва: Аз без такова ядене не мога. Защо? По човешки живееш, а при това минаваш за културен. Че аз като изям едно симидче, защо да не съм благодарен? С моето симидче може би 10,000 пеперуди биха се нахранили. Даже и за тях е много туй симидче.
към втори вариант >>
В живота ние проверяваме всичките истини.
(втори вариант)
В света всичко се свежда към живота. Животът е основа на онова велико проявление на битието.
В живота ние проверяваме всичките истини.
Какво е битието извън живота, това е непознато за човека. Разбира се, ние не говорим за обикновения, за ограничения живот, който има обекти. Всеки живот, който има известни обекти, е ограничен. Следователно, индивидът, или човекът, или душата, които имат известен обект, не могат да разберат пълнотата на онзи живот, за който аз говоря. Щом имате обект, в какъвто и да е смисъл, той ви ограничава.
към втори вариант >>
Друго лице има човек – свещено лице.
(втори вариант)
Ти виждаш сламата и питаш, какво караш в колата. Ти виждаш, че хората не се любят, но питаш: Обичат ли се хората? Хората, които се обичат имат нещо чудно, нещо особено написано на лицето си. Аз не говоря за това лице. Това лице за мене е маска.
Друго лице има човек – свещено лице.
И на този свещен образ има написано нещо от свещената книга Исавар. И на свещените очи на човека има написано нещо особено. Техният поглед е свещен. Такъв човек, който има Любовта, ако те срещне на пътя, ти ще усетиш нещо подобно, както когато дойдат сутринните слънчеви лъчи и те помилват. То ще бъде нещо възвишено!
към втори вариант >>
Някой казва: Аз без такова ядене не мога. Защо?
(втори вариант)
А сега хората се намесват да уреждат чуждите работи и са ги разбъркали. Не, това са все обекти! Ще се върнем и ще живеем без обекти! От Божествено гледище ще разрешаваме нещата. Само тогава ще ги разрешим правилно, и няма да имаме страх от нищо.
Някой казва: Аз без такова ядене не мога. Защо?
По човешки живееш, а при това минаваш за културен. Че аз като изям едно симидче, защо да не съм благодарен? С моето симидче може би 10,000 пеперуди биха се нахранили. Даже и за тях е много туй симидче. Питам тогава: Кой живот е по-красив – този на пеперудата, или моят живот?
към втори вариант >>
Какво е битието извън живота, това е непознато за човека.
(втори вариант)
В света всичко се свежда към живота. Животът е основа на онова велико проявление на битието. В живота ние проверяваме всичките истини.
Какво е битието извън живота, това е непознато за човека.
Разбира се, ние не говорим за обикновения, за ограничения живот, който има обекти. Всеки живот, който има известни обекти, е ограничен. Следователно, индивидът, или човекът, или душата, които имат известен обект, не могат да разберат пълнотата на онзи живот, за който аз говоря. Щом имате обект, в какъвто и да е смисъл, той ви ограничава. Обектът е стремеж към нещо материално.
към втори вариант >>
И на този свещен образ има написано нещо от свещената книга Исавар.
(втори вариант)
Ти виждаш, че хората не се любят, но питаш: Обичат ли се хората? Хората, които се обичат имат нещо чудно, нещо особено написано на лицето си. Аз не говоря за това лице. Това лице за мене е маска. Друго лице има човек – свещено лице.
И на този свещен образ има написано нещо от свещената книга Исавар.
И на свещените очи на човека има написано нещо особено. Техният поглед е свещен. Такъв човек, който има Любовта, ако те срещне на пътя, ти ще усетиш нещо подобно, както когато дойдат сутринните слънчеви лъчи и те помилват. То ще бъде нещо възвишено! Ако ти си имал най-лошите пориви и желания, всичко това изчезва пред този поглед.
към втори вариант >>
По човешки живееш, а при това минаваш за културен.
(втори вариант)
Не, това са все обекти! Ще се върнем и ще живеем без обекти! От Божествено гледище ще разрешаваме нещата. Само тогава ще ги разрешим правилно, и няма да имаме страх от нищо. Някой казва: Аз без такова ядене не мога. Защо?
По човешки живееш, а при това минаваш за културен.
Че аз като изям едно симидче, защо да не съм благодарен? С моето симидче може би 10,000 пеперуди биха се нахранили. Даже и за тях е много туй симидче. Питам тогава: Кой живот е по-красив – този на пеперудата, или моят живот? Животът който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубав отколкото живота, който асимилира повече материя, а придобива по-малко сила.
към втори вариант >>
Разбира се, ние не говорим за обикновения, за ограничения живот, който има обекти.
(втори вариант)
В света всичко се свежда към живота. Животът е основа на онова велико проявление на битието. В живота ние проверяваме всичките истини. Какво е битието извън живота, това е непознато за човека.
Разбира се, ние не говорим за обикновения, за ограничения живот, който има обекти.
Всеки живот, който има известни обекти, е ограничен. Следователно, индивидът, или човекът, или душата, които имат известен обект, не могат да разберат пълнотата на онзи живот, за който аз говоря. Щом имате обект, в какъвто и да е смисъл, той ви ограничава. Обектът е стремеж към нещо материално. Вие се раждате на земята, посвещавате целия си живот само за да направите една къща.
към втори вариант >>
И на свещените очи на човека има написано нещо особено.
(втори вариант)
Хората, които се обичат имат нещо чудно, нещо особено написано на лицето си. Аз не говоря за това лице. Това лице за мене е маска. Друго лице има човек – свещено лице. И на този свещен образ има написано нещо от свещената книга Исавар.
И на свещените очи на човека има написано нещо особено.
Техният поглед е свещен. Такъв човек, който има Любовта, ако те срещне на пътя, ти ще усетиш нещо подобно, както когато дойдат сутринните слънчеви лъчи и те помилват. То ще бъде нещо възвишено! Ако ти си имал най-лошите пориви и желания, всичко това изчезва пред този поглед. Има такива жени, в които живее тази възвишена Любов, и те, като срещнат мъж страстен, с най-низките пориви, само като го погледнат всичко това пада, стопяват се пред техният поглед, и в него се събуждат онези Божествени чувства, които са били скрити някъде дълбоко в душата му.
към втори вариант >>
Че аз като изям едно симидче, защо да не съм благодарен?
(втори вариант)
Ще се върнем и ще живеем без обекти! От Божествено гледище ще разрешаваме нещата. Само тогава ще ги разрешим правилно, и няма да имаме страх от нищо. Някой казва: Аз без такова ядене не мога. Защо? По човешки живееш, а при това минаваш за културен.
Че аз като изям едно симидче, защо да не съм благодарен?
С моето симидче може би 10,000 пеперуди биха се нахранили. Даже и за тях е много туй симидче. Питам тогава: Кой живот е по-красив – този на пеперудата, или моят живот? Животът който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубав отколкото живота, който асимилира повече материя, а придобива по-малко сила. Какво сме придобили ние от многото храна?
към втори вариант >>
Всеки живот, който има известни обекти, е ограничен.
(втори вариант)
В света всичко се свежда към живота. Животът е основа на онова велико проявление на битието. В живота ние проверяваме всичките истини. Какво е битието извън живота, това е непознато за човека. Разбира се, ние не говорим за обикновения, за ограничения живот, който има обекти.
Всеки живот, който има известни обекти, е ограничен.
Следователно, индивидът, или човекът, или душата, които имат известен обект, не могат да разберат пълнотата на онзи живот, за който аз говоря. Щом имате обект, в какъвто и да е смисъл, той ви ограничава. Обектът е стремеж към нещо материално. Вие се раждате на земята, посвещавате целия си живот само за да направите една къща. Къщата, в този случай, е един обект.
към втори вариант >>
Техният поглед е свещен.
(втори вариант)
Аз не говоря за това лице. Това лице за мене е маска. Друго лице има човек – свещено лице. И на този свещен образ има написано нещо от свещената книга Исавар. И на свещените очи на човека има написано нещо особено.
Техният поглед е свещен.
Такъв човек, който има Любовта, ако те срещне на пътя, ти ще усетиш нещо подобно, както когато дойдат сутринните слънчеви лъчи и те помилват. То ще бъде нещо възвишено! Ако ти си имал най-лошите пориви и желания, всичко това изчезва пред този поглед. Има такива жени, в които живее тази възвишена Любов, и те, като срещнат мъж страстен, с най-низките пориви, само като го погледнат всичко това пада, стопяват се пред техният поглед, и в него се събуждат онези Божествени чувства, които са били скрити някъде дълбоко в душата му. От този момент, този мъж казва: От сега нататък, истински мъж ще бъда!
към втори вариант >>
С моето симидче може би 10,000 пеперуди биха се нахранили.
(втори вариант)
От Божествено гледище ще разрешаваме нещата. Само тогава ще ги разрешим правилно, и няма да имаме страх от нищо. Някой казва: Аз без такова ядене не мога. Защо? По човешки живееш, а при това минаваш за културен. Че аз като изям едно симидче, защо да не съм благодарен?
С моето симидче може би 10,000 пеперуди биха се нахранили.
Даже и за тях е много туй симидче. Питам тогава: Кой живот е по-красив – този на пеперудата, или моят живот? Животът който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубав отколкото живота, който асимилира повече материя, а придобива по-малко сила. Какво сме придобили ние от многото храна? Где е нашата сила днес?
към втори вариант >>
Следователно, индивидът, или човекът, или душата, които имат известен обект, не могат да разберат пълнотата на онзи живот, за който аз говоря.
(втори вариант)
Животът е основа на онова велико проявление на битието. В живота ние проверяваме всичките истини. Какво е битието извън живота, това е непознато за човека. Разбира се, ние не говорим за обикновения, за ограничения живот, който има обекти. Всеки живот, който има известни обекти, е ограничен.
Следователно, индивидът, или човекът, или душата, които имат известен обект, не могат да разберат пълнотата на онзи живот, за който аз говоря.
Щом имате обект, в какъвто и да е смисъл, той ви ограничава. Обектът е стремеж към нещо материално. Вие се раждате на земята, посвещавате целия си живот само за да направите една къща. Къщата, в този случай, е един обект. Направите си една къща с 3–4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание.
към втори вариант >>
Такъв човек, който има Любовта, ако те срещне на пътя, ти ще усетиш нещо подобно, както когато дойдат сутринните слънчеви лъчи и те помилват.
(втори вариант)
Това лице за мене е маска. Друго лице има човек – свещено лице. И на този свещен образ има написано нещо от свещената книга Исавар. И на свещените очи на човека има написано нещо особено. Техният поглед е свещен.
Такъв човек, който има Любовта, ако те срещне на пътя, ти ще усетиш нещо подобно, както когато дойдат сутринните слънчеви лъчи и те помилват.
То ще бъде нещо възвишено! Ако ти си имал най-лошите пориви и желания, всичко това изчезва пред този поглед. Има такива жени, в които живее тази възвишена Любов, и те, като срещнат мъж страстен, с най-низките пориви, само като го погледнат всичко това пада, стопяват се пред техният поглед, и в него се събуждат онези Божествени чувства, които са били скрити някъде дълбоко в душата му. От този момент, този мъж казва: От сега нататък, истински мъж ще бъда! Аз ще изменя живота си.
към втори вариант >>
Даже и за тях е много туй симидче.
(втори вариант)
Само тогава ще ги разрешим правилно, и няма да имаме страх от нищо. Някой казва: Аз без такова ядене не мога. Защо? По човешки живееш, а при това минаваш за културен. Че аз като изям едно симидче, защо да не съм благодарен? С моето симидче може би 10,000 пеперуди биха се нахранили.
Даже и за тях е много туй симидче.
Питам тогава: Кой живот е по-красив – този на пеперудата, или моят живот? Животът който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубав отколкото живота, който асимилира повече материя, а придобива по-малко сила. Какво сме придобили ние от многото храна? Где е нашата сила днес? Кой би станал мъченик днес за Любовта?
към втори вариант >>
Щом имате обект, в какъвто и да е смисъл, той ви ограничава.
(втори вариант)
В живота ние проверяваме всичките истини. Какво е битието извън живота, това е непознато за човека. Разбира се, ние не говорим за обикновения, за ограничения живот, който има обекти. Всеки живот, който има известни обекти, е ограничен. Следователно, индивидът, или човекът, или душата, които имат известен обект, не могат да разберат пълнотата на онзи живот, за който аз говоря.
Щом имате обект, в какъвто и да е смисъл, той ви ограничава.
Обектът е стремеж към нещо материално. Вие се раждате на земята, посвещавате целия си живот само за да направите една къща. Къщата, в този случай, е един обект. Направите си една къща с 3–4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание. Не се мине много време, обаче, и вие заминавате от света.
към втори вариант >>
То ще бъде нещо възвишено!
(втори вариант)
Друго лице има човек – свещено лице. И на този свещен образ има написано нещо от свещената книга Исавар. И на свещените очи на човека има написано нещо особено. Техният поглед е свещен. Такъв човек, който има Любовта, ако те срещне на пътя, ти ще усетиш нещо подобно, както когато дойдат сутринните слънчеви лъчи и те помилват.
То ще бъде нещо възвишено!
Ако ти си имал най-лошите пориви и желания, всичко това изчезва пред този поглед. Има такива жени, в които живее тази възвишена Любов, и те, като срещнат мъж страстен, с най-низките пориви, само като го погледнат всичко това пада, стопяват се пред техният поглед, и в него се събуждат онези Божествени чувства, които са били скрити някъде дълбоко в душата му. От този момент, този мъж казва: От сега нататък, истински мъж ще бъда! Аз ще изменя живота си. Аз видях една жена и зная вече, какво значи Любов!
към втори вариант >>
Питам тогава: Кой живот е по-красив – този на пеперудата, или моят живот?
(втори вариант)
Някой казва: Аз без такова ядене не мога. Защо? По човешки живееш, а при това минаваш за културен. Че аз като изям едно симидче, защо да не съм благодарен? С моето симидче може би 10,000 пеперуди биха се нахранили. Даже и за тях е много туй симидче.
Питам тогава: Кой живот е по-красив – този на пеперудата, или моят живот?
Животът който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубав отколкото живота, който асимилира повече материя, а придобива по-малко сила. Какво сме придобили ние от многото храна? Где е нашата сила днес? Кой би станал мъченик днес за Любовта? Всички треперят сега от страх, един на друг нямат вяра.
към втори вариант >>
Обектът е стремеж към нещо материално.
(втори вариант)
Какво е битието извън живота, това е непознато за човека. Разбира се, ние не говорим за обикновения, за ограничения живот, който има обекти. Всеки живот, който има известни обекти, е ограничен. Следователно, индивидът, или човекът, или душата, които имат известен обект, не могат да разберат пълнотата на онзи живот, за който аз говоря. Щом имате обект, в какъвто и да е смисъл, той ви ограничава.
Обектът е стремеж към нещо материално.
Вие се раждате на земята, посвещавате целия си живот само за да направите една къща. Къщата, в този случай, е един обект. Направите си една къща с 3–4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание. Не се мине много време, обаче, и вие заминавате от света. Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение.
към втори вариант >>
Ако ти си имал най-лошите пориви и желания, всичко това изчезва пред този поглед.
(втори вариант)
И на този свещен образ има написано нещо от свещената книга Исавар. И на свещените очи на човека има написано нещо особено. Техният поглед е свещен. Такъв човек, който има Любовта, ако те срещне на пътя, ти ще усетиш нещо подобно, както когато дойдат сутринните слънчеви лъчи и те помилват. То ще бъде нещо възвишено!
Ако ти си имал най-лошите пориви и желания, всичко това изчезва пред този поглед.
Има такива жени, в които живее тази възвишена Любов, и те, като срещнат мъж страстен, с най-низките пориви, само като го погледнат всичко това пада, стопяват се пред техният поглед, и в него се събуждат онези Божествени чувства, които са били скрити някъде дълбоко в душата му. От този момент, този мъж казва: От сега нататък, истински мъж ще бъда! Аз ще изменя живота си. Аз видях една жена и зная вече, какво значи Любов! Тази жена си отминава, не му казва нищо, но той се връща в дома си прероден: Срещнах нещо!
към втори вариант >>
Животът който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубав отколкото живота, който асимилира повече материя, а придобива по-малко сила.
(втори вариант)
По човешки живееш, а при това минаваш за културен. Че аз като изям едно симидче, защо да не съм благодарен? С моето симидче може би 10,000 пеперуди биха се нахранили. Даже и за тях е много туй симидче. Питам тогава: Кой живот е по-красив – този на пеперудата, или моят живот?
Животът който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубав отколкото живота, който асимилира повече материя, а придобива по-малко сила.
Какво сме придобили ние от многото храна? Где е нашата сила днес? Кой би станал мъченик днес за Любовта? Всички треперят сега от страх, един на друг нямат вяра. Когато един постъпва по един начин, всички му приписват качества, за които не знаят, дали са в действителност такива.
към втори вариант >>
Вие се раждате на земята, посвещавате целия си живот само за да направите една къща.
(втори вариант)
Разбира се, ние не говорим за обикновения, за ограничения живот, който има обекти. Всеки живот, който има известни обекти, е ограничен. Следователно, индивидът, или човекът, или душата, които имат известен обект, не могат да разберат пълнотата на онзи живот, за който аз говоря. Щом имате обект, в какъвто и да е смисъл, той ви ограничава. Обектът е стремеж към нещо материално.
Вие се раждате на земята, посвещавате целия си живот само за да направите една къща.
Къщата, в този случай, е един обект. Направите си една къща с 3–4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание. Не се мине много време, обаче, и вие заминавате от света. Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение. Това е пак обект, материален стремеж в неговия живот.
към втори вариант >>
Има такива жени, в които живее тази възвишена Любов, и те, като срещнат мъж страстен, с най-низките пориви, само като го погледнат всичко това пада, стопяват се пред техният поглед, и в него се събуждат онези Божествени чувства, които са били скрити някъде дълбоко в душата му.
(втори вариант)
И на свещените очи на човека има написано нещо особено. Техният поглед е свещен. Такъв човек, който има Любовта, ако те срещне на пътя, ти ще усетиш нещо подобно, както когато дойдат сутринните слънчеви лъчи и те помилват. То ще бъде нещо възвишено! Ако ти си имал най-лошите пориви и желания, всичко това изчезва пред този поглед.
Има такива жени, в които живее тази възвишена Любов, и те, като срещнат мъж страстен, с най-низките пориви, само като го погледнат всичко това пада, стопяват се пред техният поглед, и в него се събуждат онези Божествени чувства, които са били скрити някъде дълбоко в душата му.
От този момент, този мъж казва: От сега нататък, истински мъж ще бъда! Аз ще изменя живота си. Аз видях една жена и зная вече, какво значи Любов! Тази жена си отминава, не му казва нищо, но той се връща в дома си прероден: Срещнах нещо! Е, какво срещна?
към втори вариант >>
Какво сме придобили ние от многото храна?
(втори вариант)
Че аз като изям едно симидче, защо да не съм благодарен? С моето симидче може би 10,000 пеперуди биха се нахранили. Даже и за тях е много туй симидче. Питам тогава: Кой живот е по-красив – този на пеперудата, или моят живот? Животът който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубав отколкото живота, който асимилира повече материя, а придобива по-малко сила.
Какво сме придобили ние от многото храна?
Где е нашата сила днес? Кой би станал мъченик днес за Любовта? Всички треперят сега от страх, един на друг нямат вяра. Когато един постъпва по един начин, всички му приписват качества, за които не знаят, дали са в действителност такива. Разбиране трябва, дълбоко разбиране на човешкия живот!
към втори вариант >>
Къщата, в този случай, е един обект.
(втори вариант)
Всеки живот, който има известни обекти, е ограничен. Следователно, индивидът, или човекът, или душата, които имат известен обект, не могат да разберат пълнотата на онзи живот, за който аз говоря. Щом имате обект, в какъвто и да е смисъл, той ви ограничава. Обектът е стремеж към нещо материално. Вие се раждате на земята, посвещавате целия си живот само за да направите една къща.
Къщата, в този случай, е един обект.
Направите си една къща с 3–4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание. Не се мине много време, обаче, и вие заминавате от света. Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение. Това е пак обект, материален стремеж в неговия живот. Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и след това заминавате от този свят.
към втори вариант >>
От този момент, този мъж казва: От сега нататък, истински мъж ще бъда!
(втори вариант)
Техният поглед е свещен. Такъв човек, който има Любовта, ако те срещне на пътя, ти ще усетиш нещо подобно, както когато дойдат сутринните слънчеви лъчи и те помилват. То ще бъде нещо възвишено! Ако ти си имал най-лошите пориви и желания, всичко това изчезва пред този поглед. Има такива жени, в които живее тази възвишена Любов, и те, като срещнат мъж страстен, с най-низките пориви, само като го погледнат всичко това пада, стопяват се пред техният поглед, и в него се събуждат онези Божествени чувства, които са били скрити някъде дълбоко в душата му.
От този момент, този мъж казва: От сега нататък, истински мъж ще бъда!
Аз ще изменя живота си. Аз видях една жена и зная вече, какво значи Любов! Тази жена си отминава, не му казва нищо, но той се връща в дома си прероден: Срещнах нещо! Е, какво срещна? – Една жена, която ми направи такова силно впечатление, че никога няма да излезе от ума ми!
към втори вариант >>
Где е нашата сила днес?
(втори вариант)
С моето симидче може би 10,000 пеперуди биха се нахранили. Даже и за тях е много туй симидче. Питам тогава: Кой живот е по-красив – този на пеперудата, или моят живот? Животът който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубав отколкото живота, който асимилира повече материя, а придобива по-малко сила. Какво сме придобили ние от многото храна?
Где е нашата сила днес?
Кой би станал мъченик днес за Любовта? Всички треперят сега от страх, един на друг нямат вяра. Когато един постъпва по един начин, всички му приписват качества, за които не знаят, дали са в действителност такива. Разбиране трябва, дълбоко разбиране на човешкия живот! Аз, казва някой, го познавам, зная какво мисли той.
към втори вариант >>
Направите си една къща с 3–4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание.
(втори вариант)
Следователно, индивидът, или човекът, или душата, които имат известен обект, не могат да разберат пълнотата на онзи живот, за който аз говоря. Щом имате обект, в какъвто и да е смисъл, той ви ограничава. Обектът е стремеж към нещо материално. Вие се раждате на земята, посвещавате целия си живот само за да направите една къща. Къщата, в този случай, е един обект.
Направите си една къща с 3–4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание.
Не се мине много време, обаче, и вие заминавате от света. Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение. Това е пак обект, материален стремеж в неговия живот. Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и след това заминавате от този свят. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа.
към втори вариант >>
Аз ще изменя живота си.
(втори вариант)
Такъв човек, който има Любовта, ако те срещне на пътя, ти ще усетиш нещо подобно, както когато дойдат сутринните слънчеви лъчи и те помилват. То ще бъде нещо възвишено! Ако ти си имал най-лошите пориви и желания, всичко това изчезва пред този поглед. Има такива жени, в които живее тази възвишена Любов, и те, като срещнат мъж страстен, с най-низките пориви, само като го погледнат всичко това пада, стопяват се пред техният поглед, и в него се събуждат онези Божествени чувства, които са били скрити някъде дълбоко в душата му. От този момент, този мъж казва: От сега нататък, истински мъж ще бъда!
Аз ще изменя живота си.
Аз видях една жена и зная вече, какво значи Любов! Тази жена си отминава, не му казва нищо, но той се връща в дома си прероден: Срещнах нещо! Е, какво срещна? – Една жена, която ми направи такова силно впечатление, че никога няма да излезе от ума ми! Каза ли ти нещо?
към втори вариант >>
Кой би станал мъченик днес за Любовта?
(втори вариант)
Даже и за тях е много туй симидче. Питам тогава: Кой живот е по-красив – този на пеперудата, или моят живот? Животът който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубав отколкото живота, който асимилира повече материя, а придобива по-малко сила. Какво сме придобили ние от многото храна? Где е нашата сила днес?
Кой би станал мъченик днес за Любовта?
Всички треперят сега от страх, един на друг нямат вяра. Когато един постъпва по един начин, всички му приписват качества, за които не знаят, дали са в действителност такива. Разбиране трябва, дълбоко разбиране на човешкия живот! Аз, казва някой, го познавам, зная какво мисли той. Е, какво мисли?
към втори вариант >>
Не се мине много време, обаче, и вие заминавате от света.
(втори вариант)
Щом имате обект, в какъвто и да е смисъл, той ви ограничава. Обектът е стремеж към нещо материално. Вие се раждате на земята, посвещавате целия си живот само за да направите една къща. Къщата, в този случай, е един обект. Направите си една къща с 3–4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание.
Не се мине много време, обаче, и вие заминавате от света.
Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение. Това е пак обект, материален стремеж в неговия живот. Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и след това заминавате от този свят. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа. Или, с други думи казано, това ще донесе свобода в живота му, а не за неговата душа, защото за вас душата е нещо непознато; спор има още за нейното съществуване.
към втори вариант >>
Аз видях една жена и зная вече, какво значи Любов!
(втори вариант)
То ще бъде нещо възвишено! Ако ти си имал най-лошите пориви и желания, всичко това изчезва пред този поглед. Има такива жени, в които живее тази възвишена Любов, и те, като срещнат мъж страстен, с най-низките пориви, само като го погледнат всичко това пада, стопяват се пред техният поглед, и в него се събуждат онези Божествени чувства, които са били скрити някъде дълбоко в душата му. От този момент, този мъж казва: От сега нататък, истински мъж ще бъда! Аз ще изменя живота си.
Аз видях една жена и зная вече, какво значи Любов!
Тази жена си отминава, не му казва нищо, но той се връща в дома си прероден: Срещнах нещо! Е, какво срещна? – Една жена, която ми направи такова силно впечатление, че никога няма да излезе от ума ми! Каза ли ти нещо? – Нищо не ми каза, но не излиза от ума ми.
към втори вариант >>
Всички треперят сега от страх, един на друг нямат вяра.
(втори вариант)
Питам тогава: Кой живот е по-красив – този на пеперудата, или моят живот? Животът който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубав отколкото живота, който асимилира повече материя, а придобива по-малко сила. Какво сме придобили ние от многото храна? Где е нашата сила днес? Кой би станал мъченик днес за Любовта?
Всички треперят сега от страх, един на друг нямат вяра.
Когато един постъпва по един начин, всички му приписват качества, за които не знаят, дали са в действителност такива. Разбиране трябва, дълбоко разбиране на човешкия живот! Аз, казва някой, го познавам, зная какво мисли той. Е, какво мисли? Той мисли тъй, както и ти мислиш.
към втори вариант >>
Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение.
(втори вариант)
Обектът е стремеж към нещо материално. Вие се раждате на земята, посвещавате целия си живот само за да направите една къща. Къщата, в този случай, е един обект. Направите си една къща с 3–4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание. Не се мине много време, обаче, и вие заминавате от света.
Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение.
Това е пак обект, материален стремеж в неговия живот. Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и след това заминавате от този свят. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа. Или, с други думи казано, това ще донесе свобода в живота му, а не за неговата душа, защото за вас душата е нещо непознато; спор има още за нейното съществуване. А върху живота няма спор: и простият, и ученият, еднакво го разбират.
към втори вариант >>
Тази жена си отминава, не му казва нищо, но той се връща в дома си прероден: Срещнах нещо!
(втори вариант)
Ако ти си имал най-лошите пориви и желания, всичко това изчезва пред този поглед. Има такива жени, в които живее тази възвишена Любов, и те, като срещнат мъж страстен, с най-низките пориви, само като го погледнат всичко това пада, стопяват се пред техният поглед, и в него се събуждат онези Божествени чувства, които са били скрити някъде дълбоко в душата му. От този момент, този мъж казва: От сега нататък, истински мъж ще бъда! Аз ще изменя живота си. Аз видях една жена и зная вече, какво значи Любов!
Тази жена си отминава, не му казва нищо, но той се връща в дома си прероден: Срещнах нещо!
Е, какво срещна? – Една жена, която ми направи такова силно впечатление, че никога няма да излезе от ума ми! Каза ли ти нещо? – Нищо не ми каза, но не излиза от ума ми. Тази жена не е мислила за него.
към втори вариант >>
Когато един постъпва по един начин, всички му приписват качества, за които не знаят, дали са в действителност такива.
(втори вариант)
Животът който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубав отколкото живота, който асимилира повече материя, а придобива по-малко сила. Какво сме придобили ние от многото храна? Где е нашата сила днес? Кой би станал мъченик днес за Любовта? Всички треперят сега от страх, един на друг нямат вяра.
Когато един постъпва по един начин, всички му приписват качества, за които не знаят, дали са в действителност такива.
Разбиране трябва, дълбоко разбиране на човешкия живот! Аз, казва някой, го познавам, зная какво мисли той. Е, какво мисли? Той мисли тъй, както и ти мислиш. И тогава вие приличате на онзи руски мукалитин, който се преоблякъл в дрехите на един руски генерал и в този си вид се явява пред руския цар, и му казва: Аз зная, какво мислиш ти сега.
към втори вариант >>
Това е пак обект, материален стремеж в неговия живот.
(втори вариант)
Вие се раждате на земята, посвещавате целия си живот само за да направите една къща. Къщата, в този случай, е един обект. Направите си една къща с 3–4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание. Не се мине много време, обаче, и вие заминавате от света. Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение.
Това е пак обект, материален стремеж в неговия живот.
Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и след това заминавате от този свят. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа. Или, с други думи казано, това ще донесе свобода в живота му, а не за неговата душа, защото за вас душата е нещо непознато; спор има още за нейното съществуване. А върху живота няма спор: и простият, и ученият, еднакво го разбират. Ученият може да философства върху живота, простият може да говори за живота, но и единият, и другият, когато си счупят крака, еднакво чувстват болката; и единият, и другият, еднакво чувстват радостта; и единият, и другият, щом седнат на трапезата, еднакво чувстват благата на храната.
към втори вариант >>
Е, какво срещна?
(втори вариант)
Има такива жени, в които живее тази възвишена Любов, и те, като срещнат мъж страстен, с най-низките пориви, само като го погледнат всичко това пада, стопяват се пред техният поглед, и в него се събуждат онези Божествени чувства, които са били скрити някъде дълбоко в душата му. От този момент, този мъж казва: От сега нататък, истински мъж ще бъда! Аз ще изменя живота си. Аз видях една жена и зная вече, какво значи Любов! Тази жена си отминава, не му казва нищо, но той се връща в дома си прероден: Срещнах нещо!
Е, какво срещна?
– Една жена, която ми направи такова силно впечатление, че никога няма да излезе от ума ми! Каза ли ти нещо? – Нищо не ми каза, но не излиза от ума ми. Тази жена не е мислила за него. Тя е била само един проводник, през нея е минала Светлината на Любовта.
към втори вариант >>
Разбиране трябва, дълбоко разбиране на човешкия живот!
(втори вариант)
Какво сме придобили ние от многото храна? Где е нашата сила днес? Кой би станал мъченик днес за Любовта? Всички треперят сега от страх, един на друг нямат вяра. Когато един постъпва по един начин, всички му приписват качества, за които не знаят, дали са в действителност такива.
Разбиране трябва, дълбоко разбиране на човешкия живот!
Аз, казва някой, го познавам, зная какво мисли той. Е, какво мисли? Той мисли тъй, както и ти мислиш. И тогава вие приличате на онзи руски мукалитин, който се преоблякъл в дрехите на един руски генерал и в този си вид се явява пред руския цар, и му казва: Аз зная, какво мислиш ти сега. – Е, какво?
към втори вариант >>
Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и след това заминавате от този свят.
(втори вариант)
Къщата, в този случай, е един обект. Направите си една къща с 3–4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание. Не се мине много време, обаче, и вие заминавате от света. Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение. Това е пак обект, материален стремеж в неговия живот.
Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и след това заминавате от този свят.
Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа. Или, с други думи казано, това ще донесе свобода в живота му, а не за неговата душа, защото за вас душата е нещо непознато; спор има още за нейното съществуване. А върху живота няма спор: и простият, и ученият, еднакво го разбират. Ученият може да философства върху живота, простият може да говори за живота, но и единият, и другият, когато си счупят крака, еднакво чувстват болката; и единият, и другият, еднакво чувстват радостта; и единият, и другият, щом седнат на трапезата, еднакво чувстват благата на храната. Някой може да философства, да говори че животът се изразява в това, в онова, но я ми кажете, щом се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, в какво седи вашият идеален живот?
към втори вариант >>
– Една жена, която ми направи такова силно впечатление, че никога няма да излезе от ума ми!
(втори вариант)
От този момент, този мъж казва: От сега нататък, истински мъж ще бъда! Аз ще изменя живота си. Аз видях една жена и зная вече, какво значи Любов! Тази жена си отминава, не му казва нищо, но той се връща в дома си прероден: Срещнах нещо! Е, какво срещна?
– Една жена, която ми направи такова силно впечатление, че никога няма да излезе от ума ми!
Каза ли ти нещо? – Нищо не ми каза, но не излиза от ума ми. Тази жена не е мислила за него. Тя е била само един проводник, през нея е минала Светлината на Любовта. Тя е била фокус, в който трябвало да изгорят страстите на този мъж.
към втори вариант >>
Аз, казва някой, го познавам, зная какво мисли той.
(втори вариант)
Где е нашата сила днес? Кой би станал мъченик днес за Любовта? Всички треперят сега от страх, един на друг нямат вяра. Когато един постъпва по един начин, всички му приписват качества, за които не знаят, дали са в действителност такива. Разбиране трябва, дълбоко разбиране на човешкия живот!
Аз, казва някой, го познавам, зная какво мисли той.
Е, какво мисли? Той мисли тъй, както и ти мислиш. И тогава вие приличате на онзи руски мукалитин, който се преоблякъл в дрехите на един руски генерал и в този си вид се явява пред руския цар, и му казва: Аз зная, какво мислиш ти сега. – Е, какво? Ти мислиш, че аз съм еди-кой си генерал.
към втори вариант >>
Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа.
(втори вариант)
Направите си една къща с 3–4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание. Не се мине много време, обаче, и вие заминавате от света. Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение. Това е пак обект, материален стремеж в неговия живот. Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и след това заминавате от този свят.
Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа.
Или, с други думи казано, това ще донесе свобода в живота му, а не за неговата душа, защото за вас душата е нещо непознато; спор има още за нейното съществуване. А върху живота няма спор: и простият, и ученият, еднакво го разбират. Ученият може да философства върху живота, простият може да говори за живота, но и единият, и другият, когато си счупят крака, еднакво чувстват болката; и единият, и другият, еднакво чувстват радостта; и единият, и другият, щом седнат на трапезата, еднакво чувстват благата на храната. Някой може да философства, да говори че животът се изразява в това, в онова, но я ми кажете, щом се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, в какво седи вашият идеален живот? – Извън тези форми животът ви не може да се изрази.
към втори вариант >>
Каза ли ти нещо?
(втори вариант)
Аз ще изменя живота си. Аз видях една жена и зная вече, какво значи Любов! Тази жена си отминава, не му казва нищо, но той се връща в дома си прероден: Срещнах нещо! Е, какво срещна? – Една жена, която ми направи такова силно впечатление, че никога няма да излезе от ума ми!
Каза ли ти нещо?
– Нищо не ми каза, но не излиза от ума ми. Тази жена не е мислила за него. Тя е била само един проводник, през нея е минала Светлината на Любовта. Тя е била фокус, в който трябвало да изгорят страстите на този мъж. Всяка една развратна жена, всеки един развратен мъж, това са други фокуси, това са хора на обекти.
към втори вариант >>
Е, какво мисли?
(втори вариант)
Кой би станал мъченик днес за Любовта? Всички треперят сега от страх, един на друг нямат вяра. Когато един постъпва по един начин, всички му приписват качества, за които не знаят, дали са в действителност такива. Разбиране трябва, дълбоко разбиране на човешкия живот! Аз, казва някой, го познавам, зная какво мисли той.
Е, какво мисли?
Той мисли тъй, както и ти мислиш. И тогава вие приличате на онзи руски мукалитин, който се преоблякъл в дрехите на един руски генерал и в този си вид се явява пред руския цар, и му казва: Аз зная, какво мислиш ти сега. – Е, какво? Ти мислиш, че аз съм еди-кой си генерал. Не, ти се заблуждаваш, аз не съм този генерал.
към втори вариант >>
Или, с други думи казано, това ще донесе свобода в живота му, а не за неговата душа, защото за вас душата е нещо непознато; спор има още за нейното съществуване.
(втори вариант)
Не се мине много време, обаче, и вие заминавате от света. Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение. Това е пак обект, материален стремеж в неговия живот. Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и след това заминавате от този свят. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа.
Или, с други думи казано, това ще донесе свобода в живота му, а не за неговата душа, защото за вас душата е нещо непознато; спор има още за нейното съществуване.
А върху живота няма спор: и простият, и ученият, еднакво го разбират. Ученият може да философства върху живота, простият може да говори за живота, но и единият, и другият, когато си счупят крака, еднакво чувстват болката; и единият, и другият, еднакво чувстват радостта; и единият, и другият, щом седнат на трапезата, еднакво чувстват благата на храната. Някой може да философства, да говори че животът се изразява в това, в онова, но я ми кажете, щом се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, в какво седи вашият идеален живот? – Извън тези форми животът ви не може да се изрази. Не е достатъчно да казвате, че има идеален живот, но в какво се изразява този живот, в какво се изразява тази идея?
към втори вариант >>
– Нищо не ми каза, но не излиза от ума ми.
(втори вариант)
Аз видях една жена и зная вече, какво значи Любов! Тази жена си отминава, не му казва нищо, но той се връща в дома си прероден: Срещнах нещо! Е, какво срещна? – Една жена, която ми направи такова силно впечатление, че никога няма да излезе от ума ми! Каза ли ти нещо?
– Нищо не ми каза, но не излиза от ума ми.
Тази жена не е мислила за него. Тя е била само един проводник, през нея е минала Светлината на Любовта. Тя е била фокус, в който трябвало да изгорят страстите на този мъж. Всяка една развратна жена, всеки един развратен мъж, това са други фокуси, това са хора на обекти. Жената иска да привлече един мъж на страната си, и мъжът иска да привлече една жена на страната си.
към втори вариант >>
Той мисли тъй, както и ти мислиш.
(втори вариант)
Всички треперят сега от страх, един на друг нямат вяра. Когато един постъпва по един начин, всички му приписват качества, за които не знаят, дали са в действителност такива. Разбиране трябва, дълбоко разбиране на човешкия живот! Аз, казва някой, го познавам, зная какво мисли той. Е, какво мисли?
Той мисли тъй, както и ти мислиш.
И тогава вие приличате на онзи руски мукалитин, който се преоблякъл в дрехите на един руски генерал и в този си вид се явява пред руския цар, и му казва: Аз зная, какво мислиш ти сега. – Е, какво? Ти мислиш, че аз съм еди-кой си генерал. Не, ти се заблуждаваш, аз не съм този генерал. Открил значи.
към втори вариант >>
А върху живота няма спор: и простият, и ученият, еднакво го разбират.
(втори вариант)
Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение. Това е пак обект, материален стремеж в неговия живот. Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и след това заминавате от този свят. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа. Или, с други думи казано, това ще донесе свобода в живота му, а не за неговата душа, защото за вас душата е нещо непознато; спор има още за нейното съществуване.
А върху живота няма спор: и простият, и ученият, еднакво го разбират.
Ученият може да философства върху живота, простият може да говори за живота, но и единият, и другият, когато си счупят крака, еднакво чувстват болката; и единият, и другият, еднакво чувстват радостта; и единият, и другият, щом седнат на трапезата, еднакво чувстват благата на храната. Някой може да философства, да говори че животът се изразява в това, в онова, но я ми кажете, щом се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, в какво седи вашият идеален живот? – Извън тези форми животът ви не може да се изрази. Не е достатъчно да казвате, че има идеален живот, но в какво се изразява този живот, в какво се изразява тази идея? Някой път религиозните хора мислят, че знаят всичко.
към втори вариант >>
Тази жена не е мислила за него.
(втори вариант)
Тази жена си отминава, не му казва нищо, но той се връща в дома си прероден: Срещнах нещо! Е, какво срещна? – Една жена, която ми направи такова силно впечатление, че никога няма да излезе от ума ми! Каза ли ти нещо? – Нищо не ми каза, но не излиза от ума ми.
Тази жена не е мислила за него.
Тя е била само един проводник, през нея е минала Светлината на Любовта. Тя е била фокус, в който трябвало да изгорят страстите на този мъж. Всяка една развратна жена, всеки един развратен мъж, това са други фокуси, това са хора на обекти. Жената иска да привлече един мъж на страната си, и мъжът иска да привлече една жена на страната си. Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение.
към втори вариант >>
И тогава вие приличате на онзи руски мукалитин, който се преоблякъл в дрехите на един руски генерал и в този си вид се явява пред руския цар, и му казва: Аз зная, какво мислиш ти сега.
(втори вариант)
Когато един постъпва по един начин, всички му приписват качества, за които не знаят, дали са в действителност такива. Разбиране трябва, дълбоко разбиране на човешкия живот! Аз, казва някой, го познавам, зная какво мисли той. Е, какво мисли? Той мисли тъй, както и ти мислиш.
И тогава вие приличате на онзи руски мукалитин, който се преоблякъл в дрехите на един руски генерал и в този си вид се явява пред руския цар, и му казва: Аз зная, какво мислиш ти сега.
– Е, какво? Ти мислиш, че аз съм еди-кой си генерал. Не, ти се заблуждаваш, аз не съм този генерал. Открил значи. Ами че когато ти ме осъждаш за една моя постъпка, ти се излагаш.
към втори вариант >>
Ученият може да философства върху живота, простият може да говори за живота, но и единият, и другият, когато си счупят крака, еднакво чувстват болката; и единият, и другият, еднакво чувстват радостта; и единият, и другият, щом седнат на трапезата, еднакво чувстват благата на храната.
(втори вариант)
Това е пак обект, материален стремеж в неговия живот. Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и след това заминавате от този свят. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа. Или, с други думи казано, това ще донесе свобода в живота му, а не за неговата душа, защото за вас душата е нещо непознато; спор има още за нейното съществуване. А върху живота няма спор: и простият, и ученият, еднакво го разбират.
Ученият може да философства върху живота, простият може да говори за живота, но и единият, и другият, когато си счупят крака, еднакво чувстват болката; и единият, и другият, еднакво чувстват радостта; и единият, и другият, щом седнат на трапезата, еднакво чувстват благата на храната.
Някой може да философства, да говори че животът се изразява в това, в онова, но я ми кажете, щом се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, в какво седи вашият идеален живот? – Извън тези форми животът ви не може да се изрази. Не е достатъчно да казвате, че има идеален живот, но в какво се изразява този живот, в какво се изразява тази идея? Някой път религиозните хора мислят, че знаят всичко. Какво нещо са религиозните хора?
към втори вариант >>
Тя е била само един проводник, през нея е минала Светлината на Любовта.
(втори вариант)
Е, какво срещна? – Една жена, която ми направи такова силно впечатление, че никога няма да излезе от ума ми! Каза ли ти нещо? – Нищо не ми каза, но не излиза от ума ми. Тази жена не е мислила за него.
Тя е била само един проводник, през нея е минала Светлината на Любовта.
Тя е била фокус, в който трябвало да изгорят страстите на този мъж. Всяка една развратна жена, всеки един развратен мъж, това са други фокуси, това са хора на обекти. Жената иска да привлече един мъж на страната си, и мъжът иска да привлече една жена на страната си. Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е Божествено учение!
към втори вариант >>
– Е, какво?
(втори вариант)
Разбиране трябва, дълбоко разбиране на човешкия живот! Аз, казва някой, го познавам, зная какво мисли той. Е, какво мисли? Той мисли тъй, както и ти мислиш. И тогава вие приличате на онзи руски мукалитин, който се преоблякъл в дрехите на един руски генерал и в този си вид се явява пред руския цар, и му казва: Аз зная, какво мислиш ти сега.
– Е, какво?
Ти мислиш, че аз съм еди-кой си генерал. Не, ти се заблуждаваш, аз не съм този генерал. Открил значи. Ами че когато ти ме осъждаш за една моя постъпка, ти се излагаш. Аз не зная ли, какъв съм?
към втори вариант >>
Някой може да философства, да говори че животът се изразява в това, в онова, но я ми кажете, щом се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, в какво седи вашият идеален живот?
(втори вариант)
Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и след това заминавате от този свят. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа. Или, с други думи казано, това ще донесе свобода в живота му, а не за неговата душа, защото за вас душата е нещо непознато; спор има още за нейното съществуване. А върху живота няма спор: и простият, и ученият, еднакво го разбират. Ученият може да философства върху живота, простият може да говори за живота, но и единият, и другият, когато си счупят крака, еднакво чувстват болката; и единият, и другият, еднакво чувстват радостта; и единият, и другият, щом седнат на трапезата, еднакво чувстват благата на храната.
Някой може да философства, да говори че животът се изразява в това, в онова, но я ми кажете, щом се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, в какво седи вашият идеален живот?
– Извън тези форми животът ви не може да се изрази. Не е достатъчно да казвате, че има идеален живот, но в какво се изразява този живот, в какво се изразява тази идея? Някой път религиозните хора мислят, че знаят всичко. Какво нещо са религиозните хора? – Те са хора, които са свършили училище, без да са учени.
към втори вариант >>
Тя е била фокус, в който трябвало да изгорят страстите на този мъж.
(втори вариант)
– Една жена, която ми направи такова силно впечатление, че никога няма да излезе от ума ми! Каза ли ти нещо? – Нищо не ми каза, но не излиза от ума ми. Тази жена не е мислила за него. Тя е била само един проводник, през нея е минала Светлината на Любовта.
Тя е била фокус, в който трябвало да изгорят страстите на този мъж.
Всяка една развратна жена, всеки един развратен мъж, това са други фокуси, това са хора на обекти. Жената иска да привлече един мъж на страната си, и мъжът иска да привлече една жена на страната си. Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е Божествено учение! Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа.
към втори вариант >>
Ти мислиш, че аз съм еди-кой си генерал.
(втори вариант)
Аз, казва някой, го познавам, зная какво мисли той. Е, какво мисли? Той мисли тъй, както и ти мислиш. И тогава вие приличате на онзи руски мукалитин, който се преоблякъл в дрехите на един руски генерал и в този си вид се явява пред руския цар, и му казва: Аз зная, какво мислиш ти сега. – Е, какво?
Ти мислиш, че аз съм еди-кой си генерал.
Не, ти се заблуждаваш, аз не съм този генерал. Открил значи. Ами че когато ти ме осъждаш за една моя постъпка, ти се излагаш. Аз не зная ли, какъв съм? Ако ти ми приписваш известни качества, които в мен няма, не се ли излагаш ти?
към втори вариант >>
– Извън тези форми животът ви не може да се изрази.
(втори вариант)
Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа. Или, с други думи казано, това ще донесе свобода в живота му, а не за неговата душа, защото за вас душата е нещо непознато; спор има още за нейното съществуване. А върху живота няма спор: и простият, и ученият, еднакво го разбират. Ученият може да философства върху живота, простият може да говори за живота, но и единият, и другият, когато си счупят крака, еднакво чувстват болката; и единият, и другият, еднакво чувстват радостта; и единият, и другият, щом седнат на трапезата, еднакво чувстват благата на храната. Някой може да философства, да говори че животът се изразява в това, в онова, но я ми кажете, щом се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, в какво седи вашият идеален живот?
– Извън тези форми животът ви не може да се изрази.
Не е достатъчно да казвате, че има идеален живот, но в какво се изразява този живот, в какво се изразява тази идея? Някой път религиозните хора мислят, че знаят всичко. Какво нещо са религиозните хора? – Те са хора, които са свършили училище, без да са учени. Те казват: Като вдъхне веднъж Господ в ноздрите на човека, откровението ще дойде.
към втори вариант >>
Всяка една развратна жена, всеки един развратен мъж, това са други фокуси, това са хора на обекти.
(втори вариант)
Каза ли ти нещо? – Нищо не ми каза, но не излиза от ума ми. Тази жена не е мислила за него. Тя е била само един проводник, през нея е минала Светлината на Любовта. Тя е била фокус, в който трябвало да изгорят страстите на този мъж.
Всяка една развратна жена, всеки един развратен мъж, това са други фокуси, това са хора на обекти.
Жената иска да привлече един мъж на страната си, и мъжът иска да привлече една жена на страната си. Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е Божествено учение! Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа. Всяка ябълка трябва да се остави да се развива естествено.
към втори вариант >>
Не, ти се заблуждаваш, аз не съм този генерал.
(втори вариант)
Е, какво мисли? Той мисли тъй, както и ти мислиш. И тогава вие приличате на онзи руски мукалитин, който се преоблякъл в дрехите на един руски генерал и в този си вид се явява пред руския цар, и му казва: Аз зная, какво мислиш ти сега. – Е, какво? Ти мислиш, че аз съм еди-кой си генерал.
Не, ти се заблуждаваш, аз не съм този генерал.
Открил значи. Ами че когато ти ме осъждаш за една моя постъпка, ти се излагаш. Аз не зная ли, какъв съм? Ако ти ми приписваш известни качества, които в мен няма, не се ли излагаш ти? И ако ти ми приписваш известни добродетели, пак за себе си говориш.
към втори вариант >>
Не е достатъчно да казвате, че има идеален живот, но в какво се изразява този живот, в какво се изразява тази идея?
(втори вариант)
Или, с други думи казано, това ще донесе свобода в живота му, а не за неговата душа, защото за вас душата е нещо непознато; спор има още за нейното съществуване. А върху живота няма спор: и простият, и ученият, еднакво го разбират. Ученият може да философства върху живота, простият може да говори за живота, но и единият, и другият, когато си счупят крака, еднакво чувстват болката; и единият, и другият, еднакво чувстват радостта; и единият, и другият, щом седнат на трапезата, еднакво чувстват благата на храната. Някой може да философства, да говори че животът се изразява в това, в онова, но я ми кажете, щом се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, в какво седи вашият идеален живот? – Извън тези форми животът ви не може да се изрази.
Не е достатъчно да казвате, че има идеален живот, но в какво се изразява този живот, в какво се изразява тази идея?
Някой път религиозните хора мислят, че знаят всичко. Какво нещо са религиозните хора? – Те са хора, които са свършили училище, без да са учени. Те казват: Като вдъхне веднъж Господ в ноздрите на човека, откровението ще дойде. Какво нещо е откровението?
към втори вариант >>
Жената иска да привлече един мъж на страната си, и мъжът иска да привлече една жена на страната си.
(втори вариант)
– Нищо не ми каза, но не излиза от ума ми. Тази жена не е мислила за него. Тя е била само един проводник, през нея е минала Светлината на Любовта. Тя е била фокус, в който трябвало да изгорят страстите на този мъж. Всяка една развратна жена, всеки един развратен мъж, това са други фокуси, това са хора на обекти.
Жената иска да привлече един мъж на страната си, и мъжът иска да привлече една жена на страната си.
Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е Божествено учение! Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа. Всяка ябълка трябва да се остави да се развива естествено. Всеки извор трябва да се остави сам да тече.
към втори вариант >>
Открил значи.
(втори вариант)
Той мисли тъй, както и ти мислиш. И тогава вие приличате на онзи руски мукалитин, който се преоблякъл в дрехите на един руски генерал и в този си вид се явява пред руския цар, и му казва: Аз зная, какво мислиш ти сега. – Е, какво? Ти мислиш, че аз съм еди-кой си генерал. Не, ти се заблуждаваш, аз не съм този генерал.
Открил значи.
Ами че когато ти ме осъждаш за една моя постъпка, ти се излагаш. Аз не зная ли, какъв съм? Ако ти ми приписваш известни качества, които в мен няма, не се ли излагаш ти? И ако ти ми приписваш известни добродетели, пак за себе си говориш. Ако ти действително ми говориш Истината, то е съвсем друго нещо.
към втори вариант >>
Някой път религиозните хора мислят, че знаят всичко.
(втори вариант)
А върху живота няма спор: и простият, и ученият, еднакво го разбират. Ученият може да философства върху живота, простият може да говори за живота, но и единият, и другият, когато си счупят крака, еднакво чувстват болката; и единият, и другият, еднакво чувстват радостта; и единият, и другият, щом седнат на трапезата, еднакво чувстват благата на храната. Някой може да философства, да говори че животът се изразява в това, в онова, но я ми кажете, щом се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, в какво седи вашият идеален живот? – Извън тези форми животът ви не може да се изрази. Не е достатъчно да казвате, че има идеален живот, но в какво се изразява този живот, в какво се изразява тази идея?
Някой път религиозните хора мислят, че знаят всичко.
Какво нещо са религиозните хора? – Те са хора, които са свършили училище, без да са учени. Те казват: Като вдъхне веднъж Господ в ноздрите на човека, откровението ще дойде. Какво нещо е откровението? – Е, тъй, напълва се човек изведнъж, като някакво шише.
към втори вариант >>
Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение.
(втори вариант)
Тази жена не е мислила за него. Тя е била само един проводник, през нея е минала Светлината на Любовта. Тя е била фокус, в който трябвало да изгорят страстите на този мъж. Всяка една развратна жена, всеки един развратен мъж, това са други фокуси, това са хора на обекти. Жената иска да привлече един мъж на страната си, и мъжът иска да привлече една жена на страната си.
Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение.
Това не е Божествено учение! Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа. Всяка ябълка трябва да се остави да се развива естествено. Всеки извор трябва да се остави сам да тече. Започнем ли да се занимаваме с него, той се разваля.
към втори вариант >>
Ами че когато ти ме осъждаш за една моя постъпка, ти се излагаш.
(втори вариант)
И тогава вие приличате на онзи руски мукалитин, който се преоблякъл в дрехите на един руски генерал и в този си вид се явява пред руския цар, и му казва: Аз зная, какво мислиш ти сега. – Е, какво? Ти мислиш, че аз съм еди-кой си генерал. Не, ти се заблуждаваш, аз не съм този генерал. Открил значи.
Ами че когато ти ме осъждаш за една моя постъпка, ти се излагаш.
Аз не зная ли, какъв съм? Ако ти ми приписваш известни качества, които в мен няма, не се ли излагаш ти? И ако ти ми приписваш известни добродетели, пак за себе си говориш. Ако ти действително ми говориш Истината, то е съвсем друго нещо. Според мен, да казваш погрешките на хората, това не е Истина.
към втори вариант >>
Какво нещо са религиозните хора?
(втори вариант)
Ученият може да философства върху живота, простият може да говори за живота, но и единият, и другият, когато си счупят крака, еднакво чувстват болката; и единият, и другият, еднакво чувстват радостта; и единият, и другият, щом седнат на трапезата, еднакво чувстват благата на храната. Някой може да философства, да говори че животът се изразява в това, в онова, но я ми кажете, щом се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, в какво седи вашият идеален живот? – Извън тези форми животът ви не може да се изрази. Не е достатъчно да казвате, че има идеален живот, но в какво се изразява този живот, в какво се изразява тази идея? Някой път религиозните хора мислят, че знаят всичко.
Какво нещо са религиозните хора?
– Те са хора, които са свършили училище, без да са учени. Те казват: Като вдъхне веднъж Господ в ноздрите на човека, откровението ще дойде. Какво нещо е откровението? – Е, тъй, напълва се човек изведнъж, като някакво шише. Шише ли е човек?
към втори вариант >>
Това не е Божествено учение!
(втори вариант)
Тя е била само един проводник, през нея е минала Светлината на Любовта. Тя е била фокус, в който трябвало да изгорят страстите на този мъж. Всяка една развратна жена, всеки един развратен мъж, това са други фокуси, това са хора на обекти. Жената иска да привлече един мъж на страната си, и мъжът иска да привлече една жена на страната си. Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение.
Това не е Божествено учение!
Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа. Всяка ябълка трябва да се остави да се развива естествено. Всеки извор трябва да се остави сам да тече. Започнем ли да се занимаваме с него, той се разваля. Често хората казват: Да направиш този извор по-хубав.
към втори вариант >>
Аз не зная ли, какъв съм?
(втори вариант)
– Е, какво? Ти мислиш, че аз съм еди-кой си генерал. Не, ти се заблуждаваш, аз не съм този генерал. Открил значи. Ами че когато ти ме осъждаш за една моя постъпка, ти се излагаш.
Аз не зная ли, какъв съм?
Ако ти ми приписваш известни качества, които в мен няма, не се ли излагаш ти? И ако ти ми приписваш известни добродетели, пак за себе си говориш. Ако ти действително ми говориш Истината, то е съвсем друго нещо. Според мен, да казваш погрешките на хората, това не е Истина. Да казваш доброто на един човек – да.
към втори вариант >>
– Те са хора, които са свършили училище, без да са учени.
(втори вариант)
Някой може да философства, да говори че животът се изразява в това, в онова, но я ми кажете, щом се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, в какво седи вашият идеален живот? – Извън тези форми животът ви не може да се изрази. Не е достатъчно да казвате, че има идеален живот, но в какво се изразява този живот, в какво се изразява тази идея? Някой път религиозните хора мислят, че знаят всичко. Какво нещо са религиозните хора?
– Те са хора, които са свършили училище, без да са учени.
Те казват: Като вдъхне веднъж Господ в ноздрите на човека, откровението ще дойде. Какво нещо е откровението? – Е, тъй, напълва се човек изведнъж, като някакво шише. Шише ли е човек? Не, това са думи, това са фрази, празни приказки, които нямат никакъв смисъл.
към втори вариант >>
Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа.
(втори вариант)
Тя е била фокус, в който трябвало да изгорят страстите на този мъж. Всяка една развратна жена, всеки един развратен мъж, това са други фокуси, това са хора на обекти. Жената иска да привлече един мъж на страната си, и мъжът иска да привлече една жена на страната си. Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е Божествено учение!
Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа.
Всяка ябълка трябва да се остави да се развива естествено. Всеки извор трябва да се остави сам да тече. Започнем ли да се занимаваме с него, той се разваля. Често хората казват: Да направиш този извор по-хубав. Турят мраморни плочи, ограждат го, но изворът изгубва своята целебност.
към втори вариант >>
Ако ти ми приписваш известни качества, които в мен няма, не се ли излагаш ти?
(втори вариант)
Ти мислиш, че аз съм еди-кой си генерал. Не, ти се заблуждаваш, аз не съм този генерал. Открил значи. Ами че когато ти ме осъждаш за една моя постъпка, ти се излагаш. Аз не зная ли, какъв съм?
Ако ти ми приписваш известни качества, които в мен няма, не се ли излагаш ти?
И ако ти ми приписваш известни добродетели, пак за себе си говориш. Ако ти действително ми говориш Истината, то е съвсем друго нещо. Според мен, да казваш погрешките на хората, това не е Истина. Да казваш доброто на един човек – да. Някои казват: Истината е много горчива.
към втори вариант >>
Те казват: Като вдъхне веднъж Господ в ноздрите на човека, откровението ще дойде.
(втори вариант)
– Извън тези форми животът ви не може да се изрази. Не е достатъчно да казвате, че има идеален живот, но в какво се изразява този живот, в какво се изразява тази идея? Някой път религиозните хора мислят, че знаят всичко. Какво нещо са религиозните хора? – Те са хора, които са свършили училище, без да са учени.
Те казват: Като вдъхне веднъж Господ в ноздрите на човека, откровението ще дойде.
Какво нещо е откровението? – Е, тъй, напълва се човек изведнъж, като някакво шише. Шише ли е човек? Не, това са думи, това са фрази, празни приказки, които нямат никакъв смисъл. Когато човек говори разумно, той трябва да разбира, какво означава думата „напълване“.
към втори вариант >>
Всяка ябълка трябва да се остави да се развива естествено.
(втори вариант)
Всяка една развратна жена, всеки един развратен мъж, това са други фокуси, това са хора на обекти. Жената иска да привлече един мъж на страната си, и мъжът иска да привлече една жена на страната си. Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е Божествено учение! Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа.
Всяка ябълка трябва да се остави да се развива естествено.
Всеки извор трябва да се остави сам да тече. Започнем ли да се занимаваме с него, той се разваля. Често хората казват: Да направиш този извор по-хубав. Турят мраморни плочи, ограждат го, но изворът изгубва своята целебност. По-рано изворът нямаше този хубав вид, но имаше сила в себе си.
към втори вариант >>
И ако ти ми приписваш известни добродетели, пак за себе си говориш.
(втори вариант)
Не, ти се заблуждаваш, аз не съм този генерал. Открил значи. Ами че когато ти ме осъждаш за една моя постъпка, ти се излагаш. Аз не зная ли, какъв съм? Ако ти ми приписваш известни качества, които в мен няма, не се ли излагаш ти?
И ако ти ми приписваш известни добродетели, пак за себе си говориш.
Ако ти действително ми говориш Истината, то е съвсем друго нещо. Според мен, да казваш погрешките на хората, това не е Истина. Да казваш доброто на един човек – да. Някои казват: Истината е много горчива. Според мен, горчива Истина няма.
към втори вариант >>
Какво нещо е откровението?
(втори вариант)
Не е достатъчно да казвате, че има идеален живот, но в какво се изразява този живот, в какво се изразява тази идея? Някой път религиозните хора мислят, че знаят всичко. Какво нещо са религиозните хора? – Те са хора, които са свършили училище, без да са учени. Те казват: Като вдъхне веднъж Господ в ноздрите на човека, откровението ще дойде.
Какво нещо е откровението?
– Е, тъй, напълва се човек изведнъж, като някакво шише. Шише ли е човек? Не, това са думи, това са фрази, празни приказки, които нямат никакъв смисъл. Когато човек говори разумно, той трябва да разбира, какво означава думата „напълване“. Такова напълване и в природата не съществува.
към втори вариант >>
Всеки извор трябва да се остави сам да тече.
(втори вариант)
Жената иска да привлече един мъж на страната си, и мъжът иска да привлече една жена на страната си. Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е Божествено учение! Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа. Всяка ябълка трябва да се остави да се развива естествено.
Всеки извор трябва да се остави сам да тече.
Започнем ли да се занимаваме с него, той се разваля. Често хората казват: Да направиш този извор по-хубав. Турят мраморни плочи, ограждат го, но изворът изгубва своята целебност. По-рано изворът нямаше този хубав вид, но имаше сила в себе си. А сега, виждаш някого – облечен е хубаво, бомбе носи, копринена вратовръзка, заема високо положение, пръв министър е, но изгубва нещо. Какво?
към втори вариант >>
Ако ти действително ми говориш Истината, то е съвсем друго нещо.
(втори вариант)
Открил значи. Ами че когато ти ме осъждаш за една моя постъпка, ти се излагаш. Аз не зная ли, какъв съм? Ако ти ми приписваш известни качества, които в мен няма, не се ли излагаш ти? И ако ти ми приписваш известни добродетели, пак за себе си говориш.
Ако ти действително ми говориш Истината, то е съвсем друго нещо.
Според мен, да казваш погрешките на хората, това не е Истина. Да казваш доброто на един човек – да. Някои казват: Истината е много горчива. Според мен, горчива Истина няма. Аз зная, Истината е най-сладкото нещо от всички други неща.
към втори вариант >>
– Е, тъй, напълва се човек изведнъж, като някакво шише.
(втори вариант)
Някой път религиозните хора мислят, че знаят всичко. Какво нещо са религиозните хора? – Те са хора, които са свършили училище, без да са учени. Те казват: Като вдъхне веднъж Господ в ноздрите на човека, откровението ще дойде. Какво нещо е откровението?
– Е, тъй, напълва се човек изведнъж, като някакво шише.
Шише ли е човек? Не, това са думи, това са фрази, празни приказки, които нямат никакъв смисъл. Когато човек говори разумно, той трябва да разбира, какво означава думата „напълване“. Такова напълване и в природата не съществува. Как ще се пълни природата?
към втори вариант >>
Започнем ли да се занимаваме с него, той се разваля.
(втори вариант)
Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е Божествено учение! Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа. Всяка ябълка трябва да се остави да се развива естествено. Всеки извор трябва да се остави сам да тече.
Започнем ли да се занимаваме с него, той се разваля.
Често хората казват: Да направиш този извор по-хубав. Турят мраморни плочи, ограждат го, но изворът изгубва своята целебност. По-рано изворът нямаше този хубав вид, но имаше сила в себе си. А сега, виждаш някого – облечен е хубаво, бомбе носи, копринена вратовръзка, заема високо положение, пръв министър е, но изгубва нещо. Какво? – Най-свещеното – Любовта!
към втори вариант >>
Според мен, да казваш погрешките на хората, това не е Истина.
(втори вариант)
Ами че когато ти ме осъждаш за една моя постъпка, ти се излагаш. Аз не зная ли, какъв съм? Ако ти ми приписваш известни качества, които в мен няма, не се ли излагаш ти? И ако ти ми приписваш известни добродетели, пак за себе си говориш. Ако ти действително ми говориш Истината, то е съвсем друго нещо.
Според мен, да казваш погрешките на хората, това не е Истина.
Да казваш доброто на един човек – да. Някои казват: Истината е много горчива. Според мен, горчива Истина няма. Аз зная, Истината е най-сладкото нещо от всички други неща. Други казват: Истината носи смърт.
към втори вариант >>
Шише ли е човек?
(втори вариант)
Какво нещо са религиозните хора? – Те са хора, които са свършили училище, без да са учени. Те казват: Като вдъхне веднъж Господ в ноздрите на човека, откровението ще дойде. Какво нещо е откровението? – Е, тъй, напълва се човек изведнъж, като някакво шише.
Шише ли е човек?
Не, това са думи, това са фрази, празни приказки, които нямат никакъв смисъл. Когато човек говори разумно, той трябва да разбира, какво означава думата „напълване“. Такова напълване и в природата не съществува. Как ще се пълни природата? – Цялата природа е пълна.
към втори вариант >>
Често хората казват: Да направиш този извор по-хубав.
(втори вариант)
Това не е Божествено учение! Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа. Всяка ябълка трябва да се остави да се развива естествено. Всеки извор трябва да се остави сам да тече. Започнем ли да се занимаваме с него, той се разваля.
Често хората казват: Да направиш този извор по-хубав.
Турят мраморни плочи, ограждат го, но изворът изгубва своята целебност. По-рано изворът нямаше този хубав вид, но имаше сила в себе си. А сега, виждаш някого – облечен е хубаво, бомбе носи, копринена вратовръзка, заема високо положение, пръв министър е, но изгубва нещо. Какво? – Най-свещеното – Любовта! Той е недоволен от себе си.
към втори вариант >>
Да казваш доброто на един човек – да.
(втори вариант)
Аз не зная ли, какъв съм? Ако ти ми приписваш известни качества, които в мен няма, не се ли излагаш ти? И ако ти ми приписваш известни добродетели, пак за себе си говориш. Ако ти действително ми говориш Истината, то е съвсем друго нещо. Според мен, да казваш погрешките на хората, това не е Истина.
Да казваш доброто на един човек – да.
Някои казват: Истината е много горчива. Според мен, горчива Истина няма. Аз зная, Истината е най-сладкото нещо от всички други неща. Други казват: Истината носи смърт. Не, Истината носи Свобода!
към втори вариант >>
Не, това са думи, това са фрази, празни приказки, които нямат никакъв смисъл.
(втори вариант)
– Те са хора, които са свършили училище, без да са учени. Те казват: Като вдъхне веднъж Господ в ноздрите на човека, откровението ще дойде. Какво нещо е откровението? – Е, тъй, напълва се човек изведнъж, като някакво шише. Шише ли е човек?
Не, това са думи, това са фрази, празни приказки, които нямат никакъв смисъл.
Когато човек говори разумно, той трябва да разбира, какво означава думата „напълване“. Такова напълване и в природата не съществува. Как ще се пълни природата? – Цялата природа е пълна. Някой казва: Аз съм пълен.
към втори вариант >>
Турят мраморни плочи, ограждат го, но изворът изгубва своята целебност.
(втори вариант)
Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа. Всяка ябълка трябва да се остави да се развива естествено. Всеки извор трябва да се остави сам да тече. Започнем ли да се занимаваме с него, той се разваля. Често хората казват: Да направиш този извор по-хубав.
Турят мраморни плочи, ограждат го, но изворът изгубва своята целебност.
По-рано изворът нямаше този хубав вид, но имаше сила в себе си. А сега, виждаш някого – облечен е хубаво, бомбе носи, копринена вратовръзка, заема високо положение, пръв министър е, но изгубва нещо. Какво? – Най-свещеното – Любовта! Той е недоволен от себе си. Питам: Такъв човек, който е недоволен, ходил ли е по тесния път?
към втори вариант >>
Някои казват: Истината е много горчива.
(втори вариант)
Ако ти ми приписваш известни качества, които в мен няма, не се ли излагаш ти? И ако ти ми приписваш известни добродетели, пак за себе си говориш. Ако ти действително ми говориш Истината, то е съвсем друго нещо. Според мен, да казваш погрешките на хората, това не е Истина. Да казваш доброто на един човек – да.
Някои казват: Истината е много горчива.
Според мен, горчива Истина няма. Аз зная, Истината е най-сладкото нещо от всички други неща. Други казват: Истината носи смърт. Не, Истината носи Свобода! Ама Истината умъртвява.
към втори вариант >>
Когато човек говори разумно, той трябва да разбира, какво означава думата „напълване“.
(втори вариант)
Те казват: Като вдъхне веднъж Господ в ноздрите на човека, откровението ще дойде. Какво нещо е откровението? – Е, тъй, напълва се човек изведнъж, като някакво шише. Шише ли е човек? Не, това са думи, това са фрази, празни приказки, които нямат никакъв смисъл.
Когато човек говори разумно, той трябва да разбира, какво означава думата „напълване“.
Такова напълване и в природата не съществува. Как ще се пълни природата? – Цялата природа е пълна. Някой казва: Аз съм пълен. С какво?
към втори вариант >>
По-рано изворът нямаше този хубав вид, но имаше сила в себе си.
(втори вариант)
Всяка ябълка трябва да се остави да се развива естествено. Всеки извор трябва да се остави сам да тече. Започнем ли да се занимаваме с него, той се разваля. Често хората казват: Да направиш този извор по-хубав. Турят мраморни плочи, ограждат го, но изворът изгубва своята целебност.
По-рано изворът нямаше този хубав вид, но имаше сила в себе си.
А сега, виждаш някого – облечен е хубаво, бомбе носи, копринена вратовръзка, заема високо положение, пръв министър е, но изгубва нещо. Какво? – Най-свещеното – Любовта! Той е недоволен от себе си. Питам: Такъв човек, който е недоволен, ходил ли е по тесния път? – Не, той е ходил по широкия път.
към втори вариант >>
Според мен, горчива Истина няма.
(втори вариант)
И ако ти ми приписваш известни добродетели, пак за себе си говориш. Ако ти действително ми говориш Истината, то е съвсем друго нещо. Според мен, да казваш погрешките на хората, това не е Истина. Да казваш доброто на един човек – да. Някои казват: Истината е много горчива.
Според мен, горчива Истина няма.
Аз зная, Истината е най-сладкото нещо от всички други неща. Други казват: Истината носи смърт. Не, Истината носи Свобода! Ама Истината умъртвява. Не, и това не е вярно.
към втори вариант >>
Такова напълване и в природата не съществува.
(втори вариант)
Какво нещо е откровението? – Е, тъй, напълва се човек изведнъж, като някакво шише. Шише ли е човек? Не, това са думи, това са фрази, празни приказки, които нямат никакъв смисъл. Когато човек говори разумно, той трябва да разбира, какво означава думата „напълване“.
Такова напълване и в природата не съществува.
Как ще се пълни природата? – Цялата природа е пълна. Някой казва: Аз съм пълен. С какво? – С радост съм пълен.
към втори вариант >>
А сега, виждаш някого – облечен е хубаво, бомбе носи, копринена вратовръзка, заема високо положение, пръв министър е, но изгубва нещо. Какво?
(втори вариант)
Всеки извор трябва да се остави сам да тече. Започнем ли да се занимаваме с него, той се разваля. Често хората казват: Да направиш този извор по-хубав. Турят мраморни плочи, ограждат го, но изворът изгубва своята целебност. По-рано изворът нямаше този хубав вид, но имаше сила в себе си.
А сега, виждаш някого – облечен е хубаво, бомбе носи, копринена вратовръзка, заема високо положение, пръв министър е, но изгубва нещо. Какво?
– Най-свещеното – Любовта! Той е недоволен от себе си. Питам: Такъв човек, който е недоволен, ходил ли е по тесния път? – Не, той е ходил по широкия път.
към втори вариант >>
Аз зная, Истината е най-сладкото нещо от всички други неща.
(втори вариант)
Ако ти действително ми говориш Истината, то е съвсем друго нещо. Според мен, да казваш погрешките на хората, това не е Истина. Да казваш доброто на един човек – да. Някои казват: Истината е много горчива. Според мен, горчива Истина няма.
Аз зная, Истината е най-сладкото нещо от всички други неща.
Други казват: Истината носи смърт. Не, Истината носи Свобода! Ама Истината умъртвява. Не, и това не е вярно. Истината най-първо умъртвява, но после възкресява.
към втори вариант >>
Как ще се пълни природата?
(втори вариант)
– Е, тъй, напълва се човек изведнъж, като някакво шише. Шише ли е човек? Не, това са думи, това са фрази, празни приказки, които нямат никакъв смисъл. Когато човек говори разумно, той трябва да разбира, какво означава думата „напълване“. Такова напълване и в природата не съществува.
Как ще се пълни природата?
– Цялата природа е пълна. Някой казва: Аз съм пълен. С какво? – С радост съм пълен. Но, погледнеш го, не се мине много време, и радостта му я няма вече.
към втори вариант >>
– Най-свещеното – Любовта!
(втори вариант)
Започнем ли да се занимаваме с него, той се разваля. Често хората казват: Да направиш този извор по-хубав. Турят мраморни плочи, ограждат го, но изворът изгубва своята целебност. По-рано изворът нямаше този хубав вид, но имаше сила в себе си. А сега, виждаш някого – облечен е хубаво, бомбе носи, копринена вратовръзка, заема високо положение, пръв министър е, но изгубва нещо. Какво?
– Най-свещеното – Любовта!
Той е недоволен от себе си. Питам: Такъв човек, който е недоволен, ходил ли е по тесния път? – Не, той е ходил по широкия път.
към втори вариант >>
Други казват: Истината носи смърт.
(втори вариант)
Според мен, да казваш погрешките на хората, това не е Истина. Да казваш доброто на един човек – да. Някои казват: Истината е много горчива. Според мен, горчива Истина няма. Аз зная, Истината е най-сладкото нещо от всички други неща.
Други казват: Истината носи смърт.
Не, Истината носи Свобода! Ама Истината умъртвява. Не, и това не е вярно. Истината най-първо умъртвява, но после възкресява. Тя превръща нещата от едно състояние в друго.
към втори вариант >>
– Цялата природа е пълна.
(втори вариант)
Шише ли е човек? Не, това са думи, това са фрази, празни приказки, които нямат никакъв смисъл. Когато човек говори разумно, той трябва да разбира, какво означава думата „напълване“. Такова напълване и в природата не съществува. Как ще се пълни природата?
– Цялата природа е пълна.
Някой казва: Аз съм пълен. С какво? – С радост съм пълен. Но, погледнеш го, не се мине много време, и радостта му я няма вече. Казва: Празен съм.
към втори вариант >>
Той е недоволен от себе си.
(втори вариант)
Често хората казват: Да направиш този извор по-хубав. Турят мраморни плочи, ограждат го, но изворът изгубва своята целебност. По-рано изворът нямаше този хубав вид, но имаше сила в себе си. А сега, виждаш някого – облечен е хубаво, бомбе носи, копринена вратовръзка, заема високо положение, пръв министър е, но изгубва нещо. Какво? – Най-свещеното – Любовта!
Той е недоволен от себе си.
Питам: Такъв човек, който е недоволен, ходил ли е по тесния път? – Не, той е ходил по широкия път.
към втори вариант >>
Не, Истината носи Свобода!
(втори вариант)
Да казваш доброто на един човек – да. Някои казват: Истината е много горчива. Според мен, горчива Истина няма. Аз зная, Истината е най-сладкото нещо от всички други неща. Други казват: Истината носи смърт.
Не, Истината носи Свобода!
Ама Истината умъртвява. Не, и това не е вярно. Истината най-първо умъртвява, но после възкресява. Тя превръща нещата от едно състояние в друго. Тогава как ще примирим тези противоречия?
към втори вариант >>
Някой казва: Аз съм пълен.
(втори вариант)
Не, това са думи, това са фрази, празни приказки, които нямат никакъв смисъл. Когато човек говори разумно, той трябва да разбира, какво означава думата „напълване“. Такова напълване и в природата не съществува. Как ще се пълни природата? – Цялата природа е пълна.
Някой казва: Аз съм пълен.
С какво? – С радост съм пълен. Но, погледнеш го, не се мине много време, и радостта му я няма вече. Казва: Празен съм. Друг път казва: Пълен съм със скръб.
към втори вариант >>
Питам: Такъв човек, който е недоволен, ходил ли е по тесния път?
(втори вариант)
Турят мраморни плочи, ограждат го, но изворът изгубва своята целебност. По-рано изворът нямаше този хубав вид, но имаше сила в себе си. А сега, виждаш някого – облечен е хубаво, бомбе носи, копринена вратовръзка, заема високо положение, пръв министър е, но изгубва нещо. Какво? – Най-свещеното – Любовта! Той е недоволен от себе си.
Питам: Такъв човек, който е недоволен, ходил ли е по тесния път?
– Не, той е ходил по широкия път.
към втори вариант >>
Ама Истината умъртвява.
(втори вариант)
Някои казват: Истината е много горчива. Според мен, горчива Истина няма. Аз зная, Истината е най-сладкото нещо от всички други неща. Други казват: Истината носи смърт. Не, Истината носи Свобода!
Ама Истината умъртвява.
Не, и това не е вярно. Истината най-първо умъртвява, но после възкресява. Тя превръща нещата от едно състояние в друго. Тогава как ще примирим тези противоречия? Истината не е горчива.
към втори вариант >>
С какво?
(втори вариант)
Когато човек говори разумно, той трябва да разбира, какво означава думата „напълване“. Такова напълване и в природата не съществува. Как ще се пълни природата? – Цялата природа е пълна. Някой казва: Аз съм пълен.
С какво?
– С радост съм пълен. Но, погледнеш го, не се мине много време, и радостта му я няма вече. Казва: Празен съм. Друг път казва: Пълен съм със скръб. И пак го погледнеш, не се мине дълго време, и скръбта я няма вече в него – изпразнил се.
към втори вариант >>
– Не, той е ходил по широкия път.
(втори вариант)
По-рано изворът нямаше този хубав вид, но имаше сила в себе си. А сега, виждаш някого – облечен е хубаво, бомбе носи, копринена вратовръзка, заема високо положение, пръв министър е, но изгубва нещо. Какво? – Най-свещеното – Любовта! Той е недоволен от себе си. Питам: Такъв човек, който е недоволен, ходил ли е по тесния път?
– Не, той е ходил по широкия път.
към втори вариант >>
Не, и това не е вярно.
(втори вариант)
Според мен, горчива Истина няма. Аз зная, Истината е най-сладкото нещо от всички други неща. Други казват: Истината носи смърт. Не, Истината носи Свобода! Ама Истината умъртвява.
Не, и това не е вярно.
Истината най-първо умъртвява, но после възкресява. Тя превръща нещата от едно състояние в друго. Тогава как ще примирим тези противоречия? Истината не е горчива. Туй, което внася горчивина, не е Истина; туй, което внася смърт, не е Истина.
към втори вариант >>
– С радост съм пълен.
(втори вариант)
Такова напълване и в природата не съществува. Как ще се пълни природата? – Цялата природа е пълна. Някой казва: Аз съм пълен. С какво?
– С радост съм пълен.
Но, погледнеш го, не се мине много време, и радостта му я няма вече. Казва: Празен съм. Друг път казва: Пълен съм със скръб. И пак го погледнеш, не се мине дълго време, и скръбта я няма вече в него – изпразнил се. Питам: Радостта може ли да влиза и да излиза?
към втори вариант >>
Христос обръщал вниманието на своите слушатели за този тесен път.
(втори вариант)
Христос обръщал вниманието на своите слушатели за този тесен път.
Аз няма да казвам Христос, но ще го нарека „проповедникът на Израил“, „проповедникът на Любовта“, а пък че тогавашните християни, както и съвременните християни Го наричат още Учител, аз не зная доколко съвременният свят може да нарече Учител този, на когото учението не е изпълнено. Аз не признавам, че съвременният християнски свят са ученици на Христа. И в това отношение, Христос не е техен Учител. Защото, ако те са ученици, аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на Учителя си. Второ положение: ако учениците не ходят в пътя на своя Учител, какъв Учител е той?
към втори вариант >>
Истината най-първо умъртвява, но после възкресява.
(втори вариант)
Аз зная, Истината е най-сладкото нещо от всички други неща. Други казват: Истината носи смърт. Не, Истината носи Свобода! Ама Истината умъртвява. Не, и това не е вярно.
Истината най-първо умъртвява, но после възкресява.
Тя превръща нещата от едно състояние в друго. Тогава как ще примирим тези противоречия? Истината не е горчива. Туй, което внася горчивина, не е Истина; туй, което внася смърт, не е Истина. Туй, което дава свобода, е Истина!
към втори вариант >>
Но, погледнеш го, не се мине много време, и радостта му я няма вече.
(втори вариант)
Как ще се пълни природата? – Цялата природа е пълна. Някой казва: Аз съм пълен. С какво? – С радост съм пълен.
Но, погледнеш го, не се мине много време, и радостта му я няма вече.
Казва: Празен съм. Друг път казва: Пълен съм със скръб. И пак го погледнеш, не се мине дълго време, и скръбта я няма вече в него – изпразнил се. Питам: Радостта може ли да влиза и да излиза? Скръбта може ли да влиза и да излиза?
към втори вариант >>
Аз няма да казвам Христос, но ще го нарека „проповедникът на Израил“, „проповедникът на Любовта“, а пък че тогавашните християни, както и съвременните християни Го наричат още Учител, аз не зная доколко съвременният свят може да нарече Учител този, на когото учението не е изпълнено.
(втори вариант)
Христос обръщал вниманието на своите слушатели за този тесен път.
Аз няма да казвам Христос, но ще го нарека „проповедникът на Израил“, „проповедникът на Любовта“, а пък че тогавашните християни, както и съвременните християни Го наричат още Учител, аз не зная доколко съвременният свят може да нарече Учител този, на когото учението не е изпълнено.
Аз не признавам, че съвременният християнски свят са ученици на Христа. И в това отношение, Христос не е техен Учител. Защото, ако те са ученици, аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на Учителя си. Второ положение: ако учениците не ходят в пътя на своя Учител, какъв Учител е той? Слава на майката е нейната дъщеря, но ако дъщерята не може да ходи в пътя на майка си, майката ще страда, ще изкупува греховете, ще я заковават на кръста.
към втори вариант >>
Тя превръща нещата от едно състояние в друго.
(втори вариант)
Други казват: Истината носи смърт. Не, Истината носи Свобода! Ама Истината умъртвява. Не, и това не е вярно. Истината най-първо умъртвява, но после възкресява.
Тя превръща нещата от едно състояние в друго.
Тогава как ще примирим тези противоречия? Истината не е горчива. Туй, което внася горчивина, не е Истина; туй, което внася смърт, не е Истина. Туй, което дава свобода, е Истина! Туй, което открива пътя за Любовта, това е Истина; туй, което отваря пътя за Мъдростта, за Милостта, за кротостта, за въздържанието, за всичко онова възвишено и благородно в човешката душа, това е великата Истина, която освежава човека.
към втори вариант >>
Казва: Празен съм.
(втори вариант)
– Цялата природа е пълна. Някой казва: Аз съм пълен. С какво? – С радост съм пълен. Но, погледнеш го, не се мине много време, и радостта му я няма вече.
Казва: Празен съм.
Друг път казва: Пълен съм със скръб. И пак го погледнеш, не се мине дълго време, и скръбта я няма вече в него – изпразнил се. Питам: Радостта може ли да влиза и да излиза? Скръбта може ли да влиза и да излиза? – Не, скръбта нито влиза, нито излиза; и радостта също – нито влиза, нито излиза.
към втори вариант >>
Аз не признавам, че съвременният християнски свят са ученици на Христа.
(втори вариант)
Христос обръщал вниманието на своите слушатели за този тесен път. Аз няма да казвам Христос, но ще го нарека „проповедникът на Израил“, „проповедникът на Любовта“, а пък че тогавашните християни, както и съвременните християни Го наричат още Учител, аз не зная доколко съвременният свят може да нарече Учител този, на когото учението не е изпълнено.
Аз не признавам, че съвременният християнски свят са ученици на Христа.
И в това отношение, Христос не е техен Учител. Защото, ако те са ученици, аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на Учителя си. Второ положение: ако учениците не ходят в пътя на своя Учител, какъв Учител е той? Слава на майката е нейната дъщеря, но ако дъщерята не може да ходи в пътя на майка си, майката ще страда, ще изкупува греховете, ще я заковават на кръста. Днес Христос още страда на кръста.
към втори вариант >>
Тогава как ще примирим тези противоречия?
(втори вариант)
Не, Истината носи Свобода! Ама Истината умъртвява. Не, и това не е вярно. Истината най-първо умъртвява, но после възкресява. Тя превръща нещата от едно състояние в друго.
Тогава как ще примирим тези противоречия?
Истината не е горчива. Туй, което внася горчивина, не е Истина; туй, което внася смърт, не е Истина. Туй, което дава свобода, е Истина! Туй, което открива пътя за Любовта, това е Истина; туй, което отваря пътя за Мъдростта, за Милостта, за кротостта, за въздържанието, за всичко онова възвишено и благородно в човешката душа, това е великата Истина, която освежава човека. Това са сили, това са качества на великия човешки живот.
към втори вариант >>
Друг път казва: Пълен съм със скръб.
(втори вариант)
Някой казва: Аз съм пълен. С какво? – С радост съм пълен. Но, погледнеш го, не се мине много време, и радостта му я няма вече. Казва: Празен съм.
Друг път казва: Пълен съм със скръб.
И пак го погледнеш, не се мине дълго време, и скръбта я няма вече в него – изпразнил се. Питам: Радостта може ли да влиза и да излиза? Скръбта може ли да влиза и да излиза? – Не, скръбта нито влиза, нито излиза; и радостта също – нито влиза, нито излиза. Обаче, за да си изясним добре нещата, ние си ги представяме в образци, като че радостта и скръбта влизат и излизат.
към втори вариант >>
И в това отношение, Христос не е техен Учител.
(втори вариант)
Христос обръщал вниманието на своите слушатели за този тесен път. Аз няма да казвам Христос, но ще го нарека „проповедникът на Израил“, „проповедникът на Любовта“, а пък че тогавашните християни, както и съвременните християни Го наричат още Учител, аз не зная доколко съвременният свят може да нарече Учител този, на когото учението не е изпълнено. Аз не признавам, че съвременният християнски свят са ученици на Христа.
И в това отношение, Христос не е техен Учител.
Защото, ако те са ученици, аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на Учителя си. Второ положение: ако учениците не ходят в пътя на своя Учител, какъв Учител е той? Слава на майката е нейната дъщеря, но ако дъщерята не може да ходи в пътя на майка си, майката ще страда, ще изкупува греховете, ще я заковават на кръста. Днес Христос още страда на кръста. Не мислете, че Той е свободен.
към втори вариант >>
Истината не е горчива.
(втори вариант)
Ама Истината умъртвява. Не, и това не е вярно. Истината най-първо умъртвява, но после възкресява. Тя превръща нещата от едно състояние в друго. Тогава как ще примирим тези противоречия?
Истината не е горчива.
Туй, което внася горчивина, не е Истина; туй, което внася смърт, не е Истина. Туй, което дава свобода, е Истина! Туй, което открива пътя за Любовта, това е Истина; туй, което отваря пътя за Мъдростта, за Милостта, за кротостта, за въздържанието, за всичко онова възвишено и благородно в човешката душа, това е великата Истина, която освежава човека. Това са сили, това са качества на великия човешки живот. Тогава човек съзнава, че той е едно с Бога и казва: Господи, Ти си, който мислиш в мене, и аз изразявам Твоята мисъл; Ти си Истината в мене, и аз проявявам тази Истина; Ти си Любовта в мене, и аз изявявам тази Любов.
към втори вариант >>
И пак го погледнеш, не се мине дълго време, и скръбта я няма вече в него – изпразнил се.
(втори вариант)
С какво? – С радост съм пълен. Но, погледнеш го, не се мине много време, и радостта му я няма вече. Казва: Празен съм. Друг път казва: Пълен съм със скръб.
И пак го погледнеш, не се мине дълго време, и скръбта я няма вече в него – изпразнил се.
Питам: Радостта може ли да влиза и да излиза? Скръбта може ли да влиза и да излиза? – Не, скръбта нито влиза, нито излиза; и радостта също – нито влиза, нито излиза. Обаче, за да си изясним добре нещата, ние си ги представяме в образци, като че радостта и скръбта влизат и излизат.
към втори вариант >>
Защото, ако те са ученици, аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на Учителя си.
(втори вариант)
Христос обръщал вниманието на своите слушатели за този тесен път. Аз няма да казвам Христос, но ще го нарека „проповедникът на Израил“, „проповедникът на Любовта“, а пък че тогавашните християни, както и съвременните християни Го наричат още Учител, аз не зная доколко съвременният свят може да нарече Учител този, на когото учението не е изпълнено. Аз не признавам, че съвременният християнски свят са ученици на Христа. И в това отношение, Христос не е техен Учител.
Защото, ако те са ученици, аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на Учителя си.
Второ положение: ако учениците не ходят в пътя на своя Учител, какъв Учител е той? Слава на майката е нейната дъщеря, но ако дъщерята не може да ходи в пътя на майка си, майката ще страда, ще изкупува греховете, ще я заковават на кръста. Днес Христос още страда на кръста. Не мислете, че Той е свободен. И днес, в невидимия свят другите Учители правят упреци на Христос, казват му: Виждаш ли твоите ученици там долу на земята?
към втори вариант >>
Туй, което внася горчивина, не е Истина; туй, което внася смърт, не е Истина.
(втори вариант)
Не, и това не е вярно. Истината най-първо умъртвява, но после възкресява. Тя превръща нещата от едно състояние в друго. Тогава как ще примирим тези противоречия? Истината не е горчива.
Туй, което внася горчивина, не е Истина; туй, което внася смърт, не е Истина.
Туй, което дава свобода, е Истина! Туй, което открива пътя за Любовта, това е Истина; туй, което отваря пътя за Мъдростта, за Милостта, за кротостта, за въздържанието, за всичко онова възвишено и благородно в човешката душа, това е великата Истина, която освежава човека. Това са сили, това са качества на великия човешки живот. Тогава човек съзнава, че той е едно с Бога и казва: Господи, Ти си, който мислиш в мене, и аз изразявам Твоята мисъл; Ти си Истината в мене, и аз проявявам тази Истина; Ти си Любовта в мене, и аз изявявам тази Любов. Така говори човекът на земята, който е ограничен в онази черупка; така говори онзи адепт, онзи Учител.
към втори вариант >>
Питам: Радостта може ли да влиза и да излиза?
(втори вариант)
– С радост съм пълен. Но, погледнеш го, не се мине много време, и радостта му я няма вече. Казва: Празен съм. Друг път казва: Пълен съм със скръб. И пак го погледнеш, не се мине дълго време, и скръбта я няма вече в него – изпразнил се.
Питам: Радостта може ли да влиза и да излиза?
Скръбта може ли да влиза и да излиза? – Не, скръбта нито влиза, нито излиза; и радостта също – нито влиза, нито излиза. Обаче, за да си изясним добре нещата, ние си ги представяме в образци, като че радостта и скръбта влизат и излизат.
към втори вариант >>
Второ положение: ако учениците не ходят в пътя на своя Учител, какъв Учител е той?
(втори вариант)
Христос обръщал вниманието на своите слушатели за този тесен път. Аз няма да казвам Христос, но ще го нарека „проповедникът на Израил“, „проповедникът на Любовта“, а пък че тогавашните християни, както и съвременните християни Го наричат още Учител, аз не зная доколко съвременният свят може да нарече Учител този, на когото учението не е изпълнено. Аз не признавам, че съвременният християнски свят са ученици на Христа. И в това отношение, Христос не е техен Учител. Защото, ако те са ученици, аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на Учителя си.
Второ положение: ако учениците не ходят в пътя на своя Учител, какъв Учител е той?
Слава на майката е нейната дъщеря, но ако дъщерята не може да ходи в пътя на майка си, майката ще страда, ще изкупува греховете, ще я заковават на кръста. Днес Христос още страда на кръста. Не мислете, че Той е свободен. И днес, в невидимия свят другите Учители правят упреци на Христос, казват му: Виждаш ли твоите ученици там долу на земята? На апостол Павел, на апостол Петър същото им казват.
към втори вариант >>
Туй, което дава свобода, е Истина!
(втори вариант)
Истината най-първо умъртвява, но после възкресява. Тя превръща нещата от едно състояние в друго. Тогава как ще примирим тези противоречия? Истината не е горчива. Туй, което внася горчивина, не е Истина; туй, което внася смърт, не е Истина.
Туй, което дава свобода, е Истина!
Туй, което открива пътя за Любовта, това е Истина; туй, което отваря пътя за Мъдростта, за Милостта, за кротостта, за въздържанието, за всичко онова възвишено и благородно в човешката душа, това е великата Истина, която освежава човека. Това са сили, това са качества на великия човешки живот. Тогава човек съзнава, че той е едно с Бога и казва: Господи, Ти си, който мислиш в мене, и аз изразявам Твоята мисъл; Ти си Истината в мене, и аз проявявам тази Истина; Ти си Любовта в мене, и аз изявявам тази Любов. Така говори човекът на земята, който е ограничен в онази черупка; така говори онзи адепт, онзи Учител. Тогава Господ в своето благоволение ни отговаря.
към втори вариант >>
Скръбта може ли да влиза и да излиза?
(втори вариант)
Но, погледнеш го, не се мине много време, и радостта му я няма вече. Казва: Празен съм. Друг път казва: Пълен съм със скръб. И пак го погледнеш, не се мине дълго време, и скръбта я няма вече в него – изпразнил се. Питам: Радостта може ли да влиза и да излиза?
Скръбта може ли да влиза и да излиза?
– Не, скръбта нито влиза, нито излиза; и радостта също – нито влиза, нито излиза. Обаче, за да си изясним добре нещата, ние си ги представяме в образци, като че радостта и скръбта влизат и излизат.
към втори вариант >>
Слава на майката е нейната дъщеря, но ако дъщерята не може да ходи в пътя на майка си, майката ще страда, ще изкупува греховете, ще я заковават на кръста.
(втори вариант)
Аз няма да казвам Христос, но ще го нарека „проповедникът на Израил“, „проповедникът на Любовта“, а пък че тогавашните християни, както и съвременните християни Го наричат още Учител, аз не зная доколко съвременният свят може да нарече Учител този, на когото учението не е изпълнено. Аз не признавам, че съвременният християнски свят са ученици на Христа. И в това отношение, Христос не е техен Учител. Защото, ако те са ученици, аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на Учителя си. Второ положение: ако учениците не ходят в пътя на своя Учител, какъв Учител е той?
Слава на майката е нейната дъщеря, но ако дъщерята не може да ходи в пътя на майка си, майката ще страда, ще изкупува греховете, ще я заковават на кръста.
Днес Христос още страда на кръста. Не мислете, че Той е свободен. И днес, в невидимия свят другите Учители правят упреци на Христос, казват му: Виждаш ли твоите ученици там долу на земята? На апостол Павел, на апостол Петър същото им казват. Един ден и на вас ще кажат: Ето вашите ученици долу, вижте ги!
към втори вариант >>
Туй, което открива пътя за Любовта, това е Истина; туй, което отваря пътя за Мъдростта, за Милостта, за кротостта, за въздържанието, за всичко онова възвишено и благородно в човешката душа, това е великата Истина, която освежава човека.
(втори вариант)
Тя превръща нещата от едно състояние в друго. Тогава как ще примирим тези противоречия? Истината не е горчива. Туй, което внася горчивина, не е Истина; туй, което внася смърт, не е Истина. Туй, което дава свобода, е Истина!
Туй, което открива пътя за Любовта, това е Истина; туй, което отваря пътя за Мъдростта, за Милостта, за кротостта, за въздържанието, за всичко онова възвишено и благородно в човешката душа, това е великата Истина, която освежава човека.
Това са сили, това са качества на великия човешки живот. Тогава човек съзнава, че той е едно с Бога и казва: Господи, Ти си, който мислиш в мене, и аз изразявам Твоята мисъл; Ти си Истината в мене, и аз проявявам тази Истина; Ти си Любовта в мене, и аз изявявам тази Любов. Така говори човекът на земята, който е ограничен в онази черупка; така говори онзи адепт, онзи Учител. Тогава Господ в своето благоволение ни отговаря. И когато Великият Учител каже така, той издава голяма Светлина, душата му се изпълва с един велик трепет, с онзи свещен трепет, който той разпраща по цялото лице на земята, и от който хората стават щастливи.
към втори вариант >>
– Не, скръбта нито влиза, нито излиза; и радостта също – нито влиза, нито излиза.
(втори вариант)
Казва: Празен съм. Друг път казва: Пълен съм със скръб. И пак го погледнеш, не се мине дълго време, и скръбта я няма вече в него – изпразнил се. Питам: Радостта може ли да влиза и да излиза? Скръбта може ли да влиза и да излиза?
– Не, скръбта нито влиза, нито излиза; и радостта също – нито влиза, нито излиза.
Обаче, за да си изясним добре нещата, ние си ги представяме в образци, като че радостта и скръбта влизат и излизат.
към втори вариант >>
Днес Христос още страда на кръста.
(втори вариант)
Аз не признавам, че съвременният християнски свят са ученици на Христа. И в това отношение, Христос не е техен Учител. Защото, ако те са ученици, аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на Учителя си. Второ положение: ако учениците не ходят в пътя на своя Учител, какъв Учител е той? Слава на майката е нейната дъщеря, но ако дъщерята не може да ходи в пътя на майка си, майката ще страда, ще изкупува греховете, ще я заковават на кръста.
Днес Христос още страда на кръста.
Не мислете, че Той е свободен. И днес, в невидимия свят другите Учители правят упреци на Христос, казват му: Виждаш ли твоите ученици там долу на земята? На апостол Павел, на апостол Петър същото им казват. Един ден и на вас ще кажат: Ето вашите ученици долу, вижте ги! Вие мислите, че сте свободни, и че като умрете, Христос ще ви посрещне горе, ще ви прегърне и ще ви целуне.
към втори вариант >>
Това са сили, това са качества на великия човешки живот.
(втори вариант)
Тогава как ще примирим тези противоречия? Истината не е горчива. Туй, което внася горчивина, не е Истина; туй, което внася смърт, не е Истина. Туй, което дава свобода, е Истина! Туй, което открива пътя за Любовта, това е Истина; туй, което отваря пътя за Мъдростта, за Милостта, за кротостта, за въздържанието, за всичко онова възвишено и благородно в човешката душа, това е великата Истина, която освежава човека.
Това са сили, това са качества на великия човешки живот.
Тогава човек съзнава, че той е едно с Бога и казва: Господи, Ти си, който мислиш в мене, и аз изразявам Твоята мисъл; Ти си Истината в мене, и аз проявявам тази Истина; Ти си Любовта в мене, и аз изявявам тази Любов. Така говори човекът на земята, който е ограничен в онази черупка; така говори онзи адепт, онзи Учител. Тогава Господ в своето благоволение ни отговаря. И когато Великият Учител каже така, той издава голяма Светлина, душата му се изпълва с един велик трепет, с онзи свещен трепет, който той разпраща по цялото лице на земята, и от който хората стават щастливи.
към втори вариант >>
Обаче, за да си изясним добре нещата, ние си ги представяме в образци, като че радостта и скръбта влизат и излизат.
(втори вариант)
Друг път казва: Пълен съм със скръб. И пак го погледнеш, не се мине дълго време, и скръбта я няма вече в него – изпразнил се. Питам: Радостта може ли да влиза и да излиза? Скръбта може ли да влиза и да излиза? – Не, скръбта нито влиза, нито излиза; и радостта също – нито влиза, нито излиза.
Обаче, за да си изясним добре нещата, ние си ги представяме в образци, като че радостта и скръбта влизат и излизат.
към втори вариант >>
Не мислете, че Той е свободен.
(втори вариант)
И в това отношение, Христос не е техен Учител. Защото, ако те са ученици, аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на Учителя си. Второ положение: ако учениците не ходят в пътя на своя Учител, какъв Учител е той? Слава на майката е нейната дъщеря, но ако дъщерята не може да ходи в пътя на майка си, майката ще страда, ще изкупува греховете, ще я заковават на кръста. Днес Христос още страда на кръста.
Не мислете, че Той е свободен.
И днес, в невидимия свят другите Учители правят упреци на Христос, казват му: Виждаш ли твоите ученици там долу на земята? На апостол Павел, на апостол Петър същото им казват. Един ден и на вас ще кажат: Ето вашите ученици долу, вижте ги! Вие мислите, че сте свободни, и че като умрете, Христос ще ви посрещне горе, ще ви прегърне и ще ви целуне. Не, никакво целуване и прегръщане!
към втори вариант >>
Тогава човек съзнава, че той е едно с Бога и казва: Господи, Ти си, който мислиш в мене, и аз изразявам Твоята мисъл; Ти си Истината в мене, и аз проявявам тази Истина; Ти си Любовта в мене, и аз изявявам тази Любов.
(втори вариант)
Истината не е горчива. Туй, което внася горчивина, не е Истина; туй, което внася смърт, не е Истина. Туй, което дава свобода, е Истина! Туй, което открива пътя за Любовта, това е Истина; туй, което отваря пътя за Мъдростта, за Милостта, за кротостта, за въздържанието, за всичко онова възвишено и благородно в човешката душа, това е великата Истина, която освежава човека. Това са сили, това са качества на великия човешки живот.
Тогава човек съзнава, че той е едно с Бога и казва: Господи, Ти си, който мислиш в мене, и аз изразявам Твоята мисъл; Ти си Истината в мене, и аз проявявам тази Истина; Ти си Любовта в мене, и аз изявявам тази Любов.
Така говори човекът на земята, който е ограничен в онази черупка; така говори онзи адепт, онзи Учител. Тогава Господ в своето благоволение ни отговаря. И когато Великият Учител каже така, той издава голяма Светлина, душата му се изпълва с един велик трепет, с онзи свещен трепет, който той разпраща по цялото лице на земята, и от който хората стават щастливи.
към втори вариант >>
Това са ред обяснения, които не изразяват самия живот.
(втори вариант)
Това са ред обяснения, които не изразяват самия живот.
Върху света вие имате известно познание, но за да се разбере, какво нещо е животът сам по себе си, за да се види, какви трябва да бъдат отношенията, изисква се повече светлина. Има нещо, което спъва хората в живота и тогава животът им е изложен на известна опасност. Представете си, че вие пътувате вечерно време, в тъмнина през едно планинско място. Вашият живот е изложен на опасност, и 99% има шанс да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви попречи да постигнете вашите проекти на земята.
към втори вариант >>
И днес, в невидимия свят другите Учители правят упреци на Христос, казват му: Виждаш ли твоите ученици там долу на земята?
(втори вариант)
Защото, ако те са ученици, аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на Учителя си. Второ положение: ако учениците не ходят в пътя на своя Учител, какъв Учител е той? Слава на майката е нейната дъщеря, но ако дъщерята не може да ходи в пътя на майка си, майката ще страда, ще изкупува греховете, ще я заковават на кръста. Днес Христос още страда на кръста. Не мислете, че Той е свободен.
И днес, в невидимия свят другите Учители правят упреци на Христос, казват му: Виждаш ли твоите ученици там долу на земята?
На апостол Павел, на апостол Петър същото им казват. Един ден и на вас ще кажат: Ето вашите ученици долу, вижте ги! Вие мислите, че сте свободни, и че като умрете, Христос ще ви посрещне горе, ще ви прегърне и ще ви целуне. Не, никакво целуване и прегръщане! Ако вие изпълните волята Божия, като отидете в другия свят, ще ви обземе една такава Светлина, ще бъдете толкова весели и радостни, като че имате целия свят.
към втори вариант >>
Така говори човекът на земята, който е ограничен в онази черупка; така говори онзи адепт, онзи Учител.
(втори вариант)
Туй, което внася горчивина, не е Истина; туй, което внася смърт, не е Истина. Туй, което дава свобода, е Истина! Туй, което открива пътя за Любовта, това е Истина; туй, което отваря пътя за Мъдростта, за Милостта, за кротостта, за въздържанието, за всичко онова възвишено и благородно в човешката душа, това е великата Истина, която освежава човека. Това са сили, това са качества на великия човешки живот. Тогава човек съзнава, че той е едно с Бога и казва: Господи, Ти си, който мислиш в мене, и аз изразявам Твоята мисъл; Ти си Истината в мене, и аз проявявам тази Истина; Ти си Любовта в мене, и аз изявявам тази Любов.
Така говори човекът на земята, който е ограничен в онази черупка; така говори онзи адепт, онзи Учител.
Тогава Господ в своето благоволение ни отговаря. И когато Великият Учител каже така, той издава голяма Светлина, душата му се изпълва с един велик трепет, с онзи свещен трепет, който той разпраща по цялото лице на земята, и от който хората стават щастливи.
към втори вариант >>
Върху света вие имате известно познание, но за да се разбере, какво нещо е животът сам по себе си, за да се види, какви трябва да бъдат отношенията, изисква се повече светлина.
(втори вариант)
Това са ред обяснения, които не изразяват самия живот.
Върху света вие имате известно познание, но за да се разбере, какво нещо е животът сам по себе си, за да се види, какви трябва да бъдат отношенията, изисква се повече светлина.
Има нещо, което спъва хората в живота и тогава животът им е изложен на известна опасност. Представете си, че вие пътувате вечерно време, в тъмнина през едно планинско място. Вашият живот е изложен на опасност, и 99% има шанс да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви попречи да постигнете вашите проекти на земята. Идването на светлината обаче, ще улесни пътуването ви.
към втори вариант >>
На апостол Павел, на апостол Петър същото им казват.
(втори вариант)
Второ положение: ако учениците не ходят в пътя на своя Учител, какъв Учител е той? Слава на майката е нейната дъщеря, но ако дъщерята не може да ходи в пътя на майка си, майката ще страда, ще изкупува греховете, ще я заковават на кръста. Днес Христос още страда на кръста. Не мислете, че Той е свободен. И днес, в невидимия свят другите Учители правят упреци на Христос, казват му: Виждаш ли твоите ученици там долу на земята?
На апостол Павел, на апостол Петър същото им казват.
Един ден и на вас ще кажат: Ето вашите ученици долу, вижте ги! Вие мислите, че сте свободни, и че като умрете, Христос ще ви посрещне горе, ще ви прегърне и ще ви целуне. Не, никакво целуване и прегръщане! Ако вие изпълните волята Божия, като отидете в другия свят, ще ви обземе една такава Светлина, ще бъдете толкова весели и радостни, като че имате целия свят. Накъдето погледнете, навсякъде ще виждате само Светлина – никакъв друг обект!
към втори вариант >>
Тогава Господ в своето благоволение ни отговаря.
(втори вариант)
Туй, което дава свобода, е Истина! Туй, което открива пътя за Любовта, това е Истина; туй, което отваря пътя за Мъдростта, за Милостта, за кротостта, за въздържанието, за всичко онова възвишено и благородно в човешката душа, това е великата Истина, която освежава човека. Това са сили, това са качества на великия човешки живот. Тогава човек съзнава, че той е едно с Бога и казва: Господи, Ти си, който мислиш в мене, и аз изразявам Твоята мисъл; Ти си Истината в мене, и аз проявявам тази Истина; Ти си Любовта в мене, и аз изявявам тази Любов. Така говори човекът на земята, който е ограничен в онази черупка; така говори онзи адепт, онзи Учител.
Тогава Господ в своето благоволение ни отговаря.
И когато Великият Учител каже така, той издава голяма Светлина, душата му се изпълва с един велик трепет, с онзи свещен трепет, който той разпраща по цялото лице на земята, и от който хората стават щастливи.
към втори вариант >>
Има нещо, което спъва хората в живота и тогава животът им е изложен на известна опасност.
(втори вариант)
Това са ред обяснения, които не изразяват самия живот. Върху света вие имате известно познание, но за да се разбере, какво нещо е животът сам по себе си, за да се види, какви трябва да бъдат отношенията, изисква се повече светлина.
Има нещо, което спъва хората в живота и тогава животът им е изложен на известна опасност.
Представете си, че вие пътувате вечерно време, в тъмнина през едно планинско място. Вашият живот е изложен на опасност, и 99% има шанс да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви попречи да постигнете вашите проекти на земята. Идването на светлината обаче, ще улесни пътуването ви. Планинското място за вас не е обект.
към втори вариант >>
Един ден и на вас ще кажат: Ето вашите ученици долу, вижте ги!
(втори вариант)
Слава на майката е нейната дъщеря, но ако дъщерята не може да ходи в пътя на майка си, майката ще страда, ще изкупува греховете, ще я заковават на кръста. Днес Христос още страда на кръста. Не мислете, че Той е свободен. И днес, в невидимия свят другите Учители правят упреци на Христос, казват му: Виждаш ли твоите ученици там долу на земята? На апостол Павел, на апостол Петър същото им казват.
Един ден и на вас ще кажат: Ето вашите ученици долу, вижте ги!
Вие мислите, че сте свободни, и че като умрете, Христос ще ви посрещне горе, ще ви прегърне и ще ви целуне. Не, никакво целуване и прегръщане! Ако вие изпълните волята Божия, като отидете в другия свят, ще ви обземе една такава Светлина, ще бъдете толкова весели и радостни, като че имате целия свят. Накъдето погледнете, навсякъде ще виждате само Светлина – никакъв друг обект! Една необятна Светлина ще виждате, навсякъде само Светлина!
към втори вариант >>
И когато Великият Учител каже така, той издава голяма Светлина, душата му се изпълва с един велик трепет, с онзи свещен трепет, който той разпраща по цялото лице на земята, и от който хората стават щастливи.
(втори вариант)
Туй, което открива пътя за Любовта, това е Истина; туй, което отваря пътя за Мъдростта, за Милостта, за кротостта, за въздържанието, за всичко онова възвишено и благородно в човешката душа, това е великата Истина, която освежава човека. Това са сили, това са качества на великия човешки живот. Тогава човек съзнава, че той е едно с Бога и казва: Господи, Ти си, който мислиш в мене, и аз изразявам Твоята мисъл; Ти си Истината в мене, и аз проявявам тази Истина; Ти си Любовта в мене, и аз изявявам тази Любов. Така говори човекът на земята, който е ограничен в онази черупка; така говори онзи адепт, онзи Учител. Тогава Господ в своето благоволение ни отговаря.
И когато Великият Учител каже така, той издава голяма Светлина, душата му се изпълва с един велик трепет, с онзи свещен трепет, който той разпраща по цялото лице на земята, и от който хората стават щастливи.
към втори вариант >>
Представете си, че вие пътувате вечерно време, в тъмнина през едно планинско място.
(втори вариант)
Това са ред обяснения, които не изразяват самия живот. Върху света вие имате известно познание, но за да се разбере, какво нещо е животът сам по себе си, за да се види, какви трябва да бъдат отношенията, изисква се повече светлина. Има нещо, което спъва хората в живота и тогава животът им е изложен на известна опасност.
Представете си, че вие пътувате вечерно време, в тъмнина през едно планинско място.
Вашият живот е изложен на опасност, и 99% има шанс да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви попречи да постигнете вашите проекти на земята. Идването на светлината обаче, ще улесни пътуването ви. Планинското място за вас не е обект. Макар че хората обичат планините, но те не могат да живеят по планините; макар че вие говорите за високите чуки, за Хималайските върхове, но никой от вас не би желал да прекара целия си живот там; макар че хората говорят за ниските места, но малцина обичат да живеят в долините.
към втори вариант >>
Вие мислите, че сте свободни, и че като умрете, Христос ще ви посрещне горе, ще ви прегърне и ще ви целуне.
(втори вариант)
Днес Христос още страда на кръста. Не мислете, че Той е свободен. И днес, в невидимия свят другите Учители правят упреци на Христос, казват му: Виждаш ли твоите ученици там долу на земята? На апостол Павел, на апостол Петър същото им казват. Един ден и на вас ще кажат: Ето вашите ученици долу, вижте ги!
Вие мислите, че сте свободни, и че като умрете, Христос ще ви посрещне горе, ще ви прегърне и ще ви целуне.
Не, никакво целуване и прегръщане! Ако вие изпълните волята Божия, като отидете в другия свят, ще ви обземе една такава Светлина, ще бъдете толкова весели и радостни, като че имате целия свят. Накъдето погледнете, навсякъде ще виждате само Светлина – никакъв друг обект! Една необятна Светлина ще виждате, навсякъде само Светлина! И себе си няма да виждате, нито пък други хора ще виждате, а само Светлина, необятна Светлина!
към втори вариант >>
От две хиляди години хората казват: Господи, не си ли чул нашите страдания, докога ще бъде това Господи, няма ли да дойдеш при нас?
(втори вариант)
От две хиляди години хората казват: Господи, не си ли чул нашите страдания, докога ще бъде това Господи, няма ли да дойдеш при нас?
Ами че Той е дошъл от преди 2,000 години още, но вие държите вашата врата затворена. От 2,000 години насам Божествената Любов хлопа на вашите сърца, но техните врати са още затворени. Великият изпит, който се дава на съвременното човечество върху Любовта, не можаха да го издържат. Христос, тази Велика Любов, казва: „Трябва нова светлина на съвременните хора! “ Онези, които слушат, казват: Туй учение е страшно!
към втори вариант >>
Вашият живот е изложен на опасност, и 99% има шанс да изгубите живота си, ако не сте внимателни.
(втори вариант)
Това са ред обяснения, които не изразяват самия живот. Върху света вие имате известно познание, но за да се разбере, какво нещо е животът сам по себе си, за да се види, какви трябва да бъдат отношенията, изисква се повече светлина. Има нещо, което спъва хората в живота и тогава животът им е изложен на известна опасност. Представете си, че вие пътувате вечерно време, в тъмнина през едно планинско място.
Вашият живот е изложен на опасност, и 99% има шанс да изгубите живота си, ако не сте внимателни.
Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви попречи да постигнете вашите проекти на земята. Идването на светлината обаче, ще улесни пътуването ви. Планинското място за вас не е обект. Макар че хората обичат планините, но те не могат да живеят по планините; макар че вие говорите за високите чуки, за Хималайските върхове, но никой от вас не би желал да прекара целия си живот там; макар че хората говорят за ниските места, но малцина обичат да живеят в долините. Най-хубавите неща стават по тези места, които хората не обичат. Защо?
към втори вариант >>
Не, никакво целуване и прегръщане!
(втори вариант)
Не мислете, че Той е свободен. И днес, в невидимия свят другите Учители правят упреци на Христос, казват му: Виждаш ли твоите ученици там долу на земята? На апостол Павел, на апостол Петър същото им казват. Един ден и на вас ще кажат: Ето вашите ученици долу, вижте ги! Вие мислите, че сте свободни, и че като умрете, Христос ще ви посрещне горе, ще ви прегърне и ще ви целуне.
Не, никакво целуване и прегръщане!
Ако вие изпълните волята Божия, като отидете в другия свят, ще ви обземе една такава Светлина, ще бъдете толкова весели и радостни, като че имате целия свят. Накъдето погледнете, навсякъде ще виждате само Светлина – никакъв друг обект! Една необятна Светлина ще виждате, навсякъде само Светлина! И себе си няма да виждате, нито пък други хора ще виждате, а само Светлина, необятна Светлина! Ще кажете: Ами друго нещо няма ли да има?
към втори вариант >>
Ами че Той е дошъл от преди 2,000 години още, но вие държите вашата врата затворена.
(втори вариант)
От две хиляди години хората казват: Господи, не си ли чул нашите страдания, докога ще бъде това Господи, няма ли да дойдеш при нас?
Ами че Той е дошъл от преди 2,000 години още, но вие държите вашата врата затворена.
От 2,000 години насам Божествената Любов хлопа на вашите сърца, но техните врати са още затворени. Великият изпит, който се дава на съвременното човечество върху Любовта, не можаха да го издържат. Христос, тази Велика Любов, казва: „Трябва нова светлина на съвременните хора! “ Онези, които слушат, казват: Туй учение е страшно! Защо?
към втори вариант >>
Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви попречи да постигнете вашите проекти на земята.
(втори вариант)
Това са ред обяснения, които не изразяват самия живот. Върху света вие имате известно познание, но за да се разбере, какво нещо е животът сам по себе си, за да се види, какви трябва да бъдат отношенията, изисква се повече светлина. Има нещо, което спъва хората в живота и тогава животът им е изложен на известна опасност. Представете си, че вие пътувате вечерно време, в тъмнина през едно планинско място. Вашият живот е изложен на опасност, и 99% има шанс да изгубите живота си, ако не сте внимателни.
Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви попречи да постигнете вашите проекти на земята.
Идването на светлината обаче, ще улесни пътуването ви. Планинското място за вас не е обект. Макар че хората обичат планините, но те не могат да живеят по планините; макар че вие говорите за високите чуки, за Хималайските върхове, но никой от вас не би желал да прекара целия си живот там; макар че хората говорят за ниските места, но малцина обичат да живеят в долините. Най-хубавите неща стават по тези места, които хората не обичат. Защо? Защото природата е разхвърлила благата си навсякъде еднакво.
към втори вариант >>
Ако вие изпълните волята Божия, като отидете в другия свят, ще ви обземе една такава Светлина, ще бъдете толкова весели и радостни, като че имате целия свят.
(втори вариант)
И днес, в невидимия свят другите Учители правят упреци на Христос, казват му: Виждаш ли твоите ученици там долу на земята? На апостол Павел, на апостол Петър същото им казват. Един ден и на вас ще кажат: Ето вашите ученици долу, вижте ги! Вие мислите, че сте свободни, и че като умрете, Христос ще ви посрещне горе, ще ви прегърне и ще ви целуне. Не, никакво целуване и прегръщане!
Ако вие изпълните волята Божия, като отидете в другия свят, ще ви обземе една такава Светлина, ще бъдете толкова весели и радостни, като че имате целия свят.
Накъдето погледнете, навсякъде ще виждате само Светлина – никакъв друг обект! Една необятна Светлина ще виждате, навсякъде само Светлина! И себе си няма да виждате, нито пък други хора ще виждате, а само Светлина, необятна Светлина! Ще кажете: Ами друго нещо няма ли да има? – Не, тогава хлебец няма да има, винце няма да има, но вие ще бъдете радостни в себе си.
към втори вариант >>
От 2,000 години насам Божествената Любов хлопа на вашите сърца, но техните врати са още затворени.
(втори вариант)
От две хиляди години хората казват: Господи, не си ли чул нашите страдания, докога ще бъде това Господи, няма ли да дойдеш при нас? Ами че Той е дошъл от преди 2,000 години още, но вие държите вашата врата затворена.
От 2,000 години насам Божествената Любов хлопа на вашите сърца, но техните врати са още затворени.
Великият изпит, който се дава на съвременното човечество върху Любовта, не можаха да го издържат. Христос, тази Велика Любов, казва: „Трябва нова светлина на съвременните хора! “ Онези, които слушат, казват: Туй учение е страшно! Защо? – Е, всичко трябва да изгубим.
към втори вариант >>
Идването на светлината обаче, ще улесни пътуването ви.
(втори вариант)
Върху света вие имате известно познание, но за да се разбере, какво нещо е животът сам по себе си, за да се види, какви трябва да бъдат отношенията, изисква се повече светлина. Има нещо, което спъва хората в живота и тогава животът им е изложен на известна опасност. Представете си, че вие пътувате вечерно време, в тъмнина през едно планинско място. Вашият живот е изложен на опасност, и 99% има шанс да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви попречи да постигнете вашите проекти на земята.
Идването на светлината обаче, ще улесни пътуването ви.
Планинското място за вас не е обект. Макар че хората обичат планините, но те не могат да живеят по планините; макар че вие говорите за високите чуки, за Хималайските върхове, но никой от вас не би желал да прекара целия си живот там; макар че хората говорят за ниските места, но малцина обичат да живеят в долините. Най-хубавите неща стават по тези места, които хората не обичат. Защо? Защото природата е разхвърлила благата си навсякъде еднакво. Хубостите на върховете, красивите гледки на високите места, природата е лишила от плодове; а липсата на красота в долините, природата е допълнила с благата на плодовете.
към втори вариант >>
Накъдето погледнете, навсякъде ще виждате само Светлина – никакъв друг обект!
(втори вариант)
На апостол Павел, на апостол Петър същото им казват. Един ден и на вас ще кажат: Ето вашите ученици долу, вижте ги! Вие мислите, че сте свободни, и че като умрете, Христос ще ви посрещне горе, ще ви прегърне и ще ви целуне. Не, никакво целуване и прегръщане! Ако вие изпълните волята Божия, като отидете в другия свят, ще ви обземе една такава Светлина, ще бъдете толкова весели и радостни, като че имате целия свят.
Накъдето погледнете, навсякъде ще виждате само Светлина – никакъв друг обект!
Една необятна Светлина ще виждате, навсякъде само Светлина! И себе си няма да виждате, нито пък други хора ще виждате, а само Светлина, необятна Светлина! Ще кажете: Ами друго нещо няма ли да има? – Не, тогава хлебец няма да има, винце няма да има, но вие ще бъдете радостни в себе си. Може да кажете: Ама да дойде поне една жена при нас.
към втори вариант >>
Великият изпит, който се дава на съвременното човечество върху Любовта, не можаха да го издържат.
(втори вариант)
От две хиляди години хората казват: Господи, не си ли чул нашите страдания, докога ще бъде това Господи, няма ли да дойдеш при нас? Ами че Той е дошъл от преди 2,000 години още, но вие държите вашата врата затворена. От 2,000 години насам Божествената Любов хлопа на вашите сърца, но техните врати са още затворени.
Великият изпит, който се дава на съвременното човечество върху Любовта, не можаха да го издържат.
Христос, тази Велика Любов, казва: „Трябва нова светлина на съвременните хора! “ Онези, които слушат, казват: Туй учение е страшно! Защо? – Е, всичко трябва да изгубим. Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие новото!
към втори вариант >>
Планинското място за вас не е обект.
(втори вариант)
Има нещо, което спъва хората в живота и тогава животът им е изложен на известна опасност. Представете си, че вие пътувате вечерно време, в тъмнина през едно планинско място. Вашият живот е изложен на опасност, и 99% има шанс да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви попречи да постигнете вашите проекти на земята. Идването на светлината обаче, ще улесни пътуването ви.
Планинското място за вас не е обект.
Макар че хората обичат планините, но те не могат да живеят по планините; макар че вие говорите за високите чуки, за Хималайските върхове, но никой от вас не би желал да прекара целия си живот там; макар че хората говорят за ниските места, но малцина обичат да живеят в долините. Най-хубавите неща стават по тези места, които хората не обичат. Защо? Защото природата е разхвърлила благата си навсякъде еднакво. Хубостите на върховете, красивите гледки на високите места, природата е лишила от плодове; а липсата на красота в долините, природата е допълнила с благата на плодовете.
към втори вариант >>
Една необятна Светлина ще виждате, навсякъде само Светлина!
(втори вариант)
Един ден и на вас ще кажат: Ето вашите ученици долу, вижте ги! Вие мислите, че сте свободни, и че като умрете, Христос ще ви посрещне горе, ще ви прегърне и ще ви целуне. Не, никакво целуване и прегръщане! Ако вие изпълните волята Божия, като отидете в другия свят, ще ви обземе една такава Светлина, ще бъдете толкова весели и радостни, като че имате целия свят. Накъдето погледнете, навсякъде ще виждате само Светлина – никакъв друг обект!
Една необятна Светлина ще виждате, навсякъде само Светлина!
И себе си няма да виждате, нито пък други хора ще виждате, а само Светлина, необятна Светлина! Ще кажете: Ами друго нещо няма ли да има? – Не, тогава хлебец няма да има, винце няма да има, но вие ще бъдете радостни в себе си. Може да кажете: Ама да дойде поне една жена при нас. Не, като дойде една жена при вас, тя ще развали Царството Божие.
към втори вариант >>
Христос, тази Велика Любов, казва: „Трябва нова светлина на съвременните хора!
(втори вариант)
От две хиляди години хората казват: Господи, не си ли чул нашите страдания, докога ще бъде това Господи, няма ли да дойдеш при нас? Ами че Той е дошъл от преди 2,000 години още, но вие държите вашата врата затворена. От 2,000 години насам Божествената Любов хлопа на вашите сърца, но техните врати са още затворени. Великият изпит, който се дава на съвременното човечество върху Любовта, не можаха да го издържат.
Христос, тази Велика Любов, казва: „Трябва нова светлина на съвременните хора!
“ Онези, които слушат, казват: Туй учение е страшно! Защо? – Е, всичко трябва да изгубим. Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие новото! Ако волът не изгуби своите копита, своите рога, своята козина – човек не може да стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своите зъби – човек не може да стане; ако вълкът не хвърли своите зъби, своите нокти – човек не може да стане и т.н.
към втори вариант >>
Макар че хората обичат планините, но те не могат да живеят по планините; макар че вие говорите за високите чуки, за Хималайските върхове, но никой от вас не би желал да прекара целия си живот там; макар че хората говорят за ниските места, но малцина обичат да живеят в долините.
(втори вариант)
Представете си, че вие пътувате вечерно време, в тъмнина през едно планинско място. Вашият живот е изложен на опасност, и 99% има шанс да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви попречи да постигнете вашите проекти на земята. Идването на светлината обаче, ще улесни пътуването ви. Планинското място за вас не е обект.
Макар че хората обичат планините, но те не могат да живеят по планините; макар че вие говорите за високите чуки, за Хималайските върхове, но никой от вас не би желал да прекара целия си живот там; макар че хората говорят за ниските места, но малцина обичат да живеят в долините.
Най-хубавите неща стават по тези места, които хората не обичат. Защо? Защото природата е разхвърлила благата си навсякъде еднакво. Хубостите на върховете, красивите гледки на високите места, природата е лишила от плодове; а липсата на красота в долините, природата е допълнила с благата на плодовете.
към втори вариант >>
И себе си няма да виждате, нито пък други хора ще виждате, а само Светлина, необятна Светлина!
(втори вариант)
Вие мислите, че сте свободни, и че като умрете, Христос ще ви посрещне горе, ще ви прегърне и ще ви целуне. Не, никакво целуване и прегръщане! Ако вие изпълните волята Божия, като отидете в другия свят, ще ви обземе една такава Светлина, ще бъдете толкова весели и радостни, като че имате целия свят. Накъдето погледнете, навсякъде ще виждате само Светлина – никакъв друг обект! Една необятна Светлина ще виждате, навсякъде само Светлина!
И себе си няма да виждате, нито пък други хора ще виждате, а само Светлина, необятна Светлина!
Ще кажете: Ами друго нещо няма ли да има? – Не, тогава хлебец няма да има, винце няма да има, но вие ще бъдете радостни в себе си. Може да кажете: Ама да дойде поне една жена при нас. Не, като дойде една жена при вас, тя ще развали Царството Божие. Ако дойде едно дете при вас, и то ще развали Царството Божие.
към втори вариант >>
“ Онези, които слушат, казват: Туй учение е страшно!
(втори вариант)
От две хиляди години хората казват: Господи, не си ли чул нашите страдания, докога ще бъде това Господи, няма ли да дойдеш при нас? Ами че Той е дошъл от преди 2,000 години още, но вие държите вашата врата затворена. От 2,000 години насам Божествената Любов хлопа на вашите сърца, но техните врати са още затворени. Великият изпит, който се дава на съвременното човечество върху Любовта, не можаха да го издържат. Христос, тази Велика Любов, казва: „Трябва нова светлина на съвременните хора!
“ Онези, които слушат, казват: Туй учение е страшно!
Защо? – Е, всичко трябва да изгубим. Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие новото! Ако волът не изгуби своите копита, своите рога, своята козина – човек не може да стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своите зъби – човек не може да стане; ако вълкът не хвърли своите зъби, своите нокти – човек не може да стане и т.н. Какво лошо има в това?
към втори вариант >>
Най-хубавите неща стават по тези места, които хората не обичат. Защо?
(втори вариант)
Вашият живот е изложен на опасност, и 99% има шанс да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви попречи да постигнете вашите проекти на земята. Идването на светлината обаче, ще улесни пътуването ви. Планинското място за вас не е обект. Макар че хората обичат планините, но те не могат да живеят по планините; макар че вие говорите за високите чуки, за Хималайските върхове, но никой от вас не би желал да прекара целия си живот там; макар че хората говорят за ниските места, но малцина обичат да живеят в долините.
Най-хубавите неща стават по тези места, които хората не обичат. Защо?
Защото природата е разхвърлила благата си навсякъде еднакво. Хубостите на върховете, красивите гледки на високите места, природата е лишила от плодове; а липсата на красота в долините, природата е допълнила с благата на плодовете.
към втори вариант >>
Ще кажете: Ами друго нещо няма ли да има?
(втори вариант)
Не, никакво целуване и прегръщане! Ако вие изпълните волята Божия, като отидете в другия свят, ще ви обземе една такава Светлина, ще бъдете толкова весели и радостни, като че имате целия свят. Накъдето погледнете, навсякъде ще виждате само Светлина – никакъв друг обект! Една необятна Светлина ще виждате, навсякъде само Светлина! И себе си няма да виждате, нито пък други хора ще виждате, а само Светлина, необятна Светлина!
Ще кажете: Ами друго нещо няма ли да има?
– Не, тогава хлебец няма да има, винце няма да има, но вие ще бъдете радостни в себе си. Може да кажете: Ама да дойде поне една жена при нас. Не, като дойде една жена при вас, тя ще развали Царството Божие. Ако дойде едно дете при вас, и то ще развали Царството Божие. Ще кажете: Как може да развалят Царството Божие?
към втори вариант >>
Защо?
(втори вариант)
Ами че Той е дошъл от преди 2,000 години още, но вие държите вашата врата затворена. От 2,000 години насам Божествената Любов хлопа на вашите сърца, но техните врати са още затворени. Великият изпит, който се дава на съвременното човечество върху Любовта, не можаха да го издържат. Христос, тази Велика Любов, казва: „Трябва нова светлина на съвременните хора! “ Онези, които слушат, казват: Туй учение е страшно!
Защо?
– Е, всичко трябва да изгубим. Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие новото! Ако волът не изгуби своите копита, своите рога, своята козина – човек не може да стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своите зъби – човек не може да стане; ако вълкът не хвърли своите зъби, своите нокти – човек не може да стане и т.н. Какво лошо има в това? И ако ние, съвременните хора, не хвърлим лошото от нас, не ще можем да разберем Божественото.
към втори вариант >>
Защото природата е разхвърлила благата си навсякъде еднакво.
(втори вариант)
Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви попречи да постигнете вашите проекти на земята. Идването на светлината обаче, ще улесни пътуването ви. Планинското място за вас не е обект. Макар че хората обичат планините, но те не могат да живеят по планините; макар че вие говорите за високите чуки, за Хималайските върхове, но никой от вас не би желал да прекара целия си живот там; макар че хората говорят за ниските места, но малцина обичат да живеят в долините. Най-хубавите неща стават по тези места, които хората не обичат. Защо?
Защото природата е разхвърлила благата си навсякъде еднакво.
Хубостите на върховете, красивите гледки на високите места, природата е лишила от плодове; а липсата на красота в долините, природата е допълнила с благата на плодовете.
към втори вариант >>
– Не, тогава хлебец няма да има, винце няма да има, но вие ще бъдете радостни в себе си.
(втори вариант)
Ако вие изпълните волята Божия, като отидете в другия свят, ще ви обземе една такава Светлина, ще бъдете толкова весели и радостни, като че имате целия свят. Накъдето погледнете, навсякъде ще виждате само Светлина – никакъв друг обект! Една необятна Светлина ще виждате, навсякъде само Светлина! И себе си няма да виждате, нито пък други хора ще виждате, а само Светлина, необятна Светлина! Ще кажете: Ами друго нещо няма ли да има?
– Не, тогава хлебец няма да има, винце няма да има, но вие ще бъдете радостни в себе си.
Може да кажете: Ама да дойде поне една жена при нас. Не, като дойде една жена при вас, тя ще развали Царството Божие. Ако дойде едно дете при вас, и то ще развали Царството Божие. Ще кажете: Как може да развалят Царството Божие? – Ако дойдат при вас, една жена и едно дете в този смисъл, както вие ги разбирате, тогава те ще развалят Царството Божие.
към втори вариант >>
– Е, всичко трябва да изгубим.
(втори вариант)
От 2,000 години насам Божествената Любов хлопа на вашите сърца, но техните врати са още затворени. Великият изпит, който се дава на съвременното човечество върху Любовта, не можаха да го издържат. Христос, тази Велика Любов, казва: „Трябва нова светлина на съвременните хора! “ Онези, които слушат, казват: Туй учение е страшно! Защо?
– Е, всичко трябва да изгубим.
Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие новото! Ако волът не изгуби своите копита, своите рога, своята козина – човек не може да стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своите зъби – човек не може да стане; ако вълкът не хвърли своите зъби, своите нокти – човек не може да стане и т.н. Какво лошо има в това? И ако ние, съвременните хора, не хвърлим лошото от нас, не ще можем да разберем Божественото. Че и ние имаме рога, в преносен смисъл казано, пък имаме и един нож – ужасен е той.
към втори вариант >>
Хубостите на върховете, красивите гледки на високите места, природата е лишила от плодове; а липсата на красота в долините, природата е допълнила с благата на плодовете.
(втори вариант)
Идването на светлината обаче, ще улесни пътуването ви. Планинското място за вас не е обект. Макар че хората обичат планините, но те не могат да живеят по планините; макар че вие говорите за високите чуки, за Хималайските върхове, но никой от вас не би желал да прекара целия си живот там; макар че хората говорят за ниските места, но малцина обичат да живеят в долините. Най-хубавите неща стават по тези места, които хората не обичат. Защо? Защото природата е разхвърлила благата си навсякъде еднакво.
Хубостите на върховете, красивите гледки на високите места, природата е лишила от плодове; а липсата на красота в долините, природата е допълнила с благата на плодовете.
към втори вариант >>
Може да кажете: Ама да дойде поне една жена при нас.
(втори вариант)
Накъдето погледнете, навсякъде ще виждате само Светлина – никакъв друг обект! Една необятна Светлина ще виждате, навсякъде само Светлина! И себе си няма да виждате, нито пък други хора ще виждате, а само Светлина, необятна Светлина! Ще кажете: Ами друго нещо няма ли да има? – Не, тогава хлебец няма да има, винце няма да има, но вие ще бъдете радостни в себе си.
Може да кажете: Ама да дойде поне една жена при нас.
Не, като дойде една жена при вас, тя ще развали Царството Божие. Ако дойде едно дете при вас, и то ще развали Царството Божие. Ще кажете: Как може да развалят Царството Божие? – Ако дойдат при вас, една жена и едно дете в този смисъл, както вие ги разбирате, тогава те ще развалят Царството Божие.
към втори вариант >>
Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие новото!
(втори вариант)
Великият изпит, който се дава на съвременното човечество върху Любовта, не можаха да го издържат. Христос, тази Велика Любов, казва: „Трябва нова светлина на съвременните хора! “ Онези, които слушат, казват: Туй учение е страшно! Защо? – Е, всичко трябва да изгубим.
Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие новото!
Ако волът не изгуби своите копита, своите рога, своята козина – човек не може да стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своите зъби – човек не може да стане; ако вълкът не хвърли своите зъби, своите нокти – човек не може да стане и т.н. Какво лошо има в това? И ако ние, съвременните хора, не хвърлим лошото от нас, не ще можем да разберем Божественото. Че и ние имаме рога, в преносен смисъл казано, пък имаме и един нож – ужасен е той. Това е езикът, най-страшният нож в света, с който човек може да убие.
към втори вариант >>
Христос казва: „Тесен е пътят!
(втори вариант)
Христос казва: „Тесен е пътят!
“ А ние знаем от живота, че по широкия път се пътува лесно. Широкият път може да бъде и нагоре и надолу, затова ако вземем Христовите думи в буквален смисъл, ще дойдем до едно противоречие. Ще се запитаме: Нима широкият път нагоре не е прекрасен? Към каква погибел може да ни води този широк път? Но казва Христос: „Тесен е пътят на живота!
към втори вариант >>
Не, като дойде една жена при вас, тя ще развали Царството Божие.
(втори вариант)
Една необятна Светлина ще виждате, навсякъде само Светлина! И себе си няма да виждате, нито пък други хора ще виждате, а само Светлина, необятна Светлина! Ще кажете: Ами друго нещо няма ли да има? – Не, тогава хлебец няма да има, винце няма да има, но вие ще бъдете радостни в себе си. Може да кажете: Ама да дойде поне една жена при нас.
Не, като дойде една жена при вас, тя ще развали Царството Божие.
Ако дойде едно дете при вас, и то ще развали Царството Божие. Ще кажете: Как може да развалят Царството Божие? – Ако дойдат при вас, една жена и едно дете в този смисъл, както вие ги разбирате, тогава те ще развалят Царството Божие.
към втори вариант >>
Ако волът не изгуби своите копита, своите рога, своята козина – човек не може да стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своите зъби – човек не може да стане; ако вълкът не хвърли своите зъби, своите нокти – човек не може да стане и т.н.
(втори вариант)
Христос, тази Велика Любов, казва: „Трябва нова светлина на съвременните хора! “ Онези, които слушат, казват: Туй учение е страшно! Защо? – Е, всичко трябва да изгубим. Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие новото!
Ако волът не изгуби своите копита, своите рога, своята козина – човек не може да стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своите зъби – човек не може да стане; ако вълкът не хвърли своите зъби, своите нокти – човек не може да стане и т.н.
Какво лошо има в това? И ако ние, съвременните хора, не хвърлим лошото от нас, не ще можем да разберем Божественото. Че и ние имаме рога, в преносен смисъл казано, пък имаме и един нож – ужасен е той. Това е езикът, най-страшният нож в света, с който човек може да убие. И най-страшната ръка в света, това е човешката ръка!
към втори вариант >>
“ А ние знаем от живота, че по широкия път се пътува лесно.
(втори вариант)
Христос казва: „Тесен е пътят!
“ А ние знаем от живота, че по широкия път се пътува лесно.
Широкият път може да бъде и нагоре и надолу, затова ако вземем Христовите думи в буквален смисъл, ще дойдем до едно противоречие. Ще се запитаме: Нима широкият път нагоре не е прекрасен? Към каква погибел може да ни води този широк път? Но казва Христос: „Тесен е пътят на живота! “ Това е така, когато се говори за широките пътища, разбира се по отношение на физическия свят.
към втори вариант >>
Ако дойде едно дете при вас, и то ще развали Царството Божие.
(втори вариант)
И себе си няма да виждате, нито пък други хора ще виждате, а само Светлина, необятна Светлина! Ще кажете: Ами друго нещо няма ли да има? – Не, тогава хлебец няма да има, винце няма да има, но вие ще бъдете радостни в себе си. Може да кажете: Ама да дойде поне една жена при нас. Не, като дойде една жена при вас, тя ще развали Царството Божие.
Ако дойде едно дете при вас, и то ще развали Царството Божие.
Ще кажете: Как може да развалят Царството Божие? – Ако дойдат при вас, една жена и едно дете в този смисъл, както вие ги разбирате, тогава те ще развалят Царството Божие.
към втори вариант >>
Какво лошо има в това?
(втори вариант)
“ Онези, които слушат, казват: Туй учение е страшно! Защо? – Е, всичко трябва да изгубим. Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие новото! Ако волът не изгуби своите копита, своите рога, своята козина – човек не може да стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своите зъби – човек не може да стане; ако вълкът не хвърли своите зъби, своите нокти – човек не може да стане и т.н.
Какво лошо има в това?
И ако ние, съвременните хора, не хвърлим лошото от нас, не ще можем да разберем Божественото. Че и ние имаме рога, в преносен смисъл казано, пък имаме и един нож – ужасен е той. Това е езикът, най-страшният нож в света, с който човек може да убие. И най-страшната ръка в света, това е човешката ръка! Например, някой е цар, седи пред мастилото, пише присъда.
към втори вариант >>
Широкият път може да бъде и нагоре и надолу, затова ако вземем Христовите думи в буквален смисъл, ще дойдем до едно противоречие.
(втори вариант)
Христос казва: „Тесен е пътят! “ А ние знаем от живота, че по широкия път се пътува лесно.
Широкият път може да бъде и нагоре и надолу, затова ако вземем Христовите думи в буквален смисъл, ще дойдем до едно противоречие.
Ще се запитаме: Нима широкият път нагоре не е прекрасен? Към каква погибел може да ни води този широк път? Но казва Христос: „Тесен е пътят на живота! “ Това е така, когато се говори за широките пътища, разбира се по отношение на физическия свят. Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни.
към втори вариант >>
Ще кажете: Как може да развалят Царството Божие?
(втори вариант)
Ще кажете: Ами друго нещо няма ли да има? – Не, тогава хлебец няма да има, винце няма да има, но вие ще бъдете радостни в себе си. Може да кажете: Ама да дойде поне една жена при нас. Не, като дойде една жена при вас, тя ще развали Царството Божие. Ако дойде едно дете при вас, и то ще развали Царството Божие.
Ще кажете: Как може да развалят Царството Божие?
– Ако дойдат при вас, една жена и едно дете в този смисъл, както вие ги разбирате, тогава те ще развалят Царството Божие.
към втори вариант >>
И ако ние, съвременните хора, не хвърлим лошото от нас, не ще можем да разберем Божественото.
(втори вариант)
Защо? – Е, всичко трябва да изгубим. Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие новото! Ако волът не изгуби своите копита, своите рога, своята козина – човек не може да стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своите зъби – човек не може да стане; ако вълкът не хвърли своите зъби, своите нокти – човек не може да стане и т.н. Какво лошо има в това?
И ако ние, съвременните хора, не хвърлим лошото от нас, не ще можем да разберем Божественото.
Че и ние имаме рога, в преносен смисъл казано, пък имаме и един нож – ужасен е той. Това е езикът, най-страшният нож в света, с който човек може да убие. И най-страшната ръка в света, това е човешката ръка! Например, някой е цар, седи пред мастилото, пише присъда. И Господ седи пред този цар, казва му тихичко: Прости, не подписвай присъдата!
към втори вариант >>
Ще се запитаме: Нима широкият път нагоре не е прекрасен?
(втори вариант)
Христос казва: „Тесен е пътят! “ А ние знаем от живота, че по широкия път се пътува лесно. Широкият път може да бъде и нагоре и надолу, затова ако вземем Христовите думи в буквален смисъл, ще дойдем до едно противоречие.
Ще се запитаме: Нима широкият път нагоре не е прекрасен?
Към каква погибел може да ни води този широк път? Но казва Христос: „Тесен е пътят на живота! “ Това е така, когато се говори за широките пътища, разбира се по отношение на физическия свят. Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни. Там, едва ли може един човек да мине сам.
към втори вариант >>
– Ако дойдат при вас, една жена и едно дете в този смисъл, както вие ги разбирате, тогава те ще развалят Царството Божие.
(втори вариант)
– Не, тогава хлебец няма да има, винце няма да има, но вие ще бъдете радостни в себе си. Може да кажете: Ама да дойде поне една жена при нас. Не, като дойде една жена при вас, тя ще развали Царството Божие. Ако дойде едно дете при вас, и то ще развали Царството Божие. Ще кажете: Как може да развалят Царството Божие?
– Ако дойдат при вас, една жена и едно дете в този смисъл, както вие ги разбирате, тогава те ще развалят Царството Божие.
към втори вариант >>
Че и ние имаме рога, в преносен смисъл казано, пък имаме и един нож – ужасен е той.
(втори вариант)
– Е, всичко трябва да изгубим. Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие новото! Ако волът не изгуби своите копита, своите рога, своята козина – човек не може да стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своите зъби – човек не може да стане; ако вълкът не хвърли своите зъби, своите нокти – човек не може да стане и т.н. Какво лошо има в това? И ако ние, съвременните хора, не хвърлим лошото от нас, не ще можем да разберем Божественото.
Че и ние имаме рога, в преносен смисъл казано, пък имаме и един нож – ужасен е той.
Това е езикът, най-страшният нож в света, с който човек може да убие. И най-страшната ръка в света, това е човешката ръка! Например, някой е цар, седи пред мастилото, пише присъда. И Господ седи пред този цар, казва му тихичко: Прости, не подписвай присъдата! Царят подписва присъдата.
към втори вариант >>
Към каква погибел може да ни води този широк път?
(втори вариант)
Христос казва: „Тесен е пътят! “ А ние знаем от живота, че по широкия път се пътува лесно. Широкият път може да бъде и нагоре и надолу, затова ако вземем Христовите думи в буквален смисъл, ще дойдем до едно противоречие. Ще се запитаме: Нима широкият път нагоре не е прекрасен?
Към каква погибел може да ни води този широк път?
Но казва Христос: „Тесен е пътят на живота! “ Това е така, когато се говори за широките пътища, разбира се по отношение на физическия свят. Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни. Там, едва ли може един човек да мине сам. За да може един човек да мине през тесния път, трябва да бъде толкова дребен, толкова малък, колкото е дребна и малка една слънчева прашинка.
към втори вариант >>
Засега, обект на хората е земният живот.
(втори вариант)
Засега, обект на хората е земният живот.
Аз не говоря за земята, аз говоря за идейния живот, който се различава коренно от земния живот, защото човешката любов е любов на обектите. Тъй е, ако живееш по човешки, трябва да имаш обект, но ако искаш да живееш по Божествено, ще живееш без обект! Кое е Божественото, и кое е човешкото? Ако ти си в любовта с обект, ще ми кажеш така: Аз ще те обичам като човек и ще те прегърна и целуна, като човек. Но няма да ми казваш: Душата ми те обича, затова, заради Господ, чакай да те прегърна.
към втори вариант >>
Това е езикът, най-страшният нож в света, с който човек може да убие.
(втори вариант)
Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие новото! Ако волът не изгуби своите копита, своите рога, своята козина – човек не може да стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своите зъби – човек не може да стане; ако вълкът не хвърли своите зъби, своите нокти – човек не може да стане и т.н. Какво лошо има в това? И ако ние, съвременните хора, не хвърлим лошото от нас, не ще можем да разберем Божественото. Че и ние имаме рога, в преносен смисъл казано, пък имаме и един нож – ужасен е той.
Това е езикът, най-страшният нож в света, с който човек може да убие.
И най-страшната ръка в света, това е човешката ръка! Например, някой е цар, седи пред мастилото, пише присъда. И Господ седи пред този цар, казва му тихичко: Прости, не подписвай присъдата! Царят подписва присъдата. Господ втори път му казва: Прости, задраскай написаното!
към втори вариант >>
Но казва Христос: „Тесен е пътят на живота!
(втори вариант)
Христос казва: „Тесен е пътят! “ А ние знаем от живота, че по широкия път се пътува лесно. Широкият път може да бъде и нагоре и надолу, затова ако вземем Христовите думи в буквален смисъл, ще дойдем до едно противоречие. Ще се запитаме: Нима широкият път нагоре не е прекрасен? Към каква погибел може да ни води този широк път?
Но казва Христос: „Тесен е пътят на живота!
“ Това е така, когато се говори за широките пътища, разбира се по отношение на физическия свят. Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни. Там, едва ли може един човек да мине сам. За да може един човек да мине през тесния път, трябва да бъде толкова дребен, толкова малък, колкото е дребна и малка една слънчева прашинка. Едва тя може да мине през малката врата на духовния път.
към втори вариант >>
Аз не говоря за земята, аз говоря за идейния живот, който се различава коренно от земния живот, защото човешката любов е любов на обектите.
(втори вариант)
Засега, обект на хората е земният живот.
Аз не говоря за земята, аз говоря за идейния живот, който се различава коренно от земния живот, защото човешката любов е любов на обектите.
Тъй е, ако живееш по човешки, трябва да имаш обект, но ако искаш да живееш по Божествено, ще живееш без обект! Кое е Божественото, и кое е човешкото? Ако ти си в любовта с обект, ще ми кажеш така: Аз ще те обичам като човек и ще те прегърна и целуна, като човек. Но няма да ми казваш: Душата ми те обича, затова, заради Господ, чакай да те прегърна. Не, това са празни работи, празни приказки.
към втори вариант >>
И най-страшната ръка в света, това е човешката ръка!
(втори вариант)
Ако волът не изгуби своите копита, своите рога, своята козина – човек не може да стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своите зъби – човек не може да стане; ако вълкът не хвърли своите зъби, своите нокти – човек не може да стане и т.н. Какво лошо има в това? И ако ние, съвременните хора, не хвърлим лошото от нас, не ще можем да разберем Божественото. Че и ние имаме рога, в преносен смисъл казано, пък имаме и един нож – ужасен е той. Това е езикът, най-страшният нож в света, с който човек може да убие.
И най-страшната ръка в света, това е човешката ръка!
Например, някой е цар, седи пред мастилото, пише присъда. И Господ седи пред този цар, казва му тихичко: Прости, не подписвай присъдата! Царят подписва присъдата. Господ втори път му казва: Прости, задраскай написаното! Най-после царят склони, казва: Ще изпълня Твоята воля, Господи!
към втори вариант >>
“ Това е така, когато се говори за широките пътища, разбира се по отношение на физическия свят.
(втори вариант)
“ А ние знаем от живота, че по широкия път се пътува лесно. Широкият път може да бъде и нагоре и надолу, затова ако вземем Христовите думи в буквален смисъл, ще дойдем до едно противоречие. Ще се запитаме: Нима широкият път нагоре не е прекрасен? Към каква погибел може да ни води този широк път? Но казва Христос: „Тесен е пътят на живота!
“ Това е така, когато се говори за широките пътища, разбира се по отношение на физическия свят.
Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни. Там, едва ли може един човек да мине сам. За да може един човек да мине през тесния път, трябва да бъде толкова дребен, толкова малък, колкото е дребна и малка една слънчева прашинка. Едва тя може да мине през малката врата на духовния път. Всичките адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път.
към втори вариант >>
Тъй е, ако живееш по човешки, трябва да имаш обект, но ако искаш да живееш по Божествено, ще живееш без обект!
(втори вариант)
Засега, обект на хората е земният живот. Аз не говоря за земята, аз говоря за идейния живот, който се различава коренно от земния живот, защото човешката любов е любов на обектите.
Тъй е, ако живееш по човешки, трябва да имаш обект, но ако искаш да живееш по Божествено, ще живееш без обект!
Кое е Божественото, и кое е човешкото? Ако ти си в любовта с обект, ще ми кажеш така: Аз ще те обичам като човек и ще те прегърна и целуна, като човек. Но няма да ми казваш: Душата ми те обича, затова, заради Господ, чакай да те прегърна. Не, това са празни работи, празни приказки. У Господ няма обекти!
към втори вариант >>
Например, някой е цар, седи пред мастилото, пише присъда.
(втори вариант)
Какво лошо има в това? И ако ние, съвременните хора, не хвърлим лошото от нас, не ще можем да разберем Божественото. Че и ние имаме рога, в преносен смисъл казано, пък имаме и един нож – ужасен е той. Това е езикът, най-страшният нож в света, с който човек може да убие. И най-страшната ръка в света, това е човешката ръка!
Например, някой е цар, седи пред мастилото, пише присъда.
И Господ седи пред този цар, казва му тихичко: Прости, не подписвай присъдата! Царят подписва присъдата. Господ втори път му казва: Прости, задраскай написаното! Най-после царят склони, казва: Ще изпълня Твоята воля, Господи! – Задрасква подписа си.
към втори вариант >>
Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни.
(втори вариант)
Широкият път може да бъде и нагоре и надолу, затова ако вземем Христовите думи в буквален смисъл, ще дойдем до едно противоречие. Ще се запитаме: Нима широкият път нагоре не е прекрасен? Към каква погибел може да ни води този широк път? Но казва Христос: „Тесен е пътят на живота! “ Това е така, когато се говори за широките пътища, разбира се по отношение на физическия свят.
Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни.
Там, едва ли може един човек да мине сам. За да може един човек да мине през тесния път, трябва да бъде толкова дребен, толкова малък, колкото е дребна и малка една слънчева прашинка. Едва тя може да мине през малката врата на духовния път. Всичките адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път. Казва Христос: „Малцина са, които го намират“.
към втори вариант >>
Кое е Божественото, и кое е човешкото?
(втори вариант)
Засега, обект на хората е земният живот. Аз не говоря за земята, аз говоря за идейния живот, който се различава коренно от земния живот, защото човешката любов е любов на обектите. Тъй е, ако живееш по човешки, трябва да имаш обект, но ако искаш да живееш по Божествено, ще живееш без обект!
Кое е Божественото, и кое е човешкото?
Ако ти си в любовта с обект, ще ми кажеш така: Аз ще те обичам като човек и ще те прегърна и целуна, като човек. Но няма да ми казваш: Душата ми те обича, затова, заради Господ, чакай да те прегърна. Не, това са празни работи, празни приказки. У Господ няма обекти! Тогава аз ще ти кажа така: Слушай, аз имам 100,000 лв.
към втори вариант >>
И Господ седи пред този цар, казва му тихичко: Прости, не подписвай присъдата!
(втори вариант)
И ако ние, съвременните хора, не хвърлим лошото от нас, не ще можем да разберем Божественото. Че и ние имаме рога, в преносен смисъл казано, пък имаме и един нож – ужасен е той. Това е езикът, най-страшният нож в света, с който човек може да убие. И най-страшната ръка в света, това е човешката ръка! Например, някой е цар, седи пред мастилото, пише присъда.
И Господ седи пред този цар, казва му тихичко: Прости, не подписвай присъдата!
Царят подписва присъдата. Господ втори път му казва: Прости, задраскай написаното! Най-после царят склони, казва: Ще изпълня Твоята воля, Господи! – Задрасква подписа си. Аз желая сега да видя задраскани писма.
към втори вариант >>
Там, едва ли може един човек да мине сам.
(втори вариант)
Ще се запитаме: Нима широкият път нагоре не е прекрасен? Към каква погибел може да ни води този широк път? Но казва Христос: „Тесен е пътят на живота! “ Това е така, когато се говори за широките пътища, разбира се по отношение на физическия свят. Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни.
Там, едва ли може един човек да мине сам.
За да може един човек да мине през тесния път, трябва да бъде толкова дребен, толкова малък, колкото е дребна и малка една слънчева прашинка. Едва тя може да мине през малката врата на духовния път. Всичките адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път. Казва Христос: „Малцина са, които го намират“. Хора, у които съзнанието е пробудено, те са взели този път, те са го намерили.
към втори вариант >>
Ако ти си в любовта с обект, ще ми кажеш така: Аз ще те обичам като човек и ще те прегърна и целуна, като човек.
(втори вариант)
Засега, обект на хората е земният живот. Аз не говоря за земята, аз говоря за идейния живот, който се различава коренно от земния живот, защото човешката любов е любов на обектите. Тъй е, ако живееш по човешки, трябва да имаш обект, но ако искаш да живееш по Божествено, ще живееш без обект! Кое е Божественото, и кое е човешкото?
Ако ти си в любовта с обект, ще ми кажеш така: Аз ще те обичам като човек и ще те прегърна и целуна, като човек.
Но няма да ми казваш: Душата ми те обича, затова, заради Господ, чакай да те прегърна. Не, това са празни работи, празни приказки. У Господ няма обекти! Тогава аз ще ти кажа така: Слушай, аз имам 100,000 лв. дълг, щом искаш да ме целунеш, ще ми платиш дълговете.
към втори вариант >>
Царят подписва присъдата.
(втори вариант)
Че и ние имаме рога, в преносен смисъл казано, пък имаме и един нож – ужасен е той. Това е езикът, най-страшният нож в света, с който човек може да убие. И най-страшната ръка в света, това е човешката ръка! Например, някой е цар, седи пред мастилото, пише присъда. И Господ седи пред този цар, казва му тихичко: Прости, не подписвай присъдата!
Царят подписва присъдата.
Господ втори път му казва: Прости, задраскай написаното! Най-после царят склони, казва: Ще изпълня Твоята воля, Господи! – Задрасква подписа си. Аз желая сега да видя задраскани писма. Всички имате такива писма пред себе си.
към втори вариант >>
За да може един човек да мине през тесния път, трябва да бъде толкова дребен, толкова малък, колкото е дребна и малка една слънчева прашинка.
(втори вариант)
Към каква погибел може да ни води този широк път? Но казва Христос: „Тесен е пътят на живота! “ Това е така, когато се говори за широките пътища, разбира се по отношение на физическия свят. Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни. Там, едва ли може един човек да мине сам.
За да може един човек да мине през тесния път, трябва да бъде толкова дребен, толкова малък, колкото е дребна и малка една слънчева прашинка.
Едва тя може да мине през малката врата на духовния път. Всичките адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път. Казва Христос: „Малцина са, които го намират“. Хора, у които съзнанието е пробудено, те са взели този път, те са го намерили. Понеже съвременните хора не обичат мъчнотиите, те мислят, че в тия мъчнотии, в спънките на живота, в страданията, се крие нещастието за тях.
към втори вариант >>
Но няма да ми казваш: Душата ми те обича, затова, заради Господ, чакай да те прегърна.
(втори вариант)
Засега, обект на хората е земният живот. Аз не говоря за земята, аз говоря за идейния живот, който се различава коренно от земния живот, защото човешката любов е любов на обектите. Тъй е, ако живееш по човешки, трябва да имаш обект, но ако искаш да живееш по Божествено, ще живееш без обект! Кое е Божественото, и кое е човешкото? Ако ти си в любовта с обект, ще ми кажеш така: Аз ще те обичам като човек и ще те прегърна и целуна, като човек.
Но няма да ми казваш: Душата ми те обича, затова, заради Господ, чакай да те прегърна.
Не, това са празни работи, празни приказки. У Господ няма обекти! Тогава аз ще ти кажа така: Слушай, аз имам 100,000 лв. дълг, щом искаш да ме целунеш, ще ми платиш дълговете. Тогава ние ще се намерим в положението на онази американка, при която в една тъмна нощ се приближава един негър – прегръща я и я целува.
към втори вариант >>
Господ втори път му казва: Прости, задраскай написаното!
(втори вариант)
Това е езикът, най-страшният нож в света, с който човек може да убие. И най-страшната ръка в света, това е човешката ръка! Например, някой е цар, седи пред мастилото, пише присъда. И Господ седи пред този цар, казва му тихичко: Прости, не подписвай присъдата! Царят подписва присъдата.
Господ втори път му казва: Прости, задраскай написаното!
Най-после царят склони, казва: Ще изпълня Твоята воля, Господи! – Задрасква подписа си. Аз желая сега да видя задраскани писма. Всички имате такива писма пред себе си. Да се задраскат сега тия писма, да се види върху тях тази линия – красива е тя.
към втори вариант >>
Едва тя може да мине през малката врата на духовния път.
(втори вариант)
Но казва Христос: „Тесен е пътят на живота! “ Това е така, когато се говори за широките пътища, разбира се по отношение на физическия свят. Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни. Там, едва ли може един човек да мине сам. За да може един човек да мине през тесния път, трябва да бъде толкова дребен, толкова малък, колкото е дребна и малка една слънчева прашинка.
Едва тя може да мине през малката врата на духовния път.
Всичките адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път. Казва Христос: „Малцина са, които го намират“. Хора, у които съзнанието е пробудено, те са взели този път, те са го намерили. Понеже съвременните хора не обичат мъчнотиите, те мислят, че в тия мъчнотии, в спънките на живота, в страданията, се крие нещастието за тях. Това са само думи, отношения и илюзии, в които хората се заблуждават.
към втори вариант >>
Не, това са празни работи, празни приказки.
(втори вариант)
Аз не говоря за земята, аз говоря за идейния живот, който се различава коренно от земния живот, защото човешката любов е любов на обектите. Тъй е, ако живееш по човешки, трябва да имаш обект, но ако искаш да живееш по Божествено, ще живееш без обект! Кое е Божественото, и кое е човешкото? Ако ти си в любовта с обект, ще ми кажеш така: Аз ще те обичам като човек и ще те прегърна и целуна, като човек. Но няма да ми казваш: Душата ми те обича, затова, заради Господ, чакай да те прегърна.
Не, това са празни работи, празни приказки.
У Господ няма обекти! Тогава аз ще ти кажа така: Слушай, аз имам 100,000 лв. дълг, щом искаш да ме целунеш, ще ми платиш дълговете. Тогава ние ще се намерим в положението на онази американка, при която в една тъмна нощ се приближава един негър – прегръща я и я целува. Тя си помислила, че е някой американец и се разговаряла сладко с него, обаче, като стигнали до един фенер, тя вижда, че този господин бил черен, негър, и веднага извиква полицай.
към втори вариант >>
Най-после царят склони, казва: Ще изпълня Твоята воля, Господи!
(втори вариант)
И най-страшната ръка в света, това е човешката ръка! Например, някой е цар, седи пред мастилото, пише присъда. И Господ седи пред този цар, казва му тихичко: Прости, не подписвай присъдата! Царят подписва присъдата. Господ втори път му казва: Прости, задраскай написаното!
Най-после царят склони, казва: Ще изпълня Твоята воля, Господи!
– Задрасква подписа си. Аз желая сега да видя задраскани писма. Всички имате такива писма пред себе си. Да се задраскат сега тия писма, да се види върху тях тази линия – красива е тя. Царят писал: Осъждам на смъртно наказание еди-кой си човек.
към втори вариант >>
Всичките адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път.
(втори вариант)
“ Това е така, когато се говори за широките пътища, разбира се по отношение на физическия свят. Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни. Там, едва ли може един човек да мине сам. За да може един човек да мине през тесния път, трябва да бъде толкова дребен, толкова малък, колкото е дребна и малка една слънчева прашинка. Едва тя може да мине през малката врата на духовния път.
Всичките адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път.
Казва Христос: „Малцина са, които го намират“. Хора, у които съзнанието е пробудено, те са взели този път, те са го намерили. Понеже съвременните хора не обичат мъчнотиите, те мислят, че в тия мъчнотии, в спънките на живота, в страданията, се крие нещастието за тях. Това са само думи, отношения и илюзии, в които хората се заблуждават. Мъчнотиите, които имат хората в сегашния свят, са им предадени по наследство, по закона на внушението.
към втори вариант >>
У Господ няма обекти!
(втори вариант)
Тъй е, ако живееш по човешки, трябва да имаш обект, но ако искаш да живееш по Божествено, ще живееш без обект! Кое е Божественото, и кое е човешкото? Ако ти си в любовта с обект, ще ми кажеш така: Аз ще те обичам като човек и ще те прегърна и целуна, като човек. Но няма да ми казваш: Душата ми те обича, затова, заради Господ, чакай да те прегърна. Не, това са празни работи, празни приказки.
У Господ няма обекти!
Тогава аз ще ти кажа така: Слушай, аз имам 100,000 лв. дълг, щом искаш да ме целунеш, ще ми платиш дълговете. Тогава ние ще се намерим в положението на онази американка, при която в една тъмна нощ се приближава един негър – прегръща я и я целува. Тя си помислила, че е някой американец и се разговаряла сладко с него, обаче, като стигнали до един фенер, тя вижда, че този господин бил черен, негър, и веднага извиква полицай. Дава го под съд, иска от него обезщетение за нанесената ѝ обида.
към втори вариант >>
– Задрасква подписа си.
(втори вариант)
Например, някой е цар, седи пред мастилото, пише присъда. И Господ седи пред този цар, казва му тихичко: Прости, не подписвай присъдата! Царят подписва присъдата. Господ втори път му казва: Прости, задраскай написаното! Най-после царят склони, казва: Ще изпълня Твоята воля, Господи!
– Задрасква подписа си.
Аз желая сега да видя задраскани писма. Всички имате такива писма пред себе си. Да се задраскат сега тия писма, да се види върху тях тази линия – красива е тя. Царят писал: Осъждам на смъртно наказание еди-кой си човек. И после задрасква присъдата, казва: Не!
към втори вариант >>
Казва Христос: „Малцина са, които го намират“.
(втори вариант)
Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни. Там, едва ли може един човек да мине сам. За да може един човек да мине през тесния път, трябва да бъде толкова дребен, толкова малък, колкото е дребна и малка една слънчева прашинка. Едва тя може да мине през малката врата на духовния път. Всичките адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път.
Казва Христос: „Малцина са, които го намират“.
Хора, у които съзнанието е пробудено, те са взели този път, те са го намерили. Понеже съвременните хора не обичат мъчнотиите, те мислят, че в тия мъчнотии, в спънките на живота, в страданията, се крие нещастието за тях. Това са само думи, отношения и илюзии, в които хората се заблуждават. Мъчнотиите, които имат хората в сегашния свят, са им предадени по наследство, по закона на внушението. Много пъти хората се страхуват от това, от което няма никаква опасност, а не се страхуват от това, от което трябва да се страхуват.
към втори вариант >>
Тогава аз ще ти кажа така: Слушай, аз имам 100,000 лв.
(втори вариант)
Кое е Божественото, и кое е човешкото? Ако ти си в любовта с обект, ще ми кажеш така: Аз ще те обичам като човек и ще те прегърна и целуна, като човек. Но няма да ми казваш: Душата ми те обича, затова, заради Господ, чакай да те прегърна. Не, това са празни работи, празни приказки. У Господ няма обекти!
Тогава аз ще ти кажа така: Слушай, аз имам 100,000 лв.
дълг, щом искаш да ме целунеш, ще ми платиш дълговете. Тогава ние ще се намерим в положението на онази американка, при която в една тъмна нощ се приближава един негър – прегръща я и я целува. Тя си помислила, че е някой американец и се разговаряла сладко с него, обаче, като стигнали до един фенер, тя вижда, че този господин бил черен, негър, и веднага извиква полицай. Дава го под съд, иска от него обезщетение за нанесената ѝ обида. И всички ние, които се движим в тъмнината на нощта на живота, мислим, че всичко онова, което вършим е красиво.
към втори вариант >>
Аз желая сега да видя задраскани писма.
(втори вариант)
И Господ седи пред този цар, казва му тихичко: Прости, не подписвай присъдата! Царят подписва присъдата. Господ втори път му казва: Прости, задраскай написаното! Най-после царят склони, казва: Ще изпълня Твоята воля, Господи! – Задрасква подписа си.
Аз желая сега да видя задраскани писма.
Всички имате такива писма пред себе си. Да се задраскат сега тия писма, да се види върху тях тази линия – красива е тя. Царят писал: Осъждам на смъртно наказание еди-кой си човек. И после задрасква присъдата, казва: Не! Отменям решението си.
към втори вариант >>
Хора, у които съзнанието е пробудено, те са взели този път, те са го намерили.
(втори вариант)
Там, едва ли може един човек да мине сам. За да може един човек да мине през тесния път, трябва да бъде толкова дребен, толкова малък, колкото е дребна и малка една слънчева прашинка. Едва тя може да мине през малката врата на духовния път. Всичките адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път. Казва Христос: „Малцина са, които го намират“.
Хора, у които съзнанието е пробудено, те са взели този път, те са го намерили.
Понеже съвременните хора не обичат мъчнотиите, те мислят, че в тия мъчнотии, в спънките на живота, в страданията, се крие нещастието за тях. Това са само думи, отношения и илюзии, в които хората се заблуждават. Мъчнотиите, които имат хората в сегашния свят, са им предадени по наследство, по закона на внушението. Много пъти хората се страхуват от това, от което няма никаква опасност, а не се страхуват от това, от което трябва да се страхуват. Това е само по отношение на тяхното разбиране.
към втори вариант >>
дълг, щом искаш да ме целунеш, ще ми платиш дълговете.
(втори вариант)
Ако ти си в любовта с обект, ще ми кажеш така: Аз ще те обичам като човек и ще те прегърна и целуна, като човек. Но няма да ми казваш: Душата ми те обича, затова, заради Господ, чакай да те прегърна. Не, това са празни работи, празни приказки. У Господ няма обекти! Тогава аз ще ти кажа така: Слушай, аз имам 100,000 лв.
дълг, щом искаш да ме целунеш, ще ми платиш дълговете.
Тогава ние ще се намерим в положението на онази американка, при която в една тъмна нощ се приближава един негър – прегръща я и я целува. Тя си помислила, че е някой американец и се разговаряла сладко с него, обаче, като стигнали до един фенер, тя вижда, че този господин бил черен, негър, и веднага извиква полицай. Дава го под съд, иска от него обезщетение за нанесената ѝ обида. И всички ние, които се движим в тъмнината на нощта на живота, мислим, че всичко онова, което вършим е красиво. Но един ден ще дойдем при Светлината.
към втори вариант >>
Всички имате такива писма пред себе си.
(втори вариант)
Царят подписва присъдата. Господ втори път му казва: Прости, задраскай написаното! Най-после царят склони, казва: Ще изпълня Твоята воля, Господи! – Задрасква подписа си. Аз желая сега да видя задраскани писма.
Всички имате такива писма пред себе си.
Да се задраскат сега тия писма, да се види върху тях тази линия – красива е тя. Царят писал: Осъждам на смъртно наказание еди-кой си човек. И после задрасква присъдата, казва: Не! Отменям решението си. Красиво е това задраскване!
към втори вариант >>
Понеже съвременните хора не обичат мъчнотиите, те мислят, че в тия мъчнотии, в спънките на живота, в страданията, се крие нещастието за тях.
(втори вариант)
За да може един човек да мине през тесния път, трябва да бъде толкова дребен, толкова малък, колкото е дребна и малка една слънчева прашинка. Едва тя може да мине през малката врата на духовния път. Всичките адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път. Казва Христос: „Малцина са, които го намират“. Хора, у които съзнанието е пробудено, те са взели този път, те са го намерили.
Понеже съвременните хора не обичат мъчнотиите, те мислят, че в тия мъчнотии, в спънките на живота, в страданията, се крие нещастието за тях.
Това са само думи, отношения и илюзии, в които хората се заблуждават. Мъчнотиите, които имат хората в сегашния свят, са им предадени по наследство, по закона на внушението. Много пъти хората се страхуват от това, от което няма никаква опасност, а не се страхуват от това, от което трябва да се страхуват. Това е само по отношение на тяхното разбиране. Например, никой от вас не би се уплашил, ако му подадат една чашка винце.
към втори вариант >>
Тогава ние ще се намерим в положението на онази американка, при която в една тъмна нощ се приближава един негър – прегръща я и я целува.
(втори вариант)
Но няма да ми казваш: Душата ми те обича, затова, заради Господ, чакай да те прегърна. Не, това са празни работи, празни приказки. У Господ няма обекти! Тогава аз ще ти кажа така: Слушай, аз имам 100,000 лв. дълг, щом искаш да ме целунеш, ще ми платиш дълговете.
Тогава ние ще се намерим в положението на онази американка, при която в една тъмна нощ се приближава един негър – прегръща я и я целува.
Тя си помислила, че е някой американец и се разговаряла сладко с него, обаче, като стигнали до един фенер, тя вижда, че този господин бил черен, негър, и веднага извиква полицай. Дава го под съд, иска от него обезщетение за нанесената ѝ обида. И всички ние, които се движим в тъмнината на нощта на живота, мислим, че всичко онова, което вършим е красиво. Но един ден ще дойдем при Светлината. Та казвам: От гледището на Божествената Любов, недъзите на човешката любов могат да се изправят само тогава, като се внесе Светлината на Божествената Любов.
към втори вариант >>
Да се задраскат сега тия писма, да се види върху тях тази линия – красива е тя.
(втори вариант)
Господ втори път му казва: Прости, задраскай написаното! Най-после царят склони, казва: Ще изпълня Твоята воля, Господи! – Задрасква подписа си. Аз желая сега да видя задраскани писма. Всички имате такива писма пред себе си.
Да се задраскат сега тия писма, да се види върху тях тази линия – красива е тя.
Царят писал: Осъждам на смъртно наказание еди-кой си човек. И после задрасква присъдата, казва: Не! Отменям решението си. Красиво е това задраскване! Каква радост има в едно задраскано писмо!
към втори вариант >>
Това са само думи, отношения и илюзии, в които хората се заблуждават.
(втори вариант)
Едва тя може да мине през малката врата на духовния път. Всичките адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път. Казва Христос: „Малцина са, които го намират“. Хора, у които съзнанието е пробудено, те са взели този път, те са го намерили. Понеже съвременните хора не обичат мъчнотиите, те мислят, че в тия мъчнотии, в спънките на живота, в страданията, се крие нещастието за тях.
Това са само думи, отношения и илюзии, в които хората се заблуждават.
Мъчнотиите, които имат хората в сегашния свят, са им предадени по наследство, по закона на внушението. Много пъти хората се страхуват от това, от което няма никаква опасност, а не се страхуват от това, от което трябва да се страхуват. Това е само по отношение на тяхното разбиране. Например, никой от вас не би се уплашил, ако му подадат една чашка винце. Даже вие ще считате за привилегия това, като отидете някъде, да ви почерпят с петгодишно винце.
към втори вариант >>
Тя си помислила, че е някой американец и се разговаряла сладко с него, обаче, като стигнали до един фенер, тя вижда, че този господин бил черен, негър, и веднага извиква полицай.
(втори вариант)
Не, това са празни работи, празни приказки. У Господ няма обекти! Тогава аз ще ти кажа така: Слушай, аз имам 100,000 лв. дълг, щом искаш да ме целунеш, ще ми платиш дълговете. Тогава ние ще се намерим в положението на онази американка, при която в една тъмна нощ се приближава един негър – прегръща я и я целува.
Тя си помислила, че е някой американец и се разговаряла сладко с него, обаче, като стигнали до един фенер, тя вижда, че този господин бил черен, негър, и веднага извиква полицай.
Дава го под съд, иска от него обезщетение за нанесената ѝ обида. И всички ние, които се движим в тъмнината на нощта на живота, мислим, че всичко онова, което вършим е красиво. Но един ден ще дойдем при Светлината. Та казвам: От гледището на Божествената Любов, недъзите на човешката любов могат да се изправят само тогава, като се внесе Светлината на Божествената Любов. Закон е: без Бога любов между хората не може да има!
към втори вариант >>
Царят писал: Осъждам на смъртно наказание еди-кой си човек.
(втори вариант)
Най-после царят склони, казва: Ще изпълня Твоята воля, Господи! – Задрасква подписа си. Аз желая сега да видя задраскани писма. Всички имате такива писма пред себе си. Да се задраскат сега тия писма, да се види върху тях тази линия – красива е тя.
Царят писал: Осъждам на смъртно наказание еди-кой си човек.
И после задрасква присъдата, казва: Не! Отменям решението си. Красиво е това задраскване! Каква радост има в едно задраскано писмо! Когато осъденият човек види тази линия, зарадва се.
към втори вариант >>
Мъчнотиите, които имат хората в сегашния свят, са им предадени по наследство, по закона на внушението.
(втори вариант)
Всичките адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път. Казва Христос: „Малцина са, които го намират“. Хора, у които съзнанието е пробудено, те са взели този път, те са го намерили. Понеже съвременните хора не обичат мъчнотиите, те мислят, че в тия мъчнотии, в спънките на живота, в страданията, се крие нещастието за тях. Това са само думи, отношения и илюзии, в които хората се заблуждават.
Мъчнотиите, които имат хората в сегашния свят, са им предадени по наследство, по закона на внушението.
Много пъти хората се страхуват от това, от което няма никаква опасност, а не се страхуват от това, от което трябва да се страхуват. Това е само по отношение на тяхното разбиране. Например, никой от вас не би се уплашил, ако му подадат една чашка винце. Даже вие ще считате за привилегия това, като отидете някъде, да ви почерпят с петгодишно винце. Вие ще благодарите, че са ви направили голяма чест, като са ви почерпили с такова винце.
към втори вариант >>
Дава го под съд, иска от него обезщетение за нанесената ѝ обида.
(втори вариант)
У Господ няма обекти! Тогава аз ще ти кажа така: Слушай, аз имам 100,000 лв. дълг, щом искаш да ме целунеш, ще ми платиш дълговете. Тогава ние ще се намерим в положението на онази американка, при която в една тъмна нощ се приближава един негър – прегръща я и я целува. Тя си помислила, че е някой американец и се разговаряла сладко с него, обаче, като стигнали до един фенер, тя вижда, че този господин бил черен, негър, и веднага извиква полицай.
Дава го под съд, иска от него обезщетение за нанесената ѝ обида.
И всички ние, които се движим в тъмнината на нощта на живота, мислим, че всичко онова, което вършим е красиво. Но един ден ще дойдем при Светлината. Та казвам: От гледището на Божествената Любов, недъзите на човешката любов могат да се изправят само тогава, като се внесе Светлината на Божествената Любов. Закон е: без Бога любов между хората не може да има! Сам Христос е казал: „Където са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“.
към втори вариант >>
И после задрасква присъдата, казва: Не!
(втори вариант)
– Задрасква подписа си. Аз желая сега да видя задраскани писма. Всички имате такива писма пред себе си. Да се задраскат сега тия писма, да се види върху тях тази линия – красива е тя. Царят писал: Осъждам на смъртно наказание еди-кой си човек.
И после задрасква присъдата, казва: Не!
Отменям решението си. Красиво е това задраскване! Каква радост има в едно задраскано писмо! Когато осъденият човек види тази линия, зарадва се. Колко е красиво!
към втори вариант >>
Много пъти хората се страхуват от това, от което няма никаква опасност, а не се страхуват от това, от което трябва да се страхуват.
(втори вариант)
Казва Христос: „Малцина са, които го намират“. Хора, у които съзнанието е пробудено, те са взели този път, те са го намерили. Понеже съвременните хора не обичат мъчнотиите, те мислят, че в тия мъчнотии, в спънките на живота, в страданията, се крие нещастието за тях. Това са само думи, отношения и илюзии, в които хората се заблуждават. Мъчнотиите, които имат хората в сегашния свят, са им предадени по наследство, по закона на внушението.
Много пъти хората се страхуват от това, от което няма никаква опасност, а не се страхуват от това, от което трябва да се страхуват.
Това е само по отношение на тяхното разбиране. Например, никой от вас не би се уплашил, ако му подадат една чашка винце. Даже вие ще считате за привилегия това, като отидете някъде, да ви почерпят с петгодишно винце. Вие ще благодарите, че са ви направили голяма чест, като са ви почерпили с такова винце. При това, такава една чашка винце е една уловка в живота ви: от него може да се разсипе и здравето ви, а може да изгубите и смисъла в живота си.
към втори вариант >>
И всички ние, които се движим в тъмнината на нощта на живота, мислим, че всичко онова, което вършим е красиво.
(втори вариант)
Тогава аз ще ти кажа така: Слушай, аз имам 100,000 лв. дълг, щом искаш да ме целунеш, ще ми платиш дълговете. Тогава ние ще се намерим в положението на онази американка, при която в една тъмна нощ се приближава един негър – прегръща я и я целува. Тя си помислила, че е някой американец и се разговаряла сладко с него, обаче, като стигнали до един фенер, тя вижда, че този господин бил черен, негър, и веднага извиква полицай. Дава го под съд, иска от него обезщетение за нанесената ѝ обида.
И всички ние, които се движим в тъмнината на нощта на живота, мислим, че всичко онова, което вършим е красиво.
Но един ден ще дойдем при Светлината. Та казвам: От гледището на Божествената Любов, недъзите на човешката любов могат да се изправят само тогава, като се внесе Светлината на Божествената Любов. Закон е: без Бога любов между хората не може да има! Сам Христос е казал: „Където са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“. Значи, където е Любовта, или където е Бог, там съм и аз – там няма обект, там Любовта може да се прояви.
към втори вариант >>
Отменям решението си.
(втори вариант)
Аз желая сега да видя задраскани писма. Всички имате такива писма пред себе си. Да се задраскат сега тия писма, да се види върху тях тази линия – красива е тя. Царят писал: Осъждам на смъртно наказание еди-кой си човек. И после задрасква присъдата, казва: Не!
Отменям решението си.
Красиво е това задраскване! Каква радост има в едно задраскано писмо! Когато осъденият човек види тази линия, зарадва се. Колко е красиво! Трепне му сърцето от радост – нов живот е тя за него.
към втори вариант >>
Това е само по отношение на тяхното разбиране.
(втори вариант)
Хора, у които съзнанието е пробудено, те са взели този път, те са го намерили. Понеже съвременните хора не обичат мъчнотиите, те мислят, че в тия мъчнотии, в спънките на живота, в страданията, се крие нещастието за тях. Това са само думи, отношения и илюзии, в които хората се заблуждават. Мъчнотиите, които имат хората в сегашния свят, са им предадени по наследство, по закона на внушението. Много пъти хората се страхуват от това, от което няма никаква опасност, а не се страхуват от това, от което трябва да се страхуват.
Това е само по отношение на тяхното разбиране.
Например, никой от вас не би се уплашил, ако му подадат една чашка винце. Даже вие ще считате за привилегия това, като отидете някъде, да ви почерпят с петгодишно винце. Вие ще благодарите, че са ви направили голяма чест, като са ви почерпили с такова винце. При това, такава една чашка винце е една уловка в живота ви: от него може да се разсипе и здравето ви, а може да изгубите и смисъла в живота си. От това винце всичко се прахосва, изгубва, изпарява като парата.
към втори вариант >>
Но един ден ще дойдем при Светлината.
(втори вариант)
дълг, щом искаш да ме целунеш, ще ми платиш дълговете. Тогава ние ще се намерим в положението на онази американка, при която в една тъмна нощ се приближава един негър – прегръща я и я целува. Тя си помислила, че е някой американец и се разговаряла сладко с него, обаче, като стигнали до един фенер, тя вижда, че този господин бил черен, негър, и веднага извиква полицай. Дава го под съд, иска от него обезщетение за нанесената ѝ обида. И всички ние, които се движим в тъмнината на нощта на живота, мислим, че всичко онова, което вършим е красиво.
Но един ден ще дойдем при Светлината.
Та казвам: От гледището на Божествената Любов, недъзите на човешката любов могат да се изправят само тогава, като се внесе Светлината на Божествената Любов. Закон е: без Бога любов между хората не може да има! Сам Христос е казал: „Където са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“. Значи, където е Любовта, или където е Бог, там съм и аз – там няма обект, там Любовта може да се прояви. Любовта всякога подразбира жертва и разумност в себе си.
към втори вариант >>
Красиво е това задраскване!
(втори вариант)
Всички имате такива писма пред себе си. Да се задраскат сега тия писма, да се види върху тях тази линия – красива е тя. Царят писал: Осъждам на смъртно наказание еди-кой си човек. И после задрасква присъдата, казва: Не! Отменям решението си.
Красиво е това задраскване!
Каква радост има в едно задраскано писмо! Когато осъденият човек види тази линия, зарадва се. Колко е красиво! Трепне му сърцето от радост – нов живот е тя за него. Ако беше видял писмото по-рано, пак щеше да му трепне сърцето, но как?
към втори вариант >>
Например, никой от вас не би се уплашил, ако му подадат една чашка винце.
(втори вариант)
Понеже съвременните хора не обичат мъчнотиите, те мислят, че в тия мъчнотии, в спънките на живота, в страданията, се крие нещастието за тях. Това са само думи, отношения и илюзии, в които хората се заблуждават. Мъчнотиите, които имат хората в сегашния свят, са им предадени по наследство, по закона на внушението. Много пъти хората се страхуват от това, от което няма никаква опасност, а не се страхуват от това, от което трябва да се страхуват. Това е само по отношение на тяхното разбиране.
Например, никой от вас не би се уплашил, ако му подадат една чашка винце.
Даже вие ще считате за привилегия това, като отидете някъде, да ви почерпят с петгодишно винце. Вие ще благодарите, че са ви направили голяма чест, като са ви почерпили с такова винце. При това, такава една чашка винце е една уловка в живота ви: от него може да се разсипе и здравето ви, а може да изгубите и смисъла в живота си. От това винце всичко се прахосва, изгубва, изпарява като парата. Обаче, ако пуснат една малка мишка на масата ви, изведнъж ще скочите.
към втори вариант >>
Та казвам: От гледището на Божествената Любов, недъзите на човешката любов могат да се изправят само тогава, като се внесе Светлината на Божествената Любов.
(втори вариант)
Тогава ние ще се намерим в положението на онази американка, при която в една тъмна нощ се приближава един негър – прегръща я и я целува. Тя си помислила, че е някой американец и се разговаряла сладко с него, обаче, като стигнали до един фенер, тя вижда, че този господин бил черен, негър, и веднага извиква полицай. Дава го под съд, иска от него обезщетение за нанесената ѝ обида. И всички ние, които се движим в тъмнината на нощта на живота, мислим, че всичко онова, което вършим е красиво. Но един ден ще дойдем при Светлината.
Та казвам: От гледището на Божествената Любов, недъзите на човешката любов могат да се изправят само тогава, като се внесе Светлината на Божествената Любов.
Закон е: без Бога любов между хората не може да има! Сам Христос е казал: „Където са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“. Значи, където е Любовта, или където е Бог, там съм и аз – там няма обект, там Любовта може да се прояви. Любовта всякога подразбира жертва и разумност в себе си. Тези две неща са необходими за Любовта.
към втори вариант >>
Каква радост има в едно задраскано писмо!
(втори вариант)
Да се задраскат сега тия писма, да се види върху тях тази линия – красива е тя. Царят писал: Осъждам на смъртно наказание еди-кой си човек. И после задрасква присъдата, казва: Не! Отменям решението си. Красиво е това задраскване!
Каква радост има в едно задраскано писмо!
Когато осъденият човек види тази линия, зарадва се. Колко е красиво! Трепне му сърцето от радост – нов живот е тя за него. Ако беше видял писмото по-рано, пак щеше да му трепне сърцето, но как? – От страх.
към втори вариант >>
Даже вие ще считате за привилегия това, като отидете някъде, да ви почерпят с петгодишно винце.
(втори вариант)
Това са само думи, отношения и илюзии, в които хората се заблуждават. Мъчнотиите, които имат хората в сегашния свят, са им предадени по наследство, по закона на внушението. Много пъти хората се страхуват от това, от което няма никаква опасност, а не се страхуват от това, от което трябва да се страхуват. Това е само по отношение на тяхното разбиране. Например, никой от вас не би се уплашил, ако му подадат една чашка винце.
Даже вие ще считате за привилегия това, като отидете някъде, да ви почерпят с петгодишно винце.
Вие ще благодарите, че са ви направили голяма чест, като са ви почерпили с такова винце. При това, такава една чашка винце е една уловка в живота ви: от него може да се разсипе и здравето ви, а може да изгубите и смисъла в живота си. От това винце всичко се прахосва, изгубва, изпарява като парата. Обаче, ако пуснат една малка мишка на масата ви, изведнъж ще скочите. Какво страшно има?
към втори вариант >>
Закон е: без Бога любов между хората не може да има!
(втори вариант)
Тя си помислила, че е някой американец и се разговаряла сладко с него, обаче, като стигнали до един фенер, тя вижда, че този господин бил черен, негър, и веднага извиква полицай. Дава го под съд, иска от него обезщетение за нанесената ѝ обида. И всички ние, които се движим в тъмнината на нощта на живота, мислим, че всичко онова, което вършим е красиво. Но един ден ще дойдем при Светлината. Та казвам: От гледището на Божествената Любов, недъзите на човешката любов могат да се изправят само тогава, като се внесе Светлината на Божествената Любов.
Закон е: без Бога любов между хората не може да има!
Сам Христос е казал: „Където са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“. Значи, където е Любовта, или където е Бог, там съм и аз – там няма обект, там Любовта може да се прояви. Любовта всякога подразбира жертва и разумност в себе си. Тези две неща са необходими за Любовта. Онзи, който има великата Божествена Любов в себе си, той е най-силният и най-разумният.
към втори вариант >>
Когато осъденият човек види тази линия, зарадва се.
(втори вариант)
Царят писал: Осъждам на смъртно наказание еди-кой си човек. И после задрасква присъдата, казва: Не! Отменям решението си. Красиво е това задраскване! Каква радост има в едно задраскано писмо!
Когато осъденият човек види тази линия, зарадва се.
Колко е красиво! Трепне му сърцето от радост – нов живот е тя за него. Ако беше видял писмото по-рано, пак щеше да му трепне сърцето, но как? – От страх. Питам: Вие, като се върнете у дома няма ли да направите добре, ако задраскате тези писма?
към втори вариант >>
Вие ще благодарите, че са ви направили голяма чест, като са ви почерпили с такова винце.
(втори вариант)
Мъчнотиите, които имат хората в сегашния свят, са им предадени по наследство, по закона на внушението. Много пъти хората се страхуват от това, от което няма никаква опасност, а не се страхуват от това, от което трябва да се страхуват. Това е само по отношение на тяхното разбиране. Например, никой от вас не би се уплашил, ако му подадат една чашка винце. Даже вие ще считате за привилегия това, като отидете някъде, да ви почерпят с петгодишно винце.
Вие ще благодарите, че са ви направили голяма чест, като са ви почерпили с такова винце.
При това, такава една чашка винце е една уловка в живота ви: от него може да се разсипе и здравето ви, а може да изгубите и смисъла в живота си. От това винце всичко се прахосва, изгубва, изпарява като парата. Обаче, ако пуснат една малка мишка на масата ви, изведнъж ще скочите. Какво страшно има? Всички ще скочат да гонят мишката.
към втори вариант >>
Сам Христос е казал: „Където са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“.
(втори вариант)
Дава го под съд, иска от него обезщетение за нанесената ѝ обида. И всички ние, които се движим в тъмнината на нощта на живота, мислим, че всичко онова, което вършим е красиво. Но един ден ще дойдем при Светлината. Та казвам: От гледището на Божествената Любов, недъзите на човешката любов могат да се изправят само тогава, като се внесе Светлината на Божествената Любов. Закон е: без Бога любов между хората не може да има!
Сам Христос е казал: „Където са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“.
Значи, където е Любовта, или където е Бог, там съм и аз – там няма обект, там Любовта може да се прояви. Любовта всякога подразбира жертва и разумност в себе си. Тези две неща са необходими за Любовта. Онзи, който има великата Божествена Любов в себе си, той е най-силният и най-разумният.
към втори вариант >>
Колко е красиво!
(втори вариант)
И после задрасква присъдата, казва: Не! Отменям решението си. Красиво е това задраскване! Каква радост има в едно задраскано писмо! Когато осъденият човек види тази линия, зарадва се.
Колко е красиво!
Трепне му сърцето от радост – нов живот е тя за него. Ако беше видял писмото по-рано, пак щеше да му трепне сърцето, но как? – От страх. Питам: Вие, като се върнете у дома няма ли да направите добре, ако задраскате тези писма? Вие ще кажете: Колко са жестоки царете!
към втори вариант >>
При това, такава една чашка винце е една уловка в живота ви: от него може да се разсипе и здравето ви, а може да изгубите и смисъла в живота си.
(втори вариант)
Много пъти хората се страхуват от това, от което няма никаква опасност, а не се страхуват от това, от което трябва да се страхуват. Това е само по отношение на тяхното разбиране. Например, никой от вас не би се уплашил, ако му подадат една чашка винце. Даже вие ще считате за привилегия това, като отидете някъде, да ви почерпят с петгодишно винце. Вие ще благодарите, че са ви направили голяма чест, като са ви почерпили с такова винце.
При това, такава една чашка винце е една уловка в живота ви: от него може да се разсипе и здравето ви, а може да изгубите и смисъла в живота си.
От това винце всичко се прахосва, изгубва, изпарява като парата. Обаче, ако пуснат една малка мишка на масата ви, изведнъж ще скочите. Какво страшно има? Всички ще скочат да гонят мишката. В какво е виновна мишката?
към втори вариант >>
Значи, където е Любовта, или където е Бог, там съм и аз – там няма обект, там Любовта може да се прояви.
(втори вариант)
И всички ние, които се движим в тъмнината на нощта на живота, мислим, че всичко онова, което вършим е красиво. Но един ден ще дойдем при Светлината. Та казвам: От гледището на Божествената Любов, недъзите на човешката любов могат да се изправят само тогава, като се внесе Светлината на Божествената Любов. Закон е: без Бога любов между хората не може да има! Сам Христос е казал: „Където са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“.
Значи, където е Любовта, или където е Бог, там съм и аз – там няма обект, там Любовта може да се прояви.
Любовта всякога подразбира жертва и разумност в себе си. Тези две неща са необходими за Любовта. Онзи, който има великата Божествена Любов в себе си, той е най-силният и най-разумният.
към втори вариант >>
Трепне му сърцето от радост – нов живот е тя за него.
(втори вариант)
Отменям решението си. Красиво е това задраскване! Каква радост има в едно задраскано писмо! Когато осъденият човек види тази линия, зарадва се. Колко е красиво!
Трепне му сърцето от радост – нов живот е тя за него.
Ако беше видял писмото по-рано, пак щеше да му трепне сърцето, но как? – От страх. Питам: Вие, като се върнете у дома няма ли да направите добре, ако задраскате тези писма? Вие ще кажете: Колко са жестоки царете! Не, ние за царе не говорим.
към втори вариант >>
От това винце всичко се прахосва, изгубва, изпарява като парата.
(втори вариант)
Това е само по отношение на тяхното разбиране. Например, никой от вас не би се уплашил, ако му подадат една чашка винце. Даже вие ще считате за привилегия това, като отидете някъде, да ви почерпят с петгодишно винце. Вие ще благодарите, че са ви направили голяма чест, като са ви почерпили с такова винце. При това, такава една чашка винце е една уловка в живота ви: от него може да се разсипе и здравето ви, а може да изгубите и смисъла в живота си.
От това винце всичко се прахосва, изгубва, изпарява като парата.
Обаче, ако пуснат една малка мишка на масата ви, изведнъж ще скочите. Какво страшно има? Всички ще скочат да гонят мишката. В какво е виновна мишката? На мишката приписват много лоши качества.
към втори вариант >>
Любовта всякога подразбира жертва и разумност в себе си.
(втори вариант)
Но един ден ще дойдем при Светлината. Та казвам: От гледището на Божествената Любов, недъзите на човешката любов могат да се изправят само тогава, като се внесе Светлината на Божествената Любов. Закон е: без Бога любов между хората не може да има! Сам Христос е казал: „Където са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“. Значи, където е Любовта, или където е Бог, там съм и аз – там няма обект, там Любовта може да се прояви.
Любовта всякога подразбира жертва и разумност в себе си.
Тези две неща са необходими за Любовта. Онзи, който има великата Божествена Любов в себе си, той е най-силният и най-разумният.
към втори вариант >>
Ако беше видял писмото по-рано, пак щеше да му трепне сърцето, но как?
(втори вариант)
Красиво е това задраскване! Каква радост има в едно задраскано писмо! Когато осъденият човек види тази линия, зарадва се. Колко е красиво! Трепне му сърцето от радост – нов живот е тя за него.
Ако беше видял писмото по-рано, пак щеше да му трепне сърцето, но как?
– От страх. Питам: Вие, като се върнете у дома няма ли да направите добре, ако задраскате тези писма? Вие ще кажете: Колко са жестоки царете! Не, ние за царе не говорим.
към втори вариант >>
Обаче, ако пуснат една малка мишка на масата ви, изведнъж ще скочите.
(втори вариант)
Например, никой от вас не би се уплашил, ако му подадат една чашка винце. Даже вие ще считате за привилегия това, като отидете някъде, да ви почерпят с петгодишно винце. Вие ще благодарите, че са ви направили голяма чест, като са ви почерпили с такова винце. При това, такава една чашка винце е една уловка в живота ви: от него може да се разсипе и здравето ви, а може да изгубите и смисъла в живота си. От това винце всичко се прахосва, изгубва, изпарява като парата.
Обаче, ако пуснат една малка мишка на масата ви, изведнъж ще скочите.
Какво страшно има? Всички ще скочат да гонят мишката. В какво е виновна мишката? На мишката приписват много лоши качества. Ако мишката някой път прави пакости, тя не ги прави умишлено, но понеже горните ѝ зъби растат много, та за да ги скъси, за да се смалят, трябва да ги търка постоянно в някои твърди предмети.
към втори вариант >>
Тези две неща са необходими за Любовта.
(втори вариант)
Та казвам: От гледището на Божествената Любов, недъзите на човешката любов могат да се изправят само тогава, като се внесе Светлината на Божествената Любов. Закон е: без Бога любов между хората не може да има! Сам Христос е казал: „Където са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“. Значи, където е Любовта, или където е Бог, там съм и аз – там няма обект, там Любовта може да се прояви. Любовта всякога подразбира жертва и разумност в себе си.
Тези две неща са необходими за Любовта.
Онзи, който има великата Божествена Любов в себе си, той е най-силният и най-разумният.
към втори вариант >>
– От страх.
(втори вариант)
Каква радост има в едно задраскано писмо! Когато осъденият човек види тази линия, зарадва се. Колко е красиво! Трепне му сърцето от радост – нов живот е тя за него. Ако беше видял писмото по-рано, пак щеше да му трепне сърцето, но как?
– От страх.
Питам: Вие, като се върнете у дома няма ли да направите добре, ако задраскате тези писма? Вие ще кажете: Колко са жестоки царете! Не, ние за царе не говорим.
към втори вариант >>
Какво страшно има?
(втори вариант)
Даже вие ще считате за привилегия това, като отидете някъде, да ви почерпят с петгодишно винце. Вие ще благодарите, че са ви направили голяма чест, като са ви почерпили с такова винце. При това, такава една чашка винце е една уловка в живота ви: от него може да се разсипе и здравето ви, а може да изгубите и смисъла в живота си. От това винце всичко се прахосва, изгубва, изпарява като парата. Обаче, ако пуснат една малка мишка на масата ви, изведнъж ще скочите.
Какво страшно има?
Всички ще скочат да гонят мишката. В какво е виновна мишката? На мишката приписват много лоши качества. Ако мишката някой път прави пакости, тя не ги прави умишлено, но понеже горните ѝ зъби растат много, та за да ги скъси, за да се смалят, трябва да ги търка постоянно в някои твърди предмети. Така обясняват това нещо учените хора.
към втори вариант >>
Онзи, който има великата Божествена Любов в себе си, той е най-силният и най-разумният.
(втори вариант)
Закон е: без Бога любов между хората не може да има! Сам Христос е казал: „Където са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“. Значи, където е Любовта, или където е Бог, там съм и аз – там няма обект, там Любовта може да се прояви. Любовта всякога подразбира жертва и разумност в себе си. Тези две неща са необходими за Любовта.
Онзи, който има великата Божествена Любов в себе си, той е най-силният и най-разумният.
към втори вариант >>
Питам: Вие, като се върнете у дома няма ли да направите добре, ако задраскате тези писма?
(втори вариант)
Когато осъденият човек види тази линия, зарадва се. Колко е красиво! Трепне му сърцето от радост – нов живот е тя за него. Ако беше видял писмото по-рано, пак щеше да му трепне сърцето, но как? – От страх.
Питам: Вие, като се върнете у дома няма ли да направите добре, ако задраскате тези писма?
Вие ще кажете: Колко са жестоки царете! Не, ние за царе не говорим.
към втори вариант >>
Всички ще скочат да гонят мишката.
(втори вариант)
Вие ще благодарите, че са ви направили голяма чест, като са ви почерпили с такова винце. При това, такава една чашка винце е една уловка в живота ви: от него може да се разсипе и здравето ви, а може да изгубите и смисъла в живота си. От това винце всичко се прахосва, изгубва, изпарява като парата. Обаче, ако пуснат една малка мишка на масата ви, изведнъж ще скочите. Какво страшно има?
Всички ще скочат да гонят мишката.
В какво е виновна мишката? На мишката приписват много лоши качества. Ако мишката някой път прави пакости, тя не ги прави умишлено, но понеже горните ѝ зъби растат много, та за да ги скъси, за да се смалят, трябва да ги търка постоянно в някои твърди предмети. Така обясняват това нещо учените хора. Затова наричат мишките, зайците „гризачи“.
към втори вариант >>
„Тесен е“, казва Христос, „Пътят!
(втори вариант)
„Тесен е“, казва Христос, „Пътят!
“ Е, тесен е, разбира се. Да кажем, че сте учител някъде. Ако вие обичате от сърце вашите ученици и започнете да им предавате тази Божествена Истина, мислите ли, че днес ще ви държат в това училище? Мислите ли, че ако започнете като държавник да прилагате тази Любов, ще ви държат на този пост! Даже един Толстой, който беше такъв великан, гигант като писател със своя художествен стил, щом се осмели да заяви великата идея за Любовта, всички казаха, че неговата гениалност се е потъмнила, че той вече е остарял и оглупял.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: Колко са жестоки царете!
(втори вариант)
Колко е красиво! Трепне му сърцето от радост – нов живот е тя за него. Ако беше видял писмото по-рано, пак щеше да му трепне сърцето, но как? – От страх. Питам: Вие, като се върнете у дома няма ли да направите добре, ако задраскате тези писма?
Вие ще кажете: Колко са жестоки царете!
Не, ние за царе не говорим.
към втори вариант >>
В какво е виновна мишката?
(втори вариант)
При това, такава една чашка винце е една уловка в живота ви: от него може да се разсипе и здравето ви, а може да изгубите и смисъла в живота си. От това винце всичко се прахосва, изгубва, изпарява като парата. Обаче, ако пуснат една малка мишка на масата ви, изведнъж ще скочите. Какво страшно има? Всички ще скочат да гонят мишката.
В какво е виновна мишката?
На мишката приписват много лоши качества. Ако мишката някой път прави пакости, тя не ги прави умишлено, но понеже горните ѝ зъби растат много, та за да ги скъси, за да се смалят, трябва да ги търка постоянно в някои твърди предмети. Така обясняват това нещо учените хора. Затова наричат мишките, зайците „гризачи“. Мишката казва: „Аз гриза по необходимост, а не от любов към това изкуство“.
към втори вариант >>
“ Е, тесен е, разбира се.
(втори вариант)
„Тесен е“, казва Христос, „Пътят!
“ Е, тесен е, разбира се.
Да кажем, че сте учител някъде. Ако вие обичате от сърце вашите ученици и започнете да им предавате тази Божествена Истина, мислите ли, че днес ще ви държат в това училище? Мислите ли, че ако започнете като държавник да прилагате тази Любов, ще ви държат на този пост! Даже един Толстой, който беше такъв великан, гигант като писател със своя художествен стил, щом се осмели да заяви великата идея за Любовта, всички казаха, че неговата гениалност се е потъмнила, че той вече е остарял и оглупял. Значи, според схващанията на съвременните хора, всички ония, които имат обекти в живота си, са умни хора, а всички ония, които нямат обекти в живота си, са малко смахнати, оглупели, обезумели хора.
към втори вариант >>
Не, ние за царе не говорим.
(втори вариант)
Трепне му сърцето от радост – нов живот е тя за него. Ако беше видял писмото по-рано, пак щеше да му трепне сърцето, но как? – От страх. Питам: Вие, като се върнете у дома няма ли да направите добре, ако задраскате тези писма? Вие ще кажете: Колко са жестоки царете!
Не, ние за царе не говорим.
към втори вариант >>
На мишката приписват много лоши качества.
(втори вариант)
От това винце всичко се прахосва, изгубва, изпарява като парата. Обаче, ако пуснат една малка мишка на масата ви, изведнъж ще скочите. Какво страшно има? Всички ще скочат да гонят мишката. В какво е виновна мишката?
На мишката приписват много лоши качества.
Ако мишката някой път прави пакости, тя не ги прави умишлено, но понеже горните ѝ зъби растат много, та за да ги скъси, за да се смалят, трябва да ги търка постоянно в някои твърди предмети. Така обясняват това нещо учените хора. Затова наричат мишките, зайците „гризачи“. Мишката казва: „Аз гриза по необходимост, а не от любов към това изкуство“.
към втори вариант >>
Да кажем, че сте учител някъде.
(втори вариант)
„Тесен е“, казва Христос, „Пътят! “ Е, тесен е, разбира се.
Да кажем, че сте учител някъде.
Ако вие обичате от сърце вашите ученици и започнете да им предавате тази Божествена Истина, мислите ли, че днес ще ви държат в това училище? Мислите ли, че ако започнете като държавник да прилагате тази Любов, ще ви държат на този пост! Даже един Толстой, който беше такъв великан, гигант като писател със своя художествен стил, щом се осмели да заяви великата идея за Любовта, всички казаха, че неговата гениалност се е потъмнила, че той вече е остарял и оглупял. Значи, според схващанията на съвременните хора, всички ония, които имат обекти в живота си, са умни хора, а всички ония, които нямат обекти в живота си, са малко смахнати, оглупели, обезумели хора.
към втори вариант >>
Колко малко ние, хората, разбираме от Божията Любов.
(втори вариант)
Колко малко ние, хората, разбираме от Божията Любов.
И колко малко я проявяваме, при ония възможности, които имаме в нас. Всеки ден ни се дават хиляди случаи да проявим Любовта, а ние седим и казваме: Еди-кой си свещеник не служи добре. Не, от това гледище, не са виновни свещениците. И владиците не са виновни. Това са хора, с други думи, това са реки, минали през някой голям град, натрупан с нечистотии и днес казват: Градовете ни оцапаха.
към втори вариант >>
Ако мишката някой път прави пакости, тя не ги прави умишлено, но понеже горните ѝ зъби растат много, та за да ги скъси, за да се смалят, трябва да ги търка постоянно в някои твърди предмети.
(втори вариант)
Обаче, ако пуснат една малка мишка на масата ви, изведнъж ще скочите. Какво страшно има? Всички ще скочат да гонят мишката. В какво е виновна мишката? На мишката приписват много лоши качества.
Ако мишката някой път прави пакости, тя не ги прави умишлено, но понеже горните ѝ зъби растат много, та за да ги скъси, за да се смалят, трябва да ги търка постоянно в някои твърди предмети.
Така обясняват това нещо учените хора. Затова наричат мишките, зайците „гризачи“. Мишката казва: „Аз гриза по необходимост, а не от любов към това изкуство“.
към втори вариант >>
Ако вие обичате от сърце вашите ученици и започнете да им предавате тази Божествена Истина, мислите ли, че днес ще ви държат в това училище?
(втори вариант)
„Тесен е“, казва Христос, „Пътят! “ Е, тесен е, разбира се. Да кажем, че сте учител някъде.
Ако вие обичате от сърце вашите ученици и започнете да им предавате тази Божествена Истина, мислите ли, че днес ще ви държат в това училище?
Мислите ли, че ако започнете като държавник да прилагате тази Любов, ще ви държат на този пост! Даже един Толстой, който беше такъв великан, гигант като писател със своя художествен стил, щом се осмели да заяви великата идея за Любовта, всички казаха, че неговата гениалност се е потъмнила, че той вече е остарял и оглупял. Значи, според схващанията на съвременните хора, всички ония, които имат обекти в живота си, са умни хора, а всички ония, които нямат обекти в живота си, са малко смахнати, оглупели, обезумели хора.
към втори вариант >>
И колко малко я проявяваме, при ония възможности, които имаме в нас.
(втори вариант)
Колко малко ние, хората, разбираме от Божията Любов.
И колко малко я проявяваме, при ония възможности, които имаме в нас.
Всеки ден ни се дават хиляди случаи да проявим Любовта, а ние седим и казваме: Еди-кой си свещеник не служи добре. Не, от това гледище, не са виновни свещениците. И владиците не са виновни. Това са хора, с други думи, това са реки, минали през някой голям град, натрупан с нечистотии и днес казват: Градовете ни оцапаха. Аз бих им казал един начин, по който и те и всички можем да се освободим от тия нечистотии. Как?
към втори вариант >>
Така обясняват това нещо учените хора.
(втори вариант)
Какво страшно има? Всички ще скочат да гонят мишката. В какво е виновна мишката? На мишката приписват много лоши качества. Ако мишката някой път прави пакости, тя не ги прави умишлено, но понеже горните ѝ зъби растат много, та за да ги скъси, за да се смалят, трябва да ги търка постоянно в някои твърди предмети.
Така обясняват това нещо учените хора.
Затова наричат мишките, зайците „гризачи“. Мишката казва: „Аз гриза по необходимост, а не от любов към това изкуство“.
към втори вариант >>
Мислите ли, че ако започнете като държавник да прилагате тази Любов, ще ви държат на този пост!
(втори вариант)
„Тесен е“, казва Христос, „Пътят! “ Е, тесен е, разбира се. Да кажем, че сте учител някъде. Ако вие обичате от сърце вашите ученици и започнете да им предавате тази Божествена Истина, мислите ли, че днес ще ви държат в това училище?
Мислите ли, че ако започнете като държавник да прилагате тази Любов, ще ви държат на този пост!
Даже един Толстой, който беше такъв великан, гигант като писател със своя художествен стил, щом се осмели да заяви великата идея за Любовта, всички казаха, че неговата гениалност се е потъмнила, че той вече е остарял и оглупял. Значи, според схващанията на съвременните хора, всички ония, които имат обекти в живота си, са умни хора, а всички ония, които нямат обекти в живота си, са малко смахнати, оглупели, обезумели хора.
към втори вариант >>
Всеки ден ни се дават хиляди случаи да проявим Любовта, а ние седим и казваме: Еди-кой си свещеник не служи добре.
(втори вариант)
Колко малко ние, хората, разбираме от Божията Любов. И колко малко я проявяваме, при ония възможности, които имаме в нас.
Всеки ден ни се дават хиляди случаи да проявим Любовта, а ние седим и казваме: Еди-кой си свещеник не служи добре.
Не, от това гледище, не са виновни свещениците. И владиците не са виновни. Това са хора, с други думи, това са реки, минали през някой голям град, натрупан с нечистотии и днес казват: Градовете ни оцапаха. Аз бих им казал един начин, по който и те и всички можем да се освободим от тия нечистотии. Как? – Проследете промените на водата.
към втори вариант >>
Затова наричат мишките, зайците „гризачи“.
(втори вариант)
Всички ще скочат да гонят мишката. В какво е виновна мишката? На мишката приписват много лоши качества. Ако мишката някой път прави пакости, тя не ги прави умишлено, но понеже горните ѝ зъби растат много, та за да ги скъси, за да се смалят, трябва да ги търка постоянно в някои твърди предмети. Така обясняват това нещо учените хора.
Затова наричат мишките, зайците „гризачи“.
Мишката казва: „Аз гриза по необходимост, а не от любов към това изкуство“.
към втори вариант >>
Даже един Толстой, който беше такъв великан, гигант като писател със своя художествен стил, щом се осмели да заяви великата идея за Любовта, всички казаха, че неговата гениалност се е потъмнила, че той вече е остарял и оглупял.
(втори вариант)
„Тесен е“, казва Христос, „Пътят! “ Е, тесен е, разбира се. Да кажем, че сте учител някъде. Ако вие обичате от сърце вашите ученици и започнете да им предавате тази Божествена Истина, мислите ли, че днес ще ви държат в това училище? Мислите ли, че ако започнете като държавник да прилагате тази Любов, ще ви държат на този пост!
Даже един Толстой, който беше такъв великан, гигант като писател със своя художествен стил, щом се осмели да заяви великата идея за Любовта, всички казаха, че неговата гениалност се е потъмнила, че той вече е остарял и оглупял.
Значи, според схващанията на съвременните хора, всички ония, които имат обекти в живота си, са умни хора, а всички ония, които нямат обекти в живота си, са малко смахнати, оглупели, обезумели хора.
към втори вариант >>
Не, от това гледище, не са виновни свещениците.
(втори вариант)
Колко малко ние, хората, разбираме от Божията Любов. И колко малко я проявяваме, при ония възможности, които имаме в нас. Всеки ден ни се дават хиляди случаи да проявим Любовта, а ние седим и казваме: Еди-кой си свещеник не служи добре.
Не, от това гледище, не са виновни свещениците.
И владиците не са виновни. Това са хора, с други думи, това са реки, минали през някой голям град, натрупан с нечистотии и днес казват: Градовете ни оцапаха. Аз бих им казал един начин, по който и те и всички можем да се освободим от тия нечистотии. Как? – Проследете промените на водата. Водата може да мине и в друго състояние.
към втори вариант >>
Мишката казва: „Аз гриза по необходимост, а не от любов към това изкуство“.
(втори вариант)
В какво е виновна мишката? На мишката приписват много лоши качества. Ако мишката някой път прави пакости, тя не ги прави умишлено, но понеже горните ѝ зъби растат много, та за да ги скъси, за да се смалят, трябва да ги търка постоянно в някои твърди предмети. Така обясняват това нещо учените хора. Затова наричат мишките, зайците „гризачи“.
Мишката казва: „Аз гриза по необходимост, а не от любов към това изкуство“.
към втори вариант >>
Значи, според схващанията на съвременните хора, всички ония, които имат обекти в живота си, са умни хора, а всички ония, които нямат обекти в живота си, са малко смахнати, оглупели, обезумели хора.
(втори вариант)
“ Е, тесен е, разбира се. Да кажем, че сте учител някъде. Ако вие обичате от сърце вашите ученици и започнете да им предавате тази Божествена Истина, мислите ли, че днес ще ви държат в това училище? Мислите ли, че ако започнете като държавник да прилагате тази Любов, ще ви държат на този пост! Даже един Толстой, който беше такъв великан, гигант като писател със своя художествен стил, щом се осмели да заяви великата идея за Любовта, всички казаха, че неговата гениалност се е потъмнила, че той вече е остарял и оглупял.
Значи, според схващанията на съвременните хора, всички ония, които имат обекти в живота си, са умни хора, а всички ония, които нямат обекти в живота си, са малко смахнати, оглупели, обезумели хора.
към втори вариант >>
И владиците не са виновни.
(втори вариант)
Колко малко ние, хората, разбираме от Божията Любов. И колко малко я проявяваме, при ония възможности, които имаме в нас. Всеки ден ни се дават хиляди случаи да проявим Любовта, а ние седим и казваме: Еди-кой си свещеник не служи добре. Не, от това гледище, не са виновни свещениците.
И владиците не са виновни.
Това са хора, с други думи, това са реки, минали през някой голям град, натрупан с нечистотии и днес казват: Градовете ни оцапаха. Аз бих им казал един начин, по който и те и всички можем да се освободим от тия нечистотии. Как? – Проследете промените на водата. Водата може да мине и в друго състояние. Тя може да стане на пара, пък може да се разложи и на своите елементи и да отиде в пространството.
към втори вариант >>
„Тесен е пътят“ – казва Христос.
(втори вариант)
„Тесен е пътят“ – казва Христос.
към втори вариант >>
Днес всички питат: Где е животът?
(втори вариант)
Днес всички питат: Где е животът?
Где е смисълът на живота? – Животът е в тесния път; в тесния път е смисълът му. Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път. И колкото повече хората остаряват, толкова повече изгубват смисъла на живота си. Докато са млади, животът за тях има смисъл – това погледне, онова погледне, радва се на всичко.
към втори вариант >>
Това са хора, с други думи, това са реки, минали през някой голям град, натрупан с нечистотии и днес казват: Градовете ни оцапаха.
(втори вариант)
Колко малко ние, хората, разбираме от Божията Любов. И колко малко я проявяваме, при ония възможности, които имаме в нас. Всеки ден ни се дават хиляди случаи да проявим Любовта, а ние седим и казваме: Еди-кой си свещеник не служи добре. Не, от това гледище, не са виновни свещениците. И владиците не са виновни.
Това са хора, с други думи, това са реки, минали през някой голям град, натрупан с нечистотии и днес казват: Градовете ни оцапаха.
Аз бих им казал един начин, по който и те и всички можем да се освободим от тия нечистотии. Как? – Проследете промените на водата. Водата може да мине и в друго състояние. Тя може да стане на пара, пък може да се разложи и на своите елементи и да отиде в пространството. Като отиде нагоре, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използват.
към втори вариант >>
И действително, хубавите неща в живота се придобиват мъчно.
(втори вариант)
И действително, хубавите неща в живота се придобиват мъчно.
Онези скъпоценни камъни в земята не се добиват лесно. Те се намират на голяма дълбочина в земята и трябва специално да се изкопават. Има рудници, където множество рудокопачи по цял ден копаят земята, изкарват тия камъни оттам и след като ги шлифоват, продават ги на голяма цена. Следователно, всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство, което човек може да придобие, това са скъпоценности, заровени някъде дълбоко. Някой казва: Аз мисля.
към втори вариант >>
Где е смисълът на живота?
(втори вариант)
Днес всички питат: Где е животът?
Где е смисълът на живота?
– Животът е в тесния път; в тесния път е смисълът му. Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път. И колкото повече хората остаряват, толкова повече изгубват смисъла на живота си. Докато са млади, животът за тях има смисъл – това погледне, онова погледне, радва се на всичко. Но като остареят, нищо вече не ги задоволява.
към втори вариант >>
Аз бих им казал един начин, по който и те и всички можем да се освободим от тия нечистотии. Как?
(втори вариант)
И колко малко я проявяваме, при ония възможности, които имаме в нас. Всеки ден ни се дават хиляди случаи да проявим Любовта, а ние седим и казваме: Еди-кой си свещеник не служи добре. Не, от това гледище, не са виновни свещениците. И владиците не са виновни. Това са хора, с други думи, това са реки, минали през някой голям град, натрупан с нечистотии и днес казват: Градовете ни оцапаха.
Аз бих им казал един начин, по който и те и всички можем да се освободим от тия нечистотии. Как?
– Проследете промените на водата. Водата може да мине и в друго състояние. Тя може да стане на пара, пък може да се разложи и на своите елементи и да отиде в пространството. Като отиде нагоре, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използват. Учените хора забелязват, че водата на земята започва да намалява.
към втори вариант >>
Онези скъпоценни камъни в земята не се добиват лесно.
(втори вариант)
И действително, хубавите неща в живота се придобиват мъчно.
Онези скъпоценни камъни в земята не се добиват лесно.
Те се намират на голяма дълбочина в земята и трябва специално да се изкопават. Има рудници, където множество рудокопачи по цял ден копаят земята, изкарват тия камъни оттам и след като ги шлифоват, продават ги на голяма цена. Следователно, всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство, което човек може да придобие, това са скъпоценности, заровени някъде дълбоко. Някой казва: Аз мисля. Да, има обикновени мисли, като обикновените камъчета, които всеки подритва.
към втори вариант >>
– Животът е в тесния път; в тесния път е смисълът му.
(втори вариант)
Днес всички питат: Где е животът? Где е смисълът на живота?
– Животът е в тесния път; в тесния път е смисълът му.
Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път. И колкото повече хората остаряват, толкова повече изгубват смисъла на живота си. Докато са млади, животът за тях има смисъл – това погледне, онова погледне, радва се на всичко. Но като остареят, нищо вече не ги задоволява. Това се дължи все на тези външни обекти.
към втори вариант >>
– Проследете промените на водата.
(втори вариант)
Всеки ден ни се дават хиляди случаи да проявим Любовта, а ние седим и казваме: Еди-кой си свещеник не служи добре. Не, от това гледище, не са виновни свещениците. И владиците не са виновни. Това са хора, с други думи, това са реки, минали през някой голям град, натрупан с нечистотии и днес казват: Градовете ни оцапаха. Аз бих им казал един начин, по който и те и всички можем да се освободим от тия нечистотии. Как?
– Проследете промените на водата.
Водата може да мине и в друго състояние. Тя може да стане на пара, пък може да се разложи и на своите елементи и да отиде в пространството. Като отиде нагоре, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използват. Учените хора забелязват, че водата на земята започва да намалява. Ако туй намаление започва от сега, какво показва това?
към втори вариант >>
Те се намират на голяма дълбочина в земята и трябва специално да се изкопават.
(втори вариант)
И действително, хубавите неща в живота се придобиват мъчно. Онези скъпоценни камъни в земята не се добиват лесно.
Те се намират на голяма дълбочина в земята и трябва специално да се изкопават.
Има рудници, където множество рудокопачи по цял ден копаят земята, изкарват тия камъни оттам и след като ги шлифоват, продават ги на голяма цена. Следователно, всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство, което човек може да придобие, това са скъпоценности, заровени някъде дълбоко. Някой казва: Аз мисля. Да, има обикновени мисли, като обикновените камъчета, които всеки подритва. Те са общото, обикновеното мислене.
към втори вариант >>
Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път.
(втори вариант)
Днес всички питат: Где е животът? Где е смисълът на живота? – Животът е в тесния път; в тесния път е смисълът му.
Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път.
И колкото повече хората остаряват, толкова повече изгубват смисъла на живота си. Докато са млади, животът за тях има смисъл – това погледне, онова погледне, радва се на всичко. Но като остареят, нищо вече не ги задоволява. Това се дължи все на тези външни обекти. И понеже човек не е запознат с истинския живот, той усеща едно вътрешно стискане, едно вкисване, едно пресищане от тези обекти.
към втори вариант >>
Водата може да мине и в друго състояние.
(втори вариант)
Не, от това гледище, не са виновни свещениците. И владиците не са виновни. Това са хора, с други думи, това са реки, минали през някой голям град, натрупан с нечистотии и днес казват: Градовете ни оцапаха. Аз бих им казал един начин, по който и те и всички можем да се освободим от тия нечистотии. Как? – Проследете промените на водата.
Водата може да мине и в друго състояние.
Тя може да стане на пара, пък може да се разложи и на своите елементи и да отиде в пространството. Като отиде нагоре, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използват. Учените хора забелязват, че водата на земята започва да намалява. Ако туй намаление започва от сега, какво показва това? – Че за в бъдеще хората ще се нуждаят по-малко от обикновена вода; те ще се нуждаят от необикновена вода, която сега ще се яви.
към втори вариант >>
Има рудници, където множество рудокопачи по цял ден копаят земята, изкарват тия камъни оттам и след като ги шлифоват, продават ги на голяма цена.
(втори вариант)
И действително, хубавите неща в живота се придобиват мъчно. Онези скъпоценни камъни в земята не се добиват лесно. Те се намират на голяма дълбочина в земята и трябва специално да се изкопават.
Има рудници, където множество рудокопачи по цял ден копаят земята, изкарват тия камъни оттам и след като ги шлифоват, продават ги на голяма цена.
Следователно, всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство, което човек може да придобие, това са скъпоценности, заровени някъде дълбоко. Някой казва: Аз мисля. Да, има обикновени мисли, като обикновените камъчета, които всеки подритва. Те са общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които са подобни на скъпоценни камъни, изваждани от земята.
към втори вариант >>
И колкото повече хората остаряват, толкова повече изгубват смисъла на живота си.
(втори вариант)
Днес всички питат: Где е животът? Где е смисълът на живота? – Животът е в тесния път; в тесния път е смисълът му. Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път.
И колкото повече хората остаряват, толкова повече изгубват смисъла на живота си.
Докато са млади, животът за тях има смисъл – това погледне, онова погледне, радва се на всичко. Но като остареят, нищо вече не ги задоволява. Това се дължи все на тези външни обекти. И понеже човек не е запознат с истинския живот, той усеща едно вътрешно стискане, едно вкисване, едно пресищане от тези обекти. Сегашният живот трябва да се трансформира и човек трябва да премине от едно състояние в друго.
към втори вариант >>
Тя може да стане на пара, пък може да се разложи и на своите елементи и да отиде в пространството.
(втори вариант)
И владиците не са виновни. Това са хора, с други думи, това са реки, минали през някой голям град, натрупан с нечистотии и днес казват: Градовете ни оцапаха. Аз бих им казал един начин, по който и те и всички можем да се освободим от тия нечистотии. Как? – Проследете промените на водата. Водата може да мине и в друго състояние.
Тя може да стане на пара, пък може да се разложи и на своите елементи и да отиде в пространството.
Като отиде нагоре, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използват. Учените хора забелязват, че водата на земята започва да намалява. Ако туй намаление започва от сега, какво показва това? – Че за в бъдеще хората ще се нуждаят по-малко от обикновена вода; те ще се нуждаят от необикновена вода, която сега ще се яви. На земята ще дойде нова вода.
към втори вариант >>
Следователно, всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство, което човек може да придобие, това са скъпоценности, заровени някъде дълбоко.
(втори вариант)
И действително, хубавите неща в живота се придобиват мъчно. Онези скъпоценни камъни в земята не се добиват лесно. Те се намират на голяма дълбочина в земята и трябва специално да се изкопават. Има рудници, където множество рудокопачи по цял ден копаят земята, изкарват тия камъни оттам и след като ги шлифоват, продават ги на голяма цена.
Следователно, всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство, което човек може да придобие, това са скъпоценности, заровени някъде дълбоко.
Някой казва: Аз мисля. Да, има обикновени мисли, като обикновените камъчета, които всеки подритва. Те са общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които са подобни на скъпоценни камъни, изваждани от земята. Тъй че тия необикновени мисли са скъпоценните, хубавите камъни, заровени в земята.
към втори вариант >>
Докато са млади, животът за тях има смисъл – това погледне, онова погледне, радва се на всичко.
(втори вариант)
Днес всички питат: Где е животът? Где е смисълът на живота? – Животът е в тесния път; в тесния път е смисълът му. Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път. И колкото повече хората остаряват, толкова повече изгубват смисъла на живота си.
Докато са млади, животът за тях има смисъл – това погледне, онова погледне, радва се на всичко.
Но като остареят, нищо вече не ги задоволява. Това се дължи все на тези външни обекти. И понеже човек не е запознат с истинския живот, той усеща едно вътрешно стискане, едно вкисване, едно пресищане от тези обекти. Сегашният живот трябва да се трансформира и човек трябва да премине от едно състояние в друго. Това е съзнателният живот; това е, към което ние се стремим.
към втори вариант >>
Като отиде нагоре, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използват.
(втори вариант)
Това са хора, с други думи, това са реки, минали през някой голям град, натрупан с нечистотии и днес казват: Градовете ни оцапаха. Аз бих им казал един начин, по който и те и всички можем да се освободим от тия нечистотии. Как? – Проследете промените на водата. Водата може да мине и в друго състояние. Тя може да стане на пара, пък може да се разложи и на своите елементи и да отиде в пространството.
Като отиде нагоре, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използват.
Учените хора забелязват, че водата на земята започва да намалява. Ако туй намаление започва от сега, какво показва това? – Че за в бъдеще хората ще се нуждаят по-малко от обикновена вода; те ще се нуждаят от необикновена вода, която сега ще се яви. На земята ще дойде нова вода. Тя ще извира сама – ще изтича, и пак ще се изгубва.
към втори вариант >>
Някой казва: Аз мисля.
(втори вариант)
И действително, хубавите неща в живота се придобиват мъчно. Онези скъпоценни камъни в земята не се добиват лесно. Те се намират на голяма дълбочина в земята и трябва специално да се изкопават. Има рудници, където множество рудокопачи по цял ден копаят земята, изкарват тия камъни оттам и след като ги шлифоват, продават ги на голяма цена. Следователно, всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство, което човек може да придобие, това са скъпоценности, заровени някъде дълбоко.
Някой казва: Аз мисля.
Да, има обикновени мисли, като обикновените камъчета, които всеки подритва. Те са общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които са подобни на скъпоценни камъни, изваждани от земята. Тъй че тия необикновени мисли са скъпоценните, хубавите камъни, заровени в земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити в човека?
към втори вариант >>
Но като остареят, нищо вече не ги задоволява.
(втори вариант)
Где е смисълът на живота? – Животът е в тесния път; в тесния път е смисълът му. Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път. И колкото повече хората остаряват, толкова повече изгубват смисъла на живота си. Докато са млади, животът за тях има смисъл – това погледне, онова погледне, радва се на всичко.
Но като остареят, нищо вече не ги задоволява.
Това се дължи все на тези външни обекти. И понеже човек не е запознат с истинския живот, той усеща едно вътрешно стискане, едно вкисване, едно пресищане от тези обекти. Сегашният живот трябва да се трансформира и човек трябва да премине от едно състояние в друго. Това е съзнателният живот; това е, към което ние се стремим. Няма какво да говорим на света, какво искаме.
към втори вариант >>
Учените хора забелязват, че водата на земята започва да намалява.
(втори вариант)
Аз бих им казал един начин, по който и те и всички можем да се освободим от тия нечистотии. Как? – Проследете промените на водата. Водата може да мине и в друго състояние. Тя може да стане на пара, пък може да се разложи и на своите елементи и да отиде в пространството. Като отиде нагоре, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използват.
Учените хора забелязват, че водата на земята започва да намалява.
Ако туй намаление започва от сега, какво показва това? – Че за в бъдеще хората ще се нуждаят по-малко от обикновена вода; те ще се нуждаят от необикновена вода, която сега ще се яви. На земята ще дойде нова вода. Тя ще извира сама – ще изтича, и пак ще се изгубва. И само от извора ще може да я пиете.
към втори вариант >>
Да, има обикновени мисли, като обикновените камъчета, които всеки подритва.
(втори вариант)
Онези скъпоценни камъни в земята не се добиват лесно. Те се намират на голяма дълбочина в земята и трябва специално да се изкопават. Има рудници, където множество рудокопачи по цял ден копаят земята, изкарват тия камъни оттам и след като ги шлифоват, продават ги на голяма цена. Следователно, всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство, което човек може да придобие, това са скъпоценности, заровени някъде дълбоко. Някой казва: Аз мисля.
Да, има обикновени мисли, като обикновените камъчета, които всеки подритва.
Те са общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които са подобни на скъпоценни камъни, изваждани от земята. Тъй че тия необикновени мисли са скъпоценните, хубавите камъни, заровени в земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити в човека? – Има прозорливи хора, които виждат.
към втори вариант >>
Това се дължи все на тези външни обекти.
(втори вариант)
– Животът е в тесния път; в тесния път е смисълът му. Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път. И колкото повече хората остаряват, толкова повече изгубват смисъла на живота си. Докато са млади, животът за тях има смисъл – това погледне, онова погледне, радва се на всичко. Но като остареят, нищо вече не ги задоволява.
Това се дължи все на тези външни обекти.
И понеже човек не е запознат с истинския живот, той усеща едно вътрешно стискане, едно вкисване, едно пресищане от тези обекти. Сегашният живот трябва да се трансформира и човек трябва да премине от едно състояние в друго. Това е съзнателният живот; това е, към което ние се стремим. Няма какво да говорим на света, какво искаме. Туй трансформиране ние трябва да направим, за да опитаме силата на нашия живот.
към втори вариант >>
Ако туй намаление започва от сега, какво показва това?
(втори вариант)
– Проследете промените на водата. Водата може да мине и в друго състояние. Тя може да стане на пара, пък може да се разложи и на своите елементи и да отиде в пространството. Като отиде нагоре, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използват. Учените хора забелязват, че водата на земята започва да намалява.
Ако туй намаление започва от сега, какво показва това?
– Че за в бъдеще хората ще се нуждаят по-малко от обикновена вода; те ще се нуждаят от необикновена вода, която сега ще се яви. На земята ще дойде нова вода. Тя ще извира сама – ще изтича, и пак ще се изгубва. И само от извора ще може да я пиете. Реки няма да има.
към втори вариант >>
Те са общото, обикновеното мислене.
(втори вариант)
Те се намират на голяма дълбочина в земята и трябва специално да се изкопават. Има рудници, където множество рудокопачи по цял ден копаят земята, изкарват тия камъни оттам и след като ги шлифоват, продават ги на голяма цена. Следователно, всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство, което човек може да придобие, това са скъпоценности, заровени някъде дълбоко. Някой казва: Аз мисля. Да, има обикновени мисли, като обикновените камъчета, които всеки подритва.
Те са общото, обикновеното мислене.
Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които са подобни на скъпоценни камъни, изваждани от земята. Тъй че тия необикновени мисли са скъпоценните, хубавите камъни, заровени в земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити в човека? – Има прозорливи хора, които виждат. Те са като някой опитен бижутер.
към втори вариант >>
И понеже човек не е запознат с истинския живот, той усеща едно вътрешно стискане, едно вкисване, едно пресищане от тези обекти.
(втори вариант)
Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път. И колкото повече хората остаряват, толкова повече изгубват смисъла на живота си. Докато са млади, животът за тях има смисъл – това погледне, онова погледне, радва се на всичко. Но като остареят, нищо вече не ги задоволява. Това се дължи все на тези външни обекти.
И понеже човек не е запознат с истинския живот, той усеща едно вътрешно стискане, едно вкисване, едно пресищане от тези обекти.
Сегашният живот трябва да се трансформира и човек трябва да премине от едно състояние в друго. Това е съзнателният живот; това е, към което ние се стремим. Няма какво да говорим на света, какво искаме. Туй трансформиране ние трябва да направим, за да опитаме силата на нашия живот. Защото всеки един живот се познава по силата, която съдържа в себе си.
към втори вариант >>
– Че за в бъдеще хората ще се нуждаят по-малко от обикновена вода; те ще се нуждаят от необикновена вода, която сега ще се яви.
(втори вариант)
Водата може да мине и в друго състояние. Тя може да стане на пара, пък може да се разложи и на своите елементи и да отиде в пространството. Като отиде нагоре, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използват. Учените хора забелязват, че водата на земята започва да намалява. Ако туй намаление започва от сега, какво показва това?
– Че за в бъдеще хората ще се нуждаят по-малко от обикновена вода; те ще се нуждаят от необикновена вода, която сега ще се яви.
На земята ще дойде нова вода. Тя ще извира сама – ще изтича, и пак ще се изгубва. И само от извора ще може да я пиете. Реки няма да има. Тогава какво ще правите, я ми кажете?
към втори вариант >>
Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които са подобни на скъпоценни камъни, изваждани от земята.
(втори вариант)
Има рудници, където множество рудокопачи по цял ден копаят земята, изкарват тия камъни оттам и след като ги шлифоват, продават ги на голяма цена. Следователно, всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство, което човек може да придобие, това са скъпоценности, заровени някъде дълбоко. Някой казва: Аз мисля. Да, има обикновени мисли, като обикновените камъчета, които всеки подритва. Те са общото, обикновеното мислене.
Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които са подобни на скъпоценни камъни, изваждани от земята.
Тъй че тия необикновени мисли са скъпоценните, хубавите камъни, заровени в земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити в човека? – Има прозорливи хора, които виждат. Те са като някой опитен бижутер. Веднага различават ценното от неценното и ги разделят.
към втори вариант >>
Сегашният живот трябва да се трансформира и човек трябва да премине от едно състояние в друго.
(втори вариант)
И колкото повече хората остаряват, толкова повече изгубват смисъла на живота си. Докато са млади, животът за тях има смисъл – това погледне, онова погледне, радва се на всичко. Но като остареят, нищо вече не ги задоволява. Това се дължи все на тези външни обекти. И понеже човек не е запознат с истинския живот, той усеща едно вътрешно стискане, едно вкисване, едно пресищане от тези обекти.
Сегашният живот трябва да се трансформира и човек трябва да премине от едно състояние в друго.
Това е съзнателният живот; това е, към което ние се стремим. Няма какво да говорим на света, какво искаме. Туй трансформиране ние трябва да направим, за да опитаме силата на нашия живот. Защото всеки един живот се познава по силата, която съдържа в себе си. За нас е важно да видим, можем ли да използваме условията, при които живеем.
към втори вариант >>
На земята ще дойде нова вода.
(втори вариант)
Тя може да стане на пара, пък може да се разложи и на своите елементи и да отиде в пространството. Като отиде нагоре, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използват. Учените хора забелязват, че водата на земята започва да намалява. Ако туй намаление започва от сега, какво показва това? – Че за в бъдеще хората ще се нуждаят по-малко от обикновена вода; те ще се нуждаят от необикновена вода, която сега ще се яви.
На земята ще дойде нова вода.
Тя ще извира сама – ще изтича, и пак ще се изгубва. И само от извора ще може да я пиете. Реки няма да има. Тогава какво ще правите, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този извор?
към втори вариант >>
Тъй че тия необикновени мисли са скъпоценните, хубавите камъни, заровени в земята.
(втори вариант)
Следователно, всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство, което човек може да придобие, това са скъпоценности, заровени някъде дълбоко. Някой казва: Аз мисля. Да, има обикновени мисли, като обикновените камъчета, които всеки подритва. Те са общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които са подобни на скъпоценни камъни, изваждани от земята.
Тъй че тия необикновени мисли са скъпоценните, хубавите камъни, заровени в земята.
Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити в човека? – Има прозорливи хора, които виждат. Те са като някой опитен бижутер. Веднага различават ценното от неценното и ги разделят. Такъв човек срещне някого и казва: Този е обикновен човек, от обикновените камъни.
към втори вариант >>
Това е съзнателният живот; това е, към което ние се стремим.
(втори вариант)
Докато са млади, животът за тях има смисъл – това погледне, онова погледне, радва се на всичко. Но като остареят, нищо вече не ги задоволява. Това се дължи все на тези външни обекти. И понеже човек не е запознат с истинския живот, той усеща едно вътрешно стискане, едно вкисване, едно пресищане от тези обекти. Сегашният живот трябва да се трансформира и човек трябва да премине от едно състояние в друго.
Това е съзнателният живот; това е, към което ние се стремим.
Няма какво да говорим на света, какво искаме. Туй трансформиране ние трябва да направим, за да опитаме силата на нашия живот. Защото всеки един живот се познава по силата, която съдържа в себе си. За нас е важно да видим, можем ли да използваме условията, при които живеем. Един духовен човек, който така разбира живота, който живее без обекти, той няма да употребява вече ралото, той няма да си служи с фабрики.
към втори вариант >>
Тя ще извира сама – ще изтича, и пак ще се изгубва.
(втори вариант)
Като отиде нагоре, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използват. Учените хора забелязват, че водата на земята започва да намалява. Ако туй намаление започва от сега, какво показва това? – Че за в бъдеще хората ще се нуждаят по-малко от обикновена вода; те ще се нуждаят от необикновена вода, която сега ще се яви. На земята ще дойде нова вода.
Тя ще извира сама – ще изтича, и пак ще се изгубва.
И само от извора ще може да я пиете. Реки няма да има. Тогава какво ще правите, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този извор? Вие ще кажете: Това са само вероятности.
към втори вариант >>
Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити в човека?
(втори вариант)
Някой казва: Аз мисля. Да, има обикновени мисли, като обикновените камъчета, които всеки подритва. Те са общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които са подобни на скъпоценни камъни, изваждани от земята. Тъй че тия необикновени мисли са скъпоценните, хубавите камъни, заровени в земята.
Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити в човека?
– Има прозорливи хора, които виждат. Те са като някой опитен бижутер. Веднага различават ценното от неценното и ги разделят. Такъв човек срещне някого и казва: Този е обикновен човек, от обикновените камъни. Срещне друг някой, казва: В този човек се крие една отлична, скъпоценна душа.
към втори вариант >>
Няма какво да говорим на света, какво искаме.
(втори вариант)
Но като остареят, нищо вече не ги задоволява. Това се дължи все на тези външни обекти. И понеже човек не е запознат с истинския живот, той усеща едно вътрешно стискане, едно вкисване, едно пресищане от тези обекти. Сегашният живот трябва да се трансформира и човек трябва да премине от едно състояние в друго. Това е съзнателният живот; това е, към което ние се стремим.
Няма какво да говорим на света, какво искаме.
Туй трансформиране ние трябва да направим, за да опитаме силата на нашия живот. Защото всеки един живот се познава по силата, която съдържа в себе си. За нас е важно да видим, можем ли да използваме условията, при които живеем. Един духовен човек, който така разбира живота, който живее без обекти, той няма да употребява вече ралото, той няма да си служи с фабрики. При сегашната култура, фабриките, огънят, всичко това е необходимо, но ще дойде време, когато електричеството ще измести този дим, и атмосферата няма да бъде пълна със сажди, както е сега.
към втори вариант >>
И само от извора ще може да я пиете.
(втори вариант)
Учените хора забелязват, че водата на земята започва да намалява. Ако туй намаление започва от сега, какво показва това? – Че за в бъдеще хората ще се нуждаят по-малко от обикновена вода; те ще се нуждаят от необикновена вода, която сега ще се яви. На земята ще дойде нова вода. Тя ще извира сама – ще изтича, и пак ще се изгубва.
И само от извора ще може да я пиете.
Реки няма да има. Тогава какво ще правите, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този извор? Вие ще кажете: Това са само вероятности. За вас – да, вероятности са, а за мен – това са велики Истини, които аз зная.
към втори вариант >>
– Има прозорливи хора, които виждат.
(втори вариант)
Да, има обикновени мисли, като обикновените камъчета, които всеки подритва. Те са общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които са подобни на скъпоценни камъни, изваждани от земята. Тъй че тия необикновени мисли са скъпоценните, хубавите камъни, заровени в земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити в човека?
– Има прозорливи хора, които виждат.
Те са като някой опитен бижутер. Веднага различават ценното от неценното и ги разделят. Такъв човек срещне някого и казва: Този е обикновен човек, от обикновените камъни. Срещне друг някой, казва: В този човек се крие една отлична, скъпоценна душа. Скъпоценен камък е той!
към втори вариант >>
Туй трансформиране ние трябва да направим, за да опитаме силата на нашия живот.
(втори вариант)
Това се дължи все на тези външни обекти. И понеже човек не е запознат с истинския живот, той усеща едно вътрешно стискане, едно вкисване, едно пресищане от тези обекти. Сегашният живот трябва да се трансформира и човек трябва да премине от едно състояние в друго. Това е съзнателният живот; това е, към което ние се стремим. Няма какво да говорим на света, какво искаме.
Туй трансформиране ние трябва да направим, за да опитаме силата на нашия живот.
Защото всеки един живот се познава по силата, която съдържа в себе си. За нас е важно да видим, можем ли да използваме условията, при които живеем. Един духовен човек, който така разбира живота, който живее без обекти, той няма да употребява вече ралото, той няма да си служи с фабрики. При сегашната култура, фабриките, огънят, всичко това е необходимо, но ще дойде време, когато електричеството ще измести този дим, и атмосферата няма да бъде пълна със сажди, както е сега. По същата аналогия, всички вие, които днес ме слушате, и всички ония, които изповядват Христовото учение, с какво е пълен вашият ум?
към втори вариант >>
Реки няма да има.
(втори вариант)
Ако туй намаление започва от сега, какво показва това? – Че за в бъдеще хората ще се нуждаят по-малко от обикновена вода; те ще се нуждаят от необикновена вода, която сега ще се яви. На земята ще дойде нова вода. Тя ще извира сама – ще изтича, и пак ще се изгубва. И само от извора ще може да я пиете.
Реки няма да има.
Тогава какво ще правите, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този извор? Вие ще кажете: Това са само вероятности. За вас – да, вероятности са, а за мен – това са велики Истини, които аз зная. Аз, като казвам за мен, подразбирам безличното, това, което е без обекти, Божественото.
към втори вариант >>
Те са като някой опитен бижутер.
(втори вариант)
Те са общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които са подобни на скъпоценни камъни, изваждани от земята. Тъй че тия необикновени мисли са скъпоценните, хубавите камъни, заровени в земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити в човека? – Има прозорливи хора, които виждат.
Те са като някой опитен бижутер.
Веднага различават ценното от неценното и ги разделят. Такъв човек срещне някого и казва: Този е обикновен човек, от обикновените камъни. Срещне друг някой, казва: В този човек се крие една отлична, скъпоценна душа. Скъпоценен камък е той! – Започва да го образува.
към втори вариант >>
Защото всеки един живот се познава по силата, която съдържа в себе си.
(втори вариант)
И понеже човек не е запознат с истинския живот, той усеща едно вътрешно стискане, едно вкисване, едно пресищане от тези обекти. Сегашният живот трябва да се трансформира и човек трябва да премине от едно състояние в друго. Това е съзнателният живот; това е, към което ние се стремим. Няма какво да говорим на света, какво искаме. Туй трансформиране ние трябва да направим, за да опитаме силата на нашия живот.
Защото всеки един живот се познава по силата, която съдържа в себе си.
За нас е важно да видим, можем ли да използваме условията, при които живеем. Един духовен човек, който така разбира живота, който живее без обекти, той няма да употребява вече ралото, той няма да си служи с фабрики. При сегашната култура, фабриките, огънят, всичко това е необходимо, но ще дойде време, когато електричеството ще измести този дим, и атмосферата няма да бъде пълна със сажди, както е сега. По същата аналогия, всички вие, които днес ме слушате, и всички ония, които изповядват Христовото учение, с какво е пълен вашият ум? – Умът ви е пълен с безполезни, безпредметни неща, които нямат никаква цена; умът ви е пълен с идеи и мисли, които носят зараза, и то такава зараза, че и бъдещото поколение дори ще бъде заразено.
към втори вариант >>
Тогава какво ще правите, я ми кажете?
(втори вариант)
– Че за в бъдеще хората ще се нуждаят по-малко от обикновена вода; те ще се нуждаят от необикновена вода, която сега ще се яви. На земята ще дойде нова вода. Тя ще извира сама – ще изтича, и пак ще се изгубва. И само от извора ще може да я пиете. Реки няма да има.
Тогава какво ще правите, я ми кажете?
Какви воденици ще правите на този извор? Вие ще кажете: Това са само вероятности. За вас – да, вероятности са, а за мен – това са велики Истини, които аз зная. Аз, като казвам за мен, подразбирам безличното, това, което е без обекти, Божественото. Казвате си: Какво ли мисли нашият Учител?
към втори вариант >>
Веднага различават ценното от неценното и ги разделят.
(втори вариант)
Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които са подобни на скъпоценни камъни, изваждани от земята. Тъй че тия необикновени мисли са скъпоценните, хубавите камъни, заровени в земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити в човека? – Има прозорливи хора, които виждат. Те са като някой опитен бижутер.
Веднага различават ценното от неценното и ги разделят.
Такъв човек срещне някого и казва: Този е обикновен човек, от обикновените камъни. Срещне друг някой, казва: В този човек се крие една отлична, скъпоценна душа. Скъпоценен камък е той! – Започва да го образува. И самият човек, като осъзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си.
към втори вариант >>
За нас е важно да видим, можем ли да използваме условията, при които живеем.
(втори вариант)
Сегашният живот трябва да се трансформира и човек трябва да премине от едно състояние в друго. Това е съзнателният живот; това е, към което ние се стремим. Няма какво да говорим на света, какво искаме. Туй трансформиране ние трябва да направим, за да опитаме силата на нашия живот. Защото всеки един живот се познава по силата, която съдържа в себе си.
За нас е важно да видим, можем ли да използваме условията, при които живеем.
Един духовен човек, който така разбира живота, който живее без обекти, той няма да употребява вече ралото, той няма да си служи с фабрики. При сегашната култура, фабриките, огънят, всичко това е необходимо, но ще дойде време, когато електричеството ще измести този дим, и атмосферата няма да бъде пълна със сажди, както е сега. По същата аналогия, всички вие, които днес ме слушате, и всички ония, които изповядват Христовото учение, с какво е пълен вашият ум? – Умът ви е пълен с безполезни, безпредметни неща, които нямат никаква цена; умът ви е пълен с идеи и мисли, които носят зараза, и то такава зараза, че и бъдещото поколение дори ще бъде заразено. Туй поколение, което идва сега, ще бъде още по-хилаво от сегашното, защото онези идеи, с които те са заквасени, не носят живот в себе си.
към втори вариант >>
Какви воденици ще правите на този извор?
(втори вариант)
На земята ще дойде нова вода. Тя ще извира сама – ще изтича, и пак ще се изгубва. И само от извора ще може да я пиете. Реки няма да има. Тогава какво ще правите, я ми кажете?
Какви воденици ще правите на този извор?
Вие ще кажете: Това са само вероятности. За вас – да, вероятности са, а за мен – това са велики Истини, които аз зная. Аз, като казвам за мен, подразбирам безличното, това, което е без обекти, Божественото. Казвате си: Какво ли мисли нашият Учител? – Вашият Учител мисли това, което и Бог мисли.
към втори вариант >>
Такъв човек срещне някого и казва: Този е обикновен човек, от обикновените камъни.
(втори вариант)
Тъй че тия необикновени мисли са скъпоценните, хубавите камъни, заровени в земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити в човека? – Има прозорливи хора, които виждат. Те са като някой опитен бижутер. Веднага различават ценното от неценното и ги разделят.
Такъв човек срещне някого и казва: Този е обикновен човек, от обикновените камъни.
Срещне друг някой, казва: В този човек се крие една отлична, скъпоценна душа. Скъпоценен камък е той! – Започва да го образува. И самият човек, като осъзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си. Съвременните хора обаче, гледат само на външната страна на нещата.
към втори вариант >>
Един духовен човек, който така разбира живота, който живее без обекти, той няма да употребява вече ралото, той няма да си служи с фабрики.
(втори вариант)
Това е съзнателният живот; това е, към което ние се стремим. Няма какво да говорим на света, какво искаме. Туй трансформиране ние трябва да направим, за да опитаме силата на нашия живот. Защото всеки един живот се познава по силата, която съдържа в себе си. За нас е важно да видим, можем ли да използваме условията, при които живеем.
Един духовен човек, който така разбира живота, който живее без обекти, той няма да употребява вече ралото, той няма да си служи с фабрики.
При сегашната култура, фабриките, огънят, всичко това е необходимо, но ще дойде време, когато електричеството ще измести този дим, и атмосферата няма да бъде пълна със сажди, както е сега. По същата аналогия, всички вие, които днес ме слушате, и всички ония, които изповядват Христовото учение, с какво е пълен вашият ум? – Умът ви е пълен с безполезни, безпредметни неща, които нямат никаква цена; умът ви е пълен с идеи и мисли, които носят зараза, и то такава зараза, че и бъдещото поколение дори ще бъде заразено. Туй поколение, което идва сега, ще бъде още по-хилаво от сегашното, защото онези идеи, с които те са заквасени, не носят живот в себе си.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: Това са само вероятности.
(втори вариант)
Тя ще извира сама – ще изтича, и пак ще се изгубва. И само от извора ще може да я пиете. Реки няма да има. Тогава какво ще правите, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този извор?
Вие ще кажете: Това са само вероятности.
За вас – да, вероятности са, а за мен – това са велики Истини, които аз зная. Аз, като казвам за мен, подразбирам безличното, това, което е без обекти, Божественото. Казвате си: Какво ли мисли нашият Учител? – Вашият Учител мисли това, което и Бог мисли. А какво мисли Бог, вие не знаете.
към втори вариант >>
Срещне друг някой, казва: В този човек се крие една отлична, скъпоценна душа.
(втори вариант)
Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити в човека? – Има прозорливи хора, които виждат. Те са като някой опитен бижутер. Веднага различават ценното от неценното и ги разделят. Такъв човек срещне някого и казва: Този е обикновен човек, от обикновените камъни.
Срещне друг някой, казва: В този човек се крие една отлична, скъпоценна душа.
Скъпоценен камък е той! – Започва да го образува. И самият човек, като осъзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си. Съвременните хора обаче, гледат само на външната страна на нещата. Те ценят човека по това, дали той е богат, учен или силен.
към втори вариант >>
При сегашната култура, фабриките, огънят, всичко това е необходимо, но ще дойде време, когато електричеството ще измести този дим, и атмосферата няма да бъде пълна със сажди, както е сега.
(втори вариант)
Няма какво да говорим на света, какво искаме. Туй трансформиране ние трябва да направим, за да опитаме силата на нашия живот. Защото всеки един живот се познава по силата, която съдържа в себе си. За нас е важно да видим, можем ли да използваме условията, при които живеем. Един духовен човек, който така разбира живота, който живее без обекти, той няма да употребява вече ралото, той няма да си служи с фабрики.
При сегашната култура, фабриките, огънят, всичко това е необходимо, но ще дойде време, когато електричеството ще измести този дим, и атмосферата няма да бъде пълна със сажди, както е сега.
По същата аналогия, всички вие, които днес ме слушате, и всички ония, които изповядват Христовото учение, с какво е пълен вашият ум? – Умът ви е пълен с безполезни, безпредметни неща, които нямат никаква цена; умът ви е пълен с идеи и мисли, които носят зараза, и то такава зараза, че и бъдещото поколение дори ще бъде заразено. Туй поколение, което идва сега, ще бъде още по-хилаво от сегашното, защото онези идеи, с които те са заквасени, не носят живот в себе си.
към втори вариант >>
За вас – да, вероятности са, а за мен – това са велики Истини, които аз зная.
(втори вариант)
И само от извора ще може да я пиете. Реки няма да има. Тогава какво ще правите, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този извор? Вие ще кажете: Това са само вероятности.
За вас – да, вероятности са, а за мен – това са велики Истини, които аз зная.
Аз, като казвам за мен, подразбирам безличното, това, което е без обекти, Божественото. Казвате си: Какво ли мисли нашият Учител? – Вашият Учител мисли това, което и Бог мисли. А какво мисли Бог, вие не знаете. Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази.
към втори вариант >>
Скъпоценен камък е той!
(втори вариант)
– Има прозорливи хора, които виждат. Те са като някой опитен бижутер. Веднага различават ценното от неценното и ги разделят. Такъв човек срещне някого и казва: Този е обикновен човек, от обикновените камъни. Срещне друг някой, казва: В този човек се крие една отлична, скъпоценна душа.
Скъпоценен камък е той!
– Започва да го образува. И самият човек, като осъзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си. Съвременните хора обаче, гледат само на външната страна на нещата. Те ценят човека по това, дали той е богат, учен или силен. Дали е богат!
към втори вариант >>
По същата аналогия, всички вие, които днес ме слушате, и всички ония, които изповядват Христовото учение, с какво е пълен вашият ум?
(втори вариант)
Туй трансформиране ние трябва да направим, за да опитаме силата на нашия живот. Защото всеки един живот се познава по силата, която съдържа в себе си. За нас е важно да видим, можем ли да използваме условията, при които живеем. Един духовен човек, който така разбира живота, който живее без обекти, той няма да употребява вече ралото, той няма да си служи с фабрики. При сегашната култура, фабриките, огънят, всичко това е необходимо, но ще дойде време, когато електричеството ще измести този дим, и атмосферата няма да бъде пълна със сажди, както е сега.
По същата аналогия, всички вие, които днес ме слушате, и всички ония, които изповядват Христовото учение, с какво е пълен вашият ум?
– Умът ви е пълен с безполезни, безпредметни неща, които нямат никаква цена; умът ви е пълен с идеи и мисли, които носят зараза, и то такава зараза, че и бъдещото поколение дори ще бъде заразено. Туй поколение, което идва сега, ще бъде още по-хилаво от сегашното, защото онези идеи, с които те са заквасени, не носят живот в себе си.
към втори вариант >>
Аз, като казвам за мен, подразбирам безличното, това, което е без обекти, Божественото.
(втори вариант)
Реки няма да има. Тогава какво ще правите, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този извор? Вие ще кажете: Това са само вероятности. За вас – да, вероятности са, а за мен – това са велики Истини, които аз зная.
Аз, като казвам за мен, подразбирам безличното, това, което е без обекти, Божественото.
Казвате си: Какво ли мисли нашият Учител? – Вашият Учител мисли това, което и Бог мисли. А какво мисли Бог, вие не знаете. Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази. Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всяко слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното.
към втори вариант >>
– Започва да го образува.
(втори вариант)
Те са като някой опитен бижутер. Веднага различават ценното от неценното и ги разделят. Такъв човек срещне някого и казва: Този е обикновен човек, от обикновените камъни. Срещне друг някой, казва: В този човек се крие една отлична, скъпоценна душа. Скъпоценен камък е той!
– Започва да го образува.
И самият човек, като осъзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си. Съвременните хора обаче, гледат само на външната страна на нещата. Те ценят човека по това, дали той е богат, учен или силен. Дали е богат! – Богатството е едно условие за човека.
към втори вариант >>
– Умът ви е пълен с безполезни, безпредметни неща, които нямат никаква цена; умът ви е пълен с идеи и мисли, които носят зараза, и то такава зараза, че и бъдещото поколение дори ще бъде заразено.
(втори вариант)
Защото всеки един живот се познава по силата, която съдържа в себе си. За нас е важно да видим, можем ли да използваме условията, при които живеем. Един духовен човек, който така разбира живота, който живее без обекти, той няма да употребява вече ралото, той няма да си служи с фабрики. При сегашната култура, фабриките, огънят, всичко това е необходимо, но ще дойде време, когато електричеството ще измести този дим, и атмосферата няма да бъде пълна със сажди, както е сега. По същата аналогия, всички вие, които днес ме слушате, и всички ония, които изповядват Христовото учение, с какво е пълен вашият ум?
– Умът ви е пълен с безполезни, безпредметни неща, които нямат никаква цена; умът ви е пълен с идеи и мисли, които носят зараза, и то такава зараза, че и бъдещото поколение дори ще бъде заразено.
Туй поколение, което идва сега, ще бъде още по-хилаво от сегашното, защото онези идеи, с които те са заквасени, не носят живот в себе си.
към втори вариант >>
Казвате си: Какво ли мисли нашият Учител?
(втори вариант)
Тогава какво ще правите, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този извор? Вие ще кажете: Това са само вероятности. За вас – да, вероятности са, а за мен – това са велики Истини, които аз зная. Аз, като казвам за мен, подразбирам безличното, това, което е без обекти, Божественото.
Казвате си: Какво ли мисли нашият Учител?
– Вашият Учител мисли това, което и Бог мисли. А какво мисли Бог, вие не знаете. Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази. Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всяко слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното. И после, Господ мисли да създаде същества още по-велики от тия, които днес съществуват.
към втори вариант >>
И самият човек, като осъзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си.
(втори вариант)
Веднага различават ценното от неценното и ги разделят. Такъв човек срещне някого и казва: Този е обикновен човек, от обикновените камъни. Срещне друг някой, казва: В този човек се крие една отлична, скъпоценна душа. Скъпоценен камък е той! – Започва да го образува.
И самият човек, като осъзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си.
Съвременните хора обаче, гледат само на външната страна на нещата. Те ценят човека по това, дали той е богат, учен или силен. Дали е богат! – Богатството е едно условие за човека. Дали е учен!
към втори вариант >>
Туй поколение, което идва сега, ще бъде още по-хилаво от сегашното, защото онези идеи, с които те са заквасени, не носят живот в себе си.
(втори вариант)
За нас е важно да видим, можем ли да използваме условията, при които живеем. Един духовен човек, който така разбира живота, който живее без обекти, той няма да употребява вече ралото, той няма да си служи с фабрики. При сегашната култура, фабриките, огънят, всичко това е необходимо, но ще дойде време, когато електричеството ще измести този дим, и атмосферата няма да бъде пълна със сажди, както е сега. По същата аналогия, всички вие, които днес ме слушате, и всички ония, които изповядват Христовото учение, с какво е пълен вашият ум? – Умът ви е пълен с безполезни, безпредметни неща, които нямат никаква цена; умът ви е пълен с идеи и мисли, които носят зараза, и то такава зараза, че и бъдещото поколение дори ще бъде заразено.
Туй поколение, което идва сега, ще бъде още по-хилаво от сегашното, защото онези идеи, с които те са заквасени, не носят живот в себе си.
към втори вариант >>
– Вашият Учител мисли това, което и Бог мисли.
(втори вариант)
Какви воденици ще правите на този извор? Вие ще кажете: Това са само вероятности. За вас – да, вероятности са, а за мен – това са велики Истини, които аз зная. Аз, като казвам за мен, подразбирам безличното, това, което е без обекти, Божественото. Казвате си: Какво ли мисли нашият Учител?
– Вашият Учител мисли това, което и Бог мисли.
А какво мисли Бог, вие не знаете. Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази. Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всяко слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното. И после, Господ мисли да създаде същества още по-велики от тия, които днес съществуват. Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови слънца.
към втори вариант >>
Съвременните хора обаче, гледат само на външната страна на нещата.
(втори вариант)
Такъв човек срещне някого и казва: Този е обикновен човек, от обикновените камъни. Срещне друг някой, казва: В този човек се крие една отлична, скъпоценна душа. Скъпоценен камък е той! – Започва да го образува. И самият човек, като осъзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си.
Съвременните хора обаче, гледат само на външната страна на нещата.
Те ценят човека по това, дали той е богат, учен или силен. Дали е богат! – Богатството е едно условие за човека. Дали е учен! – Учението, това е една сила у човека.
към втори вариант >>
Казва Христос: „Тесен е пътят!
(втори вариант)
Казва Христос: „Тесен е пътят!
“ Това е казано преди 2,000 години. Мислите ли, че днес този път е станал по-широк? – Не, той и днес е тъй тесен, както и тогава. Затуй именно трябва да се изберат ония условия, при които да намерите това, което ще осмисли живота ви.
към втори вариант >>
А какво мисли Бог, вие не знаете.
(втори вариант)
Вие ще кажете: Това са само вероятности. За вас – да, вероятности са, а за мен – това са велики Истини, които аз зная. Аз, като казвам за мен, подразбирам безличното, това, което е без обекти, Божественото. Казвате си: Какво ли мисли нашият Учител? – Вашият Учител мисли това, което и Бог мисли.
А какво мисли Бог, вие не знаете.
Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази. Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всяко слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното. И после, Господ мисли да създаде същества още по-велики от тия, които днес съществуват. Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови слънца. Ще кажете: Тъй ли е всичко това?
към втори вариант >>
Те ценят човека по това, дали той е богат, учен или силен.
(втори вариант)
Срещне друг някой, казва: В този човек се крие една отлична, скъпоценна душа. Скъпоценен камък е той! – Започва да го образува. И самият човек, като осъзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си. Съвременните хора обаче, гледат само на външната страна на нещата.
Те ценят човека по това, дали той е богат, учен или силен.
Дали е богат! – Богатството е едно условие за човека. Дали е учен! – Учението, това е една сила у човека. Дали той е богат, това значи, дали има условия у него.
към втори вариант >>
“ Това е казано преди 2,000 години.
(втори вариант)
Казва Христос: „Тесен е пътят!
“ Това е казано преди 2,000 години.
Мислите ли, че днес този път е станал по-широк? – Не, той и днес е тъй тесен, както и тогава. Затуй именно трябва да се изберат ония условия, при които да намерите това, което ще осмисли живота ви.
към втори вариант >>
Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази.
(втори вариант)
За вас – да, вероятности са, а за мен – това са велики Истини, които аз зная. Аз, като казвам за мен, подразбирам безличното, това, което е без обекти, Божественото. Казвате си: Какво ли мисли нашият Учител? – Вашият Учител мисли това, което и Бог мисли. А какво мисли Бог, вие не знаете.
Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази.
Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всяко слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното. И после, Господ мисли да създаде същества още по-велики от тия, които днес съществуват. Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови слънца. Ще кажете: Тъй ли е всичко това? Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вярно?
към втори вариант >>
Дали е богат!
(втори вариант)
Скъпоценен камък е той! – Започва да го образува. И самият човек, като осъзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си. Съвременните хора обаче, гледат само на външната страна на нещата. Те ценят човека по това, дали той е богат, учен или силен.
Дали е богат!
– Богатството е едно условие за човека. Дали е учен! – Учението, това е една сила у човека. Дали той е богат, това значи, дали има условия у него. Дали той е учен, това значи, дали той е силен.
към втори вариант >>
Мислите ли, че днес този път е станал по-широк?
(втори вариант)
Казва Христос: „Тесен е пътят! “ Това е казано преди 2,000 години.
Мислите ли, че днес този път е станал по-широк?
– Не, той и днес е тъй тесен, както и тогава. Затуй именно трябва да се изберат ония условия, при които да намерите това, което ще осмисли живота ви.
към втори вариант >>
Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всяко слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното.
(втори вариант)
Аз, като казвам за мен, подразбирам безличното, това, което е без обекти, Божественото. Казвате си: Какво ли мисли нашият Учител? – Вашият Учител мисли това, което и Бог мисли. А какво мисли Бог, вие не знаете. Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази.
Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всяко слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното.
И после, Господ мисли да създаде същества още по-велики от тия, които днес съществуват. Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови слънца. Ще кажете: Тъй ли е всичко това? Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вярно? Ако аз подложа вашите знания на една строга критика, какво знаете всъщност?
към втори вариант >>
– Богатството е едно условие за човека.
(втори вариант)
– Започва да го образува. И самият човек, като осъзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си. Съвременните хора обаче, гледат само на външната страна на нещата. Те ценят човека по това, дали той е богат, учен или силен. Дали е богат!
– Богатството е едно условие за човека.
Дали е учен! – Учението, това е една сила у човека. Дали той е богат, това значи, дали има условия у него. Дали той е учен, това значи, дали той е силен. Следователно, във всички тия неща – богатство, учение, сила – ние включваме известен вътрешен интерес, който ни води към живота.
към втори вариант >>
– Не, той и днес е тъй тесен, както и тогава.
(втори вариант)
Казва Христос: „Тесен е пътят! “ Това е казано преди 2,000 години. Мислите ли, че днес този път е станал по-широк?
– Не, той и днес е тъй тесен, както и тогава.
Затуй именно трябва да се изберат ония условия, при които да намерите това, което ще осмисли живота ви.
към втори вариант >>
И после, Господ мисли да създаде същества още по-велики от тия, които днес съществуват.
(втори вариант)
Казвате си: Какво ли мисли нашият Учител? – Вашият Учител мисли това, което и Бог мисли. А какво мисли Бог, вие не знаете. Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази. Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всяко слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното.
И после, Господ мисли да създаде същества още по-велики от тия, които днес съществуват.
Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови слънца. Ще кажете: Тъй ли е всичко това? Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вярно? Ако аз подложа вашите знания на една строга критика, какво знаете всъщност? Питате ме, какво мисли Господ.
към втори вариант >>
Дали е учен!
(втори вариант)
И самият човек, като осъзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си. Съвременните хора обаче, гледат само на външната страна на нещата. Те ценят човека по това, дали той е богат, учен или силен. Дали е богат! – Богатството е едно условие за човека.
Дали е учен!
– Учението, това е една сила у човека. Дали той е богат, това значи, дали има условия у него. Дали той е учен, това значи, дали той е силен. Следователно, във всички тия неща – богатство, учение, сила – ние включваме известен вътрешен интерес, който ни води към живота. Към кой живот?
към втори вариант >>
Затуй именно трябва да се изберат ония условия, при които да намерите това, което ще осмисли живота ви.
(втори вариант)
Казва Христос: „Тесен е пътят! “ Това е казано преди 2,000 години. Мислите ли, че днес този път е станал по-широк? – Не, той и днес е тъй тесен, както и тогава.
Затуй именно трябва да се изберат ония условия, при които да намерите това, което ще осмисли живота ви.
към втори вариант >>
Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови слънца.
(втори вариант)
– Вашият Учител мисли това, което и Бог мисли. А какво мисли Бог, вие не знаете. Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази. Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всяко слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното. И после, Господ мисли да създаде същества още по-велики от тия, които днес съществуват.
Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови слънца.
Ще кажете: Тъй ли е всичко това? Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вярно? Ако аз подложа вашите знания на една строга критика, какво знаете всъщност? Питате ме, какво мисли Господ. Това мисли Господ, казах ви.
към втори вариант >>
– Учението, това е една сила у човека.
(втори вариант)
Съвременните хора обаче, гледат само на външната страна на нещата. Те ценят човека по това, дали той е богат, учен или силен. Дали е богат! – Богатството е едно условие за човека. Дали е учен!
– Учението, това е една сила у човека.
Дали той е богат, това значи, дали има условия у него. Дали той е учен, това значи, дали той е силен. Следователно, във всички тия неща – богатство, учение, сила – ние включваме известен вътрешен интерес, който ни води към живота. Към кой живот? – Към истинския живот.
към втори вариант >>
Сега ще ви приведа една малка легенда от първите времена на християнството.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа една малка легенда от първите времена на християнството.
Анунцио, млад, виден римски патриций, бил уважаван и обичан от всички млади в тогавашното време, особено от красивия пол. Всички млади моми, които идвали при него, казвали: Без тебе не можем да живеем, ти си нашето спасение, само ти можеш да ни избавиш. Той им казвал: Много добре, само че аз ще ви поставя на един изпит, и ако вие издържите изпита, тогава аз ще отговоря на вашите чувства. Имайте предвид, че Анунцио бил запознат с християнството, само че бил таен привърженик. Той имал за Учител някакъв си постник – Салвий, който живеел далече от хората.
към втори вариант >>
Ще кажете: Тъй ли е всичко това?
(втори вариант)
А какво мисли Бог, вие не знаете. Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази. Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всяко слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното. И после, Господ мисли да създаде същества още по-велики от тия, които днес съществуват. Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови слънца.
Ще кажете: Тъй ли е всичко това?
Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вярно? Ако аз подложа вашите знания на една строга критика, какво знаете всъщност? Питате ме, какво мисли Господ. Това мисли Господ, казах ви. Вашият ум може ли да схване това нещо?
към втори вариант >>
Дали той е богат, това значи, дали има условия у него.
(втори вариант)
Те ценят човека по това, дали той е богат, учен или силен. Дали е богат! – Богатството е едно условие за човека. Дали е учен! – Учението, това е една сила у човека.
Дали той е богат, това значи, дали има условия у него.
Дали той е учен, това значи, дали той е силен. Следователно, във всички тия неща – богатство, учение, сила – ние включваме известен вътрешен интерес, който ни води към живота. Към кой живот? – Към истинския живот. Как се намира този живот?
към втори вариант >>
Анунцио, млад, виден римски патриций, бил уважаван и обичан от всички млади в тогавашното време, особено от красивия пол.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа една малка легенда от първите времена на християнството.
Анунцио, млад, виден римски патриций, бил уважаван и обичан от всички млади в тогавашното време, особено от красивия пол.
Всички млади моми, които идвали при него, казвали: Без тебе не можем да живеем, ти си нашето спасение, само ти можеш да ни избавиш. Той им казвал: Много добре, само че аз ще ви поставя на един изпит, и ако вие издържите изпита, тогава аз ще отговоря на вашите чувства. Имайте предвид, че Анунцио бил запознат с християнството, само че бил таен привърженик. Той имал за Учител някакъв си постник – Салвий, който живеел далече от хората. Салвий бил на около 100 години и затова повече лежал на легло, но от време на време пишел една книга и то с кръв – такова било неговото мастило.
към втори вариант >>
Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вярно?
(втори вариант)
Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази. Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всяко слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното. И после, Господ мисли да създаде същества още по-велики от тия, които днес съществуват. Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови слънца. Ще кажете: Тъй ли е всичко това?
Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вярно?
Ако аз подложа вашите знания на една строга критика, какво знаете всъщност? Питате ме, какво мисли Господ. Това мисли Господ, казах ви. Вашият ум може ли да схване това нещо? – Не може да го схване.
към втори вариант >>
Дали той е учен, това значи, дали той е силен.
(втори вариант)
Дали е богат! – Богатството е едно условие за човека. Дали е учен! – Учението, това е една сила у човека. Дали той е богат, това значи, дали има условия у него.
Дали той е учен, това значи, дали той е силен.
Следователно, във всички тия неща – богатство, учение, сила – ние включваме известен вътрешен интерес, който ни води към живота. Към кой живот? – Към истинския живот. Как се намира този живот?
към втори вариант >>
Всички млади моми, които идвали при него, казвали: Без тебе не можем да живеем, ти си нашето спасение, само ти можеш да ни избавиш.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа една малка легенда от първите времена на християнството. Анунцио, млад, виден римски патриций, бил уважаван и обичан от всички млади в тогавашното време, особено от красивия пол.
Всички млади моми, които идвали при него, казвали: Без тебе не можем да живеем, ти си нашето спасение, само ти можеш да ни избавиш.
Той им казвал: Много добре, само че аз ще ви поставя на един изпит, и ако вие издържите изпита, тогава аз ще отговоря на вашите чувства. Имайте предвид, че Анунцио бил запознат с християнството, само че бил таен привърженик. Той имал за Учител някакъв си постник – Салвий, който живеел далече от хората. Салвий бил на около 100 години и затова повече лежал на легло, но от време на време пишел една книга и то с кръв – такова било неговото мастило. Анунцио завеждал тия момичета при своя учител, където по закона на Любовта, всяка мома, която обичала Анунцио, трябвало да се остави да ѝ прережат една жила на ръката, за да вземат малко кръв, понеже с човешка кръв трябвало да бъде написана книгата на Учителя Салвий.
към втори вариант >>
Ако аз подложа вашите знания на една строга критика, какво знаете всъщност?
(втори вариант)
Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всяко слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното. И после, Господ мисли да създаде същества още по-велики от тия, които днес съществуват. Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови слънца. Ще кажете: Тъй ли е всичко това? Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вярно?
Ако аз подложа вашите знания на една строга критика, какво знаете всъщност?
Питате ме, какво мисли Господ. Това мисли Господ, казах ви. Вашият ум може ли да схване това нещо? – Не може да го схване. След като се освободите от тленното във вас, след като се освободите от тази материя, с която сте обгърнати, тогава ще разберете великото в живота, ще се облечете в радост и веселие, и ще си кажете в себе си: Ние знаем защо живеем; ние знаем защо страдаме; ние знаем защо умираме.
към втори вариант >>
Следователно, във всички тия неща – богатство, учение, сила – ние включваме известен вътрешен интерес, който ни води към живота.
(втори вариант)
– Богатството е едно условие за човека. Дали е учен! – Учението, това е една сила у човека. Дали той е богат, това значи, дали има условия у него. Дали той е учен, това значи, дали той е силен.
Следователно, във всички тия неща – богатство, учение, сила – ние включваме известен вътрешен интерес, който ни води към живота.
Към кой живот? – Към истинския живот. Как се намира този живот?
към втори вариант >>
Той им казвал: Много добре, само че аз ще ви поставя на един изпит, и ако вие издържите изпита, тогава аз ще отговоря на вашите чувства.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа една малка легенда от първите времена на християнството. Анунцио, млад, виден римски патриций, бил уважаван и обичан от всички млади в тогавашното време, особено от красивия пол. Всички млади моми, които идвали при него, казвали: Без тебе не можем да живеем, ти си нашето спасение, само ти можеш да ни избавиш.
Той им казвал: Много добре, само че аз ще ви поставя на един изпит, и ако вие издържите изпита, тогава аз ще отговоря на вашите чувства.
Имайте предвид, че Анунцио бил запознат с християнството, само че бил таен привърженик. Той имал за Учител някакъв си постник – Салвий, който живеел далече от хората. Салвий бил на около 100 години и затова повече лежал на легло, но от време на време пишел една книга и то с кръв – такова било неговото мастило. Анунцио завеждал тия момичета при своя учител, където по закона на Любовта, всяка мома, която обичала Анунцио, трябвало да се остави да ѝ прережат една жила на ръката, за да вземат малко кръв, понеже с човешка кръв трябвало да бъде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказ, ще кажете: Жестоко е това!
към втори вариант >>
Питате ме, какво мисли Господ.
(втори вариант)
И после, Господ мисли да създаде същества още по-велики от тия, които днес съществуват. Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови слънца. Ще кажете: Тъй ли е всичко това? Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вярно? Ако аз подложа вашите знания на една строга критика, какво знаете всъщност?
Питате ме, какво мисли Господ.
Това мисли Господ, казах ви. Вашият ум може ли да схване това нещо? – Не може да го схване. След като се освободите от тленното във вас, след като се освободите от тази материя, с която сте обгърнати, тогава ще разберете великото в живота, ще се облечете в радост и веселие, и ще си кажете в себе си: Ние знаем защо живеем; ние знаем защо страдаме; ние знаем защо умираме. Под думата „смърт“ ние разбираме друго нещо, а не обикновената смърт.
към втори вариант >>
Към кой живот?
(втори вариант)
Дали е учен! – Учението, това е една сила у човека. Дали той е богат, това значи, дали има условия у него. Дали той е учен, това значи, дали той е силен. Следователно, във всички тия неща – богатство, учение, сила – ние включваме известен вътрешен интерес, който ни води към живота.
Към кой живот?
– Към истинския живот. Как се намира този живот?
към втори вариант >>
Имайте предвид, че Анунцио бил запознат с християнството, само че бил таен привърженик.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа една малка легенда от първите времена на християнството. Анунцио, млад, виден римски патриций, бил уважаван и обичан от всички млади в тогавашното време, особено от красивия пол. Всички млади моми, които идвали при него, казвали: Без тебе не можем да живеем, ти си нашето спасение, само ти можеш да ни избавиш. Той им казвал: Много добре, само че аз ще ви поставя на един изпит, и ако вие издържите изпита, тогава аз ще отговоря на вашите чувства.
Имайте предвид, че Анунцио бил запознат с християнството, само че бил таен привърженик.
Той имал за Учител някакъв си постник – Салвий, който живеел далече от хората. Салвий бил на около 100 години и затова повече лежал на легло, но от време на време пишел една книга и то с кръв – такова било неговото мастило. Анунцио завеждал тия момичета при своя учител, където по закона на Любовта, всяка мома, която обичала Анунцио, трябвало да се остави да ѝ прережат една жила на ръката, за да вземат малко кръв, понеже с човешка кръв трябвало да бъде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказ, ще кажете: Жестоко е това! Но я ми кажете, ония, хубавите неща във вас не се ли написват с кръв?
към втори вариант >>
Това мисли Господ, казах ви.
(втори вариант)
Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови слънца. Ще кажете: Тъй ли е всичко това? Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вярно? Ако аз подложа вашите знания на една строга критика, какво знаете всъщност? Питате ме, какво мисли Господ.
Това мисли Господ, казах ви.
Вашият ум може ли да схване това нещо? – Не може да го схване. След като се освободите от тленното във вас, след като се освободите от тази материя, с която сте обгърнати, тогава ще разберете великото в живота, ще се облечете в радост и веселие, и ще си кажете в себе си: Ние знаем защо живеем; ние знаем защо страдаме; ние знаем защо умираме. Под думата „смърт“ ние разбираме друго нещо, а не обикновената смърт.
към втори вариант >>
– Към истинския живот.
(втори вариант)
– Учението, това е една сила у човека. Дали той е богат, това значи, дали има условия у него. Дали той е учен, това значи, дали той е силен. Следователно, във всички тия неща – богатство, учение, сила – ние включваме известен вътрешен интерес, който ни води към живота. Към кой живот?
– Към истинския живот.
Как се намира този живот?
към втори вариант >>
Той имал за Учител някакъв си постник – Салвий, който живеел далече от хората.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа една малка легенда от първите времена на християнството. Анунцио, млад, виден римски патриций, бил уважаван и обичан от всички млади в тогавашното време, особено от красивия пол. Всички млади моми, които идвали при него, казвали: Без тебе не можем да живеем, ти си нашето спасение, само ти можеш да ни избавиш. Той им казвал: Много добре, само че аз ще ви поставя на един изпит, и ако вие издържите изпита, тогава аз ще отговоря на вашите чувства. Имайте предвид, че Анунцио бил запознат с християнството, само че бил таен привърженик.
Той имал за Учител някакъв си постник – Салвий, който живеел далече от хората.
Салвий бил на около 100 години и затова повече лежал на легло, но от време на време пишел една книга и то с кръв – такова било неговото мастило. Анунцио завеждал тия момичета при своя учител, където по закона на Любовта, всяка мома, която обичала Анунцио, трябвало да се остави да ѝ прережат една жила на ръката, за да вземат малко кръв, понеже с човешка кръв трябвало да бъде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказ, ще кажете: Жестоко е това! Но я ми кажете, ония, хубавите неща във вас не се ли написват с кръв? Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво!
към втори вариант >>
Вашият ум може ли да схване това нещо?
(втори вариант)
Ще кажете: Тъй ли е всичко това? Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вярно? Ако аз подложа вашите знания на една строга критика, какво знаете всъщност? Питате ме, какво мисли Господ. Това мисли Господ, казах ви.
Вашият ум може ли да схване това нещо?
– Не може да го схване. След като се освободите от тленното във вас, след като се освободите от тази материя, с която сте обгърнати, тогава ще разберете великото в живота, ще се облечете в радост и веселие, и ще си кажете в себе си: Ние знаем защо живеем; ние знаем защо страдаме; ние знаем защо умираме. Под думата „смърт“ ние разбираме друго нещо, а не обикновената смърт.
към втори вариант >>
Как се намира този живот?
(втори вариант)
Дали той е богат, това значи, дали има условия у него. Дали той е учен, това значи, дали той е силен. Следователно, във всички тия неща – богатство, учение, сила – ние включваме известен вътрешен интерес, който ни води към живота. Към кой живот? – Към истинския живот.
Как се намира този живот?
към втори вариант >>
Салвий бил на около 100 години и затова повече лежал на легло, но от време на време пишел една книга и то с кръв – такова било неговото мастило.
(втори вариант)
Анунцио, млад, виден римски патриций, бил уважаван и обичан от всички млади в тогавашното време, особено от красивия пол. Всички млади моми, които идвали при него, казвали: Без тебе не можем да живеем, ти си нашето спасение, само ти можеш да ни избавиш. Той им казвал: Много добре, само че аз ще ви поставя на един изпит, и ако вие издържите изпита, тогава аз ще отговоря на вашите чувства. Имайте предвид, че Анунцио бил запознат с християнството, само че бил таен привърженик. Той имал за Учител някакъв си постник – Салвий, който живеел далече от хората.
Салвий бил на около 100 години и затова повече лежал на легло, но от време на време пишел една книга и то с кръв – такова било неговото мастило.
Анунцио завеждал тия момичета при своя учител, където по закона на Любовта, всяка мома, която обичала Анунцио, трябвало да се остави да ѝ прережат една жила на ръката, за да вземат малко кръв, понеже с човешка кръв трябвало да бъде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказ, ще кажете: Жестоко е това! Но я ми кажете, ония, хубавите неща във вас не се ли написват с кръв? Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво! Христос не написа ли всичко с кръвта си?
към втори вариант >>
– Не може да го схване.
(втори вариант)
Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вярно? Ако аз подложа вашите знания на една строга критика, какво знаете всъщност? Питате ме, какво мисли Господ. Това мисли Господ, казах ви. Вашият ум може ли да схване това нещо?
– Не може да го схване.
След като се освободите от тленното във вас, след като се освободите от тази материя, с която сте обгърнати, тогава ще разберете великото в живота, ще се облечете в радост и веселие, и ще си кажете в себе си: Ние знаем защо живеем; ние знаем защо страдаме; ние знаем защо умираме. Под думата „смърт“ ние разбираме друго нещо, а не обикновената смърт.
към втори вариант >>
Христос казва: „Тесен е пътят към живота!
(втори вариант)
Христос казва: „Тесен е пътят към живота!
“ То значи: Само в тесния път, само в мъчнотиите се намира истинския живот. Онзи човек, който иска да добие истински смисъл на живота само той ще намери тесния път. Защо трябва да се добие животът? Защото, ако не добиете живота, никога няма да бъдете запознати с проявите на Любовта. Съвременните хора мислят, че имат Любов.
към втори вариант >>
Анунцио завеждал тия момичета при своя учител, където по закона на Любовта, всяка мома, която обичала Анунцио, трябвало да се остави да ѝ прережат една жила на ръката, за да вземат малко кръв, понеже с човешка кръв трябвало да бъде написана книгата на Учителя Салвий.
(втори вариант)
Всички млади моми, които идвали при него, казвали: Без тебе не можем да живеем, ти си нашето спасение, само ти можеш да ни избавиш. Той им казвал: Много добре, само че аз ще ви поставя на един изпит, и ако вие издържите изпита, тогава аз ще отговоря на вашите чувства. Имайте предвид, че Анунцио бил запознат с християнството, само че бил таен привърженик. Той имал за Учител някакъв си постник – Салвий, който живеел далече от хората. Салвий бил на около 100 години и затова повече лежал на легло, но от време на време пишел една книга и то с кръв – такова било неговото мастило.
Анунцио завеждал тия момичета при своя учител, където по закона на Любовта, всяка мома, която обичала Анунцио, трябвало да се остави да ѝ прережат една жила на ръката, за да вземат малко кръв, понеже с човешка кръв трябвало да бъде написана книгата на Учителя Салвий.
Вие, като слушате този разказ, ще кажете: Жестоко е това! Но я ми кажете, ония, хубавите неща във вас не се ли написват с кръв? Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво! Христос не написа ли всичко с кръвта си? Ами мъчениците?
към втори вариант >>
След като се освободите от тленното във вас, след като се освободите от тази материя, с която сте обгърнати, тогава ще разберете великото в живота, ще се облечете в радост и веселие, и ще си кажете в себе си: Ние знаем защо живеем; ние знаем защо страдаме; ние знаем защо умираме.
(втори вариант)
Ако аз подложа вашите знания на една строга критика, какво знаете всъщност? Питате ме, какво мисли Господ. Това мисли Господ, казах ви. Вашият ум може ли да схване това нещо? – Не може да го схване.
След като се освободите от тленното във вас, след като се освободите от тази материя, с която сте обгърнати, тогава ще разберете великото в живота, ще се облечете в радост и веселие, и ще си кажете в себе си: Ние знаем защо живеем; ние знаем защо страдаме; ние знаем защо умираме.
Под думата „смърт“ ние разбираме друго нещо, а не обикновената смърт.
към втори вариант >>
“ То значи: Само в тесния път, само в мъчнотиите се намира истинския живот.
(втори вариант)
Христос казва: „Тесен е пътят към живота!
“ То значи: Само в тесния път, само в мъчнотиите се намира истинския живот.
Онзи човек, който иска да добие истински смисъл на живота само той ще намери тесния път. Защо трябва да се добие животът? Защото, ако не добиете живота, никога няма да бъдете запознати с проявите на Любовта. Съвременните хора мислят, че имат Любов. Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричат любов, не е никаква любов!
към втори вариант >>
Вие, като слушате този разказ, ще кажете: Жестоко е това!
(втори вариант)
Той им казвал: Много добре, само че аз ще ви поставя на един изпит, и ако вие издържите изпита, тогава аз ще отговоря на вашите чувства. Имайте предвид, че Анунцио бил запознат с християнството, само че бил таен привърженик. Той имал за Учител някакъв си постник – Салвий, който живеел далече от хората. Салвий бил на около 100 години и затова повече лежал на легло, но от време на време пишел една книга и то с кръв – такова било неговото мастило. Анунцио завеждал тия момичета при своя учител, където по закона на Любовта, всяка мома, която обичала Анунцио, трябвало да се остави да ѝ прережат една жила на ръката, за да вземат малко кръв, понеже с човешка кръв трябвало да бъде написана книгата на Учителя Салвий.
Вие, като слушате този разказ, ще кажете: Жестоко е това!
Но я ми кажете, ония, хубавите неща във вас не се ли написват с кръв? Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво! Христос не написа ли всичко с кръвта си? Ами мъчениците? После, днешните изобретатели, днешните идеалисти не написват ли всичко с кръвта си?
към втори вариант >>
Под думата „смърт“ ние разбираме друго нещо, а не обикновената смърт.
(втори вариант)
Питате ме, какво мисли Господ. Това мисли Господ, казах ви. Вашият ум може ли да схване това нещо? – Не може да го схване. След като се освободите от тленното във вас, след като се освободите от тази материя, с която сте обгърнати, тогава ще разберете великото в живота, ще се облечете в радост и веселие, и ще си кажете в себе си: Ние знаем защо живеем; ние знаем защо страдаме; ние знаем защо умираме.
Под думата „смърт“ ние разбираме друго нещо, а не обикновената смърт.
към втори вариант >>
Онзи човек, който иска да добие истински смисъл на живота само той ще намери тесния път.
(втори вариант)
Христос казва: „Тесен е пътят към живота! “ То значи: Само в тесния път, само в мъчнотиите се намира истинския живот.
Онзи човек, който иска да добие истински смисъл на живота само той ще намери тесния път.
Защо трябва да се добие животът? Защото, ако не добиете живота, никога няма да бъдете запознати с проявите на Любовта. Съвременните хора мислят, че имат Любов. Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричат любов, не е никаква любов! Това е илюзия на обектите, не е същинската любов.
към втори вариант >>
Но я ми кажете, ония, хубавите неща във вас не се ли написват с кръв?
(втори вариант)
Имайте предвид, че Анунцио бил запознат с християнството, само че бил таен привърженик. Той имал за Учител някакъв си постник – Салвий, който живеел далече от хората. Салвий бил на около 100 години и затова повече лежал на легло, но от време на време пишел една книга и то с кръв – такова било неговото мастило. Анунцио завеждал тия момичета при своя учител, където по закона на Любовта, всяка мома, която обичала Анунцио, трябвало да се остави да ѝ прережат една жила на ръката, за да вземат малко кръв, понеже с човешка кръв трябвало да бъде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказ, ще кажете: Жестоко е това!
Но я ми кажете, ония, хубавите неща във вас не се ли написват с кръв?
Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво! Христос не написа ли всичко с кръвта си? Ами мъчениците? После, днешните изобретатели, днешните идеалисти не написват ли всичко с кръвта си? Всичко, което е хубаво, с кръв се написва.
към втори вариант >>
Тесен е пътят, който води в живота.
(втори вариант)
Тесен е пътят, който води в живота.
Всички вие, които ме слушате, трябва да имате един трезв ум. Вие, казвате: Времето не е дошло още. Времето е дошло, то е сега; и след 10 милиона години, то е пак същото. Времето няма да се измени. Нещата по някой път се повтарят, но не в същата форма.
към втори вариант >>
Защо трябва да се добие животът?
(втори вариант)
Христос казва: „Тесен е пътят към живота! “ То значи: Само в тесния път, само в мъчнотиите се намира истинския живот. Онзи човек, който иска да добие истински смисъл на живота само той ще намери тесния път.
Защо трябва да се добие животът?
Защото, ако не добиете живота, никога няма да бъдете запознати с проявите на Любовта. Съвременните хора мислят, че имат Любов. Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричат любов, не е никаква любов! Това е илюзия на обектите, не е същинската любов. Жена обича мъжа си, умира заради него.
към втори вариант >>
Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво!
(втори вариант)
Той имал за Учител някакъв си постник – Салвий, който живеел далече от хората. Салвий бил на около 100 години и затова повече лежал на легло, но от време на време пишел една книга и то с кръв – такова било неговото мастило. Анунцио завеждал тия момичета при своя учител, където по закона на Любовта, всяка мома, която обичала Анунцио, трябвало да се остави да ѝ прережат една жила на ръката, за да вземат малко кръв, понеже с човешка кръв трябвало да бъде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказ, ще кажете: Жестоко е това! Но я ми кажете, ония, хубавите неща във вас не се ли написват с кръв?
Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво!
Христос не написа ли всичко с кръвта си? Ами мъчениците? После, днешните изобретатели, днешните идеалисти не написват ли всичко с кръвта си? Всичко, което е хубаво, с кръв се написва. Хората още не са намерили друго вещество, с което да написват хубавите работи.
към втори вариант >>
Всички вие, които ме слушате, трябва да имате един трезв ум.
(втори вариант)
Тесен е пътят, който води в живота.
Всички вие, които ме слушате, трябва да имате един трезв ум.
Вие, казвате: Времето не е дошло още. Времето е дошло, то е сега; и след 10 милиона години, то е пак същото. Времето няма да се измени. Нещата по някой път се повтарят, но не в същата форма. Сега е времето!
към втори вариант >>
Защото, ако не добиете живота, никога няма да бъдете запознати с проявите на Любовта.
(втори вариант)
Христос казва: „Тесен е пътят към живота! “ То значи: Само в тесния път, само в мъчнотиите се намира истинския живот. Онзи човек, който иска да добие истински смисъл на живота само той ще намери тесния път. Защо трябва да се добие животът?
Защото, ако не добиете живота, никога няма да бъдете запознати с проявите на Любовта.
Съвременните хора мислят, че имат Любов. Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричат любов, не е никаква любов! Това е илюзия на обектите, не е същинската любов. Жена обича мъжа си, умира заради него. Защо го обича?
към втори вариант >>
Христос не написа ли всичко с кръвта си?
(втори вариант)
Салвий бил на около 100 години и затова повече лежал на легло, но от време на време пишел една книга и то с кръв – такова било неговото мастило. Анунцио завеждал тия момичета при своя учител, където по закона на Любовта, всяка мома, която обичала Анунцио, трябвало да се остави да ѝ прережат една жила на ръката, за да вземат малко кръв, понеже с човешка кръв трябвало да бъде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказ, ще кажете: Жестоко е това! Но я ми кажете, ония, хубавите неща във вас не се ли написват с кръв? Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво!
Христос не написа ли всичко с кръвта си?
Ами мъчениците? После, днешните изобретатели, днешните идеалисти не написват ли всичко с кръвта си? Всичко, което е хубаво, с кръв се написва. Хората още не са намерили друго вещество, с което да написват хубавите работи. Да се напише нещо с кръв, това е благословение!
към втори вариант >>
Вие, казвате: Времето не е дошло още.
(втори вариант)
Тесен е пътят, който води в живота. Всички вие, които ме слушате, трябва да имате един трезв ум.
Вие, казвате: Времето не е дошло още.
Времето е дошло, то е сега; и след 10 милиона години, то е пак същото. Времето няма да се измени. Нещата по някой път се повтарят, но не в същата форма. Сега е времето! Туй учение можете да го приложите още днес!
към втори вариант >>
Съвременните хора мислят, че имат Любов.
(втори вариант)
Христос казва: „Тесен е пътят към живота! “ То значи: Само в тесния път, само в мъчнотиите се намира истинския живот. Онзи човек, който иска да добие истински смисъл на живота само той ще намери тесния път. Защо трябва да се добие животът? Защото, ако не добиете живота, никога няма да бъдете запознати с проявите на Любовта.
Съвременните хора мислят, че имат Любов.
Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричат любов, не е никаква любов! Това е илюзия на обектите, не е същинската любов. Жена обича мъжа си, умира заради него. Защо го обича? – Тя не обича мъжа си, обича децата си.
към втори вариант >>
Ами мъчениците?
(втори вариант)
Анунцио завеждал тия момичета при своя учител, където по закона на Любовта, всяка мома, която обичала Анунцио, трябвало да се остави да ѝ прережат една жила на ръката, за да вземат малко кръв, понеже с човешка кръв трябвало да бъде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказ, ще кажете: Жестоко е това! Но я ми кажете, ония, хубавите неща във вас не се ли написват с кръв? Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво! Христос не написа ли всичко с кръвта си?
Ами мъчениците?
После, днешните изобретатели, днешните идеалисти не написват ли всичко с кръвта си? Всичко, което е хубаво, с кръв се написва. Хората още не са намерили друго вещество, с което да написват хубавите работи. Да се напише нещо с кръв, това е благословение! Жалко е обаче, когато се излива мастилото, без да се напише нещо с него.
към втори вариант >>
Времето е дошло, то е сега; и след 10 милиона години, то е пак същото.
(втори вариант)
Тесен е пътят, който води в живота. Всички вие, които ме слушате, трябва да имате един трезв ум. Вие, казвате: Времето не е дошло още.
Времето е дошло, то е сега; и след 10 милиона години, то е пак същото.
Времето няма да се измени. Нещата по някой път се повтарят, но не в същата форма. Сега е времето! Туй учение можете да го приложите още днес! Тогава ако вземете буквално Христовите думи „раздай всичко“, ще кажете: Аз ще отида да раздам всичко.
към втори вариант >>
Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричат любов, не е никаква любов!
(втори вариант)
“ То значи: Само в тесния път, само в мъчнотиите се намира истинския живот. Онзи човек, който иска да добие истински смисъл на живота само той ще намери тесния път. Защо трябва да се добие животът? Защото, ако не добиете живота, никога няма да бъдете запознати с проявите на Любовта. Съвременните хора мислят, че имат Любов.
Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричат любов, не е никаква любов!
Това е илюзия на обектите, не е същинската любов. Жена обича мъжа си, умира заради него. Защо го обича? – Тя не обича мъжа си, обича децата си. Но и в любовта към децата си, тя пак има един обект: на стари години да я гледат.
към втори вариант >>
После, днешните изобретатели, днешните идеалисти не написват ли всичко с кръвта си?
(втори вариант)
Вие, като слушате този разказ, ще кажете: Жестоко е това! Но я ми кажете, ония, хубавите неща във вас не се ли написват с кръв? Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво! Христос не написа ли всичко с кръвта си? Ами мъчениците?
После, днешните изобретатели, днешните идеалисти не написват ли всичко с кръвта си?
Всичко, което е хубаво, с кръв се написва. Хората още не са намерили друго вещество, с което да написват хубавите работи. Да се напише нещо с кръв, това е благословение! Жалко е обаче, когато се излива мастилото, без да се напише нещо с него. Някой път учениците разливат мастилата по чиновете си – туй е жалкото.
към втори вариант >>
Времето няма да се измени.
(втори вариант)
Тесен е пътят, който води в живота. Всички вие, които ме слушате, трябва да имате един трезв ум. Вие, казвате: Времето не е дошло още. Времето е дошло, то е сега; и след 10 милиона години, то е пак същото.
Времето няма да се измени.
Нещата по някой път се повтарят, но не в същата форма. Сега е времето! Туй учение можете да го приложите още днес! Тогава ако вземете буквално Христовите думи „раздай всичко“, ще кажете: Аз ще отида да раздам всичко. На кого ще го раздадеш?
към втори вариант >>
Това е илюзия на обектите, не е същинската любов.
(втори вариант)
Онзи човек, който иска да добие истински смисъл на живота само той ще намери тесния път. Защо трябва да се добие животът? Защото, ако не добиете живота, никога няма да бъдете запознати с проявите на Любовта. Съвременните хора мислят, че имат Любов. Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричат любов, не е никаква любов!
Това е илюзия на обектите, не е същинската любов.
Жена обича мъжа си, умира заради него. Защо го обича? – Тя не обича мъжа си, обича децата си. Но и в любовта към децата си, тя пак има един обект: на стари години да я гледат. Къде е онази майка, която познава душата на своето дете?
към втори вариант >>
Всичко, което е хубаво, с кръв се написва.
(втори вариант)
Но я ми кажете, ония, хубавите неща във вас не се ли написват с кръв? Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво! Христос не написа ли всичко с кръвта си? Ами мъчениците? После, днешните изобретатели, днешните идеалисти не написват ли всичко с кръвта си?
Всичко, което е хубаво, с кръв се написва.
Хората още не са намерили друго вещество, с което да написват хубавите работи. Да се напише нещо с кръв, това е благословение! Жалко е обаче, когато се излива мастилото, без да се напише нещо с него. Някой път учениците разливат мастилата по чиновете си – туй е жалкото. Разляно е мастилото на свещената книга – това е жалкото!
към втори вариант >>
Нещата по някой път се повтарят, но не в същата форма.
(втори вариант)
Тесен е пътят, който води в живота. Всички вие, които ме слушате, трябва да имате един трезв ум. Вие, казвате: Времето не е дошло още. Времето е дошло, то е сега; и след 10 милиона години, то е пак същото. Времето няма да се измени.
Нещата по някой път се повтарят, но не в същата форма.
Сега е времето! Туй учение можете да го приложите още днес! Тогава ако вземете буквално Христовите думи „раздай всичко“, ще кажете: Аз ще отида да раздам всичко. На кого ще го раздадеш? Аз държа един списък, кой какво ми е дал и ще му го върна назад.
към втори вариант >>
Жена обича мъжа си, умира заради него.
(втори вариант)
Защо трябва да се добие животът? Защото, ако не добиете живота, никога няма да бъдете запознати с проявите на Любовта. Съвременните хора мислят, че имат Любов. Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричат любов, не е никаква любов! Това е илюзия на обектите, не е същинската любов.
Жена обича мъжа си, умира заради него.
Защо го обича? – Тя не обича мъжа си, обича децата си. Но и в любовта към децата си, тя пак има един обект: на стари години да я гледат. Къде е онази майка, която познава душата на своето дете? Понятието „майка“ определям така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея в душата на своята дъщеря.
към втори вариант >>
Хората още не са намерили друго вещество, с което да написват хубавите работи.
(втори вариант)
Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво! Христос не написа ли всичко с кръвта си? Ами мъчениците? После, днешните изобретатели, днешните идеалисти не написват ли всичко с кръвта си? Всичко, което е хубаво, с кръв се написва.
Хората още не са намерили друго вещество, с което да написват хубавите работи.
Да се напише нещо с кръв, това е благословение! Жалко е обаче, когато се излива мастилото, без да се напише нещо с него. Някой път учениците разливат мастилата по чиновете си – туй е жалкото. Разляно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега стават ясни думите на Христос: „Ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“.
към втори вариант >>
Сега е времето!
(втори вариант)
Всички вие, които ме слушате, трябва да имате един трезв ум. Вие, казвате: Времето не е дошло още. Времето е дошло, то е сега; и след 10 милиона години, то е пак същото. Времето няма да се измени. Нещата по някой път се повтарят, но не в същата форма.
Сега е времето!
Туй учение можете да го приложите още днес! Тогава ако вземете буквално Христовите думи „раздай всичко“, ще кажете: Аз ще отида да раздам всичко. На кого ще го раздадеш? Аз държа един списък, кой какво ми е дал и ще му го върна назад. Аз не се нуждая от вашите подаръци.
към втори вариант >>
Защо го обича?
(втори вариант)
Защото, ако не добиете живота, никога няма да бъдете запознати с проявите на Любовта. Съвременните хора мислят, че имат Любов. Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричат любов, не е никаква любов! Това е илюзия на обектите, не е същинската любов. Жена обича мъжа си, умира заради него.
Защо го обича?
– Тя не обича мъжа си, обича децата си. Но и в любовта към децата си, тя пак има един обект: на стари години да я гледат. Къде е онази майка, която познава душата на своето дете? Понятието „майка“ определям така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея в душата на своята дъщеря. Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща.
към втори вариант >>
Да се напише нещо с кръв, това е благословение!
(втори вариант)
Христос не написа ли всичко с кръвта си? Ами мъчениците? После, днешните изобретатели, днешните идеалисти не написват ли всичко с кръвта си? Всичко, което е хубаво, с кръв се написва. Хората още не са намерили друго вещество, с което да написват хубавите работи.
Да се напише нещо с кръв, това е благословение!
Жалко е обаче, когато се излива мастилото, без да се напише нещо с него. Някой път учениците разливат мастилата по чиновете си – туй е жалкото. Разляно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега стават ясни думите на Христос: „Ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Е, как ще разберете този стих?
към втори вариант >>
Туй учение можете да го приложите още днес!
(втори вариант)
Вие, казвате: Времето не е дошло още. Времето е дошло, то е сега; и след 10 милиона години, то е пак същото. Времето няма да се измени. Нещата по някой път се повтарят, но не в същата форма. Сега е времето!
Туй учение можете да го приложите още днес!
Тогава ако вземете буквално Христовите думи „раздай всичко“, ще кажете: Аз ще отида да раздам всичко. На кого ще го раздадеш? Аз държа един списък, кой какво ми е дал и ще му го върна назад. Аз не се нуждая от вашите подаръци. Аз мога да живея и без вашите ризи, и без вашите килими, а ако съм ги приел, това правя от друго съображение.
към втори вариант >>
– Тя не обича мъжа си, обича децата си.
(втори вариант)
Съвременните хора мислят, че имат Любов. Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричат любов, не е никаква любов! Това е илюзия на обектите, не е същинската любов. Жена обича мъжа си, умира заради него. Защо го обича?
– Тя не обича мъжа си, обича децата си.
Но и в любовта към децата си, тя пак има един обект: на стари години да я гледат. Къде е онази майка, която познава душата на своето дете? Понятието „майка“ определям така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея в душата на своята дъщеря. Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща. И всички майки, чиито дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици – нищо повече!
към втори вариант >>
Жалко е обаче, когато се излива мастилото, без да се напише нещо с него.
(втори вариант)
Ами мъчениците? После, днешните изобретатели, днешните идеалисти не написват ли всичко с кръвта си? Всичко, което е хубаво, с кръв се написва. Хората още не са намерили друго вещество, с което да написват хубавите работи. Да се напише нещо с кръв, това е благословение!
Жалко е обаче, когато се излива мастилото, без да се напише нещо с него.
Някой път учениците разливат мастилата по чиновете си – туй е жалкото. Разляно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега стават ясни думите на Христос: „Ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Е, как ще разберете този стих? Буквално ли?
към втори вариант >>
Тогава ако вземете буквално Христовите думи „раздай всичко“, ще кажете: Аз ще отида да раздам всичко.
(втори вариант)
Времето е дошло, то е сега; и след 10 милиона години, то е пак същото. Времето няма да се измени. Нещата по някой път се повтарят, но не в същата форма. Сега е времето! Туй учение можете да го приложите още днес!
Тогава ако вземете буквално Христовите думи „раздай всичко“, ще кажете: Аз ще отида да раздам всичко.
На кого ще го раздадеш? Аз държа един списък, кой какво ми е дал и ще му го върна назад. Аз не се нуждая от вашите подаръци. Аз мога да живея и без вашите ризи, и без вашите килими, а ако съм ги приел, това правя от друго съображение. Това е обикновеното в света.
към втори вариант >>
Но и в любовта към децата си, тя пак има един обект: на стари години да я гледат.
(втори вариант)
Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричат любов, не е никаква любов! Това е илюзия на обектите, не е същинската любов. Жена обича мъжа си, умира заради него. Защо го обича? – Тя не обича мъжа си, обича децата си.
Но и в любовта към децата си, тя пак има един обект: на стари години да я гледат.
Къде е онази майка, която познава душата на своето дете? Понятието „майка“ определям така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея в душата на своята дъщеря. Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща. И всички майки, чиито дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици – нищо повече! Всички вие имате по един обект в живота си: или къщата, или парите, или службата, или децата, или това-онова.
към втори вариант >>
Някой път учениците разливат мастилата по чиновете си – туй е жалкото.
(втори вариант)
После, днешните изобретатели, днешните идеалисти не написват ли всичко с кръвта си? Всичко, което е хубаво, с кръв се написва. Хората още не са намерили друго вещество, с което да написват хубавите работи. Да се напише нещо с кръв, това е благословение! Жалко е обаче, когато се излива мастилото, без да се напише нещо с него.
Някой път учениците разливат мастилата по чиновете си – туй е жалкото.
Разляно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега стават ясни думите на Христос: „Ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Е, как ще разберете този стих? Буквално ли? – Не.
към втори вариант >>
На кого ще го раздадеш?
(втори вариант)
Времето няма да се измени. Нещата по някой път се повтарят, но не в същата форма. Сега е времето! Туй учение можете да го приложите още днес! Тогава ако вземете буквално Христовите думи „раздай всичко“, ще кажете: Аз ще отида да раздам всичко.
На кого ще го раздадеш?
Аз държа един списък, кой какво ми е дал и ще му го върна назад. Аз не се нуждая от вашите подаръци. Аз мога да живея и без вашите ризи, и без вашите килими, а ако съм ги приел, това правя от друго съображение. Това е обикновеното в света. Ако аз ви проповядвам, за да ме облагодетелствате, това е животът на един вол.
към втори вариант >>
Къде е онази майка, която познава душата на своето дете?
(втори вариант)
Това е илюзия на обектите, не е същинската любов. Жена обича мъжа си, умира заради него. Защо го обича? – Тя не обича мъжа си, обича децата си. Но и в любовта към децата си, тя пак има един обект: на стари години да я гледат.
Къде е онази майка, която познава душата на своето дете?
Понятието „майка“ определям така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея в душата на своята дъщеря. Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща. И всички майки, чиито дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици – нищо повече! Всички вие имате по един обект в живота си: или къщата, или парите, или службата, или децата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовта, вие не трябва да имате абсолютно никакъв обект!
към втори вариант >>
Разляно е мастилото на свещената книга – това е жалкото!
(втори вариант)
Всичко, което е хубаво, с кръв се написва. Хората още не са намерили друго вещество, с което да написват хубавите работи. Да се напише нещо с кръв, това е благословение! Жалко е обаче, когато се излива мастилото, без да се напише нещо с него. Някой път учениците разливат мастилата по чиновете си – туй е жалкото.
Разляно е мастилото на свещената книга – това е жалкото!
Сега стават ясни думите на Христос: „Ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Е, как ще разберете този стих? Буквално ли? – Не. С думата „кръв“ Христос иска да означи онова живо Слово, което човек трябва да възприеме от духовният свят.
към втори вариант >>
Аз държа един списък, кой какво ми е дал и ще му го върна назад.
(втори вариант)
Нещата по някой път се повтарят, но не в същата форма. Сега е времето! Туй учение можете да го приложите още днес! Тогава ако вземете буквално Христовите думи „раздай всичко“, ще кажете: Аз ще отида да раздам всичко. На кого ще го раздадеш?
Аз държа един списък, кой какво ми е дал и ще му го върна назад.
Аз не се нуждая от вашите подаръци. Аз мога да живея и без вашите ризи, и без вашите килими, а ако съм ги приел, това правя от друго съображение. Това е обикновеното в света. Ако аз ви проповядвам, за да ме облагодетелствате, това е животът на един вол. Ако искате да знаете, в това отношение, бих проповядвал следното нещо: След като нахраните всички, които ядат много, след като вие се нахраните, на вашия Учител ще дадете по възможност най-малкото, туй, което никой не взема.
към втори вариант >>
Понятието „майка“ определям така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея в душата на своята дъщеря.
(втори вариант)
Жена обича мъжа си, умира заради него. Защо го обича? – Тя не обича мъжа си, обича децата си. Но и в любовта към децата си, тя пак има един обект: на стари години да я гледат. Къде е онази майка, която познава душата на своето дете?
Понятието „майка“ определям така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея в душата на своята дъщеря.
Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща. И всички майки, чиито дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици – нищо повече! Всички вие имате по един обект в живота си: или къщата, или парите, или службата, или децата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовта, вие не трябва да имате абсолютно никакъв обект! Да имате обект, то значи да концентрирате слънчевата светлина в един крайно малък фокус, и там да разтопявате мъчнотопимите и неразтопимите елементи.
към втори вариант >>
Сега стават ясни думите на Христос: „Ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“.
(втори вариант)
Хората още не са намерили друго вещество, с което да написват хубавите работи. Да се напише нещо с кръв, това е благословение! Жалко е обаче, когато се излива мастилото, без да се напише нещо с него. Някой път учениците разливат мастилата по чиновете си – туй е жалкото. Разляно е мастилото на свещената книга – това е жалкото!
Сега стават ясни думите на Христос: „Ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“.
Е, как ще разберете този стих? Буквално ли? – Не. С думата „кръв“ Христос иска да означи онова живо Слово, което човек трябва да възприеме от духовният свят. Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него.
към втори вариант >>
Аз не се нуждая от вашите подаръци.
(втори вариант)
Сега е времето! Туй учение можете да го приложите още днес! Тогава ако вземете буквално Христовите думи „раздай всичко“, ще кажете: Аз ще отида да раздам всичко. На кого ще го раздадеш? Аз държа един списък, кой какво ми е дал и ще му го върна назад.
Аз не се нуждая от вашите подаръци.
Аз мога да живея и без вашите ризи, и без вашите килими, а ако съм ги приел, това правя от друго съображение. Това е обикновеното в света. Ако аз ви проповядвам, за да ме облагодетелствате, това е животът на един вол. Ако искате да знаете, в това отношение, бих проповядвал следното нещо: След като нахраните всички, които ядат много, след като вие се нахраните, на вашия Учител ще дадете по възможност най-малкото, туй, което никой не взема. Защо му е тази изобилна храна?
към втори вариант >>
Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща.
(втори вариант)
Защо го обича? – Тя не обича мъжа си, обича децата си. Но и в любовта към децата си, тя пак има един обект: на стари години да я гледат. Къде е онази майка, която познава душата на своето дете? Понятието „майка“ определям така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея в душата на своята дъщеря.
Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща.
И всички майки, чиито дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици – нищо повече! Всички вие имате по един обект в живота си: или къщата, или парите, или службата, или децата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовта, вие не трябва да имате абсолютно никакъв обект! Да имате обект, то значи да концентрирате слънчевата светлина в един крайно малък фокус, и там да разтопявате мъчнотопимите и неразтопимите елементи. Питам: На този фокус плодовете могат ли да зреят?
към втори вариант >>
Е, как ще разберете този стих?
(втори вариант)
Да се напише нещо с кръв, това е благословение! Жалко е обаче, когато се излива мастилото, без да се напише нещо с него. Някой път учениците разливат мастилата по чиновете си – туй е жалкото. Разляно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега стават ясни думите на Христос: „Ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“.
Е, как ще разберете този стих?
Буквално ли? – Не. С думата „кръв“ Христос иска да означи онова живо Слово, което човек трябва да възприеме от духовният свят. Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение.
към втори вариант >>
Аз мога да живея и без вашите ризи, и без вашите килими, а ако съм ги приел, това правя от друго съображение.
(втори вариант)
Туй учение можете да го приложите още днес! Тогава ако вземете буквално Христовите думи „раздай всичко“, ще кажете: Аз ще отида да раздам всичко. На кого ще го раздадеш? Аз държа един списък, кой какво ми е дал и ще му го върна назад. Аз не се нуждая от вашите подаръци.
Аз мога да живея и без вашите ризи, и без вашите килими, а ако съм ги приел, това правя от друго съображение.
Това е обикновеното в света. Ако аз ви проповядвам, за да ме облагодетелствате, това е животът на един вол. Ако искате да знаете, в това отношение, бих проповядвал следното нещо: След като нахраните всички, които ядат много, след като вие се нахраните, на вашия Учител ще дадете по възможност най-малкото, туй, което никой не взема. Защо му е тази изобилна храна? Той нека живее като Учител!
към втори вариант >>
И всички майки, чиито дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици – нищо повече!
(втори вариант)
– Тя не обича мъжа си, обича децата си. Но и в любовта към децата си, тя пак има един обект: на стари години да я гледат. Къде е онази майка, която познава душата на своето дете? Понятието „майка“ определям така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея в душата на своята дъщеря. Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща.
И всички майки, чиито дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици – нищо повече!
Всички вие имате по един обект в живота си: или къщата, или парите, или службата, или децата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовта, вие не трябва да имате абсолютно никакъв обект! Да имате обект, то значи да концентрирате слънчевата светлина в един крайно малък фокус, и там да разтопявате мъчнотопимите и неразтопимите елементи. Питам: На този фокус плодовете могат ли да зреят? Ако всички предмети, ако всички хора, ако всички живи същества минаваха през такива силни фокуси, щяха ли да съществуват, можеха ли да живеят?
към втори вариант >>
Буквално ли?
(втори вариант)
Жалко е обаче, когато се излива мастилото, без да се напише нещо с него. Някой път учениците разливат мастилата по чиновете си – туй е жалкото. Разляно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега стават ясни думите на Христос: „Ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Е, как ще разберете този стих?
Буквално ли?
– Не. С думата „кръв“ Христос иска да означи онова живо Слово, което човек трябва да възприеме от духовният свят. Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение. Неща които се виждат и пипат, се покваряват.
към втори вариант >>
Това е обикновеното в света.
(втори вариант)
Тогава ако вземете буквално Христовите думи „раздай всичко“, ще кажете: Аз ще отида да раздам всичко. На кого ще го раздадеш? Аз държа един списък, кой какво ми е дал и ще му го върна назад. Аз не се нуждая от вашите подаръци. Аз мога да живея и без вашите ризи, и без вашите килими, а ако съм ги приел, това правя от друго съображение.
Това е обикновеното в света.
Ако аз ви проповядвам, за да ме облагодетелствате, това е животът на един вол. Ако искате да знаете, в това отношение, бих проповядвал следното нещо: След като нахраните всички, които ядат много, след като вие се нахраните, на вашия Учител ще дадете по възможност най-малкото, туй, което никой не взема. Защо му е тази изобилна храна? Той нека живее като Учител! – без хляб.
към втори вариант >>
Всички вие имате по един обект в живота си: или къщата, или парите, или службата, или децата, или това-онова.
(втори вариант)
Но и в любовта към децата си, тя пак има един обект: на стари години да я гледат. Къде е онази майка, която познава душата на своето дете? Понятието „майка“ определям така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея в душата на своята дъщеря. Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща. И всички майки, чиито дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици – нищо повече!
Всички вие имате по един обект в живота си: или къщата, или парите, или службата, или децата, или това-онова.
Не, не, за да се прояви любовта, вие не трябва да имате абсолютно никакъв обект! Да имате обект, то значи да концентрирате слънчевата светлина в един крайно малък фокус, и там да разтопявате мъчнотопимите и неразтопимите елементи. Питам: На този фокус плодовете могат ли да зреят? Ако всички предмети, ако всички хора, ако всички живи същества минаваха през такива силни фокуси, щяха ли да съществуват, можеха ли да живеят? – Всичко, което мине от там, ще се стопи.
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
Някой път учениците разливат мастилата по чиновете си – туй е жалкото. Разляно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега стават ясни думите на Христос: „Ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Е, как ще разберете този стих? Буквално ли?
– Не.
С думата „кръв“ Христос иска да означи онова живо Слово, което човек трябва да възприеме от духовният свят. Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение. Неща които се виждат и пипат, се покваряват. Човек сам се покварява.
към втори вариант >>
Ако аз ви проповядвам, за да ме облагодетелствате, това е животът на един вол.
(втори вариант)
На кого ще го раздадеш? Аз държа един списък, кой какво ми е дал и ще му го върна назад. Аз не се нуждая от вашите подаръци. Аз мога да живея и без вашите ризи, и без вашите килими, а ако съм ги приел, това правя от друго съображение. Това е обикновеното в света.
Ако аз ви проповядвам, за да ме облагодетелствате, това е животът на един вол.
Ако искате да знаете, в това отношение, бих проповядвал следното нещо: След като нахраните всички, които ядат много, след като вие се нахраните, на вашия Учител ще дадете по възможност най-малкото, туй, което никой не взема. Защо му е тази изобилна храна? Той нека живее като Учител! – без хляб. Пък и защо му е шапка?
към втори вариант >>
Не, не, за да се прояви любовта, вие не трябва да имате абсолютно никакъв обект!
(втори вариант)
Къде е онази майка, която познава душата на своето дете? Понятието „майка“ определям така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея в душата на своята дъщеря. Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща. И всички майки, чиито дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици – нищо повече! Всички вие имате по един обект в живота си: или къщата, или парите, или службата, или децата, или това-онова.
Не, не, за да се прояви любовта, вие не трябва да имате абсолютно никакъв обект!
Да имате обект, то значи да концентрирате слънчевата светлина в един крайно малък фокус, и там да разтопявате мъчнотопимите и неразтопимите елементи. Питам: На този фокус плодовете могат ли да зреят? Ако всички предмети, ако всички хора, ако всички живи същества минаваха през такива силни фокуси, щяха ли да съществуват, можеха ли да живеят? – Всичко, което мине от там, ще се стопи. В природата не съществуват никакви обекти.
към втори вариант >>
С думата „кръв“ Христос иска да означи онова живо Слово, което човек трябва да възприеме от духовният свят.
(втори вариант)
Разляно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега стават ясни думите на Христос: „Ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Е, как ще разберете този стих? Буквално ли? – Не.
С думата „кръв“ Христос иска да означи онова живо Слово, което човек трябва да възприеме от духовният свят.
Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение. Неща които се виждат и пипат, се покваряват. Човек сам се покварява. В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии.
към втори вариант >>
Ако искате да знаете, в това отношение, бих проповядвал следното нещо: След като нахраните всички, които ядат много, след като вие се нахраните, на вашия Учител ще дадете по възможност най-малкото, туй, което никой не взема.
(втори вариант)
Аз държа един списък, кой какво ми е дал и ще му го върна назад. Аз не се нуждая от вашите подаръци. Аз мога да живея и без вашите ризи, и без вашите килими, а ако съм ги приел, това правя от друго съображение. Това е обикновеното в света. Ако аз ви проповядвам, за да ме облагодетелствате, това е животът на един вол.
Ако искате да знаете, в това отношение, бих проповядвал следното нещо: След като нахраните всички, които ядат много, след като вие се нахраните, на вашия Учител ще дадете по възможност най-малкото, туй, което никой не взема.
Защо му е тази изобилна храна? Той нека живее като Учител! – без хляб. Пък и защо му е шапка? Той може и без шапка да живее, и без обувки може да ходи.
към втори вариант >>
Да имате обект, то значи да концентрирате слънчевата светлина в един крайно малък фокус, и там да разтопявате мъчнотопимите и неразтопимите елементи.
(втори вариант)
Понятието „майка“ определям така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея в душата на своята дъщеря. Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща. И всички майки, чиито дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици – нищо повече! Всички вие имате по един обект в живота си: или къщата, или парите, или службата, или децата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовта, вие не трябва да имате абсолютно никакъв обект!
Да имате обект, то значи да концентрирате слънчевата светлина в един крайно малък фокус, и там да разтопявате мъчнотопимите и неразтопимите елементи.
Питам: На този фокус плодовете могат ли да зреят? Ако всички предмети, ако всички хора, ако всички живи същества минаваха през такива силни фокуси, щяха ли да съществуват, можеха ли да живеят? – Всичко, което мине от там, ще се стопи. В природата не съществуват никакви обекти. Тя няма фокуси, тя разлива светлината.
към втори вариант >>
Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него.
(втори вариант)
Сега стават ясни думите на Христос: „Ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Е, как ще разберете този стих? Буквално ли? – Не. С думата „кръв“ Христос иска да означи онова живо Слово, което човек трябва да възприеме от духовният свят.
Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него.
Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение. Неща които се виждат и пипат, се покваряват. Човек сам се покварява. В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии. Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов.
към втори вариант >>
Защо му е тази изобилна храна?
(втори вариант)
Аз не се нуждая от вашите подаръци. Аз мога да живея и без вашите ризи, и без вашите килими, а ако съм ги приел, това правя от друго съображение. Това е обикновеното в света. Ако аз ви проповядвам, за да ме облагодетелствате, това е животът на един вол. Ако искате да знаете, в това отношение, бих проповядвал следното нещо: След като нахраните всички, които ядат много, след като вие се нахраните, на вашия Учител ще дадете по възможност най-малкото, туй, което никой не взема.
Защо му е тази изобилна храна?
Той нека живее като Учител! – без хляб. Пък и защо му е шапка? Той може и без шапка да живее, и без обувки може да ходи. Та нима като му дадете обувки, ще го обичате повече?
към втори вариант >>
Питам: На този фокус плодовете могат ли да зреят?
(втори вариант)
Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща. И всички майки, чиито дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици – нищо повече! Всички вие имате по един обект в живота си: или къщата, или парите, или службата, или децата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовта, вие не трябва да имате абсолютно никакъв обект! Да имате обект, то значи да концентрирате слънчевата светлина в един крайно малък фокус, и там да разтопявате мъчнотопимите и неразтопимите елементи.
Питам: На този фокус плодовете могат ли да зреят?
Ако всички предмети, ако всички хора, ако всички живи същества минаваха през такива силни фокуси, щяха ли да съществуват, можеха ли да живеят? – Всичко, което мине от там, ще се стопи. В природата не съществуват никакви обекти. Тя няма фокуси, тя разлива светлината.
към втори вариант >>
Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение.
(втори вариант)
Е, как ще разберете този стих? Буквално ли? – Не. С думата „кръв“ Христос иска да означи онова живо Слово, което човек трябва да възприеме от духовният свят. Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него.
Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение.
Неща които се виждат и пипат, се покваряват. Човек сам се покварява. В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии. Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов. Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна.
към втори вариант >>
Той нека живее като Учител!
(втори вариант)
Аз мога да живея и без вашите ризи, и без вашите килими, а ако съм ги приел, това правя от друго съображение. Това е обикновеното в света. Ако аз ви проповядвам, за да ме облагодетелствате, това е животът на един вол. Ако искате да знаете, в това отношение, бих проповядвал следното нещо: След като нахраните всички, които ядат много, след като вие се нахраните, на вашия Учител ще дадете по възможност най-малкото, туй, което никой не взема. Защо му е тази изобилна храна?
Той нека живее като Учител!
– без хляб. Пък и защо му е шапка? Той може и без шапка да живее, и без обувки може да ходи. Та нима като му дадете обувки, ще го обичате повече? Не, аз не съм от тези, които си правят илюзии от това.
към втори вариант >>
Ако всички предмети, ако всички хора, ако всички живи същества минаваха през такива силни фокуси, щяха ли да съществуват, можеха ли да живеят?
(втори вариант)
И всички майки, чиито дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици – нищо повече! Всички вие имате по един обект в живота си: или къщата, или парите, или службата, или децата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовта, вие не трябва да имате абсолютно никакъв обект! Да имате обект, то значи да концентрирате слънчевата светлина в един крайно малък фокус, и там да разтопявате мъчнотопимите и неразтопимите елементи. Питам: На този фокус плодовете могат ли да зреят?
Ако всички предмети, ако всички хора, ако всички живи същества минаваха през такива силни фокуси, щяха ли да съществуват, можеха ли да живеят?
– Всичко, което мине от там, ще се стопи. В природата не съществуват никакви обекти. Тя няма фокуси, тя разлива светлината.
към втори вариант >>
Неща които се виждат и пипат, се покваряват.
(втори вариант)
Буквално ли? – Не. С думата „кръв“ Христос иска да означи онова живо Слово, което човек трябва да възприеме от духовният свят. Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение.
Неща които се виждат и пипат, се покваряват.
Човек сам се покварява. В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии. Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов. Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна. Дайте ми вие пример от историята, дето двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живели тъй непреривно добре, без да са си казали една горчива дума.
към втори вариант >>
– без хляб.
(втори вариант)
Това е обикновеното в света. Ако аз ви проповядвам, за да ме облагодетелствате, това е животът на един вол. Ако искате да знаете, в това отношение, бих проповядвал следното нещо: След като нахраните всички, които ядат много, след като вие се нахраните, на вашия Учител ще дадете по възможност най-малкото, туй, което никой не взема. Защо му е тази изобилна храна? Той нека живее като Учител!
– без хляб.
Пък и защо му е шапка? Той може и без шапка да живее, и без обувки може да ходи. Та нима като му дадете обувки, ще го обичате повече? Не, аз не съм от тези, които си правят илюзии от това. Но аз не искам да бъда съблазън за никого.
към втори вариант >>
– Всичко, което мине от там, ще се стопи.
(втори вариант)
Всички вие имате по един обект в живота си: или къщата, или парите, или службата, или децата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовта, вие не трябва да имате абсолютно никакъв обект! Да имате обект, то значи да концентрирате слънчевата светлина в един крайно малък фокус, и там да разтопявате мъчнотопимите и неразтопимите елементи. Питам: На този фокус плодовете могат ли да зреят? Ако всички предмети, ако всички хора, ако всички живи същества минаваха през такива силни фокуси, щяха ли да съществуват, можеха ли да живеят?
– Всичко, което мине от там, ще се стопи.
В природата не съществуват никакви обекти. Тя няма фокуси, тя разлива светлината.
към втори вариант >>
Човек сам се покварява.
(втори вариант)
– Не. С думата „кръв“ Христос иска да означи онова живо Слово, което човек трябва да възприеме от духовният свят. Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение. Неща които се виждат и пипат, се покваряват.
Човек сам се покварява.
В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии. Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов. Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна. Дайте ми вие пример от историята, дето двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живели тъй непреривно добре, без да са си казали една горчива дума. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект.
към втори вариант >>
Пък и защо му е шапка?
(втори вариант)
Ако аз ви проповядвам, за да ме облагодетелствате, това е животът на един вол. Ако искате да знаете, в това отношение, бих проповядвал следното нещо: След като нахраните всички, които ядат много, след като вие се нахраните, на вашия Учител ще дадете по възможност най-малкото, туй, което никой не взема. Защо му е тази изобилна храна? Той нека живее като Учител! – без хляб.
Пък и защо му е шапка?
Той може и без шапка да живее, и без обувки може да ходи. Та нима като му дадете обувки, ще го обичате повече? Не, аз не съм от тези, които си правят илюзии от това. Но аз не искам да бъда съблазън за никого. А сега, кой как влезе в моята стая, погледне натук-натам.
към втори вариант >>
В природата не съществуват никакви обекти.
(втори вариант)
Не, не, за да се прояви любовта, вие не трябва да имате абсолютно никакъв обект! Да имате обект, то значи да концентрирате слънчевата светлина в един крайно малък фокус, и там да разтопявате мъчнотопимите и неразтопимите елементи. Питам: На този фокус плодовете могат ли да зреят? Ако всички предмети, ако всички хора, ако всички живи същества минаваха през такива силни фокуси, щяха ли да съществуват, можеха ли да живеят? – Всичко, което мине от там, ще се стопи.
В природата не съществуват никакви обекти.
Тя няма фокуси, тя разлива светлината.
към втори вариант >>
В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии.
(втори вариант)
С думата „кръв“ Христос иска да означи онова живо Слово, което човек трябва да възприеме от духовният свят. Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение. Неща които се виждат и пипат, се покваряват. Човек сам се покварява.
В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии.
Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов. Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна. Дайте ми вие пример от историята, дето двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живели тъй непреривно добре, без да са си казали една горчива дума. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект. Павел стана обект за езичниците, Петър за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос.
към втори вариант >>
Той може и без шапка да живее, и без обувки може да ходи.
(втори вариант)
Ако искате да знаете, в това отношение, бих проповядвал следното нещо: След като нахраните всички, които ядат много, след като вие се нахраните, на вашия Учител ще дадете по възможност най-малкото, туй, което никой не взема. Защо му е тази изобилна храна? Той нека живее като Учител! – без хляб. Пък и защо му е шапка?
Той може и без шапка да живее, и без обувки може да ходи.
Та нима като му дадете обувки, ще го обичате повече? Не, аз не съм от тези, които си правят илюзии от това. Но аз не искам да бъда съблазън за никого. А сега, кой как влезе в моята стая, погледне натук-натам. Казвам: Всичко това не е мое, аз съм намислил да го върна.
към втори вариант >>
Тя няма фокуси, тя разлива светлината.
(втори вариант)
Да имате обект, то значи да концентрирате слънчевата светлина в един крайно малък фокус, и там да разтопявате мъчнотопимите и неразтопимите елементи. Питам: На този фокус плодовете могат ли да зреят? Ако всички предмети, ако всички хора, ако всички живи същества минаваха през такива силни фокуси, щяха ли да съществуват, можеха ли да живеят? – Всичко, което мине от там, ще се стопи. В природата не съществуват никакви обекти.
Тя няма фокуси, тя разлива светлината.
към втори вариант >>
Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов.
(втори вариант)
Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение. Неща които се виждат и пипат, се покваряват. Човек сам се покварява. В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии.
Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов.
Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна. Дайте ми вие пример от историята, дето двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живели тъй непреривно добре, без да са си казали една горчива дума. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект. Павел стана обект за езичниците, Петър за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос. Така постъпват и днес – на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят.
към втори вариант >>
Та нима като му дадете обувки, ще го обичате повече?
(втори вариант)
Защо му е тази изобилна храна? Той нека живее като Учител! – без хляб. Пък и защо му е шапка? Той може и без шапка да живее, и без обувки може да ходи.
Та нима като му дадете обувки, ще го обичате повече?
Не, аз не съм от тези, които си правят илюзии от това. Но аз не искам да бъда съблазън за никого. А сега, кой как влезе в моята стая, погледне натук-натам. Казвам: Всичко това не е мое, аз съм намислил да го върна. Всичко е подарък дадено, аз го пазя, чуждо е, а чужди неща аз не раздавам.
към втори вариант >>
Сега, някои от вас, като се молите, казвате: Господи, Ти не знаеш ли, че аз страдам?
(втори вариант)
Сега, някои от вас, като се молите, казвате: Господи, Ти не знаеш ли, че аз страдам?
Че какво от това? Значи Господ да те има предвид; да бъдеш обект заради Него. Че и онази кокошка, там в курника, като я колят и тя кряка. Каква разлика има между нея и тебе? – Ама аз съм човек!
към втори вариант >>
Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна.
(втори вариант)
Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение. Неща които се виждат и пипат, се покваряват. Човек сам се покварява. В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии. Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов.
Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна.
Дайте ми вие пример от историята, дето двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живели тъй непреривно добре, без да са си казали една горчива дума. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект. Павел стана обект за езичниците, Петър за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос. Така постъпват и днес – на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят.
към втори вариант >>
Не, аз не съм от тези, които си правят илюзии от това.
(втори вариант)
Той нека живее като Учител! – без хляб. Пък и защо му е шапка? Той може и без шапка да живее, и без обувки може да ходи. Та нима като му дадете обувки, ще го обичате повече?
Не, аз не съм от тези, които си правят илюзии от това.
Но аз не искам да бъда съблазън за никого. А сега, кой как влезе в моята стая, погледне натук-натам. Казвам: Всичко това не е мое, аз съм намислил да го върна. Всичко е подарък дадено, аз го пазя, чуждо е, а чужди неща аз не раздавам. Само Господ може да раздава всичко.
към втори вариант >>
Че какво от това?
(втори вариант)
Сега, някои от вас, като се молите, казвате: Господи, Ти не знаеш ли, че аз страдам?
Че какво от това?
Значи Господ да те има предвид; да бъдеш обект заради Него. Че и онази кокошка, там в курника, като я колят и тя кряка. Каква разлика има между нея и тебе? – Ама аз съм човек! Пък кокошката казва: Аз съм кокошка!
към втори вариант >>
Дайте ми вие пример от историята, дето двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живели тъй непреривно добре, без да са си казали една горчива дума.
(втори вариант)
Неща които се виждат и пипат, се покваряват. Човек сам се покварява. В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии. Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов. Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна.
Дайте ми вие пример от историята, дето двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живели тъй непреривно добре, без да са си казали една горчива дума.
Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект. Павел стана обект за езичниците, Петър за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос. Така постъпват и днес – на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят.
към втори вариант >>
Но аз не искам да бъда съблазън за никого.
(втори вариант)
– без хляб. Пък и защо му е шапка? Той може и без шапка да живее, и без обувки може да ходи. Та нима като му дадете обувки, ще го обичате повече? Не, аз не съм от тези, които си правят илюзии от това.
Но аз не искам да бъда съблазън за никого.
А сега, кой как влезе в моята стая, погледне натук-натам. Казвам: Всичко това не е мое, аз съм намислил да го върна. Всичко е подарък дадено, аз го пазя, чуждо е, а чужди неща аз не раздавам. Само Господ може да раздава всичко. Питат ме: Ами ти какво правиш?
към втори вариант >>
Значи Господ да те има предвид; да бъдеш обект заради Него.
(втори вариант)
Сега, някои от вас, като се молите, казвате: Господи, Ти не знаеш ли, че аз страдам? Че какво от това?
Значи Господ да те има предвид; да бъдеш обект заради Него.
Че и онази кокошка, там в курника, като я колят и тя кряка. Каква разлика има между нея и тебе? – Ама аз съм човек! Пък кокошката казва: Аз съм кокошка! И мене Господ създаде, и тебе Господ създаде – Ама аз съм създаден по образ и подобие Божие!
към втори вариант >>
Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект.
(втори вариант)
Човек сам се покварява. В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии. Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов. Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна. Дайте ми вие пример от историята, дето двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живели тъй непреривно добре, без да са си казали една горчива дума.
Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект.
Павел стана обект за езичниците, Петър за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос. Така постъпват и днес – на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят.
към втори вариант >>
А сега, кой как влезе в моята стая, погледне натук-натам.
(втори вариант)
Пък и защо му е шапка? Той може и без шапка да живее, и без обувки може да ходи. Та нима като му дадете обувки, ще го обичате повече? Не, аз не съм от тези, които си правят илюзии от това. Но аз не искам да бъда съблазън за никого.
А сега, кой как влезе в моята стая, погледне натук-натам.
Казвам: Всичко това не е мое, аз съм намислил да го върна. Всичко е подарък дадено, аз го пазя, чуждо е, а чужди неща аз не раздавам. Само Господ може да раздава всичко. Питат ме: Ами ти какво правиш? – Аз гледам, какво прави Господ и се уча от Него.
към втори вариант >>
Че и онази кокошка, там в курника, като я колят и тя кряка.
(втори вариант)
Сега, някои от вас, като се молите, казвате: Господи, Ти не знаеш ли, че аз страдам? Че какво от това? Значи Господ да те има предвид; да бъдеш обект заради Него.
Че и онази кокошка, там в курника, като я колят и тя кряка.
Каква разлика има между нея и тебе? – Ама аз съм човек! Пък кокошката казва: Аз съм кокошка! И мене Господ създаде, и тебе Господ създаде – Ама аз съм създаден по образ и подобие Божие! Още по лошо за тебе.
към втори вариант >>
Павел стана обект за езичниците, Петър за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос.
(втори вариант)
В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии. Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов. Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна. Дайте ми вие пример от историята, дето двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живели тъй непреривно добре, без да са си казали една горчива дума. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект.
Павел стана обект за езичниците, Петър за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос.
Така постъпват и днес – на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят.
към втори вариант >>
Казвам: Всичко това не е мое, аз съм намислил да го върна.
(втори вариант)
Той може и без шапка да живее, и без обувки може да ходи. Та нима като му дадете обувки, ще го обичате повече? Не, аз не съм от тези, които си правят илюзии от това. Но аз не искам да бъда съблазън за никого. А сега, кой как влезе в моята стая, погледне натук-натам.
Казвам: Всичко това не е мое, аз съм намислил да го върна.
Всичко е подарък дадено, аз го пазя, чуждо е, а чужди неща аз не раздавам. Само Господ може да раздава всичко. Питат ме: Ами ти какво правиш? – Аз гледам, какво прави Господ и се уча от Него. Бих желал всички вие да се учите да постъпвате, както Бог постъпва.
към втори вариант >>
Каква разлика има между нея и тебе?
(втори вариант)
Сега, някои от вас, като се молите, казвате: Господи, Ти не знаеш ли, че аз страдам? Че какво от това? Значи Господ да те има предвид; да бъдеш обект заради Него. Че и онази кокошка, там в курника, като я колят и тя кряка.
Каква разлика има между нея и тебе?
– Ама аз съм човек! Пък кокошката казва: Аз съм кокошка! И мене Господ създаде, и тебе Господ създаде – Ама аз съм създаден по образ и подобие Божие! Още по лошо за тебе. Ти, който си създаден по Бога, не трябва да имаш обект, а само една велика идея трябва да имаш в ума си.
към втори вариант >>
Така постъпват и днес – на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят.
(втори вариант)
Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов. Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна. Дайте ми вие пример от историята, дето двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живели тъй непреривно добре, без да са си казали една горчива дума. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект. Павел стана обект за езичниците, Петър за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос.
Така постъпват и днес – на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят.
към втори вариант >>
Всичко е подарък дадено, аз го пазя, чуждо е, а чужди неща аз не раздавам.
(втори вариант)
Та нима като му дадете обувки, ще го обичате повече? Не, аз не съм от тези, които си правят илюзии от това. Но аз не искам да бъда съблазън за никого. А сега, кой как влезе в моята стая, погледне натук-натам. Казвам: Всичко това не е мое, аз съм намислил да го върна.
Всичко е подарък дадено, аз го пазя, чуждо е, а чужди неща аз не раздавам.
Само Господ може да раздава всичко. Питат ме: Ами ти какво правиш? – Аз гледам, какво прави Господ и се уча от Него. Бих желал всички вие да се учите да постъпвате, както Бог постъпва. Това е благородство, това е жест на душата!
към втори вариант >>
– Ама аз съм човек!
(втори вариант)
Сега, някои от вас, като се молите, казвате: Господи, Ти не знаеш ли, че аз страдам? Че какво от това? Значи Господ да те има предвид; да бъдеш обект заради Него. Че и онази кокошка, там в курника, като я колят и тя кряка. Каква разлика има между нея и тебе?
– Ама аз съм човек!
Пък кокошката казва: Аз съм кокошка! И мене Господ създаде, и тебе Господ създаде – Ама аз съм създаден по образ и подобие Божие! Още по лошо за тебе. Ти, който си създаден по Бога, не трябва да имаш обект, а само една велика идея трябва да имаш в ума си. Бог трябва да ти бъде идеята.
към втори вариант >>
Божественото учение не може да бъде обектно!
(втори вариант)
Божественото учение не може да бъде обектно!
То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават. Днес хората се заблуждават много. Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува.
към втори вариант >>
Само Господ може да раздава всичко.
(втори вариант)
Не, аз не съм от тези, които си правят илюзии от това. Но аз не искам да бъда съблазън за никого. А сега, кой как влезе в моята стая, погледне натук-натам. Казвам: Всичко това не е мое, аз съм намислил да го върна. Всичко е подарък дадено, аз го пазя, чуждо е, а чужди неща аз не раздавам.
Само Господ може да раздава всичко.
Питат ме: Ами ти какво правиш? – Аз гледам, какво прави Господ и се уча от Него. Бих желал всички вие да се учите да постъпвате, както Бог постъпва. Това е благородство, това е жест на душата! Бъдете смели, смели!
към втори вариант >>
Пък кокошката казва: Аз съм кокошка!
(втори вариант)
Че какво от това? Значи Господ да те има предвид; да бъдеш обект заради Него. Че и онази кокошка, там в курника, като я колят и тя кряка. Каква разлика има между нея и тебе? – Ама аз съм човек!
Пък кокошката казва: Аз съм кокошка!
И мене Господ създаде, и тебе Господ създаде – Ама аз съм създаден по образ и подобие Божие! Още по лошо за тебе. Ти, който си създаден по Бога, не трябва да имаш обект, а само една велика идея трябва да имаш в ума си. Бог трябва да ти бъде идеята. Никакъв обект!
към втори вариант >>
То не е учение на обекта.
(втори вариант)
Божественото учение не може да бъде обектно!
То не е учение на обекта.
Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават. Днес хората се заблуждават много. Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува. Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата.
към втори вариант >>
Питат ме: Ами ти какво правиш?
(втори вариант)
Но аз не искам да бъда съблазън за никого. А сега, кой как влезе в моята стая, погледне натук-натам. Казвам: Всичко това не е мое, аз съм намислил да го върна. Всичко е подарък дадено, аз го пазя, чуждо е, а чужди неща аз не раздавам. Само Господ може да раздава всичко.
Питат ме: Ами ти какво правиш?
– Аз гледам, какво прави Господ и се уча от Него. Бих желал всички вие да се учите да постъпвате, както Бог постъпва. Това е благородство, това е жест на душата! Бъдете смели, смели! Казват ми някои: Тази сестра много си окичила къщата.
към втори вариант >>
И мене Господ създаде, и тебе Господ създаде – Ама аз съм създаден по образ и подобие Божие!
(втори вариант)
Значи Господ да те има предвид; да бъдеш обект заради Него. Че и онази кокошка, там в курника, като я колят и тя кряка. Каква разлика има между нея и тебе? – Ама аз съм човек! Пък кокошката казва: Аз съм кокошка!
И мене Господ създаде, и тебе Господ създаде – Ама аз съм създаден по образ и подобие Божие!
Още по лошо за тебе. Ти, който си създаден по Бога, не трябва да имаш обект, а само една велика идея трябва да имаш в ума си. Бог трябва да ти бъде идеята. Никакъв обект! Ние говорим идейно.
към втори вариант >>
Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение.
(втори вариант)
Божественото учение не може да бъде обектно! То не е учение на обекта.
Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение.
Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават. Днес хората се заблуждават много. Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува. Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата. Питам: Какво ви ползва този кръст в църквата?
към втори вариант >>
– Аз гледам, какво прави Господ и се уча от Него.
(втори вариант)
А сега, кой как влезе в моята стая, погледне натук-натам. Казвам: Всичко това не е мое, аз съм намислил да го върна. Всичко е подарък дадено, аз го пазя, чуждо е, а чужди неща аз не раздавам. Само Господ може да раздава всичко. Питат ме: Ами ти какво правиш?
– Аз гледам, какво прави Господ и се уча от Него.
Бих желал всички вие да се учите да постъпвате, както Бог постъпва. Това е благородство, това е жест на душата! Бъдете смели, смели! Казват ми някои: Тази сестра много си окичила къщата. Казвам: Тази сестра не мисли право.
към втори вариант >>
Още по лошо за тебе.
(втори вариант)
Че и онази кокошка, там в курника, като я колят и тя кряка. Каква разлика има между нея и тебе? – Ама аз съм човек! Пък кокошката казва: Аз съм кокошка! И мене Господ създаде, и тебе Господ създаде – Ама аз съм създаден по образ и подобие Божие!
Още по лошо за тебе.
Ти, който си създаден по Бога, не трябва да имаш обект, а само една велика идея трябва да имаш в ума си. Бог трябва да ти бъде идеята. Никакъв обект! Ние говорим идейно. Кой е онзи, който е станал щастлив от своите къщи?
към втори вариант >>
Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават.
(втори вариант)
Божественото учение не може да бъде обектно! То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение.
Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават.
Днес хората се заблуждават много. Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува. Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата. Питам: Какво ви ползва този кръст в църквата? Кръстът, това е Божествената Светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем.
към втори вариант >>
Бих желал всички вие да се учите да постъпвате, както Бог постъпва.
(втори вариант)
Казвам: Всичко това не е мое, аз съм намислил да го върна. Всичко е подарък дадено, аз го пазя, чуждо е, а чужди неща аз не раздавам. Само Господ може да раздава всичко. Питат ме: Ами ти какво правиш? – Аз гледам, какво прави Господ и се уча от Него.
Бих желал всички вие да се учите да постъпвате, както Бог постъпва.
Това е благородство, това е жест на душата! Бъдете смели, смели! Казват ми някои: Тази сестра много си окичила къщата. Казвам: Тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила къщата, но духовно не я окичила.
към втори вариант >>
Ти, който си създаден по Бога, не трябва да имаш обект, а само една велика идея трябва да имаш в ума си.
(втори вариант)
Каква разлика има между нея и тебе? – Ама аз съм човек! Пък кокошката казва: Аз съм кокошка! И мене Господ създаде, и тебе Господ създаде – Ама аз съм създаден по образ и подобие Божие! Още по лошо за тебе.
Ти, който си създаден по Бога, не трябва да имаш обект, а само една велика идея трябва да имаш в ума си.
Бог трябва да ти бъде идеята. Никакъв обект! Ние говорим идейно. Кой е онзи, който е станал щастлив от своите къщи? Желанието да имате къщи е самонасочване на вашите енергии в известно направление.
към втори вариант >>
Днес хората се заблуждават много.
(втори вариант)
Божественото учение не може да бъде обектно! То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават.
Днес хората се заблуждават много.
Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува. Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата. Питам: Какво ви ползва този кръст в църквата? Кръстът, това е Божествената Светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем. Някой казва: Аз искам да видя Бога.
към втори вариант >>
Това е благородство, това е жест на душата!
(втори вариант)
Всичко е подарък дадено, аз го пазя, чуждо е, а чужди неща аз не раздавам. Само Господ може да раздава всичко. Питат ме: Ами ти какво правиш? – Аз гледам, какво прави Господ и се уча от Него. Бих желал всички вие да се учите да постъпвате, както Бог постъпва.
Това е благородство, това е жест на душата!
Бъдете смели, смели! Казват ми някои: Тази сестра много си окичила къщата. Казвам: Тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила къщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайте внимание.
към втори вариант >>
Бог трябва да ти бъде идеята.
(втори вариант)
– Ама аз съм човек! Пък кокошката казва: Аз съм кокошка! И мене Господ създаде, и тебе Господ създаде – Ама аз съм създаден по образ и подобие Божие! Още по лошо за тебе. Ти, който си създаден по Бога, не трябва да имаш обект, а само една велика идея трябва да имаш в ума си.
Бог трябва да ти бъде идеята.
Никакъв обект! Ние говорим идейно. Кой е онзи, който е станал щастлив от своите къщи? Желанието да имате къщи е самонасочване на вашите енергии в известно направление. Нима мислите, че онзи художник като нарисува някоя картина ще стане по-красив?
към втори вариант >>
Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува.
(втори вариант)
Божественото учение не може да бъде обектно! То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават. Днес хората се заблуждават много.
Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува.
Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата. Питам: Какво ви ползва този кръст в църквата? Кръстът, това е Божествената Светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем. Някой казва: Аз искам да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете.
към втори вариант >>
Бъдете смели, смели!
(втори вариант)
Само Господ може да раздава всичко. Питат ме: Ами ти какво правиш? – Аз гледам, какво прави Господ и се уча от Него. Бих желал всички вие да се учите да постъпвате, както Бог постъпва. Това е благородство, това е жест на душата!
Бъдете смели, смели!
Казват ми някои: Тази сестра много си окичила къщата. Казвам: Тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила къщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайте внимание. Бъдете благодарни на малкото!
към втори вариант >>
Никакъв обект!
(втори вариант)
Пък кокошката казва: Аз съм кокошка! И мене Господ създаде, и тебе Господ създаде – Ама аз съм създаден по образ и подобие Божие! Още по лошо за тебе. Ти, който си създаден по Бога, не трябва да имаш обект, а само една велика идея трябва да имаш в ума си. Бог трябва да ти бъде идеята.
Никакъв обект!
Ние говорим идейно. Кой е онзи, който е станал щастлив от своите къщи? Желанието да имате къщи е самонасочване на вашите енергии в известно направление. Нима мислите, че онзи художник като нарисува някоя картина ще стане по-красив? Не, той се упражнява само, рисува своите проекции.
към втори вариант >>
Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата.
(втори вариант)
То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават. Днес хората се заблуждават много. Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува.
Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата.
Питам: Какво ви ползва този кръст в църквата? Кръстът, това е Божествената Светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем. Някой казва: Аз искам да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можеш да слушаш Божествения глас.
към втори вариант >>
Казват ми някои: Тази сестра много си окичила къщата.
(втори вариант)
Питат ме: Ами ти какво правиш? – Аз гледам, какво прави Господ и се уча от Него. Бих желал всички вие да се учите да постъпвате, както Бог постъпва. Това е благородство, това е жест на душата! Бъдете смели, смели!
Казват ми някои: Тази сестра много си окичила къщата.
Казвам: Тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила къщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайте внимание. Бъдете благодарни на малкото! Ако те поканят, благодари!
към втори вариант >>
Ние говорим идейно.
(втори вариант)
И мене Господ създаде, и тебе Господ създаде – Ама аз съм създаден по образ и подобие Божие! Още по лошо за тебе. Ти, който си създаден по Бога, не трябва да имаш обект, а само една велика идея трябва да имаш в ума си. Бог трябва да ти бъде идеята. Никакъв обект!
Ние говорим идейно.
Кой е онзи, който е станал щастлив от своите къщи? Желанието да имате къщи е самонасочване на вашите енергии в известно направление. Нима мислите, че онзи художник като нарисува някоя картина ще стане по-красив? Не, той се упражнява само, рисува своите проекции. Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художник се свърже с една от тия свои картини и престане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва.
към втори вариант >>
Питам: Какво ви ползва този кръст в църквата?
(втори вариант)
Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават. Днес хората се заблуждават много. Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува. Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата.
Питам: Какво ви ползва този кръст в църквата?
Кръстът, това е Божествената Светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем. Някой казва: Аз искам да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можеш да слушаш Божествения глас. Той ще ти каже така: Еди-къде си, на еди-коя си улица, ще видиш една бедна жена, ще отидеш при нея и ще ѝ занесеш два чувала брашно, дрехи, хляб.
към втори вариант >>
Казвам: Тази сестра не мисли право.
(втори вариант)
– Аз гледам, какво прави Господ и се уча от Него. Бих желал всички вие да се учите да постъпвате, както Бог постъпва. Това е благородство, това е жест на душата! Бъдете смели, смели! Казват ми някои: Тази сестра много си окичила къщата.
Казвам: Тази сестра не мисли право.
Тя физически си е окичила къщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайте внимание. Бъдете благодарни на малкото! Ако те поканят, благодари! Ако те поканят да седнеш на земята пак благодари!
към втори вариант >>
Кой е онзи, който е станал щастлив от своите къщи?
(втори вариант)
Още по лошо за тебе. Ти, който си създаден по Бога, не трябва да имаш обект, а само една велика идея трябва да имаш в ума си. Бог трябва да ти бъде идеята. Никакъв обект! Ние говорим идейно.
Кой е онзи, който е станал щастлив от своите къщи?
Желанието да имате къщи е самонасочване на вашите енергии в известно направление. Нима мислите, че онзи художник като нарисува някоя картина ще стане по-красив? Не, той се упражнява само, рисува своите проекции. Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художник се свърже с една от тия свои картини и престане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва. А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; после нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо?
към втори вариант >>
Кръстът, това е Божествената Светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем.
(втори вариант)
Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават. Днес хората се заблуждават много. Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува. Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата. Питам: Какво ви ползва този кръст в църквата?
Кръстът, това е Божествената Светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем.
Някой казва: Аз искам да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можеш да слушаш Божествения глас. Той ще ти каже така: Еди-къде си, на еди-коя си улица, ще видиш една бедна жена, ще отидеш при нея и ще ѝ занесеш два чувала брашно, дрехи, хляб. Тя и децата ѝ от два дни са гладни, викат към мен; затова, ти изпълни моята воля, и сърцето ти ще се изпълни с радост.
към втори вариант >>
Тя физически си е окичила къщата, но духовно не я окичила.
(втори вариант)
Бих желал всички вие да се учите да постъпвате, както Бог постъпва. Това е благородство, това е жест на душата! Бъдете смели, смели! Казват ми някои: Тази сестра много си окичила къщата. Казвам: Тази сестра не мисли право.
Тя физически си е окичила къщата, но духовно не я окичила.
На това не обръщайте внимание. Бъдете благодарни на малкото! Ако те поканят, благодари! Ако те поканят да седнеш на земята пак благодари! Ако ти дадат стол, пак благодари!
към втори вариант >>
Желанието да имате къщи е самонасочване на вашите енергии в известно направление.
(втори вариант)
Ти, който си създаден по Бога, не трябва да имаш обект, а само една велика идея трябва да имаш в ума си. Бог трябва да ти бъде идеята. Никакъв обект! Ние говорим идейно. Кой е онзи, който е станал щастлив от своите къщи?
Желанието да имате къщи е самонасочване на вашите енергии в известно направление.
Нима мислите, че онзи художник като нарисува някоя картина ще стане по-красив? Не, той се упражнява само, рисува своите проекции. Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художник се свърже с една от тия свои картини и престане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва. А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; после нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо? Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно.
към втори вариант >>
Някой казва: Аз искам да видя Бога.
(втори вариант)
Днес хората се заблуждават много. Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува. Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата. Питам: Какво ви ползва този кръст в църквата? Кръстът, това е Божествената Светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем.
Някой казва: Аз искам да видя Бога.
Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можеш да слушаш Божествения глас. Той ще ти каже така: Еди-къде си, на еди-коя си улица, ще видиш една бедна жена, ще отидеш при нея и ще ѝ занесеш два чувала брашно, дрехи, хляб. Тя и децата ѝ от два дни са гладни, викат към мен; затова, ти изпълни моята воля, и сърцето ти ще се изпълни с радост. Ти казваш: Чакай, Господи, да Те видя, кой си!
към втори вариант >>
На това не обръщайте внимание.
(втори вариант)
Това е благородство, това е жест на душата! Бъдете смели, смели! Казват ми някои: Тази сестра много си окичила къщата. Казвам: Тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила къщата, но духовно не я окичила.
На това не обръщайте внимание.
Бъдете благодарни на малкото! Ако те поканят, благодари! Ако те поканят да седнеш на земята пак благодари! Ако ти дадат стол, пак благодари! Доблест се иска от човека!
към втори вариант >>
Нима мислите, че онзи художник като нарисува някоя картина ще стане по-красив?
(втори вариант)
Бог трябва да ти бъде идеята. Никакъв обект! Ние говорим идейно. Кой е онзи, който е станал щастлив от своите къщи? Желанието да имате къщи е самонасочване на вашите енергии в известно направление.
Нима мислите, че онзи художник като нарисува някоя картина ще стане по-красив?
Не, той се упражнява само, рисува своите проекции. Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художник се свърже с една от тия свои картини и престане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва. А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; после нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо? Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажат, че някой художник е нарисувал нещо велико, казвам: Не, това е цапало.
към втори вариант >>
Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете.
(втори вариант)
Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува. Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата. Питам: Какво ви ползва този кръст в църквата? Кръстът, това е Божествената Светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем. Някой казва: Аз искам да видя Бога.
Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете.
Ти можеш да слушаш Божествения глас. Той ще ти каже така: Еди-къде си, на еди-коя си улица, ще видиш една бедна жена, ще отидеш при нея и ще ѝ занесеш два чувала брашно, дрехи, хляб. Тя и децата ѝ от два дни са гладни, викат към мен; затова, ти изпълни моята воля, и сърцето ти ще се изпълни с радост. Ти казваш: Чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостол Павел падна от коня си, той чу глас, но видя ли Господа, видя ли Христа?
към втори вариант >>
Бъдете благодарни на малкото!
(втори вариант)
Бъдете смели, смели! Казват ми някои: Тази сестра много си окичила къщата. Казвам: Тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила къщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайте внимание.
Бъдете благодарни на малкото!
Ако те поканят, благодари! Ако те поканят да седнеш на земята пак благодари! Ако ти дадат стол, пак благодари! Доблест се иска от човека! Във всички хора забелязвам изопачаване на мислите.
към втори вариант >>
Не, той се упражнява само, рисува своите проекции.
(втори вариант)
Никакъв обект! Ние говорим идейно. Кой е онзи, който е станал щастлив от своите къщи? Желанието да имате къщи е самонасочване на вашите енергии в известно направление. Нима мислите, че онзи художник като нарисува някоя картина ще стане по-красив?
Не, той се упражнява само, рисува своите проекции.
Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художник се свърже с една от тия свои картини и престане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва. А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; после нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо? Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажат, че някой художник е нарисувал нещо велико, казвам: Не, това е цапало. Ако го погледнеш, ще видиш, че действително е така.
към втори вариант >>
Ти можеш да слушаш Божествения глас.
(втори вариант)
Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата. Питам: Какво ви ползва този кръст в църквата? Кръстът, това е Божествената Светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем. Някой казва: Аз искам да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете.
Ти можеш да слушаш Божествения глас.
Той ще ти каже така: Еди-къде си, на еди-коя си улица, ще видиш една бедна жена, ще отидеш при нея и ще ѝ занесеш два чувала брашно, дрехи, хляб. Тя и децата ѝ от два дни са гладни, викат към мен; затова, ти изпълни моята воля, и сърцето ти ще се изпълни с радост. Ти казваш: Чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостол Павел падна от коня си, той чу глас, но видя ли Господа, видя ли Христа? Не, той видя само Светлина.
към втори вариант >>
Ако те поканят, благодари!
(втори вариант)
Казват ми някои: Тази сестра много си окичила къщата. Казвам: Тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила къщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайте внимание. Бъдете благодарни на малкото!
Ако те поканят, благодари!
Ако те поканят да седнеш на земята пак благодари! Ако ти дадат стол, пак благодари! Доблест се иска от човека! Във всички хора забелязвам изопачаване на мислите. В нас има само една мисъл: „няма и онде и овде“.
към втори вариант >>
Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художник се свърже с една от тия свои картини и престане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва.
(втори вариант)
Ние говорим идейно. Кой е онзи, който е станал щастлив от своите къщи? Желанието да имате къщи е самонасочване на вашите енергии в известно направление. Нима мислите, че онзи художник като нарисува някоя картина ще стане по-красив? Не, той се упражнява само, рисува своите проекции.
Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художник се свърже с една от тия свои картини и престане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва.
А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; после нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо? Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажат, че някой художник е нарисувал нещо велико, казвам: Не, това е цапало. Ако го погледнеш, ще видиш, че действително е така. Някой музикант като свири, казват: А, тази музика е нещо Божествено!
към втори вариант >>
Той ще ти каже така: Еди-къде си, на еди-коя си улица, ще видиш една бедна жена, ще отидеш при нея и ще ѝ занесеш два чувала брашно, дрехи, хляб.
(втори вариант)
Питам: Какво ви ползва този кръст в църквата? Кръстът, това е Божествената Светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем. Някой казва: Аз искам да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можеш да слушаш Божествения глас.
Той ще ти каже така: Еди-къде си, на еди-коя си улица, ще видиш една бедна жена, ще отидеш при нея и ще ѝ занесеш два чувала брашно, дрехи, хляб.
Тя и децата ѝ от два дни са гладни, викат към мен; затова, ти изпълни моята воля, и сърцето ти ще се изпълни с радост. Ти казваш: Чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостол Павел падна от коня си, той чу глас, но видя ли Господа, видя ли Христа? Не, той видя само Светлина. А сега, ще ни представят Христа с малка брадичка, със сини очички, с тънки вежди, както другите хора.
към втори вариант >>
Ако те поканят да седнеш на земята пак благодари!
(втори вариант)
Казвам: Тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила къщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайте внимание. Бъдете благодарни на малкото! Ако те поканят, благодари!
Ако те поканят да седнеш на земята пак благодари!
Ако ти дадат стол, пак благодари! Доблест се иска от човека! Във всички хора забелязвам изопачаване на мислите. В нас има само една мисъл: „няма и онде и овде“. С пари нито в джендема, нито в рая отиваме.
към втори вариант >>
А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; после нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо?
(втори вариант)
Кой е онзи, който е станал щастлив от своите къщи? Желанието да имате къщи е самонасочване на вашите енергии в известно направление. Нима мислите, че онзи художник като нарисува някоя картина ще стане по-красив? Не, той се упражнява само, рисува своите проекции. Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художник се свърже с една от тия свои картини и престане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва.
А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; после нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо?
Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажат, че някой художник е нарисувал нещо велико, казвам: Не, това е цапало. Ако го погледнеш, ще видиш, че действително е така. Някой музикант като свири, казват: А, тази музика е нещо Божествено! Какво ти Божествено!
към втори вариант >>
Тя и децата ѝ от два дни са гладни, викат към мен; затова, ти изпълни моята воля, и сърцето ти ще се изпълни с радост.
(втори вариант)
Кръстът, това е Божествената Светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем. Някой казва: Аз искам да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можеш да слушаш Божествения глас. Той ще ти каже така: Еди-къде си, на еди-коя си улица, ще видиш една бедна жена, ще отидеш при нея и ще ѝ занесеш два чувала брашно, дрехи, хляб.
Тя и децата ѝ от два дни са гладни, викат към мен; затова, ти изпълни моята воля, и сърцето ти ще се изпълни с радост.
Ти казваш: Чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостол Павел падна от коня си, той чу глас, но видя ли Господа, видя ли Христа? Не, той видя само Светлина. А сега, ще ни представят Христа с малка брадичка, със сини очички, с тънки вежди, както другите хора. Искат да ни убедят, че това е разпнатият Христос.
към втори вариант >>
Ако ти дадат стол, пак благодари!
(втори вариант)
Тя физически си е окичила къщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайте внимание. Бъдете благодарни на малкото! Ако те поканят, благодари! Ако те поканят да седнеш на земята пак благодари!
Ако ти дадат стол, пак благодари!
Доблест се иска от човека! Във всички хора забелязвам изопачаване на мислите. В нас има само една мисъл: „няма и онде и овде“. С пари нито в джендема, нито в рая отиваме. Ние не вярваме в тази максима, която казва Славейков: „Парице, парице, всесилна царице“.
към втори вариант >>
Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно.
(втори вариант)
Желанието да имате къщи е самонасочване на вашите енергии в известно направление. Нима мислите, че онзи художник като нарисува някоя картина ще стане по-красив? Не, той се упражнява само, рисува своите проекции. Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художник се свърже с една от тия свои картини и престане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва. А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; после нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо?
Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно.
И когато ми кажат, че някой художник е нарисувал нещо велико, казвам: Не, това е цапало. Ако го погледнеш, ще видиш, че действително е така. Някой музикант като свири, казват: А, тази музика е нещо Божествено! Какво ти Божествено! Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го?
към втори вариант >>
Ти казваш: Чакай, Господи, да Те видя, кой си!
(втори вариант)
Някой казва: Аз искам да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можеш да слушаш Божествения глас. Той ще ти каже така: Еди-къде си, на еди-коя си улица, ще видиш една бедна жена, ще отидеш при нея и ще ѝ занесеш два чувала брашно, дрехи, хляб. Тя и децата ѝ от два дни са гладни, викат към мен; затова, ти изпълни моята воля, и сърцето ти ще се изпълни с радост.
Ти казваш: Чакай, Господи, да Те видя, кой си!
Когато апостол Павел падна от коня си, той чу глас, но видя ли Господа, видя ли Христа? Не, той видя само Светлина. А сега, ще ни представят Христа с малка брадичка, със сини очички, с тънки вежди, както другите хора. Искат да ни убедят, че това е разпнатият Христос. Никакъв разпнат Христос не е това!
към втори вариант >>
Доблест се иска от човека!
(втори вариант)
На това не обръщайте внимание. Бъдете благодарни на малкото! Ако те поканят, благодари! Ако те поканят да седнеш на земята пак благодари! Ако ти дадат стол, пак благодари!
Доблест се иска от човека!
Във всички хора забелязвам изопачаване на мислите. В нас има само една мисъл: „няма и онде и овде“. С пари нито в джендема, нито в рая отиваме. Ние не вярваме в тази максима, която казва Славейков: „Парице, парице, всесилна царице“. Ние сме хора, които вярваме в човешкия дух, в човешката мисъл, в ония възвишени и Божествени чувства.
към втори вариант >>
И когато ми кажат, че някой художник е нарисувал нещо велико, казвам: Не, това е цапало.
(втори вариант)
Нима мислите, че онзи художник като нарисува някоя картина ще стане по-красив? Не, той се упражнява само, рисува своите проекции. Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художник се свърже с една от тия свои картини и престане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва. А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; после нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо? Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно.
И когато ми кажат, че някой художник е нарисувал нещо велико, казвам: Не, това е цапало.
Ако го погледнеш, ще видиш, че действително е така. Някой музикант като свири, казват: А, тази музика е нещо Божествено! Какво ти Божествено! Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го? Ами че вие не можете да се възхищавате от една жива картина, пък се възхищавате от някоя рисунка!
към втори вариант >>
Когато апостол Павел падна от коня си, той чу глас, но видя ли Господа, видя ли Христа?
(втори вариант)
Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можеш да слушаш Божествения глас. Той ще ти каже така: Еди-къде си, на еди-коя си улица, ще видиш една бедна жена, ще отидеш при нея и ще ѝ занесеш два чувала брашно, дрехи, хляб. Тя и децата ѝ от два дни са гладни, викат към мен; затова, ти изпълни моята воля, и сърцето ти ще се изпълни с радост. Ти казваш: Чакай, Господи, да Те видя, кой си!
Когато апостол Павел падна от коня си, той чу глас, но видя ли Господа, видя ли Христа?
Не, той видя само Светлина. А сега, ще ни представят Христа с малка брадичка, със сини очички, с тънки вежди, както другите хора. Искат да ни убедят, че това е разпнатият Христос. Никакъв разпнат Христос не е това! Онзи великият Учител на Любовта не може да бъде разпнат.
към втори вариант >>
Във всички хора забелязвам изопачаване на мислите.
(втори вариант)
Бъдете благодарни на малкото! Ако те поканят, благодари! Ако те поканят да седнеш на земята пак благодари! Ако ти дадат стол, пак благодари! Доблест се иска от човека!
Във всички хора забелязвам изопачаване на мислите.
В нас има само една мисъл: „няма и онде и овде“. С пари нито в джендема, нито в рая отиваме. Ние не вярваме в тази максима, която казва Славейков: „Парице, парице, всесилна царице“. Ние сме хора, които вярваме в човешкия дух, в човешката мисъл, в ония възвишени и Божествени чувства. Ние вярваме, че във всички души има нещо хубаво, което ще се събуди.
към втори вариант >>
Ако го погледнеш, ще видиш, че действително е така.
(втори вариант)
Не, той се упражнява само, рисува своите проекции. Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художник се свърже с една от тия свои картини и престане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва. А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; после нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо? Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажат, че някой художник е нарисувал нещо велико, казвам: Не, това е цапало.
Ако го погледнеш, ще видиш, че действително е така.
Някой музикант като свири, казват: А, тази музика е нещо Божествено! Какво ти Божествено! Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го? Ами че вие не можете да се възхищавате от една жива картина, пък се възхищавате от някоя рисунка! Че хората на земята са по-красиви от картините, рисувани от най-великия художник.
към втори вариант >>
Не, той видя само Светлина.
(втори вариант)
Ти можеш да слушаш Божествения глас. Той ще ти каже така: Еди-къде си, на еди-коя си улица, ще видиш една бедна жена, ще отидеш при нея и ще ѝ занесеш два чувала брашно, дрехи, хляб. Тя и децата ѝ от два дни са гладни, викат към мен; затова, ти изпълни моята воля, и сърцето ти ще се изпълни с радост. Ти казваш: Чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостол Павел падна от коня си, той чу глас, но видя ли Господа, видя ли Христа?
Не, той видя само Светлина.
А сега, ще ни представят Христа с малка брадичка, със сини очички, с тънки вежди, както другите хора. Искат да ни убедят, че това е разпнатият Христос. Никакъв разпнат Христос не е това! Онзи великият Учител на Любовта не може да бъде разпнат. Разпнат беше човекът, а онзи великият Учител, който беше затворен в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си.
към втори вариант >>
В нас има само една мисъл: „няма и онде и овде“.
(втори вариант)
Ако те поканят, благодари! Ако те поканят да седнеш на земята пак благодари! Ако ти дадат стол, пак благодари! Доблест се иска от човека! Във всички хора забелязвам изопачаване на мислите.
В нас има само една мисъл: „няма и онде и овде“.
С пари нито в джендема, нито в рая отиваме. Ние не вярваме в тази максима, която казва Славейков: „Парице, парице, всесилна царице“. Ние сме хора, които вярваме в човешкия дух, в човешката мисъл, в ония възвишени и Божествени чувства. Ние вярваме, че във всички души има нещо хубаво, което ще се събуди. У някои вече се е събудило, а у някои още чака.
към втори вариант >>
Някой музикант като свири, казват: А, тази музика е нещо Божествено!
(втори вариант)
Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художник се свърже с една от тия свои картини и престане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва. А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; после нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо? Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажат, че някой художник е нарисувал нещо велико, казвам: Не, това е цапало. Ако го погледнеш, ще видиш, че действително е така.
Някой музикант като свири, казват: А, тази музика е нещо Божествено!
Какво ти Божествено! Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го? Ами че вие не можете да се възхищавате от една жива картина, пък се възхищавате от някоя рисунка! Че хората на земята са по-красиви от картините, рисувани от най-великия художник. Човек е една жива картина.
към втори вариант >>
А сега, ще ни представят Христа с малка брадичка, със сини очички, с тънки вежди, както другите хора.
(втори вариант)
Той ще ти каже така: Еди-къде си, на еди-коя си улица, ще видиш една бедна жена, ще отидеш при нея и ще ѝ занесеш два чувала брашно, дрехи, хляб. Тя и децата ѝ от два дни са гладни, викат към мен; затова, ти изпълни моята воля, и сърцето ти ще се изпълни с радост. Ти казваш: Чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостол Павел падна от коня си, той чу глас, но видя ли Господа, видя ли Христа? Не, той видя само Светлина.
А сега, ще ни представят Христа с малка брадичка, със сини очички, с тънки вежди, както другите хора.
Искат да ни убедят, че това е разпнатият Христос. Никакъв разпнат Христос не е това! Онзи великият Учител на Любовта не може да бъде разпнат. Разпнат беше човекът, а онзи великият Учител, който беше затворен в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което аз искам!
към втори вариант >>
С пари нито в джендема, нито в рая отиваме.
(втори вариант)
Ако те поканят да седнеш на земята пак благодари! Ако ти дадат стол, пак благодари! Доблест се иска от човека! Във всички хора забелязвам изопачаване на мислите. В нас има само една мисъл: „няма и онде и овде“.
С пари нито в джендема, нито в рая отиваме.
Ние не вярваме в тази максима, която казва Славейков: „Парице, парице, всесилна царице“. Ние сме хора, които вярваме в човешкия дух, в човешката мисъл, в ония възвишени и Божествени чувства. Ние вярваме, че във всички души има нещо хубаво, което ще се събуди. У някои вече се е събудило, а у някои още чака.
към втори вариант >>
Какво ти Божествено!
(втори вариант)
А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; после нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо? Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажат, че някой художник е нарисувал нещо велико, казвам: Не, това е цапало. Ако го погледнеш, ще видиш, че действително е така. Някой музикант като свири, казват: А, тази музика е нещо Божествено!
Какво ти Божествено!
Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го? Ами че вие не можете да се възхищавате от една жива картина, пък се възхищавате от някоя рисунка! Че хората на земята са по-красиви от картините, рисувани от най-великия художник. Човек е една жива картина. Като наблюдавам лицето ви, виждам, че то играе, има едно постоянно движение отвън навътре.
към втори вариант >>
Искат да ни убедят, че това е разпнатият Христос.
(втори вариант)
Тя и децата ѝ от два дни са гладни, викат към мен; затова, ти изпълни моята воля, и сърцето ти ще се изпълни с радост. Ти казваш: Чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостол Павел падна от коня си, той чу глас, но видя ли Господа, видя ли Христа? Не, той видя само Светлина. А сега, ще ни представят Христа с малка брадичка, със сини очички, с тънки вежди, както другите хора.
Искат да ни убедят, че това е разпнатият Христос.
Никакъв разпнат Христос не е това! Онзи великият Учител на Любовта не може да бъде разпнат. Разпнат беше човекът, а онзи великият Учител, който беше затворен в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което аз искам! “ И той казва на Пилат: „Аз съм, който разполагам със себе си!
към втори вариант >>
Ние не вярваме в тази максима, която казва Славейков: „Парице, парице, всесилна царице“.
(втори вариант)
Ако ти дадат стол, пак благодари! Доблест се иска от човека! Във всички хора забелязвам изопачаване на мислите. В нас има само една мисъл: „няма и онде и овде“. С пари нито в джендема, нито в рая отиваме.
Ние не вярваме в тази максима, която казва Славейков: „Парице, парице, всесилна царице“.
Ние сме хора, които вярваме в човешкия дух, в човешката мисъл, в ония възвишени и Божествени чувства. Ние вярваме, че във всички души има нещо хубаво, което ще се събуди. У някои вече се е събудило, а у някои още чака.
към втори вариант >>
Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го?
(втори вариант)
Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажат, че някой художник е нарисувал нещо велико, казвам: Не, това е цапало. Ако го погледнеш, ще видиш, че действително е така. Някой музикант като свири, казват: А, тази музика е нещо Божествено! Какво ти Божествено!
Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го?
Ами че вие не можете да се възхищавате от една жива картина, пък се възхищавате от някоя рисунка! Че хората на земята са по-красиви от картините, рисувани от най-великия художник. Човек е една жива картина. Като наблюдавам лицето ви, виждам, че то играе, има едно постоянно движение отвън навътре. Вие още не сте живи, не можете да се владеете още.
към втори вариант >>
Никакъв разпнат Христос не е това!
(втори вариант)
Ти казваш: Чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостол Павел падна от коня си, той чу глас, но видя ли Господа, видя ли Христа? Не, той видя само Светлина. А сега, ще ни представят Христа с малка брадичка, със сини очички, с тънки вежди, както другите хора. Искат да ни убедят, че това е разпнатият Христос.
Никакъв разпнат Христос не е това!
Онзи великият Учител на Любовта не може да бъде разпнат. Разпнат беше човекът, а онзи великият Учител, който беше затворен в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което аз искам! “ И той казва на Пилат: „Аз съм, който разполагам със себе си! Аз ти заповядвам да ме разпнеш!
към втори вариант >>
НАГОРЕ